Ани

УВОДНИ ДУМИ Сѫщинския смисълъ на думата „паневритмия“ Учительтъ отъ духовно-окултно гледище е изяснилъ съ следното изчерпателно и пълно съ соченъ смисълъ изречение: Паневритмията е разумна обмѣна съ силитѣ на живата природа. Ако се взрѣмъ по настойчиво въ дълбокия смисълъ на човѣшкия и космиченъ животъ, ще откриемъ, че всѣка проява въ микрокосмичното битие е отражение или резонансъ на единъ обиленъ животъ, който блика въ макрокосмоса. Пробудениятъ отъ съня на своето биологично битие човѣкъ винаги се стреми да даде изразъ на тоя висшъ животъ на Духа както чрезъ изразнитѣ срѣдства на музиката, живописьта, архитектурата и пр., тъй и съ хореографското изкуство. Движенията, които правимъ въ всѣкидневния си животъ, сѫ изразъ на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателностьта на единъ изследвачъ, бихме могли да ги класифицираме въ дѣлове, съобразно съ идеитѣ и настроенията, които тѣ изразяватъ. Ако човѣкъ си постави задачата да отгледа и отхрани въ себе си възвишени мисли и чувства, ако въ желанието си да върви по извитъцитѣ на своя духовенъ възходъ, той се стреми да направи живота си по-пълно съзнателенъ, тогава би трѣбвало и движенията, които върши, да бѫдатъ съзнателенъ изразъ на известни идеи. Всѣко упражнение отъ голѣмото хореографско изкуство е изразъ на нѣкаква мисъль. Трѣбвало би това изкуство да е така съвършено, че наблюдательтъ да долавя въ движенията тая мисъль или идея, които изразяватъ. Преповторението на дадена пластична фигура трѣбва по този пѫть да ни доведе до идеята, до мисъльта, до вѫтрешното изживяване. Следователно, играта е срѣдство за изразъ на духовното; ритмиката на тѣлесната игра ни води до ритмиката на нашия духовенъ животъ. Всичкитѣ 28 игри на паневритмията — извлечени изъ живата природа — сѫ изразъ на съответни възходящи състояния на човѣка. Тѣ сѫ спокойни, лишени отъ стихийностьта на опиянението, прости, съ великата простота на мировитѣ закони, и чисти отъ външнитѣ ефекти, които убиватъ волята за съсрѣдоточаване. Играятъ се на ранина въ часоветѣ на събуждащия се животъ, когато изъ свѣтовното сърдце съ пълни шъпи се дарява великия даръ на една обичь. Колелото на паневритмията е едно малко преповторение на огромното свѣтовно колело, по което протичатъ силитѣ на макрокосмичния животъ. То крие въ своята идея идеята за божественото пробуждане на живота, крие четиритѣ годишни времена, радостьта на даването и всички ония състояния, презъ които минава човѣкъ въ своя животъ. Съ играта въ тия ранни часове всѣки може да дойде въ резонансъ съ протичащитѣ благодатни сили на живата природа. Чрезъ тия игри, които упражняватъ толкова повече своето въздействие, колкото по-съсрѣдоточено и съзнателно се изпълняватъ, се съдействува за прокълването и израстването на вложенитѣ скѫпи дарове въ душата на всѣки човѣкъ.

Паневритмия 1941 ПАНЕВРИТМИЯТА Е НАУКА ЗА ПРИЕМАНЕ РАЗУМНИТѢ ДВИЖЕНИЯ НА ПРИРОДАТА. ПРИ ПАНЕВРИТМИЯТА ЧОВѢКЪ ПОСРѢЩА И ВЪЗПРИЕМА БОЖЕСТВЕНОТО И МОЩНОТО, КОЕТО ГРАДИ ВСЕЛЕНАТА, И ОТИВА ДА РАБОТИ ЗА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ НА ЖИВОТА. Съдържание: Уводни думи Учителятъ: Основи на паневритмията Първиятъ день на пролѣтьта: 1. Пробуждане 2. Примирение 3. Даване 4. Възлизане 5. Дигане 6. Отваряне 7. Освобождение 8. Плѣскане 9. Чистене 10. Летене 11. Евера 12. Скачане 13. Тъкане 14. Мислѝ 15. Аумъ 16. Изгрѣва слънцето 17. Квадратъ 18. Красота 19. Подвижность 20. Побеждаване 21. Радостьта на земята 22. Запознаване 23. Хубавъ день 24. Колко сме доволни! 25. Стѫпка по стѫпка 26. На ранина 27. Дишане 28. Промисъль Пентаграмъ

OПИCAHИE Участвуващитѣ се нареждатъ по двойки въ 12 лѫча, насочени къмъ общъ центъръ. Въ всѣки радиусъ има 6 двойки. Разстоянието между двамата въ двойката е около единъ метъръ; разстоянието между двойкитѣ — сѫщо. Около лѫчитѣ има крѫгъ, съставенъ сѫщо отъ двойки. Разстоянието между лѫчитѣ и външния крѫгъ е нѣколко метра (вижъ отвѫдната скица). Участвуващитѣ въ лѫчитѣ сѫ обърнати съ лице къмъ центъра, а тия въ външния крѫгъ — съ лѣвото рамо къмъ центъра. Напредването на лѫчитѣ е движение къмъ центъра, а връщането имъ е въ обратна посока. А напредването и връщането въ външния крѫгъ става по линията на самата окрѫжность. Движението винаги започва съ дѣсния кракъ. Въ лѫчитѣ лицата се нареждатъ по ръстъ: по-низкитѣ въ преднитѣ редове, а по-високитѣ въ заднитѣ. Ако участвуващитѣ сѫ малко на брой, то въ лѫчитѣ могатъ да влизатъ по-малко двойки; въ такъвъ случай и въ външния крѫгъ може да има по една двойка срѣщу всѣки лѫчъ. Заб. Когато упражненията се правятъ при участието на музикални инструменти, пѣнието почва отъ музикалния мотивъ № 7, а при липса на инструментъ то почва отъ началото. I. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ успоредни, съ изправени пръсти, се поставятъ въ страни отъ дѣсно, малко надолу. Дѣсниятъ кракъ назадъ. I. Фигура. Напредване. Музика: Музикаленъ мотивъ № 1 се изсвирва единъ пѫть. 1. Дѣсниятъ кракъ напредъ. Рѫцетѣ грациозно се изнасятъ успоредно, съ наклонъ нагоре 45 градуса, малко въ лѣво, съ леко плѣскане. Въ момента на плѣскането дѣсниятъ кракъ стѫпва напредъ, а лѣвиятъ се вдига на мѣсто (първитѣ два такта). 2. Рѫцетѣ описватъ дѫга все успоредни и отиватъ отъ лѣва страна съ наклонъ надолу 45 градуса. Въ момента, когато тѣ сѫ въ крайното положение, лѣвиятъ кракъ стѫпва на мѣстото си. Цѣлото тѣло се полюлѣва леко малко назадъ. Дѣсниятъ кракъ се вдига и се прегъва при колѣното, като пръститѣ сѫ наклонени къмъ земята (трети тактъ). 3. Дѣсниятъ кракъ стѫпва. Рѫцетѣ се изнасятъ напредъ. При движението си напредъ, въ момента, когато рѫцетѣ минаватъ предъ гърдитѣ, лѣвиятъ кракъ прави крачка напредъ и стѫпва; дѣсниятъ се вдига на мѣсто. Презъ това време рѫцетѣ отиватъ напредъ, малко въ дѣсно, съ наклонъ нагоре 45 градуса, успоредни, съ длани надолу, безъ плѣскане (четвърти и пети тактъ). 4. Рѫцетѣ описватъ дѫга и успоредни отиватъ отъ дѣсна страна на тѣлото, както въ изходното положение (6-ти тактъ). Следъ това се повтаря сѫщото движение до края на музикалния мотивъ. Презъ време на цѣлия музикаленъ мотивъ рѫцетѣ отиватъ три пѫти въ лѣво съ плѣскане и два пѫти въ дѣсно безъ плѣскане. При последния тактъ на мотива дѣсниятъ кракъ остава напредъ. II. Фигура. Връщане. Музика: Музикаленъ мотивъ № 1 се изсвирва единъ пѫть. 1. Рѫцетѣ слизатъ леко на кръста. Това положение на рѫцетѣ се запазва до края на музикалния мотивъ. Дѣсниятъ кракъ прави полукрѫгъ и застава задъ лѣвия. 2. Следъ това лѣвиятъ кракъ прави полукрѫгъ и застава задъ дѣсния и пр. — това продължава до края на музикалния мотивъ № 1. При всѣка стѫпка се прави леко подскачане (пружиниране). Всѣки полукрѫгъ се извършва за единъ тактъ на музикалния мотивъ. Правятъ се всичко 15 дѫгообразни стѫпки назадъ (полукрѫгове). II ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ продължаватъ да сѫ на кръста. Тежестьта на тѣлото е на лѣвия кракъ. I. Фигура. Напредване. Музика: Музикаленъ мотивъ № 2 се изсвирва веднъжъ (всичко 33 такта). 1. Дѣсниятъ кракъ, който въ края на предходната фигура остава назадъ, отива въ полукрѫгъ предъ лѣвия кракъ, малко въ лѣво отъ него, докосва съ пръсти земята, връща се въ полукрѫгъ задъ лѣвия, и въ това време тежестьта на тѣлото е все на лѣвия кракъ. Туй движение на дѣсния кракъ се повтаря два пѫти (това обхваща първитѣ четири такта на музикалния мотивъ). 2. Дѣсниятъ кракъ прави крачка напредъ и стѫпва; въ сѫщото време лѣвиятъ кракъ се вдига отъ земята (пети тактъ). Сѫщитѣ движения се повтарятъ съ лѣвия кракъ сѫщо за 5 такта и т. н. — до края на музикалния мотивъ. Това движение се повтаря четири пѫти съ дѣсния кракъ и три пѫти съ лѣвия. Последното — четвърто — движение съ дѣсния кракъ е непълно и става така : Той прави единъ полукрѫгъ напредъ, единъ назадъ, единъ напредъ и следъ това вече непосрѣдствено почва връщането. II. Фигура. Връщане. Музика: Музикалниятъ мотивъ № 3 се изсвирва единъ пѫть (20 такта). Връщането става тъй, както е описано при втората фигура на първото движение. Правятъ се всичко 20 стѫпки назадъ. При последния тактъ лѣвиятъ кракъ остава назадъ. III. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ си оставатъ на кръста. I. Фигура. Напредване Музика: Изсвирва се музикалниятъ мотивъ № 4 съ пълнитѣ репетиции всичко два пѫти. 1. Тежестьта на тѣлото е на лѣвия кракъ. Дѣсниятъ кракъ съ леко прегънато колѣно се изнася напредъ при, слабо ритмично пружиниране на лѣвия кракъ. Презъ това време дѣсниятъ кракъ два пѫти съ пръсти докосва земята, като при третия пѫть стѫпва малко по-напредъ и поема тежестьта на тѣлото (първитѣ 3 такта). 2. Следъ това лѣвиятъ кракъ прави сѫщитѣ движения пакъ за 3 такта. Това се повтаря 6 пѫти съ дѣсния кракъ и 6 пѫти съ лѣвия. При последния тактъ дѣсниятъ кракъ остава назадъ, но той прави бързо полукрѫгъ напредъ и съ това се приготвя за връщане. II. Фигура. Връщане Музика: Музикаленъ мотивъ № 5 се изсвирва веднъжъ. Връщането става тъй, както е описано при втора фигура на първото движение. Правятъ се всичко 13 стѫпки назадъ. Следъ това дѣсниятъ кракъ се прибира при лѣвия, и така лицето се подготвя за следната фигура. IV. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Краката прибрани. I. Фигура. Единично въртение Музика: Първата часть на музикалния мотивъ № 6. Лѣвиятъ партньоръ на всѣка двойка съ почване на музиката съ 10 отмѣрени люлѣещи се стѫпки описва крѫгъ около дѣсния. Крачкитѣ сѫ плавни, съ леко прегънато колѣно. Стѫпва се леко на пръсти съ едва забележимо люлѣене на тѣлото. Крѫгътъ се описва по такъвъ начинъ, че лѣвиятъ партньоръ се обръща въ дѣсно, минава отъ предната страна на другия, после завива задъ него и следъ това застава на първоначалното си мѣсто. Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4 удара о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята. После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4 удара, като при четвъртия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. V. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Единично въртение. Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6. Дѣсниятъ партньоръ на всѣка двойка прави сѫщото движение около лѣвия (както е описано въ първата фигура на предходното движение). Той започва да описва крѫгъ около лѣвия, като минава предъ него, завива задъ него и следъ това застава на първоначалното си мѣсто. Всичко това се извършва въ 10 стѫпки. При своето въртение той стѫпва леко на пръсти, при едва забележимо люлѣене на тѣлото. Презъ това време лѣвиятъ партньоръ прави сѫщитѣ движения, които сѫ описани за дѣсния при първата фигура на предходното движение. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто. Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички правятъ сѫщитѣ ритмични удари, както при фигура втора на IV. движение. VI. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Двойно въртение Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6. Въ десеть музикални такта, съ 10 стѫпки, лѣвиятъ и дѣсниятъ партньори на всѣка двойка описватъ плавно крѫгове. Всѣки описва крѫгъ по начина, по който се е движилъ при единичното въртение, като се има предвидъ следното: Когато двамата минаватъ отпредъ, дѣсниятъ партньоръ описва външния полукрѫгъ, а после, когато минаватъ отзадъ, лѣвиятъ описва външния полукрѫгъ. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички правятъ сѫщитѣ ритмични удари, както при фигура втора на IV. движение. Забележка. Следъ изкарване на движения IV, V и VI, сѫщитѣ се повтарятъ още веднъжъ. VII. ДВИЖЕНИЕ Музика: Музикаленъ мотивъ № 7. Участвуващитѣ въ всѣка двойка се приближаватъ единъ къмъ другъ, хващатъ се за рѫцетѣ, като вѫтрешнитѣ имъ рѫце се издигатъ високо надъ главата, а външнитѣ имъ рѫце сѫ хванати низко долу, тъй че хванатитѣ рѫце образуватъ красивъ вѣнецъ. При такова положение всички пѣятъ музикалния мотивъ № 7. VIII ДВИЖЕНИЕ Музика: Изсвирва се музикалниятъ мотивъ № 8. Съ почването на мотива, който се състои отъ 20 такта, въ началото на всѣки тактъ рѫцетѣ леко плѣскатъ малко по-високо предъ гърдитѣ, като дѣсната рѫка е по-активна отъ лѣвата. Следъ плѣскането тѣ се разтварятъ леко и се повдигатъ още малко нагоре. Въ това движение на рѫцетѣ се крие принципътъ на освобождението. Въ сѫщото време всички изпѣватъ музикалния мотивъ № 8: „Рай, рай, рай“ и пр. IX ДВИЖЕНИЕ I. Фигура. Музика: Първата часть на музикалния мотивъ № 9. Изпѣватъ се два пѫти думитѣ: „Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две.“ 1. Дветѣ рѫце сѫ поставени една върху друга съ длани обърнати надолу, при което дѣсната е отгоре. Презъ това време се изпѣва думата: „Кажи.“ 2. После, при изпѣване на думата „ми“ рѫцетѣ се разтварятъ дѫгообразно подобно на цъвналъ цвѣтъ, като всѣка отъ тѣхъ описва полудѫга малко повече отъ 90 градуса. Това движение изразява разцъвтяване. Сѫщитѣ движения се повтарятъ до края на музикалния мотивъ, при което става смѣна на рѫцетѣ: най-първо дѣсната се поставя отгоре, после лѣвата, пакъ дѣсната и т. н. При всѣка нечетна дума на горния текстъ рѫцетѣ сѫ една надъ друга, а при всѣка четна дума тѣ се разтварятъ. Само при последната дума „две“ се правятъ и дветѣ движения едно следъ друго. II. Фигура. Музика: Втората часть на музикалния мотивъ № 9. Всички пѣятъ думитѣ: „Твойтѣ думи две, сладки думи две“ (2 пѫти). Дветѣ рѫце се поставятъ по описания по-горе начинъ една надъ друга, съ длани обърнати надолу, при което дѣсната е отгоре. При това положение на рѫцетѣ се изпѣватъ думитѣ: „Твойтѣ думи две.“ При разтваряне на рѫцетѣ се пѣятъ думитѣ: „сладки думи две.“ Всичко това се повтаря два пѫти. При повторението лѣвата рѫка е надъ дѣсната. X. ДВИЖЕНИЕ Музика: Изпълнява се музикалниятъ мотивъ № 10. Всички изпѣватъ думитѣ: „Туй е рай“ (3 пѫти) и единъ пѫть думитѣ: „Туй е рай, рай“. Презъ това време рѫцетѣ сѫ поставени хоризонтално отстрани на височина на рамената и правятъ 5 вълнообразни движения, подобно на летение. Пѣсеньта и петтѣ движения се повтарятъ още веднъжъ. Забележка: Описанието на тия упражнения не е достатъчно, за да се даде пълна идея за движенията при тѣхъ, тъй като тѣ сѫ по естество непрекѫснати и плавни. Ето защо, желателно е, оня, който ще прави упражненията, преди всичко да ги види и направи, следъ което настоящиятъ текстъ ще му служи за припомняне.

ПРИНЦИПИ Когато първитѣ пролѣтни цвѣтя разтворятъ своитѣ вѣнчета и пѣснитѣ на първитѣ прелетни птички ни донесатъ поздравъ отъ топлия югъ, каква радость трепва въ всички сърдца! Тѣзи ранни предвестници ни говорятъ, че е близка чудната пролѣть, великиятъ праздникъ въ живота! Тогава той се окичва съ всичкия си блѣсъкъ и великолепие, щедро разкрива богатствата, които крие въ своитѣ недра. Но човѣчеството не минава ли презъ сѫщия процесъ ? Има съответствие въ разнитѣ области на живота. Много признаци ни говорятъ, че иде космична пролѣть. Една нова вълна залива днесъ свѣта. Въ душата се засилва копнежътъ и усѣтътъ за единъ новъ свѣтъ. Въпрѣки трѣсъка на днешнитѣ събития, буднитѣ души съ радостно предчувствие долавятъ първитѣ лѫчи на новото, което иде. Настоящитѣ упражнения, наречени не напраздно „Слънчеви лѫчи“, сѫ именно като предвестници на новия день, който съ тихи стѫпки пристѫпва къмъ насъ; тѣ ни говорятъ съ свой езикъ за красотата му. И може ли съ една дума да се характеризира великото, което днесъ се ражда въ душитѣ? Любовьта е новото, което днесъ иде въ свѣта! Отъ нѣколко вѣка преди Христа нейната нѣжна свѣтлина е почнала да озарява душитѣ. Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря въ душитѣ въ яръкъ пламъкъ, който ще освѣти свѣта. Вълната на любовьта работи вече на земята. И тя е непобедима. Едничката сила въ свѣта, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се съ всички мѫчнотии, едничката всепобедна сила е тя. Днесъ настѫпва оная фаза въ историята на човѣчеството, когато по законитѣ на развитието тя се разцъвтява въ човѣшката душа. Човѣшкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота— прозрение за великата идея, че всичко е Любовь! Тя е създала всички нѣща. Ние сме потопени въ нея. Тя иде отъ звездитѣ, отъ всѣки слънчевъ лѫчъ, отъ всѣки плодъ. И ние доброволно трѣбва да приемемъ любовьта отвънъ и отвѫтре. Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. Новото разбиране, което днесъ се ражда въ душитѣ, е: Всѣко нѣщо, което се прави безъ любовь, е престѫпление ; то не дава никакъвъ плодъ. Тя е като скѫпоцененъ камъкъ, който дълги години е стоялъ заровенъ въ земнитѣ недра подъ голѣмо напрежение и налѣгане, издържалъ ги е и е излѣзълъ вече на свобода и просторъ, за да поеме рѫководството. Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования. Любовьта ще научи човѣка на нѣщо велико. До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта. Именно тая велика идея за раждането на новъ, красивъ свѣтъ на земята лежи като основна идея въ тия упражнения. Музиката, движението и говорътъ имъ сѫ проникнати отъ нея. Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ изразъ, своя отгласъ въ тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава презъ тѣхъ отъ началото до края. *** Движението е изразъ на живота. Водата до като се движи, запазва своята свежесть и свършва работа. Ако стои на едно мѣсто, никаква работа не може да върши. Всичко въ природата се движи; напримѣръ, имаме движение на небеснитѣ тѣла, на облацитѣ, свѣткавицитѣ, духането на вѣтъра, люлѣенето на дърветата, течението на рѣкитѣ. И само тия движения сѫ ценни, които сѫ взети изъ природата. Движенията, които не сѫ взети отъ нея, не сѫ хармонични ; тѣ вредятъ на човѣка. Напримѣръ, нѣкой пѫть човѣкъ прави неестествени движения или взема неестествена поза. Чрезъ тѣзи движения той влиза въ едно низходещо течение. Хората страдатъ отъ неестествени движения. Красивитѣ, естественитѣ движения осмислятъ живота, вливатъ нови сили въ него; тѣ ползуватъ човѣка, освобождаватъ го отъ ограничения. Всѣки видъ движение е свързано съ известни сили въ природата и човѣка и ги събужда къмъ дейность, активность. Всички движения сѫ говоръ, особенъ езикъ. Има линии на движение за всѣка добродетель, за всѣко психично състояние. Напримѣръ, какъ може да се изрази въ движение, че единъ отива къмъ нѣкого съ добро намѣрение? Има специални линии за милосърдие и пр. Всѣка идея, всички страдания и радости иматъ особени линии на движение. Движенията въ настоящитѣ упражнения „Слънчеви лѫчи“ сѫ взети изъ самата природа. Тѣ съдържатъ въ себе си въ чистъ първиченъ видъ слънчевия ритъмъ. Той е вложенъ въ музиката и движенията имъ. Тия упражнения сѫ взети отъ светилището на посветенитѣ, свалени сѫ отъ висшитѣ области на природата. *** Движенията при тия упражнения не трѣбва да бѫдатъ рѣзки; тѣ трѣбва да иматъ известна мекота, красиви линии, грациозность; при ходене да се стѫпва по възможность по-рано на пръсти и после на петата. Ако се стѫпва по-рано на петата, предизвиква се сътресение въ гръбначния мозъкъ, и при това тогава стѫпкитѣ сѫ по-груби, механични, нервни. Стѫпването по-рано на пръсти подтиква мисъльта къмъ активность; то има връзка съ по-финнитѣ сили на душата. При правене на тия упражнения цѣлото тѣло трѣбва да вземе участие при всѣко движение. Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта. Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание. Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр. При пѣнието презъ време на тия упражнения енергията трѣбва да слѣзе отъ главния мозъкъ въ слънчевия възелъ и отъ тамъ да отиде въ ларинкса, а това ще каже следното: при пѣние енергията трѣбва да мине презъ сферитѣ на Любовьта и така оживотворена, придобила магична мощь да претворява, да пресъздава, да мине презъ ларинкса. Съ други думи, при изпълнение на тия упражнения човѣкъ трѣбва да пребивава съ съзнанието си въ възвишения свѣтъ на Любовьта. *** Едни участвуващи се нареждатъ въ 12 лѫча, насочени къмъ центъра, а други образуватъ външния крѫгъ около първитѣ. Изпърво лѫчитѣ се движатъ по радиуситѣ, а външнитѣ — по окрѫжностьта. После почва въртение на лѣвия около дѣсния и обратно, и двойно въртение. Следъ това членоветѣ на всѣка двойка се залавятъ за рѫце и пѣятъ думитѣ: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила“ и т. н. После идатъ плѣскане, движение, подобно на разцъвтяване и летение. Ще кажемъ по нѣколко думи за всѣки единъ отъ тия моменти. Дванадесеттѣ лѫча представятъ дванадесеть врати, презъ които влиза животътъ въ насъ. Това сѫ дванадесеттѣ врати на живота. Тѣ по другъ начинъ сѫ изразени въ тъй нареченитѣ 12 зодии. И въ Откровението (21, 12) се говори за дванадесеттѣ врати. Има две течения въ природата: едно течение на енергии отъ Божествения Изворъ на живота навънъ и друго течение, което връща енергиитѣ отново къмъ центъра. Първото е изразено съ приближаването на дванадесеттѣ лѫча къмъ центъра. Тѣ отиватъ, за да взематъ божественитѣ сили и следъ това се връщатъ, за да ги влѣятъ въ външния крѫгъ, който се привежда въ движение. Външниятъ крѫгъ представя колелото на живота. Той е привежданъ въ движение чрезъ силитѣ, които се получаватъ чрезъ дванадесеттѣ лѫча отъ Божествения центъръ, отъ Великото Разумно Начало въ свѣта. Този процесъ има своето отражение, своитѣ аналогии въ всички полета на живота. Напримѣръ, въ човѣшкото тѣло има две течения: артериално и венозно. Първото отива отъ центъра къмъ периферията съ чиста кръвь, а второто — отъ периферията къмъ центъра съ венозна, за да се пречисти и отново влѣзе въ крѫговрата на живота. Този космиченъ процесъ има своето отражение, напримѣръ, и въ слънчевата система. Земята се върти около слънцето. Земната орбита въ случая представлява външния крѫгъ. Движението по 12-тѣ лѫча означава въ случая електромагнитнитѣ течения отъ слънцето къмъ земята и обратно. Първото течение — отъ слънцето къмъ земята — можемъ да наречемъ артериално. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можемъ да наречемъ венозно. То носи електромагнитни енергии, които сѫ изгубили на земята своя първиченъ ритъмъ; тѣ минаватъ презъ земния центъръ и отново се връщатъ на слънцето, за да добиятъ първоначалния ритъмъ. И тъй, въ движението на дванадесеттѣ лѫча къмъ центъра и обратно е изразенъ общиятъ космиченъ процесъ, който става въ малкото и голѣмото, въ единичното и колективното, въ частитѣ и въ цѣлото. Той става въ всѣки организъмъ, въ колективното човѣчество, въ слънчевата система и въ цѣлата природа. Този процесъ подържа колелото на живота. Това е великиятъ ритъмъ на живота. Плѣскането съ дѣсната рѫка върху лѣвата при първото напредване къмъ центъра означава предаване на положителната енергия на дѣсната рѫка на отрицателната лѣва рѫка. Така дветѣ рѫце се хармонизиратъ, и въ това състояние можемъ да направимъ крачка напредъ. Това именно е изразено съ движенията на рѫцетѣ въ лѣво безъ плѣскане — нѣщо като полетяване напредъ. Значи, докато не уравновесимъ енергиитѣ си, не можемъ да полетимъ, да отидемъ напредъ. Връщането става съ движение на нозетѣ въ полукрѫгови, изпъкнали линии. Значи това, което е взето отъ центъра, сега се предава на външния крѫгъ. Линиитѣ на нозетѣ при второто напредване къмъ центъра изразяватъ магнетичнитѣ сили — силитѣ на сърдцето. Движенията при третото напредване къмъ центъра изразяватъ уравновесяване на електромагнитнитѣ сили — тѣ изразяватъ волята. *** Благодарение на този вѣченъ космиченъ процесъ човѣчеството върви напредъ: отъ неорганизиранъ животъ къмъ организиранъ. Въ следващитѣ фигури на „Слънчевитѣ лѫчи“ е представенъ именно този историченъ пѫть на човѣчеството къмъ просвѣтление. Въ движения № 4, 5 и 6 — именно въ въртението — е представена оная фаза въ историчния ходъ на човѣчеството, когато то е въ затворения крѫгъ на гѫстата материя и нѣма никакъвъ изходъ. Ако проследимъ развитието на човѣчеството отъ четвърта раса насамъ, ще видимъ, че човѣшкото съзнание постепенно потъва въ материята, изгубва духовнитѣ ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалностьта на висшитѣ области на духа е изгубено. Въ тая фаза човѣчеството работи предимно съ материалнитѣ сили и закони. Силитѣ на духа сѫ ограничени. Човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ. Това е изразено именно въ въртението. Въртението е единично и общо; значи човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ, както въ индивидуалния животъ, тъй и въ колективния. Но ето, идва моментътъ на освобождение отъ ограничението на затворения крѫгъ. Въртението престава. Членоветѣ на двойкитѣ се залавятъ за рѫце и пѣятъ пѣсеньта „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила.“ Този процесъ, презъ който минава човѣчеството, до известна степень е изразенъ и въ българската народна музика. Народната музика изобщо изразява пѫтя на народната душа. Пѫтьтъ, по който върви българската народна душа, е изразенъ въ българската народна музика. Кое е характерно въ последната? То е копнежътъ по нѣщо изгубено. Въ нѣкои свои пѣсни българинътъ изразява тѫгата си за нѣщо изгубено: той е въ затворенъ крѫгъ; и по нѣкога идва до просвѣтление, проблѣсва въ него надежда за освобождение. И това личи въ музиката ; но после пакъ идва мотивътъ за скръбьта по нѣщо изгубено. Този процесъ е общочовѣшки. „Слънчеви лѫчи“ можемъ да изразимъ и така: Това е пѫтьтъ на човѣчеството отъ затворения крѫгъ къмъ свободата. До като човѣкъ се смущава въ себе си, той е въ старото, той се върти въ единъ крѫгъ, обикаля по него и като дойде на старото мѣсто, казва : „Нѣма ли изходенъ пѫть?“ Докато е въ затворенъ крѫгъ, човѣкъ е като конь, който вършее. И като намѣри врата да излѣзе отъ този крѫгъ, той се зарадва. Излизането отъ затворения крѫгъ, това е пробуждане на душата — освобождение. Днесъ е епохата, когато това предстои като колективенъ процесъ въ човѣчеството. Пробудениятъ човѣкъ разбира своето естество, предназначение, мисия и работа въ свѣта. Той излиза отъ свѣта на терзанията, ограниченията и сълзитѣ, влиза въ единъ музикаленъ свѣтъ и радостно пѣе: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила, уменъ да бѫда, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая“. Това е свѣтлиятъ праздникъ, който очаква и за който копнѣе човѣшката душа презъ вѣковетѣ. Това е онуй тържество, което виждаме и въ деветата симфония на Бетховенъ — когато следъ дълги, мѫчителни борби, страдания и разочарования, у човѣка идва свѣтлина, проблѣсъкъ за неговото мѣсто въ живота. Упражненията „Слънчеви лѫчи“ — това е великата драма въ пѫтя на човѣка и човѣчеството. И тия ритмични упражнения иматъ въ себе си силата, да тласнатъ напредъ този процесъ, да съдействуватъ за преминаването отъ сферитѣ на затворения крѫгъ въ радостьта на освобождението! И кой е моментътъ, когато човѣкъ скѫсва веригитѣ на затворения крѫгъ и влиза въ широкия свѣтъ на свободата? Когато въ него проблесне първиятъ лѫчъ на любовьта! Следъ дълги борби, външни, и вѫтрешни, прозвучава тържествената пѣсень на освободения отъ веригитѣ на миналото. Това е изразено съ думитѣ на пѣсеньта: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила“. Оковитѣ сѫ паднали за винаги отъ него. Той по-съвсемъ новъ начинъ разбира вече живота. Да си представимъ човѣкъ, когото следъ дългогодишенъ затворъ пущатъ на свобода. Съ каква радость той се приближава до най-малката тревичка; какъ всѣки слънчевъ лѫчъ, всѣко полъхване на вѣтреца, всѣка гледка на звездитѣ е за него великъ изворъ на радость! Или да си представимъ сѣмка, заровена въ студената влажна земя, притисната въ тъмнината на черната пръсть. Но силитѣ на сѣмката сѫ по-мощни. Тѣ преодоляватъ всички препятствия, и новиятъ стръкъ се издига горе на слънце, просторъ и свобода. Нѣщо аналогично е, когато за пръвъ пѫть проблесне първиятъ лѫчъ на любовьта въ човѣшката душа! Това е излизане отъ дълъгъ, тъменъ тунелъ въ засмѣна, слънчева, цвѣтна поляна. Въ пѣсеньта се говори за майката. Тукъ е думата за Великата Свѣтовна Майка — Разумната Природа — отъ която излиза човѣшката душа. Следъ изкарване на училището, последната отива при Майка си съ плодове, събрани отъ учението, и готова да служи. Плѣскането, което следва, е изразъ на радостьта отъ влизането въ новия свѣтъ, който сега се ражда на земята. Това е връщане въ живота на рая. А раятъ — това е пребиваване въ любовьта! Слагането на рѫцетѣ една върху друга — това е хармонизиране на дветѣ течения — топлото и хладното, магнетичното и електричното. Долната часть на рѫката означава топлото течение, сърдцето, а горната часть — хладното течение на ума. Следъ хармонизирането на дветѣ течения, рѫцетѣ се отварятъ настрани като цвѣтъ. То означава готовность за приемане : душата се разцъвтява и приема силитѣ, нуждни за нейното повдигане, както цвѣтътъ се отваря, за да приеме слънчевитѣ лѫчи. После рѫцетѣ правятъ движения, подобно на летение. Това е пѫтьтъ на свѣтлината. Туй символизира зрѣенето на плодоветѣ. Човѣкъ влиза въ пѫтя на всички възможности за постижение, свободенъ отъ всички ограничения. Това именно символизира летението. Това е излизане изъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на Великата Реалность. *** При всѣка правилна мисъль, чувство или движение човѣкъ трѣбва да придобие нѣщо, трѣбва да има известни постижения. Само това, което носи придобивки, е ценно. Мѣрило за правилностьта, красотата и хармоничностьта на едно движение е радостьта, която се чувствува при изпълнението му. Човѣкъ, който прави тия упражнения, чувствува радость, освежаване, общъ подемъ на всичкитѣ си сили — физични и духовни. Тия упражнения иматъ лѣчебно, здравно действие и то по две причини : 1. Събуждатъ спещитѣ сили на организма. 2. Свързватъ човѣка съ живитѣ сили на природата. Чрезъ тия движения ние влизаме въ съгласие съ законитѣ на природата, за да ни даде тя това, което ни е нуждно, и ние да ѝ дадемъ това, което ней е потрѣбно. Тия упражнения обновяватъ и подмладяватъ; тѣ лѣкуватъ не само болеститѣ, но и всички тѣлесни и душевни неразположения; при тѣхъ цѣлиятъ човѣшки организъмъ трепти музикално. А въ музикалния свѣтъ нѣма болести, нѣма и смущения. Ето защо, чрезъ тия упражнения човѣкъ излиза изъ свѣта на смущенията, разочарованията, недоволствата, тревогитѣ и безпокойствата и влиза въ единъ свѣтъ на хармония. Този, който играе една година тия упражнения съзнателно, ще бѫде здравъ, ще се освободи отъ много болести или ще ги предотврати чрезъ повдигане жизненото ниво на организма. Днесъ хората страдатъ отъ застой въ малкитѣ мускули на тѣлото, които не се движатъ, а това разстройва кръвообращението. Тия упражнения иматъ между другото за цель да раздвижатъ всички мускули на тѣлото и то не само чрезъ външни движения, но и чрезъ трептенията на музиката. Тая музика раздвижва материята на тѣлото, и тогава електромагнитнитѣ сили протичатъ свободно презъ слънчевия вѫзелъ и презъ цѣлото тѣло. А това лѣкува и обновява. Въ бѫдеще ще има специална лѣчебна музика за разнитѣ болести — за всѣка болесть ще има специфична музика. Знае се законътъ за възприемчивостьта спрѣмо вълни съ опредѣлена дължина и бързина на трептението. Ако нагласимъ една антена да възприема вълни съ опредѣлена дължина, то тя ще ги възприеме, а другояче ще бѫде безчувствена къмъ тѣхъ. Тия упражнения привеждатъ организма и съзнанието въ състояние на възприемчивость спрѣмо висшитѣ слънчеви енергии, които сѫ необходими за повдигането на цѣлото човѣчество. Чрезъ тия упражнения човѣкъ влиза въ връзка съ Разумното въ свѣта и получава ценни дарове. Условията, които се създаватъ чрезъ тия упражнения, улесняватъ обмѣната съ Разумното въ свѣта. Човѣкъ влиза [въ една по-висока гама. Чрезъ тия упражнения става обмѣна съ напредналитѣ Сѫщества; тѣ се съединяватъ съ насъ. Тогава тѣ сѫ въ насъ и ние — въ тѣхъ. Тия упражнения освобождаватъ човѣка отъ всички вериги, отъ всички наслоени идеи на миналото, и човѣкъ влиза въ свѣта на Истината. Той добива своята свобода. Тѣ събуждатъ дарбитѣ, скрити въ човѣшката душа и чакащи своето развитие. Тия упражнения носятъ миръ на земята! Природата е изобилна съ блага, които оставатъ неизползувани, понеже хората не знаятъ нужднитѣ методи. При всички тия богатства въ природата, земята е долина на сълзитѣ! Това е поради неразумнитѣ методи, които хората прилагатъ. Тия упражнения сѫ подготовка на тѣлото и душата за една нова култура. Въ всѣко населено мѣсто, въ всички градове и села трѣбва да се правятъ тия упражнения отъ 22. мартъ нататъкъ. Тѣ ще допринесатъ за внасяне на единъ новъ елементъ въ човѣчеството. Ще бѫдатъ свѣтълъ лѫчъ въ днешния животъ, ще внесатъ небивалъ подемъ въ физическия животъ на обществото, ще събудятъ мощнитѣ сили на възхода. Желателно е, ония, които искатъ доброто на народа, да внесатъ тия упражнения въ училището и въ обществото на възрастнитѣ. Това е за благоденствието на обществото. Тѣхното въвеждане въ училищата и въ обществото на възрастнитѣ ще донесе едно ценно благо: ще имаме здраво и умно поколѣние, което е готово за работа!

СЛЪНЧЕВИТѢ ЛѪЧИ ВЪ НАЧАЛОТО НА ПРОЛѢТЬТА СѪ ПРЕДВЕСТНИЦИ НА БОЖЕСТВЕНИТѢ БЛАГА, КОИТО ТѢ НОСЯТЪ ЗА ВСИЧКИ СѪЩЕСТВА.

СЛЪНЧЕВИ ЛѪЧИ МУЗИКА

Слънчеви лъчи СЛЪНЧЕВИ ЛѪЧИ МУЗИКА, ДВИЖЕНИЕ И ГОВОРЪ ОТЪ УЧИТЕЛЯ СОФИЯ 1942 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Музика 2. Принципи 3. Описание

7. Отношението на Учителя към учениците, обществото и поповете След Паневритмията една сестра, вдъхновена от свиренето, целува ръката на Учителя и му казва: „Учителя, ама да знаеш как музикантите свиреха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче (Галилей). Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него и не можех да отделя очите си от него“. „Учителя отвръща на сестрата: Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията. Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук. А сега вместо меч - държи лък на цигулка. Сестрата се разплаква: „Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема“. „По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави“ - Отсича Учителя. Изтръпнал Галилей го пита: „Но защо Учителю, защо е дошъл в Школата. Щом е секъл глави и е бил главорез?“ - „Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил-даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество. Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото братство. И тогава и сега той изпълнява Божията Воля.“ Хиромант разглежда ръката на Галилей и вижда, че умствената и сърдечната му линия се пресичат. Отиват при Учителя и му казва: На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и знанието, което имам. Какво е вашето обяснение в случая?“ Учителя ни погледна обърна се към мене и каза: „Покажи си ръката!“. Аз я подавам на Учителя и той я разглежда и казва: „Какво ни казва братът?“ Братът казва: „Не може да бъде“ - Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук? Щом се пресичат - значи може. Значи това е било. А какво е било? Било е това, което е трябвало да бъде. На този кръст навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на ръката му и е в него. Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст. Навремето такова е била Волята Божия да ги разпъва, а днес е Волята Божия, да се разпъва заради тях. Така ще се разплати. И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога. Навремето кръстът е бил вън от него, а сега е вътре в него. Сега ще се разпъва на него всеки ден заради другите. Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му, затова го има и трябва да го има!“ (стр. 33, 34, 35, т. 1, „Изгревът“). „Понеже в миналото - както видяхме по-горе, брат Гали-лей е служил на отрицателните сили, като се научават, че той е станал цигулар на младежкия клас в Школата на Учителя, всячески се стремят да го отвлекат от тази му работа, като го изведат в чужбина, под благородните мотиви да следва в чужбина и да се усъвършенства в цигуларството на чужди разноски. Той е чиновник с малка заплата, баща му си заминава от тази свят и той трябва да издържа майка си и сестра си, която учи немска филология. Поканват го да следва в Австрия, в тамошната музикална консерватория, като цигулар. Отива при Учителя и споделя с Него направеното му предложение, като заявява, че то е много изгодно за него. Учителя го изслушва внимателно и казва: „Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече. Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда. Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата, и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба. Затова - избирай сам!“ „Избирам Учителю. Оставам тук в Школата!“ „Хубаво“ - бе неговият отговор. След няколко месеца отново се появява предложение да следва на чужди разноски. Трябвало само да се съгласи, а други щяха да му купят и опаковат куфарите. Казвам си - такъв шанс никога няма да имам в живота си. Отива отново при Учителя и му разказва всичко. Той го изслушва и зачуден го запитва: „Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му? Разбираш ли това, което ти говоря?“ - „Разбирам Учителю !“ Тогава отивай и действай и друг път да не ме безпокоиш по този въпрос. Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия. Хвърлят въдицата към теб, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се отзовава във Виена. Като отидеш там и като те видят, ще кажат: „А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме, как ни свири хубаво на цигулка“. Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта. Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб. А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши. „Отказвам се Учителя и оставам в Школата!“ „Хубаво“ -беше отговора, (стр. 18, 19, т. 1, „Изгревът“). Георги Радев е един от най-образованите ученици в братството, който владее добре шест езика. Между другото без знанието на Учителя превежда книгите на Бо Ин Ра, за когото Учителя казва, че е от черната ложа. Георги разбира ,че е работил срещу делото на Учителя. За да изправи грешката си той прави извадки от Словото на Учителя и издава книгата „Учителя говори“. Учителя харесва много тази книга и казва: „Заради тази книга аз откупих Георги Радев от черната ложа на голяма цена.“ Резултатите от тази грешка не закъсняват - разболява се от туберкулоза. Той разглежда хороскопа си, посещава Учителя и му казва, че по аспектите има тежка карма. Учителя го поглежда, усмихва се и му отговаря: „Над астрологията стои Бог“. Учителя иска да му помогне и му дава метод за лекуване - да се облече зимно и да носи по три пъти на ден вода с две десетлитрови стомни от изворчето в Дианабад. Водата е носителка на живота и по този начин ще се предизвика обилно изпотяване, при което алвиолите се изчистват и болният оздравява. Георги му отговаря: „Какво ще кажат хората като ме видят - такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода“ и се отказва. Друг брат, художник - Генчо Ангелов чува разговора, грабва стомните и се излекува от болестта за два месеца и живя още двадесет и пет години след това. Георги Радев си заминава. Учителя казва за него: „Георги трябваше да си вземе дипломата и да работи с нея. А той най-демонстративно не отиде дори да си я прибере и тя остана там - във факултета. Не пожела да си я вземе. Второ, не пожела да работи с тази диплома, която му осигуряваше професия. Това беше груба грешка и този, който му я внуши тази идея, още от самото начало го поведе по кривите пътища на непослушанието към Учителя“. След заминаването му, Учителя каза: „Жорж можеше и да не си замине, но се излъчи и не можа да се върне в тялото си, защото в последните дни все се е излъчвал. Много хора така си заминават без да им е дошло времето за това“ (стр. 558, 559, т. 5, „Изгревът“). Веднъж Иван Антонов прочита в един вестник как се хули и клевети Учителя и с вестника отива при Него и изказва своето възмущение. Иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да му покаже, че всичко написано е лъжа. Учителя го изслушва внимателно и казва: „Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не Ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие. Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие. Иван кимнал с глава и казал: „Да, ама аз ще му покажа моята Истина!“. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах. Чудно е било как са я поместили в един от вестниците? Но нали той взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Статията излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели се радвали, а другите се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: „Виж ги тия Дъновисти. Хем прости, хем нахални!“ Иван купил много броеве вестници и ги подарил на приятелите. Друг път, в друг вестник, пишат против Учителя, като Го обвиняват, че той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот на страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя. Това можеше да предизвика гонение срещу братството. Иван Антонов чете този вестник, ядосва се и накрая кипва от яд, когато писаното не е вярно. По това време Учителя се е затворил в горницата Си цял месец и не приема никого през този период- всички от Изрева знаеха, че има специална работа и не приема никого. Накрая Иван се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата. Учителя леко отваря вратата, показва си само главата и пита: „Какво има?“ Той му показва вестника с написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителя се меси в политиката на страната. Учителя отваря вратата си и го пуска в стаята Си и му посочва стола. Учителят изправен пред него разглежда вестника и казва: „Рекох, това което пише в този вестник не е лъжа и не е клевета! Това е Истината. Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната. И не само на страната, но и целият политически живот на света и на човечеството. Съдбата на света минава през Мене. Божественият Дух, който е в Мене - Той управлява света, а Христовият Дух управлява Небето и земята! Затова няма да отговаряш на този вестник. Това е Истината и тя е свещена за всяка една човешка душа. А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че Аз съм този, който ръководи Света -това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор. Така че той се е домогнал до истината. Истината и за Мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник.“ Учителя допълва: „В този живот голяма привилегия е някой да се добере до Истината, да се доближи до Духа на Истината.“ Иван Антонов стои като статуя. Тръгва си, но решава да отиде до редакцията и да поздрави автора за неговото прозрение. Взел вестника, отишъл в редакцията и намерил автора: „Ти ли си този, който е написал тази статия?“ Онзи разтреперан отговорил: „Аз съм.“ Братът му казва: „Да знаеш, това, което ти си написал в тази статия, е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа“. - И аз така мисля“ - отговорил авторът на статията. Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети“. „Аз пък ти казвам, че си казал Истината. И Учителя Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - „Кажи ми ти Истината“, и след това ще ти я изпея“ (стр. 40, 41, т. 1, „Изгревът“). Срещам един господин, който ми казва: „Знаете ли какво пишат вестниците за вас. Много лоши работи!“ Казах му: „Похвалявам тези вестникари, че са писали за мен“. Той пита: „Как така?“ Казах: „Няма да ме осъждат хората, че съм ги подкупил. Безкористно пишат тези хора, препоръчват ме без пари. Ако пишеха нещо много хубаво, хората щяха да кажат: „С колко ли хилядарки ги е намазал Той? Ако хората за вас говорят лошо, то е за добро и е добро. Не се тревожете, ако говорят лошо за вас. Аз вярвам, че не сте ги подкупили, това го зная сто на сто. Щом не говорят лошо, зная, че работата не е чиста. Вие по някой път се оплаквате от дявола, но той е отличен критик. Без пари работи. Не иска да му плащате, като ви обиди.“ Веднъж един брат ми каза: „Учителю, в Плевен говорят много лошо против нашето братство“. „Няма нищо. Аз не съм дошъл в България по Мое желание, а по нареждане на Бога, на Невидимия свят - това е Божествена работа. Затова всяко препятствие, което се поставя на пътя на това учение, ще се помете“ (стр. 124, м. 84/85 г.). Учителя не приема много величия, които отиват при Него. Запитват го братята: „Учителю, тези външни хора, които не ги приемате, имат грешно мнение за вас?“ Той отговаря: „Аз не съм дошъл за света. Аз съм дошъл за готовите души и онези, които Бог е изпратил на земята да бъдат ученици на Новото Учение.“ И допълва: „Христос бе дошъл навремето за изгубените овце на Израиля“ (стр. 248, т. 5, „Изгревът“). Една пролетна сутрин Учителя е седнал на пейка пред салона с група приятели и разговарят. По едно време някой казва: „Вижте кой се задава“. В далечината между боровете се задаваше едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме. Разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителя също го наблюдаваше. То се приближи към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: „Ей, здравей Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?“ Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителя също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. „Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си ли спомняш към съм аз? Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището. Не си ли спомняш?“ Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва. Ние също мълчим. „Ама Петре, май и ти си остарял като другите. Та малко ли години минаха оттогава? Ех, нищо Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините. Хайде остани си със здраве и всичко хубаво от твоя съученик.“ Старчето отмина пейката. Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от „Изгрева“. После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи, нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: „Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години.“ Учителя спря за миг, вдигна дясната си ръка и посочи с показалеца към гърдите си. „И от тогава тук живее Духът на Истината.“ Тук Учителя казва, че Петър Дънов си е заминал на 19 години? Какво означава числото 19 - Това е един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват. От числото 19 започва една друга еволюция, с други измерения, с които се работи само в Духовния свят. Говори за високия стремеж на човешкия дух към висшите селения на Духа Господен“ (стр. 31, 32, 33, т. 1, „Изгревът“). „На много места колата ще се затегне. На Мойсей колата не се ли затегна, докато извади евреите от Египет. С мен какво беше? Владиците, поповете плетяха паяжина, мина слона и с опашката си омете всичко. Отиде тяхната паяжина. Няма народ, който да не е пометен заради противенето си на Божието Дело. Толкова години съм в България и духовенството непрестанно се занимава с Мен, какъв ли вече не ме изкараха. Колкото и да се борят, нищо няма да направят“ (стр. 143, м. 86/87 г.). „Лошото е, че аз няма да пукна. Защо? Защото ще изкарам всички дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да остане в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях“ (стр. 147, Новият човек). „Аз се чудя на тези правоверни, на тези религиозни хора, които се страхуват от мене, Аз нито власт имам, нито пари имам, нито много последователи имам, няма какво да се плашат от мен. Аз разбирам къде е опасността. Като хвърляш светлина върху лицето на кой и да е разбойник, той ти тегли куршума. Няма защо да се плашат хората от мен. Хората трябва да се плашат от друго: страшна е смъртта, страшен е адът, днешният съвременен ад е страшен“ (стр. 265, т. ДВГ). „И сега седят някои в църквата и казват: „Отишъл да говори на простаците, при нас не дойде.“ Да, но вие ще ме разберете криво: колкото разбрахте Христа преди две хиляди години, толкова и мен ще разберете. Аз не се лъжа и ще им кажа: „Когато аз излязох от небето, Христос ми каза: „Погледни моите ръце, онези „благородниците“ още не са изменили характера си, те са все същите. - Защо? - Защото не са приложили още моя закон на Любовта“ (стр. 169, с. 5, Сила и живот). „Идват свещеници при мен, за да ме питат - това, онова и после казват: „Той не говори за православната църква, против иконите, е против много ритуали на православната църква“. Че какво от това? Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелистка, нито будическа. Идвам да оповестя една нова епоха, която предстои да дойде в света“ (стр. 38, м. 84/85 г.). „Ако дам свобода на езика си, много имам да кажа против свещениците. Но ако мълча, ония от небето няма да мълчат. Може би аз съм най-опасният човек в света. Обаче когато замина, всичко ще стане на пух и прах. От сегашния ред и порядък, от лъжите на хората, от сегашната земя, няма да остане и помен. Така е решил Господ. И това ще стане скоро“ (стр. 144, Новият човек). „Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да остане свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там ще чакат петстотин, шестстотин години, докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: „Пратете тези братя на земята да видят как се работи с любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и да страдат. Днес ви кръщавам: - „Заповядайте, как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новия живот няма да има владици и попове. Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм дал нито едно оплакване до Невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в Невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но хулят Господа. Те хулят Божието Име и ме наричат „лъжеучител“. За тази дума аз няма да ги извиня никога. Всичко могат да ми приписват, всякакви престъпления, но лъжа и измама -никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека. Българският народ е видял от мене само добро, но зло - никога. След това светите старци се осмеляват да ме наричат „лъжеучител“! Това показва какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за Мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в Мене, Бог който говори с Мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмелява да каже, че Духът, който говори в Мене лъже, никога не може да се извини. Защо? Има един в света Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото име“ (стр. 509, т. 5, „Изгревът“). „Какво обсъжда духовенството днес? Защо идват при мене хора? Защо да не идват! Обществото паднало и причината за това съм бил Аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: „Вие сами направете реформи и посейте навсякъде Любовта. Нека църквата се пълни с хора. Аз ще се радвам, ако Любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако Любовта е в сърцата на хората“ (стр. 510, т. 5, „Изгревът“). „Бог е Любов и тази Велика Любов ще залее целия свят“. Учителя ни каза: „И втори път да дойда между вас пак за Любовта ще ви проповядвам. Сега Аз съм още в преддверието на Любовта“ (Разговори). „И тъй, колко пъти досега е произнесена думата „Любов"? Ами че тя е най-силната дума! Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата „Любов“, Той създал с това целия Космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл втори път думата „Любов“, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл десетия път думата „Любов“, родил се човекът. Няма да разказвам какво е станало при произнасяне на думата „Любов“ третият, четвъртият, и т. н. пъти. Тъй че Господ е произнесъл досега само десет пъти думата „Любов“. И върху тези десет думи почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти. Според теософите това е диференциране на думата „Любов“ във всички нейни проявления в разните полета, понеже няма нищо по-реално в света от Любовта. Сцеплението на материята (атомите) зависи само от Любовта, която съществува между нейните частици и ги кара да се привличат. Хармонията на световете зависи от Любовта, която ги привлича и чрез която те се движат и се въртят“ (стр. 274, с. 4, Сила и живот).

6. Отношението на учителя към растенията и животните „Мен и цветята, като ми говорят и тях слушам. На път се спирам по десетина пъти пред някое цвете и то ми разправя своята история. За вас е цвете, но за Мен ни най-малко не е само цвете, но е едно разумно същество, което е взело само формата на цвете. Казвам му: „Кои са причините, че дойдохте в тази форма"? - Аз се нуждая от чистотата, затова нося белият цвят. Друго цвете ми казва: Аз нося червения цвят, понеже в миналото съществувание не използвах живота - сега искам безкористно да разбирам живота на всички, които се нуждаят от мен. Всичките плодни дръвчета и житни растения се жертват, за да придобият някаква добродетел. Всичките се жертват за нас - по разумните същества, направени по образи подобие Божие. Ако един само от вас, които ме слушате, не приложите нещо от това, което говоря, ние сме изгубени, ние сме идвали напразно. Като ви говоря, вие казвате: „Сега не можем, но в следващия живот ще приложим“. Аз говоря за днес, а не за след двеста, триста години. Днешният ден е важен. Ако приложиш мъдростта съзнателно, която е в тебе, ще влезеш във връзка с хората. Ако приложиш истината, свободен ще бъдеш. Свободата, светлината и животът ви са абсолютно необходими, имайте вяра в онзи. Който е направил Слънцето, да ви свети, да ви помага, Който е направил звездите и цялата природа, Той е помислил нещо хубаво за вас. Да няма никакво съмнение в тебе“ (стр. 43, м. 86/87 г.). „Като гледам как постъпвате с вола, с коня, с цветето, зная как ще постъпите и с мен. Ако с тях не се отнасяте добре и към Мен ще бъде същото. В малките работи, ако сте невнимателни, какво да кажа за големите. Ако ви дойде на гости един цар или един президент, ще мислите как да го посрещнете, много-добре. Ако дойде един бедняк ще кажете: „Какво искаш? Не ме безпокой повече!“. Защо единия посрещате много-добре, пък другият - зле. Господ дошъл в своето величие, ставаш Му на крака и във втория случай (бедняка) се е скрил, но не Го познаваш. Всичко в природата е проводник на Божествените благословения. Който знае да приема ще се ползва, който не знае да приема, от нищо не може да се ползва“ (стр. 180, м. 85/86). „Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата!“ Паяка се нахохори. Казвам му: „Ако ти в Моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината ще пуснеш мухата сега. Паякът откъсна нишките и пусна мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк“. Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджилък, но не щях да го убия“ (стр. 513, 12 т., „Изгревът“). Веднъж посетих един пчелар, който от двадесет години се занимава с пчеларство. Той имаше сто и петдесет плетени кошера. Каза ми, че на всеки десет години имал изобилие от мед. Казвам му: „Ако ме послушаш и не правиш възражение на това, което ще ти кажа - ще имаш изобилие не през десет години, а всяка година.“ Той каза - ще го направя.“ - „Ти имаш сто и петдесет кошера, на сто - десет и на петдесет - пет, ще отделиш всичко петнадесет кошера на Господа. Които се роят от тия кошери, но при роя от всеки - всичко четиридесет и пет и петнадесет - шестдесет кошера. Той ме погледна и каза: - „Толкова пчели дават ли се?“ Казвам: „Остави тогава, да не говорим повече“. Тази година (1941 г.) му измряха всичките пчели. После го срещнах и го питам: - „Защо не ме послуша?“ - „Где да зная?“ - „Без жертва и без идея, не може да има напредък.“ (стр 7, м. 86/87 г.)

5. Школата, учениците и салоните „Какъв трябва да бъде ученикът на Новото учение? - Ученикът на Новото учение трябва да имал сърце чисто, като кристал, ум светъл, като слънцето, душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен, като Бога и едно с Бога“ (стр. 39, Ключът на живота). „В тази Школа ви събрах, за да ви приготвя за апостоли на бъдещите векове. Всички вие до един ще проповядвате идеите на шестата раса. Тези идеи са вложени в беседите и лекциите, които ви говорих. Затова трябва да проучвате внимателно беседите. Ще ви се дадат дарби, сили, знания и условия за работа.“ (стр. 131, м. 85/85 г.) „Бих пожелал между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитание и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал. Не се месете в това как живеят другите хора. Ако е за изправяне, изправете първо себе си. Аз искам да изпълните Волята Божия така, както вие разбирате. Аз ще изпълня Волята Божия така, както аз разбирам. Това богатство, което ви давам, това са закони, които вие трябва да приложите“ (стр. 124, м. 81/82 г.). Учителя казва веднъж: „Не гледайте и не се съблазнявайте в тези, които са близко около Мене. Близък до Мене е онзи, който слуша Словото ми и Го изпълнява точно, навреме, с чистота и в Божествен порядък. Това са моите ученици. Другите са мои последователи“ (стр. 623, 1 т., „Изгревът“). „Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което аз преподавам искам хора с по два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето с безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са същества с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание.“ (стр. 68, Сила и живот). „Когато ученикът изучава и прилага всичко, което Учителя му предава, с това той изявява своята любов към него. Колкото по-добре ученикът учи и прилага, толкова повече Учителят го обича. Любовта между Учителя и ученика представя вътрешната връзка между душите им“ (стр. 172, Да им дам живот). „И тъй добре е да четете какво е говорил Учителят, но по-добре е да Го слушате като говори. Добре е да четете и книгата на природата, но по-добре е да слушате какво тя говори“ (стр. 233, 234, Новият човек). „Няма умни неща казани в света, които да не са запазени. Има определени хора, писари, които, каквото чуят, дори и от вас казано, стига да им харесва, веднага го отбелязват, както правят и тук моите стенографи и един ден ще ти кажат: „Преди толкова и толкова години ти направи това, каза това и т. н. Тъй щото, ако влезете в тази велика библиотека на живота, ще видите ред ваши съществувания от миналото, ще видите, как сте живели, как сте действали. Веднага целият ви сегашен живот ще стане ясен.“ (стр. 24, 25, 8 с, 15 б., Бъдете съвършени). „Приемете учението, което ви проповядвам сега. И като се върнете по домовете си, пожелайте да заживеете добре с всички свои братя и приятели. Това значи да търсите Бога вътре в себе си, а не отвън“ (стр. 105, Да възлюбиш Господа). „За да притуряте по нещо към характера си, едно се иска от вас - всеки ден да изправяте по една погрешка и да прибавяте по една добродетел. Така постъпва гениалният човек“ (стр. 336, б.. Делата Божий). „Аз говоря на онези от вас, които искат да подобрят своя живот, да станат учени и да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в космоса. Това може да се постигне и след хиляди години, но ще знаете, че вие ще вървите в пътя, определен за вас, без никакво колебание. Ако мислите, че първо трябва да се осигурявате и после да мислите за духовните въпроси, това е криво разбиране. Аз зная още преди слизането си на земята, че Бог е промислил за мен, а аз трябва да бъда умен, да намеря това, което е определил за мен и да го използвам правилно. За да не вляза в стълкновение с Божия закон, аз прилагам следния метод - към всички имам добро разположение. Търпя хората с всичкото им невежество, погрешки и слабости. Ако човек вложи в себе си идеята за съществуването на Бога, пред него се открива велико бъдеще. Виж Божественото вложено във всяка форма, изпрати й една любовна струя и си отмини“ (стр. 2, м. 74/75 г.). „Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствувате и постъпвате като мене. Защо?-Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате тоя път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствате и да постъпвате както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Божията воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи“ (стр. 214, т. Начало на мъдростта). „Знанията ви имат валидност само тогава, когато минават през Божественият огън седем пъти и се пречистят. В Школата се забранява всяко одумване, вглеждане в погрешките на другите, всяко изтъкване. Това учение, върху което ви говоря, не го сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Докато не опитате това, което учите, докато нямате резултат, не говорете“ (стр. 142, м. 86/87 г.) „Като дойде някой брат, може да ти е неприятен, но ще се обхождаш добре с него! Обхода трябва да имате! Всинца тук искате да се покажете! - Вреди това! Ако не се обхождате добре, той ще се обиди.“ (стр. 55, Запалена свещ). „Вложете в съзнанието си новите идеи, които ви изнасям сега, за да подобрите с тях живота си, който Бог е вложил в душите ви“ (стр. 69, м. 74/75 г.). „Ако това учение не може да подобри вашия живот и нищо ново няма да внесе у вас, стойте настрана. Но ако от това учение зависи вашето добро бъдеще, ще съжалявате, че не сте го приели. Ако не го приемете, аз нито печеля, нито губя. Според мен, ако вие не приемете учението, аз ще намеря хора, които да го приемат. Ако трябва от камъните ще ги извадя, но ще намеря тези хора. Жабите ще направя хора и на тях ще им проповядвам. Ако вие не приемете Словото Божие, Бог от камъните ще направи хора, които да го приемат“ (стр. 74, м. 86/87 г.). „Учението, което се преподава от поколение на поколение, че истината не може да ни спаси, не е право. Бог, Който живее в хората е в състояние да ги спаси, но те не вярват в това. Вие сте вече спасени. - Докажи ни това! Ние искаме да знаем отде идеш, какво учение носиш, от какво произхождение си, тогава да повярваме на твоите думи. Казвам: И да ви задоволя във всичко това, пак няма да повярвате. Знайте, че ако вие се откажете от новото учение, воловете и биволите ще създадат новата култура. Вие се чудите на тия думи и казвате - Бог да ни помогне!“ (стр. 217, ДВГ). „Гордостта повдига човека. Трябва да се повдигне човекът. За да излезеш из калта из водата из влагата, все трябва да дойде гордостта и ще излезеш навън, ще се повдигнеш. Гордостта е извършила най-хубавите работи в животинското царство. Гордостта е най-високият морал на животните. „Гордостта на животните съставлява основа на човешката справедливост. От гордостта трябва да влезеш в справедливостта.“ Ти за да възпиташ един горделив човек, трябва да го обичаш“ (стр. 49, 50, Запалена свещ). „Аз съм Пътят, Истината и Животът. Като влезеш в този Път, ще постъпваш добре, ще действаш добре, ще работиш добре. А пък щом влезеш в Истината, ти не можеш да стоиш индиферентен; ти всички хора ще обичаш! Това е Истината! А пък щом влезеш в Живота, ти ще мислиш с всички хора и отвсякъде хубавото от тях ще вземеш. Тъй изтълкувани тия думи, вече имате една идея.“ (стр. 53, т. 3, Запалената свещ). „Когато се казва, че Бог е възлюбил Истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развие. Сега и аз ни най-малко искам да ви обръщам към Бога, нито да вложа нещо ново във вас, това не е моята цел. Аз искам да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие не употребявате златните монети, които държите на дъното на сандъците си, а употребявате позлатените работи. Фалшивата монета е фалшива, няма какво да се мъчите, да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто злато. Вие имате в себе си повече, отколкото ви трябва и отколкото предполагате.“ (стр. 57, м. 84/85 г.) „Влезете ли в новото учение, направете първия опит. Опитът разрешава въпросите. Като правя опити, аз сам се убеждавам във верността на Новото учение. Аз не се убеждавам в това, което Господ може да направи, но в това, което аз мога да направя. Докато аз постъпвам според Божията Воля и Господ е готов да изпълни моето желание. Ако аз изменя отношенията си към Бога и Той ще се измени към мен. Ние сме отражение на Бога. Затова е казано: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ (стр. 190, ДВГ). „Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча, или пък ще ви оставя да изопачавате моите думи. Ще ви накарам и търпението да научите и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата да влезе във вас и прощаването, и волята, и всичко ще дойде. Този който е взел от мене нещо, току така той няма да мине“ (стр. 40, м. 90/91 г.). „Не искам да ми казвате какво съм казал. Аз изслушвам ученика си само тогава, когато е направил опит с това, което ще ми говори и е дошъл до някакъв резултат. Без да е направил опит, няма какво да ми говори. Вие мен ме радвате дотолкова, доколкото правилно разбирате Словото и доколкото сте проводници на Божията Любов и Божията Сила. Зачитайте се един друг. Зачитайте Божественото у вас и у другите“ (стр. 79, м. 84/85 г.). „Помнете: Всичко, което ви говоря сега влиза в живота, никой не може да се освободи от влиянието на моите думи. Те ще произведат своя ефект най-много след хиляда години. Казвам „моята мисъл“, като подразбирам новата мисъл, мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Както Бог мисли, така и аз мисля. Каквото Той пожелаела направя, това върша аз. Всеки може да бъде такъв. Това не е мъчно, но герой трябва да бъде човек“ (стр. 232, ДВГ). „Ако приложите това учение, ще опитате думите ми. Жив е Господ. От кого очакваме ние? На великите сили ли? Толстой казваше в Русия да се обърне към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще му разкажа цялата истина“ (стр. 238, ДВГ). „Питате: Как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, който искат само отмъщение? Новото учение крие такива сили в себе си, че като дойдеш до неприятеля си, само ще махнеш с ръка, и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш да си върви. - Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? - Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако един от тях извади револвера си срещу тебе? Ръката ти ще остане във въздуха и дълго време след това трябва да работи, за да я свалиш долу. Това не са празни приказки. Невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее“ (стр. 146, ДВГ). Веднъж Учителя каза: „Моите ученици не са тук на Изгрева, те са в света, те населяват от началото до края Вселената. Те са тези, които движат живота на света и живота на Вселената“ (стр. 347, т. 5, „Изгревът“). Аз имам четири вида слушатели: едни на физическото поле. Други хора на сърцето. Други хора на ума, други на душата и Духът. Като проповядвам на хората, като души имам едно от-лично събрание (стр. 24, м. 77/78 г.) Какво изисква новото учение от вас? Да бъдете верни на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя Дух. Не мислете, че сте слаби. Бъдете слаби за греха и за злото в света. Ако ви накарат да извършите някакво престъпление, кажете: - Слаб съм, не мога да направя това. Бъдете силни за доброто и слаби за злото“ (стр. 239, ДВГ). В човешкият живот, обаче всяка дума става разбрана, само когато човек страда. Страданието е метод, от който човек се учи да говори кратко, правилно и съдържателно. Който страда, казва кратко и ясно: - Братко, помогни ми. Той не говори излишни думи.“ (стр. 245, ДВГ). Следователно: „Вие не може да очаквате да ви се оправи кракът без болка. Вашият Учител трябва да изправи много ваши погрешки. Турете в ума си мисълта, че когато говорим за погрешки, тия погрешки са извън нашата душа“. „Благодари, че грешката ти не е много голяма. Ти може да направиш по-голяма грешка. И като направиш едно малко добро, пак се радвай и благодари. Помоли се на Бога да ти даде възможност да направиш по-голямо добро. Това са методите на вътрешната школа. Като постъпваш така, ти ще придобиеш вътрешен мир и сила, ще станеш ученик на тази Школа“ (стр. 275, б. Сеятеля). На земята Учителя бе открит само за учениците от Школата. Не всички, които бяха на „Изгрева“ и живееха там, бяха ученици. Едни от тях бяха оглашени - обичаха да слушат Словото Му, и да пеят песните Му. Други бяха вярващи. Те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя на истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха по това Учение. Те останаха вярващи. Учениците бяха тези, които изпълняваха Словото Му. И тези Слова, които аз изричам и пиша за вас, те бяха казани не на оглашените и на вярващите от „Изгрева“ или от света. Те бяха казани на учениците от Школата. И само те ги знаеха. „Аз ги предавам за учениците от Школата. За останалите те няма да бъдат от полза, защото носят Сила и Живот само на онези, които са от вътрешната ми школа. За другите не са от значение и могат да предизвикат насмешки и подигравки.“ Така че Словото на Всемирния Учител е затворено за външните хора най-малко със сто катинара“ (стр. 621, I том, „Изгревът“). „Всеки човек, който спонтанно прави добро (без да мисли) той е от нашите. А пък да мислиш и то не е лошо“ (стр. 58, Запалена свещ). „Питате, кой ще ви помогне да разрешите въпросите на живота? Ето, аз съм готов да ви помогна. Аз ще ви светя, а вие ще вървите след мене. Днес съм с вас и в бъдеще ще ви срещна. Ако учите, ако вие сте готови да изправите живота си, аз ще се застъпя за вас пред Господа, да ви запише отново за ученици. Това значи отново да станете пръчки на лозата и Божествените токове да потекат отново във вас“ (стр. 1, Запалена свещ). След беседата попитах Учителя на какво се дължи това особено духовно състояние, което имах. Той каза: „Тук бяха дошли много души от безкрая на Вселената и не мислете, че сте само вие тук. Салонът е пълен с невидими слушатели, дошли от безкрая на Вселената, а вие сте застанали на тези столове и за тях представлявате като каменни статуи. Те са живите слушатели и това повдигнато си състояние вие дължите на тяхното присъствие. Това е Невидимата Школа, която присъства тук в този салон и това са възвишени същества, представители на още по-възвишени светове, където окултните ученици в тази невидима школа са души и, където Божественият дух ги огрява и те разцъфтяват като лотос. Това е пробуждането на човешката душа. Ето, това е Школата на Бялото Братство. А вие сте онези каменни статуи, седнали на столовете. А вие смятате, че сте ученици. Горко на мен, ако вие сте ми единствените ученици. Ето това е вътрешната Школа на Христовия Дух“ (стр. 115, 5 т., „Изгревът“). Учителя казва в разговор: „Аз щях да се радвам, ако имах поне един ученик. Един ученик подготвен и готов, както аз знам, но нямам“ (Разговори). „Едно трябва да знаете: „Този път ще ви изкара на добър край. По-добър от този няма. Той е единственият най-добър път. Една дума само е в състояние да ви убеди в истината на това твърдение.“ (стр. 80, Смени в природата). „Сега аз не ви проповядвам учението, което не знаете. Аз само ви припомням това, което сте знаели, но сте го забравили“ (Разговори). Помнете едно: „Ако вие ги приемете - лошите духове, аз ще ги вържа най-после. Всички тези лоши духове трябва да бъдат вързани - нищо повече, понеже ще дойдем до едно място, където снизхождение няма да има. Сега е време: И онези от вас, които не искат да учат, ще отидат в света. Ама и в света ще имате същите мъчнотии. И в света ще го вържа, нищо повече! Всички ще бъдат вързани, няма да остане нито един не вързан. Всичко това, което виждате е казвам за вас, които разбирате законите. Сега ви казвам - не ви казвам да вярвате. Един ден като видите света вързан, да знаете, че е така. Аз ще го вържа!“ (Разговори). Учителя, когато идва нов ученик, първо го пита кого познава от братството - кой ще му стане гарант пред Невидимия свят. След това изглежда добре лицето му. Повдига очите си нагоре, да провери дали е записан в книгите на Духовния свят за ученик и чак тогава му казва: „Рекох, може да посещавате беседите.“ „Най-малкият от вас, който е от братството и работи с Бога , е по-голям от учения, от най-големия човек в света, но само тоя, който има общение с Бога“ (Разговори). „Аз ида от небето да питам учителя ти, как учиш, какви бележки и какво поведение имаш. Като се върна ще кажа какво съм видял и научил на земята. Искам да видя, какви са вашите учители. Някои жени имат учители, а на други техните мъже им са учители. Те са ученици на мъжете си.“ (стр. 223, ДВГ). „Ако някой ме повика да отида на гости, аз бих го попитал: Любовта при вас ли е? - У нас е? Мъдростта у вас ли е? - У нас е. Тогава аз съм на ваше разположение. Рече ли, че той още ги търси - любовта, мъдростта и истината, няма какво да отивам при него“ (стр. 69, м. 84/85 г.). Йоановците, хората на любовта, ще управляват света, а не Петровците. Ония, които се казват Петър, нека ме извинят, но аз изнасям истината. И аз съм Петър, но бъдещето е на Йоановците“ (стр. 122, ДВГ). „Вашите отношения към Мене са отношения към Бялото Братство, а отношенията към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене. Ние сме едно ... Един е Духът.“ (стр. 25, 12 т., „Изгревът“). „Питате: Ти Христос ли си? Щом обичам хората Христос съм. Щом не лъжа хората Христос съм. Когато правех своите френологически изследвания, пък и по-късно, все ме питаха селяните: Как ще се оправи светът? Искаме да дойде някое правителство, да ни освободи. Рекох: Не се лъжете! Никое правителството няма да ви освободи. Никоя държава няма да ви освободи. Свободата не е външен процес, а вътрешен процес. Често пъти ме питат, какво да казваме на ония, които ни питат какви сме? Отговорете на този въпрос отсега нататък така: Ние сме от онези, които нито лъжат, нито се лъжат. Светът страда, защото се лъже“ (стр. 134, м. 86/87 г.). „Някои искат да знаят дали съм аз Христос или не. За мен това не е важно. Дали съм аз Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали говоря право или не, аз го зная. Даден ви е хляб. Не искам да вярвате в моите уверения, че е такъв и такъв. Опитайте го. Ако отговаря на това, което казвам, вземете го, ако не - оставете го настрана“ (стр. 148, м. 84/85 г.). „Някога мнозина са слушали Христа, но малцина са вярвали в това, което е говорил и са казвали, че това учение е за бъдещето. То е за вас, които сега слушате. Сея жито тази година, но идната година то ще израсте. Това жито не е за сега. Като узрее това жито, тогава хората ще го ядат. Ако остане аз да ви уча, то вие ще си останете невежи през целия живот. Аз съм за вас само едно условие да се прояви онова, което Бог е вложил у вас. Аз съм само едно условие за да израсте хубавото, което Бог е вложил у вас“ (стр. 20, м. 85/86 г.). „Сега аз искам да ме опитате доколко прилагам Христовото учение; и аз искам да ви опитам. Не искам да вярвате в мене, но да вярвате в своята душа и в своя Дух. Вие още не живеете за душата си. Колко пъти сте се впрягали в неща, които не са по естеството ви. Срещате някого, казвате му няколко обидни думи. Така вие обиждате своята душа. Не е позволено на душите да се обиждат. Трябва да сме нежни, деликатни, както Бог е деликатен към нас“ (стр. 270, ДВГ). „Аз зная, че отношенията, които имате към мен са определени от Бога, от началото на Вселената. Ако в даден случай вие съзнавате, че отношенията ми към вас са определени от Бога, още в началото на Вечността, вие ще ги зачитате. От Бога зависи вашето щастие“ (стр. 54, м. 87/88 г.). „Аз не искам да ви правя нито калугери, нито калугерици, нито религиозни фанатици, затова със знанието, което ви давам искам само да ви пробудя, за да не се спъвате, защото в пътя човек като тръгне има много да се спъва. Когато нямате достатъчно светлина, на много места ще се спъвате. Ще мислите всеки ден по половин час за Бога“ (стр. 145, м. 86/87 г.). „Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е в обществото и в науката и търговията и навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония.“ (стр. 380, 12 т., „Изгревът“) „От белите братя няма укриване. Те са носители на светлина, на всяка нова култура, на всичко добро. И човек, когато има тяхното съдействие във всичко успява, а когато се лишите от тяхното съдействие, всичко е свършено. Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство, а отношенията ви към Бялото Братство да отношения към Бога“ (стр. 369, 12 т., „Изгревът“). „Докато умът не влезе в душата на човека, последният не може да разбере небесните работи. Земните работи се разбират чрез чувствуванията, а небесните - чрез мисълта, затова е нужно човек да се научи да мисли. Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли“ (стр. 246, ДВГ) „Аз познавам добре какво представлява всеки от вас. Днес всички сте маскирани, турили сте маски на лицето си и мислите, че не ви познавам. Познавам ви като свободни граждани. Някои казват: Сега мълчи, докато изиграем ролите си; после ще снемем маските си.“ (стр. 223, ДВГ). „Казвате: Ние слушаме Учителя. Да - кога слушате Учителя, когато е във ваш интерес, а когато не е във ваш интерес, не слушате“ (стр. 125, м. 85/86 г.). „Салонът трябваше да бъде два пъти по-широк и трябваше да бъде два пъти по-висок. Но ония, които го правиха, толкова са разбирали и така са го направили. Салонът беше дълъг 25 метра., широк 8 м. и висок 4 м. Учителя искаше салона да е дълъг 25 м., широк 16 м. и висок 8 м. - за да има отлична акустика.“ „Ще се учите, защото пак ще дойдете на земята, докато свършите своето развитие. Ще ходите, ще се връщате на училището, като ученици, докато свършите. Не мислете, че ще ме убедите на своя страна. Само един начин има за това: ако живеете в Добродетелта, в Любовта, Правдата и Истината. Аз не мога да бъда там, където не е Господ. В Злото Бог го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А като си замина, може да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден да разберете този закон“ (стр. 369, 12 т. „Изгревът“). „Че на другия свят като отидеш, ще те изпитват. Тук си завършил науките си и там ще те изпитат. И там като не можеш да дадеш изпит, оставаш между небето и земята, не те приемат в училището, оставаш там година, две, три и после пак трябва да се върнеш на земята да се учиш, за да те изпитат горе“ (стр. 563, Запалената свещ). „Един ден като видите, всичко, което става ще кажете: „Наистина, каквото Бог е казал - то става. „Разработете добре земята. Да няма бедни хора в България. Всички трябва да работят“ (стр. 240, ДВГ). „Бъдещето не търпи нищо старо. Моето царство е на Новото Учение - Бог иска да види, готови ли сте да Му служите с любов и мъдрост. Който е готов ще мине отдясно, който не е готов, ще мине отляво. Хората на новата култура са хора на шестата раса, светещи хора. Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите, да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат, как трябва да живеят“ (стр. 240, ДВГ). „Гледате критически на всичко, което ви говоря и се питате: „Този човек какво ли мисли?“ Мисля да внеса повече светлина в умовете ви, повече топлина в сърцата ви, мисля да внеса повече сила в тялото ви. Не от себе си ще направя това, но аз съм проводник на ония Божествени блага в света, от които имате нужда, да може да ги вземете чрез мен и да се ползвате“ (стр. 75, м. 86/87 г.). „Не мога да ви покажа пътя на Истината, ако вие не ме обичате и ако и аз не ви обичам. Не мога да ви предам какво нещо е Любовта, ако не ви обичам и вие не можете да възприемете Любовта, за която ви говоря, ако не ме обичате. Не мога да ви предам Истината, ако не я обичам и вие няма да я възприемете, ако не я обичате. Да обичате най-първо Бога, да обичате всички хора и най-после да обичате и мен. Мен последен да ме обичате. Ако обичате всички, вие ще се ползвате - това е смисълът на живота. Живот без Любов няма смисъл. Здраве, дългоденствие, здраво поколение, хармония между мъжът и жената не може да има без Любов“ (стр. 38, м. 84/85 г.). „Учителя казва: Ти да бъдеш една любяща душа - герой. Да бъдеш един рай, изворите да текат, тревите да растат и аз да се разхождам при него и ти от всяко дърво да ме виждаш. Сега по отношение на Бога ще бъдеш пасивен“ (стр. 22, м. 77/78 г.). „Да направите между вас едно ядро. Само тогава ще се образува една атмосфера благоприятна. Има работи, които аз сега не мога да ви разправя. Понеже имате една наука, ако ви я дам сега, ще мязате на онзи син, който взел от баща си каквото му се падало и го изял. Знанието е сила и ако душата не е готова, ще създаде зло на себе си. Затова знанието върви паралелно с развитието на нашите съзнания“ (стр. 29, м. 77/78 г.). „Това, което съм ви дал, не го проучвате. И щом не се проучва, аз зная, че ще дойде законът на лицемерието. Щом човек не може да свърши това, което би трябвало да свърши, то ще тури духа на лицемерието, ще дойде до вътрешно раздвояване“ (стр. 45, м. 81/82 г.). „Аз говоря за всички ваши състояния, които имате. Я ми кажете, кого слушате? Вие казвате: „Аз така мисля“. Но тази мисъл твоя ли е? Не. Ти си един телянин (глашатай). Дойде добрият дух ти донесе доброто. Дойде лошият дух и ти донесе злото. И ти нищо не мислиш. Когато през една тръба минава чиста вода, тя е чиста. Когато минава нечиста, е нечиста“ (Разговори). „Има някои глави много дебели тук. Не че аз не мога да ви направя млади, ама не искам да приложа голямата топлина. И ако я приложа, не зная колко от вас ще останете, но един ден ще я приложа. Още десет (1000) години ще ви търпя. След десет години ще приложа най-малко петстотин милиона градуса. А след това ще приложа голямата топлина и светът ще се оправи и Царството Божие ще дойде със сила. А щом дойде със сила, огънят ще дойде. Няма да се обиждат хората. Всички ще бъдат на един ум“ (стр. 46, Добрият език). „Аз не искам хората да тръгнат лед мен, както момите, които се влюбили в един момък. Влюбили се четиристотин моми в един момък и всички тръгнали след него, всяка мома искала да го срещен, да си поговори с него. Това би било най-голямото нещастие за мен. Това не са последователи. Истински последовател е оня, който с цялото си същество приема учението и го прилага. Не е нужно да се възхищавате от моите беседи, нито от мене. Важно е да приемете учението, да го приложите и да решите задачите си. Аз още не съм видял вашите решени задачи. Никой от вас не е решил задачата на Любовта“ (стр. 206, ДВГ). „Сега аз се питам: „Да проповядвам ли на хората или не? Да мълча или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, че те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчнотии?“ (стр. 140, Старото отмина). „Аз вярвам в доброто на всички хора. Вярвам, че като ви говоря, вие разбирате - затова ви говоря. Считам, че ако вие не вярвате на моите думи, не бихте дошли. Сега с това, като вярвате един на друг, да положим любовта за основа на живота си по нов начин. Този начин има да го учиме още хиляди години. Всичките години, които идат, ние ще учиме този закон. Искам този свят да го направиме рай на земята, не да растат буреняци, неправда, съмнение, недоволство. В новата култура прах, кал, бедни, гладни няма да има. Ще има сиромаси и богаташи, колкото за цяр, за чешит“ (стр. 107, м. 84/85 г.). „Господ не ни е пратил на земята да ставаме милионери, майки и бащи, свещеници и проповедници. Той ни е изпратил на земята да бъде ученици на великото Божествено учение, да се научим да живеем правилно. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее“ (стр. 283, ДВГ). „И тъй, всичко онова, което сега вие проявявате, е израз на разумната енергия, която е складирана в душите ви. Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще ме запитат: „плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща. Щом се интересувате, ще ви кажа. Плаща ми се, но не по хиляда, 2 хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа... Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам предвид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много и аз трябва да давам. Досега обаче аз не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено“ (стр. 169, 170, Крадецът и пастирът, От всичките най-много). „Готов съм всичко да направя за вас, само да бъдете добри. Добри думи са казани за България. Добро бъдеще я очаква, но от нея се иска разумност, благородство, да приеме онези, които сеят Божието Слово свободно. - Как ще познаеш кой носи Божествената Истина? Казано е: „По плодовете си ще се познаят“ (стр. 19, Ще управлява всички народи). „Казвам, аз ще ти кажа сега - направих един опит в какво аз вярвам и като направих опита, казвам му: „вярвам ли в Господа? - Вярвам. Туй което проповядвам е една велика истина и ти можеш да я опиташ, тъй както аз съм я опитал. И като опиташ тази велика истина, в ума ти ще стане един велик преврат, че ти може да слугуваш на всички хора със съзнание, с душата ти и сърцето ти, ще бъдеш радостен“ (стр. 193, с. 5, Сила и живот). „Съвременните хора трябва да се стремят към това знание, което сближава душите им, което ги запознава един с друг. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пък, с което човек може да си помогне при всичките критически случаи в живота наричаме Божествено“ (Разговори). „Когато някой ме пита, как да проповядва - казвам: „Два начина има. Ще проповядваш като някоя чешма, която непрестанно, непреривно върви, и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш - няма да мълчиш, и като заминеш за другия свят пак ще проповядваш и като се връщаш, пак ще проповядваш. А другият начин е човешкият. Посвириш малко с цигулката и я оставиш „ (Разговори). „Мнозина идват при мен и питат, какво да говорят на хората да ги запознаят с новото учение. И аз отговарям: „Лесна работа. Ето аз как бих проповядвал. На бедните и на гладните ще дам храна. Това е проповядване. На окъсаните ще направя нови дрехи. На онези, които нямат къща, ще им съградя къща. Ето проповед. На болните ще им проповядвам като ги излекувам и им дам здраве. Вие какво искате да проповядвате сега, само да философствате ли или само да повтаряте какво съм казал аз. Трудна работа е. И средства са нужни и ум и любов“ (стр. 41, м. 84/85 г.). „Мнозина от вас постоянно казвате: „Тъй рече нашият Учител“. Вие си служите с мен, за да си създадете авторитет ли, какво ли? Ако любовта, мъдростта и истината са цел на живота ви, тогава може да кажете: „Тъй рече нашият Учител, но ако в това се колебаете. Словото нищо няма да ви допринесе“ (стр. 2, м. 86/87 г.). „Аз не искам да ми повтаряте аз какво съм казал, но онова което съм казал, как Бог ви го е открил вътре във вас и как вие сте го приели и приложили. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, то никому от полза няма да е.“ (стр. 124, м. 81/82 г.) „Някои от вас казват за някого: „И на него Учителя му е повлиял.“ Никой никому не може да повлияе. Ако аз мога да ви повлияя досега светии щяхте да станете. Вие сте това, каквито си искате, а не каквото ви говоря. Нито мога да ви изменя, нито мога да ви повлияя, нито мога да ви угодя. Аз съм дошъл да извърша моята работа, а вие какво ще разберете и колко ще ви повлияя е въпрос“ (стр. 48, м. 88/89 г.). „Щом аз не мога да угодя на хората и вие не можете да угодите. Това трябва да го знаете. Изкуство е да угодиш на хората!“ (стр. 115, Старото отмина). „Някои светски хора ме питат: „Как търпиш тези хора около себе си? Рекох: „Аз не ги търпя, но сега се уча на търпение. Уча се от тях. Дойде някой и ми разправя нещо, както не е. Носи ми един бръмбар и казва: „Виж какъв голям бръмбар“. Виждам, че това бръмбарче е много малко - за него е голямо, а за мен е малко. Друг ми казва: „Колко малко е слънцето, пък цялата земя огрява“. Аз смятам, смятам и намирам, че това слънце е един милион и половина пъти по-голямо от земята, но е на такова далечно разстояние, че се вижда малко. Господ за да ни позабавлява, големите работи ги прави малки, а малките големи“ (стр. 106, м. 84/85 г.). „Много хора ме питат, как търпя тези хора около себе си, как ги понасям. Аз имам методи за лошите езици, не ме е страх от тях. Лошият език изпуша лоша вода навън. За тази вода аз имам пясъчни пластове, през които я прекарвам. Като филтрирам водата през десет пясъчни пластове, тя става чиста, годна за пиене. Водата е вече чиста, освежена. После всички хора са от Бога създадени и всеки е турен там, където трябва. Защо аз да не мога да изтърпя, защо да не ги обичам“ (стр. 119, м. 85/86 г.). „Желая на всинца, които ме слушате днес, Господ да започне да говори на вашето съзнание и всинца да станете носители на Божията любов, да станете мощни, да разпространявате Божественото учение по целия свят. Благославяйте всички онези, които срещате, които отиват да работят, които изпълняват Волята Божия“ (стр. 75, м. 86/87 г.). „Вие носителите на това Божествено учение, трябва да победите света. С какво ще победите? С Любовта“ (стр. 47, м. 86/ 87 г.). „В тази школа ви събрах, за да ви приготвя за апостоли на бъдещите векове. Всички вие до един ще проповядвате идеите на шестата раса. Тези идеи са вложени в беседите и лекциите, които ви говорих. Затова трябва да проучите внимателно беседите. Ще ви се дадат дарби, сили, знания и условия за работа“ (стр. 131, м. 84/85 г.). В края на зимата, в 10 часа сутринта 1930 г., Учителя държи беседа, от която приятелите не запомнят и не разбират нищо. След беседата Учителя остава библията си в горницата си и запитва един брат да му каже основната мисъл на току-що изнесената беседа. Той мълчи и всички мълчат. Тогава Учителя казва: „Такава беседа и такива мисли, които изнесох не могат да се запаметят. Те не бяха определени за вас. Словото бе определено за невидимите същества от други йерархии, които днес бяха в клас. А вие учениците от физическото поле в салона бяхте повдигнати в една по-висша сфера на съзнанието си, откъдето още не можете да правите превод и да свалите в ума си онова, което съм изнесъл като мисли, идеи, закони и принципи. В тази по-висша сфера на съзнанието, в която ви повдигнах и настаних, там вие бяхте несъзнателни проводници. Целта бе да се предостави специална обстановка и условия на невидимите същества безпрепятствено да възприемат Словото, защото понякога вие от салона с вашите чувства и мисли създавате обстановка, при която е невъзможно да проникнат същества от висши йерархии. За тях тук атмосферата е много гъста и то се равнява на същото положение, когато вие се движите в гъста непрогледна мъгла“ (стр. 190, 4 т. „Изгревът“). „Моята лектория не прилича на вашите училища и университети, където учениците са подредени по възрастови групи и по степен на образование. Пред мен вие сте с вашите грижи и тревоги на ежедневието. Аз съм чувствителен към тях и давам отговор на наболелите въпроси. Пред мен са и много заминали в Невидимия свят с неразрешени лични, кармични, родови и обществени проблеми. Те ме питат и чакат отговор и аз трябва да им го дам. Аз трябва да отговоря на вашите души, за които вие не можете и да мислите, поради това, че е прекъсната връзката между вас и собствената ви душа. Тук понякога присъстват незримите пратеници на различните цивилизации на Битието. Затова аз беседвам с всички. Имам частни разговори, които са закрити за общата аудитория, но когато говоря в салона, достъп имат всички същества от видимия и невидимия свят“ (стр. 190, 4 т., „Изгревът“). За Словото Учителя казва: „Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечеството не е дошло до този етап. А като проучите Словото и го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отворят ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената“ (стр. 623, 1 т., „Изгревът“). „Пред мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се от векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас има невидима аудитория, наредени по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми“ (стр. 187, 4 т., „Изгревът“). „Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат на човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря за всички. Разговарям с всички. Божественият Дух, който сега се изявява, поднася Слово, което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде“ (стр. 188,4 т., „Изгревът“). Учителя казва: „Аз не искам Мене да обичате, но Бога, който се проявява в Мене.“ „Когато дойде Царството Божие на земята, животът ще бъде такъв в тази си форма, като днешната, но по съдържание ще се измени и ще бъде диаметрално противоположен. Многото положения на формите ще ги търпите с векове, заради тези форми, чрез които се изявява животът на земята, човек трябва да учи закона на търпимостта, за да се съедини в него човекът от земята с човека от небето и Бог от небето та всичко да стане Бог е Любов и Бог е Светлина“ (стр. 204, 5 т., „Изгревът“). „Сега тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея вие трябва да работите двадесет и пет хиляди години, за да я намерите. С тези беседи и лекции се съкращава времето на вашето развитие“ (стр. 28, м. 89/90 г.). „Всяка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание. Всяка мисъл от беседите, която достига до ухото ви и се възприема от вашия ум, опреснява живота ви“ (стр. 173, Крадецът и пастирът). „Сега, като четете и изучавате беседите, вие не трябва да се спирате върху буквата на нещата, а трябва да ги изучавате по Дух, като се спирате главно върху ония методи, които помагат за вътрешното обновяване. За изучаването на всяка наука има два начина: външен и вътрешен“ (стр. 182 ООК, Великото и красивото). „В беседите ми няма да се спирате върху отрицателната страна, а върху положителната страна, върху това, което гради, което създава, което дава сила, мощ и укрепва вярата. Ако е въпрос за отрицателната страна, това нещо го има в света, има го и във вас. Вие сте преситени от тия неща“ (стр. 81, 82, Свещеният огън). „Следователно, когато ние разглеждаме нещата, трябва да ги разглеждаме с отворени очи, за да става постоянно разширение вътре в нас. И всяка моя беседа, ако не ви помогне да имате една малка придобивка, да ви придаде да израснете една десета милионна част от милиметъра на ден, няма си смисъл. Всякога, във всичко човек трябва да има една придобивка“ (Разговори) Казвам: „Когато слушам да четете нещо, аз, странникът, виждам да излиза нещо твърдо от устата ви, като пастърма. То трябва да се вари най-малко пет, шест часа, за да омекне. Четенето отговаря на времето. Вие сте облекли любовта в дрипави дрехи“ (стр. 141, т.1, Завета на любовта). „По някой път чувствам вашите мисли, настроения и казвам: „Измъчих тези хора. Защо да идват тук в 5 часа, да стават рано, да идват от далеч, да се молят тук. Ще дойдат тук в неделя два пъти, в сряда, в петък и от години да се повтаря същият ред: „Молитва, песен, беседа“. Казват: „Кога ще се свърши тази работа“. Когато запалите огъня и започнат да се горят дървата, работата може да се каже, че е по-свършена. Ако не запалите огъня, работата няма да се свърши. Докато не убедите всички хора в Божественото, че всички да обичат Бога, до тогава работата не е свършена. Колко хиляди години се изискват докато ги убедим. Аз говоря за Божията Любов, хората разбират обикновени работи. Иска се още много години да се работи, за да се убедят, че трябва да се обича Бога. Всеки човек, който не е проводник на Божията Любов, не може да се прояви“ (стр. 83, м. 84/85 г.). „В тази беседа аз няма да ви разправям защо и за какво идат изпитанията, но четете беседите, проучвайте ги, там са дадени много обяснения. И за в бъдеще, като ви говоря, следвайте моите обяснения. Учениците трябва да бъдат готови за всички изпитания. От вас се изисква приложение на новото учение в живота ви“ (стр. 117, Свещения огън, обяснения). „Кой от вас е приложил едно учение и е останал доволен от него? Ако се намери такъв човек, бих седнал при нозете му да слушам, какво е неговото учение и как го е приложил. Ето, толкова години проповядвам на софиянци, но никой още не е направил опит да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: „Големи грешници сме“ - Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тази година, това ще излезе“ (стр. 105, Да възлюбиш Господа). „Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание. Знайте, че след всяка лекция ви се дават изпитания отвън, да видят как прилагате знанието, което ви е дадено“. (Разговори). На 20 август 1919 г. на събора в Търново Учителя разяснява събитията през 1918 г. и разумната постъпка на българите, за което казва: „Когато българите напуснаха Солунския фронт, казаха: „Не искаме да се бием“. Господ веднага изля благословението Си, настъпи голямо плодородие, когато пък за онези, които се биеха още нямаше такова. Във Франция, Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говоря, не одобряват техните действия. Щом воювате - плодородие няма да имате. Сила ще имат, контрибуции налагате, но хляб няма да имате. В света съществува само едно право - Божественото“. След войната доларът струвал 150 лева, но през 1919 г. след богатата зърнена реколта, доларът спада на два лева и финансовото положение на България се стабилизира, (стр. 360, т. 5, „Изгревът“). „Ако бяхте вярващи, щях да ви държа друга беседа, а не като сегашната. Можех да говоря за промените, които стават на небето; за писмата, които ви изпращат вашите майки, бащи, братя, сестри. Сега вие се занимавате с обикновени работи и казвате: Или съществува Бог, или не съществува, или е така, или не. По-добре да се държим за старото, да не го изгубим - старото представя свещените човешки глупости, а новото - любовта, която иде сега, да преобрази хората, да реформира живота им, да ги освободи.“ (стр. 282, Новият човек). „Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: Отде знам, че и тук не ни залъгват? Ако искате да проверите истината на моите думи, турете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите“ (стр. 123, ДВГ). „Казвам: Не е само до слушане на проповеди и беседи, прилагане е нужно. Всяко нещо подлежи на развитие. Както слухът, зрението, обонянието трябва да се развиват, така и духовният живот на човека трябва да се развива. Първо ще слушаш, после ще прилагат“ (стр. 196, ДВГ). „Идеите трябва да се преобразят. Бог е решил да ликвидира със старите и изопачени идеи на човечеството. Как мислите, право ли е това, което ви говоря? Верни ли са думите ми? Ще кажете, че са верни. Аз казвам, че моите думи са верни петдесет процента, а когато се приложат и дадат резултат ще бъдат верни сто на сто“ (Разговори). „Планините създадоха великите души в миналото. Учените хора не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как сее създал Монблан. Създадени са, но кой имено ги е създал? Имената са записани. Монблан кой го създаде? Братството на Европа създаде Монблан. Кой създаде Еверест? Братството в Индия създаде Еверест. А пък Египтяните като нямаха връх - създадоха пирамидите. Мусала Бог го създаде“ (стр. 260, Вземи детето). Учителя казва: „Всички духовни центрове в Рила, Алпите, Хималая и други планини, имат вътрешни връзки. В Рила е голямо разнообразието. В нея има такива места, където човешки крак не е стъпвал никога. На Рила се намира най-старата окултна школа в света. Там има недостъпни места. Хималаите са по-нови планини. От Хималаите идват адепти да се учат в Рила. В Рила се намира най-старият институт. Посветените от Хималаите идват да се учат от скрити за човешките очи, от големите библиотеки на Рила. На Хималаите също има школа, но на Рила е най-старата школа в света. Там съществата, които обичат тази школа са в ефирни, етерни тела. На Рила са складирани знания. Културата на Египет, културата на Индия се е развивала от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези свещени центрове? Те работят за Новата култура. Най-свещеното място - това е Агарта - държавата на посветените. Агарта се е премествала три пъти - от Атлантида, която е потънала и е преместена в Египет. От Египет се премества на Рила. А оттук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера“ (стр. 453, 454, т. 5, „Изгревът“). „Запример в света съществува една ложа от учени хора, които се събират за разискване на разни научни въпроси само един път в годината. Тези учени знаят за земята много повече от съвременните учени, но що се отнася до бъдещето на земята и те правят своите предположения. Освен тази ложа, която съществува на земята, има още една ложа от учени хора на Слънцето, която знае положително, не само миналото на земята, но и нейното бъдеще. Това вече не можете да проверите, затова ще считате, че ви говоря, като поет.“ (стр. 208, 209, т. Мнозина казваха).

4. Словото на Учителя „Ще бъдат научени“ - От кого? - От Господа, от Първия Принцип, Който е вътре във вас и ви учи. После иде Христос -вторият принцип, който определя вашите взаимни отношения. Най-после и аз ви говоря. Аз съм дошъл да ви науча да работите“ (стр. 59, Да възлюбиш Господа) „Ще бъдат научени от Господа“. Ще обясня тоя стих с легенда, в която се говори за създаването на света. Бог създал небето и земята, растенията и животните и решил да си почине. По едно време Му дошло на ума, да направи човек, който да представя връзка между небето и земята. Като се научили за това решение, ангелите се изредили пред Господа, да Му дадат мнението си за съществото, което е решил да създаде. Пръв се явил пред Господа ангелът на Истината и казал: Господи, не създавай това същество. То ще завладее света. Втори се явил ангелът на Правдата и казал: Господи, не създавай това същество. То ще бъде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си. Никога няма да влиза в положението на страдащите. После дошъл ангелът на Мира и казал: Господи, не създавай това същество. То ще напои света с кръв. С неговото явяване ще настъпят големи кръвопролития. Бог се отказал от желанието Си да създаде човека. Най-после се явила при Господа най-малката дъщеря на Милосърдието и казала: Господи, както Си намислил, така направи, създай това същество. Даже всички да се откажат от него, аз ще му покажа как да люби, как да прояви милосърдието. От тия думи лицето на Господа светнало и Той казал: „Ще създам това същество, ще го направя по образ и подобие свое“. Значи човекът бил създаден заради любовта на малката дъщеря на Милосърдието. И до днес още, който познава тая дъщеря, той запазва образа на Оня Който го е създал. Който не познава тази дъщеря, той е осъден на изчезване. Малката дъщеря на Милосърдието е Христос. Казвате: Как е възможно Христос да символизира дъщерята на Милосърдието? Христос съдържа в себе си двата принципа: мъжкия и женския. Под „мъж“ се разбира разумното същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога -Милосърдието. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа“. На какво ще бъдат научени? - На милосърдие“ (стр. 49, Да възлюбиш Господа). „В началото бе Словото“. След като мислил цяла вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, тоест чрез разумността. Започнете и вие с разумността, със Словото на Бога. После Бог довел всички неща до една велика цел - велика връзка, велика хармония в живота. Най-после всичко това трябва да бъде за Славата и Величието на Бога и на ония същества, които живеят в Неговото Царство. Така трябва да постъпва всеки човек. Каквато работа предприема, първо трябва да я обмисли и после да си отговори за кого я прави и как трябва да я направи“ (стр. 252, Доброто оръжие ООК). „Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учение на живия Бог, Който е между хората и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е тоя Бог“ (стр. 3, Да възлюбиш Господа). „Може да си болен от туберкулоза в последния период, но ако приемеш учението, ще станеш от леглото и ще оздравееш. Всеки човек е призван да служи на Бога. Ако не изпълни призванието си, ще заболее от някаква болест. Оня, който се откаже да служи на Бога, няма да остане жив“ (стр. 238, Да възлюбиш Господа). „В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, които ако се приложат, и слепите биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи - две отпред и две отзад. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседите от първа серия, ще придобиете много нещо“ (стр. 280, Великото и красивото). Словото на Учителят е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които Той сваля на земята. „По-блажени са, които слушат Словото Божие и Го изпълняват.“ „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!“ (стр. 86, том. Новият човек) „Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! От тук можете да разберете, какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. От тук можете да разберете, какво богатство, какво разнообразие на звукове съществува в живата природа. Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател?“ (стр. 25, Крадецът и пастирът) „Ония, които са създали азбуката, не външният знак, но това, което трябва да изкажели - те били много умни. Те са разбирали природата. Първите хора, които създадоха езика, те са гений от първа степен. Сегашните хора колкото и да са учени, не могат да се сравнят с тях“ (стр. 47, Запалена свещ). Като дойдете за в бъдеще, езика ще бъде по-добър, но за сега, такъв какъвто е, той е добър. Езикът на българите е отличен засега. И езикът е претърпял известни промени. За в бъдеще езика ще претърпи още по-голяма промяна, (стр. 26, ООК 3 т., 27 л., Точилото и ножът). „Следователно ония думи, които влизат в нашия живот трябва да имат смисъл. Туй което ви говоря тази вечер, искам да го запомните. В моята реч най-простите неща влияят“ (стр. 17, 3 година, 34 беседа, Малкото приложение). „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите - не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива!“ (стр. 26, Двата природни метода). „Словото на Учителя е построено по законите на музиката. Всяка дума представлява музикален тон и ако тя се замести с друга, беседата - която представлява една симфония, ще звучи фалшиво. Ако едни ангел вземе едно томче с беседи и постави ръката си върху него, и там има корекции, той ще каже: „Това не е Словото Божие“. Ангелите възприемат Словото като музи-кална симфония и ако се направят повече от три корекции в една беседа, за тях това би представлявало чрезвичайно произшествие. Словото губи силата си и духовното си влияние с всяка променена дума. Словото се обезсолява. Учителят много пъти се е мръщел на корекциите, които е правила сестра Паша, но Неговата Велика Блага Душа нито веднъж не й прави забележка за глупостите, които пише чрез промените, които прави. Учителя казва: „Много пъти при изнасянето на беседите аз търся в старобългарския език една дума, която да хармонира в изречението и да внася хармония в беседата“. Учителя няма да ни съди за нашето невежество и голямо тщеславия да коригираме Бога. „Бог е вложил строги закони в природата, които ще ни накарат да си платим за всичките ни своеволия. „За всяка промяна и корекция, които вие правите в Словото ми, ще бъдете осъдени най-малко за 5-6 хиляди години да поправяте престъпленията си, но ще бъдете с рога и копита“. (Разговори) Като четем Библията виждаме навсякъде, като червена нишка, големите страдания на евреите, които Бог постоянно наказва. Защо? Заради коригирането на Божественото и неизпълнението Волята Божия. Има една велика каузалност, при която всичките престъпления и непослушания се регистрират и рано или късно се плащат. Бог забавя, но не забравя. За това говорят пророците - Исая, Йезекил, плаче Йеремия. Много пъти Бог е написвал Словото Си до пророците на папирус и ги е карал да го сдъвчат и глътнат, за да стане плът и кръв от тялото им и да не се измени нито една дума от Него. Учителя казва: „Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи. Не лъжете в мое име, не позволявам това! Помнете: Който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. Туй казал Учителя - „Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете и в името Божие“ (стр. 6, Абсолютна истина). „Като говоря тъй, разбирам: всички други могат да бъдат праведни и да издават светлина, когато не коригират Божественото. А душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога. Такава борба е имал един от видните представители на Израел - Яков. Като се връщал при баща си, той цяла нощ се борил с Бога. Най-после Този, Неизвестният го бутнал в бедрото и то й охромял. Сега всички се борите с Господа. Вие искате да го заставите да ви даде всичко в този свят, каквото вие искате“ (стр. 44, 4 с, Сила и живот). Учителят отлично се справя с тази мъчна задача да преведе точно Божествените закони на ограничения български език с 32 букви и 10 хиляди думи. Българският език е подготвян отпреди 5 хиляди и четиристотин години, за да може Духът на Истината да изнесе на него Словото Божие. Старобългарският език е свързан с корените на славянските езици, за които Учителя държи много. Негативните сили са правили и продължават да правят опити да отдалечат нашия език от славянските чрез съзнателно вмъкване на чуждици от европейските езици, в което имат явно успех. Учителя казва: „Знам всички езици, но не искам да цапам устата си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята“ (стр. 622, т. I „Изгревът“). Като изнася беседите си Учителят обяснява: „Как говори Господ на човека? Господ не говори нито на българина, нито на английски, нито на френски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещеният език на Бога, той разбира вече същината на нещата“, (стр. 252 том Крадецът и пастира) Една сутрин Учителят, наметнат със своята гълъбова пелерина, разговаря пред салона с брат Димитър Звездински, който по това време е учил и говори добре езика есперанто. На ревера си носи зелената звезда на есперантистите, Пред група приятели Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа преди две хиляди години е бил нисък на ръст и понеже не можел да види минаващият по улицата Христос, се качил на една черница. Христос го повикал да слезе от черницата и отишъл в неговият дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти тури добър обяд, да ти постели меко легло - това е руснакът, говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работата, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците - говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има и един език есперанто“... Брат Звездински скрива набързо значката си зад ревера на палтото си. Тогава Учителят замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата земя“ Перелината му направя един голям полукръг и Той се прибира в приемната Си. Съобщено на 15.06.1991 г. Ще взема само стихът: И Словото бе у Бога“, Една стара форма. Аз взимам „Словото бе у Бога“, това е проявения свят, това е космосът, това е, което съществова, което виждаме, което изучаваме и това е, което има да изучаваме за бъдеще. Словото, това е великото разумното; това е началото на Битието. Всеки един живот трябва да започне от Словото. Това е Първичната Причина, което дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество. Онези, които съзнават този подтик, са щастливи; онези, които не го съзнават са нещастни. Онези, които го съзнават са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка“ (стр. 248, „Словото“ т. Приготовлението на сърцето) „Онова, което може да въведе хората в едно разбиране - то е Словото. Дали жената вярва в Бога, дали мъжът има Словото, тогава въпросът ще се разясни, защото Словото ще се преобрази. Преобразяването е закон на природата.“ (стр. 25, беседа „Словото“ т. Приготовлението на сърцето) „Понеже Словото е разумното в света, което е създало всичко. То е Първата Причина. И тази Причина се намира във всеки човек“ (стр. 28, беседа „Словото“ т. Приготовлението на сърцето). „Сега словото е у мъжа. Но краката не заповядват, главата заповядва. Главата не носи, краката носят главата. Когато главата заповядва на краката, идват движенията. Следователно жената е в краката, а мъжът в главата“ (стр. 28 беседа, Словото, т. Приготовлението на сърцето). „Като говоря за Словото, то е мощното. Ако искате да измените живота си, ако искате да обединявате силите си, да добивате знание, непременно трябва да влезете във връзка с разум-ното Слово в Света, което сега иде в света“ (стр. 31, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето). „Единственото реално нещо в света, това е разумното Слово, туй което не умира. Човек, който никога не умира, той е Човекът, човек който умира, той трябва да знае, че се намира в един преходен свят. „В Словото има едно разбиране. В Словото седи свободата на хората. Целият космос, целият Свят в дадения случай, ако ти си в Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш свободен, няма никакво ограничение“ (стр. 34, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето). „Но има едно вътрешно освобождение. От какво произтича? Има нещо анормално в живота. Единственото, което може да освободи хората, то е Словото. Всички хора трябва да го възприемат. Туй Слово трябва да работи там, но трябва да вярваме в това, да прилагаме, да се направи един опит“ (стр. 38, беседа Словото, т, Приготовлението на сърцето,). „Словото бе у Бога и Словото бе Бог“. И казва Христос, че Словото стана плът. Казвате някой път, че плътта е Словото. Значи, когато Словото стане плът, то вече видоизменя и човешката плът. Словото примирява в света всичките противоречия, които съществуват. Младият да приложи Словото, като млад. Всичко, което пожелае неговото сърце, нека да го изпълни. Всичко онова, което желаете, да го съгласите със Словото. Възрастният да изпълни всичко, което душата му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото. Старият да изпълни всичко, каквото душата му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, каквото Духът му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, което е Бог. Тогава ще има едно вътрешно единство. То е най-голямото постижение, което могат да имат и млади и стари“ (стр. 40, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето). „Онзи човек, у когото Словото е въплътено в плътта, от него излиза благоухание. А от всички ония хора, у които Словото не е станало плът, излиза една лоша, неприятна миризма. Аз зная много мъже (жени), които се отделят от своите жени (мъже) поради това, че миришат.“ (стр. 14, 8 серия, 31 беседа, Стана плът) „Туй което може да ви подмлади, туй което може да възвърне вашите сили, туй което може да поправи света, туй е разумното Слово. Казвате, че това Слово било у Бога. То е проявеният свят. И когато хората възприемат това Слово, сегашният свят ще се оправи. Тук, на Земята, има малко неразположение. Само нашата Земя е неразположена“ (стр. 35, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето). Ако разглеждате от формите, всяка една изказана дума в силата на Словото, ако може да проектирате от онази дълбока мисъл, какво влияние упражнява, ако вие може да виждате Словото си, вие бихте подобрили вашия живот, вие бихте го изменили (стр. 36, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето). „Словото е изявление. Това е Божията любов, която се изявява на всяка душа и на това изявление на Бога в нас ние се радваме. Словото ще помогне на човека да стане физически и ду-ховно красив. Това учение, което днес ви се изнася, не е секта, нито религия, то е Божествено учение и е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за цялото човечество. То е за всички времена и епохи. Който се е домогнал до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в Него сили да продължи своя живот и да разреши правилно задачите и противоречията си“ (стр. 149, м. 84/85 г.). „Аз съм в Словото, което изнесох пред вас. От Словото, което ви давам, вие ще познаете моята любов“ (стр. 131, м. 84/85 г.). „Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: „Рекох“. Когато произнеса думата „рекох“, тогава Духът на Словото започва да се произнася чрез Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: „И Слово Господне дойде или биде към мен“. На друго място казват: „И рече Господ“. Има и други форми. Но винаги онзи, който изрича Божието Слово оповестява на слушателите, че това не е негово Слово, а Слово на Господа. И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: „Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже. Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това беше тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере ,че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух“, (стр. 188, т. 4, Изгревът). „Сега, аз изнасям ред практически правила, а не само теория. Смисълът на всичко седи в приложението. Ние сме дошли на земята да прилагаме, да предаваме Божиите блага, а не да оправяме света. Ако е въпрос кой ще оправи света, Бог е промиел ил за това. Има специалисти за тази работа“ (стр. 221, Любов към Бога). Аз зная, че всичко, което съм ви говорил е потънало дълбоко в съзнанието ви, не е изгубено. И доброто, което правите безкористно, не е изгубено. Това, което съм ви говорил не е Мое, то е на Бога. Бог ще запази своите хубави неща. След време всичко, което сте приели в съзнанието си ще израсте. Нови пътища ще се открият пред вас“ (стр. 165, м. 85/86 г.). Понякога Учителят казваше следното: „За да изпълнявате Божието Слово, ще имате образец само Мене. Ще гледате какво правя, как постъпвам и ще правите същото. Тогава светът у вас ще се промени. Ще се промени и света около вас. Тогава ще настъпи Царството Божие за вас. Друг път няма. Този път съм го опитал. Той е единственият път за цялата Вселена.“ (стр. 60, т. 5. „Изгревът“). „Не ви проповядвам едно учение човешко, проповядвам ви едно учение Божествено. Тепърва има да учите истината. Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Питате се: - кои са причините, защо ли ви проповядвам? Какви ли задни мисли имам? Две цели може да имам. Или да стана знаменит, прочут, че за мен да се заговори, или да изявя Божествената Истина. Може да е едното, може и да е другото. Ако първото е причината, аз съм на крива посока, понеже нищо не съм създал, а искам да убедя хората, че съм създал, моите отношения към Бога не са прави. Бог създаде света, аз съм проводник само и трябва да спазвам Неговия Закон, нищо повече. Божествената Любов е, която ръкополага, но не човешкото ръкополагане, което може би вас сега това ви смущава, щом и вестниците пишат, че съм самозванец. Ако любовта, мъдростта и истината ги няма в мен, кой ще ме ръкоположи? Човек няма ли предвид тези закони, тези велики принципи, той няма и влияние. Те са, които повдигат човека. Да имате любовта, мъдростта и истината за цел“ (стр. 43, м. 86/87 г.). Сега аз ви проповядвам, не като на българи, или като на англичани, или като на французи. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри, в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви говоря, като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога със себе си, давам ви най-хубавите си мисли, макар че треперят тези хора вън на студа. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези истини, за които никой друг от две хиляди години насам не е говорил. Защо? Защото аз любя Бога, защото му служа с любов и мъдрост. И вие всинца можете да му служите. Всинца можете да служите на Бога с любов и мъдрост. Всички можем да бъдем братя, без различно каква е степента на вашето развитие. Ще идем да работим според силите си.“ (стр. 284, серия 4, Сила и живот). „Аз не ви проповядвам спасение, проповядвам ви как да изпълните Воля Божия на земята. Аз ви уча, как да изпълните волята на живия Господ, в когото се крие вашата свобода. Той ще ви накара да се чувствате като братя помежду си, да се приготвите за великия живот, който сега иде. Всички сте опитали стария живот, който ви е направил нещастни.“ (стр. 183, т. Да възлюбим Господа) „Всичко старо ще се помете. Има ли нещо лошо в това? Ще кажете, че ви заплашвам. Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е Мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря. Бог е влязъл вече между европейските народи. Бог се проявява като Самсона“ (стр. 144, Новият човек). „Мнозина се съмняват в това, което говоря. Аз чета в очите ви и виждам, че се съмнявате. Казвам: Братя, и аз съм минал през това, което вие минавате. Изкуство е да не залъгваш хората, но да живееш добре. Аз ви уча да живеете правилно. Не казвам да вярвате, но казвам да проверите това, което ви говоря. Ако е вярно, приложете го“ (стр. 21, Новият човек). „Не искам моите думи да ги вземете на вяра или повърхностно. Подложете на опит това, което ви говоря. Ако един ден българският народ се намери в трудно положение, само моите думи ще го спасят! Всеки от вас може да преустрои живота си само върху това, което 35 години говоря, стига да иска. Аз не говоря за хатъра на когото и да е. Това, което говоря е Божествено“ (стр. 107, м. 81/82 г.). „Мнозина ме слушат, но малцина вярват в думите ми. Някои ще кажат, че ги залъгвам, че искам да ги накарам да вярват. Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ. Вярата повдига еднакво и бедния и богатия“ (стр. 289, Да възлюбиш Господа). „Имам доверие във вас, затова ви говоря, иначе не бих ви говорил. Ако вие имате туй, което из имам, работата щеше да върви добре. Моите добри намерения, това което аз имам към вас, ако и вие го имате, аз ще спечеля. Ако нямате същото отношение км мен, вие нищо няма да спечелите, а ще изгубите. Ако аз имам вяра в Бога, както Бог има вяра в мен, щом ме е пратил на земята, имал е вяра в мен. И аз трябва да имам същата вяра и същите отношения към Бога, каквито Той има към мен“ (стр. 134, м. 86/87 г.). „Питат ме: Защо проповядваш? За да покажа на хората, че без правда, истина и святост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздух“ (стр. 292, Новият човек). „Аз проповядвам едно учение - „Единство с Бога“ и казвам: Във всички времена само Господ е говорил! Колкото хора са говорили, то е изчезнало, а туй което е останало да живее през вековете, то е само Божественото. И от туй, което аз говоря, само което е Божествено, то ще остане. И казвам: „В света само Бог говори, само Неговите мисли са положителни и те принадлежат към действителния свят, към Божествения свят. Приемете ли вие, че Бог говори в мене, вие ще Го-опитате, но усъмните ли се в мене, и в Бога ще се усъмните, няма да имате никакви резултати“ (стр. 25, 19 л., Двете течения ООК). „В Писанието е казано: „Слушайте тихия глас на онзи, който ви говори и в радост и в скърби“ . И днес, като ви говоря, не правя нищо друго освен това - поливам корените на дървото на живота във вас. Същевременно аз отварям прозорците на вашия ум, да разбирате нещата, и душата ви да се изпълни с добри чувства и желания, а умът ви със светлина и възвишени мисли. Само така хората могат да се разберат и да станат братя помежду си.“ (стр. 39, м. 69/70 г.) „Откак светът съществува, за пръв път Бог праща един лъч към синовете на човечеството и казва чрез пророка: „Обърнете се към мене. Приемете моята любов. Турете моя закон. Внесете братството навсякъде. Турете насилието настрана. Ни помен от лъжата!“ Събудете се мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела“ (стр. 128, Новият човек). Този светъл лъч е Духът на Истината, Учителят Петър Дънов. Учителя разкрива пред учениците си великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила. „Ако думите ми пребъдват във вас; ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото; ако това Слово пребъдва във вас; ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец Ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и Аз ще ви се изявя“ (стр. 77, Петимата братя). „Значи разумното Слово е опитано хиляди години преди вас. Веднъж опитано Словото Божие, и вие ще го опитате. Опитано е още, че Бог е щит за тези, които уповават на Него. Някои мислят, че когато разумното Слово влезе в човека, няма да произведе никакво действие. Точно обратно, когато влезе в човека, разумното Слово ще произведе коренна промяна в него; всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответното за него място и то само ще заеме своето определено място. Това е неизбежен процес. Ценните неща сами по себе си заемат видно място... Опитано е, че когато влезе в човека разумното Слово извършва такива промени в него, каквито той никога не е очаквал. Словото Божие внася в човека топлина и мекота“ (стр. 9, 10, Лъчи на живота). „Христос показа на човечеството коя е истинската храна. Един ден душата ще се храни само със Словото. Който се храни със Словото Божие всякога ще бъде здрав. Ако не се храните със Словото, ще боледувате. Следователно, ако боледувате, ще знаете, че не се храните със Словото Божие“ (стр. 175, Ликвидация на века). „Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия. Житното зърно е едно от възлюбените деца на ангелите“ (стр. 43, Да ви даде). „Словото, това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи то? В разумното изпълнение“ (стр. 180, с. 4, Сила и живот). „Словото Божие, това е великото в света. Аз бих ви го превел на ваш език. Този израз „Слово божие“ е непонятен, вие сте го чели, чели много пъти. Какво нещо означава „Словото Божие"? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят“ (стр. 181, с. 4, Сила и живот). „Когато дойде разумното Слово, една велика епоха ще се създаде и знанието, което очаквате ще дойде. Знанието, което е събрано от хиляди векове, ще се даде на хората. Само тогава всички ще разберете какво нещо е човешката душа“ (стр. 32, 31 б 8 с, Стана плът). Под „Слово“ разбирам разумния живот,, който се изявява в правилни форми, в правилни тонове. В тоя живот всеки тон, всяка дума има свой определен смисъл (стр. 93, Новият човек). „Словото включва всичко в себе си. То носи Любовта, която се проявява само в разумния живот, между разумни хора“ (стр. 94, Новият човек). „Казано е в Писанието, че Божественото никога не се губи. Същото се отнася и до Словото Божие. Словото Божие няма да се върне, докато не принесе своя плод. Значи и Словото не се губи, нито му се придава нещо. Пренебрегне ли това Слово в себе си, човек отпада, губи силите си и постепенно се изражда“ (стр. 207, ООК, Определени движения). „Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, то е сега, ще бъде и утре. Кой го е проповядвал в миналото, кой днес ще го проповядва сега, не е важно. Божественият Дух е един и същ през всички времена и епохи. Следователно, никаква сила в света не е в състояние да Го победи. Всеки, който проповядва Божественото учение е неуязвим. Аз не проповядвам никаква религия, а говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към които човек трябва да се стреми.“ (стр. 2, м. 69/70 г.). „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази. Ако това Слово Божие пребъде в нашите сърца и Божията мисъл, в нашите умове, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже“ (стр. 192, с. 4, Сила и живот). „Семето, което е паднало на добрата почва е Словото Божие. Добрата почва предоставя добрите условия. Значи добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което идва сега в света. Казвате: „Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а за това трябва малко да ядете, да не преяждате“ (стр. 106, Сила и живот, Учителя благи). „Преди всичко човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляба от камъните. Словото Божие е виша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Затова именно Христос казва ,че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“ (стр. 84, Все що е писано). „Словото носи великите идеи в света. Те идат отнякъде. Човек може да възприеме тия идеи, само след като влезе в хармония с Божественото Начало в себе си. Лъжете се, ако мислите, че можете да възприемете тия идеи от сегашния свят. Тоя свят е безидеен“ (стр. 91, Новият човек). „Значи не е важно, при какви условия сме се родили, какви са били майка ми и баща ми, дали са били благородни и учени хора. Важно е, дали слушам Словото и Го пазя. Ако не слушам Словото, не се ползвам от благородството на родителите си“ (стр. 88, Новият човек). „Който се храни с Божието Слово има живот в себе си. Той изпитва вътрешен мир, подем на силите си и енергия. Той съзнава, че живее. Като дойдат до Божественото учение, до учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че за да успее в това учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. Безпокоите ли се, влезте дълбоко в душата си, дето е мир и тишина, и Словото ще ви се изяви“ (стр. 39, 40, Дали може). Мнозина слушат Словото, но казват, че не са съгласни с някои мисли. Това нищо не значи. Всеки е свободен да съгласува мисълта си с моята, или да не я съгласува. И аз съм свободен да бъда в съгласие с великата мисъл или да не бъда (стр. 363, Делата Божии). Вашите разсъждения съставляват особена философия. Всеки, който е на моето място ще говори като мен. Тъй ще говориш, не може другояче (стр. 100, Двата природни метода). Обаче, като се храните външно с такава (доброкачествена) храна, едновременно с това трябва да се храните със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, то никога няма да гладува и жадува (стр. 4, Двигатели в живота). Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата, представляват за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека (стр. 11, Двигатели в живота). Следователно от вас се иска да изучавате Словото Христово, да го прилагате, а не само да четете. Словото е основа на живота. То е горивото, което трябва постоянно да се набавя, за да може огънят на живота непрекъснато да гори (стр. 40, Да им дам живот). „За човека е важно да не повтаря Христовите думи, но да има Неговата чистота и святост. Чистият и свят човек на никого зло не прави. Той не съдържа в себе си елементите на злото“ (стр. 39, Да им дам живот). „Право учение е това, което е основано на пълна, на абсолютна вяра. Това значи: при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога“ (стр. 41, Да има дам живот). „Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие, тоест онова Божественото, възвишеното, туй което не е излязло от рая. По-хубаво е да слушаш туй Божественото, което не се е изменило. И туй, великото. То е Божественото Слово, което живее във вас вътре, а не отвънка“ (стр. 167, с. 4, Сила и живот). И сега Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша и пази Словото Божие“. Умът и сърцето трябва да разбират туй Слово Божие. Сега всинца вие можете да приложите този закон, (стр. 198 с. 4, Сила и Живот) Проучвайте великата природа, всички велики закони, давайте поощрение на всеки един да мисли, да чувства. Не се спъвайте. Поощрявайте се, поощрявайте се и в мисли и в добри чувства, (стр. 203, с. 4, Сила и живот) „Него слушайте. Туй Божественото Слово иде и то ще разтопи и сърцата, и умовете на хората, и ще внесе новото. Защо ние да не възприемем новото учение?“ (стр. 138, с. 5, Сила и живот). „По-блажен с онзи. който слуша Словото Божие и го пази“. И когато възприемете това Слово - вие сте го възприели, не е права моята дума - Господ е във вас, но пазете се от други заблуждения - казвате: „Господ не е такъв, какъвто го знаем.“ Какъвто е Господ в мене, такъв е и във вас, с тази разлика, че в моето сърце Той разполага, а във вашето - не разполага: (стр. 203, с. 4, Сила и Живот) Него слушайте. Туй Божественото Слово иде и то ще разтопи сърцата и умовете на хората и ще внесе новото. Защо ние да не възприемем новото учение? (стр. 138, 5 с, Сила и живот) В Българина например религиозното чувство е слабо развито... Религиозното чувство е добре развито в германеца, руснака и евреина. Никой народ не пази така религията си, както еврейският. Обаче колкото евреинът е религиозен, толкова е материалист. Тази е причината за голямата вътрешна борба, която преживява. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните с единствената цел, да развият религиозното си чувство и любов към Бога. (стр. 401, 402, Делата Божии). „Новото учение, което се проповядва, ще се усвои, разбере и приложи от руснаците, германците, евреите и българите. То докато не стигне до германците, до никъде няма да стигне“ (Разговори). „И ако аз проповядвам за любовта, това е, за да може тази любов да стопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас“ (стр. 170, с. 5, Сила и живот). „А това учение е за хората (да даде едната риза на попа на ближният му, който няма), не е за нас“, казва попът. Ако аз ви проповядвам едно учение, което е заради вас, а не и за мен, то не е право. Аз казвам: „Туй учение, което ви проповядвам е първо за мен, а после за другите“ (стр. 476, с. 5, Сила и живот) Това, че Господ ви говори показва, че Той мисли за вас. Не е само този процес, че аз ви говоря, но след мене ще дойде Духът, да разработи тези думи, които сега аз ви казвам. И след това ще остане една малка радост у вас. Духът работи от години във вас“ (стр. 20, 8 серия, 9 беседа, Давам власт). „Това, което сега ви говоря е само въведение. После ще дойде съдържанието и заключението. Във въведението нещата са строго систематизирани. Когато дойде Бог, ще ви говори така, както никога в живата си не сте слушали“ (Разговори). „Не мислете постоянно за Бога, но работете постоянно за Него. Бог е величина, която обхваща всичко. Следователно, като мислиш за Бога и работиш за Него, ще мислиш за всички същества, които живеят в Него“ (стр. 248, Да възлюбим Господа). Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям: „То е учение на живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за любовта. Неговото учение включва всичко, което е предмет на живота и на природата“ (стр. 64, Който дойде при мене). „И сега, като говоря, хората ми вярват 50%. Казват: Дай поръчители! - Поръчители не давам. Един поръчител имам - Живият Господ. Ако всички българи се съгласят да живеят, както ви казвам, сами ще проверят, че Бог управлява света. Само тогава ще ми повярват. Аз не си служа със схоластика. Дали аз или вие ще направите опита, все едно. Ще се направи тоя опит... Сегашното общество боледува. Питам: Де са вашите лекари? Как ще се излекува обществото? Ако мислите, че обществото ще се поправи с досегашните педагогически методи, все същата кал ще се гази. Сегашните методи не могат да издигнат обществото нито на милиметър. Здрава основа е нужна... Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпитава децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Всеки да зачита правото на човека, като душа, защото по начало тя е Божествена и произлиза от Бога“ (стр. 284, 285, Да възлюбиш Господа) Аз не искам българите да обиждат Духа, който живее в Мен. Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите. Нека всеки си вземе толкова, колкото сам може да носи. Ясно ли ви е сега? Това не говоря аз, но Божият Дух, който живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и съдията и свещеника. Той разпределя всички блага, както намира за добре“ (стр 293, 294, Да възлюбим Господа) „Днес човечеството има най-благоприятни условия да прояви любовта. Никога Бог не е говорил толкова много на хората, както сега. Помнете - Божественото само си пробива път и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, всичко разтваря, всичко чисти и си проправя пътя. Въздухът е най-добрият разпространител на Божествените идеи и мисли“ (стр. 2, м. 74/75 г.). Казвате: Ние сме слушали много проповедници като тебе. Наистина много проповедници сте слушали; мнозина са ви говорили за правдата, истината и святостта, но като мене, никой не ви е говорил (стр. 293, Новият човек). „Мнозина се интересуват да знаят какво нещо е Новото, Божественото учение. Божественото учение седи в следното: „Да оставим Бог да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Него“ (Разговори). „Сега, като се говори за любовта, както и за много въпроси, от положението на новото учение, мнозина гледат на него като на особена форма на анархизъм. - Не, новото учение не е нито анархизъм, нито комунизъм, нито социализъм. Това са повърхностни учения. Анархизмът е учение, което има за цел да направи силните слаби, а слабите - силни. Комунизмът е пък особена класова борба. Социализмът е учение за братство и равенство“ (стр. 250, 251, Крадецът и пастирът). „Учението на Учителя не е религия, не е секта и братството не е верска общност, но школа, в която човек се учи как да живее“ (разговори). „Сега могат да ви кръщават с какви ли не думи, но ние не сме секта, но ние сме цялото, в което всеки живее. Така че, ако на вас е добре и на тях е добре. Бог е който събира хората. Не са хората, които го събират. Бог събира и разпръсква хората. Разпространението на Божествените идеи се ръководи от Божествения свят. Сеенето и разпространението е от нас, а пък възрастването и даването плод е от Бога“ (стр. 130, м. 84/85 г.). „Всичко ще се постигне само с новото учение. Без новото учение хората са в ада. От ада ще излязат с помощта на новото учение“ (стр. 86, м. 84/85 г.). / „Какво представлява новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар“ (стр. 72, Сеятеля). „Тия мисли са Божествени. Едни от тях ще паднат на пътя, други на песъчлива почва, а трети на добра почва и ще дадат плод едни 30, други 60, трети 100. След 100 години всички ще разберете Божествения закон на Любовта. Той още един път ще ви напече“ (стр. 221 ДВГ). Учителя отлично вижда докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава. Питам: „Мислите ли, че хората са готови да приемат новото учение? Те могат да го купят, но да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, те от стария порядък“ (стр. 119, Старото отмина). Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата, не е важно. Новото учение, трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учени, което не е съгласно с Божия закон, е от лукавия“ (стр. 295, Новият човек). „Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпроса, има ли душа или не, съществува ли Бог или не съществува. То не се занимава с въпроса - ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно, по причина на тяхното своенравие“ (стр. 60, Новият човек). „Новото учение, което ви проповядвам е свързано с Името Божие и Неговата Любов и Мъдрост. Любовта и Мъдростта са вложени във всеки човек - трябва само да се проявят. От проявата на тия велики сили във вас, зависи разбирането ви за духовния свят и връзката ви с него. Никой човек не може да изпълни добре службата на майка и баща на общественик или реформатор, ако тия сили не работят в ума и в сърцето му“ (стр. 38, Новият човек). Новото учение казва: „Българите трябва да разберат, че спасението е в абсолютната чистота на живота. Ако разберат учението така, добре, ако не го разберат, пак добре. Разберете ме поне вие, когато ме слушате“ (стр. 105, Новият човек). „Ако не даваш, работата не се оправя.. Може ли с „извинете“ да се оправи? Не.“ (стр. 57, Запалена свещ). „Човек трябва да бъде посаден, да изникне, да цъфне. То е хубаво състояние. После да завърже, да узрее и да го извеят. Като мине тия положения, ще стане извеян, той е един отличен човек, възпитан човек. Вие сте пратени за това на земята. Ние сме пратени на земята, за да извършим Волята Божия и да придобием онова, което искаме“ (стр. 60, Запалена свещ). „Едно трябва да знаете: „Този път ще ви изкара на добър край. По-добър път от този няма. Той е единственият най-добър път. Една дума само е в състояние да ви убеди в истината на това твърдение“ (стр. 80, Смени в природата). „Новото учение се основава на Истината, на реални неща. То не се занимава с преходни работи. Който иска да следва това учение, трябва да се откаже от ненужните мисли на миналото. Той трябва да се откаже от всичко преходно“ (стр. 65, Новият светилник). „Аз говоря за неща, които аз ги зная. Нищо повече. Аз съм ги опитал веднъж и втори, и трети път, и няма изключение. Ще ме попитат: „Отде го знаете?“ То е моя работа. Аз ви го казвам -моя работа е. А ти дали ще го приемеш, то е твоя работа. Ако се свържеш с мен, ще ме познаеш, ако не се свържеш и другите ще познаеш. Ще познаеш кои? - Тъмните. Като се свържеш с мен, ще познаеш дали съм от добрите хора, от талантливите, от гениалните или от светиите. Или ще познаеш дали аз спя, дали съм пробуден, дали съм станал и дали работя. Туй ще знаеш“ (стр. 464, Трите родословия). „Възвишените същества внушават на хората и народите какво трябва да правят, но лошото е, че те не ги слушат и затова грешат. Затова Христос, като беше на земята, говореше с притчи. Ето сега и аз говоря, но хората влагат друг смисъл на това, което съм казал. Радвам се, когато някой тури в думите ми такъв смисъл, какъвто аз съм турил. Говоря толкова години, но не намерих един да ме е слушал и разбрал, както трябва“ (стр. 125, м. 85/86 г.). „Някои ме питат: Учителю, как и защо си дошъл между нас? Аз не дойдох за вас, аз дойдох за Онзи, който ме е пратил. Понеже той ме е пратил, затова дойдох. Един ден като ме повика, ще се върна и ще кажа: „Онази работа, която ми даде я свърших. Желая и на вас това, което Бог ви е пратил да извършите, да го направите. То е добре да извършите онова, за което Господ ни е пратил тук. Щом като извършим Божията работа, другите стават, когато главата е на място, когато сърцето е на място и когато волята е на място. Някой ще дойде тук, ще слуша, ще вземе нещо от мен и после ще обръща това против мен. Горко ономува, който направи това. Проклятие има отгоре му не до четвъртата, но до тисящата рода. „Който сгреши против Духът - казва Христос - нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете“. Всичко, което тук ще учите е велика истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете искрени в себе си, при приложението й. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум, вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките ви пориви“ (стр. 44, м. 81/82 г.). „Дойде при мен някой и ме пита: Ти вярваш ли в Христа? Представете си, че Христос дойде на земята и го питат - дали вярва в Христа. Вярва, разбира се. Разбира се, че и аз вярвам. Има едно вярване в Христа отвън и едно вярване в Христа отвътре. Всички вярвате в Христа отвън. Щом вярвате в Христа, вие сте едно с Христа. Аз и Христос едно сме. Събрани в едно ние представляваме море и пуснати във въздуха на малки капки, които се отделят и всяка капка се индивидуализира. Един ден всички като се съберете, ще бъдете с Христа в морето“ (стр. 118, м. 85/86 г.). „Аз разговарям с обитателите на невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелските йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава със символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички и отговарям на всичко. Божествения Дух, който сега се изявява поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посещава възхода на всички Духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде“ (стр. 188, т. 4, „Изгревът“). „Сега аз не говоря само за вас. Моята мисъл не е само за вас, но за всички разумни същества. Тя се предава като по радио на целия свят. Като се предава моята мисъл, всички свещеници, учени, философи я възприемат. - Защо я приемат? - Защото е Божествена. Тя не е моя мисъл. Тази мисъл се е родила преди векове, още преди създаването на света. Тя е велика проява на Бога, Който ни говори отвътре. Най-малкият подтик към добро е езикът на Бога. Вие пренебрегвате малките прояви и се стремите към велики работи“ (стр. 170, Който дойде при мене). „Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него - въпреки това Той казваше: „Аз не говоря за вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на духовете, Които управляват слънцата, планетите, силите и живота във Вселената. И това учение ще започнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години, какво добро съм им направил“ (стр. 620, т. I, „Изгревът“). „Какъв по-страшен ад може да съществува от земята? Бог е дошъл на земята да ни извади от тоя ад и ще ни извади. Той ни облива със Своята любов, посочва ни я, и така усилва в нас вярата и търпението“ (стр. 259, Да възлюбим Господар „Помнете: Дошъл е краят на старото. Не може вече да се живее по стар начин. Който иска да бъде щастлив, да се откаже от старото... Целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете. В тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е велика разумна сила, която превръща всичко на добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математичен закон, в изчисления и на който нищо не е пропуснато. Бъдете тихи и спокойно и знайте, че времето, в което сега живеем е най-добро“ (стр. 207, Да възлюбим Господа). „Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и прочистване, което става днес. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек на земята, който да не види Господа. В дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. - Ще ни съди ли? - Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-велик, по-благ, по-добър от Него. Всички ще се убедят в думите ми. Какво е Бог няма да ви Го описвам. Когато преживеете този велик момент, да възприемете живата мъдрост в себе си и разрешите правилно всичките отношения, тогава ще разберете кой и какъв е живият Господ. Тогава всички разногласия между хората ще изчезнат“ (стр. 216, ДВГ). „Тази държава иде вече в света. Вие ще бъдете свидетели на това време. Ще проверите, дали думите ми се верни. Бог иде в света! С грамадна сила ще бъде разтърсена цялата земя. Всички народи ще се разтърсят. Умовете и сърцата на хората ще се обърнат и те ще започнат да мислят и да чувстват правилно. Всички хора ще станат кротки“ (стр. 83, Който дойде при мене) „Не е въпроса защо съм ви избрал, по-важно е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение. Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, той трябва да бъде в силно молитвено настроение. Молете се, от невидимия свят Бог да ви съдейства, да ви се предават моите мисли постоянно и да ги използвате“ (стр. 20, м. 77/78 г.). „За любовта и обичта тепърва аз правя едно училище - слънчево училище. Минали сте през много училища и университети, но сега новото Слънчево училище ще опознаете. И да говоря, като спите, как ще ме разберете? Някой път майката каже: „Стани Стоянчо, той продумва, че ще стане. Погледнеш, пак заспал. Трябва по няколко пъти да го буди майка му“ (стр. 133, м. 86/87 г.). „Аз не поддържам никоя страна, но казвам, че ония, които насилват и ограничават, са от старата култура. И те имат право. Каквито морални аргументи да изнасям, те ще си правят своето. И да кажа, че съм готов да ме обесят заради някого, пак няма да успея. Със сила не мога да накарам човека да постъпва по един или по друг начин. Мога да кажа само на хората, че това, което вършат, не е добро. И това което вършат, ще им се върне назад“ (стр. 236, ДВГ). „Мога да говоря на език непонятен вам, не защото искам и имам желание да бъда неразбран, но защото има причина, поради която езикът ми може да бъде неразбираем“ (стр. 77, с. 1, Сила и живот). „Новото учение е наука, която съдържа всички възможности за реализиране на добродетелите още в този живот; новото учение е наука, която носи всички предпазителни мерки, за се спрат злините, които сега съществуват; новото учение е наука, която съдържа всички закони, правила и методи за реализиране на доброто, към което се стреми човешката душа. Съзнателно или несъзнателно всички хора, религиозни и светски, търсят новото, Божественото учение, за да реализират копнежите на своя ум, на своето сърце и на своята душа“ (стр. 368, Делата Божий). Всяко учение има дотолкова смисъл, доколкото може да се вложи в човешкия ум, в човешкото сърце в човешката душа и в човешкия Дух. Умът, сърцето, душата и Духът са областите, в които човек живее. Под думата „Дух“ разбираме най-възвишеното в човека. Духът подразбира още и онова съзнание, с което човек възприема съществуването на един вечен принцип, с който трябва да бъде в съгласие (стр. 372, Делата Божий). „Като познава човешките сърца и умове, Христос казва на тогавашните учени: Понеже извратихте Израиля и изопачихте неговия живот, не може да ви се говори за небесния живот. Египетското знание за което Мойсей говори на евреите, на вас още не може да се даде. Това знание подразбира слизането на Духа в човека. Следователно, докато не приемете сина на Мъдростта в себе си, докато не приемете живият Господ в душите си. Духът няма да ви посети. Духът трябва да влезе не само в човека, но и в църквите, и в училищата.“ (стр. 250, ДВГ). В това именно се заключава новото учение, да разбереш законите на ада и на смъртта. Другояче казано - да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм, да живееш толкова, колкото желаеш, а не хората да те заставят, да напуснеш тялото си. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога може да бъде безсмъртен.“ (стр. 266, 267, ДВГ). „Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте в света, и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Какво по-голяма сигурност от тази може да очаква човек? Достатъчно е да проповядвате Словото Божие с любов, за да бъдете с Христа до скончанието на века“ (стр. 136, Делата Божий). „Според мене, да проповядвам, това значи да светя на хората. Да светя, това значи, да им покажа пътя към Бога и начина, по който да изпълняват Волята Божия. Бог е Любов, аз живея в света на Бога и желая да изпълня Неговата Воля. Това желая и на вас.“ (стр. 131, Дали може). „Няма да остане човек на земята, който да не почувства това благословение. Ще дойде ден, когато думите, които ви говоря ще светят и вие ще играете ръченица“ (стр. 42, Новият човек). „Сега като ви говоря за Божественото учение, не мислете че то изведнъж ще преобрази света. За да се реализира това учение, нужни са хиляди години. Когато дойде шестата раса на земята, тогава хората ще подобрят живота си. До тогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други“ (Разговори). „Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество. След хиляда години ще има начатъци от Божествената наука, след триста и петдесет хиляди години ще заеме широки размери, а след сто и петдесет милиона години ще бъде приета навсякъде, като официална наука“ (стр. 22, Новият човек). „Важно е да знаете какво значение имат моите беседи за вас. За да разберете това, ще си послужа със следното сравнение. Представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от другата - изтичат. Какво допринасят тия води на езерото? - Външно те нищо не допринасят за езерото, но вътрешно постоянно го опресняват, т. е. поддържат неговото вътрешно съдържание. Същото може да се каже и за въздействието на моите беседи върху вас. Всяка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание“ (стр. 173, Крадецът и пастирът). „Ти казваш: Аз съм слушал Учителят и превеждаш един пример. Но в моите беседи всеки един пример е един метод за работа“ (стр. 92, Запалена свещ). Тъй че в една беседа всеки един човек може да използва това, за което неговото съзнание е приготвено. Има за всички, (стр. 26, ООК, 2 г.. Малките случаи). „Една беседа може да е дълга, може да е кратка. Дългите беседи са несъдържателните, а кратките беседи са съдържателни... Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една мисъл. То е беседата“ (стр. 18, 19, ООК, 3 г., 2 л., Разумност в природата). „Записвайте си всички упражнения и ги прилагайте. Ще кажете, че като слушате добре лекцията, това е достатъчно. Щом слушате и разбирате добре, ще плащате. Като отидете в една гостилница и се нахраните добре, колкото по-добре се нахраните, толкова по-скъпо ще платите. Който харесва моето ядене, ще посещава моята гостилница и ще плаща. Ако посещава редовно гостилницата ми, всеки ден ще плаща по-скъпо. Най-после престане да посещава. Срещам го и го питам, защо не дохожда в гостилницата ми? Нямам пари. Щом нямаш пари, ще се храниш даром. Отсега нататък няма да плащаш. Следователно, докато човек има пари, ще плаща. Щом няма пари, ще се храни даром. Какво искам от вас? - Правилна обмяна между мен и вас“ (стр. 304, Той създава). „Сега аз нахвърлям много мисли. От тая материя могат да се съставят няколко беседи, които да попълнят празнините във вашия ум. - Защо правя това? - Защото ви каня на угощение, на което слагам богата трапеза. Като слушате беседата казвате: „Не е свързана речта му“. Право е, речта ми не е свързана, защото представя богато угощение, на което ви предлагам и телешко готвено, и пилешко, и сладкиши, и плодове, и вино. На вас оставям да си изберете какво искате... Веднъж съм се съгласил да стана готвач, ще готвя това, което се харесва на клиентите ми. Това изисква съвременното общество“ (стр. 80, ДВГ). „И тъй, когато някой иска да чуе една беседа от мен, аз ще го поканя в градината си да види моите плодове - въведение в беседата. После ще му предложа да опита тия плодове - първата част на съдържанието; след това ще се разговарям върху начина на посаждането им и техните качества - втората част на съдържанието. Най-после той ще пожелае да си посади същите плодове. Ще му пожелая Бог да бъде с него - заключението. Това е новият начин на проповядване“ (стр. 184, ДВГ). „Някои казват, че беседите ми не отговарят на изискванията на речта; липсвало въведение, първа и втора част и заключение. Ето хиляди години вече как хората държат беседи по всички правила, с въведение, съдържание и заключение, но светът още не се е оправил“ (стр. 184, ДВГ). „Като ви говоря сега, вие искате да разгадаете, например какво може да бъде заключението ми. Аз няма да ви давам никакво заключение и няма да правя никакво заключение, но ще ви кажа защо посаждам нещата. Туй мога да ви уча, да посаждате нещата и да растат, а заключението е, когато узрее плодът и го хапнете. Какво заключение? Някои искат в някоя моя беседа заключение. За да дам едно заключение на една моя беседа, трябват най-малко десет години. Опит трябва да имате. Ако тя не даде своя плод, тя е беседа без заключение“ (стр. 6, 7, 2 г., 18 л., ООК, Съмнение и воля) „Всичко което ви се преподава в Школата, ще се сбъдне. От вас се иска само работа, будно съзнание, да проверявате и опитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трябва помислите, какво можете да приложите от нея още днес, още в даденият час.“ (стр. 274, Малките и големи придобивки). „Не, бързото четене (библията и беседите) нищо не допринася. Човек може да прочете само една страница, но бавно - с размишление. На всяка мисъл той трябва да се спира и да размишлява. Човек трябва бавно да чете, бързо да мисли“ (стр. 306, Ключът на живота). „В беседите си съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел“ (стр. 101, 6 с, Сила и живот). „На небето и слушателите (на беседата) вземат участие. Там не е като на земята. Цялата публика взема участие. Сега вие слушате моята лекция, но ако сте на небето и слушате една лекция, няма да останете само слушатели, но веднага ще вземете участие -ще започнете да проповядвате“ (стр. 332, ООК, Новата мисъл). „Сега, ако аз се заема да поправя една беседа като стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да я прочетете няма да ви дотегне. Тя трябва да мине през банята“ (стр. 142,1 т., Завета на любовта). „Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче, човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изрази Божественото. Често, съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката и от думите ми изкарват неща, обратни на това, което съм говорил“ (стр. 175, 6, Новият човек). „Та, ако е за критика и аз мога да критикувам, по строг критик от мене няма. За пример аз съм забелязал някой път, като говоря, критикуват моя език. Ако е за критикуване на езика, ако аз разкритикувам българския език, едва ли ще останат двеста и петдесет думи в него. Ще останат само двеста и петдесет думи и те ще бъдат корените на езика, с които ще можем да говорим нещо разумно“ (стр. 26, 27, 2 година, 4 л., Окултна музика) „Някои и идват тук да ме хванат за думите ми. Те са пратени, казват: „Да го уловим този сега!“ И седят, бележат в книжките си. И казват: „Чакам сега уловихме го“. И почват да разместват думите ми. Ако аз съм казал нещо разместено, то е хроникирано вече на друго място. Това е един велик закон. Аз съм хванат вече, аз съм отговорен пред себе си, отговорен съм пред този велик закон. Нима когато кажа нещо, което не е вярно, аз не го зная? Аз го зная преди вас, аз съм хванат пред себе си. И досега не е дошъл някой да ми каже, че това или онова не е вярно. Ако аз съм направил една погрешка, аз я зная преди вас.“ (стр. 212, 6 серия, Двата природни метода). „Сега, като говоря, някои от слушателите намират, че речта ми е несвързана. Не зная, коя реч е несвързана - моята или вашата. Моята реч изглежда несвързана, защото аз си служа едновременно с две величини: „С положителни и отрицателни, а вие си служите с една от тях, някога с плюс, а някога с минус. Следователно, според вас, аз съм нелогичен, но според мен вие сте нелогични“ (стр. 71, Новият човек). „Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество - в един вол, в една муха и прочие, виждам туй, което светът не вижда“ (стр. 310, 311, 5 с, Сила и живот). „Всички животни са сега пълни само с човешки души от разни степени. Животинското царство е пълно с тях. За предпочитане е да живееш в една котка, отколкото вън. Вън е ужасен студ - несгоди. В една котка е все така по-хубаво място.“ (стр. 62, Запалена свещ). „Ще каже някой, че не говоря в духа на евангелието. За кое евангелие говорите вие, за писаното или за неписаното. Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано много малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено словото на Христа, да видим кое е право и кое криво. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това?“ (стр. 139, Все що е писано). „Някои, като слушат моите проповеди намират, че не съм проповядвал според евангелието. Те искат да се проповядва точно така, както е писано в евангелието. Кой проповедник, кой пророк или кой Учител е проповядвал точно според това, което е вече написано? Нито Мойсей е проповядвал според писаното преди него, нито Христос. Защо трябва да се повтаря това, което е написано вече? Написаното всеки сам може да чете. Ако река и аз да проповядвам това, което преди мен е писано, туй значи да декламирам. Аз не съм учил още изкуството декламация. Има едно ново евангелие, което още нито е писано, нито проповядвано. Това евангелие се проповядва днес на хората. Под думата „Ново евангелие“ се разбира Божественото учение, което днес иде в света и носи светлина за човешките умове“ (стр. 215, 216, Крадецът и пастирът). „Питат ме: „Твоето учение съгласно ли е с православната църква? Аз не признавам никаква църква. Като мярка в живота аз признавам само Божията Любов и Божията Мъдрост. Сега съм в Божия дом и ще постъпвам така, както там постъпват“ (стр. 31, Новият човек). Във връзка с нископоклонничеството на двама наши „хубавци“ - Благи Жечев и Андрей Грива, тръгнали по пътя на самозванеца Михаил Иванов - ще имат неговата съдба, след като отидоха и се поклониха на френското „Михайловско братство“, с което доказаха, че нямат нищо общо с Учителя. Когато ни обяснява въпроса, за отношението ни с чужденците братята и сестрите го запитват: „Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?“ Учителя отговаря: „Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езикът, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога“. Във връзка с многобройните покани, отправени към Учителя да влезе в построената в 1939 г. на езерата френска палатка, Той най-после каза дословно: „Аз не съм дошъл на земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез българския език. Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Бяло Братство на български.“ Приятели го питат: „Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите ви на чужди езици? Учителя ги изглежда изненадано и казва: „Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много - добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас“ (стр. 304,1 том, Изгревът). Ръководството на Братството, начело с А. Грива искат да уредят материалното-външното положение на Братството, да построи салон с получените от френското михайловско братство чужди пари. Подобни прояви имаме по времето на Учителя. Един брат от провинцията, дошъл на Изгрева при Учителя и видял как живеем от бедно по-бедно в бараките на Изгрева. Отишъл при Учителя и му казал: „Аз знам от стари и престари хора къде има закопано имане от памти века. Дай някой от твоите ученици да отидем да го изкопаем и после с тези пари ще построим къщи за приятелите и работите на Изгрева ще тръгнат по мед и по масло“. Учителят го изслушал, изслушал, мълчал и после строго изрекъл следното: „Ако искате да направите най-голямото зло на една окултна школа, внесете в нея злато и пари. Ако искате да опорочите едно духовно движение, дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея, дайте на последователите й чужди пари. И в трите случая едно е сигурно. - Злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благославя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в името на Бога като десятък и се дава в името на една идея, слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце, от ръцете на праведниците.“ Учителя изпратил вежливо брата и този приятел си отива в провинцията и повече не продума за закопаното имане. (стр. 344-345, т. 5, Изгревът).

3. Страданията на Учителя „Човек трябва да е готов за вярата си да умре. Човек като си мисли, че не може да издържи, то като дойде една болест, как ще я превъзмогне?“ След тези думи Учителят замълча за момент, после лицето му се промени и Той с повишен глас каза: „Аз съм преминал през най-големите страдания. Аз съм минал по най-мъчния път, по който никой не е минал. Разбирате ли вие това? През най-големите мъчнотии съм си проправял път. Вашите страдания в сравнение с тези, които аз съм минал, са една играчка, те не са страдания. Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре. Това е окултен закон“ (стр. 52, V том, „Изгревът“). „Моята глава какво е патила, вие знаете ли? Ако съберете патилата на целия свят, не могат са се сравнят, съберат патилата ми за един ден. Цялата природа тъй съм я проучил, както никой друг не е проучвал. Прочувал съм дърветата, камъните, водата. Кога съм ги проучвал, това е моя работа!“ (стр. 113, м. 86/87, 24.01.1943 г.) Третият младежки събор се състоял на 5.07.1925 г. в град София. Учителя изнася беседата „И обхождаше Исус цялата Галилея“ в новия чист салон на ул. Оборище“ 14. Всички слушат вдъхновено беседата. На амвона, на който говореше Учителя, се появи голям огън, нещо като клада, в каквито са горели навремето светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителя, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителя си остана цял и не-вредим на амвона, на катедрата. След като Учителя се прибра в стаята Си, някои от младежите в салона, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление. Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи освен мен, го бяха видя-ли и други, защото всички коментираха въпроса върху него (стр. 615, том I, „Изгревът“). В 1936 година беше нанесен побой на Учителя от нарочно изпратен човек... Не можеше да движи дясната си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори - беше засегнат езика. Накрая разбрахме - успя да продума: „На Рила“. Братството бързо се приготвя и на 9 юли почти всички приятели заедно с Учителя тръгват към езерата. Бавно и мъчително Учителя се изкачва до второто езеро, като от първото нагоре го качват на кон. Сестра Савка се грижи за него. Храни го с малка лъжичка с течна храна. Не можел да преглъща и храненето е трудно и мъчително. Савка всеки ден му подава едно тефтерче и Той с молив, с ръката която не може да движи, с мъка отбелязва по една чертичка. Чертичките са с различни посоки. След две седмици, написаните чертички на Савкиното тефтерче, започват да оформят думи. Накрая Учителя поставя последната чертичка и написаното гласи: „Бог е Любов“. Този ден Учителя оздравява. Обръща се към Савка и казва: „Да отидем да се разходим до чешмата“. Савка го поглежда с изумление и когато Учителя става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и ръката, тя възкликва: „Ах, Учителю, вие възкръснахте!“ - Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна. И Учителя й посочва тефтерчето, на което е написано с чертички, с Неговата парализирана ръка: „Бог е Любов“. Учителя излиза пред палатката, приятелите го виждат и извикват: Учителя оздравя! Учителя дойде! Учителя придружен от приятелите бавно отива при чешмичката и камъка до нея. Всички го заобикалят и запяват неговата песен „Поздрав на учителя“, (стр. 36, 37, т. I, „Изгревът“). Савка записва на тефтерчето си неговите думи за оздравяването му: „Ако преди две хиляди години беше изпратен синът, а сега тук при българите е дошъл Бащата. И чак когато Исус Христос беше разпънат на Голгота, след това на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Светият Дух върху учениците Му. А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Светият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно в частен разговор. Учителят каза: „Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос.“ (стр. 38, т. I, „Изгревът“). Учителя ме поглежда наскърбен, омъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните (лоши) мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят... „ Отивам при Учителя и Го виждам уморен, сякаш не е спал и питам: „Учителю, какво ви има, лошо ли ви е?“ „Марийке, знаеш ли, че заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата. Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мен и затова идват като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влязат тук.“ (стр. 142-143, т. 5, „Изгревът“) За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха най-големите затруднения на Учителя. Веднъж Той сподели с мен: „Да знаеш, че тук в Школата половината са представители на Черното Братство, а другата половина на Бялото Братство.“ Ето защо, тук в Школата борбата отвътре беше най-страшната, (стр. 104, т. 5, „Изгревът“) Милка Аламанчева говорила за Савка като за божество и им хрумнало да я наричат „Лучка“ - светлина и заедно с други говорили постоянно за нея. А Учителя го няма никъде в тяхното съзнание - за тях той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо по-лошо - те не го възприемат дори като проповедник, както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителя беше застанал прав и с огорчение гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му - той протегна ръката си, посочи насъбралите се изргевяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога.“ Не бих желал на никого да присъства в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя, (стр. 683, т. 5, „Изгревът“). „От мое гледище, аз не се обиждам от хората. Като ми забият някоя губерка, аз не че не чувствам, аз чувствам болката, много дълбоко чувствам, но си казвам: „Това е Божият закон, трябва да се носи. Заради мен са носили и аз за другите ще нося. Това е християнство - един изпит. Когато ти изпитваш туй жило, Христос, който е жив, ти казва: не бой се, аз ще ти покажа истината, тази отрова ти е потребна. И Господ прави същото в своята лаборатория. Какво правя аз в своята лаборатория. Вземам тази отрова, турям я в едно шишенце - трябват ми лекарства. Утре дойде някой, ужили ме, вземам отровата, турям я в друго шишенце. В моята лаборатория има шишенца с лекарства за разни болести. Аз казвам: „Тази отрова ми я даде Иван Драганов, от-лично лекарство е. Купих я от неговата аптека, скъпо платих за нея, но отлично действа. Това шишенце с отрова пък е от аптеката на Петър Стоянов, скъпа е, но действа отлично. А сега вие като не разбирате науката, сърдите се, казвате: „Не ми трябва това шишенце. Аз някой ден ще направя един опит с вас. Ще повикам редица болни - неврастеници, ще забия своята губерка в тях и всички тези хора в половин час вътре, ще оздравеят. Ама защо ще направя това? За да покажа истината на този велик Божествен закон, че няма в него изключения, за да покажа на онези, които не вярват и на които вярата се колебае, които постоянно мислят какво ще стане с вас. Няма нищо, вие хора ще станете, хора в пълния смисъл на думата. Този ад, тази смърт ще се отнеме от Божията Виделина, ще се отнеме тази отрова и ще остане само живото, което носи живота.“ (стр. 10, Аз съм жив). „Аз възприемам страданията и мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят: Някъде потъва параход - оправям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие. Казвам му ,че тя го обича и той се отказва от намерението си. Студент се оплаква, че професорът му го скъсал. Казвам на професора да не го къса; той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам.“ (стр. 243, Начало на мъдростта). Една вечер дойде при мен един мой познат, но започна така да ме ругае, както рядко може да се наругае така, който и да е. Не знаеше какво говори. Защо? Защото бил гладен, защото бил сиромах. „Що ми трябват твойте проповеди, казваше той, аз се нуждая от пари. Гледах го, гледах го, оставих го да се изкаже до край и после му казах: „Ако е да постъпя по човешки, аз не би трябвало да ти дам нито залък хляб, но ще постъпя според Божия закон. Понеже Бог дава еднакво на всички, аз ще ти услужа, като на приятел. Нагостих го. Като се наяде хубаво, каза: „Извини ме, много добър човек си.“ Така можем да бъдем добри всички. С това аз спазвам закона. Ако бях му казал, че той няма право да говори така, че знае ли колко и какви добрини съм му правил, че колко пъти аз съм го спасявал, от какви ли не ситуации, той нямаше да придобие нищо. Аз казах: „Ще постъпя по Божия закон, а останалото е негова работа. Той най-малко имаше право да ругае така, защото постоянно съм го изваждал от всевъзможни грешни стъпки, но ще се научи. Като се нахрани добре, извини се, осъзна погрешката си. Този пример трябваше да ви го дам, затова се случи това нещо. Рекох си: „Ще приведа този пример на своите ученици. Всичко, което става в света е за добро на онези, които любят Бога. Имайте любовта за основа, интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си.“ (стр. 142, м. 85/86 г.). „Ако вие не можете да носите греховете на целия свят и не можете да понесете всички обиди и мъки, които светът ще ви даде, вие нито мен, нито Христа сте разбрали. Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате представа за това. Между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. И какви ли не противоречия ще трябва да разрешиш и какви ли не хули да понесеш. Ще си като впрегнат кон. Точно си да отидеш на Витоша - дезгин е хубав, кошумите хубави, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не ти влизат в положението, камшика играе. Дори велики учители на човечеството са минали най-тежки изпити. Като минат тези изпити, те ще минат в едно състояние, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но за дисциплината през която Учителите минават, хората хабер нямат“ (стр. 117, м. 86/87 г.). С нашето несъвършенство и слабости ние създавахме много затруднения на Учителя. Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: „Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса.“ Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител, (стр. 622, т. 1, „Изгревът“). „Както виждате има хора, които са готови за три хиляди лева да се самоубият. Каква стабилност има в такива хора? Те не са готови да говорят истината, но лъжат, а след това искат да им се помогне. Този млад човек ме гледа в очите, лъже ме и същевременно иска да ме убеди, че това, което говори е истина. Питам кой човек, който се представя пред лицето на Първата Причина и не говори истината, може да се надява на нейното благословение?“ (стр. 223, т. 15, Синове на възкресението) Младите ученици, отклонени от отрицателните сили, се увличат да правят комуни, напускат школата и опразват салона и Учителя няма на кого да държи беседи. Веднъж Учителя извиква сестра Йорданка Жекова да викне други още двама, за да дойдат и седнат на масата на Учителя, а той с тъга проговорил: „Елате да седнете на тази маса, че е престъпление да стои празна, защото тук се излива сега благословението и Духът Господен. Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот. Това може да стане след триста години“ (стр. 410, 411, т. 5, Изгревът). По време на комуните, когато се опразни Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни. Учителят среща Йорданка Жекова и й казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мен да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне.“ Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата Му, като единствен представител на рода български до Учителя, (стр. 485, т. 5, „Изгревът“) Много по-късно няколко млади сестри споделиха, че искат да направят комуна на Изгрева. Учителя като чу това прихна да се смее, да се смее така гласно, че си сложи ръката пред устата. Той се смя през сълзи дълго време. Ние му обясняваме, че нашата комуна ще успее, защото сме само сестри и че ние можем да си правим всичко, да готвим, да чистим, да подреждаме дом и да отглеждаме зеленчуци. Учителят продължи да се смее. Тогава ние разбрахме, че ние изобщо не бяхме подготвени за такова нещо и че повече опити не биваха да се правят. Учителя каза:“ Сега, за пример няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда.“ (стр. 410,411, т. 5, „Изгревът“). „ В тази беседа аз няма да ви разправям защо и за какво идат изпитания, но четете беседите, проучвайте ги, там са дадени много обяснения. И за в бъдеще, като ви говоря, следвайте моите обяснения. Учениците трябва да бъдат готови за всички изпитания. От вас сега се изисква приложение на новото учение в живота ви.“ (стр. 117, т. Свещеният огън, 1926 г.) „Кой от вас е приложил едно учение и е останал доволен от него? Ако се намери такъв човек, бих седнал при нозете му да слушам, какво е неговото учение и как го е приложил. Ето, толкова години вече проповядвам на софиянци, но никой още не е направил опит, да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: „Големи грешници сме“. - Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тази година, това ще излезе.“ стр. 105, (Да възлюбиш Господа, ДБТ). „Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание. Знайте, че след всяка лекция ви се дават изпитания отвън, да видят как прилагате знанието, което ви е дадено“ (стр. 142, т. Божият глас ООК). Учителя каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големият ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Греблашева, ту в Маркова, ту в Стоичев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути кванти“. Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас, то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всичките тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искъра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята, където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас, като дисхармония и да се отведе до Черно море“ (стр. 490, т. 5, „Изгревът“). „При сегашното общество и строй ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите, защото много здания ще се съборят и много души ще бъдат затрупани под развалините им, под съборената материя. Които души трябва да се избавят, да се извадят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психическо неразположение, аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата и всички отрицателни качества, са съборени греди вътре във вашето здание - вашето тяло. Моето желание е да приемете Божественото Слово, което съм задължен да го изнеса пред вас и след 10 хиляди години, като ме срещнете, да кажете: „Словото което ни проповядваше в двайстия век, се сбъдна“ (стр. 112, м. 81/82 г.) Идва една селянка при мен и ми носи едно яйце, като казва: „Това яйце го открадна детето ми. Не зная какво да го правя, оставям го на тебе.“ - „Аз не приемам крадени яйца. Ще го туриш това яйце в ръката на детето ти и ще му кажеш, да го занесе там, откъдето го е взело“. - „Ама какво ще мислят хората за нас?“ „Те сега именно мислят лошо за вас, като сте взели яйцето и не им го връщате. Колкото по-рано го върнете, толкова по-добре. Вие се страхувате от хората, но не ви е страх от Бога. Като сте направили една погрешка, оправете я веднага. Ако не я изправите лошо ви очаква“ (стр. 166, м. 85/86 г.). „Срещнах едного, който ми се оплака, че някой му взел петстотин лева и три години вече не му ги връща. Питам го - не можеш ли да му простиш, да не му искаш парите? - Как да му простя? И дума да не става! - Добре, ако аз платя за него, ще му ги простиш ли? Ето, аз плащам за него. - Ама аз искам и той да си плати. Отивам при длъжника и казвам: този на когото имаш да даваш, понеже е много сприхав, може да си имаш неприятности, върни му парите, щом си длъжен. Ето, вземи тези шестстотин лева, иди да се издължиш и да се освободиш. Ама как, за шестстотин лева, ще ме убие ли? Абе ти плати. Тогава нека сам да дойде да си ги вземе, няма да му ходя на крака. Както виждате единият не мога да го убедя да вземе парите от мен, иска длъжникът му да си плати. Вторият, пък не иска да вземе парите, а кредиторът му да дойде да си ги вземе. Ще кажете, че не ви интересува нито единият, нито другият. Мен ме интересуват. Хората са свързани помежду си. Не мога да кажа, че ще го оставя, когото и да е, да си прави каквото иска. Щом левият крак и десният крак ме заболеят, положението ми не е безразлично. И двата крака ми трябват. За мен всички хора са важни. Всички престъпления и грешки, които стават днес в България, всичките ги преписват на моето учение. Ето и за днешното престъпление ние сме виновни. Един човек се криел от полицията и един от нашите братя го скрил. Той не го познавал, но онзи му се примолил да го приеме за една-две нощи. Че нашият брат го скрил и в това време полицията го търсила и го намерила при нас. Като го хванали, казали, че това е наш човек. С това искали да припишат неговото престъпление върху нас. (стр. 135, м. 86/87 г.) Понякога много от посетителите пречеха на Учителя в неговата работа. Той много се уморява при тези срещи с непослушните ученици. А Той веднъж ми каза: „Седя някой път с някой, който разговаря с мен. И той е много доволен от това. Обаче аз не съм с него. В това време една скръбна душа там на поляната седи и чака мен. Отивам там (с астралното си тяло). А той посетителят, който не се сеща да излезе и да си отиде мисли, че съм с него. Аз съм там при скърбящите, угрижени, отрудени хорица. Бог не е при горделивите, а при смирените, немощни духом, скърбящите и жадуващи за правда. Те ще се утешат. Тяхно е Царството Божие на земята“ (стр. 348, т. 5, „Изгревът“). „Мен куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе. Обаче, да стреляш не се позволява - на крив път си“ Христос казва: Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство“ (стр. 142, Новият човек). Един следобед Учителя отива на гости на Йорданка Жекова, където пият кафе и се разговарят по разни въпроси с мъжа й - Иван Жеков. На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е господин Дънов?“ Тя му отговаря - „Да, Учителя е тук и разговаря с доктора“. Непознатият изважда от джоба си пистолет и казва: „Сега ще се справя с този господин Дънов - и влиза в стаята, в която е Учителя. Последният поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета!“ Тя веднага изпълнява нареждането на Учителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се господин Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида.“ Учителя му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиваш хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейни хора?“ Той обещава и Учителя го освобождава от парезата. Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него“. Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета“. Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. „Някога седя и размишлявам, усещам че нещо ме жегне -една стрела дойде до мене. Търся причината и я намирам. Един от моите ученици е направил нещо, което причинява болка. Аз възприемам болката като стрела. След малко дойде друга стрела. Сега една от ученичките ми е направила някаква пакост. Аз вземам малко слюнка от устата си, намазвам раната и болката минава. Така знаят, така постъпват. След това тия ученици идват при мене, искат първите места. Не, това няма да се повтори. Цели 22 години правих опити, но от тази година за никого никакви изключения“ (стр. 312, Новият човек). „Сега аз ви говоря от толкова години в България, минал съм през най-лошите условия, опитал съм ги, но човек трябва да бодърства много и ако не бодърства, може да бъде пометен. Бодърства ли, няма мъчнотия, която човек да не може да победи. Някой път нещата сами по себе си се разрешават. Ще бъдете смели и решителни. Ще вярвате и няма да се съмнявате“ (стр. 29, 22 л. 2 години, Влиянието на планетите). „ Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас защото това е Волята Божия. Господ, когато каже, че ще даде Той ще даде и ние можем да бъдем като овчаря или като Мой сея. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря.“ (стр. 553, т. 11, „Изгревът“). „Аз не ви срещам за първи път и сегашните мъчнотии, които ми създавате са цвете, защото в миналото са били по-големи! Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешко, а да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните може всеки, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, то е Божественото. Тези са принципите, които аз държа и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят вашия живот“ (стр. 574, т. 11, „Изгревът“).

2. Качествата на Учителя Учителя имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо - гласът му проникваше далеч. Животът му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите високи места в планините. Плодовете бяха любимата му храна. Той казва: „Плодовете чистят, както тялото, тъй също мислите и чувствата.“ Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителя сядаше да се храни със свещено чувство. „Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез нея ние приемаме сила, живот и знание.“ Учителя обичаше слънцето. „Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов.“ Обстановката при която живееше и работеше Учителя беше скромна. Той не обичаше разточителността с материалните блага и проява на небрежност. Когато трябваше, обаче беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителя казва: „Истинският дом на човека е в душата Му. Той няма дом отвън.“ Учителя беше точен. Имаше правило: „Малко обещавай, но всякога изпълнявай!“ Той не обичаше да отлага нещата. Всяко нещо той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. „Каквото работите, работете го за Господа. Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото, Разумно Начало!“ Той използваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: „Човек решава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден.“ Всяка работа Той започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: „Разумният, Невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ.“ Небесни пратеници посещаваха учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителя казва: „Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля!“ Учителя служеше на Любовта. Служеше на Бога! „Смирението е израз на Любовта към Великия.“ Учителя беше търпелив към нас, знаеше че за всяко нещо има време и Той умееше да изчаква това време (стр. 106 и 107, т. 1 „Изгревът“). Учителя беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той макар че беше с тридесет, четиридесет години по-възрастен от нас, а и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. А Той вървеше леко, леко, леко като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителя, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към себе си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Каквото предприемеше Учителя да върши, свършваше го и то образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на „Изгрева“ Той беше навсякъде в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той беше навсякъде и намираше време да отскочи и навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то десет-двадесет години след Неговото заминаване, (стр. 619, 620, т. 1 „Изгревът“) Ние бяхме пред Него, като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. „Светията -казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, Учителя е вън от смъртта. Учителя управлява живота във Вселената, живота на Битието и Небитието.“ (стр. 620, т. 1 „Изгревът“) Учителя разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там. А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителя казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителя ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Веселената. Веднъж една сестра го попита: „Учителю, ама всичкото това, което ни разказвате, кой го управлява?“ Учителят се усмихна и каза: „Вселената се управлява от Всемировия Учител, който е пред вас.“ стр. 621, т. 1 „Изгревът“) Учителя носеше голяма култура. Но той беше съвсем скромен и не парадираше с нея. Величествена гледка представляваше Учителя с такова огромно, извънчовешко знание и власт, а живееше с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Той живееше на „Изгрева“ в изключително малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над празен леген. (стр. 621, т. 1 „Изгревът“) Учителя лекуваше всички болести, в което ние се бяхме убедили. Цялото Божествено знание беше у Него и когато трябваше Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше... В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Неговото присъствие ние се чувствахме като души, които са застанали под крилата на Всевишного. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, който превръщаше нашата скръб в радост... В Неговото присъствие душите ни си почиваха и се хранехме от Божествения хляб, който слизаше от Небето чрез Словото Му. „Не сте срещнали и няма да срещнете по-добър човек от Мен!“ Учителя беше изискан, съвременен, културен човек. Беше облечен изискано. Чистота и блясък лъхаше при Неговото появяване. Но независимо от това, друго нещо определяше Неговото величие. Той имаше духовен облик, красива и Божествена осанка и излъчването Му беше необикновено. В Неговото присъствие всичко оживяваше. И всеки при Него намираше себе си. „Аз съм огледало и всеки, който ме вижда в него, се оглежда такъв, какъвто е той самият. Оглеждайте се в Мене!“ В Него виждахме Величието на Бога и нашето несъвършенство и нищожество, като човеци. Това ни обезсърчаваше понякога, (стр. 622 623, т. 1 „Изгревът“) „Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както Аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и Моите Дела са от Бога.“ В него разхищение на времето нямаше. Според Него и губенето на време е престъпление. Чутките души, само като Го погледнеха, знаеха какво да правят. Те схващаха Неговата мисъл и понякога се обръщаха и тръгваха да изпълняват Мисълта Му, без дори да целунат десницата Му и да го попитат за съвет. Те бяха в непрекъснато духовно общение с Учителя (стр. 623, т. 1 „Изгревът“). „В бъдеще всички трябва да почитате Бога вътрешно, с онази неизменна, истинска любов и да му служите непрестанно. Каквото вършите, помнете, че сте под зоркото око на Бога. Изпълнявайте Божия закон... Аз съм ви казал и друг път: „Нашият живот зависи от Небето.“ (стр. 155, б. Който дойде при мене). Погледът на Учителя проникваше в дълбините на живота. Той разбираше езика на насекоми и животни, разговаряше с техния разумен дух - непознат на нас обикновените. Скрижалите на природата Му бяха познати. Познаваше написаното писмо от дълги векове и разчиташе скритото съдържание на всяка форма. Учителя ни зовеше да бъдем съпричастници на Неговото знание, да се поучиме и правим опити, не само един, но хиляди опити, за да се уверим, че животът е многостранен и многолик, богат със съдържание. Учителя ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове. С тях Той се срещаше, обменяше мисли и идеи за доброто, правдата и любовта, необходими не само за нас, облечените в тленни дрехи. Учителя общуваше с творческите духове на земята и небето, с гениите и светиите, с представителите на ангелските йерархии и заедно с тях решаваше проблемите на великия живот (стр. 77, т. 4 „Изгревът“). Учителя тачеше свободата на всички и никого не насилваше. Учеше и ни възпитаваше с личния си пример, без да напомня задълженията ни. Учеше ни на трудолюбие и работа по вътрешно разположение - вдъхновение и без насилие. Приемаше посетители от сутрин до вечер, неуморно помагаше на всички. Всеки свободно влизаше при Него, с наведена глава, смачкан от житейските неволи, а излизаше с крила от радост и изпълнен с енергия. Изпращаше ни по една струя от любов и ни освобождаваше. Той и през нощта работеше. Характерът на Неговата работа надрастваше човешките разбирания. Той говореше с ангелите и търсеше все нови методи за нашето спасение и възкресение (стр. 196, т. 12 „Изгревът“). „Като се срещнете с някого, гледайте на него като на брат. Защо трябва да измерваш човека от главата до краката? Висок съм 165 сантиметра, не съм планина“ (стр. 167, Трите посоки, ООК). Учителя беше нисък на ръст. Ние бяхме високи младежи и стърчахме с една глава над Него. Изпитвахме неудобство, че ето тук е Великият Учител и вместо да е висок, да кажем два метра и да го гледаме отдолу нагоре, то Той е по-нисък от нас и ние Го гледаме отгоре надолу... Аз не изтърпях и го запитах: „Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо тяло, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние учениците стърчиме с една глава над главата на Великия Учител?“ Учителя се спря, огледа ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихна се и се смя известно време. Вероятно му беше харесало това, че ние учениците стърчим с една глава над Неговата глава. После лицето Му взе сериозен израз и Той каза: „Ако бях взел по-висок ръст, по-висок от 165 см., то българският народ ще се разруши, нямаше да издържи. Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо тяло от това, което съм взел в този момент. А ти искаш да съм висок 2 метра. Можеше това да стане, ако се бях родил в Русия - онази страна е необятна и народът е неизброим. Засега това е достатъчно за Мен, за българския народ и за Моята работа. А че стърчат с една глава над мене, това ме кара да бъда смирен“ (стр. 164, т. 4 „Изгревът“). Око не е видяло такава скромност и ухо не е чуло такава мъдрост, каквато излизаше от устата на Бениса Дуно. Животът на Учителя беше най-високото, най-висшето и най-непреривното проявление на Бога у човека. Учителя се изявява в бъдещето, Учителя се проявява в настоящето. Учителя се оценява от човеците в минало несвършено време, като действие, като събитие, като история и като мисия. Животът на Учителя е един и непреривен във вечността. Учителят на земята е „Живият Господ“ (има и такава беседа), който се изявява в едно и също време от вчера, днес и утре, а се проявява в настоящето като Всемировия Учител, който сваля Словото на Бога на земята. (С) Учителя е величието на класа, което не може да се изкаже с думи. „Аз, когато мога да направя нещо, тогава казвам, че го зная.“ „Туй учение е тайна, велика тайна. Четете беседите, в тях има всичко. Като четете беседите вие се разговаряте с Бога.“ „Господ е дошъл в България. Цялата земя - всички ще дойдат да Му се поклонят, както сега дойдоха в България (1939 г.). Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че те стават проводници на новата любов, която иде вече в света“ (стр. 322, Езикът на любовта, 1939 г.) „Моето достойнство се състои в това, което аз правя заради своята душа. Моето достойнство се състои в Истината, на която служа, която произвежда любовта, моето достойнство се състои в извършването на туй, което ми дава живот и което на хората дава живот“ (стр. 9, Аз съм жив). „Аз идвам да оповестя една нова епоха, която предстои да дойде в света. Иде вече тази епоха с всичката си сила. И без да говоря, тя пак ще дойде. Не искам да ви казвам, че като пее петелът, слънцето ще изгрее. То ще изгрее и без петел, дори добре е, че слънцето изгрява, за да пее петелът“ (стр. 38, м. 84/85 г.). „Аз искам да служите на Бога, тъй както аз му служа безкористно, без да търся облаги за себе си. Моите мисли аз ги сравнявам всяка с една реалност вън от света. Колкото първите човеци Адам и Ева послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Аз съм извор и върша работата си. Ако водата на моя извор ти харесва - пий. Ако не ти харесва, иди на друго място. Аз давам вода на всички. Вечер при мен се отбиват и животни и хора. Задоволяват жаждата си и си отиват. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакви планове срещу тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за всички животни и растения. Вие носите ли правдата в сърцата си, носите ли истината в умовете си, носите ли святостта във волята си, като звено между трите? И ако ги нямате, в името на какво ще ме съдите?“ (стр. 29, М, 88/89 г.). Веднъж попитаха Учителя, с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той казва за себе си: „Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но аз не искам да живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията от царуването Си, отказах се от това. Бил съм най-големият владика на Небето и на земята, но като опитах последствията, отказах се и от това. Сега искам да служа на Бога. На времето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща. Започнах най-напред с православните. Но Истината я нямаше там. След това почнах с евангелистите, но и там Истината я нямаше. После започнах при католиците - и там Истината я нямаше. Опитах всичко. Най-после започнах сам.“ (стр. 621, 622, т. 1 „Изгревът“). При постоянните бдения и молитви по време на срещите в горницата и олтаря, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. При Учителя идваха писатели, поети, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от своето знание и му го даваше да го ползва свободно. - „Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, аз даже и в кухнята не бих ги поставил“. А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята“, (стр. 622, т. 1 „Изгревът“). „Туй Божественото учение (семената) не зависи от златно-то сандъче, понеже последното е случайно. Може тия семена да ги туря в просто сандъче, може да изкажа една велика истина в прекрасна поетична форма, мога да говоря и практически. Аз съм способен да говоря поетически, по природа съм музикант и философски мога да говоря, защото по природа съм философ, но по някой път предпочитам да говоря с грешки, като децата, по-хубаво е това, защото да се говори на земята с грешки е по-добре, а на небето да се говори съвършено е по-добре. На земята съвършено да говориш, значи да правиш грешки, а на небето с погрешки да говориш, значи да бъдеш несъвършен“ (стр. 373, 5 с, Сила и живот). „Някои казват, защо аз не употребявам по избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някои плевели от думите - да израснат“ (Сила и живот, стр. 26, 5 сесия). „Като наблюдавам живота ви, Аз виждам и между вас такива лоши постъпки. И младите и старите постъпват така, че аз се срамувам от вашето поведение. Не съм срещнал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замисли, поне няколко часа да седи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога“. Какво вярваш в Бога? Той е най-големият простак, а казва че вярва в Бога. Каква вяра е тази? Че ти вярваш в Бога, а оставяш едно най-възвишено същество, то да решава даден въпрос, заради теб“ (стр. 130, Вечно подмладяване). „Казвам, понякога аз се срамувам от вас, а някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си - ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпил тук. От мое гледище, след като съм ви учил 10-30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават. - Отде е дошъл Учителя, каква е неговата задача? Отде съм дошъл? Оттам от дето идвате и вие. Това е най-лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношение към този извор, вие не трябва да го мътите“ (разговори). „Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждане на материалните си лични работи, не живеят идейно и нищо не прилагат. Други пък са обърнали учението в догма. Съжалявам, че започнах духовна работа в България. Нужни са хора, които да служат безкористно на Бога, а в братството в България има около десетина души, които могат нещо да дадат и направят идейно и безкористно.“ (стр. 156, м. 85/86 г.) С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения на Учителя. Можехме да ги изправим само с послушание и изпълнение на неговите съвети, но и това не правехме. Веднъж ни казах: „Аз не искам вече да нося нито вашият товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса.“ Думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител Учителя говори в ООК сряда, върху алхимията - застава прав на катедрата и казва: „Вижте сега какво ще направя.“ Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му той си остана златен. Това беше нагледен урок от Учителя за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг (стр. 622, т. 1 „Изгревът“). След един обяд в трапезарията Учителя казва: „Някога българите са направили на Господа едно голямо добро. Господ сега чрез Мене се реваншира на българите. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това, Аз пак ще им го направя това добро, защото изпълнявам Волята на Бога“, (т. 1, Изгрева, стр. 622-623). След хубава разходка с една сестра, аз споделям с Учителя, че сме преминали покрай всички езера. Той ме изгледа и каза: „Знай и запомни, че ще дойде време, когато човечеството ще изучава тук всяка моя стъпка.“ (стр. 424, т. 5 „Изгревът“). За непослушанието, което нашите приятели проявяваха към Учителя Той обяснява: „В света съществуват три главни и най-страшни бацили: Първият е бацила на непослушанието, вторият - на безверието и третият на лъжата.“ И за трите имаше условия в Школата и се проявяваха много пъти безнаказано (разговори). Учителя схваща мислите на противниците на Делото Божие и казва: „Българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря са Божий думи, това са Божий закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Бог ще ги изличи от земята.“ (разговори) „Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечеството да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на земята да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мен ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове. Те ще пометат всичко. Няма да остане един богат българин в България.“ (стр. 63, Ще управлява всички народи). Ако всичко е изобретение на човешкия ум, тогава човекът на кого е изобретение? Понеже ние не можем да видим проявлението на разумното в казано явление, мислим че този свят не е разумен. Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мен. Истината, в която живея е всичко за мен. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в истината и съм щастлив в нея“ (с. 39, М., 85/86 г.) В разговор Учителя казва: „Чудно нещо, аз който минавам за най-мълчаливият в невидимия свят, тук толкова много ви говоря. Говоря ви, защото искам да имате знания. Да знаете, искам всичко да ви кажа. Велика е Божията любов, която постоянно се изявява към нас. Тази любов аз я нося от памтивека. Тази любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят аз бях нищо повече.“ (стр. 25, 7 с, 17 б., Ръката сближава). „Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в Духа си“ (разговори). „Ще знаете, че Аз съм навсякъде. Като ви говоря в клас, вие сте издигнати на деветото небе. Аз говоря неща, които ухо не е чувало и ви показвам това, което око не е видяло. Аз вечер влизам във всекиго от вас и работя върху органите на тялото ви.“ (разговори) Учителя живее велик вътрешен живот, непонятен за нашия несъвършен ум. Той споделя: „Слушам жителите на Венера, на Юпитер, на Сатурн, на Сириус, на Алфа Центориус да пеят на един много разбран език. Това, което чувам и виждам, как да го докажа на съвременните хора? Ако изнеса истината пред тях, и това, което чувам, ще го сметнат за моя халюцинация най-малко. Аз виждам мъртвите - те са живи.“ (стр. 68, м. 1989/1990 г.) Сестра с пробудено съзнание отива при Учителя и казва: „Учителю, защо не направите нещо, за да се изявите пред хората, като Господ и Бог и да ви познаят всички?“ Учителят й отговаря, че това е много лесно: „Ще отида на Орландовци на кръстопътя, ще възкреся няколко млади умрели и на Изгрева ще има опашка от чужди хора чак до Княжево. Тогава вие няма да ме виждате, камо ли да ме слушате. И нито аз ще свърша работата си, да предам Новото учение на вас, нито вие ще го приемете. Някой пита Учителя: „Защо не възкресите някого, за да разбере българският народ, че не сте обикновен човек?“ „Христос възкръсна, но еврейският народ повярва ли във възкресението. Колко души повярваха? Много по-късно някои повярваха, в повечето случаи без разбиране.“ (стр. 116, м. 85/86 г.) Сестра с много труден въпрос за разрешаване отива при Учителя: „Учителю, Ти, Който си най-големият на Земята, помогни ми да разреша правилно мъчната си задача?“ Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Не само на Земята, но и на Небето.“ (разговори) Често Учителя отговаря на мислените въпроси, задавани му от безверниците в класа. „Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там - Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а святостта е съединителната връзка между тях... При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи, това което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе във вас.“ (стр. 291, Новият човек). Много от приятелите страдат от безверието, търсят грешките на околните и ги критикуват. Също постъпват и с Учителя. Той им казва: „Като ровите около мен и себе си ще разровите. И да ровите нищо няма да намерите. Аз не съм в това тяло. Тук съм привидно. Един ден ще се дегизирам и ще се дигна оттук. И да ме срещнете, няма да ме познаете. Ще питате де съм, но няма да ме намерите.“ (стр. 161, Новият човек). Скромният и естествен живот на Учителя събужда много въпроси в критичният ум на българите. Той им отговаря: „Ще каже някой, че Учителя е обикновен човек, като другите хора. Външно Учителя е като всички: яде, спи, облича се, но какви възможности носи в себе си, никой не знае. Какви сили крие в себе си, никой не подозира... Който се съмнява в Учителя си, може да го загуби завинаги или поне за хиляди години. Щом се лиши от Неговата любов, тогава ще разбере, какво нещо е Учителят. Ще Го търси на Небето и на Земята, но няма да Го намери. Само онзи може да намери Учителя, който има любов. Само той ще го познае и разбере. Без любов никой никого не може да познае.“ (стр. 232, Трите живота) „Моето верую е следното: вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойде истината и правдата. Тогава ангелите ще слязат от небето да садят плодове на нашите души.“ (разговори) „Питате ме, какво искам и защо съм дошъл на земята. Искам да запаля изгасналите светлини и да ви накарам да светите или като свещ, или като газена лампа, или като дърва, или като електрическа лампа. Това ще стане. По тоя въпрос две мнения няма. Ония, които слизат отгоре казват: ние ще обърнем земята с главата надолу, но ще изгониме дявола от нея.“ (стр. 191, Да възлюбиш Господа) „Ако има човек в България, който говори истината, който изнася нещата, както са в целокупния живот и в разумната природа, това съм Аз. От какво се страхувате тогава? Как ще постъпят българите с мен, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично. Важното е, че хората са малодушни, не се решават да приемат новото учение. От дето и да е обаче: от водата, от въздуха или от светлината, те трябва да приемат това учение.“ (стр. 205, Да възлюбиш Господа) „Ако аз говоря неверни неща, ще понеса последствията. Ако това, което говоря е вярно и вие не го приемете, вие ще понесете последствията. Не само вие, но и хиляди поколения. Но кой е той? - се питате вие. Бъдещето ще покаже, аз няма какво да говоря. Аз оставям любовта сама за себе си да говори. Аз дойдох в България да изпълня Божият закон. Зает съм нещо. Чука се настойчиво на вратата. Аз мълча. Чука се по-силно. Излизам. Само три минути. Пуснах го вътре. Стоя три часа, пет часа. Българинът няма никаква мярка за нещата и за времето. Ред години ме слушате и аз виждам с течение на времето, наместо да станете по-чистосърдечни, ставате по-неискрени, преструвате се, показвате се такива, каквито не сте. Тук колко години идвате при мен, особено когато сте болни или ваши близки са болни и казвате: „Учителю, помогни!“ В лекуването всички трябва да вземете участие, а не само аз. Когато един ум боледува, цялото тяло взима участие. Казвате ми: „Молете се за българския народ“. Да се моля за един народ, който ще яде и пие, ще разсъждава има ли Господ, ще Го отрича, ще подозира всички в престъпления, също както евреите, каква полза? Аз виждам какво се върши под земята. Виждам какво се върши в църквите, училищата, в шантаните, в домовете. Не ме интересуват хорските клозети, нито банките, дето турят парите си, за да се осигурят. Да чакам с мили очи да ме гледат хората и да ми дадат една крина жито, това е смешна работа.“ (стр. 41, м. 86/87 г.) Мнозина ми казват: „Помоли се за мен“. - „Може. Ако два милиарда души се обърнат към мен и ме помолят да се моля за тях, по колко време ще имам аз да се моля за всеки един? Човек като се помоли за себе си, той се моли за всички. Някой много настоява: „Помолете се за мен“. Казвам: „Аз отдавна съм се молил. Щом желая своето добро, желая и на другите същото. Пожелал съм твоето добро от памти века.“ (стр. 145, м. 85/86 г.) „Ако ме пита Господ какво искам, ще кажа: Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина, Твоята Правда и Доброта да пребъдват винаги в мен. Понеже в продължение на десетина години (= 1000), Бог ще се яви на всички, бъдете готови и вие да поискате същото.“ (стр. 288, Да възлюбиш Господа) „Аз не дължа на никого. Аз нямам никакво задължение към българския народ. Защо дойде тогава в България? - Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да ви кажа, че Бог създаде света не както вие мислите... Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Едно време, когато тръгвах от слънцето за земята, запитах Господа, какво да кажа на българите? Той ми отговори: „Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи.“ (стр. 119, Да възлюбиш Господа) Аз съм готов да споделя всичко с тебе, да пожертвам всичко за тебе, без да осиромашея, казвам, че няма да осиромашея, защото зная, че великият Божи Дух работи в мен. Казват: Какво говори този човек? - Аз зная, че говоря абсолютната Божия Истина, Аз свидетелствам за Божията Истина и казвам, че в нея няма никаква измяна и промяна. Тя е абсолютна и неизменна.“ (стр. 510, т. 5 „Изгревът“) „Докато съм на първо място, много ще ме безпокоят. Щом отида на слънцето, то веднага увеличава топлината си. С тялото си съм тук, а с душата си на слънцето. Няма ме. За всяко нещо което става на земята Аз съм причината. Да напишем една история на Учителя, къде е роден, кога, къде е учил, да разпространяваме учението му. Няма нужда. Ако е въпрос да се види една история на един Учител, вземете историята н Христа. По-хубава история от тази на Исуса Христа няма: как идват от далеч мъдреците, от Индия, да му се поклонят. Ще кажете сега, че някой Учител се родил в България, за тщеславие. Учителите не се раждат. Говорят си хората без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тук, но те не се раждат нито в България, нито където и да е другаде. Каквото и да правите, не дигайте шум около себе си.“ (стр. 102, м. 88/89 г.) „Аз съм за вас само едно условие да се прояви онова, което Бог е вложил у вас. Аз съм само едно условие, за да израсте хубавото, което Бог е вложил у вас.“ (стр. 20, м. 85/86 г.) От всичко, което съм говорил Аз съм се ползвал най-много. Дали вие сте разбрали или не, аз разбрах толкова много. Аз съм доволен от това, което съм научил. Аз разбрах един от великите Божий закони - Какво сте разбрали вие, то е ваша работа.“ (стр. 98, Добрият език, УС) Мнозина ме питат кой съм и защото съм дошъл на земята. Дошъл сам да изпълня волята Божия, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде доволна публиката, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша, който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома.“ (стр. 167, м. 85/86 г.) „Кой ще замества Учителя, когато Той си отиде. Ако остане някой да ме замества, то е загубена работа. Няма какво хората да се заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместят? Кой замести Христа? Никой. Божествените работи не се заместват. Никой не може никого да замести. Ти можеш да бъдеш като Христа, но не и да го заместиш. В пространството има милиони слънца, но нито едно слънце не може да замести друго. Аз съм служител на Бога. Той ме е пратил да ви говоря, защото ви обича. Ни най-малко не ми е приятно да ви говоря, както на един говедар не е приятно да пасе говедата с един кривак, по цял ден да седи и да ги пасе. Не искам да играя ролята на говедар. От една моя беседа ти си разбрал ония работи, които си опитал. Хубаво би било да се спирате и да говорите върху ония неща, които сте опитали и са напълно изучени, за да не се пораждат недоразумения. Моето желание е Името Божие в мен да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда, в мен да царуват, Волята Божия да работи в мен и вашият свят да бъде оправен.“ (стр. 39, м. 84/85 г.) Като си замине Учителя, кой ще остане вместо него. Никой няма да остане вместо него. Господ ни най-малко не е направил света ,за да го заместят. И Неговата работа не е моя работа. Дали приличам на Христос, за мен това не е важно. За мен е важен въпросът: мога ли да служа на Бога и Той да остане доволен от мен, като служа. И Аз искам като служа на Бога и Аз да съм доволен от него. Чувал съм да казват някои, че съм имал дълбоки и замислени очи. Вие не ме познавате още. Аз съм светлината, която излиза от мен. Това съм Аз. Там където влезнете и вдигнете скандал, това не съм аз. Дето влезете искам да внесете светлина и топлина, да пеете и насърчавате, (стр. 35, УС Добрият език) „В света има само един Учител, Той е Учителят на любовта. Един е Той, не мислете, че има много Учители. Когато говориме за Учителя, разбираме велика безпределна любов, която се изявява в даване на знание, мъдрост, щастие и блаженство за всички същества на земята.“ (стр. 44, м. 70/71 г.) „Едно време казаха на евреите: докога ще бъда с вас, да ви нося. По някой път и аз си казвам: кой ти е крив на тебе, не те накараха на сила да дойдеш, дойде защото искаш да помагаш. Свърши работата си сега и толкоз. Докато съм в света, слушате ме. Аз като си замина, мрак ще има, какъвто не е било. Туй да го знаете. Аз съм дошъл в света да ви покажа пътя към Бога, как трябва да служите на Бога. Всинца сте пратени при мен да ви покажа пътя, по който Бог ще ви научи що да сторите. От времето на Христа до сега не е имало друг, който да е показал този път. Аз съм дошъл да изявя любовта, да я донеса на земята. Това е моята мисия. Препоръчвам ви да работите за Бога, за цялото и Бог да работи за вас.“ (стр. 61, м. 85/86 г.) „Задачата на великите Учители, които слизат на земята се свежда до това, да поставят човечеството в правия път, да му помогнат в пътя на неговата еволюция, да научат хората да живеят правилно. Правилното живеене се обуславя от служенето на Бога с любов, а не с насилие.“ (стр. 174, м. 74/75 г.) Учителя казва на сестра Паша Тодорова: „Виждаш ли този хаос в света? Аз го създадох! Моята мисъл е силна. Моята мисъл е мощна. Същата тази мисъл ще преобрази света. Същата тази мисъл ще го организира. И няма да остане човек с крива мисъл в света. Няма да остане човек в света да греши“. Учител е само онзи, който живее и работи по законите на любовта и мъдрост и истината. Познаването му е чисто духовен процес. То става вътре в душата на ученика.“ (стр. 73, м. 85/86 г.) (06.03.1943 г.) Учителя казва няколко дена преди да си замине: „Бетовен, Исус, Дънов са фикции. Има само една реалност: Първата Причина, Космичното Начало“. Учителя дойде тук на земята да ни освободи от всички кумири и идоли. По този начин да имаме непосредствена връзка с космичното начало, Първичната причина. Като ме слуша Господ, вижда че говоря тъй както е. Не само говоря, но и правя. Няма по-хубаво нещо от това да бъдем чисти като Бога. Бог е чист и свят, така и ние да бъдем. Той със своята чистота и святост осветява водата и тя е чиста. Да бъдем чисти по ум, по сърце и по дух. Като вършиме Волята Божия, да я вършиме сами, да не викаме други да я вършат. Ако направи-ме погрешка, да я поправиме, тогава два пъти печелиме. Който прави погрешка и я поправя не губи.“ (стр. 3, м. 86/87 г.) „Христос не е от земна еволюция. Аз съм минал през всички земни еволюции. Съдът Христов става на земята. В Небето няма никаква съдба, там не е място за съдене. Съдбата е тук. (стр. 14, м. 86/87 г.) „Аз чета какво казва природата и зная за всеки един от вас какво е написала. Навсякъде природата всичко пише. В България има акашови записи и аз ги чета. По листата на дърветата мога да чета, по дърветата, по звездите, по камъните е отпечатано какви племена са минали през България. Отбелязано е какви войни са се водили. Аз ходя по планините да чета какво е написано по тях, в тяхната архива.“ (стр. 74, м. 86/87 г.) Има знания, които не мога да ви ги предам. Като гледам гроздето, виждам как слънцето е работило върху него. От листата чета какви промени са станали на слънцето. Мълча. Спирам се при някоя канара и виждам какво става във времето. Всяко нещо, което го правя, аз дълго го проучвам. Божественото е вложено във всичко. Като дигам камъчето, за го преместя от едно място на друго, научавам новото, което идва в света. То е отбелязано на него. Ако усетя, че камъчето е топло, значи че слънцето го е гряло, че то е обичало слънцето и слънцето го е обичало повече, ако е студено - не го е обичало и другите камъчета са го затрупали.“ (стр. 109, м. 86/87 г.) „Мен не ме смущават греховете на хората, помнете го туй. Аз съм търпелив. Нито дяволът, нито адът ме смущават. Бог е създал и дяволите и ангелите и зная, че всичко което Бог е допуснал, има своето предназначение и няма какво да ме смущава. Като дойде дяволът при мене, аз му казвам просто и ясно: Твоята философия е за тебе, моята за мен. Не се разправяйте с дявола. Коя сестра или кой брат живеят като Христос? Това е важен въпрос, може ли да живееш като Христа? Вие мислите, че Христос не познава живота. Колкото време Христос беше на земята, той преживя всичко. Нямаше човешки живот, който да не го е преживял. В туй седи неговото знание, че той преживя живота на всички хора, за да има една опитност. При изпълнение на поставените задачи от мен, ще имате моето съдействие, да се не смущавате.“ (стр. 141, м. 86/87 г.) „Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползва, да ви даде подтик. Ако дам този подтик, то е за моето благо. Аз ще ви говоря, за да не спъна себе си. Най-първо, да не спъна Божието дело, второ, да не спъна себе си и трето, да не спъна вас“ (стр. 122, м. 86/87 г.). „Защо проповядвам аз? Като изучавах таз философия, казах си: Искам да видя хората, които Бог обича. - Кои са тия хора? - Грешниците - които ги обикнах аз разбрах, че в тях се крият добри заложби. Онази грешница, която се крие от лицето на Господа, от срам и страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли, за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа, (стр. 84, „Да възлюбим Господа“) „Понеже за мене нещата са ясни, нищо не ме блазни. Познавам всичко и нищо не ме блазни. Има някои неща, които според окултните закони, по никой начин не се позволяват. Това е да говориш за себе си. Това е опасно нещо. Аз по някой път нарушавам закона, но то е бивало с цел да ви обясня нещо, да бъда разбран по-добре. И като говориш за себе си е лошо, и като говориш за другите е лошо. Ще се отучиш да говориш за себе си и за другите лошо - за когото и да е. Ще се отучиш да се хвалиш. И хваленето и фукането е зло.“ (стр. 42, м. 88/89 г.) „Дошъл съм да изявя любовта. Това е моята мисия. Да ви покажа къде е пътят на светлината, която носи живот.“ (стр. 148, м. 85/86 г.) „Преди аз да съм се помолил, Господ ми е дал всичко, каквото ми е трябвало.“ (стр. 89, м. 85/86 г.) „За да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат и дават живота си за него. Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате е ваше. Всичко, което имате не е ваше, а на Бога. Ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че си ме турил вътре в това твое тяло.“ Днес вие хокате хамалски и казвате: „Махни се оттук“. Ние да се махнем. Аз съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашето страдание, но да ви дам тялото си, това няма да направя, то не е нито мое, нито ваше, него ще предам на Господа, на Господаря му. Моят ум, моето сърце ще предам Нему.“ (стр. 44, м. 81/82 г.) „Искате ли да чуете това, което никъде не е писано. Тогава елате при мен.“ (стр. 28, м. 89/90 г.) „Вие сега се спирате на дрипите на Учителя, на неговите дрехи. Това не е Учителя, това е една външна обвивка. Учителя има знания, има връзка с известни същества, но съвършени същества и се разговаря с тях. Учителя живее в този и в онзи свят. За него добрият живот е проявление на онзи свят.“ (стр. 82, м. 89/90 г.) „Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е определена. Колкото за мене, аз съм решил: „Твоята Воля е моя воля. Твоят Дух, мой Дух.“ (стр. 14, м. 90/91 г.) „Изпълних пространството с моите думи и нито вие, нито светът може да се отърве от тях.“ (стр. 54, м. 90/91 г.) „Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници, ако ми направят такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичаме всички, като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето, (стр. 217, 218, 4 с, Сила и живот) „Вие първи дайте образец на света. Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри!“, а сам съм скъперник; казвам: - Не крадете, а сам крада, казвам - не лъжете, а сам лъжа. Учител, който учи хората, трябва да бъде модел - сам да дава пример.“ (стр. 31 1 с. Сила и живот) „Великите Учители на човечеството са проява на Божествената светлина. Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, а по смисъл и по съдържание. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.“ (стр. 73, м. 90/91 г.) „Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разберете моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мен, дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който любовта ми налага. Мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това, тях ще оставя.“ (стр. 82, 1 с, Сила и живот, 1915 г.) „Как ще ме изхвърлите, като вярвам в законите на контрастите и подобието и живея според тях? Когато аз живея според закона, дали ще ме изхвърлите из църквата или ще ме държите в нея, то малко може да засегне душата ми. Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята и се старая да обичам всички чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли? Може да ме изхвърли само един - Бог. Това е учението, което ви проповядвам. И казвам ви, че само в деня, в който съгрешите вие сте изпъдени от Божествената църква, от рая.“ (стр. 23 т. 2 серия, Сила и живот, 1915 г.) „Да, ако аз ида в огъня, в ада там ще пея. Някои треперят от ада. Ако аз съм там, ще пея същата песен, която вие пеете. Няма лошо място. То е нещо относително. Е ли Бог с тебе, няма мъчнотия, всякъде е добре. Но не разбираш ли законите Му, навсякъде е лошо.“ (ст. 28, 29, 2 серия Сила и живот, 2 беседа Новото основание) Осъдил съм няколко души на доживотен затвор. Те казват: „Братко, ще служиме на любовта. Готови сме да й се подчиним. Обещавате ли? Обещаваме. Бъдете свободни! Тогава прокурорът ще влезе в затвора. Значи вие ще си отидете, а аз ще остана в затвора. Така трябва да бъде. Това е истинско прокурорство. Това е законът. Знаете ли, докога ще бъда в затвора? Докато сгреши първият владика, който обещал да служи на любовта. Той ще влезе в затвора, а аз ще изляза на свобода. Значи, първият владика, който сгреши ще ме освободи“ (стр. 199, Ще управлява всички народи, 1948 г.). „Аз не съм от онези, които отмъщават. Аз съм от онези, които благославят, които са дошли да вършат Волята Божия на земята.“ (стр. 267, Изново т. 15, Сила и живот) . „И във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите. Кого? Някои казват мене да любите. Моята душа видял ли си, сънувал ли си я? Да не вярваш на съня си. Като срещнеш ти моята душа, тя ще бъде светла като слънцето и ще носиш моята светлина с хиляди години и векове! А сега, като срещнеш някой човек с потури, бели гащи и калпак, казваш срещнал си Учителя. И това било философия: срещнал си Учителя! Учителя е като слънцето. Като срещнете моята душа, това слънце, което гледате ще потъмнее пред нея. От това слънце ще чуете най-хубава музика, най-хубавия говор и ще кажете: „Сега разбирам какво нещо е живота, който изтича от Бога.“ (стр. 189, 190, 4 серия, Сила и живот) „Бог примирява човека с враговете му. Кога? Когато пътищата му са благоугодни. Щом пътищата на човека са благоу-годни, хората ще го обичат, (стр. 326, Да им дам живот) „Следователно, когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, преди да е поискал нещо, нуждите му ще бъдат задоволени.“ (стр. 326, Да им дам живот) Сега аз връзвам и развързвам. Аз ида в света и тъй ще вържа, че този възел никой не ще може да развърже! И тъй ще развържа, че туй, което ще развържа, никой няма да го развърже. Ще вържа хората да живеят в любовта, та всеки да вижда в лицето на брата си брат, за когото всичко да жертва. И ще развържа тъй, че нито помен от лъжата да не остане. Това са думи Христови - привеждам неговите думи (стр. 266, 267 4 серия, Сила и живот) „Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм проявил една стотна част“ Аз ви занимавам с една философия, която е едно предисловие, (стр. 215, 4 серия, Сила и живот) „Като казвам „аз“, подразбирам онова божественото, великото, което е създало всичко в света.“ Едно „аз“ има в света, само Бог е аз, онзи, първият, който е създал всичко в света (стр. 298, 5 с, Сила и живот) „Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене и вие трябва да се учите на моята наука. Защото в бъдеще не аз ще слизам при вас, но вие ще дойдете при нас. Сега аз съм при вас, аз ще ви уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не можете да говорите като нас, тъй че взаимно трябва да учиме уроците си, езика си“ (стр. 313, 5 серия) „Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че като ме слушате, тук, при тия условия, можете да бъдете разумни. Не, оттук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат. „Като ви посетя след 4-5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам“ (стр. 25, 6 серия) „Ако с цигулката не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл: още веднъж ако дойда в света или музикант или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света.“ (стр. 176, 5 серия) „Едно нещо: вложете тази Божествена Любов, която носи музика и поезия! Повярвайте вие на този Господ, който ви говори. „А, казвате, не му е дошло времето“. „Закъснели сте, закъснели сте, отдавна е изгряло слънцето, още много ще закъснеете!“ (стр. 177, 5 серия) „Аз съм се явил да ви предпазя. След като извърша моята длъжност, ако ме послушате, добре, а ако ли не, вие от собствената си опитност ще се научите.“ (стр. 325, 5 серия) Ако някой иска да знае как се разрешава въпросът, казвам: нека отидем на небето! „Още две хиляди години да говориме тука на земята, няма да се разберем. Казвам: елате да отидем на едно място и там ще разберем ти кой си, и аз кой съм. Някои искат да знаят кой съм. - Елате с мене да отидем горе и там ще разберете кой съм. А, за горе не е дошло още времето! Дошло е времето за горе!“ (стр. 471, 6 серия) „Ако защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: той е глупав човек! Не, не съм глупав човек. Ще каже: той се хвали. Онзи, който се хвали, не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: А, какво може да направи? Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка, нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя. Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: Господи покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила освен Твоята. Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света. Казвам: ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която ще свърже тия хора“. И ще кажа: Ето този е правият път във вашият живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път. (стр. 322, 6 серия). Вие казвате, че девет ангелски чинове паднали. Питам ви: когато тия ангели падаха, вие бяхте ли там? Аз пък ви казвам, че когато падаше Адам, аз бях в рая. Ще кажете: ами какво търсиш там? Дойдох да ви видя. Ами вие какво търсите тук?“ (стр. 23, 24, б. 16, 8. с, Приех от Отца) „Можете да мислите за мен каквото искате, но казвам ви: аз разбирам съзнанието на растенията, аз разбирам съзнанието на кристалите, аз разбирам съзнанието на животните, на всички риби, на всички птици и най-после разбирам съзнанието на всички хора“ (стр. 24, Домовит човек, беседа 17, 8 серия) „Като ме слушате да говоря така, някои ще кажат: „Този човек говори така, защото зад него има нещо друго“. Да, зад мене има нещо, но какво? Зад мен седи Господ, зад мен седи Истината, зад мен седят ангелите, зад мен седят идеите на всички добри хора. Често казвате: „Дошъл един човек, който иска да заблуди народа ни. - Никой не може да заблуди човека. Всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и няма да бъде!“ (стр. 28, 9 серия, беседа 5, Мойсей и Христос) „Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието слово е и Мое. Като го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря“ (стр. 144, Новият човек) „Учението, което сега ви се проповядва е Божествено. Аз се застъпвам за него; заедно с мен се застъпват всички разумни и възвишени същества. Щом това учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето спасение. Божественото прославя човека, а човешкото отнема всичко добро и възвишено, което е вложено в него и го подлага на изпитания“, (стр. 273, Трите живота ООК) „От памти века при мене са дохождали същества, които са били радостни и весели и са оставяли своето благословение на човечеството. Затова всеки трябва да знае в себе си, че живота е добър и пълен с любов“ (стр. 69, 12 с, Учителю благи) „Например сега при студените нощи, когато температурата вън е 21, 22 градуса под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си под специален ъгъл, вследствие на което между въздушните частички става известно триене и в резултат на това се образува топлина. Измени ли се този ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено“ (стр. 74, Учителю благи). „Ако не дойде Учител в света, който да изправи нашите умове и сърца и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат.“ (стр. 67, 12 серия, Голямото благо) „Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? - Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. Възможно ли е това? За мен е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени.“ (170 стр., 13 сесия, Крадецът и пастирът). „Поставен на стъпалото на човешкото развитие, Учителят заема най-високото стъпало. После иде светията, а след него -геният. Забелязано е, че на всеки 100 години се раждат по двама гения и по един светия, а на всеки две хиляди години по един велик Учител. Геният, светията и Учителят са хора, които слизат от възвишения свят, дето владее висок морал, висш порядък. Ето защо за да се развива правилно обикновения човек, трябва да се стреми към гения, към светията и Учителя.“ (стр. 203, 13 том. Крадецът и пастирът). „И против мен се повдигна обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море. Който се опитва да влезе в мен, ще се удави. Аз съм голяма пълноводна река, която никой не може да подпуши. Турите ли й бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност“ (стр. 145, 25 с, Великите условия). „Вяра е нужна на хората, а не суеверие. Дойде някой болен при мене, иска да го излекувам. Казвам му, че съм зает с творческа работа. Той иска непременно да го приема. Мисли, че като туря ръката си върху главата му, веднага ще оздравее. И това може, но сега съм зает. И да туря ръката си, няма да му помогна. Казвам му да дойде след един месец при мене или да си отиде вкъщи - след един месец ще оздравее. - Как ще стане това? Не е твоя работа. Вечер, когато спиш ще те посетя и ще те излекувам. - Как ще ме посетиш? - Това не е твоя работа... Аз ходя вечер. Ще дойда при теб, когато спиш и ще ти помогна. Ти няма да ме видиш, но сутринта ще бъдеш здрав“ (стр. 53, Вечно подмладяване) Някой ме срещне, погледне ме от горе до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. - Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето - преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори“, (стр. 103 т. Вечно подмладяване) „Много ученици има, но Учителят е само един. Под „Учител“ разбирам оня, който решава всички задачи на живота. Ученикът не може да направи това“ (стр. 105, 26 с, Вечно подмладяване) Какво искам аз от вас, от сегашните хора? Искам да търсят Господа, а не мене. (стр. 41, Да възлюбиш Господа) „Аз не вярвам на хора, на които Бог е говорил. Ако и аз ви кажа, че Бог ми говори и на мене, не вярвайте. Но аз ви казвам: Бог живее в мен и аз живея в Него. Ако и в това не вярвате, по-добре е за Мене. Аз ще отида на друга някоя планета, там ще ми бъде по-добре. Ако сега ви говоря, не искам да ви направя адепти, но искам да ви видя, какви сте като хора. Приятно ми е да се разговарям с вас и да ви кажа: Не бойте се, един ден и вие ще живеете с Бога. Това казва и Христос. Дошло е време, когато Господ ще влезе в човека и ще му проговори. Днес е това време. Който казва, че времето още не е дошло, той не говори истината“ (стр. 171, Да възлюбиш Господа). „Живейте без ограничения, без никакви закони. Само три закона съществуват: Законът на Любовта, законът на Мъдростта и на Истината. Туй казва моят Господ, с Когото живея. Тъй ме е учил Той. Така ми е говорил. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно. Аз работя за себе си. Аз рисувам и свиря, това е моето занимание. Музиката и изкуството ми е постоянно-то занимание. С поезията още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него“ (стр. 171, Да възлюбиш Господа) „Аз не искам да ставам свещеник. Аз съм пътник на земята, интересувам от живота на хората. Чудни са хората, които мислят, че няма друг живот като техния. Те нямат представа за онзи свят, за който ви говоря. Той е свят на висока култура. Ако бих ви завел там, не бихте се върнали на земята“ (стр. 173, Да възлюбиш Господа). „Ще се явят добри философи, добри писатели, много професори, учени и прочие, които ще описват и извличат поуките. Ще има за дълги години да се пише върху мен от бъдещото поколение“ (стр. 42, 1914 г., Искайте сила, имайте вяра). „Някои хора имат към мен неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според великия Божи закон - закона на Любовта. Да-ром съм взел, даром ще дам. Обърнете се към изток, дето е вашият ум и вашето сърце. Хвалете живия Господ, Който ви е пратил в красивата долина на живота. Радвайте се на живия Господ.“ (стр. 241, Да възлюбиш Господа). „Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? В оня свят не съм ходил, но живея в Него. При Бога ходил ли си? - Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо. Виждам го и в най-малкото и в най-голямото: радвам се и се веселя, като чувам неговият тих глас“ (стр. 258, ДВГ). „Навсякъде е Бог, Той е в мене, който ви говоря и във вас, които ме слушате. Бог казва: „Това са моите деца, които ме слушат. В бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че те ще се преобразят“, (стр. 259, ДВГ). „Не искам да ви направя адепти. Защо ви говоря тогава за Бога, за невидимия свят? Защото това е благо за мен и за вас. Казвам: освободете се от всички умствени предразсъдъци от всички лоши чувства, за да бъдете свободни и да се ползвате от Божествената виделина, от Божествената истина и любов, които носят живот и свобода за човешката душа“, (стр. 269, ДВГ). „Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христос ще го намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, брата на най-малките искам да му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример“ (стр. 184, Петимата братя). „Някои искат да знаят дали съм аз Христос или не. За мен това не е важно. Дали съм аз Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали говоря право или не, аз го зная. Даден ви е хляб. Не искам да вярвате в моите уверения, че е такъв и такъв. Опитайте го. Ако отговаря на това, което казвам, вземете го, ако не - оставете го настрана“ (стр. 148, м. 84/85 г.). „Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога“ (стр. 227, Петимата братя). „От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място болшевиците ще дойдат. Аз говоря за мир и любов, за Божествения принцип, който ще спаси човечеството“ (стр. 132, ДВГ). „Един Учител трябва да яде много скромно. На другите се позволява да ядат, но на Учителя - да не си дояжда. На вас верующите казвам: на светските хора много работи са позволени, на вас много работи не са позволени“ (стр. 104, Запалена свещ). „Докато аз обръщам внимание на яденето, на парите и на отношението, което хората имат към мен, аз не мога да живея един Божествен живот“ (стр. 77, м. 81/82 г.). „Между вас има много страхливци, но аз съм приготвил топуза си за мъже и за жени. Ще святкам с него, дето завърна. Очите ви ще се отворят на четири. Не сте ме виждали, как удрям с топуза си като Крали Марко? Достатъчно е да ударя един път с топуза си, за да кажете: „Познах Те Господи!“ (стр. 104, Новият човек). „Ако имате приятел, който да ви казва истината, това съм аз. Посочвам ви пътя, който трябва да следвате. Да забравим миналото! Да целунем ония ръце, които са ни причинили най-големи страдания! Да забравим грешките си и да започнем с добродетелите си!“ (стр. 124, 125, Новият човек). „Ако не сте готови да изпълните закона на любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. - Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен. „Ако не го изпълните, аз ще вървя по моя път надясно, а вие ще останете наляво. И тогава, колкото повече време минава, толкова повече пътя се отклонява. Аз ще поема нагоре, а вие ще останете долу. След хиляди години пак ще се срещнем, но при други условия.“ (стр. 312. Новият човек). „Товара си аз мога да нося. Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото, със своите съмнения ти увеличаваш страданието ми десет пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на десет километра далеч“ (стр. 19, 17 л., ООК, Малките случаи). „Та, казвам: според вашите идеи, вие седите и казвате: светът е тъй. И по някой път седите и ме критикувате. Ако е за знания, аз зная много, но щастието в живота не седи в многото знание. Ако аз проявя своето знание, аз прекарам през себе си, през своята нервна система два милиона волта електричество, питам: где ще бъдете вие, ще може ли да седи някой при мене? Я ми кажете, кой от вас, като мина покрай него, ще може да се приближи при мен, да ми целуне ръката. Ще седите най-малко десет метра разстояние от мен. Аз свободно ще заобикалям и през където мина, път ще ми се отвори. Където ходя из града, път ще ми се отваря и когато бутна вашата дъщеря, тя ще се стопи. Ще кажете: много добър човек е този, но за небето, там нека си седи, да се не доближава до дъщеря ми. За туй всички висши духове, които идат от възвишения свят, взимат енергия от земята, за да се приравнят с вас, Божественото го носят в себе си“ (стр. 25, 31 л. ООК, т. 2 Божественото и човешкото). „Всеки Учител, колкото и да е велик, неговата задача е да прослави името на Бога и тогава той да се прослави чрез Бога“ (стр. 27, 37 л. ООК, Божественото и човешкото). „Като слеза в ада, веднага ме канят да пием. Сядам заедно с тях, турям своята оканица пълна с вода и започваме да пием. Те пият вино, аз пия вода. В края на краищата те се опиват, изгубват всичко. Аз съм трезв, бодър, придобивам знания, научавам един урок от тях и си заминавам. Те започват да ме търсят тук-там, но не могат да ме намерят. - Защо? - Аз съм дегизирана Не само те не могат да ме познаят, но и вие не бихте могли да ме познаете. Как ще ме познаете в онзи свят? Мислите ли, че там ще имам брада и мустаци, като тука? С брадата и мустаците си аз опитвам ума ви, както децата в училище се изпитват. На земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Аз се занимавам с вас и ви уча, защото обичам да работя с деца. На възрастни, на стари хора не обичам да говоря, нито да ги уча“, (стр 381, 382 т. Малки и големи придобивки, ООК) „Сега, аз като говоря за „Учител“ подразбирам не много учители - един учител в света! Туй ще го пазите! Един е Учителя в света. Този Божествен Учител вие ще го научите. Той постоянно слиза и възлиза в света. Слиза и възлиза. Когато го обичате Той слиза при вас, когато му се наситите, Той възлиза“ (стр. 10 ООК, 2 г, 14 л., Правилния растеж на ученика). „За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Христос е колективен Дух, сбор на всички Синове Божий, съединени в едно. Христос е глава на Всемирното Бяло Братство“ (стр. 170, м. 85/86 г.). „Може всички велики учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното Слово не падне точно на място и не поникне точно навреме в сърцето на човека, това Слово няма никакъв смисъл за него“ (стр. 15, м. 85/ 86 г.). „Помнете: един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешка душа. Един Бог съществува в света, в когото никога не трябва да се съмнявате“ (стр. 31, ООК, Божият глас). „Бог се проявява чрез Учителя така, като чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога. Затова и Христос казва, че ако се поколебае само за момент във вярата и любовта си към Бога и Той ще бъде подобен на обикновените хора“ (стр. 227, Божият глас). „Сега ще ви посвиря малко. Ще ви свиря обикновени работи. Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфония на живота“ (стр. 54, Новият светилник). „Това, което днес свирих ще се разнесе из целия свят и ще засегне всички. Никой не може да се освободи от тази песен. Това са тонове, на които не можете да се противите. Те са като светлината и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете“ (стр. 57, Новият светилник). „Аз ходя вече 35 дена на Витоша, всеки ден извървявам по 18-20 километра. Питате ме защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно, всеки ден да вървиш по 18-20 километра, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 километра и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си“ (стр. 295, Новият светилник). „Например, аз отдавна съм започнал да свиря на цигулка, но окръжаващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение, аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз седях на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Аз бях неговата публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати... Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз, и той веднага започваше да свири. Аз седях на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене“ (стр. 297, 298, Новият светилник). „Аз не искам никой да ме защитава. - Защо? - Защото говоря истината. Докато говоря истината и я защитавам, тя ще бъде на моя страна“ (стр. 138, Новата мисъл). „Аз съм минал през всичките области на живота: от най-ниските до най-високите. Научих всичко, каквото животът може да даде. Разбрах човека във всичките му прояви. Кучетата ме лаеха, но аз останах тих и спокоен, правех своите изследвания. Нападаха ме всякакви дяволи, но и с тях се справях. Един дявол се опълчи против мене, друг се опълчи. Аз хвана единия за опашката, хвана другия и спокойно продължавам работата си. - Не се ли страхуваш от нещо? - Когато страхът е на мястото си, той има смисъл“ (стр. 185, 186, Работа на природата). „Онзи ден, като ви разправях за „Свети Георги“ (циганин, който носел яйца на Учителя и Той му ги плащал по 2 лева), аз употребих един метод. Останал е ключът отвън на моята стая. Сега светия е той. Аз станах невидим и той като влезе, аз съм вкъщи, той гледа, гледа - няма ме. Втори път се връща, аз станах за него невидим. Влезе той в стаята. Тук, там не може да ме види. Затвори вратата и замина. Пък, ако бях му се явил, щеше да каже: „Учителя, децата ми!“ (стр. 143, Добрият език УС). „Ние мислим, че сме светии. По-голям светия от мен няма. А пък и аз още не се мисля за светия. Аз не мисля да озарявам целия свят. Аз осветявам само малко. Където е проникнало Словото? Съжалявам, че хората не разбират Божественото Слово“ (стр. 232, Добрият език). „Някой път като проповядвам някому казват: „Ти трябва да станеш свят човек“. Святи бъдете, но светостта е велика работа. Един ден светостта ще стане достояние за всички. Трябва да се стремите към светостта. Сега казват: „Това не е заради мен“. Та не е заради теб, но ти проправи път към светостта. И един ден ще дойде до тебе. Ако не дойде до теб, ти в новото не можеш да влезеш.“ (стр. 256, Трите родословия УС). „За да станеш светия, трябва ти тридесет години живот, по десет, петнадесет, двадесет часа на ден да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма - то лесно става. Злото задържа, доброто твори“ (стр. 263, Вземи детето). „Мнозина са ми казвали: „Кажи ни да научиме Божествения език“. Казвам: вие земния език не можете да произнесете, че небесният ли. Аз по 4-5 години ми взима да произнасям Божествения език, а пък той иска изведнъж. Не зная кому колко години ще му трябват за това. И иска веднага. Аз, който съм толкова учен човек ми трябва толкова време, а пък той иска веднага. Казва ми: „Кажи ми да чуя една дума от небесния език“. Казвам му още: „Как произнасят думата „любов"? Опасна е. Щом кажеш „любов“, в невидимия свят всичко пламва, гори“ (стр. 256, УС, Добрият език). „Минават двама приятели покрай мен. Рекох им: „Аз да ви кажа как минахте през града. Единият от вас носеше цигулка и вървеше отпред, а другият носеше чанта и пъшкаше. Те казват: - „Че отде ни видя?“ Казах им - тук от стаята. Та казвам, невидимият свят се интересува от живота ви“ (стр. 71, Изпита на любовта). „Казвам сега: Всички трябва да се застъпите за любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз ви говоря отвънка. Защото, ако искате да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това което аз правя. И това, което аз правя и то още не е вярно, но не е и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате, когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек, тогава все ще се докарам малко. Както виждате сега съм докаран малко. Като се намирам в стаята си имам едни обуща, които обувам -отвън никога не ги нося. Има едни дрехи - никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам с една дреха на Истината - една дреха имам която представлява истината. Имам една дреха, която представлява Мъдростта. Ще се облека официално, тогава на целия свят заповядвам. И най-слабият съм, защото слаб и силен е все едно. Никого не съдя. Нито съдя истината. На никого не се карам. Казвам: „Целият свят ще се оправи!“ И ако един ден хората се облекат в любовта - щом те се облекат с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отстъпи“ (стр. 211, Изпита на любовта).

1. Учителя за себе си В началото на една нова култура винаги идва един Божествен Пратеник, идва един Велик Учител. Той носи Словото на живота, чрез езика на един народ, Той дава конкретен словесен израз на онова велико богатство, което Той донася от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за Новата култура, което като се приложи ще принесе своите добри плодове. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна с дълбоко вътрешно съдържание. Чрез своя живот Учителя внася нови сили в човешката душа, дава подтик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на Новата култура, която той благовества. Това е единствено и неповторимо явление в природата, (стр. 193, т. 12 „Изгревът“) Учителя казва за Себе Си: „Аз дойдох тука да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили“. Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл? „Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България“. Попитаха го дали тялото на учителя е построено както на останалите човеци. „Един Учител има плюс органи, т.е. повече органи от обикновения човек.“ Запитаха го, какво може да направи един Учител с тялото Си. „Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак, където Си поискам“. Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителя беше на Рила, а се явяваше тука, на „Изгрева“ или на други места - при ония, които Го зовяха за помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме, как се проектира Той, чрез този Дух навън, в света. „Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз“. Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух, и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: „Аз идвам от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената. Във връзка с Чирпанското земетресение каза: „Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето.“ „Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Сего“. Размишлявайки върху голямата сила на Учителя без да го извикат, Той отива при приятелите и казва: „На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небсни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен“. Учителя е като майка. Той пита децата си, какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божественият хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителя е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашият път като ученици. „Аз не спя. Учителя на спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези школи са в Невидимия свят. А тази тук на „Изгрева“ е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителя тук, на „Изгрева“ е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената“. (стр. 618, 619, т. 1 „Изгревът“) „Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл от само себе си, по мое желание. Аз съм пратен от Бога да работя за въдворяването на Царството Божие на земята. Царството Божие няма форма. Аз съм дошъл да изявя любовта, да я донеса на земята. Това е моята мисия. Аз се уча от слънцето. Искам да бъда като слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча. Всичко оценявам, нищо не подценявам. Аз съм виновен за всичко, защото донесох благата на света. Единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това съм Аз. Ако се пусне пръчицата, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойда и да ви избавя. Когато работя земята, Аз се обръщам към Господа с думите: „Господи, помогни ми в работата, да покажем на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото очакват“. (стр. 46, м. 81/82 г.). „Дойдох да изнеса принципите, по които трябва да живеете, но искам да ви оставя свободни. Вие можете да живеете, както искате, нямам нищо против това, но и като почнете да страдате, не ми се оплаквайте. Щом се оплаквате, значи има нещо, което не е както трябва. - „Кой си ти?“ - Божественият живот, които излиза от мен и ви го предавам. Аз съм човека, през който минава Божественият живот и който се ползва от живота - добре, който не се ползва - губи. Чешмата ли ви интересува или водата, която излиза от нея. Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който приемате. След като приемете този живот, това знание и тази истина, която ви предавам, тогава вие ще се убедите кой съм аз. Ако вие не приемете любовта и живота, който минава през мен, ако не приемете знанието, свободата, истината, вие няма да познаете кой съм“. (стр. 81, Мисли, 84/85 г.) „Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целият живот на Вселената“. Учителя всичко долавяше. Пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Учудени от Неговите възможности. Той каза за Себе Си така: „Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави“ (стр. 621, т. 1 „Изгревът“). Няколко души бяхме около Него и един го попита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2 хиляди години?“ - „Исус Христос не беше още от съвършените! Аз съм от Съвършените. Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на земята съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2 хиляди години бе синът! Днес Бащата е на „Изгрева“ и Всемировият Учител е тук“ (стр. 620, т. 1, „Изгревът“). Учителя казва: „Свободата на българите е дадена от Бялото братство и ако злоупотребят с нея да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руският цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифеста на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си първо на Бога, второ на Бялото Братство, трето на руския цар и четвърто - на руския народ. На друго място Учителя казва, че Бог решил да свали своята Скиния на земята и затова избрал България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя“. (620-621, т. 1, „Изгревът“). Веднъж Учителя спомена: „Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците, заради Бялото братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благослове-ние.“ Българският народ по времето на Учителя не разбра това нещо“. (стр. 347, Изгрева, V том). „Ако не сте готови да изпълните закона на любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас - законът на любовта е строг и взискателен“ (стр. 312, Новият човек). „Няма по-хубаво нещо от това да сте синове на виделината - ще имаме работа с разумни същества. Тези ангели аз всеки път ги срещам по горите. Когато отивам по горите, отивам да срещна някои от тези ангели - но когато съм сам - Аз казвам, че отивам на размишления. Не, на рандеву отивам. Христос всяка вечер отиваше на рандеву - да се разговаря с тях. При големи страдания, когато дойде някой от тези братя, ще имаш нещо реално. Ако можеш да привлечеш хора при разумния Господ, направи го. Аз Господа горе още не съм Го видял, но Го виждам между разумните хора. Там, гдето на земята Той е живял, много пъти съм ходил и вие може да отидете. Това не е една привилегия. Та казвам, трябва да станете синове на Виделината. Сега сте синове на земята, на обикновения живот, заблуждението“ (стр. 7980, 12 т., „Изгревът“). „Учителя никога не е слизал на земята. Той слиза до онова положение на съзнанието, където можете да го разберете. Аз съм като светлината, която никъде не се спира. Докато държите прозореца си отворен, влизам, щом го затворите, занимавам. Докато мислите присъствам, щом не мислите, отивам си“ (стр. 6, м. 77/78 г.). Първите години от съставянето на „Веригата“ Учителя развива усилена духовна и спиритическа дейност. Той винаги е стоял в средата на събранието и е бил душа и тяло на „Веригата“. Всички във веригата са сензитивни и осезателно са чувствали неговите силни вибрации. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, управляващ българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание, седнали около масата, му задават въпроса - Кой е той? Тогава господин Дънов, както са го наричали така до 1915 г., им казва: „Заключете вратата на стаята и проверете дали е заключена.“ Приятелите заключват вратата и я проверяват. Малко след това той изчезва от стола на който е седял и гласът му се чува в коридора, зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той идва на стола, на който е седял - Казва им: „Проверете пак дали е заключена вратата.“ Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: „Аз съм този който може да минава през заключени врати.“ От 1900 г. във Веригата се включва Мария Казакова - учителка и голям медиум. На 20.10.1904 г. при събирането на Търновския спиритически кръжок, тя получава и съобщава следното послание от Божия Дух, за работата и мисията на Петър Дънов в България: „Духът ми да пребъдва във вас. Той е велик помощник. Аз съм с вас, Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик - Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. Той носи моя мир. Вие всички ще видите неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божий. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4, стих 5 и глава 5, стих 7 и вие ще разберете това, което ви Говоря. Петър Дънов има съобщение с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от Моите велики духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си.“ Това е светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася словото Божие на Земята. „ В 1906 г. в разговор с приятелите преди събора, един брат го пита: „Господин Дънов какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?“ Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори.“ Действително, младежкото хилаво тяло на Петър, след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г., изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, което не се засяга от никакви болести. От този момент той успешно лекува и помага на всички болни. На 14 август 1906 г. на събранието на Веригата, по желание на присъстващите, се явява духът на заминалия доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора, дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов“, който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате е свято. Засрамете се!“ Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага (стр. 4, 1906 г.). В „Призвание към народа ми“ Учителя казва: „Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око - какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил Ангел на завета Господен“ (стр. 13, Призвание към народа ми, 1994 г.). Мен много пъти ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Отговарям им: „Този, който се съмнява е сляп. В моята душа досега не се е повдигнало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път, а вярата е за децата.“ (122 стр., 4 т., 1914 г., Баба Величка). „Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлякоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи.“ (стр. 444, 11 т. „Изгревът“). „Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на небето. Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред.“ (стр. 136, 137, тетрадка 4, 1914 г.) „Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднъж се дават и затова трябва да ги пазите.“ (стр. 80, тетрадка 2, 1910 г.) „Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждането на съзнанието ни, като подготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата под-раса, на петата раса в славянството и идването на шестата раса на земята. В евангелието на Йоана, глава 15, стих 26, се казва: „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мен.“ В психическо упражнение, дадено от Учителя на Веригата, се казва: „Така да отвориме сърцата си на Господа, който е между нас, да се прослави неговото Име. Амин.“ При „Божието обещание“ Учителя им казва: „Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам! След всичко това бъди винаги готов да изпълниш всяка моя заповед, която ще ти дам! Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.“ (стр. 429, т. 11 „Изгревът“) „Аз съм, аз Господ, който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на живота“ (стр. 429, т. 11 „Изгревът“). При преломяването на хляба Учителя казва: „Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз съм същият, който ще ви водя и в бъдеще. Уповавайте на мен и ще проверите моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения! Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота!“ (стр. 430, т. 11 „Изгревът“) Учителя казва: „Така всички човешки души, слезли на земята, ще минат по един единствен път на развитие. Това е пътят на душата и пътят на духа, за който път единствено аз съм говорил и то повече отколкото трябва. На небето не съм от приказливите. Там съм мълчалив. Но тук между вас минавам за много приказлив. Какво да правя? Аз съм един, а вие много. Аз съм едни и всички искат от мен. Верен на Божествения закон правя това, което прави и изворът - давам обилно и на всеки. Това е великият закон в Битието на който служим.“ (стр. 197, т. 4 „Изгревът“). „Няма никоя работа в света, която аз да не мога да изправя. Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви.“ (стр. 38, тетр. 1, 1909 г., баба Величка). „И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си, да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света! На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята! Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята Воля и Волята на Отца Моего.“ (стр. 183, т. 11 „Изгревът“). „Не искам да изпъквам във вашия ум, като някой си господин Дънов, а онова, което желая, то е: Вие да познавате Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи! И ако не вярвате в Мене, вярвайте в Неговото Слово!“ (стр. 519, т. 11 „Изгревът“) „Като излезете извън своя затвор, ще научите закона на Любовта, и в новата епоха ще говоря пак за любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове!“ Учителя казва: „Има ли нещо мъчно за мен? Аз присъствам навсякъде.“ Той владееше законите на материята. Учителя ни познава и ръководи от 8 хиляди години: „Няма същество във Вселената, което да обича душите ви така, както аз ги обичам.“ Влизай в положението на страдащите. И аз съм готов да помагам на всички, които страдат. „Аз ще отнема половината от вашите мъчнотии. Като помагам аз и вие ще помагате. Като съединим моята мисъл с вашата, всичко можем да направим“ (стр. 89, Да възлюбим Господа). Някой ми казва: „Ти нямаш скърби. Аз не си създавам скърби. Вие ходите нощно време, набиете си крака на гвоздей, разбира се, че ще страдате и скърбите“ (стр. 177, м. 85/86 г.). „Аз не се нуждая от похвалите на хората, но се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти, неговият ум се чисти, подмладява се душата му. Като ме хвали силен става духът му. Аз се радвам на туй,, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Хваля Господа, осветявам името Му в ума си, в сърцето си, в душата си. Вие приличате на букет цветя, направен от най-хубави цветя. Вие имате такова качество, което никъде по света го няма, макар че понякога ме изкарвате от търпение. Иде един при мен да ме застави да се моля за него, да му помагам и казва: „Не ми вървят работите и вместо да се оправят, те се развалят, а Ти не вземаш участие.“ Отговарям така: „Ти си един голям неблагодарник. Защо не си носиш съдбата? Ти сам себе си спъваш. Преди всичко ти нямаш любов. Ти искаш да ме матахариш, а каквото кажа, не го изпълняваш. Сега да си вървиш. Връща се днес и казва. „Тръгна ми“. - Аз се зарадвах. Като го нагълчах му тръгна. Казвам му на място нещата и благословението дойде. Мнозина искат да им кажа нещо особено. Аз съм щедър, мога да ви кажа много работи, мога да ви дам знания, колкото искате, но няма да се ползвате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем. За да не се удавите, всичко няма да ви дам. Каква полза да ви натоваря със скъпоценни камъни, а на десетина километра ви чакат разбойници да ви оберат. Онова, което ви се дава, трябва да умеете да го пазите“ (стр. 117, м. 86/87 г.) „Ако хората говорят зле за мен, ще страдат. Като говорят добре, ще се радват. За мен е същият закон. Като говоря добре за хората, аз се радвам, ако говоря зле, страдам. Нямам право да говоря зле за когото и да е“ (стр. 25, м. 84/85 г.). Отворих вратата и влязох при Учителя. Той като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тука на земята, да си отворите и да дойдете при мен.“ Тези ключове са знанието на Словото Му. (стр. 484, т. 4 „Изгревът“). Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитали по време на войните. На един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един говореше за възможностите на великите учители, които се намират на Хималаите. След малко Учителя, без да го повикаме, дойде, огледа ни и каза: „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни. Но, ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен и за тях. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото. Ако аз ги излекувам и те живеят по старому, нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях. Да се излекува един човек, той трябва да има духовен стремеж, за да се пробуди съзнанието му и да промени живота си, след като бъде излекуван. Имената на учениците са строго определени в Ученето, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса.“ (стр. 384, т. 5 „Изгревът“). „Искам вашият ум и вашето сърце да се отворят. Ако отворя вашите очи зло правя ли? Ако пък някой друг отвори вашите очи, аз ще му благодаря, стига да бъдат отворени очите на слепците. Да напишем една история на Учителя, къде е роден, кога, къде е учил, да разпространяваме учението му. Няма нужда. Ако е въпрос да се види една история на един учител, вземете историята на Христа. По-хубава история от тази на Христа няма: - Как идват при него отдалече мъдреците, от Индия, да Му се поклонят. Ще кажете сега, че някой учител се родил в България, за тщеславие. В България никой учител не се е родил. Учителите не се раждат. Говорят си хората, без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тук, но не се раждат нито в България, нито къде и да е другаде. Каквото и да правите, не дигайте шум около себе си.“ (стр. 102, м, 88/89). Пред брат Боян Боев и заобиколилите го приятели Учителя казва: „До началото на 2000 година ще дойда отново, защото сега се строи друга земя. Ще дойда в Русия към Кавказ. Сега България е в златния си век, а тогава ще бъде точно обратното. Русия ще бъде в златния си век, а България в сребърния си век. Това ще стане, защото бъдещето е на славянството, защото върви по пътя на сърцето и може да се сади от семената на новото учение в тях.“ (стр. 542, т. 5 „Изгревът“). Веднъж Учителя казва на сестра Мария Тодорова: „Между Мене и Бога разлика няма да правиш.“ Тя завършва академията и трябва да стане учителка в провинцията, където да си изкарва прехраната. Отива при Учителя и му казва: „Учителю, аз съм дошла за Школата, а като отида в провинцията ще се отдалеча от вас?“ Погледна ме: „Правилно си решила“. Така останах на Изгрева - определих съдбата си. Като отивах при него с някакво прошение Той ми каза: „Мен ме е страх да кажа нещо, защото моята дума е много тежка, защото около мен стоят дежурни светли същества на пост и стража и чакат да чуят само една дума, те я вземат и веднага тези служебни същества тръгват да я изпълняват“ (стр. 230, 231, т. 5 „Изгревът“). Един ден Учителя ми каза: „Ти ще пишеш!“ Но аз се почувствах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: „Няма да се съмняваш!“ А Той знаеше и умееше да бъде много строг и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат. При един такъв случай ми каза: „Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража като воини същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени. Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога.“ (стр. 160, т. 1 „Изгревът“). На Изгрева група приятели се карат на сестра, като я осъждат за поведението й. Брат започва да говори срещу нея, но нахвърля се и срещу Учителя, който смята за виновен за погрешките - защо не взима мерки да я изправи. Учителят мълчи, изчаква да се успокои аудиторията и казва: „Аз съм създал условия да дойде тази сестра тук и съм гарантирал за нея, както и за теб. Не желая да я критикувам, защото съм заобиколен от милиони същества, които чакат само да кажа нещо и веднага го изпълняват. Вие ще се намерите в чудо - едни ще се схванат, други ще онемеят, трети ще ослепеят, а други ще се разболеят - затова оставям ви да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов.“ (стр. 191 „Светъл лъч“) Тереза Керемедчиева сънува жив сън и го разказва на Учителя. Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: „Вечна слава!“ Учителя приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. Накрая на манифестиращата колона от всички народи по лицето на земята, се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минали мълчешком. Учителя станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на „Изгрева“. Вторачила се Тереза Керемедчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на „Изгрева“, както тя ги била познавала от 22 години. Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя, като застъпница на „Изгрева“. Те мълчешком вървели, а Учителя стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: „Странник съм в този свят“. Колоната се изтеглила и Учителя отново седнал на своя трон. Учителя я изслушва внимателно и съсредоточено и казва: „Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко, от нищо направиха нещо. Те отстояха на „Изгрева“, докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако запазят, съхранят и го предадат на останалото човечеството, тогава ще им се поклоня до земята.“ (стр. 27, т. 1 „Изгревът“). В 1939 г. почти целият Изгрев отиде на седемте езера, всеки да вземе от благословенията на Духа Господен, който се изявяваше през тази година. Паневритмията се играеше на петото езеро - Бъбрека, където имаше голяма поляна, на която можеше да играят множество присъстващи. След свършване на Паневритмията някой бута Галилей и му казва: „Виж натам онази картина!“ - В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от с. Говедарци до Седемте езера. Някой незнаен техен ръководител ги беше наредил в права линия на 2 метра един от друг на разстояние 100 метра. Стоят, наблюдават ни и никой не шава, само от време на време се махат опашките им във въздуха. Така те са наблюдавали цялата Паневритмия и слушали музиката на Учителя. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха мирно на парад пред Главнокомандващия. А кой беше този Главнокомандващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам му ръка и казвам: „Вижте Учителю, тези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия“. Учителя се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: „Вие сте свободни!“ И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. „Учителю, какво означава това?“ „Това означава Небесният парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелстват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци.“ (стр. 43, т. 1., „Изгревът“) „Кой човек е пратен от Бога? Този който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е брат, но ако не ви извади от водата, не е пратен от Бога и не ви е брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.“ (стр. 86, М, 81/82 г.) „Сега мислите, че като стоя така естествено между вас, на същия уровен с вас, че аз съм като вас. Казвате: „И Учителя е като нас. Тъй като ходя с вас, казвате: Учителя и Той не е добре днес и забатачил като нас. Не се лъжете. Аз обичам естествения живот, но не забатачвам“ (стр. 16, т. 2, 24 л. ООК. втора година). Често при мен идват хора да ме изпитват, да видят наистина ли съм това, за което ме смятат. Те изпитват, но и аз ги изпитвам. Казват: Ние мислиме, че си светия, но ти си бил обикновен човек. По-добре да мислиш, че съм обикновен човек, отколкото днес да ме хвалиш, а утре да ме кориш. Така не се постъпва“ (стр. 277, Новия човек).

Съдържание 1. Учителя за себе си 2. Качествата на Учителя 3. Страданията на Учителя 4. Словото на Учителя 5. Школата, учениците и салоните 6. Отношението на учителя към растенията и животните 7. Отношението на Учителя към учениците, обществото и поповете

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сито и дармонъ Матѣя, 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженствата, които иматъ отношение къмъ онѣзи хора, които възприематъ и предаватъ нѣщата добре. Който не възприема добре нѣщата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавалъ музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понѣкога не разбира добре нѣщата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всѣкога разбира това, което вижда. Младиятъ има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всѣкога прониква въ съдържанието и смисъла на прочетеното. Стариятъ обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочелъ и чулъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добриятъ цигуларь вижда нотитѣ, разбира, какъ трѣбва да ги изпълни и не прави погрѣшки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всѣки тонъ, който излиза отъ неговата цигулка, е соченъ, пъленъ съ съдържание и смисълъ. Често се говори за любовьта, мѫдростьта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тѣхъ като научни понятия, но тѣ трѣбва да се възприематъ и предаватъ правилно, въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Това е все едно да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината, съ каква бързина се движи, колко трептения прави въ секунда, безъ да я виждашъ и разбирашъ. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно свѣтлината и любовьта, отколкото само да знаете, какво представятъ тѣ, безъ да се ползвате отъ тѣхъ. Малцина знаятъ, какво представя любовьта, но всички се стремятъ къмъ нея. Любовьта не е дреха за обличане, нито въздухъ за дишане, но е толкова необходима за човѣка, колкото сѫ необходими свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Въ който моментъ любовьта напусне човѣка, той се вкисва, става недоволенъ, мраченъ, песимистъ. Страшно е да се вкисне човѣкъ. Да си малко недоволенъ, това лесно се понася, но голѣмото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителенъ процесъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да възприема и предава нѣщата добре, това е задача и на учения, и на простия. Учениятъ се натоварилъ съ много теории, които го спъватъ. Другъ е въпросътъ, ако теориитѣ му сѫ приложими. Ако адвокатътъ знае всички закони, но не може да ги прилага на мѣсто, нищо не се ползва; ако сѫдията сѫди хората, и тѣ сѫ недоволни отъ него, нищо не се ползва. Понеже сѫдията сѫди лошитѣ, престѫпнитѣ хора, той нищо не придобива. Тѣ се настройватъ срѣщу него, и той си създава лоши отношения съ тѣхъ. Затова Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени !” Иде день, когато сѫдиитѣ ще сѫдятъ по другъ начинъ: вмѣсто смъртни присѫди и затворъ, ще дадатъ свобода на престѫпницитѣ. Ще ги поставятъ при условия да работятъ земята и сами да се ползватъ отъ придобивкитѣ си. Тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ добритѣ хора, но свободни да се радватъ на живота и на труда си. За предпочитане е да отговоришъ на злото съ добро, отколкото съ зло. Ако не правишъ добро, губишъ; ако правишъ добро, печелишъ. При злото резултатътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. Разумниятъ човѣкъ печели и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като прави добро и не прави зло. Неразумниятъ губи и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като не прави добро и прави зло. Днесь всѣки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъль, че който прави добро, всѣкога печели. Това се крие въ едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всѣкога печели. Богъ учи народитѣ да правятъ добро и да не правятъ зло, за да печелятъ всѣкога. Сега народитѣ се биятъ, не изпълняватъ Божия законъ, поради което губятъ. Новата година казва на цѣлото човѣчество: Ако правитѣ добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е 101 %. Това е абсолютенъ законъ, който всѣки трѣбва да запише въ ума, въ сърдцето и въ душата си. За да изпълнятъ този законъ, нѣкои искатъ да премахнатъ злото отъ свѣта. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свѣтъ престава да сѫществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бѫдете будни да не правите зло. Това се постига съ прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за васъ. Досега хората сѫ работили за злото, т. е. тѣ сѫ били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господарь и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, какъ да направите доброто господарь. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, какъ да не знаете вие да работитѣ съ доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовьта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари отъ запалената свѣщъ, достатъчно е майка му да каже „гѫшъ”, и то веднага оттегля пръста си отъ пламъка. Колко пѫти сте чували и вашата майка да казва „гѫшъ”, да оттеглите пръста си отъ огъня на злото! Не трѣбва ли и вие да я слушате? – Това трѣбва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстътъ ви ще изгори. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и здрави работници, съ здрави очи, уши, носъ, уста. Свѣтътъ се нуждае отъ работници съ здрави рѫце и крака, съ здравъ мозъкъ, съ здрави дробове, съ здравъ стомахъ. Здравиятъ има силенъ, живъ косъмъ. Приятно е да гледашъ косата на здравия човѣкъ. Какъвъ трѣбва да бѫде цвѣтътъ на космитѣ? – Ако мѫжътъ има черна коса, жената трѣбва да има бѣла; ако косата на жената е черна, на мѫжа трѣбва да бѫде бѣла. Само така тѣ ще се допълватъ. Черниятъ цвѣтъ означава взимане, а бѣлиятъ – даване. Следователно, ако си съ черна коса, трѣбва да знаешъ, добре ли възприемашъ; ако си съ бѣли коси, трѣбва да знаешъ, добре ли давашъ. Сиромахътъ не се нуждае отъ бѣла коса. Той нѣма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мѣстото си. Той ще взима, докато забогатѣе и тогава ще дава. Значи, богатиятъ трѣбва да има бѣла коса, а бѣдниятъ – черна. Побелѣе ли главата ви преждевременно, трѣбва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, въ което се крие дълбока истина. Какво представятъ космитѣ?– Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ невидимия свѣтъ. Който не може да възприема отъ разумния свѣтъ, той е прекѫсналъ своята антена и трѣбва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни нѣща, човѣкъ създава различни теории и учения, съ които прикрива нѣщата. Да носишъ чадъръ лѣтно време при голѣми горѣщини, това е въ реда на нѣщата. Обаче, защо ти е чадъръ зимно време, при голѣмъ студъ? Всѣки чадъръ, употрѣбенъ не на мѣсто, носи голѣми нещастия за човѣчеството. Дето трѣбва, природата е турила чадъръ. Какъвъ по-добъръ чадъръ искате отъ косата? Тя пречупва свѣтлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носишъ ли чадъръ не навреме, ти се лишавашъ отъ благото, което слънчевата свѣтлина носи. Ако носишъ обуща на краката си, ще внимавашъ да не бѫдатъ тѣсни и островръхи, каквито модата препорѫчва. Между обувката и кракътъ трѣбва да има поне половинъ милиметъръ празно пространство, та да се провѣтря кракътъ свободно. Които следватъ модата, носятъ обувки съ високи токове, едва пристѫпватъ. И това е неестествено. Хора, които носятъ високи токове, нѣматъ възвишени мисли. Тѣ искатъ по изкуственъ начинъ да си предадатъ височина, но изкуственитѣ нѣща нищо не предаватъ. Ако е въпросъ за мода, следвайте модата на природата, въ която има нѣщо завършено и полезно. Всѣка форма, чрезъ която се възприематъ и предаватъ Божиитѣ блага, е на мѣсто, Всѣка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Стремете се къмъ такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ добри проводници на Божественото. Тѣ възприематъ и предаватъ правилно Божиитѣ мисли и чувства. Следователно, докато косата на човѣка възприема и предава правилно слънчевата свѣтлина и топлина, той е здравъ и разуменъ. Наруши ли се това възприемане и предаване, човѣкъ заболѣва. Радвайте се, докато очитѣ и ушитѣ ви сѫ здрави, да възприематъ и предаватъ добре слънчевата свѣтлина и топлина. Помнете: Здравето зависи отъ правилното възприемане и предаване на нѣщата. Ще ядешъ, т. е. ще възприемашъ съ мѣрка и ще давашъ отъ себе си съ мѣрка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате сѫщия законъ. За всѣко нѣщо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потрѣбно. Така ще запазите хармонията на своя животъ. Обаче, дойде ли до доброто, законътъ е другъ: колкото повече правите добро, толкова по-голѣма е хармонията въ живота. Който не разбира тѣзи закони, постѫпва точно обратно: въздържа се отъ доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда, агнета и овце? Следъ него иде гостилничарьтъ, който кълца и рѣже на ситно месото, прави отъ него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своитѣ клиенти къмъ виното и ракията. Въ бѫдеще този занаятъ ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днесь той е далечъ отъ истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползватъ отъ страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадатъ. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако вие рѣжете месото и не страдате, стотина души около васъ ще страдатъ; започнете ли вие да страдате, тѣ ще се радватъ, защото ще се ползватъ отъ вашитѣ страдания. Ето защо, казвамъ да не рѣжете месото, за да се ползвате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ съвѣта ми! Месото представя грѣха въ живота. Пазѣте се отъ грѣха; да не правитѣ отъ него нито пържоли, нито кебапчета. Мнозина ме запитватъ, защо говоря толкова за Божията Любовь. Много просто, любовьта е единствената мощна сила, която носи добро и за васъ, и за онѣзи, които идватъ следъ васъ; тя носи добро и за настоящия, и за бѫдещия вѣкъ. Чрезъ любовьта се постигатъ всички идеали на човѣшката душа. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и търсишъ добри клиенти, обичай Бога. Любовьта трѣбва да има приложение навсѣкѫде. Не се ли прилага, нѣма смисълъ да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цѣлото човѣчество. Само единъ погледъ на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Една постѫпка на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява свѣта. Мощна, велика сила е любовьта. Тя твори, пресъздава и организира нѣщата. Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека приложи и опита силата на любовьта. Любовьта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали тѣ обичатъ хората и колко тѣ обичатъ. Това зависи отъ тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любовь събира. Ако шишето ти е голѣмо, ще събере повече любовь. Не се сърди на хората, че малко тѣ обичатъ. Отвори шишето си, т. е. сърдцето си, и любовьта на хората ще се влѣе въ тебе. Не сѫ виновни тѣ, че малко любовь ти даватъ. Не е виновна за това и природата. Справедливи трѣбва да бѫдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любовь ще получите. Това зависи отъ съдържанието на вашето сърдце. И тъй, отворете ума, сърдцето и душата си, да възприемате Божията Любовь и свѣтлина, Божията Мѫдрость и Свобода. Законъ е: Колкото възприема човѣкъ, толкова трѣбва да дава. На красивата мисъль отговаряйте сѫщо съ красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте сѫщо съ възвишено и благородно. На добра постѫпка отговаряйте съ добра. Мислитѣ представятъ пари, а чувството – материалъ, срѣщу който се даватъ пари. За добъръ материалъ ще дадешъ много пари, но нѣма да съжалявашъ. Ако за простъ материалъ дадешъ много пари, ще съжалявашъ, че си се излъгалъ. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства къмъ тебе. Храни добри чувства къмъ онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цѣнишъ приятеля си, и той да тѣ оцѣнява. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Единъ богатъ човѣкъ ималъ връзки съ много хора, които му правѣли различни услуги, но той никога не благодарялъ. Той не познавалъ, какво нѣщо е благодарность. Никого не ценялъ и не зачиталъ; мислѣлъ, че съ богатството си може да постигне, каквото желае. Единъ день, като се връщалъ отъ търговия, падналъ на пѫтя и си счупилъ крака. Понеже билъ самъ, нѣмало кой да го вдигне и да му помогне. Започналъ да стене и да се оглежда, дано дойде отъ нѣкѫде човѣкъ да му помогне. Въ този моментъ той видѣлъ една млада жизнена мома, която веднага се затичала къмъ него и го запитала, какво му е, защо лежи на пѫтя и стене. Той показалъ счупения си кракъ и поискалъ помощь. Момата веднага свалила кърпата отъ главата си и здраво превързала счупения му кракъ. Намѣрила кола, помогнала да го вдигнатъ и внимателно го придружила до дома му. Трогнатъ отъ грижитѣ и милосѫрдието на момата къмъ него, той за пръвъ пѫть въ живота си прошепналъ думата „благодаря”. Да благодаримъ на всѣко живо сѫщество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодаримъ на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя къмъ насъ. – Какво е Богъ и кѫде е Той? – Въ душата на младата мома, която завързва счупения кракъ на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърдцето на този човѣкъ и да изкаже той благодарность за пръвъ пѫть въ живота си. Тъй щото, питате ли, кѫде е Богъ, ще знаете, че Той е въ любовьта, въ доброто, въ разумностьта, въ силата. – Какво представя човѣкътъ? – Този въпросъ не е важенъ. Щомъ Богъ се проявява въ човѣкъ, това е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ се проявява, това е Богъ. Богъ е голѣмата, велика любовь, а човѣкъ – малката. Богъ е голѣмото добро, а човѣкъ – малкото. Въ Бога е голѣмото изобилие, а въ човѣка – малкото. Богъ храни и голѣмитѣ, и малкитѣ, а човѣкъ – само малкитѣ. Остане ли на човѣка да храни голѣмитѣ животни, тѣ ще умратъ отъ гладъ. Презъ рѫката на Бога тече изобилно, както презъ дупката на дармона. Ако пресѣвашъ жито презъ дармона, то ще мине презъ дупкитѣ, а на дармона ще останатъ сламкитѣ. Презъ ситното сито се пресѣва брашното отъ трицитѣ. Обикновенитѣ хора сѫ ситни сита. Ако даватъ нѣщо, пресѣватъ го презъ ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която тѣ иматъ много трици, съ години да ги продаватъ. Когото срѣщнете днесь, все за трици говори. Нѣкой казва, че не го обичали, че работата му не вървѣла добре, че ближнитѣ му пакостятъ и т. н. Това сѫ все трици, които скѫпо продаватъ. Оставете настрана ситното сито и го замѣстете съ дармона. Каквото и да правитѣ, Божественото жито не се пресѣва съ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, презъ дармонъ или презъ ситно сито, то е едно и сѫщо. Поне не си губи времето съ ситното сито. Мислишъ ли, че като прекарвашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото? Божественото жито не търпи нито дармонъ, нито ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, отъ него трици не падатъ. Съ ситното сито ще изгубишъ времето си, и пакъ ще мине, каквото си го сипалъ. Чистото си е всѣкога чисто. Какво представятъ дармонътъ и какво ситното сито? – Божествена и човѣшка мѣрка за нѣщата. Съ дармона опредѣлямъ Божественитѣ нѣща, а съ ситото – човѣшкитѣ. Който иска да познае сѫдружника си, нека следи, какъ постѫпва той. Ако въ отношенията си съ своитѣ ближни прилага ситото, а къмъ себе си дармона, откажи се отъ него. Ако къмъ себе си прилага ситото, а къмъ ближнитѣ си дармона, може да разчиташъ на него. Ако трѣбва да дѣлишъ хлѣба съ ближния си, и той вземе за себе си по-голѣмата часть, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи съ ситото. Който мисли повече за другитѣ, а по-малко за себе си, той работи съ дармона. Какво би станало съ васъ, ако Богъ прилага за всѣка ваша постѫпка ситото, а не дармона? Какво би станало съ свѣта, ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора? Благодарение, че Богъ постѫпва еднакво справедливо и къмъ добритѣ, и къмъ лошитѣ хора, свѣтътъ продължава да сѫществува и да се развива. Ето защо, при сегашнитѣ условия на живота, и ситото, и дармонътъ сѫ на мѣстото си. Каква идея се крие въ дармона и въ ситото? Като Божествена мѣрка, дармонътъ представя условие за прокарване на най-хубавитѣ работи въ човѣшкия животъ. Като употрѣбявалъ дармона, българинътъ направилъ една погрѣшка – турилъ два пѫти по-голѣми дупки, отколкото трѣбва! Въ желанието си да получи повече блага, той разширилъ дупкитѣ му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своитѣ близки. Стане ли въпросъ да дава нѣщо отъ себе си, той си служи съ ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармонъ. Той се отклонилъ значително отъ своя първообразъ. Едно се иска отъ сегашния човѣкъ: да употрѣбява дармона и ситото на мѣсто. Като грѣшатъ близкитѣ му, той поставя за мѣрка ситото и тънко пресѣва нѣщата. Ако самъ грѣши, служи си съ дармона, да не вижда погрѣшкитѣ си. Значи, къмъ себе си е крайно снизходителенъ и мекъ, а къмъ окрѫжаващитѣ – строгъ и безпощаденъ. Докато опредѣляшъ нѣщата съ две мѣрки, отношенията ти съ хората не сѫ прави. И тъй, отъ гледището на дветѣ мѣрки, хората биватъ снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е откритъ, искренъ човѣкъ. Който мисли за злото, е затворенъ, неискренъ човѣкъ. Въ любовьта всичко е отворено, свѣтло и ясно. Достатъчно е да знае човѣкъ да чете, за да вижда всичко, което е написано тамъ. Само така той ще разбере и оцѣни любовьта. Виждане е необходимо на съвременнитѣ хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцѣни грижитѣ, вниманието и любовьта, съ които родителитѣ му сѫ го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всѣки, който го е обърналъ къмъ Бога и насочилъ въ правия пѫть. Всѣко добро, направено отъ когото и да е, има голѣма стойность. Оценявайтѣ доброто и любовьта, които хората отправятъ къмъ васъ. Любовьта заставя свѣтлитѣ сѫщества да слѣзатъ на земята и да помагатъ на хората. Любовьта застави и Христа да се пожертвува за цѣлото човѣчество. Той бѣше богатъ, разполагаше съ велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцѣниха и Го разпнаха. Трѣбва ли да постѫпвате и вие така съ хората, които ви обичатъ? Разумность се иска отъ всички, да знаете, какъ да постѫпвате съ онѣзи, които ви любятъ. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора. Днесь всички хора очакватъ мира. Всички се питатъ, кога ще се сключи миръ. Отговорътъ на този въпросъ е въ самитѣ васъ. Отъ васъ зависи, кога ще дойде мирътъ. Пита ме нѣкой, ще се ожени ли или не. Отъ тебе зависи. Сѣмето пита: Ще изникна ли? – Отъ тебе зависи. Сѣмето носи възможноститѣ за своето изникване и растене въ себе си, а условията за това сѫ вънъ отъ него. Богъ ни дава условия да проявимъ доброто; отъ насъ зависи, да го проявимъ, или не. Използвайте условията, и възможноститѣ ще се проявятъ. Новата година свършва съ две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мѫдрость и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бѫде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратътъ е основа на нѣщата. Ако основата е здрава, и кѫщата ще бѫде здрава. На здрава основа може да се построи цѣлъ градъ. Сѫщевременно числото четири означава сѣмейството: майката, бащата, братътъ и сестрата. Ако майката, бащата, синътъ и дъщерята сѫ разумни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако не сѫ разумни, по-лошо число отъ нея нѣма. Неразумниятъ се страхува отъ числото четири; разумниятъ не само че не се страхува, но работи съзнателно съ него. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, причината се крие въ запушенитѣ дупки на дармона. Какво трѣбва да направите, за да се нареждатъ работитѣ ви добре? – Да отпушите дупкитѣ на вашия дармонъ. Тази година трѣбва да се отпушатъ дупкитѣ на дармона, да потекатъ Божиитѣ блага свободно. Дармонътъ е инструментъ, на който хората не сѫ се още научили да свирятъ. Запушатъ ли се дупкитѣ му, никакъвъ звукъ не излиза. Всѣки музикаленъ инструментъ има дупки, презъ които звукътъ излиза свободно. Умътъ и сърдцето сѫ инструменти, съ които човѣкъ трѣбва да свири. Благодарете на Бога за свѣтлия умъ, който ви е далъ. Поддържайте го въ изправность, за да може свѣтлината свободно да минава презъ него. Благодарете на Бога за възвишеното сърдце, което ви е далъ. Поддържайте и него въ изправность, да бѫдатъ отдушницитѣ му всѣкога отворени, за да става горѣнето пълно. Ако горѣнето въ сърдцето не е пълно, образуватъ се димъ, сажди, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да изчисти комина, отъ дето влиза чистиятъ въздухъ. Коминътъ на огнището трѣбва да бѫде добре направенъ, че отъ дето и да духа вѣтъръ, да става пълно горѣне. И човѣкъ е подобенъ на огнище, въ което трѣбва да става пълно горѣне. Това огнище е изложено на вѣтрове, които идатъ отъ четири посоки: източенъ вѣтъръ, отъ дето иде Божията Правда; сѣверенъ вѣтъръ, свързанъ съ Божествената истина; юженъ – свързанъ съ Божественото Добро, и западенъ, който опредѣля добрата и правилна обхода. И тъй, четиритѣ посоки на свѣта показватъ качествата, които трѣбва да придобие всѣки човѣкъ. Изтокъ е качество на справѣдливостьта, западъ - на добрата обхода, сѣверъ – на истината и свободата, югъ – на доброто, благото въ свѣта. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, сѫществува вѫтрѣшна хармония, която едва сега хората започватъ да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви; истина безъ добро не може да се прояви. Човѣкъ започва съ правдата, т. е. съ движението. Въ музиката движението се изразява съ тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нѣщата добре, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Ако не възприемашъ свѣтлина и въздухъ, колкото трѣбва, не, можешъ да се ползвашъ отъ тѣхъ, не можешъ да се ползвашъ отъ мисъльта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота отъ въздуха и свѣтлината и се ползува отъ него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и свѣтлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа. Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже не знаятъ, кога и какъ да благодарятъ. Ще благодаришъ и когато възприемашъ, и когато давашъ. Първо ще възприемешъ – ще благодаришъ; после ще дадешъ – пакъ ще благодаришъ, че ти е дадена възможность да се проявишъ. Хората не знаятъ още да благодарятъ, а се стремятъ да направятъ нѣщо особено. Какво особено ще направишъ? Ако искашъ да създадешъ новъ свѣтъ, ще потърсишъ образецъ, по който ще се рѫководишъ. Какъвъ свѣтъ познавашъ, освѣнъ този, който Богъ е създалъ? Следователно, ще направишъ свѣтъ, подобенъ на този, който виждашъ. Въ края на краищата, ти ще копирашъ нѣщата, безъ да създадешъ нѣщо ново. Оригиналътъ е единъ, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидешъ въ българско училище, ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Дето и да отидешъ, ще изучавашъ това, което до този моментъ е създадено, но ти не можешъ да създадешъ нищо ново. Човѣкъ е дошълъ на земята да изучава това, което Богъ е създалъ. Никой нѣма право да дава тонъ на нѣщата. Ще изучавашъ нѣщата такива, каквито сѫ създадени, безъ особено мнѣние. Твоето мнѣние ще бѫде като мнѣнието на Онзи, Който е създалъ нѣщата. Ще кажешъ, че искашъ да направишъ хората щастливи. Какъ ще ги направишъ щастливи, когато не знаешъ нуждитѣ имъ? Ти не знаешъ, съ какво се хранятъ, какви умствени и сърдечни нужди иматъ, а ще ги направишъ щастливи. Това е невъзможно. Бѫдете вѣрни на Бога, на това, което е вложилъ Той въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте съ онова, което носите въ себе си, за да се ползвате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всѣка човѣшка проява, безъ да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пѣйте и веселѣте се. Младиятъ ще свири игриви пѣсни, стариятъ – класически, и двамата ще се допълватъ. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така тѣ могатъ да се обмѣнятъ. Обмѣна трѣбва да става между ума и сърдцето: когато умътъ възприема, сърдцето трѣбва да предава; когато сърдцето възприема, умътъ трѣбва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърдцето трѣбва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Нѣкой мисли, че знае много, че нѣма какво повече да учи. Той едва е постѫпилъ въ забавачницата, не е започналъ още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовьта или за доброто, самъ да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влѣзе между лоши хора и да ги превърне въ свои приятели, безъ да се скара съ нѣкого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите. Единъ американецъ се басиралъ, че може да се съблѣче голъ и така да обиколи цѣлия свет. Той се явилъ предъ много хора, хвърлилъ се голъ въ водата, но следъ това, отъ никого незабелязанъ, облѣкълъ се въ тънки книжни дрехи и така тръгналъ по свѣта. Обиколилъ цѣла Америка, дето разнасялъ фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скѫпо. Така той разбогатѣлъ, купилъ си различни дрехи и съ пълни куфари обиколилъ свѣта. Наистина, той изпълнилъ обѣщанието си, че ще обиколи свѣта, но не голъ, а съ скѫпи дрехи. Не всичко, което човѣкъ мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за васъ, е право и за другитѣ. Нѣкой обича червения цвѣтъ, другъ – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червениятъ, или зелениятъ, или другъ нѣкой цвѣтъ не е хубавъ. Нека всѣки се облича, както желае. Нека всѣки се проявява свободно. Днесь младитѣ се обличатъ въ бѣли, въ свѣтли дрехи, а старитѣ – въ черни. Отъ обикновено, човѣшко гледище, това е право, но отъ окултно гледище не е право. Бѣлиятъ цвѣтъ означава предаване, а черниятъ – възприемане. Следователно, стариятъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи – да дава, а младиятъ – въ черни, да взима. Всѣки цвѣтъ има извѣстно значение. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота, синиятъ къмъ вѣрата, жълтиятъ къмъ ума, зелениятъ къмъ материалнитѣ блага и т. н. Дали хората вѣрватъ или не вѣрватъ въ значението на цвѣтоветѣ, това не е важно. Цвѣтоветѣ оказватъ влияние върху хората, безъ да съзнаватъ това. Просвѣтениятъ човѣкъ знае тѣзи нѣща, а обикновениятъ не знае. Той трѣбва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човѣкъ, който живѣе само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъжъ. Въ това отношение той прилича на деца, които нѣматъ търпение да дочакатъ опичането на питата и постоянно безпокоятъ майка си съ въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трѣбва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди. Мнозина нѣматъ търпение да дочакатъ края на нѣщата и казватъ: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултатъ на неестествения човѣшки животъ. Всѣки си поставя задача, какво трѣбва да спечели презъ годината. Ако не успѣе да придобие желаното, той се измѫчва. За да не се измѫчвате, казвамъ: Пожелайте презъ тази година да възприемете добре Божията Любовь и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мѫдрость и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справѣдливостьта и доброто и да ги предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие”, „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарѣкатъ”. Пожелавамъ ви да бѫдете нищи духомъ и да влѣзете въ Царството Божие. Пожелавамъ ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Пожелавамъ ви да бѫдете миротворци и да станете Синове Божии. Благодарете за миналото, което сега се изявява. Благодарете за настоящето, което става всѣки моментъ. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. 20-та Беседа отъ Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПЪРВИЯТЪ ЛѢЧЪ НА ТОПЛИНАТА 5 ч. с. на Молитвения върхъ “Въ начало бѣ Словото” Добрата молитва Ще прочета десеть стиха отъ Ев. на Матея. Малко размишление. “Защото ви казвамъ, че ангелитѣ на небесата винаги гледатъ лицето на Отца моего, който е на небеса.” Великото въ живота е пробуждането на човѣшката душа. Азъ уподобявамъ това пробуждане на пъпкитѣ на цвѣтята. Като символъ го взимамъ. Всѣка една душа въ Божествения свѣтъ мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както въ единъ домъ най-великото събитие е раждането на едно дете, така и въ Божествения свѣтъ най-великото събитие е пробуждането на човѣшката душа, за която ангелитѣ се радватъ. Защото всѣки, който се обръща къмъ Бога, другояче трѣбва да се разбира - не единъ грѣшникъ, който се обръща, то сѫ човѣшки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичкитѣ грѣхове, каквито човѣкъ е ималъ презъ цѣлата вѣчность по човѣшки като се говори. Като се събужда човѣшката душа, като цъвне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането какъ става? Тамъ е сега величието на Божията Любовь. То е първиятъ лѫчъ на топлината, която душата приема отъ Любовьта. Първиятъ лѫчъ на топлината го наричамъ, не на свѣтлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулсъ. И тогава душата се разцъвтява, така се отваря като единъ малъкъ цвѣтъ. На това ангелитѣ се радватъ, понеже въ туй разцъвтяване се проявява битието. Въ туй разцъвтяване се проявява Божиятъ духъ. И отъ тамъ се започватъ всичкитѣ радости, които човѣкъ сега очаква на земята. И сега вие сте наблюдавали пчелитѣ, които пѣятъ въ своитѣ кошери. Но знаете ли защо пчелитѣ пѣятъ? - За цвѣтята, които сѫ цъвнали, за живота, който се проявява. Отъ тѣхъ тѣ събиратъ своя медъ. И тогава уподобявамъ ангелитѣ на пчелитѣ: че като цъвнатъ човѣшкитѣ души, ангелитѣ иматъ отъ кѫде да събиратъ медъ за своитѣ кошери. И затова се радватъ тѣ. Ако вие развалите единъ животъ, вие разваляте работата на ангелитѣ. Това е една проста мисъль, която трѣбва да имате въ ума си, за да се осмисли земния животъ. Защото човѣшкиятъ животъ нѣма смисълъ безъ туй разцъвтяване на човѣшката душа. Разцъвтяването на човѣшкитѣ души е най-великото събитие, което трѣбва да очаквате. Щомъ туй събитие дойде, цѣлото небе обръща внимание на вашата душа. И тогава радвайте се на душата си, пъкъ се радвайте и на всичкитѣ. Цвѣтята се радватъ едно на друго, понеже сѫ цъвнали. Не ходете тогава да се занимавате съ морализиране, кой какъ е цъвналъ, не се занимавайте и кой какъ е облѣченъ, защото безбройни сѫ цвѣтоветѣ, въ които сѫ облѣчени човѣшкитѣ души. Две души нѣма облѣчени съ еднакъвъ цвѣтъ и две души нѣматъ една и сѫща форма, съ която сѫ облѣчени. По човѣшки говоря. Защото ако човѣкъ се занимава съ външната страна на живота, той изгубва сѫщественото. Какво би се ползувалъ единъ конь, който би желалъ да го товарятъ съ злато. Да кажемъ натоварятъ го съ сто - двеста килограма злато, кѫде ще употрѣби коньтъ златото? То е безполезно за коня. За него важна е тревата, водата, за него златото никакъ не е потрѣбно. За умствения животъ златото е непотрѣбно въ този смисълъ, както сѫществува сега на земята. Но златото е потрѣбно да се направи една прекрасна дреха на земята. Ако вашето злато не може да стане дреха на душата, то е безполезно; ако стане дреха, то е полезно. И всичкото си богатство трѣбва да употрѣбите, за да направите една златна дреха за душата си. Та имайте предъ видъ онази, основната идея. Вие може да се радвате на хлѣба, който държите въ рѫката си. Но това още не е радость. Когато вие вкусите първата хапка на този хлѣбъ, то е пробуждането. Първата хапка на хлѣба на живота е пробуждането на душата. Вече започва дишането на душата, храненето на душата. Този, първиятъ лѫчъ на топлината, който прониква въ душата, е първата хапка на любовьта, която душата взема. Това го наричатъ “злато”. “Злато” значи пробуждане, то значи свѣтлина, значи знание, значи красота, значи доброта. Златото съдържа много качества, много елементи въ себе си, които сѫ необходими за душата. А тъй както хората разбиратъ златото донѣкѫде […] едно удобство на златото на земята. И въ Исая на едно мѣсто казва Писанието: “Елате и си купете безъ пари, безъ злато.” Сега онази основна мисъль, която Христосъ е турилъ въ думитѣ: “Тия малкитѣ”, то сѫ онѣзи мисли, Божествени мисли, които проникватъ въ ума ни; онѣзи малки чувства, които проникватъ въ сърдцето ни. Това сѫ тѣ “малкитѣ”, които не трѣбва да презирате. Туй не е външно. Понеже като направите нарушение на Божествената хармония вѫтре въ себе си, тази хармония се нарушава и отвънъ. Щомъ единъ човѣкъ не зачита своитѣ мисли и своитѣ чувства, нарушава хармонията въ себе си. Има мнозина, които проповѣдватъ това, което не знаятъ. Но мисъльта излиза отъ Бога и чувството и то излиза отъ Бога. То сѫ два елемента, съ които цъвналата вече душа започва да функционира. Мисъльта прониква въ каквато и да е форма. Мисъльта прониква навсѣкѫде. И сега рекохъ: понеже ние излизаме днесъ, азъ ви пожелавамъ презъ годината тъй ще ви бѫде като този день. Снощи бѣше много облачно, мѫгла бѣше паднала. И азъ рекохъ, ако и утре е така, тогава имаше да опъвате каиша. Сега на васъ ви пожелавамъ благото на първия лѫчъ на топлината, който иде въ свѣта. Пожелавамъ ви първия лѫчъ на свѣтлината, която иде отъ Божията Мѫдрость. И пожелавамъ ви първия лѫчъ, крепкия Божий лѫчъ на Истината за вашия духъ. Та всички да бѫдете топли, да бѫдете свѣтли и да бѫдете крепки презъ цѣлата година! Аминъ 6 ч. 25 м. (Отлично слънце грѣе. Край огнището направихме гимнастическитѣ упражнения.) 1-ва беседа от Учителя, държана на Молитвения върхъ при Второто езеро на Рила. Недѣля, 18 юлий 1937 год.9

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936), Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДВЕТѢ ПОЛУШАРИЯ СЕВЕРНОТО И ЮЖНОТО ПОЛУШАРИЕ 5 часа сутриньта Добрата молитва Хвалата Молитвата на Царството Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана. Песеньта: „Въ начало бѣ Словото.“ За какво човѣкъ трѣбва да се радва? И какъвъ трѣбва да бѫде човѣшкиятъ стремежъ? Стремежътъ не може да бѫде всѣкога еднакъвъ. Децата се стремятъ за едно, а възрастнитѣ се стремятъ за друго. Това показва, че въ стремежитѣ не трѣбва да има еднообразие. Човѣкъ никога не трѣбва да се спира да гледа какъвъ е стремежътъ на другитѣ хора. Той трѣбва да обръща внимание на стремежа, който е вѫтре въ него, който му дава потикъ. И всѣко едно сѫщество, каквото и да е то, по начина, по който то разбира нѣщата, трѣбва да изявява тоя стремежъ. Какъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ? Когато Слънцето е на 9-ти или на 22 мартъ, то минава въ северното полушарие, а сега Слънцето влиза въ южното полушарие. Това е единъ символъ. Значи, има две течения. Течението въ северното полушарие има външенъ характеръ, то е течение на мѫжетѣ. Подъ думата мѫжъ се разбира течение за работа. Това значи, че се приготвятъ условия за работа отвънъ. Когато Слънцето е на 22 септември, както сега влизаме, това е течение за женитѣ. Следователно то носи мекота и тогава човѣкъ може да се уединява, да влиза въ себе си. Отъ девети мартъ днитѣ се увеличаватъ, а нощитѣ се съкращаватъ. Тогава свѣтлина има повече, защото истината се изявява отвънъ. При тази свѣтлина, ти виждашъ всичко. Тамъ има опасность да станешъ недоволенъ отъ това, което имашъ. Въ тебе се събужда недоволство, че това нѣмашъ или онова нѣмашъ, а хората иматъ това, иматъ онова, всичко иматъ. Отъ 22 септември нощитѣ се увеличаватъ, а днитѣ се съкращаватъ. Това е пакъ символъ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната свѣтлина и топлина се намаляватъ, а се увеличаватъ вѫтрешнитѣ. Това е по отношение на тѣзи, които живѣятъ въ северното полушарие. Онѣзи, които живѣятъ въ южното полушарие за тѣхъ е много добре. За тѣхъ се увеличаватъ днитѣ, увеличава се свѣтлината, увеличава се и топлината. Но за северняцитѣ не е така. Сега, понѣкой пѫть вие питате: „Защо е така?“ Рекохъ, когато свѣтлината на мѫжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато деньтъ на мѫжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите отъ това? На жената трѣбва да стане много тъмно, за да ѝ стане топло отвѫтре, да прояви своето благородство. Добрината ѝ се явява при голѣмата тъмнина, когато нощитѣ ставатъ по-дълги и жената влиза въ своя животъ да живѣе. Жената, това означава „сѫщество“. Сега не мислете, че азъ говоря за жената въ тази форма, въ каквато я виждате днесъ. Азъ говоря за човѣка, като за сѫщество, което може да роди нѣщо. Азъ говоря за човѣка, тъй както за земята, на която можешъ да посѣешъ нѣщо и да излѣзе нѣщо отъ нея. Азъ говоря за човѣка, тъй както за едно дърво, което може да роди плодъ. Сега азъ не говоря за онѣзи работи, които вие имате. Като говоря „вие“, не разбирамъ васъ, но взимамъ едно общо множествено число. Кои сѫ тѣзи „вие“? Всичкитѣ - и добри, и лоши, все сѫ „вие“. Често ние очакваме благото отъ окрѫжаващитѣ хора. Какво благо можешъ да имашъ отъ едно дърво? Благото отъ дървото ще дойде отъ неговия плодъ. Благото отъ човѣка ще дойде отъ какво? - Отъ неговитѣ сладки думи, нищо повече. Благото на човѣка седи въ неговия езикъ. Имашъ ли добъръ езикъ, ти си благъ. Нѣмашъ ли добъръ езикъ, ти не си благъ. Каква благость можете да намѣрите вие въ единъ човѣкъ? Никаква благость не можете да намѣрите въ човѣка. Въ човѣка не можете да намѣрите благость, както въ растенията. Окапятъ ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намѣрите. Този е външенъ законъ. Самото растение знае какъ да превръща нѣщата. Та рекохъ, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на свѣтлината и законитѣ на топлината. Това е единъ и сѫщъ законъ. Законътъ на свѣтлината се проявява в човѣшкия умъ, а законътъ на топлината - въ човѣшкото сърдце. Това е любовьта. Питамъ: защо понѣкога, като усѣти въ себе си проява на любовьта, човѣкъ се страхува? Защо човѣкъ се страхува отъ любовьта? Днесъ любовьта е така изопачена, че когато нѣкой ти говори за любовь, ти веднага подразбирашъ, че тази работа не е така, както се говори. Който ти говори за любовь, той иска да вземе нѣщо. Вземете положението на младата мома. Преди още да се е запознала съ онзи, който я обича, тя е свободна, говори съ всички. Щомъ той ѝ каже, че я обича, тя става вече мълчалива, замислена и казва: „Тази работа е много сериозна.“ Питамъ: защо младата мома не обича да ѝ се говори, че я обичатъ? Щомъ единъ момъкъ каже на една мома, че я обича, любовьта вече се е свършила. Това значи „азъ те обичамъ“. Той ще ѝ каже послѣ, че тя не го е разбрала. Затова момата млъква. Любовь има, докато ти не си казалъ, че обичашъ нѣкого и докато той е свободенъ предъ тебе. Щомъ кажешъ, че го обичашъ, той става сериозенъ и започва да те избѣгва, да се съмнява, дали това е любовь или не. Такова е сегашното разбиране на любовьта. Любовьта се проявява при мълчанието. Когато мълчишъ, ти обичашъ. А когато много говоришъ, това е краятъ на любовьта. Нѣкой казва: „Ти не знаешъ ли, че азъ едно време те обичахъ?“ - Едно време! После той казва: „Азъ ще те обичамъ.“ И най-после казва: „Азъ те обичамъ.“ Щомъ обичашъ, какво трѣбва да направишъ? По какъвъ начинъ трѣбва да докажешъ, че обичашъ? Какъвъ е първият изразъ на любовьта? Любовьта има два израза. Ако се запознаешъ съ единъ мѫжъ, какъ ще изразишъ първата си любовь? Ще му дадешъ свѣтлина и знание, това е първиятъ изразъ. А пъкъ когато влѣзешъ въ южното полушарие, за да се изявишъ на една жена, подъ думата жена разбирамъ човѣкъ, който ражда, на този човѣкъ ти ще дадешъ топлина, угощение, ядене трѣбва да има за него. Като му кажешъ, че го обичашъ, трѣбва да го повикашъ на гости, ще му предложишъ една кокошка, хубаво сготвена, супа. Знаете ли, какъ се правятъ супи? Не сте правили такива супи. Нѣкои отъ васъ знаятъ да правятъ супи отъ кокошка. На този човѣкъ ще му дадешъ подслонъ и ще му укажешъ всички услуги. Това е вѫтрешниятъ животъ. И тъй, любовьта на мекото чувство у насъ се изявява само тогава, когато дойде голѣмата тъмнина отвънъ, а свѣтлината влиза вѫтре, въ човѣшкото сърдце. Това е зимно време, когато ние не очакваме нищо друго, освенъ да завиятъ виелици, бури, да дойде снѣгъ. Следъ това ние влизаме въ кѫщи, отваряме лампитѣ, запалваме печката, отваряме книгата и започваме да четемъ. Ако дойде нѣкой нашъ съседъ, ние го приемаме въ кѫщи и започваме съ него хубавъ разговоръ. Сега азъ искамъ донѣкѫде да изнеса живота на противоречията. Понѣкога вие искате да изучавате мѫжката страна на човѣка - знанието. Тогава вие сте отвънъ, условията сѫ други. А когато искате да изучавате втория принципъ - женския принципъ на любовьта, тогава отвънъ ще има много неблагоприятни условия. Това показва, че любовьта се проявява при много неблагоприятни условия отвънъ. Ако ти търсишъ благоприятнитѣ условия отвънъ, тогава ще дойде знанието, ще дойде мѫдростьта, но любовьта я нѣма. Не, че я нѣма, но тя не се проявява. Ако пъкъ искашъ да почувствувашъ какво нѣщо е любовьта, трѣбва да дойдатъ най-голѣмитѣ страдания, буритѣ, несгодитѣ. Но това показва, че гърбътъ ти трѣбва да бѫде силенъ. Следователно мѫжътъ е силенъ отвънъ, а жената е силна отвѫтре. Въпросътъ е, че ние често искаме отъ любовьта това, съ което тя не се занимава. Любовьта носи топлина, а не свѣтлина. И знанието не носи топлина, то носи свѣтлина. Затова именно хората се търсятъ. Когато ти намѣришъ свѣтлината, ще потърсишъ и топлината. Съ други думи казано: щомъ намѣришъ знанието, ще потърсишъ и любовьта. И щомъ намѣришъ топлината, тогава трѣбва да намѣришъ и свѣтлината. Защото топлината може да се разбере само при свѣтлината. Рекохъ, вие искате едновременно да бѫдете щастливи и отвънъ и отвѫтре. Можете [ли] да бѫдете? Земята трѣбва едновременно да се освѣтява отвсѣкѫде. Може ли изведнъжъ да се освѣтява и отъ дветѣ страни? - Не може. Защо не може да се освѣтява едновременно и отъ дветѣ страни? - Формата ѝ е такава, че каквото и да е, само половината може да се освѣтява. Вие сте се родили жена, а пъкъ искате да имате благото на мѫжа. И мѫжътъ се е родилъ мѫжъ, а иска да има благото на жената. Че мѫжътъ не търси своето благо, той търси жената. Казвате за нѣкой мѫжъ: „Той търси жена.“ Той търси това, което нѣма. Той го търси по единъ неразбранъ начинъ. Жената трѣбва да седи и да търпи, Земята ще се обърне и тогава това, което тя търси, ще дойде само по себе си. И мѫжътъ трѣбва да седи и да търпи и тогава това, което той търси, ще дойде само по себе си. И тогава, когато единъ мѫжъ търси една жена, азъ нѣмамъ предъ видъ начина, както вие ги търсите, защото това е най-кривата страна. Не е лошо да тръгнешъ съ единъ аеропланъ, съ единъ въртолѣтъ. Единъ день и това ще стане и това може да бѫде, но при сегашнитѣ условия, понеже вие не можете да летите, вие трѣбва да чакате известно време, докато Земята се завърти. Щомъ Земята се завърти, и Слънцето ще дойде. Жената трѣбва да дойде при мѫжа - той е нейния пѫть, а при жената мѫжътъ трѣбва да отиде. Какво ще кажете тогава, ако при васъ идва мѫжътъ? Какво е състоянието въ природата? Накѫде отива Слънцето? - На северъ. Тогава днитѣ ставатъ дълги, а нощитѣ кѫси. Тогава трѣбва да се работи, да се сѣе. Когато мѫжътъ отива при жената, какво е положението? Или съ други думи да ви кажа: когато вашиятъ умъ се развива, вие ще имате едно състояние, когато вашето сърце се развива, вие ще имате друго състояние. Сега това нѣщо трѣбва да се приложи въ живота. Защото така, както човѣкъ разбира живота, той се обезсмисля. И когато азъ ви казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича всички, азъ говоря за единство въ природата. Затова именно, азъ казвамъ, че въ природата има само една жена и само единъ мѫжъ. Жената има безброй форми, както и мѫжътъ има безброй форми. Вие виждате много мѫже и много жени, но всѫщность има само една жена и единъ мѫжъ. Рекохъ, отъ това гледище, никакво престѫпление не може да става въ свѣта. Престѫпление става само тогава, когато този мѫжъ се хване за едно малко клонче, за едно малко листче на това единство и започва да вижда, че имало много жени. Въ това седи заблуждението. Самата реалность седи въ това, че като се огледа човѣкъ въ огледалото и види своя образъ, той мисли, че е другъ нѣкой. Не, това си ти самъ. Той се заблуждава и казва: „И другъ имало като мене.“ Сега, кѫде се явява заблуждението? Кѫде се явява ревностьта? Той мисли, че разлюбилъ жена си или че тя го разлюбила. Мѫжътъ се оплаква, че жена му го разлюбила, а жената се оплаква, че мѫжътъ я разлюбилъ. Това е заблуждение, това не може да стане. Всичко може да стане, но да те разлюби нѣкой, това не може да стане. Да те разлюби нѣкой, това значи да се разсипе цѣлото битие. Да те разлюби нѣкой, това значи ти да разлюбишъ пръста си. Може ли човѣкъ да разлюби пръста си и да почне да го кълца? Това е невъзможно, понеже и той трѣбва да бѫде като тебе. Сега азъ говоря за по-дълбокитѣ разбирания, да напуснете всички онѣзи учения, които падналитѣ духове сѫ донесли въ свѣта. Като дойдоха на Земята, тѣ научиха хората на този животъ, който сега живѣятъ. Сега всинца вие сте още подъ тѣхното влияние. Това не е така. Мѫжътъ пази жена си, да не отиде подиръ другъ мѫжъ. Бащата пази дъщеря си, сина си. Може ли да ги упази? Ами, като спишъ, какъ ще го упазишъ? Не, предай мѫжа си въ рѫцетѣ на Господа и кажи: „Господь да го пази.“ Като кажешъ така: „Нека Господь го пази, и да прави съ него каквото иска“, предай го въ рѫцетѣ на Бога. Защото имаме само единъ Богъ. Понѣкога вие търсите първото мѣсто въ свѣта. Защо ще го търсите? Първо мѣсто не може да има. Само едно първо мѣсто има и то е за Господа. За тебе е второто мѣсто. Не се стремете да заемате първото мѣсто, главата ви ще пати. Вие не сте за първото мѣсто. Никое сѫщество въ свѣта не е за първото мѣсто. Това трѣбва да го разбирате. Казвате: „На мене се пада.“ Отъ това гледище не критикувай, не сѫди никого, защото този човѣкъ е видѣлъ нѣкои нѣща, които не е разбралъ. Щомъ казвашъ нѣкому, че и ти търсишъ първото мѣсто и двамата сте се заблудили. Дойде трети, и той иска първото мѣсто. Всички сте се заблудили. Никой не може да има първото мѣсто, защото то носи голѣми отговорности. Въ този смисълъ вие казвате: „Колко хиляди майки има въ свѣта.“ Като мислите по този начинъ, вие се натъквате на противоречия. Не, въ свѣта има само една майка, която ражда нѣщата. Щомъ искашъ да заемешъ първото мѣсто, ще понесешъ всичкитѣ отговорности. И тогава казвате: „Какъ трѣбва да живѣемъ сега?“ - Тамъ е голѣмото противоречие - какъ трѣбва да се живѣе. Тепърва трѣбва да се учите. Онзи съ когото живѣешъ, не трѣбва да го считашъ чуждъ. Защо да не можете да гледате на нѣщата така, че всичко, каквото виждате нѣкой да върши, да считате, че е добро? Какво ви препятствува да мислите, че вашиятъ ближенъ, съ когото живѣете, каквото прави, е добро? Този вашъ ближенъ може да бѫде мѫжътъ ви, който носи свѣтлина. Ако жената мисли, че мѫжътъ ѝ може да я завлада, тя се заблуждава. Като внесе свѣтлина въ жена си, тя започва да вижда всичкитѣ му погрѣшки. Той е просветенъ, но тя не може да вижда правилно и тогава той започва постепенно да завъртва ключоветѣ и тя остава въ тъмнина. Като не вижда вече, тя започва да търси, кѫде е останалъ нейниятъ Стоянъ. Щомъ започва да го търси, това показва, какво е отношението ѝ къмъ него. Щомъ каже, че тя не го иска повече, това показва, че свѣтлината е дошла и тя вижда погрѣшкитѣ му. „Азъ не го обичамъ.“ - Свѣтлината е дошла отъ мѫжа ти, ти виждашъ неговитѣ погрѣшки. Това е криво разбиране. Споредъ новата култура, онзи, съ когото живѣешъ и когото си избралъ по любовь, нищо лошо нѣма да виждашъ въ него. Нѣма да правишъ никакви бележки на мѫжа си, нито за връзката, нито за какво и да е друго. Какво прави жената? Като види, че мѫжътъ ѝ излиза нѣкѫде, тя започва да му прави бележки: оправи си дрехата, връзката, изчисти си обущата, не говори много, много и т.н. Той, горкиятъ се намира въ чудо. Той погледне нѣкѫде, веднага тя му казва: „Тукъ да не гледашъ.“ Влѣзе нѣкѫде, тя му казва: „Това да не правишъ.“ Не, тя не трѣбва да му прави никакви бележки, както и да е облѣченъ или каквото и да говори. Считайте, че всичко е на мѣсто. Кой каквото и да говори, кажете му: „Колко сладко говоришъ!“ Ако мѫжътъ на нѣкоя жена говори височко, тя не трѣбва да му казва, че говори грубо. Рекохъ, това се отнася до разбирането на човѣка. Понѣкога азъ говоря за търпението. Вие никога не можете да бѫдете търпеливи, ако не разбирате това. Това е другъ въпросъ. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, непременно трѣбва да имашъ това дълбоко разбиране. Следователно, за да дойдете до това разбиране, вие трѣбва да виждате Бога навсѣкѫде. Той се е скрилъ нѣкѫде и вие трѣбва да Го намѣрите. Богъ изпитва моето знание, докѫде съмъ дошълъ. Мѫжътъ може да се изпитва, и жената може да се изпитва. Като дойде една сестра, вие ще започнете да ѝ правите бележки. Вие ще започнете да изпитвате какво е нейното вѣрую. Нѣма какво да питате за нейното вѣрую. Азъ зная, че отъ нейно гледище, нейното вѣрую е право. „Ама, той още не се е доразвилъ.“ Не говорете за никакво развитие. Защото, като наблюдавате малкитѣ деца, които растатъ, вие виждате, че тѣ сѫ души, които се намиратъ въ процеса на своето развитие. Единъ день Богъ ще ги въздигне. Като ги погледнете, вие виждате доброто въ себе си. Вчера имахъ единъ примѣръ на единъ отличенъ разговоръ. Най-хубавиятъ разговоръ, който бѣхъ слушалъ досега на Изгрѣвъ, той бѣше вчерашния. (Въ смисълъ на голѣми разправии.) Този разговоръ се продължи почти цѣлъ часъ и бѣше толкова приятенъ, толкова сладъкъ, почти ангелски. Прѣзъ цѣлото време азъ мълчахъ. И после, когато свършиха, азъ имъ говорихъ на музикаленъ езикъ. Рекохъ имъ: „Много добре направихте.“ Рекохъ, изкуство е въ лошото въ свѣта да виждашъ доброто. Изкуство е въ тъмнината да можешъ да виждашъ свѣтлината. Изкуство е въ сиромашията да живѣешъ добре. Изкуство е въ невежеството да намѣришъ смисъла на живота. Изкуство въ смъртьта да видишъ живота. Това сѫ нѣща, които всѣки може да постигне. Какъ може? - Може и за обикновенитѣ хора. Това е новата култура, която иде сега въ свѣта. Това носи сега тя. И ако вие не можете така да разбирате нѣщата, ще останете въ сегашното си състояние. Сега ставатъ войни, избивания, крамоли и недоволства. Въ която кѫща и да влѣзете, навсѣкѫде ще намѣрите крамоли и раздори. Нѣкѫде ще намѣрите разводи, нѣкѫде вѣнчавания. Търсятъ хората щастие, но това щастие трае само день и половина. Мнозина се оплакватъ и казватъ: „Не се връща вече миналото време, времето на щастието.“ Нѣкоя жена се оплаква отъ мѫжа си и казва: „Не се връща моятъ мѫжъ.“ Ти се радвай, че не се връща. Той сега не може да се върне. Но следъ петь - шесть месеца той ще се върне, както Слънцето се връща отъ южното полушарие, така и той ще се върне следъ шесть месеца. Мѫжътъ казва: „Жена ми не се връща.“ Следъ шесть месеца и тя ще се върне. Ти ще я търсишъ въ южното, а не въ северното полушарие. Жената владѣе южното полушарие, а мѫжътъ северното. Тогава Господь имъ идва на гости. Господь посещава и единия, и другия. Всѣки трѣбва да очаква своето благо, когато слънцето влѣзе въ неговия свѣтъ. Понѣкога и вие отваряте войни, искате да завладѣете вашия мѫжъ. Може ли южното полушарие да завладѣе северното? Понѣкога мѫжътъ отваря война, иска да завладѣе жена си. Северното полушарие може ли да завладѣе южното? Нито северното полушарие може да завладѣе южното, нито южното може да завладѣе северното. Не търсете да завладѣвате нѣкого. Благото иде отъ Бога. Всѣки трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Или рекохъ, мѫжътъ може да види Бога само чрезъ жената. Мѫжътъ може да люби Бога само чрезъ жената. И жената може да люби Бога само чрезъ мѫжа. Майката може да люби Бога само чрезъ детето си, и детето може да [люби] Бога само чрезъ майка си. Ученицитѣ могатъ да любятъ Бога само чрезъ своя Учителъ. И Учительтъ може да люби Бога само чрезъ своитѣ ученици. Това сѫ отношения, закони въ свѣта, които вие не можете да измѣните. Ако вие нѣмате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да сѫ вашитѣ педагогически правила, тѣ нищо не могатъ да ви дадатъ. Какъ ще възпитате едно дете? Какъ ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрезъ майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрезъ майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате въ всѣко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикантъ. Нищо не може да стане отъ дете, което не обича майка си. И на васъ рекохъ, ако вие не се обичате едни други и отъ васъ нищо не може да излѣзе. Така седи въпросътъ за великото възпитание. Сега азъ говоря отъ гледището какъ Богъ е създалъ свѣта. Ако азъ не обичамъ хората, азъ не мога да позная Бога и отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Ако азъ обичамъ хората и всички сѫщества, азъ ще обичамъ Бога и тѣ ще ме обичатъ и ще имамъ отношения съ тѣхъ. Сега пожелавамъ всѣки да бѫде на своето мѣсто. И благото, което вие очаквате тукъ, ще дойде при васъ. На Земята има законъ. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живѣете съобразно закона на свѣтлината и съобразно съ закона на топлината. Това е любовьта. Пожелавамъ ви, както вчера слушахъ този разговоръ, така да си говорите всички съ сладки думи и да слушате другитѣ, които си говорятъ така сладко. Това е моето разбиране. Така постѫпвамъ и азъ. После гледамъ, че тѣзи двамата се разговарятъ съ още нѣколко души. Тѣ иматъ стари разбирания за нѣщата. Единиятъ отъ двамата бѣше сестра, а другиятъ - братъ. Братътъ казваше, че сестрата трѣбвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправятъ. Така на дребно излѣзе. Все ще се вари въ тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, азъ седя следъ това и си разсѫждавамъ: хората могатъ и при най-великитѣ, при най-голѣмитѣ блага, които Богъ е далъ, пакъ да бѫдатъ нещастни. И при най-голѣмото изобилие на блага, тѣ пакъ могатъ да бѫдатъ нещастни. Това е вече неразбиране на нѣщата. Трудна работа е да разбере човѣкъ, но най-труднитѣ нѣща сѫ най-красиви. Сега на васъ ви остава новото разбиране. Друго нѣщо, което трѣбва да знаете, е че езикътъ на свѣтлината ви е по-сетилъ. На всички езикътъ на свѣтлината ще бѫде отличенъ. Тъй, както тази година крушитѣ излѣзоха въ изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза отъ човѣка. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да даде плодъ и тогава именно ще дойде онова, което желаете. Следъ като има знанието, човѣкъ е добре дошълъ за всички. И като има любовьта, човѣкъ е пакъ добре дошълъ. Нека любовьта у васъ да преодолѣе всичкитѣ мѫчнотии. Нека знанието, което имате, да премахне всички прѣчки. Това е важното. А, сега това, което става въ свѣта, спорове, крамоли, това е защото сега се проявява мѫжътъ въ свѣта. Затова има боеве, недоразумения и размирици. Слънцето отива къмъ северното полушарие и тѣзи работи ще се уредятъ. Казватъ: „Долу има войни.“ Че какъ да нѣма! Като дойде пролѣтьта, мѫжътъ впрѣга ралото и цѣлата земя обработва. Всички червеи, всички бубулечици въ земята ги разкъшква, става цѣла война. Понеже сега хората въ свѣта търсятъ свободата, затова се изявяватъ тия нѣща. Сега се явява мѫжкиятъ принципъ въ свѣта и ще продължи шесть месеца, шесть седмици, шесть дни, шесть часа, шесть минути. Имайте търпение да дочакате. Всичко шесть минути ще се продължи. Казвате: „За единъ мигъ ще станатъ тия работи.“ Ако търпите, нѣщата ще станатъ за единъ мигъ. Ако не търпите, тѣ ще станатъ за шесть месеца. Отче нашъ Формула: Въ Божията Любовь е благото на човѣка. (три пѫти) Беседа отъ Учителя, държана на 22 септември 1936г. София, Изгрѣвъ (Трусовиятъ день.)

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936), Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЗА СЛАВА БОЖИЯ 5 часа сутриньта Небето ясно, звѣздно, отворено. Времето меко, ведро, приятно. Добрата молитва 91 псаломъ Молитвата на Царството 11 гл. отъ Ев. на Иоана „Въ начало бѣ Словото“ Има една връзка между всѣко начало и всѣки край. Думата „край“ разно се разбира. Но въ живота краятъ показва какво е било началото. Краятъ изявява какво е било началото. Има много нѣща, които сѫ важни въ тази глава. Азъ ще се спра върху единъ стихъ: (11 ст.) „Това рече и подиръ това казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа, но да ида да го събудя.“ Да иде да го събуди. Е, защо заспива човѣкъ? Уморилъ се е, заспива. Да си почине. И следъ всѣко заспиване и събуждане има една почивка. Сега нѣкои мислятъ, че нѣкога си, преди две хиляди години заспалъ единъ евреинъ. Казватъ: „Какво общо може да има този евреинъ съ насъ? Какво ни интересува, че Исусъ казалъ: „Заспа, но да ида да го събудя.“ Но всѣки има по единъ заспалъ Лазаръ въ себе си. Този Лазаръ живѣе у всинца. Този Лазаръ е заспалъ и следователно нуждае се да дойде, въ тази смисъль, Исусъ да го събуди. И всѣки има по две сестри - Марта и Мария. И едната отъ тѣхъ, казва Писанието: „А, Исусъ обичаше Марта.“ И въ сѫщата глава казва, на друго мѣсто е казано, понеже Исусъ я обичаше, тя казва веднъжъ на Исуса: „Кажи на сестра ми да вземе и тя малко да работи, тя съвсемъ се е отдала на единъ другъ животъ, че не ми помага. Не ми помага въ живота.“ Христосъ казва, че Мария избрала добрата часть. Макаръ и да я обичаше Христосъ, тя се суетеше за външната страна на живота. Та сега това е и вие понѣкой пѫть като Марта, значи, обича ви Исусъ, има една Марта въ васъ, която обича Исусъ. Сега не е за васъ туй, да кажемъ външно или туй наричатъ посвещение, това да се събуди човѣкъ. Има едно съзнание, дето човѣкъ не го интересува нищо. Той е заспалъ и трѣбва отъ туй състояние да се събуди човѣкъ. Заспиване значи, казва Писанието: Не ме интересува тази работа. Всичко онова, което интересува човѣка, е важно. Но временно децата се интересуватъ, понѣкой пѫть, колко ще израстнатъ. Гледатъ дали растатъ. Има деца, които постоянно си мѣрятъ ръста. Иде детето при стената, тури една малка линийка на стената и отбележи. На другия день пакъ иде, пакъ мѣри. Е, отъ кѫде въ туй дете именно това? Какво отношение има неговата височина съ неговия вѫтрешенъ стремежъ? Разбира се, да останешъ на единъ сантиметъръ въ живота, да имашъ една височина на единъ сантиметъръ, какво ще те ползува това? Не струва. Височината има извѣстно отношение. На единъ сантиметъръ, ама трѣбва да имашъ 150, 160, 170 см въ височина. Сега азъ нѣма да се спирамъ. Има една вѫтрешна страна. Единъ день вие ще трѣбва да я учите. Има много работи да учите. Сега сте се спрѣли на много нѣща, които не сѫ толкова важни. Отчасти сѫ важни. И тия, маловажнитѣ нѣща ви спиратъ отъ онова, което има да, което може да научите. Нѣкой пѫть вие се спирате върху положението, което знаете. Запримѣръ има видни математици, които изчисляватъ съ каква бързина се движатъ атомитѣ; има математици, които изчисляватъ колко атоми има, колко йони има и т.н. Питамъ, ако ти знаешъ бързината на единъ атомъ, какво отношение има тази бързина спрѣмо тебе? Защото всичкитѣ нѣща сѫ важни дотолкова доколкото тѣ иматъ отношение. Ти нѣкой пѫть се интересувашъ за нѣкой добъръ човѣкъ. Можешъ да се интересувашъ отъ неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение, или нѣкой пѫть се интересуватъ за нѣкои лоши хора. Ходите и разпространявате, че този е лошъ, туй направи. Какво отношение има? Значи, въ дадения случай и доброто, и злото иматъ отношение. Значи, щомъ говорите за доброто на нѣкой човѣкъ, имате едно отношение и щомъ говорите за неговото лошо, за неговитѣ погрѣшки, пакъ се интересувате, пакъ го обичате. Има нѣщо, което пакъ ви интересува, значи има нѣщо въ васъ, което е съ лошевината на този човѣкъ, че като говорите лошо за този човѣкъ, вие храните туй сѫщество, приятно му е. Има нѣщо, което ви интересува. Ако нѣмаше туй, вие нѣмаше да говорите. И следователно, когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у васъ и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. Нѣкой казва: „Не искамъ да говоря.“ Не подхранва злото. Онѣзи, които сѫ въ него, казватъ: „Нѣмашъ право.“ Онѣзи, които сѫ въ васъ, казватъ: „Кажи нѣщо.“ Щомъ говори[те] зло, вие подхранвате въ себе си злото. „Ама, казва, не е хубаво да говоришъ.“ То е другъ въпросъ, дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирамъ подъ думата: не е хубаво? - Не подхранвай злото въ себе си. И тогава казватъ: „Хубаво е човѣкъ да прави добро.“ - Подхранвай доброто въ себе си. Тъй седи. Туй е външната страна. Има единъ свѣтъ, който е много уменъ. Не мислете, че въ свѣта вие сте независими. Вие мислите, че сте независими. Не, има единъ свѣтъ, въ който живѣете и сѫществата тамъ сѫ и добри и зли. Тѣ сѫ толкова умни, че познаватъ всичкитѣ ваши страни. Тѣ ще познаятъ вашата добра страна на естеството ви и лошото го познаватъ. Тѣ познаватъ по-тънко всичкитѣ ваши слабости. И сега вие седите и мислите нѣкой пѫть, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има единъ човѣкъ, само го поставете на единъ изпитъ и светията, като го поставишъ... Та защо Господь постави светиитѣ на голѣмъ изпитъ? Защото има голѣми слабости. И като дойде Исусъ на Земята, и Него Го поставиха на изпитъ. Та рекохъ сега: „да идемъ да го събудимъ“. Хубаво е, понѣкой пѫть, да събудишъ човѣка. И хубаво е да го оставишъ да спи. Сега може на другата страна да питате: „Защо се бави, колко дена се бави Исусъ?“ - Тази смърть, казва Той, не е на смърть. Тази болѣсть не е нѣщо лошо, тя е за Слава Божия. Нѣкой пѫть нѣкой казва: „Разболѣхъ се.“ Той се уплаши. На менъ ми разправя нѣкой и азъ казвамъ: „Това е за Слава Божия!“ Той се разболѣлъ за Слава Божия. Боли те окото. - За Слава Божия! Боли те ухото. - За слава Божия! Боли те крака. - За Слава Божия. Боли те корема. - За Слава Божия. Боли те главата. - За Слава Божия. „Ама, какъ може това?“ - Е, за Слава Божия. За Слава Божия въ туй отношение, че следъ всѣко болѣдуване на окото или ухото, ти ще научишъ една нова опитность. И въ живота си ти ще се подигнешъ. Следъ всѣка болѣсть човѣкъ е по-силенъ. И следъ всѣко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силенъ. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. Туй виждаме въ природата, ония дървета, които сѫ изтърпѣли голѣми изпитания, станали сѫ голѣми дървета. Дѫбътъ запримѣръ голѣми изпитания издържа, а е голѣмъ. А малкитѣ тревички, които не сѫ били подложени и сега ги подлагатъ и тѣхъ на изпитъ. Хиляди животни минаватъ отгоре имъ и ги тъпчатъ. Защо? За да станатъ яки. За да уякнатъ. За тѣхното добро е това. Вие тамъ додето сте достигнали, всички искате да бѫдете щастливи. Ама не можемъ да бѫдемъ щастливи дотогава, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието да бѫде общо достояние на всички хора еднакво. Т.е. всѣки единъ отъ васъ, който върви по правия пѫть, той трѣбва да желае въ себе си доброто на всички хора. Той ще подхранва туй добро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мислите така и като ви казвамъ азъ нѣкой пѫтъ, че трѣбва да обичате ближнитѣ, азъ подразбирамъ съвсемъ друга мисъль, да подхранвашъ доброто, което ще те направи силенъ. Защото ти не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако не обичашъ всичкитѣ хора. Защото като обичашъ всичкитѣ хора, ти ще подхранишъ това, което ще те направи щастливъ. Вие имате сега само единъ, когото обичате, двама, трима и вашитѣ деца. И щастието ви се равнява на много малко - на двама и трима. А като обичате всички, тогава щастието ви ще бѫде голѣмо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бѫде голѣмо. Пакъ е сѫщиятъ законъ. И обратното е вѣрно. „Азъ, казва, ги мразя всичкитѣ до единъ.“ -Ти ще подхранишъ злото въ себе си. И туй зло си има съвсемъ други закони. Следователно ти ще опиташъ горчевинитѣ вѫтре. Други ще ядатъ и пиятъ, а ти ще плащашъ, на земенъ езикъ казано. И тия работи, които обясняватъ съ карма. То е кармата много нерезбрана работа. Мислятъ тѣ, че като е карма, трѣбва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате нѣкѫде и има турена нѣкоя бомба въ земята. Ако тази бомба вие не я бутате, тя ще седи тамъ. Опасна е бомбата, ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне и вие, и бомбата, и двама ще идете. Сега мнозина обичатъ да ходятъ, да бутатъ тия бомби. Тази бомба не си я направилъ ти. Нѣкой другъ я е турилъ тамъ, ти минавашъ и буташъ. И вие сега въ васъ имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра, ако ги бутате, тѣ ще експлодиратъ. Сега даже единъ праведенъ и той си има бомби. Дяволътъ не спи. Вечерьта, когато ти си заспалъ нѣкѫде, той ще тури нѣкоя бомба и ще направи така, че да бутнешъ тази бомба. Сега туй е научната страна на живота. Трѣбва да имате предъ видъ живота на всички хора, трѣбва да желаете тѣхното добро. Съ туй вие подигате себе си, подигате човѣчеството. И тогава вършите Волята Божия. Нѣкой пѫть дойде нѣкой при мене, казва: „Ти си много добъръ човѣкъ, да направишъ добро, ти правишъ добро.“ - Рекохъ, слушай, за тебе никакво добро не правя. Азъ съмъ добъръ въ тази смисъль: искамъ да изпълня Волята Божия и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислишъ, дали ти си щастливъ или си нещастенъ, това не ме интересува. Това е твое разбиране. Азъ изпълнявамъ Волята Божия. И гледамъ дали съмъ я изпълнилъ. Щомъ извърша Волята Божия, азъ съмъ радостенъ. Като не извърша Волята Божия, казвамъ: тази работа не върви добре. И всички трѣбва да изпълните Волята Божия. Това е истинскиятъ моралъ, като изпълнявашъ Волята Божия. И онзи, който те слуша и той трѣбва да изпълни Волята Божия. Азъ, като говоря, искамъ да изпълня Волята Божия и онзи, който ме слуша, и той трѣбва да изпълни Волята Божия - добре да ме слуша. „Защо трѣбва да го слушамъ?“ - Да изпълня Волята Божия. Говори ти нѣкой зле. Слушай го, за да изпълнишъ Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми единъ начинъ, и ако не е право…“, понеже изпълнявашъ Волята Божия. А, Господь казва: „Азъ искамъ да живѣя въ него.“ И то е Волята Божия. (Лампитѣ изгаснаха. Вънъ е здрачъ.) Оставете сега. Рекохъ, понѣкой пѫть става такова каквото е сега. Понѣкой пѫть изгасва нашата свѣтлина, която ние сме направили по изкуственъ начинъ, за да дойде другата свѣтлина. (6,20 часа) Но малка е въ даденъ случай свѣтлината. Тогава ще дойде единъ братъ, ще бутне тамъ и ще се насърдчите. И сега въ всѣка една беседа, въ времето, когато се говори, нѣкои хора мислятъ, че беседитѣ сѫ лични. Не сѫ лични, тѣ сѫ безлични. Дотогава, докато ти мислишъ само за себе си, човѣкъ, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото въ Любовьта по себе си, нѣма никакъв прогресъ. И прогресътъ на човѣка седи, когато той започне да обича другитѣ хора. И ти, когато обичашъ ближния си, тогава ще разберешъ каква е Волята Божия. Но ако се спрешъ при ближнитѣ, да кажемъ имашъ само единъ ближен, ближенъ подразбира онзи вѫтре въ тебе, когото ти подхранвашъ. Да обичашъ ближния си, въ мистиченъ смисълъ е това. Любовьта къмъ себе си, това е най-малката любовь. Значи то е мѣрката. Най-малката мѣрка за любовьта, то си ти, а най-голѣмата мѣрка за любовьта, то е Богъ. А въ дадения случай любовьта къмъ ближния е онази мѣрка, която ние може да прилагаме. Мѣрка, която въ окултната страна се взема. Тогава любовьта къмъ ближния е разширение на любовьта. А любовьта къмъ Бога, това е онова, което дава смисълъ и осмисля живота. Ти, като обичашъ Бога, ще намеришъ великия смисълъ на живота. Тамъ е щастието. Щастието не седи въ любовьта, то е само едно условие. Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ. Можешъ да бѫдешъ щастливъ, като обичашъ Бога. Искашъ да бѫдешъ силенъ. Ти можешъ да бѫдешъ силенъ, само като обичашъ ближния си. Да. А, искашъ да се избавишъ отъ всичкитѣ нещастия на живота. Трѣбва да обичашъ себе си. Ама какво ще разберете? Ти трѣбва да бѫдешъ крайно уменъ. Защото и въ любовьта вие трѣбва да знаете. Сега нѣкои отъ васъ казватъ тъй: „Азъ за ближнитѣ си петь пари не давамъ. За Бога не се интересувамъ, мисля само за себе си.“ Питамъ тогава, какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живѣли ли сте нѣкой пѫть сами? Нѣкои отъ васъ искатъ да живѣятъ сами, да ви не смущава свѣтътъ. Живѣли ли сте сами, да знаете какво нѣщо е самотия. Вие не сте опитали още самотията. Самотията то е единъ затворъ, единъ замъкъ, като те турятъ вѫтре, че никой нѣма да те смущава. Никаква свѣтлина нѣма да има въ тази самотия. Ти искашъ да бѫдешъ самъ. Тази самотия азъ разбирамъ. Азъ зная вие какво искате, но то не е самотия. То е живѣене съ Бога, то е живѣене съ всички хора. Азъ разбирамъ самотата, да живѣешъ съ всички хора, а тъй както вие разбирате, то е най-голѣмото нещастие, на което може да се подложите. Съ никого да не живѣешъ, то е най-голѣмото нещасите. Дето всички да се оттеглятъ и ти да останешъ самъ. Ама като останешъ самъ, ти ще почувствувашъ всичката твоя слабость, нѣма да имашъ никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голѣмата сиромашия е това. Не смѣсвайте вие уединение и самъ да останешъ. Човѣкъ самъ не може да бѫде. Въ тази смисъль, както вие разбирате, нѣма разтежъ. И самъ съ Бога да останешъ, да вършишъ Неговата Воля. И ще избѣгвате хората, които живѣятъ сами. Трѣбва да ви докажа, въ живота туй сѫществува. Има единъ примеръ. Какво ще те интересува тебе една стара баба или единъ старъ дѣдо, които живѣятъ сами? Интересуватъ ли ви тѣ? Не. Но, ако старата баба има една дъщеря, хубава, красива или има единъ синъ красивъ, левентъ, вече ви интересува. Туй, което дава цѣнность на старитѣ баби, то сѫ тѣхнитѣ дѫщери и тѣхнитѣ синове. Защо искатъ нѣкои да се женятъ стари баби? Старитѣ да се женятъ. Сега младитѣ се женятъ. Нѣкой казва: „Ще се оженя.“ - За да имашъ дъщеря или синъ, да те уважаватъ хората. Защото, ако останешъ такъвъ, нѣма да те уважаватъ хората. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да се оженя.“ Рекохъ, всичкитѣ стари да се женятъ. А младитѣ защо трѣбва да дойдатъ? Да помагатъ на старитѣ. То е правото, да помагатъ. И младиятъ не трѣбва да се жени. А като остарѣе, да се ожени. Докато е младъ, да се не жени. А щомъ остарѣе, да се ожени. Или казано на другъ езикъ: докато си ситъ, ти си младъ. Щомъ огладнѣешъ, ти си остарѣлъ вече. Трѣбва да се наядешъ. Разбирайте сега, то е онзи езикъ. Като огладнѣешъ, то е старость вече. Ще се наядешъ и нѣма да преядешъ. И храната, която вземешъ ти, трѣбва да бѫдешъ доволенъ отъ тази храна. Колкото и малко да е тя, бѫди доволенъ отъ тази храна. Та рекохъ сега, трѣбва да се събуди въ васъ. Вие, спящите седите и казвате: „Какво ще се прави сега? Свѣтътъ лошъ е станалъ.“ Не е станалъ лошъ свѣтътъ. Свѣтътъ трѣбва да умре и да заспи, този свѣтъ, за да дойде пакъ Господь, да го събуди. И ако го събуди, Той ще каже: „Пуснете го отвънка, да си отиде въ кѫщи.“ Ти имашъ едно желание за нѣщо. Благодари на Бога. Искашъ да се оженишъ. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искашъ да се женишъ. Благодари пакъ на Бога. Осиромашѣешъ, обогатѣешъ, за всичко, каквото стане, благодарете на Бога. То е истинското възпитание. Истинското възпитание въ това седи. За всѣко нѣщо, което стане въ свѣта, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото ако е зло, Богъ ще го превърне на добро. Пъкъ ако е добро, то само по себе си е добро. Пакъ благодари на Бога, за да можешъ да вкусишъ отъ хубостьта на туй добро. А сега ние ограничаваме. Ние избѣгваме злото. То е слабостьта. Ти щомъ избѣгвашъ злото, тогава ония, отъ този свѣтъ казватъ: „Ти си много нещастенъ. Не е този пѫть, по който трѣбва да ходишъ.“ Тѣ искатъ сега да ти дадатъ единъ цѣръ, другъ цѣръ, та ще викашъ. И работата не се оправя. Значи, всѣко едно смущение, което човѣкъ претърпява, едно просто правило, казва: „Какво трѣбва да правимъ?“ При менъ като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да правимъ? Голѣмо нещастие имамъ.“ - Благодари на Бога! Благодари за твоитѣ нещастия. Благодарете на Бога за всичко туй, което си ни далъ. И превърни го на добро. Тъй ще кажете. Туй е единъ лѣкъ сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. Въ себе си благодари за онова, което имашъ. И тогава ти си събуденъ. Или другояче казано. Ти, като викашъ къмъ Господа, ти ще привлечешъ Неговото внимание, защото Господь е занятъ. Много работа има Той. И ти трѣбва да привлечешъ вниманието Му. Той е много внимателенъ. Но ти трѣбва да привлечешъ вниманието Му. Нѣкѫде си направилъ нѣкоя погрѣшка, ти привличашъ Неговото внимание. Защото, ако не привлечешъ вниманието Му, ще се увеличи злото, ако привлечешъ вниманието, Господь ще го превърне на добро. Ти, щомъ се обърнешъ къмъ Господа, Той всѣкога те е слушалъ. Всички хора слуша. За нѣкой, като се обърне къмъ него, заспива той, казва: „Защо заспа?“ - Рекохъ, за Слава Божия! Родилъ се нѣкой - за Слава Божия. Не, да бѫде по буквата. За Слава Божия да бѫде всичкото. И като умиратъ хората, за Слава Божия е. Умираме, тамъ е казано: „Да минемъ отъ смърть въ животъ.“ Едни хора минаватъ отъ смърть въ животъ, а други минаватъ отъ животъ въ смърть. За Слава Божия е това. Защото и онѣзи, които живѣятъ, и онѣзи, които умиратъ, и еднитѣ за Бога умиратъ, и другитѣ за Бога оживяватъ. Всичко е за Бога. Така трѣбва да мислитѣ въ себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешатъ. Тъй се разрешава всичко. Свѣтътъ ще върви, нѣма да се премахнатъ мѫчнотиитѣ, които сега имате. Не мислете, че тѣ ще се премахнатъ. Всѣка една мѫчнотия трѣбва да се превърне за добро. Всѣко едно страдание трѣбва да принесе полза. То не е тъй да го изпѫдишъ. Ама много учтиви трѣбва да бѫдете. Моятъ фигуративенъ езикъ е, като дойде една болка, ти ще бѫдешъ учтивъ къмъ нея, ще кажешъ: „Много ми е приятно, че си ме посѣтила, че си благоволила да ме посѣтишъ. Не ти е приятно, но ще кажешъ, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти се недоволенъ, тя ще се усили. Пъкъ, ако кажешъ, че си благодаренъ, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно сѫщество. Нѣма болка, въ която да не присѫтствува едно живо сѫщество. Тази болка си показва степеньта на неговата разумность и степеньта на неговата сила. То е сѫщество, което те мѫчи тебе. И понеже само Богъ заповѣдва на всичко въ свѣта, ти, като се обърнешъ къмъ Бога, Той ще му каже. Богъ е Сѫщество, Което казва. Защото онѣзи хора, които сѫ твърдоглави и упорити, Богъ изпраща, оставя тия, умнитѣ да дойдатъ. Тѣ ще те упѫтятъ тебе. Че какъ нѣма. Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остарѣла още, какво става? Нейниятъ възлюбленъ ще я напусне. Ще се роди тогава ревность въ него, той ще я хване за косата, казва: „Защо ходишъ по другитѣ?“ Защо я бие той? - Преждевременно се е женила тя. Преждевременна женидба е, която Господь не удобрява. И когато Господь не удобрява едно нѣщо, Той ще остави тия духове да те измѫчватъ. И като те измѫчватъ, ще кажешъ: „Преждевременно направихъ това.“ А като направишъ нѣщо навреме, тогава нищо. То е на време. Казвашъ: „Направихъ азъ една погрѣшка.“ Не е въпросъ за грѣхъ. Не сме направили онази връзка, която Богъ изисква отъ насъ. Той не го изисква насила. Дойде нѣкой лошъ човѣкъ при менъ. Азъ не питамъ какво трѣбва той да направи. Че е лошъ, той е лошъ, това не ме интересува, но искамъ да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре. Та рекохъ сега, стремете се въ себе си, като дойде Исусъ, да събуди. Защото умрѣлия Лазаръ трѣбва да се събуди. Мария му казва: „Недей, Господи, той вече смърди.“ Азъ го тълкувамъ. Азъ искамъ да посѣтя нѣкой, да го събудя, а вие казвате: „Много лошъ е той, цѣла експлозия, смрадъ, нека седи тамъ.“ Макаръ и да е четири дена, макаръ и да смърди, отварямъ камъка, ще му каже Господь високо: „Лазаре, стани!“ И после ще му каже: „Оставете го, да си иде вкѫщи.“ Та рекохъ, живота, който имате, трѣбва да го използувате, всичкия животъ да го използувате за себе си, за ближнитѣ и за Бога. Но първото нѣщо: животътъ трѣбва да се използува. Да изпълнятъ всички Волята Божия. И да я изпълнимъ тъй, както ние я разбираме. Азъ казвамъ: Да изпълните Волята Божия, както вие я разбирате въ себе си. И когато нѣкой човѣкъ прави погрѣшка въ себе си, направилъ нѣщо той, казалъ нѣщо, кажи: „За Слава Божия!“ Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. Всѣки трѣбва да каже: За Слава Божия! Ако не кажете така, работата ще се усложнява. За Слава Божия, (въ себе си) ще кажете. То е, значи, да събуждашъ онова хубавото, красивото въ себе си, да растешъ. При менъ идатъ нѣкои, казватъ: „Еди коя сестра закѫсала.“ И сега наскоро дойде една млада жена, не я зная отъ кѫде, за пръвъ пѫть я виждамъ, нѣкой отъ Русе я препорѫча, нѣкоя си друга Мария и не я зная, пратила я и казва: „Ти като идешъ при Учителя, Той ще уреди работитѣ.“ Дойде тя и се оплаква, нещастна. Нѣмала подслонъ, кѫде да се подслони. Раздала си паритѣ, всичко туй. Търси подслонъ и нѣкой да я храни. Азъ, като я гледамъ, доста е здрава и доста красива. Рекохъ, за Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се развѣла съ мѫжа си. - За Слава Божия. Съ единъ мѫжъ е живѣла оженена и най-после, взема я другъ, който я излъгва. – За Слава Божия. Рекохъ: „Сестра, ти искашъ да бѫдешъ щастлива.“ Говоря ѝ за Бога, тя не иска да знае. За Бога, не. И то е за Слава Божия, сега. Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама, иска тъй да ѝ уредя външно работата. Рекохъ: „Слушай сега, за Слава Божия, азъ да съмъ на твое мѣсто, ще ида да работя, слуга ставамъ.“ Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живѣла, не иска тя да става слугиня. Пъкъ и мѫчно се намира работа. „За Слава Божия, рекохъ, ти ще се опретнешъ да работишъ. Ако бѣше ти болна, като единъ инвалидъ, азъ щѣхъ да те взема, да те храня, да ти помагамъ, за Слава Божия, ако нѣма кой другъ.“ Трѣбва да гледамъ за Слава Божия, събуждамъ въ нея. Тя ме гледа. И рекохъ: „Иди и ако не можешъ да си намѣришъ работа, ела пакъ при менъ. Трѣбва сега да имашъ вѣра въ себе си, ще се оправятъ работитѣ, за Слава Божия.“ Въ себе си казвамъ: за Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пѫтя. Все ще намѣришъ пакъ нѣкой да те обича, за Слава Божия. Ще дойдатъ да ми кажатъ: „По лошия пѫть тръгнала.“ Не, за Слава Божия. Всичко въ свѣта е за Слава Божия. Казватъ: „Ама, ти не го съжалявашъ.“ Азъ обичамъ хората. Като срѣщна нѣкого, ама много нещастенъ, казвамъ: за Слава Божия. То е истинскиятъ пѫть. Тогава и на васъ ви казвамъ туй, което не съмъ ви казалъ. Вие страдате - за Слава Божия е. Недоволенъ сте – за Слава Божия. Не се разбирате - за Слава Божия! Че нѣма братство - за Слава Божия. Е, добро правите - за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пѫтьтъ, за да се поправи. Друго възпитание нѣма. Азъ съмъ опиталъ методитѣ. Може да възпитавате човѣка, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия, то е сѫщината. Като кажешъ: за Слава Божия, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума - за Слава Божия, но да я туришъ. „Но да идемъ, да събудимъ Лазара“ И азъ ви рекохъ, оставете сега Господь да събуди въ васъ, по който и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ. По който начинъ, не Му давайте съвѣтъ. И Той (Христосъ) каза: „Благодаримъ Ти Отче, че всѣкога си ме послушалъ.“ И хубаво е, всѣкога да слушате тази молитва: Благодаримъ Ти Отче, че всѣкога си ме послушалъ. За Слава Божия. Ти, като страдашъ, кажете: „Отче, благодаря Ти, че всѣкога Си ме слушалъ. Тази малка болѣсть, която имашъ, зная, Ти ще ме послушашъ.“ Значи всѣко нѣщо, което става въ васъ добро или зло, то е да вѣрвате и да кажете: „Благодаримъ Ти Господи, че всѣкога си ме послушалъ.“ Отче нашъ 6.05 часа сутриньта Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упраженията. Размишлението, това е една почивка. Ще си починемъ. Въ размишленията, всичко онова, което трѣбва да направите презъ днешния день, ще поразмислите. И тогава ще станемъ. 6.15 часа сутриньта На поляната - упражненията съ музика. Хубаво слънце грѣе, топло е. Послѣдно Утринно Слово 20 септември 1936г. Изгрѣвъ

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание За слава Божия Размишление. Йоана, 11 гл. Често се говори за начало и край на нѣщата. Между началото и края на нѣщата има тѣсна връзка. Краятъ показва какво е било началото имъ. „Това рече и подиръ туй казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. (—11 ст.). — Кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Следъ всѣко заспиване иде събуждането. Между тѣзи процеси е почивката. Като се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхния животъ и заспиването на единъ евреинъ преди две хиляди години. Какво ги интересува това, че Христосъ отишълъ да събуди заспалия Лазаръ? Тѣ не разбиратъ, че и въ тѣхъ има по единъ заспалъ Лазаръ. Въ всѣки човѣкъ има по единъ спящъ Лазаръ, за когото трѣбва да дойде Христосъ да го събуди. Въ всѣки човѣкъ има по една Марта и по една Мария. Марта се занимава съ домакински работи, а Мария — съ духовното, затова тя седи при нозстѣ на Учителя. „А Исусъ обичаше Марта, и сестра и, и Лазара.“ (— 5 ст.). Марта представя човѣшкото начало, а Мария — Божественото. Заспалиятъ Лазаръ представя онова естество въ човѣка, което спи. Трѣбва да дойде Исусъ въ човѣка, да събуди неговото заспало естество. Щомъ изпадне въ това състояние, човѣкъ престава да се интересува отъ живота. Той казва: Нищо не ме интересува вече — и заспива. Като се събуди, той иска да живѣе и се интересува отъ всички. Вижте отъ какво се интересуватъ децата. Тѣ искатъ да пораснатъ, да станатъ голѣми. Нѣкой деца се мѣрятъ всѣки день, да знаятъ, израсли ли сѫ и съ колко сѫ израсли. Щомъ станатъ отъ сънь, тѣ отиватъ до стената, изправятъ се и отбелязватъ съ линийка или съ моливъ височината си. На другата сутринь правятъ сѫщото. Какво отношение има ръста къмъ вѫтрешния животъ на човѣка? Все има нѣкакво отношение. Не е безразлично, дали детето ще остане на височина единъ метъръ, или всѣки день ще прибавя по малко къмъ своя ръстъ. Ще кажете, че ръстътъ не е важенъ, нѣма защо да се занимавате съ него. Ще дойде день да се занимавате, именно, съ такива нѣща, за които мислите, че не сѫ важни. Въ тѣхъ се криятъ такива истини, които сѫ необходими за вашия животъ. Това, което за васъ е маловажно, спира развитието ви. Различавайте сѫщественото отъ несѫщественото, важното отъ маловажното и го изучавайте. Има учени, които посвещаватъ десетки, години за изучаване бързината, съ която се движатъ атомитѣ; други изучаватъ, по колко атоми и йони има въ молекулитѣ на различнитѣ вещества. Вие се чудите, защо тѣзи учени губятъ времето си за изучаване на такива маловажни въпроси. Питате се: какво отношение има бързината на движението на атомитѣ и йонитѣ, тѣхното количество и голѣмина къмъ насъ ? Значи, човѣкъ се интересува само отъ онова, което има отношение къмъ него. Той говори за добрия и за лошия човѣкъ, защото тѣ иматъ нѣкакво отношение къмъ него. Той се интересува отъ доброто и злото въ човѣка. Трѣбва да се знае, че ко-гато говоришъ лошо за нѣкого, ти подхранвашъ лошото въ себе си; когато грворишъ добро за нѣкого, ти подхранвашъ доброто въ себе си. Отъ тебе зависи да станешъ добъръ или лошъ човѣкъ. Следователно, не подхранвай злото въ себе си! Храни доброто въ себе си! Това сѫ правила, които иматъ отношение къмъ човѣшкия животъ. Като знаете това, трѣбва да обърнете внимание на факта, че не сте абсолютно свободни и независими, не можете да правите, каквото искате. Ако подхранвате злото въ себе си, вие причинявате зло и на другитѣ; ако подхранвате доброто, причинявате добро и на другитѣ. Вие живѣете въ разуменъ свѣтъ, дето всички сѫщества, добри и зли, сѫ въ известна връзка и отношение помежду си. Не можете да пренебрегнете тѣзи сѫщества, както и тѣ не могатъ да ви пренебрегнатъ. Не мислете, че всичко знаете и сте съвършени. Много слабости има човѣкъ, много нѣща още не знае. За да види слабоститѣ, погрѣшкитѣ и невеже-ството си, разумниятъ свѣтъ го поставя на изпитание. Само така човѣкъ започва да се познава, да вижда доброто и злото, които се криятъ въ него. И Христа даже поставиха на изпитания, да се познае. Колко повече обикновениятъ човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитания. „Но да ида да го събудя.“ Добре е нѣкога да събудишъ човѣка, добре е нѣкога да го оставишъ да си поспи. — Защо трѣбваше Лазаръ да прекара четири деня въ гроба и тогава да отиде Христссъ да го събуди ? Рече Исусъ на Марта: „Не ти ли казахъ, че ако повѣрвашъ, ще видишъ славата Божия?“ (— 40 ст.). — Значи, болестьта и смъртьта на Лазара дойдоха, за да се прослави Богъ. Много болести идатъ за сѫщото, да се прослави Божието име. Тъй щото, ако те боли глава, ухо, око, сърдце, стомахъ, рѫка, кракъ ще знаешъ, че всичко това е за Божията слава. Следъ всѣка болесть и следъ всѣко изпитание човѣкъ придобива нѣкаква опит- ность, става по силенъ и се калява. Колкото по-голѣми сѫ изпитанията му, толкова по-силенъ става той. Малкитѣ изпитания носятъ малки придобивки. Това е законъ, който провѣряваме навсѣкѫде въ природата. Малкитѣ тревички сѫ слаби, защото минаватъ презъ малки изпитания. Днесъ и тѣ сѫ изложени на по- голѣми изпитания, за да се усилятъ. По тѣхъ минаватъ хора, животни, тъпчатъ ги, но ще уякнатъ. Това е за тѣхно добро. Дѫбътъ, обаче, е якъ, здравъ, съ дълъгъ животъ, защото е миналъ презъ голѣми изпитания. И доднесъ още той е изложенъ на мѫчнотии и изпитания. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да нѣматъ изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието трѣбва да бѫде достояние на всички. Който върви въ правия пѫть на живота, той всѣкога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто въ себе си и въ своитѣ ближни. Той не може да бѫде щастливъ, ако и окрѫжаващитѣ не сѫ щастливи. Той не може да бѫде добъръ, ако не обича ближнитѣ си. Значи, колкото повече хора обичашъ, толкова по-щастливъ ще бѫдешь; колкото повече хора мразишъ, толкова по-нещастенъ ще бѫдешъ. Чрезъ омразата ти подхранвашъ злото въ себе си, а чрезъ любовьта подхранвашъ доброто. Омразата е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не бутай бомбитѣ на омразата и злото, за да не пострадашъ. Тѣ сѫ сили, съ които трѣбва да работишъ внимателно. Ако не си внимателенъ, тѣ ще те дебнатъ, докато те унищожатъ. И праведниятъ, и светията могатъ да пострадатъ отъ бомбитѣ на злото. И тъй, желайте доброто на всички хора, за да повдигнете себе си, да повдигнете и човѣчеството. Това значи, да изпълнява човѣкъ Божията воля. Дойде нѣкой при мене и казва, че съмъ добъръ, че мога да му помогна, мога да му направя едно добро. Азъ не се под- давамъ на неговитѣ думи, но казвамъ, че ако му направя едно добро, съ това изпълнявамъ Божията воля. Тъй щото, задачата на моя животъ се заключава въ изпълняване на Божията воля. Като изпълнявамъ тази велика воля, естествено е, че правя добро и на своитѣ ближни. Изпълнявайте и вие Божията воля, за да правите добро на хората. Само така ще се домогнете до високия идеалъ на живота, до истинския моралъ. И сега, като ви говоря, азъ искамъ да изпълня Божията воля. Като ме слушате, и вие трѣбва да изпълнявате Божията воля. Дали нѣкой ви говори добри или лоши нѣща, не се спирайте върху тѣхъ. Въ всички случаи трѣбва да изпълнявате Божията воля. Запитайте се дълбоко въ себе си, кое е право и кое — криво, кого да слушате и кого — не, и ще получите отговоръ на въпроса си. Богъ ще ви напѫти, ще ви посочи правия пѫть на живота. Мислете за себе си, но мислете и за ближнитѣ си, като части на Цѣлото. Следователно, докато мисли само за себе си, човѣкъ не може да се развива правилно, не разбира Божията воля. Щомъ обикне ближния си и започне да мисли и за него, той се развива вече правилно и върши Божията воля. Да обичашъ ближния си, това значи, да подхранвашъ доброто въ себе си и да бѫдешъ полезенъ едновременно и на себе си, и на окрѫжаващитѣ. Да обичашъ себе си, това е най-малката мѣрка на любовьта. Да обичашъ Бога, това е най-голѣмата мѣрка на любовьта. Като обичашъ ближния си, ти се разширя- вашъ; като обичашъ Бога, ти осмисляшъ живота си. Въ това се заключава щастието на човѣка. Значи, като обичашъ Бога, ще бѫдешъ щастливъ. Като обичашъ ближния си, ще бѫдешъ силенъ. Като обичашъ себе си, ще се избавишъ отъ нещастията въ своя животъ. Но затова трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Любещиятъ трѣбва да си служи съ разумностьта. Нѣкой казва, че не иска да знае за ближнитѣ си, за Бога не се интересува, а ми-сли само за себе си. Щомъ не се интересува отъ Бога и отъ ближнитѣ си, той ще остане самъ въ живота. Тогава ще разбере, какво нѣщо е да бѫдешь изолиранъ въ свѣта. Страшно нѣщо е самотията ! Това значи, да бѫдешъ въ затворъ, лишенъ отъ чистъ въздухъ, отъ свѣтлина и прозторъ. Ти ще се почувствувашъ голъ, босъ, само съ едно съзнание, въ лишения, въ оскѫдность и мизерия. Това е най-голѣмата сиромашия въ свѣта. Човѣкъ не може да живѣе самъ. Тъй щото, когато кажешъ, че искашъ да бѣгашъ отъ хората, да не те смущаватъ, ти смѣсвашъ понятията. Ти искашъ да се уединишъ временно, а не да останешъ самъ въ свѣта. Уединението подразбира общение съ Бога. При това положение, ти си свързанъ съ Бога и съ всички хора на земята. Кой ви интересува въ живота: младиятъ, или стариятъ ? — Младиятъ. Следователно, пазете се да не остарѣете, да останете сами, никой да не ви търси. Дѣдото се държи за внука си, бабата — за внучката си, за да не останатъ сами въ живота. Когато внукътъ и внучката пораснатъ, младитѣ момци и моми ги обикалятъ, интересуватъ се отъ тѣхъ. Покрай младитѣ, и старитѣ ставатъ интересни. Ето защо, за да не остарѣятъ и останатъ сами, хората се женятъ, да иматъ синове и дъщери, които да имъ помагатъ. Докато е ситъ и задоволенъ отъ всичко, човѣкъ е младъ и жизнерадостенъ; щомъ огладнѣе, той оста-рява. Следователно, започнешъ ли да остарявашъ, наяжъ се. Така ще се подмладишъ. Ще ядешъ, безъ да преяждашъ. При това, ще бѫдешъ доволенъ отъ храната си. Колкото и да е малко, ще ядешъ съ благодарность и доволство. „Да ида да го събудя.“ И съвременнитѣ хора, като Лазара, спятъ и се питатъ, какво трѣбва да се прави, защо свѣтътъ е станалъ толкова лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но е заспалъ. Сега трѣбва да дойде отново Господъ, да го събуди и да го пусне вънъ, да си отиде. Събуждането на човѣка се опредѣля отъ неговата благодарность. Само онзи може да се събуди, който е благодаренъ за всичко. Дали си богатъ, или беденъ, благодари на Бога. Дали си жененъ, или нежененъ, ученъ, или простъ, пакъ благодари на Бога. Благодари и за доброто, и за злото. Като благодаришъ, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро. Ако избѣгвашъ злото, всѣкога ще си останешъ слабъ. Щомъ не се страхувашъ отъ него и благодаришъ, че те е сполетѣло, то ще се превърне на добро. Дойдатъ ли болести, нещастия въ живота ти, благодари на Бога за всичко. Благодарностьта е цѣръ, който освобождава човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания; тя е цѣръ, който превръща злото въ добро, отрицателното въ положително. Благодарностьта е сила, която събужда човѣка отъ сънь. Така той привлича вниманието на Бога къмъ себе си. Щомъ привлѣче вниманието Му, Той превръща злото въ добро. Иначе, злото повече се увеличава. Мнозина се питатъ, защо заспалъ Лазаръ, че трѣбвало Христосъ да го възкресява. — За проява на Божията слава. Нѣкой хора умиратъ и минаватъ отъ животъ въ смърть; други умиратъ и минаватъ отъ смърть въ животъ. Обаче, и едното, и другото става все за проява на Божията слава. Така трѣбва да мислите, за да разрешите правилно мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще сѫществуватъ, докато не се разрешатъ. Мѫчнотиитѣ трѣбва да принесатъ известна полза. Ако те нападне нѣкаква болесть, ще бѫдешъ крайно внимателенъ и учтивъ къмъ нея. Задъ всѣка болесть стои едно разумно сѫщество, което изпитва силата и интелигентностьта ти. Затова, ти ще се разговаряшъ съ болестьта и ще благодаришъ, че те е посетила. Като разбере, че има работа съ добъръ и учтивъ човѣкъ, тя ще те напусне. Ако не се отнесешъ съ нея внимателно, тя ще те мѫчи, докато смекчишъ характера си. Какво прави момъкътъ съ своята възлюбена ? Въ първо време той и говори за любовь, услужва и, но като се ожени за нея, започва да я мѫчи: ревнува я, кара я да работи, затваря я въ стаята, не и позволява да се разхожда. Най-после тя дохожда до съзнанието, че се е оженила прежде-временно и безъ позволението на Бога. Тя започва да търси Бога и, като Го намѣри, свързва се съ Него. Така страданията и се превръщатъ въ радость, докато единъ день я напуснатъ. Следователно, не питайте, защо страдате, но питайте, каква е Божията воля и какъ трѣбва да я изпълните. „Да ида да го събудя“. Мария каза на Христа: „Той е вече четиридневенъ, смърди, какъ ще го събудишъ?“ Когато казватъ за нѣкого, че смърди, това подразбира, че е лошъ човѣкъ. Ако го пипнешъ, ще произведе експлозив. Но Богъ не се страхува отъ експлозии. Когато дойде времето за пробуждане на нѣкого, Богъ застава предъ него и казва Лазаре, стани! Излѣзъ вънъ и си иди в кѫщи. Който се събудилъ и оживѣлъ, да се радва на живота си и да го посвети въ служене на Бога, на ближнитѣ и на себе си. Това значи, да изпълнишъ Божията воля, както разбирашъ, както диктуватъ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята душа. И тогава, каквото и да ви се случи, добро или зло, кажете: Това е за проява на Божията слава. Така ще се възпитавате и самовъзпитавате правилно. Така ще растете и ще вървите напредъ. Сега и на васъ казвамъ: Ако страдате, ще знаете, че това е за проява на Божията слава. — Недоволни сте. — За Божията слава. — Не се разбираме. — За Божията слава. — Нѣма приятели, нѣма братство между хората. — За Божията слава. Този е пѫтьтъ на истинското възпитание. Вънъ отъ Божията слава, всичко е калайдисване, посребряване, позлатяване. Вънъ отъ любовьта, всичко е външна проява на живота, а не неговата реалность и сѫщина. Кажешъ ли, че всичко е за Божията слава, ти събуждашъ заспалия Лазаръ, т. е. Божественото въ себе си. То дава сила и мощь, то създава всичко въ свѣта. Кажи: Всичко става за Божията слава. Но кажи това на време и на мѣсто. „Да ида да събудя Лазара“. Оставете се и вие на Господа, по какъвто и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ въ васъ. Не Му давайте съветъ, какъ да го събуди. И следъ това кажете, като Христа: „Благодаря ти, Отче, че всѣкога си ме слушалъ“. Следователно, благодарете за всѣка болесть, за всѣко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога въ себе си: „Благодаря Ти, Господи, че всѣкога си ме слушалъ и ще превърнешъ страданието ми въ радость. Зная, че всичко, което се случва въ живота ми, е за проява на Божията слава.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 34. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 20 септемврий 1936 г. 5 ч. с. София.—Изгрѣвъ.

От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание от 1943 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва.“ Марка 10:9 „Което Богъ е съчеталъ“. Христосъ изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Какво е съчеталъ Богъ ? — Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ живота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е простено на мѫжъ да напусне жена си?“ Христосъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съ-четалъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва“. Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ душата, той никога не може да напусне жена си. Когато тази връзка се скѫса, мѫжътъ може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориентиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора управляватъ, всички останали сѫщества спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикновенитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управляватъ ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вѫтрешни състояния, които всѣки преживява. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ се проявяватъ талантливитѣ мисли въ човѣка, той се пробужда. Като се прояви гениалностьта въ човѣка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато прояви светостьта си, свѣтлината на деня го огрѣва, и той започва да работи. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на светиитѣ, тѣ да управляватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го управляватъ. Мнозина се стремятъ къмъ светийство. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко разбиране. Обаче, да желаете да работите и да ви управляватъ гении и светии, това е Божествено разбиране. Щомъ имате такова разбиране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Ако се занимава съ обикновени мисли и чувства и остави обикновени хора да го управляватъ, той е обикновенъ; и като обикновенъ, ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той се пробужда отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го управляватъ, той става отъ леглото си и се облича. Ако остави светиитѣ да го управляватъ, той започва да работи. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва“.— Защо? —Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво може самъ да направи. Колкото и да се мъчи, нищо ново нѣма да измисли, но поне да изпълни Божията воля, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ, никой художникъ не е съз-далъ и не може да създаде по-добъръ моделъ отъ този, за който се казва въ Битието, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Много човѣшки образи сѫ рисувани досега отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣщо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Който не разбира този законъ, може да изпадне въ заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия“. Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Поради заблужденията, хората нѣматъ ясна представа за живота. Тѣ нѣматъ нуждната любовь. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е необходима за човѣка, за да познае живота. Че сградалъ, че се мѫчилъ, че ималъ неприятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. Твоитѣ страдания и мѫчнотии сѫ отъ книга. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но само животътъ ми пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправилъ на приятелитѣ си, че безъ малко щѣлъ да изгуби живота си. Разбойникътъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше кни- женъ? — Да знаехъ, че е така, самъ щѣхъ да се разправя съ него. Помнете: Ножътъ, съ който апаши и раз-бойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо друго, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — нѣмалъ жена; трети — билъ боленъ; четвърти — никой не го обичалъ. Слушате, нѣкой се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изоставили. Отде знае това ? Влизалъ ли е той въ сърдцето да майка си или на баща си, да знае това ? За да познае, дали нѣкой го обича, или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ, или не. Освенъ любовьта, другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всички тайни. Какъ ще разберете живота на другитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ остава неразбранъ. Който има любовь, той разполага съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Това правило нѣма изключение. Казватъ, че любовьта била праздна работа. Празднотата е въ безлюбието, а пълнотата на живота — въ любовьта. Докато си служите съ любовьта, като мѣрка въ живота, всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си. — Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и я постави на мѣсто! Представете си, че влизате безъ свѣщь въ тъмна изба. Какво ще стане съ васъ ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ свѣщь въ избата, нѣма да се спънете. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето, мѫдростьта — пѫть за ума. Човѣкъ не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мѫдъръ. Нѣкой хора обичатъ да говорятъ много и да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ окрѫжаващитѣ да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно и не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание и мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разпръсва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за знанието, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 46 кучета, порода булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристжпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ около себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно следъ друго кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче се хвърлило къмъ англичанина, но той веднага му из- свирилъ по особенъ начин ь. Кучето стигнало до мислено прокараната линия и тамъ спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвирване, всички се спрѣли предъ проектираната линия. Всичкитѣ кучета се събрали на едно мѣсто и започнали да лаятъ, безъ да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсвири по спе- цифиченъ начинъ, за да хукнатъ всички ку-чета назадъ. Това е истинско знание — да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако не побѣгнагъ отъ вашето изсвирване, никакво знание нѣмате. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ свирнете. Ако при изсвирването успѣете да ги разпръснете, вие разполагате съ истинско положи телно знание. Колкото и да философствувате, каквито теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате нито мѣрката на знанието и мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. То е само външно знание което всѣки моментъ може да изгубите. Положително знание е това, съ което човѣкъ разполага всѣки моментъ и може самъ да го прилага, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхного одобрение. Сега, да дойдемъ до истината. Тя е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣрката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; после, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свободата си? — Чрезъ съзнателна работа. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не иде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, той лесно може да я придобие. Гослодарьтъ може да направи слугата си външно независимъ, но съ това той ще отнеме вѫтрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човѣкъ се намира. Докато е на легло и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Дойде единъ лѣкарь, даде му нѣкакво лѣкарство, което временно ще го успокои. Дойде другъ лѣкарь, и той даде лѣкарство, което влошава положението му. Болниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫде лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкари на себе си, не можете да бѫдете свободни. Докато не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и ду-шата си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Това наричаме ние връзка съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, човѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно единство въ себе си. Отъ това единство зависи неговото бѫдеще развитие. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиването на онѣзи блага, къмъ които той се стреми. Така трѣбва да се разбира истината. Който не разбира истината, очаква първо свѣтътъ да стане добъръ, а после хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всички хора живѣятъ и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки има условия въ себе си да стане добъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не може да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината освобождава човѣка. Съ- временнитѣ хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца — всички се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата този въпросъ остава неразрешенъ. Свѣтътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣта. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разрешаване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ може да си наложи нѣкаква идея. Само при това положение човѣкъ може да бѫде свободенъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно. Тогава той тръгва съ всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — обикаля свѣта. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, той е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате су- тринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да отвори очитѣ ви? Ако човѣкъ може самъ да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спасе-нието му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има известни условия за спасение на човѣка отвънъ, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята, иматъ условия да растатъ. Онѣзи, които не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го по-садите на нивата и го поставите на мѣстото му, то започва да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече човѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъква на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това не му остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви страдания нѣ- мате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате страдания ? — Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, страданията ви преставатъ. Следователно, човѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. Страданията на хората сѫ временни. Разликата между тѣхъ не се заключава въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страданията : нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-голѣмо е растенето. Напримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хамбара, докато дѫбътъ едва следъ сто или двеста години може да се върне въ хамбара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това ? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вложено въ васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, е лотарийна игра. За васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Дръжте се за тѣзи извори и се ползувайте отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво отношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на други извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи извори, които сѫ въ васъ, за да се свържете съ душитѣ, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, всѣки день човѣкъ трѣбва да се свързва поне съ една напреднала душа. Връзката на човѣка съ напредналитѣ души е първото условие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и никой нѣма да ги смущава. Кой може да смущава човѣка? Само глупавиятъ може да смущава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че въ него управляватъ глупавитѣ, обикновенитѣ сѫщества. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ управляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалиитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ вь това?— Като изучавате себе си и ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ светиитѣ. Сѫщевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога заспива човѣкъ? — Когато се унесе отъ нѣкаква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣ-що на ухото. Човѣкътъ спи, какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за такъвъ, когото обикновенитѣ управляватъ. Когато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на любовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измѫчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ, и никой нѣма да се спъва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато се свържатъ съ закона на истината, хората ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растать, не могатъ правилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката душа. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което любовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Отъ кото е написано? — Отъ рѫката на него-вия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „ Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказани отъ Христа: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“. Да бѫдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка сѫ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му сѫ затворени, той ще остане слѣпъ за това благо. Когато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благословения. Това значи, да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка рѫка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще се проникне отъ желанието да бѫде Синъ Божи. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ Синове Божии. Тогава всички ще работятъ и ще се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. Да бѫдете Синове Божии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това ? — Още днесъ може да стане. Не е нуждно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесь всички можете да бѫдете Синове Божии, въ смисълъ, да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се отнася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, и за това се изисква много време. За вѫтрешното знание, обаче, не се иска много време. Достатъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написано въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мислете много върху него. — Какво правятъ съвременнитѣ хора ? — Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво сѫ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, докато най-после съв- семъ го изцапатъ. Не давайте хлѣба си въ рѫцетѣ на чуждитѣ хора. — Ако нѣкой нѣма хлѣбъ ? — Богъ е далъ въ рѫцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ. Следъ като изяде хлѣба си и го преработи, човѣкъ го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на която всички се ползуватъ. — Какъ, крава да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене, кравата е изворъ, който постоянно блика и раздава своето благо. Мѫчно ли е на извора да тече ? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което извира отъ недрата на Великия Духъ, и храни човѣшкитѣ души. Това е вѫтрешно състояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да не разлѫчва“. — Какво е съчеталъ Богъ ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа и отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свободенъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Който има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, новъ животъ, който изключва всички страдания, всички мѫчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания, преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на възкресението. Докато сте още въ стария животъ, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ новия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страдания. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ“. Казано е още: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до великитѣ работи, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мѫчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за негово добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта ? — Здравиятъ, а не болниятъ. — Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. — Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ.—Кой ще победи свѣта ? — Свободниятъ, който носи въ душата си животъ, произлѣзълъ отъ любовьта; знание, произлѣзло отъ мѫдростьта, и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носители на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните Божията воля и да не разлѫчвате онова велико съчетание, което Богъ е поставилъ между вашия духъ и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! — Богъ е Духъ, и Божиятъ духъ носи свобода. * 25. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с.. София. — Изгрѣвъ.

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вземи детето „А следъ отиването имъ, ето, Ангелъ Господенъ явява се на сънь Йосифу и казва: Стани, та вземи детето и майка му, и бѣгай въ Египетъ, и бѫди тамъ до когато ти река; защото Иродъ има да потърси детето да го погуби.” (Евангелие отъ Матѣя 2:13) Ще взема само нѣколко думи отъ 13 стихъ: „Вземи детето и майката”. Туй изречение се повтаря два пѫти въ сѫщата глава. Първиятъ пѫть - да вземе детето и майката и да иде въ Египетъ. Вториятъ пѫть - да вземе детето и майка му и да се върне въ Йерусалимъ, въ Израилъ. Да описваме известни събития, които сѫ станали преди две хиляди години, като една история и да не можемъ да извадимъ нѣкаква поука, то е само едно забавление, театрално забавление. Присѫтствувате вие на нѣкой концертъ, на нѣкое представление; следъ като излезете отъ представлението, може да си дадете единъ отчетъ какво сте придобила преди да идете на представлението се теглите на везни колко тежите, и като се върнете отъ представлението, пакъ се премѣрите на точни везни, да видите придобихте ли нѣщо или изгубихте. Ако искате да имате конкретна представа за придобивката, всѣкога когато човѣкъ трѣбва да придобие нѣщо на земята, той трѣбва да придобие единъ грамъ или една хилядна отъ грама, да има едно измѣнение въ неговата тежесть. Ние наричаме туй реалность. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нѣщо сте научили и има промѣна въ теглото ви. Другъ пѫть може да идете и да се върнете съ една загуба - не ви е харесало, и паритѣ сѫ отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявамъ”, но пакъ се утѣшавате, че сте придобили една опитность. Опитностьта на онзи, който се е изгорилъ на печката, каква е? Той има белегъ на рѫката, който всѣкога напомня, че печката, при всичката своя добрина по нѣкой пѫть, ако не знаешъ какъ да се отнесешъ съ нея, малко по своему, като професоръ, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмѣрно съ нея. Нѣкои хора иматъ навикъ, особено като отидатъ въ село, постоянно да човъркатъ огъня; но това не е нѣщо важно, то си е тѣхна работа. Че други ходятъ на представление, и то си е тѣхна работа. Дали губятъ или печелятъ, то е тѣхна работа. Има едно взаимно отношение, което сѫществува въ свѣта, то ни интересува насъ Може нѣкое събитие преди хиляди години да е станало, но туй събитие е важно за менъ, въ дадения моментъ решава моята сѫдба Казвате: „Какъ така?” Много естествено, много проста работа Просто е за онзи, който разбира, но сложно за онзи, който не разбира. Води се едно дѣло отъ 25 години за 100 000 000 лева Ето последния моментъ, когато трѣбва да се рѣши туй дѣло. Менъ то ме интересува, защото и азъ съмъ единъ отъ наследницитѣ. Може въ началото да не ме е интересувало, но въ края, понеже идатъ известни облаги за менъ, казвамъ: Отъ това дѣло зависи моята сѫдба. „А следъ отиването имъ...”. Когато този ангелъ се явява на сънь на Йосифа и казва: „Вземи детето и майката и иди въ Египетъ”, тамъ думата на български е преведена „бѣгай”. Думата „бѣгай” е интензивна, много сериозна. „Иди” значи може да идешъ, може и да не идешъ. Като се каже „бѣгай” значи ще бѣгашъ, нищо повече, ти не може да не бѣгашъ. Въ английския езикъ има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бѫдеще време или за изразяване на намѣрение: „shall” и „will”. Нѣкой англичанинъ казва: „I shall go” - значи: азъ ще ида. Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непремѣнно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всѣки езикъ си има свои свойства. Езикътъ, то е разумното въ човѣка. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди кой си човѣкъ не знае да говори правилно. Действително, човѣкъ трѣбва да знае да говори правилно, но три качества има, съ които речта е свързана: права мисъль, право чувство и права постѫпка; това значи право говорене. Не може човѣкъ да говори право, т. е. да говори перфектно единъ езикъ, ако не мисли правилно. Ако въ него нѣма правилни чувства, правилни постѫпки, той не може да говори правилно, езикътъ му не може да е изященъ. Нѣкой може да каже, че лошитѣ хора говорятъ красноречиво. Не, единъ лошъ човѣкъ не може да говори красноречиво. Ония хора, на които музикалнитѣ чувства не сѫ развити, може да говорятъ, но следъ като слушашъ единъ човѣкъ да говори, следъ като каже нѣколко изречения ще знаешъ мисли ли правилно, чувства ли правилно, може ли да говори правилно. Речьта му, говорътъ му ще опредѣли какво е неговото вѫтрѣшно състояние. Тогава този човѣкъ, каквото и да ти каже, или както казватъ българитѣ, звѣзди да ти снема отъ небето, ти ще знаешъ мисли ли правилно, или не. Българинътъ има едно качество: той преувеличава нѣщата, за да бѫдатъ разбрани. Казва: „бѣга като куршумъ”, „бѣга като свѣткавица”, или „яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне”. То има мѣсто много хиляди и хиляди яйца да паднатъ, но тъй казва. Туй чувство е развито у българина, едно чувство на учудване. Сѫществуватъ въ главата ни два центъра наблизо, свързани съ него, не сѫ отпредъ на голата часть на челото, но подъ коситѣ сѫ скрити. Туй чувство спада къмъ тъй нареченитѣ морални чувства на човѣка. Ние се учудваме на величието Божие, на свѣта, на звѣздитѣ. Едно благородно чувство е то. Човѣкъ, който нѣма туй чувство, не е доволенъ. Той не може да преувеличава. Българина, колкото и да е силенъ въ преувеличението, ако му кажешъ: „Ти, който знаешъ да преувеличавашъ, кажи ми колко е голѣмо слънцето”, той ще каже: „Голѣмо е колкото цѣла Европа”. То е едно умаление. Въ неговия умъ Европа седи като нѣщо голѣмо. Може би у васъ има едно притѣснение. Вие се намирате като предъ единъ гадатель. Отивате при нѣкой да ви врачува на кафе, на бобъ, или пъкъ на восъкъ, или пъкъ на нѣкоя мида, разни гадатели има. Вие искате да знаете какво ще ви каже гадательтъ. Очаквате да ви каже нѣщо много хубаво. Но всѣки като иде при гадателя, има едно скрито желание: дано да му каже това, което той си мисли. Преди десетина години две сестри отъ Братството бѣха ходили при единъ гадатель й следъ като имъ врачувалъ, най-после имъ казалъ: „Ние имаме едно дружество, подарете 500 лева на нашето дружество”. Не е лошо човѣкъ да ходи при гадатели, но той и самъ може да си гадае. Гадатель всѣки може да стане. Ако ти сутринь ставашъ рано, можешъ да си гадаешъ. Ето какъ може да си гадаешъ, азъ да ви кажа-едно просто гадание. Излезъ и вижъ слънцето на ясно ли изгрѣва, или задъ облакъ. Ако изгрѣва на ясно, нѣма никакво облаче, цѣлиятъ день работитѣ ще ти вървятъ добре; ако има черни облаци, ако е намръщено, него день работата ти ще мяза на небето. Или като излезете сутринь и има вѣтъръ, вижте откѫде духа. Ако духа отъ изтокъ, ще има спънка. Ако е студено, пакъ ще има спънка. Ако нѣма никакъвъ вѣтъръ, работитѣ ще вървятъ добре. Ако духа задъ гърба, ще има попѫтенъ вѣтъръ, работата ще бѫде още по-добра. Тогава като тръгнете по пѫтя, ще гледате кого ще срѣщнете. Ако срѣщнете млада мома и тази мома е красива, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако срѣщнете нѣкоя грозотия, работитѣ ще се оплетатъ. По всичко може да се гадае. Ако срѣщнете една баба съ патерица, и вашата работа ще бѫде такава. Срѣщнете нѣкой дѣдо, натоварилъ колата - и работата ви ще бѫде по сѫщия начинъ, и вие трѣбва да напълните колата. Като работите, да мислите. Но колата трѣбва да се напълни. Ще си гледате сами. Гледате - порой завлекълъ моста, отдето трѣбва да минете. Тогава времето ви казва: „Ще чакашъ, времето за твоята печалба не е дошло”. Ще наблюдавате колко време ще мине, докато направятъ моста - толкова време ще чакате, докато спечелите това, което мислите. Това сѫ правила за гадаене, сами да си гадаете. Пъкъ ако отивате при нѣкой гадатель, да знаете, че той нѣкой пѫть може да не си нареди бобовитѣ зърна както трѣбва. Азъ съмъ гледалъ какъ нѣкой гадатель не знае да нарежда зърната геометрически и затова не може да ви каже точни работи. Има линии ефимѣрни, отражения, и ако по линията на лъжата върви и нарежда зърната, а не по реалнитѣ линии, и заключенията му не сѫ права. Или пъкъ хвърля карти, но и това хвърляне има известни закони, а той не знае какъ да нарежда картитѣ; той не е билъ въ школата на гадателитѣ, научилъ нѣщо отъ дѣдо си, отъ баба си, но тѣ не сѫ знаели хубаво, нито дѣдото, нито бабата не сѫ имали това изкуство. Хвърля гадательтъ картитѣ, но. на 100 предсказания едва 10 се сбѫдватъ, 90 не се сбѫдватъ. Така е и при астролозитѣ: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбѫдватъ. Има нѣщо крива. Не че самата наука не е права, но ония данни, съ които борави, всички трѣбва да се преобразятъ. Астрологията е цѣла наука. Може да се предсказва какво има да става въ живота съ голѣма точность, но не всѣки знае. Майката може да знае какво има да става съ нейното дете, тя може да знае и историята му. Най-добрата гадателка, това е майката. Ако тя си записва всички свои състояния откакто е бременна докато се роди детето, тя ще знае историята. На туй дете и какво ще стане съ него. Това е когато съзнанието е будна. Ако тя като бременна си записваше и своитѣ сънища, и тѣ щѣха да й предскажатъ. Всѣки човѣкъ, който не е вещь въ тѣзи науки, ще изпадне въ суевѣрие. Суевѣрието е заблуждение, незнание, невежества. За примѣръ ти винаги искашъ гадательтъ да ти каже нѣщо хубаво. Азъ да ви кажа: Въ основата на всѣка душа Богъ е вложилъ нѣщо много хубаво, безъ изключение. Но животътъ отпосле се е развалилъ. Азъ имамъ една максима. Тя е следната: Миналитѣ добродетели сѫ настоящи престѫпления, и настоящитѣ престѫпления сѫ бѫдещи добродетели. Това е единъ законъ. Нѣкой дойде и казва: „Еди кой си е извършилъ едно голѣмо престѫпление”. Казвамъ: Извършилъ е едно престѫпление по силата на своитѣ добродетели. Тия престѫпления за въ бѫдеще пакъ ще се превърнатъ въ добродетели. Всѣко престѫпление, което е продиктувано отъ една добродетель, то е последствие, причината е доброто за едно лошо последствие. Туй последствие за въ бѫдеще, като се върне при своята причина, пакъ ще има сѫщитѣ резултати. Има единъ законъ въ Писанието, който казва, че всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, ще се превърне за добра. Вие ще кажете: Какъ може да бѫде нашитѣ минали добродетели да сѫ сегашни престѫпления? Да ви приведа единъ примѣръ. Представете си, че до четири поколѣния, или 500 години назадъ, кой да е отъ васъ е билъ майка, ималъ дъщери и синове; вие сте ги обичали тъй добре, нѣжно, че сте били образецъ на окрѫжаващитѣ, сочатъ ви и казватъ: „Това е майка!”, всички ви похваляватъ. Обаче съ течение на времето майката остарява, умира, и децата умиратъ. Следъ четири поколѣния като дойдешъ на земята, твоитѣ деца не се раждатъ въ твоя домъ, но се родятъ въ другъ домъ; синъ ти и дъщеря ти сѫ станали вече 20-годишни, красивъ момъкъ и красива дъщеря въ нѣкое друго семейство. И ти си красива. Като влѣзешъ въ този домъ, тебе ти мръдне сърдцето като видишъ този момъкъ. Въ тебъ има желание като майка да го прегърнешъ. А бащата и майката на момъка казватъ: „Какво играятъ очитѣ на тази изедница”. И после става цель скандалъ, единъ небивалъ скандалъ, цела история. Значи любовьта на миналото е престѫпление въ настоящето. Защото материалнитѣ условия сѫ се промѣнила. Измиратъ тия хора. И тѣ бѣха красиви, и онѣзи бѣха красиви. Какъ стана това? Но да не ти дава Господъ. Следъ едно поколѣние целата тази фамилия идва отново, тази мома е пакъ майка, събиратъ се нейниятъ синъ и нейната дъщеря, събиратъ се бащата и майката, и тѣзи, които казваха, че е изедница, ставатъ нейни дъщери и синове. Тя ги прегръща, милва - примиряватъ се. Онзи, който знае, ще каже, че голѣмиятъ скандалъ на любовь се превръща, сега се прегръщатъ, гощаватъ се. Невежитѣ философи, които нищо не знаятъ, казватъ: „Това може ли да бѫде така?” Това за глупавитѣ не може, за ученитѣ може. За онѣзи, които знаятъ истината, може; за онѣзи, които, не знаятъ, не може. За онѣзи, които знаятъ мѫдростьта, може; за които не знаятъ, не може. Въпросътъ е дали човѣкъ се преражда или не. Смисълътъ на живота е въ прераждането. Вземете го въ букваленъ и въ преносенъ смисълъ. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да се прераждамъ”. То не зависи отъ тебъ. Другъ казва: „Азъ не искамъ да гледамъ”. Но гледането осмисля живота. При силната свѣтлина ти си затваряшъ очитѣ. Но смисълътъ на живота е да имашъ очи. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да слушамъ”. Но смисълътъ на живота е въ слушането. По нѣкой пѫть може да затворишъ ушитѣ сѫ Хората материално сѫ заинтересовани отъ гледането. „Ако човѣкъ се преражда, тогава напразно е дошълъ Христосъ да умира заради хората”. То е крива философия. Ти не разбирашъ защо Христосъ е дошълъ на Земята, ти не разбирашъ защо човѣкъ се ражда, не знаешъ защо Богъ е създалъ свѣта така. Това не е произволенъ законъ. Това е законътъ на Битието. Въ свѣта всичко се преражда безъ изключение, и не само веднъжъ, но милиони пѫти се преражда Нѣкой пита: „Като се прероди единъ човѣкъ, той ще прилича ли на сѫщия човѣкъ отъ миналия животъ?” Жабата като се прероди волъ, нѣма да бѫде жаба, на волъ ще мяза. Волътъ като се прероди въ човѣкъ, на човѣкъ ще мяза. Човѣкъ, ако се прероди на волъ, нѣма да мяза на човѣкъ, но на волъ ще мяза, и обратното. Азъ сега не защитавамъ истината не си позволявамъ да я защитавамъ, азъ изнасямъ истината Една истина, която се нуждае отъ моята защита, тя е стара баба. Истината нѣма нужда отъ защита. Истината е най-силното нѣщо въ свѣта. Всѣки, който иска да прогресира, трѣбва да се развива за себе си. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, не да я защитава. Азъ като човѣкъ другояче не мога да раста Истината за мене е едно условие, за да раста правилно. Въ туй отношение, ако се откажа отъ нея, азъ ще осакатя себе си, пъкъ ще осакатя и своитѣ ближни. Затова именно трѣбва да говоря истината За какво ще защитавамъ свѣтлината? Тя сама се защитава Тази свѣтлина е тъй необходима за моето растене, какво ми коства да кажа, че свѣтлината иде отъ слънцето? Нѣкой ще ме убѣждава, че свѣтлината иде отъ свещьта, че тази свѣтлина, която имамъ, била отъ лампитѣ. Само на менъ не може да ми каже, че тази свѣтлина е отъ лампитѣ, тя отъ лампитѣ не може да дойде. Свѣтлината идѣла отъ лампитѣ, отъ огъня, отъ свещитѣ. Излиза отъ тѣхъ нѣкаква свѣтлина но тя не иде отъ лампитѣ, свѣтлината иде само отъ едно мѣсто. Следователно тази свѣтлина има свой проводникъ; може да има хиляди и милиони отражения, то е другъ въпросъ. То е свѣтлината на отраженията, тя не е онази истинска свѣтлина. Истинската свѣтлина оживѣва човѣка. Тази свѣтлина, ако падне върху мъртъвъ човѣкъ, той ще оживѣе. Тази свѣтлина, като падне върху ума, човѣкъ започва да мисли. Като падне тази свѣтлина върху сърдцето, ти веднага чувствувашъ, че си въ Царството Божие, свѣтлината е вѫтрѣ. Споредъ свѣтлината, която хората иматъ, е и философията имъ. Западнитѣ народи мислятъ, че сѫ по-умни отъ източнитѣ. Източнитѣ народи въ нѣкои отношения сѫ по-умни отъ западнитѣ. Източнитѣ народи съгрѣшиха въ друго. Тѣ не се водиха споредъ свѣтлината, която имаха, но когато придобиха знанието въ тази вѣчната свѣтлина, въ тѣхъ се роди най-голѣмиятъ егоизъмъ, яви се факирството, йогийството, поискаха да станатъ йоги, адепти, учители. Ако идешъ на Изтокъ, ще видишъ цѣли общества отъ факири, чудесии правятъ споредъ европейцитѣ. Пъкъ то какви чудесии, нѣма никакви чудесии. Чудесиитѣ на единъ факиръ се равняватъ на какво? Ако азъ взема една гумена ластична топка и я надуя, тя стане голѣма, но като излезе въздухътъ, тя спадне; онзи, който не знае може да мисли, че е нѣкакъвъ фокусъ. Но въ факирството никакви чудесии нѣма. Просто ще напълнишъ питката съ въздухъ и тя ще се увеличи. Тия чудесии, които ги правятъ факиритѣ, това сѫ сѣнки на реалностьта. Реалностьта има три качества, които вървятъ съ нея. Реалностьта носи животъ, носи свѣтлина, реалностьта носи и свобода. Всѣко едно явление въ свѣта, отъ какъвто и да е характеръ, което не носи тия тритѣ качества, то е фиктивно, то не е реално. Нѣкой човѣкъ тѣ увещава: „Азъ следъ 10 години ще имамъ голѣмо наследство и на тебъ ще дамъ единъ милионъ”. Какъ ще познаешъ дали това ще стане? Азъ зная, че следъ 10 години той нѣма да има 10 милиона, това сѫ въображаеми нѣща. Азъ считамъ реално само туй, съ което въ даденъ моментъ разполагамъ, а не това, съ което за въ бѫдеще ще разполагамъ. Не считамъ за реални и тѣзи нѣща, съ които съмъ разполагалъ въ миналото. Това сѫ относителни нѣща. Реалностьта е нѣщо, съ което сега разполагамъ, туй, което никой не може да ми го вземе въ даденъ случай. То е тази Божествена реалность въ свѣта, съ която мога да оперирамъ. „Стани, та вземи детето и майка му...” Детето, това е реалностьта. Туй дете е човѣшкото „азъ”. Въ момента, въ който съзнавашъ, че си „азъ”, едно живо разумно сѫщество, туй дете въ тебъ се е родила. Това е новиятъ човѣкъ. Ти ако не съзнавашъ въ себе си новото, новиятъ човѣкъ не е роденъ. Не е въпросъ имашъ ли душа или не. Ти мислишъ, че душата е вънъ отъ тебъ. Всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тебъ, то не е реално. Твоята кѫща вънъ отъ тебъ ли е? Тя не е реална, понеже е вънъ отъ тебъ. Следъ време ще се разруши. Следъ година, две, три, десеть, двадесетъ, тридесетъ, сто, двеста години самото време ще я разруши и нищо нѣма да остане отъ нея. Ще дойдатъ други, ще преустроятъ твоята кѫща; ако дойдешъ следъ 400 ÷ 500 години, нѣма да има нищо. Даже тѣлото, което имашъ, и то не е реално. Виждашъ, твоята кѫща се измѣня. Малкото дете е все около майка си, после расте, расте и ето го момъкъ, ще му израстватъ мустачки. Ако мустачкитѣ сѫ вирнати нагоре, това е добъръ признакъ, този момъкъ е здравъ. Ако мустацитѣ сѫ надолу, той е загазилъ вече. Ако е мома, коситѣ й ако сѫ дълги до петитѣ, тя е здрава, пълна съ чувства, тази мома е съ богати чувства. Щомъ започнатъ да осиромашаватъ чувствата, коситѣ почватъ да намаляватъ. Чувствата на човѣка сѫ свързани съ неговитѣ коси. Неговата интелигентность е свързана съ гладкостьта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човѣкъ е по-уменъ. Това помнете. Колкото лицето е по-грубо, толкова неговитѣ мисли сѫ по-груби. Колкото коситѣ му сѫ по-груби, толкова той е неодѣланъ. Богатъ е той, но и чувствата му сѫ такива. То сѫ общи работи. Дългитѣ коси показватъ богатството на чувствата, туй е правило. Чувствата при единъ отличенъ умъ могатъ много добре да се разбератъ. При това зависи, красивото лице когато е хармонично съпоставено, тогава и умътъ, и сърдцето добре сѫ работили. За примѣръ ако сѫ доставени добре, съразмѣрно бузитѣ, вѣждитѣ, устата, очитѣ, ушитѣ - всичко това показва вѫтрешната доброта на човѣка. Всѣки човѣкъ е основанъ на нѣщо разумно. Нѣма линия въ човѣшкото лице, която да е излишна. Всѣка линия, точка, размѣръ, цвѣтъ на човѣшкото лице говорятъ за качества или недѫзи, за вѫтрѣшенъ животъ. Нѣкои линии сѫ неподвижни, понеже съотвѣтнитѣ способности, съотвѣтнитѣ чувства не сѫ започнали да функциониратъ. Но щомъ почналъ да функциониратъ способноститѣ и чувствата, тия линии ставатъ подвижна. Има линии на лицето, които сѫ подвижни. Когато хората сѫ много чувствителни, близо около устата имъ има едно едва забележимо движение. Когато нѣкой е много чувствителенъ, едно мърдане има на устата. Или когато нѣкой е нервенъ, има мърдане на лицето, има свиване или разпущане на лицевитѣ мускула Азъ съмъ забелязалъ много пѫти музиканти, които учатъ музика; учатъ добре, но и тѣ, и професорътъ имъ правятъ такива гримаси, които сѫ неприятни. Има движения, съ които може да се изрази нѣщо велико, идейно, но безъ да се правятъ гримаси. Нѣкой цигуларь си чупи тѣлото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения съ тѣлото и главата, прави гримаси; може да е добъръ цигуларь, не го отричамъ, но съ такова свирене не може да даде концѣртъ между ангелитѣ и светиитѣ. Тѣ ще кажатъ: „Иди най-първо да се научишъ главата какъ да си държишъ, после цигулката си какъ да държишъ и лѫка какъ да го теглишъ”. Има едно теглене на лѫка, което е специфично за добрия цигуларь. Казвамъ: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи въ лѫка, после седи въ тона. Родениятъ цигуларь знае какъ да тегли лѫкъ, прави едно особено движение на лѫка така, че цѣлата публика е въ възторгъ. Но туй движение на лѫка съотвѣтствува на неговия умъ. Ако той не знае какъ да движи лѫка, тоноветѣ не сѫ правилни. Азъ правя опити по музика, да видя какво влияние има лѫкътъ. Не искамъ да дамъ своето изкуство. Взимамъ човѣшката рѫка. Всѣки единъ човѣкъ е артистъ. Азъ взимамъ цигулката въ широкъ смисълъ. Дѣсната рѫка, това е лѫкътъ, лѣвата рѫка, това е рѫката която свири, ще даде изразъ на тона. Ако ти не знаешъ какъ да движишъ рѫцетѣ си, ще загазишъ. Много нещастия въ свѣта зависятъ отъ неправилното движение на рѫцетѣ. Много щастливи случаи зависятъ отъ махането на рѫката. Онѣзи, които сѫ изучавали науката за движението, а това сѫ индускитѣ учени и адептитѣ, иматъ такива движения, че като сѫ между свирѣпи животни, само съ едно вдигане на рѫката по известенъ начинъ, безъ да говорятъ, стѫписватъ се животнитѣ. Махането на рѫката трѣбва да образува едно особено движение, което е въ съгласие съ Природата. Щомъ махнешъ по този начинъ, ти предизвиквашъ всичкитѣ силови линии и тѣ по този начинъ ти помагатъ. И ти имашъ цѣлата разумна Природа на своя страна. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Защо трѣбва да живѣя?” За да знаешъ, какъ да ходишъ отмѣрено. За примѣръ: вие не сте изучавали отмѣрения ходъ на краката. Едно дете като го пращате на училище, още съ тръгването, отъ първитѣ три, четири, десеть крачки може да разберете ще има ли успѣхъ този день или не. Не че това е нѣщо злокобно, но въ него вече сѫществуватъ тия движения на неговата мисъль. Детето върви несъзнателно, естествено, но вѫтрѣ въ него вече е заложено какво ще бѫде днесь положението и то се движи споредъ вѫтрешнитѣ импулси. Ако съ излизането отъ вратата почва да тича припрено, нѣма да има успѣхи. Туй дете може да го спаси само нѣкой добъръ човѣкъ, добъръ учитель, който да му обърне внимание. Ако не се яви такъвъ човѣкъ, така ще се свърши деньтъ безъ придобивки. Другъ примѣръ: когато се направи нѣкоя бомба, този, който я е направилъ, я е направилъ така, че при най-малко експлозивъ да направи известна пакость. Значи тази бомба е силна, когато се докоснешъ до нея. Учениятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ може да обезврѣди тази бомба, като извади отъ нея запалителнитѣ, взривнитѣ вещества. Въ всѣки единъ човѣкъ по нѣкой пѫть се складиратъ известни взривни вещества и той, безъ да знае това, се чуди, че нѣкоя бомба нѣкой день за дребно нѣщо е експлодирала. Може никой да не види, но вие съ години не можете да забравите нѣщо, което сте преживѣли. Не само отвънъ, но и вѫтрѣ ставатъ силни експлозии. Или рѣшишъ въ себе си, въ своята мисъль, да поправишъ нѣщо; години минаватъ, не можешъ да поправишъ живота си, въпреки, че мислишъ и искашъ да оправишъ нѣкой недостатъкъ. Истинската наука, Божествената наука има пѫть, по който може да се постигнатъ положителни резултати, добри условия за земята и за небето. Само тази Божествена наука може да ни изправи, че даже въ този неустойчивъ вѫтрѣшенъ животъ ние може да използуваме пѫтя на тази наука. Тукъ човѣкъ може да уреди своя животъ, ако, бѫде крайно разуменъ. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, дето сѫществува най-разумното Сѫщество, но предъ лицето на Бога всѣки день какви ли глупости не вършимъ. Тѣзи глупости, които хората не виждатъ, има други сѫщества, които ги изваждатъ на явѣ и ни коригиратъ. При това въ насъ не се заражда желание да се изправимъ, но си правимъ оглушки. Това е въ реда на нѣщата. Да допуснемъ, че вие седите така. Нѣкои отъ васъ, както виждамъ, имате една поза много неестествена. Нѣкои отъ васъ ще ме разбератъ много криво. Срѣщатъ единъ старъ българинъ, който не дочува, и го питатъ: „Дѣдо, кѫде си ходилъ?” - „Купихъ си новъ калпакъ.” „Кѫде отивашъ?” - „Хубавъ, лошъ - купихъ го вече, ще го нося.” Той е съсрѣдоточенъ въ калпака, той мисли, че го питатъ за калпака. Другиятъ дори не подозира, че дѣдото си е купилъ новъ калпакъ. Онзи, който е измислилъ калпака, философия е ималъ. Защо турятъ хората калпакъ или шапка на главата? Женитѣ носѣха шамии[1] понеже разбраха че съ шамии тази работа нѣма да стане - това означава подчиненость - започнаха да носятъ шапки като мѫжетѣ. После почнаха да си стрижатъ коситѣ. Дългитѣ коси показватъ подчиненость, подчинени трѣбва да бѫдатъ. Но мѫжътъ криво разбира подчинението, и жената го разбира криво. Човѣкъ разумно трѣбва да се подчини, не глупаво да се подчинява. Ти ще се подчинишъ разумно. Единъ чувалъ отъ 100 килограма не можешъ да го вдигнешъ, да го пренесешъ, ще повикашъ нѣкой силенъ човѣкъ; ще отстѫпишъ, този човѣкъ ще го вземе на гърба си. Ти ще благодаришъ, че той е силенъ и може да го носи. Ще благодаришъ, че той въ дадения случай ти помага, че носи чувала. Може да ти каже: „Малка е силата ти.” Ще признаешъ, че е малка. Ако този юнакъ вдигне чувала, то е за негова слава. Ако той съ единъ юмрукъ тѣ прострѣ на земята, питамъ, неговата сила на мѣсто ли е? По нѣкой пѫть ние идваме до друга философия. Казваме: „На силния трѣбва да се създаде нещастие, за да не прострѣ другия на земята.” Много добре, съгласенъ съмъ. Нѣкой пѫть пожелаватъ да полежи една-две години на легло; следъ като е билъ нѣкого, битиятъ ще каже: „Господи, три години да лежи, да знае той кога е билъ юнакъ.” Ако искашъ нѣкой слабъ човѣкъ, който нѣма тази сила, да лежи на гърба си три години, нѣма никакъвъ смисълъ въ това. Слабиятъ трѣбва да стане силенъ” а силниятъ трѣбва да стане разуменъ. Слабиятъ най-първо трѣбва да стане силенъ” когато стане силенъ” той трѣбва да стане разуменъ. Щедриятъ трѣбва да стане първо богатъ” после да стане щедъръ. Богатъ като стане, въ богатството ще се прояви неговата щедрость. Онзи, който трѣбва да се научи на закона на икономията, трѣбва да стане сиромахъ. Защото сиромашията ще го научи на великата икономия, отъ малкото въ даденъ случай да може да пести така че добре да живѣе. Нѣкой казва: „Азъ не Съмъ наученъ.” Ще се научишъ. Въ богатството нѣма нужда отъ икономия, но въ сиромашията има нужда отъ икономия. Когато богатиятъ стане икономистъ, когато сиромахътъ стане щедъръ, то не е въ реда на нѣщата, но външниятъ свѣтъ е обърнатъ съ главата надолу. Сиромаситѣ хора сега на теория сѫ много щедри, тѣ даватъ. Всѣки единъ отъ васъ знае, че мнозина казватъ: „Да стана азъ богатъ, това ще направя, това ще направя”, това, онова, какво ли не правятъ. Но щомъ станете богати, вземете друго правило, обръщате другъ листъ, казвате: „Другояче трѣбва да се живѣе.” Човѣкъ, когато стане богатъ, тогава трѣбва да дойде тази идея въ него, тогава той трѣбва да дава. Ако не дава богатиятъ, ще му се случи най-голѣмото нещастие. Всичкитѣ богати хора, които страдатъ, страдатъ по единствената причина, че не даватъ. Всички сиромаси хора страдатъ по единствената причина, че не икономисватъ. Ако сиромахътъ не икономисва и ако богатиятъ не дава, и двамата еднакво ще пострадатъ. Сега, да направимъ една вѫтрѣшна връзка. Всичко въ свѣта си има свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Казва ангелътъ: „Вземи детето си.” За Христа казваме, че Той е пратенъ отъ Бога, но Христосъ е единъ символъ, или единъ идеалъ за човѣка, за онова Божественото, което ще се роди въ всѣка душа. Душата единъ день ще бѫде майката, тя ще роди едно дете. Нѣма да остане никой бездетенъ. Онѣзи, бездетнитѣ хора сѫ осѫдени на смърть. Помнете това нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да се женя.” Оставете вашата женитба. Ти ще раждашъ! Нѣма да се женишъ, сватба нѣма да има, попове нѣма да тѣ вѣнчаватъ, но ще раждашъ. Бащата нѣма да го има. Безъ баща ще родишъ. Вие въ вашата мисъль ще кажете: „Кѫде е бащата?” Майката е тамъ, бащата го нѣма. На онова, което се роди, ние не търсимъ бащата, важно е онова, което се роди, каква благость ще донесе въ свѣта. Кѫде бѣше бащата на Христа? Когато Му казватъ, че майка Му и баща Му се смущавали, Тай казва; „Азъ зная кой е баща ми. Баща ми не е тукъ на Земята.” Ако мислишъ, че твоятъ баща и твоята майка сѫ тукъ на Земята, ти живѣешъ въ една лъжа. Ако баща ти и майка ти ги нѣма, ти си въ Пѫтя на Истината. Баща ти и майка ти не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто, да вдигатъ скандалъ. Но пакъ ме разбирайте добре, да не влѣзе въ ума ви една крива идея. Подъ думитѣ „майка” и „баща” всѣкога се разбира една вѫтрѣшна цѣлокупность. Бащата и майката сѫ на едно мѣсто и двамата. Ангелъ Господенъ явява се на сънь на Йосифа и му казва: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ.” Когато ти слушашъ вѫтрешния гласъ, то гласътъ на твоя Баща е, Който говори. Майката е тукъ. Всичкитѣ хора наоколо представляватъ твоята Майка. Това, което изпитвашъ въ себе си, то е онзи невидимъ Баща, Който говори, и когато хората слушатъ Неговия гласъ, Той ги благославя. Когато не Го слушатъ, тогава имъ дава най-голѣмитѣ страдания. Въ Него нѣма лицеприятие. Най-малката погрѣшка, която може да направишъ, веднага дойде този гласъ отвѫтрѣ и може да ти каже: „Ти си направилъ това, но нѣма нищо, така трѣбва да бѫде!”. Не, не. Има единъ животъ, който трѣбва да бѫде идеаленъ, върху който се обуславя нашето бѫдеще. Направишъ ли погрѣшка, веднага ще я изправишъ. Ако пъкъ ти си щастливъ, направи така, че и другитѣ да сѫ щастливи. Този животъ, който го имаме, ще го изгубимъ. Нѣма да се минатъ 30, 40, 50 години, всичко ще изгубимъ. Питамъ тогава, каква е реалностьта на сегашния вашъ животъ? Опитностьта, която ще имате. Всички възвишени сѫщества сѫ преживѣли това. Нѣкои отъ васъ може да иматъ тази опитность. Тази опитность - да направите другитѣ щастливи, да ги зарадвате съ нѣщо - да бѫде едно рѫководно правило за васъ. Ние нѣкой пѫть се самозаблуждаваме отъ временнитѣ нещастия, които ни сполетяватъ, отъ временнитѣ страдания, които идватъ, но всичко ще дойде и отмине, живѣемъ въ единъ свѣтъ преходенъ. Не сме само ние въ свѣта, не е само нашето благо важно въ свѣта, но благото на толкозъ. Милиарди сѫщества, които може да взематъ участие въ нашия животъ, както и ние въ тѣхния. Следъ като съмъ щастливъ, азъ трѣбва да работя за щастието на всички други сѫщества около мене. Казва се: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ, и бѫди тамъ, докато ти река.” Вземи детето на твоята душа, твоето „азъ”, туй, което е съзнанието, че си човѣкъ, туй, което за въ бѫдеще ще живѣе, туй, което трѣбва да расте и да се развива въ насъ - то е новиятъ човѣкъ. Ние го наричаме свещена идея, свещена мисъль, свещено чувство, свещена постѫпка; туй е човѣкътъ въ миниатюръ, който за въ бѫдеще ще се развие. Всичкото бѫдеще е за него. Туй е може би най-малкото детенце не знае още какъ да говори, но бѫдещето е за него, не е за тебъ, стария. Ти, ако си старъ човѣкъ, ти си Йосифъ. Ти, който вземашъ сега детето на физическия свѣтъ, ти си Йосифъ, който вземашъ грижата. Ще хванешъ магарето, ще качишъ детето и ще идешъ въ Египетъ. Но туй дете за въ бѫдеще ще обърне вниманието на свѣта, не неговата майка, не Йосифъ, но самото дете. Словото, силата, която излиза отъ него, то ще обърне свѣта. Именно въ това дете е силата, която ще повдигне твоята душа. Отъ него каквото дойде, всѣка душа ще се въздигне, защото всѣка душа се повдига отъ „аза”, който „азъ” расте и се развива. Душата сама по себе си не може да се въздигне, ако не рода. Казвате: „Душата е само майка.” Ти си майка; ако нѣмашъ деца, тогава защо се наричашъ майка? Щомъ искашъ да бѫдешъ майка, роди него, което да го отхранишъ, че като идешъ въ другия свѣтъ да занесешъ едно дете. Всѣки единъ отъ васъ като иде въ небето, ако носи дете, ще го приематъ, ако не, ще го върнатъ назадъ, нѣма да го приематъ. Тогава, ще кажете, всички жени, които сѫ родили деца, ще се спасятъ, а всички мѫже и ония жени, които сѫ бездетни, какво ще правятъ? То е криво разбиране на въпроса. Въ раждането на едно дете, или въ раждането на „азъ” въ нашата душа взиматъ еднакво участие и сърдцето, и умътъ; туй „азъ” го наричамъ Божественото съзнание, туй, което опредѣля нашето битие като човѣкъ; въ раждането му взиматъ участие нашиятъ умъ и нашето сърдце. Тѣ сѫ слугитѣ, които служатъ на това дете. Тогава какво ще стане, ако умътъ потупва детето и ако сърдцето потупва детето? И ако майката го остави да ходи навсѣкѫде - по театри, концѣрти, забавления, по любовни работи? Ние хората отъ любовни работи умираме Твоятъ възлюбенъ отвънъ нѣма да тѣ спаси, ти ходишъ да гонишъ Михаля. Това, което тѣ спасява, е твоятъ Господъ вѫтрѣ, туй, което е родено въ твоята душа. Че възлюбената е нѣкаква жена или възлюбениятъ нѣкакъвъ мѫжъ, това сѫ заблуждения. Ще се женишъ за една жена, за втора, трета, четвърта и най-после ти отивашъ, свършвашъ съ тѣхъ заедно. Питаха Христа: „На кого отъ тѣзи седмината братя ще бѫде жената?” - „Не разбирате. Въ възкресението нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ”. Идеята е детето, което трѣбва да се роди. Душата ми ще бѫде майката, а отвънъ - това сѫ временни отношения, не се лъжете. Ако вѫтрѣ нѣма бракъ, външниятъ е лъжливъ. Ако вѫтрѣ нѣма дете, и външнитѣ деца сѫ лъжлива Ти вѫтрѣ нѣмашъ нищо родено, отвънъ имашъ. То сѫ кукли. Колко момиченца иматъ по 4 ÷ 5 кукли, значи че петь деца иматъ. Кога сѫ ги родили? Че тия кукли иматъ бащи - ония, които сѫ ги направили. Колкото е реална куклата на малкото дете, толкова е реално и детето на една майка, която го родила. Отношението е сѫщото. Ако въ твоето съзнание е родено детето, усѣщашъ, че има нѣщо въ тебъ, което живѣе, и ти се радвашъ на живота, не се обезсърдчавашъ, има нѣщо, за което ти живѣешъ, чувствувашъ една неопредѣлена радость въ себе сѫ. Всичкитѣ жертви, всичкитѣ страдания сѫ на мѣсто, чувствувашъ, че има защо да страдашъ. Сега си бездетенъ - нѣма защо да страдашъ, да живѣешъ. Сега, азъ оставямъ външното. Вашитѣ възгледи сѫ неправилни, искамъ да дамъ насока на вашитѣ възгледи. Ако искате да знаете смисъла на вѫтрешния животъ, силата се крие тамъ - въ детето. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да щади, да почита това дете. Като видишъ, че единъ човѣкъ има това дете, почитай! Защото ще направишъ крайно престѫпление, ако не зачиташъ това, което е родено въ името Божие въ душата, защото ако не вземешъ участие въ тази работа, ако не я зачиташъ, ти ще понесешъ най-голѣми последствия. Ако само се опиташъ да наврѣдишъ на него, ти ще изчезнешъ отъ лицето на земята. Ако се опиташъ да наврѣдишъ на детето, както Ирода, ще изчезнешъ. Туй дете ще остане! Бѫдещето е на него. Писанието казва: „Ако не се родите изново отъ вода и духъ.” Казвамъ: Ако въ васъ туй новото,” Божественото не се роди въ вашата душа, ако вие не се почувствувате въ положението на една майка, че да имате нѣщо, за което да живѣете, то нѣма да бѫде една проста мисъль, едно просто чувство, една проста постѫпка, то ще бѫде нѣщо реално. Тогава вашето лице ще се освежи, ще имате мощь. Даже, въ природата, онази страхливата кокошка, която и отъ сѣнката бѣга, когато има дѣчица, тя се опери на нѣкой волъ, като подскочи, клъвне го по носа и волътъ се отбие, Върне се назадъ. Казва: „Деца има тази кокошка. Ако не щадя децата, лошо ще пати главата ми.” Казвамъ: Уменъ е този волъ, връща се назадъ. Всички хора, които сѫ пострадали въ свѣта като мѫченицитѣ, тѣ имаха деца. Когато Христосъ бѣше на кръста, имаше дете въ себе сѫ. Нѣкои, като не разбиратъ смисъла на живота, искатъ да се женятъ. Сегашниятъ бракъ се е обезсмислилъ, сегашната любовь се е обезсмислила по единствената причина, че хората сѫ забравили дълбокия смисълъ, защо сѫ дошли въ свѣта. Другитѣ нѣща сѫ преходни. Ако двама души сѣднатъ и ядатъ заедно, смисълътъ не е въ яденето. Двама души може да пиятъ отъ чучура вода, смисълътъ не е тамъ. Може да четатъ една книга, и тамъ не е смисълътъ. Въ какво седи великото добро? Ти ще познаешъ твоята възлюбена само въ време на изпитания, когато нѣкѫде слѣзешъ въ нѣкой кладенецъ, че нѣма кой да дойде да ти помогне, тя трѣбва да тѣ извади. Въ дадения случай онзи човѣкъ, който може да ти съдействува да израсне твоето дете въ тебъ, той е твой ближенъ. Детето е мѣрка за любовьта отвънъ. Една майка, която не е родила дете, тя нѣма любовь. Въ този смисълъ всѣки трѣбва да бѫде една майка. Азъ ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраамъ роди Исака” Едно време и мѫжетѣ, и женитѣ раждаха. Въ отрицателния периодъ женитѣ раждатъ. Пакъ ще се смѣнятъ. Ту женитѣ, ту мѫжетѣ раждатъ. Сега мѫжетѣ не се женятъ, само женитѣ се женятъ, затова и тѣ раждатъ. Ще дойде време, когато женитѣ ще се подмладятъ, мѫжетѣ ще се женятъ, тогава мѫжетѣ ще раждатъ. По на 10 ÷ 20 години сѫ всички мѫже на земята, тѣ не се женятъ, деца сѫ още. Сега женитѣ сѫ възрастни, тѣ се женятъ, а пъкъ мѫжетѣ минаватъ само за сватове. Вземете това въ чистия смисълъ. Нѣма никакви мѫже въ свѣта, все жени има. Следъ време ще има само мѫже, никакви жени нѣма да има. Женитѣ ще бѫдатъ момичета по на 10 ÷ 12 години. Въ този периодъ женитѣ раждатъ, ще дойде време у мѫжетѣ ще се роди туй съзнание. Или казано на другъ езикъ: когато женитѣ и мѫжетѣ, когато женскиятъ и мѫжкиятъ принципъ се съединятъ въ едно тѣло, както сѫ били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположниятъ принципъ на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие въ душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степень Детето винаги трѣбва да остане дете. Вие казвате: „Детето става мѫжъ, или туй малкото дете става мома за женене” - то не е дете вече, изгубва се свещеното. Въ вѣчния животъ онова красивото дете, то е идеалъ, то е неопорочено. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката да работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме бащи и майки, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички, се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушание.” Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте.” Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме майки и бащи, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога Живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата - за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушаше”. Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте”. Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Тукъ въ България преди двадесетъ години се случи единъ анекдотъ. Хващатъ нѣкого за едно престѫпление, завеждатъ дѣло, ще го сѫдятъ. Той ималъ адвокатъ, който го защитава предъ сѫда, казва: „Господа сѫдии, моятъ довѣреникъ нѣмалъ никаква умисълъ да направи престѫпление, той взелъ само хиляда лева, а тамъ имало още 50 хиляди, той взелъ малкото, другитѣ пари оставилъ, нѣмалъ никаква умисълъ”. По едно време виждатъ подсѫдимия да плаче, помислили, че той се разкайва, че съжалява. Пита го сѫдията: „Защо плачешъ?” Казва: „Изгоря ми душата, съжалявамъ, че не можахъ да видя 50-тѣ хиляди”. Адвокатътъ искалъ да го оправдае, а той казва, че му изгорела душата, какъ да не види тия 50 хиляди лева! Ние въ свѣта плачемъ не отъ съзнание. Всѣки плаче, но защо? Азъ съмъ изследвалъ плача, колко души сѫ идвали при мене, плачатъ. Нѣкой плаче, че братъ му взелъ нивата и че никакъ не живѣели добре. Жената плаче, че мѫжътъ не се обхожда добре съ нея. Мѫжътъ плаче, че жената не се обхожда добре. Плаче слугата, че господарьтъ билъ гордъ; плаче господарьтъ, че слугата билъ лошъ. Всички плачатъ, все нѣщо сѫ изгубили. По нѣкой пѫть, понеже имамъ друго схващане, поусмихна се малко, а тѣ казватъ: „Види се, ти не си страдалъ, какви страдания имамъ, пъкъ ти се смѣешъ.” Казвамъ: Какво правите? Заявление, ще даватъ нѣкого подъ сѫдъ, изигралъ ги единъ мошеникъ. Обѣщалъ да донесе брашно два чувала. Единиятъ му далъ 50 лева, другиятъ му далъ 150 лева, нищо не донесълъ. Този младъ момъкъ искалъ да се жена Отива при проповѣдника и казва: „Ще ти дамъ брашно.” Отива при адвоката, и на него обѣщава да донесе брашно, и взима 150 лева, че отива и се оженва Азъ ги гледамъ, поусмихвамъ се. „Защо се смѣешъ? Тебе не сѫ тѣ изиграли, та затова ти е смѣшно.” Казвамъ: Азъ се чудя на вашия умъ. Честно трѣбва да постѫпи човѣкъ. Колко ви дължи? „40 лева”. Давамъ му 40 лева. Азъ решавамъ въпроса казвамъ: Заповѣдайте 40 лева Ако ви плати този момъкъ, ще ми ги върнете. Този момъкъ се е женилъ, трѣбватъ му пари за жената, за неговата възлюбена. Съ много малко, все пакъ се е оженилъ. Доволни ли сте? Ако би върне паритѣ, ако искате, може да ми ги върнете, ако не, считайте този въпросъ за уреденъ. Пъкъ сега ще го давате подъ сѫдъ, ще се кълнете. Казвамъ на адвоката: На тебъ колко дължи? „Не, не, моля, не искамъ. И азъ ще постѫпя като тебъ, не искамъ. И азъ ликвидирамъ по сѫщия начинъ.” Защо ще се хули името Божие? Защото, ако търсимъ натънко, нѣма нѣкой да не е закачилъ нѣкого. Може даже като сме най-праведни, нѣкой пѫть по закона на съзнанието хиляди погрѣшки да сме направили. Та казвамъ: Онова, което осмисля живота ни, то е онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ. Човѣкъ ще стане силенъ като придобие това съзнание. Само тогава може да се предаде тази наука. Има една наука, която може да се предава само на хора, които иматъ деца. Ако вие нѣмате деца, по никой начинъ онази Истина не мога да ви кажа. И да ви я кажа, ще бѫде неразбрана за васъ. Вие ще кажете: „Какъ така?” По сѫщия законъ: Единъ цигуларь може да е най-голѣмиятъ виртуозъ въ свѣта, гениаленъ човѣкъ може да е, но нѣма цигулка, нѣма лѫкъ, съ какво ще свири? Това е мощното, то е инструментътъ. Този цигуларь когато има цигулка, тогава всички ще разбератъ, че той е първиятъ цигуларь, като тегли лѫка, изкарва такива тонове, че на всички хора се отваря сърдцето. Такова нѣщо е човѣкътъ. Съ твоята цигулка - съ твоето дете, като теглишъ лѫка, въ цѣлата природа, дето идешъ, и камънитѣ ще оживѣятъ, и ще проговорятъ. Христосъ казва: „Ако тѣ млъкнатъ, камънитѣ ще проговорятъ.” Казвамъ: Когато децата въ свѣта дойдатъ, камънитѣ ще проговорятъ, дърветата ще проговорятъ, вѣтърътъ ще проговори, свѣтлината ще проговори, всички ще проговорятъ. Като проговорятъ, ще дойде спасението на свѣта. Това е нѣщо реално, не е нѣщо отвлѣчено. Питатъ ме: Ти жененъ ли си? Казвамъ: Сега азъ искамъ да се оженя, досега съмъ се женилъ, разженвалъ, женилъ, разженвалъ. По нѣкой пѫть жененето е като яденето, съжалявамъ, че съмъ го ялъ. Колко пѫти съмъ ялъ ядене и съмъ съжалявалъ, че съмъ го ялъ. Азъ сравнявамъ жененето съ яденето. Женитбата е единъ обедъ, неестественъ обедъ, следъ който се съжалява, че си ялъ, че си се оженилъ. Ако женитбата считашъ за тайнство, ако е тайнство, нека децата бѫдатъ Божествени. Нѣма никакво тайнство въ такъвъ единъ бракъ въ свѣта на безлюбието. Ако е тайнство, нека деца да се раждатъ, но сега нѣма нито единъ бракъ както трѣбва. Ама той се влюбилъ въ една жена. Туй е едно криви разбиране. Въ ума на жената има една крива идея, тя казва: „Ти ще носишъ, азъ ще ямъ.” Добре, трѣбва да яде, но не е смисълътъ въ яденето. Тукъ е и въпросъ за детето, което трѣбва да се отхрани. Ако дойде детето, ще има преизобилно, ако нѣма дете, сиромашията ще е до немай кѫде. Казвамъ: Детето - това трѣбва да бѫде идея, вложена въ васъ, ако искате да разберете смисъла. Това е то Божественото въ свѣта Тогава ще дойдатъ страданията Но онзи, който има дете, той не умира вече. На такъвъ е Царството Божие. „Вземи детето и иди въ Египетъ”. Значи човѣкъ ще влѣзе въ Египетъ. Това е земята, това е материалниятъ свѣтъ съ всички възпитателни срѣдства. Ще минешъ една дисциплина, на всѣко едно страдание ще се поусмихнешъ. Сегашнитѣ ваши престѫпления може да бѫдатъ добродетели за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ваши престѫпления ще бѫдатъ ваши бѫдещи добродетели, когато се роди това дете. Всички лоши нѣща ще се превърнатъ на скѫпоцѣнни камъни, ще разберете смисъла имъ. Тогава онази идея ще бѫде въ васъ, и ще кажете: „Слѣпъ бѣхъ едно време, а сега вече разбирамъ.” Тогава ще имаме една наука, мощна наука въ свѣта, и човѣчеството, което ще дойде, трѣбва да проучва тази велика наука. Децата ще дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ съединителното звено. Само децата ще повдигнатъ жената, и само жената и децата ще повдигнатъ мѫжа. 15 беседа, държана отъ Учителя на 10 януари 1932 г., недѣля, 10 ч. съ, София, Изгрѣвъ. [1] шамия (аръ.-туръ.) - тънка женска кърпа за глава

http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/178-%7B?%7D/ ЖАЛЪ МИ Е ЗА НАРОДА* *)Матея 15:32 Когато нѣкой човѣкъ иска да говори или да спори, той все търси нѣкакъвъ поводъ. Сега, и азъ търся , нѣкакъвъ поводъ, да говоря върху извѣстенъ въпросъ. Като поводъ за говорене взимамъ темата: „ „Жалъ ми е за народа.“ И дѣйствително, жалъ ми е за народа Учительтъ може да каже, че му е жалъ за наро­да ; свещеникътъ може да каже, че му е жалъ за народа ; сѫдията може да каже, че му е жалъ за народа. Обаче, отъ съжаление до съжаление има разлика. И Христосъ каза, че му е жалъ за народа, но Той доказа, опрѣдѣли, защо съжалява този народъ и се зае да му по­могне. Не е достатъчно да съжалявашъ нѣкого на думи само, но това съжаление трѣбва да се изрази и въ дѣла. Исусъ призва ученицитѣ си и рече: „Жалъ ми е за народа“ защото три деня вече седятъ при мене и нѣматъ какво да ядатъ; а да ги разпусна глад­ни, не ща, да не би да прѣмалѣятъ по пѫтя“. За тази цѣль Христосъ се зае да даде едно угощение на народа. „Жалъ ми е за народа“. Думата жалъ, жалость изразява нѣкаква идея. Човѣкъ все трѣбва да жали нѣкого. Нѣкога той жали себе си, нѣкога — другитѣ. Естествено е човѣкъ да жали, да съжалява нѣкого. Да съжалявашъ, това значи да се лѣкувашъ.Прѣстане ли човѣкъ да жали, той се намира въ неестествено по­ложение. Сухитѣ дървета никого не жалятъ. Умрѣлитѣ хора никого не жалятъ. Изпадналитѣ търговци никого не жалятъ. Болнитѣ хора никого не жалятъ: Тия хора се намиратъ въ анормално състояние и казватъ : насъ нищо не ни интересува. Който казва, че отъ нищо не се интересува, той не говори истината. Защо? — Защото, като стане въ­просъ за ядене и пиене, той се интересува; като стане въпросъ за печелене на пари, той пакъ се интересува. Възможно е нѣкои ра­боти да не го интересуватъ, но има причини за това. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ не се ин­тересува отъ истината; другъ не се интересу­ва отъ правдата; трети не се интересува отъ знанието. Защо ? — Има причини, които заставятъ човѣка отъ едно нѣщо да се интере­сува, а отъ друго да не се интересува. За да се интересува човѣкъ отъ нѣщо, той трѣбва да си отговори на всички въпро­си, които възникват въ ума му. За тази цѣлъ той трѣбва да работи. Учительтъ прѣподава извѣстенъ прѣдметъ на ученицитѣ си, но дойде ли до нѣкои практиче­ски задачи по този прѣдметъ, тѣ непрѣменно трѣбва да се рѣшатъ. Доколкото ученицитѣ се интересуватъ отъ тия задачи, дотолкова тѣ ще ги рѣшатъ правилно. Ако не се инте­ресуватъ отъ тѣхъ и оставатъ на този, или на онзи да ги рѣши, тѣ ще ходятъ и ще се връщатъ отъ училище, но ще останатъ недоучени, невѣжи. За такива хора турцитѣ казватъ: „Теле дошълъ, волъ си отишълъ". Тази поговорка не е за българитѣ. Смисьлътъ, който ориенталецътъ влага въ едно изрече­ние, е различенъ отъ този, който европеецътъ може да разбере. Защо? — Защото европейскитѣ езици сѫ аналитични, а източнитѣ — образни. Подъ думата „животно" турчинътъ разбира сѫщество, което не мисли за високи работи. Отъ сутринь до вечерь волътъ, напримѣръ, мисли само за ядене. Щомъ се наяде, той казва: нищо повече не ме интере­сува. Смисьлътъ на живота е въ яденето. И наистина, волътъ не се интересува нито отъ наука, нито отъ музика, нито отъ изкуство, Ако има нѣщо благородно въ животнитѣ, то се дължи на останки оть минала култура, прѣзъ която тѣ нѣкога сѫ живѣли. Обаче, въ този животъ животнитѣ нищо не сѫ придобили. Мнозина мислятъ, че съ дреси­рането на животнитѣ се придобива нѣщо. Не, дресировката е амалгама, която е поста­вена върху обикновеното стъкло, да го прѣвърне на огледало. Дресировката не е реал- ность. Реални нѣща сѫ тия, които се отнасятъ до самия характеръ; реални нѣща сѫ тия, които сѫ качества, атрибути на живота. „Жалъ ми е за народа“. Казвате: какво се разбира подъ думата „народъ“? Ако подъ думата „народъ“ разбирате сборъ отъ хора, отъ пѣсъчинки или отъ сѣменца, това не е народъ. Подъ думата „народъ“ се разбира сборъ отъ копнеещи души, съ пробудено съ­знание, отъ които зависи бѫдещето на човѣ- чеството. Тѣзи души сѫ носители на новото. За този народъ, именно, говори Христосъ. На този . народъ трѣбва да се даде това, което майката дава на дѣтето си. Защо майката дава толкова много на дѣтето си.? Защото тя вижда, че въ това дѣте има дарби и способности, на които трѣбва да се дадатъ условия да се развиватъ. На сѫщото основание и съврѣменнитѣ хора трѣбва да пазятъ народа, този сборъ отъ разумни души, защото въ тѣхъ е вложено красивото, вели­кото. И тъй, трѣбва да свържете мисъльта за народа съ красивото, съ великото въ живота. Кои нѣща могатъ да се свързватъ? Обикно­вено хората свързватъ началото на нѣщата съ тѣхния край. Животъ, въ който не могатъ да се свържатъ двата края, той се намира въ безизходень пѫть. Въ такъвъ жи­вотъ, нѣма ннкакъвъ прогресъ никакво развитие. Всѣки човѣкъ, който има начало на живота си, а нѣма край, той нищо не може да постигне. Който пъкъ има край на живо­та си, а нѣма начало, и той нищо не по­стига. На това основание човѣкъ трѣбва си изработи нова философия за живата. Запримѣръ, да вземемъ идеята за младия и за стария човѣкъ. Какво разбиратъ съврѣменнитѣ хора подъ думитѣ младъ и старъ чо­вѣкъ? Тѣ опрѣдѣлятъ младия и стария човѣкъ, споредъ броя на годинитѣ. Можете ли споредъ съврѣменнитѣ научни теории да опрѣдѣлите отдѣ започва началото на младостьта и старостьта и дѣ свършвать? Казвамъ: краятъ на младостьта е начало на старостьта, а краятъ на старостьта начало на мдадостьта. Слѣдователно, човѣкъ е младъ само до зенита на слънцето, до обѣдъ. Започне ли слънцето да слиза надолу, къмъ пладне, той започва да става старъ. Всѣко друго опрѣдѣление за младия и за стария чо­вѣкъ е механическо и не е съгласно съ законитѣ на природата. Всѣка наука, всѣка култура, която не върви паралелно съ законитѣ на разумната природа, тя е осѫдена на изчезване, на смърть. Сѫщото се отнася и до живота на човѣка: младиятъ, който не може разумно да използува свояте младостъ, той преждеврѣменно остарява; стариять, който не може разумно да използува старостьта си, той преждеврѣменно умира. Да остарѣешъ преждеврѣменно, това подразбира да изгубишъ най-красивото въ живота си; да умрешъ преждеврѣменно, това подразбира да изгубишъ най цѣнното — живота. Питамѣ: каква е задачата на младия човѣкъ? — Да живѣе споредть законитѣ на младостьта. Каква е задачата на стария? — Да се подмлади. Въ това седи смисъла на живота. Ако човѣкъ мисли, че като се роди веднъжъ трѣбва да расте, да бѫде младъ извѣстно врѣме и слѣдъ това да остарѣе и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качишъ на върха на една планина, да поседишъ известно врѣме тамъ и слѣдъ това да слѣзешъ. Въ материалния свѣть е така, човѣкъ .трѣбва да се качина върха на една планина и слѣдъ това да слѣзе, но въ духовния свѣтъ законитѣ сѫ други. Тамъ нѣма смисълъ човѣкъ да се качва на планината и послѣ да слиза. Понеже законитѣ въ духовния свѣтъ се различаватъ отъ тия на физическия, затова хората казватъ: защо животътъ не върви гладко? Най-новитѣ научни теории твърдятъ, че веществото, съ което е изпълнено пространството, нѣма еднаква гѫстота навсѣкѫдѣ, вслѣдствие на кое­то не е еднакво разпрѣдѣлено. Слѣдователно, дѣто веществото е по-рѣдко, тамъ съпроти­влението е по-малко; дѣто веществото е по- гѫсто, съпротивлението е по-голѣмо. Сѫщи- ятъ законъ се отнася и за свѣтлината. Това може да се докаже съ редъ математически формули. Всѣко нѣщо трѣбва да се докаже. Не е достатъчно само да се твърди, че нѣщо е морално, или че е религиозно. Така и бабитѣ знаятъ. Лесно е да се каже, напримѣръ, че това е морално, или че не е морално. То трѣбва да се докаже! Въ сѫщность, какво нѣщо е моралъть? Сега ще приведа единъ примѣръ за морала на съврѣменнитѣ хора. Когато Го- сподъ създалъ свѣта, направилъ и пеперудата. Единъ день тя пожелала да слѣзе на земята, за която цѣль Богъ я изпратилъ съ нѣкакве ми­сия. Като слѣзла на земята, тя хвърчала нагорѣ-надолу, извършвала дадената й задача, но по едно врѣме трѣбвало да мине покрай паяжината на единъ голѣмъ паякъ. Като я видѣлъ тъй красива, той се захласналъ въ нея и казалъ: моля те, кацни на една отъ моитѣ жички. Ако кацнешъ, ще ми направишъ най-голѣмото добро, което нѣкое сѫщество досега е могло да ми направи. — Не мога имамъ важна работа. — Моля те, кацни, голѣмо добро ще ми направишъ. Най-послѣ тя се съгласила да направи едно добро на паяка и кацнала на па­яжината му. Кацнала и тамъ останала, не могла повече да излѣзе. Паякътъ започналъ да се оглежда налѣво-надѣсно, да не види нѣкой, какво ще прави. Въ това врѣме ангелъ Израилъ миналъ покрай пеперудата и чулъ, че тя викала за помощь. Този ангелъ билъ изпратенъ на земята съ специална мисия, да направи нѣкакви научни изслѣдвания, за коя­то цѣль носилъ въ рѫката си една книга. Споредъ закона на ангелитѣ, той трѣбвало да държи книгата съ двѣтѣ си рѫцѣ, да не я изпусне. Като чулъ зова на пеперудата за помощь, той се замислилъ, по какъвъ начинъ да й помогне. Ако рече да я хване съ рѫката си и да я освободи отъ паяжината, той трѣбва да държи книгата само съ едната си рѫка. Да направи така, той ще изгуби нѣщо велико, което ще костува цѣлия му животъ. Ако не й помогне, пакъ лошо. Спрѣлъ се ангелътъ на пѫтя и започналъ да мисли, какъ дa спаси пеперудата. Най-послѣ намѣрилъ единъ начинъ: обърналъ се къмъ паяка и го запиталъ, какво говори съ пеперудата. Пая­кътъ отговорилъ: искахъ малко да се поше­гувамъ, да се поразговоря съ пеперудата, но тя се уплаши и започна да вика за по­мощь. Паякътъ излъгалъ. Тогава ангелътъ му казалъ: двѣтѣ жички, на които сѫ стѫпили крачката на пеперудата, показватъ мѣрката, отъ която зависи успѣха на твоя животъ. Ако откѫснешъ тѣзи двѣ жички оть паяжината си, ти ще намѣришъ мѣрката нa твоя животъ и щастието ще те слѣдва навсѣкѫдѣ. Изпълнишъ ли това, то е единстве­ното нѣщо, което може да те направи щастливъ. Паякътъ откѫсналъ двѣтѣ жички, на които пеперудата стѫпила, и тя хвръкнала. И досега паякътъ показва тази мѣрка и съ­жалява, че го излъгали. Той казва: да не бѣхъ послушалъ ангела щѣхъ повече да спе­челя, поне щѣхъ да изямъ пеперудата. Той и до днесь мѣри съ тази мѣрка, но все не може да разрѣши живота. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да намѣри една мѣрка въ живота си, която, като при­ложи, да бѫде щастливъ. Днес, всички хора търсятъ тази мѣрка. Намѣрятъ една мѣрка, приложатъ я, укаже се, че не е тази, която търсятъ. Намѣрятъ друга мѣрка, и тя не под­хожда. Тѣ все мѣрятъ живота си, като паяка, но и до днесъ не сѫ го разрѣшили. Още не сѫ намѣрили истинската мѣрка. Паякътъ съжа­лява, че не изялъ пеперудата, но ако бѣше я изялъ, досега нито единъ паякъ нѣмаше да остане живъ. Какво по-голѣмо нещастие отъ това за рода на паяка? Той трѣбва да бла­годари, че се намѣри ангелъ Израилъ да го посъвѣтва, какво да прави, та всички паяци да останатъ живи. Всѣки трѣбва да знае, че има само една мѣрка въ живота, която непрѣменно трѣбва да се намѣри. Тя е идеалътъ, къмъ който всѣки се стреми. Христосъ казва „Жалъ ми е за народа“. Да съжалявашъ нѣкого, това е отрицателенъ методъ. Кой е положителниятъ методъ? — Да се радвашъ. Тогава трѣбва да се каже: „Радвамъ се за народа.“ Кое е по-хубаво: да ти е жалъ за народа, или да се радвашъ за народа ? — Да се радвашъ за народа е по- хубаво, отколкото да ти е жалъ за него. Ко­га се радва човѣкъ за народа? Сега, азъ ис­камъ хората да мислятъ по новъ на­чинъ. Мислятъ ли така, тѣ ще разбератъ ко­га трѣбва да се радватъ за народа. Ако съврѣменнитѣ хора не дойдатъ до новия на­чинъ на мислене, тѣ нѣма да иматъ абсолютно иикакво понятие за любовьта, за мѫдростьта, за истината, за живота и за смисъла му. Тѣ ще ядатъ и пиятъ, ще се раждатъ, ще растатъ, ще остаряватъ, ще имъ проповѣдватъ за задгробния животъ, но всичко това сѫ смѫтни идеи. Отъ тѣзи идеи въ ума на човѣка се образува една каша, и той изпада въ комично положение. Комичното е тамъ, че и тия, които вѣрватъ въ живота, умиратъ, както и тия, които отричатъ живота. Като умре нѣкой, който отрича живота, направятъ му гробъ, съ хубавъ паметникъ и пишать отгорѣ: тукъ почива еди-кой си великъ чо­вѣкъ. Питамъ: щомъ не вѣрватъ въ задгроб­ния животъ и казватъ, че слѣдъ смъртьта, човѣкъ изчезва, защо го търсятъ въ гробищата? Смѣшно е да се копае тамъ, дѣто нѣма имàне. Да се копае тамъ, дѣто знаятъ, че има заровено имане, разбирамъ. Да копаятъ там, дѣто ще излѣзе вода, разбирамъ; да копаятъ тамъ, дѣто нѣма вода, не разбирам. То е все едно да търсите човѣка въ гроба. Ако вѣрвате, че слѣдъ смъртьта чо­вѣкъ изчезва, защо го търсите въ гробищата? Ако пъкъ вѣрвате, че и слѣдъ смъртьта си човѣкъ живѣе, тогава извикайте го по теле­фона, да ви се обади. Щомъ мислите, че е живъ трѣбва да влѣзете въ връзка съ него. Въ Стария Завѣтъ, въ врѣмето на царь Саула, се говори за жени бѣсовъпрошателки, които се разговаряли съ духове. Понеже съ своитѣ прѣдсказания, тѣ внасяли смутъ въ сърцата на хората, Саулъ издалъ законъ противъ тѣхъ, съ който сгрого се прѣслѣдвало всѣко пред­сказание. Единъ български ясновидецъ ходилъ по селата да прѣдсказва на хората, какво има да имъ се случи. На единъ отъ селянитѣ се изгубила диканята, и той прѣдсказалъ, че тя се намира въ олтаря на църквата. Наистина, диканята се намѣрила въ олтаря, но затова му ударили такъвъ бой, че той и до днесъ не може да го забрави. Той казалъ на близкитѣ си: още веднъжъ нѣма да прѣдсказвамъ, дали има диканя въ олтаря или не. Да оставимъ този въпросъ настрана, но казвамъ: днесъ много отъ съврѣменнитѣ хора вършатъ голѣми прѣстѫпления все въ името на Бога, въ името на любовьта, мѫдростьта и истина­та. Въ това отношение, азъ дѣля хората на двѣ категории: безвѣрници и вѣрващи Първитѣ сѫ безвѣрници отвънъ, а вѣрващи отвѫтрѣ. Тѣ сѫ материалиститѣ. Втората катего­рия сѫ вѣрващи отвънъ, а безвѣрници от- вѫтрѣ. Тѣ сѫ съврѣменнитѣ религиозни хора. Днесъ безвѣрието е проникнало не само въ България, но по цѣлия свѣтъ. Не е лошо чо­вѣкъ да бѫде безвѣрникъ, не е лошо човѣкъ да бѫде и вѣрващъ, но при извѣстни усло­вия. Материалистъть кадва: азъ не вѣрвамъ въ нищо. Ти не вѣрвашъ въ , Бога, но вѣрвашъ въ злото, въ силата, въ паритѣ, въ се­бе си. Значи, ти отричашъ едно, а вѣрвашъ въ друго. Религиозниятъ казва: азъ вѣрвамъ само въ Бога. Това значи: ти вѣрвашъ въ Бога, а не вѣрвашъ въ себе си, въ паритѣ, въ силата и въ редъ външни прояви на жи­вота. И едната, и другата вѣра прѣдставя сухъ клонъ на нѣкое дърво. Този клонъ може ли да донесе нѣщо ? Той остава за винаги сухъ клонъ, който нищо не допринася на човѣка. Сухиятъ клонъ на дървото е сухата вѣра въ живота. Колкото е важно безвѣрие­то на материалиста, толкова е важна вѣрата на религиозния. И едното, и другото, нищо не донасятъ на човѣка. Казвамъ: жива, абсолютна вѣра е ну­жна за човѣка. Тази вѣра съставя часть отъ цѣлото. Тя е живъ клонъ отъ цѣлото дърво. Този клонъ се развива, пуща листа и цвѣтове и въ края на краищата дава плодове. Живата вѣра е атрибутъ на човѣшкото развитие. Безъ нея човѣкъ не може правилно да се раз­вива. Вѣрата е проводникъ, срѣда, въ която човѣкъ живѣе. Тя е законъ, по който човѣшкиятъ умъ работи. Безъ тази вѣра нито учениятъ става ученъ, нито материалистътъ мо­же да работи, нито набожниятъ осмисля жи­вота си, Всѣки човѣкъ име вѣра, споредъ раз­биранията си. Въ щирокъ смисълъ на думата, вѣрата сѫществува въ човѣка като вѫтрѣшна необходимость, като вѫтрѣшенъ принципъ. Тя не е нѣкаква отвлѣчена идея. Вѣрата е възможность за проявление на човѣшкия умъ. Най-възвишеното въ човѣка е неговиятъ умъ. Да мисли човѣкъ това е най-голѣмото благо за него. Да мисли човѣкъ, това е най-голѣмата дарба, дадена му отъ Бога. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ мислитѣ на човѣка? Мислитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ чисти, свѣтли и прави. Нечиститѣ мисли сѫ условие за всички болести и неща­стия въ живота. Съврѣменнитѣ учени говорятъ за електрично и магнетично поле на дѣйствие, но тѣ разбиратъ само външната, материалната страна на въпроса. Физицитѣ казватъ, че енергиитѣ на електричеството вървятъ по прави линии, а тѣзи на магнетизъма — по криви, вълнообразни линии. Слѣдователно, срѣдата, въ която се движатъ електричнитѣ сили е по-рѣдка отъ тази, въ която се движат магнетичиитѣ сили. Обаче, дѣто се образува по­ле на електрична дѣятелность, едноврѣменно съ него се образува и магнетично поле. Оттамъ, щомъ се усилва дѣятелностьта на електричното поле, усилва се и дѣятелность­та на магнетичното. Тази дѣятелность не е еднообразна. Дѣятелностьта на електриче­ството не е такава, каквато е дѣятелностьта на магнетизъма, но между електричеството и магнетизъма има тѣсна връзка. Споредъ този законъ, ако мислитѣ или желанията на човѣка попаднатъ въ дѣятелностьта на електричното поле, тѣ указватъ извѣстно влияние върху него. Той постепенно започва да изтънява, става сухъ, нервенъ, губи мазнинитѣ си, и всички казватъ за него, че е неврастеникъ. Обаче, ако мислитѣ или желанията на човѣка попаднатъ въ дѣятелностьта на магне­тичното поле, той започва да увеличава мазнинитѣ въ тѣлото си, постепенно надебелява, лицето му става като мѣсечина, а той цѣлъ заприлича на буре. И при едното, и при дру­гото положение има опасности. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много сухъ, нито много пъленъ. И двѣтѣ положения сѫ крайности въ живота. И тъй, крайното изтъняване е полюсъ на електричеството; крайното надебеляване е полюсъ на магнетизъма. Въ сѫщность, какво нѣщо е електричество, и какво магнетизъмъ, точно не се знае. Съврѣменнитѣ учени знаятъ, че въ отрицателния полюсъ на електри­чеството се явява свѣтлина, но този полюсъ сѫщеврѣменно е поле на магнетична дѣятелность. Слѣдователно, свѣтлината се явява въ полето на магнетизъма. Старитѣ окултисти наричатъ положителното електричество мѫжки принципъ, а отрицателното — женски. Подъ думата „мѫжки принципъ" не се раз­бира мѫжъ, но се разбира силния принципъ. Подъ думата „мѫжъ" мнозина разбиратъ сѫщество, което има мустаци и брада. Ако мустацитѣ сѫ отличителниятъ бѣлѣгъ на мѫжа, какво ще кажете за нѣкои женски животни, които иматъ мустаци? Смѣшно е да се взиматъ космитѣ за характеренъ бѣлѣгъ на мѫжа. Други хора опрѣдѣлятъ мѫжа по вѣждитѣ, по челюститѣ и по редъ още външни бѣлѣзи. Тѣ казватъ, че вѣждитѣ на мѫжа били по- дебели отъ тия на жената ; челюсти­тѣ му били по-издадени отъ тия на жената и т. н. Не, това не сѫ качества, по които мѫжътъ може да се опрѣдѣли. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до сѫщественото, до истинското знание въ живота. Какво може да имъ даде сьврѣменното знание, или съврѣменната религия, ако тѣ нѣматъ отношение къмъ нея? Ако нау­ката или религията нѣма извѣстно отношение къмъ мене, ако не може да ми даде свѣтлина, да осмисли живота ми и да ми даде потикъ къмъ възвишеното въ свѣта, защо ми е тази наука, или тази религия? Ако безвѣрието не може да осмисли живота ми, за­що ми е то? Ако безвѣрието осмисля живо­та ми, то е на мѣстото си. Който е безвѣрникъ отвънъ, той е вѣрващъ отвѫтрѣ. Съ такъвъ човѣкъ и азъ съмъ съгласенъ. По-добрѣ е човѣкъ да носи вѣрата отвѫтрѣ, а без­вѣрието отвънъ, отколкото вѣрата отвънъ а безвѣрието отвѫтрѣ. Сега, ще приведа единъ примѣръ за единъ архиерей отъ миналитѣ епохи, кой­то отвънъ билъ вѣрващъ, а отвѫтрѣ — безвѣрникъ. Жената на единъ отъ добритѣ прия­тели на архиерея умрѣла, и той отишълъ при него, да потърси утѣха за голѣмата си скръбь. Той казалъ: голѣма е скръбьта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живѣя безъ жена си. Архиереятъ му отговорилъ: не ста- вай такъвъ будала! Ти трѣбва да знаешъ, че щомъ човѣкъ умре, всичко съ него се свър­шва. Яжъ и пий, весели се въ живота; жени много има, не е само една. Азъ съмъ се убѣдилъ въ това, което ти говоря. Животътъ е само на земята! Умре ли човѣкъ, всичко се свършва. Това, което проповѣдвамъ, се от­нася до простата маса. Питамъ: защо този архиерей не изповѣда убѣждението си прѣдъ своитѣ пасоми, а имъ проповѣдва това, въ което не вѣрва? Въ този случай, безвѣрникътъ, който открито пише своитѣ убѣждения въ вѣстницитѣ, седи по-високо отъ архиерея, който не смѣе да изповѣда своето дълбоко убѣждение. Съ това азъ не осѫждамъ архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвамъ, че той е актьоръ, който играе на сцената. Нима ак- тьорътъ, който играе роля на умиращъ и страда, мѫчи се, плаче, дѣйствително страда? Нѣкой умиращъ страдалъ, мѫчилъ се, а актьорътъ на сцената се сили да покаже, какъ страдалъ този умиращъ. Слушалъ съмъ въ странство видни проповѣдници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорятъ съ голѣмо краснорѣчие, искать да покажатъ на хората, какъ страдалъ Христосъ на кръста. Казвамъ: много лесно е човѣкъ да покаже на хората, какъ страдалъ Христосъ. Който иска да разказва на хората за стра­данията на Христа, той прѣдварително трѣбва да е изпиталъ тия страдания. Достатъчно е да забие четири гвоздея въ рѫцѣтѣ и крака­та си, за да разбере страданията на Христа. Нѣкой казва, че обича Христа. Питамъ: ти, който толкова много обичашъ Христа, защо не се откажешъ отъ удоволствията на живота и тръгнешъ като Него отъ село въ село да проповѣдвашъ учението Му? Ти седишъ въ стаята си и разисквашъ върху това, което Христосъ никога не е проповѣдвалъ. Ако Христосъ дойде днесъ въ свѣта, Той ще се очуди на онова, което съврѣменнитѣ хора проповѣдватъ въ Негово име. Въ свѣта сѫществува единъ великъ законъ, който не трѣбва да се измѣня. Който се е опиталъ да измѣни този законъ, той е строшилъ главата си. Този великъ законъ е канара, въ която всички гърнета до едно се строшаватъ. Хиляди царе, князе, проповѣдници, владици, учени и прости сѫ строшили главитѣ си въ тази канара. Защо? — Защо­то всички се стремятъ да разрѣшатъ важнитѣ въпроси на живота, безъ да знаятъ пра­вилния начинъ за разрѣшението имъ. Запримѣръ, защо трѣбва да се доказва на хо­рата, какъ страдалъ Христосъ? Не е важно да се доказва на хората, какъ страдалъ и какъ умрѣлъ Христосъ. Прѣди всичко, Христосъ ни­кога не е умиралъ. Той опита смъртьта, но не умрѣ. Днесъ Христосъ е между хората, въ църквитѣ, говори, проповѣдва, но всички Му казватъ: почакай още малко, не е врѣме за тази работа. Не слизай още да поставяшъ новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Ние не сме си отживѣли. Младата мома казва на Христа: почакай малко, азъ не съмъ срещнала още своя възлюбенъ. Майката, на която прѣдстои да ражда, казва: не бързай толкова, азъ още не съмъ родила. Студентътъ казва: по­чакай малко, докато свърша наукитѣ си. Астрономътъ казва; почакай малко и менъ, искамъ да напиша своята научна теория. Казвамъ: тия хора не разбиратъ, защо Хри­стосъ иде при тѣхъ. Когато Христосъ отива при младата мома, Той иска да я накара да се замисли, кой е истинскиятъ й възлюбенъ. Когато отива при майката, Той иска да й ка­же: знаешъ ли какъ трѣбва да отгледашъ дѣтето, което ще родишъ ? Богъ ти изпраша това дѣте, а ти трѣбва да се научишъ да го гледашъ. Като отива при астронома, Той му казва: като пишешъ тази научна теория, знаешъ ли, защо Богъ създаде свѣта ? Можешъ ли да подигнешъ човѣчеството съ своята теория? Като отива при богослова, който пише нѣкакъвъ трактатъ за началото на Битието, Христосъ и на него казва: не бързай да довършишъ своя трактатъ. Знаешъ ли съ какъвъ въпросъ си се заелъ? Сега, и вие можете да ме запитате: как­во искате да ни кажете? При единъ знаменитъ учитель се приближава единъ апашъ, неговъ ученикъ. Това се случило въ Лондонъ. Учительтъ запиталъ ученика: какво искашъ отъ менъ? — Ще ти отговоря слѣдъ единъ день. Ученикътъ си заминалъ, безъ да каже нѣщо на учителя си. Слѣдъ заминаването му, учительтъ веднага бръкналъ въ джоба си и видѣлъ, че златниятъ му часовникъ изчезналъ. Той намѣрилъ ученика си и му казалъ: така ли трѣбваше да постѫпишъ съ менъ, да оберешъ учителя си? Ученикътъ отговорилъ: учителю, азъ държахъ изпитъ прѣдъ тебъ. Бѣхъ си казалъ, че ако мога да те обера, значи, добрѣ съмъ научилъ занаята си. Учительтъ му казалъ: ти си добъръ ученикъ, затова, подарявамъ ти моя часовникъ, не го искамъ назадъ. Ти го заслужавашъ. Казвамъ: азъ не се спирамъ върху лошата страна на живота, но похвалявамъ този ученикъ, поне­же е могълъ да обере своя учитель. Затова учительтъ му казалъ: не е достатъчно само да откраднешъ часовника, но трѣбва да си служишъ съ него, да го използувашъ правил­но. Щомъ можешъ да го използувашъ пра­вилно, азъ ти го подарявамъ. Това подраз­бира : ако можешъ да вземешъ истината и да я приложишъ въ живота си, ти си добъръ ученикъ. Казвате: ние искаме да знаемъ истина­та. Питамъ: защо ви е тази истина, ако не може да ви служи? — Ние искаме знание. — Защо ви е това знание, ако не може да ви служи? — Ние искаме любовь. — Защо ви е тази любовь, ако не може да ви служи? Ако истината, знанието, любовьта и свобода­та могатъ да ви служатъ, тѣ сѫ добрѣ дошли, за васъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора иматъ лични разбирания за живота. Всичкитѣ имъ дѣйствия сѫ насочени къмъ придобиване ли­чни блага. Казвамъ: въ свѣта лично благо не сѫществува и не може да се постигне. То сѫществува врѣменно само, но не и постоян­но. Смисьлътъ на живота не е въ личното благо. Който живѣе за своето лично благо, той самъ се обезличава. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрѣшава всички въпроси въ живота, той се самозаблуждава. Когато чо­вѣкъ напусне земята, дѣ оставатъ обще­ственото положение, богатство, знание, които той е придобилъ? Когато човѣкъ остарѣе, дѣ остава неговата младость? Стариятъ трѣбва да се подмлади, а младиятъ — да запази младостьта си. Смисьлътъ на вели­кия животъ седи въ трансформиране, въ прѣвръщане на енергиитѣ отъ едно по­ле въ друго, при което електричнитѣ сили могатъ да се прѣвърнатъ въ магнетични, а магнетичнитѣ — въ електрични. Въ при­родата сѫществува законъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Всички колебания, всички промѣни, кои­то ставатъ въ природата, се дължатъ на външни закони. Прѣди 15—20 години говорихъ на хора­та за връзката, за отношенията между слънчевитѣ петна и явленията на земята, но тѣ казваха, че това е глупава работа, нѣкаква фантазия. Обаче, съврѣменнитѣ учени се убѣдиха, че дѣйствително, между слънчевитѣ петна и живота на земята има разумна връзка. Запримѣръ, съ увеличаването петната на слънцето се увеличаватъ броя на браковетѣ, плодородието, землетресенията, пожаритѣ, убийствата и т. н. Връзката между петната на слънцето и явле­нията на земята е разумна, съзнателна, а не механическа. Когато отидете на бойното поле и наблюдавате, какъ гранатитѣ се пукатъ ед­на слѣдъ друга, това явление привидно из­глежда механическо, но задъ всѣка граната седи едно разумно сѫщество, което рѫководи това дѣйствие по извѣстни правила и за­кони. Колкото сѫществата, които взиматъ участие въ войната, сѫ по-разумни, толкова по-правилно става тя. При това, трѣбва да се знае, че разумниятъ човѣкъ е всѣкога по- силенъ отъ глупавия. Нѣкой казва: не си струва човѣкъ да живѣе. Не, така може да говори само онзи, който не разбира основния законъ на живо­та. Защо не струва да се живѣе ? Защото имало зло въ свѣта. Когато се говори за злото и за доброто, човѣкъ трѣбва да има прѣдъ видъ слѣдния законъ: злото въ нача­лото е силно, на края е много слабо. Зло­то въ началото всичко придобива, а на края всичко изгубва. Доброто въ начало­то е крайно слабо, а на края е всесилно. Доброто въ началото почти всичко губи, а на края почти всичко печели. Който жи­вѣе съ доброто, въ началото ще губи, въ края ще печели; който живѣе съ злото, въ началото ще печели, въ края ще губи. Както виждате, азъ съмъ гадатель. Казвате: какъ знаешъ това? — Зная го, както зная, че 2X2=4. Прѣди години срѣщамъ единъ варнен­ски адвокатъ, който минаваше за голѣмъ философъ, и той ми казва: само животътъ на земята е реаленъ. Прѣдъ видъ на това, веднъжъ човѣкъ живѣе на земята, той трѣбва да се осигури. Трѣбва ли да бѫде играчка на живота? Възъ основа на горния законъ, азъ му казвамъ: нѣма да мине много врѣме, и ти ще изгубишъ всичко, което имашъ днесъ. Слѣдъ това въ тебъ ще стане голѣмъ прѣвратъ, ще измѣнишъ начина на живота си.— Това не може да бѫде! Ти само си приказвашъ; не си, гадатель. — Самъ ще опиташъ това. Ще провѣришъ думитѣ ми, и като ме срещнешъ нѣкой день, ще кашешъ, дали съмъ правъ, или не. На онзи, който живѣе съ до­брото, казвамъ: днесъ ти си бѣденъ човѣкъ; трънъ да завъртишъ въ кѫщата си, нѣма дѣ да се закачи. Обаче, слѣдъ 20 години най-много, ти ще имашъ всичко. — Отдѣ зна­ешъ? — Това е моя работа. Твоя работа е, когато думитѣ ми се сбѫднатъ, да се увѣришъ, че съмъ билъ правъ. Това е наука, която не е дошла на готово, но съмъ я придобилъ съ дълго изучаване на природата, на разум­ния животъ. Само по този начинъ азъ съмъ дошълъ до строго опрѣдѣлени закони. Азъ мога да ви кажа, че прѣди менъ е имало хора, които сѫ изучавали природата и жи­вота, а мога да ви кажа, че прѣди менъ не е имало другъ човѣкъ. Азъ съмъ първиятъ човѣкъ въ свѣта. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е много казано. Ако кажа, че прѣди менъ е имало много хора, тогава не е много казано. Какво вие ще кажете, не е важно за мене. Всѣки може да каже за себе си сѫщото. Христосъ каза: „Прѣди да бѣше Аврамъ, азъ бѣхъ". Значи, Аврамъ дойде слѣдъ Христа. Това подразбира пробуждане на Не­говото съзнание. Азъ не говоря за своето име, но за вѫтрѣшното азъ, което е било въ началото на Битието, което е сѫществувало въ Бога още прѣди създаването на свѣта. Въ този смисълъ, всѣки може да каже „азъ". Азъ, ти, той, това сѫ имена на едно и сѫщо лице. Тѣ се отнасятъ до онѣзи, кои­то разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Казвате нѣкому: ти си лошъ човѣкъ; ти си първокласенъ будала. Той веднага се докача. Защо трѣбва да се докачашъ? Прѣ­ди всичко ти не знаешъ, кой е този „ти", за когото се говори. Има единъ „ти", който е много лошъ, но кой е той, не знаешъ. Нека се изправи прѣдъ тебъ, да го видишъ. Ако нѣкой ви каже, че ти, Иванъ, или Драганъ си много лошъ човѣкъ, кажете му: моля ви се, господине, изнесете конкретно една моя постѫпка, да видя, кому съмъ направилъ зло, кого съмъ спъналъ въ пѫтя, на кого паритѣ съмъ изялъ и т. н. Който иска да го­вори истината, конкретно трѣбва да говори. Въ истината има единъ строго опрѣдѣленъ моралъ, който не търпи абсолютно никаква критика. Вънъ отъ истината има много мо­рални положения. Тѣзи положения хората наричатъ моралъ. Такъвъ моралъ иматъ и животнитѣ. Запримѣръ, лисицитѣ въ сѣверния полюсъ подържатъ слѣдния моралъ: ко­гато една лисица само се допре до нѣкоя ко­кошка и не успѣе да я изяде, допре ли се друга лисица до сѫщата кокошка, първата не посѣга къмъ нея. Тя счита кокошката собственость на първата лисица. Както виждате, за лисицата нѣма писанъ законъ, нѣма стражарь, който да я слѣди. Тя казва: не трѣбва да бутамъ тази кокошка, тя не е моя; азъ нѣмамъ право на нея. Казвамъ: ако Провидѣнието подложи съврѣменнитѣ хора на изпитъ, да провѣри, до дѣ сѫ стигнали въ своитѣ морални разби­рания, той ще бѫде слѣдниятъ. Прѣдставете си, че единъ пролѣтенъ день, когато трѣвата се е хубаво раззеленила, цвѣтята разцъвтѣли, птичкитѣ запѣли своитѣ сладкопойни пѣсни, хора отъ всички съсловия — царе, князе, духовни лица, сѫдии, адвокати, писатели, поети, бѣдни и богати, учени и прости, мѫже, жени и дѣца — сѫ тръгнали на разходка. Обаче, по нѣкаква случайность, тѣ всички сѫ закѫсали и нѣматъ нищо въ себе си, нито хлѣбъ, нито пари. Тѣ виждатъ на пѫтя една голѣма тор­ба съ английски златни стерлинги. Какво ще направятъ тия хора? У всѣки ще се яви же­лание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питамъ: каква култура е тази, ко­гато всѣки мисли само за себе си? Въ даде­ния случай всѣки трѣбва да погледне на тор­бата съ злато като на торба съ орѣхи и ка­то мине покрай нея, да си вземе по единъ-два орѣха за споменъ и да продължи пѫтя си. Правилно е всѣки да си вземе по единъ орѣхъ само. Вземе ли два орѣха, той върши прѣстѫпление. Такъвъ е законътъ на приро­дата. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ една градина, споредъ законитѣ на природата, той трѣбва да си откѫсне само една ябълка; ако откѫсне двѣ ябълки, той върши прѣстѫпление. Ще кажете: какво може да на­прави човѣкъ съ единъ орѣхъ, или съ една ябълка? Едно врѣме плодоветѣ не били като сегашнитѣ; тѣ били много по-голѣми. Съ единъ орѣхъ човѣкъ се е нахранвалъ. Едно-врѣмешнитѣ ябълки сѫ били голѣми, всѣка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искамъ да ви заставя непрѣменно да вѣрвате. Нѣкои ябълки сѫ тежали и по десеть килограма, само че опашкитѣ имъ сѫ били жилави. Сега, ако искамъ да повѣрвате, трѣб­ва да ви доказвамъ тия нѣща, както единъ гръцки попъ доказвалъ на своитѣ пасоми единъ стихъ отъ Евангелието. Той имъ цитиралъ стиха, въ който се казва, че Христосъ нахранилъ нѣколкохиляденъ народъ съ петь хлѣба и двѣ риби. За да убѣди слушателитѣ си въ истинностьта на този фактъ, той ка­залъ : братя християни, вие трѣбва да знаете, че тѣзи петь хлѣба не сѫ били като сегаш­нитѣ ; тѣ били голѣми като могили. Между слушателитѣ имало единъ овчарь, който, ка­то чулъ тия обяснения на попа, свирналъ съ уста. — Защо свиришъ? Какво искашъ да кажешъ съ това ? Овчарьтъ отговорилъ: не се очудвамъ, че хлѣбоветѣ били голѣми като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещьта, въ която се пекли тия хлѣбове! Нѣкои отъ съврѣменнитѣ научни теории мязатъ на тия попски обяснения. Понѣкога вие искате да направите нѣщата, както трѣб­ва, но примѣсвате желанията си, вслѣдствие на което не успѣвате. Всѣки човѣкъ трѣбва да има непрѣодолимо желание да изнесе истината въ нейната вѫтрѣшна чистота. Ако човѣкъ вѣрва въ Бога, а умира, каква е тази вѣра ? Ако човѣкъ страда и върши грѣхове, а обвинява Бога за тия страдания, безъ да Го е видѣлъ, какъвъ моралъ е този ? Това показва, че човѣкъ е забравилъ добринитѣ, които Богъ му е направилъ. За обяснение на послѣдната мисъль, ще приведа слѣдния примѣръ. Единъ бѣденъ, добъръ човѣкъ седѣлъ край пѫтя, дѣто мина­вали много пѫтници, да ги прѣдупрѣждава, да бѫдатъ внимателни, защото всрѣдъ пѫтя се отворила една голѣма дупка. Миналъ единъ пѫтникъ, и бѣдниятъ човѣкъ му казалъ: не минавай оттукъ, опасна е работата. Пѫтникътъ послушалъ, отбилъ се отъ пѫтя си. Слѣдъ него миналъ единъ богатъ човѣкъ, добрѣ облѣченъ, съ бастунъ въ рѫка и не забѣлѣзалъ, че прѣдъ него зяе голѣма дупка. — Стой, не минавай оттукъ! Опасна е работата. Богатиятъ казалъ: какъ смѣешъ да ме спирашъ въ пѫтя ми? Азъ съмъ свободенъ да мина, отдѣто искамъ. Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? — Не е важно, кой си, не минавай прѣзъ този пѫть! Богатиятъ не послушалъ, продължилъ да вър­ви. Слѣдъ петь минути бѣдниятъ чулъ отъ ду­пката викъ за помощь. Той отишълъ до ду­пката и казалъ на богатия: ти знаешъ ли кой съмъ азъ ? Азъ съмъ онзи, който ти каз­ваше да не минавашъ оттукъ, но твоята де­бела глава не искаше да чуе истината. — Моля, извинете ме, изкълчихъ крака си, по­могнете ми! — Още веднъжъ, като мина­вашъ прѣзъ този пѫть, да слушашъ, като ти казватъ, че има опасно мѣсто. — Ще слушамъ, но сега, какво да правя? — Ще те извадимъ, но ще почакашъ малко. Сега и ние казваме на съврѣменнитѣ хора да не минаватъ по опасния пѫть, но тѣ казватъ: кой ви тури тукъ да проповѣдвате? Не е ваша работа, отдѣ ще минемъ ние. Сво­бодни сме, да вървимъ, по който пѫть искаме. Знаете ли, кои сме ние? Обаче; като се намѣрятъ въ дупката, сѫщитѣ тия хора викатъ за помощь. Тогава ние казваме: знаете ли пъкъ ние кои сме? Ние сме онѣзи, които ви прѣдупреждавахме, да не вървите по този пѫть. Слѣдователно, слушайте всѣки, който е поставенъ на опасния пѫть и ви прѣдупреждава, да не минавате прѣзъ него. Този чо­вѣкъ е човѣкъ на истината Той много пѫти ви е правилъ добро. Не забравяйте добро­то, което ви е направилъ. Слушате ли гласа на истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вѫтрѣшния смисълъ на живота. Христосъ казва: „Жалъ ми е за народа.“ И насъ ни е жалъ за хората, когато вървятъ въ единъ пѫть, който ги съсипва, унищожава. Насъ ни е жалъ, когато виждаме, какъ се съсипватъ възвишенитѣ мисли у младитѣ. То­ва не значи, че младиятъ трѣбва да стане иезуитъ. Думата иезуитъ е много сполучливо избрана. Тя означава човѣкъ, който лъже. Задача на всѣки човѣкъ е да стане Христовъ ученикъ. Нашата цѣль не е да направимъ хо­рата вѣрващи. Ние искаме всѣки човѣкъ да развие въ себе си възвишеното, благородно­то, съ което е роденъ и което носи въ себе си. Въ съврѣменнитѣ хора има много лоши качества, които не сѫ присѫщи на тѣхното естество, но сѫ присадки, отпослѣ дошли. Ще кажете: условията сѫ били такива, че сѫ бла- гоприятствували за тия присадки. Какъ сѫ дошли тия присадки, не е важно. Задача на всѣки човѣкъ е да отчупи тия присадки отъ своето естество и да се освободи отъ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че Богъ е създалъ свѣта такъвъ, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Богъ не е съз­далъ свѣта такъвъ, какъвто вѣрващитѣ го мислятъ, нито такъвъ, какъвто материалиститѣ го мислятъ. Други пъкъ казватъ, че условията на живота сѫ причина за неуспѣхитѣ, за неуредицитѣ. И това е заблуждение. Прѣди. всичко, условията сѫ създадени отъ хората. Слѣдователно, нито Богъ е виновенъ за не­успѣхитѣ въ свѣта, нито условията. Човѣкъ е факторъ въ живота. Щомъ е така, той може да измѣни условията на живота, той може да ги подобри. Когато много рѣки се съединятъ на едно мѣсто, тѣ образуватъ море. Когато разумнитѣ хора се съединятъ на едно мѣсто, тѣ носятъ благото на цѣлото човѣчество. Ра­зумни хора сѫ тия, които служатъ за прогре­са на цѣлото човѣчество. Прогресътъ не е само за отдѣлния индивидъ, нито пъкъ за улеснение сегашния ни животъ. Той се отна­ся за цѣлото човѣчество и за неговото бѫде- ще. Когато видимъ единъ човѣкъ, не е до­статъчно само да кажемъ, че той е пълничъкь, червеничъкъ и облѣченъ съ хубави дрехи. Добрѣ е човѣкъ да се облича хубаво, но ако неговитѣ дрехи ставатъ причина той да изгуби живота си, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако човѣкъ облѣче дрехитѣ на прѣстѫплението, на неправдата, на лицемѣрието, на за­блуждението, казвамъ: хвърли тѣзи дрехи, тѣ носятъ твоето нещастие. Ние не сме за скѫсанитѣ дрехи, но за дрехитѣ на добродѣтелитѣ. Въ това отношение, хората изпадатъ въ двѣ крайности: или добрѣ се обличатъ, или скѫсани ходятъ. Българинътъ, напримѣръ, когато иска да се прѣдстави за светъ, за праведенъ човѣкъ, той се облича съ скѫсани дрехи. Много такива светии съмъ виждалъ, но скѫсанитѣ дрехи нищо не донасятъ. Единъ отъ ученицитѣ на Сократа, за да покаже на своя учитель, че познава добрѣ учението му, отишълъ при него съ скѫсани дрехи. Сократъ му казалъ: твоята гордость се познава и по скѫсанитѣ ти дрехи. Нѣкой казва: трѣбва да бѫдемъ благоугодни на народа. Какъ да бѫдемъ благоугодни, съ скѫсани дрехи ли? Не, богатство се изисква. Който отива при народа, той трѣбва да му даде нѣщо, а не да взима отъ него. Който дава на народа, а не взима отъ него, той е истински неговъ благодѣтель. Благодѣ- тельтъ трѣбва да даде богатство на своя народъ; той трѣбва да внесе въ него животъ, свѣтлина и свобода. Който туря юлари, гемове на своя народъ и го прави трѣвопасно животно, той не е неговъ благодѣтель. И слѣдъ това той ще каже, че този народъ е нахраненъ, задоволенъ. Ние не сподѣляме тази идея, тя не е Божествена. Животнитѣ могатъ да мислятъ така, но да мисли така съврѣменниятъ културенъ човѣкъ на 20 вѣкъ, не е позволено. Това е грѣхъ, това не е човѣщина, това не е истина. Христосъ казва: „Жалъ ми е за народа“. Това значи: жалъ ми е за народа, че има такива пастири; жалъ ми е за народа, че има такива учители; жалъ ми е за народа, че има такива управници; жалъ ми е за на­рода, че има такива наставници; жалъ ми е за народа, че има такива майки и бащи. Питамъ: ако Христосъ дойде днесъ, слѣдъ 2,000 години, въ какво положение ще намѣри съ­врѣменниятъ християнски свѣтъ? Ще намѣри ли, че този свѣтъ седи по-високо отъ еврей­ския народъ, за когото казваше, че му е жалъ? Много нѣщо още трѣбва да се внесе въ този свѣтъ. Въпросътъ е обаче, за разумнитѣ хора, които трѣбва да дойдатъ. Ние не трѣбва да очакваме спасението на свѣта по механически начинъ. Спасението на свѣта зави­си само отъ единъ моментъ — всички хора да запалятъ свѣщитѣ си. Запаленитѣ свѣщи, това сѫ човѣшкитѣ умове, които трѣбва да свѣтятъ отъ чисти, трезви мисли. Ние трѣбва да туримъ чувствата си въ едно магнетично поле. Сърцето е магнетично поле; умътъ е електрично поле. Какъвто е умътъ на човѣка, такова ще бѫде и сърцето му; каквото е сър­цето му, такъвъ ще бѫде и умътъ. Слѣдователно, каквито сѫ умътъ и сър­цето на човѣка, такива ще бѫдатъ и по- стѫпкитѣ му. Защо ? — Защото материалниятъ свѣтъ е изводъ, резултатъ на общото дѣйствие на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Всичко, което имаме днесъ, е ре­зултатъ на нашитѣ мисли и чувства отъ прѣди хиляди години. Вслѣдствие на това бѫдещиятъ животъ може да се прѣдскаже още днесъ. Обаче, хората трѣбва да знаятъ, че тѣ не сѫ единственитѣ фактори въ свѣта. Ученитѣ хора сѫ се домогнали до единъ родъ лѫчи, които проникватъ въ науката, въ изкуствата, въ живота и указватъ влия­ние върху тѣхъ. Отдѣ идатъ тия лѫчи, и тѣ не знаятъ. Какво име да имъ дадатъ, сѫщо така не знаятъ. Тѣ забѣлѣзватъ, че въ тия лѫчи има извѣстна разумность. Въ това отношение, и съврѣменнитѣ учени ще дойдатъ до индийската философия, споредъ коя­то се допуща сѫществуването на едно разум­но слънце въ козмоса. Слѣдователно, всички промѣни, които ставатъ въ нашата слънчева система, се дължатъ на лѫчитѣ на това ра­зумно слънце. Туй подразбира стиха, който Христосъ нѣкога е казалъ: „Събудете се вие, които спите! Събудете се вие, мъртвитѣ!“ Пертурбациитѣ въ свѣта се дължатъ, именно, на тия лѫчи, които будятъ съзнанието на хората. Христосъ казва: „Послѣдниятъ день ще ги събудя“., Идать Божественитѣ лѫчи, които ще събудятъ мъртвитѣ, ще ги изкаратъ вънъ отъ гробоветѣ имъ. И на васъ, които се колебаете, демократи ли да станете, земледѣлци ли да станете, народняци ли да станете, казвамъ: никакви не ставайте! „Жалъ ми е за народа“. Жалъ ми е за земледѣлцитѣ, които нищо нѣматъ; хамбаритѣ имъ сѫ празни, дрехитѣ имъ нищо не струватъ. Жалъ ми е за радикалитѣ, радикалътъ на които нищо не може да донесе. Въ радикалитѣ има радикални числа. Всѣка пар­тия трѣбва да има една основна идея, която да я отличава като партия. Демократътъ трѣбва да мисли и чувствува правилно. Той трѣбва да има чистъ и свѣтълъ умъ, както и чисто и свѣтло сърце. Сѫщото се отнася за всѣка партия. И тогава, като срещнете единъ демократъ, земледѣлецъ, народнякъ, или нѣкой отъ попска партия да ви е прият­но, че сте го срещнали. Това не значи, че партиитѣ не сѫ на мѣстото си. Всѣка партия не е на мѣстото си, когато тя е болна, хила­ва, когато лѣкари я гледатъ, когато нейнитѣ водители, депутати умиратъ отъ разривъ на сърцето или отъ други болести. Здрава ли е партията, тя е на мѣстото си. Нито водителитѣ на партиитѣ трѣбва да умиратъ, нито майкитѣ, които раждатъ. Младитѣ майки и бащи трѣбва да бѫдатъ здрави. Казвамъ: жалъ ми е за майкитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за бащитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за учителитѣ, които уми­ратъ; жалъ ми е за всички, които умиратъ.Какво трѣбва да се прави тогава ? Отъ всич­ки се изисква нова идея, нова мисъль. Новитѣ мисли, които сега се проповѣдватъ, сѫ идвали много пѫти при васъ, но вие сте се колебали, да ги приемете, или не. Вие трѣб­ва да усилите вѣрата си, защото тя е ваше наслѣдство. Всѣко нѣщо трѣбва да се опита, да се провѣри. Ако мислите, че като богати ще влѣзете въ небето, вие се заблуждавате; ако мислите, че като сиромаси ще влѣзете въ небето, вие пакъ се заблуждавате. Бѫдещата култура нѣма да бѫде нито на буржуазията, нито на пролетариата. Кой съз­даде буржуазната партия, и кой пролета­риата? Паритѣ създадоха буржуазната пар­тия, а безпаричието — пролетариата. Всич­ки забогатѣли пролетарии станаха буржуа, а всички осиромашели буржуа станаха про­летарии. Бѫдещата култура трѣбва да бѫде култура на свободнитѣ хора. Буржуата и пролетариитѣ трѣбва да сподѣлятъ идеята на братството, да се считатъ братя. Тѣ не се родиха нито буржуа, нито пролетарии, но се родиха братя помежду си. Такова трѣб­ва да е бѫдещето разбиране на хората. Дойдатъ ли хората до това разбиране, и войната между тѣхъ ще изчезне. Днесъ войнитѣ ставатъ не само на бойното поле, но и въ домоветѣ. Прѣди нѣколко деня дойде при менъ една млада жена за нѣкакъвъ съвѣтъ. Тя казва: не зная, какво да правя. Оженихме сестра си за единъ младъ човѣкъ, когото счи­тахме за много благороденъ. Обаче, указа се, че той билъ много ревнивъ. Ожениха се, ходиха въ странство, върнаха се, но той все сѫщъ си остана. Отъ ревность й приписва най-голѣми прѣстѫпления. Докато сестра ми бѣше при майка ни, гледаха я като писано яйце, а сега й се приписватъ недостойни ка­чества. По цѣли дни седи затворена въ кѫщи, никѫдѣ не излиза, не я пуща да се срещ­не съ живъ човѣкъ.И този човѣкъ минава за културенъ! Проповѣдва свобода на хората, а жена си ограничава, държи я като робиня. Коя е причината за тази ревность? — Ревностьта е атавистическо чувство, останало у човѣка отъ минали сѫществувания. Това е желанието на богатия да хване сиромаха, или желанието на вълка да хване овцата и да я изяде. Колкото и да вика овцата, щомъ вълкътъ я хване веднъжъ, той я разкѫсва и изяжда. Слѣдователно, отрицателнитѣ прояви на хората се дължатъ на редъ атавистически чув­ства у тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ безлюбие. Казвате: какво нѣщо е любовьта? Майката жали за дѣтето си, понеже има лю­бовь ; учительтъ жали за ученика си, понеже има любовь; приятельтъ жали за приятеля си, понеже има любовь. Ако любовьта не влѣзе между хората, да подигне възвишеното и благородното у тѣхъ, нищо не може да се постигне. Азъ не съмъ за онова моментално, механическо подобрение на свѣта. Не е въ- просътъ да се подържа привидно добрата стра­на на хората, защото, като се пишатъ жития­та на светиитѣ, запримѣръ, задъ добрата имъ страна се крие опаката. Въ този смисълъ, тѣ не могатъ да бѫдатъ авторитети. Прѣди го­дини, като правихъ своитѣ научни изслѣдвания, отидохъ въ единъ монастиръ. Тамъ ме заведоха въ една стая, дѣто имаше черепи на калугери, заминали за онзи свѣтъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били добри, отлични хора, и като калугери, тѣ сѫ били на мѣстото си. Запитаха ме: отдѣ знаешъ това? — Всичко е написано на главата на човѣка. Единъ день и по вашитѣ глави може да се чете всичко, което е напи­сано. Като правихъ изслѣдванията си, азъ си носѣхъ свѣщица, която запалвахъ и туряхъ въ черепа. Питаха ме, защо турямъ свѣщьта вѫтрѣ. — Като турямъ свѣщьта вѫтрѣ, по този начинъ познавамъ, на кои мѣста черепътъ е по-тънъкъ. Тънкитѣ мѣста на че­репа показватъ, че въ тия области човѣкъ е работилъ повече, отколкото въ другитѣ. Щомъ поставя свѣщьта въ черепа, веднага чета написаното на главата, а тѣ мислятъ, че правя нѣкаква магия. По главата човѣкъ може да чете своето минало, както и това на другитѣ. Казвамъ: когато човѣкъ внася чисти и свѣтли мисли въ ума си, добри и свѣтли же­лания въ сърцето си, той ще може да га­дае своето минало, настояще и бѫдеще. Ко­гато Христосъ дойде на земята, Той имаше прѣдъ видъ една велика цѣль, а именно: Той искаше хората да познаятъ Бога. Богъ не е прѣдметъ на невѣжитѣ. Ако Богъ е създалъ цѣлото човѣчество, ако Богъ е създалъ този великъ свѣтъ, съ толкова разумни сѫщества въ него, това показва, че Той има грандиозенъ умъ. Щомъ е така, Богъ е помислилъ и за човѣка. Той нѣма да го остави вѣчно да живѣе на земята. Единъ день училището на земята ще се затвори за човѣка и ще го изпратятъ въ други свѣтове да се учи. Опрѣдѣлено е, колко години може да остане чо­вѣкъ въ земното училище. Ако той прогре­сира, ще го изпратятъ въ по-високъ свѣтъ, тамъ да се учи. Ако на земята не прогреси­ра, ще го върнатъ назадъ, въ по-низъкъ свѣтъ, въ по-гѫста материя. Това може да е така, а може и прѣдположение да е, обаче, сѫще­ственото за васъ е да мислите трезво, безъ да се тревожите. Имайте вѣра, която всѣки день можете да опитвате. Ако имате тази вѣра, ще опитате, че въ свѣта сѫществува разумна обичь между хората. Като приложите тази обичь и тази вѣра, когото срещнете, ще го познавате. Който има тази обичь и тази вѣра въ себе си, той ще може да се справи и съ най-голѣмия разбойникъ. Единъ нашъ приятель разправяше една своя опитность. Една вечерь пѫтувалъ прѣзъ една гора и се забъркалъ изъ нея. Като се луталъ натукъ-натамъ, попадналъ въ една разбойническа банда. Той веднага схваналъ, какви сѫ тѣзи хора, и започналъ да се рѫкува съ тѣхъ, като имъ казалъ: много благодаря, че попаднахъ между толкова добри хора! Ако бѣхъ останалъ самъ въ гората, може-би щѣхъ да бѫда разкѫсанъ отъ мечки, а между васъ съмъ напълно спокоенъ и сигуренъ. Той си поговорилъ това-онова съ тѣхъ, и сутриньта всички станали да го изпращатъ. Ни­кой нищо не взелъ отъ него. На раздѣляне съ тѣхъ, той имъ казалъ: да ви оставя нѣщо отъ благодарность. Вие ме приехте много добрѣ. — Нищо не искаме отъ тебъ. Ние сме доволни, че имахме такъвъ гостъ, като тебъ. Отъ дълго врѣме не сме имали такова посѣ- щение. Човѣщината изисква да те приемемъ, както трѣбва. Казвамъ: ако човѣкъ безъ вѣра попадне въ такава банда, той ще изгуби присѫтствието на духа си, ще мисли, че е загубенъ. Не, тукъ дѣйствува единъ великъ законъ на Битието, който нарежда такива случаи въ живота на човѣка, или като прѣ- пятствия, за усилване на вѣрата, или като условия за сближаване на хората. И тъй, когато хората казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ, това е едната страна на живота. Неразумното въ свѣта кара хората да бѫдатъ едни за други вълци, а разумното въ свѣта прави хората едни за други прия­тели. Желая на всички да иматъ разумното въ себе си! Казвамъ: радвамъ се за народа, че има какво да яде, да пие и да живѣе добрѣ. * 10. Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 декември, 1931 г. Изгрѣвъ.

От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗНОВО „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. Иоана 3: 3. „Изново“. Азъ ще взема думата изново, като скѫпоцѣненъ камъкъ, който е туренъ на пръста на нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ може да бѫде нѣкоя млада мома, или нѣкой момъкъ; той може да бѫде нѣкой царь, нѣкой князъ, или най-послѣ и нѣкой обикновенъ човѣкъ. Който погледне този камъкъ, харесва го и си мисли, дали има нѣкакво отношение, нѣкаква връзка между него и човѣка, който го носи. Дали има отношения между скѫпоцѣннитѣ камъни и хората, това е наученъ въпросъ. Това, което се вади и туря на пръститѣ на хората, може да има само врѣменно отношение къмъ тѣхъ. Има мисли у човѣка, подобни на тия пръстени съ скѫпоцѣннитѣ камъни. Човѣкъ туря една такава мисъль въ главата си, и всички я виждатъ. Не се минава много врѣме, и тази мисъль изчезва. Тѣзи мисли могатъ постоянно да се турятъ и вадятъ отъ ума, както пръстенитѣ се турятъ и вадятъ отъ пръститѣ на човѣка. Отъ тия мисли човѣкъ ще разбере прѣходното въ живота, което има врѣменни отношения къмъ него. Това не показва, че тия мисли се губятъ, но тѣ мѣнятъ мѣстата си, както единъ пръстенъ може да върви отъ рѫка на рѫка. Единъ пръстенъ може да промѣни хиляди рѫцѣ, но това не значи, че той се е изгубилъ. Когато този пръстенъ се влюби въ нѣкой човѣкъ, той остава за по-дълго врѣме на пръста му. Дѣто е миналъ този пръстенъ, той носи върху себе си отпечатъци отъ тия хора. Сѫщото става и съ мислитѣ. Всѣка мисъль носи отпечатъкъ отъ характера на човѣка, прѣзъ чийто умъ е минала. Прѣзъ колкото глави е минала, толкова отпечатъци носи тя върху себе си. Върху мислитѣ се отпечатва не само характерътъ на човѣка, но и цѣлиятъ му животъ, учението, което е проповѣдвалъ, добродѣтелитѣ, които ималъ въ себе си и т. н. Слѣдователно, всички мисли и желания, които влизатъ и излизатъ отъ човѣка, се връщатъ назадъ въ невидимия свѣтъ. По тия мисли се опрѣдѣля, както характерътъ и животътъ на хората, прѣзъ който сѫ минали, така и животътъ на цѣла епоха. И сега, като слушате тази бесѣда, въ невидимия свѣтъ вече опрѣдѣлятъ, какъ слушате, какво сте разбрали и какво може да стане отъ васъ. Нѣкой ще каже, че тия работи не го интересуватъ. Казвамъ: само глупавиятъ не се интересува отъ нищо; умниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко. Ако глупавиятъ не се интересува отъ мѫдростьта, тогава и мѫдростьта нѣма да се интересува отъ неговата глупость; ако глупавиятъ се интересува отъ мѫдростьта, тогава и мѫдростьта ще се интересува отъ неговата глупость. Ако лошиятъ се интересува отъ добродѣтельта, и тя ще се интересува отъ неговата лошавина. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ живота. Въ този смисълъ Богъ се интересува не само отъ праведнитѣ, но и отъ грѣшнитѣ хора. Отъ кои грѣшни се интересува Богъ? — Отъ ония, които се интересуватъ отъ Божията Любовь. Отива нѣкой при Бога и започва да разправя, че билъ отъ високо произхождение, че майка му и баща му били благородни, знатни хора и т. н. Богъ не се интересува отъ тия нѣща. Той се интересува само отъ това, доколко вашиятъ баща, дѣдо, майка се интересували отъ Него. И дѣйствително, стойностьта, цѣната на човѣка зависи отъ това, доколко той се интересува отъ Първичната Причина на нѣщата и е въ връзка съ нея. Не се ли интересувате отъ Първичната Причина, и тя не иска да знае нищо за вашитѣ бащи и дѣди. Съврѣменнитѣ хора, като четатъ или слушатъ нѣкаква философия, безъ да мислятъ много, казватъ: глупава е тази философия. Защо? Казвамъ: двѣ величини, по отдѣлно равни на трета, сѫ равни и помежду си. Това е една математическа максима, която може да се приложи въ живота. Запримѣръ, двама лоши хора, които обичатъ еднакво единъ добъръ човѣкъ, иматъ извѣстно отношение и помежду си. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е лошъ, той е относително лошъ: въ едно отношение, за едни хора е лошъ, а въ друго отношение, за други хора е добъръ. Лошиятъ човѣкъ издава миризма. Той е като търговецъ, който изнася всичката си стока навънъ. Каквато стока има за проданъ, той я изнася прѣдъ дюкяна си. Кой е лошъ човѣкъ? Лошъ човѣкъ е онзи, който иска бързо да печели; лошъ човѣкъ е онзи, който иска бързо да живѣе; лошъ човѣкъ е онзи, който изведнъжъ иска да стане богатъ, ученъ, силенъ, да заповѣдва на хората. Тъй щото, лошавината на човѣка седи въ това, че поради неестественитѣ му желания, нѣщо постоянно бушува въ него, както водитѣ въ океана. Лошиятъ човѣкъ казва: другояче азъ не мога да живѣя; какъвто ме виждате, това съмъ, не мога да се измѣня. Лошиятъ човѣкъ бърза, той не мисли много. Сега, прѣдметътъ на моята бесѣда не е лошиятъ човѣкъ, но азъ изяснявамъ извѣстни положения, които се срѣщатъ въ живота. Запримѣръ, мнозина наричатъ лошъ човѣкъ онзи, който е открадналъ нѣщо, или излъгалъ нѣкого. Прѣдставете си, че при единъ лошъ човѣкъ отива единъ господинъ, който е замислилъ да извърши нѣкакво убийство; за тази цѣль той крие въ джоба си единъ първокачественъ кобуръ. Лошиятъ човѣкъ бръква въ джоба на господина, изважда кобура и казва: този кобуръ е за менъ, а не за тебъ. Лошъ човѣкъ ли е той? Не, той е благороденъ човѣкъ; той извърши една благородна постѫпка. Този господинъ е замислилъ нѣкакво прѣстѫпление, но като вижда, че кобурътъ не е въ джоба му, ядосва се, сърди се, и най-послѣ се примирява, отказва се да извърши прѣстѫплението. Отива единъ богатъ при единъ бѣденъ. Джобътъ на богатия е пъленъ съ пари, иска да подкупи бѣдния, да извърши нѣкакво прѣстѫпление. Обаче, единъ апашъ настига богатия, обира го и продължава пѫтя си. Богатиятъ се гнѣви, сърди се, иска да улови апаша, да го прѣдаде на полиция, но като си помисли, какво искалъ да направи съ тѣзи пари, отказва се да прѣслѣдва апаша. Лошъ човѣкъ ли е апашътъ въ този случай? Казвамъ: не е право да се краде, но ако дойде нѣкой да отнеме кобура, или кесията на човѣкъ, който е тръгналъ да върши прѣстѫпление, тази кражба е на мѣстото си. Тя е врѣменна. Утрѣ пакъ ще върнатъ и кобура, и паритѣ на този богатъ човѣкъ, но слѣдъ като съзнае грѣшката си. Тъй щото, докато животътъ е въ сегашната фаза на развитие, между хората ще има врѣменни и постоянни отношения. И сега, ако човѣкъ иска да разгадае тайнитѣ въ своя животъ, той трѣбва да обърне внимание на новата философия на живота. Засега човѣкъ спира погледа си върху ежедневнитѣ работи и не обръща внимание на новото, което иде. И ежедневнитѣ въпроси сѫ важни, но тѣхното разрѣшение трѣбва да остане на послѣденъ планъ. „Изново“. Казвате: тази кѫща трѣбва да се направи изново. Значи, новото не търпи никакъвъ кърпежъ. Новото изключва старото. Нѣкой казва: стара наука, стара религия, стара истина и т. н. Не, наука, която остарява, не е истинска наука, тя е обикновена наука; истина, която остарява, не е абсолютна истина, тя е врѣменна; любовь, която остарява, не е велика любовь, тя е любовь на обикновенитѣ хора; добродѣтель, която остарява, не е трайна, тя е врѣменна, прѣходна добродѣтель; мисъль, чувство, постѫпка, които остаряватъ, принадлежатъ къмъ обикновения редъ на нѣщата. Истинската наука, абсолютната истина, великата любовь, правата мисъль, благороднитѣ чувства, възвишенитѣ постѫпки никога не остаряватъ. Ако думата старъ, старость се употрѣби въ обикновенъ смисълъ, това подразбира крива насока въ живота. Може да се каже, запримѣръ, „стара истина“, но това подразбира истина, която не се измѣня; тя е абсолютна истина, еднакво важна за всички врѣмена и епохи. Ние не се интересуваме отъ слънцето, което е залѣзло вече, но се интересуваме отъ слънцето, което сега ще изгрѣе. И слѣдъ всичко това ще дойдатъ хора да ме убѣждаватъ, че слънцето, което е залѣзло, ще изгрѣе за менъ. Отъ такова слънце азъ не се интересувамъ. Какво ще ме интересуватъ хора, които сѫ задъ гърба ми? Могатъ да ме интересуватъ само ония, които сѫ прѣдъ лицето ми, На сѫщото основание може да ме интересува само тази храна, която е прѣдъ устата ми, но не и онази, която е задъ гърба ми. Защо? — Защото, за да получа онази храна, която е задъ гърба ми, азъ трѣбва да направя единъ ѫгълъ отъ 180°, а съ това да измѣня цѣлия ходъ на своето битие. Поставена задъ гърба ми, тази храна прѣдставя нѣкаква уловка, нѣкаква примка въ моя животъ. Азъ вървя къмъ изтокъ, а нѣкой туря тази храна задъ гърба ми, на западъ. Ако река да се обърна, да приема тази храна, ще изгубя посоката на своето движение. Казвате: какъ ще изгубите посоката на движението си? Прѣдставете си, че вървя въ тъмна, бурна нощь и съмъ насочилъ погледа си на изтокъ. Нѣкой поставилъ задъ гърба ми храна, която азъ трѣбва да взема. Мисля си сега: ако се обърна да взема храната, ще изгубя посоката на движението си. Какво трѣбва да направя тогава? Или да вървя напрѣдъ, безъ да се обръщамъ, или да се обърна, да взема храната, но да чакамъ нѣколко часа, докато слънцето изгрѣе и намѣря правия пѫть на своето движение. Въ такъвъ случай, прѣдпочитамъ храната да ме чака, отколкото азъ да объркамъ пѫтя си. Питамъ: какво приложение има тази философия въ вашия животъ? — Никакво. За да се приложи тази философия, тя трѣбва да стане реална. Ще ви дамъ едно обяснение на тази философия, за да стане тя понятна и приемлива за вашитѣ умове. Прѣдставете си, че единъ човѣкъ пада въ кладенецъ. Нужни ли сѫ на този човѣкъ обѣщания, че ще дойдатъ да го извадятъ отъ кладенеца, когато никой не дохожда? Отъ какво се нуждае този човѣкъ въ случая? — Отъ едно дебело вѫже и отъ човѣкъ съ здрави мускули, който може да го изтегли отъ кладенеца. Всичката философия на това положение се заключава въ дебелото вѫже и въ човѣка съ здрави мускули. Който може да те спусне въ кладенеца и да те извади оттамъ, той е уменъ и добъръ човѣкъ. Който може да те спусне въ кладенеца, а не може да те извади, той е глупавъ и лошъ човѣкъ. Това сѫ максими, върху които трѣбва да се размишлява. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е лошъ. — На какво основание го наричате лошъ? — Защото пуща хората въ кладенеца, а не може да ги извади. Слѣдователно, когато се казва, че съврѣменниятъ свѣтъ е лошъ, подразбираме, че хората едни-други се пущатъ въ кладенеца, и никой никого не може да извади. И сега, за това, което става днесъ въ живота, често слушате да се говори: хората не се нуждаятъ отъ знания. Отъ какво се нуждаятъ тогава? Отъ невѣжество. Що е невѣжеството?— Спущане въ кладенеца. Други казватъ: не трѣбва да се дава свобода на хората! За тѣхъ трѣбва законъ, ограничения. Що е законътъ? Що е ограничението? — Спущане въ кладенеца. — На хората не трѣбва богатство, но сиромашия! Що е сиромашията? — Спущане въ кладенеца. Могатъ ли хората да се залъгватъ съ тази лъжлива философия? Когато нѣкои казватъ, че Богъ е създалъ и бѣднитѣ, и богатитѣ, тѣ сами се лъжатъ. Защо има и бѣдни, и богати хора, това трѣбва да се изясни научно. Думитѣ „бѣденъ и богатъ“ на български езикъ започватъ съ една и сѫща начална буква — б. Въ еврейски езикъ, обаче, съ тази буква се е създалъ свѣтътъ. Слѣдователно, богатството и сиромашията сѫ два елемента, които взиматъ участие при съграждането на свѣта. Казвамъ: опрѣдѣлете конкретно, кой човѣкъ е богатъ? Може ли да се нарече богата камила онази, която носи на гърба си десеть милиона лева български банкноти? Може ли да се нарече учена камила тази, която носи на гърба си единъ голѣмъ товаръ отъ научни книги? Или най-послѣ, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, които, като разполагатъ съ грамадни библиотеки отъ научни книги, минаватъ за учени. Тѣ сѫ толкова учени, колкото и християни само за това, че носятъ на гърдитѣ си Христовия кръстъ. Съврѣменнитѣ хора носятъ на гърдитѣ си кръстове, както камилитѣ носятъ на гърба си злато. Мнозина, като слушатъ тази истина, обиждатъ се и казватъ: ние камили ли сме? Питамъ: когато християнинъ убива брата си, той мяза ли на камила? Въ това отношение, той е нѣщо по-лошо и отъ камила. И слѣдъ това ще видите този християнинъ съ златенъ кръстъ на гърдитѣ си благославя орѫжието. Дѣ е човѣщината на съврѣменнитѣ християни? Досега, въ цѣлата история на развитието на животнитѣ не съмъ срѣщалъ случай вълкъ да удави вълкъ, или овца да удави овца. Случвало се е нѣкой пѫть волъ да промуши другъ волъ въ корема съ рогата си, но да го удави — никога. Обаче, въ историята на човѣшкото развитие има безброй случаи, когато единъ човѣкъ убива другъ. Какъ ще обясните това нѣщо? Христосъ казва: „Иде врѣме и сега е, когато всѣки, който ви убива, ще счита, че служба принася на Бога“. И сега, като убиватъ прѣстѫпницитѣ, лошитѣ хора, мислятъ, че служба принасятъ на Бога. Навсѣкѫдѣ се говори, че да се убиватъ прѣстѫпницитѣ е въ реда на нѣщата. Питамъ: какъ ще се познае прѣстѫпникътъ? Може ли да се нарече прѣстѫпникъ, или лошъ човѣкъ този, който е извършилъ нѣщо, което не е угодно на държавата? Ако убиятъ такъвъ човѣкъ, кой ще бѫде по-лошъ: който убива, или когото убиватъ? Какво благо е донесло на човѣчеството това философско-религиозно разбиране отъ хиляди години насамъ? То не само че не е донесло нѣкакво благо на човѣчеството, но почти всички нещастия въ свѣта се дължатъ, именно, на това криво разбиране въ живота, че лошитѣ хора трѣбва да се убиватъ. „Ако се не родите изново.“ Врѣме е човѣкъ да се роди изново. Какъ? Като се съблѣче отъ старото вѣрую, както змията съблича кожата си. И тя иска да се обнови, затова съблича кожата си, обаче, характерътъ ѝ остава сѫщъ. И вълкътъ смѣня козината си, но характерътъ си не измѣня. Азъ засѣгамъ тѣзи въпроси за ония хора, които искатъ да вървятъ въ новия пѫть, да служатъ на Истината, които искатъ да бѫдатъ граждани на Царството Божие. Първото условие за постигане на тѣзи идеали е човѣкъ да се роди изново. Всички знаете стиха отъ Евангелието, дѣто Христосъ е казалъ: „По-скоро камила може да влѣзе прѣзъ иглени уши, нежели богатъ да влѣзе въ Царството Божие.“ Онѣзи, които не разбиратъ източния езикъ, мислятъ, че тѣзи иглени уши, за които Христосъ говори, сѫ като ушитѣ на иглитѣ, съ които си служатъ съврѣменнитѣ хора. Христосъ ни най-малко не е ималъ прѣдъ видъ. ушитѣ на сегашнитѣ игли на хората. Игленитѣ уши, за които Христосъ говори, прѣдставяли малки входове прѣдъ градскитѣ врати, които били толкова тѣсни, че когато трѣбвало да минатъ прѣзъ тѣхъ натоварени камили, тѣ прѣдварително били разтоваряни, товарътъ оставалъ отвънъ, а камилитѣ колѣничили, и така прѣминавали тѣснитѣ входове. Камилитѣ трѣбвало да минаватъ прѣзъ иглени уши, защото често разбойници ги прѣсрѣщали по пѫтя и убивали заради товара, който прѣнасяли на гърба си. И тъй, за да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, той трѣбва да разтовари всичкия си багажъ, да се освободи отъ него. Това значи: да се освободи човѣкъ отъ старитѣ си възгледи, съмнѣния, подозрѣния и прѣстѫпления; изобщо, да се освободи отъ врѣменнитѣ нѣща и да остане само съ сѫщественото, което е вложено първоначално въ неговия духъ, въ неговата душа, въ неговото сърце, въ неговия умъ, въ неговото тѣло. Като остави всичкия си товаръ отвънъ, само по този начинъ човѣкъ може да мине прѣзъ иглени уши и да се почувствува свободенъ. Когато човѣкъ се освободи отъ излишния товаръ, който носи на гърба си, тогава той ще опрѣдѣли, дали постѫпкитѣ му къмъ Първичната Причина, както и къмъ неговия ближенъ, сѫ прави, или не. Докато не дойде до това положение, човѣкъ всѣкога ще прѣцѣнява криво, както своитѣ постѫпки, така и тия на своитѣ ближни. Срѣщате единъ вашъ приятель и казвате: приятельтъ ми не постѫпи съ мене, както трѣбва. Питамъ: като се оплаквашъ отъ своя приятель, ти постѫпвалъ ли си всѣкога съ своитѣ приятели добрѣ? — Да, но той ме спусна въ кладенецъ. — Лошо е постѫпилъ той, но знаешъ ли, че прѣди десеть години и ти постѫпи по сѫщия начинъ съ другъ човѣкъ? Щомъ съзнаешъ това, ще кажешъ: туй, което азъ направихъ прѣди десеть години на единъ свой приятель, днесъ направиха и на менъ, за да разбера, че нито моята, нито неговата постѫпка е права. Само така ще разберешъ, че не е добрѣ да спущашъ човѣка на дъното на кладенеца. Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора си служатъ въ живота съ подобна философия, каквато лисицата има. Това не трѣбва да ви обижда, защото, такава е общата философия на свѣта. Единъ лѣтенъ день единъ голѣмъ козелъ се отдѣлилъ отъ стадото, като си казалъ: искамъ да бѫда за малко врѣме поне свободенъ отъ своя господарь. Тръгналъ той да се разхожда, дигналъ глава нагорѣ, нѣма кой да го ограничава. Както се разхождалъ, миналъ покрай единъ дълбокъ трапъ, дѣто видѣлъ една лисица, която разсѫждавала нѣщо и клатѣла главата си на една и на друга страна. Козелътъ я запиталъ: какво правишъ въ този трапъ? — Дойдохъ да правя научни изслѣдвания. — Хубаво ли е тамъ?— Много е хубаво, хладно, приятно за работа. — Мога ли и азъ да влѣза? — Можешъ, добрѣ дошълъ! Трапътъ е широкъ, има мѣсто и за тебъ, и за менъ. Безъ да мисли много, козелътъ скочилъ въ трапа, но лисицата веднага се хвърлила на гърба му и излѣзла вънъ, като му казала: сбогомъ! Сега ще те оставя, ти да продължишъ моитѣ научни изслѣдвания. Това се нарича хитрость. Такава е философията на свѣта, съ която си служатъ умнитѣ хора. Казватъ за нѣкого: уменъ е този човѣкъ! Защо? — Защото съ хитрость вкаралъ нѣкого въ трапа. И послѣ, за да излѣзе вънъ отъ трапа, човѣкъ трѣбва да се моли, да дойде нѣкой да го извади. Така направилъ и козелътъ. До това врѣме той никога не се молилъ, но като поседѣлъ нѣколко деня въ трапа, започналъ да се моли, да дойде нѣкой да го извади. Той казвалъ: не направихъ добрѣ, дѣто напуснахъ своя пастиръ. Тази лисица ме измами, да скоча въ трапа. Обаче, слѣдъ нѣколко деня ловджии погнали лисицата съ своитѣ копои и одрали кожата ѝ. Ако тя бѣше останала въ трапа, кожата ѝ щѣше да бѫде здрава. Сега, да се върнемъ къмъ стиха: „Ако се не родите изново“. Въ живота има непостижими нѣща, къмъ които, именно, човѣшкиятъ духъ се стреми. Единъ отъ древнитѣ царе ималъ само една дъщеря, която била извънредно красива, вслѣдствие на което имала много кандидати. Обаче, бащата прѣдлагалъ на всички кандидати само едно условие. То било слѣдното: азъ ще дамъ дъщеря си само на онзи момъкъ, който можа да ми донесе една колесница, направена отъ материята на свѣтлината. Тази колесница трѣбва да се движи съ бързината на свѣтлината. Съ тази колесница царьтъ искалъ да посѣти всички свѣтове извънъ земята и да се срещне съ синоветѣ на свѣтлината. Дошълъ и послѣдниятъ кандидатъ за царската дъщеря — младъ, ученъ човѣкъ, но и на него царьтъ казалъ: ти си ученъ, младъ човѣкъ, харесвамъ те; ще ти дамъ дъщеря си, само ако можешъ да ми донесешъ колесницата на свѣтлината. — Ще отида да си помисля, рекълъ младиятъ момъкъ. Ето, вече шесть хиляди години сѫ се изминали оттогава до днесъ, и младиятъ човѣкъ все още мисли и не е намислилъ, отдѣ да намѣри за царя колесница на свѣтлината. И досега още царската дъщеря не е женена. Казвамъ: още нѣколко пѫти по шесть хиляди години ще минатъ, и въпросътъ все неразрѣшенъ ще остане. Този въпросъ е единъ отъ неразрѣшимитѣ. Всички съврѣменни хора търсятъ колесницата на свѣтлината, за да оженятъ царската дъщеря, но не се е явилъ още онзи кандидатъ, който може да донесе тази колесница. Христосъ казва: „Ако се не родите изново“. Той поставя въпроса ребромъ. Изново трѣбва да се роди човѣкъ! Нови разбирания трѣбва да придобие, ако иска да влѣзе въ Царството Божие. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да знае, че не може да се спаси отъ това, което влиза въ него; което излиза отъ човѣка, само то може да го спаси; водата, която влиза въ чешмата, не спасява човѣка, но водата, която излиза отъ чешмата, тя го спасява; свѣтлината, която влиза въ човѣка, не го спасява, но свѣтлината, която излиза отъ него, само тя е въ сила да го спаси. Изобщо, всичко, което излиза отъ човѣка, е въ състояние да го спаси. Като се казва, че свѣтлината, която излиза отъ човѣка, може да го спаси, питамъ: що е тъмнина, и що е свѣтлина? Ще дамъ едно ново опрѣдѣление за понятията свѣтлина и тъмнина. Всички тѣла, които изпущатъ свѣтлина, се наричатъ свѣтещи, свѣтли. Всички тѣла пъкъ, които възприематъ свѣтлина, т. е. поглъщатъ свѣтлина въ себе си, се наричатъ тъмни. Слѣдователно, тъмнината произтича отъ всички ония случаи, когато извѣстни тѣла поглъщатъ свѣтлина. Обратно: свѣтлината произтича при всички случаи, когато извѣстни тѣла изпущатъ свѣтлина навънъ. Когато се казва, че нѣкои хора сѫ тъмни личности, това показва, че тѣ поглъщатъ свѣтлина, т. е. тѣ знаятъ само да взиматъ. Свѣтли личности сѫ ония хора, които постоянно изпущатъ свѣтлина, т. е. тѣ непрѣкѫснато даватъ. Този законъ е психологически вѣренъ. Забѣлѣжете, докато човѣкъ подържа въ себе си желанието да прави добро на своитѣ ближни, отъ неговото лице излиза нѣщо живо, свѣтло, което го прави приятенъ, красивъ. Каже ли въ себе си, че нѣма смисълъ да се занимава съ другитѣ хора, и трѣбва да живѣе само за себе си, моментално лицето му потъмнява, погледътъ му става особенъ, устата му се изкривява, ходътъ, движенията му се измѣнятъ — съ една дума, той коренно се измѣня, придобива състояние, което е съвършено различно отъ първото. И тъй, тъмнината и свѣтлината се различаватъ коренно; тѣ сѫ два полюса, двѣ противоположни състояния. Ако наблюдавате, какъ се движи човѣкъ въ тъмнина и какъ въ свѣтлина, ще намѣрите голѣмо различие. Съврѣменнитѣ учени правятъ наблюдения въ тази область, но още не сѫ дали крайнитѣ резултати на своитѣ научни изслѣдвания. Когато се домогнатъ до положителни резултати, тѣ ще приложатъ тия резултати при възпитанието на хората. Щомъ знаятъ законитѣ за проявлението на свѣтлината и на тъмнината, съврѣменнитѣ хора ще иматъ прѣдъ видъ условията, при които човѣкъ може и трѣбва да се роди изново. „Ако се не родите изново.“ Това раждане „изново“ има свое опрѣдѣлено врѣме. Доброто и злото, щастието и нещастието ставатъ въ опрѣдѣлено врѣме, въ опрѣдѣлени числа. Единъ господинъ отива при единъ познатъ кабалистъ, който му разправя за значението на числата въ живота. Кабалистътъ го запитва, кое число обича и счита щастливо за него. Той казва, че обича числото 153. Тогава му дава срокъ, да дойде при него слѣдъ 153 деня, като му казва, че ако може да прѣвърне това число въ врѣме и пространство, въ дни и часове, въ минути и секунди, въ посока на движение, той ще бѫде щастливъ човѣкъ. Ако не разбере това число, той ще изгуби врѣмето си напразно. За да бѫде човѣкъ щастливъ, той трѣбва да разбира науката на числата. Сѫществува наука за числата, върху която е съграденъ цѣлиятъ козмосъ. Цѣлиятъ свѣтъ е основанъ върху науката на числата. Всички прояви, които се забѣлѣзватъ въ свѣтлината и въ тъмнината, се дължатъ на отношението между числата; всички групирания, всички съединения и разединения между народитѣ, се дължатъ на отношенията между числата. И най-послѣ, устройството на мозъка, на дробоветѣ и на стомаха въ човѣка, сѫ резултатъ на различни отношения, на различни съчетания между числата. Слѣдователно, отъ способностьта на числата да се групиратъ по различни начини, създаватъ се хармонични и дисхармонични съчетания. Хармоничнитѣ групировки създаватъ хармонията въ свѣта, а дисхармоничнитѣ създаватъ дисонанса. Хармонията е резултатъ на изпущане или отдѣляне на свѣтлина навънъ, а дисонансътъ е резултатъ на поглъщане на свѣтлина. Дисонанситѣ сѫ толкова нужни въ музиката, колкото и хармоничнитѣ тонове. Обаче, ако дисонанситѣ прѣодоляватъ, това вече не е музика. Въ сегашната хармония сѫществуватъ два дисонанса. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ музиканти искатъ да внесатъ нѣщо ново въ музиката, а именно, да увеличатъ дисонанситѣ. Обаче, такова нововъведение ще прѣдставя не музика вече, а музикаленъ жаргонъ. Ако дисонанситѣ се увеличатъ, въ музиката ще настане нѣкакво слизане. За въ бѫдеще въ музиката трѣбва да остане само единъ дисонансъ, даже два сѫ много. Сега, това сѫ странични въпроси. Обаче, трѣбва да се направи прѣводъ на дисонанситѣ, да се разбере, какво прѣдставятъ тѣ въ живота, както и въ човѣшкия организъмъ. Дисонансътъ трѣбва да сѫществува, защото и човѣшкиятъ мозъкъ е създаденъ по начинъ, по който е създадена музиката. И въ мисъльта има мелодия и хармония, но сѫщеврѣменно има и съединение между мелодията и хармонията. Мелодията създава мекота на тона, а хармонията — разширение. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да се разшири, той трѣбва да употрѣби хармонията; иска ли да придобие пластичность, той трѣбва да внесе въ себе си мелодията. Източнитѣ народи обърнаха по-голѣмо внимание на мелодията въ музиката, вслѣдствие на което тѣ развиха силно чувствата си и образуваха около себе си голѣми мочурлуци. Твърдата почва у тѣхъ се прѣвърна въ мочурлуци, въ блата. Съ мелодия се занимаватъ и животнитѣ. Запримѣръ, сегашнитѣ млѣкопитаещи останаха на тази степень на развитие и до днесъ, благодарение на мелодията. Създаването на човѣка, обаче, започна съ хармонията. Разликата между човѣка и животнитѣ се заключава въ това, че въ музиката на животнитѣ има мелодия, а въ тази на човѣка прѣобладава хармония. Попадне ли нѣкое животно на тѣсно, то веднага започва да пѣе мелодично; то знае мелодичнитѣ гами; намѣри ли се на свобода, то веднага се озѫбва. За да може животното да разбере човѣка, първо то трѣбва да научи и приложи въ живота си закона на хармонията. Казвамъ: ако искате да бѫдете щастливи, да живѣете правилно, вие трѣбва да съедините въ себе си хармонията съ мелодията, т. е. да направите връзка между сърцето и ума. Животътъ на сърцето е мелодията, то винаги пѣе мелодично. Нещастията въ свѣта се дължатъ на сърцето, което, като мисли за своята мелодия, отрича хармонията. Вслѣдствие на това, сърцето на съврѣменнитѣ хора е станало на каша. Лошото у хората днесъ седи въ това, че тѣ иматъ човѣшки умъ, а животинско сърце, на което се дължи падането на човѣчеството. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърца, и ще имъ дамъ нови“. Подъ каменни сърца се разбиратъ животинскитѣ сърца. Подъ думата животинско сърце азъ разбирамъ свещения егоизъмъ у хората. Когато нѣкой човѣкъ иска да го обичатъ, да го почитатъ и уважаватъ, да го считатъ божество, а самъ той нищо не дава отъ себе си, това го опрѣдѣля като човѣкъ, който служи на свещения егоизъмъ. Даде ли двѣ-три хиляди лева, той иска всички вѣстници да пишатъ за него. Ако такъвъ човѣкъ е писатель и напише нѣщо, той носи написаното въ джоба си, да го чете на близкитѣ си, всѣки да знае, какво е създалъ. Сега, между васъ има поети, музиканти, държавници и като говоря за поетитѣ, за музикантитѣ, за държавницитѣ, мнозина се обиждатъ. Азъ не искамъ да обиждамъ никого. Азъ нѣмамъ прѣдъ видъ хорскитѣ работи; на вашъ езикъ казано, азъ съмъ търговецъ на едро, не се занимавамъ съ дребна продажба. Силата на човѣка не седи въ това, което той казва, но въ това, което той върши. И рече Богъ: „Да бѫде видѣлина!“ — и стана видѣлина. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ хората. Лесно е да те почитатъ и уважаватъ хората. Какъ? Като влѣзешъ въ домоветѣ имъ и каквото кажешъ, направишъ. Влизашъ въ единъ домъ, дѣто хората нѣматъ нито свѣщь, нито огънь, и ти казвашъ: да бѫде видѣлина! — и става видѣлина. Влизашъ въ другъ домъ, дѣто хората сѫ гладни, голи и боси, и ти казвашъ: да дойде хлѣбъ! И хлѣбътъ пристига. — Да дойдатъ дрехи, обуща! И дрехитѣ, и обущата пристигатъ. Какъ мислите, нѣма ли да ви посрещнатъ съ почитъ и уважение въ този домъ? Ще ви посрещнатъ като ангелъ — хранитель, а отгорѣ на това и цѣлувка ще ви дадатъ. Казвамъ: азъ проповѣдвамъ това, което може да стане. Това, което досега се е проповѣдвало, че трѣбва да се обичаме, е старо учение. Или, нѣкой казватъ: добъръ е Господъ, ще оздравѣя. — И това е стара философия, съ която отдавна трѣбва да сте ликвидирали. Каже ли нѣкой „добъръ е Господъ“, ще му отговоря: не те разбирамъ, какво говоришъ. Срѣщатъ се двама англичани. Единиятъ казва на другия: добъръ день! Обаче, единиятъ отъ тѣхъ е малко боленъ, коремътъ го боли, и затова отговаря: защо ми казвашъ добъръ день? Ако този день, наистина, бѣше добъръ, коремътъ нѣмаше да ме боли. Първиятъ изважда отъ джоба си малка доза захарь и му я подава. Вториятъ взима захарьта, изяжда я, и болката въ корема моментално минава. Вижъ, сега вече разбирамъ, че този день е добъръ. Англичанинътъ каза добъръ день и доказа, че е такъвъ. Тъй щото, каже ли нѣкой „добъръ е Господъ“, той трѣбва да докаже, че думитѣ му сѫ вѣрни. Кажете ли нѣщо, докажете, че е така, както сте казали. Казвате: не ни е дадено да бѫдемъ като Господа. — Да бѫдете като Господа, не вие дадено, а да казвате „добъръ е Господъ“, имате право. Първото положение азъ наричамъ положение на лъжа, а второто — положение на истина. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за свѣтлина и тъмнина, за свѣтли и тъмни тѣла. Казахме, че всички тѣла, които поглъщатъ свѣтлина, сѫ тъмни. Всички тѣла пъкъ, които изпущатъ свѣтлина, сѫ свѣтли. Слѣдователно, когато става поглъщане на свѣтлина, въ резултатъ имаме студъ, изстудяване. Студътъ е процесъ на поглъщане, а топлината е процесъ на отдѣляне на свѣтлина. Разумниятъ човѣкъ знае законитѣ, които регулиратъ отношенията между поглъщането и отдѣлянето на свѣтлината. Тѣзи два процеса, поглъщане и отдѣляне, ставатъ едноврѣменно у човѣка. Ако човѣкъ не разбира закона на поглъщането и не знае, какъ да се справи съ него, той ще изживѣе извѣстно недоволство. Това недоволство се прѣдизвиква отъ натрупването въ него на извѣстни мисли и желания, които той не може да реализира. Който не знае причината на това недоволство, той я търси вънъ нѣкѫдѣ. Дѣйствително, причината е външна, но процесътъ на недоволството е вѫтрѣшенъ. За да бѫде човѣкъ недоволенъ, това показва, че той е погълналъ отнѣкѫдѣ повече свѣтлина, отколкото трѣбва. И като не може да обработи, да асимилира тази свѣтлина въ себе си, тя му създава голѣми страдания и нещастия. Когато човѣкъ приеме въ себе си повече любовь, отколкото може да обработи, и тя му създава страдания и нещастия. Всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Отъ какво? — Отъ много любовь. Нѣкой казва: нещастенъ човѣкъ съмъ азъ! — Много любовь си приелъ. Какво да правя? — Спри вече да поглъщашъ! Когато човѣкъ ограничи любовьта въ себе си и не ѝ дава възможность да се прояви, той се натъква на редъ страдания и нещастия. Давайте отъ себе си щедро, докато любовьта ви, споредъ закона на Опуленса, започне обратно да се връща къмъ васъ. Това разумно даване на любовьта ще донесе спасението, което очаквате. Давайте и не се страхувайте! Мнозина казватъ: Господъ не мисли за насъ. — Отъ хиляди години насамъ Богъ не е прѣставалъ нито за моментъ да не мисли за хората, но тѣ искатъ да Го заставятъ, да мисли като тѣхъ. Никой не може да застави Господа да мисли като него. Великото въ Бога е това, че при своитѣ голѣми, велики работи. Той отдѣля врѣме и за малкитѣ. Малки работи азъ наричамъ тия, които се отнасятъ до личното съзнание на човѣка. Ако Богъ нѣмаше това качество, да се занимава и съ малкитѣ работи, досега всички хора щѣха да изчезнатъ. Сега, съ единъ примѣръ ще обясня, какво нѣщо е индивидуално, и какво — колективно, или Божествено съзнание. Индивидуалното съзнание прѣдставя ограниченото положение, въ което човѣкъ се намира. Колективното съзнание е свободата, просторътъ, въ който човѣкъ може да се движи. Прѣдставете си, че се намирате на една телеграфна станция, свързанъ, посрѣдствомъ безброй жици, съ цѣлия външенъ свѣтъ. Вашето щастие зависи изключително отъ съобщенията ви съ външния свѣтъ. Докато сте на тази станция, вие имате възможность да приемате мислитѣ на добритѣ, на разумнитѣ хора отъ Англия, Германия, Франция, Русия — изобщо, отъ цѣлия разуменъ свѣтъ. Това значи колективно съзнание — да живѣете въ връзка съ цѣлото, съ общото. Обаче, прѣкѫсне ли се връзката съ външния свѣтъ, съ общото съзнание, вие оставате самъ, малкия, дребнавъ човѣкъ, изолиранъ отъ всѣкаква външна мисъль. Вие започвате да се тревожите, да се безпокоите, че връзката, съобщенията ви съ разумнитѣ хора сѫ прѣкѫснати. Такова е положението на човѣкъ, който живѣе само въ индивидуалното съзнание. И тъй, докато човѣкъ е въ съобщение съ всички добри, разумни хора, съ всички ангели и светии, той е доволенъ, радостенъ, че може да възприема тѣхнитѣ мисли. Започнатъ ли неговитѣ апарати на съобщения да се прѣкѫсватъ единъ слѣдъ другъ, човѣкъ постепенно изпада въ тъмнина, въ мракъ. Прѣкѫсне ли се и послѣдниятъ апаратъ, той казва: тъмно ми е! Казвамъ: въ съзнанието на този човѣкъ е скѫсана и послѣдната жица на съобщение съ разумния свѣтъ. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Въ неговата станция трѣбва да се направи една корекция. Въ какво седи тази корекция? — Да изправи, да подобри отношенията си къмъ Бога, къмъ Първичната Причина. Щомъ той изправи отношенията си къмъ Първата Причина, веднага ще се измѣнятъ отношенията на външния, на физическия свѣтъ къмъ него. Между микрокозмоса, т. е. човѣшкия свѣтъ и макрокозмоса, т. е. Божествения свѣтъ сѫществуватъ извѣстни отношения, които показватъ, че Богъ мисли за хората, но и тѣ трѣбва да мислятъ за Него. Докато тѣзи отношения сѫ правилни, хората живѣятъ въ свѣтлина. Нарушатъ ли се отношенията, тѣ изпадатъ въ тъмнина. Тъмнината пъкъ произвежда дисонансъ въ живота. Тази е правилната философия. Въпрѣки това, мнозина си задаватъ въпроса, защо Богъ създалъ така свѣта, защо допусналъ страданията и нещастията? Казвамъ: свѣтътъ е създаденъ много добрѣ, но ти, дѣдо ти и баба ти изгорихте свещенитѣ книги, които посочваха правия пѫть на живота. При единъ царь на древностьта отишълъ единъ бѣденъ човѣкъ и се оплакалъ отъ бѣднотията, въ която се намиралъ. Царьтъ му далъ единъ хубавъ златенъ пръстенъ, съ голѣмъ диамантъ. Бѣдниятъ човѣкъ турилъ пръстена на рѫката си и излѣзълъ вънъ. Дѣ кого срѣщалъ изъ пѫтя, той все разказвалъ за пръстена, който царьтъ му далъ. Всички се спирали, поглеждали пръстена му, и той разправялъ цѣлата история: какъ отишълъ при царя, какъ царьтъ го приелъ, какъ му далъ пръстена и т. н. Години наредъ той все за пръстена си разправялъ, и по този начинъ забравилъ бѣднотията си. Другъ бѣденъ отишълъ при царя. Той му далъ едно златно перо. Бѣдниятъ взелъ перото и излѣзълъ вънъ. До това врѣме той не знаелъ да пише, но като получилъ това хубаво, златно перо, научилъ се да пише и писалъ много. Така той станалъ виденъ човѣкъ. Когато срѣщалъ свои познати, разправялъ имъ: откакъ получихъ това перо, човѣкъ станахъ. Трети бѣденъ отишълъ при царя. Царьтъ му далъ една звѣзда. Бѣдниятъ закачилъ звѣздата на гърдитѣ си и излѣзълъ вънъ. Денемъ тази звѣзда му създавала радость и веселие, а нощемъ му освѣтлявала пѫтя. Този човѣкъ постоянно разправялъ за своята звѣзда и за начина, по който я получилъ. Отишълъ и четвърти бѣденъ при царя. Той му далъ една хубава книга да чете. Обаче, бѣдниятъ не знаелъ да чете. Отъ любовь къмъ своята книга, той се научилъ да чете и станалъ ученъ човѣкъ. Когото срѣщалъ, показвалъ му книгата, разправялъ, какъ я получилъ и казвалъ: слѣпъ бѣхъ, но откакъ се научихъ да чета и да разбирамъ тази книга, прогледахъ. Казвамъ: всички, които сте събрани тукъ, сте отъ тия, които сѫ ходили при царя. Едни отъ васъ сте получили златенъ пръстенъ на рѫката, други — златно перо, трети — звѣзда, а четвърти — книгата, която съдържа всички тайни на живота. И сега, този, който има златенъ пръстенъ на рѫката си, ще разправя за себе си, че е талантливъ човѣкъ, надаренъ съ дарби и способности. Който има златното перо, ще разправя, че е виденъ писатель. Който носи звѣздата на гърдитѣ си, ще разправя, че е герой, че е силенъ човѣкъ. Който има книгата въ рѫцѣтѣ си, ще разправя, че е ученъ човѣкъ, ще иска хората да го уважаватъ и почитатъ. Не е достатъчно само да носите въ рѫцѣ тази книга. Вие трѣбва да разбирате нейния дълбокъ смисълъ, защото въ нея сѫ скрити всички тайни на живота; въ нея е написано прѣдназначението на пръстена, на перото, на звѣздата и на самата книга. Тази книга не е нищо друго, освѣнъ коментаръ на цѣлокупния животъ. Сега, вие не трѣбва да се спирате върху противорѣчията, които този пръстенъ причинява; не трѣбва да се спирате и върху противорѣчията, които перото, звѣздата и книгата причиняватъ. Като се жени нѣкоя мома, пръстенъ ѝ даватъ. Цѣлъ животъ тя разправя за своя пръстенъ. Роди дѣте, стане майка, тя тръгва отъ съсѣдка на съсѣдка да показва дѣтето си, т. е. своя пръстенъ. Дѣтето расте, става младъ момъкъ, свършва университетъ, донася дипломъ за завършено образование. Дипломътъ прѣдставя златното перо отъ царя. Този човѣкъ става ученъ, свършва четири факултета. Майката разправя за ученостьта на своя синъ. Най-послѣ той става министъръ-прѣдседатель, взима всичката сила въ рѫцѣтѣ си. Този е човѣкътъ, който носи звѣздата на гърдитѣ си. Той прѣкарва пѫтища, канализира рѣки, освѣтлява градове. Всички хвалятъ този човѣкъ, казватъ: откакъ дойде този министъръ на власть, градоветѣ се освѣтлиха. Да, градоветѣ се освѣтлиха, но съ тази свѣтлина хората се изгубиха. Ако човѣкъ има свѣтлина и съ нея търси да убива всѣки, който е заподозренъ въ нѣщо, което не е въ интересъ на държавата, тази свѣтлина не е на мѣстото си. Истинска свѣтлина е тази, която дава животъ, която носи миръ и радость на хората. Когато прѣслѣдватъ нѣкого въ тъмна нощь, той счита тъмнината за свой спаситель. Този човѣкъ се моли на Бога, дано нощьта продължи повече, да не го видятъ. Яви ли се първиятъ свѣтълъ лѫчъ, сърцето на този човѣкъ трепва; той се ужасява прѣдъ мисъльта, че могатъ да го видятъ и уловятъ. Днесъ всички хора говорятъ за наука, за знания и казватъ, че знанието носи свѣтлина на човѣчеството. Кое знание? Има едно знание, една наука, която, наистина, носи свѣтлина; обаче, има една наука, която носи тъмнина, ограничение на хората. Въ сѫщность, сѫществува една наука, едно знание, но важно е, какъ и дѣ хората използуватъ това знание. Запримѣръ, Ломброзо хвърли свѣтлина върху извѣстни признаци, по които могатъ да се познаятъ прѣстѫпницитѣ. Обаче, тази свѣтлина днесъ не се използува правилно. Въпросътъ не седи въ това, да познаешъ, кой е прѣстѫпникъ и да го накажешъ и убиешъ. Тази наука е необходима на хората, за да познаватъ своитѣ добри и лоши заложби и да се възпитаватъ. Сега, като погледнете черепа, лицето, рѫцѣтѣ на човѣка, казвате: този човѣкъ е анормаленъ типъ, той е прѣстѫпникъ. Като знаете тѣзи признаци, вие трѣбва да знаете и признацитѣ на нормалнитѣ хора. Тази норма ще намѣрите въ живата природа. „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ За да се роди човѣкъ изново, той трѣбва да прѣтърпи коренно прѣобразование. Като говоря върху новото, което трѣбва да дойде, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ сегашния редъ и порядъкъ на нѣщата. Сегашниятъ порядъкъ прѣдставя изложение на живота отъ хиляди години насамъ. Насилията, прѣстѫпленията въ сегашния свѣтъ водятъ началото си отъ хиляди години насамъ, а сега само се изявяватъ. Насилията сѫ резултатъ на миналото, на неразбирането на живота. Вслѣдствие на това минало, и съврѣменнитѣ хора иматъ криви схващания за живота. И днесъ всички хора търсятъ цѣрь срѣщу тѣзи криви разбирания. Обаче, методитѣ, които тѣ употрѣбяватъ за своето изправяне, не даватъ добри резултати. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ съ тѣзи методи. Запримѣръ, какъ ще се внесе миръ въ свѣта? Кой може да внесе мира? Днесъ никакъвъ законъ не е въ състояние да унищожи войната и да внесе мира. Ако всички учени хора се обединятъ и заработятъ съ науката за унищожение на войната и внасяне на мира, и тѣ нѣма да успѣятъ. Казвамъ: има една единствена сила въ свѣта, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? — Жената. Ако всички жени се сплотятъ и кажатъ: отъ днесъ вече не раждаме прѣстѫпници! — тѣ ще турятъ точка на войната. И ако всѣка майка каже на сина си: убивашъ ли брата си, азъ се отказвамъ отъ тебе, ти не си мой синъ! — войната ще дойде до своя край. Тъй щото, спасението на човѣчеството седи въ съзнателното отказване на жената да ражда прѣстѫпници, както и въ отказване на майката отъ своя синъ убиецъ. За да се постигне това, не само двѣ — три жени трѣбва да съзнаятъ своята задача, но всички жени цѣлокупно трѣбва да се подигнатъ, да заработятъ за спасението на свѣта. Днесъ азъ проповѣдвамъ на женитѣ. Вие, отъ своя страна пъкъ, ще проповѣдвате на останалитѣ жени, защото отсега нататъкъ женитѣ ще се държатъ отговорни за неизпълнение на своята задача. Ако нѣкой момъкъ залюби една мома, но скоро охладнѣе къмъ нея и залюби втора, послѣдната трѣбва да му каже: ти трѣбва да се върнешъ при първата си възлюбена. Азъ не съмъ по-добра отъ нея. Щомъ ти можа да разлюбишъ една, утрѣ и мене ще разлюбишъ. Какъ постѫпватъ, обаче, съврѣменнитѣ моми? Като дойде при една отъ тѣхъ нѣкой момъкъ и изкаже любовьта си къмъ нея, тя не държи смѣтка за това, че вчера той обичалъ друга нѣкоя и днесъ я разлюбилъ, и приема любовьта му; момъкътъ още утрѣ ще напусне и тази мома, а послѣ и трета, и четвърта. Той си играе съ чувствата на момитѣ, а тѣ само го укоряватъ, безъ да прѣдприематъ нѣкаква рѣшителна, съзнателна акция. Не, вие сте майки, той е синъ. Майкитѣ сѫ виновни, отговорни за постѫпкитѣ на синоветѣ си. Затова, именно, отъ хиляди години насамъ женитѣ сѫ бити на общо основание, и сѫ дошли до положение на робини. Тѣ иматъ непоносими страдания. Законътъ, който се прилага къмъ тѣхъ, е неумолимъ. Защо? — Понеже тѣ иматъ сила да разрѣшатъ въпроса за спасението на човѣчеството, но не искатъ да употрѣбятъ своята сила. Женитѣ трѣбва да насочатъ силитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ и да кажатъ: долу войната! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения! Сега, щомъ нѣкоя мома стане за женене, тя казва: дано ми даде Господъ добъръ мѫжъ! Господъ ви даде добъръ мѫжъ — Адама. Ева, която излѣзе отъ Адама, първоначално бѣше отлична мома, дѣвица. Обаче, слѣдъ грѣхопадането всички жени, които се родиха отъ нея, извратиха свѣта. Ева роди единъ синъ прѣстѫпникъ, Каинъ. Адамъ не бѣше баща на Каина, но на Авела. Каинъ бѣше роденъ отъ другъ баща. Казано е въ Писанието: „Вие сте чада на дявола.“ Оттукъ, прѣдполага се, че дяволътъ билъ баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълкъ. Ако овца роди вълкъ, причината се крие нѣкѫдѣ дълбоко въ живота. Авелъ стана жертва на Каина, на злото въ свѣта. Възможно ли е двама братя, отъ една майка и отъ единъ баща, да се убиватъ? Слѣдователно, прѣдполага се, че тѣзи братя били отъ двама бащи: единиятъ — носитель на тъмнината, другиятъ — носитель на свѣтлината. Днесъ половината отъ човѣчеството сѫ каиновци, половината — авеловци. Ако хората вървятъ по стария законъ, който дава мѣсто на прѣстѫпницитѣ да се раждатъ, тѣ всѣкога ще убиватъ. Новата жена, новата Ева трѣбва да затвори пѫтя на Каина, да не се ражда. Каиновци нѣматъ право да се раждатъ! Свѣтътъ не се нуждае отъ прѣстѫпници. Нека дойдатъ авеловци и ситовци! Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора. Пуснете ли каиновци въ свѣта, ще ходите да се разправяте съ тѣхъ. Тѣ ще говорятъ за миръ, за това онова, но сѫщеврѣменно ще разбъркватъ свѣта. „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Жена, която ражда добри и разумни дѣца, ражда изново. Само свободната майка може да роди добри и разумни дѣца. Сѫщото се забѣлѣзва и въ растенията. Всѣко дърво, което расте на свобода, при добри, благоприятни условия за него, ражда добри и вкусни плодове. Да родишъ доброто, това подразбира излизане, отдѣляне на свѣтлина; да родишъ злото, това подразбира поглъщане на свѣтлина. Слѣдователно, ново раждане, т. е. да се родишъ изново, подразбира излизане навънъ. Всички добродѣтели се изявяватъ въ раждане изново навънъ, а не въ поглъщане навѫтрѣ. Всички прѣстѫпления се изявяватъ въ поглъщане на свѣтлина. Отъ човѣкъ, който поглъща свѣтлина, нищо не може да се очаква. Мнозина казватъ, че Христосъ дошълъ на земята, за да спаси свѣта. Питамъ: какъ ще се спасятъ съврѣменнитѣ хора? — Като повѣрваме въ Господа Исуса Христа. Не, за да се спаси човѣкъ, не е достатъчно само да повѣрва въ Христа. Както Христосъ излѣзе отъ Бога и дойде на земята да спаси човѣчеството, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да излѣземъ отъ Бога и да работимъ върху себе си и върху своитѣ ближни. Нѣкой казва: да отида веднъжъ на небето, нѣма да помисля за връщане назадъ. Това показва, че този човѣкъ бѣга отъ страдания. Невидимиятъ свѣтъ има особено мнѣние за човѣкъ, който се страхува отъ страдания. Той е далечъ отъ Истината. Който не се страхува отъ страдания, той ще придобие истинското знание и ще бѫде неуловимъ, като свѣтлината. Човѣкътъ на свѣтлината разполага съ властьта, съ богатствата на цѣлия свѣтъ. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.“ Нѣкой се хвали, че като се помолилъ на Бога, молитвата му била послушана. Това още нищо не значи. Единъ пѫть само молитвата му била приета, и той бърза да се похвали. Днесъ молитвата му се приема, но утрѣ не се приема. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Истински свободенъ човѣкъ е този, който може да се прѣвърне въ свѣтлина. Той ще влиза, дѣто иска, и ще излиза, отдѣто иска, ще бѫде свободенъ при всички условия на живота. Свободниятъ човѣкъ се движи непрѣкѫснато въ свѣтлина; той се разхожда по всички свѣтове безпрѣпятствено. Който не може да се прѣвърне въ свѣтлина, той е робъ на условията. Като казвамъ, че човѣкъ може да се прѣвърне въ свѣтлина, имамъ прѣдъ видъ възприемане на новото, което носи животъ, свѣтлина и свобода. Нѣкой казва: азъ искамъ да вървя въ новия пѫть. — Щомъ желаешъ, можешъ да влѣзешъ въ този пѫть. Давамъ му една запалена свѣщь и казвамъ: вземи тази свѣщь и внимавай да не изгасне. — Ами като изгори? Щомъ питашъ така, ти си човѣкъ отъ старото учение. По зададения въпросъ се познава умътъ на този човѣкъ. Щомъ изгори тази свѣщь, съ нея заедно и ти ще изгоришъ. Като изгори първата свѣщь, ще дойдешъ да ти запаля втора. — Отдѣ ще купя втората? — Ти не си човѣкъ за новото учение. — Докато дойда втори пѫть, години ще минатъ. — Ти си човѣкъ отъ старото учение. — Ти истина ли говоришъ, или се подигравашъ съ мене? Казвамъ: ако си уменъ човѣкъ, не се подигравамъ съ тебъ; ако си глупавъ, подигравамъ се. Ти самъ ще опрѣдѣлишъ, какъвъ си и какъ ти говоря. Ти се чудишъ на моя умъ, азъ пъкъ се чудя на твоя, защо не искашъ да приемешъ учение, което ти носи щастие. Съврѣменнитѣ хора се съмняватъ, дали имъ се говори истината, или не; тѣ се съмняватъ и въ любовьта си едни къмъ други. Казвамъ: всѣки човѣкъ знае, дали му говорятъ истината, или не, дали го обичатъ, или не. Първото впечатление показва това. И въ него почти нѣма изключение. Който ти говори истината, който още въ първия моментъ те обича, той прѣдизвиква въ тебе свещенъ трепетъ. Не изпитвате ли този свещенъ трепетъ, колкото и да ви убѣждава нѣкой, че ви обича, той не говори истината. Колкото и да се изнасилвате да вѣрвате, че ви обича, вие нищо нѣма да придобиете. Който ви обича, той ви носи една запалена свѣщь. Тъй щото, вие ще опрѣдѣлите любовьта на този човѣкъ не по думитѣ, които ви говори, но по свѣтлината на свѣщьта, която той ви дава. Свѣщьта говори повече отъ всичко друго. Нѣкой казва: много те обичамъ. — Дай ми тогава 20,000 лева! — Нѣмамъ. — Значи, ти нѣмашъ любовь къмъ менъ. Ако ти поискашъ 25,000 лева отъ този, който те обича, той ти дава 50,000 лева; ти искашъ 50,000, той дава 100,000 лева; ти искашъ 100,000, той дава 200,000 лева. Колкото повече дава единъ човѣкъ, това показва, че той е човѣкъ на любовьта. Отидешъ ли въ дома на такъвъ човѣкъ, той не се съмнява въ тебе и оставя цѣлата си кѫща на твое разположение. Казвате: идеаленъ човѣкъ е този! Когато другитѣ хора постѫпватъ така, казвате, че сѫ идеални, но когато дойде до васъ, друга мѣрка прилагате. Единъ човѣкъ отишълъ въ една гостилница, дѣто ялъ, пилъ и си казалъ: много хубаво върви всичко. Като дошло врѣме да плаща, нѣмалъ пари, и казалъ: сега вече много лошо върви. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ послѣдствията на живота. Какви сѫ послѣдствията на живота? — Неразбиране на самия животъ. Васъ не разбиратъ, и вие не разбирате другитѣ. Запримѣръ, кой отъ васъ досега е разбралъ брата си, сестра си, или приятеля си? Кой човѣкъ днесъ е готовъ да се пожертвува за другитѣ, както за себе си? Апостолъ Павелъ казва: „Едва ли ще се намѣри човѣкъ, който да се пожертвува за приятеля си; обаче, когато бѣхме врагове на Бога, Той се пожертвува за насъ“. „Изново“. Ако се не родите изново, ако не измѣните схващанията и разбиранията си, съ старитѣ разбирания нищо нѣма да постигнете. Стариятъ животъ, който водите, нищо нѣма да ви донесе. Сегашниятъ животъ на хората мяза на опеченъ хлѣбъ, който купуватъ отъ фурня и изяждатъ. Слѣдъ това чакатъ да се омеси и опече другъ хлѣбъ, за да си купятъ. Докато чакатъ да излѣзе прѣсния хлѣбъ отъ фурнята, малко врѣме ще погладуватъ. Бѫдещиятъ животъ мяза на житно зърно, което посаждате въ земята. Посадите ли го веднъжъ, то вече отъ само себе си произвежда. Ако спазвате закона, слѣдъ 12 години това житно зърно ще даде толкова плодъ, че цѣлата земя ще може да се нахрани. Ако му дадете условия да се развива, тогава ще има и за васъ, и за ближнитѣ ви. На сѫщото основание, искате ли да се осигурите, дайте ходъ на великата Истина! Всѣки съдържа зародиша на великата Истина въ себе си, но трѣбва да даде на този зародишъ условия да се развива. Съврѣменнитѣ хора очакватъ да имъ тури нѣкой единъ самунъ въ торбата. Щомъ иматъ единъ самунъ въ торбата си, тѣ мислятъ, че сѫ осигурени. Осигурени сѫ за единъ день, но слѣдниятъ день пакъ сѫ гладни. Казвамъ: гладъ има въ физическия свѣтъ, гладъ има и въ духовния свѣтъ. Срѣщате човѣкъ, който ви обича. Той ви погледне мило, и вие сте доволни. Щомъ си замине, вие сте омѫчнени, търсите този човѣкъ. Значи, вие пакъ сте гладни. Ако искате да намѣрите онзи, който ви обича, идете въ гората. Когато сте тѫжни, идете въ нѣкоя борова, букова или дѫбова гора и се облегнете на едно дърво, да видите, какъвъ резултатъ ще имате. Дърветата сѫ вашитѣ любими. Какво ще кажете на това отгорѣ? Ще кажете, че това сѫ дървета, не сѫ разумни сѫщества. Привидно тѣ сѫ дървета, но задъ тѣхъ се криятъ разумни сѫщества, съ които вие можете да влѣзете въ съобщение. Когато светиитѣ сѫ постили, когато сѫ искали да постигнатъ нѣщо, тѣ сѫ прѣкарвали въ горитѣ, между дърветата по 20—30 години. Тукъ тѣ прѣкарвали въ постъ и молитва, отъ никого несмущавани. Като виждали нѣкой светия между тѣхъ, дърветата казвали: колко добъръ е този човѣкъ! И тѣ се радвали, и светията се радвалъ. Слѣдъ извѣстни постижения светиитѣ отивали между хората. Който иска да живѣе добрѣ, той трѣбва да влѣзе въ свѣта, между хората, които не сѫ нищо друго, освѣнъ дървета въ горитѣ. Когато човѣкъ живѣе между хората въ свѣта, той по-скоро може да стане светия, отколкото, ако живѣе между онѣзи, които го обичатъ. Мѫжъ, който обича жена си, постоянно я слѣди: дѣ ходи, съ кого се разговаря, на кого пише писма и т. н. Единъ американецъ ми разправяше една своя опитность. Той бѣше добъръ, способенъ човѣкъ. По едно врѣме, казва той, обикнахъ една женена жена. Азъ имахъ къмъ нея симпатия, и тя ми отговаряше съ сѫщото. Ние запазихме добри, приятелски отношения съ нея, и отъ врѣме на врѣме си кореспондирахме. Единъ день тя написала двѣ писма: едно до мѫжа си, който билъ нѣкѫдѣ на пѫть, и едно за мене. Обаче, въ бързината си тя направила една грѣшка: моето писмо турила въ плика, адресиранъ до мѫжа ѝ, а неговото писмо — въ моя пликъ. Получавамъ писмото, чета, обръщението е къмъ мѫжа ѝ. Мисля си: да не би тази жена да е рѣшила да напусне мѫжа си? Не знаехъ, какво да мисля. Слѣдъ нѣколко деня, обаче, получавамъ друго писмо отъ нея, въ което ми обяснява станалата грѣшка. Тя се извинява и ме моли да върна писмото назадъ. Съ васъ, казва тя, лесно ще се разправя, ще ми върнете писмото, но съ мѫжа си какъ ще се разправя. Като получи писмото до приятеля на своята жена, мѫжътъ ѝ ще каже: значи, моята жена имала и другъ възлюбенъ, като мене. Това писмо ще внесе едно горчиво чувство въ сърцето му и една крива мисъль въ ума му, които постоянно ще го безпокоятъ. Питамъ: какво прѣстѫпно има въ това, че нѣкой люби двама души? Има нѣщо прѣстѫпно. Кога? Когато човѣкъ поглъща свѣтлината на онзи, когото люби и я задържа за себе си, той върши прѣстѫпление. Обаче, ако той дава отъ своята свѣтлина на онзи, когото люби, той върши добро. Слѣдователно, въ любовьта сѫществува слѣдниятъ законъ: ако възприемашъ любовьта на нѣкого и я задържашъ за себе си, ти вършишъ прѣстѫпление; ако възприемашъ любовьта на нѣкого и давашъ отъ нея и на другитѣ, ти вършишъ добро. Иначе, ако отъ едного само поглъщашъ свѣтлина и нищо не давашъ, а на другъ само давашъ, безъ да получавашъ нѣщо, ти вършишъ прѣстѫпление. Противъ такава любовь и Богъ възстава. Обаче, ако въ единъ и сѫщъ моментъ взимашъ и давашъ къмъ всички хора, това е правилно проявление на любовьта. Така и Богъ дава. Той едноврѣменно е къмъ всички и баща, и майка. Човѣкъ трѣбва да си изработи правилна философия, да разбира, кое е добро, и кое зло, кое е прѣстѫпление, и кое не. Прѣстѫпления се вършатъ тамъ, дѣто отношенията между поглъщането и отдѣлянето на свѣтлината не сѫ правилни. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Съ други думи казано: както взимате отъ Бога, така и вие давайте. Вие взимате животъ, свѣтлина, свобода, знание, миръ, радость. Това трѣбва да давате и на другитѣ. Въ човѣка има вѫтрѣшенъ потикъ да дава. Той не трѣбва да подпушва този потикъ. И ако даромъ дава, даромъ ще получи. Въ който моментъ рѣшите да живѣете по този новъ начинъ, вие ще имате помощьта на всички добри, възвишени сѫщества по лицето на земята. Тия възвишени и напреднали сѫщества образуватъ цѣли общества, живѣятъ между хората — на кое мѣсто, не знаете. Тия сѫщества разполагатъ съ голѣми знания. Тѣ чакатъ само момента, когато нѣкой човѣкъ рѣши да живѣе по Бога, и веднага му идватъ на помощь. Тѣ бдятъ надъ него, грижатъ се и му помагатъ. Мнозина ще кажатъ: ние сме стари вече, това не се отнася до насъ. Досега не е станало, че отсега нататъкъ ще стане. И турцитѣ казватъ за сѫщия случай: на 50-тѣ не било, че на 90-тѣ ще бѫде. Казвамъ: за глупавия, за невѣжия това не може да стане, но за гениалния човѣкъ, за светията може да стане. Рѣши ли човѣкъ да живѣе по Бога, ако е билъ поетъ, музикантъ или художникъ, той веднага ще се вдъхнови, и всичко въ него ще потече, като бистъръ, кристаленъ изворъ. „Изново,“ казва Христосъ. За да се доберете до този великъ законъ, всички трѣбва да създадете нови отношения къмъ Първата Причина, къмъ Великото, което носи вашето щастие. Само по този начинъ правилно ще разбирате Божията Любовь. Богъ иска всички хора, безъ изключение, да бѫдатъ щастливи: Той иска всички мѫже и жени майки, бащи и дѣца, приятели, слуги и господари, управляващи и управляеми, да бѫдатъ щастливи. Той желае това не само за хората, но и за животнитѣ, и за растенията. Това желае Богъ навсѣкѫдѣ и за всички. Казвате: може ли да бѫде това? — Може. Тази задача е на бѫдещето. То ще я реализира. За тази цѣль у хората трѣбва да се пробуди висшето, Божественото съзнание. Това нѣма да стане по механически начинъ, но чрѣзъ усилена съзнателна работа. Училищата, майкитѣ, бащитѣ, умоветѣ и сърцата на хората ще помагатъ за реализиране на тази задача. И тъй, много нѣща знаятъ съврѣменнитѣ хора, но има много нѣща, които не знаятъ. Запримѣръ, отдѣ изгрѣва нашето слънце, което изгрѣва и залѣзва, тѣ знаятъ; обаче, отдѣ изгрѣва слънцето на живота, което никога не залѣзва, тѣ не знаятъ. Какъ излизатъ растенията отъ земята, които цъвтятъ и прѣцъвтяватъ, тѣ знаятъ; отдѣ идатъ, обаче, растенията, които никога не прѣцъвтяватъ, тѣ не знаятъ. Отдѣ идатъ изворитѣ, които текатъ и прѣсъхватъ, тѣ знаятъ; отдѣ идатъ изворитѣ, които вѣчно текатъ, тѣ не знаятъ; че има добро въ свѣта и това знаятъ, но отдѣ иде доброто, не знаятъ. Тия нѣща не могатъ да дойдатъ отъ хората. Великата мисъль не може да се роди въ главата на човѣка. Тя иде отъ Великото съзнание, което има начало и произходъ въ вѣчностьта. Човѣкъ може само да отразява Божиитѣ мисли, но не и да ги ражда. И колкото по-правилно ги отразява, толкова повече той е носитель на Божественото. Докато човѣкъ приема и прѣдава Божественото, всички го търсятъ. Дойде ли до положение само да приема, и нищо да не дава, той вече скѫсва връзка съ Божественото, и всички го изоставятъ. Сега, азъ желая на всинца ви да имате колесница, направена отъ материята на свѣтлината. Желая всички да имате по единъ златенъ пръстенъ съ скѫпоцѣненъ камъкъ на рѫката си; желая всички да имате по едно златно перо, по една звѣзда и по една книга, въ която се криятъ разгадкитѣ на живота. Всички тия нѣща сѫ необходими. Има ли човѣкъ тия нѣща, той нѣма да проси отъ царя пари, нѣма да се оплаква, че е бѣденъ. Съврѣменнитѣ хора съзнаватъ, че иматъ умъ и сърце, а отричатъ душата и духа. Това значи, че тѣ признаватъ пръстена и перото, а звѣздата и книгата не признаватъ. Тѣ казватъ: звѣзда не ни трѣбва. Не, всѣки човѣкъ трѣбва да съзнава, че на първо мѣсто той има умъ; на второ мѣсто той има сърце; на трето мѣсто той има воля; на четвърто мѣсто той има душа и на пето мѣсто той има духъ, сѫществени и необходими за него. Всички тия сили човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си за служене на великото и красивото. Дойдатъ ли хората до това положение, тѣ ще се разбиратъ помежду си, ще живѣятъ въ миръ и съгласие. И тъй, всички трѣбва да изучавате великата книга на живота. Тази книга ще ви даде истински познания за живота. Тя ще ви даде признаци, по които да познавате, кой говори Истината, и кой не говори Истината. Ако при свѣтлината, която имате днесъ, ви дадатъ знания, да познавате, кой ви обича, вие ще дойдете до обратни резултати. Вие нѣма да намѣрите онзи, който ви обича, но ще се натъкнете на онзи, който ви изневѣрва. Ако ви дадатъ знания, съ които да намирате честнитѣ хора, вие ще се доберете до безчестнитѣ. Ако ви дадатъ знания, съ които да намирате умнитѣ хора, вие ще дойдете до глупавитѣ, до безумнитѣ. И най-послѣ, какво ще се ползувате отъ тѣзи знания, ако въ желанието си да намѣрите положителнитѣ качества на хората и на себе си, се домогнете до отрицателнитѣ? Казвамъ: всѣки трѣбва да се стреми къмъ постигане на положителната наука. Дойде ли до тази наука, той ще разбере силитѣ, които дѣйствуватъ вънъ и вѫтрѣ въ него. Всѣки даденъ моментъ човѣкъ е силенъ въ малкото. Силата на човѣка не седи въ неговото величие и голѣмина, да блѣсти като слънце, всички да го виждатъ. Силата на човѣка седи въ това, той да става толкова малъкъ, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза отъ великия свѣтъ, безъ да го вижда нѣкой. Слѣдователно, първото нѣщо е човѣкъ да се занимава съ най-малкото, което му е необходимо. Той трѣбва да влѣзе въ дълбочинитѣ на своето естество, да познае духа, душата, ума, сърцето и волята си. Сърцето, умътъ, душата и духътъ сѫ извънъ човѣка, а волята му е единствената сила, която прониква въ дълбинитѣ на живота и го изслѣдва. Волята, тази малка величина, прѣдставя човѣка, изявенъ на физическия свѣтъ. Богъ обръща внимание на туй малкото въ човѣка. Човѣкътъ не е още нито духъ, нито душа. Човѣкъ не е още нито умъ, нито сърце. Единственото нѣщо, което прѣдставя човѣка на физическия свѣтъ, това е волята, на която умътъ, сърцето, душата и духътъ съдѣйствуватъ. Докато човѣкъ, т. е. волята въ него, държи връзка съ ума, съ сърцето, съ душата и съ духа, той има свѣтлина въ себе си. Въ който моментъ наруши тази връзка, тия спомагателни фактори въ живота му се оттеглятъ, и човѣкъ остава самъ, като суха кость, безъ никакви органи: безъ рѫцѣ, крака, очи и уши. Той седи на единъ клонъ, като птица, люлѣе се и мисли за своето минало щастие. Сега, азъ не искамъ да оставя у васъ песимистически мисли, но казвамъ, че грѣхътъ, безлюбието станаха причина човѣкъ да извърши най-голѣмата грѣшка — да забрави Източника на своя животъ и да се отдѣли отъ Него. Слѣдъ това дойдоха нещастията въ свѣта. Вслѣдствие на това днесъ човѣчеството върви въ обратенъ пѫть: днесъ всички хора се намиратъ на кръстопѫть и не знаятъ накѫдѣ да вървятъ. Засега всички седатъ на едно мѣсто, но все трѣбва да взематъ една посока. Всѣки се усѣща остарѣлъ, недоволенъ: косата му побѣлѣла, краката му не държатъ, и той само клати главата си и разправя за своето минало. Като дойде до това положение, човѣкъ започва да мечтае за онзи свѣтъ, иска по-скоро да замине. Питамъ: дѣ ще отиде той съ този умъ? Съ такъвъ умъ и съ такова сърце, каквито нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора иматъ, и на онзи свѣтъ не могатъ да отидатъ. „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Онзи свѣтъ е Царството Божие. Значи, да се родишъ изново, това е онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ е свѣтъ на свобода, на мисъль, на чувства, на свѣтлина, на знание, на безсмъртие. Онзи свѣтъ е свѣтъ на изобилие. Той може да бѫде навсѣкѫдѣ. Какво ще ни залъгватъ съ онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ може да бѫде и на земята. „Изново“. Ако се не родите изново, ще бѫдете роби на свѣта. Не бѫдете роби на човѣцитѣ. Бѫдете Синове Божии! Синъ Божи подразбира човѣкъ, който иска да излѣзе вънъ, да помага на човѣчеството. Да бѫдешъ Синъ Божи, това не подразбира, че трѣбва да те славятъ хората, да те гледатъ като писано яйце, но трѣбва да помагашъ на хората, и тѣ да придобиятъ свобода. И тъй, женитѣ трѣбва да пазятъ едно правило: тѣ трѣбва да бѫдатъ тъй свободни, както Богъ първоначално ги е създалъ. Когато Богъ създаде първата жена, Ева, Той приспа Адама, за да не му прѣчи въ работата. Дълго врѣме Адамъ спа, докато Богъ създаде първата жена, която бѣше толкова красива, че Адамъ, като я видѣ, извика: „Тази е кость отъ костьта ми и плъть отъ плътьта ми!“ Съ това той направи първата погрѣшка. Адамъ не каза, че тази жена е духъ отъ духа му, душа отъ душата му, умъ отъ ума му и сърце отъ сърцето му. Адамъ каза, че е Ева кость отъ костьта му и плъть отъ плътьта му. Слѣдъ това, черниятъ адептъ видѣ Ева и внесе поквара въ нейния умъ. Като я погледна и като ѝ проговори, Ева го послуша, яде отъ плода на забраненото дърво, слѣдъ което каза: намѣрихъ по-уменъ отъ Адама. Казвамъ: ако една жена види нѣкой мѫжъ, т. е. своя Адамъ, тя не трѣбва да си задава въпроса, дали е кость отъ костьта и плъть отъ плътьта на този Адамъ. И мѫжътъ, отъ своя страна, не трѣбва да се запитва, дали тази е жената, която е излѣзла отъ него. Ако мислятъ така, и двамата ще сгрѣшатъ. Когато единъ мѫжъ срещне нѣкоя жена, той трѣбва да каже: ти си онази, която си излѣзла отъ моя умъ, отъ моето сърце, отъ моята душа и отъ моя духъ. Когато жена или дѣвица срещне нѣкой мѫжъ, или момъкъ, тя трѣбва да каже: този е излѣзлиятъ отъ Бога. Кажатъ ли и двамата така, тѣ ще се родятъ изново и ще влѣзатъ въ Царството Божие. Тази е новата култура, това е Царството Божие. Ако мѫжетѣ и женитѣ не мислятъ така, друга култура, освѣнъ сегашната, не може да има. И тогава, както и да съединявате хората, тѣ ще бѫдатъ нещастни. Мислятъ ли по новия начинъ, между мѫже и жени всѣкога ще има взаимность. Така трѣбва да се възпитаватъ хората! Така трѣбва да мислятъ! „Изново“. Това подразбира, че мѫжътъ трѣбва да се върне въ положението, както Богъ го е създалъ първоначално. Въ лицето на жената той трѣбва да вижда новата Ева, дѣвата, т. е. възвишеното, красивото, мощното начало на живота, или Първичната Причина, която е създала всичко. Докато мѫжътъ не разбере жената, т. е. сърцето си, той не може да разбере себе си, не може да разбере и своя умъ. Не дойде ли до това положение, той ще бѫде въ разрѣзъ съ Битието. Защо? — Защото жената е послѣдното дѣло на Бога. Слѣдователно, отъ послѣдното дѣло, отъ резултата на нѣщата може да се сѫди за причини и послѣдствия. „Изново“. Това подразбира, че жената трѣбва да се върне въ положението, въ което Богъ първоначално я поставилъ. Въ лицето на мѫжа тя трѣбва да вижда новия Адамъ, както Богъ нѣкога го е създалъ. Той трѣбва да бѫде огледало, въ което тя да вижда образа на Божественото начало. Докато жената не разбере мѫжа, т. е. ума си, тя не може да разбере своето сърце. И тъй, ако сърцето не служи за подкрѣпа на ума, и ако умътъ не служи за рѫководство на сърцето, тѣ не могатъ да иматъ правилни отношения помежду си. Най-послѣ, ако и волята не иде въ услуга на сърцето и ума, за реализиране на тѣхнитѣ копнежи, човѣкъ не би ималъ никакви постижения, и животътъ му би се обезсмислилъ. Умътъ прѣдставя цѣльта въ живота на човѣка; сърцето прѣдставя условията, срѣдствата за постигането на цѣльта, а волята, това сѫ постиженията, т. е. реализиране на цѣльта. Умътъ, както е създаденъ първоначално, прѣдставя високъ планински връхъ, покритъ съ ледове и снѣгове, но винаги огрѣванъ отъ лѫчитѣ на благотворното слънце на живота, което изгрѣва, но никога не залѣзва. Тѣзи лѫчи топятъ снѣговетѣ и ледоветѣ на този връхъ, като образуватъ безброй потоци и извори за напояване и оросяване на живота подъ него. Сърцето, въ своя първиченъ животъ, прѣдставя необятна, красива долина, изобилно напоявана отъ чиститѣ води на планинския връхъ, на която растатъ и се развиватъ благоуханни цвѣтя и вкусни плодове. Сърцето, тази долина на живота, не е нищо друго, освѣнъ раятъ на земята. И днесъ всички търсятъ този изгубенъ рай. Слѣдователно, сърцето е изгубениятъ рай. Подъ думата сърце нѣкои разбиратъ жена, други — майка, трети — дѣва. Тѣзи три понятия прѣдставятъ степени на развитие на сърцето. Най-долното положение на сърцето прѣдставя жената, а най-горното — дѣвата. Дѣвата е цѣльта, майката прѣдставя условията, срѣдствата за постигане на цѣльта, а жената е постижението. Казвамъ: ако жената не разбира мѫжа, ако сестрата не разбира брата и ако сърцето не разбира ума, никакви постижения не може да има. И обратно: ако мѫжътъ не разбира жената, ако братътъ не разбира сестрата, и ако умътъ не разбира сърцето, никакви отношения, никаква взаимность не може да сѫществува между тѣхъ. Разбиратъ ли се, тѣ ще си подадатъ рѫка и ще заработятъ успѣшно за подигане на човѣчеството, за подигане на жената и на мѫжа, за подигане на сърцето и на ума. Само по този начинъ образътъ на идеалния Адамъ ще се възобнови въ новъ Адамъ. И образътъ на идеалната Ева ще се подигне на оня пиедесталъ, дѣто Богъ я поставилъ; тя ще възкръсне въ новата Ева. И тогава, новата епоха ще поздрави двамата богоизбранници, заедно съ тѣхнитѣ чада. „Ако се не родите изново“. Слѣдователно, ако раждането е важенъ процесъ, за който се изискватъ нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси сѫ зачеването и брѣменностьта. Прѣзъ врѣмето на своята брѣменность, жената трѣбва да бѫде поставена при най-благоприятни условия: тя трѣбва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това, никога да не яде прѣди изгрѣвъ, както и слѣдъ залѣзъ слънце. Тя трѣбва да диша дълбоко, да мисли и да чувствува право. Понеже въ това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, съ голѣмо въображение, ближнитѣ ѝ, както и тя сама трѣбва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутриннитѣ ѝ разходки трѣбва да ставатъ при изгрѣвъ, да наблюдава красивитѣ картини на изгрѣващето слънце; послѣ, да се разхожда въ градини, дѣто цъвтятъ красиви, благоуханни цвѣтя, дѣто се развиватъ хубави плодни дървета. Дѣто животътъ расте и се развива, тамъ е неговиятъ смисълъ. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за брѣменната жена. Дѣ ще намѣри по-голѣма чистота отъ тази въ природата? За тази цѣль тя трѣбва да посѣщава чисти извори и рѣки, водитѣ на които да служатъ като огледало на нейния животъ. Тихитѣ, приятни нощи, съ небе, осѣяно съ безброй трептещи звѣздици, сѫщо прѣдставятъ незамѣними картини за жената, бѫдеща майка. Казвамъ: майката трѣбва да възпитава дѣтето си, докато е още въ утробата ѝ, а не слѣдъ раждането. Тамъ дѣтето има всички условия за възприемане, а слѣдъ раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо, и умствениятъ животъ на брѣменната жена не трѣбва да се прѣнебрѣгва. Най-красивата, изящна литература трѣбва да бѫде нейната умствена храна. Животътъ на светиитѣ, на великитѣ хора трѣбва да бѫдатъ двигатели на нейната мисъль. Красива и възвишена поезия, хубава музика и пѣсни трѣбва да нарушаватъ отъ врѣме на врѣме тишината на нейния животъ. Спокойствие, тишина сѫ нужни за жената-майка, както и за природата, която въ това врѣме върши великъ творчески актъ — създаването на човѣка. Искате ли плода на дървото да бѫде добъръ, създайте му условия и го оставете на природата. Сѫщото се отнася и за създаването на човѣка. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ се зачева и развива при специални условия. За това се изискватъ три важни момента: цѣль, срѣдства и постижения. Всичко това ще се намѣри въ разумната природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всѣкакви болести, всѣкаква грозота и нечистота. И тъй, никой човѣкъ не се ражда произволно. Запримѣръ, прѣдполага се първиятъ човѣкъ да е билъ създаденъ въ деня на първото равноденствие, когато условията сѫ били благоприятни, хармонични. Ето защо, нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взиматъ участие при създаването на човѣка. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, които да работятъ за неговото изправяне и подигане. Това зависи отъ жената. Тя е вѫтрѣшниятъ факторъ, който правилно трѣбва да използува всички външни благоприятни условия. Въ това отношение на жената-майка, на сестрата, на дѣвата трѣбва да се гледа като на деликатенъ, благоуханенъ цвѣтъ, който отъ никаква слана да не се попарва. Казано е, че първиятъ човѣкъ билъ създаденъ въ деня на първото равноденствие, въ деня на любовьта. Тогава той е почувствувалъ въ себе си присѫтствието на Великото, присѫтствието на Божията Любовь. Съ създаването на жената, първиятъ човѣкъ е разбралъ Божия Промисълъ, който работи въ свѣта. Слѣдователно, за да се подигне жената, прѣди всичко тя трѣбва да обикне Бога, своя създатель. Възпита ли се въ тази насока, тя ще помогне за подигането на човѣчеството. Само тя е въ състояние да роди новия Адамъ и новата Ева. * 6. Бесѣда отъ Учителя, държана на 1 ноември, 1931 г. София. „Изгрѣвъ“.

От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРѢЗЪ ОНѢЗИ ДНИ „И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ.“ Марка 1:9 Иоанъ се нарича само онзи човѣкъ, който може да изважда разумнитѣ работи, скрити въ природата. Разуменъ човѣкъ пъкъ е онзи, който може да чете, да изнася и добрѣ да разбира смисъла на написанитѣ книги отъ великитѣ души, живѣли прѣди него. Азъ взимамъ думитѣ „велики души“ въ широкъ смисълъ“. Въ свѣта има два процеса. Единиятъ процесъ е процесъ на врѣменно ограничение. Той е общъ за цѣлото животинско царство, като се започне отъ най-низкостоещитѣ и се стигне до най-високостоещитѣ сѫщества, до човѣка. Той е спомагателенъ процесъ. Другиятъ процесъ може да се нарече Божественъ. Специфичното въ него е, че той носи освобождение. Ако човѣкъ разбира този процесъ, ще види, че само той може да го освободи. Веднъжъ дошълъ на земята, цѣльта на човѣка е да придобие свобода. Той иска да се освободи отъ нѣщо, но отъ какво, самъ не знае. Човѣкъ не може да знае това, понеже духътъ му минава прѣзъ четири фази на съзнанието: прѣзъ фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процеситѣ, които ставатъ въ неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова, именно, човѣкъ не помни миналото си. Своето минало той схваща донѣкѫдѣ въ съзнанието си, понеже то е процесъ, който врѣменно се проявява. Това, което схваща въ съзнанието си е, че човѣкъ е сѫщество, което живѣе, което има извѣстни права, извѣстна свобода да се развива правилно. Съзнанието, като процесъ, сѫществува въ всички животни. Самосъзнанието пъкъ отличава човѣка отъ всички животни. Той казва: азъ съмъ човѣкъ! Значи, той се самосъзнава. Най-послѣ иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълътъ, цѣльта, къмъ която човѣкъ се стреми. Разбере ли човѣкъ законитѣ, които се криятъ въ неговото свръхсъзнание, той ще бѫде свободенъ. При това, той нѣма да бѫде изложенъ на всички ония промѣни, които ставатъ сега въ свѣта. Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, не е свободенъ. Когато нѣкой казва, че е свободенъ, това подразбира относително свободенъ, врѣменно свободенъ. Свободата на съврѣменнитѣ хора е относителна. Младиятъ е свободенъ отъ старостьта, но врѣменно само. Най-първо младиятъ започва съ своята слабость, съ своята немощь, бори се извѣстно врѣме съ нея, докато заякне и мисли вече, че е побѣдилъ. Като достигне върха на своята побѣда, той постепенно започва да остарява. И на стари години пакъ заприличва на малко дѣте. И ще видите този старъ човѣкъ, този мѫдрецъ, който мислилъ, че разбралъ смисъла на живота, сега има нужда други да го прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Старитѣ хора, като малкитѣ дѣца, не могатъ да работятъ. Често хората прибързватъ въ заключенията си и казватъ: този човѣкъ е старъ, онзи е младъ. Обаче, тѣ трѣбва да разбиратъ, какво нѣщо е старъ и какво младъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Старость и младость сѫ два важни процеса, двѣ важни състояния въ живота на човѣка. Нѣкой казва: азъ съмъ човѣкъ. — Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е човѣкътъ. — Азъ съмъ българинъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е българинътъ. Послѣ трѣбва да разберете, какво нѣщо е французинътъ, германецътъ и др. — Това е животно. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е животното. — Това е вълкъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е вълкътъ. Изобщо, съврѣменнитѣ хора сѫ дали извѣстни тълкувания на всички тия нѣща, но повечето отъ тѣхъ не сѫ правилни. Какво нѣщо е, напримѣръ, вълкътъ, това трѣбва правилно да се изтълкува. Щомъ природата го е създала, тя имала прѣдъ видъ нѣщо разумно. Въ икономията на природата вълкътъ изпълнява една почтена служба. Тъй щото, не трѣбва да се гледа само неговата външна форма. Ако, като чиновникъ, не изпълнява службата си добрѣ, тогава той ще остане само съ прозвището вълкъ и навсѣкѫдѣ ще го гонятъ. Той е поставенъ за касиеръ въ нѣкоя банка, но бърка въ касата, взима паритѣ и бѣга. Той е като нѣкой голѣмъ воененъ капацитетъ, като нѣкой генералъ, когото пращатъ на бойното поле да се бие, но този генералъ хуква да бѣга, а подиръ него и войницитѣ бѣгатъ. Слѣдъ това търси редъ причини да се извинява. Казвате: защо трѣбва да бѣга? — Не иска да мре човѣкътъ — нищо повече. — Защо не иска да мре? — Когато сме тукъ, лесно се говори, че трѣбва да се мре, но на бойното поле не е лесно да се говори за смърть. Често говорители, оратори излизатъ прѣдъ народа, проповѣдватъ имъ за дългъ, за любовь къмъ отечеството, насърдчаватъ ги да се биятъ, като имъ казватъ: братя, трѣбва да отидете на бойното поле да се биете съ врага си, да се пожертвувате за отечеството си! Трѣбва да сте готови да умрете! Да, тѣзи хора ще се биятъ, ще умиратъ за отечеството си, а вие, които говорите, трѣбва да останете тукъ. Сега, възъ основа на сѫщия моралъ, нѣкой казватъ: християнитѣ трѣбва да водятъ добъръ животъ. — Ако само християнитѣ живѣятъ добрѣ, въпросътъ съ това не се разрѣшава. Вѣрно е, че християнитѣ трѣбва да живѣятъ добрѣ, но и всички останали хора трѣбва да живѣятъ добрѣ. Щомъ живѣемъ, всички трѣбва добрѣ да живѣемъ! Животътъ е създаденъ за разумнитѣ хора. До тази мисъль сѫ се домогнали въ изслѣдванията си всички капацитети на миналото и на настоящето. Може да се наброятъ, колкото капацитети искате, но ако и безъ тѣхъ вѣрвате, по-добрѣ ще бѫде за васъ; ако не вѣрвате, толкова по-злѣ за васъ. Природата има крайно отвръщение къмъ страхливитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ прѣстѫпницитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ глупавитѣ хора, къмъ онѣзи, които одумватъ, които иждивяватъ силитѣ си напразно. Съ една дума, природата има крайно отвръщение къмъ всички прѣстѫпления, които сегашнитѣ хора вършатъ; тя е толкова разгнѣвена спрѣмо тѣхъ, че постоянно мисли, какво наказание да имъ наложи. Тя вече го е намислила и като го наложи, тѣ ще видятъ и патятъ. Казвате: какво мисли природата? Тя мисли, какъ да накаже всички хора, които сѫ прѣстѫпили законитѣ ѝ. Защо и за какво, тя никому отчетъ не дава. И тъй, вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате на думитѣ ми. Вѣрата е разуменъ процесъ, или процесъ на разумностьта. Хората трѣбва да живѣятъ добрѣ! Нѣма смисълъ да се измѫчватъ едни-други. Въ Писанието се казва, че Исусъ отишълъ да се кръсти отъ Иоана. Христосъ, който седи по-високо отъ Иоана, отиде при него да се кръсти, съ което даде на хората добъръ примѣръ на смирение. Той каза на Иоана: „Ти трѣбва да ме кръстишъ съ вода!“ Начинътъ, по който Иоанъ кръсти Христа, прѣдставя единъ символъ. Споредъ този символъ всѣки човѣкъ се е родилъ, за да се кръсти. Казва нѣкой: азъ искамъ да кръщавамъ! — И да не искашъ ти, все трѣбва нѣкой да кръсти човѣка. И да искате, и да не искате, все ще ви кръстятъ, но не само чрѣзъ вода, както вие разбирате. Всѣко страдание е кръщение; всѣко изпитание е кръщение. Слѣдъ като се е кръстилъ въ Иорданъ, Христосъ говори за друго нѣкакво кръщение. Значи, Той още не бѣше се докръстилъ. Първото кръщение, съ вода, става лесно. Ще влѣзе човѣкъ въ водата, ще го измиятъ отгорѣ, и всичко се свършва. Слѣдъ него, обаче, иде онова тежко кръщение, чрѣзъ изпитанията въ живота, когато човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия, да разбере съотношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото. Понѣкога хората разглеждатъ злото така, като че то не се отнася до тѣхъ. Въ злото, както и въ доброто, се крие извѣстна философия, която трѣбва да се изучава. Нѣкой казва: какъвъ е смисълътъ на козмоса? Човѣкъ може да разбере смисъла на козмоса дотолкова, доколкото разбира смисъла на своя животъ. Доколкото животътъ на хората има отношение къмъ козмоса, дотолкова и козмосътъ има отношение къмъ тѣхния животъ. Често хората запитватъ: какъвъ е смисълътъ на живота? Не е важно да знаете, какъвъ е смисълътъ на живота споредъ философитѣ, или споредъ богословитѣ, или споредъ вѣрващитѣ, но въ даденъ случай е важенъ смисълътъ на вашия личенъ животъ. Ако азъ разрѣша този въпросъ, другитѣ въпроси сами по себе си се разрѣшаватъ. Между всички живи сѫщества има едно обединително звено, една непрѣривна връзка. Никой не живѣе за себе си. Ако нѣкой мисли, че живѣе за себе си, това е само привидно така. Въ сѫщность никой не живѣе за себе си. Забѣлѣжете, всѣки клонъ отъ едно дърво живѣе за себе си, но сѫщеврѣменно той има отношение и къмъ дървото; той живѣе и за цѣлото, за самото дърво. Докато е свързанъ съ дървото, той расте, развива се, има и свой животъ. Когато помисли, че може да живѣе вънъ отъ дървото, вънъ отъ цѣлото, клонътъ изсъхва. Ако запитате мистика или окултиста за причината, поради която клонетѣ изсъхватъ, тѣ ще извадятъ общо заключение: клонетѣ по дърветата изсъхватъ, когато помислятъ, че могатъ да живѣятъ самостоятелно, независимо отъ живота на цѣлото. Защо се родиха толкова нещастия и страдания въ съврѣменната култура? — Понеже ученитѣ създадоха нѣщо неправилно въ науката. Тѣ прокараха мисъльта, че трѣбва да подчинятъ природата, да станатъ нейни господари. И днесъ между човѣка и природата има голѣма борба. Започнала се е голѣма война, но ще видимъ, като се завърши тази война, въ края на краищата, кой ще плаща обезщетение. Ако човѣкъ побѣди природата, тя ще плаща обезщетение; ако природата побѣди човѣка, той ще плаща. Въ това отношение ученитѣ сѫ раздѣлени на два лагера: едни отъ тѣхъ казватъ, че природата трѣбва да се подчини на човѣка; другитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се подчини на природата. Слѣдователно, когато запитватъ, какво нѣщо е злото, казвамъ: когато хората искатъ да подчинятъ природата на себе си, тѣ създаватъ злото. Който иска да побѣди природата, той носи нещастие, той носи зло въ свѣта. Който живѣе въ съгласие съ живата природа, той е въ царството на доброто. — Дѣ е доброто? — Доброто е всѣкога около васъ. Когато слънцето изгрѣва, това е добро; когато звѣздитѣ изгрѣватъ, това е добро; когато вѣтърътъ духа, това е добро; когато водата тече, това е добро; когато земята ражда, това е добро; когато растенията растатъ и се развиватъ, това е добро. Всичко около насъ е добро, а ние питаме, какво нѣщо е доброто. Нима не е добро да седнешъ на трапезата, да си хапнешъ малко и да се почувствувашъ слѣдъ това въ добро разположение на духа? Нима не е добро, слѣдъ като си билъ три деня гладенъ, да дойде нѣкой при тебе и да ти донесе малко хлѣбецъ? Нѣкой казва: ако гладувамъ три деня, това показва, че волята Божия е такава. — Не, ако ти си гладувалъ три деня безъ нѣкаква важна причина и нищо не си придобилъ отъ този постъ, това вече е резултатъ на човѣшката воля, която иска да побѣди природата. Който яде по три пѫти на день, казва: азъ съмъ въ съгласие съ природата. Който не яде, той казва: азъ съмъ въ разрѣзъ съ природата. Сега, между хората се проповѣдва постъ; въ църквитѣ сѫщо се проповѣдва постъ. И въ единия, и въ другия случай този постъ се разбира въ неядене хлѣбъ, въ лишение отъ храна. Споредъ мене, богатитѣ хора трѣбва да постятъ, а бѣднитѣ — да ядатъ. Защо? — Понеже богатитѣ сѫ яли толкова много, че дори сѫ прѣяли, необходимо е малко да попостятъ. Като постятъ, тѣ трѣбва да дадатъ на бѣдни храната, която биха употрѣбили за себе си. Днесъ се проповѣдва постъ, но бѣднитѣ, безъ да искатъ да постятъ, тѣ го изпълняватъ. И затова бѣднитѣ постоянно се оплакватъ, казватъ: дотегна ни този постъ! Нѣма ли да се свършатъ постнитѣ години, че да дойдатъ добри врѣмена? Като се говори за постъ, трѣбва да се разбере неговия дълбокъ смисълъ. Днесъ значението на поста е изопачено. Постътъ подразбира въздържане отъ зло, отъ прѣстѫпване на Божия законъ, а не отъ неядене на хлѣбъ. Когато човѣкъ пости, той трѣбва да има прѣдъ видъ мисъльта да даде прѣзъ този день храната си на нѣкой, който е гладувалъ и е изгубилъ равновѣсието си. Който пости, той трѣбва да подкрѣпва своя гладенъ братъ, защото никой не живѣе за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непрѣменно трѣбва да бѫде нахраненъ; иначе, той нѣма да бѫде въ състояние да работи. Слѣдователно, единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е този за яденето, за храненето. Икономическиятъ въпросъ е построенъ върху процеса на яденето. И съврѣменнитѣ учени, биолози, финансисти и философи разрѣшаватъ този въпросъ, защото е отъ първостепенно значение за цѣлокупния животъ. Всѣка държава трѣбва да живѣе добрѣ! И всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе добрѣ! Всѣки човѣкъ трѣбва да има не само храна, но той трѣбва да има и въздухъ, и вода, и свѣтлина, и жилище. И самата природа е създала човѣка по този начинъ. Човѣкъ има жилище — неговото тѣло; той има два прозореца — двѣтѣ очи, прѣзъ които влиза свѣтлината; една вентилация — носътъ; главенъ входъ — устата, тази икономическа мрѣжа, въ която се поставятъ всички необходими провизии за подкрѣпа на организъма. Човѣкъ има и два телефона, т. е. двѣтѣ уши, чрѣзъ които се съобщава съ външния свѣтъ. Сега, ако разискваме върху въпроса, защо Христосъ отиде при Иоана да се кръсти, какво ще кажете за това? Какво отношение има между Христа и Иоана? Отношението между тѣхъ е такова, каквото между слабия и силния. Силнитѣ трѣбва да отиватъ при слабитѣ, да имъ помагатъ. Значи, Исусъ отиде при Иоана да му помогне — нищо повече! Христосъ каза на Иоана: „Ти проповѣдвашъ едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Богатитѣ не искатъ да се разкайватъ, затова главата ти ще снематъ. Сега, като ме кръстишъ, съ този актъ ще направимъ единъ договоръ, че ти нѣма да бѫдешъ малодушенъ, нѣма да се страхувашъ. И главата ти да снематъ, ти ще докажешъ на хората, че това, което проповѣдвашъ, е вѣрно. При това, ще знаешъ, че не само ти ще пострадашъ, но и азъ ще пострадамъ. На тебе главата ще снематъ, а мене на кръстъ ще приковятъ. Когато ме приковятъ на кръста, ти ще дойдешъ да ми помагашъ. Днесъ мнозина мислятъ, че като умратъ, всичко съ тѣхъ се свършва. Не, като умре човѣкъ, като замине за другия свѣтъ, той оттамъ ще помага на хората. Докато човѣкъ е въ тѣлото си, той е слабъ; излѣзе ли отъ него, той става силенъ, мощенъ, може да помага и на другитѣ. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ мяза на длъжникъ, който има да дава най-малко на хиляда души. Щомъ излѣзе отъ дома си, който отъ кредиторитѣ го срѣща, казва му: ти си безчестенъ човѣкъ, не издържашъ на обѣщанията си! Ти си крадецъ, трѣбва да платишъ дълга си! Единъ го срѣща, другъ го срѣща, викатъ му, хулятъ го, и той се вижда въ чудо, не знае, какво да прави. Казвамъ на този човѣкъ: излѣзъ отъ тази държава на полицитѣ, разплати се съ всички кредитори, и ще бѫдешъ свободенъ гражданинъ. Тогава, който отъ твоитѣ кредитори те срещне, ще каже: радвамъ се, че те срѣщамъ. Ти си честенъ, добъръ платецъ. Сега можешъ свободно да се разхождашъ. Такова е състоянието на всѣки, който може свободно да излиза отъ тѣлото си. Съврѣменнитѣ хора иматъ работа само съ полици. Идете въ народното събрание, ще видите, че тамъ се разправятъ само съ полици; идете въ църквитѣ, и тамъ се разправятъ съ полици; идете въ обществената безопасность, и тамъ се разправятъ съ полици. Навсѣкѫдѣ има разправии само съ полици. Често хората сѫдятъ нѣкого, обвиняватъ го, че искалъ да внесе нѣкакъвъ прѣвратъ, да внесе новъ държавенъ строй, вслѣдствие на което объркалъ свѣта. Казвамъ: свѣтътъ е обърканъ отъ осемь хиляди години насамъ. Кой го е объркалъ? Споредъ васъ, еди-кой си човѣкъ обърква сегашния свѣтъ. Ами досега кой е объркалъ свѣта? Казватъ нѣкои, че религиознитѣ, духовнитѣ хора били психопати, умопобъркани, малко ненормални хора. Обаче, отъ направенитѣ досега статистически свѣдения, извѣстно е, че въ България има повече отъ 10,000 души умопобъркани, луди хора. Кой е причина за полудяването на тѣзи хора? Тия хора все духовни ли сѫ? Азъ правя прѣводъ на думата „психопатъ“ и намирамъ, че тя не е лоша дума. Думата „психопатъ“ е образувана отъ думитѣ „психо, психея“ — душа, и „патосъ“ — увлѣчение, разположение. Значи, „психопатъ“ е човѣкъ, който душевно е добрѣ разположенъ. Хората не приематъ това тълкувание, но то си остава за тѣхъ. Психопатъ е човѣкъ, който не тълкува нѣщата, както хората ги разбиратъ, вслѣдствие на което влиза въ извѣстно стълкновение съ тѣхъ. Понѣкога той прѣувеличава нѣщата, понеже нервната система у него се е развила повече, отколкото трѣбва. Той е станалъ чрѣзмѣрно чувствителенъ. Като казвате, че психопатътъ е анормаленъ човѣкъ, питамъ: коя е нормата за нормалния човѣкъ? Анормаленъ е този, на когото нервната система е пропукана, та голѣма часть отъ неговата енергия изтича навънъ. Неврастеникъ пъкъ е този човѣкъ, който по нѣщо се отличава отъ другитѣ, прогресиралъ е въ нѣкоя область. Не е лошо човѣкъ да има развита нервна система, но лошото е, когато ставатъ пропуквания въ нея. Това положение е подобно на прѣкѫсването, което става нѣкѫдѣ въ електрическата инсталация, вслѣдствие на което съобщенията не ставатъ правилно. Думата психопатъ днесъ я взиматъ въ извратенъ смисълъ; подъ психопатъ разбиратъ човѣкъ, на когото умътъ малко не достига. Оттукъ може да се извади слѣдното заключение: ако умътъ на нѣкой човѣкъ стига, за да направи нѣкакво прѣстѫпление, той не е психопатъ; ако умътъ на нѣкого стига, за да изопачи единъ законъ, да го заобиколи и да се оправдае прѣдъ хората, той не е психопатъ. Сега, въпросътъ не е за споръ, да се поставя едно учение прѣдъ друго. Когато става дума, кое учение, или коя религия е права, азъ изхождамъ отъ слѣдното гледище: въ природата има само една свѣтлина. Всички огньове, всички свѣтлини, които сѫществуватъ на земята, сѫ произлѣзли все отъ слънцето. Коя е нормата, която опрѣдѣля силата на разнитѣ свѣтлини? — Слънцето. Ако слънцето би загаснало само за единъ моментъ, вие не бихте могли да запалите нито единъ огънь. Слѣдователно, щомъ вашето кандило гори, щомъ вашата свѣщь гори, щомъ вашиятъ огънь гори, бѫдете увѣрени, че и слънцето е въ нормално състояние. На това основание, когато вие мислите добрѣ, когато сте разположени добрѣ, трѣбва да знаете, че въ дадения случай и много други сѫщества мислятъ като васъ. Не сте само вие, които мислите така. Разумната природа е норма за всички нѣща. Казвамъ: ако прослѣдите живота, ще видите, че между минералитѣ, растенията, животнитѣ, човѣка и сѫществата надъ човѣка има тѣсна, непрѣривна връзка. Споредъ менъ минералитѣ прѣдставятъ зачатъчно състояние на живота. Тѣ сѫ дълбоко заровени въ земята. Онѣзи минерали пъкъ, които сѫ поникнали, които сѫ подали нѣкои отъ своитѣ части надъ повърхностьта на земята, тѣ сѫ растенията. Тъй щото, когато минералътъ разрѣши единъ важенъ въпросъ въ своя животъ, той пониква и минава въ фазата на растение: Долната часть на растенията — коренитѣ, оставатъ въ земята. Растенията не сѫ още напълно свободни. Слѣдъ като хиляди години наредъ сѫ мислили, какъ да освободятъ главитѣ си, коренитѣ, отъ гѫстата материя и да придобиятъ свободата си, тѣ се явили като животни; въ това състояние тѣ разрѣшили онзи въпросъ, който, като растения, не могли да разрѣшатъ. Животнитѣ, обаче, останали за дълго врѣме при лоши, неблагоприятни условия за тѣхното развитие. Трѣбвало най-послѣ да дойде човѣкътъ, дълго врѣме да мисли върху тази задача, докато намѣри начинъ, какъ да се освободи. Въпросътъ, който животнитѣ не могли да разрѣшатъ, човѣкътъ го разрѣшилъ. У животнитѣ, благодарение на тѣхната неразумность, се създадоха редъ страсти, съ които се самоизтрѣбваха едни-други. Прѣстѫпленията, които съврѣменнитѣ хора вършатъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ далечно наслѣдство на млѣкопитаещитѣ. Ако хората се върнатъ къмъ миналото, да разгледатъ живота на своитѣ прадѣди, тѣ биха се ужасили прѣдъ вида на онова страшно разрушение, на онѣзи жестоки войни и състезания между хората. Сегашнитѣ войни блѣднѣятъ прѣдъ миналитѣ. Можеби бѫдещитѣ войни, въ които ще пуснатъ въ ходъ задушливитѣ газове, донѣкѫдѣ биха могли да наподобятъ разрушението и жестокостьта на миналитѣ. Страшно разрушение е сѫществувало нѣкога въ свѣта! И най-послѣ, човѣкътъ, съ своята мисъль, се явилъ въ свѣта, да тури край на това разрушение, да тури редъ и порядъкъ на нѣщата. Когато човѣкътъ се е явилъ въ рая, чрѣзъ мисъльта си, той е внесълъ миръ и спокойствие по цѣлата земя. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ въ свѣта. Обаче, слѣдъ грѣхопадането, пакъ настава това разрушение между хората, както и между народитѣ. Питамъ: дѣ се крие разрѣшението на положението, въ което се намира сегашното човѣчество? И сега пакъ трѣбва да дойде човѣкътъ, съ своята нова, права мисъль, да разрѣши всички въпроси. Разрѣшението на тия въпроси не е достояние само на единъ човѣкъ, нито пъкъ е достояние само на единъ народъ. Единъ човѣкъ, единъ народъ може да разрѣши само единъ въпросъ, но разрѣшението на всички въпроси прѣдставятъ задача на цѣлокупното човѣчество. То трѣбва да вземе участие въ тази велика задача, която ангажирва всички еднакво. Съврѣменнитѣ държави съзнаватъ това нѣщо и работятъ за реализиране на тази задача. Христосъ дойде на земята съ велика мисия. Той искаше да покаже на съврѣменнитѣ европейски народи, какъ трѣбва да постѫпватъ. Всичко, което проповѣдваше Христосъ на врѣмето си, се отнасяше за сегашнитѣ врѣмена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голѣма криза. Ако искате да се освободите отъ тази криза, единственото разрѣшение седи въ приложението на това, което сега проповѣдвамъ. Ако приложите моето учение, вие ще се избавите отъ голѣма катастрофа; не приложите ли учението ми, катастрофата е неминуема. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ: „Не е далечъ врѣмето, когато тази катастрофа ще дойде“. Какъ ще дойде тази катастрофа? Наближило е врѣме да дойдатъ учени, които съ своето изкуство ще запалятъ въздуха. Прѣдставете си, че въздухътъ около цѣлата земя се запали! Какво ще стане тогава съ съврѣменната култура? Писанието казва, че цѣлата земя ще бѫде обхваната отъ огънь и всичко, което се намира по нея, ще изчезне. Наближило е това врѣме. Ако хората не приложатъ закона на Любовьта, въздухътъ непрѣменно ще се запали, и тогава земята ще прѣчисти добритѣ и лошитѣ. Обаче, добритѣ нѣма да изгорятъ; тѣ ще прѣминатъ прѣзъ огъня, ще се прѣчистятъ, а лошитѣ, които сѫ въ противорѣчие съ природата, ще изгорятъ, ще се стопятъ, както изгарятъ труповетѣ на умрѣлитѣ въ специални пещи, крематории. Казвамъ: само по този начинъ ще изчезнатъ противорѣчията въ свѣта, които сѫ причина за редъ болести. Благодарение на противорѣчията съврѣменнитѣ хора не сѫ разрѣшили въпроса, какво е отношението имъ къмъ природата, и постѫпватъ ли спрѣмо нея право, или не. Тѣ казватъ: условията не ни помагатъ да постѫпваме право спрѣмо природата. Не, условията не оправдаватъ хората. Ако съмъ човѣкъ, ако мисля за своето благо, азъ трѣбва да зная, че имамъ отношения, освѣнъ къмъ частитѣ, още и къмъ цѣлото. Щомъ съзнавамъ това, трѣбва ли да допущамъ нѣкакво нещастие въ своя животъ, което неминуемо ще се отрази и върху живота на другитѣ хора? Щомъ съзнавамъ това, щомъ съмъ разуменъ човѣкъ, азъ ще допусна въ живота си само онова благо, което по сѫщия законъ ще се прѣдаде и върху милиони хора още. Законътъ и за нещастията и за щастията, и за злинитѣ и за добринитѣ, е единъ и сѫщъ. Тѣ еднакво се прѣдаватъ отъ цѣлото къмъ частитѣ, и отъ частитѣ къмъ цѣлото. Сега, хората отъ всички страни започватъ вече да съзнаватъ влиянието на чистата, Божествена мисъль върху човѣка. Всички добри хора трѣбва да се сплотятъ, да насочатъ мисъльта си въ една посока — за прѣустройване на свѣта. Ако всички майки кажатъ: не искаме вече войни! — тѣ биха имали успѣхъ. Ако всички майки кажатъ на дѣцата си, докато сѫ още въ утробата имъ, че не искатъ да воюватъ, не искатъ да вършатъ убийства, тѣзи дѣца, като се родятъ, ще носятъ идеитѣ на своитѣ майки. Тѣ ще станатъ проводници на новитѣ мисли, ще работятъ за оправянето на свѣта. Ако синътъ иска да се жени, бащата трѣбва да му каже: ако се женишъ, за да раждашъ прѣстѫпници, да се убиватъ едни-други, по-добрѣ не се жени. Ако пъкъ се женишъ, за да родишъ добри синове и дъщери, които да помагатъ на своитѣ ближни, тогава можешъ да се женишъ. Сега се търсятъ добри хора въ свѣта! Ако се раждатъ добри хора, женитбата има смисълъ. Добритѣ хора трѣбва да работятъ братски за подигането на свѣта. Добритѣ хора трѣбва да заематъ служби, които живата природа е опрѣдѣлила. „Дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски.“ Назаретъ прѣдставя низкото, бѣдното положение, отъ което ние произлизаме. Въ това отношение Назаретъ е прозвище. Галилей е хубавото, красивото въ живота. Галилей е область, въ която се намира Назаретъ. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да подържатъ въ себе си хубавото, красивото. Тѣ трѣбва да подържатъ великата идея за човѣщина. Тази идея е потрѣбна за разумнитѣ хора толкова, колкото здравето е потрѣбно за болния. Болниятъ не се нуждае отъ богатство, но отъ здраве. Докато е боленъ, най-важното за него е здравето. Има ли здраве, и богатството ще дойде. Кое е най-важното за невѣжия, за малкото дѣте? — Да стане ученъ човѣкъ. Подъ думата „ученость“ азъ разбирамъ това знание, което може да освободи човѣка отъ всички ограничителни условия на живота. Кое е най-важното за човѣка, който е попадналъ въ тъмнина? — Свѣтлината. Той иска да намѣри пѫтя, по който трѣбва да върви. И тъй, при сегашнитѣ условия нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ разуменъ, да разбира отношенията между хората, да познава законитѣ и да изучава езика на природата. Съврѣменнитѣ хора не разбиратъ природата. Запримѣръ, ученитѣ казватъ, че тѣлата отъ топлината се разширяватъ, а отъ студа се свиватъ. Тѣ не даватъ никакво обяснение, какво отношение има разширението и свиването къмъ човѣка. Хората не сѫ прослѣдили да знаятъ, какви промѣни ставатъ у тѣхъ, когато иматъ нѣкакви приятни, или неприятни чувства. Когато човѣкъ има нѣкакво приятно чувство, нека измѣри рѫката си, или врата си и да види, каква промѣна става въ него. Послѣ, нека измѣри рѫката и врата си при неприятно чувство. Въ първия случай той ще забѣлѣжи едно малко разширение на рѫката и на врата си. Въ втория случай, обаче, той ще забѣлѣжи едно малко свиване. Казвате: човѣкъ е разуменъ, той знае законитѣ, може да се справи съ всички трудности. Вѣрно е, че човѣкъ е разуменъ, но често този разуменъ човѣкъ, като се намѣри въ трудно положение, замисля се за бѫдещето, уплашва се и се самоубива. Въ това отношение заекътъ, който минава за най-страхливото животно, като се уплаши, не се самоубива, но даже запазва присѫтствие и може да мисли. Има примѣри отъ живота на заека, когато въ най-трудното положение на живота си, той мисли като философъ. Запримѣръ, когато го погне нѣкоя хрътка, която бѣга по-бързо отъ него, понеже заекътъ надолу бѣга по-мѫчно, отколкото нагорѣ, щомъ го настигне хрътката, той изведнъжъ се слегне, и хрътката, както се е засилила, прѣскача го. Въ тозъ моментъ заекътъ скача и удря на противоположна страна. Значи, като бѣга отъ хрътката, заекътъ мисли, какъ да се освободи отъ нея. Когато го гони копой, той има другъ начинъ на бѣгане. Тогава заекътъ започва да се върти, като че играе нѣкакво българско хоро; послѣ изведнъжъ подскача на разстояние десеть крачки отъ центъра и избѣгва. По този начинъ заекътъ дава на копоя една геометрическа задача за разрѣшение. И слѣдъ това ще кажете, че заекътъ билъ страхливъ, билъ глупавъ. Заекътъ не е глупавъ, но глупавъ е онзи съ пушката, който го гони. Заекътъ казва на онзи, който го прѣслѣдва: ти си човѣкъ, но докато ме гонишъ съ пушката си, нещастията никога нѣма да избегнатъ отъ твоята глава. Както хръткитѣ и копоитѣ ме гонятъ, така ще те гонятъ твоитѣ лоши мисли, докато поумнѣешъ и видишъ послѣдствията на твоитѣ дѣла. Прѣстани да ме гонишъ! Дългитѣ уши на заека показватъ голѣма интелигентность. И ако хората, съобразно степеньта на своето развитие, бѣха толкова умни, колкото заека, свѣтътъ би се оправилъ досега. Вие, които ме слушате сега, ще кажете: това е много казано! Пророкъ Исайя казва: „Волътъ познава господаря си и се връща въ яслитѣ си. Израиль не познава Бога и не се връща дома си.“ Кой седи по-горѣ? Волътъ познава господаря си, а човѣкъ, на когото Богъ е далъ разумность, той се отрича отъ тази разумность и казва: азъ самъ ще уредя живота си. Хиляди години вече, откакъ човѣкъ урежда живота си, но и досега още не го е уредилъ. Казвамъ: има единъ обикновенъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ. Той е Иоановиятъ, т. е. начинътъ, по който днесъ хората се разплащатъ. Иоанъ бѣше старозавѣтникъ. Той прѣдставяше стария законъ: имашъ да давашъ, ще дадешъ, по задължение. Христосъ, обаче, показа на хората другъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ: ликвидиране по закона на Любовьта — да дадешъ отъ любовь. Христосъ нѣмаше прѣдъ видъ онази любовь, която не носи свобода на човѣка, която не е въ състояние да прѣмахне страха у човѣка, или която не е въ сила да прѣмахне злобата, болеститѣ, страданията и всички лоши условия въ живота. Това не е любовь. Любовьта, за която Христосъ говори, носи красота, радость, щастие. Тази любовь има прѣдъ видъ благото на всички сѫщества. Слѣдователно, ако нѣкои хора казватъ, че сѫ остарѣли, причината на това сѫ тѣхнитѣ стари разбирания. Стариятъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ стари разбирания, ако иска да стане младъ. Съврѣменнитѣ хора и досега още носятъ мислитѣ и разбиранията на хиляди поколѣния прѣди тѣхъ. Бащата казва на сина си: ти ще остарѣешъ, трѣбва да си направишъ кѫща, да се осигуришъ. И наистина, съврѣменнитѣ хора всичко знаятъ: и кѫщи могатъ да градятъ, и дрехи знаятъ да шиятъ, и университети свършватъ, и генерали, и министри, и князе, и царе ставатъ, но животътъ е все сѫщиятъ. Царьтъ живѣе като простия, и простиятъ живѣе като царя. Всѣки човѣкъ може да бѫде царь, но споредъ мене царь може да бѫде само онзи човѣкъ, който се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото. Който не се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото, той е робъ на условията. Той може само да носи името царь, безъ да е такъвъ. Единъ мой познатъ, който е слѣдвалъ въ Бостонъ по медицина, ми разправяше слѣдния интересенъ случай за единъ царь. Вървя, казва той, изъ бостонскитѣ улици, и виждамъ срѣщу мене иде единъ високъ човѣкъ, около два метра, съ корона на глава, съ мантия и съ жезълъ въ рѫка. Всички хора минаватъ-заминаватъ покрай него, никой не му обръща внимание. Чудя се, какъ тия американци не му обръщатъ внимание. Мисля си: какъ е дошълъ този европейски царь въ Бостонъ? Като минахъ покрай него, обърнахъ се да го изгледамъ отзадъ, но какво бѣше очудването ми, когато на гърба му видѣхъ залѣпени реклами отъ една фабрика. Казвамъ: всѣки човѣкъ е царь, но ако на гърба му сѫ залѣпени рекламитѣ на всички негови прѣстѫпления, какъвъ царь е той? Като се говори за царь, подразбирамъ истинския човѣкъ. Съврѣменниятъ човѣкъ носи на гърба си написани не едно, но много прѣстѫпления. Питамъ: трѣбва ли да се прѣпорѫчва съ тѣхъ? Днесъ хората гледатъ да се освободятъ отъ външнитѣ прѣстѫпления, а за вѫтрѣшнитѣ не мислятъ. Обаче, и външнитѣ, и вѫтрѣшнитѣ прѣстѫпления се пишатъ не само на книга, както днесъ, но тѣ се пишатъ и върху цѣлото тѣло на човѣка. Единъ день вие ще срещнете сѫщества, по-напреднали отъ васъ. Какъ ще ги погледнете? Единъ день ще срещнете сѫщества, които сѫ очаквали отъ васъ любовь, но вие не сте имъ дали; единъ день ще срещнете ваши братя, които сѫ очаквали помощь отъ васъ, но не сте имъ дали. Какъ ще ги погледнете? Казвате: какъвъ смисълъ имаше въ това, да дойде Христосъ на земята и да пострада? Не можа ли Той да се спаси? — Христосъ разполагаше съ голѣми сили, Той можа да се спаси. Казано е въ Писанието, че Христосъ можа да извика на помощь 12 легиона ангели. Въ всѣки легионъ има по 6,000 ангели. Само единъ отъ тия ангели разполага съ такава мощна сила, че е въ състояние въ една нощь да изтрѣби 150 хилядна армия добрѣ въорѫжена, нито единъ войникъ да не остане отъ нея. Тогава, колко такива ангели сѫ нужни за изтрѣбването на българитѣ отъ лицето на земята? Ако дойдатъ 30 ангели, нито единъ българинъ нѣма да остане на земята. Дойдатъ ли 6,000, тѣ ще унищожатъ цѣлото човѣчество. Обаче, въпросътъ не седи въ това, да се изтрѣби човѣчеството. Важно е, да се подигне човѣчеството чрѣзъ доброто. Доброто се отличава отъ злото по това, че всѣкога съгражда, твори, а злото разрушава. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е любовьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е мѫдростьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е истината. Тѣ сѫ вѣчни процеси. Желанието на всички хора да бѫдатъ свободни се дължи, именно, на любовьта въ тѣхъ, която е въ състояние да ги освободи. Нѣкой казва: това е празна работа, то е само за дѣца! Питамъ: кое е реалното, кое е сѫщественото въ живота? Често ние произнасяме името Божие, но въ това хубаво име се вършатъ днесъ голѣми прѣстѫпления. Какви ли прѣстѫпления не сѫ се вършили и въ миналото все въ това свето име! Христосъ казва: „Иде часъ и сега е, когато всѣки, който ви убие, ще мисли, че служба принася на Бога“. И съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като убиватъ прѣстѫпницитѣ и лошитѣ хора, свѣтътъ ще се оправи. Ако, наистина, свѣтътъ можеше да се оправи чрѣзъ убийства, и безъ това всѣка година се гильотиниратъ около 35 милиона хора, при това свѣтътъ още не е оправенъ. Значи, въпросътъ не може да се разрѣши по този начинъ. Всѣка година се гильотиниратъ 35 милиона хора, а вмѣсто тѣхъ се раждатъ около 40 милиона. Слѣдователно, петь милиона хора идатъ повече отъ тия, които заминаватъ за онзи свѣтъ. Злото избива 35 милиона, а любовьта изпраща 40 милиона. Интересно е да се прослѣди, въ края на краищата, кой ще има надмощие. Най-послѣ рѫцѣтѣ на злото ще отслабнатъ, и то нѣма да може повече да коли. Злото ще рѣже, докато капитулира. Вратоветѣ на хората ще станатъ толкова жилави, че никакъвъ ножъ не ще може да ги лови. Ще дойде врѣме, когато човѣшкитѣ вратове ще иматъ такова свойство, че щомъ се допре ножъ до тѣхъ, той ще отскочи, ще се счупи, но вратоветѣ ще останатъ непокѫтнати; ще дойде врѣме, когато човѣшкитѣ тѣла ще бѫдатъ така устроени, че всѣка граната, хвърлена върху тѣхъ, ще се стопи, безъ да причини нѣкаква поврѣда. Питамъ тогава: какъ ще се убиватъ хората? Ще дойде врѣме, когато лошитѣ хора и прѣстѫпницитѣ нѣма да се убиватъ, но ще ги приспиватъ, да си почиватъ, а добритѣ хора ще си вършатъ работата. Това врѣме иде, не е далечъ; въпросътъ е, сега какво трѣбва да се прави. За далечното бѫдеще е лесно да се постигне всичко, но днесъ още лошитѣ хора не могатъ да се приспиватъ. Запитали едного: какъ вървятъ работитѣ ти? — Въ много трудно положение съмъ. — Ами послѣ какво ще стане? — Най-послѣ ще свикна. Обаче, азъ отивамъ по-далечъ. Въпросътъ не е въ това, да свикне човѣкъ съ злото, но има единъ естественъ начинъ, по който той може да се освободи отъ неговото влияние. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на своитѣ лоши мисли, чувства и дѣйствия. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на всички болести. Това е наука! И въ тази наука се крие смисълътъ на живота. Бѫдещитѣ науки нѣма да се занимаватъ съ паталогическитѣ състояния на хората, но ще изучаватъ тѣхнитѣ здравословни състояния. Да допуснемъ, че нѣкой търговецъ изгубва сто хиляди лева и отстава безъ петь пари въ джоба си, нѣма съ какво да си купи хлѣбъ. Той се чуди, какво да прави. Отива у дома си, гледа жена, дѣца гладни, не може да понесе това положение. Най-послѣ му дохожда мисъльта, да се самоубие. Казвамъ: това е състояние на затѫпяване. Въ свѣта сѫществуватъ много ресурси, чрѣзъ които човѣкъ, и въ най-тежкото си положение, може да бѫде спасенъ. Вие още не сте дошли до тия ресурси. Ако знаете законитѣ на природата, вие ще се домогнете до тѣзи ресурси и ще бѫдете спасени. Ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на тази мисъль. Той се отнася до единъ казанлъчанинъ, който прѣди войната билъ директоръ на една прогимназия. До това врѣме той билъ голѣмъ безвѣрникъ и често проповѣдвалъ на ученицитѣ си, че Богъ не сѫществува, че човѣкъ самъ урежда живота си, самъ кове сѫдбата си. Въ послѣдната война той взелъ участие въ сраженията съ гърцитѣ и при едно отстѫпление на нашитѣ войски едва успѣлъ да се скрие въ една пещера, дѣто прѣкаралъ цѣли три деня гладенъ, безъ хапка хлѣбъ. Гладътъ започналъ тъй силно да го мѫчи, че въ това врѣме му дошло на умъ да се обърне къмъ Бога. Той казалъ: Господи, баща ми и майка ми сѫ говорили, че Ти сѫществувашъ, но азъ не вѣрвамъ въ това. Какво ме ползува въ този моментъ твоето сѫществуване, когато азъ умирамъ отъ гладъ? Ако можешъ да ме извадишь отъ това трудно положение, ще повѣрвамъ, че сѫществувашъ. Обѣщавамъ, че като се върна въ България, ще събера всички мои ученици, на които съмъ проповѣдвалъ, че нѣма Богъ, и ще ги убѣдя въ противното. Като произнесълъ тази молитва, засмѣлъ се и чистосърдечно си казалъ: като нѣма друга работа, човѣкъ си бръщолеви. Обаче, не се минало и половинъ часъ, той видѣлъ — една костена жаба влѣче половинъ килограмъ хлѣбъ, оставила го прѣдъ пещерата и се върнала назадъ. Той взелъ хлѣба, изялъ го, добилъ сила и продължилъ пътя си. Като се върналъ дома си, той събралъ всички свои ученици и казалъ: дѣца, по-рано азъ ви проповѣдвахъ, че нѣма Богъ, но отъ единъ важенъ фактъ се убѣдихъ напълно въ сѫществуването на Бога. И разказалъ всичко на ученицитѣ. Досега нито Кантъ, нито други нѣкои философи можаха да ме убѣдятъ, че Богъ сѫществува, обаче, костената жаба успѣ да ме убѣди въ това. Този човѣкъ билъ силенъ въ проповѣдьта си, защото разправялъ своя жива питность. Казвамъ: великата Истина трѣбва да се опита, да придобиемъ опитность, върху която да градимъ нашето бъдеще вѣрую. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да иматъ такова вѣрую, въ което абсолютно да не се съмняватъ. Казвамъ: ако сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ нѣкакъвъ Висшъ принципъ, съсрѣдоточатъ мисъльта си къмъ Него, — да помогне Той за оправянето на свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Даже само християнитѣ, ако желаятъ, ще могатъ да оправятъ свѣта. Въ петь години отгорѣ свѣтътъ може да се поправи. За това нѣма никакви прѣпятствия. Единственото прѣпятствие е личниятъ интересъ на хората. Двама братя, които били въ голѣма вражда помежду си, случайно попаднали плѣнници на едно и сѫщо мѣсто, и били прѣдадени на единъ войникъ, да ги убие заедно съ другитѣ плѣнници. Като се видѣли, двамата братя се спуснали единъ къмъ другъ, цѣлунали се и казали: отсега нататъкъ нѣма защо да споримъ. И двамата ще отидемъ на онзи свѣтъ. Хайде, поне тукъ да се помиримъ! Войникътъ, който ги придружавалъ, запиталъ, защо се пригръщатъ и цѣлуватъ. Тѣ му казали, че сѫ родни братя и се примиряватъ, защото досега били скарани. Той имъ отговорилъ: щомъ е така, вървете по домоветѣ си, и азъ ви пущамъ на свобода, да живѣете по новия начинъ. Има единъ езикъ въ природата, който е еднакъвъ за всички растения, за всички животни и за всички хора. Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, отъ който се вижда, че дѣйствително сѫществува общъ езикъ за всички сѫщества въ природата. Едно малко момиченце изгубило родителитѣ си и се забъркало изъ една гора. То започнало да плаче, да вика, да търси майка си. По едно врѣме то видѣло една мечка въ гората, която веднага се сгушила, да не го изплаши. Момиченцето се приближило до нея и я запитало: кажи ми, дѣ е мама? Мечката се снишила още повече, за да може момиченцето да се качи на гърба ѝ. То се качило на нея, и тя продължила пѫтя си прѣзъ гората, да заведе дѣтето при майка му. Мечката е ясновидка, тя видѣла, че бащата и майката на дѣтето се качили на една канара, понеже се уплашили отъ нея. Като видѣли момиченцето си на гърба на мечката, майката веднага извикала: слѣзъ, мама, отъ гърба на мечката! Тѣ се уплашили отъ нея, а дѣтето свободно седѣло на гърба ѝ. Слѣдъ това мечката пакъ се снишила, момиченцето слѣзло отъ гърба ѝ и радостно отишло при майка си. Мнозина ще кажатъ, че това е отъ приказкитѣ „Хиляда и една нощь.“ За забѣлѣзване е, че днесъ хората сѫ изгубили всѣкаква вѣра. Обезвѣряването е дошло вече до своя краенъ прѣдѣлъ. Тѣ нѣматъ вѣра едни въ други. Мѫжътъ нѣма вѣра въ жена си, и жената нѣма вѣра въ мѫжа си; синътъ нѣма вѣра въ баща си, и бащата нѣма вѣра въ сина си; дъщерята нѣма вѣра въ майка си, и майката нѣма вѣра въ дъщеря си. Навредъ въ свѣта сѫществува крайно обезвѣряване. И всички хора, които сѫ се обезвѣрили, проповѣдватъ нѣкаква свобода. Всички трѣбва да се върнатъ къмъ истинската вѣра и да знаятъ, че ако тѣ не вѣрватъ въ баща си, въ майка си, въ брата си, въ сестра си, въ приятелитѣ си, никакъвъ редъ и порядъкъ не може да се въведе въ свѣта. Какво могатъ да проповѣдватъ тия хора? Ще проповѣдватъ за Христа, че страдалъ, че билъ разпнатъ на кръстъ. И слѣдъ това ще плачатъ за Него. Казвамъ: вие не плачете за брата си, който страда, а за Христа ще плачете. Христосъ, за когото плачете привидно, е въ вашия братъ, който страда и вика за помощь. Сега вие се запитвате: кое учение е право? Право е само онова учение, което носи свобода за всички сѫщества безъ изключение: за всички растения, за всички животни и за всички хора. Отдѣто и да дойде, щомъ носи свобода за всички живи сѫщества, това учение е право. Азъ не говоря за врѣменната свобода. Ако е въпросъ за врѣменна свобода, българитѣ, напримѣръ, придобиха такава свобода: Русия ги освободи, но и до днесъ още тѣ не сѫ свободни. Сега трѣбва да дойде нѣкой другъ, пакъ да ги освобождава. Кой ще ги освободи сега, не зная. Не само българитѣ нѣматъ свобода, но и въ Америка, и въ Англия, и въ Германия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ хората тепърва трѣбва да се освобождаватъ. Ако отидете въ Лондонъ, напримѣръ, тамъ има квартали отъ 45—50 хиляди души жени, дѣца и мѫже; дѣцата отъ тия квартали не знаятъ баща си и майка си. Ако нѣкой чужденецъ попадне въ такъвъ кварталъ, непрѣменно стражарь трѣбва да го придружава. Който мине прѣзъ такъвъ кварталъ, той се излага на нѣкаква опасности. Това не е само въ Лондонъ, но и въ Ню-Йоркъ, и въ Парижъ, и въ Берлинъ — въ всички голѣми градове. Даже и въ малката България има такива квартали, прѣзъ които човѣкъ не може свободно да върви. Щомъ човѣкъ се разгнѣви, той много не му мисли, готовъ е вече куршумъ да тегли. Ако пъкъ не тегли куршумъ, ще каже обидни думи на човѣка, но послѣ ще съжалява: не трѣбваше така да постѫпвамъ. Всѣки човѣкъ има по единъ такъвъ кварталъ задъ ушитѣ си, дѣто е центърътъ на разрушението, съ по 45—50 хиляди жители. Има единъ начинъ за спасение отъ жителитѣ на тия квартали. Има единъ начинъ за придобиване на свобода. Като казвамъ, че има единъ начинъ за придобиване на свобода, азъ не отричамъ и другитѣ начини, не казвамъ, че всички усилия на човѣчеството за свобода не сѫ на мѣстото си; казвамъ, че човѣчеството днесъ се нуждае отъ особена запалка, която да даде потикъ, да даде силенъ тласъкъ напрѣдъ. У всички хора има добро желание да придобиятъ тази запалка, за да разбератъ, че свободата дѣйствува по единъ начинъ и трѣбва да бѫде обща за всички хора. Докато човѣкъ иска свобода само за себе си, той е на кривъ пѫть. Иска ли свобода и за себе си, и за другитѣ, той е на правъ пѫть. Желаешъ ли добро и на себе си, и на другитѣ хора, ти си на правъ пѫть. Сега, като ставате сутринь, запитвайте се, отдѣ сте дошли, какъ сте дошли, какъ сте придобили всичко, което имате въ себе си. Безъ да мислите върху тия въпроси, вие казвате: родилъ съмъ се, но единъ день ще умра, ще свърша живота си. Казвамъ: лесно е да се умре, да се свърши всичко, но тъкмо, когато мислите, че сте свършили, вие ще се намѣрите въ противорѣчие. Вие ще се намѣрите въ положението на оногова, който ималъ да плаща една полица отъ сто хиляди лева, но като нѣмалъ възможность да я плати, рѣшилъ да се самоубие. Качилъ се на една скала и оттамъ се хвърлилъ. Обаче, той не успѣлъ да се самоубие, но счупилъ само двата си крака. Като се видѣлъ въ това положение, той още повече се отчаялъ и казалъ: ако краката ми бѣха останали здрави, щѣхъ да си платя полицата, а сега и краката ми счупени, и полицата неплатена. По сѫщия начинъ мислятъ мнозина. Тѣ се надѣватъ, като умратъ, да изплатятъ полицитѣ си. Не, като умратъ, тѣ нито полицитѣ си изплащатъ, нито животъ иматъ. Ето защо, при сегашното положение, по-изгодно за човѣка е да бѫде съ здрави крака и полека да изплаща полицата си. Задъ всѣки кредиторъ се крие единъ ангелъ, който опитва хората. Когато повѣрвате, че вашиятъ кредиторъ е честенъ човѣкъ и въ него, както въ всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите въ вашия кредиторъ, както момъкъ се влюбва въ мома и е готовъ да колѣничи прѣдъ нея, този кожодеръ, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: азъ съмъ готовъ не само да ти простя дълга отъ сто хиляди лева, но отгорѣ на това да ти дамъ още сто хиляди. Това сѫ правили хората, и пакъ го правятъ. Само по този начинъ тѣ могатъ да се побратимятъ. Спасението на човѣчеството е въ братството. Това трѣбва да се проповѣдва на хората! Днесъ всички хора спорятъ, коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви трѣбва да проповѣдватъ учението на природата. Всички хора трѣбва да станатъ нейни съработници. Всички трѣбва да се кръщаватъ заедно съ нея! Кѫдѣ? Всички трѣбва да се кръщаватъ въ онази рѣка, отъ която Любовьта изтича. Всички трѣбва да се кръщаватъ въ езерото на Мѫдростьта, въ което Любовьта се влива. И най-послѣ, всички трѣбва да стѫпятъ здраво на онази почва, върху която се излива дъжда на Истината. Тъй щото, навсѣкѫдѣ ще се потопите по три пѫти: ще се потопите три пѫти въ рѣката на Любовьта; послѣ ще се потопите три пѫти въ езерото на Мѫдростьта и най-послѣ ще се изложите три пѫти на душа на Истината. Само по този начинъ може да се влѣзе въ Царството Божие. Който не се е потопилъ по три пѫти въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, той не може да влѣзе въ Царството Божие, нито може да разрѣши нѣщо въ свѣта. Това не сѫ празни думи, но това е тълкуването на стиха: „И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ“. Сега, като говоря, азъ повишавамъ малко гласа си. Обаче, силата на думитѣ не седи въ високото изговаряне; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ истинни и приложими; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божественото у човѣка. Казвате; трѣбва да се говори истината! Така е, трѣбва да се говори истината, но има нѣща, които сѫ само външна опаковка. Да се говори истината на човѣка, подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човѣкъ се подмладява, когато прилага нѣщата. Ако единъ народъ прилага законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той ще се обнови напълно. Казвате: какво могатъ да направятъ българитѣ? Ако приложатъ Христовото учение, тѣ биха запалили цѣлия свѣтъ и биха го освободили. Мнозина сѫ ме запитвали: каква е мисията на българския народъ? Ако българитѣ сѫ готови да изпълнятъ, каквото имъ казвамъ, ще знаятъ, каква е тѣхната мисия. Не изпълнятъ ли това, което имъ проповѣдвамъ, нѣма да кажа, каква е мисията имъ. Апостолъ Петъръ е казалъ: „Вие сте Синове Божии“. Ако днесъ нѣкой каже, че е Синъ Божи, всички го осѫждатъ, дѣто смѣе да се нарича Синъ Божи. Така е казано въ Писанието не само за едного, но за всички. Въ този смисълъ азъ бихъ желалъ всички да бѫдете Синове Божии, т. е. Синове на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете носители на новото учение и, дѣто минете, да изтриете сълзитѣ на хората, да ги освободите отъ всѣкакви болести, отъ сиромашия, отъ недѫзи, отъ страдания. И тъй, бѫдете Синове на Бога, Синове на Любовьта! * 5. Бесѣда отъ Учителя, държана на 25 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ“.