Ани

Година III. 15 декември 1895 г. Сливен, Кн. VIII. — IX. Бани на въздух и на светлина. (Система Рикли) Тези бани е приложил на практика друг един забележителен последовател на природното лекуване, Арнолд Рикли, който има много общо с Кнайп. Кнайп има 72 години, Рикли – 70. И единият, и другият са употребили най-голямата си част от живота в практикуване и изучаване на природните лекувания, които се стараят да направят достъпни и за най-долния (най-бедния/обикновения) член от обществото. И единият, и другият са заклети врагове на фармацевтическата официална медицина, която пълни организма с нови отрови и при туй държи монопол; медицинското знание било с цел на експлоатация, било да криви си понятията за лекуването. Лична гледна точка на г. Рикли. — Всяка класификация или подразделение на болестите, измислени от медицинската школа, са чужди за системата на Рикли. Той обръща всичкото си внимание върху целия организъм, върху степента на неговото неравновесие и върху темперамента на болния. Каквото и да бъде лекуването, то почива върху едно точно разпределение на топлината на тялото, преноса (регулирането) и отдръжката на тая топлина чрез добре приспособени приложения на природните деятели (природните фактори – слънце, въздух, вода), които съставляват единствените средства за действие. Чрез тяхното всекидневно повторение, те достигат една степен на мощност, за която можем да си дадем сметка само при личното и постоянно практикуване. Рикли отхвърля всякакви вътрешни лекарства, всяко специфическо действие и той не прибягва към туй последното, освен само в случаите на местни болки, но като подчинява всякога местното действие под общото лекуване (както и Кнайп). Той гледа да действа най-първо върху нервната система, като съществен принцип на организма ни, а действането върху нервната система е най-пълно и най-енергично чрез кожата. Кожата е, действително, от всичките органи най-пристъпна (най-достъпна) и която представлява най-голяма повърхност; тя е най-превъзходният орган на дишане и отлъчване влаги, а при това и като най-връхна част на тялото ни, съставлява един от полюсите на безбройни разклонения на цялата наша нервна система. Тя образува така премия (прекия) посредник между външния свят и целия наш организъм. Чрез кожата се досеща (докосва/засяга, от диалектното досявам) най-първо нервната система всяко добро или лошо впечатление. Да обсилим (укрепим / засилим) кожата, като я докараме до нейните нормални функции, т.е. като ѝ възвърнеме собствената еластичност, — такава е целта, която имаме да постигаме. Една кожна специална гимнастика е необходима и се извършва, като се подложи кожата на едно разменно (променливо / алтернативно) движение от продължително и често повтаряно свиване и разпускане. С една дума, еластичната сила на кожата трябва да бъде изкуствено възбуждана по цялата повърхност. Могъщи помощници на това са известни природни деятели (фактори). Слабото състояние на кожата, изгубването на еластичността ѝ се дължат главно на нейното затваряне под дрехите; това положение съставлява за кожата една дълга агония и противоудар на туй болнаво състояние е неизбежно фатално за целия организъм изобщо, а в частност за тия органи, които трябва да вземат върху си всичките функции, които кожата не може вече да изпълнява. Ние се въртиме в един лъжлив кръг (омагьосан кръг), който най-първо се отразява върху нервната система. Г-н Рикли действа върху цялата кожа; природните деятели, които оползотворява на първо място, са: светлината, въздуха и слънцето. Той ги прилага под вид на: 1) бани на въздух и светлина* и 2) бани на слънце. Тези последните образуват допълнение на първите. Ходенето на бос крак е, между другото, за него от една голяма важност. ________________ *). Тук под думата светлина се разбира не прякото влияние на слънчевите лъчи, а тяхното отражение на сянка денем. ________________ Банята на въздух и светлина се прави рано сутрин и почва колкото се може преди изгрев слънце. Той е обобщил тази нова и смела практика само след четири години практикуване върху самаго себе и в най-различни атмосферически условия, а от 1869 година насам я прилага редовно на болните в заведението си в Veldes (днес Блед, Словения). Банята може да трае от четвърт час до 4 или 5 часа, според състоянието и темперамента на болния и атмосферическите условия. Тя произвежда едно общо и повърхностно изстиване на тялото, едни тръпки по кожата, която се покрива от червени пришки (вълни от настръхване / гъша кожа / зачервявания), вследствие свиването на кожните жлези. На това свиване наследва едно леко разпускане, червените пришки изчезват временно, за да се появят отново. Тази именно периодичност на свиване и разпускане съставлява кожната гимнастика. Доброто следствие на банята зависи от честото повторение на свиването и разпускането: болният ще се грижи да минава често от сянката под прякото действие на слънчевите лъчи, за да усили повече впечатленията на кожата. В облачно време свиването бива по-дълготрайно и в такова именно свиването трябва да преобладава в тая баня. След банята болният се облича и вървежа приготвя втората част на лекуването, а именно въздействието (реакцията). Това последното ще бъде съвършено, само когато се появи едно силно изпотяване; туй ще съставлява втората фаза на кожната гимнастика, като произведе разпускане на кожата. Изпотяването се получава чрез: Баня на слънце, или слънчева баня, която се извършва по следния начин. Вълнени покривки, върху които болните се простират (лягат), се нареждат върху някоя добре осветлявана от слънцето тераса. Главата и темето са на сянка. Слънчевата баня трае един час; около четиресет минути се посвещават за излагането тялото голо на слънцето, като болният се обръща разнообразно, за да се напекат еднакво всичките части; под непосредственото действие на слънчевите лъчи голото тяло се затопля, но малко се изпотява. През останалите двайсет минути, болният бива обвит в покривката си и тогаз именно почва едно изобилно изпотяване. Слънчевата баня незабавно е последвана от една водна половин баня (частично потапяне / обливане) със съответно 22°–25° вода, наредена (предписана) според темперамента на болния. Прилагането на водата след слънчевите бани има за цел да затвори порите на кожата и да втвърди тая след омекчителното действие на изпотяването; при туй водата действа и като отдръпвателка (деривативно / отвеждащо средство) на кръвта от горе на долу върху целия организъм. В случай на лошо време парните бани система Рикли*) заместват слънчевите бани. ____________________________ *). Гледай „Здравословие“ Год. III, кн. II, III, IV. ____________________________ * * * Г-н Рикли, създателят на баните на светлина, въздух и слънце, е достигнал да ги прилага и урежда с една неотречима точност. Организмът на човека, казва той, е направен да живее в атмосферата: той влиза прочее в своя същински елемент, когато го изложиме на действието на слънцето, въздуха и светлината. Водата, като природен деятел, и нейните приложения идат на второ място то и възстановяват със своето отдръпвателно (деривативно) действие разваленото равновесие чрез изпотяването. Водата след слънчевите бани трябва да бъде умерена, а не студена, за да се не получи голямо сътресение на нервната система след действието на слънцето. Като допълнение на своето лекуване, г-н Рикли е въвел в 1872 г. колибите на открит въздух, съвършено отворени отпред и снабдени с вентилация в горната си част, които служат денем и нощем за жилище на болните му. По-нататък ще изложим по-пространно (по-подробно) неговата система на тези толкова полезни бани, а тази си статийка ще свършим с неговата толкова проста и точна концепция върху природните деятели: Водата действа наистина, но по-горе от водата, казва той, се намира въздухаът, а още по-горе, над всеки друг природен деятел, разлива се светлината. Именно светлината изпълнява най-важната роля на органическия живот. Година III. 15 януари 1896 г. Сливен. Кн. X. Баня на въздух и на светлина. (От А. Рикли) Теоретическа част Човекът, т.е. най-висшият организъм на жизнената еволюция сред светлината и въздуха, досега не е познавал добре важната роля на тия два най-енергични, най-животворни флуида: въздуха и светлината. Не само той не е познавал тяхната важност, но и като естествено следствие, твърде малко ги е оползотворил; тяхното благотворно действие се е вземало под внимание само във вътрешно отношение за развитие на гърдите (дишането), додето тяхното външно действие, не по-малко важно като стимулант (стимул) за нервната и съдовата мрежи, разпространени по кожата, стои не съвсем разбрано. И наистина, кожата, която е в прикосновение (контакт) с външния свят, се състои от една тънка тъкан, изобилно напълнена с нерви и жилици (капиляри / малки кръвоносни съдове). Те притежават една такава способност да поглъщат вътрешното разлъчаване (в оригинала е даден френският термин rayonnement – излъчване / радиация / абсорбция), което прониква организма, че една широка обработка на кожата (поддържане на кожната хигиена и функции) е не само съществено условие за здраве, но е назначено да бъде основа на едно пълно развитие на физическите и умствените ни сили. Грижите за кожата налагат три съществени условия: 1-во свободно разлъчаване (топлообмен / излъчване); 2-ро енергично изпарение и продишане (кожно дишане); 3-то всепълно чистене. Разлъчаването и изпарението представляват помежду си донейде противоположност, както деня и нощта, и със своето допълнение поддържат в деятелността на кожата едно съответно равновесие. Това именно равновесие съставлява главна точка във функциите на кожата. Човешкото тяло не се радва на добро здраве, освен когато вътрешната топлина се разпространява редовно и бързо из цялото тяло. Разлъчаването (топлоотдаването) и изпарението означават харчене на топлина, т.е. че за крайно следствие имат определено изхарчване (охлаждане) на топлината, при всичко че в същност тяхното вътрешно естество представлява пълна противоположност. Свободното разлъчване на кожата произвежда към повърхността на тялото едно силно привличане на кръвните телца (червените кръвни клетки) и, вследствие усещането на студ, едно съответно отдръпване (насочване / отвеждане) към вътрешните органи на водната част в кръвта, серума (суроватката). Кръвните телца са носители на кислорода, но като не могат да попият (приемат) достатъчно в белите дробове, явява се необходимо да си набавят недостатъчното окисляване, когато минават през милионите подкожни жилици (капиляри). Туй ще се извърши толкова по-пълно, колкото вашите дрехи бъдат по-позволителни (по-пропускливи/проветриви) (от туй произлиза, че е много полезно да се носят непосредствено върху кожата плътни дрехи с широки промеждутъци (свободни, широки дрехи)). Кислородът на въздуха е най-същественият елемент на кръвта ни; той разрушава ненужните части на организма ни и възобновява другите. Така щото много важно е окисляването на кръвта да се извършва чрез два органа — белите дробове и кожата. Ръцете и краката имат най-голямо количество жилици (съдове) и затуй, когато ги оставим изложени открито на въздуха, се напълват с червенина. Приливът на червените кръвни телца става още по-енергичен, когато се притури и някое упражнение, като: ръчно работене, ходене на бос крак и пр. Една приятна топлина навлиза в тия части. Това енергично придърпване (привличане) на кръвните телца към повърхността на тялото съставлява най-главна точка от нашата природна баня. Навсякъде, дето циркулира кръв, трябва въздух, въздух и въздух, непрекъснато подновяване; навсякъде, дето има нерви, трябва вълни от светлина, тази превъзходна и несравнима слънчева светлина, която нашата нервна система поглъща с такава сладострастност (жажда / наслада), като най-тънък свой елемент. Нашето грижене да държим кожата на топло под много дрехи докарва едно разпускане и отслабване на кожата: тя изгубва еластичната си способност. Едно разумно упражнение на студен въздух ще ѝ позволи да придобие естествената си пъргавина и да стане пригодна да извършва важната си работа на размяна (от вътре на вън и от вън на вътре) с окръжаващата среда. Разположението на лесни настинки, вследствие омекотяването на кожата, се заменя скоро, след продължително употребление баня на въздух и светлина, от едно приятно усещане на топлина. Обсилен (засилен) така, всеки ще забележи, че му става приятно, когато се изложи гол на открит въздух при 17.0° – 20.0° температура. Туй може да се продължи и цял ден, ако се притури една телесна работа. Измиванията със студена вода може, наистина, да произведат подобни на въздуха действия, но подобни, а не тъждествени. Водата притежава 4 1/4 пъти способност на проводничество и 770 пъти поглъщане на топлина повече от въздуха, затова или може да въздейства много възбудително на нервната система, или може да произведе голямо изстудяване на кръвоносната система, така щото нейното употребление трябва да бъде ограничено и в обратна съразмерност (пропорционалност) по време и пространство. За да произведе въздухът едно равно изстудяване с това на водата от същата температура, трябва голото тяло да бъде 20-30 пъти по-дълго време изложено на действието му; но именно тези условия позволяват на светлината и на въздуха да упражнят едно по-дълготрайно и дълбоко влияние върху вътрешните органи и целокупността (цялото състояние) на организма. Така щото намаляването на органическата температура чрез въздуха не ще може никога да бъде всепълно заместено от действието на водата. Изпарението или продишането на кожата, т.е. отделянето на газове и пари, произхождащи от развалените и употребени кръвни телца, не може да се произведе освен при известно загорщяване (затопляне) на тия телца. Това загорщяване може да се получи или чрез мускулно движение, което е най-естествено средство, или изкуствено чрез покриване и обличане на кожата, чрез една външна топлина, като: слънчеви лъчи, гореща вода, пара, горещ въздух и пр. Тука влиза в движение под кожата водната част на кръвта (серума). Продължената умерена топлина или кратковременната силна топлина докарват в резултат едно омекотяване и омаломощаване на кожата и предизвикват заедно с изпотяването и едно усещане, малко-много, на тръпки. Всякога, додето кожата бъде държана продължително и непроменливо под топлина, като: висока температура в стаите, дебели дрехи, чести топли бани и особено потене под завивките, т.е. без светлина и въздух в леглото, без сухи обвивки и специални бани за потене, преобладаването на серума във кожата ще произвежда в нея една бледност и едно изтощение, по причина че ѝ липсват достатъчно количество кръвни телца. Прякото действие на слънчевата светлина не привлича към кожата само кръвните телца, но и водната част, което указва на голямата привлекателна сила, що слънцето има върху цялата кръв, и интимното родство (връзка), що съществува между взаимните им привлекателни качества, от което се вижда неоспоримо, че слънчевата светлина е от абсолютна необходимост и няма равносилен заместник. Само след като затоплената изкуствено кожа се тури в прикосновение (контакт) със студена вода или студен въздух, кръвните телца се появяват по един отличен начин, толкова повече, колкото по-голяма е разликата между температурата на кожата и разхладителното средство. Тогаз настъпва червеното боядисване (зачервяване) на кожата и се възвръща нейното обхранване (хранене на тъканите), еластичност и благотворна топлина. Затуй измиването със студена вода или душ след всяка топла баня се налага като много полезно. Топлите дрехи, постоянното застояване на топло, да не може да се проветря свободно и да бъде в прикосновение с въздуха и светлината, докарват много вредни последствия: самата кожа става все по-чувствителна и слаба, не може вече добре да изпълнява важните функции и захваща да изисква все по-топли дрехи за да не усеща тръпки. Кръвта се разваля, защото намалява в кръвта телца и после не може да се пречистя както трябва. Кръвните телца, като не се привличат към повърхността на кожата за да я обхранват, произвеждат възпаления и разни други болести чрез изобилието си в вътрешните органи. Кожата или захваща вече да не се изпарява и поти, или отива в другата крайност на студен и прекален пот, който се счита всякога от лошо естество. Това се представя в случаите на охтика (туберкулоза), някои сърдечни, мозъчни, гърлени и други хронически болести. Вярното схващане на тия болести (между които катарите и ревматизма) налага едно енергично придърпване (привличане) на кръвните телца към повърхността на тялото и установяване на едно правилно и усилено продишане на кожата. Правилното функциониране на кожата се произвежда чрез свиването и разпускането на частиците, които съставляват структурата ѝ. Тя получава най-голяма сила, когато равновесието на разлъчването и изпарението се извършва колкото се може едновременно, както това бива, когато се работи мускулно гол по начин, щото светлината и въздухът да имат свободен пристъп (достъп) до тялото, без да има прекалено усещане нито на тръпки, нито на сгорещяване. Работата на слънце се извършва именно в такива условия. Изгубената топлина се набавя същевременно и никакво изстиване не се усеща. Причината на едно голямо число вътрешни болести е недостатъкът от вънкашен живот (живот на открито) за нервната и кръвоносната системи, от което произлиза, че една част от органите не се подновява на време, или изхабени частици от кръвта се натрупват някъде. Характеристичен признак на всички вътрешни болести, без изключение, и на всички усещания на слабост е: едно задръстване на нервните и кръвоносните проводи (канали / съдове). За да достигне излекуване, природата малко иска да знае за гръцкото или латинско название, което ние сме дали на тази първа болестна причина. Да се лекува, да се обсили (укрепи) ще каже: да се махне задръстването или запушването и да се възстанови свободното и правилно обращение (циркулация). Ако не беше така, как можем да си обясним, че болестни форми, класифицирани от медицината по най-различен начин, например: възпаленията и невралгиите, тифусът и танцът на св. Вит (хорея / неврологично разстройство с конвулсии), хипохондрията и най-болезненото възбуждение, раздразнителността на гръбначния мозък и дребната шарка, сифилисът и катарът и пр. пр., могат да бъдат излекувани чрез същия основен способ? Най-сложните болестни признаци изчезват чрез приспособлението на общия основен принцип: възстановяването на правилно обращение в организма чрез светлината, въздуха, водата. Разбира се, че лекуването не е безгранично и преминава вече в дела, когато задръстването, било защото е от дълго време, било защото е било много силно, е сполучило да създаде органическо израждане (втвърдяване, размекване); при всичко туй, природата е търпелива и отстъпчива; дълго време тя предизвестява и подкая и ние не можем, освен да повторим: блажен е този, който умее да слуша! Разлъчването (топлообменът / радиацията) и изпарението засилват по най-естествен начин органическата размяна (асимилация и деасимилация) (метаболизма: анаболизъм и катаболизъм), чак до най-малките клетки, и съставляват чрез това най-добро условие за здраве. Както разлъчването (rayonnement, разнасянето на кръвта из вътрешността на тялото към външността) (периферното кръвообращение) произвежда чрез първото си действие изстудяване на кожата, а сетне – чрез реакцията – една по-голяма топлина от първоначалната, така и изпарението произвежда най-първо едно сгорещяване (затопляне), а сетне – усещане на хладина. Затуй нужно е всякога едно правилно съединение на тези две действия: произвеждането само на едно от тях води в крив път и ще има рано или късно лоши последствия. Чистене на кожата. — Всеки орган, зает постоянно да приема, обработва и предава хранителни вещества, е наклонен да задържа в себе си малко-много остатъци от тези вещества. Тези остатъци клонят да бъдат изхвърлени чрез естествено и независимо усилие за пречистване (криза); инак те пораждат някоя хроническа болест. Това е особено важно за кожата, защото тя, като външен орган на поглъщане и отделяне (абсорбция и екскреция), ни помага най-много в работите на органическото чистене. Затуй чистенето на кожата се явява от първа важност за целокупното състояние на тялото. Изкуственото чистене на кожата може да се извърши по два начина: със сухо и с вода. В първия случай, употребява се сухото триене с четка, кесия (груба тъкана ръкавица за баня, от турски kese), фланелени парцали и други подобни. Една енергична ръка ще произведе с такова триене на кожата не само пълно пречистване, но и деятелно (активно) раздвижване на кръвта. Чистенето с вода се извършва чрез измивания, обливания, душове, студени и топли бани и най-сетне чрез изпотителни бани под горещи пари или на слънце. Ясно е, че всяко чистене на кожата, непридружено с изпотяване, ще действа повече повърхностно, додето изпотилните бани пречистват не само кожата, но и пластовете под кожата, както и цялата мрежа от жилици (капиляри) и гланди (жлези), още повече, ако във време на най-силното потене се притури и едно деятелно изтриване със сапунисана кесия или четка. Изпотилните бани имат още туй преимущество (предимство), че произвеждат в тялото една кратковременна изкуствена треска (изкуствено втрисане/затопляне), вследствие сгорещяването на цялата кръв и всички тъкани. Това засилва отделянето на влагите и изхвърлянето на непотребните частици, от което се получава едно всеобщо пречистване. Ето защо след една изпотилна баня, след дълго играене (тук в смисъл на физическа игра / танци) или ходене, урината бива пълна с утайки. Една изпотилна баня е, прочее, не само едно външно, но и вътрешно пречистване, едно подновяване на серума в кръвта, която съдържа 7–8 части вода; оттук произлиза, след всяка такава разумно извършена баня, едно общо приятно разположение на организма и една усилена охота (апетит). Като хигиеническо правило, да се правят 2–4 пъти на месец през зимния сезон; изпотилните парни бани съставляват не само едно предпазително (профилактично) средство против много болести, но и развиват силите на човека, от каквато възраст и да бъде той. Лете изпотилните бани на слънце трябва да се предпочитат пред парните бани и трябва да се употребяват по-често, 6, 8 чак до 10 пъти на месец. Върху парните бани ние говорим пространно (подробно) на друго място*). Описаните апарати трябва да се намират във всяка къща, дето практикуват природните лекувания: благодарение на тях, може често да се мине без медицинска помощ. ________________________ *). Виж „Здравословие“ кн. II, III, IV год. III. ________________________ Никой не игнорира (никой не отрича), че след всяка изпотилна баня трябва кожата да бъде малко-много разхладена със студена вода или със студен въздух, за да се избегне нейното омекотяване и отпускане. Тези резки противополагания (контрасти) на температурата не само засилват деятелността на кожата, но прогонват във вътрешността на тялото и разни малко-много дълбоки задръствания (запушвания / застои) на кръвообращенните проводи (кръвоносните съдове). Година III. Сливен, 15 март 1896 г. Кн. XI—XII. Бани на въздух и на светлина. (От А. Рикли) Общи възгледи. Слънцето е причината на всички атмосферически промени: дъжд, сняг, мъгла, слана, град. Чрез нееднаквото нагряване земята, то произвежда ветровете и докарва всички други промени в атмосферата. Слънцето е и съществената причина на молекулярното движение, което в човека най-първо засяга нервната система. Да избягваме неговото влияние, значи, да докараме празнотата (потискането / липсата) в движението на нервите, следователно, да ги отслабим и да дадем почва на върволица болести. Умствената ни ограниченост, която ни кара да търсим причината на болестите в настинките, ни е довела до най-противоречиви и опасни мерки за запазване на тялото, които са докарали тъкмо противни резултати. Който се простудява редовно, няма да се простуди никога, т.е. от простудяването няма да произлезе заради него болест. Каляването на тялото е една напълно научна концепция. Родителите, които искат да запазят от настинка децата си чрез всякакъв вид дрехи, им правят много лоша услуга. Младежта трябва да се привикне на студено. Колкото повече тя живее сред атмосферическите елементи, т.е. се движи колкото е възможно с по-малко дрехи сред въздрушния и зарист (лъчист) океан, толкова повече тя ще спечели нервна коравина (нервна устойчивост / здравина). Днешното нервовизм (нервно разстройство / неврастения) в голяма част произлиза от недостиг в това природно упражнение на нервите, който недостиг ги прави слаби и раздразнителни. Да се обсилиш (засилиш / укрепиш), ще каже, да принудиш себе си на редовно излагане сред атмосферически елементи, макар и неприятни, като държиш сметка от техните два полюса (топлина и студ). Само чрез подобни упражнения на открит въздух нервите придобиват сила и пъргавина. Вълнените фланели по голо тяло докарват много голяма вреда, защото приучват кожата на топло и на задушено. Време е вече да разгледаме по-отблизо тъй наречените от настинка болести. Когато омекналата и отслабнала кожа бъде лъхната от някое студено течение, нервните фибри (влакна), кръвните съдове и ганглионите (нервните възли, от латински ganglion) няма само да се свият твърде чувствително, но и ще останат малко-много затворени, именно защото им е липсвало местно упражнение. От туй ще произлезе едно прекратяване на отделянето (екскрецията) и изпарението и един прилив (на кръв) към вътрешността. Колкото повече ненужни остатъци съдържа кръвта, толкова в по-голямо изобилие ще бъдат разложени от вътрешния прилив и ще клонят да докарат някоя криза, отдето ще произлезе или общо неразположение, или някоя малко-много сериозна болест. Важността на една болест ще бъде толкова по-голяма, колкото по-мека (незакалена) е кожата и колкото по-много са непотребните остатъци в кръвта, набрани от недостатъчна органическа размяна (бавен метаболизъм). Ако вътрешната топлина не клони да отърве кожата от вкочанеността (изтръпването / вцепенението) ѝ или полупарализата ѝ, ще произлезе, като вредно последствие, най-малко една трескава горещина (огън) (висока температура), тежки нервни болки, като ревматизъм и пр. Тази последната болест означава едно прекалено усилие на нервите в кръвоносната мрежа да възстановят действието на кръвните съдове и жлезите (ганглионите), временно задържани, и да произведат една силна местна топлина. Най-естественият начин да помогнем на природата в тези ѝ усилия към произвеждането на една силна топлина се състои, за скорошните (острите) ревматизми и други невралгии, да докараме една изкуствена топлина чрез слънчевата светлина, парата или компресите с гореща вода. Топлината може да се произведе и чрез кратковременни прилагания на студена вода, с обливания, душове, компреси, разтривания с омокрен парцал и пр., но изобщо горещите приспособления (процедури) са по-бързи, по-сигурни и по-здравословни. И така, предизвиканата от настинка болест има всякога за причина противоестественото натрупване на изхабени остатъци от кръвта или другите органически вещества. Щом няма подобно натрупване, човекът може да се излага на значителни изстудявания без да усети и най-малко зло. От четиридесет и две годишна възраст до шейсета, деветнадесет зими наред, аз правех атмосферически бани (около 3000), като се разсъбличах и облачах (излагах се на климатичните промени) при сняг и лед и при духането на прочутия триестки вятър „Бора“, и, макар да настинах така, дето разните настинки с пневмониите и другите възпаления остават играчка, но пак никаква вреда не си нанесох. Днес имам седемдесет години, правя редовно всеки ден атмосферически бани и се радвам на завидно здраве. Моите многобройни болни също показват с примера си, че атмосферическите бани не могат да докарат никакви опасни последствия, като апоплексия (инсулт), възпаление на белите дробове и пр., а, напротив, едно засилване на здравето и на организма. Хиляди примери потвърждават вярността на моите възгледи и теория. Тъй като атмосферическата баня се извършва същински само сред откритата природа и не може да бъде заменена с никакви изкуствени приспособления, то и всички гимнастически упражнения в училищата, както и различните разходки из горите и планините трябва да бъдат уползотворени за увеличение здравето на младежта. Когато населението се проникне от тая истина, че атмосферическите бани имат по-голяма стойност от водните, градовете ще почувстват нужда да създадат паркове (лесисти места) за бани на въздух и на светлина и, за през студения сезон, покрити арени за същата цел; тези арени, със стъклени покриви, ще имат различна големина. Водата има неотменими права да влиза в прикосновение с кожата ни, като средство за пречистване, разхлаждане лете и намаление на трескавия огън; като горещи приспособления (процедури) при нервните болки, в крампите (схващанията) и други такива признаци от преходно естество, дето въздухът и светлината отстъпват първенство на водата; но когато се отнася да се развият силите и нервната коравина (устойчивост), което е съществено условие за живот и здраве, въздухът и светлината са много по-важни елементи от водата. В това отношение тяхната стойност е в права съразмерност (пропорционалност) с подвижността и скоростта им. Светлината притежава една много по-голяма подвижност от въздуха, и въздухът надминава много водата. Ходенето на бос крак е съществена точка от атмосферическата баня и до известна степен изисква се даже главата да бъде незакрита. Не без значение е, че стъпалата на краката ни са снабдени с много изобилна нервна мрежа. Термическото упражнение на нервите в краката на открит въздух произвежда върху цялото тяло многобройни реакции. Ходенето на бос крак не е само най-добрият лек против хроническото изстиване на краката, ами неговото действие възбужда всички функции в червата, укрепва гръбначния мозък и действа, чрез деривация (отдръпване на кръвта), върху гърдите, врата и главата. Всекидневното ходене на бос крак не само има предпазно действие против много болести, ами докарва едно забележително облекчение и излекуване особено на главоболията. Природата ни е дала на разположение един колкото прост, толкова и могъщ начин да се борим против многобройните болести на мозъка. Но благодарение на тази простота, никой доктор, никой професор по полифармация (медицинско направление, предписващо многобройни лекарства наведнъж, от гръцки poly – много и pharmakon – лекарство) не мисли да го препоръча на тези, които страдат от болести на главата, още по-малко да го предаде на учениците си. Понеже често ни се представя случай да предписваме, като физически лек, ходенето на бос крак, нужно е да определим как да постъпват начинаещите. Наклонените към изстиване на краката и чувствителните по природа лица трябва да подложат краката си на подготовка; най-добрият начин е да си трият краката с груби парцали (тривки), потопени в студена вода, през около две минути за всеки крак най-малко. След туй разтриване, те трябва да си обуят сухи чорапи и проветрени (добре изсушени) обувки и да си стоплят краката незабавно чрез ходене. Когато се привикне на тия хладни разтривания с вода от 10°–12°, те могат да опитат, през зимния сезон, ходенето на бос крак по дюшемето (пода) на някоя стая, на хаята (покрит чардак/тераса, от турски hayat), или по постелката; през летния сезон, по пет минути, като увеличават всеки ден с две минути повече и като след всяко подобно ходене се обуват и походват (похождат/поразхождат се) няколко време обути, за да се произведе реакция. Като достигнат да издържат до четвърт час по сухи места, те могат да минат по омокрени места, а особено по мокра морава. Ходенето на бос крак може да става и в размяна: сутрин по росата на хладина, а към обяд по напечените от слънцето пътища. Зимно време не трябва да се пренебрегва от време на време да се възстановява равновесието в топлината чрез парни бани на краката, за да не би, вместо то да наберат топлина, да се простудят хронически. Ходенето на бос крак не бива да се прави скоро след ядене, освен ако е топло. Добре е да се носи едно парче плат за отриване на краката след ходенето, преди да се обуят. Често след ходенето краката се подуват от кръв и обувките не могат да станат (не могат да се обуят); това е едно явно доказателство за придърпването на кръвта от гърдите, врата и главата към краката. Колкото по-нагоре заголим краката, толкова по-голямо е придърпателното (деривативното / отвеждащото) действие. Бързото излагане (например около четвърт час) краката на въздуха е особено препоръчително за хора, които се занимават умствено. Усещането на студено, когато са открити краката, е предпочитателно от бледния цвят и малокръвието на обутия крак. Ако, след като сме си обули краката и походили за да се стоплят, настъпи едно бързо истиване в тях, то показва или че малко сме походили за стопляне, или че ходенето на бос крак се е извършило по някое много студено място в сравнение с реагиращата способност на нашето тяло. Ако постоянстваме да ходим на бос крак, ние ще се привикнем да ходим и по бодливи пътища и места. Чувствителни дами са дали доказателство за това. Аз, през 1866 г., се изкачих и слязох по планината Рижи, по върховете Ланкар и От, в Енгадин (алпийска долина в Швейцария), със съвършено боси крака, което на времето си бе счетено за екскурзионическа бабаитлък и бе отбелязано с незаслужено преувеличение в различни европейски и мексикански вестници. Една баня на въздух и на светлина, в ясно и тихо време с средна температура (15—20 градуса по Целзий), даже направена на сянка, докарва всепълно чувство на благоразположение. Средните температури, които са най-приятни в една атмосферическа баня, произвеждат в кръвната и нервна жизненост, по повърхността на тялото, едно толкова приятно електрическо възбуждение, че степента на изстудяването на кръвта не се досеща; само след като си отиде от тях човекът и ако не е направил достатъчно затоплително ходене, ще усети хладина да иде от вътрешността на тялото към повърхността. Първото животворно действие на светлината и въздуха изпълва с възхищение къпещите се и, както казахме, не им позволява да досетят доколко топлина са изгубили; тая загуба се набавя след около два часа чрез една слънчева или парна баня. Важно е да надзираваме върху това (да следим за това), защото мнозина от нашите болни, след като се завърнали в родината си, продължавали да правят само разхладителна баня, непоследвана от затоплителна и изпотилна баня, и с това са си докарвали повече вреда, отколкото полза. Който прави атмосферическа баня вън от някое заведение, частно под свой контрол, за да получи добър резултат, най-добре е да носи в ръката си долни ленени дрехи, които да облече след атмосферическата баня и в усилен марш (с бърза крачка) да тръгне от полето или гората към тях, дето да стигне колкото се може повече изпотен. От само себе си се разбира, че мокрите дрехи трябва да бъдат заменени със сухи. Заедно с възрастта кожата изгубва по малко своята еластичност и затова харченето на топлина трябва да се извършва благоразумно и умерено от възрастните и старите. В това отношение могат да бъдат дръзки само здравеяците и привикналите на атмосферическа баня. Ако въпреки тези предпазвания се почувстват пак неприятни и тягостни реакции, бъдете уверени, че те произлизат от движението на изхабени остатъци в кръвта, които не са били изхвърлени. Колкото по-скоро се изхвърлят, толкова по-добре ще се намерите (чувствате), защото опасните болести зависят от натрупването и старостта на тия остатъци. Додето признаците не са от силно естество (не са тежки), можете да си продължавате редовно атмосферическите бани, чрез които може би да сполучите да излезете обсилен (засилен / укрепен) и победител. Но ако реакцията достигне до сериозна степен, тогава прибегнете до някой лекар, но такъв лекар, който умее да разбира признаците по един естествен начин и ще помогне на природата с естествени средства да се отърве от вредните остатъци, а не да произведе чрез разни отрови и лекарства отслабване, парализа и смърт на нервната система. Колкото повече някой може да понася без неприятни последствия атмосферическите бани, толкова повече неговата нервна система ще стане силна. Това правило не се прилага по абсолютен начин в резките промени на температурата с вода, например между една парна баня и един студен душ. Една мързелива (апатична / бавна) нервна система, отслабнала или изхабена, понася много добре едно силно възбуждение, додето мекото атмосферическо действие ще му бъде неприятно. Това е подобно на следствието, което се получава в един слаб и развален стомах: възбуждението на една чаша вино се понася добре, а тихото действие на една чаша вода докарва натиск (тежест), крампи и др. под. в стомаха. Когато баните на въздух и светлина не могат да се приложат на открито място, ние препоръчваме да се правят и в стаята и им даваме, без колебание – когато са направени при добри условия – преимущество над водните изтривания. Сухите разтривания по тялото ще произведат силно движение на кръвните телца и ще заместят донейде действието на светлината. На гражданите можем да препоръчваме и бани на въздух с дрехи: да се обличат с тънки и широки дрехи, така щото въздухът да лъха свободно кожата, и да направят една разходка из улиците. За на връщане могат да си носят пардесю (леко пролетно-есенно палто, от френски pardessus), което ще облекат, за да произведат реакция, или ако не така, то могат да се върнат вкъщи, да се облекат с дебели дрехи и да направят втора реакционна разходка. Ако е изхарчена много топлина, загубата може да се набави и като се постои в една затоплена стая с дебели дрехи или като се напече тялото на слънцето. Тези, които се качват голи или полуоблечени по планините, ще достигнат върха в по-добри условия на благоразположение, отколкото тези, които са навикнали на обикновено ходене с дрехи. Ако от едно голямо изхарчване на топлина се усети нужда от силно изпотяване, те ще го получат на слизане, като имат случай в долината да си измият тялото и да се преоблекат. Свиването и разтягането на кожата ще има наглед същите ефекти, както и една ръчна хармоника, например. И туй двойно действие ще се извършва толкова по-скоро, колкото по-често тялото минава от слънчевите лъчи на хладна сянка. Малките кожни гланди (жлези), толкова важни, които достигат до седем милиона в един младеж, ще засилят своите функции да изпускат изхабените газове и да поглъщат чист въздух. Всеки разбира ясно каква важност има това за здравето. Упражнението на жлезите произвежда едни червени бубонки (дребни пъпчици / обрив) по кожата, които се ту явяват, ту изгубват. Това съставлява същинска гимнастика на кожата. Подобно упражнение с противоположности, прилагано от време на време за кожата, става, както във всички други области, един необходим закон за поддържането на живота. Между живите раси в Европа, циганите заемат, безсъмнено, първо място в отношение на кожното и физическо каляване. Туй, което ние сме достигнали само за лицето и ръцете си, те го притежават за цялото си тяло. Тези полудиви хора са придобили удивителна кожна устойчивост против най-резките атмосферически промени. Негрите и други някои народи, макар живеещи в топли страни, ни дават също доказателство, чрез своето втвърдяване (закаляване), колко много атмосферическата баня действа укрепително върху нервната система и колко много ние я отслабваме чрез многото си дрехи и недостатъка от действието на светлината и въздуха. Всекидневната атмосферическа баня изисква, наистина, известен душевен кураж за нашите толкова отслабнали нервни телосложения; според тоя кураж се определя и доколко можем да устояваме в прилагането на методата с въздух и светлина. Едно важно допълнение в поглъщането светлина и въздух е методическото свободно обращение (циркулация) на тия два елемента в жилищата ни, а особено в спалните. Много е полезно освен туй да проветряваме и излагаме на слънце дрехите и постелките си. Това излагане е най-прекрасният способ да очистваме коренно всички наши дрехи и постелки от органическите изпарения, с които са се напоили и които произвеждат тая отвратителна, добре позната миризма, която е неотменна причина на много епидемии и болести. Безценният парфюм на озона, що поглъщат изложените на слънце дрехи и постелки, не може да бъде заменен с никакви изкуствени поправки (ароматизатори). Изчезването на злотворните изпарения ще стане по-съвършено, ако намокрим малко предварително нещата, които ще излагаме да съхнат на слънце. Постелките и завивките, както и дрехите, трябва да бъдат всеки ден излагани на слънце и проветряне около 2–4 часа най-малко, като се гледа повече вътрешните страни да бъдат изложени. В градовете, с техните много близко натрупани здания, полицейските правила, които показват ясно нехигиеничността на гъстото население, правят тия условия невъзможни. В такива случаи, дето външното излагане не може да се извърши, трябва да се задоволим само да разпрострем, щом се съмне, постелките и завивките, както и дрехите, носени вечерта, близо до отворените прозорци, ако е възможно от сутрин до вечер. Отворени прозорци нощем. — Не е достатъчно да се оставя отворен прозорецът в спалните през целия ден, но трябва да се привикне всеки, със изключение на някои особено студени и бурни нощи, да спи редовно с отворени прозорци; защото не е едно и също състоянието на кръвта ни да дишаме на ден по 8 часа чист въздух или да поглъщаме въздух заразен от нашите изпарения. „Най-разваленият външен въздух трябва да се предпочита от най-добрия вътрешен въздух“ — ето едно истинско правило да поставим в практика. В големите градове и населените места нощем въздухът бива по-чист от денем, по причина че престават комините и всички други изпарения на индустрията. При всичко туй, отворените прозорци нощем изискват някои предпазителни мерки. Въздухът, който влиза в стаята, не трябва да докосва пряко главата; ако това неудобство не може да се избегне, добре е да се препречи на въздуха един параван или една завеса. За някои лица даже е препоръчително употребелението на нощна шапка, малко много дебеличка, която ще предпази от твърде голяма загуба топлина на главата, от което може да произлязат някои разстройства: като хроническа хрема, гърлоболия и др. За слабите и чувствителни натури, склонни към катарални болести и слаби в дихателните органи, е нужно една умерена температура на въздуха. За да се предпазим от мъгла и влага, да не влизат с въздуха в стаята, достатъчно е да изпънем на отворения прозорец някой шуплив (порест / мрежест) плат (було и други такива), който ще задържи голяма част от влагата. Добрата привичка, да се спи с отворени прозорци, която изисква да се хвърли една завивка повече от обикновено, развива прогресивно обонянието и най-малкото омърсяване (застояване) на въздуха спящият да го досеща (усеща); това докарва една инстинктивна наклонност да се контролира редовното проветряне. Най-доброто проветряне за стаите се получава, като се отворят широко прозорците и вратата сутрин и вечер. Произведеното въздушно течение ще бъде така два пъти по-бързо, отколкото ако се остави само един прозорец отворен, и пълно проветряване ще се получи в 10–15 минути. Със изключение часовете, когато има голяма горещина, не трябва никога да спираме чрез завеси проникването на слънчевите лъчи в стаята. Една италианска поговорка казва: „Дето прониква слънце, там не влиза лекар“. Неговите светливи лъчи съставляват най-добра двигателна сила и най-превъзходен пречистител на затворения въздух; щом е така, тогаз стаите, разположени към юг, превъзхождат всички тези към север. От само себе си излиза, че употребелението на слънцебрани (летни чадъри), поне в нашите умерени климати и от една страна на един мъж, е напълно злоупотребление и същинска простъпка против хигиеническите закони. Достатъчно е да носим по-леки дрехи (привичка към която ще улесни умереното практикуване на въздушните бани), да употребяваме по-малко затоплителни ястия и тогаз не само няма да бягаме от слънчевите лъчи, но, напротив, ще търсим техните благотворни действия. Един учен англичанин, в едно свое съчинение за влиянието на светлината върху живота, доказа голямото влияние на слънчевата светлина върху растението и на човека. Никой фактор не приготвя на детинството за през цял живот такъв значителен запас от здраве, както привичката още от малък да се ползва от светлината и въздуха. Какво по-скъпоценно в борбата за съществуване от здравето? Ние препоръчваме най-горещо лекуването чрез светлина и въздух на родителите без деца или със слаби и болнави деца, ако искат да имат здрави наследници. Лятното прилагане на това лекуване ще създаде в едно сравнително късо време един запас от сили за през зимата и ще бъде като един посев, на който плодовете ще се пожънат по-късно с най-голяма благодарност. Божественото слънце е и ще остане главният елемент на живота. Ние имаме най-пълни доказателства за това от четиридесет и тригодишната си практика, като физиатрически лекар*). __________________________ *). През периода на лекуването не трябва никога да се увличаме в заключителни разсъждения (прибързани изводи), като се основаваме върху първите успешни впечатления, но трябва по-скоро да държим сметка, особено във вехтите (хроничните) болести, за по-нататъшните следствия, които, според моя опит, се досещат след 4–8 и нататък по-голямо време от употребеното за лекуване и които вземат или силен, остър характер или във вид на незабелязана прогресивна еволюция. __________________________ Тук излагаме някои правила, да се въведат във физическото възпитание на децата и младежта, особено за да се преобразува настоящото отслабнало поколение в една по-корава (по-здрава) и по-изпечена (закалена) раса: 1. Всеки ден по една баня на въздух, съвършено голо тяло, през около 1 - 2 часа: зимно време в една топла стая, лете — и щом децата могат да се движат — в една градина или в гората. 2. Едно облекло изобщо леко, колкото се може с боси крака и открита глава. 3. Младежите трябва да бъдат, даже кога (когато) е лошо времето, колкото е възможно на открит въздух. 4. На месец от две до четири пречистителни бани, по предпочитание парни бани, когато не могат да се направят изпотилни слънчеви бани. 5. Една проста и укрепителна храна, повече растителна и състояща се в млечни и брашнени работи (храни) и плодове. Всички семейства, от каквото обществено положение и да са, които ни следваха вярно съветите, останаха много благодарни от получените резултати в здравето на децата си. Предразсъдъчното вярване във фармацевтическата медицина е обхванало всички слоеве на обществото и не му дава да види истинския път, който води към здравето. Ние апелираме към всички интелигентни хора, които имат здрав разсъдък да разбират къде стои истината, да вземат участие в борбата за разпространението сред обществото на тази вярна наука за здравето, каквато представляват природните лекувания. Много по-лесно, по-умно и по-полезно е да се предпазваме от болестите, отколкото да ги церим; в това отношение, най-първо трябва да изгоним съществуващото предубеждение, което приема, че болестите проникват случайно отвън в човешкото тяло (теория за заразителността), и, от друга страна, добре да усвоим основната теория, която с безбройни факти доказва, че болестите произтичат от някоя простъпка против природните закони, че техните зародиши се крият понякога от дълги години в тялото, а често са предадени по наследство. Да потърсим законите, които управляват един здрав живот, както и да положим под строг контрол нашия начин на живеене, когато болестта ни налегне, трябва да бъде първо правило за един разумен човек. Туй правило е много по-умно, много по-полезно, отколкото да спомагаме болния да придобие здравето си, но за туй и повече отплащано със неблагодарност. В това отношение китайците постъпват много практично: те плащат на лекарите, когато са здрави, а не когато са болни. Лекарите имат интерес така техните клиенти да бъдат колкото се може повече време здрави. * * * Общи правила за атмосферическа баня, според Рикли. Преди всичко, изисква се чист въздух. Най-добре е за това да се отива в гористи места около час и повече вън от града. (У нас, лозята могат да заслужат много в това отношение). Добре е да се извършват атмосферически бани сутрин преди да изгрее слънце (разбира се, лете). Всеки трябва да си носи в ръката горни по-дебелички дрехи, било за стопляне след банята, било за лошо време, ако би да се развали ненадейно. Не може да се определят еднакви правила за всички хора относно траенето на банята и начина на прекарването. Това зависи от темперамента и здравословното състояние на всеки отделно. Банята може да трае от половина час до четири-пет часа. Не трябва само да се прекратява при първото опасяване за настинка или първото усещане на студ. Трябва всеки да разбере, че тук не се гони, както във водните измивания, едно рязко и силно действие, а едно тихо и продължително влияние на светлината и въздуха върху организма. Затуй всеки трябва да се стреми колкото е възможно повече време да стои. Трябва да се избягва продължителното стоене на слънце, както и продължителното тръпнене (зъзнене) на сянка, а да се минава от едното към другото чрез умерено разпореждане. Не е желателно да се уморява тялото с много ходене и движения, нито пък да се оставя в голям покой. Всичко трябва да се прави умерено и разположено (спокойно), като намери всеки една норма за своя темперамент. Разбира се, движението е всякога по-препоръчително от покоя. Може да се сяда и чете, но леки работи и то не дълго. Може да се носи и лека закуска, ако мисли човекът да прекара по-дълго време, за да не би да огладнее много и да бърза да се наяде, щом пристигне в града, което не е желателно. Като намери, че е достатъчно толкова време атмосферическа баня, всеки се облича по-дебело и тръгва към града с усилен марш (бърза, енергична крачка), за да се затопли добре. Тук му е мястото да споменем, че на отиване трябва да бъде облечен леко, за да не се изпоти докато иде и най-добре е да върви бос. Когато краката са открити и главата може да бъде открита, ако не пече много слънцето, но никога обратно, т.е. главата да е открита, а краката завити (обути). Като се завърне вкъщи, човекът не трябва да яде или да се залови на работа скоро. Добре е да се простре хоризонтално на леглото си известно време в хубава почивка. След това се извършва изпотилната баня на слънце и измиванията със студена вода, които завършват цялата атмосферическа баня. Къси атмосферически бани (от 1/2 до 1 час) без изпотилни бани на слънце могат да се вземат всеки ден (виж: бани на въздух вкъщи); цели атмосферически бани може да се правят 8–10 пъти на месец лете; но ако обстоятелствата и условията не позволяват всекиму това, нека не мисли, че е по-добре никак да не ги прави. Било веднъж на седмицата, било веднъж на две недели (две седмици), било най-после веднъж на месеца, те все са полезни и всеки трябва да ги прави, кой колкото може. По-малко или по-много, резултатът им ще бъде все: здраве.

ВЪПРОСНИК ЗА КОНСУЛТАЦИЯ. С настоящата книжка разпращаме на читателите си по един въпросник за консултация. Там е указано по един ясен и точен начин, как трябва да се отговори. Всеки, който има нужда да се допита за здравословното си положение изобщо, или за някоя своя болест развита вече, няма освен да се съобрази точно според указанията на въпросника и да ни го прати със ясно написани отговори. Няма нужда да указваме на дълго и широко какви са нашите лечителни начини (методи), които ще препоръчаме на болните си, защото читателите са вече доволно (доста) запознати по това от „Здравословие“. Всичките наши лечителни начини са безвредни и почиват върху началото: да се възбужда жизнената реакция, жизнената творческа сила, да поправя безпорядъците на организма. И хомеопатията, и магнетизма, и водолечението се основават върху тази истина, че всяко живо същество има в себе си силите, които му поправят нарушеното равновесие, — няма освен да възбудим по един естествен начин тези сили, за да се получи здравето. А официалната медицина само вкарва нови отрови при съществуващите в тялото и с това още повече затруднява възстановяването на здравето (остра критика на автора към тогавашната официална фармация, разчитаща на тежки химикали). В някоя от идущите (следващите) книжки ще се разпрострем повече върху това, а за сега ще кажем, че на тези, които се консултират при нас, освен нужните хомеопатически лекарства, ще им се предписват и хигиеническите правила, които трябва да следват.

Напредъкът на хомеопатията. Хомеопатията е едно откритие в началото на този век. Тя, по инициатива на своя Самуел Ханеман (основателят на хомеопатията), има за начало да лекува болестите с тези лекове, които предварително са подложени под един строг опит върху здрави хора (основният хомеопатичен закон: „Подобното се лекува с подобно“). Подир тези опити, лекарствата се употребяват според закона, наречен на подобните. То е, че за всеки специален случай се избира това лекарство, което е произвело еднакви признаци (симптоми) с болестта върху здравия човек. Тъй, всяко лекарство трябва да отговаря горе-долу върху целия образ на болестта; но понеже се нахождат болести, на които отговарят до нейде няколко лекарства, то в подобни случаи се е въвел обичаят да се дават две или три лекарства в размяна (на ротационен принцип), тъй щото болката да отпадне от сила по-скоро и обстоятелствено. Трудният този начин за отбора на лекарствата даде повод на някои от хомеопатическите лекари да се постараят да намерят някой друг по-лесен начин. Тъй, на място да се разменят 2-3 лекарства, намисли се, според примера на минералните води, да се опитат групирани лекарства, приблизителни в свойствата си, на които действията да се отнасят почти еднакво към един орган, към една система. Този начин отговори доволно (доста) добре в ръцете на някои хомеопати. Като по-лесен и по-сполучлив, той се прегърна от едно доволно голяма число лекари, от които едни го нарекоха електрохомеопатия, други хомоомеопатия, а трети смесена хомеопатия. С една дума, хомеопатията се раздели на два начина, от които единият е уединението на лекарствата (монопрепарати), а другият — съединението (комплексни препарати). Както за единия, тъй и за другия, ние вече говорихме. Днес ще поговорим за един трети начин, който се състои от дванадесет само лекарства и е доволно сполучлив. Той е открит от някой си доктор Шуслер (д-р Вилхелм Шуслер, 1821–1898) и носи название „Биохимически начин“. Той е основан върху неорганическите вещества (минералните соли), които се нахождат в тялото, на които Д-р Шуслер дава название служебни лекарства. Шуслер подкрепя своята метода, която опита логично е потвърдил, върху следните начала: „Всичката тъкан, която съставлява човеческото тяло, има за основа, от една страна, състава на клетките, които са органически начала; от друга, солищата (солите), които са неорганически начала. Органическите начала имат една второстепенна роля — образуването на клетките, в които те служат като първа материя. Тъй първата материя от само себе си е бездеятелна (неактивна); за да бъде деятелна клетката, да се развие и умножи, трябва и участието на неорганическите начала (минералите). Всяко едно от тези действа по един определен начин в тази деятелност на клетките: едно задържа външния кислород и поправя горенето, друго привлича въглената киселина (въглеродния диоксид) и я изкарва, чрез разни съединения, вън от организма, трето улеснява отлъчването на водата, с която се влачат и разните изгорели произведения (отпадни продукти на метаболизма), които са безполезни за организма; четвърто принася на тъканта нуждата влага за съществуване и пр. Всяко едно от тези неорганични начала, взето уединено (самостоятелно), се отнася предпочитателно в тази или онази тъкан, на която предава точно свойствата си. По този начин е, дето нервическата клетка заема магнезия фосфорика (Magnesium phosphoricum), кали фосфорикум (Kalium phosphoricum), натрум фосфорикум (Natrium phosphoricum – натриев фосфат) и ферум фосфорикум (Ferrum phosphoricum – железен фосфат). Клетките на съединителната тъкан заемат, като специален елемент, силициум (Silicea); тези на костите, магнезия фосфорна, калкареа флуорика (Calcium fluoratum) и една огромна част калкареа фосфорика (Calcium phosphoricum); клетките на хрущялите и на лигавите мембрани заемат натрум муриатикум (Natrium muriaticum / Natrium chloratum – готварска сол); космите и кристалната, между другите, ферум. Следователно, всичките органически служби (функции) и тези на тъканта се управляват от едно точно молекулярно движение на неорганическите вещества. Докато това действие на тези вещества не е смутено, тялото се намира в здраво положение. Едно молекулярно изменение на неорганическото вещество в някоя част произвежда една болест, която се лекува чрез даването на една малка доза от същото вещество; молекулите на това вещество, тъй дадени като лекарство, изпълват празнотата, която се е произвела в молекулярния ред на това вещество в клетките. „За да добием с това лечение, не трябва освен една твърде малка доза от тези вещества; самото естество (природата) действа навред (навсякъде) чрез най-малки количества, както в растенията, тъй и в животните. Додето естеството ни дава толкова добри примери и такива добри следствия, ние не можем по-добре да направим, освен да го следваме...“ Доколко тази теория на Шуслера е вярна и точна теоретически, ние не сме компетентни да се произнесем. Нашата задача се ограничава да потвърдим действието на лековете, което, колкото и малко да сме опитали, намираме съобразно със препоръките на другите лекари, които са се занимавали в един по-голям и по-обширен кръг. Между дванадесетте тези лекарства съществува едно, ферум фосфорикум (железен фосфат), което, ако и да стои паралелно със аконитум (Aconitum), надминува го в много отношения. Аконитумът е главно лекарство за всичките с треска изобщо възпалителни болести, коги ферум фосфор. е лекарство за всякакво възпаление, било то частно или общо. Тъй например, появи ли се едно възпаление в очите, употреби фер. фосф., то намалява; появи ли се един цирей нейде по снагата (тялото), във начало още употреби го, той, без друго, без да набере (загной), се повръща (изчезва / се абсорбира); появи ли се силен огън (висока температура) по цялото тяло, употреби го, той спада и намалява. С една дума, то е като едно предохранително (предпазно) лекарство за всяко едно възпаление. Хомеопатията (в оригинала „Омеопатията“) е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай, да бъде снабдена с по една малка домашна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително със ползата. Колко тежки жени в раждането си са изложени на смърт по причина на едно недобро и нередовно дохождане на детето! При всичко туй (въпреки това), ако жената бе употребила 15-20 дни преди раждането си пулсатила (Pulsatilla) или други хомеопатически лекарства, това нещастно положение щеше да се измени в редовно и нормално. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит. Единственото средство по домашно лечение е хомеопатията, понеже нейните лекове, освен че са готови, са още и от една невисока цена. С тях не рискува човекът да се отрови; те, ако не ползват (не помогнат), никога няма да повредят. Следователно, ние ги препоръчваме на всички тези, които са в положение да могат да ги употребят, — а най-вече на поповете (свещениците) и учителите, които се намират по уединени места, дето няма ни лекари, ни аптекарства (аптеки).

Каляване тялото в училището. Не вярваме да се отрича от никого, че нашите училища претоварват много умствено младежите, а в замяна на това не им дават почти никакво телесно упражнение, което да би дошло (да послужи) като противовес на голямото умствено изнуряване (изтощение). В здравословния си преглед, в миналата книжка, ние казахме (по повод две статии в „Медицинска Беседа“ за хигиената и гимнастиката в училището), че не е достатъчно само теоретически да се въведе хигиената като задължителен предмет, но и практически да се приложи в най-главните си правила. Тука ние искаме да развием тая си мисъл. Преди всичко, хигиената, като теоретическо изучаване, ще бъде цяла подигравка за учениците, когато на всяка стъпка те ще виждат в уредбата на училището неща тъкмо противоположни на хигиената, или поне такива, които не се схождат както трябва с нейните предписания. Каква полза, например, ако те научат, че трябва да не претоварват никога силите си, че трябва равномерно да упражняват ума си и тялото си, че силният умствен труд докарва човека до изродено състояние, когато задължителните правила в училището не им позволяват да се водят по хигиената, даже ги тикат в противния път? Изучаването на хигиената ще им даде да съзнаят туй противоречие, което досега не са съзнавали, и това ще ги направи по-нещастни отпреди. После, ако даже предположим, че училищните наредби се изменят в такъв смисъл, щото да не противоречат на хигиената, без обаче активно да определят нейното практическо приложение към учениците, то пак няма да излезе особена полза. Много истини се съзнават, без да се изпълняват. Твърде малко ще са тези младежи, които ще се заловят самостоятелно да водят хигиенически живот, а още по-малко да го водят редовно и постоянно. Може би, когато станат мъже възрастни, когато злото ги сполети и волята им закоравее (отслабне / се пречупи), те да си спомнят за някогашната теория и да захванат (започнат) редовно да я прилагат на практика, но и тогава пак ще има няколко неудобства: първо, това прилагане ще бъде във всеки случай късно; друго е от малък да се свикне човекът на определен режим, а друго — възрастен; второ, прилагането може да не бъде както се изисква; мнозина си навличат повече вреда, отколкото полза, с неправилното практикуване на хигиената; трето, често закъснялата воля на възрастния човек не може да подчини непривикналия от младост организъм на един постоянен режим; малцина ли виждаме всеки ден, инак благоразумни, да напускат в нетърпение току-що захванатия режим, щом видят малко подобрение, и да го захващат пак, когато усетят дебелия край (когато се влошат сериозно)? Друго нещо е, когато под ръководството на преподавателя хигиенист, или опитен учител, през целия период на своето ученичество, младежите се привикнат на строго и постоянно хигиеническо упражнение. Не само тялото ще се укрепява редовно и засилва постепенно, с което се улесняват всички здравословни въпроси за в бъдеще, но тая привичка (навик), следвана постоянно през десетина и повече години, като се захване от най-крехката възраст, че доде (докато) се свърши училището, оставя дълбоки следи в живота на бъдещия гражданин и ще му стане естествена нужда да я следва занапред. При туй, практическото прилагане на хигиената няма да се заплашва от лоши последствия, защото младежите ще го изучават под контрола на опитни хигиенисти, които ще им обясняват значението на всяко правило. Но като казваме: практикуване на хигиената в училището, ние не подразбираме цялата хигиена във всичките ѝ подробности. Училището не е казарма, за да може да се приложи, например, хигиената за храната или за спането. А има работи, които и в казармата даже не могат да се приложат, защото зависят от просветената воля на всекиго частно. Така щото една голяма част от хигиената ще си остане пак теория за учениците и ще се остави на тях да я прилагат в практика. Но това, което училището може да направи за учениците, е не само от първостепенна важност само по себе си, но ще предизвика в организма нужда и от другите хигиенически прилагания. Укрепете тялото, калете го против окръжаващите го влияния, — и то само по себе си ще захване (започне) да търси хигиеническа храна и хигиеническо спане. Ако се упъти и с малко теория, то, по силата на инерцията и под натиска на засиления инстинкт на самосъхранението, няма да се колебае да я приложи частно в практика. Но, ако даже предположим, че младежът, който изпълнява редовно задължителните в училището хигиенически упражнения, няма да прави същото за незадължителните правила у дома си, то пак укрепването и обсилването (засилването) на неговото тяло в училището ще може достатъчно да противостои на нехигиеническите условия вкъщи. За всеки случай, фактът, че не може цялата хигиена да се прилага на практика в училището, не трябва да служи като доказателство против прилагането на възможните хигиенически упражнения. А между тия последните, освен пасивните хигиенически уредби в училището (като: добро осветление и проветряване на стаите, непресилен умствен труд, плюене по определени места (въвеждане на тогавашни санитарни плювалници с цел ограничаване на туберкулозата) и пр.), ние намираме, че трябва да се въведат като могъщи укрепителни средства: гимнастиката и каляването на тялото с вода, въздух и светлина. Въвеждането на гимнастиката, не по един, два часа на седмицата, а по два, три часа всеки ден, се защищава вече и у нас като много полезна и належаща мярка против умственото изнуряване (изтощение) на младежите и телесното им обезсиляне. Но колкото за второто — каляването на тялото с вода, въздух и светлина — дума не се е отваряло, може би по тая проста причина, че това могъщо хигиеническо упражнение и в Европа още не е въведено в училищата. Съзнанието, че ние сме назаднал народ и че трябва да вървим по следите на по-културните народи, е породило в нас прекалена една скромност (комплекс за малоценност / плахост), та не смеем да въвеждаме самостоятелно даже най-очевидно полезните уредби. Наистина, приспособлението (прилагането) на водата, а и на въздуха, е съпроводено с известна опасност, особено към крехките организми на децата, но това зависи напълно от грижите на хигиениста учител, под чийто непосредствен контрол ще се извършва. Не само водата, но и гимнастиката може да бъде вредителна (вредна), когато не се води, както трябва. Тъй щото страхът от настинка и повреждане на организма не може и не трябва ни най-малко да съставлява пречка за въвеждането на толкова прекрасните укрепителни средства, каквито водата, въздуха и светлината ни дават. Нека от малки децата, редом с гимнастическите упражнения, захванат (започнат) да се привикват редовно да газят из чисти вадички, да тичат няколко време боси по намокрена морава (Кнайпов метод за каляване чрез ходене по роса), да се събличат голи и разхождат няколко минути на чист въздух и под действието на слънчевата светлина, като правят равномерни движения, било за разиграването на кръвта (подобряване на кръвообращението), било за улесняване на свободното дишане, като го повтарят това всеки ден; нека бързото и правилно използване със студена вода, след като тялото се е приятно затоплило от гимнастиката, захване да се практикува наедно с другите укрепителни средства; нека през топлите дни къпането и плаването из вировете, реките или морето се въведе под строгия контрол на хигиениста учител; — и тогава ще стане ясно за всекиго, дали гимнастическите упражнения само, без животворното влияние на водата, въздуха и лъчите могат да произвеждат такива блестящи резултати в здравословно отношение, както когато са съединени наедно; дали случайната вреда, която би се нанесла на някои по-крехки организми или от немарливостта на хигиениста, може да компрометира огромната полза от правилното прилагане; дали най-после малките парични жертви (разходи), които държавата ще бъде длъжна да направи за някои специални удобства по къпането и упражнението зимно време (защото лятото може и без тях да се мине) не ще се изкупят хиляди пъти от обновените сили на младото поколение. Сутрешните четири часа умствено занимание, плюс един или два часа вечерно занимание, които учениците употребяват у тях си (вкъщи) за приготовление на уроците си, са достатъчен умствен труд. Последващите (следобедните) часове са вредно претоварване. Тия следобедни часове трябва да се заемат от гимнастическите упражнения. Най-добре е тези да се правят в особенни заградени места вън от града, на чист въздух и всестранно осветление, гдето да има приспособени за зимно време зали със разните гимнастики и водни уреди. Учениците ще си знаят, че всеки ден след обяд са длъжни да се събират направо там, както преди обяд се събират в училището в града. Празниците, неделните дни, ваканциите не трябва да се губят също напразно. Те могат да се употребяват в приятни и хигиенически екскурзии из планините и хубавите места на нашето отечество, които ще ползват във всяко отношение младите. Ние мислим, че, без да бъдат задължителни, те ще станат любимо упражнение на учениците, макар и с присъствието на хигиениста учител, стига само този да съумее със своята тактичност и приветливост на характера да възбуди в тях обич към хигиеническия живот всред природата. Последващите часове (следобедното време) не би трябвало да се принуждават през летните ваканции. Нека учениците се разтурят (отидат) по градовете и селата при родителите си, — това няма да попречи да продължават своите хигиенически упражнения там, дето отидат, щом се въведе във всеки град, градец, па и село задължителното практикуване. Летните месеци са най-удобните за каляване тялото с вода, въздух и светлина, и те не трябва да се пропускат. Напротив, понеже тогава умственият труд се прекратява, то трябва да се удвоят усилията за телесното обсилване (засилване), тъй щото младежът да поднови новата учебна година с по-голяма енергия и душевно разположение (бодрост). Подробностите по прилагането на тези упражнения са второстепенен въпрос. Главното е, да се съзнае, дето трябва, грамадната полза от въвеждането им. Искаме доблестни граждани, здрави и храбри войници, напреднало отечество, а не взимаме никакви мерки за здравето на поколението. Какво е туй? Да фантазираме вятърно (да си правим илюзии / да празнословим).

Здравословен преглед. „Медицинска Беседа“ стъпва вече във втората си година с едно твърде разнообразно съдържание. В първата книжка от втората година се зачепват въпроси от жизнен здравословен интерес, които правят чест на редакцията. Те показват, че г. Витанов (д-р Георги Витанов – известен български лекар от епохата) грижовно следи развитието на нашия живот в санитарно отношение и неуморимо се стреми да посочи онези необходими подобрения, без които обществото ни се заплашваше да стане в малко време жертва на много болести и недъзи. В статията „Необходимостта от санаториум за охтичави хора“ (болни от охтика – туберкулоза), обръща се вниманието на правителството върху належащата нужда от подобно заведение. Действително, охтиката у нас взема все по-застрашителни размери и всички условия помагат за нейното лесно разпространяване. Заразата може да се предаде по всички пътища. Здрави и болни влияят наляво и надясно, без да мислят за следствията (последствията). По сватби, по гости, из гостилници, из черкви, из кафенета, почти вредом един разположен организъм може да приеме заразата чрез нехигиеничния начин, по който се извършват много работи у нас: ядене, пиене, целуване, метене, миене, пречистване и пр. Нашите хора твърде малко умеят да се предпазват и нямат често даже най-елементарни понятия за предаването на заразата. Ние не сме от тези, които преувеличават действието на микробите, като не вземат достатъчно предвид противодействащата сила на организма; ние не мислим, че случайното възприемане на каквато и да е зараза е способно да надвие всеки един организъм и да произведе фатално последствие; но това не ни бърка да се присъединяваме към апела на „Медицинска Беседа“ и да намираме също за необходим поне един санаториум, ако не повече, за охтичавите, защото такова едно специално приспособено заведение, ако не може да принесе друга полза (например: пълно излекуване на болните, каквото алопатията (официалната конвенционална медицина) със своя погрешен метод и със своите отрови мъчно може да даде), то поне 1) ще ограничи достатъчно разпространението на заразата, която може лесно да попадне в слаби организми; 2) ще даде добри хигиенични условия на страдащите, които с това могат и да се поправят в началото на болестта си; и 3) ще принесе голяма помощ и улеснение, както на болния тъй и на ближните му, да прекара мъчния и пълен с грижи, неудобства и опасности период на боледуване. Който е имал нещастието да отглежда дълго опасно болен човек, или сам да е изпадал в грижите на други, той само може да оцени напълно важността на третата точка. И тъй, макар нашите възгледи, както за силата на заразата, така и за лечебния метод, да се различават от тия на „Медицинска Беседа“, ние не можем освен да я подкрепим в нейния апел към правителството и обществото за по-скорошното построяване на един или повече санаториуми за охтичавите (болните от охтика – туберкулоза), които захващат да стават много повече. * * * В същата книжка се повдигат още три важни въпроса: да се въведе хигиената като задължителен предмет за изучаване в нашите училища; занемареното положение на гимнастиката в училищата ни; партизанството в нашите санитарни работи (политическите назначения в здравеопазването). Първия въпрос Санитарната Дирекция (тогавашното Министерство на здравеопазването) мислела да го предлага за разрешение на бъдещия лекарски конгрес в такава форма: 1) може ли хигиената да се въведе като задължителен предмет в нашите училища и 2) кой трябва да я преподава? Не е ли много чудновата, да не кажем чудовищна, първата част на тоя въпрос? Нима е възможно да бъдем до такава степен невежествени, да се питаме за неща, на които отговорът може да бъде нерешен само за най-долния простак? Хигиената, науката която ни учи, как да държим тялото си, жилищата си, дрехите си, храната си, за да бъдем здрави, която ни дава най-скъпоценните за човека познания, от умното и редовно прилагане на която зависи най-скъпото му нещо — здравието и живота, — трябваше ли да я изучаваме? Не е ли смешно да се питаме така? Какъв трябва да бъде този, който ще отговори отрицателно? При всичко това, нашият обществен живот е пълен с такива чудовищни недостатъци, че твърде често най-умните хора са принудени да задават подобни смешни въпроси. Ние не знаем, но от горния въпрос се вижда, че хигиената не се изучава задължително в нашите училища. А това показва колко наопаки вървят много работи у нас. Не само трябва хигиената да се въведе като задължителен предмет, не само тя трябва да се преподава от преподавател-лекар (който да бъде в същото време и училищен лекар), като напълно запознат с всички здравословни въпроси, но още в самото училище трябва да се почне практическото прилагане на хигиената. Трябва от рано, още от детинската възраст, да се привикне човекът към постоянно, редовно и строго приспособление (прилагане) на всички укрепителни средства, които ще дадат на неговия организъм сила и еластичност (жизненост) да противостои на болезнените начала (причинители на болести / микроби). Само от дългогодишно задължително упражнение ще се приучи човекът да прави редовно хигиеническите изисквания и след като напусне училището. Иначе, ако изучаването става без прилагане, то така и ще си остане през целия живот само теория без практика и, ако по-сетне (по-късно), заставен от разглобеното (разклатеното) си здраве, човекът захване да я практикува, то ще бъде нещо криворазбрано, непълно и навярно с лоши последствия. При това, какво струва късната практика на хигиената, когато младите години, най-сгодните за укрепяване на тялото, са преминали именно в безумно отслабване на организма? Кой животворен дух ще може да съживи тия измършавели тела на нашите младежи, които приличат на вейки (сухи клонки)? Не, хигиената, като теория, ще има само тогава благотворни резултати (в оригинала печатна грешка „ревултати“), когато се нашите младежи приучат от малки в училищата на правилно и строго практическо прилагане. А двете най-скъпоценни хигиенически практики, които трябва да се въведат в училищата ни под контрола на преподавателя-лекар, са: гимнастиката и каляването на тялото с вода, чист въздух и светлина. За това ние ще поговорим в една отделна статия. Относително третия въпрос: Партизанството в санитарните работи у нас, няма какво да говорим твърде: той е част от един по-общ въпрос. Партизанството в санитарните работи, партизанството в училищните работи, партизанството в съдилищните работи, партизанството в чисто икономическите или други обществени работи на гражданите — това е цяла една язва, която трябва да се изкорени. Не мислим да посочваме как? (в оригинала въпросителният знак е поставен странно вътре в изречението) Това е трудна и сложна работа, не за в нашето списание. Само това ще забележим, че когато правителствата престанат да гледат на чиновниците като на свои хора и захванат (започнат) да им изискват само работа като държавни служители, тогава и тези последните ще престанат да се валят в калния партизански кът и ще гледат, независимо от своите партизански възгледи, да изпълняват добросъвестно длъжността си. * * * Софийските вестници ни явяват за образуването на едно дружество от туристи, с цел да обикалят България и да я изучават (исторически факт: през август 1895 г. по инициатива на Алеко Константинов на Черни връх се основава Първото българско туристическо дружество). Нашето отечество е надарено с прекрасна природа, ние имаме, следователно, възможност да правим най-поетически и хигиенически разходки, които са, дето се вика (както се казва), на две педи далеч от нас. За тези разходки не се изискват нито много разноски (пари), нито много труд; изисква се само добра воля. Но именно това ни и липсва. Ние по-обичаме да киснем по цял ден във задушливите кафенета, отколкото да излезем към полето или към Балкана на чист въздух. Дружеството на Туристите си е задало за цел да ни извади от тая срамна апатия към природата и към пътешествията. Като оставим на страна ползата, която ще се получи от изучаването на страната, ние не можем да не възхвалим инициаторите му за делото им, което ще принесе и голяма хигиеническа полза на членовете. Дано всеки разбере, че излизането навън и на чист балкански въздух е едно от най-силните средства за укрепяване и обсилване (засилване, укрепване) на организма. Колко би било хубаво, ако във всеки град и градец се образуваха не само туристически, но и гимнастически дружества! Телесните упражнения от ден на ден правят по-голям успех в Европа и всеки го счита за гордост да упражнява тялото си чрез естествени средства. Нашата младеж трябва да залови тоя хигиенически път колкото е възможно по-скоро, ако не иска да има потомство слабо, недъгаво, болезнено. * * * Получи се в редакцията ни съчинението: „Моето водолечение. Средства за излекуване на болести и запазване на здравето, основани на 35 годишна практика. Със 28 фигури от Себастиан Кнайп, свещеник във Верисхофен (Бавария), превод от третото руско издание. Превел и издал З. А. Бояджиев, притурено (добавено / като притурка) към списание „Научно Списание“ за год. VIII (1894), Търново 1894. Цена 2.50 лв.“ Това е втори превод на български на прочутото съчинение на Кнайп, който е познат на нашите читатели. Първият превод е направен, ако се не лъжем, от г. Пиперов. Ние го нямаме на ръка и не можем да се произнесем доколко струва той. Преводът на г. З. Бояджиев, макар от руски, е доста гладък и точен. Фигурите са чисто отпечатани и цената е твърде сносна; 2.50 лева за около 310 страници среден формат. Нашите читатели са имали често пъти случая да четат в „Здравословие“ статии от Кнайп, за туй няма нужда, мислим, да се простираме тука върху неговия популярен начин на писане. Всичко в него е изложено ясно, просто и увлекателно. Без диплома (без официално медицинско образование), без многоученост, без предвзетост, само със своята наблюдателна дарба и хуманно (милосърдно) сърце, той е успял да си спечели справедливо авторитет в целия образован свят по водолечението. Заведението му във Верисхофен е пълно със болни от всичките класове на обществото. Неговите съчинения са преведени почти на всички европейски езици. Ние препоръчваме горещо на читателите си горния превод, като настолна книга за всяко семейство, за всеки човек. Редакцията на „Научно Списание“ обявява още, че готвела за печат и друго Кнайпово съчинение: „Гледане здрави и болни деца от първите дни на детето до юношеската му възраст“.

Киселото мляко. (Из Traitements Naturels) (Естествени лечения). Има защо Кнайп да препоръчва така настоятелно употребението (употребата) на киселото мляко. Той твърде хубаво съди за неговите резултати, понеже сам от малък е опитвал и е виждал да практикуват около него. Тъй разпространеното и постоянно употребение на киселото мляко в някои страни, особено по селата, говори за негова полза и заслужава да обърне сериозно вниманието върху тази храна, твърде малко и криво позната именно от тези, които биха могли най-много полза да извлекат. От туй, дето някои се е случило да ядат развалено кисело мляко или много кисело, било по лошо приготвяне, било по други случайни обстоятелства, често се увличат да дадат съвършено лъжливи заключения върху тая толкова здравословна, вкусна и охотовъзбудителна (апетитовъзбуждаща) храна, когато е добре приготвена. Кривото оценяване на здравите народни традиции може да бъде най-добре посочено чрез строги научни постановления и добре проверени факти. Чрез такива научни доказателства ще се помъчим ние да установим действителната стойност на киселото мляко като храна от първи разред (от първо качество / фундаментално значение). Тези доказателства ще ни покажат още веднъж, че практическите истини, които здравият народен дух е схванал, се потвърждават след дълго време от научните дедукции (изводи). Ние трябва да разгледаме киселото мляко от двойна точка (две гледни точки): какво е естеството на състава му като храна и при какви условия пищеварителните (храносмилателните) органи позволяват уползотворението (усвояването) на този самороден (натурален, чист) и естествен произход (продукт). Под формата на киселото мляко, млякото не е претърпяло развала в своята същност, само е достигнало до една от своите особени фази на нормалното си пищеварение (храносмилане) в нашите органи. От туй произлиза, както ще видим по-насетне (по-късно), една обща и важна икономия (спестяване на енергия) в работата на пищеварението (храносмилането), което, особено в първия си период, представлява най-големи изисквания. Приготовление на киселото мляко. — Киселото хранително мляко може да се получи по два различни начина: било бързо чрез сирището (мая за сирене / мляко), било самородно (естествено, самозаквасено) в едно по-дълго време, от 36 до 48 часа и повече, според околната температура, когато, оставено само на себе си, в един абсолютен покой, то остава открито на въздуха колкото се може по-голяма повърхност. Сирището е една материя, която се намира в четвъртия стомах (сирищника) на младите приживни (преживни) животни през възрастта на тяхното млечно хранене. Самородното приготовление на киселото мляко ни интересува по-специално, отколкото всяко друго изкуствено средство; доказателство за това ще бъде дадено от практическите и полезни заключения, които ще извадим от по-нататъшните разглеждания на въпроса. Тука ще дадем подробностите, които трябва да се спазват, за да се получи кисело мляко при най-добри условия на вкус и утрайване (трайност). Едно от предимствата, които произлизат от излагането на въздуха, една голяма повърхност от млякото, което да не надминава дебелина 1–2 сантиметра (може да се разлее в някоя плитка и широка съдина) (съд, тава), киселото мляко ще спечели много в вкус и твърдост на материала, като се образува под лъчите на слънцето, близо до някой прозорец. Ще се избегне обаче правото (директното) действие на слънцето върху повърхността на млякото, като се поставя на прозореца една завеса от муселин (тънък памучен плат) или бяло тънко платно, което да не задържа твърде лъчите. Когато слънчевата светлина удря направо върху млякото, тя изсушава и втвърдява на тънко каймака, който се събира върху повърхността, и го направя да изгуби част од качествата си чрез едно прекалено изпарение. Действието на слънчевата топлина е необходима за доброто съставяне на киселото мляко. По-нататъшните разглеждания на въпроса ще ни извадят наяве стойността на действието от топлината и светлината. Научни доводи. — Киселото мляко е едно съсирено мляко, а стомашният сок има това качество да съсирва млякото. Това съсирване се отдава обикновено на свободната киселина в стомашния сок; обаче, съсирването пак се извършва, макар и да се неутрализира стомашният сок, без, от друга страна, пепсинът да действува върху млякото. Заставени сме, прочее, да приемем, че в стомашната миукоза (мукоза – стомашната лигавица) има един особен квас (ензим), който съсирва казеина. Този квас действително съществува в миукозата, особено в младите добичета, и съсирва почти мигновено казеина (Физиология Бони) (препратка към френския физиолог Пиер Бони). Киселината на стомашния сок не се определя еднакво от разните физиолози; някои я считат за свободна киселина, други — за съединена. При туй има спор и за нейното естество; едни я считат за хлоридрическа (солна киселина), други за млечна киселина. Най-вероятно е, че и двете тези киселини се срещат в стомаха и че млечната киселина е продукт от хранителните вещества, а хлоридрическата се отделя от стомашните жлези. Вън от тия две киселини, в стомашния сок се срещат и други органически киселини. Както се разбира от казаното до тук, още сме далеч от точното разбиране на интимните (дълбоките, микроскопичните) пищеварителни (храносмилателни) функции; но каквото и да бъде нашето знание по тоя предмет (по тази тема), организмът ни продължава не по-малко да функционира чудесно, и ако подробностите ни липсват върху едно съвестно изследване, то съществуват други принципи, които ще ни позволят да определим главните линии в общото равновесие на организма, както и неговите отношения с естествените деятели (биологичните фактори), между които е поставен да се развива и да действува. Върху тези принципи най-главно ще се опираме ние. Химически състав на млякото. — Млякото съдържа средно от 110 до 130 твърди части на 1000; останалото е съставено от вода. Твърдите части са: мазните материи (мазнините) или маслото и каймака; азотните материи или казеина и албумина; най-сетне (в оригинала „най-сетнѣ“) млечната захар (лактоза) и минералните соли. Долната таблица, според Бони, показва състава на млякото от няколко животни: За 1000 части крава коза овца магарица обикн. кобила кобила 8-ма степен свиня кучка вода 865,6 867,6 838,6 910,2 828,4 904,3 823,6 791,7 твърди части 134,4 132,4 161,4 89,8 171,6 95,7 176,4 208,3 масло 40,3 41,8 58,5 12,6 68,7 13,1 63,4 85,5 казеин 35,6 29,2 55,8 20,2 16,4 16,5 60,9 49,6 албумин 5,8 13,4 3,5 13,4 37,3 захар 46,0 39,1 40,3 57,6 86,5 51,2 40,4 27,1 соли 7,3 6,2 6,8 5,5 10,6 3,2 пептони - - - - - 5,5 - - Ще бъде излишно да влизаме тука в по-вече (повече) подробности върху други вещества, които млякото съдържа в много малка част. Много други разни вещества, както и миризливи вещества могат да минат в млякото (влиянието на пашата върху вкуса на млякото). Понякога то взима и една сянка на боя (оцветяване), която произлиза или от нисши организми, или от цветни материи. От варенето млякото се покрива с една бяла гъстота (кожица / каймак), която се подновява след като се обере. Тя се състои от казеин, станал неразтворим и който обвива всички елементи на млякото; тя се образува даже при запазването на млякото от достъпа на въздуха и кислорода, но всякога изисква присъствието на един (текстът не се чете) не се произвежда ако покрием млякото с един тънък пласт дървено масло (маслиново масло / зехтин): вижда се, че нейното образуване е свързано с едно бързо изпарение на горния пласт (слой) на млякото. В същото време албуминът на млякото минава в неразтворимо състояние. Всичките киселини съсирват млякото; оцета (оцетната киселина) и лимоновата сол (лимонената киселина) разтопяват съсиреното. Съсирването не може да се произведе, освен ако киселината е достатъчна, за да надмине неутрализационната точка на алкалина (алкалната реакция) от казеина. Сирището, за което споменахме по-горе, действа също върху млякото; един особен квас (ензим), наречен лаб (химозин / ренин), съсирва казеина; някои отдават това съсирване на един квас (бактериален ензим), произведен от микроби и наречен казеат. Самородни промени в млякото. — Млякото най-първо изпуска (отделя) една част от въглеродния си диоксид (в оригинала изписано по тогавашна терминология „въглеливия си окис“, което днес наричаме въглероден диоксид / CO₂), което произвежда един вид врене (кипене / шуптене) на течността. Сетне (след това), от стоенето, млякото се разделя на две части, един горен пласт, каймака, и един долен пласт, синкав и по-воден, който съдържа още голяма част мазни части (мазнини). Това набиране (изплуване) на каймака се почти свършва в дванадесет часа. Каймакът се образува толкова по-бързо, колкото външната температура е по-ниска. Изобщо млякото трябва да даде от 10 до 16 кубически сантиметра каймак според каймакомера (особен апарат / лактоскоп – уред за измерване на маслеността). Самородното съсирване на млякото се дължи на произвеждането на млечна киселина чрез преобразуването на млечната захар (лактозата), от което и млякото става кисело; гъстата част на киселото мляко е съставена от казеин и масло (мазнини), а пък остава една водна част, кисела, малко зеленикава, наречена суроватка, която съдържа солите, млечната захар, малко мазнота и малко разтворим казеин. Преобразуването на млечната захар в млечна киселина се извършва от един особен квас (бактерия / млечнокисел фермент), който, според едни, се намира от рано (естествено) в млякото, а според други — идва отвън (Пастьор) (препратка към Луи Пастьор, доказал ролята на микроорганизмите във ферментацията); вижда се обаче, този квас да се намира в млякото, защото то се съсирва и в затворен съд, макар и по-бавно. Съсирването се благоприятства от топлината, а се запира от содата (bicarbonate de soude) (сода бикарбонат), между другите, и от глицерината (глицерола). Оставено дълго време на отворено във въздуха, млякото изпуска въглеродния си диоксид, а поглъща кислород; в три дена то поглъща кислород три пъти по-вече (повече) от своя обем. Чрез бутането (в оригинала „бутането“ – биенето на мляко / извличането на масло в бурило) (25 до 40 удара на минута), млякото или каймака произвеждат масло; 14 градуса температура е най-благоприятна за произвеждането на масло. Две трети от мазните части на млякото отиват в маслото. Физиологическата роля на млякото. — Млякото съставлява едничката храна на новороденото и не може да бъде заместено напълно чрез никоя друга храна. То съдържа всичките нужни за организма вещества и за поправление на тъканите и жизнената деятелност: албуминати (протеини), въглехидрати, мазноти и минерални соли; то ги съдържа в по-други съразмерности (пропорции) от тези, каквито са потребни за храненето на един младенец (кърмаче). Трябва особено да се забележи голямото количество на мазнотите и фосфатите. Пищеварение на киселото мляко. — От туй, което предшества и въпреки различните мнения, които се появяват при изследванията на анализа, може да се приеме действителното присъствие на млечна киселина в стомаха, като елемент на стомашния сок, необходим за пищеварението (храносмилането). Самородното (естественото) съсирване на киселото мляко се дължи на произвеждането на млечна киселина, което произлиза от присъствието на един особен квас (фермент / бактерия), било вътре в самото мляко, било вън в окръжаващата го атмосфера. Киселото мляко доставя прочее (следователно) тая свободна млечна киселина в едно състояние максимум от жизненост, толкоз по-приемливо, че е продукт самороден (натурален) на най-природната храна на млякопитаещите; как тогава да не се препоръча употребението (употребата) на киселото мляко като съдържащо най-предпочитателното над всички изкуствени хлоридрически (солнокисели) приготовления, каквито аптеките приготвят и лекарите препоръчват високо против болестите на пищеварителните (храносмилателните) канали? Действия на топлината и светлината; светлинна топлина. — Ние пристъпваме към разглеждането на един друг по-общ и по-основен въпрос, който придава на киселото мляко една неотразима хранителна стойност. Този въпрос се отнася за природните сили, които вече няколко пъти ни занимаваха като основни елементи на всеобщия живот. Ние ще се ограничим да укажем на физиологическите отношения, които се установяват в деятелността (дейността) на тези природни сили вътре и вън от организма. Най-очевидните и главни сили са топлината, присъединена към действието на светлината. Пищеварението (храносмилането) представлява в организма една значителна работа, която изисква за пищеварителните органи и частично за стомаха, особено в началото на смилането, една твърде голяма част кръв и жизнена топлина, които се доставят от целия организъм. Киселото мляко, от своя страна, не се образува самородно (естествено), освен с помощта на топлината, която околната среда му доставя. Повече от вероятно е, че действието на природните сили се чувства еднакво, под техните различни форми в нормално състояние, в последователните изменения, през които минава млякото, за да достигне до пълното си съсирване. Така именно едно прекалено напрежение или бързо изменение в равновесието на атмосферната електрика (електричество) произвежда едно съвършено (напълно) смущение във втвърдяването на млякото (народен факт: млякото се вкисва по-бързо при гръмотевични бури). Но ние ще се държим за по-очевидните факти, потвърдени от наблюдението, които ще ни посочат, колко образуването на киселото мляко зависи от светлинната топлина наоколо. Едничкото забавяне, което топлината трябва да произведе, може да се представи в началото през време, когато се отделя каймакът от водната част; една околна среда по-хладна, явно е, че ще благоприятства, чрез по-голямата плътност на водната част, на отделянето и изкачването (изплуването) на каймака по повърхността на млякото; но това първо забавяне ще бъде възнаградено, както сме наблюдавали, чрез други предимства, които ще произведе действието на слънчевата топлина върху крайните следствия на операцията. Така също сме наблюдавали много пъти и особеното влияние на светлината. Тя, под своите различни действия, помага много за по-пълното извършване на разните вътрешни промени, които се извършват в преобразуванията на млякото. Тези преобразувания са само една жизнена еволюция (биологичен процес), понеже от тях зависи, под вид на пищеварение (храносмилане), храненето, произведено от млякото, сиреч поддържането на органическия живот. А образуването на киселото мляко не е освен една фаза от пищеварението и главна стъпка на жизнената еволюция (развитие). Деятелността (активността) на различните квасове (ензими / бактерии), от каквато натура (вид) и да са те (лаб (химозин), лактат и пр.), се поражда именно под действието на топлината и светлината и е в права съразмерност (пропорционалност) с тях. Най-голямото предимство, що действието на светлината предава на млякото, когато то е разлято в широк съд с дебелина 1–2 сантиметра и с голяма повърхност, изложена на открития въздух, е съсирването в твърда маса на почти цялото млечно количество, под която остава само няколко капки суроватка. Излагането на светлина, при туй (при това), отнема на млякото прекаленото вкисване. От гореизложеното произлизат две основни заключения върху хранителната роля на млякото под вид на кисело мляко: 1-о Една значителна икономия (спестяване) в разхода на органическата топлина, нужна за пищеварението на млякото, понеже тоя (този) разход се извършва в ущърб на околната среда, като се запазва топлината на тялото и като се получава едно висококачествено хранително следствие (резултат). 2-о Едно почти пълно преобразуване на една водна храна в твърда, като се запазват непокътнати всичките жизнени хранителни принципи на тая храна. Следствията (изводите) за практическата хигиена, що можем да извадим от тези заключения, са важни. Много разстроени организми не могат да смелят млякото, както си е неподквасено (прясно мляко), и това го отдават на едно „капризно състояние“ (!!) на стомаха. Истинската причина на това анормално състояние е липсата на нужната органическа топлина за смилането на млякото, което се забелязва у малокръвните (анемичните). Тука думите „каприз на стомаха“ не значат нищо и само показват невежеството на тези, които не знаят точните изисквания на жизнените сили. Млякото, давано на малки дози, сполучва много добре, по причина на малката топлина, що изисква за всяка доза. Често чуваме, някой лекар, привърженик на млечното хранене, да предписва на някой малокръвен да пие голямо количество мляко, даже до три литра на ден. Следствията (резултатите) на такъв един режим скоро излизат наяве (стават ясни). Това прекалено поглъщане на една храна, която, според всичко гореизложено, изисква голямо количество органическа топлина за да бъде смляна, става истинско отравяне за тялото, като задръства пищеварителните (храносмилателните) канали, както и много части на организма, с не добре усвоени елементи, и така създава почва за продължение на болестта. В тези случаи и в много други, киселото мляко ще извади от трудното положение както болния, тъй и доктора. Според физиолога Бони, физиологическата роля на млякото установява една противоположност между нуждите на детето и младежа (в оригинала печатна грешка „младенеца“ – смислово е юношата/младежа, тъй като бебето и младенецът са едно и също). Нормалната храна на детето се явява неподквасеното (прясното) мляко на майката, а за юношата киселото мляко се препоръчва именно като по-здравословна храна. Ето за какво ние свършваме статията си с най-силна препоръка върху тъй питателните и животворни действия на киселото мляко.

Заемаме от „Медицинска Беседа“ следното: Българската цивилизация. В речта си върху „Спиртните питиета и социалното зло“, държана в дружеството против употребението спиртните питиета, цюрихският професор Форел (Огюст Форел, 1848–1931, известен швейцарски невролог, психиатър и антиалкохолен деятел) очертава първо добрите качества на българина, стремлението му към свобода и образование. „Но аз не мога да скрия и тъмната страна на въпроса, казва по-нататък почтеният професор; българите са от старо време трезви, малко убити (тук в смисъл на: скромни, тихи, обрани в поведението си), но трудолюбиви, извънредно нравствени, спестовни и строги. Но принесената най-вече от Виена в София цивилизация вмъкна покрай горните неща и разпуснатостта, непознатите дотогава публични домове, питейните обичаи и разточителността. Фамилната (семейната) честност в големите градове започна тежко да страда от това. Удържаната, скромната и вярна българка започна да пилее труда на мъжа си за разкош и увеселения. Това се забелязва особено между чиновничеството, а за това са виновни главно висшите кръгове. Разводът, проституцията, даже и незаконно родените деца са били по-напред почти непознати. Тези трънчета започват да растат в градовете и се поддържат от такива хора, които не могат да разбират, че ако искаш да цивилизоваш един народ, трябва да вземеш само добрите плодове на тая цивилизация. Същото се отнася и за пиенето. Вижда се, че паразитите на цивилизацията се прилепват под булото на хубави названия върху тази млада и здрава страна, за да присадят семето на мързела и разврата.“ Професорът е говорил още по-прочувствено по тази тема на студентите българи в Цюрих след обиколката му в България през 1892 год. за изучаване нравите, върху което е печатал отделна брошура!

Лимонов сок употребен в случай на кръвотечение. Някой си лекар, М. Т. Буртен (British medical journal), като лекуваше едно младо момче за едно извънредно силно кръвотечение из носа му, спря кръвотечението незабавно, като му цръкна (инжектира) с една проста стъклена толумбичка (остаряла дума от турски произход за малка помпа, спринцовка) една смес от лимонов сок и вода с пропорция 1:4. Един друг път, една жена, която бълваше кръв и на която се употребиха всичките необходими лекарства в подобен случай, кръвотечението се спря също подир едно поглъщане на чист лимонов сок. На утринта кръвотечението се появи пак, но то се прекрати конечно (напълно / окончателно), като болната следваше да употребява лимоновия сок. Същото лекарство даде също благоприятни следствия (резултати) в един случай на една тифозна треска с кръвотечение из червата.

Средство да се живее 100 години. Един професор от Гандския университет (Гентския университет в Белгия), доктор Бурграев (Адолф Бургрев, 1806–1902, създател на дозиметричната медицина), е издал една обширна книга относително по тоя предмет (по тази тема). Според него, може някой да достигне, без голямо затруднение, до тая възраст. Системата е твърде проста: тя се състои в истинското употребение (употреба) на солта, която, според него, е предпазителното нещо за всичките болести. Тъй, не трябва да има никакъв налог (данък), в никое място, върху солта; тя трябва да бъде под свободното разположение на всекиго, както е водата и въздухът (авторът се обявява против историческите данъци върху солта, които са я правели скъпа за бедните). Доктор Бурграев потвърждава, че да бъде някой добре, не е дело на случая, както се мисли изобщо. Законите, които управляват живота, са, според него, тихи и правилни; достатъчно е да се бди като как те се развиват без препятствие. Следователно, солта, според неговата теория, е главният редовен деятел (активен фактор). Е ли (дали е) кръвта много обременена? Солта ще я постави да бъде по-малко обременена. Е ли тя много бедна? Солта ще я постави (направи), ще ѝ отдаде необходимите елементи. Не може да се обвинява г. Бурграев, че търси сложно лекарство. Г. Бурграев привежда примери по силата, що отдава на солта. Най-строгото наказание за войниците в Холандия, преди време, е било да им се дава хляб без сол. Ако този режим се продължеше няколко месеца, рядко нещо биваше, дето наказаният да преживее. — В края на преминалия век (XVIII век), една страшна епидемия се появи в Саксония, която имаше някакво подобие с скорбута. Тя напредна скоро в бедните класове тъй, дето управлението заповяда да се състави едно изследване. Тогава се потвърди едно странно дело (факт), то е, че рудокопачите, ако и да бяха тъй бедни, както и другите работници, бяха останали, те и фамилиите им, съвършено незакачени от болестта. При това храната на рудокопачите не се отличаваше от тая на другите работници, освен в една само точка: то е, че те, като принадлежаха на държавата, получаваха даром солта. Опита се солта като лечително средство и болестта изчезна чудесно. В отчета си, белгийският лекар потвърждава, че солта е един върховен лек. Той привежда, като пример, един млад момък, който трябвало да умре, както всички негови сродници умрели от тая болест. Той приличаше да погине (беше пред загиване), когато докторът, за да успокои съвестта си, му предписва да взема солена вода. Оттогава той го изгубва (изпуска го от поглед). Идущата (следващата) година, един напълно здрав момък приближава доктора в пътя му и му се открива кой е. Той беше охтичав (болен от охтика – туберкулоза), съвършено оздравил благодарение на солта. За холерата, солта е — всичко според г. Бурграев, — най-първото нещо. Той привежда, като пример, някои руски селяни, които, във времето на една холерна епидемия, са се запазили от нея, като са употребявали по една силна доза в млякото си. Той показва също солта като добро лекарство за всичките болести. Само, казва той, това е тъй просто, дето не се е забелязвало. Солта, като препятства на болестите, ще подкрепи следователно дългия живот по един здрав начин. На човека му трябва, казва той, за да бъде добре, двадесет грама сол в ден за обикновено време (Забележка: Според съвременната медицина това количество е изключително високо и опасно за бъбреците и сърцето, но в XIX в. теориите са били различни). Изкуството на лекаря по тая елементарна медицина се състои да знае да умери дозата в едно болно положение. (Из един медицински вестник).

Предпазителни хомеопатични лекарства. Предварителното лечение (превенцията) на разните болести е още далеч от да бъде положено върху здрави и конечни основи, но следствията (резултатите), що може да се очакват, са доста известни. Някои читатели знаят вече предохранителните (предпазните / превантивните) лекарства против холерата. Не съществува никое предохранително лекарство, на което действието да бъде тъй вярно, както на Барита карбоника (Barium carbonicum – хомеопатичен препарат, използван често при проблеми с лимфите и тонзилит), казва доктор Иефесохн (Джеферсън) Гернес из Филаделфия. Хора, които имат гърлото си много чувствително, често им дохожда (разболяват се), подир една малка настинка, или дифтерит, или круп (остро възпаление на дихателните пътища при деца с характерна кашлица), или разваление (възпаление / загнояване) на сливиците, или едно каквото и да е гърлоболие. Три или четири дози от Барита карбоника предварват (предотвратяват) развиването на тези болести и поставят съвършено болния да противостои на лошите атмосферни влияния. Действието на това лекарство не трае дълго време; тъй, необходимо е да се повтарят дозите през няколко недели и в промяната на всяко време от годината (при смяна на сезоните). Барита карбоника, казва същият лекар, ми е чудесно послужила и мога да я препоръчам на всички тези, които са разположени към страдание на гърлото. Деца, които преди години са страдали много пъти от круп, Фосфорус (Phosphorus), две дози в 24 часа, сполучва да ги предвари (да ги предпази) от повръщането на болестта (от рецидив). Провъзгласи се с успех Ваксининум (Vaccininum – хомеопатичен препарат, правен от ваксинален материал) против баба шарка (едрата шарица) (вариола – тежка вирусна болест, днес изкоренена в световен мащаб). При всичко туй, аз, казва същият по-горе лекар, имам едно такова доверие в Меландринум (Melandrinum), дето вместо да си пресаждам децата (вместо да им правя класическа ваксинация чрез заразяване с кравешка шарка по тогавашния метод), употребих им това лекарство. Давам един прах в 24 часа в продължение на една неделя. Прочути са още: Беладона (Belladonna), против скарлатината; Пулсатила (Pulsatilla), против брусницата (дребна шарка / морбили); Графит (Graphites), против червенката (еризипел – бактериална инфекция на кожата); Хепар сулфур (Hepar sulfur), против струпеите, лишеите; Калкареа муриат. (Calcarea muriatica), Берберис (Berberis), Силицея (Silicea) или Сулфур (Sulfur) на хора, които са разположени към циреи; Ледум (Ledum), Хиперикум (Hypericum) и Арника (Arnica), против тризмуса (схващане / спазъм на челюстните мускули, често при тетанус) (ченето) (диалектна дума за челюст); Сулфур, против диспептическите припадоци (кризи / остри прояви на лошо храносмилане). Желсеминум (Gelsemium) чудесно действува върху хора, които не могат да търпят най-малкото раздразнение, без да бъдат незабавно повредени. Много из земеделците са подложени на апоплектически признаци (симптоми на инсулт / топлинен и слънчев удар) във време на големите горещини. Няколко дози от Глоноин (Glonoinum) наскоро ги поправят (бързо ги възстановяват) и ги предварват от слънчасването. Без съмнение е, че раждането може да се улесни чрез даването на някои лекове (лекарства). Доктор Брейфолг, от Сан Франциско, препоръчва много Цимицифуга (Cimicifuga). Следствията (резултатите), що той е придобил, са били тъй благоприятни, дето той не може да се откаже от да не я употреби в едно раждане. Той предписва по една доза от цимицифугата всяка вечер в продължение на първата неделя от седмия и деветия месеци. Първият период на раждането преминава почти неосезателно и раждането става забележително лесно и скоро. За да свършим, препоръчваме още Кали карбоникум (Kali carbonicum), като предпазително средство на помятането (аборта) във втория месец, Сабина (Sabina) в третия, и Сепия (Sepia) в седмия. Тези лекарства са всякога сполучливи на жени, които по-преди са мятали (правили са спонтанни аборти) много пъти. (Извлечено из един хомеопатичен вестник).

Общо правило по практикуването на магнетизма. Това общо правило върху магнетизма е показано от лекари Духове, които са били друг път (преди време / в предишен живот) на нашата земя: — Всичките болести, съдружени (придружени) от пароксизъм (внезапно засилване на болката / криза) или от удвоен припадък на болестта, случаи, които са редки, магнетическата операция трябва да става преди припадъка. — В периодическата треска (например малария), например, операцията трябва да се извършва поне два часа преди идването на треската; в случаи, дето припадъците са начести (чести), да се гледа да не се пропусне и това малко време, що се намира за действие. — Бъдете уверени, че малка полза ще произведете, ако чакате болката да се усили. В подобен случай магнетизмът малко действува; силата, що съществува в кръвообращението, става препятствие на усилията ви, което, ако това действие се извърши, като тръсканите (възбудените) материали са в покой, то, навреме, вие ще развалите разположенията (структурата) или комбинациите, ако може да се каже тъй. Вие ще ускорите или ще забавите идването на злото, и тая първа постъпка, направена, вие на скоро ще бъдете господар. — В повечето нервически болести, най-паче (най-вече) в епилепсията, истерията, каталепсията и пр., случаи, дето не сте предизвестени за внезапния припадък, става нужда, понякога, да го произведете; това вие можете, в много обстоятелства, да го извършите, като повлияете просто мозъка с това намерение; спазмодическите (схващащите) едървявания (вдървявания / спазми) на членовете (крайниците) ще арнишат (остаряла диалектна дума – ще намалеят, ще отслабнат, ще изчезнат), ако извършите продължителни паси (движения на ръцете във въздуха над тялото на болния) върху спазмодическите части. Топли вдъхвания (дълбоко издишване на топъл въздух от устата на лечителя) върху сърцето поправят кръвообращението. — Подир тези повторителни (изтощителни) магнетически кризи, тялото става като счупено и отмаляло; мускулите, ако и да са в нормално положение, съхраняват една болезнена чувствителност, която изчезва с почивката. — Всичките страдания, дето по естествена или болезнена причина, чувствителността е живо раздразнена от магнетическата точност, вие трябва да постъпите чрез твърде малки дози (кратки сеанси), освен когато болният, под едно сомнабулическо положение (хипнотичен сън), ви задължи да следвате магнетизацията. — В отчаяни случаи, дето животът си отива, дайте сили чрез магнетизацията в продължение на 5 или 6 часа, ако е възможно. Поотпочинете си и почнете пак; тъй вие ще произведете спасителни кризи, като увеличавате естествените източници; естеството (организмът) на болния, като не е в положение от само себе си да противодейства, вашите усилия ще произведат реакции и живота, който вие сте дали, ще се поднови в тялото на умиращия. — Всичките хронически болести, един час магнетисане е достатъчно за едно време от десет часа; обикновено наблюдението показва, че 24 часа са достатъчни; но, колкото времето измине и по-малко, толкова магнетическото средство бива по-чувствително и излекуването по-скорошно. — В живеницата (остаряло народно име на болестта скрофулоза – туберкулоза на лимфните възли) и лимфатическите болести, магнетисването никога не е много; такова тяло е едно студено жилище, което изисква топлина; когато има безпорядъци (възпаления), като подутие на коленете, на сливиците и пр., вие няма да придобиете нищо с няколко минути магнетисване, тук трябва да разчитате на месеци; тъй, лечителят трябва да има голямо постоянство. — По спирането на женските месечини (менструация), извършете магнетисването три, четири дни преди естественото определено време на жените; в случай на несполука, идущия месец подновете пак извършеното; постоянството и волята са сполучливата гаранция. — Във всеки болезнен случай на жените, месечното течение не може да препятства на лечението. Тези, които мислят противното, грешат. Често естеството (природата) чака това време да се отърве чрез това месечно пречистване от нечистите, кървави материи; следователно, вашите усилия, съединени с неговите, спомагат много по-лесно това пречистване. — Кръвотеченията само трябва да ви заплашват (да ви плашат / да изискват повишено внимание); в подобен случай действайте осторожно (внимателно). — Много празният стомах, както и претовареният (за оператора (тук: лечителя, който извършва сеанса) или за болните), без да препятстват на действието, биват неблагоприятни на явните явления по лечителните действия (намаляват видимия ефект от сеанса). — Вашите волеви усилия трябва да бъдат деятелни (активни, силни). Ако имате медицински познания, търсете главния болен орган и, като го откриете, отправете пръстите си, наострени върху повърхността на това място (метод в магнетизма за насочване на енергийния поток). — В силните болести една магнетизация дава обикновено малко следствие (резултат), най-паче (най-вече) в крайни някои случаи; в начало, лошите признаци може да се възвърнат и изменят в добри посредством една магнетизация от няколко часа. Ако желаете да се сдобиете с по-достозабележителни действия (по-значими лечебни резултати), то трябва да продължавате, да повтаряте в къси времена употребеното на магнетизма (чести сеанси през кратки интервали) върху болния, и бъдете уверени, че, колкото и да е лошо положението, ако реакцията е възможна, тя ще бъде; ако естеството (организмът) е търсило да я произведе и не е могло, спомогнато от вас, то ще се постарае изново, за да се отърве от това, що го угнетява. — Не чакайте, додето червата да гангренясат, органите да се разстроят, или да бъдат дълбоко повредени в тъканта, що ги съставлява; злото, което е достигнало на тази степен, е непоправимо; смъртта е неизбежна.

Лечебното медиумство. (от Алан Кардек) (Алáн Кардéк – френски педагог, основател на спиритизма). Има тази разлика между простия магнетизатор (човек, лекуващ чрез биоенергия / хипноза) и медиума-лечител, че първият магнетизира със своя собствен флуид (в тогавашната епоха „флуид“ е термин за невидима жизнена енергия, биополе), а вторият — с флуида на Духовете, на който той служи за проводник. Магнетизмът, произведен от човека, е човечески магнетизъм; този, що произхожда от флуидите на Духовете, е магнетизъм съставен от по-пречистени вещества. Магнетическият флуид има прочее (следователно) два различни източника: въплътените Духове (живите хора, чийто дух е в тяло) и обезплътените Духове (чистите духове на починали хора). Тази разлика в произхождението (произхода) произвежда една твърде голяма в качеството на флуида и в неговите действия. Човеческият флуид е всякога малко или много съвкупен (смесен, повлиян) от физическите и моралните нечистотии на въплътения; а този на добрите Духове е необходимо по-чист и за това именно притежава по-деятелни (по-силно действащи, ефективни) качества, които докарват по-бързо излекуване. Но като минава през въплътения (през човека медиум), той може да се развали, както една бистра вода кога минава през един нечист съд, както всеки лек (лекарство), ако е стоен в неизмита съдина (съд), и изгубва отчасти своите благотворни качества. Оттук произхожда, за всеки истински медиум-лечител, абсолютната необходимост да работи за своето пречистване, т.е. за своето нравствено подобрение, според това простонародно начало (правило): пречистете съдината (съда), преди да си служите с нея, ако искате да имате нещо добро. Това само е достатъчно да покаже, че първият представил се човек не може да бъде медиум-лечител в истинския смисъл на думата. Флуидът е толкова повече пречистен и благотворен, колкото Духът, който го предава, е по-чист и по-свободен от страсти. Всеки разбира, че тоя на нисшите Духове трябва да се приближава до човеческия и може да има зловредни качества, ако ха е нечист и вдъхновен от лоши помисли. По същите причини качествата на човеческия флуид представляват безчислени нюанси, според физическите и моралните качества на лицето; явно е, че флуида, който произлиза от едно нездраво тяло, може да пресади болезнени начала (зародиши на болести) в магнетизуемия (пациента). Нравствените качества на магнетизатора, т. е. чистотата на помислите и чувствата, пламенното и без интерес (безкористното) желание да облекчи своя подобен (своя ближен), притурени на телесното здраве, дават на флуида една поправителна (лечебна, коригираща) сила, която може, в някои лица, да достигне качествата на флуида, произходящ от просветените Духове, що наричат Божествен флуид. Ще бъде прочее (следователно) грешка да се счита магнетизаторът като една проста машина за предаване на флуидите. Тук, както във всички неща, полученото зависи от инструмента и от производителния деятел (източника на действие). По тези мотиви, ще бъде неблагоразумно да се подлага човек под магнетическото действие на първия неизвестен. Независимо от необходимите практически познания, флуидът на магнетизатора е като млякото на една дойка (кърмачка): здравословно или болезнено. Човеческият флуид, като не е толкова деятелен (мощен), изисква едно дълготрайно магнетизиране и едно истинско лекуване, често много дълго; магнетизаторът, като харчи своя собствен флуид, се изтощава и уморява, защото той дава своя собствен жизнен елемент; ето защо той трябва от време на време да възстановява своите сили чрез почивка. Флуидът на Духовете, по-могъщ чрез своята чистота, произвежда действия по-бързи и често даже мигновени. Като този флуид не принадлежи на магнетизатора, то умората е почти нула (никаква). Духът може да действа направо, без посредник, върху едно лице, което е могло да се констатира в много случаи, било за да го облекчи, било да го изцери (излекува), ако това е възможно, или да произведе сомнабулическа сън (състояние на хипнотичен транс). Когато действа чрез посредник, то се нарича лечебно медиумство. Медиумът-лечител получава флуидическия прилив от Духа, докато магнетизаторът черпи всичко от себе си. Но медиумите-лечители, в тясната смисъл на думата, сиреч такива, на които личното участие се съвършено изгубва пред действието на Духа, са твърде рядкост, защото тази способност, възвишена до най-горна степен, придобива един сбор от нравствени качества, които се срещат рядко по земята; те само могат да, чрез полагането на ръката, онези мигновени излекувания, които ни се струват за чудеса; много малко лица могат да претендират за такъв вид мощност. Гордостта и егоизмът, като са главните източници на човешките несъвършенства, произлиза, че тези, които се хвалят да притежават тази дарба, които ходят вредом (навсякъде) да разгласяват за чудесни изцеления, направени от тях, които търсят слава, репутация, печалба, те са в най-лошите условия да я получат, защото тази способност е изключителна привилегия на скромността, смиреността, преданността и неинтересчийството. Исус казваше на тези, които бе изцерил: „Идете, отдайте славословие на Бога и не го казвайте никому“. Като чистото лечебно медиумство е прочее (следователно) изключение тук на земята, произлиза, че има почти всеки път (винаги) едновременно действие на флуида (невидимата жизнена биоенергия) от духовете и тоя на човека; тоест, че медиумите-лечители, като са малко-много (повече или по-малко) магнетизатори, действат според магнетическите начини; разликата е в преобладаването на единия или на другия флуид и в по-голямата или по-малка бързина на изцеряването. Всеки магнетизатор може да стане медиум-лечител, ако знае как да направи да бъде подпомогнат от добрите Духове; в такъв случай Духовете му дохождат на помощ, като разливат върху неговия собствен флуид, който десетократно и остократно (увеличава десетки и стотици пъти) действието на човеческия флуид. Духовете прииждат (идват бързо / пристигат) към когото желаят и никоя воля не може да ги насили. Те дохождат (идват) на молбата ви, ако тя е гореща и искрена, но никога на заповедта ви. Излива (следва / произтича) от туй, че волята не може да създаде лечебно медиумство и че никой не може да бъде медиум-лечител с предварително начертание (по предварителен план / договор). Медиумът-лечител се разпознава по следствията (резултатите), които добива, а не по претенциите, че е такъв. Но ако волята е без действие относно помощта на Духовете, тя е всемогъща, за да даде на човеческия или духовния флуид една добра насока и една по-голяма енергия. В мекушавия (колебливия, слабия) и разсеян човек, флуидното течение е мекушаво, изходът му е слаб; флуидът на Духовете се спира в него, но без полза за него; в човек с енергическа воля, течението произвежда действие на един душ (метафора за силна, концентрирана струя енергия). Не трябва да смесваме енергическата воля с инатението, защото инатението е всякога следствие на гордостта или егоизма, докато най-скромният човек може да притежава волята на преданността. Волята е също всемогъща, за да даде на флуидите особенни качества, приспособени към натурата (характера / вида) на болката. Тази точка, която е важна, е свързана с един още малко познат принцип, който сега се изучава, това са флуидическите творчества и изменения, които мисълта може да направи в материята. Мисълта, която поражда едно флуидическо предаване, може да произведе известни молекулярни и анатомически преобразувания, както виждаме да се произвеждат под действието на електричеството, светлината или топлината. Молитвата, воля, която се превежда (превръща / изразява) в мисли, когато е дълбока, гореща, пламенна, направена с вяра, произвежда действието на една магнетизация, не само като призовава помощта на добрите Духове, но и като насочва към болния един здравотворен флуидически ток (енергиен поток). Ако чистото лечебно медиумство е привилегия на избраните души, възможността да облекчаваме някои страдания и даже да изцеряваме, макар и не мигновено, някои болести, е дадена на всички, без да има нужда да бъде човекът магнетизатор. Повтарянето на магнетическите начини (методи) е полезно в сложните случаи, но не и необходимо. Като е дадено на всички да призовават добрите Духове, да се молят и да искат доброто, достатъчно е често да си турим ръцете върху едно болно място, за да облекчим страданието; това може да направи всеки един, ако има малко-много (до известна степен) вяра, съзнание, пламенно желание и воля. Забележително е, че по-голямата част от безсъзнателните медиуми-лечители — тия, които не си дават сметка за своята способност и които се срещат в най-скромните условия, между хора, лишени от всяко образование, препоръчват молитвата и си помагат сами, като се молят. Само че тяхното невежество ги кара да вярват във влиянието на такъв или онакъв формуляр (баене / тайна словесна формула); понякога дори те намират явно суеверни практикувания (ритуали / обичаи), които трябва да различаваме. Но от туй, че е сполучил (успял) някой един или даже няколко пъти да излекува, ще бъде смело (нахално / дръзко) да се показва за медиум-лечител и да заключва, че може да цери всеки вид болка. Опитът доказва, че в тясната смисъл на думата, между най-надарените, пак няма всемирни (универсални) медиуми-лечители. Този може да е възвърнал здравето на някой болен, без да може да стори нищо на друг; онзи може да е излекувал болестта на едно лице, без да може да излекува същата болка още веднъж, било върху същото лице, или върху друго; трети най-после може да има днес способността, без да я притежава утре, и може да я получи по-сетне (по-късно) според флуидическите привлекателности (енергийно привличане) и условия, в които се намира. Лечебното медиумство е една наклонност (дарба / предразположение), както всички видове медиумство, присъща на всяко лице; но следствията от тази наклонност са независими от волята. Тя се развива неотречимо чрез упражнението и особено чрез практикуването на доброто и правдата; но като не може тя да има определеност, ни точността на един придобит с знание (чрез учене) талант, на който човекът е всякога господар, тя не може да стане една професия (занаят). Има прочее измама, щом една личност да се обявява пред публиката за медиум-лечител (авторът осъжда шарлатаните, които взимат пари за това). Тези мисли не се отнасят никак за магнетизаторите, защото тяхната сила е в тях самите и те са свободни да разполагат. Грешка е да се мисли, че тези, които не споделят тия вярвания, ще имат отвращение да опитат тази способност. Осмисленото лечебно медиумство е тясно свързано със спиритизма, понеже почива съществено върху помощта на Духовете; ето защо, тези, които не вярват нито в Духовете, нито в своята душа, не ще могат да се поставят в изискваните условия, защото това не е нещо, което може да се извърши машинално. Между тия, които вярват в душата и в нейната безсмъртност, малцина ли са тези, които отстъпват с ужас пред един призив към добрите Духове, от страх да не привлекат дявола, и които вярват още искрено, че всички тези излекувания са дяволска работа? Фанатизмът е сляп; той не разсъждава. Не ще съмнение, туй вечно така няма да бъде; но ще се мине още време, додето светлината проникне в известни мозъци. Дотогава, нека извършваме колкото се може повече добрини с помощта на спиритизма; нека правим добро дори на своите неприятели, макар и да си навлечем тяхната неблагодарност; това е най-доброто средство да победим известни упорства и да докажем, че спиритизмът не е тъй черен, както някои претендират.

ДИФТЕРИЯ (ГЪРЛИЦА). (Ганглиясалата (гангренясалата) гнилост на лигавата мембрана в гърлото). (кн. 3-4) Същността му, причините му, отличителните му знакове (симптоми), образуването му, средствата за предпазване, неговото естествено лечение без лекарства, напоследък от излекувани случаи. от А. Спор, запасен подполковник. „Не е дадено на човека да узнае вътрешното естество на нещата; той трябва да се задоволи да изследва естествените отношения на явленията и според туй да действува“. I. Същността на дифтерията. Същността на дифтерията се състои в едно особено разлагане на кръвта, произведено от умножението (репликацията) на бацилите. Болката става по един явен начин върху лигавата мембрана на фаринкса (гърлото) и на ларинкса (гръкляна), под една форма на малки гноясали и гнили връзчици (налепи/псевдомембрани), които, колкото злото се умножава, толкова те клонят да разстроят съвършено, чрез гангренясалите си свойства, лигавите мембрани; когато, при едно голямо претрупване (натрупване) на тези гнили и гноясали връзчици върху тях, естеството не може да ги изхвърли и болният изхрачи; в подобен случай смъртта дохожда чрез една парализа на сърцето или едно общо изнемощение. Понякога медлено (бавно) се произвежда също един фатален изход, например: чрез гангренясалото разстройство на хрущяла от ларинкса подир една трахеотомическа операция (трахеотомия – хирургическо срязване на трахеята за осигуряване на въздух при задушаване), или чрез едно страдание на бъбреците, и пр. — изключително следствие от погрешката на едно хирургическо лечение. Разложителното действие на кръвта от дифтерита може да се появи също без никакви външни знакове в устата; третият даден пример по нататък, един от най-лошите случаи, ще го докаже; тук се касае за прехвърлянето на болката от една майка на детето ѝ (предаване на заразата). II. Причините на дифтерията. Дифтерията се поражда или 1) от само себе си (остаряло виждане за спонтанно самозараждане при лоша хигиена), т.е. той (бацилът) взема върху тялото на болния формата, що му е собствена, или 2) той е предаден от един болен човек върху друг, който е здрав. В първия случай, съществуват две главни причини, които произвеждат, под две разни пътища (начина), болестта в организма. а) Чрез дишането на гнили газове, като например от някои подземни канали (канализация) и пр.; лигавите мембрани на дихателните органи се повлияват направо от заразата. Произвежда се следователно или направо един състав от ядовити и гноясали връзчици върху лигавата мембрана в устата, отдето впоследствие кървавата отровителност (отравянето на кръвта/токсинемията), — това е изобщо приетият начин (теория) от медицинската школа; или, и това е което е по-вече вероятно, състава на тези гнили връзчици е произведение от кървавата отровност (че налепите са следствие, а не причина за отравянето на кръвта); тези две предположения не са още решени, но те падат като второстепенни за предпазителността (превенцията) или лечението на болката. б) Чрез увреждането в стомаха на развалена, вкисната или гнила храна, от което ще последва едно затруднение в действието на червата, както и едно претрупване от вкиснати произведения, които или направо ще отровят кръвта чрез една реакция върху лигавата мембрана на пищеварителния канал (стомашно-чревния тракт), или чрез предаване на лигавите мембрани в дихателния орган, дето ще се съставят особените ядовити гнили връзчици на болката, която изобщо, под последните тези условия, е толкова по-опасна, колкото първите ѝ начала биват недосетени (незабелязани), тъй щото отровителността на кръвта достига до една голяма степен, когато знаковете (симптомите) на болката в устата се появяват. Във втория случай, (предаване на болестта от един болен човек върху един здрав), прилепчивостта (контагиозността/заразителността), както я означават, може също да се разпореди под два начина: а) чрез дишането на газовите остатъци от изпарението на един болен и б) чрез предаването на заразителното начало посредством едно допиране върху лигавата мембрана на устата (например чрез една целувка), или че това предаване е произведено направо върху кръвта, например чрез пресаждане (пренасяне) или чрез цицата на майката (кърмене от болна майка), и пр. (по-долу вижте третия пример). Като побудителни причини относително до разположението на едно тяло към болестта, трябва да споменем: 1-во това, което произхожда от един лош живот (нездравословен режим), от който произлиза една слабост или едно болезнено положение на лигавите мембрани в устата, в гърлото, както и по всичкия пищеварителен канал; 2-ро от едно кърваво положение (нарушено кръвообращение), което разполага тялото към едно болезнено подновяване — следствие от едно изкуствено отравяне на кръвта (пресаждане, и пр.), както и от една храна или един вид живот противен (противоречащ) на природата. III. Отличителни знакове на дифтерията. Неоспоримите знакове на тая болест са: 1) Бяло, жълтеникаво или пепеляво подуване върху лигавите мембрани на гърлото със величина на една игла на точка, на един грах, на един боб, които се проявяват изначало върху сливиците и мъжеца на гърлото, и които, колкото болестта се развива, толкова, те малко по малко се приближават едно към друго и се съединяват, да облекат всичкото гърло. 2) Вътрешна и външна горещина на врата, гърлоболие, чувство на задушаване, съединено със едно прегракване, жажда голяма, съвършено неохотие (липса на апетит) и подуване на сливиците. 3) Гнила и гноясала миризма на устата. 4) Ако не всякога, то поне твърде често, или голям напор със главоболие, или виене на свят, или дрисък със лоша и отвратителна миризма. В едно внезапно избухване на болестта, както и в нейния напредък, може да се добави: 5) Чувство на внезапно отпадване и голяма слабост, която може да достигне до една съвършена нечувствителност. 6) Дълбок сън. 7) Съвършено безгласие. 8) По кожата на тялото, изначало, особено по врата и по гърдите, явяват се петна, които биват червеникави или тъмно-синкави и са знак на едно кърваво разложение (сепсис/токсичен обрив). 9) Треската изначало и в леките случаи бива слаба (100 пулса на минута, 38°–39° сантиград (градуса по Целзий) топлина на кръвта); в случай на едно увеличение (влошаване), треската се възкачва (повишава) (110–150 пулса на минута, 39°–40° сантиград и повече), или в случаи най-неудобни (най-тежки/неблагоприятни), тя се явява под един начин на едно общо бездействие (колапс/шок) (пулсът спада на 50, даже на 40 и по-долу, топлината се възкачва на 41° и 42°), положение, в което смъртоносната опасност е на върха си. Леките още признаци, показани под 1–3 (на предната страница), трябва да се вземат под внимание, най-паче (най-вече), когато показаните признаци под 4) се явят. В приспособлението (прилагането) на естествените лечителни средства, не се касае да се определи изначало точно разликата между тая болест и друго едно възпаление на гърлото, защото от една страна всяко възпаление на гърлото може да се измени (развие) в дифтерит, от друга страна първото лечение, какъвто вид и да е гърленото възпаление, си остава същото и е всякога безпогрешно даже в един изначален дифтерит. Следователно, може да се установи едно общо правило по следния начин: всичките възпалителни знакове на гърлото трябва да бъдат лекувани, както се касае за дифтерита; следователно, преди всичко е нужно да се обърне, освен местното лечение на гърлото, най-голямо внимание към общото положение и към възстановяването на едно редовно ходене по вън (нормална дефекация/пречистване на червата). IV. Предварителни средства (Превантивни мерки) за дифтерията. Те изискват: 1-во Да се подкрепи устойчивостта на телесните собствени средства (имунната система), чрез един живот и една храна, съобразна с природата. 2-ро Да се избягват непосредствените причини, които могат да произведат болестта. Главните точки, които може да се вземат под внимание от първия случай (при превенцията), са: а) Да се усилят дишането и дихателните органи чрез следните средства: Силно движение на открит въздух, упражнение на тялото чрез тичане, скачане, плаване и гимнастика; в невъзможност или в краен случай, упражнение на дишането в стаята, съвършено проветряване на жилището и на спалните стаи, да се спи с отворени прозорци според времето на годината. Освен това, необходимо е още, щото устата и гърлото да бъдат внимателно чисти. Това нещо трябва да става, най-малко поне, сутрин и вечер, и като за най-добро да се употребява прохладна течаща вода (12–10 сантигр. (тук авторът използва „сантигради“ за градуси по Реомюр или специфична скала, което съответства на хладка вода около 12–15°C)), с която да се прави гаргара за укрепление на лигавата устна кожа. Тая хладна вода трябва да се взема по малко тъй, дето (така че) тя да не докача (предизвиква болка в) зъбите; тъй тя трябва да се взема между езика и устното небе (небцето) и да се отведе към фаринкса (гърлото). Водата, един път тъй постоплена, може напоследък да послужи за изплакване на устата и зъбите. Не трябва никога да си служи някой с топла вода или със сапун на зъбите, понеже както едното, тъй и другото изнемощяват (отслабват) и омекват лигавите мембрани. Този, който е вече привикнал на тази недобра привичка (миене с топла вода), трябва да почне с вода от 22 сантигр., и малко по малко да я намалява тъй, дето в няколко дни или недели да я свали на 10–12 сантигр. За кърмачетата (бебетата) и малките деца, които не могат още сами да си помагат в това отношение, изисква се, поне три пъти в деня, да им се пречисти устата навред (навсякъде) чрез едно тънко платънце, увито на пръста и втопено (намокрено) в прохладна течаща вода. б) Да се засилва кожата чрез бани или студени миения (обливания), облекло леко, според топлината, и доколкото е възможно вратът да бъде свободен от всякаква обвивка (шал). в) Една натурална храна, умерени и леки неща за храна и пиене, без да обемат (съдържат) някои раздразнителни и ароматически подправки (люти и силни подправки). Овощия (плодове) и зърнени от чушкави растения (бобови култури), хляб от цялото зърно без подкваса (безквасен пълнозърнест хляб), и зеленчуци пресни или съхранени — такава ще бъде най-естествената и най-здравата храна. Не трябва да се забравя още и ползата на пресните и узрели овощия в топлите времена на годината. Най-доброто питие е точната (чистата) чиста и хладна вода, понякога размесена, в топлите времена, със сока на прохладителни овощия. Трябва да се избягват твърде топлите ястия, а най-вече твърде топлите питиета, като кафе, чай; тъй също и силните ликьори, като пунш, ракия; понеже влажните мембрани в устата, в гърлото, както и тая на пищеварителния канал (стомашно-чревния тракт) отслабват. Няма да се употребява чисто силно вино, както и пиво (бира), без да бъдат размесени с вода, или поне след тях да се изпива една чаша прохладна добра вода. г) Едно умерено време за почивка и движение, както за умственото, тъй и за телесното занятие. д) Редовно да се подкрепят службите на червата, поне един път, ако не два и три пъти в деня, а ако е нужно, чрез тулумба (клизма с помпа) от хладна вода. Два пъти или три ходения по вън на ден е нещо умерено за едно хранило (хранене) три пъти в деня, понеже една естествена храна не изисква повече време от 6 до 8 часа, за да прекара пищеварителния канал. Дългото стоене на хранителните материи в червата може да произведе някои болезнени условия посредством влиянието на вкиснатите и разложени неща върху лигавата мембрана. От втория случай са (при превенция от заразяване): избягването на заразителни причини: а) За дишането: да се избягва лошият въздух, най-вече този на подземни канали, на заходи (тоалетни/нужници), на боклуци, на фабрики от химически произведения както и въздухът, който не се проветрява, който произхожда от много събрани хора в едно място (населени и затворени пространства). Временно, ако е принуден някой да бъде в място, заразено от недобри изпарения, в такъв случай той да гледа да диша през носа си; подир това той трябва да излезе на чист открит въздух, като предварително си измие устата и гърлото. Освен при една човеколюбива длъжност (грижа за болен) или при едно занятие по принуждение, изисква се да се избягват стаите, дето се нахождат болни от дифтерит или болни от гноясали рани. Подобни стаи трябва всякога да бъдат снабдени от проветряване и да бъдат под голяма чистота. Ще се избягват стаите, които са заразени от карболова киселина (фенол – тогавашен дезинфектант), от хлорова вар или други подобни дезинфекционни изпарения. Тези газове, като твърде остри, вредят на дихателните органи, като разполагат лигавата мембрана да бъде притисната (податлива) на вредителните влияния. б) Ще се избягват вкиснатите и развалени ястия, както и наскоро прокисналите питиета; тъй също и всичките гранясали неща, масло, мас, луканки (луканки/наденици), всичките солени и умирисани (развалени) меса. На престояло вкиснато мляко трябва да се обере горната кора, която може да е заразена от мухъл, и тогава да се яде. Хлябът, както и питиетата, ще се проверяват чрез мирисане и вкусване, да не би да миришат на мухъл или на друга някоя неприятна миризма. V. Лечението на дифтерията. Според моя опит, лечението на дифтерията чрез природните средства е лесно и вярно, щом това лечение е предприето на време; още даже, в много случаи нагледно отчаяни, помощта е възможна, ако се положат изискуемите действия... Лечението изисква: 1) Възстановяването на общите лечителни условия: а) Стаята на болния трябва да се намира под един чист въздух; едно непрестанно въздушно течение (постоянно проветряване/вентилация), ако е възможно, е най-доброто условие. Тъй също трябва да владее една умерена топлина (15°–13° сантигр. (тук се визират градуси по скалата на Реомюр, което се равнява на около 16°–18°C)) в стаята: в едно топло време, прохладността се придобива чрез прострени платна (чаршафи), предварително втопени (намокрени) в прохладна вода; в един лек случай на болестта и в едно добро време, болният може да стои на открит въздух. б) Външна чистота. — Изходящите материи (екскременти, урина и изплюти секрети) от болния трябва да бъдат прибрани в едни съдове с прохладна вода и да бъдат отдалечени незабавно. в) Креватът трябва да бъде в прохладно място, още да бъде и чист; избягвайте перушинените (с пух и пера) постелки, които може да бъдат заместени от една вълнена материя (дюшек). г) Храната трябва да бъде сгодна (лека/подходяща): в някои леки случаи на болестта, ако охотата (апетитът) съществува, както и по време на оздравяване: вътрешността на печени ябълки, омесена със брашно от пшеница (ябълково пюре с нишесте/каша), сока от смачкани сливи (пресни или сухи), супа от ечемик и овес със малко сок от портокал, лимон, череши или грозде; овощието (плодовете) трябва без друго да бъде вряло (сварено) и сочно. Когато болката се изкачи на една по-горна степен (когато инфекцията се влоши), тогава не трябва да се дава освен водна храна (чисти течности) за пищеварителния канал (стомашно-чревния тракт); в такова едно време даже киселините на узрелите овощия биват раздразнителни за разложените лигави мембрани. В подобен случай, не е зле да се даде: сока на пресни моркови, мляко от бадеми (бадемово мляко), сладко мляко без каймак (обезмаслено мляко), лек бульон със овес и ечемик. д) За пиене — течна хладна вода (10°–12° сантигр.), която, в горещо време, трябва да се разхлажда на тази степен със лед. Малко внимание се обръща относително топлината, що съществува между водата и тази на въздуха. В случай, например, когато въздухът, що дишаме, е много топъл, водните неща и водата, както и гаргарата, трябва съразмерно да бъдат по-хладни. При всичко туй ледът не е твърде за препоръчване, понеже той разхлажда много скоро (твърде рязко). В леките случаи на болестта, със полза се прибавя във водата по малко портокал или лимон (един резен на 1/2 литра вода). В силните (тежките) случаи това прибавяне не е сгодно (не е подходящо/дразни). Ако водата не е добра за пиене, тя ще се свари със малко сухи листи от ягоди и със малко захар, ще се разхлади чрез леда на 10 или 12 сантигр. (градуса). 2) В трите признака 1, 2, 3, под една лека степен, достатъчно е изобщо хладната гаргара (10°–12°) от една течна вода, според показанията, които ще изложим по-нататък; стаите, в които се намира болният, трябва да бъдат добре проветрени за пречистване на мръсния въздух. В род на предпазливост (като превантивна мярка), не е зле да се употребява една влажна обвивка върху корема и една тулумба (клизма) от вода на 20° сантигр. (около 25°C), както е казано по-нататък; това средство е всякога полезно, много пъти даже е и необходимо. Гаргарата и пиенето трябва да бъдат употребени както следва: извършено (най-напред) болният ще вземе една малка глътка вода в дъното на гърлото, със която ще си изплакне гърлото около 1/4 или 1/3 минута. Тая вода, която взема вече един лош вкус (събира секрета от налепите), ще се изплюе и гаргаризма (гаргарата) ще се повтори три, четири, даже шест пъти, докато болният почувства едно разхлаждане във фаринкса (гърлото); това ще бъде знак, че една глътка вода може да бъде попита (изпита) като за последна от една почивка (преди почивката). Щом фаринксът изново се стопли и щом се почувства една гнилост и раздразнителност, които, според обстоятелствата (в една висока степен), може да се случват през 5 минути, то незабавно гаргарата ще се поднови и ще се свърши чрез една глътка хладна вода или лимонада. На кърмачетата и на децата, които не могат още да правят гаргара, фаринксът се пречиства на 1/4 или 1/2 час, даже и по-начесто в силните (тежките) случаи, чрез едно тънко платънце1), осукано (навито) на показателния пръст и втопено (намокрено) във вода, която да има 19° или 20° сантигр. топлина, подир което болното (дете) трябва да изпие една малка лъжичка хладна вода2). Трябва да се избягва внимателно всяко силно изтриване и всяка вреда на гнойните ципи (налепи/мембрани); те може само да се понамокрят със хладна вода, за да се отнемат разложените слузести материи (секрети). Употреблението на четка по лечението на дифтерията е повече вредително (вредно), отколкото полезно, понеже най-тънките косми могат да повредят лигавата гнойна мембрана и да затруднят лечението (абсолютно вярно медицинско наблюдение – премахването на налепите насила води до кървене и разпространение на токсина). 3) Преди гаргаризма и пиенето, удря се една фокна (прилага се коремен компрес/лапа) със вода от 20°–25° сантигр. (1/2–1/3 литра вода за младежите; 1/12–1/8 за децата) и се поставя една обвивка, намокрена във вода от 20° сантигр. топлина върху корема, извита (изстискана) добре и покрита от една фланела3). Ако фокната е последвана от едно изпразване (дефекация), то ще се постави една втора подобна фокна. Ако не последва никакво изпразване, ще се постави ката (на всеки) час една фокна (както по-горе) от 20°–22° сантигр., и подир едно първо изпразване, през 3–4 часа ще се поставя същата фокна. 1): Забележка. — Най-добре е, насуканият пръст да се прекара изначало върху горната страна на гърлото и сетне върху долната, и то много леко. 2): Забележка. — В случай, когато едно дете не може веки (вече) да преглъща никак, вижте по-нататък. 3): Забележка. — Взема се една част памучно бяло платно (средна гъстота за децата, по-дебело за младежите) със ширина от 20 до 30 сантиметра, тъй щото да може да покрие от сърдечната местност (областта на гръдния кош/стомаха) до местността на пикочния мехур, и със дължина достатъчна да обвие два пъти тялото; 2/3 части от дължината на платното ще се намокрят и извият добре; започва се от гърба да се обвива тялото със мократа страна и, като премине по корема, ще мине и върху гърба втори път и ще свърши със сухия край върху корема. (Гърбът, дето се намират нервите и по-силните кървави съдини (кръвоносни съдове), е покрит два пъти със мократа страна на платното, коремът е покрит един път със мократа страна и един път със сухата). Тая обвивка ще бъде покрита от една фланела по-широка и по-дълга — тъй дето да може да обвие три пъти тялото. Обвивката ще се отнеме подир 1 и 1/2 час, т.е. когато тя се стопли добре, или, в случай че топлината е приятна, обвивката ще се поднови суха (ще се смени със суха). Благодарение на обвивката и на фокните, може болният да се сдобие поне със две редовни излизания (дефекации) в деня. Когато се придобие това следствие (резултат), не ще бъде зле, дето подир всяко изхождане да се поставя по 1/2 фокна от вода със топлина 12° или 15° сантигр. (студена клизма), със цел да се подкрепят червата и да се произведе една деривация (отвличане на възпалителния процес/кръвния приток от гърлото към коремната област). 4) Ако ципите (налепите) в гърлото излизат със плики (мехури) и пришки (възпаления), т.е. ако те съставляват веки (вече) една ципава маса, то тогава изобщо се нахожда една по-голяма топлина във гърлото — топлина, която по необходимост изисква употреблението на мокри кърпи около врата. Това употребление ще се състои от едно двойно платно, втопено в вода от 15° до 25° сантигр.1), което, като се извие много или малко (според степента на горещината), ще се покрие със едно вълнено покривало на три ката2). Тези кърпи ще се променят, щом горещината се умножава и докарва неприятност; в силните (тежките) случаи това може да се случи през 5, 3, даже и 2 минути3). В подобни случаи фланелата няма да бъде освен два пъти... 1): Забележка. — Топлината на тая обвивка трябва да бъде в обратна съразмерност със топлината на външния въздух: колкото по-горещ е по-вече въздухът, толкова обвивката трябва да бъде по-студена. 2): Забележка. — Платняната и фланелата на ширина трябва да са според врата; първите ще покрият почти 1/4 игла (вероятно печатна грешка за част от врата), вторите от 2 до 3 пати (пъти). 3): Забележка. — Явно е, че тези силни случаи изискват едно непрестанно наблюдение денем и нощем. Голямо е безпокойството за болния по причина на честото променяне на тези кърпи, които ще бъдат опасни, ако се държат по-вече при горещината, що е станала неприятна, понеже в подобен случай ципите се умножават, вместо да отслабват; но необходимостта на тези чести променения е временна, тя не трае освен няколко часа. На малките дечица сгодното (точното) време за променение на обвивката се проявява, като се вмъкне някой пръст под обвивката, още по червенината на лицето и тяхното безпокойство. Изобщо лечението у децата става твърде скоро. Не са намерени последните 16 страници от кн. 3-4. Липсващият в този брой текст за дифтерита е малък. Темата за тази болест продължава в броевете (книжки) 6, 7 и 8-9. ДИФТЕРИТА (ГЪРЛИЦА) (продължение в кн. 6). Крайни наблюдения. — Колкото за трахеотомическата операция (трахеотомия – разрязване на трахеята за осигуряване на въздух при задушаване) за да се избегне задушаването, аз я толкова зачитам, колкото и ампутацията на един член (крайник), за да се избегне гангрената. Аз съм уверен, че всичките тези, които преживяват било на трахеотомията, било на ампутацията, могли биха да избегнат задушаването или гангрената без тези операции (статистиката, дето е забележително, дава твърде неблагоприятни изчисления (лоши показатели за смъртност) върху следствията на трахеотомията; тя ще произведе още по-неблагоприятни, ако 1) тая операция не се извършваше често без никаква нужда при едно не толкова тежко положение и 2) ако вместо непосредственото явно следствие по здравото положение на оперираните, се вдигаше по един общ начин траянето (продължителността) на съществуването им подир операцията). При всеки случай нужно е, даже когато стесняването на гърлото от дифтерическите мембрани (фибриновите налепи при дифтерия) е вече достигнало дотам, дето да препятства на преминаването на една капка вода в пищеварителния (храносмилателния) канал, щото въздухът, при всичко туй (въпреки това), да може още да премине, — нещо, върху което третият пример ни дава едно доказателство; тук запушването, без да може да премине една капка вода, трая 24 часа непрестанно. Същото нещо аз изпитах в един друг случай, почти тъй зле, придружен от вътрешно гноясване на сливиците. Според мене, задушаването, когато се произведе, е повечето следствие на една парализа на белите дробове, по причина на първото отравяне (интоксикация от дифтерийния токсин), отколкото запушване на фаринкса (гълтача). Случаят на едно съвършено запушване на гърлото в децата, което да препятства преминаването на водата, не ми се е случвало никога, и съм уверен, че никога няма да се яви, ако лечението се извършва изначало по показания начин. При всичко туй, ако ми се представи подобен някой случай (следствие на едно забавяне или на едно лошо лечение), аз няма да употребя само показаното лечение, както и един душ от пара (инхалация), последван от една хладна поливка (вода от 20°–15°) чрез една толумба (помпа / пулверизатор) по целия врат, но, за да се разпръснат по-скоро влажните набрани материи върху мембраната на гърлото, ще прибегна още към водните инжекции (впръсквания) в гърлото чрез един малък пулверизатор (pulvérisateur), голям колкото едно църкало (спринцовка), което се употребява за очите или за ушите, което да събира 5–6 грама вода и да бъде снабдено в края с една топка, продупчена с дупки, колкото върху една игла; (в случай че подобен пулверизатор не се намира, то едно просто църкало от същата големина може да послужи). Това църкало се пълни, според възрастта на детето, до половина или повече с хладна вода 10 градуса по Целзий, езикът се натиска отгоре надолу и църкалото се полага в действие по един такъв начин, дето водата да се разпръсне по всичкото гърло. За доброто извършване на това, главата на детето трябва да се държи добре от едно друго лице. Когато гнойта се е разляла в дупката на носа, то, чрез външните дупки (ноздри), водата ще се нацърка (впръска) в носа с едно църкало, напълнено до половина. Аз с добър успех употребих тези два начина в подобни случаи с гной в носа и устата (скарлатина с дифтерит). Във време на дифтерита, лекуван чрез природните начини (методи на хидротерапия), се вкоренява в децата по един начин много спомагателен и по-скоро, отколкото на възрастните, нещо, което според мене произлиза от бързото подновяване на кръвта, последствие на относително по-обилното попиване (усвояване) на кислорода. Режимът и лечението на дифтерита, съдружен (придружен) със скарлатина (което се познава по изриването по снагата (тялото)), са почти едни и същи с тези, указани под глава V, 1, 2, 3, 4 и 5, с разлика само, че в този случай, вместо мокри обвивки на врата, ще се явяват предпочитателно покривки изцяло (цели компреси от врата до краката), които ще бъдат снабдени с една специална обвивка (вълнено одеяло отгоре), за да се предпазят болезнените начала да не се струпат към гърдите и рамената. Когато скарлатината, нещо което се случва често, е придружена от силно главоболие и от суха хрема (хрема, запушване на носа), ще се употреби едно мокро платно от четири прегъвки върху цялата глава, което ще се променя, като се стопли добре; още се едно църкало (пулверизатор) ще се църка в носа му, както се каза по-горе, с вода от 20°–15° сантиграма (градуса); това църкане ще става често и в двете дупки (ноздри). В това време, което е от половин до един час, може твърде добре гаргаризма (гаргарата) да се замени с църканията в гърлото, както се каза по-горе. Вратните обвивки и изцяло покривките, които ще стават сутрин и вечер, с платно в студена вода от 20° и добре извити, ще стоят докато се добре стоплят; подир тези обвивки следват полубаните от 24°–21°, придружени от фрикции (разтривания), гаргаризми и църкала в носа. Всички тези са достатъчни да докажат едно съвършено оздравяване на един силен дифтерит и скарлатина, в разстояние от 8 до 15 дни. Щом топлината (температурата) спадне под 39°, достатъчно е един път в деня употребението (употребата) на мократа изцяло обвивка, последвана от една ½ баня. Излющването на кожата (типично за възстановителния период след скарлатина), чрез този начин лечениe, става неусетно; болките по ставиците (ставите) и членовете (крайниците) изчезват в малко едно време; никога не се произвежда подуване на кожата, което е тъй заплашително; в разстояние от 8 до 15 дни, болните може в едно добро време да излизат без опасност. В случай, че скарлатината, или по причина на едно лошо лекуване, или от немарение (небрежност) и пр. се преобърне в едно влошено положение, тогава се прибягва на парните бани, които ще бъдат запоследвани (последвани) от един студен душ от 10°–15°; в случай че няма душ, един пулверизатор (в оригинала „поржителъ“) може да заеме неговото място. Тази парна баня ще преобърне влошеното положение в едно силно положение (ще предизвика лечебна криза), като докара изриването на кожата, което можеше да се дръпне (да изчезне навътре, което се е считало за опасно); подир това ще се употреби гореказаното лечение. За длъжност си считаме още да препоръчаме специално в тези болести употребението на студена вода, при всичките прехвални от медицината лекове, както извътре, тъй и извън за гаргаризъм. ДИФТЕРИТЪТ. VI. Излечителни случаи от дифтерита. (продължение в кн. 7). 1. — Лек случай. Едно младо, 8 годишно момче, силно, от една добра фамилия, възпитано под един смесен (балансиран) хранителен режим, е играло един неделен ден няколко часа през пролетта, при едно добро време, в един двор, ограден от високи стени и високи здания. Под калдъръма на тая местност се намираха водни канали (канализация), на които утайките, по причина на един скорошен силен дъжд, се разбутали и произвели едно миризливо изпарение в двора. Детето, един час подир пладне, се одрямва и начева да се оплаква от главоболие и едно трудно преглъщане. При едно добро разглеждане указа се: малък един лош дъх в устата, върху лигавата мембрана на сливицата от дясна страна една гнойничава пъпка от големина на един грах; няколко други, големи колкото едно просено зърно, се намираха върху мъжеца (увулата) и в дъното на езика. Главата му беше със малка една горещина (90 удара на пулса) (лека температура). Предписание: една обвивка през гърдите и корема със 18° вода, покрита два пъти със вълнена фланела, една фокна (фокна – Кнайпов компрес, увиване на ходилата и прасците с мокри кърпи) от 20° вода, гаргаризми от студена вода и пиене хладна вода според V, 2 (препратка към глава от предна книжка). Подир един четвърт час болният се разходи навън добре, подир което му се постави една фокна (компрес на краката) от 12°–13° градуса вода, която да се задържи. Гаргаризмата и водното пиене се следваха, както V, 2. Подир 21/2 часа болката изчезна, подир 3 часа изчезнаха и малките гнойливи ижици (обриви / налепи) върху мъжеца, а голямата пъпка стана чувствително по-бледа и ясна. На 4 часа гърлото беше съвършено чисто и нормално, дъхът нямаше никаква миризма, пулсът беше 70, детето беше съвършено добре и искаше да яде. 2. — По-сериозен случай. Варвара К..., една здрава мома на 24 години, слугиня при една добра фамилия, се жалваше по пладне от една слабост, едно силно гърлоболие със мъчно преглъщане, жажда голяма и съвършено безохотие (безжизненост / апатия). Изследването показа: Силна миризма в устата, сливиците и мъжеца покрити също от една сивотемна мембрана (дифтериен налеп), езикът почти чист, повърхността на кожата по всичкото тяло беше гореща — суха, треска със удряне на пулса 110 пъти в минутата. От утринта до обяд тя е била на пране. Прозорецът, при който тя переше, гледаше в един двор, под него се намираха заходи (външни тоалетни / септични ями) от едно често посещение. Предписание: 1) Гаргаризъм според V, 2, — 2) обвивка на гърлото със 12°–13°, покрита двойно със една вълнена фланела, 3) фокна (компрес на краката) със 20° вода и 4) мокра обвивка от 18° вода. Не бе възможно да се склони болната, дето да ѝ се постави една мокра обвивка през гърдите и корема, ни пък една мокра припарка (топъл компрес / лапа) само върху корема. Тя склони само да си изплакне (обтрие) всичкото тяло с една вода от 19° и прави редовно първите три предписания. Няколко фокни (компреси) докараха едно разхождение (понижаване на температурата) към вечерно време; гаргаризмите, хладните питиета и обвивките на врата се продължаваха цяла нощ, подир които едно доволно (доста) голямо количество от мембраните се откриха (отлепиха) от гърлото. На другия ден слабостта и трудното преглъщане се намалиха. Нахождаше се подобряване в членовете (крайниците), треската беше чувствително слязла. Тя бе в положение да вземе малко бульон. Гаргаризмите, питиетата, вратните обвивки и фокните следваха. Тези последните (почти 3 в деня) докарваха две добри разхождания (движения / подобрения). Вечерта, като се намираше по-добре, направи едно телесно изполиване (обливане) от 19° градуса вода, подир което през нощта спа по-добре. На другия ден (третия ден) подобрението беше чувствително по-добро, мембраните бяха се намалили доволно (значително). Същото лечение се следваше с едно общо изполиване (обливане) в деня и болният на петия ден беше вече добре. 3. — Най-силен дифтерически случай. Госпожа Ф. С., 27 годишна, слаба в здравето си, държаща смесен (балансиран) режим, през 1874 година, подир едно трудно раждане, роди едно момче. От това време нейният стомах е бил изложен на едно непрестанно смущение, което намираше до ней (при нея) облекчение чрез водните толумби (тук: клизми / промивки). Г-жа С... сама си подойваше (кърмеше) детето; стаята, в която те се намираха, се намираше над една турско-руска баня (баня със пара и топъл въздух), беше доволно голяма, — имаше два прозореца и се топлише чрез една соба (печка), но по причина на студа, да не би детето да се простуди, нейното проветрение беше недостатъчно. Съществуваше в тая стая една особена лоша миризма, за която се узна по-сетне (по-късно), че произхождала от една гнила дъска. Към края на марта (март), почти 10 месеца подир раждането, г-жа С... пострада от гърлобол с трудно преглъщане и хрема. Тя, като мислеше, че това е просто гърло, лекува се самичка в продължение на 24 часа чрез мокри обвивки на врата от 20° сант. (градуса) вода. По причина, че нямаше никаква охота за ядене, тя не беше се погрижила никак за пищеварителния (храносмилателния) си канал, с други думи, не беше взела нищо извътре. На утрешния ден, когато аз отидох да я видя, ето в какво положение я намерих: гласът ѝ се беше взел (изчезнал / пресипнал напълно), разговорът с нея ставаше писмено, всичкото гърло беше обладано (обхванато) от гнойливи мембрани (дифтерийни налепи) синьо-тъмни, още и подуто, езикът беше претоварен (покрит / обложен) от една жълто-тъмна материя, устата ѝ миришеше на лошо; жажда голяма и водата преминаваше твърде трудно и то капка по капка; запек (в оригинала отпечатано погрешно „запоръ“) от два дни насам; лицето ѝ беше бледо и дръпнато (изпито / измършавяло), повърхността на кожата беше твърде гореща, корава и суха; треска силна, пулсът слаб и периодически (неравномерен / аритмичен), 50 удара в минутата, болната твърде отпаднала. Опасността тук беше явна. Незабавно ѝ се направи едно общо разтриване със студена вода от 15°, подир което се постави в едно друго легло, предварително стоплено. Двата прозореца на стаята се отвориха съвършено (външният студ беше умерен) и топлината на стаята съразмерно се увеличи. Вратът ѝ се обви със припарки (компреси) от студена вода, малко извити (изцедени) и покрити от вълнен плат халатото (хлабаво / свободно); припарките се променяха всеки 2-3 минути. Водата от припарките вземаше един темен (тъмен) цвят. Гаргаризмите се следваха и се вършеха редовно според V, 2. Толумбите (впръскванията / клизмите), поставени от вода на 22°–23°, после на 21° и 20°, бяха всички попити съвършено. Болната изхвърли много гнойливи части (парчета налепи), без обаче това да ѝ докара някакво подобрение откъм мъчнотията на преглъщането. Водата преминаваше капка по капка, лимонадата се отблъсна като много раздразнителна. Почти три часа подир разтриването, подир което топлината се увеличи значително, употреби се една обвивка върху снагата (от мишниците до коленете), втопена в студена вода 15°, която, добре извита, бе покрита от една добра вълнена покривка. Във времето на тези операции, като: обвивки, трияния (разтривания), разменяния на леглото и пр., предварително се взе грижата да се затворят прозорците, които се отвориха наскоро сетне (веднага след това)). Щом топлината се появи изново в обвивката, болната се постави за едно кратко време в ½ баня (2 минути) от 19°, в което време тя се поливаше със стъклени толумби (спринцовки / помпи) по врата и гърдите, съвременно (същевременно) като се триеха краката, ръцете и снагата. Подир, нужно беше да се затопли в леглото, като ѝ се поставиха шишета с топла вода по краката. Вечерта, ако и твърде късно, тя се разходи (стомахът ѝ се задейства) почти като вода, което миришеше отвратително. От това време, през 4 часа, се поставиха по една малка толумба (клизма) от хладна вода 20°. Гаргаризмите, изплакването устата с хладна вода и припарките на врата се следваха цялата нощ. На утринта болната се чувстваше малко по-добре. Пулсът беше се изкачил на 55, гаргаризмите извадиха много гнойливи мембрани. При всичко туй, никаква храна не бе възможно да вземе в през този ден, ни през идущия. Към пладне употреби се една нова обвивка на снагата със 15° градуса вода, заподирена (последвана), както по-прежния ден, от ½ баня. Останалото време от деня се употреби както по-прежния ден. Фокните (компресите на краката) за нова сметка (отново) произведоха своето действие със едно малко разхождение (изхождане), твърде миризливо. От тази вечер се поставиха две дяконици (милосърдни сестри / болногледачки от религиозен орден) при болната за да я гледат, като се разменят денем и нощем. Опитаха се, дано я накарат да преглътне малко малинов сок и бадемово мляко, което прекараха (преглътна) с голяма трудност. Лечението остана същото като по прежния ден. Болната подир ½-та баня мъчно можа да се затопли, както се следва, при всичкото непрестанно поставяне топли шишета. Към вечерно време тя поиска да спи. Според предписанието, обвивките по врата и гаргаризмите се следваха, но, когато болната заспа, за да не ѝ се повреди съня, който вероятно не е бил освен няколко минути, то реда на лечението се прекъсна, на което следствията сетне (последствията по-късно) излязоха неблагоприятни. Вторник сутринта треската се преобърна под един лош характер (влоши се), пулсът беше спаднал на 50, гърлото съвършено беше запушено от набраните ципи (налепи), ни една капка вода не можеше да премине. По врата, гърдите, под мишниците, в прегъвките на ръцете и на краката, появиха се тъмно-червени петна — като събрана кръв (симптоми на тежка системна интоксикация / сепсис). Обвивките на снагата, запоследвани (последвани) от една ½ баня малко по-хладна от тази в събота (15° сант. (градуса) със хладно поливане върху горната част на тялото), докараха едно малко подобрение — само завръщането на топлината чрез твърде топли шишета се продължи много време. (продължение в кн. 8-9) Когато видях болната към вечерта, виждаше се, че сякаш всякаква надежда беше изчезнала: гърлото беше тъй препълнено от гнили ципи (дифтерийни налепи / мембрани), щото едвам се отличаваше (едва се разпознаваше); пулсът беше 40, кожата, обладана от тъмночервени петна, беше суха и гореща. Миризмата от болната (при всичко, че прозорците бяха отворени) беше нетърпима. Една последна помощ оставаше още: Парната баня! Банята, която се намираше отдолу под стаята на болната, по благополучие (за щастие) беше свободна и можеше да се откупи (наеме / ползва) за 1/2 час. Къщовницата, жена здрава и силна, щом видя болната, поиска да ѝ се даде една чаша червено вино преди банята, да не би, по причина на слабост, да издъхне в ръцете ѝ. Това се опита. Но щом първата капка допря до гърлото ѝ, тя блъсна чашата и трепереща начна да се превива от болки. Безполезно, това средство се отблъсна още повече, че гърлото беше съвършено запушено; болната, следователно, се отведе в парната баня без туй. Към края на банята парният душ се отправи за няколко минути върху врата и гърдите на болната, после тялото, като се поля с вода от 25 градуса, отправиха един душ от два пръста дебелина и със студена 13°–14° градуса вода върху врата, гърба и прасците на краката. От това последва едно силно разкъсване на мембраните във фаринкса, които от време на време се изхвърляха на части, големи колкото един пръст; болната, дотогава безгласна, можа да издаде един колко-годе ясен глас. Изтрита добре, болната можа да си легне на едно добре приготвено легло. Парната баня незабавно даде край на лошото това изтръпнало (вкочанено / критично) положение; болната премина под едно раздразнително положение (влезе в състояние на възбуда / реакция) и додето преди не можеше да произнесе една дума, тя сега захвана да пее от време на време в продължение на няколко часа. Не беше вече нужно да се променят тъй често припарките (топлите компреси / лапи) на врата. Към сутринта г-жа С. заспа и се събуди подир един час много по-добре. Гладна се пообади малко (съобщи, че е малко гладна), но положението на гърлото не беше освен за водни неща — мляко без каймак и бульон. От това време нататък лечението се състоеше в гаргаризми (гаргари), хладни пиения (прием на хладни течности), припарки на врата, толумби (тук се използва в исторически медицински смисъл за промивки / клизми или обливания с мех, от турски tulum) (и всички тези по-нарядко, ежедневно, в продължение на 4 дни), една парна баня. Подобрението изпреварваше тъй, дето в едно малко време тъмночервените петна се измиха и начнаха да изчезват; тъй, под влиянието на гаргаризмите, на хладните питиета, на обвивките по стъблото (компреси на торса / тялото) и на толумбите, охотата (апетитът) малко по малко дойде и като гърлото беше вече освободено от гнилите мембрани, храната, предписана според V, I, можеше вече да се даде. В разстояние на 15 дни от началото на болестта, болната можа да стане от леглото си — оставаше ѝ само голямата слабост. Също, за да си дойде гласът ѝ в нормално положение, трябваше поне 3 месеца. Гаргаризмите със студена вода извършиха всичко това. Следното е от голяма важност: когато г-жа С. падна болна, тя като мислеше, че гърлото ѝ е просто (обикновено възпалено), продължаваше поне първия ден да кърми детето си, което беше около 10-месечно. Подир детето незабавно се постави да се храни с кравешко мляко. 12 часа подир което му се яви едно подуване на десния крак с прозрачен изглед, като тоя на едно изгаряне; подир няколко часа се появи също такова подобно подуване на лявата ръка. Никакъв признак от болестта не се оказа ни в гърлото, ни в червата му; храната му следваше да бъде същата. Двете подувания се лекуваха ежедневно чрез две изцяло (целокупни / на цялото тяло) кратки бани с 30° градуса вода и припарки от студена вода, покрити от вълнена фланела. По този начин подутията гноясаха без да произведат силна треска и оздравяха съвършено — ръката за 3 недели, а краката за 4 недели разстояние (в продължение на 3 и 4 седмици). Ние сме тук в присъствието на едно непосредствено преминаване (предаване на заразата) чрез млечната храна от кърмилото (кърмата) на майката, на отровата в кръвта, без никакви обикновени признаци на гърлото от тази болест. Като вземем предвид сериозността на болестта, както и деликатното, слабо телосложение на болната, което е следствие на последното ѝ отчасти трудно раждане — като прибавим още и положението на здравословния ѝ живот, то ще дойдем до едно явно заключение, че начинът на естествените лечения стои много по-горе от всеки друг, понеже в най-отчаяните обстоятелства той може още да спомогне на болния. В по-горното лечение парната баня, последвана от един студен душ, се явява като един най-силен начин, който без съмнение не ще може да бъде заместен с някой друг, понеже при голямата слабост, която беше следствие на едно целодневно съвършено въздържане и спадане на жизнената деятелност, с извънредно бързия напредък на кръвното разединение (разпадане на кръвта / сепсис), никой друг лечителен начин не може да произведе едно такова количество от топлина и кислород, и вследствие тъй едно жизнено възбуждение тъй явно. Един наскоро случил се четвърти случай ще покаже колко често се крият причините на дифтерита и също колко едни най-истински причини могат най-накрая да се покорят на лечението. Г-жица М. падна болна през свършека на есента от една внезапна треска под едно нечувствително (невероятно / тежко) положение 40°, пулс твърде слаб и криви подобни на прималяване (неравномерен пулс, предвестник на припадък). Разглеждането показа, че се намират бело-сивкави мембрани в гърлото с трудно преглъщане, хропотница (хрипове / хъркане в гърлото) и една голяма нередовност в храносмилателния канал. Болната е слаба и е страдала от години, кога от катар на червата, кога от запек. Трескавото лечение чрез парни бани на седалището (седящи парни бани), умерени бани на стъблото (на торса) 30° и хладни поливки 23°–20°, съединени с гаргаризми, припарки на врата 23° и фокни (остаряла спецификация за компреси или промивки в хидротерапията), (които в деня по 3 големи и 4 малки, които да се задържат), произведе изобщо едно скорошно подобрение. В три дни треската изчезна, мембраните в гърлото се намалиха значително; ходенето по вън (дефекацията / ходенето по нужда) още не беше редовно; под влиянието на припарки по корема и фокни ежедневно, можа в 5–6 седмици храносмилателният канал да се поправи. В разстояние на 8 седмици само, мембраните в гърлото изчезнаха съвършено. По настоящем тази госпожица се намира в добро здраве, без да има анемията, която имаше по-преди. Освен това, този случай показва, както много още други, твърде ясно, че мембраните, що се намират в гърлото от болната материя, не са никак причината на болестта, но са едно следствие, едно произведение на отровителната кръв (отровената кръв / токсемия), която в този случай произхожда явно от храносмилателния канал. Дифтерията, както всяка друга болест, има своите разни (различни) степени. В начало формите, узнати на време, се лекуват лесно, без да се изменят в по-лоши форми. Но ако, по причина на някакви обстоятелства, болестта е взела едно голямо развитие, изисква се голямо внимание, постоянство и извънредни прилежни грижи, тъй щото ще бъде твърде трудно един и същ лекар да може в едно и също време да гледа много болни, освен ако те са в същата къща или от една и съща фамилия. Между партизаните (привържениците / застъпниците, от френски partisan) на натуралната хигиена се намират някои, които имат мнение, че най-простите лечителни начини — подсладената вода и припарките на врата са достатъчни да излекуват и силните случаи от дифтерия; по мое убеждение те грешат твърде много — подобно и тези лекари, които търсят лечението на тая болест в едно вътрешно специфично лекарство. Едните и другите се стараят да намерят невъзможното решение на кръглата квадратура (изразът „квадратурата на кръга“ – нерешим проблем).

Година III. Сливен, 15 Юни 1895 г. Книжка III и IV. ЗДРАВОСЛОВИЕ Влиянието на училището и на званието (професията / занаята) върху здравето. От Сев. Кнайп. (Превод от френски из книгата „Vivez Ainsi“) („Живейте така“). Човеческият живот е ученичество. Всеки човек, всеки ден, ходи на училище и всеки път той се учи и увеличава своя багаж от знание. Това се продължава чак до смъртта. Щастливи са тогава тези, които знаят да се възползват от това, което е необходимо, полезно и спасително. Но, преди всичко, не трябва да забравяме, че в този човечески живот съществуват две училища, достатъчно различавани едно от друго; и в двете възпитанието или поучението се дава на целия свят (на всички хора), и в двете всеки може да се учи. Съществуват ли човеци, които да не знаят, че на земята има такова нещо, като зло и добро, които постоянно и без почивка се сражават? Че едното и другото искат да владеят? Със еднаква ревност хората приемат поученията и за доброто, и за злото, и всеки човек става последовател на едното или другото, според учението, което е придобил за него. Много щастливи са тези, които посещават само училището, дето (където) се проповядва доброто! И нещастни са тези, които посещават училището, дето се проповядва злото! Аз искам, доколкото силите ми помагат, да се опитам да характеризирам тези две учения, като имам предвид и това, че всеки знае да различава училището на доброто от това на злото и да оцени последствията на едното и другото. Аз ще захвана (започна) от това място, което засяга децата в най-нежната им възраст в това отношение и постепенно ще преминавам всичките други училища. 1. Първо училище за детето. Първото училище е бащината къща (родителският дом). Малкото дете е като едно семе, което, ако не се гледа (отглежда) добре, няма никога да стане величествено дърво. Освен това, неговото тяло, сравнено с това на възрастен човек, е тъй слабо и духът му тъй нищожен (неразвит) при това на един развит човек! Но ето, че детето навлиза вече във втора или трета година и тръгва на училището да се учи по един съзерцателен (интуитивен/емпиричен) начин. Щом то захване да говори, то вече не се задоволява само да гледа разните предмети; то иска да знае нещо повече, и, за да задоволи детинското си любопитство, ще задава много и разни въпроси. Първият учител на детето е бащата; първата възпитателка е майката. Щом детинското око се установи съвършено върху родителите, веднага и ушите му са отворени да чуят първото им поучение; и тези са именно поученията, които децата доброволно приемат. Нека всеки баща и всяка майка си припомнят, че те са длъжни да предават първите уроци на своите деца, и че те са предназначени от Създателя също и за тяхното възпитание. Какви неща трябва бащата и майката да втълпят (въведат/възпитат) в детето? Нека се знае, че детето познава твърде скоро, по собствената си опитност, че родителите му го обичат най-много от всичко. Ето защо трябва с време да научи, че на небето има друг Баща (Бог), който го обича още повече, следователно по един лесен начин трябва да му се вдъхне, че то трябва да бъде съвестно. Родителите не трябва да се задоволяват да поучават децата си само с думи. Примерът им ще бъде за детето от всичко (най-вече) правилото на поведение. Първото нещо, прочее, което родителите трябва да предадат на децата, е запознаването с Бога; второто е начинът, по който да служат на Бога — нещо, което ще се постигне само с пример. Децата обичат да им се говори за Бога. Когато им се обяснява създаването на света, по един твърде лесен начин може да се втълпи в душата им понятието за величието и възвишеността на Бога там, дето (където) устното поучение не може да пробие път, практическият живот ще го набави. Щастливи са тези деца, чиито родители ги поучават в познаването, любовта и служенето на Бога не само с думи, но и с примери! Напротив, двойно нещастни са тези, чиито родители не познават Бога или пък твърде малко го познават и никак не му служат. Децата най-много обичат да слушат поученията на родителите си, били те добри или лоши; каквито и да са, всеки ден те се запечатват дълбоко в сърцата им. Родителите трябва да посочат на детето високото му предназначение и често да му напомнят, че то никога няма да бъде щастливо, ако не се съедини с Бога. В това първо училище има и друга една точка, върху която еднакво трябва да се настоява. Тя е работата (трудът). Грижата и обичта към работата са вродени в децата. От всяко друго лице те предпочитат родителите си; ето защо при тях те биват щастливи. Когато ги видят, че работят прилежно, те захващат (започват) да движат малките си ръце, като се мъчат да издигат и носят разни предмети; те обичат да бъдат заети, защото родителите им правят същото нещо. Освен това, родителите трябва постоянно да дават на децата си пример на деятелно (активно/трудолюбиво) работене. В това първо училище работата е едно от най-важните неща. Децата не трябва да навикват само да служат на Бога и обичат работата; те трябва с време да се научат да се вживяват и в средата на мъчнотиите (препятствията), които срещат в живота, които нерядко се срещат още в самото детинство. Човек не е осъден само да работи; той е също длъжен да се покорява на закона на страданието, което Господ му налага. Децата ще се научат да понасят окаяността (превратностите/трудностите) на този нисък свят пак чрез думите и примерите на своите родители. Когато те (родителите) често им повтарят, че на драго сърце трябва да приемат нещастията, на които се подлагат, за които ще бъдат възнаградени, децата ще приемат тези неблагоприятни неща много по-лесно; ще ги претърпят с по-голямо хладнокръвие, когато видят, че тези техни родители понасят с търпение болките и нещастията в живота. Ако не чуват никакви оплаквания, нито проклинания (проклятия) от страна на родителите си, те никога няма да навикнат да се оплакват или проклинат. Дотогава, докогато децата са в училището на своите родители, трябва да се внимава да не се претоварват. Работата, която им се дава, трябва да е пропорционална на малките им сили. Ако се уморяват твърде много, остават слаби, вместо да се развиват. Едно късо предложение може лесно да се запомни от тях; но да се научи едно цяло стихотворение ще бъде за тях едно невъзможно напрежение на духа (предупреждение против умственото претоварване). Същото е и с телесната работа. Ако се захване (започне) да се употребява всичко това, което казах за храната, облеклото, жилището и поучението, децата ще растат чудесно и ще дадат най-добрите надежди. Но какво да кажем за тези деца, чиито родители нищо не са ги поучили в истината на Бога, техния създател и баща, и нищо не им са показали как да му служат и да претърпяват мъките? Непокорството и твърдоглавието не ще закъснеят да ги завладеят, и със положителност можем да кажем, че в едно недалечно бъдеще, те ще пренебрегнат и длъжностите си, които имат както към родителите си, така и към Бога. Ако, от друга страна, те (децата) не са навикнали да се занимават, макар и с дребни работи, съответствени (съобразени) на възрастта им, и ако примерите на родителите им са послужили да вкоренят в тях: леността (мързела), нетърпението, гнева, раздора и крамолата (караниците/интригите), колко опасни ще бъдат тези деца! Родителите са длъжни не само да поучават децата си и никога да ги не оскандаляват (да не им дават лош пример), но и да бдят от тях (над тях) грижливо, защото те не виждат и не слушат нищо друго, освен това, което се противопоставя на тяхното учение (т.е. външната среда може да ги развали). Въпреки всичките предпазвания, децата, за голямо нещастие, са наклонени да възприемат тези неща, които ще им бъдат вредителни (вредни). В този случай примерът на родителите трябва да им послужи за пазител против лошите впечатления. Родителите, които поверяват възпитанието на децата си на разни кърмачки и възпитателки, не могат да бъдат сполучливи (успешни) в избора на лицата, предвид на това, че тяхното учение може да не даде резултатите, които тези родители искат; защото детето е напълно привързано към този, който го възпитава. Един ден срещнах двама свещеници, които попитах как така е станало, щото те да се посветят на свещеническото звание (професия), още повече, че знаех, че родителите им никога не са ги въодушевявали от това звание. „Ако ние сме свещеници“, отговориха ми те, „това не го дължим на родителите си, а на нашата кърмачка (дойка/бавачка): тя беше лицето, което ни научи да познаваме Бога и да го обичаме. Вечер, когато ни завеждаше в спалнята да спим, след няколко минути дохождаше (идваше) пак, приближаваше се до кревата ни и с нас наедно (заедно) се молеше. Чрез своите чувства и пример, тя ни научи да живеем по християнски. Ето как сме станали свещеници“. Искаш ли, драги ми читателю, още един пример? Хубаво! Слушай! Познавах една майка, която самичка се е грижила за религиозното възпитание на своите деца: всеки ден тя жертваше по няколко минути да ги поучава; но това, в което ги поучаваше, тя сама го вършеше пред тях. По този начин предаденото учение принесе своите благословени плодове: децата ѝ, верни на предписанията на религията си, са утешението, радостта и щастието на превъзходните родители. Понеже човекът е повече наклонен към злото, отколкото към доброто, достатъчно е да не му дадеш нужното възпитание, ако искаш да навлезе в пропастта. Една лоша възпитателка и една небрежна към длъжностите си майка тласкат, без да искат, основата на бъдещото разорение. Познавах двама братя, които умряха: единият умря на 27 години, а другият на 29 години, вследствие на своя нередовен живот. Преди смъртта си и двамата провъзгласиха това: „Майка ни е причината на нещастието ни, защото тя нямаше никакво усърдие към доброто и защото през време на детинството и младостта ни, тя никога не ни предпази от опасностите“. Блажени са, прочее, тези деца, чиито родители са добри възпитатели, които знаят да ги поучават с думи и с примери и които, проникнати от своите големи и мъчни длъжности, дават на своите елмази (метафора за децата като скъпоценни камъни) такова физическо, умствено и морално възпитание, както Господ изисква. Такива родители ще намерят щастието в това на своите деца, а тези последните, като се възпроизведат във образа и чертите на баща си и майка си, ще запазят също в своето поведение и техните качества. Нека всички родители запечатат тези мои разсъждения в сърцето си! Напротив, там, дето първото училище е взело лош път, дето децата се отглеждат за светския и световния живот (тук: суетния, празен живот), отколкото за Бога и вечността, там следите на подобно едно възпитание се проявяват в едно нередовно и изцяло с пороци поведение. Незадоволени от себе си, такива деца постоянно ще пакостят (страдат/се оплакват) за болките и нещастията в живота и ще бъдат отчаяние на родителите си, на които ще съсипят дните, като ги пълнят със горчивини. Мисълта за другия живот (задгробния живот/вечността), далеч от да утеши родители и деца, ще бъде ужас за тях. — 2. Второ училище за детето. Към шестата си година детето обикновено влиза във второто училище (официалното начално училище), дето (където) то придобива нужното познание за бъдещия живот. Тук ние вече имаме едно продължение и разширение на първото възпитание, което е тъй важно и предадено от родителите. Детето е вече подготвено за него, защото, на петата или шестата година, физическите и моралните му способности са достатъчно развити за това учение. В младостта ми казваха, че този, който е придобил едно достатъчно познание за истините на религията и който знае добре да чете, пише и смята, и е посещавал едно добро училище, той е способен да се саморазвива повече и да завърши своето възпитание. Намират се прочее и такива възпитатели в много училища, които не знаят нищо друго, освен да четат, пишат и смятат. Аз само до дванадесетата си година имах един учител в училището, който беше кундурджия (обущар), но този човек със ревност и успех ни предаваше своите елементарни познания. Днес аз му съм признателен за добрия пример, който ми показа. Ако днес някои деца са останали невежи, причината е, че те са били твърде много ограничени (лишени от възможности). Лесно може да се докаже, че в миналите времена много деца, които са следвали в началното училище и са се научили да четат, пишат и смятат, сами са се усъвършенствали, както и развили себе си по един чудесен начин. Познавам прости хорица, които знаеха тъй добре и еклесиастически (църковна/библейска) история, а много пъти бяха се възползвали от свободното си време и изучаваха по какъвто и да било начин географията. Баща ми, който беше тъкач, ме принуди да се занимавам със светската и духовната история, но след като бях вече свършил науките си в университета. По този начин много даровити лица, благодарение на добрата подготовка, която дават тези училища, са разширили своите познания чудесно. Първоначалното училище са го посещавали до дванадесетата си година; след тази година до осемнадесетата година се е посещавало неделното училище (религиозно и занаятчийско училище в неделните дни). Пак в миналите времена четенето, писането и смятането съставляваха едничката материала (единствения учебен материал), който се изучаваше в училището; тези, които изучаваха основателно този материал, считаха себе си достатъчно доволни и подготвени да посрещнат нуждите си в живота и биваха признати за достатъчно способни, за да продължават своето по-нататъшно възпитание. Като разгледаме обширната програма на днешните си училища, трябва да признаем, че ние имаме всичко в училището, в което може да се изучи безкрайно много нещо. Но дали те са добри и полезни на всекиго? Ето ти една неразбория (парадокс/грешка), защото децата, до шестата си година, са си деца и това нещо те го разбират и физически, и умствено до тринадесетата си година, преди да са почнали да ходят на училището (тук: преди да преминат към по-горно училище). Когато караме децата да работят физически, те работят, както казахме вече. Може ли, тогава, да му се позволи едно претоварване в училището, без това да има лоши последствия? Ако то се занимава много, духът страда, както страда и тялото. Какво тогава да се прави с такова дете? Освен това, ако детето е претоварено в училището, то няма нищо да научи, а ще захване (започне) да гледа на училището като на мъчилище. От друга страна, не е ли вярно, че детето трябва да се занимава със ентусиазъм и че училището трябва да му създаде щастието на младините? У него трябва да е развита жадност за учение. Знаем много добре, че този, чиито сили са изтощени, стреми се всякога да се отърве от товара си; той със отвращение гледа както на товара, така и на този, който иска отново да му го натовари. Разгледайте в същност програмата на първоначалното училище и трудовете (усилията), които полагат децата от своя страна, турете всичко това пред тяхната младост, пред тяхното деликатно тяло, малко развитите им сили и слаби таланти и се попитайте: възможно ли е да се прескочат тези планини (да се усвои този огромен обем), без някаква вреда? Душата и тялото още не са развити, естествено е, че детето не може да има постоянство; но, по необходимост, то е длъжно да стои през дългите часове на ученическата скамейка, здравето му се покварява (уврежда). Аз казах вече, че то (детето) много по-лесно ще научи една ритма (ритъм/стих), отколкото едно дълго стихотворение. Може ли детинският мозък да възприеме, през време на дълги часове, нови познания, без да се умори? Какво става със сюнгера (гъбата) (използва се остарялата турска заемка „сюнгер“ за гъба за миене), когато го потопиш във водата, после го извадиш и отново го потопяваш в друга вода, след като е вече попил много от тази вода? Втората вода в нищо няма да се изгуби (няма да се абсорбира), защото гъбата е вече пълна. Същото нещо е и с децата, когато са принудени да стоят по два часа в училището. Това най-добре се забелязва в тези деца, които са телесно слаби; през това време те са постоянно неспокойни и никак не се интересуват в това, което им се разказва. Същото нещо се е загнездило и в училищните програми: ако те са обширни и много претоварени, не може да има и въпрос за тяхното добро изучаване и преповтаряне на материала. При такова едно постоянно напрежение, ни духът, ни тялото могат да се развиват. Децата природно са лакоми за знание; но, щом по сведението им (по поведението им) се забележи, че те не са вече в състояние да продължават по-нататъшните си занятия и че са изгубили вниманието, това е вече знак, че те вече нямат охота (желание) и желание за училището и учението, и с тях става същото, каквото става и с младите кончета, когато са уморени: дърпат се назад, вместо да вървят напред. Веднъж прекарах няколко време, в едно мое посещение, да слушам обясненията, които един учител даваше на учениците си и посредством които искаше да предаде на тези последните, по един съзерцателен (интуитивен/нагледен) способ, понятието за градината. Колко време изгуби той? Какво напрежение на духа от страна на учениците и какви безполезни усилия от страна на учителя! Казах си: по-добре и по-лесно е човек да направи една проповед, отколкото да даваш такива дълги и подробни обяснения! През време на моите гладни години (годините на бедност и учене) никой не ми е говорил за градина и пак всяко дете знаеше какво нещо е градина, какво произвежда и как се урежда. Преди всичко, трябва да вземем предвид, че децата обичат да се учат, но това учение не трябва нито много да продължава, нито пък да се ограничава за дълго време върху един и същ предмет; иначе духът е претоварен и отслабва, охотата се е изгубила — а краят му е нула. Това е общо правило, което трябва да пазим да изпълняваме по-усърдно, когато имаме пред себе си слаби и немощни деца. Развитието у децата се изменя много: някои от тях са много по-вече развити, когато встъпят в петата или шестата си година, когато други пък едвам към деветата или десетата. Много ранното или много бързото развитие на умствените способности не е желателно, защото обикновено то бива пребързано (преждевременно), а по някои пъти носи със себе си и отслабването на тялото. Случва се често пъти, че в известни деца умствената им способност се проявява не на седмата или осмата година а едва към десетата или единадесетата, когато ги сглеждаме (забелязваме) да напредват забележително. Аз съм на мнение, че децата трябва да учат толкова, колкото могат; но никога не трябва да изнуряваме силите им. Нека никак не забравяме, че в деня, когато детето посещава първоначалното училище, учението не престава в бащината къща, дето то се упражнява с домашни работи, пропорционални (съобразени) на възрастта му. Родителите продължават да го възпитават и да го побуждават към деятелност посредством примерите си. Но, ако детето е претоварено в училището, домашното възпитание ще закъснее и това, което не се е научило в младостта, не може се приложи на практика отпосле (по-късно). Родителите не трябва да се грижат само за възпитанието, което се дава в семейството; те трябва същевременно да бдят и за това, което децата им придобиват и в училището. Понеже тук религията е първият и най-висшият клон на учението, родителите са длъжни да проверяват по някои пъти какви поуки децата им са направили по нея; нужно е, от друга страна, щото и училището да се посещава прилежно. Когато бях малък, родителите ми с голяма строгост следяха изпита ми по религията: всяка неделя и празник те ме караха да им кажа горе-долу съдържанието на проповедите, които са се държали в черквата (църквата), и, когато не знаех нищо, те ме наказваха, като ме оставяха гладен. Това, няма съмнение, беше едно грубо наказание за едно слабо дете, но пък беше заслужено. Ако децата трябва добре да се запознаят с истината на своята религия, те трябва добре да я изучават, а още повече – от примерите на своите родители трябва да съобразяват своя живот с вярата си. Тази точка никога не трябва да се изгубва изпред вид (от поглед), защото, ако това условие се пренебрегне в първите дни на младостта, не може вече лесно да се придобие отпосле. В този именно период родителите също трябва да се грижат да снабдяват децата с една проста, но питателна храна, защото тези деца не трябва само да се учат, но трябва и да растат. Малко важи дали тази храна ще е проста; гледайте да ги навикнете на храна, която, като ядат веднъж, да искат постоянно да я повтарят. Спиртните питиета за тях са отрова. Облеклото, от друга страна, трябва да е също просто, трайно и съобразно с времето, но не такова, щото да ласкае суетата! Преди всичко, вземи нужните мерки, щото спалнята да не е влажна и добре да се проветрява, леглата да бъдат прости, но изцяло хигиенични; най-сетне внимавай, щото децата да не навикнат на мекошавието (изнежването/глезотията). Освен това, внимавай да се изпълняват наставленията за укрепяване на тялото, по показаните начини, като: упражнения на чист въздух, разходки на бос крак, газене по водата и други. През зимата децата могат да се разхождат сутрин и вечер на бос крак в къщи; а най-много ще се ползват през пролетта и есента, когато тези разходки ще ги правят на отворено място. Само през годините на младостта укрепването на тялото става най-добро и пригодно. През това време то не струва нищо, никакви трудове не се усещат. Децата разбират бърже ползата на три или четири бани всяка неделя (седмица) и при такова обстоятелство те се развиват чудесно за голямата радост на своите родители и за тяхното собствено щастие. Ако, напротив, ги навикнете на мекошавостта, няма да закъснеете да посадите в тях много от страстите, а слабостта веднага ще последва. — 3. Училище за юношеството. Посещението на първоначалното училище се продължава от шестата до тринадесетата година. Това е периодът на детинството, който, подобно на... един хубав пролетен ден, бърже (бързо) се изминава (изтича/преминава). Иди (Идва) вече друг период (юношеството), който възлага същите задължения, но в една по-висока степен. Тази е именно минутата, когато родителите трябва особено да се загрижат да бъдат съвършени възпитатели. До това време децата биват страхливи и въздържани; като са в постоянни сношения (контакти/общуване) със бащата и майката, тези последните имат възможността да направляват техните възгледи. Но колкото повече те растат, толкова повече тяхното желание да знаят се увеличава; те искат да видят нещо повече, да чуят повече и да имат по-широки съотношения (връзки/контакти). Преди всичко те захващат (започват) да наблюдават със грижа тези, които се предават на доброто и доколко го упражняват, и тези, които отбягват лошото общество. В този именно период на живота трябва да се тури у тях основата на едно солидно религиозно образование, върху което може да се гради остатъка на живота. Тези години справедливо може да ги наречем училището на набожността, защото важното нещо, което трябва да изучават, то е да раздават добродетелта. Детето трябва добре да вникне в съда (съдбата/решението), който Бог е приготвил за човечеството: Работи със пот на челото си и понасяй със търпение нещастията на живота. Понеже целият свят се стреми да завладее тази невинна възраст, трябва да го (детето) запознаем също и със най-строгата присъда, която му е приготвил Бог: Ти ще умреш един ден, ти ще бъдеш принуден да напуснеш този свят и да даваш сметка за делата си. В юношеската си възраст, повечето от децата избират този път, който ще им послужи за по-дълго време: този път е лек и по заповед на века (модерен/лесен дух на времето), додето пътят на добродетелта е стеснен (тесен/труден), но затуй (затова) ни дава мир на сърцето тука долу и вечно щастие горе. Родителите трябва да се възползват от своята опитност и да запазят децата си от световните опасности, да ги също поучават в начините, по които да избягват тези опасности. Непрестанно трябва да им се повтаря, че те всякога тичат към гибелта, ако търсят крайностите. — За да изпълнят тази си длъжност със по-голямо присърдие (усърдие/любов), те не трябва да забряват (забравят), че децата им са по-вече наклони (наклонени) към злото, отколкото към доброто. Нищо по-положително не може да спре една душа от нейните лоши пътища и да я отклони от развращението на порока, освен един пълен със вяра и добродетел живот; защото небесното ѝ призвание ще ѝ покаже светските суети, както са си (каквито са в действителност). Никога развратността на обществото не ще възтържествува над добродетелта, ако добре е разбрано нейното предназначение вечно и ако към нея се стремят със голяма ревност; съвсем обратно ще бъде със тези, които, през това време на живота си, изгубят изпред вид (от поглед) това високо определено предназначение. От това произлизат хора, които са тръгнали из пътя на смиреномъдрието (смирението), а други — из пътя на гордостта; първите ще предпочитат простотата; другите — суетата; едните ще водят един трезвен живот, а другите — един живот пълен със развлечения и удоволствия. Същото нещо е и със всичките други добродетели и всичките други пороци. Младите дръвчета, посадени в някоя градина, искат за дълго време здрава подпорка и, освен това, градинарят е длъжен да ги често окастря (подрязва), за да не изсъхнат, нито пък да се изродят. Родителите са длъжни да имат същия надзор върху децата си и по същия начин да окастряват от тях злото. Ако младите дръвчета изгубят подпорките си, ще бъдат скоро изпочупени от бурите. Същото нещо постига и младежа, ако ръката на родителите не го управлява и предварва (предпазва/предотвратява) от лишението (грешките/падението). Ако има, напротив, юношеството, през тези хубави, но опасни години, се е научило на Божия страх и неговата обич (любов), то ще поеме пътя на мъдростта и щастието, и ще обича да върви в него път (по неговия път). Познавах едно семейство, чийто баща беше със прекрасно сърце, а майката беше тъй заслепена, щото тя вярваше, че децата ѝ са съвършени. Тези родители затваряха очите си за всяка развращаваща наклонност в своите деца и пред опасностите, които ги застрашаваха, дадоха им много голяма свобода. Когато наближиха двадесетата година, родителите им забелязаха, че едно нещо, и то твърде необходимо, не ги интересуваше, освен посредствено (вълнуваха се само повърхностно от важните неща); и че техните деца вървят в пътя на гибелта, път, от който не беше вече възможно да ги отвърнат. Двата сина търсеха светските увеселения и разточителните общества (разточителни компании/компании за разгул) и най-сетне захванаха (започнаха) да не намират нищо приятно вкъщи при родителите си. Единият се вдаде (поддаде) в играта (хазарта) и пиянството; другият — в нередовен живот, живот противен на нравите. Съветите на бащата и майката не се чуха (не бяха чути), и на двадесет и петата си година и двамата станаха жертва на страстите си. Момичето им посещаваше едно общество, дето суетата и луксът бяха прилагани в думи и действия и, за нещастие за нея, пословицата: „гордостта е предшественица на греха“, се сбъдна. Не беше навършила двадесет и четвъртата си година и тя беше станала на родителите си предмет на скръб и постоянни мъки, а последствията на това нейно лошо поведение се проявяваха от година на година. Майката стана гувернантка на децата на своята дъщеря (дъщерята се провали социално), а бащата беше задължен да печели за тях да им набавя катадневния (всекидневния) хляб. Жално е, че в подобни обстоятелства, поученията и примерите на родителите нямат никакви действия (ефект). Веднъж децата тръгнат ли в лошия път, те се ожесточават и стават повече и повече нечувствителни на техните съвети и молби. За по-добро изяснение на картината, аз познавам други родители и то достатъчно бедни, които с голяма мъка си спечелват хляба да нахранят осемте си деца; те ги хранеха с твърде проста храна и твърде скромно. При всичко, че (въпреки че) бяха малки, те бяха привикнали да спомагат в издръжката на семейството: но бяха също навикнали всеки ден да повтарят: „Дай ни и днес насъщния хляб, както ни го даваш всеки ден“. Те също си припомняха постоянно и това друго предложение (библейско предписание / изречение): „Ти ще печелиш хляба си с пот на челото си“. Тези деца зависеха от външни хора, за да спечелят хляба си. Те нищо не правеха за бащината къща, ако да нямаха добрия навик да се молят на Бога вярно и да работят усърдно. Родителите им, които някога биваха отдалечени от тях, биваха за тях подпора, към която те прибягваха, когато им се появяваше някое световно изкушение или буря; защото в истински християнските деца връзките на синовната любов никога тъй лесно не изчезват. Всичките тези осем момчета и момичета, по-насетне, тъй удобно се настаниха, щото много други им завиждаха на временното (земното, светското) щастие. Как тези хора достигнаха всичко това? — Защото те имаха вяра и обичаха работата; защото те се красяха с добродетелта и изпълняваха точно длъжностите си към Бога и родителите си. Преди двадесет и пет години или повече, аз бях се запознал с майката на едно семейство, която беше добра гражданка; бащата беше умрял, когато деветото дете беше още в майката. Вдовицата ръководеше домашните си работи с едно рядко щастие и въздигна (отгледа, възпита) децата си по един примерен начин. Това, което я направи способна да извърши тази работа, беше един голям фонд от дълбоко съжаление, скромност, икономия, трезвеност (разсъдливост, умереност), съединен с един тих характер и извънредна наблюдателност. Докато децата се намират във възрастта на юношеството, родителите трябва добре да размислят върху това, което ще ги учат: те ще поискат това, което им е нужно, което им е полезно, и това, което им е излишно. Преди всичко, трябва децата да са в течение на домашните работи. За да се постигне това, те трябва да се навикнат към чистота и скромност и да обръщат внимание към полезните неща; защото, наистина, това ще им бъде като едно обуздаване, като юздата на някой кон, ако те захванат да пренебрегват полезното и нужното и да прибягват към суетата и лукса. Младото момиче трябва да знае да шие, да плете и крои; оттук то трябва да почне. Ако отначало захване да шие със злато (метафора за скъпа, луксозна бродерия), отпосле то не ще иска ни да крои, ни да плете. Преди всичко, най-важното е да го посветиш в домашните работи, които да знае да извършва чисто, скромно и икономично. Едничкото нещо, което най-много трябва да интересува младите момичета, е да знаят да готвят, и непрестанно те трябва да се питат: коя е най-здравата и най-простата храна, която дава сила за работа и която може да противостои на умората? Твърде малко от тях, които не гонят тази цел, са за съжаление. Чувствителността се вмъква много лесно в семейството, даже и тогава, когато се търси скромността, трезвеността и често пъти лекостта (лекомислието). Дано родителите не забравят никога, че децата им растат до двадесет и четвъртата си година и че, през това време, те трябва да се грижат да им дават една тоническа (обживителна) (тонизираща, вдъхваща живот и сили) храна за доброто им развитие. Най-глупавата мома е тази, която иска да играе ролята на мадмоазела: за тази цел ѝ е достатъчно едно хубаво облекло и няколко избрани за разговор фрази; но всичко това никога няма да я направи домакиня. Много от тези женски личности губят времето си в разходки и, като поздравяват някои високопоставени личности, вярват, че с това са си предали голямо значение. Те са запознати по-добре с разни модни журнали (модни списания), отколкото да готвят, като вярват, че това последното изкуство е предназначено за простите смъртни (обикновените, бедните хора). Ако не могат да бъдат контеси, гледат да не са далеч от тях. Такива жени ще посрещнат най-големите препятствия да спечелят парче черен хляб да се нахранят: те не са способни за него. Познавам една майка, която си въобразяваше, че дъщеря ѝ е много хубава и много способна за къщния живот; дъщеря ѝ пък, естествено, като дама, вярваше, че е предназначена за по-високи работи. Младата госпожица поиска да отиде в един пансион и майка ѝ доброволно я проводи там, докато получи желаното възпитание. Като прекарваше ваканцията в родното си село, гордостта ѝ направи я за смях пред хората, и майката се наслаждаваше, като гледаше как детето ѝ се ползваше от уроците, които бе научило в пансиона. Когато претендираното (мнимото, превзетото) възпитание се свърши и наследството изчезна, очакваното щастие не можа да се постигне: никой не се яви да ѝ поиска ръката за другарка и тя бе принудена със собствените си ръце да изкарва насъщния си хляб. Понеже трябваше да се условя (да се наеме на работа срещу заплащане, да стане слугиня), тя често пъти променяше мястото си, защото нищо не можеше да работи. Най-после тя се принуди да влезе в една фабрика. След няколко години тя се завърна в селото си и към съселяните си се обърна за публична издръжка (социални помощи / милостиня от общината), там, дето тя беше навикнала на такъв благороден живот. Нещастната майка можа, преди да умре, да констатира резултата от своята работа. Жалостта и мъката вярно ѝ спомогнаха без време (преждевременно) да влезе в гроба. Подобни примери, с по-малки или по-големи пропорции, не изобилстват ли? Ето защо родителите трябва да знаят предназначението си във възпитанието на своите децата. Най-хубавото нещо, към което трябва да ги привикнем, е скромността, икономията (спестовността), трезвеността (разсъдливостта), религията. Ако по този начин възпиташ детето си, то не ще има никакви спънки в живота. Религията, преди всичко, ако е проникнала в сърцето му, ще бъде за детето един пътеводител — утешител във всяко време и обстоятелство, във всяко нещастие, което може да налети човека в живота му. 4. Върху избора на званието. (Бележка на редакцията. Тази глава я пропуснахме, понеже читателят ще я намери напечатана в кн. VI, VII, IX год. II „Здравословие“, под заглавие: „Мнението на Кнайпа върху избора на един начин на живеене“). 5. Висшите училища. Човекът не е създаден само за този свят: Бог му е отредил едно предназначение по-хубаво и по-възвишено: след едно късо или дълго прекарване на земята, пълно с изпити, той трябва да се наслаждава на едно вечно блаженство горе на небето. Всичко това ще се постигне, след като се спазват Божиите заповеди и изпълняват длъжностите на положението (моралните и обществените задължения). — Както Бог е определил всекиму званието (професията, призванието), също тъй е назначил надзиратели и ръководители в църквата и държавата. Не трябва никак да се оспорва, че те трябва да знаят повече от обикновените хора, които се занимават само с обикновените си работи; тъй като надзиратели и ръководители, следователно трябва да са преминали през висшите училища. Един артист (тук: творец, човек на изкуството, висок занаятчия), например, трябва да е посещавал училището на изкуствата, да се е учил там и упражнявал занаята си през дълго време, преди да стане учител по него; същото нещо е с началника на една черкова или държава; те трябва да са свършили специални училища и да са се занимавали много, и тогава само да са станали подготвени да занимват (да заемат) длъжностите за доброто на целия свят. Трябва, прочее, да имаме висши училища, дето да можем да придобиваме желаното знание и да станем способни учители, за да можем да го предадем и на другиму. Понеже здравата религиозна основа е необходимо нужна за тези, които един ден ще станат управители на черкови и държави, ако искат всякога на изълняват със успех длъжностите си, учителите на такива хора трябва да положат най-големите си грижи за тази основа. Преди всичко тези учители сами трябва да обичат религията, защото само посредством нея могат да се изложат християнските истини и чрез убеждението да се втикнат (внедрят, вкоренят) в сърцето на ученика. Но само това не е достатъчно, — има се още едно нещо от не по-малка важност: чрез своите примери, които ще придружават устното им учение (преподаването на глас / лекциите), те ще дадат нужната тежест да направляват слушателите си към доброто. По този именно начин те ще отговорят на очакването на родителите, които са им поверили децата си не само да ги направят учени, но да им дадат и едно възпитание, което да почива върху началата на християнската вяра. Има ли такива бащи и майки, които да не считат религията, като най-важния клон от учението (учебен предмет / дисциплина), или такива, които биха пожелали да поверят най-скъпото си и най-милото си нещо на човек, който към религията е индеферентен и я презира? Ето защо учителите от едно висше училище трябва всекигодишно (ежегодно) да се проникват от религиозни чувства. Ако един е наклонен към злото, то безвъзвратно учител ще мрази, ще произлезе едно разбъркване в духовете на учениците; и, понеже човеческото сърце е повечето наклонено към злото, то безверен учител ще принесе много по-голямо зло, отколкото набожният би принесъл добро. Следствието ще бъде, че много млади хора ще погинат (ще загинат морално): след вярата, човек изгубва и добродетелта. Вместо образа Божи, безбожният учител ще изобрази, без мъка, в младите сърца образа на Сатаната: сърцата на младите са меки като восък. Освен това, не е достатъчно за учителите в едно висше училище да имат вяра и да я преподават на учениците си; те трябва още да изучават техните физически и умствени сили, за да могат да им дадат пълно развитие. Човекът е като едно дърво, когато расте, което крачи полека-лека и напредва неусетно. Добро обмисленото възпитание ще направи детето да напредне и физически, и материално, когато несвършеното възпитание ще му разори и тялото, и душата. Трябва, следователно, учителите във висшето училище всеки да имат предвид две неща: преди всичко грижа за тялото, което не трябва да отслабва под влиянието на учението; после, хармоническото развитие на умствените способности. Претовари ли се духът, организмът страда. Нищо не е нужно на детето, освен движение, а нищо за него не е по-уморително, освен застоялият живот. Конете, които дълго време прекарват в обора, никога не ще достигнат пълния си ръст: същото нещо е с младостта (тук: младото поколение), за която липсата на физически упражнения става опасна. — От година на година умствените сили се увеличават, следователно и учебният материал трябва да бъде избиран. Ако сравним действащите програми във висшите училища с тези, които сме имали преди 30 или 40 години, ще намерим голяма разлика между тях. От всяка страна се оплакват, че за младите материалът е претрупан. Положително знаем, че много се трудят да научат зададеното и работят много по него, но не могат, защото силите им недостигат. Какво, тогава, младият печели, ако той е длъжен да прекара (да премине набързо / да изчете) един куп материал, без да е научил нещо, и когато, най-сетне, от всичко това здравето му се повреди? Не е това начинът, по който можем да станем подготвени за да изпълняваме по-отпосле много по-важните си длъжности*). _______________________________________ *) Какво ли би казал С. Кнайп, ако би разгледал нашите програми, а особено тези за отделенията? Не се никак съмнявам, че той би ги нарекъл, като почне от Министъра до селски учител, и невежи във всяко отношение. Жлъчката му, вярвам, би се пукнала, ако разгледаше, например, материала, който се прекарва в IV отделение и дойдеше до Естествената История и прочетеше, че детето трябва да знае какво нещо е светлина! Тежко ни с такива програми.“ – Б. на преводача). (Обяснение: Отделенията са днешните начални класове от 1-ви до 4-ти клас. Жлъчката му би се пукнала – народен идиом за силен гняв и възмущение. Преводачът остро критикува тогавашното Министерство на просвещението за твърде сложния материал по естествознание за малки деца). _______________________________________ Казах вече, че първият учебен материал, както и първото висше учение трябва да бъде религията. Но често пъти, вместо да се стремим към съвършенство (в оригинала има печатна грешка „сжвжршенство“ – обърнати букви) в тази точка, във висшите заведения; забравяме и това, което знаем. Нещо по-вече (повече): много от учащите не само изгубват там, което имат, но и всичките свои религиозни убеждения, и то благодарение на своите учители. Какви ще станат те, с течение на времето, ако не ги подкрепя християнската вяра? — Едни от тях ще се предадат на пиянството, други ще станат жертва на своя нередовен (разгулен, неморален) живот, а по-голямата част ще отворят война против обществения строй и религиозния ред. Не познавам ни един случай за някой млад човек, предаден на работата си, или един истински християнски работник да се е самоубил, когато пък, напротив, из вестниците често пъти четем, че някой си ученик от това и това висше училище е свършил дните си (самоубил се е), след като се е лишил от вярата си. Такива са плодовете на подобни заведения. Ако на религията се погледне като на един важен клон (предмет, направление) от плана на учението и ако тя проникне в сърцето на младия, печели се много нещо и за другия материал, който ще се прекара (изпрепитва / премине), защото изучаването ѝ ще се взема като задължение от учениците, няма съмнение, че ще работят по-добре. Този, когото безверието е вързало в лъжовния път, забравя своето назначение тук долу (на земята) и не се счита задължен да отдава на Цезаря това, което е Цезарово, и на Бога това, което е Божие. За такъв човек не трябва да се питаме, дали деятелността, която би развил, би била от полза на черквата и държавата; той ще бъде такъв, който ще разваля всичко, което е създадено. Ето какви са плачевните следствия на едно криво разбрано образование. — Един баща имаше шест деца, които отраснаха при голяма строгост. На едно от мъжките той позволи да се учи, защото бе талантливо. В края на петата година, това момче изгуби вярата си, изгуби и синовната си обич, предразположен към леността, пиянството и разврата; — защото Венера (римската богиня на любовта; тук символизира сексуалния разврат) построила олтаря си там, дето е тронът на Бакхус (римският бог на виното; тук символизира алкохолизма). За кратко време той стана първо качество чапкън (остаряла турска дума за безделник, развратник, хаймана). Братята му и сестрите му, напротив, бяха истински хора и изпълняваха наред съвестно своите длъжности. Познавам един младеж, чиито родители направиха всевъзможни пожертвувания за него. На него те възлагаха всичките си надежди, защото беше талантлив и затова мислеха много за образованието му. Но ето го, един прекрасен ден, този господин промени своите чувства и стана такъв чапкън, като оногова, когото преди малко ви описах. Той заяви, че се отказва от всяка религия, защото научил се от професорите си, че тя струва (служи) само за старите жени. Тази година ме посетиха трима човека, които ми заявиха, че те се чувстват много нещастни в положението си, което занимават (което заемат в обществото): те са били подведени криво от своите учители и, следователно, не са последвали истинското си звание (призвание / професия). Те съжаляваха за грешката си и проклинаха учителите си. Те свършиха, като се умствено повредиха (получиха психическо разстройство), и моралното им страдание зле повлия върху физическото им здраве. На гореспоменатия пример искам да прибавя още един. Един човек в това положение дойде един ден при мене. Здравето на тялото му беше съсипано, душата му съвършено угаснала. Понеже поисках да узная причината на болестта му, той ми разказа историята си, както следва: „Бях сърдечен момък и честен син на един селянин; аз живеех щастливо с братята и сестрите си. По мое собствено желание родителите ми позволиха да продължавам науките си. За мен те направиха всичките възможни пожертвувания, като сестрите ми и братята ми принесоха в тази работа своята лепта. Аз уважавах учителите си, както почитах родителите си. Но в две години вътре в моето учение ми стана гибелно, благодарение на двамина от моите учители, които не можеха да се въздържат от това да не критикуват остро религията и да я усмиват. Двамина от другарите ми, ученици от същия курс, съсипаха се, а аз придобих едно отвращение от всякаква вяра. След това, в един период от петнадесет години, аз бях подложен на всичките нещастия. Очите ми сега са отворени, но духът и тялото ми са съсипани. В тази минута аз презирам моите стари учители толкова, колкото бих ги уважавал, и ги проклинам: те ме лишиха от най-светото ми нещо — вярата ми. Ах! Дано никога невеpник да не може да се качи на професорската катедра! Разбира се, че никога не можеш да въздържиш човека да бъде и остане нещастник; но не трябва никога да създаваме случай и подлагаме другите на това нещастие. Ида при вас, господине, като на последното си прибежище, и ви моля да ми кажете, дали моята физическа и морална мизерия ще може да се премахне, или пък ще нося този куршум (метафора за тежък, смъртоносен товар / съдба) до края на дните си?“ За голямо щастие, организмът му бе запазил още някои източници. Ако човек съзнава, че е изгубил едно съществено добро и има желание отново да придобие това, което е изгубил, не трябва да се отчайва: помощта е възможна. Нещастникът ме намери три пъти: водата възтържествува върху физическото зло и духът стана еластичен (жизнен, гъвкав); след което и тялото се възвърна (възстанови се). Ах! Колко бих желал този да беше последният случай! Но аз мога да ви изброя с стотици такива, дето с изгубването на вярата, погина моралът и здравето, и дето младите са осъдени да влязат в гроба в цвета на младостта си. Ако от висшето образование са възможни такива резултати, не трябва ли да съзнаем, че много пъти то показва кривия път? Дано младите, които през шестата си или осмата си година си градят бъдещето (тук авторът вероятно има предвид 6-тата или 8-мата година на обучение във висшите училища/гимназиите според тогавашната система), не изгубят само вярата си и запазят както моралните си, така и физическите си сили. В разстояние на две години много другари съученици, които още следваха в гимназията и лицея (висш тип средно училище), дойдоха при мене, като ме с голямо усърдие питаха, какво да правят след завършването на науките си. Те страдаха от лошо главоболие, прекарваха нощта в безсъние и се чувстваха, че им се пръскат главите, щом отворят книга; паметта им също беше отслабнала. Отровните церове (лекарства), които медицината им беше предписала, нищо не помагаха за премахването на злото. Не беше ли това едно доказателство, че тези млади хора бяха претоварени (преуморени от учене)? Един баща довежда един ден сина си при мене и ми казва: „Детето ми има голяма охота (желание, мерак) за учение; но от няколко време насам то се оплаква от главоболие, сутрин и вечер. По тази причина аз го пратих на училище. Напоследък то е станало много прилежно, както и самият му учител свидетелства това. Какво да го правя? То, от друга страна, иска да продължава занятията си, въпреки тези мъчнотии!“ Тогава бащата аз посъветвах, преди всичко, да вземе мерки за изцеряването на детето си и да го тури по-отпосле в друго едно училище, дето занятията са много малко. Бащата послуша съвета ми и младото момче днес се наслаждава на прекрасно здраве и продължава науките си с по-голяма охота (желание). Друг един път дохождаше при мене една майка с сина си. Този младеж беше вече прекарал четири години в учение и бе направил сериозен напредък, но той страдаше от нервически припадоци (нервни кризи / гърчове), подобни на танца Сент-Ги (Танц на Свети Вит – остаряло медицинско наименование на хорея, неврологично разстройство, характеризиращо се с бързи, неволеви движения). Талията (снагата, телосложението) му беше добре развита и лицето му имаше добър изглед. Болестта беше причинена единствено от умствените му сили, които бяха претоварени. Конвулсиите (гърчовете) безпокояха организма му, въпреки изгледа на здрав човек, що имаше. Един млад човек, студент в университета, имаше симптоми на маниак; той вярваше, че навред го преследват (параноя). Причината на тази болест беше усилното занимаване, което той правеше със своите уроци; той сам ме уверяваше в това. Тези и много други примери от този род ми са достатъчни да докажат, че много младежи, вместо да са весели и доволни, отпадат физически и морално, по последствие (в резултат) на своите усилни умствени занятия. Но, когато завържеш разговор с някой от тях, за да констатираш размера на техните познания, ще видиш, че от много неща нямат хабер, че нищо не са научили. Нищо не обезсърчава човека толкова много, освен обстоятелството да бъде натрупан с много материал, без да го разбира. Признавам се, че аз не мога по никой начин да отговоря на предвидения учебен материал в програмите за младежите, по които сега се водят, но това никак не ми пречи да изпълнявам добре предназначението си тука долу (на земята). Признавам също, че аз не мога изучи и това, което се изисква днес, но аз мога да схвана това, което ме учат, като с течение на времето полека-лека се усъвършенствам. Всяко столетие произвежда своите велики учени — нещо, което доказва, че и най-простите университетски програми дават на духа пълен простор да се саморазвива, колкото иска. Училищата трябва да насърчават младежа към учението, а изученият материал трябва да възбужда в него желанието да знае повече, като продължава нататък своите занятия; някога (понякога) обаче не трябва с силата на претоварването да разбуди завист (отвращение / нежелание) да учат. Тъжно едно нещо, от друга страна, е наказание за самите учители, като гледат как трудът им отива напразно и констатират как учениците им са станали апатични, и, въпреки голямото им желание, те (учениците) не могат да реализират туй, което е предписано от програмата. Познавам един много способен ученик, който с голямо прилежание и постоянство достигна целта си. Той късно захвана да се учи, но сега занимава (заема) едно добро положение и изпълнява длъжностите си много добре. Никой няма да повярва, че той е полагал такива големи старания да достигне това, което си е. Той е свещеник и управлява една голяма черква и всички му са благодарни. Може да кажат някои, че той, докато е бил още млад, сдобил се е с това, което му е било нужно да изпълнява длъжностите, които му създаваше положението му, а за да бъде още повече полезен, той се е занимавал и с труд. Не е ли пък тъй? Веднъж аз трябваше да науча един урок; с него аз си блъсках главата тежко три дни, но пак не можах да го науча. Урокът беше да науча наизуст имената на двадесет и осем планини с височината им. Като се уморих от безполезните трудове, най-сетне аз се попитах: за какво ще ми послужи всичко туй, с което тъй много блъскам паметта си? Ако някой иска да знае височината на коя да е от тези планини, казах си аз, той може да намери в някоя книга, която се занимава с тези работи; и там се спрях. Не е нещастие, ако не знаем всичко: достатъчно е да знаеш това, което ти е потребно да изпълниш длъжността си. Да знаеш много, значи да притежаваш излишна наука, която да те направи горд и да ти вдъхне ненавист към ближния. Нека всеки, преди всичко, изучи това, което му е необходимо чуждо (в смисъл на: външно необходимо / присъщо) за да може да занимава (да заема / върши) службата си честно, и да го изучи сериозно, като същевременно запази и здравето си. Едва след това той може да пристъпи към полезното, както правят умните хора. Многото учене, както казах, прави притежателите му горделиви, а гордостта е често пъти болест между учените и глупавите. Като правило, реши се, преди всичко, да имаш здрав ум в здраво тяло и, докато учението ти се продължи, да работиш разумно. Ако така работиш, без друго ще сполучиш. Ако, напротив, се заплетеш в много учения и то такива, които ще те лишат от Бога, ти ще заприличаш на лудия, който казва на сърцето си: „няма Бог“. В днешните наши училища, дето се полагат такива големи трудове от страна на младежите за възпитанието си, не трябва да се забравя и гимнастиката, която е едно средство за укрепяване силите и здравето на тялото. Ако гимнастиката може да принесе голямо добро на младежа, тя може, от друга страна, да му принесе и голяма вреда: ако упражненията надминават силите на организма на младото момче, като се продължават, те ще имат лоши последствия. Един баща довежда при мене сина си, който беше в училище от пет години. Младият момък ми разказа, че гимнастиката всеки път му е причинявала силно главоболие, което му е препятствало на заниманията, и за това той е искал да го освободят от този предмет. Но никой не обърнал внимание на оплакванията му и той е продължавал да се подлага на упражненията. Понеже главоболието от ден на ден се е усилвало, бащата изважда момчето си от това училище и го дава на друго, дето го освободили от гимнастика. Освободено от този предмет, момчето продължавало заниманието си без по-нататъшни безпокойствия. Аз мога да цитирам и други още такива примери, които доказват лошите последствия от тези гимнастически упражнения. Най-добрите гимнастически упражнения са: да се занимаваш от време на време с умерена работа на устно (вероятно печатна грешка в оригинала за „открито“ / на чист въздух), която само гъвкавост дава на тялото, но съживява и мускулите. Познавам един ученик, който излезе от училището такъв, какъвто влезе (без реален напредък). Само употребението (употребата) на водата му произведе едно облекчение, което му позволи отново да почне учението си за едно кратко време. Аз му казах, че здравето му ще се възвърне с условие, ако той за едно определено време напусне занятията си и почне да се занимава с по-лека работа. Той ме послуша и пет месеца прекара като работник на един чифлик. След това той отново почна учебните си занятия с усърдие; главоболието и конжестиите (натиск / нахлуване на кръв в главата) преминаха. Засега той изпълнява задълженията си с голямо усърдие. Наскоро той ме уверяваше, че следа не съществува от старата му болест, която тъй много го мъчеше. Добре уредената ръчна работа повече предпочитам от гимнастическите упражнения; но това не значи, че искам да осъдя съвършено гимнастическите упражнения, защото и те не малко служат да умножат силите на тялото; искам да кажа, че тези упражнения не трябва да бъдат нито опасни, нито вредни. Упражненията, които правим с дигане и носене на товари и други такива, имат своите добри следствия (резултати). Не забравяйте никога, че в човеческото тяло има много деликатни органи. Лишените от разсъдък животни доказват, че той трябва да упражнява силите си (тук авторът говори, че дори животните имат инстинкт за движение), но че той не трябва да прави това до уморяване. Животните инстинктивно правят известни гимнастически упражнения. Кой не обича да гледа младите котенца или младите кученца, когато скачат, борят се и си играят весело, като държат известни предмети ту насам, ту нататък? Тези игри отиват за малко време и никога до уморяване. Често пъти учениците предприемат вкупом екскурзии през ваканциите, като се катерят по високи и ниски планини, с което променят въздуха и упражнението. Този навик принася голяма полза, като ги привиква към трудности, утвърждава всичките им умствени способности за новата учебна година. — Познавам един свещеник, на възраст повече от седемдесет години, който всяка година прекарваше ваканциите в екскурзии пеша; той много пъти ме е уверявал, че от тези екскурзии тялото и душата му много нещо печелели. Днес ние се боим да ходим пеша; за да посетим един близък приятел, трябва да се качим на файтон или железница. — Искам да ви препоръчам едно гимнастическо упражнение, което аз сам съм практикувал и на което дължа живота си, на което също благодаря, че достигнах до положението, което сега занимавам (заемам). Желанието ми, бързо да постигна целта си, накара ме да претоваря силите си, да направя повече, отколкото натурата (организмът) ми можеше да понесе. Аз наскоро бях принуден да прекъсна занятията си. Един много добър лекар в две години вътре ме посети тъкмо сто деветдесет и пет пъти, без да успее да ми възвърне здравето. Най-сетне водата беше ангелът, който ме избави; за това аз обичам да препоръчвам това нещо и на другите. Но в употребата ѝ трябва умно да се постъпва, да не би злото да се увеличи, вместо да се намали. Истина е, че има направени бани и там младите се учат да плуват; но в тези бани те имат обичай да стоят дълго време във водата. Плуването е упражнение, което може да принесе полза на здравия човек, защото той не може лесно да отпадне; но слабият не може да му противостои. — Водата, без съмнение, е най-добрият другар на гимнастиката: тя запазва цялата икономия (в случая: физиологичния баланс / жизнените сили на организма), направлява циркулацията на кръвта, запазва и увеличава топлината на тялото и образува първото предпазително средство против студа и топлината. Но аз пак настоявам върху умереността в употребението ѝ (употребата ѝ), в противен случай от нея не се очакват добри резултати. Как тогава трябва да се употребява водата, за да бъде от полза на младите? Може да им се каже, че ако ходят боси по пътищата, градините, ливадите или в стаите си, ще укрепят тялото си. Няма по-добър способ, от който да очакваш укрепване, освен, преди да си легнеш, на бос крак около четвърт час да се разхождаш из стаята си. Същото упражнение може да се прави и сутрин, като станеш. Уверен съм, че тези, които приложат в практика това упражнение, няма никога, абсолютно никога, да се оплачат от потене на краката и на целия организъм; от това упражнение цялото тяло се чувства добре. След разходката на бос крак, аз предписвам половин баня (Кнайпов метод – потапяне на долната част на тялото във вода), която трябва да трае половин минута или най-много цяла. От дългата си опитност научил съм се, че по този начин темпераментът (тук: физическата конституция / жизненост) на младите става по-корав (по-здрав, издръжлив) и по-отласкателен (устойчив на външни влияния / неотстъпчив пред болести), а от това същевременно произлиза едно благотворно въздействие върху духа. Половин-баните, употребявани за дълго време по един метод, чудесно действат. Един млад свещеник един ден ми се оплакваше, че най-мъчното му нещо било, когато проповядвал, защото именно тогава често пъти му ставало прилив на кръвта в главата, прилив, който го прави да забравя всичко в тази именно минута, когато ще излезе да говори. След проповедта той се чувствал обикновено много уморен, а често пъти и изтощен. Аз го посъветвах, четвърт час преди проповедта си, да направи една половин баня, която да трае от пет до шест секунди, а даже и по-малко. Той ми послуша съвета и редовно правеше баните, преди да почне проповедта си. Пет години след това той ме уверяваше, че сега се чувства много добре, че говори много лесно и не чувства никаква умора. Един ученик от трети курс, който ми се оплакваше от тежест и мъка в главата, посъветвах го всеки ден да се разхожда бос, ако е възможно, около четвърт час и всеки два дни да прави по една половин-баня; това да го продължи за дълго време. След три месеца болестта в главата му изчезна и умствените му способности се подобриха. Ако на мене бе възложена грижата за физическото здраве през време на домашното възпитание, аз щях да се разпоредя така, щото да набавя всичко възможно да можеха младите да правят половин бани. Щом това веднъж стане и благотворното му влияние върху тялото и душата в разстояние на един месец се констатира, те сами ще тичат към тези бани. Ако умно правените гимнастически упражнения действат добре върху здравето, — нещо, което трябва постепенно да се практикува, — не трябва по никой начин да занемаряме употребата на водата, която е най-главното средство за поддръжката на здравето — начин, който е полезен, когато го употребяваме доста често. 6. Ред в къщата, дето става възпитанието. Познавам един чифлик далеч от града около половин мила, който чифлик се управлява от един честен работник и прекрасната му жена. Бог беше ги надарил с дванадесет деца, които се отхранваха твърде грижливо, практически в светата религия, във извършване домашни работи, във всичко, което е полезно и необходимо нужно за млади полски (селски / земеделски) хора. Тези деца растяха на сила и здраве, приемаха и вършеха с охота (желание) и така ставаха радостта на родителите си. Когато дойде време да си избират занаят, те си блъснаха главите тук-там и в няколко години вътре те добре се настаниха. Може някой да ме запита, как е станало това нещо? — Да не би всичките деца на това семейство да са били все способни и здрави? Ето ви причините: преди всичко животът, който са прекарали на чистия въздух; всеки ден тези деца пълнеха гърдите си с чист въздух, този чист и здрав въздух, който тъй благотворно влияе върху човеческото тяло. При това прибавете и полската работа, която укрепяваше изключително развитите членове (крайници) на тялото. На трето място турете много простата храна, но богата в хранителността си, от която добре устроените им организми теглеха (извличаха) всевъзможна полза. Трябва да се забележи, че много хора ядат хубава и тоническа (засилваща / укрепваща) храна, но техният стомашен механизъм не е в положение (не е способен) да я изработи (да я смели / преработи) добре, така щото много от хранителните елементи се губят. От друга страна, тези деца останаха запазени от всяко нещо, което зле можеше да повлияе върху здравето им, като: спиртните питиета, кафето, топлите напитки и пр. Те носеха дрехи, които никъде не ги стягаха: дрехите им бяха такива, каквито са нужни за полската работа. Най-сетне и от всичко най-много, те дължат всичкото това щастие на разумното и християнско възпитание, което им се даде от началото. Този семеен живот с своята система на възпитание и образование е за мене съвършеното огледало на едно учреждение (пансион / сиропиталище / духовно училище), дето един или много души заемат мястото на баща и майка, грижат се, вместо родители, за духовното и материално благоденствие на учениците и всекиго от тях правят способен да изпълни длъжностите си, които ще му възложи бъдещото му положение. Да се постигне тази цел, явно е, че трябва да се обърне сериозно внимание върху религиозното възпитание. Какво по-хубаво от това: от едно и също учреждение, дето са се възпитавали много момци, да излязат с разни кариери и с благодарност да прославят Бога и работят за доброто на човечеството? Но такъв величествен резултат никога не може да се придобие от едно възпитателно учреждение, дето не царува духът на религията. Това е един предмет, върху който началниците на подобни заведения трябва сериозно да се размислят; защото там, дето религията се пренебрегва, другите познания причиняват зло, отколкото добро. Религиозното възпитание заслужава по-големи грижи; но не трябва да се забравя и телесното добро (здраве) на учениците, защото ако тялото е разстроено (болно / изтощено), религиозното и умствено възпитание умират, без да принесат своите на човечеството. Припомням си да съм чел някъде, дето се казва, че един началник на такова заведение не трябва да е много учен, нито пък да е много здрав. Защо ли пък така? Аз разбирам защо. Ако той е човек с дълбока наука, той ще иска да изкарва учени хора и ще има ученици начетени и прилежни — неща, които са добри само за тях. Ако той е човек с желязно здраве, той не ще се грижи толкова за болнавите ученици и не ще им даже съчувства. Той ще прави като онзи началник на учреждение, който, като видял, че някой млад човек трябва да отиде на болницата или да се съветва с лекаря, имал обичай да казва: „Вярвай силно, че ти не си болен, и ще си въобразиш, че нищо не ти липсва“ (авторът иронизира сляпото отричане на болестите). Ако един началник на един институт иска да запази доброто здраве на децата, които му са поверени, той трябва да следва тези правила: Той трябва да гледа учениците да не се претрупат с каквото и да било. Ето защо той трябва да се грижи да не направи живота им горчив от многото умствена работа. Поговорката казва: „Имай кураж, защото всяко нещо, което правиш с удоволствие, не ти причинява мъка“. Или, там, дето куражът и удоволствието се намират, претоварването липсва. От друга страна нищо не е тъй вредно за здравето на тялото и то през годините на младостта, от усилните трудове на умствените способности; защото в това именно време тялото расте на сила и бой (ръст). Как е възможно нормалното нарастване, когато органическите функции са спрени от силното умствено напрежение? Друго, тялото трябва да се укрепи по такъв един способ, за да може да се запази от всяко по-нататъшно отпадане. Аз вече, в една от миналите глави, казах по какъв начин трябва да го облагаме (да го каляваме чрез хидротерапия). Сега, необходимо нужно е сериозно да се размислим за проветряването, или добрия въздух, както в спалните, така и в занимателните (учебните) стаи. Върху това се говори под заглавието: подновяването на въздуха в жилищата; но този предмет става още повече важен, като си припомним, че известно число хора живеят наедно в една и съща стая, както е случаят с институтите (пансионите). Друго още едно условие, необходимо за правилното развитие на тялото и запазване на здравето, е движението. Плачевно е положението на това възпитателно учреждение, дето физическата работа липсва. Ако всеки ученик може да прекарва по половин час на ден в телесни упражнения, това ще принесе на здравето му голяма полза. Никоя разходка не може да се сравни с работата; но и тук трябва да внимаваме, да избягваме крайностите, доколкото е възможно. Тези младежи, които се занимават само с учение и пренебрегват всяка физическа работа и укрепяване на тялото, като общо правило, застаряват си костите. Има такива, които са си съставили един забележителен предразсъдък за този или онзи клон на науката и не обръщат никакво внимание на най-добрия съвет или съобщение, следователно, съсипват се и погиват се. Прочее, каква полза могат да принесат такива хора на обществото, когато те са се учили само за себе си? — Те в нищо не могат да бъдат забележителни. Тяхното едностранчиво учение е като ден на всеки ден (еднообразно / безплодно); те самите не са щастливи, нито способни да направят щастливи и други. За едно възпитателно учреждение, по моя съвет, употребението на водата е необходимо нужно, още повече че младежите сега поддържат състоянието на здравето и привикват на трудностите, които имат да посрещнат за в бъдеще. По този въпрос един ден се разговарях с един началник на една семинария, който ми заяви, че е против моите начала и оборваше силно идеята за поставянето на една хидротерапевтическа инсталация в учреждението си. Сам пък, от друга страна, търсеше средство за поправлението на своето собствено здраве. Този човек не пожела да си приложи водата, като се боеше, че ще се оскандали пред учениците си и да не навикне на външното лечение. Неговите разсъждения му станаха фатални: той умря в такава именно възраст, когато той, въпреки всичките човечески предположения, трябваше да прекара много нещо (да живее още дълго), ако само беше последвал съвета ми. Аз не претендирам, че той умря, защото не употреби водата; това ще бъде абсурд. Но понеже той, всяка сутрин, когато ставаше, само за хатъра на чистотата, миеше си лицето и ръцете, защо не допусна, че и другите части на тялото имат нужда от миене? Никой не отказва, че половин-баните и другите приспособления (методи) на водата, съдействат твърде много за укрепяването и запазването на здравето. Аз, прочее, съветвам младите да правят поне по две бани през седмицата. Доколкото аз зная, един професор един ден зададе на учениците си този въпрос: кой между нас има куража да направи една половин-баня, която да трае половин минута? Това беше към края на есента. Един между тях заяви, като вярваше да мине за герой пред очите на другарите си, че пожелава да извърши това нещо. Този ученик направи банята и му се видя толкова хубаво нещо, щото пожела да направи същото нещо и на другия ден. След като направи тези две бани, той захвана да се смее на съучениците си и да ги нарича страхливци. Но много из между тях не пожелаха да претърпят това нападение (обида), та приеха да направят и те същите подвизи. В едно кратко време целият клас навикна на тези половин бани. Хубавият изглед на тези младежи, тяхната физическа сила, веселият им хумор, веселият им дух — всичко това показваше, без съмнение, ползата от този тонически (засилващ) метод, и колко тази практика заслужава да се препоръча на всички! 7. Храната във възпитателните учреждения. Мненията и прищевките върху храната във възпитателните институти са различни, както и за някои други работи. Няма училище, дето да няма оплакване от едни ученици от храната, когато по същото нещо другите да мълчат. Ако в пансионите искаме да прекратим по-нататъшните оплаквания, трябва да правим добър избор на храната, която даваме, щото тя да бъде хранителна и засищаща. Но не е достатъчно да бъде храната засищаща: трябва и стомахът да може да я издържа. От една страна тя трябва да е укрепителна, защото точно сега младите се намират в периода, когато става развитието на организма им, така щото трябва да е селитротворна (богата на азотни съединения / протеини, градивна), защото в такова състояние принася повече полза; от друга страна тази храна трябва да е лесносмилаема, защото малко по-грубите темпераменти не могат да понасят тежката храна. Настоятелно препоръчвам на младите да се въздържат от спиртните напитки, защото те съдържат твърде малко хранителни елементи и пиенето им се превръща в страст у човека, като увеличава дозата им от ден на ден все повече и повече. Трябва също да внимаваме, щото тази храна да не съдържа, доколкото е възможно, сухи елементи, а оцетът не трябва много-много да се употребява; защото сухите неща правят кръвта кисела, а безмерното употребление на киселините не причинява малко вреда. Тази храна е най-добрата, която е най-проста и най-хранителна. Някой може да ме попита коя е най-добрата храна за младите — за сутрешната им закуска? Ето моя отговор: Млякото е най-добрата храна за това време, защото то съдържа най-много хранителни елементи. Обаче аз това не съветвам, защото за да се храниш с мляко, ти трябва да се подложиш на физическа работа и движение, в противен случай то ще ти причини отвращение и киселини в стомаха. Чисто мляко не трябва никога да се дава на ученици. Най-хубава сутрешна закуска е мляко, размесено с малко малтенско кафе (вероятно се има предвид малцово кафе). Ръженото кафе е още по-хубаво, но особено хубаво и за препоръчване в моите очи е жълъдовото кафе. Туй, което наричаме кафе, не трябва никак да се дава на младите, защото то не съдържа никакви хранителни елементи, а, което е най-важно, раздразнява и поглъща силите. Аз обичам да ви препоръчвам тук супата, която се прави от печено брашно, което тъй много се цени у нас; също и тази супа, която се прави от бульон с хляб в нея, която се препоръчва често пъти да се яде, защото тя не възпроизвежда газове. Вярно е, че тези супи не се готвят често, защото изискват много работа и труд; изисква се доста енергия да се повлияе на волята. Супа от ръжен хляб също може да се направи и е много добра за младите, но тя трябва грижливо да се увари. От тези разни супи можем да си изберем, която искаме. Освен това, разнообразието в храната има много благотворно влияние върху организма. Колкото за обяда, аз вече говорих в главата за храненето и ястията. Никога не забравяйте да дадете свободен ход, в по-голямата част от ястията, на брашнените неща, когато тази храна ще е за млади хора. Трябва да съжалим много хора, защото са привикнали само на месото и не могат да се поддържат с друга храна, макар и да съзнават, че брашното дава такава хубава кръв. Наистина, крайно съжалително е, дето във възпитателните учреждения тъй рядко се употребяват ястията, приготвени от натурално брашно. Главната причина за това е, че приготвянето на брашнените ястия изисква повече време и грижа. Относително зеленчуците, които съдържат по-малко азот и унищожават веселото настроение, ще кажа, че трябва умерено да се употребяват; но забележете добре, че тях трябва да ги ядем с месо, както се каза по-горе. За вечеря трябва също да избираме хранителни неща, но никога несмилаеми. Когато вечерната храна се състои от мъчносмилаеми елементи, често пъти ще се оплаквате от лоши сънища. Необходимо нужно е, щото всеки млад човек да навикне на умереност, трезвеност и икономия не само в храната, но и във всяка друга нужда. Трябва, от друга страна, да се научат сами да си слугуват в много неща; защото този, който не знае да работи, не може правилно да оцени работата и на другите. Когато на някого в младостта му други постоянно му слугуват, той навиква все така да му се угажда всекига (винаги); той става взискателен към домашните си: той всекига ще гледа на нещата от една страна, ще изисква много от другите и така ще стане нетърпим и непоносим. Зная една Семинария, дето всичките ученици — малки и големи, бяха задължени сами да си правят креватите, да метат стаите, да чистят кундурите (обувките, от турски kundura) си и дрехите си. Тези ученици, няма съмнение, ще са по-добре приготвени да управляват къща, отколкото другите, на които домашните работят всичко. Нека допуснем, че тези второстепенни занятия са от твърде голяма важност за здравето. Не е ли хигиенично упражнение, ако си направиш сам кревата, да избършеш и изчеткаш дрехите си, да изчистиш обущата си и сам да си налееш вода да си направиш тоалета? Всичко това аз ще предпочета пред разходката. Този, който навикне да се грижи за нищожните си нужди, той става достоен да ръководи отпосле цяла къща. Ако на някой малък ученик, син, може би, на някой прост селянин, му се служи като на малко господарче, каква идея ще си състави това за своята личност? То няма да закъснее да прояви претенции много по-големи, които ще безпокоят света. Ако пък, рано или късно, го постигне нещастието, то няма да се уплаши от работа и ще се приличи (приспособи/привикне) към подобните си. Този, който се научи да се грижи за своята собствена личност, ще е много щастлив. 8. Пансиони за млади девици. Тези заведения се разделят на две категории: тези, в които се възпитават момичета за буржоазния живот, и такива, дето госпожиците се възпитават за едно по-висше съсловие. И в селата много бащи и майки изпращат дъщерите си в пансион с цел да им дадат едно възпитание, което да съответства на положението, което ще заминават (ще заемат) по-отпосле. Първото и най-голямо желание на тези родители е, без никакво съмнение, щото децата им да отраснат заедно с добродетелта и набожността, т.е. да не се запознаят с религията само теоретически, но да се научат да приспособят и живота си с нея. Те искат същевременно щото децата им да се научат и влязат в течение на домашните работи. Учението, което девиците получават в пансионите, трябва да бъде продължение от това, което им е дадено от роднинската къща, и то да им се предаде по такъв един начин, щото у тях да се развие желанието да се научат как да изпълняват длъжностите и домашните си работи, които ще ги настигнат отпосле. Понеже уреждането на стопанството (домакинството) е най-необходимото нещо за жената, началата на домашната икономия са най-съществената точка във възпитанието на младите девици. Възпитанието ще се струпоса от основата (ще се срине из основи), ако тези начала не им се втулят (внушат/възпитат) с най-голяма грижа. Не ли да бъде смешно, ако едно младо момиче се изучи да знае да шие, рисува и да прави с разни адреси (умения/обноски) много други неща от второстепенна важност, пък да не знае да плете, да шие зад игла (вид шев, бод „зад игла“), да нагласи и стъкми каква и да е дрешка? Това ще е голяма грешка. Познавам една млада госпожица, която прекара два курса на едно индустриално (професионално / занаятчийско) училище. Един ден аз я помолих да скрои върху масата ми една такава риза, каквато носят нашите селяни. Понеже не можа да свърши работата, тя захвана да ми се извинява, като ми казваше: „Аз изучавах тези работи, които са по-сложнички и по-деликатни“. Тя не се никак погрижила да изучи най-простото — домакинството, както за себе си, така и за другите. Колко струва едно възпитателно заведение, дето ученичките не оправят сами креватите си, или сами не си носят вода за тоалета, дето нито метат, нито чистят сами стаите си? Такива ученички приготвени ли са за практическия живот? Без съмнение, не. Такива девици не ощастливяват не само никого, но и себе си. Едни родители бяха турили двете си млади момичета в един пансион, които, както и другите хора, имаха най-доброто намерение на света. Дотогава те са се занимавали със стопанството дотолкова, доколкото майките им са имали време да ги ошетат (научат на домакинство / обгрижат). С влизането им в пансиона те трябваше да навикнат на други обичаи, много по-прости, по-съвременни, по-благородни, отколкото тези, които са си вече придобили. Захвана да им се слугува, научиха се да рисуват, да шият тънки работи и да бърборят някои и други фрази на един чужд език. След една година те се връщат вкъщи; видя им се срамотно да извършват работите, които по-напред са вършели: и двете бяха твърде много се възползвали от уроците по кокетство и суета, но нищо не умееха от домакинството. И какво стана? Родителите им, които им се оплакаха, бяха страшно разочаровани. Друго едно семейство, със същата цел, изпрати едничката си дъщеря в друг един пансион. Като излезе от него, надлежната (въпросната) госпожица захвана да не помага никак на родителите си и не искаше никак да се погрижи за текущите домашни работи. Бащата, като разбра това много добре, даде ѝ куките в ръцете и я понаби; той се встрасти към боя (тук вероятно смисълът е: „прибегна решително до боя“). Такъв баща не постъпи ли разумно? Има ли нещо по-опасно от суетата? От скромността тя води към салтаната (разкош, разточителство, от турски saltanat), който често пъти го придружава гордостта. Там, дето царува гордостта, не съществува скромност и преданост. Тези пансиони, в които младите девици се възпитават по този начин, т.е. против здравия разум, са цяло наказание на нашата епоха. Един пансион, в точната смисъл на думата, трябва да е училище, дето да се преподава и изучава: простота в нравите, скромността, смиреномъдрието и саможертвата, защото си качества, които се основават на едно истинско щастие. Сърцата на младите са наклонни естествено към лекия и суетен живот: няма съмнение, че младите девици предпочитат глазираните (лъскави, елегантни) ръкавици вместо метлата или вместо плетенето, че често пъти домашните работи им се виждат като някакви докачителни. Това, което ви разказах сега и което се е случило в един пансион, е не само за съжаление, но и лошо. Едно младо момиче дохождаше при мене и ми се оплакваше от силно главоболие. То вземало много церове, но нищо не му помогнало. „Струва ми се“, казах ѝ аз, „че носите корсет“. „Да“, отговаря ми тя: „в пансиона ни задължават да носим корсети, за да ни стоят добре снагите, аз вече съм си купила два“. Кръвта на бедното момиче не искаше да повярва (момичето не искаше да повярва), че корсетът именно е причината на болестта ѝ, още повече, че то не е било толкова вътрешно болно (болнаво по рождение) и е ходело най-просто от всичките в пансиона. Аз я посъветвах да почне да ходи облечена тъй, както е била при родителите си. Тя ме послуша и в няколко дни изцери се съвършено от главоболието. Това не е единствен случай от този род; аз съм виждал и други. Но не мислят много, че облеклото препятства кръвообращението и че опасните следствия ще се почувстват. Един конт, един ден ми разправя, че веднъж отишъл в един институт, дето всичките учащи изучавали домашната икономия. Той свършил същия институт и ето как разправя наредбата му: всяка сутрин той е бил длъжен да си поправи леглото, да се грижи за дрехите си и да измие дюшемето (пода от турски дюшеме) на стаята си. По този начин той се научил да управлява и домашните си работи. Голяма ще е благодарността към това възпитателно учреждение, което развие в своите ученици голямо желание да бъдат във всяко обстоятелство практични. Ако един конт разсъждава така и е решен да възпитава децата си по такъв начин, и който съзнава открито преимуществото на такова едно възпитание, какво трябва да кажем за тези пансиони за девици, които не принуждават своите възпитанички сами да си уреждат стаите, нито да се грижат за други такива работи, или, както ме уверяват, се грижат и за обличането им, като че ли са мънички дечица? Друга грешка, която съглеждам (забелязвам), е дето не ги учат да готвят. Не могат ли да си въобразят, че първата необходимост, която една жена има, е да знае да готви? Това е една важна точка във възпитанието на младите девици. Освен това, всеки трябва да работи. Прочее, за младата мома, която се храни с надеждата, че един ден ще стане знатна госпожа, не ще ли бъде всякога щастие, ако е облечена в готварските си дрехи? Каква мизерия е да видиш жена, на която в готварското изкуство да се казва: „Госпожо, вие нищо не разбирате!“ Познавам една баронеса, която се ползваше с голяма знатност (авторитет / известност); тя всеки ден наглеждаше готварницата (кухнята) си и даваше уроци на слугините си върху начина на готвенето. За това ѝ именно постъпване целият свят я уважаваше. На мнение съм, че за младите момичета обучението по домашните работи е тъй необходима нужда, както и да знаят да четат и да пишат. Човекът не е създаден само да яде и пие, нито само да чете романи и ходи по визити, нито пък да тича само по забавления и вечеринки. Днес аз съм още щастлив, че до 21 година аз съм могъл да работя като земеделец и дограмаджия. Нямаше защо да се срамувам: тази работа ми пренесе неисказана полза и аз благодаря на Господа, за дето ме е направлявал в този път. Следователно, никой пансион не трябва да изгубва изпред очи (да изпуска от поглед), че му е длъжност да учи младите девици на домашната работа, както и в самата религия. Една стара пословица казва: „Най-хубавият селски костюм е този, който е изтъкан от ръцете на притежателя му“. Това са безценни думи и този, който напълно се съобрази с тях, ще има здрави дрехи и много по-евтини. За голямо нещастие, върху това не се обръща никакво внимание. Както служащият по пощата раздава писмата си навред, по същия начин и градските моди се разпространяват от едно място на друго, а старият начин на обличане се премахва. Едно време дрехите не бяха скъпи, а бяха полезни за здравето; днес харчим огромни суми за дрехи, които често пъти никак не са хигиенични. Защо да се въоръжаваме (да се обявяваме / да спорим) против модата? Такова едно действие ще значи да държиш проповед на глухите, макар поддържателите ѝ сами да се уверяват, че това облекло у много жени причинява главоболие, изстудява краката и много други болести. Аз ще се спра, защото не е възможно да бъдеш полезен на този, който презира добрите съвети. Тези, които имат присърце собствения си интерес и които искат да се избавят от много болести, ще последват мненията и практическите ни съвети. Едновременно с обучението в готвенето и домашните работи, в пансиона ученичките трябва да навикнат към простотата в домакинството. Нещо повече: те трябва така да се възпитават, щото да се благодарят от положението на родителите си; да си простират краката според чергата си (да живеят според възможностите си). Не трябва много, много да се противят и на храната. За какво повече трябва младите хора да се грижат, освен да имат просто, но хранително ястие? Ако всички тези условия се слеят в една млада девица, тя ще може да се ползва много, всичко ще ѝ благоприятства на развитието и ще стане майка на едно добро възпитано и здраво поколение. Каква нужда има от онази деликатна и изнежена храна, която няма да ѝ даде исканите резултати? За каква хубост ти са елегантните дрехи, музиката, поезията, отличителните маниери, когато тялото ти е заразено с куп болести и мизерия (тук в смисъл на физическо страдание / слабост)? Колко много, от друга страна, помага за един ученик простата храна, каквато ви описах в главата, в която разисквах храненето, и колко такава една храна дава на организма най-необходимите и полезни неща. При такава една храна ние виждаме, че духът и тялото са добре разположени и че са в състояние да изпълняват задълженията си, които имат в живота. — 9. Грижата за хигиената в женските институти. Водата. Застоялата вода или тази, която много малко се разбърква (циркулира), става отвратителна и недобра за употребление. Едно аналогично сравнение може да си направим с обстоятелството на хората (с положението на хората), които прекарват един деятелен (активен) живот, и на такива, които прекарват един уединен, застоял и затворен живот. Първите са червени (румени) и весели, а вторите — изгубили червенината по лицето си, физически са мудни, изгубили са веселостта и хумора. Угасналата им външност показва, че здравето им е вече изгубено. Няма съмнение, че не е лесна работа да запазиш здравето на много лица, които са сгрупирани (събрани заедно) и се занаят (заемат се) с работата си за дълго време, на едно и също място. Трябва, следователно, да се помисли и установи едно правило, по което да се водят (насочват), и по този начин да могат да си запазят телесното здраве. Трябва да знаем, че само при добро облекло, храна и занятие, колкото и да са те добре уредени и здравословни, здравето не напредва (не се гарантира). Коя е причината на това и как трябва да премахнем това зло? Преди всичко, въздухът трябва да е свободен; той трябва свободно да влиза и излиза и да циркулира из стаята. Там, дето въздухът е недостатъчен, и най-доброто здраве малко по малко ще пострада. Такива са случаите в разни къщи, при които болестта се установява. Ако не се вземат и нужните предпазителни (превантивни) мерки, болестта става прилепчива (заразна) и завлича в гроба безбройно число жертви. Никой не може да повярва колко много след болните и умрелите (починалите) оставят от своята зараза след себе си, ако не се вземат мерки да се пречисти и въздухът от морбифически (болестотворни / патогенни, от латинското morbificus) останки. Освен това, трябва да се обличаш в едно просто облекло и да упражняваш тялото си с работа и движение. Водата е едно твърде силно средство за запазване на здравето, за подкрепяването и развиването на силите. Ето защо във всяко учреждение трябва да има едно определено място, дето (където) разни приложения на водата да се изпитват без мъка. Не трябва да търсим помощта на водата само след като болестите са ни завладели. Ние заключваме вратите си от страх да не ни нападнат разбойници, защото знаем, че веднъж влязат ли с насилие в къщата, те няма нищо да оставят, макар тя да е под ключ и желязо; също трябва да затворим входа на болестите в тялото и с труд да запазим и сила, и здраве. Истина е, че често пъти здравите хора не обичат да се лекуват с вода и много от тях инстинктивно се отвръщат (изпитват отвращение) от течните елементи. Но трябва ли да се питат (тук: „трябва ли изобщо да ги питаме / да им угаждаме“)? Ако аз задължа ученичките си всяка седмица да правят по две или три половини бани (кратки обливания или бани на половината тяло, популярни в тогавашната хидротерапия), които да траят по половин минута и то не за друго, а като средство за запазването на този толкова скъпоценен дар — здравето, ще ли бъда осъждан? Това не ще ли е мотив доста силен, за да се победи отвращението? Този, който си въобразява, че да се подлагаш на такава малка мъка е излишно, няма какво да прави, освен да чака болестта: когато легне на кревата, тогава ще стане по-куражлия! Младите девици не могат ли през пролетта, лятото и есента да ходят по някое време по градината или покосените ливади? Това ще бъде средство за укрепване на организма, да възвърне кръвта от главата (да спре нахлуването на кръв в главата) и да се предпазват от конгестии (напомпване с кръв / кръвонасядане / зачервяване, медицински термин от френски congestion). Ако някои мислят, че аз много нещо изисквам, ще им отговоря, че за тези, които всеки ден са здрави, вярно е, защото болката е именно мерилото, което ни докарва до съзнанието (ни кара да осъзнаем), че за да запазим здравето си не трябва да се скъпим пред нищожните пожертвания (дребните усилия). Аз съветвам обаче никога да не се отива до крайност и толкова да се прилага, колкото е нужно и достатъчно да се закрепи тялото и да може да издържа на студа и топлината. — Една госпожа веднъж ми разказваше, че тя чела моята книга „Цялостно лечение с вода“ (вероятно преводно заглавие на хидротерапевтичен наръчник) и че начините, които съм препоръчвал за укрепването на тялото, я особено заинтересували; макар предписаното време и да беше доста изминало, тя още продължавала да прави половин бани, които я запазили от всичкия ѝ ревматизъм през зимата. Една госпожица, след като прекарала шест години в един пансион, за да учи: езици, счетоводство, музика и много други неща, придобила такова силно раздразнение в нервната система, щото тя не можела да присъства на църковната проповед, защото свиренето на органа и пеенето били наказание за нея. Извършването на някои прости домашни работи и начините за укрепването, които аз препоръчвам, възстановиха на тази госпожица здравето, в разстояние на четири месеца. Колко бих желал, щото такива примери добре да се разберат и да им се подражава! Ще ви кажа още един случай. Едно младо момиче, което беше се възпитавало в едно заведение, дойде при мене, заедно с майка си, и ми показа своите хубави свидетелства (дипломи). Със своите щастливи разположения (характер / таланти), тя научила много нещо, но станала толкова нервна, щото била принудена да напусне и си отиде при родителите. Виждаше ми се, като че ли кариерата ѝ да бе сломена. Най-лошото бе, че нещастното творение бе станало хипохондрично (изпаднало в депресия / въобразяващо си болести) и, освен това, се намираше, въпреки своето много знание, в едно много отчаяно положение. Благодарение на средствата за укрепването, препоръчани от мен, здравето ѝ се завърна. Не щеше ли да бъде много по-добре, ако злото беше предупредено още в пансиона посредством препоръчаните ми способи за укрепването на тялото? Ако ми беше възможно да въведа тези мои принципи само в едно учреждение, уверен съм, че придобитите успехи ще ангажират много други учреждения да направят същото. Младите се показват наклонени към употреблението на водата, ако само началниците им искат да разберат това и само се съгласят да не им забраняват. Средствата, които аз препоръчвам, запазват и укрепват здравето и го въздържат от преждевременно отслабване. — Не съм неприятел на гимнастиката, стига само нейните упражнения да стават умно; но повече съм уверен, че прилагането на водата ще принесе по-голяма полза. Истина е, че гимнастическите упражнения са в състояние да повдигнат температурата на тялото; но нищо не е в състояние да даде на тялото една нормална температура по-бързо и с по-малко опасност от водата. Гимнастиката често пъти причинява излишни упражнения (преумора); водата, напротив, уталожва всяко развълнуване, като прави икономия от. Предвид на всичко това, аз не се двоумя да кажа: Младежта ще бъде щастлива, ако ѝ дадете възможност и случай да се лекува хидротерапевтически, но трябва да се внимава всичко да се употребява по един метод и умно, като постоянно се припомня пословицата: „Крайността във всяко нещо е излишна“. 10. Животът в манастирите. Говорейки за възпитателните учреждения, аз сравнявам този род живот със семейния живот. Друго: едно религиозно общество прилича също на едно семейство. Както в единия, така и в другия случай за домашните работи се грижи един само способен началник и че в двата случая по-голямата част от щастието или нещастието на семейството е в ръцете на този началник. И в манастира грижата също е възложена върху един интелигентен началник (игумен) и той е лицето, от което главно зависи щастието или нещастието на обществото. Ако ние хвърлим един бърз поглед върху монашеското семейство, трябва да кажем: „Религиозните хора прекарват най-лесен живот, защото имат си жилище, храна и облекло, а и работата им не е мъчна (трудна). Както казахме, този род живот е много приятен, защото той не прави големи жертви“. Но нека вникнем в този живот по-добре: само като видите колко религиозните хора от двата пола жертват за морала и тялото, вашето мнение ще се промени. Повечето от манастирите приличат на големи работилници, в които всеки монах си има определеното място, дето той редовно работи, през цялата година, върху доста мъчна работа, така щото времето, нужно за обяд и за почивка на тялото и духа, е строго определено. В много от тези религиозни учреждения, дето уредбата им е особено строга, физическите и умствени сили се прахосват без време. Длъжност е на началника да въздържа благочестивата, но голяма охота на подчинените да изпълняват с голяма точност всяко нещо на определеното време; било то работа или почивка, умора или разхлада, — всичко да се изпълнява, като не се изгубват изпред очи (изпускат от поглед) и правата на тялото и запазването на здравето. — Аз съм се срещал с много от тези религиозни хора и съм заключил, че усилената умствена работа е съсипала здравето им и ги е обсипала с жестоки болести. За мен бе явно, че едни от тях бяха съвършено, а други отчасти, неспособни да изпълняват длъжностите си. Те пренебрегнали до известна до известна степен, и физическото си здраве, грешка, която никога не ги оставя без наказание. За да може умствената способност да се запази за дълго време, своята крепкост и деятелност трябва тялото - инструмента на тази умствена способност да остане здраво и силно. Следователно, религиозните хора, у които умствената работа преобладава над всички най-много, трябва, доколкото е възможно, през свободните си часове да се занимават с физическа работа. Това е едничкото средство да се поддържа здравето. В много други религиозни учреждения, законите им са предвидили и такова нещо, че всеки може да замени умствената си работа с телесна и обратно. Но в такъв случай началникът е длъжен да се грижи за необходимите заменяния, като никога не изгубва изпред вид здравето. По този предмет ще си позволя да изложа на началниците на разните религиозни учреждения, били те мъже или жени, няколко съвета, които заслужават да се приемат от сърце и душа. Храната трябва да е питателна; но грижливо трябва да се избягва тази, която е суха или възбудителна, защото такава храна е нездрава за хора, чийто живот се прекарва с малко движение. Старите отшелници, както знаем, са живели дълго време, и каква беше тяхната храна? — Тази тяхна храна беше най-простата, такава, каквато им е приготвила природата – зеленчуци без всякакви салци (сосове, от френски sauce), плодове и други такива. Освен това хранителните неща не трябва да бъдат несмилаеми — опасност, от която няма защо да се борят, благодарение на поста, който е предписан да се пази и който се съхранява в манастирите. Не трябва толкова много да се взираме в избора или постройката на зданията, които са предназначени за манастири, защото от тези, които влизат в тях, по-голямата част не ги напускат, докато не умрат, а пък другите ги напускат и то твърде рядко. Жилището трябва да е изложено на слънцето, да не е влажно. Колко от тези хора умират преждевременно в манастирите, затуй, защото не са обърнали никакво внимание на това обстоятелство! Ако за една обикновена къща е важно проветряването всеки ден на стаите, спалнята и всичката покъщнина, колко повече тези неща са необходимо нужни за манастира. През всяко годишно време и всеки ден спалните трябва да са отворени на чистия въздух; из другите стаи трябва никой да не живее. Облеклото не трябва да е такова, щото да държи много топло, иначе не е добре укрепено (тялото не се закалява добре). Обикновено в манастирите носят вълнени дрехи. Долните дрехи, които се допират до снагата, трябва да са широки, за да не се впиват в кожата. Ако въздухът може да преминава навсякъде, голяма топлина няма да се образува и кожната повърхност няма да е толкова деликатна и чувствителна. — Умното употребление на студената вода ще принесе голяма полза за светите хора (монасите) от двата пола, употребена със цел да даде крепкост (сила / жизненост) на организма и го направи способен да се съпротивлява на другите стихии, както и да освети (освежи / проясни), въодушеви способностите на душата при нейните функции. По същия начин, по който си приготвят вода да си мият ръцете и лицето, трябва да вземат мерки да услужват (да обливат / мият) и на цялото тяло. Тези, които са здрави, т.е. чието тяло и температура са нормални, които спят добре и духом са разположени, трябва в седмицата да правят по две или три бани и то половини (половин бани / седящи бани), които да не траят повече от тридесет секунди, или най-много до една минута; но не трябва да забравят, че след тези бани веднага трябва да правят разходки, които да траят около половин час, за да може тялото да придобие нормалната си температура. Тези бани трябва да се правят през четирите годишни времена, както посред зима, така и през горещото лято; те ще понесат еднакво студа и топлината. Длъжностите им, при такива обстоятелства, няма да им се видят тежки: при здраво тяло и дух те ще ги изпълняват с радост и задоволство. Не се ли съблюдават всичките тези правила; вземете ли влажна къща, пренебрегнете ли редовното проветряване, не сте ли направили добър избор в дрехите и храната, знайте че вие сте се срещнали в тази къща със множество болести, които ще съсипят светите хора, ще ви направят помрачени и същевременно неспособни да изпълнявате задълженията си. При такива обстоятелства налита (нанася се) смъртоносен удар на много млади сили, които са били пълни с надежда — Като доказателство на това, което казах дотук, ще приведа няколко примера. Разбира се, те не се отнасят толкова до живота в самите манастири; но те са също поучителни и за този род живот, който е в употребление в манастирите. Един ден една госпожица ме намира. „На четиринадесетата си година влязох“, каза ми тя, „в един пансион, дето стоях осем години, за да придобия нужното знание. Сега вече почнах кариерата си. За нещастие обаче, когато родителите ми и всичките членове на семейството ми са здрави, аз захванах, става вече две години, да кашлям. Това не бе достатъчно, ами малко по малко тази кашлица стана много силна и остра. По-отпосле захвана ме треска и нощно потене, и всяко мое ходене, било то дълго или късо, ми причиняваше голяма умора.“ Момата беше доста стройна, а родителите ѝ бяха много здрави; но прекараните толкова години в един затворен живот и продължителната умствена работа са станали причина да се пренебрегне тялото. Резултатът беше — охтиката (туберкулозата). Аз положих всевъзможни грижи и трудове да спася бедното момиче, но, понеже болестта беше доста напреднала, аз бях победен. След осем недели (седмици) тя умря. Аз съм уверен, че ако тя не беше напуснала селото си, нямаше да намери тази болест и щеше да живее за дълго. Друга една мома дохождаше при мене и ми искаше да ѝ дам един съвет върху званието ѝ. Тя прекарала няколко години в един пансион, дето е изучавала музиката и езиците, но съвършено занемарила физическата работа и грижите за укрепването на тялото. Аз ѝ обърнах вниманието върху нуждата от физическа работа, като ѝ дадох да разбере, че тя не е създадена за манастирски живот, защото и там даже не се занимават изключително с умствена работа; че ако, още докато е била малка, не е навикнала да работи и да се укрепява чрез тази работа, тя трябва сега да се реши да работи усилено, макар и късно. Ето какво стана: младото момиче последва пътя, който ѝ показа нейното учение и вътре в две години и три месеца, след виждането ни, то умря от охтика. Познавам едно селско момиче, доста здраво и работливо; то прие да се предаде на религиозно звание (да стане монахиня) и пожела да влезе в един от доста строгите ордени. Тя изпълни намерението си. Но какво променение стана в нея! До влизането си в манастира, тя постоянно е работила на широк и отворен въздух — нещо, което ѝ запази здравето от болести; тя беше навикнала на простата храна, която имат селяните. Няма съмнение, че такова едно променение и поселение (заселване) в едно жилище зле проветрявано, дето нямаше работата, на която беше навикнала, освен едни малки движения – и то само във вътрешността на самия манастир, зле се отрази върху нейния организъм, защото работата поддържаше нейните сили. И мислите ли вие, че тя не загина? Това не отиде за дълго време; на третата година от религиозния ѝ живот тя бе налетяна (покосена) от разни болести; през четвъртата година тя свърши в цвета на възрастта си! Три млади момичета, които се решиха да се учат, свършиха учението си. От дългото занимание здравето им беше съсипано и то на една от тях повече. Те дойдоха при мене да се съветват. Аз им казах: да не залавят никаква работа, докато не прекарат една година на село и там да се занимават с полски работи, за да може чистият полски въздух да им помогне и физическата работа да възвърне на организма изгубените му сили. По този начин едва, според мене, можеха тия госпожици да придобият телесно укрепяване и да се подложат на новите трудове, които бъдещото им положение отново им възлагаше. Една от трите последва съвета ми; тя живее още, радва се на добро здраве и изпълнява длъжностите си с успех. Другите две умряха наскоро: едната преди две години, а другата преди четири. Обаче, когато за пръв път ги видях, те не бяха повече болни от първата. Обикновено управлението на девическите училища поверяват на наставници от женски пол — нещо, което удобрявам. Но за да може една наставница да отговаря на назначението си, изисква се много повече нещо от нея. Мъка ще почувствам, ако публично изкажа туй плачевно състояние на работите по този предмет, което съм сам виждал; аз нямах да кажа нищо, ако не обичах истината и ако не чувствах жалките последствия за младите девици. Но трябва да се говори. Прави се много нещо все за науката, умствените способности се поставят в силна работа, и вътре в пет или шест години, или нещо повече, младите девици изучават много и чудни неща. Но каква полза от това? Често пъти те нищо не се ползват от всичко това, а много пъти нямат време да се ползват, защото силите им са ги вече изоставили. През време на умствените занятия грижата за телесните упражнения е съвършено занемарена: тялото се принуждава да носи умствените способности, ту тук, ту там, дето му прилегне; то не е укрепено, нито заякчено от работата, и душата свършва с жилището си (тялото загива). В заключение, кариерата на знанието е кратка и придружена с много горчивини. И по тази система ние трябва да си готвим възпитателки — нещо за окайване, тяхното възпитание е изключително, едностранчиво! Не е ли вярно, че по необходимост такива възпитателки дават на своите ученици такова възпитание, каквото сами са придобили? Всеки може би ще се увери в думите ми. Ако някои искат да ми възразят, че за съобщените (споменатите) ми неща трябва да търсим други причини, аз ще отхвърля твърденията им, стига само да ми се докаже, че греша. Върху всичко това аз пак ще кажа, че прилагането на водата тъй, както аз препоръчвам за укрепване на тялото и изцеряване на болестите, има превъзходни резултати — в което аз съм се убедил от многото опити, които съм направил. Водата, прочее, е сила, която се употребява за запазване и укрепяване на здравето. Няма съмнение, че за много хора, които се занимават само с умствена работа и никакъв случай не обръщат внимание на физическата работа, няма способ на лечение. Нека всеки манастир, следователно, даде на своите поселници възможност и случай да си прилагат водата, с условие, обаче, че трябва да упражняват тялото си посредством физическата работа. Само при това условие е възможно поддържането на здравето. Ако уреждането на живота в женските манастири е тъй важно, същото трябва да е и за мъжките. Посветените на религията хора, които най-много се занимават с четене, не трябва да забравят тялото си, защото тялото е жилището и инструментът на този ум, който създава разните съчинения. За каква хубост е работата на един учен, ако той съсипе тялото си? Не трябва да отказваме на тялото и нужното време за сън. Създателят, със своята уредба да има ден и нощ, не е ли показал, че денят е за работа, а нощта — за почивка? Ако не прекарваш нощта в почивка, не постъпваш умно. Познавам един младеж, който беше толкова усърден и тъй прилежен в четенето, щото той се занимаваше чак до дванадесет часа вечерта, а понякога и до среднощ. Това не отиде за дълго време. След тригодишна такава усилена умствена работа, той захвана да боледува от силно главоболие и от тъй силни и чести конгестии (кръвонасядания / наплив на кръв в главата), щото на двадесет и осмата си годишна възраст той стана неспособен за каквото и да било занятие. Какво добро за него? Какво спечели от това? — Нищо, освен всекидневни страдания и безнадеждно бъдеще. Познавам още един господин, който всяка вечер от осем часа пиеше черно кафе, за да премахва съня, та да може да се занимава дълго време. Това се продължаваше няколко години без някои големи неприятности, благодарение на здравата му конструкция. Но изведнъж се прояви едно съвършено отпадане на силите и нещастникът не стана за нищо годен: тялото и душата му бяха съсипани. Тези хора, които са предадени на умствена работа, трябва всеки път да отделят нужното време за поправителен сън. Убедил съм се, че всяка работа, която отива повече от девет часа вечерта, е вредна за здравето. Почивка, която правим преди полунощ, е много по-здравословна за здравето и душата от тази, която бихме направили след полунощ. А най-голямата грешка за един предаден на научни занятия е, когато той занемарява съвършено физическите упражнения. Вземете някой работник слуга и го турете за три месеца зад някое писалище и му дайте да се занимава изключително с умствена работа; след това време изпратете го пак в полето на работа и вие ще констатирате по този начин, че този човек е изгубил 3/4 от мускулната си сила. Не става ли същото нещо и с кабинетните хора, които занемаряват телесните упражнения? Ако духът е зает изключително с продължителни умствени занятия, тялото заприличва на машина, която е ръждясала и се разваля, защото никак не се е работило с нея. Много души, без съмнение, казват: „За да запазя силите и здравето си, всяка сутрин аз се разхождам“. Това не е достатъчно. Разходката дава хубави картини на очите, дишаме благотворен въздух и по-малките наши членове (крайници / мускули) от нея се уморяват; но по-голямата част от органите са си оставали в почивка тъй, както са си били. (Припомнете си тук това, което говорих по-горе за движението и упражнението на тялото). Един господин, когото познавам, занимаваше се много и рядко излизаше на разходка. Но всеки ден той прекарваше 1/2 час или да цепи дърва, или да копае градината си. Той ме уверяваше, че на тези упражнения той дължи своето хубаво здраве и добро разположение на духа. Една или две от моите беседи, може би, ще се видят на някои за преувеличени и те ще кажат, че съветите са добри само за тези, чийто дух и тяло са здрави, макар всекидневната им работа да не е физическа. Аз на такива ще отговоря: завъртете се около себе си (огледайте се около вас) и ще видите много примери, които потвърждават думите ми! Колко хорица оплакват неблагоразумието си, което им е причинило толкова много болести! Това, което вече казах, ще го повторя и при свършек: във всеки манастир всеки трябва да има право да извършва телесни работи, като същевременно му се отдаде случай и възможност да поправя, закрепя и засилва организма си посредством водата. Бургас, 2/VI — 1895 г. Х. У. З.

„Медицински Сборник“. Преди две години, когато почна да се издава „Здравословие“, не съществуваше ни едно медицинско списание; от една година насам се появиха още три подобни списания; най-накрая, явява се и Гражданската Санитарна Дирекция със своя „Медицински Сборник“. Що показва всичко това? Нищо друго, освен че мисълта за съхранението на народното здраве се е развила и че деятелността, която е основата на напредъка, полага старанието си. Списанието на Гражданската Санитарна Дирекция, като списание за българските лекари, се отличава по своето съдържание и по своите изражения от органа „Медицина“ (друго тогавашно медицинско издание), който, за да си създаде, види се, едно високомерно реноме, обременява статиите си с латински названия, коги (когато) „Медицински Сборник“, без да има тази фантазия (превземка), излага статиите си тъй, дето да бъдат понятни както от лекарите, тъй и най-простите хора — с други думи да бъдат достъпни, както и полезни за всекиго. Най-главното на „Медицински Сборник“ е, че определя една твърде сносна и умерена цена — 7 лева годишно за лекари или други желатели; 3 и 1/2 за ученици, фелдшери и селски общински управления. „Медицински Сборник“, под заглавие на „Mens sana in corpore sano“ (Здрав дух в здраво тяло), излага своята уводна статия, в която се старае да обясни, че тези, които желаят да имат органическата си машина здрава (да имат здраво тяло), трябва да умеят да я пазят от такива неща, които могат да я повредят. С други думи, органът „Медицински Сборник“ се издава, за да освети населението (да го просвети) как трябва да живее, за да има добро здраве; върху тая основа, редакцията, подир уводната си статия, помества една хигиеническа — канализацията на жилищата и градовете. Тя, като разяснява начина на действието, казва, че в същност да се бори човек с болестите е нещо трудно, но съвременно (същевременно) и благородно. Още, че трудността за нази (за нас) не е тъй голяма, понеже ни следва да смелим това, което другите са веки (вече) сдъвкали (трябва да приложим наготово чуждия европейски опит). Тъй, без да си трошим зъбите, казва тя, остава само да се нагълтаме на готово, стига да имаме стомашен сок да го смелим. Следователно този стомашен сок, казва тя в заключението си, трябва да предадем на населението, за да може да смели това, което му се предава. Да, всичко това е цяла истина; но, за да предаде някой нещо, трябва предварително да го притежава. Ето де (къде) е съмнителната задача — по причина на положението, в което се намираме. За да извърши човек добро нещо, той трябва душевно и сърдечно да бъде привързан към това нещо. Първо, и то най-много, той трябва да бъде независим не само от другите, но и от самия себе си; той трябва да бъде предаден само в работата си. Да се старае повече за нея, отколкото за себе си, а още по-малко за друг някой. В днешните времена, в това наше положение, както се намираме, може ли стана подобно нещо? Ами интересите на партията къде остават? (Редакторът прави политическа критика на тогавашната партизанщина в България). У нас се намира лично ръководене, лично начало, а не стремление към общото добро: додето личните интереси съществуват, общите всякога ще страдат. На книга може много да кажем, а на дело малко или никак да не извършим. С една дума, у нас липсва добрата воля. Ето де е всичката наша грешка. За да упътим населението, към едно добро начало, трябва предварително да дадем ние примера — нещо, което досега не се е случило у нас, между нази (нас). Настоящият въпрос е дълъг и широк и като не принадлежи нам да го развиваме, ще прекратим като кажем: Боже, съвземи ни и постави между ни мир и любов.

КНАЙПОВАТА МЕТОДА. Тази нова метода е проста и достъпна на всекиго; тя може да се съкрати (обобщи) както следва: всяка една болест носи причината си от съществуването на болезнени елементи (токсини/нечистотии) в организма, тя има единствения си източник в кръвта, в ненормалното ѝ обращение (циркулация), в слабостта ѝ и в разстройството ѝ. Всичките телесни части са данъкоплатни и солидарни едни към други; тъй, всяка местна болест има седалището си в един изцяло органически безпорядък; следователно, лечението трябва да се приспособява (прилага) отначало още върху целия организъм. Кръвта притежава (обгръща) организма и е главният му елемент. Върху кръвта изначало, или по-добре върху нейното обращение, трябва направо да се действува. Водата е единственият деец (фактор/инструмент), който е на наше разположение и на който приспособлението (прилагането) може да стане по един еднообразен, бърз и верен начин. Водата действува върху кръвта: 1-во чрез температурата си; 2-ро чрез проникването и попиването си. Действието на Кнайповата система не е основано на силни и сътресителни начини; но на напръсквания или поливания, на частни (локални) или цели омивания, на частни, половин или цели бани, на компреси и на частни или цели обвивки. Всичките тези операции (процедури) са изложени добре и ясно изтълкувани в Кнайповите съчинения. Методата изобразява една цяла пълнота (завършена система), действието е точно и определено. Приспособленията (процедурите) на водата могат да бъдат по-силни или по-слаби, без да се отдалечаваме от общото начало. Като съществена част от системата, при другите, нека споменем за разходката на боси крака по една мокра морава, най-паче (най-вече) по росна трева, в продължение на 5 до 15 минути; в студена вода, която по-добре да бъде течаща, в продължение на една до 5 минути, и в пресен сняг, когато се топи, в продължение на 4–5 минути. Да се постигне една вярна и скорошна цел, с една дума, да се придобие едно най-добро действие върху кръвообращението, водните приспособления трябва да стават на една температура толкова студена, колкото е възможно; те трябва да бъдат разнообразни и да се извършват в размяна (на ротационен принцип), през едно временно разстояние (интервал), върху разните части на тялото. Те трябва да бъдат кратки и умерени. Тук няма работа с средства често много силни, както става в обикновената сегашна хидротерапия (тогавашната конвенционална терапия в санаториумите), които да произвеждат едно сътресение на нервическата (нервната) система, чрез твърде силни душове, чрез общи груби разтривания с мокро платно, чрез водни втоплявания не по-малко груби и чрез обвивки, чрез несъвършено и нередовно изсушаване на кожата, чрез разтриване, което разпръсква топлината по един нееднакъв начин върху повърхността на тялото — топлина всякога повърхностна и за кратко време. Ако някои телосложения претърпяват тези действия, много пъти се случва едно зашеметяване (влошаване) или едно отслабване на болния. Подобен начин на лечение е едно оръжие с две остри страни, от които повечето от нас страдат. ОТГОРЕ (Вследствие на това) дохожда това постоянство в хидротерапията, дето да се изисква да се произведе едно преувеличено сътресение на нервическата система? Не е ли тя веки (вече) достатъчно натоварена от условията даже на съществуването, щото да бъде в правото си да изиска всичките точни средства, за да я улекчат (облекчат) и подкрепят, без да я сътресяват по-вече? Подчинена, като всяко органическо нещо, на кървавото присъствие (наличието на кръвоснабдяване) във всичките части на тялото, тя изисква една силна, здрава и изобилна кръв със свободно обращение. Ние притежаваме средствата на едно право (правилно) действие върху това обращение, още да го увеличим количествено и качествено. Под това действие и чрез обращението си даже, кръвта ще бъде сама на себе си като пречистителен, разносителен (транспортен), подкрепителен и преобразователен деец (инструмент). (Заето от едно списание по Кнайповата метода).

Лечителни средства. Животът не е друго, освен една физиологическа борба на жизнената сила с елементите, що я окръжават (заобикалят) — елементи, между които тя се развива и засилва, дето (за да) може да противостои на всяко нещо, що може да ѝ бъде несгодно (неудобно) и вредително (вредно). При всичко туй (въпреки това), подложена под неприятни за нея неща, тя привиква към тях тъй, като че са ѝ природни. Например: тютунът (тютюнът), опиумът, хашишът, алкохолическите питиета и пр., са ѝ в началото противни и не са ѝ никак в физическо отношение полезни; употребени под един голям размер (в големи количества), те затъпяват биологическото ѝ чувство и поставят тялото под едно болно състояние. Подобно действие имат и климатическите елементи на едно място, разните нечисти изпарения, както и разложените органически и минерални вещества във водата. Следователно, разнообразни са причините на болезнения зародиш (на заболяванията), разнообразен бива и начинът, чрез разни неща, на лечението му: това нещо, което естествено може да произведе една болест чрез действието си, то може също и да излекува чрез една реакция, що произвежда в организма. Това е природният закон на подобието, по който се лекуват болестите (основният принцип на хомеопатията – Similia similibus curentur). Тъй, когато се касае за едно лекарство, трябва да не обръщаме внимание толкова към количеството, колкото към неговото качество. Ако друг път сме говорили, че лекарствата имат две действия, то и сега ще споменем мимоходом, че тяхното действие е двойно: местно (локално) и общо; тези две действия често биват противоположни едно към друго. Първото е следствие на едно влияние върху някой орган; второто се извършва, когато лекарството се попие (абсорбира) и премине в кръвообращението. Волно (Лесно/Свободно) може да се добие едното или другото от тези две действия по начина, по който едно лекарство се употреби. Тъй, например, една силна доза от еметик (повръщателно средство) докарва бълвоч (повръщане), една малка доза, разтопена в 1/2 ока (ока – стара османска мярка за тегло, около 1,28 кг) вода и вземана по малко от време на време, не действува върху стомаха, а преминава в кръвообращението и излекува пневмонията (схващане от тогавашната медицина). Даже алопатически (в конвенционалната медицина), една лека разслабителна (разхлабваща) доза е много пъти достатъчна да спре един дрисък (диария). Защо? Защото вместо да действува върху червата, тя действува върху целия организъм. Нукс вомика (Nux vomica – стрихниново дърво, хомеопатичен препарат), взета в голяма доза, произвежда страшни болки в стомаха; в малка една доза, тя лекува стомахическите крампи (стомашни спазми); меркурият (живакът), под силна една доза, произвежда същите признаци на специфическата болест (сифилис), която той лекува под една малка доза; арсеникът (арсенът), даден под голяма доза, суши и изнемощява тялото, коги (когато) под една малка, той го засилва и напълнява. По същото начало е, дето Пастьор пресажда (ваксинира против) бяс, за да го лекува, като намалява чрез разни дилуции (разреждания) отровителния вирус, както със време се изнамери и пресаждането на едрата шарка (вариола), да предпази децата от нейния силен удар. Следователно, от тези две действия, местно и общо, последното е, което хомеопатията употребява. От това произхожда, че едно лекарство бива толкова по-силно, колкото по-лесно се попива (усвоява). Оттук се проумява, че хомеопатическите дилуции (разреждания), като преминават лесно през телесните молекули, правят по-точни и по-скорошни своите лечителни действия. Откакто се откри този основателен и природен ред на лечение, Ханеман (Самуел Ханеман – основател на хомеопатията), както и неговите ученици, следваха да опитват лекарствата отделно върху здрави хора и, според техния резултат, уподобяваха ги отделно също върху болестите; нещо, което е твърде трудно, понеже при многото разни и почти еднакви признаци на няколко лекове изведнъж, човек дохожда в двуумение като кое лекарство може да бъде най-подобно, особено когато едно и също лекарство не може да обеме и покрие всичките признаци на болестта. В подобен случай се избираха две лекарства и се даваха отделно в размяна (на ротационен принцип). При всичко туй, още се указваха големи трудности върху отбора (избора) на едно лекарство, понеже се изискваше една твърде силна памет, дето да може да се помнят всичките най-характеристични признаци на цялата медицинска материя (Materia Medica – фармакологичните сборници). При туй затруднение върху отделното употребение на всяко едно лекарство, някои си наумиха (решиха) да последват примера на минералните води, в които се намират разни елементи под една най-малка доза. Тъй, вместо едно лекарство, те начнаха (започнаха) да употребяват наедно (заедно) 2, 3, 4, 5, 10, 15, 20 даже и повече, стига те да бъдат приблизително еднородни, т.е. техните действия да бъдат прилични (сходни) колко-годе едни на други. От тая постъпка, наместо да се забележи, че отделните сили на лекарствата се неутрализират, както се мислеше, то се указа напротив, че те се спомагат, като се извършва с тях същото нещо, което се случва с физиологическото набиране (подбор) на храната, т.е. като се попива (абсорбира) от тялото това, що е нужно, а се отхвърля това, що не е нужно. По тоя начин на лекуване най-напред писа из Италия някой си доктор на име Белоти, който издаде и една книга под заглавие „Идиопатия“. По-сетне от него, някой си военен доктор на име Финела из Франция, издаде едно съчинение в 1877 г. Както единият, тъй и другият съставиха лековете, които си приличаха, на групи, които групи бяха назначени да служат за едно определено болезнено свойство (конкретно заболяване). Например, един груп (група) се отнасяше за болестите на кървавите съдини (кръвоносните съдове), втори — за ги, които се заведоха и откриха тайния му начин болестите на лимфатическите (лимфната система), трети — за нервните явления, четвърти — за сифилистическите болест, пети — за гръдните и пр. Този способ на лечение, като беше достигнат за всекиго (стана достъпен за всички), намериха се експлоататори (популяризатори/последователи), между които най-напред се яви някой си на име Матей (граф Чезаре Матеи – създател на т.нар. електрохомеопатия), който с лекуването си учуди света, без обаче да яви (разкрие) състава на лекарствените си. При всичко туй, неговата деятелност възбуди любопитството на някои други, които се заеха и откриха тайния му начин. Тъй, в Ница някой си на име Понзио, откри отделна аптека и издаде цяло съчинение, в което определяше явно групите, от какви лекове са съставени. По същия начин постъпи в Женева някой си на име Соте, който е популярен почти навред (навсякъде), не само в Швейцария, а още и по другите държави. От тези двама, първият нарича начина си смесена хомеопатия, а вторият — електрохомеопатия, като предполага, че електричеството играе една голяма роля. Един друг доктор из Париж, на име Конан, нарича начина хомо-хомеопатия или омопатия, по причина, че той често употребява самото болезнено произведение (секрет/патоген), разложено под една висока дилуция (разреждане), за излечение на болестта: плюнката от бясно животно, казва той, разложена по един особен начин или като се прекара чрез мозъка на един заек (Пастьоров начин), и присадена на един ухапан човек от бясно куче, е хомеопатическо лечение; по причина че „омоос“ по гръцки ще каже едно и също, а „омеос“ — подобно. Както да е, малко важи названието, главното е действието на начина. Доктор Конан е един сериозен наблюдател, още и известен писател. Той има доволно (достатъчно) книги издадени по този предмет и неговият начин ни се вижда за най-добър и най-пристъпен (достъпен) за всекиго. Тъй, нашата практика ще бъде основана върху неговите начала. Той дели лекарствата си на серии и всяка серия на 6 групи. Целият му състав за всичките болести се ограничава в 28 серии всичко, които са: 1-а Серия, която действува специфически против треските, които се отличават чрез едно повишение на нормалната топлина, често биене на пулса и едно смущение в службите (функциите). 2-а Серия, която действува специфически против разпалителните болести (възпаленията), силни или хронически, на мозъка и неговите обвивки (менингит). 3-а Серия, която действува по един специфически начин против силните и нервически (нервни) болести на мозъка. 4-а Серия, която действува по един специфически начин против силните и хронически болести на гръбначния мозък. 5-а Серия, която действува по един специфически начин против силните и хронически разпалителни (възпалителни) болести на очите и на техните добавки (околоочни тъкани). 6-а Серия, която действува по един специфически начин против нервните болести на очите. 7-а Серия, която действува по един специфически начин против силните и хронически болести на вътрешното и външно ухо. 8-а Серия, която действува по един специфически начин против триклонния нерв (тригеминален нерв) и нервите на лицето. 10-а Серия, която действува по един специфически начин против болестите на гърлото или органите на преглъщането. 11-а Серия, която действува по един специфически начин против болестите на ларинкса (гръкляна). 12-а Серия, която действува по един специфически начин против болестите на белия дроб и неговите принадлежности: гръкляна (трахеята), бронхите, покривалото на белия дроб (плеврата) и на ребрата. 13-а Серия, която действува по един специфически начин против болестите на сърцето и неговите обвивки (перикардит), и кръвните съдове. 14-а Серия, която действува по един специфически начин против болестите на пищеварителния канал (храносмилателния тракт) (стомаха, черния дроб, далака, панкреаса, червата). 15-а Серия, която действува по един специфически начин против глистите и техните следствия (симптоми/усложнения). 16-а Серия, която действува по един специфически начин против болестите на пикочните и плодородни (репродуктивни) органи на мъжа (мехур, бъбреци, мъде (тестиси), мъжкия уд (пенис), простатата и пр.). 17-а Серия, която действува по един специфически начин против болестите на пикочните и плодородни органи на жените (бъбреци, мехур, матка, яйчник и пр.). 18-а Серия, която действува по един специфически начин против венерическите и сифилитически болести. 19-а Серия, която действува по един специфически начин против кожните болести. 20-а Серия, която действува по един специфически начин против болестите на жилавата влакнеста тъкан (фибро-лигаментна тъкан / сухожилия и връзки) и ставните влажни ципи (синовиални мембрани). 21-а Серия, която действува по един специфически начин върху системата на влажните мембрани и ставни ципи (серозни и синовиални). 22-а Серия, която действува по един специфически начин върху костената (костната) и околокостната (периостална) система. 23-а Серия, която действува по един специфически начин върху лимфатическата (лимфната) система. 24-а Серия, която действува по един специфически начин върху ганглионерната нервическа (вегетативната/ганглийната нервна) система или големия симпатически нерв, и против периодическите трески (напр. малария). 25-а Серия, която действува по один (един) специфически начин против слабостта и изнемощението. 26-а Серия, която действува по един специфически начин против приливите (кръвонасядания/зачервявания) или болести, произведени от задържането и спирането на влагите (теорията за задържане на телесни течности/секрети). 27-а Серия, която действува по един специфически начин против кръвотеченията. 28-а Серия, която действува по един специфически начин против разположението и зародиша на канцера (рак).

Година III. Сливен, 15 Май 1895 г. Книжка II. ЗДРАВОСЛОВИЕ ПАРНИ БАНИ. Система Рикли. (Из „Природните Лекувания“) Предговор. — Човекът, взет като едно растително произведение (органичен продукт на природата), съставлява по своята анатомическа структура едно двойно растение: съсъдното растение (васкуларно, което подразбира всичките разклонения на съдовете за произвеждане на течностите и соковете), прилично на едно дърво със своя ствол (дънер), със своите клони и своите милиони вейки, които проникват с безчислените си разклонения чак в най-твърдите кости и в зъбите; и, от друга страна, (прилично на някое паразитно влекало (пълзящо растение / бръшлян), което се увива около дървото със безбройните си вейки) нервното растение (нервната система), което прониква съсъдното (васкуларното) от всички страни. Като всичко, което живее и расте върху повърхността на земята, тези две растения зависят в най-висока степен от външния свят; те изискват за своето развитие и поддържане една постоянна поддръжка и един непрекъснат възбудител, взети от вън от тях (външни фактори) и произхождащи не само от хранителните вещества, като твърдите храни, питиетата и въздуха, но и от невъведоми елементи (невидими/неосезаеми природни сили): светлината, топлината, студа (положителна и отрицателна топлина), движението, почивката, както във физическо, тъй и в умствено отношение. Ние тук ще се занимаваме главно с въпроса за топлината, особено топлината под форма на пара. В нашата органическа икономия (вътрешния баланс/метаболизъм на организма), съсъдната система може да се сравни с женския елемент, раздавател на живота; нервната система, напротив, представлява мъжката сила, двигателния принцип. Колкото по-голяма е хармонията в това съдружие (връзка/взаимодействие), толкова също здравето ще достигне една висока степен на развитие. Въведение. Значение на изкуственото прилагане на топлината като лечителен начин (метод). — Топлината е едно движение на молекулите. — Този Майеров принцип (закон на Юлиус Роберт фон Майер за запазване на енергията) съставлява основния закон на природните лекувания. Майер не говори за някаква определена топлина, или, по-точно, за някаква температура. Но тъй като известна температура е присъща на всеки предмет и на всяко същество, то произлиза, че температурата на едно тяло представлява точно сумата или степента на движението на най-малките частици, които го съставляват. Може да се заключи оттук, че всяко прилагане върху човешкото тяло на една добре приспособена температура, или всяка промяна в атмосферната температура (изстиване, стопляне), на която може да се подложи, ще произведе в някое направление едно нарастване или едно намаляване в движението на тези най-малки частици. Това ни се вижда да е най-точното обяснение на термоелектрическите токове, върху които физиатърът-лекар (лекар, практикуващ физиотерапия и естествено лечение) Ерфурт основа преди повече от 30 години същественото начало на водните лекувания. Всеки растителен или животински живот не се развива, освен под действието на известна околна топлина (във въздуха или във водата, които го обикалят), като става и той сам производител на топлина. Студенината на смъртта е станала пословична. Едно поглъщане на топлина, което се определя от храненето, едно произвеждане на топлина от последвателните преобразувания и едно пръскане (излъчване/отдаване) на топлина чрез лъчеизпускането, дишането, потенето са необходимост, наложена от природните закони, и произвеждат желаното усещане на разположеност (комфорт/жизненост) и здраве. Прието е, като основна и необорима доктрина между физиатрическите лекари и изобщо осветлените (просветените/модерните) доктори, че треската, т.е. острото състояние на студ и горещина, които се сменят, не е друго нещо, освен една по-висока степен на деятелност (активност) в нервната и съсъдната системи*), на която целта е да подхване отново някои вътрешни еволюции (оздравителни процеси), които са били недовършени или осакатени, да стопи и изхвърли навън стари кръвни или органически отломки (токсини/ненужни вещества) и да създаде така една лечителна еволюция от най-енергичните. ______________________ * Което се абсолютно съгласява с Майеровия принцип. ______________________ Сто години преди Христа, гръцкият лекар Асклепиад и по-сетне доктор Харлес са казали: „Дайте ми силата да произвеждам треска и аз ще ви церя (излекувам) всичките болести“. В хидротерапевтическите лекувания, различните приспособления (процедури) на студената вода изтеглят от тялото една част топлина, но като го възбуждат, те имат за цел да произведат едно изригване (мощен прилив) на топлина, демек (сиреч/тоест) едно по-голямо количество топлина. Тъй като нашето естество в нормално състояние има нужда от 37° градуса температура на кръвта, то трябва да се поддържа тази температура, да добави временно изтеглената топлина и така да произведе повече топлина, демек да засили органическото горене (засилване на метаболизма). Увеличаването в производството на топлината има обаче една индивидуална граница. Ако тази граница е премината чрез употребението на една много студена вода, чрез твърде чести или дълги приспособления (процедури) било на студена вода, било на въздушните бани, ще се получи едно прекалено свиване на милионите кожни пори, на малките жилища (капиляри), на нервите, на мускулите, на мембраните, с една дума на всички органически тъкани, в които, в следствие, ще се появят отпуснатост и умора; тяхната еластичност ще се изгуби и ще се получи едно противно на търсеното действие (обратен ефект): вместо да се увеличи топлината, ще се получи намаление в производството ѝ. Всяка телесна деятелност, доколкото може да се познае с просто око, се основава най-първо върху физическата еластичност (способност да се свива и разпуска) на структурата, от която произлиза, и силата ще се увеличава съразмерно с нарастването на еластичната способност. Така именно деятелността на различните структури, като: белите дробове, сърцето, стомаха, червата, мускулите, окото, мехура, матката, кръвните съдове и пр., ще се проявява дотолкова, доколкото тези структури са запазили своята еластична способност, с която заедно ще растат силите и устойчивостта им. Горските хора и тези, които се често изкачват по планините, на които белите дробове силно упражняват в свиване и разтягане, са със здрави гърди и не дават почва на гръдни болести, каквито са туберкулозата и астмата. Умерените изкачвания, и особено с боси крака, съставляват най-добрите лечителни средства против този род болести. Най-силният стомах е този, който след дълги почивки може отново да поглъща и смила много храна, без да усети мъчнотия. Искаме ли да направим силен стомаха си, трябва да го приучим да приема през по-дълго разстояние време храната и питиетата (да има по-големи паузи между храненията). Тези черва ще могат да работят с най-голяма здравина, които, чрез едно енергично упражнение на свиване и разпускане, ще могат най-добре и без умора да изтласкат в тяхната нормална посока, т.е. отгоре надолу, всичкото свое съдържание (твърдо и газообразно). Ето защо ние отдаваме на по-голямото количество твърдо и газообразно съдържание, което произхожда от растителната храна, въпреки нейната малка естетичност (непривлекателен вид), една роля по-предпочитателна и по-съобразна с природата, вследствие упражнението от свиване и разпускане, което проявява за червата (визира се ролята на растителните фибри за перисталтиката). Всички тези действия дават на съответната част на тялото пъргавина и сила. В правото сме да заключим по аналогия това, което от друга страна се потвърждава и от практиката, че тази съществена служба на свиване и разтягане се разпростира и във всичките други структури, чак до най-малките им части, до клетките и малките кръвни телца (кръвни клетки). Свиването съответства на взаимното привличане (средотостремително движение (центростремително движение)) на големите небесни тела (планетите); разтягането — на тяхното отласкване (отблъскване) (средобежно движение (центробежно движение)). Тези две съществени явления определят движението на най-малките части от тялото, на което последното действие се състои в образуването на газообразното кръвно изпарение (отделянето на въглероден диоксид и пот), единствената форма, която позволява да се извърши органическата размяна (обмяната на веществата). От горкоказаното (гореказаното) се разбира, че е безсмислено да се употребяват изключително студени бани. Студът не е ли отрицателна топлина, както сянката и тъмнината са отрицателна светлина? Така щото студените приспособления (процедури) трябва да се прилагат, колкото да се получи чрез една добра реакция по-голямо количество топлина. Изключителното им употребение може да бъде вредително, както и изключителното прилагане само на топли бани, които могат да докарат умора, отпуснатост, слабост, мекошавост (липса на тонус/крехкост). Само смесеното употребение на студените и горещи прилагания ще може да произведе най-голяма еластичност в структурата на тялото. Това трябва да служи за правило не само в случаи на болест, но и в здраво състояние; кръвта трябва да се поставя всеки ден по-горе и по-долу от нормалната си топлина, защото всяко еднообразно действие произвежда атония (липса на тонус/отпуснатост) и парализа. Само в строгото прилагане на противоположните действия ще може всяка органическа сила да достигне най-високо развитие. Едно енергично, но естествено стопляне, чрез упражнението на отворен (чист) въздух е, според личните усещания и обективните факти, много прилично (приличащо) на една силна треска по признаците, които произвежда: червенина на кожата, чест и пълен пулс, бързо дишане и пр., и ние знаем, че в такова състояние на усилена деятелност органическата размяна бива особено засилена, както бива и в треската. Когато условията на болестта, т.е. болките, умората, слабостта и пр. не позволяват да се произведе една подобна естествена треска (стопляне със съответното упражнение), не е ли логично да се произведе изкуствена треска или лечително стопляне, за да се увеличи органическата размяна, която се намира в застой при всяка хроническа болест? Чрез прилагането на противоположни температури, изкуствени и естествени, ние произвеждаме в тъканта ред по ред свивания и разтягания и засилваме така нейната деятелност. Чрез прилагането само на горещи или на студени употребения се получава едно успокоително действие, което намалява деятелността на организма; ето защо ние не можем да препоръчаме, освен едновременното или сменително (алтернативно/последователно) прилагане на студени и горещи употребления, като засилително средство (контрастни бани/душове). Във всичко това не може да има една обща мярка. Всички хора не усещат еднакво. За някои едно студено поливане се отразява много силно, та произвежда усещане, като че ще се задуши; за други една гореща баня докарва шемет (световъртеж) в главата и гадене. Мярката за всеки човек е неговото лично усещане. Средствата за стопляне, познати досега като лечителни, са: бани на слънчевите лъчи, баня с горещ въздух, парна баня, баня с гореща вода, горещи сухи обвивки, горещи мокри обвивки и хигиеническа гимнастика. Като различни причини имат и различни действия, то и всеки вид стопляне има своя особенна (особена) стойност и не може да се замени с други, колкото и да се виждат подобни. Ние тука ще говорим специално за парните бани и особено за парни бани на леглото и частни (локални/частични) парни бани, измислени от нас самите. Тука Рикли описва със фигури как е съставено леглото, приспособено за парни бани. Понеже тука се говори за специални принадлежности на леглото, които се продават готови от него, то няма твърде значение за нашите читатели; ние ще изложим само накратко устройството на леглото, та като си съставят изобщо едно понятие нашите читатели, да могат да си съставят сами едно подобно. Върху сламеника (сламен дюшек) на леглото се постила една мушама (водоустойчив плат), или някое дебело платно, прегънато на два, три ката (слоя), за да не може парата да омокри сламеника; след туй се мята обикновения чаршаф. Върху него се поставя дървена скеля (дървено скеле/рамка), която да обнима (обгръща/покрива) цялото легло по такъв начин и със такава височина, че като се метнат отгоре ѝ един чаршаф и няколко дебели завивки, да остане отдолу едно достатъчно праведно (правилно/удобно) пространство, в което ще се помести човекът, със главата само отвън. Главното е тука да се образува върху леглото едно празно и добре загрято пространство, дето човекът ще може да се помести гол и да се обръща свободно всред парата. Трябва да има достатъчно метнати отгоре завивки, за да не може да прониква студения въздух отвън или парата отвътре (да не излиза парата). Върху едната страна може да се постави термометър за точно измерване на парната топлина. Парата се произвежда по три начина. Първият начин се състои в това: няколко силни загорещени (силно нагорещени) тухли се обвиват в хубаво намокрени парцали и в някоя касичка (дървена кутия/сандъче) се поставят до краката под завивките на скелята (рамата). Вторият начин се състои в особен железен апарат, дето се втиква (поставя) нажежено желязо, върху което захваща (започва) да капи по малко вода; тя се обръща на пара и напълва пространството под скелята. Третият начин е казанче, подклаждано със спирт; парата чрез тръба влива (влиза) под скелята и напълва празното място. Има и един четвърти начин, който не е отбелязан от Рикли, но който според нас е най-практичен и най-достъпен всекиму: да се втикне нейде до краката в празното пространство един отпушен съд със вряла вода. Това изпарение е достатъчно да даде нужното количество пара, без да има нужда за постоянно подклаждане. Това приспособление (процедура) е за цяла парна баня. Рикли излага след това седемнадесет разни приспособления за парни бани на леглото, било само на половината тяло, било на долните части, било само за гърба, врата, главата и пр. Понеже там се изискват специално от него приготвени дървени апарати, ние ги отминаваме тях, за да изложим общите правила, които той дава изобщо за парните бани. Общи правила. — Главното преимущество на парните бани в леглото произтича от хоризонталното положение, което заема човекът, и от пристъпа (насочването) на парата откъм краката, според което по-благородните органи на гърдите и врата са запазени така от силно загорещяване (прегряване); при туй, като главата е поставена вън от парата, дишането на външния атмосферически въздух не се прекъсва. Може по воля да се притегли (насочи) по-голомо количество пара към краката, като се издигне скелята към тях, а посниши към гърдите, понеже горещата пара отива към по-високите места. Ако краката са студени в началото, може да им се подложи нещо отдолу за да се издигнат към по-горещата пара. Относно положението, което трябва да заема къпещият се, най-добре е да лежи на една страна и на всеки 7–8 минути да се обръща върху другата страна, за да го окъпи парата полека-лека навред (навсякъде). Ако лицето, което ще се къпи (къпе), не е на легло от болест, ще бъде полезно да се прокара парата около 5 минути по-рано в леглото, щото да достигне пространството с пара на 32 градуса Целзий, преди да влезе вътре. Ако се изисква, щото парата да бъде еднакво разпределена под завивките, няма освен да се движи ръката бързо по тях за да се получи едно вълнообразно движение. Туй трябва да се прави често през траенето на банята. Всяка парна баня, за да произведе едно полезно действие, трябва да бъде последвана от едно бързо разхлаждане със съответната вода или на въздуха. Това разхлаждане може да бъде произведено било чрез триене с мокро платно, било чрез измиване, било чрез душ, било чрез обливане, било най-после чрез цяло потапяне в студена вода. Температурата, видът и траенето на разхладителното приспособление зависят от лицето, което го употребява, и не са постоянни. Само сериозно болните трябва всякога да прибягват към предписанията на хигиенистите лекари, защото тяхното лично оценяване може да ги вкара в погрешка. За новаците най-добрите приспособления ще бъдат измиванията с мокро платно от 22—23 градуса Ц. Разхлаждането чрез вода се прави всякога отгоре надолу, от главата към краката, додето се усеща приятна хладина, но никога до тръпки. След разхлаждането правило е да се облече човек веднъж и да се стопли единствено чрез едно умерено упражнение на отворен въздух (избягвайте абсолютно всяко затопляне чрез горещи питиета или чрез соба (печка)); изключение се прави за деликатните телосложения, когато има силен вятър; тогава те могат да направят упражненията си в някое закътано място, под някой покрив от зеленина или в стаята. Никога устойчивостта против лошото време не бива тъй силна, както след една парна баня, или след разхладителната баня, защото кожата се намира тогава в едно пълнокръвно състояние и следователно пригодна да противостои на външните влияния. Автора (Авторът – Арнолд Рикли), на когото кожата е достигнала до една голяма еластичност и сила чрез всекидневното практикуване на баните със въздух („атмосферически бани“), не си служи зимен ден за разхладително след парната баня, освен със една баня на въздуха. В тези прости условия: потта от парната баня се измива бързо със гореща вода от 33–38 градуса, сетне тялото се изтрива хубаво от мокротата, подир което една бърза разходка се направи със голо тяло било в ближната стая, било в стаята на банята, ако въздухът ѝ е достатъчно студен; през тази разходка ръцете се махат (движат) наляво и надясно, както се прави, когато се упражнява някой да се стопли, и това, додето усещането на хладината почне да става неприятна. Ний се обличаме тогава бързо (но със по-малко дрехи от колкото тези, които, след парната баня, мислят, че си нанасят голяма полза, като се подложат на студен душ, додето им затракат зъбите), след което правим една бърза разходка на отворен въздух, без да се спираме никъде, каквото и да бъде времето, даже през най-силната буря в Триест, която наричат „Бора“ (северен силен вятър в Адриатическо море), без да усетим ни най-малкото неразположение. Този начин на разхлаждане е особено препоръчителен за впечатлителните към студената вода натури и изобщо за нервните лица, т.е. тези, които се лесно раздразняват и възбуждат; само по себе си се разбира, че тези нервни натури трябва да употребяват умерено парните бани, т.е. със по-малка температура и за кратко време. Достатъчно са 5–10 минути от момента, когато капки пот захванат (започнат) да текат по тялото. Сдържането (отклоняването) от правилото, което изисква да се произведе реакция чрез едно упражнение, е причинило много вреда; най-лошото е да седне човек и да почне да пие спиртни питиета. По-предпочитателно е да легне човек на леглото си подир банята и да се завие добре. Също така не е достатъчно да се задоволи човек само със туй, че не усеща вече студено подир банята; истинска полза ще се получи от едно изобилно възвръщане на топлина чрез упражнение, като се произведе почти едно ново запотяване и, ако е възможно, едно общо усещане на гъделичкане по кожата. Болните, които не могат да се движат, прочее, не бива никога да докарват (продължават) разхлаждането до такава степен, както лицата, способни да се движат, и ако усещането на хладината се задържи у тях повече от три четвърти или цял час, те трябва да бъдат разтрити със суха ръка и да си легнат. Парните бани със висока температура, около 45–50 и даже 53 градуса Целзий, със 15–25 минути траене (продължителност), имат едно оживително, даже усилително (укрепващо) действие за твърде отпадналите, слабите и сухите лица. В този случай не е целта да се изпоти човекът, но да се стопли организмът чрез парата, която е много по-силен проводник на електричеството, отколкото сухия въздух (остаряла физиологична концепция за „жизнено електричество“). Тези бани трябва да бъдат всякога последвани от едно разхлаждане със твърде студена вода, но за кратко време и със малко вода, под вид на изтриване със мокри парцали (хавлиени кърпи), обливане със мокри чаршафи, или напръскване със решетчест съд (душ).

Лечението на тифозната треска чрез изобилно водопияне. В. Доктор Манард (из Женева) публикува в „Медицински Преглед“ едно изследване, за което се награди от Академията, в което провъзгласява един прост лечителен начин (метод), който му дал превъзходни следствия (резултати). Действително, през последните тези години, Ландузи живо препоръчва водопиянето на тифиците (болните от коремен тиф); като потвърдява, че опасността на тифозната треска се нахожда (състои) в претрупването (натрупването) на отровителности (токсини), които не могат да се премахнат по причина, че артериалното разтегляне е спаднало (кръвното налягане е ниско); той оборва този признак, като засилва сърцето и като дава изобилно водопияне. Г. Дебов, като съкратява (обобщава) една много удобна статистика, придобита в неговата служба, казва да не е извършил нищо друго, освен да дава на болните изобилно водопияне. Този е начинът, който беше употребил Г. Манард, дето някои от неговите болни са достигнали да изпиват до 15 и 16 литра вода в един ден; любопитното е това, че болните с голяма леснотия приемали туй лечение; било то в началото на болестта, в нейната сила или в края, те се вдавали (поддавали се/съгласявали се) благоволно на изобилно водопияне; даже в периода на мозъчни явления, на едно изумяване, на един делир, ако надзорът е добре упражнен, възможно е да им се даде много литри вода. Действително, те намирали едно облекчение при голямата жажда, що се нахождала в тях. Без да говорим за лекото прохлаждане, що може да произведе попиването (приемането) на една голяма част течност, едно от първите действия на лечението е да произведе нормалната мокрота на устата и на езика. От утрешния ден езикът се разпуква (изчиства се от налепите) и бива мокър, черните явления по джуните (устните) изчезват, трудното преглъщане по причина на сухотата на гърлото изчезва също. Стомахът търпи твърде добре това лечение; в един случай, дето в първия период на болестта се забелязваше едно непрестанно бълване (повръщане), се появиха само някои повръщания от мляко или месна чорба, коги (когато) тизаните (билкови отвари/чай) и винената вода се търпяха добре. Някои болни търпят по-добре хладните питиета, отколкото студените. Силата на дрисъка (интензивността на диарията) не се умножи от това значително водопияне. Главното действие се явява в пикочта, нещо, чрез което се тълкува (обяснява) действието на лечението. При дохождането на тифозните (при приемането на болните от тиф) в болницата, те имат твърде малко пикоч, която бива със цвят тъмен и претоварен от урати (urates) (соли на пикочната киселина), а понякога и с албумин. Пикочта не се изменя никак, ако болният си остане тъй, както си е бил; щом той начене да пие, произвежда се едно съвършено изменение. Това изменение не се произвежда, освен в разстояние на 48 часа обикновено. Види се, че първия ден водата измива недоимъка (изчиства задържаните отпадни продукти), що е произвела самата болест. Един път равновесието установено (веднъж щом се установи баланс), попитата (изпитата) повече вода минува (се отделя) на пикоч, от която процентът ежедневно се възкачва (увеличава) в една голяма съразмерност. Тъй, добива се от 3 до 7 или 9 литра пикоч, според попитото количество на водата, и подобрението на общото положение съвпада с изобилността на пикочта. (Извлечение из един медицински вестник — „Клиника“).

Трябва ли да се дава вино или пиво на децата? В много фамилии (семейства), даже в повечето, имат обичай, било във време на ядене, било в празнични дни или на някоя разходка, да дават на децата една чаша вино или пиво (бира); но този обичай не се забавя дълго време да се измени (бързо се превръща в нещо по-лошо): наченва се от една чашка, но те малко по малко стават повече, и децата достигат да привикнат на алкохолическите питиета тъй, дето начеват да ги търсят. Естествено, родителите са подбудени от добри намерения (намерения): те вземат тези питиета като безвредни, или даже като подкрепителни (укрепващи), хранителни и надарени с лечителна някоя сила. Често лекарите ги предписват като лекарства — и това, що те са предписали временно против някакви определени болести, то, по една неразбранщина (недоразумение), се взема като едно катадневно (всекидневно) питие. В фамилии, в които се нахожда (намира) някой, който минава за лечител, там лесно алкохолът минува (счита се) за едно всемирно лекарство, и някои из между тях, като майка, баба или леля, им е удоволствие да бъдат като съучастници в това отношение с лечителя си. Възрастните любители на алкохолическите питиета, на които те отдават с хиляди добрини, са убедени, че децата им, за да напреднат, трябва да се научат да привикват от малки към добрите вина, които са подкрепителни, и към пивото, което е хранително. Против тази теория се явяват само най-отличните и знаменити лекари, най-вече тези, които се занимават с детството, с изумението (вероятно се визира психиатрията/олигофренията или умственото изоставане) и пр.; педагозите и всички тези, които са вдадени (посветили се) в изучаването на алкохолизма, имат съвършено противоположно мнение. За тях, тая привичка, която е изобщо разпространена, е тъй противна на здравия разум, колкото е и опасна. Постановено е (доказано е) действително, че в тяхната млада възраст, децата са силно чувствителни, даже към най-слабите алкохолически питиета; че, като жертва на едно предварително употребление на подобни питиета, те лесно подпадат под най-страшната болест — алкохолизма. Германското дружество против злоупотреблението с алкохолическите питиета се е адресирало (обърнало) напоследък към стотина души от най-добрите специалисти и ги е попитало за тяхното мнение върху попиването (консумацията) на алкохолическите питиета от най-слабо качество и под един размер умерен (в умерени количества) от децата. Върху 70 души, които отговориха, всички, с изключение на двама, се намериха съгласни да потвърдят твърдят, че децата не се нуждаят от подобни питиета и не могат да ги носят (не ги понасят). Ние ще произведем (изложим/цитираме) един само отговор от тези отговори — този от директора на детската болница из Фрибург, професора Тома: „Без никакво съмнение, алкохолът е, под всичките си форми, пиво или вино леки, една отрова за здравите деца. Той е още вредителен по това, че отнема млечния вкус, т.е. най-превъзходната храна за първата детска младост. Чрез честото употребление на алкохолическите питиета, насилствено детето с време се преобръща на пияница, здравето му се поврежда и животът му се скъсява. Даже пивото, що ще подохожда (което на пръв поглед изглежда като храна), е вредително на детето и често достатъчно е тя (майката) да се откаже от това употребление, за да се поправи храната на детето. Чрез употреблението на алкохолическите питиета децата, на една каквато годе възраст (на каквато и да е възраст), губят си интелигентността и душевната веселина (жизненост), те увяхват скоро, учат се зле и остават анемични. Често те си изменят характера; от сносни и приятни, те стават чрез алкохола несносни, люти (избухливи) и непослушни, и само въздържанието от алкохола може да прекрати тези отровителни признаци. Катаралното положение (възпалението/катарът) на стомаха и на червата, нервическите (нервните) смущения, от най-слабите до най-силните, и нощните викания, треперушката (la danse de Saint-Guy) (хорея на Сиденхам / „Танцът на Свети Вит“ — неврологично заболяване с неволеви движения при деца), епилепсията, не са излечими напълно или отчасти, освен чрез изоставянето на виното и на пивото.“

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ против диспепсията (нарушено храносмилане). (Из „Journal du Magnétisme“) („Журнал по магнетизъм“). Диспепсията се отличава (характеризира) с едно общо смущение в съществените служби на смилането (основните храносмилателни функции). Охотата (апетитът) е почти всякога намалена; но по някога тя бива лъжливо увеличена. Като седне човек да яде, той усеща някой път един страшен глад; но при първото още хапване, една тегост (тежест) в стомаха, която отива дори до болка и крампа (спазъм), се досеща и „стомахът се затваря“ (усещане за незабавно засищане или блокаж). Смилането бива бавно, тежко и страдащият от диспепсия има често несмилане (лошо храносмилане). Той усеща умора и общо неразположение, отпуснатост в членовете (крайниците), тежест в главата, наклонност към сън, горещина, прозяване, жажда, газове, уригвания, повръщания и пр. Когато газовете и уригванията преобладават, тогаз болестта се нарича флатулентна диспепсия (метеоризъм/подуване с газове), т.е. диспепсия с газове. Заедно с тези признаци, които принадлежат на стомаха, има обикновено смяна на дрисък (разстройство) със запек, сърцебиене, натиск и особено нервни смущения като шемети (световъртеж) и невралгии. Когато това състояние се продължи, то поражда малокръвие (анемия), отслабване във всички служби (функции), изсъхване (отслабване/заслабване) и често ипохондрия (депресивно състояние, обсебеност от въображаеми болести). Болестта произлиза най-често от едно частично раздразнение на стомаха, но тя понякога е следствие на едно общо смущение в организма или на някоя повреда във близък някой орган, като сърцето или черния дроб. Най-обикновените причини са: един лош режим (начин на живот), седящ живот с нередовност в часовете на яденето, прекаленостите в ядене и пиене, скръбта и пр. Медицината няма специфичен лек против диспепсията; и лечението, което е почти всякога без действие (неефективно), се мени според обстоятелствата и темперамента на болните. Раул Пикте е получил обаче, както се вижда, задоволителни резултати чрез фриготерапията (лечение със студ). Тази метода (метод), опасна и малко практична, се състои да се потопи болния през едно определено време в един кладенец, дето предварително температурата е намалена чак до 110° (вероятно грешка в отпечатването или скала по Фаренхайт/Реомюр за много ниска температура). Под действието на магнетизма (животински магнетизъм/месмеризъм) болестта се скоро изменя на добро и излекуването се извършва често в едно късо време. За тая цел употребете едно от следните средства и, в случай че е недостатъчно, съединете ги всичките. Человечески магнетизъм. — Почнете да успокоявате, като действате най-първо чрез продължителни паси (движения с ръце над тялото без докосване, използвани от тогавашните лечители-магнетизьори), които да се спускат твърде бавно от главата до стомаха; сетне от гърдите до краищата на краката, така щото да се насити организма с магнетически флуиди (предполагаема невидима жизнена енергия). Седнете пред болния и си поставете ръцете ред по ред върху стомаха, върху корема и върху коленете. След 10-15 минути вземнете (започнете) службите (процедурите) на стомаха. За тая цел се поставете от дясната страна на болния и си турете (поставете) ръцете в областта на стомаха — дясната отпред, лявата отзад, върху гръбначната колона (гръбначния стълб), за да се възбудят нервите, които излизат из гръбначния мозък и се отправят към стомаха. Кръгообразни разтривания, по гърдите, по стомаха, по червата, по корем, леко мачкане (масаж), под вид на провлечени разтривания, по червата, по кръста и по бедрата. Поставете се пред болния и отправете дясната си ръка със свити пръсти на 10 или 20 сантиметра далеч от стомаха. Турете пръстите на лявата си ръка върху нервния център на стомаха (задната част на главата, под върха) и свършете сеанса — който трябва да трае около 25-40 минути — с продължителни паси, сетне с големи паси от главата до краката. Ако главата не е достатъчно облегчена (облекчена), направете студени духания върху челото и напречни паси. Сеанси през всеки два или три дни в началото на лекуването; сетне, като се поопредки (подобри), съразмерно с напредъка на лекуването. Самомагнетисване. — Болният може всеки път да си облекчи болките, като се магнетисва сам. За тая цел, когато стомахът е свободен (празен), да го събуди, като си постави дясната ръка върху него, а лявата върху нервния център на главата, който го оживява (виж горе). Незабавно след яденето, в минутата, когато усети първите тегости (тежести), да се успокои чрез обратни поставяния на ръцете. Паси и разтривания по стомаха, корема, кръста, кълките (бедрата) и жебите (слабините). Сеанси от 10-12 минути през два, три дена. Магнит. — Магнитът, методично употребен, е достатъчен в повечето случаи да изцери (излекува) съвършено диспепсията. Според важността (тежестта) на случая, да се употреби: 1-о един магнетически пластрон (магнитна плоча/превръзка, носена на гърдите) от 1, 3 или 4 плочки; 2-о една специална плочка. Изобщо пластронът трябва да бъде употребен през деня, ту за да успокои, ту за да възбуди. Помежду закуските (храненията) да се употреби за да събуди (положителния полюс на дясно). Да се прекрати употребението половина или цял час преди яденето; и като се седне на ядене, да се тури за успокоение (положителния полюс на ляво). През една част от нощта да се постави специалната плочка на главата, по такъв начин, че отрицателния полюс да дойде върху нервния център на стомаха (вж. по-горе) за да възбуди, а положителния полюс към лявото ухо. Спомагателни средства. — Питиета и ястия магнетисани (облъчени/намагнетизирани от лечителя), било чрез човешкия магнетизъм, било с помощта на магнетическата пръчица; леко ядене; да се избягва всичко, що е стоплително (лютиво/горещо) или раздразнително, като спирт, чай, кафе. Упражнения на отворен въздух, развлечения, дълбоко дишане или измивания със студена магнетисана вода, сутрин и вечер; яденето всякога на същите часове и да се избягва всяко силно вълнение. Примери от изцеление. — В списанията и съчиненията по магнетизма се намира едно голямо число излекувания от диспепсия, но повечето са означени под заглавие: „стомашни болки“, „безохотност“ (липса на апетит), „смилателни смущения“ (смущения в храносмилането) и пр. Ето два случая от по-забележителните: I. — Госпожица Л... има двадесет години; тя не може да си служи вече с членовете си (крайниците си) по причина на един стар ревматизъм, който е съсипал всичките ѝ стави. Вън от този неизцерим недъг, госпожица Л... се ползваше от доста добро здраве. Обаче пристигането на лятото ѝ причинява всякога някои неразположения. Миналата година, като беше на дача (на курорт/вила) през този период, тя бе обхваната от кашлица, изгубване на охотата (апетита), стомашни болки и общи смущения доста силни, щото да направят необходимо привикването (повикването) на лекар. Два цели месеца, през които много церове (лекарства) бяха употребени, не донесоха никакво облекчение; само възвръщането в Орлеан и настъпването по-хладен период докараха пак здравето ѝ. Тази година, заедно с май месец, неразположението започна; след туй дойдоха кашлицата и изгубването на охотата. След един месец, въпреки употребението на един специален лек, сухата кашлица, стомашните болки и отвращението към всякаква храна бяха се увеличили; дохождаха (явяваха се), един или два пъти на ден, припадъци, които приличаха на каталепсия (състояние на нервно вцепенение, при което тялото остава неподвижно). Допитан (помолен за съвет) в тези обстоятелства, аз ѝ посъветвах да употребят магнетизма, като махнат всички други начини и средства, признати вече за безполезни от предишните опити. Като магнетисах госпожица Л..., тя падна в един полусън, без да усеща сега силни действия; но, самата тая вечер, стомашните ѝ болки изчезнаха и една хубава закуска се направи (болната успя да закуси добре), без да се усети ни най-малка несгода. Девет магнетизации се извършиха и още от третата изчезнаха вече и кашлицата, и припадъците, и безохотността (липсата на апетит). II. — Долното излекуване (долното описание на случай) бе получено от мене лично чрез моите витализирани магнити: Госпожа Борси страдаше от две години насам от една диспепсия, която упорстваше на всички обикновени медицински средства. През повечето време охотата (апетитът) беше никаква, смиланията (храносмилането) не се извършваха и тя имаше повръщания, които я уморяваха страшно; понякога пък тя имаше една всепоядна охота (вълчи апетит) и стомашни крампи (спазми); и през време на смилането, което биваше дълго, тя усещаше тегост (тежест) в главата и всякакви неразположения. В началото на 1894 г. тя ми поиска една магнетическа пръчка и един магнетически пластрон (магнитна плочка за гърдите) с три плочки. След един месец тя ми писа едно благодарствено писмо, в което ме известяваше, че излекуването било пълно, охотата се възвърнала изцяло, смилането се уредило (нормализирало), болките на стомаха и главата изчезнали и че тя спряла поставянето на пластрона, като продължавала само да пие още магнетисана вода.

Влиянието на възпитанието върху здравето. — от Себ. Кнайп (Себастиан Кнайп). Превод от френски из книгата: „Vivez ainsi“ („Живейте така“). Създателят на света е завещал на човечеството мисията да се възпроизвежда и вследствие на това той е съединил първите ни родители помежду им с неразделните връзки на женитбата (брака). Това той е направил също с цел да има кой да се грижи както за физическото, тъй и за моралното възпитание на человеческия род. Понеже човекът е създаден по образа Божи и понеже, вследствие на това, той безкрайно много е възвишен над всичките видими същества, Бог не може да стои незаинтересован в грижите, които се взимат да се запази нашия вид и за възпитанието на децата. Тази длъжност (задължение) се налага от самата женитба. Понеже този контракт (договор/съюз), тъй както си е бил сключен в първия час, съществува и днес, и ще съществува, докато светът съществува, аз искам да отправя няколко думи към тези, които вече са се ангажирали в семейните връзки, за да им покажа как трябва те да изпълняват длъжностите си, които имат в това на положение живота (в това си жизнено поприще). I. — Длъжностите изобщо на родителите. Всеки знае, че добрата нива дава добра жетва (реколта) и че не трябва да очакваме много нещо от необработената земя. Не можем ли по аналогия да кажем същото нещо и за родителите? Не трябва ли да очакваме от здрави и силни родители здрави и силни деца? Но ако родителите са бедни, ако те са изложени на разните болести; ако тялото им е отслабнало вследствие лошо жилище, изнурено от лошата храна, облекло и най-сетне (накрая) прекомерния живот във вихъра на немотията, не трябва ли да очакваме едно слабо и с деликатно здраве поколение? — Твърде естествено. Нека прочее всичките майки запечатат в сърцето си истините, които ще им кажа, нещо, което искам! Децата, малко или много, носят типически чертите на своите родители; те наследяват също техните телесни и духовни наклонности. Оттук е останала и пословицата: „Крушата не пада далеч от корена“, или както други казват: „Хубавото куче род гони“ (израз за унаследяване на добри родови белези). Ако майката е добре проникната с мисълта, че има Господ, който ръководи и управлява всичките неща и на когото е длъжна да слугува, ако тя се труди, щото всеки ден да отделя що-годе от времето си да служи на пресвета Богородица, избягва всичко това, което ѝ е забранено, чудно ли ще бъде, ако всички тези благодетелни разположения се предадат на децата ѝ? Дали тези черти на душата ѝ не ще се отново намерят в потомството? Щастлива е такава майка! И щастливи са децата, които я притежават! Но колко жал, но е от друга страна, когато гледаш майка с наклонности и чувства съвършено противоположни! Такива майки упражняват едно гибелно влияние върху децата си. Не сте ли чували да се произнасят за такива деца така: „То е тъй надуто и глупаво, като майка си; то е тъй пустословно (празнодумно/лъжливо) и непристойно (невъзпитано), като нея“? И тъй, качествата, както и недостатъците, преминават от родителите на децата и отиват до второто, а даже и третото поколение. Същото е и с болестите: ако охтиката (туберкулозата) съществува в едно семейство, повечето от членовете му са разположени към тази болест. Ако в някое семейство е съществувала лудостта, следи от нея ще се намерят и в потомците. Не мога, освен да препоръчам на родителите да не се вдават (да не се поддават) в своите лоши страсти никога, да не би един ден децата им да берат плодовете на това гибелно наследство и да ги зле проклинат. Ако беше възможно при самото раждане на детето да се узнаваха и неговите наклонности, щяхме с милост към него да се запитваме: „Какво ще стане това същество с тези свои зародиши на злото?“ Но случаят не е такъв. Тези наклонности често се развиват благодарение на плачевните примери на родителите, които са били постоянно пред очите на детето. Това, което искам да кажа за майката, така също се казва, ако не и нещо повече, и за бащата на семейството, за когото се прилага много справедливо поговорката: „Какъвто бащата, такъв и сина“. Ако ми се представи едно голямо число скорородени деца (новородени бебета), аз ще ги разделя на три класа: на деца, които няма да живеят; на деца слаби и недъгави; и на деца здрави и силни. Децата от първата категория са в такова състояние и тъй слаби, щото животът ги напуща (умират веднага): механизмът на тяхното тяло не може да работи и душата е принудена бързо да напусне своята слаба обвивка, и смъртта тутакси (веднага) се явява. На втория клас принадлежат тези малки същества, които са се родили с една деликатна конструкция (нежно/крехко устройство), но които, благодарение на преголемите всекиминутни грижи, отбягват смъртта, на която видимо са осъдени, заякват достатъчно с течението на времето и най-сетне стават щастието и радостта на родителите си. Родителите на децата от третата категория по-малко се грижат за тях; но и в тези свои грижи, ако те пренебрегнат възпитанието им, те са осъдени да ги видят като децата от втория клас (да отслабнат физически). И как родителите да не взимат грижи за това тяло, когато в него е поселена една душа, която е безсмъртна и принадлежи на тяхното дете, създадено по образа Божи? Тази душа не е ли едно небесно богатство, което провидението е поверило на тяхното грижене (на техните грижи)? Те трябва да полагат всевъзможни грижи за това малко тяло, защото то трябва да стане за душата едно голямо жилище, здраво и трайно, за да може детето за по-дълго време да изпълни своите длъжности към Създателя, ближния и себе си. Ето защо длъжност е на родителите да съградят жилището на душата на своето дете от добър материал; трябва грижливо да бдят върху тялото, да не би, по недостатъчността на храната или по някой лош навик, да го разстроят и съсипят. Колко много деца има за оплакване, които по грешките на своите собствени родители са станали немощни и неспособни да достигнат своето високо назначение и да се занимават в обществото с чина (професията/длъжността), който Господ им е определил! Нямат ли право такива деца да укоряват авторите (виновниците/родителите) на своите нещастия? Ето общите ми забележки върху длъжностите на родителите към техните деца. II. Длъжностите на родителите в особеност (конкретните им задължения). Първата грижа на родителите за здравето на децата им се състои в старанието да ги хранят. Храната, нужна за най-нежната възраст, Създателят я е снабдил по един особен природен закон, на който всяка майка е длъжна да се покори (визира се кърменето). Ако тя в нищо не го изпълни, ще отговаря пред Бога и нищо няма да я спаси от обвиненията, които ще ѝ се посочат. Затова аз бих желал да можех към всичките майки да отправя следната заповед: „Бой се от Бога и зачитай този закон“. — Няма съмнение, че има и случаи, дето не е възможно за майката да изпълни това задължение; но в многото тези случаи намират се и такива, които не могат да се пренебрегнат в живота (т.е. има случаи, в които отказът е неоправдан). Ако обаче този закон не се съблюдава, лошите последствия ще се отразят през повечето време в духа на века (в бъдещето на това поколение), в начина на живеенето, в слабостта, в чувствуването и в много други неща. Вследствие на това аз си позволявам да дам по този предмет някои кратки наставления. Една болна майка даваше на малкото си дете мляко, размесено с малко вода; тя продължаваше да му поднася по малко от тази храна всеки път, когато то имаше охота за ядене (апетит). Детето растеше и, подкрепяно малко по малко от туй хранително вещество, напредваше чудесно. Аз сам познавах една жена, чието дете се беше родило седем недели преди определеното време (недоносено бебе). Това дете беше едничко на семейството и неговият идол. Съветвах майката да му дава всеки ден на често, но в малък размер (малки порции), порции кафе от жълъд (кафе от печени дъбови жълъди — традиционно тонизиращо и затягащо стомаха средство в народната медицина). Така тя избави детето си, което с течение на времето порасна и се разви пред очите ѝ; днес то е пълно с живот и сила. В заключение аз строго препоръчвам кафето от жълъд, размесено с мляко, за храна на детето. Едно момиченце, преди да бъде достатъчно развито, в един период от няколко недели заболели (се разболя): то не можеше да взема никаква храна и стана „кожа и кокали“. В края на третия месец то тъй много отпадна, щото всеки ден го очакваха да издъхне. Майката дохожда (дойде) и ме намира, и ето цера (лекарството), който аз ѝ посъветвах да употреби: „Давай на детето три пъти на ден по две или три лъжички от малтенско кафе (малцово кафе) без мляко; след това храната, която всеки път се дава, да бъде варена.“ От това кафе детето придоби такава охота (апетит), щото то го обикна и не взимаше никаква друга храна. След няколко дни захванаха (започнаха) да месят (смесват) кафето с мляко. И така този начин на хранене се продължи тъкмо три месеца, без да се употреби нещо друго. Млякото и кафето бяха неговата всекидневна храна. Скоро детето придоби силите си и захвана да иска и друга храна. От тази минута детето захвана да изглежда на здрава и силна мома. Жълъдовото кафе, което се намира във всичките аптеки, може лесно да се дава на малките деца дотогава, докогато могат да захванат да взимат по-питателна храна. То е също като малтенското (малцовото) кафе, само че е по-евтино, по-тоническо (тонизиращо) и по-силно действа от малтенското. Тези две кафета произвеждат противоположно действие на обикновеното кафе. Дайте на децата от това последното кафе (истинското кафе) като храна и ще видите, че тези ваши деца ще станат слаби, малокръвни (анемични), ще заболеят от английската болест (рахит), физически и морално ще се обезобразят. Тези родители, които не разсъждават за отговорността, която имат за своите деца, ще бъдат зрители на нещастията, които ще налетят децата им, благодарение (поради) тяхното безумие. — След като детето се изхрани, докато навърши една година, било с мляко, било с жълъдово кафе, може вече да се почне да му се дава друга храна. Но каква е тази храна? Този е въпросът, който подлагам на разискване. По моето мнение, най-добрия избор в това отношение правят бедните семейства. Преди всичко трябва да избягваме всичките възбудителни пития (напитки) като кафе и бира; дай на детето лесносмилателно питие, което може да го поправи (укрепи), закрепи. Трябва да не даваме топла (гореща) храна. Ще ви дам един пример от едно бедно семейство: бащата и майката с големи усилия, които полагаха за своето прехраняване, с голям труд изкарваха насъщния хляб на своите тринадесет деца. Всяка сутрин тези деца се хранеха със супа, която биваше: супа с хляб, супа от пражено (запържено) брашно, супа от картофи, или пък от едно вариво, половината от брашно, половината от картофи. Децата, здрави и силни, с един вълчи апетит, хранеха се с тази гозба всяка сутрин*). Около десет часа гладът отново почва да се чувства; пак им се дават картофи и хляб, или пък хляб с мляко. На обяд дават им супа, но по-укрепителна (по-хранителна), и нещо печено от брашно и мляко. На пладне (следобед) им се даваше малко черен хляб, и децата биваха всеки път благодарни, когато майка им върху това им подложеше (добавеше/налееше) и малко мляко. За вечеря супата, както и картофите, се преповтаряха; даваше им се и мляко, ако имаше. По този начин с хранение (хранене) само с варива (тестени/растителни храни) и мляко са тези родители, които можеха да ми представят децата по-здрави и по-силни от тези на туй (това) семейство. ____________________________ * Бележка на преводача: Нека читателят не забравя тарханата (трахана – традиционно ястие от ферментирало тесто, мляко и зеленчуци), с която нашите майки хранят децата си сутрин, преди да отидат на училище. ____________________________ Нека родителите никога не забравят, че те са отговорни за физическото развитие на децата си и че е тяхна длъжност (задължение) да отбягват всяка храна, която би се зле отразила върху тяхното здраве. Месото не е полезно за децата: то образува една твърде топла (възбудена/„гореща“) и лоша кръв. Хранените с месо деца са много повече изложени на смъртта, отколкото тези, които са хранени с мляко и брашно. Основното начало в царството на отглеждането на децата е: да пораснат посредством млякото и брашното. Важно е също и порциите да бъдат определени, защото апетитът на децата обикновено е много голям и, ако се оставят да ядат до насита, те навикват да ядат много. Не се страхувайте, че препоръчаната храна е твърде проста и груба за тях. Аз познавах една майка на едно семейство, която, като смелеше наедно ръж, ечемик и овес, размесваше всичко това с друго брашно и правеше си хляба, като същото приготвяше и за някои други ястия. По този начин децата ядяха всичките хранителни житни произведения и бяха много здрави. Дадеш ли на детето хляб добре пречистен и избран (бял, рафиниран хляб), или някое друго хранително (ястие), приготвено с пречистено брашно, знай, че му даваш бедна храна (храна, лишена от полезни вещества). От друга страна, топлата храна възбужда кръвта и прави мъчно смилането. Следствието на подобна на неприятност ще бъде някоя хроническа болест — каквато съм имал случая да констатирам у много деца, на които съм бил полезен (които съм лекувал). Ако те не умрат, докато са малки, ще живеят с живот окаян (измъчен) и никога няма да се поправят (оздравеят). Родителите не трябва да забравят още повече, че топлата храна и питиета възбуждат чувствителността (нервната система/страстите). Добрите деца са щастието на родителите. Не трябва да отказваме, че добри деца не са тези, чиято душа и тяло са добре устроени, а тези, чиито физически, умствени и морални способности се намират в здравословно състояние. Защо талантливите хора са твърде често тъй слаби и бедни (физически крехки)? Грешката е в развитието на организма; защото тялото упражнява едно голямо влияние върху духа. Ако тялото е слабо, духът не може да бъде също здрав. „Mens Sana in corpore Sano“ (Здрав дух в здраво тяло); това ще рече, че здравото тяло може да се радва на здрав ум. Спокойно разгледайте около себе си, като премахнете от себе си всякакъв предразсъдък, и ще видите, че по-голямата част от учените са излезли от простата маса (народ). Причината на това трябва да търсим в придобитото по един твърде прост начин възпитание, което ги е направило и щастливи. В старо време разделяли учениците по заслугите им, като взимали под внимание тяхното прилежание и напредък. И от тази статистика става явно, че първите места са се заемали обикновено от синовете на земеделците. Нека родителите имат грижата, прочее, да дават на своите деца проста, но пък здрава и укрепителна храна, дето брашното преодолява (преобладава). Не трябва от рано да захващат да ги хранят с месо. * * * III. Хигиена на детинската кожа. Детето, както и възрастния човек, трябва да е в състояние да понася измененията на четирите годишни времена. То трябва да навикне и на студ, и на топлина. Ако това не може да се постигне, тялото не ще може да се развие достатъчно, следователно детето не ще може да противостои на бурите в живота. Всяко човеческо тяло, на каквато и да било възраст, трябва да навикне на топлината и студа. Когато четем в историята за старите народи, какви героически средства са употребявали през целия си живот, за да укрепят телата си, не трябва да се зачудваме на голямата здравина, която са достигали, и многото години, що са преживявали. Но колко за окайване са хората от наше време! Аз съм положително уверен, че ако нашите младежи не привикнат на горните две стихии (студ и топлина), малокръвието (анемията) и слабостта от ден на ден ще се увеличават и с хиляди от тях ще умрат преждевременно. Но как трябва да укрепим телата на децата? Влязло е в употребение децата да се къпят с топла вода. Това аз не препоръчвам. Ако всеки ден къпем децата си с топла вода, твърде естествено е, че те ще се твърде много изнежат. Същото нещо ще постигне и възрастния човек, който в разстояние на два месеца всеки ден би правил топли бани — нещо, което постигнало един болен, както ми разправя, като направил двадесет и пет топли бани. Този човек беше станал толкова слаб и чувствителен, щото той не можеше да търпи и най-малкия студ. Ако всекидневните топли бани имат такова неблагоприятно влияние върху организма, с което му се препятства на съвършеното развитие, не ще ли да се влоши (отрази лошо) върху тялото на слабото дете? Знайновно (Общоизвестно) е, че майките и кърмачките, като искат да опитат топлината на водата, турят (потапят) ръката си в нея и, ако не пари на ръката, значи добра е за тялото на детето. Но ако ръцете им са студени или пък нечувствителни, понеже са пълни със слинове (мазоли/втвърдена кожа) и ръбове, водата тогава за детето ще е много топла и това нещастно дете трябва двойно да страда. Аз не съм против топлите бани, защото те не траят дълго време и температурата не може да се възкачи (повиши) твърде много. В една топла баня от три минути едно дете може добре да се пречисти и мъката наскоро се прекратява (процедурата приключва бързо). След като топлата баня се направи, детето трябва да се измие със студена вода, за което се изисква няколко секунди; така щото възбудената топлина да се изгуби (да се балансира реакцията на съдовете). Тази операция (процедура), за да има своето последствие (желан ефект), трябва така да се извърши: до коритото, дето се къпе детето в топлата вода, туря се един съд със студена вода и, щом се извади от топлата баня, потопява се в студената вода, дето престоява до две секунди. Добрината от туй е, че тялото се укрепява и топлотворната сила (способността на организма сам да генерира топлина) се повдига. Няма съмнение, че детето, щом за пръв път се потопи в тази вода, плаче; но какво важи този негов плач? То често пъти плаче и без да го къпят; с течение на времето то ще навикне на студената вода. Един чиновник ми пишеше, че ми е крайно признателен за добрия съвет, що му бях дал да потопява децата си в студена вода. „Откакто захванахме да правим тези студени бани“, казваше ми в писмото си, „децата ми се видяха здрави и силни“. Разсъдливите родители трябва да следват този мой пример и да не се отклоняват от него по своите чувствувания (сантименталности/страхове). Ако сърцето на майката е много нежно; ако тя си въобразява, че като окъпи детето си в студена вода, то от тази баня отечеството ще изгуби един член (детето ще се разболее и ще умре), нека тя захване от началото да го къпе с разхладена вода от 12° до 15° Реомюръ (около 15°C – 18.7°C, стара температурна скала) през първите дни; но тя не трябва да закъснее да го научи да търпи студената вода. Когато вече детето е достатъчно развито и няма нужда от топли бани всеки ден, много полезно ще бъде да се навикне да търпи студената вода, не само за чистота, но и за укрепление на тялото. Дойде ли детето на трета година и захване да ходи на забавачницата (детската градина), то трябва да прави студена баня от 3–4 секунди, ако не всеки ден, поне на двата дена веднъж. Ако родителите изпълняват този мой съвет, макар и късно, децата им ще им бъдат благодарни, защото ще са силни и здрави, за да могат да изпълняват задълженията си, които имат в по-възрастна възраст. Ако оставите детето да тича свободно на волята си, ще видите, че то ще следва своя инстинкт; то ще нагази във водата, в нея ще намери забавление и ще я напусне против желанието си. Ако водата не му принася някаква полза, то няма доброволно да отива в нея. IV. Облеклото на децата. Ако има много дечица, които по погрешка на правилното отглеждане, или вследствие на лошата храна, са станали неспособни да бъдат полезни на обществото, има много други, чието здраве е съвършено погубено от облеклото. Майката не трябва никога да забравя, че дрехата за децата е предназначена за да закрива голотата им и да ги запазва от студа и топлината; каквото и да се каже по-нататък, за нея е глупаво (всичко извън тази функция е излишна суета). Често пъти виждате, особено в градовете, деца, чиито крака и кълки (бедра) са недостатъчно закрити (визира се модата на къси панталонки/чорапки през зимата), когато другата част на тялото е тъй много натрупана с дрехи, щото е обезобразена, и децата приличат на щъркели, които се разхождат в околностите. Тези майки, види се, не знаят, че разните труфила (украшения/модни детайли) и многото дрехи държат тялото много топло – нещо, което кара кръвта да отива към горните части (към главата и гърдите), а ръцете и краката остават без кръв (изстиват). Това е едничката причина, която причинява малокръвието (анемията) в тази именно възраст, когато кръвта е нужна. Гащите (панталоните/долното бельо), които обуват на децата, са едно от средствата, които ги изнежват, и ето ти началото на многото бъдещи болести. Всичките части, които свободно са изложени на въздуха, се укрепяват и запазват от много болести. Аз съветвам родителите никога да не обличат децата си по такъв начин, ако не искат един ден да се оплакват и съжаляват за грешките, които са направили в младостта им. Ризата за тялото трябва да е направена от платно (ленено или конопено платно) и отгоре ѝ да се облича една дреха за всеки ден, и друга една – за в празник. Четирите (всичките) материали да са прости, колкото и да е, нищо не значи, само да се има предвид, че тя (дрехата) ще закрива голотата на детето и ще го запазва от студа и топлината; целта е постигната с нея. Както краката, трябва също да укрепим и главата, врата и ръцете. Ако към тези части се отнасяме твърде нежно (ако ги навличаме), те ще запазят в себе си зародишите на много болести. Има хора на 50 и 60 години, които не знаят какво нещо е дифтерия, когато днес за днес (в днешно време) тази болест всяка година уморява с хиляди деца. Ако през пролетта, есента и зимата ние грижливо завиваме вратовете и главите на децата си с ленени обвивки (шалчета/шали), разрушителните елементи на здравето там ще свият своите гнезда и те ще нападат върху живота на тези деца. Някога децата са били обличани твърде просто, и пак не са чувствали нито зимния мраз, нито лятната топлина. И днес хората не съжаляват за отпадъка (промяната в по-лоша посока/изнежването), който са направили. Аз познавам едни родители, които имаха четири деца – голямо богатство и много пари. В една неделя разстояние (в рамките на една седмица) децата им се разболяха от дифтерит (дифтерия). Сега, ако в старо време подобно нещо не се е случвало, не трябва ли да заключим, че облеклото днес е причината на тези детински болести? Разните части на тялото дохождат в разна температура, благодарение на облеклото, което носят: кръвта почва да циркулира най-много оттам, дето е най-много затоплено, и обратно. Кой сега може да откаже (отрече) лошите последствия от това неравно разпределение на кръвта и липсата на пълно кръвообращение в известни членове (части на тялото)? — Ако загъваме главата и врата с дебели вълнени дрехи, топлината, която образуват по тях, ще причини едно голямо приливане на кръвта и последствията от това ще бъдат големи мъки от нямане на кръв (неравномерно кръвоснабдяване в крайниците). Освен това, не трябва да забравяме, че от такива големи предпазвания (навличане), студен въздух не достига до дробовете (изнежват се дихателните пътища). Първото правило, което трябва да знаем при укрепяването на тялото, то е, че главата, вратът и краката трябва всеки ден да се допират до чистия и пресен въздух. Ако това се прави по един определен начин, няма защо да се боим от настинката. Знаем, че само една печка (соба) (използва се архаичната диалектна дума „соба“ за стая/печка) затопля цяла стая; същото е и с човеческото тяло, което има естествена топлина, що го затопля. Главата трябва да е закрита тънко; врата, през лятото, не трябва никак да се завива, а през зимата може да му се тури една тънка копринена кърпа, а не вълнена. Тази копринена кърпа не трябва да бъде пристегната в врата и по такъв начин турена, щото външния въздух да не може да допира кожата. Колко много страдат от подуване на вратните жлези (възпалени лимфни възли)! Щом захване да се подува, захващат да огъват врата с вълнени дрехи, което причинява голямо изобилие на кръв и вследствие на това подуването се увеличава. Убеден съм вече, че повечето от болните от тази болест, в младостта си са навикнали на това загъване и изтънченост (глезотия/изнеженост). — Колко много деца, често пъти, отиват на училището, без да носят със себе си нещо вълнено! Но, уверявам ви, че тези деца всякога са били най-здравите и силните. За доказателство на това, което поддържам, нека послужат децата на скитниците (номади): полуоблечени, те прекарват цялата нощ в колата. Е, хубаво, нека сега да ги сравним с градските деца и видимо, кои са по-здрави и силни: първите или последните? — Веднъж една майка ми зададе този въпрос с голяма заинтересованост: „Добре, как да укрепя телата на всичките си деца? Ще пожертвам всичко, което е възможно, за да ги направя съвършено щастливи, защото, знам, че съм отговорна за тях пред Бога“. Ето какъв съвет ѝ дадох аз: През пролетта децата обичат да ходят боси. Ако те видят другарите си, че са направили това и вие не им позволите да ги подражават (да им подражават), те се наскърбяват и захващат да плачат. От нищо се не бой и пусни ги да ходят боси, защото, щом помръзнат, те ще намерят топлата стая. Освен това, не бързай и, когато ти поискат чорапи и кундури (обувки), тогава им ги дай; може би ще чакаш дълго време, докато те кандисат (се съгласят/поискат) да се намират боси. Освен това, ти знаеш, че с наближаването на пролетта птиците хвърлят част от своята перушина (пера) и че известен род животни през лятото променят козината си; приложи тогава същото нещо и на децата си. — Абсолютно от нищо да се не боите; навикнете децата си да се укрепяват посредством водата. Оставяйте ги сега-тогава (от време на време) по две или три минути да газят из водата, което те тъй много обичат. Позволете най-малко на децата си да се разхождат сутрин и вечер боси по мократа трева в градината ви, и бъдете уверени, че летните горещини нищо няма да повредят организма, който по този начин е изцерен (укрепен/закален). — Ако искате да направите още една стъпка напред и да направите здравето на децата си цъфтящо, навикнете ги да правят полубани! Веднъж навикнат ли на студената вода, те ще захванат (започнат) да се къпят с удоволствие и в нея ще намират спокойствие. Но не е достатъчно само през лятото да се укрепява тялото на детето, за да може да понесе лесно лятната топлина; трябва същото нещо да се направи и през есента, за да се приготви да посрещне и зимните студове. Не трябва да прекъсвате разходките, които правеха боси. Ако не могат да ги правят вън, понеже не им е възможно, нека ги продължават в стаята, както през есента, така и през зимата. Защо да не тичат сутрин и вечер? Няма по-голямо щастие за един младеж от силно здраве, което ще предпази старостта от много мизерии (болести/страдания).

Година III. Сливен, 15 април 1895 г. Книжка I. ЗДРАВОСЛОВИЕ БАНИ. (Продължение от книжка XII година II). Нахождат се хора, даже хора с добър разсъдок, които не се страхуват от нищо друго толкова, колкото да се потопят в студена баня, когато тялото им е потно. При всичко туй (въпреки това) опасността е никаква. Да, аз подкрепям това предложение, което е добре изучено и се основава на един дълъг опит: колкото потта е повече, толкова банята е по-добра и по-действителна (по-ефикасна). Много хора, които мислеха, че подобно едно къпане може да докара една апоплексия (мозъчен удар / инсулт), си измениха мнението, като опитаха. Кой, като е облят в пот тъй, щото да тече по лицето му, ще се поколебае и ще се уплаши от това да не си умие ръцете и лицето, даже гърдите и краката? В подобен случай всички се мият, понеже им подобрява (олеква им/чувстват се по-добре). Ако за лицето и за ръцете следствието (резултатът) е добро, защо да не бъде то добро и за тялото? Това, което е добро за една част от тялото, трябва ли да бъде вредително (вредно) за цялото тяло? Студената баня, като е изпотен някой, е безвредна; тя не е едно и също нещо със студения въздух (въздушно течение), който във време на пот (когато човек е изпотен) може да повреди здравето за цял един живот. Аз ще отида още по-далеч: много хора, изпотени, обвиняват студената вода за зародиша на някои сериозни болести. На това дали е потта или студената вода причина? Ни едното, ни другото. Както за всички изобщо неща, тъй и тук частично се случва за този въпрос; то е като как и по кой начин е станало извършването на студената вода (как точно е приложена студената вода), като е бил потен този, който е в банята. С един прост нож лудият, разярен човек може да произведе големи влини (рани, увреждания или синини). Недоброто употребление (злоупотребата/неправилната употреба) на едно нещо може да измени това нещо от най-добро да стане най-лошо. В подобен случай се обвинява същото нещо, отколкото неговото вредно употребление. Следователно това, което ни интересува, то е като как и по кой начин става операцията (процедурата/действието). В това отношение този, който върши по своему, следствията (последствията) и отговорността биват за негова сметка. Ето ни пред решението на втория въпрос: колко време един здрав човек може да стои в една студена обща баня? Един господин, на когото бях предписал да прави две бани в една неделя (седмица), дохожда при мене подир 15 дни и се оплаква, че положението му се влошило, вместо да се подобри, че всинца (цялото) му тяло било студено като лед. Лично той изглеждаше, че страда; аз разбрах, че не е вината във водата; тя не ме е излъгала никога и не може да ме излъже и този път. Аз го попитах дали той е изпълнил точно моето приказване (предписание); той отговори: „Аз извърших всичко, което ми казахте, даже и нещо повече; понеже, вместо една минута, аз стоях по 5 минути във водата, и оттогава не можах вече да се стопля.“ Този човек се поправи, като почна да си прави баните, както му беше казано, по една минута; наскоро той придоби топлината си, както и веселбата (радостта/свежестта) на лицето си. Този случай е образът (примерът) на всичките случаи, дето водата може да бъде вредна. Не е водата, не е водолечителният начин (метод), който не изпълнява ролята си; вината е в неточността и в неблагоразумието на хората, които отдават причината на водата, а не на себе си. За да направи някой една обща студена баня, трябва да се съблече скоро и незабавно да влезе с банята (във ваната/съда за къпане), в която да прекара една само минута. Ако той е изпотен, да не ляга в банята, но да седне тъй, дето водата да го облее до стомаха; горната част на тялото, що (която) остава непотопена, да се наплиска и изтрие набързо; най-после да се втупи (потопи изцяло) наведнъж до врата и да излезе незабавно, да се облече, без да се изтрива. Работниците, от каквото и да са съсловие (професия/класа), може незабавно да се заловят за работата си; другите поне 1/4 час трябва да се движат, додето им изсъхнат дрехите на гърба и се стоплят. Едно и също е, ако движението става вкъщи или вън на открит въздух; лично аз, казва Кнайп, предпочитам, даже и зимно време, да си правя разходката и упражнението на чист въздух. Всичко, което вършите, любезни мой читателю, вършете го благоразумно и недей прекосва (прекалява/преминава) никога мярката! Недейте забравя, че числото на студените бани не трябва никога да надминава числото 3 за една неделя (седмица). Началото на студените общи бани кога трябва да става? Щом се нуждае някой от обсилване (засилване/укрепване) на тялото си, от премахване на един негов недостатък (слабост/болест), всякога е хубаво да се почне; той не трябва да се бави. От същата минута да начене (започне) делото си; но да го почне от най-леките начини. Ако той начене от най-трудните упражнения, опасно е да не би да си изгуби куража. Ако човекът е здрав, подир някои малки упражнения може да почне прилагането на общите студени бани; но ако той е слаб, изисква се едно по-дълго време, дето може да се подложи под изискваните условия. Това е една най-важна точка. Преди всичко не трябва да се пресилват нещата, тъй щото да се премине изведнъж под най-строгите упражнения. Това ще бъде една голяма глупость (глупост). Един лекар предписва на един болен, който страдаше от тифозна треска (коремен тиф), една студена баня от 1/4 час. Болният я направи, но в това време той почувства такива студени тръпки, щото никога не рачи (не пожела/не поиска) да направи друга. Подир тая операция (процедура) лекарят обявява, че не може да се приложат студените бани и че болният е изгубен. Известиха ме за случая и за смъртоносното решение, казва Кнайп. Аз, вместо да отчая болния в това отношение, съветвах го да опита да направи още една баня, но не 1/4 час, а само 10 секунди. Той ме послуша и следствието (резултатът) беше превъзходно: в продължение на няколко дни болният се поправи. Тези, които желаят да се вземат сериозно (да се заемат сериозно с това лечение), ще направят зле в началото, подир леките начини на упражнение, да опитат изцяло измиването на тялото си; ако измиването във време на лягане не ги раздразнява или не им отнема съня, да го правят сутрин и вечер. По този начин времето не се губи никак. Ако сутрин те не могат, подир измиването да се поставят в движение тъй, щото да се стоплят и мокротата да изчезне от тях, то нека си легнат в леглото около 1/4 час, додето да се стоплят и изсъхнат. Подобна една операция (процедура), извършена 2–4 пъти в неделята (седмицата) или даже ката ден (всеки ден), постановява (осигурява) най-доброто приготовление за общите студени бани. Прочее, опитайте един път! При малкото неудоволствие ще последва едно общо подобрение и това, което ви плашеше, ще стане за вас една нужда. Един мой познайник се потапяше ката нощ (всяка нощ), в продължение на 18 години, в една студена баня, без да се поболее някога в това дълго разстояние (период). Този, който желае искрено и сериозно съхранението и подкреплението на здравето си, той няма да пренебрегне студените бани на цялото тяло, които са едно хигиеническо (хигиенно) правило. Студена обща баня за болните. Тук ще се ограничим в някои общи само забележки; подробностите ще ги изложим, когато говорим частично за всяка една от болестите. Един здрав и силен организъм е в положение да изхвърли от само себе си всичките болезнени елементи; кога един организъм, който е изнемощял от една болест, трябва да се подкрепи и спомогне (да му се помогне), за да може да извърши едно подобно действие. В това отношение общата студена баня става едно действително спомагателно средство, един силен начин за подкрепление. Главното употребление на студената обща баня става нужно в разпалителните болести (възпалителните заболявания с висока температура), т.е. в тези болести, които са придружени от силна огнена треска (висока температура/треска). Трески, които са най-опасни и имат 39–40° и повече градуси, отнемат силата, горят и разстройват човеческия организъм. Болният, който се отървава от една подобна болест, бива често жертва на една голяма слабост. Природната метода (очакването/естественият ход на болестта) (expectante), която се състои в наблюдението, като как се развива огънят (треската), ми се вижда опасна, пълна от нещастни следствия (последици). В подобни случаи какво ще направи рецептата по една лъжица на час от толкова скъпата хинина, от тъй разпространената отровителна смес на дигитала (дигиталис/вълнен напръстник – растение, използвано за сърце, но силно токсично при предозиране), която е тъй вредна за стомаха? В подобно отношение лекарствата твърде малко погасяват огъня. Накрая, като какво трябва да очаква човек от едни упоителни средства, що се дават на болния, които го упояват тъй, дето не знае и не чувствува нищо? Във време на една огнена треска не се изисква нищо друго, освен да се намали огънят. Тъй, чрез водата се гаси огънят и пожарът; следователно, когато тялото е обладано навред (навсякъде) от един огън, от една горещина, най-доброто средство да се намали той е общата студена баня. Щом припадъкът се появи изново, т.е. всеки път, когато огънят се умножи (температурата се повиши) и припадъкът дойде, студената вода трябва да се подновява; или, ако искаме огъня набързо да намалим, то най-добре е, като се появи още огън (температура), да се подновява студената вода ката (на всеки) 1/2 час. Слушах да казват, че някога в големите болници за бедните, които не са в състояние да платят високата цена на сулфата (вероятно се визира хининов сулфат за сваляне на температура), употребявали често бани; напоследък някои вестници разпространили новината, че във военните австрийски болници почнали да лекуват някои болести като тифозна треска (коремен тиф) само чрез водата. Защо, според логичното решение, да не бъдат всичките болести, които се явяват с една огнена треска? Който казва А, трябва да каже и Б. Нека поставим тук едно наблюдение, което се отнася повече към измиването. Всичките болни не са в положение да се ползват от студените общи бани, много души са тъй изнемощели, дето не могат ни да станат от мястото си, ни да се мърдат свободно. Дали тези болни трябва да бъдат лишени от студената вода? Никак. Начинът на нашето употребление е тъй разнообразен, дето всяко употребление има равни степени; най-здравият човек, както и този, който е болен, могат да намерят това, що подобава по-добре на тяхното положение. Всичко се състои в добрия отбор (избор). Един болен, който по причина на голямата си немощ не е в положение да може да претърпи една обща студена баня, той може да употреби измиванията по сичкото (цялото) тяло или по някои части само. Тези измивания стават твърде лесно в леглото, както си е болният: един мокър сюнгер (гъба за баня) или едно намокрено платно, прекарано върху повърхността на тялото, без да се открива (без да се разголва изцяло болният), е достатъчно да извърши това, що се изисква върху най-слабия болен. Както студените бани, тъй и този начин ще се подновява тъй често, както топлината го изисква. Пазете се добре, най-паче (най-вече) върху тези, що са зле болни и на постелка (на легло), да употребите начини такива, които да са твърде силни; от подобни начини болният ще завлече секога (винаги ще пострада или ще си навлече влошаване). Аз мога да ви покажа някого си, който, на постелка от 11 години, е бил лекуван от лекар в продължение на всичко това време; той е опитал също и водолечението; при всичко туй (въпреки това) не се е ползвал (нямало е полза/ефект). Когато този човек се излекува от мене в едно време от 6 недели (за период от 6 седмици), лекарят казал, че това излекуване му се видяло удивително. Той дойде да ме навиди (да ме посети/да ме види) и поиска да узнае като как това е станало, толкоз повече, че той не намирал вече жизнени сили в тялото му и че неговото лечение чрез водата останало без никакво следствие (без никакъв резултат). Аз изтълкувах (обясних) на лекаря простия начин, който аз следвах, и водолечителните начини, още по-прости, що бях употребил. И двама додохме (дойдохме) до едно съгласие: че не с пожарна тулумба (пожарна помпа/маркуч) трябва да се гаси една димяща главня (дърво, което тлее); неговите употребления са били много силни, а моите бяха леки, приятни, медлени (бавни/постепенни) и приспособени на търпимостта (съобразени с издръжливостта) на болното тяло. Често аз се намирах в затруднение, като четях и слушах, че в много къщи и заведения се нахождат (намират) хора, които с 10, 20 и повече години не стават от леглото си. Тези създания са достойни за милост. При всичко туй, това е едно нещо, което аз не мога да проумея и не ще проумея. Без съмнение нахождат се болести, които са неизлечими. Светото Писание също говори за един болен през 38 години (визира се библейският разказ за изцелението на разслабления в Етесда); но тези извънредни случаи са твърде редки. Аз съм дълбоко уверен, че много от тези болни, които са на легло продължително, може да се поправят (подобрят/излекуват) чрез употреблението просто на водата, но с търпение и точност.

РАЗНИ. Година II. Сливен, 15 Май 1894 г. Книжка II. Цяло едно село с епилептици. – Близо до Франкфурт се намира хубавата община Шванхайм [днес квартал на Франкфурт], която привлече, преди няколко години, вниманието на публиката и властите върху си: по-голямата част на учениците от общинското училище бяха се хванали едновременно от болестта, позната под името танцуване на свети Вит [Хорея на Сиденхам – неврологично разстройство с неволеви движения]. Един подобен факт е разтревожил пак тази важна община. Онзи ден, двете възрастни дъщери на един пален [имотен / заможен] селски земеделец забелязали, като станали, че хубавите им коси били задигнати [отрязани] през нощта. Те разказали на родителите си, че двама човека влезли през нощта в стаята им и им отрязали косите, след което те пак излезли, като ги занесли със тях си. Бащата съобщил на полицията и едно съдебно разследване било заповядано. Сутринта същото нещо се е случило в друга къща в Шванхайм, и последващите нощи с едно голямо число фамилии: млади девици, млади булки, една млада годеница, се представили в полицията, на едни главите съвършено обръснати, на други подстригани като момчета. Всичките заявили, че двама човека са, които така им ограбили косите. Висшата власт се разтревожила и франкфуртският паркет [прокуратура] е отишъл със съдебните доктори в Шванхайм. Резултатът на изследването потвърждава съмненията на паркета: всичките тези млади личности са си отрязали сами косите; те са били обладани от лудост [случай на масова хистерия / психоза]. Ако това съобщение е вярно, ето една умствена болест много чудна и която може би произлиза от тайнствена причина. Година II. Сливен, 15 Юли 1894 г. Книжки III–IV. Папата е приел във Ватикана знаменития баварски поп, доктор Кнайп [Себастиан Кнайп — прочут германски свещеник и лечител, създател на хидротерапията]. Ний се съмняваме в този добър поп, на когото сигурността в лекуването е припозната, да е що-годе медиум. Единствения съвет, когото Кнайп е дал на светия отец — Баща, според Verité, е бил да употребява понякога разтривания с дървено масло [зехтин] и да пие смес от мед и вино, което е, види се, превъзходно за старците. По едно чудно съвпадение, в същия ден, когато той е давал този съвет на папата, последния чел в една стара хроника, че император Агрипа, след като прекарал стотните си години, обявявал на тези, които са го питали за дългожизнеността му, че той всякога употребявал, като подкрепителни, разтривания с дървено масло и питиета със смес от мед. Година II | Сливен, 15 октомври 1894 г. | Кн. VI и VII Стаи за мъртви. — В гробищата на Париж ще съградят стаи за мъртви, дето семействата ще могат да поставят временно ковчезите на своите мъртви, до съвършеното им заравяне. Това се прави с цел да се избегнат злощастните случаи с живи закопани. По повод на това един вестник напомня някои исторически примери за живи закопани. Отец Прево, автора на прочутия роман „Манон Леско“, пада от апоплектичен удар в Шантилската гора. Правосъдието заповядва да се аутопсира. На първото забиване на скалпела (хирургическо ножче) той изпуща един вик, който показа, че отчето е още от този свят. Но той издъхна скоро окончателно, подир следствията на тази „грешка“. Готие, съветник и лекар на Луи XVI, разказва по кой начин е бил заровен жив Лалеман, лекаря на княгиня Краон. Амло де ла Усей, в своите спомени, цитира случая с кардинал д'Еспиноза. Неговият случай прилича на Превовия, но го надминава по ужас: „Той не беше умрял, когато го туриха между ръцете на хирурзите, за да го балсамират. Той дойде в себе си, когато го разрязваха, и отблъсна ръката на хирурга, или по-добре на убиеца, който го разрязваше; но това не попречи да се довърши операцията“... И в България колко ужасни случаи има, които се разправят само устно и карат да настръхват космите на човека! Нашите гробища са занемарени в всяко отношение. Трябва вече да се обърне сериозно внимание и върху тях, като се върви по стъпките на цивилизованите държави. Предварителни стаи за мъртви, сгради за мъртвогорение [крематориум], ред и пазене на гробищата — всичко това са първостепенни въпроси, които се отнасят лично до всеки един от нас и чакат реализирането си. Дванадесет години как спи. — Маргерита Буенвал, през май 1882 година, когато била двадесет и една годишна хубава мома, родила едно детенце, което умряло на сутринта. В селото зачвали [започнали] да говорят разни неща за тази смърт, макар да била естествена, и правосъдието се усъмнило. Тя се преместила в селото Тенел. Като видяла жандармите и съдиите да идват, тя, и тъй вече разтревожена от смъртта на любимото си дете, била обвзета от един силен нервен припадък и паднала в каталепсия. От него ден досега тя продължава да спи и прилича на скелет. Само веднъж, казват, издала едни странни викове, когато я уболи дълбоко с игла, но без да се събуди. Ни електричеството, ни никое лекарство не сполучило да я разбуди. Хранят я четири пъти през деня и един път през нощта с пептони и мляко. Докторите са искали да я отведат в Париж, но майката, която пази тялото на дъщеря си, чака я да се събуди. Един американец предложил да изложи тази спяща, като извънреден сюжет, на изложението в Чикаго; майката най-първо приела богатите предложения на американеца, но после му отказала. Година II Сливен, 15 февруари 1895 г. Книжка XI. Жив закопан. — От Дъглас ни пристигна съобщението за едно трагическо произшествие, което потвърждава още веднъж ужасните опасности на бързите закопавания. В гробищата на Дъглас работници присъствали при заравянето на един от техните. Ковчегът бил спуснат в земята, когато внезапно присъстващите чули един шум, който идвал от вътрешността на ковчега. Като минал първият момент на уплашване, гробарите извадили ковчега и го отворили. Човекът бил умрял, но той бил заровен още жив, понеже го намерили обърнат с лицето надолу. Страшно свитите му черти, разкъсаните му ръце показвали адската борба, която тоя злочестник изпитал между четирите дъски, които го стягали. Бедният човек бил заровен през един летаргически сън, който представял (показвал) всичките признаци на смъртта. Година II, Сливен, 15 март 1895 г. Книжка XII Един интересен болен се намира по настоящем в една болница в Лион. Той е един млад, двадесет и две годишен работник — ботушар (обущар) от Вар (департамент във Франция). Влязъл в болницата от паралич на половината си тяло, неговото положение се подобри, когато ненадейно той влезе в едно сомнамбулическо (хипнотично/трансово) състояние, от което бе невъзможно да се разбуди. Можеха, обаче, да го накарат да говори и да се съобщава. Сега, след осемнадесет дни, болният става, яде, ходи, извършва, с една дума, всичките физически функции. Макар и да бъде със завързани очи, той може да вижда през предметите. Един пример: един посетител му предложи да изиграят една игра на карти. Болният прие. Захванаха да играят и, без да се измами, болният означаваше една по една всички карти на талона, стойността им, цвета им, положението им и дори техните материални недостатъци. Още повече, този човек, който едвам знаеше да чете и да пише, съчини по заповед на д-р Лепин едно стихотворение. Лекарите следят с голямо внимание този интересен болен. Един млад момък около 18-годишен, на име Монто, който живее в селото Буласие, на остров Олерон, тури от известно време цялата страна в революция (предизвика сензация). Той лекува, казват, всичките болести чрез ръкополагане (полагане на ръце). Репутацията му ненадейно се разпространи не само в острова, но също и в държавата. Повече от сто души дохождат всеки ден да чакат ред на вратата му, и всичките се връщат ако не излекувани, то поне успокоени. Болните идват от всичките страни, то е едно истинско поклонение. Монто не иска никаква плата, той приема това, което те желаят да му дадат. Едно просто шише с вино е наравно прието, както и два франка. Уверяват, че знаменитият лечител притежавал способността да отгатва мислите. Любопитни са отивали при него, за да го лъжат, но той ги отгатвал и им казвал, че те не са болни. В страната напоследък нямат други разговори, освен за него и неговите изцерителни лечения. Монто не е друго, освен син на земеделец и е получил едно първоначално образование.

Серумтерапията Под горното заглавие днес излиза на сцената една лечителна метода, която е изменено приложение на Пастьоровата метода (метода на Луи Пастьор). Пастьор изнамери церението (лечението) на беса (бяс) и други прихватливи (заразни) болести, както и предпазването от тях чрез изкуствено заразяване. Той напръскваше (инжектираше) бацилната отрова в зайци и взимаше техните гръбначни мозъци, от които присаждаше на болните от бяс. Сегашното изменение се състои в това, че за присаждане се взима водната част на кръвта от изкуствено заразено животно, която се нарича серум-суроватка. Суроватката на такова животно е една отслабена бацилна отрова, или, според определението на някои доктори, бацилна противоотрова, която, вкарана в болен човек, изцерява го от същата болест, каквато бацилната отрова поражда, а, вкарана в здрав, го прави невъзприемчив (имунен). Тази метода се приложи най-успешно в церението на дифтерита (лошото гърло) от д-р Беринг (Емил фон Беринг) в Берлин и д-р Ру (Емил Ру) в Париж. Нашите списания и вестници достатъчно писаха за успехите, които се достигнаха в това чрез серотерапията, както и за надеждите, които се възлагат за в бъдеще на нея, за да няма нужда да се простираме твърде по същото. Смъртността на децата, болни от дифтерит, е спаднала от 60% до 24%, и, ако се вземат предвид усложненията и късните помощи, даже до 7–8%! Това е едно подобрение много утешително и пълно с надеждни обещания. Учените и докторите се надяват, че в скоро време ще може да се получат горе-долу подобни резултати, ако и не по-блестящи, в лечението и на другите заразителни болести, като охтиката (туберкулозата), сифилиса, холерата и пр. и пр., които опустошават тъй много човечеството. Колко души, на колко различни места по земното кълбо, работят в тоя миг прегърбени в лабораториите си над серумтерапевтически опити за други болести! Човечеството напредва, то търси все по-сигурни и по-точни средства за охранение (опазване), за борба с неумолимата природа, и навярно ще излезе победител. Като оставим другите страни на въпроса, ний ще обърнеме сега вниманието на нашите читатели върху най-важната страна на серумтерапията. Как така същото нещо, което поражда една болест, то и да я цери? Не е ли странно, непрозорливо, противоречиво това? Не е ли противно на досегашните наши понятия? Ний по опит знайме (знаем), че едно нещо се унищожава със друго противоположно, а не със същото, и народната поговорка: „желязо желязо сече“, не се отнася освен за ограничени кръг случаи. А ето, че в церението на беса, шарката, тетануса, дифтерита се прибягва към тая отрова, която, дадена в силна доза на здрав човек, ще породи същата болест. Не преди много прочутият Кох (Роберт Кох) искаше по същия начин да цери охтиката (туберкулозата) и сега с малко едно изменение, церението на охтиката гледат да изнамерят пак на същите основи, а именно чрез серумтерапията. Колкото и да е странна на пръв поглед тази метода, фактите и много други научни наблюдения показват, че тя се намира в истинския път на лечителните истини и че рано или късно тя ще бъде господстващ метод в медицината, като прегърне още някои усъвършенствания, които практиката е доказала за необходими. Нашите читатели са проумели горе-долу какво нещо е хомеопатията. Алопатията, или сегашната официална медицина, се придържа към принципа, че противното с противно се цери (лекува). Така например, когато човек има безсъние, то трябва да му се даде едно такова вещество, което да докарва сън, да кажем опиум. Какво излиза от това? Действително, получава се желания сън, но той не е истински сън. Той е едно упоително временно положение, след което настъпва едно по-силно безсъние, за което ще трябва да се даде нова, по-силна доза опиум. Туй детинско и изкуствено церение, вместо да докара коренно подобрение, поврежда организма и може да създаде в него една изкуствена болест, каквато е например морфоманията (морфиновата зависимост). То е все същото да церим скръбта си с вино! Развеселиш се минутно, но затуй пък, като изтрезнееш, по-скръбен ставаш и тичаш пак да се напиеш, доде си завъдиш някоя гибелна привичка. Хомеопатията учи съвършено противното. Тя казва: подобното с подобно се цери. Когато се опари човек, не трябва да вцепи (потопи) опареното в студена вода, както на пръв поглед се струва, а напротив, да го понагрее пак и полека-лека да го отдръпне; тогава никаква болка и пришка (мехур) не остава. Днес тия хора, които от малко усещат студ, ги церят със студена вода. Колко за оплакване са тези измежду тях, които, като им е студено, вместо да привикнат на студа, отиват да се трупат (обличат) с все по-дебели дрехи и да се изнежват в много затоплени стаи! Измръзнали меса се церят много сигурно с ледени обвивки. Пиян от вино човек изтрезнява на другия ден пак от вино. Много подобни наблюдения и случайното опитване на хинината, която му произведе треска, показаха на Ханеман, че сигурно изцеление може да се получи не с противни на болестта вещества, но с подобни. Всичките негови опити потвърдиха бляскаво това. Тези вещества, които могат да породят в здрав човек треска, бяс, сипаница, главоболие, нервно разстройство и пр., те същите, дадени на болен човек, ще го изцерят. От какво произлиза това? Ето от какво: всяко живо и организирано същество има в себе си една редотворна (въвеждаща ред) и охранителна сила, чрез която то се стреми да се държи в най-благоприятното за своя живот състояние. Както една държава полага всички усилия да държи в равновесие бюджета си, да работят хубаво учрежденията ѝ и, изобщо, да върви добре вътрешното ѝ движение, така и организмът чрез своята жизнена сила непрестанно действа да държи в най-благоприятна хармония различните си части и функции. Той, чрез тая сила, води непрестанна борба с окръжаващия го свят и с всички злотворни влияния, които искат да внесат безредие и разлагане в него. Здравето е именно равновесието и хармонията в организма, а болестта — разстройството, причинено от външните влияния. Щом е тъй, организмът носи в самия себе си могъщото средство, животворния двигател, който със своята непрестанна борба ще прогони разстройството и ще възцари равновесието: това е жизнената сила. Няма освен да ѝ помогнем в даден случай, не като внесем нови елементи за разстройство, както прави алопатията със своята повърхностна метода, но като раздразним, предизвикаме, усилим въздействието (реагирането) на жизнената сила в подобна смисъл, в каквато действа болестта. Как може да стане туй? Ако можем изкуствено да внесем в организма същото или подобно разстройство, каквото болестта е внесла естествено, то чрез това ние възбуждаме изкуствено жизнената сила да противодейства на разстройството и по тоя начин тя сполучва да възстанови равновесието. Този начин на лекуване е колкото прост, естествен и сигурен, толкова и благотворен, защото той привиква организма към правилно и силно реагиране (противодействие). Той го калява в борбата му против злотворните влияния, като го упражнява чрез изкуствено възбуждане. Когато другият, алопатическият начин, отслабва организма, защото, вместо да го остави сам да се бори и да излезе победител, като възбужда неговата енергия, той, напротив, му се притича на помощ мимо него (без негово участие), тъй да се каже, като с това го привиква на отпуснатост, мекушавост (изнеженост) и слабо реагиране. Днес истинските учени и в хигиената, и във физиологията, и в медицината, и в педагогиката, и в психологията са дошли до убеждение, че искаме ли да надвием едно злотворно влияние, ние не трябва да бягаме страхливо в противното, а да се привикнем полека на него, или, с други думи, да настроим жизнената си сила към такова нормално въздействие към него, щото да не се разваля вътрешното ни равновесие. Такова привикване става чрез постепенно упражнение в такава смисъл. Искаме ли да се упражни нашето тяло, да понася с нормално реагиране известно злотворно влияние, няма освен да намерим такова вещество или такова прилагане, което да поражда в нас еднакви или подобни признаци. Колкото по-точно подобни са признаците, толкова по-сигурно и ползотворно е упражнението на въздействащата вътрешна сила, толкова по-сигурно и коренно се изцеряваме, ако сме болни, и предпазваме, ако сме здрави. Хомеопатията е приложила за церение и предпазване такива вещества, които, без да имат точно еднакви сходства с признаците на болестта, за която са назначени, имат само подобни признаци. Изопатията, или церението със самите болезнетворни материи, търси вече не само подобни, но и точно еднакви признаци между своите вещества и болестите. Д-р Конан (вероятно д-р Комптън Бърнет) нарече този метод омопатия (изопатия) за разлика от омеопатия (хомо — еднакво, хомео — подобно). Ние, в статията „Лекарствата“, казахме, че пикочта, която съдържа почти всички болестни материи на човешкия организъм, дадена в малка доза, възбужда жизнената му енергия и го изцерява. Какво е серумтерапията, ако не едно изменено прилагане на същата метода? Това, което хомеопатите от началото на този век проповядват, излиза сега пред учените по други начини и те, щат — не щат, трябва да го признаят. Те и сега се мъчат да дават особени странни обяснения за лечителната сила на серума, като му приписват едно противоотровно свойство и като избягват обяснението, което хомеопатите са формулирали, но това няма да спре истината да си пробие път. Че хомеопатичната теория е истинското и научно обяснение на това, показва и фактът, че кръвта на естествено невъзприемчиви (имунни) хора към холера във време на епидемия има същото охранително действие върху други организми. Тук му е мястото да обърнем вниманието и върху друга една истина, която още не може да се съзнае от представителите на официалната медицина. Ежедневните, ежечасните хомеопатични опити доказват, че лечителните вещества, дадени в безкрайно малка доза, която смайва човешкия ум, церят с много по-сигурна и благотворна сила, отколкото дадени в голяма доза. А за различните органически болезнетворни материи, каквито са серумът, пикочта и пр., трябва да отиваме до много високо разложение (разреждане), ако искаме да не породим засилване на болестта, вместо отслабване. Много учени мислят, че това е само човешка фантазия и, без да опитат, продължават да работят с големи дози. Ако Кох не сполучи със своята лимфа (туберкулин), то е именно защото не я намали до една безвредна доза. Само за бяса се сполучи с голяма доза, и то защото бясът е остра болест. Какво виждаме сега в серумтерапията? Вместо бацилната отрова да се присажда направо в болния, присаждат я на някое силно животно, на което вземат след това серума и с тоя вече лекуват. Какво показва това? Че се образува някое противоотровно вещество в серума ли? Не, а просто че дозата на отровата се намалява. Ние вярваме, че ако тоя серум се напръска (инжектира) на друго животно и серумът на това друго се напръска на трето и пр., то серумът на десетото или петнадесетото животно ще бъде много по-силен и сигурен цяр, защото с това действие постепенно се намалява вредителната материалност на бацилната отрова и се увеличава нейната динамическа сила. Без съзнаването на тая истина, церът на охтиката (туберкулозата) и на много други болести за официалните медици ще остане непознат още дълги години. В.