Ани

108. Вътрешната организация Друг разговор. Учителевите думи: - Моето право е дотолкова право, доколкото не нарушавам правото на другите. Щом нарушиш правото на някого, нарушават и твоето право. Ако не се организираш вътрешно, да знаеш, че всички имат Един Баща и всекиму да правиш добро... Да не допущаш съмнение в ума си, смущение в сърцето си и безпокойствие във волята си; ако допущаш, няма да имаш златна воля. Човек да вижда възможностите и да се радва, че има умни хора. Да лю­бим ближния си, че Бог живее в него - или към центъра на Бога да се движим. Един е погледът към ближния - погледът на Любовта; други поглед е отклоне­ние. Дето няма отношение, няма Любов към Бога. Любовта е подобна на извор и благодари другия от благото. Който с малка бързина се движи, отегчава се от духовния път. Любовта изключва страдание, страх. Като има Любов, всичко може да направи. Да отвори сърцето си за Любов към всички същества - тога­ва от ден на ден забогатява, изобилие...! Дето Любовта отсъствува, сиромаши­ята царува. Който има отношение към Бога, познава Истината. Дето е Свободата, Любовта царува. Като обичаме, да не учим как да ни обичат. Човек обича ра­зумното в човека. Бог обича човека, понеже [той] е Негово разумно дете. Ако изменим отношенията си към Бога, затваряме пътя за Любовта. Каквото пра­вим, да е все за Него и Неговото Име. Да не разправяме за Любовта си към Бога. Никакво благо не може да се добие без страдание. Като забогатееш, дяволът ще те изяде. Тлъстите умират, претоварен параходът! Ще работите, няма да се пресилвате. Питат защо Господ е направил света тъй. На Господа и на ум не Му е идвало това (което правят). Не Го слушат, затова ги държи отговорни за последствията. Ние спираме Божествения трен за попски шапки. На­шите идеи неузаконени са попски шапки. Невидимият свят в хората и видимият отвън се съгласили и образували хубав ден. Мъчно е сега да си представим камък. Животното потъне, заспи, като се нахрани. Ние сме будни и когато не ядем. Любовта е нещо Велико. Като придобие съзнанието на ангелите, ще раз­бере. Да се приближиш до Божествения свят. Слънцето мисли за нас, праща провизии, енергии. Дати е приятно всички да говорят, е хубаво. Стари филосо­фи сте, книги сте писали и сега патят ви главите. Какво нещо е търпението? Когато постоянствуваш в желанието си да учиш, да правиш добро, то е търпение. Да чакаш друг дати прави зло, то не е търпение. Бъди разумен и излез от всяка мъчнотия. Бива ли човек да чака да му режат здрав крак или ръка или главата? Ако можеш да бягаш, бягай; ако си силен, бори се и му вземи ножа; ако си слаб, моли се; ако си умен, увещавай го да не прави това! Всекиму е оставена вратичка за излизане от мъчнотиите. Намери я и излез над нея и цъфни, прояви добродетелите си!

107. Законите Божии З.Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да пра­вят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е. Възлюбленият ви посещава само когато позадремете и се отдалечава. А когато [...], образува дъжд, цяла гръмотевица! Чрез различните плодове се възпитават децата. Шофьорите да са много внимателни. Лешникът е много хубаво растение, магнетично. Сянката му не е опасна. 1942 г., Петров ден - Той иде да оправи света. Казва: „Няма да се биете, че като дойда, тояга ще има и за малки, и за големи. Всичките хора да турят за задача да изпълнят Волята Божия, всеки както разбира, но да бъде честен!" Посветете главата си, сърцето си, тялото си в служба на Бога. Пазете вашето тяло чрез Любовта, пазете вашия ум чрез Любовта и пазете вашето сърце чрез Любовта. 24.VIII. 1941 г., на събора - Ученикът трябва да каже: Законът на Бога е закон на всички (на света). Законите на Любовта, Мъдростта и Истината са закони на света, на целия космос. 19. IX. 1941 г. Който със своята мисъл не вреди на никого, той има права мисъл. 10.VI. Продължение на разговора на 14-а страница от тази тетрадка [№ 80, с. 399]: Да вземат тона do, 1/2 mi: хо, хо, хо, хо, хо, хо, хо, хо. Музикална забава: do, si, do, re, do, si, la, sol, fa, mi, re. do, sol, do, sol. хо, хо, xo, o! Класическото ще оставим, то прибира. Веселото дава. Класич[ес]ката е песен на осиромашалия. Свириш на човека, да му мине.

106. Смаляване и уголемяване 26.IX. 1940 г., четвъртък, 10 ч преди обяд. Разговор на Витоша. Има разрешения, които човек сам си разрешава; други разрешения човек му разрешава, а други Бог му разрешава. Когато някоя планина я съсипят, тя планина ли е? Те са финансисти, които постоянно черпят, [докато] ги направят полета. Една планина се движи с 1/10 от милиметъра за 1 година; за 100000000 години колко пространство ще мине? Цялата вселена можеш да я събереш в един лешник. Ако материята се образува от сила и силата заема пространство, какво пространство трябва да събереш, за да образуваш малко материя? Представете си, че имате материал за гориво и се запалите от малка главичка кибрит, много огън, и всички трябва да горят, убедите цялата Земя да гори. Същият закон: Убедете краката си, че могат да ходят, и те ще тръгнат. Да убедиш себе си, че трябва да бъдеш здрав. Аз ако съм ученик в гимназията, ще искам от моите учители в гимназията първото прераждане да ми пишат нула. От нулата [в] другото прераждане ще изкарам 1, в другото от едното ще изкарам 2, в другото - 3... В седем прераждания ще имам 7. Значи: 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Съберете ги: 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 = 28. Прибавете 0 = 280:40 = 7. Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увели­чи и тогава ще бъде с едно по-велик, отколкото преди да се е смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Всичките хубави работи излизат все от сма­лените работи. Малките работи са, които радват нещата. За един грешник обър­нат, голяма радост има на Небето. Малките работи радват. Голямото по-голямо не може да стане, но по-малко може. А малкото по-малко не може да стане, но по-голямо може. Като се променят от големи в малки и от малки в големи, се радват; че в промяната е радостта. Ако си стражар и биеш 10 000 хора, дотегне ти и искаш да им правиш добро. Спасението е да ти дотегне да правиш зло и да почнеш да правиш добро. Опасността е да ти дотегне да правиш добро. В при­родата всичко е разумно. Кривуцнеш - зарадвай се, че е станало упражнение на крака ти, да стане пластичен, да не ти се счупи. Човек да се радва на туй състояние, в което се намира в дадения случай. Като си удариш крака, да се радваш; като оздравя, пак да се радваш. Малко разлика ще има в първия слу­чай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или ра­достта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оже­нил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете мляко­то! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не ста­нал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Гос­пода, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът. Хората приказват при­мерите, но не ги турят на място. Тайната в живота е да си благодарен на малкото зло, да не доведе голя­мо зло, и да си благодарен на малкото добро, да не ти се отнеме. Бъди благода­рен на малкото зло и на голямото добро. Когато те посети едно малко и си благодарен, ще дойде едно голямо добро. Когато не си благодарен от голямото добро, ще ти дойде малко зло. Сега всичките царе не могат да направят днешния ден. Той струва много богатство.

105. Съотношения 10. V. 1940 г.,. след гимнастиките, при черната дъска Правата линия не може да се мери. С нея се мери кривата линия. Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, как­вото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свърза­ни, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното?" Вълкът ка­зал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всич­ко, което до днес е влизало в моята уста, съм го раз­късвал." Има сега една религиозна нива, неработена, с много бодили. Трябва да се обработи. Ти трябва да обработиш своята нива. Никой не може да възнесе молитва за тебе. И ти тряб­ва с него да се молиш заедно. Ако не си туриш и ти ума, заедно с него да се молиш, не може.

103. Усилие и благословение Друг разговор (пиша все думите на Учителя): Всички имате и дърва, и въглища, само една кибритена клечка ви трябва. Когато обичаш един човек, ти си готов за него всичко да направиш, а когато не го обичаш, ти му взимаш и това, което има, и тежко е на тогова. На училище човек да отива без раница. Земните изпити са нищо. Мадам Кюри е работила. Един селски чорбаджия бил много взискателен, никой не можел да му угоди, но като отишъл на работа, една хубава 19-годишна мома намерила клю­ча им, отворила, разшетала се, изчистила всичко, месила, сготвила и той, като се върнал, останал много доволен - тя му угодила. Бъдете и вие като тази мо­ма. Човек в 30000 дни по 3 минути размишление много работа може да напра­ви. Обикни въздуха, че като го изпъждаш навън, да го удариш и той да те препоръча. Има арии за дъжд. В село да изпеят 3 песни и дъжд ще завали. Има арии за болести и като ги изпееш, болният ще оздравя, ама докато ги изучиш, колко ще се изпотиш! Който учи, благо дава. Без да си работил нещо, няма благо. Щом пеете, има причина. Щом не пееш, има причина. Един германски император посетил един проповедник. Много му се харесал и увеличил запла­тата му. Но той вече не проповядвал тъй хубаво. Когато петелът затлъстее, не пее. Дадат ли се на човека много добри условия, като на евангелисткия проповедник, вече не работи, не проповядва както по-напред. Всяко усилие все се благославя. Нищо не се губи. И сега сте даровити. Увит е дарът (дарбите ни). Да почне да се отвива. Залае ли те куче, запей! Задухали вятър - мъчнотии, запей! Ще образу­ваш навик. Лаят на кучето показва, че то е музикално.

101. Съвети за ядене и пиене 1. V. 1940 г., на обеда - Щом има някой меланхолия, пуканки да яде. При пукането царевиците се разтварят - радиоактивната работа. Докато е меко житото, преди да узрее, лечебно е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън оти­ват. Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да спи. Вода - да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената. Да се изпива по 1 1/2 литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Не пий вода от северен извор, но от южен. Сутрин изпивай по две чаши варена вода, когато нямаш слънчева, и пре­ди обед - две, и преди вечеря половин час - пак две, та всичко 1 1/2 литра. Тя е потребна за тялото. Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а студена­та - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращение­то не става правилно. Лятно време става реакция и от студената вода, ако се пие по обяд.

99. Слизане на Земята и заминаване от нея 1. V. 1940 г. Разговор след гимнастичните упражнения - Любовта е, което дава най-дълбокия подтик във всяко отношение. Ако очистите калта от себе си, от нея ще направите най-хубавия порце­лан. Тука да се работи, че като заминете, нямате четки, бои. Духовните хора ги дигат, те падат, дигат ги, те падат. Като ги изправят, вземат ги горе, родят се горе, както тук се роди малкото дете. Растението показва пътя на човека, надолу слиза. Слизане - инволюиране; после се вдигаме пак нагоре, еволюираме. Млекопитающите показват равнодействующата. Краката на човека показват южния полюс - добродете­лите. Главата показва северния полюс - истината, човек да върви нагоре. Гла­вата се храни от Слънцето. Мислите идат от Слънцето. Светлината в електри­ческите крушки иде от друго място. Като завърта ключа и лампата светне, аз зная, че Слънцето ще изгрее. Щом мога да мисля, чувствувам и действувам, Слънцето грее.

93. Осъждането Пред подсъдимия каква реч ще държите? Ще изслушаш обвиняемия, пос­ле ще слушаш оправдателната реч. Аз ако съм съдия, ще го съдя и после ще платя зарад него. По закон ще го обвиня, но ще платя за него. Не го съдя аз, законът го съди. Отвори Библията и кажи: „По закон те съдя." Вие сте инкогнито, не ви знаят. Носите маските на маймуните. Обвиняват те. казват ти: „Каква си маймуна!" Ти се смей вътре! Дойде някой, намери вина на къщата ти, на прозорците, на вратите, на железата, че били тънки, а ти кажи: „Че аз не съм ги направил." - „Прав си, още веднъж няма да взимаш този майстор." Момък се сгодил за мома благородна. Завел приятеля си да му я пред­стави. Като носила таблата с кафето и сладкото, той я спънал. Тя изпуснала всичко, но казала: „Няма нищо." Като се оженили, той й казал: „Като беше мома, колко беше търпелива!" Тя отговорила: „Търпелива, че не дойде да ви­диш как изгризах масата със зъбите си." И ние някой път търпим, но само гри­зем масата. В един дюкян за обуща продавачът казал на купувача: „калъпсъз"* (по­неже краката му били големи и нямало номер за неговия крак). Купувачът се много омъчнил от тази дума, че не разбрал какво иска да му каже, но си помъл­чал. На отиване за селото си от едно високо място извикал на продавача: „Сен калъпсъз!" (Ти си калъпсъз!) Човек много мъчно може да търпи. Лесно си изгубва човек настроение­то. Един малък трън го одраскал и му се развали настроението. Има големи мъчнотии, мъчно се издържат. Има мъчение: турят те на въже да те бесят, вър­нат те, пак те турят, пак те върнат - по 3 пъти те турят и връщат, та не знаеш. Това е мъчение. Един от змиеловците в Индия легнал да спи край кацата със змиите. Ка­цата била отхлупена. Те наизлезли и се увили около него. Той не се помръднал. Слугата варил мляко, те се примамили от парата и сами се отвили и го освобо­дили. Тъй слугата го спасил. Какво самообладание! Малко подвижване и - ед­но клъвване! Бог е направил хората тъй: един праведен на единия край и един грешен на другия край. Не казвай „Грешният да се махне", че с него сте като деца, които се люлеят на една дъска, и ако той се махне, ти ще паднеш. Той пази равновесие. Човек, като разбере Истината, ще поумнее. Не съдете за което не знаете Нещо повидимому лошо е, но за добро е. На една сестра се подула ръката. Казах: „Идете при хирург, да го клъвне." - „Ти, ти" - казаха те. Като си тръгнаха, те мърморят, мърморят и тя - хоп, в една дупка на „Опълченска". На другия ден хирургът попитал: „Кой направи тази сполучлива операция? Аз не мога да я направя тъй." Падането направи операцията. Човек да гледа весело на всичко. Човек е много упорито същество, мър­мори, мърмори: само той ли е, други как живеят. За да бъдете хубави, да научи­те законите на козметиката, за една. две, три години да се подмладите. Вие сте много повече млади, отколкото в света. _______________________________________________________ * калъпсъз (тур.) - без калъп.

91. Белите и черните 26. IV. 1940 г., Великият петък, 8 ч сутринта. Разговор с Учителя на Витоша - Отиде, дойде, как го тълкувате? - Вечер отиде, сутрин дойде. - Белите и черните се бият кои да завладеят Земята. Досега черните я управляваха, сега белите ще я управляват и черните ще слугуват на белите, както белите слугуваха на черните, взаимообразно. Сега вече ще казвате на черните: „Вие ще слугувате вече, ние си изпълнихме длъжността." В света хо­рата казват: „Свърши се нашето, да се понаядем и да си попием, радост вече няма за нас." Те са черните, ще слугуват вече. Когато дойдеха черните, като се разтичат, та баници точат, куркои колят, коня му развождат, само бой да няма. Та, много баници им сте точили. Сега те ще развождат бели коне. Не само това, но в турско време ще плати 32 гроша за 32-та зъба, които са яли, че са се мъчили. Ония насилия, които претърпява човешката душа, идат все от черните - обезсърченията, неразположенията са все от черните. Белите, светлите духове ще победят. Какво се разбира под Възкресение за осъждение? - На едни ще се про­буди съзнанието и ще страдат зарад престъпленията си. Сега властта на черните се взима вече. Дето съществува неправда, там са черните. Сега слугата сготви, господарят му се скара и му спира от заплата­та и е недоволен. Този господар е от черните. Белите господари са благородни и дават на слугата един лев повече. Черните ви са научили на пестеливост, на скромност, като са казвали: „Това е за нас. Каквото остане, то е за вас." Чер­ните ви са научили да работите. Във Варна един чорбаджия имал кон. Зад чорбаджията едва вървял, а пред него тичал. Та, и вие пред чорбаджията тичате.

88. Реалното и идеалното постижение IV. 1940 г. - Паякът по-напред философствувап, пък като се научил да си прави паяжина, казал: „Не ми трябва вече нищо!" И животните имат отношение. Мал­кото куче си носи кост. Голямото иде срещу него. Малкото я оставя, започва да го глади по муцунката, като му казва: „За тебе, за тебе я нося." Слабият да превъзхожда силния с бягане. Когато дойде силата, човек става груб. Когато умът на човека се изтънчи, той става лукав. Когато се изтънчи сърцето, става зъл - зло сърце има, казват. Реално е, което не можеш да го увеличиш и намалиш. То е О. Радвайте се на туй, което не може никой да ви го даде или да ви го вземе. Ако имахме 21/2 милиона наполеона, не щяхме да сме тук. Всичко щяхме да имаме, но учени не щяхме да бъдем. Числото 12 е закон на хармонията, а числото 21 е закон на Великата Божия Любов. Няма нищо, което, като го помислиш, да не стане. Са­мо по отношение на тебе може да не стане, но в света е вече станало. Идеалното е постижимо само за цялото човечество, но не и за отделния човек. Най-хубавата храна е Хлябът (Словото Божие), другото е за допълване. Буквата „е" е знак за разширение, умножение. Толстой сам си направи обуща и почна да оре. Духоборите сами се впрягаха да орат, за да влязат в положението на животните. Докато човек не се впрегне на работа, няма да влезе в положението на всички живи същества. Всички прегрешения са окалвания.

87. Бременност и еволюция чрез прераждания IV. 1940 г. - Човек все учи и ненаучен остава. В 9 месеца, през време на бременността на майката, човек минава всичките форми през всичките прераждания. - Има ли практическо приложение? - Додето знаеш, дотам те спират - до която форма знаеш. Иначе не те пущат в друга форма. Духовният му търси колая, щом еволюира. Ако човек се помири с известно знание, с известна форма, значи да умре. Човек, като погладува, ще измисли какво да прави. 99 страдания трябват, за да дойде една радост.

85. Прехраната 1.I.1940 г. на обеда. За варения булгур: - Колко усилия трябва, да се прати в оня свят! Месото започнали да го ядат в ледената епоха. Като умре човек, няма тия условия, както на Земята. В Северния полюс няма никакви растения, ни плодове, само риба и месо. 1.II.1940 г. - Ние света си мислим, че каквото имаме, е наше и ни е мъчно, като ни го вземат. Като не го дава, секвестират му го. Всичко, каквото му е потребно, му е дадено - въздух, светлина, вода. Спорът става сега за хляба. На един беден дай 1000 лева и като ги поискаш, не ги дава. Човек да е благодарен, да се радва и на силата, и на слабостта, и на богатството, и на сиромашията. Слабият не може да ти направи зло; а пък силният може да ти направи зло, но и добро може да ти направи. Конят за 2 кг зоб, с който го подмамят да го хванат, цял ден ще работи, не подозирал, че това е примамка, за да го хванат. По-добро училище от Земята къде ще намерите? Волтер описва, че този свят е най-хубав при тези страда­ния. „А полюсите какви ще са? - казал един ученик. Един сънувал, че му казали: „Ще те заровим жив!" - „Ами защо, че аз нищо не съм направил!" - „Заради тази бяла книга" - и започнали да го заравят жив. Той се изпотил от страх и се събудил. Законът е: Страждующите стават силни, а които изнасилват, стават сла­би. Авторът осмива майсторски бохемците. Докато дадат помощ, умря. Фин­ландците добри хора бяха, но като поизбиха руси, сега вече не им върви. В света нищо не се губи. Ако се изгори романът на Виктор Юго, съдържанието му не се е изгубило. Които умират, стават мисионери, да проповядват против войната. Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тик­ва, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.

82. Въздухът и етерът 17.I., сряда Налягането на полюсите е пов... от Слънцето. Едно време екваторът бил полюс, а полюсите били екватор. Има си причина защо е сплесната Земята. В 25 000 години Земята прави един кръг. Да се радваме, че има какво да учим. Има много думи от животинския свят. Едно време животните са говори­ли, но с грехопадането човекът взел животинския език, а животните слезли по- долу. На физическия свят е въздухът. За духовния свят е етерът. Човек не губи тялото си. Около него е обвивката. Това тяло ни е водолаз. Ще останем с етерното тяло, без водолаза. Обичай го тук, добро да си му пра­вил, та там да го видиш. Тук като се караме, горе се разваля обедът. Кому се даде горе, и доле се дава. Налягането е причина да закъснява човек. Направи напрежение по духо­вен начин да се освободиш! Напрежението да е по-силно. Борба е животът и разумно човек да се бори. При налягането, напрежението да го уравновеси, та разумният живот да работи. Ако е неуравновесено, то е ненормално. Ако се обезсърчиш при най-малките неща, то е ненормално, изгубил си равновесието.

81. Разговор на 29.IV.1940 г. на Изгрева 29.IV. 1940 г. Празникът Възкресение Христово Разговор на обеда при брат югославянин (сърбин) и две сестри сръбкини: - Човек най-напред да види, после да говори Езиците са мода. Всичките животни си имат език: и пчелите, и мравките, и птиците, всичките. Житото най-напред са го яли птиците. Човекът от тях се е научил. Те са били пионерите. Намерили хубавото. Сестра: - Дето царува Божията Любов, това е моето родно място. Учителят: - Всяка буква от почерка на човека показва дали човек е твърд, дали има мекота, дали има убеждение, показва вътрешните качества. Изуча­вайте буквите, после - графологията. На северния полюс Слънцето се скрива за известно време. Сега набли­жава пролетта на Любовта - духовната пролет. Досега сме били в зимата. Сес­трата щом с камъните се обхожда добре, с тези камъни на планината ще може по-добре.

79. Описаната и вписаната окръжност към квадрата Разговор с Учителя в сряда след гимнастика. Учителят говори върху чертежите (фиг. 11): Квадратурата на квадрата в окръжността е по-малка от квадратурата вън от кръга. Та, винаги Любовта е по-голяма от Обичта. Човек трябва да е искрен: колкото товар може да вдигне - толкова; не казвай повече. Ние сме завързани с конци. Изкушението е по два начина. Пияницата казва: „Винцето е полезно." Да казва: „Водата е необходима." Човек да изпитва не­щата и отвътре, и отвън. Водата и отвътре е полезна. Божественото казва: Няма по-хубаво питие от първоначалната вода. По­срещне ни някой, нагости ни - приятел ни е. Не ни посрещне и не ни нагости - мис­лим, че не ни е приятел. Да влизаме в положението на всичките хора, да съзна­ем, че всичките хора страдат и може да е болен. Всеки си има свои страдания. Природата е много строга; най-голямото наказание оставя за най-после - изгризването. Не харесваш хората и като заминеш, никого не виждаш. Седиш 45 години и се затъжиш за хората. Пожелаеш да си при тях, да дойдете пак при тях. Всичките ни съмнения не са наши, чужда мисъл е дошла. Да си отхраниш мисълта! Като болшевик се роди в Германия, отгледва се в Русия. Евреите не го отхраниха и го дадоха други да го отхранят. Евреите са тормозени два пъти повече, отколкото ако бяха го приели. Нас ни е страх какво ще кажат.

III. тетрадка: Из разговорите ни с нашия любим Учител на Изгрева - след беседа и гимнастики, на обеда и на Витоша Разговори с Любезния наш Учител. 74. Реалното богатство 1937 г. Нагрей с любов някого, да му излязат хубави чърти. Не всичко се радвайте! Като дойде Божият Дух, Той ни опитва душата. 1936 г. Човек се лъже, че може да открадне нещо. В това седи лъжата. Богатият се заблуждава, че богатството е негово и че може да открадне. Като ти вземат златото, пак си дойде при тебе. Е, тогава кой ще те обере тебе? Опасността е, че вярваме, че ни е откраднал. Невъзможно е да крадеш. Лъжата е, че мислиш, че като крадеш, ще забогатееш. Не вярвай в което не е! Старо вярване е, че вярват хората в което не е. Страданието е тайна. Като я научиш, ще дойде откровението. Реалното богатство на човека е в тайните, а откровението е, когато сме се запознали с тайните. Лъжа е, че вярваш, което не е: че ще ум­реш, че ще отидеш в рая, в джендема. Лъжа е това. Съгрешиш - в джендема си; направиш добро - в рая си. Щом имаш живота, ще дойде златото при тебе. Като дойде умът ти, силата ти ще дойде. Като изгубиш Любовта, ще изгубиш живота си и като изгубиш живота си, ще изгубиш златото си. Умът не се губи, то е лъжата. Отвържеш въжето, с което си вързан - ти си се отдалечил от ума си. Умът не се губи, но нямаме съответствующа дума. Не вярвайте в туй, което не е. Не вярвайте в лъжата. Лъжа е всичко, което не може да бъде. Умрял някой е лъжа. Обрали го - и то е лъжа. Само е олекнал. С парите заедно повече тежи. Като обереш една круша, другата годи­на пак ще роди круши. В „Хиляда и една нощ" за 24 часа какво ще направите? Като влезе човек в Божествения свят, тези неща нямат същина. В Божестве­ния свят крадецът остане вън. Всяко нещо ще се върне, откъдето е дошло. При нас се връща нашият и добър, и лош живот. Представете си, че половината хора са богати, половината - сиромаси. Богатство, чест, слава е суета. Нито умира човек, нито изчезва. Заличите картина от книгата - нищо не е придобила книгата при залепването и отлепването. Сянката се прибрала у дома си. Мислим, че сянката се е изгубила. Човешкият свят е сянка на реалния, Божествения. Човекът се мени. Човекът не е в промяната. Божественото се уголемява и смалява, еднакво е важно. Материята на дървото образува семка, а силата на семката образува дървото. Едно дете нарисувало слънце. Увеличи­ли го, но пак не е увеличено. Не виждаме реалността каквато е и не представ­ляваме я. Човек не е, което се представя. Ако обърнете реалността, ще имате най-голямо нещастие. Безграничното е най-хубаво. Което се постига, не е ре­ално. Което не се постига, е реалното. Бъдете съвършени по любов, знание, справедливост, като Бога. Може сянката на реалността да обхванете. Реалността и като плод може да я обхва­неш. Да разбереш реалността не значи обгръщане и обхващане. Един ден, и да искаш да умреш, не можеш да умреш. Мислите, че имате врагове дяволи. Уми­ра - значи отишъл „у мира". Остарявате, че искате някой отвън да ви направи щастливи. Вие сте щас­тливи, но не вярвате във вашето щастие. Да се освободим от което е. Вяра значи като детето да вярваме, че дъжд ще вали - то е вяра. В един уреден свят си. Като служиш на Бога, и сиромах, и болен няма да си. Цветята на слънце са хубави. И който служи на Бога, е здрав. Грей се на Слънцето, после го учи. Не чакай да познаеш Господа, тогава да Му служиш. Слугувай на Господа беззаветно с всичкото си сърце, ум, душа и дух. Старото да седи, но да се опита новата система на възпитанието. Да желаем общото добро за всички. Ако само за нас желаем, е алчност. Омраза­та е само за един. Двама едновременно не можеш да мразиш. Да имаме мате­риално, колкото ни трябва. Да се създават и се подкрепят. Сиромахът е мъд­рец. Щом е мъдрец, не е сиромах.

73. Христос Да умира човек, за което е дошел, като Христос. Той носи кръста и го хвърля. Ще го носиш до половината път, ще го хвърлиш и ще те заковат на него и ще възкръснеш. Като обичаш някого, всичките страдания можеш да обичаш. Христос за Бога носил всичките поругания. Христос желае да станат всички Христосовци, всички, Един Христос да стане. „Отец е по-голям от Мене." Което Бог ни е дал, да го признаем и да Му служим. Тя го обича и му казва с погледа си: „Кажи, какво ще жертвуваш за ме­не?" Ако тръгнем, ще обърнем света. Дух с дух и душа с душа се разбирахме. Дойде ли свободата, на Северния полюс ще отидеш. Тепърва да създа­дем свят за 6 дни и да създадем седми ден, за почиване. Имаме работа със смъртта, гуша за гуша. Англичаните разпространяват своите идеи чрез французите. Един ден всичките народи ще образуват един човек. Те носят Божествената скиния. Едно липсва сега на хората - Любов. А човекът на Любовта е свободен човек. Най- лесният път е пътят на Любовта. Пътят на Мъдростта и Истината са най-мъчни. Пътят на Любовта е за всички. Най-първо за Бога ще работим, после - за ближ­ния си, после - за себе си. Този е правият път. Един държавник работи за себе си, за народа, после за Бога. Но трябва този ред да се измени. Да изменим възгледите си първо, тогава един ден ще работим за всички като за себе си. Човек да бъде умен. „Агне" значи огън. Огън - агнето, което побеждава. Христос бил агне. И всеки да е агне - огън, да запали лошия, да гори. Добрите хора имат сила да приспиват лошите. Имаме резултати. Сегашните резултати са от миналото. Сил­ните да станат слаби. Бог е на страната на слабите, не на силните. В славяните има проявление на Бога, дадено им е да са носители на нова идея. Англичаните са учители на тях. Единственият народ с толкова земя е Дядо Иван, Русия и зад гърба му е Бог, но у славяните трябва да се роди любов към Бога. Всякога Бог е говорил. Може да им помогне. Ако обикнат Бога и ближния си, Божието благословение ще дойде. Радвайте се на ума у добрите хора, които ръководят - те не са от само себе си. Христос казва: Ще се спасят не чрез силата. За злото Бог наказва, за доброто Бог възнаграждава. Човек да не прави зло, но да е справедлив. Всички народи да си имат земя и да си услужват. Човешката глава е резултат на човешкия Дух. И дробовете са резултат на духа. Стомахът е физическият свят. Колкото духът е по-силен, толкова тяло­то на човека е по-добре оформено. Сформируването на волята е образувало палеца. Анормалният е над нормата; по-чувствителен е от оня, нормалния, вля­зъл е в оня свят с физическия свят. Като лекуваш някого, повдигни се, да не те е страх, после си измий ръце­те. Ако си гладен, жаден, работи; взаимна помощ, обмяна, взаимно почитание и уважение и като души да се чувствувате, излезли от Бога, да Му услужиш заради Бога. Богати сте. Бедни са, които грешат. Богат с вяра, надежда, ум. Центърът на надеждата е развит. Изтърпял страданията и се научил мно­го и се развил този център. Да уповавате на Бога и да правите добро дело. За да правиш добро, то ти трябва да чувствуваш и да мислиш. Когото обичаш, му говориш. Има нещо по-велико от вечността, което човек не знае. Бог е извън вечните закони, че законът ограничава. Бог, като обича хората, доброволно се е ограничил. Стана време за обед. Наредихме се извън дувара, на полянката, в кръг, четохме молитва и започнахме обяда. В 2 1/2 ч. се разставахме и застягахме за към дома. Наредихме се в две успоредни линии, помолихме се и с радостни крачки тръгнахме си към дола - Изгрева, дето дежурните сестри чакаха радос­тно с готова вечеря- супа от картофи за скъпите екскурзианти. Вечерята беше много весела.

69. Страданието и радостите 24.IV. 1938 г. Екскурзия на Витоша Часът е 4. Всички сме пред приемната стаичка на Учителя и на двора. Учителят радостен слиза по стълбите, отговаря на поздрава ни и се изправя на плочките. Поглежда към небето: към изток, юг и запад, усмихва се и казва с благост: - Готови ли сте всички? - Готови сме, Учителю - казваме радостно. Учителят тръгва с братя и сестри, носещи раниците си, други пък - рани­ците си и чайниците и всички с радост закрачваме. Учителят леко, леко пристъ­пя, като че на земята не стъпя. Минаваме юзината и поемаме нагоре. Учителят и младите братя и сестри са енергични, като че хвърчат. Ни, по-слабите и възрастните, вървим след тях и им се радваме. Излязоха над Симеоново. Учите­лят се обърна и с Него и цялата група се обърнаха, погледнаха ни и застанаха прави, а ние продължихме да ги следваме, като често погледвахме дали ще изгрей Слънцето, преди да ги стигнем. Едни го стигнаха, други го посрещнахме при изкачването - със запиране и единична молитва, и ги стигнахме. Насядах­ме всички да починем и с нови сили да продължим. Бързоходците пак залетяха из планината, а ние, въодушевявани от тях, ги следвахме според силите си. Учителят често се обръща назад и ни поглежда. Ние чувствуваме, че сме с Него. Настроението ни е отлично. Всичко ни се радва: и въздух, и слънце, и треви, и цветя, и дървета, и листя, и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости!" Свежият въздух, слънчевата енергия подкрепя нашите сили и всички с уверени крачки вървим по стръмния път. Стигаме бивака. Картината е чудесна. Огньовете пушат, а вътре пристиг­налите екскурзианти насядали около дувара да починат, чакат да заври вода­та. Поздравляваме ги, приближаваме се до Учителя, седнал на определеното Си място, целуваме Му ръка и отиваме да сменим изпотените си фанели. Връ­щаме се и сядаме с гърба към Слънцето. Водата вече е завряла, братята ни наливат, пием, закусваме, правим гимнастичните упражнения и пак сядаме, дето закусвахме. Очите на всички ни са към Учителя. Той чете в нашите очи жаждата ни за насъщния хляб и почва да говори на най-наболялата душа. Все­ки познава кое е за него и се ползва от всичкото знание. А ние, с тетрадки на коленце и с молив в ръка, слушаме без дъх и пишем безспирно. За Него нашите души и сърца са отворени, Той чете в тях и лекува раните им. - Вашите страдания са един прогрес - започва той. „Боже, Той всичко знае" - си помисляме ние. - Всичко е за добро. Човек да мисли, че всичко е за добро. Кога на тебе е лошо, на други е добре. Обмена да става с помагане. Които скърбят, са в долината; които се радват, са в планината. Като се ровиш в живота на някого, ти злото ровиш. Като разравяш доброто, усилваш доброто му. Въпросът е да се учат хората, не да ги утешаваме. Като ги вадим от заб­луждение, то е утешение. Кога ти турят една единица, към Бога ще вървиш. Кога ти турят 2, ще се впрегнеш да работиш, впрегнат те. Кога ти турят 5, ще женеш. Кога ти турят 6, боздуган ти дават, ще биеш. Знаеш ли единицата, като я хванеш? Единицата е огъната на 2, на 3, на 4, на 5 и ти показва пътя, където трябва да ходиш. Поставяте подпорка на една къща. И тяжестта на човека трябва да падне върху ума, душата или духа, а другите добродетели, мисли, са греди. Човек, ако разбере живота, ще стане радостен. Мъглата започва да се движи и Учителят казва: - Нагоре като отива мъглата, има вятър, а надоле - дъжд. Учителят гледа [...], който винаги носи при екскурзия. - Пролетта с 15 минути е закъсняла. На 330 сме. Като дойде на 400, тряб­ва да сме в София, ще вали. - Колко е температурата, Учителю? - пита някой. - 15 градуса - отговаря Той.

66. Божият глас Прочетете 100. страница от книгата [„Божият глас" - X година на Общия окултен клас, I том, София, 1940 г.] Да вярваме в общите идеи. Прочетете 50. страница: По естество човек не е лош, но нещо лошо е написано в неговата книга. Трябва да го коригира. Да изправи лошата си кар- ма, иначе тя ще погълне всичко придобито. Прочетете 25. страница: Ученикът да учи, не само да се моли. Всеки ден да придобива по нещо ново. Знанието му не е достатъчно. Твърдата човешка мисъл, да я стиснем, от нея вода да излезе. Да работим върху ума, сърцето си и волята си и с махване да укротяваме. Прочетете 75. страница. Да се домогнем до Истината, която ще ни свър­же с Бога. Същественото в човека не е формата - мъж и жена са полюси. Истин­ският човек не е ни мъж, ни жена. Истинският човек включва и мъжа, и жената. Числата 100 + 50 + 25 + 75 страници образуват едно цяло по мисъл. Прочетете 23, страница Числото 23 е число на противоречия. Човек да е готов да пожертвува всичко за Бога и Бог ще му каже една дума. Човек, ако изгуби Любовта, почва да я търси. Прочетете 125. страница. Всяка мисъл, като се ограничи от желание, е обикновена. Мисъл, която се изменя, не е праза. Прочетете 175. страница: Колкото е по-разумно едно същество, по-ра­зумно разрешава мъчнотиите. Огъни се, без да се пречупваш, изправи се и тръгни! Огъни се и запази живота си! Огъване значи промяна на състоянието Съсредоточете се при неразположение. Прочетете 200. страница. Да не искаме да мислят само за нас. Да любим Бога - Божествения свят, да любим ближните си - духовния свят; и да любим врага си - физическия свят. Бъдете съвършени: да имаме Любов към себе си. да не правим нищо, което е в противоречие с Божествените закони. Да ги при­лагаме - да имаме хармонични мисли, чувства и постъпки. Това е Божествени­ят глас. Представете си, че всяка дума е жива. Правата линия (фиг 9) представя разумност. Следете пътя на дви­жението. Ако движението (фиг. 10) образува крива и счупена смесена линия, постъпката не е права, Да има между мислите, чувствата и постъпките геометрическа форма. При всичките изпитания човек да намери спасителния ъгъл и да излезе. Чо­век да се учи на дикция. Човек си туря някой път рамото под мъчнотия, дето никой не го е турил. Щели всички да се спасят? Какво ще стане със света? Понеже Бог е Любов, всички ще се спасят, но след много големи страдания. И падналите ангели - дяволът, ще бъде спасен.

64. Вътрешната телевизия Щом поставиш мисълта си в съзнанието си, може да дойде в тебе тази Любов: „Господи, желая да обичам, както Ти обичаш!" Вие сте се изменили, не самата, реалната Любов. Някъде има неща, които не могат да се доказват. Аз говоря, а един казва: - Неща глупави. Аз му казах: - Ще направя опит с тебе и ще ми кажеш отде зная това. Ти си от село. Нямало дете, на което да не си праснал главата, вярно ли е това? Обичаш да пипаш. - Кой ти го каза? - попита той. - Имам слабост. В Женева влязохме да крадем грозде. Хванаха ни и ни закараха да ни затворят. Но ние - по български: изтърсихме го и избягахме. - Е, отде го зная? - Казал ти е някой. - Дойде му една мисъл: - Ще ми бъде ли жената вярна? - Да си внимателен с нея! - Каквото и да му доказвам, той не може да схване. Аз виждам всичко, каквото е правил. Телевизия е, как ще му докажа? Нещата стават, но не искам да се занимавам с неговия минал живот, турям перде, не искам да се занимавам с него. Някой път мигновено става, картини се явяват. За известни качества трябва да има белези на ръцете, на главата: черепа и на лицето. Мене не ме интересуват патологическите състояния, гле­дам на колко се е отдалечил. Добри хора, които не падат, са тези, на които погледът е обърнат нагоре. На който погледът е обърнат надолу, на него не може да се разчита. Истинска­та светлина е в ъгъл 45 градуса, нагоре. За всяко нещо имате вътрешен усет, приятен или неприятен. Няма човек без вътрешен усет. Всичките хора нямат еднакво отношение към Слънцето. Които са много далече, по-малко светлина приемат. Нямате прямо съобщение със Слънцето. Трябва една мисъл да мине през 4-5 мозъци, за да се схване. Ако сте хора на Юпитер, най-голямото благородство ще имате. Ако сте хора на Земята - най-голям материализъм, тъмнина. И всички трябва да школувате тук, в материята. Материализъм не е да отричаш Бога, но като яде човек, да знае как да яде, да знае как да диша, да знае как да се жени, как да ражда деца - то е материализъм. Да си художник, скулптор, не е духовен човек. Духовен какво е? Жълтият цвят, като влезе в мене, събира мислите; червеният цвят събира енергия, сини­ят цвят събира вяра в неща невъзможни. Самият цвят не носи живота. На което знаете, да изникне клонче, да цъфне и плод да даде - новия цвят, не да хвърлите старото. И духовен като станеш, пак ще си сприхав, скържав, недоверчив, какъв­то си бил. Сега виждам маски само. Никак не те ценя. В тебе Бог е вложил възмож­ности да работиш, чакате велико бъдеще, но те виждам, че си тръгнал по един път, дето има да ти тегли главата. Нищо скрито-покрито няма. Нещата са скрити, кога нямаш отношение. Като имаш и обоняние, и слух, на километър ще долавяш. Та, пчелите имат, а вие да нямате. Веждите са антени, които показват. Те са граница между физическия и духовния свят.

62. Човекът е двоен Казах на един: „Ти не съществуваш, физика си." - „Ами аз чувствувам, че живея" - казва. Че живееш, знаеш; че ще умреш - умирал ли си, да знаеш? Че като се стопи един лед, изгуби ли се? Нещата стават видими и невидими. Може ли да съществува съзнанието извън тялото, да излезе из тялото и да чувствува? Един списател дойде при мене и ми каза: „Аз съм се побъркал, хлопа ми дъската. Отидох във вегетарианската гостилница да яда. Намирам се в стаята. Гледам тялото си и някой зад мене ми казва: „Това си ти!" - „Ами аз какво съм? - питам. - „Ще ти кажа" - казва. Дигна ме и ме тури в мене. Цяла седмица не спах. - ,Ти си имал опитност" - му казах аз. Човек е двоен, може да излезе из тялото си навън. Само че преди да излезе, трябва да пожелае да се върне пак, и ще се върне. Във Варна един адвокат, комунист, добър оратор, каза: - Хубаво говориш, само че аз не вярвам в Бога. Казах му: - Ще ти кажа нещо. След 5 години ще стане една коренна промяна в тебе. Запиши си това и ела да ми обясниш защо е станала. След 5 години ми пише, че се оженил, много обичал другарката си, имали си едно детенце, но една вечер, като отишъл на събрание, заключил вратата, да спи спокойно, докато се върне, да не става да му отваря. Запалила се лампата, направила пожар и жена му се запалила и изгоряла. На гроба написал: „Ти стана жертва за мене, аз трябваше по-рано да повярвам." Дойде в тебе една светлина, не можеш да противодействуваш на нея и вярваш тогава в Бога. При въпроса за Бога, човек да мълчи. Да кажеш: „Ще опиташ." Нито едно същество не отрича съществуванието на Бога, че непоносимо страдание дохожда. Те отричат Бога на идолопоклонството, тъй че Господа не измъчват. Всичките подтици на хората се дължат на Бога. Изоставен си, а не­що дълбоко отвътре слушаш глас: „Ще се оправи!" Дойдем ли до Бога, никой не може да ни излъже. В мозъка има едно слънце и благодарение на него в нас ни става ясно това слънце. Зад туй слънце има друго, духовно слънце, което хората не виж­дат. Това слънце е изражение на друго Слънце. Което не знаеш, е реално; кое­то знаеш, не е реално. Не си разбрал светлината - че то не е статическо поло­жение. Всичките нюанси в живота зависят от светлината, в какви краски се проявява.

57. Светлина и пространство Ученическото добро постижение, което има сила чрез правата линия, дава светлина. Което постижение е чрез кривата линия, дава топлина. В етера постижението върви спирално, по крива линия, понеже има те- готене отвътре и отвън. Натискът на етера върху [Земята] образува от него цвета. Притеглянето е една разумна сила. Което иска да си почива, отива към центъра си, по крива линия; а което иска да работи, отива от центъра навън, по права линия. Ще имате големи мъчнотии, но ще преодолеете. Любовта владее и пра­вата, и кривата линия в съвършенство. Да бъдеш свободен, да нямаш никакви мъчнотии, значи генерал да си на всичките мъчнотии и те да ти слугуват. Само с Любовта може да се постигне това. По права линия трябва. Слънчевата енергия е слязла в центъра на Земята и се върнала, тогава се издържа; а земната енергия отишла нагоре и се върнала и направила вдлъб­натини. Искаш светлината, енергията на Слънцето, слънчевата идея-търсиш свет­лината, Слънцето. Искаш тъмнината - търсиш Земята. Пространство е: предметите да знаеш къде са турени. А време е: да зна­еш как са вървели един след други. Близко и далеч е въпрос на движение. Ако нямаше светлина в пространството, как ще си го представите? Илюзия са неща неразбрани. Нашето разбиране за света е илюзорно, понеже големите неща са намалени, а малките - увеличени. Погрешката е в разбирането. Ако с перото можеш добре да пишеш, перото е на място. Ако не можеш да пишеш, не перото е виновно, щом не е повредено. Магарето носи книгите, а човекът ги чете и трябва да приложи прочетеното. Изядох плода и посадих семката. Като вкуся от плода, прогледна, прослушам и закарам смело. Правата линия е създала света. Човек, като иска да се проектира, да даде неговото благо на други, да се радват, образува се права линия. Умствена материя да събереш, за да мислиш. Тя съществува в природа­та. Трябва да я събираш. Един грам да събереш е достатъчно. Най-лекият път за постижение е Любовта. Като се прояви Любовта, и силата ще дойде. Търсете щастието в себе си, за да разберете и хората. Като му изпееш една ангелска песен, ще му дадеш най-голямата си любов. Трябва едно ангел­ско разположение. Пред ангел можеш хубаво да пееш, но пред друг не можеш да пееш хубаво. Като почнем да чувствуваме, разтопяваме се на вода и мисълта дава направление. Да оценим благата, които Бог ни е дал. Да напуснем нашия ропот, да не сме като евреите из Египет, понеже отиваме в Ханаанската земя. Кажете: „Господи, научи ни добре да пеем!", като влезете в обетованата земя. Тя е първата песен на Любовта. Първата песен на Любовта, това е свет­лината. А първата песен на светлината е свободата. А първата песен на свобо­дата е Любовта. Само когато влезете в Истината и пеете, Любовта тогава ще разберете - какво е Любовта. Иначе не можете да познаете Любовта. Истината ще ни покаже Любовта. Желая ви от Светлината - Свобода, от Свободата -Любов. Щом майката не почита бащата, мъжките деца страдат. Ако бащата не почита майката, женските деца страдат. Май 1937г., на обеда От стряскане умирающият не може да умре. Често постъпваме според маската, а не знаем вътре ревността каква е. Един астролог се оженил за една мома, че имала щастлив хороскоп. Да се обединяваме със слабото, за да е силно цялото. За мене Божията Любов е моя любов и моята любов е Божия Любов. Желая Божията Любов да е ваша Любов и вашата Любов да е Божия Любов, за да имаме хармония с Великото в света.

56. Страданието 24 май 1937 г., на обеда, на двора Гръцкият мъдрец казва: „Никой преди смъртта си не може да бъде щас­тлив." Страданието повидимому е грозно, но който разбира, ще се радва. Стра­данието е истинският живот. Христос слязъл да научи какво нещо е страдани­ето. Горе не е страдал. Страданията са пътят на човешката душа. 25 май 1937 г. на обеда, на двора Когато при някое желание си неразположен, то е неестествено. Пътуваш ли през гората много накитен, ще излезеш обран. Един откъс­нат плод е едно желание. Когато вържат на човека тенекия на опашката, да не му я отрежат. Има общи принципи. Желанията са материални. Взимайте тези, които са за градене. Не мисли за утре! Болният иска да има всичко в запас. 26 май 1937 г. Да имате благородно сърце към детето! Душа е, има бъдеще. И при един човек беден имайте благородство, в него има душа. И тъй ще се премахнат всички противоречия. Дето расте бодил, всичко може да расте. Не расте ли бодил, нищо не може да расте. Възприеме ли човек нещо, нищо не може да го отклони. Религиозните мислят, че никакви упражнения не трябват. У нас за всичко се проповядва - и за тялото, и за сърцето, да има всякой с какво да се занимава. Човек, като мисли правилно и като чувствува правилно, е свободен. Дъждът казва: „По тоз път, по който сте тръгнали, вървете!" Майският дъжд е благословение. Една много хубава статия има за експедицията на Северния полюс. Голя­ма смелост се иска. Хубаво е и американците да вземат участие. Общо чове­чеството ще се ползва от изследванията. Само по този начин с аероплан може да се ходи. С радиото си дават съобщения, лесно се намират. Главата и крака­та са открити. На главата вода има - на северния полюс; на южния суша има. Най-високата точка е 6000 км от екватора. Няма нечистота там, всичко е чисто. Сега там е все-ден. Слънцето все се върти, всичкото време е ден. На 22 септември ще стане малко здрач - по-тъмно, после - сияния, северни, отлич­ни сияния. После, към 22 ... ще започне да се виделее.

45. Разговор за прераждането и др. Котките много скоро се прераждат. Душите не са различни, които се раждат. Всичките човешки души са 60 000 000 000 (60 милиарда). За 1000 години едно обращение става, всичките души дохождат. Тук, на Земята, се изправят всичките погрешки, тук са видими и се попра­вят. В умствения и астралния свят не могат. Всичките слизат на Земята за поп­равка. „И ще залича погрешките ви." Ти си изпил няколко хиляди чаши вино, но желанието ти е едно. Няма да те съдят за всичките чаши, но за желанието - че то ги пълни. Затова желанието да пиеш трябва да се премахне. За в бъдеще, като дойдеш и желанието го няма, никой не може да те изкуши. Например ов­цата от месо не се изкушава. Лекета от кал с чиста вода се изчистват. Животът е като вода - изчиства всичките петна. Човек играе ролята на Бога, но не постъпва като Бога. Природата има всичките методи. Калната вода през пясъка се пречис­тва. Страданията са песъчлива почва, пречистват човека. Сега обикновено нещо им се види, когато убиват. Късат крака, казват: „Нищо, стига да бъде за доброто на отечеството." Колелото трябва да спре да се върти, разумната сила да го спре. Божественото търпение е дошло до край, няма място за престъпление, та ще спре.

44. Разговор за езиците Смърт, на английски „мът", значи „радост", значи „с радост". Първона­чално думите са означавали действие. Създадените езици при студените епо­хи са студени, хладни. Създадените през горещите са топли. В които езици има натъртено, са студени, в които има мекота, са топли. Гръцкият език е експанзивен, широчина има за хвалебни песни. Старият гръцки език бил израз за ду­ховното. Езиците са материалистични и Божествени. Българинът останал до­тук с неговия език, мислил, че езикът му е богат. В българския език има потънкости. Думата „доде" (дойде) и думата „пристига" означават едно и също нещо. Думата „йди" означава пристигането му да донесе нещо. Думата „пристига" - да вземе нещо. Сега са изгубили думите смисъла на първообразния говор. Говедар - па­се говеда и бие говедата. Овчар - не е лошо, че не бие овцете.