valiamaria

56. ВЕГЕТАРИАНСТВО И ПОСТ В моят дом майка ми много трудно стана вегетарианка. Споделих мъката си с Учителя. "Ще стане, ще стане." Когато си замина от този свят брат ми Петър-Асен, тя трудно преживя тази загуба и тогава стана вегетарианка. После майка ми отива при Учителя и му казва: "Учителю, този мой син, който си замина ви го давам. Не само него, но и двете си дъщери - Мара и Теофана, ви давам". Учителят прие този подарък от майка ми. А веднъж му казах така: "Учителю, ако този мой брат е мой, то аз ви го давам". Той се усмихна. А защо? Защото преди това бе казал така: "Ако е една клетка и тя е Божествена то трябва да привлича и другите". Исках брат ми да се приобщи към Божественото. Говорихме за вегетарианството. То е идея, която стои високо в Невидимия свят. В Школата на Учителя се прилагаха и постите. Имаше методи и правила дадени от Учителя. Човек не трябва с нищо да измъчва организма си особено с пости. Той не трябва и да го изнасилва с много ядене. Постът на Изгрева бе за определени хора с определена физическа конструкция, с определени задачи за разрешаване, които ние не знаехме. Той се определяше и даваше от Учителя. Ако някой почваше сам без разрешение самоволно да влезне в пост - той пострадваше много. Някои си заминаха - влезнаха в поста и не можаха да излезнат от него. Учителят бе много недоволен от това своеволие. Вегетарианството е идея. Постът е реализирана идея на духовни закони. Ще ги намерите в Словото на Учителя.

55. КЛЮЧЪТ И ЕДИН ОЧЕВИДЕЦ Веднъж Учителят излезе от стаята си, заключи вратата и ми подаде ключа да го пазя докато се върне. Беше ми дадена задача, която трябваше да изпълня. Каква беше тази задача аз не знаех. По едно време идва една сестра и ме пита какво правя застанала пред вратата, когато Учителят е излязъл навън и разговаря с други по поляната. Отговорих й, че пазя ключа на Учителя и го държа в ръцете си и трябва да стоя тук докато се върне. Тя ме оглежда подозрително дали не съм мръднала малко, така както им казваха на онези, които не са добре с ума си. "Абе, сестра, вие не бихте ли направили същото, ако Учителя ви даде ключа да му го пазите и да стоите пред тази врата." Тя се успокои и си тръгна. Мина един час и сестрата пак идва да провери дали съм още тук пред вратата на Учителя. Аз стоя и й показах ключа. Тя мълчешком се обърна и си отиде. Не знам тази задача за мен ли беше, за нея ли беше или какво беше. Но знам, че нямаше случайни работи. Първо послушание. А обикновено Учителят когато говореше с един, винаги викаше друг, за да присъствува, да може да чуе и да знае. Нищо нямаше скришно на Изгрева. Рано или късно се узнаваше, защото винаги присъствуваха двама -един, който трябваше да изпълни задачата и другия бе да бъде очевидец.

54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК Теофана: Сега всичките птици отиват на юг през есента. Аз ви казвам да стане ясно, отиват на юг. Връщат се понякога, значи проверяват кога трябва да тръгнат и това го казвам, защото те отиват на юг. А пък в момента аз, което гледах пред себе си, те отиваха на юг, но вече се връщаха. Вергиллий: Те се връщат обратно. Т: Имах видение. Птиците се връщаха обратно. Връщат се не направо, а в тази сцена. Значи от юг отиваше, тръгваше и една лента на север, такова беше положението. И видях една лента, като права линия, в началото две птички значи бяха като единицата, стоят на нея. В: Като единица. Т: Да, както се пише едно, така и една птичка, до нея втора и после от третата птичка от края, направи едно усилие, излезе от тази лента и с това усилие отиде отпред, настигна главата на лентата, не влезе в главата, но пак другите птички бяха по-назад. Това беше картината, която видях и аз толкова мислих. Значи, това същество, върху което работихме с Учителя, разбира се, върху това същество, по съзнание беше в края. Но като работихме една-две години върху него, то отиде напред по лентата, в главата почти. Значи аз се питах какво става като работим така невидимо с някого, така че това беше специално за този брат. В: Как се казваше този брат? Т: Той беше музикант, но си замина. Той два пъти се жени. Те са толкова глезени някои пред Учителя, че не знаят какво да правят. В: Как се казваше той? Т: Да му кажа ли името? В: Ще го кажете, ами. Те кои са музикантите: Петър Камбуров, Калудов, Асен Арнаудов. Т: Асен Арнаудов. Познавате ли го? В: Да. Асен Арнаудов. Вие работехте с него. Така ли? Т: С него. Той беше много млад. В: И случката, това което ви го дадоха да го видите нали, тази линия беше права, какъв беше случая? Какво беше вашето тълкувание? Т: Ами тълкуванието беше, че той отиде напред, по съзнание. А пък аз вече знаех, че той по съзнание отива напред, но тази картина като видях ми се представи пред Учителя и разговора до там свърши. И когато излязох и влизам, защо беше тази среща с Учителя, нали ме покани пак в стаята да вляза където стоеше Асен Арнаудов. Той, брата значи, той в съзнание отиде от края по-напред. Но понеже така с Братството съм поработвала в тази област, зная че за всичките е така. Щом се докоснат до мене, както и да е ще получат нещо, те си знаят. То вътре само. В: Той, Учителят ви беше извикал, така ли? Учителят ви беше извикал на разговор при Него? Т: Да, но като аз бях задала въпрос. Сега какво става от тази работа? В: Вие работите с Асен Арнаудов? Т: Работех с Асен Арнаудов. Отношенията бяха така, като че ли се обичахме. Обаче така Любовта беше от Учителя. Всичко беше от Него. Аз го знаех много добре, но и той го знаеше. И той го знаеше и се сърдеше защо не му дават повече. От мене не, защото Учителят не дава. Доколкото трябва, толкова. Колкото трябва, за да се повдигне душата. А тези човешките работи Учителят не ги признаваше, защото виждаше, че това е едно забавление, което само отвлича вниманието на човека от истинската му работа, от което нищо не се получава. В: Вие бяхме видели тези птици преди срещата с Учителя или след като излезнахте от Учителя? Т: А-ах, преди. В: Преди това. Т: Затова аз като Му разказах разни работи и Му разказах за тази среща и Той тогава помръдна малко и така и аз разбрах, че срещата с Учителя се е свършила и станах, целунах Му ръка и излязох и като застанах вънка. То казах си какво беше това видение, какво искаха да кажат, какво беше това? Има един център, който ръководи човека. И си тръгнах, защото от картината, която видяхме се знаеше, че този човек отиде напред. Не се забавляваме напразно. Едно съзнание да се подвижи от един край, от опашката да отиде в главата не е малка работа. Но той после защо се толкова отклони, че пък два пъти се жени? И мисля, че две деца има. Но си замина. Не знам от каква болест, но беше много слаб физически. Аз дори съм си спряла погледа още върху някого, а вече чувствам че от негова страна има влияние така, такова силно влияние значи, че му се е отразило в положителен смисъл, получава подтик към хубавото. Учителят казва, че всеки мъж като идея държи в главата си една жена. Това е идея. Това няма нищо с пошлостта в света. Та видях, че беше дошла жена му, някой от неговите хора бяха я предупредили, щото се уплашила, че мъжът й се е влюбил в някоя сестра. Страхуват се от тази сестра да не го увлече някъде и тя да остане без мъж. Аз после разбрах. Искам да кажа, че аз съм вече артист с това преживяване с този брат, а аз въобще не знаех. Защото нали всичко това стана, за да се повдигне Асен. В: Да, но искам да го разкажеш подробно този случай. Т: Аз точно не зная как става, ама става. Божиите работи никой не знае как стават. Като дойде пролетта как стават. Ама стават. И при Учителя така ставаха работите, но аз понеже бях по-близо така, та някой неща виждах. Пък всякой във своята си сфера има свои опитности, може би са съвсем различни, затова тези неща прости, който ги чете не ги знае. Ами нали когато след 200 години са се върнали учениците пак на земята започнали да търсят Учението на Христа и където са намерили записки, където са намерили някои спомени така предадени събрали един съвет, един събор и там са прегледали предварително и само тези неща, които се повтарят, тях ги слагат в Евангелието, тези Истини, защото се повтарят, които са само казани. Има едно друго Евангелие, не знам как се казва, което има цели опитности на Христа, обаче не се повтарят те и не се смятат за сигурни. Аз от тях знам само едно: един ден когато отивал Христос до едно село по някаква работа, като вървял вижда една жена на вънкашната врата, седнала да преде и детенцето й при нея спи и той я помолил може ли тя да отиде да съобщи някому, че го търси. Тя няма как детенцето си да остави така, но нали Христос го казва, съгласява се и тръгва и когато се върнала, то детенцето й пак си спяло и къделята вълна била изпредена. На мене никак не ми се вижда чудно, че и Учителят може да го направи, защото всичко може. То има един стих: "Има ли нещо мъчно за мене?" То въобще няма нищо мъчно, защото Учителят владее материята - законите на материята. То и преди Христа ние знаем историята от Христа насам, обаче преди Него е имало други, пак такива Учители са идвали, през многото години, през хиляди години са идвали, за да дадат тласък, подтик, сила на своето си Божие дело. Значи както на земята слизат Учителите, за да повдигнат човечеството. Който е по-песимист човек, ще каже, значи Учителят е прекарал доста трудно при тези хора, които не са го разбирали. Много трудно и Той сам го казва в беседите. Няма, казва, човек на когото да са хвърляли толкова кал. Тези истории не са за разказване, но Учителят не обичаше да се връща назад, защото това, което е минало е минало. Той го е живял, Той го е оправил и сега не трябва да се повтаря само. Защото в черквата си има повторение, повторение. А тук на Изгрева бе Школа. Всичко течеше ежедневно и случка със случка не се повтаряше, защото тук идваха живи хора със свой собствен живот. И всеки трябваше да прави своя си живот и да се влее в цялото, в общия живот на Братството. Затова колкото бяха различни хора, толкова бяха и различни методите, с които Учителят си служеше и затова различни са и случките около Него.

52. ОТРИЧАНЕ Теофана: На събрание, веднъж тръгнах на събрание, давам нещо да се печата, аз давам материал, но не го приеха. Защо не го приеха, намериха нещо. Сайбии бяха малко, господари бяха на списанието. Решиха да не може да влезе. Младите момци се заяждаха, но с момата. То имаше и такива работи, нали чувства, че се развихриха от млади хора.И като излязох и отивам и Учителя ме посреща там, към Него отивам. Казвам: "Учителю, не го приеха". Една сянка мина покрай лицето Му, така не одобри това нещо, защото Той очаквал от мене нещо, което да напиша, но сега не се направи. И когато излезе списанието на корицата, на задната корица беше поставено моето стихотворение, което бях дала. Значи не можа да се събере вътре, но на корицата бяха го напечатали. Значи Той им подействувал на тези. Вергилий: Значи на корицата, все пак на корицата. Т: На корицата от вътрешната страна на корицата беше там напечатано. В: А онзи случай, когато сте предложили едно дълго стихотворение за концерт. Т: Мисля аз да говоря това и то сега отлетя. В: И сега вече си припомнихте. Т: Това бе случая за стихотворението с корицата, а пък онова беше съвсем друго. Онова пък беше нито на корицата, нито на сцената. Навремето бях представила едно стихотворение за едно тържество. Влиза Борис Николов и подхвърля стихотворението понеже било много дълго. На другия ден приеха поетесата Буча Бехар и тя издекламира свое стихотворение, което беше два пъти по-дълго от моето. Него слушаха, а моето не искаха. Аз си излезнах обидена. На другия ден обявиха война на евреите. А Буча Бехар беше еврейка. Не приеха мен, а приеха войната. Ето какво означават отношенията в Школата. Когато с брат ми, като отидохме като нови така и нямаха ни доверие, идваме от света нали. Е, хубаво се обличахме, разбира се, моите хора и все пазеха ни, да не довлечем някой от момците в класа. В: Тогава е имало много млади хора. Вие всички сте били млади тогава. Т: Да. И веднъж по време на беседа, аз влизам между много млади хора, които са дошли и моя кръстник виждам там, който ме е кръстил. И като излизаме срещам се с моя кръстник, така, много внимателно, разбира се. Аз съм пораснала вече, но Той ме обича, защото той ме е кръстил. И така хубаво се срещнахме, да но това го вижда един от братята и после ме пита: „Кой беше този човек с когото се ръкувахте?" Казвам: „Беше моя кръстник". „Как твоя кръстник?" „Ами кръстник, когато съм била бебе той ме е кръстил." Не можеше да не се види, а пък той голям човек, той инженер беше и по него време инженер, това беше голямо нещо. И в Бургас, и от Бургас се познаваха. Ами да, казвам, а пък сестра му г-жа Мерденева, те пак търговци големи, тя пък е кръстила сестра ми. А пък моят брат, майка им е кръстила. Учуди се във всеки случай, учуди се. Те не искаха просто да имат мнение за мен, пък аз казвам, че кръстника ми е голям човек. То всичко беше наредено от Учителя. Гдето има нехармонична работа, да се заличи. Просто да нямаш мнение за мое и за твое. Всичко да е Божие. Всичко е на Бога и за Бога и за Учителя.

51. "ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ" Теофана: За нас, за нашето семейство беше много тясна вратата по пътя, но понеже всички бяхме обединени така да се каже го извървяхме, можахме да го извървим. Защото всичките бяхме с големи възможности да печелим пари, а пък минахме почти без пари. Вергилий: Това е една много голяма опитност. Т: Голяма опитност, разбира се. В: Семейство без пари. Т: Това е едно от времето, една част. И казват ми: "Колко ви трябват за тази седмица?" Вътрешно ми го казват. И аз смятам най-малкото, като смятам колко хляб, колко сиренце, колко седмици, всичко най-малкото и казвам толкова. Това вътрешно говоря. Толкова, точно толкова ще трябва. Точно толкова ще имаме. Така мина една-две седмици да се уверя аз, че от другаде се пращат парите. Но по нашето желание. Ами искай повече. Каквото да искат това ще бъде. Аз даже по едно време беше когато още не мога да помисля. То мине нещо така през ума ми и аз се страхувам то да не се отбележи през тука. То ще се отбележи и ще дойде. Пък аз не исках, не исках. То не е и бреме на Учителя. Той чака да искаме, готов е да раздава, пък ние не искаме. В една лекция така както говореше, каза: "Сега поискайте си всякой кой каквото иска". Това е един от методите за следващото: "Поискайте!" И ние кой каквото си иска, това му се случи за сведение. Една сестра ми казва: "Аз си поисках да ми се направят нови обуща и като се свърши лекцията аз срещнах се с приятели и си тръгвам за града". Тя живееше долу чак към пазара, значи няма един час да върви. "И си тръгнах", каза, "защото ме чакат за обед вкъщи и като седнахме на трапезата, баща ми каза: "А-а, Миче, ти ми говореше, че имаш нужда от обуща. Аз срещнах нашия обущар, той каза, че имал хубави кожи, иди да си поръчаш обувки". Тя каза: "Ами аз нали сега го поисках това". А тя обуща си поискала. И за себе си знаех, каквото поисках го имах. Но не се сетих да попитам, даже сестра си да попитам, даже майка си да попитам, но знаех, че имат искания много големи, щото не зная какво да искам. Това са възможности на Учителя и всички може да задоволи. Трябваше обуща веднъж да си купувам. И зная в кой магазин ще отида. И отивам сутринта, все се обаждам на Учителя, целувам Му ръка и тръгвам за града, не поглеждам никаква витрина. Щото зная на кой магазин. Отивам в магазина за обувки, слага момчето обувки пред мен и аз още като ги видя така и се спирам така и си мисля да не би да сбърках магазина. То усети, отиде, отвори една кутия, точно обувките, но преди това аз бях ги видяла, аз имам един крак като Учителя. Точно същия цвят и като че ли ръкавица така сложих на ръката си. Казвам: "Тези". Но аз го знаех предварително и точно такива избрах. Ама преди това една сестра беше минала пред стаята на Учителя и аз й видях обувките, с нови обувки, едни бежови, хубави обувки. Ух, сега само черни правят. И казах: "О, колко хубави обувки", това само го казах. И купувам аз обувки, то същите обувки. Аз там живях в чудесата на Учителя, но ако ме питат някое друго чудо. Ами не знам, то всеки ден имаше по някакво чудо, те не могат да се запомнят, не може в момента да го усетиш, защото едното си заминаваше, а друго идва, друго идва. Те са много и само тук-там можеш да се спреш над тях и да помислиш за тях.

50. БЪЛГАРСКОТО ДЪРВО Вергилий: Разкажете ни случката за хиромантията. Теофана: Тези науки: хиромантия, те са няколко. В: Астрология, хиромантия, френология, хирология. Т: За тези науки е открил Школата. Не само за хиромантията, но за тези науки е открил и после закрил. В: Вие ми разказахте, че Учителят споменал, че открил един отдел по хиромантия, но учениците започнали да си гледат на ръцете за пари и той го закрил. Т: Бих казала, че тези науки освен хиромантия, те са няколко. За тези науки е открил, не само за хиромантия, но ги закрил впоследствие, защото внимава учениците да не се увлекат в гадания. В: Вие ми споменавахте, когато ставаше въпрос какво може да стане от българския народ, споменахте, че Учителят казал: "От българското дърво повече не може да се направи. Каквото може да се направи, го направих". Т: Да, точно така. Това е най-точно. Къде се разрешават въпросите горе, а къде се вършат долу. Там имаме значи вина - в приложението им. Затова ако може да не се каже нищо лошо. В: Сега вие миналия път разказахте, че братята са се били събрали, за да подредят програмата за един концерт и накрая решават да не ви включат в програмата, да включат друга сестра, като казват, че вашето стихотворение било много дълго. И какво стана по-нататък, ще ни го разкажете ли случая? Т: Те са много важни неща, но дълбоко интимни за работата на Учителя и за работата на Братството. Значи те ако са имали такава власт, то пък ние ще оправяме света. Значи ние трябваше да го оправим първо света в нас и ние трябва да Го оправим и света около нас както ние не сме могли да го оправим. Голяма власт, големи възможности, на Учителя възможностите са толкова големи, но ние не разбирахме. Как трябва да постъпим и по човешки Той казваше: "Вие големи неща искате". Пък ние като се свихме, да махнем всичките дрипи около нас, свихме се и така вървяхме, щото действително беше трудно. Стихотворението не го включиха. Но на следващия ден час преди да почне да говори Учителя каза, че има едно стихотворение, което чака реда си и трябва да се прочете. Прочете се пред всички!

49. СЛУЧКА С ДЪЖДОВЕ Вергилий: Вие ходихте ли на съборите в Търново? Теофана: Да, в Търново веднъж съм ходила, но това е толкова отдавна! За годината не мога да си спомня. Не ми е ясно да си представя тук-там, че съм ходила из улиците, имам смътни впечатления. Първи път като отиде човек някъде, искам да кажа, разсейва се. Някой ми го е разказвал там в Търново, когато срещу събора се вижда и констатира се, че покрива на къщата е повреден, трябва да се поправи и Учителят казва на учениците. Те казват: "Ще го направим". Учителят казва: "Но много бързо, защото облакът идва, но ще го спрем". Качват се няколко души така и Той пристига ама вече много бавно и когато слагат последните керемиди още не слезли и дъждът завалява. Така това беше необикновено преживяване. Друг случай. Бяхме на Бивака на Витоша. Трябваше да се прибирам в града - имах работа. И ние тръгваме от там с един брат. Защото Учителят остана там, щеше да остава. Там някой път оставаше. Бързо вървим. Той не даде да се спрем никак, само бързо вървим и облака се движи над нас, така просто го вижда човек, че толкова се е натегнал, че едва се държи във въздуха. Има някой и нещо, което го държи. Ние бързаме и като влизаме в Изгрева, като влизаме през портата вече се наквасихме. Ама се изля дъжд из ведро. Целият път Той го е задържал така. Въобще когато Учителят иска да не ни вали дъжд, не ни валеше и когато иска да ни навали - заваляваше. Един случай имах, когато другите ги заваля, а пък нас двете със сестра ми не ни заваля. В: Какъв е тоя случай? Кога беше? Т: Годината не зная, но започна с едно малко отрицание. Стенографките, не зная двете или трите бяха, пелерини си бяха ушили. Учителят тръгна с мене при тях да отиваме. Те скриха нещо, което правят, да не видя аз, че и аз да имам. В: Вие да не искате пелерина. Т: Пък аз съм с Учителя, може би смятат, че и аз ще искам от Учителя. А Той ще каже: "Непременно ще направят и за теб". Но те скриха. И следният път когато отиваме на Витоша сестра ми излезе в по-ранен час и като се върна, каза: "Ние ще тръгнем по-късно". И аз се съгласих, по-късно, по-късно и тя пак излезе. След известно време тя се върна и каза: "Хайде!" Взехме си чантичките и тръгваме двете, защото другите са тръгнали вече. Настигна ни един брат и тръгна с нас. И ние вече видяхме, че на планината вали дъжд, но до нас го няма. Вървим, вървим, все няма дъжд. Ние където сме няма дъжд, а те където са - приятелите и стенографките с пелерините, вече вали. В: Опитват пелерините. Т: Като отидохме горе на Бивака Учителят каза: "Защо вие сте сухи!" Ние сме сухи, това виждат всички, а те са мокри. После те седнаха край огъня с пелерините да се сушат и топлят, пък нас ни поканиха под платнището на Учителя. По едно време дъждът се усили и започна да влиза навътре под платнището. Те губеха търпение, онези с пелерините. Както и да е, спря дъждът, оправихме се. Лекция. Някой ще каже, ама толкова други хора се изкачиха, Той на всички ще даде по нещо. Няма да ги остави без впечатление, без преживяване, но и на тези ще каже, че пелерините ви не са преграда от дъжда. Остави сух онзи, що има подкрепата на Учителя. Та такива работи правеше. Те искаха повече привилегии от другите, пък не бяха нито по-културни, нищо. Така човешките слабости се проявяваха, но те бяха от голям интерес, защото такива лекции са неповторими. Използваше Учителят отрицанието, работеше чрез него, трансформираше го, променяше посоката му и да го освети, така да се каже, да не се повтарят тези неща. Та се разбра, че с тези лекции Учителят си има свой план и защо Учителят в различни области дава светлина и гледа как се отразява на студентите, на учениците и къде някой поспира, къде някого усилва. Той си знае. Той си има една програма, която само Той я знае и по която се ръководи.

ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА. 48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ Теофана: Родена съм на 7 януари 1894 г. Баща ми се наричаше Сава Теофанов Чаталбашев от Карнобат, а майка ми Тодорка също от Карнобат. Ние бяхме три деца на родителите си. Най-голяма беше сестра ми Мара, втора съм аз -Теофана и брат ми Петър-Асен. Майка ми и брат ми бяха благородни, сестра ми беше музикална, а баща ми внасяше радост в дома. Сестра ми беше още фина. Дори каза веднъж на Учителя, че се отнасям малко грубичко с нея, за което той отговори: "Рекох, ще се оправи". Действително аз се бях пооправила, но сега ако има при мене немузикални хора това ми се отразява. Те не могат да ме разберат и аз не мога да го кажа. Не мога да го поправя. Аз се стремя да го поправя и всяка вечер си пея по малко. Аз учих в Бургас отначало, а гимназия учих в Сливен. Само последната година бях в Бургас и след това станах учителка на село Невестино, Карнобатско и Житосвят. Това бяха първите ми пет години като учителка. Въпрос от Вергилий Кръстев: А как се запознахте с Учителя и с Учението? Теофана: Моята сестра беше учителка в Ачларе, Карнобатско. Тя вижда един ден, че в селото има млади хора нови и че са дошли при един брат. Това е първата комуна. Този брат я поканва и тя взема една колежка и отиват там. Сестра ми като чува какви културни момчета са били и колко културно говорят и споменават Учителя, то тя си казала: Ако те са толкова културни, пък Учителят какъв ли ще е? И през мисълта й минава, като свърши учебната година да отиде при този Учител да го види. Аз тогава бях вече в София и тя дойде. Дойде и брат ми и така останахме и тримата тука. Намерихме си работа и станахме софиянци. Сестра ми беше учителка, а брат ми - счетоводител. Аз си намерих работа в счетоводство. Три години работих счетоводство в София, в "Хемус". В: Как стана запознаването ви с Учителя, първата ви среща? Чрез сестра ви ли стана? Тя ли ви заведе? Т: Тя ли беше ходила там, но бях на обед поканена. Но веднъж ходих специално за някакъв разговор с Учителя. Той излезе от стаята си и тръгна към мене като към човек, да го пита защо съм дошла и като зададе въпроса Той пак тръгна към пътната врата. Той ме пита защо съм дошла и аз разговаряйки, Той тръгна към вратата, значи аз трябва да вървя с Него. Излязохме на улицата и тръгнахме по улицата. В: Това на "Опълченска" ли беше? Т: Да, на "Опълченска" 66. Излезе още един брат и той тръгна и погледна, тази сестра той не я е виждал, а нали аз вървя с Учителя. И тръгнахме тримата. Учителят в средата, а ние двама от двете му страни. Ние вървим по улицата. Тогава нямаше коли, а имаше файтони. Идва един файтон и тази тройка се измества така до тротоара, докато аз стъпя на тротоара. След това вървяхме по центъра (средата) на улицата. После когато излязохме на ул. "Мария Луиза" брата отиде да търси един файтон. Дойде с файтона и чак тогава Учителят се обърна към мене, подаде си ръката и казаха довиждане. След това си тръгнаха по тяхната работа. Така че аз вървях доста дълъг път с Учителя. Това беше първия път. Когато си отидох вкъщи имаше един брат и аз казах къде съм ходила и всичко това. Той се зачуди, толкова дълъг път да вървя с Учителя. Те знаят само младите братя ходят с Учителя. Това беше през 1919 г. По-късно разбрах, че при първата среща Учителят дава програмата на ученика. И аз после затова вървях с Него. В: Да бъдете с Него непрекъснато. Да вървите с него. Т: Вървя с Него и се качвам на тротоара и слизам. В: Това какво означава? Т: Нали ви казах, че тройката се качи на тротоара от тримата души. В: А-а, тройката от трима души. Понеже сега минава трамвай N 3 и аз се чудя какво става? А вие вървите тримата така. И вие се качвате на тротоара и слизате. Т: До там стигаме, че само аз се качвам. В: Вие тримата вървите и вие се качвате на тротоара и слизате, качвате се и слизате. Сега това е улицата, това е бордюра. Т: Това е тройката. И тя се измества до тука. Аз достигам до тротоара и стъпвам на тротоара. Смятам, че още ще отива, обаче не, до толкова. Стъпя на тротоара и тази тройка се връща пак да си продължи пътя. В: А-а, така. Т: Пак така и пак така. Значи аз извървях този път. Качване-слизане, качване-слизане и дълъг път. В: Обаче до тротоара стигнахте, до бордюра, не сте се качвали на тротоара. Т: Стъпвам и това ми правило впечатление, че стъпвам до бордюра. В: Сега вие как ще го изтълкувате това нещо? Т: Аз го изтълкувах, че това беше пътя. Дълъг път - слизане, качване, слизане. Човек не може да разбере кое е слизане, кое качване, но му е разнообразно. Не е гладко. Аз не вървях по гладкото. Да. Точно това много късно го разбрах, че всякой, който за първи път се срещне с Учителя, Той ще направи така, че Той ще му каже плана, без да разбере това нещо от Учителя. По този план ще се развива при Него. Метод. В: Метод на Учителя. Т: Да. В: По-късно вие вече ходехте, тръгнахте. Т: И друг път съм ходила, но повечето братя не даваха. Все гледаха братята, бяха ревностни към Учителя. В: Повечето братя не допускаха сестри. Т: Да. В: Аз съм чувал, че през онези години възрастните братя не са допускали сестри до Учителя много. Т: То било още по-рано. Те и нас така малко ни погледнаха на криво, като отидохме, щото. В: Млади, момичета. Т: Млади момичета, малко така по-строгичко даваха някои заповеди, което не се чу от Учителя. Въобще не се чуваше, нямаше нужда всичко да се чува. В: Така. Това е 1919 г. През това време след войната. Вие ходехте да слушате беседи. На "Опълченска" ли ходехте тогава? Т: Аз ходех на ул. "Опълченска" 66. Един път Го видях когато говори на прозореца. Учителят говори на прозореца и слушателите са отвънка. В: И отвънка и отвътре. Тогава няма място. Т: Няма място. Това е и през зимата. И една сестра ми каза, когато свърши беседата: "Тук толкова хора идват на студа и като слушаме г-н Дънов отвътре и отвън ме топли". В: И никой не се разболя. Т: Никой. И в салона, прозореца отворен, духа вятър. В: В салона на Изгрева, нали? Т: Не, то в салона на Изгрева по-късно беше. Това са години, години. В: А спомняте ли си някои опитности. Вие записвате, слушате, работите? Т: Къде е бил Руския паметник, къде е Изгревът, един час път, цял един час път. В: Пеша. Т: Нямаше още трамвай. Тогава всичко беше много хубаво, както и сега е хубав снега. Колко поетично и отвътре си подхранена с една нова духовна храна. Хората са запалени от Новото, една особена атмосфера, приказка.

47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ "ОСВОБОЖДЕНИЕ" - СОФИЯ 20.IV.1948 г., вторник - обедна почивка. Когато художествения колектив при Женското дружество, IV секция посети каучуковата трудова кооперация "Освобождение" - улица "Дървенишко шосе", работниците се приготовляваха за обед. Приготовлението стана бързо и обеда почна. Трапезарията, в този хубав ден беше на открито, под изобилните лъчи на слънцето и благодатния, напоен с пролетен мирис, въздух. Не видях кой сервира, но видях как сладко другарите и другарките задоволиха своя глад. С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма. - Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите. Интересът беше голям, но времето малко и още по-малко стана сега. Половиният час, предназначен за почивка отмина и концертната зала беше веднага превърната в склад за каучукови сандалетки, очакващи боси крака да ги зарадват за първи май. Защото сега е време за предмайско съревнование и гумените сандалетки бързаха. Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби. А работниците ободрени продължиха своята работа. Но писателя и художника останаха. - Да разгледат фабриката отблизо и да напишат или нарисуват нещо. "Ние всички сме кооператори", отговори кооператорката Тинка Панайотова Никова, "всички работим. Да почива някой когато работят другите, това значи, да приеме другите да работят за него. Това е невъзможно". Тя е мила жена. "В работата", каза, "намерих утеха и с нея си отгледах детето. Сега е студент, 4-та година медицина. Ожених го. И снахата е медичка. И аз още работя и ще работя. Не ми е трудно." Другарите ни отведоха в една стая, където каучукът се приготовлява на пластове, където въздухът е непоносим, и където, единствено по тази причина, работниците работят на две смени. В съседната стая, за моя голяма изненада, аз пипнах една гореща гумена обувка, току-що извадена из пещта, която с много малко изчиствания тук-там е готова за обуване. А само 25 минути преди това, тя не е освен железен калъп грубо облечен в каучук. "В пещта гумата се стопява и заема формата на калъпа, в който е поставена", ми обясни един млад работник, весел и добър, като ми показа нагледно целия процес. Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт. Един млад работник изрязваше подметки и обувките от ръка на ръка излизаха топли, топли както излиза из фурната топличкият хляб. Другарката-художничка си направи една скица от въртящо се колело и понеже времето напредваше, а ние не бяхме обядвали, си тръгнахме. Минавайки погледнахме в готварницата. Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено мляко ухаеше. "Това за кого е?", запитах. "За утринна закуска на работниците." "Има ли за всички достатъчно?" "Да. Има." Другарката Тинка Панайотова ни изпрати до пътната врата на кооперацията с благодарност и пожелание да отидем пак. Часът минаваше 14. Слънцето топлеше доста, но свежият въздух на Витоша ни лъхна и отмори. „Въздухът е толкова необходим за човека колкото и храната. Светлината е толкова необходима за човека колкото и храната. И музиката е толкова необходима за човека колкото и храната", си мислех. И мислех също: Знаят ли тези, които носят гумените сандалетки кой ги работи? Знаят ли тези, които работят гумените сандалетки за кого ги работят? - Не. Но тези, които ги носят трябва да благодарят на всички тези, които ги работят. И тези, които ги работят трябва да знаят, че ще ги носят техните другари, техните братя, децата и жените им - т.е. самите те. И сигурно знаят затова ги работят така красиви, здрави и трайни. Мнозина от сестрите на Изгрева, от Братството работеха в тази каучукова фабрика както по времето на Учителя, така и след това. Новият човек одухотворяваше мястото, където работи и живее с нови идеи на Учителя.

46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА Двата казана кипят. Аромат на варена царевица се носи и нетърпеливи въпроси се чуват: "Готови ли са? Колко струва кочана?" Други правят своите поръчки: "На мене ще дадете за 80 лв. На мене - за 120 лв. Аз искам само две парчета." Председателката на Женското дружество Изгрев - София - художничката Цветана Симеонова, отхлупва капака. Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват. И така привличат погледа. И така помамват вкуса. Другарката Милка Керемидчиева започва. Тя смело хваща щипците, изважда усмихнатите хубавици една по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват. Видимият оркестър се увеличава бързо, ариите се усложняват и купчината пари се увеличава. Щипците подрънкват вече по дъното на първия казан. Първите флейтисти, захапали топлия кочан са се отдалечили от мястото на продажбата, но всеки срещнат е отправен натам. - Щипците подрънкват вече и по дъното на втория. А не беше преди много време. Само преди четири месеца, деликатните ръце на членките от Женското дружество - Изгрев, отрониха от хубавия, зрели и здрави кочани царевични зрънца и ги посадиха в рохкавата земя. Само преди четири месеца на едно свое събрание те чуха, че имат нива за обработване, на второ такова определиха ден за работа и бригада от млади, хубави и културни бригадирки се яви на работа. Разкопаха бригадирките твърдата земя, посадиха царевичните зрънца и ги забравиха. Увлякоха се в ежедневни грижи и обществен труд. Но царевичните зрънца не забравиха и прорастнаха и се раззелени нивата наскоро. Редовното преваляване на дъжда по това време като грижлива майка подхранваше младия прорастък и наскоро той прошумоля: "Бригада". И пак бригадирките се отзоваха на нивата, още по-грижливо загърнаха младите стъбълца и пак ги забравиха. А те още по-усърдно забързаха и достигнаха скоро височината на бригадирките и ги надминаха. И по два кочана на всяко стъбло пуснаха и по-смело прошумоляха: "Бригада пак". "Как да ги използуваме най-добре?", се запитаха другарките. И се споразумяха за нещо, и пристъпиха към работа. - Днес за втори път продават варена царевица. Още няколко пъти ще продават. Ще подарят там, където са обещали и ще си оставят за зимата. - Че като започнат седенките. Хубави изненади ще си устройват. Понякога касата ще увеличават, понякога ще си сварят царевични зрънца, понякога торта ще си направят. И ще се радват на задружния си труд и незабелязано ще мине зимата, за да дочакат пролетта с нови идеи за реализиране и светли дни. 4.IХ.1948 г., Изгрев, София

45. ЗА МОЛИТВАТА (Разговор с Учителя) Събрани веднъж около Учителя, един брат поиска: "Учителю, кажете ни нещо за молитвата". Учителят задоволи искането му: "Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мисълта, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа. Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво, сутринта като станеш да се разговориш с Първата Причина на света. Който не се интересува от нея, постоянно губи силите си, остава назад, не напредва. Като мислиш за ангелите, ти си в ангелския свят. Като мислиш за Безграничния, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят. Една среда те търпи известно време и после влизаш в друга среда. Рибите бяха във водата. По-напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение дойде им на ум, че има друг живот по-благоприятен, в по-рядка среда, над водата. Така станаха птици. Също така и при стеснителните условия човек излиза горе при Бога. Днес излиза, утре излиза и най-после влизаш в един по-висок свят. Значи идеята създава формата. Има закон: Мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлина и в сърцето - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето - охлаждане. Този закон важи и за нашите отношения към Бога. Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Законът изобщо гласи: за каквото мислиш, с това се свързваш. Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл. А за какво ще дадем доклад? За работата, която си свършил. И в отговор на това ще стане правилна обмяна между твоите мисли и чувства и тия на Съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може без молитва, съзерцание и размишление, той е на крив път. Като се молиш, ти се самоопределяш. Като се молиш, ти си във връзка с целокупното Битие. Като знаем това, да не спъваме естествения процес в нас. При молитвата човек получава известни енергии от Божествения свят.-Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това,което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа, е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моля, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е подобна на простиране крачето на амебата, за да хване храната си. При всяка молитва трябва да се внесе нещо ново в душата. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света. Молитвата е закон за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте един ангел как се моли? Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молим, никога няма да го изучим. Ние с молитвата изучаваме езика на Бога. Не Му знаем още езика! Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение, никой да не те вижда. Когато търговецът се моли той трябва да забрави всички вземания и давания. Има и колективни молитви. Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Молитвата води към Любовта. Доброто и възвишеното състояние, което имаме понякога, както и желанието да помагаме, да прощаваме на ближния си, да повдигаме падналия, това се дължи на моментите, които сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли на Бога, за да не го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието. Това струва повече от всички материални богатства, с които разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да се моли на Бога, той изпада в положението на сираче, останало без баща и без майка, ходи скъсано, немило-недраго. Тогава паразитите започват да го нападат. Той изгубва посоката на живота. Говоря символично. Ще направиш превод. Когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим, тъмен, изостаналите го нападат. Човек не може да разбере нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ни. По-културни същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която влизаме, е фазата на ангелите. И тогава нашите груби тела ще бъдат променени и динамически. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. И как ще се създаде последната? - Чрез молитва, съзерцание и размишление. Та ще ви кажа следното на друг език. Молитвата е метод за организиране на духовното тяло, на новото тяло, в което ще живее човек. Питам: Сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа? Причината за нещастията на сегашните хора се заключава именно в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства водят до разстройство на черния дроб и други органи. Чрез молитвата човек се справя с тия отрицателни състояния. Магическа е силата на молитвата. Достатъчно е да произнесе човек един стих от евангелието с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез която човек става неуязвим за по-низшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Когато човек се моли за реализиране на някое свое добро желание, невидимия свят всякога помага. Помоли се на Бога и в скоро време ще оздравееш. Няма нещо в света, което човек да е поискал и Бог да не го е направил. Ако всички се бяха обърнали към Бога с молба: "Господи, ние употребихме всички методи за поправяне на света. Кажи ни един начин, по който да го оправим". Помолете се от сърце, методът ще дойде. Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо същество в света - малко ли голямо на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на една душа. Ако отговорът не е дошъл на време, това се дължи на неуредиците на вашите пощи. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Щом има това съзнание, щом се обърне към Бога с молба за нещо, молитвата ще бъде приета. Искай от Бога да живее в тебе и да се проявява чрез тебе. Единственият, Който преобразява хората е Бог. Всички търсят смисъла на живота. А смисъла на живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ: напр. три часа, пет часа и пр. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина ще те призова". Това значи: преди слънчевия изгрев ще се занимая с най-великата работа: общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да завърша работата си през деня. Дето и да отиде човек, каквато и работа да почне, той се нуждае от енергия. Остави ли се човек на влияние на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин като станеш, да имаш една кардинална мисъл, ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарвал полунощта в молитва. Защо? През тия часове Той се е напълвал като акумулатор с енергия, която харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за новото, което иде днес в света. Колко време трябва да се молиш? Непрестанно! Молитвата не подразбира, че ти трябва да спреш по цели часове да се молиш. Ти може да се движиш и пак да се молиш. Можеш да работиш и едновременно да се молиш. Работата не изключва молитвата. Можете да копаете и да се молите. Само онзи, който живее в закона на любовта, той всякога има разположение за молитва. С други думи: в живота на любящия всичко е молитва. Силен е този, който може да издържи на всички изпитания. Някой казва: аз боледувам. Помолих се, но молитвата ми не се прие. Ти не се обезсърчавай. Пак се помоли и ще получиш отговор; молитвата ти ще бъде приета. Майката казва, че не й остава време да се моли, понеже сече дърва.Онзи, който пише, казва същото. Та всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то трябва да бъде най-първо молитвата и после другите работи. Защото най-първо ще ядем и после ще работим. Иначе не можем да довършим работата. Ония хора, които не се молят, са много неспособни ученици. Най-неспособни и най-недаровити ученици са тия, които не се молят. Например, дайте една тема на един неспособен ученик и той ще каже: "Отде се намери тази тема?" Да се молите и когато сте разположени и когато сте неразположени. Няма да чакате разположение. Ще се молите когато сте в противоречие, когато сте в тъмнина на съзнанието. Човек може да се уедини и когато е всред хората. Уединението не е външен процес. При всяко миене на ръцете, можете да кажете едно хубаво изречение. Ще ви дам едно правило: За всеки човек има една Божествена вълна, която го повдига. Станеш ли сутрин, не бързай веднага да отидеш на нивата. Спри се, работи вътрешно, за да дойде тази Божествена вълна и тогава иди и почни работа. Ти може да си един прост човек, но посети ли те Божественият Дух, от тебе ще стане нещо. Ако в молитвата не участвува мисълта, чувството и действието, тя не е истинска. При молитвата ще влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в твоята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш. От това място ще разрешаваш най-великите въпроси. Ако се молите по стария начин, нищо няма да добиете. Сега се изисква нов начин. Молитвата е по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой падне в затруднение, казват му: "Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да помагат". Някои казват: "Аз се моля, но нямам отговор". Причината е, че съзнанието ти не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радиоапарат, който приема и предава вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятствува на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на някои хора не може да се издига по-високо от тях. Колкото е по-будно съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с невидимия свят? Да има свое радио. Той го има. Като отправи молитвената си мисъл нагоре. Ще се пазите от вълчите вълни. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека не са нищо друго освен нападение от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите му желания. Човек се моли най-добре когато го гонят. Като те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отиде на чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено, което се иска както трябва и тогаз тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, любов, истина и свобода. Когато човек се моли, трябва да иска от Бога най-малкото, но същевременно най-необходимото. Молитвата е приета, когато има пред вид волята Божия. Направете следния опит: вглъбете се в себе си и кажете: "Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света". Или кажете: "Ако съм намерил благодат пред Тебе, искам да почувствам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Знаете ли какво ще почувствате? Ще почувствате такъв трепет, какъвто никога не сте чувствали; ще се почувствате възроден. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: "Тури ме в огъня на Твоята Любов". Или кажете: "Господи, какво искаш да направя за възтържествуването на Царството Ти на земята и за осветяване на Името Ти между човеците?" Един закон гласи: Когато се молиш за други, само тогава молитвата ти добива магическа мощ, когато се придружава с любов към тях. Сега за пет минути нека да се концентрираме и да изпратим една добра мисъл към целия свят. Законът е: Ако изпратите тая мисъл, както трябва, то работата, която ще извършите, може да е равна на работата, която извършвате през целия живот. Ако някой човек греши, помолете се за него и той ще се поправи и ще има добро разположение към вас. Турски разбойници хващат сина на големия чорбаджия от село Николаевка, отвличат го и искат пари. Сумата била голяма и не могли да я изпратят. Близките на последния започват да се молят за него на Бога. Разбойниците си направили угощение, пили много вино и заспали. Момчето се освободило и си отишло. Има един закон, който регулира нещата. Молитвата на ученика „Господи, пътят на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, пътя Си. Проводи Виделината и Истината Си, те да ме водят. Придай ми вяра, Господи. Вярвам, Господи. Бог царува на Небето. Бог царува на земята. Да бъде името Му благословено. Когато дойде Духа на Истината, Той ще ви научи на всичко. Освети ги чрез твоята Истина."

44. СУТРИН КАТО СТАНЕТЕ По различно време и години Учителят даваше методи за вътрешна работа на ученика. Един от тях бе след ставане от сън ученика да се обърне към Началото на живота. Нареди да се направят извадки от беседите, на онези формули, които се произнасят след ставане от сън. Ето едни от тях. Учителят: Сутрин като станеш, кажи: (Извадки от беседите) Сутрин като станете, направете опит, кажете си: „Благодаря ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че Си всемилостив, всеистинен, всемъдър." Повтаряйте това в продължение на един месец и елате да ми кажете каква е температурата на душата ви. Това е всичката тайна. Ако повтаряте това 10 месеца, ще бъдете още по-добре. Няма по-красиво нещо от това, като ставаш сутрин да се радваш, че си стъпил на краката си и можеш да работиш. Всяка сутрин като станете, кажете си: „Боже, благодаря ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес." Като ставаш от сън, кажи си: „Аз съм дошъл на земята да придобия Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата." Докато не придобиеш трите велики добродетели: Любовта, Мъдростта, Истината, никога няма да бъдеш силен. Станеш ли сутрин, кажи: „Аз съм дошъл да донеса Доброто, Любовта, Мъдростта, Правдата. Дошъл съм и да възприема." Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще станат с тебе. И тъй, като ставаш сутрин от сън, не мисли, че си мъж, жена или дете, но си кажи: „Аз съм ангел вестител, служител на Бога. Това е моята задача, за която съм слязъл на земята." Всяка сутрин като станете, вдигнете ръката си към небето и кажете: „Господи, погледни ръката ми и кажи какво трябва да направя днес. Ако имам някакъв дефект, кажи ми какъв е и дай ми начин да го изправя." Когато вдигнем ръката си нагоре и я отворим, едновременно с това и мъдростта в нас се разтваря и изпуща светлина навън. Ясновидецът вижда тази светлина и голяма радост изпитва. Като ставаш от сън, първо се спри върху мисълта, какво иска днес Бог от тебе. За себе си аз зная това. Някой ден се иска нещо малко от мене - да нахраня една птичка. Предварително туря трошици в джоба си, че като срещна птичката, да съм готов. Давам й трошиците и си заминавам. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате малко повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, когато ставах сутрин, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което Си ми дал и Си ме научил." И вие започнете така. Това е велико учение. Ако не започнете така, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите и Господ, и ангелите ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Станеш рано сутринта, започни да работиш и кажи: "Йеова и ре". Това значи: Господ ще промисли. Всяка сутрин като станете от сън, кажете си: „Аз искам да стана умен." Тази мисъл отива към ума и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Ако работата ти се обърква, иди да видиш как изгрява слънцето. Като поемеш чистия въздух, кажи: „Моята работа още се оправи". Когато светлината те озари, кажи: „Моята работа ще се оправи". Кажи: „Всичко в природата говори, че моята работа ще се оправи". Каква трябва да бъде първата ви мисъл, като станете: Кажете: „Благослови, Господи, душата ми. Благодаря Ти, че съм станал днес да свърша работата си както трябва дето и да съм, и да мога да израсна толкова, колкото трябва". Още със ставането си от сън, турете в ума си за през деня една основна мисъл, върху която да работите. Като стане от сън, човек трябва да се помоли, да го ръководи Бог през деня, да бъде страж на устата му, да не предизвиква запалване на бомби. Станеш сутрин от сън, вглъби се в себе си да възприемеш поне една Божествена мисъл, която ще внесе мир и спокойствие в душата ти. Тя ще те направи смел и решителен. Като станете от сън, кажете си: „Ще се подмладя. Господи, благодаря ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които Си ми дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем и да влезем във Вечния живот". Всеки човек, като стане сутрин, най-първо трябва да се помоли на Бога да уреди ума му, да внесе просветление в неговата глава. След това да се помоли да дойде просветление за сърцето му и най-после да се помоли да се улесни работата му за през деня във физическия му живот. Станеш сутрин, неразположен си, кажи в себе си: „Днес имам отлив, ще впрегна колата, ще взема хомота на коня и ще тръгна да пътувам". Станеш от сън, кажи си: „Днес искам да направя повече, отколкото вчера. Без страх в Любовта безгранична. Без страх и без тъмнина в безконечната Любов на Вечността. Великият Дух на Вселената, който съживява всички клетки, да ми дарува живот и здраве". 15.III.1922 г.

43. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Два метода за лекуване на всички болести, за премахване недостатъци, пороци и лоши навици, и за развиване и придобиване на дарби и способности, и добродетели. Прилага се на себе си, на близки от домът, на приятели и познати на разстояния. Учителят: 1. „В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са по-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние заболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. После, има специфични клетки и за музиката - от двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. Някои искай да стане музикант, нека се остави на тия клетки. После, искаш да помниш, да развие паметта си, остави се на клетките на паметта, те ще свършат тази работа. Помоли се и кажи: „Моля ви се, съберете всички данни за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа". Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша. За зрението има специфични клетки. Човек е господар. Заобиколен е с такива разумни клетки, които седят около него и казват: Господарю, ти само ни давай твоите мнения и разпореждания - какво искаш - ние ще го направим. Но ако се бъркаш в нашите работи, ще направиш една каша, за която ще плащаш. Тия малки клетки Аз ги наричам Ангелчета на смирението, които напущат своята благодат на небето и дохождат на земята, за да учат хората. Учителят: 2. „В подсъзнанието са складирани всички възможности за реализиране на нещата. Например, ти искаш да постигнеш нещо добро, вложи тази мисъл без страх, без съмнение и висшите същества, които живеят там ще ти помогнат. Ти само напиши заявлението си до тях, но конкретно, определено и го остави. Не обичат общо говорене. Ще кажеш тази мисъл само веднъж, без да я повтаряш. При повторение законът не работи. Кажеш ли мисълта веднъж, забрави я. Усъмниш ли се, законът не работи. Този закон работи само при пълна вяра от ваша страна. Всяка вечер като си лягаш да влагаш в подсъзнанието си мисълта, която искаш да се реализира. И висшите същества ще се притекат в услуга. Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате да стане това и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали. Всичко ще дойде на своето време, обаче законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние на човека. Какво значи това? Във всяко време не можете да си внушавате. Например: Ако си внушавате когато сте раздразнени или разтревожени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението. Колкото човек е по-разположен - законът работи по-добре.

42. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО Учителят държеше лекциите си пред Общия и Младежкия окултен клас всяка сряда и петък. Стенографите записваха, дешифрираха и подготвяха за печат. Други ги печатаха и след това бяха готови - всеки българин да протегне ръка и да си купи. Но не протягаха. Изведнъж се затрудни печата поради липса на средства. Тогава Учителят даде задача за левчето. Всеки ден ученикът отделя едно левче в касата си за отпечатването на Словото на Учителя. Казва се следната формула: "Господи, както аз турям по 1 лв. на ден в касата, така и всички хора на земята да турят по 1 лв.". Това бе задачата за благословеното левче, дадена на 1 ноември 1936 г. Учениците започнаха да решават задачата си.

41. ПИСМО ДО УЧЕНИКА Връзката между ученик и Учител е вътрешна. Тя се осъществява чрез Словото на Учителя, което е Слово на Светия Дух - на Бога. На Изгрева ние бяхме до Него. От провинцията се стичаха да го видят и целунат десницата Му. Мнозина Му пишеха писма. На някои Той, Учителят отговаряше. Едно от тях, чийто отговор на Учителя представяме. „Получих вашето писмо. Всеки човек трябва да има един идеал, който не умира, едно верую, което не остарява, една Истина, която да е глава на разумното в него. Всичко друго е само постановка на това. Великите хора са ония, които понасят всичко геройски. Самия живот на земята е пълен с мъчения, страдания и радости. Животът е училище. Не какво желае човек, но какво постига. Не какво е чел, но какво е запомнил. Всеки ден носи по нещо хубаво и велико в живота и то трябва да се възприема добре. Път, Истина, Сила и Живота това носи пълното щастие на душата. Другото е губене на време. Твоето занятие е добро. Учителката намери ценното в своите ученици - това е тайната на учителя и силата на ученика. Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина. Моя поздрав." 22.II.1933 г. /Свещеният подпис/

40. ТЕМИТЕ Учителят завършва лекцията си за учениците. За следващия път Той им задава теми, които да развият. Те работят у дома, дълго мислят, търсят от себе си, от дълбочините на душата си да изнесат знанието, което е съхранило душата им. Те знаят, че на друго място няма от къде да прочетат, защото те са ученици на Школата, която аз пръв път се открива на земята. На следващия ден някои ще прочетат пред Учителя темата си. Тя е кратка, на съдържателна. Ето някои от темите. Тема: А - баща, Дух. Б - майка, душа. С - дъщеря, сърце. Д - син, ум. О - дом, Ом. Тема: Любовно писмо до квадрата - фана Велика загадка! Ти радост за всеки, който те разбира! Страдание за този, кой не те разбира! Ти, равновесие в природата и противоречие голямо! За малкия, затворника - килията си ти! За смелия - свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце, душа и Дух; едно със себе си, със своя дом - Ом! С векове се лутах аз из твоя дом. И блъсках си главата в твоите стени. Разбрах: не се подвиждаш ти със силата на моята глава. Тогаз - подкупих те - ударих, и подвижих те с моето сърце. 22.ХII.1933 г., Изгрев, София, Теофана Бог Бог е най-голямото число, което не може да се изрази. Следователно, когато отиваш при Него всякога можеш да вземаш. Туй, от което можеш най-много да вземаш, то не може да се определи. Това е Бог. Той е отвътре и отвън. Той е навсякъде. 25.Х.1933 г., Изгрев, София Отличителните черти на сладкото и горчивото. Сладкото е радост, горчивото е скръб. Сладкото е почивка, горчивото е лекуване. 26.IХ.1936 г., Изгрев, София Отношение на нервната система към човешката мисъл. Трябва да се укрепи добре нервната система, за да имаме права мисъл. 29.I.1937 г., Изгрев, София.

39. БЕЛЕЖКИТЕ Учителят дава Словото. Учениците са в клас - слушат и записват в тетрадките си. Те си водят бележки за най-главното, което е влезнало в техния ум от мощната Му мисъл. След време те подреждат бележките си и ги изваждат като мисли от бисерен наниз от огърлицата на Духа на Словото. Бележки I лекция на Младежкия клас, 20.Х.1933 г., Изгрев Може ли млякото да предшествува овцата? Или маслото - млякото? Резултата се предшествува от една права мисъл. Вашия организъм е един резултат. Щастието е един резултат. Уреждането на живота е един резултат. Да уредим отношенията си с околните си, това е уреждане на живота е. Вие не можете да премахнете този резултат, докато не разберете причината. Ако сте вързан с верига, трябва да намерите този, който е направил веригата, за да ви освободи. Трябва да знаете всяка мисъл какво може да ви кредитира. Какво може да ви кредитира едно обикновено число и какво може да ви кредитира Бог? - Това от, което може да вземеш най-много, то е отвън и отвътре. Бог е това, което ви дава разяснение за нещата и ви прави господари на тях. II лекция на Младежкия клас, 27.Х.1933 г., Изгрев "Ти си, което си, което си, ти си." Вашият характер трябва да има свойствата на почвата, на водата, на въздуха и на светлината. Ако искате да имате една правилна философия за живота, трябва да има във вас тези 4 Божествени процеса. Да можете да успявате на земята, трябва да имате горните качества на четирите елемента: на почвата - твърдостта, на водата - течността, на въздуха - всеобгръщността и на светлината - всепроникващата сила. Някой казва, да се уреди живота на всички хора лично. Ти като уреждаш своя живот, разреждаш живота на всички! Щом видиш голямата тояга, превърни се в светлина. Голямата река носи голяма кал в морето. Трябва да минете през калта и каквото остане от нея, да го отнесете в морето. Калта трябва да се отнесе в океана. Като се натрупа много човешка кал, идват страданията .понеже тази кал не може да се изтече в океана. Натрупването на кал, подразбира, че няма стремеж. И водата, която се натрупва изгубва в калта, не принася никаква полза. Най-лошия човек е сам човекът за себе си, и най-добрия човек е най-добър за себе си. Щастието предпазва от нещастието и неизползуваното щастие, носи нещастие. Всеки личен живот прилича на труд без придобивка. Сега, какво подобрение да направим за нас, независимо от влиянието на окръжаващата среда, това е важно: искам да ви избавя от мочурляците, които ще срещнете - можете да ги заобиколите. Известни условия ви доизменят правилния ход на нашия живот. Да се ползуваме от един и същ извор, да разсъждаваме по своему, но да дойдем до един и същ резултат. II лекция на Младежкия клас, 3.ХI.1933 г., Изгрев Какво подразбираме под равенство? - Когато частите произтичат от една единица, безразлично дали са равни, или неравни. Човек като се е разединил в себе си, се явили лошите условия. Ако човек е сам има ли лоши условия? Когато има равновесие в органите на тялото - човек е здрав. А ако, например човек преяде, явява се нарушение в това равновесие и човек става болен. Какво нещо е числото? - То е степени на състоянията на съзнанието. Човек се намира в трудно положение, иска да изправи живота си. Има общи положения, които могат да се разрешат, но има и изключителни положения, с тях как ще се справите? Например, имате 5 братя и 5 сестри родени от здрави майка и баща - обичат се децата. Но ако майката и бащата не са здрави, децата не се обичат. Всякога човек може да се повлияе от окръжаващите условия. Ако не е внимателен, той ще стане роб на тези условия. Затова трябва да се знаят законите, по които си управляват окръжаващата среда, за да се освобождаваме. Детето се освобождава от пелените си, като расте. У сегашните хора трябва да настане промяна в съзнанието. Ако всеки разбира закона: че каквото мислим, то ще се върне при нас, всички хора щяха да мислят се хубаво. Моят подарък, кибритената кутия, ще оцените, когато попаднете в лошите условия. Из лекцията: Трите живота Има три вида животи в света: материалистичен, когато хората обичат да имат овце, говеда, кради, кокошки, къщи, ниви; II фаза: когато човек преситен да служи на това богатство започва да продава; и III - Божествения живот. Според !-вия начин, ние мислим кой какво има - различаваме; при втория - пак различавам, но щом дойдеш до служиш на Бога, там няма различаване, там има само един метод. В първата фаза са оглашените - те са материалистите; във втората фаза - религиозните, те са верующи, те вярват в свещения егоизъм. Учениците са в Божественото учение. Та сега трябва да се приложат правилата в действителния, Божествения живот. В материалния живот, свещения егоизъм 5 дава, 100 взима; в религиозния - колкото урежда, толкова и поврежда, а в Божествения - всичко се урежда. И няма по велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувствува в себе си, да бъде в съгласие с всички велики същества. 19.ХII.1933 г., Изгрев

38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА Веднъж Учителят каза пред мен за моята рождена сестра Мара Савова Чаталбашева: "Тя е символ на чистота". Тя бе много музикална, но нищо не остави като творчество, защото имаше друга програма в този си живот. А аз си казах, че ще пиша само за Учителя, но написах и други работи впоследствие. Учителят бе ми казал, че не всичко, което преминава през ума на човека може да се напише. Сестра ми имаше верни приятелки. Една от тях бе Наталия Чакова. Друга бе Савка Керемидчиева. Прилагаме две писма от тях. * * * Празник в планината На Марето Сияещи лазури! Ведросини небеса! Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис! Скалите, върховете, сякаш са измити. Тревата е по-мека и по-крехка от всеки друг път. Малките розови и сини цветенца някак по-нежно и загадъчно се усмихват. Вадичките самодоволно ромолят. А изворчето - нашето бяло, приказно изворче и то пее някаква нова и сладка песен. Защо днес небето е толкова синьо? Защо въздухът е тъй благоуханен? Защо всичко се усмихва и пее? Защо над нас грее някакво ново слънце, чиято светлина е тъй ослепителна и топла,топла, топла? В стройни колони от по пет души братя и сестри ритмично дигат и слагат ръце към небето, леко, красиво, сякаш някакви особени, свръхземни същества излязли из дебрите на планината издигат молитвено ръце към Бога на планината. Не мога да повярвам, че това са те - нашите сестри и братя, с които от толкова дни споделяхме красивите и понякога мъчни дни тук горе. Но всичко се сля в една необозрима светлина. И върхове и треви, и цветя, и скали, и езера, и ручейчета, всичко обгърна нежната светлина на най-нежното "Слово на планината": "Блажени кротките...! Блажени нажалените...! Блажени чистите по сърце...! Блажени милостивите...! Блажени миротворците... ! Блажени гонените заради Правдата... ! Блажени! Блажени! Блажени! Блажени всички, които викат към Господа! И чийто Господ е сам Бог!" Има дни когато щастието е толкова голямо, че уморява. Има дни когато радостта прелива, като пълноводна река и застрашава да направи пакост. Има дни, когато светлината е толкова голяма, че човек полупритваря очи. Има дни, когато се дири сянка, поради голямата топлина. Това са редките дни в живота! Редките дни в годината! Днес може би е един от тези дни. Затова въздухът тъй благоухае. Затова небето е толкова синьо. Затова слънцето тъй ослепително грее. - И всичко и вред загадъчно и нежно се усмихва! А там, край бялото и приказно изворче, отдъхва тихо и спокойно Той, всред своите любящи и верни ученици. И най-младият от тях леко и унесено свири. Марче, обичам пред неделя (събота вечер) да оставя настрана всекидневната работа и да си мисля хубави неща: за Рила, за Изгрева, за Него, за тебе и пр., и пр... Тази вечер пак отидох да се разхождаме с тебе двете край изворчето. До "Близнаците" не можахме да стигнем, защото там край изворчето ме спряха няколко светли, вдъхновени картини, които се опитах да възпроизведа на лист. Отворила бях и рилската си тетрадка и там прочетох: "Той отдъхваше тихо и спокойно всред своите любящи и верни ученици и най-младият от тях свиреше". Видях цялата обстановка, нашата групичка, и чух да ми нашепваш: "Запиши си го". И сега разширих това споменче и го подарявам на тебе, ако и мъничко и скромничко. Бъди снизходителна към грешките! Целувам теб и Фанка. Поздрави всички наред, които обичаш, като започнеш от... Целувам те: Наталия Мило, обично Маре, Привет от планината! Привет от. езерата и върховете! "Аз имам едно правило, всеки, който ми се начумери, наведе глава, казвам - простак е в Истината, а който ми се усмихва насреща, казвам - простак е в лъжата, но приятел е на Истината. Ето една философия, която не сте слушали досега. Блажени сте ако го приложите, глава няма да ви боли и крака няма да ви болят, сиромаси няма да ходите и на Бога ще бъдете всякога благоугодни!" Сега, остава да прилагаме. Това с богатството, към което се стремим, това е идеята, която ние гоним. Бог е един, към Него Учителят ни води. Поздрав на майка ти и баща ти. Савка

37. ПЕСЕНТА "МАЛКОТО БРЪМБЪРЧЕ 28 март 1935 г., 21 ч. 1. Салонът е светъл, лъчист и прекрасен. Слънцата светящи обилно лъчат, защото обичам лъчата Ти нощем, тъй както и денем обичаш я Ти. *** 2. Пианото звуци прекрасни разлива под Твоите пръсти светящи, добри. Докоснали леко клавишите бегло с милувка най-чиста и детска - брилянт. *** 3. И групата малка, честита и скромна от няколко мили тук братя, сестри, заслушва се тихо, по тях се унася - неземна и чудна пред тях красота. *** 4. Един брат наслуки отваря вратата, привлечен от този обилен светлик, пристъпва навътре учуден и омаен, и тъй се заглежда, заслушва и той. *** 5. Пианото звуци прекрасни разлива, неземни и чисти, брилянтни и тъй светящи, трептящи, повдигащи смело умът и сърцето, душата, дъхът. *** 6. На сцената светло, красиво и светло, в умът просиява така изведнъж. А братът там стъпва, пристъпва и гледа. И всичко политва така изведнъж. *** 7. Учителю Благи - прошепват душите на всичките мили тук братя, сестри, които участват във тази картина - листец сякаш те са на красния цвят. *** 8. И радват се тайно, и любят Го тайно, и мислят, и чувстват съвсем ясно те Великото Ново, което приижда, което се ражда пред самите тях. *** 9. Учителят свири, Любимият свири тъй леко и нежно клавишите Той ту милва и гали, ту пък им говори. Внезапно запява усмихнато Той: *** 10. "Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите и пъплех по цветята. Това е една стара басня - па мина една царска дъщеря и ме обикна. И станах човек." *** 11. Слушатели мили се леко усмихват оживени много на този велик така казан символ, естествено, скромно, и скромно изведен до таз красота.

36. ПЕТРОВДЕН - РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА УЧИТЕЛЯ 1. Часът?-Преди пет е. Зората? - Прекрасна. Да. Празникът тихо пристъпва с Любов. Душата се радва, сърцето потрепва, предвкусили с обич от благото днес. *** 2. Вратата се горе безшумно отваря, по стълбата стъпки. И образът мил е вече в салона, е вече пред очите - катедрата скромна излъчва живот. *** 3. И Словото светло заструи велико, Великият, скромен, прекрасен и мил, Го прави по-зряло, Го прави светящо. Богато и щедро Ръката лъчи. *** 4. И леко повдигна душите нагоре, и леко окриля сърцата Той днес, умът просиява, Той го озарява - Петровден е днеска! Да! Празник Велик! *** 5. Рожден ден и имен е денят честити, Учителят Благи е именик днес, запълнен за всеки, че Той го насища с чар много и обич, и знание, мир. *** 6. Трапеза Той слага пред гостите мили, от Обич и Знание, от Мир, Светлина. Във пир се превръща, когато засвири оркестърът братски пред бор извисен. *** 7. Паневритмията днес е по-пластична. И музика, песен се носи навред, Учителят Благ е днес по-мил, въздушен - хармония, вечност се сливат в едно. *** 8. Ръката пак искат. Целуват я всички. И жадно поемат живота с любов, и силата тайно, която раздава обилно и щедро на всичките тук. *** 9. Поляната мила е Слънце и свети, цветята по нея - мънички слънца. А хората светят, искрят и обичат, Централното Слънце ги грее тук днес. *** 10. О, Слънце Централно, Велико и Мощно, огрявай ни все тъй щедро, безспир, и ние да станем слънца и да топлим сърцата човешки, добрата земя. Един брат каза: „12 юли - именния и рожден ден на нашия любим Учител Благ за в бъдеще ще се празнува така, както днес християнският свят празнува Рождество Христово. А празнуван вече през топлото и плодородно лято, този празник ще има най-благоприятното въздействие върху цялото човечество". Да бъде така, както този мил брат каза.

35. ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ 1. Очите Му бяха мечтателни, будни - вселената цяла искреше из тях - и даваха знание богато и чудно - хармония, песен - живота велик. *** 2. Очите Му бяха светящи картини: сапфири с най-нежен, приятен нюанс, топази, ахати, брилянти и перли играещи в чисти, планински води. *** 3. Слънца и планети, прекрасни небули летяха из пътя начален - от век, и пътища нови разкриваха смело на земните наши, човешки очи. *** 4. И тръпнеха тези очи от почуда пред Тази велика светяща творба, и питаха все пак, а знаеха вече Творецът-Носител на Тази Творба. *** 5. И търсеха случай, и търсеха повод, пред Тази Картина да се позапрат - брилянти и перли да гледат как нежно играят из чисти, планински води. *** 6. Очите Му бяха злато и коприна, най-скъпо и топло, от пух кадифе, най-нежна завивка, най-чиста покривка за всеки пред Него за миг позапрял. *** 7. Планинските чуки той веч е обходил, потоците чудни е вече видял, на Елбур в водите е вече изкъпан, от извор планински вода той е пил; *** 8 Цветята планински са му пяли вече крилатата песен за слънце и шир; крилатките пъстри са вече открили посоката чудна към зрак и възход! *** 9. Очите Му. - Перли, брилянти прескъпи играещи в чисти, планински води. Очите Му. - Слънце, слънца и планети летящи из звезден, пречуден простор!

34. ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА Какъв беше Учителят? Той беше най-хубавият. Той пленяваше сърцата и оставаше там. Той просветваше в умовете и оставаше там. Като топлина оставаше в сърцата, и като светлина в умовете. Детето е най-хубавото за своята майка. Първият син е най-хубавия за своя баща. Възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен. Възлюбеният е най-хубавия за своята възлюбена. Защото: Майката е възлюбила своето дете преди да го е видяла. Бащата е възлюбил своя син преди да го е видял. Възлюбеният е възлюбил своята възлюбена преди да я е видял. Възлюбената е възлюбила своя възлюбен преди да го е видяла. Защото: Искрата е запалена не в тоя свят, и нейната светлина им свети не от тоя свят. И когато възлюбената срещне своя възлюбен, тя знае: Този е. И когато възлюбеният срещне своята възлюбена, той знае: Тази е. И когато бащата види своя син, той знае: Този е моя син. И когато майката види своето дете, тя знае: Това е моето дете. Защо Учителят беше най-хубавият? Защото Факелът (казвам Факелът, защото като Искра, Той е бил запален преди вековете) ни е осветявал не от този свят. И топлел е сърцата ни не от тоя свят. И ние Го търсехме. Ние Го очаквахме. И когато Го срещнахме, ние казахме: Този е. Той влезе в сърцата ни като топлина и ги превзе. Той влезе в умовете ни като светлина и ги превзе. Най-хубавият. Той е най-хубавият, тъй както детето на майката е най-хубавото за майката. Той е най-хубавия, тъй както първия син е най-хубавия за своя баща. Той е най-хубавия, тъй както възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен. Той е най-хубавия, тъй както възлюбеният е най-хубавият за своята възлюбена. Той е най-хубавия, защото Факелът е запален за човека от преди вековете. . Защо детето е най-хубавото за своята майка? Защо първият син е най-хубавия за своя баща? Защо възлюбената е най-хубавата за своя възлюбен? Защо възлюбеният е най-хубавия за своята възлюбена? Защото майката е погледнала своето дете с очите на Любовта, заради Искрата. Защото бащата е погледнал своя първи син с очите на Любовта, заради Искрата. Защото възлюбеният е погледнал своята възлюбена с очите на Любовта, заради Искрата. Защото възлюбената е погледнала своя възлюбен с очите на Любовта, заради Искрата. Очите на Любовта. Учителят погледна човека с очите на Любовта и го видя красив. И пожела да го направи такъв, какъвто го видя. И започна да потраква чукът на смелия Ваятел с голяма Любов и вещина. Какво остави Учителят на земния човек? Учителят остави Себе Си в човешкото сърце. Учителят остави Себе Си в човешкия ум. И стана човешкото сърце любящо и човешкият ум стана проникващ. И когато поспрял край планинския поток човекът се заглежда в пробягващите вълни и плаващата рибка из тях, сърцето му полюбва. Сърцето му полюбва с Неговата Любов и умът полетява с хилядолетия навътре в Битието, когато и той е плавал като рибка из планинския поток и той съзнава, с Неговото съзнание, че е присъствувал и е участвувал във Великото развитие на Великото. Той вижда себе си в рибката и рибката в себе си; и Него вижда в рибката, както Го вижда в себе си, и го полюбва - И Великото, и малкото, и себе си с Неговата Любов в себе. И когато пеперудка размаха крилца пред него и когато пчелица прелети, той вижда Великото развитие, великата Любов и себе си вижда в тях и полюбва сърцето му с Неговата Любов. Шумът на гората се превръща в песен, изгледът на слънцето - в най-великия Извор на Живот и Красота. А човекът - брат. - Съдружник във Великия път. Учителят подари на човека очите на Любовта и Светлината на знанието и му даде свободата да люби и да учи. "А мога ли да задам още един въпрос, любима сестро?" "Да, може." "Кой беше Учителят?" "Учителят беше Този, или Тази Велика Любов, Която е присъствувала и присъствува в Цялото Велико Развитие, и ако ти полюбиш малкото агънце, което блее около майка си, ти го възлюбваш с Неговата Любов, Която е у тебе и която е и у малкото агънце. И Той те възлюбва със Своята Любов, Която е в малкото агънце и Която е у тебе. И ако Го възлюбиш в цялата Природа, Той е там и ще ти отговори на твоята Любов със Своята Любов, Която е в Цялата Природа. И ако Го възлюбиш с цялото Човечество, Той е и там, и ще отговори на твоята Любов със Своята Любов, Която е в цялото човечество. И ако Го възлюбиш в отделния човек, Той е също там, и ще отговори на твоята Любов със Своята Любов, която е в отделния човек." "Къде е човекът тогава?" "В стремежа да достигне Неговата Любов. В стремежа да се научи да гледа с Очите на Неговата Любов. С очите на Любовта."

33. ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТТА - 20.III.1938 г. Живот, Светлина, Свобода Обични братя, Отпразнуването празника на пролетта - 22.март т.г. ще стане по следния начин: Сутринта на 22.март излизане в 5.20 ч. преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5.40 ч., както следва: 1. Добрата молитва. 2. Молитвата на Царството. 3. Евангелие от Матея, 5. гл., 1-10 ст. 4. Евангелие от Лука, 7. гл., 1-10 ст. 5. Евангелие от Марка, 9,гл., 1-10 ст. 6. Евангелие от Йоанна, 5. гл., 1-10 ст. 7. Духът Божи. 8. Отче наш. 9. "И това е Живот вечен, да познаете Тебе Единаго Истиннаго Бога" (три пъти). 10. Гимнастически упражнения. Вечерта в 7.30 ч. братска вечеря от плодове, жито и ориз. На вечерята ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщят настоящето на всички братя и сестри. За получаването на настоящето, моля отговорете с една отворена карта. Поздрав от Учителя на всички братя и сестри. 10.март 1938 г. Изгревът, София С братски поздрав: П. Епитропов Фактически празникът започна в неделя на 20.III.1938 г. За първи път след хубавото утринно Слово направихме гимнастически упражнения с музика след дългата зима. Свири оркестър под диригентството на брат Калудов. Не е по-хубав от този на брат Симеон Симеонов, но все пак благодарим му. Направи си доста труд човека. А какво е всъщност музиката на Учителя! Тя трябва да се чуе, да се преживее, за да се оцени. Тя е мощна в своята първична форма, така както Учителя я даде. И такава трябва да остане. Да запази слънчевия елемент, елексира, новото което чрез нея дава Учителя на хората. Но това е мое мнение. Втората беседа също отлична. Обед и следобед мина като празник. На 21.III.1938 г., понеделник. След и пред празничен ден. На 22.III.1938 г. "Дигни одъра си", каза Учителя, след определената за деня програма. И заговори. Меко, приятно, любовно. Заговори, за да внесе още светлина в нашите умове, още топлина в нашите сърца, и да подбуди волята ни към дейност: да дигнем одъра си. И сам Той дига, дига колкото му сили държат, за да може в края на беседата да каже: "Днешният ден е ден на избавление, на освобождение". Говори Учителят и прави. Учителят винаги прави.

32. СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА Някаква вълшебна музика я понася, издига. Една гиздава полянка -посреща. Маргаритите надянали разкошни венци, карамфилите облекли скъпи премени. А другите цветя. - Надпреварвани в багри и хубост. Полянката е в най-празничен вид. Полянката посреща гости. Тук-там някои нагиздени хубавици пошушват. Други - кокетно усмихват. А младите момци. Издигнали високо глави над тях, оглеждат ги и им се радват, радват. Поклоните и усмивките им нямат край. Дарлинка вижда: Слънцето. Галеният му син се плъзга между нагиздените хубавици. Погалва с усмивка и обсипва с брилянти. И гости заприиждат. Носени от слънчеви лъчи, с венци и крила, пристигат небесните служители - изпълват украсената полянка. Краката им едва докосват цветята. Крилата. - Изпълват простора с песен от крила. Дарлинка пристъпва. Тя се изкачва на естрада. Естрада от цветя. И засвирва. И хилядите ангели подемат. Подемат и засвирват и те. И превръщат всичко в музика. Нагиздените хубавици се превръщат в слух. Забравят скъпите премени. Младите момци затихват, унесени в чудно хубавата песен. Те гледат Дарлинка, гледат хилядите ангели и слушат, само слушат. Дарлинка вижда: Един ангел се отделя от многото. Издига се над тях и се разгъва в красота и сила. Размахва мощно крила и се понася. Към нея! към Дарлинка. И тя вижда венец. Венец от лаври в ръцете на ангела. Ангелът се извива над нея, погалва с лъх от мощни крила и полага венеца. На главата на Дарлинка ангелът полага лавров венец. Дарлинка отваря очи. Цигулката засвирва. И превръща се сънят в действителност.

30. САМО БЯЛ "Питате: Защо хората са нещастни? - Има ред причини за нещастията на хората: те могат да бъдат от физически, от духовен и от умствен характер. Физическите причини за нещастията на хората се дължат на това, че в материално отношение не им достига нещо. Причини от духовен характер са, когато хората няма де да пласират своите чувства. Например, някой човек няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат. Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва да имат". Аз бях останала сама. У мене причините на страданията бяха от духовен характер. Аз нямах на физическото поле нито майка, нито баща, нито сестра, нито брат, следователно нямаше къде да пласирам своите чувства. И отивах често на Изгрева, в градината, където по всяко време можеше да намери човек свои хора - сестри или братя - да сподели светла мисъл и топли чувства. Там винаги имаше гости, било от града или провинцията, с чисти, трептящи сърца. И често там гостите импровизираха закуска или обяд, на които биваха поканени всички, които в момента присъствуваха. На една такава закуска бях поканена и аз. Не веднъж ли съм присъствувала на такава закуска, не веднъж ли съм присъствувала на светъл разговор. Но в този ден хората ми бяха по-приятни, разговора по-разнообразен и хлябът по-вкусен. Да, хлябът беше по-вкусен. Хлябът! А хлябът на трапезата беше обикновен типов хляб. И между многото впечатления от този ден, у мен остана и това от хляба. - Много вкусен и ароматен. А аз взех в себе си решение винаги да си купувам от този хляб. Типов. Ще дам едно малко обяснение. Че аз употребявах обикновено бял, поради деликатност на стомаха. С тази мисъл преживях няколкото дни, докато употребя този, който имах вкъщи и стане нужда да потърся нов. И отивайки към магазина, аз настоятелно поддържах мисълта у себе си: типов. Магазинът е пред мен. Няколко стъпки ме отделят от входа. И ето, магазинера излиза насреща, завършвайки разговор с касиерката, която е от дясно, с думите "само бял", като среща моите очи. Аз влезнах в магазина, вземах бял, защото само такъв имаше и се зачудих на чудния отговор и още по-чудния начин на неговото изказване. Но разбрах: само бял.