Ани

ПРОТИВОЯДИЯ. (противоотрови) Ежедневно се случва по къщята, от незнание или от немарливост, да се изпиват някои отровни неща. В подобен случай, особено ако няма наблизо или наскоро лекар, като какво трябва да се върши? Вкратце ще изложим предпазителните мерки и нещата, които може да се дадат за противоотрова. Обикновено не се знае естествено какво точно е погълнатото отровно вещество. Трябва да се произведе бълвоч (повръщане) чрез ипека (ипекакуана) или тартър еметик (повръщателно винено каменце). В случай че тези неща ги няма, то малко топла вода като се пие, може да заслужи да произведе бълвоч. Най-сетне, сегашната фармакопея предлага за обща противоотрова еднаква смес от еднакви части на: магнезия, хидратно пероксидно желязо (hydrate de peroxide de fer) и въглен от животно (charbon animal). Когато погълнатото вещество се знае или се узнае, то може да се поведе някой в отбора на противоядието по следующата таблица: Силни киселини. — Магнезия, омекчителни питиета. Живачни приготовления. — Минерална серна вода, сяра, белтъчна вода (на 4, 5 яйца белтъка с една литра вода). Заръчави (арсенови) приготовления (arsenicales). — Хидратно сескиоксидно желязо (sesquionyde de fer hydraté) в голяма доза, стрит въглен размесен с подсладена вода, варена (от вар) вода. Медени (медни) приготовления (cuivreuses). — Магнезия и същият, както се каза за живачните. Оловни приготовления (de plomb). — Серна вода, сяра, магнезия, серен състав от сода или магнезия. Антимониални (антимонови) приготовления (antimoniales). — Неща от танин, кафе. Фосфорни приготовления. — Магнезия калцината (печена магнезия) в голяма доза, омекчителни питиета, теребентиново масло (терпентин). Кантаридни приготовления. — Камфора и омекчителни питиета. Наркотически приготовления. — Кафе в голяма доза, синапизми, танин. Стрихнина. — Танин, тинктура от йод, омекчителни питиета. Гъби. — Разхлабително от рициново масло, синапизми и етерическо предписание.

Въпроса за превареното мляко. Трябва ли да се преварява млякото, което се дава на малките деца? Много от лекарите до последните тези дни бяха за, защото, казваха те, преваряването било необходимо за да измори (унищожи) туберкулозните бацили, ако по случай съществуват в млякото. Напротив, други лекари съветваха да се дава млякото на децата прясно, тъй както изхожда от кравата, като дават за резон (основание), че в превареното мляко хранителните вещества са в по-малко количество отколкото в прясното мляко. Г. Доктор Жерард, специалист по хигиеническите детински въпроси, е един от тези последните като дава най-убедителни и справедливи резони: „Белтъка (albumine) на млякото, казва той, се сгъстява, над 70 сантиграда (градуса), като обира и обема в себе си: фибрината, казеината и маслото, които съставляват над млякото една кора, която предварително се обира, и после се дава млякото на децата. Това не е вече мляко, то е една нечиста течност, раздразнителна по причина на разната сол която съдържа, без естествени омекчителни вещества в себе си; твърде малко хранителна и без никаква или твърде малка полза за детето. Децата от подобно едно мляко умират от нехранене; следователно по-добре ще бъде да се хранят с прясно мляко, което, като съдържа в себе си най-естествените неща, е по-хранително.“ Види се че сега за сега въпросът е напълно решен от определителните опити, за които Фигаро от 6 Октомври ни дава основни изложения. Освен това, последният хигиенически конгрес в Женева дава следующите заключения: „Прясното кравешко мляко е едничкото, което може да замести майчиното мляко; в изкуствената храна на детето то може да се употреби изобщо.“ И сега, самите партизани (привърженици) на вареното мляко, додоха да потвърдят без противоречие следующите действия: I — Да вярва някой че туберкулозните бацили се унищожават от превареното мляко, е една илюзия; когато те съществуват, не умират освен под една температура по-горна от 120. II — Дванадесет индийски свинчета (гризящо животно) здрави се разделиха на три разреда; едничката тяхна храна беше млякото от една и съща крава, дадено изобилно; с тази само разлика, че първия разред земаше само варено мляко; втория само мляко на което каймака беше взет или обран; третия мляко прясно щом се издоеше. Заключенията бяха следующите: Преди да се свърши първия месец, разредът, който се хранеше с варено мляко, измря. Всяко едно умираше със спазми, като предварително се нахождаше в едно раздразнително положение. Аутопсията показа една атрофия на сливиците и някакви конжестии (събрана кръв) в червата и в белия дроб; още и един общ красник (подуване). Втория разред, който се хранеше с мляко без каймак, измря след четиридесет и осем дни; аутопсията показа същите знакове, както и за първия разред. Най-сетне подир един опит от три месеца, индийските свинчета хранени с прясно мляко бяха всички живи и в добро положение, те даже отвъдиха (родиха) и малки. Подир този опит, те се отпуснаха да живеят свободно. Този опит се поднови много пъти и всякога даде същите следствия: следователно, вареното мляко е напълно осъдено както и това без каймак, което се продава твърде скъпо; не е същото и с прясното мляко, което остава да бъде като истинска храна на детето, което няма майка или дойка. (Из един медицински вестник). Един хигиенист.

Продължение на човеческия живот. М. Пфужер е един учен човек, който е научил с голямо прилежание продължението на живота. Ако той не е можал да реши проблемата, поне той ни разказва интересни неща. Кой знае, например, че безобразните тела нямат никакво влияние върху продължението на живота? Един ирландgenericски арендатор на име Овен Каролан, роден на 1637 година, умрял в Меат на 1764, на 127-годишна възраст, имал на всяка ръка и всеки крак по 6 пръста. Елсдет Валсон умряла в Пост, Шотландия, на 115-годишна възраст. Тя е имала височина 2 крака и 3 палеца; била къса. Един ирландски арендатор на име Яков Доналд, умрял на 120 години в околността на Корк. Неговият бой е бил 7 крака и 2 палеца; той е бил един великан. Когато нашите органи са определени в застойчивост, те се атрофират, то е, спадат от обем; следователно, деятелността на телесните части е първото условие за съхранение на нашето здраве. От друга страна едно голямо уморяване (преумора) тоже става вредително. Това се случва тъй и за най-вишите наши органи, като мозъка. Според статистиките на Олдендорф, е имало, на 1871 година, в Бавария, върху 10,000 лица: 14 луди от класата на едно високо развитие 8 луди търговци и занаятчии. 7 луди земеделци. Следователно учената класа има двойно луди или болни умствено, отколкото селяните. Тъй, трябва да следваме Плутарховото правило: „Един умерен труд храни духа, един ирфувеличен (прекомерен) го убива“. Изобщо не се знае, че употреблението на алкохолическите питиета не е никак смъртоносно. Говори се, че Анибал Камукс, роден в Ница на 1638 г., умрял в Марсилия на 122-годишна възраст, пиел много вино; че Георги Киртон, умрял през юли 1764 г. в Окснифал, на 125-годишна възраст, не бил никак като пример на въздържанието. Йохана Обст, родена на 1670 г., умряла на 1825 г., в Силезия, на 155-годишна възраст, пиела ката ден по две чаши ракия. Хирурга Политиман, умрял в Водемонд, у Лотарингия, на 140-годишна възраст; според биографията му, той е достигнал на тази възраст чрез помощта на неговия лек, който той е употребявал ежедневно: от 25-годишната си възраст, той се е упивал ката вечер. Можем да цитираме един ирландски арендатор на име Брав, който е достигнал на 126 години и е заслужил следующата епитафия: „Под този камък лежи Брав, който не сполучи да преживее 120 години, освен благодарение на силната бира. Той е бил сякога пиян и тъй страшен в това положение, дето сама смъртта я беше страх от него. Един ден изпревари неговия обичай, той беше мирен; смъртта взе кураж, нападна го и можа да победи този, без съперник, пияница“. Тези неща разбуждат мисълта: без съмнение, тези пияници са могли да бъдат още по-стари, ако те са живели по-умерено и по-въздържателно. Но, от друга една страна, трябва да изповядаме, че си няма мястото, дето земаме като вреда многото употребление от вино или пиво (бира). Ароматическите питиета, които обемат един алкалоид, отварят място на същите разсъждения както алкохолическите питиета. Ето един любопитен пример от извънредно дълго живеене: Тома Пар беше един беден селянин от Сропшир. На 120 години, той се жени вторично с една вдовица която казва да не е забелязала никога неговата старина. До 130 години, той прекара големи трудове и следваше даже да върши. Най-сетне, паметта му и гледането му отслабнаха; интелигентността му и слухът му останаха добри до смърт. Той умря в Лондон, на 152 г. и 9 месеца. Харвей рапортира че на аутопсията му намерил доволно тлъстини, гърди доволно обширни, сърце голямо и здраво, мозък здрав; изобщо всичките органи били в добро положение; даже ребрата не представяха това скостяване (вкостеняване) на хрущялите, тъй общо в старите; те бяха запазили еластичността си.

Лекарство показано от една сомнамбулка. Един спасител от последния век, като разказва историята на едно болно момиче, което в 1775 г. се е лекувало чрез едно магнетическо лечение, казва, че подир няколко магнетически сънища, това момиче станало ясновидно и описало на своя магнетизатор че в него (момичето) се намирала една глистия, която по описанието, горе-долу, мязала на голямата глистия (ver solitaire); но в началото не могло да покаже никакъв лек. „Аз не виждам никакъв още, ми казва то; щом видя ще ви кажа. Виждам само че лемитохортона (остаряло наименование на корсикански мъх) няма да я умори“. Подир два деня, аз пожелах да направя един опит. От едно древно списание, написано в преминалия век от някого си лекаря на име Андри, събрах и направих една листа от всичките лекарства с които този лекар е можал да сполучи против разни глисти. Бях добре уверен че болната, която не знаеше да чете, не можеше да има познание от това списание нахождащо се твърде на рядко днес. Аз ѝ прочетох с висок глас, без никаква принудителност, листа на тези лекарства, донесени без да е предизвестена. Изначало аз като ги четях, тя на сяко лекарство отговаряше просто: „не“. Но щом казах думите конопено семе и кората на горчив портокал: „да, ми каза тя, аз съм уверена, че тези две лекарства ще уморят глистията; дайте ми утре, сякам че една доза ще бъде достатъчна“. — Как, отговорих, можехте тъй да предпочетете и отберете от всичките лекарства що ви прочетох, само тези? Имахте ли познание от едните както от другите? — Аз непознавам никое, ми отговори тя, само тези що ми прочетохте изначало, ми се показаха отвратителни: коги (когато) тези двете ми се поправиха (харесаха) и почувствах че те ще ми бъдат полезни. Аз не се поколебах никак още на утрешния ден да дам на болната си една чаша с мляко в която да има конопено семе с малко настъргана кора от горчив портокал: тя изпи това лекарство в седем часа сутринта; в осем и половина часа тя падна под силни спазми; тя чувствоваше да се въскача (изкачва) нещо към гърлото ѝ, което тя искаше да избълва, но не можеше; това нещо което я щипеше или хапеше по гърлото, накрая падна в стомаха ѝ. От този час, всичките неприятни признаци, които се явяваха от четири години насам, по причина на тази глистия, която никак не се предполагаше да съществува в болната, изчезнаха; няколко дена после, в един от магнетическите си сънища тя ме помоли да ѝ дам рубарб (ревен), чрез когото тя изхвърли нацяло глистията. „В много обстоятелства аз можах да узная истинността на този инстинкт който указва на сомнамбулите навярно всичко това що може да им бъде вредително или нужно“. (Извлечено из: Опит върху теорията на сомнамбулическия магнетизъм).

Медиумическо излечение. Един от нашите близки приятели ни забелязва, относително до излекуванието на голямата глистия (тения), чудесното действие произведено от магнетисването на един медиум по занятие, г-жа И. Капела, която живее в Лиеж, улица Вотем. „Аз страдах, казва той, повече от осем месеца от тази трудна болест. В продължение на това време, аз опитах напразно много лекарства които лекарите, които ме лекуваха, ми даваха. Г-жа Капела, към която най-насетне се отправих, ми каза, че чрез своята ясновидност, тя виждала рода на глистията от която аз страдах, и че достатъчно ще бъде няколко засядания за да се отърва съвършено от тези неприятности. Считам се благополучен да мога да засвидетелствам признателността си към нея, която действително me излекува коренно. Това което е извънредно и любопитно в този медиум, който притежава една великолепна колекция озаконени свидетелства от излекувани хора, то е че той действува тоже със сполука на разстояние. Болния според известието, се поставя на разположението на г-жа Капела във определен час, когато тя трябва да действува със магнетическата си течност. Ако болния, както се е случвало, не се намира във положението си на определения час, медиума се досеща. За доверие на това, няма освен да се опита; тя е във положение да ти опише облеклото, какво вършиш в този час, още и мебелите които се нахождат във стаята ти. Предписаната от нея магнетисана вода се добива по един твърде прост начин. Медиума напоява една обикновена книга със магнетическата си течност, болния няма освен да я втопи във водата. Както много лица, които упражняват лечителния магнетизъм, са изложени на безпокоителните лекарски удари, тъй и г-жа Капела, която е една безграмотна жена, има своите. При всичко туй, нейната преданост не намалява, тя се утешава със доброто, което раздава. Магнетическите партизани (привърженици), които я познават, ѝ отдават прилични похвали. От писмото на един болен из Париж, който ѝ благодари сърдечно за добрите ѝ грижи, аз извличам следующето: „Когато съм на поста си що ми определихте, близо до моята малка маса и по определения час, аз чувствам във членовете си електрически удари, които ми показват присъствието на благодатната течност издадена от вас през едно толкова далеко разстояние. Това е просто удивително, аз имам най-голямо доверие...“ Г-жа Капела ми казва, че когато тя магнетисва на разстояние, за да се намери във къщата на болния, ней ѝ е достатъчно да има нещо на ръка от страдающия. Когато нейния дух е във съобщение със болния по този начин, нейното тяло остава съвсем чуждо от това що се случва около нея. Щом се разбуди, тя помни това що е видяла.“ (Из „Месаже“).

СТРАСТИТЕ (Тяхното влияние върху здравето). В своето поучително списание върху физиологията на страстите, славният професор Алиберт казва: „Да узнаеш човека, трябва да го търсиш в душата му, а не в материалните органи на телесната му покривка. Действително, в душевната дълбочина се намират най-високите и най-величествените философски доктрини за човека. Основите на словото там се полагат: началата на нашите длъжности там са написани с неизличими знакове.“ Тази мисъл на професора, превъзходно философска, е една истина която оправдава напълно тези знаменити думи на един прославен мъдрец: човекът е една интелигентност изпълнявана чрез органите. Лекарите най-много не трябва да бъдат странни (чужди) относително до този вид изследвания, особено в тази епоха, която се определя изобщо с отличното название „нервозен век“. Впрочем, философите от всичките векове не са престанали да се занимават с тези науки; Платон именно казва че човешкото тяло не е освен един хармонически инструмент, способен да размишлява, да подражава, да произвежда душевните явления. Тъй, скулпторите, живописците, музикантите не дължат ли своите чудовни съчинения на тънкото и дълбоко упражнение което са направили върху моралните си чувства? Босие, като настояваше върху необходимостта да се свърже човешката философия с морала, изговаряше едно дълбоко правило и справедливо мислеше че съединението на тези две науки беше истинската философия. Страстите които движат човешката душа, не влияят по-малко върху организма отколкото върху същото естество на интелигентните схващания... Всичките лекари го знаят. Нека земем печалните страсти, като скъперничеството, завистта, омразата; ще потвърдим чрез тях че хора, които имат подобни качества, са заразени от болести на храносмилателния канал и на черния дроб, тъй от разпаление (възпаление) на стомаха, на червата и от жълтеница. Кървавите (избухливите) хора падат ли под влиянието на гнева? Те се застрашават от едно кръвоприлитие към главата. Властолюбието разполага към болести на сърцето, към рак в стомаха... Голямото стремление към власт, към богатство, има обикновено за следствие аневризмите. Кой не знае, че страстите на една преувеличена сърдечна любов, имат за следствие охтиката (туберкулозата)? Не е в нашия кръг да определяме како как трябва да се побеждават страстите. Нека ни бъде достатъчно да кажем само, с професора Алиберта, че моралът не успява, не се разпространява, не се вдъхва освен чрез чувството. Следователно, по-напред трябва да се влюбим в морала, за да можем да дадем на другите да разумеят като какво нещо е той. Специалните разсъждения с които той е заобиколен, не служат често освен като отвращение, понеже човек тук долу не придобива силно впечатление освен чрез дела и чрез образи. Писателят прекарва, по един начин, всичкото си морално състояние в своите списания, влага там своите обичаи, вкусове, наклонности тъй, дето може да се намери дори сухотата на душата му, слабостта на сърцето му; това е което подкани Бюфона да каже че „стилът е човекът“; тъй, личното изражение, образа на чертите, показват най-обикновените морални чувства и се изисква една желана човешка сила за да може да завладее или да скрие душевните си впечатления. Без да влизаме в повече подробности, нека кажем че добрите и приятни чувства, разхубавяват; коги (когато) злите погрозняват. В това отношение един славен физиономист каза: „Една приятна черта, с хиляди пъти повторена, се впечатлява в лицето и му дава една постоянна добра черта; а една грозна черта, с хиляди пъти повторена, се впечатлява в лицето и му дава една постоянна грозна черта.“ Много от тези приятни черти върху физиономията на едного човека, дават съединени (всичките други обстоятелства като са еднакви), едно добро лице; както много грозни черти, едно грозно лице. Човекът, казваше още Алиберт, е явно движим от два разреда умствени явления; първите се извършват чрез посредничеството на чувствата, другите произхождат от душевния полог1) — истинският източник на най-живите наши наслаждения. Следователно изучаването на моралните чувства, е изучаването в човека на най-драгоценните и най-благородните свойства които той притежава: то ще ни даде да открием истинската теория на страстите, за да можем да им наложим тази юзда, на която имаме тайната, чрез едно двойно съблюдение на моралния закон и на хигиеническите правила. Нека заключим, че хубостта ще бъде следствие на едно съединение от приятни, благородни и душевно любими неща със здравето. ______________________________ 1) „душевния полог“ — авторът има предвид скритото и защитено място в нашето съзнание, където се съхраняват моралните и духовните чувства.

ЗА СИАТИКАТА (ИШИАСА). (Из „Магнетическия вестник“) (практически съвети). „Сиатиката“ е една нервическа болест тъй наречена, понеже тя се нахожда в нерва който носи това име. Болката начева от горната част на кълката и следва да се простира откъм задната страна, като по някога стига чак до стъпалото на крака. Тя е силна или средна, и се умножава от натиск, вървеж, движение и кашлица. Задълбочаването ѝ става обикновено вечер със студени тръпки, горещина, по някога и пот. Обикновената медицина я лечи чрез везиканти (мехуротворни средства), парни бани, горещи духове (душове), разтриване, електризъм и прочее, и болката често преминава от само себе си. Чрез магнетизма, тя се лечи по следующия начин: Когато болният не е принуден да бъде на леглото, накарай го да седне върху един стол, тъй дето магнетизаторът да може да си постави дясното коляно или десния крак върху гръбначната кост долу около кълките. После постъпи по същия начин върху продължението на нерва. Действувай с дясното коляно ако е лявата страна болна; с лявото, — ако е дясната. Всяко действие може да се продължи от 5 до 10 минути. Подир това постави се отпред му, коляно срещу коляно и крак срещу крак, и положи ръцете си върху кълките, за едно колко-годе време. По-после направи провлекателни леки триения от горе до долу, като се следва течението на болния нерв; още направи валчести (кръгови) разтривания върху бъбреците, и свърши с големи течливи паси от горе до долу. По едно, още по-добре по две засядания да се извършват в деня; всяко засядание ще се продължава от 40 до 50 минути. И поставянето само на магнита може да докара голяма полза и да излекува болния; но ако се продължи, то е по-добре да се употребява той заедно и съвременно с човешкия магнетизъм. Изцелителни примери. I. — Г. Леге разказва в магнетическия вестник за излечението на един аптекар, който е страдал страшно силно, от 6 месеца, от една сиатика, от която не можел да ходи. Пиявици, вендузи, мокси, везиканти и прочее, нищо не е сполучило; магнетизмът го е излекувал в продължение на една неделя. II. — Същият магнетизатор разказва още в същия вестник, излечението на Г. Гуата, живописец от Оксер, който е бил в едно положение още по-лошо. В продължение на 8 дни той начнал да ходи; но като бил принуден да остави града, жена му изпосле следвала да го магнетисва, и излечението станало съвършено. III. — Докторът П. Гати, основателят на хомеопатическия институт в Генуа, разказва тоже в същия вестник за излекуването в няколко недели на Г-жа А. Куре, една от най-прочутите играчки (актриси) в един от първите италиански театри, от една сиатика в левия крак, на която ни алопатическите средства, ни хомеопатическите, ни тези на електриката, не са могли да спомогнат. IV. — В малкото си списание: Разяснение върху магнетизма, магнетически излечения в Женева, Лафонтен разказва за две излечения в разстояние на 5, 6 недели. V. — Доктор Жерард, който в това време не е бил още лекар, разказва в „Реви Магнетик“, когото издаваше в 1869 година, излечението, в 12 дни, на Г. Фрагота, 54, Фобург Сент-Хоноре, който страдал от 8 месеца от една сиатика много силна. VI. — Лепелтие де Оней излага в „Реви Магнетик“ издаван от А. Готис, рапорта на едно излечение което е направил на една мома на 28 години, която страдала от 6 месеца. VII. — „Юнион Магнетик“ съдържа едно писмо от някой си на име Готиер, който уверява да е бил излекуван в 20 засядания чрез магнетизма от една твърде упорита сиатика. VIII. — Едно излечение твърде извънредно е изложено от А. Буе в „Магнетическия вестник“. Касае се за един болен който, от 24 години, е страдал от една най-лоша сиатика. Всичките разнообразни лечения са били изпитани, от които освен една лека и временна помощ, нищо повече не е придобил. Крака бил атрофиран, хода невъзможен и болният дошел до разни страшни болки. При всичко туй лошо положение, лечението се извършило в продължение на 2 месеца. IX. — Госпожа Тарди, 62-годишна, № 40 улица де ла Бар, е била сякога добре разположена откъм здравето си; при всичко туй през Септември 1889 година, тя пада болна от една двойна сиатика, то е в двата крака, подир една простуда. В продължение на три месеца тя се лекува от разни лекари. В същата година през Декември тя отиде при калугерките на Сент-Венсент де Пол, улица Коленкурт, дето следва четири месеца да се лечи от техния лекар. През месец Марта 1890 година, тя остави това лечение, за да прави топли бани, които ѝ увеличиха болките. После тя употреби студени душове, които тоже не ѝ спомогнаха в нищо и от които жилите ѝ начнаха да се свиват. В продължение на лятото тя отиде на баните в Нери, които тоже не ѝ спомогнаха. В 1891 година тя се повърна пак в същите бани, но болките тогава се умножиха повече. Болките и в двата крака са твърде силни; коленете вцепени така, щото едвам се прегъват; невъзможно ѝ е да лежи, невъзможно ѝ е тоже да ходи без помощта на другиго, положение несносно. През месец Октомври тя се научила за магнетическите лекувания които аз извършвам в дома си, и накара да я донесат. В първото засядание още, сцепването (схващането) на коленете се намали значително и ходенето, чрез помощта на едного другиго, ставаше по-лесно. Подир една неделя тя ходеше вече с един бастун сама, болките бяха доволно намалени и сънят много по-добър. Подир 15 дни, десният крак съвършено се беше поправил; тя ходеше сама до омнибуса. Подир един месец лечение, което се извършваше 4, 5 пъти през неделята, не ѝ оставаше освен едно малко сцепление в левия крак, което изчезваше съвършено като дохожда още няколко пъти, от време на време, да се магнетисва. X. — В началото на Февруари през 1892 година, Г-жица Ваниер, № 40, улица Анжу, падна болна от една сиатика, от която страдаше доволно силно. В продължение на 15 дни тя се лекува разнообразно без никакво улекчение. Някои си я съветвали да прибегне към магнетизма, и тя дохожда и иска помощта ми. От първото засядание подобрението беше значително, на третото засядание, тя беше вече съвършено добре.

Лечебната свобода. В образования свят, особено във Франция, се е подигнал един твърде важен въпрос, то е, дали лечението трябва да бъде свободно, или трябва да бъде ограничено под привилегията само на лекарите; с други думи лекарите да играят същата роля относително до тялото, както духовните, в религиозно отношение, играят с душата: свободно едните да морят тялото; свободно другите да откупуват душата от ада. По този въпрос се е появила една брошурка под заглавие „Свободата на медицината“. В нея се разглежда каква е била медицината в разните исторически времена, и каква е тя днес в 19-ия век, век на напредъка. Като въпросът е твърде сериозен за човечеството изобщо, ние си позволяваме да направим някои извлечения от нея за разяснение на предния въпрос: I. Свобода или привилегия? „Едно от най-многото любопитни зрелища е това, което ние прекарваме от един век насам. Има повече от един век откакто Франция се обзе от едно благородно и великодушно възхищение към свободата, към свободата на всичко; една нова епоха се отваряше за човещината. Ако и да се показваха много препятствия против това начало, при всичко туй до последните времена пазеше се донейде едно уважение към това главно начало, когато се нападнеше. Но от един четвърт век насам ще видим, под режима назован републикански и демократически, да се появяват безочливо привилегиите — то е, спънките на свободата — под какъв да е вид, без изключение даже на най-древните неща. При всичко туй говори се още за свобода! Но говори се под един начин, а се върши под един друг; духаме според обстоятелствата — кога топло, кога студено; без съмнение се нахождат две противоположни доктрини: вътрешна и външна. Ако свободата е добро нещо, ако тя е съществеността и сърцето на човека, ако тя е източник и необходимото условие на всичките добрини, то нека се държим от нея, нека я подкрепяме решително в сяко едно отношение. Да се реши този главен въпрос: свободата е ли едно добро или едно зло нещо? Трябва да сравним от сяка една страна: земеделчески, търговски, занаятчийски, индустриално, литературно, научно и прочее, действията на свободния режим с тези на привилегирования. Нека сега се ограничим и земем изключително този въпрос който е на дневния ред, на когото важността е повече отколкото може да я помисли някой. Този въпрос, висящият днес, е „упражнението на медицината“. Земаме грижата в това си съчинение да изследваме медицинското занятие, дали ли то може и трябва да се упражнява свободно, както са повечето занаяти, или трябва да бъде под един възпретен (ограничителен) и привилегирован режим. II. Методическия въпрос. За да се реши, коя от тези две системи е по-предпочитателна: свободното ли, или подчиненото под правила медицинско упражнение, то трябва да се отнесем до историята от разни времена и разни места, и да сравним доброто състояние, физическото и морално положение, от които народите са се наслаждавали, когато те са били подложени под единия или другия режим. Но това сравнение не е тъй лесно. Явно е само че в началото на обществения живот, медицинското упражнение е било съвършено свободно. Всичките неща са тъй наченали. Но като какво е било условието на народите под този първи режим? Това е нещо мъчно да се постанови „по следствие“, понеже благополучните народи, казват, нямат история, което е същото за тези народи що са били без официална медицина. В историческите времена, медицинската свобода може би не е била никога независима, но тя не е била тоже и монополизирана. Съществувало е сякога една смес от единия и от другия режим с преодоление коги към единия, коги към другия. Следователно, като земем разните времена и места, и сравним положението на народите според преодолението на едната или другата от тези системи, то ще можем да решим приблизително до възможност предложения въпрос: „Нещо добро ли, или лошо е медицинската свобода?“ III. Източник на медицината. (Баснословни времена). В началото на общинския живот, явно е че упражнението на медицината, както и всичките други занаяти, е била свободна. Тъй всичките древни историци се съгласяват да кажат — което не се случва често — че в първобитните общини, всеки е бил лекар на себе си. Хората, на рядко болни, са били надарени, както животните, инстинктивно да си избират лекарствата, които и сполучливо намирали. Но малко по малко, като се умножиха, те се отдалечиха от естествения този път, като си сътвориха изкуствени нужди и развратиха естествените си инстинктивни способности, под предлог именно да развиват интелигентността си; болестите им са сплетоха повече и намирането на лекарствата стана трудно, понеже инстинктивното начало у тях се затъпи. Тези които бяха най-малко отдалечени от природата, най-простите и най-неучени, съхраниха само тази драгоценна способност, към която другите бяха принудени да прибягват. Тези инстинктивни и съгледателни хора (будни или под едно сомнамбулическо положение) са били, в истинския смисъл на думата, първите лекари. Болният, който сам самичък не можеше да си намери лекарството, се отнасяше до един сродник, до един приятел, до един съсед, или най-накрая до един непознат. По този начин болните се излагаха на публичните места, тъй щото тези които минуваха, ако са имали или видели същата болест, или имат съгледателна някоя дарба, да им кажат като кое е най-доброто лекарство. За да се разпространи още повече тази емпирическа (из опит) медицина и да има всеки достъп до нея, излагаха по храмовете, както и по други публични места, по-забележителните излечения и средствата чрез които те са се добили. От тук се е породила Хипократическата медицина. Хипократ не направи друго освен да събере и разпореди на класове болестите и лекарствата които бяха открити. Министрите (служителите) на храмовете се опитаха много пъти да направят медицината монополна, но нищо подобно не се указва да се е удало; първобитните лекари са: врачовниците и гледачите; те бяха популярни и едничките първи изобретатели и устроители на медицината. Жреците от това време, както и във всичките други времена, не правеха освен да експлоатират придобитите познания от свободните лекари — без никакво прибавление повече. По този свободен начин, най-простите, неучени и популярни хора, близо до природата, източник на сякаква истинска светлина, бяха направили първите, най-мъчни и най-важни, крачки по медицинското занятие. Тази първа крачка беше и последната. Действително, изцяло всички са съгласни че медицинското занятие не е направило никакъв напредък от Хипократа насам, който е бил и е царят на медицината. А пък Хипократ не направи нищо друго освен да събере и състави, колко годе, наблюденията на своите преждебивши популярни лекари. По свободния този начин не само първата крачка беше направена, но още и усъвършенстването беше разположено да отиде, доколкото бе възможно, по-нататък; медицината тъй устроена беше по-справедливо да следва свободното си упражнение без ущърб на никого. Що са следователно днес тези правила? Защо привилегии? Защо не се следваше както си беше още от начало? Привилегированият режим, който претърпяваме днес, не се оправдава с нищо; освен туй не се указва никаква опасност ако изменим и направим свободно медицинското занятие съобразно с нашите предци. * * * Новата медицинска наука ни бележи че инстинктът на лекарствата не съществува в човека и че тези, които мислят тъй, грешат основателно. Като нещо твърде странно се явява новата медицинска наука. Тя, пълна от гордост и високоумие, върви и подкрепя едно след друго, даже и едновременно, неоснователни хипотези, невероятни и противоречиви мнения. Официалната наука ни уверява, че човекът е произхождение от животното и, от друга страна, че придобитите свойства, в борбата на живота, се съхраняват, се натрупват и се предават по наследствие. Ако това е тъй, то човекът трябва да има не само същите инстинкти които имат неговите сродници животни, но още той трябва да ги притежава в един по-голям размер и по-висока степен. Това което е точно и истинско, то е че животните имат инстинкта на лекарствата които подобават по-добре на техните болки; катадневният опит доказва това действие. Новата наука като отказва същия този инстинкт на човека, тя се намира във противоречие със собствената своя преобразувателна теория. „Тия се поставят тоже във противоречие със здравия разум. Аналогията ни показва, действително, че човек трябва да бъде повече лишен от този инстинкт на лекарствата както от всичките други инстинкти. „Защо човек да не притежава тъй добре инстинкта на лекарствата, както притежава това на ястиетата, и всичкото това което се отнася до съхранението на неговата личност и породица? „Че тези инстинкти са развратени, атрофирани, по следствие на неупражнение или по злоупотребление на много неестествени неща, а особено по следствие на разни доктрини, ние сме съгласни; но, при всичко туй, те не са по-малко естествени, и това зависи от нас да ги съхраним ако не сме ги пренебрегнали и да ги въздигнем ако сме ги изгубили. „На конец Новата Наука се нахожда в противоречие със днешните добре доказани действия. „Днес още, инстинктът на лекарствата съществува точно там дето са останали по-близо до природното положение. „Всеки знае че между простите хора, овчарите, селяните, особено селянките, се нахождат тези способности във най-висока степен. Даже между животните по градищата често се среща тази способност. „Трябва следователно тази дарба да се разработи, да се съживи ако тя е атрофирана; понеже тя е несравнително по-точна и по-икономична от всякаква друга наука. „Не е нужно, сякаме, да се настоява повече върху източника на медицината; тя се е породила, развила и достигнала на своя връх под свободата; тя е произлязла из недрата на инстинктивните и ясновидците, будни или на сън, лечители. Тези действия са тъй явни от само себе си, дето исторически те са най-добре изложени навред. * * * „Източника на медицината доказан, нека хвърлим един поглед към нейното развитие във историческите времена. „От историческото начало до пропадането на Римската империя и нахлуването на тъй наречените варвари, медицината следваше да се упражнява свободно. Царете, императорите, сената на републиките, коги (когато) подпомагаха лекарите, коги (когато) ги прогонваха и заточваха; неща които се вършеха под влиянието на индивидуалността. „Напредъка на медицината беше никакъв; при най-големите старания и усилия, учените бяха принудени сякога най-насетне да прибягват към бащата Хипократа. „Този режим следва да бъде във сила до XII век. Под него бяха подчинени арабските школи, Салернската и Монпелиерската школа, и всичките други от същия период. „Навред в средния век медицината беше свободна. Медицинската привилегия като ново нещо се появи у Франция в XIII век. В 1251 година се прибави за пръв път Медицински Факултет при Парижкия Университет. Привилегията се състоеше в продажбата на дипломите; упражнението на медицината си беше свободно за всекиго. Дипломите се отпущаха като едно отличие, също както днес се отпущат по изложените документи на отличие. „Според историята, медицината във Франция, както и по другите места, почти до последните дни, е била свободна. Даже, според някои описания, тя се е нахождала както в XVI век, тъй и в много други епохи, в много отношения, на по-долно положение във Факултетските лекари, отколкото във другите които те наричат емпирици. „В XVI век раните от оръжие се лекуваха от Факултетските лекари по следующия начин: раната се изгаряше от едно нажежено желязо, а после се превръзваше със вряло дървено масло. „Но един ден Амброас Паре съзря че един емпирик на име Мартен Дублет, ги лекуваше просто със чиста магнетисана вода и те (раните) оздравяха много по-скоро и по-добре по тоз начин, отколкото по начина когото лекарите употребяваха. Той проумя че тук просто е действието на чистата вода, и начна да превръзва раните само със чиста вода; тъй, по негов пример, тази практика начна да се увъжда (въвежда) и между лекарите — корпорация която е привилегирована за в полза на човечеството. „При всичко туй, щом съществува корпорация, тя е от свойство такова — каквото е свойството на всяко живущо същество — да привлича всичко към себе си и да го подчинява под своя интерес. „Хората частно да следват направлението на този естествен закон, няма нищо зло; това е основното условие на тяхното съществувание; тяхната сила се ограничава от тази на другите хора и от естеството на нещата; тъй щото не може упражнението на тази сила да се преобърне на много лоша. „Но официалните съединения, особено учените корпорации, са много повече способни да бъдат вредителни на публиката; понеже тяхната корпорация може да се сравни със един лост на когото силата е определена от числото и качеството на членовете, и се налага върху положението, без да среща някое съпротивление от страна на населението, което е едно раздробено нещо без никаква свързка. „Тъй, тези корпорации действуват почти сякога въпреки здравия разум, като минуват от единия край на другия. „Със хиляди примери имаме дето постоянството на официалните корпорации, са произвели нещастни следствия. Всичките религиозни секти са почти под една подобна категория. „Медицинската корпорация във това отношение не е по-долу. Тя се е явявала против всичките добри неща които се са показали вън от нейния кръг. Тъй, тя, като оборва теорията на Харвея върху кръвообращението, на конец се съгласи и я прие; но, незабавно, тя тикна следствията ѝ във опасност, като отиде твърде далеко. От теорията на кръвообращението се появиха страшни злоупотребления — кръвопускането, благодарение на което, през миналия и този век, не малко хорица без време се преселиха на онзи свят! „Тъй, медицинската корпорация, относително лечебните средства, е била сякога вредителна отколкото полезна. Общият дух на народонаселението ражда най-великите добри работи; от него се е породила най-високата добра философия; от него са най-умните пословици, най-добрите поезии; в него е, с една дума, зародиша на най-добрите човешки неща; в него тоже съществува и от него произхожда лечителния способ и лечителната дарба; в него собствено се нахождат специалните лекарства от дето ги е заела и медицинската корпорация. Последната като няма нищо основателно, от време на време, от епоха на епоха, ражда за разнообразие някакви нови, изнамърва (изнамира) някакви медикаменти които стават като на мода в употреблението си, както е на пример антиперина в днешните времена; тъй са били мумията и рога на ликорна (еднорог) във XVI в. век, кръвопусканието във XVII. и XVIII. век. „Безосновните и вредни тези неща са докарали най-забележителните и съвестни лекари да се произнасят против медицината, като я считат повече вредителна отколкото полезна. Без да се простираме във повече доводи за подкрепление на това, ще кажем само мнението на едного от най-добрите и опитни лекари на преминалата епоха — Фредерик Офман, който казва: „искате ли да съхраните здравето си, избягвайте лекарите и лекарствата.“ От всичко гореказано се разбира ясно, че лечебната свобода е много по-полезна и за самото развитие на медицинската наука и, главно, за здравето на болните, които търсят изцеление.

За пушачите тютюн. Във Варшавския вестник, доктор Зулински е публикувал следствията, извлечени от едно обширно изучително наблюдение, извършено върху хора и върху животни за да се увери в истинските физиологически действия на тютюневия пушек. В тези изучителни наблюдения доказва се, че тютюневият пушек е една силна отрова, даже в малка доза. За човек, действието е твърде малко чувствително когато пушекът е в малко количество; но щом начне привичката да гълта пушека, още и изобилно, той става незабавно отровителен. Доктор Зулински се увери, че това отровително свойство на тютюна не е само в никотина (nicotine). Тютюневият пушек вън от никотина, има още един отровителен елемент, който, колкото и да е по-слаб, е отровителен и се именува колидин. Действията произведени от злоупотреблението на тютюна, зависят повечето от качеството на листата и от тяхното горение. Тези, които пушат чисти цигари, попиват едно по-голямо количество отрова, отколкото тези които пушат с цигаре или лула. Най-сетне, този който си служи с наргиле, или друго някое оръдие, което да прекарва дима през вода, намалява отровителните действия по този начин. Изобщо, най-слаби тютюни са тези, на които цветът не е дотам тъмен, нещо което всички тютюнджии знаят. При всичко туй, това свойство може да бъде лъжливо, понеже едно голямо количество тютюни, за задоволствие на купувачите, се правят бледни чрез химически средства много пъти опасни. Тъмните тютюни също изкуствено се правят: но, най-сетне, те са по-малко опасни. Хигиенически правила против влагата. Влагата се не избягва, тя се намалява или изчезва чрез топлината; тя се изгубва във въздуха, като времето се стопли; изгубва се, или се намалява в стая, като я стоплят. Когато дрехите са мокри, най-доброто е да се променят незабавно, подир което не трябва да се стои, но най-добро е да се движи някой. Влажните домове по необходимост трябва да се напуснат. Новите постройки, в които човек чувства раменете му да помръзват, или дето нещата му мухлясват, са най-вредителните и опасни места за здравето. Те, ако се вземат без никаква карпа (наем/поправка), ще станат, за едно малко време по-скъпи от всяко скъпо нещо. Не в дълго време, в няколко месеца, разни болести може да налетят тези, които живеят в подобни постройки: ревматизъм по всичкото тяло, много пъти неизлечим, обща невралгия, зъбобол, ухоболие, непрестанни кашлици и хропотници (хрипове), разположение към живеница (скрофулоза), към охтика (туберкулоза), към умекчаване на костите и пр. Евтен (Евтин) барометър. Искате ли да имате един евтин барометър? Постави една пиявица в една стъклена съдина, по-добре широка отколкото тясна, която да побира около 1/2 литра вода. Покрий устата на съдината с едно платно редичко и ще имаш един барометър без никаква друга грижа освен да му се променя водата всеки 10 или 12 дни. Ако пиявицата е свита на куп без никакво движение в дъното на съдината: добро време. Ако пиявицата излезе над водата: лошо време, дъжд. Ако пиявицата обикаля съдината с голяма една бързина: силен вятър. Ако пиявицата подскача, има спазми: бура.

Изкуство да живее добре и дълго време някой. Един американски вестник излага изкуството на доброто и дълговременно живеене тъй: Ходи два часа в деня. Спи седем часа сяка нощ. Ставай щом се събудиш. Работи щом станеш. Не яж, освен като си гладен и всякога медлено (бавно). Недей пи, освен като си жаден. Недей говори, освен когато трябва и недей казва, освен на половина от това което мислиш. Недей писа, освен това, което искаш да подпишеш. Недей върши, освен това, което можеш да кажеш. Недей забравя никога, че другите ще разчитат на тебе, но че ти не трябва да разчиташ на тях. Не оценявай златото ни повече, ни по-малко от това, което то струва; то е един добър слуга, но един лош господар. Десет хигиенически правила. Доктор Блак, един от най-отличните лекари в Лондон, публикува в един вестник следующите десет правила: 1. — Чистият въздух е храната на белия дроб. Той се придобива чрез една научна вентилация, която се състои да се прекара едно въздушно течение през жилището посредством едно или две прозорчета. 2. — Да се храни човек със здрава храна и добре приготвена: недей си служи по никакъв начин с храна която има много миризми, понеже тя обема отчасти или напълно нещо вмирисано. 3. — Пий чиста вода без лед, или във всеки случай изстудена чрез шишета или други съдини поставени в ледена вода. 4. — Прави сгодни упражнения на открит въздух, за да се пречистят порите от ненужните материи. 5. — Много слънце. Недей че в стаи тъмни, недей стоя дълго време в стаи осветени от въздушен газ. Газът изгаря кислорода твърде скоро. Още да не стоиш под един масур (струя) от газ, защото ще ти побелеят скоро космите и черепът като се стопли, разваля жизнената сила на космите, които начеват да падат. 6. — Носи сгодни дрехи и достатъчно широки, леки, които да те покриват добре: ясен цвят за лете, тъмен за зиме. Зимен ден носи един вълнен пояс около кръста си. 7. — Доколкото е възможно, старай се да имаш занятията си вън от къщи: колкото си на открит въздух толкова е по-добре. Осем часа за работа, осем часа за спане и осем часа за почивка и развлечение. 8. — Личното чисто съхранение е необходимо. Прави по една баня в седмицата. Баните трябва да имат същата топлина на тялото. Баните помагат на порите да се отърват от всякакви непотребни и вредни материи. 9. — Не се жени за близка роднина. 10. — Избягвай алкохоличните питиета, бирата и тютюна: твърда умереност във виното. Телесна чистота, а особено съвестно спокойствие.

Млечното хранило на децата. От първата храна на детето зависи неговото добро здраве в бъдеще или неговото боледуване; затова най-голямата грижа на родителите трябва да бъде млякото. Всичките майки не са в положение да поддоят (кърмят) децата; ни пак всичките са в положение да плащат на дойка ежемесечно. Освен това, добрите дойки са рядко; много пъти тяхното мляко бива старо и не подобава на едно дете което се е наскоро родило. Когато детето се роди в добро здраве и следва да суче от майка си, ако то плаче често без никаква явна причина, без да отива напред в здравето си, можем да заключим без друго че храната която взема е недостатъчна или не е добра. В такъв случай трябва да се напусне майчиното мляко и да се прибегне към едно мляко от крава или коза, употребено чрез биберона. Щом въпросът се реши да се храни детето с биберон, то трябва да се отбере едно добро мляко. Изобщо на затворените и на едно място стоящите крави не им е никак добро и угодно млякото за новородени деца; още повече, тези които са болнави и тези които не са хранени с добро хранило. Ако млякото е кравешко, то кравата трябва да е здрава, трябва да се храни добре, още и да се проветрява денем на открит въздух. Млякото, което ще се дава на детето, трябва да се пресича (разрежда) от една трета част чиста вода, да се подсладява с малко захар и да се постопля дотолкова, дето да е наравно с млякото на една майка. Подир няколко месеца, малко по малко, млякото може да се дава тъй както си е натурално, като се намали захарта или се отнеме съвършено. Биберона, в първите дни, може да се дава на детето щом, чрез плача си, го поиска; но малко по малко, то трябва да привикне да му се дава през два или три часа. Биберона трябва да се държи твърде чисто; щом детето си послужи, останалото мляко да се изхвърли и биберона да се втопи във вода, дето да се накисне добре и после да се измие. Измиването на биберона значи много за детето. В това отношение не е зле дето два биберона да се намират, тъй щото когато единият се накисва за измиване, другият да служи. Като кога може да се даде на детето друга храна освен мляко. За децата млякото е най-добрата храна; то може повече от годината да се дава. Променението на храната зависи от поникването на зъбите. До дето детето няма 12 зъба, естеството не позволява да се храни с друга храна освен с мляко. От това време насетне, може да се начне да му се дава постепенно по малко друга храна. Изпърво по малко детинска каша, един път в деня, е достатъчно. Тя трябва да е редичка и добре уварена; по насетне, може да му се дава и два пъти в деня. Препоръчва се на майките да не забравят никога следующето: повечето дечица мрат, защото начеват да се хранят много рано, защото ядат много и защото ядат от всичко. Сънят на децата. Колко време трябва да спят децата? Това зависи от възрастта, от телосложението и от привичките, казва доктор Мартин Дюранд, сътрудник на Сикъл. При всичко туй, ето правилото, което той дава да следваме: В продължение на първите два месеца, детето трябва да се оставя да спи повече време. Оттам насетне трябва му най-малко два часа сън преди обяд и един поне подир пладне. Не е трудно да привикне на това. До четирите и петте години, детето има нужда поне от един час сън преди обяд. Към седем часа вечер, то трябва да заспи и да стане подир 12 до 14 часа. До 15 години нужно е, на повечето деца, десет часа сън, а от 15 до 20, девет часа. По същия начин трябва да се следва във всичкото време на растенето, ако искаме мозъкът да достигне до едно съвършено развитие. Колкото детето е нервическо, раздразнително или преждевременно развито, толкова сънят трябва да бъде по-продължителен.

Хигиенически наставления по корсета. Понеже женската форма на облеклото няма никакво сходство със законите на хигиената, то поне нека ни бъде позволено да изложим вкратце нещастните следствия, които може да принесе едно извънредно стягане. Може би да е хубаво, твърде хубаво една тънка снага; но ако вземем пред вид вредите които произхождат от вътрешното, в гърдите и корема, изместване, то незабавно ще се откажем от тази хубост. Натиска на костния състав, който обвива гърдите, препятства за разширение на белия дроб и на сърцето. Белият дроб, изложен непрестанно на атмосферческите несгоди, претърпява най-мъчителните случки за надвиване; доказано е че една четвърт от тези които умират от боледуване, умират от болести на гърдите. Когато сърцето е притиснато от превръзки или други неща, неговото движение е прекъснато и следствието е една органическа болест на това оръдие (орган). Колко жени от класата на управителките, често примират от случайните натиски на сърцето или стомаха, на когото големината се изменява по причина на храната. С натиска върху ребрата, корсетът препятства на белия дроб да се разширява свободно. От това – труд по дишане, плюене на кръв, кашлица, туберкули (туберкулоза), сърдечни аневризми. Натиска върху корема препятства на всичките вътрешни органи в движението. Тогава се явява затруднение в обръщението на течностите, което докарва подуване на всичките тъкани и на органите; смилането (храносмилането) става мъчно и трудно, хилавата заема лошо свойство, подуване на гърдите, което по някога се преобръща в рак; нередовно развитие на детето във време когато жената е тежка (бременна). Накрая, за да дадем добре да разумеят нашите читателки, ние ще изложим въпроса под един материален начин, т. е., ще докажем като каква е точната форма на гърдите, това което повечето не знаят. Изобщо се вярва че най-големия диаметър на гърдите е горе, това което е съвсем напротив. Костният състав на гърдите има формата на един захлупен кош: следователно, острата част или по-тясната е горе, а основата, по-широката част е долу. Натиска на корсета именно става към долната част, за да се добие желаемото, което се нарича тънка снага. Действително, в долната част гърдите може да претърпят един натиск доволно значителен. И ето защо: Най-последните пет ребра се наричат лъжливи ребра, понеже те не се допират както другите върху костта която се нарича стернум (средната кост на гърдите) и изобразява предната страна. От тези пет ребра, три се съединяват чрез хрущялите си с хрущялите на по-горните, а двете последни остават свободни в краищата си; от това се именуват плаващи ребра. Явно е че гръдната основа доставя, чрез своето разположение, една голяма еластичност, чрез която може да се извърши едно значително разместване на органите които се нахождат под ребрата. Удивителни са разместванията които се случват по следствие на натиска от корсета! Много пъти сме мислили да изрисуваме точно коша и вътрешността на гърдите както са натурално. При този натурален образ да поставим от страна един друг, който да изобразява същите части разместени от натиска на корсета; най-накрая, по този начин да достигнем да докажем доколко жените са луди за да достигнат до едно такова разстройство на собственото свое тяло. Погледа на един образ тъй страшен може би да бъде по-силен от колкото всичките морални съвети употребени в подобен случай. Нахождат се някои специални обстоятелства дето женските облекла без друго трябва да се изменят. Тъй, във време като са тежки (бременни), във време на месечните, или във време когато те преминат; във всичките тези разни времена трябва да се вземат мерки дето да се избегнат вредите от въздушните климатически променения. По причина че са били пренебрегнати тези неща, произхожда дето често жените придобиват за през бъдещото си време болести много лоши. Месечните на жените като най-големия поправител на всичките телесни действия, не трябва никога да забравяме че здравето и болестите зависят изключително от начина като как се извършва туй важно действие. Далеч от нас тази мисъл дето да искаме корсета да се махне. Дали корсета е нужен или полезен за жените, то е един въпрос тъй труден за решение както е и квадратурата на кръга. Нашето намерение е: Да препоръчваме на нашите читателки усъвършенстването на корсета. Корсетът не трябва да служи освен за подкрепение на гърба: той трябва да е направен от едно платно просто и кораво, без еполети, издадени твърде малко и от балена1), а не от стоманени пръчки. Всяка жена която иска, във време на трудността (бременността) си, да носи стегнат корсет за да има тънка снага, тя става криминална престъпница против себе си и против детето си що носи: то може да бъде слабо, гърбато или безобразно. Няма освен да прибавим едно съкращение от две думи относително до облеклата които иска първия хигиенически закон. Най-голяма чистота трябва да съществува във всичките части на облеклото. Това условие заместя елегантността, тънкостта на тъканта, цената на материята, прави една вехта дреха да бъде равна с една нова за този който е разсъдителен. Чистотата има една хигиеническа ценност която не може с нищо се замести. Мръсотията, казва една поговорка, е по-грозна от грозотата; и свети Августин е казал че чистотата е половина добродетел. ______________________________________ 1) балена - През 19 век терминът балена (от френски: baleine) обозначава гъвкавите рогови пластини от горната челюст на беззъбите китове (известни още като китова кост). В модата и шивачеството от този период тя е била незаменим материал. Използвал се е при корсетите.

Хигиена върху краката. От цял свят са познати грижите, които трябва да извършваме за краката си. При всичко туй много хора без да пренебрегват да извършват това което се следва, не изпълняват тъй точно всичките изисквани неща. Изобщо се мисли че е достатъчно като се мият краката ката петнадесет дни; това е грешно. Краката според техните служби, са от една голяма чувствителност, която се увеличава още повече от тесните обуща; следователно тяхната вгъвателност трябва да се подкрепя чрез бани, чрез често миене и измиване. Хигиената препоръчва поне една баня в седмицата. Банята може да се направи по-умекчителна и по-разхладителна, като ѝ се постави вътре малко трици, нишесте или брашно от горчиви бадеми. При всичко туй баните на краката може да стават ежедневно, сутрин или вечер, с проста чиста вода, или малко топла. Без друго краката трябва да се изтриват от водата подир измиването. Едно от хигиеническите правила е също да си променя често човек чорапите, както и обущата. Всеки е забелязал че подир едно дълго ходене, често се появяват, чрез изпотяването, силни сърбели даже и изприщвания. Тази болест е даже вродена в човеческото телосложение. Често тя бива от наследствие и се коснува до всичките членове на фамилията. Тя трае дълги години и изчезва на старини. Едно предубеждение се нахожда между някои, че трябвало да се съхранява потта на краката да не би, като се дръзне, да произведе някоя сериозна болест. Това мнение е прекалено. Всеки знае че миризлива пот на краката не се явява освен лете, или подир едно заморително положение на тялото: един бяг, една гимнастика. Зимъ, той почти не съществува. Ако той се оттегли изкуствено или естествено, никаква болест няма да запоследва ни в едната случка ни в другата. Лечението, за попотяването на краката, не е трудно: променение, два пъти в ден, на чорапи и обуща; на сяко едно променение, ако е възможно, да се правят алкалически измивания и да се посипват със следующия прах: стипца на прах, 25 грама; прах от ликоподиум, 150 грама; танин, 15 грама. Доктор Тей, из Англия, дава следующето лечение: Чорапите които ще се променят два пъти в ден, предварително трябва да бъдат втопени, за няколко минути, в една водна борическа киселина. Щом изсъхнат, ще бъдат готови за употребление. Болния ще си достави половин дузина ходила от гъби; ката нощ ще натопява две ходила във водната борическа киселина, през деня ще изсъхнат и на другия ден ще ги употребява като ги постави в чорапите или в обущата. Като се следва тъй лошавата миризма ще изчезне съвършено. Препоръчва се още, против същото нещо, напрашването на чорапите или обущата, с прах от салицилатна сода. Но това което е най-противно относително до хигиената на краката, то са високите чукове, тесните обуща, които, като обезобразяват крака, му произвеждат остри разни болки, като калози (мазоли), слинове, враснати нокти. За излечение на калозите три начина са познати: 1-во изрязването; 2-ро изтъргването; 3-то изгарянето. Изрязването се състои в това: да се изреже, с един остър инструмент, епидермическия набор който съставлява калоза. Тази операция трябва да става с внимание и добро предпазвание, да не би да се произведе някоя рана, която може да стане сериозна. За да се достигне добро едно следствие чрез този начин, трябва подир изрязването да се направи една баня на краката, подир която слина да се изгори с ребронитрено горило (сребърен нитрат). Целта на банята е да умекчи частите, за да могат да се изгорят по-дълбоко и по-добре. Една подобна операция като се прави ката неделя, слина изчезва. Изтъргването става по един особен начин, за когото, тези които го употребяват, знаят твърде добре като как да действуват; те си имат и особни оръдия за спомагане. Неговата операция става изобщо подир една баня. Изгарянето става чрез азотна киселина, сярна киселина, каустическа поташ; но тези неща са много опасни, понеже тяхното действие не може да се определят или ограничат; тяхното употребление е докарвало големи и лоши следствия. Между тях съществува едно, което може да се употреби без никаква опасност, то е ацетическата киселина кристализирана. Ката ден се капва по една капка на слина (мазол), която се оставя да стои дотогава докато се изпари; подир няколко време на този начин, рядко е дето слина да не изчезне. Слиновете са епидермически материален сбор, който се съставя върху ходилото и петата или други части на крака, и са следствие на едни твърде тесни обуща. За да се излекуват, първото условие ще бъде да се изменят обущата на по-широки и по-меки. Те се умекчават чрез една баня на краката, после се изрязват с един остър инструмент. Една от важните части относително до хигиената на краката е положението на ноктите. Не е зле те да се изрязват редовно, без да израстват тъй дето да бъдат едно препятствие на вървежа и на обущата. Не е нужно те да се режат тъй надълбоко. Най-доброто време за тяхното изрязване е после банята, понеже тогава те стават меки и се режат лесно. Изобщо ноктите се нарязват според формата на целия нокът: ноктите, които по причина на едни тесни обуща, се са изменили и са станали малко тънки/ъгловати, се изрязват малко в краищата. Една дума върху врасналите нокти. Тази болест се случва върху пръстите, а особено върху големия пръст. Едно подобно разположение на ноктите има за следствие произвеждането на една рана, която е доволно безпокоителна. И това се отнася до едно недобро образование (оформяне) на нокътя в корена, или от привичката да се носят тесни обуща. Най-доброто средство, за да се отърве някой от тази болест, се състои да направи една топла баня на краката от един час, тъй щото да умекне добре нокътят; после с ножички, добре изострени да се подемат краищата и да се изрежат, доколкото е възможно, навред. Достатъчно е да се подновява тази операция от време на време, което става от лесно по-лесно, за да се избави съвършено този който страда. Накрая, относително до хигиената на краката, всеки вече проумява че е необходимо и нужно да се носят обуща добре направени, а не твърде тесни и изострени, ни пак с чокани (високи токове): неща които затрудняват ходенето и стават причина на всички тези несгоди които споменахме по-горе. Един хигиенист.

Хигиена за хората, които се занимават седешком. Гастралгия, хемиплегия, камък, епилепсия, апоплексия, парализа: този е балансът на тези които се занимават с работа по бюрата и, изобщо, на всички тези, които се занимават седешком. Повечето от седящите работници са привикнали от малки, за това те не могат да придобият необходимата коравина на тези, които се занимават неседешком. В седящите работници се забелязва че работните части биват по-упражнени и по-силни, коги тези които са страдателни, наведени и притиснати биват по-слаби и по-деликатни. Тези хора изобщо изглеждат слаби и тяхното телесно положение примязва с работата която занимават. Те често боледуват и обикновено остаряват рано. Занятията седешком, като противодействат на свободното кръвообращение, произвеждат истерически и меланхолически болести. Забелязано е че там дето има манифактури, там обикновено владеят нервически болести между хората. Една причина не от малко вреда за здравето на работниците по фабриките и особните къщя, е претрупването от хора в едно малко непроветрено място. Повечето, каквито са шивачите, кундуржиите (обущарите) и прочее, са принудени, според работата, да се прегърбват напред. Това положение доволно вреди на храносмилането и на свободното действие на белия дроб, и излага тези органи на лоши и опасни страдания. Стол е забележил че силните и смъртоносни възпаления на белия дроб са бивали твърде често в хора, които имат тялото си наведено. Това положение дава препятствие в разпръскването на влагите по червата на корема и ги кара да се отбиват към гърдите, които са, по тази причина, в едно постоянно плеторическо (пълно от кръв) положение. — Вашето разсъждение и вашата теория ще кажат някои читатели, са точни; но вие правите вашата сметка без строгите необходими нужди на живота. — Разбирам го, любезни мой читателю, и аз оставям на утопистите антисоциалното бърщолевене, от което нашата епоха е препълнена. Благоразумието ни учи че трябва да подобряваме и не да възпираме: хигиената ни дава средствата. Тези които се занимават седешком трябва често да изменят положението си като правят упражнение на открит въздух. Те ще употребяват тоническа храна, хляб добре изпечен, добро вино, тъй и горчиви растения които дават действие на твърдите и течни неща. Те ще се въздържат от храна която се трудно мели, особено от силни алкохолически питиета и изобщо от всякакъв вид... невъздържание. Ние няма да си допуснем да не говорим тук за трудовете на ума, които влизат съвършено в занятията седешком. Но внезапно се явява един двоен въпрос: или умственото упражнение се счита като полезно за здравето; или напротив, като много вредително, когато то се касае за прекалени трудове. Умствените занятия са за душата такива, каквито са физическите упражнения и телесните трудове за тялото. Умерени, те са полезни за живота: те произвеждат същите действия както страстите и подкрепят свободното подновяване на силите. Удоволствието придружено от чувството и от упражнението на мисълта, се раздава по един начин върху всичките органи, които участват в съчувствията, що го произвежда: тъй то съдействува, в една голяма съразмерност, да подкрепя точното равновесие от действие в разните места на чувствителността. Не е рядко да срещнем хора които са привикнали на умствено занятие, да падат болни като им се отнеме, или като те престанат от да се занимават. Действително, не са умствените упражнения, които скъсяват дните, понеже историята ни доказва че много от учените са достигнали до една голяма старост; като: Омир, Хипократ, Платон, Питагор, Плутарх, Солон, Талес и Питакос, трима гръцки мъдреци, са живeли всеки по 100 години; други още, като: Зенон, Галилей, Нютон, Лайбниц, Боераф, Волтер, Бюфон... и пр. са живели почти около сто год. Влезте в манастирите, тези миролюбиви прибежища на божествените и человечески науки, там ще намерите, при всичката строгост, с удивително едно уважение тези великолепни бели бради, които са току-речи столетници. Следователно умственото упражнение не може да бъде причина за съкращение на нашите дни. Главно е че тук, както в сяко нещо, се нахождат изключения, които не намаляват никак стойността на една обща истина: премногото или прекалените трудове на ума може да бъдат твърде вредителни. Ума, както тялото, изисква едно време от почивка; човек не е направен за едно непрестанно напрягане на ума, както не е направен вечно да действува в една смисъл. Най-главното е че силните и постоянни напрежения на мозъка стават причина на разбъркани впечатления. Без съмнение се са явявали остроумни хора, които като не са отивали редовно и умерено в умствените си занятия, или в преживяванието си, са полудявали и са се изгубили. Тисот ни дава пример някои деца, които, родени с голямо умствено разположение, били принудени от техните наставници да се занимават неумерено и премного; последствие на което паднали под една епилептическа болест за през всичкия си живот. Ние трябва да се въздигнем против безчовечната мания на нашето време, която, под предлог на напредък, иска да направи един учен от едно тринадесетгодишно дете, което, според фамилията си, е определено да бъде обущар. Епигастрическото място (под лъжичката върху стомаха) съдействува силно към умствения труд, понеже към тази част е дето се отразяват и съсредоточават силите. От тук се разбира че неумерените умствени трудове, като разстройват храносмилателните сили, разполагат към меланхолията, или към някои подобни болести. * * * Режима на умствено занимаващите се хора трябва да бъде съразмерен със слабото изчерпване на тяхната физическа сила: не се указва за нужно да се въздържа някой от какво и да е здраво и добро ястие при едно умерено употребление. Те трябва да избягват трудносмилателните ястия, особено тлъстите неща, твърдите, прекалените и солени меса, и прочее. Препоръчва се на учените хора за пиене употреблението само на една чиста вода, но в подобна случка невъзможно е да се постанови едно общо правило по причина на разните телосложения. Малкото количество от едно добро вино не ще бъде вредително. Виното е първото нещо от тоническите неща: следователно то подобава на учените хора на които силите имат нужда от поправка и духа им от веселие. Това, което казваме за виното се отнася и за кафето, което, умерено употребено, е полезно като тоническо и хигиеническо. Един от най-добрите съвети за учените хора както и тези, които се занимават по бюрата, е да не се излагат на работа щом ядат, понеже в това време силите се намират разделени между мозъка и стомаха. Отвън това не е възможно да се определят кои са най-удобните работни часове за здравето; това зависи от разположенията в които някой се намира, още и от привичките които той има. Нека прибавим че най-добрата привичка е тази, на която всичките подробности са методически настанени в един катадневен живот. Благополучни са тези, които могат да си съставят един редовен живот! Тук се нахожда главната точка на здравето. Работи в едно високо, доволно широко и проветряно място, спи седем или осем часа, недей будува до късно, бъди строг към непредпазливостите, към страстите, към всяко нещо, което се е извършило под тяхно влияние и за което няма нужда от надстояване. — Упражнението е една необходима нужда, като се има пред вид още мястото, годините и телосложението. — Тези са общите наставления, които мислим да са достатъчни, като напомняме на читателите си че, относително до здравето си, те не трябва да забравят духа на тези казани думи от Свети Лука, апостол и лекар: „който търси намира, който иска сполучва и е отворено на този който хлопа“. Д-р Сезар.

Магнетическо излекувание на апоплектически удар. Туринските Анали разказват за едно излекувание извършено в лицето на М. Венеамина Шеси, музикантски професор на Цариградската Императорска Консерватория. Той същия разказва: Един силен апоплектически удар, казва той, остави неподвижно дясното ми око, лявата ми ръка и гърлото ми. Не ми беше възможно нищо да преглътна, и тъй бях осъден да умра от глад. Никой от знаменитите лекари, които дойдоха на посещение, не можаха да ми подобрят положението, и всички предвиждаха че болестта ми ще вземе недобър конец. „Новината наскоро се разпръсна между моите съотечественици, които редом идеха да ме навиждат. В събота на 26 Ноември, се навидях от едного, на име Йосиф Кари, който се нахождаше в едно мое землище; човек с уважение и когото аз непознавах освен от име. Когато моите приятели ме оставиха през нощта, господин Кари се приближи до мене и, като ме гледаше с един остър поглед, каза ми: „знаете ли, господин Шеси, защо съм дошел? Научих се за вашата не добра болка, и узнах че всичките лекари изчерпали науката си за да ви спомогнат, но не са могли. Като се уповавам на добрата Божествена воля ида да ви излекувам“. Тези думи ме накараха да се замисля и да го попитам като какво лекарство ще употреби. – „Чакайте, каза той, недейте ме разпитва“. Незабавно се постави да прави паси върху парализираните части, а особено върху гърлото. Подир няколко време ме попита: „Как се намирате сега? – По-добре; само имам една жажда, която ми присушава гърлото. То гори като огън. Ако беше възможно малко водица.“ – Незабавно Кари ми даде една чаша магнетисана вода. – „Пийте, каза той. – Как да пия? Нищо не мога да преглътна. – Небойте се, Бог ще ви помогне; попресилете се.“ – Насърчен от тези думи, вземам чашата и я приближавам до устата си. Кари постави ръцете си около врата ми, поразтри ми гърлото, и аз можах да пия. Водата мина без болки. Като изпих една чаша, изпих и втора. – „Вие оздравихте, ми казва моя спасител“. – Аз го попитах: „възможно ли е да хапна нещо?“, – За отговор на моето запитване, той незабавно ми даде една в чай натопена галета. Не се съмнявах вече в моето оздравяване. Аз се чувствах добре и в парализираните части. На утрешния ден като додоха лекарите на консултация, смаяха се като ме намериха тъй здрав. Аз им разказах това, което се е случило, и те потвърдиха че аз дължа оздравяването си на Кари.“

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ. Против кръстоболието (lumbago). (из магнетическия вестник) „Кръстоболието“ се отличава по една силна болка в кръста под бъбреците или около бъбреците. Тя се явява по някога без значителна причина; но обикновено тя бива следствие на една простуда, на едно товарно пресилване, на едно дълговременно навеждане. Някои си я считат като невралгическа болка, а други като ревматическа. Медицината обикновено употребява парни бани, вендузи, синапизми, хлороформа, разтривки с укротителни мазила, електриката и разтриванието. Кръстоболието, ако и да е твърде силно, не е обаче болка опасна; то може да се продължи дълго време, без никаква опасност за живота и обикновено подир няколко дни, или даже и месеци, то самичко изчезва. Рядко то минува в едно хроническо положение. Магнетизмът, употребен добре, принася едно незабавно улекчение, и в няколко дни обикновено го излекува. Человечески магнетизм. – Ако болния не е на постелка, накарай го да седне върху един стол, тъй дето да можеш да поставиш коляното си, или по-добре крака си, за няколко време, върху кръста му към бъбреците. После, съвременно постави и двата върху болните страни, като имаш пред вид десния крак да е върху лявата страна, а левия върху дясната. Духания топли, разтривки твърде леки и околчести, и провлекателни разтривки с дясната ръка върху гръбначната кост отгоре до долу. По сетне да се поставиш отпред му и да си поставиш ръцете върху болните места, върху кълките и върху коленете. Провлекателни разтривания с двете ръце, които като начеват от болните места, да минуват през кълките и да свършват в краката. На свършване засядането, което може да трае от 20 до 40 минути, продължителни големи паси от горе до долу. В случай че болния е на легло, на място краката, постави си ръцете и следвай както по-горе казахме. Самомагнетизм. – Сам себе си да се магнетисва някой бива по-бавно. Върху себе си не може някой да извърши това освен чрез ръцете си, като ги държи или прави леки провлекателни разтривки, както по-горе казахме. Засядането ще бъде от 10 до 15 минути 2, 3 пъти в деня. Изцелителни примери. I. — Една Госпожа от Камбре имаше твърде силни и вехти болки в кръста, от които тя не можеше ни да спи, ни да яде, но само лежеше: от време на време болките ѝ я прихващаха тъй силно, дето двама или трима души едвам можаха да я удържат на леглото ѝ. Медицинските средства като не бяха в състояние да я излекуват, не можеха също поне до нейде да ѝ спомогнат. В това положение Г. Виарт я магнетисва. Под влиянието на магнетизма, не подир дълго време, тя се чувстваше вече като излекувана. Още на утрешния ден болките бяха много по-леки. Тъй, малко по малко охотата, съня си дойде на мястото, и болната в разстояние на един месец беше съвършено здрава. (Магнетически журнал). II. — Г. Морен дава отчет за следующето излечение, изложено в XI том на магнетическия журнал: „един работник хлебар, на име Торшети на 17 годишна възраст, страдаше от две години насам от болки в кръста около бъбреците; болката беше твърде силна и почти непрестанна, дето по някога не го оставаше да спи. Месенето на хляба беше за него едно наказание; телесното движение за него беше твърде трудно. Първия път като се магнетиса, той усети върху болното място, щипане, горещина даже и щраквания, които аз укротих; тези знакове бяха предизвестие на произведеното действие. В четири засядания всички болки изчезнаха“. III. — Г. Беле дава отчет за следующето излечение, което се нахожда в XVII том на същия журнал: „От 8 месеца насам Дело е употребил разнообразни лекарства, без да добие никаква полза. Той се отправи до мене през Януари на 1856 год. – По причина на едно силно спазмодическо свиване на крампите, които клоняха да отиват към средата на тялото, той се превиваше като кълбо; главата му се навеждаше тъй, дето брадата му почти допираше до под лъжичката; лицето му, по причина на спазмите, ставаше безобразно; болки по гърба и кръста, най-паче от дясна страна, които се продължаваха чак до врата. Спазмите се съобщаваха в нервическите клонища на гърдите, понеже в някои времена диханието и кръвообращението се значително изменяваха. Четирите първи магнетически засядания проведоха една обща тишина като пресякоха свиванията. Болния почна да си изправя, и с помощта на една подпорка, той начна да ходи. Към петнадесетото засядание, подобрението е вече явно: в лицето, по врата се нахождат още малки някои болки, главата също се опира малко; но всичките признаци изгубили бяха силата си. Болния отиваше на поправление. В това време, ненадяно едно неразположение ми се случи, по причина на което не ми беше възможно да продължавам магнетическите операции. За да подкрепя придобитото добро, аз се отнесох до един магнетически събрат, Г. Бастие, който с благодарение прие магнетисването. Чрез прилежните негови грижи, болния начна да отива пак към поправлението си и подир три недели той беше вече съвършено здрав“. IV. — „Госпожа Цицилия Буиа, 38 годишна, страдаше от един месец насам от силни болки в кръста, които от никакъв лек не се са подобрили. Тя, чрез четири магнетически засядания, които ѝ направи Г. Регазони, се излекува съвършено.“ (Гюнион магнетик). V. — Г. Диубоа Воалкен дава отчет в същия журнал, за следующето излечение: „Г. Гутар, 61 годишен, живописец, страда от кръстоболие. От три седмици на легло, едвам може да се преобърне; никакво лекарство не му е спомогнало. С доверие към магнетизма, праща да ме повика; аз незабавно отидох и ето като как начнах: (описва обикновената употребителна начин)... На утрешния ден, аз повторих същото. Подир това второ засядание, болния се намери много по-добре; той може да се обръща без никаква силна болка... На третия път, като отидох, аз го намерих да седи. Станал сутринта, и като видял че се намира в нормално положение, обръснал се, навидил своите работници и дошел да се намери там като дойда. Подир третото това засядание, нищо не остана, всичко изчезна“.

Разхладително средство на летните питиета. Нищо не противодействува тъй на охотата както, като яде човек, да пие топли неща: средство, което ще покажем е следователно в пределите на хигиената. Вземи една кофа или едно герделче (малко ведро или дървен съд за вода), постави на дъното от 7 до 8 сантиметра вода, и натури си шишетата, що имаш да изстудяваш вътре, покрий ги с една вълнена завивка, която да е тоже мокра, и всичко това тъй наредено остави го на слънцето. Изпарението на водата ще произведе такава прохладителност дето ще изчезне всичката топлина която съществува във виното или пивото, което се нахожда в шишетата. Едно студено питие улеснява смилането на един здрав човек, понеже чрез една реакция, то придърпва необходимата нужна кръв за това извършване. На болните и на слаби хора, тази реакция не се произвежда сякога, за това за тях най-доброто питие, ще бъде едно вряло питие, като чай, напр. кръвта тогава се привлича в стомаха чрез прякото действие на топлината. Пиенето трябва да е или студено, или горещо; топлото пиене е изнемощително. Добрата вода. За да се узнае дали водата на едно място е добра за пиене или не, има едно твърде просто средство, което е следующето: В едно бяло или прозрачно шише, положи една обикновена лъжица захар; после, напълни го от тази вода, която искаш да се опита и го запуши. Ако подир 48 часа водата не се размъти, т. е. стане на глед като млечна, тя е добра и съвършено лишена от варени материални елементи, които, погълнати в стомаха, вредят цялото телосложение. Кокоше мляко1). Постави в една чаша жълтъците на две пресни яйца с малко студена вода и ги убъркай добре да се умесят; после, вземи около 150 или 160 грама изварена и подсладена вода, която, като вливаш малко по малко в убърканата жълтъчна, ще внимаваш същевременно да се бърка и непрестанно; още във време на това бъркане положи една лъжица добра ракия. Подир тая операция е всеки готова за пиене. Това питие, зето сутрин и вечер, е много добро за тези които са слаби, които са въздигат от една дълга болест, които страдат от гръдни болести, с една дума всички тези, на които силите са изчерпани. _______________________________ 1) „Кокоше мляко“ в случая е традиционна за времето си засилваща смес (вид яйчен пунш или рецепта, подобна на днешния егног), използвана за възстановяване на болни. Дезинфекция. В стаите на болните всякога се нахождат захлупени съдлини пълни от мръсотии; за да се упази човек от отровителните изпарения във време на отхлупването, достатъчно е щом се отхлупят да им се хвърли една част запалена книга от някой вестник. Пламъка попива мръсния газ; лошата миризма изчезва и дезинфекцията е напълно извършена. Микробите. В древните Мексикански народности. Д-р Валот от Хуратен, в Мексико, като прочел йероглифите на древните Индианци, е открил едно място от което ние можем да заключим че микробите са били познати в тези времена. Ето това място: „корена на растението кокобче, попарен във вода и взет, изтребва всичките малки невидими животинки, които може да се породят в човешкото тяло.“ Действително, нищо ново няма под слънцето.

Начин като как да си ляга човек. Не е добре да си ляга някой щом се нахрани, особено подир едно добро ядене. Не е тоже добре, особено за старците, да лежи някой много хоризонтално: трябва главата да бъде по-нависоко отколкото са краката. Добре е да си лягаме върху дясната страна. Когато лягаме върху лявата страна, черния дроб като натежи стомаха, кръвообращението става трудно, съня е неспокоен, сънищата лоши. Не се нахождат освен старци, деца или хора много уморени, които си лягат върху гърба, или тези които са болни от тежката болест лягането върху гърба е опасно. Лягането върху корема затруднява диханието. Предпазване от мухите. В Италия, дето топлината е голяма и мухите немалко, касапите, за да запазят месото си, намазват етносите на дюкяните си с масло от лаврово дърво, на което миризмата не е тъй силна; при всичко това, едно тънко мазило ги пропъжда. Мухата, освен дето е безпокоителна, но още тя мърси украшенията на една стая; за това не е зле, чрез това средство, да се изгони. Вътрешно измиване на шишетата. Много начина са били употребени, но никой не е тъй сполучил както следващия: Вземи един голям барабой (картоф), накълцай го на дребни части; тези части вмъкни ги в шишето, налей една част вода с малко оцет, най-сетне разбъркай шишето тъй, дето всичките мръсотии да изчезнат чрез допирането на барабойните части. После изпразни шишето и го изплакни. По този начин шишето добива напълно първобитната си прозрачност и чистота. Поправление на водата за да не бъде заразителна във време на епидемически болести. Последните наблюдения са доказали, че едно голямо количество заразителни болести се са появили от мръсотиите, които водата поема в себе си по причина на подземни някои размесвания; заводите например, на много места, мърсят кладенците. В подобни случаи обикновено се препоръчва преваряването на водата, която има свойството да изморява микробите. Във време на епидемия, както в холерно време, същото средство се препоръчва; но като много къщя нямат търпението да я преварят вечер, тъй щото да бъде за утрента готова за пиене, или утъкчително им се вижда, то за да се поправи тази немарливост, доктор Кристмас препоръчва едно средство, което той потвърдил много пъти чрез разнообразни опити в института на Пастьора. Това средство е употреблението на лимонената сол (acide citrique). Във време на холера, водата направена тъй, 4 части в 10,000 части, парализира умножението на микробите; коги, те престават съвършено, ако същата вода се размеси с 8 части лимонена сол. За микробите на тежката болест (fièvre typhoïde) изисква се една много по-слаба доза. Без да се простираме в подробностите на тези опитни данни, ще кажем че лимонената сол ни служи много в епидемически времена. Нейната цена не е тъй висока, 5, 6 лева килограма; нейното употребление е без опасност; най-практичните условия се представяват; като се разтопи 10 грама сол в десет литра вода, съхранена в добра съдлина и на добро място, човек е сигурен да има една вода доволно добре пречистена от заразата която владее. Вкуса е киселичък и приятен; тя не обема никаква опасност – даже и малките деца може да я пият; тя неизменява никак вкуса на виното.

Овощията. Всичките овощия, които узряват през лятото, имат хранително и лечително свойство. Техния особен и приятен вкус, техния благовонен дъх, показват даже че те са назначени да дадат едно ново преобразувание на кръвта – следователно и едно развеселително развитие на жизнените телесни сили. Природата при разнообразните си изменения, самичка ни показва като кога какво трябва да вършим за в полза на нашето здраве. Черешите, ягодите, прасковите, смокините, черниците, гроздето, са всички лекарства от неоценима свойство, само това има, че ние мъчно ги познаваме. Хранителните части на разните овощия, с които се храни човек, са разнообразни. Тъй, ние ядем месестото вещество, което се нахожда между кожата и кокичките, на черешите, сливите, прасковите, кайсиите, крушите, ябълките, пъпешите, дините; – ядката на бадема, ореха, лешника, кестена и пр.; – месестите, пълни от сок, преградки на портокала, лимона; – цветното вместилище, развито и облято от сок, на ягодата; – плода из цяло, на малините, черниците, гроздето, касиса и пр. Плодовете на които вкратце дадохме едно горе-долу описание, имат всички една голяма аналогия относително до техния състав и техните лечителни свойства, тъй щото, те изобщо се именуват киселовати плодове. Всичките тези подове обемат един гъст сок сладък, с една азотна материя от белтъка: всички обемат една ябълчна (malique) киселина; гроздето обема винена киселина; малините, ягодите, лимоните, касиса, лимонена киселина. „Киселоватите плодове, казва Бушарда, имат между си най-голяма аналогия, относително до храната и до лечението: тези киселовати подове – доставят на медицината познатите лекарства под названието киселовати“. Сока, който произхожда от тях, съставлява едни пивки течности, твърде вкусни, под название лимонади. Тези лимонади произвеждат едно благоприятно чувство, една разхладителност в стомаха; те погасят жаждата, намаляват горещината и забързяват пулса. Те, като гъделичкат повърхността на храносмилателния канал, разбуждат охотата и често докарват едно разслабление на изхождането, което служи като едно голямо улеснение. Вкратце, нека кажем още, че ягодата като главен деятел на кръвта, е едно добро лекарство за подагра; че гроздето, упознато от всички като лечително средство, е употребено в много болести; че листите даже на прасковата, попарени, се употребяват като укротителни в болестите на стомаха, когато болния не може да задържа никакво питие. Най-сетне, нека всеки умее да се възползва от лечителните тези, превъзходни за нашето здраве, плодове; нека всеки сам стане лекар на себе си. При всичко туй помни и незабравяй старата умна поговорка: Употребявай, но не злоупотребявай.

ДЕТИНСКИЯ РЕЖИМ В ЛЕТНИТЕ ДНИ. Летните горещини имат едно особено и специално влияние върху децата, те произвеждат в тези деликатни и слаби творения разнообразни разстройства, разстройства, които хигиената може да намали и много пъти предотврати. В това отношение, нека майките благоволят да не забравят никога следващите наставления: щом децата станат, което трябва да става между 6 и 7 часа сутрин, изобщо тяхната снага ще бъде натрита с един мокър гъба; това измиване, освен че пречистя и разхлаждава кожата, действува още тонически като обсилва периферическото кръвообращение. Една малка закуска залята с малко хладна сладка вода, ще ги разположи с приятност към една разходка. Тая разходка трябва да става сутрин по хладината когато още духа прохладителния въздух с животворящия прохладителен кислород. От като се завърнат от разходка, ще се нахранят с малко месо или риба и някои овощия, според времето на годината, добре узрели; в случай че овощията имат кокички, трябва да се внимава добре да не ги гълтат, понеже те много пъти докарват непредвидени вреди. Когато горещините нападнат много, баните са най-доброто изцелително и предварително средство против детинските малки неразположения. Само, относително до това, ние ще забележим че стоплената вода на слънцето е предпочитателна от тази на огъня, която прави нервическо и немощно детето, коги тази на слънцето обема една по естествена топлина, която е напоена от една лъчиста материя, която съставлява самия живот. Това е една практическа истина от колкото научна: действително, слънчевите бани, които, зимно време, правят тези които са на оздравяване (съвземане, convalescence) от една болест, съдействуват да поправят техните сили по-скоро; и е доказано че селяните, благодарение на слънцето, на което те зимно и летно се радват, са по-корави и по-здрави от гражданите. Между един и два часа подир пладне децата лягат да спят: те ще спят до тогава до като се събудят сами. Към пет часа те трябва да вечерят, подир което отиват пак да се разхождат – там дето мястото е открито и въздуха чист. На девет часа всички трябва да си легнат; преди лягането, ако е възможно, може да им се даде една малка закуска с малко прясна подсладена вода. Тъй те може да прекарат една добра нощ, без затруднение на стомаха. Когато децата спят, нахождат се някои знакове, които показват, без съмнение, че те се намират твърде добре в здравето си. Един от тези най-уверителен знак е детето да е спокойно, да има ръцете си прегънати към главата или под главата. Майките могат да бъдат напълно уверени в тези данни, които са проверени от най-отличните педагози. В летните горещини, децата много пъти може да пострадат по причина на едно зъбно никнене: тези страдания се отнасят обикновено до храносмилателния канал, които в някои случаи, може да произведат едно кръвопролитие към мозъка. В подобен случай ще е зле даването на малки части лед, който действува върху венците и съвременно погася жаждата на детето. Понеже в летно време децата са изложени на болки в храносмилателния канал, то не ще бъде зле ако яденето е умерено, и ястията лесносмилаеми; това трябва да бъде правилото за всяка майка която желае децата ѝ да бъдат в здравето си. Един Инсеинист.

СЪНЯТ Съня е спокойствието на чувствата и на волните движения; той ни сдобива с благополучие и едно ежедневно прераждане, които ни служат като веселие на новия живот. Освен физическото спокойствие, което съня дава на човека както на животните, той още ни служи като поправител, който освежава духа, отнема душевните трудове, прави приятни впечатленията на разните чувствания, които се са извършили през деня и ни дава нови сили за да подкрепят новите трудове, които ни чакат подир разбуждането. „Отнеми от човека, е казал един философ, съня и надеждата, той ще бъде най-нещастния.“ Действително, без съня, чувствителността изчезва и духа не може всеки да действа. Нещастника в съня си забравя горчивините; често, този, който заспива като е в отчаяние за бъдещето, като проклина участта си, намира, като се събуди, една нова сила, която му представя една участ по-малко мрачна. Малко престъпници криминални спят от кротък сън; нощите, които предшестват тяхното наказание или тяхната присъда, са смутени от страшни безсъния или от сънища още по-страшни. Напротив, случвало се е, хора осъдени на изгубване на живота за политически причини, простодушни жертви на невежеството на техните съдии, от яростта или от глупостта на партиите, да заспят спокойно и да се събудят тогава, когато множество хора са се събрали за да видят течението на невинната кръв върху ешафода. Новите физиолози вземат съня като едно естествено следствие на уморените от жизнено отношение органи, които се нуждаят от почивка за няколко време. Тая нужда се чувства по-влечително когато не е задоволена. „Виждало се е войници, казва М. Боилет, във време на пресилен маршрут във войната, да се възползват от най-малкото спиране, при едно лошо време, за да си легнат във водата или в калта, за да добият, в малкото това време, изгубената си сила. „Видяхме в Испания, в едно критическо време, дето едно малко тяло от нашата войска, като бягаше от деятелните преследвания на безмилостния неприятел, някои от нашите войскари търсеха да избегнат от бдението на другарите си, като се отделят и скриват, само и само да могат да поспят няколко минути, при всичко че знаеха че една страшна смърт ги чака ако би да паднат в ръцете на неприятеля“. Подир бдението всичките животни досещат една голяма наклонност към съня. Той произхожда от това че силите са съсредоточени към стомаха за смилане на яденето, се намират по-слабо по другите части на тялото. Студът по някога произвежда съня; не е безполезно да се забележи, че този, който заспива на открит въздух, под една топлина от 8 или 9 под нулата, той обикновено умира; коги този който е в действие може да претърпи един студ повече от -70 градуса, без никаква повреда. Това става от съсредоточаването на силите към средата на организма, чрез което действие се появяват силни спазми и студа унищожава живота. Спаманзани произведе чрез студа един изкуствен сън върху водните жаби, като ги покри със сняг и лед. Мозаичното действие отслабва доволно във време на един дълбок сън; в това време не му остава нищо повече освен туй което е нужно за живота. Сънищата се явяват когато съня е лек и мозъка съхранява едно какво годе действие; то е в това нощно и мълчаливо време, дето паметта си напомня за неща, които са ѝ направили едно живо впечатление през деня; даже, може до нейде да ѝ се представят и някои непознати неща; магнетическите явления не са чужди на сънищата. Четем в таблиците на Марк-Аврелий: „Боговете имат добрината да дават на хората, чрез сънищата и оракулите, помощта от която те имат нужда. Забелязва се едно голяма старание от страна на боговете за мене, то е, че те в сънищата ми ме поучават като с какви лекове да церя болките си, а особено за моя зашемет и моето плюене на кръв, както ми се случи в Гаета и в Хрие“. Сякога се нахожда една голяма аналогия между естеството на сънищата и моралното или физическото положение, възрастта, телосложението, страстите, здравото състояние, на този, който го досеща. „Произволно произведохме върху много хора, казва М. Буилет, сънища от разни естества, чрез разни чувствания които им внушавахме. Един човек, дълбоко заспал върху един стол, се събуди стреснато, като мислеше че се нахожда между пламъка на огъня. Произведохме този сън като дълго време му викахме на ухото: огън! дума която се произнасяше от време на време и от по-силно на по-силно с един жален тон“. Нахождат се във „Вечеринките на Петербург“, твърде добри отломки върху нощта и съня. „Както тялото във време на сън, казва М. де Местр, следва своите жизнени действия, без чувствителното начало да има съзнание, тъй също умствените жизнени действия тоже следват; независимо от всяка теория, вие може да се убедите чрез един прост опит, понеже човек може да научи във време на сън и да знае, например, като се събуди, някои стихове или глас на някоя песен, когото той не е знаял преди да заспи. От едно всемирно вярване, че човек се нахожда тогава под едно добро и предпазливо влияние, се е породило едно друго вярване, тоже всемирно, че времето на съня съдействува на божествените съобщения. Това мнение, както и да се вземе, се отнася неоспоримо към свещеното списание, което ни представява, под подобен един вид, едно голямо число от примери. Гледаме че най-умните хора във ветхите времена, без разлика, не се са съмнявали никак във важността на сънищата, даже по някога ходеха да спят в храмовете за да получат пророкувания. Йов не каза ли „че Бог си служи със сънищата за да известя човека, известие, което той не повтаря никога?“ И Давид не казваше ли „че Бог посещава сърцата нощем?“ Платон не иска ли „да се приготвяме към сънищата чрез една голяма телесна и душевна чистота?“ Хипократ не съчини ли едно особено списание върху сънищата, дето той отива до там да се отказва припознаванието за истински лекар на тогози, който не знае да тълкува сънищата? Чини ми се, че един Латински поет (Ювенал) е отишел още по-далеко, като е казал „че боговете, във време на сън, говорят на душата и на духа“. „На конец, Марк-Аврелий, не ви цитирам тук някой слаб ум, не само вземаше тези нощни съобщения като неоспоримо действие, но още той известява че сам е бил предмет на тях“. Както твърде добре го забележи списателя на сравнените оракули и сомнамбули, магнетическия сън е едно изтръпване на физическото тяло и едно разбуждане на умствените способности; две произведени действия чрез влиянието на човека върху човека, от една силна воля, постоянна и енергична върху един чувствителен нервичен организъм, сенситив (sensitif). В това положение, магнетическия предмет губи една част от физическата си сила и придобива една обширна духовна сила; неговата памет е по-голяма, неговите познания са по-обширни, неговата чувствителност е крайна; той чувствува, вижда, чува неща, които не могат да повлияят върху нашите чувства под обикновените условия на живота: той предчувствува, предвижда, предсказва. Сомнамбулизма е познат от най-древните времена и е бил на почет във всичките народности, под разни имена на божествена лудост. Най-великите мъже в древните времена са го почитали и са го защитавали в своите списания; тъй също и знаменитите лекари, като: Ескулап, Хипократ, Гален и прочее, са го препоръчали да си служим с него в лечението на болните. Делфинската Пития и древните сибили, които даваха пророчества във време на унос, бяха истински сомнамбули. „Платон казва, че Питията и жриците от Додон, в едно лудешко положение, са принесли най-големите услуги на държавите и на жителите в Гърция и ако искам да изброя всичките добрини които сибилите извършили чрез тая наука, която открива бъдещето, то няма да мога да ги изкажа; при всичко туй това е нещо, което е познато от всичкия свят и няма нужда от доказателства“. Стария Плин, особено, назовава Делфинската Пития, най-знаменитата от оракулите. Едно голямо количество списатели мислят че съня е едно положение във време на което пророческите способности се откриват най-лесно. „Нахожда се едно откритие във време на съня, казва Аристотел, и ето като как Хипократ описва този сън: „Кръвта се разхлаждава, кръвообращението става медлено, тялото тежко, очите се затварят, умствеността се изменява и духа се намира вдаден на нови и необикновени идеи, които се именуват справедливо виждане или сънувание“. Цицерон тълкува по един подобен начин магнетическия сън: „когато духа, казва той, престане да има съобщение с тялото, той си напомня за преминалото, съди настоящето и вижда бъдещето. Тялото, във време на този сън, е като мъртво, коги духа е пълен от живот и сила“. „Душата избягва от погледите, казва Ксенофон. Нищо не е по-подобно на смъртта от колкото съня: то е тогава, дето душата се явява най-божествена и вижда бъдещите неща; то е, че тя е съвършено свободна. Гърците никога не са умесвали обикновения сън с този на сънищата. Съня на сънищата се считаше като едно средно положение между съня и будуванието, като едно органическо изтръпване, което е следствие на едно нервическо раздразнение, произведено от една каква годе причина. Когато съня е действие на естествени причини и неговото продължение е съразмерно с нуждите на тялото, той засилва и поставя тялото да бъде по-деятелно и по-разположено; пулса става помедлен, диханието не до толкова бързо; кръвообращението както и обращението на течностите стават по-леки, изпаренията и изхвърганията намаляват. Нечувствително силите, съсредоточени към една точка, се разпръскват по всичките части в благоприлична съразмерност: нервите и мускулите получават деятелността си и разбуждането дохожда. Обикновено, когато съня е придобит изкуствено, или е поставен в едно прекалено положение, то той отслабва тялото като го прави тежко и като намалява чувствителната, деятелност и жизнените сили; чувствителността затъпява и тялото пада в недеятелност; то става разслабено, накъстява и става негодно да изпълнява своите длъжности. Мозаичната тъкан като се разслаби тъй, тия вреди на душевните операции, особено на паметта. Съня, за да бъде добър, не трябва да надминува някои предели; според най-големите учители, той не трябва да се продължава по-малко от шест часа за един млад момък с добро телосложение и повече от осем или девет часа. Във време на лягане, тялото трябва да заема хоризонтално положение, освен главата, която трябва да бъде малко по-високо. Вредително е да се спи седешком: това положение поставя трудно кръвообращението, както и обращението на течностите в органите на корема и на гърдите и произвежда несъобразности в тялото през детинството и младините. Според формата и положението на стомаха, види се, че най-доброто разположение за смилането е лягането върху дясната страна, особено когато си легне наскоро някой, като е ял много. В едно противно положение, ястията са поставени в трудно преминувание към червата и правят още препятствие в движенията на диафрагма и в тези на сърцето; а когато някой почива на гърба си, често се произвеждат сънни натиски (cauchemar). Когато смилането става не добре, то естествено мъстенето става ката час; коги лягането е върху дясната страна, коги то става върху лявата, после върху гърба и върху корема; чрез това размястване, но спокойното естество инстинктивно си спомага в тоя случай. Продължителните безсъния не са по-малко вредителни за здравето отколкото съня в едно прекалено положение; те повреждат поредока на органическите служби и поставят органите в едно вредно положение. Те съкратяват живота и го пълнят със злини. Този, който съкратява значително времето на своя сън, не прави тоже добре; той ще стои повече с отворени очи, но не ще има туй удоволствие да се радва на едно добро здраве; той няма да има никога този живот, тази енергия на духа, която следва подир един продължителен, редовен и тих сън. Нищо не докарва тъй скоро сухотата, както безсънието и нищо не разваля и не прави тъй скоро човек да остарее преди-временно, както безсънието. Според обичая или според климата, смилането става по някога по-добре във време на сън от колкото като е буден човек. Привичката, да си ляга някой щом се наяде, може да е добра за тези, които са подложени ежедневно под трудни работи. В топлите места, голямата горещина по пладне, като отнема нужните сили на стомаха за смилане на яденето, изисква се една почивка подир нахранването. Децата, жените от едно деликатно телосложение, повечето от тези които работят умствено и изобщо всичките тези на които нервическата система е твърде двигателна, имат нужда от малко сън, за да им се смели яденето. Във време на сън естеството е повече господар на само себе си, то употребява една по-голяма част от силите си в смилане на яденето; в будно състояние, напротив, раздразнителните причини, които дразнят енергическото действие се подновяват почти на всяка минута. Дневното земно движение показва своето влияние по един начин доволно чувствителен върху животното тяло. Забелязват се в събота, а главно в тези които имат нервическата система много подвижна, изменения, които отговарят на разните слънчеви положения; най-забележително е това, което се случва вечер и което се състои от една малка треска, която се отличава чрез бързината на пулса, отмаляването и наклонността към сън, които се умножават нечувствително до полунощ. Тази треска е нужна в това, че тя се стреми да пречисти влагите и да обработи съвършено изходящите материи. От това се следва, че този, който вместо да се останови в нощно едно спокойствие, будеше във време на таз малка треска, която е назначена да отдели и пречисти влагите, той смущава и разстройва двигателната машина която е поставена да извърши подобни едни спасителни действия, като си приготвя множеството неизбежни злини. Въздушното количество, по-хладно и по-влажно нощем отколкото денем, мрака, тишината, изчезването почти на всички животни, показват на човека времето в което той трябва да се отпусне на почивка. Един знаменит съдия в Англия, който имал случая да види едно голямо число стари хора пред съдилището, станал любопитен да изучи точно какъв е бил режима който им най-много съдействал да остареят. Едно нещо само се намерило да бъде общо за всички, което, без да е един вид особен и специален живот, било привичката да се става утро в рани. Всички тези които са достигнали до една стара възраст, казва Уфланд, учен германски лекар, обичат да стават рано. И. Вестлей, основател на една секта, подложена на особени практики, оригиналец и много забележителен човек, беше тъй убеден в необходимостта да привикне да става сутрин рано, щото я подведе под една религиозна точка; той живя 88 години и имаше за девиз едно правило, което ние не можем да пропуснем без да го препоръчаме тук: да си лягаш рано и да ставаш рано, дават на човека здраве, богатство и мъдрост.

ЧЕСЪНЪТ КАТО ЛЕК ПРОТИВ БЯС Още от древните времена чесънът е припознат като растение, което служи като особен вкус на хранителните вещества, и като растение, което има сила против треските и глистите. Диоскорид, Плиний и много други лекари подир тях му припознават горните две свойства. Жътварите по нас, за да противостоят лете на треските, както и на голямата жега, го употребяват изобилно заедно с оцет; на много места селските си служат с него против треските; даже забелязано е, че в много случаи яденето на чесън е послужило за изхвърлянето на тази прочута голяма глиста, назовавана тения; доброто влияние на чесъна се е припознало още и против раните на отровните животни. В Бразилия, тези, които работят между камъните, имат обичай да си натриват ръцете и краката със счукан чесън, за да се предпазят от нападението на усойниците, както и от други отровни змии, които от самата миризма на чесъна бягат. Распаил, в своето здравословно ръчно списание, съветва смес от малко камфор и една скилидка чесън по време на бесния припадък. Един писател, като казва това за Распаил, прибавя още: „И аз имам удоволствието да мога да уверя моите читатели, като им кажа, че един от моите приятели биде избавен чрез майка си, която като го видя ухапан от едно бясно куче, го излекува като постъпи точно по правилото на този знаменит писател.“ Това свойство на чесъна се описва още от някой си доктор Мутино от Лисабон, който, като казва фактическо чрез разни излечителни случаи сполуката на чесъна, казва, че за него най-добрата деятелност като предпазливо и излечително средство на бяс или хидрофобията, е чесънът. Признаци на бяс: Бясът или хидрофобията е една болест, която се развива произволно чрез силата на един отровителен зародиш в кучето и други някои животни като вълка, лисицата и котката. Той най-често се явява в кучето, от което повечето се заразява човекът, както и други някои животни. Бяс, придобит по този начин, се именува придобит, а не произволен; първият е по-малко опасен отколкото втория, който неизбежно е смъртоносен; и двата случая изискват едно и също лечение. За да дадем едно по-добро понятие върху появяването на тая болест, ние ще разделим главните ѝ признаци на три периода. Първи период. – Преди раните, направени от кучешките зъби, да заздравят, болният чувства вече едно общо негодувание (неразположение); сънят му е не дотам добър; лицето му начева (започва) да бледнее; охотата (апетита) се намалява; той досеща (усеща) слабост, повдигане, замайване смут в идеите и в слуха, тръпки и смутове на гледеца (зениците). Гледането пред светлината става твърде чувствително; очите кървясват; тежест върху гърдите и трудно дишане; пулсът става бърз и малко по малко нередовен. Подир колко време тези признаци може да се появят подир заразата, това не може да се определи; може да минат дни, недели (седмици) и месеци; това зависи от разположението на човека. Втори период. – Този период се отличава в това, че заздравялата рана изново се подновява и разпалва (възпалява); при червенината се появяват болки и едно малко подуване, което, като се отвори от само себе си, преобръща се в една рана с подути краища и с кървава гной, от твърде лоша миризма. Съвременно (едновременно), при засилването на всичките признаци от първия период, се прибавят тук-там по снагата (тялото) неопределени болки, които кога (понякога) щъркат (боцкат), кога опипат (болят при пипане), кога се подземат оттам, дето е раната, и отиват към гърлото. Болният малко по малко става по-болен и по-безпокоен с побъркване (объркване) на мозъчните сили; той сякаш вижда фантоми пред себе си; усеща нервни опипвания (потрепвания); става меланхоличен и чувствителен на действието на светлината, от лъскавите неща и от вятъра; той въздъхва, не може да спи и търси да бъде уединен; жали се от студенина, а особено в крайниците; кожата му е суха; накрая се появява хълцането, тупкане на сърцето, понякога и колики. Болният, като достигне до тая степен, има кървави очи и поглед вторачен. Мъчнотията на преглъщането се придружава от болки, свиване (спазъм) на гърлото, което препятства преминаването на едно водно хранило (течности). Трети период. – Този е периодът, в когото се развива у болния страхотията (ужасът) от водни неща, от което и се е нарекла хидрофобия. Силна жажда мъчи болния, а още по-силна е водната страхотия (страхът от вода), или, по-добре да кажем, невъзможността да може да пие вода е за него едно истинско наказание. Достатъчно е да види една вода, да чуе нейното шуртене, да си напомни даже, за да се поднови в него лудият припадък, при когото има най-голяма наклонност да рани или ухапе, запънва (задавя) се и плюе, като го е страх да преглътне своята собствена слюнка. Припадоците са последвани от бълвочи (повръщане); появява се и една силна треска със сухота в устата и непоносима една жажда. Тези, които се заразени от бяс, си изменят или изгубват гласа. Болните свършват в един припадък от страшен делириум (лудост) и силни спазми. Лечение на бяс Според доктор Мутино лекуването на бяс е твърде просто нещо; то се състои в даването по една скилидка чесън три пъти в деня, в продължение на 30 дни, или 6 капки хомеопатична чеснова тинктура (teint allium sativum) върху една бучка захар или в една лъжица вода три пъти в деня: сутрин, на пладне и вечер, 1/2 час преди ядене; освен това, ако е възможно, да се превърже наранената част с цел да се възпрепятства отровителният зародиш и раната да се мие с вода, като се изтисква, доколкото е възможно, за да изтече останалата вътре кръв. После раната ще се превърже с парцали (ленени нишки), напоени в дървено масло (зехтин), което да е размесено с няколко счукани чеснови скилидки. Това превързване ще следва (продължи), додето раната заздравя съвършено. Според доктор Мутино този начин на превързване е по-добър от каутеризацията (изгарянето), особено тази с нажежено желязо, което, като не е непосредствено, става не само безполезно, но още и вредително, по причина че като се изгори тъканта изхода на кръвта, в която се намира отровния зародиш, се пресича. Чесъна, според специфическото си действие трябва да се даде във време на този период, когато отровния зародиш е още в мътно положение; в третия период действието не може всеки да бъде непогрешимо и болката ще си следва. Следователно щом първите признаци се покажат, необходимо става болния всеки да се ограничи и да се постави тъй, дето, във време на припадък, да не може да хапе тези, които са наоколо му. Болния като е в това положение, дава му се, във време на припадък, скилиди чесън, които той в яростта си и в желанието си да хапе, захваща да дъвче. По този начин болния малко по малко се окротява и заспива; ще се събуди втопен в пот и в доволно добро положение умствено. Ще поиска вода и ще я изпие на часа; припадъците няма да се подновят всеки и болния малко по малко ще се поправи. Доктор Мутино, да подкрепи своя лечителен способ, цитира голямо количество болни от тая болест, излекувани чрез чесъна.

Динамическото действие на лекарствата в малка доза. Във всичките медицински списания пространно се говори върху химическото действие на лекарствата, кога (докато) за динамическото тяхно действие, което е едно от най-основните неща, едва ли се помнява (споменава). И друг път бяхме говорили нещо върху динамизма (вж. год. ІІ стр. 69); но днес, като прочитаме в медицинските вестници едно изложение от някого си доктора Фугерон, из Тулуза, който говори тъй убедително относително до тая част, ние не можем да пропуснем от да не преведем или извлечем поне тези неща, които указват по един безусловен начин истинността на динамическото действие и излагат теорията, която може да ни послужи за изтълкуване. 1-о. Динамическо действие Металоскопия и металотерапия. – Бурк откри, а Шарко, Луи, Дюмонпалие, Ландолт, Желе и Рено потвърдиха следните работи: 1-во: Металически плаки, поставени върху една част на тялото, прекъсват при истериците парализите на чувствителността и на двигателността. Същият метал не подобава (не влияе еднакво) на всички хора без различие; някой е чувствителен само към желязото, друг към златото, а друг пък към медта и пр. Въпросът тук е за една особена идиосинкразия (индивидуална чувствителност) на всекиго. Еднаквостта на явленията, произведени чрез плаките с тези, които придобиваме посредством магнита и електричеството, произведе незабавно мисълта, че самата причина е електричеството и че наблюдаваните явления трябва на него да се припишат. Тогава се поражда следният въпрос: като се узнае силата на течението (тока), произведено от един метал, ще ли бъде възможно чрез едно електрическо течение с еднаква сила да придобием еднакви следствия с тези, които ни дава полагането на плаките? Направените опити относително до това решиха въпроса в един положителен смисъл. Тъй, златото дава течения от 2° до 12°, измерени с галванометъра на Дюбоа-Реймон; ако болният е чувствителен към златото, електрическите течения от 2° до 12° ще произведат същите действия, както златните плаки. За един друг метал ще трябват други течения. Металическото употребение отвътре (посредством пиене или подкожни инжекции), приготвено медицински, или минерална вода, произвежда същите лечителни действия, както тяхното употребение върху повърхността на кожата. Следователно, понеже външното металическо действие е чисто динамическо (електрическо действие), ще бъде същото и за вътрешното му действие. М. доктор Гаригу, професор на медицинската хидрология в медицинския факултет в Тулуза, проповядва, че преди да настаним (изпратим) един болен на една минерална вода, трябва предварително да изследваме към кой метал той е чувствителен. Това потвърждение като се извърши, предписва му се една вода, която да обема (съдържа) в себе си този метал, и придобитите следствия тогава често биват удивителни. Следователно, употребителните метали много често се намират във водите под едно твърде малко количество, понеже трябва да се направи разложение (анализ) върху много хектолитри вода, за да се открият следите им. Земна сол и растителни вещества; ксилотерапия. – Само обикновените метали и техните соли са тези, които произвеждат подобни действия с тези на електричеството и на магнита. Парон опитал върху една полуанестезирана (с намалена чувствителност) жена действието на разни вещества и придобил възвръщането на чувствителността чрез въглена вар (калциев карбонат), чрез хидратна сярна вар (гипс / калциев сулфат хидрат), чрез флуорна вар (калциев флуорид), чрез амианта (азбест). Тъй също, изследванията на Бенет, на Вестфал, на Миулер, на Дюжарден-Бомец и Журден доказаха, че може да се добие чувствителността чрез поставението на кори от някакви дървета. Дърветата, които са се указали (показали) като най-силни, са: жълтата хинна, туята, трендафиловото (розовото) дърво, акажуто (махагон), орехът, кленът, ябълката. Без съмнение тези дървета, стрити твърде ситно и взети вътрешно, ще произведат същите действия. Иос Томпсон доказа, че тела непроводници, поставени върху кожата на тялото, могат да произведат течения, които са донейде термоелектрически. Накрая, подобни следствия са придобити от Вестфал подир едно синапено налагане (лапа); от М. Грасета чрез един везикант (възпалителен пластир), тоест с кантаридин; от М. Сиура чрез колодиума и от М. Дюжарден-Бомец, като е дал извътре (вътрешно) яборанди, или подир употребението на пилокарпин в подкожни инжекции. Заключение. – От по-горните дела можем да заключим, че всичките лекарства, каквото и да бъде тяхното начало – минерално, растително или от животинско свойство (произход), поставени върху кожата или взети вътрешно, упражняват едно динамическо действие, произведено повечето от едно електрическо изпарение. 2-о. Действие на най-малките дози „Мина вече времето – казва М. Л. Журдан, – дето относителните подигравки можеха да бъдат едно добро доказателство против най-малките дози на хомеопатията. Неоспорими доказателства съществуват, които трябва да наложат мълчание на най-ясните размишления. Тези малки дози действат, даже упражняват едно силно, удивително действие.“ Минерални води. – В минералните води силните вещества често се намират в такава една малка доза, дето наглед се вижда да не е никак съразмерна с действията, които те произвеждат. Тъй, тези действия се отказват (отричат) от някои големци в науката, които не искат да изтълкуват действието на лекарствата освен чрез химическите им свойства. До нашите дни не се беше открило нищо в някои от тези води, което да може умствено да задоволи (обясни) произведените действия. При всичко туй, потвърждаваше се, че тези води имаха неотказани (неоспорими), положителни действия и, следователно, понеже няма действие без причина, трябваше да има в тях едно здраво и вярно лечително начало. Професор Гаригу доказа, че това начало действително съществува и че то се състои почти всякога в някой метал, който се намира в една твърде малка доза. По един подобен начин, например, той узна, че се намира живак в една най-малка доза в Авлуските (в департамент Ариеж / Ariège) води; от дълго време се знаеше, че тези води лекуваха сифилиса, обаче никой не можеше да си изтълкува защо. Развитието на растенията. – Разработването (растежът) на Aspergillus niger (черна плесен) е още едно доказателство за действието на най-малките дози върху жизнената тъкан. Когато това малко растение е в сила на развитието си, достатъчно е, за да се спре, да се постави във водата, в която то расте, 1/1600000 от адски камък (сребърен нитрат). Порастването му даже не може да начене (започне) в една сребърна съдина, при всичко че химията не е в състояние да докаже, че една част от материала на съдината е разтопена (разтворена) във водата. При всичко туй, растението, чрез изсъхването си, го изповядва (доказва). „Кое хомеопатично разложение (разреждане / dilution) – вика доктор Иусет – отговаря на металното количество от сребърната съдина, което е разтопено във водата?“ Дарвинов опит. – Дарвин, като изучаваше смилателното (храносмилателното) действие на слузта (секрета) на пипалцата на Drosera rotundifolia (кръглолистна росянка), доказа, че е достатъчна една двадесетхилядна частица от серен амоняк (амониев сулфат), за да се произведе едно физиологическо действие, добре определено във всяка една слуз на листа. „Читателят – казва той – може твърде добре да си въобрази едно подобно разложение, като си представи 5 сантиграма от тая сол, разтопена в 140 литра вода; следователно, няколко капки от това разложение, изляти върху един лист, са достатъчни да определят едно отслабване на всяка една част, що е добра (чувствителна), често даже и върху опашката (дръжката) на листа. Действително, всеки път, когато придобиваме (усещаме) една миризма, явно е, че частици, много по-малки още, дохождат да разбудят нервите ни. Когато едно куче се намира далеч на стотици метра под миризмата на един рогач (елен) или всяко друго животно и досеща (усеща) неговото присъствие, миризливите частици произвеждат едно какво-годе променение в тези носни нерви; следователно тези частици трябва да бъдат безкрайно по-малки от тези на серно-амонячната сол, които теглят (тежат) една двадесетхилядна частица от 5 сантиграма. Тези нерви отдават в мозъка на животното едно впечатление, което се превежда чрез външни действия. В случая на Дросерата (росянката), удивителното е, че едно растение без никаква нервна система, може да бъде повлияно от частици тъй малки; но ние нямаме никакви причини да предполагаме, че други тъкани не могат да придобият една много по-превъзходна чувствителност от външните впечатления, ако това свойство можеше да бъде полезно за организма.“ Действието на безкрайно малките дози е, следователно, непременно вярно и тъй, както можахме да докажем чрез опит динамическото действие на лекарствата, тъй също наблюдението и опитът доказват, че те могат да действат даже в най-малки дози. 3-то Попиване и разделителност; положително изменение Попиване на лекарствата. – За да действа едно лекарство, то трябва да се попие (абсорбира), да влезе в най-вътрешния състав на тъканта. Всяка лечителна част, която не преминава в организма тъй, е никаква; ако тя не е вредителна, не може да бъде полезна. Колкото едно лекарство се по-добре попива, толкова то бива по-влиятелно; а то бива по-лесно за попиване, колкото повече е разтопено (разтворено) и раздробено. Следователно, повече едно лекарство е разтопително (разтворимо), повече то може да се даде в слаба доза; тъй като, например, хинният цитрат (хинин цитрат), като е по-разтопителен (разтворим) отколкото сулфата, трябва да се даде в по-слаба доза, за да произведе същия резултат. Следователно, разбира се, разложението като разделя телесните молекули, преминава по-здраво, по-точно и по-скоро в организма, и тъй улеснява лечителното действие. Материалната разделителност. – Разделителността на телата може да отиде много далеч – било чрез стриване (тритурация), било чрез разложение (разреждане / потенциране). В своята „Архитектура на света на атомите“, М. А. Годен е пресметнал числото на химическите атоми, вместени в едно материално нещо с забележителна големина; например колкото един металически куб със страни от 0,002 метра, равен на една иглена топка, ще бъде представен от числото 8, последвано от 24 нули: 8,000,000,000,000,000,000,000,000 Тъй също, ако иска някой да преброи числото на металическите атоми, вместени в една големина на карфичена топка, той, като отделя всяка секунда, умствено, един милиард, или 1000 милиона, трябва да следва тая операция повече от 250 милиона години. Ако и механическото разделение чрез стриване или разреждане не може да отдели всичките химически атоми на едно дадено материално количество, при все това, вижда се, че то може да разчлени това материално количество в едно число от частици от повече на повече по-малки, дето да надминува (надвишава) всяка граница и това е което ние не трябва да забравяме. Оттука се вижда, че едно второ разложение (разреждане) може да има толкова или повече частици от колкото е имало първото, но тези частици са по-малки от тези на първото; че едно трето разложение може също да има толкова или повече частици от колкото е имало второто, но те ще бъдат много по-малки. При всичко туй, ако съберем всичките лечителни частици от третото разложение, ще имаме една маса с по-малка тежест от събраните частици на второто разложение, което също, за своя сметка, ще има една тежест по-малка от частиците на първото разложение. С други думи, доколкото преминаваме от високи на по-високи разложения (разреждания), ще имаме една доза (една тежест) от малка по-малка от лечителната материя, при всичко че числото на частиците може да бъде от едно еднакво число или повече. При това, като разделителността има граница, то ще дойде едно време, дето числото на лечителните частици не ще може вече да се удържи същото, а ще почне да се намалява. В такова едно положение, ако се следва да се разглежда, числото на лечителните частици ще следва също да намалява, тъй дето ще достигне да не остане нищо. Материалното изменение в случай на едно голямо разделение. – Когато материалното разделение е отишло твърде далеч, неговите свойства стават някак си раздразнителни (реактивни) и се произвеждат такива явления, каквито навярно нямаше да се появят в едно обикновено положение. Знае се, например, че химическите съединения трябва всякога да бъдат предварително разположени на едно материално разредяване (разреждане), на едно движение, на едно разширение, и действията на тези разпръснати сили са толкова повече забележителни, колкото молекулите са по-малко подложени под влиянието на техните съседи. Ето защо, телата в първобитното (чистото) си положение се намират в най-голямата си привлекателна, едни към други, сила. В обикновеното си положение, техните атоми са скопчени едни с други от една сила. Когато топлината разкъсва съединителната тая връзка, останалите свободни атоми могат да се съединят. „Това, което химиците наричат вродено положение (състояние in statu nascendi в момента на отделяне) – казва М. Делбюв, – съставлява твърде добре едно специално положение, което се отличава по движимостта, по леснотията да съставлява сякаш видове съединения, по плодовитостта.“ Същото се случва и с лъчистата (радиантната) материя, която Крукс счита за едно специално състояние, което се различава от въздушното състояние толкова, колкото това се различава от водното състояние. Следователно, когато материята е разредена, когато нейните молекули са отдалечени една от друга и свободни, повърхността ѝ някак си се увеличава, и като, според изражението на М. Бертело, всяка частица съдържа безчетни количества от електричество, тая без тежест течност (флуид) се изпарява толкова по-добре, колкото повърхността е по-голяма. Понеже се знае, че действието на електрическите стълбове е според повърхностите, а не според величината на елементите. Разделението на лечителното вещество, като улеснява попиването (абсорбцията), ще увеличава също енергията на динамическото му действие, което е подпомогнато още от ударите, що материята приема. Сега се разбира как става тъй, че в равни съразмерности дозата на лекарството се намалява в разрежданията, докато неговата енергия може да се умножи. В туй се състои това, което се нарича лечителна динамизация. Когато се казва, че едно лекарство е динамизирано, то е зле казано, понеже динамическото действие на лекарството се произвежда, както го видяхме по-горе, чрез разрежданията, които не вършат нищо освен да увеличат действието, което увеличение си има също границата. Явно се вижда, че поредното стриване на лекарството, както и неговото разреждане, го поставят под едно специално молекулярно положение, което позволява на най-малката доза да произвежда електрически удари, доволно силни, като тя е в съотношение с жизнената материя. Поставянето на металическите плаки върху кожата доказа, че тези удари произвеждат понякога едно раздразнение, понякога едно потушаване. В първия случай топлината се покачва, пък във втория — тя се намалява. Това е то, което може да се нарече обективната страна относително до действието на лекарството. Но съществува също и субективната страна, на която обективните явления са подчинени. Следователно това са субективните явления, които трябва вече да ни занимават. 4-о. Човешката чувствителност Променението на чувствителността според човека. — Нищо не е тъй изменяемо, както е човешката чувствителност. Когато някои хора имат една най-тъпа чувствителност, други притежават една дотолкова деликатна чувствителност, дето едно най-малко нещо е достатъчно да ги повреди. За свидетелство служат тези гостоприемни сестри, които всеки път начеваха да кашлят, щом внесяха прах от улея (пясък) в залата. Австрийският химик Райхенбах направи няколко опита, които не е зле да изложим тук. Постави, казва той, една чаша за пиене в една съдина, доволно широка, и налей им вода до една трета част, тъй щото водата да бъде почти на една повърхност и в двете съдини. После, малко по малко разтвори в разлятата съдина двойно въглена поташ (калиев бикарбонат), като прибавиш киселина от тартър (винена киселина). Подир това приготви една друга чаша с чиста вода, като извадиш съвременно (едновременно) тая, която е в разлятата съдина. Ако накараш да пият и от двете чаши, то повечето няма да забележат никаква разлика; но ще има някои, които ще намерят някаква разлика, и ще кажат, че чашата, що е била в разлятата съдина, обема (съдържа) вода по-разхладителна и по-приятна; колкото за водата, която се намира в другата чаша, ще я намерят сравнително с другата по-блудкава и не дотам вкусна. Следователно, във водата, що е била в чашата, що се е намирала в разлятата съдина, се е извършило едно какво-годе преобразувание, което от повечето не е почувствано, когато я вкусват, а от някои само хора, твърде чувствителни, тая разлика се досеща (усеща). Райхенбах, като намери едно твърде чувствително лице, направи следния опит пред прочутия и знаменит човек Берцелиус. „Бях напълнил джобовете си, казва той, от химически произведения, от които всяко беше обвито в особена хартия без никакъв отгоре надпис. Аз ги разложих върху една маса и призовах една сензитива (тя беше една девойка), без да ги отвори, чрез пипането да ги узнае. Незабавно тя ни каза, че тези книжки ѝ правили впечатления по един особен начин; някои си били без никакво действие, докато други произвеждали една особена привлекателност към ръката ѝ. Аз я помолих да отдели тези, що не ѝ правят никакво действие, от тези, що ѝ произвеждат особената тая привлекателност. Когато тя извърши разделението, аз взех и двата реда и ги представих пред Берцелиус, като казах: тези привличат, тези не привличат.“ Той тогава отвори пакетите един подир друг и ето като какво беше следствието: Тези, що привличат: Тези, що не привличат: Платина Сяра Никел Селениум Цинк Графит Родиум Телур Олово Оксална кристална киселина Иридиум Тартрична (винена) киселина Цинк Глоберова сол Морфин Сярна киселина с мед (син камък) Атропин Селитра Кофеин Създателят на електрохимическата теория (Берцелиус) не беше малко зачуден (учуден), като видя, че в едната страна се находиха освен тела от свойство електроположително докато в другата — само електроотрицателни тела. Ни едно тяло нямаше положително от отрицателната страна, както ни едно тяло също не се намираше отрицателно от положителната страна. Разделението беше точно. Ето следователно едно чувство, което повечето не притежават, докато други го имат. Чувствителността на разните хора относително до лекарствата е нещо подобно. Има някои си, дето една доза, доволно силна, даже не им прави никакво впечатление; докато има други, дето една най-малка доза им бива доволно чувствителна (влиятелна). Лечителните дози трябва следователно да бъдат разнообразни според чувствителността на хората; даже, като необходимо се указва, дето, преди да се предпише едно лекарство, да се изучи доколко човекът, за когото се предписва, е чувствителен. Чувствителната разпаленост (възприемчивост) в болния. — Здравият организъм може да не бъде дотам чувствителен; но когато той се разболее, съвсем друго нещо става; тогава той достига понякога до една чувствителна степен, действително удивителна. Можете да ударите твърде силно коляното си, без да почувствате нищо повече освен удара; но ако кракът ви страда от подагра или от ревматизъм, от един силен артрит, тогава най-малкото докосване, това от една твърде тънка жица (косъм), ще ви произведе твърде остри викове. Оттук се разбира как как е възможно да действат най-малките дози върху болните анатомически наши елементи, когато върху здрави места те нямат никакво чувствително действие. Важността на субективните явления в лечителното действие като е тъй установено, можем сега да съкратим (резюмираме) динамическото действие на лекарствата по следния начин: 5-о Общо съкращение (Резюме) 1-во: За да поддейства (за да подейства) едно лекарство, то трябва предварително да бъде попито (абсорбирано) и попиването става толкова по-лесно, колкото лекарството е повече разделено (разредено). 2-ро: Колкото едно лекарство се по-лесно попива, толкова неговата доза може да се намали (без обаче да надминува границата си). Тогава ще бъдем уверени, че всичко, що даваме, е попито. 3-то: Повече едно лекарство е разделено (разредено), повече то е в положение да действа дадено в една малка доза, понеже преувеличеното разделение го поставя в едно такова специално молекулярно положение, което му позволява в една най-висока степен да може да прокара своето динамическо действие, да се почувства. 4-то: Лечителната доза може да бъде толкова по-слаба, колкото лицето е по-чувствително, а чувствителността бива остра от болестта. Твърде чувствителните хора, наглед здрави, се намират почти всякога в точност под едно болезнено положение. 5-о: Напоследък, динамическото действие на едно лекарство е следствие на две отношения: лечителното вещество и лицето, що го попива. Неговата сила произхожда съвременно (едновременно) от преувеличеното разделение на това вещество и от чувствителността, голяма или малка, на лицето. Когато едно от тези две условия е недостатъчно, действието бива много или малко разхлабено (отслабено); когато и двете не са в действие, то динамическото действие е нула (зеро). Сега всеки може да си изтълкува двете съвършено противоположни мнения, подкрепени от хомеопатите и от алопатите върху действието на лекарствата, взети в твърде малка доза. Всички имат право и всички нямат право. Всичко зависи от гледната точка, дето се постави някой. От алопатическа страна, дето разделението на лекарствата не отива до крайност, дето динамическото действие е непознато и дето не се дава внимание върху чувствителността на лицето, не е безумно да се мисли, че твърде малките дози не произвеждат никакво действие. От хомеопатическа страна, напротив, дето лекарството достига до една крайна степен на разделението и дето динамическото действие се взема под внимание, както и чувствителността на лицето, няма нищо неразумно да се вярва в действието на най-малките дози. При всичко туй, опитът доказва, че всичко е тъй, както достатъчно го доказва настоящото изучаване. Д-р Фугерон

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ (из магнетическата практика) Против мигрената (полуглавие) „Мигрената“ се узнава от една силна, постоянна болка, която като че с обръч стяга главата, или като че някой гвоздей натиска болното място. Обикновено тя обема (обхваща) само една страна на главата (по-често лявата), а особено слепите очи (слепоочията) или над очите; тя е придружена от едно тъпоумие (замаяност) – много или малко силно, от повдигане и бълвоч (повръщане). Болките дохождат (идват) периодически – по-малко или повече редовно, и биват спомагани (предизвиквани) от приближаването на месечните (менструацията), или от някои атмосферически изменения. Изобщо болестта не е опасна и тя засяга повечето жените, отколкото мъжете. Тя се поражда от дълги безсъния, от прекален умствен труд или други пресилвания, и особено от едно телесно разположение към ревматизъм, подагра, или болки по ставите и проч. Медицината безуспешно я лекува с бромид от поташ (калиев бромид), със сулфат от хинин, с опиум, с кафе, с електричество, с хидротерапия и проч. Магнетизмът, добре употребен, я лекува скоро и често много сигурно. Трябва да се укротят болките по главата и да се събудят органическите служби (функции), особено на стомаха и на червата; тъй ще се внимава да се начне (започне) лечението, когато обикновените критически действия (кризи) са изчезнали съвършено. Понякога болката изчезва незабавно, но трябва обикновено едно редовно лечение, което може да се продължи от един до няколко месеца. Кризите тогава се случват от рядко по-нарядко, от по-силни стават по-слаби, и свършват със съвършено изчезване. Човечески магнетизъм. – Постави се прав пред болния и за някое време положи си ръцете върху страните на главата му; после постави се от лявата страна и положи лявата си ръка върху челото с пръстите нагоре, а дясната върху тила на врата; подир едно малко време извърши с дясната ръка привлекателни разтривки от горе надолу до бъбреците. Подир това постави се пак пред болния и, прав или седнал, полагай дясната си ръка кога (понякога) на стомаха, кога на корема, или прави с нея паси (движения). Прави още начесто разтривания върху органите и върху гръбначната кост, поставяйки си ръцете върху коленете, и прави привлекателни триения върху кръста и краката. Най-накрая направи големи паси от главата до краката и свърши, като заседанието се продължи от 10 до 40 минути според силата на болестта. Дава се и магнетизирана вода за пиене. Земен магнетизъм. – Между болните някои биват сензитивни (чувствителни) – тъй дето течението на земния магнетизъм упражнява едно или малко значително действие върху им. Най-сензитивните ще бъдат незабавно подобрени само чрез направлението на тяхното легло. Положи кревата (леглото) с глава към север; в случай на невъзможност, то положи кревата в направление от изток към запад и главата на изток. Самомагнетизиране. – В лек един случай самомагнетизирането е достатъчно. В подобен случай направи паси или разтривания с двете си ръце, като наченеш (започнеш) от средата на челото и продължиш зад ушите и от страна на врата, за да слезеш по край тялото до коленете. Разтривания върху бъбреците, стомаха, корема и краката: паси от голямо течение от главата до краката. Излечителни примери І. – Г-ца Тереза Дюмен, шивачка в Ним, на възраст 26 години, е била болна от деветгодишната си възраст от припадъци на главоболие, твърде често и със силни болки. Както се надяваше за като се развие телосложението ѝ, тъй и органите, но от това време, освен периодическите прекъсвания, тя е имала ката (всеки) месец редовни припадъци, които са се продължили по три дни. Без да сполучи ни най-малка полза, тя е изнурила (изтощила) всичките медицински средства. „От състрадание към нея, аз я подканих да опита магнетизма, като се укротих че няма да ѝ навреди; тя се съгласи и, като отредихме време, дойде сама: аз я магнетизирах двадесет минути, в това време болката се разпръсна. Дадох ѝ да пие една магнетическа чаша с вода, като я задължих да не пие друга. Тя се събуди в моята присъствие и нито едно детайл не действа вече. Тя, за учудване на всички, очакваше да има един силен припадък, при всичко туй дохожда в само ординацията, които бяха като приятели на болната, и нищо повече. От това време, та досега нито по дните ѝ, като бяха се изминали осем месеца, не се случи да се съжали че тя не е излекувана.“ ІІ. – Г-жа С..., на 38 години възраст, се разболя силно на 17 октомври, което докара извънредно положение и което тя го намираше, като произлезе от притискането на яйчниците ѝ. Подир 24 часа, тъгите в кръста и в долната част на корема, главоболие, немощие и влошено движение на ръката и на крака от дясна страна. Лекарят, в разстояние на три месеца, употреби всичките потребни лекове: пиявици, укротителни, антиспазматически, сулфати, и прочее. Той моли че стомаха и корема са по-добре, без да може да отчужди (премахне) малко мигрената, да остави тежестта на краката и да укроти нервната деликатност. Болната, измолена (уплашена) дотолкова, чува дали магнитният колан да ѝ помогне и така каза: „Изгубила си (изгубила е) светлина за очите: той представлява умореност, а в гърлото ѝ се усеща притискане“. Магнетизирането се начна (започна) само три пъти в седмицата по 15 до 20 минути в заседание. Болната пиеше единствено магнитна вода. Още отначало нормалните признаци начнаха да изчезват малко по малко и в 15 дни остана за нея и леко, и естествено; болната стана весела и се сдоби с добро здраве. ІІІ. – В същия журнал от... 1860 г., лечителят публикува разни болни, които е лекувал чрез магнетизъм. Между тях се намират 35 случая на мигрена, от които 33 са свършили с подобрение. ІV. – Доктор Берута, в своето еднолично върху човешкия магнетизъм, укротява се в едно малко време, той унищожил два твърде силни припадъка от мигрена, от които две госпожи страдаха често. V. – Комендантът Лафир от По, който е изцелил голямо число болни чрез магнетизъм, публикува в магнетическия журнал двадесет от разни болести, между които се нахождат пет случая от мигрена. VІ. – Доктор Луиет публикува също в магнетическия журнал лекуването на една болна, което е особено любопитно, а в това отношение, че този, който я изцели, вместо от магнетизъм, го е употребил с извънреден успех без да го съобразява. Касае се за един млад момък М. Разор, който, на една четиридесетгодишна госпожа под една същата силна болка от мигрена, триете без причина към сляпото око. „Тази болна, от каквито Разор я взе в болки от деветнадесет дена досега, му я доведоха ката (всеки) ден подир пладне и то я държала понякога цял 24 часа. Като усетиха силата му, видях го три пъти, и се разприказва на съседи, очи събудиха силно: Дойде ми на ум, без да имам намерение да го магнетизирам, да поставя ръката си върху челото му и върху сляпото му око; в продължение на 7, 8 минути все голям обяд пристига ми в болната, която плачеше; бяхме тъй два бели приятели, че видях как кръвта по главата: тя ги остави ръцете там, дето тя не обикаля от пот. Тогава болната съвършено се освободи от своята болка и, като я магнетизирам, увери ме че това което дойде той съдейства веднага; по време от 20 минути, други път един в 24 часа и се сполучиха. Този той става и, като се усети, му е било, едвам усети в пази игра. Оттогава, голямо критическо изпотяване произлезе от магнетизма, което я освободи от всичко.“ VІІ. – Почти от 6-годишната си възраст, Госпожица Сьор, от Болоня, страда от една зла съща мигрена. Кризата обикновено дохожда (идва) ката (всеки) неделя и изнурява я отначало от сила от 3 до 4 дни. Подир едно малко време от подигане и бълвоч, се излива един палпацион (усещане) и силна болка върху челото, и покорява очите, левото само око. Болната е принудена да стои уединена в една отделна стая, без да зема никакво храна. Когато кризата пристане (спре), болната се чувства изцяло съсипана в 2, 3 дена, като има умора и унесеност, без да е зряла да извърши общо. Повечето пъти изтича една криза от приближаването на друга такава. В най-добрия ѝ промяна, тя почти е без сили, смилането (храносмилането) е трудно, развиването на идеите е пълно, паметта ефирна (слаба) и силно усещане на болката врата, последва отвращение от живота и замаяност. Лицето ѝ е завяхнало, кожата е суха и пасивно бледнее, при всичко туй болната е доволно пълна. Г-ца Сьор се е лекувала от най-прочутите лекари в Болоня; дохождала е и в Париж при най-знаменитите лекари. Както едните, така и другите, са предписвали сулфати, опиум, бромид от поташ и прочее; при всичко туй нищо не могло да повлияе на нейното подобрение. В това положение, почти на отчаяние, беше, когато тя дойде при мене в магнетическия институт и поиска да се лекува чрез магнетизма. На първото ѝ дохождане, 8 ноември 1886 година, аз я подложих под влиянието на човешкия и минерален магнетизъм. Кризата, която се обяви (появи) няколко време, дойде с по-малко сила. 2-ра неделя. – Кризата дохожда (идва) и трае едвам един ден. 3-та неделя. – Кризата се явява утринта и престава съвършено вечерта при залез слънце (51/2 часа). 4-та неделя. – Кризата се вестява (явява) с заплашителност от няколко часа, без да се появи съвършено. 5-та неделя. – Никакъв признак не се явява. 6-та неделя. – Тоже (Същото). Паметта е добра, охотата (апетитът) си дойде в нормалното положение, смилането (храносмилането) се извършва лесно, пъпката (отоците) до нейде се намали, цветът се измени значително: болната може да се каже, че е оздравяла. 45 дни от едно редовно магнетическо лекуване бяха достатъчни да се добие това положение. От това време излечението си е останало същото. VІІІ. – Г-ца Гранджан, от Версай, на 16 години на възраст, кърваво (пълнокръвно) телосложение. От една година насам месечните ѝ (менструацията) са престанали, охотата ѝ е капризна, смилането медлено (бавно), запек също упорит, и от 8 месеца, в неопределени времена, тя страда от силни главоболия с бълвоч (повръщане), които траят от 12 до 15 часа. Тя дохожда в клиниката на „Французкото (Френското) магнетическо дружество“, като чувстваше предварително признаците на една криза. Във време на заседанието болната почувства в всичката си снага (тяло) едно значително движение, придружено от топлина и лошотия (неразположение). Кризата, която се очакваше, не се яви, само към вечерта тя биде нападната от едно голямо движение, придружено от треска, пот, бълвоч (повръщане) и дрисък (разстройство). През нощта безсъние; на утрешния ден месечните ѝ дойдоха изобилно и тишината се установи малко по малко. Болната дойде подир два месеца, за да извести само, че месечните ѝ следват и че тя не чувства вече никакъв лош признак, като тези, от които тя по-преди страдаше. Следователно тя се излекува в едно само заседание (сеанс).

Предпазителни и лечителни мерки против холерата Предпазителни мерки. Предпазителните мерки се състоят в някои хигиенически наставления, още и в някои медицински средства. Хигиеническите наставления, изказани от най-добрите и знаменити лекари, са: „Мястото, в което се живее, трябва да бъде проветряно, особено стаята, дето се спи, да е твърде чиста и суха.“ „Да се избягват всякакви изпарения, произходящи от гниене и спарване на разнообразни органически вещества; следователно, всякакъв смет от мръсни и внасящи миризма (вънящи) неща трябва да се изхвърля, заходните (тоалетните) и помийните места да се пречистят. В най-добрите къщи, понякога, тези неща са често пренебрегнати. Изобилно да се употребяват обикновените дезинфекции, като: хлорна вар (chlorure de chaux), син камък (sulfate de cuivre), финическа киселина (фенол/carbolic acid/acide phénique), чиста разтопена вар за тоалетните и пр.“ „Избягвай от да се излагаш на студ и влага; под никакъв начин недей държа отгоре си (на себе си) влажно облекло, особено чорапи и обуща; бъди с голямо внимание да не би, като се изпотиш, се изложиш на проветрение (течение), още да не подпаднеш под студени тръпки.“ „Да си облечен толкова, колкото тялото ти да има една сносна (умерена) топлина и всякога еднаква.“ „Да не пренебрегваш обичаите на личната чистота, да се редовно упражняваш на открит въздух; да избягваш нощното неспане; да пазиш най-голям ред в времената, назначени за отдих и почивка; доколкото е възможно, избягвай всякакво умствено уморяване.“ „Храната трябва да бъде здрава и съобразена изобщо с привичките на всекиго. В всеки случай не е зле да се въздържа някой, повече от друг път, от всякакво ястие, което, колкото добро и хранително да е, е било за него друг път трудносмилаемо; да се пази една най-голяма умереност относително до яденето и пиенето.“ „Никакво употребение на зеленчук или сурово растение, ни зелено и кисело овощие (плод), ни пъпеш, ни краставици, ни салата, ни кисели приготвени растителни неща и пр.“ „Добрите и озрели (узрели) разнообразни овощия, варени или не, както и зеленчуци, оварени (сварени) и посолени, могат умерено да се ядат от хора, които ги мелят (смилат) добре. Тъй също хора, които са привикнали да пият вино и бира, могат умерено да ги употребяват, стига те да не са кисели.“ Медицинските предпазителни средства са: вератрум албум (чемерика) № 3 и купрум ацетикум (меден ацетат) № 6, които ще се употребяват в размяна (редуване), според силата на болестта, ката ден (всеки ден), през ден или през два; един ден от едното лекарство сутрин и вечер – 2, 3 зрънца, разтопени в една лъжица чиста студена вода; другия ден от другото, по същия начин, и тъй нататък. Във време на една холерична епидемия, щом се появят някои си признаци, като: главоболие и недобро изобщо телесно разположение, куркане на червата и болки по корема или по стомаха, разтягане на червата с дрисък (разстройство) и неохота (отпадналост), те трябва да се вземат като предварително начало на болестта. Признаци на болестта. – Горе-долу признаците на болестта са следните: Дрисък начесто, с водна бяла плака (изпражнения), която прилича на оризова вода; наскоро подир това последват крампи (сгърчвания) и спазми (свивания) по стомаха и по корема, които са придружени от една силна жажда, от едно горене под лъжичката с прималявания и подигания (повръщане); още по-сетне се явяват бълвочи (повърнати материи) с една отвратителна миризма; краката и ръцете изстиват, и крампи, особено в прасците на краката, се появяват. В най-силните случаи повърхността на тялото изстива и се облива от един студен пот; краката стават като лед студени; очите му хлътнати; дъхът му студен и гласът му почти го няма никакъв; дишането трудно; накрая дохожда едно изчерпване на жизнените сили. Понякога крампите дохождат периодически от време на време и биват доволно силни; в някои случаи, много редки, дрисъкът става кървав. Лечение. – Под какъвто начин и да се появят първите признаци, ще се даде изначало спиритус камфоратум (камфоров спирт), което се приготвя по следния начин: Камфора . . . . . . . . . 5 грама Алкохол чист (rectifié) . . . 30 грама От това лекарство ще се дава на болния по 2 капки в една лъжица вода или на една бучка захар, ката (всеки) 5 или 10 минути в продължение на един час; ако би в това време да се появи някое подобрение, даването на лекарството ще се разреди. Подир това време ще се употреби вератрум албум № 3, от което, като се разтопят 12 зрънца в 6, 7 лъжици вода, ще се дава по една лъжица ката (всеки) 10, 15 или 30 минути, според силата на болестта, дотогава, докогато е нужно. Вератрум се счита като главно лекарство за тези случаи, които имат за признаци един внезапен и начесто дрисък, един ненадеен и начесто бълвоч, крампи и спазми по стомаха и по корема, студено тяло – особено по крайниците, крампи по прасците на краката, и накрая една голяма слабост. Ако подир няколко приемания от това лекарство признаците не отиват по-добре, а заздравяват (се засилват) и вземат по-сериозен характер; ако крампите се преобърнат на спазми, ако те станат периодически, или ако дрисъкът се измени и стане кървав, то дай купрум № 6 по същия начин, както по-горе се каза за вератрум. В много случаи купрум и вератрум може да се дадат в размяна (да се редуват). Когато във време на болестта страдащият досеща (усеща) вътре в стомаха си и в червата си като че огън гори, с дрисък от време на време горещ; особено когато подир ходенето си той досеща силни и прескрипващи (прерязващи) болки по корема и едно извънредно безсилно изстиване на снагата с мазен пот и един страх, че ще умре, може да се даде вератрум в размяна с арсеникум албум № 3 по същия начин, както по-горе. Хигиенически съвети. – Болният, още от началото на болестта, трябва да се държи на топло, даже да бъде обвит в една вълнена покривка; ако е нужно, може да му се поставят топли керемиди или шишета с вряла вода на краката и под мишниците; за да се задоволи жаждата му, може да му се дава от време на време по една-две лъжици студена вода, даже, ако е възможно, с малко частици от лед. Понякога клистирите (клизмите) от ледена вода, или при нямане (липса) – просто студена вода, правят голямо улекчение (облекчение) на силната колика или крампа в червата, когато лекарствата не могат тъй скоро да ги надвият. В време на оздравяване нужно е да се внимава добре да не би болестта се повърне по причина на голямата охота (апетит), що болният притежава и която не трябва да се задоволява, освен малко по малко; изначало няма да му се определи освен една най-лека храна, в малко количество на ядене, от брашнени леки неща, като: саго (sagou), арарут (arrowroot) и пр. Тъй, постепенно, малко по малко, ще му се даде бульон от пиле, бульон от говеждо, малко препечен хлебец и други подобни, додето влезе в обикновения си ред на яденето. Освен горните, болният старателно трябва да се пази да не си простуди тялото, особено стомаха, корема и краката.