Ани

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постижения на богатия и на сиромаха. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у ч и с т а т а м и с ъ л ь. Написахте ли манифестъ къмъ поданицитѣ на своята държава? Ще кажете, че лесно се пише, но мѫчно се прилага. Изобщо, нѣщата лесно се говорятъ, а мѫчно се правятъ.—Защо е така? — Защото на физическия свѣтъ човѣкъ срѣща много препятствия, които мѫчно може да преодолѣе. Лесно е да каже човѣкъ, че ще се качи на Монъ-Бланъ. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне редъ препятствия, които ще му попрѣчатъ. Лесно е да каже човѣкъ, че е християнинъ. Рече ли да приложи Христовитѣ принципи въ живота си, той ще се натъкне на редъ изпитания, които ще му попрѣчатъ. Много години сѫ нужни на човѣка, докато се качи на онази височина, която го опредѣля като истински християнинъ. Нѣщата ставатъ мѫчно, защото се изисква време. Въ мисъльта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че нѣкой цигуларь свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката въ рѫце, виждате, че не се свири лесно. Този цигуларь е свирилъ 20—30 години непрекѫснато, по нѣколко часа на день. Лесно се казва, че 2 + 2 = 4, но нѣщата въ живота не ставатъ така лесно. Докато дойдете до числото четири, трѣбва много да работите. Единицата е творческо число; двойката— число на работа; тройката —число на равновесие; четворката—число на движение. Значи, докато дойде до положение да каже, че 2 + 2 = 4, човѣкъ трѣбва да се е научилъ да твори, да работи, да уравновесява силитѣ си и да се движи правилно. Това значи, да е постигналъ съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ не е нито мѫжъ, нито жена. Докато човѣкъ се раздвоява въ чувствата и въ мислитѣ си и се проявява ту като мѫжъ, ту като жена, той не е съвършенъ. Жената мисли и чувствува по женски, а мѫжътъ мисли и чувствува по мѫжки. Обаче, има положения, при които и мѫжътъ, и жената мислятъ, чувствуватъ и усѣщатъ еднакво. Запримѣръ, и мѫжътъ, и жената казватъ: Спи ми се, яде ми се. Какво означаватъ яденето и спането въ живота? Преведете тия процеси въ духовния свѣтъ и вижте, какво означаватъ тѣ тамъ. Като не разбиратъ живота, хората казватъ, че отъ човѣка се искатъ дѣла, а не думи. Колко дѣла се искатъ отъ човѣка? Споредъ васъ много дѣла се искатъ. — Не, едно дѣло се иска отъ човѣка, т. е. едно начало. Подъ думитѣ много дѣла подразбираме силитѣ, вложени въ човѣка, които съдействуватъ за проявяване на първото начало въ него. Казвате, че трѣбва да правите добри дѣла. Кои дѣла сѫ добри? Ако заколите кокошка, за да угостите гоститѣ си добре, това добро е само за гоститѣ ви, но не и за кокошката. Ако отстѫпите леглото си на своя гостъ, той ще бѫде доволенъ, но вие нѣма да бѫдете доволни. Следователно, истинско добро е онова, което е добро едновременно за всички. Истинското добро прави всички хора доволни. Доброто е мѣрка, съ която се опредѣлятъ всички нѣща въ живота. Добро нѣщо е, когато човѣкъ се ражда, но добро е и когато умира. Щомъ се е родилъ, той трѣбва и да умре. За да се роди човѣкъ, има причина; и за да умре, пакъ има причина. Човѣкъ може да умре за грѣховетѣ си, но той може да умре и за спасението на човѣчеството. И тъй, за да се домогне до истинското добро, човѣкъ трѣбва да се замисли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ животъ. Той трѣбва да се замисли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ моралъ. Трѣбва ли човѣкъ да спори съ хората, дали е добъръ, мораленъ, или ученъ? Събератъ се двама души и започватъ да спорятъ, кой отъ тѣхъ е по-добъръ, по-мораленъ, по-ученъ. Като не могатъ да дойдатъ до нѣкакво разрешение, тѣ търсятъ трети, който да служи като арбитъръ, да имъ разреши въпроса. Човѣкъ трѣбва самъ да знае, дали е добъръ, ученъ, мораленъ и самъ да се харесва. Остане ли другитѣ да го харесватъ и да се произнасятъ за неговитѣ качества, той далечъ още не е постигналъ това, за което спори. Такъвъ, какъвто е, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Щомъ е доволенъ, той всѣки день ще прибавя по нѣщо къмъ своя характеръ. Истинското доволство води къмъ щастие. Щастливиятъ човѣкъ познава законитѣ на живота и на мѣсто ги прилага. Какъ ще дойде човѣкъ до тия закони? — Чрезъ щастието. Като знае да пѣе, човѣкъ ще познава законитѣ на пѣнието. Като знае да смѣта, човѣкъ ще познава законитѣ и на смѣтането. Когато казваме, че едни хора разбиратъ смѣтането по-добре, а други — по-слабо, подразбираме, че тѣ не познаватъ еднакво законитѣ на смятането. Сѫщото се отнася и до говоренето, до правенето на добро и т. н. Това сѫ дарби, които не сѫ еднакво развити въ всички хора. Всички хора не могатъ еднакво да правятъ добро. Това се дължи на дарбата имъ за правене на добро. Лесно е да каже човѣкъ, че трѣбва да прави добро, но мѫчно е да го реализира. Лесно е да каже човѣкъ, че иска да се качи на Монъ-Бланъ, но мѫчно може да се качи. Да се качи човѣкъ на Монъ-Бланъ и да слѣзе оттамъ, това значи, да изпита всички трудности и мѫчнотии, каквито планината представя. Лесно е да се говори за добрия животъ, но мѫчно се прилага. Обаче, за разумния, за смѣлия човѣкъ животътъ е лекъ и приятенъ. Следователно, най-голѣмото изкуство, до което човѣкъ може да се домогне, е да знае, какъ да живѣе. Който разбира това изкуство, той никога не свързва живота съ смъртьта. Свързвате ли живота съ смъртьта, вие сте въ относителния животъ. Дойдемъ ли до същината на живота, ние включваме въ него безсмъртието. Обикновениятъ човѣкъ не знае, какво нѣщо е безсмъртието. Само безсмъртниятъ познава безсмъртието. Безсмъртенъ е онзи, който отъ нищо не се смущава, който не нарушава своя вѫтрешенъ миръ. Докато се смущава отъ всѣка болесть, отъ всѣка неприятность въ живота, човѣкъ е въ областьта на смъртьта. Той е смъртенъ човѣкъ. Когато турцитѣ искатъ да кажатъ, какво нѣщо е вѫтрешниятъ миръ, тѣ си служатъ съ поговорката: „Цѣлиятъ свѣтъ да изгори, но моята черга да не изгори.“ Възможно е чергата на човѣка да не изгори, но при положение на безсмъртие. На смъртния чергата всѣкога изгаря, защото тя е направена отъ сѫщата материя, отъ която е направена земята. На съвършения човѣкъ, обаче, чергата не може да изгори, защото, когато свѣтътъ гори, той ще бѫде нѣкѫде въ пространството, на луната, или на слънцето. Той ще вземе своята черга съ себе си и ще се разхожда изъ пространството. Животътъ на съвършения е животъ на права мисъль. Нѣма ли прави, трезви мисли, човѣкъ не може да разбере живота. Щомъ не разбира живота, той всѣкога ще е недоволенъ. Ако не е жененъ, той казва: Да бѣхъ се оженилъ поне, че да разбера смисъла на живота. Като жененъ, именно, той нѣма да разбере смисъла на живота. Неженениятъ е самъ, нѣма съ кого да се кара. Въ желанието на човѣка да е жененъ, се крие стремежътъ на душата къмъ обединяване, къмъ хармонизиране на душитѣ. Постигне ли това хармонизиране, човѣкъ е намѣрилъ вече своето мѣсто въ живота и въ природата, което Провидението му е опредѣлило. Това е задачата, която всѣки човѣкъ самъ трѣбва да реши. — Нали Богъ знае, кое мѣсто ми е опредѣлилъ? — Богъ знае, но и ти трѣбва да знаешъ. Веднъжъ си дошълъ на земята, ти трѣбва да изпълнишъ всичко онова, което Богъ е опредѣлилъ за тебе. Човѣкъ живѣе благодарение на Божията мисъль. Докато Богъ мисли за човѣка, последниятъ има условия да се усъвършенствува. Усъвършенствуването е дълъгъ процесъ. Човѣкъ не може да стане съвършенъ за нѣколко години. Десетки, стотици и хиляди години сѫ нужни на човѣка, докато стигне известно съвършенство. Стане ли въпросъ за съвършенство, българитѣ си служатъ съ поговорката: „Зяй, коньо, за зелена трева!“ Тази поговорка не е вѣрна, защото коньтъ никога не зяе за зелена трева. Казваме „зяе и прозява.“ — Кога човѣкъ се прозява? — Когато не се интересува отъ нѣщата, или когато нѣма работа. Прозявката показва, че въ известни сили и енергии на човѣка има застой. Прозявката, като природенъ процесъ, има предъ видъ да възстанови известенъ редъ и порядъкъ на нѣщата. При всѣко прозяване въ човѣка се влива нова енергия. Само живитѣ хора, само хора съ будно съзнание могатъ да се прозяватъ. Радвайте се, когато хората се прозяватъ, защото сѫ живи, будни. Обаче, умрѣлитѣ и заспалитѣ хора никога не се прозяватъ. Какъ се е създало понятието „прозявка“? На френски езикъ думата прозявамъ означава „bailler“. Отъ корена на тази дума се образува българската дума „бая“. Значи, който се прозява, той бае, т. е. прави нѣщо. Всѣка дума има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който показва, че създаването на буквитѣ, на думитѣ въ езика не е произволенъ, но разуменъ, съзнателенъ процесъ. Запримѣръ, думата „мамо“ е съставена отъ две срички: първата сричка „ма“ означава това, което е дало нѣщо отъ себе си. Втората сричка „мо“ означава това, което е взело нѣщо и се е отдѣлило. Щомъ нѣщо се отдѣля, то трѣбва да се върне. Тѣзи две срички показватъ, че между идеитѣ трѣбва да има обединяване. Следователно, всѣка идея, която излиза отъ човѣка, отива въ пространството, прави цѣлъ крѫгъ и се връща тамъ, отдето е излѣзла. Сѫщото се отнася и до доброто, и до злото. Като излѣзатъ отъ човѣка, тѣ образуватъ единъ крѫгъ и пакъ се връщатъ къмъ него. Значи, законътъ за обединяване на нѣщата сѫществува навсѣкѫде въ живота. Какво представя злото като сила въ живота и въ природата? За да разберете поне отчасти, какви сили се криятъ въ злото, разгледайте, какъ се пише на български езикъ думата „зло“. Тя е съставена отъ три букви. Буквата „з“ е законъ на размножаване. Значи, зло е само онова, което се размножава и расте безъ законъ. Като се размножаватъ, тия сѫщества искатъ да се хранятъ. Понеже сѫ се размножили безъ законъ, и храна нѣма да иматъ достатъчно. Щомъ храната имъ не е достатъчна, тѣ се изяждатъ едни други. Следователно, когато човѣкъ дава възможность на мислитѣ, чувствата и желанията си да се размножаватъ безъ законъ, той създава злото. Знакътъ на фиг. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луциферъ е стѫпилъ на земята, съ което иска да каже, че тя е негово притежание. Дветѣ линии, отправени нагоре, показватъ раздвояване. И наистина, дето злото се явява, тамъ всѣкога настѫпва раздовояване, т. е. разединяване. Докато бащата въ единъ домъ е живъ, синоветѣ и дъщеритѣ живѣятъ въ съгласие. Щомъ бащата замине за другия свѣтъ, злото веднага влиза въ този домъ; синоветѣ и дъщеритѣ започватъ да спорятъ, кой да вземе по-голѣма часть отъ наследството. Когато двама души ядатъ и пиятъ заедно, ако не сѫ разумни, злото ще се вмъкне между тѣхъ, и тѣ ще започнатъ да се каратъ, кой отъ двамата ялъ и пилъ повече. Символътъ на доброто, представенъ на фиг. 2., е противоположенъ на злото. Тази е причината, поради която доброто освобождава човѣка и му дава просторъ, а злото го ограничава и заробва. Обаче, колкото и да мислятъ хората, че злото е силно, въ края на краищата не излиза така. Макаръ и да е стѫпилъ на земята и мисли, че я владѣе, Луциферъ самъ изпада въ противоречие. Той вижда, че сѫщата земя, която си въобразява, че владѣе, го носи изъ пространството. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ това? Заключението е следното: Невъзможно е човѣкъ да владѣе това, което носи. Нѣкой езди конь и мисли, че го вла-дѣе. — Не, щомъ коньтъ носи човѣка, последниятъ не може да го владѣе. Преди всичко, физически коньтъ е по-силенъ отъ човѣка. Добре е човѣкъ да езди конь, да се качва на автомобилъ, на аеропланъ, но само отъ време на време, а не постоянно. Ще кажете, че не можете безъ конь, или безъ автомобилъ. Има нѣща, безъ които човѣкъ не може, но тѣ не сѫ нито конь, нито автомобилъ, нито файтонъ. Човѣкъ не може да живѣе безъ импулса на своето сърдце и на своя умъ. Обаче, и като живѣе съ импулса на своето сърдце и на своя умъ, той трѣбва да избѣгва еднообразието.— Защо?— Еднообразието убива човѣка. И тъй, човѣкъ не може безъ сърдце и безъ умъ, т. е. безъ мисъль и чувства. Той трѣбва да дава пѫть на ония мисли и чувства въ себе си, които турятъ редъ и порядъкъ въ живота му. Има мисли и чувства въ човѣка, които могатъ да го изхвърлятъ вънъ отъ живота, както водата изхвърля на брѣга всички умрѣли животни, всички предмети, които нѣматъ опорна точка. Обаче, водата не може да изхвърли навънъ живата риба. Тя е пригодена, именно, къмъ условията на водата. Параходъ, вързанъ за котвата си, не може да излѣзе вънъ отъ водата. Откѫсне ли се отъ котвата и се понесе по вълнитѣ на водата, безъ надзора на опитния капитанъ, водата ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животътъ се вълнува подъ влиянието на въздушнитѣ течения. Влѣзе ли въ живота, човѣкъ трѣбва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нѣщо, животътъ ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Щомъ сте влѣзли въ живота, вие трѣбва да бѫдете съсрѣдоточени. Какво става около васъ, това не трѣбва да отвлича вниманието ви. Щомъ вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осѫдени да попаднете въ вълнитѣ на живота, които ще ви изхвърлятъ далечъ нѣкѫде. Следователно, отидете ли на събрание, да слушате нѣкаква речь или беседа, отправете вниманието си къмъ говорителя и слушайте, какво той говори. Ако можете така да се съсрѣдоточите, че да не виждате, нито кой е билъ до васъ, предъ васъ или задъ васъ, нито да видите, колко души сѫ присѫтствували на събранието, вие сте използували беседата. Иначе, разсѣе ли се вниманието ви, вие сте присѫтствували само съ тѣлото си, т. е. съ автомобила си, въ който е седѣлъ шофьора, но не и господарьтъ. Господарьтъ е билъ другаде нѣкѫде и нищо не е чулъ и разбралъ отъ това, което се говори. Следователно, когато казваме, че хората се каратъ и биятъ помежду си, въ сѫщность тѣхнитѣ слуги се каратъ, но не и господаритѣ имъ. Като каратъ автомобилитѣ си, слугитѣ се каратъ помежду си, кой отъ двата автомобила да мине пръвъ. Кой ще отстѫпи? — Слабиятъ. Слабиятъ трѣбва да бѫде разуменъ, да отстѫпва на физически силния. Това подразбира стиха: „Не противи се на злото!“ Злото е дяволътъ въ свѣта, който се отличава съ своята експедитивность. Дето ходи, каквото прави, дяволътъ все бърза. Който смѣе да се изпрѣчи на пѫтя му, той го поваля на земята. Отличителното качество на човѣка пъкъ е това, че той всѣкога и навсѣкѫде търси правото. Като търси правото, той има възможность да се спира на много мѣста и да се учи. Обаче, въпросътъ за правото днесъ е неразрешимъ. Той представя ирационално число. Колкото и да дѣлите това число, все ще се получи остатъкъ. Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: Отъ мене да мине. Животътъ работи съ ирационални и съ рационални числа. Тъй щото, не се опитвайте да дѣлите числата на живота безъ остатъкъ. Който издирва нѣщата въ тѣхната точность, той не разбира живота. Животътъ постоянно смѣня числата, съ които работи: Днесъ работи съ нѣкое рационално число, утре — съ ирационално. Това значи, че нѣма вѣчно щастие на земята. Ако човѣкъ днесъ е щастливъ, утре ще бѫде нещастенъ. Колко щастливъ може да бѫде онзи баща, на когото тримата синове сѫ на война и му съобщаватъ, че двамата отъ тѣхъ сѫ убити? Какъ ще бѫде щастливъ онзи човѣкъ, на когото кѫщитѣ сѫ съборени отъ земетресение? При сегашнитѣ условия на живота, и съвършениятъ човѣкъ ще опита дисхармонията, която сѫществува на земята, Христосъ, най-великиятъ и съвършенъ човѣкъ, дойде на земята, но и Той опита голѣмата дисхармония между хората. Той дигна камшикъ и се опита да изгони продавачитѣ отъ Божия храмъ, но не успѣ. И до днесъ храмоветѣ сѫ пълни съ продавачи. Обаче, идеята, която Христосъ прокара съ тази своя постѫпка, и досега още живѣе въ сърдцата на хората. Христосъ дойде на земята, да покаже на хората, какъ да приложатъ любовьта. За да живѣятъ по любовь, хората трѣбва да измѣнятъ разбиранията си, да приложатъ Христовитѣ принципи. Живѣятъ ли съ старото, тѣ трѣбва да бѫдатъ на различни планети. За да се обичатъ хората, единъ трѣбва да бѫде на Земята, другъ—на Слънцето, трети — на Венера, четвърти — на Луната и т. н. Като имъ домѫчнѣе, тѣ ще се срещнатъ на Земята, ще си поговорятъ сладко и ще се раздѣлятъ. Засега, обаче, и това е невъзможно. Мнозина се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ ходили въ духовния свѣтъ. Ходили сѫ въ духовния свѣтъ, а не могатъ да кажатъ нищо ново. Тѣ си представятъ духовния животъ като този на земята. — Не, духовниятъ свѣтъ се различава коренно отъ физическия. Духовниятъ свѣтъ е свѣтъ безъ никакви противоречия. Тамъ владѣе пълна хармония и чистота. И тъй, човѣкъ трѣбва да има права мисъль, която да му служи за мѣрка въ живота, да различава обикновеното отъ необикновеното, човѣшкото отъ Божественото. Обикновеното, т. е. човѣшкото създава тревоги, безпокойствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото, обаче, носи щастие, миръ и свобода. Човѣкъ се безпокои, че нѣма пари да довърши кѫщата си. Майката се безпокои, че детето й заболѣло отъ нѣкаква болесть, или че е отишло нѣкѫде и не се е върнало на време. Търговецътъ се безпокои, че не може да плати полицитѣ си на време. Започне ли човѣкъ да гледа на нѣщата отъ Божествено становище, той ще види, че всичко, каквото се случва въ живота му, е за негово добро. Добро е, че нѣкой човѣкъ нѣма пари да довърши кѫщата си, защото наскоро ще стане голѣмо земетресение, което ще събори много кѫщи. Като мине земетресението, той ще намѣри пари да довърши кѫщата си. Иначе, земетресението щѣше да засегне и неговата кѫща и щѣше да го съсипе материално. Майката не трѣбва да се безпокои, че детето й е болно, защото тази болесть ще развие въ него известна мекота, която му е нужна въ живота. Майката не трѣбва да се безпокои, че детето й закъснѣло нѣкѫде, защото ще разбере, че това закъснение е било за добро. То е срещнало на пѫтя си друго дете, което е паднало и счупило крака си, и му е помогнало да го заведе у дома му. Гледа ли на жи-147 вота по този начинъ, човѣкъ ше види, че задъ всѣко зло се крие нѣкакво добро. За да не изразходва напразно енергията си, щомъ се намѣри предъ известни неприятности, мѫчнотии и страдания, човѣкъ трѣбва да трансформира състоянията си, по-леко да понася тия нѣща. Като се изучава, човѣкъ вижда, че, при всички изпитания въ живота си, има нѣщо въ него, което се безпокои и смущава, но има нѣщо, което остава спокойно и гледа на нѣщата философски. Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората спорятъ за нищо и никакво. Тѣхнитѣ спорове сѫ подобни на детскитѣ. Учительтъ влиза въ отдѣлението си и задава въпроса: Колко е 5X5? Нѣколко ученици дигатъ рѫка да отговорятъ, обаче, учительтъ извиква този ученикъ, който последенъ е дигналъ рѫка. Ученикътъ, който пръвъ е дигналъ рѫка, се обижда, защо учительтъ не го е предпочелъ, и се явява споръ. Всички ученици иматъ право да дигатъ рѫка, но и учительтъ има свобода да дигне, когото иска. Въ единъ часъ е невъзможно да бѫдатъ изпитани всички ученици. Учительтъ ще изпита двама-трима ученика, а останалитѣ ще слушатъ. При това, нужно ли е всички ученици да отговорятъ на въпроса, колко е 5 Х 5? Единъ ученикъ ще отговори на въпроса, колко е 5X5; другъ ще отговори на въпроса, колко е 5X6; трети пъкъ ще отговори на въпроса, колко е 5X7 и т. н. Пазете се отъ еднообразието на нѣщата. Отговори ли единъ ученикъ, че 5 X 5 = 25, въпросътъ е свършенъ. Трѣбва ли следъ това да дойде другъ нѣкой, да казва, че на сѫщия въпросъ може и по другъ начинъ да се отговори? Какъвъ ще бѫде другиятъ начинъ? Той ще започне да доказва, че 5 + 5 = 10, 10 + 5 = 15, 15 + 5 = 20, 20 + 5 = 25. И това е вѣрно, но по-бързо е решението на 5 Х 5. Уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Уменъ човѣкъ е онзи, който върви по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления, по пѫтя на най-малкитѣ разходи. Тъй щото, дойдете ли да решавате нѣкакъвъ въпросъ, вие трѣбва да бѫдете справедливи. Истински справедливъ човѣкъ е онзи, който никога не внася противоречия въ своитѣ постѫпки. Природата никога не поставя противоречия въ живота на хората. Следователно, като ученикъ, който изучава живата природа, постѫпвай като нея. Питатъ ли те, колко е 5 X 5, отговори направо, безъ никакви извъртвания. Кажи, че 5 Х 5 = 25 — нищо повече. Следователно, задачата на човѣка е да не внася никакви противоречия нито въ своя животъ, нито въ живота на своитѣ ближни. Внесе ли най-малкото противоречие нѣкѫде, той е длъженъ да го отстрани. Тази е причината, поради която хората трѣбва да се раждатъ и прераждатъ. Тѣ трѣбва да дохождатъ много пѫти на земята, за да изправятъ погрѣшкитѣ на своето минало. Нѣкой виденъ философъ е създалъ нѣкаква теория, съ която е внесълъ голѣми заблуждения въ умоветѣ на хората. Този философъ трѣбва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме съ изправянето й. Докато е малко дете още, майката го повива въ пелени, кѫпе, храни, както и когато намира за добре. То плаче, иска да й каже, че е виденъ философъ и не трѣбва да постѫпва съ него противъ желанията му. Като го повива и разповива, съ това майка му иска да каже: Едно време и ти по този начинъ си завързвалъ умоветѣ на хората съ своитѣ теории, но сега ще ги развържешъ, т. е. ще ги освободишъ. Този философъ не трѣбва да живѣе съ своето минало величие, но да се примири съ положението си на дете и да желае майка му да го кѫпе често. Като го кѫпе често, майка му ще освободи съзнанието му отъ редъ наслоявания на неговто минало. Като се освободи отъ тия наслоявания, той може да изправи погрѣшкитѣ си къмъ човѣчеството. Всѣка негова погрѣшка е погрѣшка и на цѣлото човѣчество. И обратно: погрѣшката на цѣлото е погрѣшка и на частьта. Веднъжъ дошълъ на земята, задачата на всѣки човѣкъ е да изправи, както своитѣ погрѣшки, така и тия на своитѣ ближни. Като изправяте своитѣ погрѣшки, вие правите добро на себе си и на ближнитѣ си. Бѫдете доволни отъ малкото, което можете да постигнете въ единъ животъ. Не мислете, че въ единъ жи-150 вотъ можете да станете съвършени. Съвършенството на човѣка се заключава въ това, което той може да постигне днесъ. Това, което ще постигне утре, представя неговиятъ идеалъ. Идеалътъ на човѣка е въпросъ на неговото бѫдеще. Като знаете, че всѣки човѣкъ е длъженъ да изправя погрѣшкитѣ си, вие лесно ще се справите съ противоречията си. Ако човѣкъ не разреши малкитѣ противоречия и мѫчнотии, той ще се натъкне на по-голѣми. Единъ светия често минавалъ край домоветѣ на единъ богатъ и на единъ беденъ. Като го виждалъ, богатиятъ му казвалъ: Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Искамъ да ме освободи отъ него. Сиромахътъ пъкъ му казвалъ: Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията. Искамъ по нѣкакъвъ начинъ да ме освободи отъ нея. Светията предалъ молбата и на двамата предъ Господа. Господъ му отговорилъ: Иди при богатия и му кажи да започне всѣки день да роптае противъ богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя отъ богатството, което днесъ има. На сиромаха пъкъ ще кажешъ, всѣки день да благодари за сиромашията си. Като видя, че той е благодаренъ отъ сиромашията си, веднага ще го освободя отъ нея. Като чулъ тия думи, богатиятъ казалъ на светията: Какъ е възможно да бѫда неблагодаренъ и недоволенъ отъ богатството си? — Щомъ това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. И сиромахътъ казалъ на светията, че му е невъзможно да благодари за сиромашията, — Щомъ е така, сиромашията и за напредъ ще остане съ тебе. И тъй, иска ли човѣкъ да се освободи отъ нѣкаква неприятность или мѫчнотия, той трѣбва да направи невъзможното. Не прави ли голѣми усилия да преодолѣе лошитѣ условия, вмѣсто да се освободи отъ тѣхъ, тѣ още повече ще се влошатъ. Ако иска да се освободи отъ богатството си, богатиятъ не трѣбва да очаква на Бога, Той да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромаситѣ. Сиромахътъ пъкъ да не очаква на богатитѣ, или на Бога, да получи всичко наготово, но да се заеме да работи, самъ да изкарва прехраната си. Човѣкъ трѣбва да разчита на себе си, а не на онова, което случайно иде отвънъ. Като говоря тия работи, ще кажете, че лесно се говорятъ, но мѫчно се прилагатъ. Разумниятъ, обаче, каквото говори, веднага го прилага. Той е внимателенъ въ постѫпкитѣ си и никога не грѣши. Случи ли се да направи нѣкоя погрѣшка, той веднага я изправя. — С а м о Б о ж и я т а Л ю б о в ь н о с и п ъ л н и я ж и в о т ъ. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 24 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Трудни задачи. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у с и л а т а н а д о б р о т о. Сега ще прочета 4 гл. отъ книгата на пророкъ Данаила. За следния пѫть всѣки самъ да прочете тази глава и да си извади кратки бележки отъ нея. Въ тази глава царь Навуходоносоръ се обръща къмъ всички народи, племена и езици, които обитаватъ земята, съ следнитѣ думи: „Миръ да се умножи на васъ!“ Това е било обръщението на единъ езически царь къмъ своя народъ. Какъ се обръщатъ съвременнитѣ царе въ манифеститѣ си къмъ своя народъ? Сегашнитѣ хора лесно разрешаватъ задачитѣ си. Като се намѣрятъ предъ нѣкакво затруднение, тѣ се чудятъ, отде имъ е дошло това затруднение, когато сѫ толкова добри и кротки. Че нѣкой човѣкъ е добъръ или кротъкъ, това още не разрешава задачитѣ на живота. Ти си добъръ човѣкъ, но гърнето е счупено. — Азъ не съмъ го счупилъ. — Намѣри тогава виновника. — Нѣма го, избѣгалъ е нѣкѫде. — Ако виновникътъ е избѣгалъ, ще хванатъ онзи, когото намѣрятъ въ кѫщата. Той е добъръ човѣкъ, затова трѣбва да направи ново гърне на мѣстото на счупеното. Сега, като на учени хора, ще ви дамъ следната задача. Представете си, че нѣкой ви подари единъ автомобилъ, който се движи съ бързина сто хиляди километра въ минута. При това, дадена ви е задача, съ този автомобилъ да пропѫтувате цѣлата земя, съ право да спрете само на десеть станции по петь секунди. Направете изчисление, за колко време ще обиколите земята съ този автомобилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За онзи, който не разбира законитѣ на движението, не е възможно съ автомобилъ да пропѫтува земята. Обаче, за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човѣкъ разполага не само съ външни, но и съ вѫтрешни срѣдства, чрезъ които може да пропѫтува не само земята, но и цѣлата слънчева система. Това може да постигне човѣкъ съ автомобила на своя умъ — съ мисъльта си. Наистина, съ мисъльта си човѣкъ може да се движи съ бързина, по-голѣма отъ тази на свѣтлината. Направете изчисление, да видите, за колко време свѣтлината може да пропѫтува цѣлата слънчева система. Следъ това направете изчисление, за колко време човѣшката мисъль може да пропѫтува същия пѫть. Като имате тѣзи данни, направете сравнение между тѣхъ, да видите, каква е разликата въ бързината на автомобила, на свѣтлината и на човѣшката мисъль. Въ древностьта, въ царството на Соломонъ-Ра, сѫществувалъ законъ, споредъ който, всѣки престѫпникъ се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ тъмниченъ затворъ, а на краката му туряли златна верига, тежка десеть килограма. По това време желѣзото не било известно, затова си служили съ злато. Царьтъ самъ подписвалъ всички присѫди, като давалъ възможность на поданицитѣ си въ известенъ срокъ да представятъ нѣкакви мотиви за оправдаване на престѫпника. Първиятъ човѣкъ въ царството на Соломонъ-Ра, върху когото трѣбвало да се приложи присѫдата, билъ единъ отъ виднитѣ философи по това време. Обвинението му се заключавало въ това, че въ едно отъ своитѣ съчинения той написалъ името Божие съ проста буква. Ако съчинението му било печатано, лесно би могълъ да се оправдае, като каже, че погрѣшката е въ печатането. Обаче, по това време печатници не сѫществували, вследствие на което погрѣшката била негова. Като писалъ съчинението си, по незнание, вмѣсто съ главна буква, той написалъ името Божие съ проста буква. Поданицитѣ на царя чули за издадената присѫда къмъ тѣхния любимъ философъ и започнали да търсятъ начинъ да го освободятъ. По това време за всѣки престѫпникъ правили специална верига. Следователно, и за философа трѣбвало да направятъ специална. Неговитѣ приятели се изредили при майстора, който правилъ златнитѣ вериги, да го молятъ да се откаже, да прави верига за философа. Майсторътъ не могълъ да задоволи молбата имъ понеже му било заповѣдано отъ царя да прави златни вериги. Като не могли да успѣятъ тукъ, тѣ се обърнали съ молба къмъ единъ отъ ученицитѣ на философа, да се откаже да заключи веригата на философа. Споредъ тогавашния законъ, винаги избирали нѣкой гражданинъ, който да заключи веригата на престѫпника. Тази тежка участь се паднала на единъ отъ добритѣ ученици на философа. Той мислилъ дълго време, какъвъ предлогъ да намѣри, да не изпълни царската заповѣдь. Дошло му на ума най-после да претегли веригата, да види, колко тежи. Голѣма била радостьта му, като видѣлъ, че веригата тежи десеть грама повече отъ опредѣленото тегло. По законъ, тя трѣбвало да тежи точно десеть килограма, нито грамъ повече или по-малко. По този начинъ ученикътъ освободилъ учителя си отъ затвора. Съвременнитѣ хора и до днесъ търсятъ начинъ да се освободятъ отъ затвора. Тѣ трѣбва да се сѣтятъ, да претеглятъ веригата, която турятъ на краката имъ. Ако се укаже единъ грамъ по-тежка отъ опредѣленото тегло, ще бѫдатъ свободни. Какво ще правятъ, обаче, ако теглото на веригата излѣзе точно толкова, колкото е опредѣлено? Тѣ ще се намѣрятъ предъ нова задача за разрешаване. Сега, като изучавате живота, вие ще дойдете до заключение, че днешнитѣ ви прояви иматъ отношение къмъ миналото ви, отъ една страна, и къмъ бѫдещето — отъ друга. Който съзнава това, той казва, че отношенията му къмъ хората не сѫ нищо друго, освенъ връзки на миналото му. Едни отъ връзкитѣ му сѫ силни, а други — слаби. Обаче, това зависи отъ будностьта на човѣшкото съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова по-здрави сѫ връзкитѣ му съ хората. Колкото по-слаби сѫ връзкитѣ му, толкова и съзнанието му е по-заспало. Кога една връзка е силна? Ако се говори за сила на вѫже, лесно можете да опредѣлите силата му. За да бѫде силно, здраво, вѫжето трѣбва да бѫде направено отъ здрави конци и много на брой. Колко конци трѣбва да влизатъ въ едно вѫже? При това, концитѣ трѣбва да бѫдатъ равни, т. е. еднакво дебели и дълги. Какво се разбира подъ думата равенство? Въ обикновения животъ, подъ думата равни величини, разбираме величини, които съдържатъ поне еднакво количество енергии. Въ висшата математика, обаче, т. е. въ живата математика функциитѣ на малката частица могатъ да бѫдатъ равни на функциитѣ на цѣлото. При равенството на такива величини е отъ значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. Въ този смисълъ, малката величина е равна на голѣмата, зашото, ако тя не извърши работата си, както трѣбва, голѣмата величина, т. е. цѣлото ще прекрати своята дейность. Сега ще напиша отношенията 1:2 и 2:4, като задачи за решаване. Числото три означава законъ на растене. Числото четири означава разпредѣляне на материалитѣ въ природата на четири категории. За да има здраво тѣло, човѣкъ трѣбва да разбира отношенията на числата отъ 1—4. Единицата пъкъ дава право на човѣка да живѣе на земята и да има отношения къмъ всички живи сѫщества. Числото две е законъ на противоречие, на контрасти въ живота. Нѣкога човѣчеството е живѣло въ числото едно, което представя северното полушарие. Сега животътъ на цѣлото човѣчество се пренесълъ въ числото две, т. е. въ южното полушарие. Това показва, че твърдостьта трѣбва да се превърне въ мекота, т. е. отъ единицата да мине къмъ двойката. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношенията на числата 1:3, 2:3 и т. н. Мнозина мислятъ, че като сѫ свършили университетъ, знаятъ много нѣща и нѣма какво повече да учатъ. Достатъчно е само да отворятъ книгата на живота, да видятъ, колко задачи имъ предстои да решаватъ. Въ невидимия свѣтъ и децата решаватъ тия задачи, но на земята и най-голѣмитѣ философи и мѫдреци се затрудняватъ отъ тѣхъ. Много работа се иска отъ човѣка, докато реши задачитѣ на живота си. Запримѣръ, какъ бихте решили задачата, да влѣзете въ една гостилница, да не искате да ядете и да излѣзете навънъ? Гостилничарьтъ ще ви сѫди за това, че влизате въ гостилницата му и не искате да ядете. Казвате, че яденето не ви харесва и си изли-131 зате. Гостилничарьтъ ще се обиди отъ постѫпката ви и може да ви даде подъ сѫдъ. Той е свършилъ специално по готварство, задоволявалъ е вкуса на видни хора, князе, министри, а вие се осмѣлявате да не ядете и напущате гостилницата му. Споредъ мене, разрешението на тази задача седи въ следното: щомъ не сте готови да ядете отъ яденето, което гостилничарьтъ ви предлага, не трѣбва да влизате въ гостилницата му. Следователно, човѣкъ не трѣбва да отива на мѣста, за които не е готовъ. Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да постѫпва. Когато рисува, художникътъ трѣбва да поставя всѣка линия на мѣстото й. Когато пише, поетътъ трѣбва да туря всѣка дума на нейното мѣсто. Въ царството на Соломонъ-Ра, всѣки художникъ, поетъ, философъ или музикантъ се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ затворъ даже за една малка погрѣшка въ работата си. Така постѫпва и природата. Тя наказва човѣка за малкитѣ прегрѣшения повече, отколкото за голѣмитѣ. Природата си служи съ малки величини. Когато изпраща малки страдания на хората, тя прави това съ цель, да ги предпази отъ голѣми страдания, отъ голѣми злини. Защо Навуходоносоръ се обръща съ думитѣ „миръ къмъ всички племена и народи“? — Защото е опиталъ голѣмото зло. Като миналъ презъ тази опитность, той придобилъ голѣмо смирение и научилъ, какъ трѣбва да живѣе. Искате ли да избѣг-132 нете опитностьта на Навуходоносора, издайте манифестъ къмъ всички клетки на тѣлото си, поданици на вашата държава, за миръ и съгласие помежду имъ. Мислете върху думитѣ: „Миръ да се умножи на васъ!“ Красиво нѣщо е да мисли човѣкъ върху въпроса, какъ да живѣе правилно и на всѣко време да знае, какво да прави. Човѣкъ започва да остарява, когато се убеди, че нѣма какво да прави и нѣма защо да живѣе. Чудно нѣщо! Малкото дете знае, че трѣбва да иска отъ майка си да суче. Като израсне, то знае да играе на камъчета, съ пѣсъкъ и т. н. Юношата знае да играе на хорото. Младиятъ момъкъ знае, че трѣбва да се ожени. Бащата знае, какво трѣбва да прави за своя домъ. Щомъ дойде до предѣлна възрасть, човѣкъ казва: Не зная, какво трѣбва да правя. Умътъ ми не стига вече. Такъвъ виденъ философъ бѣхъ, толкова трудни задачи решавахъ, но какво стана съ мене, че не мога да решавамъ и най-простата задача? Не мога повече да нося това безчестие. — Какво става най-после съ този философъ? — Умира. Следователно, дойде ли до положение да не може да решава задачитѣ си, човѣкъ умира. Т. м. 35. Лекция отъ Учителя, държана на 17 априлъ, 1929 г. София.— Изгрѣвъ

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Спорни въпроси. Размишление върху Царството Божие. Въ живота на човѣка има основни, сѫществени мисли, които винаги държатъ съзнанието му будно. Това, което свързва човѣка съ външния, физически свѣтъ, сѫ предметитѣ, съ които той борави. Наистина, когато се вглъби въ себе си, човѣкъ престава да се интересува отъ външния свѣтъ, отъ предметитѣ, които го обикалятъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе повече вѫтрешно. Това не значи, че той е прекѫсналъ връзката си съ външния свѣтъ. Щомъ съзнанието му е будно, той не може да бѫде далечъ отъ външния свѣтъ. Съзнанието е връзка между външния и вѫтрешния животъ на човѣка отъ една страна, както и между сегашния и бѫдещия му животъ отъ друга страна. Какво представя физическиятъ животъ на човѣка? — Животъ на постоянни промѣни. Той е ту радостенъ, ту скърбенъ; ту гладенъ, ту ситъ; ту доволепъ, ту недоволенъ. Всичко това произтича отъ факта, че човѣкъ иска повече нѣща, отколкото му сѫ нужни. Вследствие на това, той носи излишенъ товаръ. Отъ какво се нуждае ученикътъ? — Отъ перо, мастилница, букварь и торба, въ която да туря хлѣбъ, тетрадка и книга, отъ която ще учи. Книгата представя паметьта или ума, съ който той си служи да прави връзка между явленията, които наблюдава и изучава. Като не разбиратъ смисъла на живота, хората се стремятъ единствено къмъ уреждане на своитѣ работи. Тѣ не знаятъ, че ако човѣкъ мисли да нареди своитѣ работи, никога нѣма да постигне това свое желание. Иска ли да уреди живота си, човѣкъ трѣбва да го урежда съ огледъ на общото благо, съ живота на другитѣ хора. При това положение, като урежда своя животъ, той ще съдействува за уреждане живота и на своитѣ ближни. Като учи, човѣкъ помага и на ближнитѣ си да учатъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ се натъква на закона на обмѣната. Щомъ обмѣната става правилно, човѣкъ правилно се развива. Ние виждаме този законъ и въ живота: единъ човѣкъ се качва, другъ слиза; единъ печели, другъ губи; единъ дава, другъ взима; единъ учи, другъ преподава. Този законъ подразбира вѣчно движение и смѣна на явленията: който се е качилъ, той започва да слиза; който е слѣзалъ, той започва да се качва. Този законъ уравновесява силитѣ въ природата. Който не разбира закона за обмѣната, той изпада въ недоволство и започва да страда. Недоволството не е присѫщо само на човѣка. Всички живи сѫщества сѫ недоволни. Вълкътъ е недоволенъ, че не е могълъ да открадне една овца отъ кошарата, да се нахрани. Лисицата е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка отъ курника на селянина. Учениятъ е недоволенъ отъ критиката на своето съчинение. Той чете по списания и вестници, че еди-коя глава отъ книгата му не е вѣрна, не изяснява добре фактитѣ и т. н. Недоволство сѫществува навсѣкѫде въ живота, но то не разрешава въпроситѣ. Нѣкѫде критиката е по-мека, нѣкѫде е остра, язвителна. Дето има справедлива критика, тамъ непременно има нѣкое слабо мѣсто. Всички хора, които сѫ дошли на земята да се учатъ, иматъ слаби страни. Слабоститѣ не трѣбва да смущаватъ ученика. Който иска да напредва, той трѣбва да бѫде свободенъ. Какво ще кажатъ хората за него, това не трѣбва да го смущава. Щомъ учи, той непременно ще прави погрѣшки. За да не те критикуватъ хората, говори малко, но смислено. Въ петь минути човѣкъ може да каже много нѣщо. На човѣка се позволява да говори най-много отъ 5-15 минути. Не може ли въ 15 минути да изкаже сѫщественото, и часове нѣма да му стигнатъ. Днесъ еволюцията на човѣка е съкратена, вследствие на което той трѣбва да пести времето и енерията си. Казвате на нѣкого: Бѣгай! — Защо да бѣгамъ? — Бѣгай, нищо повече. Ако река да ти обяснявамъ, ще пострадашъ. Ти си на бойното поле, дето всѣки моментъ прехвъркватъ куршумитѣ. Не бѣгашъ ли отъ бойното поле, нѣкой куршумъ ще те повали на земята. Много говорене не помага. Многото приказки не оправятъ работитѣ на ученика. Иска ли да оправи работи тѣ си, ученикътъ трѣбва да учи. — Ама не мога да уча. — Не можешъ да учишъ, защото умътъ ти е раздвоенъ. — Кога ученикътъ не може да учи? — Когато носи въ ума си мисъльта за полици, които трѣбва да плаща. Тази мисъль е динамическа сила, която смущава ученика. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се смущава. Лесно се казва, но мѫчно се постига. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се владѣе. Добре е да се владѣе, но какъ ще постигне това? Ще кажете, че човѣкъ може лесно да се справи съ неприятеля си. Като го бутне, ще го повали на земята. Лесно е да повалишъ слабия, но какво ще правишъ съ силния? Ако неприятельтъ ти е силенъ, какъ ще го повалишъ? Лесно се говори, но нѣщата въ живота ставатъ мѫчно. Хората не успѣватъ въ живота си, защото се занимаватъ съ неразрешими въпроси. Запримѣръ, тѣ разискватъ върху въпроса, защо сѫществуватъ страдания, защо животътъ не е пъленъ съ радости. Единъ день тѣзи въпроси ще се разрешатъ, но днесъ не могатъ. — Защо радостьта не иде? — Много просто, тренътъ е закъснѣлъ. — Защо скръбьта е дошла? — Защото е пѫтувала съ експресъ. Скръбьта иде, безъ да я очаквате. Понѣкога тя иде по-рано, отколкото сте я очаквали. Както виждате, животътъ е пъленъ съ изненади. Вие очаквате радостьта, а скръбьта пристига. — Защо? — Радостьта е закъснѣла, а скръбьта е прибързала. И тъй, за да разбере въпроса за страданията и радоститѣ, човѣкъ трѣбва да има права, трезва мисъль. Дойде ли до своето страдание, човѣкъ трѣбва да разгледа страданията на всички живи сѫщества и да види, на кое мѣсто е неговото страдание. Ако е на опашката, той трѣбва да свърже главата на страданието съ опашката му и да образува единъ крѫгъ. Щомъ започне да се върти около този крѫгъ, човѣкъ е разрешилъ вече въпроса за страданията и скърбитѣ въ живота. Кргътъ показва, че страданията, скърбитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота се разрешаватъ само съ любовь. Ако младъ, 30 годишенъ човѣкъ дължи нѣколко хиляди лева на нѣкой банкеръ, но не може да ги плати, той ще разреши въпроса само съ любовь. — Какъ? — Ще залюби дъщерята на банкера. Обикне ли го и тя, въпросътъ е свършенъ. Докато младиятъ момъкъ не залюби дъщерята на банкера и не я носи въ ума си, работитѣ му никога нѣма да се наредятъ. Следователно, докато човѣкъ не обикне Бога, работитѣ му нѣма да се наредятъ. Докато човѣкъ не носи една свѣтла идея въ ума си, животътъ му не може да се подобри. Доброто е съзнателенъ, а не механически процесъ. Да любишъ, да бѫдешъ добъръ, това е най-голѣмото изкуство въ живота. Когато изпитва нѣщата, любовьта си служи съ чувствителни везни. Тя туря всѣко нѣщо на везнитѣ и ако се укаже, че единъ грамъ само не достига, веднага го отстранява. Разумниятъ животъ изисква голѣма точность. Всѣка проява на разумния животъ подразбира абсолютна точность. Всѣки, който е попадналъ на везнитѣ на любовьта, той е опиталъ нейнитѣ прояви. Ако не му достига само единъ грамъ, той веднага се намира далечъ отъ любовьта. Ще кажете, че единъ грамъ не представя нѣкаква голѣма величина. — Не, единъ грамъ представя голѣма динамическа сила. Имашъ ли единъ грамъ повече или по-малко, любовьта непременно ще те тури настрана. Сѫщиятъ законъ се отнася и до музиката. Когато цигуларьтъ нагласява цигулката си, той трѣбва да я нагласи точно, ни по-високо, ни по-низко. Въ музиката има единъ основенъ тонъ, по който се нагласяватъ всички инструменти. Не само въ музиката, но и въ живота сѫществуватъ основни тонове, по които човѣкъ постѫпва. Не знае ли тия основни тонове, не може ли правилно да ги взима, той не може и правилно да постѫпва. Който взима правилно тоноветѣ на живота, той всѣкога е радостень, независимо отъ това, дали работитѣ му вървятъ или не вървятъ добре. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството на живѣене. Лесно е да прави човѣкъ добро, когато има срѣдства, когато е богатъ. Обаче, да прави човѣкъ добро, когато нѣма срѣдства, това значи, да има идея въ себе си. Да учи човѣкъ подъ нѣкакъвъ външенъ натискъ, това още не значи любознателность. Истински любознателенъ човѣкъ е този, който по свое желание учи и преодолява всички препятствия и мѫчнотии. За да отиде на училище, детето не трѣбва да чака да се стовари върху гърба му тоягата на бащата или на майката. Преди да сѫ станали бащата и майката отъ сънь, детето трѣбва да се е приготвило за училище. Майката и бащата трѣбва да се радватъ, че иматъ прилеженъ синъ. Следователно, като ученици, вие трѣбва да бѫдете прилежни. Каквато мѫчнотия и да се представи на пѫтя ви, вие трѣбва да я решите правилно. Мѫчнотиитѣ, препятствията, болеститѣ, страданията, това сѫ задачи за ученика. Ако не сте ученици и заболѣете отъ ставенъ ревматизъмъ, запримѣръ, вие ще търсите лѣкарь да ви помогне. Обаче, ученикътъ не търси никакъвъ лѣкарь. Като заболѣе отъставенъ ревматизъмъ, той трѣбва да научи езика му и да се разговаря съ него, докато го изпѫди вънъ отъ организъма си. Ще ви се види чудно, какъ е възможно човѣкъ да говори съ ревматизъма. Когато ревматизъмътъ започне да стѣга ту крака, ту рѫката на човѣка, трѣбва да знаете, че това е неговиятъ езикъ. Разбере ли човѣкъ езика му и започне да му отговаря, тѣ ставатъ приятели. Когато отноше-нията между двама души, които нѣкога не сѫ се обичали, се смекчатъ, тѣ ставатъ приятели. Щомъ ревматизъмътъ се смекчи, това показва, че той се готви да напусне своя приятель. Когато самъ се лѣкува, човѣкъ придобива увѣреность въ себе си, въ своитѣ сили. Остави ли се на лѣкаръ, той отдава всичко на него и постепенно губи вѣра въ своитѣ сили. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които трѣбва правилно да се решаватъ. Не се ли решаватъ, както трѣбва, тогава идатъ истинскитѣ болести, които мѫчно вече се лѣкуватъ. Като знаете това, не се страхувайте отъ болеститѣ. Всѣки бодежъ въ плешката, въ гърба, въ гърдитѣ не е нищо друго, освенъ поздравъ отъ нѣкой вашъ приятель, който ви обича. Всички бодежи, всички болезнени състояния на човѣка научно се обясняватъ съ неправилно разпредѣляне на енергиитѣ въ неговия организъмъ. Колкото по-лесно и правилно човѣкъ се справя съ болезненитѣ си състояния, толкова по-дълбоко е проникналъ въ смисъла на живота. Не може ли да се справи съ тѣхъ, той се натъква на голѣми противоречия въ живота си. Болеститѣ, отъ които съвременнитѣ хора страдатъ, биватъ три вида: физически, т. е. такива, които засѣгатъ тѣлото; сърдечни — засѣгащи чувствата и умствени — засѣгащи мозъка. Съ други думи казано, болеститѣ могатъ да засѣгатъ твърдата, течната и динамическата, нервна материя на човѣшкия организъмъ. Болеститѣ на физическото тѣло се лѣкуватъ по единъ начинъ, на чувствата — по другъ, а на нервитѣ — по трети начинъ. Съвременната медицина не разполага още съ методи, чрезъ които окончателно да лѣкува болеститѣ. Като видѣ болния при кѫпалнята, Христосъ му каза: „Стани и ходи!“ Това показва, че Христосъ е разполагалъ съ положителна, съ абсолютна наука. Който има тази наука, и той може да си каже: Стани и ходи! Това е формула, съ която човѣкъ може да преодолява всички мѫчнотии и изпитания. Говори ли на разумностьта въ себе си, човѣкъ може да стане, да ходи и да постигне всички добри и благородни желания. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да прави редъ опити. Намѣри ли се въ известна мѫчнотия, като болния, който лежалъ 38 години при кѫпалнята, той трѣбва да си каже: Стани и ходи! Следъ това ще дойдатъ да го питатъ: Кой те излѣкува? — Христосъ, т. е. разумното начало въ мене. Дали ще вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Важно е, че бѣхъ боленъ, а сега съмъ здравъ. Съвременнитѣ хора искатъ за всѣко нѣщо доказателства. Обаче, има нѣща, които не могатъ да се доказватъ по физически начинъ. Тѣ се доказватъ отъ резултатитѣ, които виждаме на лице. Колкото повече съзнанието на човѣка забогатява съ опитности, толкова повече и вѣрата му се усилва. Иска ли да оправи работитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде веселъ. — Може ли човѣкъ всѣкога да бѫде веселъ? — Може, разбира се. Като ставате сутринь, мислете за живота въ неговата цѣлокупность, за живота на всички хора, които сѫ минали преди васъ и днесъ се намиратъ нѣкѫде, дето сѫщо продължаватъ да работятъ и да учатъ. И тѣ сѫ имали скърби и страдания, които сѫ разрешавали по нѣкакъвъ начинъ. Всѣка задача, дадена на ученика, може да се разреши.— Кога? — На опредѣленото за нея време. Не поставяйте срокъ за разрешаване на задачитѣ си. Когато работите съзнателно, вие ще решавате задачитѣ си правилно. Има задачи, които човѣкъ трѣбва да реши още въ този животъ. Има задачи, които ще реши въ другъ животъ. Обаче, кога и какъ ще реши задачитѣ си, това не трѣбва да го смущава. Ако имате приятель, който е завършилъ развитието си на земята и заминава за друга нѣкоя планета, трѣбва ли да съжалявате, че не е останалъ при васъ? — Ама кога ще го видя? — Нѣкога ще го видишъ, но за да постигнешъ това, трѣбва да се стремишъ къмъ него. Той трѣбва да остане въ съзнанието ти като идея, къмъ която да насочишъ мисъльта си. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората спорятъ върху постѫпкитѣ си, защо нѣкой постѫпилъ така, а не иначе. Обаче, спорътъ нищо не допринася. Въ края на краищата се явяватъ редъ недоразумения. Двама светии живѣли заедно въ една гора, дето изучавали законитѣ на природата. Тѣ взаимно си услужвали: единъ день работилъ единиятъ; на другия день — вториятъ. Случило се единъ пѫть, че бобътъ, който единиятъ отъ тѣхъ варилъ, се указалъ безсоленъ. Понеже билъ заетъ, светията забравилъ да тури соль, но мислилъ, че поставилъ. Като започнали да ядатъ, вториятъ светия казалъ: Бобътъ е безсоленъ. — Не, азъ го солихъ. — Да, но моятъ езикъ казва, че не е соленъ. Започналъ малъкъ споръ, който лесно се разрешилъ. Като опитали боба, и двамата се увѣрили, че наистина е безсоленъ. Днесъ всички хора спорятъ все за малки работи, дали бобътъ е осоленъ или безсоленъ. Колкото по-разумни сѫ хората, толкова по-бързо се решава спорътъ между тѣхъ. Достатъчно е да се опита бобътъ, за да се реши спорътъ. Вь Сѫщность, правилно е да се готви или безсолно, или съ малко соль. И после, споредъ вкуса си, всѣки ще си тури толкова соль, колкото му е нужно. Всѣки човѣкъ може да направи тази погрѣшка, да забрави да тури соль въ боба. Обаче, не се минало много време, и вториятъ светия направилъ сѫщата погрѣшка, каквато и първиятъ. Като варилъ бобъ, покрай него минала една красива мома, която той проследилъ. Като се върналъ, той продължилъ да вари боба, но забравилъ, че не е турилъ соль. Така само той разбралъ погрѣшката на приятеля си и си казалъ: Навѣрно и край него е минала красива мома, която отклонила вниманието му. Моралиститѣ ще кажатъ: Трѣбва ли светия да се увлича, да гледа красиви моми? Ако красивата мома става причина да не се осоли боба, но да осоли светиитѣ, т. е. да просвѣти умоветѣ имъ, заслужава да се увлѣче човѣкъ въ нея. Преди да видятъ красивата мома, светиитѣ сѫ мислили, че могатъ да помагатъ на хората, когато сѫ далечъ отъ тѣхъ. Обаче, като видѣли красивата мома, тѣ разбрали, че за да помагатъ на хората, да имъ покажатъ, какъ да живѣятъ правилно, трѣбва да отидатъ между тѣхъ. Следъ това тѣ напуснали гората и отишли да живѣятъ между хората. Красивата мома внесла въ тѣхъ новъ потикъ, ново разбиране на живота. До това време тѣ гледали на живота по особенъ начинъ. Като видѣли красивата мома, тѣ разбрали, че човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ и всрѣдъ хората. По този начинъ, именно, може да имъ се помага повече, отколкото ако стоите далечъ отъ тѣхъ. Веднъжъ физическиятъ свѣтъ сѫществува, човѣкъ не трѣбва да го отбѣгва. Животътъ на земята е училище, презъ което всѣки неизбѣжно трѣбва да мине. — Ама ще грѣши човѣкъ. — Като грѣши, ще изправя погрѣшкитѣ си и ще се учи. Какви сѫ погрѣшкитѣ на днешнитѣ хора? — Че забравятъ да осолятъ боба и хлѣба, съ който се хранятъ. Погрѣшката на хората не е въ това, че не сѫ осолили хлѣба и боба, но въ това, че мисъльта имъ се отклонява отъ ненужни и дребнави работи въ живота. Колкото за това, трѣбва ли соль въ боба или не, вкусътъ има думата. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ соль, но всѣки ще туря повече или по-малко, споредъ вкуса си. Замине ли на другия свѣтъ, човѣкъ не се нуждае отъ никаква соль. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се занимава не само съ външнитѣ, но и съ вѫтрешнитѣ процеси на живота. Запримѣръ, въ който домъ влѣзете, ще видите, че всички хора говорятъ за чистотата, като първо условие на живота. Обаче, тѣ иматъ предъ видъ главно външната чистота. Външната чистота трѣбва да води човѣка къмъ вѫтрешна чистота. Ако е въпросъ за външна чистота, рибитѣ първи сѫ дали образецъ за тази чистота. Въпрѣки това, и до днесъ още тѣ не сѫ разрешили въпроса за чистотата. Чрезмѣрното размножаване на рибитѣ показва, че въ тѣхния животъ има нѣщо неестествено. Ако вникнете въ живота на птицитѣ, ще видите, че тѣ сѫ разрешили въпроса за облѣклото и за семейнитѣ отношения. Но и това разрешение е външно само. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ, ще видите, че и тѣ сѫ разрешили нѣкакъвъ въпросъ, но външно само. Какъвъ въпросъ сѫ разрешили тѣ, сами ще си отговорите. Като разумно сѫщество, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ въпроситѣ, които рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ сѫ разрешили външно и да отиде по-нататъкъ, да ги разреши вѫтрешно. Днесъ човѣкъ се намира предъ разрешение на важния въпросъ — въпросътъ за любовьта. Той не трѣбва да го разрешава нито като рибитѣ, нито като птицитѣ, нито като млѣкопитаещитѣ, нито като ангелитѣ. Човѣкъ трѣбва да разреши въпроса по свой начинъ. Ще кажете, че за да разрешите въпроса за любовьта, трѣбва да постигнете съвършенство. — Не, за да се усъвършенствува, човѣкъ преди всичко трѣбва да люби. За да постигне желанията си, човѣкъ трѣбва да люби. Безъ любовь нищо не се постига. Какво представя любовьта? Велика, мощна сила е любовьта. Внесете ли най-малкия потикъ на любовьта въ душата на човѣка, той коренно ще се преобрази. Любовьта е въ състояние да подигне и падналия човѣкъ, да го направи силенъ, здравъ и да го застави да учи. Една млада мома боледувала 12 години отъ нѣкаква болесть. Лѣкаритѣ нѣмали никаква надежда въ нейното излѣкуване. Единъ день тя видѣла единъ младъ, красивъ момъкъ, който така я погледналъ, че събудилъ животъ въ нея. Тя станала моментално отъ леглото си и започнала бавно да пристѫпва. День следъ день тя се чувствувала все по-добре, докато въ скоро време съвършено оздравѣла. Тя започнала да се облича добре и да излиза навънъ да се разхожда. Кое й дало сила да прави това? — Мисъльта за младия момъкъ. Тя постоянно го носѣла въ ума си. Какво показва това? Това показва, че само любовьта е въ състояние да свърже човѣка съ живитѣ сили на природата, съ красивото и великото въ свѣта и да вдъхне желание въ него да живѣе. Това, което освобождава човѣка отъ болезненитѣ му състояния, е любовьта. И тъй, любовьта не е нищо друго, освенъ живата, разумна природа. Съ други думи казано, Богъ е Любовь. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да обича, да люби, но никога да не излага любовьта на позоръ. Обичайте, любете, безъ да се стѣснявате, но никога не излагайте любовьта на позоръ. Никога не изнасяйте свещенитѣ работи на позоръ. Казано е въ Писанието: „Не хвърляйте бисеритѣ си на свинетѣ!“ Това значи: не подлагайте любовьта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мѫдростьта и истината. Който опозорява любовьта, той ще опозорява и мѫдростьта, и истината. Видите ли, че нѣкой човѣкъ върви въ пѫтя на любовьта, не го критикувайте. Никой нѣма право да критикува пѫтищата на любовьта. Щомъ любовьта внася животъ и свобода въ човѣка, тя трѣбва да се приеме съ уважение. Отнасяйте се къмъ любовьта съ свещенъ трепетъ. Тя осмисля живота. Въ любовьта нѣма нищо неморално. Това, което хората считатъ за неморално въ любовьта, говори за тѣхнитѣ криви, изопачени разбирания. Истинската любовь почива на великитѣ, Божествени закони Тя не се опредѣля отъ човѣшкия моралъ, който е безморалие. Моралътъ на любовьта е моралъ за светиитѣ, за ангелитѣ, но не и за обикновенитѣ хора. Истинска любовь е онази, която внася въ човѣка потикъ къмъ добро. Истинска любовь е онази, която събужда въ човѣка благородни чувства и свѣтли мисли. Любовь, която не събужда въ човѣка потикъ къмъ добро, нито благородни чувства и свѣтли мисли, е любовь на човѣшкия егоизъмъ, на користолюбието въ човѣка. Човѣкъ не трѣбва да допуща нито една користолюбива мисъль, нито едно користолюбиво чувство въ себе си. Тѣ покварятъ чистотата на неговата душа. Тѣ опозоряватъ любовьта. Користолюбието ограничава човѣка и създава кармически отношения между него и ближнитѣ му. Въ кармата работи закона на необходимостьта. Значи, по необходимость, човѣкъ ще се натъква на кармически отношения отъ миналото си и, ако не може правилно да ги реши, ще страда. За да не страда, за да ликвидира правилно съ кармата си, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си закона на любовьта. Любовьта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости. За нея всички хора сѫ млади и богати. Тѣ сѫ млади, защото могатъ да работятъ и учатъ, а богати, защото истинското богатство се крие вѫтре въ човѣка. Богатството е вѫтрешно качество, а не външно. Отъ гледището на любовьта, всички хора сѫ учени, понеже истинското знание е написано въ самия човѣкъ. То не е нѣщо външно. Достатъчно е човѣкъ да дигне завесата на забравата, за да си спомни всичко, което е училъ въ далечното минало. Любовьта е свещено чувство, което се таи дълбоко въ душата на човѣка. Обичате ли нѣкого, не му говорете за своята любовь. Този, когото обичате, не трѣбва да знае, какви чувства имате къмъ него. Ще му давате отъ себе си, безъ той да подозира, отде иде тази благодать. Правете добро, безъ да говорите за него. Доброто трѣбва да бѫде импулсъ на човѣшката душа, да радва човѣка, но да знае, че Богъ въ него прави доброто, а не той самъ. Богъ дава еднакво и на праведни, и на грѣшни, както слънцето еднакво изпраща свѣтлината и топлината си на всички живи сѫщества. Разликата между всички сѫщества седи въ пѫтя, по който тѣ вървятъ. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има свой опредѣленъ пѫть на движение. Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички мѫчнотии. Казано е: „Любовьта не дири своето право.“ Въ този смисълъ, тя дава, безъ да очаква нѣщо. Не спазва ли законитѣ на любовьта, човѣкъ ще понесе последствията на това нарушаване. Често най-малката причина може да предизвика голѣми последствия. Понѣкога кибритената клечка може да произведе голѣмъ пожаръ. Който живѣе споредъ законитѣ на любовьта, той никога не може да пострада. Дрехата на този човѣкъ остава за винаги здрава и чиста. Той е придобилъ безсмъртието. Безсмъртието е свързано съ чистотата, съ свободата и съ свѣтлината. Тъй щото, ще знаете, че хората умиратъ, когато излѣзатъ отъ областьта на любовьта. Върнатъ ли се въ областьта на любовьта, тѣ отново оживяватъ. Това наричаме възкресение. * 34.Лекция отъ Учителя, държана на 10 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Противоположни процеси. Р а з м и ш л е н и е. Какво ще стане съ човѣка, ако отиде самъ на бойното поле да воюва? — Ще бѫде убитъ. За да не го убиятъ, той трѣбва да отстѫпи по всички правила на военното изкуство. Значи, човѣкъ самъ не може да воюва. Воюването е процесъ на колективно съзнание. Следователно, щомъ става въпросъ за воюване, човѣкъ трѣбва да се свърже съ хората и така да предприеме войната. Докато не е разбралъ, какво представя воюването, човѣкъ мисли, че е силенъ, уменъ, способенъ, вследствие на което е готовъ всѣки моментъ да воюва. Първоначално той е самонадеянъ, но като срещне голѣми препятствия, постепенно започва да отстѫпва, не само по теоретически, но и по практически съображения. Сега, запримѣръ, вие четете Посланията на Апостолитѣ, но не разбирате тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Ако четете Посланието на Павла къмъ Римлянитѣ, 8 гл., въ стиховетѣ 28-31 е казано: „Знаете пъкъ, че на тѣзи, които любятъ Бога, които сѫ призвани споредъ Неговото предопредѣление, всичкото на добро имъ съдействува. Защото, които предузна, тѣхъ и предопредѣли да бѫдатъ съобразни съ образа на Сина Му, за да е Той първороденъ между многото братя; а които предопредѣли, тѣхъ и призва; а които призва, тѣхъ и оправда; а които оправда, тѣхъ и прослави“. Мнозина четатъ Евангелието, Посланията, но като не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на думитѣ, чудятъ се, защо всичко е така писано. Питамъ: Ти защо отивашъ самъ на бойното поле? Не знаешъ ли, че който отива самъ на бойното поле, той отстѫпва? Ако воюва съ много хора, ще отстѫпи ли? Следователно, ако цѣлото човѣчество воюва за една велика идея, ще отстѫпи ли? — Нѣма да отстѫпи. Съвременнитѣ хора четатъ Свещената книга, както и редъ книги, въ които се описва живота и страданията на великитѣ хора, но като дойдатъ страданията до тѣхъ, бѣгатъ, не искатъ да губятъ разположението и спокойствието си. За колко време човѣкъ може да бѫде разположенъ? Срѣщате единъ човѣкъ веселъ, разположенъ, мисли, че нищо не е въ състояние да го смути. Кажете му една обидна дума и вижте, какво става съ неговото разположение. Дайте му нѣколко грама рициново масло и вижте, кѫде отива неговото спокойствие. Преди да е взелъ рициновото масло, той не иска да го безпокоятъ, да развалятъ спокойствието му. Той иска да чете само, да се занимава съ научни въпроси. Обаче, като изпие рициновото масло и се прочисти, той се усѣща облекченъ, подмладенъ, подвиженъ. Докато рициновото масло действува въ стомаха и чървата, човѣкъ не се чувствува добре. Въ него става голѣма реакция. Рициновото масло е подвижна течность, която се бунтува въ стомаха на човѣка, иска да излѣзе вънъ. Щомъ раздвижи известни енергии, които сѫ застояли въ стомаха и въ чървата на човѣка, рициновото масло излиза навънъ. Излѣзе ли навънъ, човѣкъ се успокоява и се чувствува облекченъ и подмладенъ. Има мисли, попаднали въ ума на човѣка, които действуватъ като рициновото масло. Тѣ произвеждатъ реакция въ човѣшкия умъ, защото искатъ да излѣзатъ вънъ отъ него. Тази реакция ние наричаме борба. Човѣкъ се бори, докато се освободи отъ тия мисли. Освободи ли се отъ тѣхъ, той се облекчава и подмладява. Въ резултатъ на тази борба, въ него се явява нѣкаква свѣтла, възвишена мисъль. Както следъ рициновото масло апетитътъ на човѣка се усилва, така и следъ всѣка отрицателна мисъль се усилва желанието на човѣка да учи, да придобива нѣщо ново. Който лѣкарь и да извикате при нѣкакво физическо неразположение, той непремннно ще ви препорѫча рициново масло. Като ученици, вие трѣбва да разбирате процеситѣ въ природата правилно, за да се ползувате отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че му казали една лоша дума. Лоша дума е само онази, която не е въ хармония съ човѣка, докогото се отнася. Въ това отношение, вие трѣбва да знаете, какви сили крие всѣка дума въ себе си, за да можете предварително да разбирате ефекта, който тя би произвела. Вие трѣбва да знаете, какви сили се криятъ въ мислитѣ и въ чувствата, съ които си служите, за да разбирате, какъвъ ефектъ могатъ да произведатъ върху човѣка. Ако поставятъ нѣкой човѣкъ въ магнетически сънь и чрезъ внушение му кажатъ, че на рѫката си има рана отъ изгорѣло, като се събуди отъ този сънь, той ще изпитва на рѫката си болка отъ изгорѣло. Това показва, че докато човѣкъ е ограниченъ, докато се подава на влиянието на чужди мисли, той никога нѣма да бѫде свободенъ. Свободата е процесъ на съзнанието. Свободенъ човѣкъ е онзи, съзнанието на когото действува въ рѣдка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човѣка низко нѣкѫде, въ гъстата материя, той изгубва свободата си. Гѫстата материя представя сборъ отъ сѫщества, подобни на разбойници, които иматъ единствена цель, да обератъ човѣка. — Вѣрно ли е това? Какъ може да се провѣри истината? — Много просто. Всички хора, които говорятъ истината, иматъ приблизително еднакъвъ строежъ на думитѣ. Какви и кои сѫ тия думи, вие не можете да знаете. Истината сама избира думитѣ, съ които си служи. Турите ли една отъ нейнитѣ думи, дето не трѣбва, тя ще предизвика изгаряне въ съзнанието. Човѣкъ може да бѫде изгоренъ отъ една дума, отъ единъ погледъ, отъ една мисъль или отъ едно чувство. Всѣко изгаряне не е нищо друго, освенъ дисонансъ въ съзнанието. И тъй, за да се справи съ процеситѣ, които ставатъ въ съзнанието, човѣкъ трѣбва да има знания. Нѣкой се страхува отъ влияния. Другъ се страхува да не изгуби любовьта си. Трети се страхува да не го отдѣлятъ отъ идеала му. Кога се страхува човѣкъ? — Когато нѣма знания. Апостолъ Павелъ казва: „Кой ще ме отдѣли отъ любовьта Христова?“ Който е възлюбилъ Бога, той не може да бѫде отдѣленъ отъ Него. Който не е възлюбилъ Бога, той самъ по себе си е отдѣленъ. Каква е разликата между този, който не е отдѣленъ отъ Бога, и онзи, който е отдѣленъ? Разликата между двамата е такава, каквато между благородния и неблагородния металъ. Благородниятъ металъ не се окислява, а неблагородниятъ се окислява. Каквато е разликата между праведния и грѣшния, такава е и между онзи, който люби Бога и този, който не Го люби. Тѣлото на праведния е устроено по единъ начинъ, а на грѣшния — по другъ. Това зависи отъ тѣхнитѣ мисли и чувства. Добритѣ мисли и чувства строятъ по единъ начинъ, а лошитѣ — по другъ. Това, което човѣкъ гради съ помощьта на добри мисли и чувства, е устойчиво и никога не се губи. Съграденото, обаче, съ лоши мисли и чувства, не е устойчиво и лесно се губи. Казва се, че човѣкъ трѣбва да пази това, което е съградилъ въ себе си. Това се отнася до връзката му съ Бога. Следователно, човѣкъ трѣбва да пази свещено връзката, създадена между Бога и неговата душа. Никоя външна сила не е въ състояние да скѫса тази връзка, освенъ самиятъ човѣкъ. Никакви страдания, нещастия, изпитания, мѫчнотии не сѫ въ състояние да скѫсатъ връзката между човѣшката душа и Бога. Човѣшкитѣ връзки, обаче, лесно се кѫсатъ. Достатъчно е да кажете нѣщо обидно за нѣкой човѣкъ, за да го накарате да се отдалечи отъ васъ. Нѣкой върви и се оглежда насамъ — натамъ, какво ще кажатъ хората за него. Какво ще кажатъ хората? Каквото виждатъ. Ако виждатъ, че не си облѣченъ, както трѣбва, ще кажатъ, че не си облѣченъ. Ако намѣрятъ, че си простъ или ученъ, непременно ще си кажатъ мнението. Когато хората даватъ мнението си, дай и ти своето. Ако намиришъ, че говорятъ истината, нищо друго не ти остава, освенъ да потвърдишъ думитѣ имъ. Ако намирашъ, че не говорятъ истината, ще се опиташъ да ги корегирашъ. Кажатъ ли за тебе, че си ученъ човѣкъ, ще имъ кажешъ, че не сѫ прави, защото има много нѣща, които не знаешъ. Пазете се да не скѫсате връзката си съ Бога. Що се отнася до човѣшкитѣ връзки, тѣ лесно се кѫсатъ, лесно се завързватъ. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да се справите съ всички мисли и чувства, които, като рициновото масло, идатъ да отнематъ разположението на духа ви. Какво можете да кажете за човѣкъ, който отъ всичко се плаши? Ако всѣка мисъль може да го застави да се откаже отъ убежденията си, този човѣкъ не заслужава да бѫде свободенъ. Той е робъ на условията, на злото въ свѣта. Ще кажете, че Богъ е Любовь и прощава на всички. Богъ е Любовь, но за разумнитѣ. Богъ е Мѫдрость за мѫдритѣ. Богъ е Истина за истинолюбивитѣ. Какво е Богъ за грѣшнитѣ, тѣ сами знаятъ. Ако азъ отговоря на този въпросъ, ще предизвикамъ изгаряне въ съзнанието ви. Какво е отношението на Бога къмъ грѣшнитѣ, не ме интересува. Азъ се интересувамъ само отъ отношението на Бога къмъ праведнитѣ, които вършатъ Неговата воля. Отъ две хиляди години насамъ християнитѣ се занимаватъ съ отношението на Бога къмъ грѣшнитѣ, но свѣтътъ още не е оправенъ. Тѣ говорятъ за страшния сѫдъ, за ада, но хората още продължаватъ да грѣшатъ. — Защо? — Защото се занимаватъ съ неразрешими въпроси. Не разрешавайте неразрешимитѣ въпроси. Защо хората грѣшатъ, защо говорятъ лошо едни за други, това сѫ въпроси, които днесъ не могатъ да се разрешатъ. Оставете тия въпроси настрана, за далечното бѫдеще. Какво мислятъ хората за васъ, не е важно. Интересувайте се отъ това, какво Богъ мисли за васъ, какви сѫ Неговитѣ отношения къмъ васъ. — Кѫде е Богъ? — Той е извънъ времето и пространството. Като хора, дошли на земята да се учатъ, вие живѣете въ ограниченъ свѣтъ, въ време и пространство. Дойдете ли до вѣчностьта, вие трѣбва да излѣзете отъ ограничения свѣтъ и да влѣзете въ области, извънъ времето и пространството. Следователно, искате ли да знаете, какво представя Богъ въ време и пространство, изучавайте себе си. Всѣки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е далъ достѫпъ въ съзнанието си. Нѣкой се оплаквалъ, че съзнанието му било обхванато отъ нѣкое чуждо сѫщество, което внасяло въ него мракъ. Това чуждо сѫщество му нашепвало отрицателни мисли, съ цель да го отклони отъ правия пѫть. То му казвало, че е заблуденъ, че не трѣбва да се занимава съ философски въпроси, че отъ него нищо нѣма да излѣзе и т. н. Изпаднете ли въ такова положение, ще знаете, че това е злото въ свѣта, което се изразява чрезъ сѫщества, които иматъ за цель да спъватъ хората. Значи, човѣкъ може съзнателно или несъзнателно да даде ходъ на тия сѫщества въ себе си. Ако това е възможно за злото въ свѣта, колко повече човѣкъ трѣбва да даде пѫть на доброто въ себе си! Колко повече човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да изпълнява Волята Божия! Като наблюдавамъ лицата на хората, виждамъ, какви сѫ, страданията имъ. Тѣ се мѫчатъ, страдатъ, но въпрѣки това не могатъ да разрешатъ задачитѣ на своя животъ. Тѣ искатъ да ги разрешатъ механически. Механическото разрешаване на задачитѣ е намиране на неизвестнитѣ X и У. Това не е истинско разрешаване на задачитѣ. Да се наяде човѣкъ днесъ, това на е резрешение на въпроса. Това е временна помощь само. Докато живѣе на физическия свѣтъ, при преходни условия, човѣкъ се нуждае отъ храна, за да извади живота, който е вложенъ въ нея. Днесъ хората дъвчатъ храната си. Ще дойде день, когато тѣ ще се хранятъ по другъ начинъ. Сега, както изучавате влиянието на различнитѣ храни върху организъма си, така трѣбва да изучавате влиянието на мислитѣ върху ума си и на чувствата върху сърдцето си. Да може човѣкъ да се справя съ своитѣ мисли и чувства, това значи, да е постигналъ нѣщо положително. Външно човѣкъ може да се показва тихъ и спокоенъ, като че нищо не е изгубилъ, а вѫтрешно да се усѣща отмалѣлъ, неразположенъ. Това е състояние на обиране. Този човѣкъ е изгубилъ всичкото си богатство. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да запази докрай вѫтрешното богатство, което Богъ му е далъ. Ако Богъ е въ васъ, кой може да вземе богатството ви? Като ученици, вие трѣбва да пазите своето вѫтрешно богатство. Всѣки човѣкъ е изложенъ на изпитания, на изкушения, съ единствената цель да го обератъ. За да запази своето богатство, човѣкъ минава презъ редъ вѫтрешни борби. Всѣки чувствува, че нѣщо го дебне. Това дебнене сѫществува навсѣкѫде въ природата: лисицата дебне кокошката, вълкътъ — агнето, крадецътъ — богатия, сѫдията — престѫпника. Като знаете това, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Той винаги разчита на Божественото въ себе си и му дава пѫть да се прояви. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Не знае ли, той ще бѫде победенъ. Вземете примѣръ отъ борцитѣ. Години наредъ тѣ се упражняватъ, за да могатъ да се противопоставятъ на всѣки, който ги напада, отвънъ или отвѫтре. Българитѣ се нападатъ едни други съ тояга, съ кривакъ. Иска ли нѣкой да си отмъсти, той дига кривака си и не гледа, кѫде удря. Англичанитѣ пъкъ се боксиратъ. Обаче, злото не се побеждава нито съ кривакъ, нито съ юмруци, нито съ боксиране. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ злото. Не знае ли, злото ще го повали на земята. Като се бори дълго време съ мѫчнотиитѣ си, както и съ злото, човѣкъ изгубва най-после своя вѫтрешенъ миръ, вследствие на което животътъ му се обезсмисля. Съвременнитѣ хора постоянно се оплакватъ, че сѫ изгубили нѣщо. Нѣкой се оплаква, че е изгубилъ мира си, другъ — любовьта си, трети — нѣкоя свѣтла мисъль или благородно чувство. Ако отидете въ нѣкое село, ще чуете, че селянинътъ плаче за изгубената си кокошка или овца. При това, хората губятъ най-породиститѣ си кокошки и овце, най-красивитѣ си мисли и чувства. Кѫде отиватъ тѣ? — Въ нѣкой чуждъ курникъ, или въ нѣкое чуждо стадо, или въ устата на нѣкой звѣръ — вълкъ, лисица и т. н. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи своитѣ красиви нѣща? Трѣбва да се огради съ здравъ, бодливъ телъ или съ будно съзнание. За разумния човѣкъ по-добра ограда отъ силната мисъль нѣма. За военния по-добра ограда отъ револвера нѣма. За овчаря по-добра ограда отъ бодливия телъ нѣма. Слабъ ли е човѣкъ, още при първото сражение отстѫпва. Той трѣбва да се кали, да издържа въ борбата съ тъмнитѣ сили. Сѫществата, които работятъ съ тъмнитѣ сили, познаватъ всичкото изкуство на отбрана и нападение, разполагатъ съ всички методи: тѣ убиватъ, крадятъ, кощунствуватъ, палятъ, горятъ. Тѣ сѫ майстори въ всички области. Силата на духовния човѣкъ седи въ познаване на истината. Познава ли истината, той никога нѣма да бѫде излъганъ. Ако въ борбата си съ нѣкое тъмно сѫщество не бѫдете излъгани, победата е на ваша страна. Победите ли го, всичкото негово богатство е на ваше разположение. Духовниятъ човѣкъ пъкъ употрѣбява любовьта, като бойна сила при сражението. Мощна сила е любовьта. Достатъчно е тя да огради човѣка, за да го победи. Като се намѣри въ обрѫча на любовьта, и най-голѣмиятъ престѫпникъ отстѫпва. Той предава орѫжието си и тръгва следъ нея. И при това положение, обаче, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да се пази отъ хитринитѣ на тъмнитѣ сѫщества. И тъй, който попадне въ обрѫча на любовьта, той трѣбва да знае, че е нейнъ плѣнникъ. — Докога? — Докато дойдатъ да го откупятъ. Черното братство плаща скѫпо за всѣки свой човѣкъ, попадналъ въ плѣнъ. Любовьта не иска да го задържи за винаги при себе си, но само, докато му предаде единъ урокъ. Следъ това тя го изпраща доволна, разположена и го кани и втори пѫть да я посети. Обаче, така може да постѫпва само адептътъ. Обикновениятъ човѣкъ не може още да воюва съ злото. Той не трѣбва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Единъ день, когато се въорѫжи съ любовьта, той ще воюва съ злото и сигурно ще го победи. Днесъ всѣки човѣкъ може да стане жертва на злото, но не трѣбва да се страхува отъ него. Когато човѣкъ изпълнява волята Божия, Богъ воюва заради него. — Какъ? — Той го превръща отъ овца въ лъвъ, отъ лъвъ въ лъвица. Ако сте овца, и вълкътъ дойде да ви нападне, вие веднага ще се превърнете на лъвъ. Вълкътъ лъвъ не напада. Ако сте лъвъ и дойде другъ лъвъ срещу васъ, веднага ще се превърнете въ лъвица. Лъвъ лъвица никога не напада. Мнозина се смѣятъ на тия думи, защото не сѫ се спирали да изучаватъ проявитѣ на всички живи сѫщества. Като изучаватъ живота на животнитѣ и растенията, хората ще дойдатъ и до познаване на себе си. И обратно: като познава себе си, човѣкъ ще познава и другитѣ. Срѣщате, запримѣръ, нѣкого, който маха съ рѫка около главата си. Който не разбира състоянието му, ще го нарече смахнатъ. Не е смахнатъ човѣкътъ. Той маха съ рѫката си, за да се освободи отъ нѣкоя лоша мисъль, която е налегнала съзнанието му. Иска ли човѣкъ да се освободи отъ нѣкаква тежка, отрицателна мисъль, нѣма защо да маха съ рѫка. Нека вземе една лъжица рициново масло, да се прочисти. Въ психическия животъ, влиянието на рициновото масло можемъ да уподобимъ на влиянието на добритѣ мисли. Въ прочетената глава отъ Евангелието се казва, че човѣкъ не трѣбва да кѫса връзката си съ Бога, съ любовьта. Запази ли тази връзка, той ще има правилна обхода къмъ хората. Какъ да се отнася човѣкъ къмъ хората, това не може да се учи. Правилната обхода произтича отъ човѣка. Който има любовь въ себе си, той знае, какъ да се отнася съ хората, съ всички живи сѫщества. Ако три деня е жадувалъ и намѣри една чаша вода, той ще бѫде готовъ да раздѣли водата си съ всѣки, който би му поискалъ. Нѣма ли любовь въ себе си, той ще каже: Азъ съмъ жадувалъ три деня. Следователно, първо азъ трѣбва да задоволя жаждата си. За свое оправдание, той ще каже: Човѣкъ не може да обича другитѣ повече отъ себе си. Трѣбва ли да рѣжа отъ месото си, за да дамъ на другитѣ да се хранятъ? За човѣка, който не носи любовьта въ сърдцето си, е оправдано първо да мисли за себе си, а после за другитѣ. Обаче, има хора, които сѫ готови да рѣжатъ месо отъ себе си, за да дадатъ на нѣкого, който умира отъ гладъ. Единъ примѣръ изъ английския животъ илюстрира добре, какво се крие въ човѣшкото естество и за какво е способенъ човѣкъ при критични моменти. При една катастрофа по море, единъ английски параходъ пострадалъ. Само десеть души отъ екипажа могли да се спасятъ. Тѣ се качили на една лодка и се понесли по бурнитѣ вълни на морето. Така прекарали осемь деня, безъ троха хлѣбъ въ устата си. Огладнѣли, отслабнали, тѣ започнали да се поглеждатъ, какво да направятъ, за да не умратъ отъ гладъ. Най-после, по силата на атавизъма, тѣ единодушно решили да нападнатъ едного отъ тѣхъ и да го изядатъ. Въпросътъ се решилъ съ жребие. Като пѫтували още нѣколко деня и не могли да стигнатъ нѣкое пристанище, подъ напора на глада, тѣ били принудени да изядатъ още единъ отъ групата си. Въ дългото си пѫтешествие, лишени отъ хлѣбъ, отъ всѣкаква храна и отъ изгледъ за скоро спасяване, тѣ изяли още шестима отъ своитѣ другари. Въ деня, въ който стигнали до едно пристанище, въ лодката останали само двама души. Този примѣръ очъртава слабостьта на човѣка. Щомъ се намѣри въ критично положение, той се натъква на известни атавистически състояния. Това е едно разрешение на въпроса. Обаче, има и другъ начинъ за разрешаване. Ако предстои на нѣкого да умре отъ гладъ, това ни най-малко не му дава право да изяде другъ нѣкой, за да спаси себе си. Това нѣщо става и въ съзнанието на човѣка. Това, именно, представя драмата въ човѣшкия животъ. Когато се намѣри въ трудно положение, като тия англичани, човѣкъ самъ не забелязва, какъ посѣга даже върху нѣкоя своя добра мисъль, или върху нѣкое благородно чувство и го изяжда. Това говори за неустой на човѣшкото естество. Животътъ подлага човѣка на редъ изпитания, да познае себе си и да се кали. Днесъ всички хора се намиратъ предъ този изпитъ и трѣбва правилно да го решатъ. Ако не може да го реши правилно, човѣкъ се чуди, какво е станало съ него, че е сгрѣшилъ. — Трѣбваше ли да сгрѣша? — Това не е важно. Важно е, като си сгрѣшилъ, да изправишъ погрѣшката си. Щомъ си подписалъ една полица, нищо друго не ти остава, освенъ да я платишъ. — Ами ако сгрѣша втори пѫть? — Пакъ ще платишъ. Колкото пѫти грѣшишъ, толкова пѫти ще плащашъ. Важното е да изправяшъ погрѣшкитѣ си и да се учишъ отъ тѣхъ. Изправяй погрѣшкитѣ си и напредъ върви. Докато не изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Съ други думи казано: Докато не стане приятель съ доброто, човѣкъ не може да се освободи отъ злото. Щомъ се сприятели съ доброто, човѣкъ напуща вече бойното поле. Не е ли свързанъ съ доброто, той непременно ще бѫде битъ. Свърже ли се съ доброто, това значи, да се яви добре въорѫженъ срещу злото. Мнозина казватъ, че като вѣрватъ въ Бога и Го обичатъ, лесно могатъ да се справятъ съ злото, съ мѫчнотиитѣ си. Важно е, какъ обичатъ Бога и каква е вѣрата имъ въ Него. Единъ младъ момъкъ тръгналъ съ своята възлюбена на разходка въ една гѫста, красива гора. Той й казалъ: Цонке, докато си съ мене, не се страхувай отъ нищо. Имай пълна вѣра въ мене! При каквато опасность и да се намѣримъ, азъ ще стрелямъ съ револверъ. — Напълно вѣрвамъ въ тебе, отговорила момата. По едно време тѣ чули предъ себе си тежки стѫпки и нѣкакво шумолене. Момъкътъ пръвъ зърналъ мечка предъ тѣхъ и моментално, безъ да разсѫждава, качилъ се на една дива круша и гледалъ оттамъ, какво става долу. Момата, останала сама съ мечката, започнала да вика и да плаче. Обаче, мечката спокойно минала и заминала покрай нея, безъ да я засегне. Следъ това момъкътъ слѣзълъ отъ крушата и казалъ на момата: Както виждашъ, Цонке, мечката се уплаши отъ моя револверъ и нищо не ти направи. — Не, съ такива заблуждения не се живѣе. Азъ бихъ казалъ на момата: Цонке, много ще плачешъ, докато ходишъ по ума на своя възлюбенъ. И тъй, ако човѣкъ вѣрва и уповава на нѣщо, това е Божественото въ него, а не човѣшкото. Докато вѣрва на човѣшкото, всѣкога ще има плачъ и ридание. За да не плаче, отъ човѣка се иска абсолютна вѣра въ Божественото. Ако е въпросъ за вѣра, днесъ всички хора вѣрватъ, но не въ едно и сѫщо нѣщо. Едни вѣрватъ въ силата на човѣка и казватъ, че човѣкъ може да направи всичко. Това сѫ тъй нареченитѣ свѣтски хора. Другитѣ, тъй наречени религиозни, вѣрватъ въ духоветѣ. Тѣ казватъ, че духоветѣ могатъ да направятъ всичко. И еднитѣ, и другитѣ се заблуждаватъ. Така не се проповѣдва. Искате ли да проповѣдвате на хората, говорете имъ за любовь и вѣра въ Бога. Ако всички хора дойдатъ до любовь къмъ Бога, тѣ ще иматъ еднакви резултати въ работитѣ си. Тѣ влизатъ въ областьта на вѣчната хармония. Най-малкиятъ дисонансъ въ живота на човѣка показва, че той е влѣзълъ въ религиозния материализъмъ. Нито свѣтскиятъ материализъмъ, нито религиозниятъ материализъмъ могатъ да спасятъ човѣка. Нито човѣкъ е всесиленъ, нито духоветѣ и светиитѣ, на които религиознитѣ се кланятъ. Единствениятъ, Който може всичко да направи, това е Богъ. Дръжте въ ума си тази свещена идея за Него. Не е лошо да изучава човѣкъ свѣтския и религиозния материализъмъ, но той трѣбва да ги постави на опредѣленитѣ за тѣхъ мѣста: човѣкътъ ще постави на своето мѣсто; духоветѣ и светиитѣ — на своето. Дойдете ли до Бога, и Него ще поставите на мѣстото Му. Най-хубавото, красиво и чисто мѣсто въ човѣшката душа се пада на Бога. Той е слънцето на човѣшкия животъ. Той огрѣва и най-забутанитѣ ѫгли на неговото естество и го прави добъръ, силенъ и красивъ. — Кѫде е Богъ? Накѫде да Го търсимъ? На коя страна да се молимъ? — Ако обичате Бога, вие ще знаете, кѫде е Той. Любовьта открива всички нѣща. Дали Богъ е на земята, или на небето, вие ще Го намѣрите по пѫтя на любовьта. Казвамъ: Дето е Богъ, тамъ е изтокъ. Противоположната страна на изтокъ е западъ, т. е. човѣшкото. Значи, Богъ е на изтокъ и отпредъ, а човѣкъ — на западъ и отзадъ; злото — отлѣво, доброто — отдѣсно. Това сѫ четиритѣ посоки на съзнанието, които опредѣлятъ движението на човѣка. Р а з м и ш л е н и е. 33. Лекция отъ Учителя, държана на 3 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Втръсване. Размишление върху изворитѣ на живота. Въ живота на хората сѫществува законъ на втръсване.—Кога се втръсва човѣкъ? —Когато дълго време прави едно и сѫщо нѣщо. Най-после въ човѣка става реакция, която се придружава съ едно особено състояние, което наричаме „втръсване“. Втръсването не е природенъ законъ, но резултатъ на неестествения животъ на хората. Като законъ, втръсването има свои добри страни, но желателно е човѣкъ да не изпада подъ неговото влияние. Втръсването се явява въ помощь на човѣка, когато всички други срѣдства сѫ се указили безрезултатни. Когато човѣкъ е боленъ и всички изпитани срѣдства не му помагатъ, втръсването му идва на помощь. Той повръща храната си, и положението му се облекчава. Втръсването иде въ крайния моментъ. Не оставяйте нѣщата да дойдатъ до този моментъ. Една отъ причинитѣ за втръсването се дължи на това, че човѣкъ очаква отъ живота повече, отколкото той може да му даде. Обикновено човѣкъ си поставя голѣма програма, която не може да реализира. Щомъ не може да реализира програмата, която си е поставилъ, човѣкъ се разочарова. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ никога не може да изпълни програмата, която самъ си е поставилъ. Ако успѣе по нѣкакъвъ начинъ да я изпълни, той пакъ ще свърши съ разочарование и втръсване. Законътъ на втръсването сѫществува не само въ обикновения животъ на хората, но и въ религиозния имъ животъ. Нѣкой религиозни хора очакватъ чрезъ религията да оправятъ работитѣ си. Какво оправяне на работитѣ си могатъ да очакватъ? Щомъ сѫ се родили на земята, отъ баща и отъ майка, работитѣ имъ сѫ оправени. Ако има нѣщо объркано въ материалнитѣ работи на хората, това се дължи на тѣхнитѣ криви разбирания за живота. Наистина, срѣщате единъ младъ човѣкъ и виждате, че той е успѣлъ вече да обърка работитѣ си. Следъ това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го наследи, ще получи голѣмо богатство, съ което ще оправи работитѣ си. Бащата пъкъ мисли, че като остава богатството си на своя синъ, съ това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на движение, което нищо не разрешава. Онѣзи бащи, които не могатъ да оставятъ наследство на децата си, казватъ: Богъ ще ги осигури. Той ще промисли за тѣхния бѫдещъ животъ. Значи, нѣкои хора вѣрватъ въ Божия Промисълъ, а други не вѣрватъ. Тази е причината за изникване на различни възгледи за Бога. За Бога може да сѫществува само едно мнение. Има ли много мнения, тѣ отговарятъ на самитѣ хора. Значи, за всѣки човѣкъ Богъ представя такова нѣщо, каквото е самиятъ той. Какъвто си ти, такъвъ е и твоятъ Господъ. Затова казватъ, че идеалитѣ на всѣки човѣкъ отговарятъ на самия него. Понеже идеалитѣ на хората не сѫ високи, тѣ сѫ недоволни отъ живота, отъ баща си и майка си, отъ окрѫжаващата срѣда и т. н. Хората се страхуватъ да не дойде нѣкой да отнеме и малкото имъ богатство, което иматъ. Обаче, умниятъ човѣкъ никой не може да го обере. Глупавиятъ всѣки може да го обере. Никой не може да обере добриятъ човѣкъ, но лошиятъ всѣки е въ състояние да обере.—Защо? – Защото разумностьта, добротата сѫ Божествени качества, които не се губятъ, нито се отниматъ. Съвременнитѣ хора често губятъ това, което сѫ придобили, понеже не сѫ постигнали крайното си развитие. Като губятъ по нѣщо отъ себе си, тѣ казватъ, че усѣщатъ нѣкаква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работятъ. Единъ день, когато завършатъ развитието си, ще видятъ, че всички празнини, които сѫ имали въ различнитѣ животи, сѫ запълнени. Тѣ ще минаватъ отъ една планета на друга, докато дойдатъ до пълно познаване на Битието. На мнозина се вижда чудно, какъ ще живѣятъ на различнитѣ планети, когато, споредъ тѣхъ, само на земята има животъ. Като обиколятъ всички планети, тѣ сами ще видятъ, има ли животъ тамъ, или нѣма. На луната, запримѣръ, има живи сѫщества, по-културни отъ хората. Може ли да бѫде пуста, ненаселена луната, щомъ е създадена отъ Бога? До четвъртия день отъ създаването на свѣта, небеснитѣ свѣтила сѫ били неустроени, но отъ четвъртия день насамъ, тѣ сѫ устроени вече, и животъ сѫществува на тѣхъ. Въ Божественото нѣма никакви празнини. Ще дойде день, когато планетитѣ ще си почиватъ. Временно само, животътъ ще изчезне отъ тѣхъ, но засега навсѣкѫде има животъ. Тъй щото, искате ли да придобиете нѣщо положително отъ луната, наблюдавайте я съ мисъльта въ себе си, че въ нея има животъ, че тя е населена съ разумни, културни сѫщества. Както кучето отдалечъ познава господаря си, така и ученитѣ хора отдалечъ познаватъ, има ли разумни сѫщества на луната, или нѣма. Какво показва това? Това показва, че въ човѣка има едно чувство, чрезъ което той познава и възприема истината. Човѣкъ се интересува отъ истината, както и отъ всички планети дотолкова, доколкото може да влѣзе въ връзка съ тѣхъ, да приеме нѣщо отъ тѣхния животъ и да го приложи въ своя. — Какъ може да стане това? — Чрезъ неговото вѫтрешно радио. Като изучава планетитѣ, слънцата и живота имъ, човѣкъ дохожда до познаване на Бога. Ако не разбирате и не познавате Бога въ проявеното, въ това, което Той е направилъ, какъ ще Го познаете въ непроявеното? Ако човѣкъ не познава относителната истина въ живота, какъ ще познава абсолютната? Сега, да се върнемъ къмъ закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавитѣ нѣща могатъ да произведатъ втръсване въ човѣка. Запримѣръ, ако много пѫти човѣкъ пѣе нѣкоя хубава пѣсень, въ края на краищата и тя ще му се втръсне. Сега ще ви дамъ една нова пѣсень: „Хади-ензи“. Заглавието й е на чуждъ, непознатъ на васъ езикъ. Едно време тази пѣсень се е пѣла отъ хора съ високо съзнание. Тѣзи хора сѫ вървѣли по другъ пѫть на еволюция, а не по пѫтя на обикновенитѣ хора. Днесъ тази пѣсень не се пѣе на езика, на който нѣкога сѫ я пѣли, защото ще изгуби смисъла, който е вложенъ въ нея. На български езикъ тя се превежда съ думитѣ: „Благата пѣсень“. Съдържанието Ѝ е приблизително следното: Ти съзнавай, ти люби безспирно сѣй, гради, и въ живота всичко давай, тази истина въ Бога ти познавай! Подъ думитѣ „всичко давай“, разбираме даване отъ изобилието. Който нѣма, той не може да дава. Освенъ това, има нѣща, които по никой начинъ не могатъ да се даватъ. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не даватъ. Преведена на български, тази пѣсень става разбрана за всички. Щомъ е разбрана, тя може да храни човѣка. Всѣко нѣщо, което човѣкъ разбира, лесно се усвоява. Като ученици, вие трѣбва да имате право разбиране за Бога. Вие трѣбва да съзнавате, че Той е въ сила да воюва заради васъ. Гледате ли така на въпроса, вие никога нѣма да се застѫпвате за себе си, да търсите своето право. Благодарете за това, което Богъ прави за васъ. Бѫдете доволни и на най-малкото, което ви се дава. Не се стремете къмъ голѣми работи, съ които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадатъ да управлявате нѣкоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратятъ на луната? Какъ ще се справите съ голѣмия студъ на луната? Споредъ нѣкои учени, тамъ има голѣмъ студъ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и голѣмиятъ студъ, и голѣмата горещина. Не е лошо нѣщо студа, но за онзи, който го разбира и може да се справи съ него. Студътъ и топлината лѣкуватъ човѣка отъ недоволството, отъ апатията, отъ редъ противоречия. Като се освободи отъ тия състояния, човѣкъ започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии въ природата, които могатъ разумно да се използуватъ. Докато енергиитѣ на студа и на топлината не сѫ подпушени, тѣ не причиняватъ никаква опасность. Подпушатъ ли се, тѣ причиняватъ изгаряне, а съ това и редъ пакости. Разликата между студа и топлината се заключава само въ посоката, по която се движатъ тѣхнитѣ енергии. Тѣ се движатъ въ две противоположни посоки. Т. м. 32. Лекция отъ Учителя, държана на 27 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Непреривно движение. Размишление. Сега ще прочета 90. Псаломъ. Опитайте се да направите преводъ на този Псаломъ, споредъ сегашнитѣ си разбирания. Ще кажете, че лесно се превежда отъ единъ новъ езикъ на другъ, но мѫчно се прави преводъ на смисъла на известно произведение. Като четете 7. стихъ отъ 90. Псаломъ, вие изпадате въ противоречие. — Защо? — Вижда ви се чудно, какъ може Богъ да се гнѣви и да проявява ярость. Стихътъ е следниятъ: „Защото изчезваме отъ гнѣва Ти, и отъ яростьта Ти смаяни сме.“ На мнозина думитѣ „гнѣвъ и ярость“ се виждатъ странни. Споредъ мене, нѣма по-разбрани думи отъ думитѣ гнѣвъ и ярость. Разгнѣви ли се човѣкъ, прояви ли яростьта си, всички разбиратъ смисъла на тия думи. Обаче, кажете ли думата „любовь“, всички я считатъ отвлѣчена дума. Като не могатъ направо да я разбератъ, тѣ започватъ да тълкуватъ смисъла и съдържанието й. Като ученици, отъ васъ се иска правилно разбиране на философията на живота. Ако напишете последователно числата отъ 1-10, безъ да турите запетая между всѣко едно отъ тия числа, това представя незавършена работа. Турите ли запетая между всички числа, това показва завършена работа. Който не употрѣбява въ живота си препинателни знакове, той минава за простъ човѣкъ. Който изучава графологията, той разбира смисъла на препинателнитѣ знакове и ги употрѣбява на мѣсто. Много писатели и учени поставятъ препинателни знакове, дето не трѣбва, а дето трѣбва, поставятъ повече, отколкото сѫ нужни. Въ граматиката има редъ правила, които се подчиняватъ на специални за тѣхъ закони. Който иска да спазва правилата, той трѣбва да познава законитѣ, по които тѣ се създаватъ. Представете си, че имате числото 1567. Това число е предметно, т. е. означава нѣкакъвъ предметъ, взетъ въ специално количество. Запримѣръ, ние можемъ да имаме 1,567 кгр. вода, жито, пѣсъкъ, прашинки или друго нѣщо. Превърнете ли това число въ нѣкаква жива величина, психологически то представя число съ особено значение, като дадена формула. Всѣка формула има приложение въ живота. За какво и кѫде се прилага формулата: 5 грама сакъзъ, 6 грама дървено масло, 7 грама катранъ и 1 грамъ вода. Значи, имате формулата или числото 1,567, което се употрѣбява за лѣкуване на циреи. Въ тази формула водата е взета въ най-малко количество, понеже тя крие въ себе си най-голѣма динамическа сила. Всѣко число съдържа известна сила, известна интенсивность. Въ това отношение, числата приличатъ на семена. Обаче, по интенсивность тѣ се различаватъ така, както и семената. Като изучавате числата и семената, ще видите, че всѣко едно отъ тѣхъ съдържа различно количество жизнена сила. Онѣзи, които сѫ се занимавали съ динамиката на ботаниката, тѣ разбиратъ всички процеси, които ставатъ въ развитието имъ: покълване, растене, цъвтене, завързване на плодъ и узрѣване. Следователно, докато човѣкъ не разбира силата, която природата е вложила въ числата, той нѣма да разбере вѫтрешния имъ смисълъ и отношението, което тѣ иматъ къмъ него. Като измѣрвате дължината на пръститѣ си, виждате, че тѣ не сѫ еднакво дълги: първиятъ пръстъ, показалецътъ, може да бѫде дълъгъ 9, 10, 11 см.; срѣдниятъ — 9.5, 10.5, 11.5 см.; безименниятъ — между показалеца и срѣдния; малкиятъ — 6, 7, 8 см. Това сѫ числа, които представятъ приблизителната дължина на пръститѣ. Който разбира динамическата сила на числата, той може да ги приведе въ известенъ редъ. Числото деветь е резултатъ, завършено число. По-далечъ отъ себе си това число не може да отиде. Ако срещнете човѣкъ, който се движи въ реда и порядъка на това число, ще знаете, че каквото ви обещае, ще го изпълни. Външнитѣ условия го заставятъ да го направи, понеже нѣма време за отлагане на нѣщата. Този човѣкъ обича живота. Заболѣе ли, той веднага ще отиде при лѣкарь. Той никога не отлага нѣщата. Има числа, които съдържатъ въ себе си противоположни сили на числото деветь. Човѣкъ, който включва въ себе си порядъка на тия числа, обещава, но никога не изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той казва: Искахъ да направя това нѣщо, но нѣмахъ благоприятни външни и вѫтрешни условия. Силитѣ въ този човѣкъ сѫ отрицателни. Мнозина изучаватъ динамиката на небеснитѣ тѣла и си представятъ, че тѣ се движатъ около нѣкакъвъ центъръ, подобенъ на нашето слънце, като описватъ около него окрѫжность. Въ сѫщность, нито едно тѣло при движението си не образува окрѫжность. Орбитата на тия тѣла е или елипсовидна, или спирална, споредъ близостьта или далечината, на която отстоятъ отъ даденъ центъръ. Ще кажете, че това е въ динамиката само. — Каквото е въ динамиката, това е и въ самия животъ. Често виждате, че бащата въ единъ домъ обича сина си повече отъ дъщеря си.—Защо? — Той е по-близо до него. Другъ пѫть обича повече дъщеря си. — Защо? — Тя е по-близо до неговата орбита. Колкото повече хората приближаватъ орбититѣ си въ своето движение, толкова повече тѣ се обичатъ. Започнатъ ли да се отдалечаватъ, тѣ по-малко се обичатъ. Нѣкой казва: Не зная защо, но този човѣкъ по-рано ме обичаше повече. Днесъ е поистиналъ малко въ любовьта си къмъ мене. — Много естествено. Този човѣкъ по-рано е билъ по-близо до тебе, а сега се е отдалечилъ. И тъй, ще знаете, че каквито сѫ отношенията на небеснитѣ тѣла помежду имъ, такива сѫ отношенията и на хората единъ къмъ другъ. Както съзнанието на хората се рѫководи отъ едно Разумно начало, така и физическитѣ явления, които хората считатъ за механически, неразумни, се рѫководятъ отъ сѫщото Висше съзнание. Задъ механическитѣ процеси въ природата се крие Разумна сила, която малцина познаватъ. Като не разбиратъ разумностьта въ природата, хората казватъ, че както въ природата има приливи и отливи, такива сѫществуватъ и въ живота, но въ тѣхъ нѣма никаква разумность. Който разбира и познава разумностьта, която действува и въ природата, и въ живота, той вижда, че навсѣкѫде сѫществува пълно уравновесяване на силитѣ. Дето има равновесие на нѣщата, тамъ сѫществува разумность. Запримѣръ, нѣкѫде има приливъ. Точно на противоположното мѣсто става отливъ. Ако нѣкѫде става отливъ, на друго мѣсто има приливъ. Като изучавате съзнателно процеситѣ въ природата, ще дойдете до дълбоко разбиране, да видите, че всѣки процесъ има свой вѫтрешенъ смисълъ. Ученитѣ казватъ, че всичко въ природата е въ движение. Въпрѣки това, мнозина считатъ, че тѣхниятъ животъ е спрѣлъ вече. Това е криво твърдение. Когато отива на гарата да се качи на нѣкой тренъ, човѣкъ е въ движение. Щомъ влѣзе въ единъ отъ вагонитѣ, видимо той спира движението си, но тренътъ се движи. Ако стане нѣкаква повреда съ трена, движението му спира, но веднага телеграфитѣ и телефонитѣ започватъ усилена дейность. Веднага взиматъ мѣрки, да махнатъ причината, която е спрѣла движението на трена. Значи, движението въ природата е непреривно и се предава отъ едно мѣсто на друго. Следователно, когато тренътъ на нѣкой човѣкъ спре, веднага всички разумни сѫщества, на които съзнанието е свързано съ неговото, т. е. всички сѫщества, които влизатъ въ неговата система, проявяватъ усилена деятелность. По този начинъ, силитѣ въ природата се уравновесяватъ. Нѣкой казва, че не иска да върви по пѫтя, по който всички хора вървятъ. — Ако не върви по сѫщия пѫть, по другъ пѫть ще върви, но не може да спре. Който самъ не иска да върви, други ще го носятъ. Защо умиратъ хората? Защото не искатъ да се движатъ. Като се разсърди на близкитѣ си, човѣкъ започва да се инати и казва: Не искамъ да работя. Ще седа въ къщи и нѣма да работя, нѣма да се движа. Като остане дълго време въ кѫщи, дохождатъ най-после съ кола и съ попове и го изнасятъ вънъ. Като го опѣятъ, заравятъ го въ земята. Не се минава много време и на гроба му виждате изникнали трева, цвѣтенца. Тѣ казватъ: Като не искашъ доброволно да излѣзешъ навънъ, ние насила ще те заставимъ. Хората мислятъ, че тѣлото на умрѣлия гние и се загубва. — Не, тѣлото му не гние, но се разлага, за да могатъ семенцата да взематъ нѣкои елементи отъ него и на части да го изнесатъ вънъ. Едно трѣбва да знаете за природата, а именно: Колкото е строга и взискателна, толна е мека и снизходителна. Види ли, че нѣкой се противопоставя на нейнитѣ закони, тя го оставя свободенъ. Не иска ли да излѣзешъ вънъ отъ кѫщата си, да се движи, тя казва: Щомъ не искашъ самъ да излѣзе, други ще дойдатъ да те изнесатъ. Ако съвременнитѣ хора нѣматъ резултати въ възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че тѣ се противопоставятъ на природата, понеже мислятъ, че сѫ свободни да правятъ, каквото искатъ. Тѣ считатъ себе си фактори въ природата. При сегашното положение, въ което се намира, човѣкъ нито е свободенъ, нито е факторъ. Споредъ разбиранията на сегашния човѣкъ, свободата му седи въ това, да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. — Това е невъзможно. Природата никога нѣма да остави човѣка да нарушава нейния редъ и порядъкъ, да нарушава нейната хармония. Силниятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на слабия, да разполага съ него, както иска. Умниятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на глупавия. Добриятъ никога нѣма да се остави въ рѫцетѣ на злия. Днесъ всички се питатъ, сѫществува ли добро и зло въ свѣта. Който отрича доброто и злото, като сили въ природата, той лесно може да отрече и задълженията си. Обаче, да отричашъ задълженията си, това не значи, че нѣма да ги плащашъ. Ако откажешъ, веднага ще ти представятъ полицата, която самъ си подписалъ. Следъ това ще извикатъ свидетели, предъ които си получилъ паритѣ. При това положение, искашъ или не, ще признаешъ дълга си и ще платишъ. Каквото да прави човѣкъ, колкото да се отказва отъ дълга си, и каквато лъжлива клетва да даде, задължението не се маха. Докато не изплати задълженията си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Природата пише всичко, което дава. Това, което природата е написала върху човѣка, никой не може да го заличи. Следователно, като върши нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, кои сѫ причинитѣ, които го заставятъ да го върши. Запримѣръ, нѣкой върши волята Божия доброволно, отъ любовь къмъ Бога. Другъ пъкъ отказва да върши волята Божия. За него ще дойде остенътъ. Като го боднатъ нѣколко пѫти, човѣкъ започва да върши волята Божия отъ страхъ, а не по свобода. Който не иска да излѣзе отъ кѫщата си доброволно, насила ще го заставятъ. Ако и при това положение не иска да излѣзе, ще го взематъ на рѫце и пакъ ще го изнесатъ. — Азъ не вѣрвамъ въ нищо. — Ще те заставятъ да вѣрвашъ. Като дойдатъ въ дома ти и те изнесатъ на рѫце, тогава ще повѣрвашъ. Тогава умътъ ти ще започне да работи, отъ последствията да намира причинитѣ на нѣщата. И тъй, каквото да прави човѣкъ, по-далечъ отъ числото деветь не може да отиде. Ако деветь пѫти е взималъ пари на заемъ и не ги е връщалъ, на десетия пѫть вече нѣма да му дадатъ. Ако пъкъ деветь пѫти е взималъ пари на заемъ и всѣкога ги е връщалъ, и на десетия пѫть ще му дадатъ. Когато говоримъ за числата, за динамическитѣ сили, които тѣ съдържатъ, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно свободни. Който не е свободенъ, той ще се смущава, ще се безпокои, защо пръститѣ му, запримѣръ, сѫ кѫси или дълги. При това, ако започне да ги мѣри, нѣма да знае, какъ и отде да мѣри и ще изпадне въ погрѣшки. Това вече не е наука. Прави ли човѣкъ погрѣшки, и заключенията му ще бѫдатъ невѣрни. Като знаете значението на дългитѣ и на кѫситѣ пръсти, вие можете точно да опредѣлите, какви добродетели се криятъ въ човѣка. И тогава, ако нѣкой дойде при васъ, да ви иска пари на заемъ, вие ще погледнете пръститѣ му, ще ги измѣрите и ще знаете, можете ли да му дадете, или не. По-добри порѫчители за човѣка отъ рѫката му, както и отъ неговитѣ пръсти, нѣма. Тѣ опредѣлятъ кредита, съ който човѣкъ може да се ползува. Искате ли да се ползувате отъ числата, вие трѣбва да знаете, какви сили се криятъ въ тѣхъ и какво действие указватъ върху човѣка. Има случаи, когато банкеръ дава известна сума на заемъ, обаче, съчетанието на силитѣ, които действуватъ въ дадената сума, се отразява фатално върху него, и той умира. Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари. Благословението и нещастието имъ се дължи на съчетанието на силитѣ, които се криятъ въ тия числа. Запримѣръ, никога не давайте петь стотинки на просекъ. Число, въ което петорката е въ началото, като 5, 50, 500, 5000, 50,000 и т. н., не е благословено. Ако нѣкой ви даде 50,000 лв., откажете се отъ тази сума. За предпочитане е да вземете само 12 лв. за единъ обѣдъ, отколкото да вземете цѣлата сума. Съ 12-тѣ лева вие ще се свържете съ разумни сѫщества, които ще ви помагатъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че всички числа не съдържатъ благоприятни сили въ себе си. Следователно, вие не можете всѣкога да се ползувате отъ числата, както не можете на всѣко време да правите добро. Има моменти въ живота, когато доброто, което човѣкъ прави, е на мѣсто. Човѣкъ не може да прави добро непрекѫснато и безразборно. Прави ли непрекѫснато добро, това значи, да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми нѣколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? Въ единъ и сѫщъ моментъ, малкото изворче може да задоволи жаждата на нѣколко души само, но по никой начинъ не и на хиляда. Това показва, че има нѣща, които и природата въ даденъ моментъ не може да направи. Та когато казваме, че нѣкои дни, седмици, месеци или години сѫ неблагоприятни за човѣка, разбираме, че енергията на природата презъ това време е ограничена. Тази енергия се използува на друго мѣсто. Сега, да се върнемъ къмъ числото деветь. Ако показалецътъ на човѣка е дълъгъ деветь сантиметра, това говори за отстѫпчивъ характеръ. Този човѣкъ е внимателенъ, добре разположенъ къмъ хората. Ако сѫщиятъ пръстъ е дълъгъ 11 см., този човѣкъ е упоритъ, своенравенъ, вѣчна опозиция на хората. Кой каквото каже, той всѣкога ще се обяви на противно мнение. Този пръстъ е свързанъ съ личностьта на човѣка. Когато е много дълъгъ, човѣкъ има особено мнение за себе си и поставя личностьта си надъ всичко. Като заповѣдва, човѣкъ всѣкога сочи показалеца си. Срѣдниятъ пръстъ е свързанъ съ правото. Обаче, въ живота само слугата търси правото си. Господарьтъ не търси никакво право, защото го има. Дали съзнателно човѣкъ подига показалеца си, или несъзнателно, това означава заповѣдь. Хора, които обичатъ да заповѣдватъ, често подигатъ показалеца си. Ако искатъ да не заповѣдватъ, тѣ трѣбва да наблюдаватъ движенията си, да се контролиратъ. Подигането на показалеца може да спаси човѣка, а нѣкога може да го окачи на вѫжето. Ето защо, каквито движения да прави човѣкъ, съзнанието му трѣбва да бѫде будно. И тъй, като се стреми къмъ добъръ животъ, човѣкъ иска да се свърже съ едно по-високо съзнание отъ своето, което да указва благотворно влияние върху него. Това високо съзнание е Божественото. Какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? Ще кажете, че за това е нужна вѣра. Обаче, да вѣрва човѣкь или да не вѣрва, това не зависи отъ него. Да вѣрва човѣкъ, това не значи по цѣли дни да се моли и да очаква наготово да му се донесе всичко, което му е нужно. Вѣрата изисква работа. Земедѣлецътъ трѣбва цѣлъ день да дига и слага мотиката, за да роди лозето му добро грозде. Като работи по този начинъ, той ще вѣрва въ добритѣ резултати. Ще каже нѣкой, че не е свикналъ на работа, че обича само да се моли. — Молитвата и работата вървятъ заедно. Молитвата не изисква специална обстановка и мѣсто. Човѣкъ може всѣкога и навсѣкѫде да се моли. Той може да се моли и като ходи, и като работи. Ама времето не благоприятствувало за молитва. Човѣкъ може да се моли на всѣко време. Ама сѫдбата му била тежка, препятствувала му въ всички работи. Какво нѣщо е сѫдбата? Казватъ хората, че сѫдбата била добра и лоша. Добрата или лошата сѫдба на човѣка се опредѣля отъ съотношението на числата на неговитѣ пръсти. Ако отношението между числата, които получавате при измѣрване пръститѣ на нѣкой човѣкъ е хармонично, сѫдбата на този човѣкъ е добра. Ако е беденъ, въ скоро време той ще обърне внимание на нѣкои добри, богати и разумни хора, и тѣ веднага ще му се притекатъ на помощь. Не е ли хармонично отношението между тия числа, и богатъ да е, той всичко ще изгуби. Това значи, да има човѣкъ лоша сѫдба. За добрата или лошата сѫдба на човѣка има значение не само отношението на числата, които отговарятъ на дължината на неговитѣ пръсти, но и отношението между числата, получени при измѣрване на лицето, на рѫцетѣ, на краката, на цѣлото тѣло. Даже и проститѣ хора разбиратъ отъ красивото и хармоничното въ човѣка. Като иматъ единъ красивъ образъ въ ума си, когото видятъ, все съ него го сравняватъ. Запримѣръ, ако харесва майка си или сестра си, момъкътъ търси мома, която да прилича на майка му или на сестра му. Това показва, че въ природата сѫществуватъ постоянни величини, къмъ които човѣкъ се стреми. Тѣ сѫ мѣрка, която рѫководи човѣка. Като знаятъ, че има постоянни величини въ природата, ученитѣ превръщатъ тия числа въ геометрически форми, геометрическитѣ — въ органически, а органическитѣ — въ психически, които проникватъ въ човѣшкото съзнание. Това преминаване на формитѣ отъ една въ друга подразбира вѫтрешна хармония въ живота. Всички хора се стремятъ къмъ вѫтрешната хармония на живота. Дойдатъ ли до тази хармония, тѣ сѫ придобили вече онзи вѫтрешенъ миръ въ себе си, който регулира всичкитѣ имъ отношения. По своя вѫтрешенъ миръ, тѣ познаватъ, ще успѣятъ ли въ работата, която сѫ предприели, или нѣма да успѣятъ. Назначаватъ ви на нѣкаква служба, но вие сте раздвоени, нѣмате миръ въ себе си. Ще знаете, че работата ви нѣма да върви. Отивате на изпитъ, но сте раздвоени. — Защо? — Нѣма да издържите изпита си. Обаче, ако сте тихи и спокойни въ себе си, каквато работа да започнете, ще имате успѣхъ. Природата е строго опредѣлила мѣстото, както и работата на всѣки човѣкъ. Попадне ли човѣкъ точно на мѣстото и на работата, които природата му е опредѣлила, той всѣкога е доволенъ. Не попадне ли на мѣстото и на работата, които сѫ опредѣлени за него, той е недоволенъ и всѣкога роптае. Въпрѣки всичко това, повечето хора се стремятъ къмъ голѣми работи, къмъ първи мѣста. Първото мѣсто, първото число е опасно. Последното мѣсто, последното число е спасително. Числата играятъ важна роля въ живота на отдѣлния човѣкъ. Има числа, които помагатъ на човѣка; има числа, които му препятствуватъ. Човѣкъ трѣбва да знае за себе си, кои числа му помагатъ, и кои му противодействуватъ. За да познаете, кои числа ви помагатъ, напишете едно следъ друго числата 1, 2, 3, 4, 5 и т. н. Като пишете тия числа, спирайте се за известно време предъ всѣко едно отъ тѣхъ и следете, какво чувствувате. Числото, което ви харесва, което внася радость и спокойствие въ васъ, е числото, което ви помага. Като дойдете до познаване на силитѣ, които действуватъ въ числата, вие ще можете да опредѣлите, кой лотариенъ билетъ печели и него, именно, да вземете. Каквото представятъ числата въ живота, такова нѣщо е животътъ на всѣки човѣкъ. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ лотариенъ билетъ, на който е точно написано, ще спечели или не, ще има ли страдания или нѣма да има. Който разбира законитѣ на числата, той може да измѣни сѫдбата си, т. е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, день или месецъ не ви благоприятствуватъ, измѣнете ги и наблюдавайте, какви резултати имате при новитѣ числа. Ако строите кѫща, спазвайте числата. Каквото правите въ живота си, правете го съ огледъ на науката за числата. Нѣкой казва: За мене е важно да си направя една кѫщичка, да се прибера, а колко голѣма ще бѫде, съ какви размѣри, не е важно. — Не, отъ размѣритѣ на кѫщата, на стаитѣ зависи вашето благосъстояние. Добре е размѣритѣ на стаята да бѫдатъ 5:6, а не 3:3, или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човѣкъ се домогва до положителнитѣ числа въ живота и се ползува разумно отъ тѣхъ. Това е една отъ задачитѣ на всѣки човѣкъ. — Божията Любовь носи пълния животъ. 31. Лекция отъ Учителя, държана на 20 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни изводи. Размишление върху правдата. Представете си, че виждате една стонога. Какво заключение ще извадите отъ нея? Защо трѣбва да има толкова много крака? Това е единъ въпросъ за разрешаване. Въ усилието, което мозъкътъ прави, за да разреши известенъ въпросъ, се крие растенето на човѣка. Споредъ закона на растенето, силитѣ обикновено се движатъ нагоре. Запримѣръ, когато расте, детето обича често да се мѣри. То почти всѣки день се мѣри и отбелязва, до кѫде е достигнало. Дохожда най-после день, когато растенето на физическия свѣтъ спира. Човѣкъ расте на височина само до известенъ предѣлъ и по-нататъкъ престава да расте. Понеже човѣкъ е отражение на макрокозмоса, растенето му се опредѣля отъ известни величини въ природата. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да изучава своитѣ желания, своитѣ импулси, да знае, отъ какво естество сѫ тѣ и отъ какъвъ източникъ произтичатъ. Като изучава себе си, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ: на всѣко нѣщо да дава съответна цена и значение. Нѣма ли това справедливо отнасяне къмъ себе си, човѣкъ може да отдаде особено значение на нѣкоя физическа идея, вследствие на което да очаква отъ нея голѣми резултати. Не постигне ли желаното, той се обезсърдчава. Като знае това, човѣкъ трѣбва да различава мислитѣ, чувствата и желанията си, да знае, какво трѣбва да очаква отъ тѣхъ. Съвременнитѣ хора не познаватъ себе си, не се познаватъ и помежду си. Това се дължи на голѣмото разнообразие между тѣхъ. Всѣки човѣкъ, външно и вѫтрешно, е построенъ по особенъ начинъ, вследствие на което стремежитѣ и разбиранията на едного коренно се различаватъ отъ тия на другитѣ. Срѣщате двама братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, но първиятъ, по-голѣмиятъ, обича красивото, великото и отъ него се възхищава, а по-малкиятъ обича паритѣ, по цѣлъ день ги брои и мѣсти отъ една каса въ друга. Първиятъ обича да чете, да се занимава съ научни въпроси, а вториятъ — по цѣли часове се оглежда въ огледалото. Кое е за предпочитане: да чете човѣкъ и да учи, или да брои пари? Споредъ случая. Ако се движи между учени хора, човѣкъ трѣбва да учи, да разбира тѣхния езикъ и интереситѣ имъ. Обаче, ако е отворилъ кантора, той непременно трѣбва да има пари. Следователно, нѣкога човѣкъ ще бѫде въ положението на ученъ, другъ пѫть — въ положението на банкеръ, на войникъ, или на търговецъ и т. н. — Ама азъ не искамъ да бѫда войникъ, да нося пушка, да се бия. — И войникъ ще бѫдешъ, съ пушка въ рѫка, и банкеръ, и ученъ ще бѫдешъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е воювалъ, да не се е билъ съ нѣкого. Нѣма миролюбиви хора на земята. Вижте, какво правятъ малкитѣ деца. Ако не се биятъ помежду си, ще ги видите да се сражаватъ съ дърветата въ гората. Не е лошо да воюва човѣкъ, но той трѣбва разумно да воюва. — Защо се биятъ хората? — За да се смекчатъ сърдцата имъ. Сърдцата на повечето хора сѫ корави, жестоки. Като се излагатъ на ужаситѣ на войната, като се осакатяватъ, тѣ започватъ да страдатъ, и по този начинъ сърдцата имъ постепенно се смекчаватъ. Ако войната е въ състояние да смекчи, да облагороди човѣшкото сърдце, тя е за предпочитане предъ жестокостьта на хората. Днесъ всѣки се стреми къмъ моралъ, който внася мекота въ отношенията на хората. Думата „моралъ“ въ ограниченъ смисълъ означава правилни отношения между хората. Моралътъ на хората се вижда ясно въ тѣхнитѣ отношения на взимане и даване. Въ старо време, хората сѫ уреждали отношенията си на взимане и даване въ натура: една крина жито за една крина грозде. Днесъ, обаче, размѣнната монета въ търговскитѣ отношения на хората е парàта: една каса грозде срещу 30—40 лв. И тъй, дойдемъ ли до човѣшкия моралъ, тамъ виждаме две страни на отношения: моралъ, който се прилага при взимане, и моралъ, който се прилага при даване. Когато моралътъ се отнася до взимане, всѣки човѣкъ знае, какъ да постѫпи. Стане ли въпросъ за даване, тамъ се провѣрява истинскиятъ моралъ на човѣка. Който е готовъ доброволно да изплаща своитѣ задължения, той е мораленъ човѣкъ. Който не е готовъ доброволно да изплаща задълженията си, той не е мораленъ. Къмъ него се прилага законътъ. Значи, законътъ се прилага къмъ моралнослабия човѣкъ. Той знае, че ако не плати задължението си на време, ще има бой. Какво представя боятъ?—Боятъ е музикаленъ тактъ, ударъ, мѣрка. Наистина, като получи нѣколко музикални такта върху гърба си, човѣкъ се научава вече да бѫде точенъ, изпълнителенъ къмъ задълженията си. Като изучавате музикалнитѣ тактове, ще видите, че мѫжътъ бие, т. е. дава тактъ по единъ начинъ, а жената — по другъ начинъ. Както и да гледате на живота, самъ по себе си той е сериозенъ. За онзи, който не разбира нѣщата, животътъ е забава. Като ученици, вие изучавате числата, безъ да подозирате, че тѣ иматъ отношение къмъ психическия ви животъ, както и къмъ цѣлокупния животъ. Запримѣръ, вие не знаете, защо 1 х 1 = 1, 1 + 1 = 2, 2 — 2 = 0, 2 : 2 = 1. Числата взиматъ участие въ мислитѣ и чувствата на човѣка. За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да изучава числата. Запримѣръ, всѣка мисъль и всѣко чувство, добри или лоши, отговарятъ на силитѣ, които известни числа съдържатъ въ себе си. Когато обичате нѣкого и пожелавате да му направите нѣщо, вие избирате най-добритѣ материали за цельта. Не го ли обичате, ще си послужите съ долнокачествени материали. Баницата за любимия ви човѣкъ ще бѫде направена отъ най-чисто и прѣсно брашно, масло и сирене. За онзи, когото не обичате, ще си послужите съ по-долнокачествени материали. Ако днесъ хората страдатъ и неуспѣватъ въ работитѣ си, това се дължи на факта, че тѣ често си служатъ съ числа, на които качественитѣ енергии сѫ отрицателни. Казватъ, че 1 + 1 = 2. Какво означава това действие? Това показва, че следъ като си работилъ цѣлъ день, получавашъ заплата за деня единъ златенъ левъ. Защо, обаче, 1 х 1 = 1? Това показва, че единицата, умножена сама на себе си, дава пакъ единица. Когато се оглежда въ огледало, човѣкъ вижда себе си. Този, който е предь огледалото, и този въ огледалото представятъ единъ и сѫщъ човѣкъ. Тѣ не могатъ да се събиратъ, не могатъ и да се умножаватъ. Образътъ въ огледалото не е реаленъ. Следователно, невъзможно е да умножавате реаленъ образъ съ нереаленъ. И да ги умножите, ще получите едно и сѫщо число. Това означава действието 1 х 1 = 1. Умножаватъ се само реални величини. Дойдете ли до единицата, тя може да се събира, да се вади, да се дѣли сама на себе си, но по никой начинъ не може да се умножава. 1 + 1 = 2 1 - 1 = 0 1 : 1 = 1 1 x 1 = 1 Самъ по себе си човѣкъ не може да се увеличава, т. е. не може да расте, нито да се увеличава. Това се отнася до душата. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т. е. докато живѣе, човѣкъ може да развива своитѣ сърдечни, умствени и душевни сили, вложени въ неговото сърдце, въ неговия умъ и въ неговата душа. Смисълътъ на живота не седи нито въ сиромашията, нито въ богатството. Ако искате да живѣете добре, обърнете внимание на честнитѣ и на добритѣ хора, които ви обичатъ. Хората се нуждаятъ отъ право разбиране на вѫтрешния животъ. Нѣкой казва, че разбралъ живота. Разбирането на живота не е еднократенъ процесъ, както и намирането на Бога не подразбира още познаването Му. Че си намѣрилъ една свещена книга, това не значи, че си я челъ и разбралъ. Следъ като намѣришъ книгата, ти трѣбва да се впрегнешъ на работа, да четешъ и да я изучавашъ. Следователно, следъ като намѣришъ Бога, тогава ще започнешъ истинската работа и учене. — Баща ми е богатъ, не ми трѣбва наука. — Това е криво разбиране. — Щомъ баща ти е богатъ, ти трѣбва да учишъ още повече, понеже имашъ всички възможности за това. Че баща ти е богатъ, това ни най-малко не подразбира, че и ти ще бѫдешъ богатъ. Баща ти е богатъ, защото е работилъ. Ако ти не работишъ, каквото богатство и да наследишъ, въ скоро време ще го изядешъ. Следователно, когато казвате, че Богъ е светъ, всемѫдъръ и всесиленъ, това още не значи, че и вие, като чада Божии, ще бѫдете силни, свети и мѫдри. Тѣзи нѣща сѫ вѫтрешни, вследствие на което не могатъ да се предаватъ по външенъ начинъ. Светъ човѣкъ е онзи, който има правилни отношения къмъ своя умъ, къмъ своето сърдце, къмъ своята воля, къмъ своята душа и къмъ своя духъ. Светиятъ човѣкъ не си служи съ никакво насилие. Мнозина мислятъ, че светиятъ човѣкъ прави чудеса. — Не, чудесата не се дължатъ на светостьта. Има лѣкари, които правятъ чудеса, безъ да сѫ свети. Има музиканти, които правятъ чудеса, безъ да сѫ свети. Мисъльта на светия човѣкъ трѣбва да бѫде пластична, да си пробива пѫть навсѣкѫде. Като мисли, човѣкъ не трѣбва да разглежда нѣщата външно само, но той трѣбва да прониква и въ най-скрититѣ имъ мѣста, да ги разглежда въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Трѣбва ли човѣкъ да остане затворенъ въ нѣкоя кѫща и да се примири съ мисъльта, че не може да излѣзе отъ вратата? Ако вратата на кѫщата е заключена, той трѣбва да излѣзе презъ прозорцитѣ. Ако презъ прозорцитѣ не може, той трѣбва да излѣзе презъ кумина. Изобщо, човѣкъ трѣбва да се примири съ дадено положение, само следъ като е опиталъ всички възможности да го преодолѣе. Ако по никои начинъ не може да го преодолѣе, тогава само той трѣбва да се примири и да очаква на нѣкаква външна помощь. — Морално ли е отъ негова страна да прави толкова усилия? — Морално е, разбира се. Представете си, че нѣкой човѣкъ е уличенъ въ нѣкакво престѫпление, за което полицията го търси да го хване и тури въ затворъ. Свободно ли ще се разхожда този човѣкъ изъ града? По цѣли дни той ще се крие тукъ-тамъ, а вечерь, когато трѣбва да излѣзе, ще избира тъмни, кални, забутани улици, да не го види полицията. Който го види каленъ, мръсенъ, веднага ще познае, че този човѣкъ е вървѣлъ по нечисти, кални улици. Това положение му се е наложило. Той не ходи по калнитѣ улици доброволно. Тъй щото, когато човѣкъ се стреми да влѣзе въ Царството Божие и не може да мине презъ царската врата, той ще се принуди да влѣзе презъ затънтенитѣ улици, но това става по необходимость, а не по негова добра воля. За човѣка е важно да постигне своята идея, а презъ какъвъ пѫть е миналъ, дали се е окалялъ или не, не е важно. Като го видятъ, домашнитѣ ще му дадатъ вода да се омие, ще му дадатъ чисти дрехи да се преоблѣче и ще го нахранятъ. Тѣ нѣма да го упрѣкнатъ въ нищо, но ще го похвалятъ за неговата смѣлость и ще кажатъ: Идея има този човѣкъ! Лесно се минава презъ царската врата, но презъ тѣсната врата, презъ канала, мѫчно се минава. Който минава презъ тѣсния пѫть, за да се домогне до своята свещена идея, той е истински герой. Този човѣкъ има любовь въ душата си, вследствие на което побеждава всички мѫчнотии на пѫтя си. Да върви човѣкъ по широкитѣ пѫтища и така да побеждава мѫчнотиитѣ си, това всѣки обикновенъ човѣкъ може да направи. Обаче, да минава презъ най-голѣмитѣ мѫчнотии и препятствия и така да постига своитѣ желания, това само героитѣ правятъ. Мнозина искатъ да иматъ постижения безъ мѫчнотии. Тъй както е създаденъ свѣтътъ, това е невъзможно. Това не значи, че човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ каналъ, или презъ кални, тъмни улици. Но ако Провидението застави човѣка да мине презъ такъвъ пѫть, за предпочитане е да мине презъ него, отколкото да бѫде въ бездействие. Веднъжъ сте дошли на земята, вие трѣбва да знаете, че ще се натъквате и на чисти, и на кални улици; вие ще се натъквате на свѣтли и на тъмни сѫщества. За да се развивате правилно, вие трѣбва да бѫдете разумни, да се вглеждате въ живота на напредналитѣ и учени хора, да видите, по какви пѫтища сѫ минали тѣ и да се поучавате отъ тѣхъ. Както вашиятъ животъ, така и животътъ на другитѣ хора трѣбва да ви служатъ като азбука, като настолна книга, по която да четете. Ако сами не знаете, отде и какъ да започнете, обърнете се къмъ вашитѣ напреднали братя, тѣ ще ви кажатъ, какво трѣбва да правите. Всѣки човѣкъ носи въ себе си нѣкакъвъ талантъ, който трѣбва да разработва. Достатъчно е да дойде при него нѣкой ученъ или напредналъ братъ, който да събуди таланта му и да го застави да работи въ това направление. Мнозина прекарватъ живота си почти въ бездействие, безъ да използуватъ условията за развиване на своя талантъ. Като не могатъ да постигнатъ нѣщо въ живота си, тѣ се оправдаватъ съ това, че природата не ги е надарила, че нѣматъ никакъвъ талантъ. Който е работилъ съзнателно върху себе си, той непременно се е натъкналъ на своя талантъ и го е развилъ. Представете си, че ви поставятъ въ затворъ и ви държатъ тамъ, докато намѣрите своя талантъ. Какво ще правите? Мислите ли, че нѣма да го откриете? Много затворници сѫ проявили талантитѣ си, именно, въ затвора. Като се намѣри въ трудно положение, котката може да скочи отъ голѣма височина, безъ да се осакати. Тогава тя прилага това изкуство, което въ други случаи не би приложила. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато се намѣри въ трудно положение, човѣкъ може да направи това, което въ никой другъ случай не би могълъ да извърши. За предпочитане е нѣкога човѣкъ да се хвърли отъ високо, отколкото безъ никаква съпротива да се предаде въ рѫцетѣ на неприятеля си, който ще му върже рѫцетѣ и ще го подкара да върви напредъ. Сега, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, това не значи, че трѣбва да върши глупости. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ въ постѫпкитѣ си, но разуменъ. Животътъ често поставя хората въ трудни положения, за да развиятъ своята разумность. Казва се, че на смѣлия Богъ всѣкога помага. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да решава труднитѣ си задачи. Има случаи, когато само съ тояга въ рѫка човѣкъ може да разпръсне многобройна тълпа. Следъ това всички се чудятъ, какво стана, че толкова хора не можаха да се справятъ съ единъ човѣкъ. Смѣлиятъ действува бързо, решително и съ вѣра. Остане ли да мисли много, работата му е пропаднала. Вѣрата върши чудеса. Приложете вѣрата въ живота си и не се безпокойте. Човѣкъ трѣбва да размишлява върху нѣщата, но сѫщевременно трѣбва и да действува. Какво допринася мисленето на нѣкой мжѫжъ или на нѣкоя жена, ако нищо не работятъ? Тѣ нѣматъ пари, нѣматъ хлѣбъ, и по цѣли дни седатъ въ кѫщи и мислятъ, какво да правятъ, какъ да си доставятъ необходимитѣ нѣща. Мѫжътъ мисли на една страна, жената — на друга, но положението не се подобрява. Какво трѣбва да направятъ? — Да се опретнатъ да работятъ. Мисленето имъ е дотолкова нужно, доколкото да намѣрятъ начинъ, какъ да работятъ. Щомъ измислятъ нѣкаква работа, тѣ трѣбва да се впрегнатъ задружно, да реализиратъ намисленото. — Ама може да имъ дойде помощь отвънъ. — И това е възможно, но за да дойде външна помощь на човѣка, безъ да е работилъ, друго нѣщо се иска отъ него. Това подразбира, че той е работилъ нѣкога, а днесъ жъне плодоветѣ на своята работа. Иначе, невъзможно е човѣкъ да не работи и да получава всичко наготово. И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нѣщо представя и вѣчностьта. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човѣка, като единица, може да се каже сѫщото. Ако се огледа въ огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножилъ. Ако десеть огледала се наредятъ подъ специални ѫгли, човѣкъ се оглежда въ тѣхъ, но вече се получаватъ десеть изображения на сѫщия човѣкъ. Това не значи още, че той се е размножилъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единица, която може да има много отражения, безъ да се е размножила. Отраженията не сѫ реални образи. Въпрѣки това, хората се лъжатъ, именно, отъ нереалнитѣ, отъ недействителнитѣ положения въ живота. Тѣ се натъкватъ на много недействителни и относителни нѣща въ живота си и наричатъ това нѣщо наука. Каква наука представятъ предсказанията на съвременнитѣ хиромантици? Отивате при нѣкой хиромантикъ, и той ви казва, че сте родени при еди - какви условия, какъвъ е характерътъ ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия животъ, нищо не може да ви каже. Колко души е имало въ дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителитѣ ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде день, когато науката ще си служи съ абсолютни факти. Ще кажете на нѣкой човѣкъ, че е сприхавъ. — Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добъръ или лошъ човѣкъ. — И това е относително твърдение. Думитѣ добъръ и лошъ сѫ пособия на единъ старъ езикъ. Кажете ли на нѣкого, че е лошъ човѣкъ, той казва: Вѣрно е това, но днесъ съмъ ликвидиралъ съ тази фирма. Бѣхъ богатъ човѣкъ, милионеръ, търгувахъ съ голѣми капитали и направихъ голѣми дългове. Днесъ всичко изплатихъ и останахъ беденъ, безъ петь пари въ рѫка, но започвамъ отново да работя. Сега ще се задоволя съ малка фирма, но съ името на добъръ, честенъ човѣкъ. Ще работя само съ дветѣ си рѫце, и на тѣхъ ще разчитамъ. Никой нѣма да ме познава. Да бѫда виденъ, знатенъ човѣкъ, това подразбира да живѣя съ чуждъ трудъ и капитали, да завърша живота си съ неприятности. Единъ баща казалъ на сина си: Синко, отъ тебе човѣкъ нѣма да излѣзе. Тъй ще минешъ и заминешъ, безъ да знае нѣкой за тебе. Дума нѣма да се чуе за твоето сѫществуване. Единъ день синътъ извършилъ нѣкакво престѫпление, за което всички вестници писали. Като чулъ, че вестницитѣ писали за престѫплението му, синътъ взелъ единъ отъ тѣхъ и радостно казалъ на баща си: Татко, ето, азъ се прочухъ. Днесъ всички вестници пишатъ за мене. Казвамъ: Не е достатъчно вестницитѣ да пишатъ за човѣка, но това, което пишатъ, трѣбва да е положително, да подига самия човѣкъ, а не да го унижава. При това, каквото вестницитѣ пишатъ, каквото хората говорятъ, трѣбва да е вѣрно. Често хората говорятъ едни за други нѣща, които не сѫ вѣрни. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за себе си, да знаете, какво сте въ сѫщность, какво можете да направите, кои сѫ вашитѣ добри и лоши чърти. Всѣка добра или лоша чърта на човѣка може разумно да се използува. Запримѣръ, нѣкой обича да се гнѣви. Гнѣвътъ е сухиятъ барутъ въ човѣка, който може да се използува въ време на война. Следователно, ако е военно време, вие можете да се ползувате отъ гнѣва си, да го употрѣбите като сухъ барутъ. Ако е мирно време, ще избѣгвате да се гнѣвите. Какъ ще избѣгнете гнѣва? Ще намокрите барута си, да стане влаженъ. Влагата прѣчи на барута да избухва. Влагата представя мекотата въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде мекъ, но не мекушавъ. Щомъ се отвори война, влажниятъ барутъ трѣбва да се изсуши. Значи, всѣко нѣщо е на мѣстото си. Ангелътъ, който изразява любовь и мекота, като се намѣри предъ единъ грѣшникъ, ще приложи другъ нѣкакъвъ методъ, съвършено различенъ отъ този, който би приложилъ къмъ праведния. Христосъ казва за себе си: „Не дойдохъ да туря миръ на земята, но ножъ“. Когато грѣши и не изпълнява Божиитѣ закони, човѣкъ ще срещне на пѫтя си ангелъ съ мечъ въ рѫка, който ще му даде добъръ урокъ. Когато Богъ изпѫди Адамъ и Ева отъ рая, Той постави на райската врата два ангела съ мечъ въ рѫка, да пазятъ, да не се върнатъ назадъ. Ако не върви въ правия пѫть, човѣкъ ще се натъкне на меча на нѣкой ангелъ и ще падне на земята. Следъ това ученитѣ ще казватъ, че еди кой умрѣлъ отъ разривъ на сърдцето. Ангелътъ казва на човѣка: Или ще вървишъ въ пѫтя, който ти е опредѣленъ, и ще вършишъ това, което Богъ ти заповѣдва, или ще платишъ съ живота си. — Ама азъ съмъ свободенъ да живѣя, както разбирамъ, и да говоря, каквото искамъ. —Не, не си свободенъ да живѣешъ и постѫпвашъ, както искашъ. Това, което мнозина считатъ за свобода, не е никаква свобода. Истинската свобода разбира разумни отношения между живитѣ сѫщества, които не нарушаватъ интереситѣ помежду си. Хората се оплакватъ отъ противоречия, отъ мѫчнотии въ живота си, безъ да подозиратъ, че причината за това се дължи на тѣхнитѣ криви разбирания. Запримѣръ, нѣкой мисли за себе си, че е кротъкъ човѣкъ и се чуди, защо, въпрѣки неговата кротость, се натъква на толкова голѣми мѫчнотии и противоречия. — Много просто. Той мисли криво за себе си. Той не познава още, какво нѣщо е кротостьта. Кроткиятъ човѣкъ е предвидливъ и съобразителенъ. При всички случаи на живота си, той знае, какъ да постѫпва. Като се намѣри въ материално затруднение, безъ работа, той нѣма да тръгне отъ кѫща на кѫща да проси, да иска пари на заемъ, но ще разбере, че Провидението му дава задача да живѣе безъ пари и ще гледа разумно да се справи съ положението си. Той ще тръгне по приятели, по познати, да имъ работи безъ никакво възнаграждение. Като останатъ доволни отъ работата му, тѣ ще го нахранятъ добре и облѣкатъ. Ако и това не му се нареди, той ще прекара нѣколко деня гладенъ, ще знае, че така му е опредѣлено. Понесе ли и глада, както трѣбва, условията му ще се измѣнятъ. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, че всичко, каквото се случва въ живота му, е на мѣсто и за негово добро. Така той ще види рѫката на Провидението и любовьта на Бога. Следователно, при каквито тежки условия и да е поставенъ, човѣкъ ще види най-после, че има единъ естественъ, Божественъ начинъ, по който той може да се освободи. Който прилага Божественитѣ методи въ живота си, той никога не опетнява името Божие. Като става сутринь отъ сънь, той чува вѫтрешния гласъ да му казва, че нѣколко деня нѣма да яде. Щомъ е решилъ да слуша Бога, той ще понесе това изпитание съ търпение. На четвъртия день той ще види на пѫтя си една голѣма, зрѣла череша и ще разбере, че има право да си откѫсне 40 череши и да ги изяде. Като изяде черешитѣ и задоволи отчасти глада си, той ще разбере смисъла на изпитанието, което му е било дадено. Всѣко изпитание има за цель да развива въ човѣка вѫтрешно послушание. Когато се говори за послушание, хората мислятъ, че притежаватъ това качество. Тѣ сѫ послушни, когато сѫ слаби и невежи. Обаче, срѣщате нѣкой силенъ, ученъ човѣкъ, върви гордо, съ изправена глава, съ рѫце въ джобоветѣ си или отзадъ, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човѣкъ рѫцетѣ си въ джобоветѣ си или отзадъ. Нито едното положение на рѫцетѣ е правилно, нито другото. Човѣкъ трѣбва да държи ръцетѣ си въ естествено положение, отстрана на тѣлото. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да има послушание къмъ Бога, не само когато е слабъ, глупавъ или невежа, но и като силенъ, ученъ и разуменъ човѣкъ. Това е истинско послушание. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до единъ вѫзелъ, до единъ кръстопѫть въ живота си и, ако не знаятъ, коя посока да взематъ, тѣ ще се натъкнатъ на такива изпитания, които ще имъ костуватъ живота. Като не могатъ да се проявятъ, като не знаятъ, коя посока на движение да хванатъ, тѣ дохождатъ до областьта на недоволството. Споредъ мене, недоволството, на което хората се натъкватъ, не е нищо друго, освенъ психическа краста. Каквото и да имъ се даде, каквото и да предприематъ, тѣ сѫ все недоволни. Естествено е за човѣка да бѫде недоволенъ, но недоволството трѣбва да му даде потикъ да върви напредъ. Недоволство, което спъва човѣка, не е на мѣсто. Каквото и да прави, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ изпитания и мѫчнотии. Тѣ иматъ за цель да го калятъ. За да се справи съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да разполага съ известно знание. Истинско знание е онова, въ което нѣма никакво колебание, знаешь нѣщо и пристѫпвашъ къмъ реализирането му. Знаешъ, че на еди кое мѣсто има заровени пари. Взимашъ мотиката и започвашъ да копаешъ. Копаешъ день-два, и намирашъ паритѣ. Какво правятъ нѣкои иманяри? Тѣ започватъ да търсятъ пари, съ години да копаятъ на едно или на друго мѣсто, но нищо не намиратъ. — Защо? — Не знаятъ, кѫде сѫ паритѣ. И тъй, сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ истинско, положително знание. Тази наука, която днесъ имъ се преподава, е само предговоръ къмъ Божествената. Ако не разполага съ свѣтското знание, човѣкъ не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или свѣтско, почива върху едни и сѫщи закони. Докато дойде до възвишената, Божествена наука, човѣкъ трѣбва да прави редъ опити и упражнения, да прилага наученото. Безъ приложение нѣма напредъкъ. Това се отнася не само до науката, но и до музиката, до художеството, до речьта и т. н. Сега, отъ всички хора се иска стабилность, устой въ възгледитѣ имъ. Нѣкои хора мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта и се заематъ за тази работа. Като се натъкватъ на известни мѫчнотии, тѣ се обезсърдчаватъ и казватъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тази работа. Това показва, че тѣ не сѫ измѣрили силитѣ си. При това положение, тѣ намиратъ, че трѣбва да се върнатъ по релситѣ на обикновения животъ. Ако върви по обикновения пѫть, човѣкъ нищо не може да постигне. Обаче, ако върви по необикновения пѫть, той все ще придобие нѣщо. Следователно, като ученици, вие трѣбва да сте въ постоянно движение, да не спирате на едно мѣсто. Въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има непреривно движение. Всѣко спиране въ пѫтя води къмъ недоволство, а недоволството е мѣсто, дето живѣятъ паразити. Спре ли човѣкъ за по-дълго време въ тази область, паразититѣ ще го нападнатъ. Всѣко съмнение, колебание, безвѣрие сѫ паразити, които развалятъ красивото и великото въ човѣка. За да се справи съ тия отрицателни състояния въ себе си, човѣкъ трѣбва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено въ него и не може да се домогне до положителната наука. Днесъ хората изучаватъ предмети и явления, които стоятъ далечъ отъ тѣхъ, а не познаватъ себе си. Да изучава човѣкъ себе си, това значи, да влѣзе въ една свещена область на познания, които ще го доведатъ до истинската наука. Само това знание е въ състояние да създаде правилни отношения между хората. Когато между хората сѫществуватъ правилни отношения, тѣ знаятъ, кой отъ какво се нуждае и могатъ да задоволятъ своитѣ нужди. Когато иска да задоволи желанията на човѣка, Богъ не задоволява изведнъжъ всичкитѣ му желания, но само онова, за което той е копнѣлъ съ години. Той намира, че това е сѫщественото му желание и го задоволява. — Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 13 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Първата буква. Размишление върху светостьта. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Неуспѣхътъ имъ се дължи на факта, че не прилагатъ това, което сѫ научили. Всѣко нѣщо, което не се прилага, се вкисва. Сѫщото се отнася и до знанието. Всѣко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успѣватъ въ науката, нѣкои хора казватъ, че и безъ наука може въ живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но безъ знание е по-лошо, отколкото съ знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човѣкъ трѣбва да чупи главата си. За предпочитане е човѣкъ самъ да чупи главата си, отколкото други да му я чупятъ. Едно трѣбва да имате предъ видъ: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастенъ, и като старъ. Въ първо отдѣление детето изучава числата отъ 1—20, но като стане виденъ математикъ, той си служи съ сѫщитѣ числа, само че ги взима въ различни комбинации. Въ първо отдѣление детето изучава азбуката; като стане виденъ писатель, той си служи съ сжщитѣ букви, но ги съчетава въ срички, въ думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добъръ писатель е той. И тъй, знайте, че и най-проститѣ идеи иматъ приложение въ живота: въ умствения, въ сърдечния и въ физическия свѣтъ. Има известни мисли, които представятъ азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човѣкъ не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ азбуката на нѣщата. Всички езици, всички изкуства започватъ съ буквата „а“. Каква мисъль представя буквата „а“? — Азъ живѣя. — Наистина, по-важно нѣщо отъ живота нѣма. Всички нѣща сѫ възможни, само когато има животъ. Безъ животъ нѣщата сѫ непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нѣщо представя думата „животъ“ за всѣко живо сѫщество. Буквата „а“ и „единицата“ съставятъ елементи на човѣшкото съзнание. Въ Божествения свѣтъ, обаче, първата буква на азбуката е думата „животъ“. Който е научилъ тази буква, той е ученикъ въ първо отдѣление на Божествената школа. Който се е научилъ да пише, да прилага първата буква на Божествения езикъ, той може да живѣе правилно. Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота въ обикновенъ смисълъ на думата и казватъ: Животътъ е добъръ или лошъ.— Животътъ не е нито добъръ, нито лошъ. Когато говорите за доброто или за лошото въ живота, това показва, че не сте поставили елементитѣ на живота на тѣхнитѣ мѣста. Дали животътъ е добъръ или лошъ, това зависи отъ умението на човѣка да поставя буквитѣ на опредѣленитѣ имъ мѣста. Иска ли да се освободи отъ кривитѣ понятия за добро и за зло, човѣкъ трѣбва да постави буквата „а“ — живота — на своето мѣсто. Злото и доброто въ свѣта сѫществуватъ като възможности, като пермутации въ математиката. Ако не знае, кѫде кой тонъ да постави, музикантътъ може да направи такива погрѣшки, че да го свалятъ отъ сцената. Има известни тонове, отъ съчетанието на които се образуватъ хармонични акорди. Обаче, има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начинъ не могатъ да образуватъ хармонични акорди. Тѣ всѣкога образуватъ дисонанси. Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да схващате живота въ неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Животъ има само въ съзнанието. Животъ има само тамъ, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човѣкъ живѣе, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живѣе механически. Механическитѣ процеси, обаче, сѫ лишени отъ съзнание. Когато говоримъ за животъ, ние разбираме съзнание, не въ обикновенъ смисълъ на думата, но въ широкъ смисълъ. При обикновеното съзнание човѣкъ се терзае, но живѣе ли въ висшето, въ Божественото съзнание, той има възможность да постигне най-голѣмитѣ височини и най-голѣмитѣ дълбочини. Какво по-велико нѣщо може да очаква човѣкъ отъ това, да се качи на най-високата планина и да слѣзе въ най-дълбоката долина? Качването и слизането сѫ състояния на съзнанието. Нѣкой казва, че се е качилъ много високо. Другъ пъкъ казва, че е слѣзълъ много низко. — И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качилъ високо, или е слѣзълъ низко, човѣкъ не става по-добъръ или по-лошъ, отколкото е въ сѫщность. Ако разбойникътъ се качи на нѣкоя висока планина, той пакъ разбойникъ ще си остане. И ако светията слѣзе въ най-голѣмата долина, пакъ светия ще си остане. Кѫдето и да поставяте нѣщата, тѣ не измѣнятъ сѫщината си. И животътъ самъ по себе си е неизмѣненъ. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения езикъ. Като се говори за живота, мнозина се запитватъ, какво представя той. Животътъ представя усилие на Духа да се прояви въ външния свѣтъ, къмъ периферията. Следователно, когато Духътъ се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животътъ се изразява въ своето елементарно състояние. Каквито опредѣления и да се даватъ за живота, въ края на краищата тази идея пакъ остава неизяснена. За понятието животъ има богата литература. Каквато биография и да четете, навсѣкѫде ще срещнете нѣщо особено върху понятието животъ. Идеята за живота прониква цѣлото Битие. Като се намѣрятъ предъ нѣкакви мѫчнотии, хората търсятъ начинъ да измѣнятъ живота си, да внесатъ известно подобрение въ него. Обаче, каквото и да правятъ, тѣ нѣма да измѣнятъ живота. — Защо ? — Защото животътъ е неизмѣненъ. Както и да пишете буквата „а“, съ каквито знаци и да я изразявате, тя се изговаря по единъ и сѫщъ начинъ. Тъй щото, когато се казва, че животътъ може да се подобри, това е крива идея. Самъ за себе си животътъ не е нито добъръ, нито лошъ. Въ живота може да има примѣси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животътъ излиза отъ Бога и се връща къмъ Него, затова по сѫщина той е абсолютно чистъ. Като окултни ученици, вие трѣбва да имате опредѣлени идеи за нѣщата. Нѣмате ли опредѣлени понятия за нѣщата, вие не сте окултни ученици. Окултенъ ученикъ е онзи, който разполага съ всички окултни науки. Само онзи човѣкъ разполага съ известна наука, който познава основнитѣ й белези, които се групиратъ помежду си въ едно ядро, въ една ядка. Може ли отъ тази ядка да извади животъ, човѣкъ може да се ползува отъ тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя животъ, човѣкъ знае, какво нѣщо е яйце. Не може ли да изкара животъ отъ яйцето, човѣкъ не знае, какво нѣщо е яйце. Щомъ не познава яйцето, човѣкъ го лишава отъ условията да прояви живота си, вследствие на което въ скоро време то се разваля. Човѣшкитѣ яйца, които могатъ да се уподобятъ на човѣшки идеи, лесно се развалятъ. Тѣ носятъ животъ въ себе си, но нетраенъ. Божественитѣ яйца, обаче, сѫ подобни на Божественитѣ идеи, вследствие на което не се развалятъ и сѫ вѣчни. Оттукъ вадимъ заключението: животътъ, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човѣка къмъ Бога и къмъ ближнитѣ му сѫ постоянни, неизмѣнни, и животътъ му не се измѣня. Измѣни ли той отношенията си къмъ Бога и къмъ ближнитѣ си, и животътъ му се измѣня, въ смисълъ, приема чужди елементи въ себе си, които намаляватъ неговата чистота. При това положение, човѣкъ приема въ себе си повече или по-малко животъ. И тъй, когато човѣкъ приема въ себе си по-малко животъ, отколкото трѣбва, явява се злото въ свѣта. Когато приема повече животъ, отколкото трѣбва, явява се пресищане. Приеме ли човѣкъ въ себе си толкова животъ, колкото трѣбва, явява се доброто въ свѣта. Доброто пъкъ причинява радость за човѣка. Изобилието сѫщо причинява радость. Кой дава всичко въ изобилие?— Природата. Запримѣръ, ако отивате съ шише или съ стомна за вода на извора, водата прелива навънъ, но човѣкъ взима отъ изобилието толкова, колкото му е потрѣбно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелѣе, да се измие отвънъ. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиватъ на чешмата съ празна стомна и, като я напълнятъ, гледатъ да не прелѣе навънъ. Това говори за скѫперничеството на човѣка. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде широкъ въ възгледитѣ си, да не се страхува, че водата ще прелѣе. — Ама стомната щѣла да се изтърка. — Смѣшна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Единъ бръснарь се наелъ да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човѣкъ трѣбва да мисли, може ли да очаква нѣкакъвъ резултатъ, или не може. И тъй, всѣка сутринь, като става отъ леглото си, човѣкъ трѣбва да благодари за първата буква, за живота, който му е даденъ. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животътъ е важенъ, като реалность, която нѣма нито начало, нито край. Когато се намѣри при неблагоприятни условия на живота, човѣкъ казва: Дотегна ми вече да живѣя. Изпадне ли въ това положение, човѣкъ е на кривъ пѫть. Заради условията той не трѣбва да се отказва отъ живота. Запримѣръ, когато изпадне въ общество на хора, които не обича, човѣкъ казва, че не му се живѣе. — Щомъ не обича тия хора, нищо друго не му остава, освенъ да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва отъ живота си заради известна обстановка на нѣщата, или заради лошитѣ условия, въ които е попадналъ. Самъ по себе си животътъ е движение, което не трѣбва да се спира. Когато слиза отъ височина, планинскиятъ изворъ непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си, но по никой начинъ не спира движението си, въ зависимость отъ това, какви предмети срѣща. Нѣкѫде изворътъ се движи по-бързо, нѣкѫде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пѫтя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно мѣсто, има опасность въ васъ да се образува блато, или да стане голѣмо бълникане, вълнение, каквото става въ морето. Тогава нищо друго не ви остава, освенъ да потърсите нѣкой ученъ човѣкъ да пробие нѣкѫде дупка, да отвори пѫтя ви, отново да почнете да се движите. Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания въ живота ви, докато най-после дойдете до първичния животъ, отъ който нѣкога сте се отклонили. Влѣзете ли въ Божествения пѫть, отъ който сте се отклонили, вие ще се освободите отъ всички мѫчнотии и страдания. — Какъвъ е Божествениятъ животъ? Какъ се живѣе въ този възвишенъ свѣтъ? — Докато човѣкъ задава такива въпроси, той не може да се ползува отъ този животъ. Той е въ положението на ученикъ, който едва е влѣзълъ въ училище и започва да пита, кога ще свърши. Щомъ задава този въпросъ, той не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ. Щомъ влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и какъ ще свърши, това не трѣбва да го интересува. Това сѫ човѣшки работи. Като ученикъ, той не трѣбва да се стреми къмъ отличие, но къмъ съвършенство. Каквото знае, да го знае въ съвършенство, да може да го прилага. Да изучавашъ живота, това значи, да изучавашъ първата буква, която ще ти помага да се справяшъ съ всички мѫчнотии, съ всички болести. Запримѣръ, хората често страдатъ отъ хрема и не могатъ да си помогнатъ. Едно се иска отъ човѣка — чиста кръвь. Чистата кръвь е въ състояние да се справи съ всички болести. Тя не позволява да се развиватъ въ нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръвь сѫ толкова силни, че всички бактерии отскачатъ отъ нея. Може ли да има прахъ на тѫпанъ, който постоянно се удря? Напуснете ли тѫпана, престанете ли да го удряте, прахътъ веднага се натрупва върху него. Хората искатъ да бѫдатъ кротки. Какво разбирате подъ думата „кротъкъ“? Да бѫдешъ кротъкъ, това не значи, да престанешъ да биешъ тѫпана си. И като спи даже, кроткиятъ трѣбва да бие тѫпана си, но музикално. — Нѣма ли да се повреди тѫпанътъ, като се бие непрекѫснато? — Колкото повече биете тѫпана си, толкова повече той се развива. Тѫпанътъ представя човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва непрестанно да мисли, да се пази отъ нечистотиитѣ, отъ примѣситѣ въ живота, които могатъ да покварятъ неговата кръвь. Да мисли човѣкъ право, това значи, да владѣе граматиката добре, да знае, кѫде да поставя думитѣ. Не знае ли да поставя думитѣ на мѣсто, човѣкъ ще прави такива погрѣшки, каквито правятъ децата въ училището. Като е дошьлъ на земята, ако иска да не грѣши, човѣкъ трѣбва да съзнава, огде е дошьлъ и накѫде отива. Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и отива къмъ Него. Това значи: човѣкъ е излѣзълъ отъ великото, Божествено съзнание, живѣлъ е и живѣе въ Него, докато единъ день напълно се слѣе съ Него. Ако разбира този законъ, човѣкъ никога нѣма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човѣкъ не се безпокои. Щомъ не го разбира, той постоянно се безпокои, да не го излъже нѣкога. Разбирайте живота, разбирайте елементитѣ му, ако искате правилно да се развивате, безъ страхъ и съмнение. Първата буква на думата „животъ“ на славянски езикъ представя елипса, съ два диаметра. Елипсата въ живота не е нищо друго, освенъ яйце, което може да се пукне и да излѣзе отъ него пиле. Щомъ яйцето се пукне, отъ него излиза животътъ. Животътъ е съставенъ отъ нѣколко елемента, които отговарятъ на буквитѣ, отъ които се състои тази дума: Ж - означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия животъ. Буквата В означава дѣление на крѫга съ единъ отъ неговитѣ диаметри. Буквата О означава условия, които се криятъ въ Божествения животъ. Двата диаметъра на този животъ се криятъ въ буквата Т. Като изучавате елементитѣ на думата „животъ“, ще видите, че буквитѣ, които образуватъ думитѣ, не сѫ произволно съставени. Тѣ се основаватъ на вѫтрешни закони на Битието. Който разбира вѫтрешния смисълъ на азбуката, той пише съзнателно. За него всѣка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията въ живота. Той вижда, какъ едни течения слизатъ, а други се качватъ. Обаче, който не разбира вѫтрешния смисълъ на буквитѣ, той е въ положението на ученикъ отъ първо отдѣление, на когото учительтъ преподава нѣщо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира. Като слушатъ да се говори за живота, за елементитѣ му, мнозина мислятъ, че това сѫ празни работи, нѣкакви фантазии. — Животътъ си служи съ фантазии. Безъ фантазии животътъ не може да работи. Преди да е постѫпило въ училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му сѫ казвали. Щомъ влѣзе въ училището, учительтъ започва да разкрива букви и числа, и детето се връща у дома си съ фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза въ стълкновение съ онова, което е научило отъ родителитѣ си. То задържа въ себе си онова, което е получило отъ родителитѣ си, но и новото приема. Сѫщото се отнася и до васъ: старото пазете, но и новото приемайте. — Какъ ще живѣемъ? — Или като светия, или като грѣшникъ. Въ единъ день човѣкъ може да стане светия, въ единъ день може да стане грѣшникъ — отъ него зависи. Усъмни ли се въ Бога, човѣкъ моментално става грѣшникъ. Повѣрва ли въ Бога, той веднага става светия. Една свѣтла мисъль прави човѣка светъ. Една тъмна мисъль прави човѣка грѣшникъ. Вѣрата на човѣка въ Бога е въ състояние моментално да го очисти. Вѣрата може да се уподоби на Едисоновия електрически крѫгъ, съ който чистилъ петната отъ дрехитѣ си. Следователно, изцапате ли дрехата си съ нѣкакви нечистотии, влѣзте въ областьта на вѣрата, т. е. въ Божествения крѫгъ, пуснете въ него силенъ електрически токъ, и ще видите, че въ единъ моментъ сте придобили чистотата си. Това наричатъ нѣкои „разкаяние“. Добре е човѣкъ да се разкайва, но трѣбва да знае, какъ да се кае. Сега, да оставимъ разкаянието настрана. То се отнася къмъ старитѣ дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нѣщо е плащането. Да плащашъ, това значи, да давашъ нѣщо отъ себе си. Даването има двояко значение. Човѣкъ дава това, което дължи. Човѣкъ дава и безъ да дължи. Въ втория случай даването е по-приятно. Съ това даване, именно, човѣкъ си създава условия да го обичатъ. Който дава, той прави връзки съ хората, и тѣ започватъ да го обичатъ. „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Т. м. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 6 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отношение между числата. Размишление върху упованието. Хората сѫ дошли на земята да учатъ, но следъ дълго учене, тѣ казватъ: Презъ цѣлия си животъ човѣкъ се учи и все ненаученъ остава.—Не е право да се казва, че човѣкъ остава ненаученъ. Той научава много нѣща, но все остава нѣщо въ съзнанието му, което не е научилъ. Всички хора се стремятъ да бѫдатъ добри, учени, силни, но въ края на краищата виждатъ, че добродетелитѣ, знанията, силата не се придобиватъ лесно. Колкото по-добродетеленъ, по-силенъ и по-ученъ е човѣкъ, толкова по-лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Сега ще напиша нѣколко реда числа. Първиятъ отвесенъ редъ съдържа числата отъ единица до десеть; вториятъ — отъ десеть до сто; третиятъ — отъ сто до хиляда. 1 10 100 2 20 200 3 30 300 4 40 400 5 50 500 6 60 600 7 70 700 8 80 800 9 90 900 10 100 1000 Който погледне тия числа, ще каже, че това е детинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но сѫщевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и децата не се занимаватъ съ нея. - Тя е философска работа, но и философитѣ не я разбиратъ. Какво означава единицата и какво — двойката? Като съберете две единици, тѣ даватъ числото две. Като съберете единицата и двойката, образува се числото три. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пъкъ съдържа качествата на единицата. Двойката е законъ на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, безъ никакъвъ знакъ между тѣхъ, получавате числото 11 — законъ на противоречие. Който разбира значението на числата, той може да превръща енергиитѣ, които тѣ съдържатъ въ себе си: положителнитѣ енергии въ отрицателни и отрицателнитѣ — въ положителни. Какво значи, да превърнете енергията на числата въ себе си отъ положителна въ отрицателна? Представете си, че нѣкой човѣкъ засегне вашата честь, вашето достойнство, вследствие на което силно се разгнѣвите. Гнѣвътъ е положителна енергия. Сѫщевременно вие имате желание да станете богатъ човѣкъ. Желанието да забогатѣете сѫщо представя положителна енергия. Тия енергии, като положителни, взаимно се отблъскватъ. Какъ ще ги примирите? Да примирите тия енергии въ себе си, това значи, да ги превърнете: едната да стане положителна, а другата — отрицателна. Да примирите тия енергии, ще рече, да ожените единъ мѫжъ за една жена. Забелязано е, че когато родителитѣ искатъ да оправятъ сина си, да го поставятъ въ правия пѫть, тѣ решаватъ да го оженятъ. Значи, жената ще го оправи. Какъ може жената да оправи мѫжа? — Чрезъ качествата, които носи въ себе си. Жената представя числото две. Двойката съдържа качествата и на едното, и на дветѣ, но тя съдържа въ себе си едно особено качество—примирение. Значи, жената има сила да примирява нѣщата. Тя проявява силата си, когато дойде числото три — сольта. Следователно, ако човѣкъ иска да запази достойнството си, да си пробие пѫть, всички да го почитатъ и уважаватъ, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможность да си пробие пѫть, да влѣзе въ правата насока на живота. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ положения: или правия пѫть, или богатството. Ако нѣкой бѣга отъ бойното поле, или напада неприятеля си, той трѣбва да избере правия пѫть предъ богатството. Обаче, ако влѣзе въ нѣкое общество, да работи за неговото материално и духовно подигане, той трѣбва да бѫде богатъ. Паритѣ не обичатъ правия пѫть. Отивате ли нѣкѫде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, нѣма да бѫдете съвсемъ правъ. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае кога да търси правия пѫть и кога — богатството. Когато отстѫпва отъ бойната линия, или когато напада неприятеля си, войникътъ търси правия пѫть. Когато създава отношения съ хората, човѣкъ се огъва. Тогава той разчита на материални придобивки, на нѣкакво забогатяване. Обаче и дветѣ положения, проправяне на пѫтя, както и забогатяването, сѫ еднакви. — Защо? — Защото и въ двата случая нѣма никакъвъ моралъ. Човѣкъ трѣбва да избере трето положение, което да се диктува отъ високъ моралъ. За да се домогне до това положение, човѣкъ трѣбва да има познания, да знае, какъ да постѫпва. И тъй, като ученици, вие трѣбва да изучавате числата, да придобиете гъвкавость като тѣхъ. Ако ученикътъ не изучава математика и музика, той не може да води мораленъ животъ. Когато единицата, двойката, тройката, четворката, до деветорката, се поставятъ предъ нулата, тѣ се увеличаватъ десеть пѫти. Обаче, поставени следъ нулата, тѣ се намаляватъ десеть пѫти. Това показва, че не е безразлично, дали едно число се намира предъ нулата или следъ нулата. Ако тия числа бѣха живи, разумни сѫщества, нѣмаше да бѫде безразлично, дали мѣстото имъ е предъ или следъ нулата. Числата представятъ разумни сѫщества, но не и морални, защото обикновениятъ моралъ е нѣщо, което се налага отвънъ. Запримѣръ, човѣкъ се жертвува за отечеството си по принуждение. Хората, обществото, държавата налагатъ на човѣка да се жертвува за отечеството. Казватъ, запримѣръ, че човѣкъ трѣбва да умре за отечеството си. — Кѫде е писано това? Никѫде. Хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да се жертвува за отечеството си, за жена си, за децата си и т. н. Това не е моралъ. Моралъ, който се налага на хората, е безморалие. Моралъ, който изхожда отъ обикновения физически животъ на хората, създава редъ противоречия. Истинскиятъ моралъ произтича отъ Божествения животъ. Той е носитель на голѣма свѣтлина. Обикновениятъ моралъ, обаче, издава такава малка свѣтлина, на която не може да се чете. Какво може да направи човѣкъ съ такава малка свѣтлинка? Ако обикновениятъ моралъ представя капка вода въ морето, какво може да се направи съ тази капка вода? Ако десетки капки се събератъ на едно мѣсто, все може да се направи нѣщо, но съ една капка нищо не се постига. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ моралъ, който да е поне шише, пълно съ вода отъ извора на великия животъ. Мисъльта пъкъ представя мѣрка, съ която черпимъ вода отъ извора и я наливаме въ сѫдове. Мисъльта има възможность да сипва вода и да я прелива отъ едно мѣсто на друго. Въ това, именно, седи силата на мисъльта. Но и мисъльта черпи силата си отъ великия изворъ, т. е. отъ живота. Ако искате да се ползувате отъ живота, никога не си съставяйте планъ, какъ да живѣете, нито опредѣляйте посоката на движението си. Който се опитва самъ да опредѣля посоката на своето движение, безъ да иска, той подържа въ себе си идеята, че е създатель на живота. Който е създалъ живота, той самъ е опредѣлилъ посоката на неговото движение, както и тази на своя животъ. Водата сама може да намѣри своя пѫть. Щомъ изтича отъ нѣкой изворъ, тя сама ще намѣри пѫтя си. Изворътъ самъ намира своя пѫть. Като тече надѣсно и налѣво, нагоре и надолу, водата си пробива пѫть и отива къмъ морето. Дето и да отива, тя все избира правия пѫть. Даже и да спре за известно време, или да направи нѣкакъвъ завой, тя пакъ не е въ лошъ пѫть. Въ това отношение човѣкъ мяза на изворъ. Като намѣри Бога, той се радва, върви въ правия пѫть и мисли, че може да направи всичко. Като се натъкне на известни препятствия, той започва да криволичи надѣсно - налѣво и, ако не намѣри лесно пѫтя си, казва, че работата му нѣма да върви. Вие мислите, че работитѣ ви трѣбва да вървятъ по права линия, безъ никакво криволичене, и като срещнете първото препятствие, веднага се обезсърдчавате и намирате, че животътъ нѣма смисълъ. Това е неразбиране на живота. Човѣкъ може да криволичи, да извива надѣсно - налѣво, но всѣкога да държи въ съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи въ съзнанието си правата насока на своето движение, човѣкъ е въ правия пѫть. Изгуби ли тази насока въ съзнанието си, той самъ се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубилъ насоката на своето движение. Съвременнитѣ хора често губятъ насоката на своето движение, т. е. прекѫсватъ връзката си съ Бога по много причини. Една отъ причинитѣ е богатството. Богатството представя бентъ, който спира движението на водата. Когато човѣкъ се подпуши, той изпада въ заблуждения. Ето защо, той трѣбва да знае, че богатството, къмъ което се стреми, може да бѫде само срѣдство, но не и цель, нито кумиръ въ живота му. Човѣкъ е създалъ паритѣ. Следователно, тѣ не могатъ и не трѣбва да седатъ по-високо отъ него. Като срѣдство за взаимна услуга, като размѣнна монета, паритѣ иматъ смисълъ, но не и като кумиръ, като божество, на което да се кланятъ. Ще кажете, че безъ пари не може да се живѣе. Да, безъ пари не може да се живѣе, както и безъ мостъ не могатъ да се минаватъ голѣмитѣ рѣки. Дунавъ, запримѣръ не може да се минава безъ мостъ. Обаче, мостътъ, който е нуженъ за човѣка, не е нуженъ нито за птицата, нито за рибата. Това показва, че моралъ е само онова, което е задължително за всички. Моралъ, който не обхваща цѣлокупния животъ, е относителенъ. Той не е валиденъ за всички живи сѫщества. Често хората се оплакватъ, че никой не ги обича, че и Богъ даже ги е изоставилъ. —Какъ разбиратъ тѣ обичьта? Да обичашъ човѣка, това не значи да го туришъ на първо мѣсто. Да обичашъ човѣка, това не значи, да го облѣчешъ съ най-хубави дрехи, споредъ последната мода. Обичьта по такъвъ начинъ не се изказва. Да се стреми човѣкъ къмъ първо мѣсто, къмъ голѣми служби, къмъ разкошно и богато облѣкло, това говори за неговитѣ голѣми, ненаситни желания. Ако всички хора се стремятъ къмъ голѣми служби и първи мѣста въ обществото, кой ще заеме малкитѣ служби и последнитѣ мѣста? Всѣки човѣкъ има желание да заповѣдва, да разполага съ слуги, които да му се подчиняватъ. Който има желание да заповѣдва той представя числото десеть. Следователно, той може да заповѣдва на десеть души. Махне ли се нулата отъ него, той изгубва възможностьта да заповѣдва, защото остава самъ, единица. Единицата е мѫжъ, който има власть да заповѣдва, само когато нулата стои задъ него. Двойката пъкъ е жена. Докато е сама, тя нѣма никаква власть да заповѣдва. Тури ли се нула задъ нея, тя придобива власть и може да заповѣдва на 20 души. Жена, която заповѣдва на 20 души, това показва, че тя е директорка на нѣкой пансионъ, или на нѣкой приютъ, дето има 20 подчинени. Тази жена не излиза отъ частенъ домъ, но отъ нѣкакво учреждение, защото въ единъ домъ може да има най-много две—три слугини, но по никой начинъ двадесеть. Числото три представя дете. Турите ли нула следъ тройката, получавате 30. Това число показва, че детето е ученикъ, влиза въ класъ, въ който има 30 ученика. За да може това дете да заповѣдва на своитѣ другарчета, предполага се, че то е по-възрастно отъ тѣхъ, или поне най-способно. За да заповѣдва, човѣкъ трѣбва да има нѣкакво качество, съ което да се налага на другитѣ. Значи единицата представя мѫжа, двойката — жената, а тройката — детето. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателно отнасяне къмъ числата, не само като къмъ количествени отношения, но и като къмъ живи, разумни сѫщества. Всѣко число представя живо, разумно сѫщество, което разполага съ известна енергия въ себе си. Ако напишете числото 5 674, вие имате известенъ брой енергии, които се различаватъ не само по количество, но и по качество. Размѣните ли мѣстата на цифритѣ въ това число, измѣнятъ се и значенията имъ. Въ числото 5,674 петорката е отъ най-голѣмо значение. Турите ли я на последно мѣсто, тя става по-маловажна, т. е. тя губи цената си. Не е все едно да има човѣкъ петь хиляди лева или петь лева. По-рано числото петь е заемало високъ постъ, а като петь единици заема долно положение. Обаче, както и да мѣстите числата, тѣ никога не се оплакватъ. На каквото мѣсто и да ги турите, на първо или на последно, тѣ винаги изпълняватъ службата си съ радость. Приложете тѣхната философия въ вашия животъ при самовъзпитанието. Дето и да ви турятъ, кажете си: И при това положение, азъ ще изпълня задачата си, както трѣбва. Важностьта на службата не седи въ голѣмината й, но въ съзнателното й изпълняване и използуване. Ако нѣкой има петь хиляди лева на разположение и не знае, какъ да ги използува, той не е разуменъ човѣкъ. Ако има само петь лева на разположение и ги използува на мѣсто, той е разуменъ човѣкъ. Съ петь лева човѣкъ може да си купи една хубава книга за четене. Силата на човѣка не седи въ положението, което заема, но въ разумното му използуване. Човѣкъ трѣбва да има такова смирение, че дето и да го поставятъ, да бѫде доволенъ. Смиренъ е онзи, който има качествата на числата, да бѫде винаги доволенъ отъ мѣстото, което му е дадено. Дали ще бѫде единица, или една стомилионна часть отъ единицата, човѣкъ еднакво трѣбва да бѫде доволенъ. И въ двата случая той трѣбва да работи. За него е важно да реши задачата си правилно, а отъ кое мѣсто я решава, това не е важно. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете готови на всичко. Дето и да ви поставятъ, на високо или на низко мѣсто, вие трѣбва да бѫдете доволни. Ако днесъ сте професоръ, държите лекции на студентитѣ за създаването на свѣта, за слънцето, утре могатъ да ви отнематъ тази служба и да ви направятъ фурнаджия, да продавате хлѣбъ. Ще кажете, че това положение е обидно за васъ. Споредъ мене, правенето на хлѣбъ е пакъ преподаване. Отъ това преподаване хората ще разбератъ повече, отколкото отъ лекциитѣ, които сте имъ държали като професоръ. Каквото и да се преподава на хората за създаването на земята, за състоянието на слънцето, единъ день тѣ сами ще провѣрятъ това. Първо ще се даватъ свободни билети на ученитѣ, сами да отиватъ до слънцето и да провѣрятъ своитѣ теории. Като стигнатъ на слънцето, тѣ ще започнатъ да се смѣятъ на теориитѣ си, ще намѣрятъ, че не сѫ съгласни съ това, което сами виждатъ: нито разстоянието отъ слънцето до земята е такова, каквото тѣ сѫ изчислили, нито съставътъ на слънцето е такъвъ, какъвто тѣ сѫ изследвали, нито състоянието на слънцето е огнено, каквото тѣ сѫ предполагали. Напротивъ, тѣ виждатъ, че на слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но тамъ всичко е съвършено, като въ рай. И тамъ има училища, университети, въ които жителитѣ на слънцето се учатъ. Обясненията, които ученитѣ на земята даватъ за слънчевитѣ петна, не излизатъ вѣрни. Това показва, че още много нѣща има, които човѣкъ трѣбва да изучава, за да ги разбере въ тѣхната сѫщина. За да дойде до абсолютната наука, до реалностьта на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се справи съ желанията си, да знае, кои желания сѫ сѫществени и кои не сѫ. Младиятъ, запримѣръ, желае да се ожени. Като се ожени, разочарова се. Момата мечтае да се ожени за княжески синъ, а момъкътъ — за княжеска дъщеря. Всѣки търси нѣщо необикновено, но като го намѣри и постигне, и отъ него се разочарова. Не е лошо нѣщо женитбата, но човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да се жени. Всѣка женитба, станала чрезъ насилие, води къмъ страдания и нещастия. Що е женитбата? — Разумно отношение между души. Женитбата подразбира такова съчетание между душитѣ, което никой не е въ сила да разлѫчи. Такова съчетание прави само Богъ. Така съчетани, душитѣ се събиратъ, за да извършатъ волята Божия, а не за щастие. Които се събиратъ, за да бѫдатъ щастливи, тѣ не разбиратъ законитѣ. Какво щастие може да очаква човѣкъ на бойното поле? Той отива на бойното поле здравъ, силенъ, а се връща раненъ, безпомощенъ. — Поне ще се прославя. — Каква слава е тази, да се осакати човѣкъ? Вие трѣбва да ликвидирате съ тия разбирания. Тѣ сѫ стари разбирания, които не носятъ нищо добро. Старитѣ разбирания правятъ човѣка нещастенъ. При тѣзи разбирания хората се оплакватъ, че никой не ги обича, никой не ги посещава. — Това е най-лесната работа. Сложете трапеза и ще видите какъ ще започнатъ да ви посещаватъ. Или, вземете отъ нѣколко мѣста пари на заемъ и вижте, нѣма ли да ви посещаватъ. Ако пъкъ сте майка на две - три красиви моми, домътъ ви ще бѫде пъленъ съ гости. Достатъчно е търговецътъ да разполага съ стока, за да има клиенти. Обаче, това сѫ външни отношения, но не и отношения между души. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се коренно различаватъ отъ тѣзи на земята. Каквито важни работи да иматъ хората на земята, въ сравнение съ тия въ Божествения свѣтъ, тѣ не сѫ нищо друго, освенъ детински работи. Ако човѣкъ е неразуменъ, каквато работа и да му се даде, тя все е детинска, защото и той самъ е дете. Обаче разумниятъ човѣкъ всѣкога свършва работата си добре. Той работи и отъ всичко се учи, не очаква на други, наготово да получи нѣщо. Който не обича да учи, той иска наготово да му се каже истината. Да кажешъ истината на човѣкъ, който не е готовъ за нея, това значи, или да го умъртвишъ, или да му дадешъ да опита благата на живота. Истината не може да се обясни съ думи. Сѫщо така и реалностьта не се обяснява. Нѣкой иска да разбере, какво представя реалностьта. Давамъ на този човѣкъ ключа отъ касата си и му казвамъ: Азъ заминавамъ за странство. Вземи този ключъ, и когато имашъ нужда отъ пари, отвори касата ми и вземи, колкото искашъ. — Ама пълна ли е касата съ пари? Какви сѫ паритѣ, сребърни или златни? — Не питай. Отвори касата и самъ ще видишъ какво има въ нея. Едно трѣбва да знаете: само онзи има право да се ползува от ключа на реалностьта, който е добилъ довѣрието на Бога. Всѣки трѣбва да се стреми да добие това довѣрие, да получи свободенъ билетъ до слънцето, да получи ключа отъ касата на реалностьта, както и елексира на живота за да се превърне отъ старъ дѣдо въ младъ, красивъ момъкъ. Който го види, ще се чуди кѫде е останалъ дѣдото и кой е този младъ момъкъ вмѣсто него. Младиятъ момъкъ минава за наследникъ на дѣдото, а въ сѫщность той е самиятъ дѣдо. — Можемъ ли и ние да получимъ елексира на живота? — Всѣки може да го получи, но при условие, да има готовностьта на числата дето го турятъ да бѫде доволенъ отъ положението си. Дали сте едно отъ числата 5000, 600, 70, 4 или нула, да ви е все едно. За васъ е важно да изпълните работата си, както трѣбва, а на кое мѣсто сте, това не е важно. Нулата означава връщане на човѣка въ миналото, да прегледа живота си, да разбере, на какво се дължи нѣкоя негова добродетель и на какво се дължи нѣкой неговъ недѫгъ. Недѫзитѣ на хората могатъ да се намѣрятъ най-много въ четири поколѣния на миналото. Това показва, че грѣхътъ нѣма дълъгъ животъ. Често грѣхътъ произтича отъ желанието на човѣка да придобие известно знание, вследствие на което може да направи кривъ изборъ и да сгрѣши. И като прави добро, човѣкъ пакъ има възможность да направи нѣкаква грѣшка. Въ придобиване на известни добродетели, човѣкъ пакъ има възможность да грѣши. — Не може ли да се избѣгне грѣха? —Не може. Въ Божествения свѣтъ, когато се гради едно здание, всѣкога се предвиждатъ две врати. Презъ едната се влиза, а презъ другата се излиза. Сѫщото виждаме и въ човѣшкия носъ: въздухътъ влиза презъ едната ноздра, а излиза презъ другата. Когато искате да поемете дълбоко въздухъ, затворете дѣсната ноздра на носа си и поемете въздуха презъ лѣвата ноздра. Следъ това затворете и лѣвата ноздра, като задържате въздуха известно време въ дробоветѣ си. После отворете дѣсната ноздра и бавно изпущайте въздуха навънъ. По този начинъ ще се образуватъ две противоположни течения въ дробоветѣ ви, които отговарятъ на дветѣ течения въ живота. Когато сте неразположени или смутени вѫтрешно, правете тѣзи упражнения за дишане, като се свързвате съ Божественото съзнание. Следователно, теченията на живота трѣбва да влизатъ презъ лѣвата ноздра, а да излизатъ презъ дѣсната. При това положение, теченията на живота ще влизатъ въ човѣшкия умъ и ще отиватъ къмъ душата му. Това значи, да възстанови човѣкъ своето вѫтрешно равновесие. Ще възразите, че може да се диша едновременно и презъ дветѣ ноздри на носа. Не е така. Ако дветѣ врати на човѣшкия носъ не функциониратъ самостоятелно човѣкъ е осѫденъ на страдания. Този законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ уши. Съ лѣвото ухо ще изучавате любовьта, а съ дѣсното — мѫдростьта. Сѫщото можемъ да кажемъ и за рѫцетѣ. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да смѣня рѫцетѣ си, ту дѣсната, ту лѣвата. Когато ходи, човѣкъ пакъ смѣня краката си. Това показва, че колкото е важенъ дѣсниятъ кракъ, толкова е важенъ и лѣвиятъ. Съ единъ кракъ не може да се ходи. Числото две работи навсѣкѫде въ природата. Въ ума винаги се пораждатъ две мисли, а въ сърдцето—две чувства. Това сѫ полюси, между които човѣкъ се движи. Интелигентностьта и разумностьта сѫ други два полюса на човѣшкия животъ. Чрезъ интелигентностьта си човѣкъ се свързва съ животинския свѣтъ, а чрезъ разумностьта — съ ангелския свѣтъ. Обаче, за да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да постави живота си върху Божественитѣ закони. При това положение, човѣкъ не само ще се развива правилно, но каквото придобие и изработи, ще го задържи въ себе си. Нѣма сѫщество, което би се осмѣлило въ Божие присѫтствие да отнеме отъ човѣка онова, което той самъ е придобилъ и изработилъ. Въ заключение на всичко говорено досега, казвамъ: Бѫдете пъргави, пластични и подвижни като числата, че дето и да ви поставятъ, да бѫдете доволни отъ мѣстото си и всѣкога да сте готови да смѣняте мѣстото и службата си. Вие трѣбва да знаете, че мѣстата, на които се намирате, сѫ временни. Затова, каквито мѫчнотии и страдания да ви дойдатъ, бѫдете доволни. Знайте, че само тѣлото страда, а не и душата. Физическиятъ човѣкъ страда, но не и духовниятъ. Ако страданията на човѣка станатъ непосилни, и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре. Щомъ се нахрани, той непременно ще се откаже отъ решението си да се самоубива. При единъ богатъ и ученъ човѣкъ се явилъ единъ младъ момъкъ отчаянъ и обезсърдченъ отъ живота. Той казалъ на учения: Господинъ професоре, преди да изпълня решението си да се самоубия, искамъ да чуя вашето мнение, какъ вие гледате на живота. Професорътъ погледналъ къмъ младия момъкъ и разбралъ, че каквото и да му говори, ще бѫде безпредметно, затова му казалъ: Добре сте намислили да заминете за другия свѣтъ. Азъ ще ви дамъ препорѫчително писмо до моя дѣдо, да ви приеме, както трѣбва. Но преди да ви изпратя, бихъ желалъ да останете у насъ на обѣдъ, да се запознаете съ жена ми и съ дветѣ ми дъщери. Момъкътъ се съгласилъ да остане на обѣдъ заедно съ любезния професоръ. Въ време на обѣда, той поглеждалъ ту къмъ едната, ту къмъ другата дъщеря на професора, които били много красиви. Като свършили обѣда, момъкътъ казалъ на професора: Господинъ професоре, азъ се отказвамъ отъ намѣрението си да се убивамъ. Разбрахъ, че животътъ има смисълъ. — Да, животътъ има смисълъ, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да живѣе и какъ да реализира желанията си. Човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ обезсърдчения, но той трѣбва да има силна мисъль, съ която да реагира на всички отрицателни влияния, които идатъ отвънъ. Ако въ време на война хората се въорѫжаватъ съ маски срещу задушливитѣ газове, не трѣбва ли ние да се ползуваме отъ такива маски срещу отровното действие на отрицателнитѣ мисли и чувства, които идатъ отъ външния свѣтъ? Сега, за 30 деня ще ви дамъ едно упражнение за дишане: ще поемате въздухъ презъ лѣвата ноздра. Въ това време дѣсната ноздра ще бѫде затворена. При поемане на въздуха мислено ще произнасяте формулата: „Само Божията Любовь е любовь“. Като задържите въздуха известно време въ дробоветѣ си, ще отворите дѣсната ноздра и бавно ще изпущате въздуха навънъ, като произнасяте сѫщата формула. Въ това време лѣвата ноздра ще бѫде затворена. Правете упражнението три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь, когато имате разположение и време. При всѣко упражнение ще правите три или десеть пѫти вдишвания и издишвания. Значи, ще правите упражнението или три пѫти на день по три пѫти, или три пѫти на день по десеть пѫти. Това упражнение трѣбва да се прави отъ всички безъ изключение. То ще ви отнеме най-много 15 минути на день. Отъ всички се иска послушание. Безъ послушание ученикътъ не може да влѣзе въ Божествената школа. Т. м. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 27 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Форми въ Природата. Размишление върху свѣтлината. Чете се темата: „Най-малката форма въ природата“. Когато се говори за малка форма, въ обикновения животъ имаме предъ видъ капка вода. Обаче, съ своитѣ микроскопи, ученитѣ откриватъ въ една капка вода милиони живи сѫщества. Вие нѣмате представа за голѣмината на тия сѫщества. Тѣ сѫ толкова малки, че едва се виждатъ съ микроскопъ. Като ги наблюдавате ще видите, че и между тѣхъ има сѫщитѣ отношения, каквито и между висшитѣ сѫщества. И тѣ спорятъ помежду си кой да вземе по-голѣмъ дѣлъ отъ нѣщо. И тѣ се мѣнятъ, сърдятъ се едни на други, преследватъ се и т.н. Ако гледате воднитѣ капки съ обикновено око, ще кажете, че тѣ представятъ свѣтъ на спокойствие, на чистота. Микроскопътъ, обаче, открива реал ностьта. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на свѣта, т. е. при изявяване на живота. Най-голѣмата форма се проявява при свършване на живота. Азъ взимамъ думата „свършване“ въ ограниченъ смисълъ. Следователно, всѣко тѣло, което има най-малка форма, се намира далечъ отъ нашето съзнание. Колкото по-голѣма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава къмъ насъ. Споредъ нѣкои философи, нѣщата въ природата нито се увеличаватъ, нито се намаляватъ. Ние знаемъ, че живитѣ нѣща растатъ, развиватъ се и се увеличаватъ. Ако се съгласимъ съ твърденията на философитѣ, ще излѣзе, че растенето, развиването на тѣлата е привиденъ, а не действителенъ процесъ. Тия философи сѫ прави въ едно отношение, а именно, материята и енергията въ природата не се увеличаватъ нито намаляватъ, но се видоизмѣнятъ. Запримѣръ, ако налѣемъ вода въ едно шише, ние сме премѣстили тази вода отъ едно мѣсто на друго, но като вода въ природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато тѣлата растатъ и се увеличаватъ по голѣмина, по обемъ, къмъ тѣхъ, наистина, се прибавя нѣщо. Въ сжщность, това, което се прибавя, е взето отъ природата. Значи, нѣщата се взиматъ отъ едно мѣсто въ природата и се турятъ на друго мѣсто. Мнозина казватъ, че нѣкой човѣкъ, като дете билъ глупавъ, но като порасналъ, поумнѣлъ. Това е невъзможно. Какъвто е човѣкъ въ началото на живота си, такъвъ остава и до края. Глупавиятъ е винаги глупавъ, а умниятъ — винаги уменъ. Кой човѣкъ е глупавъ и кой — уменъ? Глупавиятъ никога не работи. Той се труди, мжчи и не се тревожи. Умниятъ работи и се тревожи, безпокои се отъ постѫпкитѣ на глупавия. Глупавиятъ винаги има господарь. Той може да стане слуга на умния, но умниятъ — никога. Само умниятъ е господарь. Когато глупавиятъ стане слуга на умния, той ще му причини редъ пакости. Глупавиятъ слуга костува на господаря си много повече, откол- кото работата, която ще му свърши: днесъ ще счупи нѣщо, утре — друго и т. н. Съвременнитѣ хора искатъ да живѣятъ добре, да бѫдатъ щастливи, но не правятъ никакви усилия за да придобиятъ щастието. Щастливъ може да бѫде само онзи, който е изправилъ погрѣшкитѣ си. Не се изправятъ лесно погрѣшки. Затова е казано, че Богъ е дълготърпеливъ. Той чака времето, когато хората ще изправятъ погрѣшкитѣ си и ще поумнѣятъ. Докато сѫ здрави, тѣ сѫ недоволни отъ здравето си, намиратъ, че съ здраве само нищо не могатъ да постигнатъ. Като сѫ болни, отъ болестьта си сѫ недоволни. Като дойде зима, недоволни сѫ, че обущата и чорапитѣ имъ не сѫ дебели, топли. Като дойде лѣто, недоволни сѫ, че чорапитѣ имъ сѫ дебели, а обущата — тежки. Малко се иска отъ човѣка, за да стане доволенъ. Щомъ има лѣтни и зимни чорапи и обуща, нека задържи лѣтнитѣ за лѣтото, а зимнитѣ — за зимата. Когато е здравъ, да се пази да не се разболѣе. Когато е боленъ, да се лѣкува. Който не се съобразява съ времето и не цени това, което му е дадено той е глупавъ. Всички хора нѣматъ еднакви разбирания за нѣщата, нито еднакъвъ вкусъ. Това, което за едного е красиво, за другиго е нѣщо обикновено. Нѣкой вижда най-малкитѣ нѣща, а другъ не вижда и най-голѣмитѣ. Нѣкой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Другъ не вижда и голѣмитѣ петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава съ дребни нѣща. Ще кажете, че това зависи отъ културата на човѣка. Срѣщате, обаче, културенъ човѣкъ, но съзнанието въ него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човѣка има разни фази. Нѣщата се опредѣлятъ отъ съзнанието и вѫтрешното разбиране на човѣка. Тази е причината, поради която единъ счита за добро това, което за другъ не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученость, за сила сѫ относителни, а не абсолютни величини. Нѣкой може да брои до милиони и милиарди и минава за ученъ. Другъ може да брои само до десеть и минава за глупавъ, за простъ човѣкъ. Ако накарашъ учения, който може да брои много да обясни, какво нѣщо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената бѣше образувана отъ много слънца, би ли могълъ този ученъ да ги обхване всички въ съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на единъ квадралионъ микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна часть отъ грама колко ще тежи единъ квадралионъ прашинки? Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е добъръ или красивъ, но трѣбва да знаете, въ какво седи добротата или красотата на този човѣкъ. Ще кажете, че очитѣ му сѫ хубави, носътъ правиленъ, веждитѣ красиви и т.н. И това не е достатъчно. Всѣко нѣщо трѣбва да отговаря на една вѫтрешна мѣрка. Има една норма, която опредѣля правилностьта на нѣщата. Щомъ отговарятъ на тази норма, тѣ сѫ красиви. Въпрѣки това, всѣко общество, всѣки народъ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между чернитѣ, ще видите, че тѣ считатъ за красивъ онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бѣло лице тѣ не харесватъ. Споредъ тѣхъ, бѣлитѣ сѫ грозни и затова ги ядатъ. Тъмнината всѣкога се стреми да погълне свѣтлината. Това показва, че и дветѣ сѫ живи. Тъмнината намира, че свѣтлината е грозна и се стреми да я погълне. Срѣщате единъ престѫпникъ и го предавате на властьта, защото е извършилъ престѫпление. Той е недоволенъ отъ вашата постѫпка и намира, че вие нѣмате право да се мѣсите въ неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грѣхове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданитѣ си, вследствие на което вие сте дължни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте въ дадена държава. Излѣзете ли вънъ отъ тази държава, вънъ отъ влиянието на нейнитѣ закони, вие попадате подъ другъ законъ. Ако излѣзете отъ държава, въ която законитѣ сѫ свободни, и влѣзете въ държава съ драконовски закони, нѣма да се чувствувате добре. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не се разбиратъ, че нѣматъ любовь помежду си.— Защо?— Защото идатъ отъ различни държави, съ различенъ моралъ, съ различни култури. Всѣки човѣкъ е представитель на отдѣлна държава, съ различни понятия за добро и зло, съ различна обхода. Всѣки човѣкъ носи въ себе си специфиченъ моралъ. Ако всички хора бѣха граждани на една и сѫща държава, тѣ щѣха да иматъ еднакъвъ моралъ, еднакви разбирания и нѣмаше да имъ се говори за моралъ, за добро и т. н. Днесъ чувате да се говори, че трѣбва да се проповѣдва на хората да се обърнатъ къмъ Бога. Чудно нѣщо! Ако Богъ е направилъ човѣка, защо трѣбва той да се обръща къмъ Него? Когато скулпторътъ направи една статуя, трѣбва ли тя да се обръща къмъ него? Статуята трѣбва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска отъ една статуя. Тя говори, когато трѣбва. Ако не трѣбва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. Въ статуята говори това, което скулпторътъ е вложилъ. Подъ думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи къмъ особено царство. Тя има животъ въ себе си и може да говори, когато я накарате. Не само статуята, но всѣко нѣщо може да стане ценно, да проговори. Тебеширътъ, който нищо не струва, може да стане цененъ. —Какъ?— Ако нѣкой великъ човѣкъ когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширътъ веднага става цененъ за васъ. Кое придава цена на този тебеширъ? —Думата, която великиятъ човѣкъ е написалъ. Самъ за себе си. тебеширътъ е цененъ, защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширътъ, но и човѣкъ се изхабява. Като се радва, като скърби, човѣкъ се изхабява и то по естественъ начинъ. По какво се различаватъ радостьта отъ скръбьта? Радостьта въ началото, когато иде, носи щастие за човѣка. Въ края, когато си отива, тя носи скръбь. Скръбьта въ началото носи скръбь, а въ края — радость. Значи, въ края радостьта се превръща въ скръбь, а скръбьта — въ радость. Понеже умниятъ човѣкъ иска всѣкога да бѫде радостенъ, затова той трѣбва едновременно да има и радость, и скръбь. Глупавиятъ обаче, всѣкога носи скръбь. Едва се зарадва за нѣщо и веднага изгубва радостьта си. Щомъ я изгуби, той започва да скърби. Уменъ човѣкъ е този, който въ началото е скърбенъ. Глупавъ човѣкъ е този, който въ края е скърбенъ. Едни хора носятъ скръбьта, а други — радостьта. Скръбьта и радостьта сѫ полюси на живота. Когато изучавате човѣшката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човѣка, всѣкога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде, всѣкога му се вижда много. Запримѣръ, ако ви дадатъ 20 лв. виждатъ ви се малко; ако вие трѣбва да дадете 20 лв. виждатъ ви се много. Защо, при една и сѫща величина имате две различни състояния? Ако въ дома ви дойде вашъ приятель, когото обичате, и ви гостува десеть деня вие ще кажете, че е седѣлъ малко време при васъ. Ако ви дойде на гости човѣкъ, когото не обичате и поседи въ дома ви нѣколко часа вие ще се отегчите отъ него. Защо въ първия случай сте радостни, а въ вто¬рия се отегчавате? Този, когото считате приятель и му се радвате е княжески синъ, който не иска нищо отъ васъ. Той е донесълъ много блага, тъй щото има и за него и за васъ. Вториятъ гостъ, на когото не се радвате е пакъ княжески синъ, но е обеднѣлъ, нищо не носи, очаква на васъ вие да му дадете нѣщо. Отъ този гостъ всички се оплакватъ, както е било въ турско време. Когато нѣкой турчинъ е отивалъ на гости въ българска кѫща, той веднага се е поставялъ на мѣстото на господарь и започвали да му пекатъ кокошка или агне да го нагостятъ добре. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ будность на съзнанието. За тази цель тѣ трѣбва да подигнатъ съзнанието си поне на една степень по-високо, да могатъ да превръщатъ скръбьта си въ радость, както въ математиката превръщатъ дроби съ различни знаменатели къмъ еднакъвъ знаменатель. Въ единъ моментъ господарьтъ може да обикне слугата си и въ единъ моментъ може да го намрази и изпѫди отъ дома си. Достатъчно е да кажете на единъ господарь, че слугата му е получилъ наследство отъ единъ милионъ лева, за да измѣни той отношенията си къмъ него. Веднага господарьтъ се вглежда въ положението на слугата си, вижда, че нѣма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропадналъ и че сега търсятъ сина му, господарьтъ веднага ще го изпѫди отъ кѫщата си, да се освободи отъ всѣкаква материална отговорность. Каквито промѣни ставатъ въ отношенията на хората, такива промѣни ставатъ и въ човѣшкото съзнание. Запримѣръ, нѣкога човѣкъ намира, че нѣкоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи въ себе си, както задържа слугата си, който е получилъ наследство отъ единъ милионъ лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вмѣсто да му даде нѣщо, тя взима отъ него. Промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣшкото съзнание, показватъ, че човѣкъ нѣма постояненъ вѫтрешенъ мирогледъ въ себе си. Той нѣма една постоянна величина въ себе си, съ която да работи. Докато живѣе въ объркания човѣшки свѣтъ, човѣкъ непрестанно ще се лута и единъ день ще каже: Теле дойдохъ, волъ си отивамъ. Нищо не разбрахъ отъ живота. Каквото направихъ въ живота си, все насила го правихъ, доброволно нищо не направихъ. Трѣбваше да чакамъ съ остенъ да ме мушкатъ, за да се проявя. Това не се отнася само до вашия личенъ животъ. Такова е състоянието на всички хора. Това, отъ което тѣ се смущаватъ, е тѣхното минало. Миналото върви следъ човѣка като сѣнка. Тѣ не могатъ лесно да се освободятъ отъ него. Да се освободи човѣкъ отъ миналото си, това подразбира да стане вѫтрешенъ превратъ въ него. Докато не стане този превратъ, той ще живѣе въ временни, въ преходни отношения и разбирания. Днесъ ще уважаватъ и почитатъ човѣка, докато се надѣватъ, че ще получатъ нѣщо отъ него. Убедятъ ли се, че нищо нѣма да получатъ, ще го отхвърлятъ настрана. Докато човѣкъ е здравъ, всички го използуватъ. Щомъ се разболѣе, почватъ да го пренебрегватъ. Ако е чиновникъ, държавата ще му даде нѣколко месеца отпускъ, да се лѣкува. Не оздравѣе ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболѣе и боледува нѣколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господъ, че и то да се освободи, и ние да се освободимъ. Които не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, обезсърдчаватъ се и мислятъ че добро не сѫществува въ свѣта. Тѣ казватъ: Въ живота може да се обича само богатиятъ, здравиятъ, учениятъ човѣкъ. Останалитѣ хора, които не сѫ богати здрави и учени ще се изоставятъ. Едно е вѣрно: човѣкъ обича това, отъ което може да вземе нѣщо. Какъ ще обичате сухитѣ кости? Какъ ще обичате пресъхналата чешма? Какъ ще обичате изгореното дърво? Но като обичате нѣкого, вие трѣбва да бѫдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, сѫщественото въ него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човѣкъ има въ себе си. На сѫщественото, на ценното въ човѣка, което съставя неговия животъ, гледайте по сѫщия начинъ, както и той гледа. Свещено пазете въ човѣка това, което и той пази. Това наричамъ азъ любовь, това наричамъ обичь. Кое е сѫщественото качество на ученика, за което може да бѫде обичанъ? Ще кажете, че за да бъде обичанъ, ученикътъ трѣбва да учи. — Не, това е негова длъжность. Кое е сѫщественото качество на учителя, за което трѣбва да бѫде обичанъ? Ще кажете, че ученицитѣ обичатъ учителя си, защото ги учи. — Че учительтъ учи ученицитѣ си, това е негова длъжность. Ученицитѣ обичатъ учителя си, когато той ги учи да се обичатъ, свещено да пазятъ и зачитатъ чувствата си. Човѣкъ трѣбва да си изработи правилни отношения къмъ всички разумни сѫщества, които съставятъ единъ общъ организъмъ. Следователно, засегне ли се само единъ удъ на този организъмъ, цѣлиятъ организъмъ страда. Ето защо, ученикътъ трѣбва да има отношения не само къмъ нѣколко души, но и къмъ цѣлото Битие. Като грѣши, ученикътъ причинява вреда не само върху своя животъ, но и върху цѣлото Битие. Като живѣе добре, неговиятъ животъ се отразява и върху цѣлото Битие. Предаде ли се на човѣшка любовь, ученикътъ се излага на голѣми изпитания. — Защо? — Защото днесъ ще обича, утре нѣма да обича. Въ началото любовьта носи радость, а въ края — скръбь. Въ умразата процеситѣ сѫ обратни: въ началото умразата носи скръбь, а въ края — радость. Наистина, когато се освободи отъ умразата, човѣкъ изпитва радость. Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитватъ, реални ли сѫ тия нѣща или не сѫ. Питамъ: Какъ познавате реалностьта на нѣщата? Мислите ли, че реалнитѣ нѣща могатъ да се пипатъ? Реалностьта не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалностьта издава благоухание, но досега никой не се е докосвалъ до нея. Даже умътъ не се е докосвалъ до реалностьта. Нѣма сѫщество въ свѣта, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалностьта, вследствие на което тя остава всѣкога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човѣшката душа. Следователно, всѣко нѣщо, до което човѣкъ не може да се докосне, е реалность. Всѣко нѣщо, къмъ което човѣкъ не може нито да прибави, нито да отнеме нѣщо, е реалность. Не само човѣкъ, но и цѣлиятъ свѣтъ да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нѣщо отъ реалностьта. Тя е съвършена, нито може да се прибави нѣщо къмъ нея, нито може да се отнеме нѣщо отъ нея. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 20 февруарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛНИ И СЛАБИ ЖЕЛАНИЯ. Размишление върху разумностьта . Чете се резюме на темата: „Отношение между миръ и радость“. Тема за следния пѫть: „Най-малката форма въ природата“. За какво мисли гладниятъ човѣкъ?—За хлѣбъ. —За какво мисли болниятъ? — За здраве. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че при известни случаи въ живота всички хора си приличатъ. Ако влѣзете въ салонъ, въ който избиратъ най-красивата мома, всѣка отъ присѫтствуващитѣ моми мисли едно и сѫщо нѣщо, че ще бѫде избрана за първа красавица. Интересно е човѣкъ да изследва своитѣ желания, като започне отъ силнитѣ и постепенно върви къмъ слабитѣ. Като изучава желанията си, човѣкъ се натъква на случаи, да желае такива нѣща, каквито никога не е допущалъ. Запримѣръ, срѣщате единъ образованъ човѣкъ, който търси работа. Тукъ похлопа, не му отварятъ; тамъ похлопа, не му отварятъ. Най-после, отчаянъ и обезсърдченъ, въ него се заражда желание да бръкне въ касата на нѣкой банкеръ и да извади оттамъ една сума. Той започва да си представя, какъ банкерътъ седи на столъ и брои златни монети. Като ги преброи, той ги туря пакъ въ касата си и я заключва. Това подържа въ него мисъльта, че тия пари не сѫ само на банкера, но и той има право да вземе нѣколко златни монети, да подобри положението си. Ако извади пари отъ касата на банкера, въ първо време работитѣ му ще се наредятъ добре, но последствията на тази постѫпка ще бѫдатъ лоши. Ако не го хванатъ, ще дойде день, когато и съ него ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както той е постѫпилъ съ банкера. Въ свѣта сѫществува „законъ за перио- дичностьта“, споредъ който, каквото човѣкъ прави по отношение на другитѣ, следъ известенъ периодъ отъ време, сѫщото ще се върне и къмъ него. Това показва, че между силитѣ, които действуватъ въ природата, има известно отношение. Тия сили зависятъ отъ редъ причини. Запримѣръ, ние не знаемъ, защо, следъ като се заповѣда на човѣка да не прави това или онова, както Богъ заповѣдалъ на Адамъ и Ева да не ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, иде изкушението. Защо трѣбва човѣкъ да се подлага на редъ изкушения? Докато Адамъ билъ самъ въ рая, никаква заповѣдь не му била дадена. Щомъ се яви Ева, веднага заповѣдьта дойде. Въпрѣки това, Богъ е знаелъ, че тѣ нѣма да устоятъ, че трѣбва да напуснатъ рая и да излѣзатъ вънъ отъ него, дето ги чакатъ нещастия и страдания. Защо е станало това, не знаете. Много нѣща можете да предполагате, но предположението още не е истина. Едно е забелязано въ живота: докато е самъ, човѣкъ не е изложенъ на изкушения. Свърже ли се съ нѣкой човѣкъ, изкушенията идатъ едно следъ друго. Единъ младъ, добъръ, мораленъ момъкъ живѣлъ съ стремежъ къмъ красивото. По едно време той срещналъ млада, красива мома, влюбилъ се и решилъ да се ожени за нея. Обаче, и двамата били бедни. Момата искала да има хубави дрехи, да живѣе охолно. Момъкътъ билъ готовъ да и достави всичко, каквото желае, само да я вземе за своя жена. Най-после тѣ се оженили. Той започналъ да мисли, какъ и откѫде да и достави срѣдства, да задоволи нейнитѣ желания. Отъ любовь къмъ нея, той започналъ да бърка въ чуждитѣ каси. Единъ день полицията го хванала, турила го въ затворъ. Осѫдили го на десеть години строгъ затворъ. Презъ това време възлюбената му се отказала отъ него и се оженила за другъ. Като минали десеттѣ години, той излѣзълъ отъ затвора и се видѣлъ самъ въ живота. Той започналъ да разправя историята на живота си, която завършила съ лошъ край. Съвременнитѣ хора сѫ изложени на подобни изпитания. Първоначално тѣ живѣятъ въ райската градина, въодушевяватъ се отъ великъ моралъ, но по едно време въ сърдцето имъ се явява едно малко желание, което разваля всичкитѣ имъ работи. Наистина, една микроба е въ състояние да създаде голѣми страдания на човѣка. Обаче, всички страдания и изпитания сѫ необходими за пробуждане на човѣшкото съзнание. — Нѣма ли другъ пѫть, по който може да се пробуди човѣшкото съзнание? — Засега природата си служи съ страданията, като методъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне страданията. И светиитѣ, и пророцитѣ минаватъ презъ страдания. Тѣхнитѣ страдания сѫ по-голѣми отъ тия на обикновенитѣ хора. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда. Чрезъ страданията той ще изправи нѣкой отрицателни чърти на характера си. Колкото и да сѫ подигнати, и светиитѣ, и пророцитѣ сѫ имали нѣкакви отрицателни чърти на характера си, които тѣ изправели чрезъ страданията си. Когато Богъ изпратилъ Йона да проповѣдва въ Ниневия, той се отказалъ да изпълни волята Му, подъ предлогъ, че Богъ ще се смили, нѣма да устои на думата си и ще го изложи предъ хората. Затова Ионъ си взелъ билетъ, качилъ се на единъ корабъ и тръгналъ за Испания. Като видѣлъ последствията на своето непослушание, той билъ припудснъ да се върне въ Ниневия, да проповѣдва Словото Божие. Пророкъ Иеремия пъкъ казва: „Зарекохъ се вече да не говоря“. — Защо? — Защото намира, че хората нѣма да послушатъ думитѣ, които Богъ говори чрезъ него. Сѫщевременно, хората казватъ, че Богъ може да направи всичко. Какъ е възможно, тогава, Богъ да праща нѣкой пророкъ да говори на хората, а тѣ да не го слушатъ? Други пъкъ казватъ, че Господъ говори и учи хората отвѫтре. Ако, наистина, Господъ говори само отвѫтре, защо праща пророци да го- ворятъ на хората отвънъ? И за Христа казваха, че е изпратенъ отъ Бога. Тогава, защо Господъ изпрати Христа при хора, които не Го разбраха? Това сѫ положения, които създаватъ противречия на хората. Тѣ сами не могатъ да си обяснятъ, кое е право и кое не е. Тѣ сами не знаятъ, въ какво да вѣрватъ и въ какво да не вѣрватъ. Преди години, срѣщамъ единъ господинъ, пишущъ медиумъ. Чрезъ неговата рѫка се изявяваха духове и пишеха. Той самъ виждаше това, но не вѣрваше, че има духове. Той мислѣше, че пише това, което минава презъ ума му. Между поетитѣ, които пишатъ, и между неговото писане той намираше следната разлика: поетътъ пише, когато пожелае, а азъ пиша подъ чуждо влияние. Той вижда, че другъ нѣкой му диктува, но не вѣрва въ сѫществуването на духове. Понѣкога започва да драще съ перо върху хартията, но следъ време нѣкакви мисли се оформяватъ въ ума му, и той пише. Като изучава своитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ забелѣзва, че ония отъ тѣхъ, които сѫ по-силни, се очъртаватъ ярко, а по-слабитѣ едва се очъртаватъ. Силнитѣ мисли и желания на човѣка хвърлятъ отпечатъкъ върху организъма му. Ако отъ редъ поколѣния насамъ нѣкой човѣкъ е бъркалъ въ чужди каси и джобове, въ този животъ той ще се роди съ дълги рѫце и пръсти. Които не разбиратъ значението на дългитѣ рѫце, тѣ мислятъ, че сѫ признакъ на голѣма срѫчность. Учениятъ. обаче, не се лъже. Той знае, че срѫчността на този човѣкъ се дължи на способностьта му да бърка въ чуждитѣ каси. Достатъчно е учениятъ да погледне очитѣ на човѣка, за да се произнесе, кога се е родилъ, сутринь или вечерь. Който има голѣми и отворени очи, той се е родилъ вечерь. Който има малки очи, той се е родилъ презъ деня, когато слънцето е грѣело силно. Това не става само при раждане. И впоследствие човѣкъ може да разшири очитѣ си, да ги отвори повече, отколкото първоначално сѫ били отворени. Нѣма желание въ човѣка, което да не се е отпечатало нѣкѫде въ човѣшкия организъмъ. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голѣми следи е оставило върху човѣка. Като ученици, пие трѣбва да правите различни опити, да видите, доколко можете да издържате на изкушения. Ако нѣкой отъ васъ е изпадналъ материално, и нѣма петь пари въ джоба си, нека си представи мислено, че се намира предъ отворената каса на нѣкой банкеръ, и всѣки моментъ може да бръкне, да вземе, колкото пари му сѫ нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е мораленъ човѣкъ. За предпочитане е въ това положение човѣкъ да си представи, че е богатъ, облѣченъ съ скѫпи, нови дрехи, отколкото да мисли, по какъвъ начинъ да се домогне до касата на нѣкой богаташъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, геройски да понася трудноститѣ на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начинъ да се самоубива. Единъ младъ търговецъ фалиралъ, но понеже не могълъ да понесе това положение, решилъ да се самоубие. Той си купилъ единъ револверъ, заелъ една стая въ единъ хотелъ, дето се затворилъ, съ намѣрение да се убие. Дигналъ револвера, доближилъ го до челото си, но веднага го дръпналъ назадъ, не се решавалъ да се самоубие. Пакъ дигналъ , револвера, доближилъ го до челото си, но пакъ не се решавалъ да се самоубие. Презъ единъ отъ прозорцитѣ на стаята, единъ англичанинъ го наблюдавалъ. Той бързо влѣзалъ въ стаята и го запиталъ: Господине, какво правите? — Азъ съмъ пропадналъ материално, не мога да понеса това положение, искамъ да се самоубия. —Колко пари ви трѣбватъ? — Хиляда английски стерлинги. — Ето, вземете този чекъ и си услужете. Съ тѣзи пари азъ купувамъ вашия револверъ. Искамъ да го взема за споменъ. Съ своята благородна постѫпка, англичанинътъ спасилъ младия търговецъ. Изобщо, ако разглеждате вѫтрешния животъ на хората, ще видите, че той не е толкова мораленъ, както се представя. Ако вѫтрешниятъ животъ на човѣка се изнесе на филмъ, той би бѣгалъ далечъ отъ себе си. Нѣкой казва: Добре, че всичко, което мисля, не го правя. Той мисли, запримѣръ, да убие нѣкого, да вземе паритѣ му, но не е въ състояние да го направи. Това сѫ вѫтрешни изкушения, на които човѣкъ се натъква. Ученикътъ трѣбва да знае произхода на всѣко изкушение и да се предпазва отъ него. И тъй, когато се натъквате на изкушения, не съжалявайте, че не знаете, защо идатъ и какъвъ е произходътъ имъ. Не само вие, но и много отъ възвишенитѣ сѫщества не знаятъ това. Вашата задача е да намѣрите начинъ, какъ да се справите съ дадено изкушение, а защо е дошло, това не е ваша работа. Защо сѫществува единъ или другъ общественъ строй, не е важно. Какво ще научите отъ този строй, това е важно за васъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи отъ всичко. Казвате, че Богъ ще оправи свѣта. — Вѣрно е, че Богъ ще оправи свѣта, но отъ своя страна, и вие ще претърпите коренна промѣна, ще минете отъ едно състояние въ друго. Човѣкъ трѣбва да дойде до голѣмо вѫтрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно. Иначе, той ще изпада въ голѣми противоречия. Слушате нѣкой да казва, че всичко въ свѣта се опредѣля отъ волята Божия. Сѫщиятъ човѣкъ, като не може да издържи едно изпитание, самоубива се.—Волята Божия ли е това? Другъ пъкъ обича да лъже.—Волята Божия ли е това? — Не, самоубийствата, кражбитѣ, лъжитѣ, престъпленията ставатъ по човѣшка воля. Хората се женятъ, раждатъ деца, събиратъ се на едно мѣсто все по своя воля, по нѣкакъвъ вътрешенъ стремежъ. За да дойде до положение да върши нѣщата по Божественъ потикъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ голѣми изпитания. Следъ това само той ще започне да разбира волята Божия и да я изпълнява. Презъ голѣми изкушения ще мине човѣкъ, докато разбере волята Божия. Той ще търси красиви моми и момци, но космитѣ на главата му ще изпадатъ отъ тѣхъ. Не е лесно човѣкъ да задоволи изискванията на една красива мома. Единъ княжески синъ се оженилъ за една красива мома. Тя била много взискателна. Князътъ се чудилъ, какъ да задоволи нуждитѣ и. Той се видѣлъ въ голѣмо затруднение. Колкото пари ималъ, всички отишли по нея. Най-после му дошло на умъ да отиде при царя на гномитѣ, да му иска пари на заемъ. — Какво ще ми дадешъ срещу това? — Готовъ съмъ робъ да ти стана. -—Не искамъ да ми ставашъ робъ, но срещу всѣка торба злато, която ще ти давамъ, искамъ по десеть косъма отъ главата ти. — Лесна работа. Ето, още сега вземи десеть косъма. Радостенъ той взелъ торбата съ злато и отишълъ у, дома си. Следъ десетина деня торбата се изпразнила. Той пакъ отишълъ при царя на гно- митѣ, далъ му десеть косъма отъ главата си и се върналъ съ торба, пълна съ злато. Това продължило десетина години. Единъ день, князътъ трѣбвало пакъ да отиде при царя на гномитѣ, да получи торба съ пари, но се видѣлъ въ невъзможность да направи това — нѣмалъ нито единъ косъмъ на главата си. Както виждате, скѫпо струва издържката на една красавица. Единъ американски милиардеръ се оженилъ за една красива мома. Като отишълъ съ нея на разходка въ Парижъ, тя се впуснала въ харчене, следъ което му представила грамадна смѣтка. Като видѣлъ това, той разбралъ, че тя ще го съсипе материално, и решилъ да и даде 30 милиона долари, но да се освободи отъ нея. Наистина, той успѣлъ да се освободи отъ нея, но въ скоро време я замѣстилъ съ друга красавица, която го поставила при сѫщото положение, при което го поставила и първата. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Че това, което става вънъ отъ човѣка, преди всичко става вѫтре въ него. Въ човѣка има такива силни желания, които сѫ въ състояние да погълнатъ красивото, възвишеното въ него и да го разрушатъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че външната красота, къмъ която се стреми, не се отнася къмъ моралния свѣтъ. Тя не е резултатъ на моралното въ човѣка. Да бѫде човѣкъ само външно красивъ, това е резултатъ на човѣшкото въ него. Външната красота е най-високото положение, до което човѣшкото може да се изяви. Не само въ хората, но и въ животнитѣ, и въ птицитѣ, и въ пеперудитѣ има стремежъ къмъ красота. Това чувство, този стремежъ къмъ красота е вложенъ въ всички живи сѫщества. Външната красота не подразбира още и вѫтрешна красота, която почива на нѣщо високо морално въ човѣка, на голѣма устойчивость. Често външната красота служи за примамка. Едно отъ отличителнитѣ качества на свѣта е неговата външна красота. Външно, свѣтътъ е красивъ, величественъ, вследствие на което изкушава хората. Ако става въпросъ за красота, търсете я въ свѣта. Ако става въпросъ за хармония, търсете я на небето. Обаче, красотата на свѣта е повече външна. Ако се вгледате въ едно красиво човѣшко лице, ще забележите въ него желания, които нарушаватъ красотата му. Въ тия желания нѣма нѣщо морално. Човѣкъ още не е изработилъ своето лице. Казва се, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това се отнася до първия човѣкъ. Впоследствие, обаче, следъ грѣхопадането, човѣкъ е изгубилъ красивото, онази вѫтрешна хармония, онази вѫтрешна симетрия, която Богъ първоначално е вложилъ въ него. Истински красива мома е онази, която може да отклони и найголѣмия крадецъ отъ желанието му да краде отъ чуждитѣ каси. Истинска красота е тази, която е въ състояние да отклони човѣка отъ желанието му да върши престъпления, да се обижда, да се огорчава и т. н. При вида на тази красота, човѣкъ трѣбва да е готовъ на всѣкакви жертви. Красота, която потиква човѣка къмъ кражби, престъпления, обиди, не е никаква красота. Съвременнитѣ хора се обиждатъ за нищо и никакво. Това говори за отсътствие на устой въ тѣхнитѣ постъпки. Човѣкъ трѣбва да бъде честенъ, мораленъ въ отношенията си. Ние наричаме честенъ човѣкъ онзи, който въ отношенията си съ хората е точенъ, изправенъ. Честность и моралность не съ едно и също нѣщо. Външно човѣкъ може да бъде честенъ, а вътре въ себе си да има нѣкакви користолюбиви желания. Обаче, ако човѣкъ едновременно е и честенъ, и мораленъ, той разбира вече Божественитѣ закони и живѣе съобразно тѣхъ. Такъвъ човѣкъ може да се нарече красивъ. Тази красота задоволява човѣка и подига духа му. Истински красивиятъ никога не помрачава лицето си. Той знае, че добритѣ му желания ще се реализиратъ, затова има търпение да чака времето на тѣхното реализиране. Моралниятъ човѣкъ е доволенъ отъ положението си, отъ това, което му се дава. Ако на всички дадете по една голѣма, красива ябълка, а на него дадете последната и най-малката ябълка, той ще бѫде доволенъ, ще се радва, както и другитѣ се радватъ на своитѣ голѣми ябълки. Когато иска да възпита човѣка, природата го подлага на различни изпитания. Тя ту го лишава отъ известни блага, ту го поставя да живѣе при изобилие на блага. Ако при оскѫднитѣ условия на живота, той ходи бос, окѫсанъ и се оправдава съ това, че живѣе за Бога и не се интересува отъ външностьта на нѣщата, той не говори истината. Истината седи въ това, че този човѣкъ или не обича да работи, или нѣма стремежъ къмъ красивото. Ако пъкъ живѣе въ разкошъ и не използува разумно благата на живота, той не е уменъ човѣкъ. За кого се облича момата? — За момцитѣ. — За кого се облича търговецътъ? — За клиентитѣ си. Човѣкъ все трѣбва да живѣе за нѣкого. Когато изгуби вѫтрешния стимулъ въ живота си, човѣкъ отпада духомъ и напуща своята външность, става небреженъ къмъ себе си. Когато учени, философи се увличатъ въ мисъльта си и ставатъ небрежни къмъ себе си, донѣкѫде сѫ оправдани. Но когато обик новенитѣ хора подражаватъ на тия философи и учени, тѣ ставатъ смѣшни. — Защо? —Защото нѣматъ ума на ученитѣ хора. Човѣкъ става смѣшенъ, когато подражава на другитѣ хора. Външно човѣкъ трѣбва да представя себе си, т. е. това, което се крие въ него. Пазете се отъ подражание. Често и религиознитѣ хора подражаватъ на други, вследствие на което изпадатъ въ смѣшно положение. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божествения животъ, който ще го освободи отъ преходното и ще му даде възможности да се домогне до истинската наука, до положителната философия на живота. Това не се постига съ молитви. Съ честитѣ си молитви, съ голѣмитѣ си добрини, съ многото искания, хората дотѣгатъ на Бога. Преди всичко, тѣ не знаятъ, доколко тѣхнитѣ желания трѣбва да се реализиратъ. Има желания, които трѣбва да се реализиратъ, но не всички. Като не разбиратъ, на кои отъ желанията си трѣбва да даватъ ходъ и на кои да не даватъ, хората изпадатъ въ голѣми противоречия. Често мислитѣ на хората така се объркватъ, че тѣ трѣбва да приложатъ алхимията, да отдѣлятъ потрѣбнитѣ отъ непотрѣбнитѣ. Нѣкой се хвали, че молитвата му била приета отъ Бога. За да познаете, дали молитвата ви е приета, вие трѣбва да се намѣрите въ пустинята, изложени на гладъ и на жажда. Ако при това положение получите хлѣбъ и вода, молитвата ви е приета. Хлѣбътъ и водата сѫ отговоръ на вашата молитва. Казано е въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ“.—Кога трѣбва да потърсите Бога? — Когато се изчерпятъ всички възможности да получите помощь отъ хората и отъ обществото. При това положение, човѣкъ има право да се обърне къмъ Бога. Само така той може да се убеди, че е получилъ отговоръ на молитвата си. Следователно, докато не е дошълъ до критически моментъ въ живота си, човѣкъ нѣма право да безпокои Бога. Надъ човѣка има редица напреднали сѫщества, които сѫ готови всѣки моментъ да му помагатъ. Като ученици, вие трѣбва да се научите да пресѣвате своитѣ мисли и разбирания, да дойдете до правата мисъль. Като казвате, че всичко е отъ Бога, вие трѣбва да знаете, кое е това „всичко.“ Като се разболѣе нѣкой, като грѣши, като го уволнятъ или назначатъ на служба, вие казвате, че това е все Божия работя. — Не е така. Богъ се проявява въ абсолютното, въ безграничното, въ съвършената хармония, въ безсмъртието. Що се отнася до смъртьта, казано е: „Богъ не благоволява въ смъртьта на грѣшника.“ Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си години и вѣкове наредъ, за да придобие правилни разбирания за Божествения животъ. Придобие ли това разбиране, човѣкъ може спокойно да напусне земния животъ и да влѣзе въ новия животъ, да продължи учението си. — Божията Любовь носи щастие. — Божията Любовь и Божията Мѫдростьносятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щаетие. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 13 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВЕТЕ СЪЗНАНИЯ. Размишление върху въздържанието. Нека съберемъ следнитѣ числа: 9+1=10 8+2=10 7+3=10 6+4=10 5+5=10 4+6=10 3+7=10 2+8=10 1+9=10 Само ония числа могатъ да се събиратъ, които иматъ еднакъвъ стремежъ. Знакътъ плюсъ, съ който си служимъ при събира- нето, е знакъ на противоречие. При събиране на тия числа се получава единъ и сѫщъ резултатъ—десеть. Дали ще съберемъ 9+1 или 1+9, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ. Обаче, елементитѣ, съ които си служимъ, не сѫ еднакви. Това показва, че ние можемъ да получимъ единъ и сѫщъ резултатъ отъ различни елементи. Простиятъ човѣкъ казва: Деветь гроша и единъ грошъ правятъ десеть гроша; или единъ грошъ и деветь гроша правятъ десеть гроша. Той събира тия числа и повече не мисли върху тѣхъ. Обаче, онзи, който се занимава съ отвлѣчената мисъль, той разглежда тия числа като живи и вижда, че тѣ размѣнятъ мѣстата си: въ първия случай числото деветь бѣше на първо мѣсто, а после едини- ницата зае това мѣсто. Оттукъ вадимъ заключението: когато една сила действува въ човѣшкия умъ или въ човѣшкото сърдце, тя може да произведе или еднакви, или различни действия. Който се занимава съ кабалата, той може да обясни тия действия кабалистически. Кабалата представя сборъ отъ закони, които работятъ въ материалния свѣтъ. Като знаете тия закони, вие сами ще ги прилагате въ материалния животъ. Отъ гледището на тия закони, числата биватъ щастливи или благоприятни и нещастни или неблагоприятни. Когато попадне на нѣкое щастливо число, човѣкъ започва да печели. Впусне ли се съ това число въ нѣкоя хазартна, игра, печалбата му е осигурена. Щомъ спечели въ първата игра, човѣкъ може да се впусне и втори и трети пѫть — печалбата е осигурена. Ако първиятъ пѫть още изгуби, повече не трѣбва да играе. Надеждата, че втори пѫть може да спечели, е празна работа. Ако сѫдбата ощастливи човѣка въ началото на живота му, тя ще го ощастливи и на края. Ако въ началото не го ощастливи, и на края нѣма да го ощастливи. Ако работата, която човѣкъ започва, му се отдава още въ началото, това показва, че сѫдбата го е ощастливила, и той ще има успѣхъ. Не върви ли работата му още въ началото, по-нататъкъ да не продължава. Всички опити въ това направление ще бѫдатъ безуспѣшни. Ако приятелството ви съ даденъ човѣкъ не върви още въ началото, по-нататъкъ не насилвайте. Излъже ли ви веднъжъ, не разчитайте на неговото приятелство. — Защо? — Защото въ него не е развитъ центърътъ на приятелството, на дружбата. Ако въ момъка и въ момата не е развитъ центърътъ на любовь къмъ ближния, тѣ не сѫ единъ за другъ. Като не разбиратъ този законъ, нѣкои отъ съвременнитѣ хора насилватъ природата, като мислятъ, че ако между двама души днесъ нѣма любовь, утре ще има. Да се мисли така, това значи, да вѣрвате, че сакатиятъ, който има само една рѫка, може да свърши работа, каквато здравиятъ върши. — Не, за работа се изисква здравъ, уменъ, положителенъ човѣкъ. Не започвайте работа съ сакатъ, съ недѫгавъ човѣкъ. — Ама Богъ ще свърши работата. — Какво Богъ ще направи, това е Негова работа. Важно е, какво човѣкъ може да направи въ дадения случай. Когато става въпросъ за Божиитѣ работи, тамъ човѣкъ трѣбва да мълчи. Нека вземе цигулката, кавала или гайдата си и да свири. Какво ще стане съ земята, какъ ще се оправи свѣтътъ, това не е негова работа. Каквото и да разправятъ ученитѣ за движението на земята, на слънцето, на различнитѣ планети, тѣ все още не сѫ се домогвали до сѫщинскитѣ причини на тия явления. Има тѣла въ пространството, които се въртятъ отъ изтокъ къмъ западъ; други—отъ северъ къмъ югъ; трети — отъ югъ къмъ северъ. Едни тѣла пъкъ се движатъ отгоре надолу и т. н. Истинскитѣ учени, които знаятъ тайнитѣ на природата, виждатъ, кои тѣла накъде се движатъ, съ каква бързина се движатъ и т. н. Всѣко явление, което се извършва въ природата и живота, има свой външенъ изразъ. За онзи, който разбира явленията, нѣма нищо скрито—покрито. Запримѣръ, невъзможно е човѣкъ да яде кисело и да се усмихва. Щомъ яде кисело, мускулитѣ на лицето му непременно ще се свиятъ. Киселинитѣ винаги отниматъ свѣтлината и топлината на човѣшкия организъмъ. При такива случаи, за да запази топлината си, човѣкъ неволно свива мускулитѣ си. Като знаятъ действието на киселинитѣ, лѣкаритѣ ги препоръчватъ, като срѣдство за отнимане на възпалението отъ нѣкой органъ на тѣлото. Всички хора се стремятъ къмъ живота, но не знаятъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Изкуство е да знае човѣкъ да живѣе. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да има предъ видъ двата приципа на добро и на зло и да се съобразява съ тѣхъ. Нѣкой хора казватъ, че зло не съществува въ свѣта. Други пъкъ казватъ, че добро не съществува. Наистина, за умрѣлитѣ хора на земята нѣма нито добро, нито зло. За живитѣ хора, обаче, съществува и добро, и зло. И за ангелитѣ съществува и добро, и зло. Разликата между човѣшкия и ангелския животъ се заключава въ това, че въ човѣшкия животъ злото е отвѫтре, а въ ангелския —отвънъ. Понеже злото е вѫтре въ човѣка, той има да се бори съ врагъ, който е завладѣлъ половината отъ неговия свѣтъ. Мѫчно се пѫди този врагъ. Нѣкой човѣкъ още съ ставането си отъ сънь се чувствува неразположенъ и се чуди, на кого да отмъсти, на кого да излѣе гнѣва си. Той се озърта натукъ — натамъ, дано намѣри нѣкаква причина да се кара, да се отпуши по нѣкакъвъ начинъ. Най-после вижда, че една чиния е счупена, или че печката не е запалена, както трѣбва. Щомъ започне да вика, да се кара, той се освобождава отъ гнѣва си, т. е. отпушва се. Не е лошо нѣщо гнѣвътъ, но човѣкъ трѣбва да знае, защо гнѣвътъ иде и защо си отива. Когато подсѫдимиятъ отива при сѫдията, последниятъ иска да знае, защо е дошълъ. Когато нѣкой ученикъ отива при единъ учитель, последниятъ се интересува, какво иска ученикътъ отъ него. Като разбере, защо го търси, учителъть иска да знае, какви сѫ способноститѣ на ученика. Дойдемъ ли до гнѣвенето на хората, ние виждаме нѣщо изопачено въ тѣхъ. Гнѣвътъ е енергия, която, разумно впрегната, дава добри резултати. Който не знае, какъ да използува тази енергия, той хвърля този или онзи предметъ, става, сѣда, разхожда се въ стаята, вика, сърди се на този - на онзи, докато се отпуши. Щомъ изразходва тази енергия, той утихва, лицето му приема спокоенъ изразъ. Следъ това той се залавя за работа. Обаче, който разбира гнѣва, като творческа енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нѣщо: рѣже дърва, пише, чете, свири на нѣкакъвъ инструментъ и т. н. Ще кажете, че човѣкъ е грѣшенъ, не може да не се гнѣви. Ако грѣшниятъ само се гнѣви, както и да е, но какво ще кажете, когато праведниятъ се гнѣви? Казано е въ Писанието: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Значи, човѣкъ може да се гнѣви, безъ да грѣши. — Нуженъ ли е гнѣвътъ въ природата? — Безъ гнѣвъ не може. Гнѣвътъ е огънь. Да се гнѣвишъ, това значи, да кладешъ огънь. Има сѫщества, които много се гнѣвятъ. За тѣхъ се казва, че огъньтъ имъ гори цѣлъ день. На химически езикъ, гнѣвътъ се превежда съ силната афинита или силното стремление на елементитѣ да се съединяватъ едни съ други, вследствие на което между тѣхъ се образува голѣма топлина, голѣмъ огънь. Произходътъ на гнѣва не е Божественъ, но въпрѣки това той сѫществува въ природата. Това не значи, че гнѣвътъ трѣбва да се премахне. Като природна сила, гнѣвътъ трѣбва да се впрегне на работа, но не да се премахне. Сега, като събирате числата отъ едно до десеть, вие трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да ги оживите. Запримѣръ, 1+9=10 можете да го оживите, като си представите, че единицата е бащата, а деветорната — деветтѣ му синове. Всички заедно правятъ десеть. Всички заедно харчатъ десеть хиляди лева. Действието 2+8=10, можемъ да го представимъ по следния начинъ: двойката е женената дъщеря, а осморката — старата майка, която живѣе при зета си. И тѣ харчатъ десеть хиляди лева. Като съберемъ 3+4=7, пакъ получаваме десеть. Числото три е внукътъ, а числото седемь е дѣдото, който живѣе при внука си. И тѣ харчатъ по десеть хиляди лева. Като съберете 4+6, пакъ получавате числото десеть. И четиритѣ е мѫжко число. Шесторката представя търговецъ. Както се нареждатъ числата въ гами, така се нареждатъ мислитѣ, чувствата и желанията на хората. Числото деветь е резултатъ. Само по себе си то не действува. Изобщо, числата деветь, шесть и три не взиматъ никакво участие въ живота, Когато се намира въ пълна индиферентность, въ пълно безучастие, човѣкъ е въ положението на числата 9, 6 и 3. Каквито болести и страдания да му дойдатъ, той размишлява, философствува, не губи мира си. Той е съвършено тихъ и спокоенъ. Когато става активенъ, когато иска да се прояви, човѣкъ се намира въ положението на числата 2, 5 и 8. Той е бремененъ, иска часъ по-скоро да роди, да се освободи отъ мѫчнотията си. Момче ли ще роди, или момиче, не е важно. Обаче, той непременно трѣбва да роди нѣщо. Това е сѫдба. Произволно нѣщо ли е сѫдбата?—Сѫдбата не е произволна, но е строга, а понѣкога безпощадна. Когато човѣкъ нарушава Божественитѣ закони, сѫдбата го преследва до девети родъ. Тя иска да му даде добъръ урокъ, да го научи, какъ да постѫпва съ великитѣ закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даденъ човѣкъ, но никога нѣма да го забрави. Гледате нѣкой човѣкъ учи, занимава се, и тъкмо се готви да заеме нѣкоя добра служба, сѫдбата излиза срещу него и му препятствува. Като види, че работитѣ му не вървятъ добре и загази материално, той се впуща въ лотария, дано тукъ успѣе. Взима единъ, втори, трети билетъ, но и тукъ сѫдбата го преследва. За да успѣе въ предприятията си, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ сѫдбата си съ молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрѣшкитѣ си. Иначе, каквото и да прави, все нѣма да успѣва. Колко художници има въ свѣта, картинитѣ на които стоятъ непродадени. Колко музиканти има въ свѣта, които нѣма на кого да сви- рятъ. Колко поети и писатели има въ свѣта, чиито произведения не се оценяватъ.—Защо? --- Сѫдбата ги преследва. Време е вече хората да пристѫпятъ къмъ новото разбиране на Божиитѣ пѫтища. За да дойде до новото разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Той трѣбва да ликвидира съ своитѣ погрѣшки и престъпления. Не ликвидира ли съ тѣхъ, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избѣгне отъ рѫцетѣ на съдбата си. Какъвто и да е човѣкъ, простъ или ученъ, царь или обикновенъ, сѫдбата ще му даде нужния урокъ.— Ама ние сме ученици, искаме да учимъ, да се развиваме. — И ученици да сте, пакъ нѣма да избѣгнете отъ рѫката на сѫдбата. — Ние се молимъ по три пъти на день. — Съдбата ще ви хване въ момента, когато не се молите. — Ние се стремимъ. — Колкото и както да се стремите, сѫдбата ще ви посети съ своята пръчица. Какъвто и да е стремежътъ ви, преди всичко вие трѣбва да изправите погрѣшкитѣ на своя миналъ животъ. Миналиятъ ви животъ се изявява въ сегашния. Страданията, нещастията, неприятноститѣ, които сега ви се случватъ, се дължатъ на миналия ви животъ. Тѣ съ резултатъ на погрѣшки, правени въ миналото. Въ това отношение сѫдбата е неумолимъ законъ. Съ сѫдбата заедно вървятъ много същества, които пазятъ човѣка отъ нейнитѣ тежки удари. Достатъчно е човѣкъ да върви въ Божествения пъть, за да се ползува отъ помощьта на тия свѣтли същества. Запримѣръ, нѣкой добъръ човѣкъ мисли да пътува по море. Нѣщо го побутва да тръгне още на другия день, да се ползува съ половинъ билетъ. — Кое е това, което го потиква? — Сѫдбата му. Този день, именно, е предвидена нѣкаква катастрофа, отъ която той трѣбва да загине. Добритѣ същества, обаче, неговитѣ приятели, го съветватъ да не пътува утре, да отложи за другъ день. — Ама съ половинъ билетъ ще пътувамъ. — Отложи пътуването си, макаръ да платишъ и цѣлъ билетъ. Другъ нѣкой иска да заеме нѣкаква добра служба, за която му обещаватъ десеть хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му го съветва да вземе тази служба, но приятелитѣ му нашепватъ: Откажи се отъ тази работа. Наистина, паритѣ сѫ много, но господарьтъ е лошъ човѣкъ, ще одере кожата ти. Като ученици, вие трѣбва да различавате тия два гласа въ себе си. Трѣбва да знаете, при това, че непременно ще минете презъ своя миналъ животъ и ще платите за всички свои погрѣшки. Докато не се справите съ миналото си, вие нѣма да се освободите отъ страданията. Както Христосъ пострада за грѣховетѣ на човѣчеството, така и вие ще страдате за своитѣ грѣхове. Сега става развързване на кармата. Човѣкъ трѣбва да се върне въ своето минало, да дойде до онзи животъ, дето се е отклонилъ отъ правия пѫть, да корегира грѣшкитѣ си и да продължи живота си. При това положение, работитѣ на човѣка се нареждатъ добре, и той може да бѫде щастливъ. Щастливиятъ, колкото и да иска да помогне на ближнитѣ си, съ своето щастие, не може. За да се ползува човѣкъ отъ щастието на другитѣ, това трѣбва да е опредѣлено . Има причини, които не позволяватъ на човѣка да се ползува отъ благата на другитѣ. Единъ царь, като правилъ разходкитѣ си въ гората, често срѣщалъ единъ беденъ, старъ човѣкъ, който събиралъ дръвчета и ги носилъ на гърба си. Като виждалъ, какъ се мѫчи, царьтъ решилъ да му помогне, да го извади отъ трудното му положение. Той заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да тури една торба съ пари на моста, презъ който старецътъ минавалъ, за да ги вземе и да подобри положението си. Слугата направилъ, както царьтъ му заповѣдалъ, и се скрилъ да види, какво ще стане съ торбата. Този день, обаче, се случило голѣмо наводнение, вследствие на което рѣката доста придошла. Като наближилъ моста и погледналъ къмъ придошлата рѣка, старецътъ се уплашилъ и си казалъ: Сега ще мина моста съ затворени очи, да не гледамъ буйната рѣка. Той затворилъ очитѣ си, миналъ моста, безъ да забележи, че точно на пѫтя му имало торба съ пари. Значи, старецътъ затворилъ очитѣ си предъ щастието и го отминалъ. Слугата взелъ торбата съ паритѣ назадъ и разказалъ на царя за случката съ стареца. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Така може да каже Христосъ, но не и всѣки обикновенъ човѣкъ. За да бѫдете едно съ Бога, вие трѣбва да сте платили дълговетѣ си. Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговетѣ, вие сте на кривъ пѫть. Не отивайте при Бога като грѣшникъ, но като човѣкъ, който е изплатилъ дълговетѣ си, който е изправилъ своя животъ. Който не разбира това, той казва: Днесъ, докато съмъ младъ, ще си поживѣя. Единъ день, като остарѣя, като се наживѣя, ще служа на Господа. Значи, той ще отиде при Бога като остарѣе, като изхарчи всичката си енергия, като натрупа дългове и никой не го иска. — Не, тогава и Богъ нѣма да го приеме. Той не се нуждае отъ стари хора, отъ инвалиди. Човѣкъ трѣбва да служи на Бога още отъ млади години, докато е пъленъ съ сила, съ животъ. Дѣдото вика внука си и започва да му разправя своя животъ: Синко, бѫди внимателенъ въ живота си, гледай да не правишъ грѣхове. Едно време, като бѣхъ младъ, направихъ много грѣхове. Тази мома любихъ, онази мома любихъ, но после разбрахъ грѣшката си, изправихъ живота си и започнахъ да служа на Бога. Каквото и да му разправялъ, внукътъ мислилъ за момитѣ, които дѣдото обичалъ, и подражавалъ на него. Тукъ задиря една мома, тамъ друга, докато най-после се върне у дома си раненъ, като че е билъ на фронта. Внукътъ пакъ сѣда до дѣдото и го моли да му разправи нѣщо отъ своя животъ. Дѣдото започва да разправя, а внукътъ слуша. Това е забавление, но не е истински животъ. Историята на дѣдовцитѣ е подобна на романитѣ, които се пишатъ, но за да се из- ползуватъ разумно, тѣ трѣбва да се четатъ отъ 60—70 годишни хора. И младитѣ хора могатъ да четатъ романи, но тѣ трѣбва да взиматъ само положителната имъ страна. Когато разправя своитѣ опитности, или опитноститѣ на други хора, човѣкъ трѣбва да знае, какво да разправя и на кого да разправя. Има хора, които сѫ положителни въ доброто, а отрицателни въ злото; има и такива, които сѫ положителни въ злото, а отрицателни въ доброто Въ всѣки човѣкъ сѫществуватъ и двата типа. Като знаете това, вие сами трѣбва да се пазите. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, защото не знае, откѫде какво може да получи. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който влиза въ положението ви, вижда, че вие имате нужда отъ една голѣма сума, но външно изглежда суровъ, грубъ. Той ви казва: Знаете ли, какво мога да направя съ васъ?—Какво ще направите? Вие веднага започвате да треперите. Той изважда една кесия, пълна съ пари, и казва: Заповѣдайте, услужете си съ тия пари. При другъ случай, срѣщате човѣкъ, който е готовъ на всички жертви заради васъ. Считате, че той ви е приятель. Той знае, че вие се нуждаете отъ пари, и ви донася една торба съ диаманти, като казва: Вземете тия диаманти и си услужете съ тѣхъ. Вие взимате диамантитѣ, но веднага стражари влизатъ въ дома ви, да ви обискиратъ. — Защо? - Тия диаманти били крадени. Приятельтъ ви, за да се освободи отъ преследване на полицията, дава диамантитѣ на васъ. Това е привидно добро. За да се освободи отъ злото, той прави добро на васъ. Съ крадени пари, съ крадени вещи човѣкъ нищо не може да постигне. Сега, отъ всички се изисква будность, да знаете, какъ да постъпвате съ сѫдбата си. Когато сѫдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Кажешъ ли една дума противъ нея, или въ твоя защита, тя веднага ще те хване и ще каже: Добре, че те намѣрихъ. Отъ много време те търсихъ, но сега си вече въ ръцетѣ ми. Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне, мълчи и благодари, че не те е видѣла. Предъ съдбата и мѫдрецътъ мълчи. Съдятъ ли, убиватъ ли, бесятъ ли нѣкого, мълчи. Представете си, че нѣкой се дави. Наблизо минава една лодка. Ако турите давещия въ лодката, последната ще потъне. Какво трѣбва да направите? Който иска да го спаси, той трѣбва да излѣзе отъ лодката, да се бори съ вълнитѣ, а давещиятъ да отиде на негово мѣсто. Ако спасите давещия, а вие се удавите, оправдана ли е вашата жертва? Ако е оправдана, та има смисълъ, но ако не е оправдана, вие се натоварите съ чужди грѣхове. Следователно, има случаи въ живота, когато, и като прави добро, човѣкъ може да носи лоши последствия. Той трѣбва да знае, кога да прави добро, и кога да не прави. Въ правене на доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да се вслушва въ Божественото начало въ себе си. То всѣкога носи свѣтлина. Божественото не се занимава съ голѣми величини, съ голѣми цифри. Ако въ дома ви дойде нѣкой беденъ, който иска да го нахраните, дайте му единъ обѣдъ. За втори обѣдъ вие не трѣбва да се задължавате. Остане ли и за втори обѣдъ при васъ, сѫдбата ще го хване. Щомъ се нахрани добре, той трѣбва да благодари и да продължи пѫтя си. Когато отивате въ нѣкой домъ да се повеселите, направете сѫщото: останете само единъ день. На другия день си заминете. Станете рано сутриньта, натоварете камилитѣ и продължете пѫтуването си. Останете ли повече отъ единъ день, вие ще развалите работата. Отивате на религиозно събрание. Молите се, пѣете, дохождате до голѣмо въодушевение и пожелавате да продължите събранието. Щомъ продължите събранието, вие минавате границата, а съ това заедно разваляте цѣлата работа. Никога не се стремете да стигнете върха на нѣщата. Този законъ действува навсѣкѫде въ живота. Връщате се у дома си за обѣдъ. На пѫтя срѣщате единъ свой приятель и започвате да се разговаряте. Говорите петьдесеть минути, но разговорътъ е интересенъ, и вие не искате да се раздѣлите. Прекъснете разговора, оставете нѣщо и за другъ пѫть. Ако не прекъснете разговора си, вие ще закъснѣете за обѣда и ще се принудите да идете бързо. При бързото ядене има опасность да се задавите. При всѣко ядене, животътъ на човѣка е изложенъ на опасность. Сѫдбата дебне човѣка всѣки моментъ. Като знаете това, бѫдете постоянно въ молитва. Безъ молитва не сѣдайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази отъ лошата сѫдба, която всѣки моментъ ви преследва. Това не значи, че трѣбва да се страхувате, но всѣкога бъдете будни, сами да се пазите. За да се пазите, вие трѣбва да имате знания. Следователно, яжте бавно, съсрѣдоточено, безъ да преяждате, но всѣкога бъдете свързани съ Първата Причина. Щомъ сте свързани съ Първата Причина, лошата съдба нѣма да ви преследва. Дето ходите, съ когото и да говорите, бъдете всѣкога въ молитва. Като говори, неусѣтно човѣкъ може да каже една дума, или нѣкаква шега, която да обиди околнитѣ и да предизвика споръ, недоразумение и т. н. Помнете, че лошата сѫдба, или, както индуситѣ я наричатъ, „карма“, всѣкога преследва човѣка. Понѣкога тя е глуха: минава и отминава човѣка и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не й харесва, тя веднага го хваща, Нѣкой седи и си дава отчетъ за живота. за постѫпкитѣ си. Той намира, че е живѣлъ добре, не е вършилъ грѣхове, на никого лоша дума не е казалъ. Щомъ започне да мисли така, сѫдбата веднага поставя на пѫтя му изкушения и го заставя да грѣши. Съ това тя иска да му каже, че като е толкова праведенъ, нека плаща. Ако нѣкой казва за себе си, че е грѣшенъ, сѫдбата още повече го товари, като му казва: И така дължишъ много, можешъ да задлъжнѣешъ още повече. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения пѫть, небето ще гледа на тѣхъ като на царски синове и нѣма да смѣе да ги бутне. Нѣкой отъ васъ се изправи предъ сѫдбата си и казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? — Кой си ти? — Азъ съмъ членъ на Бѣлото Братство. — Членъ на Бѣлото Братство ли? Чакай да видишъ, азъ коя съмъ! Хване те и те разтърси. Следъ това ти се връщашъ съ пукната глава. Тази сѫдба хвана даже и Христа — този Великъ Учитель на човѣчеството. Тя хвана и мѫченикъ Стефана, и апостолъ Павла, и други. Нѣма пророкъ въ свѣта, който да е проповѣдвалъ новитѣ идеи, и да не е билъ въ рѫцетѣ на сѫдбата. Като чуе, че нѣкой проповѣдва новитѣ идеи, сѫдбата казва: Ти ли си този, който проповѣдвашъ? Чакай и азъ да те опитамъ! Като знаете това, не мислете, че вие можете да избѣгнете отъ сѫдбата си. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е страдалъ отъ ударитѣ на сѫдбата. Ще кажете, че само глупавитѣ страдатъ. И глупавитѣ, и умнитѣ страдатъ. Понѣкога умнитѣ страдатъ повече отъ глупавитѣ. Сѫдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага. Тя не е механически законъ. Има случаи, когато човѣкъ може да мине безъ страдания, но не всѣкога. Защо трѣбваше апостолъ Павелъ да страда? Когато нѣкой искаха да му принесатъ жертва, като на боговетѣ, той започна да ги разубеждава, да имъ казва, че и той е човѣкъ като тѣхъ. Той трѣбваше да мълчи, да ги остави свободни, да правятъ, каквото искатъ. Тѣ щѣха да му принесатъ жертва, а той щѣше да продължи пѫтя си. Затова сѫдбата остави да го биятъ. Следъ като го биха нѣколко пѫти, той каза: „Братя, съ много скърби ще влѣземъ въ Царството Божие“. Съ други думи казано: Съ голѣмо разбиране ще влѣземъ въ Царството Божие. Ще се научимъ да не се бъркаме въ Божиитѣ работи. Стане ли въпросъ за вашитѣ постѫпки, не се произнасяйте, дали тѣ сѫ добри или лоши. Когато хората се произнасятъ за вашитѣ постѫпки, вие трѣбва да мълчите. Нито тѣ сѫ мѣродавни да се произнасятъ върху вашитѣ постѫпки, нито вие сте мѣродавни да се произнасяте за тѣхнитѣ или за своитѣ постѫпки. Помолете се да влѣзете въ свѣтлината на Бога, въ Неговото съзнание, и оттамъ да разгледате постѫпкитѣ си, да се произнесете върху тѣхъ и да ги корегирате. Днесъ всички хора грѣшатъ, защото бързатъ. Безъ да провѣрятъ нѣщата, тѣ се произнасятъ. Провѣрката трѣбва да става въ Божественото съзнание. Тамъ има плодове, които смѣло можете да изнесете на пазара, или да дадете на вашитѣ ближни. Отъ това, отъ което вие се ползувате, могатъ да се ползуватъ и другитѣ. Това, което е вредно за васъ, ще бѫде вредно и за другитѣ. И тъй, помнете: животътъ на човѣка се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всѣкога е тихо и спокойно. Самиятъ човѣкъ не е нито въ едното, нито въ другото съзнание. Човѣкъ е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човѣкъ е свободенъ да участвува и въ едното, и въ другото съзнание. Ако не иска да остане въ едното съзнание, може да отиде въ другото. Въ което съзнание и да участвува, той все ще има известни резултати. Човѣкъ трѣбва да изучава проявитѣ на дветѣ съзнания въ себе си, за да се кали, да си създаде характеръ, да организира своето тѣло. Т. м. * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 6 февруарий, 1929 г. София,—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЙНО И НЕЗНАЙНО Размишление за Сина Божий. Чете се темата: „Отношение между миръ и радость“, Често се говори за знайни и за незнайни нѣща. Кои нѣща сѫ знайни и кои — незнайни? Всичко, което се учи, е знайно; всичко, което не се учи, остава незнайно. Всѣко нѣщо, което се проявява, е знайно. Дето има проява на нѣщата, тамъ разумностьта присѫтствува. Безъ разумность нѣма проява. Прояви, въ които разумностьта отсѫтствува, ние ги наричаме механически или физически. Запримѣръ, изгонването на богомилитѣ отъ България е неразуменъ процесъ. Той се е извършилъ подъ влияние на антипода на България, който се намира нѣкаде на Западъ. Всѣка държава, всѣки човѣкъ има свой антиподъ, който указва две влияния върху него: отрицателно и положително. По това време върху България указвали силно влияние отрипателнитѣ сили на нейния антиподъ, вследствие на което богомилитѣ били прогонени изъ цѣла Европа. Това отрицателно влияние върху България е било много силно. То е предизвикано отъ кривото разбиране, отъ диващината въ човѣка. За да се изправи тази грѣшка, трѣбвало да дойде по-висока култура между народитѣ. Днесъ, обаче, върху България действуватъ положителнитѣ, разумнитѣ сили на нейния антиподъ, и тя се стреми да изправи погрѣшката си. Законътъ на антиподитѣ е такъвъ, че ако единиятъ полюсъ е активенъ, другиятъ е пасивенъ; ако единиятъ създава, другиятъ твори; ако единиятъ воюва, другиятъ е въ миръ. Въ този законъ действуватъ контраститѣ. Следователно, ако човѣкъ иска да побеждава, да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота си, като антиподъ на себе си, той трѣбва да постави Божественото, разумното начало. Постави ли неразумното, човѣшкото начало като антиподъ на себе си, той непременно ще бѫде битъ. Да поставишъ Бога за свой антиподъ, това значи, Богъ да ти бѫде задна стража. При това положение, каквото предприемешъ, ще успѣешъ. Положението на България и въ миналото, и днесъ е зависило и зависи отъ нейния антиподъ. Той крие въ себе си голѣми сили, голѣма енергия. Това, което се изучава, е знайно; това, което не се изучава, е незнайно, тайно. Запримѣръ, ако изучавате слънцето, то е знайно за васъ; не го ли изучавате, то е незнайно. Ако изучавате небето, то е знайно за васъ; не го ли изучавате, то е незнайно. Човѣкъ има два полюса, два антипода, къмъ които се стреми: единиятъ е центърътъ на слънцето, другиятъ — центърътъ на земята Умътъ на човѣка трѣбва да бѫде свързанъ сѫ центъра на слънцето. Само при това положение, човѣкъ може да има свѣтла, възвишена мисъль. Свързанъ ли е умътъ на човѣка сѫ центъра на земята, мисъльта му е низходяща. Низходящата мисъль е причина за нещастията на хората. Ако слънцето, съ своето влияние, би се отдалечило отъ човѣка, всѣкаква деятелности въ него би престанала. Като говоримъ за антиподитѣ, трѣбва да знаете, че тѣ сѫществуватъ не само на физическия свѣтъ, но и въ човѣшкия свѣтъ — въ организъма на човѣка. Запримѣръ, ако линията АВ (фиг. 1) представя дължината на човѣшкия мозъкъ, мѣрена отъ едното до другото ухо, и прекараме височина, отъ срѣдата С на правата АВ, можемъ да намѣримъ антипода на точка С. Той ще бѫде горе, въ точката Д на мозъка, дето е мѣстото на моралнитѣ чувства. Колкото по-развити сѫ моралнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-из- дигната и закрѫглена е главата на това мѣсто. Горната часть на главата на змията е съвършено плоска и срасната съ гръбначния стълбъ въ права линия, което показва, че моралнитѣ чувства у нея отсѫтствуватъ. Въ кучето горната часть на главата е малко издигната, което говори за начало на морални сили въ него. Които изучаватъ тази наука, тѣ се намиратъ предъ знайни работи. Които не я изучаватъ, тѣ се намиратъ предъ незнайното, предъ тайното и сѫ принудени да предполагатъ, Тѣ казватъ: Отъ този човѣкъ може да излѣзе музикантъ или художникъ. Обаче, нито музикантъ излиза отъ него, нито художникъ. Тѣ казватъ: Този човѣкъ може да бѫде щастливъ, но може да бѫде и нещастенъ. Така не се говори. Щастието почива на нѣщо опредѣлено, на нѣщо знайно. Не е достатъчно човѣкъ да каже, че нѣщо е станало случайно, или нѣкакво съвпадение се е явило, или щастието на човѣка е проработило. Всичко въ свѣта се управлява отъ закони. Това, което за едного е случайность, за другиго е закономѣрность, разумность. Трима души се срѣщатъ на едно и сѫщо мѣсто. Единиятъ отъ тѣхъ казва, че случайно сѫ, се срещнали. Двамата знаятъ положително, че не сѫ се срещнали случайно, защото тѣ предварително сѫ уговорили срѣщата си, опредѣлили сѫ деня, мѣстото и часа, когато трѣбва да се срещнатъ. За тѣхъ срѣщата е знайна, а за третия — е тайна. Когато естественикътъ изучава развитието на семената, на растенията, той постепенно върви отъ незнайното къмъ знайното, започва да разбира, какъ и защо клончетата вървятъ нагоре, защо до едно мѣсто спазватъ едно положение, а после друго и т. н. Тѣ виждатъ влиянието на външнитѣ условия върху растенията и ги изучаватъ. Който не се занимава съ растенията, той се намира въ областьта на незнайното. За него всичко е тайна, гадание. Срѣщате младъ момъкъ и млада мома и чувате, за какво мечтаятъ. Момъкътъ мечтае да се ожени за царска дъщеря. Момата мечтае да се ожени за царски синъ. Това е възможно, но тѣ не знаятъ, при какви условия ще попаднатъ. Преди всичко, въ живота имъ ще настъпи голѣмо ограничение: въ храненето, въ обличането, въ обходата. Тѣ не могатъ да ядатъ, да се обличатъ, да се обхождатъ свободно, както би правилъ единъ обикновенъ човѣкъ. Ще кажете, че и безъ това нѣщата се нуждаятъ отъ граници, отъ известно ограничаване. Същевременно, казвате, че Богъ е безграниченъ, вселената е безгранична. Не се ли запитвате, защо Богъ, Който е безграниченъ, е създалъ единъ граниченъ свѣтъ? Богъ е създалъ граничния свѣтъ, понеже е знаелъ, че съществата, които ще живѣятъ въ него, нѣма да спазватъ законитѣ Му, ще ги нарушаватъ, ще причиняватъ голѣми пакости. Богъ ги е ограничилъ и тогава ги е пратилъ да живѣятъ въ ограничения Свѣтъ. Разбиранията на ограниченитѣ сѫщества се коренно различаватъ отъ тия на Бога, като неограничено сѫщество. Запримѣръ, когато стомната тече, човѣкъ е недоволенъ. Когато изворътъ тече, човѣкъ е доволенъ. Защо човѣкъ е недоволенъ, че стомната тече? — Защото била пукната. — Че и земнитѣ пластове сѫ пукнати нѣкѫде, и водата изтича презъ тѣхъ. Значи, има случаи, когато нѣкой пукнати нѣща ни радватъ, а нѣкой — ни причиняватъ неприятность. Има случаи, когато нѣкой нѣща трѣбва да изтичатъ отъ човѣка, а нѣкой не трѣбва да изтичатъ. Човѣкъ трѣбва да има неограничени разбирания, да знае, кога да се радва и кога да скърби. Човѣкъ трѣбва да разбира закона на съответствието, да знае, на всѣко нѣщо, кое е антиподъ. Запримѣръ, антиподъ на доброто е злото, на любовьта умразата, на истината — лъжата и т. н. Когато изучава антиподитѣ въ своя животъ, човѣкъ трѣбва да знае, кога коя врата да отваря. Ако не затваря вратата на злото, на умразата, на лъжата, той е изложенъ на страдания. Отъ време на време, човѣкъ трѣбва да отваря тия врати, само когато сѫ нужни като условия за смѣна на известни състояния. Казвате: Какво да правя, като не обичамъ еди - кой човѣкъ?— Ти трѣбва да го обичашъ, да му отправишъ единъ милъ погледъ и да си заминешъ. Въ това отношение ти си назначенъ на служба „раздавачъ на писма“ и, дали си разположенъ къмъ нѣкого, или не, трѣбва да предадешъ писмото му. Иначе, ще те уволнятъ отъ службата. Уволняването отъ служба не е нищо друго, освенъ заминаване за онзи свѣтъ — смърть. Следователно, човѣкъ трѣбва да разбира и прилага закона за съответствие на нѣщата, да знае своитѣ антиподи, за да направи живота си добъръ и разуменъ. Антиподъ на разумното въ живота е неразумното. Неразумно е, запримѣръ, да копаешъ кладенецъ съ игла. Неразумно е да събирашъ стотинка по стотинка, да ги вързвашъ въ кърпа и вечерь да ги броишъ една по една. Неразумно е да се налагашъ на човѣка съ любовьта си, да искашъ непременно да те обича. Настоявашъ ли да те обича, той ще ти даде гърбъ. — Защо? — Защото между тебе и него нѣма нужното съответствие. Съответствие между двама души сѫществува само тогава, когато тѣ взаимно сѫ; туряли пари въ своитѣ банки и днесъ има какво да теглятъ Човѣкъ първо ще внася, а после ще изнася. Нѣкой казва, че не иска да вѣрва. — Какъ ще вѣрвашъ, когато още нищо не си внесълъ въ банката? Ако си внесълъ нѣщо, има какво да теглишъ. Щомъ теглишъ, ти си отъ вѣрващитѣ. Да вѣрва човѣкъ, това значи, да внася капитала си въ Божествената банка. Като внася известно време, касиерътъ на банката ще му каже: Достатъчно си внасялъ. Продължавашъ ли още да внасяшъ, има опасности да станешъ безвѣрникъ. Щомъ престанешъ да внасяшъ, ще започнешъ да теглишъ. Днесъ всички говорятъ за вѣра и за безвѣрие, за умраза и за любовь, но не ги разбиратъ. Да вѣрвашъ, значи да внасяшъ; да не вѣрвашъ, значи да теглишъ, да взимашъ. Да обичашъ, значи да внасяшъ нѣщо въ Божествената банка; да мразишъ, значи да взимашъ отъ това, което си внесълъ. Когато влѣзе въ закона на любовьта, човѣкъ не трѣбва да се състезава съ нея, но да се остави доброволно въ нейнитѣ рѫце. Тя може да го направи голѣмъ, тя може да го направи и малъкъ — отъ нея зависи. Тя може да го подигне, може и да го унищожи. Искате ли любовьта да ви подигне, не й туряйте никакви правила, никакви граници. Бѫдете доволни и на малкото, което любовьта ви дава. Който обича, той трѣбва да служи. Щомъ научи и приложи закона на служенето, човѣкъ може да постигне всичко, какво- то желае. Служенето подразбира учене. Ще учишъ, както учатъ децата въ училището, и постепенно ще вървишъ къмъ по-висока наука. Като ученици, вие се нуждаете отъ ново разбиране. Това разбиране, именно, ще ви даде възможность да разбирате закона на съответствието и да се ползувате отъ него. Не го ли разбирате, вие ще се натъквате на редъ противоречия. Сега, като говоримъ за закона на съответствието, ние имаме предъ видъ две величини, или двама души, които си отговарятъ. Казватъ, че еди кои сѫ активни хора. Че сѫ активни, това подразбира, че и двамата сѫ готови за работа. Ако единиятъ само заповѣдва, а другиятъ изпълнява, между тѣхъ нѣма съответствие. И двамата трѣбва да сѫ готови, самостоятелно да свършатъ дадена работа. Рекатъ ли да викатъ този или онзи да свърши работата, тѣ не сѫ активни. Двама души си отговарятъ въ доброто, ако и двамата могатъ самостоятелно да правятъ добро. Двама души си отговарятъ въ ученостьта си, ако и двамата самостоятелно могатъ да правятъ научни изследвания. За да разбира и прилага закона на съответствието, човѣкъ трѣбва да носи въ себе си положително знание. Положително знание е това, което изключва всѣкакво съмнение. За науката съмнението е особенъ родъ болезнено състояние, по-страшно отъ проказата. За да дойде до положителната, до Божествената наука, човѣкъ трѣбва да мине презъ човѣшката еволюция, която обхваща числата отъ 100 — 1000, презъ ангелската, която обхваща числата отъ 10 — 100. Най-после, той ще дойде до Божествената еволюция, която обхваща числата отъ 1 — 10. За да стигне до последната еволюция, човѣкъ отъ всичко трѣбва да се учи. Дали ще срѣща учени или невежи, богати или бедни, щастливи или нещастни, човѣкъ трѣбва да гледа на всичко като на предметно учение. Иска ли да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да започне да работи отвѫтре навънъ, да корегира своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да разбира, отде идатъ неговитѣ мисли и чувства и накѫде отиватъ. Ако презъ ума ви мине нѣкаква мрачна мисъль, вие трѣбва да знаете, ваша ли е, или не е. Може би въ антиподитѣ на вашитѣ мисли съ тия на нѣкой вашъ ближенъ е станало преплитане, вследствие на което сте приели нѣкоя негова мисъль, а мислите, че е ваша. Като знаете това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да се пази отъ такова преплитане. Ако е разуменъ и внимателенъ, човѣкъ може да подобри линиитѣ на сѫдбата си. Което се изучава, е знайно; което не се изучава, е незнайно. Нѣкой накривилъ шапка, седи, мечтае, мисли, че всичкитѣ му работи сѫ наредени. Той не знае, че следъ половинъ часъ ще плаче. Този човѣкъ се намира въ областьта на незнайното. Той не е предвидлив, не знае, какво ще му се случи, вследствие на което не може да вземе мѣрки да предотврати известно нещастие. За да предотврати известно нещастие, човѣкъ трѣбва да се свърже съ щастливи хора, които иматъ сила да измѣнятъ неговата лоша сѫдба. Изобщо, искате ли да станете ученъ човѣкъ, свържете се съ общество на учени хора, отдето ще потекатъ умствени енергии къмъ васъ. Искате ли да станете добъръ човѣкъ, свържете се съ общество на добри хора, които ще бѫдатъ благоприятна срѣда за васъ. Съ каквито дружишъ, такъвъ ставашъ. Искате ли да развивате вѣрата си, свържете се съ вѣрващи хора, които иматъ жива вѣра. Вѣрата на такива хора почива на редъ опитности. Правете опити, да видите силата на живата вѣра. Представете си, че цѣлъ день пѫтувате презъ една дълга, гѫста гора, безъ парче хлѣбъ въ рѫката си. Отъ дългото пѫтуване огладнявате и започвате да мислите, отде да намѣрите хлѣбъ. Турете въ ума си мисъльта, като стигнете до нѣкой камъкъ, да намѣрите единъ килограмъ хлѣбъ, при- готвенъ отъ прѣсно, хубаво жито. Съсрѣдоточете се въ себе си, вложете вѣра въ мисъльта си и не мислете повече, дали е възможно да получите хлѣбъ, или не. Никаква философия, никакво съмнение не допущайте въ себе си. Вложите ли вѣра въ ума си, ще видите, че като стигнете до опредѣления камъкъ, тамъ ви чака хлѣбъ, какъвто сте пожелали. Възможно ли е, наистина, това? За онѣзи, които сѫ имали такава опитность, това е знайно и възможно. Каквото и да ви говорятъ следъ тази опитность, вие не можете да се разколебаете. Вие носите въ ума си килограма хлѣбъ, като магическа тояжка. Съ тази тояжка можете да разрешавате всички задачи в дома си, но ще влѣзе въ ума ви съмнение. че нѣкой вашъ близъкъ той е донесъяъ хлѣба. Ако го направите въ гората, съмнението е изключено, защото сте самъ, нѣма хора около васъ. Ако онитътъ ви излѣзе слолучлявъ не се смущавайте, нищо нѣма придобиете от магическата тояжка. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате закона на съответствие то навсѣкѫде. Този законъ ше го намѣрите и въ рѫката си, като изучавате линиитѣ на съдбата, на живота, на ума и на сърдцето. Ще видите, че има живи и мѫртви линии на щастието, на живота, на ума . Между еднитѣ и другитѣ линии има известно съответствие, което трѣбва да се изучава. Когато има съответствне между линиитѣ на рѫката, животътъ на човѣка се нарежда добре. Дойдатъ ли нѣколко такива хора въ контактъ, тѣ започватъ да живеѣятъ. Такова хармонично съчетание на линиитѣ на рѫцетѣ се явява само между кора, които живѣятъ на земята, но и между тѣхнитѣ заминали, както и между сѫщества отъ други системи, отъ други слънца и планети. Като ученици, стремете се да прилагате съответствието, Запримѣръ, ако една мисъль ви безпокои, турете веднага съответната и, т. е, нейния антиподъ. Ако мисъльта, която ви измѫчва, е човѣшка, срещу нея поставете антипода и — съответната Божествена мисъль. Нѣма да мине много време, и мъчнотията ще изчезне. Достатъчно е Богъ да отправи мисъльта си къмъ едно същество, за да дойдатъ всички да му помагатъ. Следователно, всѣко мѣсто, къмъ което Богъ отправя мисъльта си, става центъръ на култура. Така съ се създали всички учени, всички велики хора въ свѣта. Затова казваме, че ученитѣ, великитѣ хора не сѫ отъ свѣта. Който не мисли така, той не разбира закона на съответствието. Културата е плодъ на невидимия свѣтъ. Всѣки потикъ въ областьта на науката, на музиката, на изкуството е дошълъ отъ възвишения свѣтъ, а не отъ земята. Всѣки потикъ, който иде отъ земята, или е дошълъ отъ земята, е внесълъ изопачаване и въ науката, и въ религията, и въ изкуствата. Истинска наука е тази, която може да въведе човѣка отъ областьта на незнайното въ областьта на знайното. Изучавайте човѣка отъ първичната му клетка до формата, въ която го виждаме днесъ. Интересенъ е животътъ на клетката, защото тя е безсмъртна. Голѣмата форма, човѣкътъ изчезва, но клетката не изчезва. Тя се размножава, видоизмѣня, докато множество клетки отново се групирать въ едно цѣло и образуватъ новъ организъмъ. Тогава казваме, че човѣкъ се ражда, явява се въ нова форма. Човѣкъ живѣе, докато разумно използува енергиитѣ на своя организъмъ. Не може ли да ги използува разумно, клеткитѣ се отдѣлятъ една отъ друга, и той умира. Цѣлата компания или сдружение умира, но членоветѣ му не умиратъ. Тѣ минаватъ въ друго сдружение. Сега, като размишлявате върху лекцията, ще отдѣлите важнитѣ мисли отъ второстепеннитѣ, т. е. отъ вметнатитѣ. Вметнатитѣ мисли сѫ подобни на линии, безразборно наредени. Запримѣръ, ако вземемъ единъ триѫгълникъ, съ него можемъ да изразимъ чело на китаецъ. Който има такова чело, той е голѣмъ материалистъ. Духовното е слабо развито въ него. Чувствата на този човѣкъ се намиратъ на върха на триѫгълника. Ако обърнете този триѫгълникъ съ върха надолу, животътъ ви ще стане възходящъ. Тази форма на челото говори за отличенъ умъ. Колкото повече линията на челото се закрѫглява и разширява, вие имате идеалистъ човѣкъ. Той е напълно безопасенъ, не може да прави зло. Злото е наклонена плоскость, по която планинската вода слиза буйно и съ голѣма бързина. Щомъ слѣзе въ равнината, водата се разлива на широко и става съвсемъ безопасна. Следователно, искате ли да сте вънъ отъ всѣкаква опасность, турете Бога като антиподъ въ живота си. Само при това положение, вие ще имате вжтрешенъ миръ, ще бждете радостни и весели и ще проявявате добродетелитѣ си. Каквато работа започнете, ще имате успѣхъ. И тъй, поставете Божественитѣ мисли и чувства, като антиподъ на своитѣ мисли и чувства и не се смущавайте. Каквото пожелаете, всичко ще постигнете. -Божията Любовь носи щастие. -Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 30 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛИЧНОСТЬ, ОБЩЕСТВО И СВѢТЪ. Размишление върху кротостьта. За следния пѫтъ пишете върху темата: „Отношение между миръ и радость“. Какво ще разберете, ако ви кажатъ следнитѣ думи: Не туряй край на нѣщата! Богъ казва за себе си: „Азъ съмъ алфа и омега, начало и край на нѣщата“. Какво ще разберете отъ думитѣ: Това, което е възможно за Бога, е невъзможно за човѣка. Й това, което е възможно за човѣка, е невъзможно за Бога. На васъ ще ви се види чудно, какъ така, Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, да се намира предъ невъзможность да направи нѣщо, което човѣкъ може да направи. Много естествено! Въ правене на грѣхъ, на престъпления, човѣкъ е всесиленъ. Обаче, за Бога е невъзможно да грѣши. Силата на човѣка въ правене на грѣхове го обезсилва за доброто. Безсилието на Бога въ правене на грѣхове Го усилва въ правене на добро. Всѣко нѣщо, което Богъ прави, е безъ край. Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, има край. „Азъ съмъ алфа“ — това се отнася до Бога. „Азъ съмъ омега“ — това се отнася до човѣка. Буквата „М“ въ думата „омега“ означава материалния свѣтъ, който създава противоречията и грѣха въ свѣта. Буквата „М“, обърната надолу, означава ,,W“— знакъ на противоречие. Ева произлѣзе отъ Адама. Съ създаването на Ева се създаде и противоречието. Това показва, че противоречието не излѣзе отъ Бога. Следователно, когато човѣкъ казва за себе си, че всичко може да направи, че е всесиленъ, ние имаме предъ видъ неговото всесилие въ грѣха. Човѣкъ трѣбва да се учи да прави добро, а не да грѣши. Той трѣбва да стане подобенъ на Бога въ добро, въ разумность, въ чистота и светость. Понѣкога човѣкъ, колкото и да е уменъ, колкото и да е ученъ, съ една дума може да създаде цѣлъ катаклизъмъ въ свѣта. Въ миналото, на единъ отъ християнскитѣ събори, видни водители на християнството се биха помежду си само за единъ въпросъ—дали Христосъ произлиза отъ сѫщината на Бога и е като Него, или коренно се различава. Този въпросъ и до днесъ не е разрешенъ. Какво разбираме подъ думата сѫщина на Бога? Всѣко разумно сѫщество, което мисли, чувствува и действува като Бога, е едно съ Него. То е излѣзло отъ сѫщината на Бога. Нѣма ли тия качества, то се различава коренно отъ Бога. И тъй, дойдете ли до въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ, ще знаете, че той е сѫщество на контрасти, на противоположности въ свѣта. Египтянитѣ сѫ изобразявали човѣка въ видъ на малко яйце — знакъ за вселената. Съ това тѣ искали да кажатъ, че човѣкъ е малка вселена, въ която се криятъ всички възможности. Докато яйцето е било въ покой, свѣтътъ не е сѫществувалъ. Когато го турили подъ квачката, то се измътило, и така, именно, се създали всички материални свѣтове. И до днесъ се подига въпросътъ, квачката ли е съществувала по-рано или яйцето. Едни сѫ подържали, че яйцето е съществувало преди квачката; други съ подържали, че квачката е съществувала преди яйцето. Въпросътъ, обаче, и до сега още не е разрешенъ, и така ще остане неразрешенъ. Той е единъ въпросъ, подобенъ на ирационалнитѣ числа. Колкото и да се дѣли това число, все остава една малка, недѣлима часть отъ него. Този остатъкъ е свързанъ съ други свѣтове, за които днесъ хората нѣматъ понятие. Тѣзи свѣтове не сѫ нѣкакви отвлѣчени понятия. Тия свѣтове иматъ свои представители на физическия свѣтъ, които минаватъ незабелязано между хората. Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че три фактора влияятъ върху индивида: личностьта на човѣка, обществото и свѣтътъ. Въ тѣхъ той се движи. Личностьта на човѣка не е нищо друго, освенъ отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човѣка. Обществото представя отражение на ангелския животъ върху човѣшкия. Свѣтътъ, въ неговата пълнота, представя отражение на Божествения свѣтъ върху физическия. Думата „общество“ започва съ буквата „О“—законъ на движение. Значи, обществото е въ постоянно движение напредъ, вследствие на което представя промѣнлива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е сѫщината на обществото, ще я намѣрите между ангелитѣ, а сѫщината на свѣта е въ Бога. Като отражения, човѣкъ не може да разчита нито на обществото, нито на свѣта. Отъ отражението той ще върви къмъ самата реалность. Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ смисъла на символитѣ, казватъ, че човѣкъ трѣбва да възненавиди свѣта, да се откаже отъ него. Да възненавиди човѣкъ свѣта, това значи, да се откаже отъ него като отражение и да търси реалностьта на нѣщата — — Бога. Той трѣбва да се откаже отъ своята личность и да потърси Бога въ себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелитѣ, които сѫ сѫщина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личность, обикнете Бога въ себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до свѣта, обикнете Бога, Който се проявява въ цѣлата вселена. Изучавайте свѣта заради любовьта си къмъ Бога. Служете на човѣчеството отъ любовь къмъ ангелитѣ. Зачитайте себе си, своята личность, отъ любовь къмь Бога въ себе си. При това положение, личностьта, обществото и свѣтътъ, като символи, придобиватъ смисълъ. — Трѣбва ли човѣкъ да живѣе въ свѣта, въ обществото или въ личностьта си? — Човѣкъ не може да живѣе нито въ свѣта, нито въ обществото, нито въ своята личность, но той трѣбва да изучава свѣта, като отражение на Великия Божественъ свѣтъ, дето Богъ се проявява; той трѣбва да изучава обществото, като отражение на разумнитѣ сѫщества — ангелитѣ, неговитѣ братя; той трѣбва да изучава личностьта, като отражение на Бога въ себе си. Това сѫ идеи, върху които трѣбва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нѣщата. А тъй, да се произнасяте, че Богъ е всемѫдъръ, всесиленъ, безъ да имате опитность върху това, нѣма смисълъ. Всѣко нѣщо, върху което човѣкъ се произнася, трѣбва да бѫде изпитано, преживяно. Кажете ли думитѣ животъ, смърть, добро, зло, вие трѣбва да ги разбирате, да имате ясна представа за тѣхъ, като понятия. Какво разбирате подъ думата „любовь“? Ще кажете, че да люби човѣкъ, това значи, да обикаля нѣкоя мома или нѣкой момъкъ. Виждате, че единъ момъкъ цѣлъ день обикаля кѫщата на нѣкоя мома, караули като стражарь. — Докога ще обикаля? — Докато началникътъ му го смѣни. — Кѫде е началникътъ му? — Въ кѫщата. Той седи вѫтре и оттамъ дава заповѣдитѣ си. Ще кажете, че сърдцето на този момъкъ е вързано и не може да се освободи. Чудни сѫ хората, като говорятъ по този начинъ. Тѣ търсятъ реалностьта на нѣщата, а допущатъ нереални работи. Може ли нѣкой да върже сърдцето на човѣка и да бѫде живъ? Значи, тази връзка не е външна, но вѫтрешна, както човѣкъ изпада подъ влиянието на магнитни течения, отъ които не може да се освободи. Нѣкой хора се подаватъ на единъ родъ течения, други — на другъ родъ течения. Това показва, че човѣкъ не може да бѫде свободенъ отъ влияния. Колкото и да е силенъ, той все ще се подаде на нѣкакво влияние. Желѣзнитѣ стърготини се привличатъ отъ магнита, а пѣсъчинкитѣ не се привличатъ. Това, отъ което едни се влияятъ, други не се влияятъ. Казватъ за нѣкого, че не може да обича. Поставете го въ положението на желѣзото къмъ магнита, и той ще почне да обича, да се привлича. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. — Стани злато, всички ще те обичатъ. Значи, за да те обичатъ, ти трѣбва да имашъ нѣщо ценно въ себе си, което при никакви условия да не се мѣни. Каквото и както да се говори на съвременнитѣ хора, тѣ не разбиратъ всичко, по единствената причина, че иматъ свои, субективни разбирания за нѣщата. Обаче, тѣхнитѣ разбирания сж. преходни, промѣнчиви. Запримѣръ, разбиранията имъ, които сѫ имали въ своето детство, коренно се различаватъ отъ тия, които иматъ на младини, въ зрѣла възрасть и въ старини. Тази е причината, поради която и задачитѣ, които решаватъ въ живота си, изглеждатъ мѫчни. Всѣка задача, която човѣкъ решава на времето си, е мѫчна. Следъ години сѫщата задача му се вижда лесна, но новата, която въ дадения моментъ разрешава, пакъ е мѫчна. Едно време се е мислило, че електрическата енергия не може да се предава безъ жици. Днесъ виждаме, че електрическата енергия се предава и безъ жици. Оттукъ следва, че тия задачи, които днесъ ни се представятъ трудни и невъзможни за решаване, нѣкога, въ близкото или далечно бѫдеще, тѣ ще се разрешатъ. Трудна задача е, запримѣръ, човѣкъ да бѫде добъръ. Да бѫдешъ добъръ, това е цѣла наука, цѣло изкуство. Човѣкъ трѣбва да знае, че доброто е сѫществувало и сѫществува въ всички свѣтове, но злото — само въ материалния свѣтъ. Преди създаването на физическия свѣтъ, злото не е сѫществувало. Съ създаването на този свѣтъ, злото се е явило като необходимость, като неизбѣжно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло сѫ съвършено относителни. Ако нѣкой открадне пари отъ касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро. Два коня вървятъ единъ до другъ съ господаритѣ си. Единиятъ конь е натоваренъ съ сто килограма злато, а другиятъ върви празенъ. Господарьтъ на първия конь е радостенъ и доволенъ, че има злато. Коньтъ му пъкъ е недоволенъ, защото носи на гърба си сто килограма тежесть. Господарьтъ на втория конь не е радостень. Той се счита нещастенъ, че коньтъ му е празенъ, че не носи поне единъ килограмъ злато. Коньтъ, обаче, е доволенъ, че му е леко, никакъвъ товаръ не носи. Кое е добро и кое е зло въ дадения случай? Това сѫ състояния, на които човѣкъ се натъква въ живота си. Доброто въ човѣка се развива. То не може, като семка, да се насади и да израсте, да даде плодъ, и плодътъ да узрѣе. Значи, доброто не се сади, но се прави. Да направишъ добро на нѣкого, това значи, да отдѣлишъ половината отъ своитѣ благоприятни условия за него. Двамата господари, които вървятъ съ конетѣ си, лесно могатъ да си помогнатъ. — Какъ? — Онзи, който има сто килограма злато, ще даде 50 килограма на този, който нѣма нищо, и по този начинъ и двамата ще бѫдатъ радостни и доволни. Първиятъ ще бѫде доволенъ, че облекчилъ положението на коня си. Вториятъ ще бѫде доволенъ, че има възможность да подобри материалното си състояние. Тази задача лесно се решава на думи, но стане ли въпросъ да се приложи въ практическия животъ, тамъ ще има мислене, пъшкане, отлагане, решаване. Цѣлъ редъ процеси ставатъ въ човѣка, докато най-после реши да даде нѣщо отъ себе си. Какви ли причини нѣма да приведе човѣкъ, за да се оправдае, че не може да раздѣли благото си съ своя ближенъ. Щомъ реши да го направи, той дѣли и кѫса. Сега, мога да ви представя и друго положение, Допуснете, че и двамата господари иматъ по сто килограма злато на конетѣ си. И двамата сѫ радостни и доволни, нѣма какво да мислятъ. По едно време единиятъ отъ тѣхъ се раздвоява въ себе си, започва да мисли, че му сѫ нужни повече пари, и решава да убие по нѣкакъвъ начинъ другаря си и да го обере. Както намислилъ, така направилъ. По пжтя той убива другаря си и задига паритѣ отъ гърба на неговия конь. Злото, престъплението, което този човѣкъ е извършилъ, се дължи на факта, че той се е раздвоилъ въ себе си, вследствие на което е изгубилъ представа за истинскитѣ отношения на нѣщата. Раздвои ли се въ себе си, човѣкъ не може да бъде щастливъ. Като половини на едно цѣло, мѫжътъ и жената не могатъ да бѫдатъ щастливи, щомъ излѣзатъ вънъ отъ цѣлото. Тази е причината, задето казваме, че нито мѫжътъ може да направи жената щастлива, нито жената може да направи мѫжа щастливъ. Съ други думи казано: нито сърдцето може да направи ума щастливъ; нито умътъ може да направи сърдцето щастливо. Между ума и сърдцето на човѣка могатъ да сѫществуватъ известни отношения, но и умътъ, и сърдцето ще иматъ свой собственъ животъ. Има случаи въ живота на хората, когато между ума и сърдцето имъ нѣма никакви отношения, вследствие на което тѣ сѫ нещастни. Когато силитѣ на ума и на сърдцето вървятъ паралелно, човѣкъ е щастливъ и доволенъ. Измѣни ли се отношението на тия сили, едновременно съ това се измѣня и хармонията между ума и сърдцето. За да запази хармонията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да запази успореднитѣ линии между силитѣ на ума и на сърдцето си. Всѣка дисхармония въ човѣшкия животъ се дължи на известно отклоняване на силитѣ въ неговия организъмъ. Това отклоняване е причина за погрѣшкитѣ на човѣка. Иска ли да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ, да дойде до мѣстото, дето е станало отклоняването и да го изправи. Често хората говорятъ за кармата, за кармическия законъ и търсятъ начинъ, какъ по-лесно да се справятъ съ него. Кармата се дължи на известни отклонявания въ живота на човѣка. Следователно, иска ли да се справи съ кармата си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ въ живота си, да намѣри причината за това отклоняване и да я отстрани. Ако причината за това отклоняване се дължи на известно нарушаване на отношенията му съ нѣкой човѣкъ, той трѣбва да изправи тия отношения. Щомъ изправи отношенията си съ този човѣкъ, едновременно съ това той изправя отношенията си и къмъ Първата Причина. Следователно, всѣко престѫпление, всѣка грѣшка къмъ кое и да е сѫщество, едновременно е погрѣшка и къмъ Първата Причина, къмъ всички разумни и възвишени сѫщества. Достатъчно е въ човѣка да се яви най-малкото желание да направи погрѣшката си, за да му се притече Богъ на помощь. Тъй щото, отъ човѣка не се иска нищо друго, освенъ желание да изправи погрѣшкитѣ си. Има ли това желание, условията за изправяне ще му се дадатъ. Отъ човѣка се иска добро желание за изправяне на погрѣшкитѣ, а условията и възможноститѣ за това се даватъ отъ възвишения свѣтъ. Човѣкъ сѣе, Богъ възраства посѣтото. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има търпение, да чака момента да възрасне онова, което той е посѣлъ. Не спазва ли този законъ, той ще изгуби и това, което е посѣлъ. Докато човѣкъ мисли, че е единствениятъ факторъ въ свѣта, че всичко зависи отъ него, той е на кривъ пѫть. Сегашнитѣ хора страдатъ, чувствуватъ се нещастни, когато изгубятъ любовьта си. Това показва, че любовьта се явява и изчезва. Обаче, всѣко загубено нѣщо може да се върне назадъ. Има Единъ, Който е по-силенъ отъ всѣки грабитель. За да освободите любовьта си отъ рѫцетѣ на грабителя, вие трѣбва да се обърнете къмъ Единния, къмъ Първата Причина на нѣщата. Не се ли обърнете за помощь къмъ Първата Причина и не се свържете съ Нея, вие отчасти само можете да разрешите задачитѣ си. — Ако не ги разрешимъ въ този животъ, ще ги разрешимъ въ другъ животъ. — Не, така не се разсѫждава. Да отлагате нѣщата за втори, за трети животъ, то е все едно да подигате едно число въ н-та степень. Знаете ли, какво нѣщо е да подигнете едно число въ н-та степень? Дойде нѣкой при васъ, иска да му платите сумата, която ви е далъ. —Ще ви платя нѣкога.—Кога? — Нѣкога. Значи, по нѣкое време, подигнато въ н-та степень. — Ще ти направя едно добро. — Кога? — Нѣкога, по време, подигнато въ н-та степень.—Кога ще дойде това време? — Когато благоволя. — Кога ще благоволишъ? — Може да благоволя днесъ, а може и следъ години, не зная положително, кога ще бѫде този моментъ. Човѣкътъ днесъ се нуждае отъ паритѣ си, днесъ има нужда да му се направи едно добро. За него е важенъ днешниятъ моментъ, а не времето следъ сто или хиляда години. Има въпроси, които човѣкъ трѣбва да разреши още днесъ. Разреши ли ги днесъ, той ще бѫде щастливъ. Отложи ли ги за далечното бѫдеще, щастието и нещастието ще вървятъ паралелно въ неговия животъ. При това положение, човѣкъ ще се движи въ четириѫгълника, който е образуванъ отъ две успоредни линии на щастието и отъ две успоредни линии на нещастието. Значи, въ живота на всѣки човѣкъ има две условия, при които може да бѫде щастливъ, и две условия, при които може да бѫде нещастенъ. Ако не спази едното условие, другото ще дойде. Ако не прави добро, зло ще прави; ако не иска да бѫде добъръ, лошъ ще бѫде. Ако нѣкой бѣга отъ нещастието, а сѫщевременно не прилага любовьта въ живота си, нещастието неизбѣжно ще го следва. Следователно, който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да даде мѣсто на всички добродетели въ себе си. Рече ли, че този или онзи не може да търпи, щастието е избѣгало отъ него. Мѫжътъ и жената могатъ да датъ щастливи, докато живѣятъ по Бога. Пресѣкатъ ли пѫтя на Бога въ своя домъ, щастието отстъпва мѣстото си на нещастието. Пресѣкатъ ли пѫтя на ангелитѣ въ своя домъ, тѣ ставатъ нещастни. И въ двата случая, човѣкъ самъ е виновенъ за положението си. КаКЪВЪ е изходният пѫтъ по който мѫжътъ и жената могатъ да избѣгнатъ нещастието? Тѣ трѣбва да вървятъ по диагоналитѣ на четириъгълника. Като фигура, четириѫгълникътъ и диагоналитѣ му представятъ мъртви линии, но въ действителния животъ тѣ сѫ живи линии, които се намиратъ въ постоянно движение. Да се движишъ по живитѣ диагонали на четириѫгълника, това значи, да се огънешъ, да измѣнишъ посоката на движението си: ако си се движилъ надолу, къмъ земята, да обърнешъ движението си нагоре, къмъ слънцето. Единъ богатъ човѣкъ не обичалъ съседа си, беденъ и трудолюбив човѣкъ, и постоянно му правилъ пакости: днесъ пращалъ слугитѣ си да му разградятъ плета; утре запалвалъ плѣвника му; на третия день осакатявалъ коня му. Като срѣщалъ сина или дъщеря му, говорилъ лоши думи по тѣхенъ адресъ. Не се минало много време, нѣкакво голѣмо нещастие сполетяло и него, и дома му. Той започналъ да съзнава погрѣшката си, да вижда своя лошъ животъ и да търси начинъ, да се изправи. Мо- лилъ се на Бога, да му покаже, какъ да изправи погрѣшката си. Най-после му дошла на ума идеята да вземе една торба съ пари и да отиде при съседа си, да се извини за всички пакости, които му е причинявалъ. Той отишълъ при него, изповѣдалъ се, призналъ всичко, което му е направилъ, и далъ торбата съ паритѣ, да изправи всички повреди и да подобри материалното си положение. Той казалъ на съседа си, че отсега нататъкъ иска да живѣе съ него братски. Съседътъ се зарадвалъ, че отношенията помежду имъ се подобрили и си казалъ: Това значи човѣкъ съ характеръ! Какво представя човѣшкиятъ характеръ? Характерътъ на човѣка е форма, въ която той внася своето благо, своитѣ добродетели. Каква е формата, това не е важно. Тя може да бѫде стомна, шише, каса и др.. Обаче, отъ характера на човѣка има нѣщо по-високо — човѣшкото сърдце. И отъ сърдцето има нѣщо по-високо — човѣшкиятъ умъ. И отъ ума има нѣщо по-високо — човѣшката душа. И отъ душата има нѣщо по-високо — човѣшкиятъ духъ. И отъ духа има нѣщо по-високо — това е Богъ. Идеята за Бога е отвлѣчено понятие. Тя е дотолкова разбрана, колкото е разбрано едно число, което е съставено отъ 40 — 50 цифри. Човѣкъ е дошълъ до положение да разбира и познава само живота на сърдцето и на ума си, а останалитѣ—душа и духъ още не разбира. Но и съ ума, и съ сърдцето си, той все пакъ може да служи на Бога. Като служи съзнателно, той ще види, че колкото малко и да прави за Бога, ще получи четирикратно на това, което жертвува отъ себе си. Каквито блага получава, той трѣбва да ги раздѣля съ своитѣ ближни. Дава ли на ближнитѣ си, и благодатьта къмъ него се увеличава. Това значи, да обичашъ ближния си като себе си, да обичашъ Бога въ своя ближенъ. Тази е една отъ мѣркитѣ въ живота. Не прилагате ли тази мѣрка, вие никога нѣма да разрешите задачитѣ си. Обичайте Бога, обичайте ближния си, безъ да философствувате върху идеята, какво нѣщо е Богъ. Каквато работа и да ви се представи, не се отказвайте да я направите. Щомъ е за добро, колкото мѫчна и да е, кажете въ себе си, че заради Бога всичко можете да направите. Кажете ли така, Богъ ще ви се притече на помощь. При това, никога не мислете, че вие сами сте свършили тази работа. Помнете, че вие сѣете, а Богъ възраства посѣтото. Това значи: въ човѣка се явява желание да свърши нѣкаква работа, а Богъ го рѫководи, дава му посока, линия, по която да върви. Тази линия е диагоналътъ. Тъй щото, реши ли човѣкъ да изправи живота си, той трѣбва да бѫде смѣлъ, да се изповѣда предъ Бога, както трѣбва. Дойдешъ ли до най-голѣмия грѣхъ, не се спирай. Изповѣдай се, както трѣбва. Щомъ си предъ лицето на Бога, не се стѣснявай. Бѫди смѣлъ, искренъ предъ себе си. Щомъ се изповѣдашъ, тури въ себе си желанието за новъ животъ и престани да мислишъ за старото. Богъ се грижи за старото. Той носи въ себе си четка, съ която заличава грѣховетѣ на онѣзи, които сѫ решили да живѣятъ по новъ начинъ, да приложатъ любовьта. Богъ е великъ майсторъ въ чистенето. Той така изчиства петната по дрехитѣ на хората, че поменъ не остава отъ тѣхъ. Тази година отъ всички се иска да поставите здрава основа на живота си. Да поставите здрава основа на живота си, това значи, да живѣете по новитѣ разбирания. Вие сте живѣли по нѣкакви разбирания досега, но тѣ сѫ били стари разбирания. На всѣка стѫпка вие носите последствията на своитѣ разбирания: ту коньтъ ви е ритналъ, ту во- лътъ ви е мушналъ съ рогата си.—Защо?-— — Защото сте искали да имъ турите юларъ. Ако и съ тѣхъ постѫпвахте по новия начинъ, тѣ нѣмаше нито да ви ритатъ съ копитата си, нито да ви мушкатъ съ рогата си. Ако едно ваше желание ви ритне, или една ваша мисъль ви мушне, това показва, че вие не знаете, какъ да се отнасяте съ тѣхъ. Вие се намирате предъ великата наука на живота, която изисква отъ всички хора добра обхода, да знаятъ, какъ да постѫпватъ съ своитѣ мисли, чувства и желания. Волътъ, коньтъ, както и всички останали животни, сѫ въ самия човѣкъ. Той нѣма право нито да ги пѫ- ди, нито да ги коли. Понѣкога тѣ отиватъ въ гората на разходка, но пакъ се връщатъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ тѣхъ? Животнитѣ въ човѣка представятъ неговитѣ желания. Лошитѣ прояви на тия животни сѫ лошитѣ, низки желания въ човѣка, съ които той трѣбва да се справи разумно, по естественъ начинъ. Той трѣбва да превърне своитѣ лоши желания въ добри. На окултенъ езикъ казано: соковетѣ на лошитѣ желания трѣбва да се прекаратъ въ коренитѣ на добритѣ растения, тѣ да ги обработватъ. Като изучаваме живота на хората, виждаме, че всѣки човѣкъ има три възможности: да върви по пѫтя на доброто, по пѫтя на злото, или по диагонала, който съединява крайнитѣ точки на злото и на доброто. Съ други думи казано: въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ има три възможности — или мѫжъ да стане, или жена, или дете. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Подъ думата „дете“ разбираме детско състояние, въ което грѣхътъ не е проявенъ. Детето се отличава съ вѣра, която минава въ лековѣрие, но не въ суевѣрие. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да стане лековѣренъ, но не суевѣренъ. Излъжете ли веднъжъ детето, то престава да ви вѣрва и започва да мисли. Много отъ съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ вѣра, а въ сѫщность тѣ сѫ суевѣрни. Каквото благо и да получатъ, тѣ се радватъ. Тѣ не подозиратъ, че въ това благо понѣкога се крие нѣкакво зло. Следователно, иска ли човѣкъ нѣкакво благо, или известно богатство, той трѣбва да чака времето, което е опредѣлено, да го получи. Богатството, което иде отъ Божествения свѣтъ, пристига точно на опредѣленото за него време, на опредѣленъ часъ и по опредѣленъ градусъ. Часътъ, градусътъ и зодията, които сѫ опредѣлени за идване на богатството на нѣкой човѣкъ, не отговарятъ на нашия часъ, или на нашия градусъ. Това е Божествено време. Затова е казано и въ Писанието: „Последнитѣ ше бѫдатъ първи, и първитѣ — последни“. Подъ думитѣ „първи и последни“ не се разбира, както на земята разбиратъ първи и последни. Въ притчата за господаря, който наелъ работници за лозето си, се казва, че той заплатилъ на всички работници по два пеняза, безразлично, въ кой часъ на деня сѫ дошли. На онѣзи, които сѫ работили отъ сутриньта, както и на тия, които сѫ дошли въ единадесетия часъ, господарьтъ на лозето заплатилъ все по два пеняза. Първитѣ завидѣли на последнитѣ. Господарьтъ имъ казалъ: Какво ще кажете на това, ако моето сърдце е добро и желае и на последнитѣ да даде, колкото и на васъ? На васъ дадохъ толкова, колкото искахте, съ нищо не съмъ ви ощетилъ. Злото не седи въ това, че и на тѣхъ съмъ далъ, колкото и на васъ, но въ лукавото човѣшко око. Следователно, рече ли да гледа на нѣщата чрезъ своето лукавство, човѣкъ непременно ще се спъне. Като ученици, вие трѣбва да се пазите, да не се бъркате въ Божиитѣ работи. На кого колко е далъ, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху нѣща, които не знаете. Каквото и да видите въ свѣта, знайте, че щомъ е дадено отъ Бога, то е добро. Всѣко благо, всѣко богатство, получено отъ Бога, е добро и на мѣсто дадено. Щомъ сме се събрали тукъ, това е добро, защото Богъ ни е събралъ. Той събира, изважда, умножава и дѣли. Той извършва всички процеси въ живота. Процеситѣ събиране и умножаване сѫ положителни. Тѣ сѫ процеси на доброто. Изваждането и дѣленето сѫ отрицателни процеси. Тѣ сѫ процеси на злото. Когато иска да даде нѣщо на човѣка, да го подигне, Богъ си служи съ първитѣ два процеса. Когато иска да го освободи отъ нѣкакво нещастие. Той си служи съ вторитѣ процеси. Какво по-голѣмо добро може да очаква слугата, ако Божествениятъ свѣтъ го извади отъ дома на неговия лошъ господарь? Слугата има желание да учи, да се развива, но господарьтъ му се отнася зле съ него, не му дава възможность да чете. Разрешението на тази задача не седи непременно въ изваждане на слугата отъ дома на господаря му. Той може да остане при господаря си, но трѣбва да знае, какъ да смекчи сърдцето му. Ако се случи господарьтъ да заболѣе сериозно, слугата трѣбва да гледа господаря си толкова добре, че последниятъ да е готовъ да отстѫпи предъ своитѣ интереси и да задоволи жаждата на слугата си за придобиване на знание. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че всички се стремятъ къмъ нѣщо по-високо отъ това, което иматъ. Тѣ искатъ да влѣзатъ въ общество на учени, на знатни, на видни хора.—Кое общество е по-високо отъ човѣшкото? — Ангелското. Тѣ искатъ да влѣзатъ между ангелитѣ. За да влѣзатъ между ангели, тѣ трѣбва да иматъ обхода, поведение, умъ и сърдце, съ които да отговарятъ на ангелитѣ. Не е ли добре за васъ, като се движите въ високи общества, да не ви считатъ за смахнати хора, но да виждатъ въ лицето ви хора съ високъ моралъ, съ знание, съ обхода? Видятъ ли това въ васъ, нека разбератъ, че вие сте хора на новото учение, носители на новата свѣтлина. Какво представя новото учение? — Запалена свѣщь, която никога не гасне. По това се познава, че учението е Божествено. Всѣка свѣщь, която може да се запали и да изгасне, е носитель на нѣщо човѣшко. Като изгасне, човѣшкото има възможность отново да се запали, но запали ли се Божественото веднъжъ никога не може да изгасне. Искате ли да предадете свѣтлината на знанието си, както и истината на нѣкой човѣкъ, вие непременно трѣбва да му се изявите въ достѫпна за него форма. Иначе, вие ще минете и заминете покрай, него, безъ да му предадете нѣщо отъ себе си. Мнозина се запитватъ, дали Богъ ги обича. По този въпросъ не трѣбва да се говори. Любовьта на Бога е неизмѣнна. Той никога не се мѣни. Човѣкъ, обаче, се мѣни. Като се промѣня, човѣкъ се оглежда въ Божественото огледало и му се струва, че Богъ се мѣни. Човѣшкото се мѣни, а Божественото — никога. Единственото желание на Бога по отношение на насъ е да ни помогне, да не страдаме. Той иска да придобиемъ новия животъ, новото знание и да се откажемъ отъ стария животъ, отъ старото и повърхностно знание. Въ пѫтя на това постижение, страданията неизбѣжно ще ни следватъ. Надпреварвайте се въ изпълнение волята Божия и въ взаимно почитание едни къмъ други.. Не казвайте, че не се интересувате отъ този или отъ онзи, защото и отъ васъ нѣма да се интересуватъ. Какво ще кажете, обаче, ако Богъ се интересува тъкмо отъ този, когото вие не искате да знаете? — Всѣки човѣкъ е цененъ за Бога. Следователно, обичайте този, когото Богъ обича. Само по този начинъ вие ще придобиете миръ и радость въ душата си. Има смисълъ човѣкъ да обича всичко и всички. Така той ще обича и Бога. И тъй, напуснете стария животъ и влѣзте въ новия. Дойдете ли до думитѣ „не мога да обичамъ еди-кого,“ поставете се въ положението на Бога и кажете: Не мога да мразя, но мога да обичамъ, както Богъ обича. „Мога и не мога“, това сѫ крайности, полюси, които постоянно трѣбва да се смѣнятъ. Не можете ли да смѣняте тия състояния въ себе си, въ края на краищата вие ще свършите живота си на земята, както всички хора свършватъ — въ безсилие. Вие ще мязате на огънь, който гори въ безвъздушно пространство. Каква е съдбата на този огънь? — Постепенно изгасване. Живѣете ли въ новия животъ, вие ще се намѣрите въ първичното състояние на земята, когато е била каша, но постепенно се е оформявала, докато днесъ я виждаме превърната въ цвѣтна градина, пълна съ животъ. Отъ каша, вие ще се превърнете въ съзнателенъ човѣкъ, съ красиви мисли и чувства, съ красиви и благородни постъпки. Сега ще искате заключение на тази лекция. — Тя нѣма заключение, има начало само. Тя е начало на цѣла серия отъ лекции. Отъ васъ се иска само да разсъждавате. Ако човѣкъ не влѣзе въ това начало, той само ще цитира стиха „Богъ е Любовь“, безъ да го разбира. Любовьта е сложно съединение, което трѣбва да се тури подъ призмата на новия животъ и да се разложи на съставнитѣ си елементи, на съставнитѣ си цвѣтове. Безбройни сѫ цвѣтоветѣ на любовьта, но всѣки отъ тѣхъ трѣбва да се изучи по свойства, по прояви. Много и разнообразни сѫ цвѣтоветѣ на любовьта. Велика наука е любовьта. Ангелитѣ, възвишенитѣ сѫщества сѫ я изучавали хиляди години наредъ, и още продължаватъ да я изучаватъ. Съвременнитѣ хора сѫ въ началото на любовьта. Тѣ едва сѫ огрѣни отъ първия и лѫчъ. Като залюбятъ нѣкого, тѣ мислятъ, че сѫ познали любовьта. -Не, тѣ едва сѫ се докоснали до крайчеца на нейната дреха. Тѣ мислятъ, че като се запали сърдцето имъ, познаватъ вече любовьта. Да любишъ, това не значи да изгоришъ, но и умътъ, и сърдцето, и цѣлото ти тѣло трѣбва да свѣтнатъ. Дето минешъ, всичко да освѣтявашъ. Дето минешъ, всички да заразишъ съ любовьта си. Любовьта трѣбва да бѫде желана епидемия отъ всички. Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички задачи. Сѫщевременно любовьта освобождава човѣка. Тя го прави свободенъ въ чувствата, въ мислитѣ и въ действията му. Нѣма по-красиво нѣщо отъ свобода въ чувства и мисли, въ които разумностьта присѫтствува. Дойдете ли до Божията Любовь, бѫдете свободни въ проявитѣ си. Дайте изразъ на нѣщата, тъй както Богъ изисква. Ще скачате ли, ще играете ли, правете всичко заради Бога, за Неговата Любовь. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 23 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание САМООПРЕДѢЛЕНИЕ HА СЪЗНАНИЕТО. Размишление върху живата вѣра. За следния пѫть пишете върху темата: „Произходи на паразититѣ“. Преди да пристѫпя къмъ въпроса за „самоопредѣление на съзнанието“, ще опиша две различни човѣшки състояния. На една страна имате двама души. Единиятъ отъ тѣхъ има пари и се счита богатъ и щастливи. Другиятъ нѣма пари и се счита сиромахъ и нещастенъ. На друга страна имате други двама души. Единиятъ отъ тѣхъ минава за герой, заслужили на отечеството, защото убили десеть души. Държавата го наградила съ „Георгьовски кръсти за храбрость“, и всички хора го почитатъ и уважаватъ. Този човѣкъ се счита щастлив. Другиятъ пъкъ въ нищо не се е проявили кѫмъ отечеството си, вследствие на което минава за обикновени човѣкъ, отъ никого неуважаванъ и почитан. Този човѣкъ се счита нещастенъ въ живота. При първото положение щастието на човѣка почива на нѣщо реално. Този човѣкъ има милиони въ банката. Той се ползува отъ това богатство всѣки моментъ. При второто положение, обаче, щастието на дадения човѣкъ не почива върху реална основа. Този човѣкъ е щастливъ, защото има заслуги къмъ отечеството си, въ благодарность на което е получилъ кръстъ за храбрость и уважението на хората. Каква е ползата отъ неговия кръстъ за храбрость? Или каква полза има държавата отъ това, че той убилъ десеть души на бойното поле? Какво виждаме въ живота? Въ края на краищата, състоянията на хората се смѣнятъ: щастливиятъ става нещастенъ, а нещастни- ятъ—щастливъ. Този, който се считалъ щастливъ, че убилъ десеть души за отечеството си, срѣща единъ проповѣдникъ, който му говори за убийството, като за голѣмо престъпление, за отговорностьта, която човѣкъ носи за всички свои дѣла и т. н. Той му цитира стиха, че който дига ножъ срещу брата си, той самъ отъ ножъ пада. Всичко това действува върху съвѣстьта му, и този щастливъ герой започва да става нещастенъ. Отде е дошълъ този проповѣдникъ, това не е важно. Той може да е дошълъ отвънъ нѣкъде, а може и отвътре. Нѣма по- добъръ проповѣдникъ за човѣка отъ неговата съвѣсть. Събуди ли се съвѣстьта на човѣка, тя ще му каже това, което никой другъ не би могълъ да му каже. Вториятъ човѣкъ, обаче, който се е чувствувалъ нещастенъ въ живота си, че нищо не е направилъ за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, въ това, че никого не е изнасилилъ, никого не е убилъ, на никого зло не е направилъ. Той разбира вече, че това, което е считалъ за нещастие, днесъ го прави истински щастливъ. Сега, да пристъпимъ къмъ въпроса за „самоопределение на съзнанието“. Срѣщате единъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога. Какъ проявява своята вѣра? Той вѣрва, че съществува Богъ, че се намира нѣкъде високо, че е всесиленъ, всемъдъръ, всеблагъ, любещъ и т. н. Като става сутринь, този човѣкъ започва да се моли на Бога, кръсти се, чете нѣщо отъ Библията или Евангелието, но при всичко това, той нѣма едно съзнателно, вътрешно отношение къмъ самата реалность. Това не е истинска вѣра. Това е своеобразна вѣра. Тази вѣра може да се уподоби на вѣрата на нѣкой добъръ, но беденъ човѣкъ, който вѣрва въ добритѣ качества на своя царь, но въпрѣки това, по цѣли дни прекарва по кръчми и пие. Този човѣкъ казва, че вѣрва въ своя царь, въ неговото богатство и сила, въ неговата разумность, въ умението му да управлява, но съ това всичко се свършва. Той не си задава въпросъ, какъвъ изразъ иска неговата вѣра и обичь къмъ царя му. Царьтъ иска поданицитѣ му да оратъ и да сѣятъ, да работятъ, да продаватъ и купуватъ стока, да внасятъ десятъкъ отъ житото си, за да подкрепватъ държавата. Влѣзе ли тази идея въ ума на бедния човѣкъ, той ще напусне кръчмитѣ. Въ първо време той е мислѣлъ, че, като хвали царя, съ това изпълнява своята длъжность, но като се убеди, че съ това негово разбиране, нито държавата се ползува, нито той самъ, въ него се явява желание да работи, да стане почтенъ, достоенъ гражданинъ. Който хвали своя царь, като добъръ, разуменъ управитель, той трѣбва да знае, че сѫщото се иска и отъ него самия. Щомъ царьтъ на една държава е добъръ и разуменъ, и членоветѣ на това царство трѣбва да бѫ- датъ добри и разумни. Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да изтъкна идеята, че сѫществува и друго едно царство — царство на съзнанието. Да бѫде добъръ и честенъ гражданинъ на това царство, човѣкъ трѣбва да познава и тритѣ негови области. Въ първата область той ще познава формитѣ на нѣщата. Въ втората область той ще познава съдържанието на тия нѣща, а въ третата— смисъла на нѣщата. При това, не е достатъчно човѣкъ само да познава формитѣ, но трѣбва да знае да ги прави. Не е достатъчно човѣкъ само да разбира съдържанието на нѣщата, но да знае, какъ да възстановява изразходваното съдържание. Не е достатъчно човѣкъ само да разбира смисъла на нѣщата, но да прилага този смисълъ въ живота си. Да влѣзе човѣкъ като поданикъ въ царството на съзнанието, това значи, да познава и разбира формитѣ, съ които съзнанието си служи; да разбира съдържанието и смисъла на тия форми. Следователно, когато говорите по известни въпроси, вие трѣбва да се запитате, докѫде се простира вашето познаване: до формата, до съдържанието или до смисъла имъ. Запримѣръ, нѣкой ще каже, че е религиозенъ. Какъ е религиозенъ той: по форма, по съдържание или по смисълъ? Да бѫде човѣкъ религиозенъ въ пълния смисълъ на думата, товa е изкуство. Да знае човѣкъ, какъ да живѣе, това е изкуство. Да бѫде човѣкъ християнинъ — въ пълния смисълъ на думата, това е изкуство. Да бѫде човѣкъ носител на новитѣ идеи и да знае, какъ да ги прилага, това е изкуство. Тия въпроси трѣбва да бѫдатъ добре изяснени въ съзнанието на човѣка. Щомъ ги изясни въ съзнанието си, човѣкъ има вече ясна представа за своята религиозность, за християнството, въ широкъ смисълъ на думата, за новото въ свѣта и т. н. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да се запитате, защо сте дошли, каква работа ви предстои да свършите. Нѣкой казва, че е дошълъ на земята да учи.— Това е една трета отъ истината. Другъ казва, че е дошълъ на земята да стане добъръ. — Това е една трета отъ истината. Трети казва, че е дошълъ на земята да служи на Бога. — И това е една трета отъ истината. Обаче, любовьта не се изявява само чрезъ една форма. Любовьта не се изявява само въ външната форма на нѣщата, както материалиститѣ подържатъ идеята, че всичко е материя. Материалиститѣ казватъ, че материята е създала всичко; други казватъ, че силата е създала всичко; трети казватъ, че Богъ е създалъ всичко. Какъ е възможно, неразумната материя да създаде всичко? За да наложатъ своята идея, материалиститѣ казватъ, че материята, наистина, е създала всичко, защото тя едновременно е и разумна, и неразумна. Сѫщо така тѣ доказватъ, че и силата е разумна и неразумна. Обаче, каквито доказателства и да се даватъ, материята и силата не съдържатъ всичко въ себе си. Материята представя външната страна на нѣщата. Силата представя съдържанието на нѣщата, а Богъ представя смисъла на нѣщата. Всѣка идея, всѣко чувство, които не работятъ, които не могатъ да се приложатъ сѫ паразити. Паразитство сѫществува и въ религията, и въ науката, и въ обществения животъ. Следователно, една идея е вѣрна, когато може да се приложи въ живота. Иначе, тя остава само теория, философия безъ приложение. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ истинска наука, която да имъ служи като пѫтеводитель, да ги освободи отъ труднитѣ положения въ живота. Ще каже нѣкой, че и безъ наука може. — Кога? — Когато вѣрва въ Бога и се моли по три пѫти на день. — Това е длъжность, служба, но не и вѣра. Кой не постѫпва така? Виждате, че чиновникътъ по два пѫти на день отива и се връща отъ работа - изпълнява длъжностьта си. Виждате, какъ проповѣдникътъ по цѣли дни се рови въ книгитѣ, да събира материалъ от- тукъ - оттамъ, за да държи една проповѣдь предъ своитѣ пасоми, да направи впечатление. Обаче, какво особено е придобилъ бо- гомолецътъ, който се молилъ по три пѫти на день? Какво особено е придобилъ чиновникътъ, който по цѣли дни е писалъ или правилъ изчисления? Какво особено е допринесълъ проповѣдникътъ съ своитѣ проповѣди, събрани оттукъ - оттамъ? Какво особено е придобилъ бедняка съ запознанството си съ кръчмаря? Въ края на краищата, беднякътъ ще получи изпълнителенъ листъ, да плати задължението си къмъ кръчмаря. Тия примѣри отъ живота показватъ, че хората не сѫ дошли още до сѫщината на нѣщата. Тѣ се нуждаятъ отъ положителна наука, отъ положителна религия, отъ положителна философия на живота. Често хората се произнасятъ за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. — Коя е мѣрката, съ която опредѣляте добрината на човѣка? Ако единъ човѣкъ е добъръ за приятеля си и всѣкога има предъ видъ неговото благо, той може да не е добъръ за народа си, за своето отечество. Ако е добъръ за своя народъ, той може да не е добъръ за човѣчеството. Това показва, че хората нѣматъ една абсолютна мѣрка, споредъ която да ценятъ нѣщата. Абсолютната мѣрка за познаване на нѣщата се крие вътре въ човѣка, въ вътрешното знание, въ самоопредѣление на съзнанието. Който не разбира този въпросъ, той лесно се произнася върху нѣщата въ смисълъ, дали сѫ прави, или не, дали сѫ морални или не и т. н. За да бѫдатъ понятни, нѣщата трѣбва да се взематъ отъ природата и да се преведатъ въ живота, споредъ истинското имъ съдържание и смисълъ. Отъ гледището на абсолютната реалность на нѣщата, никой нѣма право да се произнася, кой какъ живѣе, какъ постъпва, колко работи и т. н. Да кажешъ, че нѣкой човѣкъ не живѣе добре, не постъпва добре, или не работи, както трѣбва, това значи, да разполагате съ абсолютната мѣрка на нѣщата. Нѣмате ли тази мѣрка въ себе си, по-добре не се произнасяйте. Следователно, всѣко нѣщо, върху което човѣкъ говори, трѣбва да се оживи, за самия него да стане живо, одухотворено. Запримѣръ, всички знаете, какво нѣщо съ геометрическитѣ фигури — триѫгълникъ, четириѫгълникъ, петоѫгълникъ и т. н. Като фигури въ геометрията, тѣ сѫ мъртви величини, но като фигури въ живота, тѣ оживяватъ. При това положение, и най-простиятъ земедѣлецъ знае, че неговата нива има четириѫгълна форма, съ еди - колко си метра дължина и широчина. Ако къмъ тази нива се придаде още една часть земя, веднага две отъ странитѣ и се удължаватъ. Значи, жива е тази нива, защото странитѣ и растатъ и се скѫсяватъ. Тя е въ вѣчно движение. Всички форми, съ които природата си служи, сѫ въ постоянно движение. Триѫгълникътъ представя дома — отношението между бащата, майката и детето. Квадратътъ представя пакъ домъ, но съ две деца—дъщеря и синъ. Когато родителитѣ престанатъ да се разви- ватъ физически, т. е. да растатъ на височина, тѣ започватъ да растатъ на широчина, да надебеляватъ. Въ това време децата растатъ на височина. После тѣ започватъ да учатъ, да се развиватъ умствено. И най-после, като свършатъ училище, тѣ постѫпватъ на служба, започватъ да прилагатъ наученото. Всичко това се изразява въ линиитѣ на фигуритѣ, които постоянно се разширяватъ и удължаватъ, т. е. постоянно се движатъ. Това сѫ процеси, които ставатъ съ всѣки човѣкъ. Въ първо време човѣкъ расте и се радва на този процесъ въ себе си. После той започва да учи, да придобива знание. Като придобие нужното знание, той става майка и баща. Майката и бащата ставатъ тилъ за децата. Тѣ отстѫпватъ назадъ, а децата излизатъ напредъ. Синътъ учи заради баща си, а дъщерята—заради майката. Това е първото отношение на членоветѣ въ дома. Като излѣзатъ отъ дома, синътъ и дъщерята се учатъ за обществото — второ отношение. После тѣ се учатъ за народа си — трето отношение. Най-после тѣ се учатъ за човѣчеството — четвърто отношение. При смѣната на тѣзи процеси, линиитѣ на фигуритѣ постепенно се удължаватъ. Съ други думи казано: самоопредѣлението на съзнанието минава въ все по-висока степень. Това растене или подигане на степеньта върви до една точка. Щомъ стигне най-високата точка, растенето спира и започва процесъ на постепенно смаляване. И тъй, растенето и смаляването сѫ два процеса, които се извършватъ въ природата непрекѫснато. До едно мѣсто човѣкъ расте; после растенето спира, и той започва да се смалява и да слиза надолу. Слизането надолу е заминаване за онзи свѣтъ, т. е. смърть. Смъртьта не е нищо друго, освенъ промѣна на формата. За да се излупи пиленце, яйцето трѣбва да умре. За да мине въ млѣкопитаеще, птицата трѣбва да умре. За да мине въ ангелска форма, човѣкъ трѣбва да умре. Следователно, промѣнитѣ на формитѣ ние наричаме смърть. Този процесъ може да стане по естественъ, но може да стане и по неестественъ начинъ. Като ученици, вие трѣбва да имате опредѣлени, конкретни понятия за смъртьта, за живота, за щастието. Всѣки говори за смъртьта, за живота, за щастието, безъ да може да опредѣли, какво представятъ тѣ въ сѫщность. Всѣки желае да бѫде щастливъ, безъ да подозира, че за това се иска възвишенъ животъ. Щастието е резултатъ на възвишенъ животъ. Който иска да се домогне до щастието, той трѣбва да има будно съзнание, да издебне момента, когато щастието почива и спира движението си. Ако въ този моментъ човѣкъ успѣе да се качи на гърба на щастието, последното ще го носи презъ цѣлия му животъ. Щастието е плодъ, който зрѣе на великото дърво на живота. Ако човѣкъ успѣе да хване този плодъ въ момента, когато е узрѣлъ и пада на земята, той ще бѫде щастливъ презъ цѣлия си животъ. — Може ли човѣкъ да хване щастието? — Може. Много хора сѫ хванали щастието. Всѣко освобождаване на човѣка отъ известна мѫчителна идея не е нищо друго, освенъ придобиване на щастие. Самъ по себе си, всѣки човѣкъ е въ затворъ, отъ който може да се освободи.—Позволено ли е човѣкъ да се освобождава отъ затвора, дето сѫ го поставили? —Чудно нѣщо! Въ кой законъ е писано, че човѣкъ трѣбва да бѫде въ затворъ? Богъ е направилъ човѣка свободенъ, а човѣшки закони сѫ го турили въ затворъ. Мѫчнотиитѣ въ живота не сѫ нищо друго, освенъ затворъ, въ който човѣкъ е по- падналъ и отъ който иска да се освободи. За да излѣзе самъ отъ затвора, човѣкъ трѣбва да е дошълъ до самоопределение на съзнанието си. И безъ да е дошълъ до това положение, човѣкъ ще излѣзе отъ затвора, но трѣбва да чака да дойдатъ ония хора, които сѫ опредѣлени да го извадятъ. Това, обаче, може да стане следъ 20 години. Следователно, ако човѣкъ самъ може да излѣзе отъ затвора 15 години по-рано, трѣбва ли да чака други да го спасяватъ? Тия, които сами излизатъ отъ затвора, отъ Божествено гледище минаватъ за герои. Има смисълъ човѣкъ да излѣзе отъ затвора, но като излѣзе веднъжъ, повече да не мисли за него. Това значи, да е придобилъ човѣкъ Вѣчния животъ. Казано е въ Писанието, че вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и затворницитѣ ще излѣзатъ навънъ. Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за неуспѣхитѣ си, за лошия си животъ съ това, че сѫ родени въ грѣхъ. Казано е въ Битието, че Богъ вдъхна въ ноздритѣ на човѣка дихание и го направи жива душа. Възможно ли е тогава човѣкъ, да грѣ- ши? — Не, Божественото въ човѣка нито грѣши, нито се цапа. Грѣхътъ е външно нѣщо, той нѣма нищо общо съ душата на човѣка. Както агнето прилича на своята майка, така и човѣкъ трѣбва да прилича на Бога, отъ Когото е излѣзълъ като душа. Щомъ не прилича на Него, това показва, че той се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Колкото и да се мѫчите да се убедите, че и добритѣ, и лошитѣ хора сѫ излѣзли отъ Бога, вие нѣма да успѣете. Който разбира нѣщата, той знае, че златото е злато, мѣдьта е мѣдь, и тѣ коренно се различаватъ по свойства, по произходъ. И човѣкъ съ човѣкъ не си прилича. Даже единъ и сѫщи човѣкъ се различава презъ различнитѣ си възрасти. Той се мѣни външно и вжтрешно. Като дете, той е ималъ единъ идеалъ; като възрастенъ—другъ идеалъ; като старъ — трети идеалъ, но и този идеалъ не го задоволява. Човѣкъ иска да учи, да придобива знания. Щомъ придобие известно знание, той започва да търси друго нѣщо. Придобива богатство, но и то не го задоволява. Предава се на служене на Бога, но и това не го задоволява. Това показва, че въ разбирането му и въ приложението на нѣщата има нѣщо криво, нѣщо неестествено. И тъй, да се говори за самоопредѣление на съзнанието, това значи, човѣкъ да е дошълъ до една абсолютна мѣрка за нѣщащата, която да не се мѣни. Който е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието, той знае опредѣлено, отъ какво се нуждае човѣкъ всѣки даденъ моментъ. Ако пѫтувате вечерь, въ тъмна, мрачна нощь, той ще ви предложи свѣщь, или нѣкаква лампичка. Този човѣкъ знае, че освенъ свѣтлината, нищо друго не може да ви помогне въ този моментъ. Свѣтлината ще разкрие пѫтя предъ васъ и ще ви помогне да разрешите всички мѫчнотии и противоречия въ живота си. Очитѣ на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ свѣщи, които освѣтяватъ пѫтя му. Много отъ дивитѣ звѣрове сѫ успѣли да акумулиратъ свѣтлината така, че да си служатъ съ нея, когато пожелаятъ. Тази е причината, поради която очитѣ на вълка, на лисицата свѣтятъ вечерь. Когато лисицата застане подъ нѣкое дърво, на което има кокошки, очитѣ й започватъ силно да свѣтятъ, вследствие на което кокошкитѣ се изплашватъ и започватъ да се мърдатъ натукъ - натамъ, докато две - три отъ тѣхъ станатъ жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пѫти и вашата лисица е нападала кокошкитѣ ви, вашитѣ добри мисли и чувства, които сѫ били на дървото на вашия животъ, и ги е изяждала! Обаче, вие трѣбва да знаете, че лисицата е въ състояние да нападне само ония кокошки, които сѫ отвънъ, на дървото, но не и кокошкитѣ, които сѫ добре затворени въ курника на грижливия домакинъ. Следователно, докато човѣкъ се намира на дървото на живота, както кокошкитѣ, всѣкога има вѣроятность лисицата да го изплаши. Прибере ли се въ нѣкое добре запазено мѣсто, както кокошкитѣ въ курника, никаква лисица не е въ състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля съ своята свѣщь, тя нищо не може да направи. Когато нѣкой каже, че е преживѣлъ голѣмо нещастие, азъ зная вече, че той е билъ вънъ нѣкѫде, на дървото на живота, и покрай него минала лисица, която го е наплашила. — — Кой те кара да слизашъ отъ дървото? Кокоша работа! И тъй седишъ на дървото, седи си и кротувай. Щомъ слѣзешъ отъ дървото, неизбѣжно ще попаднешъ въ устата на лисицата. Тя чака, именно, това. Значи, страхътъ прави човѣка нещастенъ. Който е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието, той има присѫтствие на духа. Той знае, че въ свѣта сѫществуватъ известни закони, които регулиратъ отношенията между всички сѫщества. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, защо му сѫ дадени тѣлото, ума и сърдцето, какъвъ е тѣхниятъ произходъ и каква е задачата имъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае, какво му предстои да свърши всѣки день. Това е наука. Не само това, но човѣкъ трѣбва да изучава живота, добритѣ и лошитѣ условия, да знае, кога какви нѣща се създаватъ. Когато Адамъ бѣше въ рая, при най-добритѣ условия, той роди Ева — женско дете. Ева бѣше първото дете, което се роди при добри условия. Значи, при добритѣ условия на живота Богъ ражда мѫжко дете, а човѣкъ — женско. Като съгрѣшиха, Адамъ и Ева напуснаха рая и излѣзоха вънъ, при неблагоприятни условия. При тѣзи условия, именно, Ева роди два сина, Каинъ и Авелъ. При неблагоприятнитѣ условия на живота, човѣкъ ражда момчета. Който иска да роди момиче, той трѣбва. да подобри условията на своя животъ. Каинъ е първиятъ синъ, който се роди при лоши условия. Той завидѣ на брата си Авела, задето димътъ на неговата жертва отивалъ нагоре, а на Каиновата — къмъ земята. Димътъ послужи като поводъ за убийство. И до днесъ още отношенията на хората се опредѣлятъ все отъ този димъ. Тѣ обичатъ онзи човѣкъ, димътъ на когото отива нагоре, а не обичатъ онзи, димътъ на когото слиза къмъ земята. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до самоопредѣление на съзнанието си, вследствие на което се оплакватъ отъ живота, считатъ, че сѫ нещастни. Нещастието на хората се дължи на отсѫ- ствие на любовьта. Срѣщате двама млади, които се обичатъ. Като се оженятъ, тѣ се радватъ, че любовь царува въ дома имъ. На втората година, обаче, животътъ имъ се разваля.—Защо?—Любовьта ги напуснала. — Не, любовьта никога не напуща човѣка. Ако употрѣбите насилие срещу нея и затворите вратата на дома си, тя ще отстѫпи, ще си замине. Докато вратата на дома ви е отворена, тя никога нѣма да ви напусне. Вижте, какво прави момъкътъ, който обича нѣкоя мома. Той обикаля дома й, гледа презъ прозорцитѣ, иска да я види. Тя не му обръща внимание, но той върви подиръ нея. Щомъ момата се ожени, тя затваря вече вратата си за всички, и любовьта я напуща. Любовьта отстѫпва само предъ затворената врата. Докато вратата е отворена, никой не е въ състояние да изпѫди любовьта. Апостолъ Павелъ казва: Заради любовьта си къмъ Бога, станахме посмѣшище на хората и на ангелитѣ,—Лошо ли бѣше положението на апостолъ Павелъ? Мъчнотията му се заключаваше само въ това, че той живѣеше и на физическия, и въ духовния свѣтъ, вследствие на което изпадаше въ противоречия. Запримѣръ, той често се молилъ, да го освободи Богъ отъ тръна, който се намиралъ въ плътьта му, но Господъ му отговарялъ: Достатъчна ти е благодатьта, която имашъ. Какво представя трънътъ за човѣка? — Всѣки недостатъкъ, всѣка липса въ човѣка е трънъ въ неговата плъть. Ако нѣма пари, ако нѣма здраве, ако нѣма знание, ако паметьта на човѣка е слаба това сѫ разни видове тръне. Добре е човѣкъ да има силна паметь, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметьта му е слаба. Да има човѣкъ трънъ въ плътьта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нѣщата. Единъ българинъ отишълъ на една турска баня да се кѫпе. Това било въ турско време. Въ този моментъ въ банята влѣзълъ единъ турски бей и седналъ до една отъ курнитѣ, съседна съ тази, на която българинътъ се кѫпѣлъ. Като се обливалъ съ вода, българинътъ поглеждалъ къмъ тѣлото си, потупвалъ се отъ време на време и тихо си приказвалъ: Никой досега не се е докосналъ даже съ пръстъ до тѣлото ми. Като чулъ тѣзи думи, беятъ скочилъ отъ мѣстото си, отправилъ се къмъ българина и казалъ: Гяуръ, махни се оттукъ! Българинътъ напусналъ мѣстото си, поклонилъ се учтиво на бея и отишълъ на друга курна. Турчинътъ го проследилъ съ погледа си и пакъ му извикалъ: Махни се оттукъ! Азъ искамъ да се мия на тази курна. Българинътъ веднага напуснали и тази курна, поклонилъ се и отминалъ на трета. Като видѣлъ всичко това, беятъ се обърналъ къмъ българина съ думитѣ: Слушай, приятелю, докато носишъ този умъ и докато имашъ този характеръ, никой нѣма да се докосне до тебе. Следъ това и двамата продължили спокойно да се кѫпятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ и от- стѫпчивъ. Ако на една курна не може да се мие, на друга ще отиде. Банята има много курни, все ще се намѣри една свободна курна, дето човѣкъ може да се измие. Дето има свободно мѣсто, тамъ човѣкъ може да се окѫпе. Не считайте, че като сте дошли на земята, вие трѣбва да бъдете на първо мѣсто, да бъдете учени, добри, силни, богати. Това сѫ идеи, къмъ които човѣкъ трѣбва да се стреми, но туй не значи, че тѣзи идеи могатъ да се реализиратъ въ единъ животъ. Нѣкой казва, че иска да роди нѣщо хубаво. Щомъ пожелае да роди нѣщо хубаво, човѣкъ непременно ще излѣзе отъ рая. Излѣзе ли отъ рая, лошитѣ мисли и чувства ще го последватъ. Не е въпросъ човѣкъ да роди нѣщо хубаво, но той трѣбва да се стреми да се върне къмъ Бога, къмъ Първата Причина на нѣщата, да подобри своя животъ. — Какъ да подобря живота си? — Като считашъ, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Не гледашъ ли по този начинъ на нѣщата, ти си слабъ човѣкъ. Както житното зърно се справя съ пръстьта, която е надъ него, и излиза на повърхностьта на земята, дето вижда слънцето и се отправя къмъ него, така всѣки човѣкъ може да се справи съ своитѣ мъчнотии и противоречия и да излѣзе на бѣлъ свѣтъ, да се грѣе на топлитѣ слънчеви лъчи. Всѣки човѣкъ трѣбва да преодолѣе мъчнотията, която е надъ него, да я смекчи и да подаде главата си навънъ. Всѣка мисъль, която води човѣка къмъ отчаяние, не е нищо друго, освенъ пръстьта, която е засипала неговото съзнание. Освободи ли се отъ тази, пръсть надъ съзнанието си, той е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието. Като се намѣри въ нѣкаква мъчнотия, човѣкъ казва: Тази работа нѣма да я бъде, ще се мре. — Отъ човѣка зависи да умира или не. Ако той реши, че трѣбва да изпълни задачата на живота си правилно, животътъ му може да се продължи. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. Искате ли да бѫдете учени, богати, щастливи, можете да станете такива, но трѣбва да учите. Започнете отъ най-малкитѣ величини, отъ микробата, запримѣръ, и постепенно вървете къмъ по-голѣмитѣ. Не е достатъчно да кажете за вълка, че е вълкъ. Като изучавате вълка, вие трѣбва да знаете, кое качество го характеризира като вълкъ. Егоизъмътъ е качество, което опредѣля вълка. Следователно, когато срѣщаме човѣкъ, който е вложилъ духа, душата, ума и сърдцето си за служене изключително на себе си, казваме, че това е вълкъ, облѣченъ въ човѣшка форма. Много нѣща изучаватъ ученицитѣ, безъ да разбиратъ тѣхния дълбокъ смисълъ. Запримѣръ, тѣ говорятъ за петоѫгълникъ, за четириѫгълникъ, за триѫгълникъ, за ѫгълъ, за права линия, за точка, но кѫде, при какви условия въ живота си могатъ да ги приложатъ, не знаятъ. Тѣ казватъ, че точката нѣма никакво измѣрение, но кога трѣбва да се приложи, не знаятъ. Много просто.. Когато иска да разреши въпроса за собственостьта, човѣкъ трѣбва да се превърне на точка, да не заема никакво пространство. Ако нѣкой иска да стане богатъ, чрезъ храната той трѣбва да влѣзе въ устата на нѣкой милиардеръ, и оттамъ да проникне въ клеткитѣ на неговия мозъкъ, да започне да му влияе. Милиардерътъ ще отвори кесията си и ще започне да раздава. Обаче, човѣкъ трѣбва да владѣе изкуството, да се превръща на точка. Сега, като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате, освенъ обикновената още и Божествената наука, да знаете, каква е програмата ви за всѣки день, да знаете смисъла на числата и да познавате, кога какво число сте. За всѣки даденъ мометнъ човѣкъ представя известно число, което съдържа въ себе си опредѣленъ брой енергии, както и опредѣлени качества. Докато числата на физическия свѣтъ сѫ дѣлими, безъ никакъвъ остатъкъ, тѣ не създаватъ споръ между хората. Обаче, ако при дѣлението имъ се явява остатъкъ, тѣ пораждатъ споръ между хората. Първитѣ числа сѫ рационални. Тѣ иматъ приложение на физическия свѣтъ. Вторитѣ сѫ ирационални. Тѣ иматъ приложение въ духовния свѣтъ. Следоватено, всѣко нѣщо, което човѣкъ може да направи на физическия свѣтъ, показва, че той работи съ рационални числа. Не може ли да направи нѣщо на физическия свѣтъ, това показва, че той работи съ ирационални числа. Ирационалнитѣ числа представятъ връзка между физическия и духовния свѣтъ. Искате ли да приложите ирационалнитѣ числа въ живота си, подържайте навсѣкѫде морала „отъ менъ да мине“. Пазарили сте единъ работникъ съ 50 лв. надница. Като му плащате, дайте му 51 лв. —отъ васъ да мине. Нѣкой ви дължи 50 лв., но не му достига единъ левъ, дава ви 49 лв. — отъ васъ да мине. Всѣки най-малъкъ придатъкъ къмъ нѣщата служи за съграждане на нѣщо добро, красиво въ човѣшкия характеръ. Всѣка добра мисъль, всѣко добро чувство, които храните къмъ даденъ човѣкъ, се складиратъ въ подсъзнанието му, като резервенъ материалъ за неговото бѫдеще развитие. Съвременнитѣ хора, както и съвременнитѣ окултни ученици, страдатъ отъ ненужна критика. Кѫде какво видятъ, тѣ всичко критикуватъ, безъ да подозиратъ, че по този начинъ, чрезъ отрицателнитѣ мисли и чувства, тѣ създаватъ една тъмна атмосфера, въ която сами могатъ да се изгубятъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“! Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговетѣ си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелитѣ си, ако не ви отговорятъ съ сѫщото, поне ще престанатъ да ви пакостятъ. Като прилагате това правило, вие отчасти ще се домогнете до науката на живота. Една отъ задачитѣ на ученика е да преодолѣе своята срѣда, да се справи съ наследственитѣ си чърти. Това зависи отъ самоопредѣлението на човѣшкото съзнание. Това е великъ законъ въ Битието, споредъ който, за да се развивате правилно, частитѣ трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ Цѣлото. Тази година всички трѣбва да работите за самоопредѣление на съзнанието. Като работите по този начинъ, вие ще разберете, че за да станете учени, трѣбва да дружите съ учени хора, като срѣда, която може да ви помогне. За да станете добри, трѣбва да дружите съ добри хора, като срѣда, която може да ви помогне. Ако искате да придобиете добра обхода, трѣбва да дружите съ хора, които иматъ добра обхода. Малко хора иматъ правилна обхода. Отъ гледището на невидимия свѣтъ, физическиятъ представя богато изложение. Всѣки човѣкъ, колкото малъкъ да е, представя свѣщь, отъ свѣтлината на която нѣкой може да се ползува. Човѣкъ не може да живѣе, както иска. Отклони ли се отъ правия пѫть, той ще носи последствията на своето отклоняване. Човѣкъ може да живѣе и като Каина, но въ края на краищата ще извърши едно престъпление, за което скъпо ще плати. Ако живѣе като Авела, той може да бѫде убитъ, но за предпочитане е да бѫде убитъ, отколкото да убива. За предпочитане е човѣкъ да се роди въ рая, отколкото извънъ рая. Който се е родилъ извънъ рая, той всѣкога е недоволенъ. Недоволството показва, че извънъ рая човѣкъ ражда мъжки деца, отъ които едното непременно ще убие другото. Най-после той трѣбва да роди трети синъ, който ще остане живъ. Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка лоша мисъль ражда още една мисъль, които започватъ да се борятъ, докато едната унищожи другата. Всѣко лошо чувство ражда второ чувство, които сѫщо влизатъ въ борба помежду си. Всѣки день човѣкъ може да бѫде въ положението на Адама или на Ева, да се намира предъ дървото за познаване на доброто и на злото; всѣки день човѣкъ може да бѫде изкушаванъ и да грѣши; всѣки день човѣкъ може да бѫде въ рая и вънъ отъ рая; всѣки день човѣкъ може да бѫде въ положението на Каина и да убива, или въ положението на Авела и да го убиватъ, или въ положението на Сита и да живѣе, да радва родителитѣ си. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ още не е разрешилъ задачата на Адамъ и на Ева. И до днесъ той още продължава да влиза и да из лиза отъ рая. Това сѫ процеси, които всѣки моментъ ставатъ въ човѣшкия животъ. Всѣки день човѣкъ може да бжде Христосъ, Който отива за Египетъ, и следъ това започва да проповѣдва; всѣки день човѣкъ може да бѫде Пилатъ, Юда, Павелъ и т. н. И най-после, човѣкъ може да бѫде възкръсналиятъ Христосъ.—Кога може човѣкъ да възкръсне? — Когато влѣзе да живѣе въ Божествения день. Докато е въ човѣшкия день, никакво възкресение не може да се очаква. Това не става по буква. Милиони пѫти трѣбва да се завърти земята, докато влѣзе човѣкъ въ Божествения день на живота и възкръсне. Когато дойде до самоопредѣление на съзнанието си, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения день, дето го очаква възкресение. При това положение, той включва въ себе си всичко най-красиво и велико. Това е човѣкътъ, въ пълния смисълъ на думата, който е станалъ, оживѣлъ и възкръсналъ. Това е човѣкътъ, който служи на Бога по всички правила. Докато не мине презъ процеситѣ ставане, оживѣване и възкресение, човѣкъ не е още завършенъ процесъ. Ставането подразбира събиране на материалъ за градежъ. Оживѣването подразбира развиване на тѣлото. Възкресението пъкъ представя развиване на съзнанието. Желая тази година всички да възкръснете. Възкръснете ли веднъжъ, никакъвъ страхъ да не остане въ васъ. Вложете любовьта вѫтре, а страхътъ отвънъ. При това положение, вие ще придобиете животъ, сила, знание и слава. Вложите ли страха вѫтре, а любовьта остане отвънъ, вие сте изложени на смърть. Когато доброто е вѫтре въ васъ, а злото отвънъ, вие ще победите всички мѫчнотии и противоречия. Ако злото е вжтре, а доброто отвънъ, вие ще бѫдете победени. Когато мѫдростьта е вжтре въ човѣка, а глупостьта отвънъ, той върви отъ слава въ слава, отъ величие въ величие. Когато глупостьта е вѫтре въ човѣка, а мѫдростьта отвънъ, той върви отъ безчестие въ безчестие. Любовьта, мѫдростьта, истината, доброто, за които говоримъ, не сѫ абстрактни понятия, но реални. Тѣ се проявяватъ въ живота. Вънъ отъ живота, доброто не сѫществува. Вънъ отъ живота, любовьта не сѫществува. За да проявятъ любовьта си, много ангели слизатъ на земята и се влюбватъ въ нѣкой хора, съ цель да ги подигнатъ, да имъ дадатъ нѣщо хубаво отъ себе си. Като прекаратъ известно време на земята, тѣ заминаватъ, като оставятъ адреса си на своитѣ възлюбени, да имъ пишатъ всѣкога, когато се намѣрятъ въ нужда. Обаче, най-малката неточность въ адреса може да стане причина за загубване на писмото. Изгуби ли се писмото ви, никакъвъ отговоръ не чакайте. Не само това, но съдържанието на писмото трѣбва да бѫде красиво. Като пишете писма до възвишенитѣ сѫщества, никога не трѣбва да се оплаквате. Никога не пишете, че сте сиромаси, че сте нещастни и т. н. Когато съдържанието на писмото е красиво, от- говорътъ никога не се забавя. Сега, нека всѣки отъ васъ напише едно красиво писмо до невидимия свѣтъ и да чака отговоръ. — Ще получимъ ли отговоръ на писмото си? — Ако житното зърно е посадено, както трѣбва, то непременно ще изникне. Щомъ храната отиде въ стомаха, тя непременно ще се смели. Когато мисъльта попадне въ мозъка и започне да расте, тя непременно ще се реализира. Когато желанието попадне въ сърдцето, не го мушкай съ остенъ, остави го спокойно, то само ще достигне своята крайна цель. Всѣко нѣщо, поставено на своето мѣсто, дава добри резултати. Сега, вложете въ себе си идеята, всѣки день да внасяте въ ума си по една красива мисъль, да градите мисъль-форми, които да се материализиратъ на физическия свѣтъ. Внасяйте всѣки день по едно красиво желание въ сърдцето си, което да расте и да се развива, да даде плодъ на физическия свѣтъ. Бѫдете добри зидари и строители! Всѣки день принасяйте жертва жива и благоугодна на Бога, въ знакъ на благодарность за живота и здравето, което ви е далъ. Имате ли животъ и здраве, всичко можете да постигнете. Любовьта носи пълния животъ. * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 16. януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАКОНЪ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИ - — ЗАКОНЪ ОПУЛЕНСЪ Размишление върху милосърдието. Кое число сме днесъ?—Девети януарий. — Каква часть отъ годината представя числото деветь? Срѣщате единъ търговецъ, който купува стока, пълни дюкяна си. По цѣли дни той тича отъ единъ пазаръ на другъ, да купува, стока. Сърдцето му трепти, свива се, да купи, колкото се може повече стока. Като напълни дюкяна си, сърдцето му пакъ трепти, но сега има друго желание, часъ по-скоро да продаде стоката си, да изпразни дюкяна си. Какъ можете да си обясните тия противоположни състояния на търговеца? Не е ли това противоречие? Днесъ го виждате, какъ пълни дюкяна си, следъ известно време се стреми да го изпразни, да продаде всичко. Този процесъ се извършва и въ природата. Най-голѣмиятъ търговецъ въ свѣта е сърдцето: ту се пълни, ту се празни. Когато работитѣ на този търговецъ вървятъ добре, всички го почитатъ, но забъркатъ ли се работитѣ му, той се обявява въ фалиментъ. При това положение всички негови клиенти го изоставятъ. Движението на сърдцето показва, че въ природата съществува ритмусъ. Презъ време на движението въ сърдцето първо се явява едно течение, което отговаря на възприемане. Когато възприемането стигне най-високата си точка, въ сърдцето се явява течение, противоположно на първото — изпразване. Това съ тъй нареченитѣ процеси на възлизаме и на слизане. Сърдцето на сегашния човѣкъ не е дошло още до своето усъвършенствуване, още има да се развива. Ако разгледате сърдцето на мѫжа и на жената, ще видите, че тѣ се различаватъ по строежъ, по кръвь, по нерви, по пулсъ и т. н. Наблюдавано е, че между процеситѣ, които се извършватъ въ сърдцето на мѫжа и въ това на жената, става пълна обмѣна: когато сърдцето на мѫжа се пълни, сърдцето на жената се празни. Обратно: когато сърдцето на жената се пълни, сърдцето на мѫжа се празни. Невъзможно е въ единъ и същъ моментъ две сърдца да се пълнятъ или празнятъ. Сърдцата на мѫжа и на жената образуватъ елипса. Въ този смисълъ, дветѣ сърдца образуватъ човѣка. И тъй, що е човѣкътъ?— Човѣкъ представя елипса, която има два центъра, два полюса, две сърдца. Въ природата тия полюси се поляризиратъ, а отъ време на време смѣнятъ мѣстата си. Да се мѣсти единъ центъръ, това значи, да се проявява. Мнозина говорятъ за природнитѣ закони, но не ги разбиратъ. Не само обикновенитѣ хора, но даже и учени, капацитети въ науката, не разбиратъ, какво въ сѫщность представя единъ природенъ законъ. Всѣки природенъ законъ подразбира извършване на единъ процесъ въ две противоположни посоки, докато се образува крѫгъ. Запримѣръ, сѫдбата, сѫденето е природенъ законъ. Когато сѫдятъ нѣкого, започва единъ процесъ, който върви въ две противоположни посоки, въ лѣва и въ дѣсна. Отдѣсно е мѫжътъ, а отлѣво — жената. Това показва, че когато отсѫжда едно дѣло, природата никога не сѫди само единъ човѣкъ. Едновременно тя сѫди и мѫжа, и жената въ човѣка. Всѣкога дѣлото се свършва въ полза на жената: мѫжътъ се осѫжда, а жената се оправдава. За всѣко нѣщо е виновенъ мѫжътъ. Отъ хиляди години насамъ мѫжътъ се мѫчи да осѫди жената, но не успѣва. Правото е на страната на жената. — Защо? — Защото мѫжътъ никога не е страдалъ. Какво нѣщо е страдание, той не знае. Мѫжътъ мисли, че като воюва, като го раняватъ, като гладува, той страда.—Не, това още не е страдание. Ако става въпросъ за страдание, само жената знае, какво нѣщо е страданието. Сега, като говоря за мѫжа и за жената, азъ ги разглеждамъ като принципи въ живота. Мѫжътъ представя грубия принципъ въ живота, отъ който произлиза злото. Жената представя мекия принципъ, отъ който произлиза доброто. Обаче, и двата принципа иматъ една и сѫща основа. Рече ли човѣкъ да се отдѣли отъ общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувствува и действува по своя инициатива, той е далъ пѫть на злото въ себе си, т. е. на грубия принципъ въ природата. Докато мисли, че е независимъ, че нѣма подобенъ на него, човѣкъ е на кривъ пѫть. Човѣкъ е свободенъ и може да се прояви дотолкова, доколкото е далъ пѫть на Божественото начало въ себе си. Вънъ отъ Божественото той не е свободенъ. Това се отнася до мѫжкия принципъ въ човѣка, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично въ каква външна форма се проявява, като мѫжъ, или като жена. Двама души тръгватъ отъ единъ общъ пунктъ. До известно мѣсто вървятъ заедно. После тѣ се натъкватъ на единъ кръстопѫть. Единиятъ настоява да вървятъ налѣво, другиятъ — надѣсно. Всѣки иска да се прояви, неговата дума да се чуе. Като не дойдатъ до никакво споразумение, единиятъ тръгва надѣсно, другиятъ — налѣво. Следъ известно време тѣ се срѣщатъ, поздравяватъ се и пакъ тръгватъ заедно. Възможно е единиятъ отъ тѣхъ да закъснѣе малко въ пѫтя си. Важно е, човѣкъ да реализира желанията си; колко време е било нужно за реализирането имъ, не е важно. Такова е отношението между двата принципа въ природата, които излизатъ отъ общъ центъръ, но впоследствие се раздѣлятъ, поляризиратъ се. Всѣки принципъ трѣбва да реализира желанията си, като се движи по свой пѫть и работи съ свои специфични методи. Въ пѫтя на движението си, човѣкъ образува и прави, и криви линии. По-леко е да се движи човѣкъ по прави линии, отколкото по криви. Кривитѣ линии подразбиратъ сложно движение. Обаче, не мислете, че всѣкога движението по права линия е свързано съ доброто, а движението по крива линия е свързано съ злото. Има прави линии на доброто, но има и прави линии на злото. Има криви линии на доброто, има и криви линии на злото. Злото и доброто сѫ относителни величини. Това, което е зло за едного, за другиго е добро. Обратно: това, което е добро за едного, за другиго е зло. Запримѣръ, ако отидете на гости въ дома на нѣкой земедѣлецъ, той веднага ще заповѣда да за- колятъ за васъ едно агънце и да го опекатъ. Цѣлото семейство е доволно, че сте ги посетили, и всички се нареждатъ около трапезата, ядатъ, смѣятъ се. Тѣ мислятъ, че сѫ направили добро, като сѫ заклали едно агънце, за да ви укажатъ по-голѣмо внимание. Въ сѫщность, клането на животнитѣ е пре- стѫпление. Отъ гледището на животнитѣ това е зло. Какво по-голѣмо зло можете да причините на едно животно отъ това, да отнемете живота му? Въ живота на човѣка има такива желания, които, ако се реализиратъ, причиняватъ единъ родъ страдания; ако не се реализиратъ, причиняватъ другъ родъ страдания. Обаче, има и такива желания, които и като се реализиратъ, и като не се реализиратъ, причиняватъ радость. Има радости въ живота на човѣка, които носятъ следъ себе си скръбь; има и такива скърби, които носятъ следъ себе си радость. Мнозина очакватъ радоститѣ въ живота имъ да следватъ една подиръ друга. За физическия свѣтъ, обаче, това е невъзможно. Само въ Божествения свѣтъ, който включва всичко въ себе си, радоститѣ могатъ да бѫдатъ непреривни. Въ човѣшкия животъ скърбитѣ и радоститѣ се намиратъ въ отнешение 2:1; на две скърби, една радость; на две злини една добрина. Радостьта е по-интенсивна отъ скръбьта, затова на две скърби се пада една радость. Колкото повече човѣкъ напредва въ духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбитѣ и радоститѣ е обратно. На една скръбь се падатъ две радости: 1 :2. Духовниятъ човѣкъ и като страда, пакъ се радва. Такова е било състоянието на мѫченицитѣ въ времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето вѣрую. Понеже разбирали смисъла на страданията, тѣ се радвали, че били удостоени да страдатъ за своята идея. Който не разбира смисъла на страданията, той се мѫчи, роптае, недоволенъ е, че страда. Ако искате да знаете, дали сте обикновенъ човѣкъ или духовенъ, проследете, на колко страдания, колко радости ви се даватъ. Ако на две страдания имате една радость, вие сте обикновенъ човѣкъ. Ако на едно страдание ви се падатъ две радости, вие сте отъ напредналитѣ ученици. Човѣкъ трѣбва да гледа на страданията като на условия да прояви душата си. Въ духовния свѣтъ, между многото радости е допуснато едно страдание, като единъ необходими дисонанси. Както въ музиката е необходимъ поне единъ дисонансъ, така и въ духовния животъ е нужно едно страдание.. Съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че въ Битието сѫществува единъ великъ законъ, нареченъ опуленсъ — законъ за възможности. Окултиститѣ го наричатъ законъ на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученость и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болести. Въ кое отъ тия положения ще се намѣри човѣкъ, това е строго опредѣлено — — зависи отъ работата, отъ усилията на човѣка. Срѣщате единъ търговецъ, който ви се оплаква, че дюкянътъ му е пълен съ стока, добре нареденъ, но нѣма клиенти, никой не влиза да пазарува. Като гледа, колко добре работятъ съседитѣ му, той се чуди, коя е причината на това. Много просто—другитѣ търговци сѫ работили, затова днесъ жънатъ последствията на своята работа и трудъ. Гледате две съседни ниви. На едната нива житото е израсло високо, класоветѣ му сѫ едри, пълни. Другата нива е обрасла съ бодили, тукъ-тамъ стърчатъ по нѣколко класа жито. Коя е причината за двата различни резултата? — Първиятъ земедѣлецъ е разорали два-три пѫти нивата си и следъ това я засѣлъ съ добро семе. Вториятъ земедѣлецъ я разоралъ само единъ пѫть и небрежно хвърлилъ семето. Първиятъ земедѣлецъ е работилъ на нивата и вѣрвалъ въ добрия резултатъ. Вториятъ хвърлилъ житото и не се интересувалъ отъ резултата. Следователно, ако търговецътъ, на когото работата не върви, вложи вѣра, че ще дойдатъ клиенти, че работата му ще напредне, наистина положението му ще се подобри: днесъ ще дойде единъ клиентъ, утре двама докато единъ день той се види обиколени съ много клиенти. Стоката му ще се търси, както на съ- седитѣ. Като вѣрва и мисли добро, човѣкъ постепенно привлича доброто на своя страна. Като ученици, вие трѣбва да прилагате вѣрата въ живота си, за да постигнете своитѣ желания. Какви сѫ желанията на ученика? Ученикътъ има желание да придобие знания, да бѫде талантливи, да бѫде здрави, за да се прояви. Да се прояви човѣкъ, това е естествено желание, но важно е въ каква посока ще се прояви. За да се проявятъ умътъ, сърдцето и волята на човѣка, правилно нужно е тѣ да бѫдатъ добре развити. Това не се постига изведнъжъ. Камъкъ по камъкъ трѣбва да слага човѣкъ въ своя умъ и своето сърдце, за да може единъ день да изгради нѣщо цѣлостно. За да се образува една капка вода, милиони частици водородъ и кислородъ трѣбва да се съединятъ. Други милиони частици сѫ работили, за да образуватъ втора капка вода. И така, капка следъ капка, тѣ се събиратъ, за да образуватъ рѣки, морета и океани. Така се групиратъ мислитѣ една съ друга, за да образуватъ една мисъль - форма, видима или осезаема отъ всички. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, за да се ползува разумно отъ условията на живота. Които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че могатъ да постигнатъ всичко по магически начинъ, като Мойсея. Наистина, Мойсей махна съ тояжката и постигна нѣщо, но той имаше знания. Мойсей бѣше изучавалъ великата окултна школа въ Египетъ, той бѣше посветенъ. Той трѣбваше да се роди евреинъ, да бѫде хвърленъ въ водата, дето дъщерята на фараона да го види и възлюби Мойсей не бѣше обикновено дете. И като малко дете, турено въ кошница, той бѣше съ отворени очи. Царската дъщеря го възлюби и пожела да го вземе за свое дете. Това съчетание на условията бѣше предвидено отъ невидимия свѣтъ, за да може Мойсей да отиде въ Египетъ, да се учи въ Школата на Всемирното Бѣло Братство, която по това време се намираше тамъ. Мойсей обичаше своя народъ и, като гледаше несправедливото отнасяне на египтянитѣ къмъ евреитѣ, чувството на справедливость силно говорѣше въ него. При една разправия между евреинъ и египтянинъ, на която Мойсей бѣше зритель, въ него възникна силно негодуване къмъ египтянина, като виновникъ на разправията, и той се нахвърли върху него и го уби. Следъ това той зарови тѣлото му въ пѣсъка и се скри като мислѣше, че никой не го е видѣлъ. На другия день двама евреи се разправяли помежду си. Мойсей пожелалъ да ги примири, но единъ отъ тѣхъ му казалъ: Да не мислишъ, че и мене можешъ да убиешъ и заровишъ въ пѣсъка, както направи вчера съ египтянина? Тогава Мойсей се уплашилъ и избѣгалъ въ пустинята, дето прекаралъ цѣли 40 години, като овчарь. Какво представя пустинята? — Животъ на чистота. Въ пустинята човѣкъ може да научи чистотата и после да влѣзе между хората да имъ помага. Цѣли 40 години трѣбваше Мойсей да пасе овцетѣ, да изучава живота на овчаритѣ, за да стане истински ученикъ и да бѫде изпратенъ въ Египетъ, да освободи евреитѣ отъ робството, въ което се намираха. Следователно, който иска да стане ученикъ, той трѣбва предварително да е миналъ презъ овчарството, да е пасълъ овце, да е носѣлъ овчарска тояга. Окултниятъ ученикъ трѣбва да има дълбоки разбирания за нѣщата. Цѣли 40 години трѣбваше Мойсей да пасе овце въ пустинята, да съзерцава, да размишлява, за да го изпрати Богъ въ Египетъ, да освободи своя народъ отъ египетското робство. Въ първия моментъ Мойсей се отказа да изпълни мисията си, понеже заекваше. Богъ му каза, че ще изпрати при него брата му Арона за помощникъ. Кога човѣкъ заеква? — Когато нѣщо не му достига. Мойсей разбираше външната, механическата страна на живота много добре, но трѣбваше още много да мисли, докато дойде до онази дълбока мисъль, да разбира вътрешния смисълъ на живота. Да разбира човѣкъ само външната страна на нѣщата, това е ин- дивидуалниятъ животъ. Законитѣ на Мойсея говорятъ, именно, за външно разбиране на живота. Тѣ бѣха много строги. Ако тѣзи закони се прилагатъ днесъ, човѣчеството не би ги издържало. Всѣки моментъ хората щѣха да се намиратъ подъ тѣхната отговорность. Мойсеевиятъ законъ е сѫществувалъ на времето си, но и до днесъ още се прилага между хората. По външенъ или вжтрешенъ пѫть, той всѣкога се налага. Когато човѣкъ наруши единъ отъ великитѣ Божии закони, Мойсеевиятъ законъ се прилага върху него въ видъ на нещастие, страдание, болесть, смърть и т. н. — Нали човѣкъ е свободенъ да се прояви, както иска?—Човѣкъ е свободенъ само въ любовьта. Вънъ отъ любовьта, той нѣма никаква свобода. Любовьта прави човѣка свободенъ, а безлюбието го ограничава. Казвате, че Мойсеевиятъ законъ е строгъ. Той е чукътъ на скулптора, който удря върху камъка, да извае нѣщо отъ него. Ако удря, безъ да извае нѣщо добро, чукътъ е безпредметенъ. Обаче, ако извае една хубава статуя, чукътъ е на мѣстото си. Често хората изпадатъ въ една обща грѣшка, а именно, всѣки си мисли, че като него другъ нѣма. Това се отнася само за Бога, за Цѣлото. Като Бога нѣма другъ въ свѣта, но като частитѣ има много. Много сѫ частитѣ въ свѣта, но и тѣ иматъ нѣщо, по което си приличатъ. Много търговци има въ свѣта, и всички иматъ строго опредѣлена цель: да купуватъ стока и да я продаватъ. Сега, щомъ сте дошли на земята, вие ще изучавате закона опуленсъ, да видите, че човѣкъ минава презъ дветѣ възможности на живота; той ще страда и ще се радва. Които не разбиратъ този законъ, търсятъ животъ безъ страдания, или поне страданията да се разрешаватъ сами по себе си, безъ никаква работа. — Не, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, разумно да се справя съ страданията и мѫчнотиитѣ си. Само високодуховниятъ човѣкъ може да мине сравнително лекъ животъ, защото знае, какъ да решава задачитѣ си. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, ще мине презъ всички перипетии, презъ които семето минава: ще изникне, ще цъвне, ще завърже плодъ и ще узрѣе. Това сѫ процеси, които създаватъ редъ противоречия въ човѣка, но той неизбѣжно трѣбва да ги реши. Правата мисъль разрешава правилно задачитѣ на човѣка. Лесно е да каже човѣкъ за себе си, че постѫпкитѣ му сѫ прави, но той трѣбва да знае, какъ неговитѣ постѫпки се отразяватъ и върху ближнитѣ му, а не само върху него. Ако постѫпката на единъ ученикъ е добра, тя първо трѣбва да срещне удобряването на учителя, а после и на съученицитѣ му. Не я ли удобри, учительтъ има право да изпѫди ученика вънъ отъ класа. Ама постѫпката на учителя била груба. Това е въпросъ на разбиране. Ако учительтъ е силенъ, той ще изпѫди ученика навънъ, ще му даде добъръ урокъ. Ако е слабъ, той ще започне да му говори, да обяснява, защо постѫпката му не е добра. Има ли нѣщо лошо въ изпѫждането на ученика вънъ отъ класа? По отношение на този ученикъ, учительтъ е силна, буйна рѣка, която всичко завлича. За да не го завлѣче, тя го изпѫжда навънъ. Като знае това, ученикътъ трѣбва да бжде послушенъ, да не излиза срещу силнитѣ течения и движения въ природата. Трѣбва ли човѣкъ да се постави срещу движението на земята? За да не го завлѣче земята, човѣкъ трѣбва да стои на километри далечъ отъ нея. И тъй, когато дойде до положение да изправя своя характеръ, или нѣкои свои погрѣшки, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно безпощаденъ. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на небето, тамъ ще изправятъ погрѣшкитѣ си. Това значи, да мисли човѣкъ, че като стане професоръ, тогава ще изправи погрѣшкитѣ си.—Не, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ си, докато е въ училището, докато се учи. Мнозина се отказватъ отъ изправяне на погрѣшкитѣ си, понеже и безъ това животътъ имъ билъ пъленъ съ безпокойства и страдания. Наистина, човѣкъ има страдания, но той има и радости. Като хвърля мрежата въ водата, рибарьтъ размжтва водата, но съ това заедно и риба лови. Ако водата не се размжти отъ мрежата, никаква риба не може да се улови. Помнете: каквото изпитание и да ви дойде, не бързайте да се произнасяте върху него, не роптайте противъ Бога. Който се е опиталъ да каже празна дума по адресъ на Бога, той всѣкога се е намиралъ вънъ. — Кѫде вънъ? — Вънъ отъ Школата, вънъ отъ живота. Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човѣкъ трѣбва да знае, какво и какъ да говори. Че нѣкой страдалъ, че падналъ на пѫтя и се окалялъ, това не влиза въ смѣтката на разумния свѣтъ. — Ама достойнството си изгубихъ. — Христосъ не изгуби ли достойнството си, когато цѣлъ легионъ римски войници се поругаха съ Него? При това, Той не бѣше обикновенъ човѣкъ, но Синъ Божий, дошълъ на земята да спаси човѣчеството. Невидимиятъ свѣтъ не можа ли да помогне на Христа? Друга бѣше задачата на Христа. Той трѣбваше да понесе тия страдания, за да прокара пѫть къмъ Божествения свѣтъ. Съ всѣки ударъ, който идѣше отъ камшицитѣ на римскитѣ войници, Христосъ правѣше връзка съ разумния свѣтъ. Всѣки ударъ служеше на Христа за пѫть, по който Божествената енергия течеше къмъ Него. Следователно, когато иска да възпитава хората, Богъ първо имъ взима ума, и тѣ започватъ да се биятъ едни други. Щомъ се биятъ помежду си, то е все едно, че възставатъ противъ Бога. Щомъ възстанатъ противъ Бога, тѣ получаватъ бой на общо основание. Нѣма човѣкъ въ свѣта, простъ или ученъ, който, като е влѣзълъ въ борба съ силния, да не е платилъ. Казано е въ Писанието: „Не води борба съ силния“. — Защо? — Защото Божиитѣ закони сѫ всѣкога справедливи. Още преди създаването на вселената, Богъ е предвидилъ всичко. Той е опре- дѣлилъ, кои души, кога трѣбва да се радватъ и кога — да страдатъ, кои да падатъ и кои да се подигатъ. Всичко, което става въ свѣта, е допуснато да стане, съ цель човѣшката душа да се подигне. — Не може ли свѣтътъ да бѫде създаденъ по другъ начинъ? — Тъй както днесъ е създаденъ свѣтътъ, ло-добъръ начинъ отъ този не може да се намѣри. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да бѫдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. Както добриятъ ученикъ пита учителя си за всичко и слуша неговия съветъ, така трѣбва да постѫпва и човѣкъ по отношение на Бога. Той трѣбва да се допитва до Бога и да слуша Неговитѣ съвети. Не се ли допитва човѣкъ до Бога и върши всичко по свое лично разбиране, той ще се намѣри вънъ. И жената ще бѫде изпѫдена навънъ, както и мѫжътъ. Като казвамъ, че правото е всѣкога на страната на жената, азъ имамъ предъ видъ принципа на любовьта, мекия принципъ въ всѣки човѣкъ. Любовьта никога не може да грѣши и не може да бѫде сѫдена. Човѣшката мѫдрость, обаче, резултатъ на човѣшкия умъ, всѣкога има условия да грѣши. Щомъ грѣши, човѣкъ ще бѫде изпѫденъ навънъ, да изпита лошитѣ условия на живота: студъ, мракъ, лишения. Който се подава на съветитѣ на човѣшкия умъ, безъ да се допитва до Божественото въ себе си, той има условия да грѣши. Значи, всѣка крива мисъль, всѣко криво чувство въ човѣка все ще иматъ нѣкакво външно отражение върху него. Когато иска да смири нѣкого, Богъ му дава известенъ физически недостатъкъ, като противоречие въ живота му, чрезъ което да расте и да се подига. Мойсей разполагаше съ голѣма сила. Той направи десеть голѣми чудеса, но като ставаше въпросъ за говорене, тамъ отстъпваше. И тогава той трѣбваше да се обръща къмъ брата си Арона, човѣкъ красноречивъ. Мойсей представя Божественото въ човѣка, а Аронъ — човѣшкото. Мойсей възприемаше направо отъ Божествения свѣтъ, а Аронъ предаваше. Така съединени, тѣ представяха по-голѣма сила, отколкото всѣки единъ поотдѣлно. Законътъ опуленсъ — законъ за въз- можноститѣ, за благоприятнитѣ условия, показва, че човѣкъ е въ сила да се справи съ всички свои състояния. Защо е станало нѣщо така, а не иначе, не питайте. Скъса ли се една струна на цигулката, турете нова. Паднете нѣкъде и навехнете крака си. Превържете крака си и вървете напредъ. Кажатъ ви една обидна дума, турете я настрана и я забравете. Ако кажете на нѣкого една обидна дума, турете обидната дума настрана и изправете погрѣшката си. Дойде ли въпросъ за постъпкитѣ ви, не чакайте хората да се произнасятъ за тѣхъ, дали съ прави или не. Сами преценявайте постъпкитѣ си и като намѣрите, че една постъпка не е права, веднага я изправете. Съвременнитѣ хора съ дошли до положение сами да се изправятъ. Въ това отношение вие трѣбва да бъдете художници, всѣки моментъ да работите въ себе си, да изправяте кривитѣ чърти на вашия характеръ. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате подъ постояненъ вѫтрешенъ гнетъ и ще се чудите, какво сте очаквали, а какво е излѣзло. Какво може да очаква човѣкъ? Като се роди на зе- мята, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Колкото години му сж опредѣлени да живѣе, той трѣбва разумно да ги използува. Не живѣе ли добре, човѣкъ неусѣтно ще се намѣри предъ смъртьта и ще съжалява, че нищо не е разбралъ отъ живота. Който е живѣлъ добре, той не съжалява, че заминава за другия свѣтъ. За него смъртьта е промѣна, презъ която всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Който се е родилъ, той трѣбва да знае, че ще умре. Раждането и смъртьта сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Който не иска да умира, той не трѣбва да се ражда.—Кога умрѣ Адамъ? — — Когато роди Ева,—Кога умрѣ Ева?—Когато роди Каина, своя престѫпенъ синъ. Ева живѣ и следъ това, но както раждането на Ева подготви смъртьта на Адама, така и раждането на Каина подготви смъртьта на Ева. Следователно, въ всѣки човѣкъ има такива мисли, чувства и желания, които подготвятъ неговата смърть. Сѫщевременно, въ него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвятъ неговото раждане. Първитѣ водятъ въ кривъ пѫть, а вторитѣ —въ Божествения пѫть. Ако човѣкъ приложи закона на вѣрата въ живота си, той ще образува само единъ центъръ въ себе си, ще познае Бога и ще Го постави на Неговото мѣсто. Това значи, да придобие човѣкъ Вѣчния животъ. Христосъ казва:. Това е Животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Успѣхътъ, знанието, придобивкитѣ на човѣка въ живота зависятъ отъ вътрешната му връзка съ Бога. Щомъ има тази връзка въ себе си, човѣкъ трѣбва да знае програмата си за всѣки день и да я изпълнява. Не знае ли човѣкъ програмата си на деня, това показва, че връзката му съ Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо, силата на човѣка седи въ тази връзка. Щомъ връзката е прекъсната, човѣкъ е слабъ. Тази е причината, поради която хората се съединяватъ въ общества, въ сдружения. Слушате да се говори, че хората трѣбва да се обединятъ, за да постигнатъ известна цель. Добре е да се обединяватъ хората, но злото седи въ това, че следъ като се групиратъ въ едно цѣло и постигнатъ цельта си, отново се разединяватъ. Когато силни хора се обединяватъ, тѣ образуватъ неразривно цѣло. Мѫдрецътъ, силниятъ човѣкъ е подобенъ на слънцето, което е на небето: само изгрѣва и залѣзва. Какво е мнението на астрономитѣ за слънцето и за звездитѣ, не е важно въ дадения случай, но слънцето ни говори, че човѣкъ трѣбва да бъде мѫдъръ, силенъ. Тъй щото, ако човѣкъ иска да знае, какъвъ трѣбва да бъде, нека погледне къмъ слънцето, къмъ луната и къмъ звездитѣ. Слънцето учи човѣка постоянно да дава. Луната го учи, какъ да се пълни и празни, какъ да разбогатява и осиромашава, а звездитѣ го учатъ, какъ да задържа благословението въ себе си. Звездитѣ представятъ ученитѣ хора, капацитетитѣ въ живота. Луната представя науката, научнитѣ системи. Когато изгрѣе, луната може да покаже пѫтя на човѣка, но животъ не може да му даде. Сѫщото можемъ да кажемъ и за науката. Тя посочва пѫтя на човѣка, но животъ не му дава. Единственото нѣщо, което дава животъ на човѣка, това е слънцето. Значи, само Богъ е въ сила да ни даде животъ, да ни достави всички блага, необходими за живота. И тъй, за да бѫдатъ отношенията на хората къмъ Бога правилни, тѣ трѣбва да разбиратъ Божия законъ така, както Мойсей го е разбиралъ, както Христосъ го е разбиралъ и както днесъ се проповѣдва. Мойсеевиятъ законъ бѣше законъ за физическия свѣтъ. Христовиятъ законъ бѣше законъ за децата. Христосъ имаше предъ видъ възпитанието иа човѣчеството, както децата се възпитават!,. Новиятъ законъ, който сега иде, има предъ видъ да научи хората да живѣятъ. Досега хората сѫ били носени на рѫце, възпитавали сѫ ги само, а днесъ вече ги учатъ. Свърши се времето на кърмачеството. Днесъ хората изучаватъ Божественото знание, отъ което зависи тѣхния бѫдещъ животъ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се справи съ условията, при които живѣе. Докато не разбере и приложи Божествениятъ законъ въ живота си, човѣкъ всѣкога ще се намира подъ влиянието ту на своята личность, ту на обществото, ту на свѣта. Личностьта, обществото и свѣтътъ сѫ промѣнчиви величини, вследствие на което и резултатитѣ на тѣхната работа сѫ непостоянни. Обаче, народътъ, човѣчеството и Богъ сж постоянни величини. Народътъ, човѣчеството и Богъ работятъ, и тѣхната работа внася животъ въ човѣка. Обществото представя личностьта на народа, свѣтътъ — личностьта на човѣчеството, а човѣшката личность — личностьта на индивида. Това сѫ три преходни фази въ човѣшкия животъ. Казано е въ Писанието: „Образътъ на този свѣтъ прехожда“. Това значи, образътъ на сегашния свѣтъ, на сегашното общество и на сегашния човѣкъ прехождатъ. Никой човѣкъ не е запазилъ образа на своята личность неизмѣненъ. Човѣкъ се стреми къмъ неизмѣнното, къмъ вѣчното, било въ наука, въ изкуство, въ животъ. Мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка трѣбва да бѫдатъ вѣчни, както е вѣчно Словото на Христа. Всѣки може да бѫде подобенъ на Христа, на Бога. Казано е въ Писанието: „Бждете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Затова човѣкъ трѣбва да приложи Божествения законъ въ живота си, а не Мойсеевия. Мойсеевиятъ законъ ограничава, а Божествениятъ — освобождава. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ физическо, въ сърдечно и въ умствено отношение. Тѣлото, сърдцето и моъкътъ му трѣбва да бѫдатъ свободни. Когато тѣлото е свободно, органитѣ изпълняватъ правилно своитѣ функции. Когато сърдцето е свободно, чувствата се изявяватъ правилно. Когато мозъкътъ е свободенъ, мислитѣ се приематъ и предаватъ правилно. Всѣки моментъ следете мисъльта си, да видите, какви мисли ви занимаватъ: положителни или отрицателни. Въ това отношение, окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде изправенъ. Той трѣбва да трансформира мислитѣ си, състоянията си, да живѣе въ положителното. Уче- никътъ трѣбва да знае, защо е боленъ, защо има неуспѣхи въ живота си. И тъй, който иска да бѫде полезенъ на ближнитѣ си, да изпълнява волята Божия, той трѣбва да има знания. Сегашното знание не допринася много на човѣка. Не е въпросъ да обърнете човѣка къмъ Бога по външенъ, по механически начинъ. Да научите човѣка на служене на Бога, това е вашата задача. Вѣра безъ служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнение на волята Му, това осмисля живота на човѣка. Щомъ искате да изпълнявате волята Божия, вие трѣбва да се вслушвате въ Неговия гласъ, както и въ гласа на всѣко живо сѫщество, изпратено отъ Бога. И адептътъ се вслушва въ този гласъ. Ако е объркалъ пѫтя си, той ще приеме услугата и на най-малкото дете, което може да го напѫти. Това, което говорихъ въ днешната беседа, отговаря на числото деветь — резултатъ. Наистина, всичко, което днесъ става въ свѣта, въ обществото, въ живота на личноститѣ е резултатъ, вследствие на известни сили, на известни причини, които сѫ действували въ далечното минало. По силата на закона за причини и последствия, хората казватъ, че родителитѣ сѫ виновни за постѫпкитѣ на децата си, както и децата — за постѫпкитѣ на родителитѣ си. По новия законъ, обаче, нито децата ще бѫдатъ виновни за престѫпленията на родителитѣ си, нито родителитѣ — за престѫпленията на своитѣ деца. Сега, отъ васъ, като ученици, се изисква да имате търпение, спокойно да решавате задачитѣ и противоречията въ живота си, както Богъ, при създаването на свѣта, е ималъ великото търпение да събира микроскопически частици отъ материята, за да създаде великата вселена, която виждаме предъ насъ. Знаете ли, колко трудъ, какви усилия на милиони сжщества сѫ вложени въ създаването на земята? Лесно е да се каже, че земята е създадена въ единъ день, както е писано въ Стария Заветъ, но ако отворите страницитѣ на живото Битие, тамъ ще разберете, какво представя този единъ день. Като разберете, какъ е станало създаването на земята, вие трѣбва да кажете: При това положение на нѣщата, и азъ мога да работя, както сѫ работили всички сѫщества преди мене, както работятъ тия сѫщества и днесъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона опуленсъ, споредъ който можете да подобрите условията па вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля. По този начинъ вие ще подобрите условията за развиване на вашитѣ дарби и способности. Това е една отъ красивитѣ работи въ живота на всѣки човѣкъ, както и на ученика специално. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 9 януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВТОРИЯТЪ ДЕНЬ. Размишление върху послушанието. Днесъ е вториятъ день отъ новата година. Първиятъ день е день на даване, на творчество. Вториятъ день е день на послушание. Който разбира това число и го прилага, всичкитѣ му работи презъ годината ще вървятъ добре. Който не разбира числото две, той не разбира смисъла на послушанието. Работитѣ на този човѣкъ не вървятъ добре. За коя нова година се отнася това? — Не е опредѣлено. Всѣки човѣкъ има по една нова година въ живота си. Кога ще дойде тази нова година, не е известно. Сега, ще прочета 5 глава отъ книгата на пророкъ Данаила. Тази глава е въ състояние да оправи човѣка. Тя го учи на послушание. Тукъ сѫ описани последствията на непослушанието. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, приличатъ на малки деца. Когато майката отсѫтствува отъ дома, тѣ сѫ много смѣли : отварятъ, затварятъ долапи, вадятъ отъ тѣхъ, каквото намѣрятъ, и за последствията не мислятъ. Като се върне майка имъ, тѣ се скриватъ по кюшетата, седатъ мълчаливи, смирени. — Защо се криятъ отъ майка си ? — Защото сѫ направили много погрѣшки, а знаятъ, че майка имъ има тояжка, съ която наказва. Тояжката на майката внася страхъ и трепетъ въ душата на детето. Въ рѫката на майката, тояжката не е нищо друго, освенъ прѫчицата, съ която всѣки капелмайсторъ си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пѣе, учи пѣсеньта. Ако е недоволна отъ изпълнението, майката заставя детето си още да учи пѣсеньта. Следъ това му дава втора, трета, четвърта пѣсень, докато го направи добъръ музикантъ. Майката обича хубави пѣсни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една пѣсень, толкова повече я усъвършенствува. Това се отнася за мѫчнитѣ пѣсни. Лекитѣ пѣсни, обаче, съ едно изпѣване сѫ добре научени. При изучаване на пѣснитѣ има значение способностьта на детето. Колкото по способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този законъ има отношение къмъ всички случаи въ живота. Трѣбва ли да говоришъ на единъ човѣкъ много, за да го убедишъ въ истината, той не е ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е този, който, отъ малко говорене, много разбира. Ученостьта не зависи отъ силната паметь. Нѣкой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е ученость. Да преповтарящи четеното, както пѣвицата изпѣва една пѣсень, това още не е ученость. Истински ученъ е онзи, който твори. Той е майсторъ въ областьта на пѣнието, на науката, на художеството. Той твори, а другитѣ изпълняватъ. Въ първия день човѣкъ твори. Тогава той е майсторъ. На втория день той прилага, реализира създаденото. Тогава той пѣе, свири, чете, работи. Природата върши най-хубавитѣ си работи на втория день. Сѫщото трѣбва да прави и човѣкъ. Не започне ли човѣкъ една работа на втория день, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Първия день той ще замисли тази работа, идейно ще се подготви, а втория день ще пристѫпи къмъ реализирането й. Новата, 1929 г., започва съ срѣда. Значи, тази година е подъ влиянието на Меркурий. Това показва, че вие ще започнете работата на втория день за реализиране на своитѣ стремежи, чрезъ ума. Тази година ще работите съ ума си, а не съ воюване. Дето отидите тази година, все ще ви биятъ, ще плащате данъкъ. Тази година не позволява на ученика да носи тояга, нито сабя. Тоягата, сабята ще бѫде на челото ви. Каквото предприемете, ще мислите. Първо ще мислите, а после ще действувате. Като вършите нѣщо, все къмъ носа си ще гледате. Носътъ е символъ на човѣшката интелигентность. Като знаете това не пипайте безразборно носа си. Той представя прѫчицата на капелмайстора, изработена въ една отъ най-съвършенитѣ фабрики на Божествения свѣтъ. Тази прѫчица не може да се пипа. Тя е украсена съ скѫпоценни камъни. Въ старо време магитѣ сѫ носѣли дрехи съ широки ръкави, дето криели тояжката си. Преди да направи нѣщо, магътъ поглеждалъ тояжката си. Тѣ не сѫ знаели, че тази тояжка е на лицето имъ—тѣхниятъ носъ. Днесъ, обаче, посветенитѣ знаятъ, че тояжката имъ е тѣхниятъ носъ. Не е достатъчно само човѣкъ да носи тояжката въ рѫкава си, но той трѣбва да отговаря на нейнитѣ изисквания. Тя е законъ, който се налага на всѣки човѣкъ. Който не изпълни този законъ, той неизбѣжно ще опита силата й. И тъй, природата си служи съ редъ символи, които хората трѣбва да изучаватъ. Тия символи сѫ азбука на природата. Трижгълникътъ, квадратътъ, крѫгътъ сѫ символи, за създаването на които сѫществува цѣла история. Първата фигура, която Богъ начърталъ, е крѫгътъ. Той взелъ пергелъ и начърталъ окрѫжность, която затворила въ себе си крѫга. Значи, крѫгътъ е проекция на вселената. Тя е наречена съ това име, защото въ нея се е вселилъ Божиятъ Духъ. По този начинъ Той одухотворилъ вселената, направилъ я жива. Веднага следъ крѫга, Богъ начърталъ трижгълника, тритѣ велики добродетели — любовь, мждрость и истина. Първиятъ духъ, първата добродетель, която послужила за създаването на триѫгълника, е любовьта. Отъ любовьта се е родилъ животътъ, който носи радость и блага за всичко живо. Втората добродетель е била мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание. Третата добродетель е истината, която дава свобода и просторъ. Тя дава направление на живота. Отъ всѣки връхъ на триѫгълника можемъ да спуснемъ перпендикуляръ къмъ една отъ странитѣ. Перпендикулярътъ представя отношение на две разумни сѫщества едно къмъ друго. Сѫщевременно, перпендикулярътъ представя разумна мѣрка за опредѣляне на човѣшкитѣ постѫпки. Фигуритѣ, съ които днесъ си служимъ, иматъ приложение и въ човѣшкия животъ. Запримѣръ, крѫгътъ не е нищо друго, освенъ самия човѣкъ. Въ първо време човѣкъ е доволенъ отъ положението си. Той се радва на възможноститѣ, които има въ крѫга. Като обиколи крѫга нѣколко пѫти, той започва да се отегчава, търси друго нѣщо. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Срѣщате младъ, жизнерадостенъ човѣкъ, който тръгва отъ градъ въ градъ, отъ държава въ държава да обикаля, да учи езици, да се просвѣщава. По едно време той се отегчава отъ положението си, чувствува се самотенъ и се връща въ отечеството си, дето започва да търси другарь, приятель, съ когото да сподѣля впечатленията си. При това положение той излиза вече отъ възможноститѣ на крѫга и образува права линия. Що е права линия? Правата линия представя отношения между две разумни сѫщества. Самъ човѣкъ никога не може да образува права линия. За да се образува права линия, нужни сѫ две сѫщества. Въ каквато посока и да се движатъ, първитѣ имъ отношения образуватъ права линия. Едното сѫщество се намира въ полюса на любовьта, а другото — въ полюса на мѫдростьта. Като се движатъ отъ полюса на любовьта къмъ полюса на мѫдростьта, т. е. отпредъ назадъ, тѣ образуватъ права линия. Следователно, правата линия не е нищо друго, освенъ отношение между любовьта и мѫдростьта. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде праволинеенъ, разбираме, че между ума и сърдцето му, т. е. между любовьта и мѫдростьта трѣбва да има идеални отношения. Когато иска да каже на нѣкого да не обърква, да не оплита работитѣ, българинътъ му казва: Не си криви душата. Това значи: не образувай крива линия. Кривата линия е часть отъ окрѫжностьта. Българинътъ знае, че да се движи човѣкъ по крива линия, това значи, да усложни живота си. Всѣки човѣкъ желае да има праволинейни отношения съ хората, и затова избѣгва тия, които вървятъ по крива линия. Само мѫдрецътъ може да върви по крива линия, защото той знае законитѣ, по които я изправя, превръща я въ права линия. Като ученици, вие трѣбва да изучавате числата и геометрическитѣ фигури, защото всѣко желание се постига по пѫтя на числата и на геометрическитѣ фигури. Като живѣе, човѣкъ ще се натъква и на прави, и на криви линии. Последнитѣ създаватъ голѣми противоречия въ живота. Кривитѣ линии създаватъ сложни отношения. Който не разбира законитѣ на кривата линия, на крѫга, той трѣбва да ги избѣгва. Не само хората, но и ангелитѣ, и боговетѣ не сѫ изучили още законитѣ на крѫга. Човѣкъ може само да говори за крѫга, но не и да го прилага въ живота си. Хиляди и милиони години трѣбва човѣкъ да работи съзнателно върху себе си, за да научи законитѣ на кривата линия и да живѣе съобразно тѣхъ. Мнозина мислятъ, че сѫ завършили развитието си на земята и всичко знаятъ. — И така да е, при това положение тѣ знаятъ толкова, колкото онзи, който е свършилъ университетъ. Какво знае този човѣкъ? Той знае онова, което е писано по книгитѣ. Той е свършилъ известна програма и вънъ отъ нея не може да излѣзе. И Валтасаръ, вавилонскиятъ царь, знаеше много нѣща, но когато се яви свѣтлата рѫка на стената и написа думитѣ „Мене, текелъ и фересъ“, той нищо не разбра. И следъ това трѣбваше да вика Данаила, да му изтълкува значението на тия думи. Данаилъ тълкува тия думи, въ смисълъ: Свършиха се твоитѣ глупости. Понеже не можа да водишъ мѫдъръ животъ, ще се вземе царството отъ рѫцетѣ ти и ще се предаде въ рѫцетѣ на другъ. Нѣкой питатъ, какво отношение има живота на Валтасара къмъ насъ. Защо трѣбва да се пише всичко това? Отъ живота на Валтасара се вижда, че човѣкъ нѣма право да вади Божиитѣ съсѫди отъ храма и да пирува съ тѣхъ. Той нѣма право да се поругава надъ любовьта, мѫдро- стьта и истината и да ги използува за свои користолюбиви цели. Не спазва ли тия правила, той е осѫденъ на смърть. Валтасаръ мислѣше, че Вавилонъ е силенъ, и никой не може да го превземе. Вавилонъ бѣше обсаденъ и превзетъ. По този начинъ се доказа на Валтасара, че се туря край на глупоститѣ му, които, като царь, той можа да направи. Следователно, когато глупоститѣ, които мѫдрецътъ може да направи, се свършатъ, той обезумява. Когато глупоститѣ на здравия човѣкъ се свършатъ, той се разболява. Кой е лѣкарьтъ, който ще го лѣкува?—Данаилъ. Като отива при болния, Данаилъ иска да види езика. Езикътъ представя проявената любовь на земята. По езика се познава, какъ се е проявилъ човѣкъ по отношение на любовьта. Ако езикътъ на болния е бѣлъ, лѣкарьтъ му препоръчва известна диета и казва: Ако следъ три деня не се изправишъ, животътъ ти е претегленъ — ти си осжденъ на смърть. Сега, това, което четохъ въ книгата на пророкъ Данаила, е станало преди повече отъ три хиляди години. Тогава свѣтътъ е билъ обсаденъ. Положението на съвременнитѣ хора е същото. Искатъ ли само да ядатъ и да пиятъ, тѣ трѣбва да знаятъ, че положението имъ не е добро. И сегашниятъ свѣтъ е обсаденъ. Ако погледнатъ съ окото на ясновидеца, тѣ ще видятъ, че сѫ обсадени. Около тѣхъ има топове, пушки, картечници—всевъзможни оръжия. Като ученици, вие трѣбва да разбирате положението, да знаете, че не е време за ядене и пиене. За неразумнитѣ, обсадното положение е страшно. За разумнитѣ, обаче, обсадното положение на свѣта е добро. Въ това тѣ виждатъ доброто, което иде. Свѣтътъ ще претърпи голѣми преобразования. Не е въпросъ да се страхува човѣкъ. Страхътъ не спасява. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.“ Като говоря за Валтасара, това не значи още, че вие живѣете като него. Съвременната култура се различава отъ тази, въ която е живѣлъ Валтасаръ. Днесъ ние живѣемъ въ християнска култура. Христосъ дойде преди две хиляди години на земята и внесе закона на жертвата между хората, но все пакъ стариятъ човѣкъ не е изчезналъ абсолютно. Въ всѣки човѣкъ е останала частица отъ стария човѣкъ, отъ Валтасара, който има желание още да яде и да пие. Той е голѣмъ мѫдрецъ, обича да философствува. Като стане въпросъ за служене на Бога, за приложение на нѣкаква велика идея, той казва: Не е дошло още времето за това. Не бързайте много, моментътъ не е удобенъ, можете да отложите тази работа. — Не, ученикътъ никога не трѣбва да отлага. Помнете, че вториятъ день отъ годината е день на послушание. Пропуснете ли този день, пропуснали сте цѣлата година. Ако отъ София до Варна има само единъ тренъ презъ деня и го пропуснете, трѣбва да чакате цѣли 24 часа, докато дойде другиятъ тренъ. Отъ Божествено гледище, 24 часа представятъ цѣла епоха. Следователно, пропуснете ли този день, вие сте пропуснали цѣла епоха. Всѣки день носи съ себе си своето благо, което не трѣбва да пропущате. Годината е раздѣлена на 365 дни, а въ астрологично отношение на 360 градуси. Астрологическиятъ день има отношение, както къмъ физическия, така и къмъ духовния свѣтъ. Физическиятъ день, обаче, има отношение само къмъ физическия свѣтъ. Като съберете цифритѣ на числото 365, получавате числото 14 — рационално число, което се дѣли на 2 и на 7. Който разбира днитѣ по физически начинъ, той има едно отношение къмъ тѣхъ. Който ги разбира и духовно, той има друго отношение. къмъ тѣхъ. Въ астрологическо отношение, деньтъ е малко по-голѣмъ отъ физическия, или повече отъ 24 часа. Числото 24 се дѣли на 2, на 4, на 6, на 8 и на 12. И то е рационално число. Часътъ се състои отъ 60 минути — пакъ рационално число. Рационалнитѣ числа се отнасятъ къмъ физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ числата сѫ ирационални. Затова, именно, и въ астрологическата година числата сѫ ирационални. И тъй, ако живѣе само физически животъ, човѣкъ нѣма да срѣща никакви противоречия. Живѣе ли и физически, и духовно, противоречията ще го следватъ. Зашо?— Изчисленията сѫ други. Запримѣръ, каже ли човѣкъ, че не знае, кое е право, или не може да разреши дадена задача, това показва, че той има понятие за два свѣта: за физическия и за духовния. Той едновременно има отношения и къмъ физическия, и къмъ духовния свѣтъ, вследствие на което не знае, какво положение да заеме. Щомъ изпадне въ раздвояване, човѣкъ трѣбва да впише единъ триѫгълникъ въ крѫга, да спусне перпендикуляръ и да започне да решава задачата. Какъ ще решите следната задача: Двама братя получаватъ наследство отъ баща си. Голѣмиятъ братъ взима по-голѣмъ дѣлъ, а на малкия остава по-малъкъ дѣлъ. Малкиятъ братъ е недоволенъ отъ това дѣление и започва да се сърди на брата си. Дохожда единъ мѫдъръ, разуменъ човѣкъ, да разреши този въпросъ. Той казва на малкия братъ: Прости на брата си, не му се сърди. Той взима по-голѣмъ дѣлъ отъ наследството, но съ него заедно взима и по-голѣмъ дѣлъ отъ отговорноститѣ и задълженията, които баща ти ималъ. Да приемете богатството на нѣкой човѣкъ, това значи, едновременно съ богатството му, да приемете и неговитѣ задължения. Когато бащата оставя по-голѣмъ дѣлъ отъ богатството си на по-голѣмия или на по-малкия си синъ, като на свой любимецъ, той има предъ видъ да се въплъти чрезъ него. Ако синътъ се откаже отъ богатството на баща си, той ликвидира съ задълженията си къмъ него. Този синъ благодари на баща си за възпитанието и образованието, което му е далъ, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестритѣ си. Всѣки синъ или дъщеря, които получаватъ наследство отъ родителитѣ си, подписватъ полица, която въ бъдеще трѣбва да изплащатъ. Изплащането на тази полица се заключава въ това, че тѣ даватъ възможности на баща си или на майка си да се въплътятъ чрезъ тѣхъ. Колкото такива полици е подписалъ човѣкъ, толкова пѫти трѣбва да се жени, въ различнитѣ си животи, докато ги изплати. Щомъ полицитѣ се изплатятъ, женитбитѣ преставатъ. Въ това отношение, женитбата представя кармическо отношение между хората, което трѣбва правилно да се разреши. Сега, това сѫ въпроси, отношения, които не трѣбва да ви смущаватъ. Тѣ трѣбва да се изучаватъ и правилно да се решатъ. За правилното имъ решаване трѣбва да се обърнете къмь математиката и геометрията. Въ тѣхъ е спасението на човѣка. Като разглеждаме новата година като число, виждаме, че сборътъ отъ цифритѣ й е 21. Числото 21 можете да го дѣлите, умножавате, вадите и събирате съ други нѣкои числа. Различнитѣ действия показватъ различни отношения. Различнитѣ отношения пъкъ даватъ различни резултати. Запримѣръ, да извадишъ любовьта си, това зчачи, да я проявишъ; да умножишъ любовьта си, значи, да покажешъ нейната сила; да раздѣлишъ любовьта си, това значи, да и дадешъ възможности да се развива; и най-после, да съберешъ любовьта си, значи, да я увеличишъ. Въ природата тия процеси се извършватъ едновременно. Двата процеса сѫ външни, а двата — вѫтрешни. Ако човѣкъ не може да прекара любовьта си презъ четиритѣ процеса едновременно, той нищо не е разбралъ. Който разбира нѣщата правилно, той може да превежда математическитѣ действия и да ги прилага въ живота. Числата, геометрическитѣ фигури представятъ азбука на Божествения езикъ. Всѣко число крие въ себе си известни сили, вследствие на което всѣки човѣкъ има по едно любимо число, по единъ любимъ день въ седмицата. Това не сѫ суевѣрия, но изпитани нѣща. Кой не е изпиталъ доброто въздействие на нѣкой числа или дни върху себе си? Нѣкой день човѣкъ е разположенъ, а другъ — неразположенъ. Като пишете числата, вибрациитѣ на нѣкой отъ тѣхъ се отразяватъ благоприятно върху вашия умъ и върху вашето сърдце, а на други нѣкой се отразяватъ неблагоприятно. Сега, като говоря за числата, азъ имамъ предъ видъ проститѣ числа отъ 1 — 10. Всѣки човѣкъ има по едно любимо число, което се опредѣля отъ особеноститѣ на неговия характеръ. Запримѣръ, индивидуалистътъ обича числото едно. Той обича всѣкога да бѫде самъ, въ всѣко нѣщо да бѫде един- ственъ, но същевременно има нужда поне единъ човѣкъ да знае, че той е самъ, че е единственъ, че като него другъ нѣма. Въ такъвъ случай, той не е единица, но единица и половина. Значи, нѣщо не му достига. Въпрѣки това, той има съзнание за себе си, че е по-голѣмъ отъ другитѣ. Той счита, че тѣ произлизатъ отъ него и трѣбва да му се подчиняватъ. Когато нѣкой иска хората да го обичатъ и да му се подчиняватъ, той трѣбва да имъ е далъ нѣщо, да се е пожертвувалъ за тѣхъ. Хората обичатъ Бога и Му се подчиняватъ, защото Той всичко имъ е далъ и всѣки моментъ се жертвува за тѣхъ. Следователно, за да обичате нѣкого, той трѣбва да е вложилъ нѣщо въ васъ. Той трѣбва да е пожертвувалъ нѣщо отъ себе си заради васъ. Жертвата не е външенъ, но въ- трешенъ процесъ. Тъй щото, невъзможно е да обичате човѣкъ, който не ви е далъ нѣщо отъ себе си. Даде ли нѣкой нѣщо отъ себе си на известенъ човѣкъ, двамата заедно образуватъ права линия. При тѣзи отношения тѣ могатъ да направятъ всичко онова, което се крие въ възможноститѣ на правата линия. Любовьта и мѫдростьта образуватъ правата линия. Триѫгълникътъ представя по-сложни отношения отъ тия на правата линия. Той включва въ себе си три добродетели — любовь, мждрость и истина. Върху тия добродетели, именно, почива домътъ. Вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си човѣкъ има домъ. Вѫтрешниятъ му домъ е основанъ върху неговия умъ, върху неговото сърдце и върху неговата воля. Отношенията между духа, душата и ума на човѣка съставятъ другъ домъ — другъ триѫгълникъ. Волята на човѣка опредѣля посоката, къмъ която трѣбва да се движатъ умътъ и сърдцето. Волята се проявява правилно само тогава, когато е изразъ на ума и на сърдцето. Когато говоримъ за сърдцето и за ума на човѣка, имаме предъ видъ разумното сърдце и онзи умъ, който е изразъ на интелигентность. Да набиешъ човѣка, да го нагрубишъ, това не е изразъ на воля. Да въз- кръсишъ мъртвия, това значи воля. Като видишъ нѣкой умрѣлъ, приложи волята си да го възкръсишъ. Кажи му, че той е заминалъ преждевременно и трѣбва да възкръсне, за да свърши работата, която му е дадена. Въ този смисълъ, възкресението не е нищо друго, освенъ събуждане на човѣка отъ дълбокъ сънь, за да свърши работата, която му е възложена. Хората умиратъ, за да се скриятъ отъ сѫдбата, която ги чака. Като се приближи Господъ къмъ тѣхъ, тѣ се представятъ на заспали, да ги не сѫди. Богъ тихо имъ пошепва на ухото: Станете, азъ ще ви възкръся. Не искамъ да ви сѫдя, но искамъ да свършите работата си. Не свършите ли работата си, вие ще бѫдете подведени подъ отговорности отъ други сили и ще имате голѣми страдания. Богъ не съизволява въ страданията на грѣшника, но съизволява, взима участие въ неговото добро, въ радоститѣ на неговия животъ. Желанието на Бога е да подобри живота на хората. Че нѣкой страдалъ, Той не се спира предъ страданието му. Обаче, пожелае ли човѣкъ да направи добро на нѣкого, Богъ веднага му съдействува. Като правите добро на другитѣ, и на васъ ще правятъ. За да измѣни кармата си, или за да подобри сѫдбата си, при всички свои страдания, мѫчнотии и изпитания, човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си желанието да направи на нѣкого поне едно малко добро. Това желание е въ сила да привлѣче вниманието на Бога. Обърне ли внимание на васъ, Той ще се намѣси въ работата и ще ви помогне. Никога не казвайте, че работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че работитѣ ви ще се оправятъ. — —Какъ ще се оправятъ?—Начъртайте единъ триѫгълникъ и отъ двата му върха — на любовьта и на мѫдростьта спуснете перпендикуляръ къмъ срещуположнитѣ страни. По този начинъ ще получите отговоръ. Отговорътъ ще опредѣли посоката на вашето движение, т. е. истината. Посоката на вашето движение дава изходенъ пѫть за разрешаване на задачата. За разрешаване на всѣка задача е нужно свѣтлина и въображение. Свѣтлината разкрива предметитѣ, а въображението ги оживява. Млада мома срѣща единъ красивъ момъкъ, който и прави силно впечатление. Тя спира погледа си върху него и харесва устата му, която е изразъ на неговото добро сърдце. Постепенно тя извиква образа му въ въображението си и започва да се спира върху носа, върху челото му, върху ушитѣ му, като красиви удове на неговото лице. Колкото повече мисли за него и го държи въ въображението си, толкова повече образътъ му оживѣва. Всѣки удъ на лицето му става живъ и започва да се движи. Ако момата и момъкътъ могатъ за винаги да запазятъ това гледане на нѣщата, т. е. да оживяватъ обра- зитѣ на хората и да виждатъ само красивото въ тѣхъ, тѣ ще запазятъ своята младость. Всички хора ще се вдъхновяватъ отъ тѣхъ. Следователно, искате ли да успѣвате въ живота си, започнете съ закона на послушанието. Чрезъ послушание човѣкъ придобива любовьта. Любовьта се проявява презъ втория день на Божествената година, мѫдростьта — презъ втория день на ангелскаската година, истината презъ втория день на човѣшката година. Това сѫ идеи, върху които трѣбва да мислите. Като размишлявате върху тия въпроси, ще дойдете до положение, навсѣкѫде да виждате Божественото. И тогава, като човѣкъ, ще знаете за себе си, че едва сте навлѣзли въ втория день на любовьта, на мѫдростьта и на истината и едва сте започнали да се проявявате. Въ Битието, при създаването на свѣта, за всѣки день е казано. „И видѣ Богъ, че бѣше добро“. За втория день, обаче, нищо не е казано. Богъ оставя хората да се произнесатъ за този день. Вториятъ день е деньтъ на любовьта. Който разбере този день, той ще разбере и любовьта и ще види, че въ нея всичко е добро. Който не я разбере, той самъ ще създаде злото. Значи, злото се ражда отъ неразбиране на втория день, т. е. отъ неразбиране на любовьта. Щомъ не разбира втория день, човѣкъ нѣма право да се произнася за него. Понеже Богъ е любовь и като любовь присъствува въ човѣка, последниятъ нѣма право да се произнася нито за себе си, нито за хората. За проявитѣ си той може да се произнася, но не и за себе си. Стане ли въпросъ за хората, или за самия себе, кажи: Богъ е вложилъ нѣщо добро въ мене. Какво е то, не зная. Щомъ не зная, нѣмамъ право да се произнасямъ. Ако Богъ и досега още не се е произнесълъ за любовьта, колко повече човѣкъ нѣма право да се произнася. Нѣкой казва, че отъ него човѣкъ нѣма да излѣзе. — Не бързай да се произнасяшъ върху това, което не знаешъ. Отъ нѣкой твои теории, отъ нѣкой твои предприятия може да не излѣзе нищо, но какво ще излѣзе отъ тебе като човѣкъ, ти нѣмашъ думата. Въ всѣки човѣкъ е вложено нѣщо добро. Затова, пазете свещено втория день въ съ знанието си. Това значи, пазете свещено любовьта въ сърдцето, въ душата си и не я ограничавайте. Тя е единственото нѣщо, което не се ограничава. Който се е опиталъ да ограничи любовьта въ себе си или въ другитѣ хора, той си е създалъ най-голѣмитѣ страдания. Любовьта не търпи абсолютно никакво ограничаване. Най-малкото ограничаване на любовьта внася отрова въ човѣка. Не ограничавайте любовьта! Не ограничавайте Бoгa въ себе си! Знайте, че всичко, което Богъ е вложилъ въ човѣка, е добро. Ако днесъ сте сиромаси, невежи, богати на страдания, единъ день всичко това ще се махне, и вие ще станете и богати, и учени, и здрави. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 2 януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Седми младежки събор „Първитѣ стѫпки“, на учениците от Бялото Братство, 7 - 10.07.1929 г., София., Беседа от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1929 г. Първо издание, София, 1929 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Първитѣ стѫпки. Йоана: 8:1-10 Въ Божествения свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: това, което човѣкъ не може изведнъжъ да разбере, остава неразбрано за всѣкога; и това, което човѣкъ може изведнъжъ да разбере, остава разбрано за всѣкога. Нѣкой казва: „Азъ трѣбва да разбера това нѣщо!“ — Да, изведнъжъ трѣбва да го разберешъ. Не го ли разберешъ изведнъжъ, не можешъ и да го приложишъ въ живота си. Човѣкъ, който не може да разбере нѣкое учение изведнъжъ, той не ще може да го приложи. Разбирането, като послѣдователенъ, продължителенъ процесъ, не подразбира още приложение. Приложение има само тамъ, дѣто нѣщата сѫ изведнъжъ разбрани. Който не може да направи първата стѫпка въ живота, той не може да направи втората, третата и т. н. Разбирането означава първата стѫпка. Направишъ ли първата стѫпка, слѣдъ нея иде втората, третата, четвъртата, петата и редъ други стѫпки. Разбирането е първоначаленъ потикъ, импулсъ, събуждане на съзнанието. Не разберешъ ли нѣщо изведнъжъ, никакъвъ потикъ нѣма да имашъ; разберешъ ли го из-веднъжъ, ти си направилъ първата стъпка, която рѣшава съдбата на цѣлия ти животъ. Слѣдъ разбирането иде приложението. Прѣди да разбере човѣкъ нѣщо, въ него съ-ществува дългъ, задължение да го разбере. Кое е първото задължение въ свѣта? Казвате: „Първото задължение е да видимъ нѣщата.“ Обаче, виждането на нѣщата често спъва човѣка. Да видишъ нѣщо, това още не значи, че си разрѣшилъ нѣкой въпросъ. Запримѣръ, да видишъ хлѣба, това не подразбира, че си се нахранилъ; да видишъ хубави, красиви дрехи по витринитѣ на магазинитѣ, това не подразбира още, че си облѣченъ съ тѣхъ. Да вижда човѣкъ нѣщата, безъ да ги опитва, безъ да ги притежава, това значи да бѫде изложенъ на изкушения, които могатъ да го спънатъ въ живота му. Слѣдователно, виждането е достояние само на любещия човѣкъ. Може и трѣбва да вижда само човѣкътъ, който люби. Който не люби, трѣбва да остане слѣпъ. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближнитѣ си, лъже и Бога — той е слѣпъ човѣкъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да зная, какво нѣщо е виждането“. — Виждането е свързано съ Любовьта. Безъ Любовь нѣма виждане. И когато казваме, че свѣтътъ е илюзия, измама, подразбираме виждане безъ Любовь. Който иска да вижда, той трѣбва да люби. Нѣма ли Любовь, той е слѣпъ. Затова и Писанието казва: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Чистотата е първиятъ признакъ на Любовьта. Любовь безъ чистота не сѫществува. Това сѫ максими, закони, положения. Нѣкой казва: „Азъ не разбрахъ това нѣщо, не ми е ясно“. — Щомъ не си го разбралъ, ти не си направилъ още първата стѫпка. Щомъ не ти е ясно, нѣмашъ Любовь. — Ама азъ видѣхъ това нѣщо. — Какъ може да го видишъ, безъ да го разберешъ? Значи, нѣмашъ Любовь. Искате ли да се развивате правилно, трѣбва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате въ живота си. Всѣко друго схващане на нѣщата включва въ себе си гѫста, тежка материя, която обрѣменява сърцето, и човѣкъ не може да постигне нищо. Съ други думи казано: човѣкъ, който нѣма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, въ нищо нѣма да намира смисълъ. Да трошишь камъни прѣзъ цѣлия си животъ — това не е наука; само да ядешъ прѣзъ цѣлия си животъ — това не е наука; само да четешъ прѣзъ цѣлия си животъ—това не е наука; да чоплишъ и прѣобръщашъ книги прѣзъ цѣлия си животъ — и отъ това не се придобива нѣщо. Наука е само това, въ което има постижения. Науката е вѣчниятъ стремежъ къмъ познаване Първичната Причина или Първичната Сѫщина на нѣщата, т. е. познаване на Божествената Любовь, Която се проявява въ живота. Мнозина запитватъ: „Отъ какво произлизатъ противорѣчията, страданията и мѫчнотиитѣ въ живота?“ — Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искатъ да опитатъ Любовьта въ нейната пълнота. Знаете ли, какво прѣдставлява Любовьта въ нейната пълнота? Любовьта не се мѣри съ оканица, нито съ половинъ оканица. Нѣма физическа мѣрка за измѣрване на Любовьта. Тя и въ своитѣ микроскопически, и въ своитѣ велики проявления е една и сѫща по сила. Задъ една капка Любовь се крие толкова сила, колкото и задъ цѣло море или задъ цѣлъ океанъ. Силата на Любовьта седи въ схващането, въ не- прѣривния контактъ, който имаме съ нея. Любовьта не се проявява само за единъ моментъ; тя е непрѣривно съединение отъ такива моменти. Който люби, прѣзъ неговото сърце ще мине Любовьта на цѣлото Битие: и на минералитѣ, и на растенията, и на животнитѣ, и на хората, и на ангелитѣ. При това положение човѣкъ нѣма да разбере всички прояви на Любовьта, но ще ги почувствува. Запримѣръ, когато прѣзъ него мине любовьта на нѣкое животно, той ще я почувствува; когато прѣзъ него мине любовьта на нѣкое божество, той ще почувствува и тази любовь. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, какво нѣщо е Битието, какво нѣщо е животътъ. Сега, като погледнете на нѣкое животно, казвате: „Това е котка, това е конь, това е свиня и т. н.“ Докато не обикнете животнитѣ, тѣ оставатъ за васъ такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, нѣкое животно, напримѣръ, една свиня, тя вече прѣстава да бѫде за васъ свиня. Тя ви е приятна, макаръ и да грухти, обичате я и казвате: „Моето свинче!“ Не я ли обичате, казвате: „Махнете оттука тази свиня! Много шумъ дига“. Значи, въ силата на обичьта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнешъ ли нѣщата, тѣ добиватъ по-другъ смисълъ отъ този, който сѫ имали по-рано. Слѣ-дователно, като обикнете сѫществата, споредъ закона на формитѣ, тѣ ще добиятъ свой истински смисълъ и своя цѣна. Това значи да видимъ сѫществата въ тѣхната първична форма, въ която сѫ били създадени. И тъй, когато човѣкъ влѣзе въ новия животъ, той трѣбва да даде прѣдимство на Божественото въ себе си. Това подразбира, че той трѣбва да се прѣобрази, не частично, но изцѣло, съвършено. Промѣни ли се човѣкъ съвършено, той ще измѣни своитѣ схващания, възгледи и разбирания за живота, Хората на новия животъ ще иматъ любовь къмъ всички сѫщества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, нѣма да рови въ градинитѣ ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начинъ, съ ровенето, иска да създаде нѣщо. Съврѣменнитѣ хора очакватъ да се прояви Господъ, да Го видятъ ясно, да не се съмняватъ. Питамъ: ако Богъ дойде на земята, и хората не възприематъ Любовьта Му, какво ще придобиятъ отъ Неговото идване? Ако Богъ дойде на земята, и хората не могатъ да направятъ първата стѫпка, какво сѫ разбрали отъ Неговото идване? Нѣкой казва: „Азъ направихъ първата стѫпка.“ — Ами ако вземешъ една стѫпка напрѣдъ и двѣ назадъ, какво си спечелилъ? Ако днесъ рѣшишъ да живѣешъ добрѣ, а на другия день се откажешъ отъ това рѣшение, понеже го нами- рашъ за глупаво, и желаешъ да поживѣешъ като другитѣ хора, това не е ли сѫщото нѣщо — стѫпка напрѣдъ, двѣ назадъ? Може ли да се оправи така свѣтътъ? Какво сѫ придобили хората, които сѫ живѣли само за удоволствия? Много отъ богатитѣ хора поне църкви направиха. Светиитѣ пъкъ живѣеха по горитѣ, дѣто прѣкарваха въ постъ и молитви. Ако светиитѣ не прѣкарваха по горитѣ въ постъ и молитва, богатитѣ не биха направили толкова църкви. Молитвитѣ на светиитѣ подтикваха богатитѣ къмъ добри дѣла. Светиитѣ копаятъ материалъ за градежъ, а богатитѣ градятъ. Ще ви прѣдставя единъ образъ за изяснение на мисъльта си. Прѣдставете си, че прѣдъ васъ тече дълга, широка рѣка. Всички виждате рѣката, но изворътъ и не виждате. Той е нѣкѫдѣ високо въ планината. Тази рѣка прѣдставлява свѣта. Вие казвате: „Рѣката е важна сега“. Питамъ: ако не сѫществува изворътъ, отъ който рѣката извира, какво ще струва тя сама? Въ този смисълъ светиитѣ сѫ изворътъ, а богатитѣ хора, свѣтътъ, това е рѣката, която извира нѣйдѣ отъ планината. Значи, изворътъ е важенъ. Има ли изворъ, има и рѣка; нѣма ли изворъ, нѣма и рѣка. Светиитѣ могатъ да създадатъ свѣта, но свѣтътъ не може да създаде светиитѣ. Богъ създава хората, но хората не могатъ да създадатъ Бога. — Що е Богъ? — Това, което ние не можемъ да създадемъ. — Що е човѣкъ? — Това, което Богъ може да създаде. — Що съмъ азъ? — Това, което Богъ е създалъ. — Що е Богъ? — Това, което азъ не мога да създамъ. Това е една нова философия. Нѣкой казва: „Богъ е вѣченъ, безконеченъ.“ — Това сѫ празни думи. Що е безконечность? Опитвали ли сте безконечностьта? Вие взимате единъ дълъгъ конецъ, скѫсвате го нѣкѫдѣ и казвате: „Безконеченъ е този конецъ“. — Не, конецътъ не може да бѫде безконеченъ. При това, съ конечното вие не можете да мѣрите безконечното. То е само механическо опрѣдѣление, на думи. Когато казваме, че вѣчностьта е безконечна, това е неопрѣдѣлена идея. Сама по себе си, вѣчностьта нито може да се опрѣдѣли, нито може да се обхване — тя се разбира. — Що е вѣчностьта? — Първата стѫпка въ живота. Щомъ направя първата стѫпка, азъ съмъ въ вѣчностьта. Това показва, че азъ имамъ вече всички възможности въ живота, не мога и не трѣбва да мисля за края на нѣщата. За какъвъ край ще говори човѣкъ, ако той нѣма началото? Всѣки човѣкъ, който нѣма начало, той не познава Бога. Нѣкой пита: „Що е вѣчность?“ — Какво ще говоришъ за вѣчностьта, като не си направилъ още пѫрвата стѫпка? Направи първата стѫпка, и тогава ще разберешъ, че си въ вѣчностьта. Вѣчностьта крие въ себе си всички възможности, при които човѣшката душа може да расте и да се развива. Тия възможности сѫ скрити въ човѣшката душа. Ще ви дамъ още едно опрѣдѣление за вѣчностьта. Всички прояви, всички нѣща, които Богъ е създалъ, съставляватъ вѣчностьта. Богъ се проявява въ вѣчностьта, а ние, разумнитѣ сѫщества отъ всички категории, се проявяваме въ врѣме и пространство. Това не сѫ понятия за този свѣтъ, но за Божествения свѣтъ. Значи, човѣкъ се проявява въ врѣме и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи въ свѣта, той трѣбва да има потикъ, тилъ задъ себе си. Затова всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че има такъвъ тилъ, такава връзка задъ себе си. За да познава този тилъ, тази връзка, той трѣбва да живѣе въ Божественото съзнание Казвамъ: двѣ съзнания сѫществуватъ — човѣшко и Божествено. Въ сегашното си проявление човѣкъ живѣе повече въ своето обикновено, човѣшко съзнание, което непрѣ- кѫснато му носи скърби и радости, противорѣчия и мѫчнотии. Всички тия нѣща се наслагатъ въ неговото съзнание и самосъзнание, като смѣсь, като сплавь или амалгама, и му причиняватъ страдания. Често подсъзнанието и свърхсъзнанието му се прѣплитатъ съ съз-нанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човѣкъ е въ борба. Божественото съзнание, въ което влизатъ свърхсъзнанието и подсъзнанието, искатъ да се освободятъ отъ обикновеното съзнание. Въ това състояние човѣкъ не познава себе си. Той се бори, докато се свърже съ Божественото съзнание, и тогава скръбьта му се прѣвръща въ радость. Ако човѣкъ не се свърже съ Божественото съзнание, той не може да реализира своитѣ благородни желания, и цѣлиятъ му животъ е пъленъ само съ разочарования. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ каже, че живѣе, това показва, че въ този човѣкъ съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединятъ ли се тѣзи двѣ съзнания, човѣкъ може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: „Да, въ далечното бъдеще всичко можемъ да постигнемъ“. — Не е въ- просътъ за далечното бъдеще. Който има връзка съ Божественото съзнание, още въ момента може да постигне своитѣ добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушатъ това, ще кажатъ: „Тогава ние искаме да станемъ царе, да се ползуваме съ всички почести и блага отъ това положение“. — И това може да постигнете. Какъ ще го постигнете? Ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ Божественото съзнание и изпадне всрѣдъ пу-стинята, той моментално може да стане царь, въ пълния смисълъ на думата. Той ще се съсрѣдоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари съ нея въ земята, и веднага прѣдъ него ще се яви палатъ, съ всичкия му блѣсъкъ и великолѣпие. Слѣдъ това ще удари още веднъжъ съ магическата си тояжка, и прѣдъ него ще излѣзатъ безброй войници, които ще започнатъ да дифелиратъ, да му отдаватъ почести и внимание. Щомъ се насити на тази слава, пакъ ще удари съ пръчицата си, и палатъ, и войници ще изчезнать; той ще остане пакъ самъ, но съ нова опитность, ще знае, какво нѣщо е да бѫдешъ царь. Всичко това ще прѣмине прѣзъ съзнанието му. По този начинъ, въ единъ моментъ човѣкъ може да бѫде царь, обиколенъ съ слава и почести и въ единъ моментъ да изгуби всичкия блѣсъкъ наоколо си, да остане самъ, но съ съзнанието на царь. Сега той ще бѫде свободенъ царь, отъ никого не зависещъ и обезпокоенъ. Не е ли царь този човѣкъ? Отъ неговата прѫчица зависи всичко. Съ нея той създава палати, войници, и пакъ съ нея изпраща войницитѣ си на почивка, а остава самъ въ размишление. По-добро ли е положението на сегашнитѣ царе? Сегашнитѣ царе сѫ роби на условията. Сегашнитѣ господари сѫщо тъй сѫ роби на условията. Нѣкой богатъ човѣкъ има много слуги, но той е тѣхенъ робъ. Дойде ли края на мѣсеца, тѣ казватъ: „Плати ни! Ако не ни платишъ, ще те дадемъ подъ сѫдъ.“ Този господарь храни слугитѣ си, плаща имъ, но тѣ пакъ оставатъ недоволни отъ него, говорятъ задъ гърба на господаря си много лоши работи. Питамъ: какъвъ господарь е този, слугитѣ на когото могатъ да говорятъ лоши, непристойни работи за него? Истински царь е този, за когото никой отъ поданицитѣ му не може да каже нито една лоша дума. На мѣстото ли си е този господарь, слугитѣ на когото говорятъ лошо за него? Ако нѣкой слуга зачита и уважава своя господарь, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи въ съзнанието си свещенъ образъ за своя господарь. Достатъчно е господарьтъ да махне съ пръчицата си, и слугата му е вече прѣдъ него. Той се разговаря съ слугата си и му заповѣдва. Послѣ пакъ махне съ пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пакъ самъ, безъ господаря си. При такъвъ случай, когато господарьтъ може всѣки моментъ да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо задъ гърба му? Наука е това! Нѣкой казва: „Какъ е възможно господарьтъ да разполага съ такава пръчица?“ — Възможно е това. Тия възможности съ достояние на истинския царь, на истинския господарь. Махне ли съ пръчицата си, слугата му е прѣдъ него; махне ли втори пъть съ пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нѣщо слугата отъ такъвъ господарь? — Печели. При всѣко явяване прѣдъ господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като свѣтлина за изяснение на нѣщата. Само по този начинъ слугата влиза отъ обикновеното въ Божественото съзнание, съ помощьта на което той разбира, защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трѣбва да свърши и т. н. Всѣко живо същество, всѣки човѣкъ съществува по единствената причина, че има вѣчно, Божествено начало, което подържа живота. Нѣкой казва: „Докажи съществуването на Вѣчното Начало, на Първичната Причина.“ — Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пъкъ могатъ да се пишатъ философски трактати по този въпросъ. Много философи иматъ смътни понятия за Бога. Тогава, какво могатъ да напишатъ тѣ сами по този тъй дълбокъ и отвлѣченъ въпросъ? Какъ могатъ тѣ да освѣтляватъ другитѣ хора, когато на самитѣ тѣхъ е смътна идеята за Бога? Тѣ казватъ: „Богъ е абсолютно, безконечно начало“. Обаче, какво означава думата „абсолютно“, и тѣ сами не се замислятъ. Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е абсолютно безпомощенъ“. Какво значи това? — Човѣкъ, който не може да се мръдне отъ мѣстото си. За другъ нѣкой казватъ: „Този човѣкъ е абсолютно бѣденъ“. Какво значи това? — Човѣкъ, който нѣма отникъдѣ нищо, който е останалъ послѣденъ бѣднякъ. Мнозина запитватъ: „Кое е същественото, кое е важното въ свѣта?“ Ако е въпросъ за съществено, азъ по-скоро бихъ желалъ да имамъ единъ живъ хлѣбъ, отколкото сто хамбари съ жито. Каква е разликата между единъ живъ хлѣбъ и сто хамбари пълни съ жито? — Житото отъ хамбаритѣ ви всѣки може да вземе; или пъкъ хлѣбътъ, направенъ отъ това жито, може да причини нѣкакво разстройство на стомана ви, или другадѣ нѣкѫдѣ. Обаче, имате ли живъ Хлѣбъ, съ който се храните, той винаги ще върви слѣдъ васъ, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли нѣкой да вземе този хлѣбъ, той веднага изчезва. Посегнете ли вие къмъ него, той веднага ви се поддава. Защо? — Защото ви познава. Като ядете такъвъ хлѣбъ, вие усѣщате хубавъ, приятенъ ароматъ, който излиза отъ него. Той носи живота. Когато Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ", Той е подразбиралъ, именно, вѫтрѣшния смисълъ на тази идея. Казвамъ: имате ли само единъ живъ хлѣбъ, той ви е достатъченъ прѣзъ цѣлия животъ. Този хлѣбъ има свойството да расте, безъ да се Свършва: вие го ядете, а той все цѣлъ си остава. Въ него се крие една основна идея. Ще кажете: „Какъ да разберемъ това, буквално или въ прѣносенъ смисълъ?“ — Тази идея може да се разбере и буквално, и въ прѣносенъ смисълъ. Всѣки човѣкъ, който има живия хлѣбъ, т. е. който има абсолютна вѣра, никакво съмнѣние не може да влѣзе въ ума му по отношение на това, дали нѣщата могатъ да бѫдатъ, или да не бѫдатъ при извѣстни условия. Това сѫ човѣшки разсѫждения. Когато говоримъ за силата на живия хлѣбъ, за Божественото съзнание, подразбираме, че въ това съзнание се криятъ всички възможности. За човѣка, който живѣе въ Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живѣе ли той въ Божественото съзнание, нѣщата могатъ да ставатъ, или да не ставатъ. Когато живиятъ хлѣбъ дойде при нѣкой човѣкъ, който е боленъ, тѫженъ, обезсърдченъ, достатъчно е само да се зададе, и болестьта или обезсърдчението веднага изчезватъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на живия хлѣбъ. Всичко отрицателно, което срѣща той по пѫтя си, прѣвръща го въ прахъ и пепель. Ще кажете: „Може ли хлѣбътъ да се движи, да се търкаля по пѫтя?“ Питамъ: ако човѣкъ може да се търкаля, защо хлѣбътъ да не се търкаля? Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че когато човѣкъ се търкаля, съ това уронва своето достойнство. Чудни сѫ хората, когато говорятъ за запазване на достоинствотото си, а на всѣка крачка го губятъ. Разправяше ми единъ познатъ, слѣдния случай: „Една вечеръ се приготвихъ да отида съ жена си на балъ. Облѣкохме се официално, за случая: тя въ особенъ баленъ тоалетъ, азъ пъкъ въ фракъ. Въ врѣме на приготовлението единственото ми дѣтенце си играеше съ топка, която се търколи на земята и се скри подъ кревата. То започна да плаче и да ми казва: „Тате, дай ми топката! Тя отиде подъ кревата.“ Азъ, макаръ и облѣченъ съ фракъ, се наведохъ подъ кревата, отдѣто извадихъ топката и я подадохъ на дѣтенцето си.“ Както виждате, дѣтето заповѣдва на баща си. Дали той е облѣченъ въ фракъ, или не, дѣтето казва: „Татко, дай ми топката!“ И бащата веднага се пъха подъ кревата, изважда оттамъ топката и я подава на дѣтето си. Питамъ: защо прави това бащата? — Защото обича дѣтето си. Каква щѣше да бѫде любовьта на бащата, ако той не бѣше готовъ да се пъхне подъ кревата, да извади топката на дѣтето си? Дѣ щѣше да бѫде вашата любовь, ако и вие не сте готови да направите това нѣщо за вашето дѣте? Ако нѣкоя Божествена идея падне подъ кревата, и вие не се пъхнете подъ него да я извадите, тъй както сте облѣчени въ фракъ, каква е вашата философия, каква е вашата любовь? Колцина отъ васъ сте готови да влѣзете подъ леглото и оттамъ да извадите топката на вашето дѣте? Ще кажете на дѣтето: „Не мога да се търкалямъ съ фрака си подъ кревата. Наведи се ти, да си вземешъ топката.“ Въ този случай дѣтето прѣдставлява Любовьта, а бащата — слугата. Много бащи сѫ слуги, а дѣцата имъ — господари. Тѣ сѫ свободни отъ задължения. И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовьта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостьта. Нѣкой казва: „Азъ имамъ баща.“ — Колко бащи имашъ? — Само единъ. — Не, не говори така. Ти можешъ да имашъ всѣки день по единъ баща. Ако, наистина, имашъ само единъ баща, питамъ: можешъ ли да хвърлишъ твоята топка подъ кревата и да заставишъ баща си да се наведе подъ кревата, да извади топката оттамъ и да ти я подаде? Ако пъкъ този баща е, наистина, твоятъ единственъ баща, ще се наведе ли той подъ кревата да извади топката оттамъ? — Ще се наведе. Сега, като изнасямъ тѣзи понятия, вие ще кажете: „Всичко се обърка у насъ. Едно врѣме ние имахме прѣдстава за Бога, че Той седи нѣкѫдѣ високо на тронъ, а около Него седатъ множество ангели, които пѣятъ и свирятъ. Днесъ тази наша прѣдстава за Бога отиде, разруши се“. Казвамъ: ако сегашнитѣ ни идеи не се разрушатъ, т. е. ако изворътъ на нашия животъ не тръгне напрѣдъ и образува рѣка, какви ще бѫдатъ нашитѣ идеи? Ако азъ, който съмъ облѣченъ въ фракъ, не мога да се наведа подъ кревата, да извадя топката на своето дѣте, каква е моята лю-бовь? Тази постѫпка въ дадения случай показва, каква и колко е нашата любовь. Всѣки день човѣкъ може да прави маневри въ себе си, да се изпитва, каква е неговата любовь. Той трѣбва да си зададе въпроса: готовъ ли съмъ заради Великото, заради Любовьта да се откажа отъ всичко, което имамъ? И слѣдъ това, като дойде Любовьта, готовъ ли съмъ заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовьта, човѣкъ трѣбва да е готовъ всичко свое да даде и да приеме всичко, което тя му дава, безъ да казва: „Това-онова нѣмамъ“; или, „това не ми трѣбва, онова не ми трѣбва“. Дойде ли Любовьта и ми каже „всичко дай!“ — трѣбва да съмъ готовъ да дамъ. Каже ли ми: „Вземи всичко това!“ — трѣбва да съмъ готовъ да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, азъ се радвамъ. Така постѫпва всѣки, който ви обича. Въ това седи истинската Любовь. Всѣки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, безъ да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, безъ да дава, както и този, който само дава, безъ да взима, и двамата еднакво не ви обичатъ. Вие казвате: „Богъ постоянно дава“. — Да, но Той и взима. Като ти даде едно дѣте, послѣ ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казвашъ: „Това не е истинска любовь, да ми се взима дѣтето“. Когато Богъ взима първото ти дѣте, съ това Той казва: „Първото дѣте ще изпратишъ при мене, а второто ще задържишъ за себе си“. Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има въ това, че едното ви дѣте е отишло въ невидимия свѣтъ? Ако нѣкое дѣте има двѣ топки и играе съ баща си, като му подхвърля едната, а бащата, отъ своя страна, подхвърля другата топка на дѣтето, и по този начинъ ги размѣнятъ помежду си, какво лошо има въ тази размѣна на топкитѣ? На сѫщото основа ние става размѣна и съ дѣцата на нѣкои родители: Богъ взима първото дѣте въ невидидимия свѣтъ, а второто остава въ видимия свѣтъ. Обаче, споредъ сегашнитѣ разбирания на хората, вие ще кажете: „По-добрѣ е човѣкъ да не умира“ Казвамъ: смърть въ свѣта не сѫществува. Само хората на безлюбието умиратъ. Дѣто има Любовь, смърть нѣма. Когато се говори за смърть, подразбира се безлюбие. Подъ думитѣ „вѣчна смърть“ се разбира вѣчно търсене на нѣщо, което не сѫществува. Въ момента, когато човѣкъ се съедини съ Божественото съзнание, за него настава вѣченъ животъ, познание и разбиране на дълбокия смисълъ на живота. Това е единъ непрѣривенъ процесъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ особено разбиране за Бога—друго раз-биране не ми е нужно. Не, познанието на Вели-кото не е само миналъ, еднократенъ процесъ. Всѣки день човѣкъ ще има все по-нови и по нови познания за Него. Всѣки моментъ ще Го разбирате и познавате, нѣма само единъ пѫть да Го познаете и да спрете. Защото въ вѣчностьта всѣка стѫпка е нова стѫпка къмъ разбирането. Когато направите първата стѫпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т. н. Ще кажете: „До кога ще се продължава това нѣщо?“ Въ това, именно, седи хубавото: всѣки день да имате по една нова стѫпка, по едно ново разбиране. Човѣкъ трѣбва да благодари, че всѣки день влиза въ нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Сѫщина е създала. Мнозина, като направятъ първата стѫпка въ живота си, веднага се спиратъ и казватъ: „Азъ разбрахъ, какво нѣщо е Тя. Нѣма какво повече да я разбирамъ. Еди-кой си философъ е казалъ така и така за Нея“. —- Така може да говори само човѣкътъ на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не прѣсъхва, умътъ му да не загасва и силата му да не отслабва, той трѣбва да има съвсѣмъ друго понятие за Великата Сѫщина. Казвамъ: сега всички хора трѣбва да се радватъ. Защо трѣбва да се радватъ? Защото казано е въ Писанието: „Богъ оттегля старото, и създава всичко ново“. Нѣкой казва: „Ако всичко това е вѣрно, защо Господъ трѣбва да прѣмахне стария свѣтъ и да създаде новъ?“ — Защото въ Бога всичко се мѣни, всичко постоянно се обновява. Казано е: „Старото небе и старата земя ще прѣминатъ, и ще се създаде ново небе и нова земя“. Това значи: Всички човѣшки разбирания и възгледи, всички обиди ще се прѣмахнатъ и ще дойде новото въ свѣта. Новото, съ своитѣ хубави, красиви форми, ще замѣсти напълно старото. Какво по-хубаво отъ това, всички наши стари грѣхове, разбирания, всички недоразумения да заминатъ заедно съ стария свѣтъ? Споредъ старитѣ разбирания, като срещнете нѣкоя сестра или братъ, които не обичате, казвате: „Цѣлъ дръвникъ е този братъ“, или „цѣла свиня е тази сестра, говорътъ и — грухтене, а погледътъ и—по-далечъ отъ нея стой!“—Така е, като не обичашъ човѣка. Обичашъ ли го, обаче, ти нѣма да виждашъ неговитѣ недостатъци и ще кажешъ: „Колко е приятенъ този човѣкъ! Погледътъ му е красивъ, гласътъ му е като на малко, нѣжно прасенце“. Когато не харесвашъ погледа или говора на нѣкой човѣкъ, то е, защото нито ти го обичашъ, нито той те обича. Когато прасето грухти, съ това то иска да каже: „Обикни ме ти, за да те обичамъ и азъ“. Прасето не може първо да обича. Кой трѣбва пръвъ да обича? — Първо силниятъ обича, а послѣ слабиятъ. И въ Писанието е казано: „Вие, силнитѣ, носете теготитѣ на слабитѣ“. Дѣто и да отиде силниятъ, той ще направи първата стѫпка. Тия сѫ новитѣ схващания за живота. Мнозина, които слѣдватъ духовния пѫть, сами се спиратъ, замислятъ се и казватъ: „Трѣбва да се осигуримъ, да си изработимъ пенсия!“ Питамъ: има ли по-добра пенсия отъ Любовьта въ живота? — Нѣма. Да си пенсионеръ, значи да придобиешъ такова нѣщо въ живота си, което напълно да те осигури. Най-голѣмата пенсия въ свѣта е да придобиешъ Любовьта. Какво правѣше Христосъ прѣзъ своя животъ? — Всѣка сутринь Той отиваше първо при Бога, въ гората, да се помоли и слѣдъ това слизаше долу, между хората, на работа. Сѫщо трѣбва да правите и вие: първо ще отивате горѣ, при Бога, а послѣ ще слизате долу. Станете ли сутринь, първата ви работа е да отидете при Него. Нѣкой ще каже: „Азъ съмъ жененъ човѣкъ, имамъ жена и дѣца“.—Това да не те смущава. Ти ще отидешъ при този Източникъ, ще се забавишъ тамъ най-много единъ часъ, азъ опрѣдѣлямъ това врѣме отъ петь минути, до единъ часъ, ще се помолишъ и ще се върнешъ при жена си и дѣцата си. — Какво ще каже жена ми? — Жената не трѣбва да пита, дѣ е мѫжътъ и, какво ли прави сега? Сѫщото нѣщо трѣбва да направи и тя, и дѣцата и. Всѣки човѣкъ трѣбва да отива на Високото мѣсто. Като се върнете отъ това мѣсто, ще доведатъ при васъ една же-на-блудница и ще ви запитатъ: „Какъ трѣбва да се постѫпи съ тази жена?“ Христосъ разрѣши този въпросъ правилно. Той каза: „Всѣки, който се счита по-чистъ отъ нея, нека пръвъ хвърли камъкъ върху и!“ Казано е: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. То значи: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ, ще познаятъ и ще разбератъ Любовьта“. Сега, като ви говоря за Любовьта, само чиститѣ по сърце ще ме разбератъ. Днесъ подъ думата „любовь, обичь“, хората разбиратъ изключително даването. Любя ли те, трѣбва да ти давамъ. Обичамъ ли те, трѣбва да ти давамъ. Какво трѣбва да ти давамъ? — Хлѣбъ, пари, дрехи. — Не, даването на тия нѣща не подразбира любовь. Нѣкой казва: „Този човѣкъ ужъ ме обича, пъкъ досега нито единъ пѫть не ме е погледналъ мило, не ме е помилвалъ, нито цѣлуналъ“. —- Милването, цѣлувкитѣ не прѣдставляватъ още Любовьта. Тѣ сѫ само прибори за косметически срѣдства, съ каквито женитѣ си служатъ. Често женитѣ употрѣбяватъ разни кутийки, въ които си турятъ помадитѣ и разни гѫбички, съ които се пудрятъ и т. н. Художници сѫ женитѣ! Какво струва художникътъ безъ акварели? Когато нѣкоя жена или мѫжъ отиватъ на балъ, тѣ се докарватъ по всички правила на модата. Мѫжътъ ще се облѣче въ фракъ, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарватъ. Колкото сѫ важни акварелитѣ, четкитѣ и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важенъ и фрака за модерния съврѣмененъ мѫжъ, когато отива на балъ. Фракътъ е единъ отъ приборитѣ, необходимъ за бала. Когато видя нѣкоя жена, напудрена и намазана съ разни помади и бои, азъ си мисля: „Колко е красива сега тази дама!“ Обаче, тя трѣбва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита нѣкой да я измие, тя ще каже: „Колко некултуренъ, грубъ човѣкъ е този господинъ, отне ми всичката красота, и азъ станахъ грозна“! Казвамъ: ако въ това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и костува това. Да, но не е красота това, което човѣкъ може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Споредъ съврѣменния моралъ вие каз-вате: „Прѣстѫпление, безобразие е мѫжътъ да пипа лицето на жената". Питамъ: ако това е прѣстѫпление, не е ли прѣстѫпление да критикувашъ брата си, да му приписвашъ грѣхове, които той никога не е правилъ? Не е ли прѣстѫпление да пипашъ джоба на нѣкого? Тия постѫпки създаватъ форми, образи, отъ които висшитѣ сѫщества се отвращаватъ. Какво е виновенъ човѣкътъ, за когото говиришъ непровѣрени, недоказани нѣща? Казвашъ: „Тъй го чувствувамъ въ себе си“. —Защото не го обичашъ. Отъ невидимия свѣтъ ти казватъ: „Обикни този човѣкъ, остави Богъ да се Прояви въ тебе“. Като го обикнешъ, ти ще прѣ- върнешъ грѣховетѣ му въ добро. Не му казвай грѣховетѣ, но го обикни. Обикнешъ ли го веднъжъ, той ще почувствува, че ти си помогналъ за неговото издигане. Лесно е да изтъкнешъ грѣховетѣ на хората, но мѫчно е да ги изправишъ. Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ чисти, искрени отношения помежду си, които да сѫ проникнати отъ божествената Любовь. Нѣкой човѣкъ задлъжнѣлъ много, и веднага длъжницитѣ му го хващатъ и водятъ въ затвора. Какъ трѣбва да постѫпите въ дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човѣкъ и да започнете да го сѫдите, че е голѣмъ нехранимайко, дѣто е задлъжнѣлъ толкова много, че билъ толкова глупавъ, или трѣбва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредиторъ и да кажете: „Колко ви дължи моя братъ?“ —20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: „Освободете този човѣкъ, пуснете го на свобода, защото той има жена, дѣца, за които трѣбва да се грижи.“ Така постѫпва Любовьта. Слѣдъ това давате банкетъ на този братъ и му казвате: „Братко, какъ се чувствуваше до сега?“ Този човѣкъ, прѣди да влѣзе въ затвора, ходѣше свободенъ, махаше надѣсно налѣво рѫцѣ, но послѣ, като попадна въ затвора, веднага се почувствува ограниченъ, поробенъ: рѫцѣтѣ и краката му вързани, нѣма възможность да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: „Втори пѫть нѣма да правя така“. Тъй е. Всѣки човѣкъ, който веднъжъ е ялъ попарата на дявола, втори пѫть не влиза въ неговата мрѣжа. Сѫщото се отнася и за Божественото. Когато човѣкъ веднъжъ опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постояненъ стремежъ къмъ Него. Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисъльта ще приведа единъ примѣръ. Разхождамъ се единъ день изъ по-лянката на Изгрѣва. Въ това врѣме покрай менъ минава една сестра, която носи въ кошница двѣ малки котенца — едното сиво, другото черно. Изведнъжъ черното котенце скача отъ кош-ницата и хуква къмъ гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се къмъ него, извиква го, но то бѣга. Тя не може да го улови. Тогава азъ се приближихъ къмъ котенцето, започнахъ да му говоря на неговъ езикъ и го хванахъ. Слѣдъ това го турихъ въ кошницата при сивото котенце, което погладихъ малко отгорѣ и имъ казахъ: ще кротувате тукъ и ще останете на това мѣсто, дѣто ви занесатъ. Надвечерь седа самъ въ стаята си. По едно врѣме гледамъ — прѣдъ мене седи едно сиво котенце. Казвамъ му: добрѣ дошло! Взимамъ малко хлѣбъ, намазвамъ го отгорѣ съ масло и му го давамъ. То си хапна добрѣ и се пооблиза доволно. Азъ не знаехъ даже, чие е това сиво котенце. Слѣдъ малко виждамъ, сѫщата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видѣ, тя каза: „Сега пъкъ сивото котенце се е изгубило". Поглеждамъ котенцето, което влѣзе въ стаята ми, то се указа сѫщото онова, което прѣзъ деня погладихъ по гърба. Питамъ: какъ и защо дойде това котенце при мене? — То дойде само затова, защото съ помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: „Азъ ще намѣря този човѣкъ, който ме помилва.“ И наистина, то ме намѣри. Слѣдъ това, то започна да влиза по-често въ стаята ми. Казвамъ: ако това котенце можа де намѣри пѫтя до лицето, което го е помилвало веднъжъ, колко повече хората могатъ да намѣрятъ пѫтя, който ги води къмъ Бога. Слѣдователно, има една мощна сила въ свѣта, която посочва пѫтя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало въ човѣка. Когато То дойде въ насъ, ние ставаме мощни, виждаме ясно нѣщата и лесно си намираме пѫтя. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „За насъ още е непо-нятна идеята за Божественото“. Не, тази идея е най-понятната, най опрѣдѣлената идея въ свѣта, но разбиранията на хората за Бога сѫ съвсѣмъ други. Старитѣ разбирания трѣбва да се напуснатъ, за да дойде човѣкъ до положение да вижда Божественото въ всички хора. Като погледна кой и да е човѣкъ, азъ си го прѣдставямъ въ съзнанието като плодна градина, насадена съ най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени съ зрѣли, сладки плодове. Между тѣзи дървета виждамъ едно свѣтло сѫщество да се разхожда, обиколено съ животни, както едно врѣме Адамъ и Ева се разхождали изъ райската градина. Дѣто мине това свѣтло сѫщество, всички му отварятъ пѫть. Това сѫщество, именно, е Божественото начало у хората. Нѣкой казва: „Какъ се познаватъ проявитѣ на Божественото у човѣка?“ Когато хората разсѫждаватъ върху нѣкой въпросъ, Божествената мисъль постоянно се движи около тѣхъ, и слѣдъ дълги разисквания по въпроса, тѣ или я възприематъ, или я отблъскватъ. Ако човѣкъ отблъсне Божествената мисъль, слѣдъ това изпитва една тяжесть, едно забъркване въ себе си и казва: „Дойде ми една свѣтла, възвишена идея, но си замина“. Като се намѣри въ това положение, той започва да се моли, апелира къмъ Бога за помощи, докато Божествената мисъль отново го посѣти. Той казва: „Дойде ми друга нова идея.“ Всѣка нова идея е Божественото, което се проявява въ човѣка и послѣ пакъ си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичкитѣ работи на хората. Слѣдъ това Той продължава работата си въ вселената. Значи, Богъ посвещава само една минута за цѣлото човѣчество, но понеже Боже-ствената минута е дълга, има достатъчно врѣме за всички. Като мине Богъ покрай нѣкой човѣкъ, който не разбира Божественото, Той разтѣга врѣмето, докато този човѣкъ Го разбере. Между Божественото и човѣшкото трѣбва да сѫществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъжъ Божественото до човѣка, погали ли го веднъжъ само, тази връзка трѣбва за винаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намѣри въ моята стая, не можете ли вие по сѫщия начинъ да намѣрите Бога? Всѣки день Той минава покрай васъ, а вие не отивате при Него, отношенията ви не сѫ правилни. Търсите ли Го всѣки день, въ това седи смисъла на живота, въ това седи Мѫдростьта. Ще каже е: „Дотегна ни да живѣемъ на земята, дѣто нищо не научихме.“ Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всѣки день да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при васъ. Радвайте се, че Богъ живѣе и на земята. Щомъ сте свързани съ Първичната Причина, земята е рай; щомъ не сте съ Нея, земята е адъ. Щомъ сте на небето съ Великото, вие живѣете въ блаженство; щомъ сте на небето безъ Него, вие сте въ пустиня. Безъ Великото небето прѣдставлява безконечно пространство, пусто, лишено отъ животъ. Като поседите тамъ извѣстно врѣме, ще кажете: „Не струва да се живѣе на небето.“ Животътъ на земята е животъ на вѣчни промѣни. Щастливъ ли си, Богъ е въ тебе. Блаженъ ли си, ти си на небето. Или, съ други думи казано: щастливъ ли си, Богь е на земята при тебе; блаженъ ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Богъ всѣки день ни посѣщава, да види, какъ работимъ. Щомъ е така, ние трѣбва да се радваме, че сме изпратени на земята да работимъ, и Богъ ни посѣщава. Когато си замине Той отъ земята, ние пакъ трѣбва да се радваме, че като дойде втори пѫть, ще ни намѣри на работа. Богъ работи, и ние трѣбва да работимъ! Казвамъ: такива трѣбва да бѫдатъ новитѣ схващания за живота. Всички трѣбва да paботятъ постоянно, сърцата имъ да сѫ пълни съ любовь и всѣкога да чувствуватъ Божественото въ себе си. Нѣкой казватъ: „Дотегна ни живота на земята, искаме вече да "заминемъ за онзи свѣтъ“. Човѣкъ може да отива по десеть пѫти на день на небето и пакъ да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човѣкъ не разбира живота. Пожелае ли нѣкой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесниятъ животъ е разбранъ само тогава, когато слизашъ на земята и отново се връщашъ на небето; земниятъ животъ сѫщо е разбранъ само тогава, когато се качвашъ на небето и отново се връщашъ на земята. Всѣки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човѣкъ безъ стремежъ. Мнозина казватъ: „Защо трѣбва да живѣемъ на земята, дѣто има само страдания и мѫчнотии?“ Що е страданието? — Страдание има само тамъ, дѣто е станало прѣкѫсване между човѣшкото и Божественото съзнание. Радость има тамъ, дѣто връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се рад-ваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбимъ. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: „Господи, прости ни, че като дойде послѣдния пѫть не Те видѣхме, понеже бѣхме заети съ свои работи". Животъ вѣченъ е да видишъ и познаешъ Единнаго, Истиннаго Бога, а това, да четете разни философски трактати, да разисквате върху живота на ангелитѣ, безъ да живѣете като тѣхъ, туй сѫ залъгалки, забавления въ свѣта. Всичко, което сега ви говоря, е реалность. Азъ говоря това, което зная положително, което съмъ опиталъ, което съмъ прѣживялъ. Не е въпросъ за умувания, а за реални, положителни нѣща, които почиватъ на опитъ. Сега ще ви прѣдставя още една форма, още единъ образъ за Любовьта. Срѣщатъ се двама приятели, които се обичатъ. Единиятъ казва на другия: ,,Азъ те обичамъ много. Безъ тебе не мога да живѣя. Ти си за мене божество.“ Не се минаватъ 5—б деня, тия приятели тръгватъ на пѫть и слѣдъ извѣстно врѣме изпадатъ въ една пустиня, дѣто нѣма капка вода, да задоволятъ жаждата си. Тѣ вървятъ уморени, измѫчени, съ засъхнали гърла и за нищо друго не мислятъ, освѣнъ за вода. Този, който говорѣше на приятеля си за любовь, прѣстава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, отъ което и двамата се нуждаятъ — вода нѣма. Въ този случай неговитѣ думи за Любовь нѣматъ смисълъ. Казвамъ: този, който истински ви обича, той нѣма да ви говори за любовь, но ще ви хване за рѫка, ще ви заведе при политѣ на планината, дѣто цвѣтя цъвтятъ, като въ рай, дѣто чиста кристална вода блика и ще ви каже: „Пий отъ водата на този чистъ планински изворъ, измий лицето си, освѣжи главата си и благодари за благата, които ти сѫ дадени“. Вашиятъ приятель се измива, освѣжава и казва: „Благодаря ти, че ме доведе до този изворъ“. Сега вече вие можете да му говорите за Любовьта. Докато сте въ пустинята, съ засъхнали отъ жажда гърла, не се говори за любовь. Да заведешъ своя приятелъ при извора да се напие съ вода и да се освѣжи, това е Любовьта. Заведи своя приятели при Великия изворъ на живота — при Вѣчното Начало — седни ти отъ едната Му страна, приятелитъ ти отъ другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можешъ да се радвашъ на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радвашъ. Това изисква новиятъ животъ. Тази нова идея за извора трѣбва да седи въ ума ви, постоянно да блика отъ извора вода. И тъй, както е било досега, да говоришъ само на приятеля си, че го обичашъ много, че безсънни нощи прѣкарвашъ за него и т. н., това не е любовь. Това сѫ празни думи, безъ форма, съдържание и смисълъ за които Павелъ е казалъ: ,.Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ мѣдь, що звънти и кимвалъ, що дрънка.“ Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можешъ да говоришъ за Любовьта — Изворътъ ще говори. Нѣкой казва: „Ти виждалъ ли си Господа“? — Всѣки день Го виждамъ най-малко по единъ пѫть на день, а нѣкога и повече пѫти. Ще извините, но азъ не виждамъ Бога такъвъ, какъвто философитѣ Го описватъ, нито такъвъ, какъвто богословитѣ Го познаватъ. Когато видя Бога, цѣлия день съмъ радостенъ. Не Го ли видя, скърбенъ съмъ. Ще кажете: ,,Да говори човѣкъ така, това е голѣмо заблуждение“. Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждамъ Бога, азъ мога всичко да направя. Не Го ли виждамъ, нищо не мога да направя. Това е една идея? която всички хора трѣбва еднакво да схващатъ. Има извѣстни идеи и нѣща въ живота, които сѫ еднакви за всички хора, и безъ които тѣ не могатъ да живѣятъ. Напримѣръ, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи сѫщества; въздухътъ сѫщо така е необходимъ за всички живи сѫщества; храната е сѫщо необходима за всички живи сѫщества. Когато хората иматъ вода, въздухъ и хлѣбъ, тѣхниятъ животъ на земята е осигуренъ. Тѣзи три елемента сѫ реални и необходими за тѣхъ. Нѣматъ ли ги, тѣ умиратъ. По сѫщия начинъ идеята за Великото, за Красивото въ свѣта е насѫщна храна за всички хора. Не сте ли свързани съ Него, вие не можете и да Го виждате; щомъ не Го виж-дате, вие непрѣменно ще страдате. Веднъжъ вие живѣете, този животъ ви е даденъ отъ Великия Принципъ. Затова, именно, всѣка сутринь, като ставате, трѣбва да възстановявате връзката между човѣшкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живѣете. Постѫпвате ли така, вие всѣки день ще се подмладявате, докато станете като малки дѣца. Казано е: „Ако не станете като малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Небето не се нуждае отъ възрастни хора, а още повече отъ стари. Никѫдѣ въ Писанието не е казано: „блажени старитѣ“. Старъ човѣкъ подразбира вързанъ човѣкъ, а младъ човѣкъ — развързанъ. Когато стариятъ човѣкъ се стреми къмъ младия, той постоянно се развива и подмладява — той става уменъ. Когато младиятъ човѣкъ се стрели къмъ стария, той става силенъ. Стане ли човѣкъ силенъ, слѣдъ извѣстно врѣме той трѣбва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато стариятъ човѣкъ трѣбва да стане уменъ, разбираме пакъ обратно движение. Силниятъ трѣбва да върви отъ старость къмъ младость, за да стане уменъ; умниятъ пъкъ трѣбва да върви отъ младость къмъ старость, за да стане силенъ. Това сѫ особени тълкувания на живота. Ако човѣкъ не може да влѣзе отъ Любовьта въ закона на Мѫдростьта, и ако отъ Мѫдростьта не може да влѣзе въ закона на Любовьта, той ще се намѣри въ крайно противорѣчие, въ едно вѫтрѣшно неразбиране на живота. Въ тия идеи, които сега ви изнасямъ, вие трѣбва да вѣрвате, като дѣцата. Нѣкой ще кажатъ: „Тѣзи работи не ни интересуватъ, кажете ни по-добрѣ нѣкоя философия“. Ако е въпросъ за философии, свѣтътъ е пъленъ съ философии, съ философски трактати, но тѣ сѫ залъгалки за човѣчеството. Повечето философски трактати сѫ написани на единъ страненъ, непонятенъ за всички хора езикъ. Нѣкой философъ говори за вѣчното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така сѫщо и за него. Много философи казватъ, че всѣка идея, която се изнася прѣдъ човѣчеството, трѣбва да бѫде разбрана и ясна. Да бѫде разбрана, това значи да се направи първата стѫпка къмъ нея. Щомъ се направи първата стѫпка, тя става вече ясна, т. е. тя е вече опитана и провѣрена. Всѣко нѣщо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: „Разбрано ми е вече“. Яснотата зависи отъ опита. Нѣкой казва: „Любовьта ми е ясна.“ Значи, ти си я опиталъ. Първо си я разбралъ и си направилъ първата стѫпка къмъ нея. Слѣдъ това тя ти става ясна, защото имашъ опитность отъ нея. Питамъ: какво разбирате подъ думата „абсолютно“? Казва се „абсолютна любовь.“ Това значи любовь безъ дефекти. Кажете ли, напримѣръ, „абсолютно невѣжество“, това подразбира човѣшки работи, въ които нѣма абсолютно никаква свѣтлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Нѣкой казва: „Азъ трѣбва да обичамъ абсолютно“. Това значи: така да обичамъ, че каквото и да стане, каквото и да ми направятъ, въ никой случай да не сѫдя. Така да обичамъ, че да съмъ готовъ всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Единъ запитва своя приятель: „Ти абсолютно ли ме обичашъ?“ — Не съмъ дошълъ още до тамъ. Често ние употрѣбяваме думата „съвършено“ вмѣсто „абсолютно“, обаче тѣзи двѣ думи нѣматъ еднакво значение. Първата буква „с“ на думата съвършенство означава законъ на промѣни. Да бѫдемъ съвършени, значи да живѣемъ въ закона на вѣчнитѣ промѣни. И така е въ дѣйствителность. Съвършениятъ човѣкъ не седи на едно и сѫщо мѣ- сто. Думата „абсолютно“ означава брѣменность. „Абсолютенъ“ означава човѣкъ брѣмененъ съ една Божествена идея. Съвършениятъ човѣкъ е роденъ вече, той живѣе въ външния свѣтъ, дѣто непрѣкѫснато расте и се развива. Въ този смисълъ, мнозина казватъ: „Кога ще се стигне краятъ на живота? Докога човѣкъ ще расте и ще се развива?“ — Не знаемъ. Ние не можемъ да кажемъ, какъвъ ще бѫде краятъ на живота слѣдъ хиляди или милиони години. Нѣкой казватъ, че когато и да е ние ще станемъ подобни на Бога. — Ами послѣ? — Нѣма да има нужда вече да растемъ и да се развиваме. — Ако е така, че съвършениятъ, абсолютниятъ нѣма нужда да се развива, питамъ: Богъ, Който е съвършенъ и абсолютенъ въ своитѣ прояви, защо постоянно създава свѣтове? Каква нужда има той отъ тѣхъ? Азъ нѣма да ви обяснявамъ тѣзи нѣща, но казвамъ: атрибутъ на Бога, като съвършено, като абсолютно сѫщество е това, че Той никога празенъ не седи. Невъзможно е за Него да бѫде празенъ! Той постоянно твори. Великиятъ Принципъ на живота се отличава съ вѣчно творчество. Ако Богъ, споредъ схващанията на съврѣменнитѣ хора, би спрѣлъ само за една минута своето творчество, и всичкиятъ прогресъ на Битието би спрѣлъ. Всичко ще стане обикновено, докато най-послѣ се обезсмисли напълно. Веднъжъ поставени прѣдъ творческия процесъ на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттамъ, като се ползуваме отъ благоприятнитѣ условия за нашето растене и развитие. Само по този начинъ ние можемъ постоянно да чувствуваме при- сѫтствието Му. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старитѣ разбирания на живота. При новитѣ схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсѣкѫдѣ чувствувате присѫтствието на Божественото въ себе си. Понѣкога се чувствувате, като че сте сами, оставени на произвола на сѫдбата. Това да не ви обезсърдчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присѫтствува навсѣкѫдѣ, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си съ Него. Богъ всѣкога ви вижда и слѣди за васъ, но понеже сте долу нѣкѫдѣ, въ гѫстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Богъ не е между васъ. Пазете се да не подхранвате това заблуждение въ себе си. Нѣкой казва: ,Азъ съмъ из- оставенъ отъ всичко велико и добро въ свѣта.“ — Ако дѣйствително сте изоставени, отъ васъ поменъ нѣмаше да остане досега. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Огецъ ми не го е призовалъ.“ Господъ призовава всички, но всички не се отзоваватъ. Които сѫ се отзовали на Неговия зовъ, тѣ сѫ близо до Него. Когато нѣкой казва, че не е призованъ, то е защото той самъ се е отдалечилъ толкова много отъ Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всѣки день при Бога и отново се връщайте на земята да работите. И тъй, каквато опитность и да имате, издържайте страданията, които ви дохождатъ. Изпаднете ли въ нѣкое тежко състояние, въ голѣмо отчаяние, направете връзка съ Бо-жественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. Въ Писанието е казано: „Призовете ме въ день скръбенъ! Търсете ме, докато съмъ близо до васъ:“ Търсете ме докато съмъ близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизатъ много хора, всички тия хора ме отдалечаватъ отъ Него и ме спъватъ въ моя пѫть. Тѣ прѣчатъ на прямата ми връзка съ Божественото. Между Бога и нашата душа не трѣбва да има никаква друга връзка! Простран-ството между Бога и нашата душа трѣбва да бѫде абсолютно свободно! Хората могатъ да ви залъгватъ, да ви разправятъ, че не е вѣрно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трѣбва да има нито едно сѫщество, колкото малко и да е то, защото непрѣменно ще ви прѣпятствува. Често вие напущате нѣкои Божествени идеи, отказвате се отъ тѣхъ, но страдате, чувствувате се нещастни, изоставени въ живота. Нѣкой, напримѣръ, много обича баща си, като мисли, че отъ баща си може да получи любовьта, която е необходима за душата му. Други пъкъ обичатъ много майка си, нѣкой свои приятели и ги поставятъ между Бога и себе си, но послѣ се чувствуватъ нещастни. Казвамъ: никой никому не може да даде Любовьта, която е нео-бходима за душата му. „Да любимъ ближния си, като себе си!“ — е казано въ Писанието. Питамъ: кой човѣкъ, като е любилъ ближния си толкова много, че го е поставилъ между Бога и своята душа, е станалъ щастливъ? Казвамъ: срещнешъ ли ближния си всрѣдъ пѫтя, боленъ и изоставенъ отъ всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледатъ и хранятъ, докато напълно оздравѣе. Слѣдъ това си продължавай работата. Така направи добриятъ самарянинъ съ своя ближенъ. Ако го срещнешъ втори пѫть, ти не трѣбва да слизашъ отъ магарето си. Ти ще възседнешъ магарето си, той ще върви пѣшъ и ще му кажешъ: „Първиятъ пѫть те качихъ на магарето си, защото бѣше боленъ, но ти вече си здравъ и можешъ да ходишъ подиръ магарето. Сега ще те опитамъ, да се увѣря, че наистина си здравъ. Ако не можешъ да вървишъ, това показва, че още си боленъ. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя въ гостилницата, докато оздравѣешъ. Какво означава да ходишъ подиръ магарето? — Това подразбира да направишъ опитъ, отъ който да се увѣришъ, че си здравъ. Ако нѣкой човѣкъ не може да издържа страданията, които му се даватъ, това показва, че той е боленъ. Боленъ ли е, заведи го при гостил-ничаря. Издържа ли страданията, той е здравъ човѣкъ — остави го да върви подиръ магарето. Магарето прѣдставлява низшия човѣшки интелектъ; то прѣдставлява още упоритость — качество на човѣшкия умъ. Когато нѣкой упоритъ човѣкъ намисли нѣщо, той веднага го изпълнява. Нѣкой баща иска да направи сина си музикантъ и го изпраща въ странство да слѣдва по музика, обаче синътъ иска да стане актьоръ. Получава той паритѣ на баща си, но учи актьорството, не го интересува музиката. Това е резултатъ на упорития характеръ на сина. Казвамъ: кой за каквото е роденъ, такъвъ да стане, а като оздравѣе, да върви подиръ магарето. Не върви ли подиръ магарето, той е боленъ. Когато човѣкъ залови само една професия или единъ занаяти въ живота си и не може по никой начинъ да го смѣни съ други, той е боленъ; когато нѣкой човѣкъ състави мнѣние за себе си, че е светия и съ това иска да се наложи на хората, всички да го признаятъ за такъвъ, той е боленъ човѣкъ. Ще кажете: „Не е ли възможно този човѣкъ да е светия?“ — Възможно е, но нека другитѣ хора да го признаятъ за такъвъ, а не той самъ да имъ се налага. По естество нѣкой човѣкъ е до-бъръ, той може да стане подобенъ на Бога — отъ него зависи това. Въ момента, когато прѣкѫсне връзката си съ Великото Начало, той става грѣшенъ човѣкъ; въ момента, когато се свърже съ това Начало, той става добъръ, човѣкъ. Въ това отношение грѣхътъ прѣдставлява прѣкѫсване на връзката съ Божественото съзнание; доброто прѣдставлява възстановяване на тази връзка. Нѣкой казва: „Азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ“. Казвамъ: свържи се съ Доброто въ свѣта, и грѣхътъ ти веднага ще изчезне. Казвате: „Какъ да си прѣдставимъ Лю-бовьта?“ Азъ ще ви дамъ една картина, да имате ясна прѣдстава за Любовьта и за това, което тя върши. Любовьта е красива мома, облѣчена съ свѣтли, хубави дрехи, прѣпасана съ златенъ поясъ, и дѣто мине, все добро прави. Тя срѣща на пѫтя си единъ човѣкъ, цѣлъ изцапанъ, потъналъ въ прахъ и пепель, отъ главата до краката, и веднага се спира прѣдъ него. Тя не го пригръща. нито милва, но го завежда при нѣкоя чиста и дѫлбока рѣка и тамъ го потапя: измива добрѣ рѫцѣтѣ, краката и главата му — цѣлъ го измива. Послѣ го изважда отъ водата и го прѣглежда. Види ли, че тукъ-тамъ по него има още прахъ, тя отново го потапя въ водата. Като го потопи така нѣколко пѫти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда отъ водата, поизтрива го малко и го облича въ чисти, нови дрехи, като му казва: „Като те видя втори пѫть, пакъ ще си поиграемъ.“ Той се уплашва отъ нейнитѣ думи, защото отново ще дойде прозата въ живота. Обаче, явленията въ живота не се повтарятъ. Когато Любовьта дойде втори пѫть, тя срѣща този човѣкъ вече хубаво облѣченъ и чистъ. Сега тя го завежда въ една отъ своитѣ градини и му откѫсва единъ плодъ, втори, трети, докато го задоволи. Той и благодари и се раздѣля съ нея. Когато го срещне трети пѫть, пакъ така чистъ и добрѣ облѣченъ, тя го завежда на училище, да учи, дѣто му дава една, втора, трета книга — каквато той пожелае. Голѣмо изобилие и разнообразие има въ Любовьта! Казано е: „Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫ- тища.“ Павелъ казва: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Днесъ всички хора могатъ да иматъ тази опитность. Не трѣбва да бѫдете фанатици въ вашитѣ вѣрвания и убѣждения, но да имате нѣщо опрѣдѣлено въ ума си. Бѫдете мощни и силни, но съ вѫтрѣшно смирение, като дѣца. Дойде нѣкой при васъ и ви казва: „Ти нищо не разбирашъ отъ философия.“ — Да, правъ си, нищо не разбирамъ. Сега азъ не се занимавамъ съ философия, но уча другъ важенъ въпросъ — какъ да живѣя правилно. Като се науча, какъ трѣбва да живѣя правилно и ми остане свободно врѣме, ще го употрѣбя за изучаване всички съврѣменни философски учения. Когато придобия нужната свѣтлина за живота, отъ гледището на тази свѣтлина ще изучавамъ всички философии и ще ги разбирамъ правилно. Обаче, ако ги изучавамъ днесъ, при тази малка свѣтлина, която имамъ, тѣ по-скоро ще ме спънатъ, отколкото да ми бѫдатъ полезни. „И отиде Христосъ въ Елеонската гора да се помоли“. И вие, когато сте скръбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За въ бѫдеще, когато срещна нѣкой отъ васъ наскърбенъ, нѣма да го питамъ, какъ е, защо е скърбенъ, но ще му кажа: днесъ ти прѣдстои да направишъ единъ вѫзелъ —вържи го. Колкото мѫчно е да направишъ единъ вѫзелъ, толкова мѫчно е да се освободишъ отъ скръбьта си. Направи единъ вѫзелъ! То значи: дръжъ връзката си съ Истината! Когато нѣкоя сестра плете нѣщо, отъ врѣме на врѣме конецътъ и се кѫса, тя трѣбва да прави вѫзли, да го завързва. Това я прави скръбна. Срѣщамъ друга сестра радостна, ве-села. Поглеждамъ работата и, конецътъ на всѣкѫдѣ здравъ, нѣма вѫзли. Казвамъ: сестра, ти си плела добрѣ, нишката на работата ти е съвсѣмъ здрава. Когато видя нѣкоя работа съ много вѫзли, казвамъ на тази сестра да започне нова работа, която да нѣма вѫзли. И съ вѫзли е добрѣ, но безъ вѫзли още по-добрѣ. Нѣкой казва: „Съсипа се душата ми отъ скръбь.“ — Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецътъ ви да бѫде безъ вѫзли. Не е все едно, дали ще работишъ съ вѫзли, или безъ вѫзли. Да работишъ безъ вѫзли, значи, да имашъ непрѣривна връзка съ Любовьта, постоянно да чувствувашъ Нейното присѫтствие. Всѣки човѣкъ е изпратенъ съ извѣстна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързанъ съ Любовьта, съ Божественото и когато се намира подъ Неговото рѫководство. Ние можемъ да бѫдемъ силни, мощни само когато сме свързани съ Великото Начало. Въ това седи тайната на живота. Искаме ли да бѫдемъ тихи и спокойни при всички бури и страдания, трѣбва да сме въ непрѣривна връзка съ Него. Само по този начинъ можемъ да бѫдемъ весели и радостни. Тогава този Beликъ Принципъ ще изпрати върху насъ Любовьта си. Имаме ли Божията Любовь, всички хора ще ни приематъ добрѣ, защото знаятъ, че имъ носимъ нѣщо отъ Господа. И тъй, сега ви поздравлявамъ по новия начинъ: „Безъ вѫзли, сестри! Безъ вѫзли, братя!“ То значи: да ходишъ безъ тъмнина въ свѣтлината! Стремете се всички да носите въ себе си непрѣривно тази свѣтлина. Тази е една отъ великитѣ идеи. Като знаете това, изправяйте погрѣшкитѣ си. Въ какво седатъ вашитѣ погрѣшки? — Въ скѫсанитѣ конци. Затова, колкото скѫсани конци имате, свържете ги, направете вѫзли. Ако сте спънали нѣкой човѣкъ въ пѫтя му, идете при него, извинете му се и изправете погрѣшката си. Направете това въ душата си, съ дълбоко съзнание за вашата грѣшка. Ако не можете да направите това отъ любовь къмъ вашия Учитель, дѣ е тогава вашата Любовь? Ако заради вашия възлюбенъ не можете да се молите единъ за другъ, дѣ е вашата любовь? Да се молишъ, значи да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Да се молишъ за нѣкого, значи да му помогнешъ да се свърже той съ Божественото съзнание. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ!“ Наша длъжность е да се молимъ единъ за другъ. Така правятъ и отъ невидимия свѣтъ за васъ. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молѣше за васъ? Казвамъ: вашиятъ добъръ животъ, вашата интелигентность се дължатъ на тия възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ви обичатъ. Ако Богъ, ангелитѣ, светиитѣ и всички добри хора не мислятъ за васъ, знаете ли, какво щѣше да стане съ васъ? Вашиятъ животъ е резултатъ на съвокупна дѣятелность, каквато вие не можете и да си прѣд- ставите, Вашиятъ животъ се развива правилно, благодарение на това, че Великата Сѫщина мисли за васъ. Падналъ си, обезсърдчилъ си се, Тя казва: „Стани, напрѣдъ върви!“ За това, именно, непрѣстанно се молете! Така се молете, че свѣтътъ да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствувате връзка съ Великото Начало, всѣка мисьль у васъ ще бѫде ясна, а всѣко чувство — силно и мощно. Дойдете ли до нѣкое чувство, което се колебае, или до нѣкоя мрачна мисъль, веднага направете връзка съ Божественото съзнание. Срещнете ли нѣкой неприятенъ за васъ човѣкъ, направете връзка! За повдигането и на този човѣкъ работятъ хиляди разумни и възвишени сѫщества. Трѣбва ли да казвате за този човѣкъ, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, само за това, защо- то го мразите? Когато правя бѣлѣжки нѣкому, съ това азъ искамъ да му кажа слѣдното: „Слушай, ти не постѫпвашъ добрѣ. Знаешъ ли, че хиляди разумни сѫщества работятъ за тебе, а ти разпилявашъ готовото? Ти още живѣешъ на чуждъ гърбъ, нищо свое не си изработилъ. Врѣме е вече да започнешъ ти самъ да работишъ и да изнесешъ нѣщо отъ своето. Трѣбва да съзнаѣшъ вече това, което другитѣ сѫ направили за тебе и да имъ бла- годаришъ“. — Ами дали Висшето, Великото въ свѣта ще приеме моята молитва? — Не се съмнявай, моли се. Ако така мислѣха сѫществата отъ невидимия свѣтъ, тѣ не биха се молили нито за тебе, нито за другитѣ, Нѣкой казва; „Азъ се моля". — Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молимъ. Павелъ казва: „Ние не знаемъ, какъ трѣбва да се молимъ. Духътъ въ насъ се възвишава. Той е множество, въ Него всички се молятъ, помагатъ работятъ". По сѫщия начинъ и вие се молете за всѣки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрѣзъ молитвата си да се подигне духа на този човѣкъ. Нѣкой казва: „И духовнитѣ хора сѫ като свѣтскитѣ.“ — Не е така. — Но и въ свѣта има чисти и святи хора. — Да, свѣтскитѣ хора сѫ диаманти, а духовнитѣ — сѣменца. Обаче, посѣешъ ли диаманта, той не изниква; посѣешъ ли сѣменцето, то изниква. Диамантътъ несѣтъ струва много нѣщо, а посѣтъ — нищо не струва; сѣменцето несѣто нищо не струва, посѣто — милиони струва. Единъ грамъ радий струва около 8—10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие въ живота. Ако единъ грамъ радий струва толкова много, питамъ тогава: колко ще струва вашиятъ животъ? За това малкото, което имате въ живота си, и цѣлата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното въ човѣка. Трѣбва ли слѣдъ всичко това да казвате, че не искате този животъ, че не сте доволни отъ него? Ако бихте продали цѣлата земя, съ всичкитѣ и жители, пакъ не бихте могли да откупите това малкото, което се сѫдържа въ вашия животъ. Мощно нѣщо е човѣкътъ! Той струва повече отъ цѣлата земя. Щомъ знаете това, ще гледате на живота съ благоговѣние и ще благодарите, че има кой да мисли за васъ, има кой да се моли за васъ. Като дойде Учительтъ при васъ, послѣ вие ще отидете при Него. Тия сѫ новитѣ схващания, които трѣбва да станатъ за васъ плъть и кръвь. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото въ себе си, като запалена свѣщь! Щомъ имате тази запалена свѣщь, трѣбва ли да ви се доказва, че свѣщьта гори? Когато свѣщьта гори, и азъ, който искамъ да ти доказвамъ, че тя гори, и ти, който носишъ тази запалена свѣщь, ще можемъ да четемъ на нейната свѣтлина. Не можешъ ли да четешъ, това показва, че свѣщьта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота — Истината — свѣтлината е при насъ; не Я ли обичаме, свѣтлината не е при насъ. Щомъ ние сме скръбни, Истината не е при насъ; щомъ сме радостни, Истината е при насъ. Дали Я виждаме, или не, то е другъ въпросъ. Всѣка радость, всѣко благословение иде отъ Великото Начало на Живота. „Ти цѣлувание ми не даде; а тя, откакъ съмъ влѣзълъ, не е прѣстанала да цѣлува нозѣтѣ ми“. Сега ще ви дамъ слѣдното правило: Този човѣкъ трѣбва да цѣлува, който седи на по-низко стѫпало въ своето развитие. Грѣшницата жена цѣлуваше краката на Христа, мажеше ги съ миро и изтриваше ги съ космитѣ на главата си. Фарисеятъ, който Го бѣше призовалъ у дома си, виждаше това нѣщо и се запитваше: „Какъ позволява Христосъ на тази жена да цѣлува краката Му? Ако Той бѣше пророкъ, щѣше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него“. Христосъ отговори: „Влѣзохъ въ кѫщата ти, и ти вода за нозѣтѣ ми не даде, а тя съ сълзи облѣ нозѣтѣ ми и съ коситѣ си ги изтри.“ Значи, низшето ще цѣлува, а висшето ще благославя. Двама души едноврѣменно не могатъ да цѣлуватъ. Когато единиятъ цѣлува, другиятъ ще благославя. Това е правилното положение на нѣщата. Цѣлува този, който има Любовьта, а благославя този, който има благостьта. Когато Любовьта дойде въ тебе, тя ще те научи да цѣлувашъ краката на съвършения човѣкъ. Да цѣлувашъ краката на грѣшния, това не е никаква философия. Когато дойде Мждростьта, тя ще те научи да благославяшъ. Кого ще благославяшъ? — Дѣцата на съвършенитѣ. Благославя се само пра- ведниятъ човѣкъ. Праведенъ ли си, Господъ ще те благослови. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ме цѣлунешъ“. — Мога да те цѣлуна, но когато станешъ съвършенъ. — Трѣбва да ме благословишъ! — Ще те благословя, когато цѣлунешъ краката на съвършения. Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е цѣлувката въ нейната първична чистота. Когато чистиятъ цѣлува, той носи благословение. Тия сѫ новитѣ схващания, които трѣбва да имате. И тъй, азъ желая всички да бѫдете млади: млади въ Любовьта, стари въ Мѫдростьта; свободни въ Любовьта, вързани въ Мѫдростьта Павелъ бѣше вързанъ съ вериги, но въ проявитѣ на Любовьта той бѣше свободенъ, понеже отиваше да проповѣдва. Това значи: когато сърцето е свободно, умътъ трѣбва да бѫде вързанъ; когато умътъ е сво- боденъ, сърцето трѣбва да бѫде вързано. Когато корабътъ спре на пристанището, все трѣбва да има една котва, за която да се закрѣпи. Сѫщото се отнася и за човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една котва, която да го държи вързанъ за почвата. Той трѣбва да има една идея, за която да бѫде свързанъ: или съ ума си, или съ сърцето си. Когато умътъ му се развърже, сърцето му трѣбва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умътъ му трѣбва да се свърже Дали умът или сърцето ще бѫде свързано безразлично е, но човѣкъ трѣбва да има непрѣривна връзка съ Вѣчната Свѣтлина на живо-та. Прѣкѫсне ли тази връзка, мракъ и тъмнина настава въ съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване. Нѣкои питатъ: „Какъ можемъ да се ос- вободимъ отъ отчаянието, отъ безнадеждието?“ За да се освободите отъ тѣхъ, ще ви дамъ слѣдната рецепта: надеждата лѣкува отчаянието; вѣрата лѣкува безнадеждието; Любовьта лѣкува безвѣрието. Съ други думи казано: Любовьта крѣпи Вѣрата; Вѣрата крѣпи Надеждата, а Надеждата крѣпи Живота. Имашъ ли надежда, крѣпишъ живота си; имашъ ли вѣра, крѣпишъ надеждата си; имашъ ли любовь, крѣпишъ вѣрата си. Тази е вѫтрѣшната връзка на живота. Обаче, всички тия добродѣтели трѣбва взаимно да се подкрѣпватъ. Сега азъ ви говоря нѣща постижими още днесъ, а не въ далечното бѫдеще. Този день подразбира отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето. Това слънце е свидѣтелъ на моитѣ думи. Щомъ изгрѣе слънцето, то носи своитѣ блага. Щомъ залѣзе слънцето, вие изпадате въ противорѣчие; изгрѣе ли отново, то пакъ започва да ви говори за сѫщитѣ блага. Казвамъ: за да се увѣрите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опитъ. Христосъ казва: „Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прѣкѫсване на връзката съ Божественото Начало, но послѣ пакъ ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да отнеме.“ Божията Любовь носи тази радость. Когато Божественото се прояви въ човѣка, всички скърби прѣставатъ. Днесъ азъ желая да прѣстанатъ скърбитѣ ви! Какъ? — Като живѣете безъ вѫзли. Този день може да наречемъ день безъ вѫзли. Отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето да нѣма нито единъ вѫзелъ. Вѫзелътъ показва, че конецътъ е скѫсанъ нѣкѫдѣ. Нѣма по-хубавъ день отъ този, когато нишката на живота върви безъ прѣкѫсване. Това значи да живѣешъ въ радость, въ сила и мощь. Който търси вѫзли, да отиде въ свѣта. Който се стреми къмъ чистъ животъ, вѫзли да не прави. Днесъ младитѣ ученици ще разискватъ върху темата „Слънцето.“ Слънцето е виновно за всичко: за заразата въ свѣта, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болеститѣ, за здравето и т. н. Който разбира слънцето, ще види, че въ него се криятъ всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползува отъ неговата свѣтлина, да намѣри онзи, който има да му дава и ще го даде подъ сѫдъ. Залѣзе ли слънцето, настане ли нощь, той не може да намѣри своя длъжникъ. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава. Новото учение, обаче, казва: „Когато слънцето изгрѣе, търси този, на когото имашъ да давашъ. Изплати дълговетѣ си и започни новъ животъ — безъ вѫзли, безъ прѣкѫсване връзката между човѣшкото и Божественото съзнание." Сега и на васъ желая този день да продължава непрѣкѫснато — день безъ вѫзли! * Бесѣда, държана отъ Учителя, на 7 юли, 1929 г. София — Изгрѣвъ.

Беседа изнесена от Учителя срещу новата година - 1929 (31. декември - 1 януари 1929) Книгата за теглене Съдържание Тихиятъ гласъ. Сега ще прочета 6 глава отъ Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всѣки самъ да си прочете 21 глава отъ Откровението. Общиятъ сборъ отъ цифритѣ на 1929 година е 21. Като размѣните мѣстата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означаватъ числата 12 и 21? — Числото 12 е идеалъ на човѣшката душа за единъ разуменъ, мѫдъръ животъ. Числото 21 е изразъ на великата Любовь, която осмисля нѣщата, която носи безсмъртие. Годината 1929 показва двѣ важни нѣща за човѣка. Първо: тя опрѣдѣля пѫтя, по който човѣкъ трѣбва да върви. Кой е този пѫть? — Божествениятъ. Второ: тази година показва методитѣ, чрѣзъ които човѣкъ може да ликвидира съ своята карма и да подобри положението си. Въ 1929 година има двѣ деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизъма въ човѣка. И въ Писанието е казано, че числото 18 прѣдставлява егоистичното у човѣка. Тъй както се развива човѣкъ днесъ, въ своето човѣшко естество, билъ той мѫжъ или жена, е егоистъ. Защо? — Докато човѣкъ мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоистъ човѣкъ. Сега може да се явятъ много противорѣчия и да кажете: „Не трѣбва ли човѣкъ да бѫде ученъ?“ — Да, човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, но каква наука трѣбва да владѣе? Каква наука има въ лисицитѣ? Каква наука има въ вълцитѣ? Каква наука има въ змиитѣ? Или, каква наука е тази, науката за задушливитѣ газове? Или, каква наука е тази, която учи хората, какъ да погребватъ своитѣ умрѣли? Всичко това не е наука. Истинска положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, както и за подо-брение на живота; истинска наука е тази, която внася въ душата на човѣка Любовь, Мѫдрость, Истина и Правда. Каква наука има въ това, дѣто Мойсей хвърлилъ плочитѣ, на които били написани Божиитѣ заповѣди? Каква наука има въ това, да знаятъ хората, че Мойсей изгорилъ златното теле, на което евреитѣ се кланяли? Той турилъ праха отъ изгореното теле въ вода и накаралъ евреитѣ да я изпиятъ. Какво означава това? Истинската наука не седи въ знанието на тѣзи факти, но въ разбиране дълбокия смисълъ на тѣзи факти. Съ тази постъпка Мойсей искалъ да каже на евреитѣ, че човѣкъ може да познае Бога, само слѣдъ като изпие, слѣдъ като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее. Докато човѣкъ има златно теле, което държи като идолъ на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трѣбва да ги изяде и изпие, докато най-послѣ каже: „Наживѣхъ се вече“. Слѣдъ това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога. При сегашното положение, въ което човѣкъ се намира, той посветява цѣли 16 години, докато свърши университетъ, а слѣдъ това търси начинъ, какъ да осигури живота си. Днесъ повечето мѫже и жени се женятъ, нареждатъ си ра ботитѣ, дѣца се раждатъ и уми- ратъ, но при все това работитѣ имъ оставатъ неуредени. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, на когото работитѣ да сѫ напълно уредени! — Нѣма такъвъ човѣкъ. Най-послѣ, като видятъ тия хора, че не могатъ да наредятъ работитѣ си, казватъ: „Нищо, като отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ всичко ще се нареди“. Питамъ: кой отъ васъ има опитностьта, да е разбралъ отъ своя заминалъ баща или майка, дѣдо или баба, какво има на онзи свѣтъ? По този въпросъ всички покойници мълчатъ, като риби. Всички единодушно казватъ: „Не е позволено да се говори по тѣзи въпроси“. Чудна работа! — Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човѣкъ? — Когато има да дава. Обаче, когато има да взима, той говори, Когато казваме, че човѣкъ е лошъ, че грѣши, разбираме, че той е свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ може да грѣши. Но като грѣши човѣкъ, той става робъ на грѣха, и по такъвъ начинъ самъ се ограничава. Значи, всѣки човѣкъ е свободенъ да грѣши, но отъ тази свобода, именно, той става робъ на грѣха, самъ се ограничава. Слѣдователно, който служи на грѣха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човѣкъ да излѣзе изъ този законъ, той трѣбва да работи за придобиване на своята свобода. И тъй, два закона сѫществуватъ въ свѣта: законъ на ограничението и законъ на свободата. Свободата се проявява по два начина, но послѣдствията на тия прояви сѫ различни. При първия начинъ, въ желанието си да бѫде свободенъ, човѣкъ грѣши, и по такъвъ начинъ се заробва. Това показва, че този човѣкъ не е готовъ за тази свобода. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е бѣденъ, послѣденъ сиромахъ, нѣма петь пари въ джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бѫде свободенъ. Отива при единъ, при втори, при трети богаташъ, моли се да му помогнатъ, но всички го пѫдятъ. Най-послѣ той казва: „И азъ искамъ да бѫда свободенъ човѣкъ! Моето достойнство се уронва отъ това положение, въ което съмъ изпадналъ“. Намира тогава от- тукъ-оттамъ около 500-600 лева, купува единъ револверь съ 12 патрона, прѣсрѣща на пѫтя нѣкой богаташъ, посочва му револвера си и му казва: „Чакай, сега ще ме разберешъ, кой съмъ! Или ще дадешъ, каквото имашъ въ джоба си, или ще те убия на мѣстото!“ Богаташътъ веднага дава, каквото има, и въ този случай се заробва, изпада въ ограничения; бѣдниятъ пъкъ сега е свободенъ. Обаче, законитѣ на държавата сѫ противъ крадцитѣ. Веднага улавятъ този крадецъ, взиматъ паритѣ му, а него турятъ въ затворъ. Значи, той е билъ врѣменно свободенъ, а послѣ го ограничаватъ, поставятъ го въ затворъ. Вториятъ начинъ, по който може да се придобие свободата, е чрѣзъ правене добро. Доброто, значи, води човѣка отъ заробването, отъ ограничението, въ което се намира, къмъ свобода. Напримѣръ, даденъ човѣкъ е заробенъ отъ нѣкакво ограничение, но е богатъ, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага имъ, и по такъвъ начинъ си спечелва много приятели. Като печели приятели, съ това той придобива и свободата си. Човѣкъ трѣбва да дава по закона на Любовьта, да знае, кому колко да дава. Защо? — Понеже всѣки день, всѣка година има свои опрѣдѣлени задължения. Задълженията произтичатъ отъ факта, че всички хора сѫ органи на Бо-жественото тѣло. Щомъ живѣемъ въ Бога, ние сме Негови функции. Въ това отношение ние трѣбва да бѫдемъ носители на Божиитѣ мисли и чувства. Ще ви задамъ слѣднитѣ въпроси: колко трѣбва да яде човѣкъ? — Колкото му е нужно. Какъ се храни организмътъ? — Когато кръвьта минава прѣзъ клѣткитѣ на орга-низма, всѣка клѣтка задържа отъ нея само толкова, колкото и е необходимо, а излишната часть отъ кръвьта остава да върви нататъкъ изъ организма, да продължава своя пѫть. Клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ нѣматъ хамбаръ, въ който да складиратъ излишъка отъ храната. Ако клѣткитѣ си направятъ хамбаръ, веднага въ тѣлото на човѣка започва да се развива нѣкакъвъ туморъ. Образува ли се нѣкѫдѣ изъ тѣлото на човѣка такъвъ хамбаръ, той вече е кандадатъ за онзи свѣтъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да се заеме съ задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живѣятъ въ не-го, да не правятъ хамбари. Докато въ тѣлото на човѣка нѣма хамбари, той е здравъ и младъ. Нѣкой казва: „Какъ може да се живѣе безъ хамбаръ“? Защо е необходимъ хамбаръ на човѣка? Ще кажете, че докато човѣкъ има пъленъ хам-баръ съ запасна храна, гладенъ нѣма да остане. Питамъ: ако вие сте човѣкъ, пъленъ съ магнетическата сила на Божията Любовь, ще имате ли нужда отъ хамбаръ? — Нѣма да имате. Отдѣто минете, вие ще привличате хората, и гладенъ никога нѣма да останете. На какво се дължи това привличане? — На вѫтрѣшната красота въ този човѣкъ. Такъвъ човѣкъ е уменъ, добъръ, съ по-високо съзнание отъ това на обикновенитѣ хора. Казвамъ: когато човѣкъ говори, нѣма правила, по кой начинъ трѣбва да говори. Начинътъ, по който азъ правя доброто, не е общъ за всички хора. Този начинъ е специаленъ за мене. Може би, азъ имамъ обичай да правя добро сутринь, другъ — на обѣдъ, а трети — вечерь. При това, въ тия три момента отъ деня и начинитѣ за правене на добро сѫ съвършено различни. Всѣки човѣкъ има особенъ часъ, особенъ день, въ който той прави добро. Мнозина казватъ, че когато човѣкъ прави добро нѣкому, трѣбва да му каже поне една сладка дума. — Не, човѣкъ може да направи нѣкому добро и безъ да му каже сладка дума. Напримѣръ, имало единъ гагаузинъ, търговецъ въ Бургазъ, който правилъ добро, безъ да казва сладка дума на човѣка. Напротивъ, той даже се отнасялъ грубо съ тия, на които правилъ добро. Когато дохождалъ нѣкой просекъ въ дюкяна му, той го из- гонвалъ, нахоквалъ, като му казва- лъ: ..Махни се от тукъ, очитѣ ми да не те видятъ!“ Просекъть си излизалъ тѫженъ, наскърбенъ. Този търговецъ ималъ силно развита съвѣсть, и щомъ просекъть се отдалечавалъ, той веднага изваждалъ отъ касата си 10-15 лева, и хуквалъ да го гони ту въ една, ту въ друга улица. Най-послѣ го настигалъ въ нѣкоя затънтена улица, посмушквалъ го малко и му казвалъ: „На, вземи тия пари“. Слѣдъ това се връщал и въ дюкяна си доволенъ. По сѫщия начинъ и съдбата постъпва съ васъ. Въ първо врѣме, като този търговецъ, тя ни пѫди отъ дюкяна си, и послѣ ни намира въ нѣкоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева въ джоба ни. Ако вие мислите, че свѣтътъ ще ви посрещне съ лаврови вѣнци, лъжете се. Да, въ началото може да има вѣнци, но въ края бѫдете увѣрени, че ще има раз- вѣнчаване. Мислите ли, че онази пѣвица, която е била посрещана на сцената съ лаврови вѣнци и рѫкоплѣскания, утрѣ като изгуби гласа си, ще има сѫщия приемъ? — Не, друга нѣкоя ще дойде на мѣстото и, а първата ще се гърчи отъ мѫки, че мѣстото и е заето. Всичко това привидно е така. Сегашниятъ животъ е прѣходенъ, и това ни най-малко не трѣбва да ни обезсърдчава. То е методъ на възпитание. На земята още не е дошълъ онзи истински идеаленъ животъ, къмъ който се стремимъ. Често казватъ: „Човѣкъ трѣбва да прави добро!“. —Да, човѣкъ трѣбва да прави добро, но доброто, въ широкъ смисълъ на думата, не сѫществува на земята. И Любовьта, въ този смисълъ, не сѫществува на земята. На земята има прояви на Любовьта, но конкретно, като велика, мощна сила, тя не може постоянно да живѣе въ човѣка. Ако Любовьта би живѣла на земята, между хората нѣмаше да има бѣсилки, нѣмаше да има затвори — отъ единия до другия край на земята щѣха да се чуватъ само пѣсни и веселби. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ еди-кого си, любя го.“ — Това е само частична проява на Любовьта, но самата Любовь още не е дошла. Ако, наистина, това е самата Любовь, питамъ: какъ е възможно днесъ да обичашъ този човѣкъ, а утрѣ да му измѣнишъ? Каква е тази любовь? Казано е въ Писанието: „Любовьта никога не отпада“. Понеже Богъ е Любовь, Той нито се измѣня, нито се промѣня. Казвате: „Ние се стремимъ къмъ Бога“.— Щомъ се стремите къмъ Бога, трѣбва да имате въ съзнанието си само една идея за Бога, а именно: Богъ е Любовь, която нито се измѣня, нито се промѣня. Въ човѣка се различаватъ двѣ съзнания: човѣшко и Божествено. Човѣшкото съзнание кара човѣка да се обижда, когато нѣщо не е по волята му. Той започва да се гнѣви, иска да си отмъсти на този, на онзи, сърди се, недоволенъ е. Слѣдъ това Божественото съзнание започва да му говори: „Прости на тия хора, дѣто не ти угодиха. Слабости иматъ, затова сѫ сгрѣшили!“ Тия двѣ съзнания въ човѣка вървятъ паралелно. Богъ въ насъ ни учи, какъ трѣбва да живѣемъ, но ние казваме: „Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трѣбва да приложимъ въ живота си, да видимъ, какви резултати ще даде!“ Господъ отстѫпва и казва: „Добрѣ, приложете вашата теория!“ Докато ние сѫдимъ хората, работата върви добрѣ, но щомъ започватъ да ни сѫдятъ, работата ни тръгва злѣ. Казано е въ Писанието: „Който сѫди, сѫденъ ще бѫде. Съ каквато мѣрка мѣрите, съ таквазъ ще ви се отмѣри!“ Ние не говоримъ за външнитѣ прояви на човѣка, но за проявитѣ на човѣшкото съзнание. За насъ е по-важно, какво е съзнанието на човѣка, а не това, какви думи е казалъ. Когато съзнанието на човѣка е раздвоено, той минава за лошъ човѣкъ. Въ момента, когато съзнанието на нѣкой човѣкъ, или светия, или на нѣкой ангелъ се раздвои, имаме лоши прояви. И обратно: въ момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десеть пѫти на день човѣкъ може да бѫде светия, праведенъ, и десеть пѫти на день може да бѫде грѣшникъ. Много писатели, поети пишатъ за Любовьта, за доброто въ свѣта. За Любовьта, както и за доброто не се сѫди само по вън- шнитѣ прояви на човѣка, но се взиматъ прѣдъ видъ вѫтрѣшнитѣ мотиви, вѫтрѣшнитѣ петици за проявлението на Любовьта къмъ нѣкого, или за правене добро нѣкому. Какъ мислите, добро ли ви прави банкеръть, когато ви дава 20,000 лева на заемъ съ 40% лихва? Има ли той любовь къмъ васъ? — Докато му изплащате редовно полицитѣ си, вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ прѣдъ него, и той ви обича. Прѣстанете ли да изплащате полицитѣ си, вие сте безчестенъ човѣкъ, вагабонтъ, и той прѣстава да ви обича. Казватъ, че най-идеалната любовь на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче? Достатъчно е синътъ или дъщерята да не изпълнятъ желанията на родителитѣ си, и тѣ измѣнятъ своята любовь къмъ тѣхъ. Значи, любовьта на майката и бащата къмъ дѣцата се измѣня; сѫщо тъй се измѣня и любовьта на дѣцата къмъ тѣхнитѣ родители. Гледате нѣкое малко дѣте при- гръща майка си, радва и се, не може безъ нея, но колкото повече расте, любовьта къмъ майка му охлажда, и когато това дѣте порасне, стане голѣмъ момъкъ, той казва на майка си: „Ти повече не ми трѣбвашъ. Азъ ти благодаря за всичко, което направи заради мене. Отсега нататъкъ азъ ще правя сѫщото за друга нѣкоя.“ Това сѫ специфични прояви на Любовьта, но човѣкътъ не е въ тѣхъ. Това състояние на човѣка е отчасти подобно на състоянието, въ което се намиратъ рибитѣ. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на сѫдбата. Тя не се грижи повече за тѣхъ. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любовь къмъ тия хиляди яйца? Слѣдователно, когато нѣкоя майка не обича своя синъ, тя атавистически прѣживѣва състоянието на рибата. Тази любовь е рибишка. Наблюдавате нѣкой сомъ, движи се изъ водата, мърда мустацитѣ си, дано улови нѣкоя жертва, да я глътне. Прѣзъ тази година отъ всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправятъ хората работитѣ си, кога и да е, все трѣбва да дойде една година, подобна на 1929, чийто сборъ отъ цифритѣ да даде числото 21 или обратното на него — 12. Все трѣбва да дойде една година, която да съдържа двѣ деветорни. Какво е значението на цифритѣ, които образуватъ 1929 година? — Числото едно, т. е. единицата означава неизмѣнното Божествено начало на нѣщата. Числото 9 показва различнитѣ възможности у човѣка за добро и зло. Числото 2 прѣдставлява егоизъма въ човѣка, който е причина за спорове, неразбирания между тѣхъ и т. н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процесъ на равновѣсие. И сега, като извадите 3 отъ 9, т. е. отъ доброто, ще получите 6, което показва, че човѣкъ трѣбва да напусне злото, егоистичното въ себе си и да дойде въ Божествения животъ. Единицата е законъ на Мѫд- ростьта; двойката — законъ на Любовьта. Ако боравите съ Любовьта безъ Мѫдростьта, непрѣменно ще направите нѣкоя погрѣшка. Всѣки отъ васъ е ималъ, но и сега има, по единъ или повече приятели, които обича, Питамъ: слѣдъ като сте дружили нѣколко години съ тѣхъ, не сте ли си казали нѣкоя обидна, горчива дума? — Казали сте си. И какво правите слѣдъ това? — Дадете си гръбъ единъ на другъ, и слѣдъ врѣме се помирите. Отдѣ придобихте този навикъ? Какво правите пъкъ, когато обичате нѣкого? Обръщате лицето си къмъ него — искате и той да ви гледа, и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща къмъ васъ, а който ви обича, лицето си обръща къмъ васъ. Споредъ окултизма, адътъ и небето се различаватъ, именно, по това. Като отидете въ ада, ще видите, че всички негови жители обръщатъ гърбоветѣ си къмъ Бога и казватъ: „Не искаме да знаемъ за Бога!“ Отидете ли въ небето, тамъ всички жители обръщатъ лицата си къмъ Бога. Слѣдователно, въ ада нѣма изгрѣвъ, тамъ сѫществува вѣченъ залѣзъ. Въ небето, обаче, има вѣченъ изгрѣвъ, понеже всички обръщатъ лицата си къмъ Бога. Залѣзътъ е символъ на изгубената Любовь. Щомъ слънцето залѣзе, и Любовьта се изгубва. Изгрѣвътъ е символъ на намѣрената Любовь. Прѣзъ тази година вие ще имате отношения на взимания-давания, съ редъ сѫщества, нѣкой добри, нѣкой лоши, защото сѫ отъ разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате отъ всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавиятъ има извѣстна интели- гентность, но въ всичкитѣ си пѫтища той е своенравенъ, въ слѣдствие на което има повече изпитания и страдания. Глупа- виятъ се мисли за божество, затова често иска да измѣня Божия планъ на нѣщата. Кой човѣкъ до днесъ не е изказалъ своитѣ протести противъ Бога, защо го е поставилъ въ това общество, защо го е пратилъ на земята между тези родители, защо не му е далъ голѣмо богатство, здраве и много знания? Глупавиятъ мисли, че Господъ трѣбва да се занимава само съ него: той да заповѣдва, а Господъ да из-пълнява. Умниятъ, любещиятъ човѣкъ се познава по слѣдното качество: той разбира постѫпкитѣ на онзи, който го обича, и знае, какво иска да каже чрѣзъ тѣхъ. Казвате: „Мѫчно е да се познае, кой ни обича!“ — Да, разуменъ, любещъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ, за да познаешъ, кой те обича. Мнозина казватъ: „Труденъ е духовниятъ пѫть!“ — Споредъ мене, най-лесниятъ пѫть е духовниятъ, но ако го знаешъ, разбира се; не го ли знаешъ, нѣма по-мѫченъ пѫть отъ духовния. Духовниятъ човѣкъ е прозорливъ, той знае отъ кого да иска, той знае и какъ да иска. За изяснение на мисъльта си ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ царь въ древностьта обичалъ често да се дигизира, като се обличалъ въ прости, обикновени дрехи, а неговитѣ слуги се обличали като генерали, и така се разхождалъ изъ града, самъ, безъ никакви слуги, да проучава живота на своитѣ поданици. Единъ день, тъй прѣоблѣченъ, царьтъ се раз- хождалъ съ слугитѣ изъ своя палатъ. Въ това врѣме единъ просекъ успѣлъ да се промъкне до палата на царя и започналъ да проси милостиня огъ слугитѣ му. Като погледналъ къмъ царя, отминалъ го и си рекълъ: Какво ще искамъ отъ тебе? И ти си бѣденъ, като менъ“. Така постѫпватъ много отъ съврѣменнитѣ хора: искатъ помощь отъ слугитѣ на царя, но отъ самия царь не искатъ. Като дойдатъ до него, погледнатъ го и си казватъ: „И ти си като насъ бѣденъ, нищо не можешъ да ни дадешъ!“ — и си заминаватъ. —Не, вие трѣбва да се спрете, именно прѣдъ човѣка облѣченъ съ дрипи. Той е дигизиранъ като бѣденъ, но е богатъ човѣкъ. Само той може да ви помогне въ трудното положение, въ което се намирате. Това се отнася до съзнанието на човѣка. Това, което е облѣчено, наперено и вдига шумъ въ човѣка, то е неговиятъ слуга — ти отъ него нищо не проси. Дойдешъ ли, обаче, до онова, което външно е просто облѣчено, спри се тамъ и кажи своята дума, своята молба само единъ пѫть то ще ти помогне. То е Божественото въ човѣка. Ако знаете да Му говорите, нѣма да остане желание, което да не ви се изпълни. Когато желанията ви не се изпълняватъ, това показва, че вие искате помощь отъ вашитѣ генерали, обѣчени хубаво, съ външенъ блѣсъкъ. Тия генерали нѣматъ нищо въ себе си, тѣ не могатъ да ви помогнатъ — и тѣ сѫ бѣдни, като васъ. Казвамъ: тази година ще се научите да различавате господаря отъ слугитѣ, царя отъ неговитѣ генерали. Това значи човѣкъ да познава себе си. Въ човѣшката душа се крие Божественото съзнание, което за да намѣри човѣкъ и да Му поиска помощь, въ него трѣбва да утихне всѣка буря, всѣки шумъ, да изчезне всѣка зависть, злоба, всѣко съмнѣние, маловѣрие и т. н. Изчезне ли всичко това отъ човѣка, той се поставя въ положението на едно разумно дѣте, което чува и разбира тихия гласъ на Бога въ себе си. Пророкъ Илия бѣше смѣлъ човѣкъ, изкла 400 души, слѣдъ което трѣбваше да прѣкара 40 - дневенъ постъ въ планината, да изкупи грѣховетѣ си. Тукъ, обаче, той можа да чуе Божия гласъ. Богъ му се яви по три начина: въ бурята, въ огъня и въ тихия гласъ. Отъ бурята и отъ огъна той се уплаши и избѣга, но като чу тихия гласъ, закри лицето си и позна Бога. Тази година азъ ви поже- лавамъ да чуете тихия гласъ на Господа въ васъ. Той носи красивото, великото, мощното въ свѣта. Когато тихиятъ гласъ дойде въ човѣка, тогава неговиятъ характеръ е създаденъ вече; тогава се проявява и неговата сила. Тихиятъ гласъ прави човѣка силенъ и богатъ. Само богатиятъ човѣкъ може да бѫде добъръ. П. Славейковъ казва: „Парице, парице, всесилна царице; съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Паритѣ означаватъ разумностьта въ човѣка. Съ тази пословица Славейковъ иска да накара хората да мислятъ. Той билъ голѣмъ философъ. Че то българитѣ казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е простъ, той е роденъ за мотика, а хората го правятъ владика“. Това значи: мѫдриятъ човѣкъ може да стане владика, а глупавиятъ може да работи съ мотика. И тъй, азъ ви пожелавамъ да получите доброто, което новата година носи. Онѣзи, които идватъ отгорѣ, ви казватъ: „Тихи бѫдете!“ Миналата година ви казахъ да имате отворени очи, а тази година ви казвамъ да имате отворени тор-би, та кой какъ мине, да тури нѣщо въ тѣхъ. Не сѫ ли отворени торбитѣ ви, никой нищо нѣма да тури, и тѣ ще останатъ празни. Всѣки да закачи торбата си на рамото и прѣзъ цѣлата година да седи отворена. Торбата ви трѣбва да бѫде отворена! Какво прѣдставлява тази торба? - Човѣшкото сърце. То трѣбва да бѫде отворено за свѣтлината. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да има човѣкъ връзка съ Бога, съ възвишени и разумни сѫщества! Тѣ сѫ тил , въ неговия животъ. Сега, поздравлявамъ ви съ новата година! Старата и новата година ще бѫдатъ заедно до 22 мартъ. До това врѣме старата година ще прѣдаде всичко на новата. Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо дѣтенце, за което трѣбва да се погрижите: да го облѣчете, обуща и дрешки да му направите. Нека тия думи ви послужатъ като ребусъ за разрѣшение. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 /XII, Срѣщу нова година, 12 ч. в. на „Изгрѣвъ“

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АКУСТИКА НА СЪЗНАНИЕТО Сега ще говоря рърху „акустика на съзнанието“. Думата „акустика, акустиченъ“ се употрѣбява въ случаи, когато искатъ да обяснятъ, какъ става предаването на звука. Казватъ, запримѣръ, акустиченъ салонъ. Това подразбира такъвъ салонъ, въ който звука на даденъ инструментъ, или гласа на пѣвеца, на говорителя се предава еднакво силно, ясно и чисто отъ всички мѣста на салона. На който край и да застане човѣкъ, все добре ще чува. Акустиката има приложение въ музикални салони, въ читалища, дето се държатъ сказки, въ театри. Актьорътъ може да е много добъръ, но ако театърътъ не е акустиченъ, публиката нѣма да чува добре. Ораторътъ може да е много добъръ, но ако салонътъ не е акустиченъ, слушателитѣ нѣма да чуватъ добре и единъ следъ другъ ще си излѣзатъ. Като знаятъ значението на акустиката, турцитѣ правятъ банитѣ си акустични. Като влѣзе човѣкъ единъ пѫть въ турска баня, пожелава пакъ да отиде. Има акустика и на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ има акустика на съзнанието си, всички го разбиратъ и оставатъ доволни отъ неговата мисъль. Нѣма ли акустика на съзнанието, никой не го разбира. Мисъльта му може да е права, но щомъ не е акустична, хората не могатъ да я възприематъ. Акустика сѫществува не само въ театритѣ и салонитѣ, но и въ науката. Едни науки сѫ акустични, а други — не сѫ акустични. Ония науки, които се изучаватъ съ приятность и увлѣчение, сѫ акустични. Всички науки, които не се изучаватъ съ увлѣчение, нѣматъ акустика въ себе си. Запримѣръ, старитѣ езици не сѫ акустични. Каква акустика може да има въ анатомията на предпотопнитѣ животни? Много ученъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да може, отъ останкитѣ на нѣкое предпотопно животно, да възстанови цѣлото животно. Много отъ човѣшкитѣ мисли, чувства, действия, разбирания сѫ разхвърляни въ пъленъ безпорядъкъ, безъ никаква система, както сѫ разхвърляни коститѣ на предпотопнптѣ животни. Както ученитѣ могатъ да събератъ разпръснатитѣ кости и да възстановятъ животното така има учени, които отъ безпорядъка на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания могатъ да създадатъ стройна, хармонична система. Ще кажете, че докато се постигне това, главата на човѣка ще побѣлѣе. Какво лошо има въ побеляване на главата? Има смисълъ да побѣлѣе главата на човѣка, но поне да научи нѣщо. Ако нищо не е научилъ, а главата му е побѣлѣла, това побѣляване е безпредметно. Като изтъкатъ платното, женитѣ го турятъ да се бѣли. Бѣленото платно е за предпочитане предъ небѣленото. Красивъ е бѣлиятъ цвѣтъ, но когато има акустика въ него. Виждате хора съ побѣлѣли коси, но космитѣ имъ сѫ чисти, меки, приятни за гледане и пипане. Има хора съ бѣли коси, на които косъмътъ нѣма приятенъ бѣлъ цвѣтъ и на пипане е остъръ, твърдъ. Той нѣма акустика въ себе си. Съвременнитѣ хора казватъ, че животътъ е сериозно нѣщо и не може да се живѣе, както и да е. Вѣрно е, че животътъ е Сериозенъ, но сѫщевременно той е идеенъ и красивъ. Въ това сѫ съгласни всички разумни хора, както сѫ съгласни, когато предъ тѣхъ сложатъ добре сготвено ядене. Всички се нареждатъ около трапезата и казватъ, че навсѣкжде сѫществува редъ и порядъкъ. Обаче, какво ще правите, ако предъ васъ сложатъ нѣколко сѫда съ ядене, приготвено отъ нѣколко деня: въ единия сѫдъ—най-старо ядене, въ другия — по-прѣсно, а въ последния е сипано ядене, което току що е свалено отъ огъня. Каквото и да е положението на човѣка — царь, владика, или прость работникъ, всѣки ще протестира, ако му сипятъ ядене, готвено отъ нѣколко деня насамъ. — Защо ще има протести? — Защото качеството на яденето не е еднакво, а сѫщевременно се прави разлика: на бедни и прости хора се сипва отъ старото ядене, а на богати и учени — отъ прѣсното. Различното качество на храната поражда недоволство между хората. Недоволството пъкъ става причина за изгубване на акустиката на съзнанието имъ. Въ живота има много случаи, при които човѣкъ лесно губи акустиката на своето съзнание. Запримѣръ, една сутринь ставате веселъ, разположенъ, готвите се да излѣзете да уредите нѣкой важни работи. Вървите изъ пѫтя доволенъ, подсвирквате безгрижно съ уста, но изведнъжъ срѣщате единъ вашъ познатъ, който бързо туря въ джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лв. Спомняте си, че това е ваша полица, която трѣбва да изплатите още днесъ. Разположението ви веднага изчезва. — Защо?—Изгубвате акустиката на съзнанието си. Вие се намирате предъ една важна задача, която непременно трѣбва да решите. Срѣщате една млада, красива мома, която се разговаря съ двама млади, учени хора. Тя е доволна, засмѣна, защото и двамата я обичатъ. Докато не се намира предъ въпроса, кого отъ двамата да избере, тя счита, че всичко е въ редъ и порядъкъ. Обаче, изправи ли се предъ нея въпроса за изборъ, мирътъ и се нарушава, тя не знае, какво да прави. Външно и двамата сѫ млади, красиви, учени, но какви отрицателни качества криятъ въ себе си, тя не знае. Една бѫдеща възможность за нѣкакво нещастие я плаши, и тя става вече замислена, сериозна. — Защо? — Изгубила е акустиката на своето съзнание. Всѣки човѣкъ се намира предъ мѫчнотии, които могатъ да причинятъ нарушавне на акустиката въ неговото съзнание. Ако искате да разберете повече нѣщо върху акустика на съзнанието, прочетете 18, 19 и 20 глави отъ Евангелието на Матея. Като ги четете, вижте, какво отношение иматъ тѣ къмъ васъ. Въ тѣзи глави се описва сегашното състояние на човѣшкото съзнание. Сега ще пристѫпимъ къмъ единъ наученъ въпросъ. Представете си, че имате два планински върха А и В. Да допуснемъ, че върхътъ А е богатъ съ златни, сребърни, мѣдни руди, съ вѫглища, каменна соль и др.. Сѫщевременно този върхъ е осѣянъ съ много извори, поточета, рѣки. Другиятъ върхъ В, обаче, е беденъ. Освенъ трева, нищо друго нѣма по него. Това голѣмо различие на двата върха създава различие и въ живота, който се развива около тѣхъ. Около върха А се развиватъ индустриални центрове: рудитѣ се използуватъ, водитѣ се впрѣгатъ на работа — за воденици, за електрически мотори. Върхътъ В се използува само като добро пасбище и се посещава отъ овце, агнета, говеда и т. н. Около върха А кипи животъ, който бързо се развива, а върхътъ В остава назадъ въ развитието си. Върхътъ А представя разуменъ, културенъ центъръ, а върхътъ В минава за добро пасбище Какви елементи сѫ необходими за проява на културата? Въ физическо отношение, злато, сребро, мѣдь, соль, вѫглища, вода сѫ елементи, необходими за проява на културата. Като се ползуватъ отъ това положение на нѣщата, хората казватъ, че безъ злато, безъ пари животъ не може да сѫществува. Вѣрно е, че безъ злато нѣма животъ. Златото е необходимъ елементъ, както въ гру- боматериалния животъ, така и въ органическия. Човѣкъ трѣбва да има злато не само въ кесията си, но и въ своята кръвь — органическо злато. Безъ злато кръвьта не може да действува. Въ този смисълъ, златото е проводникъ на живота. Ако кръвьта на човѣка не може безъ злато, колко повече външниятъ животъ не може да се развива безъ злато. Златото е размѣнна монета между хората, между различнитѣ държави. Въ органическия свѣтъ, обаче, златото е най-добриятъ проводникъ на живота. Който иска да стане безсмъртенъ, той трѣбва да придобие съответно количество злато въ кръвьта си. Следователно, който нѣма нужното количество злато въ кръвьта си за подържане на живота, той умира. Както човѣкъ умира отъ отсѫтствие на злато въ кръвьта си, така и търговецътъ пропада отъ отсѫтствие на злато въ касата си. Колкото книжни пари да има човѣкъ, той трѣбва да разполага съ известно количество злато, ефективъ, както въ касата си, така и въ своята кръвь. Безъ злато, като алхимически елементъ, животътъ е немислимъ. Като знае това, ученикътъ има право да се стреми къмъ придобиване на злато, не като външенъ, материаленъ елементъ, но като вѫтрешенъ, органически елементъ въ кръвьта — носитель на живота. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова по-изобиленъ е животътъ въ него. Колкото по-малко злато има въ кръвьта си, толкова по-малко животъ тече въ него. Така трѣбва да гледа човѣкъ на нѣщата, за да може правилно да се ползува отъ всичко, което му се дава. Нови разбирания, нови убеждения, нови условия сѫ нужни за човѣка. Ще кажете, че както ви е създалъ Господъ, и при каквито условия ви е изпратилъ на земята, това сте вие и това ще останете.—Не, условията, отъ които зависи живота и развитието на човѣка, не сѫ само външни, но и вѫтрешни. Ако нѣкой човѣкъ се е родилъ при условия, които върхътъ А дава, той може по-бързо да се развива. Той се намира при благоприятни външни условия. Ако другъ нѣкой се е родилъ при условия, които върхътъ В дава, той не може бързо да се развива. Хората, които живѣятъ на тия два върха, могатъ да се съобщаватъ. Благодарение на възможностьта да се съобщаватъ, жителитѣ отъ В, които иматъ добри вѫтрешни условия, могатъ да се ползуватъ отъ външнитѣ благоприятни условия на А и да се развиватъ добре. Културнитѣ хора отъ върха А иматъ злато, сребро, мѣдь, вѫглища, соль, но тия нѣща не могатъ да се ядатъ. Тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ жителитѣ на върха В и ще заимствуватъ отъ тѣхъ млѣко, сирене, масло, вълна и т. н. По този начинъ около В ще се образува другъ културенъ центъръ. Ако хората отъ центъра В сѫ разумни, тѣ веднага ще пренесатъ енергията си отъ В къмъ А. При тази обмѣна на живота, именно, се образува особено акустично движение. Каквито отношения сѫществуватъ между върховетѣ А и В, такива отношения сѫществуватъ и между хората. Когато двама души се събератъ на едно мѣсто, винаги единиятъ отъ тѣхъ е по-даровитъ. По-даровитиятъ представя върха А — изобилие на богатства и енергия, а вториятъ — върха В. Върхътъ А представя плюсъ единица, а В — минусъ единица. Между тѣзи две числа има известно съотношение, или както казваме въ живота — обмѣна. Енергиитѣ отъ А минаватъ въ В, а тия отъ В минаватъ въ А. Изобилието на живота, на културата е въ плюсъ единицата, която нѣкога ще се прехвърли въ В. Първоначално културата въ А е трескава, бърза, активна. Когато се пренесе въ В, тя става тиха, спокойна. Дветѣ култури, А и В, представятъ две фази на човѣшкия животъ. Първата фаза въ развитието на човѣка е неговото физическо развитие — животътъ на физическото съзнание. Това е животътъ на детето — животъ на промѣни. Детето е пъргаво, активно, скача, ходи. Въ движенията си, детето е работникъ, който обработва земята, разкопава я, вади руди отъ нея и ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Ако работникътъ е разуменъ, той ще знае, че единствената посока на движение на енергиитѣ му е посоката В. Спази ли този законъ и порядъкъ на природата, неговиятъ характеръ правилно се развива. Не спази ли закона на природата, той се натъква на редъ противоречия, които изопачаватъ, огрубяватъ неговия характеръ. Щомъ изпадне въ това положение, той започва да вѣрва въ щастие. Да очаквашъ щастието, това значи, да се надѣвашъ на нѣкакво външно благоприятно стечение на обстоятелствата. Наистина, все трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, да ти каже, въ коя посока да се движишъ, т. е. накѫде да отправяшъ своитѣ енергии. Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, колкото и да е ученъ, той започва да търси гадатели, разни врачки, циганки, да му кажатъ, защо нѣма успѣхъ въ живота си. Ще дойде една циганка, ще извади единъ охлювъ, ще го върти натукъ—натамъ и най-после ще извади нѣщо черно отъ него. Следъ това ще вземе едно яйце, ще го чукне и ще каже, че черното отъ охлюва, което е било причина за неуспѣха въ живота на този човѣкъ, е отишло въ яйцето. Тя ще зарови яйцето въ земята, а съ него заедно ще зарови и прѣчкитѣ въ живота на дадения човѣкъ На другия день го срѣщате веселъ, обнадежденъ, съ вѣра, че работитѣ му ще се оправятъ. Наистина, като даде известно възнаграждение на циганката, въ него става нѣкакво отпушване, и енергиитѣ започватъ да текатъ къмъ В. Човѣкъ все трѣбва да пожертвува нѣщо отъ себе си, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ. Охлювътъ, на който циганката гледа, е завитъ спиралообразно. Той дава представа за създаването на свѣта. Щомъ свѣтътъ е създаденъ разумно, непременно ще има животъ. Когато охлювътъ е празенъ, това показва, че животътъ е спрѣнъ, т. е. работитѣ на човѣка не вървятъ добре. Пъленъ ли е охлювътъ, работитѣ на човѣка се развиватъ добре. Охлювъ, който не се движи, е празенъ. Движи ли се, той е пъленъ — животъ има въ него. Движението на охлюва отъ едно мѣсто на друго, показва, че животътъ, енергиитѣ трѣбва да се мѣстятъ отъ единъ центъръ въ другъ. Когато охлювътъ е празенъ, въ него нѣма животъ, нѣма злато, сребро, мѣдь —нищо нѣма въ него. Понеже животътъ въ този охлювъ е престаналъ, въ него се е събрала каль, която циганката изважда навънъ. Това е черното, което тя изважда отъ охлюва. Щомъ извади черното, което е спъвало правилното движение на енергиитѣ отвънъ навѫтре и отвѫтре навънъ, животътъ потича, и работитѣ на човѣка тръгватъ напредъ. Който разбира живота правилно, той може да превежда символитѣ. Охлювътъ, яйцето сѫ символи въ живота, които трѣбва правиино да се разбиратъ и превеждатъ. Правилното разбиране и превеждане на символитѣ не е нищо друго, освенъ наука, която наричатъ магия. И тъй, неблагоприятнитѣ условия, препятствията въ живота на човѣка показватъ, че той нѣма акустика на съзнанието си. За да придобие тази акустика, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да постави въ хармония всички противоречиви елементи въ своя животъ. Той трѣбва да се обърне къмъ нѣкой ученъ човѣкъ, вънъ или вѫтре въ себе си, да му помогне. Както и да мисли, човѣкъ все трѣбва да потърси нѣкой по-ученъ отъ себе си, да му преведе символитѣ въ живота. Тази циганка все трѣбва да дойде при човѣка. Като и даде една голѣма сума, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Въ дадения случай, циганката играе роля на вѣрата. Щомъ дойде вѣрата въ човѣка, работитѣ му постепенно започватъ да се нареждатъ. Това не значи, че мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ, но разумностьта започва да се проявява, и човѣкъ се убеждава, че може да се справя съ мѫчнотиитѣ и да върви напредъ. При каквито мѫчнотии и да се намира човѣкъ, все ще дойде нѣкой ученъ, добъръ, вѣрващъ, който ще му помогне. Тъй щото, добре е понѣкога да те срещне циганката, да усили вѣрата ти. — Кога трѣбва човѣкъ да срещне циганката? — Когато нѣма акустика на съзнанието си. Обаче, има ли акустика на съзнанието си, добре е човѣкъ да срещне своя Учитель, Който да му разправя красиви, велики работи. И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате нови схващания за живота, правилно да превеждате противоречията и мѫчнотиитѣ си. Да правите правиленъ преводъ на дадено противоречие, това значи, да намѣрите посоката на вашето движение. Да намѣри човѣкъ посоката на своето движение, това значи, да опредѣли, за какво е роденъ, съ какви дарби разполага и да работи за тѣхното развиване. Инженерътъ ще поеме посока къмъ върха А, дето има заровени златни, сребърни и мѣдни руди. Той ще копае и ще се ползува отъ тѣхъ. Земедѣлецътъ ще поеме посока къмъ върха В, въ подножието на който има богати полета за обработване и пасбища за отхранване на добитъка. Музикантътъ, художникътъ, поетътъ сѫщо ще намѣрятъ посоката на своето движение. Изобщо, всѣки човѣкъ първо трѣбва да развива онѣзи дарби, съ които е роденъ, а не тия, които отпосле е придобилъ. Тия дарби, които човѣкъ днесъ придобива, ще останатъ за бъдеще. Следователно, човѣкъ трѣбва да започва съ силнитѣ дарби, вложени въ него, и съ тѣхъ да работи. Това означава опредѣляне посоката на движението. Който е опредѣлилъ посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиитѣ си. Следъ голѣми и тежки упражнения, той веднага пристъпва къмъ малки, прости, за да се освободи отъ голѣмото напрежение, въ което се намира. Малкитѣ, слаби упражнения не сѫ нищо друго, освенъ отдушници. Чрезъ тѣхъ човѣкъ отпушва крановетѣ на своя физически и душевенъ животъ, да изтече навънъ напора на енергиитѣ въ него. Когато енергията въ човѣшкия организъмъ не може да се отправя къмъ посоката, която и е опредѣлена, тя създава известни страдания на човѣка. За да се освободи отъ тия страдания, той трѣбва да намѣри нѣкакъвъ отдушникъ въ себе си, чрезъ който да прекара излишната енергия навънъ. Въ това отношение, музиката, поезията, художеството сѫ отдушници, които спасяватъ човѣка отъ голѣми вѫтрешни напрежения. Щомъ се намѣри подъ натиска на нѣкакво голѣмо напрежение, човѣкъ трѣбва да започне да пѣе, да пише, да рисува. Да си поетъ, ученъ, музикантъ или художникъ, това значи, да изучавашъ и прилагашъ законитѣ на акустиката на човѣшкото съзнание. По тѣзи закони човѣшкото съзнание може да се развива. Мнозина, особено религиознитѣ, се изказ- ватъ противъ науката. Тѣ намиратъ, че като се стреми къмъ Бога, човѣкъ не се нуждае отъ наука. — Не, науката е толкова необходима за човѣка, колкото и храната. Човѣкъ може да се обяви противъ нѣкой шаблонни разбирания на известни учени, но не и противъ самата наука. Науката е сѫществувала преди човѣка. Тя е сѫществувала и преди ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ. Божествената наука, поезия, музика, художество сѫ сѫществували преди всѣкаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днесъ се говори Това, което хората наричатъ музика, поезия и наука, представятъ вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитатъ до човѣшкия умъ и сърдце и се изнасятъ навънъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми, именно, къмъ тази първична енергия, която единствена е въ състояние да опредѣли посоката на неговото движение. Само при това положение, човѣкъ може правилно да се проявява. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения помежду си и се запитватъ, кои сѫ причинитѣ за това. Много просто Причината за противоречията и недоразуменията между хората се дължи на отсѫтствие на акустика на тѣхното съзнание. Когато двама души се каратъ, това показва, че тѣ нѣматъ акустика на съзнанието си. И двамата сѫ положителни. Обаче, два плюса не разрешаватъ въпроситѣ. Ако търговецътъ увеличава капитала си, а стоката му се намалява, той ще се превърне въ банкеръ. Щомъ иска да върти търговия, отъ една страна той ще получава пари, а отъ друга ще дава за стока. Въ търговията има взимане и даване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкия животъ. Колкото повече се увеличава златото въ кръвьта на човѣка, толкова повече се увеличава и животътъ. Този животъ трѣбва да се вложи въ работа, въ движение. Не се ли тури въ действие, той ще се увеличи толкова много, че ще превърне човѣка въ банкеръ. При тѣзи условия, човѣкъ ще се натъква на редъ противоречия. Тъй щото, ако изобилието на животъ, на жизнена енергия въ човѣка не се тури въ действие, тя произвежда противоречия въ неговия животъ. Нѣкой майки се оплакватъ отъ децата си, че били буйни, палави, не седѣли на едно мѣсто. — Защо? — Тия деца иматъ много злато въ кръвьта си. Това злато внася въ децата излишъкъ отъ животъ, отъ жизнена енергия, която тѣ не знаятъ, какъ да използуватъ. Майкитѣ трѣбва да бѫдатъ просвѣтени, да знаятъ, съ какво да занимаватъ децата си, и по този начинъ да впрѣгатъ на работа излишната енергия въ тѣхъ. Едно се иска отъ човѣка: да намѣри посоката на своето движение и въ това направление да насочи своитѣ енергии. Не попадне ли човѣкъ въ посоката на своето движение, той за цѣлъ животъ остава недоволенъ. Като не знаятъ този законъ, родителитѣ често насилватъ децата си, каратъ ги да учатъ това, което не имъ е присърдце. Единъ свещеникъ, отъ варненскитѣ села, ималъ единъ синъ. Като станалъ на училищна възрасть, бащата го записалъ въ училище да учи. Обаче, детето не обичало да учи. То бѣгало отъ училище и отивало въ една съседна до тѣхъ воденица, дето цѣли часове се занимавало съ правене на колелца за воденици. Въпръки силното желание на бащата да изучи сина си, да стане свещеникъ, синътъ станалъ воденичарь. Казвамъ: Въ каквото направление и да се прояви живота на даденъ човѣкъ, важно е той да върви въ посоката на неговото съзнание. Върви ли въ тази посока, животътъ на човѣка се изявява правилно. Въ този смисълъ, каквато работа и да изпълнява човѣкъ, щомъ помага за неговото лично повдигане, както и за благото на цѣлото човѣчество, тя е благородна. Често хората се обезсърдчаватъ, изпадатъ въ песимизъмъ. — Защо? — Не сѫ намѣрили посоката на своето движение. Песимизъмътъ се дължи на подпушване на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи отъ своя песимизъмъ, човѣкъ трѣбва да намѣри оная циганка, която ще му гадае на охлювъ и на яйце. Щомъ му каже нѣколко думи, песимизъмътъ изчезва. Да мисли човѣкъ, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато нѣкой се търкаля отъ планина, и дрехата му се закачи на нѣкой трънъ, да счита, че трънътъ го е спасилъ. Колкото циганката може да освободи човѣка отъ неговия песимизъмъ, толкова и трънътъ може да задържи човѣка отъ падане. Трънътъ е по- ставенъ въ пѫтя на човѣка като препятствие, да го застави да мисли. И циганката е изпратена при човѣка отъ разумни сѫщества, да го накаратъ да мисли, че отъ него зависи, да бѫде щастливъ или нещастенъ. Сега, като ученици, отъ васъ се иска да мислите право, по новъ начинъ. Мислите ли по старъ начинъ, вие ще бѫдете нещастни, бедни хора, нѣма да имате злато въ кръвьта си. Дойде ли до това положение, човѣкъ престава да сѫществува, т. е. неговата фирма изчезва. Като види, че е изпадналъ въ пълна несъстоятелность, човѣкъ казва за себе си, че е голѣмъ грѣшникъ. Грѣшникътъ не е нищо друго, освенъ фалиралъ търговецъ, който не може да изплати задълженията си. Ако нѣкой грѣшникъ е готовъ при най-голѣми лихви да изплаща задълженията си, той е надежденъ — неговата фирма се задържа. Тѣлото на човѣка представя фирмата му, съ която той върши своитѣ търговски операции на земята. Като знаете това, пазете тѣлото си да не фалирате. Не е лесно човѣкъ да фалира! Докато създаде нова фирма, той трѣбва да пази старата. За да запази старата си фирма, човѣкъ трѣбва да уравновесява капиталитѣ си съ стоката, съ своето производство. Като пази равновесие между капитала и стоката си, между мислитѣ и чувствата си, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Какво представятъ мѫчнотиитѣ? Мѫчно- тиитѣ въ живота на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ изплащане на полици. Щомъ си взелъ стока, трѣбва да я платишъ. Когато нѣкой роптае противъ мѫчнотиитѣ, това показва, че той е взелъ стока, продалъ я, но забравилъ да я плати. Макаръ по-късно и съ по-голѣма лихва, но той трѣбва да изплати тази полица. Мѫчнотиитѣ сѫ полици, които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да изплаща. Или ще плаща, или ще върне стоката. Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако нито паритѣ може да плати, нито стоката да върне? Тогава той трѣбва да вѣрва въ щастие, въ късметъ. Тъй щото, човѣкъ първо започва съ противоречието, съ дисхармонията въ живота и постепенно върви къмъ хармонията. Човѣкъ самъ вижда протворечията въ себе си и самъ ще ги примири. Никой другъ не може да види неговитѣ противоречия, нито може да ги примири. Щомъ примири противоречията въ себе си, едновременно съ това той се справя и съ външния свѣтъ. Той започва да вижда хармонията въ външния свѣтъ, която по-рано не е виждалъ. Мнозина мислятъ, че като разрешатъ противоречията въ живота си, ще бѫдатъ на първо мѣсто въ небето. Тѣ се заблуждаватъ. Небето е училище. Както ученикътъ на земята минава отъ по-долно отдѣление въ по-горно, отъ по-доленъ класъ въ по-горенъ, докато единъ день влѣзе въ университета, така и ученикътъ на небето не може да влѣзе въ университета, докато не е миналъ презъ по-долнитѣ класове на училището. Майката може да хване детето си за рѫка и да отиде съ него въ университета при голѣмия му братъ, но това не значи още, че детето е студентъ. Ако се развива правилно, единъ день детето, ще влѣзе въ университета, ще стане студентъ, какъвто братъ му нѣкога е билъ. Като ученици, вие трѣбва да имате правилни разбирания за живота. Първо трѣбва да разберете своя вѫтрешенъ животъ, а после външния. Човѣкъ не може да разбере външния животъ, докато не е разбралъ своя вѫтрешенъ животъ. Като не разбере нѣщо, човѣкъ се обезсърдчава. Какво означава неразбирането или незнанието? Че не знаешъ нѣщо, това подразбира, че не можешъ да свиришъ като великъ музикантъ, че не можешъ да рисувашъ като великъ художникъ, че не можешъ да пѣешъ като великъ пѣвецъ, че нѣмашъ силата на нѣкой голѣмъ борецъ и т. н. Когато нѣкой казва за себе си, че не разбира и не знае нѣщо, това показва, че той е ученикъ въ първо отдѣление и сега се запознава съ буквитѣ. Той не може да знае и да разбира толкова, колкото знаятъ и разбиратъ ученицитѣ въ гимназията и студентитѣ въ университета. Трѣбва ли да се обижда човѣкъ, че не знае и не разбира нѣкои нѣща? Щомъ не знае и не разбира, той трѣбва да се радва, че има какво да учи. Докато не се научи да пѣе добре, човѣкъ не трѣбва да излиза на сцената. Излѣзе ли на сцената неподготвенъ, ще го освиркатъ и ще му дадатъ урокъ, втори пѫть да не се подиграва съ тѣхъ. Да се обижда, или да не се обижда човѣкъ, зависи отъ това, какъ той гледа на нѣщата. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да привежда всички явления въ физическия свѣтъ, както и тия въ живота, къмь акустика на своето съзнание. Художникъ ли е човѣкъ, или поетъ, музикантъ, ученъ, той трѣбва да свежда всичко къмъ акустика. Постигне ли това нѣщо, той е дошълъ до възкресението, което води къмъ новия животъ. Това не може да се постигне изведнъжъ. Кой дето е стигналъ, оттамъ ще започне и ще върви напредъ. Старото ще остава назадъ, а къмъ новото ще се стреми. Казано е въ Писанието: „Старото небе и старата земя ще преминатъ; ново небе и нова земя ще се създадатъ“. Новиятъ животъ се нуждае отъ нови знания нови разбирания. Между старото и новото нѣма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля отъ сцената, да дойде новото и да заеме неговото мѣсто. Всички актьори, които сѫ опредѣлени за новата сцена, ще дойдатъ да свършатъ своята работа. Новото, което сега иде представя златото, носитель на живота. Който се откаже отъ новото, той ще фалира. Ако не се откаже, той ще придобие животъ и ще го има изобилно. За да използува правилно този животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, свободенъ, да има свѣтлина въ ума си. Това значи, да има човѣкъ акустика на съзнанието си. За да придобие акустика на съзнанието си, човѣкъ трѣбва правилно да изпълнява всички наредби на природата. Яде ли, спи ли, диша ли, мисли ли, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, по които тѣзи процеси се извършватъ. Когато възприема свѣтлина, човѣкъ трѣбва да знае, подъ какъвъ ѫгьлъ да я приема. Когато мине презъ редъ мѫчнотии, противоречия и страдания, човѣкъ дохожда най-после до правата мисъль, която го поставя въ посоката на неговото движение. При това положение, противоречията на човѣка ще се намалятъ и между енергиитѣ отъ двата върха въ него ще става правилна обмѣна. Това значи „раждане на новата култура“ — култура на новия животъ. Кажете сега, кой въпросъ е най-важенъ по отношение акустиката на съзнанието. Единъ ще каже, че еди-кой си въпросъ е важенъ. Другъ ще изтъкне съвсемъ особенъ въпросъ. Това зависи отъ разбиранията на човѣка. Споредъ мене, всички пасажи въ музиката, въ поезията сѫ еднакво важни. Различието седи само въ мѣстата, на които Сѫ поставени. Въ една музикална пиеса всички тонове сѫ еднакво важни, само че едни отъ тѣхъ сѫ поставени на първо мѣсто, вследствие на което изпъкватъ повече отъ другитѣ. Махнете ли нѣкой отъ тоноветѣ, които считате маловажни, веднага ще се образува единъ дисонансъ. Отъ различното съчетаване на тоноветѣ се образува или хармония, или мелодия. Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията — дълбочина. Съзнанието се нуждае едновременно и отъ хармония, и отъ мелодия. Когато човѣкъ има акустика на съзнанието си, хармонията и мелодията въ него се сливатъ въ едно цѣло. При такова съзнание, мислитѣ, чувствата и действията на човѣка сѫ необикновени, изпълнени съ хармония и мелодия. Сега, като ученици, предъ васъ се разкрива една велика задача, отъ правилното разрешаване на която зависи вашето велико бѫдеще. За решаване на тази задача вие разполагате съ грамаденъ капиталъ — вашата фирма. Турете въ действие този капиталъ! Задачата на всѣкиго е различна: на ученика отъ отдѣленията е дадена задача да свърши отдѣленията и да влѣзе въ прогимназията; тоя отъ прогимназията трѣбва да мине въ гимназията; който е свършилъ гимназия, той трѣбва да свърши университетъ. На нѣкой сѫ дадени задачи да станатъ учени, богати, поети, музиканти, художници и т. н. Какво се иска отъ васъ въ дадения моментъ? Да давате даромъ. Това, което даромъ сте взели, даромъ давайте. Това, което съ пари сте взели, съ пари давайте. Има нѣща, които не могатъ да се даватъ даромъ. По какъвто и да е начинъ, но човѣкъ всѣкога трѣбва да плаща за онова, което му се дава. Запримѣръ, интензивното желание на ученика да слуша учителя си като пѣе или свири, е особенъ начинъ на плащане. Когато ученикътъ е доволенъ отъ учителя си, последниятъ се вдъхновява и възнаграждава за своята работа. Каквото човѣкъ даде, въ края на краищата то пакъ ще се върне при него. Обаче, когато дава, човѣкъ трѣбва да знае посоката на своето движение, както и състоянието, въ което възприемательтъ се намира. Ако човѣкътъ, къмъ когото сте изпратили мисъльта си, не е билъ акустично разположенъ, мисъльта ви ще се върне къмъ васъ, но като дисхармонична. Срещнете ли човѣкъ, който иска да ви прочете или изсвири нѣкое свое произведение, не го отблъсвайте, изслушайте го внимателно. Пъкъ и той отъ своя страна трѣбва да бѫде внимателенъ. Като пожелае да ви прочете нѣщо, но вие не се заинтересувате, нека се откаже отъ намѣрението си. Четете, пѣйте, свирете на хората само тогава, когато видите, че въ тѣхъ естествено се явява нѣкакъвъ интересъ къмъ васъ. Щомъ сте заинтересувани отъ него, той ще ви чете, а вие ще пишете, ще си вадите бележки. Дойде ли на ума ви нѣкаква свѣтла мисъль, вземете бележника си и я запишете. Това е предсказанието на циганката, която гледа на яйце и на охлювъ. Вѣрно е казала тя. Щомъ циганката си замине, работитѣ ви постепенно ще почнатъ да се нареждатъ. Тази циганка представя отъ една страна вѣрата въ човѣка, а отъ друга — науката. Днесъ нито вѣрата се зачита отъ всички хора, нито науката. И тъй, когато циганката дойде при васъ, приемете я. Тя е скромно облѣчена. Ако я приемете, тя ще отвори дисагитѣ си, ще извади охлюва и яйцето и ще почне да гадае. Това сѫ нейнитѣ пособия, съ които работи. Който не вѣрва въ циганката, т. е. въ науката, ще каже, че това сѫ измислени теории, които нѣматъ практическо приложение. — Не, добре гадае циганката. Слушайте, какво ви казва. Съ циганката е лошо, скѫпо плащате за гаданието и, но безъ циганката е още по-лошо. Съ науката е лошо за нѣкой, но безъ науката е два пѫти по-лошо. Изучавайте онова, което се крие въ охлюва и яйцето, като символи, ако искате сами да си помогнете. Всѣки день внасяйте по нѣщо ново въ съзнанието си. Старото е отживѣло вече времето си. Вложете новото въ съзнанието си и вървете напредъ. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото, въ себе си. Този е начинътъ, по който можете правилно да се развивате. Сега, поставете за основа на живота си следното правило: безъ моралъ, но съ любовь; безъ моралъ, но съ свѣтлина; безъ моралъ, но съ свобода. Моралътъ е изигралъ вече своята роля. Сега започва новиятъ животъ на любовьта, на свѣтлината и на свободата. Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 26 септемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАПРАВЛЕНИЕ НА ИСТИНСКИЯ ЖИВОТЪ. Размишление върху Божията радость. Съвременнитѣ хора трѣбва да разбиратъ и да оценяватъ истинския животъ. Подъ думата „истински животъ“ разбираме реалния животъ, който е неизмѣненъ и отъ който човѣкъ никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представятъ сѣнка на истинския животъ, вследствие на което тѣ постоянно се мѣнятъ. Следователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣешкия умъ и въ човѣшкото сърдце, не произтичатъ отъ самия животъ, но отъ неговитѣ сѣнки, отъ обстановката на условията, които животътъ произвежда. Щомъ обстановката на условията се мѣни, както часоветѣ на деня, и състоянията на човѣка се мѣнятъ. Смѣната на тия състояния зависи отъ направлението на човѣшкия животъ. Ако не попадне въ направлението на истинския животъ, човѣкъ може да изгуби и най-красивитѣ си състояния. Запримѣръ, тъкмо придобиете нѣкаква велика радость, изведнъжъ я загубите.— Защо? Какво е станало? — Нѣкаква ми- кроскопическа спънка е дошла отвънъ и станала причина да се измѣсти човѣкъ отъ направлението на истинския животъ. Въ това положение човѣкъ започва да прилича на празна бъчва, която вдига голѣмъ шумъ. Пълната бъчва не вдига шумъ. Презъ време на освобождението, единъ руски войникъ, барабанчикъ, попадналъ въ дома на единъ български чорбаджия. Единъ день чорбаджийката заклала нѣколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана нѣкѫде, да ги готви, когато имъ дойде време. Като видѣлъ пуйкитѣ, барабанчикътъ се съблазнилъ и, въ отсѫтствие на домакинитѣ, от- ворилъ барабана и турилъ пуйкитѣ въ него. Въ това време капитанътъ извикалъ барабанчика и му заповѣдалъ да бие тѫпана. Тѫпанътъ не може да пѣе, Ваше високо благородие. Войникътъ не казалъ, че барабанътъ е пъленъ съ пуйки. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на този барабанчикъ, не могатъ да биятъ тѫпана си, т. е. не могатъ да пѣятъ. — Защо? — Защото животътъ имъ е пъленъ съ неестествени желания, които имъ прѣчатъ да се проявятъ правилно. Мисли ли войникътъ, че, като напълни барабана си съ пуйки, е осигурен? Такава мисъль може да се загнѣзди въ ума на всѣки човѣкъ, да напълни своя барабанъ, и следъ това да казва, че не е разположенъ. — Кога човѣкъ не е разположенъ? - Когато внася чужди мисли въ ума си и чужди чувства въ сърдцето си. Като не може да се освободи отъ чуждитѣ нѣща, човѣкъ търси правия пѫть — направлението на истинския животъ. Той търси пѫ- тя къмъ Божественото учение чрезъ една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природнитѣ закони, както и тайнитѣ на Битието, съ цель да прави чудеса, да се слави името му. Въ края на краищата, следъ като учи 10—20 години, той: дохожда до състояние, въ което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаелъ по-рано. Той не е измѣрилъ силитѣ си, вследствие на което повече изгубилъ, отколкото спечелилъ. Виденъ музикантъ излиза на сцената да свири. Първоначално той е смѣлъ, самоувѣренъ въ силитѣ си, но като излѣзе на сцената изгубва вдъхновението си и не може да свири. — Защо? — Станало е нѣщо, причината на което и той самъ не знае. Публиката го освирква, и той се прибира обезсърдченъ, недоволенъ. Той счита публиката виновна за неговия неуспѣхъ и решава втори пѫть да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пакъ се насърдчава, започва да свири и решава да даде втори концертъ. Това показва, че има нѣщо вънъ отъ човѣка, което го обезсърдчава и насърдчааа. Като знае това, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си. И при обезсърдчение, и при насърдчение да знае, колко сѫ неговитѣ сили и способности, да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Кое е по-добро за васъ: да имате мѫчнотии, или да нѣмате ? Добре е човѣкъ да влѣзе въ градина, въ която нѣма никакви бодили. И такива свѣтове има, но въ свѣта, въ който ние живѣемъ, има бодили. И въ науката има лъжливи положения. Това сѫ идеитѣ, до които сѫ дошли ония учени, които нѣматъ достатъчно свѣтлина. Тѣ не лъжатъ съзнателно, но нѣматъ свѣтлина, за да видятъ фактитѣ такива, каквито сѫ въ действителность. Въ живота си хората се натъкватъ на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запримѣръ, дали сте на нѣкой човѣкъ сто лева на заемъ. Следъ единъ месецъ той носи паритѣ ви и казва: Ето, давамъ ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. — всичко сто лева. Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете въ действителность, колко пари ви е далъ. Като си отиде, поглеждате въ рѫката си и виждате само 50 лева. Кѫде сѫ останалитѣ 50 лв., вие не знаете. Търсите тукъ-тамъ, но не можете да ги намѣрите. Това може да бѫде съзнателна, а може да бѫде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до свѣта на идеитѣ, човѣкъ изпада въ сѫщото положение: въ ума изпъкватъ една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализиралъ, вижда само 50 идеи на лице, а останалитѣ ги нѣма. Интересно е да се види, какъ седи въпросътъ въ психическо отношение. Ако търговецъ постѫпва по този начинъ, вие трѣбва да знаете, съзнателно ли задържа паритѣ въ себе си, или несъзнателно. Въ живота се случава и обратното: давашъ повече, отколкото трѣбва. Отивате нѣкѫде да говорите истината. Следъ като говорите повече, отколкото трѣбва, пипате въ джоба си и виждате, че паритѣ ви нѣма. Казвате: Обърнахъ къмъ Бога единъ човѣкъ, но и той ме обърна. Нѣкой казватъ, че това е изчерпване. — Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нѣщата тамъ, дето не трѣбва. Когато говори истината, човѣкъ трѣбва да постъпва така, както разумната майка постъпва съ детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начинъ тя не го пресища. Тъй щото, и на васъ казвамъ: Никога не пресищайте човѣка. Нека остане въ него малко свободно мѣсто, той самъ да работи, да прави усилия. Когато говоримъ за направление на истинския животъ, имаме предъ видъ онзи пѫть, онази посока, по която човѣкъ може да разреши всички въпроси въ живота си, да трансформира своитѣ отрицателни състояния въ положителни. Съмнение, подозрение, зависть, умраза, това сѫ състояния, които ще минатъ презъ човѣка, но той трѣбва да се справи съ тѣхъ, да разбере, отде идатъ и да ги отбие отъ пѫтя си. Човѣкъ може да преживѣе едно любовно състояние, безъ да е негово. Той го е възприелъ отвънъ. Като намѣри причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуватъ край брѣга на морето, а случаенъ човѣкъ, който се разхожда по брѣга. преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство въ него и търси причината. Като се огледа натукъ-натамъ, той вижда двамата млади, далечъ отъ него, че се разговарятъ любовно. Значи, той е възприелъ тѣхното състояние. Тѣ се разговарятъ за любовьта, т. е., за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Тѣ се намиратъ въ положението на двама учени, които едновременно държатъ една книга: първиятъ обърне единъ листъ и чете. После вто- риятъ обърне другъ листъ и чете. Двама млади, мома и момъкъ, влизатъ въ една евангелска църква и сѣдатъ единъ до другъ. Момъкътъ харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „ Богъ е Любовь“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Тя пакъ отваря своята Библия и я подава на момъка: „Азъ за този часъ дойдохъ“. Сега, отъ религиозно гледище, можемъ да кажемъ, че това, което тия млади вършатъ, е светотатство, или пъкъ единъ красивъ разговоръ. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човѣкъ трѣбва правилно да поставя нѣщата въ живота си, както текатъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде сериозенъ. Да бѫде човѣкъ повече или по-малко сериозенъ, това зависи отъ степеньта на неговата любовь, разумность, интелигентности и т. н. Обаче, влюбването още не е любовь. Влюбването е споръ, война между двама души. Дето има споръ, тамъ непременно ще се яви нѣкакво недоразумение. Любовьта, обаче, се отличава отъ влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещиятъ човѣкъ предвижда всичко. Нѣма мъчнотия въ свѣта, която любовьта да не е въ сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човѣка къмъ любовьта, но не е любовь. Следователно, като върви въ посоката на любовьта, човѣкъ люби цѣлия свѣтъ. Отдето мине, ще играе, ще се извива като рѣка: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цвѣтя. Ще се движи, ще скача, безъ никакво спиране, докато се влѣе въ великото море. Човѣкъ трѣбва да се върне тамъ, отдето нѣкога е излѣзълъ. Колкото и каквито хора срѣщате на пътя си, тѣ представятъ за васъ растение, дърво, камъче, пеперудка, насѣкомо. Вие ще минете покрай тѣхъ, ще имъ се усмихнете и ще продължите пѫтя си. Спрете ли се, вие измѣняте посоката на движението си, т. е. отклонявате се. Всѣко отклоняване отъ правия пъть носи страдания на човѣка. Който е намѣрилъ насоката на своя животъ, той за нищо на свѣта не трѣбва да се спира. Пѫтьтъ къмъ Бога е вѣченъ, непреривенъ. Колкото малко и да напредва, човѣкъ непрекъснато трѣбва да върви. Въ Божествения пъть не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране. Кое е отличителното качество на правия пѫть? Който върви въ правия пѫть, той има ясна представа за нѣщата. Както изображенията на предметитѣ въ фокуса на телескопа сѫ ясни, така и движението на човѣка въ правия пѫть му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислитѣ и желанията на човѣка въ Божествения фокусъ на душата сѫ ясни, и изображенията имъ сѫ ясни. При това положение човѣкъ е спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Всѣко смущение показва, че човѣкъ не е намѣрилъ насоката на своя животъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, въ смущения, мнозина казватъ, че уповаватъ на Бога, Той да ги рѫководи. Това рѫководство се крие въ тѣхния умъ, въ тѣхното сърдце. Учительтъ дава свѣтлина на ученицитѣ си, но той не решава задачитѣ имъ. Тѣ сами трѣбва да решаватъ задачитѣ си. Правилното разрешаване на тия задачи опредѣля бѫдещето на ученика. Отъ него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своитѣ дарби и способности. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Не е въпросъ само до вѣрата. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и да ги проявява. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Това подразбира: проявявайте любовьта, мѫдростьта и истината въ живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачътъ трѣбва да мете улицитѣ, но същевременно да прилага великитѣ принципи на живота. Какво отъ това, че е метачъ? Службитѣ на хората съ разпредѣлени: едни събиратъ, други хвърлятъ, т. е. изнасятъ навънъ, а трети метатъ. Това сѫ методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели сѫ работили въ съответни области. Нашата задача, както и тази на съвременнитѣ хора, се заключава, именно, въ това, всѣки да допринесе нѣщо къмъ великия процесъ на Битието. Велико бѫдеще се крие задъ този процесъ. Когато проникналъ въ великото бѫдеще на човѣчеството, апостолъ Павелъ казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. До този моментъ той се е оплаквалъ, че ималъ нѣкакъвъ трънъ въ плътьта си, но когато стигналъ до третото небе, казалъ, че може вече да се похвали съ своята немощь и своето неразбиране. Не само апостолъ Павелъ може да се похвали съ своята немощь и неразбиране, но всѣки човѣкъ трѣбва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човѣкъ да направи тия нѣща. Какво може да направи той? Какво се иска отъ човѣка? — Човѣкъ трѣбва да има такава вѣра въ себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трѣбва да има непоколебима вѣра въ неизмѣннитѣ закони на Битието. Земята и небето да се мръднатъ отъ мѣстото си, той не трѣбва да се колебае въ тия закони. Докато човѣкъ вѣрва въ неизмѣнностьта на тия закони, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. Като дойдатъ мѫчнотиитѣ въ живота, хората започватъ да се стрхуватъ и губятъ вѣра въ всичко. Ако Богъ е съ васъ кой ще бѫде противъ васъ? Богъ не съизволява въ смъртьта и страданията на грѣшника. Каквито грѣхове и да имате, Той не се спира предъ тѣхъ. — Какво да правимъ съ кармата си? — Ще плащате и ще вървите напредъ. Не само обикновени хора, но и адепти се спъватъ въ своята карма, въ живота на своитѣ дѣди и прадѣди. И тѣхъ ги притискатъ, но тѣ прилагатъ вѣрата, любовьта и мѫдростьта и преодоляватъ своитѣ изпитания. Всѣки човѣкъ, малъкъ или голѣмъ, ще бѫде изпитанъ. Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-голѣми страдания отъ тия на обикно- венитѣ ученици. — Защо?— Въ окултната наука има опасни мѣста, въ които ученикътъ неизбѣжно ще нагази. Запримѣръ, той ще се натъкне на закона, споредъ който, каквото мисли човѣкъ, добро или зло, непременно ще го привлѣче къмъ себе си. Ако мислишъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, ти непременно ще привлѣчешъ лошавината му. Ако мислишъ, че нѣкой ще те излъже, ти непременно ще привлѣчешъ лъжата къмъ себе си. Мислишъ ли положително за нѣкого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човѣкъ мисли, това става. — Нали трѣбва да се каже истината на човѣка? — Въ какво седи истината? Истината се заключава само въ положителното. Сѣнкитѣ на живота не влизатъ въ истината. Тѣ нѣматъ нищо общо сѫ положителния животъ. Когато познава истината, човѣкъ познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога нѣма да знаешъ, какво нѣщо е знанието; ако познавашъ лъжата, никога нѣма да знаешъ, какво нѣщо е истината. Само истината познава лъжата. Само мѫдростьта познава глупостьта. Само любовьта познава умразата. Само доброто познава злото. Тогава, какъ ще научимъ злото? — Злото не се учи. За да познаешъ злото, ти трѣбва да изучавашъ доброто. Щомъ познавашъ доброто, ти непременно ще знаешъ, какво нѣщо е злото. Отрицателното не се учи. Въ стремежа си къмъ положителното, безъ да иска, човѣкъ грѣши и се подава на отрицателното въ живота. И тъй, за да познаете, дали даденъ човѣкъ лъже, вие трѣбва да знаете абсолютната истина по дадения въпросъ. - Еди-кой си не постѫпва добре. — За да знаете, кой какъ постѫпва, вие трѣбва да имате абсолютната мѣрка за доброто. — Еди-кой си не свири правилно. — Ти дай чистъ тонъ и покажи, какъ трѣбва да свири. Добриятъ музикантъ не си служи съ камертонъ, защото и съ него не може да получи чистъ тонъ. Материалътъ, отъ който е направенъ камертона, се измѣня: ту влагата му влияе, ту сушата. Вѣрниятъ тонъ е въ самия човѣкъ. Като пѣе или свири по този тонъ, той е доволенъ отъ себе си. Азъ не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато нѣкой пѣе или свири, всичкитѣ му способности трѣбва да участвуватъ, да подкрепватъ неговия тонъ. Не е пѣние това, когато умътъ и сърдцето не взиматъ участие въ самитѣ тонове. Човѣкъ трѣбва да пѣе, за да привлѣче живота къмъ себе си. Като падне духомъ, като се обезсърдчи, човѣкъ трѣбва да пѣе, да свири, да трансформира състоянията си. Кол- кото по-добре човѣкъ разрешава задачитѣ си, толкова по-добре пѣе. Следователно, музиката се препоръчва като методъ за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи въ човѣшкия животъ. Всички животни и птици, които могатъ да пѣятъ, си служатъ съ пѣнието. Които не могатъ да пѣятъ, тѣ скачатъ, играятъ. Когато нѣкое животно, запримѣръ, куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосватъ до него. Щомъ е разположено, то скача, играе. И животнитѣ търсятъ начинъ да трансформиратъ състоянията си. Гледате нѣкое куче се търкаля по снѣга. Отъ една страна то си играе, а отъ друга — смѣня състоянието си. Като ученици, вие сами трѣбва да разрешавате задачитѣ си. Мъчни задачи ще срѣщате, но трѣбва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой нѣма да се грижи за васъ. Казано е: Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ, че ходи гладенъ, босъ, окѫсанъ и не иска повече да живѣе. — Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромахъ. Всички хора сѫ сиромаси и окѫсани: нѣкой въ физическо отношение, другъ — въ сърдечно, а трети — въ умствено. Каквото и да е положението на човѣка, той може да намѣри нѣкакъвъ изходъ. Ученикътъ не трѣбва да се обезсърдчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трѣбва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свѣтъ, но и за сърдечния, и за умствения. Той трѣбва да се заеме да работи и въ тритѣ свѣта, да облѣче тѣлото си съ здрави, нови дрехи, сърдцето си — съ благородни, възвишени чувства, а умътъ — съ свѣтли и красиви мисли. Да оголѣе човѣкъ, това е въ реда на нѣщата. — Кога? — Когато отива на баня. Като отиде на баня, човѣкъ се съблича съвсемъ голъ, за да се измие, да се освободи отъ всички нечистотии. Така изчистенъ, той облича нови, чисти дрехи и излиза отъ банята. Банята представя живота, въ който човѣкъ е дошълъ да се окѫпе и изчисти. Като излѣзе отъ банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окѫпалъ и изчистилъ добре. Ще благодарите, че сте имали възможность да се облѣчете съ нови, чисти дрехи и да продължите започнатата си работа. Окѫпването, изчистването е единъ отъ начинитѣ, по който човѣкъ може да се справи съ противоречията си. Отъ време на време и ангелитѣ слизатъ на земята да се окѫпятъ въ нѣкоя човѣшка баня. Какво представя кѫпането? Кѫпането е процесъ, при който поритѣ на човѣшкия ор- ганизъмъ се отварятъ, за да може да се възприеме живота. Когато ангелътъ се окѫпва въ нѣкоя човѣшка баня, той отваря поритѣ на тѣлото си, за да възприеме човѣшкия животъ. Като го възприеме, той се радва, че е придобили ново разбиране на живота. Наистина, ангелътъ трѣбва да възприеме човѣшкия животъ въ себе си, за да разбере неговото вѫтрешно съдържание и смисълъ. Щомъ се върне на небето, ангелътъ разправя своята опитность отъ земята, радва се, че е придобилъ нѣщо ново. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е ималъ възможности да проникне въ ангелския свѣтъ. Той слиза на земята обогатенъ, радостенъ, че е видѣлъ и разбралъ нѣщо ново, по-високо отъ човѣшкия свѣтъ. И тъй, когато се стреми къмъ науката, човѣкъ трѣбва да се свърже съ ония възвишени сѫщества, които сѫ истински нейни представители. Науката иде отъ възвишени области на невидимия свѣтъ, а не отъ земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиватъ въ висшитѣ области на невидимия свѣтъ, тѣ се стремятъ да видятъ и проучатъ културата, науката на онзи свѣтъ и тогава слизатъ отново на земята. Тѣ изучаватъ методитѣ, чрезъ които тамъ решаватъ задачитѣ си. Като придобиятъ нѣщо отъ тази наука, животътъ имъ на земята се осмисля. За такива хора казватъ, че иматъ широки сърдца и свѣтли умове. Широко сърдце и свѣтълъ умъ има само онзи човѣкъ, който, макаръ че живѣе на земята, е свързанъ съ възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Физически, този човѣкъ живѣе на земята, но съ ума и съ сърдцето си е свързанъ съ напредналитѣ сѫщества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти сѫ ходили и продължаватъ да ходятъ въ невидимия свѣтъ между възвишенитѣ сѫщества. Който не е ходилъ тамъ, той не може да бѫде нито ученъ, нито поетъ, нито музикантъ. Тия хора сѫ съ широки души, съ широки възгледи. Едно отъ отличителнитѣ имъ качества е смирението. Когато имъ разправятъ нѣщо, тѣ слушатъ като деца. Следователно, докато не се качи горе, въ духовния свѣтъ, човѣкъ никога не може да стане ученъ. Истинската наука иде отгоре, отъ духовния свѣтъ. На земята ще работите, а въ невидимия свѣтъ ще учите. Каквото научите въ духовния свѣтъ, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще имате истинска представа за нѣщата и явленията на физическия свѣтъ. Безъ този свѣтъ, физическиятъ остава неразбранъ. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свѣтъ. Той е малка отсѣчка отъ Божествения свѣтъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за реалния животъ и не се интересуватъ отъ духовното. Споредъ тѣхъ, истински реаленъ животъ е този на малкитѣ отсѣчки, или на обикновеното знание. Тѣ наричатъ реално знание, запримѣръ, 2+2 = 4, 2X2 = 4, 3 + 3 = 6, 3X3 =9, 1+1=2, 1X1 = 1 и. т. и. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мѫчно е да обясните, защо е така. Запримѣръ, защо 2+2 = 4 и 2X2=4. Както виждате, тукъ и при събирането на числото 2 съ 2, и при умножаването му, се получава единъ и сѫшъ резултатъ. Числото две е законъ на любовьта. Значи, докато любовьта действува, резултатитѣ и при събирането, и при умножаването сѫ едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другитѣ числа, резултатътъ вече не е единъ и сѫщъ. Запримѣръ, 3+3 = 6, 3X3=9, 4+4 = 8, 4X4 = 16 и т. н. При числото три срѣщаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далечъ отъ числото деветь — законъ за наследственостьта. Значи, всѣко престъпление се проявява най-късно до четвъртия родъ. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния животъ на човѣка, всѣка мъчнотия може да се разреши следъ шесть години. Числото три е самиятъ човѣкъ. Като прибавите къмъ него числото шесть, ще получите деветъ —резултатъ, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши следъ шесть часа. —Не може ли да се избѣгне дадена мѫчнотия или страдание? — Има закони, по които страданията и мѫчнотиитѣ могатъ да се избѣгнатъ, но ако една мѫчнотия се избѣгне, вмѣсто нея ще дойде друга, два пѫти по-голѣма. Такъвъ е законътъ. Като знаете това, бѫдете готови да посрещнете съ радость страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облѣчете се съ нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се съ него любезно, кажете му, че сте доволни отъ неговото посещение. Знайте, че това, което Богъ е опредѣлилъ за човѣка, не може да се измѣни. Божественитѣ работи носятъ придобивки, а човѣшкитѣ работи — загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избѣгнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по леко, но не и да го избѣгнете. Разумниятъ човѣкъ лесно се справя съ своя вѫтрешенъ животъ. Сега отъ васъ се изисква да се справяте разумно съ своитѣ вѫтрешни състояния, за да можете да учите добре. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своитѣ ближни. Да свършите училището успѣшно, това значи, да разполагате съ такова знание, че като видите човѣка, да можете да четете по лицето, по главата, по рѫката му, по космитѣ му даже. Ще кажатъ за васъ, че сте магьос- никъ. Какво означава думата „магьосникъ“? Магьосникъ, магъ е човѣкъ, който разполага съ знания, съ мѫдрость, Знаемъ, че знанието облагородява. Значи, магьосникътъ е мѫдъръ, добъръ човѣкъ. Всѣки, който се занимава съ магия, впрѣга ума си на работа. Преди това умътъ му е билъ въ бездействие, а сега работи. Казватъ, запримѣръ, че нѣкоя мома завъртѣла ума на единъ момъкъ. Какво лошо има въ това? Докато не бѣше видѣлъ тази мома, по цѣли дни и нощи, той обикаляше кръчмитѣ: въ тази кръчма ще пие съ приятели, въ онази кръчма ще пие, и нищо не работи. Откакъ момата му завъртѣ ума, той напусна кръчмитѣ и започна да пише: Възлюбена моя, откакъ те видѣхъ, забравихъ кръчмитѣ, забравихъ скитанията, искамъ да живѣя добъръ, чистъ животъ. Майката се чуди, какво е станало съ сина й, че по цѣли дни седи въ кади, пише и въздиша, - Щомъ пише любовни писма, щомъ въздиша, животъ има въ този момъкъ. Радвайте се на новия животъ, който тече въ него. Научете се да тълкувате нѣщата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даденъ човѣкъ се е оставилъ, една жена да го води. — Не е така. Важно е човѣкъ да бѫде спасенъ. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, конь — безразлично е. Ако единъ конь може да води човѣка въ града, защо една жена да не може да го заведе? Въ една отъ войнитѣ на човѣчеството, единъ офицеръ падналъ отъ коня си раненъ и не могълъ да стане отъ мѣстото си. Коньтъ му го хваналъ съ зѫбитѣ си за дрехата и го отнесълъ далечъ отъ бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицеръ?—Конъть му. Следователно, ако единъ конь спасява господаря си, последниятъ трѣбва свещено да държи образа на този конь въ ума и въ съзнанието си. Ако момата спасява единъ момъкъ, последниятъ трѣбва свещено да държи образа й въ съзнанието си. Не е коньтъ, нито момата, които спасяватъ. Чрезъ тѣхъ действува Божествениятъ Промисълъ. Да разбирате Божия Промисълъ, това е велика наука. Това значи, да е дошълъ човѣкъ до направлението на истинския животъ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се справи съ противоречията въ живота. Справи ли се съ противоречията си, той ще разбере истината. Днесъ мнозина говорятъ за окултната наука, безъ да сѫ се справили съ противоречията си, безъ да познаватъ истината. Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Предъ окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука предъ Божествената. Изправенъ предъ тази наука, окултистътъ заема положението на малко дете, което едва започва да учи. Каква по-голѣма наука искате отъ тази, да превърнете старата баба въ 21 годишна мома? Обаче, сегашниятъ човѣкъ, съ своя умъ и съ своето сърдце, съ сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне на тази наука. Тя не се предава по обикновенъ начинъ. Пъкъ и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Какъ ще носите единъ тонъ злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тонъ злато представя цѣла буца, не се рѣже, пъкъ и не разполагате съ инструментъ, да я надробите по нѣкакъвъ начинъ. Ще стоите предъ златото, ще го гледате и не можете да го помѣстите. Това злато, обаче, трѣбва да се пренесе въ дома ви. Стоите предъ него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нѣщо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човѣкъ трѣбва да има въ себе си такъвъ елементъ, чрезъ който да влѣзе въ контактъ съ нея. Затова Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Христосъ изцѣляваше само ония, които имаха вѣра. Когато хората се трупаха около Христа да слушатъ проповѣдитѣ Му, Той ги задържа да ядатъ заедно. Ученицитѣ Му, обаче, имаха на разположение само петь хлѣба. Христосъ благослови хлѣбоветѣ, разчупи ги и нахрани съ тѣхъ множеството, което бѣше се събрало около Него. — Фактъ ли е това? — Като фактъ го изнасятъ. Христосъ знаеше закона да увеличава нѣщата. Той имаше вѣра и съ нея работѣше. Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Вѣрата почива на знанието. Това, което за насъ е вѣра, въ духовния свѣтъ е знание, наука. Понеже хората на земята сѫ още деца, тѣ трѣбва да вѣрватъ. Единъ день тѣхната вѣра ще се превърне въ знание, въ наука. Днесъ хората се измѫчватъ, безпокоятъ се, страдатъ, защото нѣматъ вѣра. Всички мъчнотии могатъ да се разрешатъ чрезъ разумностьта. Въ разумностьта е Богъ. Когато човѣкъ стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяватъ, всичкитѣ му мѫчнотии се разрешаватъ, и той става радостенъ и веселъ. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си. Отнесе ли се критически къмъ Божественото, той затваря пѫтя си за неговото идване. За да отвори пѫтя си къмъ Божественото, човѣкъ се нуждае отъ знание така, както млѣкарьтъ — отъ цедилка за прецеждане на млѣкото. Знанието трѣбва да мине презъ ума на човѣка, както млѣкото — презъ цедилката. Това знание нѣма да дойде нито отъ горитѣ, нито отъ планинитѣ, но отъ вашитѣ лични опитности. Като страдате и се мѫчите, вие трѣбва да изучавате начинитѣ, съ които Богъ работи и превръща всичко въ добро. Богъ разрешава и урежда мѫчнотиитѣ и противоречията на хората чрезъ самитѣ тѣхъ. Срѣщате единъ човѣкъ, огорченъ, обиденъ отъ нѣкого, не иска никого да погледне. Какъ ще се махне това огорчение? Провидението дава възможность на онзи, който е нанесълъ обидата, да спечели десеть хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподѣли съ него печалбата си, да му даде петь хиляди лева. Като получи тази сума, обидениятъ измѣня състоянието си. Въ лицето на този човѣкъ той вижда вече свой приятель. Хората се страхуватъ отъ даването, да не би да осиромашеятъ. Тѣ казватъ: Ако човѣкъ дѣли всичко съ хората, къде ще му отиде краятъ? Ако давашъ, краятъ ще бѫде добъръ; ако не давашъ, краятъ ще бѫде лошъ. Кое е по-добро: да сѣе човѣкъ, или да не сѣе? — И за него, и за близкитѣ му по-добре да сѣе, отколкото да не сѣе. Даването е Божественъ законъ. Не е въпросъ човѣкъ да раздава богатството си, но каквото прави, трѣбва да е отъ любовь. Ако давате отъ любовь, това ползува и васъ, и онзи, на когото давате. Не давате ли съ любовь, нищо не се ползувате. Вложите ли любовьта, тя ще оправи всичкитѣ ви работи. Велика, мощна сила е любовьта. Сега, азъ ви говоря много нѣща, но всичко не е разбрано. Единъ день ще разберете всичко. Когато гледате семето на нѣкое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излѣзе отъ него. Обаче, щомъ го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислитѣ, които днесъ не разбирате, представятъ семенца на растения. Щомъ се поставятъ въ съзнанието ви, тѣ ще изникнатъ, ще се развиятъ, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята, като ученици, да свършите нѣкаква работа за Бога. Щомъ свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази за своя ближенъ. Тази е задачата, която е дадена на всѣки човѣкъ. Той първо ще работи за Бога, после — за себе си и най-после — за своя ближенъ. Тѣзи три работи трѣбва да се съединятъ въ едно, за да реши човѣкъ правилно задачата си. Основната мисъль на тази лекция е, че фи- зическиятъ свѣтъ е отчасти само реаленъ. Невъзможно е външниятъ, физическиятъ свѣтъ, който е свѣтъ на промѣни, да бѫде реаленъ. И духовниятъ свѣтъ не представя още абсолютна реалность. Той е на половина реаленъ. Затова, именно, хората на земята сѫ раздѣлени на мѫже и на жени, на умове и на сърдца. Мѫжътъ и жената представятъ дветѣ половини на земята. Когато мѫжътъ е освѣтенъ, жената е въ тъмнина. Когато жената е освѣтена, мѫжътъ е въ тъмнина. Невъзможно е едновременно мѫжътъ и жената да бѫдатъ освѣтени или тъмни. Когато жената казва, че мѫжъ й е черенъ, тъменъ, това показва, че той е въ тъмнина. — Черна, тъмна е жена ми. — Тя е въ тъмнина. И двамата трѣбва да иматъ търпение, да почакатъ 24 часа, да се завърти земята около осьта си и да се освѣти. — Лошо сърдце има този човѣкъ. — Не е освѣтенъ отъ слънцето. — Лошъ умъ има този човѣкъ. — Не е освѣтенъ отъ слънцето. Това сѫ фази, презъ които човѣшкото съзнание ми нава. Това сѫ неизбѣжни положения. Като минава презъ деня и нощьта на своето съзнание, човѣкъ се учи, придобива знания. Съвременното човѣчество минава презъ нови области на живота. Сега става голѣмо преустройване на човѣшкото съзнание. Всички нѣща се размѣстватъ, едни се изхвърлятъ навънъ, други се ремонтиратъ, трети се размѣстватъ, но вие трѣбва да имате търпение, да дочакате новия редъ и порядъкъ на нѣщата, новитѣ разбирания. Който не разбира това нѣщо, той ще изпадне въ обезсърдчение, че е изгубилъ всичко, безъ да придобие нѣщо. — Не, това е заблуждение. Който върви въ правия пѫть, той нищо не може да загуби. Казано е въ Стария заветъ: „На онѣзи, които чакатъ Господа, силата имъ ще се възобнови.“ Любовьта всичко предвижда. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь. Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 26 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗРАЗЪ НА ЖИВОТА. Размишление върху пълнотата на Божията Любовь. Сега ще прочета 71. Псаломъ. Като слушате този Псаломъ, вие казвате, че той е писанъ преди 2,500 години. Отъ гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псаломъ е писанъ преди два деня и половина. Значи, 2,500 години за обикновеното човѣшко съзнание се равняватъ на два деня и половина за едно високо съзнание. Днесъ ще говоря на тема „изразъ на живота“. Изразътъ на живота представя една съзнателна проява. Презъ всички времена и епохи, хората сѫ се спирали повече върху несѫщественото въ живота. Несѫщественото, това е външната страна на живота. Запримѣръ, да се облѣче човѣкъ добре, да мебелира кѫщата си хубаво, да се вози съ автомобили и файтони, това е външна, несѫществена страна на живота. Подъ думата „изразъ на живота“, ние подразбираме този моментъ отъ живота на човѣка, когато съзнанието му осмисля неговитѣ идеи и ги свързва въ едно цѣло. Нѣкой казва: Трѣбва да се живѣе! — За да живѣе, човѣкъ трѣбва да даде изразъ на своя животъ. И рѣката може да каже, че трѣбва да тече, но за да тече, тя трѣбва да има изразъ, посока, въ която да се движи. Нѣма ли опредѣлена посока на движение, тя ще се движи въ крѫгъ, безъ да намѣри пѫть, изходъ въ своето движение. Стремежътъ на рѣката е да влѣзе въ морето. И тъй, да даде човѣкъ изразъ на живота си, това значи, да не очаква на окрѫжаващитѣ, да получи нѣщо отъ тѣхъ. Дето и да влѣзе, човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Който очаква хората да го обичатъ, той не може да даде изразъ на своя животъ. Който обича, безъ да очаква да бѫде обичанъ, той може да даде изразъ на живота си. Който слуша само, какво хората говорятъ, той не може да даде изразъ на живота си. Който самъ говори, той дава изразъ на своя животъ. Каквото човѣкъ върши, съ огледъ на мнението на Бога, той дава изразъ на живота си. Върши ли човѣкъ всичко съ огледъ на общественото мнение, той не може да даде изразъ на своя животъ. Когато се каже думата „Богъ“, мнозина се запитватъ, какво нѣщо е Богъ. За да разберете това понятие, ще си послужа съ единъ примѣръ за рѣката. За да се увеличи, т. е. за да се засили, рѣката не отива за помощь къмъ морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждътъ, снѣгътъ, които идатъ отгоре, отъ пространството, правятъ рѣката силна, буйна, пълноводна. На сѫщото основание, ние казваме, че, Този, отъ Когото идатъ всички притоци на живота, е надъ насъ и Го наричаме Богъ. Всѣки дѫждъ, колкото и да е малъкъ притокъ, въ него се крие Божествено начало. Иска ли да даде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се запознае съ притоцитѣ на великия животъ. Най-слабиятъ изразъ на живота причинява вѫтрешна радости въ човѣка. Да се радвашъ, това значи, да съзнавашъ, че прилагашъ единъ великъ законъ, който обхваща цѣлокупното съзнание на Битието и дава изразъ на живота. Въ това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който, въ най-малка степень даже, участвува въ тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисъльта си къмъ този възвишенъ свѣтъ, къмъ разумнитѣ сѫщества, за да потекатъ тѣхнитѣ енергии къмъ васъ, като притоци къмъ рѣки, за да се увеличи вашия животъ, вашата мощь и вашата вѫтрешна радость. Каквото дъждътъ представя за рѣкитѣ, такова нѣщо представятъ възвишенитѣ сѫщества за хората на земята. Като гледатъ страданията и нещастията на хората, възвишенитѣ сѫщества иматъ желание да слѣзатъ близо до тѣхъ, да имъ помогнатъ. Тѣ не мислятъ, че могатъ да се огрѣшатъ, да се оцапатъ. Тѣ знаятъ, че който се влива въ морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тѣсно, или край брѣговетѣ. Но вода, която се влива въ вѫтрешностьта на морето, въ безпредѣлната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи чвѣкъ може да се огрѣши, да се цапа, който живѣе съ тѣсни, съ ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме каль, грѣхъ, който цапа човѣка, но само отвънъ. Тази каль никога не може да проникне въ душата, т. е. въ дълбочината и въ широчината на морето, да го обхване. Кальта никога не може да обхване дълбочината на живота. И тъй, който се спира върху кальта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, кальта измѣня условията на живота за съществата, които живѣятъ въ водата, но присъствието на кальта въ водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричатъ тия промѣни лоши и добри условия въ живота. Когато човѣкъ е лишенъ отъ храна, отъ дрехи, отъ къща за живѣене, условията съ лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията съ добри. Кой е виновенъ за лошитѣ условия въ живота на детето? —То само е виновно. Всѣки домъ има свои закони, на които всички членове отъ дома се подчиняватъ. Щомъ нѣкой членъ отъ дома не се подчинява на тия закони, условията ставатъ лоши за него. Значи, който се оплаква отъ лошитѣ условия, въ които е поставенъ да живѣе, той е нарушилъ законитѣ на своя домъ. Щомъ изпълни законитѣ на своя домъ, едновременно съ това и условията му се подобряватъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, защото сѫ измѣнили израза на своя животъ. Като последствие на това, тѣ сѫ изгубили насоката на своя вѫтрешенъ стремежъ. Запримѣръ, срѣщате единъ цигулар, който свири добре, но съ цель да се прослави въ свѣта. Той не само че нѣма да успѣе въ своето желание, но ще изгуби и това, което е придобилъ. Като излѣзе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присѫтствуващитѣ, които не сѫ на еднакъвъ уровенъ въ музикално отношение и ще се свърже съ тѣхъ. Като се свѫрже съ съзнанията на присѫтствуващитѣ, той ще усѣти известно неразположение. Тѣхнитѣ съзнания, като притоци, ще потекатъ къмъ неговото, като по наклонна площь, и ще предизвикатъ едно вѫтрешно безпокойство. Законътъ е такъвъ. Когато нѣкой ви хвали, едновременно съ доброто, което внася въ васъ, той внася и злото, което крие въ себе си. Това сѫ изпитали всички хора, това изпитватъ и младитѣ моми и момци. Докато се обичатъ, тѣ иматъ опре- дѣлена насока на движение. Щомъ се оженятъ, любовьта между тѣхъ изчезва, и тѣ се стълкновяватъ. Докато любовьта действува между хората, тѣ се намиратъ подъ влиянието на възвишени, разумни сѫщества, които непрекѫснато ги хранятъ съ своитѣ чисти и красиви мисли и чувства. Щомъ любовьта ги напусне, тѣ изпадатъ подъ влиянието на неразумни, низши сѫщества, които всичко рушатъ и изкореняватъ. Въ първия случай хората минаватъ презъ рая, а въ втория — презъ ада. Какво представя адътъ?—Адътъ представя сборъ отъ сѫщества, които искатъ да създадатъ своето щастие на гърба на другитѣ. Въ всѣки човѣкъ има сѫщества, които мислятъ само за себе си. Тия сѫщества ставатъ причина да се колятъ кокошки, агънца, да живѣятъ на тѣхна смѣтка. Като изядатъ голѣма часть отъ кокошкитѣ и агънцата, хората казватъ: Ще оставимъ десетина кокошки и агънца за домазлъкъ. Като събератъ десетина наполеона, тѣ казватъ: Ще запазимъ тия пари за черни дни. Щомъ домазлъкътъ се увеличи, хората пакъ започватъ да ядатъ и да пиятъ, да мислятъ само за себе си. Като не знаятъ, какъ да разрешатъ задачитѣ въ живота си хората казватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? — На този въпросъ ние не отговаряме, защото въ него нѣма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законитѣ на своя домъ? — Много просто. Това дете преждевременно е израсло въ съзнанието си. То си е въобразило, че представя нѣщо особено, че седи по-високо отъ брата, отъ сестра си, даже и отъ майка си и баща си. То мисли, че неговото присѫтствие въ бащиния му домъ е особено щастие за всички и счита, че е свободно отъ всѣкакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, какъ да му въздействува, тя ще го застави да изпълнява законитѣ на дома, както и неговитѣ братя и сестри. Тя нѣма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гнѣви, но ще подържа въ него мисъльта, че е добро дете и постепенно ще му влияе. Какво означава думата „добъръ човѣкъ“? Да бѫде човѣкъ добъръ, това значи, да има равновесие между ъглитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце. Този човѣкъ разбира законитѣ, на които се подчиняватъ силитѣ въ неговия организъмъ. Както лодкарьтъ знае, въ коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува отъ вѣтъра, така и добриятъ човѣкъ знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всѣко време да уравновесява силитѣ на своя организъмъ срещу буритѣ и вѣтроветѣ, които се бушуватъ навънъ. Разумниятъ, добриятъ лодкарь не може да измѣни посоката на вѣтъра, но може да измѣни посоката на своята лодка, да я запази отъ теченията на вѣтроветѣ. Измѣни ли посоката на своята лодка, каквито вѣтрове да вѣятъ, отъ каквато посока и да идатъ, той не се смущава. Понѣкога се случватъ попѫтни вѣтрове. Тѣ представятъ благоприятни условия за лодкаря. Не сѫ ли попѫтни вѣтроветѣ, той ги счита за лоши условия при движението му. Щомъ е разуменъ и добъръ, нищо друго не му остава, освенъ да измѣни посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия въ благоприятни. Като ученици, вие трѣбва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живѣете, и разумно да се справяте съ тѣхъ. Докато престане вѣтърътъ, вие трѣбва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа юженъ вѣтъръ, а вие отивате на изтокъ, ще обърнете платното на северъ. Ако духа северенъ вѣтъръ, ще обърнете платното на югъ. Ако ви питатъ, защо платното ви е обърнато на югъ, ще кажете, че се пазите отъ северенъ вѣтъръ. — Ами защо платното ви е обърнато на северъ? — Защото духа юженъ вѣтъръ. — Може ли лодката да пѫтува безъ платно? — Може. Едно време не е могло, но сега може. Нѣкога сегашното положение е било бѫдеще, което днесъ е вече реализирано. Днесъ параходитѣ пѫтуватъ безъ платна, но безъ димъ не могатъ още. Оттамъ и кѫщитѣ на хората не могатъ безъ димъ. Значи, всѣка кѫща представя особенъ параходъ, съ който човѣкъ пѫтува. Било е време, когато не е имало димъ. Запримѣръ, въ кѫщитѣ на рибитѣ, на птицитѣ нѣма никакъвъ димъ. Единъ день и въ кѫщитѣ на хората нѣма да има никакъвъ димъ. Дето има димъ, горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъвъ димъ, никакви сажди не се образуватъ. Ученитѣ хора се стремятъ да замѣстятъ вѫглищата и дървата съ електрическа енергия. Внесе ли се електричеството навсѣкѫде, никакъвъ димъ нѣма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е абсолютно пълно.. Като се качимъ въ умствения свѣтъ, ще видимъ, че и тамъ горението не става пълно. Една отъ причинитѣ за неправилното горение се крие въ куминитѣ, въ кюнцитѣ. Често и куминитѣ въ живота на отдѣлния човѣкъ не сѫ поставени на мѣстото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да избѣгне дима? — Той трѣбва да подобри вътрешния изразъ на своя животъ. И тъй, добриятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да се справи съ условията на живота. Той е доволенъ отъ условията, при които е поставенъ, и разумно ги използува. Ако обущата му сѫ скѫсани, той не истива. Излѣзе ли съ тия обуща на снѣга, той е доволенъ, че има възможностъ така да концентрира мисъльта си, че да не се простуди. И съ мокри крака да бѫде, пакъ да не се простуди Всичко зависи отъ мисъльта на човѣка. Като знае това, човѣкъ може да излиза зимно време на снѣга босъ и да тича по него около 5 — 20 минути, даже и повече, безъ да се простуди. Когато мисъльта на човѣка е концентрирана къмъ дадено мѣсто, простуда не може ла има. Като концентрира мисъльта си къмъ краката, запримѣръ, човѣкъ привлича умственитѣ си енергии къмъ тѣхъ, и по този начинъ се предпазва отъ простуда. Обаче, този опитъ трѣбва да се прави само отъ силни хора, които могатъ да се концентриратъ. Като потича известно време по снѣга, човѣкъ трѣбва да влѣзе на топло, да изтрие краката си съ вълненъ парцалъ, докато се стоплятъ. Следователно, никога не допущайте въ себе си мисъльта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъль, вие сте поканили вече болестьта на гости. Съвременнитѣ хора сами канятъ болеститѣ въ дома си. Разболѣятъ ли се, тѣ се страхуватъ, че ще умратъ. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника, но благоволява въ живота на праведния“. Въ Бога всички сѫ живи. Той не желае смъртьта на хората, но сѫщевременно не подържа тѣхното чрезмѣрно рзмножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано отъ 1 и 2, отъ 10 и 2. Числото десеть показва пѫтя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десеть е число на движение. Знаемъ, че животътъ е движение. Следователно, числото десеть е число на живота. Когато радиусътъ се движи около една точка, образува се окрѫжность, едно цѣло, т. е. единица. Диаметърътъ дѣли цѣлото, т. е. крѫга на две равни части, на две единици. Такова дѣление съществува между хората, както и въ природата. Числото две показва, че когато е било единица, образувало единъ крѫгъ. Следъ това е образувало още единъ крѫгъ. т. е. то е минало въ друга еволюция и се е превърнало въ числото две. Отъ единицата и отъ двойката можемъ да образуваме числата 12 и 21. Домътъ може да бѫде основанъ или върху числото 12, или върху 21. Домъ, въ който мѫжътъ, т. е. положителнитѣ сили, взиматъ надмощие, е основанъ върху числото 12. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момче. Ако творческитѣ сили взиматъ надмощие въ дома, т. е. ако женскиятъ принципъ преодолява, това показва, че този домъ е основанъ върху числото 21. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момиче. Следователно, за да се роди момче въ единъ домъ, бащата трѣбва да бѫде много уменъ. За да се роди момиче въ нѣкой домъ, майката трѣбва да бѫде любеща. Когато мѫдростьта има надмощие въ дома, ражда се момче. Когато любовьта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждатъ произволно, но по известни закони. Не се ли спазватъ тия закони, много момчета и момичета могатъ да се родятъ, но тѣ по форма само ще бѫдатъ такива. Въ сѫщность, тѣ не съдържатъ качествата на момчето или на момичето. И тъй, който иска да има добре развитъ умъ, той трѣбва да дава надмощие на положителнитѣ сили въ себе си, т. е. на мѫдростьта. Иска ли да има добро сърдце, той трѣбва да даде надмощие на творческитѣ сили въ себе си, т. е. на любовьта. Който има и добъръ умъ, и добро сърдце, той е далъ мѣсто въ себе си и на любовьта, и на мѫдростьта. Той владѣе и дветѣ числа —12 и 21. Когато децата отъ единъ домъ спадатъ въ системата на своитѣ родители, тѣ оставатъ да живѣятъ при тѣхъ. Ако не спадатъ къмъ тѣхната система, тѣ напущатъ бащиния си домъ и отиватъ въ друга нѣкоя система. Съ това се обяснява, защо синътъ на нѣкое семейство, като се ожени, отива да живѣе при родителитѣ на своята жена и се чувствува тамъ по-добре, отколкото при своитѣ родители. Сѫщото става и съ дъщерята. Тя отива при родителитѣ на своя мѫжъ и понѣкога тамъ се чувствува по-добре, отколкото при своитѣ майка и баща. Отъ гледище на човѣшкитѣ разбирания, това е неестествено; отъ гледището на Божетвения порядъкъ на нѣщата, това е естествено. За хората е неестествено, синътъ да влѣзе въ нѣкой домъ като приведенъ зетъ. Майката и бащата страдатъ за него, искатъ да бѫде при тѣхъ. — Защо трѣбва да страдатъ? Нека родятъ още единъ синъ. — Нѣма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голѣмъ. — Вѣчностьта е предъ васъ. Има време за постигане на всички човѣшки желания. Когато говоря за вѣчностьта, азъ имамъ предъ видъ възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа. За реализиране на това, което душата носи въ себе си, е нужна цѣла вѣчность. Милиони години сѫ нужни за развиване на човѣка. Като знаете това, не ограничавайте своя животъ. Не мислете за сегментитѣ на своя животъ. Не гледайте на живота си като на парче отъ цѣлия крѫгъ и не мислете, че животътъ ви е кѫсъ. Колкото малка часть да представя вашия животъ отъ великия Божественъ крѫгъ, все пакъ сте часть отъ него и се сливате съ цѣлото. Ака разглеждате живота си като нѣщо отдѣлно вие нѣма да му придадете никакъвъ изразъ. Вие искате хората да ви почитатъ, а сами не се почитате. — Лошъ човѣкъ съмъ.—Въ какво седи твоята лошавина? — Мога да убия човѣкъ. — Какво ще спечелишъ, ако убиешъ една часть? — Добъръ човѣкъ съмъ. — Въ какво седи твоята добрина? — Мога да повдигна човѣка.—Какво ще спечелишъ съ това? Добрината и лошавииата на човѣка се заключаватъ въ това, какъ ще използува силитѣ, които сѫ вложени въ него. Ако използува силитѣ си за свое лично благо, той е извършилъ едно престѫпление, той се е отдѣлилъ отъ крѫга. Всѣко клонче, отдѣлено отъ дървото, е осѫдено на изсъхване. Всѣка мисъль, всѣко чувство, отдѣлени отъ цѣлото, сѫ осѫдени на изсъхване. Човѣшкиятъ животъ, отдѣленъ отъ Божествения, представя непрекѫсната редица отъ погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любовь, на стремежи, на свои близки и т. н. И следъ всичко това, нѣкои казватъ, че животътъ имъ е идеаленъ. — Може ли да бѫде идеаленъ животъ този, който е пъ- ленъ съ мъртавци? На земята идеаленъ животъ не може да сѫществува. Здраве, сила, знание, любовь не излизатъ отъ земята. Всичко това иде отгоре, отъ възвишения свѣтъ. Следователно, които ви любятъ, тѣ сѫ горе; които слугуватъ, тѣ сѫ долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намѣрите; търсите ли онѣзи, които ви любятъ, на небето ще ги намѣрите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми съ златни, съ звонкови монети. Заради тѣзи монети всички ме уважаватъ: и гостилничарьтъ, и хазяинътъ, и приятелитѣ ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовьта на баща ми. Не ме ли обича баща ми и хората не ме уважаватъ. Значи, хората обичатъ и уважаватъ баща ми, а не мене. Човѣшката душа е ценна за това, което е вложено въ нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети въ нея. Сърдцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добриятъ, умниятъ човѣкъ представя пълна кесия, предъ която келнерътъ на живота указва всичкото си уважение. Лошиятъ, глупавиятъ човѣкъ представя празна кесия, на която не се указва никакво уважение. И тъй, за да предаде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да има стремежъ кѣмъ нѣщо велико. Той трѣбва да се стреми да даде изразъ на Божествения животъ въ себе си. Когато човѣкъ може да даде правиленъ изразъ на своя животъ, Богъ се весели въ него. Нѣкой казва, че иска да бѫде радостенъ и веселъ.—Ако Богъ се радва и весели въ тебе, и ти ще бѫдешъ радостенъ и веселъ. Ако Богъ не е радостенъ и веселъ, и ти нѣма да бѫдешъ радостенъ и веселъ. Отвори сърдцето си, да се весели Богъ въ тебе. — Калугерски ли да живѣя? — Калугерскиятъ животъ не е Божественъ. — Сиромашии ли да живѣя? — Сиромашкиятъ животъ не е Божественъ. — Като ученъ ли да живѣя? — Животътъ на учения не е Божественъ Ще живѣешъ Божественъ животъ, безъ да си калугеръ, безъ да си ученъ, безъ да си сиромахъ, безъ да си богатъ. Ще бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесенъ. Да бѫдешъ добъръ, ученъ, богатъ, сиромахъ, това сѫ методи за придобиване на нѣщо. Студентъ по химия прави опити, но единъ отъ опититѣ му излиза несполучливъ. Ретортата му се пръсва, и парченца отъ нея хвъркватъ въ въздуха и го удрятъ по главата. Щомъ го превържатъ, той започва да мисли и вижда, че е пропусналъ нѣщо. Той не е познавалъ свойствата на нѣкой елементи, вследствие на което опитътъ му не е излѣзълъ сполучливъ. Този студентъ не е ученъ човѣкъ. Той не познава свойствата на всички елементи и не знае, че и тѣ иматъ свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, тѣ ще ви създадатъ такива пакости, които съ години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трѣбва да бѫде по-уменъ отъ тѣхъ. Ако е като децата уменъ, той ще влѣзе въ борба съ тѣхъ. Ако е по-глупавъ отъ тѣхъ, тѣ ще го подчинятъ и ще го заставятъ да имъ слугува. Нѣкой казва: Голѣма борба имамъ съ хората. — Като тѣхъ си по умъ. — Слуга ме направиха хората. — По-глупавъ си отъ тѣхъ. — Господарь станахъ на хората. — По-уменъ си отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, какъ да се отнасяте съ хората. Това ще научите отъ числото две. Числото две е добъръ търговецъ. Като влѣзе нѣкой клиентъ въ неговия магазинъ, той не се излъчва напредъ, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: Какво обичате, господине? На ваше разположение съмъ. Клиентитѣ оставатъ доволни отъ него и го препорѫчватъ на своитѣ близки. Така, работитѣ на този търговецъ вървятъ добре. Прилагате ли неговия методъ, и вашитѣ работи ще вървятъ добре. Искате ли да спечелите сърдцето на хората, не се излъчвайте предъ тѣхъ, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това сѫ особени линии на поведение, на обхода, които човѣкъ трѣбва да спазва. Измѣни ли една отъ тия линии, работитѣ му оставатъ назадъ. Който е тръгналъ въ Божествения пѫть, той трѣбва да спазва красивитѣ линии на природата. Изкриви ли една отъ тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всѣко изкривяване на линиитѣ говори за наследствени чърти въ човѣка, съ които той разумно трѣбва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя животъ. Външниятъ изразъ на човѣшкия животъ е изразъ и на неговата душа. Изразътъ на душата му е изразъ на неговия умъ и на неговото сърдце. Сега, за да даде правиленъ изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Да даде човѣкъ правиленъ изразъ на живота си, това значи, да има красиви линии на тѣлото, на лицето, на движенията си. Това се постига, само ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ красиви. Може ли човѣкъ да даде изразъ на живота си, всичкитѣ му работи се нареждатъ добре. Като става сутринь отъ сънь, той не трѣбва да бърза, да прочете една две молитви, да се каже, че се е молилъ, но трѣбва да се измие, да се облѣче спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система въ възприемателно положение. Следъ това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. Въ това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човѣкъ задачитѣ си правилно. Мнозина се стремятъ къмъ разуменъ животъ. Щомъ решаватъ задачитѣ си правилно, тѣ ще дойдатъ до този животъ. За това не се изисква много време. Достатъчно е всѣки день да отдѣляте по 5 — 10 минути за размишление, за вѫтрешна работа върху себе си. По този начинъ човѣкъ ще се до- могне до красотата въ живота, която ще остави неизгладими спомени въ него. Единъ 70 годишенъ старецъ разправялъ една своя опитность. Нѣкога, въ младинитѣ си, той видѣлъ една млада, красива мома, съ ангелско лице и ангелски погледъ. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечаталъ погледа и усмивката й въ себе си и ги носилъ цѣлъ животъ. И жена ималъ, и деца ималъ, всички измрѣли и ги забравилъ, но погледътъ и усмивката на тази мома останали паметни и живи въ съзнанието му за винаги. Красивото, великото, Божественото трѣбва да остане паметно въ съзнанието на човѣка, както образътъ на красивата мома е останали за винаги въ съзнанието на дѣдото. Красотата, това е изразъ на живота. Дѣдото се чудилъ, каква е била тази мома, която презъ цѣлия му животъ не е излѣзла отъ неговото съзнание. Какви ли опити не е правилъ, за да я забрави, но не могълъ. На постъ и молитви се подлагалъ, предъ свещеници се изповѣдвалъ, наказания си налагалъ, но красивата мома не излѣзла отъ ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освенъ ангелъ, въплътенъ въ човѣшка форма, дошълъ на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала свѣтълъ умъ, добро сърдце, възвишена душа. Който веднъжъ срещне тази мома въ живота си, той не може да бѫде нещастенъ. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва въ човѣшката душа за вѣчни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото въ свѣта, което нѣма начало, нѣма край. И тъй, не се измѫчвайте отъ красивитѣ нѣща. Дѣдото, който видѣлъ красивата мома, цѣлъ животъ се измѫчвалъ, но не се осмѣлилъ да каже на жена си, или на нѣкой свой близъкъ, че носи въ себе си спомена за красивата мома. Защо трѣбва да се измѫчва? Той е срещналъ ангелъ и не може да го забрави. Той носи този ангелъ въ себе си като велика идея. Добре е всички хора да иматъ такава идея въ себе си. Иматъ ли тази идея, тѣ могатъ да бѫдатъ поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя рѫководно начало въ тѣхния животъ. Тази идея дава изразъ, насока на човѣшкия животъ. Тази идея представя рѣка, която се стреми къмъ морето, къмъ великия океанъ на живота. Сега, отъ всички хора се изисква чистота. Тѣ трѣбва да пресѣятъ, да филтриратъ своя животъ, да го освободятъ отъ неопредѣленитѣ мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минаватъ и заминаватъ презъ тѣхъ. Като пречистятъ живота си, въ тѣхъ ще остане само Божественото. Какво трѣбва да остане въ човѣка?—Числата 12 и 21. Споредъ кабалата, числото 12 е изразъ на разумностьта, на мѫдростьта въ човѣка. Числото 21 е изразъ на великата любовь, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието въ живота. Числото 21 се състои отъ 10 + 10 + 1- Това сѫ елементи, живи числа, които показватъ, че всѣко число може да се разлага на своитѣ съставни, живи единици. Дветѣ десетки въ числото 21 сѫ отъ две различни категории. Едната десетка е свързана съ единъ родъ разумни сѫщества, а другата— — съ други разумни сѫщества. Еднитѣ и другитѣ сѫщества взаимно си помагатъ. Тѣ иматъ отношение къмъ хората, интересуватъ се отъ тѣхния животъ. Възвишенитѣ сѫщества представятъ ангели, красиви моми, които си служатъ съ магическата прѫчица. Въ който домъ влѣзатъ, тѣ турятъ всичко въ редъ и порядъкъ. Ангелитѣ, боговетѣ не сѫ нищо друго, освенъ красивитѣ моми, къмъ които всѣки се стреми. Съ ангелитѣ, които ви посещаватъ, ще говорите по единъ начинъ; съ боговетѣ — по другъ начинъ. Както и да се разговаряте съ тѣхъ, тѣ оставятъ своето благословение. Ангелитѣ изучаватъ и прилагатъ любовьта, а боговетѣ — служенето. Въ това отношение, човѣкъ може да бѫде или ангелъ, или божество. Като ангелъ, той ще прилага любовьта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човѣкъ изразъ на своя животъ. Въ това седи силата на човѣшкия животъ. Следователно, който иска да бѫде ангелъ, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на боговетѣ. Който иска да бѫде божество, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на ангелитѣ. Между всички разумни и възвишени сѫщества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Тѣ искатъ да бѫдатъ ангели и божества, безъ да разбиратъ тѣхнитѣ закони, безъ да пазятъ ин- тереситѣ имъ. Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно съ тѣхъ. Като работите съзнателно съ тия числа, вие ще преодолѣете всички препятствия въ своя животъ. Ако искате да развивате сърдцето си, прилагайте мѫдростьта, т. е. законитѣ на боговетѣ. Ако искате да развивате ума си, да бѫдете Синове Божии, прилагайте любовьта, като основенъ принципъ въ живота си. Като работите по този начинъ, вие неизбѣжно ще правите погрѣшки, но това да не ви спъва. Стремежътъ на човѣка е важенъ.— Готови ли сме за тази работа? — Готови или не, вие трѣбва да прилагате. Не прилагате ли, ангелътъ на смъртьта ще дойде да ви вземе.—Ще бѫдемъ ли готови за онзи свѣтъ? — И това нѣма да ви питатъ. Готови ли сте или не, ще ви взематъ. Като умре човѣкъ, тогава се опредѣля мѣстото му. Отъ мѣстото, въ което се намира, той познава, доколко е билъ готовъ. Казва се въ Писанието: „Умрѣ бедниятъ Лазаръ и го занесоха въ лоното на Аврама. Умрѣ богатиятъ и го занесоха въ мѣстото на мѫчението“. Значи, едни ще отидатъ при добри условия, а други—при лоши. Сега, като ученици, научете се да разлагате нѣщата на съставнитѣ имъ части. Като ги разложите, непотрѣбното ще турите на една страна, а потрѣбното — на друга. Така ще разложите и живота си, за да отдѣлите своитѣ дарби и да ги развивате. Съвременнитѣ хора очакватъ да дойдатъ благата отвънъ нѣкѫде. Тѣ казватъ: Да дойде Божието благословение върху насъ. — Божието благословение се излива върху васъ всѣки моментъ, но вие трѣбва да умѣете разумно да го използувате. — Ама не мога да се моля,—Ще се научишъ. Преди да се молишъ, застани правъ, съ свободни, отпуснати мускули на тѣлото си, като за почивка, и отправи мисъльта си нагоре. Въ това време хората могатъ да ти се присмиватъ, да те ругаятъ, но ако останешъ тихъ и спокоенъ, безъ да прекѫснешъ молитвата си, твоята мисъль е силна. Така сѫ се молили светиитѣ, мѫченицитѣ, апостолитѣ. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на изгаряне, но не сѫ прекѫсвали връзката си съ Бога. Какво сѫ постигнали хората, като сѫ преследвали светиитѣ и апостолитѣ? Ако сѫ изгаряли единъ християнинъ, десеть нови сѫ се явявали. Ако сѫ изгаряли десеть, сто нови сѫ се явявали. Хората сѫ, се очудвали на държането, на поведението, на устойчивостьта на тия мѫченици. Това означава вѫтрешенъ изразъ на живота. Сега, желая ви да бѫдете спретнати въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да предадете изразъ на своя животъ. И тогава, като дойде Божието благословение върху васъ, вие ще го приемете и задържите въ себе си за вѣчни времена. — Божията Любовь носи щастие. — Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 19 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗБИРАНЕ НА ЖИВОТА. Размишление върху веселието на Божия Духъ. Животътъ представя условие за разбиране на любовьта. Безъ животъ любовьта е неразбрана. Любовьта произтича отъ живота. Който разбира живота, само той може да разбере любовьта. Човѣкъ е достигналъ до разбиране на любовьта само чрезъ живота. Животътъ тече непреривно въ човѣка, но понѣкога това течение отслабва, а понѣкога се усилва. Когато животътъ отслабва, човѣкъ боледува. Когато животътъ се усилва, човѣкъ е здравъ и бодъръ. Здравето на човѣка е мѣрка за силата на живота, който тече презъ него. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази здравето си. Животътъ функционира едновременно въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ Божествения. По какво се различаватъ тия три свѣта? Кога живѣе човѣкъ на физическия, кога — въ духовния и кога — въ Божествения свѣтъ? Да живѣе човѣкъ само на физическия свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвънъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе несъзнателно, като камънитѣ въ природата. Да живѣе човѣкъ въ духовния свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвѫтре. Да живѣе човѣкъ въ Божествения свѣтъ, това значи, съзнанието му да е и вънъ, и вѫтре. Божествениятъ свѣтъ включва въ себе си и физическия, и духовния. Ако не е готовъ още за духовния свѣтъ, човѣкъ изпада въ сѫщата опасность, въ каквато се намира параходътъ, когато вълнитѣ проникватъ въ него. Докато вълнитѣ го биятъ отвънъ, той е въ безопасность. Проникнатъ ли вѫтре въ него, въ скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човѣкъ проникне вѫтре въ него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живѣе и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Това сѫ два свѣта, диаметрално противоположни единъ на другъ. Докато живѣе съ съзнанието си на физическия свѣтъ само, човѣкъ трѣбва да приема нѣщата, както сѫ, безъ да се рови въ тѣхната сѫщина. — Защо боледувамъ? — За да изправишъ нѣкоя своя погрѣшка и да научишъ нѣщо. Филосфствувашъ ли много, никакъвъ отговоръ нѣма да получишъ. — Защо? — Защото не си готовъ. Може ли човѣкъ да изкара два килограма масло отъ единъ килограмъ млѣко? — Не може. Значи, невъзможно е да ви се отговори на въпроса, защо боледувате. — Защо хората не ме обичатъ и уважаватъ? — Защото не си богатъ, нѣмашъ знание, боледувашъ и т. н. Искашъ ли да те уважаватъ и почитатъ, стани богатъ, ученъ, здравъ. На физическия свѣтъ е така. Въ духовния и въ Божествения свѣтъ, обаче, отношенията между хората сѫ други. Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за своитѣ неуспѣхи и непостигнати желания съ отсѫстствие на време. Щомъ се е родилъ на земята и живѣе въ време и пространство, човѣкъ има време за всичко. Обаче, това не подразбира, че отъ единъ килограмъ млѣко могатъ да излѣзатъ два килограма масло, т. е. въ единъ животъ обикновениятъ човѣкъ да стане светия. Реалниятъ животъ има предъ видъ постигане на близки цели. Цельта на човѣшкия животъ седи въ правилно използуване на днешнитѣ блага и условия. Утрешниятъ день има нова програма. Земедѣле- цътъ пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще впрегнешъ колата си, ще отидешъ на нивата и ще орешъ. — Докога? — Докато имашъ сили и време на разположение. За всѣки день е опредѣлено, каква работа трѣбва да свършишъ. Жената пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще работишъ въ кѫщи: ще готвишъ, ще перешъ, ще чистишъ н т. н. Колко време трѣбва да работя?—Опредѣлено е, колко време трѣбва да работишъ и какво да направишъ за даденото време. Казано е: Не отлагай днешната работа за утре. — Какво трѣбва да правя, като стана отъ сънь? — Ще се молишъ, ще четешъ, ще работишъ въ кѫщи. Ако нѣма, какво да правишъ, ще играешъ. Играта е почивка, смѣна на състоянията. Следователно, докато човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, съзнанието му е външно. Той има отношение повече къмъ външния свѣтъ, къмъ материалната страна на нѣщата. Тази е причината, поради която той прави погрѣшки като дете. Какво трѣбва да правите, когато детето грѣши? Ще отидете при майка му и баща му, ще имъ разправите, какво е направило детето и ще оставите тѣ да се разправятъ съ него. Ако вие се разправяте съ детето, нѣма да му въздействувате. Прилагайте този законъ и къмъ възрастнитѣ хора. Понеже тѣ сѫ деца на Бога, като направятъ нѣкаква погрѣшка, не се разправяйте съ тѣхъ, но идете при тѣхния Баща. Той ще оправи работитѣ имъ, безъ никакво влошаване. Следователно, искате ли да влѣзете въ право отношение съ физическото съзнание на тия деца, вие нищо нѣма да постигнете. Този законъ има отношение и къмъ идейния свѣтъ. Запримѣръ, вие сте беденъ човѣкъ, имате жена, деца, но сте безъ работа. Търсите тукъ-тамъ работа, но не можете да намѣрите. Децата ви нѣматъ хлѣбъ за ядене, нито дрехи, обуща, книги и т. н. Най-после, вие дохождате до отчаяние, искате да откраднете нѣщо отнѣкѫде, да купите хлѣбъ. Като започнете да мислите, вие се ужасявате отъ тази мисъль въ себе си и влизате въ борба съ нея. - Не, не се разправяйте съ отрицателнитѣ мисли, които минаватъ презъ васъ. Оставете ги на родителитѣ имъ, тѣ да се разправятъ съ тѣхъ. — Какво да правимъ съ глада? — Идете на лозето да копаете — Пришки ще излѣзатъ на рѫцетѣ ми. — Ще излѣзатъ, разбира се. Обаче, за предпочитане е да излѣзатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце отъ работа, отколкото отъ лъжа. Това показва, че и при лъжата излизатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце. Разликата седи само въ това, че като работи, човѣкъ е доволенъ отъ себе си, а като краде и лъже, е недоволенъ. И тъй, научете се да разграничавате идеитѣ. Всѣка идея, на която съзнанието е отвънъ, трѣбва да се отнесе къмъ съответния свѣтъ. Отношенията на нѣщата въ свѣта сѫ строго опредѣлени. Всѣко нѣщо въ свѣта има свой господарь, който го управлява. Рѣкитѣ, горитѣ, въздухътъ, свѣтлинаната, макаръ и да сѫ дадени за наше ползуване, иматъ свои господари. Какво показва това? — Това показва, че на земята ние сме слуги, обиколени съ много господари. Положението на слугата зависи отъ неговата разумность. Само разумностьта е въ състояние да повдигне човѣка. Щомъ си въобрази, че е нѣкаква голѣма величина, човѣкъ веднага срѣща на пѫтя си господаритѣ на водитѣ, на горитѣ, на въздуха, на свѣтлината и т. н. Какъ ще се справи съ тия господари? — Чрезъ разумностьта. Ако не си разуменъ, ще се натъкнешъ на редъ противоречия и ще кажешъ, че това не можешъ да направишъ, онова не можешъ да направишъ, не можешъ да учишъ, животътъ е безсмисленъ и т. н.— Не, така не се разсѫждава. Какво не може човѣкъ да направи?—Не мога да се моля. — Какъ да не можешъ? Една дума не можешъ ли да кажешъ? Като ти се объркатъ работитѣ, не можешъ ли да кажешъ: Господи, бѫди милостивъ къмъ мене! Загазихъ, не мога да си помогна. Щомъ си загазилъ, ти си попадналъ въ нѣкоя рѣка. Богъ веднага ще изпрати господаря на рѣката да те извади навънъ. Силната молитва се състои отъ две-три думи. Ако си гладенъ, иди при нѣкой свой приятель и кажи: Гладенъ съмъ! Той ще те разбере и ще те нахрани. Трѣбва ли да му разправяшъ, какъ си изпадналъ до това положение? Можешъ да говоришъ много, но многото думи сѫ разказъ, или нѣкакъвъ романъ, безъ който можете да минете. Понеже хората сѫ свързани единъ съ другъ, всѣки човѣкъ е доволенъ, когато му се представи случай да услужи на ближния си. Ако при васъ дойде нѣкой ученъ, радвайте се, че можете да научите нѣщо. Хората трѣбва едни на други да си помагатъ. Ако този, когото сте нахранили, е добъръ цигуларь, той ще извади цигулката си и ще ви посвири. Гладътъ е станалъ причина да се запознаете съ него. Като ученици, вие трѣбва да разглеждате живота разумно. Каквото и да ви се случва въ живота, това сѫ скрити възможности за проява на Божественото въ свѣта. Колкото по-близко сте до Божественото разбиране на нѣщата, толкова повече съзнанието ви се разширява. Съзнанието на човѣка представя капиталъ, безъ който не може да се работи. Ако съзнанието ви не се разширява, каквито блага, каквито знания и да придобивате, нѣма да ги задържите въ себе си. Всички блага и придобивки, които човѣкъ може да задържи въ съзнанието си, оставатъ за вѣчни времена. Не може ли да ги задържи, тѣ сѫ временни и сами по себе си ще отпаднатъ. Като знаете това, вие трѣбва да се стремите къмъ онѣзи блага, които сѫ постоянни, вѣчни. Тѣ причиняватъ вѣчна радость на човѣка. Радостьта на човѣка е постоянна, когато той разбира отношенията, които сѫществуватъ въ Божествения, въ духовния и въ физическия свѣтъ и живѣе съобразно тѣхъ. Божествениятъ свѣтъ включва всички придобивки и блага, които човѣкъ е придобилъ на физическия и въ духовния свѣтъ. Тѣзи придобивки вървятъ съ човѣка заедно, и на този, и на онзи свѣтъ. Като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че знаете много нѣща за Бога, за Божествения свѣтъ.—Какво знаете за Бога? — Знаемъ, че Той е Любовь. — Какво знаете за любовьта? — Знаемъ, че животътъ произтича отъ любовьта. — Какво знаете за живота? — Знаемъ, че животътъ представя сборъ отъ множество различни форми, надъ насъ и подъ насъ. Наистина, докато не разбере живота, човѣкъ никога нѣма да разбере любовьта. Безъ живота любовьта остава неразбрана. Дето е животътъ, тамъ има непреривно движение. Щомъ дойде до любовьта, човѣкъ спира движението си. Кой го срещне красива мома, или красивъ момъкъ, той се спира, захласва се и започва да гледа. Дали той е професоръ, учитель, свещеникъ, майка или баща, ще се спре предъ любовьта. Който срещне любовьта, той непременно трѣбва да се спре, докато тя замине. Любовьта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щомъ го поздрави, той ще продължи пѫтя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира предъ любовьта, той е изгубилъ едно отъ великитѣ условия на живота. Най-малкиятъ проблѣсъкъ на любовьта въ душата на човѣка струва цѣлъ животъ. Безъ нея, нито богатство, нито сила, нито знание, нито изкуство иматъ нѣкакъвъ смисълъ. Безъ любовьта всичко е „мая“. Единъ погледъ на любовьта дава сила презъ цѣлия животъ на човѣка. Той остава за винаги паметенъ. Срѣщате нѣкой старецъ, на 70—80 годишна възрасть, но щомъ стане дума за любовьта, той започва да ви разправя, че като билъ младъ, една красива мома го погледнала така, че и до днесъ не може да забрави този погледъ. Очитѣ й били огънь, който и до днесъ топли сърдцето му. — Той е почувствувалъ погледа на любовьта, но не я разбралъ. Очитѣ на красивата мома не сѫ любовьта, но презъ очитѣ на тази мома е миналъ Божествениятъ пламъкъ на любовьта. Той живѣе въ душата на човѣка и оттамъ излиза навънъ. Ето защо, дето видите Божественото, въ мѫжъ или въ жена, спрете се да го погледате. То прави нѣщата красиви. Турцитѣ казватъ: Благословение е за човѣка да гледа красивото въ свѣта. Съвременнитѣ хора още не разбиратъ любовьта, вследствие на което сѫ, изопачили и най-красивитѣ нѣща. Тази е причината, поради която тѣ изпадатъ въ голѣми заблуждения и противоречия. — Не, срещнете ли любовьта, спрете се и благодарете, че сте я видѣли. Не питайте, коя е тази красива мома или момъкъ, коя майка ги е родила. Каквото и да правите, вие никога нѣма да намѣрите майката на любовьта. Красивата мома и красивиятъ момъкъ, които срѣщате, сѫ изразъ само на любовьта. Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи на физическия, нито на духовния свѣтъ, но се проявява чрезъ тѣхъ. Красотата е достояние на Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ тя трае кратко време, въ духовния свѣтъ остава за по-дълго време, а въ Божествения свѣтъ — за вѣчни времена. Красотата е идеалъ за човѣка. Той се стреми къмъ красивото въ свѣта, като къмъ свой идеалъ. Красиви мисли, красиви чувства, красиви постѫпки, това е идеалътъ на човѣшката душа. Красотата радва човѣка. Лошото за човѣка седи въ това, че при всѣко изпитание той губи радостьта, силата си и казва, че всичко е празна работа. — Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. Дръжте се за красивитѣ мисли и чувства, които даватъ тласъкъ въ живота ви. Тѣ сѫ онази свѣтлина, онзи пламъкъ, който излиза отъ очитѣ на красивата мома и на красивия момъкъ. Колкото пѫти и да срещнете красотата, изразъ на любовьта, спрете се предъ нея, не я отминавайте. Ако първия пѫть се спрете и я поздравите, тя ще ви срещне и втори пѫть и ще се задържи за по-дълго време при васъ. Сега, азъ желая всички да бѫдете захласнати отъ любовьта, безъ да изгубите съзнанието си; да сте готови, като видите любовьта, да забравите, че сте тръгнали нѣкъде да правите зло. Запримѣръ, нѣкой тръгналъ да отмъщава на брата си, но на пѫтя срѣща любовьта — красива мома, която го поглежда мило и го поздравява. Той се спира захласнатъ предъ нея и забравя, че е тръгналъ да отмъщава. Като замине красивата мома, той започва да мисли: Има Богъ въ свѣта, има любовь, има защо да се живѣе. Радостенъ и доволенъ, той продължава своя пѫть. Каже ли, че това е празна работа, той се излага на смърть. Който отрича живота, той приема смъртьта. Това е неизбѣ- женъ законъ. Следъ живота иде смъртьта, а следъ смъртьта — животътъ. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, той кани смъртьта при себе си. Обаче, това не е правилно разбиране. Така не се живѣе. Така живѣятъ само своенравнитѣ деца, които се сърдятъ на баща си, на майка си, на близкитѣ си, че не имъ даватъ всичко, каквото желаятъ. Защо ще се сърдите на Бога, че сте създадени такива, каквито сте днесъ? Едно време, когато създавалъ животнитѣ, Богъ създалъ и слона, но дребно, малко животно, не като сегашниятъ слонъ. Хората го преследвали, гонили го, използували го. Недоволенъ отъ положението си, слонътъ се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, дотегна ми този животъ, да ме преследватъ хората и голѣмитѣ животни. Направи ме голѣмо животно, че още отдалечъ да внушавамъ страхъ, всички да бѣ- гатъ отъ мене. Богъ чулъ молбата му и го направилъ голѣмо, едро животно, какъвто го виждаме днесъ. И при това положение, обаче, хората го използуватъ, впрѣгатъ го на работа. Значи, като малки, вие ще имате единъ родъ мѫчнотии. Като голѣми, ще имате другъ родъ мѫчнотии. И при едното, и при другото положение вие не можете да бѫдете господари. Кой слонъ досега е станалъ господар? Съвременнитѣ хора иматъ сѫщото желание, като на слона, да се освободятъ отъ едно положение, отъ влиянието на дадени условия и да станатъ господари. Каквото и да правятъ, тѣ никога нѣма да се освободятъ отъ влиянието на условията, при които сѫ поставени да живѣятъ. Ако се освободятъ отъ едни условия, ще попаднатъ подъ други, Колкото красивата мома може да се освободи отъ момцитѣ, красивиятъ момъкъ — отъ момитѣ, гладниятъ — отъ мисъльта за хлѣба, толкова и вие можете да се освободите отъ влияния, —Ама нѣма ли воля човѣкъ? — Човѣкъ има воля, когато задоволи глада си. Докато не е задоволилъ глада си, той мисли за хлѣбъ, за красиви моми и момци. Като гледа на една, на втора, на трета красива мома, най-после момъкътъ казва: Ще се оженя! Женитбата подразбира задоволяване на глада въ човѣка. Не задоволи ли глада си по нѣкакъвъ начинъ, той е осѫденъ на смърть. Така трѣбва да разбирате нѣщата. Щомъ си гладенъ, ще влѣзешъ въ гостилница, ще се нахранишъ и ще блгодаришъ, че яденето е било вкусно. Следъ това ще отидешъ на работа. По сѫщия начинъ благодарете и вие, когато срѣщате красиви моми и момци, които сѫ внесли нѣщо добро въ душата ви, дали сѫ ви потикъ къмъ възвишеното въ свѣта. Каквато и да е красотата, тя внася нѣщо хубаво въ човѣшката душа. Красотата е едно отъ великитѣ блага на живота. Като ученици, вие трѣбва да вървите въ правия пѫть, безъ никакви отклонявания. Всѣко отклоняване води къмъ лоши последствия. Вървите по единъ стръменъ, планински пѫть, но пожелавате да се отклоните, да вземете другъ, по-лекъ пѫть. Въ желанието си да намѣрите по-лекъ пѫть, вие задръствате нѣкѫде и съ часове се лутате, докато изѣзете на пѫтя, отъ който сте се отклонили. Презъ това време вие се сърдите на Бога, на хората, защо не сѫ разработили всички пѫтища, или защо сѫ допуснали да се отклоните. Не се сърдете на никого. Вие сами сте виновни за положението си. Защо не следвахте пѫтя, по който бѣхте тръгнали? Той бѣше най-краткиятъ пѫть. По него сѫ минавали много планинци. Той е изпитанъ пѫть. Щомъ си се отклонилъ отъ правия пѫть, ти самъ се натъквашъ на мѫчнотии, на изпитания и на страдания. За да не страдашъ, ти или трѣбва да минешъ направо презъ пѫтя, който е изпитанъ, или като се отклонишъ, отново да се върнешъ по сѫщия пѫть. Днесъ всички хора правятъ известни отклонявания, голѣми или малки. Лошото не е въ отклоняването, но въ нежеланието на човѣка да се изправи, да се върне назадъ и да започне оттамъ, отдето се е отклонилъ. Запримѣръ, нѣкой се е родилъ за земедѣлецъ, а става музикантъ. Той ходи натукъ - натамъ, лута се, но нищо не излиза отъ неговата музика. Най-после напуща музиката и става земедѣлецъ. Той може да учи музика, но да не очаква, че ще стане виденъ музикантъ. А така, като работи земята, той ще направи хубава плодна градина, съ доброкачествени плодове, и който мине покрай градината му, ще се спре, ще се полюбува на хубавитѣ плодове. Като влѣзе вѫтре, ще го угости съ сладкитѣ плодове на своята градина. Каква по-хубава музика отъ тази може да очаквате? Ако нѣкой отъ вашитѣ гости сѫ добри музиканти, ще ви посвирятъ съ цигулката си и ще задоволятъ вашия гладъ за музика. Вие ще ги задоволите съ плодоветѣ си, а тѣ — съ своята музика. Щомъ сте дошли на земята да се учите, вие трѣбва да знаете, коя дарба е най-силно развита въ васъ и съ нея да започнете. Работете първо съ силнитѣ дарби и постепенно пристѫпвайте къмъ слабитѣ. Сега, като ученици, вие трѣбва да се пазите отъ еднообразието. Учите ли, молите ли се, избѣгвайте еднообразието. То действува убийствено върху човѣка. Единъ албанецъ напусналъ Албания, за да избѣга отъ боба, който навсѣкѫде му предлагали. На гости ли ще отиде, бобъ ще му предложатъ. На гостилница ли отиде, пакъ бобъ. Единъ день решилъ да замине за Цариградъ, да избѣга отъ боба. Обаче, какво било очудването му, когато още на първата гостилница, въ която влѣзълъ, му предложили пакъ бобъ. Той гръмналъ съ револверъ въ чинията си и избѣгалъ навънъ. Пазете се отъ еднообразието, но пазете се и отъ критиката. Защо трѣбва да бързате съ мнението си за картината на нѣкой художникъ?—Той едва е сложилъ нѣколко чърти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. — Ние разбираме, какво ще излѣзе отъ тази картина.— Нищо не разбирате. Преди всичко, картината не е завършена. И тъй, когато се произнасяте за живота, казвамъ: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. Велики художници, велики хора, разумни сѫщества работятъ върху живота на земята, а вие сте само зрители и слушатели. Вие сте поканени на угощение отъ господаря на живота, който, отъ време на време, ви поканва да вземете участие въ общата работа. Приятно е на човѣка да работи върху картината на живота. Тази работа внася въ него потикъ къмъ великия, цѣлокупния животъ, а съ това заедно и мисъльта му закрепва. Безъ мисъль, безъ любовь животътъ е безпредметенъ. Колкото по-голѣма е любовьта на човѣка, толкова и мисъльта му е по-обширна, толкова и животътъ му е по-приятенъ. Ако любовьта на човѣка е малка, и мисъльта му е малка, дребнава. Дребнавата мисъль създава нещастия за човѣка. Изобилната любовь ражда изобилния животъ; изобилниятъ животъ ражда великата мисъль; великата мисъль пъкъ прави човѣка щастливъ. Щастието и нещастието въ живота вървятъ едно до друго. Ако човѣкъ не е свързанъ съ любовьта, ако животътъ му не произтича отъ нея и ако мисъльта му не е свързана съ живота, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Той ще се намѣри въ единъ мъртавъ свѣтъ. Всички имате тази опитность, но не трѣбва да я повтаряте. Пролайте опитноститѣ, които имате, за да си купите скѫпоценния бисеръ на живота, който ще ви направи щастливи. Какво нѣщо е бисерътъ? — Бисерътъ не е нищо друго, освенъ правилно разбиране на живота. Като не може вѣрно да реши задачитѣ си, човѣкъ казва, че най-добре е да се откаже отъ живота. — За да се откаже отъ нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да постави на негово мѣсто нѣщо по-високо. Не е ли намѣрилъ нѣщо по-високо отъ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ на това, което днесъ му е дадено. Той е изпратенъ на земята въ едно велико училище и трѣбва да е доволенъ, че има възможность да се учи. — Ама не съмъ пръвъ. — Пръвъ или последенъ, това нищо не значи. Достатъчно е, че можешъ да учишъ. Въ всѣко училище има и първи, и последни ученици. Все трѣбва единъ отъ ученицитѣ да бѫде последенъ, т. е. на опашката. — Кой ще бѫде последниятъ? — Който е дошълъ последенъ и който е съ най-слаби дарби. Обаче, ако изпълни задачитѣ на последното мѣсто правилно, единъ день главата и опашката ще се събератъ на едно мѣсто. Това е цельта и на съвременната наука. И тъй, когато енергията отива отъ главата къмъ опашката, образува се единъ крѫгъ. При това преминаване на енергията се произвежда свѣтлина. Значи, свѣтлината върви отъ главата къмъ опашката. Опашката представя човѣшкия умъ. Който не разбира значението на човѣшкия умъ, той не иска да бѫде опашка. Той счита за обида да бѫде опашка въ живота. Въпрѣки това, гениалнитѣ хора сѫ все опашки. Когато говоримъ за нѣкой гениаленъ човѣкъ, нѣма да казваме, че той е опашка, но ще ка- жемъ, че той е гениаленъ човѣкъ, съ отличенъ умъ. Докато движи опашката си, животното е здраво. Престане ли да движи опашката си, казваме, че животното е болно. Докато движи очитѣ си на една и на друга страна, човѣкъ е здравъ. Щомъ престане да движи очитѣ си, рѫцетѣ и краката му преставатъ да се движатъ, и той се вдървява, минава за мъртавъ човѣкъ. Добре е човѣкъ да се движи, но движенията му трѣбва да бѫдатъ правилни и разумни. Сега, дали ученикътъ е пръвъ или последенъ въ училището, не е важно. Дали е свършилъ съ отличие или съ срѣденъ успѣхъ, не е важно. За него е важно да учи, да върви напредъ. Има случаи, когато нѣкой ученици сѫ последни въ училището, а първи въ живота. Други пъкъ сѫ първи въ училището, а последни въ живота. Като ученици, вие трѣбва да учите, да разбирате предметитѣ, които ви се преподаватъ. Това се изисква и отъ обикновения ученикъ, и отъ окултния. Окултенъ ученикъ е онзи, който познава себе си, т. е. познава силитѣ и спо- собноститѣ, съ които разполага. Като погледне ръката си, той може да чете. Той знае своитѣ слабости. Той знае, кое е станало причина нѣкъде въ миналото си да се спъне. Като знае това, той може да изправи живота си. Но същевременно, ученикътъ знае и своитѣ добри чърти. Не само това, но окултниятъ ученикъ разбира законитѣ на природата и живѣе съобразно тѣхъ. Щомъ се намѣри всрѣдъ природата, той знае, къде може да бутне. Той разполага съ ключоветѣ на природата и знае, какъ да се лѣкува. Той познава тревитѣ, цвѣтята и тѣхнитѣ лѣчебни свойства. Като ви набюдавамъ, виждамъ, че вие имате физическо разбиране за живота, вследствие на което искате да постигнете всичко по механически начинъ. — Не, по физически по механически начинъ ще разберете и придобиете само една трета отъ нѣщата. Иска те ли да придобиете нѣщо повече, ще влѣзете въ областьта на духовния свѣтъ. Искате ли да придобиете всичко, ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Тамъ нѣщата се придобиватъ напълно, сто на сто. Вие сами не сте доволни отъ вашитѣ възгледи и убеждения за живота. Като ги прилагате, виждате, че тѣ не работятъ, не даватъ никакви резултати. Какво трѣбва да направите, за да проработятъ вашитѣ възгледи? Вие трѣбва да внесете повече свѣтлина и широта въ възгледитѣ си. Като ученици, вие трѣбва да изучавате силата на вашитѣ възгледи. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, нека приложи своитѣ възгледи, да види, доколко може да се лѣкува съ тѣхъ. Какво прави ученикътъ? Щомъ се разболѣе, той търси лѣкарь да му помогне. Едно трѣбва да имате предъ видъ: дали лѣкарь ще ви лѣкува, или вие сами, преди всичко, трѣбва да знаете причината на болестьта. Който не знае причината на дадена болесть, той не може да я лѣкува. Всѣка болесть има своя далечна или близка причина. Намѣрете причината и я отстранете. Щомъ отстраните причината на болестьта, и самата болесть ще изчезне. Ако нѣкога сте се присмѣли на болестьта на нѣкой човѣкъ, тази болесть непременно ще ви посети. Намѣрете човѣка, на когото сте се присмѣли, искайте извинение отъ него. Щомъ се извините и докажете, че влизате въ положението на страдащитѣ, болестьта ще ви напусне. Въ каквото положение и да се намирате, едни за други представяте предметно учение и трѣбва да се учите, разумно да се ползувате отъ условията. Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ страданията си, да забравятъ своето минало. Това може да се постигне само чрезъ любовь. Тѣ трѣбва да бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на своитѣ ближни, да гледатъ на тѣхъ като на братя. Когато между хората се възстановятъ братски отношения, страданията имъ изчезватъ. Както по-голѣмиятъ, по-учениятъ, по-силниятъ братъ въ единъ домъ помага на по-слабитѣ, така и въ по-голѣмитѣ единици — общества и народи, хората могатъ да спазватъ сѫщитѣ отношения. Природата балансира своитѣ сили. Тя разполага съ всички форми, слаби и силни, и ги уравновесява. При това положение страданията сѫ неизбѣжни. Невъзможно е човѣкъ да живѣе на земята, на физическия свѣтъ безъ страдания. Обаче, има ли Божествената Любовь въ себе си, той може да бѫде щастливъ и въ ада, и на небето. Единствена тя е въ състояние да организира всички сили въ човѣка, за да ги използува разумно. Всички хора се страхуватъ отъ влияния. Ако имъ се каже, че нѣкой човѣкъ е лошъ, че има лоши влияния, тѣ ще се изплашатъ. — Не, не казвайте на човѣка, че е лошъ, или че е черенъ, но запитайте го, колко хиляди лева е далъ за боята. Кажете му, че боята, която е на лицето му, е отъ най-скѫпитѣ бои. Научете се да гледате еднакво на всички хора. Както виждате злото въ другитѣ хора, така трѣбва да го виждате и въ себе си. Не е въпросъ да виждате злото и да се сѫдите, но вие трѣбва да разбирате произхода му и да го избѣгвате. Нѣкой върви по улицата, но бърза. Срѣща го единъ човѣкъ и се блъска въ него. Първиятъ се разгнѣви, защо го бутнали. Кой е виновенъ, че сѫ те бутнали? — И двамата сѫ виновни: първиятъ е виновенъ, че бърза много, а вториятъ, че не внимава. Качвате се на трамвай, бързате да седнете. Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пешъ. — Защо се блъскатъ хората? — Защото сѫ изгубили пространството, разстоянието, на което трѣбва да стоятъ единъ отъ другъ. Измѣнятъ ли тия разстояния, страданията неизбѣжно ги следватъ. Следователно, когато човѣкъ иска да се прояви, трѣбва да му дадете пространство и свобода, просторъ. Нѣкой иска да пѣе, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му мѣсто на сцената, и той ще излѣзе да пѣе. — Ама не пѣе хубаво.— Изслушайте го безъ присмѣхъ. Ако днесъ не пѣе хубаво, въ бѫдеще ще излѣзе отъ него добъръ пѣвецъ. Другъ пъкъ иска да чете нѣщо. Дайте му потикъ да чете, да се упражнява. Единъ день той ще излѣзе по-добъръ четецъ, отколкото е днесъ. Умнитѣ, силнитѣ трѣбва да помагатъ на невежитѣ, на слабитѣ. Всѣкога желайте доброто на своя ближенъ, за да желаятъ и вашето добро. Единъ старецъ отишълъ при единъ младъ момъкъ да го остриже. — Знаешъ ли да стрижешъ?—Зная, разбира се. Момъкътъ взима ножицитѣ и стриже, както му падне. Поглежда се дѣдото въ огледалото, но остава недоволенъ. Следъ това той отива при майсторъ бръснарь, който остригва косата му до кожа, но трѣбвало да минатъ месеци, за да израсте нова коса на дѣдото. Кѫде е погрѣшката му? Той искалъ да мине безъ пари. Ако бѣше отишълъ при бръснаря, щѣше да плати известна сума, но нѣмаше да става нужда да оголва главата си. Смѣшно е положението, въ което дѣдото е изпадналъ, но често и вие изпадате въ такова положение. Като се отклоните отъ правия пѫть, вие се натъквате на такива идеи, които ви оголватъ. и следъ това трѣбва да търсите майстори, да изправятъ погрѣшката ви. Окултниятъ ученикъ често се натъква на стригачи, които стрижатъ безпощадно и причиняватъ голѣми пакости. Дойдете ли до такава идея, изслушайте я внимателно, безъ да се произнасяте, дали е права или не, и продължете пѫтя си. Както и да мисли човѣкъ, въ даденъ случай мисъльта му е права. Като мине презъ голѣми изпитания, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ. За дадения случай той е правъ, но не и въ абсолютния смисълъ на думата. Другъ пъкъ се оженилъ и е нещастенъ въ женитбата си. Той казва: Нѣма щастие въ свѣта. — Правъ си. — Нѣма честни хора въ свѣта. —Правъ си. Този човѣкъ се е натъкналъ на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че нѣма честни хора въ цѣлия свѣтъ. Обаче, като помисли добре, той самъ ще се убеди въ противното. Свѣтътъ не се състои отъ десеть души. Милиарди хора има въ свѣта, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Нѣкой казва: Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. -Това сѫ хиперболи, фигури на речьта. Въ сѫщность, нѣщата не сѫ така, както се представятъ. Като искашъ да отидешъ нѣкѫде, все ще намѣришъ мѣсто. Фигуритѣ на речьта показватъ, че човѣкъ понѣкога е наклоненъ да преувеличава нѣщата, а понѣкога — да ги намалява. Нѣкой казва за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе. Другъ пъкъ казва, че всичко може да постигне. — И дветѣ нѣща не сѫ вѣрни. Човѣкъ е дошълъ на земята да направи нѣщо. Следователно, искашъ ли да станешъ ученъ, кажи въ себе си: Азъ мога да стана ученъ. Кажи и започни да учишъ. Така можешъ да станешъ и философъ, и поетъ, и музикантъ, но отъ тебе се изисква непреривна работа. Каквото желание и да имате, дръжте го въ себе си, но не го изнасяйте предъ хората. Кажете ли на нѣкого, че искате да станете философъ, и говорите много за философия, тази философия ще избѣга отъ васъ. Това е единъ отъ окултнитѣ закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте къмъ тѣхното реализиране. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, безъ да се спирате върху мисъльта, доколко сте напреднали, или дали сте вече къмъ края на развитието си. Въ който моментъ помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. Изкушението дебне човѣка на всѣка стъпка. Не мислете, че сте станали по-добри или по-лоши. Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявитѣ на човѣка сѫ различни, но не и силитѣ, които се съдържатъ въ него. Нѣкога човѣкъ ще се прояви като добъръ, а нѣкога — като лошъ. Обаче, само единъ пѫть въ живота си човѣкъ може да се прояви истински добъръ и единъ пѫть—истински лошъ. Това се дължи на силитѣ и способноститѣ въ човѣка, които постепенно се издигатъ до своя зенитъ и постепенно слизатъ надолу. Запримѣръ, Толстой е писалъ много романи, но единъ е романътъ „Война и миръ“. Той представя зенита на неговото творчество въ областьта на романитѣ. Най хубавиятъ романъ на Викторъ Хюго е „Клетницитѣ“, на Сенкевичъ — „Камо Грядеши“. Когато нѣкой писатель, поетъ или музикантъ дойде до зенита на своето творчество въ известна область, по-високо отъ нея не може да се качи. Тази точка представя плодъ, който е завързалъ и узрѣлъ. Щомъ стигне върха на своето творчество въ дадена область, писательтъ трѣбва да мине въ друга. Остане ли още въ първата область, той ще се прояви като обикновенъ човѣкъ. Човѣкъ непрестанно расте отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ сила въ сила. Мислите ли, че това, което сте достигнали, е достатъчно, вие се намирате въ заблуждение. Човѣкъ всѣкога има какво да учи. Едва сега вие влизате въ ученичеството. Ако мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Ако мислите, че сте млади, вие пакъ се заблуждавате. Нито сте стари, нито сте млади. Младъ е онзи човѣкъ, който има правилни отношения къмъ природата. Младъ е онзи, който нѣма никакви противоречия, който има абсолютна вѣра. Каквото се каже на този човѣкъ, той напълно вѣрва. Младиятъ има само едно разбиране за живота. Той се рѫководи отъ своитѣ вѫтрешни чувства, отъ гласа на своето разумно сърдце. Каквото сърдцето му каже да направи, така постѫпва. Младиятъ казва: Каквото мога да направя за себе си, това мога да направя и за ближния си. Това е любовь. Стариятъ, обаче, има две разбирания за живота, вследствие на което изпада въ голѣми противоречия и заблуждения. Днесъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора говорятъ за братство, за братски животъ. —Братскиятъ животъ представя градина, въ която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не сѫ израсли изведнъжъ. Години наредъ градинарьтъ е посаждалъ дръвче следъ дръвче, докато дойде до известенъ резултатъ. Следователно, ако и вие, день следъ день, посаждате въ своята Божествена градина — въ душата си, свѣтли мисли и чувства, тѣ непременно ще израстатъ. Който има плодове въ градината си, той не може да се разочарова. Като нѣматъ придобивки, мнозина дохождатъ до отчаяние и обезсърдчение и казватъ: Нѣма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде сѫщото, каквото и окултната школа. — Не, голѣма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъцитѣ на предпотопнитѣ животни, а окултната школа изучава животнитѣ въ сегашния имъ видъ, както и тия, които сега се раждатъ. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния животъ, както днесъ се проявява. Съвременнитѣ религии сѫ остатъци отъ езичеството, вследствие на което, като форми, тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Днесъ хората се нуждаятъ отъ наука, да изучаватъ живота тъй, както всѣки моментъ се проявява. Религията е нѣщо установено, неизмѣнно, а ние знаемъ, че само мъртвитѣ не се измѣнятъ: нито растатъ, нито се смаляватъ. Житното зърно, обаче, посадено въ земята, израства, класи и узрѣва. Ученикъ е онзи, който постоянно расте и се развива. Спре ли растенето му, той става религиозенъ. Като влѣзе въ черкова, религиозниятъ започва да се кръсти. Ако се кръсти само, безъ да мисли, той нищо не придобива. Кръстътъ подразбира, че човѣкъ трѣбва да мисли съ ума си, да чувствува съ сърдцето си, да работи съ волята, съ душата и съ духа си. Не впрегне ли тия сили въ себе си на работа, той не се е кръстилъ, но механически е движилъ рѫката си. Сега, мнозина се спиратъ на своето минало, дали сѫ били добри или лоши. Окултната наука не се занимава съ тия въпроси. Тя изисква отъ човѣка да учи. Въ свѣта и злото, и доброто иматъ смисълъ. Лошото седи въ това, че понѣкога злото е по-голѣмо, отколкото трѣбва. Докато е на огнището, огъньтъ е потрѣбенъ. Щомъ излѣзе отъ огнището, той става опасенъ, може да обхване цѣлата кѫща. Когато излѣзе отъ своето огнище, и любовьта става опасна. Когато излѣзе отъ своето корито, и животътъ става опасенъ. Животътъ е рѣка, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота отъ брѣговетѣ му, той става опасенъ — завлича растения, животни и хора. Изобилниятъ животъ, обаче, носи едновременно блага за всички души и помага за тѣхното правилно растене. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ изобилие: изобилие на животъ, на мисли, на чувства. Изобилието трѣбва да облагодетелствува, както отдѣлния човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Следователно, искате ли да се ползувате отъ изобилието на живота, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено. При каквито условия и да се намирате, благодарете. Щомъ можете да учите при тия условия, вие сте ги използували разумно. Следъ това ще ви се дадатъ по-добри условия. Условията, при които живѣете, сѫ предметно учение за васъ. Гледайте да не ги пропуснете, безъ да научите нѣщо. За всичко благодарете на Бога, безъ да Му разправяте, че сте грѣшни, или че хората не ви обичатъ и т. н. Това сѫ излишни разговори. Богъ знае това по-добре отъ васъ. Има смисълъ човѣкъ да се изповѣдва, но той трѣбва да отиде при всички хора, които е обидилъ, изнасилилъ, онеправдалъ и да изправи погрѣшката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение и да се върне дома си спокоенъ, съ вѫтрешенъ миръ и радость, съ готовность за новъ животъ. И тъй, приложете правилото: всѣки день да се изповѣдвате предъ себе си и веднага следъ това да пристѫпите къмъ изправяне на своитѣ погрѣшки. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се прилага. —Ако това не можете да направите, какъ бихте понесли грѣшкитѣ на своето далечно минало? Нѣкои искатъ да знаятъ своитѣ минали прераждания, за да се изправятъ. Тѣ не могатъ да понесатъ и изправятъ грѣшкитѣ, на които всѣки день се натъкватъ, че ще изправятъ миналото си. Ако знаете своитѣ минали животи, вие ще се спънете. И бѫдещето може да спъне човѣка, както и миналото. И въ бѫдещето на човѣка има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живѣе правилно, човѣкъ незабелязано прониква въ миналото си и го изправя, като същевременно чертае добъръ бѫдешъ животъ. За да открие своитѣ тайни, природата изисква отъ човѣка чистота, доволство и правилно разбиране на живота. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Исти на. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 12 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМѢНА НА СЪСТОЯНИЯТА. Размишление върху радостьта. Сега ще прочета 140. Псаломъ, върху който да размишлявате цѣла седмица. Спирайте се на Вѫтрешната, а не на външната страна на Псалома. Ако го изучавате по буква, нищо нѣма да научите. Представете си, че ви се даде темата, да опредѣлите конкретно, какво нѣщо е истината. Какво ще кажете? Какво може всѣки ученикъ да каже или да напише за истината? Като ученици, вие трѣбва да дойдете до най-простото разбиране на истината, както и на всички важни въпроси въ живота. Само по този начинъ можете правилно да се развивате. Да се развива човѣкъ, това значи, умътъ му да укрепва, да дойде до положение да разбере истината въ нейната пълнота. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи, да развива ума и сърдцето си, да разбира истината и да я прилага. Запримѣръ, какво ще разберете, ако ви се каже, че човѣкъ нѣкога е живѣлъ въ огъня, както днесъ живѣе въ въздуха? Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ водата, както рибата живѣе днесъ въ водата. Какво ще разберете отъ тѣзи твърдения? Човѣкъ постепенно е промѣнялъ срѣдата, въ която е живѣлъ, докато е слѣзълъ най-после на твърдата материя, на земята. Да си на твърдата почва и да живѣешъ въ нея, това сѫ две различни положения. Какъ ще разберете това? За да разберете тия нѣща, вие трѣбва да имате умъ, да сте дошли до високо разбиране на нѣщата. Тѣзи въпроси не сѫ за деца, тѣ сѫ за възрастни хора, които иматъ зрѣлъ умъ. Това не подразбира, че децата трѣбва да се откажатъ отъ тази философия. Не мислете, че всичко изведнъжъ ще ви стане ясно. Това е неестественъ процесъ. То е все едно да изисквате отъ окото си да възприеме всичката слънчева свѣтлина. Това е невъзможно. За васъ е важно два - три лѫча да влѣзатъ въ очитѣ ви и да се ползувате отъ тѣхъ. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ недоволни, защото не сѫ учени. Тѣ мислятъ, че за да бѫдатъ учени, непременно трѣбва да са свършили гимназия и университетъ. Всѣки може да бѫде ученъ, ако се стреми къмъ знанието съ радость. Докато учението радва човѣка, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва отъ него. За този човѣкъ знанието е непостижимо. Този законъ се отнася и до здравето на човѣка. Докато човѣкъ се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щомъ престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща. Дето здравето отсѫтствува, тамъ болестьта присѫтствува. Следователно, човѣкъ се движи между две състояния, които постоянно се смѣнятъ: радость и скръбь. Докато се радвашъ и надѣвашъ, че можешъ да станешъ ученъ човѣкъ, радостьта ти е на мѣсто. При това положение ти всѣки день ще придобивашъ по нѣщо. Щомъ се усъмнишъ въ придобиване на знанието, ти започвашъ да се обезсърдчавашъ Щомъ дойде обезсърдчението, съ него заедно иде и скръбьта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостьта и вѣрата въ постижение на нѣщата, човѣкъ печели, придобива нѣщо. При обезсърдчението и скръбьта, той губи. Като дадете ябълка на детето, то се радва. Щомъ отнемете ябълката му, то скърби. На какво се дължи недоволството? — На непостигнато желание. Искате ли да помогнете на човѣка, да го освободите отъ недоволството, насърдчете го, дайте му възможность да постигне своето желание. Нѣкой се обезсърдчилъ, че не може да свърши училище. Кажете му, че следъ нѣколко години ще свърши благополучно. Нека посещава училището, нека учи, той самъ да види, какви препятствия има вѫтре и вънъ отъ себе си, да познае своитѣ сили и способности. Кажете ли му, че нѣма да свърши, той предварително ще спре развитието си. Стремежътъ е важенъ въ човѣка. Като се стреми къмъ известна цель, която не може да постигне, човѣкъ придобива други нѣща, които го ползуватъ Казвайте на човѣка, че може да постигне желанието си. Никога, обаче, не му казвайте, че това или онова негово желание е непостижимо. Виждате, какъ единъ грѣшенъ човѣкъ пада и става. Не му казвайте, че не може да стане праведенъ човѣкъ. Правдата, светостьта сѫ постижими нѣща. Отъ съзнанието на човѣка зависи въ единъ день да стане праведенъ и светъ човѣкъ, и въ единъ день да се огрѣши. Съвременнитѣ хора говорятъ за реал- ностьта и казватъ, че реални нѣща сѫ тия, които могатъ да се постигнатъ. - Не, всѣко постигнато нѣщо не представя още самата реалность. Когато постигне нѣщо, човѣкъ се радва. Радостьта внася разширение въ съзнанието. Щомъ постигне нѣщо, човѣкъ става доволенъ. Докато се надѣватъ, че могатъ да постигнатъ нѣщо, хората сѫ доволни, радостни. Въ който день се усъмнятъ въ постигане на своитѣ желания, тѣ ставатъ недоволни и скръбни. За да не дойдатъ до това положение, хората не трѣбва да поставятъ никакви прегради на своитѣ идеали. Не се противопоставяйте на великия редъ и порядъкъ на природата! Като говоря за този процесъ, имамъ предъ видъ човѣшката съвѣсть. Съвѣстьта е особенъ инструментъ, особена мѣрка, съ която точно се измѣрва сѫщината на нѣщата. Отъ тази мѣрка зависи степеньта на човѣшката радость, както и количеството на неговитѣ придобивки. Колкото по-развита е съвѣстьта на човѣка, толкова по-ясни сѫ неговитѣ мисли, чувства и действия. Отъ развитието на човѣшката съвѣсть зависятъ правилнитѣ или неправилни отношения на човѣка къмъ Първата Причина. Когато съвѣстьта измѣрва нѣщата, и човѣкъ разбере, че не е постѫпилъ право, той става недоволенъ. Външно недоволниятъ е навѫсенъ, киселъ. Обаче, недоволството нѣма нищо общо съ песимизъма. Песимизъмътъ е паталогическо състояние въ човѣка, което се лѣкува по особенъ начинъ. Свѣтскитѣ хора изучаватъ живота, както и религиознитѣ го изучаватъ. Обаче, време е вече последнитѣ да се простятъ съ старитѣ форми на религията. Религията представя крайния предѣлъ на материалния животъ. Когато сѫ уреждали материалния си животъ, хората сѫ създали религията. Казватъ, че религията свързва хората съ Бога. —- Какъ става това свързване, не знаемъ. Преди всичко, свързването е чисто материаленъ процесъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ свързанъ съ Първата Причина, съ хората, но той не може да се ползува отъ тази връзка. — Защо? — Защото вързаниятъ не може да мисли. Божествено нѣщо ли е религията или човѣшко? Религията е човѣшко нѣщо, понеже се измѣня. Тя се измѣня така, както мѣни думата си и не устоява на нея онзи, който е взелъ пари на заемъ, съ задължение да ги изплати следъ три месеца. При това задължение има две вѣроятности за неустояване на думата: или длъжникътъ не внася паритѣ на банкера на време, или банкерътъ иска паритѣ си преди изтичане на срока. Когато казвамъ, че нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ огъня, вие се запитвате, какъ е възможно това. Възможно е. Тогава свѣтлината е била срѣда за човѣка, както въздухътъ е днесъ негова срѣда. Свѣтлината е била гѫста като вода. Следователно, каквото водата представя днесъ за рибата, такова нѣщо свѣтлината е представяла за човѣка. Въ стремежа си да намѣри своята срѣда, човѣкъ е миналъ презъ всички срѣди: презъ свѣтлината, презъ водата, презъ въздуха. Като е слизалъ на земята, той е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть. Сега минава по обратния пжть — по пѫтя на еволюцията. Тази е причината, поради която, това, което нѣкога е било срѣда за човѣка, днесъ е станало условие. Човѣкъ е излѣзалъ отъ твърдата материя, но не е останалъ да живѣе въ нея. Днесъ той използува твърдата материя като условие. Той копае, оре, разработва земята. Нѣкога водата е била срѣда за човѣка, но днесъ е условие. Когато водата престане да бѫде условие за човѣка, той ще придобие Вѣчния животъ. При това положение, водата ще бѫде реалность за човѣка. Тя ще извира отъ него. Тъй щото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е изворъ, имаме предъ видъ, че водата е влѣзла вече въ него и извира навънъ. Да живѣешъ въ водата като въ срѣда, да я използувашъ като условие за животъ и да я приемешъ въ себе си, за да изтича вънъ отъ тебе въ видъ на изворъ, това сѫ три различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ отвлѣчени мисли, върху които трѣбва да размишлявате, за да обясните състоянията си, презъ които минавате. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще си обяснимъ всичко. — Това е материално разбиране на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, вие ще бѫдете като дете, което е свършило първо отдѣление и минава за второ. По-горе отъ второ отдѣление, обаче, не можете да отидете. Такъвъ е законътъ на развитието. Колкото и да е училъ човѣкъ на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отдѣление. Като отидете на онзи свѣтъ, ще постѫпите въ второ отдѣление. Щомъ свършите второ отдѣление, отново ще ви пратятъ на земята, да следвате трето отдѣление. Като свършите трето отдѣление, ще отидете на онзи свѣтъ, да следвате четвърто отдѣление. Първо и второ отдѣление съставятъ единъ завършенъ крѫгъ. Трето и четвърто отдѣление съставятъ другъ завършенъ крѫъ. Докато е на земята, човѣкъ е мѫжъ, следва въ първо отдѣление. Като отиде на онзи свѣтъ, той става жена, следва второ отдѣление. Като слѣзе на земята, той пакъ става мѫжъ, следва трето отдѣление. Щомъ замине за другия свѣтъ, става жена, следва четвърто отдѣление. Значи, въ първо отдѣление човѣкъ развива своя умъ, своитѣ умствени способности и сили. Въ второ отдѣление той развива своето сърдце. Обаче, въ природата съществува обратенъ процесъ, споредъ който, влѣзе ли въ невидимия свѣтъ, човѣкъ постъпва въ първо отдѣление и става жена. Щомъ слѣзе на земята, той постъпва въ второ отдѣление и става мѫжъ. Сега, това съ мисли за разсѫждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, презъ които минавате. Когато се чувствувашъ доволенъ, разположенъ, господарь на положението, ти си мѫжъ. Това не значи, че ти си въ формата на мѫжа, но минавашъ презъ неговото състояние. Мѫжъ е всѣки, който мисли и разбира нѣщата. Това прави мѫжа свободенъ. Когато се чувствувашъ недоволенъ, неразположенъ, ти минавашъ презъ състоянието на жената. Недоволниятъ всѣкога иска да се жени. Само недоволниятъ иска да се жени. Следователно, женитбата се дължи на недоволството на човѣка. Когато човѣкъ е лишенъ отъ нѣщо, когато му липсва нѣщо съществено, той иска да се жени. Въ този смисълъ, когато жената и мѫжътъ искатъ да се женятъ, тѣ съ все жени. Като изнасямъ тия положения, ни най- малко не казвамъ, че трѣбва или не трѣбва да се жените. Когато е недоволенъ, човѣкъ естествено търси нѣщо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човѣкъ все търси нѣкакъвъ идеалъ въ живота си. Докато е младъ, той мечтае, фантазира, че ще намѣри своя възлюбенъ, който ще осмисли живота му. Щомъ намѣри възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цвѣтя, подаръци, докато единъ день се разочарова въ него и види, че не е намѣрилъ това, което търси. Като мисли, че е намѣрилъ своя идеалъ, човѣкъ първо се очарова, а после се разочарова и изпада въ положението на Иоанъ Веслей, виденъ рефор- маторъ въ областьта на религията, който се оженилъ за една англичанка, но три деня следъ това казалъ на приятеля си: Не струва човѣкъ да се жени. Не намѣрихъ тази, която търсихъ. Единъ младъ момъкъ отишълъ при него и му казалъ, че се влюбилъ въ една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живѣе съ Христа, но не и съ тебе. И тъй, каквото е отношението на човѣка къмъ външнитѣ хора, такова е отношението му и къмъ себе си. Тази е причината, поради която понѣкога човѣкъ е недоволенъ отъ известни свои постижения. Следъ като дълго време се е стремилъ да постигне нѣщо, щомъ го постигне, той става недоволенъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако е недоволенъ отъ своя възлюбенъ, за когото се е оженилъ? Въ живота този въпросъ се разрешава чрезъ разводъ. Хората могатъ да се развеждатъ и отъ идеитѣ си. Въ Евангелието този въпросъ се решева по следния начинъ: човѣкъ има право да се разведе отъ една идея само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. На сѫщото основание казвамъ: Мѫжътъ има право да се разведе съ жена си само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. И жената има право да се разведе съ мѫжа си само тогава, когато той я отдалечава отъ Бога. Въ широкъ смисълъ на думата, подразбирамъ: Отхвърли отъ себе си всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които те ограничаватъ, които спъватъ твоето развитие, които те отдалечаватъ отъ Бога. Сега, всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, както и къмъ цѣлото човѣчество. Какво представя любовьта? Любовьта представя отношения между души, които живѣятъ въ видимия и невидимия свѣтъ. Когато изразява любовьта въ нейната пълнота, човѣкъ изпитва голѣмо доволство. Всѣко нѣщо, което повдига душата къмъ Бога, е любовь. Всѣка идея, която повдига човѣка и хвърля свѣтлина въ неговия умъ, е плодъ на любовьта. Любовьта преобразява човѣка. Тя може да измѣни и най-голѣмия пияница. Щомъ любовьта го посети, той веднага се отказва отъ пиенето и тръгва следъ нея. Той се отказва отъ вино, отъ месо и се обявява за въздържатель. Каквито теории да му проповѣдватъ за ползата отъ виното и отъ месото, той никого вече не слуша. Веднъжъ е опиталъ тия нѣща, той не иска да се връща къмъ тѣхъ. Той знае, че по-добра храна отъ хлѣба и по-добро питие отъ водата не сѫществуватъ. Всички храни произ- лизатъ отъ житото. Житото представя първичната материя, която е дала потикъ на органическия свѣтъ. Този потикъ е Божественъ. Следователно, който иска да приеме този потикъ въ себе си, той трѣбва да се храни съ жито. Който се оплаква, че объркалъ смѣткитѣ си и не може да намѣри правия пѫть на живота, той трѣбва да се храни съ жито. Житото е въ състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичкитѣ си работи. — Вѣрно ли е това? — Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги опита. Иначе той ще се натъква на противоречия, които не го ползуватъ. Има противоречия въ живота, които сѫ необходими. Като е дошълъ на земята, човѣкъ все трѣбва да бѫде лишенъ отъ нѣщо, да му недостига нѣщо. Това, което му недостига, ще бѫде потикъ въ живота му. Недоволството е необходимъ елементъ въ човѣшкия животъ, както и въ цѣлата природа. Окото е недоволно, че вижда само, а не може да слуша. Ухото е недоволно, че слуша само, а не вижда. Носътъ е недоволенъ, че не може да вижда, да слуша, а само мирише нѣщата. Езикътъ се оплаква, че само вкусва нѣщата, а не може да мисли, да чувствува. Кое положение трѣбва да заеме човѣкъ: положението на око, на ухо, на носъ, на езикъ, на мозъкъ или на сърдце? При каквото положение и да се намира, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който мисли право. Който обича истината и мисли за нея, той е смѣлъ, безстрашливъ човѣкъ. Искате ли да бѫдете свободни, напуснете всичко, което ви свързва. Напуснете онази религия, онази наука, които ви свързватъ. — Какво трѣбва да правя?—Люби Бога. Който иска да люби Бога, а е свързанъ за нѣщо, той не може да прояви любовьта си. Щомъ иска да прояви любовьта си, той трѣбва да разкѫса всички свои връзки. Кога майката обича детето си? — Когато се освободи отъ него, т. е. когато се скѫса връзката, съ която детето е било свързано въ утробата й. Докато не го е родила, майката е изпитвала повече страхъ за себе си, отколкото любовь къмъ детето. Ако не разберете положението на бременната жена, на бащата, който се грижи за прехраната на дома си, вие не можете да разберете и себе си. Като ученици, вие трѣбва да разбирате състоянията на майката, на бащата, на детето, за да разбирате и своитѣ състояния. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. — Именно до васъ се отнася. За васъ е важно, какво трѣбва да правите сега. Ще учите. Ако сте на земята, ще бѫдете мѫжъ или жена въ първо отдѣление. Ако сте въ невидимия свѣтъ, ще бѫдете мѫжъ или жена въ второ отдѣление. Дали човѣкъ е горе или долу, той ще бѫде или мѫжъ, или жена, или дете. Мнозина казватъ, че не искатъ да бѫдатъ нито жени, нито деца. Тѣ искатъ да бѫдатъ мѫже. — Отъ човѣка зависи, какъвъ да бѫде. Споредъ това, което носи въ себе си, човѣкъ може да бѫде мѫжъ, жена или дете. Други пъкъ не искатъ да бѫдатъ мѫже. Слушате нѣкой мѫжъ да казва, че втори пѫть иска да се роди жена, да седи въ кѫщи на топло, да посрѣща и изпраща мѫжа си. Дотегнало му цѣлъ день да тича нагоре—надолу, да се грижи за прехраната. Дотегнало му да ходи по бойнитѣ полета да воюва. Другъ пъкъ иска да бѫде дете, да му се радватъ, да го милватъ и на рѫце да го носятъ. И това положение е добро, но какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ безъ майки и бащи, а навсѣкѫде само деца? Дето и да се обърнете, само плачове ще чувате. Красотата на живота седи въ разнообразието. Красивъ е животътъ, когато срѣщаме бащи, майки и деца. Когато има майка и баща, детето е доволно, не плаче. Щомъ изгуби майка си, то започва да плаче съ едното си око — съ лѣвото. Като изгуби и баща си, то плаче и съ дветѣ си очи. Да изгуби човѣкъ баща си и майка си, това значи, да изгуби условията на живота си. Щомъ изгуби всички условия на живота си, човѣкъ се превръща въ суха чешма и престава да тече. Детето е символъ на живота. То съдържа редъ условия и възможности за развитието си. Затова Христосъ е казалъ: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Детето носи въ себе си велика, Божествена идея. Като говоря за мѫже и жени, нѣкой ме разбиратъ криво. Подъ мѫже и жени ние разбираме отношения на души, каквито сѫ били въ първичния животъ, споредъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Споредъ този порядъкъ на нѣщата, отношенията между хората сѫ съвсемъ различни отъ сегашнитѣ. Запримѣръ, ако отидете при нѣкой банкеръ и му поискате 20,000 лв. на заемъ, съ срокъ 20 деня, той веднага ще ви услужи, безъ да записва въ книгитѣ си. — Защо? — Той има пълно довѣрие въ човѣка. Обаче, вие, които взимате паритѣ, записвате въ тевтера си сумата и деня, въ който трѣбва да я изплатите. Като дойде опредѣлениятъ день, вие отивате при банкера, внасяте паритѣ и благодарите за услугата. Сега банкерътъ отваря книжата си и пише, че е получилъ сумата 20,000 лв. Той пише въ книжата си само суми, които получава, а не и ония, които дава. Въ дадения случай и двамата благодарятъ, че сѫ могли да се запознаятъ, да си услужатъ и да станатъ добри приятели. Следователно, нуждитѣ, лишенията на хората сѫ условия да се срещнатъ, да познаятъ характеритѣ си, всѣки да види, докѫ- де е дошълъ въ развитието си. Какъ постѫпватъ съвременнитѣ хора? Ако отидете при нѣкой банкеръ да искате пари на заемъ, той ще мисли, ще ви разпитва, какво е положението ви и най-после ще каже, че може да ви кредитира, ако представите трима порѫчители. Следъ това веднага ще подпишете полица и ще вземете паритѣ. Каква култура, какво християнство може да съществува при такива отношения? Когато хората уреждатъ отношенията си, своитѣ взимания и давания, при подписа на трима души, това не сѫ истински отношения, това не е никаква любовь. Правилнитѣ отношения иматъ за основа любовьта. Дето отсѫтствува любовь и довѣрие между хората, тамъ никакви отношения не съществуватъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение, за всѣко нѣщо да искатъ по трима поръчители. Тримата поръчители, това сѫ бащата, майката и детето. Ако детето отиде при нѣкой банкеръ да иска 20,000 лв. на заемъ, последниятъ му казва: Извикай баща си и майка си, да се подпишатъ като поръчители. Азъ искамъ да зная, имашъ ли баща и майка. Като види бащата и майката, банкерътъ дава на детето сумата 20,000 лв., написва една полица, дава я да се подпишатъ и я задържа въ себе си. — Не, полицата трѣбва да бъде въ ржцетѣ на бащата и майката. Банкерътъ е хваналъ вече въ рѫцетѣ си бащата и майката като поръчители. За него тѣ сѫ достатъчни. Щомъ забавятъ изплащането на полицата, банкерътъ веднага хваща бащата, майката и детето и казва: Плащайте сега! Питамъ: Какво щастие може да съществува при такива отношения? Това е порядъкътъ въ човѣшкия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, такъвъ порядъкъ не съществува. Тамъ всички банки съ отворени, и всѣки може да си вземе, колкото и каквото му е нужно. Божественитѣ банки представятъ чешми, които всѣкога съ отворени. Кой колкото вода иска, толкова може да си налѣе, но всичко се пише. Тамъ нищо не се дава даромъ. Тамъ всичко се плаща. — Съ какво? — Съ добъръ животъ. Не живѣете ли добре, веднага полицата излиза на лице. Водата, въздухътъ, свѣтлината съ Божествени банки, отъ които човѣкъ свободно може да черпи, колкото иска, Добриятъ животъ опредѣля кредита на човѣка. Нѣ- кога, когато хората съ живѣли добре, въ далечното минало, житото е ставало голѣмо, като дърво. То се е отличавало по съставъ отъ сегашното, било е по-едро, по-хранително и по-вкусно. Обаче, следъ грѣхопадането, житото е изгубило и отъ голѣмината, и отъ вкуса, и отъ хранителностьта си. Въ последно време се забелязва подобряване на житото. Подобряването на житото е въ връзка съ подобряване живота на хората. Този законъ има отношение и къмъ живота на отдѣлния човѣкъ. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, човѣкъ се подмладява и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува. При това положение човѣкъ става отзивчивъ къмъ страданията на хората, вслушва се въ тѣхнитѣ болки и се стреми да имъ помогне. Ако разбира законитѣ на водата, той може да лѣкува съ нея. Водата е носителка на животъ, на жизнена прана. Който знае да се ползува отъ тази прана, той може лесно да се лѣкува. Чрезъ водата, човѣкъ може да лѣкува всички органически болести. Нѣкой е работилъ цѣли 20 години по отрицателенъ пѫть, докато създаде известна болесть въ себе си, а очаква да я излѣкува за нѣколко деня. Това е невъзможно. Такъвъ законъ въ природата не съществува. За да не създава условия въ себе си за органически болести, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Лошитѣ условия, вънъ и вѫтре въ човѣка, наричаме сѫдба. За да се справи съ сѫдбата си, човѣкъ не трѣбва да се бори съ нея. Който се е борилъ съ сѫдбата си, той всѣкога е билъ побеждаванъ. Нѣкой се хвали, че се бори съ себе си. Бори ли се съ себе си, човѣкъ попада въ рѫцетѣ на сѫдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щомъ престане да се бори съ себе си, сѫдбата му се подчинява, и той излиза победитель. Защо трѣбва човѣкъ да се бори съ себе си? Казано е въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“. Това значи: Не се борете съ себе си, съ своята сѫдба. Дойде ли нѣкакво страдание, не се борете съ него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на рѫце, докато се примирите съ него. Щомъ се примирите съ страданието си, въ васъ настава дълбокъ, вѫтрешенъ миръ. — Защо трѣбва човѣкъ да се примирява съ страданието? — За да стане великъ Христосъ е великъ, защото се примири съ страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено отъ Бога и трѣбва да го приеме съ радость. Така сѫ постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрезъ които Христосъ можа да избѣгне страданията, но знаеше, че ако Той се откаже отъ страданията си, цѣлото човѣчество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човѣчеството. Следователно, ако чрезъ страданията си, човѣкъ облекчава страданията на цѣлото човѣчество, заслужава да страда. Отъ Божествено гледище, има страдания, които сѫ необходими за човѣка. Тѣ криятъ въ себе си известни блага. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Естествено е това желание, но трѣбва да се знае, че за придобиване на щастието сѫ необходими известни условия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще получи известенъ дѣлъ и отъ страданията. Каква е разликата между щастието и нещастието? Отъ какво зависи да бѫде човѣкъ щастливъ или нещастенъ? Срѣщате нѣкой беденъ човѣкъ, но той е доволенъ, щастливъ отъ положението си. Срѣщате единъ богатъ, но той е недоволенъ, нещастенъ, нѣщо му недостига. Значи, разбиранията на човѣка опредѣлятъ неговото щастие или нещастие. Щастието и нещастието на човѣка се опредѣлятъ отъ неговото съзнание. Понѣкога и най-добритѣ условия, и най-свѣтлитѣ идеи могатъ да направятъ човѣка нещастенъ, да му причинятъ болезнени състояния. При боленъ стомахъ и най-хубавата храна причинява страдания. Обаче, всѣко днешно страдание на човѣка носи въ себе си бѫдеще щастие. За да провѣри това, човѣкъ трѣбва да има търпение, да дочака това време. Такъвъ е законътъ. Ако спазваме великитѣ Божии закони, ще видимъ, че всѣко страдание, всѣко изпитание, всѣко нещастие носи следъ себе си велики блага. Въ Божествения свѣтъ, въ Бога страдания нѣма. Следователно, Богъ е въ сила да превърне страданията на хората въ радости. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва въ живота на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро“. Това е законъ за смѣна на състоянията. Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си положителни мисли. Който може всѣкога да държи положителни мисли въ себе си, той е ученикъ и може да учи. Истински човѣкъ е онзи, които никога не се обезсърдчава. Като се обезсърдчи, човѣкъ казва: Свърши се моята работа. — Не, тя едва сега започва. — Пари нѣмамъ. — Ще дойдатъ. — Здраве нѣмамъ.— Ще дойде. — Приятели нѣмамъ. — И приятели ще имашъ. — Кога ще дойде всичко това? — Когато издържите изпититѣ си, когато се справите съ противоречията на живота. Имайте вѣра на положителното въ живота. Да имате вѣра въ великото и красивото, въ положителното въ свѣта, това не е религия. Това е истинската философия на живота. Сега, като говоря по този начинъ, цельта ми не е да ви заставя да мислите като мене. Това е невъзможно. Моята цель е да събудя красивото, мощното, което е вложено въ васъ отъ памти - вѣка. Когато красивото и великото въ човѣка изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разбератъ. Въ вашата градина ще почнатъ да растатъ круши, ябълки, сливи, грозде, портокали, мандарини, и вие ще продавате отъ тѣхъ. Като дойда въ градината ви, ще пожелая да си купя отъ вашитѣ плодове. Ако килограмътъ на нѣкои плодове струва 50 лв., азъ ще ви дамъ сто. Така ще се създадатъ приятелски, любовни отношения. Единъ на другъ ще имаме вѣра. Такива трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ отношения между хората. —Кога ще бѫде това? — Единъ день. Този день може да бѫде още днесъ, а може да бѫде и следъ хиляди и милиони години—отъ васъ зависи. Каквото човѣкъ мисли, това става. Мислете положително, за да дойдатъ положителни, красиви нѣща. Мислете за красотата, ако искате да станете красивъ. Мислете за доброто, ако искате да станете добъръ. Мислете за любовьта, ако искате тя да ви посети. Мислете право. Мислете красиво и положително за всичко. Правата и положителна мисъль е пѫть за постигане на всички блага въ живота. Сега, нѣкой ще кажатъ, че тия работи имъ сѫ познати, нѣма защо да се говорятъ. Не е въпросъ, дали ги знаятъ или не, важно е, правятъ ли ги. Каква полза, че знаешъ нѣщо, а не го правишъ? Каква полза, че знаешъ една пѣсень, а не можешъ да я изпѣешъ? — Не, има нѣща, които човѣкъ не знае и трѣбва да ги учи, да ги прилага. Да пѣе човѣкъ, това значи, да има добри външни и вѫтрешни условия. Пѣвецътъ пѣе, защото има разработенъ гласъ. Той пѣе, защото има публика, която го слуша. Той пѣе, защото салонътъ е добре отопленъ и освѣтенъ. Нека излѣзе да пѣе предъ умрѣли хора, въ студенъ, тъменъ салонъ и вижте, ще пѣе ли този пѣвецъ. За всѣко нѣщо се искатъ условия. Следователно, за да пѣе, да свири, да учи, да работи, човѣкъ трѣбва да има права, положителна, велика мисъль. Мисъльта е условие, безъ което човѣкъ не може да живѣе. Тя отваря пѫтя му къмъ великия свѣтъ, отдето идатъ всички блага. И тъй, отъ ученика се иска знание, да различава положителнитѣ мисли отъ отрица- телнитѣ и да може да ги смѣня. Той трѣбва непрестанно да учи, да не спира развитието си. Учете непрестанно! Любете непрестанно! Лю- бовьта съ любовь се храни, мѫдростьта — съ мѫдрость, доброто — съ добро. Като се обез- сърдчи, човѣкъ казва: Нѣма вече да правя добро. — Колкото повече правишъ добро, толкова повече душата ти се разширява, толкова повече умътъ ти закрепва и става по-мощенъ, толкова повече сърдцето ти се облагородява. Другъ пъкъ казва: Не искамъ да мисля повече. Главата ми ще се пръсне отъ мисъль,—Чудно нѣщо! Когато стомна пълна съ вода се изложи на студа и се пръсне, отъ мисъль ли се е пръснала? Главата на човѣка се пръска отъ тревоги, отъ безпокойствия, но никога отъ мисъль. Чистата, права мисъль повдига човѣка и му помага. И въ най-труднитѣ моменти той излиза на правъ пѫть. Тя има за основа онова знание, което може да помогне на човѣка въ всички случаи на неговия животъ. Сега, като говоря за страданието, азъ имамъ предъ видъ великия законъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Така разбрани, страданията представятъ пѫть къмъ познаване на великото, красивото, възвишеното въ свѣта. Тѣ водятъ къмъ познаване и придобиване на любовьта. Заслужава човѣкъ хиляди години да страда, за да опита единъ моментъ на любовьта. Дойде ли любовьта въ човѣка, тя заличава всички страдания, всички мѫчнотии и нещастия на вѣковетѣ. Единъ моментъ на любовьта заличава вѣковнитѣ страдания. Любовьта ще покаже, че и най-голѣмитѣ страдания на човѣка сѫ били все любовь, но неразбрана. Любовьта ще превърне страданията на миналото въ велика симфония на душата, въ велика хармония между всички души. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. —- Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 5 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човѣшкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ крѫгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лѫчи на изгрѣващото слънце. Тия лѫчи показватъ дългия пѫть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сѫ сѫществували преди лѫчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сѫщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сѫ нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкои е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скѫпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мѫчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата сѫществува законъ на економията. Да бѫде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сѫ насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля. Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е най-добро. Пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пѫть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до най-съвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сѫ търсили пѫть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пѫть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнание е подобно на зазоряването. Щомъ настѫпи този процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пѫть, човѣкъ непрекѫснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблу- денъ пѫтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзнали, той пада на снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сѫ вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ сѫдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, сѫществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, боле- ститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сѫ почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осѫдени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкѫде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?- Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и също мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не правятъ ли същото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти на едно и сѫщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на едно и сѫщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота?— Мѫчнотиитѣ, това сѫ ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ крѫгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пѫть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бѫдешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бѫде. Какво да се прави, старость е това. — Не, така не трѣбва да се разсѫждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пѫть. Единъ китайски император искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започналъ да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спо- рятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюда- валъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкѫде той видѣлъ единъ овчарь. Оти- шълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ взелъ въ рѫката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пѫтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкѫде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да ис- камъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пѫтя си, но се натъкналъ на двама земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кѫде трѣбва да бѫде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че земята е негова. Нито единиятъ отстѫпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мѫчнотиитѣ въ живота. Сѫщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мѫчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мѫчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нЬщо противоположно на нея. Ученитѣ сѫ открили нѣкакви малки, микроскопи- чески сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мѫчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сѫ причинили мѫчнотията. Щомъ микробитѣ на мѫч- нотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сѫщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуети. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се увеличава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободили отъ мѫкитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони сѫщества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подъ думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сѫщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сѫществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементитѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различните форми, начина, но който тѣ се размножаватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сѫщитѣ форми сѫществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото по- високо се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ на земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затѫжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сѫщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость на знание, а гълѫбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ". Въ този смисълъ, гълѫбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сѫщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме, че тамъ сѫществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гълѫба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гълъба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да се преведе съ думитѣ: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бѫде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълѫбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е същество, което живѣе въ гъста материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е същество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сѫщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сѫщность не се бори той. но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до положение да воюва съ силнитѣ сѫщества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли същества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мъчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни същества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ръководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ съдбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сѫ все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ кармата си, човѣкъ влиза въ Божествения Проми- сълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата прѫчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекѫсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкои оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сѫ. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Докато хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вѫтрешни състояния, за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкои хора да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не сѫ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителность, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мѫжътъ й отсѫдствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кѫщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо й пошепвамъ: Днесъ мѫжътъ ти пристига. Той билъ нѣкѫде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мѫжа си. Мѫжътъ ти си иде—-това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бѫди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накѫде ще ви изкара този пѫть. Едно трѣбва да знаете: този пѫть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пѫть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите къмъ правия пѫть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бѫде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пѫть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пѫть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вѫтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ иѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито мѫчнотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сѫ безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мѫчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сѫ доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага прѫчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Кѫде е тази пржчица? — Навсѣкжде въ живота. Богатството не е ли тази магическа прѫчица? Знанието не е ли тази магическа прѫчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не сѫ ли тази магическа прѫчица? Обаче, не показвайте магическата си прѫчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му: Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стѫпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сѫщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кѫщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бѫде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мѫчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мѫчнотията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мѫчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ ре- волверъ насреща и, спрѣлъ я въ пѫтя и и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила. — Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. —Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така постѫпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сѫди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мѫчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мѫчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сѫ нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бѫде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мѫчнотии и страдания на хората, но това сѫ маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мѫчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣбва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денъ и вие ще заминете при вашите близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбѫд- натъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сѫ били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете, задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сѫ неиз- бѣженъ пѫть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие . * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човѣшкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ крѫгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лѫчи на изгрѣващото слънце. Тия лѫчи показватъ дългия пѫть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сѫ сѫществували преди лѫчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сѫщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сѫ нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкои е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скѫпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мѫчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата сѫществува законъ на економията. Да бѫде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сѫ насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля. Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е най-добро. Пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пѫть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до най-съвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сѫ търсили пѫть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пѫть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнание е подобно на зазоряването. Щомъ настѫпи този процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пѫть, човѣкъ непрекѫснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблу- денъ пѫтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзнали, той пада на снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сѫ вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ сѫдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, сѫществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, боле- ститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сѫ почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осѫдени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкѫде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?- Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и също мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не правятъ ли същото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти на едно и сѫщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на едно и сѫщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота?— Мѫчнотиитѣ, това сѫ ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ крѫгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пѫть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бѫдешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бѫде. Какво да се прави, старость е това. — Не, така не трѣбва да се разсѫждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пѫть. Единъ китайски император искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започналъ да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спо- рятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюда- валъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкѫде той видѣлъ единъ овчарь. Оти- шълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ взелъ въ рѫката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пѫтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкѫде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да ис- камъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пѫтя си, но се натъкналъ на двама земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кѫде трѣбва да бѫде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че земята е негова. Нито единиятъ отстѫпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мѫчнотиитѣ въ живота. Сѫщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мѫчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мѫчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нЬщо противоположно на нея. Ученитѣ сѫ открили нѣкакви малки, микроскопи- чески сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мѫчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сѫ причинили мѫчнотията. Щомъ микробитѣ на мѫч- нотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сѫщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуети. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се увеличава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободили отъ мѫкитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони сѫщества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подъ думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сѫщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сѫществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементитѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различните форми, начина, но който тѣ се размножаватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сѫщитѣ форми сѫществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото по- високо се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ на земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затѫжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сѫщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость на знание, а гълѫбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ". Въ този смисълъ, гълѫбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сѫщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме, че тамъ сѫществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гълѫба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гълъба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да се преведе съ думитѣ: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бѫде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълѫбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е същество, което живѣе въ гъста материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е същество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сѫщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сѫщность не се бори той. но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до положение да воюва съ силнитѣ сѫщества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли същества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мъчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни същества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ръководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ съдбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сѫ все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ кармата си, човѣкъ влиза въ Божествения Проми- сълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата прѫчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекѫсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкои оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сѫ. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Докато хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вѫтрешни състояния, за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкои хора да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не сѫ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителность, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мѫжътъ й отсѫдствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кѫщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо й пошепвамъ: Днесъ мѫжътъ ти пристига. Той билъ нѣкѫде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мѫжа си. Мѫжътъ ти си иде—-това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бѫди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накѫде ще ви изкара този пѫть. Едно трѣбва да знаете: този пѫть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пѫть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите къмъ правия пѫть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бѫде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пѫть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пѫть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вѫтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ иѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито мѫчнотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сѫ безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мѫчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сѫ доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага прѫчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Кѫде е тази пржчица? — Навсѣкжде въ живота. Богатството не е ли тази магическа прѫчица? Знанието не е ли тази магическа прѫчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не сѫ ли тази магическа прѫчица? Обаче, не показвайте магическата си прѫчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му: Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стѫпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сѫщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кѫщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бѫде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мѫчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мѫчнотията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мѫчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ ре- волверъ насреща и, спрѣлъ я въ пѫтя и и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила. — Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. —Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така постѫпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сѫди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мѫчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мѫчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сѫ нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бѫде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мѫчнотии и страдания на хората, но това сѫ маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мѫчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣбва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денъ и вие ще заминете при вашите близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбѫд- натъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сѫ били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете, задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сѫ неиз- бѣженъ пѫть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие . * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.