Ани

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЧЪРТАНИЯТЪ ПЛАНЪ. „Богъ царува на небето - Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено Името Му“ Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. Често съвременнитѣ хора се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така ? Питамъ: споредъ васъ, като ученици, какъ трѣбваше да се създаде свѣтътъ? Или, кажете поне, какъ трѣбваше да бѫде създаденъ вашиятъ свѣтъ? Когато хората казватъ, че свѣтътъ не е съз- даденъ, както трѣбва, това подразбира, че въ свѣта, въ който тѣ живѣятъ, има нѣщо дисхармонично, нѣщо, което тѣ не желаятъ. Запримѣръ, въ една приказка се разправя, какъ земедѣлцитѣ молили Бога да имъ изпрати дъждъ, а керемидчиитѣ молили за сухо време. Ако Богъ послуша земедѣлцитѣ, керемидчиитѣ ще бѫдатъ недоволни; ако послуша керемидчиитѣ, земедѣлцитѣ ще бѫдатъ недоволни. Тогава Господъ имъ казалъ: Влѣзте въ споразумение помежду си, и азъ ще ви изпратя такова време, каквото искате. Следователно, ако хората днесъ сѫ недоволни отъ външнитѣ условия на живота, това се дължи на самитѣ тѣхъ. Тѣ сѫ се раздѣлили помежду си, по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което въ живота имъ сѫществува голѣмо разнообразие. Всѣка мисъль, която прониква въ ума на човѣка, и всѣко чувство, което прониква въ сърцето му, представя специални занятия. Нѣкой иска да си поиграе малко. — Това е едно занятие. И акробатътъ играе по вѫже, скача, хвърля се отъ една паралелка на друга — занятие е това. Съ него той изкарва прехраната си. Тъй като, всѣка мисъл всѣко чувство представятъ известни форми, които указватъ такова влияние върху човѣка, както и неговото занятие. Ако се обърнете къмъ миналото на човѣка, да проучите образуването на формитѣ на мисъльта, ще видите, колко време се е иждивило, докато мислитѣ се оформятъ. Днесъ Провидението използува тия мисли, като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добритѣ гърнета запазва, а лошитѣ счупва и отново обработва, както грънчарътъ постъпва съ счупенитѣ и изкривени грънци. Много мисъль-форми не могатъ да влѣзатъ въ работа, но въпрѣки това се плаща данъкъ да тѣхъ. Искате да реализирате нѣкоя мисъль, но ме можете. Щомъ не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. Въ случая, мѫката ви се дължи не на мисъльта, а на данъка, който трѣбва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да извикате въ ума си всички добри, положителни мисли, които сѫ впрегнати на работа. Тия мисли иматъ приложение въ животa и даватъ приходъ. Лошитѣ, отрицателнитѣ мисли, като счупенитѣ гърнета, нѣматъ приложение въ живота, обаче, трупате данъци, които трѣбва да се плащатъ. Въпрѣки това, всички мисли, които минаватъ презъ ума на човѣка, били тѣ положителни, или отрицателни, сѫ на мѣстото си. До кога? Докато човѣкъ завърши своето развитие. Днесъ той е въ положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате нѣкой човѣкъ работи, учи, иска ученъ да стане. Въ миналото той е билъ ученъ, но всичко е забравилъ, и сега отново трѣбва да учи; да придобива знания. Казвате: Това е противоречие. — Едно трѣбва да знаете: красотата на живота седи въ противоречията. Тѣ подтикватъ ума къмъ мисъль. Противоречия сѫществуватъ и на небето. Иначе, какъ ще си обясните положението на Люцифера? Макаръ и на небето, и той се натъкна на нѣкакво противоречие, вследствие на което влѣзе въ стълкновение съ великия порядъкъ въ живота. Богословитѣ обясняватъ причината за това по единъ начинъ; окултиститѣ по другъ начинъ. Обаче, нито еднитѣ, нито другитѣ сѫ могли да се домогнатъ до истината. Причината за падането на Люциферъ за вѣчни врѣмена ще остане една отъ великитѣ тайни. Никой досега не е обяснилъ и нѣма да обясни, какъ и защо сѫ произлѣли злото и доброто. Хората могатъ да си съставятъ теории, колкото искате, но тѣзи теории още не представятъ истината. На всѣки щастливъ ангелъ въ небето отговаря по единъ нещастенъ ангелъ въ ада. Ако по нѣкакъвъ начинъ изчезне ангелътъ отъ ада моментално ще изчезне и този въ небето. И обратно: ако изчезне ангелътъ отъ небето; ще изчезне и този въ ада. Тѣ сѫ свързани единъ съ другъ. Възъ основа на този законъ, на всѣки добъръ човѣкъ отговаря единъ лошъ. И на всѣки лошъ човѣкъ отговаря единъ добъръ. Но да оставимъ този въпросъ настрана. Той е костеливъ орѣхъ, достѫпенъ само за умоветѣ на велики философи. Ако обикновениятъ човѣкъ се занимава съ този въпросъ, умътъ му ще се обърне. Но все пакъ, добре е понѣкога човѣкъ да се позанимава и съ отрицателната страна на живота. Когато нѣкой е много недоволенъ отъ живота, нека се спре върху отрицателната му страна. Нека види, какво пишатъ и говорятъ философитѣ по тѣзи въпроси. Това ще му послужи като методъ за лѣкуване. Мнозина се запитватъ за смисъла на живота. По този въпросъ сѫ дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно отъ тѣхъ не го разрешава. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота се заключава въ това, да живѣемъ. Да, до известна степень може да се приеме, че е така, но какъ ще си обясните, защо, като живѣете, остарявате, губите силитѣ си, губите паметьта си? Правилно е, като живѣете, да не губите силитѣ си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, крито до дълбока старость запазватъ всичко онова, което въ младицитѣ си носять. Обаче, повечето хора се обезвѣряватъ, отслабватъ, изгубватъ любовьта си и изпадатъ въ пълно разочарование. Докато сѫ млади, докато сѫ здрави, тѣ мислятъ, че обичатъ Бога, обаче, нѣкаква малка причина отвънъ е въ състояние да ги събори. Тѣ сѫ като малкитѣ деца. Щомъ паднатъ на пѫтя, тѣ започватъ да плачатъ, обезсърдчаватъ се, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да ги утеши. Ставате сутринь бодри, весели, доволни. Обаче, мине нѣкаква мисъль презъ ума ви, и до вечерьта вие сте въ друго разположение: отпадате духомъ, обезсърдчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъль е дяволскиятъ трънъ, който е влѣзълъ въ ума ви. Изхвърлете тѣзи мисъли навънъ — нищо повече. Сега, като говоримъ за доброто, подразбираме дѣлата на ангелитѣ, които живѣятъ за ближнитѣ си. Като говоримъ за злото, подразбираме сѫщества, които живѣятъ за себе ри. Когато говоримъ за боговетѣ на ада, подразбираме онѣзи сѫщества, които сѫ станали причина за идването на смъртьта. Когато говоримъ за Бога, подразбираме Онзи, Който е станалъ причина да се прояви живота. И наистина, когато Богъ каза на Адамъ и Ева да не ядатъ плодове отъ дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: ако служите на земнитѣ богове, на боговетѣ отъ ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живѣете. Който мисли, че може да служи на дявола и да живѣе, той е на кривъ пѫть. Той ще изпита всички нещастия и страдания въ живота, и въ края на краищата, ще умре. Дяволътъ ще вземе всичкитѣ му придобивки, всичкитѣ му добрини, а въ замѣна на това ще му остави злинитѣ си. Така постѫпва циганинътъ съ циганката. Той ще я изпрати да проси, и тя цѣлъ день ще ходи отъ кѫща въ кѫща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата, и каквото събере, ще го занесе дома си. Циганинътъ ще и вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие, и отгоре на това ще я прати пакъ да проси. На другия день циганката пакъ взима дисагитѣ на гърба си, една прѫчка въ рѫката си да се пази отъ кучетата, и тръгва да проси. Като и дотегне това положение, циганката казва: Не зная, какво да правя. — Нѣма какво да мислишъ. Хвърли дисагитѣ отъ гърба си, хвърли прѫчката отъ рѫката си и престани да просишъ. Започни да работишъ, да служишъ на Бога, за да живѣешъ. Дяволътъ е създалъ положението на циганитѣ, на раз- бойницитѣ, на крадцитѣ, на лъжцитѣ. Какъ. ги е направилъ такива ? Като ги е хранилъ съ съответна храна. Това, което Богъ е направилъ, коренно се различава отъ онова, което дяволътъ е направилъ. Ако сѫщата идея предадемъ въ научна форма, ще кажемъ: Великана еволюция на живота, съ ония потайни сили въ нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човѣка, коренно се различава отъ онѣзи субстанциални, есенциални сили, които работятъ въ низкитѣ области на материята. Казвате Това сѫ философски работи. — Философски работи сѫ, но сѫ хубави. Философитѣ сѫ умни хора. Тѣ, съзнателно скриватъ своята мисълъ въ научна форма, за да се разбере само отъ хора, които могатъ да се ползуватъ отъ нея. Много въпроси сѫ добре изяснени отъ философитѣ. Тѣ искатъ да покажатъ на хората, че трѣбва да се мисли. Безъ да мисли много, нѣкой казва: Човѣкъ е роденъ да страда. - Не е така. Другъ казва: Човѣкъ е роденъ да бѫде щастливъ. — И това не е така. Това сѫ вметнати изречения въ живота на човѣка. Споредъ мене, човѣкъ се е родилъ, за да живѣе. Че нѣкой билъ щастливъ въ живота си, а другъ — нещастенъ, това е другъ въпросъ. Има хиляди начини, по които задачитѣ на живота могатъ да се разрешатъ. Щастието не е единствениятъ начинъ, по който задачитѣ на живота могатъ да се разрешатъ. И животнитѣ могатъ да иматъ блага въ живота си; и тѣ могатъ да бѫдатъ щастливи, безъ, обаче, да разрешатъ задачитѣ на своя животъ. Следователно, нито щастието, нито блатата разрешаватъ мѫчнотиитѣ и задачитѣ въ живота. Запримѣръ, и пчелитѣ могатъ да си устроятъ концертъ, както хората си устройватъ. Влизали ли сте въ нѣкой кошеръ, да видите, какъ живѣятъ пчелитѣ? И пчелитѣ, като хората, се радватъ на живота. Единъ день гледамъ предъ единъ отъ нашитѣ кошери, въ едно гърне съ вода, удавени около 20—30 пчели. Взехъ една отъ тѣхъ, дух- нахъ и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взехъ втора, трета, съживихъ ги по сѫщия начинъ. Разглеждахъ ги подъ лупа и забелязахъ, че тия, които можаха да се съ- живятъ, не бѣха окончателно скѫсали съ живота. Имаше нѣкакъвъ бавенъ пулсъ въ тѣхъ. Само две-три пчели не можаха да се съживятъ. Въ онѣзи, които се съживиха, се забелязваше особена радость ; тѣ се радваха на живота. Ако не бѣхъ ги забелязалъ на време, тѣ щѣха да умратъ. Значи, и човѣкъ може по сѫщия начинъ да възкръсне — отъ насъ зависи. Затова, именно, Христосъ е казалъ на ученицитѣ: „И по-голѣми чудеса ще правите отъ тѣзи.“ Какъ ще възкръсите човѣка ? Ще го турите съ гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постѫпите по сѫщия начинъ: ще я турите на рѫката си, съ коремчето нагоре, и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата и сѫ били разперени, животътъ е изчезналъ отъ нея, тя не може да се съживи. Обаче, ако крилцата и сѫ близо до тѣлото, животътъ е още въ нея, и вие ще можете да я съживите. Щомъ започнете една работа, не се съмнявайте въ успѣха и. Ако имате вѣра, и мъртвиятъ ще възкръсите; ако се съмнявате, и живиятъ ще умъртвите. Казвамъ: всички се нуждаете отъ положителна вѣра. Правете малки опити и не се обезсърдчавайте. Една пчела всѣки може да възкръси. Който може да възкръси пчела, той ще може да възкръси и човѣкъ. Обаче, вѣра се изисква. Тази вѣра трѣбва да бѫде подкрепена чрезъ опити. Безъ опити, вие ще дойдете до механическо разбиране на нѣщата. Мнозина очакватъ да получатъ блага по механически, по външенъ начинъ. Като дойдатъ до себе си, тѣ сѫ снизходителни, но щомъ дойдатъ до другитѣ, веднага ставатъ взискателни и започватъ да изискватъ отъ тѣхъ повече, отколкото могатъ да имъ дадатъ. На другитѣ хора тѣ казватъ: вие трѣбва, да работите; вие трѣбва да покажете високъ моралъ. Значи, това, което тѣ сами нѣматъ, отъ другитѣ го изискватъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ и къмъ другитѣ поне толкова снизходителни, колкото къмъ себе си. Лесно е човѣкъ да съзнава, че трѣбва да бѫде съвършенъ, но мѫчно постига това съвършенство. Запримѣръ, нѣкой вижда единъ красивъ почеркъ, и той иска да пише така. Взима перото, пише, но почеркътъ не излиза красивъ. Защо? Желание има човѣкътъ, разбиране има, но практика нѣма. Дълго време трѣбва да пише той, да се упражнява, докато почеркътъ му стане красивъ, и докато животътъ му достигне съвършенство. И тъй, за да достигне съвършенство, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Божественото начало работи въ всички хора, и следъ време тѣ ще бѫдатъ въ състояние да Го проявятъ. Ето защо, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Като слушамъ темитѣ ви, намирамъ, че мнозина иматъ добри разбирания, правилно разсѫждаватъ, но приложение нѣматъ. Всѣки трѣбва да прилага дотолкова, доколкото може, но непременно да прилага. Ако искате да успѣвате, пазете следното правило: всѣкога въ ума си дръжте само една мисъль, но тя да бѫде главна, основна мисъль ; въ съзнанието си дръжте само единъ образъ, а не много; въ сърцето си — само една добродетель, и то най-силната, за да може тя да се храни, да расте и да се развива; въ волята си — само единъ недѫгъ или порокъ, за да можете да се освободите отъ него. Не търси своя порокъ въ другитѣ хора, за да не го засилвашъ. Мисли за добритѣ хора, безъ да разчиташъ на тѣхъ. Ако разчиташъ на тѣхъ, ще забравишъ себе си, ще забравишъ, че и самъ можешъ да си помогнешъ. Добриятъ човѣкъ може да помага дотолкова, доколкото може да прилага нѣщата въ живота си. Ангелътъ може да ти помогне дотолкова, колкото ти си способенъ да възприемашъ знанието, което той преподава. Всички трѣбва да спазвате тѣзи принципи, тѣзи правила въ живота си, ако искате да успѣвате. Другото положение, което трѣбва да имате предъ видъ, е че въ свѣта сѫществува една йерархия, споредъ която всѣки има опредѣлено мѣсто. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, на кое мѣсто се намира. Мѣстото на човѣка зависи отъ неговото развитие. Ако срещнете човѣкъ, по-ученъ отъ васъ, ще го почитате заради учението му. Съ това учение единъ день той ще може да ви помогне. Пѫтувате нѣкѫде, но дойдете до една, дълбока рѣка, която трѣбва да минете. Оглеждате се натукъ-натамъ и виждате единъ лодкарь. Обръщате се къмъ него съ почить и уважение, защото той има лодка и може да ви пренесе на другия брѣгъ на рѣката. Вие ще го почитате заради изкуството му да кара лодка. Той може да не взима пари, но все ще иска нѣкакъвъ пропускъ отъ васъ. Какъвъ пропускъ ще му дадете? Нека това бѫде тема за размишление, защото човѣкъ може да се натъкне на такива случаи въ живота си. Човѣшкото съзнание е представено въ Библията въ форма на жива рѣка, която прелива водитѣ си, вследствие на което въ него често ставатъ приливи и отливи. Следователно, приливитѣ и отливитѣ въ човѣка показватъ, че съзнанието му се движи, тече, изминава известенъ пѫть. Ученитѣ казвате, че приливитѣ и отливитѣ въ моретата се дължетъ на луната. Да, но задъ луната има друго разумно сѫщество, което рѫководи нейния животъ. Воденичниятъ камъкъ ли мели житото, или разумната рѫка, която го е поставила да се движи и да върши работа? Ще кажете, че безъ водата воденичарятъ самъ нищо не би направилъ. Да, сѫществуването на водата е признакъ за сѫществуването на разуменъ Животъ; сѫществуването на водата е признакъ за сѫществуването на свѣтлина и на любовь. Дето има разумность, тамъ има свѣтлина, тамъ има и любовь. Сѫществуването на доброто и на злото говорятъ за сѫществуването на разумность въ свѣта. За Бога доб- ро и зло не сѫществуватъ, защото Той е впрегналъ на работа и доброто, и злото. Доброто и злото сѫществуватъ само за хората. Обаче, съ дохождането си на земята, всѣки самъ е начърталъ своя пѫть: възходещъ или низхо- дещъ, свѣтълъ или тъменъ, положителенъ или отрицателен. Като казвамъ, че всѣки самъ е начърталъ пѫтя си, разбирамъ, че той е взелъ решение въ себе си, по кой пѫть да върви. Това значи още, че Богъ е начърталъ нашия пѫть, но ние трѣбва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме отъ него. Следователно, щомъ вземете въ рѫката си плана, който Богъ е начърталъ, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всѣки може точно да изпълни този планъ, при условие да има будно съзнание. Ако кажете на нѣкой религиозенъ човѣкъ, че вие сами сте начъртали плана на своя животъ, той ще каже, че не трѣбва да говорите така. Защо? Защото, споредъ него, само Богъ чъртае пѫтищата на хората. Така е, Богъ чъртае, а хората, при будно съзнание, подписватъ, даватъ своето съгласие. Значи, задачата на всички хора на земята е да изпълнятъ този планъ. Сега, щомъ имате даденъ планъ за работа, трѣбва да се заемете, съ будно съзнание, да реализирате този планъ на земята. Казвате: нима досега сме работили безъ планъ? — Азъ имамъ предъ видъ цѣлокупния планъ — планътъ на общия животъ. Тъй щото, като изпълнява частично своя планъ, всѣки трѣбва да се съобразява съ общия планъ на Битието. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣки човѣкъ. — Не сме ли прогресирали? — Прогресирали сте донѣкѫде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които живата природа да служи. Вие още не сте дошли до положение да владѣете живата природа, да се разговаряте съ нея. Подъ думата „жива природа“ се разбиратъ всички разумни, възвишени сѫщества, които, отъ незапомнени времена, сѫ завършили развитието си. Вие трѣбва да бѫдете въ връзка съ тия сѫщества, защото тѣ ще ви помагатъ въ реализирането на вашия планъ. Единъ день и вие ще станете тѣхни съработници. Единъ день, заедно съ тѣхъ, ще бѫдете съграждани въ Царството Божие. Изпѣйте сега упражнението „Давай, давай!“. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 6 априлъ, 1927 г. София

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪПРОТИВЛЕНИЕ, НАПОРЪ И СТРЕМЕЖЪ. „Богъ царува на небе то; Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се темитѣ „Защо съмъ недоволенъ“? За следния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Добре е темитѣ да бѫдатъ по-разнообразни. При това, нека всѣки пише върху тема, която разбира, която му е понятна. Представете си, че нѣкой ви каже думитѣ: съпротивление, напоръ и стремежъ. Щомъ чуете тѣзи думи, вие веднага ще започнете да мислите, въ какви случаи тѣ се употрѣбяватъ. Запримѣръ, когато поставите вода въ добре затворенъ котелъ и я нагрѣвате до възвиране, тя ще се превърне въ пара и ще се стреми да излѣзе навънъ, но веднага ще срещне съпротивление отъ здравитѣ етери на котела. Значи, котелътъ ще се, съпротивлява на воднитѣ пари. Воднитѣ пари ще укажатъ известенъ напоръ, известно напрежение върху котела, като сѫщевременно ще се стремятъ да намѣрятъ пѫть, да излѣзатъ навънъ. Стремежътъ на воднитѣ пари е да турятъ нѣщо въ движение, да извършатъ нѣкаква работа. Следователно, когато човѣкъ се намира въ трудно положение, това показва, че отвънъ нѣщо му указва известно съпротивление. Той е обвитъ въ нѣщо, което му се съпротивлява. Това нѣщо, вънъ отъ него, е собствената му обвивка. При това външно съпротивление, въ човѣка се явява вѫтрешно напрежение. Това не е нищо друго, освенъ животътъ, който иска да се прояви. Когато животътъ се прояви, съ него заедно иде и разумното начало въ човѣка, което създава стремежъ, потикъ за движение, за работа. Значи, водата, т. е. животътъ въ човѣка трѣбва да се нагорещи, да се превърне въ пара, да създаде въ него вѫтрешенъ напоръ. И тъй, животътъ на ученика трѣбва да мине презъ огънь, за да пречисти той мислитѣ си. Това пречистване е необходимо за всички ученици, де повече, де по-малко, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Всички не сте на еднаква степень на развитие. Въ това седи красотата на живота. Най-голѣмото нещастие за хората щѣше да бѫде, ако всички бѣха на еднаква степень на развитие. Въ свѣта, въ който живѣете, нѣщата се оценяватъ споредъ мѣстото, което заемате. Единъ листъ отъ нѣкое дърво е по-важенъ отъ единъ сухъ клонъ. Зелениять клонъ пъкъ е по-важенъ отъ хиляди сухи листа. Тъй щото, най- малкото, но здраво желание е по-важно отъ нѣкое голѣмо, но сухо желание. Нѣкой казва: Едно време имахъ силно желание, едно време имахъ силенъ стремежъ, но всичко това изчезна. Защо изчезна ? Де отиде ? Желание, стремежъ, който изчезва, е сухъ листъ, който неизбѣжно ще падне отъ клона на дървото. Когато желанията и стремежитѣ, на човѣка изсъхватъ, това показва, че той е билъ котелъ съ малко вода, която скоро се е изпарила. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Той се намира подъ влиянието на нѣкое разумно сѫщество, което постоянно подклажда неговия огънь и заставя водата изкуствено да ври. Този човѣкъ мисли, че животътъ е неговъ, но щомъ огъньтъ от вънъ изгасне, и животътъ му престава. Когато кипенето, вренето отвѫтре не престава, тогава човѣкъ мисли, че животътъ е неговъ, но щомъ огъньтъ отвънъ изгасне, и животътъ му престава. Когато кипенето, вренето отвѫтре не престава, тогава човѣкъ е свободенъ. Значи, докато животътъ престава, човѣкъ не е свободенъ; докато стремежитѣ и желанията му преставатъ, той не е свободенъ. Когато едно желание се изпълни на физическия свѣтъ, то вече престава да сѫществува. Въ Божествения свѣтъ, обаче, желанията трѣбва да се задоволяватъ само, но не и да се изпълняватъ. А всѣко задоволяване е времененъ процесъ. Човѣкъ временно задоволява глада си, но следъ това отново огладнява. Следователно, желайте нѣщата да имате начало, но да нѣматъ край. Не се стремете къмъ завършване на нѣщата. Не бързайте да изкажете последната си мисъль. Нѣкой проповѣдникъ раздѣлилъ беседата си на три части: първа, втора и трета, въ която Иска да стигне до върха, да каже последната, заключителната си дума. Какво ще постигне, ако каже последната си дума? Отъ памтивѣка хората все последната си дума сѫ казвали, но и съ това свѣтътъ не се е изправилъ. Кога ще кажете последната си дума ? Когато влѣзете въ Божествения свѣтъ. Последната дума въ човѣшкия животъ е първата дума въ Божествения животъ. Краятъ на човѣшкия животъ е начало на Божествения. Последната дума подразбира най-великата, най-високата дума въ човѣшкия животъ. Сега, ще напиша една пропорция, образувана отъ буквитѣ А, В, С, Д, които представятъ ума, сърцето, духа и душата на човѣка: А:В=С:Д. Тя е образувана отъ живи, а не отъ мъртви букви, защото въ духовния свѣтъ се работи съ живи единици. Всѣка единица представя отношение на едно разумно сѫщество къмъ друго. Запримѣръ, умътъ се отнася къмъ сърцето тъй, както духътъ се отнася къмъ душата. Оттукъ можемъ да съставимъ и друга пропорция: душата се отнася къмъ сърцето тъй, както духътъ се отнася къмъ ума: Д: В: = ==С: А. Който разбере тѣзи отношения, той ще се домогне и до начини за постигане на своитѣ желания. Нѣкой има желание да получи докторатъ по нѣкой отрасълъ на наукитѣ, или да стане членъ на Парижката академия на наукитѣ. Това желание е добро, но важно е, какъ може човѣкъ да го постигне, и какво ще придобие, като го постигне. Истинското постижение се заключава въ връзката, която човѣкъ прави съ всички ония благородни, възвишени сѫщества, които работятъ въ научнитѣ общества. Той непременно ще почерпи нѣщо отъ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е членъ на Всемирното Бѣло Братство, той трѣбва да си зададе въпроса, какво представя това Братство, и какво ще използува отъ него? Бѣлото Братство сѫществува отъ незапомнени времена. То сѫществува, откакъ вселената сѫществува. Бѣлото Братство е взело участие още при създаването на свѣта, на цѣлия козмосъ. Всѣки членъ отъ това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бѣлото Братство вие трѣбва да вървите по неговия пѫть, да следвате живота на Бѣлитѣ Братя. Изучавали ли сте тѣхния животъ, да знаете, какъ сѫ дошли до това знание, до тази любовь? Тѣ сѫ придобили всичко това чрезъ усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите, каква жертва сѫ дали тѣ на свѣта. Ако би се намѣрилъ нѣкой да опише живота имъ, като романъ, вие веднага бихте тръгнали въ тѣхния пѫть. Преди всичко, засега не може да се намѣри поетъ или писатель, който би могълъ да напише такъвъ романъ. Защо? Защото той не може да на- мѣри такива красиви образи нито въ ума, нито въ сърцето си. Когато дойде до положение да описва живота на младия момъкъ и на младата мома, първата му работа ще бѫде да ги постави въ условия да се влюбятъ единъ въ другъ и после да се оженятъ. И като се оженятъ, ще дойде смъртьта да ги покоси. Тѣзи млади ще заприличатъ на печени яйца, ще изгорятъ, и всичко съ тѣхъ ще се свърши. Такъвъ е животътъ на младия момъкъ и на младата мома въ свѣта, но не и на тия отъ Бѣлото Братство. Хората отъ свѣта казватъ: Едно време бѣхме млади, сега остарѣхме. — Де отиде вашата младость? — Едно време имахме любовь помежду си, но сега любовьта ни изчезна. — Де отиде любовьта? Така не се говори. Любовьта никога не изчезва, тя вѣчно сѫществува. Това, което вие наричате любовь, не е любовь. Това, което изчезва, което пресъхва, не е любовь. Казвамъ: това, което преживявате, сѫ изпитания, необходими, за васъ, за да развиете въ себе си известни добродетели, като търпение, кротость, смирение, въздържание и др. Невидимиятъ свѣтъ изпитва всѣки човѣкъ. Чрезъ тѣзи изпитания, между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, въ която тѣ ще отворятъ душитѣ си. Душата има хиляди прозорци, който днесъ сѫ затворени, но трѣбва да се отворятъ. Казвате за нѣкого: Този човѣкъ е затворена душа, или затворенъ умъ. Знаете ли, какво нѣщо е да, сѫ затворени душата или умътъ на човѣка ? Каквото и да говорите на този човѣкъ, той казва - Не разбирамъ това нѣщо. — Затворенъ е човѣкътъ, затова не разбира. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Великото, на Божественото въ свѣта, поне дотолкова, доколкото е готовъ. Отъ човѣка се изисква всѣки день да реализира поне най-малкото нѣщо, да задоволи най-малкия коп- нежъ на душата си, за да могатъ неговото сърце и неговия умъ да се развиваватъ правилно, да разбира проявитѣ на Божията Любовь. Ако днесъ се изяви тази Любовь между васъ, какъ ще я разберете? Съвременнитѣ хора разбиратъ Бога, само когато иматъ ядене, пиене, дрехи, кѫщи, имоти, като Аврама, и тогава казватъ: Слава Богу, добре сме, Богъ ни обича. Обаче, ако изгубятъ тѣзи блага, тѣ казватъ: Богъ не ни обича вече, Той не е разположенъ къмъ насъ. Въ Свещената книга се говори за единъ отъ Божиитѣ раби, когото Богъ изпита по единъ тежъкъ начинъ. Той му отне всичко, каквото имаше: имоти, кѫщи, говеда, деца, а най-после му изпрати и най-тежката болесть — проказа. Този човѣкъ бѣше Иовъ. Въ едно отъ събранията на боговетѣ, Господъ разправялъ за Иова, за неговата любовь, за неговата вѣра. Единъ отъ боговетѣ казалъ: Така е, наистина, Иовъ е праведенъ човѣкъ, съ вѣра и любовь къмъ Бога, но той още не е поставенъ на изпитания, да се провѣри всичко - това. Оставете на мене, азъ да го изпитамъ, да видимъ, доколко ще издържи. Този Богъ се наричалъ Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги, доколко тѣ сѫ убедени въ своето вѣрую, доколко могатъ да служатъ на Бога. Заелъ се той да изпита Иова, да провѣри думитѣ на Бога. Сатаната знае истината, но я заобикаля. Той казва, напримѣръ, че Богъ е създалъ свѣта, но и за себе си казва, че е взелъ участие въ това създаване. И за да докаже на хората, че знае много нѣща, той започва да прави чудеса предъ тѣхъ. Като види, че нѣкой човѣкъ е материално затрудненъ, той казва: Колко пари ти трѣбватъ? —- Толкова — Заповѣдай! Сатаната хлопне съ прѫчицата си, и всичко, каквото желаете, се явява пари, плодове, ядене, дрехи. Чудно ли е това? Имате примѣръ съ магьосницитѣ, които се състезаваха съ Мойсея. Тѣ направиха много чудеса, каквито и Мойсей направи, но дойдоха до едно мѣсто и спрѣха. Следователно, паритѣ и благата, които сатаната дава, коренно се различавате отъ тия, които Бѣлитѣ Братя даватъ. Паритѣ на сатаната съдържатъ отрова за човѣка. Ако ви дадатъ една златна монета, заради която е убитъ нѣкой човѣкъ, непременно ще ви сполети нѣкое нещастие. Въ този случай, вашиятъ рѫководитель ви предпазва, като ви нашепва: Не взимай тѣзи пари, тѣ не сѫ за тебе. Или, дай тѣзи пари на нѣкого, опасни сѫ за тебе, ще те отровятъ. Вредата, която тази монета ще ти донесе, ще бѫде десеть пѫти по-голѣма отъ придобивката. Обаче, ако получите една златна монета отъ чистъ, светъ човѣкъ, вие ще се благословите. Следователно, ако при получаване на известно благо, чувствувате нѣкакво вѫтрешно стѣгане, откажете се отъ него, то не е за васъ; дайте го на други. Нова философия, нова наука е нужна за живота обаче, при днешното възпитание на хората, тази наука мѫчно се прилага. Защо? Защото тѣ ще се натъкнетъ на известни противоречия, както болниятъ отъ ревмати- зъмъ Въ краката изпитва голѣми болки, когато ходи. Като седи на едно мѣсто, той не усѣща болка, но щомъ започне да върви, болката веднага го спира. Той започва да нагажда крака си, налѣво, надѣсно, докато най-после се окуражи и тръгне. Следъ това пакъ го заболи, пакъ спре. Така той пъшка, охка, не може да ходи много. Защо? Боли го кракътъ. Едно трѣбва да знаете: всички противоречия, всички трудни положения, въ които се намирате, не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които вие, като ученици, трѣбва да решите. Отъ решаването на тия задачи зависи вашето усъвършенствуване. Нѣкой отъ тия задачи сѫ належащи, още днесъ трѣбва да се решатъ; други търпятъ отлагане, но все пакъ трѣбва да се решатъ. Отъ ученика не се изисква да носи цѣлия свѣтъ на гърба си. Едно се иска отъ него: да мисли, да чувствува и да действува правилно. Казвате: Ние трѣбва да се обичаме. — Какъ ще се обичате ? Споредъ мене, любовьта къмъ хората трѣбва да се изявява тъй, както изворитѣ, които текатъ въ природата. Като отидете на нѣкое планинско мѣсто, наблюдавайте изворитѣ, да видите, какъ извиратъ. И любовьта на хората трѣбва да бѫде подобна на изворитѣ, да се разнася въ видъ на дълга, непреривна струя, и дето срещне сухо, кораво мѣсто, да го напои, да го смекчи. По този начинъ всѣки ще изпита влиянието на тази любовна струя. Изворътъ не може да напусне мѣстото си и да отиде да полива изсъхналитѣ цвѣтя и градини, но той ще се разлее въ видъ на дълги струи, които ще стигнатъ до мѣстоназначението си. Такова нѣщо представя и правата мисъль. Ученикътъ трѣбва да пусне своята права мисъль, да тече, навсѣкѫде, да полива, да оросява, да смекчава. Правата мисъль е непреривна. Всѣко прекѫсване въ нея създава противоречия. Такова нѣщо представятъ чувствата и желанията на човѣка. Освенъ това, всички желания на човѣка трѣбва да бѫдатъ еднакво ценни, да не се дава предимство на едно желание предъ друго. За даденъ случай всѣко желание е важно. За даденъ случай всѣка мисъль е ценна. Следователно, вие трѣбва да бѫдете справедливи къмъ вашитѣ мисли, чувства и желания. Когато паметьта на човѣка отслабва, мислитѣ му постепенно започватъ да се губятъ. Току що дойде нѣкоя мисъль въ yма, и веднага следъ това изчезва. Причината за това се дължи на натрупването на голѣмо количество млѣчна киселина въ мозъка. Млѣчната киселина действува върху пирамидалнитѣ клетки на мозъка, вследствие на което крачката имъ се свиватъ, и тѣ се упояватъ. За да възстановите паметьта си, вие трѣбва да освободите мозъка отъ натрупаната въ него млѣчна киселина. Какъ ще се освободите? Съ пречистване на мозъка; на кръвьта въ цѣлия организъмъ. Това пречистване се постига съ промѣна на храната, съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Ще станете философъ, нѣма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нѣщата философски. Влѣзълъ трънъ въ крака ви: ще седнете нѣкѫде да го извадите. Ще се посмѣете на себе си и ще си кажете: Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не ходя босъ между трънацитѣ.— Това искаше да ви каже трънътъ, затова влѣзе въ крака ви. Ако сте каменарь и дѣлате камъни, може да се случи нѣкое малко камъче да виѣзе въ окото ви. Какво; трѣбва да на- правите? За да не влизатъ камъчета въ очитѣ ви, трѣбва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазятъ и отъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Натъкнете ли се на човѣкъ, който има бодили, като таралежъ, какво трѣбва да правите? Ако той ви се обяснява въ любовь и пожелае да ви пригърне, вие трѣбва да му кажете: снемете първо дрехата съ бодилитѣ си и после ще говоримъ за любовь. Който обича да критикува, той има на дрехата си такива бодили. Той говори за любовь, но презъ всичкото време ви наблюдава и критикува въ себе си, вследствие на което вие не сте свободни въ негово присѫтствие. Той може да ви говори за нови идеи, за ново учение, за нова философия, но въ сѫщность, нищо не разбира. Той знае само да критикува. Само онзи човѣкъ познава новата философия на живота, който се е свързалъ съ Бѣлитѣ Братя и върви въ тѣхния пѫть. И тъй, като ученици, вие трѣбва да добиете истинско смирение. Затова казва Христосъ: „Ако не станете като децата; не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Да бѫдете деца, това не изключва възможностьта да имате знания, да се ползувате отъ вашитѣ опитности. Вие имате голѣми опитности отъ миналото, сега трѣбва да направите една важна стѫпка напредъ. Ако мислите, че въ този животъ трѣбва да придобиете всички добри качества на характера си, вашата работа е свършена. Невъзможно е въ единъ животъ да придобиете всичко. Вие сте въ положението на единъ модеренъ станъ, на който е поставена основата на платното, вѫтекътъ е при- готвенъ и очаквате само да дойде нѣкое разумно сѫщество, да влѣзе въ стана и да започне работата, да тече платното. Тъй щото, ако отсега нататъкъ трѣбва да предете, да Туряте основа, да приготвяте вѫтъкъ, да търсите мѣсто за стана си, вашата работа е съвсемъ изгубена. Сега станътъ ви е съвършено готовъ, и нищо друго не ви остава, освенъ вие, разумното сѫщество, да влѣзете въ стана и да продължите започнатата работа. Мнозина отъ васъ сѫ започнали вече и продължавате, да тъкатъ, но нѣкой скоро се насищате отъ тази работа, нарушатъ стана и казвате : Азъ не съмъ човѣкъ за тъкане ще намѣря нѣкой да ми свърши работата. Не, щомъ сте влѣзли въ духовния свѣтъ, вие сами ще свършите работата си. Никой не може да тече заради васъ. Да търсите човѣкъ да тече заради васъ, това значи да накарате нѣкой да мисли вмѣсто васъ. Това е невъзможно. Ако се намѣри такъвъ човѣкъ, той ще мисли за себе си. Всѣки трѣбва да се научи самъ да мисли. — Не зная, какъ да мисля. — Ще се научишъ. Главната цель на окултната школа е да приготви ученицитѣ си така, че като дойде Божието благословение, да бѫдатъ готови да го приемате. Небето ще изпраща благословението частично, но общо. Докато евреитѣ бѣха въ Египеть, Богъ не имъ даде манна. Обаче, като отидоха въ пустинята, тамъ имъ даде манната. Сѫщиять законъ се отнася и до знанието. Докато човѣкъ е самъ, той не може да учи. Когато много хора сѫ събрани на едно мѣсто, тѣ колективно си въздействуватъ, и тогава Богъ се изявява общо, чрезъ тѣхнитѣ умове и души. При тѣзи условия само знанието може да дойде. Въ такъвъ случай, ако и най-простиятъ човѣкъ дойде въ съприкосновение съ вашитѣ умове, той ще може да ви даде нѣщо. Той може да не знае книжно учение, но е готова душа, която, щомъ влѣзе въ съприкосновение съ вашитѣ умове, създава потикъ къмъ мисъль. Сѫщо така и учениятъ може да подбуди умоветѣ ви къмъ мисъль. Съ когото и да дойдете въ съприкосновение, благодарете за това. За васъ е важно, че имате възможность да работите, да се развивате. Вижте, напримѣръ, какво е положението на дивацитѣ, и оценете културата, която днесъ имате. Мнозина сѫ се натъквали на такава точка на културата, дето мисъльта имъ съвършено престава да функционира. Тази точка, този вѫзелъ се нарича мъртва зона. Той се срѣща навсѣкѫде. Тази мъртва зона се срѣща и въ България. Попадне ли, въ тази точка, човѣкъ не може да се моли, не може да чувствува, не може да мисли. Много хора живѣятъ въ тази мъртва зона на културата, вследствие на което по развитие сѫ останали назадъ. Ако влѣзете въ кѫщитѣ имъ, на пръвъ погледъ ще забележите, че нѣматъ прозорци. Въ срѣдата на кѫщата иматъ огнище, около което всички се събиратъ. Каква култура е тази, въ която кѫщитѣ сѫ безъ прозорци? Не мислете, че като сте излѣзли отъ тѣзи условия на живота, нѣма пакъ да се върнете. Като завършите учението си, ще ви дадатъ трудни задачи, които правилно трѣбва да разрешите. Напримѣръ, ще ви дадатъ задача, да поживѣете малко между дивитѣ хора и между напред- налитѣ; после, ще ви пратятъ между добритѣ и между лошитѣ животни и растения и ще наблюдаватъ, какъ ще лостѫпите съ тѣхъ, и какъ тѣ ще ви приематъ. Най после, ще ви дадатъ единъ скѫноцененъ и единъ прость камъкъ и ще видятъ, какво ще направите съ тѣхъ. Ако и добритѣ, и лошитѣ хора ви посрѣщатъ съ почить и уважение, и ако използувате добре и простия, и скѫпоценния камъкъ, Бѣлитѣ Братя ще ви приематъ за тѣхенъ членъ. Обаче, достатъчно е едно куче само да ви залае, за да ви върнатъ назадъ. Бѣлитѣ Братя са много взискателни къмъ всѣки едного, когото те приематъ за членъ, защото той ще разполага съ тѣхната сила. Приематъ ли го веднъж помежду си, тѣ всѣкога ще му помагатъ. Това показва, че велика перспектива, велико бѫдеще, велики постижения седятъ предъ васъ. Като говоря по този начинъ, вие се обезсърдчавате и казвате: Колко работа ни предстои, а де се намираме сега? — Не забравяйте, колко сѫщества се намиратъ задъ васъ! Достатъчно е да погледнете на стѫлбата, по която сѫществата се възкачватъ, да видите, колко, много сѫщества се намиратъ задъ васъ. По отношение на тѣхъ, вие сте много напреднали. А това трѣбва само да ви насърдчава, да ви дава потикъ да вървите напредъ. Едно е важно за ученика — да има той прави отношения къмъ Бога. От тукъ, отношението на човѣка къмъ ближния му трѣбва да бѫде такова, каквото е отношението на Бога къмъ Неговия Духъ. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова ни възлюби, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Богъ ни възлюби като грѣшници, а не като праведни. Следователно, и ние трѣбва да имаме помежду си такива отношения, да сме готови на жертва единъ за другъ. Казвате: Заслужава ли този човѣкъ да го обичамъ, да се жертвувамъ за него? — Като душа, излѣзла от Бога, всѣки човѣкъ заслужава да бѫде обичанъ. Изкуство е да обичате човѣка, преди той да ви е далъ нѣщо. Оше по-голѣмо изкуство е да обичате Бога, преди да сте получили Неговото благословение. Който обича Бога, той непременно ще получи Неговото- благословение, но първо трѣбва да Го обича. Благословението отпосле иде. Не дойде ли първо любовьта, нищо нѣма да разберете отъ благословението. Сега, ако ви поставятъ, на изпитъ, да видятъ, какво сте разбрали отъ тази лекция, колцина отъ васъ ще издържатъ изпита. Вие ще пропаднете при най-малкото изпитание. Представете си, че въ рамото, или въ рѫката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намѣрите нѣкой масажистъ, да ви разтрие; после ще търсите лѣкарь, да ви даде нѣкакви лѣкарства. Презъ това време ще викате, ще охкате, всички около васъ ще разберете, чет ви боли нѣщо. Това сѫ все стари методи. Ако сте разбрали новитѣ методи, вие трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ благодарность, че е изпратилъ този ревматизъмъ, да ви научи нѣщо. Пѣйте на ревматизъма и го благославяйте! Благославяйте, Бога, светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора по свѣта, и като се свържете съ тѣхъ, нѣма да забележите, какъ ревматизъмътъ ви ще изчезне. Могат да минатъ месецъ, два, три и повече — това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне. Съвременнитѣ хора търсятъ лесния пѫть. Лесенъ пѫть нѣма. Учение се изисква отъ всички! Нѣкой казва: Отъ много работа забравихъ Господа. — Всичко можете да правите, но сѫщественото трѣбва да помните. Какво по-сѫществено за васъ отъ Бога? Както помните, какво трѣбва за васъ, така помнете и за другитѣ. Хората помнятъ за себе си всичко, но щомъ дойде до другитѣ, забравятъ. Седналъ нѣкой да яде, а другъ стои при него и го гледа. Той не се сѣща да му предложи, заедно да хапнатъ. Молишъ се на Бога, искашъ да бѫдешъ постоянно въ Hеговия умъ. Щомъ искашъ това отъ Бога, и ти трѣбва да Го помнишъ. Ако Богъ не ни държи въ ума си, отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Божията мисъль е постоянно върху насъ и ни въздействува. Богъ има търпение съ хиляди години чака да се обърнемъ къмъ Него. Той всѣка сутринь ни поглежда, изпраща ни своя погледъ и ни оставя по нататъкъ да работимъ. Питамъ; поглеждате ли и вие своитѣ приятели така? Щомъ си спомните за нѣкой вашъ приятель, вие казвате: Вчера той ме погледна криво, каза ми една, лоша, обидна дума. Обидната дума е таралежътъ, отъ когото хората трѣбва да се пазятъ, да стоятъ далечъ отъ него. Недѫзитѣ въ хората сѫ също такива таралежи, отъ които трѣбва да се предпазвате. Ето защо, когато се натъква на своитѣ, или на чуждитѣ недѫзи и отрицателни мисли и чувства, човѣкъ самъ си създава голѣми нещастия. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отрова, която руши организъма му. Следователно, всичко отрицателно ще държите вънъ отъ себе си, вънъ отъ съзнанието си, вънъ отъ физическата си обвивка. Това значи, да има човѣкъ самообладание. Който има самообладание, той може да се противопостави на лошитѣ мисли, които хората отправят къмъ него. Какъ ? Като си помисли само, че Богъ е Любовь. Такъвъ човѣкъ е силенъ. Нѣкой казва: Мразятъ ме хората, не мога да се справя съ тѣхнитѣ лоши чувства къмъ мене. Казвамъ: всички хора не могатъ да ви мразятъ. Мразятъ само ония, които вървятъ въ съгласие съ черната ложа, но всички, които следватъ пѫтя на Бѣлитѣ Братя, не мразятъ. Невъзможно е човѣкъ, който люби Бога, да мрази хората. Нѣкой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи — това не произлиза отъ неговата зла, воля, Но отъ подхлъзване на езика. Изобщо, човѣкъ, трѣбва да се контролира, да влада езика си, да наблюдава движенията си, да не се подава на външни и чужди влияния. Яви ли се въ човѣка желание да яде много, той трѣбва да влада това желание, да не го за- доволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете тамъ. Човѣкъ всѣкога трѣбва да остава малко гладенъ; щомъ дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И въ чинията, отъ която е ялъ, винаги трѣбва да остава малко отъ яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, млѣко или чай, винаги трѣбва да оставяте една часть отъ него недоизпита. Когато отивате на пазаръ, да купувате нѣщо, винаги оставяйте нѣщо въ джоба си. Никога не изхарчвайте всичкитѣ си пари. Нека има нѣщо въ джоба ви. Законъ е: стремете се къмъ изобилие, а не къмъ недоимъкъ. Сгответе пълна тенджера ядене, макаръ и да остане една часть неупотрѣбено. Това, което остава въ тенджерата, е за други хора. Излѣзте на улицата и ги повикайте да си хапнатъ. Нека и тѣ получатъ нѣщо отъ вашето изобилие. Природата дава всичко въ изобилие. Ако понѣкога хората сѫ лишени отъ това изобилие, причината сѫ тѣ самитѣ. Когато плодоветѣ цъвтятъ, но не завързватъ, или когато завързватъ, но не узрѣватъ, и за това хората сѫ причина. Лошитѣ мисли и чувства покварятъ човѣка, а едновременно съ това покварятъ и всичко около него. Тѣ сѫ въ състояние да заразятъ цѣлата атмосфера. Веднъжъ атмосферата заразена, тя се отразява вредно върху растенията и животнитѣ. И тъй, ще мислите върху думитѣ: съпротивление, напоръ и стремежъ на кого ще указвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Напримѣръ, той ще ви накара да дадете нѣкѫде голѣма сума, за да запишатъ името ви, като почетенъ членъ. Съ това ще ви постави на голѣмо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви, и нѣма да усѣтите, какъ ще се спънете. Това добро не е направено на време. Вие не сте били готови за такова дѣло, но сте го направили по внушение. При това положение, вие ще замязате на онзи габровски богаташъ, който далъ една голѣма сума за построяване на читалището въ града, за да поставятъ бюста му тамъ, като човѣкъ, заслужилъ на родния си градъ. Колкото пѫти влизалъ въ читалището, поглеждалъ къмъ бюста си и казвалъ: Колко бобъ изяде, докато дойде на това мѣсто. Значи, човѣкъ трѣбва да прави само онова, което излиза отвѫтре, по свобода на духа, по вѫтрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начинъ той ще се чувствува душа, свободна отъ всѣкакви ограничения и външни влияния. Това значи да бѫде той малко, Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товаръ да носи, той всѣкога ще бѫде като дете, радостенъ и веселъ. Тогава и Божествената наука ще бѫде достѫпна за него, а не както днесъ, да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука. Сега, представете си, че ви даватъ задача, да направите добро на нѣкой човѣкъ, безъ той да узнае това нѣщо. После, даватъ ви задача, да направите добро на всички хора, които познавате. И най-после, да направите добро на цѣлия градъ, въ който живѣете. Какъ ще решите тѣзи задачи ? Който прави добро на хората, той непременно ще вземе часть отъ тѣхната нечистота, отъ тѣхния товаръ. Ето, напримѣръ, земедѣлецътъ впрѣга ралото и започва да оре земята. Той се поти, напрашава дрехитѣ си, нечиста става, но затова пъкъ ралото е чисто, лъщи. Ако земедѣлецътъ е чистъ, ралото му ще бѫде нечисто. Следователно, ралото препорѫчва земедѣлеца. Когато иглата на шивача е чиста, лъскава, безъ никаква ръжда върху нея, това показва, че той е работилъ много. Ако перото на писателя е изтрито, това показва, че той е писалъ, работилъ е съ него. Ако бѣлата хартия се изпише съ букви, съ думи, съ цѣли изречения, това показва, че тя съдържа известни идеи, които я осмисляте. Това сѫ на видъ противоречиви положения, които трѣбва да се осмисляте. Тѣ могатъ да се осмислятъ, когато всѣко отъ тѣхъ се постави на своето време и мѣсто. Значи, нѣщата иматъ смисълъ, когато се поставятъ на тѣхното мѣсто. Запримѣръ, вие ядете месо, а предъ васъ седи единъ тигъръ или лъвъ. Лъвътъ ще остане ли спокоенъ предъ месото ? Щомъ види месото, той ще почне да се движи, да се облизва — става неспокоенъ. Защо? И той иска да яде месо. Обаче, ако предъ васъ. стои овца, тя ще гледа, че ядете месо, но ще остане съвършено спокойна. Защо? Тя не яде месо. Обаче, ако овцата види хубава, прѣсна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде отъ нея. Когато младиятъ момъкъ срещне млада, здрава, жизнерадостна мома, той става неспокоенъ. Защо? Той иска да вземе малко отъ жизненостьта на момата. И ако момата, му отговори, той отбива всичката и вода въ своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: Изгубихъ сърцето си. Ако бѣше умна, момата трѣбваше да каже на момъка: Спри на разстояние половинъ, или единъ километъръ отъ мене, и тукъ азъ ще ти изпратя половината отъ своята вода. При това, по никой начинъ не позволявамъ да се качишъ надъ мѣстото, на което съмъ застанала. Долу ще седишъ, и тамъ ще получишъ една часть отъ моята вода. Сѫщото трѣбва да каже и момъкътъ на момата. Нѣкой казва: Азъ искамъ да се кача на високо мѣсто въ свѣта. — Щомъ се качишъ на високо, ще започнешъ да мърморишъ, затова, по-добре стой долу и чакай да ти пуснатъ половината вода. Богатството, което сега имате, представя половината вода, която се спуща отгоре, а тя е достатъчна за васъ. Тя ви ѣ дадена отъ нѣкой, който ви обича. Любовьта, която имате въ сърцата си, представя половината вода, дадена ви отъ Онзи, Който ви обича. Възъ основа на този законъ, всѣки има право да отбие само половината отъ водата на онзи, който го обича. Тази половина ще изиграе такава роля, каквато ще изиграе всичката вода. Сега, всѣки трѣбва да прегледа живота си, да си даде отчетъ, какво е направилъ. Не е въпросътъ да казвате, че не сте прогресирали, че нищо не сте направили, но требва да направите равносмѣтка, какво сте придобили и какво — изгубили. Казвате: Едно време чувствувахме нѣщата. — Не е достатъчно само да чувствувате. Ако чувствувате безъ да мислите, вие въ скоро време ще изгубите своята чувствителность. Има закони, които помагатъ за развиване на чув- ствителностьта въ човѣка, но ако тия закони се престѫпятъ, чувствителностьта се претѫпява. Запримѣръ, ако изядете една бучка захарь, ще изпитате приятность, сладчина въ устата си. Но ако изядете нѣколко бучки захарь, една следъ друга, сладчината и ще се намали, вследствие на затѫпяване чувствителностьта на нервната система. Следователно щомъ изядете една бучка захарь, почакайте известно време, и следъ това вземете втора, трета и т. н. Споредъ този законъ, много години трѣбва да минатъ, за да се реализирате нѣкои отъ вашитѣ желания. Ако преждевременно ги реализирате, тѣ ще цъвнатъ, но нѣма да завържатъ; ще завържатъ, но нѣма да узрѣятъ, и вие ще бѫдете нещастни. Въ разумния животъ всичко става точно на опредѣлено време и мѣсто. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде добъръ, свежъ, да се развива правилно, да прогресира, безъ да остарява. Има такива мѫже и жени, които на 70—80 годиш на възрасть сѫ свършвали университетъ. Мойсей бѣше 80 годишенъ, когато Богъ му даде задачата, да изведе еврейския народъ отъ Египетъ. Цѣли 40 години преди това той пасѣше овцетѣ, и цѣли 40 години води еврейския народъ въ пустинята. И най-после като стана на 120 години, умрѣ. Тази е край ната възрасть на сегашния човѣкъ. Пакъ повтарямъ: мислете върху думите — съпротивление, напоръ и стремежъ. Съпротивлението се отнася до физическия свѣтъ въ който човѣкъ борави главно съ твърдата материя. Напоръть, напрежението се отнася до астралния свѣтъ, въ който човѣкъ борави съ течната материя. Стремежътъ, посоката направлението, се отнася до разумния, до Божествения свѣтъ, въ който човѣкъ борави съ вѣздухообразната материя. Тѣзи три свѣта сѫ въплътени въ самия човѣкъ. Който не може да владѣе физическия свѣтъ, той не може да владѣе и астралния. Който не може да владѣе астралния, той не може да владѣе и Божествения свѣтъ. Тѣзи три свѣта сѫ неразривно свързани единъ съ другъ. „Богъ царува на небето Богъ царува въ живота. Да бѫде благоловено името Му!“ * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 30 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът е обработен за сайта от Ивайло) МАЛКИЯТЪ ПОВОДЪ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Защо съмъ недоволенъ?“ Нека всѣки развие темата, както той я разбира. Азъ взимамъ недоволството като контрастъ на доволството. Най-малкиятъ поводъ въ живота може да послужи като условие да се прояви недоволството. Причината за недоволството е толкова малка, че едва съ микроскопъ може да се види, когато доволството започва съ нѣщо велико. За да бѫде човѣкъ доволенъ, окрѫжаващата срѣда трѣбва да бѫде напълно хармонична: небето трѣбва да бѫде ясно и осѣяно съ безброй свѣтли звезди; цвѣтята трѣбва отдалечъ да разнасятъ своето благоухание ; дърветата трѣбва да сѫ увиснали отъ плодове; рѣкитѣ трѣбва да текатъ и т. н. Дойде ли въпросъ за недоволството, най-малкиятъ поводъ изкарва човѣка отъ равновесието му. Не смѣсвайте, обаче, недоволството съ скръбьта. Недоволството представя психически прахъ въ съзнанието на човѣка. Човѣкъ е недоволенъ, понеже не е развилъ въ себе си красивото, великото, Божественото, къмъ което се стреми. Човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свѣтъ. За тази цель той трѣбва да отвори въ съзнанието си голѣмъ прозорецъ, отдето да влиза повече свѣтлина. Тази свѣтлина ще внесе въ ума му прави разбирания, а въ сърцето му благородни чувства. Разумниятъ човѣкъ разполага съ свѣтълъ и силенъ умъ, съ добро и устойчиво сърце. Ако не е силенъ, човѣкъ не би задържалъ онова, което е придобилъ и разработилъ въ себе си. Ако не е силенъ, той ще изгуби онова, което е придобилъ. Когато нѣкой дава доброволно отъ своитѣ придобивки на другитѣ, това е едно положение, но ако насила ги взиматъ отъ него, това показва, че той е слабъ. И тъй, като се говори за добродетелитѣ — кротость, смирение, въздържание, тия добродетели иматъ отношение къмъ Бога, а не къмъ хората. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ къмъ Бога, а не къмъ свѣта. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има въ това, човѣкъ да бѫде смиренъ предъ мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение? Ако срещна мечка въ гората, азъ нѣма да се мѣря съ нея по сила, но ще и покажа своята разумность, ще и покажа, че по разумность азъ стоя по-високо отъ нея. Азъ съмъ въорѫженъ, но тя е по-силна отъ мене. Ако мине по пѫтя си безъ да ме предизвика съ нѣщо, азъ нѣма да посегна върху нея. Обаче, ако се хвърли върху мене, ще и покажа пушката си. Малцина могать да издържатъ мечка да ги срещне и да имъ проговори. Мечката е символъ на голѣми страдания, които видоизмѣнятъ направлението на човѣшката мисъль. Ти си философъ, учишъ хората, какъ да живѣятъ, какъ да постѫпватъ, възпитавашъ дѣцата, но щомъ се натъкнешъ на нѣкоя голѣма мечка, на голѣмо страдание, ти изгубвашъ присѫтствието на духа си, не можешъ да се справишъ съ страданието си. Тази мечка те е пленила вече, ти си нейнъ робъ, следствие на което цѣли три месеца боледувашъ отъ треска. Какво геройство е това? И следъ тази среща ти излизашъ вънъ, на чистъ въздухъ, но вече пожълтѣлъ, отпадналъ. И като те видятъ хората, казватъ: Много е страдалъ този човѣкъ. Казвамъ: мечка го е срещнала. Вие можете да се смѣете на този човѣкъ, но трѣбва да знаете, че голѣми мечки, голѣми страдания има въ свѣта. Сега, ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи мечка да те срещне. Представете си, че нѣкой богатъ човѣкъ има единъ вѣренъ, добъръ слуга, но сиромахъ. Господарьтъ не влиза въ положението на слугата си, и често последниятъ изпада въ голѣми затруднения. Случава се, че слугата се влюбва въ една млада, красива, но много взискателна мома. Тя му казва: Азъ ще те взема само, ако си богатъ, ако имашъ на разположение много пари, да задоволишъ всичкитѣ ми желания. Този младъ човѣкъ започва да мисли, отде и какъ да намѣри пари да задоволи своята възлюбена. Мисъльта му се спира върху неговия господарь, и той започва да мисли, какъ да го обере, или въ краенъ случай да го отправи съ специаленъ билетъ за онзи свѣтъ. Ето, слугата е срещналъ вече мечката въ гората. Пъкъ и господарьтъ му скоро ще срещне мечка. Питамъ: какъ е възможно тѣзи хубави, красиви чувства къмъ момата сѫщевременно да породят въ сърцето на вѣрния слуга желание да премахне господаря си отъ този свѣтъ? Ще кажете, че това е карма, че такива били условията на живота му, но тия обяснения още не сѫ научни. Вие гледате къмъ Черния връхъ, но сѫщевременно си мислите друго нѣщо. Следователно, ако нѣкой извади заключение, че вие наблюдавате Черния връхъ, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъль, а не за Черния връхъ. Слушате нѣкой виденъ ораторъ. Той започва: Господа, знаете ли, какво искамъ да ви кажа ? Ще разберете ли това, което ще говоря? Цѣлата публика остава изненадана отъ въведението на тази речь. Защо се изненадвал ? Защото всички сѫ учени хора, професори, а ораторътъ ги счита за прости, за невежи хора. Казвамъ: такава ще бѫде изненадата на всички хора отъ онова, което бѫдещето имъ готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши отъ възможностьта да използуватъ доброто, което се готви да дойде. Следователно, за да се ползува отъ условията на живота, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, което носи миръ на душата. Това значи истинско знание. Невежеството пъкъ изпълва човѣшкия животъ съ тревоги. Който разполага съ истинското знание, той предвижда нѣщата отдалечъ; на всѣко предприятие той знае края. Съ тази наука разполагатъ не само духовни, но и свѣтски хора. Единъ богатъ американецъ ималъ само една дъщеря, която се влюбила въ единъ търговецъ милионеръ, и решила да се ожени за него. Баща и, обаче, я посъветвалъ да покаже портрета на годеника си на нѣкой астрологъ или физиогномистъ, да чуе неговото мнение. Дъщерята се съгласила да чуе, какво ще каже френологътъ за нейния годеникъ. Той казалъ, че тя не трѣбва да се жени за него, защото най-много следъ две години ще я убие. Дъщерята повѣрвала на думитѣ ,на френолога и отказала на своя възлюбенъ да влѣзе въ бракъ съ него. Думитѣ на френолога се оправдали: богатиятъ търговецъ се оженили за друга мома, която следъ две години убилъ. Ще кажете: Какъ е могълъ този френологъ да предскаже това нѣщо? Наука има човѣкътъ. На лицето, на главата, на рѫцетѣ на човѣка има редъ белези, по които може да се чете. Всѣки трѣбва да изучава тѣзи науки, да познава себе си, да познава и окрѫжаващитѣ, съ които има отношения. Казвате: Духътъ ще ни открие истината. — Има нѣща, които Духътъ е написали на човѣшкото лице, и втори пѫть Той не ги открива. Той говори само за неоткрититѣ нѣща, а открититѣ трѣбва да се изучаватъ. Ето защо, хората трѣбва да изучаватъ законитѣ, Които управляватъ живота. Споредъ областьта, въ която действуватъ, тия закони биватъ три вида: физически, които се отнасятъ до материята; астрални, които се отнасятъ до сърцето, до свѣта на желанията и умствени, които се отнасятъ до ума. Тѣзи три вида закони се различаватъ по форма. На- примѣръ, чбвѣкътъ на ума обича изящнитѣ, красивитѣ нѣща; човѣкътъ на сърцето обича съдържанието на нѣщата; физическиятъ човѣкъ пъкъ разглежда нѣщата по обемъ, по външна форма, по голѣмина. Следователно, физическиятъ човѣкъ трупа знания; сърдечниятъ човѣкъ използува знанията, а умствениятъ човѣкъ ги подбира по смисълъ и вади заключения отъ тѣхъ за правиленъ и разуменъ животъ. Запримѣръ, правилно схващане е, че свѣтътъ постоянно прогресира. Въ този смисълъ, който прогресира, той влиза въ първата категория числа отъ 1—-10. Числата отъ 1—10 представятъ Божествения свѣтъ; отъ 1—100 — ангелския свѣтъ; отъ 1—1000 — човѣшкия свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ въ числото 5342, е двойката, това показва, че той е заелъ последното мѣсто на физическия свѣтъ, т. е. той е на опашката. Ако пъкъ имате числото 2435, вие сте въ началото на това число, на първо мѣсто. Първото мѣсто, главата представя Божествения свѣтъ. Щомъ сте въ Божествения свѣтъ, трѣбва да знаете, че въ този свѣтъ не се позволява никакво сърдене. Който Живѣе въ Божествения свѣтъ, той нѣма право да се сърди; който живѣе на физическия свѣтъ, той има право да се сърди, Да се гнѣви. Сърденето на физическия свѣтъ е масло, което се туря въ яденето. Докато живѣе на земята, човѣкъ не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на небето, тамъ по никой начинъ не трѣбва да се сърди. И най-великиятъ Учитель, Христосъ, като дойде на земята, разгнѣви се на търговцитѣ, които продаваха въ храма, взе камшикъ и ги изгони навънъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се е гнѣвилъ. Нѣма кротки хора на земята. Казвате нѣкому: Не се сърди ! — Не мога да не се сърдя. Ако съмъ въ Божествения свѣтъ, тамъ съмъ повече отъ светия; тамъ съмъ добъръ, кротъкъ човѣкъ. На земята и най-добриятъ човѣкъ се сърди. Гледате нѣкой се усмихва, дава видъ, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присѫствие на духа има този човѣкъ! — Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия животъ сърденето е необходимо. Ако човѣкъ не се сърди, главата му би се пръснала. Гнѣвътъ заобля главата на човѣка, придава и хубава форма. Ако човѣкъ не се гнѣви, главата му отстрана щѣше да бѫде сплесната. Гнѣвътъ е войникъ, който стои на поста си и казва: Главата си давамъ за моя господарь! Тъй щото, не е лошо, че се гнѣви човѣкъ, но гнѣвътъ трѣбва да бѫде на мѣсто. Гнѣвътъ е запалениятъ огънь въ огнището. Ако умѣете да запалите този огънь Добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисълъ. Но да духате този огънь и да не можете да го запалите, да напълните очитѣ си съ димъ и пелъ, този огънь не е на мѣстото си. Казвамъ: само умниятъ човѣкъ може да се гнѣви. Той духа на мѣсто и на време, следствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавиятъ човѣкъ не се гнѣви. Когато умниятъ, светиятъ се гнѣвятъ, тѣ разбиратъ, защо се гнѣвятъ. Съ гнѣва си тѣ помагатъ на по-слабитѣ отъ тѣхъ, предаватъ имъ енергия. Всички трѣбва да имате предъ видъ следното положение: всѣки човѣкъ , живѣе едновременно и въ тритѣ свѣта — на физическия, на астралния и на умствения. Питамъ: колко отъ хората, които живѣятъ на земята, трѣбва да се гнѣвятъ? Отъ десеть души само на единъ е позволено да се гнѣви. Ако ви накаратъ да изберете хора за земята, отъ кои ще вземете: отъ десетьтѣ, отъ стотѣ или отъ хилядата ? Ако изберете само отъ хилядата, тѣ ще бѫдатъ хора отъ физическия свѣтъ, които само ще се гнѣвятъ. Затова, трѣбва да изберете хора отъ тритѣ свѣта: единъ отъ Божествения свѣтъ, отъ десетьтѣ, които ще турите на главата; десеть ще вземете отъ ангелския свѣтъ, отъ стотѣ, които, ще турите въ сърцето; най-после ще вземете сто отъ хилядата, които ще поставите на физическия свѣтъ. Следъ това ще размѣсите тия хора, за да си укажете известно влияние. Това е законъ, който можете да приложите при възпитанието отъ една страна и за подмладяването — отъ друга. Ако не разбирате, този законъ, вие не можете да се подмладите не можете да усилите паметьта си. Защо отслабва паметьта на човѣка? Защото той изразходва физическитѣ си сили и нѣма отде да дойдать нови. Ако човѣкъ води война цѣли 10-15 години наредъ, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пѫти на день най-много човѣкъ трѣбва да се гнѣви? Питамъ: по кой начинъ умниятъ човѣкъ може да въздействува на гнѣва си? Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ходъ на тази енергия да се изразходва. Невидимиятъ свѣтъ, природата държи смѣтка за тази енергия. За тази цель има часовникъ, който опредѣля количеството на изразходваната енергия при гнѣва. Човѣкъ има право да изразходва само толкова енергия, колкото е опредѣлено. Ако изразходва повече отъ опредѣленото количество, ще го глобятъ. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се разгнѣви на себе си, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ. Гнѣвътъ събужда активностьта въ човѣка. Той представя вѫтрешенъ процесъ въ човѣка, който трѣбва да се изучава. И тъй, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ състояния, да прави редъ изчисления. Запримѣръ, дойде нѣкое радостно чувство въ човѣка. Той трѣбва да изчисли, колко време ще трае тази радость, какво ще произведе въ него и какъ ще се отнесатъ хората около него. Нѣкои хора ще критикуватъ, ще кажатъ: Защо се радва този човѣкъ? Трѣбва да изчислите количеството на хората, крито ще ви критикуватъ при гнѣва и тия — при радостьта. Трѣбва да следите, какво може да произведе радостьта, и какво — гнѣвътъ. Запримѣръ, радостенъ сте и влизате въ една бакалница да купите захарь, но нѣмате пари. Бакалинътъ ви поглежда и казва: Безъ пари не дава- мъ. Следъ васъ влиза другъ човѣкъ, сърдитъ, гнѣвенъ и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захарь, или ще те убия! Бакалинътъ веднага дава едно кило захарь. Въ този случай гнѣвътъ дава резултатъ. На другия день този човѣкъ отива при бакалина, извинява се и плаща захарьта. Бакалинътъ се чуди и казва: Добъръ човѣкъ билъ той. Обаче, едновременно съ това той съзнава грѣшката си къмъ първия, на когото не далъ захарь. Оттукъ вадимъ следния законъ. Човѣкъ трѣбва да работи въ живота първо съ низшитѣ сили, а после съ висшитѣ, а не обратно. Ако отивате при канаритѣ, нѣма да имъ говорите меко, благо, но ще вземете чукъ и Длето и ще удряте, да получите отъ тѣхъ нѣкакъвъ скѫпоцененъ камъкъ. Тѣ ще ви дадатъ нѣщо и ще кажатъ: Добре, че съ малко се освободихме. Сѫщиятъ законъ действува и въ живота. Когато дойде нѣкой при васъ да ви иска нѣщо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че съ малко се освободихте. Често вие говорите за любовьта, искате чрезъ нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трѣбва да знаете, де какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, Вие трѣбва да измѣните положението си, т. е. да не бѫдете на земята, но да се качите въ по-високъ свѣтъ. Божественото нe може да бѫде въ услуга на земнитѣ желания. Щомъ се отправяте къмъ Божествения свѣтъ, трѣбва да се откажете оть земнитѣ желания. Човѣкъ може да живѣе на земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начинъ той ще има резултатитѣ на Божествения свѣтъ. Казвате: Ние трѣбва да бѫдемъ духовни! Духовенъ е само онзи човѣкъ, който е развилъ своето причинно тѣло, съ което да разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Въ широкъ смисълъ на думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира онзи, който стои по-високо и отъ учения, и отъ разумния, и отъ гениалния. Обаче, въ тѣсенъ смисълъ на думата, духовенъ човѣкъ е всѣки религиозенъ. Този човѣкъ живѣе повече на физическия свѣтъ. Истински духовниятъ знае законитѣ за трансформиране на енергиитѣ. Когато работи умствено, или духовно, той знае, въ кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовниятъ човѣкъ никога не иждивява енергията си напразно. Каквато работа започне, той всѣкога ще я завърши успѣшно. И вие, като ученици, трѣбва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате въ живота си. За духовния човѣкъ всѣко движение, всѣко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбокъ смисълъ. Обикновениятъ човѣкъ прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. Запримѣръ, нѣкой държи пръститѣ на рѫцетѣ си сключени. Това показва, че работитѣ на този човѣкъ сѫ стегнати, затворени. Когато нѣкой тури показалеца на устата си, съ това иска да каже, че за да разбере нѣщата, за да ги разреши правилно, той трѣбва да говори сладко, съ любовь. Когато постави рѫката си на челото, на разсѫдъчнитѣ способности, това означава: Азъ трѣбва да мисля, да разсѫждавамъ правилно, за да разреша добре задачитѣ на живота си, или да се домогна до известна идея. Нѣкой се почесва отзадъ по главата. Това значи: Нѣма да стане тази работа! Или: ами ако не стане тази работа? Съ почесването човѣкъ изразява съмнение, колебание. Понѣкога човѣкъ поставя ту лѣвия кракъ върху дѣсния, ту дѣсния върху лѣвия, съ което мѣсти енергията по цѣлото си тѣло. Като знае, че всѣко движение има смисълъ, човѣкъ трѣбва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трѣбва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични! Нѣкой държатъ главата си налѣво, други — надѣсно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всѣко неправилно поставяне на главата, както и всѣко нехармонично движение, изобщо, създава редъ пакости на човѣка. Единъ младъ, способенъ човѣкъ отишълъ при единъ добъръ богатъ американецъ, да иска нѣкаква услуга. Като разказалъ положението си, богатиятъ човѣкъ билъ готовъ да му услужи, но се отказалъ отъ готовностьта си да му помогне по единствената причина, че младиятъ човѣкъ го опръскалъ съ слюнката си. Затова той му казалъ Извинете, господине, сега не мога да ви услужа другъ пѫть дойдете! Младиятъ момъкъ трѣбваше да бѫде внимателенъ: той трѣбваше да седи далечъ отъ американеца, или по-добре щѣше да бѫде да мълчи, писмено да подаде молбата си и да чака отговоръ. Мислите ли, че като говорите съ нѣкого и го опръскате съ слюнката си, че той ще ви услужи? Като ви изслуша, богатиятъ ще затвори вратата си и ще каже: Другъ пѫть дойдете! Другъ пъкъ като говори, себе си опръсква. И това не е добре. Да опръскашъ хората съ слюнката си, това подразбира да ги критикувашъ; да опръскашъ себе си, значи самъ да се критикуваш. Казвамъ: нито едното е за препорѫчване, нито другото. Да критикуваш хората, или да критикуваш себе си, това значи да критикуваш Божественото. Има едно начало въ човѣка, което никой нѣма право да критикува ! Доброто, Божественото начало въ човѣка никой нѣма право да засѣга! То е свещено начало, и всѣки трѣбва да го почита. Дали е въ тебе, или въ другъ нѣкой, не е важно — зачитай това начало. Ако направите нѣкаква погрѣшка, не считайте, че други сѫ виновни за това. Не петнете Бога и себе си, но кажете: Азъ съмъ причина за тази погрѣшка и ще я изправя. Когато Богъ види вашата готовность, благородството на вашето сърце, Той ще ви помогне да изправите погрѣшката си. Ако откажете да изправите погрѣшката си и очаквате на Бога, или на хората, тѣ да я изправятъ, нищо нѣма да постигнете. Считайте, че освенъ васъ, никой другъ човѣкъ не сѫществува. При това положение, не остава друго, освенъ сами да свършите работата си. Всѣка погрѣшка, направена отъ чрвѣка, е задача, която той самъ трѣбва да реши. Представете си следното положение, вие сте заети съ нѣкаква сериозна работа, увлѣкли сте се въ нея, нищо друго не ви интересува. Дойде нѣкой, бутне ви, каже ви нѣколко думи, които ви изкарватъ отъ равновесие, и вие се разгнѣвите, направите нѣщо, което не сте мислили. Де е грѣшката сега? Кой е причина за тази грѣшка: вие, или онзи, който дойде и ви предизвика? Вината е въ васъ. Веднъжъ за винаги вие трѣбва да ликвидирате съ всички ония лица въ вашата фирма, които, въ ваше име, създаватъ редъ неприятности и страдания. Какъ ще ликвидирате? Като не се подавате на тѣхъ, като не ги сѫдите. Не сѫдете нито себе си, нито другитѣ, но не допущайте нови грѣхове и грѣшки, които ще ви създа- датъ страдания. Ако не правите нови грѣшки, Богъ ще заличи старитѣ. Той ще ликвидира съ тѣхъ. Но ако правите нови погрѣшки, тогава ще ви остави сами да се разправяте и съ старитѣ, и съ новитѣ. Ако пъкъ направите нова погрѣшка, гледайте веднага да я изправите. Божественото въ васъ казва: Изправи погрѣшката си, и напредъ върви! — Ама знания нѣмамъ. — Ще придобиешъ. — Условия нѣмамъ. — Ще ти се дадатъ. — Старъ съмъ вече. — Ще се подмладишъ. — Боленъ съмъ. — Ще оздравѣешъ. Божественото въ човѣка работи въ всички положения. Колкото слабъ да е човѣкъ, на каквато степень на развитие да се намира Божественото се ще му даде нѣкакъвъ потикъ, нѣкаква утеха. Иначе, човѣкъ не би могълъ да съществува на земята. Въ този потикъ, въ този вѫтрешенъ стремежъ на човѣка се проявява Божественото начало, както и Божиятъ про- мисълъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава своитѣ прояви, своитѣ състояния, и всѣки моментъ да знае, де се намира. Ако става сутрини и е неразположенъ, гнѣвенъ, той трѣбва да знае, че е на физическия свѣтъ, на земята. Човѣкъ може да се гнѣви само на земята. Преди нѣколко години срещнахъ една млада българка, която, безъ да знае нѣкакви окултни закони и правила, е дошла до едно правилно заключение въ живота си. Тя казваше: „Когато срещна, нѣкой човѣкъ, мѫжъ или жена, богатъ или беденъ, простъ или ученъ, добъръ или лошъ, първата ми работа е да потърся въ него поне една добра чърта, която да задържа въ ума си. Като намѣря такава черта, азъ считамъ вече този човѣкъ за свой приятелъ. И наистина, този методъ е далъ добри резултати въ живота ми. Благодарение на него азъ имамъ добри приятели. На погрѣшкитѣ на хората не обръщамъ никакво внимание. Казвамъ: тази млада жена по естествени пѫть се е домогнала до едно окултно правило. Питамъ: кое въ човѣка търси хубавото, красивото ? Божественото начало въ човѣка търси навсѣкѫде великото, красивото. На кое мѣсто въ човѣка ще търсите хубавото? Въ сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умътъ обработва, а волята изявява тѣхнитѣ дѣла навънъ. Казвамъ: който иска да успѣва въ живота си, той трѣбва да избѣгва еднообразието. Еднообразието уморява човѣка. Ако нѣкой се занимава дълго време съ единъ и сѫщъ предметъ, той ще се умори; ако дълго време се моли, той пакъ ще се умори. Човѣкъ трѣбва да разнообразява деятелностьта на мозъчнитѣ си центрове. Той трѣбва да знае, колко време най-много може да се моли, колко време може да учи и т. н. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Думата „постоянно“ не разбира непреривно. Молете се постоянно, т. е. молете се разумно, на всѣко време, което отговаря за молитва. Молитвата има три важни момента : моментъ на хилядата, когато човѣкъ ,е на физическия свѣтъ; моментъ на стотѣ, когато е въ ангелския свѣтъ; моментъ на де- сетьтѣ, когато е въ Божествения свѣтъ. Следователно, постоянно може да се моли само онзи, който живѣе въ закона на Любовьта, т. е. въ Божествения свѣтъ. Този човѣкъ всѣкога има разположение за молитва. Каквото прави, и дето ходи, той всѣкога е въ молитва. Съ други думи казано: въ живота на любещия човѣкъ всичко е молитва. Сега, ще изтълкувамъ значението на думата молитва, както се пише на български. Буквата М означава законъ на жертва. Буквата О — условия, при които жертвата дава добри плодове. Л — означава стремежъ за молитва, т. е. за общение. И — общение съ Великото, съ Божественото. Т — победа на противоречията въ живота. В — единство съ Бога. А — придобиване на разуменъ животъ. Значи, молитвата представя: жертва, условия, стремежъ нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията въ живота, единство съ Бога, придобиване на разуменъ животъ. Който иска да придобие нѣщо ценно, той трѣбва да е победилъ змията въ себе си. Безъ тази победа, никакъвъ духовенъ напредъкъ не може да се очаква. Отъ това тълкувание можете да извадите заключение, че буквитѣ опредѣлятъ смисъла на думитѣ. Запримѣръ, споредъ значението на буквитѣ, думата Елена означава стремежъ къмъ размножаване, къмъ придобиване на много нѣща. Единиятъ кракъ на буквата Е е на земята, а другиятъ — въ астралния свѣтъ. Ако вземете думата Мария, буквата М показва, че единиятъ и кракъ е на сушата, а другиятъ — въ морето. Въ думата Слава, единиятъ кракъ е на земята, а другиятъ — на луната. Има хора, на които имената отговарятѣ точно на тѣхния характеръ, на това, което тѣ представятъ. Обаче, има слу- чай, когато името на човѣка не отговаря на характера му, и той не го харесва. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да промѣни името си. Нѣкой хора никакъ не харесватъ имената си, не могатъ спокойно даже да ги слушатъ. Изпѣйте упражненията „Давай, давай“ и „Киаметъ.“ Като пѣете, мнозина отъ васъ се смущавате не сте свободни. Защо? Много причини има за това, но една отъ причинитѣ се дължи на обстановката, на мѣстата, на които седите. Много отъ васъ седятъ между хора, съ които не си хармониратъ. Всѣки трѣбва да седне тамъ, дето той си хареса, до лица, съ които си хармонира. Хармонията зависи отъ мислитѣ и чувствата на хората. Въ това отношение, мозъкътъ на хората може да се разглежда като батерия, отъ която излизатъ или положителни, или отрицателни, или неутрални мисли. Затова, направете опитъ, всѣки да седне при когото иска. Първото условие въ едно общество е да сѫществува хармония между членоветѣ му. Казвамъ: като дохождате на лекции, гледайте да се поставите въ хармония, както съ себе си, така и съ околната срѣда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тукъ ще придобиете нѣкакви велики, истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадатъ великитѣ истини. Защо? Защото на земята нѣма такива условия. Запримѣръ, какъ ще обясните на хората, какво нѣщо сѫ душата и духътъ, или какво нѣщо сѫ сърцето и умътъ? Каквото и да имъ се говори, всѣки ще схване тия нѣща по особенъ начинъ. Това зависи, както отъ устройството на мозъка на всѣки човѣкъ, така и отъ състоянията на неговото сърце. Запримѣръ, радостниятъ ще схваща нѣщата по единъ начинъ, скръбниятъ — по другъ начинъ. За едно и също нѣщо единъ ще се радва, а другъ ще скърби. Това зависи отъ вътрешното разбиране на човѣка. Изобщо, на земята нѣма доволенъ човѣкъ. Ако нѣкой днесъ е доволенъ, утре ще бѫде недоволенъ. И тъй, стремете се отъ всѣка лекция да придобиете поне микроскопическо знание. Това е приложение на закона за малкитѣ величини. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото, къмъ великото. Запримѣръ, толкова години вече вие слушате за любовьта, но приложихте ли тази любовь въ най-малкитѣ и прояви ? Любовьта иска дѣла, а не думи. Можете ли да проявите нѣщо отъ любовь, въ което никой да не ви критикува ? Изобщо, всѣка постъпка, продиктувана отъ любовь, трѣбва да бѫде издържана. Запримѣръ, когато обичате нѣкого, вие гледате да не се докосвате до него, изпитвате свещенъ трепетъ въ негово присѫтствие. После, внимавате, какъ ще го погледнете, какво ще кажете и т. н. Всички сѣтива взиматъ участие при изявяване на една любовна постъпка. Като срещнете нѣкой човѣкъ, въ когото любовьта живѣе, вие тръгвате подиръ него. Той има особенъ ходъ, особени движения. Достатъчно е да мине покрай нѣкого, за да го застави да тръгне следъ него. Обаче, това може да направи само онзи, на когото съзнанието е будно. За онѣзи, на които съзнанието не е будно, любещиятъ минава за обикновенъ човѣкъ. Човѣкътъ на любовьта може да се уподоби на цъвналъ цвѣтъ, къмъ който се стремятъ пчелитѣ, пеперудитѣ и редъ още насѣкоми. Защо всички се стремять къмъ този цвѣтъ? Защото има какво да взематъ отъ него. Такова нѣщо представя любовьта ; такова нѣщо представя идейниятъ животь. Всѣка идея дава импулсъ, потикъ на човѣка, понеже тя представя живо сѫщество. Задъ всѣка идея се крие нѣкое разумно сѫщество. Следователно, човѣкъ може да обича само онова, за което има нѣкакъвъ свещенъ образъ. Този образъ е живъ, подвиженъ, не- уловимъ : ту се явява, ту изчезва. Той се явява въ всички разумни сѫщества. А кой не обича разумниятъ човѣкъ? Кой не обича добриятъ човѣкъ? Кой не обича истинскиятъ герой ? Човѣкътъ на любовьта първо мисли за другитѣ, а после за себе си. Като уреди работитѣ на другитѣ, той сѣда доволенъ и започва да мисли за себе си. Й тъй, кое е отличителното качество на любещия човѣкъ? — Той мисли първо за другитѣ, а после за себе си. Тази е неразбрана мисъль за васъ. Какво подразбира тя? Да мислишъ първо за другитѣ, това значи да мислишъ първо за Бога. И тази идея е неразбрана за васъ. Какъ ще мислите за Бога ? За Бога ще мислите като за нѣкакъвъ идеалъ, като за, най-красивото, най-великото нѣщо въ свѣта. Като мислите постоянно за Него, най- после Той ще ви се открие. Богъ разполага съ безброй начини, за всѣки човѣкъ специални, чрезъ който може да се изяви на всѣка душа и да я подтикне да върви напредъ. Достатъчно е да се прояви Божественото въ човѣка, за да има той потикъ, импулсъ да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този потикъ въ себе си. Всички имате тази опитность. Много пѫти сте били подтиквани отвѫтре да учите; да работите, но не сте постоянствували. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учене никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всѣкога има време; за онзи, който не иска да учи, нѣма време. По-хубаво и по-лошо време отъ сегашното нѣма. По-добри и по-лоши условия отъ сегашнитѣ нѣма. Вие живѣете при най-доброто и при най-лошото време. Що се отнася до таланти, до гениалностъ, всѣки може да бѫде талантливъ или гениаленъ — това е въпросъ на времето. Който иска, той може да стане гениаленъ най-много въ продължение на десетъ години. — Кога може да стане човѣкъ гениаленъ ? — Когато милиони хора съсрѣдоточатъ мисъльта, чувствата и желанията си къмъ него. Той ще бѫде центъръ, фокусъ, въ който всички добри мисли и чувства на тия хора се съсрѣдоточаватъ. По този начинъ той става изразъ на това общо желание. Гениятъ не живѣе за себе си, той е колективенъ духъ, т. е. изразъ на колективното желание на множество хора. Талантливиятъ е сѫщо така изразъ на колективенъ духъ. Ще дойде день, когато всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде такъвъ изразителъ! За тази цель той трѣбва да бѫде готовъ. Часътъ на всѣки ще удари, и той трѣбва съ готовностъ да посрещне този часъ. Срещнете ли нѣкой талантливъ, или гениаленъ човѣкъ, радвайте се! Следъ него ще дойдатъ още много; между тѣхъ ще бѫде и вашиятъ редъ. Видите ли, че едно цвѣте е цъвнало, радвайте се! Това цвѣте е предвестникъ на пролѣтьта. Много още цвѣтя ще цъвнатъ следъ него. Радвайте се, че пролѣтьта наближава. Не завиждайте, че това цвѣте е дошло първо. Следъ него иде вашиятъ редъ. И вие ще цъвнете, като него, но на своето време, на своя часъ. Въ живата природа нѣма първи и последни. И въ Божествения свѣтъ нѣма първи и последни. Тази идея има духовенъ, а не физически смисълъ. Ако я разглеждате физически, вие ще се обезсърдчите. Казано е: „Първитѣ ще бѫдатъ последни, а последнитѣ — първи“. Дали ще цъвнете въ началото, или въ края, не е важно. За васъ е важно пролѣтьта да дойде. Какво представя пролѣтьта? Пролѣтьта е Божествениятъ Духъ, Великото благо на живота, който лъха къмъ всички цвѣтя и ги кара да цъвнатъ. Казвамъ: когато просекътъ скърби и плаче, разбирамъ. Но когато царскиятъ синъ скърби и плаче — не разбирамъ. Какъ ще си обясните скръбьта на царския синъ и на царската дъщеря? Странно е, какъ могатъ тѣ да скърбятъ при приятели, при богатство, при удобства ! Когато царскитѣ синове сѫ недоволни, просецитѣ сѫ доволни; когато царскитѣ синове сѫ доволни, просецитѣ сѫ недоволни. Законътъ въ природата е такъвъ. Та и вие казвате, че сте Синове Божии, а при това скърбите и плачете, искате парички, искате богатства. Чудно нѣщо! Щомъ сте Синове Божии, всичко въ свѣта е на ваше разположение. Свободно можете да бъркате въ каситѣ, да взимате, колкото пари ви трѣбватъ. — Ама затворъ има. — Щомъ има затворъ, това показва, че сте на физическия свѣтъ. А на физическия свѣтъ никой не може да бѫде царски синъ. Царскиятъ синъ е числото десеть. Числото десеть представя Божествения свѣтъ. Следователно, който живѣе въ числото десеть, щомъ слѣзе на земята, той първо ще уреди работата на другитѣ хора, а после своята. Тъй щото, той нѣма време да скърби и плаче за себе си. Човѣкъ плаче за себе си, а не за другитѣ. Нѣкой плаче, защото пръстътъ го боли, причинява му болка. Щомъ този пръстъ се смѣни съ другъ, и плачътъ престава. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да изучава законитѣ на живата природа, да знае, какво да прави, какъ да разрешава задачитѣ си. И млади, и стари, не се стремете къмъ голѣмитѣ работи, но изпълнете малкитѣ задачи, които ви сѫ дадени. Силата на нѣщата седи въ приложението. Каквито правила сѫ дадени въ лекциитѣ, приложете ги. Ако християнитѣ биха приложили поне една часть отъ правилата, които Христосъ имъ е далъ, свѣтътъ щѣше да бѫде другъ, а не като сегашниятъ. Отъ всички се изисква приложение! И въ тази лекция ви дадохъ три правила: правилата на десетьтѣ, на стотѣ и на хилядата. Вие трѣбва да оживите, да приложите тия числа въ живота си. Числото десеть представя любовьта, т. е. главата на човѣка. Засега главата разполага съ седемь врати: две очи, две уши, две ноздри и една уста. Има още три врати, които нѣкога ще се отворятъ, но засега Господъ ги е затворилъ. Съвременнитѣ хора не могатъ да си служатъ, както трѣбва, съ седемьтѣ врати, а какво ще бѫде положението имъ, ако се отворятъ и последнитѣ три ? Ще дойде день, когато човѣкъ ще използува разумно и десетьтѣ врати на главата си. Това ще бжде, когато той живѣе въ числото десеть. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1927 г. София

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СПАСИТЕЛНИ ПОЛОЖЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Съвременнитѣ хора говорятъ за сила, за свобода на човѣшката воля. Питамъ: доде се простира силата и доде свободата на човѣшката воля? Ще кажете, че силата на волята се заключава въ това, да преодолява човѣкъ всички препятствия, за да постигне своитѣ желания. Питамъ: споредъ васъ, кои нѣща са постижими и кои — непостижими? Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ невъзможнитѣ и непостижимитѣ нѣща, а не вѣрватъ въ възможнитѣ и постижимитѣ. Представете си, че имате една кола съ четири колела и съ два коня. Азъ взимамъ тази кола като символъ. Питамъ: за колко години тази кола може да ви се подчинява? Ако я държите въ изправность, тази кола може да ви се подчинява 20—30 години; ако я употрѣбявате много, ако всѣки день носите съ нея пѣсъкъ, тухли, тя ще ви служи най-много една-две години. Защо? Защото оситѣ й ще се счупятъ, колелата и ще се развалятъ, конетѣ ще отслабнатъ и т. н. Като се развали колата, и като отслабнатъ конетѣ, на кого ще заповѣдвате? Сега, пренесете този законъ по отношение на вашето тѣло. Ако не държите тѣлото си въ изправность, за колко години ще могатъ краката ви сигурно да стѫпватъ, рѫцетѣ ви разумно да работятъ, ушитѣ ви добре да чуватъ, очитѣ ви ясно да виждатъ? Вие не се замисляте за това, но се занимавате съ небето, съ ангелитѣ, искате да знаете, какъ ще ви посрещнатъ на онзи свѣтъ. Знаете ли, какъ сѫ дошли ангелитѣ до положението, на което днесъ се намиратъ? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелитѣ. Срещате единъ банкеръ и си казвате : Да имамъ неговото богатство въ рѫцетѣ си, много нѣщо бихъ направилъ! — Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете нѣкакво нещастие — нищо повече. Ще започнете да се храните съ печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите, стомаха си въ продължение на нѣколко години. Днесъ Богъ ви е поставилъ въ положението на сиромахъ, да се научите да ядете. Той ви казва: Мазнини нѣма да ядете, защото тѣ сѫ причина на разни болести. Понеже въ миналото си не сте знаели, какъ да се справяте съ организъма си, не сте могли да го управлявате, днесъ сте дошли на земята като беденъ човѣкъ, да живѣете въ лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали въ Правия пѫть, намѣри се нѣкой вашъ дѣдо, който ви оставя два милиона лева наследство, но съ това разваля Божия планъ. Вашиятъ дѣдо не е постѫпилъ добре. Той трѣбваше първо да се обърне къмъ Бога, да попита, какво е Неговото мнение по този въпросъ, да ви остави ли наследство, или не. Мнозина идватъ при мене, искатъ да имъ кажа нѣщо, да знаятъ, какво да правятъ. Това, което искатъ тѣ, е равносилно на два милиона наследство. Тогава азъ запитвамъ Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Богъ ми казва: Този човѣкъ е прекаралъ нѣколко непорядъчни живота, той трѣбва да се спретне на работа. Да не разчита нито на баба и дѣдо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на сѫдбата му зависи изключително отъ него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побѣлѣе. Казвате: Тежки думи сѫ тия. По-добре да знае истината и да се стегне да работи день и нощь, отколкото да се заблуждава. Трѣбва ли на онзи затворникъ, когото сѫдътъ е осѫдилъ на смъртно наказание, да кажа, че ще го освободятъ, че ще го възнаградятъ съ Георгьовски кръстъ, че ще бѫде щастливъ човѣкъ? Бесилка чака този- човѣкъ, нѣма защо да го залъгвамъ. Ще му кажа: Братко, оставатъ ти само десеть часа да живѣешъ. Приготви се, прекарай тия часове въ молитва. Ти си извършилъ едно престъпление и трѣбваше на врѣмето да мислишъ. Сега не остава друго, освенъ да се молишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ: каквото говори, да изпълнява, да живѣе въ него. Щомъ говоря за Бога, азъ Му служа, не върша моята воля, но Неговата. Нѣма човѣкъ въ свѣта който, като е работилъ за себе си, да се е повдигналъ. Въ първо време този човѣкъ може да печели, но въ края всичко ще изгуби. И на васъ казвамъ: бѫдете внимателни, да не направите и вие сѫщата погрѣшка. Въ миналото сте живѣли и работили за себе си, гледайте и сега да не вървите по сѫщия пѫть. Новата култура иска хора, служители на Бога, които да работятъ разумно и съ любовь. Не е достатѫчно човѣкъ да бѫде добродетеленъ. Добро безъ любовь нищо не струва. Какво добро е това, ако дадете на нѣкой беденъ човѣкъ единъ левъ? Отъ всички добродетели любовьта е най-голѣма. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Азъ не говоря за любовьта на сегашнитѣ хора. Тя е остарѣла вече. Тъй както хората проявяватъ любовьта си, едни къмъ други, тѣхната любовь е изживѣла вече времето си. Всичко, което днесъ се проповѣдва, е старо учение. Хората сѫ знаели тия нѣща отъ преди хиляди години още. Знанията на съвременнитѣ хора сѫ ограничени. Тѣ се занимаватъ съ физическия, съ материалния свѣтъ. Това, обаче, е стара наука, презъ която сѫ минали и минералитѣ, и растенията, и животнитѣ. Растенията знаятъ химия, математика по-добре отъ много учени. Стомахътъ ви разбира математиката по-добре отъ васъ. Единственото ново нѣщо е това, което се говори въ Откровението: „Господъ твори ново небе и нова земя.“ Ново небе и нова земя — Подраз- бирамъ новитѣ възгледи въ живота, съ които ще се вдигне нова завеса и ще се открие новъ свѣтъ. Сега ще кажете, че еди-кой си професоръ, еди-кой си ученъ казалъ така. Казвамъ: добро е това, което ученитѣ сѫ казали, или открили, но това още не е истинска наука. Че еди-кой си ученъ създалъ нѣкаква теория, тази теория още не е абсолютна. Че еди-кой си професоръ направилъ нѣкакви изследвания, тѣзи изследвания още не сѫ последната дума на науката. Че еди-кой си лѣкарь направилъ нѣкаква операция, тази операция не е единствениятъ начинъ за лѣкуване на дадената болесть. Истински лѣкарь е онзи, който може да намѣри нѣкакво сигурно срѣдство противъ трудно лѣчимитѣ, или по-право неизлѣчимитѣ днесъ болести, туберкулоза, проказа и тѣмъ подобни. Истински лѣкарь е онзи, който може да намѣри сигурно срѣдство противъ всички нещастия. Достатъчно е този лѣкарь да бутне единъ ключъ въ организъма на болния, за да оздравѣе той моментално. Това значи лѣкарь, това разбирамъ истинска наука. Има два начина за лѣкуване: старъ и новъ начинъ. Съвременнитѣ хора обикновено се лѣкуватъ по стария начинъ, съ лѣкарства, съ бани и т. н. Този начинъ на лѣкуване е бавенъ и дава микроскопически резултати. И азъ лѣкувамъ по този начинъ. Като дойде нѣкой боленъ при мене, азъ му давамъ известни методи, известни съвети и му казвамъ, ако изпълнявашъ съветитѣ ми, следъ шесть месеца ще имашъ микроскопически резултати. Обаче, азъ не лѣкувамъ хората по новия начинъ. Защо? Защото тѣ още не сѫ готови. Новиятъ начинъ е духовно лѣкуване. Ако излѣкувамъ нѣкой човѣкъ по духовенъ начинъ, като не е готовъ да води чистъ жи- вотъ, той ще грѣши още повече, а съ това ще си създаде по-голѣми затруднения въ живота. За онзи, който е готовъ, духовното лѣкуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа часть отъ елексира на живота, за да оздравѣе моментално. Засега единъ отъ начинитѣ на лѣкуване на съвременнитѣ хора е да ядатъ малко, изобщо, да не преяждатъ. Какво казватъ ученитѣ по този въпросъ? Тѣ казватъ, че храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да съдържа, като главни елементи, водородъ, кислородъ, азотъ, вѫглеродъ и други нѣкой второстепенни. При това, тѣ опредѣлятъ, въ какво количество трѣбва да се взиматъ тия елементи. Вѣрно е, че организъмътъ се нуждае отъ всички тия елементи, но едно е важно да се знае: стомахътъ се нуждае отъ малко храна. И тъй, отъ начина на храненето и отъ живота, който човѣкъ води, може да се опредѣли, колко години неговата кола, т. е. неговото тѣло ще му се подчинява. Това зависи и отъ разумностьта на човѣка. Който не жи- вѣе разумно, той е осѫденъ на преждевременно остаряване; когато човѣкъ остарѣе, краката му отслабватъ и се отказватъ да му служатъ. Такъвъ човѣкъ се намира вече въ зависимость отъ другитѣ хора, и често става играчка въ тѣхнитѣ рѫце. Споредъ новото учение, на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години и до това време да си служи самъ, да не се нуждае отъ ничия помощь. Човѣкътъ на новото учение не трѣбва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свѣтъ, той пакъ трѣбва да бѫде здравъ, да не е боледувалъ. Заминаването на човѣка за онзи свѣтъ трѣбва да бѫде като заминаване то му отъ единъ градъ въ другъ, или отъ една държава въ друга. Днесъ нѣкой заминава за онзи свѣтъ следъ като е боледувалъ дълго време, следъ като сѫ изхарчени за него 20—30 хиляди лева и, въ края на краищата, продължава да смущава близкитѣ си и отъ онзи свѣтъ. Въ такъвъ случай, по-добре е било да не заминава, но да остане да живѣе още на земята. Следователно, на ония, които мислятъ да ни смущаватъ отъ онзи свѣтъ, казваме: По-добре останете на земята, да си поживѣете още, че тогава ще ви изпратимъ на онзи свѣтъ. На земята ще посещавате театри, концерти, балове — каквото пожелаете. Освенъ това, ще имате хубави кѫщи, хубави дрехи, отъ всичко ще бѫдете задоволени. Богъ е създалъ свѣта тъкмо за тия хора. Този свѣтъ не е създаденъ за праведнитѣ хора, но за грѣш- нитѣ, да не смущаватъ праведнитѣ, да не прѣчатъ на работата имъ. И наистина, на грѣшнитѣ хора сѫ дадени много блага, да ядатъ и да пиятъ, да не правятъ престѫпления. Въпрѣки това, на земята пакъ ставатъ престѫпления. Това се дължи на недоволството на грѣшнитѣ хора. Праведнитѣ, добритѣ хора на земята сѫ малко. Ако погледнете съ окото на ясновидеца, ще видите, каква малка часть отъ хората свѣтятъ, т. е. изпущатъ свѣтлина. По-голѣмата часть отъ хората на земята сѫ грѣшници. За да ги задоволи, Богъ имъ е далѣ безброй блага — ядене, пиене, кѫщи, ниви, богатства, само да не вършатъ престѫпления. Наистина, и това е култура, но култура на грѣшни хора, която е временна, а не вѣчна. Безъ тѣзи блага, безъ тѣзи удоволствия, животътъ на земята щѣше да бѫде още по-лошъ, съ повече нещастия. При това положение, тия хора не могатъ да се обърнатъ къмъ Бога. Тѣ трѣбва да минать презъ голѣми страдания, да се пробуди съзнанието имъ и тогава доброволно да потърсятъ Бога. Нека всѣки се опредѣли, къмъ кои спада — къмъ светиитѣ, или не. Нѣкой казва: Чудно нѣщо, снощи свѣщьта ми свѣтѣше, а тази вечерь загасна. Азъ питамъ: какъ е възможно, една хубава свѣщь, една вечерь да свѣти, а на другата вечерь да не свѣти? Оттукъ вадя следния законъ: когато тъчете платното си, т. е. своя животъ, трѣбва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трѣбва да бѫде много здрава и доброкачествена; вѫтъкътъ — сѫщо така здравъ; бърдото, станътъ сѫщо така трѣбва да бѫдатъ първока- чествени. Съ една дума, всичко трѣбва да бѫде здраво, Хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, единъ-двама могатъ да се излъжатъ да го купятъ, но трети нѣма да се яви. Съ това вие пакостите първо на себе си, а после и на другитѣ. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствувате, то първо ще се отрази върху васъ, а после и върху другитѣ хора. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ платно, което той трѣбва да употрѣби или за себе си, или за другитѣ. Човѣкъ не може да живѣе само за себе си. Защо? Защото животътъ е капиталъ, даденъ отъ Бога, часть отъ който ще се използува за самия човѣкъ, а останалото — за общо употрѣбление. Горко на онзи, който задържа този капиталъ само за себе си! Напълнете своя хамбаръ, а излишъкътъ дайте на другитѣ, и тѣ да се ползуватъ. Втори хамбаръ за себе си не градете! Единъ хамбаръ е достатъченъ на човѣка. Дайте отъ изобилието си на беднитѣ, на страдащитѣ! Излишъкътъ не е за васъ; той е предвиденъ за ония, които нѣматъ. Който мисли да прави вторъ хамбаръ, нека знае, че добро не го чака. Единъ хамбаръ е нуженъ на човѣка! Учението, което ви проповѣдвамъ, можете да турите въ хамбара си, но остане ли излишъкъ отъ него, раздайте то на сиромаситѣ, на нуждаещитѣ. Ако намѣря втори хамбаръ, азъ ще ви държа отговорни — да знаете това. Достатъчно ви е да имате единъ хамбаръ пъленъ — втори хамбаръ не е позволено да имате. Казвате: И ние сме съгласни съ това; и ние искаме да живѣемъ помежду си по любовь. — По любовь могатъ да живѣятъ само ония хора, които иматъ единъ хамбаръ, а не два. И тъй, първото нѣщо, необходимо за всѣки човѣкъ, е колата, т. е. тѣлото да се подчинява на духа му. Човѣшкиятъ животь се обуславя отъ законитѣ, въ които Богъ го е поставилъ. Мислите ли тогава, че можете да бѫдете свободни? Човѣкъ е свободенъ дотолкова, доколкото изпълнява тия закони, доколкото изпълнява волята Божия. Често хората мислятъ, че сѫ прави въ постѫпкитѣ си, когато се рѫководятъ отъ своитѣ вѫтрешни разбирания. Обаче, тукъ тѣ трѣбва да бѫдатъ много внимателни. Не всѣкога тѣхното вѫтрешно разбиране е съгласно съ Божиитѣ закони. Знаете ли, какво нѣщо е вѫтрешното разбиране? Човѣкъ може да възприеме нѣкаква мисъль отвънъ, по телепатически начинъ, и безъ да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство въ себе си. Безъ да мисли много, той казва: Богъ ми каза да направя това. Не, това е мисъль, приета нѣкѫде отвънъ, както по радио се предаватъ разни мисли. Човѣкъ трѣбва да се изпитва, да знае, отде идатъ мисли къмъ него. Той трѣбва да познава Проводницитѣ, да ги различава; иначе, ще изпадне въ грѣшки. Нѣкой възприелъ една мисъль отъ Парижъ или отъ Лондонъ и бърза да се похвали, че получилъ нѣкакво съобщение отъ невидимия свѣтъ. Другъ пъкъ Казва, че получилъ нѣкакво съобщение отъ жителитѣ на луната. Питамъ: какъ е получилъ това съобщение, когато днесъ нѣмаме радио-апаратъ до луната ? Или, какъ е получилъ съобщение отъ невидимия свѣтъ? Божественитѣ вълни се отличаватъ съ особени свойства; ако си боленъ и възприемешъ една такава вълна, моментално ще оздравѣешъ; ако умътъ ти е обърканъ, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си билъ скърбенъ, тѫженъ, моментално ще цъвнешъ, като цвѣтъ, ще станешъ бодъръ, веселъ, радостенъ. Това значи да си възприелъ Божествена мисъль. Ако направите нѣкакво добро по човѣшки, всѣки ще каже: Ималъ повече, далъ и на другитѣ. Ако направите едно добро по Божественъ начинъ, всѣки ще каже: Благодариме на този човѣкъ, че е изпълнилъ волята Божия. Да бѫде благословено името Божие! Отъ Божественото добро всички се радватъ; отъ човѣшкото — само единъ се радва, и то временно, за момента само. Нѣкой казва: Да дадемъ на този човѣкъ нѣщо, да му намажемъ колата. Питамъ: кой човѣкъ, като е мазалъ колата си съ катранъ, е останалъ здравъ? Съ мазане работа не се върши. Да замазвашъ нѣщата, това е стара култура. Нѣкой казва: Да кажемъ на този човѣкъ една сладка ду- ма, че да му мине. — Това е мазане на колата съ катранъ, Азъ не съмъ противъ катрана, но той има мѣсто само въ старата култура. Въ новата култура катранъ не се позволява. Катранътъ съдържа въ себе си вредни за организъма елементи. Въ старата култура кадене съ тамянъ се позволява, но въ новата — никакъвъ тамянъ не се позволява. Новата култура не позволява да се ваять никакви екстракти, никакви есенции отъ плодове. Всичко трѣбва да се употрѣбява въ естественъ видъ, както природата го е дала. Новата култура не позволява рѣзане на лозитѣ. Сегашниятъ животъ е несъвмѣстимъ съ бѫдещия. Не си правете илюзии, че можете да живѣете по старъ начинъ, да бѫдете носители на новитѣ идеи. Това, което днесъ научите и приложите, съставя основа на бѫдещето. Апостолъ Павелъ казва: .Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме. Когато дойде съвършеното, тогава ще познаемъ Бога, както сме и ние познати. Законъ е: краката ще ви се подчиняватъ дотогава, докато имате любовь къмъ Бога. Ако любовьта ви къмъ Бога престане, и краката ще се откажатъ да ви служатъ. Очитѣ ще ви се подчиняватъ дотолкова, доколкото любите Бога. Умътъ и сърцето ще ви се подчиняватъ дотолкова, доколкото любите Бога. Ако съберете любовьта на цѣлото човѣчество, на всички светии, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на небето, едва ли тѣхната любовь ще съставя микроскопическа часть отъ Любовьта на Бога. Човѣкъ трѣбва да влѣзе въ Любовьта на Бога и да не се заблуждава отъ окрѫ- жаващата срѣда. Всѣки човѣкъ говори това, което той знае; той прави това, което може и разбира. Обаче, когато дойдемъ до Божественото, тамъ вече има друга мѣрка. Сега, като наблюдавамъ вашия животъ, виждамъ, колко мѫчно издържате изпититѣ си. Защо? Защото не се съобразявате съ условията. Нѣкой има да минава дълъгъ пѫть и тръгналъ съ натоварена кола. Срещатъ го пѫтници, казватъ му да свали часть отъ товара си. — Нѣма нищо, ще го изкарамъ, пѫтьтъ ми е лекъ. Наистина, той слиза по наклонъ, надолу, и колата лесно върви, но по-нататъкъ пѫтьтъ става по-труденъ. Той не предвижда това и си пѣе: „Горо ле зелена, водо ле студена“. По едно време пѫтьтъ става равенъ, и колата мѫчно върви. Още по-нататъкъ пѫтьтъ се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трѣбва да снеме три четвърти отъ товара си. — Де да оставя този товаръ? — Следъ тебе идатъ бедни хора, съ празни коли, тѣ ще го натоварятъ. — Какъ да оставя товара си, за който толкова трудъ съмъ употрѣбилъ, Докато го спечеля? — Ако не оставишъ товара си, колата ще оставишъ, а то е по-страшно. Снеми часть отъ товара си, и Богъ ще те благослови. Такова нѣщо представятъ буритѣ, Мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка. Казватъ положението на този човѣкъ е подобно на онова, въ което изпадналъ единъ селянинъ отъ Варненско. Единъ день този селянинъ отивалъ за Варна и каралъ пълна кола съ слама. Среща го единъ човѣкъ и го пита: Колко продавашъ тази слама ? — Сто лева. — Ето, вземи сто лева. Изсипи сламата на земята, и всѣки да си върви по работата. Селянинътъ изсипалъ сламата и седналъ предъ нея. Другиятъ го попиталъ: Какво чакашъ, нали ти дадохъ паритѣ? — Даде ми паритѣ; ами сламата? — Щомъ ти е платено за нея, нѣма какво повече да мислишъ, върви си по пътя! Седи този човѣкъ и мисли, какво ще стане съ сламата. Има кой да се грижи за нея. Ти продължавай пѫтя си. И съвременнитѣ хора сега седятъ и мислятъ, какво ще стане съ сламата. Нѣма какво да мислятъ; има хора, които се грижатъ за нея. На васъ не остава друго, освенъ да си гледате работата и да вървите напредъ. Като ученици, вие трѣбва да избѣгвате еднообразието, защото еднообразието убива, а разнообразието оживява човѣка. Азъ говоря за вѫтрешното разнообразие, а не за външното. Казвате: Тогава трѣбва да се отречемъ отъ старата култура. — Нѣма защо вие да се отричате, тя сама се е отрекла отъ себе си. Защо? Защото нейната кола е остарѣла вече. Нова кола се изисква. Животътъ на сегашнитѣ хора е толкова опороченъ, че невидимиятъ свѣтъ трѣбва да се заеме съвършено да го пречисти, да го филтрира. Тогава, утайкитѣ на този животъ ще останатъ на филтъра и ще се изхвърлятъ вънъ, а чистата вода ще влѣзе въ употрѣбление. Мислите ли, че следъ това филтруване на живота ще останатъ въ него жаби да крѣкатъ? Не, ще престанатъ вече жабешкитѣ пѣсни. Казвате: Хората трѣбва да се женятъ, да се развиватъ, да вървятъ напредъ. Чудни сѫ хората въ своитѣ разбирания! Представете си, че водата попие въ земята и навредъ настане суша. Какви женитби могатъ да ставатъ? На земята нѣма да има жито, нѣма да има царевица, гладъ ще настане. При това положение, кой ще се жени, кой ще ражда? Де ще останатъ тогава булкитѣ и младоженцитѣ ? Де ще бѫдатъ майкитѣ и бащитѣ? Хората могатъ да се женятъ, но когато има изобилие въ живота. Тогава тѣ ще скачатъ и ще пѣятъ, както жабитѣ въ водата. Щомъ пресъхне водата, ще наведатъ главитѣ си и ще се молятъ: Помени и насъ, Господи! — Де ? — Въ новия животъ. Всички ще се молите да ви помене Господъ въ новия животъ, дето водата изобилно тече и извира, дето хлѣбътъ вѣчно расте и зрѣе. Така трѣбва да гледате на живота, а не да се борите. Хората не сѫ създали свѣта, и нѣма защо тѣ да го оправятъ. Божиятъ свѣтъ е създаденъ за ония души, които отъ хиляди години насамъ сѫ търсили и търсятъ Бога и живѣятъ за Него. Божиятъ свѣтъ е създаденъ за ония души, които свѣтятъ. Ще дойде день да се запалятъ и онѣзи, които не свѣтятъ. Камъкътъ може ли да свѣти? — Не може. Защо? Защото не сѫ намѣрени онѣзи условия, при които той може да се запали и да свѣти. Ученитѣ разполагате съ срѣдства и днесъ още да запалятъ камъка, но това запалване ще костува много по-скѫпо, отколкото самиятъ камъкъ. Ще дойде день, когато тия срѣдства ще бѫдатъ по-евтини, тогава и камънитѣ ще свѣтятъ. Следователно, нѣма нужда тия камъни преждевременно да се запалятъ. Има хора, които като камънитѣ, днесъ не могатъ да свѣтятъ. Тѣ ще чакатъ своето време. Сега, като говоря за свѣта, азъ имамъ предъ видъ всички пробудени, съзнателни души. Подъ думата „съзнателни души“ не разбирамъ само хора, но и животни, и растения. Има растения, които вървятъ по пѫтя на праведнитѣ; има растения, които вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ. Сѫщото може да се каже и за животнитѣ: има животни, които вървятъ по пѫтя на праведнитѣ; има животни, които вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ. Единъ комаръ ще ухапе човѣка и нѣма да помисли, че му причинява болка. И той си има философия, съ която се оправдава. Той казва : Какво отъ това, че съмъ взелъ малко човѣшка кръвь? Човѣкътъ е богатъ, може да ми даде малко отъ своята кръвь. Казвате: Всѣки ще си получи своето. И човѣкътъ, и комарътъ, щомъ вървятъ по пѫтя на грѣшнитѣ, ще бѫдатъ наказани. Така е, но Духътъ казва на човѣка: „Не претоваряй колата си.“ Бѫди доволенъ отъ това, което Богъ ти е далъ, колкото малко да е то. Малкото богатство съ любовь е за предпочитане предъ голѣмото богатство безъ любовь. Малкото знание съ любовь е за предпочитане предъ голѣмото знание безъ любовь и безъ приложение. Каква полза отъ твоята хубава поезия, ако нѣма кой да я чете и слуша? Каква полза отъ това, че си виденъ цигуларь, когато твоитѣ слушатели сѫ глухи? Следователно, красотата на живота седи въ това, човѣкъ да бѫде въ съгласие съ по-напредналитѣ отъ него сѫщества: неговата мисъль да бѫде въ съгласие съ мисъльта на тия сѫщества. Това значи хармония, музика въ мисъльта. Каква по-хубава музика отъ тази, твоята мисъль да бѫде въ хармония съ мисъльта на хиляди напреднали сѫщества? Да мислишъ и да разбирашъ правилно, това е най-хубавата музика, която сѫществува на физическия свѣтъ. Музиката подразбира още проява на любовьта въ физическия свѣтъ. Когато хората сѫ нещастни, това показва, че тѣ не разбиратъ законитѣ на любовьта. Любовьта включва законитѣ за лѣкуване, за забогатяване на хората. Казвате: Богъ е Любовь. И обратното може да се каже: Любовьта е Богъ. Любовьта пъкъ носи животъ. Животътъ носи свѣтлина за човѣшката душа. Като ви говоря по този начинъ, думитѣ ми ще произведатъ различни резултати. На онѣзи отъ васъ, които сѫ на камениста почва, думитѣ ми ще образуватъ голѣмъ порой, и тѣ ще кажатъ: Много нѣща се казаха, но нищо не остана въ ума ни. — Защо нищо, не остана въ умоветѣ ви ? Защото вие представяте наклонъ, по който водата не може да се задържи. Онѣзи, които сѫ въ долина ще се удавятъ отъ моитѣ думи. Тѣ ще кажатъ: Отъ толкова говорене умоветѣ ни се замотаха, безъ малко щѣхме да се удавимъ. Да, дълбока вода, дълбоко знание е това. За онѣзи пъкъ, които представятъ добра почва, моитѣ думи сѫ семена, които ще се посадятъ, ще израстатъ, ще дадать добри плодове — ябълки, круши, сливи и др. Тѣ ще кажатъ: Разбрахме, каквото ни се говори. Азъ бихъ желалъ вие да бѫдете добрата почва, за да разберете всичко, каквото ви се говори и да го приложите. Разбирайте нѣщата вѫтрешно, за да не се подавате на лъжливи внушения. Въ старо време имало лъжливи пророци; и въ сегашно време има такива. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, да се пази отъ заблуждения. Тѣзи лъжливи пророци могатъ да говорятъ на човѣка отвънъ и отвѫтре, но той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се подава. Напримѣръ, нѣкой ви говори отвѫтре: Ти си много праведенъ човѣкъ. Рѫцетѣ ти сѫ позлатени отъ добрини. Не, този духъ ви заблуждава. Въ живота си човѣкъ може да направи само едно добро. Едно добро, направено съ любовь, струва повече отъ хиляди добрини, направени безъ любовь. Ако е въпросъ за добринитѣ на свѣта, нека свѣтътъ прави своитѣ добрини; обаче, когато се говори за доброто, което любовьта прави, ще знаете, че любовьта или много дава, или нищо не дава. Ако нѣкой мисли, че любовьта трѣбва само да дава, той не разбира закона. Може ли да се нарече безлюбие това, че майката и бащата отказватъ да купятъ на детето си нѣщо, което ще му причини редъ страдания? Детето иска отъ баша си да му купи единъ голѣмъ револверъ, да стреля. Разумниятъ баща отказва да купи на детето си револеверъ, защото знае, че то веднага ще започне да стреля, и който е близо до него, братя, сестри, всички ще пострадатъ. Бащата трѣбва да каже на детето си: Синко, всичко мога да ти купя, но не и револверъ. Детето може да плаче, да вика, но бащата не трѣбва да изпълни желанието му. Питамъ: може ли този отказъ да се нарече актъ на безлюбие? Ако нѣкой каже, че сърцето на този баща е кораво, той се лъже. Меко е сърцето на този баща, той предвижда страданията, които револверътъ въ детскитѣ ръце ще причини на близкитѣ нему братчета и сестричета. Ако сърцето на бащата бѣше жестоко, той щѣше да задоволи желанието на детето си, безъ да мисли за лошитѣ последствия. По същия начинъ много отъ васъ искатъ да имъ се даде по единъ револверъ. Казвамъ: вие имате револвери, нѣма какво още да ви се даватъ. Нашата задача е да събираме оръжията ви, а не да ви даваме нови. Какво ще направите, ако имате още единъ револверъ? Ще цъкате надѣсно-налѣво. Не, достатъчно сте цъкали. Не мислете, че е лесно да цъка човѣкъ. Ти ще цъкашъ, но и онзи, въ когото куршумътъ попадне, ще цъка. Следователно, когато любовьта дава, и когато не дава, резултатитѣ сѫ еднакво силни. Въ разумния Животъ даването и недаването сѫ два метода, съ които любовьта си служи. На васъ не остава друго, освенъ да благодарите и за едното, и за другото. Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е всички да имате едно свещено вѣрую, единъ великъ законъ, който да ви рѫководятъ. Това свещено вѣрую трѣбва да включва въ себе си потикъ къмъ първичната любовь, къмъ първичната мѫдрость и къмъ първичната истина Само при това положение, само при такова вѣрую, между хората може да сѫществува пълно единство. Иначе, ако всѣки мисли, чувствува и действува по своему, свѣтътъ нѣма да се оправи. Които не вѣрватъ въ това, тѣ ще го опитатъ. Тѣ ще видят че по тѣхния начинъ умрѣлитѣ нѣма да възкръснатъ, нито живитѣ ще придобиятъ безсмъртие. Възкресението ще дойде само за онзи благочестивъ, светъ човѣкъ, който цѣлъ животъ е работилъ и се е молилъ, но не и за онзи, който никога не се е молилъ, и само за себе си е работилъ. Който е внесълъ часть отъ капитала си въ Божествената банка, той има какво да получи, но онзи, който нищо не е внесълъ, нищо нѣма да получи. Въ небето никакви просеци не се приематъ. Ако нѣкой просекъ се осмѣли да влѣзе въ небето, веднага ще го изхвърлят вънъ. Тамъ просия не се позволява. Тамъ споръ, подозрение не се позволява. Тамъ никаква критика не се допуща. На земята тия нѣща могатъ да сѫществуватъ, но на небето — по никой начинъ. Сега, всички се нуждаете отъ прави разбирания за живота, прави разбирания за Бога и за служенето на Бога. Въ това служене ще разберете великата воля Божия, която иска да обедини всички добри, праведни хора въ изпълнението на една воля, една любовь, една мѫдрость, една истина. Само при такова съзнание, при такова прозрение човѣкъ ще види на земята безброй красиви, свѣтещи души и ще каже: Радвамъ се, че има такива души на земята, които работятъ, помагатъ на по-малкитѣ отъ тѣхъ. Грѣшнитѣ пъкъ сѫ пръснати по земята, като изгорѣли главини, отъ които днесъ нищо не може да стане. Обаче, не е въпросътъ за грѣшнитѣ. Важно е сега, какво вие трѣбва да правите. Ще кажете: Тогава, да се откажемъ отъ живота. — Отъ кой животъ? Ако е да се откажете отъ стария животъ, пъленъ съ грѣхове и заблуждения, прави сте. Но следъ като се откажете отъ стария, т. е. отъ грѣшния животъ, трѣбва да приемете новия животъ, който сега иде. Не е работата да се откажете на думи само, но да свършите веднъжъ за винаги съ него. Откажете се отъ стария животъ и приемете новия! Откажете се отъ скръбьта и приемете радостьта! Откажете се отъ сиромашията, за да приемете богатството. Откажете се отъ невежеството, за да приемете знанието! Откажете се отъ слабоститѣ, за да приемете Божията сила въ себе си! Откажете се отъ външното, отъ привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на любовьта и разумностьта. Това е новото, което сега иде въ свѣта. Казвате: Какво да правимъ съ настоящето? — Това, което днесъ преживявате, то сѫ утайки отъ миналото. Това е слама, която трѣбва да продадете на онзи, който се нуждае отъ нея, и повече не мислете. Нали платиха за сламата ви ? — Не сѫ ми платили. — На когото е платено за сламата, нека я свали отъ колата си и да продължи напредъ. На когото още не е платено, нека чака, докато дойде нѣкой да я купи, но той непременно трѣбва да я изнесе на пазаря. Щомъ се яви нѣкой да я купи, продайте я и повече не питайте за нея, но кажете: Да бѫде благословено името Божие! Връщамъ се въ село съ двойна печалба: и сламата продадохъ, и новото придобихъ Тогава, и онѣзи, който купиха сламата ви, както и вие, който я продадохте, тръгнете напредъ въ пѫтя. Въ кой пѫть? Въ правия пѫть. Докато дойдете до този пѫть, вие ще минете презъ редъ мѫчения, изпитания, скърби и страдания. Мнозина ще кажатъ: Слава Богу, продадохме сламата, освободихме се отъ нея. — Както разбирамъ нѣщата, виждамъ, че още не сте продали сламата си. Имайте търпение, ще я продадете, но кажете, какво разбрахте отъ това, което ви говорихъ досега? Азъ зная, какво сте разбрали, но питамъ само, като онзи уменъ дѣдо, който решилъ да купи кѫщата на своя съседъ, но само за форма запиталъ синоветѣ си: Какъ мислите, да купимъ ли кѫщата на съседа? — Да я купимъ. — Добре, азъ уредихъ вече този въпросъ. И всички се радватъ, че дѣдото постѫпилъ разумно, като взелъ мнението на синоветѣ си. А дѣдото вече купилъ кѫщата. Казвате: Друго нѣщо е да се чуятъ повече гласове, повече мнения. — Споредъ мене, многото мнения не ползуватъ. Една българска пословица казва: „Много баби, хилаво дете“. Какво сѫ направили многото депутати въ камарата? Какво сѫ направили многото учени? Днесъ отъ много- учени свѣтътъ се е развалилъ. Защо? Защото всѣки ученъ иска да мине неговата теория, неговото изследване. Единъ ученъ създава една теория, другъ я опровергава. Въ края на краищата, нищо не излиза. — Ама моята теория е права. — Добре, нека твоята теория бѫде права, достатъчно е работата да тръгне напредъ. Едно е важно: колата да върви. Какви теории ще теглятъ колата, това не е важно за васъ. Старитѣ теории представятъ заднитѣ колела на колата; новитѣ теории — преднитѣ колела. Тогава, нека преднитѣ колела теглятъ колата, а заднитѣ да помагатъ. Обаче, какъ е въ сѫщность? Преднитѣ колела теглятъ напредъ, заднитѣ— назадъ, Значи, имате две равни сили, които действуватъ въ две противоположни посоки. Резултатътъ на това движение е спиране на колата. И сега, много учени създаватъ нѣкакви теории, и тамъ спиратъ. Защо? Чакатъ да дойдатъ нѣкой да признаятъ тѣхната ученость. Нѣма защо да чакатъ другитѣ да ги признаватъ. Тѣ трѣбва да работятъ и да вървятъ напредъ. — Ама не искамъ да мислятъ хората, че съмъ глупавъ човѣкъ. — Това съ мислене само не става. Пѫтьтъ, по който вървишъ, ще покаже на хората, какъвъ си. Отивате при единъ силенъ човѣкъ, искате да си кажете думата за него, дали е силенъ, или не. Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница. Вие казвате: Силенъ човѣкъ е този! Силниятъ лесно си пробива пѫть. Слабиятъ, обаче, оттукъ обиколи, оттамъ обиколи, този моли, онзи моли, да му отворятъ пѫтя. Божествениятъ човѣкъ е силенъ, той самъ отваря пѫтя си. Казвате: малко политика е нужна. — Никаква политика! Политиката е за слабохарактернитѣ хора. Силнитѣ хора отварятъ пѫтя си сами, като борци. Това е методи за духовния животъ. Щомъ при тебе дойде злото, т. е. дяволътъ, ти ще се боришъ съ него, като юнакъ, ще гледашъ да го повалишъ на земята. Ако той те повали, за тебе ще бѫде лошо — ще те тѫпче на общо основание. Борили ли сте съ дявола, да знаете, какъ се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогитѣ само на единъ дяволъ, за да внушите страхъ на всички дяволи. Тѣ ще кажатъ: Не закачайте този човѣкъ, той е силенъ, ще изкърти рогитѣ на всинца ни. Казвамъ: такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ! Той трѣбва да се отличава съ смѣлость и решителность, да устоява на вѫтрешната борба, която става въ него. Като дойде дяволътъ при него, той трѣбва да го хване за рогитѣ и да го повали на земята. Като види дявола, малодушниятъ ученикъ веднага капитулира и започва да се моли, но дяволътъ не отстѫпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щомъ дойде дяволътъ, ученикътъ трѣбва да го хване за рогата и да му каже: Слушай, ти трѣбва да знаешъ, че предъ тебе седи окултенъ ученикъ, който разбира законитѣ, като тебе. Ти ще се подчинишъ въ името на Бога, защото Той е по-силенъ отъ тебе. Следъ това ще му тури юларъ, ще го възседне и ще отиде съ нега на хаджилъкъ. Дето иска, тамъ ще го разкарва. Като се върне отъ разходката, ще му каже: Сега, бѫди свободенъ и знай, че окултниятъ ученикъ не се плаши отъ рогата ти. Ако ученикъть не се съобразява съ Божиитѣ закони, той ще бѫде тѫпканъ отъ дявола. Дяволътъ може да разтърси човѣка така, че съ години да помни това разтърсване. Следователно, смѣлость се изисква отъ ученика! Като дойдатъ страданията, той трѣбва да ги понесе съ упование и вѣра въ Бога. Само така може да имате успѣхъ въ живота, само така можете да се справите съ мѫчнотиитѣ. Богъ работи въ насъ, и ние трѣбва да бѫ- демъ съработници съ Него. Вие трѣбва да бѫдете победители въ борбата. Какъ и съ какво ще победите? Съ любовь. Богъ е Любовь, и Той побеждава съ Любовьта. Следователно, приложете въ живота си закона на Любовьта, ако искате да имате успѣхъ. Сега, да направимъ едно упражнение съ движение и пѣние на буквитѣ у, а, и. Лѣвата рѫка напредъ и малко наклонена, съ дланьта надолу. Дѣсната рѫка се движи по лѣвата; започвате отъ рамото и слизате до лакета, като пѣете упражнението съ буквата „у“. После рѫката слиза до китката, като пѣете упражнението съ буквата „а". Най-после рѫката се качва отъ китката до лакета и пѣете буквата „и“. Разстоянието на рѫката отъ рамото до лакета представя материалния, физическия свѣтъ, или стомаха. Мѣстото отъ лакета до китката представя духовния свѣтъ — сърцето, а китката — умствения свѣтъ — ума. После, поставете дѣсната рѫка напредъ, а лѣвата да се движи по нея. Правете това упражнение сутринь и вечерь по десеть пѫти, въ продължение на една седмица. По този начинъ ще подобрите положението на стомаха, на гърдитѣ и на мозъка си, ще се лѣкувате. Който пѣе, той е здравъ човѣкъ. Който иска да бѫде здравъ, той трѣбва да пѣе: и като тѫженъ, и като скърбенъ, и като неразположенъ. Казано е: „Пѣйте и възхвалявайте Господа въ душата си ! Въ това седи истинскиятъ животъ, който носи радость и веселие за човѣшката душа. Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му! * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 16 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛНИТЪ ТЕЧЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“! Размишление. Чете се темата върху задачата, колко думи сѫ изговорени въ продължение на три часа и колко отъ тѣхъ сѫ съществителни, прилагателни и глаголи. За следния пѫть ще изчислите, колко отъ изговоренитѣ думи се отнасятъ къмъ физическия, колко къмъ духовния и колко къмъ Божествения свѣтъ. Като говорите за сѫществителнитѣ имена, трѣбва да знаете, кога сѫ произлѣзли. Тѣ сѫ най-нови, т. е. тѣ сѫ произлѣзли най-после, затова се считатъ деца въ речьта. Най-стари думи сѫ съюзитѣ. Значи, съюзитѣ сѫ старцитѣ въ речьта. Следователно, вие ще започнете отъ сѫществителнитѣ и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзитѣ. Ще започнете отъ младото поколѣние и ще стигнете до старцитѣ. Като изброявате думитѣ, интересно е да знаете, колко отъ тѣхъ се отнасятъ къмъ материалния свѣтъ и сѫ свързани съ ядене и пиене. По този начинъ ще опредѣлите, какви течения преобладаватъ отъ 9—12 часа. Ще забележите, че въ това време можете да изпаднете въ нѣкакъвъ разговоръ, отъ който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промѣните разговора, пакъ не можете. Това, показва, че въ природата сѫществуватъ известни течения, които силно влияятъ върху човѣка. Обаче, за Човѣка е важна повече мисъльта, отколкото говорътъ. Важно е, каква мисъль го занимава. Който мълчи, това не показва, че той е кротъкъ. Кротостьта е вѫтрешно, а не външно качество. Когато котката дебне мишка, тя не издава никакъвъ звукъ, даже дишането си притаява и седи съ затворени очи, като светия, като че не се интересува отъ земни работи, но въ сѫщность тя не е кротка. Въ дадения случай умътъ на котката е толкова съсрѣдоточенъ къмъ мишката, че нищо друго не сѫществува за нея. Тя седи предъ дупката на мишката и съ мисъльта си я вика: Излѣзъ, излѣзъ навънъ. Най-после мишката излиза отъ дупката си, и котката я улавя. Ако 150 пѫти викате упорития човѣкъ да дойде при васъ, най-после той ще отстѫпи. Така че провѣрите, доколко човѣкъ може да издържа въ упоритостьта си. Това е законъ, които действува върху човѣка. Сега, като наблюдаваме свѣта, съ всички живи сѫщества въ него, виждаме, че той е построенъ върху известни разумни закони. И човѣшкиятъ организъмъ е построенъ върху сѫщитѣ закони. Който разбира тия закони и ги спазва, той е здравъ, като канара. Който не разбира тия закони и не ги спазва, той е нѣженъ, крехъкъ, като стъкло. Най-мал-киятъ вѣтрецъ го събаря. Кой е виновенъ за това положение? Майка дава на детето си хубава стъклена чаша да пие вода. Детето хваща чашата невнимателно и я изпуша на земята. То вижда чашата счупена и започва да плаче. Кой е виновенъ: майката или детето ? — Майката е виновна. Тя трѣбваше да даде на детето си чаша, която не се чупи лесно, или поне такава чаша, която не струва скѫпо. Ще кажете, може би, че детето е малко, а майката не е предвидила и ще ги оправдаете. — Лесно е да се извини човѣкъ, когато счупи една чаша, но какъ ще го извините, когато той повѣрява живота си на сѫщества, които седятъ по-низко отъ него? Какъ ще извините единъ човѣкъ, който употрѣбява живота си за глупави работи? Азъ се чудя на неразумностьта на съвременнитѣ хора. При това, много отъ тия хора сѫ съ виеше образование. Чудя, се какъ нѣматъ понятие отъ основнитѣ закони, които управляватъ живота! Въ това отношение, тѣхното знание остава неизползувано. Тѣ носятъ това знание на гърба си, като чуждъ товаръ, съ който не могатъ да разполагатъ. Но чуждото всѣкога остава чуждо. Ако имате една огърлица отъ скѫпоценни камѣни, може ли тя да допринесе нѣщо за вашия характеръ? Тази огърлица е външно пособие, което не може да повлияе нито върху характера, нито върху ума или сърцето на човѣка. Следователно, ако поставите въ ума си думи или мисли, дълбокия смисълъ на които не разбирате, тѣ ще бѫдатъ тежесть за васъ, но не и благо. Колкото велики да сѫ тия мисли, тѣ не сѫ ваши. На това основание, казвамъ: въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро, което не е още негово. То ще стане негово само тогава, когато го разработи и прояви навънъ, и той да се ползува отъ него, а сѫщо така и близкитѣ му. Това се дължи на обстоятелството, че донѣкога човѣкъ е заставенъ, въпрѣки своята воля, да върши това, което не желае. Запримѣръ, впрегнатиятъ въ колата конь ще вози и светията, и разбойника. Тъй щото, когато хората правятъ добро или зло, това не става по тѣхната воля, но подъ влиянието на камшика: когато вършатъ добро, нѣкои светия ги е впрегналъ и кара колата; когато вършатъ престѫпления, нѣкой разбойникъ ги е впрегналъ и удря съ камшика. Въ това отношение, вие нѣмате никаква отговорность, но носите последствията на злото и доброто, което правите. Ножътъ, съ който е извършено едно убийство, не е отговоренъ за убийството, но той ще носи неговитѣ лоши последствия: ръжда ще разяде този ножъ. Казвате: Защо сѫ толкова строги законитѣ? Законитѣ сѫ строги, защото съзнанието на съвременнитѣ хора не е будно, вследствие на което тѣ не могатъ да влѣзатъ въ връзка съ съзнанията на висши разумни сѫщества и отъ тѣхъ неправо да се поучаватъ. Тогава не остава друго, освенъ да изпитатъ строгостьта на законитѣ, за да се пробуди въ тѣхъ висшето съзнание. Онзи, въ когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумнитѣ закони. Той върви въ съгласие съ тѣхъ и ги прилага. Вие живѣете въ единъ несъзнателенъ свѣтъ и се чудите, защо този свѣтъ е създаденъ така. Питамъ: защо българитѣ сѫ недоволни отъ своитѣ закони ? Защо днесъ сте недоволни отъ тѣхъ ? Защо не създадохте такива закони, които да превърнатъ България въ цвѣтна градина ? Азъ говоря за човѣшкитѣ закони, а не за законитѣ на природата. Последнитѣ оставамъ настрана. Тѣ нѣматъ нищо общо съ човѣш- кото съзнание. Природата не се управлява отъ камари, подобни на човѣшкитѣ, нито по закони, създадени отъ хора. Запримѣръ, споредъ човѣшкитѣ закони, позволено е на ловджиитѣ да убиватъ дивечъ, на рибаритѣ — да ловятъ риба, освенъ презъ времето, когато тѣ се размножаватъ. Ако съзнанието, на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ бѣше по-високо, тѣ щѣха да забележатъ, че отъ време на време смъртностьта въ тѣхъ се увеличава. Тѣ нищо не виждатъ, нищо не разбиратъ, но едно следъ друго умиратъ, безъ да ги питатъ, искатъ ли, или не искатъ. Ловецътъ гръмне, заекътъ се търкули, а другитѣ зайци серазбѣгватъ, Тѣзи казватъ: гръмна нѣщо, нѣкоя птица отгоре падна, но какво гръмна, защо птицата падна, нищо не знаемъ. Тѣ не виждатъ даже, че заекъ нѣкѫде наблизо е падналъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до хората: гръмне нѣщо вънъ отъ тѣхъ, и току-вижъ, паднала нѣкоя дума отгоре имъ, и тѣ се тър- кулили. Има думи, които действуватъ върху човѣка убийствено. Една такава дума може да го търкули мъртавъ на земята, или най-малко може да го подлуди, Често хората се шегуватъ помежду си съвсемъ не на мѣсто. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ спи. Вие се приближавате тихо до него и на краката му поставяте една малка книжка, която после запалвате. Този човѣкъ моментално се събужда и извиква. Той може да полудѣе отъ тази изненада. Самообладание се изисква отъ хората! Казвамъ: условията, при които живѣете, изискватъ будно съзнание. Човѣкъ трѣбва да се тренира, да се самовъзпита. Той трѣбва да работи, да учи, да се домогне до законитѣ на кабалата, до законитѣ на висшата математика. Много хлѣбъ още трѣбва да ядете, за да дойдете до тѣзи закони, а при това ще ядете хлѣбъ не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хлѣбъ. Висшата математика изключва употрѣбата на лука, чесъна, праза, на различнитѣ пражени масла и т. н. Който иска да се занимава съ висшата математика и да стане математикъ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да се храни съ плодове, току що откѫснати отъ дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всѣкакъвъ математикъ може да стане, но не и математикъ на живата математика, която преобразява човѣка. Ще кажете: Де сѫ тия условия? Всѣки може да си създаде тѣзи условия. Наистина, въ единъ день той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, въ единъ животъ той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интенсивно, въ десеть години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цель необходимо е човѣкъ да живѣе съобразно законитѣ на живата природа, да развива скрититѣ сили и дарби въ себе си. Неусѣтно той ще развие и своето вѫтрешно зрение, да вижда нѣщата ясно и да разбира дълбокия смисълъ на живота. Много ясновидци виждатъ свѣтлина около себе си, около хората и разнитѣ предмети. Това още не е истинската свѣтлина. Тази свѣтлина е физическа, свѣтлина на астралния свѣтъ, отдето се вижда, че всѣки свѣтъ има, сѫщо както и земята, нѣколко подраз- дѣления. Тази свѣтлина се различава отъ духовната, която е жива свѣтлина, неизмѣнна и непреривна въ своитѣ трептения. Духовната свѣтлина нѣма сѣнки. Тя прониква цѣлото пространство и всичко освѣтява. Предъ нея нѣма нищо скрито-покрито. Сега, като ученици, отъ васъ се иска работа. За всѣки даденъ случай, вие трѣбва да направите нѣщо, колкото малко да е то. Всѣки ще работи споредъ силитѣ и възможноститѣ си, но трѣбва да направи нѣщо. Това не значи, че нищо не работите, но има разлика между разумна и неразумна постѫпка. Всѣка разумна постѫпка, всѣко знание носятъ известни придобивки. Какво ви ползува хубавата бележка, ако нѣмате знание? Или, защо трѣбва да ви обезсърдчава слабата бележка, ако имате знание? Представете си, че вие сте ученикъ въ гимназията, и учительтъ ви вдига на урокъ. Вие ставате отъ мѣстото си, отивате, при учителя си, но нищо не знаете, и започвате да плачете. Учительтъ ви погледне; съжали ви и ви пише добра бележка. Вие отивате на мѣстото си, нѣмате слаба бележка, но нищо не знаете, никакво знание не сте придобили. Може да се случи и обратното: знаете урока си, но учительтъ ви е нѣщо не- разположенъ, нѣма търпение да ви изслуша. Вие се смутите, и той веднага ви изпраща на мѣстото, като ви пише слаба бележка. Питамъ: тази слаба бележка показва ли, че вие не знаете урока си? Не, слабата бележка, въ дадения случай, говори за условията, при които ученикътъ е попадналъ. Въсѫщность, бележкитѣ служатъ само за поощрение на ученицитѣ. Човѣкъ трѣбва да прави разграничаване. Запримѣръ, имаме четири годишни времена, които сѫществено се различаватъ едно отъ друго. Тѣ представятъ състояния, или промѣни въ природата. Четиритѣ годишни времена могатъ да се сведатъ главно къмъ две промѣни: положителна и отрицателна, т. е. при- ливъ и отливъ. Презъ пролѣтьта се забелязва едно възходещо състояние — приливъ, който презъ лѣтото се усилва. Следъ това, презъ есеньта настъпва отливъ, който презъ зимата се усилва. Значи, пролѣтьта е начало на приливъ, а зимата — край на отливъ. Сѫщитѣ промѣни, сѫщитѣ състояния, на приливъ и отливъ, се забелязватъ й презъ денясутринь е пролѣть, на обѣдъ — лѣто, следъ нѣколко часа — есень, а надвечерь — зима. Следъ залѣзъ слънце, до зазоряване имате пакъ сжщитѣ промѣни: „докато е още свѣтло, настѫпва пролѣть на тъмнината; после — лѣто, есень, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настѫпва пролѣтьта, но пролѣтьта на свѣтлинта. Сѫщиятъ законъ действува и въ психическия животъ на човѣка. Когато сте радостни, вие сте въ пролѣтно състояние; ако радостьта ви се увеличи, влизате въ лѣтото. Щомъ започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте въ есеньта; и най-после ставате замислени, съсрѣдоточени, започвате да фи- лософсгвувате, вие сте въ зимата. Тъй щото, каквото става въ природата, става и въ човѣка. Сега, вие трѣбва да изучавате тѣзи състояния, да ги имате предъ видъ, ако искате да бѫдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тѣзи нѣща иматъ практическо приложение въ живота. Ако нѣматъ никакво приложение, какъвъ интересъ представя , за васъ знанието на четиритѣ годишни времена, или смѣнитѣ въ природата? Това знание Има смисълъ и значение за човѣка, когато се приложи въ живота му. Тогава той ще разбере и промѣнитѣ, които ставатъ въ четиритѣ свѣта, прѣзъ които минава. Тогава човѣкъ ще разбере, защо минава отъ единъ свѣтъ въ другъ. Когато въ причинния свѣтъ настѫпва зима, човѣкъ трѣбва да слѣзе на Земята, въ физическия свѣтъ, дето е лѣто. Когато въ дома на бащата настане зима, синътъ трѣбва да на пусне този домъ, защото тамъ нѣма какво да яде. Когато на земята настѫпи зима, той трѣбва, да се качи въ астралния свѣтъ, дето е пролѣть. Тамъ ще стане трансформиране на чувствата. За въ бѫдеще, когато на земята настане вѣчна зима, нейнитѣ енергии ще преминатъ въ духовния свѣтъ, който така ще се организира, че ще стане годенъ за живѣене на хората отъ физическия свѣтъ. Той ще бѫде по-красивъ отъ физическия, съ по-ефирна материя. Казвамъ: съвременниятъ човѣкъ още не е готовъ за духовния свѣтъ. Задачата ви, като ученици, се свежда, именно, къмъ това, да се приготвите за духовния свѣтъ. Животътъ на сегашнитѣ хора не е истински животъ; той представя животи на фалирали търговци. За да се увѣрите, че е така, поставете си като задача, да отбелязвате, колко дни въ месеца сте добре разположени. После, извършете тази задача за цѣла година, да видите, презъ какви състояния минавате. Вие не сте правили такива изчисления, не сте отбелязвали разположенията си. Само по този начинъ ще можете да си дадете отчетъ, какво представяте днесъ, доде сте дошли и какво сте постигнали. Представете си, че вие сте били нѣколко години въ Америка и се връщате въ България съ сто хиляди долари печалба. Пѫтувате и си мечтаете, какъ ще пристигнете въ България, какъ ще си купите кѫща, да си поживѣете богато и спокойно. Обаче, нападатъ ви крадци и взиматъ всичкото богатство, оставате безъ петь пари въ джоба си, съ празни мечти. Какво ще бѫде вашето положение сега? Ужасно е положението ви. Ще дойдать следъ това да ви говорятъ, че трѣбва да търпите, да понесете всичко съ миръ и спокойствие. Лесно се говори, но вие сте вложили въ тия пари трудъ, енергия, свързани сте съ тѣхъ, не ви е безразлично. Когато нѣкой казва, че безъ пари не може да се живѣе, това показва, че този човѣкъ е вложилъ половината си животъ въ паритѣ. Щомъ паритѣ ги нѣма, и половината му животъ отива съ тѣхъ. Единъ виденъ виолонистъ занесълъ цигулката си при майсторъ, да я поправи добре, защото била пукната нѣкѫде. Майсторътъ взелъ единъ ножъ и го прекаралъ по цѣлата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било очудването му, когато видѣлъ, че виолонистътъ припадналъ. Защо припадналъ? При свирене, виолонистътъ влагалъ своя двойникъ въ цигулката си, и когато майсторътъ миналъ съ ножъ по нея, виолонистътъ усѣтилъ болка въ двойника си, която му причинила припадъкъ. Затова, именно, и въ Писанието е казано: „Не се свързвайте !“ Съ какво? Не се свързвайте съ временнитѣ, съ преходнитѣ нѣща. Ако се свържете съ кѫщата си и я изгубите, и животътъ си ще изгубите. Не се свързвайте съ дрехитѣ, съ обущата, които носите. Ако се свържете съ тѣхъ и ги обикнете, нѣкой ще ги открадне, а следъ това вие ще страдате. Казвате: Това сѫ суевѣрия, ние не вѣрваме въ такива нѣща, На онзи, който не вѣрва, казвамъ: нека даде ризата си нѣкому и да види после, какъ ще се чувствува. Най-малко две-три нощи следъ това нѣма да спи: ще се върти ту на едната, ту на другата страна на леглото, докато се умори и заспи. Защо е така, нѣма да обяснявамъ, но всѣки може да направи този опитъ. Законъ е това всички разумни, напреднали сѫщества знайте този законъ и го прилагатъ. Като не знаете този законъ, вие търсите лекъ начинъ за постигане на вашитѣ идеали, и като не ги постигнете, казвате: Толкова години се моля, плача предъ Бога, но нищо не ми се дава. Защо? Работа, мисъль се иска. Нѣщата не ставатъ лесно. Когато се казва, че трѣбва да мислимъ добре, това значи да се свържемъ съ онзи вѣзвишенъ, чистъ свѣтъ, дето всички сѫщества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трѣбва да правимъ добро, нѣмамъ предъ видъ правене на добро, както всѣки човѣкъ го разбира, но както Богъ изисква. Всѣки трѣбва да прави доброто спо- редъ Божия законъ. Не е добро онова, което се прави предъ хората, тѣ да кажатъ, че този човѣкъ е добъръ. То е все едно съ чужда пита поменъ да правишъ. Всѣки трѣбва да изразява онова, което Богъ е вложилъ въ него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава, чрвѣкъ не прави доброто, но Богъ въ него. Който мисли другояче, той самъ ще се натъкне на известно противорѣчие въ себе си. Днесъ лѣкарьтъ отива при нѣкой боленъ, дава му нѣкакви лѣкарства и казва: плати сега ! Като оздравѣе болниятъ, лѣкарьтъ казва: Азъ излѣкувахъ този боленъ. Казвамъ: който вѣрва, че самъ лѣкува хората, той има право да взима пари. Обаче, който знае, че Богь лѣкува чрезъ него, той нѣма право да взима пари. И тъй, първото условие въ работата ви е самовладенето, самообладанието. Самовладенето не означава безчувственость. Ако самообладанието е свързано съ отсѫтствие на чувствителность въ човѣка, тогава парализираниятъ ще служи за образецъ. Не, изкуството седи въ това, при най-голѣмата чувствителность човѣкъ да се владѣе. Минава нѣкой човѣкъ презъ гората, почувствува, че нѣкаква засада има срещу него. Като чувствителенъ, той веднага взима другъ пѫть и избѣгва засадата. Говорятъ нѣщо лошо за този човѣкъ. Като чувствителенъ, той възприема тѣзи думи и се изкачва нѣкѫде високо въ съзнанието си, да го не засѣгатъ. И тогава, подъ ударитѣ на тия лоши думи, той остава само физическото си тѣло, като мешанка, на което отровнитѣ стрели нищо не могатъ да направятъ. Про- тивникътъ забива стрелитѣ и мисли, че ще успѣе нѣщо, а истинскиятъ човѣкъ седи горе нѣкѫде въ съзнанието си и се подсмива. Оттамъ лошитѣ думи не го засѣгатъ. Обаче, ако нѣкоя стрела попадне надъ мешанката, тогава положението става по-сериозно, засѣга човѣка. Сега, и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора не издържатъ изпититѣ си. На какъвто изпитъ и да ги поставятъ, тѣ пропадатъ. Невидимиятъ свѣтъ изпитва днесъ всички хора. Особено силно се подаватъ хората на одумничество. Достатъчно е да се събератъ две— три сестри на едно мѣсто, за да започнатѣ да говорятъ за другитѣ. Други пъкъ, като се събератъ на едно мѣсто, ще започнат да се сравняватъ помежду си, кои сѫ по- напреднали. Това сѫ детински работи. Нѣкой мисли, че е напредналъ, но утре го хване хрема, или друга нѣкаква болест, и той не може да си помогне. Събератъ се нѣколко сестри или братя около него, молятъ се, но не могатъ да му помогнатъ. Защо? Вѣра се изисква! Гледамъ нѣкоя майка, като се разболѣятъ децата и, тя се уплаши, изгубва всѣкаква надежда и съвършено отпада. Мѫжътъ и се разболѣе, пакъ сѫщото обезсърдчение я обхваща. Така човѣкъ се изпитва. Вие трѣбва да бѫдете като ясновидцитѣ, да виждате края на нѣщата. Бѫдете тихи и спокойни. Нѣщата, отвънъ и отвѫтре, могатъ да се мѣнятъ, но вие трѣбва да останете неизмѣмни. Казвате за нѣкого, че е добъръ. — Добъръ е той, защото работитѣ му вървятъ. Изкуство е да бѫде човѣкъ добъръ, когато работитѣ му не вървятъ. И свѣтскитѣ хора сѫ добри, когато сѫ богати, здрави, отъ никого не смущавани. Нѣкой се оплаквал, че откакъ тръгналъ въ правия пѫть, всичко се обърнало наопаки, работитѣ му останали на- задъ. Едно трѣбва да знаете: който влѣзе въ Божия пѫть, той първо ще започне да оправя забърканитѣ си работи. И следъ като оправи всичко, което е объркалъ, тогава, ако продължава да работи, ще види резултатъ. Тогава работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Какво правять хората ? Като заборчлѣятъ, като изгубятъ богатството си, отиватъ при Бога, при своя Баща, да се нахранятъ малко, да си взематъ нѣкоя-друга пара. Като забогатѣятъ, пакъ отиватъ въ свѣта, дето отново всичко изгубвать. Слѣдъ това отново се връщатъ при Господа. Тѣ ту отиватъ при Баща си, ту се отдалечаватъ отъ Него, докато единъ день съвършено обеднѣятъ и казватъ : Сиромаси сме, отникѫде нищо нѣмаме. — Не говорете така. Вие сте направили нѣкаква погрѣшка, затова сте изгубили богатството си. Сега ви е необходимо самообладание и работа, за да възстановите първоначалното си положение. Следователно, щомъ видите нѣкаква погрѣшка въ другитѣ, или въ себе си, ще знаете, че тя е задача, която трѣбва да решите. Казвамъ: учете се отъ всичко, което става въ свѣта, било то добро, или лошо. Хората въ свѣта нито сѫ добри, нито сѫ лоши. Има хора, били тѣ религиозни или свѣтски, които не могатъ да направятъ нито зло, нито добро. Мнозина говорятъ за свобода, искатъ да бѫдатъ свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе нѣкой една тенекия да удря на нея и да мине покрай прозорцитѣ на нѣкой боленъ? Болниятъ е чувствителенъ, той иска тишина, а ти удряшъ съ тенекия. — Не съмъ ли свободенъ да удрямъ тенекията ? — Ти си свободенъ да правишъ, каквото искашъ, но всѣка неразумна постѫпка не е вече свобода. Щомъ искашъ да удряшъ тенекията, иди на разстояние два километра отъ кѫщата на болния, да не го смущавашъ. Свободата подразбира служене на Бога. Свободенъ е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. Въ основата на това служене седи любовьта къмъ Бога, Само онзи може да служи на Бога, който има любовь къмъ Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите, — това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква отъ човѣка, за да дойде той до дълбоко, вѫтрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе, никакви молитви нѣма да помогнат. При това Положение, никой Учител въ свѣта не може да ви изкупи. Вие сами трѣбва да се изкупите, сами трѣбва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи отъ васъ. Понѣкога сърцето на човѣка се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква отъ човѣка — мекота, основа на която е любовьта. Мнозина употрѣбяватъ напразно името Божие. Две думи кажатъ и ще споменат това име. Не, Божието име е Свещено, и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко въ душата си, ако искате да се повдигнете. Следователно, търсите ли свобода, искате ли да се повдигнете, служете на Бога, Тогава ще бѫдете и млади, и силни, и способни ученици, Стариятъ казва: Какъвъ бѣхъ едно време! Каква любовь имахъ! Младиятъ пъкъ казва : Изгубихъ любовьта си, изгорѣ сърцето ми. — Любовь, която се губи, която гори сърцата на хората, не е истинска любовь. Тази любовь е свойствена на материята, а едно отъ състоянията на материята е твьрдость. Споредъ състоянията на материята, тази любовь може да доведе човѣка или до втвърдяване, или до разливане, или до изпаряване на чувствата му. Нѣкой се оплаква, че не може да се моли, понеже нѣмалъ разположение. Не, ще се молите и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Щомъ е въпросъ за молитва, нѣма да чакате добро разположение на духа. Да се откажете отъ молитвата, значи да се откажете отъ дишането. То е все едно болниятъ да каже, че не иска да диша. Той трѣбва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша. Болниятъ трѣбва да се откаже отъ нѣщо, но не отъ въздухъ, а отъ ядене; той трѣбва да яде по малко и да избира храната си. Болестьта му е дадена, именно, за възпитание на стомаха. Близкитѣ му се чудятъ, какво да му дадатъ да не умре отъ гладъ, да се засили, да се поправи по-скоро. По този начинъ тѣ ще претоварятъ стомаха му и ще влошатъ положението му. Дайте на болния една печена ябълка, нѣколко орѣха и едно малко парченце хлѣбѣ, припеченъ на огънь. На другия день, вмѣсто ябълка, дайте му една печена круша, Причината на всички болести, на всички недѫзи, на всички несрети въ живота на човѣка е духовна, а не физическа. Ако искате да бѫдете здрави, не допущайте въ ума и въ сърцето си нито една отрицателна мисъль, нито едно, отрицателно чувство. Отрицателнитѣ мисли и чувства сѫ мухи, паразити, които оставятъ своитѣ семена по главитѣ ви. Не допущайте тия мисли и чувства да кацатъ по главитѣ ви. Ако сѫ успѣли вече да нахвърлять семената си, вие трѣбва да вземете гребенъ и да ги изчистете. Ако оставите паразититѣ да се въдять по главитѣ ви, това е лошъ признакъ. Причината за много отъ болеститѣ се крие въ вашето подсъзнание. Тѣ сѫ остатъци отъ вашето минало, съ което днесъ трѣбва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите съ всички неправилности на вашето минало, И така да вървите напредъ. Единъ благочествивъ, добъръ свещеникъ ми разправяше една своя опитность, за силата на изкушението: „Бѣхъ си поставилъ за задача да водя редовенъ животъ, никога да не ямъ следъ залѣзъ слънце. Едни мои познати ми изпратиха една кошница грозде, но слънцето бѣше залѣзло. Поглеждамъ къмъ гроздето, не искамъ да ямъ, не искамъ да наруша задачата си. Легнахъ да спя, но кошницата съ гроздето се върти въ ума ми, не мога да спя. Станахъ отъ леглото си и започнахъ да чета „Отче нашъ“, „Вѣрую во Единнаго“, и се успокоихъ малко. Легнахъ отново да спя, но ужасъ и кошницата пакъ въ ума ми. Поглеждамъ къмъ часовника, часътъ е десеть. Обръщамъ се надѣсно, налѣво, не мога да заспя, не мога да се освободя отъ кошницата. Пакъ ставамъ: поглеждамъ, часътъ е 12. Приближихъ при кошницата, взехъ малко грозде и си легнахъ. Каква бѣше изненадата ми, когато кошницата отново изпѫкна въ ума ми. Най - после решихъ: ще стана, ще изямъ всичкото грозде, да се успокоя. Казано и свършено: изядохъ гроздето и си легнахъ, но на другия день вече бѣхъ боленъ. Седя после и размишлявамъ: Чудно нѣщо! — толкова годишенъ човѣкъ съмъ станалъ, на другитѣ да- вамъ умъ, а се изкусихъ отъ една кошница грозде. Опасна била тази кошница! Мисля си: опасна е, защото чрезъ нея дойде изкушението. Утре ще дойде друго изкушение, друго изпитание, което пакъ нѣма да издържа. Гледамъ кошницата, а нѣщо ми говори: Защо ставашъ толкова суевѣренъ? Тукъ сега е нощь, а на другата страна на земята е день, тамъ слънцето още не е залѣзло. Стани отъ леглото и си хапни малко грозде! То е благословено отъ Бога“. Казвамъ: самовъзпитание е нужно на човѣка! Ако иска да яде грозде, той може да яде и срѣдъ нощь, но трѣбва да се качи на своя аеропланъ, да вземе съ себе си кошницата съ грозде и да стигне слънцето. Щомъ го стигне, свободно може да яде. Правило е: човѣкъ трѣбва да яде следъ изгрѣвъ слънце и преди залѣзъ слънце. Прѣди изгрѣването на слънцето не е добре да се яде. При сегашнитѣ условия на живота, това правило не може всѣкога да се спази, но който иска да живѣе редовно, той трѣбва винаги да го има предъ видъ. Правете този опитъ въ продължение на една година, или на нѣколко месеца, да видите, какви резултати ще придобиете. Човѣкъ трѣбва да измѣни своя начинъ на живѣене, ако иска да създаде въ себе си характеръ. Какъ живѣятъ съвременнитѣ хора? Раждатъ се, натъкватъ се на противорѣчия, блъскатъ се натукъ-натамъ, създаватъ теории и хипотези, философствуватъ, и въ края на краищата, нищо не постигатъ. Дохождатъ до редъ разочарования, които обезсмислятъ живота имъ. Споредъ мене, една теория или една хипотеза не е нищо друго, освенъ една перспектива на даденъ предметъ, раз- гледанъ въ едно положение. Утре, обаче, за същия предметъ ще имате друго положение, друга перспектива. Значи, една теория е вѣрна за дадени условия, за дадено положение. Когато условията и положението се измѣнятъ, съ тѣхъ заедно се измѣня и теорията. Запри- мѣръ, виждамъ единъ равностраненъ триѫгълникъ, но следъ известно време, при нови условия, този триѫгълникъ не е равностраненъ, силитѣ въ него се измѣнятъ. Триѫгълникътъ не е тѣло, той е часть отъ дадено тѣло. Следователно, както тѣлото се измѣня, така и неговитѣ части се измѣнятъ. И състоянията на хората не сѫ нищо друго, освенъ части отъ състоянията на други същества, съ съзнания, различни отъ тѣхнитѣ. Всѣко настроение е часть, отсечка отъ нѣкое тѣло; то може да бѫде триѫгълникъ, четириѫгълникъ, петоѫгълникъ и т. н. Това сѫ символи. Напримѣръ, триѫгълникътъ, четириѫгълникътъ, петоѫгълникътъ и другитѣ фигури показватъ качества, положения на съзнанието. Това сѫ живи, а не мъртви картини, които показватъ, какъ нѣщата мѣнятъ своята форма, своето мѣсто, като минаватъ отъ физическия въ астралния, отъ астралния въ умствения, отъ умствения въ причинния свѣтъ. Само по този начинъ човѣкъ ще има ясна представа за развиването на съзнанието и за неговата роль въ живота на човѣка. Едно трѣбва да направите, като ученици: да се заемете съ изучаване на лекциитѣ отъ първата година още. Тамъ има известни правила, закони, формули, които трѣбва да заучите добре. По този начинъ вие ще развиете въ себе си известни центрове, които ще ви помогнатъ въ живота. Запримѣръ, вие можете да имате приятель, само когато сте развили въ себе си центъра на приятелството. Вие можете да влѣзете въ нѣкое общество и да живѣете съ, хората въ това общество, само ако сте развили центъра на общителностъта. Вие можете да обичате Бога, само ако сте обработили своето сърце. Въ Бога, като цѣло, като единица, се включватъ всички живи сѫщества. Ако обичате Бога, въ Него ще намѣрите и братята си, и сестритѣ си, и приятелитѣ си, и обществата. На всѣка наша проява; на всѣко наше състояние отговаря известенъ центъръ, който трѣбва да се развива. Това не сѫ илюзии. Илюзии има само тогава, когато нѣщата не се развиватъ правилно. Въ илюзията нѣщата се усилватъ, увеличаватъ се само, безъ да растатъ, безъ да се организирате. Запримѣръ, сѣнката може ли да расте ? Не, сѣнката се разтяга само, безъ да расте. Нѣкой казва: Слънцето изгрѣва. — Слънцето никога не изгрѣва. Защо? Защото никога не залѣзва. Ако се качите високо въ пространството, ще видите, че слънцето не се върти, както намъ се вижда, но се движи спиралообразно нагоре и после слиза надолу. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да се концентрира, да развива мисъльта си, но не по начина на йогитѣ. Има много начини, методи, съ които йогитѣ си служатъ, но ако човѣкъ не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тѣзи осакатени ученици сѫ вънъ отъ законитѣ на природата. Законитѣ на разумната природа сѫ строги. Азъ давамъ методи, които сѫ свързани съ най-малки рискове за човѣшкия умъ. Тѣ сѫ методитѣ на живота, методитѣ на разумната природа. Методитѣ на йогитѣ, обаче, сѫ свързани съ голѣми рискове. Йогитѣ мязатъ на англичанитѣ, които обичатъ да се качватъ по високитѣ върхове, даже съ рискъ за живота си. Всѣка година загиватъ по планинитѣ, или потъватъ въ моретата десетки англичани, но тѣ смѣло, вървятъ къмъ цельта, която искатъ да постигнатъ. Англичанинътъ е гордъ, не отстѫпва лесно. Той казва: И животътъ ми да костува, азъ ще постигна това, което желая. — Хубава чърта е тази. Българинътъ е като циганина, който казва: „И чергата изгарямъ, и чукътъ продавамъ, но не се подчи- нявамъ“. Той е упоритъ, но не е твърдъ. Твърдъ човѣкъ е онзи, който съ мисъльта си може да се издигне въ пространството, отдето никой не може да го снеме. Каква твърдость е тази, да се държишъ за земята? Утре земята ще се разклати, и ти ще изгубишъ твърдостьта си. Твърдостьта е висше качество. Твърдъ е онзи, който има пълно самообладание, който може да владѣе своитѣ мисли, чувства и който има въ себе си пълно равновесие. Той седи на нѣкое мѣсто, дето никой го не вижда; обаче, той всички вижда, всички наблюдава. Ученикътъ трѣбва да развива въ себе си такава, именно, твърдость, а не упоритость. Само така той ще разбира природата и ще се ползува отъ нея. Иначе, каквито богатства и да има, ще му се отнематъ. Кой отъ васъ не е опиталъ това ? Днесъ имате нѣкаква радость, но при най-малката погрѣшка отъ ваша страна, радостьта ви изчезва. Де отиде вашиятъ миръ? Фиктивни сѫ били вашата радость и вашиятъ миръ, а фиктивнитѣ нѣща сѫ материални. Материалната радость, материалнитѣ блага, изобщо, всѣки може да отнеме. Духовната радость, духовнитѣ блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелитѣ. Физическата любовь е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любовь е постоянна; тя непрекѫснато се увеличава, расте. Въ физическата любовь има разтягане, въ духовната има животъ, има растене. Сега, като говоря по този начинъ, вие ще кажете: на думи лесно се говори, но елате въ нашето положение, да го опитате. Азъ пъкъ ще кажа, вие да дойдете на моето положение. Билъ съмъ въ вашето положение, нѣма защо пакъ да се връщамъ. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трѣбва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, къмъ което трѣбва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдатъ — тѣ сѫ неизбѣжни. За да дойдете до разумния животъ, необходими сѫ страдания. Човѣкъ може да се разтревожи за нѣщо, но важно е да се не гнѣви. Не е въпросътъ да се разкайва, но той всѣкога трѣбва да държи съзнанието си будно. Това значи : когато устата иска да каже нѣщо, първо да пита съзнанието, да говори, или не; когато очитѣ искатъ да видятъ нѣщо, да попитатъ съзнанието, да гледатъ, или не; когато ушитѣ искатъ да чуятъ нѣщо, да попитатъ съзнанието, да слушатъ, или не; когато рѫката иска да се мръдне, да удари нѣкого, да попита съзнанието, да направи това, или не. Понеже човѣкътъ, т. е. съзнанието въ човѣка, е отговорно за всички прояви на своитѣ удове, то трѣбва да бѫде будно, да държи всички свои слуги въ респектъ. Казвамъ: турете това правило въ живота си и вижте, доколко ще го изпълните. Когато приложите нѣщата въ живота, тогава ще ги научите. Въ древностьта единъ ученикъ отишълъ при единъ отъ Великитѣ Учители и го запиталъ: Учителю, кажи ми, какво нѣщо е любовь къмъ ближния. — Иди въ свѣта и следъ три години се върни при мене, да ти кажа, какво нѣщо е любовь къмъ ближния. Той отишълъ въ свѣта, споредъ както Учительтъ му го посъветвалъ. Но следъ три години се върналъ при Него и казалъ: Научихъ първия урокъ. Сега съмъ готовъ за втория. Учительтъ му казалъ: Сега почни оттамъ, дето си спрѣлъ. Сега, турете си за задача, въ продължение на единъ месецъ, да не сѫдите никого — нито себе си, нито ближнитѣ си. Дойдете ли до положението да сѫдите нѣкого, Кажете: Господи, на Тебе оставямъ да уредишъ тази работа и да се произнесешъ за нея. Казвате: Ние сме правили такъвъ опитъ. — Едно нѣщо трѣбва да научите: начинътъ, по който да възлагате товара си на Господа. Велика наука е да може човѣкъ да уповава на Бога и да знае, какъ да възлага товара си на Него! Значи, за единъ месецъ ще направите опитъ, въ всичкитѣ си изпитания да уповавате на Бога, Каквито изкушения, мѫчнотии или страдания ви дойдатъ, уповайте на Бога! Ако успѣете въ тази задача, работитѣ ви ще се оправятъ. Ако не успѣете, работитѣ ви още повече ще се объркатъ. Работете всички съ упование на Бога! Вие живѣете въ свѣтъ, въ който се изисква голѣмо внимание и съсрѣдоточеность. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 9 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Възможни постижения" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪЗМОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“ Размишление. Съвременнитѣ хора си служатъ съ радиото, съ което правятъ опити да се съобщаватъ на далечни разстояния. Обаче, радиото често предава нѣкои дисхармонични вълни, които препятствуватъ на правилното възприемане. Единъ день хората ще се съобщавал не само съ далечни и близки мѣста на физическия, т. е. видимия свѣтъ, но и съ невидимия свѣтъ. И днесъ даже човѣкъ може дa има връзка, съобщение съ невидимия свѣтъ. Достатъчно е той да има будно съзнание въ време на молитва, за да бѫде въ връзка съ този свѣтъ. Когато нѣкой изпадне въ затруднение, казвамъ: моли се, за да влѣзешъ въ връзка съ разумни сѫщества, които могатъ да ти помогнатъ. — Да се моля, но не получавамъ никакъвъ отговоръ. — Причината, за дето човѣкъ не получава отговоръ на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. Въ това отношение, човѣшкото съзнание не е нищо друго, освенъ радиоапаратъ, който възприема и предава звуковитѣ вълни отъ пространството. Учените казватъ, че надъ земята има единъ дебелъ поясъ, който отклонява вълнитѣ и препятству- ва на изкачването имъ. Съ това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на нѣкои хора не може да се издигне по-високо отъ тѣхъ. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-голѣма е вѣроятностьта молитвата му да бѫде приета. Твърдението, че хората могатъ да се съобщаватъ съ другия свѣтъ, не е ново. Отъ хиляди години насамъ хората сѫ се съобщавали съ невидимия свѣтъ. Какво се иска отъ човѣка, за да бѫде въ съобщение съ този свѣтъ? — Да има свое радио. Който има радио въ себе си, той може да се съобщава и съ този, и съ онзи свѣтъ: той може да влѣзе въ връзка съ сѫществата, които живѣятъ на Хималаитѣ; той може да влѣзе въ връзка и съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. И тъй, като отправяте молитвитѣ си нагоре, ще се пазите отъ вълчитѣ вълни, които се отразяватъ вредно върху духа на човѣка. Съмнението, невѣрието, безлюбието сѫ вълни отъ вълчи характеръ, които се образуватъ отъ омнибуситѣ на астралния свѣтъ. Въ астралния свѣтъ има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създаватъ редъ катастрофи. Който се е качилъ на единъ отъ тия трамваи, той вече се е осакатилъ. И наистина, много отъ съвременнитѣ хора носятъ остатъци отъ това осакатяване. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че той се бори или съ съмнението, или съ безвѣрието, или съ безлюбието, или най-често съ алчностьта си за забогатяване. Много хора днесъ искатъ да станатъ богати, да печелятъ. Казвамъ: не е нужно човѣкъ да се стреми къмъ печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човѣкъ да се стреми да създаде въ себе си радио, но той трѣбва да усъвършенствува своя говоръ, правилно да предава своитѣ мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашитѣ изопачени, криви мисли и чувства? Невидимиятъ свѣтъ е затворенъ за такова, радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковетѣ, които вашето радио предава, трѣбва да бѫдатъ чисти, отчетливи, ясни. Ако мислитѣ ви сѫ чисти, и трептенията, които тѣ произвеждатъ, ще бѫдатъ чисти, свободни отъ всѣкакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могатъ да имъ попрѣчатъ. Такава Мисъль непременно ще бѫде приета и въ невидимия свѣтъ. Сега, азъ говоря за герои, за хора, които съзнателно работятъ върху себе си и се справятъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Мжчнотиитѣ не сѫ нищо друго, освенъ нападения на човѣка отъ тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълцитѣ, мечкитѣ, тигритѣ, змиитѣ указватъ влияние върху човѣка и го плашатъ, така и тия астрални вълни, съскания, указватъ влияние върху неговитѣ молитви, прѣчатъ да се повдигнатъ нагоре, и съ това смущаватъ духа му. Тия нехармонични вълни указватъ влияние не само върху молитвитѣ на човѣка, но и върху неговитѣ добри желания. Запримѣръ, нѣкой мисли да направи нѣкакво добро, но щомъ се натъкне на една отъ тия дисхармоничии вълни, той веднага се раздвоява въ себе си и казва: Защо ли пъкъ трѣбва да направя това добро? Или, дали, наистина, азъ съмъ въ правия пѫть? Другъ пъкъ казва: Моитѣ работи не вървятъ добре. Вие трѣбва да знаете, че законитѣ на физическия свѣтъ сѫ точно обратни на тия отъ духовния свѣтъ. Запримѣръ, ако на земята една кола не е намазана добре съ катранъ, съ масло, тя не може да се движи. Ако пъкъ въ духовния свѣтъ тази кола е добре намазана съ катранъ, или съ масло, не може да върви на- предъ. Тъй щото, не мислете, че като тръгнете въ духовния свѣтъ, работитѣ ви ще се оправятъ. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство нѣма да получите. До това време ще си служите съ стари капитали, съ стари богатства. Освенъ това, часть отъ капиталитѣ, съ които сега си служите, сѫ чужди, и трѣбва да ги върнете, отдето сте ги взели. Христосъ казва: „И ако въ чуждото се не показахте вѣрни, кой ще ви даде вашето? Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, изправенъ кѣмъ чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарятъ, да бѫде достоенъ за него, да се покаже и къмъ него добъръ господарь, добъръ стопанинъ. За тази цель отъ всички се изисква знание. Казвамъ: когато дойдете до процеса на чистенето, отъ всички се изисква присѫтствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трѣбва да знаете, какъ да направите това. Преди нѣколко деня забелязахъ, че на пода въ моята стая имаше едно петно. Запитахъ една отъ сестритѣ, какъ може да се изчисти това петно, и тя каза, че ще може да се изчисти съ гореща вода и сапунъ. — Скоро ли ще стане това? — Не може да се изчисти скоро, дъскитѣ трѣбва да се търкать съ четка. — Вижъ тогава, какво ще направя сега. Взехъ спиртъ и налѣхъ върху петното. После запалихъ единъ кибритъ и го приближихъ до спирта. Мазнината се бѣше вече разтворила въ спирта, който се запали, а съ него заедно изгорѣ и мазнината. Сестрата погледна къмъ мазното петно, което бѣше на пода, но то бѣше вече изчезнало по този начинъ петното се изчиства скоро, но изисква се присѫтствие на духа. Ако горението на спирта се продължава дълго време, има опасность подьтъ да се запали, но ако опитътъ се направи бързо и ловко, никаква опасность нѣма. Сега, кой отъ васъ ще каже, какъвъ е резултатътъ отъ зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте въ опредѣления за упражнението день? При това, кои букви преобладаваха ? Има ли нѣкой отъ насъ, който да е казалъ само една дума ? Човекъ може да изкаже, колкото иска думи, но той трѣбва да знае, че за всѣка празна дума ще дава ответъ предъ невидимия свѣтъ. Всѣка празна дума не е нищо друго, освенъ съскане, което нарушава хармоничнитѣ вълни въ пространството. Можете ли да си представите, какво съскане се произвежда отъ празнитѣ думи на хиляди и милиони хора? Голѣмата дисхармония въ свѣта се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизатъ отъ устата на хората. За следнитѣ три петъка ще ви дамъ друга задача. Тя ще бѫде подобна на първата, но малко по-лека, защото нѣма да бѫде за цѣлъ день, а само за три часа, отъ 9—12 ч. преди обѣдъ. Колкото и каквито думи изговорите презъ това време, ще отбелязвате. Следъ това ще преброите, колко думи сте изговорили презъ тритѣ часа, колко гласни и колко съгласни букви има въ тѣхъ, както и това, колко отъ тия думи сѫ сѫществителни, прилагателни и глаголи. Мнозина мислятъ, че задачитѣ, които се даватъ въ Школата, сѫ маловажни нѣща. Не е така. Безъ тия задачи ученикътъ не може да направи никаква връзка съ невидимия свѣтъ. Всѣка добре изпълнена задача представя нова връзка на ученика съ хармоничнитѣ вълни, които му даватъ потикъ, импулсъ за работа. Който отъ васъ изпълни тази задача, както трѣбва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цѣла година на- редъ. Една добре изпълнена задача ползува ученика повече, отколкото четенето произведенията на нѣкой поетъ. Какво е поезията? Поезията е сѣнка, подъ която хората си почиватъ. Поезията, музиката сѫ почивки въ живота на онзи, който е работилъ. Обаче, освенъ отъ почивки, ученикътъ се нуждае отъ сѫществена храна, която той трѣбва да сдъвче, да преработи въ себе си, за да получи отъ нея необходимата енергия за животъ, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трѣбва да я приеме не отъ страхъ, не съ насилие, но съзнателно, отъ любовь. Всѣка добре изпълнена задача може да събуди въ ученика нѣкаква малка дарба или способность, отъ която цѣлъ животъ да остане благодаренъ. Нищо лошо нѣма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щѣше да ви попѣе, да направи пологъ въ васъ, ще потърси друго мѣсто, дето ще занесе своето благословение. Когато влѣзете въ Школата, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблѣчете своята мантия и ще уповавате не на царската кръвь, но на своя умъ и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вѣрвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За васъ сѫ важни ума и сърцето ви. Тѣ сѫ капиталътъ, съ който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво вѣрую, това сѫ стари работи, които за времето си сѫ имали значение. Днесъ тия нѣща ще останатъ назадъ, като торъ, върху който ще израсте нова философия, ново вѣрую. За дадения случай сѫ важни вашиятъ умъ и вашето сърце. Кой ученъ какво е казалъ, това е стара работа. Какво казватъ новитѣ учени, това е важно за васъ. То не значи, че съвършено ще се откажете отъ старото. Ще държите и старото, но къмъ новото ще се стремите. Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, тѣ ще допринесатъ нѣщо за развитието ви. Мнозина ще се откажатъ отъ упражненията подъ предлогъ, че сѫ заети. Сестритѣ ще кажатъ, че иматъ да готвятъ; братята ще кажатъ, че сѫ чиновници, учители, не могатъ да изпълняватъ задачата. Питамъ: колко време се изисква за готвене ? Споредъ мене, за единъ часъ може да се сготви едно ядене. Сестритѣ се оплакватъ, че много време имъ трѣбвало за пране. Едно се изисква въ работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тѣзи две условия работата ви ще върви успѣшно. Съвременнитѣ хора работятъ много, придобиватъ малко; учатъ много, прилагатъ малко. Нѣкой казва, че прочелъ една голѣма книга. Не е важно, каква книга е прочелъ, но какво е останало въ главата му. Ако той прочете тази голѣма книга и не задържи нѣщо отъ нея, какво е придобилъ ? Ще каже той, че трѣбва да я прочете нѣколко пѫти, за да я запомни. Питамъ: колко време ще ви остане за другата работа, ако, за да запомните нѣколко мисли отъ тази голѣма книга, трѣбва да я прочетете нѣколко пѫти ? И тъй. Стремете се къмъ новия пѫть, къмъ новата насока въ живота. Ако нѣмате свободно време за тази работа, тогава използувайте поне онова време, което не знаете, какъ да употрѣбите. Обаче, единъ день ще разберете, че това време е най-добре използувано, защото ви е дало най-добри резултати. Единъ день ще разберете, че това, което сте придобили въ Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможности да сравните резултатитѣ на работата си извънъ Школата и тия Въ Школата. Каквото вършите, вие сами трѣбва да бѫдете доволни отъ него, да не кажете въ себе си, че това сѫ глупави работи. Споредъ мене, глупаво нѣщо е само онова, въ което сърцето и умътъ не взиматъ участие. При това положение, човѣкъ е принуденъ да върши онова, което другитѣ му налагатъ. Запримѣръ, поканватъ ви да отидете на представление ; вѫтрешно вие нѣмате желание, обаче, не искате да откажете на своитѣ познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволенъ, намирате, че сте направили нѣщо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свѣтъ за този день е била съвсемъ друга. Друго нѣщо се е изисквало отъ васъ. Времето, презъ което сте били въ театъра, се съвпаднало съ зададената ви задача отъ невидимия свѣтъ, и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено, невидимиятъ, духовниятъ свѣтъ работи вечерь, а на физическия свѣтъ се работи презъ деня. Добре е, ако човѣкъ може да работи едновременно и въ физическия, и въ духовния свѣтъ. Ако нѣкой отиде на концертъ, или на представление, и презъ това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За васъ е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте въ него духовенѣ елементъ, Споредъ мене, на първо мѣсто седи духовната работа, т. е. работата за Бога; а после човѣшката, т. е. работата за себе си. Така гледамъ азъ на работата, така трѣбва да гледате и вие. Сега, отъ упражнението, което ви дадохъ, трѣбва да извлѣчете мисъльта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но сѫщевременно трѣбва да следите, колко отъ изказанитѣ думи сѫ на мѣсто. Казано е, че за всѣка празна дума ще давате ответъ. Единъ день, като влѣзете въ астралния свѣтъ, ще се намѣрите въ чудо. Тамъ ще ви дадатъ задача, да изброите, колко думи сте изговорили презъ цѣлия си животъ и колко букви има въ всѣка дума. И най-после ще ви заставятъ да проследите добритѣ и лошитѣ последствия на всѣка дума. Само по този начинъ ще пречистите живота си, ще отдѣлите потрѣбното отъ непотрѣбното. Като се пречистите, тогава ще ви приематъ въ духовния свѣтъ. Ако сте изговорили опредѣленото число думи въ живота си, ще останете въ духовния свѣтъ; ако не сте изговорили опредѣленото число думи, ще ви върнатъ на Земята, да свършите задачата си. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде свободенъ по духъ, за да създаде въ себе си вѫтрешна хармония. Свободниятъ човѣкъ е добъръ човѣкъ. Тази доброта ще му послужи като великъ потикъ въ живота, да работи за своето благо, както и за благото на своитѣ ближни. Ако всѣки човѣкъ работи по този начинъ, Царството Божие ще дойде на земята. Така трѣбва ученикътъ да разбира живота, дето и да се намира той, при каквито условия и да живѣе. Това подразбира освобождаване отъ старитѣ възгледи на живота. Човѣкъ трѣбва да се съблѣче отъ старото, както съблича старитѣ си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва новъ жи- вотъ — животъ на свобода, на истина и красота. Едно важно условие, което се изисква отъ ученика, е искреность. Искреностьта трѣбва да бѫде негова съпѫтница въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣко действие. Запримѣръ, когато изпълнявате задачата си, трѣбва да бѫдете тъй естествени, като че нѣмате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, безъ никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаятъ да говорятъ по-малко, да подбиратъ думитѣ си, но това вече не е естествено положение. Така правятъ мнозина, когато нѣкои графолози искатъ да изучаватъ тѣхния почеркъ. Като знаятъ това, тѣ написватъ нѣколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нѣщо лошо за тѣхъ. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Нѣкой казва: Понеже ще давамъ отчетъ за всѣка изговорена дума, днесъ ще говоря малко. Не, и днесъ ще говорите, както презъ другитѣ дни, съ една разлика само, че презъ тѣзи три часа съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото, тази задача има предъ видъ да ви постави въ положение да работите при всѣкакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бѫдете свободни и естествени. По този начинъ ще се създаде вѫтрешна идея въ васъ, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мѫчнотии въ живота. Когато ученикътъ разбере, че върви напредъ, здравето му се подобрява, умътъ просвѣтява, сърцето разширява и облагородява. Той вече върви въ Правия пѫть безъ съмнение, безъ колебание. Докато живѣете на земята, всички хора се нуждаятъ отъ задачи, отъ упражнения. Много пѫти човѣкъ ще се отклонява и отдалечава отъ правия пѫть — това е неизбѣжно и естествено. Такива сѫ земнитѣ пѫтища; тѣ криволичатъ, извиватъ, пакъ се изправятъ. Ученикътъ, обаче, не трѣбва да се плаши. Неговата задача седи въ това, да разбира, кога се отклонява, да познава, колко се е отклонилъ и да има силно желание да се върне въ правия пѫть. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. Съ тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Безъ умъ и безъ сърце ученикътъ не може да бѫде приетъ на небето. Докато човѣкъ е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелитѣ, тамъ е обратно: умътъ ще помага на сърцето. Тамъ умътъ е по-старъ отъ сърцето. И тъй, разбрахте Ли задачата? Ще я изпълните свободно, безъ никакъвъ страхъ. Интересно е да наблюдавате, какво ще ви се случи презъ тѣзи три часа. Щомъ невидимиятъ свѣтъ ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуватъ отъ нея и ще ви наблюдават, какъ ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първиять пѫть не я изпълните добре, вториятъ пѫть ще я изпълните. Ако и вториятъ пѫть не успѣете, третиятъ пѫть ще успѣете. Както и да е, вие нѣма да мислите за успѣхъ, но ще работите. Едно трѣбва да знаете: условията на човека се даватъ даромъ, а усилията зависятъ отъ самия него. Може ли да се нарече човѣкъ онзи, който не прави никакви усилия? Нѣкой ще възрази, че гениятъ постига нѣщата безъ усилие, че се е родилъ такъвъ. Не, така се само говори, но в сѫщность, никой не се ражда гений. За да се прояви нѣкой на земята, като гений, това подразбира усилена работа на човѣшкия духъ въ редица свои минали сѫществувания. Гениятъ е човѣкъ съ пробудено съзнание, който е работилъ и работи непрекѫснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква отъ човѣка, за да дойде той на земята като гений. При това, гениятъ трѣбва да се роди отъ добродетелна майка и отъ уменъ баща. Ако майката е мечка, и децата сѫ мечета. Прѣзъ каквато срѣда минава човѣкъ, такава ще бѫде неговата форма. Въ това отношение, майката и бащата сѫ живи срѣди за своитѣ деца. Не лесно човѣкъ да се справи съ влиянията на своитѣ родители: или той ще замяза на тѣхъ, или тѣ на него. Голѣма наука, велики знания се изискватъ при въплътяването на душата въ нѣкаква форма. Ако рече да проследи цѣлия пѫть на своето създаване, като душа, която се въплътила въ една или въ друга форма, човѣкъ ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човѣкъ, напримѣръ, помни своето детинство, отъ първия месецъ на раждането си? Нѣкои хора помнятъ своя животъ едва отъ третата си годишна възрасть, а други — отъ по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, какъ ще помните своитѣ минали съществувания? Какъ ще помните своето създаване като душа и живота и въ невидимия свѣтъ? Следователно, да бѫде човѣкъ гений, това подразбира да помни той поне десеть свои прераждания. Талантливиятъ пъкъ трѣбва да помни поне две-три свои прераждания. Гениятъ е построенъ възъ основа на строго опредѣлени математически данни. Всѣка чърта, всѣки удъ отъ неговия организъмъ е точно опредѣлена математическа величина. Майката и бащата на гения сѫщо така сѫ гениални хора. Ако срѣдата, почвата, отъ която гениятъ се ражда, и въ която расте и се развива, не е гениална, той не може да бѫде гений. Думата гений подразбира начало на нѣщата. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Ако началото е добро, и краятъ ще бѫде добъръ. Задачата на ученика е да се освободи отъ всички странични влияния въ своя животъ, насадени въ него било по наследство, било отъ въздействието на окрѫжаващата срѣда. Той трѣбва да се освободи отъ чуждото въ себе си и да остане само съ онова, което Първичната Причина е вложила въ него още при създаването му. Върху тази основа той трѣбва да гради своя по-нататъшенъ животъ, да разработи своитѣ заложби, та единъ день да бѫде господарь на положението си. Какво придобива малкото пате, като Живѣе на земята? То се излупва и веднага започва да плава и да се храни, като майка си. Придобило ли е нѣщо ново? Малкото птиченце излиза отъ гнѣздото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна, като майка си. Придобило ли е нѣщо ново? Животътъ на ученика, обаче, не трѣбва да бѫде такъвъ. Веднъжъ освободенъ отъ чуждото въ себе си, той трѣбва да развива своитѣ сили, своитѣ дарби и способности, да изработи въ себе си нѣщо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикътъ работи върху себе си съзнателно и отъ любовь, той непременно ще се натъкне на редъ противоречия и изкушения, но трѣбва да преодолява; крайниятъ резултатъ решава неговото положение. Той ще изпадне, напримѣръ, въ положението на човѣкъ, който иска да прави добро. Върви този човѣкъ по пѫтя и носи въ торбата си единъ килограмъ хлѣбъ. Среща го една бедна, гладна вдовица, която три деня не е яла. Тя се обръща къмъ него съ молба да и помогне, да й даде малко хлѣбъ, защото умира отъ гладъ. Той започва да мисли, какво да прави: ако цѣлиятъ хлѣбъ и даде, за него нѣма да остане, а му предстои пѫть. Ако нищо не и даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борятъ въ него. Ако не и даде хлѣбъ, ще сгрѣши; ако и даде, правилно ще постѫпи. Ученикътъ не е нито въ единия, нито въ другия гласъ, той е въ решението, което ще вземе. Когато нѣкой влѣзе въ Школата, веднага два гласа ще започнатъ да му говорятъ: единиятъ го съветва да излѣзе отъ Школата, да не се ограничава, да живѣе, както всички хора, защото тукъ ще се обезличи. Влѣзъ въ свѣта, като другитѣ хора, да разберещъ, защо живѣешъ. Това е подобно на съвета да не давашъ хлѣбъ на бедната вдовица. Другъ нѣкой му казва: Остани въ Школата да работишъ, да учишъ, да се молишъ. Само така отъ тебе човѣкъ ще излѣзе Това сѫ два различни съвета, но решението, което вземешъ, това си ти. Казвамъ: истинскиятъ човѣкъ може да се прояви само при една вѫтрешна борба. Тъй както днесъ е организиранъ, човѣкъ не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вѫтрешна борба въ себе си. Това е неиз- бѣженъ законъ. Ако животътъ ви е хармониченъ, вие ще бѫдете въ положението на непроявени житни зърна въ хамбара. Този животъ не може да се уподоби даже и на живота на кристалитѣ. Докато сѫ въ хамбаритѣ, житни- тѣ зърна сѫ мъртви, въ спещо състояние. Щомъ стане нѣкакво стълкновение между тия зърна, животътъ въ тѣхъ започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на животъ, Колкото малка да е вѫтрешната борба въ човѣка, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение отъ невидимия свѣтъ. Невидимиятъ свѣтъ е обърналъ внимание на васъ. Той изпраща малъкъ вѣтрецъ къмъ васъ, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви налѣво, надѣсно, да се по- борите малко. Такъвъ е законътъ на равновесието. Когато нѣкоя външна или вѫтрешна сила дойде върху човѣка, той излиза отъ своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надѣсно, ту налѣво. Обаче, цельта не е да вървишъ нито налѣво, нито надѣсно, но да запазишъ равновесието си и да вървишъ нагоре. Следователно, вѫтрешната борба въ човѣка е важенъ психологически законъ, необходимъ въ живота на човѣка, за урегулиране на силитѣ въ него, за запазване на равновесието. Всѣки човѣкъ има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нѣщо добро, веднага единъ гласъ ще му каже: Отложи това нѣщо за другъ пѫть! Днесъ условията не сѫ благоприятни, не му е времето сега. Азъ пъкъ казвамъ: Не отлагайте нито за единъ часъ и всѣкакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нѣщо, приложете го. И въ сѫдилищата често отлагатъ дѣлата. Какво се постига съ отлагането? Разноскитѣ се увеличаватъ, времето се губи, хората се разтакаватъ нагоре-надолу и, въ края на краищата, се изгубватъ благоприятнитѣ условия. Никакво отлагане! Когато човѣкъ отлага нѣщата, той мисли, че утрешниятъ день ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъганъ. Съвременнитѣ хора очакватъ голѣми резултати, голѣми придобивки въ живота, но оставатъ разочаровани. Тѣ не знаятъ законитѣ на живота и затова се обезсърдчаватъ. Законъ е малкитѣ работи, малкитѣ придобивки сѫ предшественици на голѣми, на велики резултати. Ако човѣкъ разбере и приложи този законъ въ живота си, той ще придобие вѫтрешно спокойствие, вѫтрешенъ миръ. Не е лесно да придобие човѣкъ този миръ въ себе си. За такъвъ човѣкъ може да се каже, че има характеръ. Нѣкой казва: азъ имамъ голѣмо въздържание. Въздържанието и вѫтрешното спокойствие сѫ две различни нѣща. Когато водата ври въ добре затворенъ котелъ, това е въздържание. Външно само човѣкъ е спокоенъ, но вѫтре има голѣмо брожение, голѣмъ напоръ. Добре, че обвивката на човѣка, т. е. неговиятъ котелъ е здравъ, та издържа на вѫтрешното налѣгане. Но при това положение, все трѣбва да се на- мѣри единъ отдушникъ, парата да излиза навънъ. Ако огъньтъ, на който водата въ котела ври, е много голѣмъ, човѣкъ трѣбва да остави отдушника отворенъ, да не се пръсне котелътъ. Умниятъ човѣкъ впрѣга парата на работа и подкарва трена. Глупавиятъ остава котела да се пръсне и се чуди, защо машината не върви. Вика веднага лѣкарь, който го преглежда внимателно и казва, че е станало нѣкакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. Съ глупавия всѣкога ставатъ усложнения. Когато колата се движи, оситѣ трѣбва да сѫ намазани съ масло. Щомъ не сѫ намазани, отъ движението, отъ търкането се образува топлина, и оситѣ се запалватъ. Тогава всички казватъ: Колата се зала ли, нѣкакво усложнение е станало. Никакво усложнение не е станало и нѣмаше да стане, ако вие бѣхте хора предвидливи, досѣтливи и съ самообладание. При тѣзи условия, човѣкъ има възможность да реализира повече нѣща въ живота си, да придобие повече знания, които днесъ му сѫ потрѣбни. Има знание, което днесъ, именно, е потрѣбно на човѣка. За тази цель необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне въ много случаи на живота. Когато интуицията въ човѣка е развита, той знае, кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т. н. У когото интуицията не е развита, той не знае, де какъвъ разговоръ да води. Дойде му нѣкой приятель на гости, и той започва да говори работи „ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ“ и, въ края на краищата, двамата оставатъ недоволни. Като си отиде приятельтъ му, той казва: Не трѣбваше да постѫпя така. И азъ не искахъ това, но така излѣзе. Да имашъ интуиция, това значи да разбирашъ, кому какво е нужно и да го задоволишъ по най-разуменъ начинъ. Ако срещнешъ нѣкой философъ, ще се разговарящъ на неговия езикъ. Необходимо е всѣки човѣкъ да развие въ себе си интуицията. Тя му е дадена отъ Бога, за да схваща той отъ далечъ събитията. Условията се даватъ даромъ, а резултатитѣ се придобиватъ. Това Значи: условията за развиване на интуицията сѫ дадени на човѣка даромъ, а той трѣбва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човѣкъ престава да се дразни, става тихъ и спокоенъ, придобива разположение на духа и вѫтрешна радость. Той не допуша вече въ съзнанието си нищо чуждо, а въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва отъ себе си всѣкакви одумвания, всичко речено-казано. Който се рѫководи отъ своята интуиция, той е затво- ренъ за шума на външния свѣтъ. Той влиза въ сърцето си, затваря се тамъ, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казалъ, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишатъ само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божиятъ пръстъ да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се Помолите, Богъ да изпрати работници да изоратъ тази нива. Красиви мѣста сѫ ония, на които човѣшки кракъ не е стѫпвалъ, нито човѣшкиятъ животъ е оралъ. Тѣзи мѣста сѫ девствени, и тѣ очакватъ Божиятъ кракъ да стѫпи върху тѣхъ. Сега, моята цель е да насоча вниманието ви къмъ тия мѣста, тѣхъ да търсите. Вие четете произведенията на нѣкой поетъ, но виждате, че много човѣшки крака сѫ стѫпвали на нивата, която той оралъ и сѣлъ. Преди тебе никой не трѣбва да е стѫпвалъ на мѣстото, Дето ще орешъ и ще сѣешъ. Това мѣсто е опредѣлено само за тебе. Нека всѣки стѫпи на ново, чисто мѣсто, опредѣлено само за него. Отъ това мѣсто той ще опредѣли посоката на своето движение. Отъ своето мѣсто той по-добре ще разбере и другитѣ хора, по-добре ще опредѣли и тѣхния пѫть. Всѣко нѣщо се цени и познава на своето мѣсто. Ако вземете единъ хубавъ хлѣбъ и отидете при единъ чистъ планински изворъ да си хапнете отъ хлѣба и пийнете отъ чистата вода, вие ще оцените хлѣба и ще благодарите за него. Ако вземете сѫщия хлѣбъ и отидете да орете на една нива, обрасла съ тръне и бодили, ще оцените ли хлѣба ? Отъ непосилния за васъ трудъ, и хлѣбътъ ви ще бѫде горчивъ. Следователно, за да оцените единъ поетъ, вие трѣбва да имате интуиция, да схващате мисъльта му, Вие четете едно стихотворение за кокичето, или за минзухара, и се чудите, отде този поетъ е измислилъ тия нѣща! Въ хубави образи той е описалъ страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нѣмате интуиция. Ако имате интуиция, щѣхте да разберете, защо поетътъ пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетътъ е турилъ тия думи въ устата на кокичето, съ цель да изрази друго нѣщо, което вижда въ живота. Поетътъ описва дей- ствителностьта въ разни образи, или я изказва чрезъ устата на различни живи сѫщества, били тѣ растения, животни или хора. И тъй, хората могатъ да се разбератъ помежду си, само когато се рѫководятъ отъ интуицията. Щомъ се разбератъ, тѣ ще могатъ да живѣятъ добре. Щомъ живѣятъ добре, тѣ ще бѫдатъ радостни и весели, и Царството Божие ще се въдвори на земята. Единъ нашъ познатъ събралъ нѣколко свои приятели на угощение и казалъ: Днесъ се въдворява Царството Божие на земята. Казвамъ: за него може да е така, но дали приятелитѣ му ще го разбератъ? Христосъ казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременнитѣ хора, обаче, се запитватъ: Ако преди две хиляди години бѣше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло? Съ биволска цола да пѫтуваше, пакъ щѣше да дойде до днесъ. Вѣрни сѫ думитѣ на Христа, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, отдето иде. Днесъ Царството Божие е по-близо, отколкото въ времето на Христа. Изпѣйте сега, упражнението „Давай, давай“ съ движения. Когато между думитѣ и движенията има съответствие, мисъльта се усилва. Силнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ високи върхове. Когато припѣнието искаме да изразимъ дълбочина и устойчивость въ чувствата, служимъ си съ басовитѣ тонове. Високитѣ тонове не сѫ толкова устойчиви. Низкитѣ тонове представятъ дървета съ дебели клонища, които издържатъ при всѣкакви условия въ живота. Високитѣ тонове пъкъ сѫ нѣжни дървета, съ тънки, деликатни клончета, които не сѫ пригодени за действителния животъ. Изпѣйте сега упражнението „Любовъ ме чиста озари“. Първо я изпѣйте съ ниски тонове, както мѫжъ би я пѣлъ, а после — съ високи тонове, както жена би я пѣла. Защо човѣкъ не може да пѣе хубаво? Защото умътъ и сърцето му не сѫ свободни. Ако иска да пѣе хубаво, той трѣбва да бѫде съвършенъ. Когато умътъ и сърцето на човѣка не сѫ свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчитѣ вълни, които му препятствуватъ да пѣе хубаво. Пъкъ и другитѣ, като го слушатъ да пѣе, ще кажатъ: И той ли се намѣри сега да пѣе? Който иска да пѣе хубаво, той трѣбва да бѫде вѫтрешно свободенъ, да се радва, че пѣе. Ако видите нѣкоя стара сестра, или старъ братъ да пѣе, вие ще се смѣете. За пѣнието смѣхъ нѣма. Който се смѣе, който се радва, само той може да пѣе. Не е лесно човѣкъ да пѣе. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човѣкъ да пѣе. Колко години трѣбва да се упражнява човѣкъ, докато дойде до „положение да контролира гърлото си, да пѣе, както иска, да развие мекота, магнетична сила въ себе си! Който може да разбере и приложи законитѣ на пѣнието, той става отличенъ пѣвецъ; който не може да разбере тия закони, той остава обикновенъ пѣвецъ. Въ съвременнитѣ пѣсни нѣма съответствие между думитѣ и тоноветѣ, вследствие на което тѣ не могатъ да произведатъ нужния ефектъ. Но и при това положение, за предпочитане е човѣкъ да пѣе, отколкото да не пѣе. Изпѣйте упражнението „Киаметъ“ „Богъ царува на небето Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 2 мартъ, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИРОДНИТѢ ЗВУКОВЕ. „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Великата задача на живота“. Можете ли да прѣдскажете, какво е пи-сано въ останалитѣ теми, които не можаха да се прочетатъ тази вечерь? Казано ли е въ тѣхъ нѣщо по-разумно, по-вѣрно отъ това въ прочетенитѣ до сега теми? Сега, ще ви задамъ въпроса: Защо ви е знанието? Ще кажете, че знанието е потрѣбно, за да живѣете по добрѣ. Безъ знание не можете ли да живѣете добрѣ? И математикътъ си служи съ числа, но питамъ: не може ли той да смѣта безъ числа? Много хора не знаятъ числата, не могатъ да ги пишатъ, но пакъ смѣтатъ. Тѣ взиматъ бобови зрънца, нареждатъ ги по едно, по двѣ, по три, по четири, по петь и смѣтатъ. Значи, човѣкъ може да смѣта и безъ да знае числата; той може да говори, безъ да брои, колко пѫти е произнесълъ всѣка буква. Запримѣръ, правили ли сте опитъ, да видите, колко пѫти сте произнесли буквата „а“, слѣдъ като сте говорили цѣлъ часъ? Велика наука е, слѣдъ като говорите цѣла година, да знаете, колко пѫти сте произнесли буквата „а“ прѣзъ това врѣме. Знаете ли, че отъ това, колко пѫти сте произнесли буквата „а“, зависи вашето щастие или нещастие? Отъ това пъкъ, колко пѫти въ годината ще произнесете буквата „б“, зависи вашето поумняване или оглупяване. Отъ произнасянето на буквата „в“ пъкъ зависи вашето благородство. Когато човѣкъ огрубява, той употрѣбява повече такива букви, които съдържатъ въ себе си твърдость, сухота, коравина. Слѣдователно, и буквитѣ се дѣлятъ на категории. Тъй щото, отъ това, колко пѫти ще произнесете едни или други букви, зависи благородството, знанието, успѣха и редъ още придобивки въ живота на човѣка. Тия нѣща сѫ маловажни на гледъ, но въ сѫщность тѣ сѫ отъ голѣмо значение. И тъй, понеже звуковетѣ указватъ голѣмо влияние върху човѣка, ще ви дамъ слѣдната задача. Сега, въ петъкъ, ще направите слѣдното упражнение. Като станете сутриньта, отъ изгрѣва на слънцето до залѣза, ще слѣдите внимателно всичко, каквото говорите, или пѣете и ще го записвате въ тетрадка. Какво ще говорите, дали ще се карате или ще водите приятенъ разговоръ, дали ще се молите или само ще произнасяте отдѣлни звукове, всичко ще записвате. Дали сте самъ, или се разговаряте съ нѣкого, всичко, което излѣзе отъ устата ви, ще записвате. Задачата не се заключава въ това, какви думи сте изговорили, но да се види, колко думи и колко букви сѫ произнесени прѣзъ това врѣме, както и това, кои букви най-много се повтарятъ. Тъй щото, при изпълнение на упражнението, трѣбва да бѫдете свободни и искрени спрѣмо себе си. Които не знаятъ да пишатъ, все трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ начинъ да изпълнятъ задачата. Вечерьта, прѣди да си легнете, направете смѣтка, колко думи и колко букви сте произнесли за даденото врѣме, и кои букви прѣобладаватъ. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да гледа на всѣка задача съ еднаква сериозность, да не ги дѣли на важни и маловажни. Колкото малка да е по външенъ видъ една задача, тя има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Опасно е за ученика, когато дойде до положение да омаловажава работитѣ. Съ това той самъ себе си разваля. Ако е права мисъльта, че нѣкои работи сѫ маловажни, какъ ще си обясните стиха отъ Евангелието, дѣто се казва, че космитѣ на главата ви сѫ прѣброени? Какво прѣдставя единъ косъмъ, та невидимиятъ свѣтъ да се заинтересува отъ космитѣ на човѣшката глава и да ги брои? Значи, колкото малъкъ да е косъмътъ, невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ него, както лѣсничеятъ се интересува отъ всѣко дърво въ гората, което става за работа. Той го отбѣлѣзва, туря му знакъ, има го прѣдъ видъ. Казвате: Като не разбираме тия работи, по-добрѣ да мълчимъ, или поне по-малко да говоримъ. Не, вие криво разбирате тази работа. Ще говорите, но разумно. Само умрѣлитѣ мълчатъ, само умрѣлитѣ не могатъ да говорятъ. Мълчанието още не е никакво разрѣшаване на въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да говори, но разумното, здравото слово. Въ живота на всѣки човѣкъ е математически опрѣдѣлено, колко думи трѣбва да произнесе всѣки день. Ако произнесе повече или по-малко, отколкото трѣбва, ще го глобятъ. Човѣкъ не може и не трѣбва да говори, каквото му дойде на ума. Това се отнася не само за възрастния, но и за малкото дѣте. За всѣка възрасть и за всѣки човѣкъ е точно опрѣдѣлено, колко думи на день трѣбва да изговори. Тъй щото, никой не може да говори, колкото иска и каквото му дойде на ума. Въ живата природа сѫществува математика на говоренето. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ да говоря, колкото и каквото искамъ. — Не си свободенъ. Защо? Защото, ако ти говоришъ, каквото искашъ, ако и невидимиятъ свѣтъ говори, каквото иска, главата ти ще се запали отъ четири страни. Ако ти вървишъ и мълчишъ по пѫтя си, никое куче нѣма да те лае. Обаче, ако вземешъ камъкъ и го хвърлишъ върху кучетата, всички ще те лаятъ. Кой дава поводъ на кучетата да лаятъ? Самиятъ човѣкъ. Отъ лаенето на кучетата ще познаете, какъвъ човѣкъ минава покрай тѣхъ. Ако минава добъръ човѣкъ, кучетата ще го полаятъ малко, ще го поздравятъ само и скоро ще млъкнатъ. Кучетата познаватъ, какъвъ е човѣкътъ, който минава покрай тѣхъ. Тѣ не хапятъ добритѣ хора. Въ това отношение, въ кучетата има такова кавалерство, каквото между хората не се срѣща. Ако добъръ човѣкъ влѣзе въ нѣкой дворъ, кучето ще залае, ще се доближи до него, ще завърти опашката си и ще каже: Ще ме извинишъ, азъ съмъ туренъ на служба да пазя, да съобщавамъ на господаря си, кой влиза, и кой излиза. Днесъ господарьтъ ми не е у дома, утрѣ ела! Ще се поразговори кучето и ще млъкне. Обаче, ако лошъ човѣкъ влѣзе въ двора, кучето ще го познае, веднага ще се хвърли върху него и ще го ухапе. Съврѣменнитѣ хора разискватъ върху въпроса, какво нѣщо е моралъ. — Истинскиятъ моралъ седи въ това, да изговори човѣкъ прѣзъ деня толкова думи, колкото сѫ опрѣдѣлени за него отъ невидимия свѣтъ. Когато дойде до този моралъ, той ще познае Бога. Великата задача въ живота на човѣка седи въ познаването на Бога. Трудна задача е тя, но красива. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Какво нѣщо е Вѣчниятъ Животъ? — Той прѣдставя свещенъ трепетъ на душата. Какъ се изразява този трепетъ? Ти си бѣденъ човѣкъ, нѣмашъ петь пари въ джоба си, нѣмашъ земя за обработване, нѣмашъ никакви срѣдства за животъ. Изведнъжъ получишъ 200,000 лв. наслѣдство. Отъ този моментъ сърцето ти започва да тре-пти, на всѣка крачка изпитвашъ трепетъ: седишъ въ кѫщи, безпокоишъ се да не те нападне нѣкой, да те обере; пѫтувашъ въ гората, страхувашъ се да не се натъкнешъ на нѣкаква засада. Дѣто мръднешъ, все не си спокоенъ. Защо? Боишъ се да не изгубишъ паритѣ си. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ придобие великата Истина въ душата си, той изпитва този свещенъ трепетъ, страхува се да не я изгуби. Може ли човѣкъ да изгуби богатството си, било то физическо, или духовно? Има единъ начинъ, по който човѣкъ никога не може да изгуби своето богатство. Кой е този начинъ? Когато той вложи своето богатство, своя капиталъ въ разумно обръщение. Ако получите 200,000 лв. наслѣдство отъ вашия чичо, така трѣбва да го вложите въ обръщение, че и вие, и вашитѣ ближни да се ползувате еднакво отъ това благо. Тъй употрѣбено това богатсгво, подразбира, че сте дали редъ угощения на ближнитѣ си. Значи, вашиятъ чичо, който живѣе на физическия свѣтъ, ви остава наслѣдство, а сѫщеврѣменно, отъ духовния свѣтъ опрѣдѣлятъ, колко сладки думи да кажете на всѣки вашъ ближенъ прѣзъ деня. Физическото даване се изразява по единъ начинъ, а духовното — по другъ начинъ. Мнозина се хвалятъ, че сѫ посрещнали своя гостъ добрѣ, нагостили сѫ го, както трѣбва. Питамъ: казахте ли на този гостъ това число сладки думи, които бѣха опрѣдѣлени за него отъ невидимия свѣтъ? Ако сте го нахранили добрѣ, а не сте му казали опрѣдѣленото число сладки думи, все едно, че не сте го посрещнали, както трѣбва. Да нагостишъ човѣка, и едноврѣменно съ това да му кажешъ нѣколко сладки думи, въ това седи новото въ живота. Тъй както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, това е старъ, изтърканъ, отживѣлъ врѣмето си животъ. Това е цигански животъ. Когато тръгва да проси, циганката започва и свършва по единъ и сѫщъ начинъ. Влиза въ една кѫща и започва да изрежда, какво иска: хлѣбъ, лукъ, соль и т. н. Оттамъ излиза, отива въ втора кѫща, послѣ въ трета, въ четвърта и т. н. Навсѣкѫдѣ се повтаря едно и сѫщо нѣщо. Въ живота на циганката, която проси, нѣма нищо ново. Тя придобива само единъ занаятъ — просия, но съ този занаятъ не се прогресира. Казвамъ: който иска да прогресира, той всѣки день трѣбва да внася нѣщо ново въ живота си, отъ което да се учи, да се облагородява. За смекчаване, за облагородяване на характера трѣбва да се изговарятъ специални звуци, специални думи. Всѣки звукъ, всѣка дума дѣйствуватъ по различенъ начинъ върху човѣшкия характеръ. Това всѣки възпитатель трѣбва да знае, за да може съзнателно да работи върху своитѣ възпитаници. Дървото само расте, но все трѣбва отъ врѣме на врѣме нѣкой да го полива. Човѣкъ иска да бѫде добъръ. За да бѫде добъръ, все трѣбва да се намѣри нѣкой да полѣе това негово желание. И той трѣбва да работи върху себе си, но и други трѣбва да му помагатъ. Ако човѣкъ не е дошълъ до положение да работи върху себе си вѫтрѣшно, духовно, той трѣбва да работи външно, по физически начинъ. За тази цѣль той трѣбва често да произнася извѣстни думи, по опрѣдѣлено число пѫти на день, докато тѣ проникнатъ въ съзнанието му и почнатъ да работятъ вѫтрѣшно. Запримѣръ, споредъ наредбитѣ на православната църква, за ония, които искатъ да се подвизаватъ духовно, опрѣдѣлено е, думитѣ „Господи помилуй“ да се произнасятъ 40 пѫти на день. Щомъ това произнасяне става бързо, по-скоро да се свърши, то се прѣвръща въ механически процесъ, и вмѣсто да принесе нѣкаква полза, донася съвсѣмъ обратни резултати. Въ невидимия свѣтъ не се позволява никакво бързане. Има опрѣдѣленъ ритъмъ, темпъ на говорене, на ходене, на дѣйствие. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да се подчинява на този законъ, на този ритъмъ, опрѣдѣленъ отъ самата природа. Рече ли човѣкъ да бърза, съ цѣль да произведе извѣстенъ ефектъ, той ще изгуби Божествената мисъль, и работата му ще приеме търговски характеръ. При търговията пъкъ, вие знаете, че този ще ви завлѣче, онзи ще ви завлѣче, докато останете съ празни рѫцѣ. Въ края на краищата, какво сте придобили отъ всичко това? Ето защо, при честото повтаряне на извѣстни думи, трѣбва да се пазятъ нѣкои правила: отчетливо да се произнасятъ, спокойно, тихо, съ вдълбочаване. Само по този начинъ ще имате резултатъ. Ако въ характера на нѣкой човѣкъ прѣобладава мѫжкия елементъ, грубостьта, той трѣбва да произнася меки слогове, меки звукове. Споредъ васъ, кои слогове, кои звукове сѫ меки? Всички срички, които окончаватъ на края съ „ь“, сѫ меки. Сега, ако започнете да изреждате, кои букви, или кои срички сѫ меки, ще дойдете до редъ мнѣния, но мнѣнията още не съдържатъ истината въ себе си. Едно трѣбва да знаете: всѣка буква означава извѣстенъ законъ. Запримѣръ, буквата В означава вѫтрѣшенъ стремежъ на зърното да цъвне — законъ на разцъвтяване. Въ тази буква се съдържатъ редъ сили, които трѣбва да намѣрятъ начинъ да излѣзатъ навънъ. И наистина, когато зърното се разпука, то се прѣвръща въ буквата З. Чрѣзъ разпукване на зърното е станало трансформиране на енергиитѣ, т.е. прѣминаването имъ отъ едно състояние въ друго. Лесно е човѣкъ да напише прѣвръщането на буквитѣ една въ друга, но мѫчно е, когато при нѣкое противорѣчие въ живота, той трѣбва да прѣвръща енергиитѣ споредъ разумнитѣ закони на природата. Който разбира смисъла на законитѣ, вложени въ буквитѣ, той ще може да прѣвръща и тѣхнитѣ енергии. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ мразя еди-кого си. — Какво трѣбва да направишъ? На думата мразя, т. е. на първата сричка „мра,“ трѣбва да се противопостави такава сричка, която да е въ състояние да измѣни ефекта на думата мразя. Коя сричка, или коя дума може да измѣни състоянието, което се прѣдизвиква отъ енергиитѣ на думата мразя? Мнозина ще кажатъ, че думата „любовь“ може да се противопостави на умразата. Не, само обичьта е въ сила да унищожи дѣйствието на умразата. Вие можеге много пѫти да изговорите думата любовь, но ако не обичате човѣка, никаква промѣна не може да стане въ неговото състояние. Съ думи само свѣтътъ не се оправя. Ако искате да измѣните състоянието на човѣка, непрѣменно трѣбва да му дадете нѣщо реално. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да знае, какво да даде, и какъ да постѫпва. Не е въпросътъ едно да се изправи, друго да се развали. Казвамъ: въ свѣта сѫществуватъ редъ школи, които едно изправятъ, друго развалятъ. Това сѫ школитѣ на черното братство. Обикновено тѣ си служатъ съ два различни метода, съ двѣ съвършено различни мѣрки за дѣйствие: добрата мѣрка прилагатъ къмъ себе си, а лошата — къмъ окрѫжаващитѣ. Тѣ знаятъ истината за всѣко нѣщо, но я задържатъ за себе си. Школитѣ на Бѣлото Братство иматъ точно обратни методи: строгата мѣрка прилагатъ къмъ себе си, а меката, добрата — къмъ своитѣ ближни. Това е изразилъ Христосъ въ стиха: „Който иска да ме послѣдва, той трѣбва да се отрече отъ себе си.“ Мойсей казва: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Христосъ казва: „Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата.“ Това сѫ редъ философии, но да се спремъ върху практическата страна на тия философии. Всѣка философия е отъ значение дотолкова, доколкото има поне микроскопическо приложение въ живота. Безъ приложение всѣка философия не е нищо друго, освѣнъ логически изводъ за нѣщата, гимнастика на ума. Нѣкой човѣкъ може да познава философиитѣ на редъ учени, и самъ той да минава за ученъ, но ако тия философии нѣматъ приложение въ живота, въ края на краищата, и той ще стане обикновенъ човѣкъ. Този човѣкъ минава за ученъ, но отъ най-малката мѫчнотия се плаши. Питамъ: кой е най голѣмиятъ страхливецъ въ свѣта? Ледътъ. Той е стегнатъ, свитъ, никой не може да го раздвижи; обаче, изгрѣе ли слънцето, първитѣ лѫчи още започватъ да топятъ леда. Казвате, че ледътъ е твърдъ. Твърдостьта на леда качество на водата ли е? Може ли водата да се прѣвърне въ твърдо състояние? Водата не може да се прѣвърне въ ледъ, т. е. въ твърдо състояние, нито въ пара, въ въздухообразно състояние. Противорѣчие е да мислите, че водата може да се прѣвръща въ твърдо и въ въздухообразно състояние. Ако сутринь сѣнката на тѣлата се увеличава, на обѣдъ се намалява и вечерь пакъ се увеличава, коя е причината за това? Слънцето е причината за увеличаване и намаляване на сѣнкитѣ. Сѣнката на нѣкое тѣло може да стане много голѣма, но това не показва, че самото тѣло е толкова голѣмо. Слѣдователно, когато водата замръзва, или се прѣвръща въ пара, става увеличаване или намаляване на сцѣплението между молекулитѣ й, но самитѣ молекули на водата не се измѣнятъ. Това могатъ да потвърдятъ и естественицитѣ. Ако въ сѫдъ съ вода поставимъ малко брашно, да се образува каша, това не значи, че между частицитѣ на водата е станало особено измѣнение. Тукъ влиза единъ чуждъ елементъ — брашното, което не придава свойствата си на водата. На сѫщото основание, когато водата замръзва, казваме, че въ нея влиза чуждъ елементъ, който не е присѫщъ на естеството й. Това нѣщо физицитѣ обясняватъ като особено състояние на молекулитѣ на водата. Значи, водата нито замръзва, нито се изпарява. Вода, която замръзва и се изпарява, не е вода. Че става изпаряване и замръзване на водата, това е фактъ, но въ него не се включва самата истина. Това може да сѫ противорѣчия за васъ, но вие сами трѣбва да ги примирите. Едно ще знаете: водата нито се изпарява, нито замръзва. И тъй, когато великата наука разглежда въпроситѣ, тѣ седатъ другояче. Докато ученитѣ приематъ, че водата се изпарява и замръзва, това показва, че тѣ не сѫ дошли още до положителната наука. Вѣренъ е фактътъ, че водата се изпарява и замръзва, но той не е правилно изясненъ. Казвате: Водата замръзва. Да, водата замръзва, но никога не измръзва. Какво нѣщо е изпаряването и замръзването на водата, ще се обясни въ бѫдеще отъ новата наука. Питамъ: каква е тази сила, която сгѫстява и разредява молекулитѣ на водата? Отдѣ иде тя? Значи, брашно има въ водата, което я прави гѫста. Щомъ брашното се махне, водата дохожда въ първото си положение. Че водата замръзва, това е фактъ, но обясненията за замръзването на водата не сѫ пълни. За онзи, който иска да изучаза явленията въ природата, тия обяснения не сѫ достатъчни. Запримѣръ, той вижда, какъ постѫпватъ въ индустрията, въ техниката, когато искатъ да получатъ нѣкои метали въ свободно състояние отъ тѣхнитѣ руди, но сѫщностьта на процеситѣ остава неизяснена. Взиматъ сребърната или златната руда, въ която среброто или златото е пръснато въ видъ на зрънца или жили, и я нагрѣватъ, за да могатъ всичкитѣ частици на метала да се стопятъ, и по този начинъ да се слѣятъ въ едно цѣло. Отъ гледище на техниката се задава въпроса: кога, именно, има смисълъ да се изразходватъ толкова срѣдства, да се топи рудата, за да се получи метала свободенъ? Отговарятъ: когато приходитѣ отъ метала надминаватъ разходитѣ, има смисълъ да се прѣдприема топене на рудитѣ. Обаче, отъ научно гледище се задава слѣдниятъ въпросъ: защо нѣкои метали, като злато, сребро и други, сѫ пръснати въ видъ на малки зрънца изъ рудитѣ, а не сѫ въ едно цѣло? Има случаи, когато златото е въ видъ на жили, но често се срѣща пръснато, въ видъ на малки люспи. Който искрено се интересува отъ науката, той ще се домогне до въпроса за произхода на златото и ще си обясни причината за неговото явяване въ видъ на люспи или зрънца. Слѣдователно, който иска да се занимава съ истинскитѣ процеси въ природата и въ живота, той трѣбва да намѣри една идея като златото. Обаче, за да дойде до такава идея, той трѣбва да разтопи цѣли тонове руди, и оттамъ да освободи онова вещество, подобно на златото, необходимо за създаването на неговата мисъль. Отдѣ ще дойде тази идея? Тя ще дойде отъ природата нѣкѫдѣ. Много идеи идатъ или се образуватъ при разни процеси въ природата. Запримѣръ, при храненето се създаватъ много идеи. Въ този смисълъ, храненето е важенъ процесъ въ цѣлата природа. Днесъ той се разглежда повече физиологически, но има и своя психическа, и морална страна. Нѣкоя идея дохожда въ ума на човѣка, когато се храни. Какво прѣдставя тази идея? Тя не е нищо друго, освѣнъ руда, въ която има нѣкой цѣненъ металъ. Какво трѣбва да направите съ тази руда? Ще турите рудата въ своята огнена пещь да се стопи. За да стопишъ рудата и да извадишъ отъ нея метала чистъ, въ свободно състояние, изискватъ се специални окултни методи. Ако не можешъ да направишъ това, металътъ, цѣнното въ рудата, ще остане неизползуванъ. И въ такъвъ случай, ако човѣкъ не може да обработи идеята, която е дошла въ неговия умъ, той ще прилича на празна воденица, която дига шумъ, но работа не върши, и казва: Ядохъ, пихъ цѣлъ животъ, но защо бѣше всичко това, не зная. Ето защо, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде буденъ, да може да възприеме и правилно да обработи всѣка дошла до него идея. Великитѣ, свѣтлитѣ идеи не идатъ всѣкога. Има опрѣдѣлени дни и часове прѣзъ годината, когато Божественитѣ идеи слизатъ отъ невидимия свѣтъ и посѣщаватъ хората. Обаче, по причина на това, че тѣхното съзнание не е всѣкога будно, много отъ тѣзи идеи минаватъ, заминаватъ и оставатъ неизползувани. Съврѣменнитѣ хора търсятъ красивитѣ нѣща отвънъ, вслѣдствие на което губятъ врѣмето си напразно. Не е така. Когато ученикътъ иска да изучава музиката, първо той трѣбва да има силно желание въ себе си да учи; той трѣбва да има идея за вѫтрѣшната музика, и слѣдъ това вече ще търси учитель отвънъ, който да го занимава. Само по този начинъ човѣкъ може да реализира своитѣ идеи. Умътъ му трѣбва да бѫде винаги занятъ, и то съ свѣтли, велики идеи. Сега, като свършите дадената вече задача, ще ви дамъ още една. Тя ще се състои въ слѣдното: за единъ день само прослѣдете, какви мисли минаватъ прѣзъ ума ви. Важно е, не какво говорите, но какво мислите. Всичко, каквото помислите този день, ще го запишете. При това, ще бѫдете искрени въ себе си, нѣма да скривате мислитѣ си. Нѣкой отъ васъ помислилъ нѣщо добро, бърза да го запише. Послѣ помислилъ нѣщо лошо за нѣкой братъ, или за нѣкоя сестра, но като не му харесва тази мисъль, въздържа се да я запише. Не, всичко ще записвате. Азъ ще стана този день ясновидецъ и ще видя, какво сте скрили. Другъ пъкъ мислено ще търси погрѣшкитѣ на хората, но като дойде да напише тази своя мисъль, въздържа се. Искрени трѣбва да бѫдете, първо къмъ себе си, а послѣ къмъ другитѣ. Питамъ: вие знаете ли, че това, което наричате погрѣшки на хората, сѫ истински погрѣшки? Единъ нашъ познатъ казваше: Нашитѣ погрѣшки сѫ добродѣтелитѣ на свѣта. А пъкъ нашитѣ добродѣтели сѫ погрѣшкитѣ на небето. Какво ще кажете на това? Какъ ще примирите това противорѣчие? Често вие употрѣбявате думитѣ: добро, правда, разумность. Питамъ: какво отношение има между тия три думи? Доброто е свързано съ материалния свѣтъ. То нѣма нищо общо съ личния животъ на човѣка. Доброто има отношение къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества. Когато човѣкъ се затрудни материално, той казва: Нѣма ли нѣкой добъръ човѣкъ въ свѣта, да даде нѣщо, да отвори хамбаря си? Разумностьта пъкъ има отношение до живота на хората. И затова, когато работитѣ на нѣкой човѣкъ се забъркатъ, той казва: Нѣма ли нѣкой разуменъ човѣкъ, да ни покаже начинъ, какъ да се оправимъ, да разплетемъ обърканитѣ си работи? Правдата пъкъ е свързана съ Божествения свѣтъ. Значи, правдата е свързана съ Божествения свѣтъ; разумностьта — съ живота на хората, а доброто — съ материалния животъ на нашитѣ ближни. Оттукъ се виждатъ двѣтѣ допирни точки, двата полюса на живота: едната допирна точка е съ Божествения свѣтъ, а другата — съ нашитѣ ближни. Правдата има само една допирна точка до насъ. Тя прѣдставя източницитѣ на вѣчното благо. Въ това отношение, никой не може да се добере до сѫщностьта на правдата. Това значи: никой не може да разкрие правдата. Много естествено! Кой може да разкрие източницитѣ на единъ изворъ? Източникътъ на кой и да е изворъ може да се уподоби на мѣстото, отдѣто извира разумностьта на човѣка. Доброто пъкъ е водата, която изтича отъ извора и се влива въ морето. Слѣдователно, доброто е водата въ рѣката; разумностьта е изворътъ, отъ който изтича тази вода, а правдата е онова неизвѣстно, скрито мѣсто, отдѣто иде енергията. И тъй, на първо мѣсто човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Нѣкой иска да бѫде добъръ. Не, човѣкъ първо трѣбва да бѫде разуменъ, а послѣ ще му се дадатъ условия да бѫде добъръ. Само на разумния човѣкъ Богъ дава блага, да се прояви като касиеръ, да раздава. Дойде ли въпросъ до правдата, човѣкъ не може да бѫде праведенъ. Само Богъ е праведенъ. Какво подразбира стиха: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ.“ Това означава, че правдата може да се прѣнесе въ живота само чрѣзъ вѣрата. Чрѣзъ коя вѣра? Чрѣзъ разумната вѣра. Като говоря за правда, за разумность, за добро, азъ не искамъ да се самокритикувате. Самокритиката не води къмъ добро. Тя е методъ за физическия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да уповава на своята разумность, да гледа да не я изгуби. Разумностьта е качество на човѣшкия умъ. дадено отъ Бога, и затова той трѣбва да започне живота си съ нея. Не започне ли съ разумностьта, той нищо не може да постигне. Който започва съ разумностьта, той може да постигне всички останали добродѣтели. Всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да бѫде разумно направена. Въ една отъ бесѣдитѣ си казахъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми да получи отъ Бога писмо съ обратна разписка, да знае, че, наистина, е получилъ. Само онзи човѣкъ може да получи такова писмо, който, откакъ се е родилъ, докато замине за онзи свѣтъ, не е казалъ никому лоша дума; прѣзъ сърцето му не е минало нито едно лошо чувство и прѣзъ ума му не е минала нито една лоша мисъль. Сърцето на този човѣкъ е подобно на изворъ, който постоянно блика и дава. Каже ли човѣкъ, че животътъ му нѣма смисълъ, че иска да се самоубие, той нито е изпратилъ писмо до Господа, нито е получилъ писмо отъ Него. И да пише на Господа, писмото му нѣма да отиде до своето мѣстоназначение. Още на първата станция ще прѣгледатъ това писмо и ще го върнатъ назадъ. На мнозина се вижда чудно, какъ е възможно, човѣкъ да живѣе цѣлъ животъ и нито прѣзъ сърцето му, нито прѣзъ ума му да е минало нѣщо нечисто. Който може да прѣкара единъ такъвъ животъ, той ще бѫде посѣтенъ отъ ангелъ Господенъ. Въ историята на човѣчеството досега има само единъ такъвъ примѣръ, човѣкъ да бѫде посѣтенъ отъ ангелъ. Това е станапо съ Мария, майката Христова, която живѣ чистъ, издържанъ животъ, за което ангелъ Господенъ дойде при нея съ поздравление. За да постигне своята цѣль, човѣкъ трѣбва да води абсолютно чистъ животъ, проникнатъ отъ велика идея, отъ музика, изкуство, поезия. Сега, да се върнемъ къмъ задачата. Ние се отвлѣкохме отъ нея, както се увлѣкълъ единъ бѣденъ американецъ въ мечтитѣ си. Както копалъ лозето на единъ богатъ човѣкъ, той се подпрѣлъ на мотиката си и започналъ да си мисли: Ако бихъ ималъ богатъ чичо, да ми даде единъ милионъ долари, азъ зная, какво щѣхъ да направя. Щѣхъ да си купя кѫща, ниви, лозя; щѣхъ да имамъ много слуги, които да ми работятъ, да оратъ и да копаятъ, азъ щѣхъ само да ги наглеждамъ. Казвамъ: и бѣдниятъ мислилъ така, и вие можете да мислите така, но какво ще правите, когато богатиятъ чичо го нѣма? Бѣднятъ отново взелъ мотиката си и започналъ да копае. Мнозина казватъ: Учительтъ ще ни даде нѣщо. Не, азъ не давамъ лесно. Всичко давамъ, но пари не давамъ. Вие ще орете нивата, ще копаете лозето, и като мина покрай васъ, ще ви питамъ: какво правите, какъ е кръстътъ ви, какъ сѫ рѫцѣтѣ ви? — Тежъкъ е животътъ ни. — Не, този е най-красивиятъ, най-приятниятъ животъ, който прѣкарвате сега на земята. Споредъ мене, тежъкъ е животътъ по баловетѣ, по локалитѣ, по бирариитѣ, по кръчмитѣ, а на лозето, при чистъ въздухъ, при изобилно свѣтлина, приятно се живѣе. Кой е най-хубавиятъ концертъ, най-красивиятъ изгледъ? Това е изгрѣвътъ на слънцето. По-велика хармония отъ изгрѣва на слънцето не сѫществува. Като видя чистия изгрѣвъ на слънцето, който обѣщава хубавъ, слънчевъ день, азъ се радвамъ. Не по-малко се радвамъ и на бурната, тъмна нощь, на свѣткавицитѣ, на гърмотевицитѣ. Въ всичко това азъ слушамъ великия концертъ на природата. Всѣка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава му зика, каквато и най-великиятъ музикантъ не може да изпълни. Вѣтърътъ пъкъ, съ своето бучене, е другъ родъ музика — Вагнеровска. Който иска да слуша великъ концертъ, нека отиде нѣкоя бурна нощь срѣдъ природата и застане близо до нѣкоя канара: тамъ ще слуша той ехото на всички гърмотевици, ще гледа, какъ молниитѣ разкѫсватъ небето, ще чува падането на дъждовнитѣ капки, придружено отъ бученето на вѣтъра. Въ всичко това той ще схване великата хармония на природата. Падането на дъждовнитѣ капки е говоръ. Обаче, това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутриньта ще се върне радостенъ, въ добро разположение на духа, и ще каже: Тази нощь присѫтствувахъ на единъ великъ концертъ въ природата! Който не разбира тази красота, той ще каже: Да ме пази Господъ втори пѫть да прѣживѣя подобно нѣщо! Какъвто дъждъ ме валѣ, какъвто вѣтъръ ме духа! Пъкъ онѣзи свѣткавици, онѣзи гърмотевици — ужасъ! Дано втори пѫть не прѣживѣя подобно нѣщо! Когато Мойсей се качи на Синайската гора, тамъ сѫщо така имаше дъждъ, вѣтъръ, бури, свѣткавици. Казвамъ: хубавитѣ дни въ живота сѫ за вашитѣ ближни, а бурнитѣ нощи, когато има вѣтъръ, дъждъ, гърмотевици, сѫ за васъ. Казвате: Скръбна ми е душата! Щомъ скърбите прѣзъ тия дни и нощи, това показва, че вие не разбирате още този великъ концертъ. Нѣма по-хубави часове въ живота на човѣка отъ тия, които той е прѣкаралъ въ тъмнитѣ, бурни нощи. Така трѣбва да гледате на живота. Казвате: какъ да разбираме това, въ букваленъ, или въ прѣносенъ смисълъ? За мене това е вѣрно и въ положителенъ, и въ символистиченъ смисълъ. Докато човѣкъ не чуе този великъ симфониченъ концертъ въ природата, той не може още да говори за музика. Ще каже нѣкой, че е ходилъ на Мусала, че го е валѣлъ силенъ дъждъ, придруженъ съ свѣткавици и гърмотевици, съ буря. И това още не може да ни убѣди, че той е слушалъ и разбралъ този концертъ. Да слушашъ и да разбирашъ тази велика симфония, това подразбира, да си съвършено самъ срѣдъ природата, кацналъ на нѣкоя канара, като птичка, и оттамъ да броишъ всѣка дъждовна капка и да я наричашъ съ нейното име, както музикантътъ нарича всѣка нота; да схващашъ пѣсеньта, която вѣтърътъ изпълнява и да пѣешъ слѣдъ него; да слѣдишъ гърмотевицата спокойно и да чувашъ въ нея повишавания и понижавания, каквито срѣщаме въ музиката. И най-послѣ, докато се изпълнява тази симфония, да можешъ да опрѣдѣлишъ нейния темпъ, дѣ върви пиано, дѣ алегро, дѣ адажио и т. н. Това значи разбиране! Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като се даватъ хубавитѣ, великитѣ концерти, тѣ бързатъ да се скриятъ въ кѫщи и отъ врѣме на врѣме поглеждатъ прѣзъ прозорцитѣ и казватъ: Дъждътъ прѣстана ли? Бурята утихна ли? Щомъ дойдатъ топлитѣ слънчеви дни, тѣ се радватъ и казватъ: Слава Богу, стопли се малко, можемъ да поизлѣземъ навънъ! Значи, тѣ сѫ се научили да се радватъ на благото на своитѣ ближни, а на своето благо още не могатъ да се радватъ. На онѣзи отъ васъ, които сѫ смѣли и рѣшителни, ще дамъ слѣдната задача: прѣзъ бурна, тъмна нощь ще ги изпратя на нѣкой планински връхъ, тамъ да прѣкаратъ цѣлата нощь. Сутриньта, като се върнатъ, ще ги питамъ: разговаряхте ли се съ дъждовнитѣ капки, съ вѣтъра, съ свѣткавицитѣ и гърмотевицитѣ? Чухте ли и разбрахте ли великия симфониченъ концертъ, който природата ви даде? Така сѫ правили всички ученици на окултнитѣ школи. Днесъ виждаме, какви голѣми усилия правятъ англичанитѣ, да се качатъ на Хималаитѣ. Може нѣкога да се качатъ, но не се прѣвзематъ лесно високитѣ върхове. Сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да направятъ упражнението съ написване на изговоренитѣ думи и букви, трѣбва да се опрѣдѣлятъ въ себе си, да има връзка помежду имъ. Които не искатъ да правятъ това упражнение, могатъ да бѫдатъ свободни. Слѣдната срѣда ще видимъ, какви сѫ резултатитѣ отъ упражнението. Отъ това, колко пѫти сте употрѣбили дадени звукове, ще извадимъ малки правила за самовъзпитанието на човѣка. Нѣкой ще каже: Нѣмамъ друга работа, ами да записвамъ, какво говоря. Не искамъ да губя деня въ подобни упражнения! Какво трѣбва да каже тогава домакинята, която е заставена цѣлъ день да гледа кѫщата? Какво трѣбва да каже онази жена, която цѣлъ день преде, тъче, или шие? Трѣбва ли да счита, че тази работа е еднообразна и губене на врѣме? Не, разумниятъ човѣкъ намира смисълъ въ всѣка работа, въ всѣко упражнение. — Какво щѣхте да кажете, ако нѣкой би ви заставилъ да правите това упражнение цѣла година? Щомъ е само за единъ день, лесно е; за единъ день съзнанието на човѣка може да бѫде будно, но мѫчно е тази будность да се подържа цѣла година. Не, когато се касае за благородното, за възвишеното, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертвува. Той трѣбва да има готовность, смѣлость поне колкото свѣтскитѣ хора. Срѣщате нѣкоя свѣтска дама, съ отрѣзани коси, модерно причесани, съ модна рокля, голи рѫцѣ, съ цигара въ уста, говори, смѣе се, не се стѣснява отъ нищо. Свободна е тази жена. Защо? Служи на нѣщо. Казвате: Мода е това. Не е важно, може и на модата да служи, но смѣла е тя, отъ никого не се смущава. И тъй, азъ искамъ да бѫдете свободни духомъ, да бѫдете искрени спрѣмо себе си. Тѣзи сѫ първитѣ необходими условия за човѣка, когато той започва нѣкаква работа. Като свърши работата си, той ще каже: Сега съмъ доволенъ, че свършихъ работата си, както трѣбва. Дали ще четете, или ще пишете нѣщо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете нѣкои принципални положения, вижте, какъ можете да ги приложите въ живота си и, въ края на краищага, ще изпитате едно доволство отъ себе си. Цѣльта на всѣка работа, която човѣкъ върши, е да го доведе до едно малко, вѫтрѣшно доволство Изпѣйте упражнението „Сила жива, изворна течуща.“ „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 23 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕЛИКАТА ЗАДАЧА НА ЧОВѢКА. Размишление. За тази година ще ви дамъ слѣдното мото: „Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Хората живѣятъ и се развиватъ споредъ закона на еволюцията, който гласи: човѣкъ трѣбва да започне отъ най-малкитѣ идеи и величини, отъ най-близкитѣ до него прѣдмети и постепенно да отива къмъ по-голѣмитѣ величини, къмъ по-далечнитѣ прѣдмети. Само въ приложението на този законъ могатъ да се очакватъ постижения. Значи, въ еволюционния процесъ имаме отиване отъ малкитѣ къмъ голѣмитѣ нѣща, а въ инволюционния процесъ имаме точно обратното: отиване отъ голѣмото, отъ великото къмъ малкото. Въ еволюционния процесъ Духътъ изучава отношенията на малкото къмъ великото, а въ инволюционния процесъ Той изучава отношенията на великото къмъ малкото. Много хора правятъ погрѣшки въ живота си, понеже започватъ съ закона на еволюцията, а вървятъ по инволюционния пѫть, т. е. занимаватъ се съ велики идеи, съ голѣми величини. Тѣ искатъ изведнъжъ да станатъ съвършени. Ако съвършенството се постига въ единъ день, защо трѣбваше тогава Богъ, Който е съвършенъ, Който включва въ себе си всички блага, да създаде цѣлия козмосъ, да създаде безброй сѫщества, които да скърбятъ и страдатъ? Значи, Той е ималъ прѣдъ видъ великата задача на човѣка: да работи, да се учи, като започне отъ малкитѣ величини и върви къмъ голѣмитѣ. Хората не разбиратъ смисъла, който Богъ е вложилъ въ тѣхния животъ, но единъ день, когато съзнанието имъ се разшири, тѣ ще разбератъ този смисълъ, ще разбератъ задачата, която Богъ имъ е опрѣдѣлилъ. Днесъ тѣ сѫ въ положението на човѣкъ, който влиза въ гората и чува само шума на листата. Обаче, ако музикантътъ влѣзе въ гората, той нѣма да чува шумъ, но отъ движението на листата ще създаде цѣла музика. Нѣщата и явленията въ живота иматъ единъ или другъ изгледъ споредъ това, какъ гледа човѣкъ на тѣхъ. Запримѣръ, благообразието за едного е безобразие за другиго. Това, което съблазнява едного, окуражава другиго. Този законъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ природата: когато едни се качватъ, други слизатъ. И въ инволюционния процесъ едни се качватъ, други слизатъ. Ако качването се прѣустанови, и слизането ще спре. Въ такъвъ случай и качването, и слизането сѫ еднакво необходими. Кое е за прѣдпочитане: да се прояви Божията Любовь въ свѣта, или да не се прояви? Ако е по-добрѣ да се прояви Божията Любовь, отколкото да не се прояви, защо хората плачатъ, когато тази Любовь се изявява въ живота? Защо малкитѣ дѣца плачатъ, когато майкитѣ имъ ги оставятъ въ люлкитѣ? Майкитѣ оставятъ дѣцата си въ люлкитѣ си отъ любовь, да се не учатъ все на рѫцѣ да ги държатъ. Подъ думитѣ „малки дѣца“ разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Нѣкой влиза въ Божествения пѫть, но не е доволенъ. Той е малко дѣте, което вдига шумъ. Този човѣкъ може да е 60 годишенъ, но въ люлката си той вдига шумъ съ своя умъ и съ своето сърце. Физически малкото дѣте лесно се укротява: ще му пъхнете единъ биберонъ съ млѣко въ устата, и то млъква. Обаче, когато физически голѣмото дѣте плаче въ люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И слѣдъ всичко това тия физически голѣми дѣца задаватъ въпроса: Защо Господъ създаде свѣта? Казвамъ: Господъ създаде свѣта, за да крѣскате въ люлкитѣ си. Ако свѣтътъ не сѫществуваше, вие нѣмаше дѣ да викате. Сега, като крѣскате въ люлкитѣ си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пѣете. Да, пѣвци сте, но въ люлката. Питамъ ви: харесвате ли своя плачъ? Често малкитѣ дѣца плачатъ, вслѣдствие на това, че не сѫ ги задоволили въ нѣщо. Въ тѣхъ има скрита, потаена гордость. Нѣкой се моли на Бога, иска нѣщо, но като не го задоволятъ, той плаче. Казвамъ: прѣди всичко, този човѣкъ не се моли, както трѣбва. Той се моли за прѣдъ хората, а не за себе си. Щомъ всички го виждатъ, че се моли, това вече не е молитва, това е щестлавие. — Ама азъ така усърдно се молихъ, цѣлъ бѣхъ унесенъ въ молитвата си. — Кой не се унася? Азъ срѣщамъ по улицитѣ все унесени хора. Гледамъ нѣкой върви, спира се, пакъ тръгне, пакъ спре ту прѣдъ една, ту прѣдъ друга витрина — цѣлъ унесенъ въ изложенитѣ дрехи, обуща, шапки. Тъй унесенъ, върви, но минава покрай него автомобилъ, той не го забѣлѣзва и става жертва на автомобила. Щомъ пострада нѣкой отъ автомобилъ, това не говори въ негова полза. Когато човѣкъ се моли, никакъвъ автомобилъ не трѣбва да го засѣга. Когато се молите, никой не трѣбва да подозира това. Никой не трѣбва да знае, какъ и кога се молите. Човѣкъ може да бѫде замисленъ, но не унесенъ. Когато е скърбенъ, той може да мисли, да се съсрѣдоточава, но съзнанието му всѣкога трѣбва да е будно. Въ скръбьта, въ страданието човѣкъ трѣбва да учи. Слѣдователно, веднъжъ дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи сѫщества, колкото малки да сѫ, учатъ. Въ този смисълъ, всѣка наука е на мѣстото си. Когато ученикътъ отива на училище, пита ли учителя си, защо му прѣподава извѣстенъ урокъ? Не, ученикътъ слуша учителя си, и послѣ учи зададения урокъ. Защо учительтъ му е прѣподалъ този урокъ, той нищо не пита. Казано е въ единъ стихъ отъ Писанието: „Всички пѫтища, които водятъ къмъ Бога, сѫ добри.“ Че нѣкой ималъ едно вѣрую, втори — друго вѣрую, това не е важно. Важно е вашето вѣрую да води къмъ Бога. Щомъ води къмъ Бога, то е добро. Хората могатъ да иматъ хиляди стремежи; тѣ могатъ да мислятъ по различни начини, но едно е важно — стремежитѣ и мислитѣ имъ да водятъ къмъ Бога. Когато употрѣбявамъ думитѣ „къмъ Бога,“ азъ нѣмамъ прѣдъ видъ нѣкакъвъ външенъ, физически стремежъ, но разбирамъ най-възвишения стремежъ на човѣка. Който има този стремежъ въ себе си, той може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Докато този стремежъ сѫществува въ човѣка, дотогава той може да носи името човѣкъ. Заглъхне ли този стремежъ въ него, едноврѣменно съ това той се обезличава като човѣкъ. Щомъ човѣкъ има стремежъ къмъ Бога, Духътъ пъкъ има стремежъ къмъ човѣка. Това сѫ двѣ течения въ живата природа. Дойде ли човѣкъ до това дълбоко разбиране на нѣщата, вълнитѣ на неговото море трѣбва да утихнатъ и да се възстанови първоначалната хармония въ живота. Тази е задачата на всѣки човѣкъ. Нѣкой се моли на Бога и казва: Господи, внеси миръ въ душата ми! Този човѣкъ се обръща къмъ Бога като къмъ сжщество извънъ него. Прѣди всичко, той трѣбва да знае, че Богъ е въ него, Той живѣе въ душата му, дълбоко нѣкѫдѣ скритъ, и оттамъ се проявява, оттамъ дава импулсъ, потикъ за работа, за учене. Щомъ Богъ е въ човѣка вѫтрѣ, самъ по себе си той има миръ, нѣма защо отвънъ да търси миръ. Мирътъ е качество на Бога, но не и на хората. Слѣдователно, колкото повече даваме пѫть на Бога да се прояви въ насъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ за придобиване миръ. Прѣдставете си, че въ даденъ моментъ вие сте тихъ и спокоенъ въ себе си, но искате да знаете, дѣ е човѣкътъ въ васъ. Човѣшкото може да се изпита при разни случаи въ живота. Отивате въ гората, срещне ви мечка, и вие се уплашите. Останете безъ петь пари въ джоба си — вие се уплашите. Даватъ ви една трудна задача за разрѣшаване — вие пакъ се уплашите. Това, което прѣдизвиква страхъ, уплаха, е човѣшкото; това сѫ прояви на обикновения човѣкъ. Който иска да прѣодолѣе страха въ себе си, да надрасне своитѣ слабости и да даде прѣдимство на Божественото, той трѣбва да се рѫководи по вѫтрѣшния си гласъ, по вѫтрѣшнитѣ закони, които прѣдставятъ истински образецъ. Докато човѣкъ не се добере до законитѣ, написани въ неговата душа, той ще виси въ въздуха, нито на земята ще живѣе, нито на небето, между свѣтли и възвишени сѫщества. Тази е една отъ задачитѣ на човѣшкия животъ. Много задачи сѫ дадени на човѣка, които той постепенно трѣбва да разрѣшава. За да ги рѣши правилно, той трѣбва да учи. И наистина, ние виждаме съврѣменния човѣкъ да изучава всички отрасли на науката: математика, естествени науки, медицина, социални науки, богословие и редъ практически прѣдмети — изкуства, музика, художество и т. н. Казвате: Какво отношение иматъ тия науки и изкуства къмъ цѣлокупния животъ? Тѣ иматъ отношение къмъ частния животъ на човѣка, но понеже той съставя частица отъ цѣлокупния животъ, слѣдователно, и човѣшкиятъ животъ има отношение къмъ общия. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да изучава медицината не само за другитѣ хора, но и за себе си. Всѣки трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си! За тази цѣль окултниятъ ученикъ трѣбва да има на разположение малка аптека, съ най-необходими медикаменти. Той трѣбва да бѫде и художникъ, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава прѣзъ различни мѣстности, да прави скици на тия мѣста, да знае, отдѣ е миналъ и съ какви забѣлѣжителности се отличаватъ. Запримѣръ, кой отъ васъ, като е наблюдавалъ небето вечерь, е направилъ поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономитѣ. Не, окултниятъ ученикъ трѣбва да има нѣкакви познания за небето, за звѣздитѣ, да може по тѣхъ да се ориентира, да чете. Нѣкой ще възрази, че той не се нуждае отъ познания за звѣздитѣ, но търси само спасението, т. е. пѫтя къмъ Бога. — Богъ не е вънъ отъ човѣка. Ако Той е вънъ отъ човѣка, какъ ще си обясните стиха, въ който се казва, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога? Щомъ този стихъ е вѣренъ, тогава дѣ ще търсите Бога? Сегашнитѣ религиозни и духовни хора, при голѣмото знание, съ което разполагатъ, често изпадатъ въ положение, свѣтътъ да имъ влияе, вмѣсто тѣ да влияятъ на него. Защо? Тѣ не сѫ калени; тѣ се влияятъ отъ врѣмето, отъ климатическитѣ условия. Щомъ барометърътъ спада, и тѣхното разположение се понижава; барометърътъ се повдига, и тѣхното разположение се повдига. Духовнитѣ хора иматъ мощни сили въ себе си, които трѣбва да приложатъ, за да изпитатъ своята сила. Ама въздухътъ билъ много влаженъ — това нищо не значи. Тази влага съдържа въ себе си много енергия, съ която вие трѣбва да се справите. Щомъ не можете да се справите съ тази влага, у васъ става извѣстно подпушване, което причинява тежесть въ организъма. Значи, часть отъ тази влага трѣбва да се отнеме. Какъ ще постигнете това? Ще пробиете каналитѣ, които сѫ запушени, и водата въ тѣхъ ще потече. Когато казвате, че искате да имате за приятель нѣкой духовенъ човѣкъ. това подразбира, че вие искате да влѣете часть отъ вашата излишна вода въ морето на своя приятель, и по този начинъ да постигнете уравновесяване на силитѣ въ своя организъмъ. Така, именно, става обмѣна между силитѣ на двамата приятели. Обмѣна на енергиитѣ става не само между двама души, но между всички хора. Ако разбирате живота по този начинъ, вие лесно ще разрѣшавате малкитѣ задачи, лесно ще се справяте съ малкитѣ мѫчнотии, на които се натъквате. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения свѣтъ, нѣма да иматъ никакви мѫчнотии, никакви страдания. Напротивъ, който влѣзе въ Божествения свѣтъ, той ще има по-голѣми мѫчнотии и страдания, отколкото е ималъ по рано. Какви мѫчнотии може да има мъртвиятъ? За какво мисли той? За хлѣбъ не мисли; за пари не мисли; за нация не мисли; за женитба, за дѣца не мисли. Тогава, отъ какво се интересува мъртвиятъ? Той се интересува само отъ едно положение, че е умрѣлъ и не знае, какво да прави. Живиятъ, обаче, се интересува отъ много нѣща. Кое е за прѣдпочитане отъ двѣтѣ положения: да бѫдешъ живъ, или — умрѣлъ? — Да бѫдешъ живъ е за прѣдпочитане. Хиляди страдания да прѣживѣе човѣкъ, но живъ да бѫде — това е важно за него. Противорѣчията неизбѣжно ще дойдатъ. Вие не можете да измѣните този законъ, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбѣжно ще минете прѣзъ страданията на Иова. Много религиозни хора въ врѣме на страдания сѫ се отчайвали, разочаровали, какво ли не сѫ прѣживѣли, но страданията не сѫ избегнали: много отъ тѣхъ сѫ горили, кѫсали Библията си, отказвали сѫ да се молятъ на Бога, но и това нищо не имъ помогнало. Въ врѣме на страдания много хора казватъ: Нѣма вече да се молимъ на Бога! И молитвитѣ не помагатъ. Ако врѣмето, което употрѣбихме за молитви, бѣхме употрѣбили за наука, поне учени хора щѣхме да станемъ. — Това е крива философия, кривъ начинъ на мислене. Човѣкъ може да се моли на Бога, и пакъ да учи. Истински духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде високо културенъ, високо ученъ и образованъ човѣкъ. Единъ евангелски проповѣдникъ казваше: Когато трѣбваше да стана човѣкъ, азъ пасѣхъ магарето на патриката. Като изгубихъ всичко, тогава се заехъ човѣкъ да ставамъ, но късно бѣше вече. И слѣдъ това този проповѣдникъ се самоуби. Значи, когато имаше вече възможность човѣкъ да стане, той се самоуби. Въ такъвъ случай, ако е въпросъ живота си да изгубишъ, по-добрѣ е да пасешъ магарето на патриката — все ще научишъ нѣщо. Чудна работа! Не могълъ човѣкъ да стане, защото пасълъ магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае отъ човѣкъ, който да го пасе. Магарето се нуждае отъ пастиръ дотолкова, доколкото хората се нуждаятъ отъ проповѣдници, които да ги учатъ да вѣрватъ въ Бога. Хората, сами по себе си, или вѣрватъ, или не вѣрватъ, нѣма защо отвънъ да ги учатъ да вѣрватъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се проповѣдва на хората да вѣрватъ въ Бога! Не, това е крива философия. Нѣма защо да учите хората на това, което тѣ сами могатъ да научатъ. Какво ще обръщате хората къмъ Бога? Да обърнешъ човѣка къмъ Неговия създатель, това подразбира желание да го заставишъ да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създалъ човѣка, Той е въ сила да го обърне къмъ себе си. Прѣди всичко, задачата на човѣка не седи въ обръшането на хората къмъ Бога, но въ работене върху себе си. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Великата задача на човѣшкия животъ.“ Казвате: Какво да правимъ съ противорѣчията въ живота? Противорѣчията сѫ врѣменни положения въ живота на човѣка. Тѣ сѫществуватъ поради неправилнитѣ възгледи върху важни въпроси въ живота. Щомъ тия въпроси се разрѣшатъ правилно, и противорѣчията ще изчезнатъ. Въ Божествения, въ великия свѣтъ нѣма противорѣчия. Всички пѫтища, които водятъ къмъ Бога, сѫ добри. При сегашнитѣ условия на живота и при разбиранията на съврѣменнитѣ хора, за да се излѣзе отъ противорѣчията, човѣкъ трѣбва да има широта на душата и просторъ, свобода на духа. Иначе, съ тѣсни, съ ограничени възгледи, той всѣки часъ ще се натъква отъ едно противорѣчие на друго. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ духовния свѣтъ, ще бѫдатъ посрещнати съ музика и пѣсни. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, вие ще се намѣрите прѣдъ сериозни задачи. Тамъ ще снематъ булото ви, ще ви покажатъ, доколко сте били несамостоятелни, доколко нѣщата сѫ били криво поставени въ васъ. Запримѣръ, вие ще се очудите, когато видите, че само отгорѣ сте били калаисани, а отвѫтрѣ сте направени отъ бакъръ, отъ мѣдь, която лесно се окислява и се прѣвръща въ отрова. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде чисто злато и отвънъ, и отвѫтрѣ, а не само позлатенъ отвънъ. Да прѣвърне неблагородното въ себе си въ благородно, въ чисто злато, това е задачата на човѣка. Докато не стане това, докато не разрѣши тази задача, той винаги ще се натъква на противорѣчия, а съ противорѣчия животътъ не може да се уреди. Казвамъ: много проповѣдници ще срещнете въ свѣта, които прѣпоржчватъ на хората да се отрекатъ отъ себе си, да раздадатъ имането си на бѣднитѣ и да служатъ на Бога. Отлична е тази идея, но какъ трѣбва да се приложи? Ако единъ милионеръ рече да изпълни този съвѣтъ и раздаде богатството си на бѣднитѣ, какво ще спечели? Слѣдъ това ще му кажатъ, че трѣбва да отиде въ нѣкоя гора, да се посвети на Бога и да прѣкара тамъ 10—20 години въ постъ и молитва, далечъ отъ съблазнитѣ и суетата на свѣта. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-послѣ въ свѣта да проповѣдва на хората, но вече остарѣлъ, окѫсанъ, безъ петь пари въ джоба си. Ще отиде тукъ-тамъ да проповѣдва, но като го видятъ така остарѣлъ, окѫсанъ, всички ще му кажатъ: Нѣма какво да проповѣдвашъ; тѣзи идеи сѫ за стари хора, като тебе, тѣ не сѫ за младитѣ. Младитѣ трѣбва да си поживѣятъ, докато имъ е врѣмето, та единъ день, като дойдатъ на твоето положение, останатъ сами, боси и окѫсани, тогава ще потърсятъ Бога. Този светия ще се полута година-двѣ срѣдъ тѣзи материалисти хора, докато единъ день каже: Напразно изгубихъ врѣмето си! И тъй, по този начинъ човѣкъ нищо не може да направи. Чрѣзъ раздаване паритѣ си на бѣднитѣ, и чрѣзъ отдѣляне отъ свѣта, той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човѣкъ външно изпълни тия нѣща, слѣдъ това той ще очаква отвънъ да получи нѣщо, и ако не получи, ще се разочарова отъ живота. Другъ е законътъ, който хората трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, когато се стремятъ къмъ Божествения свѣтъ. Щомъ влѣзе въ Божествения свѣтъ, човѣкъ първо придобива, а послѣ дава. Запримѣръ, когато здравето дойде въ човѣка, той дава отъ себе си, отъ своя организъмъ всичко излишно, всичко непотрѣбно. Слѣдователно, щомъ дойде хубавото, красивото въ човѣка, той е готовъ да даде отъ себе си всичко онова, което до този моментъ не е билъ готовъ да даде. Това нѣщо, въ сравнение съ великото, съ красивото, което е придобилъ, нищо не струва. Когато Богъ проговори на човѣка, когато му каже една дума само, тя струва повече отъ всичко, което е ималъ до този моментъ. Ако Богъ каже на човѣка да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човѣкъ не очаква вече отъ никого нищо. Ако слѣдъ тѣзи Божии думи той очаква отъ Бога още нѣщо да му каже, това показва, че не е разбралъ първитѣ Му думи. Значи, докато човѣкъ живѣе на земята, той трѣбва да различаза нѣщата, да знае, кой, какво му говори и да прави вѣрни прѣводи. Ученикътъ трѣбва да бѫде искренъ, добъръ, смѣлъ въ себе си, да е готовъ на всички жертви, на всички отстѫпки. Той трѣбва отъ една страна да бѫде мекъ, отстѫпчивъ, а отъ друга — твърдъ като камъкъ. И като давате, пакъ трѣбва да знаете, какъ да давате: нѣкѫдѣ ще давате всичко, нѣкѫдѣ нѣма да давате нищо. Опасни сѫ добритѣ хора! По-опасни отъ тѣхъ нѣма. Казвате: Какъ е възможно добритѣ хора да сѫ опасни? Запримѣръ, водата, която е благословение за хората, въ даденъ случай, тя може да имъ причини редъ нещастия. Ако тази вода е дълбока единъ метъръ, въ нея може да се удави вашето любимо дѣте. Ако тя е дълбока четири-петь метра, и вие можете да се удавите въ нея. Слѣдователно, докато не знаете, какъ да употрѣбявате нѣщата, и най-хубавитѣ отъ тѣхъ, могатъ да бѫдатъ опасни. Въ този смисълъ, по-безопасни хора отъ добритѣ нѣма, но и по-опасни отъ тѣхъ пакъ нѣма. Лошиятъ човѣкъ е плитка вода, добриятъ — дълбока вода. Когато отивате при добрия човѣкъ, трѣбва да имате на разположение лодка, която да бѫде съвършено здрава. Понѣкога, въ дълбокитѣ води на добрия човѣкъ ставатъ такива бури, и ако той не е внимателенъ, ако лодката му не е здрава, нито отъ лодката, нито отъ него ще остане нѣщо. Вземете примѣра съ Христа и Неговитѣ ученици, когато бѣха съ лодка въ морето. Докато Христосъ бѣше между тѣхъ, на земята, морето бѣше тихо. Щомъ заспа, т. е. щомъ се качи горѣ, веднага се яви буря въ морето, и вълнитѣ заливаха лодката. Ученицитѣ Христови се уплашиха да не потънатъ. Като се събуди Христосъ, т. е. слѣзе отгорѣ, морето отново се укроти. Не мислете, че добриятъ, светиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде „Божа кравица“, да не смѣе да каже дума на човѣка. Не е така. Запримѣръ, казано е, че Богъ е Любовь. Да, но когато Богъ говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригватъ, морета да се вълнуватъ, кѫщи да се събарятъ и т. н. Казвате: Дано Богъ ни проговори! — Богъ може да ви проговори, но ще знаете, че отъ вашата земя, отъ вашитѣ морета, отъ вашитѣ кѫщи поменъ нѣма да остане. — Тогава по-добрѣ да не ни проговаря. — Не, Богъ ще проговори на хората, и тѣ трѣбва да желаятъ това, но зависи, по какъвъ начинъ ще имъ проговори. Три начина има, по които Великиятъ може да проговори на хората: чрѣзъ природата, чрѣзъ добритѣ хора и най-послѣ чрѣзъ лошитѣ хора. Чрѣзъ природата Богъ говори съ землетресения, съ наводнения, съ бури, урагани, циклони и т. н. Отъ друга страна, Той говори и чрѣзъ мекитѣ сили въ природата. Чрѣзъ добритѣ хора Богъ се изявява въ видъ на водопади. Добритѣ хора дигатъ шумъ наоколо си. Тѣ иматъ голѣма сила въ себе си. Тѣ сѫ като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрѣзъ лошитѣ хора Богъ се проявява въ видъ на тиха, плитка вода, която много работа не върши: голѣми градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, отъ никого незабѣлѣзано, но виждашъ, че слѣдъ врѣме тукъ прокопала, тамъ прокопала, редъ пакости извършила. Та отъ всинца ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. Въ това отношение, вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко да имате свой мащабъ, своя мѣрка на дѣйствие, но въ края на краищата не трѣбва да забравяте, че и прирордата има своя мѣрка за нѣщата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мѣрка за нѣщата. Който влѣзе въ нейното училище, само той има право да се ползува отъ тия абсолютни мѣрки. Ако нѣкой се опита да злоупотрѣби съ тия мѣрки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всѣки ударъ, който природата слага върху човѣка, показва, че той все е нарушилъ нѣщо. Щомъ е така, той не трѣбва да се сърди, но да се запита: Дѣ съмъ сгрѣшилъ азъ?Какво да направя, за да корегирамъ погрѣшката си? Всѣки неправиленъ замахъ съ рѫката на невѣжия човѣкъ е въ сила да наруши нѣщо отъ хармонията на великата природа. Единъ день, когато очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види, какви пакости е извършилъ. Съ единъ свой неправиленъ замахъ, човѣкъ понѣкога става причина да изчезне единъ островъ отъ Великия океанъ, а понѣкога — да се яви единъ островъ. Всѣко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче, човѣкъ и тукъ може да изпадне въ крайность. Вие искате да бѫдете идеални хора, но въпрѣки това имате своеобразни разбирания, които често прѣчатъ на вашитѣ стремежи. Запримѣръ, българинътъ има свои разбирания за небето, за великитѣ и свети хора. Той си прѣдставя, че пророцитѣ на небето прѣкарватъ въ пълно мълчание. Прѣдъ тѣхъ се поставятъ всичкитѣ имъ добри дѣла, които вършили на земята, и тѣ сега само гледатъ, мълчатъ и нищо не правятъ. Горѣ-долу такава е прѣдставата на българина за рая — мѣсто за възмездие за добритѣ дѣла на хората, които сѫ живѣли на земята. Ако нѣкой пророкъ се осмѣли да проговори, ще го изпѫдятъ отъ рая. Защо мисли българинътъ така? Защото той счита, че който говори много, той не говори истината. Българинътъ не обича хора, които много говорятъ. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ село и поговори повечко, веднага казватъ за него: Какво се разкрѣкалъ този толкова много? Или, ще кажатъ: Брей, че обича да лъже този човѣкъ! Такова е разбирането на българитѣ за всѣки, който обича много да говори. Ако отидете между англичанитѣ, французитѣ, германцитѣ, китайцитѣ, или другитѣ народи, ще видите, че всѣки народъ има свои особени, психологически схващания за живота. Запримѣръ, китаецъ християнинъ и индусъ християнинъ не разбиратъ еднакво християнството, нито както европеецътъ го разбира. Даже и българинъ християнинъ, както и французинъ християнинъ напълно се различаватъ въ своитѣ възгледи по отношение принципитѣ на християнството. Защо? Редъ причини има за това. Като наблюцаваме живота на съврѣменнитѣ хора, виждаме, че никакво християнство не е останало въ тѣхъ. Чудно е, когато тѣ говорятъ за християнство. Съврѣменното християнство е примѣсено съ езичество. То още не се е проявило въ своята пълнота. Съврѣменнитѣ християни носятъ своитѣ идеи отвънъ, а отвѫтрѣ оставатъ съ старитѣ си вѣрвания и идеи, каквито сѫ имали прѣди християнството. Запримѣръ, българитѣ не казватъ „Рождество Христово,“ но „Коледа.“ Значи, тѣ чествуватъ своитѣ стари богове. Тѣ казватъ още: „Замѫчи се Божа майка отъ Игнаждень до Коледа.“ Това подразбира, че се е замѫчила майката на тѣхнитѣ стари богове. Когато празнуватъ Великъдень, това подразбира възкресението на нѣкой тѣхенъ богъ, който отговаря на Христа. По сѫщия начинъ и у васъ възкръсватъ нѣкои ваши стари вѣрвания. Като знаете това, вие трѣбва да прѣсѣвате вашитѣ стари вѣрвания, събрани отъ вѣковетѣ, и да останете само съ ония положителни възгледи и знания, които носите въ себе си, отъ създаването ви още. Това значи ликвидиране съ кармата. Сега настава епоха на ликвидация. Прѣзъ това врѣме всѣки трѣбва да прѣобрази себе си, като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за торъ, а новото — за основа на бѫдещата култура. Всичко старо трѣбва да се прѣчисти, прѣработи, и да остане само новото. Казвамъ: докато не стане прѣсѣване на чистото отъ нечистото, на здравото отъ болното, животътъ на хората всѣкога ще бѫде безсмисленъ. Като не разбиратъ закона на прѣсѣването, хората се обезсърдчаватъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Чудно нѣщо! Богъ намира, че животътъ има смисълъ, а човѣкъ казва, че животътъ нѣма смисълъ! Кой има право: Богъ, или човѣкъ? Когато нѣкой казва. че животътъ нѣма смисълъ, това говори за неговитѣ възгледи и за положението, въ което той се намира. Този човѣкъ е дошьлъ въ съприкосновение съ сѫщества, които, въ културно отношение, седатъ по-низко отъ него. Вслѣдствие на това, той има възгледитѣ на тия сѫщества. Психологически този законъ е вѣренъ. Когато нѣкой казва, че животътъ има смисълъ, това показва, че този човѣкъ е влѣзълъ въ съприкосновение съ сѫщества, които седатъ по-високо отъ него, и той се влияе отъ тѣхнитѣ възгледи. Докато човѣкъ е въ съприкосновение съ старитѣ богове, животътъ нѣма смисълъ за него. Докато е въ съприкосновение съ паритѣ, човѣкъ се намира подъ тѣхното магическо влияние. Щомъ изгуби паритѣ, едноврѣменно съ тѣхъ той губи и силата си. Докато държи ножа въ рѫката си, човѣкъ е силенъ; щомъ другъ вземе ножа му, той става слабъ. Питамъ: защо това, което ти държишъ, и това, което другитѣ държатъ, иматъ два различни резултата? Докато ти държишъ ножа въ рѫката си, чувствувашъ се силенъ; щомъ другъ вземе ножа ти въ своята рѫка, ти губишъ вече силата си. Значи, когато нѣкой вземе твоя ножъ въ рѫката си, и ти ставашъ слабъ, падашъ духомъ, това показва, че този човѣкъ има по-низка култура отъ твоята. Какво прѣдставя ножа? — Словото. Словото пъкъ е разумниятъ животъ въ човѣка, който му дава сила, мощь да се развива. Вие трѣбва да разсѫждавате върху тия нѣща, да се освободите отъ заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запримѣръ, азъ говоря за принципитѣ, които сѫществуватъ въ природата, които нѣматъ отношение къмъ вашия личенъ животъ, но вие разбирате съвсѣмъ други нѣща. Водата не е създадена само за една риба; въздухътъ не е създаденъ само за една птица; слънцето не е създадено само за едно сѫщество; животътъ не е създаденъ само за единъ човѣкъ. Ако азъ съмъ първиятъ, който посрѣщамъ изгрѣва на слънцето, мога да мисля, че то изгрѣва за мене, или че Богъ ме много обича и т. н. Другъ пъкъ може да мисли, че Богъ не го обича. Това сѫ човѣшки разбирания. Въ сѫщность, кое е правото? Обстоятел-ството, че съмъ дошълъ на земята, че имамъ животъ, това показва, че Богъ ме обича. Обаче, ако не съмъ доволенъ отъ живота, ако не искамъ да живѣя, при това положение мога да мисля, че Богъ не ме обича. По-вѣрно е, че който не обича живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Богъ е животъ. Докато човѣкъ има цѣль въ живота си и върши всичко съ разположение, той е обичанъ отъ Бога. Щомъ е недоволенъ отъ живота и не намира цѣль въ него, Богъ казва: „Изпѫдете това дѣте отъ училището! Върнете го въ дома му, азъ ще му дамъ друга работа“. Когато Богъ изпраща човѣка на земята. Той му дава всички възможности и условия да слѣдва училище, да свърши университетъ. Ако той не остане доволенъ отъ тази задача, вториятъ пѫть Богъ ще го изпраги на земята да оре нивата. Ако и отъ. това не е доволенъ, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-послѣ Богъ ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине прѣзъ всички форми, прѣзъ които нѣкога е минавалъ. И слѣдъ като странствува милиарди години изъ пространството, най-послѣ тази човѣшка глава ще вземе опитность отъ всички тия нѣща, ще узрѣе и ще каже: Искамъ вече да уча, да свърша университетъ. Прѣдъ програмата, която Богъ опрѣдѣля на човѣка, нѣма какво да се философствува. Той разбира душитѣ добрѣ, и на всѣка душа дава съотвѣтна работа. Обаче, като не познаватъ себе си, хората искатъ нѣща, които не сѫ за тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой обича да философствува, да говори на хората, да ги поучава, а тѣ да го слушатъ. Другъ обича да морализира хората, да ги корегира, да имъ казва, какъ трѣбва да постѫпватъ. — Добрѣ е човѣкъ да философствува, добрѣ е да учи другитѣ, но прѣди всичко той самъ трѣбва да е приложилъ своята философия, самъ трѣбва да е живѣлъ и постѫпвалъ добрѣ. Нѣкой отъ васъ е професоръ по химия и казва на студентитѣ си: Вземете тѣзи химически съединения, направете опитъ съ тѣхъ, а слѣдъ това азъ ще ви покажа, какъ трѣбва да се направи този опитъ. Не, професорътъ първо трѣбва да направи опита, да видятъ студентитѣ, какъ се прави, а слѣдъ него и тѣ ще го повторятъ. Казвате: Тогава, ние не трѣбва да говоримъ нищо. — Всичко можете да говорите, но трѣбва да спазвате законитѣ на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трѣбва да знаете, какъ да правите това. Има хора, които много се молятъ, много говорятъ, но не е въ многото говорене и молене. Единъ евангелски проповѣдникъ обичалъ много да се моли, да чете молитви, цѣли глави отъ Библията, отъ Евангелието, и съ това заставялъ слушателитѣ си дълго врѣме да седатъ на колѣнѣ. Единъ баща завелъ своето десетгодишно дѣте въ неговата църква на служба. Проповѣдникътъ започналъ да чете отъ Библията, а слушателитѣ му колѣничили. Колѣничило и дѣтето, и така прѣкарало цѣлъ часъ. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седимъ на колѣнѣ? — Още, синко, ще седимъ. Проповѣдникътъ едва е въ пустинята. Тамъ ще прѣкара цѣли 40 години. Много врѣме има, докато дойде до Новия Завѣтъ. — Втори пѫть ще си помисля, дали ще дойда въ тази църква — отговорило дѣтето. Казвате: философията на живота не седи въ многото. — Не е въ многото, но не е и въ малкото. Не е въ умразата, но не е и въ любовьта. Не е въ злото, но не е и въ доброто. Тогава, дѣ е философията на живота? За да се прояви любовьта въ ученика, той трѣбва да има послушание. Ще кажете, че любовьта се проявява чрѣзъ нѣкакъвъ актъ. — Все трѣбва нѣкой да направи нѣщо, или да каже нѣщо, което да събуди любовьта въ човѣка. Да любишъ, значи да слушашъ. Ти не можешъ да любишъ, докато не си чулъ нѣщо. Нѣкой ще възрази, че той е залюбилъ нѣкого, само като е видѣлъ лицето му, безъ да чуе дума отъ него. Да видишъ лицето на човѣка, да те погледне той, и ти да го погледнешъ, това е първата размѣнена дума между васъ. Очитѣ на човѣка говорятъ, както и устата му. Вие още не сте изучавали това изкуство, да разбирате човѣка и да се разговаряте съ него по очитѣ. Чрѣзъ очитѣ хората могатъ да се разговарятъ и да слушатъ. Това се отнася до проявитѣ на любовьта. Очитѣ сѫ езикъ на любовьта. Това не е иносказателно, но дѣйствителность. Слѣдователно, човѣкъ не може да люби, докато не се е научилъ да слуша. За да слуша, той трѣбва да е научилъ основния законъ на слушането. По този начинъ само човѣкъ ще дойде до идейната любовь, въ която нѣма абсолютно никакво прѣкѫсване, никакви противорѣчия. Тогава единъ живѣе въ всички, и всички — въ единъ. Докато не влѣзе въ любовьта и не живѣе въ нея, човѣкъ не може да разбере тази идея. Тя е нѣщо като математиката; каквато область прѣдставятъ безконечнитѣ числа въ математиката, такова нѣщо прѣдставя и любовьта въ живота. Какво ще разберете, запримѣръ, ако ви напиша едно число съ 90 нули? Може ли вашиятъ умъ да обхване това число? Никой философъ въ свѣта не може да го обхване. То седи извънъ гранипитѣ и възможноститѣ на човѣшкия умъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да дойде до малкитѣ, до основнитѣ величини на слушането. Ако си срѣдъ природата, ще слушашъ пѣнието на птичкитѣ, бръмченето на бръмбаритѣ, хвърченето на пеперудкитѣ и ще се радвашъ; послѣ ще гледашъ къмъ цвѣтята, които цъвтятъ, къмъ дърветата, които вързватъ плодъ и къмъ слънцето, което грѣе и ще се радвашъ. И най-послѣ, като влѣзешъ между хората и слушашъ, какъ говорятъ, пакъ ще се радвашъ. На всичко ще се радвашъ! Съврѣменната наука върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, различенъ отъ този, по който сѫ поставени наукитѣ въ природата. Послѣднитѣ вървятъ по спиралообразенъ пѫть. Ако съврѣменнитѣ учители нѣматъ успѣхъ въ работата си, това се дължи на обстоятелството, че тѣ не прѣподаватъ на ученицитѣ си по ония естествени пѫтища, по които върви човѣшкото развитие. Животътъ не започва съ музика. Когато дѣтето стане на седемь години, тогава иде музиката. Тя се явява въ втората фаза на човѣшкия животъ, отъ седмата годишна възрасть нагорѣ, когато започва развитието на чувствата. До седмата годишна възрасть дѣтето се занимава съ обективнитѣ, съ прѣдметнитѣ науки. Какъвто прѣдметъ попадне въ рѫцѣтѣ му прѣзъ това врѣме, то ще го отваря и затваря, ще го го вдига и слага, ще го развива и завива, ще го кѫса, ще го чупи — съ една дума, ще го изучава като естественикъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се говори на дѣтето за Бога! — Нѣма какво да му се говори за Бога; това само по себе си ще дойде. Питамъ: съ какво трѣбва да започне възпитанието на дѣтето? — Съ хлѣба. Хлѣбътъ е първата музика за дѣтето. Като започне да дъвче, да смуче хлѣба, то свири своитѣ първи пѣсни. Ако подложимъ на анализа възпитанието на сегашнитѣ дѣца, то не издържа критика. Ето защо, вие не трѣбва да се смущавате отъ кривитѣ възгледи на хората. Тия възгледи, сами по себе си, ще се изправятъ. Какъ? Прѣдставете си, че сте посадили една ябълчна сѣмка, отъ която израсва едно ябълчно дърво, което нѣкѫдѣ се е изкривило. Можете ли да изправите това дърво? Самото дърво не можете да изправите, но ще вземете отъ плода му, ще го посадите въ добра почва, и отъ него ще излѣзе нова ябълка, която грижливо ще отгледвате, да не се изкриви. Отъ васъ зависи да й дадете права насока. Ябълката съдържа въ себе си възможности за своето изправяне. Ако и вториятъ пѫть не се изправи, ще я посѣете трети пѫть. Всѣки самъ може да се изправи. Въ душата на човѣка се криятъ възможности за неговото изправяне. Това всѣки трѣбва да знае, да не мисли, че изправянето му ще дойде нѣкѫдѣ отвънъ, или Господъ трѣбва да се заеме да го изправи. Условията за изправянето на човѣка сѫ външни, а силата и възможноститѣ за това изправяне сѫ въ него самия. Защо? Защото Духътъ Божи работи отвѫтрѣнавънъ. Важно е веднъжъ Духътъ да заработи въ човѣка. Щомъ Духътъ почне да работи отвѫтрѣ, Той заставя вече и външнитѣ условия да бѫдатъ въ хармония съ вѫтрѣшнитѣ. Духътъ е господарь и на външни-тѣ, и на вѫтрѣшнитѣ условия въ живота. Първо човѣкъ започва да живѣе вън-шенъ животъ, а послѣ иде вѫтрѣшниятъ. То-зи е пѫтьтъ на всѣки човѣкъ. Христосъ каз-ва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Мнозина се страхуватъ, безпокоятъ се, какъ могатъ да слѣдватъ Христовия пѫть. — Нѣма нищо страшно въ този пѫть. Човѣкъ не трѣбва да се безпокои, но не трѣбва да бѫде и съвършено спокоенъ. Азъ не искамъ да отнема безпокойствието ви. Защо? Колата не трѣбва да бѫде много натоварена, но не трѣбва да бѫде и много празна. Всѣки корабъ, всѣки параходъ има извѣстна стойность дотогава, докато съдържа въ себе си опрѣдѣленъ баластъ. Ако съдържа повече баластъ, отколкото е нужно, има опасность да се прѣтовари и да потъне нѣкѫдѣ въ океана. Каз-вамъ: не товарете корабитѣ си повече, отколкото трѣбва! Мѣрката е опрѣдѣлена. Носете, колкото можете! Днесъ сѫществува лакомия навсѣкѫдѣ. Като пазите опрѣдѣлената мѣрка, вие ще се доберете до положителната философия на живота. Казвате: Какво ще стане съ свѣта? — Нѣма какво да разрѣшавате този въпросъ. Той отдавна е разрѣшенъ. Веднъжъ Богъ е направилъ този корабъ и го е пусналъ въ пространството. Той има вече грижа за него. Този корабъ има свой капитанъ, който го управлява, нѣма защо вие да се грижите за него. Капитанътъ има на разположение много матроси, които му помагатъ. Вие сте пѫтници, влѣзли сте въ кораба; на васъ не остава нищо друго, освѣнъ да се довѣрите на капитана. — Ама морето било бурно, голѣма буря пристигала. Капитанътъ казва: Не се безпокойте, бурята ще мине слѣдъ 48 часа. Сѫщо така се плашатъ и окулгнитѣ ученици, като се натъкватъ на нѣкои мѫчнотии. Нѣма защо да се плашатъ. Мѫчнотията ще мине-замине покрай тѣхъ, нѣма да ги засегне. Нѣкои хора бѣгатъ отъ мѫчнотиитѣ, прѣди тѣ да сѫ дошли до тѣхъ. Една госпожа, наша позната, пѫтувала въ кола съ свои близки. Изведнъжъ тя скочила отъ колата и хукнала да бѣга. Защо? — Видѣла отдалечъ единъ биволъ. Навѣрно въ миналото си нѣкога е била гонена отъ биволъ, та и днесъ още не може да го забрави. Голѣмъ страхъ има тя отъ биволъ. Казвахъ на тази госпожа: ако ти бѣше останала на колата, опасностьта отъ бивола щѣше да бѫде по-малка, а така, като си скочила на земята, по-голѣма вѣроятность има биволътъ да те гони. Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора приличатъ на тази госпожа. Тѣ седатъ въ колата, разсѫждаватъ, но щомъ видятъ отдалечъ още нѣкаква опасность, скачатъ на земята. — Нѣма защо да скачате отъ колата. Ако Богъ ви е поставилъ въ тѣлото, т. е. въ колата, а вие искате да напуснете тѣлото си, да отидете въ онзи свѣтъ, това не е ли бѣгство? Външнитѣ мѫчнотиии не сѫ нищо друго, освѣнъ бивола, отъ който бѣгате. Вие искате да бѣгате вънъ нѣкѫдѣ, но тамъ е по-страшно. Докато сте на колата, стойте тамъ, не се страхувайте. По този начинъ по-лесно ще разрѣшите мѫчнотиитѣ въ вашия животъ, отколкото, ако скачате отъ колата. Това сѫ проповѣдвали пророцитѣ, апостолитѣ, мѫченицитѣ, Великитѣ Учители, защото и тѣ сѫ имали тази опитность. Въ това седи великото учение на живота. Като не разбирате този законъ, вие искате Богъ да постѫпва по другъ начинъ, както на васъ е добрѣ. Не, Богъ никога нѣма да се подаде на вашитѣ умове. Всичко може да стане, но по дѣтински умове Богъ не върви. Казвате: Нима нѣма нѣкаква вѣроятность Богъ да ни послуша? — Вѣроятно е, но не е възможно. Има нѣща вѣроятни, но невъзможни. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ държахъ такава рѣчь на Витоша, че тя тръгна подиръ мене. — Вѣроятно е, но не е възможно. Или, нѣкой говорилъ нѣщо на рѣката, и тя се отбила отъ коритото си. — Вѣроятно е, но не е възможно. Ще дойде нѣкой при васъ и ще ви убѣждава, че Богъ може да отклони земята отъ нейния пѫть. — Това е вѣроятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Богъ, Който е начърталъ пѫтя на земята, да я отбива отъ този ѝ пѫть, само да ви убѣди въ вашето вѣрване. Смѣшно е, да дойде при васъ нѣкой човѣкъ, който е лишенъ отъ философски умъ и отъ поетически дарби, и да ви доказва, че може да стане философъ, или поетъ. Не, въ този животъ той нито философъ, нито поетъ може да стане. Въ другъ животъ възможно е да постигне това, но засега това е само вѣроятно, но не е възможно. — Ама това е обезсърдчително за насъ. — Нѣма защо да се обезсърдчавате. Трѣбва ли да се обесърдчавате отъ това, че работитѣ ви не ставатъ, както вие сте мислили? Красотата на живота седи въ това, че нѣщата не ставатъ, както ние ги нареждаме, но ставатъ споредъ волята Божия. Ако искате да бѫдете поетъ, пишете за себе си. Работете въ това направление, докато единъ день постигнете повече. Не е лесно човѣкъ да стане прочутъ поетъ, да получи Нобелевата премия. И тъй, не влизайте въ противорѣчие, въ разрѣзъ съ природата! Ако е въпросъ за постижения, дръжте се за възможнитѣ нѣща. Ако е въпросъ да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте въ ума си непостижимитѣ нѣща. Въ вѣчностьта, въ обширния свѣтъ всичко е възможно и постижимо. Въ физическия свѣтъ, обаче, всички нѣща сѫ вѣроятни, т. е. възможни и невъзможни. Въ този свѣтъ малко нѣща могатъ да бѫдатъ възможни, но условия се изискватъ за това. Запримѣръ, всички хора не могатъ да бѫдатъ царе. За малко хора е опрѣдѣлено това положение. Има статистика, споредъ която е точно опрѣдѣлено, колко души въ свѣта могатъ да бѫдатъ царе. колко могатъ да бѫдатъ държавници. Сѫщо така е опрѣдѣлено, колко души могатъ да бѫдатъ музиканти, поети, художници, учени, философи и т. н. Освѣнъ тия, които сѫ въ дѣйствие, опрѣдѣлено е още, кои и колко прѣдстоятъ да станатъ видни хора на земята. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. За въ бѫдеще, въ вѣчностьта всѣки може да стане виденъ човѣкъ.На всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено нѣкога да стане поетъ, и то отъ първокласнитѣ поети, да получи Нобелевата премия. Когато такъвъ поетъ дойде отново на земята, ще го посрещнатъ хиляди души, на които той е посочилъ пѫтя чрѣзъ своята поезия и ще кажатъ: Благодаримъ ти за стиховетѣ, които ни дадоха свѣтлина, чрѣзъ която намѣрихме пѫтя къмъ Бога и се отправихме къмъ Него. Тази е най-голѣмата награда на поета. Тя ще му послужи за стимулъ въ живота, да продължава работата си за повдигане на човѣчеството. Така даватъ награди за насърдчение на ученици, свършили съ отличие. Тази награда ще имъ служи като стимулъ за прѣминаване отъ едно училище въ друго. Обаче, това сѫ външни стимули, външни награди. Има и вѫтрѣшни награди, вѫтрѣшни стимули, дадени отъ природата на ония, които изпълняватъ нейнитѣ закони. Тя имъ дава добрѣ устроено, здраво тѣло; дава имъ редъ дарби и способности, които тѣ използуватъ, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. И тъй, ако можете да реализирате онова, което е опрѣдѣлено въ сегашния ви животъ, това е достатъчно. Цѣльта на живота е да реализира човѣкъ нѣщо безсмъртно на земята, което да остане за вѣчностьта. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ, всѣки народъ може да остави нѣщо безсмъртно. Кое е забѣлѣжителното въ еврейския народъ? Кои евреи минаватъ за видни, за знаменити хора? Това сѫ библейскитѣ пророци, както и нѣкои отъ ученицитѣ кабалисти. Въ сѫщность тѣ прѣдставятъ еврейския народъ. Вънъ отъ тѣхъ еврейскиятъ народъ нищо не прѣдставя. Който е готовъ да работи по този начинъ, той ще се насърдчи; който не е готовъ, който не разбира законитѣ, той ще се обезсърдчи. Нѣкой човѣкъ е закъснѣлъ, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казватъ му: Късно е вече, утрѣ елате. — Ама азъ искамъ днесъ, не мога да чакамъ, ще ми се развалятъ плановетѣ. — Нѣма нищо, ще дойдете утрѣ. Ако не успѣете да дойдете утрѣ, ще дойдете другъ день. Най-послѣ, банката е отворена прѣзъ цѣлата година, все ще можете единъ день да получите паритѣ си. Казвамъ: вие трѣбва да имате вѣра въ Божественото, което работи въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Нито ухо е чуло, нито око е видѣло, нито прѣзъ ума на човѣка е минало онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го слушатъ, които Го любятъ и вървятъ по Неговитѣ пѫтища.“ Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви къмъ постигане на своя високъ идеалъ. За този човѣкь земята е училище, дѣто ще срѣща и красиви, и весели, и комични уроци. „Богъ царува на Небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 16 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВЕЩЕНИЯТЪ ОЛТАРЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прѣглеждане на рисункитѣ, дадени за тема. Образитѣ, картинитѣ, които хората рисуватъ, дѣйствуватъ възпитателно върху тѣхъ. Тѣ указватъ силно влияние върху човѣка. Споредъ законитѣ на природата, когато чъртае нѣщо, първо тя дава формата му, а послѣ неговия смисълъ. Затова, именно, всѣки образъ има своя величина и свое мѣсто. За да бѫдешъ човѣкъ на изкуството, ти трѣбва да намѣришъ своето мѣсто. Художникътъ, музикантътъ, философътъ, учениятъ, религиозниятъ трѣбва да намѣрятъ своето мѣсто. Възъ основа на сѫщия законъ, всѣки стремежъ на човѣшката душа изисква специфична область, специфично мѣсто. Любовьта, Мѫдростьта, Истината иматъ свои специфични области. Когато се говори за органическия свѣтъ, за развитието на формитѣ, и тамъ ще срещнете сѫщото положение: всѣка форма има свое опрѣдѣлено мѣсто, опрѣдѣлена величина. И всѣки човѣкъ, който има този вѫтрѣшенъ свещенъ стремежъ, непрѣменно ще намѣри своето мѣсто въ природата. Ако не може да намѣри своето мѣсто, това се дължи на обстоятелството, че понѣкога той очаква повече, отколкото трѣбва, а понѣкога очаква по-малко. Това сѫ двѣ крайности. За даденъ моментъ човѣкъ трѣбва да очаква толкова, колкото е възможно да получи, или да постигне. Ако не съблюдавате това нѣщо, вие ще се поставите въ полето на сѣнкитѣ. Щомъ изпаднете въ сѣнки, вие казвате: Всичко е суета! За да намирате, че всичко е суета, това подразбира сѫществуването на нѣкаква реалность. Само при суетата има реалность, и при реалностьта има суета. Само при злото има добро, и при доброто има зло. Слѣдъ всѣко добро иде зло. Ако направите едно добро, злото ще мине и ще замине, безъ да ви засегне. Ако не направите доброто, злото ще мине покрай васъ и ще ви засегне. Сега, отъ ваше гледище, какво разбирате подъ думата рисуване? Само художникътъ ли може да рисува? Не, всѣки трѣбва да се упражнява да рисува; всѣки трѣбва да се упражнява да пѣе. Вие трѣбва да отдѣляте всѣки день по 5—10 минути за пѣние, свирене, философствуване и т. н. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко. Понѣкога хората започватъ съ най-трудната задача — искатъ да разрѣшатъ смисъла на живота. Оставете този въпросъ за най-послѣ. Заемете се първо съ рѣшаването на по-прости въпроси, за които сѫ дадени естествени методи. Запримѣръ, какво ще направи заека, ако го гоните, и той се намѣри прѣдъ една рѣка? Заекътъ ще се засили и ще прѣскочи рѣката. Ако гоните патица прѣзъ рѣката, тя ще я прѣплава. Ако гоните птица прѣзъ рѣката, тя ще прѣхвръкне надъ нея. Слѣдователно, всѣко живо сѫщество има свои методи за дѣйствие, и то най-естествени. На сѫщото основание и човѣкъ има методи за разрѣшаване на всички въпроси, но той трѣбва да започне отъ най-малкитѣ, отъ най-маловажнитѣ. Има хора, които произлизатъ отъ птицитѣ, тѣ сѫ идеалисти. Слѣдователно, дойдатъ ли до разрѣшаването на нѣкой въпросъ, натъкнатъ ли се на нѣкаква мѫчнотия, тѣ ще я разрѣшатъ чрѣзъ хвъркане. Други хора произлизатъ отъ рода на плавателнитѣ животни — тѣ ще разрѣшатъ мѫчнотиитѣ си чрѣзъ плаване. Трета категория хора произлизатъ отъ млѣкопитаещитѣ, вслѣдствие на което тѣ ще разрѣшатъ своитѣ мѫчнотии чрѣзъ скачане, чрѣзъ ходене, движение по земята. Тъй щото, въ живота има толкова методи за разрѣшаване на въпроситѣ, колкото вида хора сѫществуватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е страхливъ като заекъ, той разрѣшава въпроситѣ си като заека, съ бѣгане, съ прѣскачане. Щомъ го погледне нѣкой накриво, той веднага бѣга. Сърцето на този човѣкъ постоянно трепва. Срѣщате другъ нѣкой, той е смѣлъ, отъ нищо не се плаши. И сто души да го погледнатъ накриво, той не иска да знае, сърцето му не трепва. Казвате: Сърцето на човѣка не трѣбва да трепва. Понѣкога трепването на сърцето е на мѣсто. Защо? То развива една добра чърта въ характера на човѣка. Нетрепването на сърцето понѣкога развива извѣстенъ недѫгъ въ характера на човѣка. Юначеството може да се прѣвърне въ грубость, а понѣкога — въ смѣлость. Страхътъ може да се прѣвърне въ благоразумие, а понѣкога — въ слабость. Това сѫ сили въ природата, които иматъ два различни резултата. Страхътъ е построенъ върху съвѣстьта на човѣка.. Ако отнемете страха, соковетѣ на съвѣстьта прѣсъхватъ.. Въ почвата на страха сѫ посадени коренитѣ на човѣшката съвѣсть. Казвамъ: ако искате да имате успѣхъ въ работитѣ си, всичко трѣбва да вършите при разположение на духа, по любовь. Освѣнъ това, каквато работа ви се прѣдстави въ живота, не я избѣгвайте. Разнообразието въ работитѣ е необходимо за васъ. Новиятъ животъ, къмъ който се стремите, ще ви постави въ разни положения, на разни служби. Ето защо, днесъ вие трѣбва да учите всичко, да гледате на всички работи съ еднакво уважение. Всички нѣща не сѫ потрѣбни за този животъ, но ще дойде день, когато ще се нуждаете отъ тѣхъ. Разумниятъ човѣкъ всичко изучава. Той разумно използува всички условия на живота: отъ всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари. Сега, като изучавате живота, едноврѣменно съ това трѣбва да изучавате и себе си, да изучавате всичко, което е вложено въ васъ. Има нѣща, които вие сами сте вложили въ себе си, но има нѣща, които други сѫ вложили въ васъ. Задачата ви седи въ това, да различавате еднитѣ отъ другитѣ заложби. Казвате; Не разбираме, какви сѫ тия заложби, какъ е възможно и други сѫщества да влагатъ въ насъ извѣстни способности. Положението на човѣка е подобно на положението на банкитѣ въ живота. Една банка има свой собственъ капиталъ, съ който работи, но сѫщеврѣменнотя работи съ капиталитѣ и съ скѫпоцѣнноститѣ на много външни лица; външнитѣ лица сѫ вложили своитѣ капитали въ нѣкои банки, за да се ползуватъ отъ извѣстни облаги. По сѫщия законъ и въ човѣка сѫ вложени капитали, цѣнности, дарби отъ външни лица, съ цѣль единъ день и тѣ да се ползуватъ отъ облагитѣ на неговата банка. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да развива тия дарби, защото нѣкога ще го държатъ отговоренъ за всичко, което е направилъ — придобилъ или изгубилъ. Вие трѣбва да цѣните грамаднитѣ богатства и капитали, които първоначално Богъ е вложилъ въ васъ. Ако цѣните това вѫтрѣшно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и единъ день ще се върнете при Бога съ увеличени, разработени капитали. Обаче, положението на повечето хора днесъ е точно обратно. На врѣмето си още тѣ не сѫ прѣцѣнили богатството, което имъ е дадено, както и отговорноститѣ по него, вслѣдствие на което редъ сѫществувания сѫ харчили, яли, пили, и днесъ се намиратъ въ положението на фалирали гърговци, отчаяни и обезсърдчени. Съврѣменнитѣ хора постоянно се оплаквать отъ живота и казватъ: Лоши сѫ условията на нашия животъ. Казвамъ: нѣма защо да се обезсърдчавате, лошитѣ условия дойдоха като послѣдствие на лошия животъ. Първоначално условията на живота сѫ били добри, но и сега още не сѫ лоши. Колкото и да е фалиралъ единъ търговецъ, той все пакъ има на разположение поне малъкъ, основенъ капиталъ, съ който отново може да започне работата си. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да посегне на този основенъ капиталъ на човѣка, даденъ му отъ Бога още при създаването му. Кой е този капиталъ? — Любовьта къмъ Бога. Щомъ обичате Бога, щомъ имате каква и да е идея за Него, условията на живота сѫ добри. Ако не обичате Бога, ако нѣмате идея за Него, условията на живота сѫ лоши. Ако обичате хората, условията на живота сѫ добри; ако не обичате хората, условията на живота сѫ лоши. И тъй, три стимула има въ живота на човѣка, които го заставятъ да работи: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и любовь къмъ себе си. Казвате: Любовьта къмъ себе си не е нищо друго, освѣнъ егоизъмътъ, който разрушава човѣка. Азъ не говоря за егоизъма въ неговитѣ крайни проявления. Да обичашъ себе си, разбирамъ, да обичашъ Бога въ себе си. Тази любовь, именно, е извършила на врѣмето си отлична работа. Тази форма на любовь постепенно се е разширявала и е прѣминала въ любовь къмъ ближния, т. е. любовь къмъ всички сѫщества вънъ отъ насъ, съ които заедно работимъ и се подвизаваме. Първиятъ човѣкъ, който е живѣлъ въ рая, познавалъ само любовьта къмъ себе си, къмъ Бога въ себе си. Той ималъ всичко на разположение: плодове, сѣмена, животни, като другари на неговия животъ, и за нищо не се е грижилъ. Когато съзнанието му започнало да се пробужда, той почувствувалъ нужда отъ подобенъ на себе си, отъ ближенъ, когото да обича и да бѫде обичанъ. Азъ-тъ въ него, който билъ пъленъ господарь и на всички заповѣдвалъ, билъ вече недоволенъ отъ положението си и пожелалъ отъ Бога другарь, съ когото да се разбира. Питамъ: кой е недоволенъ отъ себе си? Недоволенъ е онзи, душата на когото не е въ самия него, но е вънъ нѣкѫдѣ. Такова е било положението и на Адама. Душата му не е била вѫтрѣ въ него, въ неговия рай, но останала вънъ отъ този рай, вслѣдствие на което той потърсилъ другарь, който да задоволи тази липса. Когато душата на човѣка е въ самия него, той живѣе вече въ Божествената Любовь, въ любовь къмъ Великото, Необятното, Безграничното, което се проявява навсѣкѫдѣ въ свѣта. Дѣ седи погрѣшката на Адама? Желанието му да има другарь не е лошо, обаче, той не погледналъ на Ева като на душа, произлѣзла отъ Бога, но си съставилъ за нея съвсѣмъ дѣтинско, криво схващане и казалъ: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Щомъ помислилъ така за Ева, въ края на краищата, той трѣбвало да види, какви сѫ резултатитѣ на неговата крива мисъль — Ева не остана при него. Другъ щѣше да бѫде въпросътъ, ако той би погледналъ на Ева като на душа, излѣзла отъ Бога, която заслужава очудване и къмъ която трѣбва да се пристѫпва съ свещенъ трепетъ. Ще кажете, че това е било мнѣнието на Адама за жената. Азъ пъкъ казвамъ, че и сегашниятъ Адамъ мисли за Ева по сѫщия начинъ. Съврѣменниятъ мѫжъ мисли, че е господарь на жената, че има право надъ нея, понеже е излѣзла отъ него, но за тази негова крива мисъль той не можа да задържи жената при себе си. Съ такива разбирания животътъ не се подържа. Животътъ изисква здрава основа. Ако основата му е гнила, той се разрушава. Вие трѣбва да си съставите понятие за човѣка, билъ той мѫжъ или жена, като за нѣщо цѣлокупно. Самъ за себе си, човѣкъ прѣдставя нѣщо цѣло, изявление на Бога. Когато се отдѣли отъ Бога и пожелае да бѫде самостоятеленъ, той веднага се поляризира, въ него се явяватъ два полюса. Тия два полюса сѫ Любовьта, която обхваща живота на всички сѫщества въ свѣта, и Мѫдростьта, която носи свѣтлина. Любовьта и Мѫдростьта пъкъ се стремятъ къмъ Истината, като къмъ крайно звено, като къмъ крайна цѣль на живота. Истината създава образитѣ; тя е поле на знания. Въ Истината се складиратъ всички знания, отъ незапомнени врѣмена и до днесъ. Учени, философи, поети, писатели могатъ да намѣрятъ всичко, каквото търсятъ, въ областьта на Истината. Тъй щото, когато учениятъ отиде при Любовьта, тя ще му даде конь и кола, съ които да се движи, да върви напрѣдъ; ако отиде при Мѫдростьта, тя ще му даде свѣщь, съ която да си свѣти; ако отиде при Истината, тя ще му даде знания. Слѣдователно, учениятъ ще запали свѣщьта, ще впрегне коня въ колата си и ще тръгне съ нея да пѫтува. Стотици и хиляди години ще пѫтува той, докато намѣри онѣзи знания, които сѫ необходими за придобиване на истинския животъ, на пълната свѣтлина и на безграничната свобода. И тъй, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за себе си — нито да се подцѣнявате, нито да се надцѣнявате. Може да се познава само онзи, който се е проявилъ, у когото Съзнанието се е пробудило. Истинскиятъ човѣкъ седи въ онова, което се е проявило въ него. И ако днесъ хората се дѣлятъ на добри и лоши, това се дължи на обстсятелството, че тѣ сѫ проявили нѣкои свои качества, които се опрѣдѣлятъ като добри или лоши. Докато човѣкъ не е проявенъ, той минава за божество. Щомъ се прояви, всички започватъ да го хвалятъ или критикуватъ, споредъ това, какъ се е изявилъ прѣдъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ говори за моралъ, за вѣра, за любовь къмъ човѣчеството, за жертва, но щомъ дойде до ядене и пиене, той всичко забравя и мисли само, какъ по добрѣ да се нареди, какъ по-добрѣ да се облѣче и нахрани. Питамъ: дѣ седи силата, устойчивостьта на този човѣкъ? Той трѣбва да съзнае своитѣ недѫзи, своитѣ слабости и да работи за тѣхното изправяне. Човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, може да се нарече онзи, който е въ състояние да изправи своитѣ слабости и погрѣшки. Ако не може да изправи погрѣшкитѣ си, той не може да се нарече човѣкъ. Животното изправя ли погрѣшкитѣ си? Кучето, котката, или кое и да е животно, дѣто ходи, тамъ хвърля изверженията си и не мисли да ги чисти. Човѣкъ не може да направи това нѣщо. Колкото по-високо е съзнанието му, толкова по-внимателенъ е той не само къмъ външния, но и къмъ вѫтрѣшния си животъ: той трѣбва да пази ума и сърцето си въ абсолютна чистота, да не допуща никакви нечисти мисли и чувства. Както не трѣбва да допущате нечисти мисли и чувства въ ума и въ сърцето си, така сѫщо не трѣбва да допущате нѣкой човѣкъ да влѣзе въ душата ви. Душата е мѣсто, дѣто само Богъ може да живѣе. Допуснете ли човѣкъ въ душата си, вие ще се намѣрите въ затруднения, които ще рѣшите или като заека, или като патицата, или като рибата, или като млѣкопитаещото. Обаче, това не е правилно разрѣшаване на задачитѣ. Който се опита да влѣзе въ душата на човѣка, въ края на краищата, той ще срещне господаря на тази душа и ще се намѣри въ безизходно положение. Нѣкой влѣзе въ душата на своя ближенъ и казва: Ще търпишъ, нѣма какво. Не, така не се постѫпва. Човѣкъ трѣбва да търпи, но само когато Богъ го поставя на изпитания. Братъ брата нѣма право да изпитва. Казвамъ: между хората сѫществуватъ постоянни ежби, дразнения, отъ които тѣ трѣбва да се освободятъ. Всички хора, учени и прости, постоянно се дразнятъ. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ трѣбва да се домогне до онази философия на живота, която разрѣшава тия въпроси и освобождава човѣка отъ тягостнитѣ състояния, въ които изпада. Тази положителна философия се срѣща навсѣкѫдѣ въ живота: и въ музиката, и въ поезията, и въ науката, и въ изкуствата. Който се добере до нея, той е доволенъ отъ положението си, защото тя го довежда до истината. Мнозина казватъ: Ние не сме добри хора. — Въ това нѣма никаква философия. Тогава други ще кажатъ: Ние сме добри хора. — Колкото е вѣрно едното твърдение, толкова е вѣрно и другото; колкото е валидно едното положение, толкова е валидно и другото. Когато хората казватъ, че сѫ добри или лоши, ние имаме друго гледище по този въпросъ. Ако нѣкой каже за себе си, че е лошъ или добъръ човѣкъ, ние подразбираме една цѣлокупность. Въ понятието „азъ“ се включва разумниятъ човѣкъ, който е въ сила да обхване много нѣща. Щомъ Азъ-тъ се произнесе, че нѣкой човѣкъ е лошъ, той има прѣдъ видъ възможностьта за изправяне на погрѣшкитѣ. Азъ-тъ отправя погрѣшкитѣ къмъ душата, която веднага се заема съ тѣхното изправяне. Това нѣщо има приложение и при възпитанието. Ако възпитательтъ иска да изправи погрѣшкитѣ на своя ученикъ, и за тази цѣль апелира къмъ неговия умъ и къмъ неговото сърце, той нищо нѣма да постигне. Обаче, ако възпитательтъ може да говори на душата на своя възпитаникъ, той ще има голѣми постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието вие можете да приложите сѫщия методъ. Щомъ се намѣрите въ трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне. Мнозина търсятъ Бога отвънъ, но само когато се намиратъ въ мѫчнотии. И при това положение даже тѣ не знаятъ, какъ да се молятъ, какъ да се разговарятъ съ Господа. Нѣкой се изправи прѣдъ Господа и започва да говори: Не виждашъ ли, Господи, моитѣ нужди? Не виждашъ ли грѣховетѣ ми? Защо не ми помогнешъ? Казвамъ: добрѣ е, че този човѣкъ се обръща къмъ Господа, но защо не се е обърналъ къмъ Него прѣди да е сгрѣшилъ? Веднъжъ сгрѣшилъ, той трѣбва да каже: Господи, прости ме, че не се посъвѣтвахъ съ Тебе прѣди да сгрѣша! Голѣма пакость направихъ и на себе си, и на другитѣ. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да изправя погрѣшката си, за което Те моля да ми помогнешъ. Рѣшилъ съмъ да се изправя при всички положения: готовъ съмъ да понеса и най-голѣмото наказание. Какви наказания, колко тояги ще получа, това не е важно за мене. Въпросътъ е да изправя погрѣшката си. Казвамъ: ако е работата за бой, нека да те биятъ, както трѣбва, но да се изправишъ. И ако е въпросъ за милость, за отстѫпки, нека бѫдатъ и тѣ въ изобилие, но да се изправишъ. И строгитѣ, и мекитѣ мѣрки сѫ въ състояние да изправятъ недѫзитѣ, погрѣшкитѣ на хората. Ние не сме за палеативнитѣ срѣдства. Ние сме за онѣзи мѣрки, които помагатъ да се прояви истинския човѣкъ. Когато биятъ човѣка, той е въ ада; когато го милватъ, той е на небето. Когато мразятъ човѣка, той е въ ада; когато го любятъ, той е на небето. Който казва, че никой не го обича, той е въ ада. Щомъ каже, че го обичатъ, той е на небето. За да бѫде човѣкъ обичанъ, първо той трѣбва да слѣзе въ ада, да го намразятъ всички, да види, какво значи да живѣе безъ любовь. Щомъ разбере любовьта, щомъ започне да я търси, той се качва на небето. Това сѫ противоположности въ живота, между които човѣкъ трѣбва да се движи, за да расте, да се развива правилно. Казвамъ: като ученици на Божествената Школа, вие трѣбва да разбирате тия противоположности, за да се ползувате отъ тѣхъ. Ако си недоволенъ, ще знаешъ, че си въ ада. Ако животътъ нѣма смисълъ за тебе, ще знаешъ, че си въ ада. — Какъ мога да осмисля живота си? — Качи се на небето, дѣто ще намѣришъ всичко онова, за което душата ти копнѣе. Като говоря за небето, азъ не визирамъ онова небе, което вие си прѣдставяте. Подъ думата „небе,“ азъ разбирамъ възвишения животъ, т. е. животъ, въ който има вѣчна свѣтлина, вѣчна радость и веселие. За това небе, именно, Христосъ е говорилъ. Той казва: „Ако не станете като малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството небесно.“ Подъ думата „дѣте“ въ широкъ смисълъ, Христосъ разбира човѣкъ абсолютно чистъ, непороченъ, съ свѣтълъ умъ, който отдалечъ вижда нѣщата и е готовъ на всички жертви. Христосъ казва: „Съ миръ!“ Какво означава думата „съ миръ“? Съ миръ, смирение подразбира жертва. Смиренъ човѣкъ е онзи, който може да пожертвува всички свои блага за Бога, за себе си и за цѣлото човѣчество. Казвате: ако пожертвуваме всичко, какво ще остане за насъ? Наистина, има нѣщо, което човѣкъ не може и не трѣбва да жертвува. Кое е това нѣщо? — Божественото. За нищо въ свѣта човѣкъ не трѣбва да жертвува Божественото въ себе си. То трѣбва да бѫде въ услуга на Бога. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.“ Богъ каза на Аврама да принесе въ жертва сина си Исака. Той разбра Божиитѣ думи буквално, и бѣше готовъ да принесе въ жертва Исака, но чу Божия гласъ, който му казваше: „Не посѣгай на сина си! Ето, погледни въ храститѣ, тамъ има единъ овенъ. Принеси него въ жертва вмѣсто сина си Исака“. По този начинъ Господъ изпита послушанието на Аврама. Защо Аврамъ трѣбваше да принесе въ жертва овенъ, а не друго нѣкое животно? Овенътъ символизира човѣшката глава, т. е. ума на човѣка. Съ този символъ Богъ каза на Аврама: „Авраме, впрегни на работа ума си, който ти дадохъ!“ Аврамъ трѣбваше да пожертвува ума си, т. е. сина си за Божието дѣло. Обаче, той разбра Божиитѣ думи буквално и задигна сина си Исака, да го принесе въ жертва на Бога. Питамъ: вѣрващитѣ въ Бога по това врѣме разбраха ли този законъ? И тѣ не го разбраха. Който разбере този законъ, той ще впрегне ума си на работа за Господа. Щомъ впрегне ума си, ще впрегне и сърцето, и волята си. Значи, за правилното служене сѫ необходими четири елемента: Богъ, на Когото трѣбва да се служи; Аврамъ, който ще служи; синътъ, даденъ на човѣка, като условие за работа и овенътъ, който трѣбва да се пожертвува на физическия свѣтъ. Въ зодиака овенътъ прѣдставя човѣшката глава — мѣстото на ума. Когато се говори за жертва, подразбирамъ да принесешъ въ жертва тѣлото, а не душата си. Казано е въ Писанието: „Да принесете себе си въ жертва жива и благоугодна Богу.“ Това подразбира: да принесете своя умъ, своето сърце и своята воля въ жертва жива и благоугодна на Бога. Казвате на нѣкого: Направи една малка жертва за мене! Ако дадете пари нѣкому, жертва ли е това? Не, това е услуга. Истинската жертва подразбира такъвъ актъ, въ който едноврѣменно взиматъ участие и ума, и сърцето, и волята на човѣка. Безъ тѣзи условия жертва не сѫществува. Ако дадете нѣкому пари, дрехи, или нѣкакъвъ материаленъ прѣдметъ, безъ участието на тѣзи три елемента, вие правите услуга, а не жертва. Трѣбва да различавате жертвата отъ услугата. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за душата, като къмъ живо сѫщество, съ което може да се разговаряте. Когато искате да изправите погрѣшкитѣ си, ще се обръщате къмъ нея; когато искате да развивате извѣстни дарби, пакъ ще се разговаряте съ душата си. Говорите ли на душата си, точно на врѣме ще изправите недѫзитѣ си и точно на врѣме ще развиете дарбитѣ си. Душата на човѣка прѣдставя срѣда, прѣзъ която той прѣкарва всички свои болки, нужди и желания. Може ли човѣкъ да бѫде музикаленъ, ако нѣма срѣда, която да го разбира и вдъхновява? На кого ще свири той? И за себе си да свири, той самъ трѣбва да бѫде срѣда. Този законъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ живота. Условия, срѣда сѫществуватъ за всички живи сѫщества, обаче, мнозина искатъ специални условия за себе си. Който иска специални условия, специална срѣда за своето развитие, да се прояви, той трѣбва да чака, докато дойде това врѣме. Като четете Писанието, въ което се говори за „дървото на живота“, можете ли да кажете, колко плодове е дало това дърво? На нѣкои хора плодоветѣ сѫ на физическия свѣтъ; на други — въ духовния свѣтъ, а на трети — въ Божествения свѣтъ. Който не е могълъ да стане виденъ, прочутъ човѣкъ на земята, той ще бѫде виденъ на небето — отъ него зависи. Обаче, едноврѣменно човѣкъ не може да бѫде виденъ, знаменитъ и въ тритѣ свѣта. Въ това отношение, за всички хора има възможность да се проявятъ. Мнозина иматъ желание да се проявятъ между хората. Едни искатъ да се проявятъ като учени, други — като музиканти, трети — като художници, четвърти — като поети и т. н. Какво трѣбва да напише единъ поетъ, за да стане виденъ? Каква трѣбва да бѫде неговата поезия? Съ какво се отличава, напримѣръ, поезията на Тагоре, която взе премия? Поезията на Тагоре е символична. Каква е разликата между символичната и реалистичната поезия? Едно важно положение, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, е слѣдното: пазете се да не дойдете до обезличаване на нѣщата. Какъ ще постигнете това? Като не подвеждате явленията въ живота подъ общъ знаменатель. Не изисквайте отъ хората да мислятъ като васъ. Идейнитѣ хора могатъ да иматъ еднакви стремежи, еднакво гледище къмъ природата, но въ методитѣ за постижения, въ начинитѣ, по които се проявяватъ, трѣбва да сѫществува пълно разнообразие. Красотата на живота седи въ вѫтрѣшното разнообразие. Въ живота на земята разнообразието е външно, а вѫтрѣ има голѣмо еднообразие. Въ живота на небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вѫтрѣшно — голѣмо разнообразие. Ако влѣзете въ небето, на пръвъ погледъ ще видите навсѣкѫдѣ свѣтлина и голѣмо еднообразие. Ако не сте подготвени за този животъ, скоро ще се отекчите, ще се отчаете, че нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назадъ, между земнитѣ жители. Като се подготвите за този животъ, въ неговата свѣтлина вие ще различавате образитѣ, ще влѣзете въ разговоръ съ сѫществата на този свѣтъ и ще видите голѣмото вѫтрѣшно разнообразие между тѣхъ. Значи, ако очитѣ ви сѫ отворени, и на физическия свѣтъ да сте, вие пакъ ще виждате красотата и разнообразието на духовния свѣтъ. За духовния свѣтъ, именно, апостолъ Павелъ е казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ“. Всичко това е скрито въ свѣтлината на този свѣтъ. Който е абсолютно чистъ и светъ, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свѣтъ. Слѣдователно, който иска да влѣзе въ този свѣтъ, той трѣбва да се готви, съзнателно да работи върху себе си. Душитѣ съ вѣкове се готвятъ, за да дойдатъ до онзи моментъ, когато прѣдъ тѣхъ ще се разкрие величието на Божия свѣтъ. Който не мине по пѫтя на чистенето, той слѣпъ ще влѣзе въ духовния свѣтъ. Прѣдъ него ще се разкрие само една свѣтлина, безъ никакви образи. Духовниятъ свѣтъ ще бѫде за него такова нѣщо, каквото прѣдставя София, гледана отъ високитѣ върхове на Витоша. Въ сѫщото положение ще се намѣрите и вие, когато се изправите лице съ лице срѣщу човѣкъ, когото не обичате. Ще го погледнете и ще кажете: Човѣкъ е това, като всички човѣци — съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши, уста. Не, това не е човѣкътъ. Ако обичате нѣкого, въ него ще видите много работи и то най-красиви. Еднообразието ще изчезне за васъ, и въ това лице вие пакъ ще виждате очи, уши, носъ, уста, но съвършено различни отъ тия на другитѣ хора. Само при това положение ще видите голѣмото разнообразие въ човѣка и ще разберете, че външниятъ човѣкъ не е още сѫщинскиятъ човѣкъ. Нѣщо особено, нѣщо красиво се крие дълбоко въ човѣка, което може да познае само онзи, който люби. Кое е онова, което се крие въ човѣка? Това е неговата душа. Добрѣ, че душата на човѣка е скрита. Колкото и да се облича външно, той все пакъ остава незадоволенъ. Нито той е доволенъ отъ себе си, нито другитѣ сѫ доволни отъ него. Защо? Всѣки търси душата. Само душата може да обича, да даде на човѣка това, отъ което той се нуждае. Днесъ всички говорятъ за любовьта, всички цитиратъ стиха, че Богъ е Любовь, но като дойде врѣме да проявятъ своята любовь, тѣ пропадатъ. Ако отидете въ дома на човѣкъ, който говори за любовь, и поседите тамъ петь-шесть деня, вие веднага ще го поставите на изпитъ. Той ще ви пита: За колко врѣме сте дошли тукъ? Мислите ли скоро да заминавате? Любовьта на съврѣменнитѣ хора издържа само нѣколко деня. Ако искате да запазите любовьта на нѣкого, останете въ дома му само за нѣколко деня, а слѣдъ това вземете си стая близо до него; сѫщеврѣменно трѣбва да имате и материални срѣдства на разположение, съ нищо да не го ангажирвате. Сега, като се говори за Божествения свѣтъ, трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното положение: който се готви за този свѣтъ, той трѣбва да бѫде вѫтрѣшно богатъ. Въ Божествения свѣтъ сиромашия не сѫществува. Кой човѣкъ е сиромахъ? Глупавиятъ човѣкъ е сиромахъ; лошиятъ човѣкъ е сиромахъ; лъжецътъ е сиромахъ; недѫгавиятъ е сиромахъ. Богатъ човѣкъ е онзи, който има знание, сила, любовь, добродѣтели, съ една дума — богатъ съ добродѣтели; сиромахъ пъкъ е онзи, който е лишенъ отъ добродѣтели. Ако сиромахътъ има приятели между жителитѣ на ада, като отиде при тѣхъ, още на втория день ще го впрегнатъ на работа: ще го накаратъ да оре, да копае на нивата. И вие постѫпвате така съ млѣкопитаещитѣ. Тѣ цѣлъ день прѣкарватъ въ ада, впрегнати на работа отъ васъ, и вечерь, като се върнатъ отъ нивата или отъ полето, давате имъ малко храна, завързвате ги въ дама и не искате да знаете за тѣхнитѣ чувства, за това, което тѣ прѣживѣватъ. Казвате: Говедо е това, то нищо не разбира. — Не е така. И това говедо мисли, и то чувствува. Докато е било при Бога, то е мислило по единъ начинъ. Щомъ слиза на земята, започва да мисли по другъ начинъ. Казвамъ: ако имате два вола, дадени ви да оратъ, да ги използувате, вие считате, че трѣбва да се отнасяте съ тѣхъ като съ жители отъ ада. Питамъ: при развитието, въ което тѣ се намиратъ, можете ли да се отнасяте къмъ тѣхъ по правилата на небето? Ако имате една огнена топка, можете ли да я гладите, да я милвате или цѣлувате? Не, вие ще стоите далечъ отъ нея. Както постѫпвате съ огнената топка, така трѣбва да постѫпвате и съ лошитк хора. Лошитѣ хора сѫ огънь въ свѣта. Ако речете да помилвате, да цѣлунете единъ лошъ човѣкъ, устата ви ще изгори и носътъ ви ще окапе. Защо? Той е нагрѣтъ до температура нѣколко хиляди градуса, която всичко изгаря и въ пепель прѣвръща. Какво се разбира подъ думата любовь? Сега азъ нѣма да обяснявамъ развитието на любовьта, но казвамъ: когато се говори за Божествената Любовь, ние разбираме, че тя дава необходимитѣ условия за развитието на душата. Който попадне въ ада, за него има едни условия; който попадне въ небето, за него има други условия. Защо? На всѣки трѣбва да се даде нужното, т. е. онѣзи условия, при които той е създаденъ. Ако намѣря на пѫтя си едно растение, първо ще взема една голѣма саксия, ще я напълня съ хубава пръсть, ще го посадя въ нея и слѣдъ това ще го полѣя съ вода; ако срещна на пѫтя си риба, ще я поставя въ едно голѣмо езеро съ чиста вода, тамъ да плува; ако срещна волъ, ще го пусна въ ливадата да пасе свѣжа, зелена трѣва; ако срещна заекъ, ще му дамъ възможность да бѣга въ гората; ако срещна птица, ще я пусна въ въздуха, да хвърчи на просторъ и свобода. Ако срещна човѣкъ, ще го науча да мисли правилно. И най-послѣ, ако срещна ангелъ, не зная, какво да направя съ него. Мѫчно е човѣкъ да се справи съ ангелитѣ. За тѣхъ нѣма мѣсто на земята. Хората едва сега създаватъ условия въ себе си за приемане на сѫществата отъ по-възвишенитѣ свѣтове. Трѣбва да се направи мѣсто и за тѣхъ. Като се говори за Божествения свѣтъ, той не прѣдставя нищо друго, освѣнъ сборъ отъ разумнитѣ, добритѣ сърца на хората. Тия сърца, именно, съставятъ основа на невидимия свѣтъ. Тѣ сѫ полета за работа. Ако дойде нѣкой ангелъ на земята, трѣбва да има поне единъ олтаръ за него. Защо му е този олтаръ? За да принесе жертва на Бога. Вие трѣбва да приготвите този олтаръ въ самитѣ васъ. Щомъ ангелътъ принесе своята жертва, той ще влѣзе при васъ и ще започне да ви говори. Сега, като се върнете дома си, провѣрете, имате ли такъвъ олтаръ въ себе си, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва. Това е една отъ великитѣ истини, която трѣбва да знаете. Като знаете тази истина, ще разберете, какво значи да се моли човѣкъ на Бога. Ако се молите по стария начинъ, както досега хората сѫ се молили, нищо нѣма да придобиете. Този начинъ е изигралъ своята роля. Сега за всичко се изискватъ нови начини, нови пѫтища. Нѣкой не иска да чете молитвитѣ на гласъ. Добрѣ, нека ги чете тихо, вѫтрѣ въ себе си. Както и да се моли човѣкъ, важно е молитвата му да е приета отъ Бога. Сѫщото се отнася и до правенето на добро. Всѣко добро, което направите, трѣбва така да е прието отъ човѣка, до когото се отнася, че ни най-малко да не го унизите. Ако му направите добро и го унизите, по-добрѣ ще бѫде да не правите това добро. Ама гладувалъ нѣкой. По-добрѣ да погладува, отколкото да го унизите. Като срещна човѣкъ, който е гладувалъ, питамъ го: колко врѣме си гладувалъ? — Три деня. — Нищо, ти си герой, има още врѣме до 40 деня. Слѣдъ това си взимамъ бѣлѣжка за този човѣкъ, като герой. Като го срещна втори пѫть и разбера, че гладува 40 деня вече, азъ съмъ първиятъ, който ще му приготвя хубавъ обѣдъ и ще му кажа: заповѣдай да си хапнешъ и благодари на Бога! И Христосъ, като пости 40 деня, на послѣдния день огладнѣ, и дойдоха ангели да Му слугуватъ. До това врѣме Той трѣбваше да издържа, а при това бѣше оставенъ самъ на себе си. Като говоря, че човѣкъ трѣбва да гладува 40 деня, ще кажете, че това е жестоко отъ моя страна. Питамъ: постили ли сте по 40 деня? — Не сме постили. — Щомъ постите 40 деня, тогава ще ме опитате, ще разберете, какъвъ съмъ. Който иска да бѫде истински герой, да се кали, нека отиде въ пустинята, като Христа, и тамъ да прѣкара 40 деня въ постъ и молитва. Тамъ той ще научи много нѣща и ще издържи изпита си. А тъй, да ходите тукъ-тамъ, да искате милостиня, това не е правилно. Казвамъ: по физически начинъ не може да се влѣзе въ Царството Божие. Царството Божие не е нѣщо физическо, да насилишъ и да влѣзешъ. То е невидимо, вѫтрѣшно нѣщо. Царството Божие е вѫтрѣ въ човѣка, и насила не може да се прѣвземе. Въ миналото, па и до днесъ още, хората сѫ правили и правятъ опити насила да прѣвзематъ Царството Божие, т. е. Царството на Любовьта. Ето защо, и до днесъ още момцитѣ крадятъ момитѣ. Тѣ мислятъ, че като откраднатъ нѣкоя мома, съ това заедно ще откраднатъ и любовьта. И наистина, момъкътъ успѣва да открадне нѣкоя мома, но любовьта изгубва. Съ кражби работата не се урежда. Вие знаете легендата за „Прикованиятъ Прометей,“ който открадна свещения огънь. Той открадна свещения огънь, но затова го приковаха на скалата. Защо го приковаха? За да му покажатъ, че докато нѣма приготвенъ олтаръ, съотвѣтно мѣсто за свещения огънь, никой нѣма право да го сваля отъ небето. Тогавашнитѣ гърци нѣмаха мѣсто въ своитѣ храмове за свещения огънь. Жрецитѣ могатъ да крадятъ земния огънь и да го турятъ въ кадилницитѣ си, но да турятъ свещения огънь въ своитѣ кадилници, това е невъзможно. Отъ този огънь и кадилницитѣ имъ ще се стопятъ, и отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Ецинственото мѣсто, дѣто може да се тури свещениятъ огънь, това е човѣшкото сърце. Сърце, въ което гори свещениятъ огънь, прѣдставя изворъ на благородни и възвишени чувства и свѣтли мисли. Поетъ, въ сърцето на когото гори свещениятъ огънь, ще пише поезии съ бѣлъ цвѣтъ, съ цвѣта на свѣтлината. Защо нѣма да пише съ червенъ цвѣтъ? Защото червениятъ цвѣтъ е на животнитѣ. Защо нѣма да пише съ зеленъ цвѣтъ? Защото зелениятъ цвѣтъ символизира материализъма. Защо нѣма да пише съ портокаленъ цвѣтъ? Защото портокалениятъ цвѣтъ символизира индивидуализъма. Защо нѣма да пише съ синъ цвѣтъ? Синиятъ цвѣтъ е на луната; той дѣйствува върху въображението. Поетитѣ гледатъ все нагорѣ, къмъ небето, тѣ търсятъ физическото. Значи, истинскиятъ поетъ трѣбва да пише съ цвѣта на свѣтлината, съ бѣлия цвѣтъ. Азъ бихъ казалъ още, че буквитѣ, съ които ще се пише новата поезия, трѣбва да бѫдатъ образувани отъ вълни на разумностьта. И тогава, като четете такава поезия, вие ще се свържете съ онѣзи разумни души, които сѫ участвували при написването й. Щомъ прочетете поезията, тѣ ще си заминатъ. Жива, велика поезия ще бѫде новата поезия! Листата на живата поезия непрѣкѫснато ще се вдигатъ и слагатъ, споредъ желанието на човѣка да чете. Ако той пожелае да прочете нѣщо отъ миналото, веднага ще дойдатъ разумни души, които ще отворятъ тия страници и ще седатъ при васъ, докато четете. И буквитѣ на тази поезия сѫ живи. Тѣ се скриватъ и наново се явяватъ, споредъ желанието на хората да четатъ. Живата поезия нито се печата, нито по витрини се излага. Тя върви заедно съ поета, а се разяася отъ ангелитѣ изъ цѣлата вселена. Азъ ви запознавамъ съ тия нѣща, за да имате широкъ полетъ, просторъ въ мисъльта. Това не е фантазия, то е реалность, която се отнася до вѣчното знание, складирано въ Божественитѣ съкровища. За това знание, именно, човѣшката душа копнѣе. Да разполагашъ съ това знание, значи да се намирашъ между любещи души, а ти самъ да се чувствувашъ въ положението на ангепъ, който лети изъ пространството, отъ нищо и никого не ограничаванъ. Жива е вселената, и всичко, което се намира въ нея, трѣбва да съзнава този животъ! Всичко въ нея диша животъ, свѣжесть. Имашъ ли това съзнание, дѣто минешъ, каквото намислишъ, за всичко ще ти се съдѣйствува; всѣки ще ти отваря пѫть, да вървишъ напрѣдъ. Като пѫтувате по земята, всичко е точно обратно. На всѣка граница ще ви спиратъ, ще отварятъ куфаритѣ ви, ще ви събличатъ, ще ви прѣтърсватъ, да не би да носите нѣщо скѫпоцѣнно въ себе си. Ако при тѣзи условия прѣдприемете едно пѫтешествие прѣзъ Европа, ще се натъкнете на голѣми изпитания. Щомъ човѣкъ се прѣчисти и освободи отъ ограничителнитѣ условия на земята, той може да прѣдприеме едно пѫтешествие изъ Божествения свѣтъ, свободенъ отъ куфари, отъ прѣтърсвания. Обаче, такова пѫтешествие може да направи само свободниятъ човѣкъ, който е завършилъ своето развитие на земята. Всички куфари оставатъ на физическия свѣтъ, а въ Божествения свѣтъ човѣкъ отива съвършено празенъ. Тамъ знаятъ нуждитѣ му, и всичко необходимо за него е прѣдвидено прѣди още той да го е замислилъ. Въ Божествения свѣтъ само душата на човѣка може да пѫтува. Всичко друго той оставя на земята. Това подразбира стиха: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието — Богу“. Докато сте на земята, ще работите. Тукъ има страдания, неволи, горчивини, противорѣчия, сиромашия, смърть, но трѣбва да минете прѣзъ всичко това, да се калите. Изпѣйте сега упражненията „Киаметъ“ и „Въ начало бѣ Словото“. Въ пѣнието душата главно трѣбва да взима участие. Човѣкъ може да пѣе по два начина: по обикновенъ начинъ; и второ, съ разположение на духа, т. е. съ вдъхновение. За да има вдъхновение, той трѣбва да обича музиката, да слуша добри пѣвци и музиканти. Само при такива условия човѣкъ може да се вдъхнови и да пѣе хубаво. Щомъ пѣе хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и свѣтли мисли. Като слушате нѣкой голѣмъ талантъ, билъ той пѣвецъ или музикантъ, вие се свързвате съ него, а съ това заедно и съ редъ ощесѫщества, свързани съ пѣвеца или съ музиканта. Всѣки талантливъ пѣвецъ или музикантъ е колективенъ изразъ на много души, които се проявяватъ чрѣзъ него, съ цѣль да възпитаватъ хората. Вибрациитѣ на тия разумни, възвишени сѫщества се носятъ далечъ въ пространството, чрѣзъ гласа на тия пѣвци, и съ това указватъ благотворно влияние върху човѣшкия характеръ. Човѣкъ може да изпѣе една пѣсень така вдъхновено, така прочувствувано, че тя да създаде прѣвратъ въ всѣки, който я чуе. Вибрациитѣ на тази пѣсень ще се носятъ изъ пространството, ще се прѣповтарятъ отъ хората и ще останатъ за вѣчни врѣмена. Сѫщата пѣсень може да се изпѣе и по такъвъ начинъ, че да не остане поменъ отъ нея — зависи, какъ се пѣе. Малко пѣсни има, които се разнасятъ изъ пространството. Досега, напримѣръ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато може да се улови въ пространството нѣкоя египетска, или индуска пѣсень. Изобщо, музика, която не остава за вѣчни врѣмена въ пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индуситѣ иматъ хубава музика. Нѣкои казватъ, че въ Индия даже и тръстикитѣ свирили. Това се дължи на обстоятелството, че въ тия тръстики се образуватъ дупки, прѣзъ които, като минава вѣтърътъ, чува се нѣкакво особено свирене. Възможно е тръстикитѣ въ Индия да свирятъ, но самитѣ индуси не свирятъ. Индуситѣ имали нѣкакви пѣсни, съ които приспивали змиитѣ. И така да е, това още не е музика. Че всѣка майка има пѣсни, съ които приспива дѣцата си, но тѣзи пѣсни не могатъ още да се приематъ за нѣкаква особена музика. Циганитѣ, турцитѣ често си служатъ съ дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата въ пространството. Когато сте неразположени, вземете едно дайре, или леко, ритмично потропайте съ рѫката си върху масата 10 — 15 м., и ще виците, че неразположението ви ще изчезне. Щомъ видите. че нѣкой вашъ приятель е неразположенъ, потропайте малко съ рѫката си на масата, докато мине неразположението му. Ако приятельтъ ти те пита, загцо тропашъ така, ти нѣма да казвашъ причината. Ще потропашъ, докато състоянието му се смѣни. Слѣдъ това ще му кажешъ: Направихъ едно упражнение, което даде добри резултати. И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да прилагатъ музиката въ живота си като срѣдство за възпитание. Ако продължаватъ да си служатъ сь старитѣ методи за възпитание, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Сегашнитѣ методи на възпитание не сѫ нищо друго, освѣнъ дресиране. Възпитате по този начинъ единъ човѣкъ и мислите, че той се е измѣнилъ, но щомъ го поставите при условия, вънъ отъ тази дресировка, той се връща въ първото си положение. Много индийци, които живѣятъ въ Америка, свършватъ тамъ университетъ, живѣять като американцитѣ, но щомъ отидатъ между своитѣ съплѣменници, тѣ започватъ да живѣятъ като тѣхъ, връщатъ се въ първото си положение. Обаче, човѣкъ може коренно да се измѣни, само ако приеме християнството въ себв си, ако то стане за него плъть и кръвь. Врѣме се изисква, за да се внесе нѣщо ново въ човѣка. Иначе, нѣщата се приематъ само външно. Казвамъ: като врѣмененъ методъ, съ който можете да си въздѣйствувате, е ритмичното тропане отъ врѣме на врѣме съ рѫка на масата. Ще кажете, че това е смѣшна работа, че ще станете за посмѣшище на хората. Питамъ: като удряте съ юмрукъ на масата и се заканвате нѣкому, не е ли смѣшно? Нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, и той удря на масата съ юмрукъ и казва: Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, какво мога да направя? — Какво можешъ да направишъ? Като ударишъ съ рѫка на масата, едва ли можешъ да повдигнешъ единъ чувалъ, тежъкъ нѣколко килограма. Съ това удряне Витоша не можешъ да мръднешъ, а още повече земята да помѣстишъ. Като биешъ тѫпанъ, или дайре поне състоянието си можешъ да трансформирашъ. Често хората правятъ много смѣшни работи, безъ да съзнаватъ това, а като имъ се даде нѣкакво упражнение, тѣ го считатъ смѣшно. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да работятъ за своето самовъзпитание, както и за възпитанието на младитѣ, но по новъ начинъ. Кармата на съврѣменнитѣ хора е голѣма, тежка, тя е натрупана отъ хиляди години насамъ, и трѣбва да се ликвидира съ нея. При това положение, смѣшно е, когато нѣкой се заканва на хората, иска да имъ покаже, кой е и какво може да направи. Какво можешъ да направишъ? Ти имашъ да плащашъ хиляда полици отъ по хиляди левове. Изплати първо тѣхъ, че послѣ ще показвашъ на хората, какво можешъ да направишъ. Какво можешъ да направишъ безъ пари? Първата задача, която ти прѣдстои, е да изплатишъ полицитѣ си. Днесъ, дѣто мръднешъ, все пари трѣбватъ. Щомъ имашъ пари, пѫтьтъ ти е отворенъ, и навсѣкѫдѣ ти казватъ „добрѣ дошълъ!“ Това можете да провѣрите всѣки моментъ въ живота си. Имате пари, всички ви приематъ; нѣмате пари, никой не ви приема. Имате знания, веднага могатъ да ви назначатъ професоръ; нѣмате знания, и професорска титла не ви даватъ. Вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за онова, което можете да направите. Какъ ще имате тази ясна прѣдстава? — Като се опитате да направите това, за което казвате, че можете да го направите. Запримѣръ, нѣкой казва: оситѣ мога да събера на едно мѣсто. Това знание ми е прѣдадено още отъ дѣдо ми и отъ прадѣдо ми. Да ора, обаче, не мога; да копая — не мога; да пиша — не мога. Ако срещна мечка въ гората, съ нея не мога да се разговарямъ. Обаче, има хора, които могатъ да се разговарятъ съ мечки, и ако ги срещне мечка въ гората, пѫть имъ сторва. Това може да ви се струва като приказка отъ „Хиляда и една нощь.“ Както и да мислите, това сѫ символистистични факти изъ живота. Нека всѣки се запита въ себе си: Азъ мога ли да събера оситѣ на едно мѣсто? Мога ли да се разговарямъ съ мечка? Като ученици на Школата, даватъ ви се редъ задачи, които трѣбва да рѣшите. Тѣзи задачи ще ви доведатъ до реалното, до истинското знание законитѣ на разумната природа. Щомъ се домогне до основнитѣ закони на природата, човѣкъ ще може да въздѣйствува на материята. Знание, сила се изисква затова. Има хора, на които направо не може да имъ се въздѣйствува. Между такъвъ човѣкъ и васъ трѣбва да има нѣколко души още, 10 или 15 най-малко, като трансформатори, та като мине енергията прѣзъ тѣхъ, да засегне и дадения човѣкъ. Ако говорите на този човѣкъ направо, ще имате точно обратни резултати. Ето защо, който иска да помага, да влияе на хората, той трѣбва да знае законитѣ, по които да имъ въздѣйствува. Хората сѫ наредени въ извѣстни системи, които трѣбва да знае онзи, който помага. Казвате: еди-кой си човѣкъ е мой приятель, азъ го познавамъ добрѣ. За да познавате нѣкой човѣкъ, за да го наречете вашъ приятель, вие трѣбва да сте въ една система съ него. Щомъ сте въ една система съ него, между вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия ще има единство; вие ще бѫдете въ хармония съ него. Само при тѣзи условия между васъ ще сѫществува истинско приятелство. Възъ основа на този вѫтрѣшенъ законъ се образуватъ окултнитѣ школи: сродни души, съ еднакви стремежи и разбирания, се събиратъ на едно мѣсто и образуватъ цѣла система. Това не става на земята, но въ невидимия свѣтъ. Въ сѫщность, на небето сѫществува само една Окултна Школа. Тя се субсидира отъ разумни сѫщества, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ. Тѣ създаватъ закони, правила; оттамъ слѣдятъ за успѣха на всѣки ученикъ. По подобие на тази Небесна Школа се създаватъ такива школи и на земята. Какви сте като ученици, това не се опрѣдѣля отъ школитѣ на земята, но отъ Небесната Школа, която държи смѣтка за всичко. Като отворите главната книга на Небесната Школа, тамъ е писано за всѣки ученикъ, кога за пръвъ пѫть е постѫпилъ въ Школата, кои сѫ били тогава родителитѣ му, какъ е вървѣлъ въ училището по успѣхъ и поведение и какъ е завършилъ. Ако ученикътъ е прѣживѣлъ нѣщо силно, което не е могълъ да разрѣши, и поради това напусналъ Школата, и то е отбѣлѣзано. И ако слѣдъ нѣколко прѣражздаия пакъ постѫпи въ Школата, и това се отбѣлѣзва. Казвате: Като сме записани въ Школата, какво ли ще научимъ? — Ако за пръвъ пѫть влизате въ Школата, нищо нѣма да научите. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно студентътъ, който влиза въ университета, да се запитва: Ще науча ли нѣщо въ университета? Той не може и не трѣбва да си задава такъвъ въпросъ. Защо? Защото, прѣди да стане студентъ, той е слѣдвалъ при майка си седемь години, въ отдѣленията — четири години, въ прогимназията — три години и въ гимназията — петь години и навсѣкѫдѣ все е научилъ нѣщо. Най-послѣ той влиза въ университета, дѣто учи още четири години. Значи, той е станалъ момъкъ на 23 години, и едва е свършилъ единъ факултетъ. Ако иска да свърши четири факултета, трѣбватъ му още цѣли 16 години. Тъй щото, за да се каже, че нѣкой човѣкъ е горѣ-долу образованъ, трѣбва да учи 35—36 години. Слѣдователно, като стане на 40 годишна възрасть, едва тогава той може да изучава основния законъ — любовь къмъ Бога. Тогава той влиза въ квадрата. Къмъ 30 годишната си възрасть човѣкъ минава една криза, рѣшава се неговото положение, дали ще стане човѣкъ, или нѣма да стане. На 33 годишната си възрасть той ще бѫде разпнатъ на кръстъ. Ако може да оживѣе, да възкръсне слѣдъ разпъването му на кръстъ, великъ човѣкъ ще стане отъ него. Ако умре, ще го погребатъ, паметникъ ще му поставятъ и ще пишатъ: Тукъ лежи младъ поетъ, който живѣ, бори се въ живота, но борбата го умори, и той умрѣ. Значи, отъ 40 години нагорѣ, слѣдъ като е миналъ възкресението, човѣкъ може да работи съзнателно, да започне основна работа. Питамъ: какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като станатъ на 40 години, тѣ казватъ: Ето, 40 лазарника вече лежатъ на гърба ни. Какво можемъ да направимъ отсега нататъкъ? Ако разсѫждавате по този начинъ, това показва, че нито разпятието сте минали, нито възкресението. И наистина, при това положение, вие нищо особено не можете да направите. Голѣмо нещастие ще бѫде за васъ, ако на 30 годишната възрасть не ви намѣрятъ нѣкѫдѣ и не ви разпънатъ. Ако не посипете дрехитѣ си съ нафталинъ, молци ще ги изядатъ. Сѫщото може да се каже и за човѣка: ако на 30 години не го посипятъ съ прахъ, молцитѣ ще го изядатъ. Прахътъ подразбира страданията. Страданията пъкъ означаватъ кръста. Азъ не говоря за кръста въ букваленъ смисълъ, но въ смисълъ на страдания. Разпъването не е външенъ, но вѫтрѣшенъ психологически законъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ вѫтрѣшното разпъване. Ако можете да издържите това разпъване, вие сте добрѣ посипани съ нафталинъ, и никакъвъ молецъ въ свѣта не е въ състояние да ви изяде. Не сте ли посипани съ нафталинъ, всѣки молецъ може да ви изяде. Дреха, наядена отъ молецъ, нито се продава, нито се употрѣбява. Дреха, която молци не сѫ яли, е на мѣстото си, и всѣки я желае. Бѫдещитѣ дрехи, които ще се правятъ отъ стъкло, молци нѣма да ги нападатъ. Докато сѫ отъ вълна, все ще иматъ дупки отъ молци. Молцитѣ прѣдставятъ лошитѣ мисли и чувства, които хората често хранятъ въ себе си. Сега, запомнете основната мисъль отъ тази лекция. Тя е слѣдната: никаква поезия, никаква музика, никаква наука, никакъвъ общественъ животъ, никакво приятелство не могатъ да сѫществуватъ, ако човѣкъ не приготви въ своето сърце жертвеникъ, олтаръ, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва на Бога. Дѣто нѣма жертвеникъ, тамъ е мѣсто на страдания, тамъ е адътъ на живота. Дѣто има жертвеникъ, тамъ е мѣсто за правене добро на себе си и на ближнитѣ — мѣсто за служене на Бога. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 9 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СТАРИ И НОВИ ВЪЗГЛЕДИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочете се резюме отъ темитѣ: „Прѣдназначението на разумната душа“. За слѣдния пѫть нека всѣки отъ васъ се опита да нарисува нѣщо: цвѣте, човѣкъ, животно — кой, каквото желае. Сега ще ви дамъ слѣдния съвѣтъ: каквото и да учите, колкото знания и да придобивате, гледайте да не изгубите дѣтската чърта въ характера си. Като свършатъ единъ или два факултета, съврѣменнитѣ хора мислятъ, че сѫ много учени, че сѫ придобили много знания. Наистина, за даденъ моментъ тѣ сѫ учени, но тѣхното знание, въ сравнение съ бѫдещето, е още въ своитѣ пелени. Тъй щото, каквото да придобивате, бѫдете като дѣцата; считайте, че за момента само сте учени, видни хора, на които утрѣшниятъ день носи нова наука, ново знание. Красивото въ живота на човѣка се заключава въ това, всѣки день да учи, да придобива нѣщо ново, като малкитѣ дѣца. Иначе, ако счита, че е възрастенъ, голѣмъ човѣкъ, съ велики идеи и знания, той ще изгуби всѣкакъвъ импулсъ за по-нататъшна работа. Казвамъ: като работите по този начинъ, вие ще дойдете до правилни разбирания за душата, за духа и ще видите, че въ душата и въ духа нѣма никакви противорѣчия. Противорѣчията сѫществуватъ само въ ума и въ сърцето на човѣка. Защо идватъ противорѣчията въ живота, нѣма да обяснявамъ, но трѣбва да знаете, че между двѣ противоположни идеи и двѣ противоположни чувства, винаги се ражда свобода. Въ този смисълъ, противорѣчията сѫ необходими въ живота, за да придобие човѣкъ свободата си. Противорѣчията, противоположноститѣ въ живота не се отнасятъ до васъ. Тѣ сѫществуватъ независимо васъ, но вие сами се натъквате на тѣхъ. Ако въ свѣта сѫществуватъ зло и добро, тѣ не се отнасятъ до васъ. Вие се натъквате на тѣхъ и изпитвате, какво тѣ съдържатъ въ себе си. Доброто съдѣйствува на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борятъ помежду си, и ако въ тази борба вие можете да запазите неутралитетъ, печалбата ще бѫде ваша. Злото казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде робъ! Доброто казва: Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ! Щомъ видите, че доброто и злото се борятъ въ васъ, вие трѣбва да продължите пѫтя си, да не имъ обръщате внимание. Спрете ли прѣдъ тѣхъ за единъ моментъ само и вземете страна, ще изгубите свободата си. Вие искате да разрѣшите въпроса, защо сѫществува злото въ свѣта. Никой човѣкъ досега, билъ той ученъ, философъ или адептъ, не е разрѣшилъ този въпросъ. Той ще остане неразрѣшенъ. Щомъ е така, не разрѣшавайте онова, което не може да се разрѣши. Въ Писанието е казано: „Азъ съмъ, който творя и злото, и доброто“. Трѣбва ли тогава да се мѣсите въ Божиитѣ работи? Казано е още: „Не се противи на злото!“ Защо? — Ако се противишъ на злото, ще се намѣрятъ хора, по-лоши отъ тебе, които ще ти напакостятъ, ще ти въздадатъ. Тогава и Богъ ще се отегли отъ тебе. Какво става съ овцетѣ, когато овчарьтъ се отдалечи отъ тѣхъ? — Вълцитѣ ги нападатъ. Слѣдователно, и човѣкъ е такава овца, отъ която, отегли ли се Богъ веднъжъ, веднага ще се намѣрятъ вълци, които ще снематъ кожата му. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ великата цѣль на живота — да придобие свободата си, да стане свободенъ. Той трѣбва да знае, че доброто и злото работятъ, именно, за извоюване на неговата свобода. Вие ще чувствувате въ себе си и едното, и другото състояние, но ще бѫдете внимателни, нѣма да взимате участие въ тази борба. Ще падате, ще ставате; ще се каляте, ще се чистите, но отъ всичко това ще се учите. Ще минете прѣзъ огънь, както минаватъ прѣзъ огънь и хлѣбътъ, и яденето, които ядете. Този огънь отъ небето ли е слѣзълъ? За праведнитѣ ли е този огънь? Праведнитѣ не се нуждаятъ отъ огънь. Едно трѣбва да знаете: Богъ царува и на небето, и на земята. Той управлява и рая, и ада. Слѣдователно, Неговата воля абсолютно трѣбва да се изпълни! Мнозина казватъ, че срѣдъ обществото понѣкога се явява нѣкакъвъ голѣмъ тарторъ, когото наричатъ Люциферъ. Никакъвъ Люциферъ не сѫществува. Люциферъ, това сѫ лошитѣ гении на човѣчеството, които иматъ за цѣль да го спъватъ въ развитието му. Тѣ прѣдставятъ колективно общество отъ човѣшки души. И на небето да отидете, и тамъ ще видите човѣшки души. Тѣ се различаватъ само по посоката на своето движение. Първитѣ се движатъ отгорѣ надолу и си служатъ съ тъмнината. Вторитѣ се движатъ въ обратна посока — отдолу нагорѣ и си служатъ съ свѣтлината. Нѣкои отъ васъ не сѫ съгласни съ тѣзи обяснения, понеже тѣ знаятъ отъ църквата, че сѫществуватъ паднали ангели, които днесъ сѫ причина за злото въ свѣта. — Възможно е — „ола-билиръ.“ Едно врѣме султанътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да доведатъ нѣкой човѣкъ да му каже такава лъжа, на която той да повѣрва. Изредили се много, разправяли различни лъжи, и той все казвалъ „ола-билиръ“. Дошълъ единъ и казалъ, че нѣкога баща му изтеглилъ единъ косъмъ отъ брадата си и го поставилъ за мостъ на Дунава, прѣзъ който минавали турскитѣ войски.— Ола-билиръ! Дошълъ втори и казалъ, че майка му насадила двѣ яйца, но отъ едното излѣзла една камила. — Ола-билиръ! Най-послѣ дошълъ и трети, да каже една лъжа. Той водилъ съ себе си двама хамали, които мъкнѣли единъ голѣмъ кюпъ. Сложили кюпа прѣдъ султана, а човѣкътъ започналъ своята приказка: Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти води война съ московцитѣ и взе на заемъ отъ моя баща цѣлъ кюпъ съ злато. Сега азъ нося този кюпъ да го напълнишъ съ злато, да върнешъ паритѣ, които баща ти е взелъ на заемъ. — Това е невъзможно! — казалъ султанътъ. Ако султанътъ и въ този случай кажеше „ола-билиръ,“ трѣбваше да напълни кюпа съ злато. Питамъ: Защо хората, като този султанъ, дѣлятъ нѣщата на възможни и невъзможни, на добри и лоши? Защо тѣ приематъ сѫществуването на два Бога, единъ на небето, а другъ въ ада? Единъ Богъ само сѫществува. Той управлява и небето, и ада; и на небето има общества, и въ ада има общества; и еднитѣ, и другитѣ общества се подчиняватъ на Бога. Отъ човѣка зависи къмъ кое общество ще отиде. Единъ Богъ, една сила сѫществува въ свѣта. Тази сила, обаче, има двѣ страни, двѣ противоположни посоки. Когато хората не разбиратъ законитѣ, на които тия сили се подчиняватъ, тѣ влизатъ въ противорѣчие съ тѣхъ, вслѣдствие на което едната наричатъ зло, а другата — добро, т. е, сила, която имъ помага. Слѣдователно, злото се ражда въ самия човѣкъ, въ низшата му природа, а доброто изтича отъ Бога, т. е. отъ свѣтлата, отъ възходещата страна на човѣшкия животъ. Когато човѣкъ влѣзе въ съприкосновение съ низшето въ себе си, т. е, съ тъй нареченото „зло“, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: Искамъ да умра, да се освободя отъ този животъ. Не, човѣкъ не може да се освободи така лесно. И да умре, пакъ не е свободенъ. Той трѣбва да научи законитѣ, какъ да уравновѣсява силитѣ. Да се освободишъ отъ трудноститѣ на живота, това подразбира да служишъ на Бога. Ако на земята не можешъ да се освободишъ, и на онзи свѣтъ не ще можешъ; ако на земята се освободишъ, и на онзи свѣтъ ще бѫдешъ свободенъ. Свободенъ е само онзи човѣкъ, който служи на Бога и дава отъ себе си на другитѣ. Въ служенето на Бога прѣдстои велика работа за човѣка. И тъй, отрицателнитѣ мисли ще дойдатъ неизбѣжно въ живота на човѣка. Обезсърдченията идатъ по извѣстенъ законъ. Често хората се обезсърдчаватъ, когато не постигатъ нѣкои свои желания. И наистина, на младини човѣкъ мисли за нѣщата по единъ начинъ, въ зрѣла възрасть по другъ начинъ, а на старини разбиранията му съвършено се измѣнятъ. Който не разбира тия нѣща, той се обезсърдчава. Обаче, това става съ всѣки човѣкъ, защото всѣка възрасть има свои възвишения и слизания. Когато човѣкъ се качва на високи мѣста, той е вдъхновенъ, насърдчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърдчава. Това сѫ психологически състояния, прѣзъ които всѣки минава. Животътъ не може да върви въ плоскость. Слѣдователно, човѣкъ не може да върви само по равенъ, гладъкъ пѫть, нито пъкъ може да хвърчи въ въздуха, като птица, и да гледа на нѣщата отъ високо. Ето защо, като ученици, вие не трѣбва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вѫтрѣшната, духовната му страна. Право е желанието на човѣка да стане великъ, голѣмъ като планина, но той трѣбва да знае, че високитѣ дървета, голѣмитѣ планини, великитѣ хора не сѫ станали такива изведнъжъ; тѣ сѫ расли и то постепенно, по малко, съ течение на вѣковетѣ. Всичко въ свѣта расте. Когато се казва за нѣщо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалнитѣ нѣща растатъ, тѣ иматъ свое зачатие, дѣтство, зрѣла възрасть и най-послѣ старость. Запримѣръ, Витоша днесъ е на петь милиона години, наближава вече старостьта си. Слѣдъ два милиона години ще почне да се разпада. Нѣкога тя е била по-висока, а сега се е снишила съ хиляда метра. Днесъ всичко подлежи на промѣни. Слѣдъ хиляди години цѣлата земя, съ планини и долини по нея, ще бѫде коренно измѣнена, външно и вѫтрѣшно. Възъ основа на този законъ, и човѣкъ ще прѣтърпи голѣма промѣна; неговото тѣло ще бѫде прѣустроено. Отъ прѣорганизирането на човѣшкото тѣло зависи и културата на самия човѣкъ. Тѣлото е резултатъ на човѣшкия духъ. Човѣшкиятъ духъ е строитель. Отъ устройството на тѣлото се сѫди за духа на човѣка. Добрѣ устроеното тѣло говори за правилнитѣ усилия на човѣшкия духъ. Слѣдователно, отъ степеньта на развитието, до която сѫ достигнали човѣшкия умъ и човѣшкото сърце, се сѫди за работата и усилията на неговия духъ. Ще дойде день, когато духътъ ще създаде безсмъртно тѣло на човѣка. Въ този смисълъ,задачата на човѣка е да се освободи отъ врѣменното, отъ смъртното тѣло, да го прѣвърне въ безсмъртно. Не е въпросъ човѣкъ да остане въ положението на амеба, висшитѣ сѫщества да го наблюдаватъ подъ микроскопъ, да се чудятъ на неговота интелигентность. Той трѣбва да се развива, да минава въ по-високи фази на развитие. При днешното положение човѣкъ е достатъчно еволюиралъ, но има още да расте, да се развива. Ако се сравни съ животнитѣ, той е отишълъ много напрѣдъ, но ако се сравни съ ангелитѣ, много има още да работи. Съврѣменниятъ човѣкъ има отношение къмъ разумния свѣтъ, вслѣдствие на което трѣбва да влѣзе въ връзка, въ общение съ него и оттамъ да черпи. Казвамъ: щомъ знаете това, вие ще приложите волята си и ще работите. Ще впрегнете на работа всички обезсърдчения, неволи, нещастия, страдания, неразположения и т. н. Вие ще бѫдете господарь на положението, нѣма да се оставите на други сѫщества, по-низки отъ васъ, да ви заповѣдватъ. Вие искате да бѫдете поетъ, писатель, ученъ. Питамъ: какво ще напишете, какво ще говорите на хората, ако не можете да заповѣдвате на мозъка си? Оплаквате се, че страдате отъ главоболие, а при това, искате съ тази болна глава да пишете разни научни съчинения. Запримѣръ, нѣкой иска да пише нѣщо за Цезара, или за Александра Велики. Другъ иска да пише нѣщо отъ литературата за Шекспира, за Шилера или за другъ нѣкой писатель. Нѣкой ще каже: Какво отношение иматъ тия личности къмъ насъ? Какво ни интересува тѣхниятъ животъ, тѣхната дѣйность? Казвамъ: всички велики хора иматъ отношение къмъ насъ. Ние не трѣбва да ги разглеждаме като отдѣлни лица, като отдѣлни единици. Тѣ сѫ дошли на земята, работили сѫ, извършили сѫ нѣкаква мисия, показали сѫ на хората нѣкакъвъ новъ пѫть, новъ начинъ на работа. Задъ тия хора седатъ разумни души, които изпълняватъ една Висша воля, а не своята. Ако гледатена нѣщата така, ще видите, че всѣко историческо събитие има свой вѫтрѣшенъ, духовенъ смисълъ. Какъ се е изразило дадено събитие на физическия свѣтъ, това е другъ въпросъ. Ето защо, ако искате да имате правъ възгледъ за историята, напримѣръ, трѣбва да изучавате нейнитѣ събития като колективни прояви, а не като единични. Та когато въ ума на човѣка влѣзе мисъльта да умре, да се освободи, той е на кривъ пѫть. Този човѣкъ мисли, че като отиде на небето, тамъ ще го посрещнатъ съ вѣнци и съ музика. За да ви посрещнатъ по този начинъ, вие трѣбва да бѫдете високо културни, да разбирате отъ езика на ангелитѣ, на напредналитѣ сѫщества. За да бѫдете въ положение да разбирате ангелския езикъ, вие трѣбва да имате здрава, права мисъль, да се освободите отъ всички заблуждения, които ви спъватъ. Когато ви говоря, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ съврѣменната наука, нито съврѣменната религия. Всички религии на миналото, както и на настоящето, сѫ изиграли своята роля. Тѣ сѫ дали на човѣчеството всичко онова, което му е било необходимо; днесъ то се нуждае отъ нови положения, отъ нова наука. Нови пѫтища сѫ необходими и въ науката, и въ религията. Вземете, запримѣръ, вивисекцията, съ която си служатъ и досега естественитѣ науки и медицината. Този методъ е допринесълъ много за науката, но той е далъ и хиляди жертви. Казвамъ: добъръ е този методъ, но той не е единствениятъ. Има другъ начинъ, по който може да се изучава анатомията и физиологията, както на човѣка, така и на всички останали животни. Има възможность костьта на черепа да се направи прозрачна и прѣзъ нея да се наблюдаватъ всички процеси, които ставатъ въ главата. Истинската наука седи въ това, да се изучаватъ процеситѣ на организъма въ живи тѣла, въ момента на тѣхното извършване. Понеже съврѣменнитѣ учени не разполагатъ съ нови методи, съ нови инструменти и органи при изслѣдванията си, тѣ сѫ принудени да вървятъ по старитѣ пѫтища. Когато искатъ да проучатъ устройството и функциитѣ на човѣшкия мозъкъ, тѣ отварятъ черепа му и правятъ своитѣ наблюдения. Ако искатъ да проучатъ функциитѣ на сърцето, тѣ отварятъ грждния кошъ и наблюдаватъ. Обаче, има извѣстенъ родъ лѫчи, които, проектирани къмъ сърцето на човѣка, показватъ, какъ то пулсира, безъ да става нужда да рѣжатъ човѣка. Съ помощьта на този родъ лѫчи, могатъ да се наблюдаватъ всички функции на органитѣ въ живи организми. Хората отъ бѫдещата култура, отъ шестата раса ще разполагатъ съ тия срѣдства. Новитѣ хора ще иматъ красиви тѣла, добрѣ устроени. Цѣнни сѫ усилията на съврѣменнитѣ учени, но има нѣщо криво въ тѣхнитѣ методи. Нѣкой ученъ иска да се прочуе и ще започне да рѣже, да коли жаби, мишки, зайчета, да прави своитѣ научни изслѣдвания. Не, по този начинъ човѣкъ нито ученъ може да стане, нито прочутъ. Нѣкой богословъ иска да покаже на хората правия пѫть и ще започне оттукъ-оттамъ да събира материалъ, кой, какво казалъ. Какво сѫ казали тия богослови? Тѣ сѫ правили нѣкакви логически изводи, едни отъ тѣхъ вѣрни, други — невѣрни. Не, така не се показва правия пѫть на хората. Сега, ако отъ гледището на съврѣменната наука се запитате, защо човѣкъ има двѣ очи, двѣ уши, какво ще си отговорите? Защо е така, не знаете. При това, ученитѣ изучаватъ, по колко очи, уши иматъ разнитѣ видове животни и казватъ, че има насѣкоми, пеперуди, които иматъ повече очи отъ човѣка. Обаче, какво е прѣдназначението на този голѣмъ брой очи, и тѣ не зньятъ. Ако наблюдавате двѣтѣ очи на човѣка, ще намѣрите извѣстна разлика. Едното око е меко, спокойно, има изгледъ на красива, доволна мома. То прѣдставя мекия, женския принципъ въ човѣка. Другото око прѣдставя мѫжкия принципъ. Сѫщото различие се забѣлѣзва и въ ушитѣ на човѣка: едното ухо е мѫжко, а другото — женско. Едната страна на лицето е мѫжка, а другата — женска. Въ това отношение човѣкъ е двойно сѫщество. Понѣкога той слуша съ лѣвото ухо, което е ухо на любовьта; нѣкога слуша съ дѣсното ухо, което е на мѫдростьта. Нѣкога той слуша съ двѣтѣ уши. Наблюдавайте, кога човѣкъ слуша съ лѣвото си ухо, и кога — съ дѣсното. Забѣлѣзано е, когато човѣкъ говори съ жена, той слуша съ лѣвото си ухо, защото това ухо има вибрации, подобни на жената Когато говори съ мѫжъ, той слуша съ дѣсното си ухо, понеже вибрациитѣ на това ухо съотвѣтствуватъ на тия у мѫжа. Обаче, има изключения и отъ това правило. Като наблюдавате, не бързайте да вадите заключения. Като направите редъ опити и наблюдения, само тогава можете да извадите нѣкакво заключение. Едно трѣбва да знаете: въ всички правила, които се отнасятъ до земния животъ, все има малки изключения. Изключенията иматъ свои причини, но това не значи, че законътъ не е вѣренъ. Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да влѣзете въ стълкновение съ вашия обикновенъ животъ. Този животъ се дължи на низшия мозъкъ въ човѣка, който го кара да се сърди, да се дразни, да се съмнява, да осѫжда другитѣ и т. н. Азъ засѣгамъ нови области въ живота на човѣка, които се отнасятъ до функциитѣ на горната часть на неговия мозъкъ. Въ тази часть на мозъка се гради нѣщо ново. Нѣкой казва: Азъ ще влѣза въ новия животъ, затова свѣтътъ вече не ме интересува. Не, вие ще дадете на свѣта това, което му се пада. Христосъ казва: „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.“ Каквото сте взели отъ свѣта, ще го върнете, а на Бога ще отдадете Божието. За тази цѣль вие трѣбва да бѫдете много умни. Що се отнася до обичаитѣ на свѣта, вие можете да ги зачитате, безъ да имъ ставате роби. Що се отнася до научнитѣ възрѣния, можете да се ползувате отъ тѣхъ, безъ да имъ ставате роби. Обичаитѣ сѫ създадени за човѣка, а не човѣкъ за обичаитѣ; науката е създадена за човѣка, а не човѣкъ за науката. Новото учение трѣбва да внесе въ хората новъ погледъ за нѣщата. Когато нѣкой боледува, той трѣбва да знае, защо, именно, боледува. Прѣди всичко, той трѣбва да си каже: Богъ царува на небето. Богъ царува и въ мене. Щомъ царува въ мене, азъ не трѣбва да боледувамъ, защото, казано е, че Богъ е животъ. Ако и при това положение боледувамъ, значи, чрѣзъ болестьта, невидимиятъ свѣтъ иска да внесе въ мене повече мекота и нѣжность. Болеститѣ правятъ човѣка мекъ, нѣженъ, деликатенъ. Хора, които много сѫ боледували, развиватъ въ себе си благородство, деликатность, нѣжность. Които малко, или почти никакъ не сѫ боледували, тѣ сѫ груби, жестоки натури. Азъ не говоря за нервно болнитѣ. Тия болести сѫ отъ другъ характеръ, тѣ нѣматъ органически произходъ. Нервнитѣ болести не облагородяватъ човѣка. Напротивъ, тѣ го ожесточаватъ. Органическитѣ болести внасятъ мекота въ характера на човѣка. И онзи, който разбира закона, отъ всѣка болесть той може да извлѣче двойна полза. Много хора сѫ показали голѣмо геройство въ врѣме на боледуване. За Калвинъ, напримѣръ, се казва, че когато билъ на смъртно легло, при температура 40°, той все още продължавалъ да пише, да работи. Той не искалъ да знае за смъртьта. Това е вѣра! Богъ въ този човѣкъ казва: Ще знаешъ, че азъ царувамъ и на небето, и на земята. Азъ управлявамъ цѣлия свѣтъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае, че всички болести, всички противорѣчия, всѣко зло и добро, всички знания — всичко това работи за неговото развитие и повдигане. Ако човѣкъ иска доказателства за това нѣщо, туй подразбира, че той се мисли за по-голѣмъ отъ Бога. И слѣдъ това опрѣдѣля, какво нѣщо е Богъ. Който може да опрѣдѣли, какво нѣщо е Богъ, той трѣбва да бѫде по-голѣмъ отъ Него. Нѣма защо да опрѣдѣляте, какво нѣщо е Господъ. Достатъчно е да знаете въ себе си, че Богъ е благъ, милостивъ и прощава на всички хора. Достатъчно е човѣкъ да прѣстане да грѣши и да се обърне къмъ Бога, за да забрави Той всичкитѣ му прѣгрѣшения и да ги заличи. Той е благоутробенъ, всемилостивъ и благъ. Това, което спъва хората, е съприкосновението имъ съ нечисти, съ низши, тъмни духове. Щомъ влѣзе въ връзка съ тѣхъ, човѣкъ прѣстава да мисли правилно. Тѣзи низши сѫщества се проявяватъ чрѣзъ вашитѣ приятели, чрѣзъ вашитѣ домашни и започватъ да ви влияятъ. За да излѣзе отъ това положение, човѣкъ трѣбва да работи съ безкористната любовь. Дойде ли въ връзка съ тази любовь, той започва да мисли правилно. Мнозина се държатъ за науката слѣпо, крачка напрѣдъ не искатъ да направятъ самостоятелно, вслѣдствие на което къмъ всѣко ново нѣщо се отнасятъ критически. Добрѣ е, че подържатъ науката, както и ученитѣ, но тѣ трѣбва да познаватъ истинскитѣ учени, изворитѣ на науката, на изкуството, на музиката. Истински художникъ, истински ваятель е този, който може да направи отъ восъкъ човѣкъ и да му вдъхне жива душа. Ще кажете, че това е отъ приказкитѣ на „Хиляда и една нощь“. Ако това е невъзможно, защо въ Писанието е казано, че рѣкитѣ ще заплѣскатъ съ рѫцѣтѣ си? Дѣ сѫ рѫцѣтѣ на рѣкитѣ? Въ математиката пъкъ се казва, че успореднитѣ линии могатъ да се прѣсѣкатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта. Вѣрно ли е това? То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че камъкътъ може да се отвори само отъ една ваша дума. Ако, наистина, успореднитѣ линии могатъ да се прѣсѣкатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта, това показва, че тѣ не вървятъ въ една и сѫща плоскость. Казвамъ: когато дойдете до символитѣ, вие трѣбва да ги схващате по духъ, а не буквално. Щомь ги схващате по духъ, вие ще дойдете до новата мисъль, до новитѣ чувства и желания, които сѫ необходимъ материалъ за вѫтрѣшенъ градежъ. Всичко това е необходимо за подмладяването. Ние сме за подмладяването на човѣка. Ако той живѣе по стария начинъ, въ продължение на десеть години само може да остарѣе, да изгуби смисъла на живота. Дойде ли човѣкъ до обезсмисляне на живота, той умира. Нѣма по-глупаво нѣщо отъ това, човѣкъ да умре. Най-разумното нѣщо въ живота е раждането. Има случаи, когато за прѣдпочитане е човѣкъ да умре, отколкото да живѣе. Какви сѫ тѣзи случаи? — Когато нѣкой иска да направи едно прѣстѫпление, за прѣдпочитане е да умре, отколкото да живѣе. По-малкото зло е за прѣдпочитане прѣдъ по-голѣмото. По-добрѣ е човѣкъ да пожертвува тѣлото вмѣсто душата си. Съ това той продава старата си кѫща, а слѣдъ врѣме ще си направи нова. Привидно само той е излѣзълъ отъ кѫщата си, а хората мислятъ, че е умрѣлъ. Друго противорѣчие, на което хората се натъкватъ, е това, дѣто мислятъ, че сѫ спасени. Сѫщеврѣменно тѣ твърдятъ, че не се нуждаятъ отъ науката, понеже тя не могла да спаси хората. Вѣрно е, че науката не спасява. Спасението се отнася само до грѣха, а науката има смисълъ само за спасения човѣкъ. Само спасениятъ човѣкъ може да учи, да работи, да помага на ближнитѣ си. Богъ изпраща най-ученитѣ, най-напредналитѣ души да помагатъ на своитѣ ближни. Нѣкой ангелъ се занимава съ трудна, научна задача, прави своитѣ изчисления, но въ това врѣме Богъ го праща на земята да утѣши нѣкое малко дѣте на което майката е отишла на работа и го оставила само въ кѫщи. Този ангелъ трѣбва да остави всичката си работа, да слѣзе на земята, да утѣши дѣтето и да се върне обратно на небето. Ще кажете: Какъ е възможно ангелъ да се занимава съ едно малко дѣте? Вие виждате, че това дѣте е малко, обаче, въ него живѣе великъ духъ, който се е оплелъ въ материята и не може да се освободи. Трѣбва да дойде нѣкой да му помогне. Въ човѣка има една красива вѫтрѣшна страна, която трѣбва да се прѣдизвика, за да се прояви. Вие не сте виждали още вѫтрѣшната страна на човѣка. Двама или трима отъ ученицитѣ на Христа видѣха Неговото лице, т. е. вѫтрѣшната Му страна и Го познаха. Въ тази вѫтрѣшна, свѣтла страна тѣ познаха Христа. Когато Христосъ се качи на планината, ученицитѣ Му Го видѣха такъвъ, какъвто бѣше между ангелитѣ. Има случаи, макаръ и рѣдки, въ живота на човѣка, когато лицето му светне, и хората го виждатъ такъвъ, какъвто обикновено не е. Човѣкъ не може постоянно да свѣти. Той може да свѣти само тогава, когато се качва на високи планини, на каквато Христосъ се качи. При сегашнитѣ условия на живота, хората трѣбва да иматъ добро разположение на духа, да учатъ, да възприематъ новата наука, която сега иде. Затова се изисква отъ човѣка силна, непоколебима вѣра. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Основната мисъль е слѣдната: каквото и да ви се случи въ живота, да знаете, че Богъ царува на небето и на земята, и затова да бѫдете радостни и весели. Това не значи, че нѣма да имате скърби. Ще имате и скърби, и страдания, но ще знаете, че Богъ управлява навсѣкѫдѣ. Нѣкой взелъ отъ тебе хиляда, Господъ ще ти даде двѣ хиляди. Що се отнася до злото, до лошитѣ хора, вие не се тревожете, Богъ ще ги обуздае. Нѣма да мине дълго врѣме, и законитѣ въ живота ще се измѣнятъ. Тогава, който обича, той господарь ще стане; който мрази, слуга ще стане. Слѣдователно, ако искате да бѫдете господари, обичайте се. Богъ е господарь, защото обича. Искашъ ли да бѫдешъ господарь и да те признаятъ за такъвъ, ще обичашъ. Само разумнитѣ хора могатъ да обичатъ. Когото обичатъ, той пъкъ трѣбва да бѫде отзивчивъ къмъ тази любовь. Той трѣбва да се учи, а не да критикува и да чопли нѣщата. Така правятъ малкитѣ дѣца. Тѣ обичатъ да дращатъ, да чоплятъ, да изрѣзватъ съ ножче името си върху кората на дърветата. Това не се позволява. То е нѣщо подобно на татуирането, което първобитнитѣ хора сѫ правили. Да уповава човѣкъ на Бога, това значи да бѫде силенъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, когато човѣкъ се натъкне на изпитания, да остане тихъ и спокоенъ въ себе си, да дочака края на изпитанията съ търпѣние и да вѣрва, че всичко ще се нареди добрѣ. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ въ Бога; вѣрвамъ, че всичко ще се нареди добрѣ. Слѣдъ малко дойде изкушението, и той казва: Ами ако не се нареди, както се надѣвамъ? Отивате при нѣкой боленъ и му казвате: Не се безпокой, ти ще оздравѣешъ. Като излѣзете вънъ, казвате: Този човѣкъ нѣма да оздравѣе, той ще си. замине. Казвамъ: вие сами трѣбва да бѫдете увѣрени въ това, което говорите. Ако знаете положително, че този боленъ ще оздрзвѣе, кажете му това и не се съмнявайте. Затова се изисква знание. Туй не подразбира, че трѣбва да станете философи. Да бѫде човѣкъ философъ, поетъ, писатель, художникъ или музикантъ, това сѫ специфични дарби, които не се отнасятъ до всички хора. Достатъчно е на човѣка да бѫде отъ способнитѣ, да може да расте и да се развива. Всѣки не може да бѫде поетъ. Поетъ може да стане само онзи, който, като е билъ на небето, още тогава е пожелалъ да стане поетъ. Каквото си пожелалъ на небето, това ще реализирашъ на земята. Каквото горѣ сте обѣщали, това ще реализирате на земята. Слѣдователно, не можете да желаете на земята нѣща, които на небето не сте пожелали. Казвате: не може ли да се измѣнятъ нѣщата? — Не може! Нито на йота може да се измѣни програмата, която е начъртана вече горѣ. Радвайте се и при това положение, защото много още има да учите. Всичкото знание, отъ създаването на свѣта досега, може да се събере въ 90 книги като Библията. Ако можемъ да напечатаме това знание въ човѣшкия мозъкъ, тамъ ще остане мѣсто за напечатването на още 900 такива книги. Оттукъ виждате, какво велико бѫдеще седи прѣдъ васъ, какво знание прѣдстои да ви се открие. Тъй щото, нѣма защо да се обезсърдчавате. Въ мозъка ви има още много мѣсто за напечатване на великото знание по математика, физика, химия, астрономия, музика, художество. Слѣдователно, много още има да учите! Засега вие ще си служите съ онова, което сте написали въ главитѣ си. Като се намѣрите въ трудно положение и не можете да извадите нѣщо отъ написаното, ще учите; и каквото научите, ще го запишете. Казвамъ: при каквото положение да се намирате, вие трѣбва да знаете да плавате. — Защо? — Защото слѣдъ 20 години ще пѫтувате съ параходъ, който ще се разбие, ще прѣтърпи крушение, и вие ще се изложите на произвола на вълнитѣ. Ако не знаете да плавате, отъ васъ нищо нѣма да остане. Днесъ всички хора минаватъ Великия океанъ на живота, и трѣбва да го минатъ! Щомъ го прѣминатъ, тѣ ще стѫпятъ на Божествената земя — на Обѣтованата земя, т. е. ще се върнатъ у дома си. Засега всички пѫтуваме, водимъ голѣмо сражение. Като свършимъ сражението, като слѣземъ на Обѣтованата земя, ще седнемъ подъ смоковницата да си починемъ. Изпѣйте сега упражнението: „Давай, давай!“ Като пѣете, наблюдавамъ ви, че не сте свободни. Никой нѣма свобода, да излѣзе прѣдъ всички да изпѣе една пѣсень съ движения. Всѣки трѣбва да пѣе за себе си и да прави движения. Всичко въ живота е движение. Животътъ не се заключава въ нѣкакво външно благоприличие. Има външно благоприличие, има и вѫтрѣшно благоприличие. Има външна доброта, има и вѫтрѣшна доброта. Има външна разумность, има и вѫтрѣшна разумность. Вѫтрѣшнитѣ добродѣтели сѫ за прѣдпочитане прѣдъ външнитѣ. Но за да се изяви човѣкъ правилно, какъвто е, и затова се изисква свобода. Който пѣе за себе си, нека отиде въ гората и започне да пѣе и да прави своитѣ пластични движения. Ако влѣзете въ нѣкое общество и започнете да пѣете съ движения, ще ви се смѣятъ. Защо? — Има нѣщо дисхармонично въ вашитѣ движения. Ако движенията ви сѫ хармонични и съотвѣтствуватъ на пѣнието, тѣ не могатъ да прѣдизвикатъ никакъвъ смѣхъ. Когато човѣкъ върши нѣщата подъ импулсъ на Духа, всичко въ него е красиво. Засега нито движенията, нито говорътъ на хората е, както трѣбва. Тѣ още не сѫ достигнали великата хармония на живата природа. Въ движенията на хората трѣбва да има голѣмо разнообразие и пластичность. Въ всѣко движение трѣбва да има мисъль и чувство. Такива движения създаватъ разположение въ човѣка. Много отъ движенията на съврѣменнитѣ хора сѫ подсъзнателни; и тѣ сами не знаятъ, какво означаватъ тѣхнитѣ движения. Когато висшето съзнание на човѣка се пробуди, той ще разбере своитѣ движения, ще ги осмисли. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 2 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЕТО ОПРАВЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ върху „Прѣдназначението на разумната душа.“ Въ една отъ прочетенитѣ теми се казва, че човѣшката душа лѣкува, спасява човѣка; въ друга тема се казва, че душата повдига човѣка. Какво разбирате подъ думата лѣкуване? Може ли душата да лѣкува? Въ живота се употрѣбяватъ думитѣ „разтваряне, разтопяване, изпаряване.“ Питамъ: тѣзи три думи иматъ ли едно и сѫщо значение? Тѣзи думи иматъ три различни значения и се отнасятъ до различни състояния на материята. По сѫщия начинъ човѣкъ измѣня състоянията си и споредъ тѣхъ мѣни и възгледитѣ си върху нѣщата. Когато е радостенъ, той мисли по единъ начинъ; когато е скърбенъ, мисли по другъ начинъ. Въ врѣме на радостьта си, той се произнася за науката, напримѣръ, въ положителенъ смисълъ и казва: Науката ще спаси свѣта, тя повдига хората, поставя ги въ правъ пѫть. Когато е скърбенъ, той казва: Науката ще опропасти свѣта, тя води къмъ погибель. Питамъ: какъ е възможно, едно и сѫщо нѣщо, въ единъ случай да спасява, а въ другъ — да опропастява? Значи, въ първия случай човѣкъ е въ положението на идолопоклонникъ, вѣрва въ науката и се покланя на нея. Въ втория случай той е безбожникъ, отрича науката, счита я за зло въ свѣта. Не, науката не е нѣщо външно, механическо; тя е вѫтрѣшна сила, качество на човѣшкия духъ, което опрѣдѣля отношенията между всички нѣща като живи, разумни единици. Всичко въ свѣта е живо. Щомъ е така, между всички нѣща, като живи, има извѣстно влияние, извѣстно въздѣйствие. Съврѣменнитѣ химици казватъ за кислорода, напримѣръ, че подържа горението, но самъ той не гори. Тѣ го разглеждатъ като елементъ, като просто тѣло, но не го взиматъ за живо сѫщество. Обаче, кислородътъ е жива единица, която указва влияние върху всички тѣла. За водорода казватъ, че гори, но не подържа горението. Азотътъ пъкъ нито гори, нито подържа горението. Такива сѫ свойствата на тия елементи отъ гледището на съврѣменната химия, но какви сѫ тѣхнитѣ вѫтрѣшни свойства, това не е извѣстно. Какво нѣщо е горението? При горението всѣкога се отдѣля топлина и свѣтлина. Тѣлото, което гори, увеличава ли или намалява теглото си? Това сѫ процеси, съ които съврѣменната наука се занимава. При горението на тѣлата въ въздуха, главно на металитѣ, се образуватъ пепели. Обаче, има горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепели. Казано е въ Писанието: „Ще отидете въ вѣчния огънь.“ Значи тамъ се говори за вѣчно горение, при което тѣлата горятъ безъ да изгарятъ, безъ да се прѣвръщатъ въ пепель. Огъньтъ, за който се говори въ Писанието, е прѣдизвиканъ отъ сѫщества, които не го разбиратъ. По-рано такова горение не е сѫществувало. Слѣдователно, когато човѣкъ сгрѣши, той самъ създава този вѣченъ огънь. Когато човѣкъ дойде въ противорѣчие или въ стълкновение съ Божията воля, въ него се създава вѣчния огънь. Подъ вѣченъ огънь, вѣчно горение въ широкъ смисълъ на думата се разбира огъня на любовьта, въ който тѣлата горятъ, безъ да изгарятъ. Нѣма по-приятенъ огънь отъ този на Любовьта. Питамъ: въ какво седи вѫтрѣшната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство, като различни области на живота. Мнозина казватъ, че науката, музиката, изкуството ще спасятъ свѣта. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството сѫ въ сила да спасятъ свѣта. Прѣди всичко тѣ сѫ прояви на човѣшкия духъ, които се явяватъ и изчезватъ заедно съ човѣка. Редъ култури, съ своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли свѣта? Какво остана отъ изкуството на атланската раса? Нищо не остана? Мислите ли, че единъ день ще остане нѣщо отъ съврѣменната култура? И отъ нея нѣма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, въ правия смисълъ на думата, се разбира изкуство, което украсява човѣка вѫтрѣшно, съ ония велики добродѣтели, които при никакви положения не изчезватъ. Тѣ оставатъ въ човѣка за вѣчни врѣмена. Това изкуство прѣдава на човѣка истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъвъ човѣкъ е пластично, живо, но винаги се забѣлѣзва на него една постоянна, неизмѣнна чърта, която го отпичава отъ другитѣ хора. Като се мѣни човѣкъ, той винаги запазва тази своя специфична чърта. Като наблюдавате стѫпката, хода му, ще видите, че този човѣкъ се отличава отъ другитѣ. По специфичната миризма на човѣка, кучето познава господаря си. Хиляди хора може да сѫ минали по една улица, но по миризмата на своя господарь, кучето ще познае, дали той е миналъ по тази улица, или не. Казвамъ: съврѣменнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ вече своя възгледъ за изкуство, за наука, за поезия, да не се спиратъ само на тѣхната външна страна и външно въздѣйствие. Тѣ трѣбва да знаятъ, че истинска наука или поезия е онази, която е въ сила да въздѣйствува вѫтрѣшно върху човѣка. Религиознитѣ хора днесъ се подаватъ на врѣменни, лъжливи теории и върху тѣхъ градятъ своя животъ. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човѣкъ да разчита на нея за вѣчни врѣмена. Инжинерътъ, архитектътъ, математикътъ или учениятъ, изобщо, трѣбва да иматъ здрава основа, върху която да градятъ по-нататъкъ. Математикътъ трѣбва да познава специфичната математика на стомашнитѣ, на бѣлодробнитѣ и на мозъчнитѣ клѣтки и да ги разбира. Въ много отношения мозъчнитѣ клѣтки надминвватъ съврѣменнитѣ математици. Тѣ разполагатъ съ изкуство, съ знание да прѣсъздадатъ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, много отъ тѣзи клѣтки работятъ сега върху създаване на безсмъртното тѣло на човѣка. Достатъчно е да се даде импулсъ на тия клѣтки, за да прѣустроять човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ, сърцето на човѣка могатъ съвършено да се прѣустроятъ, но при условие човѣкъ да заживѣе новъ животъ, съвършено чистъ, съобразенъ съ Божиитѣ закони. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да спазва тия закони. Дали той е простъ или ученъ, това не е важно, цѣльта на живота е една и сѫща. По какво се различава простия отъ учения човѣкъ? И двамата могатъ да се намиратъ при едни и сѫщи условия на живота, но различието седи въ възможноститѣ отъ страна на единия или другия, по-добрѣ да използува тия условия. Ако единиятъ работи повече, той ще развие повече способности въ себе си, и силитѣ въ неговия мозъкъ ще се организиратъ по-добрѣ. Нѣкой казва: Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е онзи, който, като влѣзе въ своята лаборатория, може да прѣвръша неблагороднитѣ метали въ благородни. Учениятъ може да прѣвръща вѫглена въ диамантъ. Когато стариятъ човѣкъ дойде при учения, той ще го тури въ една отъ своитѣ реторти, и слѣдъ извѣстно врѣме ще го извади, но вече подмладенъ — младъ, красивъ момъкъ. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това може да направи само истински учениятъ. Съврѣменнитѣ учени, свещеници и проповѣдници, като видятъ нѣкой старъ човѣкъ, започватъ да му четатъ молитви, да му говорятъ за онзи свѣтъ, че като отиде тамъ, ще възкръсне. Питамъ: кой отъ тия учени е билъ при Господа, да знае, какъ и кога възкръсява хората? Казано ли е кой, именно, ще възкръсне? Казано е, запримѣръ, въ Писанието, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето. Обаче, вие знаете ли точно, дали вашитѣ имена ще бѫдатъ написани? Вие прѣдполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашитѣ имена, на Ивана, на Стояна, напримѣръ, ще бѫдатъ написани. Когато се казва, че имената ви ще бѫдатъ написани на небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята прѣдставятъ колективно сѫщество. Слѣдователно, когато се казва, че името на нѣкой човѣкъ е написано на небето, този човѣкъ прѣдставя сборъ отъ разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ образуватъ единъ човѣкъ, едно колективно сѫщество, съ високо съзнание. Името на това сѫщество е написано на небето. Казватъ за Христа, че около Него имало 144,000 души, които, заедно съставяли едно цѣло. И тъй, на небето не може да се напише името само на единъ човѣкъ. Задъ него непрѣменно трѣбва да седатъ много още разумни сѫщества, съ които той да съставя едно цѣло. Ако нѣкой мисли, че името му е написано на небето, нека каже, кои сѫ неговитѣ приятели тамъ. Ако нѣкой твърди, че познава свѣта, нека каже, отдѣ е черпилъ това знание. Прѣди всичко, знанието не е измислено отъ човѣка. Всички научни теории сѫ сѫществували прѣди хиляди години, което показва, че хиляди умове прѣди насъ сѫ мислили въ сѫщото направление и по сѫщитѣ въпроси. Когато Богъ създалъ свѣта, Той ималъ своя теория, която, впослѣдствие, мнозина учени искали да откриятъ. Който е мислилъ по въпроса за създаването на свѣта, той все ималъ нѣкаква теория, по-близо или по-далечъ отъ истината. Всѣки казва: Дойде ми една нова мисъль въ ума, ще създамъ една теория. Казвамъ: добро е всичко това, човѣкъ все трѣбва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощь на човѣка. Истински ученъ е този, който може да се бори съ мѫчнотиитѣ въ живота и да ги прѣодолява. Докато човѣкъ живѣе на земята, той е изложенъ на редъ опасности, спънки и мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолява. Въ миналото си вие сте били заобиколени съ ненапреднали сѫщества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попрѣчили да се проявятъ, да правятъ пакости, вслѣдствие на което днесъ тѣ се опълчватъ противъ васъ, искатъ да ви спънатъ. Съ тѣзи сѫщества вие не трѣбва да се разправяте съ насилие, но съ любовь. Всички тия, ваши познати хлопатъ на вратитѣ ви, искатъ работа, и вие трѣбва да имъ дадете такава. Казвате: Съ кого първо да се разправимъ — съ себе си, или съ тѣхъ? Като се разправяте съ себе си, вие едноврѣменно се разправяте и съ тѣхъ. Когато човѣкъ работи съзнателно върху себе си, едноврѣменно съ това той работи и за другитѣ. За тази цѣль, той трѣбва да бѫде оставенъ на себе си, като нѣкое цвѣте въ пустинята, изложено на вѣтроветѣ да го брулятъ. Докато растението не се изложи на вѣтрове да го брулятъ, то не може да уякне. Ако оставите едно цвѣте въ цвѣтарникъ, на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крѣхко, нѣжно, не може да издържи и на най-малкия вѣтъръ. Сѫщото става и съ хората. Ако нѣкое дѣте расте подъ голѣмитѣ грижи на родителитѣ си, то става нѣжно и не може да издържа на мѫчнотиитѣ въ живота. Въ този смисълъ, като наблюдавамъ методитѣ, които невидимиятъ свѣтъ прилага къмъ хората, намирамъ, че тѣ сѫ много разумни. Тѣзи методи сѫ различни; за всѣки човѣкъ употрѣбяватъ специаленъ методъ. Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какъ си обяснявате страданията? Какъ е възможно Богъ, Който е толкова мждъръ, да допусне хората да се изтезаватъ, да се мѫчатъ, да се опозоряватъ, да воюватъ по между си и т. н.? Защо Богъ допусна всички тия страдания между хората? Вие можете да дадете редъ отговори на тия въпроси, но отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да внесатъ съблазънь. Запримѣрь, ако отъ това гледище оправдавате войната, много хора ще се разочароватъ. Ако пъкъ отричате войната, други ще се разочароватъ. Едни хора подържатъ войната, други я отричатъ. Едни хора искатъ да живѣятъ, а други не искатъ и казватъ: Не ни се живѣе вече. Казвамъ: да не му се живѣе на човѣка, това показва, че той е попадналъ въ чуждо състояние, което е врѣменно. Засега човѣкъ живѣе въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта степень. Щомъ го прѣкаратъ въ магнетиченъ сънъ отъ девета степень, той заминава вече за другия свѣтъ и не може да се върне на земята. Докато се намира въ магнетиченъ сънъ отъ четвърта или пета степень, той става виденъ човѣкъ, започва да прѣдсказва, какво ще се случи, започва да опрѣдѣля диагнозата на различни болести и да дава лѣкарства за тѣхъ. Той се проявява и като ученъ човѣкъ — философъ, математикъ, естественикъ, богословъ — разбира отъ всички науки. Той знае миналото, знае и бѫдещето на хората. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той отново става обикновенъ човѣкъ. Питамъ: какъ обясняватъ ученитѣ този фактъ? Тѣ не могатъ да дадатъ единъ положителенъ отговоръ, близъкъ до истината. При това, тѣзи опити се правятъ не толкова отъ религиозни и вѣвращи хора, колкото отъ крайни материалисти. Тѣ не могатъ да отрекатъ този фактъ, това явление, но не могатъ да го обяснятъ само по материалистиченъ начинъ. Забѣлѣжете, ако поставите парче злато при температура по-низка отъ тази, при която се топи, то ще се нажежи и ще започне да свѣти. Обаче, тази свѣтлина иде отвънъ, тя не е свѣтлина на златото. На сѫщото основание, има области въ живота, въ които. ако се потопи човѣкъ, той има всички условия да стане ученъ, виденъ. Щомъ излѣзе отъ тѣзи условия, той отново става обикновенъ човѣкъ. На наученъ езикъ казано: причината, задѣто хората изпадатъ въ различни състояния, се дължи на свѣтлината, която не прониква еднакво въ тѣхнитѣ мозъчни центрове. Случва се понѣкога, че въ нѣкои мозъчни центрове се натрупва извѣстно количество млѣчна киселина, която разбърква умоветѣ на хората. Ако такъвъ човѣкъ е писатель, тъкмо започне да пише нѣщо хубаво, и мисъльта му се прѣкѫсва. Много американски проповѣдници сѫ имали такива опитности. Излѣзе нѣкой отъ тѣхъ да проповѣдва и изведнъжъ изгуби мисъльта си. Щомъ мисъльта му се изгуби, и проповѣдьта се прѣкѫсва. Единъ американски проповѣдникъ разправяше слѣдната своя опитность: Цѣла недѣля приготвяхъ своята проповѣдь и бѣхъ я научилъ наизустъ. Когато тръгвамъ за събрание, пипамъ въ джоба си, указва се, че съмъ я забравилъ дома си, бѣхъ я написалъ на листъ, но понеже я знаехъ добрѣ, не искахъ да се връщамъ назадъ. Отидохъ на събранието, качихъ се на амвона и бѣхъ сигуренъ въ проповѣдьта си, защото добрѣ я бѣхъ научилъ. Започвамъ да говоря. Казахъ нѣколко мисли, но изведнъжъ тъмнина покри съзнанието ми, и азъ не можахъ вече дума да си спомня. Спрѣхъ се за моментъ да помисля какво да правя. Рѣшихъ да прѣкѫсна събранието, подъ прѣдлогъ, че не съмъ разположенъ. Въ това врѣме вратата се отваря, влиза единъ човѣкъ и като го погледнахъ, изведнъжъ съзнанието ми се проясни. Въ ума ми блесна свѣтлина, и цѣлата проповѣдь се възстанови въ паметьта ми, като че я виждахъ написана прѣдъ себе си. Продължихъ и завършихъ проповѣдьта си благополучно. Казвамъ: има хора въ свѣта, които, като минатъ покрай нѣкой човѣкъ, внасятъ тъмнина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя отъ черната ложа. Има и такива, които, като минатъ покрай човѣка, внасятъ свѣтлина въ съзнанието му. Тѣ се наричатъ братя на Бѣлата ложа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае, че той всѣки день се намира на бойното поле. Свѣтътъ е бойно поле, фронтъ, на който ставатъ редъ сражения. Въ това отношение Царството Божие още не е на земята. Човѣкъ всѣки день може да губи и да намира своята мисъль. Като знаете това, вие трѣбва да различавате вашитѣ състояния отъ чуждитѣ. Като се намѣрите въ извѣстно противорѣчие, вие се опълчвате било противъ себе си, било противъ другитѣ, търсите причината за това. Казвате: Азъ искамъ да служа на Бога, но отдѣ ми дойде това противорѣчие? Да служи човѣкъ на Бога, това не е механически процесъ. Той е живъ, съзнателенъ процесъ. Слѣдователно, който служи на Бога, той трѣбва да се интересува отъ всичко живо въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всички прояви на Божественото. То се изразява въ всички побуждения на всичко живо, отъ създаването на свѣта до скончанието му, както и въ всички творчески сили. Ето защо, който е рѣшилъ веднъжъ да служи на Божественото, той не трѣбва да се спира прѣдъ своето недоволство. Единъ важенъ законъ: въ който моментъ съзнаешъ, че всичко въ свѣта е създадено и сътворено отъ Бога, а ти си проява на Неговия творчески умъ, въ тебе се ражда доброто. Въ който моментъ отречешъ тази сила, въ тебе се ражда злото. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е въ връзка съ милиони умове на земята, както и въ онзи свѣтъ. Тъй щото, той прѣдставя частица отъ това колективно общество. И неговиятъ успѣхъ на земята зависи отъ връзката му съ тия сѫщества. Ако тази връзка е правилна, и резултатитѣ на неговия животъ ще бѫдатъ добри. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда гениаленъ човѣкъ. — Гениални има между всички живи сѫщества. И между говедата, и между овцетѣ, и между вълцитѣ, и между птицитѣ, и между рибитѣ има гениални. Значи, ако си овца, или вълкъ, или птица, или риба, бѫди поне най-ученъ, най-гениаленъ между тѣхъ. Ако си лошъ човѣкъ, бѫди поне отъ най-лошитѣ; ако си добъръ, бѫди отъ най-добритѣ. Обаче, човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде гениаленъ и на земята, и на небето. Даже и на земята той не може да бѫде гениаленъ за всички общества. Запримѣръ, какво знаятъ рибитѣ за Шекспира? Или, какво знаятъ африканцитѣ за Толстоя? Значи, истински: ученъ е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква прѣзъ съзнанията на всички сѫщества, и тѣ го чувствуватъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Богъ сѫществува, или не, но това сѫ видоизмѣнения на вашата рѣчь. Въ сѫщность, въ съзнанието си всѣки чувствува, че има една сила надъ него, която управлява, а самъ той не е господарь на положението си. Запримѣръ, нѣкой съ часове седи на едно мѣсто и мисли. Не само това, но като че му се диктува, какво да мисли. Казвате: Ние искаме да служимъ на Бога. Щомъ кажете това, вие се индивидуализирате. Въ какво отношение се индивидуализирате? — Въ начина на служенето. Мѫже и жени, дѣца и родители, ученици и учители, свещеници и проповѣдници, управляващи и управляеми — всички иматъ една и сѫщазадача — да служатъ на Бога, но се различаватъ въ начина на служенето си. Дали си праведенъ, или не, ти имашъ една задача на земята, която трѣбва да рѣшишъ. Дали си простъ или ученъ, пакъ трѣбва да разрѣшишъ задачата си. Ако я рѣшишъ като ученъ, това е едно благо; ако я рѣшишъ като простъ, това е друго благо. Каквото положение и да заемате, вие трѣбва да рѣшите задачата си! Питамъ: какво рѣшава човѣкъ днесъ? Той трѣбва да съзнава, че всѣка пробуден душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание, Богъ, Който е всемждъръ, бди върху всѣка душа, върху всѣко съзнание, като върху нѣжно цвѣте, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрѣзъ него. Писанието казва, че ние не живѣемъ, не се учимъ за себе си. Като дойдете до това разбиране, у васъ ще се роди импулсъ да създадете нѣщо. Засега съврѣменнитѣ хора очакватъ на ученитѣ, отъ тѣхъ искатъ да чуятъ нѣщо. Казвамъ: и това е добрѣ. Ние трѣбва да се радваме на това, което ученитѣ сѫ казали, но трѣбва да знаемъ, че сами тѣ нищо не сѫ създали и открили. Казвате, че нѣкой ученъ е създалъ нова теория за вселената. Другъ ученъ пъкъ създалъ нѣкаква теория за бѫдещето състояние на земята. Питамъ: тѣзи учени били ли сѫ при създаването на земята и небето? Или, могатъ ли тѣ да се прѣнесатъ съ мисъльта си въ бѫдещето, да знаятъ, каква ще бѫде тогава земята? Това могатъ да направятъ само адептитѣ. Иначе, какъ бихте си обяснили стиха, дѣто Христосъ казва: „Прослави ме съ славата, която имахъ въ Тебе прѣди създаването на свѣта.“ Значи, Христосъ помни състоянието, въ което е билъ нѣкога. Питамъ: какво е заставило Христа, Който ималъ такава велика слава, да слѣзе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образъ и да пострада отъ тогавашнитѣ учени? И въ врѣмето на Христа е имало учени, като сегашнитѣ. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървѣли слѣдъ Христа и водѣли наученъ споръ съ Него. Тѣ Му казвали: „И ние разбираме отъ кабалата, имаме голѣми познания и виждаме, че ти заблуждавашъ хората.“ Христосъ отговарялъ: „Вие държите ключоветѣ на Царството Божие, но нито вие влизате вѫтрѣ, нито другитѣ пущате да влѣзатъ.“ И съврѣменнитѣ учени, свещеници, управници сѫ взели ключоветѣ на Царството Божие въ рѫцѣтѣ си и казватъ: Ако ни слущате, добрѣ ще ви бѫде; ако не ни слушате, нѣма да ви бѫде добрѣ. Ученитѣ хора се дѣлятъ на два лагера: еднитѣ сѫ истински учени, които знаятъ повече, отколкото сѫ писали и казали. Тѣ знаятъ много нѣщо за създаването на вселената, но нищо не казватъ по това. Тия учени иматъ всичкото смирение въ себе си. Въ всѣко свое начинание, въ всѣка своя работа тѣ уповаватъ на Бога, на разумния свѣтъ. За тия учени се казва, че иматъ връзка съ Бога, съ великитѣ сѫщества. Другитѣ учени сѫ тия, които копиратъ първитѣ. Тѣ само възпроизвеждатъ онова, което първитѣ учени сѫ казали. Ако тази вечерь ви обясня, какъ се е създалъ свѣтътъ, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете. Ако ви обясня, какъ е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Нѣма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреитѣ, какъ Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть? Обаче, това знание направи ли евреитѣ по-добри? Ученитѣ хора и тогава не повѣрваха, и днесъ не вѣрватъ на тази теория и казватъ: Господъ има ли рѫцѣ? Господь има рѫцѣ, и при това много хубави. Ако съберете рѫцѣтѣ на всички хора, едва ли ще можете да направите отъ тѣхъ единъ пръстъ отъ Божията рѫка. Смѣшно е да се пита, има ли Господъ рѫцѣ, очи, уши, носъ. Значи, Онзи, Който прави рѫцѣ, самъ рѫцѣ нѣма. Очи прави, а самъ Той очи нѣма. Уши прави, а самъ Той уши нѣма. Смѣшно е да се говорятъ такива абсурди. Такива заключения говорятъ за частичното знание на хората. Когато човѣкъ дойде до вѫтрѣшното знание, той ще има ясна прѣдстава върху нѣщата. При сегашнитѣ си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Богъ вижда. Въ единъ мигъ само Той вижда цѣлата вселена прѣдъ себе си, разбира всички отношения на сѫщестата, малки и голѣми, всички съчетания на сили, и знае, какви пермутации могатъ да станатъ между тѣхъ. Това знание слиза постепенно въ напредналитѣ сѫщества, които наричатъ богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-послѣ дойде до най-малкитѣ сѫщества, които възприематъ живота, както го прѣживяватъ. Като знаятъ това, хората се стремятъ къмъ повдигане, като се занимаватъ първо съ въпроса за спасението си, послѣ съ въпроса за посвещението си и най-послѣ пристѫпватъ къмъ въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо Господъ създаде слънцето, луната и звѣздитѣ? Тѣ сѫ символи, които трѣбва да се разбератъ. До четвъртия день слънцето не сѫществуваше, а на четвъртия день Господъ създаде слънцето, заедно съ другитѣ небесни свѣтила. Ще кажете, че слънцето, луната и звѣздитѣ сѫ създадени да свѣтятъ. Да, това е едната страна, но тѣ иматъ и друго, вѫтрѣшно значение. Всѣки човѣкъ има специфично отношение къмъ слънцето, както и къмъ Бога. И Богъ има специфично отношение къмъ всѣка душа. Това отношение е най-важно. Ако човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той никога не може да разбере безпрѣдѣлното, необятното, великото въ живота. Съврѣменнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, отъ себе си, искатъ да бѫдатъ талантливи, да се проявятъ. Човѣкъ може да бѫде талантливъ, силенъ, като се постави въ четвърта степень на магнетически сънъ. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изисква будность на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсѣяно, тѣ привидно слушатъ, а въ това врѣме сѫ заети съ свои лични работи: единъ мисли за кѫщата си, която строи, трѣбвали му 60,000 лв., за да я довърши; другъ нѣкой е студентъ, мисли за изпититѣ си. Казвамъ: който е дошълъ въ класъ, той трѣбва да остави всичкитѣ си работи навънъ: кѫща, камъни, тухли, пари, изпити, болести — всичко това трѣбва да оставите навънъ, и да влѣзете безъ никакви раници, безъ никакви смущения. Само свободниятъ човѣкъ може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте въ класъ, не трѣбва да позволявате на никакви смущения да хлопатъ на сърцето и на ума ви. Щомъ излѣзете отъ класъ, тогава можете пакъ да вземете раницата си съ смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнѣкѫдѣ да ми дойде свѣтлина, да разрѣша задачитѣ си. Значи, вие искате по нѣкакъвъ лесенъ начинъ, отвънъ да дойде разрѣшението, да капне като круша отъ нѣкое дърво. Не, който иска правилно да разрѣши задачитѣ на своя животъ, той трѣбва да работи, да мисли дълбоко върху нѣщата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, въ края на краищата, вие ще опитате вашата обикновена философия. Единъ философъ седѣлъ подъ сѣнката на една круша и размишлявалъ. Близо до него имало една тиква. Той поглеждалъ ту къмъ тиквата, ту къмъ крушата, сравнявалъ ги и размишлявалъ: Чудно нѣщо! Господъ, Който е толкова мѫдъръ, на такава малка дръжка на тиквата поставилъ такъвъ голѣмъ плодъ, а на такова голѣмо дърво, каквото е крушата, поставилъ такива малки плодове! Като размишлявалъ по този начинъ, философътъ задрѣмалъ подъ сѣнката на крушата. Въ това врѣме се явилъ вѣтъръ, който започналъ да люлѣе клонищата на крушата. Една круша се откѫснала отъ дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усѣтилъ болка на носа си, философътъ се събудилъ, видѣлъ крушата, която го ударила по носа и казалъ: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щѣще да бѫде положението ми, ако плодоветѣ на крушата бѣха голѣми като тиквитѣ? Богъ знае работитѣ си. Той е добрѣ промислилъ всѣко нѣщо, което е създалъ. Много хора страдатъ отъ своето щестлавие. Тѣ разсѫждаватъ като този философъ, казватъ: Защо на насъ, великитѣ хора, сѫ дадени такива малки плодове? За да ви освободи отъ този недѫгъ, Богъ ви дава плодове като тиквата. Въ скоро врѣме вие завързвате плодъ, и въ шесть мѣсеца узрѣвате. Щомъ плодътъ ви узрѣе, вие умирате. Слѣдователно, който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго врѣме живѣе. Въ това седи философията на живота. Ето защо, не се стремете къмъ голѣми придобивки за малко врѣме. Гледайте всѣки мигъ, всѣки часъ, всѣки день да придобивате по нѣщо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начинъ, въ нѣколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, съ което разполага всѣки човѣкъ, е придобито по този начинъ, именно, капка по капка. Има случаи, когато човѣкъ може да придобие много знания, но то е въ зависимость отъ паметьта. Нѣкои хора иматъ толкова силна паметь, че каквото прочетатъ или чуятъ прѣзъ деня, всичко запомнятъ. За усилване на паметьта има редъ методи, които човѣкъ може да приложи и да види резултатитѣ имъ. Казвамъ: човѣкъ желае много нѣща, но има нѣщо сѫществено въ живота, което той трѣбва да постигне. То е слѣдното: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли правилно и да се стреми къмъ реализиране на малкитѣ нѣща. Всѣки день човѣкъ трѣбва да направи нѣщо, колкото малко да е то, да види, че и той е полезенъ съ нѣщо въ живота. Вие трѣбва да знаете, че скѫпо струвате на невидимия свѣтъ. Вие нѣмате прѣдстава, какъвъ грамаденъ бюджетъ се отпуща за всѣки човѣкъ съ идването му на земята. Когато отидете на небето, тамъ веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прѣгледа, да види, какъ сте въ физическо, въ здравословно отношение. Ако забѣлѣжатъ най-малката болесть, или най-малкото неразположение у васъ, тѣ веднага ще ви върнатъ на земята. На небето болни хора не приематъ. Тамъ не търпятъ абсолютно никаква болесть. Тѣ ще ви запитатъ: защо сте болни? Пари ли нѣмахте, храна ли нѣмахте, въздухъ ли нѣмахте, вода ли нѣмахте? Всичко това ви е дадено въ изобилие, но вие не сте го използували, както трѣбва, вслѣдствие на което се връщате болни. Хайде, сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползувате отъ благата на живота. Религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ абсолютно здрави — здрави по тѣло, по сърце, по умъ. Придобиване на здравето трѣбва да бѫде идеалътъ на съврѣменния човѣкъ. Въ Писанието е казано: „На онѣзи. които чакатъ Господа, силата ще се възобнови“. Нѣкои хора се мислятъ за много учени, но като се натрупа повече млѣчна киселина въ мозъка имъ, тѣ не могатъ сами да си помогнатъ и забравятъ името си даже. Единъ знаменитъ американски професоръ отишълъ единъ день на пощата да получи нѣкакъвъ париченъ записъ, издаденъ на негово име. Когато чиновникътъ запиталъ за името му, той не могълъ да си спомни, какъ се казва. Постоялъ така нѣколко секунди, помислилъ малко, но не могълъ да се сѣти, какъ се нарича. Той се извинилъ прѣдъ чиновника, че ще излѣзе за малко и скоро ще се върне, а въ себе си рѣшилъ да отиде набързо дома си и да запита жена си за името си. Едва що излѣзълъ на улицата, срещналъ го единъ познатъ и му казалъ: Добъръ день, господинъ Шмитъ! Какво правите? Той се зарадвалъ, че чулъ името си и веднага се върналъ на пощата, да получи записа. Когато чиновникътъ повторно го запиталъ за името му, той казалъ: Азъ съмъ професоръ Шмитъ. Вие ще кажете, че този професоръ е билъ малко смахнатъ. Не, той не е билъ смахнатъ; причината за състоянието, въ което той изпадналъ, се крие на друго мѣсто. Казвамъ: положението, въ което е изпадналъ този ученъ, въ което може да изпадне всѣки човѣкъ, азъ сравнявамъ съ слѣдния примѣръ: прѣдставете си, че влизате въ единъ голѣмъ салонъ, добрѣ освѣтенъ, но веднага всичкитѣ лампи изгасватъ, и вие оставате на тъмно. Въ това положение ви даватъ Библията, искатъ да четете. Вие взимате Библията, взирате се въ една, въ друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щомъ се запалятъ лампитѣ, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената свѣтлина е необходима за всички. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да се стреми да запази връзката си съ Бога. Човѣкъ не трѣбва да дава надмощие на своитѣ чувства. Той трѣбва да се свързва съ Божиитѣ мисли, чувства и дѣйствия, ако иска да има непрѣривенъ импулсъ въ живота си. Само при това положение човѣкъ ще бѫде готовъ всѣкога да учи съ радость и постоянство. Едно е важно, обаче, човѣкъ никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намѣрите правия пѫть на живота. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Безъ мене нищо не можете да направите. Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ.“ Какъ ще си обясните тѣзи думи? Съ тѣзи стихове Христосъ изнася единъ великъ законъ. Докато човѣкъ не е на тази лоза, като часть отъ нея, той ученъ не може да стане; той служитель Божи не може да бѫде. Между американскитѣ проповѣдници има споръ по въпроса за учението: онѣзи отъ тѣхъ, които сѫ свършили университетъ, които иматъ образование, подържатъ, че безъ наука, безъ знание не може да се служи на Бога; онѣзи пъкъ, които не сѫ учили, нѣматъ образование, казватъ, че и безъ наука може да се служи на Бога. Вѣрно е, че може да се служи на Бога и безъ да си свършилъ университетъ, обаче, който иска да служи на Бога, той непрѣменно трѣбва да бѫде ученъ, да има знания. Който на врѣмето си не е могълъ да придобие знания, той самъ, при специални за него условия, трѣбва да работи за своето самообразование. Ако нѣкой е свършилъ университетъ, нека другитѣ, които не сѫ имали тази възможность да свършатъ, да се радватъ на първия. Тѣ трѣбва да кажатъ: Братко, радваме се, че ти си ималъ възможность да учишъ, да придобиешъ знания. Единъ день, когато и ние се намѣримъ прѣдъ благоприятни условия, ще си набавимъ това, което днесъ ни липсва. Всички трѣбва да се стремите къмъ учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за васъ. Знанието дава стабилность, радость на човѣка. Каквото прѣдставятъ звонковитѣ пари въ живота на човѣка, такова нѣщо е и знанието. Съ звонковитѣ златни пари човѣкъ навсѣкѫдѣ може да отиде: и въ Франция, и въ Англия, и въ Германия — навсѣкѫдѣ ще бѫде добрѣ дошълъ. Ако сте виденъ лѣкарь, и можете да лѣкувате най-тежкитѣ и мѫчно лѣчими болести, като туберкулоза, живеница, епилепсия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ ще ви приематъ съ отворени обятия. Ако сте нѣкой знаменитъ възпитатель, достатъчно е да турите рѫцѣтѣ си върху нѣкои отъ центроветѣ на дѣтската глава, за да може това дѣте да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсилъ такъвъ възпитатель? Докато Божественото въ човѣка не се е пробудило, той мисли, чувствува и дѣйствува по човѣшки, по обикновенъ начинъ; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живѣе по Божественъ начинъ — всичко въ него се измѣня, прѣобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Духъ въ човѣка, който извира, тече по опрѣдѣлени закони, както тече и водата въ природата. Мнозина искатъ и очакватъ да дойде Духа въ тѣхъ по механически начинъ, отвънъ, което е невъзможно. И като не успѣватъ по този начинъ, тѣ сѫ готови да се обезсърдчатъ, да критикуватъ и т. н. Казано е, обаче: „Не огорчавайте Духа, съ Който сте запечатани!“ Това означава: Не изгасвайте Духа, Който ви рѫководи, Който ви учи! Като се обезсърдчите, вие казвате: Нищо не можемъ да направимъ. Не, това не е право. Разумнитѣ хора всичко могатъ да направятъ. Всички трѣбва да работите съзнателно, добррволно, отъ любовь, а не съ насилие. Всѣко насилие е механически пррцесъ. Като говоря така, азъ ни най-малко не засѣгамъ васъ, вашитѣ копнежи и желания, но казвамъ, че и царски синове да сте, вие пакъ трѣбва да учите. Когато влѣзе въ училището, царскиятъ синъ ще учи, както и простиятъ овчарь. И ангелитѣ слизатъ на земята да учатъ, като обикновени дѣца. Нѣкой ангелъ на небето може да е мощенъ, ученъ, да управлява цѣла слънчева система, но слѣзе ли веднъжъ на земята да учи, той сѣда на чина съ всичкото си смирение, като малко дѣте, и слуша, какво учительтъ прѣподава. Щомъ научи нѣщо, той пакъ отива на небето и заема мѣстото си. Казвате: Възможно ли е това нѣщо? — Възможно е. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Ангелътъ може да слѣзе на земята да учи само чрѣзъ смирение. Какъвъ си билъ въ миналото, е едно нѣщо; какъвъ си сега, е друго нѣщо. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, да не влиза въ съприкосновение съ хората. Обаче, това е невъзможно. Ако се откаже да влиза въ съприкосновение съ хората, той нѣма да разбере пѫтищата, по които Духътъ работи. По този начинъ той не може да добие свободата си. Много ангели слизатъ на земята, но и тѣ още не могатъ да разбератъ, какво се върши на земята. Най-послѣ Христосъ трѣбваше да дойде на земята, да разрѣши една отъ най важнитѣ задачи и да покаже на хората, какъ трѣбва и тѣ да я разрѣшатъ. Питамъ: по кой начинъ мислите вие да разрѣшите задачата си? Ще кажете, че като вѣрвате въ Бога. Не, да вѣрвате въ Бога, въ Христа, това още не е достатъчно, за да рѣшите задачитѣ на своя животъ. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Въ това седи истинската наука, съ помощьта на която човѣкъ може да рѣши задачитѣ си. Значи, ако разумното слово прѣбѫдва въ васъ, Богъ и Христосъ ще направятъ жилище въ васъ. Човѣкъ навсѣкѫдѣ трѣбва да вижда разумното слово. Въ всѣка научна книга вие трѣбва да намирате мисли, които самиятъ авторъ даже не е подозиралъ. Въ всѣка книга, колкото отрицателна да е, се крие нѣщо Божествено. То седи, именно, въ онова невидимото, ненаписаното, което се чете между редоветѣ. Обаче, това може да намѣри само будната, съзнателната душа. Само тази душа е въ състояние да разчисти пѫтищата и да намѣри онази посока, която води къмъ Божественото. Ето защо, всички се нуждаете отъ ново знание, отъ знанието на Духа, отъ знанието на Любовьта. Азъ не говоря за прѣходната любовь, но за онази любовь, която е неразривно свързана съ мѫдростьта и съ истината. Животъ, свѣтлина и свобода сѫ сѫщо така свързани. Ти не можешъ да имашъ животъ, ако нѣмашъ свѣтлина; ти не можешъ да имашъ свѣтлина, ако нѣмашъ свобода. Щомъ имашъ животъ, ще имашъ и свѣтлина; щомъ имашъ свѣтлина, ще имашъ и свобода. Слѣдователно, щомъ имашъ любовь, ще имашъ и мѫдрость; щомъ имашъ мѫдрость, ще имашъ и истина. Сега, дръжте въ ума си основната мисъль, че има само единъ животъ, само единъ Учитель, само единъ Богъ. Слѣдователно, всички закони, всички прояви въ живота се дължатъ, именно, на Бога. И когато казваме, че Богъ, Учительтъ живѣе въ насъ, имаме прѣдъ видъ човѣшката душа. Душата е ефирна, тя ту посѣщава тѣлото, ту излиза вънъ отъ него. Когато казватъ, че душата е въ тѣлото на човѣка, това е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че човѣкъ живѣе въ кѫщата си. Когато търсимъ нѣкой човѣкъ, казватъ ни, че той е въ своята кѫща, но това ни най-малко още не значи, че той е въ стѣнитѣ на тази кѫща, или въ всичкитѣ й стаи, или въ огнището нѣкѫдѣ. Сѫщо така, когато се казва, че човѣкъ живѣе въ тѣлото си, това подразбира, че той е въ тѣлото си може би за 15—20 минути или единъ часъ най-много, и послѣ излиза вънъ отъ него. Дохождате слѣдъ това при този човѣкъ и виждате, че той е неразположенъ, кара се, сърди се, вика. Това не е той — господарьтъ на кѫщата. Господарьтъ е отишълъ нѣкѫдѣ по работа, като оставилъ въ кѫщата си слугитѣ, които въ негово отсѫтствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира кѫщата си въ безпорядъкъ, всичко изядено и изпито, направени голѣми пакости и щети. Вика той слугитѣ си, прѣглежда смѣткитѣ си, изпраща невѣрнитѣ слуги вънъ, въ свѣта, а задържа само вѣрнитѣ, добритѣ слуги, съ които образува ново съдружие. Добрѣ е господарьтъ да остава за по-дълго врѣме въ кѫщата си! Когато господарьтъ отново прѣчисти кѫщата си и въведе първоначалния редъ и порядъкъ въ нея, тогава Богъ ще го посѣти. Великъ е моментътъ, когато Богъ посѣщава душитѣ, но много рѣдъкъ е този моментъ. Да ви посѣти Богъ, Божественото, това е цѣла епоха въ вашия животъ. Това е незабравимъ моментъ, който, веднъжъ само прѣживянъ, е въ сила да внесе вѣчна радость и веселие въ душата на човѣка. Когато Божественото посѣти човѣка, отъ този моментъ той може вече да мисли, да чувствува, да дѣйствува право; отъ този моментъ той може да пѣе, да свири, да рисува — каквото пожелае, може да направи. Ето защо, той трѣбва да запази този моментъ, да задържи спомена си за него. Той трѣбва съ всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за врѣмето, да казва, че го е изгубилъ напразно. Който живѣе въ стремежъ къмъ постигане на Божествения животъ, той никога не губи врѣмето си. Вѣчностьта е прѣдъ него; той има много врѣме на разположение, да постигне всичко, каквото желае. Нѣкой казва: Азъ остарѣхъ. — Не е въпросътъ, че си остарѣлъ, но като си остарѣлъ, поне да поумнѣешъ. Другъ казва: Азъ съмъ младъ. — Не е въпросътъ, че си младъ, но силата, която имашъ, трѣбва да бѫде разумно употрѣбена. Младиятъ трѣбва да употрѣби своята младость и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубихъ се вече, не зная, какво да правя. — Чудно нѣщо, въ свѣта дошълъ, а не знае, какво да прави! Често свѣтскитѣ хора сѫ по-смѣли отъ, духовнитѣ. Нѣкой свѣтски човѣкъ минава за ученъ: вземе перото — тръсъ, тръсъ — напише нѣкакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само нѣкакви пермутации на думи. Отъ високо научно гледище, това съчинение не издържа критика, но смѣлъ е този човѣкъ, пише. Дойде нѣкой на власть, вземе управлението въ рѫцѣтѣ си, създава закони, какъ да живѣятъ хората добрѣ. Питамъ: кой ще застави тия хора да живѣятъ добрѣ? Въ това отношение този управникъ ще се намѣри въ положението на мишката, която прѣдложила на своитѣ другарки — мишки, които живѣли задружно въ единъ житенъ хамбаръ, да закачатъ звънецъ на котката, та като иде, отдалечъ да я чуватъ и да бѣгатъ. Всички единодушно приели това прѣдложение, но не могли да избератъ онази мишка, която ще се осмѣли да закачи звънеца на врата на котката. И хората казватъ: Да закачимъ звънецъ на лошия животъ! Не, това не е разрѣшаване на въпроса. Човѣкъ трѣбва да се откаже да грѣши; човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ излишни желания и да започне новия животъ. Какво направи блудниятъ синъ? Слѣдъ като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си, да му работи като послѣденъ слуга. Много хора искатъ да живѣятъ по новъ начинъ, но не знаятъ, трѣбва ли да ходятъ по театри, по концерти. Казвамъ: ако имашъ пари, иди на театъръ, на концертъ, посѣти нѣкой великъ артистъ или музикантъ, все ще придобиешъ нѣщо. Обаче, нѣмашъ ли пари, не ходи. Нѣма смисълъ да взимашъ пари на заемъ и така да посѣщавашъ театритѣ. Ако театърътъ може да спаси хората, нека направятъ безплатенъ театъръ, всѣки да се ползува отъ него. Театърътъ е създаденъ само за нѣкои хора. Опрѣдѣлено е, колко хора трѣбва да бѫдатъ духовни и колко — свѣтски; колко хора трѣбва да посѣщаватъ театри, концерти и т. н. Всичко въ свѣта е точно опрѣдѣлено. На когото е опрѣдѣлено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театритѣ и ще се учи отъ тѣхъ. За такива хора театърътъ е подобенъ на богослужение. Тѣзи дни бѣхъ на концерта на единъ виденъ музикантъ, дѣто се бѣше събралъ елита на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питамъ: кой се проявява чрѣзъ този музикантъ? Вие слушате нѣкой музикантъ, възхищавате се, но не знаете, кой е истинскиятъ вдъхновитель. Който свири на сцената, той е изпълнитель само, а задъ него седи истинскиятъ музикантъ, който вдъхновява, дава импулси. Единъ познатъ ми разправяше една своя опитность. Двѣ вечери наредъ, въ сънно състояние, той слушалъ да свири нѣкакъвъ великъ музикантъ, когото никога нѣма да забрави. Бетховенъ нищо не билъ прѣдъ него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нѣщо особено, нито съ думи, нито съ перо могла да се прѣдаде. Казвамъ: този приятель е попадналъ въ свѣта, отдѣто музикантитѣ черпятъ вдъхновение и сила. Ако отидете на такъвъ концертъ, или на такова прѣдставление, вие коренно ще се измѣните — ще настане нѣкаква промѣна въ вашето естество. Вие ходите сега по 20 пѫти прѣзъ сезона на театри, на концерти, гледате, какъ героятъ, или героинята умиратъ, и като излѣзете оттамъ, почвате да критикувате автора, защо така написалъ тази драма. Съврѣменната драма е изразъ на живота, който сегашнитѣ хора живѣятъ. Както живѣятъ, така пишатъ. Кой отъ съврѣменнитѣ хора не е герой на нѣкоя драма? Той излиза на сцената, играе нѣкаква роля, а послѣ умира. Въ това отношение, всички хора, които умиратъ, сѫ все герои. Да, има два вида герои въ свѣта: еднитѣ умиратъ, а другитѣ възкръсватъ. Значи, и въ геройството, както въ всички други нѣща, има степени. Сега, като говоря по този начинъ, у васъ ще се яви желание да бѫдете отъ великитѣ герои, да бѫдете мощни, силни. Казвамъ: ако живѣете по стария начинъ, нищо нѣма да придобиете. Въ края на вѣка човѣкъ все трѣбва да придобие мощь и сила въ себе си, да се слѣе съ великото въ свѣта. Затова вие трѣбва да се стремите къмъ свобода на духа. Христосъ е казалъ: „Безъ мене нищо не можете да направите.“ Вие пъкъ ще кажете: Съ Христа, съ Бога всичко мога да направя. При това, не само на думи да го казвате, но да чувствувате силата на тѣзи думи. Мнозина говорятъ за Христа и се питатъ, дѣ е училъ Той, дали въ Индия, въ Египетъ, или другадѣ. Това не е важно за васъ. За васъ е важно да придобиете Божественото въ себе си, да направите връзка съ всички велики, разумни сѫщества, които живѣятъ, както на земята, така и на небето. Човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ който поетъ, философъ, ученъ или музикантъ иска, стига да бѫде въ хармония съ него. Можете ли да си спомните, какво е казалъ, напримѣръ, Шекспиръ? Кой е този, който припомня на човѣка? Христосъ казва: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви припомни и научи.“ Това е една отъ великитѣ истини. Когато Духътъ, т. е. Божественото дойде въ човѣка, Той ще му припомни не само това, което Христосъ е казалъ, но и всичко онова, което великитѣ хора до Христа и слѣдъ Него сѫ казали. Човѣкъ не може да си припомни всичко изведнъжъ, но постепенно. Христосъ е казалъ: „Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъжъ.“ Това подразбира, че умоветѣ и сърцата на хората още не сѫ готови да възприематъ всичко изведнъжъ. Каквото днесъ не възприематъ, то ще остане за бѫдещитѣ врѣмена. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че мнозина отъ васъ мислятъ, че много знаятъ. Тѣ се самоизлъгватъ. Нѣма по-опасно нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, че много знае, или че малко знае. Всѣки трѣбва да се познава и да каже: Нѣкои нѣща зная, защото съмъ ги провѣрилъ; други нѣща не зная, но сега ги уча — единъ день ще ги приложа въ живота си. Човѣкъ трѣбва да знае, че има много задачи, които не е рѣшилъ, но трѣбва да рѣши. Тѣ ще му бѫдатъ дадени като вѫтрѣшни задачи за разрѣшаване. Всѣки ще се стреми да разрѣши тия задачи въ живота си, защото тѣ ще го повдигнатъ. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 м. платно да тъче, а изтъкава 10 м. Значи, тя е изработила една часть, но има още да тъче. Тя не трѣбва да се обезсърдчава, но да работи, да изтъче платното си. Краятъ увѣнчава работата. Вие ще бѫдете свободни, само слѣдъ като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюиия. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на редъ противорѣчия, съмнѣния, подозрѣния, ще се блъскате на една и на друга страна, и нищо нѣма да придобиете. Мнозина ще дохождатъ при васъ и ще ви казватъ, че не вървите въ правия пѫть, че нѣмате ясна прѣдстава за Бога. Каква трѣбва да бѫде прѣдставата ви за Бога? Богъ не е нѣщо, което може да се опрѣдѣли съ думи. Богъ е Любовь. Когато дойдете въ връзка съ тази Любовь, когато изпълните Божията воля, ще имате Неговата свѣтлина. Когато човѣкъ разбере Бога като любовь, за него е безразлично, чрѣзъ кого Богъ му се е изявилъ, дали чрѣзъ нѣкой ангелъ, или чрѣзъ най-обикновения човѣкъ. За него е важна Божията дума, а чрѣзъ кого е дошла, това не важи. Това значи да бѫде човѣкъ смиренъ. Всѣко Божие Слово е въ състояние да отвори ума и сърцето на човѣка, да го направи свободенъ, силенъ, да понася всички трудности и мѫчнотии въ живота. Човѣшкото щестлавие иска да чува Божиитѣ слова направо, а смирениятъ е доволенъ, че Богъ му е проговорилъ, безъ да се запитва, чрѣзъ кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиитѣ думи отъ човѣшкитѣ. Всѣка Божия дума носи животъ, свѣтлина и свобода на човѣка. Когато Богъ проговори на нѣкой човѣкъ, всички ангели, всички възвишени сѫщества се радватъ. Този човѣкъ казва: Сега разбирамъ живота; сега намирамъ въ него идеалъ, смисълъ да се живѣе. Безъ Бога животътъ нѣма смисълъ, нѣма никаква цѣль. И тъй, пазете Божественото въ себе си! Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони съ една милионна часть отъ пѫтя къмъ Божественото, за да се подложи на голѣми страдания. Казано е въ Писанието: „Които ме чакать, които ме търсятъ, тѣ ще ме намѣрятъ.“ Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“ Сега, желая на всички Божиитѣ думи да прѣбѫдватъ въ васъ, да бѫдете силни, мощни, да разбирате Истината, безъ да я доказвате отвънъ. Истината не се нуждае отъ никакви външни доказателства. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 26 януари, 1927 г. — София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРѢДНАЗНАЧЕНИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Прѣдназначението на всѣка разумна душа, която живѣе въ свѣта.“ Всѣко нѣщо въ свѣта има извѣстно прѣдназначение. Математиката, запримѣръ, има прѣдназначение въ еволюцията на човѣшкия умъ. Изобщо, свѣтътъ е построенъ отъ редъ правила. И въ този смисълъ ние разбираме живота споредъ степеньта на нашето развитие и го опрѣдѣляме като положителни и отрицателни величини. Плюсътъ въ едно отношение е минусъ въ друго отношение, защото животътъ въ животъ се прѣлива. Запримѣръ, животътъ на бащата и на майката се прѣливатъ въ дѣцата; въ този случай дѣцата печелятъ, а родителитѣ губятъ, отслабватъ, смаляватъ се. Обаче, туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човѣкъ, той все трѣбва да изгуби часть отъ своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т. е. прѣвръщане на енергията отъ едно състояние въ друго. Казвамъ: истинскитѣ методи, чрѣзъ които вие можете да задържите равновѣсие въ живота си, сѫ добродѣтелитѣ. Велика наука е да може човѣкъ да задържи въ себе си толкова енергия, колкото му е потрѣбна. Между възприемането и харченето на енергията трѣбва да има пълно равновѣсие, да нѣма никакъвъ излишъкъ, нито недостигъ. Запримѣръ, умоветѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ прѣтоварени отъ научни, религиозни, сѣмейни и лични идеи и въпроси, които не могатъ да се разрѣшатъ днесъ, но не могатъ да се разрѣшатъ и слѣдъ хиляди години още. Това показва, че хората не се познаватъ. Тѣ не знаятъ, отдѣ идатъ, какво прѣдставятъ и какви възможности иматъ въ себе си. Всѣки може да бѫде ученъ, но истински ученъ е онзи, който може да създаде и нареди единъ свѣтъ. Който говори само за земята, за разнитѣ свѣтове, безъ да може да създаде единъ свѣтъ, той не е ученъ човѣкъ. Да създадешъ единъ свѣтъ, това подразбира да уредишъ себе си, своя вѫтрѣшенъ свѣтъ. Ти говоришъ за душата, за духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбирашъ законитѣ, които ги управляватъ, не можешъ да контролишъ своитѣ мисли и чувства. Питамъ: тогава дѣ седи силата на човѣка? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други сѫщества. Щомъ веднъжъ експлодира, втори пѫть не може да експлодира, губи силата си. Слѣдователно, въ всички неразумни работи има само единъ моментъ на дѣйствие, на проява. Слѣдъ този моментъ всичко се свършва. Въ разумнитѣ постѫпки на живота винаги има растене; въ тѣхъ има вѫтрѣшна послѣдователность. Ето защо, въ всѣки животъ, който не е съобразенъ съ Божиитѣ закони, между мислитѣ и чувствата нѣма никаква връзка. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който иска да стане богатъ; срѣщате другъ, който иска да стане пъленъ, да затлъстѣе. Ако питате богатия, защо иска да стане богатъ, той не може да каже причинитѣ. Ако питате другия, защо иска да напълнѣе, и той не може да обясни, защо желае това. И единиятъ, и другиятъ ще кажатъ, че така се живѣе добрѣ, но съ това животътъ имъ не се подобрява. Нито богатиятъ, нито тлъстиятъ, нито сухиятъ човѣкъ живѣятъ добрѣ. Значи, между мислитѣ и чувствата на тия хора нѣма връзка. Впрочемъ, мазнината е необходима за организма, както катранътъ е необходимъ за колелото, да върви по-добрѣ, но тази мазнина не трѣбва да бѫде въ излишъкъ. Когато готви, домакинята сипва вода въ яденето, да се свари добрѣ, но тази вода не трѣбва да бѫде въ излишъкъ. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за външния животъ. Тѣ казватъ: първо човѣкъ трѣбва да изучи външния животъ, а послѣ вѫтрѣшния Обаче, този животъ може да се разбере само тогава, когато човѣкъ влѣзе въ съгласие съ него и разбере законитѣ, които го управляватъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде въ хармония съ Божественитѣ закони, ако иска да влѣзе въ връзка съ Божествения свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да различава Божественитѣ закони отъ тия на другитѣ свѣтове. Въ природата се забѣлѣзватъ прояви, които сѫ резултатъ на разумни сѫщества, но тѣ още не сѫ Божествени. Тѣ не изразяватъ нѣкакъвъ вѣченъ законъ. Запримѣръ, за българина важатъ законитѣ на България, но излѣзе ли той вънъ отъ прѣдѣлитѣ на Българското царство, тѣзи закони вече не важатъ за него. Значи, има закони, които въ едно отношение сѫ валидни, а въ друго отношение не сѫ валидни. Запримѣръ, ако отидете въ Индия, ще видите, че въ извѣстни школи се забранява на ученицитѣ да даватъ ходъ на желанията си. Тамъ сѫществува правилото: Убий въ себе си всѣко желание за животъ. Въ западнитѣ школи, обаче, се проповѣдва точно обратното. Какъ могатъ да се примирятъ тия двѣ учения? Който не разбира дълбокия смисълъ на това правило, той ще мисли, че трѣбва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиешъ въ себе си желанието за животъ, подразбира да убиешъ желанието за стария животъ, за живота на кривитѣ разбирания. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е живѣлъ много врѣме на земята, но е водилъ разпуснатъ животъ, заповѣдвалъ на този, на онзи, и съ това си създалъ тежка карма. Какво трѣбва да направи? Споредъ Божественитѣ закони, той трѣбва да се откаже отъ този животъ и да заеме положението на обикновенъ човѣкъ, безъ всѣкаква власть надъ другитѣ, но съ внасть надъ себе си. Царьтъ има власть отвънъ, и затова минава за богатъ, за силенъ човѣкъ. Обикновеяиятъ чоаѣкъ има власть отвѫтрѣ, затова минава за бѣденъ, за слабъ човѣкъ. Споредъ мене, слабиятъ човѣкъ е слабъ отвънъ, а силенъ отвѫтрѣ; силниятъ човѣкъ пъкъ е силенъ отвънъ, а слабъ отвѫтрѣ. Покажете единъ човѣкъ, който, като е билъ външно силенъ, да е билъ едноврѣменно и вѫтрѣшно силенъ! Мислите ли, че Исаия, или апостолъ Павелъ сѫ били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човѣка не седи въ голѣмината и развитието на физическото му тѣло. Силенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който въ даденъ моментъ може да увеличава и да намалява тѣлото си, т. е. да става толкова голѣмъ, че никой да не може да го измѣри и толкова малъкъ, че никой да го не вижда. Това сѫ двѣ величини: голѣмата, неизмѣримата, необятната величина наричатъ Богъ; другата величина, малката, невидимата наричатъ човѣкъ. Когато нѣкой казва, че не се познава, гова подразбира, че той не може да се измѣри, понеже е малка величина. Тъй щото, ако човѣкъ иска да има прѣдстава за малкото и за великото въ свѣта, той трѣбва да има мѣрка, съ която да ги сравнява. Ако нѣма такава мѣрка, той не може да разбере и да схване тѣзи двѣ величини. Сега, ще ви запитамъ: разбрахте ли тази работа, или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мѫчно е човѣкъ да разбере тия двѣ величини, но приятно е понѣкога да се говори за неразбрани нѣща. Приятно е, когато човѣкъ седне при една чешма, която тече безъ да изтича. Красивото седи въ нѣща, които постоян но текатъ, постоянно извиратъ. Каква красота може да има чешма, която прѣсъхва, или изворъ, който прѣстава да извира? Когато нѣкой каже, че не разбира нѣщо, това значи, че туй нѣщо е прѣстанало да тече. Красотата на живота седи въ постоянното течение. Ти нѣма да живѣешъ година, двѣ, или десеть години - цѣла вѣчность ще живѣешъ и велики работи ще учишъ. Мнозина отъ ученицитѣ се подлагатъ на разни изпитания, отъ които се учатъ. Едни отъ изпитанията сѫ тежки, вслѣдствие на което гърбътъ на нѣкои отъ ученицитѣ се огъва, а на други — се строшава. Какво ще помислите вие, ако на нѣкой отъ съврѣменнитѣ ученици се каже, както Богъ каза на Исаия, да се съблѣче голъ и да отиде да проповѣдва? Въ вашитѣ умове ще влѣзе съвсѣмъ друга идея и ще кажете: Възможно ли е човѣкъ да се съблѣче голъ и така да отиде да проповѣдва между хората? Думата „голъ“ има двѣ различни значения. Тя подразбира вѫтрѣшна и външна голота. Когато човѣкъ отива при Бога, той непрѣменно трѣбва да съблѣче дрехитѣ си. При Бога голъ ще отидешъ. Каквато дреха и да облѣкатъ на умрѣлия, той ще съблѣче тази дреха и ще се яви при Бога голъ, какъвто Той първоначално го е създалъ. Слѣдователно, при Бога ще отидемъ голи, съ своето нетленно тѣло. Щомъ ни видятъ голи, ангелитѣ ще дойдатъ при насъ, ще ни облѣкатъ въ тънка, хубава дреха, прѣпасана съ красивъ поясъ. Само така облѣчени, ние ще можемъ да влѣземъ въ новия животъ, да заживѣемъ по новия начинъ. Това е алегория, която вие трѣбва да прѣведете. Казвамъ: който иска да живѣе чистъ, безгрѣшенъ животъ, той не трѣбва да се съблазнява отъ външния видъ на нѣщата. Какъ постѫпватъ съ дѣцата? — Всички сладки нѣща се заключватъ отъ тѣхъ Понеже и вие сте дѣца, сладкитѣ нѣща трѣбва да се заключватъ отъ васъ, да не ви съблазняватъ. Обаче, не мислете, че всички сладки работи трѣбва вѣчно да се заключватъ. Засега има много тайни въ природата, които се държатъ подъ ключъ, защото дѣцата бъркатъ тамъ, искатъ да ги изядатъ. Кой човѣкъ, ако има власть и сила да говори, като се разгнѣви, не би говорилъ, каквото му дойде на устата? Ето защо, устата на съврѣменнитѣ хора е заключена. Малка сила е дадена на съврѣменния човѣкъ. Нѣкой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболѣе, не може да се лѣкува. Вика единъ, втори, трети лѣкарь, но никой не може да му помогне. Какво трѣбва да направи? - Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трѣбва да се прѣвърнатъ въ творчество. Да знаешъ и да можешъ нѣщо, подразбира да творишъ, да прѣвръщашъ. Който може да твори, да прѣвръща материята отъ едно състояние въ друго, той самъ ще може да се лѣкува. И забѣлѣжете, силата на човѣка седи въ самия организъмъ. Нѣкой човѣкъ заболѣе, но не минава много врѣме, и нѣкѫдѣ по тѣлото му се яви цирей, или нѣкаква пѫпка. Щомъ циреятъ излѣзе, и болестьта минава. Значи, болестьта се трансформира въ организма и излиза вънъ отъ него въ видъ на нечиста материя. На това основание, ако имате нѣкакво отрицателно състояние, или нѣкоя лоша мисъль, нѣкое лошо чувство въ себе си, сгѫстете ги по нѣкакъвъ начинъ и въ този видъ ги изхвърлете вънъ отъ организъма си. Въ това седи истинската наука. Питамъ: каква опитность имате въ това отношение? Какъ се освобождавате отъ лошитѣ мисли и чувства? Ще кажете, че лошитѣ мисяи и чувства трѣбва да се замѣстватъ съ добри. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ ви обиди, и вие го намразите. Какъ ще се освободите отъ тази умраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на нѣкоя мома обиди единъ младъ момъкъ. Кой може да прѣмахне умразата отъ сърцето на този момъкъ? — Дъщерята. Значи, този баща трѣбва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да прѣмахне умразата отъ сърцето на младия момъкъ. Заради тази дума момъкътъ ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесълъ. Въ дадения случай дъшерята прѣдставя човѣка, който люби и познава Бога. Щомъ те обиди нѣкой, ти трѣбва да знаешъ, че Богъ те разбира, взима участие въ твоето положение и въздава всѣкиму заслуженото. Слѣдователно, достатъчно е да си спомнишъ за Бога, за да простишъ на брата си за нанесената отъ него обида. Отъ създаването на свѣта досега Богъ е правилъ само добрини, безъ да обръща внимание на това, кой какъ постѫпва спрѣмо Него. Слѣдъ всичко това хората занимаватъ Бога съ свои лични разправии и обиди, като казватъ: Господи, не виждашъ ли, че този ме обиди, урони моето достоинство? Питамъ: може ли Богъ да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутриньта ще бѫдешъ спокоенъ. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която Богъ не може да уреди. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се занимава съ живитѣ идеи, ако иска да има ясна прѣдстава, както за невидимия свѣтъ, така и за физическия. Само по този начинъ той ще намѣри онази жива връзка, онази зависимость между тия два свѣта. Ще изясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че влизате въ една фабрика и виждате, че всички машини работятъ. Вие спирате прѣдъ една отъ тѣхъ и казвате на едно отъ колелата й да спре. Колкото и да заповѣдвате, това колело нѣма да спре. Обаче, ако знаете законитѣ, които управляватъ тази машина, достатъчно е да бутнете единъ отъ винтоветѣ й, и това колело ще спре. На сѫщото основание, ако говорите съ едно разумно сѫщество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите съ нѣкое неразумно сѫщество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия пѫть, да ви смачка. Такова нѣщо е свѣтътъ. Ако гледате на него като на живъ, разуменъ организъмъ, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно сѫщество, той ще ви смачка. Отъ вашето разбиране на свѣта зависи, какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ невидимия свѣтъ. И въ природата има области, направени отъ неразумна материя. И ако човѣкъ попадне въ тази область, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да разбира законитѣ на тази материя, за да я управлява. Иначе, тя ще го смачка. Когато разгнѣвите нѣкой човѣкъ, вие сте бутнали едно колело отъ неговата неразумна материя. Разумното никога не се гнѣви. Можете ли да обидите ецинъ виденъ музикантъ, ако му кажете, че не свири добрѣ? Въ тази область не можете да го обидите, защото той знае, че е майсторъ музикантъ. Какъ ще обидите нѣкой ученъ, че не разбира, че не знае, когато въ продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви прѣдложи отъ него единъ плодъ? Съ едно махане на рѫка той може да дигне отъ леглото единъ парализиранъ човѣкъ. Каквото и да му казвате, той нѣма да се обиди, защото знае, че разполага съ една велика наука. Идватъ при мене два ученика и ми казватъ: Учителю, научи ни азбуката на природата, да можемъ да четемъ по нея. Казвамъ: научете първо азбукитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта, че тогава ще учите азбуката на природата. Защо? — Защото всѣка буква отъ езика на природата е жива, интелигентна, и вие трѣбва да й говорите, за да се разберете съ нея. Казвате: Какъ е възможно буквитѣ на природата да сѫ живи? Да, живи сѫ буквитѣ на прироцата, което се вижда отъ стиха, който апостолъ Павелъ изказалъ: „Вие сте жива, написана книга.“ Всѣки човѣкъ е живо писмо. За да четете тия писма, вие трѣбва да бѫдете благородни, снизходителни къмъ себе си и къмъ окрѫжаващитѣ, да прощавате, както на себе си, така и на другитѣ. Не е лесно да постигнете това. То е голѣмо изкуство. Хиляди години наредъ човѣкъ трѣбва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своитѣ ближни. Хубаво е да има човѣкъ красива, добрѣ сформирана глава. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да има добрѣ развитъ мозъкъ, върху който да реагира природата, и добрѣ развити дробове и стомахъ, които да функциониратъ правилно. Освѣнъ това, дрехата на човѣка, съ която природата го е облѣкла, никога не трѣбва да остарява: отъ дѣтинство до най-зрѣла възрасть, тя все нова и чиста трѣбва да остане. Голѣмо изкуство е да запази човѣкъ чистотата на своята дреха! Той расте и се развива, и дрехата му ще расте, обаче, може да остане винаги чиста и нова. Такива сѫ дрехитѣ на ангелитѣ. Казвате: Тия нѣща сѫ фантастични, никаква реалность нѣма въ тѣхъ. Не, и фантастичнитѣ нѣща сѫ полезни. Какво лошо има въ това, човѣкъ да мисли, че може да стане ангелъ, съ голѣми крила, да се разхожда изъ пространството и на всички да свѣти? Какво лошо има въ това, човѣкъ да мисли, че е светия, или че е виденъ музикантъ, който може да въодушевява хората? Нека мисли човѣкъ за хубави, за красиви нѣща! Красивитѣ, хубавитѣ нѣща повдигатъ духа на човѣка, Отъ едно трѣбва да се пази той: да не се възгордѣе. Гордостьта е болезнено чувство. Горделивиятъ мисли, че като него другъ нѣма. Да, но всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, различието между хората седи само въ днитѣ и условията, при които сѫ излѣзли отъ Бога и дошли на земята да живѣятъ. Въ този смисълъ всѣки може да каже за себе си, че като него другъ нѣма. За Бога всички хора сѫ интересни, понеже прѣдставятъ нѣкаква материализирана идея. Всѣка душа е излѣзла отъ Бога въ моментъ, важенъ за цѣлия козмосъ. Тя е жива единица, въ живота на която могатъ да ставатъ редъ промѣни, необходими за нейното развитие. Богъ държи всички тия живи единици въ своя умъ, въ своето сърце и непрѣстанно се грижи за тѣхъ. И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до съзнание, да разбератъ, че сѫ съработници съ Бога. Тѣхнитѣ мисли, чувства и желания трѣбва да се приложатъ къмъ съграждане на Царството Божие. Ако човѣкъ се стреми къмъ сила, величие, мощь, той ще намѣри това въ Царството Божие, а не въ земнитѣ царства. Кой е онзи, който въ потънкости може да разбира копнежитѣ на човѣшката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежитѣ на духа? Единъ Богъ е въ сила да проникневъ най-затаенитѣ кѫтове на човѣшката душа, да разбере мислитѣ и желанията, които вълнуватъ човѣка. Докато човѣкъ не е свързанъ съ Бога, той се намира въ положението на пѫтникъ, изхвърленъ отъ морскитѣ вълни на нѣкой островъ, и тамъ, изолиранъ отъ всички хора, мѫчи се, търси начинъ да прѣживѣе. Такова е положението на съврѣменнитѣ хора, които искатъ да намѣрятъ истината, да си обяснятъ противорѣчията въ живота, но въ края на краищата, всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, въ което изпадналъ единъ български свещеникъ. Въ една отъ своитѣ проповѣди той разправялъ за страданията на Христа. Като наблюдавалъ слушателитѣ си, видѣлъ, че единъ отъ тѣхъ, овчарь, прѣзъ всичкото врѣме плакалъ. Свещеникътъ си казалъ: Този овчарь, най-простиятъ отъ слушателитѣ ми, най-добрѣ ме разбира. И затова, слѣдъ свършване на проповѣдьта си, той се? приближилъ къмъ него и го запиталъ: Синко, кое най-много те трогна отъ моята проповѣдь? Овчарьтъ отговорилъ: Дѣдо попе, имахъ. единъ козелъ, който прѣди нѣколко години умрѣ. Днесъ, като гледахъ брадата ти, тя ми напомни за моя козелъ, та ми дожалѣ за него и си поплакахъ. Казвамъ: най-естественото нѣщо засега е хората да останатъ неразбрани едни за други. Какво трѣбва да правятъ тогава? — Да приематъ нѣщата съ широко сърце. Изпѣйте упражненията „Киаметъ“ и „Давай, давай“! Добрѣ е човѣкъ да употрѣбява музиката, пѣнието, като срѣдство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморенъ, човѣкъ трѣбва да пѣе; когато е тѫженъ, сѫщо така той трѣбва да пѣе, да свири. Само по себе си пѣнието, свиренето подразбира движение. Ако човѣкъ пѣе и прави ритмични движения, той ще изпита въ себе си нѣщо приятно. Обаче, ако той прави движения и въ това врѣме гледа критически на тѣхъ, като намира, че е старъ човѣкъ, че не му подобаватъ тия движения, той самъ ще се спъне. Всичко въ природата е точно опрѣдѣлено. Запримѣръ, изчислено е, колко движения трѣбва да направи всѣки човѣкъ отъ деня на раждането до деня на смъртьта си. Който е направилъ повече движения, отколкото трѣбва, той ще бѫде глобенъ; който е направилъ по-малко движения, отколкото сѫ опрѣдѣлени, рано или късно, ще го заставятъ да направи това число движения. По какъвъ начинъ? — Или чрѣзъ нѣкаква болесть, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна въ леглото си, или чрѣзъ нѣкаква работа. Мнозина отъ васъ се срамуватъ да правятъ движения, гимнастика, считатъ, че сѫ стари. Не, смирение се изисква отъ всички. Човѣкъ трѣбва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трѣбва да има смирение, да бѫде въ положението на дѣте, което е готово всѣкога да учи. Нѣкой казва: Какъ тъй, азъ, духовенъ човѣкъ, да се занимавамъ съ такива дребни работи! Питамъ: кой човѣкъ е духовенъ? — Истински духовенъ е онзи, който обича. Дѣто има любовь, обичь, тамъ всѣкога има и движение. Само мъртвиятъ човѣкъ не се движи. Докато сте живи, вие неизбѣжно трѣбва да се движите. Когато се движимъ, когато мислимъ и чувствуваме, Богъ се радва; щомъ прѣстанемъ да се движимъ, да мислимъ и да чувствуваме, и Богъ прѣстава да ни се радва. Човѣкъ трѣбва да прави движения, но всѣкога обмислени, по извѣстни разумни закони. Изпѣйте сега пѣсеньта „Махаръ-Бену-аба.“ Ученикътъ трѣбва да отдѣля всѣки день по 15 — 20 минути за пѣние. Като изпѣе нѣколко пѣсни, слѣдъ това да пристѫпи къмъ дневната си работа. Нѣкой мисли, че не може да пѣе. Не, това е фиктивна идея. Всѣки може да пѣе, и трѣбва да пѣе, безъ да се обезсърдчава. Понѣкога врѣмето влияе върху гласа на човѣка — това нищо не значи. Дали вънъ е дъждовно, топло или студено, вие трѣбва да пѣете. При пѣнието голѣма роль играе вдъхновението. Който пѣе, той трѣбва да бѫде свободенъ, отъ никого да не се стѣснява. Дѣто има идейность, тамъ има и свобода. За да може човѣкъ да пѣе, той трѣбва ,да бѫде свободенъ. Развитието на дарбитѣ и способноститѣ на човѣка зависятъ отъ разположението му къмъ пѣние и свирене. Като говоря за музика и пѣние, азъ ги разглеждамъ въ широкъ смисълъ. Подъ музика и пѣние въ широкъ смисълъ на думата се разбира всѣка права мисъль, всѣко право чувство. Всѣка права мисъль и всѣко право чувство прѣдставятъ иравилно съчетание на тонове. Да бѫдешъ добъръ, да бѫдешъ ученъ човѣкъ, и това е музика. Изучавайте живота на философитѣ и ще видите, че тѣ сѫ били музикални хора. Всички явления, които се извършватъ между причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, сѫ тѣсно свързани, както сѫ свързани тоноветѣ единъ съ другъ. Когато нѣкой човѣкъ се прѣдава на музиката, съ това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления въ живота, Тя прониква въ живота на всѣки човѣкъ и го импулсира, подтиква го напрѣдъ. Докато човѣкъ има музика въ себе си, той може да мисли. Щомъ музиката изчезне, и мисъльта прѣстава. Музиката дѣйствува и върху храносмилането. Когато стомахътъ ви не дѣйствува правилно, пѣйте. По този начинъ ще забѣлѣжите, какво въздѣйствие указва музиката върху храносмилането. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да използува всички природни сили, ако иска да въздѣйствува, както за своето развитие, така и за своето здраве. На онѣзи отъ васъ, които минаватъ за неврастеници, прѣпоржчвамъ слѣдния методъ за лѣкуване: въ продължение на единъ мѣсецъ да употрѣбяватъ припеченъ хлѣбъ на добрѣ разгорѣли дървени вѫглища, Хлѣбътъ трѣбва да се припече хубаво, да не остане въ него никаква влага. Човѣкъ трѣбва да използува енергията на вѫглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаятъ отъ вѫглеродъ, отъ вѫглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивость въ характера на човѣка. Които искатъ могатъ да намажатъ припечения хлѣбъ съ малко масло, или съ медъ, съ мармаладъ, да го ядатъ съ потолѣмъ апетитъ. Освѣнъ това, при всѣко ядене умътъ ви трѣбва да взима участие. Като припечете хлѣба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човѣкъ яде припеченъ хлѣбъ, той придобива търпѣние. Тъй щото, страдате ли отъ неврастения, яжте припеченъ хлѣбъ. Правете този опитъ въ продължение на единъ мѣсецъ и ще видите, какви резултати ще имате. Резултатитѣ могатъ да бѫдатъ микроскопически, но все пакъ това е една придобивка въ лѣкуването. Който иска да развива въ себе си търпѣние, нека направи слѣдния опитъ: лѣтно врѣме, когато селянитѣ оратъ, нека отиде на нивата и тръгне слѣдъ воловетѣ. Въ това врѣме той трѣбва да размишлява върху това, което тѣ вършатъ на господаря си, върху тѣхния характеръ. Като се върне дома си, той ще има нѣкаква малка придобивка на търпѣние и ще благодари на Бога за всичко, каето му е далъ. Много нѣща има въ живота на човѣка, които трѣбва да се понасятъ. Затова се изисква търпѣние. Богъ не ви е далъ най голѣмитѣ изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите, колко голѣма е милостьта и благостьта на Бога къмъ васъ. Мнозина очакватъ всичко отъ Бога, отъ невидимия свѣтъ. Наистина, невидимиятъ свѣтъ разумно работи, но има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да направи. Човѣкъ не трѣбва да чака всичко наготово, като царски синъ. Той трѣбва да е готовъ самъ да отиде на работа. Казвамъ: когато човѣкъ се научи да работи, той навсѣкѫдѣ ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъль ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че ви даватъ една свещена книга, която съдържа въ себе си всичкото знание на свѣта. Ако болниятъ човѣкъ вземе въ рѫката си тази книга, той веднага ще оздравѣе. Защо? — Тази книга съдържа въ себе си енергия, която лѣкува. Ако гладниятъ вземе въ рѫката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъвъ начинъ? Щомъ този човѣкъ носи въ рѫката си тази свещена книга, все ще го срещне нѣкой, ще се заинтересува отъ тази книга и ще го помоли да му прочете нѣщо. Като му прочете само една страница, този човѣкъ ще остане доволенъ и ще му каже: Заповѣдай у дома, да те нагостя. Голѣма сила крие въ себе тази свещена книга! Който иска да придобие свѣтовното знание, той трѣбва да носи съ себе си тази свещена книга и да я отваря при всѣки даденъ случай. Този човѣкъ владѣе изкуството магия. Който отваря тази свещена книга, за да чете и да се учи отъ нея, той може да се нарече мѫдрецъ. Въ тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човѣкъ търси. Намѣри ли я веднъжъ, той трѣбва да я пази, да я прилага въ живота си и да благодари на Бога, че е могълъ да се домогне до нея. И тъй, искате ли да добиете тази книга, пазете слѣдното правило: като ставате сутринь, първо благодарете на Бога за живота, който ви е далъ; благодарете за милостьта, съ която ви е обсипвалъ; благодарете за хубавитѣ мисли и чувства, които ви дава. Щомъ се освободите отъ нѣкой недѫгъ, благодарете на Бога. Направите нѣкаква погрѣшка, пакъ благодарете. Защо трѣбва да благодарите за сторената погрѣшка? Защото по този начинъ вие ще видите своитѣ слабости. Благодарете на Бога, че очитѣ Му сѫ отворени, слѣди вашитѣ постѫпки и всѣки день ви корегира. Какво правятъ хората, когато грѣшатъ? Тѣ се окайватъ, плачатъ, срамуватъ се, че сѫ се изложили прѣдъ своитѣ. приятели, че сѫ уронили достоинството си. Казвамъ: толкова пѫти хората сѫ се излагали прѣдъ разумнитѣ сѫщества, прѣдъ ангелитѣ и светиитѣ, безъ да сѫ се срамували, а се срамуватъ отъ хората, които, сѫщо като тѣхъ, грѣшатъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ не за хората, но за себе си, безъ никакво користолюбие. Човѣкъ трѣбва да бѫде чешма, отъ която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички безъ да очаква нѣщо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да уталожи жаждата си. Всѣки трѣбва да чувствува, че животътъ тече и се прѣлива въ него, както водата на нѣкой изворъ. Казватъ за нѣкого: Той е добъръ човѣкъ. Добъръ, е защото Богъ, Който живѣе въ него, е добъръ. Добротата не е механическо нѣщо; тя е жива сила, която тече, иде отъ Божественитѣ извори и се влива въ душата на човѣка. Казватъ за нѣкого: Той има свѣтла мисъль. Да. Онзи, животътъ на когото протича прѣзъ него, внася тази свѣтла мисъль. Въ това отношение, задачата на човѣка се заключава въ възприемане на тѣзи мисли и приложението имъ въ живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашитѣ глави раждатъ, но само слѣдъ като възприематъ тѣзи мисли отъ Великия изворъ на живота. На васъ не остава нищо друго, освѣнъ да прилагате тия мисли въ живота си. Казвате: Писано е, че Богъ е Любовь. Какво нѣщо е любовьта? — Този въпросъ не е зададенъ на мѣсто. Вие не трѣбва да чоплите любовьта. Прѣди да разберете любовьта, трѣбва да разберете Божията милость. Ако искате първо да разберете Божията Любовь, вие ще изпаднете въ противорѣчия, въ съмнѣния и сами ще се спънете. Съмнѣнията, подозрѣнията пъкъ отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Ето защо, първо човѣкъ трѣбва да разбере другитѣ прояви на Бога и най-послѣ да дойде до Неговата Любовь. И тъй, слушайте Бога, ако искате работитѣ ви да вървятъ добрѣ. Тогава и любовьта ще дойде у васъ. Щомъ любовьта ви посѣти, очитѣ ви ще се отворятъ, и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разбератъ. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Сега отчасти знаемъ, но когато дойде Любовьта, тогава ще гледаме лице съ лице.“ Това значи: Който има любовьта въ себе си, той разполага съ всичкото знание на свѣта. Основната идея на тази лекция е слѣдната: всички можете да бѫдете свободни, да любите, да мислите, да работите. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 12 януари, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВО РАЗБИРАНЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Изпѣйте упражненията „Киаметъ“ и „Давай, давай,“ и обърнете внимание на контраста, който сѫществува между тѣхъ. Въ коя отъ двѣтѣ пѣсни има повече животъ? „Давай, давай“ трѣбва да се пѣе съ движения. Когато дойдете до паузитѣ въ една пѣсень, тѣ винаги изразяватъ едно засилване. Паузата засилва съдържанието на пѣсеньта. Пѣсеньта „давай, давай“ е силенъ мотивъ, който събужда въ съзнанието на човѣка редъ образи и картини. Вие можете да вземете тази пѣсень като задача въ живота си, да давате отъ себе си. Всѣки трѣбва да сѣе на нивата своето сѣме. Когато пѣете, вие не трѣбва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трѣбва да мислите за вѫтрѣшната публика, която е въ самитѣ васъ. Ще пѣете на себе си, докато сами бѫдете доволни. Ще накарамъ да я изпѣе нѣкой отъ васъ, който пѣе хубаво, и другъ, който пѣе слабо, който не минава за пѣвецъ, да видимъ, кой, какъ ще я изпѣе. Всѣки трѣбва да бѫде свободенъ да пѣе, макаръ и да му се смѣятъ. Музиката, пѣнието сѫ необходими за човѣка. Бждещиятъ говоръ ще бѫде музикаленъ, отмѣренъ. Сега, ако искате да изговорите думата „любовь“ музикално, вие не бихте могли, защото ударенията на тази дума прѣпятствуватъ на самия музикаленъ ритмусъ. Всѣка дума има извѣстенъ брой вибрации, извѣстно количество трептения. Ако не чувствува тия трептения, човѣкъ може да говори за любовьта, но ни най-малко нѣма да прѣдаде идеята за любовьта. На сѫщото основание човѣкъ може да говори за мждростьта, за истината, но ако не чувствува тѣхнитѣ вибрации, той нѣма да прѣдаде идеята, която тѣ съдържатъ въ себе си. Единъ тонъ може да се вземе правилно, а може да се вземе и неправилно, криво. Слѣдователно, ако искате да живѣете добрѣ, т. е. да взимате правилно тоноветѣ, вие трѣбва да се обичате, да живѣете въ миръ, езикътъ ви да бѫде музикаленъ, да се подчинява на правилата на новата музика. Запримѣръ, вие можете да извикате нѣкого съ високъ, грубъ гласъ, а можете да го извикате тихо, нѣжно. И въ двата случая изразявате двѣ различни нѣша. Вие трѣбва да знаете, че при изговарянето на всѣка дума, въ мозъка ставатъ извѣстни промѣни. Споредъ начина на произнасянето, думитѣ произвеждатъ или хармонични, или разрушителни форми. Сѫщо така и мислитѣ на човѣка или създаватъ нѣщо, или разрушаватъ. Ето защо, въ окултната наука на първо мѣсто се изучаватъ законитѣ на говоренето. Когато говори, човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Това сѫ качества, съ които се регулиратъ вѫтрѣшнитѣ сили на човѣшкото естество. Прочете се резюме отъ темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура.“ Напишете на дъската една точка. Сама по себе си тази точка е жива. Подъ понятието точка ние разбираме едно малко съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Тя говори само за едно отношение съ Божествения свѣтъ. За да има повече отношения, тя трѣбва да се прояви. Въ каква посока може да се движи точката? Коя е първата възможность за нейната проява? Точката трѣбва да намѣри свой полюсъ на движение. Щомъ се напише още една точка до първата, веднага ще се образува правата линия. Слѣдователно, правата линия прѣдставя двата полюса на една точка, която иска да се прояви. Затова ние казваме: Право ходи, право мисли! И когато говоримъ за правдата, ние винаги мѣримъ нѣщата по права линия. Въ този смисълъ правата линия подразбира отношения между двѣ разумни сѫщества. Тия двѣ разумни сѫщещества сѫ Богъ и ти самиятъ. Значи, правата линия означава отношения между Бога и човѣшката душа. Който не разбира законитѣ на правата линия, той не може да разбере своитѣ отношения къмъ Бога. Ако приемете, че въ правата линия има една точка повече или по-малко, отколкото трѣбва, вие нарушавате равновѣсието на тази права. Всѣка права линия се опрѣдѣля само отъ двѣ точки. Въ науката опрѣдѣлятъ правата линия като пѫть, като слѣда, образувана отъ движението на точката въ една посока. Обаче, щомъ точката остава извѣстни слѣди, това е вече пѫтьна движение, а не права линия. Слѣдователно, подъ права линия трѣбва да разбираме огношението между двѣ разумни сѫщества. Тѣзи отношения, тѣзи закони сѫ включени въ правата линия. Щомъ разберете законитѣ на правата линия, вие ще разберете законитѣ на тѣлата. Ако не разберете законитѣ на правата линия, и останалитѣ нѣма да разберете, тѣ сѫ по-сложни. И тъй, човѣкъ първо трѣбва да разрѣши, какви трѣбва да бѫдатъ неговитѣ отношения къмъ правата линия — къмъ Бога. Слѣдъ това той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ своитѣ ближни, да дойде до законитѣ на плоскостьта, до квадрата, дѣто има вече двѣ измѣрения — къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. И най-послѣ, човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ цѣлото, да дойде до законитѣ на тѣлата, до куба, който има три измѣрения. Единъ день, когато човѣкъ пожелае да се върне къмъ Бога, отдѣто е излѣзълъ, той трѣбва да изучава законитѣ на четвъртото измѣрение. Четвъртото измѣрение прѣдставя връщането на човѣка къмъ Бога, по обратния пѫть. Значи, човѣкъ е дошълъ нѣкѫдѣ отъ пространството, миналъ е прѣзъ свѣта на тритѣ измѣрения — физическия, сърдечния и умствения свѣтъ, и сега трѣбва да мине въ свѣта на четвъртото измѣрение, да се върне къмъ Бога — мѣстото, отдѣто нѣкога е излѣзълъ. Въ този свѣтъ човѣкъ ще вижда нѣщата отъ всички посоки. Той ще разглежда всички свои минали сѫществувания, ще види причинитѣ и послѣдствията на всичко, което е прѣживѣлъ. Той ще има фотография на всички свои сѫществувания и ще ги изучава. Знаете ли, каква е разликата между първото и четвъртото измѣрение? При първото измѣрение човѣкъ излиза отъ Бога, слиза надолу и се отдалечава отъ Него. При четвъртото измѣрение той се вглжбява въ себе си, но сѫщеврѣменно се качва нагорѣ, къмъ Бога. Значи, има слизане и качване. Първо човѣкъ трѣбва да дойде до правата линия, да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога. Мнозина запитватъ, какво нѣщо е Богъ? Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь.“ — Какво нѣщо е любовьта? Азъ взимамъ любовьта въ най-малката й проява. Да желаешъ благото на другитѣ, както го желаешъ за себе си, това е любовь. Ако разберете любовьта въ тази й проява, вие ще имате прави отношения, както къмъ себе си, така и къмъ ближнитѣ си. Ти и ближниятъ ти образувате базата, върху която може да се гради. Който не може да постави правилна база на живота си, той ще вземе кривъ пѫть. Нѣкой иска да стане великъ. Какъ ще стане великъ, ако не се движи по права линия? Правъ трѣбва да ходи човѣкъ! Колко хора днесъ ходятъ, мислятъ и чувствуватъ право? Повечето хора не ходятъ, не мислятъ и не чувствуватъ право, вслѣдствие на което образуватъ все криви линии и казватъ, че свѣтътъ се е изкривилъ. Разбира се, че ще се изкриви свѣтътъ, щомъ се изкривяватъ правитѣ линии. Когато се нарушаватъ законитѣ на правата линия, образуватъ се кривитѣ линии, а това не е нищо друго, освѣнъ лѫкатушене въ живота. Слѣдователно, когато човѣкъ наруши великия законъ на правата линия, Господъ го поставя въ единъ крѫгъ, дѣто той непрѣстанно се върти. Той е затворенъ въ този крѫгъ, както е затворено пилето въ яйцето, и живѣе тамъ безъ идеали, безъ разширение, безъ свобода. Защо е затворенъ човѣкъ? — Защото нѣма послушание. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ човѣкъ, мога да правя, каквото искамъ. Не, ти си затворенъ въ една малка черупка, въ твоя мозъкъ, и мислишъ, че си свободенъ, че много знаешъ. Ти знаешъ толкова, колкото разработени способности имашъ въ този единъ и половина килограмъ вещество, поставено въ твоята малка глава. Ти си правишъ илюзии, че всичко можешъ, че си въ положението на нѣкакъвъ царь, който знае само да заповѣдва. Съ единъ и половина килограмъ мозъкъ човѣкъ се мисли за много ученъ; той мисли, че може да оправи свѣта, да тури редъ и поредъкъ, да постави нови закони, какъ трѣбва хората да се женятъ, какъ трѣбва дѣцата да се възпитаватъ, какви църкви трѣбва да сѫществуватъ, какви здания да се правятъ и т. н. Въпрѣки това, ние виждаме, че отъ памти вѣка, всичко, което човѣкъ е създалъ, съградилъ, все се разрушава. Защо? — Защото въ човѣшкитѣ творения нѣма вѫтрѣшна архитектура, нѣма вѫтрѣшенъ устой. Достатъчно е единъ ангелъ да мине покрай нѣкое човѣшко здание и да го засегне слабо съ крака си, за да стане моментално на прахъ и пепель. Нека хората не се заблуждаватъ въ себе си; не сѫ тѣ, които ще създадатъ свѣта и формитѣ въ него. Правилнитѣ форми сѫ вече създадени. На хората не остава друго, освѣнъ да копиратъ създаденитѣ вече форми. Тѣ трѣбва да отидатъ въ духовния свѣтъ, тамъ да изучатъ строежа на тия форми, оттамъ да възприематъ новата култура, та като се върнатъ на земята, да приложатъ онова, което сѫ научили. Съврѣменнитѣ хора сѫ подложени на изпитъ, опитватъ ума, сърцето и волята имъ. Богъ е вързалъ хората единъ за другъ, да не бѣгатъ. Нѣкой седи въ центъра и мисли, че е свободенъ. Не, и той не е свободенъ, и другитѣ, които сѫ по периферията, не сѫ свободни. Защо не е свободенъ поне онзи, който е въ центъра? — Защото съ него сѫ свързани всички ония, които сѫ по периферията. На него не остава друго, освѣнъ да разглежда вѫжетата, съ които е вързанъ, и да търси начинъ, какъ да се развърже. За да се развърже отъ тия вѫжета, за да се освободи, човѣкъ трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога, т. е. да изправи линията на своя животъ, която самъ той е изкривилъ. Какъ ще се освободи? — Като рѣже вѫжетата. Днесъ ще отрѣже едно вѫже, утрѣ — друго вѫже, и по този начинъ ще се освободи отъ връзкитѣ на своя животъ, които го спъватъ. Ако единъ човѣкъ се освободи отъ връзкитѣ си, много още оставатъ неосвободени, но който веднъжъ се е освободилъ, той ще проповѣдва на другитѣ, какъ могатъ и тѣ да се освободятъ, ще имъ посочи начинъ, по който трѣбва да извоюватъ своята свобода. Нѣкой казва: Не рѣжи това вѫже! Не, ако е дошло врѣме за рѣзане, рѣжи вѫжето и не мисли. Въ този случай е по-добрѣ вѫжето да се отрѣже, отколкото да остане неотрѣзано. Сега невидимиятъ свѣтъ изисква отъ всички хора, на които съзнанието е пробудено, да изправятъ отношенията си къмъ Бога. Ако имате двѣ разумни сѫщества, А и В, какви отношения ще иматъ помежду си? Първо тѣ ще иматъ една и сѫща посока на движение, ще се движатъ нагорѣ. Нѣкои казватъ, че А ще бѫде равно на В. Значи, тѣ ги съединяватъ съ знака равенство. Обаче, съединени съ знака равенство, тѣ не могатъ да се движатъ. Дѣто има равенство, тамъ движение нагорѣ не може да сѫществува. Други пъкъ събиратъ тия сѫщества. Но и това е невъзможно. Двѣ живи сѫщества не могатъ да се събератъ на едно мѣсто и да се турятъ въ една крина. Знакътъ равенство подразбира движение, но движение на двѣ успоредни линии. Да съберешъ паритѣ въ една кесия и да не ги мърдашъ, това не е движение, това е смърть. По сѫщия начинъ, ако съберешъ двама души на едно мѣсто, и това е смърть. Когато казваме, че хората сѫ се събрали на едно мѣсто, ние имаме прѣдъ видъ, че тѣ сѫ се събрали да обмѣнятъ помежду си мисли, чувства. Въ мислитѣ, въ чувствата на хората има движение: тѣхнитѣ мисли не оставатъ на едно мѣсто, както паритѣ въ касата на скѫперника, но пѫтуватъ, движатъ се изъ проранството. Ако нѣкой иска да се събере съ даденъ човѣкъ и да остане на едно мѣсто съ него, и двамата ще умратъ. Въ това събиране нѣма никакво движение. Въ природата покой нѣма. Който иска да се успокои, той ще се натъкне на най-голѣмитѣ противорѣчия, и нещастията ще го слѣдватъ едно подиръ друго. И тъй, всички трѣбва да знаете, че нѣма покой въ свѣта. Всичко въ живота е въ вѣчно движение. Човѣкъ може да измѣни само посоката на движението си, но по никой начинъ той не може да спре това движение. Мнозина искатъ да въздѣйствуватъ на Бога, да имъ даде почивка, да не страдатъ вече. Това е неразбиране на закона. Значи, тѣзи. хора искатъ да се събератъ съ Бога, да. уредятъ работитѣ си. Човѣкъ може моментално да уреди работитѣ си. Какъ може да стане това? — Много лесно. Прѣдставете си, че вие сте бѣденъ човѣкъ, но имате сила, знание, съ които можете да произведете електрически токъ съ температура 500 хиляди градуса. При тази температура вие можете моментално да прѣвърнете вѫглена въ диамантъ. Даватъ ви парче вѫгленъ, тежко единъ килограмъ. Взимате вѫглена въ рѫката си, държите го само петь минути, и той, се прѣвръща въ диамантъ. При това положение ще бѫдете ли бѣденъ човѣкъ? Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ силни, да иматъ знания, но всичко това да дойде отвънъ, по нѣкакъвъ механически начинъ. Не, силата, знанието ще дойдатъ отвѫтрѣ, като резултатъ на усилие, на вѫтрѣшна дѣятелность въ човѣка. Силата, която иде отъ Бога, дѣйствува по права линия. Ето защо, когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да има връзка съ Бога, разбирамъ, че той трѣбва да върви по права линия. Който се свързва съ Бога по права линия, той може да разполага съ онова, което Богъ съдържа въ себе си. Който нѣма тази връзка, той ще бѫде обикновенъ човѣкъ: ще се ражда и умира, ще събира и изважда, въ всичко ще се прѣвръща, но отъ него нищо нѣма да излѣзе. Казвате: Толкова години вече откакъ живѣемъ на земята, нима нищо досега не сме свършили? Ако нѣкой пѫтникъ е изминалъ 500 хиляди километра, а прѣдъ него стоятъ още хиляди и милиони километри да изминава, трѣбва ли той да спре и да мисли, че е свършилъ нѣщо? Наистина, този пѫтникъ е изминалъ много километри пѫть, но много още го чакатъ. — Ами като измина и тѣхъ, какво ще постигна? — Ти извърви този пѫть, че тогава ще мислишъ. Като минавашъ този пѫть, ти ще придобиешъ нови опитности, чрѣзъ които ще разрѣшишъ поне една отъ най-малкитѣ задачи на козмоса. Най-малката задача ще се заключава въ това, да рѣшишъ, на какво е равно А + В. Като рѣшишъ тази задача, ще ти дадатъ по-сложна, да намѣришъ, на какво е равно (А2 + В2)2. Какво означаватъ скобитѣ? При първото дѣйствие нѣма скоби, а при второто — има. Скобитѣ показватъ, че едно вещество или дадена материя е турена въ твърда черупка, като яйцето, и това вещество трѣбва да рѣши задачата, какъ да излѣзе отъ твърдата черупка, какъ да излѣзе отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Прѣдставете си, че въ една пура сѫ затворени нѣкои вещества и хвърлятъ пурата отъ земята къмъ луната. Какво ще стане съ тия вещества, ако отворятъ пурата прѣди да е стигнала до луната? Има смисълъ да се отвори пурата, само когато тя стигне на луната. Това подразбира яйцето. Яйцето е изпълнило своето прѣдназначение, само когато се отвори черупката му при пристигането на луната. Въ този смисълъ яйцето не е нищо друго, освѣнъ пушкало, съ което разумнитѣ сѫщества отправятъ извѣстни клѣтки отъ слънцето къмъ земята. Сѫщо така отъ слънцето изпращатъ нѣкой философъ, който дълго врѣме е мислилъ по извѣстни въпроси. По-лесно е на нѣкои духове да слѣзатъ на Сириусъ, отколкото на земята, дѣто материята е много гѫста. Когато въ невидимия свѣтъ говорятъ за земята, на всички настръхватъ космитѣ. Казвате: Тогава ние сме голѣми герои, щомъ сме дошли да живѣемъ на земята. Не сте герои вие, но преждеврѣменно сте отворили вратата на вашето яйце. Оттукъ ще ви наведа на слѣдното положение, което всички трѣбва да знаете: съзнанието на човѣка е обвито въ една черупка, като въ яйце, въ която се крие неговата душа. Тази обвивка, тази врата трѣбва да се отвори точно на опрѣдѣлено врѣме. Пѫпката трѣбва да се отвори точно на своето врѣме, при благоприятни за нея условия. Слѣдователно, земята прѣтърпява извѣстна метаморфоза, вслѣдствие на благоприятнитѣ и неблагоприятнитѣ условия, на които се натъква. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо!“ Това подразбира: използувайте благоприятнитѣ условия, докато сѫ близо до васъ. Щомъ благоприятнитѣ условия се отдалечатъ отъ васъ, колкото да викате и да се молите, тѣ нѣма да се върнатъ вече. Когато се казва, че всѣки може да бѫде спасенъ, това е вѣрно въ смисълъ, че условията за това спасение се даватъ общо за всички, а отъ човѣка зависи, какъ ще ги използува. Специални условия въ свѣта не сѫществуватъ. Та когато казваме, че Богъ работи, трѣбва да имаме прѣдъ видъ, че Той работи едноврѣменно и за частитѣ, и за цѣлото. Богъ работи въ цѣлия козмосъ, и всѣко сѫщество трѣбва да се ползува отъ силитѣ, които се съдържатъ и въ частитѣ, и въ цѣлото. Ето защо, всѣка промѣна, която става въ цѣлото, едноврѣменно съ това тя се отразява и върху частитѣ. Чувствителниятъ човѣкъ всѣкога възприема промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Ако нѣкѫдѣ се разрушава една планета, това разрушение ще се почувствува отъ много хора на земята. Много отъ страданията и радоститѣ на хората се дължатъ, именно, на нѣкакви промѣни въ козмоса, или на страданията и радоститѣ, които други сѫщества прѣживяватъ, а тѣ ги възприематъ. Който не живѣе въ Божественото съзнание, той не може да разбере причинитѣ на тия страдания и радости и ги приема за свои. Единъ день, когато висшето съзнание се пробуди въ него, той ще разбере вѫтрѣшния смисълъ на Божествения животъ. Къмъ това се стремятъ всички хора. За това апостолъ Павелъ казва: „Сега знаемъ отчасти, а тогава ще виждаме лице съ лице.“ Сега, азъ взимамъ правата линия като законъ въ живота. Прѣдсгавете си, че вие сте скарани съ всички ваши приятели; искате да се примирите съ гѣхъ, но не знаете, какъ да постѫпите, не намирате изходенъ пѫть. Какъ ще се примирите? — По пѫтя на правата линия. При това, примирението трѣбва да стане вѫтрѣшно, а не външно. Споредъ законитѣ на правата линия, ти не можешъ да обичашъ кого и да е, ти не можешъ да се примиришъ съ даденъ човѣкъ, докато не почувствувашъ, че въ него живѣе Божественото. Щомъ почувствувашъ Божественото въ човѣка, ти ще се отворишъ за него, и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото въ човѣка, ти гледашъ на него, като на жива статуя; щомъ се прояви Божественото, между тебе и него веднага наставатъ извѣстни отношения. Тогава човѣкъ съзнава, че за Бога всички хора сѫ еднакво цѣнни. Ако всѣки човѣкъ гледа на ближния си като на сѫщество, въ което Божественото живѣе, между хората ще има пълно разбирателство. Споредъ мене, правилно е човѣкъ първо да уреди отношенията си къмъ Бога, а послѣ къмъ хората. Ако постѫпи по обратния пѫть, той ще изгуби много врѣме, безъ да постигне нѣкакви резултати. Ако отидете въ Америка, безъ да знаете английски, ще почувствувате, колко сте далечъ отъ хората; ще поискате да влѣзете въ връзка съ нѣкой американецъ, но като не знаете езика му, той ще махне съ рѫка и ще ви отмине. Обаче, ако Божественото съзнание е пробудено у васъ, този американецъ ще ви погледне, ще се спре прѣдъ васъ, ще ви проговори и ще пожелае да ви заведе дома си. Нѣма да мине дълго врѣме, и вие ще започнете да говорите английски езикъ. Законъ е: когато обичашъ нѣкого, ти можешъ да говоришъ на неговия езикъ; ако този човѣкъ те обича, и той ще говори на твоя езикъ. Докато любовьта не дойде между хората, тѣ ще говорятъ помежду си на чуждъ, непонятенъ за тѣхъ езикъ, вслѣдствие на което ще се нуждаятъ отъ рѣчници, да прѣвеждатъ. Запримѣръ, чувате да се говори: понятие, концепция, есенция, еквивалентъ, кубъ, плоскость, пентограмъ, шестожгълникъ — думи, все непонятни за хората. Какво нѣщо е шестожгълникътъ, това сѫ обяснявали още отъ най-стари врѣмена. Споредъ тѣзи обяснения, шестожгълникътъ прѣдставя двѣ по двѣ успоредни линии, които се движатъ въ противоположни посоки. Слѣдователно, когато шесть различни сѫщества се движатъ двѣ по двѣ въ двѣ различни посоки, тѣ образуватъ шестожгълникъ. Това наричатъ слизане и възлизане на Духа. Отъ философско гледище, безсмислено е да се говори, че Духътъ слиза и възлиза. Защо е безсмислено? — Защото Духътъ не заема никакво мѣсто и пространство. Тогава, какъ е възможно, това, което не заема никакво мѣсто и пространство, да слиза и възлиза? Значи, Духътъ работи едноврѣменно и въ гѫстата, и въ рѣдката материя. Гѫстата и рѣдката материя прѣдставятъ посоки на движение, два полюса на живота. Тѣзи двѣ посоки се наричатъ още положителна или потенциална и отрицателна или кинетическа енергия. Когато Духътъ минава отъ едната енергия въ другата, образуватъ се двѣ противоположни движения. Питамъ: какво става, когато кинетическата енергия минава въ положителна? Запримѣръ, внасяте единъ запаленъ вѫгленъ между незапалени вѫглища.. Какво става съ незапаленитѣ вѫглища? — Положителната енергия отъ незапаленитѣ вѫглища минава въ кинетическа или отрицателна, и по този начинъ неразгорѣлитѣ вѫглища се разгоряватъ. Значи, тукъ става смѣна на енергията отъ положителна въ отрицателна. Да бѫдешъ положителенъ, това подразбира да се пълнишъ; да бѫдешъ отрицателенъ, това подразбира трансформиране на енергията, т. е. изпразване, изливане на енергията навънъ. Кинетическата енергия е законъ на изпразване, а потенциалната е законъ на пълнене. Доброто е пълнене, злото е изпразване. Който се изпразва, той се освобождава отъ злото. Слѣдователно, когато човѣкъ се изпразва отъ злото, той нищо не губи отъ това, а печели. Като наблюдавамъ живота и разбиранията на съврѣменнитѣ хора, виждамъ, колко мѫчно е за тѣхъ, даже и за ученитѣ, да схванатъ и приложатъ новия моралъ въ живота си. Запримѣръ, споредъ законитѣ на самосъзнанието, когато хората придобиватъ, тѣ мислятъ, че сѫ изгубили нѣщо. Ако е въпросъ за загуба, истинска загуба е, когато човѣкъ не се пълни съ доброто; истинска печалба е, когато човѣкъ се празни отъ злото. Обаче, въ пълния смисълъ на думата, загуба въ свѣта не сѫществува. Запримѣръ, дали губишъ пари, или печелишъ пари, това не е загуба, нито печалба, защото тази загуба или печалба не измѣня твоя характеръ. Паритѣ, силата, учението не придаватъ никаква цѣна на човѣшкия характеръ. Богатството, силата, знанието не могатъ да увеличатъ, нито да намалятъ добротата на човѣка; тѣ прѣдставятъ само методи къмъ намиране и придобиване на доброто. Истинското богатство е добродѣтельта въ човѣка, т. е. пълнежъ съ кинетическа енергия. Доброто е общо, колективно притежание. Никой не може да каже, че доброто е негово притежание. вслѣдствие на което е недѣлимо. Както добротата, така и любовьта, мждростьта и истината сѫ колективни; тѣ сѫ общо притежание. Никой не може да каже: Тази любовь е моя, тази истина е моя, това знание е мое, или тази мисъль е моя. Мисъльта, която ти считашъ твоя, прѣди да дойде до тебе, е минала прѣзъ милиони глави. Много хора сѫ мислили като тебе, но никой още не е могълъ да разрѣши задачитѣ на своя животъ. Нѣкой казва: Азъ измислихъ нѣщо. — Нищо не си измислилъ. Ти само си хваналъ нѣкоя мисъль въ пространството и считашъ, че е твоя. Който разбира този законъ, той ще се радва, че е дошълъ въ такова състояние, да схване мислитѣ на нѣкои висши сѫщества. Значи, той е могълъ да влѣзе въ връзка съ сѫщества отъ по-високи свѣтове. И затова казвамъ: работете върху себе си, да развиете своето радио, съ което да влизате въ връзка съ мислитѣ на по-напреднали отъ васъ сѫщества. Само по този начинъ човѣкъ може да се добере до такива истини, които, иначе, не би могълъ да придобие. Казвате: Какъ се прѣдава мисъльта отъ едно по-напреднало сѫщество на друго по-ненапреднало? Първо мисъльта се прѣдава въ съзнанието на даденъ човѣкъ като импулсъ, да направи нѣщо Тогава той казва: Азъ искамъ да се проявя, да направя нѣщо. Той ходи натукъ-натамъ, ляга, става, има нѣкакъвъ импулсъ да извърши едно добро дѣло, иска да направи нѣщо, но не знае, какъ да постѫпи. Питамъ: какъ ще направите това добро? Импулсъ, сили, желание имате, но начинъ нѣмате. За тази цѣль вие трѣбва да влѣзете въ връзка съ това сѫщество, да научите езика му. Това ще постигнеге. като прѣмахнете отъ пѫтя си всички прѣпятствия. Грѣхътъ е най-голѣмото прѣпятствие, което прѣчи за връзка между хората и възвишенитѣ сѫщества. Когато нѣкое разумно сѫщество дойде при васъ, то ще ви запита: Можете ли да прѣмахнете всички прѣпятствия въ живота си, за да започнемъ една разумна работа? За да отговорите на това сѫщество, вие трѣбва да поставите ума и сърцето си въ положение на двѣ успоредни линии, т. е. въ пълна изправность. Щомъ умътъ и сърцето на човѣка сѫ въ пълна изправность, той има вече първото условие да влѣзе въ връзка съ напредналитѣ сѫщества и да се ползува отъ тѣхнитѣ мисли и чувства. Да бѫде човѣкъ изправенъ въ своитѣ мисли и чувства, това подразбира да върви по законитѣ на правата линия. Нѣкой човѣкъ е пръвъ министъръ въ България. Ходи, работи, мисли все за отечеството си. Единъ день висшето съзнание се пробужда въ него, и той вижда, че първото отношение, което има въ живота, е отношението му къмъ Бога. Веднъжъ съзналъ това, той веднага се отказва отъ министерския си постъ, като заявява, че не може да служи едноврѣменно на двама господари. Законъ е: човѣкъ не може едноврѣменно да бѫде обичанъ отъ свѣта и отъ Бога. Ако свѣтътъ го обича, невидимиятъ свѣтъ нѣма да се интересува отъ него; ако невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ него, свѣтътъ ще го ненавижда. Защо невидимиятъ свѣтъ не се интересува отъ човѣка, когато свѣтътъ го обича? — Понеже свѣтътъ е богатство, невидимиятъ свѣтъ не иска да лиши човѣка отъ това богатство, не иска да раздвои съзнанието му. Да си свързанъ съ свѣта, това подразбира да станешъ членъ на една бахчеванджийска кооперация, да работишъ цѣла година усилено и на края на годината да видишъ, че всичко е очукано, избито отъ градъ, отнесено отъ наводнение. Погледнешъ натукъ, погледнешъ натамъ, нищо нѣма: ни зеле, ни лукъ, ни картофи, ни бобъ. Ти се чудишъ, какво да правишъ. Едва сега виждашъ, че всичко това, на което си разчиталъ, било илюзия. Казвамъ: такова нѣщо е бахчеванджелъкътъ. Въ него има трудъ, мѫчения, усилия, но главното нѣма — благословението. Не е достатъчно човѣкъ само да работи. Ако нѣкой свири, и свиренето му не се благославя, какво се ползува той? Ако мислитѣ и желанията на човѣка не се благославятъ, какво се ползува той отъ тѣхъ? Всѣко нѣщо въ живота има смисълъ, когато се благославя. Всѣка мисъль трѣбва да се придружава съ велика радость, да въодушеви човѣка, отъ когото е излѣзла. Нѣкой казва: за мене никой не се грижи. Не, това не е право мислене. Кажи въ себе си: Досега азъ никога не съмъ мислилъ за Господа; отсега нататъкъ ще почна да мисля. Дойде ли въ човѣка нѣкаква отрицателна мисъль, че е нещастенъ, изоставенъ отъ всички, нека обърне знака отъ отрицателенъ въ положителенъ и да каже: Азъ се отказахъ отъ Бога, затова съмъ нещастенъ. Обаче, отъ днесъ азъ се отказвамъ отъ всичко онова, което ме е спъвало въ живота, и се обръщамъ къмъ Бога, на Него да служа, на Него да се подчиня. Това е законъ за трансформиране, който трѣбва да се изучава и прилага въ живота, както на отдѣлния човѣкъ, така и въ живота на обществата и народитѣ. Въ всѣка окултна школа трѣбва да се изучаватъ законитѣ на живота. Запримѣръ, хората често казватъ единъ за другъ: Сѫдбата му е такава; или, той е човѣкъ безъ вдъхновение. Питамъ: какво нѣщо е сѫдба и какво — вдъхновение? Човѣкъ е вдъхновенъ тогава, когато има едно сѫщество, което го люби, което се интересува отъ него. Нѣма ли нѣкой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това сѫщество което ви обича, може да бѫде на физическия свѣтъ, може да бѫде въ духовния свѣтъ и най-послѣ може да бѫде и въ Божествения свѣтъ. Ако това сѫщество прѣстане да ви обича, вие ще изпитате въ душата си небивали страдания. Та когато невидимиятъ свѣтъ хлопа на сърцата на хората, той има прѣдъ видъ да събуди тѣхнитѣ сърца, за да започнатъ умоветѣ имъ да работятъ и волята имъ да се приложи въ живота. По този начинъ тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ онѣзи сѫщества, които ги любятъ. Човѣкъ срѣща въ живота си много противорѣчия, но тѣ идатъ въ услуга на неговото развитие. Чрѣзъ противорѣчията човѣкъ ще разбере себе си, ще разбере и другитѣ хора. Споредъ индуското учение, Господъ слиза на земята на всѣки триста милиона гоцини да освободи човѣчеството отъ неговата карма, отъ натрупалата се гѫста материя. Той трансформира тази гѫста материя, прѣработва я, и така освобождава хората отъ нея. Огтукъ виждаме, колко е велико Божието търпѣние! И сега, възъ осноза на този законъ, Богъ впрѣга хората на работа, като имъ дава часть отъ тази гѫста материя, тѣ сами да я прѣработятъ. На този дава едно кило отъ тази материя, на онзи — двѣ кила, на трети — десеть кила, на четвърти — сто кила — всѣкиму споредъ силитѣ. Богъ не оставя никого безъ работа. Той впрѣга на работа всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Който мисли, че може да прѣкара живота си безъ работа, той е на кривъ пѫть. Колкото малко да е нѣкое сѫщество, било то нѣкакъвъ пълнежъ на енергия, било нѣкой елементъ, било нѣкой микробъ, непрѣменно ще работи. Нищо въ свѣта не е въ покой. И свѣтлината всѣки моментъ върши нѣкаква работа. Мислите ли, че положението на свѣтлината е леко? Азъ съмъ виждалъ, какъ слънчевитѣ лѫчи плачатъ, сълзи ронятъ. Тѣ не плачатъ като хората, но по особенъ начинъ. Когато единъ слънчевъ лѫчъ изгуби своята първична енергия, т. е. когато дѣятелностьта му се намалява, той усѣща голѣмо безпокойствие въ себе си. Колкото и да сѫ ефирни слънчевитѣ лѫчи, въ тѣхъ влизатъ разумни сѫщества, пѫтуватъ като въ тренъ. Слънчевитѣ лѫчи се разговарятъ съ тѣхъ, носятъ ги въ пространството. Кой може да повѣрва, че въ единъ слънчевъ лѫчъ, наистина, има разумни сѫщества, които пѫтуватъ изъ цѣлата вселена? Мнозина ще кажатъ, че това е заблуждение. И азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че това е заблуждение. Какво означава думата заблуждение? Тя означава нѣщо забулено, закрито, неразрѣшено. Значи, всѣко неразрѣшено нѣщо е заблуждение. Та вие трѣбва да дойдете до трезвата мисъль въ живота. Не е въпросътъ до заблужденията, но съзнанието на човѣка трѣбва да се разтърси, той самъ да види, съ какво знание разполага. Вие трѣбва да се готвите, да работите върху себе си, защото единъ день ще ви поставятъ на тежъкъ изпитъ, и ако не сте готови, ще дойдете до отчаяние. Мнозина мислятъ, че никой не се грижи за тѣхъ, и затова казватъ: По-добрѣ да заминемъ за онзи свѣтъ, тукъ никой не се интересува за насъ. Да се мисли така, това е самоизлъгване. Какъ ще отидете на онзи свѣтъ безъ билетъ? Тамъ безъ билетъ не пущатъ, още на първата гара ще ви върнатъ назадъ. Всичко въ живота е разумно. Който иска да замине за онзи свѣтъ и да има отворенъ пѫть, той трѣбва да бѫде послушенъ. Вратата на онзи свѣтъ се отваря само за послушния ученикъ. Послушание, смирение, чистота, любовь трѣбватъ на ученика! Смѣлость трѣбва на ученика! Като дойде до страданията, той трѣбва да бѫде готовъ да страда. За какво трѣбва да страда ученикътъ? — За истината. Ама нѣмалъ пари. Още по-добрѣ; и безъ пари се живѣе. Стисни въ рѫката си единъ вѫгленъ и вижъ, въ какво ще се прѣвърне. Ако прѣвърнешъ вѫглена въ диамантъ, ти ще имашъ пари, колкото искашъ. Сега, прѣдставете си, че ви кажа да отидете на Витоша, дѣто ще намѣрите една златна англйска лира. Колцина отъ васъ ще повѣрватъ? Ще ви кажа така: идете на Витоша, и на еди-каква си височина ще видите единъ голѣмъ плосъкъ камъкъ. Спрете се прѣдъ този камъкъ и турете дѣсната си рѫка върху него, т. е. насочете ума си къмъ него, силно концентрирайте мисъльта си и пожелайте да намѣрите подъ рѫката си една златна монета. Слѣдъ това ще дойдете въ състояние на заспиване, и като се събудите, подъ рѫката си ще намѣрите една златна английска лира. Какъ ще си обясните това явление? Ще кажете: Вѣрно ли казва Учительтъ, че подъ камъка ще намѣримъ една златна монета? Прѣдставете си, че не намѣрите никаква монета, какво ще кажете тогава? Ще кажете: Учительтъ ме изпрати да гоня Михаля. Ако е въпросъ само за една златна монета, азъ можахъ да поискамъ отъ нѣкой приятель. Не, ако вие имате вѣра, безъ никакво съмнѣние, достатъчно е да турите рѫката си на този камъкъ, за да намѣрите златната монета. Щомъ нѣмате вѣра, никаква монета нѣма да намѣрите. Най-малкото раздвояване въ съзнанието прави опита несполучливъ. Ако нѣкой бѣденъ човѣкъ отиде при онзи, който живѣе въ Божественото съзнание, и му поиска помощь, той още при първото бъркане въ джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бѣдниятъ иска. Човѣкъ, у когото Божественото живѣе, той не носи пари въ джоба си, но когато му поискатъ, всѣкога има. Питамъ: ако живѣете въ Божествения свѣтъ, сиромашия може ли да сѫществува? Ще кажете: Не, ние не можемъ да се залъгваме съ такива работи. Ако бащитѣ ни сѫ богати, и ни оставятъ наслѣдство, разбираме. А, тъй да туримъ рѫката си на нѣкой камъкъ и да намѣримъ подъ него златна монета, не вѣрваме. По-възможно е за насъ да отидемъ въ нѣкоя банка и оттамъ да изтеглимъ извѣ стна сума. Казвамъ: и въ банка да отидете, пакъ трѣбва да турите рѫката си. Иначе, и тамъ не даватъ тъй лесно. Азъ ви навеждамъ на тия мисли, за да се създаде у васъ силна вѣра. Всичко въ живота е възможно и постижимо само при разумния животъ. Златото се ражда въ земята, то не се натрупва само по себе си. Слѣдователно, колкото по-добри и разумни ставатъ хората, толкова повече злато се ражда въ земята. Златото расте и зрѣе, както плодоветѣ. Колкото по-лоши и неразумни ставатъ хората, толкова повече се намаляватъ златото и скѫпоцѣннитѣ камъни въ земята. Тази е една отъ великитѣ истини на живота. Човѣкъ самъ трѣбва да внесе богатството въ душата си. Има ли първичнитѣ идеи въ ума си, той ще придобие вѫтрѣшно богатство на своята душа. И тъй, най-важното за васъ, като ученици, е да имате прави отношения, прави разбирания за невидимия свѣтъ. Слѣдователно, който иска да живѣе въ новото съзнание, да си създаде характеръ, той трѣбва да влѣзе въ връзка съ невидимия свѣтъ. Нѣкой казва: Азъ да си поживѣя, че послѣ лесна работа. Не, още сега трѣбва да направите тази връзка, а не като остарѣете. Когато остарѣете, когато изгубите всички жизнени сили и станете неспособни за работа, тогава нищо не можете да направите. На каквато възрасть и да сте, вие трѣбва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старость! Постоянно подмладяване! Този е законътъ на Вѣчния Животъ. Всѣки день трѣбва да работите за своето подмладяване. Тази идея ще внесе нѣщо ново въ вашия животъ. Който държи въ ума си идеята за подмладяване, той всѣки день ще получава по нѣщо ново отъ невидимия свѣтъ. Сега, за новата година желая помежду ви да се въдвори миръ! Желая всички да бѫдете кротки, не само външно, но и вѫтрѣшно — кротки по сърце. Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Елате при мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце.“ Ученикътъ трѣбва да бѫде кротъкъ и смиренъ, да разработва въ себе си вѣрата, надеждата, да ги усилва, за да бѫде готовъ на всички страдания. Той трѣбва да бѫде готовъ да го поставятъ въ реторта, да го трансформиратъ, да се прѣобрази. Той трѣбва да развива въ себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания, безъ никакви колебания. Ако вървите по пѫтя, по който съврѣменнитѣ хора вървятъ, нищо нѣма да постигнете. Хиляди години могатъ да минатъ, но нищо нѣма да придобиете. Казано е въ Писанието: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Това подразбира: на смиренитѣ, на разумнитѣ дѣца Богъ дава прави разбирания за живота. Слѣдователно, смиренитѣ се радватъ, а горделивитѣ се мѫчатъ и скърбятъ. Смиренитѣ мязатъ на онѣзи моми, които иматъ естественъ цвѣтъ на лицето безъ козметика, безъ външни червила; горделивитѣ мязатъ на моми, които се червятъ и пудрятъ, но винаги оставатъ недоволни. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ естествено красивъ, или да си служишъ съ разни козметически срѣдства, и всѣки день да губишъ тази красота? Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора иматъ неправилни разбирания за живота. Тѣ мислятъ, че ангели трѣбва да слѣзатъ отъ небето и да ги задигнатъ, като Илия, въ огнена колесница. Колкото и да чакатъ, съ тѣхъ не може да стане това. Илия бѣше миналъ прѣзъ редъ посвещения, заради което трѣбваше да го дигнатъ на небето съ огнена колесница. Обаче, когато повторно дойде на земята, той трѣбваше да мине прѣзъ още едно тежко изпитание: по желанието на Иродиада трѣбваше да отрѣжатъ главата му и да й я поднесатъ на блюдо. Като Илия, той мислише, че свѣтътъ може да се оправи съ насилие. На небето, обаче, той разбра грѣшката си и рѣши да се върне пакъ на земята, да изправи погрѣшката си и да научи хората да живѣятъ правилно. Той слѣзе на земята като Иоанъ Кръститель и опита закона: „Око за око...“ И наистина, Иоанъ плати съ главата си, за да изкупи сторената погрѣшка, която направи като Илия. Сега и Христосъ ще дойде на земята да покаже на хората, че съ плюене, съ поругавания, съ разпъване на кръстъ свѣтътъ не се поправя. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да се разговаря съ нея, като съ разумно сѫщество, докато я изправи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ задигналъ отъ брата си пари, повече отколкото може да носи и отколкото съврѣменниятъ моралъ позволява. Въ този случай, ето какъ трѣбва да постѫпите. Кажете му: Братко, товарътъ ти е много тежъкъ, не ще можешъ да го занесешъ до опрѣдѣленото мѣсто. Ако искашъ, дай другиму часть отъ товара си, да ти олекне. Ако нѣкой човѣкъ има на разположение цѣли тонове злато, а хората около него едва насмогватъ да задоволятъ нуждитѣ на своя животъ, той трѣбва да имъ каже: Братя, вземете торбитѣ си, извикайте своитѣ ближни и елате при мене, да раздѣлимъ богатството си. Който не познава този човѣкъ, той ще каже: Лакомъ човѣкъ е този, задигналъ е всичкото богатство за себе си. Питамъ: могатъ ли да се крадатъ паритѣ? Или, може ли да се краде Словото Божие? Кражба въ свѣта не сѫществува. И злото, въ този смисълъ, не седи въ открадването на нѣщата, нито въ укриване на нѣкои материални нѣща, но въ маскиране на истината. Злото седи въ това, когато проповѣдвашъ на нѣкой човѣкъ за Бога, обѣщавашъ, че ще му покажешъ пѫтя на свѣтлината, а ти го водишъ въ тъмнина. Злото седи въ това, когато изпразвашъ сърцето на човѣка, когато взимашъ най-цѣнното отъ него, а въ замѣна на това нищо не му давашъ. И тъй, ако искаме да имаме добри отношения съ ближнитѣ си, първо ние трѣбва да имаме прави отношения къмъ Бога. Тогава ще придобиемъ вѫтрѣшенъ миръ, вѫтрѣшна радость и веселие. Ако човѣкъ не се примири съ себе си, той не може да живѣе въ миръ съ ближнитѣ си. Слѣдователно, който иска да живѣе въ миръ съ ближнитѣ си, той трѣбва първо да живѣе въ миръ съ себе си. Животътъ и отношенията ви съ ближнитѣ сѫ основани на сѫщитѣ закони, на които почива вашиятъ животъ и отношенията ви къмъ самия себе. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 5 януари, 1927 г. София.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Срѣда. 24 августъ. 8 ч. Явно говорихъ. „С а м о Б о ж и я т а Л ю б о в ь н о с и п ъ л н и я ж и в о т ъ.“ Отговори му Исусъ: „Азъ явно говорихъ на свѣта: азъ всѣкога говорихъ на съборището и въ храма, дѣто юдеитѣ се събиратъ винаги; и нищо не съмъ говорилъ наскрито.“ Иоана 18:20 Прочетената глава отъ Евангелието на Иоана азъ наричамъ глава на драми и трагедии. Такива глави трѣбва да се четатъ рѣдко, защото тѣ развалятъ доброто разположение на човѣка. Всички хубави и красиви нѣща въ живота се развалятъ отъ драмитѣ и отъ трагедиитѣ. Най-голѣмитѣ неприятели на щастието сѫ драмитѣ и трагедиитѣ. Христосъ казва: „Азъ явно говорихъ на свѣта.“ Попитайте кого и да е отъ съврѣменнитѣ хора, било нѣкоя майка или нѣкой баща, или учитель, или ученикъ, или свещеникъ, или сѫдия, или слуга, защо сѫ дошли на земята, какво е тѣхното прѣдназначение, всѣки ще ви даде извѣстенъ отговоръ. При все това, този въпросъ все още остава неразрѣшенъ. Когато попитаха Исуса, защо е дошълъ на земята, защо се е родилъ, Той казва: „Азъ затова се родихъ и затова дойдохъ на този свѣтъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. Всѣки, който е отъ Истината, слуша гласа ми.“ Казвамъ: пѫтьтъ на всѣки едного, който е дошълъ да свидѣтелствува Истината е трагиченъ и драматиченъ, състои се отъ трагедии и отъ драми. Пѫтьтъ на всѣки, който търси Истината е постланъ, т. е. павиранъ съ драми и трагедии. И ако ме попитате сега, защо трѣбва да страдате, защо трѣбва да бѫдете нещастни, защо трѣбва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да павирате пѫтя на Истината. Вие ще бѫдете живи камъни, съ които ще се постеле пѫтя, дѣто Истината ще мине. Ще кажете: насъ ли намѣриха за тази работа? Така е, въ живота често се срѣщатъ драматични и трагични положения. Сега ще си послужа съ най-проститѣ примѣри за изяснение на идеята. Ако отидете въ нѣкой голѣмъ селски дворъ, ще видите тамъ единъ пѣтелъ, гордо се разхожда, а около него се събрали стотина кокошки. Той кукурига, държи имъ лекции, като нѣкой виденъ учитель, обръща се ту къмъ една отъ тѣхъ, ту къмъ друга, казва имъ: „Ти нѣма да правишъ така, ти нѣма да правишъ иначе.“ Той е професоръ на всички тия кокошки, а тѣ сѫ негови ученички. Той има една пръчица и като я покаже, всички го слушатъ, събиратъ се на едно мѣсто. Какво ще имъ даде този професоръ? — Отъ кукичка на гагичка. Ще имъ пусне само по едно зрънце, а останалото за него. Тѣ го гледатъ, какъ яде, питатъ го: „Ами за насъ?“ — За васъ другъ пѫть, отъ „гагичка на кукичка.“ Положението на този професоръ въ двора на земледѣлеца е неестествено. Всички кокошки се питатъ помежду си: „Защо нашиятъ господарь е повдигналъ толкова много този пѣтелъ? Плаща му най-добрѣ, а всѣка сутринь, като излѣзе, пакъ на него хвърля най-хубава храна. “ Професорътъ послѣ извиква своитѣ ученички и ги нахранва. Обаче, единъ день земледѣлецътъ остава нѣщо недоволенъ отъ професора и рѣшава да го изпѫди, т. е. да го уволни отъ службата му. Една вечерь той влиза съ запалена свѣщь въ стаята му, хваща професора за краката, обръща го съ главата надолу, изнася го навънъ и му казва: „Така не се учатъ ученици, азъ ще ти покажа, какъ се учатъ.“ Професорътъ започва да вика, да крѣка, но земледѣлецътъ туря другата си рѫка на врата му и казва: „Ти ще мълчишъ, сега азъ заповѣдвамъ!“ Този професоръ е първокласенъ пѣвецъ, голѣмъ специалистъ по метеорология, нѣма подобенъ на него. Той така хубаво прѣдсказва врѣмето, че съ никой инструментъ не може да се мѣри. Прѣзъ всичкитѣ годишни врѣмена той познава, кога ще се развали врѣмето. Ученъ човѣкъ е той. И като ученъ човѣкъ, всѣкога пѣе. Изкачва се отгорѣ на плета и извиква: „Кукуригу! Знаете ли дѣ съмъ свършилъ? Азъ имамъ единъ инструментъ, който съ години съмъ създавалъ.“ Дѣйствително, азъ съмъ съгласенъ съ този професоръ. Една вечерь го слушамъ да държи рѣчь отъ своята катедра. Качилъ се тамъ, кукурига и казва: „Утрѣ въ толкова часа врѣмето ще се развали.“ Влизамъ слѣдъ това въ стаята си, дѣто имамъ другъ професоръ — барометъръ съ осемь барабана, който сѫщо така прѣдсказва врѣмето, и го питамъ: ти какво ще ми кажешъ за врѣмето, ще се развали ли скоро, или не? — Още нѣмамъ никакви сведения, телефонътъ не ми е съобщилъ. Казвамъ му: онзи професоръ на двора ми съобщи вече отъ своята катедра, че утрѣ отъ 8 часа сутриньта врѣмето ще се развали. Слѣдъ два часа виждамъ барабанитѣ прѣдсказватъ сѫщото. Моятъ професоръ въ стаята ми съобщава вече, че врѣмето ще се развали. Значи, правъ е инструментътъ на професора въ двора на земледѣлеца. Едва този професоръ напуща катедрата си, и земледѣлецътъ го хваща, осѫжда го на смъртно наказание, че не училъ добрѣ своитѣ ученички. Наказанието му седи въ слѣдното: отрѣзва му главата съ ножъ и го туря въ котелъ съ врѣла вода. Тъй се наказватъ ученитѣ професори, когато грѣшатъ. Той му снима всичкитѣ одежди и го оставя голъ-голеничъкъ. Не стига това, но дохожда жената на земледѣлеца съ ножъ, разпорва го, изважда му всичкитѣ вѫтрѣшности и най-послѣ го опичатъ. Слѣдъ това го слагатъ на масата, купуватъ и малко винце, повикватъ дѣцата и сѣдатъ всички наоколо му, направятъ богато угощение съ професора. Питамъ: какво зло е направилъ този професоръ, та такава сѫдба му е отредена? Вие веднага ще кажете: така е наредилъ Господъ, такива сѫ законитѣ на природата, това сме видѣли отъ дѣди и прадѣди — тъй трѣбва да бѫде. Ще направя сега паралела. Тукъ имаме единъ човѣкъ отъ най-добритѣ хора, които нѣкога сѫ посѣщавали нашата земя, дошълъ да свидѣтелствува Истината. Този човѣкъ билъ абсолютно безкористенъ и чистосърдеченъ, подобенъ на него историята не знае. Той искалъ да говори на хората за Истината. И да имъ покаже пѫтя къмъ нея. Най-послѣ хващатъ Го евреитѣ, тѣзи, които трѣбваше да Го обичатъ, и Го прѣдаватъ на Пилата, като му казватъ: „Този човѣкъ говори, че е пратенъ отъ Бога, че ималъ да изпълни нѣкаква мисия на земята, но ние не Му вѣрваме“. Хващатъ Исуса и Го осѫждатъ като обикновенъ човѣкъ. Слугата на първосвещеника, като чува Исуса да говори, удря Му нѣколко плѣсници. Питамъ: защо невидимиятъ свѣтъ позволи единъ отъ най-добритѣ, отъ най-силнитѣ хора въ свѣта да бѫде битъ, поруганъ и най-послѣ разпнатъ? Защо трѣбваше този добъръ и силенъ човѣкъ тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано — нищо повече. Не се знаятъ дълбокитѣ причини, защо и за какво става това нѣщо. Нѣкои казватъ, че това трѣбвало да стане, за да се спаси свѣта. Когато запитаха Исуса, защо е дошълъ, Той не каза, че е дошълъ да умре, но казва: „Азъ затова се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. И всѣки, който служи на Истината, ще бѫде на моето мѣсто“. Когато казваме, че трѣбва да страдаме, знайте, че това не е нашъ дѣлъ, това сѫ външни материални условия на свѣта. Ти си бѣденъ, пропадашъ въ живота, имашъ мѫчнотии, страдания, хората не те разбиратъ, това е външната страна отъ живота на Исуса. Когато Той бѣше въ Гетсиманската градина, молѣше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Но тази чаша не се отмѣни — така бѣше отредено отъ невидимия свѣтъ. Обаче, отгорѣ изпратиха единъ ангелъ да Му помага. Защо разпнаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощь Любовьта. Тя не взе участие въ Неговия животъ, а разпъване става всѣкога тамъ, дѣто нѣма любовь. Защо страдатъ хората? Защото любовь нѣма между тѣхъ. Защо сѫществуватъ противорѣчията въ свѣта? Защото Любовь нѣма тамъ. Защо е създаденъ адътъ? Защото Любовьта не е тамъ. Защо е създадено небето? Защото Любовьта е тамъ. Нѣкой пита: защо съмъ нещастенъ? Защото нѣмашъ Любовь. Това не показва, че ти не я искашъ, но нѣма я тамъ. Слѣдователно, дѣто Любовьта не взима участие, тамъ има най-голѣми противорѣчия въ свѣта, тамъ има най-голѣмитѣ драми и трагедии. Нѣкои казватъ, че Любовьта произвежда драмитѣ и трагедиитѣ въ живота. Не, това не е вѣрно. Любовьта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовьта произвежда навсѣкѫдѣ животъ, свѣтлина, миръ, радость и веселие. Всичко обикновено въ живота, на което хората искатъ да турятъ името любовь, не е любовь. И тъй, ако искате да разрѣшите въпроса принципално, който е дълбоко философски, трѣбва да застанете върху тази база, именно. — върху Любовьта. Само така ще разберете онази велика сила въ свѣта, за която Писанието казва: „Богъ е Любовь“. Ние говоримъ за този животъ, който имаме сега, който сме имали нѣкога и който ще имаме за въ бѫдеще. Ако вие искате да задържите и за въ бѫдеще този изопаченъ животъ, въ който сега се намирате, ще имате най-сложнитѣ форми драми и трагедии. Пъкъ, ако искате вашиятъ животъ да се измѣни, трѣбва да разбирате закона на Любовьта. Пилатъ запита Исуса: „Ти царь ли си?“ — Царь съмъ, но моето Царство не е отъ този свѣтъ. Понеже въ вашето царство нѣма Любовь, азъ въ такова царство не мога да царувамъ. Азъ за това се родихъ, и затова дойдохъ въ този свѣтъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. И всичко, което имамъ, азъ мога да го дамъ и да напусна този свѣтъ. Законътъ въ този свѣтъ е такъвъ. Щомъ живѣете въ една държава и поискате да я напуснете, за да заминете въ друга държава, вие разпродавате всичкото си имущество и така излизате отъ нея. Тъй постѫпватъ днесъ всички държави. Казвамъ: това е единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, който става, както въ сегашния общественъ животъ, така и въ съзнанието на индивидитѣ, които живѣятъ въ свѣта. Такова е колективното разбиране на съврѣменното човѣчество, което се е отклонило отъ правия животъ, отъ великия Божи законъ, отъ Любовьта. Защо е така? Понеже Богъ имъ даде възможность сами да се разпореждатъ съ своя животъ. Тѣ си позволиха нѣща, които не сѫ писани въ Божествената книга, нито се срѣщатъ нѣкѫдѣ изъ аналитѣ на природата. Днесъ всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣко общество, всѣки народъ може да се похвали съ свободата, която му е дадена отъ Бога. Сѫщеврѣменно всички съврѣменни хора носятъ и отговорность за своитѣ дѣла. Туй е, което тѣ наричатъ сѫдба или карма. Има нѣщо, което мѫчи всѣки човѣкъ. Та казвамъ: безлюбието е начало на всички страдания въ свѣта. Страдания, които идватъ като резултатъ на безлюбието, азъ наричамъ безсмислени страдания. Страждущъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата е този, който е надзърналъ въ Любовьта, и който страда заради тази Любовь. Има хора въ свѣта, които страдатъ за нищо и никакво. Ако ги попитате, защо и за какво страдатъ, нищо не могатъ да ви кажатъ, не знаятъ защо страдатъ. Вие, които сте се събрали тукъ, ако очаквате свѣтътъ да ви посрещне съ вѣнци и да ви разбере, още много ще чакате. Често нѣкои отъ васъ казватъ: нека дойдатъ тукъ рапортьори на вѣсницитѣ, нека дойдатъ учени хора, да видятъ, да разбератъ, че ние не сме опасни хора. Казвамъ: и професори да дойдатъ, и учени хора да дойдатъ, всички ще постѫпятъ тъй, както знаятъ. Всички ще постѫпятъ тъй, както евреитѣ постѫпиха съ Христа. Нима Исусъ не имъ говорѣше? Той казва: „Азъ явно говорихъ на свѣта“. Не имъ ли казваше, че Неговото царство не е отъ този свѣтъ? Тѣ казваха: „Този човѣкъ е опасенъ за държавата ни, трѣбва да се освободимъ отъ Него, да не би да донесе на държавата нѣкакви опасни връзки за бѫдещето ѝ развитие“. Такова бѣше разбирането на еврейското общество, такова бѣше разбирането на многоученитѣ имъ равини, професори, хора, които се занимаваха съ кабалата. Тѣ бѣха хора на Мойсеевия законъ, не разбираха Божия законъ. Въ тѣхнитѣ сърца нѣмаше капка любовь. Намѣри се само единъ между многото — Никодимъ, който казваше: „Да оставимъ този човѣкъ, да го пуснемъ на свобода“! Що е гласътъ на единъ човѣкъ всрѣдъ множеството? Той е капка вода въ океана. Питамъ: защо е така? Ако Богъ е създалъ всички индивиди, всички общества и народи, ако всички хора въ свѣта сѫ създадени отъ Бога, защо е това противорѣчие въ Божия законъ? Ще ви приведа друго противорѣчие. Вземете двама млади, които се обичатъ и прослѣдете, какъ върви животътъ имъ. Въ първо врѣме тѣ се наричатъ възлюбени, казватъ, че не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ. Момъкътъ пада на колѣнѣ прѣдъ момата, но като се оженятъ, не се минава и една година, тѣ си казватъ такива думи, между тѣхъ се създаватъ такива отношения, каквито Божиятъ законъ не позволява. Кои сѫ причинитѣ за изопачаването на човѣшкото сърце? Въ една отъ бесѣдитѣ си азъ уподобихъ първата фаза на Любовьта на лимонадата въ шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовьта уподобихъ на ябълка, която хората изяждатъ, а оставятъ само сѣмкитѣ ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовьта уподобихъ на една книга съ отлично съдържание, съ кожена подвързия, която, кой какъ вземе, прочита нѣщо отъ нея, усмихва се, туря я въ джоба си, пакъ я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любовь, но трѣбва да имаме обектъ въ свѣта, когото да обичаме. Най-голѣмото заблуждение въ свѣта седи въ това, че всички хора се лутатъ, тичатъ, търсятъ нѣкой да ги обича. Нѣкой пише книга, за да го обичатъ хората. Другъ издава нѣкакъвъ вѣстникъ, за да го обичатъ хората. Нѣкой скулпторъ вае статуя, мѫчи се да я направи хубава. Защо? — Да го обича народътъ. Онзи държавникъ пише, създава закони, за да го обича народътъ. Военниятъ изважда ножъ, излиза срѣщу неприятеля, за да го обича народътъ. Работникътъ цѣлъ день копае, за да го обича господарьтъ. Ученикътъ цѣлъ день учи, за да го обича учительтъ. Бащата цѣлъ день работи, за да го обичатъ дѣцата му. Пѣтелътъ пѣе, за да го обича господарьтъ. Кучето лае, пази кѫщата, за да го обичатъ господаритѣ му. Питамъ: при такова разбиране на нѣщата, кой ще ни обича? При тѣзи изисквания, съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ положението на онзи автоматъ, създаденъ отъ единъ великъ адептъ въ древностьта. Този адептъ, слѣдъ като изучилъ всички тайни на природата, позволилъ си да направи единъ живъ автоматъ, съ възможности да се движи, да мисли и да чувствува, но душа не могълъ да му даде. Автоматътъ тръгналъ подиръ адепта и постоянно му казвалъ: „Ти ми даде всичко, но душа не ми даде. Душа искамъ да ми дадешъ!“ Адептътъ се намѣрилъ въ чудо, не знаялъ, какво да прави. Започналъ да бѣга изъ цѣлия свѣтъ, но автоматътъ тичалъ подиръ него и постоянно му казвалъ: „Всичко ми даде, душа не ми даде, душа искамъ да ми дадешъ'“ Дълго врѣме адептътъ не могълъ да се освободи отъ него. Азъ наричамъ съврѣменнитѣ хора автомати. Дойде нѣкой, казва: дайте ми любовь! Какво подразбира това? То подразбира: дайте ми пари! Това любовь ли е? Този човѣкъ иска да каже: вие ми дайте пари, че ще видите, какъ и мѫже, и жени, и дѣца, и държава — всички хора ще ме обичатъ. Правъ е човѣкътъ. Той има особенъ родъ схващания. Това е старата философия на живота, това сѫ трагедии и драми, които се повтарятъ отъ хиляди години въ свѣта. Вслѣдствие на тази философия хората се намиратъ въ безизходно положение, въ единъ омагьосанъ крѫгъ, който нѣма разрѣшение въ живота. За всички онѣзи, които сѫ навлѣзли въ вѫтрѣшната страна на Божественото или Христовото учение, или въ мистичния животъ, или въ духовния животъ, Христосъ казва: „Ако човѣкъ не се отрече отъ себе си, или отъ външния животъ, той не може да бѫде ученикъ на новото учение, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта“. Защо е необходимо да се самоотрече човѣкъ отъ всичко земно? Тръгне ли човѣкъ за небето, той не може да вземе нищо съ себе си отъ този свѣтъ. Турцитѣ иматъ едно прѣдание за Христа, че когато Той тръгналъ за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му, и по тази причина не могълъ да влѣзе тамъ. Сега и азъ ви казвамъ: най-малката игла на свѣта е въ състояние да ви лиши отъ Божията Любовь. Закачването на тази игла прѣдставлява психологически актъ. Влѣзете ли, обаче, въ Любовьта, всичко у васъ е ново, нищо старо не може да остане. Вие ще бѫдете вече хора, родени по новия, а не по обикновения начинъ. Нѣкои мислятъ, че Божествениятъ пѫть е труденъ. Не, споредъ моитѣ разбирания, Божествениятъ пѫть е само за разумни хора. Той е най лесниятъ пѫть за качване. По този пѫть не може да се качвате нито съ конь, нито съ кола, нито съ желѣзница, нито съ аеропланъ — пѣшъ ще се качвате. На главата си нѣма да имате шапки, и на краката си нѣма да имате обуща. Гологлави и боси ще пѫтувате! Дрехитѣ, съ които ще се обличате, ще бѫдатъ много тънки, почти безъ тегло. Тѣ ще бѫдатъ направени отъ свѣтлината на слънчевитѣ лѫчи. Тия дрехи ще бѫдатъ много красиви и толкова топло ще държатъ, че понятието за студъ абсолютно ще изчезне отъ васъ. Вие ще се чувствувате обвити въ мека, приятна топлина. На тия дрехи ще правите колкото гънки и кѫдри искате — тъй гъвкави ще бѫдатъ тѣ. Отъ тѣхъ може да създавате хиляди и милиони разумни форми. Значи, на такъвъ ученикъ не се позволява да носи обуща отъ животинска кожа. Докато е на земята, може да носи обуща отъ животинска кожа, и то отъ най-дебелата. Мнозина отъ васъ, като ме слушатъ да говоря така за Любовьта, казватъ: тогава ние не трѣбва да живѣемъ на този свѣтъ. Не, човѣкъ може да има Любовьта, и пакъ да живѣе на този свѣтъ. Христосъ казваше на своитѣ ученици: „Азъ отивамъ при Отца си да ви приготвя жилище. До това врѣме вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема“. Христосъ не се отказа да дойде и втори пѫть на земята. Той видѣ, дѣ е погрѣшката, поради която не може да се живѣе въ този свѣтъ и затова каза на ученицитѣ си, че ще отиде да имъ приготви жилище на небето и ще дойде втори пѫть тукъ на земята да ги вземе. Но като дойде Христосъ втори пѫть на земята, Той цѣла ще я запали. Защо? — За да се изгладятъ, да изчезнатъ всички възпоменания отъ разпъването Му на дървения кръстъ. За този актъ днесъ свидѣтелствуватъ страданията на цѣлото човѣчество, а всички тия страдания трѣбва да изчезнатъ, никакъвъ споменъ отъ тѣхъ да не остане. Цѣлата стара култура ще изгори, и ще се създаде нова култура, съ нови образи. Като дойдатъ тия нови образи, нѣма да остане поменъ нито отъ страданията на Христа, нито отъ тия на човѣчеството. Казано е: „Камъкъ на камъкъ нѣма да остане“. Това е вѣрно не само въ букваленъ смисълъ, но и въ прѣносенъ. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между вѣрующи и безвѣрници, всичко, което историята е записала отъ памти-вѣка и досега, ще бѫде пометено, ще бѫде издухано отъ вѣтъра, както прахътъ се издухва отъ улицитѣ. Какъвъ смисълъ ще има животътъ на нѣкоя майка, която е родила десеть сина и всички станали разбойници? Или какъвъ смисълъ ще има животътъ на нѣкоя майка, която родила десеть сина и тѣ измиратъ единъ слѣдъ другъ? Кое ще радва тази майка, която, слѣдъ като отиде на онзи свѣтъ, види този свой животъ като на кинематографъ? Това ще бѫде животъ, пъленъ съ страдания. Кое е хубавото въ този животъ? Защо трѣбва да се създаватъ такива картини? Тѣ сѫ резултатъ на единъ животъ безъ любовь. Азъ наричамъ този животъ — животъ на безлюбие. Хората се раждатъ безъ любовь и умиратъ безъ любовь; страдатъ безъ любовь и се радватъ безъ любовь; развиватъ се безъ любовь, учатъ безъ любовь, живѣятъ безъ любовь и т. н. Това е трагичното и драматичното въ живота. Вие се измѫчвате отъ това и казвате: защо животътъ е нареденъ така? Защо Господъ не е направилъ свѣта другояче? Казвамъ: има единъ свѣтъ, какъвто вие търсите. Той е създаденъ отдавна, Богъ живѣе и царува въ него. Този свѣтъ е свѣтътъ на Любовьта. И за него е казано: „Всѣки, който дойде при мене, нѣма да го изпѫдя, ще му отворя вратата, той ще влѣзе и паша ще намѣри“. За този свѣтъ, именно, се говори въ 23. Псаломъ. Отговори му Исусъ: „Азъ явно говорихъ на свѣта; азъ всѣкога поучавахъ въ съборището и въ храма, дѣто юдеитѣ се събиратъ винаги; и нищо не съмъ говорилъ на скрито“. Казвамъ: щомъ знаете това нѣщо, нѣма защо да се смущавате отъ противорѣчията въ живота. Вие нѣма защо да се смущавате отъ това, което става. То е станало вече. Щомъ се роди нѣкой, той трѣбва да знае, че ще умре. Щомъ се роди нѣкой въ свѣта, той трѣбва да знае, че ще забогатѣе, но трѣбва да знае, че и ще осиромашѣе, ще пропадне. Днесъ произвеждатъ нѣкого сѫдия. Той трѣбва да знае, че утрѣ ще го уволнятъ. Днесъ произвеждатъ нѣкого офицеръ. Той трѣбва да знае, че утрѣ ще го уволнятъ. Всички владици, всички проповѣдници единъ день ще бѫдатъ уволнени и ще останатъ само споменитѣ отъ тѣхнитѣ красиви дрехи — такъвъ е законътъ въ живата природа. Всѣки отъ васъ, каквото положение и да заема, трѣбва да знае, че единъ день ще бѫде уволненъ. И по какво ще се различавате тогава единъ отъ другъ? Има нѣщо цѣнно, по което хората могатъ да се различаватъ единъ отъ другъ. Съврѣменнитѣ учени хора, като френолози и физиогномисти, казватъ, че главата на прѣстѫпника, напримѣръ, се отличава отъ главата на царя. Когато нѣкой френолотъ вземе черепа на кой и да е човѣкъ, той може да опише цѣлия му животъ още отъ прѣди хиляди години: какъ е живѣлъ той и какъ е умрѣлъ; какъвъ домашенъ животъ е водилъ, къмъ каква църква е принадлежалъ, какво вѣрую, какви стремежи ималъ, какво обществено положение заемалъ, кои сѫ причинитѣ за неговата смърть — изобщо той може да възстанови цѣлия неговъ битъ. Френологътъ чете по главата на хората Френологията, като наука, доказва, че у хората има всичко, но любовь нѣма. Центърътъ на Любовьта у повечето хора не е развитъ. Значи, всичко има у човѣка, но единъ центъръ само нѣма. Започне ли този центъръ да се развива, ние наричаме това процесъ на пробуждане съзнанието у човѣка, или събуждане на човѣшката душа, на човѣшкия духъ, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Този процесъ се кръщава съ различни имена. Има нѣщо, обаче, което тепърва трѣбва да се пробуди у човѣка. У всѣки човѣкъ се чувствува една вѫтрѣшна нужда отъ нѣщо. На всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Докато не придобиете Любовьта, винаги ще чувствувате, че нѣщо ви липсва. Азъ не говоря за първата фаза на Любовьта, за шишето съ лимонадата. Много хора изпиватъ по 30-40 шишета лимонада на день. Това е любовь. Други хора пъкъ изяждатъ по 30-40 ябълки на день, безъ да посаждатъ сѣменцата имъ. И това е любовь. Питамъ: колко души ще намѣрите, като влѣзете въ дома имъ, да четатъ свещената книга на Любовьта? По какво се отличава такъвъ домъ? — Въ този домъ царува миръ, радость и веселие. Отношенията между мѫжа и жената, между всички дѣца сѫ любовни, всички работятъ абсолютно еднакво, навредъ се чува музика и пѣсень, никакво противорѣчие не се явява между тѣхъ. Въ цѣлия домъ владѣе чистота и редъ, нийдѣ никакво петно. Мухи въ стаитѣ нѣма; кокошки, патици и прасета по двора нѣма; говеда въ обора нѣма; газени лампи не се виждатъ, нито електрическа свѣтлина, при все това цѣлата кѫща свѣти; никѫдѣ не сѣятъ, ни оратъ, а нивитѣ раждатъ, жито въ изобилие иматъ; отникѫдѣ жито не принасятъ, а то иде при тѣхъ; извори нѣматъ, а вода при тѣхъ извира; учители нѣматъ, а всичко знаятъ; слуги нѣматъ, но всѣки имъ служи; пари нѣматъ, но на всички пари на заемъ даватъ. Кажете ми, знаете ли нѣкѫдѣ изъ България поне една такава фамилия, каквато ви описвамъ? Такъвъ е образътъ на този домъ, членоветѣ на който четатъ книгата на Любовьта. Ако има нѣкѫдѣ такъвъ домъ, той ще бѫде първото чудо въ свѣта, първата запалена свѣщь. Като ви говоря тия нѣща, вие ще кажете: това сѫ мечти само, това сѫ илюзии. Не, азъ не описвамъ даже хилядната часть отъ самата реалность. Апостолъ Павелъ като видѣлъ този домъ, тази религия, казалъ: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на умъ е идвало онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. И затова Той казва: „От сега нататъкъ не искамъ вече азъ да живѣя, но нека въ менъ живѣе Онзи, Който носи Любовьта“. Казвамъ: азъ не искамъ да напущате свѣта. Не, вие ще минете прѣзъ този свѣтъ, но герои трѣбва да бѫдете. Това изисква небето отъ васъ. Турете въ ума си мисъльта, че и най-голѣмъ страхливецъ да сте, може да станете смѣлъ и рѣшителенъ. Да допуснемъ, че ти имашъ въ джоба си всичко десеть лева, но дохожда при тебе единъ твой приятель, на когото ти се кълнешъ въ любовь, и ти поиска пари на заемъ. Ти отваряшъ кесията си и му казвашъ: имамъ всичко десеть лева, но ми трѣбватъ за обѣдъ. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръжъ за себе си. Законътъ е такъвъ. Ако двамата приятели изядатъ заедно десетьтѣ лева, тия десеть лева ще се явятъ отново въ кесията на онзи, който е услужилъ. Вие не можете да схванете този законъ. Когато казвамъ, че кесията ви трѣбва да се изпразни, въ вашия обикновенъ умъ се явява едно противорѣчие. За изяснение на мисъльта си ще ви приведа единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте чешма, отъ която тече хубава, бистра вода. Коритото на тази чешма е запушено съ тиня, съ каль. Вие затваряте врѣменно чешмата и започвате да изхвърляте водата отъ коритото навънъ, за да го изчистите добрѣ. Мислите ли, че сте причинили нѣкакво нещастие на коритото, като сте го изпразнили? — Никакво нещастие не е това. Вие сте изчистили коритото. Като отворите крана на чешмата и пуснете водата да тече, коритото отново ще се напълни. Законъ е: ако давашъ, ще ти се даде. Ако не вѣрвашъ въ това, човѣкъ не можешъ да бѫдешъ. Ако вѣрвашъ, че ще осиромашѣешъ, ще осиромашѣешъ. Ако мислишъ, че си грѣшникъ, ще станешъ такъвъ. Ако ти повѣрвашъ, че Богъ на Любовьта, Който те е изпратилъ на земята, е въ сила да напълни твоето корито, колкото пѫти и да се изпразва прѣзъ живота ти, Господъ все ще го пълни. Той казва: „Изпразни коритото си заради менъ!“ Ти отваряшъ кесията си и казвашъ: Господи, изпразнихъ коритото си. Споредъ вашата философия, вие казвате: ами ако водата не протече? — Ти отвори чешмата и не бой се. Казвамъ: хвърли сѣмето въ нивата, посѣй го и повече не мисли! — Ами ако тази година има суша и житото не стане? Казвамъ: вземи паритѣ съ себе си и тръгни! — Ами ако ме обератъ разбойници изъ пѫтя? Той се бои да не го обератъ разбойници и туря паритѣ си въ банка „Гирдапъ“. Обаче, докато отиде у дома си, банка „Гирдапъ“ фалирала. Казвамъ: не туряй паритѣ си въ разбойническата банка „Гирдапъ“. Разбойници има тамъ, тя ще фалира. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ това, което нѣма никаква основа, а не вѣрватъ въ това, което има основа, върху което почива тѣхното щастие. Казвате: какъ тъй, човѣкъ не трѣбва ли да бѫде уменъ, да осигури живота си? Какъ ще осигурите живота си? — Като започнете да работите за Господа. Какъ? — Както ангелитѣ работятъ, както най-великитѣ хора работятъ. Тогава великата чешма ще протече и никога вече нѣма да спре. Вѣрвайте само въ това. Правете опити, безъ да говорите, за да се убѣдите. Бѫдете последователни въ опититѣ си, като имате желанието да изпълните волята Божия тъй, както Богъ иска. Въ Стария Завѣтъ Господъ казва: „Опитайте ме“. Какъ? — Първиятъ опитъ, който можете да направите е да вървите съобразно великия законъ. Когато Христосъ бѣше на кръста каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе прѣдавамъ духа си“. Защо страда Христосъ? — За да се изпълни волята Божия. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята воля не е такава, азъ съмъ готовъ заради Любовьта да прѣнеса всички страдания“. Това се отнася до всички. Дойдатъ ли страдания, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“ Ако не може, ще се молите и ще кажете: такава е волята Божия. Ако отгорѣ измѣнятъ, чашата ще ви отмине. Казвате: ами послѣ? — Ще ви разпнатъ, като ви забиятъ най-много четири гвоздея, повече не може. Ами послѣ какво ще стане? — Ще ви кажатъ да се отковете самъ. И Христосъ се откова самъ. Какъ се откова? — Като излѣзе отъ тѣлото си и отиде при Никодима. Кой поиска тѣлото на Христа? — Иосифъ Ариматейски. Христосъ не искаше да остави тѣлото си на земята. То бѣше живо. Той самъ отиде да откове гвоздеитѣ отъ тѣлото си и го възкреси. Вие казвате: дали Христосъ мисли заради мене? Ако Христосъ промисли за своето тѣло, като извади гвоздеитѣ отъ него, сне го отъ кръста, тури го въ гроба, отдѣто ангели го вдигнаха, трѣбва ли да питате, какво ще стане съ васъ? Ако вървите по Божия пѫть, нѣма да останете заковани на кръста. Ще ви снематъ оттамъ и ще ви турятъ въ гроба. И въ гроба нѣма да останете, ще дойдатъ ангели да ви вдигнатъ. Сега казвате: веднъжъ да се освободимъ отъ това тѣло! Не, ти ще бѫдешъ доблестенъ човѣкъ, герой ще бѫдешъ, да завършишъ своята еволюция. Тѣлото е храмъ Божий. То е най-голѣмото богатство, което имате. Ти ще хванешъ за гушата онѣзи разбойници, които искатъ да те обератъ и ще си вземешъ отъ тѣхъ всичко, до стотинка. Какво направи Аврамъ съ ония разбойници, които обраха Лота и му задигнаха имането? — Той ги настигна и взе назадъ всичко, което разбойницитѣ бѣха ограбили. Казано е: „Праведниятъ бѣденъ не може да бѫде. Праведниятъ не може да се лиши отъ доброто“. Ученикътъ всѣкога може да бѫде награденъ. Който ходи въ Божиитѣ пѫтища, него очакватъ въ бѫдеще най-хубави работи. Такъвъ е и сегашниятъ му животъ. Христосъ казва: „Нѣма човѣкъ, който, като остави майка си и баща си заради Господа, да не получи стократно онова, което е загубилъ. Той придобива Вѣчния животъ.“ Вѣчниятъ животъ подразбира красивото, хубавото въ живота. Къмъ него се стреми всѣки човѣкъ. Какъ може да се сравни този животъ съ благата на Вѣчния животъ? Казвате: празна работа е това! Ще умремъ, и нищо повече. Не е така. Всѣки човѣкъ, който живѣе споредъ закона на Любовьта, дѣто и да отиде, въ Америка, въ Англия, въ Китай, въ Япония, ще намѣри хора, които ще го приематъ въ дома си по християнски и ще му намѣрятъ работа. Всѣки, който обича Христа, навсѣкѫдѣ може да намѣри свои братя и сестри. Не мислете, че само въ България имате братя и сестри. Кажете ми, кой грѣшникъ и кой крадецъ има братя и сестри? За добрия човѣкъ навсѣкѫдѣ има мѣсто, но между хората сѫществува голѣмо безвѣрие. Днесъ вие мислите само за малката България и казвате: какво ще стане съ насъ? — Туй, което стана съ Исуса: сѫдиха Го и послѣ Го разпнаха на кръстъ. — Ами послѣ? — Снеха Го отъ кръста и Го туриха въ гроба. — Послѣ? — Дойде единъ ангелъ, разклати гроба, и Той възкръсна. — Слѣдъ това какво стана? — Слѣдъ 2,000 години 500 милиона хора повѣрваха въ Него и възприеха Неговата Любовь. Значи, 500 милиона хора ще ви обичатъ. Питамъ: струва ли сега да се живѣе за Божията Любовь? Христосъ казва: „Всѣки, който се обърне къмъ Бога, и започне да живѣе за Него, името му се написва на небето“. Слѣдователно, вие, които живѣете за Бога, ще бѫдете облѣчени въ хубави прѣмѣни, и дѣто отидете, ще ви посрещнатъ съ арки, съ знамена и хоругви, съ музики и пѣсни и съ богати угощения. Какво лошо има въ такъвъ животъ? Тукъ какъ ви угощаватъ? Като отиде нѣкой братъ нѣкѫдѣ на гости и поседи 3—4 деня, напомнятъ му, че трѣбва да си отива. Като отиде на небето, при Любовьта, тамъ може да седи, колкото врѣме иска. Само тогава ще разберете, защо трѣбва да се живѣе въ Любовьта. Любовьта не може да се описва, тя само се чувствува. Казвамъ: като слушате моитѣ бесѣди, понѣкога виждамъ лицата ви потъмнѣли. Вие казвате: страшна работа е тази! Какво ще се прави? Ние сме прости хора, това не знаемъ, онова не знаемъ. — Това, именно, е хубавото, че не знаете. Щомъ не знаете, ще учите. Учението е работа. То прѣдставлява единъ необходимъ законъ за Любовьта. Само учението изяснява Любовьта. Обаче, не се стремете да знаете всичко, то е невъзможно. Ще ви обясня, защо не трѣбва да знаете всичко. Прѣдставете си, че вие сте поканени на богатъ обѣдъ. Трѣбва ли, като седнете прѣдъ трапезата, да изядете всичко? Какво чудовище ще бѫдете, ако изядете всичко? Ще ядете по малко, една-двѣ ябълки или круши и малко хлѣбъ. Нѣма защо да бързате; ако живѣете 120 години, цѣлиятъ ви животъ ще бѫде само ядене. Сѫщото нѣщо се отнася и до знанието — по малко ще възприемате отъ него. Нѣкой казва: азъ искамъ да зная всичко. Не, малко ще знаешъ, но хубаво. Това е правило. Когато нѣкой човѣкъ каже, че знае много, азъ зная вече, какво е неговото физическо състояние. Добритѣ хора знаятъ малко, но добрѣ го знаятъ. И тъй, Божественото учение има приложение въ живота, и то трѣбва да се приложи. Ако вие имате Божествената Любовь въ себе си, ще намѣрите въ този свѣтъ хора, съ които да сте въ хармония и да ви съдѣйствуватъ. Но трѣбва да работите за Бога. Има три начина, по които може да се работи. Напримѣръ, азъ пиша една книга. За кого я пиша? — Мога да я пиша за себе си; мога да я пиша за нѣкой човѣкъ, когото обичамъ и най-послѣ мога да я пиша за Бога. Когато пиша книгата за Бога, това е правилното разрѣшение на въпроса. Въ този случай азъ ще взема второто мѣсто, ще имамъ вѫтрѣшна връзка съ Бога. Ако пиша книгата за този, когото обичамъ, тогава азъ ще бѫда вѫтрѣшна връзка между Бога и него. Въ този случай азъ съмъ третото лице. И тогава стихътъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичкия си духъ и съ всичката си душа и сила, а ближния си като себе си“ — прѣдставлява два противоположни полюса на живота. Ако човѣкъ не разбира тия два закона, Божията Любовь не може да се приложи на земята. Кой може да приложи Любовьта къмъ Бога на земята? Азъ, човѣкътъ, който обичамъ, мога да стана връзка въ великия Божи законъ. И ако мога да направя тази връзка, азъ съмъ почтенъ човѣкъ. И тогава азъ ще имамъ на своя страна и ангелитѣ, и светиитѣ, и праведнитѣ, и добритѣ хора, и всички ученици. Всички тия хора ще ми изпращатъ всѣка сутринь по една свѣтла, чиста мисъль, която ще внесе въ душата ми радость и веселие. Казвамъ: вие, като ученици на тази велика Школа, трѣбва да се отличавате съ правилни отношения къмъ Бога. Имате ли тия отношения, нѣма да търсите хора да ви обичатъ, но вие ще обичате. Не казвамъ, че не трѣбва да искате да ви обичатъ, но това да не бѫде цѣль въ живота ви. Ето защо, въ Писанието, още отъ древностьта, е казано: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего и да възлюбишъ ближния си“. Така е казано, но не се прилага. Кой не го прилага? — Свѣтътъ. Обаче, вѣрующитѣ, хората на миналото, сѫ го прилагали. Подъ „вѣрующи“ азъ разбирамъ онѣзи хора, които обичатъ Бога. Има хора въ свѣта, които всѣкога сѫ прилагали Божия законъ. Ако искате да имате почтено мѣсто въ свѣта, непрѣменно ще влѣзете въ пѫтя на Истината. Въ този пѫть ще изучавате Библията по новия начинъ, ще изучавате и съврѣменната литература и наука; ще изучавате и рѣкитѣ, и огъня, и вѣтроветѣ. Всичко ще изучавате отъ гледището на Божия законъ. Всичко, което правите, всичко, което учите, да е продиктувано отъ единствения стимулъ — заради Божията Любовь. Ако обичате нѣкого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любовь бѫде вѫтрѣшенъ стремежъ въ всички ваши побуждения. Постѫпвате ли така, никой не може да отнеме вашето бѫдеще щастие, вашето благо. Ако не вървите по този пѫть, всѣки може да ви лиши отъ вашето благо. Ако не обичате Господа, паритѣ ви ще взематъ, здравето ви ще взематъ, общественото ви положение ще взематъ, дѣцата ви ще взематъ, жената ви ще взематъ, докато най послѣ и васъ взематъ. Това е драмата, това е трагедията на живота. Като знаете всичко това, никакви илюзии не трѣбва да си правите. Нѣкои казватъ: този законъ може да се измѣни. Не, Божиятъ законъ не може да се измѣня. Да мислите, че Божиятъ законъ подлежи на еволюция, това е лъжлива философия на живота. Еволюцията не измѣня нѣщата. Нѣкои казватъ: еволюцията измѣня реда на нѣщата. Всичко въ свѣта ще се измѣни, ако възприемете закона на Божията Любовь. Живѣете ли по вашия законъ, еволюция нѣма. Дѣто сѫществува човѣшкиятъ законъ, тамъ еволюция нѣма, и смъртьта царува. Дѣто сѫществува Божиятъ законъ, тамъ еволюция има, и Любовьта царува. Христосъ казва: „Азъ затова се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината“. Сѫщото нѣщо се отнася и до васъ. Вие трѣбва да се запитате: за какво се родихъ? Ако си отговорите, че сте се родили да свидѣтелствувате за Истината, вие сте разрѣшили въпроса правилно. Ако питате дъщеря си, за какво се е родила, и тя трѣбва да каже: азъ затова се родихъ въ този домъ, да свидѣтелствувамъ за Истината. Ако питате жена си, за какво се е родила, и тя трѣбва да каже, че се е родила да свидѣтелствува за Истината. Ако питате мѫжа си, и той трѣбва да каже сѫщото. Ето важниятъ въпросъ. Ще кажете: не трѣбва ли да се женимъ? — Ще се жените. Какъ? — По закона на Истината. Ами трѣбва ли да слугуваме? — Ще слугувате, но по закона на Истината. Ами какви служби да заемаме? — Всѣкакви служби може да взимате, една по една, но ще ги изпълнявате споредъ закона на Истината. Съ всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Нѣма да бързате. Сега, ако ви дамъ като задача постигането на великия идеалъ, какъ ще я разрѣшите? — Ще започнете отъ малкото. Питамъ ви: малкото дѣте, като се роди, веднага ли тръгва да ходи? — Не, първо майка му го носи. Послѣ то започва да пъпли на четири крака и мисли, че това е много нѣщо. За въ бѫдеще това малко дѣте ще бѫде великъ философъ, но днесъ никой не го знае. Сега то пъпли по земята, иска да се повдигне — не може. Като се умори, седне малко, поогледа се наоколо, поусмихне се малко и си каже: не ми е дошло още врѣмето. То не се обезсърдчава, казва си; нѣма защо да се срамувамъ. Пакъ започва да пъпли. Като се умори, поплаче си малко, но послѣ си казва: тази работа съ плачъ не става. И сѣда отново да си почива. Слѣдъ нѣколко мѣсеца гледашъ това дѣте, изправило се до стѣната, пипа я, държи се за нея, пази се да не падне. И единъ день, безъ да очаквашъ, гледашъ това дѣте се изправило вече на краката си, никой не го подкрѣпва, само ходи. Майката направя голѣмо угощение за пристѫпалникъ на това дѣте и казва на своитѣ близки: нашиятъ великъ писатель, поетъ, философъ проходи вече. Елате всички заедно да празнуваме! Та казвамъ: и вие, като дѣцата, не се срамувайте да пъплите въ морално отношение. Днесъ ще пъплишъ, ще се уморишъ, ще поплачешъ. Утрѣ ще се изправишъ, за стѣната ще се държишъ. Други день ще проходишъ. Питатъ: защо еди-кой си плаче? Казвамъ: този човѣкъ искалъ да проходи, но не могълъ изведнъжъ. Падналъ на земята, ударилъ се нѣкѫдѣ, затова плаче. Същественото е, че падналъ нѣкѫдѣ. Нѣкои казватъ, че му е злѣ. Не му е злѣ, падналъ е, но нищо не е загубилъ. Сега се мѫчи, но единъ день, като се научи да ходи, нѣма да плаче, ще бѫде радостенъ и веселъ. Сега взимайте куражъ отъ дѣцата. Ако нѣкой отъ васъ се обезсърдчи, нека хване едно малко дѣте за рѫката, да походи съ него и да каже: и азъ искамъ да бѫда герой като тебе. Наблюдавайте всѣки день дѣцата! Това е правилно разрѣшение на въпроса. За разрѣшението на този въпросъ, както и на редъ други, има специални методи, но засега тѣ сѫ ненаврѣменни. Защо ще разправямъ на малкитѣ дѣца, какъ трѣбва да копаятъ, какъ трѣбва да оратъ, какъ трѣбва да садятъ лозя? Какво ще имъ говоря за химическитѣ процеси? Не е дошло още врѣмето за тия дѣца, да имъ разправямъ такива работи. На тѣхъ ще говоря за нѣща, които съотвѣтствуватъ на живота имъ. И вие, като дѣца, имате бѫдеще. Ще започнете съ същественото, а онова, което лежи прѣдъ васъ, то е за бѫдещи врѣмена. Азъ се радвамъ, че вие сте дѣца, защото има какво да учите. Нека ви радва знанието, което е складирано за въ бѫдеще. То ще дойде, чака ви. Благата, които сѫ складирани, сѫщо ви чакатъ. И тѣ ще дойдатъ. Кога? — На своето врѣме. Нѣкои питатъ: има ли опрѣдѣлено мѣсто за насъ?—Има. И Господъ ви чака тамъ. Христосъ казва на своитѣ ученици: „Не се радвайте, когато духоветѣ ви се подчиняватъ, но радвайте се, когато имената ви сѫ написани на небето.“ Какво по-хубаво отъ това, да бѫдешъ гражданинъ въ Царството на онѣзи, които те обичатъ? Какво струва да бѫдешъ гражданинъ на съврѣменната държава, въ която сега живѣете? Да ви развеждатъ изъ обществената безопасность и като ви срещнатъ нощно врѣме, да извадятъ револверъ срѣщу васъ и да ви кажатъ: „Скоро дай личната си карта!“ Сега ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, но заради любовьта, която имаме къмъ Бога, Който ни е пратилъ на земята, ние ще седимъ въ този свѣтъ, ще изпълняваме длъжностьта си до тогава, докато получимъ отъ Него нови разпореждания. Казвате: какво мисли свѣтътъ? Нека свѣтътъ си мисли, както разбира и както иска, и ние ще си мислимъ, както искаме. Както свѣтътъ е свободенъ да прави, каквото иска, така и ние сме свободни да правимъ, каквото искаме. Свѣтътъ намисли да издава нѣкакъвъ вѣстникъ, и започва да го издава; свѣтътъ намисли да отвори война, и отваря; свѣтътъ намисли да осѫди нѣкого, и го осъжда; намисли да помогне нѣкому, и му помага; намисли да увеличи или да съкрати бюджета, увеличава го, или го съкращава. Каквото намисли да направи, извършва го. Свѣтътъ иска да върши всичко свободно, защо тогава и ние да нѣмаме тази свобода? Ама нашитѣ разбирания и изисквания били глупави. Позволете ни да мислимъ, че и вашитѣ разбирания съ толкова глупави, колкото и нашитѣ. Ние имаме прѣдъ видъ, че всичко онова, което свѣтътъ върши, има за него свои вѫтрѣшни разбирания, затова, нѣма защо да го сѫдимъ. Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Свѣтскитѣ хора иматъ добри чърти. Азъ ги похвалявамъ съ тѣхното голѣмо трудолюбие и голѣма смѣлость. Ако единъ свѣтски човѣкъ се намѣри въ затруднено положение, той не се отчайва, но взима единъ револверъ въ джоба си и прѣсрѣща нѣйдѣ изъ затънтенитѣ улици нѣкой богаташъ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: намѣсто азъ да плача, ти плачи! Азъ зная, че ти нѣмашъ никакво вѣрую за Бога, скоро дай пари! — Моля ти се, само недѣй ме убива. Колко искашъ? Той му казва колко иска. — Вземи тѣзи пари! — Благодаря, но никому нѣма да казвашъ затова, иначе, виждашъ ли? — Показва му револвера. Сега, да оставимъ настрана морала на този човѣкъ. Азъ не харесвамъ този моралъ, но харесвамъ смѣлостьта и куража на този човѣкъ. Той нито се срамува, нито се страхува да посочи револверъ срѣщу нѣкой богаташъ. Но щѣли да го хванатъ и да го сѫдятъ. Той си казва: или ще ме хванатъ, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванатъ, какво ще кажатъ за мене? — Ще ме изкаратъ, че съмъ малко смахнатъ и ще ме осѫдятъ на една или двѣ години затворъ, и като излѣза, тия 200,000 лева, които обрахъ, оставатъ пакъ въ джоба ми. Тъй разсѫждава този човѣкъ. Особенъ родъ разсѫждения! Какво трѣбва да направи онзи човѣкъ, който върви въ Божия пѫть и се намѣри въ трудно положение? Ако азъ съмъ на негово мѣсто, ще взема своя револверъ и ще отида въ дома на нѣкой богаташъ. Ще ви обясня, какво нѣщо прѣдставлява моя револверъ. Ако съмъ виденъ художникъ, ще взема своя револверъ — четката — и своитѣ патрони — боитѣ — и ще отида въ дома на нѣкой богаташъ — човѣкъ, който се моли на Бога, и ще му кажа: слушай, азъ искамъ да нарисувамъ твоя образъ, както и образитѣ на всички въ твоя домъ, да ви задоволя. Ако не ми дадешъ, колкото искамъ, убивамъ те — соча му четката. — Моля, моля, колко искашъ? Въ първо врѣме той ме посрѣща съ недовѣрие, но като нарисувамъ образитѣ на всички въ дома му, изпраща ме съ голѣмо почитание. Азъ му казвамъ: слушай, никому нѣма да казвашъ за това! Той снима шапката си почтително и ме изпраща. Това е въ прѣносенъ смисълъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ има нужда отъ единъ художникъ. Ако съмъ лѣкарь, ще отида въ нѣкое село, да лѣкувамъ хората. Ако нѣмамъ никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на нѣкоя нива да работя, но ще изкарамъ прѣхраната си по честенъ начинъ — по закона на Любовьта. Какво лошо има въ това? Най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Често и вие изпадате въ малодушие и казвате: тѣзи идеи сѫ ненаврѣменни, тѣ нѣма да успѣятъ въ живота. Не, това е заблуждение. Единственото нѣщо, което ще успѣе въ свѣта, това е Любовьта, знанието, Мѫдростьта, Божествениятъ животъ, справедливостьта, съвѣстьта, Правдата, Добродѣтельта и т. н. Всичко, което е добро и възвишено, има бѫдеще. Слѣдователно, всѣка ваша добра постѫпка, която е родена отъ Любовьта, ще успѣе. Всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание, колкото и да е малко, щомъ е родено отъ Любовьта, ще успѣе. Та казвамъ: тъй ще схващате нѣщата. Нѣма да бѫдете страхливи и да приемате всичко безъ разсѫждение. Нѣкой казва: азъ ще умра. Роди ли се човѣкъ, той ще умре. Въпросътъ е сега да кажешъ: азъ искамъ да живѣя. Че ще умрешъ, това е фактъ, но че ще живѣешъ, и това е фактъ. Затова ти трѣбва да кажешъ: слѣдъ като умра, ще оживѣя. Ако ти дойде мисъльта, че ще се разболѣешъ, ще си кажешъ: вѣрно е, всѣки човѣкъ, който се е родилъ, все ще се разболѣе, но като мине болестьта, азъ ще бѫда здравъ. — Ама ще страдамъ. — Тъй е, ще страдамъ, но слѣдъ страданията ще дойде радостьта. Радостьта е наслѣдница на скръбьта. Кой е наслѣдникъ на смъртьта? — Наслѣдникъ на смъртьта е животътъ. Като дойдатъ противорѣчията въ живота, не се стремете да се освободите отъ тѣхъ, или да ги подпушите. Каже ли ти нѣкой, че ще се разболѣешъ, ще си кажешъ: азъ зная това, но слѣдъ болестьта ще дойде здравето. — Ти направи много голѣма погрѣшка. — Тъй е, азъ зная, че направихъ голѣма погрѣшка, но като оздравѣя, ще се заема да я изправя и на нейно мѣсто ще туря една хубава добродѣтель. — Ти ми каза обидна дума, съ която ме ухапа. — Да, така е, като ме срещнете слѣдъ врѣме, моятъ езикъ ще бѫде толкова мекъ, че като ви кажа една сладка дума, нѣма да остане никакъвъ споменъ отъ първата. — Ти си малко недодѣланъ. — Тъй е, но слѣдъ врѣме ще бѫда тъй одѣланъ, че ще ми се чудите. — Ти си простъ човѣкъ. — Така е, но слѣдъ врѣме ще бѫда толкова ученъ, че вие ще се радвате на моята ученость. Това е говорътъ, това е пѫтьтъ, прѣзъ който трѣбва да мине окултниятъ ученикъ — ученикътъ на Божественото учение. Той трѣбва да погледне широко на всичко. Тогава нѣма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква, защо всичко това става така, а не по другъ начинъ, нищо нѣма да разрѣши. Не може ли по другъ начинъ? — Не може. Досега никой не е разрѣшилъ въпроситѣ по другъ начинъ, нито вие ще ги разрѣшите. Азъ съмъ прѣбродилъ живота и не съмъ срещналъ досега никой великъ Учитель, или адептъ, или ангелъ, или арахангелъ, или херувимъ, или нѣкое божество, които да сѫ разрѣшили въпроситѣ по другъ начинъ отъ този, който Богъ е прѣдвидилъ. Ние ще учимъ само какви сѫ Божиитѣ пѫтища. Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Слѣдователно, нѣма защо ние да създаваме нови пѫтища. Ние ще бѫдемъ носители на новото, което Богъ е създалъ и ще изразимъ Божественото у насъ. Писанието ни дава почтено мѣсто, да бѫдемъ съработници на великия Божи планъ, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда въ свѣта; на великия Божественъ домъ, който Той сега съгражда. И ние като градимъ, ще имаме дѣлъ въ този Божественъ домъ. По този начинъ всѣки отъ насъ ще има опрѣдѣлено мѣсто. Ще ви приведа примѣра за онзи богатъ, праведенъ и добъръ човѣкъ, който искалъ да отиде на небето, да види какво е неговото положение тамъ. Той се прѣнесълъ въ невидимия свѣтъ и видѣлъ, че неговиятъ храмъ билъ много хубавъ, почти готовъ, но имало една дупка, липсвало му единъ камъкъ. Значи, за бѫде вашиятъ храмъ съвършенъ, трѣбва да поставите и послѣдния камъкъ на мѣсто. Щомъ го поставите, вашиятъ храмъ ще бѫде съвършенъ, и само тогава вие ще разберете живота. Докато липсва само единъ камъкъ на вашето здание, не могатъ да ви приематъ въ невидимия свѣтъ. Вашиятъ храмъ трѣбва да се съгради, да се завърши напълно. Христосъ каза на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя жилище, и като го приготвя, ще дойда да ви взема.“ Кѫдѣ? — Въ новитѣ условия, да живѣемъ съ Господа. Тъй разбирамъ азъ новитѣ условия — да живѣемъ по закона на Любовьта, дѣто царува редъ и порядъкъ на нѣщата. Какво ще бѫде тогава? — Никакво сравнение не може да се прави между сегашното и тогавашното. Сегашното е само сѣнка на бѫдещето. Въ сегашния животъ ние носимъ само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналитѣ си сѫществувания. Затова, каквото ви даде сегашниятъ животъ, трѣбва да бѫдете благодарни отъ него. Ако пъкъ искате великото благо на живота, това е пѫть на ученика. Два пѫтя, или два живота има: или животътъ на свѣта, или животътъ на Бога, който ние наричаме животъ на Христа — животъ на новото учение — пѫтьтъ на ученика. Сега на първо мѣсто ще гледате да прѣмахнете отъ васъ онази вѫтрѣшна меланхолия, която често ви напада, понеже вие мислите, че свѣтътъ е затворенъ заради васъ, че нѣмате условия за развитие. Всѣки, който има положително вѣрую, може да създаде тѣзи условия. Както богатитѣ хора въ свѣта, както американскитѣ милиардери създадоха голѣми индустрии и съ това се повдигнаха въ обществото, така и всѣки праведенъ човѣкъ трѣбва да бѫде съ своитѣ идеи като тия американски милиардери. Тѣ не очакватъ на подаяние, но работятъ автомобили, събиратъ хора наоколо си, разработватъ индустрията. Такъвъ трѣбва да бѫде праведниятъ човѣкъ, такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Тѣ трѣбва да създаватъ велики мисли. Между богатитѣ хора въ свѣта има вѫтрѣшно разбиране, както и взаимни отстъпки. Често нѣкои хора, за които мислимъ, че сѫ некултурни, постѫпватъ много право въ обществото. Много пѫти виждаме пъкъ религиозни хора, които си служатъ съ методитѣ на свѣта. Тѣ се стремятъ къмъ новия животъ, но внасятъ методитѣ на стария животъ. Това е по-опасно, отколкото да се живѣе само съ стария животъ и да се прилагатъ неговитѣ методи. Затова Христосъ е казалъ: „Не се кърпятъ стари дрехи съ нови кръпки“. Ти не можешъ да туришъ една нова идея въ стара система. Тя не може да живѣе тамъ. Тази идея Христосъ е изразилъ съ стиха: „Не може да наливате ново вино въ стари мѣхове“. Така е, новото вино ще туряте въ нови мѣхове, а старото — въ стари мѣхове. Засега вие живѣете два различни живота, тъй както чувствата и мислитѣ на човѣка сѫ двѣ различни нѣща. Чувствата сѫ едно нѣщо, мислитѣ сѫ друго нѣщо. Въ сърдечно отношение вие чувствувате едно, въ умствено отношение вие мислите друго. Понѣкога между ума и сърцето има разногласие, а понѣкога има хармония. Нѣкой пѫть сърцето не разбира живота тъй, както умътъ, а нѣкой пѫть и сърцето разбира правилно, и умътъ разбира правилно. И сега, като ученици на Божественото училище, вие трѣбва да носите въ ума си свѣтлата идея да бѫдете доволни отъ сегашния си животъ. И въ всички случаи, колкото малко и каквото малко нѣщо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този животъ ще бѫде основа на бѫдещия ви животъ. И ако сте стари, да имате стремежъ да се подмладите; ако нѣмате знание, да се стремите да го придобиете; ако сте болни, да се стремите да оздравѣете; ако сте страхливи, да се стремите герои да станете — изобщо вие трѣбва да се стремите къмъ онова, което може да ви направи хора, да създаде у васъ характеръ. За това Христосъ говори въ 18 глава отъ Евангелието на Иоана. А Исусъ, понеже знаеше всичко, що имаше да дойде връхъ Него, излѣзе и рече имъ: „Кого търсите?“ Отговориха му: „Исуса Назарянина“. Казва имъ Исусъ: „Азъ съмъ“. Тукъ имаме единъ човѣкъ силенъ, герой, който знаеше всичко, което Го очаква и можеше да избѣга нѣкѫдѣ, но Той излѣзе срѣщу слугитѣ на първосвещеницитѣ и фарисеитѣ и каза имъ: „Кого търсите?“ — Исуса. Назарянина. — Азъ съмъ. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да завладамъ този свѣтъ, но дойдохъ да дамъ животъ, и то прѣизобилно“. Това значи: азъ дойдохъ да говоря на хората за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината. Ако тѣ възприематъ това учение, добрѣ ще бѫде за тѣхъ; ако не го приематъ, могатъ да ме сѫдятъ споредъ тѣхнитѣ закони, както искатъ. Отговори Исусъ: „Моето Царство не е отъ този свѣтъ; ако бѣше Царството ми отъ този свѣтъ, слугитѣ ми биха се борили да не бѫда прѣдаденъ на юдеитѣ. А сега Царството ми не е оттукъ“. Христосъ казва: „За мене това не важи. Азъ ще ви докажа, че на кръста не можете да ме държите и въ гроба не може да ме турите. Азъ ще ви докажа още, че мога да завладамъ свѣта“. И дѣйствително, Той доказа това. Слѣдователно, онѣзи, които живѣха прѣди 2,000 години, и сега сѫ тукъ. И ще бѫде тъй, както Христосъ каза: „Азъ за това се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината“. Бѫдещето е Негово, свѣтътъ е Неговъ, Правдата е Негова. Той е носитель на великата Истина. И азъ казвамъ: всички трѣбва да бѫдемъ носители на великата Божия Истина. Схванемъ ли живота така, ние ще го разберемъ въ неговата пълнота, ще добиемъ радость и веселие — ще живѣемъ споредъ Божията Любовь. Тогава всичко въ свѣта се освѣщава. Слънцето, звѣздитѣ, всичко въ свѣта е създадено за онѣзи, които сѫ родени да свидѣтелствуватъ за Истината. Отъ това гледище, хубавитѣ, красивитѣ нѣща сѫ за онѣзи, които любятъ Господа. Затова Христосъ казва: „Отче, дѣто съмъ азъ, тамъ искамъ да бѫдатъ и онѣзи, които Си ми далъ“. Дѣ ще бѫде Той? — Въ Царството на Любовьта. Казвамъ: слѣдъ тази бесѣда нѣкои отъ васъ могатъ да се обезсърдчатъ и да си кажатъ, че тази работа е само за ученитѣ хора; щомъ е така, ние ще живѣемъ като нашитѣ дѣди и прадѣди. Питамъ: нима вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли? Отъ вѣкове насамъ хората не живѣятъ единъ разуменъ животъ, но тѣ само страдатъ и умиратъ. Днесъ почти всичката вода въ рѣкитѣ, езерата и моретата е покварена отъ човѣшка кръвь и човѣшки прѣстѫпления. Огънь трѣбва да дойде отгорѣ, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и слѣдъ като се прѣчисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира цѣлия общественъ строй, ще прѣустрои цѣлата земя, ще прѣустрои мислитѣ на цѣлото органическо царство. Животътъ ще получи ново направление. Както едно врѣме Богъ създаде свѣта, така днесъ ще го прѣсъздаде наново. Богъ нѣма да остави хората да се гаврятъ съ Нетовата Истина. Богъ нѣма да остави и държавитѣ да прѣстѫпватъ Неговитѣ закони. Всички хора трѣбва да се поклонятъ прѣдъ Божията Истина и да признаятъ Неговитѣ закони. Ще дойде день, когато Любовьта ще царува въ свѣта, хората ще живѣятъ въ любовь помежду си, навсѣкѫдѣ ще има радость и веселие, Иде това врѣме. Като ви казвамъ, че огънь ще дойде въ свѣта, вие питате: какво ще правимъ тогава? Казвамъ: какво трѣбва да правите, като се запали хотела, въ който живѣете? Вие, които сте се събудили първи и виждате този огънь, вземете дрехитѣ си и скоро вънъ отъ хотела! — Ами какво ще стане съ тия, които спятъ? — Като се събудятъ, и тѣ ще бѣгатъ. — Ние искаме да видимъ, какво ще стане съ хотела. — Нѣма какво да чакате. Вземете по-скоро дрехитѣ си и излѣзте вънъ! Хотелътъ гори, нѣма какво да гледате. Бавите ли се, другитѣ ще се събудятъ, и тогава ще настане такава суматоха, такова блъскане, че и вие нѣма да излѣзете. — Да останемъ да гасимъ огъня? — Не, това е такова горение, което никаква вода не може да изгаси. И на цѣлъ океанъ водата да го гаси, не може да го изгаси. Каквото и да говорятъ ученитѣ хора, не могатъ да обяснятъ произхода на този огънь. Това е законъ на живата природа. Животътъ трѣбва коренно да се прѣчисти, да се внесе въ него вѫтрѣшно прѣобразование. Азъ не говоря за нѣкаква революция между хората, но ще настане вѫтрѣшна промѣна, въ която Богъ ще прѣобрази цѣлия строй, ще освободи хората отъ тѣхнитѣ дребнавости, които имъ прѣчатъ да се разбиратъ, като братя и сестри. Който разбере това нѣщо, ще го провѣри и ще се освободи отъ стария животъ, отъ всички утайки на миналото. Вижте, какво пишатъ вѣстницитѣ за землетресенията, които ставатъ въ Япония. Тамъ нѣкѫдѣ се повдига цѣла планина, като Витоша, и разтръсва земята; тя се отваря и въ нея изчезватъ голѣми градове, съ по 150 — 200,000 души. Досега сѫ изчезнали милиони хора. Защо ставатъ тия нѣща? Казвате: това сѫ природни закони. Ами ако тукъ нѣкѫдѣ се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава съ насъ? Какво ще кажатъ всички съврѣменни учени за произхода на земята и за това, което става съ нея? Нѣщо страшно става! Съврѣменнитѣ хора сѫ дѣца, които си играятъ съ взривни вещества, складирани въ самата природа. Тѣ още не сѫ опитвали гнѣва на живата природа. Когато тя се разгнѣви, започва да се движи — да се свива и разпуща, да гълта всичко, каквото срещне на пѫтя си — градове, села, хора и животни. Нищо живо не остава на повърхностьта ѝ. Какво ще кажете, ако се намѣрите долу, подъ тия развалини и разрушения? Казвате: това не може да бѫде! Да, ако хората живѣятъ по Божия законъ, земята никога нѣма да отвори устата си и да ги погълне, но ако не живѣятъ по Божия законъ, тя ще отвори устата си и ще ги нагълта на общо основание. И ако ги погълне, това е пакъ привилегия за тѣхъ, но ако ги намѣри за много грѣшни, тя казва: „Не искамъ да ви погълна въ себе си“ — и ги изхвърля навънъ. Знаете ли, колко е страшно това? Вѫтрѣ въ себе си не ги иска, но и въ пространството не ги иска. Какво трѣбва да правятъ? Все пакъ най-добрѣ е да се намѣрятъ на нѣкой параходъ, макаръ и най-бѣденъ, макаръ и на най-долното мѣсто — има шансъ да излѣзатъ нѣкѫдѣ на брѣга. Ами по-добрѣ ли е да попаднатъ въ вълнитѣ на морето? Въ такъвъ случай привилегия е да те нагълта земята, отколкото да те изхвърли нѣкѫдѣ въ пространството да се луташъ. Има такива случаи. Ще кажете: това е заплашване само. Не е заплашване, но такива сѫ законитѣ на разумната природа. Това е велика Истина. И ако хората живѣятъ съобразно законитѣ на разумната природа, всичко ще имъ върви по медъ и масло, ще живѣятъ въ миръ и радость. Не е въпросътъ въ заплашванията, но казвамъ: ние гледаме другояче на живота. Свѣтътъ е велико училище за насъ, а всички негови външни проявления, това сѫ малки резултати, това е единъ излишъкъ отъ свѣта. Има другъ свѣтъ, прѣдъ който вашиятъ реаленъ свѣтъ е само външно проявление, една външна сѣнка. Да оставимъ настрана тия философски разсѫждения, и да дойдемъ до важнитѣ въпроси въ живота, които ни интересуватъ. Питамъ: когато човѣкъ е бѣденъ, интересува ли се отъ това, колко милиардери има въ свѣта? — Не се интересува. Когато е гладенъ, интересува ли се отъ това, колко гостилници има въ свѣта, въ колко тенджери готвятъ и по колко хлѣбъ се дава на човѣкъ? — Не, тази статистика не го интересува. Въ дадения случай той се интересува да намѣри човѣкъ, който да му даде нѣколко златни монети и послѣ да отиде въ гостилницата, да се нахрани добрѣ, да се разположи и, ако е въздържатель, да изпие чаша студена вода; ако пъкъ е отъ по-напрѣдналитѣ, да изпие чаша вода съ червенъ цвѣтъ и да запѣе: „Горо ле, зелена; водо ле, студена“. И дѣйствително, много хубаво пѣе зелената гора. Шумолятъ листата ѝ, тиха пѣсень напѣватъ. За васъ е важно да се осмисли животътъ ви и да се прѣмахнатъ всички недоволства, обесърдчения и всѣкаква апатия. Нѣкой казва: нищо не ме интересува Какъ да не те интересува нищо? — Азъ не искамъ да живѣя повече, не искамъ да сѫществувамъ. Този, който казва, че не иска да живѣе, той не говори Истината. Ние разбираме неговия езикъ. Задъ този изразъ се крие друго нѣщо. Когато нѣкоя мома казва, че иска да умре, азъ подразбирамъ друга идея, която тя скрива. Тази мома иска да люби, да обича. Тя казва: досега азъ бѣхъ навикнала да ме любятъ, но отсега нататъкъ искамъ азъ да любя, азъ да жертвувамъ нѣщо отъ себе си. Та когато хората искатъ да умратъ, подразбирамъ, че искатъ да живѣятъ по новия начинъ. Всѣки, който умира, дава нѣщо. Когато бащата умира, извиква сина и дъщеря си и казва: „Дѣца, азъ умирамъ вече, напущамъ този свѣтъ. На васъ давамъ двѣтѣ къщи, да ги раздѣлите помежду си, а нивитѣ и другитѣ имоти оставямъ на роднинитѣ“. Когато раздадешъ всичко, каквото имашъ, това е смърть. Въ това отношение, всѣки отъ васъ може да умре и пакъ да живѣе. Като умрешъ и отново дойдешъ, никой нѣма да забѣлѣжи, че си умрѣлъ. Щомъ раздадешъ всичкото си имущество, всички мислятъ, че ти си умрѣлъ отдавна. Когато хората говорятъ за смъртьта, тѣ разбиратъ, че човѣкъ умира и раздава всичко, завѣщава го на околнитѣ, а ние кръщаваме смъртьта съ същинското ѝ име и казваме: който умира, той започва да люби. Азъ желая, тази мисъль да остане у васъ доброволно, безъ насилие. Този день е тържественъ, ние седимъ прѣдъ лицето на Бога, и азъ искамъ всѣки отъ васъ вѫтрѣшно да разрѣши този важенъ въпросъ. Разрѣшите ли го днесъ, той е разрѣшенъ за всѣкога. Не го отлагайте за другъ день, но разрѣшете го още днесъ, докато сте прѣдъ Божието лице. Господъ казва: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ“. Когато параходътъ стигне на нѣкое пристанище, вие какво трѣбва да правите? Трѣбва да си вземете билетъ още прѣди третия звънецъ. Закъснѣете ли, той нѣма да ви приеме. Параходътъ има опрѣдѣлена тарифа. Дойде ли часътъ за тръгване, никого не чака. Казвате: ако закъснѣя, азъ мога да тръгна съ слѣдния параходъ. Можете да тръгнете и съ слѣдния параходъ, но знаете ли, какъ седи въпросътъ? Баща ви, майка ви, братъ ви, сестра ви, приятелитѣ ви ще заминатъ съ първия параходъ. Ако пропуснете този параходъ, ще съжалявате. Затова на врѣме ще отидете! И тъй, отсега нататъкъ, каквото и да правите, вършете го заради Бога, заради Нетовата Любовь. Това изисква новото учение, това изисква новиятъ животъ отъ всинца ни. Ние трѣбва да се отличаваме отъ другитѣ по това, че имаме единъ великъ принципъ, една велика идея, за която сме готови и на огънь да ни турятъ, и на бѣсилка да ни увисятъ, да на кръстъ да ни разпнатъ — всичко можемъ да понесемъ. Ако ни турятъ на огъня, като дървата ще горимъ, работа ще вършимъ, но нѣма да изгаряме. Ако ни прѣвърнатъ въ вода, жаждата на хората ще уталожваме, но никого нѣма да давимъ. Ако ни направятъ на вѫже, за всичко ще служимъ, но никога за обѣсване на хората. Ако ни направятъ на перо, всичко хубаво ще напишемъ, но никога смъртна присѫда нѣма да подпишемъ. Слѣдователно, въ каквото положение и да поставите праведния човѣкъ или ученика, той всѣкога ще покаже, че въ неговата душа живѣе Божията Любовь. Има ли нѣщо по-велико отъ това? Сега, като ви говоря така, вие казвате: ние сме слушали тия работи. Да, слушали сте ги, но като ви запаля веднъжъ, нѣма да се освободите отъ това запалване. Запаля ли ви, и цѣлъ свѣтъ да излѣзе да ви гаси, не ще може да ви изгаси. Колкото повече ви гаси, толкова повече ще се запалвате и ще горите, безъ да изгаряте. И затова Писанието казва: „Свѣтлина на нозѣтѣ ми е Твоето Слово.“ Азъ желая, всички да носите запаленъ свѣтилника, който Господъ ще ви даде днесъ. Като излѣзете оттукъ, всѣки отъ васъ ще види по единъ ангелъ. Помолете го да ви даде по единъ запаленъ свѣтилникъ и тръгнете по опрѣдѣления отъ Бога пѫть. Вие ще ми кажете: Учителю, дѣ е вратата на новия животъ? Азъ нѣма защо да показвамъ вратата на хора, като васъ, които сѫ толкова учени Има ли нужда да ви отварямъ Евангелието? Казвамъ ви: намѣрете 15 глава отъ Евангелието на Лука и четете. Всички знаете, дѣ се намира този ангелъ. Райската градина не е извънъ човѣка, нито на „Изгрѣва“ нѣкѫдѣ — тя се намира въ самия човѣкъ. Ангелътъ, когото търсите, е въ тази Божествена градина, прѣдъ входа на която Богъ постави два херувима съ огнени мечове, да пазятъ, да не влизатъ грѣшнитѣ хора. На праведнитѣ хора Богъ дава по единъ запаленъ свѣтилникъ и казва: „Вие можете да отидете въ Рая, той е за васъ“. Сега и азъ ви казвамъ идете въ Рая, въ Божествената градина, да се поразходите, да се срещнете съ ангела и да се поразговорите. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. За това Той дойде на земята. И ако досега сте ходили въ тъмнина и сте били въ безсъзнание, отсега ще ходите въ свѣтлина и съ съзнание, и ще служите на Бога съ вѫтрѣшна любовь, по новъ начинъ. Само така ще приемете Божието благословение. И тъй, азъ ви поздравлявамъ днесъ съ запаленитѣ свѣтилници! Христосъ казва: „Азъ за това се родихъ, да свидѣтелствувамъ за Истината.“

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 8 ч. в. Свещениятъ часъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Всѣка окултна наука, която принадлежи къмъ великата наука за живота, има за цѣль да просвети човѣшкия умъ и да облагороди човѣшкото сърце. Тя цѣли да внесе свѣтлина въ ума и топлина въ сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човѣка. Отъ това гледище, умътъ и сърцето трѣбва да дойдатъ въ помощь на човѣка за изправяне на живота му. И тъй, щомъ започваме да изправяме живота си, всички трѣбва да учимъ. Миналитѣ поколѣния се учили, сегашнитѣ поколѣния се учатъ, и бѫдещитѣ поколѣния ще се учатъ. Отъ кого? — Отъ свѣта, който Богъ е създалъ. Законитѣ, които Богъ е наредилъ, трѣбва да се изучаватъ, защото върху тѣхъ се гради личниятъ или индивидуалниятъ, умствениятъ и духовниятъ животъ на човѣка. При това съграждане на живота се изучаватъ различни прѣдмети. Всичко въ природата се развива послѣдователно. Сѫщото нѣщо се наблюдава и въ свѣта. Най-първо ще се изучаватъ най-близкитѣ прѣдмети, които иматъ прѣко отношение къмъ насъ. Слѣдъ това ще се изучаватъ прѣдметитѣ, които засѣгатъ нашитѣ чувства и най-послѣ тия, които засѣгатъ нашия умъ. Първо човѣкъ трѣбва да започне съ изучаване на твърдата почва, отъ която ще придобие устойчивъ характеръ. Тя придава стабилность на човѣка. Всѣки човѣкъ, който иска да придобие устойчивость, може да стане каменаръ, да дѣла камъни. Достатъчно е да дѣла камъни два-три мѣсеца, за да внесе този елементъ въ характера си. Човѣкъ може да придобие устойчивость не само чрѣзъ дѣлане на камъни, но и ако оре земята, ако обработва градини, лозя и други подобни. Съ тази работа той развива мускулната и костната си системи. Вие казвате какъ да работимъ? Какви методи трѣбва да прилагаме за учене? Казвамъ: наблюдавайте природата, вижте, какъ работи тя и отъ нея се учете! Използувайте за вашето развитие методитѣ, съ които тя си служи. Прослѣдете, какво става съ водата, която пада отъ пространството. Нагледъ тя е чиста и пада въ видъ на росни капки или на дъждъ. Докато падне на земята, тя се напрашва отъ въздуха, било отъ прашинкитѣ, или отъ саждитѣ въ него; послѣ разтваря нѣкои газове, които се намиратъ въ въздуха, като сѫщеврѣменно поема и разни микроби. Въ този видъ вече водата не е чиста. Нейното движение, обаче, не спира тукъ. Тя прониква въ земята, дѣто срѣща пѣсъчливи пластове, прѣзъ които се прѣцѣжда или филтрира. Така прѣчистена, водата дохожда до извѣстни пластове, дѣто не се просмуква, но се събира на едно мѣсто и оттамъ, като си пробие пѫть навънъ, излиза въ видъ на чистъ, хубавъ изворъ. Тѣзи пластове сѫ прѣпятствия за водата, но тя се стреми да си пробие пѫть между тѣхъ и да вземе извѣстно направление. По аналогия на това, казвамъ: мисъльта, която иде отъ Бога е чиста, но докато дойде до нашия мозъкъ, минава прѣзъ пространството, дѣто се напрашва и става нечиста. Вслѣдствие на това, тя трѣбва да слѣзе въ долнитѣ пластове, да се филтрира, т. е. да се прѣцѣди и отново да се върне чиста, каквато е излѣзла отъ Бога. Кои сѫ тия пластове, прѣзъ които човѣшката мисъль се прѣчиства? — Това е материалниятъ свѣтъ, въ който тя срѣща редъ прѣпятствия. Слѣдъ като прѣмине тѣзи прѣпятствия, тя излиза навънъ въ видъ на изворъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ е единъ постояненъ изворъ. Щомъ човѣкъ започне да мисли, той прѣдставлява вече единъ изворъ. Казвамъ: всѣки отъ васъ най първо трѣбва да се стреми да бѫде отличенъ ученикъ. Всѣки день той трѣбва да отдѣля часть отъ врѣмето си за учене, да създаде въ себе си навикъ да учи. Ученикътъ трѣбва да се отличава съ обичь къмъ знанието, съ обичь къмъ науката. Той трѣбва да проучи, какво нѣщо е окултниятъ ученикъ и окултната наука, за да може да даде кратко опрѣдѣление на този въпросъ. Да бѫдешъ окултенъ ученикъ, не значи да натрупашъ въ главата си извѣстни познания върху различнитѣ прѣдмети, защото това може да дадатъ и другитѣ науки. Напримѣръ, отъ другитѣ науки вие можете да получите познания върху слънцето и неговия съставъ, разни теории за създаването на свѣта и т. н Съврѣменната химия пъкъ ще ви запознае съ елементитѣ, отъ които е създаденъ материалния свѣтъ, съ тѣхнитѣ свойства и съ службата имъ, която изпълняватъ въ неорганическия и органическия свѣтъ. Тя ще говори, напримѣръ, за ролята на водорода, кислорода, азота и вѫглерода въ тия два свѣта, но не и за ролята имъ въ психическия свѣтъ. Въ това отношение сѫ интересни не само физическитѣ сили на елементитѣ, но и тѣхнитѣ психически сили, на които тѣ сѫ проводници въ живата природа. Съврѣменната наука спомага на окултната, като ни запознава съ живата природа. Окултната наука, обаче, прѣдставлява въведение къмъ великата наука на живота. Отъ окултно гледище, когато единъ Учитель разглежда нѣкакъвъ елементъ, той обръща внимание на материята, отъ която е създаденъ, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на сѫщия елементъ, но въ разнитѣ организми. Напримѣръ, той намира разлика между златото въ неорганическия и въ органическия свѣтъ. По аналогия на това, изтъква се разлика въ материята на човѣшкия мозъкъ у разнитѣ индивиди. Слѣдователно, хората се различаватъ, както по качествата на материята, отъ която е образуванъ тѣхниятъ мозъкъ, тъй и по качеството и количеството на силитѣ, които функциониратъ въ областьта на този мозъкъ. Окултната наука опрѣдѣля още и причинитѣ, поради които извѣстни добродѣтели сѫ развити повече или по-малко въ дадени хора. Тя казва: добъръ човѣкъ е онзи, който има повече връзки съ напрѣднали и възвишени сѫщества. Значи, по-голѣмото или по-малкото съприкосновение съ висшитѣ сѫщества, броятъ на допирнитѣ точки съ тѣхъ опрѣдѣля степеньта на човѣшката доброта. Когато дойдемъ до онѣзи велики сѫщества, които иматъ допирни точки направо съ Бога, за тѣхъ казваме, че тѣ почти сѫ завършили своето развитие на земята. Тѣ влизатъ вече въ плана на една по-висока еволюция отъ тази на земята. Както и да ви описвамъ този висшъ свѣтъ, той е почти недостѫпенъ за сегашния човѣкъ, затова за сега ще се ограничимъ само съ разглеждането и проучването на земния животъ. Наблюдавайте, каква промѣна ще забѣлѣжите въ нѣкой младежъ, който е прѣкаралъ нѣколко години въ странство, дѣто е билъ въ съприкосновение съ видни, учени професори. Вие ще намѣрите промѣна въ външния му видъ, въ отношенията му съ другитѣ хора, въ начина на мисленето и т. н. На какво се дължи тази промѣна? — На съприкосновението, което е ималъ съ тия учени хора. Вие казвате: тѣ сѫ свѣтски хора. Не мислете така. Тия хора, които сѫ дошли до едно голѣмо концентриране на мисъльта си, до единъ пъленъ контактъ съ живата природа, иматъ и силно развитъ духовенъ животъ. Мнозина отъ тия учени хора сѫ окултни ученици, занимаватъ се съ окултна наука, но външно не се изявяватъ, че сѫ такива. Много отъ извѣстнитѣ химици и физици се занимаватъ съ окултната наука и черпятъ своитѣ знания направо отъ живата природа. Нѣма да цитирамъ имената на тия учени, но казвамъ, че такива сѫ сѫществували и въ древнитѣ врѣмена, но сѫществуватъ и днесъ. Нѣкои питатъ: защо ни е окултната наука? — Въ нея ще намѣрите редъ начини и методи, какъ да си въздѣйствувате при различнитѣ състояния въ живота си, какъ да устроите живота си разумно и по какъвъ начинъ да разрѣшавате труднитѣ задачи. Запримѣръ, често се говори, че трѣбва да имаме търпѣние, но по кой начинъ да се приложи? Говори се, че трѣбва да бѫдемъ благи. Какъ да се постигне това? Говори се, че трѣбва да правимъ добро. Кой е най-разумниятъ начинъ, по който можемъ да правимъ добро на хората? Ще ви дамъ единъ примѣръ отъ физическия свѣтъ. Прѣдставете си, че искате да извадите едно въгленче отъ отъня. По колко начина може да го извадите? — Или съ пръсти, или съ щипци. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ при двата случая? — Въ първия случай, когато хванете въгленчето съ пръсти, бързо го хвърляте настрана, и прѣзъ цѣлия день сте недоволни, че сте се изгорили. Въ втория случай, когато сте го хванали съ щипци, вие сте свободни, независими, разнасяте го дѣто искате — нищо не ви смущава. Значи, щомъ искате да направите добро, може да употрѣбите единъ отъ двата метода — или съ пръсти, или съ щипци. Ще имате два различни резултата. Казвамъ: вие трѣбва да правите добро по втория начинъ — съ щипци. Искате да дадете нѣкому пари. Какво ще направите? — Ще намѣрите трето лице, чрѣзъ което ще прѣдадете паритѣ. Тогава вие сте свободни. Дадете ли самъ паритѣ на това лице, вие изгаряте пръститѣ си. Този човѣкъ ще дойде втори пѫть при васъ и ще ви каже: онзи день ми дадохте 1,000 лева, дайте ми сега още толкова! Хората отъ свѣта сѫ опитали този методъ, затова казватъ: „Огънь съ рѫка се не пипа.“ Може да го пипате съ рѫка, но резултатитѣ нѣма да бѫдатъ такива, както, ако бихте го хванали съ щипци. Често хората смѣсватъ думитѣ „любознателность и любопитство.“ Сѫщо тъй често смѣсватъ желанието да се подобри материалниятъ животъ съ желанието да се подобри умствениятъ и духовниятъ животъ на човѣка. Това не е едно и сѫщо нѣщо. Да подобря материалния си животъ е едно благо, отъ което цѣльта на окултната Школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си животъ, да просвѣтя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза въ цѣльта на тази Школа. Да подобря материалния си животъ, значи да постигна такива знания, които утрѣ могатъ да изчезнатъ отъ моя умъ. Какво съмъ придобилъ? — Нищо. Мнозина отъ васъ сте свършили гимназия, други — университетъ, но питамъ: дѣ сѫ ония формули, дѣ сѫ всички теории, които сте учили прѣзъ това врѣме? — Почти всичко е забравено, изчезнало е отъ вашия умъ. Казвате: тогава защо е трѣбвало да учимъ? Не, изучаването на този материалъ е изпълнило своята служба. На врѣмето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления отъ живота сѫ изгладили тия знания. Ето защо, човѣкъ самъ трѣбва да чисти, да измива своята паметь — своята библиотека отъ излишния прахъ. Мислитѣ прѣдставляватъ лабораторията на нашата паметь, дѣто сѫ складирани всички томове на нашето знание. Често тия томове сѫ прашасали отъ вѣковния прахъ на безумието, и така сѫ забъркани изъ библиотеката, че не знаемъ, дѣ се намиратъ. Прахътъ произтича отъ ненужнитѣ безпокойствия на ума, създадени отъ сегашния животъ. Първата задача на ученика е да се научи какъ да се освободи отъ тия безпокойствия. Болестьта, запримѣръ, е ненужно безпокойствие. Боленъ си, страдашъ отъ възпаление на очитѣ, или отъ коремоболие, или отъ ревматизъмъ, или отъ разстройство въ нервната система — прѣмахни тия болести. Сиромахъ си, имашъ мѫчнотии въ живота си — прѣмахни тия прѣпятствия. Ученикътъ трѣбва да прѣодолява всички мѫчнотии и прѣпятствия въ живота си. Който иска да учи, боленъ не трѣбва да бѫде, и сиромахъ не трѣбва да бѫде. За обикновенитѣ ученици е позволено това, но окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички недѫзи. На окултния ученикъ не е позволено да има недѫзи. Има ли нѣкакъвъ недѫгъ, той трѣбва да има търпѣнието и доблестьта да се лѣкува по всички правила, които окултната наука прѣпорѫчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате: Господъ ще ни излѣкува. Така казва и свѣтътъ. Оставите ли само Богъ да ви лѣкува, това е физически актъ, а не единъ вѫтрѣшенъ актъ на вашето съзнание. Когато Учительтъ ви прѣдаде единъ урокъ, и вие не го научите, трѣбва ли да казвате, че Учительтъ знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъжъ урокътъ прѣдаденъ отъ Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всѣки урокъ, както и всѣко окултно учение иматъ своето практическо приложение. Ако тѣ не се приложатъ въ живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърдчатъ и ще кажатъ: и това е обикновена наука! Отъ толкова години учимъ, но какво сме придобили? Както навсѣкѫдѣ, оставяте Учителя да прѣдава урока си, а вие не го научавате. На мнозина отъ васъ съмъ далъ правила, какъ да се лѣкуватъ сами, и какъ да даватъ на други първа помощь. Всѣки отъ васъ, като ученикъ, трѣбва да знае тия правила и да ги прилага. Какъ лѣкувате главоболието, или бодежитѣ, или болкитѣ въ кръста и т. н? Не е достатъчно само да се констатира извѣстна болесть. Ние имаме особено гледище за болеститѣ. Болеститѣ сѫ дадени на хората за придобиване на смирение. Всѣка болесть е особена задача, съ която ученикътъ трѣбва да се справи. На всѣка болесть, която му се дава, той трѣбва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължатъ на извѣстни микроби, малки сѫщества, които се развиватъ въ организма на човѣка. Значи, тѣ намиратъ въ вашия организъмъ достатъчно количество храна, съотвѣтна за тѣхното развитие. Какво трѣбва да правите? — Не имъ давайте такава храна, и тѣ ще си заминатъ. Отъ какво произтича главоболието? — Отъ ядене на мѫчносмилателна храна, която оставя излишъци въ стомаха. Тогава прѣчистването на стомаха не става правилно, канализацията му е поврѣдена нѣкѫдѣ, вслѣдствие на което се явява главоболие, а стомахътъ и устата започватъ да миришатъ. У извѣстни хора тази миризма се усѣща отъ разстояние 5 — 6 метра. Нѣкои хора, като не ядатъ 5 — 6 дни, започватъ да миришатъ неприятно. Когато окултниятъ ученикъ пости, отъ него лъха приятна миризма. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи за прѣчистване на тѣлото си. Нѣкои казва: за да се прѣчисти човѣкъ, той трѣбва да изтощи тѣлото си. Не, това е криво заключение. Вие трѣбва да правите разлика между плътьта и физическото ви тѣло. Ако плътьта ви отслабва, тѣлото ви не трѣбва да отслабва. Какво подразбирамъ подъ отслабване на плътьта? — Да се намалятъ низшитѣ желания у човѣка, т. е. желанията му да се възпитатъ. Низшитѣ желания не се криятъ въ физическото тѣло, но въ плътьта. Ето защо, за да възпитате тия желания, не трѣбва да измъчвате стомаха си. Наистина, понѣкога стомахътъ приема повече храна, но причината за това е желанието за ядене, което се крие въ единъ центъръ, който се намира около слѣпитѣ очи. Миризмата на нѣкое вкусно ядене възбужда този центъръ, у човѣка се поражда желание повече да яде, и тогава стомахътъ приема тази храна и се прѣтоварва. По този начинъ, именно, чрѣзъ силно желание за ядене, човѣкъ разваля стомаха си. Това е крайность, но ако стомахътъ приема по-малко храна, отколкото може, това е друга крайность. Когато окултниятъ ученикъ яде, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаешъ, какъ да ядешъ, това е наука, това е цѣла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Богъ ви е далъ, ще благодарите“. Второ условие при храненето. Окултниятъ ученикъ трѣбва да избѣгва еднообразната храна. Нѣкой се подлага, напримѣръ, на картофенъ режимъ. Цѣлъ мѣсецъ се храни само съ картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Другъ се храни цѣлъ мѣсецъ само съ череши. Трети — само съ грозде. Това не е правиленъ начинъ за хранене. Когато Богъ създаде първия човѣкъ, каза му: „Ще ядешъ отъ всички плодове въ тази градина, само отъ единъ плодъ нѣма да ядешъ — отъ плода на дървото за познаване доброто и злото.“ Така и вие, отъ всички плодове ще ядете — отъ забранения плодъ нѣма да ядете. Ако се хранишъ съ картофи, ще опиташъ всички видове: днесъ ще ядешъ бѣли картофи, утрѣ ще ядешъ червени. Ще опиташъ всички видове картофи и ще пристѫпишъ на друга храна. Ако се хранишъ съ череши, ще опиташъ всички видове череши. Ако се хранишъ съ грозде, по сѫщия начинъ ще опиташъ всички видове грозде. Винаги трѣбва да разнообразявате храната си, защото всѣки видъ храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човѣка има едно особено чувство, което на всѣко врѣме му подсказва, каква храна трѣбва да яде. Защо? Защото въ даденъ случай само въ тази храна човѣкъ ще намѣри ония специфични елементи, които сѫ необходими било за съграждане на организма, било за създаването на нѣкоя велика мисъль или нѣкое благородно чувство. Вие ще кажете: отдѣ ще намѣримъ тази подходяща храна? Виждате онзи художникъ, колкото бѣденъ и да е, какъ намира бои, четки. Щомъ сѫ нужни за работата му, отдѣто и да е, той ще ги намѣри. Питамъ ви: какъ ще си обясните Христовитѣ думи въ притчата за онзи домостроитель, когото господарьтъ уволнилъ и поискалъ смѣтка за домостроителството? Този домостроитель си казалъ: „Що да сторя? Да копая — не мога. Да прося — срамъ ме е“. И най-послѣ казва: „Дойде ми на умъ, какво да направя“. И повиква едного отъ длъжницитѣ на господаря си и го пита: „Колко си длъженъ на господаря ми? В той му отговорилъ: „Сто вати масло.“ — Пиши 50! Пита втория: „Ти колко дължишъ на господаря ми?“ — Сто кора жито. Казва му: „Пиши 80!“ Както виждате, той не печели, а другитѣ печелятъ. Той си прави приятели. Христосъ казва по-нататъкъ: „Направете си приятели отъ богатството на неправдата, за да ви приематъ въ дома си, когато осиромашеете. Какъ ще разберете този стихъ? Той прѣдставлява единъ вѫтрѣшенъ законъ, който само окултниятъ ученикъ може да разбере. Онзи, който не познава този законъ, ще се държи въ буквата на нѣщата и ще се обърка. Ние имаме единъ външенъ моралъ, който е необходимъ за свѣта, но не и за насъ. За насъ е нужно дълбоко вѫтрѣшно разбиране на нѣщата, вмѣсто това, което прѣдставляватъ външнитѣ отношения въ свѣта. Казвамъ: както всѣки човѣкъ отъ свѣта разбира своитѣ интереси, така и окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира своитѣ интереси и тия на своитѣ другари. Всѣки ученикъ, който ходи въ училището, трѣбва еднакво да разбира, както своето положение, тъй и положението на другитѣ. Не разбира ли хората, както и себе си, той ще влѣзе въ голѣмо стълкновение съ тѣхъ. Всѣки ученикъ, който иска да си служи съ математиката, най-първо трѣбва да знае законитѣ и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и дѣлението. Постепенно той ще навлиза и въ по-сложнитѣ дѣйствия на висшата математика. Не знае ли елементарнитѣ нѣща, той не може да си служи нито съ математиката, нито съ геометрията. Слѣдователно, живитѣ хора прѣдставляватъ за насъ почва, която трѣбва да изучаваме. Голѣмо изкуство е да знаемъ, съ кои хора трѣбва въ всѣки даденъ случай да дружимъ, да сподѣляме своитѣ мисли и чувства, да се подвизаваме заедно въ духовния животъ и т. н. „Съ единъ камъкъ кѫща не става,“ казва българската поговорка. Така е. За да съградите своето здание, много камъни ви трѣбватъ. Камънитѣ, това сѫ живитѣ хора, които ще взематъ участие въ този градежъ. Съ тѣхъ ще сподѣляте своитѣ мисли и чувства, своя животъ, безъ да ви критикуватъ. И тѣ ще сподѣлятъ съ васъ. Взаимно ще разглеждате единъ прѣдметъ и ще извадите общо заключение. Така само ще имате резултатъ, което показва, че между васъ има вѫтрѣшно разбиране, Слѣдъ това ще се раздѣлите приятелски, съ желание и втори пѫть да се срещнете. Да допуснемъ, че като окултни ученици, вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква отъ васъ? — Сърцата и умоветѣ ви тъй да се отворятъ, че всички заедно да създадете велика вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ, и всички да се почувствувате радостни и весели. За сега молитвата за васъ е дългъ, но не и резултатъ на единъ вѫтрѣшенъ Божественъ потикъ. Слѣдъ врѣме ще добиете този потикъ, и молитвата ще получи за васъ другъ смисълъ. И тъй, като окултни ученици, въ първо врѣме ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху васъ, а именно: влиянието на врѣмето, на въздуха, на вѣтроветѣ, на цвѣтята, на плоднитѣ дървета, на изворитѣ, на водата и т. н. Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, каква вода да пие. Той трѣбва да пие най хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правата мисъль. Мисли ли ученикътъ право, той ще изпитва красиви, приятни чувства. И сега, като на ученици, давамъ ви слѣдното правило: окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите нѣкога повечко, но ако всѣкога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. Въ Америка, напримѣръ, проповѣдницитѣ говорятъ извънредно много, вслѣдствие на което тѣ страдатъ отъ изтощаване на нервната система. Тамъ проповѣдничеството е достигнало висока степень на развитие. Излиза проповѣдникътъ на амвона да говори. Той иска да произведе ефектъ прѣдъ публиката съ своето краснорѣчие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна къмъ проповѣдьта му. Връща се този проповѣдникъ у дома си недоволенъ, разтревоженъ, съ намѣрение втори пѫть да не излиза да проповѣдва. Той отваря душата си, говори, а слушателитѣ му го посрѣщатъ съ студенъ душъ. Тѣзи сътресения произвеждатъ извѣстенъ родъ органически поврѣди въ организма на този проповѣдникъ. Надали има проповѣдници въ свѣта, които да не страдатъ отъ нервно разстройство и отъ окапване на космитѣ отъ главитѣ имъ. Това се дължи на вѫтрѣшно безпокойство въ тѣхъ. Тѣ навлизатъ въ една непозната область — не разбиратъ окрѫжаващитѣ хора. Проповѣдникътъ излиза да говори на извѣстна публика, безъ да я познава Той мисли само върху това, какъ да говори и колко повече да говори, безъ да има прѣдъ видъ, че ще бѫде подложенъ на такава критика, каквато никога въ живота си не е сънувалъ. Знаете ли, какви сѫ американцитѣ? Щомъ не имъ хареса нѣкой проповѣдникъ, тѣ казватъ: „Хлопа му нѣщо дъската!“ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаятъ свѣта съ своитѣ най-свещени идеи, но това е неправилно. Христосъ е казалъ: „Не давайте скѫпоцѣннитѣ си бисери на свинетѣ.“ Това правило не се спазва почти никѫдѣ, а особено въ България. И затова виждаме тия свине да хвърлятъ нашитѣ камъни върху главитѣ ни. Какво прави природата въ такъвъ случай? — Тя скрива дълбоко въ земята всички свои богатства, всички свои скѫпоцѣнни работи и никому не ги показва. Религиознитѣ хора, обаче, всичко, каквото иматъ, изнасятъ. на пазаръ. Защо? Защото не е тѣхно, тѣ не сѫ го придобили съ трудъ. Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и нѣма да го изнасяте на пазаря. Вие ще го изнесете само прѣдъ тази душа, която мисли и разсѫждава като васъ, която има сѫщитѣ потици, като васъ. Съ нея само може да сподѣлите този свещенъ хлѣбъ. Съ всички останали хора може да размѣняте мисли върху общи въпроси, които сѫ достѫпни за тѣхния умъ. Напримѣръ, нѣкои ви запитватъ: какви сѫ вашитѣ понятия за Бога, какво е вашето вѣрую и т. н.? Вие сте готови веднага да дадете отговоръ. Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да се въздържате, да не бързате изведнъжъ да изнасяте вашитѣ свещени идеи. Въ старо врѣме окултнитѣ ученици се подлагали на особенъ родъ самодисциплина — да се въздържатъ отъ много говорене. Въ това отношение, и вие трѣбва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си вънъ прѣдъ свѣта. Знанието е плодъ, който зрѣе. Не давайте този плодъ другиму, прѣди вие да сте го опитали! Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, какви резултати дава неспазването на този законъ. Прѣди години въ България усилено се третираше въпроса за ясновидството. Отъ нѣкои крайпланински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видѣния, съобщения съ другия свѣтъ, но започнаха да парадиратъ прѣдъ хората съ тази си способность. Дѣ кого срещаха, започваха да разправятъ за своитѣ видѣния. Тия хора пъкъ прѣдаваха тѣхнитѣ видѣния на други, но съ нѣкакви малки прибавки, съ нѣкакви прѣувеличения. По този начинъ, отъ една страна тѣ станаха за присмѣхъ, а отъ друга страна започнаха да губятъ способностьта си, и видѣнията вече изчезнаха. Докато по-рано разправяха, че св. Петъръ, св. Георги имъ се явявали, вече нѣмаше какво да разправятъ, и съжаляваха, че сѫ изгубили дарбата си. Така е, всички светии вдигнаха знамената и си отидоха, а тѣ останаха самички и започнаха да се чудятъ, дали, наистина, св. Георги, св. Петъръ имъ се явявали нѣкога, или не. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че има нѣща, които могатъ да се казватъ на хората, но има и такива, които трѣбва да задържате само за себе си. Тия послѣднитѣ трѣбва да прѣдставляватъ запасъ, малъкъ капиталъ, отъ който само вие да се ползувате. Та всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо свещено въ себе си, което свято да пази отъ всѣки чуждъ погледъ, отъ всѣко чуждо посѣгателство. Казахъ по-рано, че понѣкога въ ученика се развива любопитството, вмѣсто любознателностьта. Напримѣръ, той вижда, че нѣкои говорятъ помежду си нѣщо, и казва: кажи ми, какво говорихте? Казвамъ: то не е за тебе. И да ти кажа, нѣма да се ползувашъ отъ него, нито по-добъръ ще станешъ. Така излиза. Ако му кажа извѣстна своя опитность, той ме подлага на критика въ себе си и казва: дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли? Прѣди малко дойде при мене единъ младъ човѣкъ и ми разправи, какво видѣние ималъ. Ако разкажа и на васъ неговото видѣние, мнозина ще се съблазните, нѣма да повѣрвате въ тия нѣща, защото въ това видѣние, наистина, има много невъзможни и недостѫпни нѣща за приемане отъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има силна вѣра, за да приеме извѣстни нѣща. Къмъ видѣнията си и къмъ сънищата си вие трѣбва да се отнасяте съ голѣмо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намѣрите въ опасно положение. Да не мислите, че всѣки сънъ има смисълъ. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е отъ Бога. Трѣбва да провѣрявате тия нѣща, за да знаете, колко на сто отъ всичко, което става у васъ и около васъ, е вѣрно. Подлагайте на опитъ, както сънния си животъ, тъй и будния. Провѣрявайте, какъвъ процентъ отъ проявитѣ на вашата интуиция сѫ вѣрни. Изпитвайте се, да видите, колко отъ вашитѣ мисли и чувства се сбѫдватъ. Направете слѣдния опитъ. Да кажемъ, че нѣкой вашъ приятель ви обѣщалъ да дойде у васъ въ срѣда, въ петь часа слѣдъ обѣдъ. Прѣди да е дошълъ още, задайте си въпроса, дали ще дойде, или не. Ако си отговорите, че ще дойде, чакайте съ търпѣние опрѣдѣления отъ него часъ, за да провѣрите. Запишете си точно въ колко часа сте си отговорили, че ще дойде. Ако не дойде, тогава, или вие сте се излъгали, или той се е размислилъ да не дохожда. Послѣ, провѣрете отъ него, въ колко часа се е отказалъ отъ намѣрението си да дохожда и защо, именно. Вие искате да бѫдете ясновидци, нали? Тогава направете другъ опитъ. Извадете часовника си и не го отваряйте. Застанете въ себе си тихо и спокойно, безъ бързане, и опрѣдѣлете слѣдъ това, колко е часътъ. Отворете часовника си и вижте, дали сте успѣли въ опита си, или има разлика и каква е тя. Има законъ, възъ основа на който можете точно да опрѣдѣляте часа. Ако не успѣете отъ първия, отъ втория, отъ третия опитъ, не се обезсърдчавайте, продължавайте по-нататъкъ, все ще успѣете да развиете това чувство. Нѣкой наши приятели не носятъ часовници, но сѫ развили въ себе си такава интуиция, че могатъ точно да опрѣдѣлятъ часа, нѣкой пѫть съ разлика половинъ часъ, а много често съ разлика само отъ петь минути. Има случаи, когато часовникътъ на нѣкого е спрѣлъ, но той не забѣлѣзалъ това нѣщо. Питатъ го: колко е часътъ? — Осемь. Другиятъ, който нѣма часовникъ, казва: трѣбва да има нѣкаква грѣшка; споредъ мене, часътъ е около десеть.— Тъй ли? Не може да бѫде! Провѣряватъ другъ часовникъ и се указва, че часътъ е наистина десеть. Значи, часовникътъ на първия е спрѣлъ. Дѣ е погрѣшката? — Въ часовника, който спрѣлъ и въ човѣка, който нѣма развита интуиция, а вѣрва само въ часовника си. Та казвамъ: окултниятъ ученикъ трѣбва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването ѝ. Интуицията е важно помагало въ живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности въ живота си. Вземете най-простия случай. Искате да отидете на гости при нѣкой свой приятель. Запитайте се вѫтрѣшно, дали вашиятъ приятель е у дома си, или не. Ако почувствувате, че не е у дома си, не излизайте. Като се срещнете, провѣрете да видите, дали интуицията ви е вѣрна, или не. Като ученици, вие трѣбва да развивате добри качества и способности. Запримѣръ, умътъ ви трѣбва да бѫде чистъ и свѣтълъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да има положителна вѣра, основана на великитѣ Божии закони — на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Богъ работи въ свѣта! Щомъ Богъ работи въ свѣта, трѣбва ли да се съмнѣвате? Разбирамъ да се съмнѣвашъ въ единъ невѣжа, но да се съмнѣвашъ въ единъ великъ мѫдрецъ, въ единъ великъ ученъ, това е необяснимо. Въ живота на учения човѣкъ погрѣшкитѣ сѫ изключения, а въ живота на простия — изключенията сѫ правила. Окултниятъ ученикъ трѣбва да разполага съ силитѣ, които се криятъ въ неговата душа. Той трѣбва да прѣдвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трѣбва да е на щрекъ, т. е. съзнанието му трѣбва да е будно. Ако умътъ на човѣка е буденъ, и здравето му е осигурено. Въ будния умъ нѣма прѣкѫсване на мисъльта. Той не се безпокои отъ това, което става, защото знае, че Богъ дѣйствува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Ако е допуснато извѣстно страдание или изпитание за нѣкого, то става по закона на Божия Промисълъ, затова то крие въ себе си нѣщо добро. Съ всѣко страдание Богъ иска да обърне вниманието ви къмъ нѣщо важно за васъ, т. е. Той иска да ви упѫти въ правата посока на живота. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ иска да стане богатъ, но това желание ще го спре въ еволюцията му, затова отъ невидимия свѣтъ го поставятъ при условия да изгуби и това, което до тогава ималъ. Щомъ желанието му да забогатѣе не се задоволява, тогава той го отправя въ друга посока, започва да се занимава съ музика, съ изкуство или съ наука. Съ това той се приближава вече къмъ единъ по-висшъ свѣтъ. Значи, всички неприятности, страдания и изпитания въ пѫтя на ученика идватъ съ единствената цѣль да го отправятъ въ свѣта на хармонията, въ умствения свѣтъ, дѣто той може правилно да се развива. Само така ученикътъ ще разбере закона: „Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Бога“. Значи, всичко, каквото се случи въ живота на ученика, съдѣйствува му за добро. За ученика е казано: „Космитѣ на главата му сѫ прѣброени, и нито единъ косъмъ нѣма да падне безъ волята на Бога.“ И тъй, бесѣдитѣ, които ви сѫ дадени въ окултната Школа, трѣбва да се изучаватъ по особенъ начинъ, а не само да се четатъ. Всѣки за себе си трѣбва да извади най-важнитѣ мѣста отъ всѣка лекция и бесѣда и да ги приложи въ живота си. Знание безъ приложение не е знание. По сѫщия начинъ четете и проучавайте Библията. Нѣкой отъ васъ се спира на едно мѣсто, другъ на друго мѣсто, било отъ Стария или Новия Завѣтъ, и оттамъ черпи поука за нѣкоя своя мѫчнотия, или се поощрява отъ нѣкоя морална постъпка. Така можете да четете и книгитѣ на нѣкои видни автори. Не четете ли по този начинъ бесѣдитѣ, Библията или коя и да е книга, тѣ ще ви се видятъ еднообразни, и вие ще потърсите нѣкакво развлѣчение, но развлѣчението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация въ мисъльта си. Всѣки отъ васъ, който иска да бѫде ученикъ, нека си опрѣдѣли единъ свещенъ часъ за работа. Този свещенъ часъ може да бѫде или сутриненъ, или слѣдобѣденъ или вечеренъ. Прѣзъ това опрѣдѣлено врѣме прѣкарвайте въ дълбоко размишление, за да се справяте съ всички мѫчнотии, които ви се изпрѣчватъ на пѫтя. Като прѣмине този часъ на размишление, трѣбва да се почувствувате окуражени, опрѣснени, съ чисто сърце, за да можете съ нови сили да прѣкарате останалото врѣме отъ деня. На другия день пакъ ще прѣкарате свещения часъ въ размишление Като се справяте по този начинъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си, ще се намѣрите въ положението на онзи задлъжнѣлъ търговецъ, който получава нѣколко чека и отива съ тѣхъ въ банката, да получи паритѣ и да си изплати дълговетѣ. Така и вие ще снимате отъ гърба си единъ по единъ своитѣ товари. Защо? — Имате отпуснатъ кредитъ, съ който да уравновѣсявате умствения си бюджетъ. Прѣзъ този свещенъ часъ ще се разговаряте съ всички окултни ученици на тази Школа, въ която сте и вие. Всички окултни ученици по цѣлия свѣтъ, както и въ духовния свѣтъ, се интересуватъ отъ вашия най-малъкъ духовенъ прогресъ. Тѣ се интересуватъ отъ васъ само за този малъкъ успѣхъ. И когато вие се намѣрите въ нѣкакво затруднение, тѣ веднага ви се притичатъ на помощь. Казвамъ: свещениятъ часъ, който си опрѣдѣлите, ще спазвате прѣзъ цѣлата година и ще работите за изглаждане на недоразумѣнията, за наддѣляване на мѫчнотиитѣ и за вашето повдигане. На всѣки отъ васъ давамъ тази задача, именно: да намѣрите приблизително, кой е вашиятъ свещенъ часъ. Идната година да се явите съ тази придобивка — да знаете, кой е вашиятъ свещенъ часъ и съ кой часъ отъ деня съвпада. Нѣкои отъ васъ може да сѫ намѣрили този часъ, но които не сѫ го намѣрили, ще си опрѣдѣлятъ разни часове, докато откриятъ, кой е сѫщинскиятъ свещенъ часъ за тѣхъ. За всѣки ученикъ има по единъ опрѣдѣленъ свещенъ часъ. Този часъ може да е единъ и сѫщъ за нѣколко ученика. Когато попаднете въ този часъ, въ ума на всѣки едного отъ васъ ще дойде нѣкоя велика мисъль или нѣкое възвишено чувство — изобщо въ васъ ще дойде едно просвѣтление. Ако дадете мѣсто на тази мисъль или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако имъ въздѣйствувате, въ съзнанието ви ще настане тъмнина, и дълго врѣме слѣдъ това ще трѣбва да чакате, докато отново попаднете въ вашия свещенъ часъ. Свещениятъ часъ иде периодически, всѣки день, въ единъ и сѫщъ часъ прѣзъ деня. Вие ще различите този часъ отъ останалитѣ часове на деня по това, че той е по-интенсивенъ, иде съ по-засиленъ тонъ. Азъ бихъ желалъ да проучавате примѣритѣ, които съмъ далъ въ бесѣдитѣ, защото въ всѣки примѣръ е вложенъ единъ великъ законъ, единъ великъ методъ, съ който човѣкъ може да работи за своето усъвършенствуване. Всичко друго може да изчезне, но примѣритѣ нѣма да изчезнатъ, защото тѣ сѫществуватъ въ живата природа. Както пѣтлитѣ всѣкога ще пѣятъ, тъй и примѣрътъ вѣчно ще сѫществува. Когато пѣтелътъ пѣе прѣдъ вратата на господаря си, знаятъ, че гостъ ще дойде. Когато пѣтелътъ пѣе много рано сутринь, хората знаятъ, че той прѣдсказва промѣна на врѣмето. Когато пѣтлитѣ пѣятъ нѣколко пѫти подъ редъ, у българитѣ има слѣдното повѣрие: щомъ запѣятъ трети пѫть, всичкитѣ лоши духове си отиватъ. Питамъ: какъ българитѣ разбиратъ езика на пѣтела? Това показва, че българинътъ е билъ нѣкога окултенъ ученикъ, и оттамъ знае тия нѣща. Тѣ разбиратъ значението на първото, на второто и на третото пѣние на пѣтела. Тия повѣрия, които сѫществуватъ въ народа, сѫ вѣрни. Между хората сѫществува и друго повѣрие, че когато паякъ се спусне отгорѣ, гостъ ще дойде. Дѣйствително, не се минава и половинъ часъ, гостътъ иде. Питамъ: какво отношение има между госта и спущането на паяка? Казвате: това е съвпадение. Може да е съвпадение, но щомъ това съвпадение е вѣрно, окултниятъ ученикъ трѣбва да отиде по-далечъ, да намѣри сѫщинската причина на тия явления, да разбере, отъ дѣ идватъ тия вѣрвания. Тия нѣща ни се виждатъ чудни, но това сѫ факти. Вие, като ученици, трѣбва да изучавате тия нѣща, да наблюдавате растенията, животнитѣ и да вадите положителни научни данни за тѣхния животъ и развитие. Вземете, напримѣръ, пчелата. Тя се отличава съ силно развито обоняние и зрѣние. Човѣкъ може да усѣти миризмата на цвѣтята най-много на 5—6 м. разстояние, когато пчелата усѣща тѣхната миризма на 5—6—10 клм. разстояние. Тя познава отдалечъ, кои цвѣтя миришатъ и по миризмата имъ ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалечъ. Въ това отношение тя е ясновидка. Като излиза изъ кошера си, тя прави единъ голѣмъ крѫгъ, зърне отдалечъ цвѣтята и по права линия отива къмъ тѣхъ. Послѣ пакъ се повдига нагорѣ, зърне кошера си и по права линия отива къмъ него. Прѣмѣсти ли се кошера ѝ само единъ сантиметъръ, тя не влиза въ дупката направо, а се удря въ кошера. У нея има изработено вѣрно чувство за мѣрене. Казвамъ: ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултнитѣ ученици трѣбва да развиватъ своитѣ по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на ученитѣ геолози и други, какъ мислите, по какъвъ начинъ сѫ дошли тѣ до тѣзи данни? — Чрѣзъ своята интуиция. Иначе, тѣ не биха могли само по прѣдположение да се добератъ до такива положителни истини. Въ тия учени има едно вѫтрѣшно чувство, чрѣзъ което тѣ казватъ, че еди-кои си пластове сѫ били прѣди хиляди години въ едно положение, други — въ друго положение. Послѣ обясняватъ по какви причини сѫ станали промѣни съ тѣхъ и т. н. Въ всѣка окултна Школа трѣбва да се създаде общъ интересъ къмъ практическа работа. Сѫщото се отнася и до васъ, ученицитѣ на тази Школа. Вие трѣбва да се заемете практически съ учението, за да придобиете единъ ефективъ, една реална сума, съ която да боравите въ живота си. Мнозина отъ васъ боледувате. Тия болести прѣдставляватъ задачи за васъ. Обикновенитѣ ученици могатъ да се лѣкуватъ по какъвто начинъ искатъ, но окултнитѣ ученици могатъ да се лѣкуватъ съ силата на молитвата и на своя умъ. Кое е по-хубаво, да платите на единъ лѣкарь 100-200 лв., безъ да сте сигурни въ излѣкуването, или да насочите ума си въ правилна посока и да се обърнете къмъ Бога? Често дохождатъ при мене нѣкои болни и ме питатъ: да викаме ли лѣкарь? Казвамъ: ако се страхувате, викайте лѣкарь, но постѫпете по слѣдния начинъ. Като дойде лѣкарьтъ, кажете му: азъ съмъ боленъ. Изслѣдвайте болестьта ми и кажете, ще оздравѣя, или не. Ако ми кажете, че ще оздравѣя и стане така, безъ да приемамъ лѣкарства, азъ ще ви дамъ добро възнаграждение. Ако ми кажете, че нѣма да оздравѣя, нищо нѣма да ви платя. Ако той каже, че ще оздравѣете, по този начинъ вие ще се свържете съ лѣкаря и дѣто ходите, каквото правите, повтаряйте въ себе си думитѣ: „ще оздравѣя, ще оздравѣя“. Нѣма да се мине много врѣме, и вие наистина ще оздравѣете. Ако не кажете така на лѣкаря, той ще дойде при васъ, ще ви прѣгледа, ще намѣри, че болестьта е сериозна и ще ви посъвѣтва да ви направятъ операция. Ще се подложите на операция, но слѣдъ това ще се яви нѣкакво усложнение. За хората отъ свѣта е позволено да се подлагатъ на операции, но на окултния ученикъ не е позволено. Операциитѣ сѫ излишни страдания. Който служи на Бога, не може да бѫде боленъ. Казвате: ние служимъ на Бога, но страдаме отъ извѣстни болести. Всѣки отъ васъ, който боледува, това показва, че е нарушилъ нѣкои отъ законитѣ на разумната природа. Прѣзъ този съборъ азъ дадохъ на всинца ви извѣстни нареждания, които нѣкои отъ васъ не спазиха, вслѣдствие на което заболѣха. Напримѣръ, азъ казахъ да пиете вода само отъ изворчето, защото тя е изложена на слънце и е топла. Като пиете тази вода, нѣма да се простудявате. Други нѣкои ядоха студени дини, пиха лимонада за разхлаждане, но стомахътъ имъ се разстрои. Не е позволено на окултния ученикъ да пие бира, лимонада, вино и други спиртни питиета. Само виното прѣпорѫчвамъ, като лѣчебно срѣдство, и то въ краенъ случай, за стопляне на стомаха. Казвате: сладко вино можемъ ли да пиемъ? — Можете. Когато ядете плодове, трѣбва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добрѣ отъ синия камъкъ, а крушитѣ, ябълкитѣ и другитѣ плодове изчиствайте добрѣ, особено ако сѫ малко загнили. Слѣдъ това ги измивайте съ топла вода. Вие не мислите върху това и си казвате: моятъ стомахъ носи. — Понѣкога носи, а нѣкога протестира. Вземете като правило слѣдното: всичко, което внесете въ устата си, да бѫде абсолютно чисто! Чистотата е необходимо качество за окултния ученикъ, затова, научете се да си миете рѫцѣтѣ най-малко три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Ако ги миете десеть пѫти на день, още по-добрѣ. Сѫщо тъй, по три пѫти на день ще измивате краката си, лицето си и подъ мишницитѣ. Подъ мишницитѣ има особени жлѣзи, чрѣзъ които се отдѣля потьта, и ако тия части на тѣлото не се миятъ често, зараждатъ се различни болести. При измиване на лицето, рѫцѣтѣ, краката, подъ мишницитѣ, добрѣ е кожата да остане малко влажна, за да може тази влага да се всмукне отъ организма. Това всмукване на водата ще ви прѣдаде по-голѣма свѣжесть и бодрость. Ето защо, като се миете, леко се изтривайте съ кърпа. На всички, а особено на тия, които сѫ чиновници, прѣпорѫчвамъ и слѣдното измиване: като се върнете на обѣдъ, съблѣчете си горнитѣ дрехи, вземете стомничката съ вода, която сте донесли още отъ сутриньта, или отъ прѣдишния день, и залѣйте се съ нея отъ главата до краката. Слѣдъ това леко се изтрийте. Ще облѣчете чисти, сухи дрехи. Тъй измити и прѣоблѣчени, ще отправите благодарствена молитва на Бога за водата която ви е, далъ и тогава ще се нахраните. Така ще се почувствувате освѣжени и бодри. Слѣдъ това ще отидете на работа. Всѣки, който изпълни тия съвѣти, всѣкога здравъ и бодъръ ще бѫде. Приложите ли тия методи, най-малко 75 % ще имате отлични резултати. И тъй, първото нѣщо, което искамъ отъ васъ, като ученици на окултната Школа е да започнете отъ физическия свѣтъ и постепенно да вървите къмъ духовния. Вие може да искате изведнъжъ да влѣзете въ духовния свѣтъ, но трѣбва да знаете, че за този свѣтъ се изисква здраве, сила. Духовниятъ свѣтъ прѣдставлява планински върхъ, на който трѣбва да се качите. Питамъ: какъ ще се качите на този планински върхъ, ако не сте здрави, или ако нѣмате сили? Когато се качвате на кола, на конь или на тренъ, тамъ не се изискватъ толкова сили. Казвамъ: тия правила, които ви давамъ, ще пазите свещено, само за себе си. Приложете ги, опитайте резултатитѣ имъ и тогава ги прѣпорѫчвайте на другитѣ хора. Прѣпорѫчвате ли ги на други, прѣди вие да сте ги опитали, тѣ ще изгубятъ влиянието и силата си. Ако срещнете нѣкой човѣкъ, който, безъ да знаете, е ученикъ на Школата, и се интересува отъ тѣзи методи, дайте му ги. Всѣки, който искрено се интересува отъ тѣзи методи и ги прилага, ще има добри резултати. Вие, като ученици на тази Школа, имате много теоретически познания, но трѣбва да ги приложите на практика. Чрѣзъ практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за подържане на бодъръ и веселъ духъ. При най голѣмитѣ си изпитания окултниятъ ученикъ трѣбва да проявява вѣра, търпѣние и въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трѣбва да си каже: ще се оправи тази работа. Азъ ще проуча този въпросъ, макаръ и слѣдъ много години. Това значи силенъ ученикъ. Силниятъ ученикъ никога не отпада духомъ. Той не отлага въпроситѣ за далечното бѫдеще, но работи, проучва всѣки въпросъ, защото знае, че бѫдещето е сега, днесъ. Щомъ учите, щомъ работите, вие и сега, и за въ бѫдеще ще бѫдете добри, отлични ученици. Живата природа е всѣкога въ услуга на добритѣ ученици. Бѫдете ревностни въ учението, и прѣдавайте тази ревность и на другитѣ! Нѣкои отъ васъ питатъ: по какво се отличава окултния ученикъ отъ обикновенитѣ хора? — Различието седи въ това, че окултниятъ ученикъ прѣодолѣва всички мѫчнотии въ живота. За него Истината е идеалъ, Мѫдростьта — цѣль, а Любовьта — реализиране. „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вторникъ. 23 августъ. 7 ч. с. Дойде гласъ. „Б о г ъ ц а р у в а н а н е б е т о . Б о г ъ ц а р у в а в ъ ж и в о т а. Д а б ѫ д е и м е т о М у б л а г о с л о в е н о.“ „Отче, прослави името Твое!“ Тогазъ дойде гласъ отъ небето; „И прославихъ, и пакъ ще прославя“. Иоана 12:28 Човѣкъ може да осмисли живота си само при едно обстойно проучване на живота въ неговата широчина и дълбочина, както и въ неговата вѫтрѣшна проява. Засега, безсмислието въ живота, както и всички противорѣчия, които се срѣщатъ въ него, се дължатъ на индивидуалния животъ. Слѣдователно, безпорядъкътъ въ всѣко общество се дължи на индивидитѣ, които го образуватъ. Сѫщо тъй и безпорядъкътъ въ цѣлото човѣчество се дължи на всички сѫщества, които го съставляватъ. И най-послѣ, безпорядъкътъ въ цѣлия свѣтъ, изобщо, се дължи на човѣка. Значи, индивидътъ, отдѣлниятъ човѣкъ, като мислещо сѫщество, е нарушилъ единъ отъ великитѣ закони на природата, и отъ това е произлѣзълъ безпорядъка въ цѣлия свѣтъ. Това нарушение се обуславя върху желанията на човѣка, върху неговия егоизъмъ. Първата заповѣдь, която Богъ даде на човѣка, бѣше да не вкусва отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповѣдь до извѣстна степень ограничи неговата свобода. Обаче, човѣкътъ не искаше да пожертвува свободата си. Той се запита: защо Богъ, Който ми даде свобода, сѫщеврѣменно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободенъ въ всички положения на живота? Защо не ме оставя да бѫда абсолютенъ господарь на всичко? Трѣбва да знаете, че ако ч о в ѣ к ъ стане пъленъ господарь въ свѣта, тогава Б о г ъ трѣбва да се ограничи. Такъвъ е законътъ. Когато единъ човѣкъ е свободенъ, другъ нѣкой непрѣменно ще трѣбва да се ограничи. Всички хора не могатъ едноврѣменно да бѫдатъ свободни. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ въ разумния животъ, намиратъ противорѣчие въ това нѣщо. Само цѣлото е свободно. Обаче, пожелаемъ ли да дадемъ свобода на частитѣ, цѣлото се ограничава. Врѣменно цѣлото може да изчезне. По какъвъ начинъ? Прѣдставете си, че раздѣляте една ябълка на 12 равни части, които раздавате на 12 души. Тия хора взиматъ всѣки своята часть и се разотиватъ на 12 различни мѣста. Питамъ: дѣ отиде цѣлото? — Цѣлото остана въ зародиша, въ сѣмкитѣ на ябълката. Слѣдователно, цѣлото ще се посади въ земята, ще се ограничи, ще се подложи на редъ страдания, за да произведе отново своята форма. Какво стана съ 12-тѣ части, които се освободиха отъ цѣлото? Всѣка часть казва: „Като отида при този господинъ, той ще ме задържи за себе си.“ Значи, всѣка часть отъ ябълката се оженва за едно отъ тия разумни сѫщества. Какъ постѫпватъ възлюбенитѣ съ тѣхъ? — Изяждатъ ги. Всѣки единъ, като глътне своята възлюбена, казва: „Колко е сладичко това парченце! Приятно ще ми бѫде, ако имамъ още едно такова“. За колко дни или мѣсеци той ще си спомня за това парченце? Утрѣ, като дойдатъ други парченца, които трѣбва да глътне, ще забрави първото. Не само че ще го забрави, но ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Казвамъ: има единъ законъ, споредъ който, всѣки слуга, като влѣзе въ своя господарь, той, или ще го изпѫди, или ще го прати на работа. Тъй постѫпва и циганинътъ. Той, като се ожени, лѣга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни отъ кѫща въ кѫща да съберешъ малко брашнице, да ми направишъ една прѣсна пита.“ Циганинътъ има нѣкакъвъ дребенъ занаятъ, гвоздеи прави, и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нѣщо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга въ рѫка и тръгва отъ кѫща въ кѫща да проси. Нѣкѫдѣ я залаятъ кучета, другадѣ я пораздърпатъ малко, но тя не се отчайва — върви напрѣдъ. Отиде на едно мѣсто — на карти гледа; отиде на второ — на кафе гледа; отиде на трето — бобъ хвърля — дано събере малко брашнице за своя циганинъ. Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгорѣ на това циганинътъ ще я набие. Азъ взимамъ думата „циганинъ“ не като външна форма, каквато той прѣдставлява въ живота, но като емблемъ на нѣкакво специфично разбиране на живота. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ трѣбва да се набие, защото не е свършилъ работата си наврѣме. Питате: защо трѣбва да се набие? Ами гвоздеитѣ защо трѣбва да се набиватъ? — Да задържатъ нѣщо. Не забиешъ ли гвоздея добрѣ, не държи. Казвате: или гвоздеятъ е слабъ, или не е добрѣ забитъ. Ако гвоздеятъ е слабъ, каква е тази ваша философия, да вземете теслата и да го забивате? Щомъ е слабъ и го забивашъ, ти си направилъ вече една погрѣшка. Ти трѣбва да признаешъ, че си направилъ погрѣшката и да кажешъ на гвоздея: моля ти се, бѫди тъй-добъръ да си излѣзешъ, ти не си за това мѣсто. Вие казвате, че гвоздеятъ билъ виновенъ, че не държалъ добрѣ. Гвоздеятъ билъ виновенъ, а вие сте прави. Щомъ мислите така, и вашиятъ умъ не държи. Тогава ти взимашъ другъ, по-голѣмъ гвоздей, около 12 см. дълъгъ, забивашъ го съ теслата, но и той не държи — изкривява се. Седишъ, чудишъ се, защо и този гвоздей се изкривява. Казвашъ: и той е слабъ. Има майстори, които изхабяватъ много гвоздеи, докато най-послѣ забиятъ единъ. По сѫщия начинъ, когато вие не можете да разрѣшите нѣкоя мѫчнотия въ живота, спирате се и се чудите, защо става така. Казвамъ: всички мѫчнотии въ живота могатъ да се разрѣшатъ, щомъ човѣкъ си отговори на въпроса, какво нѣщо е индивидуалниятъ животъ. Да бѫдешъ индивидуалистъ, значи да бѫдешъ краенъ материалистъ въ духовния животъ. Ти ще видишъ този краенъ материализъмъ навсѣкѫдѣ. Навредъ ще чувашъ думата „азъ“, „азъ“. Знаешъ ли, какво мога да направя „азъ“? Знаешъ ли, какво съмъ направилъ „азъ“? Какво си направилъ ти? — Това и това съмъ направилъ „азъ“. Питамъ: когато земята се създаваше, ти „азъ“-тъ, бѣше ли тамъ? Щомъ ти, „азъ“-тъ си всичко въ свѣта, кой отдѣли тъмнината отъ видѣлината? — Не зная тия работи. Въ това отношение, „азъ“-тъ е ограниченъ, а не тъй безграниченъ и всемогѫщъ, както той си мисли. Оттукъ произтичатъ всички противорѣчия въ живота. Колкото повече човѣкъ се докачва, толкова той е по-дребнавъ, по-голѣмъ материалистъ. Дали хората знаятъ тази своя чърта, или не, това не е важно, но ти самъ трѣбва да я знаешъ и да работишъ за изправяне на характера си. Има цѣръ за дребнавостьта, има цѣръ и за докачението. Ако ти не знаешъ и не можешъ да измѣнишъ своя характеръ, какъвъ човѣкъ си тогава? Идете при нѣкой човѣкъ, който се занимава съ отглеждане на плодни дървета и го попитайте, какъ увеличава тѣхната плодотворность. Той ще ви каже, че ги наторява или прѣсажда съ по-доброкачествени присадки, за да се получатъ понѣкога повече плодове, а понѣкога по-вкусни и по-благородни. Какво се крие въ „азъ“-тъ? — Една Божествена идея, която показва, че човѣкъ трѣбва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, съ това иска да каже: азъ съмъ отъ царско произхождение, дѣдо ми бѣше царь, баща ми бѣше князъ. Разсѫждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордѣели съ своитѣ прадѣди, че освободили Римъ. Единъ селянинъ каралъ патки за проданъ отъ селото за града. Изъ пътя тѣ си говорили: „Този селянинъ не знае ли, че ние сме отъ благородно произхождение; не знае ли, че нашитѣ дѣди и прадѣди освободиха Римъ, та се отнася така грубо съ насъ? Добрѣ, вашитѣ дѣди и прадѣди освободиха Римъ, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господъ е благъ, че Той е създалъ свѣта и т. н. Хубаво, това е така, но туй, което Богъ е направилъ, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Богъ ви е изпратилъ въ свѣта, далъ ви е умъ, сърце, душа и духъ, но вие какво направихте съ вашия умъ, съ вашето сърце, съ вашата душа и съ вашия духъ заради себе си, заради своя ближенъ и заради Господа? Вие, съврѣменнитѣ хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питамъ ви тогава: какво направихте съ вашия умъ и съ вашето сърце? Когато Господъ направи свѣта, Той прояви себе си, но слѣдъ това Той даде на човѣка всичко, което направи. Когато Богъ създаде небето и земята, както и всички свѣтила на небето, Той постави човѣка въ Рая, като му каза: „Азъ направихъ всичко това за тебе.“ Туй показва, че Той е промислилъ за човѣка. Сѫщо така, Той е промислилъ и за ангелитѣ, като имъ каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия дѣца, които оставихъ да живѣятъ на земята.“ Това е единъ крѫгъ на живота, който е съединенъ съ проявата на Бога. Та казвамъ: вие, които живѣете на земята, искате да се проявите. Прави сте въ това отношение. Желанието ви да се проявите е единъ Божественъ принципъ, единъ творчески актъ, но питамъ: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Богъ създаде, даде го на човѣцитѣ, като остави ангелитѣ за тѣхни възпитатели. Значи, Той създаде работа и на еднитѣ, и на другитѣ. Ами вие, които на всѣка крачка казвате „азъ“, „азъ“, кому ще дадете вашитѣ произведения? Затова, именно, ние пристѫпваме къмъ закона на жертвата, който казва: „Всѣки човѣкъ, който задържа за себе си това, което е произвелъ, не може да намѣри смисъла на живота.“ Туй, което ти си произвелъ, не е заради тебе, трѣбва да го дадешъ нѣкому. Азъ ще ви изясня закона на жертвата, като ви дамъ единъ правиленъ образъ за него. Вие казвате: какъ тъй, нима трѣбва да раздадемъ на хората и паритѣ, които сме спечелили съ трудъ? Това е само единъ частиченъ примѣръ, който още не изяснява идеята. Казвамъ: когато прѣкарате една течуща вода прѣзъ нѣкоя чешма, вие имате нѣкаква идея въ това, нали? Каква е вашата идея? — Да се точи вода отъ тази чешма и да се ползувате отъ нея, както вие, така и другитѣ около васъ. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой другъ да не се ползува отъ нея, какво ще стане? — Цѣлата мѣстность наоколо ще се наводни, ще се покрие съ вода и ще стане невидима. За да бѫде тази мѣстность видима за всички, чешмата трѣбва да се проникне отъ желанието, всички хора наоколо ѝ да черпятъ вода отъ нея. Туй, което изтича отъ чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окрѫжаващитѣ я хора ще дойдатъ заради нейната вода. Въ този смисълъ, когато Писанието говори за добрия човѣкъ, ние подразбираме живота, който тече у човѣка. Да проявишъ доброто, това подразбира да раздадешъ онзи текущъ животъ, който изтича отъ тебе по такъвъ начинъ, както Богъ е раздалъ на хората всичко, което е сътворилъ. Той създаде свѣтоветѣ, насели ги съ живи сѫщества и слѣдъ това ги раздаде. Не само това, но и до днесъ продължава да се грижи за тѣхъ. Ние всѣки день се молимъ: Господи, изпрати ни това-онова. . . И ние виждаме, че прѣзъ хилядитѣ години, въ които живѣемъ, Той не е прѣставалъ да ни изпраща Своитѣ блага. Задавали ли сте си въпроса, съ какво сме задължили Бога да бѫде толкова милостивъ и грижливъ къмъ насъ? Азъ съмъ навеждалъ редъ примѣри по този въпросъ, но тѣ сѫ повърхностни, не сѫ тъй сѫществени, не могатъ да изяснятъ идеята, както трѣбва. Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който ще разгледамъ въ неговия по-дълбокъ смисълъ. Да кажемъ, че въ дома на една богата, добрѣ извѣстна фамилия, отъ видно произхождение, идва като слуга единъ младъ, бѣденъ момъкъ, цѣлъ окѫсанъ и босъ. Този момъкъ е трудолюбивъ, честенъ и работи много добрѣ. Господарьтъ като вижда работата му, казва: „Този момъкъ ми харесва, добрѣ работи.“ Заема се господарьтъ му да го облѣче, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща — облича го отъ глава до пети. Погледнешъ този слуга, вече не е първиятъ. Облѣкълъ се хубаво, изправилъ се, върви красиво, стройно, дошълъ вече на себе си. Господарьтъ има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Тѣ му казватъ: „Хайде Стояне, направи това“! Едва свършилъ една работа, отъ друга страна му казватъ: „Хайде Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, къмъ всички се отнася внимателно, вѣжливо, бѣга отъ стая въ стая, бърза, като че има десеть крака. Кой каквото му заповѣдва, на всички изпълнява волята, и тѣ намиратъ, че Стоянъ е отличенъ слуга. Защо? — Той прѣдвижда нуждитѣ и на господаря, и на господарката, и на малкитѣ господарчета, и затова всички го обичатъ. Не само това, но каквото изработи отвънъ, носи го на господаритѣ си — все за тѣхъ мисли. И господарьтъ му го обича, и господарката му го обича, и малкитѣ господарчета го обичатъ, и младата господарка го обича, но нѣкакъ особено тя го обича. Тя излиза изъ границитѣ на тази обичь, която законитѣ и обичаитѣ на тази благородна фамилия позволяватъ. Законитѣ на тази фамилия позволяватъ тази мома да се свърже само съ такъвъ човѣкъ, въ жилитѣ на когото тече сѫщо тъй благородна кръвь. Не е позволено, значи, мома отъ такова произхождение да се свързва съ простъ човѣкъ. Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този простъ човѣкъ, при това слуга? Ако причината се крие въ това, че този момъкъ има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вѣжди, хубавъ носъ, могатъ да се намѣрятъ още много момци сѫщо тъй съ хубави очи, вѣжди, мустачки и т. н. Но тази мома ще обикне ли нѣкой отъ тия момци, както обича Стояна? — Не, нѣма да обикне. Причината се крие другадѣ, а не въ чернитѣ очи, или въ хубавитѣ вѣжди, или въ чернитѣ мустачки. Всички тия нѣща сѫ само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоянъ не остане въ нашия домъ, да ми слугува прѣзъ цѣлия животъ, азъ не ще мога да живѣя“. Тя иска Стоянъ да ѝ слугува прѣзъ цѣлия ѝ животъ, и гласътъ му да чува. Отъ този примѣръ вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрѣшите. Азъ ще ви обясня идеята, която е скрита тукъ съ други примѣри, защото тя е сложна идея и трѣбва да се анализира, трѣбва да се разгледа послѣдователно, въ нейния развой. Не се ли разгледа по този начинъ, тя ще се схване погрѣшно, както е схваната погрѣшно въ живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: вие взимате едно шише пълно съ лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: даватъ ви една хубава ябълка, тежка около половинъ килограмъ. Взимате ябълката, отивате при единъ чистъ, хубавъ изворъ, измивате я, сѣдате на нѣкое хубаво мѣсто и изяждате ябълката, съ намѣрение сѣмкитѣ ѝ да посадите. Скривате сѣмкитѣ ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: даватъ ви една хубава книга. Вие я туряте въ чантата си, отивате при единъ хубавъ изворъ, сѣдате на едно прохладно мѣсто около него, изваждате книгата отъ чантата и започвате да четете. Четете до едно мѣсто, усмихвате се. Пакъ продължавате да четете, пакъ се усмихвате доволно и най-послѣ затваряте книгата, туряте я въ чантата си и тръгвате за дома си. Дѣто и да ходите, книгата е съ васъ. Отваряте я за малко, прочитате нѣщичко отъ нея, поусмихвате се, позарадвате се и пакъ я затваряте. Който ви гледа, ще каже: какво прави този човѣкъ съ тази книга? Ту я отваря малко, прочете нѣщо отъ нея, усмихне се и пакъ я затваря и скрива въ чантата си. Какво ли има въ тази книга? Момъкътъ прѣдставлява една свещена книга за момата и тя казва: моятъ Учитель ми каза, че безъ тази книга азъ не мога да отида на училището, безъ нея не мога да уча. Така е. И въ училището се казва: никой ученикъ не може да се запише въ училището, ако нѣма тази свещена книга! То значи: никой ученикъ не може да отиде на училище безъ Учителя си! И въ Писанието е казано: „Никой мѫжъ не може да отиде при Отца безъ жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца безъ мѫжа си“. Слѣдователно, свещената книга, това е Любовьта. Тя съставлява необходимость и за твоя умъ, и за твоето сърце, и за твоята душа, и за твоя духъ. Безъ тази книга ти ще останешъ простъ, неукъ човѣкъ. Нѣкой казва: азъ съжалявамъ, че залюбихъ. Какво си залюбилъ? Твоята любовь прѣдставлява лимонадата въ шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовьта, която наричатъ свѣтска любовь. Втората, по-благородната любовь, прѣдставлява ябълката, която се изяжда, съ желание сѣмкитѣ ѝ да се посадятъ, но се забравятъ, оставатъ непосадени. Третата, истинската любовь прѣдставлява книгата въ джоба на ученика. Слѣдъ като отвори книгата, този ученикъ пише, рѣшава, излиза вечерно врѣме да наблюдава звѣздитѣ, а сутринь — да наблюдава изгрѣването на слънцето, изучава минералитѣ, растенията, животнитѣ, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т. н. Щомъ отвори книгата, учи, работи; щомъ я затвори, започва да размишлява. Всѣки, който наблюдава, какво прави този ученикъ, казва си: има нѣщо въ тази книга. Сѫщото нѣщо срѣщаме и въ живота. Навсѣкѫдѣ виждаме прояви на Любовьта. Това е вѣрно не само за човѣка, но и за растенията, и за животнитѣ, и за най-малкитѣ мухички и микроби. Въ всички сѫщества се забѣлѣзватъ прояви на любовьта, както и у човѣка. Разликата е само въ степеньта на любовьта, до каква степень на развитие е достигнала тя. Ако наблюдавате една микроба подъ микроскопъ, ще видите, че у нея има сѫщитѣ прояви на любовьта, каквито има и у човѣка. Любовьта подтиква човѣка къмъ животъ, къмъ дѣйность. Срѣщате нѣкоя мома, малко лѣнивичка, захласната, ходи замислена нагорѣ-надолу, не ѝ се работи, не помага въ кѫщи на майка си, но намѣри ли Стояна, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква въ отношенията си къмъ всички. Коя е причината за тази промѣна въ нея? — Тя намѣри тази свещена книга, Стояна, взе да я отваря, да чете отъ нея и стана малко по-мекичка, по-благородна. Всички казватъ: облагороди се нашата Драганка. Кой я облагороди“? — Книгата Стоянъ. Христосъ изказа втората фаза на Любовьта въ слѣдния стихъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, ще има животъ вѣченъ“. Да, но този хлѣбъ има сѣмки, които трѣбва да посадишъ. Слѣдъ като хората сѫ яли толкова години наредъ този хлѣбъ, дѣ сѫ неговитѣ сѣмки? Знаете ли, че ученицитѣ на окултната Школа се държатъ отговорни за сѣмкитѣ на всички изядени ябълки? Сѣменцата на изяденитѣ ябълки трѣбва да се посаждатъ! Не само това, но ученицитѣ сѫ отговорни, ако не прѣброяватъ колко сѣменца има ябълката, която тѣ сѫ изяли, ако не ги посадятъ, ако не знаятъ въ каква почва да ги посадятъ и най-послѣ, ако не знаятъ какъ да ги обработватъ. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мѣстото си като ученикъ. Сегашнитѣ хора, които мислятъ, че иматъ нѣкакъвъ установенъ моралъ за живота, нѣкаква положителна философия, като видятъ, че нѣкой човѣкъ чете тази свещена книга, казватъ: младъ и зеленъ е още този човѣкъ. Знаемъ ние тия луди-млади. Значи, този, който чете книгата на живота, той е лудъ и младъ, а който не я чете, той е мѫдрецътъ на живота. Въ Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Какво значи думата „дай“? Тя подразбира да си отворишъ сърцето. Съврѣменнитѣ хора се плашатъ отъ думата „дай“. Тя подразбира законъ на отваряне, на възприемане. Ти ще се отворишъ, ще възприемешъ нѣщо въ себе си и послѣ ще дадешъ. Най-първо нивата се разтваря, приема сѣменцата въ себе си, послѣ се затваря и слѣдъ врѣме дава плодъ. Дървото най-първо се посажда въ земята, дѣто започва да расте, да възприема, а послѣ дава плодъ. Слѣдователно, когато Господъ казва „дай“, подразбираме, че Той е вложилъ нѣщо хубаво въ насъ, и ние трѣбва да дадемъ това, което излиза отъ хубавото: да дадемъ нѣщо отъ свещената книга на живота. Словото, което е написано на тази книга, не се свършва. Когато ви говоря за живото Слово и за живитѣ отношения, азъ разбирамъ, че между васъ трѣбва да се възстанови обичь, любовь, да се разбирате като живи Божествени книги, въ които Богъ е написалъ великитѣ мѫдрости на Битието. И като срещнете нѣкой вашъ приятель, да можете да прочетете поне единъ листъ отъ неговата свещена книга. Ако не се разбирате така, вие като се срѣщате, ще казвате единъ за другъ: този е ученъ, онзи е простъ; този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е ученъ, разбираме, че неговата книга е съ кожена подвързия, а отгорѣ съ златни надписи. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е простъ, разбираме, че неговата книга е съ проста подвързия, безъ златенъ надписъ отгорѣ. Казвамъ: и двѣтѣ книги сѫ еднакво благородни, но не сѫ еднакво облѣчени. Христосъ казва: „Отче, прослави името Твое!“ Тогазъ дойде гласъ отъ небето, който казваше: „И прославихъ, и пакъ ще прославя“. И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния животъ, ако нѣмате вѫтрѣшенъ потикъ за възприемане на новитѣ идеи, вие така ще си останете. Ако Драганка нѣмаше Стояна, тъй щѣше да си отиде. Тя ще расте и порасне, докато най-послѣ изсъхне и всичко се свършва съ нея. Ето защо, знанието като дойде ще осмисли живота. Отъ това гледище, още отъ древностьта сѫ изучавали редъ науки, като астрологията, хиромантията, кабалистиката и други. Астрологията считатъ наука за формитѣ на тази свещена книга на живота. Какво изразява планетата Венера? Въ Венера сѫ скрити всички методи и начини, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви въ всички свѣтове. Въ нея сѫ скрити начини за проявление на Любовьта къмъ индивида, къмъ ближнитѣ, изобщо, и най-послѣ къмъ Бога. Има ли човѣкъ тази любовь, той ще има любовь и къмъ ближния си, и къмъ себе си. Най-долно проявенъ венеринъ типъ ще бѫде този, който има любовь само къмъ себе си. Такива хора сѫ крайни индивидуалисти, каквито сѫ и всички месоядни животни. Вълкътъ, напримѣръ, е краенъ индивидуалистъ. Той обикновено живѣе самъ. Кога ще видите вълка да ходи въ група съ други вълци? Той обикновено не ходи групово, но зимно врѣме, при много затруднени условия, при голѣми нужди, около 50—60 вълци се събиратъ на групи и заедно отиватъ да си търсятъ храна. Ще ви попитамъ: отъ еволюционно гледище, по какво се отличава вълка отъ овцата? Овцата има по-голѣма интелигентность и по-голѣмо благородство въ характера си отъ вълка. Въ всички месоядни животни е силно развитъ центъра на разрушението. Главата на вълка е по-широка, а тази на овцата по-тѣсна, което показва, че овцата не е тъй енергична, както вълка, но е по-умна отъ него. Въ овцата се крие една магическа сила, съ която се брани отъ неприятелитѣ си. Вълкътъ никога не може да изяде нѣкоя овца. Причината, поради която вълцитѣ ядатъ овцитѣ се крие въ самитѣ овчари. Ако овчарьтъ е добъръ, честенъ човѣкъ, не лъже, не краде, води чистъ животъ, вълцитѣ не ядатъ овцитѣ му. Ако, обаче, овчарьтъ е лошъ човѣкъ, краде, лъже, убива, води нечистъ животъ, овцитѣ му се крадатъ и вълци ги ядатъ. Когато вълкътъ се приближава къмъ нѣкоя овца, тя го изгледа, тропне му съ кракъ, и той се връща назадъ. Тя му казва: „Ти разбирашъ ли Божиятъ законъ? Скоро назадъ!“ Лошиятъ овчарь е Юда Изкариотски, който самъ прѣдава овцитѣ си на вълка. Това е фактъ. Овцата по природа е много смѣла. Като дойде кучето до нея, тя и него погледне, тропне му съ кракъ и му внушава да се върне назадъ. Казватъ, че овцата била много страхлива и мека. Това не е вѣрно. Тя е мека и страхлива, само когато я прѣдадатъ. Иначе, тя е смѣла, тропва съ кракъ не само на вълка и на кучето, но и на лъва, и на тигъра — и тѣхъ връща назадъ. На какво се дължи това? Въ даденъ моментъ вибрациитѣ на нейната воля сѫ по-силни отъ тия на месояднитѣ животни, и по този начинъ тя имъ въздѣйствува. Вълкътъ яде само тия овци, които сѫ се захласнали нѣкѫдѣ и си хрупатъ трѣвицата. Тѣ сѫ материалистки. Такава овца не успѣва да тропне съ кракъ на вълка, и той се приближава до нея, хваща я за врата и казва: „Ти не служишъ на Господа.“ Тази овца нѣма врѣме да се брани. Казвамъ: всички овци, които не служатъ на Господа, сѫ материалистки, а всички духовни овци, като видятъ вълка, още отдалечъ се приготовляватъ да му тропнатъ съ кракъ. Тѣзи овци прѣдчувствуватъ дохождането на вълка. Ако нѣкой отъ васъ е овчарь, ще види, какъ тѣзи овци сѫ на кракъ нѣколко часа прѣди дохождането на вълка — чакатъ го, готови сѫ да му тропнатъ съ кракъ. Материалистката овца седи спокойно, хрупа трѣвицата си, не подозира никаква опасность, а духовната овца пази стадото. Азъ ви навеждамъ този примѣръ, за да знаете, какво трѣбва да правите съ мѫчнотиитѣ въ живота, какво трѣбва да правите съ дявола. Дойде ли дяволътъ при тебъ, първo ще го изгледашъ и послѣ ще му тропнешъ съ кракъ. Казватъ, че дяволътъ билъ голѣмъ, силенъ. Не, нѣма да се боишъ отъ него, ще му тропнешъ съ кракъ. Речешъ ли, че трѣбва първо да си свършишъ работата, а послѣ, да се разправяшъ съ него, той ще те хване за врата и ще те одуши. И слѣдъ това какво ще се прави? Овчарьтъ ще прати кучетата си да го гонятъ. И да те спасятъ отъ устата на вълка, бѣлѣзи ще останатъ по врата ти и на всички ще разправяшъ: знаете ли, че вълкътъ ме хвана за врата? Защо? Защото ти пасѣше трѣва, когато вълкътъ дойде. Будни трѣбва да бѫдете! Когато дяволътъ иде, нѣма да уреждате работитѣ си съ банкитѣ, но на Бога ще се молите. Молитвата, това сѫ снаряженията на Бога, съ тѣхъ Той ще прогони дявола. Ти ще се молишъ на Бога, ще вдигнешъ крака си, ще бѫдешъ готовъ и ще чакашъ, като дойде дяволътъ, да му тропнешъ съ кракъ. Тъй приготвенъ, ти си въорѫженъ съ съврѣменнитѣ манлихерови пушки. Ти ще насочишъ тази пушка срѣщу неприятеля и ще цъкнешъ съ нея, както овцата тропа съ своя кракъ. Азъ виждамъ сега, мнозина отъ по-възрастнитѣ, както и отъ по-младитѣ ученици, казватъ: отдѣ намѣри Учительтъ тѣзи гимнастически упражнения? Отдѣ намѣри тѣзи задачи за миене съ вода и тѣмъ подобни? Тѣ не ни трѣбватъ, нека ни даде нѣщо друго. Чудни сте вие! Я вижте, какво правятъ съврѣменитѣ войници! Тѣ турятъ пушки на рамо, лѣгатъ на земята — стрѣлятъ, ставатъ отъ земята — пакъ стрѣлятъ, упражняватъ се хората. Защо? — Като дойде вълкътъ, да бѫдатъ готови. Я вижте онзи писарь, взелъ перото, пише ли пише — упражнява се човѣкътъ. Защо? — Като дойде вълкътъ, да бѫде готовъ. Дойде вълкътъ при него, иска да му подпише нѣкоя полица. Слѣдъ това хваща дъщеря му, и като разбойникъ, завежда я въ гората. Започва този човѣкъ да гони разбойника. Пуща срѣщу него своитѣ снаряди думъ-думъ, 20 — 30,000 английски златни. Човѣкътъ е работилъ толкова години, именно за тия снаряди. Той туря тия снаряди въ една торба, направя отъ тѣхъ една бомба и казва: „Ще турите тази бомба да експлодира срѣщу неприятеля. Неприятельтъ ще се уплаши, ще избѣга, а вие ще хванете дъщеря ми и ще ми я доведете.“ Питатъ: защо сте се учили да пишете? Нѣкой твой приятель се обезсърдчилъ, иска да се самоубие. Ти взимашъ 20,000 отъ твоитѣ думъ-думъ, туряшъ на рамо своята манлихерова пушка, отивашъ при приятеля си, слагашъ тия думъ-думъ прѣдъ него, давашъ и пушката си и му казвашъ: заповѣдай, приятелю, не бой се! Той погледне, поусмихне се и ти благодари. Това правятъ куршумитѣ думъ-думъ. Тъй се говори на съврѣмененъ езикъ, но и дефактумъ е така. Отъ васъ се изисква главно да имате вѫтрѣшно разположение на духа. Богъ изисква отъ всинца ни да изразимъ великата Божия Любовь и да изпълнимъ Божията воля. Прѣди нѣколко години азъ дадохъ на ученицитѣ едно упражнение, всѣки самъ да отиде вечерно врѣме, слѣдъ 12 часа, на Витоша. Въ първо врѣме тѣ счетоха това упражнение невъзможно за изпълнение и си казваха: за братя и за възрастнитѣ сестри е по-възможно, но за младитѣ сестри това упражнение е невъзможно. Азъ имъ казахъ: всѣки ще тръгне отъ дома си концентриранъ, съсрѣдоточенъ въ мисъльта си и никому нищо нѣма да говори, нито ще поздравлява. Всички ученици извършиха упражнението си сполучливо, съ изключение на двама отъ тѣхъ, една сестра и единъ братъ. Сестрата, като стигнала въ с. Драгалевци, спрѣла се прѣдъ една кръчма да пита, откѫдѣ се отива за Витоша. Кръчмарьтъ я прослѣдилъ и поизплашилъ малко. Той бѣше вълкътъ, който излѣзе насрѣща ѝ. Тя не трѣбваше да се спира да говори съ никого, сама трѣбваше да намѣри пѫтя. Братътъ пъкъ, като вървѣлъ, замислилъ се нѣщо върху нѣкой философски въпросъ и незабѣлѣзалъ, какъ едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвамъ: като отивате на Витоша, нѣма да се захласвате въ посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху нѣкои учени въпроси, нито пъкъ ще мислите за себе си. Дойде ли да разрѣшавате въпроса, какво хората мислятъ за тебъ, какво ще кажатъ за тебъ, това сѫ второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тѣхъ, нѣкое куче ще ви ухапе. Въпроситѣ за пари, за сила, за магия, за различни науки, като асторология, алхимия и други нѣкои, сѫщо тъй сѫ второстепенни въпроси. За васъ е Важно да се занимавате съ великия въпросъ, какъ да разрѣшите своитѣ прави отношения къмъ Бога. Като индивиди, вие прѣдставлявате материалния и обществения свѣтъ. Освѣнъ отношенията си къмъ Бога, вие трѣбва да разрѣшите и въпроса, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ самата реалность. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи отъ състоянието на цѣлото. Физическото, умственото и духовното развитие на всѣки индивидъ въ свѣта напълно се обуславя отъ фамилията или отъ обществото, въ което той се намира. Ако даденъ народъ е честенъ, справедливъ, великодушенъ, благороденъ, всѣки неговъ индивидъ трѣбва да носи въ себе си тѣзи качества. Сѫщата идея се отнася и къмъ Бога. Ако ние живѣемъ за Бога и Го любимъ, трѣбва да включваме въ себе си качествата, които Богъ има. Казвате: защо сме толкова глупави, да се молимъ на Бога? Не е въпросътъ, дали трѣбва да се молите на Бога, или не, но вие трѣбва да се свържете съ Него и да придобиете онѣзи Негови качества, които сѫ необходими за вашето развитие. Да допуснемъ сега, че нѣкой отъ васъ има силно желание да стане поетъ, въ най-високия смисълъ на думата. На мѣсто е това желание. Да бѫдешъ поетъ, това е най-високото положение, което човѣкъ може да заеме въ свѣта. Това значи да живѣешъ въ единъ възвишенъ свѣтъ. Обаче, всѣки човѣкъ не може да бѫде поетъ. Поетътъ трѣбва да има специфични гънки въ горната часть на мозъка. Тамъ се намира центърътъ на поезията. Всѣки човѣкъ не може да бѫде музикантъ. Музикантътъ има специфични гънки на челото, отстрана на вѣждитѣ. Френолозитѣ наричатъ тия мѣста по главата и челото центровѣ, азъ ги наричамъ специфични гънки. Имашъ ли такива гънки, ти можешъ да се проявишъ, било като поетъ, било като музикантъ. Нѣмашъ ли ги, не можешъ да се проявишъ нито като поетъ, нито като музикантъ. Духовниятъ или религиозниятъ човѣкъ има специфични гънки горѣ на главата. Отъ тѣзи гънки излизатъ нишки, които се простиратъ по всички посоки на мозъка. Духовниятъ животъ черпи сокове отъ материалния, затова не трѣбва да го отхвърляме. Истинскиятъ животъ, това е духовниятъ. Ето защо, за да бѫдешъ поетъ, прѣди всичко трѣбва да бѫдешъ духовенъ човѣкъ. Не си ли духовенъ човѣкъ, поетъ не можешъ да бѫдешъ. Духовниятъ животъ създава поета. Поезията е умствената страна на духовния животъ. Тя създава формитѣ на този животъ. Умствениятъ животъ дава само просторъ, разширение на поета. Въ това отношение, поетътъ е художникъ въ духовния свѣтъ. Той рисува разни форми съ бои. Той чертае пѫтищата, по които човѣкъ ще минава. Поетътъ, може да мине покрай едно обикновено цвѣте и да вложи въ него животъ, съдържание, каквото никой не подозира. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ поетътъ одухотворява всички нѣща, дори и най-малкитѣ цвѣтенца. Минаватъ много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда въ него. Минава покрай това кокиче поетътъ, спира се прѣдъ него, поглежда го и пѣсень му направя. Той влага много нѣщо въ него, знае какъ да го възпѣе. Питатъ се хората: отдѣ събра толкова нѣщо този поетъ за малкото бѣло кокиче? Чудесии просто написа за него. Поетътъ познава това бѣло кокиче. Едно врѣме то бѣше нѣкоя си красива Драганка, която се влюбила въ поета, красивиятъ Стоянъ, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господъ днесъ я изпраща като малко бѣло кокиче, а Стояна изпраща като поетъ, да намѣри Драганка, да опише живота ѝ и да я възпѣе. Той казва: „Понеже едно врѣме азъ не можахъ да се оженя за тебе, ти се самоуби отъ отчаяние Азъ познахъ твоята вѣрна любовь и дойдохъ да те възпѣя“. Всички се питатъ: защо този поетъ възпѣва туй бѣло малко кокиче? — Той възпѣва своята Драганка. Има ли смисълъ поетътъ да възпѣва това малко кокиче? — Има смисълъ, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цѣлата история на това кокиче. Питатъ го: отдѣ знаешъ тази история? — Вдъхновение ми дойде. Да, вдъхновението все ще дойде отнѣкѫдѣ. Когато казватъ, че у нѣкого дошло Божествено вдъхновение, азъ разбирамъ, че той говори за онѣзи разумни връзки, които сѫществуватъ отъ началото на нашия животъ. Какво те вдъхнови? — Разумнитѣ Божествени връзки. Дали тѣзи връзки ще бѫдатъ положителни или отрицателни, отъ васъ ще зависи: ако сте разумни, ще извадите отъ тѣхъ полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите отъ тѣхъ лошата страна. Писанието казва: „За всички онѣзи, които любятъ Бога, съдѣйствува имъ се за добро“. Въ този смисълъ, всѣка наука, която изучавате, трѣбва да има извѣстно приложение за самитѣ васъ. И тогава, ако бѣхте учени хора, въ пълния смисълъ на думата, щѣхте да прѣдвиждате нѣщата. Какъ? — Щѣхте да си служите съ хиромантията. Ще погледнете рѫката си и ще видите, че на извѣстна възрасть ви е опрѣдѣлено да прѣкарате една тежка криза. Вие щѣхте да видите, че на линията на живота у васъ има една черна точка, която прѣдвѣщава тази криза. И ако разбирахте тия нѣща, вие щѣхте да вземете прѣдохранителни мѣрки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия нѣща, вие викате нѣкоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля бобъ, или баба Драганка, която чете по лѣтъ восъкъ, искате да ви кажатъ нѣщо отъ вашето бѫдеще. Прѣдсказанията по този начинъ сѫ остатъци отъ една велика наука въ миналото, но сега човѣчеството се намира въ друга фаза на своето развитие. Днесъ човѣкъ трѣбва да изучава рѫката си, да се интересува отъ нея, защото тамъ е написано всичко. Нѣма защо да се плаши отъ написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултниятъ ученикъ трѣбва да се оглежда всѣки день въ огледалото, не да гледа, колко е красивъ, но да се проучава. Красотата на окултния ученикъ седи въ това, дали на лицето му сѫ написани чърти на честность, на справедливость, на доброта, на дружелюбие, на вѣрность, на приятелство и т. н. Ако той види въ себе си тия хубави чърти, ще се насърдчи за работа. Напримѣръ, нѣкой ти казва, че не си справедливъ. Не се обезсърдчавай, но вижъ, имашъ ли тази чърта на лицето си. Тя е написана тамъ, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трѣбва ли и вие да постѫпите като онзи антикваръ, въ рѫцѣтѣ на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? — Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгорѣ само, за да познае сѫщината на тази монета. Така и вие трѣбва да откриете лицето си, да познаете неговата сѫщина. Врѣме е вече да отхвърлите онѣзи наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви и да остане само това, което Богъ е написалъ. Нѣкой човѣкъ погледне къмъ дадено лице и казва: това лице ми харесва, приятно ми е да го гледамъ всѣки день. Какво харесва на това лице? — На него е написана чъртата на справедливостьта. На друго лице е написана честностьта. На трето лице — добротата. На четвърто — великодушието. Като погледна лицата на тия хора, отъ тѣхъ изтича нѣщо хубаво, което ме въодушевява и събужда у менъ сѫщитѣ качества. На лицето у нѣкои хора е написано чърти на учтивость, услужливость, пъргавость, схватливъ умъ и т. н. У всѣки човѣкъ има вложени извѣстни добродѣтели, които, ако знаемъ да четемъ, прѣдставляватъ и за насъ едно велико благо. Та казвамъ: всички вие трѣбва да използувате свободното си врѣме за изучаване лицето си, да видите, какви велики нѣща е написалъ Богъ, а не да казвате, че въ лицата ви нѣма нищо особено. Ще намѣрите нѣкой учитель да ви запознае поне съ основнитѣ чърти на лицето. Най-първо се научете да различавате, кои чела сѫ красиви, кои носове, очи, уши и вѣжди сѫ красиви. Кои сѫ красиви очи, напримѣръ? Красивитѣ очи сѫ ясни, съ дълбокъ погледъ. Лѫчътъ на свѣтлината, който излиза отъ тѣхъ, не е хоризонталенъ, но върви малко нагорѣ, образува се единъ малъкъ ѫгълъ. Човѣкъ съ такива очи е уравновѣсенъ. По очитѣ на човѣка се сѫди за дълбочината и съдържанието му. Тѣ сѫ неговото небе. Ако това небе е ясно или мъгливо, виждаме какво се крие въ самия човѣкъ. Христосъ казва: „Отче, прослави името Твое!“ Какъ ще се прослави Богъ у насъ? — Ако всички ние бѫдемъ отражение на онази велика Мѫдрость, която Богъ е вложилъ още отначало въ насъ. Когато Богъ създаде нашето око, чрѣзъ него Той изрази една велика идея. Външното око съотвѣтствува на единъ вѫтрѣшенъ органъ. Въ мозъка на човѣка има множество гънки, задъ които седятъ извѣстни чувства, сили и способности. Ученикътъ трѣбва да разбира силитѣ, които се криятъ въ него. Той трѣбва да проучава и разбира промѣнитѣ, които ставатъ въ него. Напримѣръ, защо нѣкой пѫть човѣкъ говори меко, приятно, а нѣкога грубо? Забѣлѣжете, глухитѣ хора обикновено говорятъ високо и грубо. Всѣки човѣкъ, който говори високо и грубо, е глухъ. Човѣкъ докато е младъ, говори мекичко, нѣжничко, но щомъ остарѣе, започва да говори грубо. За такъвъ човѣкъ казвамъ: вашиятъ Драганчо е оглушалъ малко. Хора, у които слухътъ е силно развитъ, обикновено говорятъ тихо, меко. Вие трѣбва да проучавате тия нѣща, да се развивате, да дадете възможность на душитѣ си да се проявятъ, да бѫдете отзивчиви, да чувствувате страданията на хората. Тогава, като видите единъ човѣкъ, ще познаете, отъ какво има нужда той, ще познаете, какъвъ е животътъ му. Казвате: опасно е да се познаваме. Значи, споредъ васъ, да познавашъ човѣка е опасно, а да не го познавашъ е безопасно. Не, обратното е вѣрно: да не познавашъ човѣка е опасно, а да го познавашъ е безопасно. Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: по какво се отличава Христосъ отъ другитѣ хора? — Той пожертвува живота си, за да прослави Бога въ себе си. Христосъ казва: „Затова дойдохъ на този свѣтъ.“ И днесъ Той учи своитѣ ученици на земята на сѫщия законъ. Сега, вие сте готови да отидете при Христа съ празни рѫцѣ, като послѣдни бѣдняци, и да оставите имането си на другитѣ хора. Питамъ ви: какъ трѣбва да отиде овцата при своя господарь? Трѣбва ли тя да изхвърли вълната си, да издои млѣкото си и тогава да се яви при своя господарь, или трѣбва да ги занесе на него? Овцата трѣбва да отиде при господаря си съ вълната си и съ млѣкото си и да му каже: „Сега вече можешъ да издоишъ млѣкото ми и да острижешъ вълната ми.“ Това е приходъ, това е приносъ, това е жертва, която овцата трѣбва да принесе на своя господарь. Ако тя отиде при него издоена и съ остригана вълна, знаете ли какво тълкувание може да се даде на това нѣщо? Това подразбира вѣруюто на съврѣменнитѣ хора, споредъ което тѣ казватъ: „Младиятъ човѣкъ не може да служи на Бога. Той първо трѣбва да си поживѣе малко, а като остарѣе, ще може да служи на Бога.“ Това значи, дяволътъ първо да издои млѣкото му и да остриже вълната, а слѣдъ това да отиде при Бога. Защо? Защото дяволътъ го изхвърлилъ вече навънъ. Да, но тогава и Господъ ще го изхвърли навънъ. Казвате: на стари години се служи на Господа. Чудна философия, чудна религия е тази! Това е философията, това е религията на свѣта. На млади години се служи на Господа! Богъ не е Богъ на грѣшнитѣ, но на разумнитѣ, на възлюбенитѣ Негови чада, които Той държи написани на дѣсната си рѫка. И понеже Богъ люби тия свои чада, заради тѣхъ помилва и грѣшнитѣ. Ако Богъ съизволява къмъ грѣшнитѣ, то е заради онѣзи, които люби. Отъ това гледище, всички съврѣменни науки трѣбва да прѣтърпятъ едно коренно прѣобразование. Всички науки трѣбва да иматъ едно разумно приложение въ живота, иначе тѣхното развитие е осѫдено на смърть. Вземете, напримѣръ, френологията. Тя прѣтърпѣ едно поражение въ Америка. Това поражение дойде по единствената причина, че тя не се приложи разумно въ живота, Френологията се употрѣби за гадание, за печалба. Отивашъ при нѣкой френологъ, искашъ да ти каже нѣщо. Ти му плащашъ прѣдварително нѣкаква сума, и той туря рѫцѣтѣ си на главата ти, започва да я измѣрва. Щомъ паритѣ се туриха на първо мѣсто, френологията се спрѣ въ своя прогресъ и по-нататъкъ не можа да отиде. Съ това се опорочи основата на тази наука. Не само френологията, но и всички съврѣменни науки дойдоха до едно мѣсто въ своето развитие, и тамъ спрѣха. Днесъ хората очакватъ всичко отъ Бога и казватъ: Богъ ще ни научи. Щомъ мислите така и вѣрвате, че Богъ ще ви научи на всичко, казвамъ: въ свѣта сѫществува Божествена наука, която описва живота на душата, затова заемете се съ изучаването ѝ. Вие трѣбва да разбирате живота на душата си. Напримѣръ, изучавали ли сте окото? Познавате ли, кое око е красиво? Познавате ли кои вѣжди сѫ красиви? Въ наблюденията и изслѣдванията, които съмъ правилъ отъ толкова години, много рѣдко съмъ срѣщалъ хора съ красиви очи, уши, вѣжди, носове, чела и лица. Красиви лица сѫ тия, въ които се крие извѣстна идея — въ тѣхъ има дълбочина. Красивитѣ хора сѫ образци въ свѣта. Тѣ сѫ живи модели. Тия хора мълчатъ, но други се вдъхновяватъ отъ тѣхъ. Тѣ вдъхновяватъ поети и писатели. Красивитѣ майки и бащи мълчатъ, но чрѣзъ мълчанието си вдъхновяватъ своитѣ дъщери и синове. Отъ мълчанието имъ се разбира слѣдното: вземете това богатство, което ние сме събрали и го изразете навънъ. Сега проповѣдватъ на хората да се обърнатъ къмъ Бога. Ако ви изпратятъ да проповѣдвате между прости хора, отдѣ ще започнете своята проповѣдь? Какъ мислите, ще имате ли успѣхъ? Единъ английски проповѣдникъ билъ изпратенъ да проповѣдва въ о-въ Цейлонъ и слѣдъ като проповѣдвалъ тамъ цѣли 20 години по английски и американски начинъ, не успѣлъ да обърне къмъ Бога нито единъ отъ мѣстнитѣ жители. Той съжалявалъ много за този си неуспѣхъ и отъ скръбь захвърля настрана всичкитѣ си документи — диплома си и доктората, съ които завършилъ своето богословско образование. Единъ день, силно натѫженъ, той се обръща къмъ Бога съ молба, да му покаже причинитѣ на неуспѣха въ работата му. Слѣдъ това събира всички тия, на които проповѣдвалъ цѣли 20 години, и имъ казва: „Азъ ви проповѣдвахъ толкова години, но не ви казахъ дѣ се крие сѫщностьта на Христовото учение. Христосъ казва: „Ако имашъ двѣ дрехи, дай горната дреха на ближния си“. Това подразбира, ако имашъ пари, имоти, да ги раздѣлишъ съ нуждаещитѣ се. Разправилъ имъ той, какъ трѣбва да се постѫпва съ бѣднитѣ. И какво става слѣдъ това? Не се минава много врѣме, и послѣдователитѣ му започватъ единъ по единъ да идватъ у дома му и да разправятъ, че сега сѫ доволни отъ него и харесватъ проповѣдьта му. Въ скоро врѣме, обаче, кѫщата му се изпразнила отъ тия посѣтители, и той останалъ само по палтото и долнитѣ си дрехи. Тѣ го обрали и слѣдъ това, прѣстанали да ходятъ у дома му. Проповѣдникътъ се обръща отново къмъ Бога и Го запитва: „Господи, има ли още нѣщо, което не съмъ изпълнилъ?“ Той билъ готовъ да изпълни всичко, което Богъ иска отъ него. Отъ този примѣръ се вижда, какъ трѣбва да се служи на Бога. Не се минало и седмица, у неговитѣ послѣдователи настанало разкаяние, и тѣ си казали: „Този човѣкъ живѣ между насъ 20 години. Ние не дадохме заради него нищо, не му направихме никакво добро, а отгорѣ на това го обрахме. Хайде да върнемъ всичко, което му взехме“. И започнали тѣ единъ по единъ да връщатъ откраднатитѣ вещи. Сега, важниятъ въпросъ не седи въ това, дали ще се върнатъ, или не заграбенитѣ вещи, но въ всинца ни трѣбва да има едно силно вѫтрѣшно желание да изпълнимъ волята Божия тъй, както ние я разбираме, отъ дълбочината на нашата душа, а не както е писано въ книгитѣ. Всѣко сторено нѣщо, всѣка наука трѣбва да бѫде за Слава Божия. И тогава, само чрѣзъ тази наука ние ще можемъ да внесемъ положителни знания за живота. Напримѣръ, отива нѣкой човѣкъ при единъ астрологъ, и той му казва: „Тази година прѣзъ мѣсецъ мартъ ще ти се случи еди-какво си нещастие, затова трѣбва да се пазишъ“. По съчетанието на планетитѣ прѣзъ извѣстно врѣме, астрологътъ може да прѣдскаже, че еди-кой си параходъ ще потъне въ морето, и по този начинъ ще прѣдупрѣди нѣкои хора да не пѫтуватъ прѣзъ тѣзи дни, а да отложатъ пѫтуването си за по-късно. Така бѣше прѣдсказано на английския писатель Стедъ да не пѫтува по никой начинъ съ парахода Титаникъ, но той бѣше тръгналъ и не искаше да се връща. Той не послуша, но намѣри дъното на океана. Това е наука! Химикътъ пъкъ ще вземе часть отъ потьта на нѣкого, ще я анализира и ще му каже: „Въ твоя организъмъ има излишъкъ отъ киселини. Ти трѣбва да вземешъ мѣрки да ги изхвърлишъ навънъ, иначе работата ти е опасна. Ако въ 4 — 5 мѣсеца не ги изхвърлишъ навънъ, ще опиташъ тѣхнитѣ послѣдствия“. На това отгорѣ този химикъ ще ти даде и методи за освобождение отъ излишнитѣ киселини. Като дойде лѣкарьтъ, той пъкъ ще разгледа ноктитѣ ти, защото на тѣхъ сѫ написани всички болезнени състояния на човѣка. Той ще ти каже, каква болесть може да се появи въ тебъ и ще ти даде методи срѣщу нея. Да прѣдвиждашъ нѣщата, да взимашъ прѣдварителни мѣрки срѣщу нѣкоя болесть, която още не се е появила, това разбирамъ наука. Казвамъ: когато човѣкъ съзнателно живѣе добъръ животъ, това е пакъ за Славата Божия. Христосъ казва: „Вие сте храмъ Божий“. Питамъ: ако ние сме храмъ Божий, този храмъ не трѣбва ли отвънъ да бѫде добрѣ измазанъ? Прозорцитѣ — очитѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ добрѣ измазани и чисти? Главниятъ входъ — устата на този храмъ — не трѣбва ли да бѫде добрѣ нареденъ и чистъ? Телефонитѣ и тѣхнитѣ слушалки — ушитѣ — не трѣбва ли да бѫдатъ въ изправность? Завѣситѣ — клѣпачитѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ въ изправность? Рѣсницитѣ — коситѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ добрѣ пригладени и чисти? Въ този храмъ всичко трѣбва да бѫде на своето мѣсто! Нѣкои казватъ: оголѣ, побѣлѣ главата ми! Какво подразбиратъ тия думи? Нѣма да ви обяснявамъ тия нѣща, но казвамъ: всичко въ свѣта трѣбва да бѫде за Слава Божия! Всички ние трѣбва да имаме единъ вѫтрѣшенъ импулсъ, вѫтрѣшенъ стимулъ, който да ни тласка напрѣдъ. Безъ този импулсъ нѣма прогресъ. Любовьта, именно, е този стимулъ. Безъ Любовь вие не можете да прогресирате въ никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трѣбва да учите или за баща си, или за майка си, или за брата си, или за сестра си, или за приятеля си, или за Драганка, или за слугата си, или за господаря си — все трѣбва да учите за нѣкого. Вие трѣбва да обичате поне едно разумно сѫщество, за което да учите. Вие трѣбва да живѣете, освѣнъ за себе си, още и за другитѣ. Да живѣете за другитѣ, значи да дадете потикъ на Божията Любовь въ васъ. Слѣдователно, обичате ли Бога, Той ще бѫде вѫтрѣшенъ стимулъ у васъ, и вие ще дадете изразъ на душата си. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обичате Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брата си, или вола, който ви работи на нивата, или нѣкое цвѣтенце въ градината си, или, най-послѣ, единъ камъкъ. Има хора, които обичатъ пръстена си или друго свое украшение. Човѣкъ все трѣбва да обича нѣкого! Казвамъ: Любовьта е великиятъ стимулъ въ живота. Обикнете ли нѣкого, бѫдете увѣрени, че Богъ ще ви благослови за тази Любовь. Промѣняте ли любовьта си, не можете да се повдигнете. Не се извинява този човѣкъ, който мѣни любовьта си. Това подразбира, че невидимиятъ свѣтъ остава индиферентенъ къмъ него. Въ Писанието се казва: „Онзи, който се отрича отъ Бога и не Го люби, и Богъ го отхвърля отъ себе си“. Богъ ви отхвърля, когато и вие Го отхвърляте. Казвате: какво да правимъ тогава? — Започнете да любите. Това е самата Истина. Вие искате Богъ да дойде при васъ и да ви се поклони. Не, Богъ е Любовь, Той е Създательтъ на всичко въ свѣта, Той се грижи за всички и казва: „Всѣки отъ васъ е поставенъ въ положение да бѫде като Мене“. Вие можете да бѫдете чисти като Бога. Има начини за това. Ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть сте слушали. Когато водата дошла въ свѣта, облѣкла се въ бѣла, чиста рокличка, като снѣга. Видѣлъ я волътъ и се влюбилъ въ нея. По едно врѣме той оцапалъ рокличката ѝ, и тя се натѫжила, взела да плаче, да се оплаква на Бога отъ вола. Богъ изпратилъ слънцето да ѝ помогне. То пекнало силно, стопило снѣга, и водата отново, чиста и лека, се понесла въ видъ на пàри горѣ въ небеснитѣ висини. Така се изчистила нацапаната ѝ рокличка. По сѫщия начинъ и вашата рокличка може да се оцапа отъ нѣкой волъ, но трѣбва ли това да спре вашата любовь? Не, Любовьта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можешъ да огорчишъ сърцето на любещия човѣкъ, нито можешъ да помрачишъ ума му, нито можешъ да смутишъ душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовьта е сила непобѣдима. Който има любовь, той е силенъ човѣкъ. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодать, безъ насилие. Що се отнася до Мѫдростьта, до Истината, до знанието и до всички останали добродѣтели, ще платите съ кръвьта си. Единствената добродѣтель, която даромъ се дава, това е Любовьта. Защо идватъ мѫчнотиитѣ въ живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господъ вижда, че тѣ нѣма да приематъ Л ю б о в ь т а доброволно, затова ги прѣкарва прѣзъ м ѫ ч н о т и и и с т р а д а н и я. Ако питате, защо Господъ ви прѣкарва прѣзъ мѫчнотии, ще знаете, че причината за това е, дѣто не приехте Любовьта. Всички хора, които не приематъ Любовьта, ще минатъ по тѣсния пѫть, а този пѫть е пѫть безъ Любовь. Като минатъ прѣзъ този пѫть, тѣ ще повикатъ Любовьта и ще ѝ кажатъ: моля ти се, ела съ насъ и не ни оставяй! Втори пѫть не ни прѣкарвай прѣзъ този пѫть. Безъ тебе никѫдѣ вече не отиваме. Ще ви приведа примѣра за онзи американецъ, който, за да се прослави въ свѣта, рѣшилъ да прѣмине Ниагарския водопадъ съ варелъ. Той влѣзълъ въ единъ варелъ, добрѣ осмоленъ отвѫтрѣ и запушенъ съ двѣ здрави дъна. Като го гледали хората да влиза въ този варелъ, съвѣтвали го да не прави такъвъ опитъ, но той казалъ: „Азъ ще ви моля да ме спуснете отъ височината на водопада, приготвилъ съмъ се вече, искамъ да опитамъ това нѣщо“. Тѣ го спуснали отъ височината на водопада и гледали, какво ще стане. Като слѣзълъ долу, бързо отворили варела, за да го извадятъ. Въ какво положение го намѣрили? — Отъ бързото движение на варела, отъ силното удряне по стѣнитѣ му, извадили го въ безсъзнание. Дълго врѣме трѣбвало да го свѣстяватъ, докато дойде въ себе си. Като дошълъ въ съзнание, той казалъ: „И цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ варелъ да прѣминавамъ Ниагарския водопадъ“. Така и вие, слѣдъ като придобиете една горчива опитность отъ нѣкаква неразумна постѫпка, казвате: и цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ варелъ, да се удрямъ отъ стѣна въ стѣна. Питамъ: кой ви е накаралъ да влѣзете въ този варелъ? Казвамъ: ние, хората на новото учение, трѣбва да се отличаваме не съ своята религиозность, не съ своята наука, не съ своята сила, не съ своята доброта, но — съ своята Любовь. Този е естествениятъ пѫть. Като добиемъ тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, въ която ще се влѣе Новиятъ Животъ. Ние сме минавали по много други пѫтища, но сега ще минемъ по новия пѫть — по пѫтя на Любовьта. Започнете ли съ Любовьта, никой отъ васъ повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви рѣжатъ, никакво съмнѣние и колебание нѣма да дойде у васъ. Не само това, но като ви рѣжатъ, ще пѣете. Ще бѫдете като Иоанъ Хуса, който пѣ, като го туриха на огъня. Вие казвате: какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на Иоанъ Хуса — като горишъ, да пѣешъ. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на апостолитѣ, които, слѣдъ като ги биха, върнаха се съ радость, че били удостоени съ честьта да ги биятъ заради Господа. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на апостолъ Павла, който слѣдъ разбиване на кораба, съ който пѫтуваше, остана, заедно съ пѫтницитѣ на единъ островъ, дѣто накладоха огънь, а той насърдчаваше всички съ своята проповѣдь. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Законътъ на Любовьта. И тъй, Любовьта трѣбва да бѫде импулсъ у всинца ни. Само по този начинъ можемъ да получимъ отъ Божествения свѣтъ нѣщо по-хубаво. Само чрѣзъ Любовьта ние можемъ да внесемъ въ своя умъ, въ своето сърце, въ своята душа и въ своя духъ по-голѣми богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: дали е възможно това нѣщо? Казвамъ: за нѣкои отъ васъ това е възможно да стане слѣдъ единъ день, за нѣкои — слѣдъ една седмица, за нѣкои — слѣдъ единъ мѣсецъ, за нѣкои — слѣдъ една година, а за други — едва слѣдъ 60 години. Вие можете да живѣете 60 години, които ще минатъ като единъ день. Ако човѣкъ рѣши да изпълни волята Божия, неговиятъ животъ се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговиятъ животъ се съкращава. Всѣки човѣкъ живѣе толкова, доколкото е рѣшилъ да изпълнява волята Божия. Животътъ, както и учението му, се опрѣдѣлятъ именно по този законъ. Той е мѣрилото. Сега вие казвате: дали, наистина, е така? За мене е така, азъ нѣма да се спирамъ да доказвамъ нѣщата. Всичко, което говоря, азъ съмъ го провѣрилъ. Ако искате, вѣрвайте; ако не вѣрвате, провѣрете го. Азъ ви давамъ кълбото и казвамъ: до слънцето има толкова и толкова километра Ако искате да провѣрите, азъ ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете къмъ слънцето. Едно врѣме моятъ Учитель ми показа, какъ да отида на слънцето, каза ми, колко километра има до него, и азъ го повѣрвахъ. Ходихъ на слънцето, и както ми каза, така излѣзе. Ако вие вѣрвате, ще скѫсите врѣмето; ако не вѣрвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: какъ да разбираме това, което ни говори Учительтъ, буквално, или въ прѣносенъ смисълъ? Казвамъ: буквалниятъ смисълъ е неразбраниятъ смисълъ, а прѣносниятъ смисълъ е разбраниятъ, но нито буквалниятъ, нито прѣносниятъ смисълъ могатъ да обяснятъ реалностьта на нѣщата. Тѣ я обясняватъ частично. Напримѣръ, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? — Нищо особено. Ще знаете ли нѣщо за съществата, които живѣятъ на слънцето, за тѣхнитѣ интимни сѣмейни отношения между мъже и жени, между майки и дѣца? Ще знаете ли нѣщо за тѣхнитѣ училища, за устройството на тѣхната държава, за тѣхната култура, изобщо? — Нищо нѣма да знаете. Ще знаете само нѣщо за външната страна на слънцето, дали то е горящо тѣло, както казватъ съврѣменнитѣ учени, или не. Ще можете ли да обясните, какво нѣщо съ петната на слънцето? Ако започна да обяснявамъ на съврѣменнитѣ учени, какво нѣщо сѫ петната на слънцето, ще дойда въ стълкновение съ тѣхъ. На тия учени азъ нѣма да разправямъ, че съмъ ходилъ на слънцето, но ще имъ кажа слѣдното нѣщо: въ древностьта, прѣди много години, имало единъ ученъ човѣкъ, който знаялъ добрѣ законитѣ на оптиката и направилъ единъ телескопъ, който можелъ да увеличава 900 милиони пѫти. Съ този телескопъ днесъ могатъ да се откриватъ най-великитѣ тайни въ вселената. — Тъй ли? — Да, този телескопъ и досега стои въ еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Дѣйствително, този телескопъ съществува въ свѣта. Който отиде до тази пещера, ще го намѣри; но който погледне къмъ него, ще заспи. Христосъ казва: „Така ме е Отецъ научилъ.“ Вие разбирате ли вѫтрѣшния смисълъ на думитѣ? Богъ какъ учи хората? Има единъ начинъ, по който Богъ учи хората. Всички ония хора, които Богъ учи, трѣбва да заспятъ. Спането е прѣнасяне на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ, дѣто той може да учи повече, отколкото въ будно състояние. За да можемъ да учимъ въ свѣта, всички трѣбва да бѫдемъ спокойни. Красиво е да се владѣемъ, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятель въ труднитѣ моменти на неговия животъ, когато той е отчаянъ и обезсърдченъ. Вижте, какъ си помагатъ сегашнитѣ учени хора. Единъ ученъ открива нѣкакъвъ наученъ фактъ, другъ ученъ открива другъ нѣкакъвъ фактъ и си ги съобщаватъ взаимно. По този начинъ, взаимно си даватъ директива, която имъ помага да се домогнатъ по-лесно до своитѣ изобрѣтения. По сѫщия начинъ и духовнитѣ хора трѣбва да си помагатъ въ своитѣ изобрѣтения. Задача на духовнитѣ хора, покрай другото, е да изучаватъ живота. Що е животътъ? — Той е велика наука. Та казвамъ: всички трѣбва да се заемете да работите надъ себе си, да побѣждавате мѫчнотиитѣ и взаимно да си помагате. Не се плашете отъ свѣта, но борете се съ него, докато побѣдите. То значи: работете върху себе си, докато побѣдите вълка. Дойде ли вълкътъ, тропнете му съ кракъ. Дойде ли една мѫчнотия, приготви кракътъ си и я чакай. Нѣкой ще те пита: каква е тази поза, която си взелъ? — Чакамъ да дойде вълка, да му тропна съ кракъ. Нека овцата ви служи за примѣръ. Има задачи въ живота, които се разрѣшаватъ мѫчно, но заемете се съ тѣхното разрѣшение. Не оставяйте въ ума си неясни, неразбрани въпроси. Търсете връзката между всички нѣща. Като дойде у дома ви нѣкой вашъ братъ, който е написалъ нѣщо хубаво и пожелае да го прочете, зарадвайте се, изслушайте го внимателно, дайте му вашия съвѣтъ, и върху двама ви ще дойде Божието благословение. Въ всѣко нѣщо трѣбва да бѫдете коректни, внимателни. Пъкъ ако намирате, че въ работата на вашия братъ липсва нѣщо, ще кажете: братко, напиши още нѣщо въ произведението си, да го допълнишъ. Този братъ напечаталъ произведението си, и никой не го чете. Кажете му: нѣма нищо, братко, ще му дойде врѣмето. Ония, за които си написалъ тази работа, не сѫ дошли още. Тѣ сѫ младото поколѣние, което ще чете твоитѣ работи. Когато Христосъ написа своята книга, колко души я четоха? Тогава имаше ли толкова готови души, колкото има днесъ? Готовитѣ души ще дойдатъ отгорѣ, но трѣбва да има приготвени жилища на земята за тѣхъ. Вие приготвили ли сте за тия души жилища? Ако сте приготвили за тѣхъ жилища, вие сте разрѣшили вече важния въпросъ. Когато въ вашия домъ дойде единъ отъ ученицитѣ, животътъ ви ще върви по медъ и масло. Слѣдъ като отиде Яковъ при Лавана, какво стана съ послѣдния? — Той се благослови. Всѣко мѣсто, на което стѫпи крака на единъ добъръ човѣкъ, се благославя. Щомъ въ душата на човѣка се роди една велика мисъль, тя непрѣменно ще донесе своето благословение. Сѫщото може да се каже и за единъ домъ, или за единъ народъ. Всѣка велика мисъль е жива. Тя не е нищо друго, освѣнъ животъ. Тази велика мисъль се е облѣкла въ една жива форма и ти нашепва: това прави, онова не прави. Тя е единъ твой добъръ приятель, тя е свѣтлина въ живота ти, която ти казва: слушай думитѣ ми и не бой се? Върви напрѣдъ! Понѣкога тя може да ти говори отвънъ, понѣкога отвѫтрѣ. Усъмнишъ ли се, обаче, въ нея и допуснешъ, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащашъ основитѣ на своето вѣрую. Усъмнишъ ли се, това показва, че ти вѣрвашъ на дявола повече, отколкото на Бога. Казвамъ ви: вѣрвайте на дявола, но на Бога вѣрвайте повече. Обичайте дявола, но Бога обичайте повече. Страхувайте се отъ злото, но имайте любовь повече къмъ доброто. Ето една максима, която можете да приложите на първо врѣме въ живота си. Това значи да се прослави името Божие у насъ. Вие трѣбва да възприемете Божията Любовь още сега и да повѣрвате въ Бога съ всичката простота на душата си, за да дойде знанието върху васъ. Отъ днесъ всѣки отъ васъ трѣбва да почувствува, че сърцето и умътъ му се разширяватъ. Това разширение може да бѫде много малко, микроскопическо, но малкото се благославя. Слѣдъ свършването на бесѣдата, ще се съберете на групи да прочетете и размишлявате върху 14 глава отъ Евангелието на Лука. Ще ви задамъ слѣдната тема за размишление прѣзъ годината: „Методъ за самовъзпитание на индивида, методъ за възпитание на обществото и методъ за възпитание на човѣчеството.“ Азъ желая, идния съборъ всички да донесете тази тема развита и разработена. Всѣки самъ ще разработи темата, безъ да копира чужди работи. Ще разглеждате всѣки въпросъ отъ гледището на четиритѣ видове животъ. Напримѣръ, ще разгледате най напрѣдъ самовъзпитанието на индивида отъ гледището на старозавѣтния животъ, послѣ отъ гледището на новозавѣтния животъ, слѣдъ това отъ гледището на живота на праведния и най-послѣ отъ гледището на живота на ученика. По сѫщия начинъ, отъ гледището на тия четири вида животъ ще разгледате методитѣ за възпитанието на обществото и на човѣчеството. Тъй щото, ще развиете темата по 12 начина, които прѣдставляватъ 12 астрологически зодии. Значи, индивидътъ въ пѫтя на своето самовъзпитание трѣбва да направи единъ крѫгъ, да прѣмине прѣзъ 12 свѣта. Какво нѣщо е индивидътъ? — Той прѣдставлява отношение на частьта къмъ цѣлото, т. е. отношение на човѣка къмъ Бога. Частьта трѣбва да знае, какво е отношението ѝ спрѣмо цѣлото, а послѣ, какво е отношението ѝ къмъ другитѣ части. Значи, частьта има отношение къмъ половината, къмъ четвъртината и къмъ всички по-малки части на цѣлото. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ, който обуславя нашитѣ разбирания. Ако вие прилагате методитѣ, които ви давамъ, природата ще отвори вратитѣ си и ще ви каже: „Заповѣдайте, азъ ви познавамъ!“ Ако отидете при нея безъ това, което ви говоря, вие нѣма да чуете нейния гласъ, тя нѣма да ви проговори. Изпълните ли всичко, тогава и камънитѣ, и изворитѣ, и дърветата, и цвѣтята, и животнитѣ, и хората, всички ще ви проговорятъ. Защо? Защото ви познаватъ. Това не е измислица, това е велика Истина. Азъ правя изводъ отъ великото, което се крие въ живота на тия малки, сѫщества. Великото ни заобикаля отвредъ. Казвамъ: вие сега не чувствувате привилегиитѣ, които ви се даватъ отгорѣ. Вие виждате хубавото небе, радвате се, смѣете се, говорите си и казвате: дано и слѣдната година бѫде пакъ така! Но кой създаде всичко това? — вие не се замисляте. Вашето задължение бѣше това, да си вземете пари и да се качите на трена. Нѣкои пъкъ дойдоха пѣшъ. Помнете, че Богъ създаде тия благоприятни условия за всички прѣзъ този съборъ. Единъ отъ братята дошълъ пѣшъ отъ Варна. Той пѫтувалъ цѣли два мѣсеца, искалъ да опита, дали ще може да издържи. Той се рѣшилъ да тръгне на пѫть, но нито конь да вземе, нито кола, нито на тренъ да се качва. По едно врѣме усѣтилъ, че краката, му се откѫсватъ отъ умора и си казалъ: „Ехъ, да има сега единъ конь! „Ето изкушението иде! Минава единъ каракачанинъ на конь и му казва: „Господине, защо си тръгналъ пѣшъ? Я се качи на коня, да си починешъ!“ — Не, не се качвамъ на конь. Само болнитѣ хора се качватъ на конь. Продължава по-нататъкъ пѫтя си. Слѣдъ малко пакъ се усѣща уморенъ, — Да имамъ сега единъ билетъ за тренъ! Скоро и билетъ му се прѣдставя. — Не, само болнитѣ хора пѫтуватъ съ тренъ. И пакъ продължава пѫтя си, докато най-послѣ слѣдъ два мѣсеца пристига въ София. Той казва: „Наистина, много поизтеглихъ, но и хубави опитности придобихъ.“ Това е хубавъ примѣръ за назидание на другитѣ. Изъ пѫтя, дѣ кой го срещне, все го запитватъ: защо ти, стариятъ човѣкъ, си тръгналъ пѣшъ? Нѣмаше ли за тебе конь, кола или тренъ? — Обичамъ България, искамъ да я пообиколя. — Защо не стори това на млади години? — Тогава нѣмахъ този умъ. По едно врѣме дохождатъ въ него и вѫтрѣшни обезсърдчения, вѫтрѣшни изкушения: ти си старъ човѣкъ, защо си тръгналъ пѣшъ? — Не съмъ старъ. — Ами защо не се качишъ на конь? — Болни се качватъ на конь, моитѣ крака сѫ здрави. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете тъй издържливи и съ такова постоянство въ живота си. Човѣкъ срѣща много мѫчнотии, на които трѣбва да издържа. Азъ искамъ да провѣрите всичко, което ви се казва, иначе то ще остане за васъ само тоеретическо знание. Има сѫществени нѣща, които трѣбва да оживѣятъ, да станатъ плъть и кръвь у васъ, да кажете: това е самата Истина. Вие питате: колко врѣме още има да се чака, докато придобиемъ това знание? Ако вие мислите, както ви говоря, нѣма да бѫдете обрѣменени отъ нищо, душитѣ ви ще бѫдатъ радостни и весели, сърцата и умоветѣ ви ще бѫдатъ обновени, и знанието, което очаквате, ще дойде отгорѣ. Писанието казва: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“ На кои дава Богъ? — На онѣзи, които люби. Защо? Защото и тѣ работятъ за Бога и отъ любовь. На другитѣ, които не Го любятъ, и не работятъ за Него, парички трѣбватъ. Ще ви приведа единъ примѣръ да изясня мисъльта си. Ние искахме да купимъ единъ хубавъ телескопъ, но понеже въ странство струватъ скѫпо, единъ ученъ българинъ, свършилъ астрономия, обѣща да ни направи такъвъ телескопъ. Като зарѫчахме телескопа, ние мислѣхме, че въ сѫщата смѣтка ще влѣзе и огледалото на телескопа. Чакаме да ни го донесе. Обаче, този българинъ излѣзе много практиченъ човѣкъ. Той казва: „Ако искате да си получите телескопа, ще донесете още 6,500 лева за огледалото. Ако донесете паритѣ, ще го вземете, иначе не го давамъ“. Занесохме паритѣ и тъй си взехме телескопа. Това е работа безъ любовь. Той казва: „Вие искате да се забавлявате, да гледате небето, а азъ имамъ нужда отъ пари, затова работя“. Казвате: този човѣкъ е малко ексцентриченъ. Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Любовьта не търпи никакви злоупотрѣбления! Вие можете да злоупотрѣбявате съ нея, тя не се сърди, но ония, които злоупотрѣбяватъ, създаватъ въ себе си лоши навици, които ги довеждатъ до смърть. Любовьта търпи, но лошиятъ навикъ ги изолирва отъ Любовьта, прѣкѫсва връзката, съобщенията имъ съ Бога. Лошиятъ навикъ е тиня, проказа въ самия човѣкъ. Тогава защо ви е той? Връзката ви съ Бога всѣкога трѣбва да бѫде чиста, за да не се прѣкѫсва. Ето защо, като ставате сутринь, туряйте въ ума си мисъльта да бѫдете въ непрѣривна връзка съ Бога. Азъ имахъ единъ приятель, старъ човѣкъ, който щомъ се намѣри прѣдъ нѣкаква мѫчнотия, започва да играе нѣщо като рѫченица. Жена му го пита: защо играешъ? — Играя на мѫчнотията. Казвате: тази работа не става съ игра. — И съ игра става. Този човѣкъ играе, но въ това врѣме разумно размишлява върху мѫчнотията. Идея има въ това игране! Често вие правите гимнастическитѣ упражнения набързо, гледате на тѣхъ като на номеръ, който трѣбва да се изпълни. Тѣ иматъ смисълъ за васъ и ще ви допринесатъ голѣма полза, ако можете чрѣзъ тѣхъ да влѣзете въ контактъ съ живата природа. Тѣ сѫ връзки, чрѣзъ които ще изкажете почитанието си къмъ законитѣ и правилата на природата. Нѣкой казва: азъ не искамъ да правя никакви гимнастики, никакви движения. Питамъ: като седнешъ на стола, не се ли движишъ надѣсно, налѣво, нагорѣ, надолу? Като вървишъ всрѣдъ природата, не правишъ ли различни движения? Докато стигнемъ до едно опрѣдѣлено мѣсто, ние правимъ хиляди движения. Хубостьта на живота седи въ разумнитѣ движения. Откакъ си се родилъ, твоятъ животъ е само движения. Животъ безъ движение не може. Даже и индуситѣ, и китайцитѣ, които могатъ да фиксиратъ мисъльта си, сѫщо правятъ много движения. По лицето на китаеца не можешъ да уловишъ нѣкаква мисъль. Седи китаецъ спокойно въ трамвая, съ особена китайска дреха, съ дългия си перчунъ, а срѣщу него седи американецъ и си мисли: голѣми консерватори сѫ тия китайци! Отъ толкова години сѫ между насъ, нищо американско не можаха да възприематъ. Китаецътъ си мисли: и вие сте като насъ! Казвамъ: ние не трѣбва да имаме консерватизма на китаеца, който счита дългата си коса за гордость. Днесъ и женитѣ почнаха да стрижатъ коситѣ си. Съ това тѣ искатъ да кажатъ: ние не искаме вече по китайски да ходимъ. Казвамъ: ако, слѣдъ като се острижете, животътъ ви се подобри, започнете да мислите правилно, да пишете по-хубаво, да работите по-усърдно и станете по-енергични, остригването е на мѣсто. Но ако слѣдъ остригването ви това подобрение не дойде, тогава вие прѣждеврѣменно сте се остригали. Сега вие нѣма да се сърдите, нито ще се обиждате — това сѫ външни нѣща. Но всичкитѣ ни постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни. Всички трѣбва да бѫдемъ чистосърдечни, великодушни, защото само по този начинъ ще имаме Божието благословение. Ето защо ние казваме: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на Мира ще изпълни живота ти съ всички добрини“. Всичко онова, за което твоята душа копнѣе, всичко, което желаешъ, ще имашъ. И тогава, като псалмопѣвецътъ, ще кажешъ: „Когато видя Твоето лице, когато видя онази вѣчна красота, ще бѫда напълно доволенъ отъ живота си“. Азъ желая да имате опитностьта на псалмопѣвеца, да имате опитностьта на думитѣ: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Всички може да имате тази опитность. Христосъ казва: „Отче, прослави Името си!“ Понеже Господъ е рѣшилъ да прослави името си въ свѣта, и ние ще Го прославимъ. Това е задачата ни въ живота.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Понедѣлникъ. 22 августъ. 7 ч. с. Пробуждане съзнанието на ученика. С а м о с ъ в ъ р ш е н а т а Л ю б о в ь м о ж е д а н и п р и б л и ж и к ъ м ъ Б о г а. Т. м. Темата на днешната бесѣда ще бѫде една отъ най-труднитѣ. Тя ще бѫде практически почти недостѫпна за умоветѣ ви. Като слушате тази бесѣда, ще бѫдете въ положението на човѣкъ, който минава прѣзъ нѣкой тунелъ. Ще видите тунела, ще минете прѣзъ него, но външната му обстановка нѣма да схванете. Обаче, трѣбва да се мине прѣзъ тунела! Кое е по-важно, да се мине прѣзъ тунела, или да се види обстановката му? Нѣкой казва: не разбрахъ еди-коя си тема. Кое е по-важно, да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т. е. ако искате добрѣ да схванете тунела, не трѣбва да минавате прѣзъ него; минете ли прѣзъ тунела, тогава можете само да говорите за темата, безъ да сте я разбрали. Понѣкога еднообразнитѣ положения въ живота създаватъ прѣсищания. Когато човѣкъ се прѣсити, той вече не намира удоволствие въ нищо. Прѣсищане има въ физическия животъ, прѣсищане има въ чувствения животъ, прѣсищане има и въ умствения животъ. Значи, прѣсищане има въ материалния свѣтъ, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-голѣмото нещастие, което може да сполети човѣка, е прѣсищането. Свѣтътъ е пъленъ само съ прѣситени хора. Всички болести въ свѣта водятъ началото си отъ прѣсищането. Азъ нѣма да ви обяснявамъ научно, какво нѣщо е прѣсищането, защото вие го знаете тъй, както знаете, какво нѣщо е свѣтлината, безъ да я обяснявамъ. И проститѣ хора даже знаятъ за свѣтлината толкова, колкото и ученитѣ. Нѣкой пѫть ученитѣ знаятъ много нѣщо за свѣтлината, но не виждатъ, а проститѣ хора обратно: тѣ не знаятъ много нѣщо за свѣтлината, но виждатъ. Нѣкой ученъ човѣкъ казва: азъ зная много работи за свѣтлината. Простиятъ човѣкъ го слуша и му казва: кажи тогава, какво има на Витоша? — Мога да ти кажа. И започва учениятъ човѣкъ да му разказва, какво прѣдставлява Витоша, отъ какво е направена, каква форма има и т. н. Не искамъ да ми разказвашъ, какво нѣщо е свѣтлината, но ми кажи, какво разкрива свѣтлината. Слѣдователно, въ едно отношение простиятъ човѣкъ може да седи по-високо отъ учения, но въ друго отношение учениятъ може да седи по-високо отъ простия. Ако, обаче, учениятъ вижда по-добрѣ, тогава и въ двата случая, и въ материално, и въ научно отношение, той седи по високо отъ простия човѣкъ. Азъ искамъ да ви прѣдпазя отъ прѣсищане и отъ прибързани заключения. Нѣкой казва: тия работи, които Учительтъ говори, азъ съмъ слушалъ и другъ пѫть, много нѣща зная. Казвамъ: не бързайте! Да слушашъ да ти говорятъ за свѣтлината, за нейния произходъ, е едно нѣщо, а да имашъ реално съприкосновение съ нея, да ти разкрива тя свѣта, да виждашъ прѣдметитѣ, е друго нѣщо. Азъ озаглавихъ днешната бесѣда „Пробуждане съзнанието на ученика.“ Въ процеса на пробуждане съзнанието на ученика, той много пѫти ще пада и ще става. Падането нѣма да бѫде отъ много високо, като отъ нѣкоя голѣма канара, напримѣръ, но отъ такава височина, отъ каквато падатъ двама пехливани, които се борятъ. Това не е падане отъ високо. Съ какво ще се бори ученикътъ? — Съ извѣстни мѫчнотии въ свѣта. Въ това отношение, неговитѣ мѫчнотии прѣдставляватъ височинитѣ, отъ които той може да падне. Въ Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима.“ Оттамъ и у много отъ васъ, които сте тръгнали въ пѫтя на новия животъ, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие съ сила. И тогава вие се намирате въ положението на шопитѣ, които нѣкога сѫ ходили да прѣвзиматъ Цариградъ съ кривацитѣ си. Тѣ сѫ искали да взематъ Царството Божие насила. Но за да се влѣзе въ Царството Божие, силата зависи отъ знанието и мѫдростьта на човѣка, а не отъ неговата любовь. Нѣкой казва: може да се влѣзе въ Царството Божие по благодать. Благодатьта произтича отъ Любовьта, но да влѣзешъ въ Царството Божие и да ти дадатъ почтено мѣсто тамъ, това зависи отъ мѫдростьта, която човѣкъ има, а не отъ любовьта. Вие можете да разберете тия нѣща, както искате, азъ нѣма да ги обяснявамъ. Хиляди противорѣчия могатъ да се породятъ въ васъ, това не е моя работа. Противорѣчията сѫ нѣща, които неизбѣжно сѫществуватъ. Напримѣръ, какъ ще примирите злото и доброто? Тѣ не могатъ да се примирятъ по никой начинъ. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тѣхъ. Обаче, ти можешъ да съгласувашъ доброто и злото въ себе си. Тѣ иматъ допирни точки. Да примиришъ доброто и злото, значи да се заемешъ съ грандиозна задача, каквато и боговетѣ не могатъ да разрѣшатъ. Какъ ще отговорите на въпроса, защо хората сѫ лоши? Щомъ питате, защо хората сѫ лоши, трѣбва да питате и защо хората сѫ добри? Ще ви запитамъ: какво ще прави ученикътъ въ свѣта, когато се пробуди съзнанието му? — Ще работи. — Какъ? — Ще се обърнете къмъ Библията, I глава отъ Битието, и оттамъ ще започнете. „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната; и Духъ Божий се носѣше върху водата. И рече Богъ: Да бѫде видѣлина! И стана видѣлина. И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи!“ Това е работата на ученика за първия день, когато той влѣзе въ новия животъ. Писанието казва: „Нищо нѣма да остане отъ старото небе и отъ старата земя.“ Това значи, че отъ свѣта на ученика, отъ неговия умъ, отъ неговото съзнание ще изчезне всичко, и той ще остане, като въ пустиня. Отъ неговото небе нѣма да остане нито слънце, нито мѣсечина, нито една звѣзда, той ще увисне самъ въ въздуха. Отъ неговата земя нѣма да остане нито човѣкъ, нито животно, нито растение — отникѫдѣ нѣма да чува гласъ. Той ще остане абсолютно самъ, като самотенъ пѫтникъ въ пустиня. Когато говори, и себе си нѣма да познава, ще се намѣри въ едно страшно противорѣчие въ живота. Това противорѣчие се нарича смърть. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаялъ въ живота, всичко онова, въ което си вѣрвалъ и на което си уповавалъ, всичко онова, съ което си разрѣшавалъ великитѣ задачи на твоя животъ, изчезва, и ти се намирашъ самъ самичъкъ, не знаешъ, какво да правишъ, въ чудо се намирашъ. Питамъ: какво ще правите, като се намѣрите въ такова положение? И гласътъ на Господа нѣма да чувате, и Той ще се скрие отъ васъ. За този часъ, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и нѣма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намѣрите въ положението на Христа, когато бѣше на кръста, и като Него, отъ дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“. Сега, нѣкой пѫть васъ ви е мѫчно, когато ви изоставятъ. Това не е изоставяне, то е прѣдставление само. Вие още не сте изпитвали, какво нѣщо е истинското изоставяне. Но всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ! Като говоря за това изоставяне, разбирамъ пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начинъ ученикътъ ще може да разбере реалностьта на живота. Нѣкой отъ васъ трѣбва да ме слушатъ, безъ да взиматъ участие, като че това не се отнася до тѣхъ. Тѣ ще мязатъ на ония хора, които обикалятъ вънъ около театъра, дѣто се дава нѣкое хубаво прѣдставление и даватъ ухо, дано чуятъ нѣщо прѣзъ прозорцитѣ, дано доловятъ нѣкой музикаленъ тонъ отъ оркестъра, или нѣкоя думица отъ актьоритѣ — тия хора нѣматъ пари да влѣзатъ вѫтрѣ, нѣматъ билети за това прѣдставление. Други пъкъ едва сѫ могли да си купятъ билети за галерия и за трето мѣсто. И тѣ напрѣгатъ уши да чуятъ, какво се говори на сцената, далечъ сѫ отъ нея. Слѣдъ тѣхъ иде трета категория хора, които заематъ вторитѣ мѣста. Тѣ сѫ по-спокойни, чуватъ и виждатъ по-добрѣ онова, което се върши на сцената. Най-послѣ идатъ ония, които заематъ първитѣ мѣста. Тѣ сѫ ученицитѣ, които виждатъ и чуватъ всичко, което става на сцената. Тѣ сѫ тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голѣмо или по-малко, че не чуватъ, или не виждатъ всичко. Сѫщото нѣщо не е ли и въ свѣта? Слѣдователно, ти можешъ да бѫдешъ отвънъ, на трето, второ или първо мѣсто, зависи отъ паритѣ. Като ученикъ, ти ще бѫдешъ на първо мѣсто. Законътъ е такъвъ. Защо е така, нѣма да ме питате, нито ще ви обяснявамъ. То е все едно да ме питате, защо Господъ тури хоботъ на слона. Дали Господъ му е турилъ хобота, не зная, но хоботътъ е тамъ. Ако питате, защо Господъ тури рога на вола, не зная, но рогата сѫ тамъ. Ако питате, защо Господъ тури копита на коня, и него не зная, но копитата сѫ тамъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ по това, но тѣ сѫ само обяснения. Да знае човѣкъ, защо сѫ копитата на коня, е едно нѣщо, а какво прѣдставляватъ въ сѫщность тѣ, това е друго нѣщо. Та когато нѣкой човѣкъ обяснява, защо сѫ рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, съ своето физическо съзнание, мяза на онзи човѣкъ, който казва, че перото е създадено за подписване отъ царя смъртната присѫда на нѣкой прѣстѫпникъ. Това е едно отъ обясненията за службата на перото, но въ сѫщность така ли е? Вѣрно е, че нѣкой пѫть царьтъ подписва смъртната присѫда на нѣкой прѣстѫпникъ, но това ли е единственото прѣдназначение на перото? То е все едно, единъ праведникъ, или светия, или нѣкой проповѣдникъ да отвори Писанието, да прочете стиха, въ който се казва, че грѣшнитѣ хора ще бѫдатъ на вѣчно мѫчение и като ме види, да каже: „Понеже ти си единъ отъ грѣшницитѣ на земята, и твоята присѫда е подписана, ти ще бѫдешъ на вѣчно мѫчение“. За всички ли е създадено мѫчението? Казвамъ: както мѫчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присѫди. Нѣкой се оплаква отъ другъ, че му казалъ една много горчива дума. Питамъ: кой отъ васъ е билъ толкова праведенъ, чистъ, че да не е казалъ никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Затова Господъ казва: „Оставете на менъ всѣка сѫдба!“ То значи: оставете ме азъ да ви очистя, защото, ако вие се чистите, все нечисти ще бѫдете; ако вие се сѫдите, всѣкога сѫдени ще бѫдете. Сѫдбата не е създадена за осѫждане на хората, нито да ги затваряте, но да имъ давате начини и методи, тѣ сами да се изправятъ. Това е сѫдба! Да учишъ нѣкого, не значи да му напълнишъ главата съ купъ знания. Това не е задачата на ученето. Всѣки учитель, на каквато степень на развитие и да се намира, въ който свѣтъ и да е, той трѣбва да даде на ученика начини, методи, елементи, съ които да работи. Лѣкуването не седи въ това да освобождаваме хората отъ тѣхнитѣ болести, но да имъ дадемъ начини, методи, да запазватъ своето здраве. Иначе, всѣка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди. Та казвамъ: ще дойде въ първия день онзи страшенъ, великъ моментъ за ученика — безмълвието — свѣтлина нѣма да има около него, и той, отъ дълбочината на душата си, отъ своята опитность, ще призове Онзи невидимия, незнайния Богъ на вѣчностьта, създательтъ на всичко въ свѣта. Той ще Го призове съ всичката си душа, съ всичкия си духъ, съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърце и ще каже: Господи, искамъ да те опитамъ! Единъ Си Ти, създательтъ на всичко. Нѣма другъ въ свѣта, освѣнъ Тебе! Ако ученикътъ може да призове Бога съ тази пълнота, нѣйдѣ въ пространството ще блесне малка, микроскопическа свѣтлина, която ще му причини такава голѣма радость, че той изведнъжъ ще забрави всички скърби и страдания. Отдалечъ нѣкѫдѣ той ще чуе гласа Господенъ, гласа на своя Учитель: „Нали искаше да Ме познаешъ, нали искаше да Ме опиташъ? Приготви се сега за работа! Настана день първи на твоя животъ. Твоята земя бѣше неустроена и пуста, и тъмнина бѣ върху бездната“. Богъ, Който прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко, Той е незнайниятъ Богъ. Той е страшниятъ Богъ, Който твори формитѣ, Който се носи надъ бездната, надъ неустроената земя, която сега се строи. И рече Богъ: „Да бѫде видѣлина!“ И стана видѣлина. Ученикътъ ще каже: „Тази видѣлина, която виждамъ тамъ далечъ, да блесне въ менъ!“ И ако той е отъ избранитѣ ученици, като рече „да бѫде видѣлина“, въ него ще настане видѣлина. „И видѣ Богъ видѣлината, че бѣше добро; и разлѫчи Богъ видѣлината отъ тъмнината. И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи“. Слѣдователно, деньтъ ще започне съ доброто, нощьта — съ злото. Този смѣсенъ животъ на свѣтлината и тъмнината ще се разлѫчи: отъ една страна ще се яви свѣтлината, която носи доброто въ себе си, а отъ друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото въ себе си. Така и ученикътъ ще създаде първия день въ себе си — видѣлината. Подъ „видѣлина“ разбирамъ великия стремежъ въ душата на ученика да учи. Значи, ученикътъ трѣбва да започне съ видѣлината. Той трѣбва да разбира законитѣ и като каже: „да бѫде видѣлина“, да стане видѣлина! Вие какъ научвате вашето малко дѣте на този законъ? Седи вашето дѣте въ тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна съ такива клѣчки и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бѫде видѣлина!“ Детето взима кутийката, драсва клѣчката, тя свѣтва, запалва свѣщьта и настава видѣлина въ цѣлата стая. Това е разтваряне, това е животъ, това е първиятъ день на ученика. Това е живата клѣчка, която има мощна сила — силата на магическата пръчица. Като разпрострешъ видѣлината на живота, все ще произведешъ топлина и ще стане день първи. Видѣлината и свѣтлината носятъ въ себе си топлина. „И рече Богъ: Да бѫде твърдь посрѣдъ водитѣ, и да разлѫчи вода отъ вода. И направи Богъ твърдьта; и разлѫчи водата, която бѣше подъ твърдьта, отъ водата, която бѣше надъ твърдьта; и стана така. И нарече Богъ твърдьта Небе. И стана вечерь, и стана утро — день втори. „И разлѫчи вода отъ вода“, подразбира, че Богъ отдѣли Божествения животъ отъ земния животъ, отъ живота на човѣка. Твърдьта пъкъ е границата между Божествения и човѣшкия животъ. Ученикътъ ще създаде тази граница въ себе си и ще нарече това, което е надъ твърдьта „небе“, а което е подъ твърдьта „земя“. И въ скърбенъ часъ той ще пие отъ водата, която е горѣ. Нѣкой пѫть вие искате да пиете отъ водата на земята, отъ земния животъ. Ако пиете отъ тази вода, никога нѣма да уталожите вашата жажда. Роденото отъ плътьта, плъть е, то ще умре; роденото отъ Духа, духъ е, то вѣчно ще живѣе. Вие имате два живота: единиятъ е плътски, земенъ животъ, въ който се ражда онова вѫтрѣшно недоволство, умраза, състезание, спорове — въ него спокойствие нѣма? другиятъ животъ е небесниятъ, Божествениятъ, въ който има Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость. Като разлѫчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическитѣ ви нужди. Вие сега боравите само съ водата, която е на земята. Забѣлѣжете, всички светии, които сѫ боравили съ Божествения свѣтъ, когато лѣкували нѣкой боленъ, прибѣгвали до водата надъ твърдьта. Прѣведено това на наученъ езикъ значи: тѣ сѫ лѣкували само тогава, когато сѫ успѣвали да привлѣкатъ слънчевата прана, или Божествения животъ да дѣйствува върху човѣка, и той веднага произвежда реакция. Понѣкога вашиятъ животъ се обезсмисля, нѣмате никакъвъ стимулъ да вървите напрѣдъ. Какъ ще осмислите живота си? Това е една отъ великитѣ тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна часть отъ милиграма отъ водата на Божествения животъ и да я вкарате въ вашето тѣло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху васъ, и вие коренно ще се измѣните. Ако вие знаете тайната, да внесете въ вашия организъмъ отъ тази вода, като чрѣзъ инжекция, една капка само, въ васъ ще настане цѣлъ прѣвратъ. Ако прѣди това вие сте били 120 годишенъ старецъ, слѣдъ 24 часа само така ще се измѣните, че никой нѣма да ви познае. Ще се прѣвърнете въ единъ младъ, 21 годишенъ момъкъ. Очитѣ, коситѣ, бръчкитѣ на лицето, гласа ви — всичко ще се измѣни. Прѣдъ васъ ще стои младъ човѣкъ, съ мекъ, приятенъ гласъ. Вие ще го попитате: дѣ отиде старецътъ? — Замина си. — Дѣ замина? — Не зная. — Ще се върне ли? — Нѣма да се върне. Той ме остави наслѣдникъ на всичкото си имане, остави ме да уреждамъ всичкитѣ му работи.—Богъ да го благослови! И тъй, слѣдъ като ученикътъ опрѣдѣли своя животъ, ще го събере, ще създаде въ себе си морето, за да се яви сушата, върху която трѣбва да работи. Той самъ ще образува своята суша, самъ ще образува своитѣ морета и океани — творецъ ще бѫде той. Господъ ще гледа това, което ученикътъ твори. Ученикътъ ще твори, и когато Богъ види, че е добро, ще се произнесе. Питамъ ви: колко хиляди години се изискватъ, за да направите едно море, като Черно море, или единъ океанъ, като Великия, или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и въ вашия животъ. Колко хиляди години се изискватъ, за да се създаде единъ континентъ, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трѣбва да създаде ученикътъ и въ своя животъ. Виждате ли сега, каква работа прѣдстои на ученика? Вие, какъ разбирате живота на ученика? Да слѣдва четири години въ основното училище, три години въ прогимназията, петь години въ гимназията, четири години въ университета и слѣдъ това да кажете: свършиха се всичкитѣ работи. Не, прѣдъ васъ седи друга задача: да създадете твърдьта — границата между Божествения и земния животъ, да разлѫчите тия два живота. Вие искате Господъ да твори. Богъ, Който е съвършенъ, нѣма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради насъ. „И нарече Богъ сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи, събраниятъ животъ въ видъ на суша и вода, това е новиятъ животъ, новитѣ условия, които трѣбва да разработвате. Всички грамадни морета показватъ условията, при които ученикътъ трѣбва да развива своята дѣятелность, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пъкъ показва новитѣ условия, при които животътъ може да се прояви. Вижте въ живота, всѣки плаче за парче добра земя. И всѣки плаче за водица. Никой въ свѣта не може безъ водица. Тя е необходима за живота. И никой не може безъ парче земя — за нея всички се борятъ. Нѣкой казва: менъ не ми трѣбва никаква нива. Не, ти не разбирашъ смисъла на тази нива, ти не разбирашъ смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. Слѣдъ като завършишъ своята работа, своето учение на физическата нива, ще минешъ на духовната нива. Слѣдъ като завършишъ работата и учението си на духовната нива, ще минешъ на Божествената нива. И най-послѣ, слѣдъ като завършишъ работата и учението си на Божествената нива, ще отидешъ въ Великия животъ, да учишъ велики и славни нѣща. Днесъ ти знаешъ само да орешъ на земята, но това още не е наука. „И рече Богъ: Да прорасти земята зелена трѣва, която да дава сѣме, и дърво плодоносно, което да ражда плодъ по вида си, на което сѣмето да е въ него на земята; и стана така И видѣ Богъ, че бѣше добро, И стана вечерь, и стана утро — день трети“. Както виждате, първитѣ форми на живота започватъ съ растителното царство, съ трѣвитѣ и дърветата. Значи, започва се съ тихия, съ мекия животъ, а не съ буйния животъ. А това, да се отдѣли видѣлината отъ тъмнината, е единъ много труденъ актъ, който ние минаваме мимоходомъ. Може да има нѣкои отъ васъ, които сѫ отдѣлили видѣлината отъ тъмнината, но тѣ сѫ малцина. Колко години, напримѣръ, ще ви вземе да направите една кибритена клѣчка? Какъ ще можете вие сами да извадите отъ земята тази клѣчка, т. е. да я създадете сами, да разлѫчите видѣлината отъ тъмнината? Днесъ всѣки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибритъ, но каква усилена дѣятелность на цѣли 8,000 години седи прѣдъ насъ, докато се придобие тази кибритена клѣчка! Още по лесно е днесъ да се завърти ключа и електрическата свѣтлина да дойде. За въ бѫдеще ще има още по-съвършенъ начинъ за добиване свѣтлина. Ще кажете: да бѫде видѣлина! — и ще стане видѣлина. Тогава нѣма да има нужда отъ кибритъ, нито отъ лампи, нито отъ електрическа свѣтлина. Сега тѣзи нѣща ви се виждатъ като приказкитѣ отъ 1001 нощь Нѣкои казватъ: ние да имаме кибритъ, че за друга свѣтлина не мислимъ. Да, докато живѣете земния животъ, такава свѣтлина ви трѣбва. Питате: каква е тази магия, за която говорите? — Имате право да питате. Ела съ менъ! Завеждамъ ви въ една стая и питамъ: виждате ли нѣщо? — Нищо не виждамъ. Веднага азъ давамъ заповѣдь да се направи една инсталация и казвамъ: да бѫде свѣтлина! И свѣтлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и въ въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които безъ да въртите вие, сами се отварятъ и затварятъ. Като дамъ заповѣдь да се затворятъ лампитѣ, всички ключове се затварятъ, свѣтлината изчезва, и стаята остава въ първоначалния си видъ. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаемъ отъ постоянни инсталации. Не е позволено да се строятъ инсталации въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ кажешъ нѣщо, и то става. Казвашъ нѣщо, то става и ти тръгвашъ по пѫтя си. Инсталации могатъ да се строятъ само въ физическия свѣтъ. Когато ние казваме, че се задоволяваме съ малко, подразбираме Божествения и духовния животъ. Въ физическия животъ, колкото повече имашъ, толкова по-добрѣ; въ духовния животъ, колкото повече имашъ, толкова по-злѣ. Нѣкой пита: какъ ще придобия небето, какъ мога да влѣза въ духовния свѣтъ? Казвамъ: за да влѣзете въ духовния свѣтъ, трѣбва да олекнете, а това се постига, като раздадете всичко. Нѣкога пъкъ, нѣкой възвишенъ духъ иска да слѣзе на земята, но не знае какъ. Има учени духове, които сѫ създали цѣли слънчеви системи, но не знаятъ, какъ да слѣзатъ на земята. Тогава тѣ отиватъ при нѣкой духъ, който е слизалъ на земята, и го питатъ: какъ да слѣза долу? Той имъ казва: „Ще придобиете всичко.“ Въ такъвъ духъ влиза едно противорѣчие. Той си казва: „Досега седѣхъ, нищо не работихъ, но отсега нататъкъ ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създамъ една слънчева система и ще слѣза долу на земята.“ Той слиза на земята, но така се оплита, че съ хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае, какво да прави, за да се освободи отъ това положение. Иска да се върне отново въ духовния свѣтъ, но не знае какъ. Тогава Господъ му казва: „Ще се отречешъ отъ всичко.“ Какъ да се отрече, не знае. Господъ му праща единъ ангелъ да му покаже, какъ да се самоотрече, какъ да се разплете отъ своитѣ връзки. Срѣщамъ нѣкой, който ми казва: азъ искамъ да отида на небето, но ще заведа и баща си тамъ, защото го обичамъ. Казвамъ: по този начинъ нито ти ще влѣзешъ въ небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всѣки самъ трѣбва да отиде на небето. Сѫщиятъ законъ се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше за небето. Христосъ заведе ли съ себе си своитѣ ученици? — Не. Той имъ каза: „Азъ отивамъ при Отца си и ще ви приготвя мѣсто, а вие до това врѣме ще работите на земята.“ Въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да се роди вѫтрѣшно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се отъ всичко земно; който слиза на земята, отрича се отъ всичко небесно. Кой е земенъ човѣкъ? — Който се е отрекълъ отъ всичко небесно. Кой е небесенъ човѣкъ? — Който се е отрекълъ отъ всичко земно. Какво нѣщо е небето? — Мѣсто, дѣто живѣятъ хора, които сѫ се отрекли отъ земния животъ. Какво нѣщо е земята? — Мѣсто, дѣто живѣятъ хора, които сѫ се отрекли отъ небесния животъ. „И рече Богъ: Да бѫдатъ свѣтила на твърдьта небесна, за да разлѫчатъ деня отъ нощьта, и да сѫ за знамения, и за врѣмена, и за дни и години, и да сѫ за свѣтила на твърдьта небесна, за да свѣтятъ на земята; и стана така. И направи Богъ двѣтѣ голѣми свѣтила, голѣмото свѣтило, за да владѣе на деня, а малкото свѣтило, за да владѣе на нощьта; направи и звѣздитѣ. . . И видѣ Богъ, че бѣше добро. И стана вечерь, и стана утро — день четвърти.“ Въ този день Богъ създаде инсталацията на земния животъ, да го освѣтлява, а именно: слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ. Всѣки трѣбва да освѣтли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата мѣсечина и вашитѣ звѣзди трѣбва да изгрѣятъ! По този начинъ вие ще имате пособия, мѣрки, съ които ще разбирате нѣщата. И въ този смисълъ всѣки може да каже: Господъ създаде слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ заради мене, за да опрѣдѣлямъ днитѣ, годинитѣ и врѣмената въ моя животъ. Моятъ животъ е една книга, върху която, съ помощьта на тия свѣтила, ще описвамъ, какъвъ е този животъ, който Богъ е създалъ. Врѣмето на моя животъ е опрѣдѣленъ актъ, въ който ще се отбѣлѣзва, дали азъ съмъ създалъ своята малка вселена, както Богъ иска. Четвъртиятъ день е страшниятъ день, страшното число. Въ този день се появили човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Нѣкои отъ формитѣ, които Богъ създаде въ този день се привлѣкли къмъ ума, а нѣкои — къмъ сърцето. „И рече Богъ: Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летятъ надъ земята по твърдьта небесна. . . И видѣ Богъ, че бѣше добро. И благослови ги Богъ и рече плодете се и множете се, и напълнете водата въ морята: нека се умножатъ и птицитѣ по земята. И стана вечерь, и стана утро — день пети.“ Всички животни въ водата, това сѫ слугитѣ, помощницитѣ на ученика въ неговия пѫть. Сѫщеврѣменно, тѣ се ползуватъ отъ всичкитѣ блага на този свѣтъ. „И рече Богъ: да направимъ человѣка по образу нашему, и по подобию нашему. . . И създаде Богъ человѣка по образу своему, по образу Божию го създаде: мѫжки и женски полъ ги създаде. И благослови ги Богъ и рече имъ: плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята. . . И стана вечерь, и стана утро — день шести.“ Като говоримъ за ученика, ние разбираме животъ на творба, а не животъ на благодать, която му се дава. Слѣдъ като ученикътъ прѣмине прѣзъ първитѣ три живота, дава му се възможность да приложи своята сила въ малъкъ мащабъ, да види, по какво се различава новия отъ стария животъ. Новиятъ животъ е животъ на прѣчистване. Слѣдъ това настъпва истинско творчество. Днесъ всички говорятъ, че поетитѣ творятъ, че художницитѣ творятъ — всички хора искатъ да творятъ, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бѫде ученикъ. Затова вие ще си кажете: азъ искамъ да се пробуди въ менъ съзнанието на ученика, да заживѣя въ новия животъ. Щомъ искате това, започнете съ първия день. Всѣки, който стане ученикъ, шесть дни, т. е. шесть периода трѣбва да твори, да създава въ себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трѣбва да имате образци, да знаете, какво изисква новиятъ животъ отъ васъ, и какъ трѣбва да дойде той. Щомъ новиятъ животъ дойде, всичко това, което сега виждате, нѣма вече да ви интересува. Този животъ трѣбва да бѫде съобразенъ съ Божията Любовь, съ Божията Свѣтлина, съ Мира Божий и съ Божията Радость. Когато говоря за ученицитѣ, азъ виждамъ прѣдъ тѣхъ една велика работа, за която трѣбва да се приготвятъ. Нѣкой казва: азъ ще напусна нивата си. Не, нивата си не трѣбва да напущашъ. Другъ казва: ще напусна ралото и мотиката си. Питамъ: духовно рало и духовна мотика приготви ли си? — Ама азъ искамъ поетъ да стана. — Духовно перо приготви ли си? — Азъ искамъ проповѣдникъ да стана. — Ти знаешъ ли духовния езикъ, съ който трѣбва да говоришъ на хората? Отъ това гледище, вие трѣбва да разбирате думитѣ, които Христосъ казваше на своитѣ ученици: „Ако не се отречете отъ себе си, отъ майка си, отъ баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете слѣдъ мене, не можете да се наречете мои ученици“. Какъ мислите, ако Христосъ не се отрече отъ себе си, отъ своя животъ, отъ майка си и баща си, отъ всичко въ свѣта и не вдигна кръста си, можеше ли да бѫде образецъ за насъ? „Тури кръста на гърба си и ме послѣдвай“, казва Христосъ. Да туришъ кръста на гърба си, това е най-страшното нѣщо. То значи да туришъ на гърба си и доброто, и злото и да ги носишъ. Кого да послѣдвашъ? — Христа, т. е. Любовьта. Когато отидешъ да слушашъ Христа, ти ще бѫдешъ такъвъ юнакъ, че ще вдигнешъ на гърба си и злото, и доброто и ще можешъ да ги носишъ. Злото и доброто сѫ въ постоянна борба помежду си, понеже не могатъ да разрѣшатъ великата задача на живота. Ако ти чакашъ да спре борбата, трѣбва да знаешъ, че тази борба нѣма свършване. Ти ще имъ кажешъ: понеже вие дълго врѣме ще се борите, азъ ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си. Тамъ долу хората вдигатъ шумъ, състезаватъ се. Ти ще си кажешъ: и васъ нѣма да чакамъ да утихвате. Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръстъ. Защото и злото обича Бога. То прѣдставлява разумни сѫщества, както и доброто, само че сѫществата на доброто вървятъ въ правия пѫть, а тия на злото сѫ се отклонили отъ правия пѫть. И еднитѣ иматъ любовь къмъ Бога, и другитѣ иматъ любовь къмъ Бога. Когато злитѣ духове отиватъ при Бога, падатъ на колѣнѣ прѣдъ Него, цѣлуватъ, пригръщатъ краката Му, молятъ Му се, и Той вдига рѫката си отгорѣ имъ, благославя ги и ги праща въ свѣта да работятъ. Азъ прѣдставямъ това на човѣшки езикъ. Тѣ като дойдатъ на земята съ Божието благословение, живѣятъ по своему: започватъ да ядатъ кокошки, патици, агнета, това-онова, единъ човѣкъ ще убиятъ, другъ ще обѣсятъ, трети ще осѫдятъ и т. н. Тѣ казватъ: „Ние ходихме при Бога, цѣлувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидемъ въ свѣта и да правимъ, каквото знаемъ. Ние видѣхме вече Бога“. — Какъ го видѣхте? Какъвъ образъ имаше? — Той имаше черно лице, седѣше на черенъ столъ, съ черна патерица въ рѫка. Тѣ иматъ особено виждане, като прѣзъ черни очила. Добритѣ и злитѣ духове иматъ диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злитѣ духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието? Често, за кратко врѣме вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: не вѣрвамъ вече въ Бога, ще живѣя, както живѣятъ всички хора. Какво подразбира това? Ще живѣешъ, както всички ония хора, които ядатъ, пиятъ, крадатъ, лъжатъ, заграбватъ, изобщо, както всички лоши хора. Разбиране е това! Другъ нѣкой казва: азъ се покаяхъ, ще живѣя, както всички добри хора живѣятъ. Какво подразбира това? Ще живѣешъ, както всички добри, праведни хора, които любятъ Бога: ще живѣешъ въ хармония и въ съгласие съ Бога, съ хората, ще имъ помагашъ; ще живѣешъ съ вѣра и надежда. Като отидете при добритѣ хора, ще видите весели, засмѣни лица, готови на всѣкаква услуга — хапката отъ устата си могатъ да дадатъ. Като отидете при лошитѣ хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовность за услуга. Питамъ: ако една овца е пѫтувала дълъгъ пѫть и спре въ дома на единъ вълкъ да си почине, какъ ще я посрещне той? — Ще я пригърне, ще я цѣлуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т. н. Какво ще каже тази овца? — Азъ не искамъ да се раздѣлямъ отъ тебе, искамъ вѣчно при тебъ да живѣя. Това Любовь ли е отъ страна на вълка? Въ Писанието се казва: „Ето, хлопамъ на вратата ви, и който ми отвори, ще влѣза“. Каква нужда има Христосъ, Който е съвършенъ, Който е образецъ на Любовьта, да хлопа на нашитѣ врата, да чака да Му отворимъ и да вечеря съ насъ? Това не е ли противорѣчие? Каква нужда иматъ богатитѣ хора, които разполагатъ съ милиарди левове, да тръгнатъ по кѫщитѣ на бѣднитѣ, да тропатъ по вратитѣ, да имъ раздаватъ хлѣбъ, пари и други потрѣби? Вие задавали ли сте си този въпросъ? Можете да си дадете много обяснения, но сѫщината на този въпросъ всѣкога ще остане неразрѣшена. На коя врата хлопа Христосъ? (— На сърдечната). — Дѣ е тази врата? (— У човѣка). — На кое мѣсто, именно? (— Въ съзнанието му). — Какво нѣщо, въ сѫщность, е човѣкътъ? (— Не знаемъ). Вие сте изучавали геометрията, нали? Кажете ми, тогава, какво нѣщо е квадратътъ? (— Фигура, заградена съ четири равни страни, които сѫ двѣ по двѣ помежду си успоредни). Възъ основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни сѫ равни? Значи, квадратътъ е образуванъ отъ четири страни, отъ които двѣ по двѣ вървятъ успоредно. Имате два паралелни пѫтя: А1В1 и А2В2. Пѫтьтъ А1В1 означава мѫжътъ или бащата, а пѫтьтъ А2В2 — жената или майката. Пѫтьтъ ВА означава брата, а пѫтьтъ СД — сестрата. Братътъ и сестрата вървятъ въ диаметрално противоположни посоки съ тия на бащата и майката. Интереситѣ на сина не сѫ интереси на бащата, и интереситѣ на дъщерята не сѫ интереси на майката. Тѣ иматъ само допирни точки. Синътъ има допирна точка съ бащата въ ѫгъла В, а съ майката — въ ѫгъла А. И дъщерята има двѣ допирни точки: съ майка си въ точка Д и съ баща си въ точка С. Питамъ: дѣ сѫ допирнитѣ точки на брата и сестрата? — Тѣ нѣматъ допирни точки. Тогава, сестрата може ли да влияе на брата? — Не може. Ами брата може ли да влияе на сестрата? — Не може. Тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Отношенията, които сѫществуватъ въ единъ домъ прѣдставляватъ цѣла геометрия, която може да се приложи въ живота. Какъ ще си влияятъ сестрата и брата? — Чрѣзъ майка си и чрѣзъ баща си. И забѣлѣжете, когато братътъ не се отнася добрѣ съ сестрата, тя се обръща къмъ майка си и казва: „Мамо, кажи на братъ ми да не ме закача, да не ме бие!“ По сѫщия начинъ тя се обръща и къмъ баща си. Ако сестрата се отнася злѣ съ брата си, той се обръща къмъ баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй злѣ съ мене!“ Сѫщото може да каже и на майка си. Питамъ: А1В1 и А2В2, т. е. бащата и майката иматъ ли допирни точки? — И тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Слѣдователно, тукъ виждаме единъ законъ на противорѣчие: мѫжътъ не може да говори на жената, нито жената може да говори на мѫжа. Ето защо, въ свѣта не може да се създаде фамилия, сѣмейство само отъ мѫжа и жената, понеже тѣ нѣматъ допирни точки. Законътъ на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мѫжа и жената, трѣбва да дойдатъ други двѣ линии, които да ги прѣсѣкатъ, и по този начинъ да се създадатъ между тѣхъ допирни точки. Кои сѫ тия двѣ линии? — Дѣцата. Тѣ свързватъ майката и бащата. Слѣдователно, съ право може да се каже: домъ, безъ дѣца е съграденъ на въздуха. Това е философията на живота. И тъй, що е квадратътъ? — Фигура, която показва, какъ трѣбва да се устрои сѣмейния животъ. Затова вие трѣбва да изучавате този великъ законъ. Слѣдователно, бащата и майката заедно ще уредятъ живота на сина си и на дъщеря си, а синътъ и дъщерята заедно ще уредятъ живота на майка си и на баща си. Законътъ е такъвъ. И въ Писанието се казва: „Ще въздамъ възмездие до четвърти родъ“. Значи, синътъ и дъщерята изкупватъ грѣховетѣ на майка си, на баща си. Това е законъ, това е геометрия, това е наука, въ която има реалность. Квадратътъ прѣдставлява животъ въ четвъртото измѣрение. Значи, той е миналъ прѣзъ четири състояния, прѣзъ състоянията 1, 2, 3 и 4. (фиг. 2). Въ съврѣменната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т. е. такова, което не сѫществува, се умножи четири пѫти само на себе си, или се прѣкара прѣзъ четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, съ което можемъ да боравимъ. Какво означава това? Ще го прѣведемъ по отношение квадрата. Квадратътъ остава непонятенъ за насъ дотогава, докато съществува нѣкѫдѣ въ невидимия свѣтъ. Обаче, като го умножимъ четири пъти самъ на себе си, получава се реална единица — реаленъ домъ. На основание на същия законъ, когато човѣкъ се умножи четири пъти самъ на себе си, образува реалния човѣкъ. Да се умножи човѣкъ четири пъти на себе си, значи да мине прѣзъ причинния свѣтъ, прѣзъ умствения свѣтъ, прѣзъ астралния свѣтъ и най-послѣ прѣзъ физическия свѣтъ. И когато въ Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човѣкъ знае, какъ да се умножава самъ на себе си, той ще познае своята реалность. Ние идваме вече до онѣзи алхимически закони, до онази висша математика, която трѣбва да разбираме. Ѫглитѣ въ квадрата иматъ отношение къмъ човѣка, защото всѣки ѫгълъ е центъръ на извѣстни сили, които дѣйствуватъ по направление на диагоналитѣ. Какъ ще примирите тия сили? — Тѣ се примиряватъ въ центъра на квадрата, т. е. въ точката, дѣто се прѣсичатъ двата диагонала. Центърътъ прѣдставлява цѣлото. Слѣдователно, тия сили сѫ части отъ цѣлото, които се групиратъ въ общия центъръ. Всички сили на квадрата иматъ направление къмъ този центъръ. Ние наричаме това нѣщо стремежъ къмъ Бога. Щомъ всички сили се стремятъ къмъ Бога, противорѣчия не сѫществуватъ въ свѣта. Тѣ сѫществуватъ само като творчески актъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда добъръ човѣкъ. Казвамъ: за да бѫдешъ добъръ човѣкъ, ти най-първо трѣбва да намѣришъ сестра си, съ която нѣмашъ допирни точки, а послѣ трѣбва да намѣришъ майка си и баща си. Намѣришъ ли ги, съ тѣхъ заедно ще образувашъ триѫгълника, напримѣръ триѫгълникътъ АСВ. Що е триѫгълникътъ? — Законъ на примирение. Тукъ имате пакъ три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тѣхъ трѣбва да има поне три допирни точки. И сега, отъ съчетанието на триѫгълника и квадрата се образува петоѫгълникътъ. Той прѣдставлява дома, кѫщата, въ която петима души трѣбва да живѣятъ подъ единъ покривъ. По този начинъ се е образувалъ домътъ АВСДЕ. Както виждате, нѣщата въ природата не сѫ произволни. Ние живѣемъ въ Божествената реалность на нѣщата, но трѣбва да разбираме нейнитѣ закони. Всѣка жива линия, всѣка жива мисъль, всѣко живо чувство, всѣко живо дѣйствие, което се проявява у насъ, не е произволно — всѣко нѣщо си има причина. Слѣдователно, за да разберете причинитѣ и побужденията на нѣщата, трѣбва да изучавате всички прояви, всички явления въ живота и въ природата. Като се роди една мисъль въ васъ, вие трѣбва да я разгледате, да видите, дали тази мисъль е ваша, или е гостенка: дали ви е сестра, братъ, майка, баща и т. н. Вие трѣбва да разбирате произхода на всѣка мисъль, която се поражда въ ума ви. И тъй, квадратътъ е мѣрка за опрѣдѣляне на всички сили, които се срѣщатъ въ васъ. Вие трѣбва да създадете въ себе си Божественъ домъ. Той прѣдставлява новото тѣло на човѣка, което му е нужно за новия животъ. Има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Нѣкой казва: тия нѣща сѫ дълбоки работи, не сѫ за менъ. Дали ги признавате или не, дали ги искате, или не, тѣ сами ще ви намѣрятъ. Въ това отношение, вие мязате на страусовата птица, която, при опасности, скрива главата си между крилѣтѣ си, и по този начинъ мисли, че е избѣгала отъ очитѣ на неприятеля. Все едно, ловецътъ лесно я намира, защото цѣлото ѝ тѣло седи навънъ. Така и лалугерътъ, като иска да избѣга отъ човѣка, скрива се въ нѣкоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттамъ. Лъже се, горкиятъ лалугеръ! Човѣкътъ е по-уменъ отъ него. Взима 2 — 3 кофи вода, налива ги въ дупката, и лалугерътъ, ще-не-ще, излиза. Сѫщото е и съ човѣка, който казва, че нѣкой работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде нѣкой по-уменъ отъ него и ще го накара да излѣзе изъ дупката. Нѣкой хора казватъ: парици да имаме! Въ тѣхъ седи смисълътъ на живота. Паритѣ сѫ изобрѣтение на човѣшкия умъ, тѣ не разрѣшаватъ въпроситѣ. Ако е въпросъ за богатство и сила, то е друго нѣщо. Богатството и силата сѫ качества на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Динамическиятъ моторъ пъкъ, който дава направление на ума и на сърцето, който използува тѣхнитѣ богатство и сила, това е човѣшката воля. Ако имашъ умъ и сърце, а нѣмашъ воля да приложишъ тѣхното богатство и тѣхната сила, какво ще постигнешъ? Ако нѣкое малко, глупаво дѣте започне да пали отъня, а не знае, какъ да го запали, какво ще стане? — Ще пръсне котелътъ. Котелътъ, това е човѣшкото сърце. То не трѣбва да се пръска. Нѣкой казва: азъ имамъ богато сърце. Да, но ти трѣбва да бѫдешъ уменъ, да знаешъ, какъ се управлява този котелъ, да не се пръсне. Умниятъ човѣкъ не трѣбва да прѣсилва своята машина, не трѣбва да увеличава огъня повече, отколкото котелътъ може да издържи. Всички трѣбва да имате здраво тѣло. Мнозина питатъ: какво нѣщо е новото учение? — Новото учение прѣдставлява хармонично съчетание между единъ триѫгълникъ и единъ квадратъ. Това е научно обяснение на новото учение, съ което хиляди години се занимавали и продължаватъ да се занимаватъ ученицитѣ на окултната Школа. Квадратътъ, триѫгълникътъ прѣдставляватъ качества, сили, които сѫществуватъ въ природата: въ минералитѣ, въ растенията, въ животнитѣ и въ човѣка — въ неговитѣ мисли и чувства. Ако не разбирате тѣхнитѣ закони, вие ще се намѣрите въ единъ лабиринтъ. Забѣлѣжете, вие започвате една работа, донѣкѫдѣ върви добрѣ и тъкмо се почувствувате радостни и щастливи, гледате — всичко рухва, изчезва прѣдъ васъ, като димъ. Чудите се, какъ стана това нѣщо? Защо? Такова нѣщо сѫ силитѣ въ природата. Вие трѣбва да ги разбирате и да вървите съобразно съ тѣхъ. Напримѣръ, вие минавате прѣзъ нѣкоя гѫста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъжъ единъ клонъ ви удря въ очитѣ. Вие веднага затваряте очитѣ си, спирате се, не можете да вървите напрѣдъ. Очитѣ ви сълзятъ, болятъ ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопѣвецътъ казва: „Господи, като минавамъ прѣзъ непознати, чужди мѣста за менъ, води ме за рѫка“. Да, има незнайни мѣста, има голѣми блата и пропасти въ пѫтя на ученика, които не може да прѣмине безъ водачъ. Нѣкой казва: азъ мога и безъ Учитель. Можешъ безъ Учитель, но ако отивашъ до с. Драгалевци. Отивашъ ли, обаче, на върха Монъ-Бланъ, Учитель ти трѣбва, и то първокласенъ, тамъ самъ не можешъ да стигнешъ. Има учители, които не могатъ да изведатъ своитѣ ученици до тази височина. Като дойдатъ до едно мѣсто, казватъ: по-нататъкъ нѣма защо да вървимъ, това е достатъчно. Много учение не ни трѣбва. Сега, като ученици, вие трѣбва да имате силно желание, да вървите напрѣдъ. Ще имате мѫчнотии въ живота си, но нѣма да се обезсърдчавате; ще срѣщате противорѣчия, но вѣрата си нѣма да губите; ще срѣщате умразата, безъ да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, безъ да взимате участие въ тѣхния разговоръ. Ти ще ги носишъ на гърба си, а тѣ ще спорятъ. Отъ врѣме на врѣме ще се обръщашъ да ги погледнешъ, какъ спорятъ, но ще си мълчишъ, ще повдигнешъ малко раменѣтѣ си и ще продължишъ пѫтя си. Като се уморишъ, ще ги сложишъ на земята да си починешъ. Тѣ още ще продължаватъ спора, но ти нѣма да взимашъ никакво участие. Това ще бѫде едно занимание за тебе. Като си починешъ, пакъ ще ги вдигнешъ на гърба си и ще продължишъ напрѣдъ. Ето едно разрѣшение на противорѣчията, които срѣщате въ живота си! Вие носили ли сте по този начинъ вашия кръстъ? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, слѣдъ това го сваляте на земята, но все питате, какъ може да се освободите отъ него. Знаете ли, на какво мязате съ вашия кръстъ? Дѣцата иматъ обичай, като хванатъ нѣкой малъкъ бръмбаръ, завързватъ единия му край съ конецъ, дълъгъ около десетина метра, а другиятъ край на конеца държатъ въ рѫката си и пущатъ бръмбара на свобода. Той, като се почувствува свободенъ, хвръква, но като дойде на височина десеть метра, конецътъ го потегля, и той пада на земята. Слѣдъ това отново хвръква и пакъ пада, не му идва на умъ, че е вързанъ. Така и вие, като този бръмбаръ, сте вързани за вашия кръстъ, но имате вѫже, дълго десеть метра. Направите опитъ да хвръкнете, издигнете се на височина десеть метра и падате. Казвате си: чудно нѣщо! Отначало тръгнахъ добрѣ, хвърчахъ до едно мѣсто, но какво стана, че паднахъ? Дойде нѣкаква външна причина, потегли ме, и азъ паднахъ. Не, вие не можете сами да се освободите отъ вашия кръстъ. Питамъ: кой ще ви освободи отъ този кръстъ? — Това е великата задача, която трѣбва да разрѣшите, като ученици. Да вдигнете своя кръстъ на гърба си, да разрѣшите противорѣчието, което се крие въ него и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ — това е най страшната и сѫщеврѣменно най-великата задача, която трѣбва да разрѣшите. Христосъ казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. Въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си. Ти ще ме водишъ!“ Това подразбира връщане къмъ Бога; това подразбира знание и приложение на законитѣ. Този процесъ става сега у всинца ви, но вие не вѣрвате. Дали вѣрвате или не, дали сте свѣтски или духовенъ човѣкъ, това не важи, нѣма да се избавите отъ противорѣчията на живота. Казвате: азъ ще тръгна въ този пѫть. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате въ живота. Вие слѣдите по вѣстницитѣ за ония двама италиянци, които сѫдятъ въ Америка. Както виждате, тѣ не сѫ американски поданици, но веднъжъ прѣстѫпили законитѣ, държатъ ги отговорни. Сѫщото прави и природата. Прѣстѫпишъ ли нѣкой отъ нейнитѣ закони, тя те хваща и те държи отговоренъ. Казвате: азъ не знаехъ тия закони. — Ти трѣбваше да ги знаешъ. Тѣ сѫ написани въ самата природа, и ти трѣбваше да разбирашъ нейния езикъ. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ протестира за тия двама италиянци, искатъ да ги освободятъ отъ клѣщитѣ на американскитѣ закони, но не могатъ — животътъ имъ виси на косъмъ. И най-страшното положение, въ което се намиратъ тѣ, е това, че отъ толкова дълго врѣме живѣятъ съ мисъльта, какво ще стане съ тѣхъ. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обѣсятъ. Когато говоримъ за Любовьта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи прѣзъ вашия труденъ пѫть и да ви изведе отъ него благополучно. Тя е единствената утѣшителка на човѣка въ тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бѫдете носени на рѫцѣ. Само Любовьта може да ви прѣнесе на рѫцѣтѣ си. И сега, азъ искамъ да бѫдете дѣятелни, а не бездѣятелни. Ученикътъ има много работа, има какво да работи. Какво прави добриятъ синъ? — Той ходи всѣки день на работа. Днесъ отива на нѣкоя градина, утрѣ на нѣкое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашнитѣ си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трѣбва да го занесете горѣ. Какъ мислите да отидете тамъ? Мислите ли, че ако отидете като грѣшникъ, съ празни рѫцѣ, ще ви посрещнатъ съ лаврови вѣнци? Само единъ случай има такъвъ — случаятъ съ блудния синъ. Добрѣ ли е всички да бѫдете въ положението на блудния синъ? Той се разкая и каза на баща си: „Азъ не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ, затова, направи ме послѣденъ твой слуга!“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нѣщо? Та казвамъ: щомъ вие се връщате къмъ Бога, трѣбва да работите, или като слуги, или като синове. Кое положение искате да заемете? И тъй, животътъ на ученика е великъ животъ. Като приемате благата на този животъ, ще казвате: има смисълъ да се живѣе! Псалмопѣвецътъ казва: „Като видя Божието лице, ще бѫда доволенъ“. Ученикътъ трѣбва да каже: „Като видя лицето на своя Учитель, като разбера смисъла на онова знание, което съмъ придобилъ отъ Него и като започна да манипулирамъ съ всички свои сили, азъ ще бѫда доволенъ отъ своя животъ.“ Тогава ученикътъ ще ходи да хлопа по вратитѣ на своитѣ ближни и да имъ помага. Христосъ хлопа на вратитѣ на хората, за да имъ покаже начина, по който могатъ да разрѣшатъ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. На всички врати ли хлопа Христосъ? — Не, Той хлопа само на вратитѣ на ученицитѣ, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено, и които сѫ се молили дълго врѣме. Христосъ ще похлопа, ученикътъ ще Му отвори, и Той ще му прѣдаде първия урокъ. „Ето, хлопамъ на вратата ви“, казва Христосъ. Този стихъ се отнася за ученицитѣ, за пробуденитѣ души. Забѣлѣжка. Днесъ ще прочетете 10 глава отъ Евангелието на Матея, да видите, какъ ще я разберете при свѣтлината, която имате тази сутринь.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Недѣля 21 августъ 7 ч. с. Ще се прѣвърне въ радость. „Богъ царува на небето; Богъ царува въ живота; Да бѫде името Му благосвено!“ Ще ви прочета два образци — единъ отъ Стария Завѣтъ и единъ отъ Новия Завѣтъ — и ще направя паралелъ между тѣхъ. Ще ви прочета 42 глава отъ Исайя, отъ 1 — 16 стихъ, и часть отъ 16 глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 21 стихъ надолу. Ако нѣкой иска конкретно да се опрѣдѣли, въ какво се проявява разумниятъ животъ, за него могатъ да се дадатъ много дефиниции. Всѣки отъ васъ може да си даде по едно обяснение, но само едно отъ тѣхъ може да бѫде напълно разбрано. Подъ думата „разумность“ ние разбираме такива прояви, въ които човѣкъ вижда една послѣдователна, неразривна връзка въ всички нѣща въ природата. Такъвъ човѣкъ ние наричаме „разуменъ“, защото и въ злото, и въ доброто той вижда една Божествена връзка. Азъ не говоря за злото, което сѫществува извънъ насъ, а за проявата на това зло, което е вѫтрѣ въ човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора, не познаваме външния, Божествения свѣтъ, както трѣбва, но имаме едно субективно схващане за този свѣтъ. Ние го познаваме дотолкова, доколкото сме въ съприкосновение съ него, доколкото усѣщаме, виждаме, чувствуваме и мислимъ. Слѣдователно, когато говоримъ за слънцето, за звѣздитѣ, ние ги разбираме дотолкова, доколкото имаме извѣстна връзка, извѣстни отношения съ тѣхъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да дойде до това състояние, да чувствува и да разбира тѣзи връзки, тѣзи отношения. Когато говоря въ бесѣдитѣ си, азъ ви давамъ закони, правила, по които трѣбва да живѣете; азъ ви говоря за човѣка, какви сѫ били първичнитѣ човѣшки идеали, и какви трѣбва да бѫдатъ хората за въ бѫдеще. Има единъ моментъ, който опрѣдѣля отношенията на хората. Напримѣръ, ти си работникъ, условилъ си се на работа при нѣкой господарь. Питамъ: кой е най-щастливиятъ моментъ въ тази работа? Двѣ възможности има. Най-щастливиятъ моментъ за тебе може да бѫде, или когато се цѣнявашъ при нѣкой господарь и отивашъ на лозето му да работишъ, или когато се връщашъ отъ лозето и отивашъ при този господарь. Тукъ разумниятъ човѣкъ трѣбва да разсѫждава. Ако не обичашъ господаря си, приятно ще ти бѫде, когато се отдалечавашъ отъ него. Ще кажешъ: слава Богу, че мога да се отдалеча отъ този човѣкъ, да си поотдъхна малко! Това е особено психологическо състояние. Синъ и дъщеря, които не обичатъ родителитѣ си, като се оженятъ, казватъ: добрѣ, че се освободихме отъ тѣхъ. Когато казвате, че не обичате нѣкого, това е едно естествено състояние, което се ражда у всички хора. То не е нито грѣхъ, нито прѣстѫпление. Това състояние се дължи на единъ неоформенъ, неорганизиранъ животъ, въ който съзнанието на човѣка не се проявява. Това се дължи на единъ неустроенъ свѣтъ, който е около васъ. Обаче, ако обичашъ господаря си, най-щастливиятъ моментъ за тебъ ще бѫде, слѣдъ като си ходилъ на лозето, да се върнешъ при него. Та, ако ви попита нѣкой, кое е най-хубавото нѣщо въ живота, да се отдалечавашъ ли, или да се приближавашъ къмъ нѣкого, вие ще кажете: това зависи отъ обстоятелството, дали обичаме, или не обичаме този човѣкъ. Това сѫ факти въ живота, това сѫ отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потрѣбно, т. е. потрѣбно е и да се отдалечавашъ, и да се приближавашъ. Като не обичашъ нѣкого, потрѣбно е да се отдалечишъ отъ него, да отидешъ на работа. Като обичашъ нѣкого, потрѣбно е да се приближишъ при него, да се върнешъ отъ работа. Когато не обичашъ нѣкого, ти си започналъ работата си; когато обичашъ нѣкого, ти си свършилъ работата си. Ти казвашъ: Господи, не обичамъ този човѣкъ! Господъ ти казва: „Иди на лозето!“ — Господи, много обичамъ този човѣкъ! — Върни се отъ работа, влѣзъ въ кѫщи и почивай! Слѣдователно, когато не обичате нѣкого, вие работите на Божията нива. Когато обичате нѣкого, вие сте дома си на почивка. Ето какъ разсѫждавамъ азъ. Това сѫ изводи отъ живота. Природата е разумна, тя използува всички наши състояния. Нѣкой казва: азъ не съмъ разположенъ, не обичамъ този човѣкъ. Природата казва: „Много добрѣ, азъ имамъ една хубава работа за тебъ. Вземи тази малка мотичка и иди на лозето да покопаешъ!“— Ама рѫцѣтѣ ми се умориха, слабъ съмъ. — Нѣма нищо, всичко ще мине. Ама азъ обичамъ еди-кой си човѣкъ. Природата казва: „Върни се сега въ кѫщи да почивашъ.“ Разбира се природата не говори като насъ. Тя има приятенъ, хубавъ гласъ и приятна усмивка. Нейната усмивка е необикновена. Усмихне ли ви се веднъжъ, вие никога не забравяте тази усмивка. Когато ти си нѣщо недоволенъ, природата те приема любезно, усмихнато, и всичкото недоволство изчезва отъ тебе. Тя знае на кого да дава и какъ да дава. Това показва, че Господъ познава всичкитѣ ни нужди и се отзовава точно на врѣме. Писанието казва: „Богъ познава нашето естество. Той познава нашитѣ слабости, нашитѣ немощи.“ И най-силниятъ духъ, или нѣкой великъ ангелъ, като слѣзе на земята, и той си поплаква малко. И на неговитѣ очи се виждатъ по нѣколко сълзи. Докато той е на небето между ангелитѣ, въ Божествения свѣтъ, дѣто нѣма никакви противорѣчия, живѣе добрѣ, но като слѣзе на земята, като се намѣри въ онази гѫста материя, между хората на грѣха, между тия дебели глави, между тѣхнитѣ неразбранщини, казва: „На небето ние не живѣемъ така.“ Хората, като го слушатъ да говори тъй, казватъ му: за какво небе говоришъ? Да не си сънувалъ нѣщо? Не те ли виждаме, какъ си облѣченъ? И ти си обикновенъ човѣкъ, като насъ. Иматъ право хората. И този ангелъ се вижда въ чудо, мисли си, дали наистина нѣкога е билъ ангелъ, или е сънувалъ нѣщо подобно! Това състояние психологически е много вѣрно, всички сте го изпитвали. Нѣкой пѫть мислите, че сте много праведенъ и вървите гордъ, изправенъ, казвате си: азъ съмъ стабиленъ човѣкъ, нищо въ свѣта не може да ме разклати. Да, така е, но докато си между праведни хора. Намѣришь ли се между грѣшни хора, така се опетнявашъ, че не можешъ да се познаешъ. И тогава казвашъ: дали съмъ азъ, или не. Че съмъ азъ, зная, но какъ е станало това, че съмъ се толкова опетнилъ, не зная. Опетняването на човѣка е външно състояние, дошло нѣкѫдѣ отъ живота. Та има единъ вѫтрѣшенъ законъ въ природата, споредъ който, когато човѣкъ иска да изправи грѣшкитѣ на хората, всички тия грѣшки се натрупватъ на неговия гръбъ. И този човѣкъ хиляди пѫти ще съжалява, че се заелъ съ тази работа. Той казва: що ми трѣбваше да се заемамъ съ хорскитѣ грѣшки? Всички грѣшки се награкватъ наоколо му и казватъ: кажи ни, какво трѣбва да правимъ? Погрѣшкитѣ въ свѣта търсятъ само лесния пѫть. Една погрѣшка, като дойде при тебе, пита те: пари имашъ ли? — Нѣмамъ. — Като нѣмашъ пари, и си толкова бѣденъ, защо дойде на земята? — Ами хлѣбъ имашъ ли? — Нѣмамъ, но ще ви науча, какъ да сѣете, какъ да го обработвате. — Като нѣмашъ хлѣбъ, защо ни викашъ? — Имашъ ли нѣщо приготвело за ядене? — Нѣмамъ, но ще ви науча да си готвите, — Ние не искаме да се учимъ. Сега искамъ да направя единъ паралелъ между нѣкои мисли отъ Стария и отъ Новия Завѣтъ. Вие четете днесъ пророкъ Исайя, който е живѣлъ прѣди повече отъ 2000 години прѣди васъ, при мѫчни и трудни условия, и е произнесълъ много хубави мисли. Напримѣръ, въ 5 стихъ отъ 42 глава той казва: „Така говори Богъ, Господъ, Който направи небесата и ги прострѣ, Който разпрострѣ земята съ произведенията ѝ, Който дава дихание на людетѣ, които сѫ на нея, и духъ на тѣзи, които ходятъ по нея“. Тази мисъль не е разбрана даже и за васъ. Ако я прочетете, ще кажете: какво иска да каже пророкътъ съ тази мисъль? Казва се въ стиха: „Така говори Богъ, Господъ“. Съврѣменнитѣ богослови и философи казватъ, че Богъ нѣма тѣло. Щомъ нѣма тѣло, съ какво говори? Езикъ нѣма, като насъ, а говори. Очи нѣма, като насъ, а вижда Уши нѣма, като насъ, а чува. Рѫцѣ нѣма, като насъ, а всичко твори. Крака нѣма, като насъ, а навсѣкѫдѣ ходи, навредъ е. Слѣдователно, ние мислимъ, че всичко това, което имаме въ този животъ, е максимата на живота. Не, това е едно врѣменно, прѣходно състояние на нѣщата. Ние не знаемъ разнообразнитѣ Божии пѫтища, които великата Божия Мѫдрость е прѣдвидѣла и начъртала. Че днесъ сме така създадени въ съзнанието на Бога, споредъ Неговия великъ планъ, това е въ реда на нѣщата. „Така говори Богъ, Господъ, Който направи небесата и ги прострѣ, Който разпрострѣ земята съ произведенията ѝ“. Кои сѫ произведенията на земята? — Това сѫ растенията, които сѫ изразъ на низшия животъ, на това, което произлиза отъ земята. „Който дава дихание на людетѣ, които сѫ на нея“. Значи, на всички живи сѫщества Богъ даде животъ, дихание, да дишатъ. „И духъ на тѣзи, които ходятъ по нея“. Това сѫ хората, това е свѣтътъ. Тия хора иматъ духъ, ходятъ да работятъ, тѣ всичко творятъ. „Азъ, Господъ, те призовахъ въ Правда, и ще те взема за рѫка, и ще те пазя, и ще те поставя завѣтъ на людетѣ, свѣтлина на езичницитѣ“. „Азъ, Господъ, те призовахъ въ Правда“. Азъ, Господъ ги призовахъ въ Правда“. Това сѫ Божиитѣ избранници, които Той вика отъ свѣта да работятъ. На тия хора Богъ дава дихание. Тѣ сѫ хора отъ свѣта, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които иматъ Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдатъ къмъ насъ. Това е неизбѣжно. Тѣ не могатъ да останатъ въ свѣта тъй, както замѫтенитѣ веднъжъ отъ квачката яйца не могатъ да останатъ въ кошницата. Седѣли ли сѫ веднъжъ подъ квачката, въпросътъ е свършенъ съ тѣхъ. Тѣ ще се излюпятъ, пиленца ще излѣзатъ отъ тѣхъ и ще отидатъ при другитѣ пиленца. Нищо не е въ състояние да спре този процесъ. „Азъ, Господъ, ги призовахъ въ Правда“. Господъ призовава тия хора на първо мѣсто въ Правда. Кой човѣкъ е праведенъ? Какво нѣщо е Правдата? Правдата се обуславя отъ единъ вѫтрѣшенъ законъ въ човѣка. „За да отворишъ очитѣ на слѣпитѣ, да извадишъ затворенитѣ отъ затворъ, седещитѣ въ тъмнина изъ дома на тъмнината“. — Това ще бѫде тѣхната служба и сила. Ще взема сега 21 стихъ, 16 глава отъ Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръбь е, защото е дошълъ часътъ ѝ; а когато роди дѣтето, не помни вече тѫгата си, поради радостьта, че се е родилъ человѣкъ на свѣта.“ Когато говоря за ученика, азъ взимамъ думата „ученикъ“ въ тѣсенъ, а не въ широкъ смисълъ. Въ тѣсенъ смисълъ на думата, подъ „ученикъ“ разбирамъ този, който учи тукъ, на земята, въ този ограниченъ крѫгъ на живота. Той ще се учи тукъ и ще постигне толкова, колкото условията на този земенъ животъ му позволяватъ. Като говоря за ученика въ широкъ смисълъ на думата, разбирамъ идейния ученикъ, който се учи и тукъ на земята, въ този свѣтъ, и горѣ на небето, въ другия свѣтъ. Той никога не напуща школата: денемъ се учи въ лабораторията на земята, а вечерь отива горѣ, при своя Учитель, който му прѣподава теория. На другия день се връща пакъ на земята, за да продължи своитѣ практически занятия въ лабораторията. Този ученикъ постоянно учи: горѣ на небето учи теория, а долу на земята — практика. Когато говоря за идейнитѣ ученици, подразбирамъ тия именно, които горѣ учатъ, а долу прилагатъ. Когато говоря за ученицитѣ въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбирамъ тия, които учатъ на земята, а като заспятъ вечерно врѣме, не ходятъ горѣ да се учатъ. На другия день, като станатъ, продължаватъ пакъ да учатъ. Тѣ нѣматъ връзка съ невидимия свѣтъ и не знаятъ, дали сѫ ученици, или не. Тѣ казватъ: докато сме въ училището, ученици сме, но като го свършимъ, не сме вече ученици. Идейнитѣ ученици, или тия, за които говоря въ широкъ смисълъ, знаятъ, че всѣкога сѫ ученици. И въ единъ животъ, и въ втори, и въ трети, и въ четвърти, тѣ знаятъ, че всѣкога сѫ били и ще бѫдатъ ученици. И слѣдъ врѣме, когато нашата земя, както и цѣлата слънчева система, завърши своето развитие, тѣ ще минатъ като ученици въ нова школа, при нови условия. Богъ тогава ще имъ даде друго име, а не ученици. Думата „ученикъ“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита въ това понятие. Азъ искамъ да ме разбирате право, да не се обезсърдчавате. Дали ще ме разберете право, или не, за менъ е все едно, т. е. не съмъ индеферентенъ, но казвамъ: ако ме разберете право, ще се радвамъ; ако ме разберете криво, ще скърбя малко, не тъй, както вие скърбите, но все ще имамъ едно неразположение. Прѣдставете си, че вие сте облѣкли своята бѣла рокля като снѣгъ, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка. Писмото, което ви написва, е слѣдното: „Имахъ честьта да посѣтя хубавата ви рокля и, за да знаете, че съмъ ви посѣтила, оставихъ си визитната картичка.“ Приятно ли е това посѣщение? — Не е приятно. Тази муха не е намѣрила пощенската кутия, тамъ да остави писмото си. Често и вие правите като нея: напишете нѣкое писмо и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, забождате го съ една карфичка на нѣкое отъ пердетата у васъ. Вие, като погледнете тия писма на бѣлата ви рокля, казвате: тукъ ли намѣри тази муха да остави писмата си? Недоволни сте, и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у васъ. Ето защо, на първо мѣсто, отъ всинца ви се изисква едно широко разбиране на нѣщата. Азъ зная послѣдствията отъ неразбирането, затова обяснявамъ въпроситѣ ту по единъ, ту по другъ начинъ, да не се пропусне нѣкоя дума, отъ която да се произведе обратенъ резултатъ. Ако вие пратите нѣкой работникъ на нивата, мислите ли, че правите добро за всички? За домашнитѣ си, за приятелитѣ си, за тия, на които дължите, това е добро, но за малкитѣ червейчета и бубулечици въ земята, това е най-голѣмата пакость. Вчера, въ бесѣдата си, азъ казахъ, че старозавѣтнитѣ хора сѫ орачи. Мнозина отъ васъ си казаха: Учительтъ нарича орачитѣ старозавѣтници. Значи, всички, които оратъ земята, сѫ старозавѣтници. Вие трѣбва да знаете, че земледѣлието е най-висшата форма на старозавѣтния животъ, защото има и по-нисши форми: убийства, кражби и др. Значи, орачътъ не убива, не краде, но хваща воловетѣ, впрѣга ги и казва: „Хайде, сега на работа! Васъ поне намѣрихъ.“ И тѣ, искатъ-не искатъ, цѣлъ день оратъ. Той имъ казва: „Жена ми, дѣцата ми сѫ гладни, боси, трѣбва да се оре!“ Какво общо иматъ тия волове съ неговитѣ дѣца, съ неговата жена, че били гладни, боси? Такова е неговото разбиране. То не влиза въ съзнанието на воловетѣ, които искатъ да бѫдатъ свободни. Азъ разглеждамъ въ този случай воловетѣ като съзнателни сѫщества. Орачътъ продължава по-нататъкъ да се разтоваря съ воловетѣ. „Вие сте създадени отъ Бога да работите заради менъ. Всички ние седимъ по-високо отъ васъ, затова трѣбва да работите по цѣлъ день, безъ да ви плащамъ, безъ да се оплаквате нѣкому.“ Той взима слѣдъ това единъ прѫтъ и ги помушва да вървятъ по-бързо. Съ какво ги храни при това? — Съ малко слама. Въ какво живѣятъ? — Въ най простия дамъ. Воловетѣ се оплакватъ понѣкога, но господарьтъ имъ не ги чува. Той намира, че тѣхниятъ дамъ е много добъръ. Това е негово схващане. Азъ говоря за сѫщината на живота, а не специфично за васъ. Азъ разглеждаме въпроса въ широкъ смисълъ, говоря за цѣлокупния животъ, за пѫтя, прѣзъ който цѣлото човѣчество минава. Засега, човѣкътъ индивидуално, както и домътъ, и цѣлото общество страдатъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не страда. Старозавѣтниятъ животъ засѣга всички. Ще знаете засега, че орачьтъ е най-благородната, най-висшата форма, която старозавѣтниятъ животъ може да произведе. Сега, ако разгледаме старозавѣтния и новозавѣтния животъ въ тѣсенъ смисълъ, Адамъ и Ева бѣха старозавѣтни хора. Старозавѣтниятъ животъ създаде първия законъ, който Ева написа. Тя казва: „Каквото Господъ заповѣдва, нѣма да се разбира въ неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята. Ние ще търсимъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Въ тѣхъ се крие друга философия“. Адамъ и Ева, като ученици въ рая, въ разсъжденията си прѣдъ дървото „за познаване доброто и злото“, по другъ начинъ изтълкуваха Божиитѣ закони. Мойсей пъкъ тури начало на новозавѣтния животъ. Той бѣше на границата между новозавѣтния и старозавѣтния животъ, което се вижда въ неговия личенъ животъ. Законътъ се оформи при Мойсея. Нѣма да се спирамъ повече върху тѣзи въпроси, понеже тѣ ще ни отдалечатъ отъ главната мисъль, ще прѣдизвикатъ споръ, разногласия въ умоветѣ ви. Това нѣма да ви доведе до правитѣ разбирания, които сѫ необходими за васъ, защото Адамъ и Ева и днесъ сѫ пакъ ученици на земята и казватъ: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиитѣ закони; не сме разбирали Пѫтя, който Богъ ни е чърталъ!“ Вие срѣщали ли сте Адамъ и Ева на земята? Като ви питамъ, дали сте ги срѣщали, ето каква е идеята, която трѣбва да разбирате. Законъ е: голѣмитѣ рѣки не се вливатъ въ малкитѣ, но малкитѣ рѣки винаги се вливатъ въ голѣмитѣ. Ще изкажа тази мисъль въ друга форма: малкитѣ рѣки се вливатъ въ голѣмитѣ, а голѣмитѣ рѣки се разливатъ въ малки. Когато говоримъ за разливане, разбираме единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а именно: великото, мощното, силното се разлива въ малкото. Водата отъ Великия океанъ се разлива и образува безброй малки поточета и извори. Тѣ знаятъ своя произходъ, знаятъ, че сѫ произлѣзли отъ Великия океанъ и искатъ да се върнатъ въ него. Значи, разливането е излизане, а вливането е връщане. Слѣдователно, нѣкой пѫть великото ще се разлѣе въ тебе. Тогава казваме: Богъ е разлѣтъ въ насъ, а ние ще се върнемъ, ще се влѣемъ въ Него. Казвате: какъ ще се влѣемъ въ Бога? Нали ще изгубимъ своята самостоятелность? Ако Богъ благоволява да се влѣе и да живѣе въ тебъ, защо ти да не се влѣешъ и живѣешъ въ Него? Влѣешъ ли се въ Бога, нѣма да се изгубишъ. Както Богъ, като се е разлѣлъ въ насъ, не се е изгубилъ, така и ние, като се влѣемъ въ Бога, нѣма да се изгубимъ. Както Богъ всѣкога се познава въ насъ, така и ние, като се влѣемъ въ Бога, въ Божественото, ще се познаваме. И като се влѣете въ Бога, ще имате най-хубави условия за развитие: за четене, за музика, за изкуство — каквото пожелаете отъ Бога, ще го постигнете. Като казвамъ да се влѣемъ въ Бога, разбирамъ да ни се дадатъ най-добритѣ условия за развитие, най-добриятъ животъ. По-добри условия отъ тия, не могатъ да ви се дадатъ. Отъ това благо вашитѣ души ще се наситятъ, а не прѣситятъ, както при яденето; ще бѫдете доволни, ще придобиете вѫтрѣшна радость. Азъ ви давамъ тия нѣща, като дефиниции, да ги държите въ ума си, за да не изпаднете въ противорѣчия. Нѣкои отъ васъ може да запитатъ: защо Учительтъ каза така? Защо при даденъ случай, напримѣръ, постѫпва тъй, а не иначе? Вие имате право да питате и менъ, имате право да питате и Господа за много нѣща. Напримѣръ, може да питате, защо Господъ тури Витоша на това мѣсто, на което е днесъ? Защо тури въ политѣ ѝ с. Драгалевци? Защо малко по-горѣ отъ селото постави монастиря? На всички тия въпроси Господъ ще ви даде ли отговоръ? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете, каква е била Витоша прѣди 2000 години, но Господъ пакъ мълчи. Питате ангелитѣ, и тѣ мълчатъ. Защо? Съ това искатъ да ви кажатъ: вие сами прочетете тия нѣща! Проучете ги, всичко е написано по канаритѣ, по пластоветѣ, по дърветата, по изворитѣ. Съврѣменнитѣ геолози, които изучаватъ земята, посвѣщаватъ най-малко 20 — 30 години за изучаването на канаритѣ, на земнитѣ пластове, и едва могатъ да напишатъ една малка книга. Донѣкѫдѣ тѣ разбиратъ езика на живата природа. Богъ е скрилъ отъ насъ нѣщата, защото иска да ни застави да мислимъ. Та казвамъ: ние не трѣбва да тълкуваме скриването на нѣщата отъ Бога въ лошъ смисълъ. Ако тази книга е отворена, като единъ листъ, и достѫпна за всички, знаете ли, какво ще стане? Ще дойдатъ всички ония благообразни посѣтители, като золницитѣ, голѣмитѣ мухи, ще оставятъ върху всѣки листъ на тази книга своитѣ визитни картички и ще си заминатъ. Ще можемъ ли да четемъ слѣдъ тѣхъ на тази книга? — Не, тѣ тъй ще поставятъ своитѣ визитни картички, че трудно вече ще се чете. Слѣдователно, за да се избавятъ отъ тия золници, мѫдритѣ хора сѫ намѣрили за добрѣ да скриятъ всичко, да затворятъ тази свещена книга. Когато дойде онзи човѣкъ, който може да пази книгата съ свещено чувство, съ свещена чистота, нему е позволено да отвори книгата, да чете отъ нея и да разбере, какво е писано въ всички глави на тази книга. Като я прочете, той пакъ ще я затвори. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Въ Израиля се смѣтало за безчестие, за наказание, когато нѣкоя жена не ражда. За тази фамилия, за този родъ се мислило, или че е на израждане, или че е извънъ Божието благословение. Когато кажатъ за нѣкого, че е роденъ отъ Бога, това е най-високото състояние, въ което този човѣкъ се намира. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Защо? Когато нѣкоя жена ражда, тя се намира въ неблагоприятни условия, не знае, какъ ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и дѣтето умира. Но като се роди дѣтето, майката забравя своята скръбь и се радва, понеже човѣкъ се ражда въ свѣта. Азъ взимамъ думата „раждане“ въ най-красивъ смисълъ. Всѣка мисъль, която може да родимъ, прѣдставлява брѣменното състояние на жената. Жена, която зачева, добива самоувѣреность въ себе си. Ще ви дамъ единъ образъ за обяснение идеята за раждането. На какво мяза жена, която не ражда? — Тя мяза на празна кесия. Тази кесия? може да струва 10 — 20 — 50 — 100 лева, най-много 1000 лева, но цѣнна ли е тя? Кога става цѣнна? — Щомъ се напълни съ английски звонкови пари. Колко струва тогава? — Милиони. Ние вече я пазимъ, носимъ я навсѣкѫдѣ съ себе си, казваме: много е почтенна тази кесия. Казвамъ тогава: това, което повдига майката, това, което я създава, е дѣтето. Слѣдователно, дѣтето създава условия да се прояви майката. Ето защо, у майката има желание да роди дѣте. За да стане тя майка, непрѣменно трѣбва да има дѣте. Сега, ние ще прѣнесемъ тази аналогия и въ живота. Докато у човѣка не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Обаче, деньтъ, въ който зачене и дойде първата мисъль, той се напълва. Първата мисъль е Божествена. Той съзнава вече, че трѣбва да направи връзка съ Бога. Първата мисъль е начало на истинския животъ, а той е най-красивиятъ животъ. Този животъ прѣдставлява първата връзка съ Бога, първата връзка съ Любовьта, отъ която произтича всичко. Направишъ ли тази връзка, животътъ ти тече като вода, лѣе се като музикални тонове. Щомъ тази връзка сѫществува, животътъ не е тежъкъ, всички скърби и страдания лесно се носятъ. Но безъ тази връзка, безъ любовь въ живота, и при най-голѣмитѣ богатства и удобства, и при най-голѣмитѣ знания, ще се оплаквате като Соломона, най-мѫдриятъ човѣкъ въ свѣта, който казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“! Когато Соломонъ е изказалъ тия думи, азъ разбирамъ, че въ сърцето му е нѣмало любовь. Това е единъ зовъ, едно мѫчение, една тѫга на душата. Той казва: „Всичко имамъ. Всичко, което пожелахъ на земята, придобихъ. И царь бѣхъ, и богатства имахъ, и жени имахъ, и робини имахъ, ядохъ и пихъ, изучавахъ природата и нейнитѣ закони, и знания имахъ, но великото, което търсѣхъ, което искахъ да придобия за своята душа, не можахъ да намѣря, Безсмисленъ е животътъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ При това, забѣлѣжете, Соломонъ бѣше посветенъ, адептъ бѣше. Той принадлежеше къмъ школата на Есеитѣ, отдѣто придоби своитѣ знания, но за неговото падение му дадоха единъ добъръ урокъ. Той бѣше ученъ човѣкъ, знаеше за идването на Христа. Въ Еклисиастъ казва: „Прави каквото щешъ, но знай, че единъ день ще давашъ отговоръ за всичко“. Въ осма глава на притчитѣ, Соломонъ казва: „Веселихъ се и наслаждението ми бѣше съ человѣческитѣ синове“. Той разбра Любовьта. И като казва „суета на суетитѣ, всичко е суета“, той съзна, че изгуби нѣщо, което Богъ му бѣше далъ. Той изгуби Синоветѣ Божии, слѣдъ това се зае да изправи живота си. Соломонъ бѣше ученикъ, единъ отъ служителитѣ на Христа. Когато Христосъ слѣзе на земята, и Соломонъ бѣше тамъ. Той търсѣше Любовьта. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Отецъ е великата Любовь. Павелъ казва: „Богъ е Любовь“. Слѣдователно, когато казваме, че Христосъ е съ насъ, ние разбираме Божията Любовь. Когато се оплакваме отъ живота, разбираме, че Божията Любовь не е съ насъ. Любовьта не е физическо нѣщо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовьта си, това подразбира, че връзката между васъ и Любовьта е прѣкѫсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрѣзъ правата мисъль. Въ първата бесѣда ви говорихъ за пѫтя на ученика. За да разберете пѫтя на ученика, трѣбваше да ви говоря за четиритѣ вида животъ. Какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика? Колко елемента трѣбва да влизатъ въ него? — Четири елемента: Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость. Това сѫ прѣдмети, въпроси за изучаване. Ученикътъ на новия животъ трѣбва да изучава Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта всестранно, а не тъй, както обикновенитѣ хора ги изучаватъ. Та казвамъ: въ живота сѫществува една вѫтрѣшна връзка, една вѫтрѣшна философия, която трѣбва да се оформи, да се изучи отъ вашитѣ нови възгледи. Безъ тази философия вие не можете да живѣете, т. е. ще живѣете, но не Божественъ животъ, а обикновенъ. Божественитѣ познания се придобиватъ и развиватъ само чрѣзъ закона на Любовьта. Азъ искамъ вие да влѣзете въ новия животъ и да работите съ закона на Любовьта. Дѣто има Любовь, има и Свѣтлина; дѣто има Свѣтлина, има и Миръ; дѣто има Миръ, има и Радость. И обратно: дѣто нѣма Любовь, нѣма и Свѣтлина; дѣто нѣма Свѣтлина, нѣма и Миръ; дѣто нѣма Миръ, нѣма и Радость. Когато нѣкой казва, че изгубилъ своята Радость, разбирамъ, че тамъ липсва Любовь, липсва Свѣтлина, липсва и Миръ. Може да имате нѣкаква малка любовь, но тя не е въ състояние да ви даде тази Радость, за която душата копнѣе. Сега азъ ще направя друга аналогия. Едно разумно сѫщество не може да се роди отъ нѣкое глупаво сѫщество. Напримѣръ, една овца не може да роди едно разумно дѣте. Законътъ е такъвъ. Дѣтето ще мяза на майка си и на баща си. Неговата интелигентность и неговитѣ знания прѣдставляватъ сборъ отъ тия на бащата и майката. Дѣтето е резултатъ. Синътъ и дъщерята не могатъ да стоятъ по-горѣ отъ майката и бащата. Понѣкога, по издържливость, по вѫтрѣшни разбирания, по проява, тѣ могатъ да стоятъ по-високо отъ родителитѣ си, но това е едно външно заблуждение. Ако една рѣка се разлѣе и обхване десеть километра пространство, а друга, при сѫщото количество вода, се стѣсни и обхване само единъ километъръ пространство, питамъ: първата рѣка повече вода ли ще има отъ втората? И двѣтѣ рѣки иматъ едно и сѫщо количество вода, но резултатитѣ отъ тѣхъ ще бѫдатъ различни. Въ какво отношение? Тази рѣка, която е обхванала десеть километра пространство, слѣдъ като се стѣсни, ще остави повече утайки на тия мѣста, отдѣто се е прибрала, и тѣ ще бѫдатъ по-плодородни. Втората рѣка, при която водата се е стѣснила, ще се отличава съ голѣмо движение. Слѣдователно, тамъ, дѣто широчината се намалява, движението се увеличава; тамъ, дѣто широчината се увеличава, движението се намалява. Дѣто движението е по-силно, тамъ животътъ е по-голѣмъ, по-интенсивенъ. Ето защо, за да почне дѣятелностьта въ човѣка, той непрѣменно трѣбва да се ограничи, да се стѣсни. Щомъ дойде дѣятелностьта въ живота, ще дойдатъ скърби, страдания и противорѣчия. Скърбитѣ и страданията въ живота сѫ резултатъ отъ човѣшкото неразбиране на нѣщата. Въ тия случаи хората се намиратъ въ противорѣчие, питатъ: защо Богъ е допусналъ извѣстни нѣща, защо е създалъ тия разнообразни форми въ живота? Да допуснемъ, че въ единъ волъ, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човѣшко съзнание, и той се намѣри въ тѣзи тежки, непоносими условия за него: цѣлъ день оре на нивата, а послѣ влиза въ своя дамъ, завързанъ, лишенъ отъ свобода. Знаете ли, колко би се озлобилъ този волъ? Но благодарение, че по-висшето съзнание у животнитѣ се явява врѣменно и пакъ се оттегля, а остава обикновеното имъ съзнание, което лесно ги примирява, тѣ си казватъ: такава е волята Божия! Животнитѣ, чрѣзъ своето съзнание, живѣятъ въ единъ по-низшъ свѣтъ. Казвамъ: понѣкога и хората, като животнитѣ, минаватъ прѣзъ едно по-низше съзнание отъ човѣшкото, та не чувствуватъ тъй силно положението си. Нима положението на ония затворници, които биятъ по нѣколко пѫти на день, които оставятъ да лежатъ на голи подове, хранятъ само съ сухъ хлѣбъ и вода и лишаватъ отъ работа, е по-добро отъ положението на животнитѣ? Казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да бѫдемъ проводници на Божията мисъль! Ако само четемъ Библията и я тълкуваме физически, ще намѣримъ хубави работи въ нея, но ще бѫдемъ обикновени хора. Ако имате всичкото знание на Соломона, ще бѫдете обикновени хора, и въ края на краищата ще кажете, като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Нѣкои религиозни, духовни хора, казватъ: ние можемъ да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, безъ да минемъ пѫтя на Соломона. Не, за да влѣзете въ Божествения свѣтъ, непрѣменно трѣбва да минете пѫтя на Соломона, да добиете знанията на свѣта, и тогава ще имате единъ плюсъ. На това придобито вече знание, трѣбва да турите подквасата на новия животъ. Тази подкваса ще бѫде Божествената Любовь, която ще извади отъ тѣзи знания всичко сѫществено и необходимо за новия животъ. И тогава, всичко сѫществено, което ни остане, ще се употрѣби за благото на нашата душа и за благото на нашитѣ ближни. И тъй, вие трѣбва да започнете съ Любовьта! Тя трѣбва да се роди у васъ. За да се роди Любовьта, все трѣбва да има една материална форма, чрѣзъ която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовьта, както и тия, които я отглеждатъ, иматъ нѣкакъвъ материаленъ образъ. Да вземемъ, запримѣръ, онзи великъ скулпторъ, който вае статуята на Диана — богиня на Любовьта. Той прѣдставя въ материаленъ образъ Любовьта, и слѣдъ това я туря на единъ високъ пиедесталъ, да я гледатъ хората. Всички пазятъ, почитатъ тази статуя. Защо? Тя прѣдставлява Любовьта. Казвамъ: ако хората почитатъ тази статуя, колко повече трѣбва да се почита една човѣшка форма, въ която Богъ, Любовьта може да се прояви? Щомъ статуята се почита, колко повече трѣбва да се почита човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърце, човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ? Значи, ние трѣбва да зачитаме всѣки човѣкъ. За кого? — За Онзи, Когото любимъ. Значи, ние не можемъ да поставимъ въ живота си друга основа, освѣнъ Любовьта. Но не можемъ да придобиемъ Любовьта, докато нѣмаме любовь къмъ Бога. Най-първо трѣбва да любимъ Бога. Не любимъ ли Бога, не можемъ да любимъ и хората. Като не обичаме нѣкой човѣкъ, вижда ни се много обикновенъ, лицето му дребно, очитѣ му хлътнали, съ нищо не ни привлича. То е сѫщото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттукъ-оттамъ, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия съ звонкови, вие я взимате, казвате: чудесна е тази кесия! Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате, какво е вложено въ нея, какво е нейното вѫтрѣшно съдържание. Вие виждате нѣкоя жена, майка на десеть дѣца, казвате: много е почернѣла тази жена, очитѣ ѝ сѫ хлътнали. Какъ нѣма да почернѣе? Тя е майка на толкова дѣца! Да, но въ душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което дѣцата ѝ я обичатъ отъ сърце и ще ѝ се отплатятъ. Тѣ я чакатъ да дойде отъ работа, посрѣщатъ я, радватъ ѝ се, викатъ ѝ: мамо! Когато човѣкъ има благоволението на Бога, той ще види Божията Любовь въ лицето на своята майка или на своя баща, или въ когото и да е другъ. Но колко е тѫжно, когато нѣкой синъ нѣма майка и баща! Той казва: да имахъ поне майчица! Ходи той навсѣкѫдѣ, въздиша, тѫжи — нѣма дѣ да се спре. Той не е като другитѣ хора. Хубаво е да имашъ майка, да и кажешъ: мамо! Хубаво е да имашъ баща, да му кажешъ: татко! Като кажешъ „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажешъ „мамо“, тя постила леглото ти да си починешъ, а на сутриньта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те цѣлуне те и те праща на училище съ своето благословение. Майката изпраща дѣтето си на училище, и тя учи за него. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Въ всѣка мома той търси майка си, и въ която я намѣри, нея обиква. Момъкътъ люби момата, докато майката е тамъ. Щомъ майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейниятъ възлюбенъ не я обича, това показва, че майката не е тамъ. Плаче ли нѣкоя мома, то е, защото Любовьта я напуснала — майката не е тамъ. Хората казватъ тогава има нѣщо кривичко въ тази работа. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ това „кривичко“ разваля всички работи. Нѣколко помаци се заели да правятъ една турска джамия. Правилото тамъ било, прѣзъ всичкото врѣме, докато правятъ джамията, да не се употрѣби нито една българска дума. Тръгнали тия помаци изъ близката гора, да търсятъ дървета за строежа на джамията. Като търсили дървета изъ гората, говорили помежду си само на турски, казвали си: „Това дърво е хубаво, високо, валчесто, но на върха е малко „кривичко“. Щомъ дохождали при думата „кривичко“, казвали я на български. Ходжата като ги чувалъ, казвалъ имъ: „Опетнихте джамията, употрѣбихте българската дума „кривичко“. Тръгвали отново да търсятъ дървета изъ гората, но не намирали прави дървета, всички били на върха малко „кривички“, и джамията останала недовършена, само заради българската дума „кривичко“. Казвамъ: всички хора започватъ работитѣ си добрѣ, но на върха излизатъ малко кривички. Значи, всичкитѣ ни работи сѫ като на помацитѣ, на върха малко кривички, затова и до днесъ още не можемъ да направимъ джамията. Защо? Защото употрѣбяваме българската дума „кривичко“. Не взимайте думата „кривичко“ въ букваленъ смисълъ. Често слушамъ да казвате за нѣкои: тия хора не могатъ да направятъ нищо. Не говорете така. Кога хората не могатъ да направятъ нищо? — Когато не обичатъ. Запримѣръ, когато ти не обичашъ нѣкого, казвашъ: не мога да направя това. Когато го обичашъ, казвашъ: всичко мога да направя заради него! Когато не обичашъ нѣкого, посрѣщашъ го отъ официалната врата, но когато го обичашъ, и отъ прозореца излизашъ да го посрещнешъ. Значи, за Любовьта навсѣкѫдѣ има врати. Като ви говоря така, не взимайте думитѣ ми лично за този и онзи, или за тази и онази. Вие може да имате нѣкакъвъ споръ помежду си, обаче не правете никакви сравнения, не казвайте, че тази или онази сестра не обича никого. Мислете принципално върху въпроса, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. Този е най-главниятъ въпросъ засега, рѣшението на който отъ васъ, именно, зависи. Можете ли заради Бога, заради Неговата Любовь да разрѣшите вашитѣ задачи въ живота? Ако можете, кажете си: заради Божията Любовь азъ мога да уча, слуга мога да стана, безъ пари мога да работя, гладенъ мога да ходя, дѣца мога да отглеждамъ — всички задачи, които Богъ ми е опрѣдѣлилъ, съ приятность мога да изпълня. Като се върнете при Бога, ще видите, какъ сте рѣшили всички тия задачи. Какви задачи имате да рѣшавате? Напримѣръ, спороветѣ, които се явяватъ между васъ, това сѫ малки задачи. Нѣкой ви е казалъ една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Нѣма обидни думи въ свѣта. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трѣбва да разсѫждавате. Вие може да разсѫждавате и по другъ начинъ, да кажете, ако тази муха имаше моитѣ разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова, благодаря на Господа, че не съмъ муха, да правя пакости, като нея. Всѣки човѣкъ, който не разсѫждава правилно, който върши прѣстѫпления, има съзнанието на мухата. Когато Богъ е вложилъ Любовьта и Свѣтлината въ васъ, когато ви е облѣкълъ въ Мира и Радостьта, а вие оставяте визитнитѣ си картички тукъ-тамѣ, питамъ: какви сѫ вашитѣ разбирания? Ще ви приведа единъ примѣръ, да ви изтъкна нѣкои отъ методитѣ, по които хората постѫпватъ помежду си. Запримѣръ, случва се нѣкой отъ ученицитѣ на Школата излиза прѣдъ другаритѣ си да имъ държи една хубава бесѣда, въ която изтъква нѣкои тѣхни погрѣшки, или нѣкои тѣхни неправилни прояви. Той казва, напримѣръ, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвитѣ си явно, прѣдъ другитѣ хора, и ставали за посмѣшище и т. н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, съ цѣлъ да се изправятъ тия погрѣшки, но какво излиза отъ този методъ? — Всички изтъкнати погрѣшки на другитѣ, се нахвърлятъ върху самия него. Въ природата сѫществува слѣдния законъ: когато нѣкой човѣкъ изнася погрѣшкитѣ на другитѣ, тия погрѣшки ще укажатъ извѣстно влияние върху него тъй, както нѣкой отровенъ или задушливъ газъ ще укаже влияние върху този, който работи съ него. Но този човѣкъ изнасялъ вѣрни факти, това нищо не значи — законътъ дѣйствува и въ този случай. Защо? — Методътъ, по който този братъ постѫпва е правъ, но има нѣщо „кривичко“ на върха. Понѣкога и азъ си служа съ този методъ, изнасямъ погрѣшкитѣ на нѣкой ученикъ на всеуслишание. Послѣ той ми казва: Учителю, защо изнесохте погрѣшката ми публично, не можахте ли да ми я кажете лично? Казвамъ му: слушай, азъ имамъ голѣмо почитание и уважение къмъ. твоето ухо. Ако кажа погрѣшката ти направо, т. е. отблизо, гласътъ ми ще прозвучи тъй силно, че има опасность тѫпанчето ти да се пукне. Обаче, като изказвамъ погрѣшката публично, азъ намалявамъ силата ѝ като взимамъ върху себе си половината отъ товара. Въ такъвъ случай, прѣдпочитамъ да страдамъ азъ, отколкото вие. Важното е цѣльта да се постигне. Тъй щото, не мислете, че когато изнасямъ недѫзитѣ на хората, не взимамъ нищо отъ тѣхъ. Не, азъ поемамъ половината отъ тѣхъ. Голѣмо внимание се изисква, когато се изнасятъ погрѣшкитѣ на хората. Съзнанието имъ трѣбва да бѫде будно, иначе концитѣ могатъ да се скѫсатъ. Когато се изнасятъ чужди погрѣшки, това трѣбва да става съ по възможность по-голѣма благость и чистота, съ по-голѣмо благородство отъ страна на този, който ги изнася. Друго нѣщо е по-важно: изнасяйте погрѣшкитѣ на хората само тогава, когато Господъ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно къмъ брата си и ще му кажете: „Братко, изнасямъ твоята погрѣшка публично, защото Господъ ми каза да направя така.“ Азъ прѣдпочитамъ да извърша волята Божия и да влѣза въ стълкновение съ свѣта, отколкото да прѣмълча и да влѣза въ стълкновение съ Бога. Когато Павелъ изнасялъ извѣстни погрѣшки на хората отъ свое име, той казвалъ: „Ще ме извините, азъ говоря отъ свое име, Господъ не ми е казалъ да сторя това.“ Той знае, че ще понесе половината товаръ. Затова, всѣки, който попадне въ този законъ, ако не може да носи товара, лицето му потъмнѣва, той се обезсърдчава и казва: защо се наехъ да говоря на тия хора, щомъ не ме разбраха? Хората пъкъ, на които той говори, си казватъ: защо този човѣкъ ни напада така? Нали и ние искаме да служимъ на Бога? Азъ искамъ по този начинъ да ви изнеса два метода, чрѣзъ които може да се въздѣйствува на хората, когато искаме да изправимъ нѣкои тѣхни погрѣшки: или направо, лично на тѣхъ да ги казваме, или публично. Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ казватъ нѣкому: изнеси погрѣшкитѣ на този човѣкъ и за послѣдствията не мисли. Та когато нѣкой братъ или нѣкоя сестра изнасятъ каква и да е идея, вие ги изслушвайте внимателно, постарайте се да проникнете въ тѣхната мисъль, да видите, какво се крие въ нея. Отъ ваше гледище вие знаете, какъ седи въпросътъ, но ако погледнете отъ гледището на този, който ви говори, това ще хвърли нова свѣтлина въ вашитѣ умове, и вие ще имате една придобивка. Тия, които говорятъ на хората, азъ мога да уподобя на рибари, които хвърлятъ мрѣжата въ водата, а тия, които ги слушатъ и възприематъ, уподобявамъ на купувачитѣ на тази риба. При това, извѣстно е на всички, че рибаритѣ, които ловятъ рибата, печелятъ по-малко отъ тия, които я продаватъ. Онзи, който лови рибата, хвърля мрѣжата въ водата, изважда я, пакъ я хвърля и това се продължава по цѣли 4—5 часа наредъ, цѣлъ се измокри и ще го видите, едва уловилъ нѣколко риби. И слѣдъ това сѫ недоволни отъ него, казватъ му: „Защо улови толкова малко риба? При това, тази риба не струва!“ Не, не обезсърдчавайте този човѣкъ! Кажете му: хубава е рибата, другъ пѫть повечко ще уловишъ. Засега това е достатъчно. Затова, казвамъ и на васъ, като ученици: насърдчавайте цѣннитѣ идеи, които възникватъ помежду ви. Поощрявайте се въ знанията, а не се ограничавайте. Не казвайте, че не ви трѣбватъ знания! Знания сѫ нужни за всинца ви, и за напрѣдналитѣ, и за по-слабитѣ. Този съборъ по своитѣ идеи, по всичко, което става, е особенъ. Ние сме прѣдъ очитѣ на Господа, имаме Неговото благословение, имаме подкрѣпата на всички братя въ това дѣло по цѣлия свѣтъ. Ние имаме подкрѣпата и на ангелитѣ. Не мислете, какво сте и кои сте. Ние имаме Божието благоволение, а то е хубавото. Нѣкои казватъ: дали ще успѣе нашето дѣло? Това не влиза въ нашата програма. Ние не повдигаме този въпросъ. Дали ще успѣе дѣлото, или не, по този въпросъ не мислете. Дѣто е Богъ, тамъ е бѫдещето. казвате: кои ще дойдатъ при насъ? Които трѣбва да дойдатъ, тѣ сѫ дошли вече. Ако дойдатъ всички хора, дѣ ще се събератъ? Прѣдставете си, че тукъ дойдатъ 20,000 души. Какъ ще се настанятъ? Тогава вие нѣма да можете да ме виждате. Физически много хора не могатъ да се събератъ въ такова малко пространство. Има другъ начинъ, по който тия хора могатъ да се събератъ и видятъ въ едно малко пространство. Това е идейниятъ начинъ. Като говоря за себе си, азъ разбирамъ идейно нѣщата. Понѣкога съмъ облѣченъ въ празничнитѣ си дрехи, понѣкога въ проститѣ си дрехи. Вие забѣлѣзвате това и казвате: днесъ Учительтъ е облѣченъ съ всѣкидневнитѣ си дрехи. Защо ли? Казвамъ: такава е волята Божия. Господъ ми казва: „Днесъ ще се облѣчешъ съ обикновенитѣ си дрехи и ще слѣзешъ при тия хора да имъ говоришъ на тѣхенъ езикъ“. Другъ день Господъ ми казва: „Ще напуснешъ работата си сега, ще излѣзешъ на пѫтя и тамъ ще видишъ два вола, впрегнати въ кола. Тѣ отдавна се молятъ. Ще се спрѣшъ при тѣхъ, ще ги помилвашъ малко по гърба и ще си заминешъ“. Това е изъ моя интименъ животъ. Азъ излизамъ на пѫтя, намирамъ воловетѣ, помилвамъ ги и се каня да се връщамъ назадъ, когато господарьтъ имъ ме изгледва очудено и ме запитва: „Какво правишъ?“ Той е изненаданъ отъ тази постѫпка спрѣмо воловетѣ си, които всѣки день налага на общо основание. Азъ изваждамъ три-четири златни монети отъ джоба си, давамъ му ги и казвамъ: моля ти се, гледай воловетѣ много добрѣ! Тѣ хубаво изпълняватъ службата си. Ако ме слушашъ, и другъ пѫть ще ти дамъ нѣколко отъ тия монети. Слѣдъ това си заминавамъ. Воловетѣ, като се върнатъ вечерьта дома си, казватъ: „Днесъ мина покрай насъ единъ човѣкъ, потупа ни, помилва ни малко по гърбоветѣ и отъ тозъ моментъ нашиятъ господарь омекна. До вчера ни биеше, мушкаше ни съ остенъ, а отъ днесъ е мекъ, внимателенъ къмъ насъ. Не знаемъ, коя е причината“. Азъ зная, коя е причината. Господъ ми каза да оставя професорската си работа и да отида да помилвамъ тия два вола, а на господаря имъ да дамъ 3 — 4 златни монети. И като отида при този човѣкъ, нѣма да му разправямъ, че Господъ ме пратилъ, но ще му говоря на наученъ езикъ. Казвамъ му: слушай, приятелю, твоитѣ волове сѫ отъ първокачествена порода, други като тѣхъ нѣма да намѣришъ, затова добрѣ ги храни, добрѣ ги гледай. Тѣ вършатъ работата си много усърдно. На воловетѣ, слѣдъ като ги помилвамъ, казвамъ: не бойте се, имайте търпѣние, постоянно се молете! Слѣдъ една година положението ви ще се измѣни. И наистина, този човѣкъ намира отнѣкѫдѣ Евангелие, започва да го чете, става вегетарианецъ, захвърля остена, разбира, че не трѣбва да се измѫчватъ животнитѣ, и слѣдъ една година азъ го виждамъ да оре на нивата съ тия волове и тихо да имъ говори: „Ха, чоджумъ, ха братко, хайде да пооремъ малко!“ Като пооре съ тѣхъ 3 — 4 часа, освобождава ги. Господарьтъ и воловетѣ започватъ вече да се разбиратъ. Всѣки има този господарь въ себе си. Ще ви направя една аналогия сега. Азъ съмъ рѣшилъ вече да посѣтя вашитѣ господари. Васъ ще потупамъ по гърбоветѣ, а на господаритѣ ви ще дамъ по нѣколко звонкови монети, като имъ кажа: бѫдете тъй добри да пазите вашитѣ слуги. Тѣ ви работятъ усърдно, подобни на тѣхъ нѣма да намѣрите. Какво ще кажете вие тогава? Че външнитѣ условия на живота се подобрили, че обществото започнало да гледа на васъ съ по-добро око и т. н. Сега мнозина отъ васъ казватъ: Учителю, не може ли да се измѣни това лошо мнѣние на обществото спрѣмо насъ? Не може ли да се измѣнятъ тѣхнитѣ възгледи по отношение насъ? Тѣ ни спъватъ съ това. Трѣбва да се направи нѣщо! Докато не ни знаятъ отъ кои сме, изслушватъ ни, щомъ се научатъ отъ кои хора сме, резервиратъ се вече. Казвамъ: има единъ начинъ, по който хората могатъ да ви слушатъ. Кой е този начинъ? Ако прѣзъ тази година приложите Любовьта, за която ви говоря, ако приложите Свѣтлината, която иде отгорѣ и прѣдавамъ прѣзъ себе си, ако приемете и Мира, и Радостьта, които идатъ отгорѣ, всички прѣпятствия ще се стопятъ. И тогава, ще говорите на хората тъй краснорѣчиво, че всички ще ви слушатъ. За да прѣмахнете прѣпятствията въ свѣта, трѣбва да имате живъ контактъ съ разумнитѣ сили въ природата. Тия сили се прѣдаватъ само чрѣзъ контактъ. Дойдете ли въ контактъ съ тѣхъ, тѣ ще потекатъ въ васъ, ще стопятъ всички ледове и снѣгове. Та казвамъ: противорѣчията въ вашия умъ трѣбва да изчезнатъ, да нѣма никаква натегнатость между васъ. Нѣкой казва: хладно ми е сърцето. Азъ нѣмамъ опрѣдѣленъ възгледъ за Бога. Казвамъ му: Богъ е Любовь. — Но това е неопрѣдѣленъ възгледъ за менъ. — Тогава започни да обичашъ майка си по новия начинъ! — Обикнахъ я, но пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни баща си! — Обикнахъ и него, но пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни брата си! — Пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни сестра си! — Още нѣщо ми липсва. — Обикни слугата си, всички същества, обикни най-послѣ и врага си! Щомъ обикне и най-послѣдния, той казва: Учителю, разбрахъ вече смисъла на Любовьта. И тъй, на всѣки, който не познава Любовьта, казвамъ: приложи Любовьта въ нейната пълнота! Докато въ душата ти тече Божествената Радость, слѣзъ до най- голѣмитѣ дълбочини и ще познаешъ, че Божията Любовь е подѣйствувала тамъ, и ти си изпълнилъ волята Божия. Само по този начинъ ще познаете смисъла на Любовьта. Ако приложите Любовьта, вратитѣ на вашия умъ ще се отворятъ, и знанието на миналитѣ вѣкове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да влиза у васъ по единъ естественъ начинъ. Тогава вие ще се запознаете съ проблемитѣ на новия животъ. Въ свѣта днесъ има добродѣтелни, талантливи хора, които сѫ слѣзли да работятъ съ единствена цѣль, да запознаятъ хората съ тия проблеми. Казвате: това е свѣтска наука! Нѣма свѣтска наука, има само една свещена наука, въ която работятъ много учени, трудолюбиви хора, които изучаватъ Божественото. Тѣ, именно, ще отворятъ своитѣ съкровищници и ще извадятъ прѣдъ свѣта новото знание, новото разбиране, което иматъ. Питамъ ви: какво трѣбва да правятъ онѣзи, на които умоветѣ сѫ празни, т. е, не съдържате нищо ново? Тѣ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както постѫпватъ съ своята кесия, въ която има стари нѣща, безъ никаква цѣна. Тѣ хвърлятъ ли кесията си? — Не, изваждатъ всичко старо отъ нея, всичко онова, което нѣма цѣна и я напълватъ съ нѣщо ново, цѣнно. Когато казвамъ, че трѣбва да изпразните ума и сърцето си, подразбирамъ, че трѣбва да извадите навънъ всичко онова, което се е обезцѣнило, трѣбва да изхвърлите навънъ всички стари идеи, понятия, схващания и разбирания за морала и да турите, да влѣете въ себе си Божественото, а то само по себе си ще се опрѣдѣли. Пуснете Любовьта въ вашия умъ, и тя сама ще покаже своето естество! Вие само ще слушате. Когато майката роди дѣтето, тя ли го учи да говори? — Не, тя му дава възможность само да се прояви. Най-първо дѣтето почва да бъбли, издава нѣкакви звукове и постепенно проговаря. Майката само го поправя. Има дѣца, на които езикътъ никакъ не се сплита, тѣ лесно, ясно говорятъ. Адептитѣ, като малки дѣца, не се нуждаятъ много отъ майкитѣ си да ги поправятъ. Тѣ ще направятъ най-много 2 — 3 грѣшки при говоренето си, и скоро слѣдъ това започватъ да говорятъ добрѣ. Така и вие, като вложите Божественото въ себе си, то ще обнови вашия животъ. Христосъ казва: „Жена, която ражда, на скръбь е“. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ, на свѣта, въ скръбь е, и за да влѣзе въ Божествения свѣтъ, трѣбва да роди. Човѣкъ не може да роди въ грѣшния свѣтъ, тамъ има вѣчно помѣтане, вслѣдствие на което се ражда скръбьта. Въ свѣта най-хубавитѣ идеи се помѣтатъ. Кое е реализирано въ свѣта? Тамъ храмове се развалятъ, училища се развалятъ, майки се развалятъ, дѣца се развалятъ, сестри се развалятъ, братя се развалятъ, слуги се развалятъ — всичко въ свѣта се разваля. Добрѣ се започва тамъ, но отпослѣ всичко се разваля и свършва злѣ. Казвамъ: ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъль, ако искате да добиете новата наука, непрѣменно трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да добиете Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта. Вие може да влѣзете въ този свѣтъ, но трѣбва да спазвате всички правила, които сѫществуватъ тамъ. Стариятъ животъ, съ всички негови привички, ще оставите настрана. Всѣки отъ васъ, като става сутринь, ще се помоли на Бога, ще каже: Господи, дай благословение и на моитѣ братя, както давашъ и на менъ! Азъ ще те слушамъ, както ме учишъ. Ще прилагамъ Любовьта, споредъ както е Твоята воля. Въ живота често ние сами си причиняваме нещастия, врѣди. Какъ? Като изтъкваме грѣховетѣ на хората. Нека благодаримъ въ душата си за всѣка скръбь, която иде и да кажемъ като псалмопѣвецътъ: „Добрѣ ми стана, че се наскърбихъ“. Кой го наскърби? — Майка му. Колко майки наскърбяватъ дъщеритѣ си! Тѣ имъ казватъ: дѣ ходи днесъ? Ти трѣбва да седишъ въ кѫщи? Я, снеми новитѣ дрехи. Стига си ходила да играешъ на хорото! Я вземи кърчага, та иди за вода! Злѣ ли мисли тази майка? Злото ли желае на дъщеря си? — Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бѫде честна и почтена. Майката не е противъ това, дъщеря ѝ да обича, но казва: ти трѣбва да обикнешъ най-добрия, най-благородния момъкъ, а не когото пръвъ срещнешъ на пѫтя си. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любовь и казва: „Ти едно врѣме се любѣше, а сега менъ ограничавашъ“. Не, това ограничение, нито пъкъ свободата, която бихте имали, не разрѣшаватъ още великия законъ на Любовьта. Ние трѣбва да се любимъ, трѣбва да се обичаме, но какъ? Ако момата намѣри нѣкой момъкъ, който още на другия день ще я свали отъ колата си, той има ли любовь? — Нѣма. Но има честни хора въ свѣта, които прѣди да се оженятъ, казватъ на своята възлюбена: днесъ азъ те обичамъ, но доколко врѣме ще трае моята обичь, не мога да кажа, гарантирамъ най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснешъ родителитѣ си и да ме послѣдвашъ, дойди съ менъ. Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имаше въ Сливенъ една добра мома, която се влюбва въ единъ отъ най-добритѣ братя тамъ, иска да се ожени за него. Той бѣше си далъ обѣщание да не се жени, ималъ за това нѣкакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвамъ ѝ: вие не сте единъ за другъ. Неговото прѣдназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Азъ го обичамъ, искамъ да се оженя за него, та ако ще слѣдъ три години да си замина“. Казвамъ ѝ: и три години нѣма да живѣете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. Слѣдъ една година само, той бѣга на една страна, тя — на друга. Като ме срещна слѣдъ това, тя казва: кой знаеше, че така ще излѣзе? Азъ ѝ казахъ, но тя искаше да провѣри. Не мислѣше злото, но така излѣзе. Този братъ обичаше да чете, да философствува, не бѣше за сѣмеенъ животъ. Тя ходи на работа, да печели, а той по цѣлъ день се разхожда съ цигара въ уста и казва: това ще ми купишъ, онова ще ми направишъ и т. н. Казвамъ: докато човѣкъ не уреди въпроса съ своето здраве, докато не уреди работитѣ си съ Бога, той не може да се жени. Една отъ максимитѣ на новото учение е слѣдната: жена, която не може да гледа единъ мѫжъ, не го обича; мѫжъ, който не може да гледа една жена, не я обича; приятель, който не може да уреди работитѣ на приятеля си, като свои, не го обича; господарь, който не може да гледа на слугата си като на свой човѣкъ, не го обича; слуга, който не може да гледа работитѣ на господаря си, като свои, не го обича. Какъ трѣбва да се отнасяме единъ къмъ другъ? Да покажемъ готовность за услуга въ всички трудни моменти, въ всички трудни задачи, които имаме да разрѣшимъ. Трѣбва да има нѣщо, по което да се отличаваме отъ свѣта! Засега вие трѣбва да благодарите на свѣтскитѣ хора. Тѣ прѣдставляватъ за васъ велико училище. Писанието казва: „Не обичайте свѣта!“ То значи: ако възлюбите първо свѣта, а послѣ Бога, ще се спънете, ще се отдалечите отъ Него. Възлюбете първо Бога, и единъ день, когато Го познаете, Той ще ви заведе въ свѣта и ще ви запознае съ него. Слѣдователно, днесъ Богъ ни казва това, което едно врѣме е казалъ на Адама и на Ева: „Ще ядете отъ плодоветѣ на всички дървета, но нѣма да ядете само отъ плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, съ други думи, Богъ сега казва на всички хора: „Всичко въ свѣта може да обичате, но свѣтътъ нѣма да обичате, този плодъ нѣма да опитвате“. Нѣкой казва: защо да не обичаме свѣта? Може да го обичате, но ще мязате на Адамъ и Ева: боси и съ скѫсани дрехи ще ходите. Свѣтътъ можете да изучавате, но отъ плодоветѣ му нѣма да ядете. Като казвамъ свѣта, азъ разбирамъ Божествения животъ. Ще се занимавате съ Божествения животъ, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсѣкѫдѣ въ свѣта. Само така ще постигнете това, което желаете. Тукъ, между васъ, има орачи. Ако ме слушате и ходите по новия начинъ, като сѣете десеть декара земя, ще изкарате толкова плодъ, като че сте сѣли сто декара. Значи, трудътъ ви ще се намали и ще ви остане свободно врѣме за четене. Орачътъ е най-високиятъ изразъ на старозавѣтния животъ. Когато се роди Христосъ, кои дойдоха първи да Му се поклонятъ? Старозавѣтни ли дойдоха? — Не, овчаритѣ дойдоха най-напрѣдъ, а тѣ сѫ новозавѣтни. Новозавѣтнитѣ казватъ на своитѣ овци: „Ние не искаме повече да ви мѫчимъ, ще ви оставимъ да пасете свободно. Тъй ни учи Учительтъ. Ще ви пазимъ отъ вълци, но съ условие да снимаме отъ врѣме на врѣме горната ви дреха и да издояваме млѣкото ви. Такъвъ е законътъ. Ние имаме дѣца, жени, трѣбва да ги хранимъ. Ние сме реформирали вече живота си, нѣма да ви изтезаваме, но ще ни услужвате съ вашата вълна и съ вашето млѣко.“ Христосъ е казалъ: „Ако имашъ двѣ дрехи, дай горната на брата си“. Въ този стихъ това се разбира, да дадешъ горната си дреха на своя господарь. И тогава, овцетѣ казватъ: „Понеже нашиятъ господарь казва така, вземете вълната ни да се облѣчете и млѣкото ни да се нахраните.“ Животътъ на овчаря прѣдставлява по-висока стадия отъ тази на орача. Какво прѣдставлява живота на праведния? — Той е по-висша стадия отъ тази на овчаря. Азъ го уподобихъ на готвачъ. Той не вика хората на угощение, но туря си бѣла прѣстилка, готви, нарежда чиниитѣ на масата и усмихнато на всички казва: „Заповѣдайте!“ Богатитѣ и разумнитѣ хора сами идватъ при него. Той имъ услужва, прѣпорѫчва се за служитель на новото учение, но слѣдъ като се наядатъ, пошепва на ухото имъ: „Слушайте, азъ вълна не искамъ, млѣко не искамъ, но отворете кесиитѣ си, златото не ви трѣбва, азъ го обирамъ. Вие ще оставите златото си въ моята кесия.“ Гостилничарьтъ има работа съ праведни, съ разумни хора. Азъ ви давамъ тѣзи идеи, за да разбирате вашитѣ душевни състояния. Ще се наблюдавате и ще анализирате вашитѣ душевни състояния. Ще си кажете: днесъ азъ съмъ орачъ. изпълнявамъ най-високото занятие отъ старозавѣтния животъ. Днесъ съмъ овчарь, изпълнявамъ най-благородното занятие на новозавѣтния животъ, но още взимамъ млѣкото и вълната на овцетѣ. Днесъ съмъ гостилничарь, заемамъ най-високото положение отъ живота на праведния. Разговарямъ се съ разумни хора, но взимамъ златото имъ. Ние не сме още свободни хора. Най-послѣ дохождаме до новия животъ, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава съ Любовьта, съ Свѣтлината, съ Мира и съ Радостьта. Това е истинскиятъ животъ. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите отъ другитѣ три вида животъ: орачъ ви е потрѣбенъ, овчарь ви е потрѣбенъ, гостилничарь ви е потрѣбенъ. Ако искате да имате щастие у дома си, трѣбва да имате орачъ, трѣбва да имате овчарь, трѣбва да имате гостилничарь. Искате ли да имате радость у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непрѣменно трѣбва да имате и единъ ученикъ. Когато се събератъ въ дома ви орачътъ, овчарьтъ, гостилничарьтъ и ученикътъ, изправете се прѣдъ Господа и кажете: Господи, благодаря Ти, че изпрати въ дома ми орача, овчаря, гостилничаря и ученика, да се науча отъ всѣки по нѣщо. Орачътъ ме научи нѣщо, овчарьтъ ме научи нѣщо, праведниятъ ме научи нѣщо, и сега ученикътъ ще ме научи на новото учение. Азъ взимамъ „ученика“ въ великъ смисълъ на думата. Отъ невидимия свѣтъ ще изпратятъ въ дома ви единъ ученикъ, който всѣка вечерь ще отива на небето да се учи, а денемъ, като се върне, ще ви разправя, какво е научилъ за Любовьта, за Свѣтлината, за Мира и за Радостьта. Той ще носи хубавитѣ нѣща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите отъ него. Нѣкой казва: хубаво е да има човѣкъ посѣщението на Духа. Казвамъ: добрѣ е да има човѣкъ въ дома си на пансионъ единъ ученикъ, да го учи на Любовьта. Понѣкога той ще има добрината да ви заведе въ училището, да видите неговия Учитель. Вие не можете да отидете сами при Учителя. Трѣбва да има нѣкой ученикъ да ви заведе. Единъ ученикъ води другъ ученикъ. Ученикътъ самъ никога не може да отиде при своя Учитель. По сѫщия начинъ, за да отидемъ при Бога, непрѣменно трѣбва нѣкой да ни заведе. Казвате: има нѣща въ насъ, които Духътъ разработва. Затова, Той ще ни заведе при нашия Учитель и ще ни покаже пѫтя на спасението. Кой е този Духъ? — Христосъ. Кой е Христосъ? — Любовьта, която работи съ усърдие и съ радость. Ако ви кажа, че е врѣме вече да се отворятъ очитѣ ви — тѣ сѫ отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но за мнозина отъ васъ това ще причини голѣмъ страхъ. Като влѣзете въ духовния животъ, въ новия животъ, както го наричамъ, неизбѣжно ще срещнете на пѫтя си едно огледало, въ което ще видите и красивото, и грозното въ себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човѣкъ да бѫде подготвенъ, иначе въ него ще се яви скръбь, че не е достоенъ за този пѫть. Въ това огледало ще видите всички ваши минали сѫществувания, затова ще ви прѣкаратъ прѣзъ единъ подготовителенъ пѫть, дѣто ще видите друго огледало, а послѣ, като ви приготвятъ, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързатъ много, като влѣзатъ въ духовния животъ, натъкватъ се именно на второто огледало и не издържатъ. Тѣ падатъ, ставатъ, докато най-послѣ се отчаятъ и казватъ: тази работа не е за менъ, азъ съмъ много грѣшенъ човѣкъ. И погледнешъ, този човѣкъ хваналъ кривия пѫть. Затова, влѣзешъ ли въ духовния животъ, не бързай, чакай да се подготвишъ, да се калишъ добрѣ и тогава, като видишъ лицето си, ще знаешъ вече, какво се изисква отъ тебъ да работишъ. Това е една велика Истина. Вие се намирате въ прѣдверието на Новия животъ. На вратата на всѣки едного отъ васъ може да похлопатъ още утрѣ и да ви повикатъ. Азъ не говоря за физическо влизане въ Новия животъ, не искамъ да умрете, че така да влѣзете, но казвамъ: когато Господъ похлопа на вашето съзнание, вие може да умрете и пакъ да живѣете на земята. То е вече едно съзнателно умиране, съзнателна смърть. Павелъ казва: „Азъ умрѣхъ, и вече Христосъ живѣе въ мене.“ Той казва, че умрѣлъ, а го виждаме да ходи, да говори. Какъ е възможно, онзи, който е умрѣлъ, да продължава да живѣе? Това показва, че Павелъ умрѣ като съзнание, а Христосъ живѣе въ него, като Любовь, като висше съзнание. Той чу гласа, който му казваше: „Савле, Савле, защо ме гонишъ?“ — Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Исусъ, стани и иди, дѣто ти кажа. Сега Господъ и на васъ казва: „Савле, Савле, защо ме гонишъ?“ Щомъ ние не проявяваме Божията Любовь, това не е ли гонене на Господа? Казвате: не е дошло още врѣмето за тази Любовь. Не, точно сега е врѣмето ѝ. Свѣтътъ никога не е чувствувалъ такава нужда отъ Любовь, каквато сега чувствува. Такива страдания, такива падения, такъвъ мракъ сѫществува днесъ въ свѣта? Сега се изискватъ силни души, силни ученици, които не само да говорятъ за Любовьта, но да я изявяватъ и прилагатъ въ свѣта, да подкрѣпятъ тия души. Знаете ли, колко хора пъшкатъ, плачатъ, страдатъ въ своитѣ домове, безъ да има нѣкой да имъ каже една утѣшителна, една насърдчителна дума? Господъ ви казва: „Намѣрете тия души и имъ помогнете!“ Тѣ ходятъ въ църкви, свѣщи палятъ, молятъ се и не могатъ да се утѣшатъ. Учатъ се, не могатъ да се утѣшатъ. Пари иматъ, не могатъ да се утѣшатъ. Тѣ казватъ: „Господи, изпрати нѣкого да ни даде свѣтлина, да ни опѫти въ този свѣтъ!“ Казвате: нали сѫ учени хора! Колко учени, колко видни хора има въ Европа, които сѫ писали научни книги, но обикалятъ изъ църквитѣ, четатъ Библията, съ голѣмо усърдие търсятъ великата Истина. И вие трѣбва да имате това усърдие да търсите великата Истина. Като ви говоря така, ако нѣмате разположение да ме слушате съ закона на Любовьта, съ закона на Свѣтлината, съ закона на Мира и съ закона на Радостьта, вие нѣма да разберете смисъла на думитѣ ми, и тѣ ще иматъ за васъ обикновено съдържание. И Библията да четете, пакъ нѣма да разберете дълбокия смисълъ, който е вложенъ въ нея. Днесъ Господъ ви говори, Азъ не искамъ дави изпитвамъ, какво бихте поискали отъ Него, но казвамъ: когато Господъ се яви при Соломона, който на врѣмето си бѣше адептъ, какво поиска той отъ Бога? — Знание и мѫдрость. Той направи кривъ изборъ. Избра мѫчния пѫть и не можа да устои въ него. Затова, казвамъ ви: не избирайте трудния пѫть на Соломона, но изберете пѫтя на Любовьта. Този пѫть е пѫть на страдания, на скърби въ свѣта, но дѣто има страдания и скърби, тамъ е Любовьта. Втората стѫпка слѣдъ Любовьта е пѫтьтъ на Свѣтлината. Правило е да започнете съ Любовьта, послѣ съ Свѣтлината, слѣдъ това съ Мира и най-послѣ съ Радостьта. Тогава ще дойде втората фаза, трудния пѫть — пѫтьтъ на Мѫдростьта. Ако не минете по този естественъ пѫть, цѣлъ свѣтъ може да обиколите, може да изучите всички школи на великитѣ Учители въ свѣта, които носятъ Божието Слово, но всички ще иматъ само една опрѣдѣлена Божествена идея, тѣ не могатъ да измѣнятъ този Божественъ пѫть. Навсѣкѫдѣ ще ви кажатъ: първата стѫпка въ живота, това е пѫтьтъ на Любовьта. Пѫтьтъ на Мѫдростьта е най-трудниятъ, той е пѫть само за Учителитѣ. Соломонъ избра този пѫть, защото имаше високо мнѣние за себе си. Той мислѣше, че може да стане Учитель на Израиля. Той създаде единъ храмъ, но колко пѫти трѣбваше да се събаря! Този храмъ показа, че знанието, което Соломонъ имаше за Божествения свѣтъ, не почиваше на здрава основа. Та казвамъ: колко пѫти може да се събори и вашето здание! Това показва, че има Правда въ свѣта! Едно общество се събаря, и пакъ се съгражда. Значи, има нѣщо, върху което животътъ, обществата почиватъ и безъ което не могатъ да се съградятъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ съградилъ тази църква върху канара, и вратитѣ адови нѣма да я прѣодолѣятъ.“ Коя е тази канара? — Любовьта. Ако вие съградите живота си върху Любовьта, нищо не е въ състояние да го разклати. Азъ не говоря за външнитѣ форми на Любовьта, нито за вашето външно вѣрую, но за всичко онова, което живѣе дълбоко въ васъ. „Жена, която ражда, на скръбь е, но като роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, защото человѣкъ се е родилъ въ свѣта“. Започнете да раждате съ любовь. Раждате ли съ любовь, вашето дѣте нѣма да умре и скръбта ви ще се прѣвърне на радость. Ако раждате безъ любовь, то ще умре. Законътъ е такъвъ. Животътъ се опрѣдѣля отъ Любовьта. При сегашното положение, въ което се намирате, само ония хора сѫ разумни, които страдатъ дълбоко и съзнателно. Бѫдещето е на страната на страждущитѣ. Двѣ мнѣния по това нѣма. Онѣзи, които страдатъ дълбоко, душата имъ се раздрусва тъй, като че свѣтътъ се руши въ тѣхъ. Тѣ чувствуватъ не само своитѣ страдания, но и тия на цѣлия свѣтъ, на всички сѫщества. Азъ чувствувамъ страданията на всички разумни и неразумни сѫщества, на всички малки и голѣми; моята душа се разтръсва, но зная причинитѣ на тия страдания. Затова азъ съмъ противъ изкуственитѣ страдания, които хората си създаватъ. И безъ това въ свѣта има достатъчно страдания, не туряйте нито косъмъ повече върху тѣхъ! Съмнѣнието, недовѣрието, подозрението сѫ изкуствени страдания, затова ги избѣгвайте, не ги създавайте сами, защото тѣ ще донесатъ други по-тежки страдания. Ето защо, всички велики Учители прѣпорѫчватъ на ученицитѣ си различни методи за придобиване на самообладание. Колко трудно е човѣкъ да се самовлада! И сега, понеже нѣкои отъ васъ сте заченали Божественото, азъ ви прѣподавамъ учението на Любовьта. Нѣкои отъ васъ, като слушатъ бесѣдитѣ, схващатъ, като че азъ отричамъ вашитѣ усилия. Двѣ сестри се разговарятъ: отъ толкова години насамъ правимъ голѣми усилия, работимъ, искаме да станемъ ученици, а като че ли никакъвъ резултатъ нѣмаме, тъй изглежда отъ Думитѣ на Учителя! Азъ виждамъ всичко това, то си е дало своитѣ резултати, но разглеждамъ въпроса въ широкъ смисълъ, говоря ви, какъвъ трѣбва да бѫде великиятъ идеалъ на ученика. Това трѣбва да бѫде стремежъ, импулсъ въ живота ви, но бѫдете увѣрени, колкото малко и да направите, Богъ ще го благослови. Не мислете, че Той ще прѣнебрегне малкото, което сте направили. Богъ казва: „Ако нѣкой човѣкъ даде само една чаша вода, комуто и да е, съ любовь, Азъ ще го благословя“. Тъй щото, всѣко нѣщо, което направите съ любовь, то е заради васъ. Казвамъ: ако вие мислите, чувствувате и дѣйствувате право, то е благо най-първо за самитѣ васъ и за вашитѣ приятели и послѣ за окрѫжаващитѣ ви. Само така можете да бѫдете носители на Божествения животъ. Та казвамъ: ще дойдатъ отвънъ хора да ви изкушаватъ, ще иматъ желание да ви станатъ учители. Тѣ ще ви казватъ: знаете ли, че тамъ, дѣто ходите да ви проповѣдватъ, се всѣва дѣление между народа? Не, дѣление не сѫществува въ свѣта. Въ свѣта има развиване, има разклонение, но не и дѣление. Въ биологията се казва, че клѣтката се размножавала чрѣзъ дѣление. Не, въ клѣткитѣ не става никакво дѣление, а се извършва единъ вѫтрѣшенъ процесъ на разклоняване. Клѣткитѣ растатъ и се размножаватъ тъй, както коренитѣ, клонищата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на едно дърво. И въ живота нѣма дѣление, но има разклонение. Това сѫ закони. Онѣзи хора, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на тия закони, говорятъ за дѣление, но ние вървимъ по закона на разклонението. Дѣлението произвежда смърть, а разклонението е процесъ на великия животъ, който работи въ свѣта. Слѣдователно, жена, която ражда, се намира въ закона на разклонението. По този начинъ Божественото приижда въ живота. И тъй, ще се стараете да се освободите отъ заблужденията въ живота. Понѣкога ви се вижда странно, защо виждате единъ и сѫщъ прѣдметъ въ разни фази. Ще ви обясня това нѣщо по слѣдния начинъ. Нѣкой казва: азъ видѣхъ сѣнката на еди-кое си дърво на изтокъ. Азъ вадя заключение, че този човѣкъ е наблюдавалъ това дърво при залѣзъ слънце. Другъ казва: сѣнката на това дърво, което наблюдавахъ, бѣше къмъ западъ. Значи, той го е наблюдавалъ при изгрѣвъ слънце. Първиятъ, който наблюдава дървото при залѣзъ слънце, има по-малка свѣтлина отъ този, който го наблюдава при изгрѣвъ слънце. Условията, обстановката на тѣхнитѣ наблюдения е различна. Слѣдъ това се събиратъ двамата и започватъ да спорятъ, накѫдѣ е сѣнката на това дърво, на изтокъ, или на западъ, и започватъ да вадятъ свои заключения. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ грѣши, казвамъ: сѣнката му е на изтокъ. Когато нѣкой човѣкъ прави добро, казвамъ: сѣнката му е на западъ. Питате ме: какво мнѣние имате за еди-кой си човѣкъ? Отговарямъ ви символически: сѣнката на този човѣкъ е на западъ. Вие вече разбирате, че той е добъръ човѣкъ, прави добро нѣкому. За другъ човѣкъ казвамъ, че сѣнката му е на изтокъ. Вие разбирате, че той прави зло. Ако говоримъ за човѣка на Правдата, сѣнката му не може да бѫде на изтокъ, защото Правдата излиза отъ изтокъ, отгорѣ, а сѣнката ѝ ще бѫде всѣкога надолу, дѣто е западъ. Това сѫ вѫтрѣшни разбирания на законитѣ въ живота. Когато човѣкъ страда, сѣнката му е къмъ западъ, когато се радва — къмъ изтокъ. Въ миналото, когато държахъ бесѣди, слѣдъ бесѣдата ще дойде нѣкой у дома да ме пита, дѣ е Господъ. Азъ му казвамъ: на радо сърце ще ти отговоря, дѣ е Господъ, но сега е врѣме за обѣдъ, и понеже сме гладни, нека най-първо да се нахранимъ, а послѣ ще говоримъ. Поканвамъ го на обѣдъ у дома, нагостя го добрѣ, дамъ му чашка винце, развесели се той, и вече забравя да ме пита, дѣ е Господъ. Погледне часа, късно станало вече, и той си отива. На другия день пакъ дохожда да поговоримъ Азъ го поканвамъ пакъ на обѣдъ, и той забравя да ме пита по въпроса, който го интересува. Вие казвате: когато нѣкой човѣкъ скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави тѫгата си. Не, това е криво разбиране. Ти ще дадешъ чашка винце на възлюбения, на човѣка, когото обичашъ. Това подразбира, че му давашъ нѣщо отъ своята любовь. Тази любовь ще го повдигне, и той ще забрави своитѣ страдания. Съ какво трѣбва да се напълни чашата му? — Съ онова словесно, златно вино, отъ което да забрави всички свои скърби и страдания. Облѣчи този човѣкъ, той е окѫсанъ, голъ. Божията Любовь подразбира жертва. Питамъ ви: знаете ли изкуството да черпите? Въ София сега има много кръчмари, не зная, колко сѫ на брой. Ще благодаря на този, който ми каже тѣхното число. Азъ се радвамъ, че има толкова много кръчмари въ София, защото, ако единъ день тѣ се научатъ да черпятъ по новия начинъ, по-добри хора отъ тѣхъ нѣма да има. „Жена, която ражда, на скръбь е, но когато роди, забравя своята скръбь.“ Вие сте въ послѣдната фаза на това раждане, затова ви е нуженъ миръ и спокойствие. Човѣкъ може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя духъ. Когато великиятъ музикантъ твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато великиятъ поетъ твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато нѣкоя жена ражда, и тя иска благоприятни условия. Колко повече сѫ необходими тия благоприятни условия за насъ, които трѣбва да родимъ великата мисъль! Какво е нужно, за да дойдатъ тия благоприятни условия? — Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху насъ. Молитвата е връзка, и Любовьта може да дойде въ свѣта само по пѫтя на тази връзка. Мнозина не знаятъ да се молятъ. Молитвата не седи въ външно четене и шепнене на молитви, но цѣлиятъ ни животъ трѣбва да се прѣвърне въ вѫтрѣшна молитва, да приготвимъ условия за идване на Любовьта въ насъ. Дойде ли тя, въ душата ни се явява свѣтлина, миръ и радость. Нѣкои казватъ, че религиознитѣ хора се сковавали. Какъ нѣма да се сковаватъ? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество безъ любовь. Религия, която сковава е религия безъ любовь. Наука, която сковава е наука безъ любовь. Дѣто има сковаване, тамъ има мразъ, студъ. Дѣто има любовь, има разширение, мисъль, богатство. Мислишъ ли, това е признакъ, че Любовьта е дошла. Любовьта ви посѣщава вече, и азъ искамъ да бѫдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Нѣкои казватъ: тия хора, които ние обичаме, заслужаватъ ли нашата любовь? Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всѣкога заслужаватъ вашата любовь. Христосъ казва: „Любете Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговетѣ си!“ Този стихъ има мистически смисълъ, но само мистикътъ може да схване, какво значи да любишъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, ближния си като себе си и най-послѣ да любишъ и врага си. Вие, като ученици, трѣбва да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ. Това е задача за васъ, която за въ бѫдеще трѣбва да разрѣшите. И тъй, ако приложите сега закона на Любовьта, вие ща имате малки практически резултати. Всѣко учение трѣбва да има поне малки практически резултати, които да покажатъ, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикантъ, работата ти ще се благослови; ако си художникъ, работата ти ще се благослови; ако си орачъ, работата ти ще се благослови; ако си чиновникъ, работата ти ще се благослови — Богъ благославя всички. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ труда си. Имате ли това вѫтрѣшно доволство и благодарность за условията, при които Богъ ви е поставилъ, при най-голѣмитѣ мѫчнотии въ живота си, ще чувате вѫтрѣшния гласъ, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди, и скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Но вие трѣбва да учите и да прилагате. Силна мисъль се изисква отъ васъ! Ученикътъ трѣбва да има права мисъль! Той трѣбва да избере единъ положителенъ пѫть въ своя животъ, трѣбва да знае, кои прѣдмети ще изучава и най-послѣ той трѣбва да роди. Щомъ роди, той вече влиза въ Школата, и Учительтъ му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозавѣтни, новозавѣтни, праведни, или ученици. Това сѫ течения въ общия животъ. Старозавѣтниятъ животъ тече въ стомаха на човѣка; новозавѣтниятъ животъ — въ дробоветѣ; животътъ на праведния — въ мозъка, а животътъ на ученика — въ душата. Животътъ на ученика е почвата, върху която ще сѣете и орете новото. Отъ тази почва за въ бѫдеще ще се създаде новата култура. Навсѣкѫдѣ по свѣта има условия за раждане на новото, за създаване новитѣ хора. Тѣ ще бѫдатъ хората на шестата раса, които азъ наричамъ „ученици на великата Божествена Школа“, които носятъ новата мисъль, които сѫ служители на великия Господъ, създательтъ на всичко въ свѣта. Въ религиозния животъ тия хора наричатъ светии. Казвамъ: всички вие трѣбва да бѫдете готови да възприемете това учение, та като дойде при васъ единъ отъ ученицитѣ, да намѣри готова срѣда за работа. За да се реализира Божествената идея, непрѣменно трѣбва да се съединятъ единъ ученикъ отъ небето и единъ отъ земята, да образуватъ цѣлъ ученикъ. И Христосъ, когато дойде на земята, слѣдъ Него дойде и другиятъ ученикъ отгорѣ. Кой бѣше този ученикъ? — Духътъ. Той дойде и влѣзе въ Христа. Като дойде този ученикъ отгорѣ, и двамата започнаха да проповѣдватъ. Такъвъ е законътъ на земята. Казва се въ Писанието: „Ще положа Духа си върху Него.“ По сѫщия начинъ, щомъ и вие сте ученици, Господъ ще положи Духа си върху васъ, и вие ще изнесете малкото, което Богъ ви е опрѣдѣлилъ. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте въ вашата душа, и животътъ ви ще се осмисли. И сега, азъ искамъ всички вие на първо мѣсто да бѫдете радостни, на второ мѣсто — да имате миръ, на трето мѣсто — свѣтлина и на четвърто мѣсто — любовь. Любовьта ви да бѫде тилъ. Това е единъ естественъ законъ, който сѫществува на земята. Какво прави една разумна майка, когато тръгне на пѫть съ дѣцата си? — Тя оставя дѣцата да вървятъ напрѣдъ. Дѣцата вървятъ напрѣдъ, а тя слѣдъ тѣхъ. Значи, радостьта трѣбва да върви напрѣдъ, а мирътъ, свѣтлината и любовьта трѣбва да вървятъ назадъ. Неразумнитѣ майки постѫпватъ по обратенъ пѫть: тѣ вървятъ напрѣдъ, а оставятъ дѣцата си да вървятъ слѣдъ тѣхъ, да хленчатъ. Когато една майка остави дѣтето си назадъ, да хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка. Азъ желая вашитѣ дѣца да вървятъ напрѣдъ. Щомъ тѣ сѫ напрѣдъ, вие сте ученици на новото учение. Щомъ тѣ сѫ назадъ, вие сте хора на старото учение. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Значи, и вие ще имате малко скръбь. Христосъ казва: „Сега имате скръбь, но азъ пакъ ще ви видя, и тогава скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Това състояние показва само единъ моментъ отъ духовното събуждане на човѣка. Когато великата мисъль дойде у васъ, и вие се пробудите, ще имате едно вѫтрѣшно прѣживѣване, което искамъ да остане за винаги у васъ. Азъ искамъ да запазите радостьта, която придобиете, за прѣзъ цѣлия си животъ. Не е достатъчно тази радость да я придобиете само за единъ день, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъжъ при васъ, да я задържите за винаги. Приемете ли радостьта, ще придобиете това благословение, което Богъ е вложилъ въ нея. На всинца ви трѣбва сега едно вѫтрѣшно прозрѣние, да разбирате нѣщата. Нѣкои хора отъ свѣта трѣбва да се убѣждаватъ, но васъ нѣма какво да убѣждаваме. На васъ казваме: елате, вижте, опитайте! Пророцитѣ сѫ казвали: „Както ни е Господъ научилъ“. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ“. На васъ казвамъ: както Той ви учи отвѫтрѣ, така ще постѫпвате. Ще постѫпвате съобразно знанието, което имате, споредъ това, което слушате и споредъ това, какъ Божиятъ Духъ ви учи отвѫтрѣ. Любовьта ще ви научи, какъ да постѫпвате. Бѫдете увѣрени, че всичко ще се завърши по единъ Божественъ начинъ. Бѫдещето е на Бога. Христосъ казва: „Всѣки, който първомъ търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава“. Затова, търсете на първо мѣсто Радостьта, послѣ Мира, слѣдъ това Свѣтлината и най-послѣ Любовьта. Нека Любовьта бѫде тилъ въ живота ви. Само по този начинъ вие ще можете да разрѣшите всички мѫчнотии, които ви се прѣдставятъ. Тѣ не се разрѣшаватъ теоретически. Азъ бихъ желалъ всички вие да разрѣшите тия нѣща свободно, безъ нѣкакви външни давления, отъ страна на когото и да е. Ако видишъ, че нѣкой братъ постѫпва съ нѣкого по начинъ, какъвто ти не удобрявашъ, не го съвѣтвай, не го изобличавай, но ти постѫпи съ него тъй, както намирашъ за правилно. Ще ви дамъ единъ конкретенъ примѣръ. Идва при този вашъ братъ другъ нѣкой да му иска пари на заемъ. Той се отнася съ него грубо и не му дава пари. Ти виждашъ това нѣщо и не го удобрявашъ. Нѣма защо да съвѣтвашъ брата си, какъ трѣбва да постѫпи, но ще се обърнешъ внимателно къмъ нуждаещия се и ще му кажешъ: братко, извини, ти си изпратенъ до мене, сбъркалъ си адреса, не си отишълъ на опрѣдѣленото мѣсто. Ето, заповѣдай тази сума, услужи си съ нея! Постѫпишъ ли така, ти ще повдигнешъ брата си въ очитѣ на другитѣ. Благородство се изисква отъ всинца ви. Вие можете да изнасяте погрѣшкитѣ на хората, но въ Божественото учение е правило да се постѫпва съ благородство и любовь. Трѣбва ли ние, които сме въ великото благословение, въ Великия океанъ, да се смущаваме отъ малкитѣ нещастия, които ни сполѣтяватъ? Великиятъ океанъ трѣбва ли да рони сълзи, че малката рѣчица може да опетни брѣга му? Той ще се поусмихне и ще каже: „Всѣки, който се влива въ мене, утаява се и бистъръ става“. Въ моитѣ води всички мѫтни рѣки се утаяватъ, всички философски системи се утаяватъ, всички религиозни системи се утаяватъ и остава само великото, Божественото. Хората ще познаятъ, че само Богъ управлява свѣта и само Неговитѣ закони сѫ вѣчни. Слѣдователно. ще излѣземъ смѣло прѣдъ свѣта и ще кажемъ: ние сме длъжни най-първо да изпълнимъ Божия законъ, а слѣдъ това ще изпълнимъ и вашия законъ. Ние трѣбва да бѫдемъ вѣрни на нашия законъ. Искате ли да не измѣняме на вашия законъ, най-първо трѣбва да бѫдемъ вѣрни на нашия законъ. Нѣкой пѫть вие се плашите отъ това, какво ще каже държавата. Отъ коя държава се плашите? Вие се плашите отъ управницитѣ. Отъ кои управници се плашите? Чудни сте вие? Дойде единъ праведенъ човѣкъ въ свѣта, а нѣкой замисля да излѣзе насрѣща му съ револверъ. Питамъ: вие гърмѣли ли сте срѣщу човѣкъ, когото Богъ е пратилъ на свѣта? Можете ли да гърмите срѣщу свѣтлината? Можете ли да направите дупка въ океана? Докато азъ съмъ въ физическо тѣло на земята, безопасенъ съмъ за съврѣменното общество, но лиша ли се отъ тѣлото си и остана съ своитѣ духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато единъ задушливъ, единъ отровенъ газъ е затворенъ въ нѣкое шише, той е безопасенъ, но като излѣзе отъ шишето, всички ще опитатъ неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи единъ праведенъ човѣкъ. Евреитѣ разпнаха Христа, но и до днесъ носятъ послѣдствията на тази постѫпка. Японцитѣ прѣслѣдваха посланника на Оомото — Онисабро Дегучи, когото Богъ изпрати, но голѣми нещастия ги сполѣтѣха. Цѣла Япония се разтърси отъ страшни землетресения. Отгорѣ имъ казватъ: „Нѣма да вдигате шумъ противъ Божиитѣ посланици“. Всѣки народъ, който се е опиталъ да се противопостави на Божиитѣ посланици, не е видѣлъ добро. И сега българитѣ мислятъ, че могатъ да се повдигнатъ противъ менъ. Това, което азъ говоря, сѫ Божии думи; това сѫ Божии закони. Ако тѣ се опитатъ да нарушатъ Божиитѣ закони, Господъ ще ги заличи отъ лицето на земята. Тѣ казватъ: този човѣкъ е самозванецъ. Не, българитѣ трѣбва да знаятъ, че каквото е отношението имъ къмъ мене, такова ще бѫде и отношението на външния свѣтъ спрѣмо тѣхъ. Ако тѣ измѣнятъ отношенията си къмъ мене, и външниятъ свѣтъ ще измѣни отношенията си спрѣмо тѣхъ. Външниятъ свѣтъ ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете: какъ може това? Ще ви кажа. Всѣки, който се обявява противъ Божиитѣ пратеници, обявява се срѣщу Бога, срѣщу Любовьта. Любовьта е вѣченъ законъ, тя нѣма минало, тя има вѣчно настояще и вѣчно бѫдеще. И казва Христосъ: „Всички, които се обявяватъ противъ Мене, т. е. противъ Любовьта, тѣ сѫ крадци и разбойници“. Българитѣ мислятъ, че единъ човѣкъ може да създаде извѣстно течение и да омотае хората. Това не може да бѫде. Христосъ дойде, придоби около 500 милиона послѣдователи. Заблуди ли ги Той? — Не. Христовото учение е Божествено. Значи, Богъ призовава хората. Щомъ е така, Христосъ, който привлѣче толкова хора, отъ Бога е дошълъ. Буда, Мохамедъ сѫщо тъй сѫ дошли отъ Бога, Негови пратеници сѫ тѣ. Азъ не трѣбва да се спирамъ върху това, какво мислятъ хората за мене; не трѣбва да обръщамъ внимание на умразата въ свѣта. Зная, че има готови хора, въ този народъ, готови сърца, които искатъ да служатъ на Бога. Азъ зная, че между този народъ има старозавѣтни, има новозавѣтни, има праведни хора, има и ученици — има отъ всичкитѣ категории хора. Ако азъ съмъ дошълъ между този народъ, дошълъ съмъ за ученицитѣ — тѣ ме интересуватъ. За праведнитѣ хора, както и за новозавѣтнитѣ, и за старозавѣтнитѣ, има кой да се интересува. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и рѣшителни, да имате вѣра, че Богъ е на наша страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работимъ, нѣма да отстѫпваме нито на косъмъ. Никога досега ученицитѣ не сѫ отстѫпвали отъ своя пѫть. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на горения, на страдания, но всѣкога сѫ отивали съ радость. Трѣбва да знаете, че всичко, което се повдига срѣщу Бога, срѣщу Любовьта, се дължи на невѣжеството въ свѣта. Казвамъ: ученицитѣ трѣбва да иматъ жива, положителна вѣра, да живѣятъ съ Радостьта, съ Мира, съ Свѣтлината и съ Любовьта. Бѫдещето е прѣдъ васъ, ще го опитате. Хиляди хора прѣди васъ сѫ страдали и работили за Бога И днесъ хиляди хора живѣятъ, страдатъ и работятъ за Бога. И за въ бѫдеще хиляди хора ще живѣятъ и ще работятъ за Бога. Единъ день ще видите връзката, която сѫществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъвъ е Божествениятъ планъ, прѣдвиденъ за Неговото дѣло. Ние се радваме, когато Божието дѣло успѣва въ свѣта. Старозавѣтнитѣ подготвятъ, пѫтя за новозавѣтнитѣ; новозавѣтнитѣ подготвятъ пѫтя за праведнитѣ; праведнитѣ подготвятъ пѫтя за ученицитѣ, а ученицитѣ подготвятъ пѫтя за идване Царството Божие на земята. Тази е задачата на всинца ни — да подготвимъ този пѫть. Ученицитѣ сѫ ангажирани съ тази трудна задача. Тѣ ще срещнатъ много прѣпятствия, но всички препятствия ще се разтопятъ като снѣговетѣ и ледоветѣ. Това нѣма да стане въ единъ день, нито въ два дни, нито въ десеть дни, нито въ година, нито въ двѣ години, нито въ сто години, това е единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, за който се изисква дълго врѣме. Обаче, това, за което ви говоря, за всѣки едного поотдѣлно, може да стане бързо и да пожъне плодоветѣ му. Това, което за колективното изисква вѣкове, за единъ човѣкъ отдѣлно може да стане въ единъ кратъкъ периодъ, тъй както единъ авиаторъ за нѣколко минути може да се издигне съ своя аеропланъ високо въ въздуха и да слѣзе долу на земята. И вие може да направите сѫщото. Ние можемъ да ви дадемъ билетъ още за първия аеропланъ, да отидете горѣ и като се върнете, ще кажете: видѣхме новото, което се строи. „Жена, която ражда, на скръбь е, и като роди, забравя своята скръбь“. Азъ желая всички вие да родите, и като родите да забравите своята скръбь, и скръбьта ви да се прѣвърне на радость — да носите Божията Радость винаги съ васъ! „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сѫбота. 20 августъ. 7 ч. с. Братя въ единомислие. „Ето, колко е добро и колко е угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Псаломъ 133:1. Само Божията Любовь носи пълниятъ животъ! Ще ви прочета нѣколко извадки отъ Библията, като образци на човѣшката мисъль. Ще взема 133 Псаломъ. Всѣки, който прочете този Псаломъ и го вземе въ неговия букваленъ смисълъ, ще попадне въ една погрѣшка и ще си създаде редъ неприятности въ живота. Напримѣръ, въ 2 стихъ на този Псаломъ се казва: „Като многоцѣнното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всѣки отъ васъ има брада, но подъ брада не се разбиратъ само космитѣ, както нѣкои мислятъ. На брадата, наистина, растатъ косми, но космитѣ не съставляватъ брадата, тѣ сѫ само нейно проявление. Долната челюсть, която е лостъ на човѣшката воля, въ сѫщность тя съставлява брадата. Значи, лостътъ, чрѣзъ който човѣшката воля си служи, това е брадата. И тогава, вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лостъ на човѣшката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космитѣ на човѣшката брада, знайте, че съ това нѣщо човѣкъ не може да се благослови. „Ето, колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Прѣдъ кого е угодно да живѣятъ братя въ единомислие, прѣдъ насъ, или прѣдъ Бога? — Прѣдъ Бога, разбира се. Колко е угодно да живѣятъ хората въ единомислие прѣдъ лицето на Бога! Казвате: ние живѣемъ въ единомислие. Не, днесъ не може още да се живѣе въ единомислие, нито пъкъ живѣятъ хората въ единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора иматъ различни интереси. Слѣдователно, вие никога и по никой начинъ не можете да примирите интереситѣ на хората. Отъ хиляди години тѣ се силятъ да примирятъ интереситѣ си, но това се е указало невъзможно. Такъвъ законъ не сѫществува. Защо? — Интереситѣ на частитѣ не могатъ да се примирятъ едни съ други. Тѣ могатъ да се примирятъ само въ цѣлото. Само цѣлото прѣдставлява великъ законъ за примирение интереситѣ на частитѣ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който се занимава съ частитѣ, прѣди всичко трѣбва да разбира закона на цѣлото, понеже всѣка часть има опрѣдѣлено мѣсто въ цѣлото; и тя е часть дотогава, докато запазва своето мѣсто. Изгуби ли това мѣсто, тя вече не е никаква часть. И въ живота забѣлѣзваме сѫщото нѣщо. И тъй, докато човѣкъ има свое опрѣдѣлено мѣсто въ цѣлото, т. е. въ Бога, той живѣе. Щомъ изгуби това мѣсто, той умира. Значи, въ това отношение, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ това, че частьта е изгубила своето мѣсто въ цѣлото. Азъ не взимамъ думата „смърть“ въ смисълъ умиране на тѣлото, но я разглеждамъ като състояние, при което умътъ на човѣка се изопачава, и той прѣстава да мисли; сърцето му се изопачава, и той прѣстава да чувствува; смисълътъ на живота се изгубва, и всичко прѣдъ човѣка започва да блѣднѣе. Да изгубишъ смисъла на живота, това е най-ужасната смърть! „Колко е угодно на Бога и прѣдъ Бога да живѣятъ братя въ единомислие!“ „Прѣдъ Бога“ — значи да живѣятъ братя и сестри въ единомислие прѣдъ цѣлото. Мнозина казватъ: ние живѣемъ въ единомислие. Само казването още не разрѣшава въпроса. Ние никога не можемъ да живѣемъ въ единомислие, докато всѣки мисли само за себе си. Мислимъ ли само за себе си, всѣкога ще има противорѣчия. Тогава силниятъ ще има право въ едно отношение, а слабитѣ, колективно съединени, ще иматъ право въ друго отношение. Този законъ сѫществува не само въ обществото, но и въ нашия организъмъ, т. е. това, което става въ обществото, става и въ нашитѣ чувства, мисли и дѣйствия. Много отъ болеститѣ се дължатъ на специфичнитѣ разбирания на клѣткитѣ. Когато клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ се индивидуализиратъ и всѣка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, въ организма на човѣка настава анархия. Идватъ лѣкари тогава — единъ, двама, трима, правятъ инжекции, прѣпорѫчватъ разтривки, изпотявания, какви ли съвѣти не даватъ, но всичко това може да се сведе къмъ слѣдното: всички клѣтки трѣбва да разбератъ, че тѣ сѫ живи сѫщества, че щастието на всѣка една отъ тѣхъ зависи отъ общото състояние на организма. Затова клѣткитѣ, които живѣятъ въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да иматъ взаимно съгласие помежду си. Ако тѣ живѣятъ всѣка за себе си, никога не ще иматъ благото на общото, благото на цѣлото. Ако всѣка клѣтка пожелае да живѣе нѣкѫдѣ отдѣлно, като малка микроба, тя ще има единъ простъ, нищоженъ животъ. Влѣзе ли да живѣе въ човѣшкия организъмъ, тя ще опита онова величие, което сѫществува въ общата хармония на човѣшката душа. И сега, тия отъ васъ, които още не сѫ ученици, които живѣятъ съ разбиранията на старозавѣтния животъ, или съ разбиранията на новозавѣтния животъ, или съ разбиранията на праведника, познаватъ закона на частитѣ. Тѣ не живѣятъ още въ закона на цѣлото. Азъ не говоря, обаче, за живота и стремежа на душитѣ имъ, но за тѣхнитѣ човѣшки разбирания. Кои сѫ праведни хора въ свѣта? Нѣкой казва: азъ съмъ честенъ и благороденъ човѣкъ. Никому досега не съмъ направилъ какво и да е зло — праведенъ човѣкъ съмъ. Не, колкото и да е праведенъ този човѣкъ, той още не е ученикъ. Той не разбира смисъла на живота отъ гледището на ученика, отъ гледището на цѣлото. И праведниятъ човѣкъ живѣе още за себе си. Той иска да застави хората да познаватъ и признаватъ неговата праведность, затова казва: „Не знаете ли, че азъ съмъ праведенъ човѣкъ, и всички трѣбва да се отнасяте къмъ менъ съ почитание?“ Старозавѣтниятъ човѣкъ иска почитание. Новозавѣтниятъ човѣкъ иска почитание. Праведниятъ иска почитание. Единствениятъ, който не иска почитание, това е ученикътъ. Когато човѣкъ прѣстане да иска почитание, той става ученикъ. Само ученикътъ учи, а всички други се занимаватъ, тѣ живѣятъ единъ физически животъ. Наистина, праведниятъ седи по-високо отъ новозавѣтния, но още не е ученикъ. Новозавѣтниятъ седи по-високо отъ старозавѣтния, но още не е праведенъ. Животътъ на ученика, обаче, е идеалътъ на човѣшката душа. Този животъ включва разбирането на четиритѣ живота. Тия четири живота прѣдставляватъ четири различни направления. Всички сравнения, които ви давамъ сега, служатъ като опрѣдѣления и допълнения на главната мисъль въ този Псаломъ. Той се състои отъ три стиха. Първиятъ стихъ е слѣдниятъ: „Колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие“! Този стихъ е основата на това, което осмисля живота. Този законъ се отнася не само за обществото, но той е вѣренъ и за нашия духовенъ животъ, той е вѣренъ и за физическия животъ. Когато всички части на едно колело сѫ сплотени и работятъ заедно, това колело има смисълъ. Но когато всѣка часть се индивидуализира, въ това колело се образува триене, търкане. Казватъ за това колело: разхалтави се нѣщо туй колело. Щомъ спицитѣ на колелото се разхалтавятъ, чува се нѣщо като пѣние. Не, това не е пѣние, това е скрибуцане, то е хлопане. И коларьтъ тогава казва: „Не върви нѣщо колата ми, разхалтавила се е, трѣбва да се поправи!“ Така и ние често се разхалтавяме и трѣбва да отидемъ при Бога, да се поправимъ. Трѣбва да знаете, че отъ тази гѫста материя, въ която живѣете, често спицитѣ на вашия животъ се поразслабватъ, разхалтавятъ, и трѣбва да се молите, трѣбва да отидете при Бога да ви се поправятъ. Ние трѣбва да ходимъ при Господа най-малко по три пѫти на день да ни поправя спицитѣ. Той самъ нѣма да ги поправи, майсторъ ще изпрати, но ние трѣбва да се молимъ. Какво нѣщо прѣдставляватъ спицитѣ? Ние имаме за тѣхъ специфично разбиране. Тия спици на нашия животъ могатъ да се изправятъ само чрѣзъ молитвата. Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човѣкъ, значи да храни сърцето си. Дишане, прѣчистване трѣбва на човѣка! Какъ става това прѣчистване? — Чрѣзъ молитвата. Докато човѣкъ се моли, той диша. Азъ говоря за съзнателния животъ на човѣка, за съзнателната молитва, за онзи вѫтрѣшенъ, непрѣривенъ стремежъ на душата, да бѫде свързана съ Бога, а не за онази молитва на думи само, написана отъ други хора. Молитвата е непрѣривно стремление да работимъ заедно съ Бога. Тогава нашитѣ интереси и интереситѣ на Бога ще бѫдатъ едни и сѫщи. За да не се прѣкѫсва връзката съ Бога, каквато работа прѣдприемемъ прѣзъ деня, трѣбва да я вършимъ съ единствената мисъль, че тя се върши за Бога. Миешъ ли лицето си, мий го за Бога. Пишешъ ли, четешъ ли, каквато работа и да вършишъ, върши я за Бога. Постѫпвашъ ли така, ще имашъ въ себе си единъ постояненъ импулсъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ живота на всѣки човѣкъ. Нѣкой пѣвецъ, напримѣръ, пѣе хубаво, но нѣма вдъхновение, нищо не го интересува въ живота. По едно врѣме той се влюбва въ нѣкоя красива мома и се вдъхновява, насърдчава се вече. Като излѣзе на сцената, и 10,000 души да го слушатъ, това не е важно за него. Той има прѣдъ себе си единъ образъ и за него пѣе. Всички казватъ: много хубаво пѣе този пѣвецъ. Наистина, той има вече успѣхъ. Отнемете този образъ отъ него, този пѣвецъ изгубва вдъхновението си, отъ никѫдѣ помощь не иде, не му се пѣе вече. Азъ наричамъ този образъ „вѫтрѣшенъ центъръ“, който привлича мисъльта, и въ който всички части намиратъ своето единение. Този образъ не е нѣкаква външна прѣдстава, но едно съзнание въ насъ, което може да регулира живота ни. Този образъ изразява вѫтрѣшното състояние на нашитѣ чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трѣбва да пазите този образъ въ себе си! Вие може да го намѣрите въ нѣкой по-напрѣдналъ човѣкъ отъ васъ, а може да го намѣрите и въ лицето на Бога. Дѣто и да намѣрите този образъ, пазете го Той носи животъ за васъ. Нѣкой питатъ: какъ се прѣдава живота? — Божествениятъ животъ не се прѣдава направо чрѣзъ мислитѣ, чрѣзъ идеитѣ. Какъ се прѣдава тогава? — Божествениятъ животъ, Божественитѣ идеи се прѣдаватъ най-първо чрѣзъ контактъ, чрѣзъ допиране, не физическо, но духовно, вѫтрѣшно допиране. При това допиране се образува Божествения пламъкъ, и Божествениятъ животъ у човѣка започва да тече. Както при горението въ физическия свѣтъ е необходимо вещество, способно да гори, за да се подържа огъньтъ постоянно, така и въ Божествения животъ трѣбва да има едно постоянно прииждане на Божествени енергии. Значи, за да се прояви животъ, енергия е потрѣбна. Отдѣ ще вземете тази енергия? Отдѣто и да я вземете, ще имате все едни и сѫщи резултати — горение ще става. Ако ви трѣбва дървено масло, ще купите отъ нѣкой бакалинъ. Ако ви трѣбва електрическа енергия, ще вземете отъ дружество „Орионъ“, или отъ другадѣ нѣкѫдѣ, и пакъ ще си платите. Ако не плащате редовно, прѣкѫсватъ тока, и вие оставате въ тъмнина. Нѣкой казва: всичко се дава даромъ отъ Бога. Вѣрно, всичко отъ Бога е даромъ, н о п р и у с л о в и е. Ние взимаме буквално думитѣ, че отъ Бога всичко е даромъ. Питамъ: щомъ всичко отъ Бога е даромъ, защо всички хора не се даряватъ еднакво? Защото всички хора не заслужаватъ еднакво. Тъй седи въпросътъ. Нека говоримъ това, което е, а не това, което не е. Тази мисъль, че отъ Бога всичко е даромъ, е старозавѣтна, и азъ я прѣвеждамъ въ новозавѣтна, за да стане по-ясна. Сега, ще ви прочета часть отъ 16 глава на Евангелието отъ Лука. Ще започна отъ 10 стихъ надолу. Това сѫ образци на Божествения Духъ. Не считайте, че ние сме се събрали тукъ само за прѣминаване на врѣмето. Не, нашето врѣме е запълнено съ Божествения Духъ, и ако сега не Го научите, това врѣме втори пѫть нѣма да се върне. Ако сега запълните, ако сега посадите това врѣме съ новитѣ идеи, които слушате, единъ день то ще дойде при васъ и ще ви донесе узрѣли, благословени плодове на вашия трудъ. Ако, обаче, още сега не запълните това врѣме, единъ день то ще ви донесе най-голѣмото нещастие, каквото не сте виждали на свѣта. Това е единъ старозавѣтенъ законъ, съ който сега нѣмамъ врѣме да се занимавамъ. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задача на ученика е да научи всички закони. Ето какъ започва евангелистъ Лука 10 стихъ: „Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ.“ Това е една новозавѣтна мисъль. Азъ ще сравня тази мисъль съ по-раншната, която цитирахъ. „Ето, колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Коя е основата на живота, за да живѣятъ братя въ единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Азъ искамъ да ме слушате, а не да потвърждавате нѣщата външно. Нѣкои отъ васъ говорятъ, мърдатъ само устата си, безъ да мислятъ. Вие нѣма да мърдате устата си, нито ще се смѣете, понеже сега Господъ е между васъ, сега Той говори. Щомъ дойде врѣме вие да си мърдате устата, азъ ще ви дамъ знакъ. Щомъ дойде врѣме за смѣхъ, азъ пакъ ще ви дамъ знакъ. Мърдането на устата е на мѣсто, смѣхътъ е на мѣсто, говоренето е на мѣсто, но всѣко нѣщо трѣбва да дойде на своето врѣме. Когато говоримъ безъ врѣме, и когато се смѣемъ безъ врѣме, ние сме въ единъ животъ на безпорядъкъ, и тогава не можемъ да идемъ при Бога. Вие казвате: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря? Свободенъ си, но когато цѣлото говори, частитѣ трѣбва да мълчатъ, да слушатъ, защото тогава Господъ говори. Когато частитѣ говорятъ, т. е. когато ние говоримъ, трѣбва да се редуваме, да пазимъ редъ, послѣдователно да говоримъ. Най-първо ще говори единъ, послѣ втори, трети, четвърти и като се изкажемъ всички, ще оставимъ цѣлото да даде заключението си. Ние по нѣкой пѫть говоримъ по цѣли часове, прѣреждаме се, бързаме да се изкажемъ, не се изслушваме спокойно, и цѣлото не може да даде никакво заключение. Слѣдователно, всѣки отъ насъ каже ли урока си, който му е зададенъ, трѣбва да, остави Богъ да даде своето вѫтрѣшно заключение. И сега Богъ отговаря: „Когато вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, само тогава братята ще живѣятъ въ единомислие“. Христосъ казва: „Неправедниятъ въ малкото и въ многото е неправеденъ“. Богъ казва: „Щомъ човѣкъ е неправеденъ и въ малкото и въ многото, братята не могатъ да живѣятъ въ единомислие“. „И тъй, ако въ неправедното богатство вие не бѣхте вѣрни, кой ще ви повѣри истинното богатство?“ Питамъ: ако вие въ материалнитѣ работи, ако въ богатството на свѣта, което е врѣменно, сте невѣрни, кой ще ви повѣри духовното богатство? „И ако въ чуждото се не показахте вѣрни, кой ще ви даде вашето?“ Кое счита Христосъ за чуждо богатство? — Божието богатство. Значи, ако вие се показвате невѣрни къмъ благото, което Богъ ви дава, и злоупотрѣбявате съ него, кой ще ви даде вашето? Никой въ свѣта, освѣнъ Богъ, не може да ви даде вашето. Единственото сѫщество въ свѣта, което може да ви даде вашето благо, това е Богъ. Слѣдователно, ако вие сте злоупотрѣбили съ Божието благо, отъ никого не можете да очаквате вашето благо. Въ Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Той държи и своето благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотрѣбимъ съ Божието благо, кой ще ни даде нашето? Ще ви дамъ единъ конкретенъ примѣръ за обяснение на този законъ. Прѣдставете си, че вие сте единъ простъ работникъ и отивате да работите на лозето на единъ богатъ българинъ. Той ви казва: „Ще ти платя, колкото желаешъ, но искамъ тъй да прѣкопаешъ лозето ми, че да не остане въ него нито единъ стръкъ трѣва. Послѣ, да разкопаешъ пръстьта добрѣ, на ситно, да не останатъ никакви буци“. И, ако вие прѣкопаете лозето тъй, както господарьтъ ви иска, той ще ви плати добрѣ, както обѣща, но ако дойде и види, че вие сте прѣкопали лозето отгорѣ-отгорѣ само, тукъ-тамъ сте драснали почвата съ мотиката, питамъ: този господарь ще ви даде ли благото, което ви се пада? — Нѣма да ви го даде. „Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилѣпи и другиго ще прѣзира. Не можете да работите на Бога и на Мамона“ Човѣкъ не може да работи едноврѣменно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щомъ работишъ за Бога, за Бога ще работишъ. Работишъ ли за себе си, ще знаешъ, че за себе си работишъ. Вие не можете да примирите тия двѣ положения въ живота си. Нѣкой казва: нали трѣбва да живѣемъ за себе си? Ние ще живѣемъ за Бога, а Богъ ще живѣе за насъ. Такъвъ е великиятъ законъ на Битието. Когато апостолъ Павелъ прѣмина въ новозавѣтния животъ, той научи този законъ и каза: „Сега вече не живѣя азъ, но Христосъ. Азъ умрѣхъ, а Христосъ живѣе въ менъ“. Питамъ: какъ е възможно умрѣлъ човѣкъ да говори? Павелъ казва, че той вече не живѣе, а въпрѣки това говори. Подъ думата „смърть“ Павелъ не разбира изгубване на съзнанието въ човѣка, но той подразбира, че въ даденъ моментъ човѣкъ се самоотрича отъ себе си и живѣе за Бога, като казва: „Господи, ще живѣя само заради Тебе“! Лошо ли е човѣкъ да живѣе за Бога? Да живѣе човѣкъ за Бога, това е едно отъ най-красивитѣ състояния на човѣшката душа. Да живѣе човѣкъ за Бога, това още е частиченъ животъ, а да живѣе въ Бога и за Бога, това е цѣлокупниятъ животъ, въ който той минава живота на всички сѫщества. „Всичко това чуваха и фарисеитѣ, които бѣха сребролюбци; и присмиваха Му се“. Това е свѣтътъ, това сѫ безидейнитѣ хора. „Всѣки, който напуща жена си и се ожени за друга, прѣлюбодѣйствува; и всѣки, който се ожени за напусната отъ мѫжъ, прѣлюбодѣйствува“. Какъвъ е смисълътъ на този стихъ? Въ този стихъ се подразбира, че всѣки, който напуща Божията Любовь, напуща Бога и прѣлюбодѣйствува. Жената е символъ на Любовьта. Затова, всѣки, който напуща Бога и започва да живѣе съ тази или онази жена, съ този или онзи мѫжъ, прѣлюбодѣйствува. Такъвъ човѣкъ е изгубенъ вече. Най-ужасното прѣстѫпление е това духовно прѣлюбодѣяние! Когато напуснемъ Любовьта, т. е. великия принципъ на живота, тогава, именно, смъртьта иде. Това е истинското прѣлюбодѣяние. Като четемъ този стихъ, ние не разбираме въ букваленъ смисълъ отношенията на мѫжа къмъ жената, нито отношенията на жената къмъ мѫжа, нито отношенията само на мѫжа, или тия на жената отдѣлно, нито пъкъ отношенията нв всички живи сѫщества, но разбираме отношенията ни къмъ Бога. Казва Христосъ: „Който напусне жена си, прѣлюбодѣйствува“. Христосъ обяснявалъ тази мисъль на ученицитѣ, говорилъ имъ за дълбокия смисълъ, който се крие въ нея. Всички хора днесъ страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Тѣ разглеждатъ всѣко нѣщо въ неговия букваленъ смисълъ. Тази мисъль е новозавѣтна, и кой какъ я прочете, ужаси се и казва: „Ние трѣбва да пазимъ женитѣ си, като писани яйца. Любишъ ли жена си, ще любишъ и Бога“. Не, азъ казвамъ, че ако любишъ жена си, Бога не можешъ да любишъ. Но любишъ ли Бога, ти не можешъ да не любишъ жена си и дѣцата си, и всички сѫщества. Ще любишъ, както Богъ люби. Тогава Любовьта ще бѫде нѣщо възможно за тебе, и ти нѣма да казвашъ, че този не мога да търпя, онзи не обичамъ и т. н. Като човѣкъ, вѣрно е, че много нѣща сѫ невъзможни, но невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Човѣшката любовь е частична, Божията Любовь е цѣлокупна. Подъ цѣлокупность разбирамъ единение, единство въ съзнанията. Ако ти любишъ всички хора, тѣхнитѣ съзнания, като възприематъ твоята любовь, ще се съединятъ съ твоето, и ще има единство въ съзнанията. „Всѣки, който напуща жена си, прѣлюбодѣйствува“. Този стихъ, прѣведенъ въ широкъ смисълъ, означава: всѣки, който напуща Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина, прѣлюбодѣйствува“. Отъ това гледище, азъ ще се спра върху сегашния индивидуаленъ и общественъ животъ. Щомъ въ единъ домъ царува Божията Любовь, тамъ се раждатъ умни дѣца. Въ това отношение, както съврѣменната наука, така и науката въ миналото и бѫдещето, иматъ само едно мнѣние. Този домъ, въ който бащата и майката сѫ били цѣломѫдрени, въ пълния смисълъ на думата, тамъ се раждатъ най-добри, най-разумни и гениални дѣца. Ние имаме такъвъ примѣръ съ Христа. Той се роди отъ една дѣвица, която бѣше най-цѣломѫдрената жена по това врѣме. Еврейскиятъ народъ не можа да създаде по-добра, по-цѣломѫдрена жена отъ Мария — майката Господня. Христосъ можа да се роди само чрѣзъ нея. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ. Само най цѣломѫдрената душа може да роди прави, прѣкрасни, красиви мисли въ свѣта. Сѫщиятъ законъ се отнася и до постѫпкитѣ, до дѣйствията. Само най-цѣломѫдрениятъ духъ може да роди прѣкрасни, красиви постѫпки въ свѣта. Цѣломѫдрието може да се тури като основа въ живота на всѣки едного. Да допуснемъ, че мѫжътъ и жената въ единъ домъ се биятъ и наричатъ това „животъ“. Не, това не може да се нарече животъ. Такъвъ споръ, такъвъ бой става и вѫтрѣ въ васъ; вие сте раздѣлени въ себе си, и въ резултатъ на това се явява тъмнина, мракъ. Въ домоветѣ, нѣкѫдѣ мѫжътъ бие жената, нѣкѫдѣ жената бие мѫжа. Нѣкой пѫть мѫжътъ е лошъ и казва: моятъ умъ е много лошъ. Нѣкой пѫть жената е лоша и казва: моето сърце е много лошо. Какъ ще изправите ума и сърцето си? Турете въ ума цѣломѫдрието, турете и въ сърцето цѣломѫдрието, и вашитѣ умъ и сърце ще се изправятъ. Това сѫ максими, съ които можете да работите. Ще кажете: какъ ще работимъ съ тия максими? — Това сѫ специфични методи и правила. Ако не можете да намѣрите правилния начинъ за работа, т. е. ако не знаете, какъ да отваряте запушенитѣ шишета, елате при менъ, азъ ще ви кажа, какъ се отварятъ. За да отворите едно запушено шише, вие взимате единъ tire-bouchon, прѣкарвате го прѣзъ тапата, и шишето се отваря. Ако влѣзете въ една кѫща, дѣто кепенцитѣ на прозорцитѣ сѫ затворени, какъ ще прѣкарате свѣтлината въ нея? Нужно ли е да каните свѣтлината да влѣзе въ тази кѫща? — Не. Ще отворите кепенцитѣ, послѣ ще махнете кукичкитѣ на прозорцитѣ, ще ги отворите широко, и свѣтлината сама ще влѣзе вѫтрѣ — нѣма защо да я каните. Слѣдователно, азъ говоря за цѣломѫдрието, като за разумна сила, като за разумно сѫщество. Цѣломѫдрието носи сила съ себе си. Та когато вие отворите пѫть на цѣломѫдрието, това сѫщество ще дойде въ вашия умъ и въ вашето сърце, и ще ви покаже, по кой начинъ трѣбва да разсѫждавате, и по кой начинъ трѣбва да чувствувате. Цѣломѫдрието разбира законитѣ на мисъльта, и затова, като влѣзе въ мозъка на човѣка, ще поправи всички центрове, съ които той си служи, и мисъльта веднага ще потече плавно. Тогава мисъльта добива изразъ и става силна, мощна въ своитѣ прояви. Всѣка Божествена мисъль е права. Тя никога не може да бѫде изказана не на врѣме, защото нѣма да се възприеме и приложи, а всѣка мисъль, която не може да се възприеме, не може и да живѣе. Ще кажете: сѫществува ли, наистина, цѣломѫдрие въ свѣта? — Да, има цѣломѫдрие въ свѣта, което не е механическо, но Божествено цѣломѫдрие. Въ Новия Завѣтъ наричатъ това цѣломѫдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посѣщение на Духа“ и т. н. Казва Христосъ: „Духътъ на Истината ще дойде върху васъ и ще ви научи.“ На какво? — Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животътъ не седи само въ това да чувствувашъ и да мислишъ, какъ да прѣкарашъ врѣмето си. Не, сегашниятъ животъ прѣдставлява една дълбока вѫтрѣшна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитамъ сега, коя е основната ви чърта, или кое е основното качество, което ви отличава отъ другитѣ хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъль ви отличава отъ другитѣ. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашиятъ начинъ на разсѫждение е особенъ. Че кой не разсѫждава? Ще кажете, че сте добъръ човѣкъ. Че и другитѣ хора сѫ добри. Или пъкъ най-послѣ ще кажете, че вие обичате хората. И другитѣ хора обичатъ. „Ама азъ съмъ честенъ човѣкъ, не лъжа.“ И другитѣ хора сѫ честни, и тѣ не лъжатъ. Не, кажете ми една отличителна чърта, която само вие имате. Какъ ще я опрѣдѣлите? Ако отидете при нѣкой съврѣмененъ музикантъ, той ще ви каже, че първиятъ тонъ отъ първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-низкиятъ тонъ, който човѣшкото ухо е схванало досега. Само единъ контрабасистъ може да вземе този тонъ. Като се слуша този тонъ, той прѣдставлява едно бучение, като че земята се тресе. Той е силенъ, мощенъ тонъ, въ състояние е да разтърси нашия салонъ. Както виждате, този тонъ има една отличителна чърта, по която се познава отъ другитѣ тонове. Като дойдемъ до осмата октава пъкъ, първиятъ тонъ тамъ има 40,000 трептения. Той е толкова високъ, че човѣшкото ухо едва може да го схване, като че отдалечъ нѣкѫдѣ се носи този звукъ. Днесъ малко цигулари могатъ да взематъ този тонъ чистъ и ясенъ. Грѣшката не е въ цигуларя, нито въ цигулката, но жицитѣ, които се употрѣбяватъ, не могатъ да прѣдаватъ тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсятъ материалъ за жицитѣ по-чистъ, по-отзивчивъ за прѣдаване на тѣзи висши трептения. Азъ прилагамъ този законъ по отношение на нашата нервна система, която постоянно се прѣобразява, прѣустройва. Тя трѣбва да се кали толкова много, че да бѫде въ сила да издържа, както на низкитѣ, тъй и на високитѣ тонове. Това ще се постигне чрѣзъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота. Чрѣзъ тѣхъ, именно, става прѣустройване на материята въ нашата нервна система. Ако разгледате съ увеличително стъкло нервната система на единъ човѣкъ, който има старозавѣтни вѣрвания, както и на онзи човѣкъ съ новозавѣтни вѣрвания, послѣ разгледате нервната система на праведния човѣкъ и най-послѣ на ученика, ще намѣрите голѣма разлика въ устройството на нервната имъ система. Ако погледнете очитѣ на старозавѣтния човѣкъ, както и тия на новозавѣтния, ще видите, че очитѣ на единия и на другия сѫ различно устроени. Ако слѣдъ това погледнете очитѣ на праведния и тия на ученика, пакъ ще намѣрите разлика въ устройството имъ. Това сѫ факти, съ които съврѣменнитѣ учени хора още не сѫ се занимавали. Тѣ прѣдставляватъ извѣстни празнини въ съврѣменната наука, за изучаването на които се изискватъ редъ изслѣдвания. Това е една широка область за проучаване. Ние можемъ да познаемъ миналото, настоящето и бѫдещето на човека по неговото око. Всичко, което може да стане съ човѣка, е написано въ неговото око, и ние можемъ да четемъ по него. Ако нѣкой човѣкъ страда отъ охтика, или отъ каква и да е болесть, въ окото му има признаци, които говорятъ за тази болесть. Всички болезнени състояния се отразяватъ въ очитѣ на хората. Тамъ ставатъ извѣстни прѣсичания на крѫговетѣ, отъ които правилнитѣ течения въ очитѣ се прѣкѫсватъ. Онзи, който може да чете по очитѣ, като погледне въ тѣхъ, ще познае, че нѣкой човѣкъ ще умре отъ охтика, напримѣръ, слѣдъ една година. Случва се такъвъ човѣкъ, който чете по очитѣ, да отиде при нѣкой боленъ, когото всички лѣкари отписватъ отъ книгата на живота, и казва: този човѣкъ слѣдъ десеть деня ще бѫде на крака. Какъ е възможно това нѣщо? Нали всички лѣкари казватъ обратното? Да, така казватъ тѣ, но въ окото на този човѣкъ е написано положително, че той ще живѣе, нѣма да умре. Тъй е опрѣдѣлилъ неговиятъ духъ. Нѣкой човѣкъ пита: азъ ще стана ли добъръ? — Погледни въ окото си, или намѣри човѣкъ, който може да чете по окото, той ще ти каже всичко, каквото може да стане отъ тебъ. Послѣ намѣри нѣкой опитенъ френологъ и го попитай, за какво си способенъ. Той има редъ мѣрки, съ които ще си послужи: ще измѣри главата ти околовръстъ, на дължина и т. н. Слѣдъ това ще се произнесе не само за твоитѣ способности, но точно ще опрѣдѣли, каква е била майка ти, какъвъ е билъ баща ти, какви сѫ били твоитѣ дѣди и прадѣди прѣди нѣколко поколѣния. Казватъ нѣкой, че и въ България, имало такива гадатели. Не, нашитѣ гадатели говорятъ, както имъ падне, тѣ не сѫ тъй точни, както съврѣменнитѣ френолози, не могатъ даже да се сравняватъ съ тѣхъ. Френологията почива на редъ опити, наблюдения, извлѣчени изъ живота, изъ живата природа. Казахъ ви въ една отъ бесѣдитѣ си, че всѣка форма е изразъ на една Божествена мисъль. Въ този смисълъ, окото е жива Божествена форма, въ която е написано, какъ сѫ устроени цѣлия козмосъ, цѣлата слънчева система, какъ е устроенъ най-послѣ и животътъ. Окото на човѣка е създадено най-послѣ. То има най-високъ произходъ. Слѣдователно, онзи, който може да чете по окото, той е ученъ човѣкъ. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човѣчеството четатъ и се учатъ по окото. Една отъ виднитѣ български ясновидки казваше: „Азъ чета за живота на хората по очитѣ имъ. Най напрѣдъ се помоля на Бога, слѣдъ това, като погледна въ очитѣ имъ, всичко познавамъ. Не мога ли да проникна въ окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета“. Така е, въ окото на човѣка е написано всичко. Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тѣло чисто ще бѫде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тѣло нечисто ще бѫде“. Каквото е окото, такова е и тѣлото. Ако въ окото има признаци на нечистота, тѣлото ти не може да бѫде чисто. Окото седи на първо мѣсто. Ние виждаме това око на лицето, но то е изразъ, отражение на вѫтрѣшното око. За вѫтрѣшното око се говори въ Писанието. Двѣтѣ очи на лицето на човѣка сѫ двѣ сестри, свързани въ мозъка чрѣзъ единъ общъ центъръ. Щомъ прѣминемъ окото и дойдемъ до човѣшкия мозъкъ, прѣдъ насъ се отваря една широка область за изучаване. Всичко онова, което е написано въ клѣткитѣ на мозъка, прѣдставлява недостѫпна область за съврѣменната наука. Ще минатъ, може би, вѣкове още, докато хората се заематъ съ щателното проучване на човѣшкия мозъкъ. Съврѣменнитѣ учени, при извѣстни случаи, сѫ отваряли черепа на човѣка и сѫ наблюдавали мозъка. Тѣ сѫ виждали, какъ той пулсира, какъ се увеличава и намалява по обемъ. Съврѣменната хирургия е дошла до слѣднитѣ факти: при счупване на часть отъ костьта на черепа, отваряла се е дупка, голѣма до 2—3 квадратни сантиметра, и ако субектътъ е развълнуванъ нѣщо, забѣлѣзвали сѫ, че мозъкътъ излиза отъ черепа навънъ, а щомъ се успокои, прибира се пакъ вѫтрѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и при възбудена мисъль. Щомъ мисъльта у нѣкой човѣкъ е силно възбудена, мозъкътъ излиза навънъ до 2—3—5, а даже и до 10 см., като краставица, но като се успокои, отново се прибира. Както виждате, не е лесно да се управлява мозъкътъ. За правилното функциониране на мозъка, за урегулирването на това напрѣжение, изисква се права мисъль. Ето защо, природата, като знае, че съврѣменнитѣ хора, въ тѣхното развитие, сѫ дѣца, е поставила мозъка въ такава здрава коруба. Тя знае, че тия дѣца не могатъ да пазятъ нѣщата. Ако мисъльта ви е еднообразна, т. е. ако тя върви само въ една опрѣдѣлена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина, именно, много хора заболѣватъ умствено, и нервната имъ система се разстройва. Слѣдователно, като разбирате този великъ законъ, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправяте къмъ всички посоки на мозъка. Абсолютно ще избѣгвате еднообразие въ мисъльта! Човѣкъ, който мисли здраво, не полудѣва. Казватъ за нѣкого, че полудѣлъ отъ много мисъль. Не, човѣкъ не може да полудѣе отъ много мислене. Умътъ на човѣка не заболѣва, но заболѣе ли сърцето, то указва вече влияние върху човѣшката мисъль. Въ прѣдната часть на мозъка не става почти никакво заболяване. Обикновено заболяването става въ задната часть на мозъка. Има извѣстенъ родъ мисли, които будятъ, повдигатъ човѣшкото съзнание. Тѣ сѫ правитѣ мисли, които прѣдставляватъ здравословното състояние на човека. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ, право ще мислишъ! Красивата мисъль е хармонично съчетание на мислитѣ. Кривата мисъль подразбира раздвояване въ чувствата. Искашъ ли нѣща, които не ти сѫ потрѣбни, заинтересованъ ли си отъ нѣщо лично, ще се родятъ и кривитѣ прояви въ живота. Ето защо, ти трѣбва да допущашъ въ мисъльта си само такива нѣща, които сѫ необходими за живота ти за даденъ моментъ. Вземете, запримѣръ, факта, че искашъ да бѫдешъ красивъ. Красотата не е лошо нѣщо, но важното е, какви сѫ побужденията ти да бѫдешъ красивъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за красотата. Тѣ казватъ: „Да гледа човѣкъ хубавото въ живота, въ природата, това е привилегия за него, това осмисля живота.“ Красотата е великъ потикъ, великъ импулсъ въ живота на човѣка. Чувството къмъ красивото е развито даже и у животнитѣ. И тѣ съзнаватъ кога сѫ красиви. У всички сѫщества има едно вѫтрѣшно чувство за красотата. Отдѣ иде красотата, какъ се създава тя? — Отъ човѣшката мисъль. Само човѣшката мисъль е въ състояние да подбере съотвѣтната храна, да направи човѣка красивъ. Ако човѣкъ не може да си подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване. Въ този смисълъ, що е красотата? — Мускулна тъканъ, въ която мускулитѣ сѫ хубаво съчетани, съ голѣма пластичность. Азъ не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска. Красиво е това лице, на което се забѣлѣзва всѣка промѣна въ мислитѣ, чувствата и дѣйствията на човѣка. При тази промѣна, обаче, въ чъртитѣ на лицето, все пакъ остава една неизмѣнна чърта. Такова лице е изразъ на една благородна, възвишена душа. Красивъ човѣкъ е този, въ лицето на когото можешъ да четешъ. Това лице изразява всичко онова, което се крие въ душата. Днесъ хората се страхуватъ да четатъ по лицата имъ. Нѣкои отъ тѣхъ казватъ: ще скрия лицето си, не искамъ да ме познаятъ. Защо? Какво лошо има въ това, че нѣкой ще прочете на твоето лице единъ листъ отъ голѣмата книга на твоя животъ? Какво по-хубаво отъ това, като видятъ лицето ти, да познаятъ, че твоята баба и твоятъ дѣдо сѫ били добри хора? Нека хората четатъ красивитѣ нѣща въ живота! Азъ наричамъ грозни лица само ония, по които хората, като немарливитѣ дѣца, сѫ писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пакъ зачерквали онова хубаво писмо, което Богъ нѣкога е написалъ. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човѣкъ пише и задрасква. Красиво лице е онова, по което Богъ пише, а човѣкъ го пази чисто. „Колко е добро и угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Съ кого? — Съ Бога. Съ кого трѣбва да живѣемъ въ любовь, безъ да се съблазни сърцето ни? — Съ Бога. Характерътъ на човѣка седи въ това, той да не се съблазни отъ нищо. И цѣлиятъ свѣтъ да му даватъ, и всичкото богатство на свѣта да му обѣщаватъ, той трѣбва да каже: не, за нищо въ живота си, не бихъ пожертвувалъ Онзи, Когото обичамъ! Да се самоотречешъ, да понесешъ кръста на страданията и сѫщеврѣменно да носишъ въ душата си великата идея, че всичко това правишъ заради Бога, безъ най-малко да се поколебаешъ, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човѣка. Живѣешъ ли така, ти бѣденъ нѣма да бѫдешъ, лишенъ отъ храна нѣма да бѫдешъ, отъ нищо нужда въ живота нѣма да познавашъ. Щомъ любя Бога, азъ ще имамъ нужната храна — ще дойде нѣкоя врана да ми донесе едно малко парченце отъ Любовьта. Щомъ любя Бога, Той ще ми изпрати отъ Своята трапеза едно малко парченце съ нѣкоя врана. Щомъ любя Бога, азъ не се нуждая хората да ме хранятъ и да казватъ: знаешъ ли, че ние те хранимъ? Докато очакваме хората да ни хранятъ, ние въ Бога не вѣрваме. Докато очакваме хората да ни хранятъ, ние Бога не обичаме. Прѣстанемъ ли да очакваме хората да ни хранятъ, ние обикваме Бога. Казвамъ: имате ли тия максими, които ви давамъ, като основа на живота ви, нѣма да бѫдете бѣдни. Свобода сѫществува само за тѣзи хора, които любятъ Бога. Тѣ сѫ идеалнитѣ хора въ свѣта. Колко сѫ и дѣ сѫ тия идеални хора, които любятъ Бога? Ако срещнешъ такъвъ човѣкъ, той отваря душата си прѣдъ тебе и ти казва: „Ела да те запозная съ Онзи, Когото любя! Ела да видишъ, колко е добъръ Той! Азъ не казвамъ, че трѣбва да те запозная съ себе си, нито съ моя гениаленъ умъ, нито съ моето благородно сърце, но искамъ да те запозная съ Онзи, Когото любя. Не у мене, а у Бога се крие гениаленъ и възвишенъ умъ, благородно и възвишено сърце.“ Мнозина отъ васъ иматъ желание да заведатъ нѣкого при Бога. По кой начинъ можете да заведете кого и да е при Бога? По кой начинъ, именно, трѣбва да заведемъ нѣкого при Този, когото любимъ? Когато момата залюби нѣкой момъкъ, завежда ли нѣкого при него? Не, щомъ момата залюби нѣкой момъкъ, тя не води никого при него. Защо? — По единствената причина, че хората нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Момъкътъ, като залюби нѣкоя мома, води ли нѣкого при нея? — Не. Защо? — По сѫщата причина, нѣма довѣрие въ хората, бои се да не му я откраднатъ. Той не вѣрва даже въ своята възлюбена. Защо? Той казва: момата може да ме разлюби, затова, въ мой интересъ е да я държа въ невѣжество, много да не знае, много да не ходи, само менъ да обича. Иначе, тя може да се изгуби. Засега човѣкъ има довѣрие само въ майка си и въ баща си, затова момъкътъ, като се влюби въ нѣкоя мома, първо я завежда при майка си и при баща си, да получи тѣхното благословение. Слѣдъ това я прѣдставя прѣдъ брата си и прѣдъ сестра си и дотамъ спира. Сѫщото правятъ и турцитѣ. Довѣрието имъ се простира най-много до братята и сестритѣ. Оттамъ нататъкъ не отиватъ. Сега този законъ и у турцитѣ се измѣни, но по-рано бѣше много строгъ. Азъ взимамъ момъкътъ и момата като форми, които сѫществуватъ въ свѣта. Взимамъ ги, като най-чисти форми, съ които искамъ да изясня духовния, както и Божествения животъ. По сѫщия начинъ и грѣшникътъ не може да бѫде заведенъ при Бога, освѣнъ, ако съзнанието му започва да се пробужда. Тогава ще му кажемъ: ела да те заведемъ при Онзи, Когото обичаме! Тамъ ще намѣришъ смисъла на живота. Питамъ ви сега: Отдѣ ще черпите законитѣ, максимитѣ за бѫдещата наука? Ученикътъ трѣбва да черпи познанията, максимитѣ и законитѣ за новата наука отъ другъ източникъ. Той, слѣдъ като е прѣминалъ всички школи на свѣта, като приготовителни училища, ще се ползува отъ единъ съвсѣмъ новъ източникъ. Христосъ казва: „Като дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи на всичко.“ Той казва и за себе си: „Както ме е Отецъ ми научилъ, и както ме сега учи, така и азъ ви уча.“ Той всѣки день се учеше. Смирение имаше въ Христа! Често работитѣ ви не вървятъ добрѣ. Защо? — Смирение нѣма у васъ. Въ каква форма да употрѣбя тази мисъль? Тя е една отъ най-щекотливитѣ мисли. Като казвамъ, че „вие“ нѣмате смирение, изключвамъ себе си отъ това число и обиждамъ васъ. Ако кажа „ние“, включвамъ себе си, а по този начинъ себе си обиждамъ. Ако кажа нѣкому „ти нѣмашъ смирение“, обидата е още по-голѣма. Ще кажа тогава: всѣки, който не върши волята Божия, не е смиренъ. Защо? — Понеже частьта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общъ центъръ, около който всички трѣбва да се групиратъ, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Азъ мога да употрѣбя благото, което Богъ ми е далъ, за себе си.“ Не, Богъ ни изпитва съ благото, което ни дава. Ако не употрѣбимъ това благо за Бога, ще го изгубимъ. Нѣкой казва: азъ не знаѣхъ това нѣщо. Ако ти не знаешъ тия нѣща, ученикъ не можешъ да бѫдешъ. Ако пъкъ ученикътъ знае всичко, той ще бѫде Учитель. Азъ не искамъ да опрѣдѣлямъ, какво нѣщо е Учительтъ. И да ви обяснявамъ това, нѣма да ме разберете, но казвамъ: има по-великъ пѫть отъ този на ученика, той е пѫтьтъ на Учителя. Сега ви говоря за пѫтя на ученика. Той е идеаленъ пѫть. Ако днесъ ви говоря за пѫтя на Учителя, какво ще разберете? Обаче, разберете ли пѫтя на ученика, само по този начинъ, въ далечното бѫдеще, ще дойдете до една нова фаза, да разберете пѫтя на Учителя. Ако не можете да прѣминете пѫтя на ученика, пѫтьтъ на Учителя ще бѫде абсолютно недостѫпенъ за васъ. Ако старозавѣтнитѣ хора подготвятъ пѫтя на новозавѣтнитѣ, тогава новозавѣтнитѣ ще подготвятъ пѫтя на праведнитѣ; и ако праведнитѣ подготвятъ пѫтя на ученика, тогава ученикътъ ще подготви пѫтя на Учителя. Това е правилното схващане за живота. Но смирение трѣбва! Когато човѣкъ добие смирението, всѣкакво терзание изчезва отъ него, и той добива едно вѫтрѣшно спокойствие въ душата си. Докато човѣкъ нѣма смирение, той търси почитъ и уважение отъ хората. Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога!“ Нека Богъ има добро мнѣние за васъ, и Той ще ви научи на всичко. Ще се върна на мисъльта: коя е отличителната чърта, по която се различавате отъ другитѣ хора? Това е една отъ задачитѣ на ученика. Цѣлата ваша еволюция седи въ това, да познаете отличителната си чърта, като ученици. Не знаете ли вашата отличителна чърта, единъ день вие може да се изгубите въ пѫтя си, като ученикъ, и нѣма да познаете, кой сте, дали сте вие, или не. Вие знаете анекдота за онзи човѣкъ, който отишълъ въ банята да се кѫпе. Съблѣкълъ дрехитѣ си, влѣзълъ въ банята между другитѣ хора, но изведнъжъ се изгубилъ, не могълъ да познае, кой е. Като се видѣлъ въ това положение, уплашилъ се. Вториятъ пѫть, когато влѣзълъ въ банята, за да не се изгуби между другитѣ хора, вързалъ единъ конецъ на крака си. Да, страшно нѣщо е изгубването! И човѣкъ, наистина, може да се изгуби. Щомъ се изгуби, въ него настава една вѫтрѣшна суматоха, и умътъ му изфирясва. Ако човѣкъ може да се изгуби въ гората, колко повече може да се изгуби въ широкия свѣтъ? Слѣдователно,задачата на всѣки едного е д а п о з - н а е себе си. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога”. Да познаемъ Бога, значи да познаемъ себе си, да познаемъ Първата Причина, която ни е пратила въ свѣта, да познаемъ Единствениятъ, Който ни обича, Който ни дава свѣтлина, миръ и радость за душитѣ. Азъ бихъ ви обяснилъ въ широкъ смисълъ, какво нѣщо сѫ Любовьта, Свѣтлината Мирътъ и Радостьта, но това ще остане за другъ пѫть. То е цѣла наука! Да се говори за Любовьта, това е широка, необятна область. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовьта въ нейния развой, тъй както започва отъ физическия свѣтъ, продължава въ духовния свѣтъ, докато стигне най-послѣ до Божествения свѣтъ. Вие ще се очаровате и отъ Свѣтлината, ако я разгледате въ всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и отъ Мира, който повдига човѣшката душа, и отъ Радостьта, която внася веселие, доволство въ свѣта. Това сѫ области за прѣминаване, това сѫ теми за проучаване, съ които ученикътъ трѣбва да се занимава прѣзъ цѣлия пѫть, докато достигне крайния прѣдѣлъ на своя животъ и започне да изучава пѫтя на своя Учитель. Тогава той ще бѫде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любовь, която дѣйствува въ свѣта, до причинитѣ и възможноститѣ, които сѫ го създали, до причинитѣ и възможноститѣ, чрѣзъ които хората се сближаватъ, до причинитѣ и възможноститѣ, които заставятъ великитѣ Учители да идватъ въ свѣта и да работятъ. Тогава ще разберете, какъвъ е смисълътъ на това, да се любите единъ другъ, какъвъ е смисълътъ да любите Бога. Засега не разбирате още тия нѣща. Въ сегашното ви разбиране има единъ вѫтрѣшенъ страхъ. Казвате: човѣкъ може да обича, но тази любовь трѣбва да има граници. Значи, Любовьта трѣбва да има граници, прѣдѣлъ. Да, вѣрно е, Любовьта има граници, както и яденето. Стомахътъ има граници, затова и Любовьта има граници. Любовьта има граници, защото и сърцето има граници. Човѣкъ свещено трѣбва да пази границитѣ на Любовьта. И тъй, въ сегашното състояние, въ което се намирате, вие нѣмате право да пипате онзи, когото обичате. Това е законъ! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нѣщо, което трѣбва да спазвате въ Любовьта. И дѣйствително, ние не даваме прахъ да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовьта въ физическия свѣтъ. Ако оставите всичкия прахъ да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любовь, това не е никаква любовь. Тъй седи Истината. Говоримъ ли при това положение за Любовь, това сѫ празни думи, полици безъ никакво съдържание. Това сѫ банкноти, които всѣкога могатъ да се обезцѣнятъ. Слѣдователно, Богъ ни сѫди заради тази Любовь. Той ни е поставилъ на изпитъ въ този свѣтъ. Не мислете, че вашата любовь е много малка, или съвсѣмъ нѣмате любовь, но казвамъ, че вашата любовь е въ такъвъ малъкъ мащабъ по отношение на великата Божествена Любовь, та като дойдете да боравите съ по-голѣмитѣ изисквания на живота, тя не ще бѫде въ състояние да издържи. Божествената Любовь, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можешъ да излѣзешъ срѣщу човѣка, който носи въ себе си великата Любовь. Той е толкова гъвкавъ, толкова пластиченъ, дѣто и да го туришъ, ще намѣри и най малката дупчица, прѣзъ която ще излѣзе. Дойде ли нѣкаква мѫчнотия, той лесно я разрѣшава, казва: тази работа ще се оправи. Дойде ли му нѣкоя трудна мисъль за разбиране, казва: тази мисъль ще се проясни. Сега, на старозавѣтнитѣ казвамъ да станатъ новозавѣтни. На новозавѣтнитѣ казвамъ да станатъ праведни. На праведнитѣ казвамъ да станатъ ученици. Азъ съмъ послѣдователенъ, не говоря това отъ себе си, но такъвъ е Божиятъ законъ. Азъ нѣкога ще ви раздѣля на старозавѣтни, на новозавѣтни, на праведни и на ученици и ще образувамъ отдѣлни събрания отъ всички тия категории хора. Като ви говоря това, азъ подразбирамъ степени на човѣшкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това сѫ четиритѣ живота, които текатъ у васъ, безъ да се задържатъ за винаги. Ще ви обясня този законъ, за да не ви създамъ съблазънь Азъ не искамъ да унижа достойнството на вашата душа. Да кажемъ, че баща ви и майка ви сѫ били болни хора и сѫ вложили въ васъ слаба, нечиста кръвь. Какво ще бѫде вашето положение? — Докато тази кръвь не се прѣчисти, докато не се усили, вие не можете да бѫдете здравъ човѣкъ. Тази кръвь е на единъ старозавѣтенъ човѣкъ, и тя трѣбва да се прѣобрази. Вие трѣбва да създадете нова кръвъ въ вашето тѣло, да минете въ живота на новозавѣтния човѣкъ. Докато си старозавѣтенъ човѣкъ, ти си единъ търговецъ, който взима пари на заемъ. Казвамъ му: ти ще се освободишъ отъ дълговетѣ си! Старозавѣтниятъ животъ е животъ на човѣкъ, който прави заеми и оперира съ чуждъ капиталъ. Кой е новозавѣтенъ човѣкъ? Новозавѣтенъ човѣкъ е този, който оперира съ свой капиталъ. Кой е праведенъ човѣкъ? Праведенъ човѣкъ е този, който е пласиралъ своя капиталъ въ чужди банки и дава пари на заемъ. Кой е ученикъ? Ученикъ е този, който не се занимава вече съ нищо, т. е. нито дългове плаща, нито съ свой капиталъ оперира, нито свой капиталъ дава нѣкѫдѣ въ обръщение. Азъ не опрѣдѣлямъ вие отъ кои сте, но поставямъ старозавѣтнитѣ на своето мѣсто, поставямъ новозавѣтнитѣ на своето мѣсто, поставямъ и праведнитѣ на своето мѣсто, а ученицитѣ не поставямъ никѫдѣ. Защо? Защото истинскиятъ животъ започва отъ ученика. Давамъ ви една загадка, помислете сами, на какво можете да уподобите ученика. Дайте една форма, съ която да опрѣдѣлите, съ какво се занимава ученикътъ. Ако успѣете въ това, азъ ще се радвамъ. И тъй, ако ви питамъ, съ какво се занимава ученикътъ, ще кажете: бѣше врѣме, когато той работѣше съ чужди капитали, когато изплащаше дългове; бѣше врѣме, когато работѣше съ свои капитали; бѣше врѣме, когато даваше пари на заемъ, когато работѣше съ ортаци, но тѣ го обраха. Слѣдъ това се ожени, но жена му го би. Послѣ се обърна той къмъ дѣцата и ги запита: „Кажете ми, дѣдовото, какво да правя сега?“ Азъ казвамъ на този дѣдо тъй: дѣдо, ти трѣбва да станешъ ученикъ! И той казва: „Дайте ми букварь да уча!“ Това е фигура. Да учи човѣкъ, въ това седи смисълътъ на живота. Новиятъ животъ изисква отъ всички ви да бѫдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите. Туй, което сега имате въ себе си, ще го носите, безъ да подозира свѣтътъ, че сте ученици. Свѣтътъ ще ви постави на редъ изкушения, ще ви кара да правите това-онова; ще ви иска пари на заемъ, защото сте богати. Ако хората искатъ отъ васъ пари на заемъ, и вие имъ давате, не сте ученици. Ученикътъ не борави съ пари, той на заемъ пари не дава. Дойде нѣкой да те пита: дългове имашъ ли? — Нѣмамъ. Пари на заемъ давашъ ли? — Не давамъ. Съ какво се занимавашъ тогава? — Ученикъ съмъ. Изваждашъ букваря и казвашъ: ето, съ това се занимавамъ. Че какво се занимавашъ съ този букварь? Много глупавъ човѣкъ си билъ ти! И, наистина, какво ще кажете, ако видите единъ 100-годишенъ дѣдо, съ голѣми опитности въ живота, взелъ букварь въ рѫка, като нѣкое малко момченце, и чете. „Не можешъ ли да пасешъ овце, говеда, ами си взелъ тозъ букварь?“ — Не, моятъ букварь струва повече, отколкото пасенето на говедата. Азъ се опрѣдѣлихъ въ пѫтя на ученика. И той, като ученикъ, започва да се занимава съ Любовьта, съ Свѣтлината, съ Мира и съ Радостьта. Това сѫ четиритѣ прѣдмета, които ученикътъ започва да проучава въ началото на своя пѫть. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Любовьта като прѣдметъ, да знае, какъ да я прилага. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Свѣтлината, като прѣдметъ и да може да я прилага. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Мирътъ, като вѫтрѣшно състояние на душата. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Радостьта, като плодъ на всички блага, които сѫществуватъ въ свѣта. Той трѣбва да знае, какъ да я употрѣби за благото на своето сърце, както и да бѫде полезенъ на своитѣ ближни — на майка си и на баща си. Като казвамъ, че ученикътъ трѣбва да служи на майка си и на баща си, значи, да имъ служи тъй, както Богъ изисква, а това подразбира да изпълнява волята Божия. Сега разбрахте ли всичко ясно? Азъ искамъ да бѫда категориченъ, да ме разберете добрѣ, и да не си служа съ неопрѣдѣлени думи. Въпрѣки това, много нѣща оставатъ неизяснени, но радвайте се на това. Колкото и да ви говоря — и 20, и 30 деня на редъ, па и цѣла година, вие пакъ ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т. е. вие ще знаете повече, но и задачитѣ, които ви се даватъ, ще бѫдатъ все по-сложни. Въ това отношение, привидно, вие като че ли ще бѫдете на една и сѫща степень въ знанията си. Нѣкой ученикъ казва: да свърша първи класъ, нищо повече не ми трѣбва. Като свърши първи класъ, тогава пакъ казва: да свърша поне втори класъ, не ми трѣбва повече да уча. Свършва втори класъ, записва се въ трети класъ, и него свършва. Така минава класъ слѣдъ класъ, докато най-послѣ казва: хайде и университета да свърша, че да нѣма за какво да мисля. Като свърши университета, казва: много малко зная, почти нищо. Това е хубавото, да съзнавашъ, че не знаешъ. Вървишъ ли въ този пѫть, той е пѫть на благословение. Любовьта, Свѣтлината, Мирътъ и Радостьта сѫ плодове на Божествения Духъ. И ученикътъ почва да се храни съ тия плодове. Любовьта е първиятъ плодъ на Духа. Значи, ученикътъ вкусва отъ първия сладъкъ плодъ, който узрѣва на дървото на великия животъ. Той трѣбва да вкуси отъ този плодъ! Защо? — Този плодъ носи вѣчния животъ. Та като имате тази велика идея въ себе си, като имате Любовьта, всички разногласия, които сѫществуватъ въ свѣта, ще изчезнатъ. Мнозина идватъ при мене, искатъ да ги лѣкувамъ. Казвамъ: има четири начина за лѣкуване: начинъ за старозавѣтния, начинъ за новозавѣтния, начинъ за праведния човѣкъ и начинъ за ученика. Затова, когато дойде нѣкой при мене да се лѣкува, ще го питамъ, по кой начинъ иска да го лѣкувамъ, отъ кои хора е той. Ако е ученикъ, ще го лѣкувамъ по начина на ученика; ако е праведенъ, ще го лѣкувамъ по начина на праведния; ако е новозавѣтенъ, ще го лѣкувамъ по начина на новозавѣтния и ако е старозавѣтенъ, ще го лѣкувамъ по начина на старозавѣтния. Старозавѣтниятъ човѣкъ не може да се лѣкува по начина на новозавѣтния. Новозавѣтниятъ не може да се лѣкува по начина на праведния, и праведниятъ не може да се лѣкува по начина на ученика. Въ природата съществува строгъ законъ, който слѣди за изпълнението на това нѣщо. По-нататъкъ, като се дойде до науката, и тамъ има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозавѣтния, наука за новозавѣтния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозавѣтния не е наука за новозавѣтния; науката на новозавѣтния не е наука за праведния, и науката на праведния не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трѣбва да знаете! Ако нѣкой старозавѣтенъ иска да стане новозавѣтенъ, той трѣбва да измѣни начинитѣ и методитѣ, по които живѣе; той трѣбва да измѣни своитѣ схващания и разбирания въ новозавѣтни. Той не може да борави съ сѫщитѣ термини, съ сѫщитѣ понятия, които ималъ по-рано. Старозавѣтниятъ човѣкъ казва за нѣкого: „Този трѣбва да се обѣси, да се убие, да се глоби. Законъ има за прѣстѫпленията!“ Новозавѣтниятъ казва: „Простете този човѣкъ, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!“ Праведниятъ казва: „Дайте условия на този човѣкъ да се повдигне, да работи. Дайте му пари на заемъ, да оправи работитѣ си!“ Ученикътъ казва: „Пратете този човѣкъ на училище да се учи!“ Какъ постѫпва бащата? Ако е старозавѣтенъ, праща сина си на нивата да оре. Ако е новозавѣтенъ, праща го да пасе говедата. Ако е праведенъ, оставя го въ кѫщи да готви. Ако е ученикъ, праща го на училище да се учи. Орешъ ли — старозавѣтенъ си; пасешъ ли говедата — новозавѣтенъ си; готвишъ ли — праведенъ си; учишъ ли — ученикъ си. Тъй е, нѣщата сѫ категорични. Ако разгледате хората въ домоветѣ, нѣкои отъ тѣхъ сѫ старозавѣтни, казватъ: дотегна ни да оремъ земята! Какъ нѣма да ви дотегне? Да орешъ земята цѣли 20—30 години, това не е лесна работа. Нѣколко наши млади братя, идеалисти, работиха земята на „Изгрѣва“ нѣколко мѣсеца, и единъ отъ тѣхъ. ми казва: „Учителю, огрубѣхъ, отиде моятъ животъ!“ Азъ не му казвамъ нищо, но си мисля: какъ нѣма да огрубѣешъ? Да копаешъ, да орешъ земята, това е старозавѣтниятъ животъ. Когато ние копаемъ, съ това искаме да насърдчимъ старозавѣтнитѣ, да не се отчаятъ. Понѣкога отиваме при новозавѣтнитѣ, които пасятъ говедата. Гледаме нѣкой отъ тѣхъ легналъ подъ една круша, излежава се, а говедата му наоколо пасятъ. По нѣкой пѫть и ние готвимъ манджи, насърдчаваме праведнитѣ. Погледнешъ орача, рѫцѣтѣ му сѫ груби, твърди. Погледнешъ говедаря, той е свободенъ човѣкъ: пасе говедата, а самъ легналъ подъ крушата, и като падне нѣкоя круша на земята, взима я и я изяжда. Цѣлъ день седи на чистъ въздухъ, вечерь се връща въ кѫщи. Той е поправенъ, рѫцѣтѣ му сѫ меки, гладки, никакви мазоли по тѣхъ. Погледнешъ праведния, носи манджица, хлѣбецъ. Рѫцѣтѣ му сѫ меки, гладки. Той разполага съ повече срѣдства за живѣене. Погледнешъ ученика, той се връща веселъ, засмѣнъ, казва: вижъ, какво ни разправя днесъ учительтъ! Това е пѫтьтъ, прѣзъ който всички трѣбва да минете. Азъ не говоря на присмѣхъ, но така е въ дѣйствителность. По този пѫть съмъ миналъ и азъ, по този пѫть ще минете и вие. Този пѫть е създаденъ отъ живата природа. Природата е създала пѫтя на старозавѣтния човѣкъ, на новозавѣтния, на праведния и сега създава пѫтя на ученика. Пѫтьтъ на ученика е новиятъ животъ, който иде въ свѣта. По нѣмане на по-добъръ, по-съотвѣтенъ терминъ, азъ наричамъ този пѫть „новъ животъ“ или „животъ на ученика“ въ най-хубавия смисълъ на думата. Вие ще имате прѣдъ видъ тия разграничения въ живота. Като прѣминавате отъ старозавѣтния въ новозавѣтния животъ, всичко цѣнно отъ този животъ ще прѣнесете въ новозавѣтния. Като прѣминавате отъ новозавѣтния животъ въ живота на праведния, всичко цѣнно отъ този животъ ще прѣнесете въ живота на праведния. И най-послѣ, всичко цѣнно отъ живота на праведния ще прѣнесете въ живота на ученика. Само по този начинъ може да се създаде онова вѫтрѣшно единение между всички хора. Думата единение означава всички хора да живѣятъ за Бога. Какъ живѣятъ хората днесъ? Дойде нѣкой братъ гостъ въ нѣкое село, или въ нѣкой градъ, веднага го запитватъ: кога дойде? — Вчера. „Ами кога ще си отивашъ“? Той не знае, какво да отговори, иска да поседи повечко, дошълъ е на гости, като вашъ братъ. Слѣдъ нѣколко седмици го запитватъ; имашъ ли пари за пѫть? Искатъ да му обърнатъ внимание, че много седѣлъ. Тѣ се отекчили отъ него, а той дошълъ и не мисли да си заминава. И еднитѣ, и другитѣ сѫ старозавѣтни хора, които носятъ името ученици. Сега, за да се създаде у васъ хубавия, красивия животъ на ученика, вие трѣбва да елиминирате отъ себе си първитѣ три вида животъ, да ги оставите на страна и да заживѣете само съ идеала на ученика. Само по този начинъ всѣки отъ васъ ще носи своето благо. Въ първитѣ врѣмена, всѣки ученикъ самъ носѣше хлѣба въ торбата си. Всички ученици вкупомъ излизатъ вънъ, всрѣдъ природата, и тамъ насѣдатъ на голѣмата трапеза. Учительтъ ги нарежда. Всички изваждатъ хлѣба си и започватъ да ядатъ. Тия отъ ученицитѣ, които нѣматъ хлѣбъ, взиматъ отъ другитѣ. Вечерьта всички се връщатъ съ празни торбички. На другия день отиватъ на училище пакъ съ пълни торби. Както виждате, и ние правимъ по сѫщия начинъ. Така трѣбва да започне ученикътъ! Като отива на училище, той трѣбва да носи торба пълна съ хлѣбъ; вечерь, като се връща, торбата му трѣбва да е празна. На другия день баща му и майка му пакъ ще напълнятъ торбата, а вечерьта той ще се върне съ празна торба. Това показва, че той се учи. Значи, въ физическия животъ ученикътъ трѣбва да отива на училище съ пълна торба, а съ празенъ умъ. Като се връща отъ училище, физическиятъ животъ е изпразненъ, а умътъ, т. е. духовниятъ, Божествениятъ животъ, е пъленъ. Това трѣбва да стане естествено, нормално състояние за всѣки ученикъ Когато едно нѣщо у васъ се пълни, друго нѣщо трѣбва да се празни. Човѣкъ не може едноврѣменно да богатѣе и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвамъ, че трѣбва да сте сиромаси, но като ученици, вие трѣбва да изпразвате торбата съ вашитѣ блага и да учите законитѣ на новия животъ, или по-право, да учите живота на великата Любовь. Любовьта носи всички методи, всички начини, чрѣзъ които свѣтътъ може да се изправи, чрѣзъ които животътъ ви може да бѫде щастливъ. Това сѫ Божествени думи, думи на Божествения Духъ, Който учи хората. Той носи новата наука въ свѣта. Затова ще изучавате себе си, ще изучавате окото си. Виждали ли сте красиво око? Красиво е човѣшкото око! Но ако го разглеждате безъ вѣждитѣ, безъ клѣпачитѣ, не можете да познаете, какво изразява то, дали има изразъ на усмивка, или нѣма. Окото е устойчиво, то не се измѣня. Единственото нѣщо въ видимия свѣтъ, което не прѣтърпѣва почти никакви промѣни, е окото. То никога не лъже. Сгрѣши ли човѣкъ, окото веднага потъмнѣва. Стане ли праведенъ, окото веднага става ясно, бистро. По окото може да се чете всичко. Безпощадно е човѣшкото око! Когато човѣкъ не иска да се издаде, че е направилъ нѣщо лошо, затваря клѣпачитѣ си. Когато нѣкое дѣте иска да скрие нѣщо отъ майка си, гледа къмъ земята. Майката казва: „Я си отвори очитѣ, погледни ме!“ Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като лъже, да не съзнава. Той, и като мисли, и като чувствува, и като говори, съзнава, че не говори Истината. Той се бори съ ума си, който му казва: „Ти не говоришъ право, не тури думата на мѣсто, корегирай се!“ Азъ взимамъ ума на човѣка въ високъ смисълъ, като разумно сѫщество, което не лъже, а само корегира. Това, което не лъже у насъ, е Божествениятъ умъ, който всѣкога говори Истината. На този умъ ние се осланяме. Като говоримъ за знанието, азъ разбирамъ именно този умъ, отъ който излизатъ Божественитѣ мисли. Като дойде този умъ у васъ, той ще ви научи на всичко Той е Духътъ, Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има пороченъ умъ. Не, нѣма порочни, нѣма покварени умове въ свѣта. Сърцето понѣкога може да се оцапа, може да се поквари, но умътъ винаги носи свѣтлина. Понеже свѣтлината е необходима, затова се изисква наука, въ която сърцето да се не мѣси. Намѣси ли се нѣкѫдѣ сърцето, нѣщата се изопачаватъ. Косато ученикътъ иска да бѫде пръвъ, да има отлични бѣлѣжки, това се диктува отъ неговитѣ чувства, а не отъ мисъльта. Когато нѣкой човѣкъ иска да бѫде праведенъ, да го познаватъ всички, това се диктува пакъ отъ чувствата. Чистата, Божествената мисъль у човѣка елиминира всички посторонни, всички второстепенни мисли. Тя употрѣбява чувствата като сили, които помагатъ за развитието, за растенето на мисъльта. Пъкъ единъ день, когато ние станемъ чисти, хубави извори, хората сами ще ни намѣрятъ, ще ни оцѣнятъ и ще започнатъ да говорятъ за насъ. Ученикътъ, обаче, първо трѣбва да разбере, че най-необходимото нѣщо за него е да се учи. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да се подложи на една вѫтрѣшна самоанализа. Онѣзи отъ васъ, които сѫ готови затова, да започнатъ вече, но искреность се изисква. Нѣкой казва: азъ ще се трудя, колкото мога, колкото сили Богъ ми е далъ. Това не е езикъ на ученика. Ученикътъ казва: „Азъ мога да направя всичко, каквото Учительтъ ми даде“. Учительтъ не може да ви даде задача, която не можете да разрѣшите. Богъ не може да иска отъ васъ невъзможни работи. Ако Богъ ни туря на извѣстни изпитания, тѣ ще бѫдатъ такива, които ще иматъ добри резултати, ще извлѣчемъ добри уроци. Слѣдователно, всѣко изпитание съотвѣтствува на моята сила. Това изпитание ми е дадено, като задача въ живота, като единъ умственъ актъ, отъ който, слѣдъ като го рѣша, ще стана по-силенъ. Да кажемъ, че вие минавате прѣзъ една гора и въ рѫцѣтѣ си носите торба, пълна съ злато. Сѣдате на едно мѣсто да си починете, и тамъ заспивате. Събуждате се паритѣ ви нѣма — изгубили сте ги, нѣкой ги взелъ. Защо изгубихте паритѣ си? — Онзи, който рѫководи сѫдбата ви, знае, че прѣзъ този пѫть ще минатъ разбойници и като видятъ торбата съ паритѣ, ще ги взематъ, а васъ ще убиятъ. Като минатъ разбойницитѣ покрай васъ и не намѣрятъ нищо цѣнно, ще ви отминатъ, безъ да ви докоснатъ. Вие тогава се връщате назадъ, търсите паритѣ си тукъ - тамъ, и ги намирате. Питате се: защо изгубихъ паритѣ си? — За да спечелишъ живота си. Ще знаете: всѣко прѣпятствие въ живота на ученика е специфиченъ актъ, насоченъ съ цѣль да го избавятъ отъ нѣкое по-голѣмо зло. Затова трѣбва да се благодари на Бога! Не е лесна работа да благодаришъ, да се научишъ да се примирявашъ съ всички прѣпятствия и мѫчнотии въ живота! Десеть пѫти най-малко ще се изпотишъ, докато се научишъ да благодаришъ! Та казвамъ: ученикътъ може да прѣвъзмогне всички мѫчнотии! У насъ има редъ навици и мѫчнотии, редъ теории, които трѣбва да прѣвъзмогнемъ, да разрѣшимъ. За въ бѫдеще, за да разберете човѣшката рѫка, човѣшкото око, за да научите астрономията, астрологията, трѣбва да сте прѣвъзмогнали всички мѫчнотии въ живота си. Само ученикътъ може да се занимава съ тѣзи науки. Тѣзи науки не сѫ достѫпни за онзи, който не е ученикъ. Той може да се занимава съ старозавѣтна, съ новозавѣтна астрология, съ астрологията на праведния, но не може да се занимава съ астрологията на ученика. Ако ти искашъ да проникнешъ въ смисъла, който Богъ е вложилъ въ звѣздитѣ, ако искашъ да проникнешъ въ великото, което тѣ криятъ въ себе си, ти можешъ да бѫдешъ ученикъ. Ученикътъ се отличава съ голѣмо смирение, съ голѣма отстѫпчивость — и на мравята прави пѫть. Навсѣкѫдѣ той е послѣденъ, не мисли за себе си, готовъ е на пълно самоотричане. Старозавѣтнитѣ хора навсѣкѫдѣ сѫ първи. Гледате ги влѣзли въ нѣкой вагонъ, първо мѣсто заели. На второ мѣсто седятъ новозавѣтнитѣ, на трето мѣсто — праведнитѣ, а на послѣдно мѣсто — ученицитѣ. Ученикътъ обикаля тукъ-тамъ и пита: тукъ има ли едно мѣстенце и заради менъ? Качва се въ вагона и заема най послѣдното мѣсто. Тази е отличителната чърта на ученика. Не можешъ ли да заемешъ послѣдното мѣсто, ученикъ не можешъ да бѫдешъ. Христосъ е разбиралъ този законъ и го изказалъ съ слѣднитѣ думи: „Когато те покани нѣкой на гости, заеми послѣдното мѣсто, да не би, като дойде господарьтъ на този домъ да ти каже да отстѫпишъ твоето мѣсто, защото е опрѣдѣлено за нѣкой почтенъ гостъ.“ Тогава ти ще изгубишъ уважението на окрѫжаващитѣ. Като ученикъ, ти ще заемешъ послѣдното мѣсто. Нека старозавѣтнитѣ, нека новозавѣтнитѣ, нека праведнитѣ хора заематъ първитѣ мѣста, а ти, като ученикъ, ще заемешъ послѣдното мѣсто. Ученикътъ трѣбва да каже: докато всички хора спорятъ, докато разискватъ по това-онова, азъ ще се вслушвамъ въ Божествения животъ, който работи въ менъ, ще слушамъ, какво Господъ ми казва, и ще уча. И тъй, ученикътъ не трѣбва да се дразни. Че се дразни, това не е грѣхъ. Ученикътъ не трѣбва да се сърди. Че се сърди, това не е грѣхъ. Ученикътъ не трѣбва да се съмнѣва. Че се съмнѣва, това не е грѣхъ. Съмнѣнието е присѫще на старозавѣтния животъ. Ученикътъ, обаче, трѣбва да работи надъ себе си. Идната година, като дойдете тукъ, искамъ да видя у всинца ви една малка промѣна. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Това е законъ на еволюция. Христосъ казва: „Ако е въпросъ за въздържание, по-добрѣ човѣкъ да се не жени.“ Всичко да става по свобода. Който отъ васъ може, да мине напрѣдъ, а който не може, пакъ да работи, но да чака своя редъ. Казвамъ: на ученицитѣ прѣдстои една отъ най-великитѣ задачи. Тия отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, азъ ще ви събера, ще ви говоря на единъ новъ, необикновенъ, съвсѣмъ специфиченъ езикъ. Тогава старозавѣтни между васъ нѣма да има, новозавѣтни нѣма да има и праведни нѣма да има. Ще има само ученици, съ които ще мога да се разбера. Сега, понеже между васъ има и учени, и неучени, послѣднитѣ ще кажатъ: ние не можахме да разберемъ, какво искаше да каже Учительтъ, не се изясни напълно. Други ще кажатъ: Учительтъ ни нападна малко; не трѣбваше да казва така. Дѣйствително, и при най-голѣмото добро, което човѣкъ иска да направи, все може да стане една малка погрѣшка. Ако вие имате нѣколко ученика, които ви обичатъ, и други, които не ви обичатъ, азъ мога да направя всички да измѣнятъ мнѣнието си за васъ. Какъ? Прѣдставете си, че ви давамъ една кошница, пълна съ ябълки — и голѣми, и малки — отъ различна голѣмина, и ви казвамъ да ги раздадете на вашитѣ ученици. Раздайте малкитѣ ябълки на тия отъ ученицитѣ, които сѫ ви обичали, които сѫ ви носили цвѣтя, и вижте, какво ще направятъ. Тѣ ще прѣстанатъ да ви носятъ цвѣтя и ще кажатъ: едно врѣме ние имахме добро мнѣние за васъ, но сега го измѣняме. Дайте отъ голѣмитѣ ябълки на тия ученици, които не сѫ ви обичали, и вижте, какво ще направятъ. Тѣ ще започнатъ да ви обичатъ, да ви носятъ цвѣтя и ще кажатъ: ние не знаехме, че учительтъ ни билъ толкова добъръ, не мислѣхме така за него. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво голѣми ябълки, тѣ ще погледнатъ едни къмъ други, ще видятъ, че ябълкитѣ сѫ еднакви по голѣмина и красота, и ще бѫдатъ доволни. Казвамъ: въ свѣта има една особена обстановка на нѣщата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете. Кошницата, която ви даватъ е пълна съ голѣми и съ малки ябълки. На старозавѣтнитѣ ще дадете най-малкитѣ ябълки; на новозавѣтнитѣ — по-голѣмитѣ; на праведнитѣ — още по-голѣмитѣ, а на ученицитѣ, които сѫ най-малко, ще дадете най-голѣмитѣ ябълки. Вие не можете да постѫпите другояче, не можете да дадете на ученика малъкъ плодъ. Ако намѣрите, че този символъ не е сполучливъ за разяснение на мисъльта ми, ще ви дамъ другъ символъ. Прѣдставете си, че ми даватъ една чанта, пълна съ различни книги: граматики, читанки, смѣтанки, разни научни и философски книги. Какво трѣбва да правя съ тѣзи книги? — Да ги раздамъ. По какъвъ начинъ? Трѣбва ли да дамъ философскитѣ и научнитѣ книги на онова дѣте, което сега влиза въ първо отдѣление? — Не, на това дѣте азъ ще дамъ букваря. Подъ малъкъ плодъ, малка ябълка, азъ разбирамъ този букварь. Кому ще дамъ философскитѣ и научнитѣ книги? — На онзи ученикъ, който е напредналъ вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голѣмъ плодъ, голѣма ябълка. Азъ ще раздамъ тия книги съобразно степеньта на развитието на всѣки ученикъ. Това се подразбира и отъ примѣра съ ябълкитѣ. Тукъ може да се постѫпи само по единъ разуменъ начинъ. Другояче не може. Този начинъ е неизбѣженъ. Като употрѣбявамъ този методъ, нѣкои ми се сърдятъ. Отъ свое гледище, тѣ сѫ прави да се сърдятъ. Казвамъ: ако ви поканятъ на едно угощение и ви турятъ на послѣдното мѣсто, вие ще се сърдите, но ако ви поканятъ да работите на лозето и ви турятъ на послѣдно мѣсто, ще благодарите. Ако ви турятъ на лозето на първо мѣсто и на трапезата на първо мѣсто, или ако ви турятъ на лозето на послѣдно мѣсто и на трапезата на послѣдно мѣсто, ще имате два различни резултата. Това става по една необходимость, която се налага отъ самия животъ. Всетаки, единъ трѣбва да бѫде пръвъ на лозето! Кой ще бѫде първиятъ на лозето? — Който знае да работи, който има здрави мишци и здравъ гръбнакъ. И на трапезата трѣбва да има нѣкой пръвъ! Кой ще бѫде първиятъ на трапезата? — Онзи, у когото вкусътъ е най-добрѣ развитъ. Това сѫ неизбѣжни нѣща. Ние, обаче, не можемъ да примиримъ противорѣчията въ живота. Че нѣкой ималъ повече, а другъ — по-малко, това не опрѣдѣля живота. Христосъ казва: „Животътъ не седи въ неговото външно благо“. Външнитѣ блага сѫ относителни нѣща. Че имашъ много или малко, причинитѣ се криятъ другадѣ. Ти ще желаешъ да имашъ, но главно ще желаешъ да бѫдешъ ученикъ, да се учишъ, защото само ученикътъ има бѫдеще въ Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикътъ ще заеме най-почтеното мѣсто. Този животъ има свой изразъ, затова трѣбва да се подготвятъ за него. Иде едно велико бѫдеще за хората, въ което всѣки ще заеме своето опрѣдѣлено мѣсто: старозавѣтнитѣ ще бѫдатъ орачи, новозавѣтнитѣ — говедари, праведнитѣ — готвачи, а ученицитѣ ще заематъ най-високитѣ длъжности. Защо? — На тѣхъ се даватъ тия мѣста. Първитѣ три категории хора ще бѫдатъ ли доволни отъ своитѣ служби? — Не, тѣ постоянно ще викатъ, ще се сърдятъ. Пророкътъ на миналото е изразилъ идеята за ученичеството въ другъ смисълъ, като казва: „Всички хора ще придобиятъ новъ животъ, ще бѫдатъ научени отъ Господа да живѣятъ тъй, както Той изисква“. Така е. На всинца ви прѣдстои новъ животъ, нова работа, различна отъ досегашната. Казвате: какво ще работимъ? Всички трѣбва да работите надъ себе си. Тази нова работа има своето опрѣдѣлено врѣме, има своята сила, има и своитѣ помощници. Ако спазвате този великъ законъ, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великитѣ хора, които сѫ я писали, тя ще ви даде цѣнни упѫтвания. Новата наука започва да чъртае велики методи и пѫтища на бѫдещето. Само единъ човѣкъ съ просвѣтенъ умъ, който се е рѣшилъ да служи на Бога, може да види бѫдещето. Прѣдъ васъ седи велико бѫдеще! По-хубави врѣмена за ученицитѣ отъ сегашнитѣ не сѫ наставали, но ако тѣ не използуватъ условията, и по-лоши врѣмена не сѫ наставали. Христосъ казва: „Иде день и сега е, когато онѣзи, които чуятъ гласа ми, ще излѣзатъ вънъ отъ гробоветѣ и ще възкръснатъ“. Кои ще чуятъ този гласъ? — Само ученицитѣ. Само тѣ ще се обновятъ, само тѣ ще възкръснатъ. Новиятъ животъ, възкресението е само заради тѣхъ. Възкресението не е за старозавѣтнитѣ, не е за новозавѣтнитѣ, не е и за праведнитѣ. То е само за ученицитѣ, за хората на бѫдещето, за хората на новата култура. Тѣ сѫ работницитѣ въ Царството Божие, тѣ сѫ хората на новата раса. Тя нѣма да бѫде многобройна, но всички хора отъ тази раса ще бѫдатъ мощни по умъ, по сърце, по воля, по душа и по духъ. Тѣзи хора ще възстановятъ Царството Божие на земята и ще кажатъ: „Възможно е всички ние да живѣемъ въ Любовьта, възможно е всички ние да живѣемъ въ Свѣтлината, възможно е всички ние да живѣемъ въ Мира, възможно е всички ние да живѣемъ въ вѣчната Радость, която Богъ ни е далъ!“

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Петъкъ. 19 августъ, 1927 г. 7 ч. с. Пѫтьтъ на ученика. Сега ще ви прочета часть отъ 49 глава на пророкъ Исайя, отъ 15 стихъ надолу. Това е учението на старозавѣтнитѣ, на староплътнитѣ хора. Тукъ сѫ изразени тѣхнитѣ тогавашни разбирания. Ще ви прочета и 15 глава отъ Евангелието на Матея и ще направя единъ паралелъ между двѣтѣ прочетени глави. Ще започна пакъ отъ 15 стихъ надолу. Този съборъ е пръвъ по рода си. Първиятъ день започва съ деня на Любовьта. Ние раздѣляме хората на четири категории: старозавѣтни, новозавѣтни, праведни — хора на новитѣ врѣмена, и ученици. Какви сѫ били вашитѣ мисли и възгледи за живота въ миналото, ще ги намѣрите въ Стария Завѣтъ. Какви сѫ били вашитѣ възгледи за живота като новозавѣтни хора, ще ги намѣрите въ Новия Завѣтъ. Ако пъкъ търсите въ Евангелието пѫтя на ученика, тамъ нѣма да го намерите. Значи, пѫтьтъ на ученика, това е новото, което днесъ Богъ дава. Нѣкой човѣкъ казва: азъ говоря така, азъ мисля така. Не, никой човѣкъ въ свѣта не може да говори; никой човѣкъ не може да мисли. Въ свѣта само Богъ се проявява, а всички хора сѫ носители на великата Божия Мѫдрость. Тя се излива чрѣзъ тѣхъ. И всѣки човѣкъ, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човѣкъ. Единъ отъ най-великитѣ духове на първата създадена вселена се огледалъ веднъжъ въ Божественото огледало и като видѣлъ своята красота, която била ненадмината отъ никой другъ духъ, казалъ: „Това съмъ азъ!“ Но отъ момента, когато казалъ „това съмъ азъ“, започналъ да потъмнѣва, да губи красотата си. Защо? —Тази красота не е била негова. Ние наричаме този духъ „денница“. Нѣкой питатъ: що е грѣхътъ? — Грѣхътъ е изопачаване на външния физически животъ, т.е. на великия Божественъ животъ. Когато говоримъ за грѣха, ние не разбираме духовния животъ, но разбираме материалния животъ на хората. Въ всички материални свѣтове грѣхътъ върви тъй, както сѣнката подиръ колелото. Това е една неизбѣжность. Когато Има слънце, има сѣнка, има и грѣхъ. Когато нѣма слънце, нѣма сѣнка, нѣма и грѣхъ. Обаче, въ физическия свѣтъ съществува една привидность, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Въ сѫщность, слънцето никога не залѣзва, вслѣдствие на което сѣнката винаги ще се явява задъ колелото. Днесъ въ съзнанието на всички хора има извѣстни противорѣчия. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие мислите, че сте въ правия пѫть, че сте намѣрили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И дѣйствително така е. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човѣкъ може да бѫде праведенъ. Вие сте дотолкова святи, доколкото човѣкъ може да бѫде святъ. Вие сте дотолкова учени, доколкото човѣкъ може да бѫде ученъ, Въ всичко това има ограничения, има прѣдѣлъ. Когато говоримъ за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелитѣ, но разбираме това знание, което е достояние на човѣшкия умъ. Когато говоримъ за добротата, разбираме сѫщо тази доброта, която е достояние на човѣшкото сърце. Когато говоримъ за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човѣшкия духъ. И тъй, най-първо вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за старозавѣтния човѣкъ; трѣбва да имате ясна прѣдстава за новозавѣтния човѣкъ; трѣбва да имате ясна прѣдстава за праведния човѣкъ — за човѣка на новата епоха, на новитѣ врѣмена и най-послѣ, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ученика. Това сѫ пѫтища, фази, които ученикътъ трѣбва да знае. Слѣдователно, когато говоримъ за богатства, за материални блага въ свѣта, ние подразбираме стремежитѣ на извѣстенъ родъ хора. Това сѫ старозавѣтнитѣ хора. Прави сѫ тѣхнитѣ стремежи, затова и Богъ имъ дава. Докато сѫ старозавѣтници, тѣ сѫ въ правото си да иматъ ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да оратъ, да копаятъ земята, да се раждатъ и прѣраждатъ, да се убиватъ — всичко могатъ да правятъ. Това е една обстановка на физическия свѣтъ. Грънчарьтъ, който прави грънци за проданъ, ще направи много гърнета — и хубави, и лоши. Еднитѣ ще се напукатъ, другитѣ ще излѣзатъ здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи отъ неговото знание, и умѣние, като грънчарь. Той ще изпрати и еднитѣ, и другитѣ грънци на пазаръ, но споредъ разбирането си, хубавитѣ грънци ще опрѣдѣли за по-горно употрѣбление, а по-лошитѣ — за по-долно употрѣбление. За всички гърнета има пазаръ въ свѣта. Ако у грънцитѣ има съзнание, по-долнокaчественитѣ и по-лошитѣ щѣха да кажатъ: „Защо този грънчарь постѫпи съ насъ така? Защо на онѣзи грънци тамъ даде такава красива форма, а насъ направи толкова грозни? Защо на тѣхъ даде почесть и слава въ свѣта, а насъ изложи на такова безчестие?“ Питамъ: отговоренъ ли е грънчарьтъ за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно врѣменно схващане на нѣщата. Отъ този примѣръ азъ не разбирамъ само положението на грънчаря. Той е единъ изразъ на живата природа, която работи у насъ. Днесъ на всички прѣдстои да разрѣшимъ този важенъ въпросъ въ живата природа. Въ този смисълъ, питамъ ви: стомахътъ има ли това почтено мѣсто, което иматъ дробоветѣ? Дебелитѣ и тънкитѣ черва иматъ ли туй почтено мѣсто, което заема мозъкътъ? Ходилата на краката иматъ ли това почтено мѣсто, което заематъ очитѣ? Какъ ще обясните всички тия противорѣчия въ живота? Обаче, всички удове въ нашето тѣло, независимо отъ това, какво мѣсто заематъ, сѫ създадени отъ живи клѣтки, отъ живи души, които иматъ една обща, единна душа. И ако единъ день имъ се дадатъ благоприятни условия за развитие, тѣ ще станатъ тъй умни, толкова красиви, като васъ, и съ толкова знания, колкото имате и вие. И тѣ ще могатъ да заематъ въ обществото такова почтено мѣсто, каквото заемате и вие. Но днесъ тия клѣтки сѫ смалени, турени сѫ на такива незавидни мѣста, за да учатъ смирението. Тѣ се задоволяватъ отъ тази нищожна служба. Вие запитвате, какво нѣщо е грѣхътъ. Ще ви кажа. Грѣхътъ започва съ великитѣ работи, а доброто започва съ нищожнитѣ, съ малкитѣ работи. Великитѣ работи, като се смаляватъ, произвеждатъ грѣха, който разрушава. И обратно: малкитѣ, нищожнитѣ работи, като се увеличаватъ, произвеждатъ доброто. Разликата между доброто и злото седи въ слѣдното: доброто като расте, клѣткитѣ се размножаватъ, съединяватъ се въ едно цѣло и образуватъ организма. Когато пъкъ тия клѣтки, слѣдъ като се размножатъ, започнатъ отново да се разединяватъ, става индивидуализиране между тѣхъ, и съ това се ражда злото. Слѣдователно, достатъчно е двама, трима, четирма, петима, шестима или десетина души, които сѫ били по-рано въ съгласие, да се индивидуализиратъ, и всѣки отъ тѣхъ, за да изпѫкне въ нѣщо, започне да настоява на своето, Тѣ сѫ вече прѣдъ прага на злото, прѣдъ прага на грѣха. Тѣ се разединяватъ и впослѣдствие нѣматъ обща цѣль. Грѣхътъ е отклонение отъ Бога. Когато хората се отклонятъ отъ Бога, тѣ иматъ разни цѣли, разни стремежи. Въ грѣха има разнообразие на идеалитѣ, разнообразие на формитѣ. Въ живота на праведнитѣ хора, повидимому, има едно външно еднообразие къмъ цѣльта, която прѣслѣдватъ. Всички се стремятъ къмъ едно и сѫщо нѣщо — да бѫдатъ праведни. Грѣшникътъ никога не казва, че иска да бѫде грѣшенъ човѣкъ, но казва: „Азъ искамъ да си поживѣя, да опитамъ всичко въ свѣта, затова именно съмъ дошълъ на земята. Баща ми има голѣмо богатство, азъ трѣбва да го използувамъ. На стари години, слѣдъ като опитамъ всичко въ живота, слѣдъ като добия знания и мѫдрость, ще си помисля, какъ ще служа на Бога съ тия придобивки. Тогава ще бѫда по-опитенъ и ще зная, какъ да служа на Бога“. Така говори този мѫдрецъ на грѣха. Та казвамъ: като ученици, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за пѫтя на ученика. Отъ гледището, какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правимъ никакви операции. Отъ това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е кривъ, онзи е правъ. Ние абсолютно не се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората. Тѣ не сѫществуватъ за насъ. За насъ сѫществува само правилниятъ животъ — животътъ на Любовьта. Азъ казвамъ: Богъ е Богъ на Любовьта, на Свѣтлината, на Мира и на Радостьта. Слѣдователно, това сѫ качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ идеалъ при сегашнитѣ условия, ще ви кажа, че вашиятъ идеалъ трѣбва да бѫде: Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость за душитѣ. Това не е нѣкакъвъ идеалъ за вѣчностьта, но той може да се постигне още днесъ. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мѫдростьта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мѫдростьта ще дойде друга епоха. Тѣ не сѫ засега, не сѫ за днешнитѣ врѣмена. Сега, въ началото, на васъ трѣбва Любовь, но не безъ Свѣтлина. На васъ трѣбва Свѣтлина, но не безъ Миръ. На васъ трѣбва Миръ, но не безъ Радость. Значи, на васъ трѣбва Любовь съ Свѣтлина, Свѣтлина съ Миръ, Миръ съ Радость. Всички тия нѣща сѫ съединени въ едно цѣло. Какво струва Любовь безъ Свѣтлина? Нали всички старозавѣтни хора имаха любовь безъ Свѣтлина? Какво придобиха? Какво струва свѣтлина безъ Миръ? Нали всички новозавѣтни хора имаха свѣтлина безъ Миръ? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трѣбва да разбирате вѫтрѣшния процесъ на живота. Слѣдъ като добиете знания, туй знание трѣбва да ви даде Свѣтлина. Така ли е въ сѫщность? Вие имате много знания, но сте недоволни отъ живота си, нѣмате Миръ въ себе си. Религиознитѣ хора, освѣнъ че нѣматъ Миръ въ себе си, нѣматъ и Радость. Затова, когато религиознитѣ и ученитѣ хора разправятъ за нѣкоя своя опитность, тѣхнитѣ възгледи и заключения сѫ обикновени. Когато единъ ученикъ разправя за нѣкоя своя опитность, той може да разправя за една опитность на Любовьта, въ която има Свѣтлина. Ученикътъ може ла разправя за една своя опитность на Свѣтлината, въ която има Миръ. Ученикътъ може да разправя за една своя опитность на Мира, която носи Радость за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бѣло Братство сѫ живѣли и между старозавѣтнитѣ, и между новозавѣтнитѣ. Днесъ тѣ живѣятъ и между праведнитѣ. Азъ наричамъ праведни хора тия, които иматъ сѫдилища, съ установенъ редъ и порядъкъ. Всички хора търсятъ Правдата въ свѣта, иматъ желание да я постигнатъ, но нѣматъ методи, какъ да я приложатъ. И днесъ всички се питатъ: какъ трѣбва да се поправи свѣта? Подъ думата „свѣтъ“ разбирамъ сегашния животъ въ всичкитѣ му проявления: индивидуалния, обществения и общочовѣшкия. Какъ могатъ да се поправятъ всички тия видове животъ? — Чрѣзъ Любовьта, чрѣзъ Свѣтлината, чрѣзъ Мира и чрѣзъ Радостьта. Въ сегашния животъ Любовьта не се дава, Свѣтлината не се дава, Мирътъ не се дава и Радостьта не се дава. Азъ говоря за новия животъ, който сега иде. Той ще дойде чрѣзъ новата Любовь, която влиза вече въ свѣта. Това е пѫтьтъ на ученика. Вие трѣбва да знаете, какъ да възприемете тази Любовь. Вие трѣбва да знаете, какъ да посрещнете новата Свѣтлина, която иде въ свѣта. Вие трѣбва да знаете, кое мѣсто въ душата си трѣбва да дадете на новия Миръ. Вие трѣбва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трѣбва да дадете на Радостьта, която иде въ свѣта. Дѣто има радость, само тамъ може да има угощение. Ще ви прочета 15 стихъ отъ 15 глава на Евангелието отъ Йоана: „Не ви наричамъ вече раби, защото рабътъ не знае, що прави господарьтъ му; а васъ нарекохъ приятели, защото всичко, що чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“. Онѣзи отъ васъ, които ме слушатъ, трѣбва да ме разбиратъ добрѣ, да мислятъ право. Никой отъ васъ не трѣбва да се обезсърдчава, нито да се съблазнява. Озлобяватъ се старозавѣтнитѣ, съблазняватъ се новозавѣтнитѣ, наскърбяватъ се праведнитѣ, а ученикътъ винаги се радва на противорѣчията, които срѣща въ живота си. Той знае, че всѣко противорѣчие е една велика задача въ живота му, която той трѣбва да разрѣши. Тия противорѣчия не сѫ само факти, както нѣкои ги наричатъ, но тѣ сѫ резултатъ на всички четири вида животъ, които текатъ въ нашия организъмъ. Старозавѣтниятъ животъ тече въ вашитѣ жили, въ дебелитѣ черва. Вие не можете да се избавите отъ него. Слѣдователно, той носи редъ противорѣчия въ себе си, отъ които вие не можете да избѣгате. Новозавѣтниятъ животъ тече въ вашитѣ дробове, простира се и въ вашата симпатична нервна система, въ слънчевия ви вѫзелъ. Животътъ на праведния обхваща долнитѣ пластове на мозъка, а животътъ, който обуславя „пѫтьтъ на ученика“, тече въ висшитѣ слоеве на мозъка. Той е заелъ най-хубавото мѣсто. Затова този животъ прѣдставлява идеалното въ човѣка. По какво се познава ученикътъ? Вие ще познаете ученика по слѣднитѣ качества: той носи въ себе си една мека свѣтлина, която не прѣдизвиква никакво дразнене на очитѣ. Той говори съ толкова мекъ тонъ, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани съ такава храна, че никога нѣма да разстрои стомахътъ ти, нито да развали вкусътъ ти. Вие трѣбва да разбирате тия нѣща не по форма, но по вѫтрѣшенъ смисълъ. Когато имате радость, която изхвърля всички противоречия вънъ отъ васъ, вие сте засегнали една малка часть отъ живота на ученика. Тази радость ви показва, какви трѣбва да бѫдете като ученици. Досега, мнозина хора отъ разнитѣ епохи сѫ се стремѣли да примирятъ всички тия течения въ живота и да отстранятъ противорѣчията, които се явяватъ като техни естествени резултати. Обаче, резултатите на тия животи, сами по себе си, сѫ непримирими. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на човека, който изгаря една кѫща съ резултата отъ постѫпката на другъ нѣкой, който съгражда тази кѫща. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на онзи, който изгаря една свещена книга съ резултата отъ постѫпката на другъ, който написва тази свещена книга. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на едного, който убива човека съ резултата отъ постѫпката на другиго, който ражда този човѣкъ и го отглежда. Какъ ще примирите тия два вида резултати? Нѣкой човѣкъ, следъ като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т. н. Това сѫ човешки измислици. Този човѣкъ билъ ли е съвѣтникъ на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е единъ общъ законъ, той трѣбва да бѫде общъ за всички. Защо праведникътъ не говори по сѫщия начинъ? Той казва, напримѣръ, че волята Божия е да се съгради тази кѫща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човѣкъ. Питамъ: кое е по-хубаво, да се направи една кѫща, или да се създаде едно тѣло? И кое е по-лошо, да изгоришъ една кѫща, или да убиешъ едно тѣло? Това сѫ елементарни въпроси, които азъ нѣма да разрѣшавамъ. Вие сте минали тия фази на животъ. Вие имате въ себе си старозавѣтния животъ, имате новозавѣтния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пѫтя на ученика. Това сѫ четири неизвѣстни, които трѣбва да рѣшите. Азъ минавамъ живота на старозавѣтния човѣкъ мимоходомъ, но трѣбва да го изясня. Ако имамъ врѣме, ще ви обясня, какво нѣщо е старозавѣтниятъ животъ. Казвамъ, ако имамъ врѣме, защото човѣкъ може да говори само ако има врѣме. Всички вие живѣете въ врѣме и пространство, а мнозина отъ васъ искатъ да правятъ това, което е несъвмѣстимо съ законитѣ на живата природа. Вие казвате: какъ тъй човѣкъ да не може да направи всичко, да не може да говори когато иска? Вие искате, запримѣръ, да ви държа една бесѣда по старозавѣтния животъ, но прѣдставете си, че въ това врѣме става такова землетресение, че всички камъни въ салона, дѣто ви говоря, започнатъ да се събарятъ, стѣнитѣ — сѫщо, слънцето отвънъ се помрачава и вие, отъ тия силни трусове, се намѣрите на разстояние половинъ часъ отъ салона. Питамъ: кои отъ васъ ще останатъ въ салона да слушатъ моята бесѣда? Когато слънцето изгрѣе отново, азъ ще се намѣря самъ въ салона. Всички тия работи могатъ да станатъ. Слѣдователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се миръ въ природата, да нѣма никакви землетресения. Слѣдъ това вие искате да ви обясня, какво нѣщо е новозавѣтниятъ животъ. Азъ започвамъ да ви говоря, но прѣдставете си, че тъкмо въ това врѣме ви донасятъ единъ листъ, съ който ви съобщаватъ, че кредитната банка „Гирдапъ“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно въ тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се отъ това положение и отъ този моментъ, каквото и да ви говоря вече, мисъльта за банка „Гирдапъ“ заема моето мѣсто въ главата ви. Какъ ще разберете въ този случай новозавѣтния животъ? Това сѫ факти въ живота, които всѣки день отвличатъ вашето внимание. Когато ни се говори нѣщо, ние трѣбва ба бѫдемъ тъй искрени, нашитѣ умове и сърца трѣбва да бѫдатъ тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвънъ, да не ни занимава. Ние се занимаваме съ нѣща, които мязатъ на землетресенията въ природата. Ние се занимаваме съ банка „Гирдапъ“, съ редъ още материални работи и казваме: нали трѣбва да живѣемъ, нали трѣбва да имаме срѣдства? — Разбира се, че трѣбва да живѣемъ; разбира се, че трѣбва да се ползуваме отъ условията на живота. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да живѣе, трѣбва да има условия за това; той трѣбва да има храна да яде, трѣбва да има вода да пие, трѣбва да има дрехи да се облича, трѣбва да има жилище, дѣ да се прибере и да си почине. Казватъ нѣкои, че Богъ е промислилъ за всичко. Да, Той отдавна е промислилъ за всичко, но ти самъ трѣбва да отидешъ на извора да си донесешъ вода. Никой ангелъ нѣма да слѣзе отъ небето да ти донесе вода. Единъ отъ великитѣ пророци на Израиля, мощенъ съ своитѣ знания и сила, като останалъ въ уединение, почувствувалъ нужда отъ храна, но не дойдоха ангели отъ небето да му донесатъ храна, а врани изпратиха да му услужатъ. Тѣ му носѣха хлѣбецъ въ устата си. Този великъ пророкъ разбра Божествения законъ, бѣше доволенъ отъ Него и благодари на Бога. Питамъ: колко храна може да донесе една врана въ своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла нѣкое голѣмо парче. хлѣбъ. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи въ устата си. Пророкътъ се задоволяваше и съ тази малка хапчица. Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте въ положението на пророкъ Илия, който прѣкаралъ на уединение затънтенъ нейдѣ въ планината. Тамъ вранитѣ му носѣли хлѣба. Вие знаете, колко тежко бѣше положението на Израиля тогава! Гладни години бѣха. Три години не бѣше валѣло дъждъ — навсѣкѫдѣ имаше голѣма суша. Почти всичко бѣше изгорѣло, изсъхнало. Хамбаритѣ на Израиля бѣха изпразнени, малко хлѣбъ имаше. Жито имаха само богатитѣ, а бѣднитѣ се хранѣха съ корени. Прѣдставете си, че и вие се намѣрите въ това незавидно положение, като Илия! Какво ще почувствувате, ако дойде при васъ една врана и ви донесе малко хлѣбъ въ устата си? — Божествена Радость. Питамъ тогава: какво нѣщо е Божествената Радость? — Тя е хапчицата хлѣбъ, която малката врана донася въ устата си. Но вие, като старозавѣтника, взимате тази хапка хлѣбъ и казвате: по-добрѣ да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трѣбва такава малка хапка. За менъ сѫ нужни най-малко 30 — 40 такива хапки! Вие сте недоволни, протестирате. Казвамъ: чакайте, не бързайте толкова! На другия день враната пакъ ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. Слѣдъ като погладувате така десеть деня, прѣставате да сте старозавѣтенъ, ставате новозавѣтенъ. Като получите тази малка хапка, казвате: малко ми е този хлѣбецъ, но ще направя единъ опитъ, все-таки ще уталожа глада си. Взимашъ тази хапка и я изяждашъ, но оставашъ ненаситенъ. На другия день враната донася още една хапка. Докато си недоволенъ, ти си старозавѣтенъ човѣкъ, но като разберешъ великия Божи законъ, да бѫдешъ доволенъ на малкитѣ хапки, които враната ти донася, минавашъ въ Новия Завѣтъ, ставашъ новозавѣтенъ човѣкъ, прѣставашъ да се ожесточавашъ, започвашъ да разсѫждавашъ, да оправдавашъ враната и казвашъ: „Наистина, колко може да донесе въ устата си тази малка врана? — Колкото тя може да изяде. Виждамъ, крилцата ѝ сѫ малки, крѣхки. И на толкова съмъ благодаренъ.“ Сега вече ти не се ожесточавашъ, не се съмнѣвашъ и отъ новозавѣтенъ човѣкъ, започвашъ да се готвишъ да влѣзешъ въ живота на праведния. И като такъвъ, започвашъ да скърбишъ, че нѣма повечко храна, и си казвашъ: „Не може ли да се намѣрятъ повече врани, поне десетина, та да ми донесатъ повече хапчици?“ Дойдете ли до това положение, този въпросъ вече лесно се разрѣшава. Въ сегашния свѣтъ има много такива праведни хора, които казватъ: трѣбва да имаме повече храна! Просѣкътъ, който тръгва на просия въ свѣта, казва: „Дано има повече праведни хора въ свѣта, та този ще ми даде единъ грошъ, онзи ще ми даде единъ грошъ, отъ сто мѣста по единъ грошъ. правятъ 20 лева и то златни!“ Азъ ви прѣдставямъ въ форми тритѣ вида животъ. Какъвъ трѣбва да бѫде животътъ на ученика? — Той не очаква вранитѣ да му донасятъ хлѣбъ. Ученикътъ има вече една реална опитность, той има разумна връзка съ невидимия свѣтъ, понеже е миналъ прѣзъ тритѣ етапа на живота: прѣзъ старозавѣтния животъ, прѣзъ новозавѣтния животъ и прѣзъ живота на праведния. Сега вече той влиза въ пѫтя на „ученика“, въ който пѫть трѣбва да има други схващания и възгледи за живота. Христосъ казва: „Вие, които сте минали прѣзъ тия пѫтища, трѣбва да се самоотречете отъ живота“. Отъ кой животъ? — Отъ живота на старозавѣтнитѣ. Трѣбва да се самоотречете отъ кой животъ още? — Отъ живота на новозавѣтнитѣ. И най-послѣ трѣбва да се самоотречете и отъ живота на праведния. Старозавѣтенъ ли си, ти се ожесточавашъ. Новозавѣтенъ ли си, ти се съмнѣвашъ. Праведенъ ли си, ти се наскърбявашъ. Това не сѫ грѣхове, това сѫ естествени състояния, които всички хора минаватъ. Това сѫ култури, които сѫ сѫществували въ миналото. По нѣмане на други термини, ние употрѣбяваме думитѣ старозавѣтенъ, новозавѣтенъ, праведенъ човѣкъ и ученикъ. Ако обърнемъ страницитѣ на Стария Завѣтъ, ние виждаме, че тамъ има изказани велики нѣща, но великитѣ работи не сѫ останали въ Стария Завѣтъ. Тѣ сѫ прѣминали въ Новия Завѣтъ. Има хора и отъ сегашната култура, които казватъ, че грѣшниятъ човѣкъ може да бѫде праведенъ. Не, грѣшниятъ човѣкъ никога не може да бѫде праведенъ. Той, обаче, има възможность да изправи грѣховетѣ си и слѣдъ това да стане праведенъ човѣкъ. А сегашнитѣ хора, като искатъ да подкрѣпятъ мисъльта си, че грѣшниятъ човѣкъ може да бѫде праведенъ, привеждатъ слѣдния примѣръ. Тѣ казватъ: вижте онзи човѣкъ, бѣше затъналъ до уши въ дългове, но сега оправи живота си, изправи работитѣ си и се облѣче съ рединготъ, съ хубави модерни панталони, съ лачени обуща, съ цилиндъръ на глава, съ хубава, цвѣтно нашарена връзка, съ златенъ часовникъ на хубава, солидна верижка, съ бастунъ, съ дръжка отъ слонова кость въ рѫка, и тъй върви, като джентлеменъ, по всички правила на благородникъ: вдига бастуна, пакъ го слага на земята и на всички познати вѣжливо се покланя. Дѣ какъ мине, всички казватъ: ето единъ благороденъ човѣкъ! казвамъ: дано никой не чува това, що други хора казватъ. Мине шапкарьтъ покрай него, казва: „Тозъ цилиндъръ е мой“! Мине дрехарьтъ, казва: „Тия дрехи сѫ мои, още не ми сѫ платени“! Мине обущарьтъ, казва: „Тия лачени обуща сѫ мои“! Мине часовникарьтъ, казва: „Този часовникъ е мой“! А ние се чудимъ на този човѣкъ , че билъ джентлеменъ, че билъ благородникъ. Той обралъ свѣта, облѣкълъ се съ чуждо и минава за човѣкъ отъ високо произхождение. Не, той е единъ грѣшникъ. Азъ наричамъ грѣшнитѣ хора „хора, накичени съ добродѣтелитѣ на праведнитѣ“. Облѣкли се съ тѣхни дрехи и минаватъ за праведни. Българинътъ, слѣдъ като е разбралъ тази философия, казва: „Чуждото нѣщо и на връхъ Великъ-день се взима“. Какъ да не се вземе? Ще дойде врѣме, когато всички заграбени нѣща ще се взематъ. Законъ има затова! Ще дойдатъ стражари, ще хванатъ облѣчения джентлеменъ, ще го дадатъ подъ сѫдъ, ще му взематъ дрехитѣ, цилиндъра, лаченитѣ обуща, златния часовникъ съ верижката — всичко това ще си отиде на своето мѣсто. И тъй, азъ искамъ да ме разберете добрѣ. Ако се озлобявате, ожесточавате, трѣбва да знаете, че това е старозавѣтниятъ животъ, който тече въ вашитѣ жили. Но старозавѣтниятъ животъ не сте вие. Не смѣсвайте вашата личность, вашата индивидуалность, вашето лично разбиране за живота съ дълбокитѣ вѫтрѣшни стремежи на вашата душа. Когато говоримъ за новозавѣтния животъ, пакъ разбираме течения, които ставатъ вѫтрѣ въ васъ. Сѫщото нѣщо е и животътъ на праведния. Това сѫ общи колективни течения на човѣшкото съзнание. Това сѫ възгледитѣ на всички хора отъ миналото. Казва Христосъ: „Съблазнитѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но тежко и горко на онзи, чрѣзъ когото идватъ“. Въ какво седи това ,,горко“? —Този човѣкъ неизбѣжно ще страда. Въ старозавѣтния животъ е казано: „Много сѫ изпитанията и страданията на праведния, но отъ всички тѣхъ Богъ ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христосъ казва: „Ако имате Любовь, т. е., ако сте влѣзли въ тази нова епоха като ученици и ме любите, ще упазите моя законъ и ще имате Миръ и Радость въ душитѣ“. Ученицитѣ ще носятъ Радостьта въ живота си, като разрѣшение на своитѣ задачи. Азъ не говоря за радость, която се мѣни, но за Радостьта на ученика, която нищо въ свѣта не може да засѣнчи, която отъ нищо не отпада. Тя е най-високиятъ върхъ въ материалния свѣтъе. Никакъвъ облакъ не може да достигне до този върхъ. Божественото слънце всѣкога огрѣва този върхъ. Никакви бури нѣма на този върхъ. Тамъ царува Любовьта, тамъ царува Свѣтлината, тамъ царува Мирътъ, тамъ царува и самата Радость. Тъй разбираме ние Радостьта на ученика. Любовьта, това е най голѣмата сестра, най-голѣмата дъщеря на Бога, родена въ вѣчностьта. Свѣтлината, това е най-голѣмиятъ братъ, сѫщо роденъ въ вѣчностьта. Мирътъ, това е най-хубавото жилище, въ което Радостьта може да живѣе. За въ бѫдеще, ако искате да съградите своето тѣло, своето жилище, Мирътъ трѣбва да ви дойде въ помощь. Такъвъ е законътъ. И тогава, Радостьта ще влѣзе да живѣе въ това тѣло. Радостьта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галятъ. Дѣто има Любовь, има и Радость. Дѣто има Любовь, има и Свѣтлина, има и Миръ, а Мирътъ носи Радостьта. Мирътъ носи жилището на Радостьта. Ако нѣмате Миръ, Радостьта никога не идва на земята. Тя не идва безъ да сте ѝ приготвили жилище. Любовьта, Свѣтлината и Мирътъ сѫ отстѫпили най-високия върхъ на земята за Радостьта. За въ бѫдеще, при повече свободно врѣме, ще засегнемъ въпроса, какъ трѣбва ученикътъ да се лѣкува, както и въпроса, какви сѫ законитѣ, по които той може да си създаде едно ново тѣло. За тази цѣль той трѣбва да изучава законитѣ на Мира. Това е вѣрно и въ обикновения живот! Вземете, запримѣръ, какви дѣца ще роди онази майка, чийто умъ не се безпокои, нито смущава отъ нѣкакви бури и противорѣчия въ свѣта. и чийто духъ е тихъ и спокоенъ? — Тя ще роди здрави дѣца. Всички майки, които иматъ миръ въ душата си, раждатъ здрави дѣца. Онази майка пъкъ, която се е тревожила прѣзъ всичкото врѣме на своята брѣменность, било отъ условията на живота, било отъ неблагоприятнитѣ съчетания въ природата, ражда болни, хилави дѣца. Ние прѣнасяме този законъ и къмъ себе си. Всѣки човѣкъ, който влѣзе въ пѫтя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъль и по едно ново чувство, и то не само веднъжъ прѣзъ годината, но почти всѣки часъ, почти всѣка минута. Въ какво положение ще се намѣрите тогава? Рибитѣ какъ разрѣшиха този въпросъ? Тѣ въ миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха въ водата всички свои мисли и чувства въ видъ на малки яйчица. Тѣ изхвърляха наведнъжъ по 200 — 300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по нѣкой пѫть написваме нашитѣ мисли на книгитѣ и ги оставяме настрана, да се излюпятъ, както яйцата на рибитѣ. но това не е правилно разрѣшение на великия Божи законъ. Сега азъ не искамъ да ангажирамъ съ своята бесѣда за дълго врѣме вниманието ви, да ви развивамъ по единъ философски начинъ новата мисъль за старозавѣтния животъ, за новозавѣтния животъ и за живота на праведния, защото ще се уморите. Кой ще остане да ме слуша? — Никой. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, азъ съмъ готовъ да те слушамъ!“ Сега азъ засѣгамъ въпроса психологически. Туй, което вие търсите въ живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието въ свѣта. Стремежътъ ви да търсите всичко това е правъ. Казано е въ Писанието: „Искай, хлопай, търси!“ Погрѣшката не седи въ това, че търсите щастие, богатство и знание, но начинитѣ, методитѣ, които избирате, за да постигнете тия нѣща, сѫ неправилни. Въ методитѣ има отклонения. Слѣдователно, за всѣко нѣщо ученикътъ трѣбва да има само една идея, а не двѣ идеи. Има ли двѣ идеи за едно и сѫщо нѣщо, той ще се раздвои. Ще ви приведа единъ примѣръ отъ Свещеното Писание. Всемирната Бѣла Школа започна съ два ученика. Слѣдъ тѣхъ дойдоха други двама, Адамъ и Ева, създадени по образъ и подобие на първитѣ. Тѣ бѣха вторитѣ иницирани ученици на тази Школа, които Богъ въведе въ рая и имъ даде първата задача за разрѣшение. Той ги повика при себе си и имъ каза: ,,Ще се занимавате съ всички дървета на рая, ще ядете отъ плодоветѣ на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и отъ всички други плодове, но тукъ има едно дърво, съ което нѣма да се занимавате и отъ плода му нѣма да вкусвате. Въ който день вкусите отъ неговитѣ плодове, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата душа ще се отровятъ, защото въ него се криятъ всичкитѣ отрови на живота“. Азъ ви говоря на модеренъ езикъ, а въ Писанието е казано съ други думи. И рече имъ Богъ: ,,Въ който день ядете отъ плода на това дърво, ще умрете“. И това не бѣха прости хора, но най-малко кандидати за ученици. Единъ день, другарьтъ на единия отъ ученицитѣ ходѣше изъ райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бѣлѣжки, правѣше си снимки. По едно врѣме той се приближи и къмъ дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава; прѣброяваше листата му, изчисляваше броя на плодоветѣ, формата имъ, цвѣта имъ и т. н. Въ този моментъ се приближава до дървото единъ благообразенъ на видъ човѣкъ, съ дълга черна брада, съ черни мустаци, увиснали надолу, облѣченъ съ черенъ дълъгъ рединготъ, като на староврѣменнитѣ учени хора, отгорѣ метналъ черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черенъ кръстъ, на главата златна корона, съ черни диаманти околовръстъ, и внимателно, тихо запитва този ученикъ: „Мога ли да зная, съ какво се занимавате, какво изучавате?“ — Нашиятъ Учитель ни зададе една задача; нея рѣшавамъ. — Какво знаете за това дърво? — Нашиятъ Учитель ни каза, че въ който день хапнемъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умремъ. — Не, вашиятъ Учитель има друго разбиране по този въпросъ. Той ви казва така, за да изпита умоветѣ ви. Вие не сте Го разбрали добрѣ. Отъ думитѣ Му се подразбира, че въ който день хапнете отъ плодоветѣ на това дърво, ще станете като вашия Учитель и нѣщо повече отъ Него. — Тъй ли? — Да, ето тия знаци, които нося по себе си. показватъ, че азъ зная това нѣщо, защото съмъ завършилъ тази Школа, въ която вие едва сега влизате. Азъ съмъ вече адептъ на Школата. Герданитѣ, които нося, ми сѫ дадени, като емблемъ на завършено образование. Едно врѣме и мене, като васъ, изпитваха при това дърво, но азъ не бѣхъ тъй простъ като васъ, правилно рѣшихъ задачата. — Тъй ли? Щомъ сте я рѣшили правилно, лесна работа тогава. И ученикътъ веднага отстѫпва. Този господинъ продължава по-нататъкъ: „Азъ съмъ запознатъ съ вашия Учитель. Той ме изпрати да дойда при васъ, да ви освѣтля върху въпроса“. И тѣ повѣрваха. Въ какво? — Че като яде човѣкъ отъ плодоветѣ на това дърво, не само че нѣма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горенъ отъ Него. И дѣйствително, и двамата ученици ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и съгрѣшиха. Казвамъ: тия кандидати за ученици имаха двѣ идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея бѣше, че въ който день ядатъ, ще умратъ. Втората идея бѣше, че въ който день ядатъ, не само че нѣма да умратъ, но като Учителя си ще станатъ, а дори и като Бога. Коя мисъль излѣзе вѣрна? — Първата. Първата мисъль, първиятъ лѫчъ въ свѣта е Божествениятъ лѫчъ. Вториятъ лѫчъ е отражение, а отражението има обратна посока, не води къмъ цѣльта. Щомъ имате двѣ идеи за едно и сѫщо нѣщо, вие нѣмате реалностьта, но отражението. И ако се водите по отражението на нѣщата, нѣма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до сѫщото мѣсто, отдѣто сте тръгнали. Слѣдователно, и грѣшнитѣ хора единъ день ще се върнатъ къмъ Бога, но прѣзъ това мѣсто, отдѣто сѫ излѣзли. Вие знаете ли мѣстото, прѣзъ което хората сѫ излѣзли първоначално? — То е най-тѣсното мѣсто, прѣзъ което човѣкъ може да мине. Та онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, ще иматъ само едно схващане за нѣщата. Вие можете да имате само единъ Учитель въ свѣта! Азъ говоря за ученика. Всѣки може да ви говори, вие ще го изслушате, безъ да се противите. Какво трѣбваше да направи ученикътъ, който бѣше въ райската градина, като слушаше да му говори адептътъ прѣдъ дървото за познаване доброто и злото? На този адептъ азъ бихъ казалъ слѣдното нѣщо: „Почитаеми Господине, ти си единъ отъ първитѣ ученици на Школата, но азъ не искамъ да бѫда пръвъ. Азъ искамъ да нося бѣла прѣмѣна, а не черна, като твоята. Ако ти, слѣдъ като си се занимавалъ много години съ това дърво, придоби тази черна краска, азъ ще отложа тази наука за другъ пѫть. Благодаря ти за тази услужливость и готовность да ме просвѣщавашъ, но още не съмъ готовъ за това. Тази Школа прѣпорѫчва на слабитѣ ученици да избѣгватъ изучаването на този въпросъ. Този въпросъ е много сложенъ, и азъ ще го отложа за въ бѫдеще, когато се засиля. Като се видимъ втори пѫть, ще си поговоримъ по този прѣдметъ. Сега, довиждане“! Всичко това ще му докажа научно, безъ да го обидя въ нѣщо. Христосъ казва: „Не ви наричамъ вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пѫти думата рабъ. Робството е най-долното положение, което човѣкъ може да заеме въ този свѣтъ. По-долно положение отъ него нѣма. Робъ — заробване — значи, каквото кажатъ на човѣка, да го направи, безъ какво и да е противорѣчие, безъ всѣкакво противодѣйствие. Ще го направи, нѣма какво. Азъ не говоря за състоянията въ живота, но за съзнателното робство, въ което може да изпадне човѣкъ. Робство има въ умствения свѣтъ — ти не си свободенъ да мислишъ, както искашъ. Робство има въ духовния свѣтъ — ти не си свободенъ да чувствувашъ, както искашъ. Докато други ти опрѣдѣлятъ едно вѣрую, докато други ти налагатъ едно учение, ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ. Защо Господъ даде свобода на двамата ученици въ рая? Той не можа ли да постави два ангела прѣдъ дървото за познаване доброто и злото, които да не позволятъ на двамата ученици да ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво? — Можа, но Той не постави никакви стражари прѣдъ това дърво, а го остави свободно. Какво разрѣшение на въпроса щѣше да има, ако тия ангели стояха съ пламенни мечове прѣдъ това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? — Ние и досега щѣхме да бѫдемъ праведни хора. За прѣдпочитане е свободата, придобита по негативенъ начинъ, отколкото ограничението. Ограничения има навсѣкѫдѣ. Ограничения има, запримѣръ, въ старозавѣтния животъ. Ограничения има въ новозавѣтния животъ. Ограничения има и въ живота на праведния. Въ живота на ученика, обаче, ограничения нѣма. Тамъ всѣка негова постѫпка е съзнателна и разумна. Та казвамъ: въ свѣта има три положения, въ които вие може да дѣйствувате. Първото положение: вие сте разумно сѫщество, което невидимиятъ свѣтъ изпраща на земята и ви дава тѣло, безъ да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозавѣтния човѣкъ. Второто положение: изпращатъ ви на земята, даватъ ви тѣло, като се ползувате само съ една малка свобода, да кажете, дѣ искате да дойдете. Това е положението на новозавѣтния човѣкъ. Третото положение: изпращатъ ви отъ невидимия свѣтъ на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползувате съ сравнително по-голѣма свобода. Това е положението на праведния човѣкъ. Въ старозавѣтния животъ вие ще изкупувате грѣховетѣ си и ще се мѫчите. Въ новозавѣтния животъ вие ще се самоусъвършенствувате. Въ живота на праведния ще помагате на другитѣ, а като дойдете на земята, като ученикъ, ще изучавате първото правило, чрѣзъ което Любовьта може да се приложи въ вашия животъ. При Любовьта азъ опрѣдѣлямъ себе си, свойтѣ постѫпки, отношенията си къмъ хората и къмъ съвършенитѣ сѫщества. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, отношенията ви къмъ него сѫ вече опрѣдѣлени, вие знаете, какъ да постѫпите съ този човѣкъ. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бѫдатъ неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бѫдатъ пакъ неестествени. Питамъ: кой е най-правилниятъ начинъ, по който трѣбва да говорите на нѣкой човѣкъ? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бѫдете тъй снизходителни къмъ другитѣ, както и къмъ себе си. Казвамъ: онѣзи отъ васъ, които искатъ да влѣзатъ въ пѫтя на ученичеството, трѣбва да иматъ възвишенъ идеалъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ вѫтрѣшното ограничение. Ония, които живѣятъ въ старозавѣтния животъ, казватъ: дотегна ни вече животътъ, не искаме повече да живѣемъ. Другъ нѣкой казва: не искамъ да живѣя вече, искамъ да умра. Казвамъ му: хубаво е това, но има ли, кой да те погребе? Щомъ искашъ да умрешъ, трѣбва да намѣришъ нѣкой да те погребе. Сѣмето, което излиза изъ житницата, трѣбва да намѣри човѣкъ, който да го посѣе на нивата. Не е достатъчно само да го извадятъ навънъ и да го хвърлятъ нѣкѫдѣ. Това още не е разрѣшение на въпроса. Ако ти умрешъ безъ да има нѣкой да те погребе, ти изгубвашъ своето прѣдназначение въ свѣта. Слѣдователно, подъ думата „умиране“, ние подразбираме „посѣване“. Христосъ казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то нѣма да даде никакъвъ плодъ“. Тогава! питамъ: какъ искашъ да умрешъ, като житно зърно, което умира и погребватъ въ земята, или безъ да го погребватъ? Когато житното зърно умре и се зарови въ земята, то принася плодъ много и прѣминава отъ едно състояние въ друго. И тъй, при всѣко страдание вие сте заровени въ земята. При всѣка голѣма тъмнина, при всѣка голѣма скръбь вие искате да умрете, да се хвърлите отъ нѣкоя голѣма канара, или да се удавите, или да се обѣсите, или да се мушнете съ нѣкой ножъ, или да си отсѣчете главата и т. н. Всички тия нѣща идватъ отвънъ, тѣ не сѫ ваши желания. Това сѫ все ваши другари на миналото, които ви даватъ тия съвѣти, Нѣкой отъ тѣхъ ти казва: ако искашъ да свършишъ съ живота си, вземи единъ револверъ или една чаша съ отрова. Не, не се свършва тъй лесно. Счупенитѣ чаши не разрѣшаватъ човѣшкия животъ. Изгорѣлитѣ кѫщи не разрѣшаватъ човѣшкия животъ. Умирането на хората не разрѣшава човѣшкия животъ. Нито страданията, нито мѫченията, нито невѣрието, нито съблазнитѣ сѫ въ състояние да разрѣшатъ живота. Що е животътъ? — Той е голѣмата дъщеря на Бога, която единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учительтъ има четири ученици въ този свѣтъ, които Той обича. И ако тѣзи ученици ви прѣпорѫчатъ на Него, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Любовьта ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Свѣтлината ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Мирътъ ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. И най-послѣ, ако и Радостьта ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако тия четири ученици кредитиратъ за васъ, Учительтъ ще ви отвори вратитѣ на Школата, ще ви даде свободенъ входъ, ще ви благослови, ще ви запознае съ други ученици, и отъ този моментъ вие ще имате достѫпъ въ Школата. Нѣмате ли прѣпорѫката на Любовьта, вашиятъ Учитель не може да ви приеме. Азъ не говоря за Любовьта, като разумна сила, нито като вѫтрѣшно чувствуване, но говоря за Любовьта, като едно отъ разумнитѣ сѫщества, първо по рода си. Тя е най-мощниятъ духъ, най-силниятъ ангелъ. По-красиво, по-силно и по-благородно сѫщество отъ Любовьта нѣма. Като погледнешъ лицето на този ангелъ, всѣкаква скръбь изчезва. Като те срещне, той ще те пригърне, ще те помилва и слѣдъ като те остави отъ пригрѫдкитѣ си, всичкитѣ ти страдания, всичкитѣ ти грѣхове изчезватъ. И, слѣдъ това, като се погледнешъ въ огледалото, виждашъ, че мязашъ на него. Кажешь ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнѣешъ. Затова, ти ще пригърнешъ този ангелъ, ще му благодаришъ и ще кажешъ: стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататъкъ ще ходя по твоитѣ пѫтища. Работи въ менъ, отвѫтрѣ, а не само да ме утѣшавашъ, отвънъ. Говори ми за моя Учитель, азъ ще те слушамъ. И той започва да говори сладко, увлѣкателно. Този ангелъ на Любовьта е най-голѣмата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния гласъ, никога нѣма да я забрави. Казвате: това е първата Любовь. Всички говорите за първата Любовь, но никой отъ васъ не я задържалъ. Нѣкои отъ васъ сѫ опитали първата любовь за една секунда; други сѫ я опитали за петь секунди; трети за десеть секунди, а малцина само сѫ я опитали за 60 секунди. Проявената Любовъ е голѣма величина. Да я опиташъ само за 60 секунди, това е много нѣщо. Но понеже мащабътъ на физическия животъ е много голѣмъ, не зная тогава, какво ще ни ползува такава малка хапчица, донесена отъ една врана. Илия тогава не знаеше закона на смаляването, но като изпадна въ тия ограничителни условия на живота, го научи. Когато враната му носѣше малкитѣ хапчици хлѣбъ, той не бѣше вече голѣмъ човѣкъ, а заемаше положението на една малка пеперуда, тъй щото отъ тази храна даже му оставаше. Той казваше: „Господи, храната, която ми изпращашъ, е въ изобилие“! Така Илия се смали и се задоволяваше съ храната, която една врана можеше да изяде. Този законъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Нѣкой пѫть Богъ дохожда до насъ, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи въ голѣмитѣ работи, но въ малкитѣ. Малкото житно зърно, запримѣръ, съдържа всички условия за единъ великъ животъ. Така и вие съдържате всички условия за единъ великъ животъ. Дѣ се криятъ тѣ? — Въ вашия умъ, въ вашето сърце, въ вашата душа, въ вашия духъ. Но за това се изисква врѣме. Да бѫдете ученици, първо трѣбва да влѣзете въ Школата, но врѣме се изисква, за да разберете Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта въ една планета, а врѣме Богъ е далъ, колкото искате. Врѣмето е безконечно, то нѣма ни начало, ни край. И по отношение врѣмето понѣкога Господъ казва: „Ще почакашъ малко“! Умрешъ прѣждеврѣменно, плачешъ, Господъ ти казва: „Ще почакашъ малко, има врѣме, пакъ ще те повикамъ. Тогава ще ти дамъ на разположение врѣме, колкото искашъ“. Ти казвашъ: „Господи, искамъ да живѣя 60 години, да продължа работата си!“ Той те пита: „Не искашъ ли повече години? Хайде, азъ ти давамъ още 20 години“. Никой отъ васъ не е издържалъ до 120 години. Въ какво положение ще се намѣрите, ако вие сте на 120 години и се огледате самъ на земята, немилъ-недрагъ за всички? Вашитѣ другари заминали, новото поколѣние не ви познава, не ви зачита. Всички ви погледнатъ и казватъ: този старецъ защо ли не замине? Какво ще прави още на земята? Неговиятъ умъ не може да схваща новитѣ врѣмена. Ще кажете: този старецъ поне опитности ще има. Какви опитности? Ще ви приведа единъ примѣръ за дѣдо Стоянъ Пенджурски, който билъ на 100 години. Той събира единъ день дѣцата наоколо си и започва: ,,Ехъ, дѣца, дѣца, знаете ли, какви нѣща е научилъ дѣдо ви отъ живота? Знаете ли, колко е патила главата ми? Едно врѣме, като бѣхъ 20-годишенъ момъкъ, ходихъ въ Австрия да печеля, бѣхъ градинарь. Единъ день пишатъ ми отъ дома, че ме сгодили. Взимамъ веднага паритѣ, които бѣхъ спечелилъ, и тръгвамъ за въ кѫщи радостенъ и веселъ. Когато минавамъ прѣзъ Стара-Планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме, и азъ се върнахъ дома си бѣденъ и раненъ. Отиде моята годеница! — не можахъ да се оженя. Знаете ли, дѣца, какво значи човѣкъ да работи цѣли 10 години въ чужбина, както азъ работихъ въ Австрия, и да изгуби паритѣ си въ единъ день? Върнахъ се пакъ въ Австрия, взехъ двама ортаци, да работимъ заедно една градина, но слѣдъ като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И азъ пакъ се върнахъ въ България съ дрипелитѣ си, безъ да мога да се оженя. И тъй, станахъ човѣкъ на 45 години и си казахъ: веднъжъ разбойници ме обраха, втори пѫть — моитѣ ортаци. Какво да правя сега? Най-послѣ, за добро, за зло, рѣшихъ да се оженя за една богата мома — продадохъ свободата си. Какво излѣзе отъ тази женидба? - Тази жена ме биеше по два пѫти на день. Виждате ли, дѣца, какво е патилъ дѣдо ви отъ тази жена? Не стига това, но родиха ми се синъ и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синътъ ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгорѣ ме налага съ дърво. Да не ви дава Господъ такава опитность! Това е опитностьта на дѣдо Стоянъ Пенджурски. Питамъ: каква философия има въ това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, синъ му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитность. Кой отъ васъ не е битъ? Но дѣ седи разрѣшението на въпроса? Обръща се дѣдо Стоянъ Пенджурски къмъ дѣцата и ги пита: „Дѣца. макаръ че сте млади, а азъ толкова старъ, не можете ли да ми кажете, какво трѣбва да правя сега? Азъ не зная, защо главата ми тегли толкова много! Самъ не можахъ да спечеля, съ ортаци — сѫщо, отъ женидбата само бой видѣхъ. Кажете ми, дѣдовото, мои грѣхове ли изплащамъ, майка ми и баща ми ли сѫ били грѣшни? Защо става всичко това?“ — Не знаемъ, дѣдо. — Опичайте си умоветѣ, дѣца, да не ви патятъ главитѣ, като моята! Това бѣше заключението на дѣдо Стоянъ Пенджурски. Азъ ви моля, ако между васъ има нѣкой Стоянъ, да не ми се сърди, че съмъ взелъ неговото име, защото, каквото име и да взема, все ще го носи нѣкой отъ васъ. Азъ говоря за дѣдо Стоянъ Пенджурски. Въ този примѣръ се виждатъ тритѣ живота, които човѣкъ трѣбва да разрѣши на земята. Разбойницитѣ прѣдставляватъ старозавѣтния животъ; ортацитѣ — новозавѣтния; дъщерята, която бие баща си, показва, какъвъ пѫть трѣбва да мине праведния. Кажете ми, кой праведникъ не е битъ като дѣдо Стоянъ Пенджурски? Кой художникъ не е битъ по всички правила? Ако ме попитате, защо е така, не мога да ви отговоря, но казвамъ, че това е фактъ. Това е задачата, която всички трѣбва да разрѣшите. Азъ нѣма да се спирамъ да разрѣшавамъ въпроситѣ на старозавѣтния и на новозавѣтния животъ, понеже ви считамъ достатъчно умни сами да си ги разрѣшите. Азъ ви давамъ упѫтвания, какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика. Пѫтьтъ на ученика трѣбва да бѫде пѫть на Любовьта, пѫть на Свѣтлината, пѫть на Мира и пѫть на Радостьта. Можете ли да влѣзете въ този пѫть, не за въ бѫдеще, но още сега, още този моментъ? Любовьта не зависи отъ знанието ви. Знанието е второстепенно нѣщо. Любовьта не зависи нито отъ вашата сила, нито отъ вашата красота. Знанието, силата, красотата, това сѫ само условия, които вашата душа може да използува, за да разрѣши задачата на своя животъ. Любовьта е въ състояние, при най-малкитѣ изключения, да разрѣши всички трудни въпроси. При сегашното положение, въ което се намираме, Любовьта е въ състояние да разрѣши 75 % отъ мѫчнотиитѣ ви. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи, които ученикътъ не трѣбва да избѣгва. Възроптае ли, защо Господъ му е далъ тази задача, той не може да бѫде ученикъ. Напротивъ, той трѣбва да каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача. Когато Господъ или Учительтъ ти те поставятъ прѣдъ една трудна задача, тѣ иматъ високо мнѣние за тебъ. Когато Учительтъ ти не те вдига на урокъ, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозавѣтенъ, ще се озлобишъ. Ако си новозавѣтенъ, ще се съблазнишъ. Ако си праведникъ, ще се наскърбишъ. Това сѫ състояния. Ако ти се намирашъ прѣдъ голѣмо изпитание, какво ще направишъ? Ако старозавѣтниятъ животъ има прѣодоляваще влияние върху тебъ, ти ще се озлобишъ и ще си кажешъ; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, че Господъ ми даде толкова голѣми изпитания? Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Ако новозавѣтниятъ животъ има прѣодоляваще влияние върху тебъ, ти ще се съблазнишъ и ще кажешъ: защо тия страдания идватъ върху менъ? Ето, азъ се моля по три пѫти на день, чета Евангелието и като ме вдигнатъ на урокъ, слѣдъ като съмъ училъ цѣлъ день, учительтъ ми пише една тройка, а този ученикъ тамъ, по-малко учи отъ менъ, но учительтъ му пише шесторки. Има нѣкаква причина, навѣрно учительтъ не е добрѣ разположенъ къмъ менъ. Ако ти опрѣдѣляшъ характера на своя учитель отъ бѣлѣжкитѣ, които той ти поставя, тогава ти си разбралъ отчасти старозавѣтния и отчасти новозавѣтния животъ. Та казвамъ: задачата, която имате да разрѣшите въ живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трѣбва да знаете, че Богъ е Богъ на Любовьта, на Свѣтлината, на Мира и на Радостьта. Господъ владѣе небето, Господъ владѣе живота. Господъ носи вѣчното веселие и миръ за душата. Какво ни показва врѣмето тази сутринъ? Днесъ азъ говоря за ученика и вижте, какво е небето, какъ хубаво го е направилъ Господъ! Това чисто, свѣтло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбениятъ на Господа. За ученика, който иска да учи, Господъ дава всичко най-добро. Ученикътъ пъкъ казва: Господи, всичко, което Ти си отредилъ за мене, е хубаво. Азъ се радвамъ, че мога да рѣшавамъ задачитѣ, които Си ми далъ. Този хубавъ день не е за старозавѣтнитѣ. Този хубавъ день не е за новозавѣтнитѣ. Този хубавъ день не е и за праведнитѣ. Този хубавъ день е за ученика, който иска да учи — за възлюбения на Бога. Слѣдователно, само ученикътъ може да каже: хубавъ е този день! Той нѣма да го каже гласно, но ще почувствува въ душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пѫтя на ученика, споредъ както азъ ви говоря, и вашето вѫтрѣшно небе ще бѫде тъй ясно, и вашето сърце ще бѫде тъй чисто, както е небето днесъ. Сѫщо така и вашиятъ умъ, и вашата душа ще бѫдатъ като днешното безоблачно, чисто и свѣтло небе. Сега, азъ искамъ да ме разберете правилно. Азъ внимавамъ въ думитѣ си, да не внеса въ васъ нѣкакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запримѣръ, азъ често съмъ правилъ слѣдния опитъ: дамъ нѣкому една круша, но той не е доволенъ, иска по-голѣма круша. Дамъ му по-голѣма круша, пакъ не е доволенъ, иска една за дъщеря си. Дамъ и за нея. Пакъ е недоволенъ, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този - онзи вземе, погледнешъ го, събралъ десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взелъ, то е въпросъ. Азъ го гледамъ, обаче, седналъ подъ нѣкое дърво на сѣнка и си ги яде самъ, една слѣдъ друга. Той прѣдставлява едноврѣменно и дъщеря си, и приятелитѣ си. Такова е разбирането му! Злото не е въ това, че този човѣкъ иска повече, но въ неправилното разпрѣдѣление на полученитѣ блага. Той не е разбралъ смисъла на нѣщата. Обаче, ученикътъ, който влиза въ живота, трѣбва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото въ този животъ. Нѣкой казва: идеитѣ на новото учение, които се проповѣдватъ, не сѫ засега, тѣ не могатъ да се реализиратъ. Не, именно сега е врѣмето имъ, но трѣбва да знаешъ какъ да ги приложишъ. Ти не можешъ да пробиешъ една канара съ нѣкое дърво, но ако вземешъ единъ диамантенъ свределъ, ще я пробиешъ. Въ Африка има сонди, които пущатъ въ земята на дълбочина 800 м. и оттамъ извличатъ вода. Такива сонди могатъ да се спуснатъ и на дълбочина до 2000 м.. Тамъ водата е още по-хубава. Днесъ земята е много малко проучена. Има извѣстни земни пластове, до които съврѣменнитѣ учени още не сѫ достигнали. Стремежъ на ученика е не само да проникне съ тия сонди до дълбочина 2000 м. надолу въ земята, но да издигне нагорѣ въ прстранството високи стълбове, близо 500-1000 клм. височина. Знаете ли, каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали единъ perpetum-mobile. Знаете ли, какъвъ океанъ отъ енергия се крие въ пространството? По сѫщия начинъ и въ вашия мозъкъ се крие грамадна енергия, която изисква врѣме и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дѣто не можете да реализирате това, което Богъ ви е далъ, то е, че се занимавате съ идеи, които отпослѣ сѫ дошли. Това сѫ идеитѣ на старозавѣтния животъ. Вие ще оставите настрана старозавѣтния животъ; ще оставите настрана и новозавѣтния животъ. Нѣкой казва: искамъ да бѫда праведенъ. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете — животътъ на ученика. Това е новото въ свѣта. Нѣма да ликвидирате съ стария животъ, но ще го държите настрана, да не се смѣсва съ новия животъ. Първитѣ три вида животъ текатъ въ коренитѣ на цѣлото човѣчество, но ние не можемъ да ги изолираме изведнъжъ. Изолирането имъ трѣбва да става постепенно, като придобиваме истинското знание въ живота. Можемъ ли да изолираме тия животи, докато не завършимъ живота на ученика? — Не можемъ. Не е въпросътъ да ги изолираме, нито да ги използуваме, но да се повдигнемъ надъ тѣхъ. Та ще знаете: озлобявашъ ли се, това е животътъ на старозавѣтния човѣкъ. Съблазнявашъ ли се, това е животътъ на новозавѣтния човѣкъ. Страдашъ ли, скърбишъ ли, това е животътъ на праведния човѣкъ. Всичко това е, защото искашъ да намѣришъ човѣкъ, който да те обича, искашъ да добиешъ Любовьта въ свѣта. Кой може да те обича, освѣнъ твоя Учитель? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичашъ едно животно и го повдигнешъ до твоето положение, каква философия може да внесе то въ живота ти? Утрѣ това животно може да умре, и ти ще скърбишъ за него. Слѣдователно, това, което обичашъ, трѣбва да бѫде безсмъртно, да не умира. То не трѣбва да изгубва своята красота, не трѣбва да изгубва своята интелигентность, не трѣбва да изгубва своята благость и доброта. Азъ не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Азъ наблюдавамъ, нѣкой човѣкъ говори криво, но има нѣщо хубаво, добро, благородно въ душата си, съ което влияе на другитѣ хора. Такива хора сѫ добри, щедри, не обръщатъ внимание на дреболиитѣ въ живота. Та казвамъ: право е желанието на хората да ги обичатъ. Но ако е въпросътъ за съврѣменната любовь, която трае день до пладнѣ, какво ще ни даде тя? — Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любовь много пѫти. Нѣкой казва: човѣкъ може ли жаденъ да ходи? Да се разберемъ добрѣ! Вѣрно е, че безъ любовь не можемъ да живѣемъ, както и безъ вода не можемъ, безъ хлѣбъ не можемъ, безъ топлина не можемъ и безъ свѣтлина не можемъ. Свѣтлната и топлината въ свѣта сѫ течения, които се движатъ съ голѣма бързина. Въ такъвъ случай, ако ти подпушишъ свѣтлината и топлината, тѣ ще ти създадатъ най-голѣмитѣ страдания. Съврѣменнитѣ хора подпушватъ тия течения и затова страдатъ. Слѣдователно, нѣмате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения сѫ природни и трѣбва да ги оставимъ свободно да си текатъ. Има свѣтлинни лѫчи, които като излѣзатъ веднъжъ отъ тебъ, обикалятъ пространството и слѣдъ десеть години, като направятъ, единъ крѫгъ, ще се върнатъ пакъ при тебъ. А ти, като човѣкъ, за да направишъ единъ такъвъ крѫгъ и да се върнешъ на сѫщото мѣсто, отдѣто си излѣзълъ, нужни ти сѫ най-малко десеть милиона години. Затова, не се смущавай, не плачи! Свѣтлината, която обикаля въ пространството, слѣдъ десеть години пакъ ще дойде при тебъ и ще ти каже: „Добъръ день!“ Свѣтлиннитѣ и топлиннитѣ енергии се движатъ съ голѣма бързина, затова не спирайте пѫтя имъ, нека текатъ? Любовьта тече съ такава бързина, каквато човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Ако искашъ да подпушишъ Любовьта, която Богъ внася въ тебъ, ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Остави Любовьта да тече върху тебъ! Онова, което Богъ е намислилъ заради тебе, е велико нѣщо. Той е намислилъ и опрѣдѣлилъ за всѣки човѣкъ велики нѣща. Твоятъ великъ Учитель ще ти опрѣдѣли единъ другарь, съ когото ще учишъ. Този твой другарь ще бѫде единъ отъ умнитѣ ученици, а не както онзи адептъ, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голѣмо страдание на двамата ученици въ рая. Сега се изискватъ ученици, които трѣбва да се върнатъ при дървото „за познаване на живота“ Значи, животътъ произтича отъ Любовьта. Затова, всѣки, който иска да намѣри този животъ, именно, не трѣбва да върви нито по старозавѣтния, нито по новозавѣтния животъ нито по пѫтя на праведния, но трѣбва да влѣзе въ пѫтя на ученика. Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва. „Не ви наричамъ вече раби, вие сте минали по този пѫть, но ви наричамъ приятели, защото всичко, което чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“ Какво е чулъ? — За мощното, за великото знание въ свѣта, което и тѣ самитѣ ще опитатъ. Христосъ запозна ученицитѣ си съ силитѣ на природата, затова при единъ случай тѣ Го запитаха: „Учителю, споредъ както ни научи, да снемемъ ли огънь отъ небето, както направи Илия, да изплашимъ ония тамъ?“ Христосъ имъ отговори: „Този огънь не е засега. Вие ще снемете огънь за сърцата на хората, а не отвънъ. Вѫтрѣ въ сърцата имъ ще внесете огънь. Ако снемете този огънь отвънъ, вие ще изгубите пѫтя си като ученици. Азъ не съмъ дошълъ да погубвамъ, но да дамъ животъ и то прѣизобилно.“ Това значи азъ не съмъ старозавѣтенъ, нито новозавѣтенъ, нито праведенъ, но — Учитель.“ На кого? — На ученика. Затова се казва въ Евангелието: „Безъ Мене нищо не можете да направите. Образецъ трѣбва на свѣта! Сега, като ученици, ще държите строго въ себе си мисъльта, че ученикътъ е свободенъ да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право, или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: братко, азъ трѣбва да започна първо съ Любовьта, послѣ съ Свѣтлината, слѣдъ това съ Мира и най-послѣ съ Радостьта. Това е вѫтрѣшната връзка на ученика съ Бога. Азъ мога да слушамъ, безъ да се отекча, всѣки човѣкъ, който може да ми говори за Любовьта, за Свѣтлината, за Мира и за Радостьта, цѣлъ день, а дори и прѣзъ цѣлия си животъ. Нѣкои отъ васъ, които ме слушате, ще кажете: вижте, нашиятъ Учитель иска да напуснемъ свѣта. Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които искатъ да напуснете свѣта; азъ не съмъ отъ тѣзи, които искатъ да напуснете училището. Азъ искамъ вие да разрѣшите всички мѫчни задачи, турени въ програмата на училището. Азъ искамъ да разрѣшите всички мѫчнотии въ живота. И всѣки, който прѣодолѣе най-голѣмитѣ мѫчнотии, има моето уважение. Срещнахъ едного праведника, който минаваше за ученикъ, казваше ми: „Учителю, днесъ ме понабиха малко едни мои приятели. Имахъ много кръвь, дадохъ имъ малко. Тѣ ме поздравиха по особенъ начинъ, но благодаря на Бога, защото въ менъ имаше извѣстни погрѣшки, които по този начинъ изчезнаха.“ Слѣдъ това се поусмихна и продължи пѫтя си. Послѣ, една отъ сестритѣ ми разказваше за една своя опитность, отъ която благополучно се спасила. ,,Вървя“, казва тя, „между бороветѣ на ,,Изгрѣва“, а прѣдъ мене друга сестра, едва на 2-3 крачки разстояние, бърза за нѣкѫдѣ. По едно врѣме тя улови единъ отъ клоноветѣ, за да си направи пѫть и веднага го пусна. Въ този моментъ азъ наближавамъ и пуснатиятъ клонъ силно ме удари въ бѣлото на окото и ми протече кръвь.“ Казвамъ ѝ: благодари, че съ малко се изплати, клонътъ можеше да те удари въ зеницата на окото и тогава щѣше да бѫде по-опасно. Иди промий окото си съ чиста вода! Ти трѣбваше да вървишъ най-малко 20 крачки слѣдъ нея, а не толкозъ близко, както си била. Какво щѣше да направи тази сестра, ако бѣше отъ старозавѣтнитѣ хора? — Щѣше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: защо вървишъ тъй невнимателно, не можа ли да задържишъ клона, докато го хвана азъ? А тя каза: ,,Азъ съмъ виновна, трѣбваше да вървя малко по-назадъ отъ нея.“ Така всички хора иматъ тази слабость, вървятъ близо единъ до другъ. Когато минавате прѣзъ нѣкоя гора, трѣбва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние единъ отъ другъ. Като се пущатъ клоноветѣ, така много хора сѫ ослѣпявали, осакатявали сѫ се по този начинъ. Хората въ живота се сближаватъ, но тази близость въ случая не е нѣкаква добродѣтель. Когато пѫтници вървятъ прѣзъ нѣкоя гора, трѣбва да вървятъ на разстояние най-малка десеть метра единъ отъ другъ. Та казвамъ: този хубавъ день, който имаме днесъ, е за ученика. Той ни показва, какъвъ е пѫтьтъ на ученика. Както виждате, този пѫть е великъ. Христосъ казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромаситѣ, ела и ме послѣдвай!“ И азъ ви казвамъ: идете и раздайте вашия старозавѣтенъ животъ, който имате. Раздайте слѣдъ това и новозавѣтния си животъ. Най-послѣ раздайте и живота на праведния, който е у васъ и слѣдъ това идете при вашия Учитель. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учитель съ разперена тога, съ гердани на врата, съ своето велико достойнство, Той ще знае какъ да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете другъ пѫть, малко по-късно. Засега въ Школата нѣма мѣсто. Като дойдете идната година, ще се явите на конкурсъ, ще видимъ, какви ще бѫдатъ тогава условията за приемане“. И тъй, година слѣдъ година ще ви отлагатъ, докато най-послѣ старини дойдатъ и кажете: съжалявамъ, че не можахъ да влѣза въ училището! Но трѣбва да се влѣзе въ училището. Най-хубавото нѣщо въ живота е да влѣзете като ученикъ въ Школата. Питате: кога, идната година ли? — Не, днесъ още. Даже не и слѣдъ обѣдъ. Не влѣзете ли сега, врѣмето е вече изгубено. Сега, още този часъ, докато азъ говоря. Прѣстана ли да говоря всичко се свършва. Свърша ли бесѣдата си, може да хлопате, колкото искате може да счупите всички врати — затворено е вече! Сега всички можете да влѣзете, но безъ багажа си. Спомнете си стиха, въ който Христосъ казва: „По скоро камила може да влѣзе прѣзъ иглени уши, нежели богатъ въ Царството Божие“. Първото нѣщо, чрѣзъ което можемъ да успѣемъ, е онзи вѫтрѣшенъ процесъ на освобождение, който става у насъ. И всички трѣбва да се освободимъ! Какъ? — Като се слушаме, като си помагаме. Това индивидуализиране, което се забѣлѣзва въ съврѣменната култура, води къмъ една крива посока на живота. Днесъ има много хора, които подъ брѣмето на незнанието, разрушаватъ своя животъ. Мѫчно е когато дойде нѣкое голѣмо оскърбление на душата! Трѣбва да се помогне на такъвъ човѣкъ, било съ блага дума, било съ милъ погледъ. Нѣкой пѫть се намѣришъ въ парична криза, нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Все трѣбва да дойде нѣкой богатъ човѣкъ да ти помогне. Другъ нѣкой забатачилъ, задлъжнѣлъ до уши и ми казва: поговори ми, много ми говори, насърдчи ме. Постави се, най-послѣ, въ моето положение! Гледамъ го, той има една полица отъ 20,000 лева, която на еди-кой си срокъ трѣбва да изплати. Какво ще го ползуватъ въ случая моитѣ думи, ако взема да му говоря: не бой се, Господъ е великъ. Той има на разположение много ангели, които ще дойдатъ да ти помогнатъ. Ето, на еди-кой си господинъ въ Америка помогнаха по този и този начинъ и т. н. Обаче, азъ съкратявамъ своята рѣчь. Взимамъ единъ чекъ отъ 20,000 лева, подписвамъ са, давамъ му го и казвамъ: ще отидешъ въ народната банка да изтеглишъ тия пари! Той взима чека и излиза. Така въпросътъ е разрѣшенъ. Трѣбва да се даде нѣщо на свѣта. Когато Богъ говори, Той винаги дава. И тъй, само въ пѫтя на ученика ние можемъ да разрѣшимъ правилно живота. Въ другитѣ три живота методитѣ и начинитѣ сѫ други. Едно заблуждение, отъ което трѣбва да се пазите, е слѣдното: не мислете, че въ Царството Божие може да се влѣзе чрѣзъ палене на свѣщи, чрѣзъ правене добрини, чрѣзъ подкупи и т. н. Въ Царството Божие съ палене на свѣщи не може да се влѣзе; въ Царството Божие съ правене добрини не може да се влѣзе; въ Царството Божие съ подкупи не може да се влѣзе. Нѣкой човѣкъ ви е училъ на нѣщо, и вие казвате: азъ мога да се изплатя на този човѣкъ. Какъ? — Като му дамъ пари. Не. този Учитель не взима нищо, той не работи за пари. Скѫпи сѫ уроцитѣ на този учитель! Питамъ: колко сме платили, за да дойдемъ въ този свѣтъ? Ако се заемете да рѣшите една математическа задача, да изчислите, колко струватъ условията, при които живѣемъ, ще видите, че за всѣки едного отъ насъ се харчатъ съ милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Запримѣръ, ако вие изгубите своята жизненость, или ако изгубите свѣтлината на вашия умъ, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ неврастения. Защо? — Тѣ сѫ загубили много отъ тази жива енергия отъ своята жизненость, вслѣдствие на което става пропукване въ нервната имъ система. Тогава животворниятъ магнетизъмъ и животворното електричество у човѣка изтичатъ, и той усѣща вѫтрѣшна слабость въ себе си, едно вѫтрѣшно отмаляване. Такъвъ човѣкъ вече отъ нищо не се интересува. Това, обаче, не прѣдставлява никаква философия на живота. Човѣкъ трѣбва да се учи въ училището на живота и до най-старата си възрасть. И 120-годишенъ да е, трѣбва да се учи! До послѣдния часъ, до послѣдния моментъ на живота си, човѣкъ трѣбва да се учи. Щомъ се освободи отъ тѣлото си, той вече е младъ. Душата на човѣка е винаги млада. Той се облича въ друго тѣло, въ което сѫществува вѣчна младость. Когато тѣлото остарѣва, у човѣка се ражда скръбь. Защо? Понеже той е отдѣлилъ живота на тѣлото отъ живота на душата. Въ всѣко тѣло, което остарява, тече старозавѣтниятъ животъ, а той оставя своитѣ дълбоки бразди. И новозавѣтниятъ животъ оставя дълбоки бразди върху тѣлото на човѣка. И животътъ на праведния остава бразди върху тѣлото на човѣка. Изобщо, тия три вида животъ разрушаватъ тѣлото на човѣка, и задачата му въ този свѣтъ остава неизпълнена. Ето защо, като влѣземъ въ другия свѣтъ, ние срѣщаме едно голѣмо противорѣчие. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. — Единъ е Пѫтьтъ, но този Пѫть има три разклонения. „Азъ съмъ Истината“. — За да има човѣкъ Истината въ себе си, той непрѣменно трѣбва да има Миръ въ душата си, а миренъ може да бѫде само онзи човѣкъ, който има Мѫдростьта на своя страна „Азъ съмъ Животътъ“ — Единъ е Животътъ, и той изтича отъ Любовьта. Та казвамъ: нѣкои ученици, които постѫпватъ въ училището сега, тѣ сѫ още слушатели, затова трѣбва да се учатъ отъ опитностьта на по-възрастнитѣ, на по-напрѣдналитѣ ученици отъ тѣхъ. Между васъ да има правилно надпрѣварване. Сега всички ученици искатъ да се доближатъ до Учителя. Не може така. Нѣкѫдѣ ще се учите единъ отъ другъ. Ще се допитвате по зададенитѣ уроци отъ по-напрѣдналитѣ ученици. Между всички ученици трѣбва да има взаимно почитание. Младиятъ ученикъ трѣбва, да се отнася съ почитание къмъ по-възрастния. Ако младитѣ, новитѣ ученици не зачитатъ по-възрастнитѣ, т. е. тия, които сѫ се учили и знаятъ повече отъ тѣхъ, единъ день и тѣ ще се намѣрятъ въ сѫщото положение. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри“, казва Писанието. Казвате: ние знаемъ това нѣщо. Знаете го, вѣрно, но вие още не сте добили сѫщественото знание за живота. Запримѣръ, ти си честенъ човѣкъ, но банката не ти дава пари на заемъ. При това, ученъ човѣкъ си, свършилъ си три факултета, но условията въ България сега сѫ такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе нѣма мѣсто. Ти имашъ голѣмо мнѣние за себе си, но хората не те признаватъ. Ти можешъ да пишешъ хубаво, поетъ си. Напишешъ нѣщо, хората не го оцѣняватъ, ще ти платятъ тъй малко, че ти започвашъ да съжалявашъ за труда си. Ти имашъ още и художествени дарби. Нарисувашъ нѣкоя картина, но пакъ не я оцѣняватъ. Както виждате, има нѣщо сѫществено въ живота, което хората не знаятъ, вслѣдствие на което работитѣ имъ не вървятъ, както трѣбва. Прѣди нѣколко дни дохожда при мене единъ художникъ, прѣдложи ми да купя двѣ негови картини. Азъ имамъ правило, за картини пари не давамъ, пъкъ и картинитѣ не ми трѣбваха. Но за да го насърдча, взехъ картинитѣ и му дадохъ една сума за тѣхъ. Слѣдъ това той нарисува изворчето долу при рѣката. Платихъ му и за тази работа. Какъвъ бѣше резултатътъ отъ всичко това? — Той не употрѣби паритѣ на мѣсто. Азъ не му казахъ нищо, но си помислихъ: пѫтьтъ, по който върви този човѣкъ, ще го изведе на загуба. Защо? — Художество съ пари не се продава. Художникъ, който продава картинитѣ си, мяза на майка, която продава дѣцата си. Всѣка нарисувана картина е дѣте на художника. Той трѣбва да изпрати това дѣте то само да му донесе пари. Какъ? — Ще изложи картинитѣ си, и всѣка картина сама за себе си казва: „Всѣки, който иска да ме види, ще плати нѣщо за мене, безъ да ме вземе.“ Та казвамъ: споредъ новитѣ разбирания на живота, вие трѣбва да давате потикъ на талантливитѣ между васъ, да се интересувате отъ хубавитѣ имъ работи! Азъ съмъ слушалъ да се повтарятъ и потретватъ стари работи. За менъ е било добрѣ, азъ съмъ се училъ на търпѣние, но вие придобихте ли нѣщо ново отъ това? Прѣди години дойде при менъ единъ евангелски ученикъ, да ми проповѣдва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, отъ единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цѣли три часа. Питамъ го послѣ: свърши ли вече? — Свършихъ. — Добрѣ, и азъ съмъ доволенъ. Хайде сега да излѣземъ малко да се поразходимъ, да помислимъ за хубавитѣ стихове. — Да, добрѣ трѣбва да мислишъ, никой другъ не ги е цитиралъ тъй, както азъ ги зная. Знаешъ ли, колко врѣме съмъ се занимавалъ съ тази работа? Цѣли 20 години отъ живота си съмъ посветилъ само за тия цитати! — Да, много хубави сѫ цитатитѣ. Казвамъ: и вие, като ученици, ще се научите да изтърпѣвате. Който иска да ви проповѣдва, изслушвайте го, но научете се отъ всичко, да вадите поука. Казахъ ви, че този съборъ е пръвъ по рода си. Въ какво отношение? — Първиятъ день на този съборъ започва съ деня на Любовьта. Ето защо, вие трѣбва още този день да приложите Любовьта. Започнете ли съ Любовьта, всичко ще ви тръгне по медъ и масло, както казватъ българитѣ. Тогава и Свѣтлината ще дойде у васъ. Какъ ще познаете, че Любовьта дѣйствува у васъ? — Сутринь, като ставате, ако у васъ не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовьта дѣйствува вече у васъ. Не е достатъчно, обаче, до провѣрите това само въ единъ день, но ако се минатъ два, три, десеть, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у васъ не се забѣлѣзва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любовь. Нека не говоримъ за такъвъ голѣмъ мащабъ отъ врѣме — 10,000 или 100,000 дни. За васъ е добрѣ, ако поне прѣзъ 100 дни наредъ отъ живота ви слънцето не залѣзва, нито сърцето ви губи своята Любовь. Новата Любовь иде отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ всички ваши братя, които живѣятъ на земята и горѣ на небето и отъ всички ученици. Като си легнете вечерно врѣме и се прѣдадете на размишление, ще почувствувате, че тази Любовь иде отвсѣкѫдѣ: отвънъ — отвѫтрѣ, отгорѣ — отдолу. Тя ще изпрати нѣкой да похлопа на вашия телефонъ и ще ви запита: „Какъ сте?“ Всѣка вечерь ще ви изпраща поздравитѣ си чрѣзъ нѣкого и ще ви каже: ,,Днесъ ви изпратихъ една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия медъ, единъ чифтъ нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освѣнъ това, пощата всѣки день ви носи толкова много писма отъ тия сѫщества на Любовьта, че вие не знаете, какво да правите съ тѣхъ и имъ отговаряте: ,,Моля ви се, братя, спрете малко съ праткитѣ си, докато освободимъ отъ пощата полученитѣ нѣща“. Така постѫпва Любовьта. Тя се отличава съ вѫтрѣшно изобилие. И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници съ грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани — изобщо всички най-хубави плодове, които сѫществуватъ на земята. Прѣвърнете всичко това въ духовенъ смисълъ. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е далъ. Благодарете на Бога за хубавитѣ думи, които ви е казалъ. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е другъ, нищо нѣма да ви ползува. Богъ е първоизточникътъ на всички блага. Нему ще благодарите и къмъ Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото врѣме, за хубавия животъ, за добритѣ условия на живота; ще благодарите, че ви е пратилъ на земята между този народъ; ще благодарите, че сте членъ на човѣчеството; ще благодарите, че сте свързани съ ангелитѣ, а понѣкога и Той самъ благоволява да говори съ васъ. Нѣкой отъ васъ може да пѣе добрѣ, другъ — да рисува, трети — да пише, и казвате: имамъ единъ малъкъ талантъ. Не, на Бога ще благодарите за този свой талантъ и ще знаете, че и малкитѣ таланти могатъ да се увеличаватъ, да ставатъ голѣми. Азъ уподобявамъ малкитѣ таланти на една малка дупчица, прѣзъ която свѣтлината влиза, Колкото повече отваряшъ тази дупчица, толкова повече свѣтлина ще влѣзе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голѣма, това зависи и отъ самия човѣкъ Та казвамъ: вие ще проповѣдвате Любовьта въ своя животъ. Какъ? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Въ единъ чифликъ живѣли въ съдружие двѣ кози и една маймуна. Козитѣ, като се връщали вечерно врѣме отъ паша, козината имъ била набодена съ много цигански тръне. Маймунката, като виждала, че се връщатъ, отивала при тѣхъ да ги пощи — изхвърляла всички тия тръне отъ козината имъ. Най-напрѣдъ изчиствала едната, послѣ другата и като нѣмала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушитѣ имъ, дращѣла ги, съ което искала да имъ каже: „Донесете още тръне!“ Козитѣ викали, крѣскали, искали да се освободятъ отъ нея. Какво заключение ще извадите отъ този примѣръ? — Щомъ мѫчнотиитѣ дойдатъ въ живота ви, трѣбва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трѣбва да отидите въ гората. Прѣди да завърша бесѣдата си, ще ви дамъ още единъ примѣръ. Това се е случило въ новитѣ врѣмена. Графъ Берози ималъ единъ добъръ приятель, италианецъ, на име Нунцио. По едно врѣме Нунцио се влюбва въ една богата мома, която обаче, имала и другъ кандидатъ. Послѣдниятъ, като се научава за любовьта на Нунцио, възненавидѣлъ го толкова много, че намислилъ най-послѣ да го отрови, да се освободи отъ него, за да придобие той момата. Какъ да извърши това? Той искалъ тъй да направи това прѣстѫпление, че никой да не го разбере, даже и самъ Нунцио да не усѣти нищо. Обаче, графъ Берози, който обичалъ приятеля си, схваналъ мисъльта на противника му. Единъ день съперникътъ на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, въ което турилъ една отъ модернитѣ отрови, съ свойство да дѣйствува бавно, но сигурно. Смъртьта отъ тази отрова идвала едва шесть мѣсеца слѣдъ изпиването ѝ. Въ този моментъ графъ Берози билъ при своя приятель. Като видѣлъ, че той надига чашата съ виното да пие, веднага взима пушката си и прицѣлва право въ чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговиятъ съперникъ се уплашватъ, но графъ Берози, съвсѣмъ спокоенъ, казва: „Извинете, азъ искахъ да се опитамъ, дали съмъ добъръ стрѣлецъ, ще мога ли да ударя чашата, безъ да поврѣдя нѣкого“ .Нунцио не подозиралъ, че приятельтъ му по такъвъ начинъ го избавилъ отъ смърть, но и съперникътъ му не подозиралъ, че това нѣщо е направено съзнателно, съ цѣль да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляватъ графъ Берози за умѣнието му да стрѣля. Казвамъ: когато поднасятъ чаша съ отрова нѣкому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрѣлъ срѣщу чашата! Коя е тази пушка? — Вашата права мисъль. Отправете я къмъ чашата съ отрова, за да я разбиете! Единственото нѣщо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата съ отровата. Това е единъ методъ, практикуванъ още въ най-старитѣ врѣмена. Чашата, това сѫ човѣшкитѣ удоволствия, които държатъ хората въ робство. Всички знаете, какво нѣщо сѫ удоволствията. Азъ взимамъ думата „удоволствия“ въ широкъ смисълъ. Тѣ сѫ такова робство, за което се е плащало съ хиляди години. Затова, чашата, която заробва човѣка, трѣбва да се разпръсне. Казвамъ ви: отхвърлете чашата, която трови вашия животъ! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия умъ, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Единъ отъ начинитѣ, чрѣзъ които можете да си помогнете, е молитвата. Ние разглеждаме молитвата като разговори съ невидимия свѣтъ, като разговори съ Бога. Да се молишъ, значи да се учишъ да говоришъ. Трѣбва да се говори. Днесъ ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения езикъ. Не е достатъчно само да се моли човѣкъ, но молитвата трѣбва да прѣдставлява единъ изрази, въ кой го да взима участие цѣлиятъ човѣшки духъ, цѣлата му душа, цѣлиятъ човѣшки умъ и цѣлото му сърце. Въ това, което човѣкъ иска отъ Бога, трѣбва да има само единъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Молишъ ли се, кажи: „Господи, да бѫде Твоята воля! Азъ ще приема на драго сърце всичко онова, което иде отъ Твоята рѫка и ще изпълня волята Ти, безъ никакво прѣстѫпване на Твоя закони“. Тъй и ученикътъ трѣбва да каже на Учителя си: „Учителю, азъ ще разрѣша всички задачи, които си ми дали въ живота. Азъ ще ги донеса прѣдъ Тебъ на удобрение и каквато корекция направишъ, ще я приема съ разположение“. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ пѫть! Ако тръгнете по този пѫть още отъ днесъ, ще забѣлѣжите, че съ васъ ще стане велика промѣна. Ще видите нова свѣтлина, която ще се излѣе върху васъ. Въ душата си ще почувствувате такъвъ миръ и такава радость, каквито никога въ живота си не сте имали. И животътъ ви само по този начинъ ще се осмисли. Сега, младостьта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се отъ Любовьта, а не отъ младостьта. Послѣ, заинтересувайте се отъ Свѣтлината, а не отъ младостьта. Слѣдъ това, заинтересувайте се отъ Мира, а не отъ младостьта, докато най-послѣ дойдете и до самата Радость. И тъй, сега азъ ви поздравлявамъ съ Любовьта. Какво значи поздравътъ? Кого поздравляваме? Когато обичаме нѣкого, поздравляваме ли го? — Само странникътъ се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вѫтрѣшно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трѣбва да отворимъ душата си тъй, както небето се отваря за насъ. Ние трѣбва да му се усмихнемъ вѫтрѣшно и да му кажемъ: заповѣдайте, добрѣ дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвамъ, че сте ни дошли на гости. Сега всички ще отворите душитѣ си за вашия Учитель. Които могатъ, нека направятъ това още днесъ, още сега, да не чакатъ даже и свършването на бесѣдата. Нека това бѫде единъ свършенъ актъ. Тогава между васъ ще има вѫтрѣшна хармония. Азъ искамъ вашитѣ умове да си хармониратъ, да мислите еднакво за Любовьта. Вие можете да прилагате Любовьта по различни начини, както намирате за добрѣ, свободни сте. При прилагането на Любовьта нѣма никакви стражари, нито ангели съ своитѣ огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовьта, както намирате за добрѣ. Никой нѣма право да ви сѫди. Постѫпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме, какви сѫ мотивитѣ, които прѣдизвикватъ проявлението на Любовьта. Казвамъ: всички ще отворимъ сърцата си за новия день. Той е день на Любовьта, той е день на вѣчния животъ. Азъ вѣрвамъ, че всички сте дошли за новия животъ. Ако се занимавате съ стария животъ, вашето идване на земята е безсмислено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бѣдни, съ скѫсани и кирливи дрехи и ви изпратимъ пакъ такива, вашето идване на земята е безсмислено. Азъ искамъ да се върнете хубаво облѣчени, добрѣ нахранени, но не прѣситени, добрѣ напоени съ чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповѣдь, която ви е посочила пѫтя къмъ великата цѣль въ живота; да сте си написали една програма, по която да работите за въ бѫдеще, та всичкитѣ мѫчнотии въ живота ви да не сѫ въ състояние нито на косъмъ да ви отклонятъ отъ правия пѫть, по който сега сте тръгнали. Азъ зная, много отъ васъ сѫ бѣдни, много отъ васъ сѫ болни, много отъ васъ сѫ невѣжи, много отъ васъ иматъ недѫзи, много отъ васъ сѫ прости, не сѫ учени — всичко зная. Казвате: Учительтъ не знае ли всичко това? Зная, и защото зная, показвамъ ви пѫтя, по който ще намѣрите това богатство; показвамъ ви мѣстото, отдѣто можете да го вземете. Казвате: Учителю, ела съ насъ, дай ни отъ този хамбаръ! — Ние съ крини не даваме. Ние жито на тегло не мѣримъ. Всѣки ще бѫде абсолютно свободенъ, ще отиде самъ и ще си вземе, колкото му трѣбва. Всѣки трѣбва да бѫде искренъ, да знае, че това учение има приложение. Богъ царува на небето! Богъ царува на земята! И всѣка интелигентность, всѣко знание, всѣка сила, всѣка доброта и всѣка мощь, било на човѣка, било на обществото, било на народа, било на цѣлото човѣчество, се дължи на Този, Който е създалъ свѣта. Този свѣтъ има и външенъ изразъ. Ние сме членове на този свѣтъ, и трѣбва да изпълнимъ Божията воля, каквато и да е тя. Този е великиятъ Законъ на вѣчния животъ. Този е великиятъ Законъ за ученицитѣ, които искатъ да реализиратъ доброто и то тъй, както е писано въ Божествената книга, която още не е напечатана на земята. Желая всички вие да започнете съ Божествената Любовь, сърцата и умоветѣ ви да бѫдатъ свободни. Божествениятъ Духъ и Божествената Любовь да бѫдатъ съ васъ, да бѫдете прѣзъ цѣлия день радостни и весели!

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 4 ч. сл. об. Духътъ на Господа. Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене; Защото Господъ ме помаза За да благовѣствувамъ на смиренитѣ“. Исайя 61 :1. Въ далечното минало, прѣди християнската епоха още, ние виждаме единъ виденъ израилски пророкъ да казва: „Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене, защото Господъ ме помаза, да благовѣствувамъ на смиренитѣ“. Какво е разбиралъ пророкътъ подъ думитѣ „Духътъ на Господа е върху менъ?“ Защо на единъ съврѣмененъ човѣкъ, съ обикновено съзнание, съ обикновено схващане за нѣщата, думитѣ „Духътъ на Господа“ се виждатъ странни? — То е, защото „духътъ“ изобщо е нѣщо невидимо. Даже, когато се говори за Господа, за мѣстото, дѣто живѣе Той, и това е странно за мнозина отъ съврѣменното човѣчество. Казваме: Богъ живѣе извънъ врѣмето и пространството. Когато говоримъ за врѣме и пространство, разбираме начало на реалния, на физическия животъ. Слѣдователно, подъ „врѣме и пространство“, трѣбва да разбираме видимото, ограниченото, което се измѣня. Обаче, задъ врѣмето и пространството сѫществува друга една реалность Какъ можемъ да опрѣдѣлимъ тази реалность? Тя е реалность, която ни ограничава. Колкото и да сѫ малки познанията ви върху този въпросъ, всѣки отъ васъ има поне една такава опитность. Запримѣръ, вие замисляте да извършите една трудна работа. Какво правите тогава? — Не спите цѣла нощь, че втора, трета, мислите, прѣдприемате единъ планъ — отхвърляте го; прѣдприемате втори планъ — и него отхвърляте; прѣдприемате трети — и отъ него сте недоволни. По цѣли нощи се борите, замисляте проектъ слѣдъ проектъ, докато най-послѣ приемете единъ отъ тѣхъ и казвате: азъ рѣшихъ вече да постѫпя по този начинъ. Питамъ: защо става тази борба въ васъ? Ще ви приведа единъ конкретенъ примѣръ, за да изясня мисъльта си. Да допуснемъ, че вие сте касиеръ въ нѣкоя банка. Единъ день вие се намѣрите въ трудно материално положение, имате нужда отъ пари. Обръщате се къмъ единъ приятель да ви услужи, но той ви отказва, нѣмалъ пари. Обръщате се къмъ другъ — и той не ви дава. Какво да правите? Да злоупотрѣбите — не можете, вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Борите се, мислите, най-послѣ започвате да обикаляте касата на банката, дали тя не би ви дала пари на заемъ. Обръщате се къмъ нея и казвате: моля ти се, ти си тъй добра, при това и много мълчалива, ще можешъ ли да ми услужишъ съ единъ заемъ? Надѣвамъ се, че нѣма да ми откажешъ. Проектирате, какъ да постѫпите, да вземете ли, или да не вземете. Вие се намирате въ една вѫтрѣшна борба. Питамъ: защо се борите цѣла нощь, да вземете или да не вземете? Защо не бръкнете изведнъжъ въ касата да си вземете, колкото ви трѣбватъ? Ако рѣшите да вземете пари, кои сѫ мотивитѣ, които ви каратъ да постѫпите така? Ако пъкъ рѣшите да не вземете пари, на какво основание ще постѫпите по този начинъ? Ще си опрѣдѣлите ясно, кои сѫ вѫтрѣшнитѣ мотиви, вѫтрѣшнитѣ причини, които обуславятъ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора. Не е достатъчно да се знаятъ само мотивитѣ за постѫпкитѣ на хората, но трѣбва да се знаятъ и тия на цѣлото органическо царство, защото единъ и сѫщъ е великиятъ законъ, който регулира цѣлото органическо царство. Този законъ, тази реалность въ свѣта е разумна, само че всички същества не я схващатъ еднакво. Запримѣръ, съзнанието на растенията не е тъй будно, както у животнитѣ; съзнанието у животнитѣ не е тъй будно, както у човѣка. И най-послѣ, съзнанието у всички хора не е еднакво будно. Съзнанието на единъ земледѣлецъ, или на единъ търговецъ не е толкова будно, както съзнанието на единъ ученъ човѣкъ, на единъ философъ, който се занимава съ отвлѣчени въпроси. Обаче, съзнанието и на този човѣкъ-философъ пакъ не е толкова будно. Този човѣкъ може да е философъ, или нѣкой виденъ ученъ, или нѣкой поетъ, или писатель, но за да има будно съзнание, неговото съзнание трѣбва да прѣдставлява съвокупность отъ съзнанията на поетитѣ, на ученитѣ хора, на философитѣ, на търговцитѣ, на земледѣлцитѣ и т. н. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ, едно разумно съзнание, което направлява съзнанията на всички сѫщества. Това съзнание опрѣдѣля, напримѣръ, какъвъ трѣбва да бѫде търговецътъ. Вие мислите, че занятията, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни. Не, всички занятия, които сѫществуватъ отъ памти-вѣка, се опрѣдѣлятъ именно отъ този великъ законъ. Търговецътъ, запримѣръ, е носитель на извѣстна идея въ природата. Писательтъ, поетътъ, или учениятъ човѣкъ сѫ пакъ носители на извѣстни идеи въ природата. Всѣки отъ тѣхъ има своето прѣдназначение. Всѣки човѣкъ е съработникъ на природата. Каквато служба и да заема той, колкото малка и да е, тя има своето опрѣдѣлено мѣсто. И ако човѣкъ изпълни своята служба, както трѣбва, той се счита почтенъ и благороденъ. Въ древностьта, единъ отъ гръцкитѣ граждани, Сократъ, който впослѣдствие се е проявилъ като виденъ философъ, нѣколко години изпълнявалъ една долна служба въ Атина — билъ метачъ. Той се училъ да мете улицитѣ въ Атина, и слѣдъ това се заелъ съ философия. Той си казвалъ: „Ако азъ съмъ майсторъ да вдигамъ праха отъ улицитѣ, ще бѫда майсторъ да вдигамъ праха и отъ умоветѣ на хората. Ако мога да изчистя улицитѣ на Атина, ще мога да изчистя и умоветѣ на атинянитѣ“. Сократъ е билъ човѣкъ съ оригиналенъ умъ. Отъ ваше гледище той минава за ексцентриченъ човѣкъ. Напримѣръ, когато разглеждалъ въпроса за брака и рѣшавалъ, да се жени, или не, той не го разбиралъ тъй, както съврѣменнитѣ хора, да се оженятъ така, че да бѫдатъ щастливи. Той си казвалъ: „Азъ ще се оженя за най-лошата жена и, ако мога да издържа нейното поведение, ще разбера, че въ менъ има положителна философия за живота и ще мога да стана гениаленъ човѣкъ“. И дѣйствително, неговото спокойствие е образцово. Единъ день той завежда единъ отъ своитѣ приятели у дома си и го запознава съ своята възлюбена, като му казва: „Моята другарка е отлична жена, подобна на нея нѣма въ цѣла Атина. Тя е благородна, образована, трудолюбива и каквото намисли да извърши, направя го, безъ да ѝ трепне окото“. И какво става? Въ тозъ моментъ неговата другарка взима единъ легенъ съ вода и го излива върху главата на философа. Той се обръща къмъ приятеля си и казва: „Моята жена знае, че отдавна не съмъ си правилъ баня, имамъ нужда отъ такава, затова изпълнява длъжностьта си точно на врѣме, безъ да взима въ съображение обстоятелството, че имамъ гостъ“. Често, когато искатъ да прѣдставятъ лоша, устата жена, взиматъ за примѣръ жената на Сократа. Питамъ: кой отъ васъ по същество е по-добъръ отъ нея? Но може да се каже, че философията на Сократа се дължи именно на неговата жена, Ксантипа. Тя обичала Сократа, и той я обичалъ и това, което считали лошевина въ нейния характеръ, се дължало на нейната активна воля, на нейния активенъ умъ. У Сократа умътъ не е билъ тъй-буденъ, тъй активенъ, както у жена му. Той ималъ добрѣ сформировано чело, но носътъ му не е билъ хубавъ. Като дѣте билъ своенравенъ, а въ първитѣ си младенчески години водилъ лошъ, пороченъ животъ. Когато единъ добъръ физиогномистъ описвалъ всичкитѣ недъзи на Сократа, той му казалъ: „Права е твоята наука. Въ първитѣ години на своята младость бѣхъ такъвъ, какъвто ме описвашъ, но днесъ, съ помощьта на моята благообразна Ксантипа, изправихъ всичко това“. Така казва прѣданието. Но кой може да говори така? — Само онзи човѣкъ, у когото съзнанието се е пробудило. Дѣйствително, въ края на живота си Сократъ ималъ пробудено съзнание. Единъ отъ съврѣменнитѣ писатели, който мяза малко на Сократа, това е Толстой. Дѣ седи приликата между двамата? — Въ черепа, въ челото и въ носа имъ. Вѣждитѣ на Толстоя сѫ като тия на Сократа. И двамата сѫ имали обективенъ умъ, не се занимавали съ отвлѣчени въпроси. Тѣ се занимавали повече съ реалния животъ. Ще се върна къмъ стиха: „Духътъ на Господа е връхъ мене“. Какъ може Духътъ на Господа да прониква у насъ? Въ съврѣменната наука, напримѣръ, се разглежда въпросътъ, какъ мисъльта на единъ човѣкъ може да проникне мисъльта на другъ човѣкъ. Отъ това гледище, мисъльта е нѣщо материално, което има своя форма. И за образуването, за съчетанието на всички тия форми, има опрѣдѣлени закони, на които тѣ се подчиняватъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който познава законитѣ, по които се нареждатъ мислитѣ ви, може да ви влияе. Съ какво? — Съ мисъльта си. Ето защо, вие не можете да се избавите отъ влиянието на неговата мисъль. Влиянието на мисъльта не е лошо нѣщо. Благодарение на този законъ и добритѣ, и лошитѣ хора въ свѣта едноврѣменно се влияятъ. Запримѣръ, ние се влияемъ отъ слънцето, отъ растенията, отъ водата, отъ хлѣба, отъ родителитѣ си, отъ братята и сестритѣ си, отъ приятелитѣ си и т. н. Разумностьта, обаче, изисква всѣко влияние да се постави на своето мѣсто, за да произведе благотворенъ резултатъ въ душата на всѣки едного. Чрѣзъ влияние ние можемъ да поставимъ въ умоветѣ на хората мисъльта, че Богъ царува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Това се твърди отъ всички религии. Това твърди и съврѣменната наука, като казва, че въ свѣта сѫществува единъ великъ законъ, който управлява всичко. Има извѣстни области отъ науката, които едва сега се проучаватъ. Напримѣръ, има нови методи, нови начини, чрѣзъ които хората, безъ никакви цѣрове, се лѣкуватъ. Тия нови методи се прилагатъ вече въ по-голѣмитѣ градове, като въ Парижъ, въ Лондонъ, въ Берлинъ, въ Чикаго, въ Ню-Йоркъ и другадѣ. Въ какво седятъ тия опити? Забѣлѣжете, ние не говоримъ за нѣкакви чудотворци, но за обикновени учени хора, които постѫпватъ съобразно природнитѣ закони. Тия методи показватъ, какво мощно влияние указва човѣшката мисъль. Мисъльта на човѣка е великъ факторъ въ живота му. Тя чудеса произвежда. Тия хора, които лѣкуватъ по новитѣ методи, сѫ крайни материалисти, а нѣкои отъ тѣхъ сѫ обективни. Тѣ лѣкуватъ по слѣдния начинъ. Дойде при тѣхъ нѣкой парализиранъ, запримѣръ, поставятъ го на столъ и този, който се заема съ лѣкуването му, поставя рѫцѣтѣ си надъ главата на болния и бавно ги спуща до стѫпалата. Слѣдъ това свива рѫцѣтѣ си, изтърсва пръститѣ си и отново пакъ прокарва рѫцѣтѣ си отъ главата до краката на болния. Пакъ свива рѫцѣтѣ си, изтърсва пръститѣ си и потретва опита. Тия движения на рѫцѣтѣ се правятъ нѣколко пѫти, при което се спазва единъ правиленъ ритмусъ. Слѣдъ като рѫцѣтѣ се прѣкаратъ така 10-15 пѫти, болниятъ изпада въ една приятна магнетическа дрѣмка, както дѣтето заспива въ рѫцѣтѣ на майка си. Поставете това дѣте въ рѫцѣтѣ на една нервна слугиня, то ще се умори отъ плачъ. И когато нѣкой ме пита, защо еди-кой си човѣкъ плаче, казвамъ; той плаче, защото се намира въ една дисхармонична срѣда. Турете го въ една хармонична срѣда, между добри приятели, този човѣкъ веднага ще се усмихне и сълзитѣ му ще прѣстанатъ. Питате: какъвъ е цѣрьтъ на сълзитѣ? — Хармоничната срѣда. Какъвъ е цѣрьтъ на сиромашията? — Хармоничната срѣда. Всички учени хора доказватъ това нѣщо. Съврѣменнитѣ лѣкари даватъ наставления, за болнитѣ, да не се смущаватъ, даватъ разни лѣкарства, правятъ различни инжекции, бани и т. н, Новитѣ методи за лѣкуване избѣгватъ всички тия срѣдства и казватъ: създайте хармонична срѣда на болния, и духътъ му ще се успокои. Който отива при боленъ, не трѣбва да има въ себе си нѣкаква дисхармонична или негативна мисъль, защото болниятъ е крайно чувствителенъ субектъ. Има извѣстни инструменти, съ които провѣряватъ, че неговиятъ двойникъ е много разширенъ. Това разширение произвежда у болния едно раздразнено състояние, отъ което се ражда неврастенията. У всички неврастеници двойникътъ е разширенъ, заема по-голѣмо пространство, отколкото трѣбва. Вслѣдствие на това голѣмо разширение, природата имъ налага данъкъ тъй, както държавата налага данъкъ на всички ония хора, които сѫ собстеници на мѣста. Нѣкой човѣкъ купува голѣмо мѣсто, и държавата му налага голѣмъ данъкъ, като му казва: „Ако не искашъ да плащашъ такъвъ голѣмъ данъкъ, трѣбва да съкратишъ мѣстото си“. И като го съкрати, пакъ ще плаща данъкъ, само че по-малъкъ. Нали всички хора плащатъ данъкъ за водата, за смѣтьта, за кѫщата, за правото да ходятъ по улицитѣ — за всичко плащатъ. Дойде ли редъ до природата, мислите ли, че тамъ може безъ данъкъ? Не, тамъ вече се приближавате къмъ великия законъ на разумна обмѣна: обмѣна въ чувствата, обмѣна въ мислитѣ. Това, което ние не виждаме въ свѣта, е Богъ, Който мисли. Слѣдователно, между мисъльта на Бога и нашата мисъль трѣбва да става правилна обмѣна Божията мисъль се изразява въ разни форми. Слънцето, напримѣръ, е една отъ формитѣ на Божията мисъль. Луната, звѣздитѣ сѫщо сѫ образи на Божията мисъль. Самиятъ човѣкъ, тъй както е сега създаденъ, въ своята цѣлокупность, е образъ на Божията мисъль. Растенията, животнитѣ, водата, въздухътъ, огъньтъ — всичко това сѫ образи на Божията мисъль. Слѣдователно, когато палишъ огънь, ако разбирашъ закона, на който той се подчинява, веднага ще влѣзешъ въ общение съ Божията мисъль. И ако ти палишъ огънь, дѣто не трѣбва, непрѣменно ще пострадашъ. Важно нѣщо за ученицитѣ е правилното разбиране и прилагане на законитѣ. Отидешъ ли въ нѣкоя гора, ти имашъ право да запалишъ огънь, само ако имашъ нужда да се стоплишъ, или да си стоплишъ вода за пиене, но нѣмашъ право да си играешъ съ отъня. Когато отидешъ при нѣкой чистъ изворъ, ти имашъ право да пиешъ вода, или да си полѣешъ върху главата, ако те боли, или да си измиешъ рѫцѣтѣ и краката, ако сѫ нечисти, но да си играешъ съ водата, не е позволено. Често нѣкой дѣца, като се спратъ при нѣкой изворъ, започватъ, да хвърлятъ камъни въ водата. И какво става слѣдъ това? — Често се случватъ голѣми нещастия. Водата не обича да я задѣватъ съ камъни. Ако искашъ да поставишъ нѣкой камъкъ въ водата, ще вземешъ да го измиешъ настрана и внимателно, полека ще го поставишъ въ водата. Вие трѣбва да знаете, че водата крие въ себе си разумна сила. Нѣкой мислятъ, че въ водата нѣма разумность. Какъ да нѣма разумность? Че нали тя лѣкува всички недѫзи въ свѣта? Направете опитъ, да видите, какво влияние указва водата върху организма на нѣкой раздразненъ, неразположенъ човѣкъ. По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ пиене гореща вода, или чрѣзъ миене тѣлото съ нея. Днесъ съврѣменнитѣ религиозни хора, както и всички останали, сѫ изгубили правата и разумна мисъль, която сѫществува въ живата природа. Имате ли тази права мисъль, ще знаете, че всичко въ природата е живо и затова къмъ всички трѣбва да имате дълбоко почитание и уважение. Ако ти си разуменъ човѣкъ, като минавашъ покрай нѣкое растение, ще го погледнешъ, ще отправишъ погледа си нагорѣ и ще се отнесешъ съ почитание и уважение къмъ този животъ, който се проявява въ това растение. То е една малка форма, която е образъ на Божията мисъль. Ако ти видишъ единъ изворъ, който прави усилия да си пробие пѫть, и го критикувашъ, че не е излѣзълъ на хубаво мѣсто, той ще се омѫчни и ще каже: „Азъ зная, какви усилия правихъ толкова години, докато намѣря този пѫть!“ Този изворъ за въ бѫдеще ще има по хубаво мѣсто. Изворитѣ, като всички живи сѫщества, мѣнятъ мѣстата си — и тѣ прѣтърпѣватъ извѣстна еволюция. Растенията, животнитѣ, изворитѣ, рѣкитѣ, езерата еволюиратъ, въ всички става една вѫтрѣшна промѣна. Божествената мисъль се проявява навсѣкѫдѣ; тя видоизмѣня, регулира всички нѣща. Та когато говоримъ за живата природа, ние разбираме проявата на Божията мисъль, проявата на онзи великъ законъ, чрѣзъ който Богъ работи въ свѣта. Да допуснемъ, че у васъ се зараждатъ редъ болести: главоболие, коремоболие, слабость въ гърдитѣ, ревматизъмъ, ишиасъ, диабетъ и т. н. Питамъ: на какво се дължатъ всички тия болести? — Тѣ сѫ резултатъ на една вѫтрѣшна дисхармония въ живота. Болеститѣ показватъ пѫтищата на нашето отклонение отъ великия Божественъ животъ, или отъ правата мисъль. И сега всички учени хора, които работятъ върху разнитѣ болести, пишатъ цѣли томове за лѣкуването имъ и казватъ: болниятъ може да се лѣкува, като се прѣмахне причината на болестьта. Какъ ще стане това? — Като се отстрани онзи недѫгъ, който първоначално е прѣдизвикалъ болестьта. Тѣ подържатъ, че въ основата на всѣка органическа болесть лежи една психическа причина. Затова, въ всѣки недѫгъ, въ непроявяването на даденъ талантъ у човѣка, трѣбва да се търси извѣстна психическа причина. Запримѣръ, паметьта у нѣкои хора е съвсѣмъ слаба, съвсѣмъ осакатена. Тѣ забравятъ всичко. Азъ съмъ виждалъ такива случаи. Нѣкой човѣкъ тури писалката на ухото си, но забравя, че я турилъ тамъ, и започва да я търси: дѣ е писалката ми? Тя седи на ухото му, а той я търси изъ цѣлата кѫща. Другъ нѣкой турилъ шапката на главата си и я забравилъ. Ходи изъ кѫщата, пита жена си, дѣцата си: дѣ е шапката ми? Жена му казва: приятелю, не виждашъ ли, че шапката ти седи на главата? Той се чуди, кога я е турилъ на главата си. Този човѣкъ е дошълъ до голѣма самозабрава. Коя е причината за тази разсѣяность? Казвамъ: причината за разсѣяностьта у човѣка седи въ това, че у него топлината се развива повече, отколкото свѣтлината. Този фактъ произвежда анормалность въ чувствата. И затова, много отъ болеститѣ се изразяватъ чрѣзъ горение. Лѣкаритѣ, като знаятъ това нѣщо, при лѣкуването на болеститѣ, прилагатъ извѣстни методи за намаляване на това горение. При трѣската горението се забѣлѣзва на повърхностьта на тѣлото, при което температурата на болния се повишава съ нѣколко градуса. Значи, въ организма става едно повишено горение. Когато нѣкои клѣтки въ общия организъмъ се изопачатъ, тѣ произвеждатъ повече топлина, отколкото трѣбва, а тази топлина руши организма. И това нервно състояние, въ което нѣкога изпадате, се дължи именно на тази излишна топлина. Който се занимава съ лѣкуването на хората, прѣпорѫчва водата, като добро срѣдство за лѣкуване, понеже тя е голѣма любителка на топлината — отнима излишната топлина и възстановява равновѣсието въ организма. Равновѣсието се дължи на скритата органическа сила въ нашето тѣло. Топлината на нашия организъмъ не трѣбва да се изразходва безразборно, тя има своето велико прѣдназначение. Природата я използува за различни разумни цѣли. Пророкътъ казва: „Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза“. Думата „помазване“ значи, че те турятъ на извѣстна служба, която можешъ да извършишъ. Само силниятъ, разумниятъ, добриятъ човѣкъ може да бѫде помазанъ. Та ще знаете: Божията мисъль се проявява въ всѣко ново движение, въ всѣко ново начинание въ свѣта. Запримѣръ, отъ 1914 година насамъ, па и по-рано още, навсѣкѫдѣ по свѣта, се явяватъ редъ явления, редъ събития, които сегашните учени хора не могатъ да обяснятъ. Тия явления сѫ забѣлѣзвани и другъ пѫть, но сега ставатъ по често. Тия явления иматъ за цѣль да събудятъ съврѣменното човѣчество, да раздвижатъ мисъльта на хората. Защо е необходимо събуждането имъ? — Понеже е дошло врѣме за вѫтрѣшна, духовна работа. Кога спи човѣкъ? — Вечерно врѣме. Денемъ, когато слънцето изгрѣе, всѣки трѣбва да е на кракъ, готовъ за работа. Когато дойдатъ благоприятнитѣ условия за духовна работа, всѣки трѣбва да бѫде готовъ! „Духътъ на Господа - връхъ мене“. Какъ ще изтълкуваме тия думи? Тѣ означаватъ, че Божията мисъль е върху насъ, т. е. тя е заради насъ. Ние сме дошли вече до фазата да изучаваме Божията мисъль и да влѣземъ въ съприкосновение съ Нея. Всѣки човѣкъ, който може да манипулира съ Божията мисъль и да влиза въ връзка съ Нея, той може да бѫде господарь на своя животъ, може да бѫде господарь и на условията, при които живѣе. Ще ви приведа единъ фактъ, да видите, какъ Божията мисъль въздѣйствува върху човѣка. Една наша сестра, почти цѣла година, бѣше схваната. Тя страдаше отъ рѫката си. Често рѫката ѝ се схващаше, и това схващане се мѣстѣше по цѣлото ѝ тѣло, изглеждаше като парализирана. Казвамъ на тази сестра, че ще трѣбва да възстанови хармонията въ себе си. Но докато стана това нѣщо, ще мине извѣстно врѣме, прѣзъ което ще има нѣколко кризи. Какъ ще възстанови хармонията въ себе си? — Като влѣзе въ Съприкосновение съ Божията мисъль. Всѣки човѣкъ, който се лѣкува по Божественъ начинъ, не може да се излѣкува изведнъжъ, по магически начинъ, но постепенно, съ редъ кризи. И какво направи тази сестра? — Отиде на Витоша и тамъ приложи всички разумни методи, които ѝ се дадоха. Въ резултатъ на тия методи дохажда ѝ голѣма криза: хваща я такова силно коремоболие, тя мисли, че ще заминава вече за другия свѣтъ. Но слѣдъ едно хубаво прѣчистване, болката съвършено изчезва, и тя оздравѣва. При извѣстни болести прѣпорѫчватъ разстриване на тѣлото до изпотяване. Що е потьта? — Тя се прѣдизвиква отъ една разумна сила, която иска да ви покаже, че всички пори на тѣлото трѣбва да бѫдатъ отворени. Човѣкъ има седемь милиона пори въ своето тѣло, т. е. седемь милиона прозорци, които трѣбва да бѫдатъ отворени. За да бѫде човѣкъ здравъ, всички пори трѣбва да се отворятъ. Слѣдователно, първото лѣкуване, при каква и да е болесть, се свежда къмъ отпушване на поритѣ, за което е нужно изпотяване, измиване на тѣлото. Изпотяването става най-добрѣ съ пиене гореща, врѣла вода отъ 1 — 10 чаши най-много. Като се пие гореща вода, тя излиза чрѣзъ поритѣ навънъ, отваря ги, и съ това се възстановява здравословното състояние на организма. Поритѣ сѫ канали, отвори на душата. Отпушатъ ли се всички пори на тѣлото, човѣкъ дохожда до естественото състояние на душата, при което тя диша свободно, безпрѣпятствено. Душата диша прѣзъ поритѣ. Чрѣзъ дробоветѣ се извършва едно специфично дишане, а чрѣзъ поритѣ на кожата става общо дишане. И когато специфичното и общото дишане вървятъ паралелно, човѣкъ е здравъ. Отъ състоянието на кожата у човѣка зависи и състоянието на неговия умъ. Затова човѣкъ трѣбва да внимава много за тѣлото си, по възможность да нѣма никакви недѫзи. Трѣбва да пазите тѣлото си отъ изгаряния, отъ разни разстривки съ газъ, съ йодъ или съ какви и да е медикаменти. Кожата трѣбва да се държи въ едно меко състояние, защото поритѣ и сѫ дробоветѣ, чрѣзъ които душата диша на физическия свѣтъ. Всѣки съврѣмененъ човѣкъ трѣбва да се запознае съ физиологическитѣ закони на своя организъмъ, да знае, отъ какво зависи здравето му, както и доброто чувствуване и правилно мислене. Всичко това се опрѣдѣля отъ единъ великъ законъ. Въ съврѣменната наука за всичко се държи статистика: раждатъ ли се дѣца, или умиратъ, колко отъ тѣхъ сѫ момчета, и колко момичета, всичко това не е безразборно; този брой е строго опрѣдѣленъ. Сѫщо тъй, строго математически е опрѣдѣлено, колко кѫщи трѣбва да изгорятъ и колко да се направятъ; колко параходи трѣбва да потънатъ и колко да се построятъ; колко дървета трѣбва да се изсѣкатъ и колко да се посадятъ; колко хора трѣбва да умратъ и колко да се родятъ и т. н. Въ всичко има съотвѣтствие. Слѣдователно, когато вие страдате, това е отсичане, а когато се радвате, това е посаждане. Слѣдъ всѣка скръбь иде радость. Скръбьта е излишното, старото, което трѣбва да се отсѣче и на негово мѣсто да се посади новото, да дойде радостьта. Когато влизате въ новото, докато заживѣете съ него, вие изпитвате скръбь. Напримѣръ, вие напущате отечеството си и отивате въ друга нѣкоя страна, нова за васъ, но скърбите. Защо? — Обстановката е нова, непозната за васъ. Вие напущате старитѣ условия, при които сте живѣли и скърбите за тѣхъ. Но останете ли още за дълго врѣме да живѣете въ старата си обстановка, вие не ще можете да се повдигнете. Старата обстановка прѣдставлява бѣдна почва, която не ражда нищо, и на нея вирѣятъ само бѣднотия, болесть и скръбь. Напуснете ли старитѣ условия, въ замѣна на това ще имате по-богата, по-плодородна почва. Ако живѣете въ нѣкое планинско мѣсто, ще имате чистъ въздухъ, но бѣдна почва. Живѣете ли въ полето, ще имате богата, плодородна почва, ще станете по-трудолюбивъ, но ще имате повече страдания. Природата казва: „Съврѣменнитѣ хора още не сѫ станали достойни да живѣятъ по планинитѣ“. И наистина, ние виждаме, че хората, които живѣятъ по планинитѣ, не сѫ много интелигентни, понеже не сѫ се повдигнали на нужната висота, да могатъ да се ползуватъ отъ тия условия. Тамъ хората поети ставатъ, писатели ставатъ, но още не познаватъ хубоститѣ на природата и не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Ония хора пъкъ, които живѣятъ въ полетата, въ долинитѣ, сѫ по-интелигентни, по-развити, защото имъ се създава повече работа. Значи, засега Божията мисъль функционира повече въ материалния свѣтъ. Богъ работи повече въ полетата, въ долинитѣ, отколкото въ високитѣ мѣста. Ще кажете: щомъ е тъй, да живѣемъ грѣшенъ животъ. Това е лесно да се направи, хората знаятъ това изкуство, но трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че всѣки, който злоупотрѣбява съ кредита на нѣкоя банка, натоварва се съ много дългове, и тя го наказва. Една банка, колкото и да дава, всичко си записва, и единъ день ще си вземе това, което ти е дала —или отъ тебе, или отъ твоитѣ дѣца. По сѫщия начинъ и природата постѫпва. Ти не можешъ да я излъжешъ съ нищо. Тя има счетоводни книги, въ които записва всичко, което се взима отъ нея. И когато нѣкой се яви при нея за новъ кредитъ, тя веднага отваря книгата си, да види, колко пѫти той е взелъ заемъ отъ нея и какво има да ѝ дава. Споредъ както вие сега изучавате и разбирате свѣта, споредъ както изучавате и разбирате духовния животъ и доколкото разбирате законитѣ на Божията мисъль — всичко това опрѣдѣля степеньта на развитието ви, до която сте достигнали. Кое е това, което се бори въ васъ? Борбата всѣкога произтича отъ несъгласие между вашата мисъль и Божията мисъль. Борите ли се, значи не сте въ съгласие съ Бога. Когато искате да извършите нѣщо лошо, Божията мисъль ви казва: „Слушайте, не правете това, което сте намислили! Ако го направите, ще страдате и ще бѫдете отговорни“. Всички имате такива опитности. Колцина отъ васъ сте постѫпвали разумно? Колцина отъ васъ сте послушали този вѫтрѣшенъ гласъ? Нѣкой казва: азъ се борихъ цѣла нощь, докато рѣша еди - кой си въпросъ. Такъвъ примѣръ имаме съ Якова, който цѣла нощь се бори съ Господа. Тази борба е прѣдставена като единъ физически процесъ, но въ сѫщность тя прѣдставлява единъ живъ, вѫтрѣшенъ процесъ. Слѣдъ този процесъ Яковъ се прѣобрази, защото въ неговия умъ дойдоха нови идеи. Най-послѣ той каза: „Господи, отсега нататъкъ ще ти служа добрѣ и нѣма да върша неправда въ този свѣтъ“. Слѣдователно, ние се боримъ, за да добиемъ по-добра мисъль, да създадемъ у насъ правата мисъль. Нѣкой питатъ: защо трѣбва да учимъ? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да бѫдемъ по-добри? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да обичаме? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да търсимъ Истината? — За да познаемъ Господа. Единственото най-сѫществено, най-реално нѣщо, къмъ което трѣбва да се стремимъ въ сегашния си животъ е да познаваме формитѣ на Божията мисъль. И всѣки човѣкъ, който познава формитѣ на Божията мисъль, може да има помощьта на Господа. Казва пророкътъ: „Духътъ на Господа е връхъ менъ.“ Азъ бихъ ви прѣвелъ този стихъ въ слѣдния смисълъ: „формитѣ на Божията мисъль сѫ съ менъ. Азъ познавамъ законитѣ на обективната Божия мисъль.“ Слѣдователно, когато човѣкъ се докосне реално до Божията мисъль, той ще усѣти тази връзка. Често азъ съмъ давалъ на тия отъ васъ, които боледуватъ, извѣстни наставления за лѣкуване. На тия отъ васъ, които сѫ отпаднали, физически или душевно, съмъ казвалъ: ще отидете при нѣкой старъ, но здравъ дѫбъ, който не е изгнилъ, и ще опрете гърба си на него. Така ще постоите 5 — 10 — 15 минути, най-много половинъ часъ, и ще му кажете: понеже въ тебе има изобилие на Божиитѣ мисли, изобилие на Божиитѣ форми, бѫди тъй добъръ, да ми дадешъ малко отъ твоята енергия. Дѫбътъ ще отнеме часть отъ вашитѣ дисхармонични енергии, и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете зарадванъ. Значи, дѫбътъ ви е далъ нѣщо Божествено. Ако пъкъ сте много раздразненъ, залѣйте се съ една кофа прѣсна, чиста вода. По този начинъ главата ви ще се освободи отъ редъ непотрѣбни елементи, и една Божествена мисъль ще се влѣе у васъ. Въ свѣта сѫществуватъ безброй форми, които философитѣ си прѣдставятъ въ видъ на една тънка, жива материя, която прониква въ нашия организъмъ. Тази материя огражда клѣткитѣ съ особена сила, която ученитѣ хора наричатъ имунитетъ. Когато всѣка клѣтка имунира съ Божествената мисъль, или когато човѣшкиятъ организъмъ имунира съ Божествената мисъль, човѣкъ е защитенъ отъ всички непрѣдвидени случайности, отъ всички мѫчнотии, отъ всички нещастия въ живота. Въ деня, въ който ти нарушишъ този имунитетъ, Божествената мисъль започва да се оттегля отъ тебъ. Това показва, че ти си влѣзълъ въ дисхармония съ Нея. Тогава нещастията се зараждатъ въ живота ти. Нѣкой казва: моятъ животъ е нещастенъ. Казвамъ: необходима ти е хармонична срѣда. Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Бога, но и да живѣятъ въ Бога! Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Любовьта, но и да проявяватъ Любовьта! Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Истината, но Истината да имъ е постоянна мѣрка въ живота! Казвате: нѣма такива хора въ свѣта. Не казвайте така! Вие ще срещнете такива хора и въ София, и навсѣкѫдѣ по свѣта. Тѣзи хора не сѫ само между най-ученитѣ. Вие може да ги намѣрите и между проститѣ хора, както и между, селянитѣ. Такъвъ човѣкъ може да бѫде нѣкой селянинъ, който по цѣлъ день оре на нивата си, безъ самъ да подозира, че крие Божественото въ себе си. За да намѣришъ този човѣкъ, може да пропѫтувашъ и 10 — 15 — 20 клм., но намѣри го. Иди при него, поприказвай си малко, ще видишъ, какъ ще се тонирашъ, и нѣщо хубаво ще протече въ душата ти. Въ всѣки народъ има такива хора. Българитѣ наричатъ тия хора врачки или гледачи. Когато нѣкой българинъ се намѣри въ голѣмо притѣснение, или, когато работитѣ му, изобщо, не вървятъ добрѣ, той отива при нѣкоя врачка и казва: „Голѣмо нещастие ме е сполѣтѣло! Моля ти се, гледай ми на бобъ, или на восъкъ и ми кажи, коя е причината, че страдамъ толкова много?“ Врачката излива восъка, или му хвърля карти и казва: „Причината за твоитѣ страдания, за твоята болесть е тази, че прѣди еди-колко си години твоятъ баща открадна десеть вола на единъ свой съсѣдъ, и ти сега трѣбва да ги купишъ и да му ги върнешъ. Направишъ ли това, болестьта ти ще изчезне. Тъй пише на моя восъкъ.“ Този човѣкъ отива на пазаря, купува воловетѣ, връща ги на съсѣда си и, наистина, болестьта му изчезва. Рѣшите ли сега да се лѣкувате по този начинъ, трѣбва да върнете всичко заграбено. Дали знаете това, или не, то е другъ въпросъ, но всичко заграбено трѣбва да се върне. Кражбата може да е извършена отъ дѣдо ти, но понеже ти си наслѣдникъ, тебе държатъ отговоренъ, ти ще плащашъ. Когато се проповѣдва единъ великъ моралъ, той не се отнася само до сегашния животъ; той се отнася и за миналото, и за бъдещето. Вие трѣбва да оправите работата и на дѣдо си, и на прадѣдо си, на всички четири поколѣния прѣди васъ. Вие трѣбва да прѣмахнете лъжата, която е съществувала въ всички четири поколѣния прѣди васъ, докато дойдете до себе си. Направите ли това, тогава само ще се свържете съ Бога, ще възстановите хармонията въ себе си, и всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Ако искате вашата вѣра да се усили, направете първия опитъ. Та когато ние говоримъ за Божественото учение, подразбираме коренно реформиране на цѣлокупния животъ. Затова ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно, да чувствуваме правилно и да дѣйствуваме правилно. Слѣдователно, ние нѣма да се отричаме отъ живота, но ще го използуваме въ своето минало, настояще и бъдеще. Ние нѣма да изхвърляме нечистата вода, но ще я прѣцѣдимъ, за да отстранимъ примѣсенитѣ къмъ нея вещества, а послѣ ще я прѣваримъ, за да я освободимъ отъ бацилитѣ. Казва пророкътъ: „Духътъ на Господа е връхъ мене“ — Божията мисъль е връхъ насъ. Това сѫ новитѣ врѣмена. Отъ всички хора днесъ се изисква да иматъ въ себе си великата Божия мисъль. Това значи, че у всички хора вѣрата трѣбва да дѣйствува не формално, а вѫтрѣшно. Всички трѣбва да съзнаемъ, че сме проекция на Божията мисъль. Въ това отношение, всѣки трѣбва да бѫде въ хармония съ ближнитѣ си. Когато Писанието казва да любишъ ближния си, както самаго себе, това подразбира да любишъ тази велика мисъль въ всѣки едного, както въ себе си. Тя е Божествена мисъль. Днесъ никакви дарби, никакви таланти не могатъ да се развиятъ въ човѣка, докато той не оправи работитѣ на четиритѣ поколѣния прѣди него. Вие сте послѣднитѣ отъ четвъртото поколѣние. На васъ прѣдстои задачата да изправите грѣшкитѣ на вашитѣ прадѣди и прабаби. Ще кажете: какъ ще узнаемъ, че това е дѣйствително така? — Отворете книгата на живота, и тамъ ще намѣрите всичко написано. „Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза.“ За какво? — Да благовѣствувамъ на смиренитѣ, да освободя народа си, да възстановя редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ въ живота. Азъ искамъ у всинца ви да сѫществува тази трѣзва мисъль. Сегашното общество, сегашниятъ свѣтъ има особени схващания и разбирания за живота, вслѣдствие на което страда отъ много болести, отъ много недѫзи. Въ свѣта сѫществуватъ толкова много и органически, и психически болести, че съврѣменнитѣ лѣкари не могатъ вече да се справятъ съ тѣхъ. И всички нещастия, които сѫществуватъ въ живота, произтичатъ именно отъ тази вѫтрѣшна дисхармония, въ която се намираме. Ако двама души не могатъ да живѣятъ добрѣ помежду си, причината е, че и двамата нѣматъ връзка съ Бога — тѣхната мисълъ не е свързана съ Божията мисъль. Не можешъ да пишешъ — не си свързанъ съ Божията мисъль. Ако се свържешъ съ Божията мисъль, тя веднага ще потече въ тебе, и ти ще започнешъ да пишешъ. Боленъ си — не си свързанъ съ Божията мисъль. Свържи се съ Божията мисъль, и здравето въ тебъ ще се възстанови. Не се безпокойте отъ нищо, но започнете съ най-малкитѣ опити, съ най-малката величина. Сега ще ви дамъ една нова рецепта. Тя седи въ слѣдното. Раздразненъ си, разсърденъ си или се съмнѣвашъ въ нѣщо. Какво трѣбва да направишъ? Вземи въ единъ сѫдъ хубава, чиста вода и полѣй съ нея горната часть на лѣвата си рѫка. Вземи послѣ една кърпа и леко отнеми влагата, мокротата отъ рѫката си; нека рѫката остане малко влажна. Слѣдъ една минута намокри горната часть на дѣсната си рѫка. По сѫщия начинъ съ една кърпа попий влагата и на тази рѫка. Прослѣди сега да видишъ, какво ще стане съ твоето психическо състояние. Ако състоянието ти не се е подобрило, слѣдъ една минута намокри пакъ горната часть на лѣвата си рѫка. Попий я леко съ една кърпа и я остави да седи свободно двѣ минути. Послѣ намокри горната часть на дѣсната си рѫка, попий влагата нѣжно, леко съ кърпа и остави рѫката да седи така пакъ двѣ минути. Ако състоянието ти и сега не се е подобрило, намокри пакъ горната часть на лѣвата рѫка, леко я попий съ кърпа и я остави да седи три минути. Сѫщото нѣщо направи и съ дѣсната рѫка. Остави и нея три минути спокойна и вижъ слѣдъ това, какво е състоянието ти. Ако състоянието ти не се подобрява, правете по-нататъкъ сѫщия опитъ, като увеличавате врѣмето отъ измиването на едната до другата рѫка съ една минута, докато стигнете най-послѣ до десеть минути. Направите ли послѣдния опитъ, съ промежутъкъ отъ десеть минути за едната и другата рѫка, състоянието ви ще се измѣни и това, което ви е мѫчило, ще изчезне, ще се стопи, както ледътъ се топи прѣзъ топлитѣ дни. Кое е по-хубаво сега, да си мокрите ту едната, ту другата рѫка, или да ви разтриватъ? — Първиятъ опитъ е за прѣдпочитане. И на пѫть да сте, пакъ ще можете да направите този опитъ. Ща кажете: врѣмето си ще изгубимъ съ този опитъ. Не, това врѣме не е изгубено. Врѣмето е прѣдвидено за лѣкуване То е дадено за проява на Божията мисъль. Не мислете, че това е една магическа формула. Не, това е едно практическо правило, съ което може да измѣняте едно ваше неразположение, едно лошо състояние. Има редъ други лоши състояния, или неразположения на духа, които не можете да измѣните по този начинъ, но ще можете да ги трансформирате чрѣзъ употрѣбление на водата въ разни части на тѣлото. Напримѣръ, вие можете да намокрите съ вода врата си, или задната часть на ушитѣ си, или краката си, отъ колѣнѣтѣ надолу и т. н. Измиването на разнитѣ части отъ тѣлото произвежда разни психически промѣни въ мозъка. Та казвамъ: като ученици, вие може да употрѣбявате водата за лѣкуване. Ако вѣрвате въ силата и влиянието на водата, може да се лѣкувате съ нея, но вънъ отъ това може да употрѣбявате и силата на мисъльта си. Ако човѣкъ не вѣрва въ водата, той не може да се лѣкува съ нея. Вие можете не само буквално да употрѣбявате водата, но можете и мислено да си служите съ нея, тя ще произведе пакъ сѫщия ефектъ. Да кажемъ, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълбъ. Ще си прѣдставите една чешма, или единъ изворъ съ чиста хубава вода, на разстояние единъ километъръ отъ васъ. Ще вземете една стомна и мислено ще се отправите къмъ този изворъ. Ще напълните стомната и ще се върнете дома си. Ще снемете горнитѣ си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полѣете съ изворна вода по гърба си. Слѣдъ това леко ще попиете водата съ една кърпа, ще се облѣчете и ще видите, че нѣма да се минатъ 10 — 15 минути, и ще усѣтите такова влияние, като че сте направили тази баня въ дѣйствителность. Нѣкой ще каже: това е заблуждение. Не е заблуждение. Въ свѣта сѫществува една съзнателна вѫтрѣшна връзка. Само Божията мисъль е реална, и дѣто тя сѫществува, тамъ има резултати. Когато болниятъ вѣрва, че ще оздравѣе, той се свързва съ Божията мисъль и оздравява. Когато болниятъ не вѣрва, че ще оздравѣе, той не се свързва съ тази мисъль, и наистина не оздравява. Когато единъ младъ, или единъ старъ човѣкъ вѣрва, че ще се научи, той дѣйствително се научава. Каже ли обаче, че науката не е заради него, той нѣма да се научи. Това става въ живота: въ което вѣрвашъ и което желаешъ, то става. Ти ще вѣрвашъ отъ дълбочината на душата и сърцето си! Свѣтлината е резултатъ на Божията мисълъ. Слѣдователно, ако имаме свѣтлина въ себе си, тя произтича отъ факта, че сме въ съгласие съ Първичната мисъль, съ Божията мисъль, която функционира навсѣкѫдѣ въ природата. И когато пристъпвате къмъ природата, нѣма да си играете съ нея, но къмъ всѣки актъ, който прѣдприемате, ще пристъпвате съ едно свещено страхопочитание. Миенето, напримѣръ, е единъ свещенъ актъ. Вие какъ се миете сутринь? Не трѣбва да се миете бързо, както обикновено правите, но трѣбва да спазвате извѣстни правила. Ще си вземете единъ чистъ легенъ, ще налѣете въ него вода, малко топлинка, и ще наплискате лицето си хубаво. Слѣдъ това ще си изтриете лицето леко, едва да попиете влагата, съ много мека кърпа. Вие търкате лицето си много силно. Не правете така. Мийте се по новото правило. Не плискайте силно лицето си съ водата, но леко, да ви е приятно, като че се милвате, едва да го докосвате. Лицето на човѣка е много нѣжно и отзивчиво. Много учени хора прѣпорѫчватъ кърпи за изтриване на лицето отъ ленъ, отъ конопъ, но тѣ сѫ само за грѣшни хора. За единъ праведенъ, за единъ разуменъ човѣкъ е нужна мека, нѣжна кърпа. Божествената мисъль за да функционира правилно у насъ, не трѣбва да търкаме лицето си съ груба кърпа Защо? — Понеже лицето е огледало на нашата душа. Чрѣзъ него се съзира връзката ни съ Бога. Когато се измиете и погледнете лицето си, вие трѣбва да бѫдете доволни отъ него. Ако не сте доволни, слѣдъ десета минути се измийте втори пѫть. Измийте се десеть пѫти наредъ, докато най-послѣ бѫдете доволни отъ себе си Онѣзи отъ васъ, които имате свободно врѣме, направете слѣдния опитъ. Ставате сутрина, но сте неразположени. Измийте лицето, шията, ушитѣ си единъ, два, три най-много до десета пѫти, и ще видите, че неразположени то ви ще изчезне. Ако слѣдъ като се измиете десеть пѫти, неразположението ви не изчезне, азъ ще ви кажа, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. Направете този опитъ първо съ себе си. Не го прѣдавайте на другитѣ, докато не го опитате вие сами. Когато го провѣрите нѣколко пѫти и бѫдете доволни отъ резултатитѣ, тогава го прѣдавайте и на други хора. И тъй, като ученици, вие трѣбва да възстановите вѫтрѣшната връзка съ Бога. Тази връзка ще ви освободи отъ всички заблуждения, нещастия, болести, страдания, нечистотии и т. н. На мнозина отъ васъ краката, устата, тѣлата миришатъ. Всички тия миризми трѣбва да се прѣмахнатъ. Вие трѣбва да се заемете да се изчистите най-първо органически. Онзи, на когото краката миришатъ, трѣбва да се заеме да ги изчисти съ мисъльта си. Въ стомаха на много хора оставатъ излишни вещества, които се разлагатъ, вслѣдствие на което устата на такива хора мирише неприятно. Обаче, човѣкъ, съ силата на своята мисъль, може да изхвърли всички тия нечистотии навънъ. Ще кажете: какъ може да стане това? Човѣкътъ е живъ, съзнателенъ организъмъ, и той може да внуши на клѣткитѣ си да изхвърлятъ вънъ отъ тѣлото всички нечистотии. Но за да се реформира вашия организъмъ, отъ васъ се изисква голѣмо постоянство. Човѣкъ, за да познае, че има силна мисъль, трѣбва да е господарь на своето тѣло. Да бѫдешъ господарь на тѣлото си, не значи, че трѣбва да го измѫчвашъ, но да живѣешъ съ него тъй, като съ свой добъръ другарь. И това тѣло, като ни напусне единъ день, да каже: „Благодаря на Бога, че ми даде отличенъ господарь, съ когото живѣхъ толкова години. Бихъ желалъ и втори пѫть да живѣя съ него!“ Днесъ какво казва нашето тѣло? То казва: „Господи, благодаря, че ме освободи отъ този господарь.“ Наистина, ние злоупотрѣбяваме съ нашето тѣло. Писанието, обаче, казва, че ние сме храмъ Божий. Така е, тѣлото ни е храмъ на Бога. Ние сега искаме смъртното тѣло да се облѣче въ безсмъртие. Кога ще стане това? — Когато научимъ великитѣ закони на Божията мисъль. Тѣ ще ни доведатъ до безсмъртието. Всички тия закони могатъ да се приложатъ, когато се влѣзе въ Божественото учение. Затова се изисква учене. Нѣкои отъ васъ трѣбва да се учатъ отъ по-напрѣдналитѣ ученици. Тѣ трѣбва да иматъ смирение, да питатъ това, което не знаятъ. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че знаятъ всичко, че може да се постигне всичко изведнъжъ. — Не е тъй лесно да се постигнатъ нѣщата изведнъжъ, по магически начинъ. Вие мили ли сте си лицето десеть пѫти, за да измѣните вашето лошо разположение на добро? Спазвали ли сте най-простото правило, да си измивате рѫцѣтѣ слѣдъ свършването на каквато и да било работа? Ако спазвате това най-малко правило, то ще е едно благословение за васъ. Дръжте рѫцѣтѣ си по възможность въ по-голѣма чистота! Въ такъвъ случай, човѣшката мисъль, която се стреми да влѣзе въ единение съ Божията мисъль, ще се прѣобрази. Нашата цѣль е да образуваме връзка съ Бога чрѣзъ външната природа, чрѣзъ която Той е направилъ своята мисъль достѫпна за насъ. Напримѣръ, планинитѣ, долинитѣ това сѫ Божията мисъль. Свѣтлината, топлината, това сѫ Божията мисъль. Щомъ сме въ единение съ тия форми, съ тия енергии, ние ще изучаваме и Божията мисъль. Богъ ни учи по този начинъ. Слѣдователно, щомъ имаме работа съ тази жива, разумна сила въ свѣта, тя ще ни покаже, по кой начинъ трѣбва да постѫпваме. Напримѣръ, знаете ли, по колко грама вода трѣбва да пиете на единъ пѫть? Знаете ли още, по колко вода трѣбва да изпивате на день? Знаете ли, коя вода е най-хубава и отдѣ можете да си я доставите? — Не знаете. Затова, тия отъ васъ, които искатъ да пиятъ най-хубава вода, потърсете по селата и по градоветѣ, дѣто живѣете, кои сѫ най-хубавитѣ извори, и оттамъ си носете по двѣ стомни вода. Изпитвайте дѣ се намиратъ най-хубавитѣ, най-чиститѣ извори и такава вода пийте! Мнозина отъ васъ търсятъ лесния пѫть и казватъ: този кладенецъ е близо, отъ него ще си черпимъ вода. Не, тази вода е варовита, не пийте отъ нея. Тамъ, далечъ нѣкѫдѣ, има единъ хубавъ изворъ, отъ него пийте вода. Не жалете врѣмето си! За да придобиете една Божествена мисъль, може да се иждиви и цѣла година. Тя заслужава това врѣме, защото е една велика придобивка за васъ. Щомъ влѣзете въ общение съ една Божествена мисъль, вие ще усѣтите, като че нѣкой богатъ гостъ ви е посѣтилъ, и веднага ставате самостоятелни. Проникването на най-малката Божествена мисъль въ нашия животъ, ни прави вѫтрѣшно самостоятелни; развива въ насъ една вѫтрѣшна самоувѣреность, въ която проблесва малка любовь, малка свѣтлина, малъкъ миръ и малка радость. И споредъ както расте Божествената мисъль у насъ, така постепенно се увеличаватъ и любовьта, свѣтлината, мирътъ и радостьта. По този начинъ расте и цѣлиятъ човѣкъ. Тъй, както хората днесъ постѫпватъ, това още е стариятъ, хирургическиятъ начинъ. Тѣ виждатъ само опакото на живота. Ученикътъ, обаче, нѣма право да критикува. Само мѫдритѣ хора иматъ право да критикуватъ. Нѣкой пита: ами азъ нѣмамъ ли право да критикувамъ? Ако си нѣкой великъ мѫдрецъ природата ти дава carte-blanche, но ако си ученикъ, който едва сега започвашъ да учишъ, нѣма да се занимавашъ съ критика! Можешъ да четешъ, какво сѫ казали критицитѣ по разнитѣ въпроси, но своето мнѣние нѣма да изказвашъ, докато природата не ти позволи. До това врѣме ще учите онзи великъ законъ на чакане. До кога? — Докато ви дойде врѣмето. Пророкътъ казва: „Духътъ на Господа е връхъ менъ“. Когато Духътъ дойде, ще ти каже: „Стани и кажи това, което си научилъ и придобилъ“. Кое трѣбва да кажешъ? — Неговото Слово. Само тогава ти ще бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ, безъ да се колебаешъ. Затова отъ васъ сега се изисква смѣлость. Мнозина отъ васъ сѫ дошли до едно вѫтрѣшно прѣраждане, но трѣбва да бѫдете внимателни къмъ живота си. Когато хората се стремятъ къмъ добъръ и благочестивъ животъ, то е по отношение на Божията мисъль. Порочниятъ животъ прѣкѫсва вѫтрѣшната връзка съ Бога, прѣчи за проявата на Божията мисъль. Критиката, съмнѣнието, подозрѣнието, всички недѫзи, изобщо, спъватъ хората. Докато сѫществуватъ тѣ, въ каквато и да е форма, вие не можете да имате единение съ Бога, не можете да бѫдете свободни. Свободата е вѫтрѣшенъ процесъ, връзка съ Божията мисъль. Свободенъ е само онзи човѣкъ, чиято мисъль е свързана съ Божията мисъль. Това е сѫщественото за всѣки човѣкъ. Тази връзка е носителка на свѣтлината въ живота. Питамъ ви: защо всинца вие се разполагате тъй приятно въ този салонъ? Защото свѣтлината му е изобилна. Влѣзте въ другъ нѣкой салонъ, прозорцитѣ на който сѫ обърнати на сѣверъ, и вижте, какъ ще се почувствувате. Слѣдъ това направете двѣ събрания — едното въ нашия салонъ, тукъ, и другото въ салона, чийто прозорци сѫ обърнати на сѣверъ и вижте, какъ ще се почувствувате и еднитѣ, и другитѣ. Прослѣдете, какви резултати ще имате въ продължение на една година. Ето защо, ние трѣбва да отворимъ и сърцата, и умоветѣ, и душитѣ си за Божията мисъль. Мнозина отъ васъ иматъ повече сѣверни прозорци, отколкото източни и южни. Сега, като ви говоря по този начинъ, вие казвате: значи, ние трѣбва да се простимъ съ живота си. Нѣма какво да се прощавате съ живота си, вие ще се свържете съ живота. Нима дѣтето, слѣдъ като е живѣло деветь мѣсеца въ утробата на майка си и единъ день излѣзе въ широкия свѣтъ, се прощава съ живота? Нима то умира? Да, умира нѣщо въ него, но кое? Само онази малка ципица, съ която то се е хранило и съ която е било завито въ утробата на майка си. Питамъ: вториятъ, свободниятъ животъ не е ли по-хубавъ за дѣтето? Слѣдователно, досегашниятъ ни животъ е животътъ на дѣтето въ утробата на майката. Животътъ на плътьта, това е животъ въ утробата на майката. А този животъ, за който ние сега говоримъ и въ който вие трѣбва сега да влѣзете, подразбира единение съ Божията мисъль, т. е. освобождение или новораждане. И при този животъ майка ви ще бѫде при васъ, но ще поеме грижата отвънъ. По сѫщия начинъ и природата отвънъ ще ви укаже своето влияние. Значи, днесъ Божията мисъль ви обгръща отвсѣкѫдѣ, но ще дойде врѣме, когато Тя ще дѣйствува специфично върху васъ. Често нѣкои отъ васъ казватъ, че Богъ не ги слуша. Не, не е така. Това противорѣчиво положение за васъ показва, че условията на живота ви сѫ се измѣнили. Едно врѣме майка ви се грижеше за васъ отвѫтрѣ, сега ви дава храна, условия отвънъ, а вие сами ще се храните. Да мислишъ, значи самъ да се хранишъ. Да чувствувашъ, значи самъ да се хранишъ. Това сѫ условията, храната, които Богъ ни дава. Колкото по-правилно мислите, толкова по-добрѣ се храни вашиятъ умъ. Колкото по-правилно чувствувате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. Туй, което сега ви казвамъ, не е за ради мене. То е едно благо за вашето тѣло, за вашия умъ, за вашето сърце, да разберете и познаете Истината. Вие искате да бѫдете силни, да имате свѣтли мисли, да имате добро сърце, искате да ви люби нѣкой. Питамъ: кой може да ви люби повече отъ Бога? Затова, ако искате друго нѣкое лице да ви люби, вие трѣбва да се допитате до Бога, и тогава Божествената мисъль ще направи една идейна връзка съ ония форми, които подхождатъ на вашето развитие. Когато двама другари се обичатъ, между тѣхнитѣ мисли и чувства трѣбва да има естествена хармония. Любовь безъ хармония не съществува и не може да се прояви. Тия мисли, които ви казвамъ, съ елементарни. Тази наука, която тукъ изучавате, е елементарна, но ако я приложите, тя ще прѣдставлява твърда канара въ живота ви, на която веднъжъ застанали, нѣма да се разклащате. Влѣзе ли въ васъ съмнѣнието, вие казвате: дали пѫтьтъ, по който вървимъ, е правъ? Да не би да сме се заблудили нѣщо? Я да се върнемъ къмъ старото! Казвамъ: така и дѣдото постъпва. Той се връща все къмъ младенческия си животъ и казва „Ехъ, дѣдовото, едно врѣме, когато азъ бѣхъ младъ“. . . Той все младостьта си припомня и къмъ нея се връща. И правъ е този дѣдо. Младостьта е Божественото у насъ. Докато сме млади, и Божественото е у насъ. Азъ считамъ младъ човѣкъ този, на когото сърцето е свободно. Той всѣкога е готовъ да услужва, комуто и да е. Стегне ли се сърцето му, той казва: “Работитѣ не се уреждатъ съ идеализъмъ. Ще гледамъ да се оженя, че като остарѣя, да има поне кой да се грижи за менъ.“ Мисли ли така, идеализмътъ му вече изчезва. Почне ли човѣкъ да се страхува отъ живота, той вече е старъ. Младиятъ не се страхува, той носи въ себе си сила, енергия и казва: „Благодаря на Бога, че ми е далъ този умъ, това сърце и тѣзи рѫцѣ. Докато имамъ всичко това, азъ съмъ способенъ човѣкъ и мога самъ да си изкарвамъ прѣхраната.“ И тъй, за всинца ви е потрѣбно да се домогнете до Божественото. То ще внесе въ васъ подмладяване, свѣжесть и сила. Не казвамъ насилие, а сила, чрѣзъ която да проявите всичко добро и благородно у васъ и да го приложите по всички правила на новото учение. Така всички ще бѫдете носители на Божественитѣ мисли. Тогава по-напрѣдналитѣ братя отъ васъ ще се радватъ, че вие сте отъ достойнитѣ ученици, които сега започватъ своята кариера. Тѣ, като ви гледатъ, какъ работите, ще кажатъ: „Тѣзи ученици сѫ способни, ще излѣзе нѣщо отъ тѣхъ, затова ние ще имъ помогнемъ въ тѣхната кариера.“ Тѣ ви се радватъ тъй, както учителитѣ се радватъ, когато ученицитѣ имъ напрѣдватъ. Вие сте ученици, и за да напрѣдвате, трѣбва да се молите. Молитвата е наука. Питамъ: когато отидешъ при своя учитель, какъ ще му разкажешъ урока си? Ако той те извади на дъската и ти даде нѣкоя задача по математика, ти какъ ще постѫпишъ? На колѣнѣ ли ще седнешъ и ще дигнешъ рѫцѣ нагорѣ да се молишъ? — Не, ти ще трѣбва да рѣшавашъ задачата си, да говоришъ, а Учительтъ ще те слуша. Значи, ти ще рѣшавашъ, ще пишешъ и ще се молишъ. Като свършишъ молитвата, задачата ти трѣбва да бѫде рѣшена. Молитвата, въ този случай, прѣдставлява велико почитание и уважение, велика любовь, която трѣбва да имаме къмъ онази Първична причина, която ни е дала животъ. Сега азъ желая всички вие да кажете като онзи еврейски пророкъ: „Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза да благовѣствувамъ.“ Ще дойде день, когато всички вие, въ единъ или въ другъ смисълъ, ще благовѣствувате, и трѣбва да бѫдете готови съ една богата опитность въ себе си, да знаете, че всичко, което кажете на свѣта, е вѣрно. Когато говорите великата Истина, трѣбва да имате пълна самоувѣреность. И ако ви пита нѣкой, познавате ли Господа, да кажете: да, прѣзъ цѣлия си животъ съмъ опитвалъ Господа, и Неговата мисъль е връхъ менъ. Та казвамъ: ще правите упражнението за миене на рѫцѣ. Ако нѣкой отъ васъ го мързи да направи туй упражнение, нека дойде при мене, азъ ще измия рѫцѣтѣ му десеть пѫти. Вие ще видите, какво ще стане тогава. Азъ съмъ правилъ цѣли 11 години редъ упражнения, които сега не искамъ да изнасямъ прѣдъ свѣта. Единъ день тѣ ще бѫдатъ извѣстни, но сега имамъ прѣдъ видъ друга задача. Днесъ хората трѣбва да се лѣкуватъ дотолкова, доколкото здравето за тѣхъ прѣдставлява една съединителна нишка съ Божията Любовь. Доколкото ученикътъ иска да научи Божията Любовь, азъ съмъ готовъ да му услужа, и 10 пѫти да измия краката му. На мнозина съмъ правилъ редъ услуги. Нѣкой се оплаква, че го боли глава. Взимамъ чиста вода въ една кана, поливамъ върху главата му 3—4 пѫти, както азъ зная, и главоболието му минава. Какъ става това? Азъ прилагамъ Божията мисъль и казвамъ: „Господи, Ти който живѣешъ въ водата, излѣкувай главата на този човѣкъ да познае, че Ти прониквашъ и чрѣзъ водата. Този човѣкъ оздравява и казва: „Благодаря, азъ имамъ вече връзка съ Божията мисъль.“ Водата, обаче, менъ познава и казва: „Азъ ще излѣкувамъ главата на този човѣкъ, но заради тебе, и ако той не познае Господа и злоупотрѣби, ти ще бѫдешъ отговоренъ.“ Азъ имамъ връзка съ Божественото, затова и моитѣ опити иматъ резултатъ. И този, който лѣкува, и онзи, когото лѣкуватъ, трѣбва да бѫдатъ чистосърдечни. Този, който лѣкува, не трѣбва да се пазарува съ болния, да му иска извѣстна сума за лѣкуването. Нито пъкъ онзи, когото лѣкуватъ, има право да се пазари. Въ пазарлъка нѣма нищо Божествено. Ако свѣтътъ злоупотрѣбява съ своитѣ дарби, това е другъ въпросъ, но ученикътъ, който учи пѫтя на Истината, трѣбва да бѫде правдивъ, трѣбва да бѫде образецъ на Божията Любовь. Ти реализирай Божията мисъль, и послѣ я остави сама да се проявява. Посѣй сѣмето, и не мисли за послѣдствията! Нека всички ваши приятели познаятъ, че Господъ е въ васъ. Често, въ човѣка се забѣлѣзва натрупано нѣщо кисело, нѣщо струптиво. Понѣкога пъкъ се забѣлѣзва извѣстна недосѣтливость. Запримѣръ, като говоря сега, нѣкои бързатъ да си отидатъ и казватъ: защо Учительтъ не свърши вече бесѣдата си? Азъ чета тази мисъль у тѣхъ. Други пъкъ казватъ: дано Учительтъ каже още нѣщо! И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави, но и азъ, отъ своя страна, се питамъ: защо трѣбва да говоря на тия хора? Азъ трѣбваше да дойда при васъ и въ нѣколко изречения да свърша бесѣдата си. Трѣбваше да ви кажа: вие трѣбва да разбирате живата природа, да се свържете съ формитѣ на Божествената мисъль въ природата, да поливате главата си съ чиста вода три пѫти на день, да миете рѫцѣтѣ си десеть пѫти, често да си миете краката. Слѣдъ това да си туря шапката и да излѣза. Какво ще стане тогава? — Азъ ще пѫтувамъ бързо, а вие ще тичате подиръ менъ и ще казвате: Учителю, почакайте малко! Какво казахте? По колко пѫти да си поливаме главата? По колко пѫти да си миемъ краката и рѫцѣтѣ? Другъ нѣкой ще каже: Учительтъ каза много работи, че азъ забъркахъ, какъ и по колко пѫти да се миятъ лицето, рѫцѣтѣ и краката. Сега ви казвамъ: нѣма да тичате подиръ менъ, да ме достигате по улицата, да ме запитвате по това-онова, защото и безъ това говорихъ много и закъснѣхъ за пѫтя си, но вие, ученицитѣ, сами едни други ще си прѣдавате това, което сте чули, и ще правите опити, а като ме достигнете на пѫтя, да говоримъ вече за други работи, а не за старитѣ. Това се отнася до практическата страна на живота, защото той има и теоретическа страна. Засега искамъ десеть души да направятъ опита съ миенето на рѫцѣтѣ, споредъ правилото, което ви дадохъ. Ако нѣма десеть души, нека поне 1 — 2 души, като сѫ неразположени, да направятъ този опитъ и да ми кажатъ, какви резултати иматъ. Ще започнемъ опита съ двама души и ще стигнемъ постепенно до десеть души. Останалитѣ нека почакатъ малко. Утрѣ, слѣдъ като изгрѣе слънцето, започнете опита и вижте, какъвъ е резултатътъ. Ако има резултатъ, кажете ми да зная; ако нѣма резултатъ, пакъ ми кажете. И въ единия, и въ другия случай азъ ще ви обясня причинитѣ за успѣха и неуспѣха на опита. Наука е това! Може би да има нѣщо развалено въ вашата инсталация. Не е лесенъ този опитъ! Ти можешъ да измиешъ и 20 пѫти рѫцѣтѣ си, и пакъ да нѣмашъ резултатъ. Първото нѣщо: правете всичко съ вѣра. Вѣрата е актъ, който усилва човѣшкия организъмъ, дава му стабилность. Вѣрата, която прилагате при лѣкуването си, ще упражни благотворно влияние върху цѣлия ви организъмъ, и вие ще бѫдете въ хармония съ живата природа. По сѫщия начинъ и всѣко ваше усилие упражнява благотворно влияние върху организма ви. Като правите упражненията съ миене на рѫцѣтѣ, лицето и краката си, ще гледате да бѫдете сами, да не обръщате внимание на околнитѣ. Освѣнъ единичнитѣ опити, има и колективни, които се правятъ въ извънредни случаи. Ако единъ човѣкъ самъ лѣкува нѣкой боленъ, ще има единъ резултатъ. Ако го лѣкуватъ десеть сто или хиляда души, чрѣзъ концентриране на мисъльта си къмъ него, ще опитатъ мощната сила на човѣшката мисъль. Мисъльта е сила, която може да лѣкува. Има още редъ опити, отъ които ще видите вѫтрѣшната връзка, която сѫществува въ природата. Природата прѣдставлява верига отъ форми, така свързани една съ друга, че взаимно си подпомагатъ. За да разберете тази верига отъ форми, трѣбва ви разумность. Духътъ на Господа и Божията мисъль трѣбва да дойдатъ върху насъ. Това врѣме е наближило. По какво ще се познае? — Човѣкъ самъ ще отиде до Божествения изворъ съ свои сѫдове, да черпи отъ тази чиста, кристална вода. Сега, азъ ви желая прѣзъ този съборъ да направите правилна връзка съ Бога и да усилите тази връзка. Или съ други думи казано — да усилите връзката между Божията мисъль и вашата душа.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Три посоки — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Като ученици, всички сте изучавали математика. Задавали ли сте си въпроса, каква е ползата отъ математиката въ живота? Можете ли чрезъ математиката да разрешите всички въпроси? Запримѣръ, какъ ще разрешите глада съ помощьта на математиката? Съ коя наука, изобщо, можете да разрешите въпроса за глада? Въ сѫщность, какво нѣщо е гладътъ? Гладътъ е сила, която заставя човѣка да работи. Безъ гладъ и безъ жажда човѣшкиятъ животъ не би могълъ да се развива. Гладъ и жажда, това сѫ две сили, които се отнасятъ къмъ закона на необходимостьта. Попадне ли подъ действието на тия сили, по необходимость вече човѣкъ започва да работи. Тѣ сѫ подобни на учитель, който влиза въ класъ съ прѫчка въ рѫка. Първитѣ учители сѫ употрѣбявали прѫчка, наказания, но днесъ тия методи нѣматъ мѣсто въ училищата. Днесъ и родители, и учители прилагатъ други, по-меки методи отъ тия, съ които първоначално сѫ си служили. И природата първоначално е била по-строга и сурова къмъ човѣка, но днесъ и тя си служи съ други методи. За всѣки вѣкъ, за всѣка епоха, за всѣка възрасть тя си е служила и си служи съ различни методи. Нѣкои деца се раждатъ при благоприятни условия, при богати родители, иматъ на разположение слуги и слугини. Следъ време, обаче, родителитѣ умиратъ, слугитѣ и слугинитѣ напущатъ дома, и децата продължаватъ живота си при трудни условия. Други деца пъкъ се раждатъ при неблагоприятни условия, а впоследствие условията имъ се подобряватъ. Това сѫ методи, съ които природата има предъ видъ развитието на различнитѣ индивиди. Каквито методи да употрѣбява, природата има една крайна цель — да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мѫчнотии и да се развива. Не постигне ли човѣкъ това нѣщо, причината е самъ той. Това показва, че не е работилъ съзнателно, вследствие на което не е използувалъ условията, опредѣлени специално за него. Представете си, че ви сѫ дадени на разположение една точка, права линия, квадратъ и кубъ. На какви мисли ви навеждатъ тия нѣща? Точката представя непроявено сѫщество, което се намира само въ зачатие и не заема никакво пространство. То живѣе въ себе си, безъ форма, но съ известна енергия, и чака времето на своето проявление. Като говоримъ за точката, ние имаме предъ видъ известни мисли и идеи, които сѫществуватъ само въ съзнанието на човѣка, безъ да се проявятъ. Взематъ ли нѣкакво направление, въ каква и да е посока — нагоре, надолу, надѣсно или налѣво, образува се правата линия. Какво нѣщо е правата линия? Въ геометрията е казано, че правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Съ други думи казано: най-кѫсото разстояние между две разумни сѫщества е правата линия. Какво могатъ да разрешатъ две сѫщества, следъ като се движатъ по права линия? Докато се движатъ по права линия, тѣ нищо не разрешаватъ. Обаче, започнатъ ли да се движатъ по две посоки, да образуватъ плоскость — квадратъ, запримѣръ, тѣ решаватъ нѣщо. Да се движатъ въ плоскость, това значи, да прилагатъ изкуството на тъкане: единиятъ е горно кросно, другиятъ — долно. Като се движатъ, отъ една страна, краката на човѣка, а отъ друга — рѫцетѣ, сувалката се промъква между кросното, и платното се тъче. Щомъ се изтъче платното, дветѣ разумни сѫщества тръгватъ да го продаватъ, или да шиятъ отъ него дрехи, съ които се обличатъ. Това представя куба, или кое и да е тѣло, което има вече три измѣрения. Ще ви дамъ още единъ примѣръ за обяснение на тритѣ измѣрения. Срѣщате единъ астрологъ, френологъ или хиромантикъ, за когото предполагате, че има знания, но той не е проявенъ още. Той не е влѣзълъ въ отношения съ никого; никой не е опиталъ знанието му. Този ученъ се намира въ положението на точката — на непроявения животъ. По едно време къмъ него иде сѫщество, което иска да го предизвика, да му каже нѣщо. Астрологътъ започва да се проявява, отива въ посока на разумното сѫщество, което се интересува отъ неговото знание. И разумното сѫщество отива къмъ астролога. По този начинъ между тѣхъ се образува права линия. Следъ това астрологътъ самъ вече взима друга посока нагоре, и образува плоскость. Той влиза въ отношения съ други сѫщества, разговаря се съ тѣхъ, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуватъ отъ знанието му, астрологътъ написва една книга, напечатва я и я пуща въ свѣта. По този начинъ той влиза въ свѣта на тритѣ измѣрения. Следователно, като живѣе на земята, човѣкъ разбира, че животътъ му е подчиненъ на закона за „правилна обмѣна на нѣщата“. Споредъ този законъ, всички сѫщества се движатъ между два полюса — даване и взимане. Въ даденъ моментъ, ти или ще давашъ, или ще взимашъ. Ако въ даденъ моментъ твоятъ приятель взима, въ сѫщия моментъ ти ще давашъ; ако той дава, ти ще взимашъ. Невъзможно е човѣкъ презъ цѣлия си животъ само да дава, или само да взима. Природата обича да компенсира нѣщата. Ако не сѫществуваше законъ за правилна обмѣна, никакви отношения не могатъ да се подържатъ. Този законъ има отношение и къмъ чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Запримѣръ, ако въ даденъ моментъ една идея дава нѣщо на човѣка, друга идея трѣбва да взима. Само при това положение идеитѣ могатъ да се реализиратъ. Не се ли реализиратъ, тѣ внасятъ вѫтрешно смущение въ човѣка. Не е достатъчно, известна идея само да се реализира. Щомъ се реализира, това трѣбва да стане по правъ пѫть. Всѣка идея, която не е реализирана по правъ пѫть, непременно ще внесе въ човѣка известно смущение. Когато говоримъ за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира тя, но важенъ е и начинътъ, по който става това. Важно е, какво ще донесе тази идея. Запримѣръ, за земедѣлеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивитѣ му трѣбва да бѫдатъ добре изорани, наторени и посѣти. Отъ това зависи, какво жито ще се роди. Отъ друга страна, важно е да не падне градъ върху нивитѣ, или да не стане наводнение. Това сѫ условия, необходими за земедѣлеца. Обаче, за окултния ученикъ сѫ нужни още нѣкои условия. Къмъ всички тия условия той трѣбва да приложи своята мисъль и чувство. Като приложи мисъль и чувство, житнитѣ класове ще бѫдатъ по-едри и вкусни. Съ мисъльта си човѣкъ може да развие ония чувства и способности въ себе си, които не сѫ добре развити. Ако нѣкой не е музикаленъ, съ мисъльта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даденъ центъръ, човѣкъ отправя къмъ него повече кръвь и по този начинъ го храни. Ако житото е отгледано съ пѣсни, съ радость и любовь, хлѣбътъ, направенъ отъ него, ще бѫде хранителенъ, ще внесе особена енергия въ човѣка. Този методъ на работа трѣбва да се приложи и къмъ мѣсенето и печенето на хлѣба. Който прави хлѣбъ, трѣбва да бѫде здравъ, жизнерадостенъ и добъръ човѣкъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на мѫчнотии, които не знаятъ, какъ да решатъ. Искатъ ли правилно да решатъ мѫчнотиитѣ си, тѣ трѣбва да се учатъ отъ напредналитѣ сѫщества. Понѣкога човѣкъ може да се учи и отъ растенията и животнитѣ. Срѣщате две кучета: едното куче е голѣмо, силно, лошо по характеръ, злобно, а другото — малко, добро, съ остра муцуна — интелигентно и хитро. Господарьтъ подхвърля една кость на дветѣ кучета. Малкото кученце се затичва къмъ костьта, съ намѣрение да я опита. Въ този моментъ голѣмото куче пристига. Като вижда костьта предъ кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костьта, поставя я предъ голѣмото куче и се отдалечава. Съ това то иска да му каже: Заповѣдай, костьта е за тебе. Азъ ти я донасямъ, безъ да искамъ нѣщо отъ нея. Добре ли постѫпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстѫпва костьта на голѣмото куче, съ което спасява кожата си. Не е ли готово да отстѫпи, кожата му ще бѫде одрана. Ако едно кученце знае, какъ да се справи съ мѫчнотията си, колко повече човѣкъ трѣбва да знае, какъ да решава мѫчнитѣ си задачи. Какво представя голѣмото и силно куче въ човѣшкия животъ? Голѣмото куче не е нищо друго, освенъ сѫдбата на човѣка. За да се справишъ разумно съ сѫдбата си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да приемешъ всичко, което тя ти изпраща. Видишъ ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстѫпи. Тя иска да вземе костьта отъ устата ти. Вземи тази кость, сложи я предъ нея и кажи: Заповѣдай, костьта е твоя. Щомъ не се противишъ на сѫдбата си, бъди увѣренъ, че тя нѣма да те преследва. Боришъ ли се съ нея, кожата ти ще одере. Следователно, искате ли да се справите разумно съ сѫдбата си, вслушвайте се въ Божествения законъ, който въ всички случаи ви нашепва, какъ трѣбва да постѫпвате. Ти бързашъ, искашъ въ нѣколко години да станешъ ученъ. Нѣщо въ тебе ти нашепва: Не бързай! Щомъ чуешъ този гласъ, вслушай се въ него и не бързай. Бързашъ ли, ще се осакатишъ. Ти започвашъ една работа, но я отлагашъ, вижда ти се мѫчна. Този гласъ ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Нѣкога седишъ и не знаешъ, какво да правишъ. Този гласъ ти казва: Спри! Чакай, докато въпросътъ се изясни. Нѣкога си затворилъ спирачкитѣ и се чудишъ, защо работата ти не върви. Изведнъжъ чувашъ, гласътъ ти нашепва: Отвори спирачкитѣ! Каквото гласътъ ти каже, слушай го. Така, именно, сѫдбата ще разбере, че има работа съ уменъ човѣкъ, и ще бѫде по-снизходителна къмъ тебе. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска постоянство въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Искате ли да усилите паметьта си — постоянствувайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете единъ методъ и го прилагайте съ постоянство. Започнете първо съ решаване на малкитѣ мѫчнотии и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Какво прави детето? То започва отъ първо отдѣление и постепенно се издига нагоре. Кога синътъ може да получи своята наследствена часть? Когато стане пълнолѣтенъ. Докато не е дошълъ до пълнолѣтие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата къмъ сина, такова е отношението на разумната природа къмъ цѣлото човѣчество. Съвременното човѣчество не е дошло още до своето пълнолѣтие, поради което се намира подъ настойничество и не може да прави каквото иска. Единъ день, когато достигне пълнолѣтието си, то ще излѣзе отъ настойничеството и ще решава въпроситѣ по другъ начинъ. Днесъ човѣчеството се намира подъ закона на необходимостьта, а когато стане пълнолѣтно, ще се намира подъ закона на свободата. Нѣкои религиозни мислятъ, че сѫ свободни отъ закона. Обаче, дойде ли гладътъ, болестьта, страданието, смъртьта, тѣ виждатъ, че не сѫ свободни. Само съвършениятъ човѣкъ е господарь на положението. Искате ли да бѫдете последователни въ живота си, започнете отъ точката и постепенно вървете напредъ — къмъ правата линия, къмъ плоскостьта и най-после къмъ тѣлото — къмъ явленията отъ триизмѣрния свѣтъ. Какво значи да се движи човѣкъ по права линия въ живота си? Представете си, запримѣръ, че искате да отидете на планината и търсите човѣкъ да ви придружи. Срѣщате единъ свой приятель и го запитвате направо: Можешъ ли да дойдешъ съ мене на планината? Вие го запитвате направо, и той трѣбва да ви отговори по сѫщия начинъ. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори, може или не може — споредъ работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи съ прави и съ криви линии, но никога не ги размѣства: дето сѫ нужни прави линии, такива поставя; дето сѫ нужни криви линии, съ криви си служи. Движението по права линия е едно отъ хармоничнитѣ движения въ природата. Да се движи човѣкъ хармонично, това значи, да задава разумно въпроситѣ и да отговаря разумно. Като следва правия пѫть на живота, човѣкъ може да реализира програмата, която му е дадена. Щомъ реализира своята програма, той едновременно реализира часть отъ Божествената програма. Затова, именно, е призванъ човѣкъ на земята. За да реализира програмата си, човѣкъ трѣбва да вѣрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, е постижимо. Всѣки човѣкъ носи бѫдещето си въ своето съзнание. Бѫдещето на човѣка зависи отъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Колкото по-голѣми сѫ възможноститѣ му, толкова по-свѣтло е неговото бѫдеще. Често се говори за миналото, настоящето и бѫдещето. Това сѫ три момента въ човѣшкия животъ, скрити въ съзнанието му. За да проникне въ тия моменти, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Чрезъ тѣхъ той се запознава съ силитѣ и възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Чрезъ окултнитѣ науки човѣкъ може да се предпази отъ нѣкои нещастия и неприятности въ живота. Чрезъ тѣзи науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!“ Къмъ това познаване се стреми всѣки човѣкъ. Това е една отъ задачитѣ на неговия животъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 37 Лекция отъ Учителя, държана на 19 юний, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Скрити сили — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да правите опити, да използувате скрититѣ сили въ своя организъмъ, като лѣчебни срѣдства. Въ човѣка има клетки, задачата на които е да лѣкуватъ. Тѣ се наричатъ лѣчебни клетки. Достатъчно е човѣкъ да отправи мисъльта си къмъ тѣхъ, за да проявятъ тѣ своето действие. Въ такъвъ случай човѣкъ не се нуждае отъ външни лѣкарства. Ако страда отъ треска, човѣкъ може мислено да приеме хининъ въ организъма си. Лѣчебнитѣ клетки веднага ще проявятъ своята сила, ще се застѫпятъ за организъма и ще му помогнатъ. Отъ човѣка се иска само концентрирана и положителна мисъль. Всѣка отрицателна мисъль парализира действието на клеткитѣ. Иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да подържа положителни мисли. Иска ли да реализира желанията си, той трѣбва сѫщо да подържа положителни мисли въ себе си. Нѣкои животни прилагатъ закона за концентриране на мисъльта. Коткитѣ особено си служатъ съ този законъ. Когато иска да хване нѣкоя мишка, котката седи при дупката ѝ съ часове, докато, съ силата на мисъльта си, я застави да излѣзе навънъ. Щомъ мишката излѣзе отъ скривалището си, котката веднага я хваща. Когато е гладна, котката може съ часове да седи предъ вратата на господаря си, който, колкото да е заетъ, ще излѣзе отъ стаята си, да я нахрани. Тя го извиква съ мисъльта си. Разрешаването на великитѣ задачи въ живота изисква голѣма концентрация на мисъльта. Запримѣръ, нѣкой виденъ математикъ се заеме съ решаването на една трудна задача. Той поглежда къмъ даденитѣ елементи, но не може да я реши, вижда му се объркана. И започва той да мисли върху нея усилено, докато единъ день нѣщо проблесне въ ума му — той вижда, че може да я реши. Ученитѣ хора постигатъ голѣма концентрация на мисъльта си чрезъ задачитѣ и проблемитѣ, които решаватъ. Обикновенитѣ хора, които не се интересуватъ отъ науката и не напрѣгатъ много мисъльта си, дохождатъ до концентрация чрезъ болеститѣ. Болеститѣ, които нападатъ човѣка, сѫ добро срѣдство за съсрѣдоточаване на мисъльта. Ако болкитѣ му сѫ силни, той не мисли за нищо друго, освенъ за тѣхъ. Обаче, има опасность, като мисли много за болката си, да не я усили, или да не дойде до убеждението, че болестьта му е неизлѣчима. Да мисли човѣкъ, че болестьта му е неизлѣчима, това значи, да изгуби вѣра въ разумностьта на природата. Ако те боли кракъ, не мисли, че ще окуцѣешъ. Човѣкъ може да остане хромъ само тогава, когато е извършилъ нѣкакво голѣмо престѫпление, заради което, за предпочитане е да изгуби единъ удъ, отколкото да загуби душата си, т. е. Божественото начало въ себе си. Страшно е положението на човѣка, когато изгуби вѣра въ Великата Разумность на живота. Страшно е положението на човѣка, когато се усъмни въ своя добъръ приятель. Докато човѣкъ не е далъ пѫть на съмнението въ себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелскитѣ отношения продължаватъ. Задържи ли съмнението въ себе си, човѣкъ се подпушва. Щомъ се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвънъ, предизвиква вѫтрешно напрежение въ човѣка и, като нѣма пѫть да излѣзе навънъ, тя причинява отблъсване между двамата приятели. Значи, когато двама души се отдалечаватъ, това показва, че енергиитѣ действуватъ вѫтре въ тѣхъ и предизвикватъ вѫтрешно напрежение. Всѣко отдалечаване между хората е резултатъ на две еднакви мисли, чувства или желания въ тѣхъ. Щомъ мислитѣ, чувствата или желанията имъ се измѣнятъ, станатъ различни, тѣ отново могатъ да се приближатъ. Такова отдалечаване или приближаване става не само съ хората, но и съ идеитѣ на човѣка. Понѣкога между идеитѣ на човѣка се вмъква особена енергия, която внася раздвояване въ мисъльта му, и той ту се отдалечава, ту се приближава къмъ своята идея, която е мислилъ да реализира. Дойде ли една свѣтла идея въ ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трѣбва да пристѫпите къмъ реализирането ѝ. Всѣка идея се реализира въ външния свѣтъ. Тя се ражда въ човѣка, а се реализира вънъ отъ него. Преди да реализира една своя идея, човѣкъ все ще мине известно раздвояване, но цельта е да се справи съ него. Това раздвояване е резултатъ на прекѫсване на връзката между личностьта на човѣка и неговата душа. Тази е причината, че на всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Съзнателно, или несъзнателно, всѣки човѣкъ иска да възстанови връзката между душата и личностьта си. Успѣе ли да постигне това, той става гениаленъ. Индивидуалностьта въ човѣка свързва личностьта, т. е. временния животъ, съ душата — животътъ на вѣчностьта. Гениалниятъ разполага съ умъ, на който всички сили и способности съ добре развити и се проявяватъ въ положителна посока. Гениятъ прави нѣщата достѫпни за окрѫжаващитѣ. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Често съвременнитѣ хора наричатъ талантливия човѣкъ гениаленъ, вследствие на което изпадатъ въ заблуждения. Гениалниятъ човѣкъ коренно се различава отъ талантливия. Организъмътъ на гениалния е изтъканъ отъ финна материя, нервната му система е добъръ приемникъ и предаватель, понеже нѣма никакви наслоявания. Ако клеткитѣ на мозъка му се разгледатъ подъ микроскопъ, ще видите, че тѣ иматъ особена форма, различна отъ тая на талантливия човѣкъ. Нѣкои казватъ, че гениалнитѣ хора били грозни. Грозотата или красотата на човѣка зависи отъ това, откѫде и какъ го гледате. Гениалнитѣ хора не сѫ грозни. Кажете ли, че планината е грозна, това показва, че вие я гледате вечерь, при залѣзъ слънце, когато хвърля сѣнки. Гледайте планината сутринь, когато слънцето я огрѣва, и ще видите, че е красива. Сѫщото се отнася и до гениалния човѣкъ. Гледайте гениалния човѣкъ сутринь, когато слънцето го огрѣва, да видите неговата красота. Гениалниятъ не може да бѫде грозенъ. Грозенъ ли е, той не е истински гений. Гениалностьта подразбира сборъ отъ много таланти. Обикновено на сто години се раждатъ нѣколко гениални хора, на хиляда години — нѣколко светии, а на две хиляди години — единъ Великъ Учитель. Гениятъ е тѣло на светията, светията — облѣкло на Учителя, а Учительтъ — проява на Бога. Гениятъ е все още свързанъ съ земята, вследствие на което има поне една слабость. И за Толстоя, като гениаленъ човѣкъ, разправятъ, че ималъ нѣкаква слабость, която често го довеждала до желание да се самоубие. Като виждалъ, че животътъ нѣма смисълъ, той решавалъ да се самоубие. За тази цель той отивалъ въ гората, дето се предавалъ на дълбоко размишление. Като мислѣлъ дълго време, най-после гората, съ своитѣ сѣнки, го спасявала. Сѣнкитѣ на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождалъ до мисъльта за самоубийство. Почти на всички гениални хора, които изпадали въ обезсърдчение, имъ дохождала мисъльта за самоубийство. Гениалнитѣ хора сѫ крайно честолюбиви. Личнитѣ имъ чувства сѫ силно развити. Тѣ не позволяватъ да имъ правятъ забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разбератъ, че сѫ направили нѣкаква погрѣшка, и бързатъ да я изправятъ. Само отъ погледъ тѣ разбиратъ, харесвате ли тѣхнитѣ произведения, или не. За да разбере, дали произведенията му ще се приематъ отъ хората, Толстой ги е челъ първо на децата. Той казвалъ: Ако децата ме разбератъ, възрастнитѣ не могатъ да бѫдатъ извинени. Като ученици, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е самообладание. Ако сте неразположени нѣщо, за да запазите мира си, кажете си: Азъ живѣя въ свѣтъ на пълна хармония. Обиколенъ съмъ съ разумни и възвишени сѫщества, които сѫ готови да ми помагатъ. Знайте, че тѣзи сѫщества сѫ разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могатъ да ви помагатъ. Тѣ искатъ отъ васъ разумность. Ако сте разумни и знаете, какъ да се отнасяте съ тѣхъ, тѣ всѣкога сѫ на ваше разположение. Ще кажете, че сте глупави. Мислите ли така, вие обиждате Онзи, Който ви е създалъ. Бащата е готовъ всѣкога да помага на сина си, но синътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не обижда баща си. Синътъ трѣбва да се приближи къмъ майка си и баща си, да признае погрѣшката си. Щомъ признае погрѣшката си, сиромашията, недоволството, болеститѣ ще се махнатъ. А тъй, да мисли човѣкъ, че е лошъ, че е глупавъ, това не е разрешение на задачитѣ. Вѣрно е, че понѣкога човѣкъ не постѫпва добре, или не може да разреши задачитѣ си, но това не значи, че той изобщо е лошъ и не може да си решава задачитѣ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще реши всичкитѣ си задачи. Това е въ неговитѣ възможности. Докато сте млади, работете за развиване на своята мекота. Придобиете ли мекота, стремете се да я запазите. Мекотата прави човѣка пластиченъ, подвиженъ като водата, която, дето мине, всичко чисти и освежава. Изгуби ли мекотата си, човѣкъ става сухъ. Казватъ за нѣкого, че ималъ сухъ умъ. Увеличи ли се сухотата, човѣкъ започва да се топи. Не е добре човѣкъ да има много мазнини, но ако изгуби всичкитѣ си мазнини, той става сухъ и коравъ. За да намазва колелата на своя организъмъ, човѣкъ се нуждае отъ известно количество мазнини. Мазнинитѣ и водата въ организъма трѣбва да бѫдатъ въ такова количество, което да подържа неговата постоянна топлина. Искате ли да бѫдете здрави, пазете следнитѣ правила: главата да бѫде винаги хладна, а краката — топли. Въ областьта на слънчевия вѫзелъ всѣкога трѣбва да усѣщате известна топлина. Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ всѣкога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна. Хванете ли рѫката на човѣка и усѣтите тази топлина, вие изпитвате известна приятность. Тя е нормалната топлина на организъма. Ако рѫцетѣ и краката сѫ по-топли или по-студени, отколкото трѣбва, това е лошъ признакъ. Човѣкъ трѣбва да вземе мѣрки, да възстанови нормалната топлина на своя организъмъ. Сегашнитѣ учени знаятъ много нѣща за слънцето, за планетитѣ, но не знаятъ по какъвъ начинъ да прекаратъ кръвь къмъ пръститѣ на рѫцетѣ и на краката си, да ги стоплятъ. Ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ показалеца си, човѣкъ не може да свърже приятелство съ Юпитера; ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ срѣдния си пръстъ, човѣкъ не може да свърже приятелство съ Сатурна; ако не може да изпрати кръвь къмъ безименния си пръстъ, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ Слънцето; ако не може да изпрати кръвь къмъ малкия си пръстъ, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ Меркурий. И най-после, не може ли да изпрати кръвь къмъ голѣмия си пръстъ, къмъ палеца си, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Изобщо, за да бѫде човѣкъ здравъ, рѫцетѣ му трѣбва да иматъ приятна, умѣрена топлина. Сѫщевременно, тѣ трѣбва да бѫдатъ малко влажни. Голѣмата сухота и голѣмата влага, голѣмата горещина и голѣмиятъ студъ съ ненормални прояви на организъма. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва мислено да се свързва съ здрави хора, които нѣматъ никакви слабости и недъзи. Свързвайте се мислено съ добри, съ силни, съ здрави хора, за да приемете часть отъ тѣхната енергия. Тѣзи хора съ свързани съ Божествения свѣтъ и съ проводници на Божествени енергии. Добри и разумни хора сѫществуватъ навсѣкъде. Безъ тѣхъ животътъ не може да протече правилно. Въ който градъ влѣзете, непременно ще намѣрите такива хора. Ако въ единъ градъ нѣма поне десетина добри, здрави и разумни хора, той не би сѫществувалъ. Свързвайте се съ такива хора, за да бѫдете и вие добри, здрави и разумни. Затова е казано въ поговорката: „Съ каквито дружишъ, такъвъ ще станешъ.“ Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да правите опити въ различни направления, но да се пазите отъ крайности, за да не се обезсърдчите. Каквито опити правите, започвайте отъ малкитѣ работи и постепенно вървете къмъ голѣмитѣ. Ако искате да се развивате физически, започнете съ дигане на малки тежести отъ единъ килограмъ и постепенно увеличавайте тежеститѣ, да дойдете до сто килограма. Ако нѣмате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено. Като дигате голѣми тежести, трѣбва да се изпотите, да познаете, че действително сте направили известно напрежение. Това значи концентриране на мисъльта. Ако искате да решавате задачи, пакъ започнете отъ малкитѣ и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ. Когато искате да реализирате една мисъль, умътъ ви трѣбва да бѫде силно концентриранъ. По този начинъ вие ще привлѣчете къмъ вашата мисъль всички умове, които мислятъ върху дадения въпросъ. Вие ще бѫдете фокусъ, въ който ще се съсрѣдоточаватъ идеитѣ на хора, които мислятъ като васъ. Така се раждатъ гениалнитѣ мисли. Всѣка гениална мисъль, макаръ че се е родила въ ума на единъ човѣкъ, сама по себе си, е колективна. Много умове сѫ работили върху тази мисъль, докато дойде единъ човѣкъ, нареченъ гений, чрезъ когото тя се ражда. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие дохождате до смирението. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да знае, че въ свѣта има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единственъ и самостоятеленъ връхъ въ свѣта, човѣкъ никога не може да бѫде гениаленъ. Енергиитѣ на планинския връхъ трѣбва да се стичатъ къмъ долинитѣ. Самъ за себе си той представя фокусъ, къмъ който се събиратъ енергии отъ всички посоки. Само гениятъ, светията и Учительтъ могатъ да бѫдатъ смирени. Тѣ сѫ върхове, които възприематъ енергиитѣ отъ възвишения свѣтъ и ги отправятъ къмъ долината на живота. Тѣ съзнаватъ, че колкото да сѫ високи, безъ енергиитѣ на възвишения свѣтъ, представятъ голи, студени, неосвѣтени върхове. Дойдатъ ли Божествената свѣтлина и топлина, Божественитѣ мисли и чувства отгоре, тѣ ставатъ богати и могатъ да раздаватъ на всички, които сѫ подъ тѣхъ. Ако гениалнитѣ хора иматъ нужда отъ подърѫката на подобнитѣ си, колко повече това важи за обикновенитѣ хора. Възъ основа на този законъ се образуватъ семейства, общества, училища, да могатъ хората взаимно да си помагатъ по мисли, чувства и действия. Ако ученицитѣ въ единъ класъ се обичатъ и живѣятъ въ хармония, тѣ се стимулиратъ взаимно. Самъ човѣкъ по-мѫчно учи, отколкото съ другари, съ които си хармонира. Възъ основа на този законъ се крепятъ сдруженията. Силата на сдруженията се заключава въ мисъльта и чувствата на сдруженитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 27 Лекция отъ Учителя, държана на 3 априлъ, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОЯВА НА МУЗИКАТА ВЪ СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Произходътъ на музиката датира отъ скоро врѣме, отъ сегашната раса. При това, всички хора не сѫ еднакво музикални, вслѣдствие на което може да се каже, че музикалното чувство въ човѣка е ново чувство. То е започнало да се развива съ проявата на самосъзнанието въ човѣка. Самосъзнанието пъкъ се е явило отъ триста хиляди години насамъ. Пѣнието и музиката сѫ дадени на човѣка като методъ за трансформиране на енергиитѣ въ него, а не като професия, като срѣдство за прѣхрана. Ето защо, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У нѣкои хора музикалното чувство е добрѣ развито, у други — слабо, но всички трѣбва да работятъ въ това направление. За да може човѣкъ да пѣе, или да свири, той трѣбва да има нѣкаква идея, нѣкакъвъ дълбокъ вѫтрѣшенъ импулсъ. Безъ идея нѣма пѣсень. Който иска да пѣе и да свири добрѣ, той трѣбва да концентрира вниманието си въ пѣнието или въ свиренето. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне. Можете ли да дадете образецъ отъ нѣкаква българска пѣсень? Едно врѣме българинътъ е билъ вѫтрѣшно по-музикаленъ отъ сегашнитѣ българи. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: музиката, пѣнието иматъ смисълъ само тогава, когато служатъ за облагородяване на човѣка. Ако прослѣдите музиката у птицитѣ, ще видите, че и тѣ се намиратъ на различна степень на развитие. Запримѣръ, каква е музиката на пѣтела? Първоначално пѣтелътъ не е кукуригалъ, но впослѣдствие той е научилъ това изкуство. Отъ колко хиляди години пѣтелътъ е започналъ да кукурига? Въ музикално отношение славеятъ и канарчето седатъ по-високо отъ пѣтела. Съврѣменнитѣ хора дѣлятъ музиката на външна или обективна и вѫтрѣшна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е прѣходна, подлежи на постоянни промѣни. Въ нея нѣма нѣщо установено, нѣщо стабилно. Отъ тази музика човѣкъ трѣбва да мине въ музиката на козмическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влѣзе въ козмическото съзнание, той не може да влѣзе и въ Божествения свѣтъ. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да имате широко съзнание, да възприемете свѣтлината на този свѣтъ, за да разберете живота въ неговия дълбокъ смисълъ. Всички хора, у които чувствата сѫ загрубѣли, нѣматъ музика въ себе си. Онѣзи хора пъкъ, които иматъ нѣжни чувства, тѣ иматъ музика. Тѣ могатъ да пѣятъ, да свирятъ, и по съзнание седатъ повисоко отъ първитѣ, които не пѣятъ, нито свирятъ. Между музикантитѣ и пѣвцитѣ можете да срещнете пияници, но никога нѣма да срещнете крадци и разбойници. Едно нѣщо, което прѣчи на музикантитѣ и на пѣвцитѣ, е стѣснението. Когато нѣкой иска да пѣе, той започва да мисли за окрѫжаващата срѣда и се стѣснява. Естествено е това стѣснение. Защо? — Ако публиката, която дохожда да слуша нѣкой пѣвецъ или музикантъ, сама по себе си, е музикална, тя ще изисква, ще очаква отъ музиканта нѣщо повече отъ това, което той може да даде. Ако пѣвецътъ изпълни своята програма съ чувство, публиката ще го слуша; обаче, ако той е посрѣдственъ пѣвецъ, тя нѣма да го слуша, ще го освирка и ще го свали отъ сцената. Ако сравнявате американеца съ българина, въ музикално отношение българинътъ седи по-високо отъ американеца. Изобщо, българинътъ е антиподъ на американеца въ много отношения. Въ музикално отношение и българитѣ трѣбва много още да работятъ. Тѣ иматъ желание да бѫдатъ музикални, но работитѣ не ставатъ само съ желание. Изисква се работа, упражнение. Изпѣйте сега упражнението „Киаметъ-Зену,“ да видимъ, какъ сте го схванали. Буквата К въ думата „киаметъ“ означава великото въ живота, което се крие въ врѣмето и пространството. „Киаметъ-Зену, Махаръ-Бену“ — Махаръ-Бену е Великиятъ, който урежда и съгражда нѣщата. Той е неизмѣненъ и постояненъ. Ако нѣкой отъ васъ би могълъ да изпѣе това упражнение, както трѣбва, той би събралъ много публика около себе си. Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура“. Въ съврѣменната култура се забѣлѣзватъ три течения, които вървятъ паралелно. Едното течение наричатъ животинско; то прѣдставя простото съзнание на животнитѣ, у които нѣма още съзнание за личность. Второто течение е това на човѣшкото съзнание, което единствено отличава човѣка отъ животнитѣ; то е самосъзнанието. Въ това положение човѣкъ съзнава себе си като личность, като добъръ или лошъ човѣкъ, като живо сѫщество, което се ражда и умира. Третото течение е това на козмическото съзнание, въ което човѣкъ губи страхъ отъ смъртьта и влиза въ новата култура. Който живѣе въ козмическото съзнание, той гледа вече на цѣлата природа като на живъ организъмъ, на който всички части сѫ живи: растенията, животнитѣ, хората - всички съставятъ клѣтки на цѣлокупния животъ. Животътъ на самосъзнанието има своитѣ добри и лоши страни. Докато човѣкъ не започне да изучава живота основно, отъ неговата вѫтрѣшна страна, какъ е създаденъ, какъ се е развивалъ съ течение на врѣмето, той не може да влѣзе въ новата култура. Казвамъ: вие имате извѣстни понятия за културата, но какво прѣдставя въ сѫщность културата? Какво се разбира подъ думата „култура“? Всѣки трѣбва да си състави точно понятие за тази дума. Всѣка дума е изразъ на нѣкакво понятие. Нѣкой казва: Азъ имамъ понятие за дадена работа. Питамъ: какво понятие има този човѣкъ? Той самъ трѣбва да си изясни този въпросъ. Тъй щото, всѣка дума, всѣко понятие за нѣщата, трѣбва да изразява точно идеята, която е скрита въ това понятие. Казвате: Този човѣкъ е добъръ. Отдѣ знаете това? Виждате ли добротата на този човѣкъ? Прѣди всичко, добротата е нѣщо невидимо. За другъ нѣкой казвате: Този човѣкъ е благороденъ, пъленъ съ любовь. Дѣ се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и любовьта. Това сѫ отвлѣчени понятия, които хората изразяватъ съ думи, но като започнатъ да анализиратъ тия понятия, да видятъ, въ какво и какъ, именно, се изразяватъ, тѣ се убѣждаватъ, че това не е лесна работа. Ако човѣкъ рече да подложи на вѫтрѣшна анализа думитѣ „християнинъ, любовь, вѣра, надежда,“ той съвсѣмъ ще се обърка. Да вѣрвашъ въ Христа, въ любовьта, това още не означава, че ти си християнинъ, или че имашъ въ себе си любовь. Вѣрата на човѣка трѣбва да се прѣвърне въ животъ, да се крѣпи на редъ вѫтрѣшни прѣживявания. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата. Прѣживяването подразбира изгаряне. Като говорятъ за прѣживяване, мнозина иматъ прѣдъ видъ, че сѫ минали прѣзъ нѣща, които горятъ и изгарятъ. Когато волътъ се храни, той събира храна повече, отколкото му трѣбва, и послѣ започва да я прѣживя. Като я прѣкара нѣколко пѫти прѣзъ устата си, най-послѣ той счита, че е прѣживѣлъ нѣщо. Казвамъ: нѣщата не трѣбва да се прѣживятъ, нито да се прѣживяватъ, но трѣбва всѣки моментъ да се живѣятъ. Който прѣживява, или прѣживя нѣщата, въ края на краищата, той умира. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата; студентъ съмъ билъ, миналъ съмъ младинитѣ си, богатъ съмъ съ прѣживявания. Не, този човѣкъ не може да се нарече богатъ, нито ученъ. Който е прѣживѣлъ нѣщата, той не може да стане ученъ човѣкъ. Учениятъ всѣкога трѣбва да живѣе, да изживява нѣщата и да не казва, че нѣкога ги е прѣживѣлъ. И слѣдъ всичко това ще дойде нѣкой ученъ да казва, че познава най-новитѣ теории за създаването на вселената. Споредъ мене, и най-новитѣ теории не сѫ въ състояние да обяснятъ създаването на вселената. Кой ученъ досега е могълъ да прѣдстави нѣкаква теория, която да обясни всички явления, които сѫ се извършили въ вселената отъ началото на създаването й и досега? Прѣди всичко, създаването на вселената не е еднократенъ процесъ. Нѣкои приематъ Кантъ-Лапласовата теория за създаването на свѣта, но колко отъ свѣтовнитѣ явления може да обясни тази теория? Най-послѣ всѣки човѣкъ има своя теория за създаването на свѣта, но тия теории могатъ ли да обяснятъ всички явлеления въ свѣта? Всѣка научна теория е по-близо или по-далечъ отъ истината, въ зависимость отъ степеньта на съзнанието на единъ или другъ ученъ. Вие подържате нѣкой ученъ, признавате го за авторитетъ, обаче, авторитетътъ на единъ ученъ зависи отъ това, доколко той живѣе въ козмическото съзнание. Ако разглежда явленията отъ гледището на козмическото съзнание, той може да се признае за ученъ; ако разглежда явленията отъ гледището на обикновеното съзнание, той е обикновенъ ученъ, който е събралъ факти, изучилъ ги е отъ външната имъ страна, безъ да разбере тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Слѣдователно, има два вида учени хора въ свѣта: обикновени учени и истински учени. Споредъ това и обясненията на явленията и законитѣ въ природата ще бѫдатъ по-близо или по-далечъ отъ истината. Запримѣръ, вземете закона за увеличаването или намаляването на свѣтлината. Този законъ гласи: свѣтлината на тѣлата се увеличава или намалява въ зависимость отъ квадрата на разстоянието. Обаче, отъ какво зависи това намаляване или увеличаване на свѣтлината, не е обяснено. Значи, може да се прѣдполага, че слънчевата свѣтлина срѣща съпротивления въ пространството, вслѣдствие на което трептенията й се намаляватъ. Освѣнъ това, забѣлѣзано е, че всички хора не възприематъ еднакво свѣтлината. Това се дължи вѣроятно на различното устройство на мозъчнитѣ клѣтки. Запримѣръ, всички хора не възприематъ еднакво червения цвѣтъ. Нѣкой казва: Азъ виждамъ червения цвѣтъ. — Ти можешъ да виждашъ червения цвѣтъ, но не и да го разбирашъ. Между виждане и разбиране има голѣма разлика. Въ послѣдно врѣме ученитѣ пишатъ и говорятъ за цвѣтоветѣ повече, отколкото въ по-раншнитѣ врѣмена. Тѣ изучаватъ най-тънкитѣ различия между цвѣтоветѣ, изучаватъ трептенията имъ и т. н. Обаче, често срѣщате хора, които мѫчно различаватъ тъмносиния цвѣтъ отъ черния. Изобщо, схващането на най-тънкитѣ тонове на цвѣтоветѣ зависи отъ развитието на очитѣ, отъ мозъчнитѣ клѣтки и отъ редъ още причини. Съ влизането на човѣка въ козмическото съзнание, започва развиването на редъ мозъчни центрове и способности въ него, вслѣдствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цвѣтоветѣ, тоноветѣ и звуковетѣ. Днесъ хората различаватъ много цвѣтове. И тъй, човѣкъ се намира на по-високо или по-низко стѫпало на развитие въ зависимость отъ степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако живѣе въ простото съзнание, той не се отличава много отъ животнитѣ. Ако живѣе въ самосъзнанието, той влиза въ областьта на грѣха, въ областьта на смъртьта. Щомъ се натъкне на тази область, той иска да излѣзе отъ нея, да мине въ безсмъртието, въ свободата. Нѣкои хора вече сѫ влѣзли въ козмическото съзнание. Запримѣръ, апостолъ Павелъ казва, че се е прѣнесълъ на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на козмическото съзнание въ човѣка. Много светии, много велики хора сѫ живѣли въ това съзнание. Запримѣръ, Христосъ, Буда, Сведенборгъ и други нѣкои сѫ познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди козмическото съзнание въ човѣка, той изпитва необикновена радость, която никой не може да му отнеме. Докато човѣкъ не влѣзе въ това съзнание, неговата радость ту ще се явява, ту ще изчезва: днесъ ще е радостенъ, утрѣ ще е скърбенъ. Задачата на Христа бѣще да научи хората да живѣятъ правилно, да съдѣйствува за пробуждане на козмическото имъ съзнание. Христовото учение внесе въ свѣта нова наука, която цѣли да приготви пѫтя за проявяване на това ново съзнание въ хората. Старитѣ пророци наричали това съзнание „новото слънце“, а Христосъ се произнасялъ за него съ думитѣ: „И ще влѣя Духа си“. На съврѣмененъ езикъ това подразбира: ние трѣбва да съзнаваме, че козмосътъ е живъ, съставя нѣщо цѣло и се интересува отъ насъ дотолкова, доколкото и ние се интересуваме отъ него. Той е цѣлото, ние сме неговитѣ части. Казвамъ: когато човѣкъ влѣзе въ козмическото съзнание, това не значи още, че той е добилъ и разбралъ всичко. И тамъ има степени на разбиране, но все пакъ той има потолѣма свѣтлина за нѣщата и ще може отчасти поне да се освободи отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на своя животъ. Обаче, затова се изисква школа, мегоди за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадатъ, тѣ ще останатъ неприложени. Ако дадешъ на съврѣменнитѣ хора пари, първото нѣщо, за което ще ги употрѣбятъ, е да си направятъ кѫща, и цѣлъ животъ да обикалятъ около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили нѣкаква пакость. Този човѣкъ се намира въ положението на нѣкое куче, на което даватъ кость да гложди. То взима костьта, разнася я натукъ-натамъ, крие се отъ другитѣ кучета, докато дойде отнѣкѫдѣ нѣкое по силно куче, сдави го и му вземе костьта. По сѫщия начинъ дойде нѣкой ученъ човѣкъ, създаде една теория и започне да я разправя навсѣкѫдѣ. Тукъ прѣпоржчва теорията си, тамъ я прѣпоржчва, гложди я, както кучето гложди костьта. Дойде по-ученъ отъ него, създаде нова теория, а първата остава на заденъ планъ. Всички се възхищаватъ отъ теорията на втория ученъ, а първиятъ остава самъ съ теорията си, отъ никого непризнатъ. Значи, смисълътъ не е въ знанието на нѣщата, но въ разбирането имъ. Какво се ползува учениятъ отъ своята теория за създаването на свѣта, ако той самъ не разбира този свѣтъ? Не е въпросътъ въ това, учениятъ да ни обяснява механическата страна на създаването на свѣта, но той трѣбва да обясни живата страна на създаването на свѣта, за да могатъ всички да се ползуватъ. Съврѣменниятъ физиологъ и анатомистъ ще направи аутопсия на единъ умрѣлъ човѣкъ, ще извади сърцето, бѣлия дробъ, стомаха, червата му и ще ги изучава, но това още не е наука. Той разглежда тия органи самостоятелно, независимо отъ тѣхнитѣ общи функции въ организма, но това не е цѣлата наука. Докато човѣкъ живѣе, той е свързанъ съ своя духъ така, както сѫ свързани единъ съ другъ органитѣ на неговия организъмъ. Ето защо, за да се види връзката между човѣшкия организъмъ и неговия духъ, човѣкъ трѣбва да се изучава и анатомически, и физиологически, и духовно, като живъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да изучава, освѣнъ физическия, още и духовния свѣтъ, да се свърже съ по-напреднали сѫщества, които ще му помагатъ въ неговия пѫть. Обаче, ежедневниятъ животъ на човѣка прѣдставя една опасность за него въ това отношение, именно, че като се търка около съзнанието му, постепенно заличава, изтрива хубавото, красивото, което е написано тамъ, и за развитието на което не сѫ дошли оше благоприятни условия. Слѣдователно, когато човѣкъ влѣзе въ свѣта, той не трѣбва да оставя хората да заличаватъ неговитѣ идеали, нито пъкъ самъ той да ги продава. Който влиза въ свѣта, той трѣбва да влѣзе съ цѣль да се ползува отъ него; който влѣзе въ свѣта, той трѣбва да отиде между хората, да се окѫпе набързо и веднага да излѣзе. Свѣтътъ е море, въ чиято вода можешъ да прѣседишъ най-много 15—20 м. и веднага слѣдъ това да излѣзешъ на брѣга, да се изсушишъ. Ако не излѣзешъ скоро отъ вълнитѣ на това море, голѣмо зло ще те сполети. Свѣтътъ е мѣсто за работа, а не за удоволствие. Въ свѣта съзнанията на всички хора се прѣплитатъ, вслѣдствие на което се образува една каша, и при това положение хората очакватъ спасението си. Тѣ очакватъ спасението си оттамъ, отдѣто по никой начинъ не може да дойде. Всѣки човѣкъ има желание да придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законитѣ, по които може да реализира тия свои желания, той се обезсърдчава, отчайва се и се връща назадъ. Нѣкои хора при най-малкото съпротивление се отчайватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да вървимъ. Сѫщото се забѣлѣзва и въ религиознитѣ хора. Нѣкой християнинъ, въ стремежа си да намѣри истината, ще обиколи всички християнски черкви, послѣ ще отиде между източнитѣ народи и, въ края на краищата, пакъ ще остане незадоволенъ. Това зависи отъ степеньта на развитието, до което е стигнало неговото съзнание. Съзнанието прѣдставя вѫтрѣшния организъмъ на човѣка, чрѣзъ който душата се съобщава съ Божествения свѣтъ. То е вѫтрѣшната обвивка на душата. Отъ теософско и окултно гледище, будическото тѣло свързва душата съ невидимия свѣтъ. Ето защо, въ козмическото съзнание вѣрата е непрѣривенъ процесъ, а въ самосъзнанието — прѣривенъ процесъ. Въ самосъзнанието човѣкъ ту вѣрва, ту губи вѣрата си; той е пъленъ съ съмнѣния, съ подозрѣния. Който живѣе въ козмическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нѣщата, каквито сѫ, въ истинското имъ положение. Ако въ дома на такъвъ човѣкъ дойде нѣкой апашъ и задигне паритѣ му, той вижда това и знае, дѣ ще ги скрие. Не само туй, но той знае, кога ще дойде този апашъ въ дома му. Като види, че се готви да отваря касата, той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искашъ? — Еди-колко. Той самъ изважда отъ касата си пари и му дава. Обаче, докато съврѣменнитѣ хора живѣятъ още въ своето съзнание и самосъзнание, тѣ ще живѣятъ въ вѣченъ страхъ и безпокойствие, какво ще стане съ тѣхъ, какъ ще прѣкаратъ живота си и т. н. Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ. Веднъжъ дошли на земята, хората ще бѫдатъ подтиквани къмъ вѫтрѣшенъ прогресъ и развитие. Има право да се страхува човѣкъ само тогава, когато служи на мързела, на своята лѣнность. Има хора мързеливи, които прѣчатъ на своето спасение. Тѣ не искатъ да работятъ, да учатъ, да се молятъ, очакватъ всичко на готово. Работата, мисленето, молитвата сѫ процеси на самосъзнанието. Ако човѣкъ се откаже отъ тѣхъ, нищо не би останало отъ него. Отъ хиляди години насамъ се е проявявало човѣшкото самосъзнание. Сега иде врѣмето на козмическото съзнание, или както се казва въ Писанието: „Сега Богъ създава ново небе и нова земя“. Слѣдователно, новата земя е за праведнитѣ хора, за светиитѣ, които живѣятъ въ културата на козмическото съзнание. То сега си пробива пѫть въ живота, вслѣдствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Свѣтлината на това съзнание е голѣма; тя освѣтява и най-забуленитѣ кѫтове въ живота на хората, и тѣ днесъ виждатъ погрѣшкитѣ си повече, отколкото всѣко друго врѣме. Нѣма нѣщо скрито-покрито. Човѣкъ може да се скрие отъ хората, но отъ себе си, отъ свѣтлината, която иде, той не може да се скрие. Нѣкой грѣши и се страхува да го не видятъ отвънъ. Не отвънъ, но отвѫтрѣ трѣбва да се страхувате, отъ свѣтлината, която иде. И тъй, страданията неизбѣжно ще дойдатъ и то право пропорционално на свѣтлината, която иде въ свѣта. Щомъ се намѣри прѣдъ тази свѣтлина, човѣкъ започва да се бичува, да се самоосѫжда. Въ това бичуване той нѣкога прѣувеличава своитѣ погрѣшки. Не е лошо човѣкъ да страда, но трѣбва да бѫде справедливъ, да не прѣувеличава страданията и погрѣшкитѣ си, нито да ги намалява. Когато човѣкъ изпитва по-голѣма или по-малка грѣховность въ себе си, това се дължи на степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако вие напуснете кѫщата си за 2—3 мѣсеца и слѣдъ това се върнете, въ какво положение ще я намѣрите? — Тя ще бѫде потънала въ прахъ. Какво трѣбва да направите? Трѣбва ли да се осѫждате, да считате, че вината е ваша? Не, вината не е ваша, но вие не трѣбва да оставите кѫщата си прашна, ще се заемете да я изчистите. По сѫщия начинъ ще трѣбва да чистите и грѣховетѣ си. Когато богословитѣ казватъ, че никой не може да изчисти човѣка отъ грѣховетѣ му, освѣнъ той самъ, то е все едно да кажете, че никой не може да изчисти кѫщата, освѣнъ слугинята. Не, и господарката може да изчисти кѫщата си. Какъ може да се изчисти кѫщата отъ голѣмия боклукъ? — Чрѣзъ запалване на боклука. Въ този смисълъ, спасението на човѣка не е нищо друго, освѣнъ запалване на онѣзи нечистотии, утайки, които той носи отъ миналото. Сега трѣбва да се яви учитель на човѣчеството, който да прѣкара самосъзнанието прѣзъ козмическото съзнание. Запалка трѣбва, потикъ трѣбва за душитѣ на хората! Тѣзи запалки сѫ вълни, които идатъ въ свѣта, а всѣка такава вълна носи съ себе си нова свѣтлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трѣбва да се повдигне на по-висока степень. Ако не се повдигне, животътъ ще остане за хората непознатъ — terra incognita. Каква е разликата между думитѣ когносъ и кома? Медицитѣ употрѣбяватъ думата кома, която означава една болесть — вцѣпеняване. Като се вцѣпени, човѣкъ очаква да дойде нѣкой да му помогне. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ състояния, подобни на тази болесть. Съзнанието имъ се вцѣпенява, и тѣ очакватъ отнѣкѫдѣ помощь. Въ този случай страданията идатъ въ помощь на човѣка. Тѣ разтърсватъ съзнанието му, събуждатъ го, освобождаватъ го отъ това вцѣпеняване. Пробуждането на съзнанието не става механически, чрѣзъ насилие, напримѣръ, но чрѣзъ потици, които страданията събуждатъ. Всѣки потикъ влива нѣщо живо въ организъма на човѣка. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спятъ. Тѣ усѣщатъ, като че сѫ вънъ отъ тѣлото си, искатъ да влѣзатъ вѫтрѣ — не могатъ; искатъ да се пробудятъ, да кажатъ нѣщо — пакъ не могатъ. Това състояние се нарича кома. Какъ може човѣкъ да се освободи отъ това състояние? Когато изпадне въ това положение, човѣкъ започва да се моли и изгубва съзнание. Слѣдъ това се стрѣска, отново дохожда въ съзнание, безъ да може да опрѣдѣли, колко врѣме е траяло това състояние. Та при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ минава прѣзъ това положение. То трае нѣколко секунди, но изглежда, като че продължава вѣкове. Когато минава прѣзъ това състояние, човѣкъ се мѫчи, ходи, сѣда, става, движи се и послѣ легне да спи. Тъй щото, при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спалъ по-рано. И тъй, ние трѣбва да изучаваме различнитѣ степени на съзнанието. Първо човѣкъ минава прѣзъ три степени на съзнанието, които сѫ степени на илюзии. Прѣзъ тѣзи три степени човѣкъ може да се подаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповѣдватъ. Подъ чужда воля той може да си прѣдстави, че минава море, или че влиза въ огънь и т. н. Обаче, влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ става независимъ. Докато човѣшкото съзнание се намира въ първитѣ три степени, може да му се влияе. Влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ се освобождава отъ влиянието на хипнотизатора, и той, самъ за себе си, става ясновидецъ. Тогава вие можете да накарате този човѣкъ да отиде въ Лондонъ, въ Ню Иоркъ, да провѣри, какво става тамъ. Той може да види, какво се върши по Атлантическия океанъ, колко параходи пѫтуватъ, какво става тамъ и т. н. Когато нѣкой човѣкъ живѣе въ четвъртата степень на съзнание, той може да прѣдсказва много нѣща, може да опрѣдѣля диагнозата на болнитѣ и да имъ прѣпоржчва начини за лѣкуване. Щомъ излѣзе отъ това съзнание, той се проявява като обикновенъ човѣкъ. Слѣдователно, въ човѣка има състояния, възможности, способности, които въ бѫдеще могатъ да се развиятъ. Тѣ очакватъ тия условия като най-благоприятни за тѣхното развитие. Забѣлѣзано е, че когато поставятъ човѣка въ магнетиченъ, или, както нѣкои го наричатъ, хипнотиченъ сънъ, той проявява особени дарби и способности. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той става обикновенъ човѣкъ. Това показва, че въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които очакватъ врѣмето за своето развитие. Докато не е развилъ онова, което Богъ е вложилъ въ душата му, човѣкъ още не е въ своята сфера, не живѣе живота на своята душа. И тъй, врѣме е вече да се потопимъ въ Духа Христовъ, или да влѣземъ въ висшето, въ Божественото съзнание, да видимъ, какво трѣбва да правимъ. Който живѣе въ това съзнание, при започване на всѣка работа, той ще знае, какъ ще я свърши, какви резултати ще има. Казвате: Господъ само знае тия работи. Да, днесъ само Господъ знае тия нѣща, но единъ день и вие ще ги знаете. Засега хората знаятъ нѣщата само слѣдъ като тѣ станатъ. Имашъ пари, радвашъ се, но слѣдъ двѣ години ги изгубишъ. Ти вече знаешъ, че си изгубилъ паритѣ. Отивашъ на пързалка, радвашъ се, че можешъ да се пързаляшъ, но паднешъ на леда, счупишъ крака си. Ти знаешъ вече, какво си прѣкаралъ на пързалката. Ако живѣеше въ висшето съзнание, ти щѣше прѣдзарително да знаешъ, че слѣдъ двѣ години ще изгубишъ паритѣ си; сѫщо така щѣше да знаешъ, че този день ще счупишъ крака си на пързалката, и нѣмаше да излизашъ вънъ отъ стаята си, щѣше да прѣкарашъ деня въ размишление и молитва. Отивашъ да орешъ на нивата си, ще знаешъ, дали този день е добъръ, или не. Случаватъ се лѣтни дни толкова горещи, че орането излиза несполучливо. Прѣзъ такива дни има мчого стържели, които нападатъ воловетѣ, и тѣ хукватъ да бѣгатъ, задигатъ оралото, за нищо не искатъ да знаятъ, Този день не е благоприятенъ за оране. Ако знаеше това нѣщо прѣдварително, този день ти щѣше да разпуснешъ воловетѣ, да ги прагишъ въ гората на свобода. Речешъ ли да орешъ, ще дойдатъ стържелитѣ, ще нападнатъ воловетѣ, а ти ще ходишъ да ги гонишъ. Достатъчно е единъ стържелъ да бръмне край ухото на вола, за да го застави да бѣга. Интересно е, отдѣ е дошълъ този страхъ въ воловетѣ отъ тѣзи малки мухи — стържели. Ето защо, човѣкъ трѣбва да използува условията на живота, на културата за своето усъвършенствуване. Съврѣменната култура е условие за проява на самосьзнанието въ човѣка, да види той своитѣ недѫзи. И наистина, днесъ всички хора сѫ недоволни отъ своя животъ. Учениятъ е недоволенъ; проповѣдникътъ е недоволенъ; музикантътъ, художникътъ, поетътъ, писательтъ — всички сѫ недоволни отъ своя животъ. Иматъ право хората да сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото, докато живѣятъ въ самосъзнанието, тѣ никога не могатъ да изразятъ онѣзи велики идеи и стремежи, които сѫ вложени въ тѣхната душа и въ тѣхния духъ. Въ човѣка трѣбва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде потикъ да гради, да създава ония органи, чрѣзъ които да изрази своитѣ велики идеи и възвишени чувства. Казвамъ: когато човѣкъ започне да работи, отъ гледището на Божественото съзнание, той ще придобие въ себе си вѫтрѣшно богатство, къмъ което днесъ се стреми. Както хората биватъ различно богати, така и съврѣменнитѣ езици, а сѫщо така и езицитѣ на миналото сѫ били различно богати. Запримѣръ, въ арабски езикъ за понятието камила има петь хиляди думи. Въ санскритски езикъ за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи, арабитѣ сѫ мислили най-много за камилата. Въ български езикъ колко думи има за слънцето? Днесъ най-видниятъ български ораторъ си служи едва съ петь хиляди думи. Думитѣ се раждатъ и умиратъ, като живитѣ сѫщества. Милиони думи умиратъ, милиони думи се раждатъ; тѣ постоянно се обновяватъ. Божественото съзнание разполага съ нова, възвишена енергия, която е въ сила да изрази вѫтрѣшнитѣ състояния на хората. Тогава хората ще иматъ по-правилни схващания, повече свѣтлина. Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлѣчена область, подобна на дълбока вода, въ която всѣки не може да влѣзе. То е така недостѫпно за съзнанието на съврѣменния човѣкъ, както сѫ недостѫпни много отъ окултнитѣ пѣсни. Вземете, запримѣръ, пѣсеньта „Fir-fur-fen.“ Какво ще кажете за тази пѣсень? Ритмусътъ, темпътъ, съчетанието на звуковетѣ въ тази пѣсень сѫ такива, че малцина могатъ да издържатъ на тѣхъ. Даже и класическитѣ музиканти не могатъ да издържатъ на тия тонове. Въ своитѣ произведения тѣ сѫ дошли до едно мѣсто и тамъ сѫ спрѣли. За да продължатъ по-нататъкъ, изисква се благоприятна срѣда. За да се създаде каква да е пѣсень, тя се нуждае отъ съотвѣтна срѣда, която да й послужи като екранъ за проектиране. Вземете, запримѣръ, българскитѣ пѣсни. Отъ освобождението на България до днесъ има ли нѣкакви нововъведения въ музиката? — Нищо ново нѣма, все старитѣ пѣсни се пѣятъ. Старитѣ български пѣсни сѫ повече тѫжни. Тѣ сѫ пѣсни на чувствата и говорятъ за инволюцията на човѣка. Хороводнитѣ български пѣсни сѫ волеви, свързани съ нѣкой митъ изъ живота на българитѣ. Сега ще ви дамъ съдържанието на една българска пѣсень: „Давай,давай всичко давай: Чисто сѣме пшеничено; Да се сѣе на нивата, на нивата красивата, Да се чисти прѣзъ зимата. Да се радва на живота, всичко сѣто на полето (2); На полето, подь небето (2). Тази пѣсень трѣбва да се пѣе съ движения. Безъ движения тя нѣма смисълъ. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да има обектъ. Който разбира езика на природата, той ще влѣзе въ връзка съ нея, и тя ще му проговори. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 декември, 1926 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБЕКТИВЕНЪ И СУБЕКТИВЕНЪ УМЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се резюме на темата: „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“ Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя прѣдставя разумно сѫщество. Отлѣво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно сѫщество, съдържа въ себе си животъ. Ако единицата съдържа само животъ, тя прѣдставя отъ себе си само животинско състояние. Обаче, ако отдѣсно на единицата поставите разумностьта (р), отдолу вѣрата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълътъ на тази единица ще се измѣни. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази единица? Както въ физическия свѣтъ една материя произлиза отъ друга, т. е. трансформира се една въ друга, така и въ духовния свѣтъ силитѣ произлизатъ една отъ друга. Значи, както въздухообразната материя произлиза отъ течната, и течната отъ твърдата, така и надеждата произлиза отъ вѣрата. Безъ вѣра надеждата не сѫществува. Ако човѣкъ има надежда безъ вѣра, той нѣма да има почти никакво понятие за духовния свѣтъ. Ако попитате такъвъ човѣкъ да ви каже нѣщо за духовния свѣтъ, той ще ви отговори: Празна работа е този животъ! Обаче, ако вѣрата е добрѣ развита въ нѣкой човѣкъ, той ще слуша, ако му говорите за духовния животъ, пъкъ и той самъ може да ви говори. И умътъ въ човѣка е сила, но този умъ трѣбва да гледа на живота прѣзъ очитѣ на вѣрата, надеждата и любовьта. И тъй, мнозина мислятъ, че когато любовьта дойде въ човѣка, тя ще въздѣйствува върху неговия умъ. Не, любовьта нѣма да въздѣйствува на ума, но умътъ трѣбва да гледа прѣзъ очитѣ на любовьта. Любовьта е срѣда, прѣзъ която се прѣчупватъ лѫчитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Щомъ умътъ гледа прѣзъ очитѣ на любовьта, той ще разбира Божия законъ и поредъкъ въ свѣта. При сегашното развитие на човѣка, умътъ има двѣ проявления, които ученитѣ наричатъ обективно и субективно проявление, т. е. обективенъ и субективенъ умъ. Обективниятъ умъ живѣе само въ миналото, той не прозира въ бѫдещето. Този умъ схваща нѣщата материалистично и се върти навсѣкѫдѣ, както се въртѣла пещьта на Настрадинъ Ходжа. Единъ день Настрадинъ Ходжа си направилъ една пещь. Дошълъ при него единъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на изтокъ? — Дѣ да я туря? — На югъ. Настрадинъ Ходжа го послушалъ, турилъ устата на пещьта на югъ. Слѣдъ това дошълъ другъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на югъ? — Дѣ да я туря? — На сѣверъ. — И така може. Той турилъ устата на пещьта на сѣверъ. Дошълъ трети и му казалъ, че по-добрѣ ще бѫде, ако тури устата на пещьта на западъ. За да угоди на всички свои познати, Настрадинъ Ходжа турилъ пещьта си на двѣ колелета, че кой накѫдѣто пожелае, на тамъ да я обръща. Казвамъ: такова нѣщо прѣдставя пещьта на обективния умъ. Тя е построена на двѣ колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспѣхи въ живота, всички морални падения се дължатъ все на обективния умъ на човѣка. Това не се дължи на злата воля на човѣка, но въ обективния умъ се включва съдържанието на миналия животъ. Когато види, че направите нѣщо, което не е по негово желание, обективниятъ умъ ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубѣди, да не го правите. Запримѣръ, нѣкой иска да стане сутринь рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубѣждава: Поспи още малко, докато изгрѣе слънцето, защото вънъ е студено, 15° студъ, ще се простудишъ. Виждате, че този човѣкъ слуша обективния умъ и не става да си направи молитвата. Много хора ставатъ неврастеници, заболяватъ отъ редъ болести, защото се подаватъ на съвѣтитѣ на обективния умъ. Той казва: Не се качвай на този тренъ, защото ще дерайлира; не излизай сутринь рано на разходка, защото ще се простудишъ; не се качвай по планинитѣ, ще паднешъ и ще строшишъ крака си. По този начинъ той наплашва човѣка, вързва го на едно мѣсто и му става господарь. Слѣдъ това човѣкъ започва вече да вижда неправилното положение, въ което е изпадналъ, но мѫчно може да се освободи. Забѣлѣзано е, че всички хора, въ които обективниятъ умъ е силно развитъ, говорятъ много, като прѣповтарятъ едни и сѫщи нѣща отъ миналото. Субективниятъ, вѫтрѣшниятъ умъ, или, както мнозина го наричатъ, истинскиятъ човѣкъ, не е нищо друго, освѣнъ Божественото начало въ него. Той живѣе и въ миналото, и въ бѫдещето, и въ настоящето, и каквото каже на човѣка, излиза вѣрно. Той има интуиция, за отличие отъ обективния умъ, който нѣма никаква интуиция. Обективниятъ умъ обича да плаши човѣка. Той му казва, напримѣръ: Не минавай прѣзъ това мѣсто, има приготвена засада противъ тебе, ще те убиятъ. Ти, обаче, не го послушашъ, минешъ прѣзъ този пѫть и виждашъ, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай въ тази гора, защото има мечки, които ще те нападнатъ. Ти минешъ прѣзъ гората и виждашъ, че никакви мечки нѣма. Субективниятъ умъ е добриятъ съвѣтникъ на човѣка: каквото каже, всичко става. Ти се тревожишъ нѣщо, но той, безъ да дава нѣкакви доказателства, казва: Имай търпѣние, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи. — Какъ ще се оправи? — Имай търпѣние, ще видишъ, какъ ще се оправятъ работитѣ. Обективниятъ умъ всѣкога има желание да спъне човѣка. Като види, че нѣкой е много ревностенъ въ духовния пѫть, той му казва: Слушай, толкова години вече, какъ се подвизавашъ, ставашъ рано, молишь се, правишъ добро, сега вече трѣбва да си починешъ; ти си по-добъръ отъ другитѣ, нека сега тѣ поработятъ вмѣсто тебе. Ако продължавашъ да живѣешъ по този начинъ, ще станешъ смѣшенъ за хората. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до областьта на обективния умъ, но трѣбва да се справятъ съ него. Щомъ дойде човѣкъ до тази область, той се раздвоява и ту рѣшава да тръгне напрѣдъ, ту отлага. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който се качва на плета, иска да прѣскочи, но пакъ слѣзе долу, отложи; пакъ се качи на плета, пакъ слѣзе. Най-послѣ трѣбва да стане нѣкаква катастрофа, нѣкакъвъ катаклизъмъ, който да го застави да се качи на плета, да прѣскочи и да мине на отвѫдната страна. Обективниятъ умъ се проявява и въ религията, и въ науката. На него се дължи консерватизма на хората. Достатъчно е веднъжъ да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо, хората трѣбва да се освободятъ отъ него и да станатъ като майки, които криятъ отъ дѣцата си, какво мислятъ да правятъ, или какво сѫ направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето отъ дѣтето си, да не знае, дѣ ще го тури. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да криете отъ обективния умъ всичко, каквото сте намислили да правите. Ако дѣтето знае, дѣ е гърнето съ сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря отъ варненско, която обичала да вади парченцата тикви отъ гроздовия петмезъ. Единъ день бащата казалъ на жена си: Кажи на Марийка да извади отъ гърнето малко гроздовъ петмезъ, да си хапнемъ. Майката изпратила Марийка да извади малко петмезъ. Минало извѣстно врѣме, бащата чакалъ да му донесатъ петмезъ, но Марийка не се явява. Той казалъ на жена си, да види, защо Марийка не идва. Майката отива въ килера и вижда, че Марийка седи тамъ и се страхува да се яви при баща си.— Защо не донесешъ отъ петмеза на баща си? Той чака въ стаята. — Нѣма тиквички въ петмеза, останало е само сокъ. — Защо нѣма рѣзанчета отъ тикви? — Марийка ги изяла. По сѫщия начинъ обективниятъ умъ върши много пакости на човѣка. Той ще изяде всичкитѣ рѣзанчета тикви отъ петмеза и ще се бои да признае погрѣшката си. При това положение на нѣщата, първата задача на човѣка е да различава, кои състояния сѫ присѫщи на обективния умъ, кои — на субективния и кои сѫ абсолютно Божествени. Домогне ли се човѣкъ до тия познания, до тази вѫтрѣшна наука, той ще може лесно да се справя съ себе си. Който не е придобилъ тази наука, той постоянно ще се натъква на вѫтрѣшни борби и противорѣчия, които ще го доведатъ до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трѣбва да се ползувате отъ окултнитѣ музикални упражнения. Тѣзи упражнения не сѫ нищо друго, освѣнъ методи за трансформиране на енергиитѣ. Тѣ коренно се различаватъ отъ упражненията на обикновената музика. Въ обикновената музика тоноветѣ сѫ като отмѣрени слогове, а ритмусътъ е подобенъ на този, който се произвежда при удряне съ камшикъ. Окултнитѣ музикални упражнения почиватъ на друга основа. Наистина, има нѣкои допирни точки между тѣхъ и обикновенитѣ музикални упражнения, но има и голѣмо различие. Окултната музика още не е достѫпна за цѣлото човѣчество. Единъ день, когато хората се развиятъ музикално, тази музика ще стане достѫпна за всички. Вземете, запримѣръ, упражнението „Киаметъ зену“, има източенъ характеръ и не е понятно за всички. Ако можете да изпѣете това упражнение, както трѣбва, то би произвело необикновенъ ефектъ. Силата му седи въ неговитѣ тонове, въ тѣхното съчетание. Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену“. Изобщо, всѣко упражнение, или всѣка пѣсень може да се изпѣе по два начина: силно и слабо, меко. Когато пѣете високо, натъртено, вие ще привлѣчете около себе си съотвѣтни сили, съотвѣтни сѫщества. Ако пѣете тихо, меко, ще привлѣчете около себе си сѫщества отъ по-висока култура. Човѣкъ трѣбва да пѣе съ убѣждение. Когато умътъ на човѣка не работи, той не може да пѣе меко. Дѣто има разумность, тамъ има ритмусъ, има съотвѣтствие между всѣки тонъ и слогъ. Това се забѣлѣзва и въ поезията, и въ музиката, и въ говора. Всѣка дума, която произтича отъ духовния свѣтъ, носи въ себе си и ритъмъ, и мекота, и благость. Често отъ устата на нѣкой човѣкъ излизатъ благи думи, но сърцето му не е благо. Случава се и обратното: думитѣ сѫ груби, а сърцето е меко. Това показва, че вѫтрѣшнитѣ побуждения на този човѣкъ сѫ благородни. Щомъ побужденията на човѣка сѫ добри, благородни, тѣ сѫ въ сила да смекчатъ неговия гласъ. Слѣдователно, най-правилно е, когато между външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ прояви има пълно съотвѣтствие. И тъй, пѣнието трѣбва да изразява права мисъль и благородни чувства, които да смекчаватъ и облагородяватъ характера на човѣка. Пѣние безъ говоръ и чувство безъ мисъль не могатъ да сѫществуватъ. Истинското пѣние трѣбва да включва въ себе си три елемента: първо, то трѣбва да се подтиква отъ разумната любовь; второ, то трѣбва да се придружава съ вѣра, която дава широчина, просторъ на гласа; трето, въ пѣнието трѣбва да има надежда, че това, което се пѣе, трѣбва и може да се реализира. Щомъ въ пѣнието има вѣра, надежда и любовь, и животътъ се проявява. Нѣкой казва: Що ми трѣбва да пѣя? До пѣсень ли ми е сега? Когато човѣкъ е неразположенъ духомъ, той трѣбва да пѣе. Пѣнието трѣбва да бѫде непрѣривенъ потикъ въ живота на човѣка. „Пѣйте и хвалете Господа!“ — е казано въ Писанието. Всѣки трѣбва да пѣе! Безъ пѣсень сегашниятъ животъ на хората би заличилъ красивото въ него. Пѣйте, докато е топло вънъ! Щомъ студътъ дойде, човѣкъ, и да иска, не може да пѣе. Когато гърлото на човѣка прѣсипне, може ли той да пѣе? Когато рѫцѣтѣ му измръзнатъ, може ли той да свири? Когато цѣлото му тѣло измръзне, може ли той да съчинява поезии, или да държи рѣчи? За пѣние, за свирене, за съчинения се изисква топлина. Обаче, за онзи, който разбира законитѣ на разумната природа, студъ не сѫществува, защото топлината се включва въ самия животъ. Тъй щото, студътъ произтича отъ незнание на великитѣ закони въ живота. Човѣкъ може да бѫде вънъ, на студъ, и пакъ да му е топло, а може да бѫде въ стая, на топло, и да се оплаква отъ студъ. Забѣлѣжете, запримѣръ, нѣкой страда отъ треска срѣдъ лѣто, при температура 30-35°; вънъ е горещо, а той трепери, зѫбитѣ му тракатъ отъ студъ. Коя е причината за този студъ? — Вѫтрѣшното състояние на човѣка е такова. Слѣдователно, дали ще бѫде на човѣка топло или студено, това зависи отъ редъ вѫтрѣшни причини въ самия него. Външната топлина и външниятъ студъ не опрѣдѣлятъ, какво усѣща човѣкъ, — студъ или горещина. Слѣдъ студа, въ организма на трескавия настѫпва триене между клѣткитѣ, вслѣдствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се, и треската го напуща. Когато човѣкъ изгуби естествената си топлина, треската го напада, като методъ за възстановяване на естествената му топлина. Когато човѣкъ се простуди, ние казваме, че въ организъма му е станало прѣкѫсване на топлината на живота. Всѣка лоша мисъль, всѣко дисхармонично чувство или желание прѣкѫсва потоцитѣ на топлината, вслѣдствие на което въ организма на хората се явяватъ болезнени състояния, като необходими условия за възстановяване на тѣзи течения. Слѣдъ всѣка болесть потоцитѣ на живота отново проникватъ въ организма и го обновяватъ. Топлината на живота трѣбва да тече отвънъ навѫтрѣ. Дойде нѣкой при васъ и вложи една отрицателна, обезсърдчителна мисъль въ ума ви. Ако се подадете на тази мисъль, веднага въ васъ настава прѣкѫсване на теченията на топлината, които идатъ отъ живота. Щомъ дойде въ ума ви нѣкаква положителна, или насърдчителна мисъль, потоцитѣ на живота отново потичатъ. * „Вѣренъ, истиненъ чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 22 декември, 1926 г. София.