Ани

Година II. Сливен, 15 април 1894 г. Книжка I. ЗДРАВОСЛОВИЕ ВТОРАТА ГОДИНА. Вече влизаме във втората година на „Здравословие“ и ще се стараем да бъдем още по-полезни за нашите читатели и читателки, отколкото можахме да бъдем в първата; ще гледаме, казваме, тази година да опишем и разясним точните начини на природното лекуване, което освен че е най-целесъобразно, но е и най-полезно, както и достъпно за всеки едного, защото не си служи с някакви отровителни вещества и не обема никаква опасност за здравето, както е с обикновеното лекуване. В преминалата година доволно говорихме за магнетизма, като описахме и начина, по който се върши, който е един от най-невинните начини, и чрез който днес в Европа се извършват чудесни лечения; тази година ще продължаваме по него и ще се стараем да го направим, доколкото е възможно, да стане и за у нас достъпен. Второ едно лекуване, което е също един от безвредните начини, е хидротерапията, то е лекуването чрез топла или студена вода; това лекуване е на дневен ред в Европа и монахът Кнайп върши чудеса чрез него. Водата е най-необходимото нещо, както за растенията, тъй и за животните; без нея нищо не може да съществува. Затова и Бог я е дал тъй изобилно. Според по-високата си или по-ниска температура, тя действа разнообразно върху растителното развитие; тъй също нейната разхладителност действа, според обстоятелствата, разнообразно върху човеческото недобро здраве: както положителният магнетизъм се неутрализира от отрицателния, тъй и тук, във време на болест, прохладителната вода неутрализира огъня, който съществува във вътрешността на тялото, когото като извлича, намалява силата на злото; стига да се знае как и кога трябва да се употреби тази прохладителна вода; туй е важното, което ще гледаме да разясним на нашите читатели и читателки, щото да могат да се ползват в даден един случай. Разтриването или мачкането и то е едно невинно средство, не малко полезно в много дадени случаи. То, както и хидротерапията, влизат под категорията на гимнастическия кръг. Както гимнастиката, т.е. упражнението, раздвижва телесните части и ги обсилва (укрепва) в службите им, тъй и разтриването или мачкането на някои телесни части ги засилва в действията им и ги прави здрави; подобно едно действие се указва и от студената вода върху повърхността на кожата. Тя, чрез тоническото действие на студенината си, прави кожата твърда (да не бъде нежна) и засилва изпарението ѝ, което служи като чистилище на вътрешните непотребни вече за тялото мърсотии. Остава още да се развие и средството, върху което най-много са привикнали хората, то е употреблението на вътрешни някои лекарства. В това отношение ние никак няма да препоръчваме лекарствата, които обикновено лекарите употребяват, понеже между тях повечето са отровителни и много пъти самите лекари, вместо да излекуват болния, се случва та го отравят; колко повече това може да стане между хора, които нямат никаква опитност. Ако и да посочим, в някои случаи, на такива лекарства, то те ще бъдат съвършено без никаква отровилна сила, лекарства тъй да кажем, домашни и невинни. Тези, които ще препоръчваме за вътрешно употребление, са хомеопатическите лекарства, на които дозата е тъй малка, почти въображаема, щото не може да има никога опасност от отравяне. Те са тъй безвредни, щото ако не ползват, никога не могат да навредят, щом действието им престане. По тази само малка доза лекарите изобщо ги презират, като казват: „Какво може да направи подобно едно тъй малко нещо в човеческия организъм!“. „Малкият камък преобръща колата“, казва пословицата. Малките неща, ще кажем ние, са които извършват големите. Действително, хомеопатическите лекарства са малки, едно нищо-нещо; при всичко туй, тяхното действие е голямо и отлично. При даден един случай на болест, когато лекарството е добре сполучено и е подобно, в два часа разстояние болният се изменя явно към една добра посока. Те имат още преимуществото да бъдат достъпни за всекиго, особено за децата, които тъй трудно вземат някакъв лек. Днес хомеопатията е разпростряна навред по Европа; особено американците я употребяват повече от другите. Нахождат се даже застрахователни дружества, които застраховат с по-износна цена човека, ако той се лекува хомеопатически през срока на застраховането. С една дума хомеопатията е тази наука, която лекува болестите по един приятен, бърз и траен начин, по едно такова средство, на което лекарствата са предварително определени по един особен способ. Без да се простираме повече върху същността на хомеопатията, ще изложим горе-долу основите, върху които тя почива, заети от един лекар, списател (писател, автор) на име А. Гиярд: I. Животът е следствие на една непрестанна сила, произходяща от едно действащо динамическо начало, назоваемо жизнена сила. Нормалното и хармоническото положение на тая сила съставлява доброто здраве; кога несъгласието и нейното неравновесие произвежда болестта. II. За да се съхрани органическата хармония, жизнената сила постоянно противодейства, в едно непосредствено направление, против всяко изменение, от каквото естество и да бъде то, което се стреми да побърка редовността ѝ. Тази реакция, специална за едните живущи същества, се именува жизнена реакция. По този закон на реакцията е, дето една ръка, втопена в студена вода, става по-топла, като се извади, и бива толкова по-топла, колкото водата е била по-студена; при едно силно упражнение подир топлината, последват студени тръпки; виното, което дава сила изнапред, разхлабва после; кафето, което изначало ни държи бодри и стреснати, изпосле, чрез второто си реакционно действие, ни прави мекушави и наклонни към сън. III. Болестта, като не е освен едно изменение на нашето нормално положение, положение което се отнася до чувствата и до действията ни, трябва по необходимост, както здравето, да се появи чрез един ред признаци: тези признаци са едничката възможна и здрава основа на диагностиката. IV. Хомеопатията не издирва ни ближните причини, ни вътрешната същност на болестите, пристъжни (присъщи) на самия Бога, но тя особено внимава в предразполагателните и породителните причини, които са необходими за диагностиката. Предразполагателната причина е това разположение, особено за някои телосложения, при което може да се добие болест от една случайно дадена причина, която (случайната причина) може да бъде без действие върху други телосложения, поставени под други условия. Породителните причини са тези, на които непосредственото действие върху телосложението поражда развитието на болестта, както: топлината, студенината, заразителните вируси, душевните сътресения, затруднителното движение на токовете и пр. V. Когато лекарят познае породителните и предразполагателните причини, и когато той направи един точен сбор на всичките вътрешни и външни признаци, той вече знае всичко, което може човекът да узнае за една болест; той вече има едно пълно изложение, един точен образ; понеже една болест изцяло се състои в причините си и в признаците си. От туй следва, че ако лекарят е направил да изчезнат всичките болезнени причини, то той е излекувал болестта. VI. Жизненото начало, което вдъхновява целия организъм, като е съществено едно, жизнената сила не може да бъде частно повредена, ни пък да има частна болест. Тъй, една каква да е болест се отнася до целия организъм: това, което проумяват някои под думата „местно страдание“, не е в хомеопатията освен един признак от общата зараза. VII. Освен някои епидемически и заразителни болести, сякаш подобни на себе си, които се лекуват чрез общи и неизменяеми специфически лекарства, като скарлатината, загърлицата1) (заушката), крастата, сифилиса, всичките други болести носят всяка една отделен образ и изискват едно отделно специално лечение. VIII. Каквито и да са болестите, като са едно динамическо разстройство на организма, те не могат да бъдат унищожени, освен чрез сили, достойни да изменят също динамически човеческото тяло. IX. В нормално и ненормално положение лекарствата произвеждат в организма еднакви изменения; тъй щото лечителното свойство, което лекува болния човек, е еднакво с това, което произвежда болезнените признаци в здравия човек. С други думи, лекарствата имат върху здравия човек и върху болния един и същ начин на действие; разликата в следствието на тези два случая зависи единствено от разликата на предмета, който ще се изменя. X. За да могат лекарствата да лекуват, те трябва да имат една по-силна изменителна сила от тази на болестта: това именно се случва. Болестите нямат освен една определена, относителна сила за разстройството на равновесието в организма. Например заразителните болести не докосват много хора, кога лечителните свойства действат по един независим, постоянен и еднакъв начин, без разлика, върху всичките. XI. Действията на лековете са противни или подобни с тези на болестта, или различни от нея; само тези три възможни начина на действие има в лечителните вещества. Опитът е, който решава кои от тези действия трябва да бъдат употребени против болестта; а опитът е доказал: подобните. Логиката също казва: подобните. Според вярното начало на жизнените реакции ако първото действие (лекарственото) е противно на болестта, второто действие или реактивното (жизненото) ще поддейства в направлението на болестта и по необходимост ще засили признаците, вместо да ги унищожи. „Ако лечителното действие е различно, то напада болестта косвено, като възбужда нови страдания върху други някои части на тялото; жизнената сила, изнемощяла от безполезни реакции против лекарството, ще остане вече без сила против самата болест; и ако случайно болестта се намали или престане в продължение на първото действие, тя се появява малко по-сетне с една по-голяма сила. „Но ако признаците на лекарството са подобни с тези на болестта, те завладяват страдателните части от нея и я нападат направо. Тогава органическата реакция, изкуствено възбудена чрез лечителното действие, отива направо против болестта, унищожава я и утвърждава здравето чрез равновесието на телесната хармония. „Следователно подобните са истинските противни.“ XII. „Лечителната сила на лекарствата, следователно, изцяло почива: 1-во върху самовластната разстроителна сила против нормалния ред на жизнената сила; 2-ро върху подобието на техните признаци с тези на болестта.“ XIII. „Лечителният закон на хомеопатията може да се изрече чрез тази обща формула: по силата на жизненото единство, две динамически страдания, подобни по род, но различни по свойство и по степен на енергия, не могат да съществуват едновременно в организма; по-силното унищожава по-слабото.“ XIV. „Истинските лечителни свойства на лекарствата, техните отличителни действия върху човешкия организъм не могат да се извлекат от опита върху болен човек или върху животни; хомеопатията в това отношение прибягва единствено до опити върху здрав човек – едничкият верен начин, който ще ни даде задоволителни следствия.“ XV. „В опитването лекарствата, както и в лекуването на болестите, хомеопатията употребява най-чисти вещества без никакъв примес.“ XVI. „В хомеопатията диагностиката е най-главното специално нещо, към което лекарят съвестно трябва да внимава. Той не само се обръща към своите физиологически, анатомически и патологически познания, към узнаването кой или кои органи са болни, но той още взема под внимание и по-прежните болести на болния и тези, които може да е наследил; той изучава какво лечение е следвал по-преди, какви са били породителните причини, какъв живот е водил болният, какво му е телосложението, характерът; той го разпитва още, от главата до краката, какво чувства по разните части на тялото си, за да се увери от самия болен за неговото положение; по-тънко той забелязва всичко, което му казва болният и това, което той частно намира, особено моралните признаци; всичките тези признаци той ги повтаря на болния, за да се увери, че нищо не се е пропуснало, и свършва, като узнае, че има всичките данни на болестта.“ XVII. „После лекарят търси в книгата на лекарствата (la matière médicale) такова лекарство, на което признаците да са подобни с тези на болестта, т.е. хомеопатическото лекарство.“ XVIII. „Но не е достатъчно да се изнамери само хомеопатическото лекарство, трябва още да се знае в каква доза то да се употреби; това остава вече на опита да научи лекаря. „Най-напред, здравият разум показва, че лекарства, които действат в направление на болестта, чрез първото си действие, не трябва да се дават в голяма доза, но само в доза такава, която да е достатъчна, за да произведе реакцията на жизнената сила.“ XIX. „Опитът ни учи, че хомеопатическите лекарства под една най-слаба алопатическа доза, т.е. една цяла капка от водните, 1/2 или 1/4 жито от твърдите, се явяват още често под едно твърде силно действие и стават причина, щото болестта да се усили. Следователно трябва дозата да се намали още. „Тъй, от намаление на намаление, Ханеман достигна до тридесетото разложение (dilution), т.е. десетмилионната част от лекарството, което има тежест едно жито2), без лекарствата на много лица да не могат да произвеждат една достатъчна реакция върху организма.“ XX. „От малкостта на дозата и от началото на жизнените реакции, по необходимост произхождат хомеопатическият режим и хомеопатическата хигиена, на които предписанието се състои в тези няколко реда: „Избягвайте да вземате други лекарства, които могат да повредят даже и унищожат съвършено действието на хомеопатическото лекарство; тъй също, отбягвайте неща, които могат да причинят слабост на жизнените реакции; пазете се от каквито и да било прекалени неща, особено от силни морални сътресения; употребявайте храна укрепителна и лесносмилаема; упражнявайте си всичките други жизнени служби по един най-прост и най-целесъобразен с природата начин. „Тъй, витализмът, чистият опит, симптоматологията, подобието и единството на лекарството, малките дози, с една хигиена и един режим, съвършено съвпадат: тези са, накратко, основите на хомеопатията.“ По туй кратко изложение вие виждате, уважаеми читатели и читателки, че нашият начин на лекуване е един от най-природните, понеже той има за основа природните закони; той не може да бъде вреден, а безполезен ще бъде само ако се употреби невнимателно. Ние ще се стараем да го изложим тъй, щото да бъде за всекиго достъпен и полезен във всяко едно отношение. Тъй, ние препоръчваме „Здравословието“ на всички тези, които желаят да бъдат полезни за здравето на себе си и на другите, а особено на поповете и на учителите по селата, които могат да се ползват от тази наука морално и материално между другите, дето не умеят да четат. _______________________________ 1) Загърлица – В миналото тази дума се е използвала най-често за заболяването дифтерия (поради подуването на гърлото), а понякога и за заушка (паротит). 2) Жито (като мярка за тегло в стр. 9) – Остаряла мярка за тегло (на английски grain), равна на теглото на едно средно пшенично зърно (около 65 милиграма). Използвала се е в аптекарството.

РАЗНИ. (от книжка 9-10, Сливен, 15 януари 1894 г.) Зъбите. – Съществува ли някое средство, което да може да пречисти зъбите от таргата [зъбния камък], която се набира по тях? Това средство е най-просто нещо, само трябва да се внимава добре в две неща: да се бди да не би да се повреди зъбната гледжа [емайл], и да не би да се раздразнят венците. Чрез една част въглен от меко дърво, издялан под една плоска форма, или като молив, може да се изтрият зъбите леко там, дето има тарга. Това нещо трябва да се върши ежедневно, докато изчезне таргата. Операцията трябва да се свършва сякога с изтриване на зъбите с една мека четка, и с изплакването на устата, ако не с друго, поне с чиста вода. Носно кръвотечение. – Следващият начин се препоръчва, колкото за неговата простота, толкова и за неговата действителна сила върху повечето случаи от носно кръвотечение. (Знае се, че те са многочислени, произхождащи от разни причини). Да се вземе една част попивателна книга [попивателна хартия], голяма колкото един лев, която да се постави в дъното на небцето, като се остави за няколко време устата отворена. Този начин ми се препоръча от човек с доверие; при всичко туй аз не бих говорил, ако не бях го опитал. Опитът излезе сполучлив. Сликове (cors) [мазоли] на краката. – В това отношение следващото лекарство е сполучило да спомогне на много души. Поискайте от едного аптекаря да ви размиси [размеси] няколко грама салицилическа киселина (acide salicylique) с рицинов колодиум; от тази смес намазвайте си всяка сутрин сликовете с едно перце. Подир едно разстояние от 5, 6 дена, направете една баня на краката си и сликът ще се отдели да падне сам по себе си. РАЗНИ. (от книжка 11, Сливен, 15 февруари 1894 г.) Върху смъртта на доктора Шарко прочитаме следното в Магнетическия френски вестник: Прочутият лекар, безсмъртният Шарко, умря по причина на една голяма преданост и едно голямо незнание на един негов събрат. В продължение на месец август, той замина за чифлика си в Ниевър. Там той внезапно падна под едно задушаване и силно с болки биене на сърцето. Един от неговите помощници, който го придружаваше, незабавно му направи инжекция от морфин, която го поуспокои малко. Насърчен от подобна една сполука, приятелят му ученият направи още една, от която той се укроти тъй, дето изгуби съзнание, подир което, след няколко часа, издъхна. Не само докторите, но още и тези, които имат какви-годе понятия от лечение, знаят че морфината е твърде опасна при сърдечните болки и, че за да се избегне сякаква неприятна случка, лекарите избягват употреблението ѝ при най-малките болезнени признаци на сърцето. Неприятелят на магнетизма, този, който прие за науката хипнотизма, като една истина достатъчно доказана, наверно щеше да бъде спасен от най-неопитния и най-неспособния магнетизатор. Достатъчно беше само, вместо морфинените инжекции, да му се направеха две или три топли дихания върху сърцето и после едно леко разтриване върху гърдите, като пръстите на ръката следват ребрата. Това е една съжалителна загуба, понеже доктор Шарко беше един от първите учени, който върху нервическата патология направи голям напредък. РАЗНИ. (от книжка 12, Сливен, 15 март 1894 г.) Старост. — Искате ли да живеете до старост? То е твърде просто нещо. Един лекар, който е умрял на 107 години, преди смъртта си е открил тайната на своя дълъг живот. Забелязано е, действително, че магнетическата течност бива по-силна нощем към север, отколкото денем. Главата към север, или към изток поставена, се намери в насоката на магнетическата течност, следователно човек се намира под най-добро условие за да вкуси едно съвършено спокойствие. Влиянието на магнетическата течност върху човеческото тяло е отколе потвърдено, и в 1765 г., доктор Кларик от Гетинген лекуваше зъбоболието като обръщаше към север лицето на този, който страдаше, и го докосваше с южния полюс на едно магнетисано желязо. Ако да живее някой до старост е достатъчно да си ляга с главата към север, това не е никак трудно да се извърше — да се постави кревата в това направление.

ОТРОВНИТЕ ЗМИИ. Отровата на някои змии има много лошави следствия, когато тя попадне върху някои животни или върху човеците; много пъти случаите биват смъртоносни. Не е зле, мислим, всеки да се запознае колко-годе, като как действува отровата и като как може да се предвари [предотврати] удара ѝ в дадени случаи. Съществуват много неща, които, преглътнати, даже в количество значително голямо, не могат да бъдат вредителни, кога инжектирани направо в кръвта, посредством едно пробождане, те докарват такива смущения в организма, дето понякога произвеждат и смърт; от това число са и отровите на много буболечки и змии. Щом змийската отрова, чрез ухапване, се попие и влезе в кръвообращението, което я разнася по всичките части на тялото, запоследва едно отравяне, на което следствията биват лоши според естеството и количеството на попитата отрова. Това общо отравяне не се произвежда мигновено; нужно е няколко време, доде се попие отровата. В подобен случай, доде е наскоро, едно отблизо изгаряне е необходимо; когато е възможно да се извърши, то изтрива отровата там на мястото и унищожава всяка опасност; но когато то не е възможно да се извърши навреме, трябва да се отнесем към кръвта, чрез инжекции, за да оборим влиянието на отровата. Хромическата киселина (acide chromique) е съвършено достатъчна за тая цел според опитите, извършени наскоро във ветеринарното училище в Алфорт от професор Кофман. Миналата година доктор Алберт Калмет, колониален лекар от I клас, от своя страна изучаваше действието на хлоруродното злато (chlorure d'or) върху отровата на Ная или Кобра Капел, змия от най-отровителните, която в Индия, според официални рапорти, ката година изморява около 20,000 души; тази отрова, която е силна като трескавица, губи си действието при хлоруродното злато. Безценните тези открития на двамата учени хора съвършено измениха начина на лекуването от змийско отровно ухапване, понеже употребяваните досега неща не бяха никак силни, освен огъня и силните киселини, когато се употребяваха навреме и наскоро отблизо. Тези последните са пак полезни, когато няма хромическа киселина или хлоруродно злато; за туй ще кажем няколко думи за тях. Най-доброто е огъня, но, когато е някой на лов, това средство, да има едно нажежено желязо, е невъзможно; в такъв случай има нарочно направени клечки изкуствено, които чрез едно палене може да се подпалят и да светнат тъй както желязото; с тях се изгаря раната тъй добре, както и с желязото. Опити се направиха върху едно куче, което беше ухапано от една усойница по джуната [устната], която като се изгори, кучето можа да следва както и по-преди, с тази разлика само, че джуната му беше малко подута. Книжните паленца (каф кибрит1)), които се намират днес навред, може да свършат същата работа и без забава. Всеки може да има в себе си няколко; тези, които пушат, имат сякога за да си палят цигарите в ветровито време. Подир огъня идат силните киселини, които също унищожават отровата; но те биват опасни за този, който няма никаква опитност; още те могат да произведат чрез изгаряне големи рани, в случай че се счупи шишето в джоба на този, който го носи. Финическата киселина [фенол], бихлоруродния живак (bichlorure de mercure), йодната тинктура, сребърния нитрат (джендем таш) и амоняка имат съвършено едно нищожно действие. В случай на едно ухапване от отровителна змия, човек не трябва да се страхува от болките на изгарянето; в подобен случай мястото бива изтръпнало от отровата и човек не досеща почти никак; раната нацепена с нож и изгорена бива почти без болки; пример имаме кучетата, които не догаждат никак в подобен случай. Лечението чрез хромическата киселина или хлоруродното злато има най-голямо преимущество във всеки случай; извършено незабавно, то унищожава на мястото отровителните свойства; употребено дълго време подир ухапването, то надвива още уморителното действие на отровата. Тъй ний препоръчваме тяхното употребление, което, освен това, не обема никаква опасност, ни затруднение. Най-добрият начин за употребление са подкожните инжекции чрез спринцовката Правас. Като се напълни с един грам дестилирана (преварена) вода, в която да се размеси един сантиграм хромическа киселина, да се направят от три до четири инжекции около ухапаното място, като се подвре иглата около един сантиметър под кожата и се инжектира една четвърт от спринцовката за всеки път. Разложението на хлоруродното злато е от същата доза: един сантиграм за един грам вода, само че това се употребява в по-голямо количество; инжектират се три или четири пълни спринцовки около раната, т. е. на всеки път пълна спринцовка. __________________________________ 1) Каф-кибрит е стара, остаряла дума от турски произход, която означава кибрит под формата на книжни / картонени изрезки.

Закона на подобните. В днешните времена всичките лекари се стремят към едно нещо, то е: да имат добро следствие в лечението си, отколкото високо разсъждение, да знаят повече да черпят със изкуство из науката лечителните си средства, отколкото да изговарят доказателства, които не служат за нищо друго, освен да разбуждат разни препирни без никаква практическа полза. Ето как се изразява един хомеопат, Леон Симон баща, в това отношение: „Лечението е и трябва да е последното нещо, каквото и да е медицината. Следователно, физиологията, патологията, фармакологията не са в ръцете на лекаря, освен средства и оръдия, които трябва да се насочат към последната тая точка, лечбата [лечението]“. Нищо в природата не се върши без да е подчинено на един естествен закон; всичко става и се изменява върху тая само основа. Лечбата, като природно действие, и тя си има закона: закона на подобните. Откритието на тоя закон от Ханеман дойде да положи една твърде основа за лечението в медицината. Ето как се изразява този гений в едно място на своето съчинение, Органон: „Това явление, (лечението на болестта чрез хомеопатичните лекарства) се основава върху естествения хомеопатически закон, който не беше познат до сега, ако и да е имало някакво подозрение върху му, който, във всичките времена, е бил основата на някакво истинско лечение, то е: че едно динамическо страдание в живия организъм се унищожава по един траен начин от едно по-силно страдание, когато последното това, без да има същото свойство като него, му примязва [прилича] обаче много по начина, с който то се проявява“. Ханеман, за да постанови без противоречие, че не се касае тук за една проста човеческа мисъл, а за един естествен закон, изследва това, което може да се случи в организма, когато две болести се посрещнат. Тези болести може да бъдат подобни и неподобни. Ако те са неподобни, три случая може да се представят: I. – Ако ветхата [старата] болест е по-силна от новата, то в такъв случай новата не заема място в тялото, тя се отблъсква. По този начин е, дето чумата на Изток не се появява там, дето съществува скорбутът, и охтичавите не ги газят епидемическите трески. II. – Ако новата болест е по-силна от ветхата, то последната временно се пропъжда. Келя [крастата по главата], например, спира епилепсията; но щом той изчезне, епилептичният припадък пак се проявява. Крастата пропъжда временно скорбута, тифоза – охтиката, лещенката – едрата сипаница; атласката (скарлатината) пресича действието на ваксината. Този е начинът на всичките неподобни болести: по-силната прекратява по-слабата, в случай че се не сплетат и двете, нещо, което е твърде рядко в силните болести; но никога те не се церят една чрез друга. Този е начинът и реда, по когото кожните болести изчезват много пъти под едно силно разслабително лекарство, употребено начесто; щом действието на последното престане, кожните явления пак се появяват. Един епилептичен припадък се прекратява за дълго време под влиянието на някои котери (нахутени язви); но щом те престанат от да работят, припадоците се появяват. Каквото и да бъде лекарството, щом то произвежда едно неподобно страдателно действие по-силно от болестта, последната се прекратява временно, без обаче да бъде излекувана; следствието от това лечение е изнемощяването на болния. Подобни средства не могат да бъдат лечителни; те не са освен едно временно и нагледно улекчение. III. — Накрая, ако двете болести са почти от еднаква сила, новата заема място наедно с ветхата [старата]; те си споделят органите и съставляват това, което наричат една сплетена (compliquée) болест. Те не се унищожават една от друга, ни пък се смилат в едно: те имат отделно едновременно съществувание. Сифилитическите болести може да съществуват наедно с крастата; едрата сипаница с лещенката (rougeole) [морбили]. Виждало се е две, даже и три болести да се нахождат едновременно в организма. Тези са възможните три заменителни начина в сблъскването между две неподобни болести. Съвсем другояче бива телесното положение, когато болестите са подобни. Две болести, които си подобяват [си приличат], никога взаимно не се отблъскват (I), ни пък временно се прекратяват (II), ни, накрая, едновременно могат да съществуват и да съставляват една двойна болест (III). Те взаимно се унищожават. По-силната изтребва по-слабата, завладява завладените части от другата, която, като по-слаба, изгасва и не намира мощ за действие. Тъй, нека вземем един пример от впечатленията на органическия живот: образът на една свещ в оптическия нерв изчезва при зарите на слънцето, което действува върху очите ни с една по-силна светлина. Тук не са вече средства временно улекчителни, но съвършено лечителни, които се съобразяват със действителния естествен ход на природата. Ханеман излага доволно болести, които естествено са се излекували хомеопатически. Едрата сипаница лекува множество болки, които се отличават с признаци подобни на нейните; например, очеболите, произведени от едрата сипаница, се лекуват чрез пресаждане вируса от същата сипаница. Една сляпота, произведена от един келяв зародиш, се излекува чрез едрата сипаница. Произведената треска от пресаждането унищожава периодическите. Лещенката унищожава коренно кожните болести. Но тези случайни хомеопатически излекувания са редки в естеството, понеже те не биват повечето, освен в твърде малко миазматически болести, които сякога се раждат подобни на себе си, като крастата, лещенката, едрата сипаница. При всичко туй, тези примери са достатъчни да поведат наблюдателя да узнае, че, за да противостои някой на разнообразните болести, той трябва да намери навред лекове такива, чрез които, като произведе изкуствено една болест подобна на естествената, да я излекува. В това той ще притежава едно неизменяемо начало, една положително преценителна основа. По този начин само знанието може да бъде истински помощник на природата в това нейно направление, което действува не да улекчи и временно подобри, а коренно да излекува. Болестта, каквато и да е, носи в себе си някои особени признаци, които не са друго нещо, освен едно домогване на организма да се отърве от злите зародиши, които го вредят. Тъй, в една болест, треската, бълвочът, дрисакът [разстройството], изпотяването, изобилната пикоч и прочее, биват повечето критически; много пъти болният, оставен само на тях, преминува по-лесно, отколкото да се лекува по един начин несъобразен с природния закон. В това отношение обикновената медицина греши много, дето търси да потушава само тези признаци, което е дало и повод на най-знаменитите лекари да се произнесат против своето занятие. Този начин на лечение се нарича от нея: лечение от противните. Един болен, например, има една силна нервическа болка; за да изчезне тая болка ще му се дадат някакви наркотически лекарства в значителна доза, дето да изтръпне нервът и да не чувства. Но това действие на лекарството, щом не е по подобие и изчезне, болката се повръща и дохожда още по-силна. Още един пример: изобщо периодическите трески се лекувают от всички чрез сулфата; но щом то не е по подобие, припадъкът на треската престава, но болният никак не се чувствува добре; няколко дена, за да измине силата на лекарството, — и треската пак се появява, даже и по-силна. Този начин на лекуване още се отличава по огромните си дози, които се употребяват, дози, които много пъти неволно изпращат болните там, отдето търсят да ги отърват.

МАЧКАНЕТО (le massage). Подир блескавите следствия, придобити от много славни лекари, а особено Мечер, чрез мачкането [масажа], това лечително средство доби едно добро име навред по Европа. Но тая сполука не се продължи освен няколко години. Тъй щото преди 6 или 7 години всичките болести се лекуваха изключително чрез мачкане, или поне мачкането се считаше като една силна помощ; кога днеска то не е вече в употребление освен в някои случаи, и то с пресилие. Това изоставяне не е никак вследствие като наука, каквато то е станало чрез едно добро методическо употребление; съвсем напротив, това лечение е назначено да заеме едно важно място, а особено в хигиената. Раздадената енергия от този, който мачка, се пренася на мускулите, които я приемат и я употребяват за в своя полза. Биологът италианец, А. Мачиора, напоследък направи изследвания, които клонят да потвърдят ползата от мачкането не само върху тези, които са някак си болни, но още и върху здравите. От тези опити излиза по един явен начин, че мачкането предава на мускулите една сила и една нова жизненост. На 1873, Забудовски доказа, че под действието на мачкането, уморените мускули на жабите си добиват силата по-скоро, отколкото чрез една почивка. Той доказа също, че изнемощелите мускули у човека от влиянието на работенето добиват си всичката сила в продължение на едно петминутно мачкане; кога за същото следствие се изисква един четвърт час почивка. Мачиора подложи тези опити под един строг контрол и ги намери убедителни. Работата, що една мисца [мускул] е в положение да извърши подир мачкането, е равна с тази, що може да направи подир една 4–5 пъти по-дълга почивка. Следователно, вярно е че мачкането ускорява възвръщането на енергията; но трябва да се узнае, ако е в положение да умножи енергията на една мисца, която предварително не е била уморена, с други думи: дали мачкането е в положение да умножи силите на един здрав човек без да е уморен. Мачиора направи опити върху мускулите на средния пръст от всяка ръка, които той подложи под едно крайно уморяване, като ги прегърна под една тежест от 3 кила, кога без мачкане, кога с предварително мачкане. Немачканите мускули произведоха една работа от 18 кг., кога мачканите мускули дадоха около 32 кг. Понякога мачкането удвоява енергията на мускулите, и това произхожда не толкова от силното свиване на мускулите, колкото от честите свивания, които достигат почти на върха си. Тук се открива един друг въпрос: действието на мачкането дали е съразмерно с продължението си, едно мачкане от един четвърт час дали е по-силно от това, направено през пет минути, и първото ще ли да бъде три пъти по-силно от последното? Мачиора отговаря отрицателно; той намира че едно мачкане от пет минути произвежда най-върховно действие върху сгъвателните мускули на пръстите; но явно е че продължението на мачкането трябва да бъде малко разнообразно за разните части на тялото. И кой вид мачкане е което произвежда повече действие, трябва ли да се трие, да се чука или щипе? То е щипането; но най-добро следствие произхожда, когато и трите са съединени. Направените опити върху сгъвателните мускули на средния пръст дават следните резултати: като се чука или удря, добива се 5,718 кг. за лявата ръка, 5,820 за дясната; чрез триенето, 7,134 за лявата ръка и 6,630 за дясната; чрез щипането, 8,172 за лявата и 7,821 за дясната. Като съединим и трите начина, 8,829 за лявата и 8,127 за дясната. Мачиора изследва още като какво влияние може да има мачкането върху мускулите, които са били посредствено уморени, било чрез постене, чрез безсъние, или чрез уморение на други мускули и прочее. Той намери, например, че подир едно продължително ходене, енергията на сгъвателните мускули на пръстите чувствително намалява: преди ходенето, той намери 4,305 кг. за лявата ръка и 5,538 за дясната; подир ходенето той не намери освен 1,362 кг. за лявата ръка и 1,197 за дясната; подир ходенето и мачкането, 4,713 за лявата ръка и 4,160 за дясната. Като разгледаме тези цифри намираме, че мачкането отдава на мускулите първата им енергия, или почти. Умственото занятие уморява тъй добре мускулите, както телесната работа и безсънието, и прочее. Мачиора направи интересни опити върху един ученик, който беше подложен под един изпит от 5 ч. Преди изпита, той намери 4,590 за лявата ръка и 5,088 за дясната; подир изпита, той намери 0,930 за лявата ръка и 0,906 за дясната; подир изпита и мачкането, 4,050 за лявата ръка и 3,861 за дясната. От тези разни опити явно произхожда че мачкането има голямо влияние върху кръвообращението; то засилва местното кръвообращение, улеснява хранителните вещества и ускорява изпарението на вредните материи. Мачкането следователно ще има едно добро влияние върху тези, които страдат от подагра. Напротив, неговото действие става незначително за немощните, в които кръвообращението става по един недобър начин. От всичко това, що се каза, произхожда, че мачкането ще заеме едно важно място в хигиената, понеже здравият човек може да извлече големи ползи. Ако е уморен, той чрез него добива наскоро силите си; и ако се изисква да направи значителни телесни усилия, мачкането ще го улесни да ги направи по-лесно.

Инфлуенца. Под тая дума от няколко години се е появила една болест, която в същност, горно-долу, не е друга освен епидемическата хрема (la grippe), и се отличава по една болка в гърлото, кашлица, болки в мускулите и по едно голямо безсилие. Влажните ципи на гръкляна, на носа и на очите са схванати: нахожда се треска с болки по снагата, с главоболие и отпадване. Тя се явява внезапно и е следствие на студения въздух, който противодейства на телесната топлина; и тъй външното това изменение лесно завладява и вътрешността, особено когато вратът и главата са много обвити и затоплени, положение което става причина да се произведе едно възпаление в носа и в гърлото, отдето повлича към гръкляна и белия дроб и към разстройство на цялото тяло с главоболие, смъдене и горене на гърлото със трудно преглъщане. Вкратце, горно-долу тези са главните знакове на тая нова болест. Нейното лечение, според монаха Кнайп, е едно най-лесно нещо: Щом се догадиш че страдаш от тая болест, казва той, недей се бави и иди си легни. Щом си легнеш, с един намокрен в студена вода гъба изтрий си врата, гърдите и цялата горна част на тялото; подир което обви си врата с нещо сухо (един пешкир) и завий се добре да се затоплиш. Същата операция ще се повтаря ката час до десет пъти, като всеки час изпиваш и по една лъжица вода; подир десетия път, колкото е възможно по-бързо ще изтриеш със студена вода всичкото си тяло. Подир това, като се завиеш добре, ще се изпотиш тъй, дето тогава ще отнесе всичката злина на болестта, и ти ще се намериш почти здрав вече вечерта. Може би ще попитате, казва той, като как е възможно едно тъй просто нещо с вода да поддейства върху болестта. Добре, послушайте: простудата завладяла гърлото и произвела едно възпаление, което е станало причина на едно кръвотечение към гърлото и главата, като е лишило от кръв долните части на тялото, които помръзват. От изтриването със студена вода и обвиването сетне със едно сухо нещо, порите на врата и на главата се отварят и се произвежда една нова топлина върху кожната повърхност, дето става едно изпарение, чрез което изхожда болестната злина. Сухата обвивка произвежда едно притегателно действие, кога студената вода има разложително действие; тези две свойства съдействат да прогонят лошите следствия. Водата, която се взема из вътре, служи също като разложително и като отвлекателно действие. Изтриването и обвиването само на горната част на тялото имат едно местно действие; изтриването навред по тялото, произвежда едно общо действие. Студените изтривания пораждат телесната топлина, която отваря порите; а топлината на леглото изхвърля всичките болестни зародиши чрез влагата на потта. В случай че възпалението клони да се разпространи към белия дроб или към плеврата, което се разпознава по някои частни силни болки върху гърдите, то в подобен случай господин Кнейп препоръчва кисело мляко, разложено върху едно платно с дебелина колкото гърба на един нож. Само че на млякото предварително ще му се обере каймака и, ако е твърде водно, ще се прецеди през едно платно. Тая млечна лапа, според силата на болката, ще се употребява от 2 до 4 пъти в деня. Болният още ще изпива по една средна лъжица, сутрин и вечер, дървено масло [зехтин].

ПРАКТИЧЕСКО НАСТАВЛЕНИЕ Против лудостта, бълнуването (délire) и треперушката (délirium tremens). Под думата лудост означават разни мозъчни болести, които имат един общ характер да произвеждат едно разстройство на умствените и нравствени способности. Тая вреда може да съществува от само себе си, или да бъде симптоматическа на някоя каква-годе болест. В първия случай тя е постоянна; във втория обикновено тя престава с болестта, от която произхожда, стига само последната тая да не е произхождение от мозъчни вреди, каквито са тези, причинени понякога от тифозните и мозъчни трески. Видовете на лудостта са многочислени и всеки вид се означава с особено име. Под думата бълнуване (délire) повечето означават едно изменение на разумността, което се състои в това, че болният изрича идеи несъгласни с разума и ги взема за истински. Треперушката (délirium tremens), от която страдат пияниците, е едно бълнуване с движение и треперене на членовете и с червенина и огън на лицето от време на време. Под какъвто вид и да бъде лудостта, медицината няма никакво специално лечение. Тъй, обикновената медицина не лекува освен твърде малко луди. Повечето, когато се поправят, се поправят чрез силата на естеството, отколкото чрез лечението. Всичките лекари са съгласни върху това. Магнетизмът упражнява едно твърде силно действие в разните видове на лудостта и произвежда наскоро излекуване или подобрение, каквото обикновената медицина не е могла никога да добие. Признаците на лудостта може да се разпределят на три главни вида: раздразнителност, омаломощение и променчивост. В първия случай трябва да се укротява; във втория – да се раздразнява [стимулира]; и в третия да се съедини първият начин с втория, т.е. да се укротява и да се възбужда или раздразнява. Като се отнасяме най-много към случаите, когато болният е разтревожен, ядосан, лудничав, няма да говорим тук освен само за укротителните средства, които трябва да се употребяват за да се намали мозъчната деятелност и приведе в нормалното ѝ положение. Човеческият магнетизъм. – Да се поставиш пред болния, да направиш паси напречно, за няколко време, като духаш изтънко, т.е. студено, върху челото; после да направиш паси от голямо течение, от главата до краката. По-после да се извършат бавни паси с двете ръце, които да начеват от върха на главата и да слизат отстрани на тялото, като минуват зад ушите. Да се поставят двете ръце върху страните на главата за няколко време; да се поставиш по-сетне от лявата страна и да туриш лявата си ръка върху челото, а дясната върху тила на врата; сетне, с последната да извършиш провлекателни разтривания върху гръбначната кост от горе до долу. За да се даде свободен ход на главата, седни пред болния и си постави ръцете върху коленете, като извършиш леки мачкания върху краката от горе до долу на пръстите. Свърши заседанието, което може да се продължи от 15 до 30 минути, с паси от голямо течение, от главата до краката. В силните болести, когато има бълнуване, ще се гледа да се укротява изцяло организма. В това отношение, положи се до краката на болния, постави си ръцете върху краката му и изглеждай го в лицето и гърдите. В някои лудости, болният, който не се съзнава че е такъв, упорствува да се лекува. В такъв случай трябва да се действува с очите; още, както казват магнетизаторите, чрез мисълта и волята. Самонамагнетизация. – Самонамагнетизацията е нищо, когато всичкият организъм страда; но в някои лудости, дето физическото здраве на болния е почти в равновесие и когато той е в съзнание за своето положение, действието, което може той да упражни върху себе си, произвежда едно преобразование, което не е за отхвърляне. В последния този случай, болният ще постави лявата си ръка върху челото и дясната върху тила на врата за няколко време; после ще направи паси с двете си ръце върху челото, като продължава да ги смъква от страните на главата до гърдите. Земният магнетизъм. – Леглото на болния да е поставено по меридиана, главата към север. В случай на невъзможност, то да бъде от изток към запад и главата към изток. Спомагателни средства. – Водите за пиене неща [трябва] да бъдат магнетисани. Упражнение и развлечение. Сутрин и вечер да се мие с магнетисана вода, ако е възможно. Яденето да бъде леко, никак раздразнително. Когато само едно от тези средства не е достатъчно за да укроти болния, то може да се съединят всичките средства доколкото е възможно. Излечителни примери. Излечителните примери, разказани от магнетизаторите в разни списания, са многобройни. Ще изложим някои от най-интересните. I. – Под общата дума лудост и бълнуване, Миал, в своето изложение на придобитите излечения чрез магнетизма във Франция, дава един отчет на девет излечения, от които някои били излекувани в няколко заседания. II. – Тука се касае за една госпожа 29-годишна, луда от 18 месеца, която, като е опитала да се самоубие, е била поставена от родителите си в едно лудо заведение, дето е прекарала 5 месеца. От лечението, което тя е следвала, като никаква полза не е придобила, пожела да се магнетисва. Роднините ѝ я вземат от заведението и помолват Делуз (прочут магнетизатор) да им покаже един добър магнетизатор, който да се заеме да я лекува. Делуз им препоръчва доктора Ламберт. Последният този дава един подробен отчет върху лекуването, от когото излагаме следващото: „Беше 12 юли 1827, когато видях за пръв път г-жа Л. Д.....; тя беше подпухнала, с голям корем и лице бледно-жълтикаво; пулсът ѝ бърз и нередовен; погледът див и вървежът неточен; месечните [менструацията] ѝ престанали още от влизането ѝ в санитарното заведение. На 14, моята сомнамбулка видя г-жа Л. Д.....; тя увери, че болната ще бъде излекувана в три месеца и половина, само се изисква тя да се магнетисва всеки ден по половин час; че тя ще я вижда всяка неделя и че може да се разчита за нейното излечение, ако точно се изпълняват предписанията. На тази болест лечението беше повече върху душата, отколкото върху тялото. Всеки ден се съглеждаха добрите следствия, що произвеждаше сомнамбулката върху болната с разказите си и прочитането на писма. В продължение на два месеца лечение, месечните ѝ дойдоха редовно, подпухналото ѝ лице се дръпна, цветът на лицето ѝ стана както преди да се разболее, пулсът ѝ стана редовен; лечението се извърши в предсказаното време. Но сомнамбулката като намираше че здравето на болната не беше тъй силно, дето да ѝ позволи да заеме къщния си труд наскоро, поиска щото тя да остане още два месеца при нея, като дойде и мъжът ѝ да стои наедно с нея. На 26 юли 1827 г. г-жа Л. Д. ... остави Париж за да се завърне в провинцията.“ III. – Ето едно писмо от г. Ж. Рагази, вместо в магнетическия журнал, дето магнетическото общество от Женева публикува в 1887: „В интереса на нашата наука, моля Ви да благоволите да вложите в архивите на магнетическото дружество следното излечение, което аз извърших. Госпожица Жозефина-Прост Турниер, дъщеря на г. Адолф-Прост Турниера, фабрикантин на метри в Лонгшомоа (Юра), дохожда на пролет в Женева през 1876 г., придружена от братовчедка си, с цел да се лекува магнетически. По следствие на едно уплашване, което тя претърпяла през 1872 г., умствените ѝ действия са се повредили тъй дето да изобразява чиста една лудост. Подир едно 6-месечно лекуване, имах удоволствието да придобия едно коренно излечение, тъй както го засвидетелства писмено подир една година баща ѝ, потвърдено още от общинското кметство“. IV. – Г-н Хеберт от Гарнай излага в магнетическия журнал разни излекувани болести. Една от тях има свойството на лудост. „Едно момче на 16 години попадна под един страшен удар от лудост, по следствие на едно силно умствено напрежение. То, което в лудостта си си изтръгваше ноктите от корен, незабавно се укроти чрез магнетизма и подир няколко дни се излекува съвършено.“ V. – Същият наблюдател публикува в Калкута: „Доктор Кан, от Бурнампоа, ни уведоми, че откакто магнетизмът е влязъл в употреба, мъчнотиите, които се чувствуваха в управлението на болните (лудите), повечето се премахнаха. Друг път се нахождаха много, които викаха, крещяха и яростно даже; други, които не спяха с недели, при всичките укротителни средства, каквито се употребяваха. Сега всичките са кротки и тъй мирни, както другите; те се радват също на един естествен сън. Най-сетне изменението е тъй значително, дето гореспоменатият лекар казва, че с едно съразмерно число пазачи, той може да управлява тъй лесно 500 от тези нещастници, както и 50. В един друг рапорт, г. Кан казва, че върху 74 луди, които са били магнетисани през 1847 и 1848, 64 са се поправили“.

Хигиената относително светлината. Светлината и топлината са две действия почти неразделни, и двете ни идат от слънцето, което е главният техен източник. Без слънцето, животът е невъзможен по нашата земя. Без него, ни светлина, ни топлина: няма растения, няма дърва за топлене, няма хранило за животните и за човека. Ето като как се тълкува вековното изобщо богослужение на всичките древни народности към слънцето. Искали са да установят влиянието, което месецът [луната] има върху човека, но върху този предмет нищо няма точно. Тъй също е и за нощното влияние, което, при всичко това, има едно морално действие, описано от Г. Мишел Леви по следващия начин: „Съвършеното лишение от светлина, или тъмнотата, действува разнообразно, според това, дали е временна или постоянна: временната – тя успокоява очите и мозъка, които не са нападнати вече от зрителните впечатления; но когато тя продължава, умът като не получава вече впечатления чрез гледалото, се съсредоточава в обработването на вътрешните чувства, въображението и паметта, и произвежда неточни и преувеличени представления, които не са поправени от окото; този е начинът по когото се ражда разположението към страх и вярването в необикновени неща, подпомогнати още в децата от една отхрана, която има за двигател страха и наказанието“. На светлината има да се вземат под внимание нейните изобщо действия върху здравето, още и нейните специални действия върху органа, който е натоварен да я чувствува – окото. Светлината влияе върху общото развитие на съществата; същите действия прави и върху човека. Отгледаните в тъмни жилища деца са бледи и немощни, зле развити и малко отраснати. Тази болнава бледост, която е следствие на една недостатъчна светлина, се именува бледнявост (étiolement) [етиолиране], и се прилага на растенията под същите условия. По същия начин лилеката [лишеното от светлина растение] побледнява в тъмнотата и става бяла, както салатата цикория, която се развъжда в погребите. За да добият първобитния си цвят, достатъчно е да им се отпусне малко слънчева светлина. Същото е и с човека; откритите на слънцето места, а особено осветлението във въздуха, са необходими за здравето му. Липсването на светлина, особено когато то е продължително, докарва изнемощение на кръвта с всичките други следствия, побледняване на лицето, кръвотечения, живенища [скрофулоза] и охтика [туберкулоза]. Светлината, най-сетне, упражнява едно явно разстроително действие върху микробите. Даунс и Блунт мислят, че слънчевата светлина действува почти изключително чрез своите химически лъчи; от друга страна, нейното действие се оказва никакво в празно пространство, както и в едно място, пълно с въглена киселина. (Из един медицински вестник).

Излекуване посредством хипнотическо внушение. („Ребус“) Московските вестници съобщават за един крайно интересен случай, в който посредством хипнотическо внушение, г-н Фелдман на един сеанс излекувал болната дъщеря на полковник Богданов, която страдала от половин година от истерически паралич в лявата страна на тялото. Цялата ѝ лява страна: ръка, крак, око са бездействували. Като повикал докторите Соколов и Филипов, г-н Фелдман захванал да хипнотизира болната жена. Като турил болната в креслото с гърба към прозореца, г-н Фелдман захванал да я глади по главата, лицето и ръцете. Пет минути не се изминали и болната паднала в дълбок хипнотически сън. Издигнатите ѝ ръце останали в неподвижно състояние, докато г-н Фелдман не ги отпуснал. Никаква червенина и движение по лицето и ръцете на спящата не се чувствуваха. Тя бе в хипноза. – Спете добре, спете спокойно, вам ви е добре и много добре, – внуши ѝ г-н Фелдман. Лицето ѝ малко се развесели. Виждаше се, че тя се намираше в едно състояние, пълно със спокойствие. – Спите ли? – Пита я г-н Фелдман. – Спя, – отговаря ниско болната. – Но заспете здраво и не се събуждайте без моята заповед, – той авторитетно ѝ заповяда. – Вий сега вършите това, което аз ви заповядвам. Нали ще изпълните това? Слушате ли заповедите ми? – Пита Фелдман. – Не мога, – с тих глас отговаря спящата. – Казват, че Вий не сте можали да си служите с лявата ръка, – но в това аз не вярвам и не мога да повярвам, понеже аз съм убеден, че това не е вярно. Напротив, вий си служите с нея тъй добре, както и с дясната. – Я, се опитайте. Заспалата направи усилия, и всички бяха поразени! Ръката, която от половин година беше убита от паралич, се простря и улови ръката на г-на Фелдмана. Параличът се изгуби! Внушенията поддействуваха. – Ето, видите, че това, което ви се говори от другите, не е вярно. Също не е вярно, че и кракът ви е болен, – каза ѝ г-н Фелдман. А пък колкото се отнася до окото ви, то е също оздравяло. Сега като се събудите, вий ще сте съвършено здрави. Лявата ръка, левият крак ще ви служат вече, както и лявото око. Като се събудите, не трябва да се учудвате, че сте се излекували; не трябва да обръщате внимание на въпросите, които вашите познайници ще ви отправят по излекуването Ви. Вий сте излекувани и свършена работа. Но как, за това не трябва да разправяте. Чувате ли – не трябва, тъй искам аз, и тъй трябва да бъде! Не е ли тъй? – Да! – отговори заспалата. – Но, сега отворете си очите! Спящата си отвори очите. Сляпотата наистина се изгуби. Тя свободно четеше с лявото си око, като затуляше дясното. – Сега станете! Седнете на онзи стол там, – каза Фелдман, като ѝ показваше един стол в ъгъла. Спящата полегичка стана от стола си и с отворени очи се отправи към другия стол. Първото пристъпване бе нерешително, второто твърдо, като че ли искаше да опита стъпката, а след туй, като че ли нищо не е имала, тя се отправи към ъгъла на стаята и седна на показания стол. Всички бяха поразени. Болната почти в един миг оздравя. – Сега заспете здраво. Вий трябва всеки път да падате в хипноза, когато доктор Филипов си допре ръката до челото ви. Чухте ли? – Чух! – Вий сега трябва да си заспите в нормален сън, за да ви укрепи. За това подир пет минути заспете. Вий не трябва да се учудвате че сте излекувани. И като престоите при мене няколко време, трябва да си отидете вкъщи съвършено спокойна. – Така ли ще направите? – Така! – тихо отговори спящата. – Много хубаво! Сега заспете спокойно. Това ще Ви укрепи. Болната направи едно движение, с което показа, че тя е в нормалния си сън. Помръдна се няколко пъти и въздъхна; въздишката ѝ беше дълбока. Подир пет минути тя се протегна, протри си очите и се забеляза да е твърде смутена, като видя, че спи в присъствието на много хора. Младата жена си отиде съвършено здрава и свободно владееше ръката си; при прощаването ни, тя с лявата си ръка турна ръкавицата на дясната ръка, също и зрението ѝ се повърна. Ст. Загора, 9 октомври 1893 год. превод от Х. У. З.

Внушението. (от барона де Шукман) Ето ни в началото на една наука, която, според мнението на професор Бернхайм, е, без противоречие, повикана да произведе една революция в психологията. Очевидните хипнотически явления, които ни отвориха очите, за да излязат на бял свят, трябваше да употребят някаква сила. Те пресилиха пречката, наложена от гордостта на учените, които, без да постъпят към един по-основателен опит, ги отхвърляха като стари суеверия. Днес, благодарение на хора като: Лиебо, Бернхайм, Форел, Шарко и проч., тези действия с чест са влезли в областта на науката. Истина е, че познанието на действията и това на едно общо схващане се нахождат още неразделно. Международният конгрес по физиологическата психология, който заседаваше в Париж през 1889 год., свърши делата си чрез следното потвърждение, предложено от Бернхайм: В своята област внушението обема: 1-о. Внушението на една идея в един мозък; 2-о. Възприемане на тая идея; 3-о. Осъществяване на тази идея. Това – под такъв един начин, щото опитът даже на изпълнението от страна на личността да бъде достатъчен за проумяване на внушението. Шмидкунц изразява както следва този закон на внушението: Възможно е, в някои обстоятелства, да се подействува върху една душа по такъв начин, щото мисълта на едно внушено явление да вземе мястото на същото това явление, или щото съдържанието на едно внушено психическо явление, се осъществи вместо същото явление. Става сякога от явно по-явно, че всичкият духовен наш бит е пронизан от внушения, и че внушението играе една важна роля в ежедневния живот. Странното е тая отличителна сила, която то упражнява върху съзнанието (воля и разсъдък) и която ограничава душевната свобода; още по-значително в него е, че то налага подчинението. Тъй, внушението, турено в действие, види се, че всичките противостоящи сили, всичките органи, които са могли да произвеждат някакво противодействие, са се прекратили тайно. Колкото повече упознаваме истинността на тоя естествен закон, толкова повече ще имаме нужда да направим изменения в нашите заключения, особено по философията, по медицината и по науката на правото. Лечителното внушение упражнява върху тялото, чрез душата, едно посредствено действие. Ето мнението на Герстера: „Колкото се отнася до прилагането на внушителната психотерапия, мисля че е съвсем изключително да гледаме на нея като че тя може да замести другите лечителни методи, употребени от медицината. Аз смятам, че налагането на една умерена, телесна и душевна диета, ще бъде много по-добре за да се установи основно едно лечение, и че истинската сила на лекаря се състои да поправя всичките физиологически, психологически и органически функции. Аз обявявам, че без да познавам внушителната наука, аз не мога да бъда лекар. Но тая наука аз не считам като единствено лечително средство за в бъдеще; тя е много по-скоро едно необходимо спомагателно средство при всяко лечително действие, в особени случаи.“ От много години съм се уверил, че при леките болести, благодарение на едно просто внушение, без приспиване, ще може да се унищожат в няколко минути разни болезнени признаци, в каквото място по тялото и да са, и каквито и да са причините на болката. Имам също уверяване, че при сериозни органически болести, внушението, със или без приспиване, е най-силният деец, необходимият спомагач на всяко лечително действие с цел да се установи хармонията в болното оръжие [болният орган] и да се разпоредят здравословно службите [функциите]. Явно става, че следствията на всяко психическо лечение зависят: 1-о от мисълта; 2-о от начина, много или малко енергичен, с когото се произвежда влиянието. Лекарят трябва да бъде психолог, иначе, мимо всичкото негово вдъхновение, той ще достигне на следствие нула. Великите исторически мъже, без повреда за тяхната преобладаваща деятелност, били те професори, проповедници, лекари и прч., са били психолози; те са знаели да управляват душата. Друг път ще говоря под кой начин аз от много години употребявам внушението, като изложа и следствията върху болните. II. Има дълго време, откакто се е припознало непосредственото влияние на чисто психическото действие върху тялото, всеки опит го е доказал, и действието се е достатъчно изтълкувало. При всичко туй, аз ще обърна вниманието на тези читатели, които се още съмняват, върху следващите неща. Всичкият свят знае проглушителните действия, които душевните движения от една радост, от едно стъснение, от страстите, от умственото напрежение и прочее, упражняват върху всичкия наш бит, и върху органите, взети отделно; под преходно влияние, психическото положение произвежда също подобни действия. Всеки знае също доколко постоянните грижи, дългите наскърбления са способни малко по малко да изнемощяват тялото. Кръвната система и нервическата, мозъкът, сърцето и проч., претърпяват влиянието на един живот, който се изчерпва душевно. Следователно, когато душата е болна, разните системи и всичките органи страдат от смущения. За да дадем едно точно понятие, за да покажем ясно силата и действията на лечителното внушение, необходимо ми се вижда да се хвърли един поглед върху целия човешки бит, да се постанови разликата между неговата жизнена сила в здраво състояние с тази същата сила в болезнено. Чувстваме се в добро здраве, когато сме съвършено добре, без слабост, без никаква болка, когато не срещаме никакво препятствие, ни телесно, ни душевно, което да спира нашата жизнена деятелност. Във всяка болест, във всяко болнаво положение, животът и неговата деятелност са много или малко ограничени. Болнавото положение, което е следствието, трябва да бъде съразмерно със свойството и степента на ограничението. Но човекът е едно същество, което съзнава своя живот; следователно, той ще бъде в болнаво положение, когато това съзнателно чувство бъде много или малко ограничено. Съзнанието (чувство на съществуването) е огнището, което вкратце показва всичкия човешки бит, тялото и душата. Напразно ще се стараем да разделим тялото от душата и душата от тялото. Тялото и душата нямат отделен живот; те съставляват един и същ живот. Но този единствен живот се развива под два противоположни клона: външно, под образа на тялото (в пространството) и вътрешно, под образа на душата. Но това, което се вижда, както и това, което не се вижда, съставляват при всичко туй едно цяло, еднородно и неразделно нещо. Следователно, ние считаме всяка една болест като едно ограничение, което се отнася до свободата на жизнената деятелност от това цяло нещо, и пространството на злото се измерва според естеството и степента на това ограничение. Но коя е целта на внушението, как и чрез кой път то ще достигне до едно определено действие? Лекарят или психологът направо противополага против болното съзнание (следователно ограничено) на страдащия, силата на собственото свое съзнание, което е здраво (следователно свободно); следователно, това е едно огнище, противоположно на едно друго огнище. Според естествения закон, слабият трябва да отстъпи на коравия; това е точно относително до внушението. Свободното съзнание може следователно да води както иска към предложената цел съзнанието, което му е подчинено и което то е завладяло. Тяло и душа, всичко се подчинява, и внушението се намира в такова положение, дето да срути пречките, които жизнената деятелност противополага по един изключителен начин. По този начин съществуващите безредици изчезват, необходимото единство се установява, и тъй запоследва излечението. За да се произведе това абсолютно влияние, първото и най-важното е психологът да завладее съвършено болния; ако последният не се остави със пълно доверие, нищо не е възможно да се извърши. Но всеки болен, който чувства своята болка, който чувства телесните си и душевни безредици, да действуват върху съзнанието му, който знае колко трябва да страда и да се бори за да отхвърли този ярем, и който често, отчаян, се подчинява немощен, той благоволно ще приеме спасителното влияние, особено ако личното доверие се намеси. Заедно с внушението, хомеопатичните лекарства, предписани на време, са от най-голяма полза; и много болни, дотогава останали без никаква помощ при всичките употребителни средства, се спомагат от силата на двойното гореказано действие. Колкото за употреблението на внушението със или без приспиване, сънолечение [хипноза] или без продължителен сън, ще се управляваме сякога според признаците, които се явяват, и ще се основаваме, за всяко лице, върху неговата особена жизнена деятелност. Едно просто внушение ще бъде достатъчно в случай на леки страдания. Болките ще изчезнат в няколко минути, много често за удивление на самия болен. Това, което мога да потвърдя, благодарение на дългия мой опит, е, че аз уверих мнозина безверници чрез собствените им чуствания. Срещу туй, за да се установи нормалната деятелност върху органическите болести, не може се достигне до изискуемата сила, освен чрез едно внушение от непрекъснато спане; няма да се изпълни желаемото следствие, освен чрез един продължителен сън. Тогава само внушението, съединено с другите лечителни средства, ще намери напълно своето тържество. Колкото се отнася до същинската хипноза (приспиване), като се основавам върху моите опити и наблюдения, искам да говоря за едно действие, което ми се вижда да е пренебрегнато досега. В живота влиянието от човек на човек е много разнообразно; то става още повече, когато се касае за хипнозата. Нахождат си хипнотизатори (приспивачи), които действуват с една извънредна сила, дяволска почти, може да каже някой, но аз без друго отказвам че те може да упражнят едно лечително влияние. Те поставят душата в един вид спазмодическа недвижимост и докарват твърде лесно каталепсия. Един наблюдател твърде лесно ще се сети. Окото на субекта става като диво, и колкото повече хипнозата се продължава, то взема спазмодически изглед; тъй също, лицето се изменява и става спазмодическо. Този вид хипноза може да се произведе по един механически начин; не остава освен да се вторачи някой дълго време върху лъскави или светликави предмети. Тази спазмодическа хипноза, както я нарекохме, няма никакъв или твърде малко значение в медицината; употребена без благоразумие тя може да бъде вредителна. От друга страна, има хипнотизатори, които не притежават никакъв тая сила. Тяхното приспиване прилича на един лек сън, приятен и подкрепителен. Като разгледа някой тази хипноза ще намери, че окото на субекта съхранява своя обикновен изглед и че образът му не показва никакъв страдание. Това примязва [прилича] на един спокоен сън без никакви спазмодически знакове. Под един вид на подобна хипноза е, дето внушението намира спомагателна една почва за пристъпване към излекуване. От голяма важност е, щото болният да знае това, особено когато той от внушението чака края на своите злини. Тогава той няма да се повери освен на някой лекар или психолог, на когото той трябва да знае навърно приятното и укротително влияние, без никакво раздразнение и произведение на спазми. Друг път ще изтълкувам чрез примери гореозначените точки. III. В лекуването на болестите чрез внушение, излечението зависи от душевната личност на страдащия, а не от свойството на самата болест, която по някога се взема като неизлечима, а по някои като излечима. Щом лекарите направят едно по-дълбоко изучаване върху внушението, ще бъдат наскоро принудени да признаят, че внушението не е само най-доброто и най-опитаното от лекарствата в случай на нервически болести, но още – както твърде добре го каза Ван Бентергем и Ван Седен – едничкото действително средство, което може да се употреби без никаква опасност от злоупотребление. Лекуването чрез внушение е вече добре преценено; и всеки ще се увери повече, че то може да бъде полезно за всякаква болест, каквато и да ѝ бъде причината, трябва само да се държи сметка за всякакъв вид телесно значение. Повече болестта е силна, повече внушението е нужно, понеже само то е в състояние да отдаде на болния душевната му сила и да спре разрушителните действия. Като какви благотворителни и благополучни действия няма да упражни внушението в най-силните и лоши болести, като туберкулоза, рак и пр., болести, в които внушението е в положение да спре в малко време болката, да я приспи тогава, когато тя разклаща всичката нервическа система на болния! Още не знаем точно, ако душевната сила (чрез едно издържано внушение в време на един дълбок и продължителен сън) може да произведе върху тялото реакции такива, които да са в положение да излекуват подобни болести; при всичко туй, доктор Ветерстранд от Стокхолм ни уверява, че в отчаяни случаи на епилепсия той е придобивал излекуване чрез внушение през време на един продължителен сън. Този, който знае като каква сила душата може да упражни върху тялото чрез внушението, той ще бъде наклонен да вярва на туй твърдение; при все това, както го казахме по-горе, излекуването зависи от душевната личност на страдащия, от силата на упражненото влияние чрез внушението, съединено с телесно лечение. Аз различавам три степени във внушението: 1-ва степен: внушение през време на будно състояние (в случай на леки смущения). 2-ра степен: внушение през време на един лек сън от 10 до 15 минути. 3-та степен: внушение през време на един дълбок сън от половина час до 2 часа. Тази 3-та степен, дълбокият сън, в която страдащият трябва да бъде увлечен, може да се продължи с дни, даже с недели, според силата на болката и целта, която се гони да се постигне. Аз употребявам внушението от много години, било у дома си, било между приятели и познайници, и мога да уверя с всичката си искреност, че съм излекувал много хора без да се разочаровам в нещо. Ето няколко примера за подкрепление на думите ми: 1. Внушение през време на будно състояние. а) Един от моите приятели, г. професор С. от Женева, жена му и аз, бяхме се сдумали да отидем да прекараме вечерта си в театъра. Билетите бяха вече купени, но вечерта, когато отидох да ги взема за да отидем, намерих г. С. болен: той имаше стомаха си съвършено разстроен, оплакваше се от силно главоболие, което не му допущаше ни най-малкото занятие. Аз му предложих да опитам да му помогна чрез внушението, но напразно; той не вярваше и не искаше; при всичко туй, жена му го преклони и той прие. Въпреки неговото невярване в моя начин на лекуване, подобрението се появи в разстояние на няколко минути. Главоболието изчезна наскоро и тъй можахме да отидем в театъра, дето продължихме да бъдем зрители на една комедия около три часа. Подир това болният яде с добра охота и твърде добре си пи и бирата, и пр., без да му бъде нещо лошаво. Това ще каже, че подир три часа стомахът му си дойде в нормалното състояние. б) Г-жа И. Р., 16-годишна, като беше у дома ми, се изгори с желязото, с което ютиулдисваше [гладеше], в горната страна на ръката, в едно пространство около един талер. Тя се отправи до мене; аз ѝ казах, че за да се не подигне пришка, трябва да натисна мястото доволно силно, което ще произведе една силна болка, която тя трябва да претърпи за да изчезне всичко в малко едно време. Болката беше действително тъй силна, дето страдащата поиска да си оттегли ръката, но аз я пресилих да търпи; в няколко минути болките престанаха без да се появят вече, както и пришката. в) Г-жа А. М., която дохождаше у дома да преглежда белите дрехи, мома на 24 години, един ден дойде с подуто лице и превързана. Като я попитах какво има, тя ми отговори, че от три дни страдала денем и нощем от една невралгия непрестанно (действително тя имаше твърде лоши зъби). В едно заседание от няколко минути, болките престанаха и не дойдоха вече. На утринта тя ме увери, че е спала твърде добре, без да досети ни най-малка болка; подутото също се беше намалило значително. Мога дълго да привеждам подобни примери, които доказват бързото действие на внушението през време на будно състояние, когато се касае за прости малки смущения; даже аз искам да употребя внушението като едно силно диагностическо средство, което позволява да се отличи разликата между органическите смущения и тези на службите [функциите] в техните особени действия. II. Внушение през време на един лек сън. а) Г-жа А. Р., 18-годишна, у дома ми, страда, още от начало на своите месечни, от спазмодически болки, които се продължават няколко дни, в което време тя не е в положение нищо да извърши. Частите, които я болят са: корема, горната част на бедрата, коленете и булчените кости (tibias) [пищялите]. Периодите ѝ са нередовни и твърде изобилни; вън от това болната е добре в здравето си, като притежава и добро телосложение. По едно време, когато е била в Германия, тя е опитала най-разнообразните лекове без никакво добро следствие. Предложих на майка ѝ, която я придружаваше, да я подложа под едно лекуване с внушение, през време когато е будна. Болката се намали, но се появи подир няколко часа тъй силна, щото едно второ внушение не можа да произведе никакво следствие. Тогава аз се реших да я приспива налеко, в което сполучих за няколко минути; въпреки силните болки аз ѝ извърших внушение и подир десет минути я събудих. Болката престана съвършено и не се появи никак в този си период. Един месец по-сетне, през време на своите месечни, същите признаци като се появиха, аз я приспах леката в продължение на 10 минути; внушението се извърши и подир малко тя се разбуди. Болката престана за два дена; на третия тя пак се появи. Тогава аз я приспах с по-дълбок сън, извърших ѝ внушението и я оставих да спи един час. Тя беше заспала тъй дълбоко, дето аз срещнах затруднение да я разбудя; най-сетне, подир своето разбуждане тя беше твърде добре, засмяна и радостна. За удивление, като никой друг път през време на месечните, тя яде с един много добър апетит и аз бях благополучен да потвърдя нейното съзнателно подчинение, понеже аз ѝ внуших този апетит. До днес още болките не са се появили, и майка ѝ ми казва, че дъщеря ѝ вече прекарва своите месечини редовно. б) Г-жа Х. Р., 16-годишна, телосложение кърваво [пълнокръвно] с добро здраве, се простудява. Признаци: треска със силна невралгия. Аз начнах лечението чрез едно внушение от първа степен; болката престана и треската намаля, но за малко време, подир което болките пак начнаха. Тогава аз я приспах леката и я събудих подир 10 минути. Болката изчезна и термометърът, който беше по-преди 40°, показваше вече 39°. При всичко туй, няколко часа по-сетне болката пак дойде; аз приспах отново болната налеко и ѝ направих внушение. Болката този път се махна и младата страдалка спа спокойно цяла нощ, при всичко че имаше още малко треска. На утрешния ден болката пак начна; аз се реших да приспя болната дълбоко и, въпреки силните болки и нейната голяма нетърпимост, сполучих в няколко минути; аз ѝ направих внушение и я оставих под заповед да спи дълбоко цял един час, без да се разбуди, ни остави нещо да я безпокои, додето дойда аз сам да я разбудя. Подир един час, аз отидох при нея и я намерих да спи спокойно върху креслото; аз я разбудих и тя стана съвършено добре: болките бяха изчезнали за да не дойдат вече никога. Термометърът, който беше 39° по-преди, сега показваше 371/2° (нещо което е почти нормалната топлина). в) Г-жа Марта Х., 10-годишна, е дъщеря на един лекар, мой приятел. Призван една вечер на угощение, аз намерих фамилията в голяма скръб. Детето беше на легло с голяма треска, неспокойно и със силно главоболие. То плачеше и охкаше; баща му, който му беше дал няколко пъти едно лекарство против треската, не знаеше какво да прави. Аз го попитах, ако обича наедно с мене да се постараем да укротим болното. Той не вярваше във внушението, но като се нахождаше в едно отчаяно положение, склони и отидохме наедно в стаята на болното. В няколко минути аз укротих детето, приспах го и му внуших идеята да се разбуди сутринта весело и в добро положение. То спа цяла нощ и на утринта стана, без да досеща никаква болка; тъй и ний можахме да вечеряме спокойно. От това, което предхожда излиза, че повече злото е силно, повече сънят трябва да бъде дълбок за да докара добро следствие. Трябва да се остави на душата време да изпълни своето действие; като се събуди болният набързо и скоро, опасно е да не побъркаме успеха и спънем излекуването, когато като повтаряме внушението достигаме да победим болката. Друг път ще говоря за внушението от трета степен, и ще цитирам случаи от излекуване.

ХОДЕНЕТО НА БОСИ КРАКА. (от Доктора С. Тодорова-Ром) Ако ходенето на боси крака беше едно юначество само и едно забавление, което минува и се забравя с времето, ние нямаше никак да помислим да се занимаваме; но ние вземаме това упражнение като една силна помощ за здравето, достойна не само да го запази, но още да излекува и болестите. Вместо да се предаваме в изследването на всичките бацили и да плашим света с нахлуването на тези многочислени неприятели, които често биват най-верни наши приятели, Господа учените, професори и доктори по медицината, щяха да направят много по-добре да изследват и да ни изтълкуват условията, в които нашето тяло бива здраво, условията, които докарват болестите, и тези, които ги лекуват. За вразумителността на теориите, които се занимават с причините на болестта, не е достатъчно да се вземе уединено само една причина и да се изучават действията ѝ; всичките явления, които се появяват в човеческото тяло, са отблизо свързани помежду си; именно тяхното цяло трябва да се изучи, ако искаме да проумеем напълно хармонията. Едно от най-важните условия за съхранението на живота и на здравето е редовното кръвообращение по разните части на тялото. Силата, що притежава нашето тяло да извърши това действие, е неопределена; ако тя излезе от пределите, които естеството ѝ показва, следствието е смущение в доброто положение, в здравето. Средствата, които ни предписва естеството за да се извърши едно редовно кръвообращение, са тъй чудесни, тъй разнообразни, щото ние не схващаме освен едно твърде малко число. Розентал каза в едно изучаване върху публичната и частна хигиена: „Ние трябва да си представим човеческия организъм като една твърде сплетена постройка, в която безчислени огнища произвеждат топлина.“ Това сравнение не е точно; не можем да заемем човеческото тяло като една проста машина; то е една жива организация, на която функциите са отблизо свързани, една организация, която, донейде, се управлява сама, и която страда щом премине означените си предели. Когато сме заети с някоя работа, която изисква за няколко време едно силно умствено напрежение, кръвта се възкачва към мозъка и, кръвообращението като не се извършва редовно, краката стават студени. В подобен случай, както всеки може да го потвърди, често оставаме цели часове без да можем да заспим, случка, която доволно ясно ни доказва, че това е от нередовното кръвообращение в целия ни организъм. Кръвта, като не достига до краищата, се набира във вътрешните органи, на които службите стават притеснени, още произвеждат и злините, които досещаме, когато краката ни са студени. Всичките телесни органи трябва да се нахождат в едно какво-годе равновесие, кръвта трябва да ги достига по един редовен начин, понеже неравновесието влече със себе си смущения, които може да бъдат доволно сериозни. Всичките телесни движения, ходене и гимнастически упражнения, са в положение да съхранят това редовно кръвообращение, да възстановяват разстроеното равновесие като привлекат кръвта от някои части, дето е събрана, към краищата, дето е отслабнала. Редовното кръвообращение може да се възстанови и сдобие чрез едно специално разбуждане на това място, дето кръвта, както и другите течности, са отслабнали. По гореказаното се разумява, че именно краката трябва да се подложат под такова специално разбуждане. Древните лекари са познавали истинността на това начало, понеже казваха: „Нека се разбуди или раздразни едно място или един орган, и кръвта ще бликне.“ Този закон, който е основа на всяко лечение, не може се изпълни освен чрез естествените пътища. Когато забележим едно спиране или един прилив на кръвта в някой вътрешен орган, ние прибягваме към развитите употребления на водата, към сгодните движения според обстоятелствата, тъй щото да произведем кръвта от тези органи към кожата. Когато краката са студени, кръвта се нахожда към вътрешните органи с кръвоприлитие на стомаха, на сърцето, на белия дроб, на главата. Ходенето на боси крака раздразнява нервите и кръвните съдини на краката, и кръвта бликва; топлината дохожда и с нея – всичките добри следствия. Тези следствия, основани върху физиологията, ни дават да проумеем добрите действия, които може да произведе ходенето с боси крака върху тези хора, които с десетилетия се занимават, на които без друго кръвообращението става по един нередовен начин. Същото се случва и с всички тези, които страдат от кръвоприлитие към главата, към белия дроб, и прочее; тъй също са и тези, които страдат от катар в гърдите, от смущение в храносмилането, от безсъние или нервически болки. Прибавете върху това още и привичката или модата, дето носят тесни обуща, които препятстват на доброто кръвообращение, и ще си изтълкувате умствено разните страдания, от които тегли човечеството. Тези, които не са никак ходили на боси крака, не може да знаят доброто чувство, което се досеща в краката, когато могат и те да се изпаряват свободно, както ръцете и лицето. Верни на началата си да приемаме доброто, там дето то съществува, и да отдаваме на Кесаря това, което му принадлежи, ние сме признателни на монаха Кнайп, дето провъзгласи ползата от ходенето на боси крака. Някои лекари ще направят големи услуги на човечеството, ако предписват по-малко желязото, арсеника, оловото и хинина, а като препоръчат по-често на своите болни ходене на боси крака. Без съмнение, цивилизацията, тежестите, в които живеем, са противни за една подобна привичка. При всичко туй, няма случаи, дето децата и младежите да не могат да се вдадат в едно подобно упражнение, което е полезно за здравето им; с удоволствие потвърждаваме съставянето на някакви си общества, които се стремят да въведат ходенето на боси крака по баните, вън по селата, и пр. Монахът Кнайп препоръчва особено ходенето на боси крака по мокрите ливади, по мокри каменни плочи, по преснопаднал сняг, в студената вода и пр. Ето някакви указания относително това: Ходенето на боси крака по росната трева е едно упражнение на голяма почит у гостите във Ворисхофен*. Това упражнение, което може да се продължи от един до три четвърти часа, става по направените нарочно за тая цел ливади. Щом упражнението се свърши, краката се пречистват от всичко полепнало по тях, като пясък, слама и прочее, и, без да ги изтриват, обуват ги в твърде сухи обуща. Подир това извършват една разходка с обути крака около един четвърт час, разходка, на която вървежът изначало бива по-засилен, като малко по малко се омекотява за да стане обикновен. Ако разходката по росната трева не е възможна, тя се замества с ходене по мокри каменни настлани плочи, само че тук трябва да се движи човекът, понеже стоенето е опасно. Ако настланата зала е дълга, вървежът бива силен от единия край до другия; ако мястото е малко, то движението ще се ограничава в скачане и в тъпкане из това пространство. Продължението на това упражнение зависи от състоянието на болния, още и от времето на годината. Изобщо от три до пет минути са достатъчни; при всичко туй, здравите, които искат да дадат сила на телосложението си, може безвредно да продължат до половина час и повече. Това е едно превъзходно лекарство против главоболието и гърлоболието, против кръвоприлитието и катаралното разположение. Разходката по един скорошен и пресен сняг действува още по-силно от гореказаните две средства. Но за това упражнение снегът трябва да е без друго пресен и мек, да лепи по краката; вехтият сняг, корав и замръзнал, който произвежда една остра студенина, не струва нищо. Още, това упражнение не трябва да става, когато вятърът е студен, то е най-добро през пролетта, когато сняг се топи. Продължението става от 3 до 4 минути. Никога това упражнение не трябва да става, когато е студено на човека и когато той трепери; той трябва да се раздвижи за да се стопли по-преди и тогава. Хора, на които краката се потят и имат рани или други вреди по краката, естествено е че не трябва никога да ходят по сняг, додето не оздравеят. Във високите планини, децата и младежите често се разхождат боси по снега; при всичко туй те не настиват тъй лесно. Един друг пример имаме с тези, които ходят да чистят комините в най-силната зима; те ходят спокойно и се катерят боси по стрехите. Следващата грешка е забележителна: предписват на гръдоболните катрани и други подобни, понеже забелязали, че тези, които чистят комините, като дишали подобни изпарения, рядко подпадали на гръдна болест. Това не трябва да се отдава на катрана, а повечето на ходенето с боси крака. Ето действия, достойни да уверят най-големия противник на ходенето с боси крака. Миналата зима един ловец, като паднал нов сняг, забелязал големи стъпки и прилични на мечешки. Уверен в това, известява селяните, които въоръжени тръгват да търсят мечката. Смаяха се, когато, на мястото на мечката, намериха един последовател на монаха Кнайп. Най-сетне, ходенето във вода може да се извърши и в една баня, която да има вода до глезените на краката; действието ще бъде по-силно, ако водата е до коляното; колкото водата е по-студена, толкова е по-добре. Слабите и немощни хора в началото може да си послужат с топла вода, която по-сетне ще се измени полека-лека на хладна, додето достигне на студена. Продължението изначало може да бъде от една минута и малко по малко може да достигне до 5 или 6 минути. _____________________________________ * Лечително заведение на игумена Кнайп.

ПРЕДПАЗИТЕЛНОСТТА. Защо е тя? Изобщо върху хигиената. Целта на лекаря не трябва да бъде само да лекува болестите, неговата роля трябва да се състои най-много в това да ги предваря [предотвратява]. Медицинският усъвършенстван идеал трябва да бъде да ни отърве от всичките тези страшни болести, от които хората страдат, за да могат един ден да умират не от болест, а от старост. Що има по-скъпо в света, освен здравето? Само тогава лекарят ще изпълни своята мисия, когато той достигне да унищожи разрушителната тая сила, която препятствува на жизнената телесна сила да се развива свободно. Бордо, великият Бордо, този гений, този славен лекар, който надминава с много медицинската епоха, в която живееше, предполага, в една дисертация върху живенищата, че за да се отърве поколението ни от тази болест, то трябва да го подложим под едно предпазително лечение. Той мислеше че като подложим майката, сиреч [тоест] детето чрез майката, когато тя е непразна [бременна], под точни и добре употребени средства, които да могат да победят тая болест, то по тоя начин ще можем да оборим и да унищожим болния зародиш. „Добре е, казва той, да предприемем това лечение още от зачатието на детето; да почнем, когато можем, чрез лечението на бащата и майката; действително, ние сме забелязали че бащи живеничеви [болни от скрофулоза], като оздравеят, са отглеждали деца по-силни, щом си изменят въздуха и положението. „И действително, прибавя той, защо да не дадем на новороденото дете, освен една добра и отбрана храна, както обикновено правим, и лекарства достойни да изменят наследствените положения? защо да не лекуваме дойката му, тъй дето да го сдобием да суче мляко, обемащо [съдържащо] начала, които да могат да противостоят на лошавия зародиш – вируса и пр.“ Тези идеи на Бордо, които се отнасят към предпазителността, не са друго нещо освен едно хигиеническо наставление, което в действителност е едно и също нещо, понеже както на едното, тъй и на другото общата цел е предпазителните мерки против поболяването. Тези идеи се подновиха от разни писатели, а особено от доктора Дастиера, на когото списанието е отлично в това отношение и е заслужило доволно на човечеството. Каквато и да бъде органическата нужда, казва доктор Гастиер, тя се отнася на една улеснителна сила, и задоволението на тая нужда е под влиянието на изменителните условия, от какъвто разред и да бъдат те, стига да са съвършено в хармония или подобни със същия този организъм, което ще каже, че в отсъствие на същата тая нужда, изменителните условия са достатъчни сами да я породят. Тъй както чувствате едно какво-годе удоволствие за да успокоите вашата охота и да погасите вашата жажда, когато нуждата се почувства, тъй също истината и питиетата могат сами, вън от сякаква нужда, да ви породят едно удоволствие за да прибегнете към тях, това е то дето казват, че устата се разяждат. Тъй както една силна и разпалена страст не може да се оталожи освен при любим предмет, самото явяване на същия този предмет е достатъчно да произведе, вън от сякаква нужда, едно раздразнение, което да изиска преждевременно да се задоволи страстта, която трябваше да се появи по-късно. Един скъперник не е благополучен, освен когато е при съкровището си; ученият не се наслаждава, освен в заниманието си; мизантропът – в уединението; този, който е вдаден в удоволствие, се наслаждава в тържества, игри и увеселения; набожният – в божествени домове и в молитви. Тъй също, в отсъствие на сякаква нужда, достатъчни са книгите за да разбудят в учения охотата за занимание; виждането на едно уединено място – за да възбуди в мизантропа неговото желание; прочитането на религиозни книги и сношението с хора богомолци, са достатъчни да породят в подобен човек, подобни вкусове. Под влиянието на изменителните условия се появяват се подир много или малко време, някакви си явления или съществени физиологически признаци, които, произходими от еди-кой орган, или от еди-коя органическа система заразяват много или малко целия организъм, според общия живот, който вдъхновява съставните части на същото цяло: това съставлява симпатията. Колкото и органите да изпълняват разни роли, при всичко туй съществува между тях една най-голяма солидарност; тъй щото може да се каже, че различността е в единството. По това всеки изменител (изменително условие) ще отговори толкова по-добре на телесните нужди, колкото той бъде по-добре уподобен, ако и да се произвеждат подобни изпълнения от разни действия. Тъй, едно дете, щом се роди, начева да се храни с мляко, като храна по-добре уподобителна за него; но в една нужда, то може да намери същите подкрепителни елементи в други някои хранителни вещества отколкото в млякото. При едно малко изменение, следствието ще бъде същото. Всичките фази, от начало до край, жизнеността се ражда и се развива под влиянието на изменители много или малко добре уподобими. Това показва, че туй което ние трябва да узнаем преди всичко, то е относителната ценност на изменителите, които ние ежедневно употребяваме. Това познание на хигиеническите действия не можем го придоби точно, освен чрез едно внимателно наблюдение без никакви предразсъдъци, като вземем света тъй както си е, а не както си е бил, или както ще бъде. Ние не трябва само да гледаме да лекуваме болните, но трябва още да запазваме, да подобряваме тяхното здраве, даже и да предваряме човешките немощи. Както е по-препоръчително да предварим нещастието отколкото сетне да спомагаме за премахването му, тъй също най-добрата мисия на лекаря трябва да бъде да предваря болестите. Нищо без съмнение не е по-съобразно с човеколюбието, отколкото да спомагаме на нещастните, да облечем голия човек, да подадем помощна ръка на тогози, който има нужда. Но няма ли да бъде по-човеколюбиво и по-благотворително да предварим нещастието и да препятстваме на бедното пораждане? Това, що се отнася до медицината, то е да предварим болестите по един общ начин изначало и по-после съвършено специално, като вземем детето щом се породи и го поставим под една защита против страданията, които го чакат бездруго, в едно много или малко продължително време. Трябва да знаем, че днес по-голямата част от членовете на обществото са заразени от хронически болести, на които повечето следите са неизлечими, тъй щото може откровено да се каже, че почти целият човешки род се намира под едно болезнено положение. Човешкият род, който нагледно е тъй хубав, е в същност много грозен и твърде нещастен. Тъй, хора, които прекарват един безгрижен живот върху най-простите общи и частни хигиенически неща, трябва, късно или рано, да очакват да платят един твърде скъп данък от физически и морални страдания, по причина на малката грижа, която са имали за себе си. Подобни хора са свободни за себе си да постъпват както тям е угодно, обаче те не може да бъдат господари и над малките тези същества, децата, които са назначени един ден да съставляват бъдещото поколение. Предметът ни трябва да бъде преобразованието на човешкия род, т.е. да поправим главните погрешки, да изтребим болезнените разположения, да предвидим хигиеническия недостатък, с една дума да опорствуваме [противодействаме] против развитието на всякакво болезнено начало, като го нападнем щом детето се породи. Тая е нашата длъжност, и като си предполагаме да предварим и унищожим не само детинските болести, но още и тези, които се явяват в една горно-долу зряла възраст, ще покажем правилата, които се приспособяват върху тези две разни възрасти. Това, което се отнася до младежката възраст, два вида средства са на наше разположение. 1 – Хигиеническите и диетическите средства. 2 – Лечителните средства. Първите се нахождат в климата, в изменението състава на въздуха, в пречистването на градищата и частните домове; в отбора на облеклото; в хигиеничността на общинските сгради; в привичките, в умствените развития, в нравствеността, в страстите и прч.; толкова изменители, на които се следва да дадем такъв потик, който да бъде съобразен с нашите нужди, понеже физиологическото равновесие или здравето се поврежда не само от вредителността на мястото, в което се намираме и от принудителността да дойдем в стълкновение с причини такива, които са чужди за нашата собствена организация, но още и от естествените незадоволителни или премного задоволителни и противоестествени нужди. Кой ще откаже значението на хигиеническата предпазителност? Кой ще откаже, че нейните правила, извлечени от наблюдението и опита, нямат за цел освен предпазителното телесно равновесие против несгодните влияния, които са източник на развитите вреди в здравето? Всичките тези поучения ни дават повод щото да се фамилиаризираме чрез привичка с положенията, условията и влиянията, на които ние трябва да смекчаваме действието и да предвиждаме вредите; да държим живота си, когото търсим да съхраним, сякога в отношение с тези влияния, които са източници на болестите, единственият начин чрез когото можем да им противостоим, да ги надвием или да поставим в равновесие тяхното действие. Единственият начин за да се опазим от болестите, които могат да произведат разните влияния, като студа, топлината, сушата, влагата, въздушното течение, телесните и умствените трудове, то е да умеем да се излагаме, в размер на благоразумието, на същите тези влияния, като следваме хигиеническите поучения, на които предпазителната цел, относително до тези разнообразни елементи, е да ги уподоби с организма. Човекът живее под едно условие, т.е., че той трябва да се съобразява с елементите, които го окръжават; за да се сбъдне това, той е надарен от една свобода с ограничено действие, която е достатъчна да му позволи да бъде в хармония с окръжаващите тези елементи, като ги подвежда към това изменение, което може да се примири с организма му. Най-главното нещо, което трябва да ни занимава, то е изучаването, под едно общо действие, на изменителите върху човека. Следователно, нашето внимание трябва да се ограничава в събраните следствия или произведените явления чрез тези естествени действия, и тогава, един път явленията узнати, според идиосинкразиите, да се укаже в какъв случай и в каква мярка те могат да бъдат уподобени на организма, понеже хиляди причини са в състояние да произведат смущения. Тъй, ние няма да можем да предварим победата на някои органически смущения, ако не се запазим от климатическото изменение, ако не се съобразим с хигиеническите правила, които са само в положение да ни покажат като как трябва да се живее, за да бъдем предпазени от всяка климатическа вреда. (Извлечение из списанието на д-р Едмонда Помереса)

Указано лекарство от един сомнамбул. Един писател от последния век, като разказва историята на една болна девойка, която в 1775 г. се е излекувала чрез магнетизма, казва, че подир няколко магнетически преспивания, тя станала ясновидна дотам, дето могла да узнае, че в нея се нахожда една глиста, която, според описанието, що тя дала на своя магнетизатор, мязала да е голямата глиста (ver solitaire) [тения], без обаче да е могла да укаже лекарството. „Не виждам нищо още, казва тя; щом видя, ще ви кажа. Виждам само че лемитохортова (растение) няма да я умори“. „Два дена подир това, аз пожелах да направя един опит. От едно древно списание върху разни болести от глисти, списано от лекаря Андри в преминалия век, аз събрах всичките лекарства, с които той е сполучил против разни глисти. Аз бях добре уверен, че болната, която не знае да чете, не можеше да знае това списание, което вече се нахожда рядко. Аз ѝ четох с висок глас, без никаква принудителност, ни назвук, листа на тези лекарства. На всяко едно лекарство, което аз произнасях, тя просто ми отговаряше: не. Но щом дойдох до конопеното семе и до горчивата портокалова кора, тя с възхищение ми каза: „да, аз съм уверена, че тези две неща ще уморят глистията; дайте ми утре, и вярвам че една доза ще бъде достатъчна. – Как, я попитах, можахте вие да отберете тези две неща между толкова други, които ви произнесох? Имахте ли някое познание от едните, както и от другите? – Аз не познавам никое, ми отговори тя, само тези, които ми произнесохте изпърво, ми докарваха едно отвращение; коги [когато] тези двете, щом ги произнесохте, аз усетих едно удоволствие, че те ще ми спомогнат.“ Не ми оставаше друго, освен да дам още на утринта на болната една млечена чаша със сварено конопено семе, в която бях настъргал и горчива портокалова кора: тя прие това лекарство в седем часа сутринта; на осем и половина тя падна под силни спазмодически припадъци; тя чувствуваше силно да се възкачва нещо към гърлото ѝ, което тя напразно се стараеше да избълва, и което, като я ощипа или ухапа по гърлото, падна и се струполи в стомаха. От този час, липсваха всичките неприятни признаци, които тази глистия, която никой не се надяваше да съществува, докарваше в продължение на три години на болната; няколко дни после, в един магнетически сън, тя ме помоли да ѝ дам малко рубарб [ревен], чрез когото изхвърли остатъците на глистията. В много други обстоятелства, аз можах да узная истинността на този инстинкт, който указва на сомнамбулите, без да ги лъже, всичко това, което може да им бъде вредително или необходимо.“ Гняв. Здравият и силният човек бива по-лесно весел и по-добре разположен към едно приятно отношение, отколкото този, който е обезсилен от една болест, дотолкова нашето физическо положение има едно голямо внимание върху моралното ни. От друга страна, нашето морално положение, или душевно състояние, може обратно да повлияе силно върху службите на организма. Едно весело и любезно дружество разбужда охотата и улеснява смилането на яденето; мисълта, грижите, уединението, напротив, ни отнемат всичката охота и правят смилането трудно. Тези са неща, които всеки ще ги е повярвал. Всеки знае също, че един силен гняв може да има за следствие една жълтеница; но това, което нашите читатели може би не знаят, е, че това негодувание може да има по-лоши следствия; даже и смърт. Ние ще изложим тук някои примери, тъй както ги разказва Хигиеническия вестник: „Римският император Нерва умря от един гневен припадък, на когото той доброволно се вдаде при свиждането си с един сенатор, който го беше силно докачил“. „Един от неговите наследници, Валентиниан първи, има същото нещастие. Той мърмореше с голяма лютост, една германска депутация, за неблагодарността ѝ към римската народност; в това време се скъсва една сърдечна кървава съдлина и той внезапно пада мъртъв“. „Един френски лекар от средните векове, на когото името не помним, разказва случая с две жени, които починали внезапно, първата под едни епилептични спазми, произведени от един гневлив припадък; втората от последствие на един кървав прилив към главата, произведен от едно силно раздразване“. „Сир Джон Хънтър, главен английски хирург, стана също жертва на своя остър характер. В една научна препирня с едного от своите събратя, той, като несподеляше възгледите на последния, скъса му се една жила и внезапно умира“. „Руският доктор Богдановски, петербургски отличен лекар, умря по същия начин във време на една хирургическа операция. Той оперираше един член от тялото на един болен, и операцията беше на превършване, когато той се разсърди за несгодната постъпка на своя ученик помощник; внезапно падна и умря“. Влияние на виното върху смилането. Да, или не, виното спомага ли на смилането? Обикновените предразсъдъци казват да. – Не, отговори поучителният Епидорски главатар. Где е истината? Опитът ни учи, че при самото пресичане на виното, а особено на обикновеното червено вино, изчезват наскоро много диспепсии и алкохолически гастрити. Нека дадем думата на знаменития учен М. Хугоненг, който благоволи, относително до този спорен въпрос, да ни увери чрез опита. Нашите читатели може би знаят, че двата главни елемента на смилателния сок са пепсинът и хлоридричната [солната] киселина; следователно, точната цел на стомашното смилане е да преобърне месото или белтъчните (albuminoides) материи в пептон. Факторите на натуралното смилане, добре постановени, не е мъчно да се предвидят и видят техните явления, извършени в една съдина: постави в една дадена доза фибрина, която да е на мястото на месо, едно съразмерно количество пепсин: постави тази смес в кисела течност от хлоридрична киселина, под една телесна топлина, от 28 до 38 градуса; след туй внимателно нека бдим в колко време фибрината ще се преобърне в пептон. Е, добре! М. Хугоненг по един подобен начин сравни, от една страна, следствията на изкуственото смилане, извършено в чиста вода и, от друга страна, тези, извършени в разни вина. Чрез този опит той доказа, че действието на пепсина закъсва [закъснява] значително от вината, каквито и да бъдат техните начала или техният състав, отколкото от чистата вода. Преобръщането на фибрината в пептон изисква много повече време във вино, отколкото в чиста вода.

Алкохолизма. Всичката зала на Женевския Университет беше заета напоследък от млади ученици и ученички и от една многочислена публика, между която имаше и доволно лекари, за да чуят г. професора Форела, прочутия алпинист в Цюрих, върху алкохолизма. Г. Форел поздрави младите, които са основали първото дружество върху въздържанието между учениците, които бяха предварени от учениците на много други швейцарски гимназии, като: ст. Гал, Базел, Берн, Цюрих, Винтертур, днес съюзници с въздържателното общество в Швейцария; този пример ще се последва още в много швейцарски университети. Г. Форел казва, че употреблението на спиртните питиета е без съмнение отколешно, но че човекоядството също е под същата категория. Ние живеем в един задължителен алкохолически век, подпомогнат от силата на огромни капитали. Съществува ли едно само алкохолическо питие, което, умерено даже употребено, да бъде полезно за човека или за здравето му? Нека забележим най-напред, че въздържателите се нахождат твърде добре от своя режим, че те стоят по-добре в телесните си действия, както и в умствените си упражнения. Доказано е вече, че даже в умерена доза, виното раздразва нервите. Това е опитано върху децата. Те биват повече раздразнителни щом пият вино. Тридесет до 45 грама алкохол достатъчни са да направят спънка на умствените движения. Произведеното действие се състои в ускоряване идеите и думите в ущърб на логиката, във възбуждане представления, които се отнасят към разни глупости, по които алкохолиците се отличават. Много застрахователни английски дружества върху живота, имат отдели отделени за въздържателите, и им правят една отстъпка от 10 на % по-долу; е, добре! Въпреки тези отстъпки към клиентите, тези дружества печелят и напредват повече. Въздържателите може да бъдат тъй весели и шеговити, както и невъздържателите. Алкохолизма произвежда в нашите твърде цивилизовани места, и то до живот, една обща нервическа болест; той става причина на едно невропатическо поколение. 50 на % от повредените деца, които се нахождат в сиропиталищата са от алкохолически родители. Криминалните дела против хората може по някога 80 на % да се отдадат на алкохола. Алкохолизма намалява умствения и морален уровен (равнище) на обществото. Като какво най-много се чете в нашата епоха? Вестниците, особено тези със сантиментални измислици, грубата и блудкава литература; защо? Защото алкохолическата глава губи вкуса на великите дела. Алкохолът така вкусът затъпява. Въздържанието, напротив, като отбягва винарниците, потиква към сериозно прочитане и към естетически наслаждения. Не е истина това, дето претендират, че алкохолът давал сила. Той съсипва организма на човека съвременно с кесията му. Председателят, 7 години откак е престанал да употребява сякакво алкохолическо питие в храната си, се чувства по-силен в сяко отношение отколкото като пиеше вино. Г. Форел опровергава още разните софизми, особено този между другите: че злоупотреблението не изключвало употреблението. Това е твърде точно, когато се касае за естествени и нормални нужди; но не е истина, когато се касае за никакви питиета. Даже в умерена доза алкохолът е вредителен за здравето. Умереността в алкохолизма е една химера. И тя е причината, която породи съвършеното въздържание в много американски държави. В Мюнхен, средно число, на глава, жени и деца, се изпива 568 литри бира. В Швейцария имаме много да вършим. Почти всичките криминални дела, извършени у нас, се дължат на алкохолизма, (особено случайно и в неделен ден) и повредените деца се умножават. Алкохолизма е една главна причина на разврата, и тук ораторът нападна с енергически думи, които произведоха ръкопляскания в залата, срамотното условие на някои държави с разврата. Всичкият свят е длъжен да действува за премахването на едно зло, тъй ужасно и скъпо; дано всичките европейски жени изпълняват своята длъжност, както англосаксонските: направо техният интерес се излага. Председателят свършва с някои подробности върху антиалкохолическата пропаганда в университетите.

Практична хигиена Космите и брадата. Положението на космите, преди всичко, зависи от положението на кожата. Това естествено украшение не подпада изобщо под телесните болезнени слабости; понеже много пъти сме срещали по болниците жени със слаби телосложения, изнемощели от едно нещастно положение или от някоя болест, да притежават удивително дълги и гъсти коси. Както да е, преди всичко, трябва да се пречисти земята, ако искаме да се съхрани растението. Тъй, измиването на главата със сапун, в дома или другаде, е едно хигиеническо пречистване на кожата. Миенето трябва да се извършва 5, 6 пъти през годината, като имаме грижата често да се пречистваме и вчесваме с четката или гребена. Измиването чрез сапун има това свойство да разтопява мазните мастни материи, които се берат по кожата на главата. Някои си имат тая лоша привичка, да си мажат космите с помада, масло или други някои мазни неща, които, като се вложат върху кожата, съставляват едно пристанище, дето да могат да се спират там всичките въздушни мръсотии. В това отношение позволете ми да кажа един пример. Познавах лично една госпожа, която имаше тая мания. Освен това, тя имаше още едно отвращение да си пречисти, вчеше или умие главата. При тези условия, следствието не беше съмнително; в няколко години порите се запушиха, действията на кожата и на космите се спряха, като произведоха непоносими болки по главата. Подир няколко години, при една гъста и силна коса, не остана освен тук-там по-малко къса коса; като казвам, че ѝ останало малко коса, аз греша, оставаха ѝ още болките по главата, които я безпокояха. Следователно, ако космите са сухи, то понамажи ги с какво-годе едно мазило за да поомекнат; този е единственият случай, дето се изисква мазило – стига то да не е прекалено. Всичките косми не са под едно и също положение, под едно и също естество. Цветите не влияе никак. Ако космите са тънки, къси или къдрави, и падат лесно, необходимо е да се употреби гребен гладък и рядък и да се чеше с внимание. В подобен случай разтриванията с хинин или просто с алкохол, дават тон на кожата и на космите. Ако космите са дебели, дълги и корави в корена, едно добро пречистване е достатъчно. От време на време не е зле подобни косми да се подрязват около един сантиметър (най-дългите краища) с цел да се не разцепват на две. Също ще се постъпи и с косми, които са сухи и упорити; те трябва да се намазват с мазило от животно или с помада, която да има за основа волски костен мозък. Във всеки случай трябва, когато е възможно, да се разплита, вчесва и разпръсква косата по въздуха и слънцето. Тая привичка е едно добро нещо за косата, която е гъста и силна. Мъжките коси изискват същите грижи, както тези на жените; само че те са по-прости и по-лесно се вчесват. Малко нещо има да се каже за брадата. Тя е отличителна чрез своето свойство и своя цвят, и е изобщо по-къса и по-суха от косата. Забелязва се, че между хората се нахождат някои, които остават сякога без брада; кога без косми на главата никой не се е раждал. Косъмът на брадата бива по-едър и по-къдрав. Брадата побледнява, но не изведнъж. Относително до това, разказват, че един ден царят Анри, като слизал по Сена с лодка, смаял се, като видял своя лодкар, който бил между 50 и 60 години, да има коса бяла, а брада съвършено черна. Като го попитал върху това, лодкарят наивно му отговорил, че това е било твърде естествено, понеже космите му били по-стари двадесет години от брадата му. Забележително е, действително, даже в най-старата възраст, че брадата не опадва никога. Напротив, види се тя да расте на длъж и на сила, колкото космите по главата изчезват. Този, който носи дълга брада, трябва да я мие всеки ден, като внимателно внимава да не остава по нея сапун; понеже дълговременното продължение на подобна една случка я побелява. Напротив, ако обикновено се бръсне, това трябва да става често, щом нуждата се укаже. Нищо не показва по-стар човека отколкото една тридневна брада. В случай на пъпки или друга някоя болест по брадата, тя не трябва да се бръсне. Един хигиенист.

Топлината на человеческото тяло. Твърде любопитни наблюдения се направиха един ден, от един учен, М. Ш. Рише, върху топлината на человеческото тяло, в разни часове през денонощието, по мръкнало и нощем. Знаете ли, например, че на всичките хора с добро здраве, лявата им ръка е по-топла отколкото дясната? Опитът не е труден. Постави по един термометър във всяка ръка: термометърът в дясната ръка ще се застопори на 32 градуса и 2 десетини, кога термометърът в лявата ръка ще се изкачи до 33 градуса и 3 десетини. Вижда се, че всинца имаме една редовна треска, която начева от утринта и свършва вечер, като дава една разлика от един градус топлина. Нощем, откато си легнем, докато се събудим, топлината се намалява, на утринта тя малко по малко се въздига. Това въздигане се умножава подир ядене и достига на върха си около четири часа подир пладне, но следствие на общото нервическо действие, което се явява през деня. Намалението начева към вечер; въпреки вечерното ядене, то малко по малко се намалява до три часа през нощта. Тъй, като вземем един пример от 24 часа, намираме: сутрин по три часа, 36,7°; по осем часа, 37°; по един часа подир пладне, 37,4°; по шест часа вечер, 37,7°; по осем часа вечер, 37,4°; по 11 часа вечер, 36,9°. Следователно, вечер преди да заспим, ние се разхлаждаме. Ни упражнението на мускулите, ни храносмилането не са в положение да попречат щото това изменение да се не изпълни, и периодическото разхлаждане, което начева преди да заспим и отива почти до около 4, 5 часа на утринта, е необходимо за спането. При всичко туй, тези разлики между дневната и нощната топлина се нахождат съвършено в противно едно положение у хлебарите, рударите, в всички тези работници, които работят нощем и тези хора, които правят нощта на ден, а деня на нощ.

Человечешката храна. Първобитните хора са били ловци и рибари. Овощата, корените, зърната не заемаха място между тях, освен като второстепенна храна. Този вид живот не допускаше да се намира голямо едно натрупване. Трябваше на всяко поколение, на всяка фамилия, едно обширно свободно землище. Дивите големи животни си присвояваха също жилища в горите. Придобиването на огъня, усъвършенствуването на оръжията и на каменните сечива измениха малко тези първи обичаи. Тъй, във всичките места, дето са се направили систематически изследвания в пещери, в гробници, върху морските брегове, се е узнало, че в епохата на камъка нравите представляват значителна аналогия, която е следствие на климата, на географското и топографическото положение. За да се покаже едно значително изменение в нравите, едно начало на цивилизация (в Европа), трябва да дойдем във времената на покрайбрежните жилища. Копанията, извършени най-напред в Швейцария, после в много други места, ни откриха съществуването на предисторически народности, които са докарали в домашно положение вола, овцата, козата, кучето, коня. Тези народности са били земеделци, те се хранели със жито, с ечемик, с овощия, с мляко. Ловът и рибарството не са били за тях освен като второстепенни неща. Чергарската колиба се е заместила от къща. И тъй, чергарските колиби са се намалявали, а къщата са се умножавали. Ловците се избегнали, тяхното случайно срещане произвеждало сблъскване; първите орачи са се впрегнали в оралото и са разделили хляба, който награждавал общия труд. Чрез съобщението за хляба е, дето хората спървом са основали село, са организирали фамилия и са постановили първите закони. Земеделческият живот е дал първата помощ на човека, за да се сдобие с първоначалните понятия на всичките занаяти. Има вече дълго време, дето Либих, в своята Химия, уподобена на земеделчеството, е доказал влиянието на земните произведения върху човешката история. Тук се нахожда един текст за размишление на всички тези, които се интересуват от истинския напредък. „Ако човек, казва знаменитият химик, се хранеше от вода и въздух, нямаше да има никакъв ни господар, ни слуга; ни владетел, ни подданик; ни приятел, ни неприятел; ни любов, ни омраза; ни добродетел, ни лошовина; ни право, ни несправедливо. Колкото и да знаем, че това произволно изречение е прекалено, не можем обаче да не признаем общата смисъл, която е: необходимостта да задоволим материалните нужди, борбата за съществуване, съставлява за човека една грижа тъй голяма, дето тя като надминува всичките други, изменява по един всемогъщ начин мисълта му, чувството му и разсъдъка му; тя владее физическия и моралния живот. Като приемаме това, достатъчно ли ще бъде да предчувстваме съвременно и заключението: че напредъкът се състои изпървом в намалението, доколкото е възможно, на животността, т.е. да се избавим от грижите, които ни се налагат инстинктивно от личното наше съхранение и това на рода? Растителната химия и физиологията ни доказват, че не съществува основателна разлика между растителните елементи и тези на животните. Едните и другите са съществено съставени от четири елемента или прости тела: въглерод, водород, азот и кислород. Тези четири тела се нахождат, както в растенията, тъй и в животните, под съединителен един образ, твърде близък един към други, когото можем да отбележим под название азотни и въглеродни материи. Че ние ядем хляб или месо, ние попиваме четирите елемента, само под различна съразмерност. Опитът е доказал, че един възрастен човек, който работи, трябва да употреби за един ден почти 100 грама сухи азотни материи и, напосоки, 400 грама въглеродни материи, или по-точно: въглерод 310 грама; азотни вещества, които обемат 20 на 100 азот, 130 грама. Като се храни някой само с хляб, той попива едно голямо количество от въглеродни материи за да достигне изискуемата съразмерност на азотните материи. А ако той не употребява освен само месо, трябва да продължава да яде, като е попил необходимите азотни материи, тъй дето да си достави нужната част въглеродни материи. От това се вижда, че една смес от хляб и месо трябва да съставлява нормалното количество на това, което можем да употребим за хранило: напосоки можем да вземем това мерило: 300 грама месо и 1,000 грама хляб. Изцяло тези са физиологическите данни. Под научен изглед, те са ненарушими: опитът потвърдява напълно теорията. Следователно, естествено иде следното заключение: хранителният човешки идеал се състои да му доставиш, доколкото е възможно по-евтено, физиологическото количество хляб и месо. (Из един медицински вестник).

Практически съвет против положението на двойното съзнание. Положението на двойното съзнание, другояче двойната личност, е едно душевно страдание, което се състои от разни положения на съзнанието, които се следват едно подир друго. В едно нормално положение, наречено първо състояние, лицето се радва на своите обикновени способности; във второто състояние, то мисли, говори и действува другояче. В последното състояние, лицето си припомня всичките действия на преминалия си живот, кога в първото не си припомня никак от извършените по-преди действия. Тези две състояния се наследват периодически в неравно разстояние; но обикновено второто състояние, нерядко изначало, става по-често по-после и свършва понякога да завладее почти всичкото съществуване на човека, като му става нормално състояние. Във второто състояние лицето представлява, относително до съзнанието и до паметта, всичките свойства на сомнамбулическата фаза с отворени очи. Всичките тези, които страдат от двуличното това положение, могат следователно да се вземат като естествени сомнамбули. Освен това, като истерични, са много или малко чувствителни; всичко ни показва, че магнетизмът, употребен според научните правила, може да ги излекува толкоз лесно, колкото болката е по-скорошна. Ето като как трябва да постъпим, като съединим наедно всичките разни средства, ако едно от тях не е достатъчно. Человеческият магнетизъм. – Почти всичките болни, които страдат от тая странна болест, могат лесно да се преспят. Освен това, можем да се уверим за тяхната чувствителност, като ги изправим прави и поставим ръцете си върху плещите им. Ако във продължение на една или две минути те се потеглят към ръцете, щом те начнат да се оттеглят лека-полека, то лицето е чувствително и е толкова повече наклонено към преспиване, колкото привлекателността е по-голяма. В това положение, лицето като е в първото състояние, щом облекчим главата и гърдите чрез паси напреки, ще гледаме да го преспим. В това отношение трябва да направим дълговати паси върху главата с двете ръце, а особено с дясната, полека върху средата на челото до под лъжичката, тъй щото да се напои добре мозъкът с магнетизъм. Още, може магнетизаторът да се постави откъм дясна страна на болния, и с дясната ръка върху челото, а лявата върху врата, да прави паси до стомаха. Щом болният се преспи, може после да се потърси, за да се развие неговата ясновидност, която може да ни бъде от голяма помощ. Той може да се попита като каква е причината на неговата болест, като какво лечително средство може да се употреби, като се постараем още и да го довършим в ползата на магнетическото лечение. В това отношение внушението, обикновено практикувано, може да бъде донейде ползвателно. Ако лицето се намира във второто състояние, ще се хване полека за ръцете, за да се останови това, което магнетизаторите наричат отношение; после, чрез паси, извършени както в по-предишния случай, ще се постараем да изменим естествения сомнамбулизъм в магнетически, за да пристъпим после към лечението. Подир 6 или 10 заседания, ако не можем да се сдобием с магнетически сомнамбулизъм, то трябва лечението да се следва, като търсим да намалим доколкото е възможно мозъчното действие; в това отношение може да се постъпи по начина, както се каза за главоболието. Заседанията трябва да бъдат от 30 до 40 минути, всеки ден или през ден, доколкото е възможно в едно и също време. Земен магнетизъм. – Като магнетическата земна течност упражнява едно голямо действие върху всичките чувствителни (sensitifs), не е зле щото лицето да е поставено някога в противоположност със земните течения. Леглото му да бъде отправено някога към пладне, и главата към север; ако е невъзможно, нека бъде от изток към запад и главата към изток. Денем, когато седи или е на работа, лицето му да бъде към север или към запад. Второстепенни средства. – Нещата за спане трябва да са магнетисани. Храната трябва да бъде лека, нищо което разпалва и раздразнява; а най-главното – да се избягват тревогите и душевните смущения.

Една конференция от игумена Кнайп. Прочутият тоя германец хигиенист, който, без да е лекар, се занимава с гледането на разни болни, които той лекува чрез студената вода – хидротерапията, и чрез препоръката на хигиенически средства, сто що проповядва за начина, когото той употребява, начин който е за голяма полза относително до здравето на нашата публика: „Аз дойдох, казва той, да дам добри съвети на фамилиарните бащи. Настояваха някои да дойда между вази; желая да ме чуете, понеже вие сте уверени, че аз съм в положение да ви дам добро направление и добри съвети, които ще ви бъдат от една голяма помощ за да осигурите благополучието на вашите любезни чеда. Ако, както ни учи Вехтият Завет, средното число на живота е стояло по-горе друг път, то ние трябва да изследваме причините, които го свалили дотолкова долу в нашите дни. Няколко години има само, дето вестниците известиха, че средното число за живота на човеците било от 34 години; днес то не е освен от 28 години, и ако следва да се намалява тъй съразмерно, то, не далеко, ще ни бъде вече нужно за нас да се приготвяме за да прегърнем една каква годе кариера, понеже толкоз хиляди умират преди да достигнат до края, когото си предполагат. Ние нямаме право да отдаваме това на Твореца; виновници сме ние сами, понеже ние можем да живеем тъй, дето да продължим нашето съществуване оттатък сегашните предели, както можем да живеем тъй, щото да умрем млади. В това отношение аз съм един жив пример: има доволно дълго време, откак, според човешкото предвиждане, не ми се допускаха освен 5, 6 години живот; при всичко туй аз съм още тук: аз се лекувах сам, и се излекувах чрез самото средство на хидротерапията. Едно състрадателно сърце и моето свещеническо звание ми налагат длъжността да съобщя своите опити на всички тези, които страдат и които пъшкат под товара на болката. Като хора, ние трябва да се грижим за всичките човешки болки и, при лекуването на моралните рани, аз пожелах да се заинтересувам и с физическите нещастия. Аз направих многобройни опити, видях с хиляди хора и можах да се убедя, че човек е сам самичък работник на своята участ, както във физическо отношение, тъй и в морално. Както по-горе казах, средното число на човешкия живот в нашите дни е слязло много по-долу от колкото е било по-отдавна; е, добре, това да го не отдаваме никому, освен на самите нас, ако искаме ние да можем да надминем числото 34 години. Достатъчно е за това да направим и постъпим тъй, както някои фамилиарни бащи правят и постъпват, да имаме едно поведение под правила, които строго да следваме и изпълняваме. Без съмнение много способни хора се нахождат, които да се решат да станат апостоли на един по-добър живот и по в хармония с естествените закони; аз съм уверен, че техните благородни старания наскоро ще бъдат коронясани от сполука; добрите следствия на тяхната длъжност няма да се забавят дълго време, и в едно относително твърде кратко време, цяло хората ще бъдат много по-добре. Изпървом нека поговорим за малките тези любезни деца, които ни интересуват толкова, а още повече че те не са в сила да се запазят от начина, когото употребяват, начин който често бива съвършено безсмислен. Има една привичка да къпят децата в топла вода; е добре, вярвайте ме, че топлата вода, както всичко, що е топло, прави децата меки и слаби, немощни и мързеливи. Следователно, аз съветвам майките да утоляват децата си в студена вода от втория или третия ден подир раждането, и да ги оставят толкова време, колкото да прочете някой: едно, две, три. Първия път детето няма да избегне от да не плаче; но то ще плаче пак толкова, ако и не го укъпеш. Напоследък ми доведоха едно дете от една година и половина, развито чудесно, както физически тъй и умствено. Уверен съм, че като достигне и стане тригодишно, то ще може вече да ходи на училището, при всичко туй това дете не е къпано никога в топла вода. Аз съм видял повече от триста, които под същия начин са били къпани, и всички са били превъзходно в здравето си. Следователно, нека забележим добре това първо начало: Всичко това, що е топло, прави слабо и меко тялото. Вземете едно кораво и здраво младо момче из селата, къпете го 5, 6 недели в топла вода; в края на това време вие ще видите то да изгуби едната трета, даже и половината, от силите си. Една майка, която се страхувала да къпе детето си в студена вода, го къпала изначало в топла вода, и после в студена. Детето плачело много. Според съветите на една нейна съседка, тя наченала да го утаява само в студена вода, и то престанало да плаче. Лечението с водата не е ново нещо, както може някои да си помислят; не съм аз, който го измислих, ни пак съм направил някое дълбоко и специално изучаване; аз просто направих опит, както върху мене си, тъй и върху другите. Нашите прадеди употребяваха изобилно студената вода, те бяха добре в здравето си и достигаха до една възраст по-стара от нашата. Напоследък дойде при мене един болен из Африка; дойде ми на ум да го попитам като какво е средното число на живота по техните места; 70 до 75, ми отговори той. После, той ми даде някои подробности върху живота по тези места, от които можах да се уверя, че те живеели там според природните закони. Повечето са родителите, които произвеждат доброто или злото на техните деца. Колкото и да им струва надвиването на техните слабости и техните страхове, нека си помислят, че те ще намерят наградата си в цветущото здраве на своите любезни чеда. – Една друга грешка, не тъй малка, се намира още в храната, не добре уподобена, за децата. Мога да потвърдя, че хиляди деца нямат щастието да бъдат хранени по един такъв умен начин, както са повечето от малките животни. Това е точната истина и ето кое я доказва. Има почти две години една графиня ми доведе четиримата си деца, които се разхождаха в едно истинско окаяно положение. Най-голямото имаше 15 години, второто 13, и двете по-млади имаха 11 и 9 години. Те бяха всички тъй слаби, тъй окаяни, дето аз не можах да се стърпя от да не кажа открити думи на майката: „Госпожо графиньо, не съм виждал никога тъй слаби и окаяни деца както вашите; без съмнение вие сте ги хранили зле“. Тя отговори: „Не вярвам да имам ни най-малката вина относително до това; имам лекар годишен, на когото наставленията тъй точно изпълнявах, дето не може да бъде повече. – Що им давахте за храна? я попитах. – Най-скъпото и най-доброто кафе, най-добрата бира, най-доброто вино и най-добрите тестени неща. – Разбирам, ѝ казах, всичко това ме чини веднага да проумявам защо вашите деца са в едно такова положение. – Аз ще остана тук 5, 6 недели, казва графинята, ако можете да помогнете на децата ми в нещо, то направете го. – Добре, ѝ отговорих; само че в това време аз трябва да заповядвам и да се разпореждам в това, което те ще ядат и ще пият. Утре, ще начнем от да им дадем една добра супа. – Те не ядат никак, каза графинята. – В подобен случай, те няма да имат нищо друго; ще почакаме два дни или три дни, и тогава те, аз съм уверен, самички ще я поискат. Още, те няма да пият пиво; децата нямат нужда да пият бира: пивото не съдържа никакво хранително начало. Вино още по-малко ще употребяват: алкохол и деца е нещо никак несъобразно. Между 9 часа или 91/2, ще дадете на децата си една добра част хляб и една чаша вода, която може да подсладите с малко захар. На обяд, те ще ядат супа, зеленчук и месо, без никакви тестени и други тънки работи, които не струват нищо. Подир пладне, между 3 и 4 часа, те ще ядат още малко хляб с малко една ябълка. Вечер, ще ядат пак супа с една част хляб, по-нататък, като позакоравеят, може да вземат по малко месо. Особено, още те ще се мият в студена вода два пъти в деня“. Подир шестседмичен подобен един режим, тези деца се поправиха тъй, дето със стотина хора, които се намираха като пансионери в моето заведение, го забелязаха; тези деца, които бяха преди няколко недели тъй слаби, окаяни и неприятни, станаха сега приятни и здрави. Графинята остана много благодарна от мене, а твърде зле разположена към своя лекар, по причина на недобрите му съвети. Ето един пример, който добре доказва, че аз имам право като ви казвам: „Недейте дава на децата си освен храна, която ражда добра кръв, която не я поврежда, а я умножава. Недейте им дава ни кафе, ни чай, ни пиво, ни тестени неща; всичките тези не раждат освен лоша кръв.“ Най-добрите деца са селските, че те се хранят през цялата година от патати (картофи) и супа. Аз сам, син на един беден тъкач, не съм се хранил освен с патати и черен хляб, при всичко туй, на 18 години аз бях един здрав и корав момък. Ако студената вода е превъзходна за малките деца, то големите млади не трябва никак да я пренебрегват в продължение на тяхното възрастване. Не изхвърлям гимнастиката; но да тича с боси крака и да си мие някое цялото тяло два или три пъти в неделята, е нещо, което обсилва, прави кораво и подбужда естеството за да изгони, изхвърли навън какъв годе болезнен зародиш. Ще ви забележа още една трета грешка, която може би е още по-лоша и от храната, недобре уподобена, на децата. Когато срещаме от тези бледни млади момичета, които са бледни, даже зеленикави, можем да бъдем уверени, че те не са се сдобили от благоразумна една храна, че те не са се подкрепили, ни закоравели чрез работенето, и употреблението на студената вода. Какво ще станат тези бедни деца? Те се заплашват от една сухотия, която клони на охтика, от разни гръдни болести и други подобни. В нашите времена върлува една болест съвършено нова, от която много са заразени; тая е неврозата. Преминалото лято, от май до октомври, 3500 болни се намираха в моето заведение във Ворисхофен, и мога да потвърдя, че почти всички, или, по-добре, всички, бяха заразени от тая болест. Неврозата изобщо не е освен следствие на една друга болест; ние, ако искаме нашите деца да избегнат от тая зараза, самото средство е да не ги оставяме да се отпуснат и отслабват. Не съществуват лекарства против неврозата (nevrose); от тях тя още по-зле става. Една добра тоническа храна, един режим да закоравява тялото отколкото да го отслабва, са единствените предварителни мерки против тая болест. Днес децата са претоварени в училищата; твърде от рано те са претрупани от високи науки; не е чудно дето те са тъй слаби и болнакви. Свърхестествени усилия трябва да направят за да преминат в един по-горен клас; на 10 години, ако младото дете не е наченало вече изучаването на латинския език, отчайват се, уплашват се да не би да стане... почти ще кажа... неврозен. Аз не начнах своето учение освен на 21 година и съм твърде рад, понеже книгите не щяха никога да ме научат това, което ме научи практиката на живота, още като тъках. При всичко туй, нищо не ми препятстваше да достигна на това положение, което аз желаех, още като бях 10-годишен. Още трябва да обличаме децата с дрехи, които закоравяват тялото. В това отношение селските деца се намират по-добре отколкото тези, що се намират в градищата. Селските дечица още имат преимуществото да се наслаждават от един по-чист въздух; повечето през деня те биват извън къщи; тяхното облекло е по-съобразно с разума. Няма да престана да повтарям на майките доколко е добро и здраво да оставят децата си боси да ходят и тичат. Между 2500 страдащи не се виждат освен неколцина да носят обуща, и те са от тези, които са дошли най-после; всички други ходят боси. Децата, за да не станат нежни, трябва да се ползват от случаите за да ходят или тичат боси. Много хора през цялата година чувстват студенина на краката си, даже и в летен ден. Тези, които се намират тъй, те имат много кръв към главата, или към белите дробове. Този, който има много кръв към главата, главата му бива тежка; той не може лесно да мисли; този, който има към гърдите, има други злини. Този, който ходи боси, спира кръвта надолу. В Огсбург аз срещах едного, който ходеше бос по пътя, който ме увери, че той привикнал тъй да ходи в Ворисхофен. Достатъчно е един четвърт час да ходиш бос в стаята си, или ако е възможно, в една малка градина или ливада, за да смъкнеш кръвта в долните членове и да имаш топло на краката си. Ето едно лекарство, което не изисква ни много време, ни много пари. Един друг начин произвежда същото следствие: 4 пъти в неделята да поливаш коленете си със студена вода, после да се разхождаш; кръвообращението няма да се забави да се поправи, и топлината ще слезе в краката. Водата е всемирното лекарство. Един ден ми доведоха едно дете из Швейцария, което беше съвършено сляпо. Благодарение на водното употребление, то прогледна в продължение на няколко недели. Признателността и радостта на родителите му беше неизказана. В приемателното детинско място, във Ворисхофен, дето се намират по настоящем 125 дечица болни, се намират между тях някои глухи и неми. Напоследък едно от тях прочу, благодарение на лечителното свойство на водата. Водата и някакви треви са достатъчни да продължат живота на човека и да му запазят здравето. При всичко туй, нейното употребление трябва да бъде благоразумно; другояче то става вредително. Премногото употребление е вредително, кога умереното и благоразумното произвежда всякога едно добро следствие. Хидротерапията не е нещо ново; векове има откакто тя се употребява. Достатъчно е това върху начина, като как децата трябва да се отглеждат. Вкратце: къпете децата в студена вода, а не в топла; давайте им за хранило прости и подкрепителни неща; обличайте ги просто, в дрехи свободни – тъй щото свободно да могат да се движат. Дрехите трябва да покриват тялото дотолкова, колкото да запазят детето от студ или от топлина. Птицата няма освен една летна перушина, и една зимна; другите животни имат едно зимно кожно покривало, и едно лятно, и това им е достатъчно. Нека следователно и човекът последва начертаните закони. Нека сега минем към младия човек, дето ще срещнем и там предразсъдъци, които не лесно ще могат да се изкоренят. Последните тези две години ми откриха с хиляди неща, от които страда младостта. И най-скъпото е това, че бащите и майките се явяват като първи и еднички виновници. Нека начнем от жените. Ако бях доволно богат, бих прекупил всичките растения от кафе, които се нахождат по света, за да ги изтребя и изкореня само и само да препятствувам на младостта да не греши против природата; и разсъждението, което ме подканя да го извърша е просто. Човек расте до 24 години и даже в някои случаи до 26 години. Следователно, в продължение на туй време, трябва тялото да придобие храна такава, която да произвежда изобилно добра и чиста кръв, понеже кръвта е от която произлизат всичките части на тялото; кръвта е една плътна течност, тая е най-добрата течна храна за тялото. Ако елементите, от които произхожда състава на кръвта, не са добри, то кръвта тоже няма да бъде добра, следователно растенето и развитието на тялото ще бъде повредено. Кафето е едно от тези вредителни неща. Един лекар писа, че кафето излизало от стомаха когато било на половина смляно и с него си влечало хляба и млякото, което то обемало; следствие твърде скъперническо, понеже тялото няма да употреби една храна не дотам добре смляна. Кафето не произвежда друго нищо, освен едно приятно чувство на устното небе; следователно, неговото употребление трябва да се унищожи, особено относително младите момичета. Между причините, които съкращават значително живота на хората, начело аз поставям употреблението на кафето. Преди 40, 50 години, когато кафето не се пиеше, нервическите болести не съществуваха. Аз бях на 16 години когато пих за пръв път кафе, и подир три години пих втори път. Тогава употреблението не беше тъй разпространено, както днес. Аз съм уверен, че средното число на живота ще се намали още, ако употреблението на кафето не се унищожи. Чаят не е тоже по-добър и, очистено, не мога каже, кой е по-главен наш неприятел, чаят ли, или кафето. Нека сега преминем към храната и към пивото, ако и предварително да зная, че всичко това, което мога да кажа, няма да заслужи за нищо. Пивото съдържа твърде малко нещо хранителни начала, то не си струва парите; и аз ви уверявам, че 30 или 40 стотинки, що дава един работник за бира, с тях той ако вземе чист добър хляб или една добра супа, ще се нахрани тъй добре, както може да пожелае един богат човек да се нахрани. Действително, много по-добре е да се посъветва някой със стомаха си, отколкото със своето устно небе. За пример, ще ви разкажа историята на едного, който ни дойде из Швейцария, и който едва ли можеше да направи няколко крачки, като казваше, че стомахът му бил разстроен. Аз му показах, че най-доброто лекарство е сиренето, приготвено със суроватката. В продължение на девет месеца той не яде освен това, и туй просто лекарство го излекува съвършено. Ако някой се храни три пъти в деня, сутрин, на обяд и вечер с по една добра част хляб на всяко ядене и по една ябълка, ще бъде по-добре хранен от един кон, който има за храна най-добрия овес. Човекът, който е бил под подобен един режим в продължение на девет месеца, е дошъл 14 либри1) по-тежък. Стомахът се задоволява по-хубаво с тази храна, която му подобава по-добре. Ако измежду работниците, които придобиват хляба си чрез труда си, искат да знаят, аз ще им кажа: „Недейте харчи парите си за бира; с тях вие може да си доставите една добра храна“. Работниците, които прекарват повечето времето си в места не добре проветрени, които са постоянно заети с една и съща работа всякога, имат повече нужда от подкрепление на тяхното тяло, ако искат да не умрат преждевременно. Последните тези две години, аз гледах доволно работници и мога да кажа много неща за тях. Най-бедните, най-нещастните, може да си доставят една превъзходна храна, която не костува почти нищо. Вземете една литра ръж, изсушете я в една фурна, без да я прегорите. Подир това, смелете я с една кафена воденичка, от която ще поставите две лъжици в месна чорба, в мляко, или даже във вода; сварете всичко в няколко минути, и ще имате една по-добра, по-укротителна храна от едно печено или сварено месо. Жално нещо е само, дето гледаме, че работниците са повече наклонени да се хранят с раздразнителна храна, като кафе и пиво, отколкото със сякаква друга. Време е вече да се прекрати злото, ако искаме идущото поколение да бъде по-здраво и по-кораво. Там, дето пивото се прави или фабрикува, мисли се, че без него не може да се живее; там, дето има вино, че без него също не може да се прекара. Потвърдявам, че няма освен два вида питиета: водата, която е божественото питие, и фабрикуваните питиета от човека, които не струват голямо нещо; както виното, тъй и пивото, не обемат в себе си големи хранителни начала; те не са освен раздразнители, алкохола, когото те обемат, е най-голям наш неприятел. Преди 50, 60 години пивоварниците бяха на рядко, и хората пиеха по малко. На мястото на ечемика, ако се сееше жито и се правеше хляб, то хората щяха да бъдат по-добре. Като вземем под внимание облеклото на младежите, ще намерим, за жалост, още повече недостатъци, отколкото тези за децата; вместо да говоря, ще предпочета да замълкна. Между 1850 и 1860 г. се появи корсетът, и подир дълго време вестниците писаха за внезапна смърт по причина на този варварски обичай. При всичко туй, модата следваше да напредва. Корсетът, като стана обичай по градищата, завлече и по селата. Майки, забранете корсета на децата си, защото не мога да ви разкажа като какво нещастие влече този обичай подир си. Като анатомизират труповете на тези, които са починали от подобна смърт, намерили са черния дроб разрязан почти на две части; в други случаи черният дроб се очертава от една бразда, която се е произвела от краищата на корсета. Вярвайте, че човек не може да ограничи натурата за да спре развитието на тялото без да бъде наказан. Тези престъпления не остават ненаказани: с хиляди примери мога да ви изложа за потвърдение на това. Между многото примери, ето да ви кажа един: Една контеса дойде да ме навиди и ми разказа със сълзи на очите, че шест деца е родила и шестте умрели, са се родили. Тази нещастна майка се е пристягала много, като е искала да бъде тънка през кръста. Уверен съм, че с хиляди дечица не виждат света единствено по причина на корсета. Това не е всичко, туй нещастно облекло произвежда един куп болести в долната част на корема, още и в храносмилателните органи. Относително до мъжете, най-разглобеният тип, когото узнах, беше един французин. Неговото облекло стоеше, наистина, на върха си между облеклата. Този човек, който беше по-голям от мене, но твърде много тънък, носеше върху си 7 фланелени ризи изведнъж, една за стомаха и една за гърдите. Върху всичките тези една жилетка твърде топла, един вълнен жакет и няколко сюртука. Под това смешно облекло той прекарваше цял ден в леглото, с по едно шише топла вода от всяка страна. Той беше, или покрит от пот, или пък имаше студени тръпки. Няколко крачки за да се приближи до прозореца, и го хващаше хропотница. Тъй той прекара 4-5 години; лесно може да си представите, като какво е било положението му, като дойде до мене. Незабавно аз го поставих под една студена душа и, благодарение на студената вода, страдащият за малко време се поправи. Още един път, изпитайте си тялото: самото средство за да бъдете добре в здравето си. Тъй както ме гледате, аз прекарах цяла зима, без да губя никаква фланела около врата си, и никога аз не станах хремав. Съществува още една болест от най-модерните, която се лекува също твърде добре чрез водата, тая е инфлуенцата, тази епидемия, която измори с хиляди хора. Ето нейните признаци: силно главоболие, натиск към гърдите, обща слабост, лице развалено и охота никаква. Може да се каже, че инфлуенцата не е друго нищо освен един катар, най-силен. Ние препоръчваме следното лечение: болният си ляга на леглото, и когато е в най-голямо разпаление, в силен един огън, става и се умива със студена вода (продължението не трябва да бъде повече от една минута), после си ляга. Подир един час, той повтаря; ако болният не може да става, то го умиват на леглото му. Това се следва, додето не остане никаква горещина. Изобщо, потяването се появява от първия или втория път; тогава подновяването става през половина час. Болният, лекуван по този начин 6-8 часа, оздравява в един ден. Както гледате, болният не взема нищо навътре, освен малко чай, твърде лек, ако обича. Онази година се плашехме от дохождането на холерата; щом тая страшна болест се появи, вземи моята книга и постъпи напълно както аз казвам, и не бой се. В Хамбург, едно младо момиче се разболяло от холера една сутрин твърде рано; без да чакат дохождането на лекаря, когото бяха повикали, незабавно извършват това, което аз предписвам, и в половина час опасността изчезна, и болната в два часа беше вече здрава. Има няколко дни, аз получих една визита от един французин, който ми разказа, че водим от моите книги, той се обучил тъй, дето можал да дава съвети за много болести; благодарение на неговото занимание, той можал да излекува около 600 души. При всичко туй, властта го подушила; полицията отива в къщата му и усвоява листа, който носел имената на тези 600 души, и тъй му се забранило да не лекува вече“. Кнайп, като свърши, изразява своето задоволство, дето се е адресирал до слушатели тъй многочислени, както и симпатични. „Това показва, казва той, че лечението на болестите чрез вода напредва. Моето активно поле в Ворисхофен е голямо (нахождат се още 500 болни), и моето пътешествие е едно пожертване. Не мислете, че аз се хваля, и правя затруднения; аз нямам нужда от нищо и се задоволявам с малко. Това, което върша, е християнско едно благодеяние, още и едно състрадание към тези, които страдат. Нашата длъжност на всички е да подадем ръка на нещастните и да им спомогнем с нашите съвети и знания. Понеже аз съм страдал, аз сам, много години, то зная що е страдание“. ________________________________________ 1) либри (либра) - Мерна единица за маса (паунд). Една либра е равна на около 0,454 килограма.

Историческо наблюдение. В един нов медицински вестник, който се издава в Ница, прочитаме следующето историческо наблюдение по лекуването на охтикавите (туберкулозните): „В 1884 година, като се намирaх в Марсилия, по епидемията на холерата, аз ходeх, съдружно с едного от моите приятели, депутат в камарата, да разглеждам някои си болни; в това време, аз имах случая да забележа едно извънредно действие, което заслужава да бъде разказано. Аз бях вече видял и лечил много холерически болни; един ден, една жена, на възраст 50-годишна, дохожда и ме вика за сина си, който бил твърде болен. Аз без никакво противоречие затекох се да изпълня желанието на моята клиентка. Едвам що влязох в стаята на болния, аз проумях че имам работа с един охтикав. Аз го оскултирах (прислушах), и го намерих че е вече изгубен. По обичая на моята длъжност, аз отправих няколко въпроса на майката, на които тя като ми отговаряше, едно изражение ми направи живо впечатление, впечатление което остана в сърцето ми и в ума ми; от тогава то остана като искра в мене, от която произлезе една научна истина. Тази жена ми представи още три други свои деца; те бяха един хубавец напред, с отлично здраве, и, според казването на майка им, те, въпреки лошите времена на които са били изложени, са били сякога здрави. После тя прибави: „Аз имах още един син, който умря отпреди година, 15 Октомври 1883 г., охтикав; а другият е този, който е болен; те двамата не са се отделяли никак от мене; аз сякога съм ги гледала и треперила отгоре им от все сърце, за дано бъдат щастливи в здравето си!“ После аз попитах майката, като какво вършат трите нейни сина. Тя ми отговори: „Аз имам един брат, който живее в Кан, и е овчарски търговец; той е възрастен, вдовец и бездетник; и като такъв поиска ми трите най-здрави сина, да му ги поверя да живеят при него. Най-големият ми син, който умря оная година, беше начнал да се учи столарство, когато уйча (вуйчо) му го повика да отиде при него, на когото той отказа. Аз пратих трите по-малки, като останах тук с двамата по-големи. Сега не зная, климатът ли е, друго нещо ли е, но тези, които останаха при мене, бяха сякога болнави и страдающи, щото бях принудена да похарча и това, що имах, няколко пари, оставени от мъжа си.“ — Как, вие сте вдовица, госпожо? — я попитах. Тя ми отговори положително, че мъж ѝ преди пет години се поминал. — И от каква болест той почина? — От същата болест от която мрат и синовете ми, Господине. Няма два месеца от как девер ми умря тоже от същата болест. — Тези три деца, които са тъй добре в здравето си, като какво вършат при уйча си? — Те вардят (пасят) овцете, отговори тя; аз ви казах че брат ми е в отношение с разни касапи в Марсилия. Това, което ме удварява (учудва) най-много, е да гледам тези три деца, които бяха тъй слаби, да станат тъй яки и здрави, въпреки строгия живот, под открит въздух, що са принудени да прекарват; коги (когато) другите двама, които изглеждаха тъй добре и се гледаха с всичката прилежност, единият умря, а другия, вие го виждате на какво положение е“. Бедната майка с една въздишка прибави: „Колко съм аз нещастна!“ Аз предписах на болния едно окротително (успокоително) лекарство, като заръчах да го мажат по гърдите с йодова тинктура. Пет дни подир, майката дохожда при мене и ми казва, че син ѝ е малко по-добре, и ме моли да отида да го видя когато имам време. Аз отидох същата даже вечер, и действително се уверих че дихането е по-свободно; при всичко туй, болката си остава все опасна. Предписах му едно лекарство от кърмачката (козя мазнина/целебно питие) и някои други още второстепенни лекове, като поръчах на майката да продължава мазането на гърдите с йодна тинктура, и като ѝ обещах че ще дойда пак да го видя. Когато аз щях да си отивам, майката дойде подир ми и поиска да узнае като какво е моето мнение. Аз ѝ отговорих, че това подобрение не е освен мимоходно, болката е все на същото положение. Бедната жена начна да плаче. Тя желаеше щото болния да се повъздигнеше толкоз, да може да претърпи пътешествието до Кан, дето брат ѝ, овчарският търговец, го вика от толкова време да отиде при него. Аз я уверих че ще извърша всичко що е възможно от моя страна за да я задоволя. Подир три дни, както се обещах, аз отидох пак да посетя болния си; аз го намерих да стои на едно кресло, и да е нагледно доволно добре, без никакво сериозно и окончателно подобрение. Майката ме попита, ако бива да стане една консултация с някой друг още лекар; аз ѝ отговорих, че това ще бъде, като да искате да си хвърляте парите на вятъра; по тия настоявания като казваше че това се изискваше като едно морално задоволствие на фамилията, на което аз не можах освен да се присъединя към желанието ѝ. Консултацията се извърши още на утрешния ден с един от моите приятели на име доктор Карл. Този, като обяви на родителите че всичките усилия от тук нататък са безплодни, съветва ги да следват в точност моите предписания. Следователно аз следвах да подкрепям младия болник с разни временни подкрепителни средства, което се продължи десет, дванадесет дена; щом той стана колко-годе по-добре, дето да може да отиде до Кан, майка му го взе и го заведе. От тогава аз нямах вече никаква новина за този млад болник, когато през месец Августа 1885, аз останах смаян като видях майка му и него, в добро едно положение, да се явяват пред мене. От любопитство, аз го разгледах и го оскултирах (преслушах), и не намерих нищо което не е нормално. Гласът му, който беше ухриптял (пресипнал) и нередовен, станал беше ясен и твърд: с една дума болния беше в най-добро положение. Майката ме попита, като как намервам сина ѝ. Аз ѝ отговорих, че за мене този случай е рядко нещо и е много любопитен, без да мога да си изтълкувам, като как този млад човек е още жив и в добро положение на здравето си. Тя тогава просто ми разказа това що се е случило. При тръгването си от Марсилия, тя забравила да предизвести брата си че идат. Като достигнали в Кан нощeм, не е имало разположени (свободни) места и легла за тях там дето трябва. Болния, уморен от пътя, се намирал не до толкова добре; следователно, за една нощ, настанили го в една стая, която била близо до ъгъла, в когото сгърбяли (сбивали) овцете, дето и си легнал. „Цялата нощ, продължаваше майката, той кашля твърде малко и спа доволно добре; на утринта поиска ми малко бульон от месо, нещо което той от три месеца насам не беше поискал. Аз исках да узная като как е прекарал нощта; отговори ми, че добре. Прекара деня доволно весело, като поиска и малко хляб да хапне, когото отдавна време не беше поискал. Тъй като видяхме че той се намира добре в това място до ъгъла, оставихме го там за винаги, дето и прекара четири цели месеца, през което време той от ден на ден ставаше по-добре.“ Аз я попитах, като какви лекарства са давали на болния? Тя ми каза, че самото лекарство що е земал, е лекарството което аз съм му бил предписал, като щели да тръгнат; и него даже не го земал, по причина, че един път като зел от него, се закашлял тъй силно, дето брат му като видял, взел и го хвърлил, като казал, че не иска да гледа брата си да страда и от лекарството. Подир този разговор момчето и жената си отидоха. От този ден една мисъл се втълпи в ума ми исках да узная защо и как болния е можал да оздравее. За да контролирам казаното от майка му, един ден разпитах подробно едного от братята му, когото намерих в един мой приятел; той ми каза почти точно същото относително до пътуването и излекуването на брата му. От тази страна не ми остана никакво съмнение. Оставаше ми следователно да подновя опита за мое собствено задоволствие. Върху това ето че един от моите шуреи, подир един бронхит не добре лекуван, падна под една охтикава болест: най-добрите лекувания му се извършиха от най-добрите и изкусни лекари, при всичко туй, неговото положение беше твърде зло: не ни оставаше нищо друго, освен да се стараем да му продължим живота чрез изкуствените средства на медицината. В един фамилиарен съвет, аз вдъхнах идеята за едно лечение вън по селата, между овцете, за подкрепление на което аз разказах анекдота в Кан. Болния се убеди и преклони: той отиде на едно малко село, назоваемо Салапдра, дето се съобрази точка по точка с наставленията, които му се дадоха. Действително, той в недълго време се поправи съвършено; всичките първи лекари в Марсилия, които го познаваха лично, и тези които се стараеха за неговото освобождение от тази трудна болест, бяха с удивление възхитени, като го видяха в толкова добро здраве. Той остана тъй, без да покашля, цели две години. Но като беше принуден да отиде да изпълни военната си служба, той влезе в морската инфантерия (пехота) в Тулон; там той, по следствие на трудния нов негов живот, не се забави да падне пак болен от същата болест; в Тулонската военна болница, дето беше изпратен, по едно време доволно се беше поправил; но по-после, като положението му от ден на ден отиде от зле на по-зле, той се изпрати на родното си място дето и умря през марта 1888 година. При всичко туй, това нещастно свършване не сполучи да разклати убеждението ми, относително до идеята, която си бях съставил. Аз посегнах на един трети опит. Госпожа Евгения Л....., която живееше в Марсилия, в мястото Ст. Моропт, беше от три години насам заразена от охтика, когато дойде при мене, и беше лекувана от най-първите лекари, които се намираха в Марсилия. Тя се представи при мене, придружена от една женена моя сестра, г-жа Жозефина К....., която ми разказа историята на болестта ѝ. Аз я разгледах подробно, в присъствието на двама още лекари, мои приятели, които бяха по случай в дома, доктор Пери и доктор Пицини; аз даже ги помолих да я аускултират и да се произнесат върху степента на болката: двамата доктори бяха в съгласие, че се касае за една болест, която се намира вътре в преградите на белия дроб, и е твърде напреднала; същото мнение беше и моето. Аз поисках да ѝ предпиша едно тоническо лекарство: но нещастната жена ми отговори, че тя вече е обръгнала от да взема лекове. Що да правим? Аз ѝ вдъхнах тогава същата идея, както на шурея си, да отиде да живее в село между овцете. Тя отиде, и както я наставих, тъй извърши. Следствията на туй ново лечение бяха тъй удивителни и успешни, дето един от моите приятели, доктор Пицини, който се завърна подир три месеца от Париж, не искаше да повярва и да припознае, че тя е болната, която той преди няколко месеца е аускултирал. Може би някои да се съмняват в истинността на това, което разказах; при всичко туй, аз ги уверявам, че моят разказ е цяла истина. Аз го излагам тук просто и искрено за полза на човещината и на науката. Моето наблюдение, освен това, не се спира само върху тези ограничени действия, които не са, тъй да кажа, освен едно начало на други наблюдения и други занимания, повече убедителни и определителни. Едно нещо, между другите, което цял свят може да провери, е, че в разните общински класове се намира едно средно число 5 на % да има една наклонност към охтиката, а 2 на % действително да са охтичави. За столарите, ключарите, обущарите, чиновниците, не само числата на тая статистика са точни, но аз ви уверявам, че те са даже много долу казани. Напротив, намира се една категория хора, която е изложена на най-лошите промени на времето, дъжд, вятър, студ, жега, и под открито небе, на най-безпокоителните неща за живота, една категория, която се храни зле, а спи още по-зле; тая е категорията на овчарите, пастирите на козите и овцете. В тази категория според статистиката, която аз сам съм изследвал, не намираме освен един охтичав върху 750 хора. Туй, малко познато от публиката действие, можем да го сравним с едно друго подобно действие, което е упознато от цял свят. Едрата сипаница непрестанно дава многочислени жертви напред, една само категория хора не са подложени тъй силно под тая зараза, те са пазачите на кравите. Като какво следствие можем да извлечем от действията, които изложихме? Някои си може да се смеят, други ще опитат да изтълкуват тая тайна чрез разяснителни фрази, взети от Кох или Пастьора. За нас, без да се съмняваме никак в авторитетната наука на сто хиляди учени, разпръснати върху повърхността на земята, ние ще се ограничим да кажем, че ако философът търси и намира защото на нещата, то е повечето едно просто и случайно действие, което ни кара към тези изследвания и открития. От най-древните времена до днес, като отидем в дирите на някои указания, дадени от самите животни, дохождаме да можем да изтълкуваме много тайни явления, за които сам човешкият ум, оставен на своите собствени сили, е бил безсилен да открие. Подир това, което изказахме досега, най-естественият въпрос, що може да ми зададе някой, е следващият: – Всичките туберкулозни болни, сигурни ли са да оздравеят, като следват метода, който вие показвате по-горе? Отговорът е твърде прост: не. – Защо? – Защото всичките болни не могат да противостоят на този опит. – Що трябва да се направи? – Ще ви кажа. Като доказах по един явен начин антитуберкулозните свойства на овцата, почнах да работя като казах: - Възможно ли е с едно само лекарство да добием съвършеното излечение на всичките туберкулозни? – Не. – Защо? – Защото всичките хора нямат същата форма, и тяхната болка не е всякога от едно естество и от едно начало. За това, необходимо е да се реши проблемът за съразмерността на силата и дозата на лекарството, според идиосинкразията на всекиго. Възможно ли е да се умери даването на едно подобно лекарство в запазването от туберкулоза на белия дроб? – Да. – И под какви условия? – Като проумеем чрез един внимателен опит физиологическото и патологическото положение на човека. Върху тази основа и по тези начала аз почнах наблюденията си. Запазвам си правото за по-нататък да докажа подробно микроскопическите наблюдения, които направих върху белия дроб на овцата, и антитуберкулозните елементи, които открих. Това, което излагам днес публично, няма за цел друго нещо, освен да покаже специфичността на моето изпитване и коренното лекуване на туберкулозата. Специфичният този елемент е една водна жълтеникава лимфа, със силна и отровителна миризма. За да може да се проумее по-лесно лечителният начин на моята метода, излагаме някои клинически случаи. През месец юли 1892 година, представиха ми един млад момък, на име Лоранзо Марти, живущ близо до Барселона; този млад момък беше заразен от туберкулоза, твърде напреднала; той дойде придружен от баща си и от още един човек, по причина че го е било страх сам да дойде, да не би в пътя да му се случи някое нещастие. Бащата, като представи сина си и като ми каза защо иде право до мене, начена да разказва болестта на сина си. „Има четири години и половина, казва бащата, при всичките старания и жертви, които полагам, аз гледам, че син ми от ден на ден слабее, наместо да се обсили и якоранти“. Действително, бедният момък беше в едно отчаяно безсилие, побледнял и изсъхнал от тази туберкулозна зараза, която немилостиво топи хората. Бащата продължи: „И по двете мисли, Господин докторе, че сме го оставили без лечение; малкото, което имах, и всичко това, що съм придобил в четири години, съм го дал подир болката му. Но, при всичките тези грижи и старания, лекове, променяване на въздуха, разходки, младият този човек не придоби никакво подобрение; напротив, той непрестанно линее и стана тъй, дето вече не може ни да спи, ни да яде, ни да стои сам прав, без помощта на някого, дотолкова вече е изнемощял“. Върху това, аз попитах бащата колко години е син му? „Той е млад, каза той, няма 16-годишен още“. И като се готвех да го разпитам, дали някой измежду тяхната фамилия не е страдал от подобна болка, той се обърна и ми каза: „Не мога да си изтълкувам като как тъй син ми заболя, понеже у нас всичкото сме в добро положение на здравето си; само това има, че от малък още син ми беше твърде слаб и все болнав“. – Изпреди още не го ли показахте на някой лекар? – Лекарите, които са го гледали, са много, между които четирима има само, които са го лекували редовно при развитието на болката. Първият лекар, който го гледа усърдно и с прилежание, беше г. Орони; той, като узна че болестта е охтичава, следва с месеци да го лекува, но без никаква полза, ако и да употреби най-удобните лекарства за тая болест. Вторият лекар беше Роберт, професор по вътрешната патология в Барселонския университет и стар лекар на царя Алфонс XII, прочут като специалист по тия болести: той го гледа една година и половина, и не престана от да го гледа, освен като болният отслабна тъй, дето не можеше вече да ходи на неговите консултации. Дишането му беше станало тъй затруднително, дето, ако излезеше до пътя, той беше принуден да си почине от затруднение на дишането. Страданията в това време на сина ми бяха непрестанни и твърде лоши: кашлицата и потта не го оставяха никак. Накрая, като видяхме че лекуването на д-р Роберта не се яви сполучливо за моя син, то прибегнахме към съветите на един друг лекар, Доктор Игнацио. Този лекар, в първите дни, сполучи да въздигне донейде силите на сина ми; но за по-нататък, лекарствата останаха без действие: общото положение от ден на ден ставаше по-лошо, и болният беше принуден да легне в постелка; ни млечната диета, ни лекарствата бяха в положение да му спомогнат. При всичко, че и този трети лекар не може да сполучи за да спомогне на сина ми, но някои приятели на фамилията ме съветваха да се отправя до Доктор Монтфорта, който в много отношения по тази болест бил прочут. Аз се реших да навидя и него; понеже, вие знаете, че бащите правят всичко за да спасят болните си чада: аз съм стар, имам нужда от някого, който да ме замести в работите ми. Ах! Какво няма да дам на този, който спомогне на сина ми! Тъй отидохме и при Доктора Монтфорта, който като разгледа болния, намери го твърде зле, почти изгубен: той прибави, че не може да даде големи надежди според свойството на болката. При всичко, че той показа голяма енергия и благоволно усърдие, всичко остана безплодно: неговите консултации се продължиха цели девет месеца; подир които, като видях, че всичките ми усърдия остават безплодни, реших се да се оставя от каквото и да по-нататъшно действие: не щях да дойда и до вази, ако не бяха някои приятели, на които вие сте гледали децата от същата болка. Аз разгледах внимателно болния за да се уверя и потвърдя диагностиката на моите предшественици. Болният в каквото положение се намираше, не беше никак трудно да се увери някой, че той е туберкулозен. Виждаше се, че младият човек да се е добре хранил, понеже притежаваше доволно тлъстина, която беше изпаднала и останала малко, без никакъв живот. Скелетът му беше редовно развит и доволно силен, освен гърдите, които бяха начести под един особен характер. В дишането си, движението като се разширява и стеснява долната гръдна част, беше едва чувствително; това движение беше по-явно в горната част на гърдите. Физическите действия, които забелязах в белия дроб, бяха следните: Посредством чукането, намерих на някои места ясен глас, на други, напротив, един тъп глас; тъпостта беше съвършена, особено в страната на подключицата (sous-claviculaire) от лява страна и отзад между гръбначната кост и плешката, също на лявата страна. Посредством слушането, намерих че дихателният звук беше почти навсякъде нормален; но върху двете места, що указах, не се чуваше нищо, ни даже шума на обикновеното дишане. Аз го накарах да си вземе силно и издълбоко дишането; на същите места чуваха се кошаринките на белия дроб да се разширяват и въздухът да влиза с едно съмнение твърде тънко. Често един припадък от кашлица засилваше и затрудняваше дишането; но, в нормално едно положение, дихателното действие беше 39. Между общите болнавави признаци, намерих пулса между 90 и 95. На похващането, топлината се виждаше да е по-горе от нормалната и произвеждаше едно еднакво не добро впечатление; действително, като поставихме термометъра под мишницата му, намерихме малко повече топлина от нормалното число. Следователно, явно се доказа, че болестта на Лоранзо Марти е туберкулозна, и развита в горната част на белия дроб. Начнах, прочее, да му давам моето антитуберкулозно лекарство. Първия ден да вземе 9 капки: три сутрин, три на пладне и три вечер в една лъжица вода, един час преди ядене. На втория ден ще вземе 4 капки на място три; на третия 5, и тъй нататък, доде достигне на 30 капки, което прави 90 капки на ден. Всеки път, когато намирах дишането слабо и трудно, аз мажех гърдите с йодова тинктура, уредена от алкохол в размер на 1 към 3, тоест 5 грама тинктура, според кодекса, в 15 грама пречистен алкохол на 90 градуса. На всяко мазане, аз се стараех да се попие почти 150 грама на един път, и това два пъти на ден. В първите времена виждаше се лекарството да не действува, но между 5-ия и 6-ия ден подобрението се появи тъй бързо, дето кашлицата утихна, съвременно отхрачванията и страданията също доволно изчезнаха. Малко по малко положението му се измени тъй щастливо, дето той можа да предприеме прекъснатите си работи от 5 години насам. Необходимо е да забележим, че изобщо се заповядва на туберкулозните да бъдат добре покрити и запазени от лошите времена. Чрез моето лекуване, напротив, болният може да се излага на въздуха и да бъде леко облечен. Още трябва да оставим болните да се хранят както искат, без да ги принуждаваме определително да ядат това или онова, или да вземат храна, която не им е угодна. Настоявам още пред тези лекари, които употребяват моето средство за лечение, да се съобразят с практическите и психически начини, които съм изказал в това отношение. Имам да разкажа още за тридесет случая от охтика, излекувани по същия начин, което ще направя друг път. Състои се тук от едно дело, което е много морално и човеческо, и към което всеки доброжелател е длъжен да принесе своята помощ, своето знание и своята добра воля; не се касае тук само за подобрението, но за съхранението на обществото“. Д-р Ромео Матаро.

Една ясновидна случка. Прочитаме в магнетическия вестник следующето: Из едно писмо на Г. Вили Решел, магнетизатор в Берлин, извличаме следующите редове, които са от интересно естество за нашите читатели: Преди няколко недели, Г-ца Л... от Степен, на 22-годишна възраст, дойде във дома ми. Тя се жалеше от нетърпими и несносни болки по главата, които я безпокоили денем и нощем. Тя казва да се е съветвала със много лекари. Един от тях ѝ извадил почти всичките зъби, като предполагал че болката била във тях; един друг я електрисвал; един трети я хипнотисвал; по-сетне, и все без никакво добро следствие, са употребявали морфина, душовете и пр. Подир тези не ѝ оставало нищо друго освен магнетизма. Аз си поставих дясната ръка върху главата ѝ около една минута, и тя падна под един сомнамбулизъм доволно ясновиден. Тя виждаше почти всичките предмети светливи, или по-добре казано, обиколени от един малък светликав пламък; тя ми описа точно много от моите отсъствуващи болни; потвърди че ме вижда като облечен във една светликава атмосфера. Ако отивах във една друга стая, тя незабавно ме последваше без да е повикана; когато я попитах защо тъй прави, тя ми отговаряше че и тя не знае, че тя се повинявала (подчинявала) на едно неволно подканяне, което я тикало да следва светликавите лъчи. Когато аз изпивах една чаша от мадера, тя казваше че чувствува вкуса на това вино; туй същото се случваше и със друго каквото да ям или да пия във разстояние на няколко метра от нея. Аз съм имал често случай да бъда във съобщение със сомнамбулически лица, но повечето те се държали спокойни и са били мирни, кога (докато) Г-ца Л..., макар и да бъда твърде малко от нея на раздалеч, като се занимавам със друг болен, със една особена учтивост поискава разрешение да дойде при мене наблизо. То е, че тя досещаше една явна нужда да бъде, колкото е възможно, по-близо до магнетическите изходи. Често ѝ се случваше изведнаж да навикне, като във екстаз, че покойният ѝ баща е дошел ненадейно; друг път тя се обръщаше към един приятел, когото тя обичаше и който е умрял неотдавна. Със тези духовни същества тя завеждаше трогателни разговори. Един ден аз поставих моя сомнамбул да я разгледа и той обяви, че нейното зло произхожда от едно значително струпване на една магнетическа течност към мозъка. Г-ца Л..... съвършено не знае, разбира се, и трябва тоже да не знае, всичко това, което тя върши и казва във сомнамбулическото си положение; ако тя имаше познание, вероятно е че тя нямаше да се възвърне вече.

Зимната хигиена. Зимната хигиена се заключава във храната и облеклото, нуждни за да се съхрани здравето ни през зимата. Тя ще ни обясни като какво трябва да вършим през зимата за да бъдем запазени от студа, вятъра, дъжда и снега, които може да повредят някой главен член от нашите оръдия (органи), като стомаха, белия дроб, а даже и целия организъм. Подир душата и сърцето, трябва всеки да се грижи и за тялото си, понеже това тяло е което ще ни прослужи в много отношения, даже относително до спокойствието на двете първи; телесната ни животна част има много повече влияние върху моралната, отколкото младината не иска да повярва, като мисли че всичко което хвърчи се яде. Внимавайте добре относително до здравето си, понеже ще дойде ден когато ще се уверите, че то е нещо драгоценно, и ще се каете дето тъй леко сте гледали на него като сте били на двадесет години. Когато сме здрави, когато се чувстваме добре, ние сме повече в положение да противостоим на нещастието; тогава нещата ни се представляват под един добър изглед, духът ни не е тъй наклонен към пусти и никакви мисли, пълни от сплин (spleen), тази мечтателна болест, която, като прави живота ни несносен, ни кара да направим подобни и тези които ни окръжават. Следователно, нека се грижим за това драгоценно здраве, не чрез лекарства, които трябва да пазим за сериозни случаи, но чрез една мъдра и добре проумяна хигиена. * * * Жената е повече чувствителна на студа отколкото мъжът, и младата девойка още повече от зрялата жена. Студът намалява кожната влага на тялото, която е тъй необходима за здравето; той пропъжда кръвта към вътрешността на тялото, а особено към белия дроб, и прави бледникава кожата. Кръвта се съсредоточава към мозъка, най-много когато студът действува върху главата, от което произхожда и трудното умствено действие; под влиянието на студа чувствата се смутяват, движението става невъзможно, кожата може да произведе една червенка (érésipèle), гърлоболие, много или малко сериозно, може да се появи, белият дроб бива нападнат от хрема или от някой бронхит, който може да се намени (превърне) в охтика с време, появяват се ревматически болки, които може да докарат някоя парализа на членовете. Фланелата е една необходима защита против студа, не само когато не сме вече млади, но още и когато искаме да бъдем облечени деколте. Тъй, аз ви съветвам да имате сякога, по-голям, или над ризата, един фланелен корсет, който да се възкача (издига) нагоре толкова, колкото е самият корсет, но надолу да отива толкова дето да държи на топло стомаха и корема, нещо което ще съдействува не малко да ни предпази от много болести. Вярвайте че подобен един корсет, няма никак да направи снагата по-дебела. Следователно ще имаме несъмнена полза, ако бъдем мъдри и умни в това отношение. Трябва да се обличаме добре, само да внимаваме облеклото ни да бъде топло, без да бъде тежко. Грешка е да вярваме че тежината на дрехите държи топло; освен уморяване те не докарват нищо повече. Влиянието на телесното облекло зависи от способността, голяма или малка, която ще има то да държи тялото в едно уединително (изолиращо) положение относително до студа, до топлината, до влагата и до тяхното механическо действие върху него. Дрехите, от само себе си, не съобщават никаква топлина, те я само съхраняват; тези които са по-лоши проводници на топлината, т. е. тези чрез които се губи по-малко, са: вълната, кожите и памучните платове. Въздухът като е лош проводник на топлината, тези тъкани които могат да обемат в себе си и между своите косми, една доволно голяма въздушна настилка (слой), са най-топлите за зиме, понеже те не оставят телесната естествена топлина да се губи и служат като предел против външния студ; същите тези тъкани са най-прохладителните лете, понеже те служат като защита против горещите лъчи на слънцето. Ако искаме да узнаем кои са най-добрите неща за употребление на дрехи, ще намерим че те са: кожите, вълнените и памучни платове и после коприната. Памучните платове държат много по-топло зиме, отколкото ленените. Още не трябва да забравяме и това начало, че една тъкан е толкова по-топла, колкото е тя по-халавата (рехава), по-разслабена, т. е. колкото тя обема повече въздух; тъй вълнените и плетени платове държат много по-топло от тези, които са тъкани и съкнати (гъсти), вълнестите платове отблъсват студа, от тези които са гладки и съкнати. Цветът тоже има едно влияние върху топлината; опитът е доказал че черният и тъмен цвят се прокарва (прониква) по-лесно от топлината, отколкото този който е ясен, още повече бял. Особено през зимата трябва да правим упражнение на мисълта (мускулите), каквото и да е времето, трябва да го правим ката ден; това е най-добрата привичка за децата. Упражнението, като стопли тялото, произвежда едно противно действие от това на студа; съдлините (съдовете) се разширяват за да приемат кръвта на вътрешните органи; тъй, не гледаме ли тези които се вдават на едно дълго ходене лицето им да почервенява? На конец, упражнението умножава телесната топлина. Като ще излизаме из къщи, трябва сякога да обличаме или да земаме върху си една горна дреха. Само не трябва да се пренатоварваме много, което освен че ще ни затрудни във вървежа, но още може да произведе и едно попотяване (изпотяване), което може да стане опасно в едно хладно и ветровито време. В завръщането си, не трябва, щом влезем да се събличаме; трябва да почакаме щото телесната ни топлина отвървеж (от ходенето) да се понамали; иначе може да се простудим и следствието на тази безумна ваша постъпка да бъде най-малко една хропотница (кашлица). Стаите, които занимаваме, трябва поне един час да се проветряват сутрин и вечер, за да се пречисти въздухът; топлината трябва да е умерена и еднаква. Една дума върху топлинето на стаите. Топлинето с въглища (в мангал) е най-вредителният начин, понеже от тях произхождат два вредителни газа — въглеродни окиси, които имат най-голямо действие при задушаването (asphyxie). В малко едно количество те произвеждат силни главоболия. Още, долните членове — понеже са изложени на една голяма топлина, изведнъж изстиват и добиват ревматически болки. Топлите шишета поставени в леглата тоже не е добро — понеже те произвеждат влага. В нужда може да се постави една гореща тухла обвита във вълнена тъкан. Ако си наклонен да ти изстиват лесно краката, разтривай ги сутрин и вечер с алкохол от камфора (камфоров спирт) и те ще преминат. Храната през зиме трябва да е по-изобилна, по-силна, а особено тлъста, понеже подобна една храна бива изобилна от въглерод и животната машина има драгоценно едно горило. Колкото за простудяването чрез въздуха, което е произвело повече жертви отколкото са произвели холерата и чумата, съветвам ви да го избягвате доколкото е възможно, както в къщи и вън от къщи, тъй и по баловете и вечеринките. Още не са по-малко опасни студените питиета, отколкото студения въздух. Когато тялото е потно, ако злоупотребим в някое твърде студено питие, стомахът ни ще изстине премного, от дето ще се разделят и по другите части на тялото. Кръвообращението, което е било твърде силно, става бавно; общата топлина намалява, попотяването незабавно престава, и нещастие на този който, в подобно едно време, не стане да поднови движението. Кръвта се съсредоточава към вътрешните съдлини (съдове) и следствието на един плеврит, на една пневмония или на един бронхит, който може да се измени в охтика, е неизбежно. Най-доброто е да избягваме студените питиета, както избягваме и течението на студения вятър, и да си погасяваме жаждата с един сироп, един чаен пунш, или само чай. Наконец, ако се случи да пиете студено питие, то пийте го малко по малко и медлено (бавно), тъй щото да дадете време на питието да се стопли преди да стигне в стомаха, най-доброто средство да си погасите някой жаждата. В подобно отношение, щом свършите, не е зле да станете да се движите; най-доброто средство да произведете една реакция която да уравновеси топлината що е изгубило тялото ви. При това, позволете ми още да ви кажа, че, даже зиме, най-здраво ще бъде да става някой рано, като избягва да си ляга късно; понеже вечерният сън разхладява кръвта, коги (докато) сутрешният я сгорещява. Наконец, имайте за правило един много редовен живот; най-добрата хигиена да запазите здравето си и младината си. Един хигиенист.

Практически съвет. Против епилепсията. Епилепсията, или по нашему външно падане и прочее, е една нервическа болест, съвършено хроническа, на която припадоците се отличават по едно внезапно изгубване на себе си, със спазми, замайвания и други разни признаци, все еднакво за същото лице, но разнообразни между много лица. Във някои, припадока е внезапен и силен, без никакво предварително появление; във други, които са повече, появленията се явяват чрез някои заплашителни знакове, които обикновено се състоят във чувствоването на един дим, на една топлина или едно разхлаждане, на едно гъделичкане или изтръпване; тези предварителни появления произхождат от някое място на тялото или някой член и възлизат към главата; по някога те се явяват под спазмодически леки удари, под халюцинации и прочее. Болестта се явява под два главни образа: един силен или тежък образ, един слаб или лек образ. Във първата случка, като издаде един писък, болния пада като блъснат, изпит, без съзнание; диханието спряно, чувствителността и всичките способности са унищожени. Във продължение от 30 до 50 секунди, бледността на лицето се заместя от една жива червенина, и спазми се появяват във някои мускули, като: на лицето, на езика, на гърлото, на гръкляна; после спазмите се простират по тялото и по членовете. Челото се набръчква, веждите се приближават и клепачите, полузатворени, допускат да се виждат очите като се въртят спазмодически; лицето начумерено, челюстите се отварят и затварят дето по някога ако езика се случи отвън, се наранява. Във това време устата се запенва и пяната бива кървава ако се рани езика. Тялото и членовете, под влиянието на спазмите, се превиват и осукват навсякъде. Диханието от нередовно става редовно и припадока се свършва чрез едно силно изпотяване. Често в това време, се забелязва неволното изпускане на пикочта; кръвообращението се поправя, нечувствителността само остава за няколко време. Във втората случка, или лекия образ, болния дощъща (достига до) залис, със мимоходно изгубване на себе си; ако е седешком, не пада сякога; ако е прав, има време да се подпре или да предвари падането. В случай че падне, във няколко секунди той се въздига, и подир едно замаяно положение от малко време, той си дохожда в нормалното положение. Във някой случай, удара бива твърде слаб; болния се повъспира (спира за малко) между един разговор или между някое занятие и във няколко секунди той си начева разговора или работата безсъзнателно на това що се е случило. Често тези неща се случват нощем (когато си искат / внезапно) без да се догаждат дълго време. В единия и в другия случай, припадоците нямат нищо редовно; те може да бъдат на скоро и на раздалеч (рядко). Разполагателните причини към тази болест са често от наследствие; производителните причини се състоят от една силна болест, като тифозната треска, която не се е развила редовно, от едно силно душевно смущение: едно оплашване, стряскане, на пример, и прочее. Прогностиката е сериозна, понеже независимо от опасността под която се намира болния на всеки припадок, той във продължение на няколко време може да падне под важни изменения както във характера тъй и в умствените и душевни способности — които се атрофират. Седалището на болестта е непознато. При всичко туй, повече от физиолозите го поставят в нередовното раздразнение на гръбначния мозък. Въпреки всичките разни опити от векове, епилепсията е още в числото на най-неизлечимите болести. Официалната медицина почти сякога се нахожда без сполука при разнообразните лекарства, които употребява, като: беладона, атропин, нитрат аржан (нитрат сребро/сребърен нитрат), сулфатото, дигитал, арсеник, бромурите, а особено бромура със потасиум, хидротерапията, и прочее. Магнетизма не лекува сякога, особено когато болестта е вехта (стара); но във началото, т. е., в първите години, със постоянство, един добър магнетизатор може да бъде уверен да излекува повече от две трети, коги (докато) медицината не лекува ни една стотна. По някога се изисква да се разбудят някои служби (функции), но изобщо се изисква нервическата система да се укротява чрез сякакви средства. Човешки магнетизъм. — Поставете се пред болния, направете за няколко време напречни паси върху челото, разхладителни духания, после паси от голямо течение от главата до краката. По сетне направете медлени (бавни) паси, които да начеват от главата и да слизат от страна на гърдите до стомаха; по-после, от гърдите до края на краката, за да се напои от магнетическата течност всичкото тяло. Подир 15, 20 минути, поставете се от лява страна на болния, гудете (сложете) лявата си ръка на челото, а дясната върху тила на врата и ги дръжте от 5 до 10 минути; по-после, с дясната ръка разтрийте вратните жили със върха на пръстите, подир което със същата ръка направете провлекателни разтривания по всичката гръбначна кост, от малкия мозък до края на бъбреците. Като поставите ръката си върху малкия мозък и малко по малко я смъквате надолу по гръбначната кост, ще се уверите че всичките места не са под една и съща топлина; едни имат топлина над нормалната, други под нормалната; това показва че действията са някъде медлени, а някъде преувеличени. Чрез поставението на двата пръста на едната или на другата ръка, трябва да се разбудят първите и да се укротят вторите, за да се уравновесят действията. Лечението трябва да бъде редовно; засяданията от 30 до 50 минути, завършвани с паси от голяма точност от главата до краката, и провлекателни разтривания върху гръбначната кост, ката ден, или през ден, до колкото е възможно все във същото едно време. По някога, случва се, във началото на лечението, дето числото на припадоците се умножава вместо да намалява, или се случва във време на засяданието. Това е един добър знак, който не трябва да обезсърчава ни болния, ни магнетизатора, понеже, не подир много време, ще се появи едно важно подобрение. Във няколко седмици ако не се появи никакво изменение, трябва да се намери средството дето да се преспи болния, тъй щото да можем да се ползваме от неговите инстинктивни способности като е във това положение; във всеки случай, не трябва да се обезсърчаваме, додето не потърпим поне 2 или 3 месеца с прилежателно старание, понеже немислими излечения се са сполучвали подир едно дълго време, без болния да е досетил нещо в първите времена. Спомагателни средства. Магнита, магнетисана вода от човешки магнетизъм; студена магнетисана вода със която да се разтрива сутрин и вечер гръбначната кост. Храна лека и тоническа; упражнение, развлечение; да се избягват уморяванията и душевните тревоги. Лечителни примери. Магнетизаторите и разните писатели, които са писали върху магнетическото лекуване на хората, са публикували голямо число излекувания. Мпал, във своето изложение на извършените излекувания във Франция чрез магнетизма, цитира 13 излекувания; Лафонтен, във Знанието да се магнетисва, уверява да е лекувал 20 случая, от които 16 са се излекували; Диупоте, Оливие, Рикард, Комет и други цитират много случаи, и прч. Във всеки случай аз няма да цитирам освен два случая, добити от моята собствена практика. I. – През ноември 1883 г., Г. И. Тоом, богат американски жител из Филаделфия, дохожда и ми поверява дъщеря си, на 19-годишна възраст, която, подир едно уплашване, станала епилептична от 12 години насам. Припадъците дохождаха твърде редовно, като неделя, почти на същия час. Във първото заседание, един припадък се появи. На второто заседание, тоже се появи един припадък, само беше по-слаб. Във продължение на няколко дни, припадъците, като се явяваха произволно, изкуствено се измениха на чисто нервически припадъци. На 13-ия ден, подир 3 или 4 дни прекарани без никакъв припадък, един припадък по-силен от предишния, се появи самоволно. Този припадък беше последният. Болната, която лекарите на двата свята не можаха да излекуват, беше вече излекувана. Младата девойка със баща си, подир няколко месеца, оставиха Париж и се отправиха през Англия за отечеството си. На 6 февруари 1884 г., Г. Тоом, за да ми потвърди доброто положение на дъщеря си, ми отправи следното писмо: Прекрасни Господине, Аз говорих за вази във Лондон, наскоро ще приемете визитата на Г. Акермана, който ще дойде под моя препоръка, да се подложи на вашите опити. Благоволете да ми изпратите няколко броеве от вашия Магнетически вестник, когото ще раздам на тези, които се интересуват да го узнаят. Г-жица Ивана ви изпраща приключеното тук..... като ви моли да имате доверието във нейното вечно признателство. Ако намирате за нужно, можете да публикувате протокола на нейното излекуване. Благоволете .... И. Тоом. Това излекуване аз го публикувах във Магнетическия вестник т. 22, стр. 268 (през юни 1884 г.); от това време аз съм без никаква новина от страна на фамилията Тоом. II. – Следващия случай го извличам от годишния рапорт на магнетическото дружество във Франция, върху придобитите клинически излечения на дружеството (магнетически вестник, т. 25, стр. 15). „Подир едно силно уплашване във началото на 1888 година, Г. Антресангл, 38-годишен, улица Мадагаскар, № 8, пострада от една епилепсия. Припадъците обикновено дохождаха сякога през 4 или 6 недели. Изобщо здравето не е добро, охота капризна, глава тежка; запек, безсъние и общо боледуване, особено когато припадъците са наблизо. Подир припадъка, той остава няколко дни в едно замаяно положение, което го отстранява от сякакво занятие. Той дойде в клиниката през май 1890 год. Незабавно общото му положение се подобри. В продължение на три месеца, когато той се считаше вече като излекуван, по следствие на едно твърде силно вълнение, му се появи един припадък. При всичко туй, този ненадеен припадък не остави обикновените замайвания и сътресения. Той дойде още няколко пъти; най-накрая, през февруари, като се чувстваше съвършено добре, остави лечението подир 16 заседания. От тогава нямахме вече никакви новини от негова страна.“ Магнитът се е много употребявал против епилепсията. Парацелс, Месмер, Уизер, Хенсиус, и прочее, цитират доволно излекувания. В Наблюденията и изследванията върху употреблението на магнита в медицинско отношение, Андри и Турет рапортират осем епилептични наблюдения, лекувани чрез магнита на игумена Лю-Нобл. От тези осем случая два са нямали никакво следствие, три са се подобрили и три са се излекували. Аз ще се задоволя да цитирам само два случая, най-кратките, от излекуваните. 1. – Госпожица А....., на 42 години, с телосложение твърде деликатно и родена от майка епилептична, паднала към 14 или 15-годишна възраст под силни епилептични припадъци. Те се проявяваха чрез свиване на краката и ръцете, подир което тя изгубваше себе си и беше 4, 5 часа под силни спазмодически вълнения. Подир един от тези припадъци, тя има около двадесет дни погледа си развален. Подир един друг припадък не по-малко силен, тя остана на постелка и си беше изгубила думата три дни; подир тези три дни, тя падна под един друг припадък, под когото ѝ се откри гласът и можа да продума както по-преди. „Г-жица А... беше употребила едно голямо количество лекарства, за да подобри положението си. От дълго време тя беше под медицинските официални средства. Един хирург 28 пъти ѝ пуснал кръв, почти 8 пъти през годината. Един друг ѝ дал 40 очистителни лекарства. Злото, вместо да се подобри от подобни лекарства, то се умножило повече. Припадъците начнали да дохождат три пъти в неделята. Изнемощена от давността на болестта, от голямата сила и честото дохождане на припадъците, госпожица А... падна под едно лошо умствено положение, което се отличаваше с мълчаливост и неумение. Съвършено тя беше станала неспособна за никаква работа и беше напуснала всичко. Под това положение тя прибегна към г. Игумена Лю-Нобл, който ѝ постави магнита, през месец август 1778 г. Подир това нечувствително положение злото начна да се укротява. Във продължение на три месеца всичките несгодни признаци се разпръснаха; и от това време до днес, което е едно разстояние на четири години, те не са се подновили никак. Г-жица А... днес се радва на едно добро здраве; тя начна да се занимава като шивачка със своето занятие, както по-преди“. II. – „На 20 април 1779 г., г. Обе, паметник на г. царския хирург във Вернон, се повика да види сина на едного винаря от този град на име Б... – Детето, на девет или десет години, имаше един силен епилептичен припадък, съдружен от всичките случаи, чрез които се отличава тази болест. Подир разни въпроси, г. Обе, като се научи, че то е имало и друг път подобни припадъци, предложи на бащата да употреби тези мерки, които лекарите употребяват в подобен случай; но бащата, като беше решен да употреби магнита на игумена Лю-Нобл. Г. Обе се съгласи. Той рапортува, че на 31 август от същата година, което е четири месеца и десет дни, детето не е почувствало никакъв припадък. Това е потвърдено от едно свидетелство на г. Обе, във което той отдава всичко на магнита. Детето продължаваше да бъде здраво от този припадък, докато умря от едно падане от високо място подир една година.....“

Природно лечение. Източникът на най-добрите неща се нахожда в естеството, оттам са произлезли най-полезните неща за човечеството. Следователно природното лечение проникнато между масата на населението е по-коренно и по-полезно за човека отколкото изкуственото. В днешните времена ако и леченията на болестите да стават под разни начини, но най-общоприетият начин е лечението чрез медикаменти, понеже школската и академическа наука изобщо това учи и проповядва, въпреки природните закони. При всичко туй, явява се един селянин като Приесница (Винсент Присниц), един возач като Шрота (Йохан Шрот), както и други подобни, и без никакво навътре лекарство, само чрез една студена вода, лекуват най-упоритите болести, даже и тези, които изкуственото лечение е изоставило и провъзгласило като неизлечими вече. Този последния начин се именува природен, понеже чрез него се лекува по един естествен път болестите, като се ограничава в една проста диета нераздразнителна, и в употреблението само на водата, или, с други думи, като се зема за основа топлината и студенината. Този е начина на превъзходното прочуто заведение, построено във 1883 година и уголемено на 1892 г., в град Лайпциг от Г. Лудовик Кухне (Луи Куне). Лудовик Кухне (Луи Куне), според неговото описание, е бил син на един баща, който е умрял от канцер (рак) в стомаха, и на една майка която е била слаба и болнава почти през целия си живот, и която отдавала причината на своите болести повечето на лекарите. Той като достигнал на една двадесетгодишна възраст, начнал да досеща себе си не тъй добре както е бил; белите му дробове както и главата му начнали да го безпокоят; тялото му не можало вече да се движи и изпълнява службата си както преди. „В такова едно положение като се намирaх, нямаше какво да направя, казва той, освен да прибегна към медицината, от която никаква полза не придобих. В това време, 1864 година, прочетох едно обявление издадено от някои приятели на природното лечение. Това разбуди любопитството ми; незабавно аз се отнесох до това дружество и попитах едного от тях като какво трябва да направя против силните болки, които чувствувах в белите си дробове. Той ми препоръча едни студени припарки (компреси) върху гърдите, които доволно добро действие произведоха. От тогава аз следвах наставленията на това природно лечително дружество. Но подир няколко време, в 1868 година, брат ми пада тежко болен, без този естествен начин да може да му спомогне. В това също време се беше прочул естествения начин на Тодора Хана, който имаше голяма сполука. Брат ми реши да отиде там и се завърна подир няколко дни много по-добре. Аз сам тоже припознах превъзходството на тази естествена метода и начнах да я следвам с пълно доверие. Всичко което тази природна метода препоръчваше, аз го вършех с най-голямо прилежание: бани, водни и слънчеви, обвиване в мокри платна, душове, клистири, диета — всички точно се изпълняваха. При всичко туй ползата беше временна, едно само улекчение; в същност болката, на която носех зародиша в себе си от наследство, напредваше. Необходимата нужда ме застави, продължава той, да стана един от най-добрите наблюдатели на природните закони, върху които аз съставих нов начин на действие, чрез когото можах да помогна както на себе си, тъй и на другите. Върху началата на този нов начин, аз основах и съставих книгата си под название: Нова лечителна наука основана върху единството на болестите (Nouvelle science de guerir basée sur le principe de l'unité de toutes les maladies)“. Съчинението на Г. Лудовик Кухне е едно от най-любопитните, още и не малко поучително, особено за лекарите. Ние го препоръчваме изобщо на всички тези които страдат или търсят някакъв добър лечителен начин — съобразен със естествените закони. То е преведено на всичките езици. Този който желае френския му, или на друг някой език, превод, няма освен да се отнесе до редакцията на „Здравословие“ за да му се достави. Според заглавието на своята книга, както по-горе казахме, Г. Кухне зема една и съща причина на всичките болести, следователно едно и също трябва да бъде тяхното лечение, казва той. За него болестите, под какъвто вид и да са, те са произхождение на една чужда материя неодобряема (несъвместима) с телесните елементи и несъобразна със жизнената сила, която търси средство да я изгони. Без да се впущаме в широки разисквания върху тези мнения за причината на болестите, ще говорим, сега за сега, само за неговия лечителен начин, който се състои от бани с топла водна пара (това което ние наричаме паралка / парна баня), от прохладителни бани на средната телесна част, и от студени бани на седалището. Тези са най-главните негови средства чрез които той лекува всичките силни и хронически болести без никакво вътрешно употребление. За по-ясно обяснение, ще преведем из неговата книга един пример на един болен който е страдал от едно сърдечно страдание съединено с хидропика (воднянка) и лепра. Господин И. Ф. Р. от Батавия, остров Ява, е преживeл 24 години като търговец в това място без да е пострадал освен по някога от треска, очибол и рани по краката. Тези признаци ни са достатъчни за да узнаем, че тялото му не се е нахождало добре, но е било претоварено от чужди елементи по разните си части, които са ферментирали по-лесно от тропическите топлини на Батавия отколкото в нашата умерена зона*) По нататъшното течение на този рапорт, който е твърде интересен, ни дава най-явните доказателства за справедливостта на това утвърждение. През Ноември 1879, Г. Р. е имал зад ушите една голяма буца, която била излекувана, т. е., потушена или премахната от там. Премахнатите тези болнакви елементи са си търсели изход другаде, и тъй подир няколко време единия от пръстите му се подува толкова щото при изобилната гной която е изтекла, излязла е и една малка кост. Едвам пръстът заздравял ето че се появило едно кръвотечение из червата. Непогрешим знак, че хемороидите са се дръпнали към вътрешността. Не след много време се появила една рана на левия му крак която се продължила доволно дълго време. „От претоварването на чуждите тези елементи, на Г. Р. краката били всякога студени, потта също и той страдал често от треска. През Февруари 1882, нападнала го една треска по-силна от преди и го държала няколко дни. Обикновеният му лекар обявил на Г. Р. че положението му било твърде опасно, понеже болестта му била от един вид лепра; той го съветвал да отиде в Европа на някои бани за да се излекува. На 13 Април 1882, Г. Р. напусна Батавия и в Бал се съветвал от професора И., който, като намерил една кървава топлина, го изпратил в баните на Кранкенхел (Горна Бавария), като го препоръчал на Д-р Х. В продължение на това лечение, на Г. Р. се появило на дясната му ръка едно червено петно, което под никакъв начин не изчезвало и което било знак на една силна хроническа вътрешна треска. Към края на лечението, Г. Р. се досещал по-добре, но през есента се появили още много други червени петна по тялото му; следователно хроническото трескаво положение не се е било освен увеличило. През месец Април 1883, Г. Р. се завърнал в Батавия дето червените петна по тялото му се изгубили, по причина на топлината която като го потяла, изкарвала една голяма част от чуждите елементи които се нахождали в тялото му. Като пристигнал в Батавия, през месец Май, той паднал болен от една болест на сърцето, което отбивало (биело) много; по-после паднал още под силни трески, тъй дето бил принуден да се отправи към лекаря си, като мине пак в Европа; през месец Май 1885, той се подложил под ново лечение в Европа. „От гореказаното явно става че лечението в баните на Кранкенхел не е могло никак да пречисти болезнената причина на Г. Р. Болнавият зародиш е останал в тялото му, понеже щом се завърнал на мястото дето е седалището му, болката се появила пак. Неговото съдене (климат) под един климат не тъй горещ както е Европейския, е съдействувало да закрепи неговата хроническа болка под едно потайно положение, положение което в тропическите места се изменява. Тъй, неговото излекуване е било нагледно, отколкото точно, понеже зависило от изменението на климата, а не от пречистването на болните елементи. „Като пристигнал в Европа, Г. Р. се установил във Фрибург (Баден), и се заел единствено за своето лечение под наставлението на неговия обикновен лекар и на Д-р Н., придворен съветник. През есента, червените петна се появили навред и по-силни от колкото били на 1882 година. Това беше явен един знак че чуждите елементи в него се са умножили повече. Като естеството на това червено изриване, подобно на скарлатината, както и другите признаци на болестта били тъмни и невразумителни за лекарите, те обявили на Г. Р. че трябва всичко да чака от природата, понеже баните, които му били определили за през 1886 г., усилвали положението му, и правели малко по малко болката му по-хроническа отколкото била. Нагледно извън той изглеждал като здрав човек, но вътрешно той бил под едно лошо положение; той станал меланхолик, капризен, плашлив, обезсърчен и отчаян от живота си. Безполезно като търсил улекчение на болките си чрез най-изкусните лекари до 1888, той морално бил вече изгубил сякаква надежда. При всичко туй, по необходимости, той бил принуден през Януари 1889 да се завърне в Батавия. Щом той пристигнал, болката му взела по-силен характер; биенето на сърцето му се умножило; една непрестанна треска малко по малко изчерпвала силите му. През Ноември 1889, треската станала несносна, краката му се подули и отбиването на сърцето му станало анормално и застрашително. Освен това, местните лекари обявили че тялото му било заразено още от лепра, понеже се са намерили микроби от тази болест. Тъй като тази болест е много опасна и заразителна, лекарите били задължени да го принудят да остави мястото и да замине пак за Европа. През Декември на 1889, той се потеглил пак за Европа. Фрибургските лекари узнали неговата лоша участ. В това отчаяно време един негов приятел го подканил да се адресира до моето заведение. Г. Р. незабавно тръгва за Лайпциг на 20 Март и начева лечението си от 24 същия месец. „Г. Р. беше за мене един пример който рядко се среща. Неговото тяло беше съвършено разстроено от чуждите елементи. Около врата си той имаше една гуша, по причина на която предният му врат му трудно се отличаваше. Върху челото му се нахождаше едно подутие около 2 сантиметра дебело. Лицето му и главата му изцяло бяха се срасли от дебелина и клъстина (плътност) на кожата, по причина на която очите му бяха станали малки от подутието на околността. Жабата (язва/гангрена) на десния му крак беше гангрена, цяла и оттекла (оточна); отока като се простираше нагоре, схващаше крака на Г. Р. тъй щото той мъчно го движеше. Чуждите елементи по другите части на тялото му, се нахождаха съразмерно във врата и главата му. Смилането на ястието съвсем беше повредено. Болния от година не можеше вече да изхвърля, както се следва, чрез червата и чрез бъбреците непотребните на тялото материи. Неговата сърдечна болест беше тъй дето не му даваше нощем никакъв покой. Крайниците му бяха твърде студени и имаха един цвят синьо-темен. „Г. Р. незабавно се подложи под моето лечение, на което добрите следствия не се забавиха да се появят. Първите промени се появиха откъм смилането на ястието; излишните материи, които червата изхвърлят, както и пикочта, начнаха още на третия ден да дохождат редовно. Излишните материи друг път дохождаха на два дни или три дни, и то с помощта на клистира; коги (когато) сега те дохождаха два, три пъти в деня, и надминуваха доволно количеството на нещата които се земаха за храна. Пикочта която беше сякога ясна и прозрачна, стана мътна, знак че тя обема доволно чужди елементи. Болния тоже още от втория ден се почувствува по-добре, при всичко че беше постоянно уморен. Това уморяване беше следствие на усилията които полагаше тялото за да се изгонят чуждите елементи. Тези усилия бяха тъй много дето не оставаше почти вече сила за другите служби. Г. Р. се поте́ше денем и нощем, тъй щото той изхвърляше много чужди елементи през кожата. Но като не получаваше вече до толкова чужди елементи чрез храната, и като смилането на ястието беше вече поправено, той можеше да изхвърля голямо количество от старите чужди елементи, които се нахождаха в тялото му, тъй щото се проявяваше едно тайно изменение, но във всяко отношение явно във формите на тялото му. „Това, което беше най-забележително, то беше начина по който гангренясалия пояс, с темен черникав цвят, 4 пръста широк и сгърчен като суха кожа около жабата на десния му крак, се беше изменил. Изначало той беше черно-темен, сетне малко по малко стана червено-синкав, и от червено-синкав се преобърна на червено ясен, но големината на краката му се увеличи съвременно. Гангренясалия пояс съвършено се преобърна на вода. Десния крак се уголеми тъй дето двоен и троен стана от колкото беше. Той се съвършено сцепи и произвеждаше големи болки и безпокойствия на болния. Но това действие позволяваше явно да може да се наблюдават измененията и разединенията на чуждите елементи. До като последните тези обемат едно място от два или три кубически пръста като бяха сухи и гангренясали, сега им трябваше един обем повече от два кубически крака. Това изневерително (изменятелно) действие показва явно още че гангрената не е била освен масата на чуждите засъхнали елементи от голямата трескава вътрешна и тайна горещина, под едно постоянно положение. „Извънредната жизнена сила спомогна щото болния да може да претърпи тази сериозна криза която се появи в него. Ако и да не можеше да се движи много, поне той се поте́ше доволно в хидропическите части на своето тяло подир всяка баня, тъй щото му бяха достатъчни четири недели за да изкара всичката вода из тялото си. Щом това се извърши, той можа да ходи свободно, и успехът на лечението стана явно забележителен. Той се чувствуваше като подмладен и едно лечение от четири месеца достатъчно беше да измени съвършено неговия безобразен образ. Сърдечната му болест както и хидропиката бяха изчезнали съвършено и той беше напълно здрав; неговия отчаян живот се замести от едно радостливо състояние. „В Батавия никой не вярваше че той е тъй оздравил; писаха от там че няма да го приемат в Ява ако микробите от лепрата не са изчезнали. На това основание Г. Р. беше принуден да се подложи на едного специалиста в Хамбург за да го разгледа добре в това отношение. Това изследване се продължи четири недели за да може навярно специалистът да се увери че той е свободен вече от тези малки животинки. „Знаменити лекари, които бяха го гледали преди, потвърдиха неговото съвършено излечение подир едно четиримесечно лечение у мене.“ Книгата на Г. Лудовик Кухне е действително удивителна по съдържанието си; смеем да я препоръчаме всекиму по нейното просто и натурално изложение, а още повече по нейното полезно и интересно за всекиго съдържание. От нея в две години разстояние се са изхарчили повече от 20,000 екземпляра; за малко едно време тя излезе на шесто издание. Това достатъчно показва че тя е станала доволно популярна. Тя е от 550 страници, формат доволно голям; има цена 8 франка. ____________________________________________ *) Господин Кухне (Куне) приписва на чуждите на тялото елементи някаква си подвижност, от която посредством топлината, те шупват и произвеждат болестите.

ФЛАНЕЛАТА. Фланелата е едно облекло от най-необходимите и от най-потребните, особено зимно време. Този плат има за преимущество специално да попива потта и да държи топлината на тялото в едно равно положение; което ще каже че фланелата донейде пропъжда простудата. Но трябва ли от това да заключим че всички трябва да носим фланела? Явно е, че не. Тези, които са хропотничави (кашлящи/болнави), които се потят лесно; тези които са слаби в гърдите и които имат деликатно здраве; още – старите хора, които са изгубили всякаква енергия, може да носят фланела: тези, без да изгубят нищо, всичко може да спечелят. А всички тези, които се радват на едно добро здраве, които са корави (здрави) и силни, както нито се потът (потят), нито хропотничави стават, но са принудени да носят това облекло: те ще станат чувствителни на студа. Следователно като е лишен човек от горните слабости, той няма нужда от фланела. Сърцето и алкохола. От ден на ден главните действия на алкохола се указват чрез опита; авторитетните науки, печата, катедрата известяват че тази обществена язва поразява човека не само в мозъка, но още и в сърцето; нещо което се засвидетелствува от Лондонския медицински факултет чрез следующето клиническо действие. Един лекар в клиниката се обръща към един ученик и му казва: — Бъдете тъй добър дето да преброите тупкането (пулса) на сърцето ми, тъй както съм прав. Ученикът преброи 74 удара. Г. Ришарсон седна върху един стол, и изново моли ученика да преброи пак пулса му. — Сега аз намирам 70 удара, казва ученикът. Г. Ришарсон подир това легна на едно канапе, и моли пак да преброи ученика ударите на сърцето му. — Любопитно нещо, казва ученикът, сега аз не намирам освен 64 удара. — Това не е никак извънредно, отговори опитният лекар. Когато някой легне, сърцето почива; затова и нощем (когато искаме) си лягаме, за да може то да си отпочине. Когато сте легнали, сърцето ви бие 10 пъти по-малко на минутата, което отговаря на 600 тупкания по-малко на час. Като земем например средното число, което е 8 часа сън нощем, ще намерим една разлика от 5,000 тупкания за нощта. На всяко тупкане, сърцето изхвърля 6 унции кръв, следователно то изхвърля в продължение на съня за една нощ 30,000 унции кръв по-малко, отколкото денем. Следователно сърдечното работене нощем е значително намалено, и това е необходимо за спокойствието на тялото. Напротив, ако земем едно, даже малко, количество алкохол, което има за действие да забързва сърдечното тупкане, то ще намерим едно следствие съвсем противно: вместо да намалим сърдечното тупкане с 30,000 пъти, то ние ще го увеличим с 15,000. На утрешния ден като станем, ние се намираме по-уморени и по-неспособни за работа, отколкото преди да си легнем. Ето логичното тълкувание на тези главоболия, стомашни и други неудобства, които започват след една извънредна вечер, в която са се употребили няколко малки чашки от алкохолически питиета. Предположете че това действие става привичка в човека, той ще се намери след това неусетно в пълна физическа и морална слабост, произходяща от ежедневното поглъщане на една доза алкохолическо питие. Този опит доказва повече от веднъж че алкохолизма е, както го казвахме по-горе, една истинска обществена язва. Способ против отравянето. В случай на отравяне или подир едно тежко несмилане на ястието, доде дойде лекарят, направи следующето: В една малка лъжичка от сладко с топла или студена вода, размеси една пълна лъжичка, също със сол и толкова мустарда (горчица), и го дай да го изпие болния. Щом го изпие, то действа като еметик (повръщателно): всичко, което има в стомаха, се избълва. Подир това дай на болния белтъка от яйцето, за да обере останалата отрова, а още по-сетне дай му и една чаша кафе. Тези последните няма да се дадат, освен като стомахът се уталожи от бълвоча.