valiamaria

Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III. Думите на Видния Странник Буди-Са (Думите на Видния Странник Буди-Са. София: Печатница «Нов живот». - 32 с.) И слепите не виждат Слънцето, но се ползуват от него. ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Веднъж при нас дойде един чуден странник и ни говори великолепно. Много слушахме и малко разбрахме, а още по-малко запомних. Но от това, което съм записал, може би не всичко да е записано както е казано, някъде да съм турил и мои слова вместо негови, а другаде да съм изопачил, без да ща, защото ушите ми са още доста стари, та новото мъчно чуват, па и ръцете ми са малко груби, та не могат всичко да пишат както трябва, затова вярвам - ще ме извините. Пък и не е важно какво аз ви казвам, а Истината, която може да разберете. ДУМИТЕ НА ВИДНИЯ СТРАННИК БУДИ-СА Веднъж при нас дойде той. Ние го заобиколихме и запитахме: - Ти кой си и какво правиш? А той отговори така: - Кой съм, ще ме видите, а какво правя за себе си и със себе си - правя го и с другите хора. Когато дойде някой при мене и иска да пие, и има да ми дава - изпращам слугата си да го посрещне, почерпи и вземе каквото носи. Когато аз имам да му давам, аз сам излизам и го почерпвам с най-хубавата вода. А когато нито имам да му давам, нито да вземам - подавам му една чиста чаша и му посочвам чешмата, сам да си гребне и пие. Пък и вие, ако имате да вземате нещо, пратете слугите си; ако има нещо да давате - сами идете! И ако пращате слугите си някъде, имате да вземате; ако излизате сам - има да давате; а ако не мърдате никъде - свободни сте. Това са трите пътища, по които светът може да се оправи. - Тъй ли? Че ний отдавна искаме това. Разправи ни тогава как ще стане. - Добре, но това, което ще ви кажа, не е за силните, богатите и щастливите - те нека си се радват на своето богатство и щастие, - а за тия само, които искат да станат здрави, силни, щастливи и богати. Помнете: ти не си пратен в света да разрешиш всичките противоречия. Ти си пратен да живееш. Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още ще скърбиш. Не съжалявай за това, което си забравил, радвай се на това, което помниш! Ако видиш, че грешникът греши - дошло е вече време за тебе да станеш праведен! Мисли само за това, което носи живот в себе си. За скъсаните дрипи не жали. Не дръж сметка за счупените стомни на своите съседи. Не търси знание, което разстройва - то не е за тебе! Знай, че пътищата на изгряващото и на залязващото слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника, на любящия и мразещия - тоже се различават. Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни. Не изгасяй свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай Светлината и Свободен бъди! - Вие сте слушали много хора, имайте търпение да изслушате и мен. Болката може да е много голяма, но лекът ѝ да струва петаче - стига да го намериш навреме и като го намериш - да го употребиш. Сега на всяка крачка се срещат недоволни хора - всеки търси по нещо, чака нещо, надява се, че може да стане нещо. И с тая надежда живее. И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее. Но всичкият въпрос е там - това, на което се надява, може ли да оправдае надеждите му? Веднъж един човек обтегнал телено въже и минал по него от единия бряг на реката до другия, над самия водопад Ниагара; най-напред с върлина в ръка, после с един човек, качен на гърба му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял. Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето - това са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно. Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и слаб, ако пътят е кален, ако каруцата ти е разхлопана и някое колело излезе по пътя или се счупи някоя ос, тогава? Така са и тия, които уж ви водят, така сте и вие самите. С объркани нишки не се тъче, с гнили дървета здрав мост не става, къща без основа не се гради. Коя е основата? Коя е основата на един дом? Може да има голяма земя и момъкът, и момата, и много говеда и овци, и хубава къща - но ако се не обичат, всичко е напусто! Това ще е търговия, а не женитба! И дом без обич се винаги разсипва. И село или държава без обич на хората помежду им - не оцелява. Всеки, който живее, трябва да яде. Ако не яде - ще умре. А животът на всички е мил и затова той ще краде - и пак ще гледа да се нахрани. Затова и никому не трябва да се спира храната. А храна Бог е дал и има не само за вас, а и вън изнасяте за другите. И ако някой гладува понякога, то е защото някой някъде е усвоил неговото или го е разпилял, или сам е преял. Но как може да се тури ред някъде? Трябва първо да имаш една основа. Коя е тя? Казахме я - Обичта. Ако един човек рече, че едната му ръка не е негова и не иска да я храни и облича или захапе? Че кракът не е негов и не иска да го обува, или намуши - умен ли е ? Целият народ е такова тяло - един голям човек - и всеки човек е една клетка от него: всеки трябва да получи своето - и храница, и топлинка, за да бъде жив и да може да работи заедно с всичкото останало тяло. Всеки от вас има тяло и знае това - и за всяко нещо от него го боли - обича си го! Болката показва, че го обича - като претръпне, престане да обича, тогава все му е едно. Това е началото на смъртта. Но в живия човек всяко нещо си е на своето място и всяко от тях е необходимо за живота на цялото. Но във вашето тяло всяко нещо си знае и своята работа! Главата помисля и избира храната, ръцете я поднасят на устата, устата я приготвя за стомаха, стомахът я поглъща, но не я задържа за себе си - отделя потребното от непотребното, което изпраща вън, а другото разпраща по цялото тяло. И през сърцето преминава всичката кръв, но то не я задържа за себе си; и белите дробове дишат не за себе си, а за цялото тяло. Ако стомахът престане да изпраща храната и я задържа за себе си, идва болест, задръствание. Ако сърцето или дробовете не работят добре, ако главата не мисли здраво, ако ръцете не служат добре - всичкото тяло страда. И в голямото тяло - народа, - ако главата, ръцете, стомахът не работят добре, явяват се страданието, нещастията, болестите, катастрофите. Кой е глава, кой е сърце - сами помислете! Ако клетките на мозъка, на стомаха, на дробовете не са здрави, всички страдат от това. Ако сърцето е болно, тялото и да е здраво - отива си човек. Ако клетките на дробовете ги изяде туберкулозата, целият човек се стопява; ако клетките на ума не са здрави, целият човек може да пропадне. Ако клетките на стомаха не са здрави, и най-добрата храна не ни струва нищо и така си и умира човек, ако ще и да има всичко в изобилие! Такива клетки сме и ние самите - живи клетки в цялото. Ако ний сме здрави, не е важно къде сме, на кое място и какво обществено положение заемаме - работата ще върви добре; но ако не сме, всичко е изгубено! Понякога човек пръста си навехне, а целия го втриса. Всеки е на своето място, само че трябва всеки да гледа да бъде здрав, да разбере каква му е работата и да я върши както трябва. Без това ще станем объркани конци, от които нищо не може да се тъче. Тоя дойде - оправя ни, оправя, пък колкото оправи, вземе го за себе си, а другото хвърли. Дойде други, оправя, оправя ни, оправя себе си и приятелите си. А тия, които чакат друг да ги оправи - никога няма да се оправят! От криви тухли прави стени и хубаво здание не става. Всеки себе си трябва да разбере и оправи: ако е болен - да види как ще оздравее, ако е нещастен - къде му е щастието, ако се надява на нещо - надеждата му оправдава ли се? Ако ще гради, на канара ли гради - без това всичко ще рухне. Вместо здраве - само временно подобрение, а после - усложнение и смърт; вместо щастие - залъгалка; вместо оправдани надежди - разочарование; вместо канара - пясък - и къщата се събаря. Какво трябва да се прави? Проста работа. Ако един човек е пил у един кръчмар и опитвал една бъчва с вино - напил се, направил пакости; пил от втора бъчва вино - напил се, правил пакости, бил се, затваряли го; пил от трета бъчва вино - счупили му главата; пил от четвърта бъчва, уж ново нещо - развалил му се стомахът, лежал болен с недели. Питам, какъв смисъл има да отива пак в кръчмата, да опитва пак уж новите бъчви на кръчмаря? Такива кръчми са и сегашният ви живот. Не е ли време да се разбере, че е по-добре да се пие това, което Господ е дал: бистра водица, та мирна главица? С ходене по кръчми и пиене вино работите не се оправят. Но със здравето, с водицата, с мирната главица, с истината, с обичта, хората може помежду си да се разберат и да направят това, от което всички ще бъдат доволни. Защото истинско добро е само доброто за всички. Когато един прави добро за своите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне. Когато ние отвличаме, радваме се, но когато ни отвличат, крещим, плачем и негодуваме. А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат! Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от себе си. И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък. Ето защо е казано, че зло със зло не се побеждава! Коя е основата на дома? - Обичта. Коя е основата на всеки разумен живот? - Същата обич. Без обич в света стават само лошите работи. Може да казваш каквото искаш: интерес, право, закони - всичко това без любовта става зло! Омръзнало на един човек да гледа стария си баща. Намислил веднъж да го вземе в един кош и да го захвърли някъде из полето, пък да става каквото ще. Намислено, сторено, Взел той стареца на гърба - и хайде. Момченцето му тръгнало с него. Изнесъл го той на едно пусто място и там захвърлил. Тръгнали да се връщат. - Татко - казало момченцето, - да вземем коша. - Защо ти е? - Ами аз тебе с какво ще изхвърля? Спрял се селянинът, поразмислил се, потупал детенцето по бузите, пък се върнал, нарамил коша и отнесъл баща си обратно вкъщи. И ние сега често искаме от нещо да се отървем: тоя бил нехранимайко, оня - непрокопсан... Но ако помислим само по-дълбоко, че и ние, при тия условия, можехме да се родим и да бъдем такива, че имаме нужда от помощ, да се опомним, от лекувание, за да оздравеем, от подпомагане, за да живеем - тогава?... Човек за себе си много добре знае кое му трябва - само едно забравя за момент: че и другите са също тъй като него хора и те имат приблизително същите нужди и че и те искат за себе си туй, което и ти - за себе си. И ако ние помислехме за тях и техните нужди - по същия закон, като отражение в някакво огледало, и те ще замислят за нас и нашите нужди. Каквото посееш, това и ще пожънеш. Това не е празна приказка, а закон, от хиляди години проверяван - една истина. А зад Истината винаги стои Природата. Не ѝ ли изпълним законите, знаете или не знаете - тя еднакво си прилага наказанието: болестите, нещастието, скърбите, катастрофите в нашия живот са все резултат от такива непослушания! Тя бие и мълчи - оставя сами да се досещаме. А да се досетим, трябва да сме разумни. Разумен е тоя, който знае отгде иде и къде отива, какво иска и как ще го постигне. - И като го пожелае и постигне, да е не само тъкмо както го е искал - а и по-хубаво! Но разумният човек винаги иска и за себе си това, което иска и на всички околни. Силата на човека седи в неговото добро сърце; в ума, който мисли и за другите както за себе си; във волята му, която отива в услуга да се реализира доброто за всички. Когато един човек прави едно добро, всички добри същества в света и слънцето са заедно с него. Слънцето грее на всички - и на зли, и на добри, но на злите омекотява злото, а добрите подхранва и засилва. Лошото в света го има, защото мислим и вярваме в него. В човека винаги има и нещо егоистично, животинско. Но както каруцарят кара коня, а не обратното, така и животинското не може да бъде оставено да ръководи човека. То е по-низше и се явява като зло, защото иска своето само. Ако престанем да мислим за злото, то може би няма да престане да съществува, както и едно блато няма да пресъхне, ако излезнем от него. Но достатъчно е да излезнем, за да бъдем по-добре, отколкото сме били в негова- та тиня, смрад и локви. А излезли веднъж - всякога може да подадем ръка на други, които искат да сторят това. Човек, който върши зло, който мрази - и него мразят, и него дебнат, да му сторят същото. Но и обратният закон е също верен. Ако ти си се усмихнал на всички, ако си привързал раната, ако си нахранил гладния и напоил жадния - и на тебе ще сторят същото. - Кога? - Когато не са ти платили нищо за услугата, когато ти нито си поискал, нито даже помислил за някаква отплата, когато си я правил. Защото и гостилничарите хранят, но взимат пари. И лекарите лекуват, но им плащат! А за платеното веднъж не се плаща пак. Любовта ражда любов, обичта - обич, Доброто - добро. Това е закон, който никой не може да обори. Но ако ти си уж правил добро, давал яйце и взел кокошка - и после се оплакваш, че хората не искали да ти признаят доброто или да ти помогнат и на тебе - или хората лъжеш, или себе си! Трънката грозде не ражда, но и лозата трънки не ражда. Всяко по вида си ражда. Сейте доброто и като не чакате плода му - той по-лесно ще дойде. Във всеки човек има по нещо добро - за него мисли! И като мислиш за доброто му - то, като поливано цвете, ще расте и ще надмине околните бурени в него. Пък и ако му подпомогнеш с нещо - то е все едно да го разкопаеш и наториш - още по-буйно ще расте. Сега ние искаме животът ни да се оправи, да бъдем щастливи, да дойдем на власт, да оправим другите. Това е хубаво желание. Но ако ний сами сме криви и ако почнем да оправяме другите, няма ли да ги изкривим? Ако пияният почне да бие трезвите, че не се клатят, като вървят, прав ли ще е? Ако един вземе да бие вола си, че не ще да яде пражоли или кучето, че не ще да дъвче сено - прав ли ще е? Така и ние понякога искаме да оправим хората, без да сме оправили първом себе си. Ако не видим и махнем гредата в нашето око, как ще имаме право да искаме да махнем съчицата от очите на другите? Тоя бил разбойник, оня - лош, а ние самите? Ако е болен човек, трябва да го лекуваме, но ако го ритат и бият - това лекуване ли е? Ако човек мисли криво, нима, като му отрежат главата, ще почне да мис- ли право? Или ако убият недоволните, че ще се свърши недоволството? Ако брат ти е недоволен, изслушай го. Ако можеш, помогни му. Ако не знае какво иска, търпи го. И малкото дете не знае какво иска, но като порасне - научава се. А трябва да се учим всички - и стари, и млади. Както всички ядем, така и всички трябва да притуряме по нещо ново всеки ден - да храним и ума си както стомаха - да бъдем живи человеци, а не само человекоподобни животни. Ние чакаме други да ни оправят или пък сами искаме да оправим други- те. И едното, и другото е погрешно. Ако сме болни хора, какво става от нас? Ако сме гнили дървета, какво може да се гради с тях? Ако сме хора с криви, погрешни мисли, какво добро можем да направим? Правата мисъл дава добър плод - и то добър за всички. Това е мярката. А доброто винаги носи свобода на тоя, който го е направил, и на тоя, който го е приел. То винаги е най-потребното в момента и затова всички му се радват, макар и не всички да са се ползували от плодовете му. Сега всички хора искат да имат свобода. И мислят, че ако имат много пари, ще бъдат свободни. Други - ако са много учени; трети - ако са силни. А не виждат сякаш, че има богати, които са слуги на парите си. Богатство, без обич към другите, т.е. ако не си готов да го споделиш с тях - е товар. Знание, без желание да помогнеш с него на невежите, е товар. Сила без Любов към другите е насилие! Или, другояче казано, каква да е къща, палат или колиба, непостроени на канара - Любовта - събаря се при буря или наводнение. Само истината може да направи хората свободни. А коя е тая Истина? Много проста. Къщата си има свой господар, стадото - свой овчар, селото - свой кмет, държавата - свой цар, светът - свой баща. Зная, веднага ще питат защо не е оправил тоя баща света. А бащата и вкъщи носи хляба, но ако децата преядат, техният стомах ги боли. Той донася пълна кошница с ябълки, но ако те се бият и за тях си чупят главите, какво е крив той? Или трябва като стражарин да стои над главите им и да им диктува това и онова?... Тогава те ще го нарекат най-големия тиранин, и ще имат право! А сега той казва: «Ако аз, който съм най-силен, не ви насилвам с нищо - и никой няма право да ви насиля!» Но ако човек не знае как да живее, той и себе си, и другите насиля. Насилието над себе си ще заплати със страдания, болести и нещастия; насилието над другите - с раздори, отмъщения, омрази, убийства, войни. В хиляда години България е водила 145 войни. Като турите и 500 години че е била под робство, значи на всеки четири години една война е имало! И тогава сте били около 5 милиона, и сега сте около толкова - и то, като се плодите така, че всеки 20 години може да се удвоявате. Защо? Защото когато другите не са ви яли - самоизяждали сте се. Защото все искахте да оправите другите - или чакахте да ви оправят. Но имало е и разумни българи, които са разбрали, че трябва всеки да започне от себе си. И те са започнали и са дали тогава начало на едно такова движение преди 1000 години, че то е разтърсило цяла Европа. Тогава част от българите не разбрали великата мисия на тия хора, наричани Мили на Бога хора (Богомили), и ги преследвали. Изгонили и избили най-възвишеното, най-благородното, най-великото - и резултатът бе 500-годишно робство! Сега, между вас има пак такива нови хора. Те носят пак жива светлина, път и Истина, да се не спъвате, като вървите. Чуйте какво казват те! Не доказвай нещата - остави нещата сами да говорят за себе си. Не убеждавай хората за хляба - дай им хляба и нека сами се убедят! Ако искаш да оправиш света - светлина стани на света и освети умовете на всички хора, и те ще видят как светът може да се оправи. Ако искаш да помогнеш на хората, стани лек за тях. И ако можеш да им помогнеш - ти си нужният лек; ако не можеш - не съжалявай - ще научиш поне Истината. Ако искаш да помогнеш на гладните, стани хляб за тях и всички да те опитат. И ако ти ги задоволиш - ти си хлябът. Ако не можеш да им помогнеш, не съжалявай - ще знаеш поне Истината: че не си. Ако искаш да просветиш хората, стани книга за тях! Нека те почернят с всички писмена - и влез във всички ръце - и лоши, и добри, нека те четат! И ако може да ги оправиш, ти си определената книга. Ако искаш да накараш хората да ходят в правия път, стани крака за тях. И ако те тръгнат в правия път - ти си краката, които трябват. Пък ако не тръгнат в правия път, не съжалявай - научил си поне Истината. Ако искаш да научиш хората на Правда - стани ръце за тях. И ако те постъпват право - ти си ръцете, нужни за тях. Ако искаш хората да си говорят любовно - стани език за тях. И ако Любовта протече през него - нека го мърдат както искат - добре е. Но ако не протече - не съжалявай - ще знаеш поне Истината. Ако искаш хората да станат послушни и изпълнителни на закона, стани уши за тях! И ако послушание и законност се въдвори в света, това са ушите, които са потребни на света; но ако не стане нищо от тия уши - не съжалявай - поне Истината си научил! И ако искаш всички хора добре да гледат - стани очи за тях. И ако светът се подобри от твоето гледане, тия очи са на мястото си. Пък ако и с тия очи светът се не подобри - не съжалявай. Ако искаш хората добре да мислят, стани мозък за тях. И нека те употребят както искат. И ако Правата мисъл влезе в света - този мозък е същият, когото сега светът очаква. Пък ако и тогава нищо не стане, не съжалявай, научил си поне Истината! И ако искаш да научиш хората да се обичат, стани сърце за тях, па им завърши всички работи. И ако Любовта влезе в света - това е сърцето, което светът очаква, което ще спаси света. Пък ако и с това сърце нищо не стане - не съжалявай - ще научиш Истината! Пък Онзи, Който иде сега в света, ще внесе всичко това и ще примири всички противоречия, които съществуват във вашия ум, във вашето сърце и вашата воля. Човек е човек само докогато поддържа в себе си възвишеното и благородното. Ако изучавате Истината на тъмнината, ще научите къде са всичките спънки, а като изучите Истината на Светлината, ще изучите всичката Свобода на Живота. Досега хората са търсили свободата на Злото и ограниченията на Злото, а не са потърсили ограниченията и свободата на Доброто. Злото отначало дава свобода, а в края - ограничение и робство. А доброто в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване! Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбиране е това, което не те напуска през целия ти живот. Право разбиране е когато знаеш, че щом си жив - ти си осигурен! Право разбиране е, когато си щедър, да не мислиш, че си добър, а че само си взел от Божествените хамбари в света и си раздал на тия, които имат по-малко от тебе; че когато имаш - натоварен си - и товара си споделяш с други, за да се освободиш, защото злото, което днес мъчи хората, е непроявеното добро в миналото! Не искай никога повече, отколкото ти е нужно, но не пропущай и условията, които моментът ти носи! Ако ти гледаш живота на другите, критикуваш и осъждаш - ти сам рушиш живота си! Ти можеш да познаваш другите само дотолкова, доколкото познаваш себе си. Няма защо да разбираш хората, достатъчно е, ако разбереш себе си! А ако не можеш помогна на себе си, как ще помогнеш на другите? Можеш да се колебаеш и мениш, но не в избора на идеала си - а само в пътищата към него. Нека той винаги е най-високият връх! Нищо не значи, че още човешки крак може да не е стъпял там - толкова по-добре за тебе: високият стремеж въздига всичко! И ако знаеш неговото истинско име - ти ще го призовеш - и ще имаш неговата сила, защото ако знаеш правилното име на един закон, той вече действува в тебе! И по това ще познаете, че вече е дошъл: светлината ще дойде в ума ти, топлина - в сърцето ти и радост - в живота ти - защото и ти, само когато извикат името ти с любов - слушаш и даваш това, което искат от теб! Любовта ражда живота! Искаш ли да си здрав, не мисли друго освен доброто! Сълзите на които да са очи сочат само, че сбъркан е пътят! Сиромашията и външното богатство сочат същото. И многото знания, и невежеството, и гордостта - тоже. Някои чакат спасението да дойде отвън, по чудо - но спасението е в самите вас си - в правата мисъл, в благородното чувство, в добрата постъпка - всеки ден и всеки час от живота ви. Но спасява се само живият. А жив е тоя, който яде. И каквото ядеш, това ставаш - и в това вярваш. А помнете: овчар е тоя, който пази живота, а не онзи, който го взема. И човек не е онзи, който вижда всякъде само злото! Мислиш ли, че ако животът тръгне тъй, както ти искаш, че ще стане по- добре? То е все едно да допуснеш, че кокошките, които ходят по двора ти, могат по-добре да наредят твоето стопанство! А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят! Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента! И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш! И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни. И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота! Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва: «Колко спечелих!» Но това са все чужди неща! Не късай без позволение чуждите плодове! Не бъркай без позволение в чуждите каси! Но онова, което Любовта ти дава, приеми - то носи и благословение за тебе - защото едничкият господар в света е тя! И тя дава винаги най- добрия плод, и най-доброто място в живота! Любовта има много образи отвън, както един цар, който има винаги много дрехи - от най-знатните до най-простите, - но под всичките тях той винаги е един и същи! И тя винаги ще дойде, когато я призовеш с истинското ѝ име и никога няма да ти откаже това, което ти е потребно. Колко е хубаво да знаеш името ѝ и да я викаш, когато ти е нужно! Но и ти трябва да ѝ кажеш името си - същинското име! А кое е то, знаеш ли го? То не е името на тоя, който мисли само за ядене и пиене, за пари и заплати, за учение и клиентела, за слава и почести. А и Любовта има име истинско. И знаете ли кое е? Вие знаете много нейни имена, но едно е истинското. Него може да ви го каже само един в света. А когато го научите, проверете - то е най-могъщото име! И за да се уверите - кажете го пред самата смърт. И ако тя се върне и оживеете, ще познаете - това е истинското ѝ име! Но когато викаш нейното истинско име, ще бъдеш чист, защото преди да дойде, тя ще прати огъня си - и много страдания ще минеш, защото всичко ненужно ще изгори! И ако досега не си чул това име - търси го от днес нататък, за да оживееш. И когато намериш нейното истинско име, ще намериш тогава и своето, и това на околните - и ще знаеш вече, че си вървял в правия път. И каквото поискаш - ще имаш! Не питайте може ли това, а опитайте - и вие сами ще кажете! Ако имате живот, в Пътя сте! Ако ходите в светлина и не се спъвате - добре сте. И ако сте свободни - в истината сте! Защото богатството в ръцете на добрия е благословение, но и сиромашията в ръцете на добрия е също благословение! Когато богатият е осиромашал, той по-добре разбира своите братя. И когато сиромахът е забогатял и не помни сиромасите - той скоро губи богатството си. Всеки дар се дава за нещо и се взема за нещо! Глупавият се само радва или оплаква - а умният учи и разбира. Ако си умен и учен - изпълни това, за което си дошъл на земята, защото си умен и учен; ако си глупав - за да станеш умен и учен! Ако си богат, направи това, което е нужно, за да не изгубиш богатството, а ако си сиромах - прави това, което е потребно - и ще забогатееш. Но ако старото не си отиде, новото няма да дойде. Но старото не само в дрехите - има стари умове, които са носили нашите деди, или стари навици и постъпки от хиляди векове, които са толкова по- опасни, защото човекът ги смята за свои или ги взима за самия себе [си]... Но дошло е вече новото с душите на тия, които го носят. Те са между вас и лесно ще ги познаете: те не ядат животни, защото не искат нищо животинско в себе си. Не се опиват, защото пие тоя, който не знае пътя си в живота - а те знаят много добре своя, защото светлина са на света - и на другите го показват. И те слизат на земята като в едно велико училище. Но не за престъпници, ни за грешници и беззаконници - които са употребили своя живот за лични придобивки, които са мислили, че животът в тях е лично техен и са поискали да го минат не както трябва, а както те искат. А животът е, който показва в какво вярва човек, защото не както изповядва, а как живее - това е неговото истинско верую. Животът определя разликата във веруюто на хората. И тоя, който е опитал злото - той и доброто ще приложи. И тогава всеки ще заеме своето място в живота. И ще разбере, че баща - това е началото на живота, майката - почвата, в която се е развил, а братя и сестри са условията, при които може да расте, когато грее голямото невидимо слънце, което дава живот на всички. И само неговият огън ще изчисти онова, което ви спъва. Но тогава обикновеното слънце, слънцето на вашето небе, ще потъмнее и луната и звездите помръкнат. А то значи, че водачите Ви ще ослепеят и слепец слепци ще води. И тогава ще дойде Тоя, Който може да ви отвори очите! И ако ти не си готов тогава да жертвуваш живота си и всичко за Него, ти нямаш никакво верую! Но да дадеш всичко без колебание и без трепет. Закривените нокти на орела и сокола показват тяхната мисъл, и твоето лице - твоята. Ако носът ти и ноктите ти са закривени надолу, а очите ти са отворени с жадност - вътрешно отклонение имаш от верния път. Дошъл си донякъде в живота и си рекъл: «Не може все с истина, с чистота, с честност.» И така станало. Но сянката на лъжата, омразата, нечистотата е страданието, нещастието, болестта. Ако те тичат подире ви и ви следят непрестанно, сами ще знаете вече какво ви липсва, накъде сте излезли от пътя... И ако куцаш или си сакат, пак също е! Добре е, когато човек види погрешката си и е готов да я изправи. От чуждите грешки се учете - своите поправяйте! И помнете, че докато не изпълните волята на домакина, трапеза няма да ви се сложи. Защото и слънцето като милва одраната кожа на човека - той пак страда. Но тъкмо това, страданието, е едничкият път, по който Слънцето може да ви помогне - без това ще бъде още по-лошо. А тоз, който обича, е винаги радостен. И виден човек става само тоя, който работи с обич, каквото и да е. И когато работите по закона на любовта, вие няма да се нуждаете от пари. Зная, че не вярвате това, но питам - какво ви плаща детето, за да го храните ? Но ще кажете: за бъдеще... Но това е още само ваша мисъл - вие и без нея пак бихте го отгледали. А каквото мислиш, чувствуваш и ядеш, това си ти - защото и умът ти се храни, както и сърцето, както и стомахът. И всяка права мисъл, великодушно чувство са здрава храна; и всяка лъжа, омраза и ненавист - отрова. А само доброто е, което твори - другото и самият живот го отрича. Лошите хора до четири поколения се разсипват и погубват сами, а родовете на добрите до хиляди години живеят. Пред Любовта се отварят всички врати, всички каси, всички домове и всички сърца: и кръвожадната тигрица има тихо кътче в своето сърце за своите тигрета. И най-лошият човек има слънчево място в своя живот, когато и той е гледал с други очи на света. И ако светът му се струва сега не такъв слънчев, причината си е пак в него. Може ли риба да се удави във водата? Може ли нещо да смути любящия? И самата смърт се спира пред него и му струва път! В неговия живот има светлина и доволство - въпреки всички несгоди, въпреки всички препятствия. Всяко надмогнато препятствие е мерило за неговото усилие и сила. Без тях в целия си живот ще бъдеш хилав несретник! Но каквото и да ти дадат, ако ръцете са ти нечисти - те ще изцапат и най- хубавия хляб; ако умът ти е нечист - и най-висшата идея, най-светлото чувство. И не толкова, че самите тях ще изопачат, а образите, които вие имате за тях. А с такива изопачени образи вие никога не можете разбра това, което е. Затова чистете тялото, ума и сърцето си. Или, по-право, не ги цапайте наново - животът, който е в тях, сам ще ги изчисти. А помнете, че никой човек не живее сам за себе си. Не е важно, че той може да мисли така, а важно, е че чумавият може и предава чумата, злият - злото; но и добрият - доброто, което носи. Цветята не благоухаят и слънцето не грее само за себе си. Винаги около тях, далече или близо, има някои, които им се радват. И за тях е и тая радост. И животът е за тия, които искат да го живеят тъй, както е даден. Ако го изопачат, те ще носят последиците. А винаги се изопачава, когато човек иска не само хляба, който му трябва за днес, а прибира и за утре. Живее в една стая и просяк, и цар, макар че владеят понякога десети- на. А това, което ти е непотребно - излишен товар е. Невежеството на човека се отпечатва на желанието му. Той и добро когато иска да направи - излиза злото; разумният и злото използва; а Бащата на света обръща всичко в добро на всички. Невежият иска своето нещастие и мисли, че постига щастието си. Това, което радва всички, то е радост, него всеки споделя - но това, което ти криеш само за тебе - то е удоволствие, начало на пътя, който води в пропаст. Но тъмнината не е враг, ако ти служи за подтик да търсиш светлината. И злото е само пътеуказател къде живее доброто, което ни е потребно. Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на Любовта, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път! Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна. И навсякъде ще те посрещат очите на жадуващите. И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни?» И аз ви казвам: Елате и пийте! Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни. И тогава очите ви ще се отворят и ще видите, че и животът, и светът е друг, не тоя, който знаете, а по-хубав, по-добър, по-светъл! Защото ще ви огрее едно слънце, което никога не залязва. Слънцето грее за всички, които имат очи; ако някой казва, че няма слънце или иска да му го доказват, че го има - сляп е. Така са слепи и тия, които искат да им се доказва, че в света има една Първоначална сила, която е дала живот на всичко. Не може това, което няма живот в себе си, да даде живот другиму. От нищо нещо не става. Мъртвият не ражда! А ако някой се отрече от нещо или някого, то е, когато има да му дава. Не признава го, защото трябва да заплати и направените дългове. Но и тези, които го търсят, не са много безкористни - все нещо молят, искат, очакват заем от Него... Едните и другите са заинтересовани. А само тия, които го търсят с мисълта, че всичко което имат: живот, ум, богатство, дължат Нему, и са готови да сложат всичко само за изпълнение волята Му - са на прав път. Но ще кажете, че такива са малцина. Важно е, че ги има. И слънцето е едно - но все пак достатъчно да стопли всички. Сега, Вие търсите някой начин, за да се наредите и вий като хората. Но ако днес си на власт и вършиш произволи - утре, като паднеш от власт, няма ли да плащаш и патиш от другите същото? Ако днес си добре и утре - зле, това живот ли е? Животът е за всички, но всички еднакво разумно не могат да живеят. Защото едни искат, което е необходимо и потребно тям; други - което е приятно. Но приятното не винаги е полезно и често води към излишното. А излишното винаги влече след себе си скърби, нещастия, обезсмисляне на живота. Ако не знаеш отгде иде животът, който живееш, научи поне как да го употребиш, докато се ползваш от него! Не е важно къде ще бъдеш, при какви хора - а какъв си. Чистото злато никъде не лови ръжда! Не е важно под какъв предлог ще направиш една постъпка - често и вълци се кичат с агнешки кожи, - а защо я правиш. Важно е какво искаш, но още по-важно е защо го искаш. Ако чакате да станат другите добри, честни, разумни, че тогава да ставате и вие - празна работа е! Но ако правим доброто, което можем, говорим истината и помагаме с каквото имаме, ще събудим и други около нас. Ако всеки ден ядем и не питаме дали съседът е вече ял, защо тогава ще чакаме той да направи първата стъпка към доброто, та да не бъдем ний? Няма закони да се прави зло, да се краде, да се убива, да се лъже, да се измамва... и въпреки това - те стават в света. Защо? Поради вътрешни причини, които се крият в самия изопачен човешки живот. Но и за доброто съществуват също закони - вътрешни. И както злото не може да се спре с външни закони, запрещения и наказания, така и Доброто не може да се прави по външни заповеди. Но доброто милостиво сърце отвътре ще каже как да помогнеш, как да кажеш една блага дума, как да посрещнеш измъчения, нахраниш гладния, напоиш жадния. И ако ти сториш това, храната ти няма да се свърши и оскъдност няма да прескочи прага ти! Опитай, и ще се увериш! Как сте живели досега е важно. Но как ще живеете от днес нататък е още по-важно. Ако боледувате, ако сте нещастни, ако се измъчвате един друг, това не е още истинският живот. Живот без светлина е мъчение. Ходене в тъмна нощ е постоянно препъване. В истинския живот всеки мисли за другия като за себе си! И тогава няма да има нужда от затвори, полиция, съдии и стражари. Тогава всички ще си уреждате сами помежду си, защото ще разберете, че всички сте братя. Защото в света Един е, Който решава и всичко останало или изпълнява волята му и се ползва от благата - живот, радост, Любов, Мъдрост, знание, сила, Свобода, или не изпълнява - и тегли през целия си живот, като живее в омраза, бедност, ненавист, съмнение, тъмнота, болести, нещастия, смърт. Който бяга от светлината, сам се наказва - върви и не вижда, спъва се, пада, удря се и страда. Един е само законът: да се обичаме един други, както обичаме себе си! Два пътя са отворени сега пред всекиго. И каквото си предпочетете и изберете - това и ще имате. Какво е било досега, и то е много важно, но това, което ще си изберете от днес нататък - е още по-важно! Старото или новото, смъртта или животът, обичта или омразата, съмне- ние или радост, бедност или богатство - сами си изберете - и ще проверите тогава вярно ли е това, което ви говоря! А сега нека ви разправя ПРИКАЗКАТА ЗА ЗАЕКА. На заека не вървяло в живота. Къде шавне - все поразия! Тук го гонят, там го стрелят - просто да легне жив в гроба - не се живей! А пък тъй много му се искало и той да бъде като другите щастлив, да може и той да види бял ден и радост в живота! Чул той, че имало никаква школа, в която Велик Учител учел всички същества как да намерят здраве, живот и щастие; че там не искат нищо, за всички е свободно - стига само да учиш. И решил да иде. Отишъл той. Много и различни същества имало там - като почнеш от най-големите и светлите, та стигнеш до малките буболечки. А Учителят там сам светел като слънце. Влязъл заекът и чул, когато Той казал: - Който дойде първи на училище и седне на първото място, той ще успее в живота! На другия ден дошъл заекът първи на школата и седнал на първо място. Но дошли други след него, скарали му се, той се уплашил и избягал. И този ден не идвал на училище. На другия ден пак решил да иде и чул Учителя да казва: - И последният, който дойде в училище - най-добре ще разреши задачите си! На другия ден заекът отишъл последен, но намерил вратите затворени. Похлопал - излязъл някой и му се скарал защо смущава. Уплашил се заекът и избягал - цял ден не се вестявал. - Чудна работа - рекъл си той, - отидох първи - лошо! Отидох последен - пак лошо! Що ли ни само лъже тоя лектор! Напразно го хвалят само, че уж е велик! Но нека ида поне още веднъж, та да видя какво ще ни каже. Ама тоя път ще отида по средата, нито първи, нито последен, та да видя какво ще стане. Той не разбрал, горкият, че страхът му е причина за всичко... Отишъл той ни първи, ни последни, така, по средата - и чул Учителя да казва: - Който иска да сполучи в живота си, да остави страха настрана! - А, виж, това мъчно мога да направя! - казал заекът. И днес всички сте като него. Нещо все мъчно можете да направите. А то е тъкмо това, което трябва да направите, за да се оправи животът ви. Страхът си има свое място, но не на господар!... Който разбира, да разбере!

КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА Вървеше бързо Учителят през долини и върхове, рекички и камъни. Тичаха учениците, протегнали шии, да не изпуснат нито дума. Силният вятър грабнеше и отнасяше понякога словата възбог, в голямата пустиня на Планината. И питаха се тогава учениците един друг за отлитналите думи - и тичаха пак, защото изворът изливаше нови... ... Казвам ви: Ако не приложите Любовта, напразно ще прилагате всичко друго! Култура без Любов е живот без слънце. Горчива е вашата наука, но казвате: плодовете й са сладки. А аз ви говоря наука, на която и корените, и плодовете са сладки! Там младите са семе и старите - плод. Истина ви казвам: Най-малката трошица от трапезата на Любовта струва повече от гощавките на всичките земни царе! Любовта дава живота, Мъдростта - светлината, Истината - свободата, но щастие без Любов няма нито на небето, нито на земята. Любовта в света е само отражение и мираж; за сърцето любовта е като виното - опива; в ума е сила, като бурята - носи; в душата - принцип, като светлината - прозрява невидимото; а за духа - начало - твори: ражда живота - свързва всичко в света! Без нея всякъде е само едно: скръб, страдания и смърт. Защото в градините на удоволствията най-често растат дърветата на скърбите и смъртта... Като деца вие искате сега всичко, но като баща ще ви дам само което е потребно. И ще слушате, защото какво е училището без учител? Кой ще ви освободи от заблужденията? А който ви освобождава, е по-силен от вас, защото само свободният може да освобождава. А онзи, който търси - няма. Който търси, не е намерил, а като не е намерил - не може и да дава. Не се лъжете: където е желанието ти, и ти сам си там! И ако лошият човек прави малкото добро, което може - той е добър човек. И ако добрият не прави доброто, което може - той не е добър! Но и добрият, и лошият са еднакви, когато искат да избавят живота си -а след това вече лошият става лош и добрият - добър. И когато бягат - и лошият хвърля своите съкровища, и добрият - своите: другите ги вземат и на двамата! Но и добрият се връща да прибере своите ценности, и лошият - своите съкровища... Никой не живее за себе си и никой не умира за себе си. А някои - аз виждам - не могат и да умрат, защото нито са живели даже. Казвам ви, научете се да си ходите на гости сами на себе си, защото това, което наричате «аз» - вашето тяло, - е само къщата, в която живеете. Не искам да ви съдя, но ако вие страдате - съдят ви вече! Знайте - силен е онзи, който може да прилага: разбраното слово е посята дума! А когато свърши ледът, помнете - идва водата. За умния всичко е живо. Зад органическия процес седи логическият, защото зад живота седи разумното. Което е органически свързано, то може да бъде и логически доказано. Смъртта раздава всичко, а животът прибира. Страданието го очиства. Ако страданието те облагородява, не е излишно, но излишните страдания не са потребни. Ако взимате без мярка, злото иде: но ако давате без мярка - доброто ще дойде. Вложете доброто в света - и злото от само себе си ще си отиде. И дойдох не да ви кажа какво сте сгрешили, а как да живеете. Защото пътят на щастието и нещастието е един! И ако издържате на доброто и скръбта еднакво - силни сте. Но помнете: само светлината разкрива нещата! Най-хубавото, което може да направите в света, е да обичате. Но не бъдете като мен, а като себе си. Защото праведният работи, труди се обикновеният човек, а грешният се мъчи! В природата е всичко и близко, и далеч, но за слепия всичко е далеч - не бъдете слепи! Ако искаш да измениш живота си - измени мисълта си! Пътят на страданието е пътят на героите, гениите, великите, защото всичко става добро за тия, които го чакат търпеливо! Животът е най-хубавата песен за тия, които знаят да пеят. Доброто, което днес реализираш, е твое, то е основа на всичко. Но помни: чешмата не създава водата! И знай - животът е безграничен, знанието - непостижимо. Живот не може да се краде, душата - продава, а духът - да става роб! Закон има аз да бъда добър, но да бъдат хората добри - такъв закон няма. А който оре - знае защо оре. Умният никога не бърза, а когато дойде святият, болният оздравява и сиромахът забогатява. Но помнете: душата не носи скъсаните дрехи на грешника. Верни бъдете - не колко и как се молите, а какво вършите! Живот без любов няма. И животът е мярка на Любовта, и Любовта е мярка на живота. Който греши - губи, който страда - печели. Дойдат ли страданията, радвайте се: наместват счупеното. Ако си богат, отвори кесията; ако си беден -иди да помагаш! Казвате: тежък е животът - но това е животинският живот, затова е тежък. А който поставя окови, нека помни, че подготвя и неизбежно тържество: моментът, когато в името на човещината ще ги свалят! Мислите ли, че ако змията яде опашката си, ще се нахрани и порасте? Истина ви казвам, че и злото е така, защото е безплодно. То нищо не ражда, но търси спящите и ги обира. И злото, и доброто са вън от вас, но вие можете да бъдете и с едното, и с другото. Не питайте ги откъде идат, а какво ви носят. И ако доброто ви носи страданието, вземето го от ръцете му; но ако злото ви носи удоволствието, отвърнете си погледа и го оставете да отмине. Защото огънят гори само тленното. А ако не нагреят - могат ли кова желязото? И вие при огъня идете, до най-силния огън, за да видите какво сте. И нищо от това, че не сте каквото искате - достатъчно е, ако сте разбрали какво искате! Защото мнозина хлопате и не знаете защо. И мнозина сте намерили отдавна - и още търсите... А зная и такива, които търсят това, което никога няма да намерят: своето щастие - защото родени щастливи ги виждам, а те го търсят отново. А щастието е само едно! А сега да ви кажа кои са благословените в Новото: Благословени здравите, защото са наследници на живота. Благословени любящите, защото те са познали смисъла на живота. Благословени тия, които ги чакат при вратата, когато идат. Благословени силните и знающите, че могат да помагат и прилагат. Благословени живите, защото имат ключа на всички небеса! Благословени разумните, защото сеят, раждат и отглеждат. Благословени жадните, защото ще пият - и на други вода ще отнесат. Благословени сиромасите, защото ще раздават богатства. Благословени вървящите, защото ще стигнат. Благословени свободните, защото са познали Истината. Благословени невежите, защото ще прогледнат и ще видят Слънцето. Благословени, които вървят със Светлината - и се не спъват по Пътя\ И на всички вас казвам: които не сте с Новото, което е дошло - със смъртта сте, която си отива! Но не бойте се: Животът и от пещта ще ви извади, накичи пак с всичко, което имате - и ще ви изпрати да служите отново!

ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР Огнени пламъци съединиха през нощта небето със земята и ураган помете мъглите, облаците и дъжда, заедно с няколко шатри на ученици. Въздухът като че ли гореше и планините ехтяха от болка. Шумяха водите на езерата, прелели своите брегове... Но на сутринта небето се отвори. Хиляди образи на слънцето надникнаха във водните капки, обнизали тревите - и те блестяха като скъпи брилянти. По върховете спираха облаци за малко - и тичаха отново, гонени от силен вятър. Но долу бе тихо - и дъх на сила и чистота лъхаше отвред. Край сините води на езерото, в което се оглеждаха небето и канарите, насядаха всички. И Учителят започна свойто слово - реч тиха - и все пак достигаща и до най-далечните: - На земята, когато живите заминават, умират, голяма е скръбта. И когато се завръщат, оживяват отново, радостта е още по-голяма. И вие дойдохте, оживяхте и радост донесохте, но още по-добре ще е, ако не умирате. А не умират чистите. И вам казвам: чисти бъдете и вътре, и вън! Здравият е чист; нечистотата е сянка на смъртта - с всяка нейна крачка пристъпя и тя: предвестник, неин близнак с невинен вид, който влиза леко - и излиза заедно с трупа. Измий и шепите си първом, и тогава посягай да пиеш вода от извора, защото, ако ръцете ти са нечисти, напразно си жадувал. Изчисти и мисълта си, за да разбереш Истината, извор и източник на най-ценното: живота! Без това - напразно си търсил! Зная - ще кажете: тежък е животът! Но нима това е животът, който ви тежи? А помните ли колко той беше лек, когато светлината беше вашата храна? Очите ви само знаят сега това изкуство, забравено от вас... И тъй, мислете за Този, Когото обичате, в Който живеете и Който във вас живее - и от Когото животът изтича. И вървете без страх: страхът сочи мястото, където сте се отделили от Пътя. А разумният от нищо се не страхува, но и Пътя не напуща. При него иде знанието и остава, а при другите иде и си отива: днес -знанието, утре - изкуството, после - богатството, силата... - и всеки ден времето обръща листовете на свойта книга - и отнася нещо със себе [си]... Една мисъл му остава само най-после: «Богат бях - и последен сиромах съм сега... » Ще речете - защо са тогава мисълта, чувствата и волята човеку, ако краят е такъв? Но казвам ви: ако вашата мисъл е права, слънцето ще грее на вашето чело и ако сърцето ви е благородно - звездите ще бъдат в очите ви! И ще ви сложат трапеза от въздух и вода, хляб и светлина - но вий учете. Защото за това дойдохте на земята! Погледнете само каква огромна книга е разтворена пред вас. Колко листа разгърнахте от нея? Какво прочетохте? Когато стояхме на високия връх, чухте ли думите, словата на планината разбрахте ли? - «Този, който пита - по питането се познава какъв е. И този, който отговаря - по отговора! Всеки живот, в който няма Любов - не е живот. И всяка Мъдрост, в която няма светлина - не е мъдрост. И светлина без мъдрост - не е светлина. Истината е мярка на свободата. И свободата без Истината не е Свобода. Силно е не голямото, а Разумното. Знание не е това, което знаеш, а което приложиш: за тия, които са готови, всичко е възможно. Вложете вашите мисли в живота - и ако дадат плодове, прави са!» - Чухте ли? А вие казвате: шуми вятърът, плискат водите и облаци се носят... И така е... И вървите вие, като кораб в морето, грамадното море, където бурите шетат и големите вълни на нещастия, страдания, мъчнотии ви клатят на всички страни. Но те отвън ще бъдат, а вътре разум и мир ще има. И най-малкият отвор е опасен: хлуят водите и носят смърт със себе [си]! Така влизат и нечистите мисли у вас. Чисти бъдете: чисто тяло, светъл ум, сърце топло! Тогава ще кажете слово - и ще стане. Каза някога Мойсей дума - и стана. Удари канарата - и протече вода. Каза - и манна браха в пустинята! И Христос каза - и стихна вятърът. Каза - и прогледна слепецът. Каза - и възкръсна Лазар! Защото думите им бяха пълни със сила. А силата иде от чистите уста, любящето сърце и светлия ум! Чисти бъдете в живота! А животът що е? - Безкраен копнеж. Роденото дете иска, големият чувствува и търси, а още по-големият мисли и учи - и пак търси. Вам казвам: Служете с любов, за да станете чисти! И обичайте другите - то е да се разтоваряте от непотребен товар, който носите на гърба си. И себе си почитайте, за да схванете смисъла на живота -почита се само красивото, умното, доброто. И ако в себе си видиш това, а после в другите - възвишеното, благородното свое - и в тях, ти си ги обикнал вече. Защото бащата обича сина заради почитта към себе - почитта става обич! Какво нещо е обич тогава? - Да виждаш себе си в другите. Що е почит? - Да съзнаваш достойнствата си като човек. Що е служене тогава? - Да съзнаваш, че всичко иде от Любовта и няма равно ней! Кажеш ли, че за Любовта всичко е възможно - ти и ще бъдеш готов на всичко. Тогава някой ще запита: - Може ли да носиш земята на гърба си? - Аз и сега я нося! - Ами слънчевата система? - Нея отдавна нося! - Ами вселената можеш ли да носиш? - Аз съм господар на вселената! Человекът на дребните идеи ще каже: безумие е това! Но за разумния човек от главата до петите е цяла вселена: неговото тяло - той носи вселената със себе [си]. А днес хората са се спрели: една крачка ги само дели от Новото. Казвам: Направете последната крачка към Новото! Защото по стария път ви чакат смърт и хоругви, и песни на свещеници. И прослава в надгробни речи за големи заслуги... - Да, на всички служил - освен на Любовта! А тоз, който е служил на Любовта - той не умира! И казвам ви, не нова заповед, а прибавям: - Това е живот вечен: да познаеш Любовта - и да й служиш! Но ако момъкът захвърли работата, защото е обикнал момата и иска да й служи; и ако момата захвърли работата и се оглежда и кичи, защото е обикнала момъка и иска да му служи - не са разбрали закона! Чистотата е, която се обича! А когато отидете при свещения Извор на Вечния Живот - напълнете шепите си и ги изпийте до капка! Зная - ще се усмихнат съвременните хора, обичат да се смеят те, когато се говори за святи и чисти неща... Но зная и кога стават сериозни: когато дойдат страданията и мъките, когато ги качат на въжето, когато свещеникът започне своята отходна молитва - сериозни са тогава, и поглеждат и викат към висинето... Който не живее в чистота, затъмня небето си, както облаците - слънцето. Ако е тъмно, научи се да служиш на Любовта, да почиташ себе [си] и да обичаш другите - и ще се изясни. И на ваш език казвам: - Служи на Духа си, който те ръководи! - Почитай душата си, която носи всичко ценно в себе [си]! - Обичай тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе! Служите ли - всичко около вас ще бъде живо: и вълните ще ви слушат, и канарите ще се местят по вашите думи! Чистият ще стане свят, а светият ще служи. А при служащия иде Любовта - и го учи. И казвам ви: Само който учи, ще придобие свободата си! И тъй, който е започнал с чистотата, крачка напред е направил в нормалния път на живота. Казвам: Будните да имат една норма и мярка - чистотата! Възлюбете я, както момъкът - момата! Ставайте сутрина с мисълта за нея - и заспивайте вечер с радостта от нея! Чистотата да бъде възлюблена на всеки мъж и възлюблен на всяка жена. Чистотата е път към щастието, майка на здравето - самият живот! Зная, ще кажете сега: «Защо да се женим тогава!» Но и аз ви казвам: Ако се свързвате без Любов, нещастни ще бъдете. С Любовта и робът е свободен, без Любовта и господарят е най-голям роб. На ваш език казвам: Любовта осветява всичко - в нея всичко става чисто, светло, възвишено. Но за любовта говоря - а не за желанията на животните, чиито роби виждам мнозина между хората... И ако някой ми казва: «Не искам да се женя», разбирам: ако пътникът минава край много извори и не пие от тях - нечисти са те! А аз ви казвам: Оженете се за Чистотата, защото който се не ожени за чистотата, вдовец е. И който сам, без любовта, иска да се жени - сам се осъжда на смърт. И пак ви казвам: Който се жени на земята, във физически смисъл, той умира. Но който се жени за чистотата, не умира, защото Тя поддържа живота. Създайте си чисти образи в света на Чистотата; отгледайте красиви цветя в градината на душата ви! Пуснете света във вашия ум, пременен с най-хубавите си дрехи! Рекат ли ми, че някой плаче, казвам: вън дъжд вали! И ако ми кажат, че някой е радостен, разбирам: слънцето е изгряло за този човек и цветята в неговата градина цъфтят и благоухаят. Кажат ли ми, че някой е набил жена си - разбирам, че в тоя дом вършеят жито, за да го приберат в хамбара! Пазете и вие в умовете си и душите си чисти картини и светли образи! Но помнете: без дрехи не може, но дрехите не правят човека! Хубавите дрехи имат цена, когато са облечени от умен човек. При чистия идат светлината, знанието, силата и свободата - чисти бъдете! Когато слизате отгоре, ще има служене, почит и обич; качвате ли се отдолу нагоре - прибавете чистота, святост и Любов! И тъй, днес бяхте на трапезата на Чистотата, но внимавайте - ни една троха да не падне на земята! Съберете всичкия хляб и когото срещнете - раздайте! И ако ви питат: - Какви са вашите идеи? Кажете: - Чисти бъдете! - И вашето верую? - Чистота! Някога учителите влизаха с пръчка при децата - и вие още се плашите по стар спомен. Но аз без тояга и без пръчка влизам при вас. И тъй, пишете сега във вашето съзнание: - Абсолютна чистота!

ЩО Е СФИНКСЪТ? Человек, който се излюпва от звяра - едва-що показал главата си: още облечен в тялото зверско, человек наднича вече в света, в своя си свят! Главата му е само едва освободена - и мисли человек право, а действува криво. Затова се родихте на земята - да се освободите от влиянието на звяра! И когато се съблечете от него, Вселената ще ви проговори, превръзката от очите ви ще падне и символите ще ви поднесат свойто съдържание. А сега викате към небето всеки ден, поднасяте молитвите свои. Но не чуят ги там - и мътилка се вдига в душата ви, от тъмни мисли и лоши чувства, негодува нещо у вас, злослови... - това е той - господарят, звярът. Умен е този господар: като змия ви е опасал. Диктува - и вие слушате. И от всичките времена, всичките адепти търсят разгадката на Сфинкса. Намери ли се тя - и пътят на освобождението ще се открие. А аз ви казвам пътя - и ключа ви давам: Който повярва в Първопричината и се възроди - той ще се излюпи от тялото на звяра, ще се отърси от животинското минало! С борба ли? С изтезание на тялото ли? С поклони и тамяни ли? Истина ви казвам - не! Живата разумна природа днес не допуща саморазправа - воюването в нея е абсолютно изключено. Тя казва: във всяко същество се крие нещо по-високо от всяко оръжие, по-силно от всяко насилие. Кое? - Разумното Божествено Начало! Сега на вас казвам: развърнете крилата на това Начало у вас, дайте му път да се прояви - и ще паднат веригите, мъките ще станат спомени и препятствията - детски играчки! Приближете се до вашата майка, Природата, като нейни умни деца, и ще видите, че по-мека от нея няма, но и по-строга няма! По-чувствителна няма, но и по-безчувствена няма. Тя говори на всички езици, разбира всички същества. Но тя има и свой език. И когато ви извика да ви гости - тя говори на вашия език. Но когато вие отидете при нея, на нейния език ще й говорите - инак глуха ще бъде тя! А на гости можеш да отидеш само когато си направил погрешка. И ще ти дойдат на гости само когато си направил някакво добро. И тъй, когато се молиш Богу, то значи - на гости при Него отиваш. Само когато си направил погрешка, имаш право да разговаряш с Него. А направите ли добро - тия, на които си сторил доброто, ще идат при Него, а не ти. За доброто ще говорят те, а за злото - ти сам, - и за доброто, което тебе са сторили! Защото казвам ви: да живееш, то е да изправяш погрешки! От качване по върховете и слизането в долините се добива знанието. И всяка култура, която възхожда, ще залезе. И на залез със себе знанието ще носи - за другата, която иде след нея. Днес хората търсят Любовта - и Христа - чак в Палестина. И мнозина по стъпките Му минават. И сочат: - Тук бе някога! Тук е гледал - и там стоял! Тук е въздишал за храма, там е плакал за децата израилеви... Но сега Го няма ни тук, ни там... Един е Христос. И който Го търси с всичкото си същество, ще Го намери - навсякъде е Той - и в тебе самия! Един е и пътят към Него - приложеното Слово в живота ни! А словото на Любовта е в лъчите на изгряващото слънце; и в разцъфтяващия цвят, и в капката водица, която носи живот за жадния. И гдето има усмивка и Свобода, Истина и радост, кротост и милосърдие - Христос е това! Гдето сълзите спират, Надеждата пристъпя, а умът, хванал волята за ръка, казва: «Напред - доброто е, което иде» - Христос е това! Когато болките някъде затихват; когато веригите се разкъсват без звън излишен; когато в дъното на душите, всред мрака някъде се палва светилце; когато в тъмното небе на бурната нощ за моряка блесне звездица - Христос е това! - Великата Любов, която наднича през далечината и бди над всичко... И вие я знаете, защото нейни чада сте - и синове човешки. Казвам ви: Пазете, не убивайте вашите мисли! Свещено пазете вашите чувства! За нищо не разменяйте вашите идеи! Да се облечеш в скъпа премяна - много е нужно; да имаш дворци и богатства - мнозина трябва да работят за теб; да имаш много приятели - трябва да даваш надежда за нещо или да раздаваш нещо; но да мислиш хубаво и да чувствуваш благородно - какво ти струва? Отблъснете вълните на чуждата мисъл и, като самовластни царе, отворете вратите на душите си за най-висшата идея; очите си - за най-красивата светлина, ушите си - за най-хармоничната музика; устата си - да изречете най-благата дума! Слуги станете на най-красивата идея, на най-възвишеното чувство - и царе ще бъдете на земята! Всяка идея има своето време на въплощение - и който знае да чака, ще дочака! Ако тогава тялото си отгледаш здраво и силно -цялата природа ще ти съдействува. Ако въздигнеш своите чувства и сърце, цялата природа е на твоята страна; ако отвориш ума си за светлината и духа си - за Духа на вечността, цялата природа е в твоя услуга. И всичко това е крачка напред. Но който не съзнава, че носи Вечната Искра в себе - той спи още, макар да мисли, че работи в света! А който вижда - вижда! И казвам ви: Ако можете да видите - и през очите на звяра пак Бог наднича! Но виждат Го само тия, които преодоляват мъчнотиите - тям дават сила -и всичко им помага. И вие сега сте в най-добрите условия - най-мъчните, - но гдето няма мъчнотии, там деца поставят. А вие порастохте вече - и пак деца сте, защото мнозина още търсите лесния път - а най-тежкият е той! И казвате: няма случайност - и спирате там. Но ако няма случайност, има друга воля: зад волята - разум; зад разума - цел. И когато не разбират това, идат страдания, болести и самата смърт -и техния език разбират всички! Защото великата майка, природата, туря на работа всички - опитва ви тя! И последната дума е нейна. И ако искате да върви тя с вас - по законите й вървете вий самите. Едни чрез ума си, други чрез сърцето, трети чрез волята надничат в нейните чертози. Но тя е у вас - и вие сте в нея. Затова казвам ви: градете в себе [си], реализирайте доброто, творете характера си! И вечер, когато стихнат бурите на деня и пристъпи нощта на пръсти, прегледай живота си през целия ден и виж какво придоби и какво изгуби. И ако сте напрашили погрешка, идете на гости при Великия Извор - и пийте от неговите ясни струи! И там, в зорите на деня, ще ви разкрият цената и силата и дълбоката наука на сълзите, извикани от вашата погрешка ... Ще ви покажат дървета, отрупани с плод, поливани със сълзите на хора. И ще ти откъснат и дадат плод и на тебе - и други да ще ти, за да отнесеш на тия, които си разплакал... Защото всички, които са завършили пътя си, плакали са - и вие ще плачете! Защото плодовете от градината на живота растат от вашите сълзи: всички страдания и скърби дават плодове. Зная, потръпват мнозина пред мисълта за страдания - но те пътища са към висините на човешките стремежи. И тъй, освободете се от звяра! Умът ви е вече свободен, остават сърцето и волята още: само главата на Сфинкса е човешка! Турете ума си да прави път на сърцето, а сърцето - пътя на волята! Хвърляйте скърбите си като роса по нивите си, а радостите донесете в домовете - и пътят ще ви отведе при този, когото търсите. И когато го намерите, не му говорете за вашите погрешки, а доброто му покажете - вашето най-малко добро! При извора пийте, ако горите от жажда - а после ще има вода да измиете и праха от тежкия път на живота! Оставете злото да върви по своя друм, но придружете доброто в неговия - и тогава заедно ще занесете радостите на душите, които чакат... И не казвам да рушите старото - нека живее с новото: бащата - при сина - но бащата да не умира! И дъщерята - при майката - но майката да не умира! И тогава гении ще се раждат: съвкупност от хиляди души, отиващи по един път - мнозина ще работят, но един ще носи светлината. Него хората ще кичат с имена и слава; нему ще въздават спомени и почит! Работете и вие - и при вашата воля други воли ще дойдат, и при вашия ум други умове ще се приложат - и тогава и Този, за Когото вий живеете, ще ви помогне, защото Той винаги помага на верните деца, които носят Неговата мисъл, живеят с Неговото Слово и изпълняват Неговата воля. И плачете понякога - сълзите Христови спасиха остатъка от еврейския народ; събудиха душите - капки от жива вода бяха те! Аз не искам сълзите ви да паднат на суха земя, нито на камък, но да паднат на такава земя, на която да принесат своя плод. И работете върху себе си, изчистете тялото, сърцето и ума - три царства са това, отдавна те чакат своите разумни царе! А което ви е дадено, няма кой да ви го вземе - всичките бисери, които оплаквате отпосле, вие сами хвърлихте в калта! Със сила човек се е родил. И доброто с него е било, защото, ако грехът е негово наследие, и доброто е също - и преди това! В доброто всичко расте, цъфти, върже плод и зрее - а в злото и смисълът на живота се губи! И тъй, казвам ви: Добри бъдете, за да ви е тялото здраво и светъл умът, чисто сърцето - за да любите. Защото само който люби, ще живее. А който живее, ще познае Мъдростта. Мъдростта ще донесе светлината и Истината. А истината - простор, широта и свобода в живота. И правда. А правдата - равновесието. И тъй, започнете с най-малкото добро - турете начало! Съблечете дрехите на звяра. И когато излезете от тях, ще ви посочат и ще кажат: - Ето Човекът! А вие ще знаете: Любовта ви роди - и това ще е Ден първи\

СФИНКСЪТ Слуги или господари, вие ще срещнете един ден Сфинкса. И той ще ви зададе своите въпроси. И ако отговорите, ще имате всичките блага на небето и земята. Но ако не можете - той ще сложи тежката си лапа върху ви. И напразно сте ме слушали тогава! Всяко начало на работа носи в себе и картината на своя край - краят реализира възможностите: по плода человеците разбират стойността на работата, знанието на градинаря, качествата на дървото. Много са нещата, които ни заобикалят - и зад всяко от тях стои и по едно съзнание, по едно същество, което работи заедно с вас. И вие, и те невидимо, но заедно, тегнете върху везните на действителността; сложен е светът за разумните и прост е - за простите. Мълчалива и загадъчна е природата за неразумните, но на разумните тя разтваря дори недрата си. С образи и символи пише тя всеки ден Великата Книга на Живота, книга на тайни и загадки - за неграмотните. И тъй, ще ви срещне Съдбата, миналото, любознанието, стремежът, жаждата, сиреч - Сфинксът, и ще ви запита. Какво ще му отговорите? Когато пилето излиза из свойта черупка, то минава през мъчението: докато пробие черупката - границата между два свята! Тогава миговете се виждат векове, защото интензивността, с която се движат нещата в съзнанието, определя дължината на времето. И в минута може да се преживее съдържанието на години, и в чувства, и в мисли... И тъй - нека счупим черупките!

Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения II. Кръстопът (Майн-Ру*. Кръстопът. София: Печатница «Венера», ул. «Позитано» № 3, 1932. - 32 с.) ПРЕДИСЛОВИЕ «Пътят става ясен при светлината; жаждата се утолява при во- дата, а гладът - с храната.» Учителят Жаден дойдох до градината на Учителя, събух се при Вратата ù и запитах: - Мога ли да вляза? И нямаше отговор. Но светлината заблестя, дърветата като че порастоха, плодовете станаха сякаш по-големи, тих ветрец ги разклати. И пошушна у мен: - Пристъпи и яж! Пристъпих, ядох - и оживях. И каза ми се: - Вземи и разнеси! Грабнах няколко - безбройни бяха плодовете и малки шепите ми -и излязох вън. Тях ви поднасям. А който иска повече, нека иде в градината на Учителя. Но там влизат само жадните за Истината - и тия, които знаят да се събуват пред прага ù!... ____________________ * Майн Ру - псевдоним на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. КРЪСТОПЪТ НА ПЛАНИНАТА ПРИ ИЗВОРА Насядаха учениците до обкичения с бял кварц извор, водата от който се струеше през белоснежен чучур - две мраморни шепи, допрени една до друга, из които кристалните струи преливаха. Учителят се качи на високия камък, където сядаше обикновено. Върховете на планината се вдигаха от всички страни. Реката тихо, като далечна песен, шумеше едвам. Слънцето току-що бе се дигнало над каменистите зъбери. Лъхаше дъх на преснота и живот. Стотици хора бяха - а като да бе празно мястото съвсем. И изведнъж в това мълчание се разнесе гласът на Учителя - тих, ритмичен, странен - като че ли не човек говореше, а ехото на планините бе събралодумите на вековете - и ги шепнеше гласно сега... - Дойдохте при извора, защото сте жадни. Вървите подире ми, защото сте гладни. А хлябът е един: Словото на Вишния. Жадувате за много - но търсете първом Истината - и тогава всички други блага. Защото без Истината придобитото иде и си отива, а с Истината придобитото никога се не губи! Ще кажете ли: да придобием богатство и живеем, че после ще служим Богу? Да роди ли и отгледа майката деца - че тогава да се учи как трябва да ги отгледва? Първом да има книги и знание ли е потребно човеку - или да придобие светъл ум, да стане негов господар - и после да търси всичкото останало? Казвам: Търсете първом Истината! Бъдете или слуги, или господари. Да си господар, значи да възвърнеш ограбеното на своите слуги; да си слуга - да поправиш погрешките си спрямо другите! Погледнете извора - колко е красив, окичен със скъпи нанизи, взети от недрата на планините! - Но от всичко по-скъпа е водата, която изтича от него. Водата - това е животът вътре; живата вода, която осмисля всички камъни тук. Без нея те са само стара сграда - възпоменание на нещо минало... А вие сте щерни, пълни с вода: пълнят ви и ви празнят. Вие наричате това: Живот, Знание, Изкуство, философия, Наука, Култура... Но това е знание на щерните, държава на щерните, философия на щерните. А има живот на Извора, Знание на Извора, Царство на Вечния Извор... Сега живите извори трябва да текат. Това е Божественото, което ний търсим. Това е Божественото, което ний говорим! В истинския живот Божествените неща не остаряват. Там скърби, страдания и болести няма. Всичкото Божие величие се намира в Новия Живот! А животът е по-силен от смъртта: приближете се с вяра към нея и похлопайте без страх на вратата й. И ще вдигне тя своето тежко було - и зад него ще видите отново безкрайния поток на живота - на вечния живот! Отворете очите си за Светлината; умовете си - за Мъдростта, сърцата си - за Любовта, душите си - за Истината, и духа си - за Божествения Дух. Отворете се за доброто и го поканете да направи жилище във вас. Повикайте вярата - вярата е връзка с реалното, с Първото Начало - и тогава ще влезете в истинския живот. Догдето растението се не свърже със земята, то няма сили. И вие, докато се не свържете с въздуха, слънцето и дъжда - няма да можете да черпите сили, да намерите Бога. А какво е Бог? - Този, Който е бил преди мене, преди аз да съм бил, Той е бил - това е Бог! - Къде е Господ? - Там, където аз не съм бил. - Где ще Го намеря? - Там, където всякога съм бил! Първият, Който ни е събудил за живота, Който ни е създал живота, Този Първият, Който е създал всичко зарад нас - това е Бог. Но казват някои: «Не сме го видели.» Отвори си очите - и ще видиш Истината; измий си очите - и ще видиш Светлината. Оттук вие ще идете в света, за да покажете какво сте научили. Ако вие занесете светлината, разбрали сте Истината. Ако я предадете на хората - ще издържите изпита. Ще станете слуги. Всички слуги са верующи, а господарите - безверници: те сами са си богове... И тогава - защо са господарите в света? - За да има на кого да проповядвате Истината - и да има добри бъдещи слуги! А защо да бъдете слуги? - Защото от слугите излизат най-добри господари...

ПОСЛЕСЛОВИЕ «Туй, дето се дели политиката от нравствеността, е едно от господствуващите заблуждения, една от злините на нашия век. От християнско гледище и в границите на християнския мир тия две области: нравствеността и политиката, ако не се сливат, трябва да бъдат най-тясно свързани помежду си.» Рус. философ Соловьов След 2000 години, ний, Християни божем, не се отличаваме с нищо почти от тия, които Го разпънаха. Те направиха това само веднъж, а ний Го разпъваме всеки ден: с всяка неправда, жестокост или лъжа, която правим или участваме, ний отново забиваме гвоздеите в свещеното Му тяло. И виждаме вече до какво положение стигнахме... Който и да си, който четеш тия редове, ако в тебе е останало поне искрица от човешко съзнание, обещай пред себе си да престанеш да вършиш неправди, лъжи и жестокости; потърси Народните Будители и им подай ръка за взаимна работа, защото жетвата е много и работници са нужни. А времето иде, близо е вече, когато Любов ще зацари - Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост! Будни бъдете - хлопайте, и ще ви се отвори, искайте - и ще ви се даде! Времето, когато добрите хора, мъже и жени, от всички съсловия, партии и среди, ще си подадат ръка, ще вземат управата на тая страна и ще покажат на останалите, че не законите са лоши и че не с трупане на нови и нови ще се оправи страната ни, а със свестни и безкористни работници, които имат свещени идеали и са готови да посветят живота си за тяхното реализиране - е наближило. Един е основният закон, без който всички други губят смисъл: обичта към себеподобния - да правиш само това, което би искал на тебе да правят. Бъдещето е на тия, които са го разбрали и го прилагат в живота си. Затова утрешният ден е нашият, той иде неминуемо и няма сила, която може да го забави! Събудени! Будни бъдете, работете и се гответе да посрещнете изгрева на новия ред в България! От редакцията на библиотека «Народни Будители» (N. Б.) НАРОДНИ БУДИТЕЛИ (N. Б.) (Основни статути) 1. Народни Будители (N. Б.) е братство от человеци, без оглед на пол и народност, които, като признават Върховната Правда, чрез безкористен живот прилагат Истината, която е достъпна като най-висш идеал, за да помогнат на своя народ да добие повече светлина в ума, мир в душата, изгодни условия за труд и живот в страната си. 2. Където и да бъде, в каквото и да е общество, предприятие, партия, учреждение, в каквото и дело да участвува Народният Будител, той винаги помни своето предназначение: да помогне за реализиране Върховната Правда между хората - и се старае да бъде неин, макар и най-малък, служител. 3. Народен Будител (N. Б.) може да бъде всеки, който разбира горната цел; намира в себе си достатъчно сили, за да я прояви, макар и в най-малка форма, и има безкористно желание да помогне на своя народ с всички средства, които му дават условията и законите на страната и неговата собствена, любов към Братята человеци. 4. Приемането на всеки нов член-брат става под моралната гаранция и препоръка на двама по-стари членове и след даване пред всички братя следното обещание: «Обещавам се пред себе си, моите Братя и висшата Правда, в крайното тържество на която вярвам, от днес нататък да вложа всички свои сили в безкористна работа за моя народ, като го будя за всичко добро и му помагам както и с каквото мога.» 5. Вътрешният ред и методи на работа се определят в духа на горните статути от групите и техните ръководители. Общото направление се ръководи от Събора на Народните Будители (С. N. Б.) и от старшите братя (С. Б. N. Б.) Времето на добрите хора иде - будни бъдете! Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост! За повече сведения се отнесете до Централата Народни Будители (Ц. N. Б.), булевард «Тотлебен» N° 22, София, или до ръководителите на Народните Будители (Р. N. Б.) във вашето село или град. Ръководители в Г-н.................................ул..............................N°..... Г-жа................................ул...............................№..... (На задната корица на книгата «Възкресение» Библиотека «Народни Будители» («БиНаБу») излиза периодично. Всичко относно библиотеката се адресира до г-н Минчо Сотиров, запасен полковник - ул. «Цар Симеон» N° 27 - Бургас Други запитвания или сведения да се отправят до централата на «Народни Будители» - бул. «Тотлебен» N° 22 - София. Вторият номер от същата библиотека под заглавие «Живата вода в България» с мненията и късата биография на съвременните «Народни Будители», ще излезе наскоро. Химнът на «Народните Будители» е турен под печат. Поръчки на същия адрес. Постъпили суми за образуване на фонд «Народни Будители» (ф. N. Б.): От Х. лева 1000.- От Алфиери Бертоли лева 100.- От един брат лева 100.- От една сказка остатък лева 20.- Цена 5 лева за в полза (ф. N. Б.)

Любомир Лулчев (1886-194 5 г.) I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение (Любомир Лулчев. Възкресение. Бургас: Печатница Н. В. Велчев, 1928. - 24 с. - Библиотека «Народни Будители» (БиНаБу) № 1.) Няма положение, от което някой да не може да помогне другиму. ВЪЗКРЕСЕНИЕ Исус полека изхлузи кръста от рамото Си, повдигна глава нагоре и отметна пропитите с пот и полепналите по челото коси. Тълпата наоколо също се спря. Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път. Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар». «Лудият», Който толкова време смущаваше реда в Иерусалим, говореше странни слова, събираше блудници, грешници и бедняци и им обещаваше царство някакво и власт над честните хора и почетните изпълнители на закона и преданието. Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син! И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата. Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те! А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина. А Той всичко това знаеше отнапред. Още с приближаването Си към Иерусалим Той вече виждаше и съдбата Си... Но нали пътят на Сина Божия беше предначертан и трябваше да бъде минат, колкото и да е труден! Та нали тъкмо трудността щеше да покаже и докаже това... И ето, те Му искаха да им каже дали е Той същият. Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му. И когато Го заклеха и запитаха - и Той потвърди със собствените Си думи, че е Месия - те раздраха дрехите си и Го нарекоха Богохулник. Слепи водачи на сляп народ! Но това тъй е било, защото малко е светлината, а животът в техните очи не носи виделината на Божественото. Мойсей изчезна, изгуби се през вековете; Илия се яви и не Го видяха. Народ обезверен, озлобен, напразно чакащ Месия... И ето сега Той, Месия, отива към Своя край на земния Си живот. Как да им каже, когато още няма готови души да го разберат? - Безумецо, виж делото Си! Разбираш ли къде си? Събуди ли се от Твоя лудешки сън? Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил? Мислиш ли Ти, че уби в тоя народ вярата в Месия - поне в повечето от тях - и тая последна надежда, за да се спасят и имат по-добър живот! Проклятие и на Тебе - и над Твоите близки да се носи до век... Защо дойде? Защо размъти само душите на народа, ако не можеш да им дадеш това, за което жадуваха? Безумецо, Ти си убиец на своя народ, рушител на своята Вяра, Престъпник, какъвто не се е раждал втори в Юдея от векове... Кому беше Ти нужен? Погледни, има ли поне един след Тебе да върви? Къде са Твоите последователи, ученици?... Исус се обърна бавно към говорещия. Той стоеше на прага на самата врата. Изглеждаше като че ли къщата беше негова. Хубав старец, с характерно еврейско лице, бяла брада и остри, впити в Исуса очи, горящи като два въглена, следяха всяко Негово движение. А и погледите на римските войници бяха също така внимателно насочени към лицето Исусово, като че ли искаха да прочетат по него впечатлението от тези бързи думи на непознат за тях език - и сякаш бяха готови при най-малкия израз на недоволство да сложат незабавно тежкото копие върху главата на брадатия евреин. Но Исус бавно изви глава и само кротко погледна... - Защо дойде Ти, изчадие юдейско, защо? Исус пак го погледна и тоя път като че ли по-внимателно, с по-голям интерес. - Аз дойдох да свидетелствувам Истината. И ти знаеш това, защото четеш писанията и ги разбираш. Ти знаеш как трябва да пострада Синът Божий - ти знаеш пътя на тия, които се приближават към Отца Си. - Мълчи, не богохулствувай! Исус пак се изправи. - Агастхере, ти знаеш Истината, защо се озлобяваш? Ти цяла нощ си чел писанията и намери достатъчно, за да знаеш кой съм, защо се поддаваш на злобата? Старецът се отдръпна назад с широко отворени очи, но после се опомни и върна. - Ах, хитрец. Ти си прочел името ми над вратата - без малко и мене щеше да смутиш... - Защо ще те смущавам? Та не те ли смутиха нощес достатъчно текстовете, които чете, и виденията, които има? Мислиш ли, че ще избегнеш съдбата си? Истина, Истина ти казвам, че няма да умреш, докато не видиш всяка Моя казана дума да се изпълни. И така, както ти мене питаш, така теб ще питат: «Защо дойде?» И ти вече дом няма да имаш. Където да идеш, чужденец ще бъдеш, вечният скитник, защото Царят ти дойде и ти Го позна и отрече се от Него заради суетата земна, заради обещаното място в храма... Агастхере, отсега нататък ти ще Ме търсиш безспирно. И ден, и нощ ще Ме чакаш - и никога не ще Ме намериш, защото до тебе бях, а ти предпочете света и тленното!... Старецът беше побледнял съвсем - кръв сякаш не беше останала в лицето и устните му; после изведнъж захлюпи очи с шепи и заплака, като си удряше главата в стената. - Господи, Господи, Господи! - започна да вика той. - Какво сторих аз, Господи? Няколко жени, стоящи наблизо в тълпата, които бяха чули разговора, заплакаха също и техните гласове накараха да замлъкнат другите наоколо. Исус ги погледна и каза: - Плачете, деви Йерусалимски, плачете, защото страшното е напред! Това е малкото, началото само. Не плачете за Мене, а плачете за себе си и децата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже: блазе на бездетните и на утроби не раждали, и на гърди не кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: «Паднете върху ни!» И на хълмовете: «Затрупайте ни!» Защото ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? Ако Божиите Синове изпращате така, каква ще бъде разплатата на човешките?... И като завърши речта Си, Исус отърси посипаната Си тук-там с улична пепел дреха, отметна косите назад, вдигна глава и изгледа наоколо. Цяло море от глави чакаха, питаха се, без да снемат очи от Него... Ами ако наистина всичко това, което се чува за Него, е вярно? Ами ако наистина е Син Божи и сега слязат Ангелите и с огнен меч разгонят всичко, започвайки от римските войници? Ето, Той каза само няколко думи и захлупи се богатият Агастхер при краката Му, ридае като някаква млада девойка... Но Исус мълчи. Той оглежда отново тълпата, войниците, плачущите жени, Агастхер, който е скло-нил лице досами краката Му, и тръгва. И веднага всички Му правят път. Войниците се нареждат наоколо Му, а с кръста товарят някакъв едър, здрав, плещест селянин. Той го обхваща с жилавите си ръце и го потътрузва след стъпките на Исуса в свободния от хора кръг, затворен в кортежа от римските войници. Тълпата се размърдва и започва да тече като жив поток нагоре. Децата се промъкваха между възрастните, крещяха, свиркаха, викаха; жените по-често триеха зачервените си очи, плахо взиращи се, дано видят фигурата на Исуса, макар и издалеч, а мъжете, небръснати, запотени, блъскащи се грубо, крещяха. Много от тях миришеха на вино и пот - изглежда, че някой бе се постарал да подхрани навреме усърдието им. И тия тъмни фигури се щуркаха из тълпата, като да плаваха в тая жива вода, викащи: - Ха, храма ще събори - в три дена щял да го направи! Нашите бащи 40 години са го градили, а Той в три дена... Виждате ли - «Божият Син»... «Юдейски Цар»!... Бавно достигна шествието до Голгота. Там вече чакаха други. Изкопаните дупки, в които щяха да се вместят кръстовете, се чернееха. Двамата престъпници бяха също там. Единият от тях бе седнал на своя кръст, турил глава между коленете. Другият, почти побеснял, се бореше с няколко войници, като че ли близката смърт беше го подлудила. Тълпата ликуваше - никога тя не бе се надявала на такива разнообразни безплатни зрелища! Войниците се изправиха наоколо и образуваха широк кръг, вътре в който започнаха своята работа палачите. Най-напред те натиснаха и туриха върху кръста разбойника, който крещеше. Ударите на чука прозвучаха заедно с неговия див рев. Тълпата настръхна и се смълча. Като че ли искаше да изпие всичко, да не пропусне нито капчица от зрелището, което ѝ беше обещано. Другият разбойник само потръпна, без да вдигне глава. Исус, който стоеше свободен насред, се приближи до него и го побутна леко: - Не скърби напразно - каза му Той. Онзи вдигна главата си и Го погледна с очи, пълни със сълзи: - Аз не скърбя за мене си - каза той. - Зная - рече му Исус, - нали затуй ти рекох: не скърби напразно - защото твоята майка, за която ти плачеш, вече от три недели е в лоното Аврамово... Разбойникът се вдигна бързо. - Истина ли е това? Че тя никъде никого си няма, освен мен в света. - А мислиш ли, че ще ти кажа друго освен истината? Изправен срещу Него, разбойникът Го погледна в големите тъжни очи, взря се в красивото Му лице, въздъхна дълбоко няколко пъти и протегна ръце към Него: - Дано Иеова Бог Наш да Те благослови за Твоите думи! Сега мога да умра спокоен. И той, като се наведе, целувна краката на Исуса. Войниците, които ковяха другия, се поизвърнаха учудени, а тълпата гледаше и недоумяваше. - Ученик Негов е - казаха някои. - Разбойник е - твърдяха други. - Та що от туй? Той сам е разбойник и учениците Му са същите. Войниците се приближиха до втория престъпник. Той си съблече сам дрехата и отиде към кръста, но после се върна бързо при Исуса и Го запита: - А ще мога ли да видя майка си сега... когато всичко се свърши? - И ти, и тя довечера още ще бъдете наедно. - Да Те благослови Бог Йеова за това! - каза престъпникът, бързо се наведе, улови Му ръката и я целуна няколко пъти. Войниците стояха изправени отстрана, доста учудени. Какво раздаваше Тоя Человек, та тук или там, а и по пътя също, някои се спущаха да Му целуват ръка, даже когато те, щедро раздаващи своите тежки удари - понякога дори за да попречат, смъкваха някого на земята? Странен народ! Варвари... Плюят - и целуват... А тълпата наново шуми, предаваща от уста на уста видяното. Група първенци и свещеници стои настрана и гледа. Към тях тичат няколко, да им кажат това, което става. Те са доста смутени вътрешно - но външно се мъчат да бъдат спокойни, защото знаят, че хиляди очи ги следят. Но на всички в ума е още случаят с Агастхер, техния знатен приятел. Той бе грабнал своята дреха и бе тръгнал - въпреки всички усилия да го спрат! Няколко думи на Тоя безумец бяха направили и него, Агастхера, учения, заможния - безумец! Ето сега и разбойникът... да Му целува краката! Остават само римските войници... Добре, че не знаят еврейски - Той и тях би съблазнил! И те се усмихват външно, но в сърцата им се гнезди смут и съмнение. Горчивина изпълва устата им. Една страшна мисъл се мярка като далечна сянка: - Ами ако?... Но не, не, те всичко това отхвърлят настрани и крещят: - Хайде, другите спасяваше, а Себе Си не можеш! Хайде, къде са Ангелите Ти? На Мойсей Бог само говори - и той толкова нещо направи за своя народ, а Ти нали си Син! Хайде сега, ако слезеш от кръста, ние ще Те повярваме. Ако Ти пратят Ангелите, ние ще знаем, че Ти си Месия. - Къде са Князете Ти, Юдейски Царю? Много скоро Те изоставиха и забравиха! И те се надваряха да остроумничат с хриптяви гласове, усмихващи се през сила. Околните - платени слуги около храма, като че ли чакаха само техните думи; подхващаха ги и ги разнасяха в тълпата. И наново се понася див крясък и ругатни, повдигат се на пръсти, за да видят по-добре, блъскат се около кордона на войниците... Първият разбойник е прикован на кръста и изправен. Той вие от болки, реве, крещи, говори най-мръсни думи и се зъби на цялата тълпа, като да е див звяр. Вторият е спокоен, лицето му е тихо, очите - впити в Исуса - като че ли никой друг не съществува за него... Снеха връхната дреха на Исуса. Двама от войниците я грабнаха едновременно и я потеглиха дори до скъсване. Но началникът им я дръпна и тури под мишцата си. Другите дрехи бяха тоже смък-нати. Той остана по туника. Златистата кожа на ръцете му се показа. Той изгледа още веднъж всички наоколо, повдигна се на пръсти, като че ли искаше да види някого, обиколи погледът Му навсякъде, поспря се малко на изток върху някаква малка група, която стоеше отстрана, оброни се сълза от очите Му и Той бавно легна върху кръста. Един от войниците Му поднесе упоително питие, което даваха на всички, които мислеха, че са по-слаби и не можеха да издържат мъките. Исус машинално го допря до устните си, но като разбра какво е - отблъсна го и легна. Над главата Му бързо зачукаха, по обичая, табличка с надпис наказанието Му. А то беше едно от най-странните и невероятно звучеше: «Исус - Юдейски Цар». При първите удари на гвоздеите лицето Му трепна, но после се успокои. Силно се тръсна кръстът, когато го изправиха, и от тежината на тялото ръцете се малко раздраха и потече струя кръв по дървото, а коленете се провисиха. Скръб набърчи наново лицето на Исуса - но временно само. От височината на кръста Той виждаше по-добре всичко наоколо. И ето, пред очите Му се мяркаха дните като живи и всичкото минало... Назад и назад ... И Своето кръщение, и проповед, и множество, което вървеше подире Му... И пак се връщаше до вчерашния и днешния ден; до тълпата, която ревеше ожесточена; до хората, които гледаха плахо; до человеците, които тъгуваха; до учениците, които някъде бдяха ... Викове и плач се носеха понякога размесени; проклятия и жажда да се узнае Истината, страх пред неизвестното, пред възможността за грешка, за престъпване Божествен Закон... Часове минаваха, а тълпата все седи; не помръдва почти. Тук-там някои се разотиват; други прииждат из улиците на Иерусалим. Някакво напрежение се чете по лицата на всички - чакат сякаш нещо, което требва да стане. Слънцето прежуря, пече. Всички са изморени. Почти никакви гласове не се чуват вече. Глъхнало е. Единствено само разбойникът е, който вие от болки от време на време и кара всички да настръхват. Другият е наклонил глава и се мъчи да не отдели поглед от Исуса... А Исус гледа някъде далече, далече, през вековете. В тълпата започнаха тук и там да се чуват плачове. Легенди и разкази за Исуса обикаляха от уста на уста. Групи слушаха глъхнали и със страх поглеждаха към върха, където между разбойници стърчеше фигурата на Тоя, Който беше оздравявал мнозина, сакати изправял на крака, слепи изцерявал и мъртви възкресявал... И плачеха жени, а озлобени мъже се караха. - Глупости! Ако Той бе спасил другите, защо сега не спаси Себе Си! Къде Му са Ангелите? Къде Му са светкавиците и силата? Приказки са това, глупости!... Дивотии! Че ако беше Той Истинският Месия, не щяха ли да знаят това първосвещениците най-напред! А нали те искаха да се разпъне! Богохулник е Той.... безумец... И те се събираха на групи, често седяха и си разправяха за своите лични житейски несгоди. А жените, с наведени една до друга глави, си шепнеха за това, което бяха чули; някоя, пристигнала отнякъде, биваше тутакси заобиколена, да погълнат това, което носеше; други се промъкваха досами римските войници, отиваха напред, за да видят по-добре, и се връщаха натоварени с новини и легенди все по-странни. Единият разбойник и пие вино, и вика - а Той нито пие, нито казва нещо - мълчи и гледа. Затваря очи и пак ги отваря - нито дума не е казал досега... Но ето, в тълпата настава някакво смущение. Жена непозната, с изпокъсани и опрашени дрехи, разрошевена, притискаща нещо до гърди, върви като стихия, стенеща без сълзи вече, с устремен поглед към върха. - Майка Му е - казаха някои - и тръгнаха подире й. - Не, не е - спореха други. - Какво иска? - питаха трети и се мъчеха да се приближат при нея. А Исус в туй време гледаше с дълбоките Си очи през вековете и се мъчеше да проникне в бъдещето, в което бе свикнал да гледа още от дете. Но сега тъмна завеса се бе пуснала и Той се чувствуваше самотен, без светлина, без връзка със Своя Небесен Татко... Мракът в душата Му растеше. Приближаваше се нещо, което Той знаеше, но което сега идеше в непознат образ. И тоя образ растеше все повече и повече, притуляше хоризонта, закри околността, прихлупи очите Му... Страшна тъга изпълни сърцето Му-тъй силна, че при нея физическите болки бяха като играчка - и Той извика с горестен глас: - Елой, Елой, лама савахтани? Размърда се тълпата. Наставаха всички, трепнали. - Ето, проговори ... - Илия вика! - Илия ще дойде и ще Го спаси. Ще Го снеме от кръста и възнесе на колесница, както се с качил и самият Той. Мислещи, че иска нещо, войниците Му поднесоха една гъба, потопена с питие, да Си облекчи жаждата, но Той отвърна глава настрана. А в туй време цяла тълпа жени бе успяла да се промъкне през кордона, водена от опрашената жена, която стискаше до гърдите си някакъв вързоп дрехи. Римският войник се приближи да я отблъсне, но като съзря това, което носеше в ръце, се отдръпна с отвращение. - Господи! - викна жената. - Господи, търсих Те - три дена вече как Те търся, Господи! Ето детенцето ми, Господи, умря - рожбата ми, единствената ми любима рожба, Господи. Търся Те, а никъде Те няма! Ти в нашето село вдигна болни и възкреси Лазаря. Ето, Господи - въздигни детенцето ми! Вдъхни в него живот! Ти можеш, Господи! Можеш, Можеш! - И тя подигаше напред увитото в дрехи трупче, почерняло вече, по устата и очите на което се трупаха десятки мухи. - Господи, търсих Те навсякъде, но никъде Те нямаше... Намерих учениците Ти... Петра намерих. Попитах го: «Къде е Учителят ви?» - А той захлупи очи на земята и ревна - и късаше си косите повече от мене. Нищо ми не каза - и нищо не разбрах... И Йоана намерих. Но той ме само изгледа и избяга като луд от мене. И Яков намерих, Господи, и него питах: «Къде е Учителят ви?» - А той, Господи, ми каза: «Не сме достойни да имаме Учител.» А в Иерусалим всички говореха за Тебе, Господи, но аз не знаех, че си Ти! Те Те наричаха «Лудия Цар Юдейски», Господи. Те всички, и смееха се и ме плюваха, като им казвах, че Те търся... А те се подиграваха и не искаха да ми кажат къде си. Но аз Те намерих, Господи! Сърцето ми Те намери. Вдигни ми рожбата, Господи. Ти можеш! - Ти можеш, можеш! - подхванаха и другите жени, които бяха около нея, с писък и плач протягащи ръце към Него. - Ти можеш! Исус бе отворил очите Си и ги гледаше и слушаше. И пак погледът Му мина нагоре, върху тълпата, вдигна се към синия небесен свод и потъна негде в него... А жената чакаше с протегнати напред като че ли вкаменели ръце, с малкото почерняло трупче, по устата и очите на което се трупаха десятки мухи. Всичко млъкна. Тишина настана. Тълпата се събра като уплашено стадо. Самите войници стояха в недоумение. Жената не мърдаше. Като статуя тя беше протегнала ръце напред с малкото трупче и впит в Исуса поглед. Странна тишина завладяваше все повече и повече всичко наоколо. И в тази тишина прозвуча гласът на Исуса, мелодичен, чист като кристал, с неизказана благост: - Прости им, Господи, защото те не знаят какво правят! Заради тези, Господи! Заради тези! - И после сведе поглед надолу и каза: - Жено, повдигни детето! И приближи се майката на пръсти, с нямо благоговение, и повдигна детето нагоре колкото можеше. Останалите жени дебнеха с очи, изпълнени със страх, сълзи и очаквание. Исус вдигна поглед нагоре. Настана тишина. Като че ли цялото поле беше празно съвсем. Исус наведе пак поглед, взря се в детето и каза: - Жено, да бъде според вярата ти! С бързо движение издърпа Той десницата Си от гвоздея и я положи върху лицето на детето. Няколко капки кръв го оросиха. Настана дълбока, страшна тишина. И изведнъж детето размърда ръчички и хвана кървавата ръка на Исуса... - Възкръсна! - извикаха всички наоколо. - Възкръсна! Майката прегърна детето до гърдите, другите жени се струпаха при краката на Исуса да ги целуват. Небето се кръстоса с неочаквани светкавици, земята се разтърси. Тълпата започна да бяга в ужас. Исус бе склонил глава настрана. Тя светеше. Тиха усмивка Го озаряваше. Духът Му бе отлетял.

ПОСВЕЩЕНИЕ Настанало е Царството Божие 1. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писа- тели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. 2. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. 3. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е даде- на от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечати в умовете ви. 4. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство. 5. В една от миналите си беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. 6. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. 7. Брат е този, който те е обичал като себе си. 8. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, Който живее в душата му. 9. И ако всинца имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство. Из Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно* Представил: Вергилий Кръстев 31 юли 2004 г., 14 часа и 40 минути И ПИШЕШЕ НА ЗЕМЯТА: Беседа, държана от Учителя на 22.II.1925 г., гр. София. [Неделна беседа, серия VII (1924-1925): Настанало е Царството Божие]. Русе, 1925, стр. 9-10.

ЦЕНТЪР НА ФАНАТИЗМА Всички сили, които минават през мозъка, имат своето велико предназначение. Според това какви сили минават през мозъка, центровете биват положителни, които възприемат положителните, белите лъчи на истината, и отрицателни, които възприемат черните лъчи на истината. В първия случай човек има възходящо, повдигнато състояние – стремеж към Бога, а във втория случай – низходящо състояние, т.е. отдалечаване от Бога. И в това положение човек може да има стремеж към Бога, но несъзнателен, неразумен. Той се проявява като фанатик, човек на форми и обреди. За да не изпадне във фанатизъм и в отрицателни състояния, човек трябва да разпредели мозъчните си енергии правилно, да не допуща да се натрупва в някой център повече енергия за сметка на другите центрове. 38-123 Ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм. Всеки един фанатик е човек без разсъдък в своите убеждения. 41 28-10

Книгата е съставена от тематично подбрани и подредени в логическа последователност извадки, правени 40 години от Светозар Няголов, от Словото на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно (1864г - 1944г.). живял и работил в България. Като източник на подбора. направен от Трендафилка и Ангел Керемедчиеви са използвани издадените беседи. След всеки абзац има две числа, първото от които показва томчето, а второто - страницата от която е взета извадката. ГЛАВАТА - КНИГА 11-1 ЕДИНСТВЕНОТО ЕСТЕСТВЕНО НЕЩО Е ДА ПОЗНАВАМЕ СЕБЕ СИ 43..22-22 ВИЕ ТРЯБВА ДА ИМАТЕ ЯСНА ПРЕДСТВА ЗА ВСИЧКО, КОЕТО СТАВА С ВАС, ДА СЕ ПОЗНАВАТЕ 59-222 КОЛКОТО ПОЗНАВАТЕ СЕБЕ СИ, ТОЛКОВА ЩЕ ПОЗНАВАТЕ И ДРУГИТЕ ХОРА 69-17 ЧОВЕКЪТ КОЙ СИ ТИ На земята няма по-сложно същество от човека. Органически той е най-сложното същество; и геометрически той е най-сложната формула. 75.4-296 Ще кажете, че човек е най-разумното същество в света. Аз пък ще кажа, че човек е най-сложната математическа формула в света. Ето защо, според мене, очите, ушите, устата, брадата, веждите на човека представят математически и геометрически формули. 73-296 Понеже човекът е създаден от материята на целия Космос, той се нарича микрокосмос. 43.23-10 Човек представя малка вселена, малък център на общата Вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. 39-37 Човек най-първо трябва да започне от себе си, да определи, какво представлява той като малка величина в целокупния живот. Човек е дроб, т.е. част от Цялото. Как се определяте като човек? Казвате: Този е Стоян, онзи е Иван. По какво се отличава Иван от Стоян? Каква разлика правите между двамата? Различават се те по нещо. Например, ако измерите обиколката на тавата на Иван, тя е 56 см, а тази на Стоян — 57 см в окръжност. Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н. Изобщо днес не могат да се намерят двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове. Значи различни сили действат в различните хора. 12-131 Човек представя малка вселена, с определена цел и движение в определена посока. 81-32 Човек е сбор от енергии, които се стремят към общ център. И обратно: човек е сбор от енергии, които излизат от общ център и се разпръскват в различни посоки. 60-105 Външно, човек представя една малка, опашата звезда, но в идейния свят той е грамаден. Неговите идеи отиват до Слънцето, до звездите. За какво може да мисли един мамонт? Преди всичко неговата форма е толкова голяма, пък и мисълта му се простира на около 2-3 километра, а най-много десет километра. Обаче човек, с този голям простор на своя уми с това разширение на своето сърце, може да влезе във връзка с всички хора. 16-128 Всички същества, били те напреднали или не,трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят отде идат, други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. 19-36 Човек е частица от Цялото и вследствие на това съзнанието на всички хора на земята, от първия човек още и до всички сега съществуващи, е съединено в едно цяло. Съзнанието на всички тия хора съставлява космическият човек. 10.29-7

СЪДЪРЖАНИЕ СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО. РАЗГОВОРИТЕ С ДУХА ГОСПОДЕН ПРЕДИСЛОВИЯ I. Всемировият Учител на Вселената слиза на Земята II. Ангел Благовестител оповестява знамението Господне III. Призванието Господне към человеческият род от Петата раса и към народа български IV. Свидетелствата Господни и Божието обещание V. Свидетелствата Господни VI. Отговорите на Учителя Петър Дънов на 10-те свидетелства на Духа на Истината VII. Словото Господне слиза върху Вожда Господен VIII. Изявлението на Господният Дух в седемтях разговора IХ. Седемтях разговора с Духа Господен Х. Избраникът Божий и Вождът на Истината ХI. Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII. Епохата на Водолея ХIII. Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица ХIV. Бог и Всемировият Учител Беинса Дуно. 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно.Кой е Всемировият Учител? /Д-р Вергилий Кръстев/ * * * СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий – Въздигане. Душа и Дух Разговор шестий – Пътят и Истината Разговор седмий – Заключение * * * ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА. Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г. Послеслов / Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО / Д-р Вергилий Кръстев * * * ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЪРВО 1. Спомените 2. Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4. Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10. Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13. Войник или студент 14. Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16. Школата е открита 17. Общ окултен клас 18. Учете един занаят 19. Общата кухня 20. Домът Гумнерови на ул. “Опълченска” 66 21. Идеята за комунален живот 22. Пристигане в село Ачларе 23. На работа с младежки плам 24. Първите сблъсъци 25. Пророчеството 26. Жътвата 27. Екскурзия до Коджа Балкан 28. Харманът 29. Брат Жечо от Ачларе и джанките 30. Кръстю Тюлешков яде джанки 31. Студентските костюми стават комунарски дрехи 32. Писмо на мама след като получи от мене вест, че правим опит за комуна в с. Ачларе 33. Маларията 34. Писмо от Жечо 35. Писмо от Жечо Вълков, с. Ачларе до Борис Николов - София 36. Опити за нови комуни 37. Комуна на Изгрева 38. Баба Донка 39. Братска комуна в Казанлък 40. Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42. Петър Камбуров пише писмо за комуна 43. Мисли на брат Борис за комуните 44. Черният гарван и студентската шапка 45. Не прекалявай с физическата работа 46. Урок по пестеливост 47. Първите салони в София 48. Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49. Дървените бараки 50. Овощната градина на Изгрева 51. Лозето 52. Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54. Общата кухня 55. Чешмата и изворът на Диана Бад 56. Чешмата със сърничката 57. Задачи с водата 58. Метеорологичната клетка на Изгрева 59. Как да се устрои Изгрева 60. Салонът на Изгрева 61. Стаичката на Учителя – Горницата 62. Солариума 63. Масата на изобилието 64. Кръчмата 65. Вила за Учителя 66. Емблемата с котвата 67. Един ден на Изгрева 68. Братски празници 69. Общежитие на Изгрева 70. Къщичката на Стоянка Илиева 71. Вътрешната работа на ученика 72. Постът в Школата 73. Бит на Учителя 74. Библиотеката на Учителя 75. Музиканти на Изгрева 76. Творчески живот на Изгрева 77. Художници на Изгрева 78. Портретът на Учителя 79. Ръцете на Учителя 80. Стенографите на Учителя 81. Редакцията на беседите от Паша Теодорова1 82. Редактиране на стенограмите 83. Как се отпечатваха беседите 84. Печатарската барака на ул. “Оборище” 14 85. Задачата с левчето 86. Класът на Добродетелите 87. Просветния съвет 88. Младежките събори 89. Печат на резюмета 90. Нарядите 91. Задачи в Школата 92. Вестник “Фратецо” - Братство 93. Вестник “Братство” 94. Списание “Житно зърно” 95. Списание “Житно зърно” и съветът от Учителя 96. Пентаграмата 97. Заветът на Цветните лъчи 98. Знамето на Бялото Братство 99. Антиминсът 100. Немирниците 101. По чия идея заминава Учителят за САЩ 102. Песента “Завръщане на блудния син” 103. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? 104. Началото 105. Първата сказка на Учителя 106. Френологичните карти 107. Варна – хотел Лондон 108. Учителят и управниците, които Го интернираха 109. Дядо поп Константин Дъновски 110. Търновските събори 111. Мария Тодорова. Връзката 112. Комуната в Русе 113. Приятелството 114. Княгинята 115. Сблъсъци 116. Частната ученичка 117. Малкия дом 118. Живот в планините 119. Братските песни и песните на Учителя 120. Редакционният комитет 121. Песни на Учителя дадени чрез Лиляна-Цветана Табакова 122. Музиканти и музиката на Учителя. Братски песни 123. Музиката като педагогичен метод 124. Песента “Сърдечният зов” 125. Песни край лагерния огън 126. Законът за преливането 127. Как спасих цигулката на Учителя 128. Паневритмията 129. Божественият Дух и Христовият Дух връз Учителя 130. Колко бе висок Учителят? 131. Учениците на пътя 132. Палто за бедния студент 133. Сестра за пример 134. Трите желания 135. Чашата вино 136. Безсолната диета 137. Суровоядството 138. Четвъртото измерение 139. Рицарят 140. Скици от Словото 141. Будното съзнание 142. Трудовакът не се подчинява на полковника 143. Слънчогледът на Паша 144. Фурната на Изгрева 145. Спиритизмът и Школата. Бай Дончо прави спиритическа група в Школата 146. Слави Камбуров – спиритист и хвърчащите птици 147. Първа среща със спиритизма 148. Спиритизмът на Мария Тодорова и името на Учителя 149. Спиритизмът на варненци 150. Спиритизмът на първите ученици от Школата 151. Отцепниците 152. Те не знаят срещу кого воюват 153. Магдалена се продава на поповете 154. Нападение и отстъпление 155. Защитата 156. Индус посещава Изгрева 157. Откупване 158. “Всемирна летопис” 159. Протокол 160. Арест в полицията 161. Огнената пещ в Обществената безопасност. 162. “Една духовна работа” 163. Подпалвачите 164. Войнишката шапка 165. Време е 166. Метеорологът Игнат Котаров и въздушната тревога 167. Обърнатата кола 168. Разходка във въздуха 169. Свръхсъзнанието 170. Силата на Псалмите 171. Наполеон Бонапарт 172. Репетицията 173. Охраната 174. Сбогуване 175. Непослушанието 176. Заграбеното наследство 177. Услугата 178. Полезните неща 179. Утехата 180. Едно кътче от Рая 181. Места в село Бистрица за новия Изгрев 182. Бомбардировките над София и будното съзнание 183. Гаргите и разрушителите на Изгрева 184. Заблуждение 185. Нападението срещу Учителя през 1936 г. Божието възмездие 186. Хитлер и войната 187. Тор за нивата 188. Бомбардировките над София и екскурзии до Симеоново 189. Изгревът и бомбите 190. Село Мърчаево 191. Защо Учителят отиде в село Мърчаево? 192. Последната Пасха 193. Лековитата вода от село Рударци 194. Саанска коза за Учителя 195. Яйца за Учителя 196. Биволско мляко за Учителя 197. Обявяване на войната 198. Последни екскурзии от Мърчаево към Витоша. Хижа Острец и хижа Еделвайс 199. Изворът на Доброто 200. Новата епоха 201. Учителят Се завръща на Изгрева 202. Последни дни 203. Мястото на Учителя. Елипсата 204. Пророчески сънища 205. Лъжите на българските философи и академици Декларация ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ВТОРО 1. Трите маслинки 2. Колибата 3. Можеш ли да станеш? 4. Жълтеницата 5. Не 6. Елипсата 7. Сълзите 8. Малкото добро 9. Чисто сърце и светъл ум 10. Петнадесети август 11. Прекален светец 12. Цветята 13. Трамвайния билет 14. Законът за Опуленс 15. Пътят е отворен 16. Когато Той присъствува 17. Среща с Христа 18. Бялата кърпичка 19. Свети Иван Рилски 20. Лудият кон 21. Благоволение 22. Морализиране 23. Божията ръка 24. Змията 25. Безверникът 26. Един истински български държавник 27. Три случая 28. Той заповядва и на добрите и на злите 29. Огнените стрели 30. Овцете 31. Сеансът 32. Малките случаи на едно пророчество 33. Хиромантът 34. Строежът 35. Послушанието 36. Жеглото 2 37. Бомбардировките 38. Учителят разказа за онзи свят 39. Хиляда деветстотин тридесет и първа година 40. Случаят Игнат Котаров 41. Бадемите 42. Когато Господ разреши 43. Невъзможното за човека 44. Проводникът 45. Брат Симеон Марков 46. Хиляда деветстотин четиридесет и четвърта година 47. Аллах ви изпрати 48. Подобен пример имам и аз 49. Комунистите и заблудата 50. Всичко е мое 51. Йове и Ра 52. Как се построи салона в Мъглиж? 53. Българите във война с цял свят 54. Пчелите 55. Вълците 56. Ръката, която бие не е благословена 57. Българските народни песни 58. Вярата 59. Проповедта 60. Последният шаран – с. 360 61. Към последните думи на Учителя 62. Песните 63. Срещата 64. Писано е 65. Крадец в лозето 66. Пчелата 67. Учителят в село Хотанца 68. Ръководителите 69. Руските войски 70. Странник Съм на този свят 71. Изпреварихме с една минута 72. Кокошчицата и кучката 73. Заветът на Цветните лъчи 74. Как Учителят Се освободи от военната служба 75. Ученият брат 76. България 77. Ученикът изпитва Учителя си 78. Предсказание за страданията на света 79. Червеят напада хубавата ябълка 80. Разговор за брадата и косъма 81. Житното зърно 82. Предсказание за съдбините по света 83. Из един разговор с Учителя 84. Формула дадена от Учителя 85. Молитва продиктувана от Учителя на брат Георги Куртев 86. Последиците на кармата 87. Мисията 88. Аз имам хиляди уста 89. Материалистът 90. Лъжа и насилие 91. За българите 92. Похвалата 93. Пестеливостта 94. Лекуване по новият начин 95. Искайте и ще ви се даде 96. Не заспивай под плодно дърво 97. Адът и раят 98. Към последните дни на Учителя 99. Духът на птиците и духът на животните 100. Кой спаси овощната градина? 101. Ябълката 6 102. Истият 103. Завръщане от Америка 104. Учениците в класа 105. Алхимията 106. Живата алхимия 107. Котката 108. Раздялата 109. Вестникът 110. Брат Боян се учи на търпение 111. Блажени нищите духом 112. Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114. Чай с лимон 115. Крушата 116. Сребърната монета 117. Деликатност 118. Писмото 119. Дългоочакваният гост 120. Беседите са разговор с душите 121. Болната сестра на кон 122. Човекът от облака 123. Заклинанията 124. Кой ръководи света? 125. Ръководителите 126. Истинското възнаграждение 127. Чистосърдечието 128. Мир вам 129. Латвийските пакети 130. Примерът със сестра Гунка Манева 131. Аз по-добър касиер от вас нямам 132. Снегът в Мърчаево 133. Броят на учениците 134. Карнавалът и мечът Господен 135. Политическа развръзка 136. Денят на жребието се отлага 137. Изворът на живота 138. Третата война 139. Бурята в Рила 140. Изгревът 141. Кокошата кълка 142. Конфедерацията 143. Силата на Евангелието 144. Господната вечеря 145. Чешмата 146. Държавният преврат на 19 май 1934 г. 147. Истинският държавник * * * СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК, ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС И КОРЕКТУРА Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР И СТРАНИРАНЕ Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София, 1995

145. ЧЕШМАТА Сестра Милка Периклиева идва от Варна, а с нея и цялото й семейство. Баща й търговец, фалирал, семейството в беда. Милка търси работа из София, не я назначават никъде, местата са вече заети, закъсняла е. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: „Какво правиш?" „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа?" „Не, закъсняла съм. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: „Иди веднага в Министерството на просветата!" Милка казва: „Но, Учителю, днес е късно, часът е вече пет, а докато отида там, всички ще са вече излезли." „Иди още сега!" Милка отива. Влиза в зданието, ходи из коридорите, в това време от една стая излиза човек, неин познат, журналист. „Какво правиш тук?" „Тъй и тъй, търся работа, но всички места са вече раздадени." Тъй ли! Я чакай малко. Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр, подпиши го!" Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Вижте сега колко просто е казано тук за онези, които познават окултните закони. Ако не беше изчистила чешмата нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан помежду си. Трябваше да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, че после отвътре и накрая идва отпушването. Тъй е просто за обяснение. Но тогава би ли могъл да издържиш и един ден на мястото на Милка Периклиева? В това е силата на тая опитност.

144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения. Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене!" И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря. На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за вечерята.

143. СИЛАТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО Идва при Учителя сестра и Му се оплаква: „Омъжих се по любов. Ала сега отношенията ни са невъзможни. Той ходи с други жени и у дома е ад. Какво да правя?" Учителят мълчи дълго време, сериозен, после рече на сестрата: „Почни да четеш Евангелието! Всеки ден по три глави. Като изкараш първата година, мъжът ти ще се оправи 1/3, като изкараш втората година - 2/3. А като изкараш третата година напълно ще се оправи и добрите ви отношения ще се възстановят." Сестрата приложи този съвет и стана тъй както Учителят рече. В домът отново дойде топлинка. Огънят отново бе запален, но този път пушека преминаваше през комина, защото сестрата с молитвите си и с упорита работа чрез Евангелието бе го изчистила. А преди това бе задръстен от сажди, димеше и къщата се опушваше и затова мъжът й бягаше от запушения общ дом навън.

141. КОКОШАТА КЪЛКА Търново. След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци. Ако Учителят не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре. Но сега го прие и пътят му бе отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезне в Школата или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг.

140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието!" Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма се извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлинка за себе си. Всички са забулени с тайнствени магически ритуали. Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена, чиста. Какви образи ни е дал Учителя? Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев.

139. БУРЯТА В РИЛА Август месец е най-топлият през годината. Слънчев. Но в първите дни на месеца се разрази такава буря, такава виелица и сняг, ще отнесе някои от палатките, а снегът все трупа и трупа. Приятелите са смутени, уплашени. Отиват при Учителя. Учителя си седи в палатката. Казват Му: „Учителю, отиват палатките, какво ще правим в тази виелица?" Учителят излиза зад палатката си, застава прав, протяга дясната си ръка, прави движение, произнася думи и бурята спира. Облаците се разнасят, небето се отваря и слънцето изгрява. Снегът се стопява и братския живот продължава.

134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри възхитени от братския живот направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч насочен към нея. От страх тя едва не подлудява. На другия ден брат й, който устройва шествието се парализира. Петнайсет години той беше парализиран. Той се разкайваше после за туй, което е направил и молеше за прошка. Почна да чете и беседи, но 15 години остана парализиран. Някой трябваше да заплати за опорочението.

100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА? Сега ще разкажа случая с неговата градина. Брат Иван е заможен, богат селянин. Той има много имоти, които раздава на синовете си. Има трима синове, обаче за себе си оставя една градина 10 декара, овощна градина, образцово обзаведена с най-хубави сортове в градината. Брат Иван обича градината си и се грижи за нея. Всяка сутрин отива, застава на четирите кюшета на градината и прави молитва. След туй влиза в градината и почва да работи каквото има да се работи там. Целият ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко, щото тия нови млади хора не вярват. Обаче изобилно е цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите, цвят богато нещо. Цялата градина грее. Така ама от запад се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбари, които наядат цвета и цветът опадва. Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат зад тях цвета е на земята и приближават към градината на брат Иван. Сега селяните са отчаяни, с какви ли не средства се борят срещу тях, Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четирите кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат. Вече уважаваха молитвите му.

99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и връзват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли?" Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа. Върви други път през гората, дъбова гора, стара, гласът пак му казва: „В хралупата на този дъб живее един бухал. Той иска да ти се покаже, но не трябва да го увредиш." „Няма да го увредя", казва брат Иван. И наистина от хралупата на дъба излиза един голям бухал, гледа го със своите опулени очи, а брат Иван му се радва и не го закача. Гледат се двамата и не могат да се нагледат.

93. ПЕСТЕЛИВОСТТА Работехме в Търново на колибата по подготовка на събора. Оправяхме външните парапети от тухли. Работехме, а работеха и опитни братя от селата, зидари, мазачи, а ние младите тогава покрай тях помагахме, но и ний се опитвахме да редим тухлите и да ги лепим с варов разтвор, но нямахме още никаква опитност. Варта, която засъхваше и беше излишна, ние остъргвахме и хвърляхме на земята. Учителят присъствуваше както винаги при общата работа и наблюдаваше всичко, Погледа ме малко време и ми каза: „Защо я хвърляш? Тури я в кофата, тури и малко вода и тя пак ще стане за работа." Но аз си мислех, че тази вар не може да се използва и авторитетно, като майстор възразих на Учителя. Учителя си замина, но от тогава цял живот изучавам този занаят. Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото Му. Ето това днес знам и го предавам на вас.

79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА. Дойдоха сестри при Учителя и Му говорят против друга сестра. А това бе Олга Славчева. Говориха Му дълго. Учителят мълчи и ги слуша. Сериозен, строг, нищо не им казва. Като си изказаха всичко каквото имаха, отидоха си. Тогава Учителят се обърна към брат Боян Боев, който бе до него: „Червеите най-напред нападат най-сладките ябълки!" Брат Боян си го записа в тетрадката. Пак за същата сестра дойдоха сестри да говорят на Учителя. Той мълча, слуша ги, най-после отсече: „Щом Бог я търпи и вий ще я търпите!" Тя беше узряла ябълка и всеки я поглеждаше и протягаше ръка да я вземе. Но други ги бяха преварили и я нападнаха. Имаше сили, които се стремяха да ограбят ученика отвътре и да го отклонят от пътя му. А останалите сестри, които се оплакваха от Олга още не бяха узрели, а бяха зелени ябълки, дори кисели. Не беше им дошло времето. После им дойде времето, те узряха, станаха червени, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите. Ние можехме само да установим фактите - че червеите нападат само най-зрелите и най-сладки ябълки.

56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА Първите години, когато Учителят полагаше основите на Братството не забраняваше на приятелите да ходят и на черква. Някои си ходеха. Даже в нарядите тогава се предписваше отиване сутрин на черква. Но тогава духовенството започна гонение срещу Учителя и приятелите престанаха да ходят на черква. Приятелите в Айтос ходеха също редовно на първа черква, но попа започна след службата да държи сказки против Учителя, с такъв лош език, с такива хули, клевети, проклятия, че на приятелите ставаше горещо, като че ходеха на жарава. Брат Георги Куртев и брат Сапунов престанаха да ходят. Но попа не преставаше да хули, а брат Сапунов кипи, той е тъй от типа на Тарас Булба, воювал е на Шипка. Не търпи неправди и лъжи. Ходи с един дебел чепат бастун, буен човек. Решават те с брат Георги да дръпнат на попа един бой. Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво. Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа? В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов. Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото според приказките и според делата.

53. БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВОЙНА С ЦЯЛ СВЯТ На 13.XII.1941 г. българите обявиха война на Америка, Англия, франция. Накрая на 28.10.1994 г. и на Германия, като преди това на 5.IX.1944 г. Русия обяви война на българите. За туй че по едно време българите се намериха във война с целия свят, питат Учителя, какво ще стане сега? Учителят вижда другояче нещата. Той казва: „Българите обявиха война на Злото, а Доброто обяви война на българите." Ето как седят нещата за Учителя. Не по човешки, а по Божественому. Не обезпокоени от положението приятелите продължават да питат: „Учителю, какво ще стане сега с България?" Учителят казва: „Един поп пътувал с талига. Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попа изхвръкнал от нея. Но случило се, че главата му се ударила в една къртичина, на меко. Така попа не пострадал. Само малко се натъртил. Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив. Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност." Ние доживяхме още 30 години. Всичко се изпълни точка в точка така както каза Учителя.