valiamaria

19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКО ЯВЛЕНИЕ Вергилий Кръстев: Понеже е бил много разнороден състава на Школата, то тези хора с различна култура, образование и прочие как контактуваха помежду си? Димитър Грива: Ето, това сега е един въпрос, който е важен. Учителят не задоволяваше интелектуалните нужди на човека. Той говореше на душата. А душите на всички са еднакви. Там няма ценз, образование, богат или беден. Душите са в друго духовно поле. Например, Мария Захарната, знаеш какви въпроси задаваше. А тя бедна и носи тука едно геврече и дава го на Учителя и Учителят го чупи и яде. А другите се гнусят от нея. Знаеш ли какви въпроси задаваше. Ние мислим, че като носят титли, заемат постове са кой знае какво. Ето професор Мавров, познава философията и знае толкова езици, но не дойде. Но когато Учителят минава през едно село и само като го вижда бай Ради, на другия ден грабва ямурлука си и пристига на Изгрева и става градинар. Учителят говореше на душата. Ако няма пробудена душа, остави интелектуалния му багаж, той някой път пречи. Нима фарисеите и книжниците, те тръгнаха с Христа. Те бяха най-големите врагове. Тръгна народа. Гдето ги наричат рибари. Те не бяха рибари, но понеже Школата на Христос е под знака на риби - 2000 години, затова ги смятат за рибари. Като гледам сега у нас - куп професори, академици. Имаме хора за академици, но за професори нямаме. Затова да не те смущава разнородния състав. Идват душите при Учителя. Така Стоименов стои Учителя, а до Учителя стои работника, селянина. Те всички са дошли при Учителя да се хранят от едно Слово, което го възприема душата. Не може този обективния ум да разбере духовното. Изглежда, че при българския народ такива семена има условия да възрастат. Богомилството тука се е развило и се е преродило и дълбоко в българина, това е сатурново племе. Сатурн ще тормози, ще гложди до края докато се дойде до Истината и Словото на Учителя. Аз гледах французите. Французите като дойде до оригинална мисъл, там спира. Колко истина е, важно е, че е оригинална. Българинът няма критерий за красива мисъл. Той ще чопли, ще разнищва. Но Учителят дойде тука. В: Разказвахте ми на времето за една екскурзия на Мусала, Учителят е държал една беседа, защо е дошъл Христа и какво е допринесъл за човечеството. Какво ще ми кажете за нея. Д: Това беше много интересно, той ни вдигна рано. Бяхме няколко души. Борис Николов, Катя Грива, Славчо Печеников, Георги Радев, Боян Боев. Заведе ни горе на Мусала, беше тъмно, обърнати на изток. Учителят каза: "До идването на Христа астралното тяло на земята и на човека не е било устроено. След като умрат, те се въртят около живите и не могат да си намерят пътя. С идването на Христа е организирал астралното тяло на земята. Душите от тогава се ориентирали по-лесно. Толкова важно е това. Преди това заминалите хора се въртят, вампирясват, хората са се плашели от духове, защото са страдали от тях. С Христа този процес се катализира - грешните отиват в чистилището, а праведните - в Рая. Това е космическо явление". Учителят забради да се стенографира тази беседа от Боян Боев. Той каза: "Аз не ви говоря това, което знам, а говоря това, което не знаете вие". Беседата беше за Христос и най-важното съм го запомнил и до ден днешен мога да ти го кажа. Той говори тогава, видях какво значи един Учител Космически. Това, което остава от Словото е може би най-малкото, което остава. Това е за подхранване на съзнанието върху човека, да стане нов човек. До идването на Христа на земята астралното тяло на земята е било неустроено, нехармонизирано, затуй ония, които умират се проявявали като вампири, явявали се като духове и хората толкова много са се плашели от тях. Духовете толкова много са се въртели и не са могли да си намерят пътя. С идването на Христа се организира астралното тяло на земята, душите се ориентират по-лесно. Това беше основната тема. Толкова важно нещо, толкова интересно как са го забравили нашите хора не знам. Тогава Учителят като махна на Боев така с ръка да не записва аз разбрах, че трябва да го запомня. И я запомних. Та това беше беседа, която поне аз така трябваше да запитам дали знаем ние какво значи проявата на един Учител. Това е космично явление. Той оставя едно Слово. А отгде да знаем ние, че до края на века ще се родят не знам колко си адепти. Тези адепти може да не влязат в историята на човечеството като имена, личности, обаче ефекта от тяхното раждане е страшно голям. Трябваше да го предвидим със самото им присъствие тука. Как да го разберем ние. Аз помня когато се събирахме вкъщи да организираме, да помогнем на Георги Томалевски да напише биографията на Учителя, да му съберем материали. И Кръстю Тюлешков каза така: "Добре, то е интересно. Все едно сега моят внук, който е сега на пет години да напише, какво може да каже той за дядо си. Той може да каже дядо бе много добър, че ме води за ръка и ми разказва приказки, но за най-важното той не знае нищо. Така и ние сега. Ние не можем да разберем какво е един Учител с нашите сетива, нашето съзнание. Никой от нас не знае всъщност голямата подготовка, която един Учител има. Той е завършил всички възможни еволюции. Защото тука той каза така: "Аз не ви говоря това, което знам, а това, което не знаете вие". Значи Той слиза на нашето ниво, затова примери ще видиш за хитър Петър и т.н., за царя и пр., за българина оттам ще тръгне, за да му сложи една светлина в съзнанието. Но какво е Учителя не можем с тия сетива, но мога да ти кажа Вергилий, че от известно време чувствам колко сме ние бедни и ограничени с тия петте сетива. С тях не можем да обхванем Вселената. А когато едно време Учителят ни викаше тук в салона за закупеното пиано, то толкова разбирах, подава ми един ключ да акордираме пиано, да акордираме рояла в малкия салон. А то още го помня. Носи № 128, това е. Първата седмица като го е направила фабриката, то като го акордирам, след 10 дена пак се върне на старото място. Отново ме вика. А Той стоеше до мене, по едно време, аз толкова разбирах. По едно време каза: "Сега светлината блъска, блъска в съзнанието на човека да изработи нови центрове, за да разбирате по нов начин нещата". Защото каква е дълбока тая материя, която имаме и трябва вегетарианство, чист живот трябва, дисциплина особено, тя също помага. Да се изфини тая материя, да се създадат нови клетки, да усетят нови неща. Та колкото ни е мозъкът, възможностите на мозъка, толкова възприемаме, а трябва да се повдигнем по-високо. Затова например, хубаво е да си музикант, хубаво е, той е тука центъра в главата, ама тука по-горе, казва, е милосърдието, значи от гледището на природата по-важен е центъра на милосърдието отколкото този на музиката. Може да си един музикален гений, а пък като човек да не си развит. А пък един най-обикновен човек с милосърдие то той е по-необходим и по-ценен за Небето. Ето защо всички тия ценности, тая йерархия, която днес подреждаме, чрез нея ние все пак поставяме гения на най-високо място. Това е хубаво. Той е все пак един пратеник, нали, той е един фокус, през който минават Божествени сили, но изграждането е цялостно. Геният може да има само един център развит, да може да пише стихове, да прави живопис, да пише музика. Но да не може да ни бъде пример в живота, обаче един нравствен човек, един човек с милосърдие, това е вече по-друго нещо. Това е цялостно изявление на човека. В: Интересно е, че в Евангелието от Матея, гл. 27 (51-54) се дават как Христа като издъхна и слезе в ада, освободи мъртвите и много починали светии след неговото възкресение влизат в Йерусалим и се явяват на мнозина. Тогава всички виждат, че умира плътското тяло, но човек продължава да живее в духовното си тяло. И аз си спомням едно изказване на Учителя във връзка с това, казва че преди 2000 година не беше организирано още менталното поле у човека. Тогава първите християни имаха директна връзка с Невидимия свят. Д: А така, това е. В: След това почва да се организира менталното поле у човека и то засенчва тази връзка както когато дойдат облаците и засенчват слънцето. Д: А така, това е интелектуалното. В: Затова сега хората нямат тая връзка. Д: Точно така, точно така е. Навремето на атлантите им се явявали от горе от Невидимия свят. От къде ги знаят тези Истини за астрология и за астрономия и всичко. И нашата представа за първобитния човек е ужасна. Той не е бил дивак. Този човек се е разговарял с природата. Той е усещал изключенията, всичко това нещо. Едно дърво е живо същество за него. Той не е поклонник на дървото. Идолопоклонникът идва по-късно, когато той губи връзката с Невидимия свят. Той си е имал направо връзка с Божествения свят. Как навремето българи са тръгнали на запад. Говори се, че тръстика ги е водила през деня и звездите през нощта. Откъде е това знание. Та те са конен народ. Народ на коне. Гледали са звездите, всичко това. Кой им е разкрил тази тайна. Кой е дал зодиакалните знаци? Ами прабългарския календар? Народи. Това само откровения ли са? После идва обективния ум, почват да човъркат, да чоплят, да изграждат формули, работи, математика висша и т.н. да дойдат до същото нещо. А така работи слепеца. Един слепец да знае какво да направи тая стая трябва да опипа с дни. Кой има зрение с един поглед ще разбере и така ще го види както слепецът не може да го види. Аз ти казвам, на нас ни липсва шестото чувство. Ако искаме идеите, които имаме и стремежа, който имаме, за да заживеем активно, трябва да изградим отвътре нови центрове, с които ще видим един друг свят. Ако имам една интуиция горе-долу да кажем, ама не е достатъчно това нещо. В: Човек не може да изработи всичко в един живот. Д: Аз ти казвам какво усещане ние имаме. В: А през време на Школата на Учителя имаше ли такива действащи ясновидци, кафегледачи, спиритисти, изобщо какво беше отношение на тези хора? Д: Не, нямаше такива. Разбира се събираха се там, Лулчев им разправяше, хороскопи правеха, изучаваха астрологията, хиромантията и т.н. като окултни науки. Учителят ги препоръчваше да се знаят. Като видиш една глава да можеш да я разпознаеш гдето се казва, да дешифрираш, но нямаше много изработени личности. Тогава се учехме. Школата, която Учителят откри, тя не е да създава ясновидци, астролози, хироманти, а да изучава Словото на Учителя, да го приложи в живота, за да се развие и някой и друг център в мозъка, да изработи някои добродетели, та да разреши с нея по-добре кармата си. Е, имаше ясновидци. Аз знам, Ванга ми разправя скоро последния път като бях при нея, тя е много зле горката, как тя се среща с Влайчо. А Учителя събира Влайчо и нея и казал на Влайчо: "Ти ще кажеш нещо на нея, я тя ще каже нещо за тебе". И когато са казали, Той им казал: "Стига". А Влайчо казал на нея: "Ти ще направиш клуб вкъщи, хора ще идват при теб всеки ден". А тя му казала: "Слушай, Влайчо, ще дойде една есен, в която няма да има време да си обереш тиквите". И вярно, че когато го арестуват Влайчо и го изпращат на лагер и той искал да си обере тиквите, но дошла милицията и го прибрали. Тази среща е била около 1943 г. А това Ванга ми е разказвала. Бях отишъл на 14 юли. Казва ми: "Ти пак идваш на французки празник". Така се случваше. Учителят казваше, че признава една ясновидка, едната била някаква си Кортеза от Сливен, туй име аз не съм го чувал. Знам, че у нашите се опитваха, имаше стремеж у нашите хора за ясновидство. При Учителят като че тия неща не можеха да имат тая значимост, както когато го няма Него, нали така. Учителят бе Все и Вся. Например, Георги Тахчиев бе медиум, занимаваше се със спиритически сеанси. Учителят разреши на Изгрева да се направи сеанс колкото за един опит. Аз присъствувах. И тогава на сеанс на мой въпрос се обади починалия музикант Дързев. Тогава питах Учителя за него и това даде повод да ми разкажа за съдбата му, за родителите му, които са били против Учителя, за заболяването му и смъртта му. В: Какво ще кажете за стенографите - Боян Боев, Паша, Савка, Елена? Д: Ах, Боев, той не случайно имаше източна кръв. То е постоянство. Такова постоянство ние славяните нямаме. От там си е той. В: Интересно, виж колко най-различни народности - арменец. Д: Той е арменец, да. В: Издържа. Д: Че арменци има при първите християни. Има християни-арменци. Те са много добри хора. Аз имам такова впечатление. В: Паша е била половината българка и половината рускиня. Д: Тя е бесарабска българка. Знаеш какво преселване е ставало тука, какво нещо е било. В нея има нещо руско сигурно или най-малко все пак е взела нещо от тия бесарабски българи и руснаци. Най-строг беше Учителят към Паша. Например, стоим така. На другия ден ще се тръгне на Витоша. Ама тогава нямаше рейсове до Симеоново, пеша се тръгва още от тука. Сутрин се ставаше рано още в 4 часа за Витоша. Паша запитва: "Ами аз?" Учителят казва: "Хайде сега идете си в бараката, за да си довършите работата". И тя отива и си дешифрира беседата, която е почнала. От стенографията трябваше да излезат всички беседи на българско четмо. Това не е лесна работа. И тя трябва да става сутрин. Голям работник беше Паша. Учителят много я ценеше. И всички стенографки - Савка и Боев, и Елена работеха денонощно. Един интересен център е Елена. Всички си заминаха само тя остана. Доста голяма памет има за нещата, събитията и за Школата. В: Савка е половината германка, Елена от Македония идва. Д: Много македонци има. Там голям корен е било. Не случайно Цар Борис Първи, който ни покръсти, той действително е бил просветен човек. Той там искал да направи един мост от Константинопол до Адриатика под Дубровник, започнал да строи даже. Той знаел, че трябва да опре до морето, няма какво да се бием с византийците и друго да има тил. Тука минават унгарци и др., тук е едно кръстовище. Все през нас ще минат ако нямаме един тил до морето. И едно 20 км. отделя да се направи път, мост до Константинопол. И ако Симеон беше продължил пътя по тая посока. Историята по друг начин щеше да се развие. Идват учениците на Кирил и Методий. Къде ги праща той, Борис? Праща ги долу в Охрид, в Македония. Там е бил голям център. Тая Македония знаеш какво нещо е? Условия големи. Климат, почва, плодородие. В: Интересно е, че още от историята идването на българите брата на Аспарух, наречен Кубер отива в Битоля и там се заселва. По късно там се раждат личности, които задействуват културния живот и историческите процеси в България. Възраждането идва от долу и освобождението от византийско робство пак от долу тръгва. Д: Тука има много култури на Балканския полуостров. Като започнеш от траките. Ние не знаем още за траките, не знаем за преселението, не знаем за културата им. Той, Рогев го изнася туй нещо, че византийците са взели всичко от траките понеже той е един артистичен и щестлавен народ.

18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ Димитър Грива: След заминаването му смятаха, че който ходи в Салона да слуша беседи е от Братството. Няма такова нещо при Учителя. Направиш ли добро - ти си от Бялото Братство, дори и да си в света. Учителят бе за свободата, за вътрешната и външна свобода. Той не ограничаваше, мъчно Му беше някой път, че салона бе полупразен. Разбрах един път когато ние не ходихме на беседи, че му е мъчно и то за нас, че пропускаме времето на Великия Учител. Тогава така разбирахме. Сега другояче разбирам. Сестра ми беше голямо нещо и трябва да стои там пред салона. Един Боев беше неотразим. Боев беше неразделен с Учителя. С неговия куц крак, как ходи на екскурзии, винаги до него и с тефтера и веднага пише. Вергилий Кръстев: Да, разправяха ми за сестра ти, Катя Грива, как непрекъснато е стояла и не искала да работи и Той не й говорел шест месеца, за да отиде да работи. Д: Няма шест месеца. Тя Го разбра и тръгна след това. Това е неин път. Виж какво, Той трябваше да я подготви, че утре Той си отива, Школата се закрива, идват нови времена и всякой трябваше да си поеме нещата. Хайде вече като идва отначало от Италия, като премине през операта, по-хубаво за нея няма освен да отива в Школата. Но това беше до едно време, тя започна да учи, завърши гимназия и много хубаво се справи. Аз помня, че първото назначение като учителка беше в Трън и аз отидох с нея, получих телеграма веднага. "Духова музика, пристигай веднага." Значи като учителка по музика имаше духова музика и аз отидох да я упътя как се води духова музика. В: Аз съм виждал на снимките как Катя върви отпред, а зад нея марширува и свири духовата музика. Има към двадесет ученика, вървят и свирят. Д: Голяма духова музика, тогава всяко училище имаше духов оркестър. Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя. Катя беше така стабилна отвътре, един от верните хора на Учителя. Катя ни е респектирала много пъти и друго нещо, ние с Катя бяхме много различни. Той, Учителят каза, че ние идваме от два различни рода. За мене и за нея. Обаче имахме много противоречия и различия по много неща, но по отношение на Школата и работите там бяхме винаги на едно становище. Например, по някой път Учителят разбъркваше нещата в Школата, аз ги усещах, за да се създаде така условия, да почнат да мислят. В такива неща имаше противоречия, но с Катя винаги сме били на една позиция. Школата беше за нас най-голямата ни връзка. Аз й много благодаря на Катя, все пак тя ме въведе. Между другото тя ми е даже кръстница. Била е 12-годишна, тя ми е била кръстница и втори път ме е кръщавала, когато ме доведе при Учителя. Два пъти кръстница: в християнството и в Школата на Учителя. Много ме обичаше тя, много. Как да ти кажа, ние по-късно узряхме, ние не ги разбирахме нещата. Това усещане не е за един живот. Тепърва ние трябва да чакаме посетите семена от Учителя да израснат. Поне 1000 години. В: Разправяха ми, че Учителят бил казал на Начо Петров и на вас да отидат като представители пред комунистическата власт. Д: Не съм ли ти говорил за това. Аз искам да ти го обясня. Искам да ти го кажа, защото трябва да се знае истината по тоя въпрос. Идват от квартала и казват, че Братството трябва да има представители в Отечествения фронт. И отива Стоименов и пита Учителят. Учителят казал: "Димитър Грива и Начо Петров". И пристига Стоименов от Мърчаево и ми го казва. Обаче като ми го казва, аз нямах никаква вяра, аз бях там преди два-три дена и нямаше такова нещо. И сега аз имам страшен инстинкт към тия неща, които ставаха в Школата и разбирам, че тук нещо не е в ред. Каза ми го Стоименов, но няма никакъв резонанс в мене. Това значи, че има някаква грешка в мене. Да кажа сега защо стана това нещо. Дойде 9. IX. 1944 г., в братството имаше комунисти, долу там се криеше Кофраджиев, Колю-обущаря, всички тези хора, но стояха така настрани от обществения живот. В края на краищата дойде едно време когато трябваше да помогнат в някои и други неща, обаче те стояха. Какво направи Той? Казвайки да бъде Митко Грива и Начо Петров, неподходящи хора, те се юрнаха. На другия ден всички от тях търчат така към Мърчаево, търчат при Учителя за изяснение на чутото. Вярно ли е или така им се чуло? И след една седмица отивам аз в Мърчаево и Учителят се смее. Не повдига въпрос, нито ме пита защо не си се включил, но Той разбра, че аз разбрах. Начо Петров обаче не разбра. Казах му: "Начо, не е твоето място тук. Ето ги тия. Те са комунисти - техни хора". И се активизираха и започнаха и помогнаха много неща после, но Той е педагог. Ако беше им казал: "Сега вие ще оглавите", то тогава отърваване нямаше да има от тях. Аз се учудих, че ме посочи. А Учителят посочи мен и Начо, и те се пробудиха, активизираха се и те се юрнаха и свършиха работата. Това е. Не можаха да го разберат това нещо. И колко после им го казвах и ме обвиняваха, че аз не съм изпълнил думите на Учителя. Но какво да им го обяснявам. Аз стоя настрана. Но онези комунистите на Изгрева след като взеха властта в Отечествения фронт, се промениха към мен. Плашеха се да не им взема мястото и властта. Наежиха се срещу мен. И връщам се един път, а Халачева плаче. "Какво има?", питам. "Ами мина комисия и в твоята стая ще има двама руснаци." "Кой беше?" "Колю-обущаря." "Спокойно." Отивам аз при Колю-обущаря вечерта. Излиза Колю. "Колю, искам да говорим с тебе, но в твоята работилница?" "Как?" "Защото в моята ти си решил да има двама." "Как твоята?" "Ами това е стаята с пианото, аз работя там, предавам уроци, това е моята работилница. Ще има двама руснаци. Ти като комунист трябва, ако ти не поставиш в твоята работилница също двама, аз ще отида в комендантството да кажа какъв комунист си". "Чакай бе, ще го оправим." И се оправи работата. След това с Антов. Антов се готвеше да ме изселва, но Учителят си беше заминал вече, нещата се бяха развихрили и хазайката ми Халачева също ми говори. Казвам: "Чакай". Отивам един ден вечерта. Той беше облякъл един голям кожух, движеше се с бастун и само бастуна въртеше. Кинчето вика: "Няма го". "Кажи му на брат Антов като се върне да дойде веднага при мене да му кажа нещо много важно". И Антов вечерта към 9.30 ч. дойде. Влезе той в стаята и аз заключих вратата и вземах ключа. Аз съм психолог, зная как да постъпя. Тия бабаитите са много страхливи хора. "Слушай, Антов, тука мене хората в квартала ме познават и ме обичат и ме уважават и всичко, което ти си казал по мой адрес са ми го казали. Не съм те викнал да искам да си променяш мнението. То си е твой въпрос. Но сега аз ще ти кажа, аз не съм скрит враг като тебе, аз съм открит. От сега нататък каквото ми дойде до главата ще знам, че ми е дошло от тебе и ще ти го върна лично. Това новото от Учителя в мене наистина е ашладисано обаче върху един див дрян. Но ако се обади дивия дрян, да му мислиш. От него се прави дрянова тояга, гдето не се троши, а векува". Антов се уплаши. "Чакай бе, брат, ще се разберем.". Значи свърши се с неговата история, нали. Разбира се аз знаех, че щом Учителя ме е вкарал в тая работа, че Учителят няма да ме остави. Пък и те са много елементарни хора. В: Разбраха, че ти нямаш аспирации към властта. Д: Нямам. Сега понеже хората не знаят как стоят нещата, то казват, те ми посочват този епизод, че аз не съм изпълнил волята на Учителя. Колко пъти им обяснявах, но до ден днешен го разправят това нещо. Та викам на Начо: "Нашата работа не е там. Едно време те бяха онеправдани, днес на тях се даде мандата, те са сега критерии тука. Навремето на тях правиха обиските, те криеха нелегални и те са комунисти. Ти беше германофил. Аз съм анархист". Всички това знаят. Не може един германофил и един анархист да се съберат и да ги изпратят при комунистите. Така бяха тия истории, но аз имам такъв инстинкт към тия неща. Никаква реакция нямаше вътре в мен. Веднага разбрах. Само Катя го разбра. Ние с Катя не можахме да имаме противоречия на нещата, които ставаха в Школата. А там ставаха критични моменти. Учителят разбъркваше някой път нещата. В края на краищата да види как мислим, как ще постъпим сега. Няма Той да носи целият народ. Пък да види колко сме изгубили, колко, каква е йерархията на ценностите у нас. Кое за какво даваме. Съвсем нормално беше в една Школа. Едно време изкуствено се създаваха тия неща в педагогията в другите Школи. Тука няма изкуствено. Тука има - в живота едновременно и в Школата. В: Какво беше отношението на духовенството и на официалната църква в ония времена, когато вие бяхте там? Д: Църквата води най-голямата борба срещу Учителя, обаче това го правеха поповете. Лично Митрополит Стефан лоша карма с Учителя нямаше. А той стана екзарх. А синодът взимаше решения срещу Учителя и пишеха брошури. Сега ще ти кажа какво ми каза Учителя за Стефан. "Стефан е бил в стара персийска Школа, но тоз живот потъна в материята и ще свърши зле." И Стефан лоша с карма с Учителя няма. Той не говореше срещу Учителя. Той си получаваше беседите, четеше ги. И той взимаше участие като глава на църквата, от амвона на "Ал. Невски" ги изнасяше нещата, нали владика беше на гр. София. Той беше роден за дипломат, но най-интересното е, че той бил офицер при баща ми. И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх Йосиф, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан". Той е завършил семинария. И понеже бил много умен, той правел впечатление между завършилите и той попитва баща ми какво да прави. Баща ми му казал: "Слушай, такъв въпрос ти ще го решиш сам, но ако решиш аз ще те освободя, ще заминеш веднага". Три нощи се въртял в леглото, в походното легло, не могъл да спи Стефан. Сега се получи писмо от някаква жена, някаква любовна история от Цариград, която реши въпроса. Той беше повече за дипломат. Той беше масон също, пусна брадата, запопи се. Но ще ти кажа нещо много интересно, което чух на едно място за отношението на Стефан към Учителя. Всъщност когато Учителят Мировият е от България, не може духовният ни официален глава на църквата да бъде един обикновен поп. Той е бил в една стара персийска школа. Но също знам на един прием в София при един полковник присъствувах и Стефан беше там и му задават въпроса какво му е отношението към Учителя. В: На кой, полковника? Д: Не, на някой от гостите, той е на вечеря, която дава полковника. И Стефан казва така: "Когато аз се срещнах с папата в Рим -Пий XI, който е най-духовния", после ще ти кажа нещо за него, "папата ме попита най-напред: "Какво прави най-святия човек Дънов в България?" И млъкна. Той даде косвен отговор. Значи папата го смята за най-святия човек в България. Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина. Един ден стоим ние пред салона вечерта на разговор, горе на стълбите имаше една лампа. Щрак, лампата изгасна. Учителят погледна крушката, гледа, гледа, обърна се и каза на Цеко. Цеко сменяваше крушките, беше електриджията ни: "Новият ще бъде с по-малък ампераж, постави по-малка крушка". Сутринта радиото съобщи, че папата е починал тази вечер. Веднага дадоха един сигнал на Учителя и Учителя като му отвинти лампата-крушката, Цеко я зарови в триъгълника при розите. Това бяха много интересни неща, когато близо до Учителя ставаха тия неща. Значи все пак той онзи е знаел кой е Учителят и идва на Изгрева. Защото те, поповете долу се джавкат, но горе духовните водачи си знаят основните задачи, те си знаят цената и знаеха кой каква йерархия заема. Така както Стефан разбираше кой е Учителят. Както един Пий XI, папата пита за най-святия човек в България. В края на краищата един следващ папа излезе от Пловдивския католишки вилает, нали? Та си имат такива методи, дават сигнали, те имат някакви окултни сигурно познания. Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа. Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи. А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г. Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали. В: Значи Стефан е бил от старата персийска школа. Д: Да, каза го за Стефан, но този живот е затънал в материята и ще свърши зле. В: Той после в затвора е бил... Д: Той беше един много разглезен и капризен човек, той винаги заплашваше, че ще си даде оставката като екзарх. И ОФ това чакаше. Един път си даде оставката и то наивно. Той я даваше и не му я приеха, но после я приеха и го пратиха там, където да размишлява спокойно, така както правеха с политическите си противници. Но все пак имаше едно време, когато получаваше беседи, четеше и знаеше. В: А помниш ли отношението на тези политици по време на Учителя? Д: Абе какви политици имахме, не виждаш ли докъде я докараха. Това бяха дилетанти. Без култура професори ставаха. А какви партийни борби! Това беше много непоносимо. Те нямаха контакти с Европа и света. Докато българската армия по време на Балканската и Европейската война поднесе на тепсия победите си на Балканския полуостров - те изтърваха и погубиха всичко. Дойдоха борби, корупция и какво ли не. Това беше по времето на Учителя. Но сега Отечествения фронт такъв масаж направи на българския народ, такива боклуци очисти, че комунистите имат големи заслуги в този случай. Българинът все чакаше, я да опитаме тия, хайде да видим ония. И все нищо. Българинът не беше политичен, макар че по дух е политичен. Той бистри политиката както никой поляк например и руснак не може. Той има усет. Нямаше култура политическа. Защото той е нямал държава. Бил е 500 години под робство. Не знае какво е държава. Я виж Гърция, тя имаше държава. Там министерства, големи кораби, това е построявано от богати гърци. Ние даже не сме дали нужното на двамата дарители братя Евлоги и Христо Георгиеви. Вчера и днес го смятат за глупости, да си даде имането да се построи университет. Недей да търсиш високи върхове в нашето политическо минало, включително и културно. В: А знаеш ли, че те предават четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на турското правителство, кога на коя дата и къде ще преминат река Дунав. Днес са публикувани тези документи. Те съществуват като исторически документи на едно предателство. Не случайно Христо Йорданов си заминава 1872 г. И заради това комунистите след 9.IХ.1944 г. бяха премахнали бюстовете им от пред университета. Не можеш да предадеш 125 човека, които са тръгнали да жертвуват живота си в името на свободата, и след това да даваш хиляди жълтици да си откупваш греха и да строиш университет. И не случайно на връх Бузлуджа - лобното място на Хаджи Димитър, от което излезна социалдемократическата партия, от която излезна комунистическата и тя бе, която смъкна бюстовете на двамата братя предатели. После се намесиха други съображения, че ги поставиха отново след 10 години. Та на всеки подвиг в нашата история отговаря едно предателство. Колкото е по-голям подвигът, толкова по-голямо е предателството. Д: Ех, може ми прави изключение един Стамболов, то е голямо нещо. Ние нямаме някакво светило голямо политическо. И хората, които имаха професия държаха на професията - лекари, архитекти, учители, адвокати, инженери, чиновници - бяха обикновени човеци.

17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ Вергилий Кръстев: В онези години не беше ли хрумнало някому да се запише изпълнението на песните на Учителя? Правиха ли запис? Димитър Грива: През време на войната в 1939 г. войната не беше почнала тука дойде Манджо, един французин, син на директора на Комеди Франсез, един много симпатичен, с една апаратура. Някаква експедиция щяла да заминава за Африка и са му казали и той взел тази апаратура и записа тогава, но на меки плочи. Нямаше магнетофон още. И Манджо записа, а някои снимки гдето ги имаше тука се вижда отвънка пред салона пеят пред микрофон, това са записи на Манджо. Той записа, даже една сутрин, прекара микрофона и записа даже две минути как говори Учителят утринно Слово. Търсихме го записа в Париж. Дали го е намерил Митко Костов не знам. Не можа. Манджо е починал и ние нямаме записа. Единственото, което записа бе две минути от утринното Слово на една беседа. През лятото когато се върнахме от езерата, последните дни на август или началото на септември 1939 г. Така. Там се записаха и песни. Катя пя. Там Кирил Икономов беше направил някои работи с хора, които се записаха и записа той как пеят Братството по време на беседа. Няколко плочи. Всичко това нещо може един ден да излезе. Следователно, аз като бях в Париж, доколкото имах приятели търсех чрез тях. Не можах да намеря нищо. Манджо починал и няма никаква следа. В А Костов? Д: Той е в Америка сега някъде. В: Той прави ли опит да потърси? Д: Дали е намерил или не аз понеже не можах да открия нещата. Аз питах, кой е търсил друг преди мене и ми казаха за Костов. Дали е намерил, не знам. Ако е намерил, най-малко щеше да каже на Ерна, щеше да каже на някои наши приятели, щяхме да научим за това нещо. В: Да не би да ги е взел Михаил Иванов? Д: Не. Михаил е прост човек, той няма култура. Той затуй там всичко обича при французите. Той не признава ни култура, ни политика, нито българската традиция. Това неговото е събирано така, понеже не може да говори, от тук чете, от там чете, после го пускат на магнетофон пред хората. Аз трябва да поема отговорност и да кажа една тъжна истина. Но ще го кажа. Учителят е казал за Михаил Иванов и за Кръстю Христов, че един милион години да минат те пак няма да могат да го разберат. Това изказване на Учителя се знае от всички съвременници на Школата. Сега ние какво ще се занимаваме с него, но гдето ми каза леля Ванга един път: "Всичко каквото става на Изгрева е изпит". Щом нашите хора така лесно се лъжат и подменят един Учител с друг. Например навремето слушат в салона Учителя и след това встрани от поляната слушат да им говори Лулчев. Ето сега един Михаил. Ама той бил приличал на Учителя. Защо трябва да прилича също? Аз мога 20 актьора в София да ги направя още по-хубаво да приличат на Учителя. И понеже ще имат по-голяма култура, ще свършат повече работа, отколкото Михаил. Това е една обидна мръсотия, която много ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов. Ние Славчо го изпратихме от тука със свещените мисли, а той се върна с брошурите на Михаил, за да ни кара да ги четем. Представяте ли си? Четири часа говорих с него, разболях се. Цяла нощ не можах да спя. Усетих предателство. Та той му обещал там да направят някакво издателство и пр. и Славчо се вижда веднага като издател, понеже навремето бе издател и собственик на "Безсмъртни мисли". Веднага се предаде. И прави й чест тогава, дъщеря му се възмути от него, на Боряна, прави й чест. Боряна разбра, че баща й каквото прави го прави от личен интерес, това е търговия и няма никаква идея в тая работа. А целта на Михаил беше да го признае софийското братство. Това беше главната му цел - да го признае не като ученик, а като учител. Бил казал, че за Бялото Братство имало не знам си колко златни лева. Той казал, че щом не ме приемат, значи тези златни лева той ще ги вземе. Моля ти се. Въобще не е за разправяне, право да ти кажа. Не ми е удобно и не желая да говоря... Въпросът към Истината и за Бога и за Истината е личен въпрос за всяка една душа. Нека всеки да си разрешава въпроса. Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича. И на когото прилича ще тътриш подир него. Това на нищо не прилича. Тъжно е, че се намериха корени в софийското братство. А мога да ти кажа, че софийското братство беше най-костеливия орех. Най-много неприятности идваха от София, по всички братства е имало същото. Това беше един конгломерат, но като един голям педагог Учителят прибра цялото това нещо. Не беше лесно. Въобще Школата в България Учителят така я проведе, така постепенно те тия хора да ги вдигне от амвона - първо те бяха църковници, да ги запрати чак на Мусала, да ги качи всички онези представители на стари култури. Новото поколение бяха по-готови, по-лесно влизаха. Имаше преди мене и други неща. Преди мене имало един музикант, Дързев се казвал. Много добър музикант. Но рано починал. И на един спиритически сеанс той се обръща към мене: "Брат Грива, като че ли се познаваме". Аз питах Учителя за него, та между другото ми каза за тях: "Тези, които са в Школата имат затруднение, че хората от рода ми, кръвната връзка не ги пуска и те преживяват много тежко и някой път си заминават". И затуй беше Учителят много доволен когато баща ми дойде на Изгрева при мене и той остави писмо даже за мене, че ме оставя на Учителя и прие Учителя. Защото имаше една реакция в нашето семейство. Толкова пари се хвърлиха - по пет хиляди лева всеки месец пет години и в края на краищата Катя се връща с едно музикално образование и зарязва всичко и това е. Това не може да не смути едни родители, особено когато отстрани гледат хората и какви приказки приказват. Когато нашият баща дойде на Изгрева и за него какво бе казал Учителят: "Е, ей какъв славянски дух широк". В: Значи за кого говори? Д: За баща ми. Като Го видя и беше той на беседа и Учителят го приема, разговаря и тати извади нещо и той пусна в кутията за лепта за Господа. Но аз бях вече на Изгрева и тогава той пише едно писмо на Учителя от Пловдив. "Аз съм командвал полкове, но моят син не може да го командвате. Сега за пръв път видях той се подчини на един авторитет. Аз ще го подкрепям колкото мога материално, Вий го подкрепяйте духовно." От това писмо Учителят беше много доволен. И тогава Той ми обясни за Дързев. На Дързев неговите родители са били много против да бъде с Братството. Значи той е бил в Школата и ги е издържал техните отрицателни мисли и значи става някакво разкъсване, става някакво раздвоение, започва от това да боледува и от туберкулоза почива той. Много добър музикант е бил. Тук има някакви неща, които са някакви закони ли, но хората не знаят тия неща. Затуй се чуди някой човек защо страда. Няма нормалния ход за развитие. Друго е едни роднини да го оставят. Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото. На Учителя Му завидяха, че имал, какво е имал, бе? Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник. Дойде българинът на Изгрева като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир. А Учителят клозет нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави. Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце. Той едно време каза да вземат там мястото отзад зад Салона гдето направиха после една кебапчийница. Каза, но не го послушаха, а имаха пари. Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя. А дима от цялата скара горе отиваше в горницата. А Стоименов така ходеше после с наведена глава за безобразието, което се получи. Кой е виновен? Всички сме виновни. Не можем да оцениш Божественото, което бе в Учителя. Ние нямаме някаква традиция. Ти не гледай възрожденците. То е било една вълна бе, то се изсипва тогава тази Божествена вълна. Нямаме такива хора и понеже не е духовен тоя народ, не е религиозен, няма духовна нагласа, макар че е имало тука стари богомили. Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с надянати щикове на пушките. А те започват молитва с 91-и псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух. Тресе се земята. Дух и Сила е това. И онези си отиват обратно. Не ги погледнали дори. Ето, вижда ли каква духовност е имало тогава. Те случайни не бяха тука. В Школата бяхме едни не ти е работа: един конгломерат, хора различни, чужди. Ние можехме да бъдем в братството, в Неговата аура. Когато Той си отиде, Той каза: "Събирайте се на малки хармонични групи". Ние сега помежду си не можем да общуваме много. По-рано всички бяхме наедно, слети чрез Духът и Словото. Сега Духът се оттегли, няма го вече онзи, който да ни обедини. Остана Словото, но него никой не чете. А Духът на Учителя е в Словото Му. Там е и Силата на Духа. Но не се чете. Чувствам, че няма какво да си кажем. После, където се събрахме на групи си помогнахме много, споделяхме преживявания, подкрепяхме се духом. В: Какъв беше социалния състав през време на братството? Какви бяха тези хора? В селата, в провинцията? Д: Виж какво, най-различни. Ще видиш един Рогев, който си откача тука шпагата и я турга на розите. В: Кой е този? Д: Рогев, този, който написа прабългарския календар и отвори очите на българите. В: Рогев офицер ли е бил? Д: Морски офицер. Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през гората" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета". Тук ще видиш и работници като Игнат, като други, мозайкаджии, дърводелци. Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него. Имаше също чиновници, учители много, студенти нали. Това, което беше в един град, може би тук на Изгрева нямаме някакъв голям диапазон, някаква аристокрация да кажем, някакви милионери. Тук таме някои хора забогатяха, но те трябваше, но те не можаха да разберат, че на тях богатството им се даде според мене, за да помогнат на делото с парите си при отпечатването на беседите на Учителя. Но не го сториха. И след това си загубиха парите и богатството, когато дойдоха комунистите и национализираха банки, взеха парите на богатите. Останаха бедни. Изчезнаха парите, но с тях не свършиха нищо за делото на Учителя. Например, ако сега дойдеше Учителят, то властта няма да му позволи. Но това съзнание, което имаме сега, нашето отношение щеше да бъде съвсем друго, ние бяхме едни безвъздушни. Ние мислим, че Учителят така както е с нас, че ще бъде винаги. Когато Той си замина останахме като потресени. Смятахме, че Той ще ни води вечно. Че ако трябва да отиде някъде, то Той ще отиде и веднага утре ще се върне. Всичко така остави. Един ден ми каза: "Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее!" Та ние имаме пример. Ето едно време Христос нито е имал стенографи, нито машинопис, нито "Гутенберг"-печат, всички знаеха навремето и сега какво е говорил. Ето Христа създаде християнството, култура, предпази Европа от източните религии. Щяха да ни закопаят, ни култура щяхме да създадем, нито нищо, а чужди духове щяха да се разпореждат.

16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА Вергилий Кръстев: Мислите ли да напишете нещо за музиката и Школата на Учителя като една студия? Димитър Грива: Аз бих предпочел другото да направя. Да изкажа моето впечатление от появата на музиката в Школата. Как съм го преживял това нещо като музикант. Такова нещо трябва да се напише. В: Аз бих желал да остане така нещо от вас, така както го формулирахте вие. Д: Аз както виждаш, достатъчно би било да кажа две думи както на този розенкройцер във Франция, каква музика му нося и той да ми кажа, колко пари имаш и ми дава евтин оркестър. Ето един духовен човек с една култура като нас, има един човек пред него, който въобще не го познава. И веднага разбра човека. Така че той веднага разбра, че това е една музикална школовка на една окултна Школа. Прегледа партитурата, хвърли един поглед и каза: "Хайде". Въобще Учението на Учителя, за да се приеме, от човека се иска една подготовка, иска вътрешен стремеж, иска един резонанс вътрешен, за да го възприемаш. Защо нашите интелигенти не можаха да го разберат. Нито преди 9 септември 1944 г., нито след 9 септември. В: Аз мисля, че вие най-добре ще си изберете темата и начина, но понеже вие сте съвременник на онази епоха, музиката се е отразила по един начин специфичен върху вас, а вие сте школуван музикант тогава и сега, композитор сте, имате най-добра представа от съвременните музиканти и композитори в България по отношение музиката на Учителя. А плюс това сте от нашите среди, а от тях останаха още 10-15 човека, те нямат тази култура, нямат това музикално образование и не биха могли да го изразят и за едно бъдещо поколение ще бъде необходима една студия. Сега аз понеже не съм музикант, не зная какви трябва да бъдат моите изисквания към вас, защото вие сте музикант. Но имам изискването да се напише, да остане нещо. Д: Виж какво ще ти кажа, музиката е на лице. Искам да ти кажа, че утрешният музикант, който има разбиране и който като я чуе и който познава Школата и Учението, може и той да напише студия и аз искам да напиша мое впечатление. В: Може би такова нещо. Д: Всякой един музиколог, подготвен, който разбира духовна музика може да го напише това нещо. Съвременникът, той дава своите впечатления, които могат да бъдат полезни, но утре може някой да оркестрира много по-хубаво от мене! Ще направи по-голям оркестър, ще има по-големи възможности. Но на всеки би било интересно как един съвременен композитор е преживял тази музика. С колко любов се е занимавал с нея, какъв риск, да отидеш ти във франция, да ангажираш филхармония. В: Какви са впечатленията ви по време на епохата, музиката и епохата, събитията и музиката на Учителя, и начина на създаването? После, вие имате много спомени по време на Школата. Как са протекли тия неща? Д: Аз имам няколко страници написано, но трябва да го открия къде е, това е което исках да го има на плочата, защото аз се надявах, че ще имаме плоча. И ако бяхме направили хубав запис, щяхме да направим тази плоча и написах това. Помня, че Георги Томалевски го хареса много, което ако един ден го открия ще ти го дам. Това е текст, който ще мине в плика на грамофонната плоча. То е около няколко страници. В: Сега ако вие бихте решили да го напишете в 10-15 страници. Д: Това е много. Аз няма да правя анализ на отделни текстове. Това е отражението на музиката на Учителя върху един съвременен музикант, как я усещах, как я виждах аз, работата, която вършеше Учителя, музиката като метод. В Школата от учениците се създаваха едни дисонанси страшни, като запееше Учителя и след това като запееха всички и след това туй всичко изчезваше. Както това правеше със Словото, тъй също е и в музиката. "Мечът на Духа е Словото", казва Учителя. В: Ето, никой не може да каже сега нещо за тия методи на музиката, по време на молитвени събрания, по времето на школните класове и по време на съборите. Д: Защото музиката на Учителя за пръв път се изнася. Аз сега изучавам духовната музика. Нашата музика на Школата е идеална работа. Голямо нещо е. Онази, духовната музика на другите композитори има външен блясък. Аз бих искал да направя един концерт в зала "България" само от творчеството на Неофит Рилски. Знаеш ли какъв композитор е бил? Пак в Източната църква музика няма осем такта. Няма такава симетрия. Една линия като тръгне - край няма. И което е най-лошото, нашата духовна музика спря с Добри Христов. Ако и следващото поколение както Панчо Владигеров, Петко Стайнов биха работили върху църковната музика знаеш ли какви неща щяха да направят? Защото Добри Христов нямаше много възможности, но направи много хубави неща. Аз помня когато държавният глава Тодор Живков искаше преди много години да се направи един запис за българите в Америка от църковна музика. Събраха много хубави неща, но една от литургиите беше на румънски композитор на църковнославянски език. И ако втората генерация композитори беше работила, щеше да станат чудеса. В: Да, но те се родиха в друго време... Д: Да, ние бързо хвърляме камък назад. Там е цялата работа. А сега се връщаме да видим какво нещо е. Не можем без традиции. То е една брънка във веригата и без традиции, приемственост увисваме във въздуха. Те се юрнаха да задоволят ежедневните нужди на управляващите, а после виждаме, че сме обърнали гръб на най-ценното. В: Сега друг един въпрос: През време на Школата има доста много музиканти като певци инструменталисти. Какво е вашето мнение за новото поколение музиканти? Д: Те бяха много добри професионалисти като инструменталисти, диригент бе само Влади Симеонов и Веселин Топалов, но той рано почина. В: Аз намерих едно от изказванията на Учителя, където казва: "Аз ще ви изпратя като певци и инструменталисти в света да разнасяте Словото". Интересно е сега, че този експорт на певци и инструменталисти не е случаен - в Европа и Америка? Д: Но най-интересното е, че когато след 9.IХ.1944 г. всичко тръгна да търси работа, аз имах една частна школа за ученици, отново попитах Учителя къде да се обърна, защото тогава имах близки в радио "София". "Не, те ще те потърсят". Отивам си и си мисля, кой ще ме търси тук в гората. И когато написах музиката на този филм, директора на Кинематографията казал на Любомир Пипков: "Това момче много ми харесва". Един ден среща Пипков и му казва: "Абе къде изчезна този човек?" Връща се Пипков и казва на жена си - Роза Пипкова, тя е швейцарка, ние с нея бяхме приятели. И в една тъмна нощ, в една лапавица, аз живеех до парк-хотела в една малка къщичка в една овощна градина, вечерта в 10 часа се чука. Отварям вратата и гледам Роза: "Абе търсят те да те назначат". Викам: "Не можа ли да почакаш да се съмне поне?" Значи думата на Учителя на две не става. "Те сами ще те потърсят!" И ме потърсиха в калта, в 10 часа вечерта. Отивам на другия ден. "Хайде, подавай молбата." И ме назначиха. Това беше на 5 май 1950 г., излезе заповед за назначението ми. "Ще те назначат!", макар че минаха шест години. Шест години аз бях на частна практика, композитор и педагог. Предавах пиано и написах музиката, която много я харесаха, беше за старите наши резби от Пловдив и Трявна. Писах с такова вдъхновение, с такова желание, огромно изкуство, написах три такива папки. Едни сюжети житейски и библейски. Там в тези разби видях едно голямо съкровище на отделни детайли, изрази и канонизация. И така се закачих аз. Направиха ме професионален композитор. Преди това Любен Петров искаше да ме назначава в Радио София, музикален ръководител на радио-театъра. Но там като влязох в атмосферата не ми хареса нещо, видях че и с режисьора няма да се разбера и си отидох. В: И от тогава вече работите на хонорар. Д: Няма как, аз там единия крак го извадих, а другия не можах да го извадя. Аз продължавам да работя там като професионален музикант, но искам да ти кажа, че това е много благодарна работа. Аз имах право да си избирам теми, имах оркестър на разположение и усвоих една много голяма техника. Тук трябва във филмите да се пише етична музика, естрадна, електронна, първо проелектронна музика направих в София и въобще трябва да разширяваш познания и техника, усвояване на техника. Сюжетът го изисква. Ако ме бяха пратили на специализация аз нямаше да направя такова развитие както в работата в Кинематографията. В: Вашият син кога е роден? Д: на 16 октомври 1958 г. В: След 10-15-20 години той може да прочете това, то какво бихте желали да му предадете? Д: Той да си върви по своя път както е тръгнал, защото той има много хубави качества да учи. Той има някои работи много добре изработени. Или по право аз на неговите години ги нямах. Той сега пее в хора на "Александър Невски" и в хора на "Ангелогласния". Аз му търся работа някъде, която още се бави, но ще му търся, защото там е хоноруван. В: Значи днес е 17.V.1983 г. Д: Добре се развива и дано да има късмет да живее в тия времена, защото съвременния човек трябва да си намери външните условия, за да може да работи с вътрешните. Той завърши музикалното училище като обой, а продължи полувисшето като певец. Но той понеже е бас му трябват 2-3 години, за да узрее баса. Те по-късно се развиват. Даже са го чули в радио-хора, харесали го, но му трябва време да стане типичен бас. Той е 24 години вече. Те на 30 години стават най-интересни. В Потсдам имаше един бас, нямаше двайсет години, но имаше едни дълбочини интересни. В: И сега ти от Учителя си поискал само една стая, което си ми разказвал. Д: Да, каквото ми трябва - една стая, едно пиано, една маса, една печка, един стол, едно легло. Учителят ми каза: "Донеси си пианото, другото аз ще го наредя". И така у Стефови ми се нареди една стая и аз си донесох пианото от Пловдив, два стола от салона, Учителят ми даде Неговата печка, една маса от стенографките. Той ми сложи едно шише вода върху масата. Какво му трябва на един човек. Учителят когато ми разгледа хороскопа с Методи Константинов ми каза следното: "Музиката е нещо, за което ще трябва да се държиш. Нямаш право дори да избираш друго, иначе ще те задигнат от земята". Темата на живота на всеки човек е нещо Божествено. По такъв начин Той ме освободи от други амбиции каквито имаха моите колеги. То е една болест за човека, едно състезание помежду си. Какво ще гонят? Днес властите искат за всяка година нова българска музика, нова творба искат от композиторите. Един Брамс едва ги направи 4, един Бетовен - 9. Къде сме ние? Количество ли ще правим? Трябва да го преживееш това нещо. Учителят ми каза: "Една работа напиши, но 1000 години да се свири". Такъв е завета Му. В: А беше ми казал за отношението на българския народ и условията, които би трябвало да получиш от него. Д: Той ми каза, че имам карма с българския народ. "Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. Ти ще му пишеш ако ти създаде условия." И аз действително, знаеш как съм в България, на тръне съм, като странник съм. Като изляза от България съм съвсем друг. Когато тръгнах за Франция, отидох при пророчицата от Петрич - Ванга, леля Ванга ми каза: "Тук работиш на два канала, там ще работиш на осем". Щом като влака мина Моста на Дружбата и аз бях друг в Москва. И там ми е много по-приятно. Аз съм човек за интимния кръг, за малко, не мога да работя с широката общественост. И затова аз съм написал музика за най-отговорните филми на Юнеско, например за паметта на славянството. Имах разговор с Учителя навремето по този въпрос. На България Юнеско възлага да се направи филм. Външното министерство бяха изтръпнали, не вярват, но аз поех ангажимента и го направихме. Това е за България, Чехия, Югославия, Белорусия, Украйна, Полша - беше отговорна работа. От СССР отговаряше Волков. Те когато руснаците имат хора, имат големи хора, много интересен човек. Мина филма при втората комисия с музиката заедно и той самия Волков после ми стисна ръцете. Казах му, че съм се страхувал много. А той ме успокои и каза: "Старата наша култура е свързана с църквата и ние се страхуваме да не вземем да направим някаква църковна история, а ти си написал духовна музика, не църковна". Излезна много интересен филм. Ако един композитор, друг в България беше направил тази музика, при тези отзиви, които имаше, щяха да го направят лауреат. Аз останах в сянката, незабелязан от българите. В: И филмът харесаха ли го? Д: 144 държави са го разпространили, всички членки на Юнеско го преведоха на колко езици. Минава за най-голямото мероприятие на Юнеско за онази година. А нашите тук в София с няколко реда отбелязаха събитието. Мълчаха. Не им изнасяше, искаха да бъдат по правоверни от комунистите в Москва, от политическия Кремъл. И аз направих една мелодия със старинен руски стил и една оркестрация с едни такива квартови, квинтови хармонии като на Мусоргски и взех най-добрия бас-солист на Радиото - Спасов. И като запя, това нещо върху Кремъл се разнесе, върху старинните сгради и накрая смесих всички камбани в тая мелодия и се обади темата на самия филм, олекна ми. С тази музика Кремъл мина през вековете. Нямаше акцент исторически за това или за онова време. Имаше старата руска песен, имаше Кремъл, имаше и камбаните, имаше и темата общочовешката, голямата. Всичко това в няколко минути. И знаеш ли какво вдъхновение имах. Това е музика, която е написана за 20 дена почти, фантастично и неочаквано. А когато приемаха филма, само картината и текста, приеха го всичко, доволни бяха. Събраха се всички и пред съвета и Леда Милева каза: „Сега Грива като напише една хубава музика, ела че ни вижте". А, че като ме преряза мене тука в слънчевия възел. Така не се говори, аз избягах два дена на Витоша. Ако беше казала: „Е, надяваме се, че Грива ще направи нещо". А тя се изхвърли. Никога не се казва на някой човек, такава гаранция му даваш, защото нещо го прерязва, защото това е отговорност, защото това е музика, ти не знаеш какво ще излезе, какво ще ти хрумне. Това е най-страшното изкуство. Не знаеш до кое поле музикално ще стигнеш нагоре и какво ще свалиш. Ами ако музикалния Дух не те допусне там. Ако те допусне, но не можеш да свалиш нищо. Ние нямаме понятие за творческия процес.

15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Вергилий Кръстев: Вие веднъж ми разказахте една опитност с Учителя, че в един разговор Учителят ви казал, че с Него ще останете последни на пътуващия кораб. Какво искаше да каже с това? Димитър Грива: Не знам. Той каза така: "Когато един кораб потъва, капитана последен го напуска и ние, така посочи мен и Него си, последни ще напуснем кораба". Не мога да си обясня какво иска да каже. Но аз помня даже всичко, което е казал. Дори веднъж припомних нещо, което е казал на Томалевски. Томалевски беше го забравил. В: Какво беше забравил? Д: Томалевски, когато му правиха операция, трепанация, тогава Учителят му прати беседата "Отец ме люби", да я тури под възглавницата, тя е много опасна операция за онова време и той дойде всъщност с вързана глава на Изгрева и Учителят му каза: "Слушай, един кораб пътува през океана, отзад с едно въже е вързана една дъска, ти къде искаш да бъде - отзад на дъската ли или в кораба? И в двата случая ще стигнеш". И той каза: "В кораба, в кораба". Георги се беше отдалечил от Изгрева така малко тогава. Всъщност той бе един качествен общественик, имаше чувство към тези неща и неговия Юпитер и неговото Слънце са на "Медиум цели" горе в хороскопа му и трябва да блести в обществото пък. А в семейството, в което попадна, беше неудачно. Но Георги беше полезен там, та спомням си за този случай и му го напомних. Георги го беше забравил, но не мога да ти кажа какво точно искаше да каже с потъващия кораб. В: Искам да разкажеш един случай, който по-рано си го разказвал за една екскурзия на Мусала. Пътували сте със Славянски и през цялото време той е говорил за някаква къща. Д: Не, той не говори за къща. В: Точно какъв беше случаят? Д: Славчо Славянски през войната, когато навсякъде е разруха, бомбардировки наоколо, той се евакуирал в една плевня и непрекъснато чертаеше планове на неговата къща, която ще направи. Двуетажни някакви си истории, това беше нещо като че беше окупирало съзнанието му. Това беше вече войната накрая, когато бяхме в Мърчаево. А какви ли не чертежи правеше и ни занимаваше сумата ти време. А когато отивахме на Рила, на Мусала и когато Учителят ни вдигна в два часа през нощта от хижата, бяхме няколко души и Славчо вървеше зад Него. От лявата страна вървях аз, от дясната страна Георги Радев и Борис Николов и Учителят се обърна и каза: "Когато дявола иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща!" И толкоз. Слави не го помни това нещо. И минаха години и Слави почна тази работа с къщата и ми се струва, че духовно го ограби. Той непрекъснато с това се занимаваше. Защото бяха времената, когато му вземаха накрая всичко. Тогава още не беше национализиран, той разполагаше със средства и можеше да направи такова нещо. Но ние не сме дошли на земята да правим къщи, както Учителят направи един салон, който се амортизира за толкова години. Той не можеше да остане и добре, че не го оставиха, такава една секта щеше да стане, такива неща щяха да станат. Не! В: Сега искам да питам друго. Тук виждам няколко снимки където Катя е при пианото в салона с Учителя, разучават песни. Катя пееше хубаво. Д: Да, Катя ги пееше много хубаво. Първо тя е професионална певица и второ тя ги претворяваше чудесно. Много от песните се създаваха пред нея, защото те колективно се раждат. Много участвуваше тогава Асенчо Арнаудов, после той стана професор по арфа, много хубаво записваше и беше един от най-добрите записвани и на Паневритмията, и на много песни. В: Сега понеже вие сте музикант кажете още нещо. Д: Аз не съм участвувал. Аз съм записал само една песен "Иде, иде, Той сам иде", това е. В: Ти свириш на пианото, Той свири на цигулката или? Д: Не, не, Той я пее. Аз съм на пианото. Започна се на един Бъдни вечер ли беше, какво беше, не на един обед на празник беше голям и на другия ден Балтова дойде в салона и се продължи с песента. После и Асен Арнаудов се включи. В: Вие сте свидетел и съвременник на онази епоха и сте музикант. Сега понеже има няколко записа на песнопойки, които са публикувани и има много спорове. Какво е вашето мнение за 1-та песнопойка, 2-рата песнопойка и т.н. Д: Виж какво, много се говори за тези неща, има грешки в нея, но когато попаднат тези песни в ръцете на един професионален музикант, той може да ги отстрани, те не са фатални грешки. Нас ни боли, защото искаме да бъдем по-стриктни, нали така. разбира се, ние се събрахме към 1974 г., по-право това е една инициатива на Мичето Златева, тя искаше да поправим някои грешки. Аз й казах, че без Асен Арнаудов няма да може. Тя питала, пък Асен, който казал, че без Грива няма да дойде. Така се събрахме тримата и в нейната песнарка са нанесени някои поправки. В: На Мичето Златева. Д: На Мичето Златева песнарката, в песните. В Паневритмията аз съм направил поправките и аз мога да ги кажа кои са. Всякой един музикант ще може да ги разбере. Понеже Учителят дава фраза по фраза. Да кажем днеска е дошъл до една фраза, утре до друга фраза. Една фраза завършва на първото време на следващия такт, ако е последна, но ако след тази фраза следва нова фраза, от този последен такт започва друг. И затова Паневритмията ако видиш "Първия ден на пролетта", първото упражнение, по едно време трябва да си смениш кракът, защото се получава тек, такива тактове. Това нещо се избягва, сега в моята Паневритмия ако играеш няма да се получи такова нещо. В: Значи пропуска е в Паневритмията, в тая, която е печатана. Д: Да, която е печатана. Тази, която аз записах е коригирана в моята партитура. В: А, в оная, която е печатана? Д: Онази е записана така, както си е - с удължение. Даже един научен работник повдига този въпрос на една среща вкъщи. Така стоят, така се разглеждат нещата. В: Добре, а защо е направено така? Защо така са я отпечатали? Д: Защото са я отпечатали както се е записало. Например сега: Вчера например са завършили до тук. Учителят продължава нататък. Те този такт оставят и започват нататък. И трябваше преди това да се види, че вътре се получава в онова упражнение, което най-дълго се представя към 4 минути и повече, „Първият ден на пролетта" и се получават накрая тек тактове. Ако се изсвири цялото упражнение гимнастическо е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъма вътре през два такта. Разбира се това се оправи при мен. В: Други пропуски в Паневритмията, които вие сте забелязали? Д: Да, това именно в "Мисли". Да, това беше два такта също поправени и поемам една такава отговорност, защото е защитимо от гледището на музиката, а от друга страна, виж какво сега, Учителят каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден. Той ни я даде като една мелодия. Няма да вземе да ни я хармонизира, да я оркестрира - остави на нас. Когато ние започваме да правим това нещо, да я хармонизираме, да я оркестрираме, ние ще ги намерим тия пропуски, те са много явни гдето се казва, азбучни истини. Очевидно е, че тука начина, по който е работено. Днеска е до тука, утре е до там, нали? Тя така се е разглеждала Паневритмията. Тя не е на един път записвана, да кажем "Първия ден на пролетта", това е една музика от 4 минути и нещо и през ден, през два се събирахме, разучавахме и Учителят продължаваше да я дава по-нататък. Въобще след Паневритмията се даде Пентаграмата, те бяха още в началото. "Слънчевите лъчи" се появиха чак в 1942 г. Д: Едно след друго се даваха упражненията. Има текстове на Олга. То е нещо живо, то ще расте, ще се развива. Има живот в стиховете на Олга, но такова беше и времето. Хората ги преживяваха и си ги пееха, там където няма оркестър, в провинцията си пееха песните, а Паневритмията я играеха. Това беше едно удобство за провинциалните братства. В: Вие кога се запознахте с Паневритмията и започнахте да работите, през времето на Учителя ли? Д: Виж какво сега. Аз с Паневритмията се запознах щом дойдох. Паневритмията беше вече на поляната. Играеха, но един ден дойде при мен Боев и ми каза, че Учителят му казал да направя Паневритмията за голям оркестър. Аз отидох при Него и започнах работа. В: За колко голям оркестър? Д: За симфоничен оркестър, той няма да ми каже за колко души, но за симфоничен оркестър. В: Личен разговор с Учителя. Д: Първо Боян Боев идва да ми каже и аз сега като взех това нещо да правя, това е отговорна работа. Една партитура, това е една пролетна симфония. И попитах Учителя и започнах. В това време обаче започнаха бомбардировките и отивам аз до Учителя да питам дали на Изгрева има условия. Аз отивам при Него, чакам долу. Горе един запасен генерал и Учителят му казва: "Содом и Гомор ще стане сега". Онзи перкуляса по стълбите и всичко се евакуираше. Питам го: "Аз, да остана ли тука? Казва: "Страх ли те е". "Не ме е страх." "Стой тука и си гледай работата." Това ми го каза, когато тръгнаха за Мърчаево. "Школата не може да оставим без присъствие." И остана бай Ради и аз. И от друга страна мога да ти кажа, че когато Учителят напусна Изгрева, остави едно много хубаво присъствие тук. Идваха братята, даваха ми ключовете на жилищата си да се грижа за тях. Ако падне запалителна бомба да я вадя, те мислят, че така се вади като маслини от чиния. Но както и да е. Някои например Васил Иванов - художника, бяхме големи приятели с него, имахме голяма връзка с него, бяха избягали, но след два месеца се върнаха. Васил казал: "Какво правя аз, когато най-добрия ми приятел е на Изгрева". И от Сливен се върна обратно. Полека-лека започнаха да се връщат. А пък такова състояние имаше, плюс това беше една купонна система и то при неорганизирана, една бомбардирана и евакуирана столица, но нашите се запасили. В мазетата намерихме, че дамаджани с олио, че храни какви ли не щеш. Викам си, тука ще изкараме по-леко сега и т.н. Пролетта беше такава красива, много хубава беше през 1944 г. И всяка кола от Паневритмията като завършвах, ходех в Мърчаево и я нося на 10-15 дена. В: На Учителя. Д: Да. Той я преглеждаше. В: Свиреше ли я там? Д: Не, какво ще я свири. Тя е за оркестър. В: само я преглеждаше? Д: След това я вземах и я подвързвах. И така, че това ми беше на мен задачата през време на бомбардировките. Учителят държеше за това. Помня, че един ден отидох до Мърчаево и вечерта си тръгвам. Канят ме да остана да спя там. А Учителят казва: "Не, той си има работа". И тръгнах от Мърчаево, отиваше се пеш до Княжево и като наближих Изгрева сирените засвириха и почнаха бомбардировките. И аз бях толкова доволен, че се върнах, щото щеше да ме човърка за бай Ради, че останал сам и какво сега ще стане. Ако си войник, ако си мобилизиран и те поставят да стоиш пред един погреб, ще стоиш ли? Ние не сме мобилизирани насила, но все пак една задача имаш и в стаята ми, пианото ми и тая тишина, която имаш! Чудна тишина! Няма ги хората. Да. От друга страна как да ти кажа. В мене някакъв център беше неразвит. Аз по-късно го разбрах. Аз нямах чувство на самосъхранение. Това чувство се породи в мен когато се роди сина ми Андрей. Да се чудиш тогава как минават тези американските крепости и с бинокъл ги гледаш как нападат. Нищо не ме уплаши. Това бяха жестоки условия. Усилни бомбардировки, знаеш какво значи! А аз стоя горе на стълбите и гледам с бинокъл, а имаше сняг голям. Застанал човек с бинокъл на стъпалата на стълбата, сняг, и бомби, които падат върху града. В: Паднаха ли бомби на Изгрева? Д: Една мина двутонна падна зад салона в гората, но не експлодира. Ако беше експлодирала щеше детонацията да отнесе всичко. Иначе падна там в двора. Излизам навънка и виждам един бор забит в земята. Просто го вдигнала вълната и го забила в земята. В: Но тази мина после я обезвредиха. Д: Да, военните веднага идваха. После ние тогава бяхме други хора около Учителя, имахме една настройка вътрешна, но най-страхливите добре че на времето ги отстраниха, че си отидоха. Защото не може така. Ние имаме вяра гдето се казва, имаме връзка с Невидимия свят. Ние не можем да оставим Учителя на тоя трясък и той замина за Мърчаево. И плюс това Школата трябваше да продължава. Беседите продължаваха в Мърчаево. Значи оркестрацията стана във време на бомбардировките. Обаче минаха години, когато аз вече имам голям опит като композитор, с друго виждане и тя ми звучеше по друг начин. И се заех наново. Аз ще ти я покажа. И с тази партитура заминах за франция и записах в Монте Карло. Б: Беше ли сполучлив този запис? Д: Виж какво ще ти кажа. Нямаше време да се направи хубав запис, плюс това в Монте Карло заварих едно особено положение. Записите, те въобще ги правят в операта. Обаче в това време беше там гръцкия милиардер Онасис, който беше накупил огромни терени и правеше страшен строеж с денонощен трясък и даже този, директора на операта и на филхармонията, един много благороден човек, французин от унгарски произход, който ще ти кажа как разреши въпроса с Паневритмията, вече се страхуваше Онасис да не се научи, щото ще му попречат на работата. Не можеше да се репетира. Те имаха договор с холандска фирма "Филипс" да направят в продължение на три месеца сума ти записи на симфонични произведения. Отказаха. Не можеше да се работи. А радиото на Монте Карло е горе към скалата. То Монте Карло е един град притиснат между скалата и морето. Горе е тихо, обаче салона е малък, няма акустични условия. Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен. Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа. Историята със записа на Паневритмията аз разказах вече. Разбира се ние тепърва има да правим записи и ако правим един солиден запис, половината партитура ще я преправя наново. В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите? Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре. Същата тая вечер когато записвахме Паневритмията вземах един бас, много добър, който се беше върнал от Швейцария и записах "Бершитба", която песен наистина трябва да се изпее с бас. От друга страна песните на Учителя има едни, които са за хор, други са типично за солово пеене. В: Аз понеже не съм музикант, какво ще ни кажете още? Д: Според мен "Аум" не може да се изсвири. Ти докато не чуеш - ОМ, Оум, Аум, Аумен, няма да разбереш нищо. Затова вземах един бас, който го изпя това нещо и в Монте Карло вземах един бас от операта. Тука вземах също един много добър, наш оперен певец. Трябва да се чуе това - Аум, Аум, Аум, Аумен, иначе само инструментално ние го слушаме. Но ние го знаем иначе не се разбира какво е. Аз имах много хубава партитура на движение на контрабасите, обаче не се чуха. Аз при един запис бих го върнал пет пъти това нещо, докато намеря точния баланс. Нямаме време. Не може така да се записва на "прима виста", ако трябва да направим нещо хубаво. Но ще му дойде времето. Ние сега трябва да изживеем себе си с тия експерименти, това беше като въведение. В зала "България" в София присъствуваше Георги Томалевски, Жечо Панайотов и Борис Николов. Там ги водеше Нестор Илиев. Концерт им давам в зала България, на тия стари наши братя. Един ден, когато бомбардираха София, една бомба беше паднала точно в зала "България" и беше унищожила органа, тогава имаше един орган. Там сме преживели все пак много хубави концерти и Учителят каза: "Пак ще я направят и в тази зала ще се даде концерт от наша музика". И аз дадох концерта с двама души наши представители музиканти. В: Някои нови пиеси или теми да сте разработили? Д: Не, правил съм за пеене и оркестър. Акомпанимент на оркестър, пеене. Аз съм против тъй наречените разработки. Важното е да разкриеш съдържанието на една песен и със средства на музиката - хармония, оркестрация, хубав глас да я изпълниш. Какво значи разработка? - Да се хармонизират и оркестрират, това е. Защото музиката се изразява в ритъмът, мелодията, хармонията. Учителят я даде с ритъм и мелодия. Няма да я даде хармонизирана, няма да я даде оркестрирана. Тогава какво ще остане за нас, музикантите? Всякой според своя талант и мироглед, французите я правят по един начин, с други темпа, според темперамента си и ред други неща, тъй ги пеят и хармонизират. А спомням си, че една от разработките на песен от Учителя, както направи Кирил Икономов на времето - "Вехади", Учителят беше много недоволен. Това "Вехади", това е една свещена песен. Или "Аум", какво да го разработвам? Да смятаме, че е недоработено? Хайде, то не става да го удължим само, то трябва да е оправдано ако трябва да прибавя нещо. Не само да кажа ето ме и мене там в цялата история. И намирам, че песните са достатъчно завършени и че който ги разбира и който ги усеща може да преживее нещо много хубаво, но иначе трябва да се хармонизират добре. Например, аз имах една братовчедка, която беше 18 години концертиращ артист във Франция,която във всички концерти е пеела две песни на Учителя. Едната е "Мусала", а другата е "Тъкането". "Тъкането" беше много интересно, когато Учителят го пее. Акомпанимента е направил на пиано един френски композитор. Винаги "Тъкането" бива бисирано. Да, винаги бива бисирано. Тя е много ефектна песен. Тогава като ми каза това нещо тя, след 9 септември се върна в България. В: Тя е пяла преди Девети? Д: Не, не след смъртта на Учителя тя се върна в България и отиде в Пловдивското музикално училище педагог по пеене. Във Франция е израснала, във Франция била е в Монте Карло в операта и след това концертиращ артист и тогава тази песен аз я направих за хор. Нашият хор на Изгрева много обичаше тази песен "Тъкането". Тя е много ефектна песен. Но аз я направих малко по-бързо темпо. Да не се играе, само да се пее. Много ефектна песен. Та ти казвам в бъдеще музиканти, композитори ще правят хармонизации, нови оркестрации много по-хубави от нашите разбира се, ще има по-добри музиканти да ги изпълняват. Това всичко, което мислим, не можем да кажем, че сме направили. Нашата работа е била да го документираме гдето се казва, а що се отнася до въпроса за грешките, всякой един професионален музикант ще разбере, че е грешка. И няма да има спор. Тука някои от нашите някак фанатично държат на някои неща. В: Искам да питам за вашата среща - между вас, Арнаудов и Мичето Златева. Какво е вашето мнение по отношение на онези пропуски и грешки, които са били преди 30-те години? Д: Виж какво сега, те които бяха очевидни грешки, ние ги поправихме. Асен обаче съжаляваше за едно, че не знае къде е неговият сандък, на някакъв таван бил, в който той си пази оригиналите. Ако тези оригинали на Асен Арнаудов се намерят, това ще бъде най-благоприятното нещо. Щото някъде може да има и печатни грешки. Не само редакционни, но и печатни грешки. От друга страна тогава някак си, понеже беше такова времето, всеки гледа да направи нещо без да се разчуе, с много малко хора се събраха да направят песнарката. И важното е, че са я направили. Колкото и да има грешки, те не са фатални. Ние като се събрахме с Асен и Мичето Златева, ние нямахме разногласия, веднага разбрахме какво е и си ги оправихме, като на нейната песнарка се нанесе. Не на всички. Не можахме повече да се съберем. В: Правихте ли протокол, подписахте ли се или не? Д: Няма защо да правим протокол, на нейната песнарка ги оправихме. Защо да правим протоколи. Но аз мога да ти кажа, че това, което направихме ние, ако се съберат утре музикантите ще го направят същото. Разбира се, аз исках да присъствува Асен Арнаудов и Асен съжаляваше, че не знае къде е тоя сандък с неговите нотни листове. Той си пазел архивите. Но виж какво, не е фатално това. От друга Страна те са правени с молив, там се е задрасквало. Учителят е повтарял. Трябва той да си ги дешифрира, но не е фатално това. Ние някой път акцентираме върху някои неща, които не са фатални. Това всякой един музикант ще разбере. Важното е, че са издадени, Паневритмията е цялостна. Всяка регистрация, която ще прави един композитор или музикант, тези тактове, които аз ги махнах три в първия номер и там по два още нататък ще ги направят и те. Виж какво, за мене е много рисковано да се правят разработки. Няма що да правят разработки. Ние достатъчно още не сме ги хармонизирали! Ние още не сме ги дали в ръцете на един голям музикант да ги изпълни, да видим силата на въздействието им от един голям артист. Такава една песен, която видях аз тука, беше неотдавна. Знаеш каква е "Мусала", знаеш каква песен е станала. Ето, сега я е направил Филип Стоицев за хор, туристическия хор, без да каже кой е автора. Ще го чуем как ще излезе. Защо ще правим разработки преди да сме ги чули - въздействието им така изнесено от големи професионалисти. Аз искам да чуя например "Бершид Ба" от един Борис Христов. Тогава ще разбера силата на тая песен. В: Ние сме заварили много певици на Изгрева. Едната беше Катя Грива. Другите кои бяха? Д: Табакова беше. В: Вие сте слушали нейното изпълнение. Д: Слушал съм, да. Табакова, според нея, тя казва, че Учителят е дал на нея "Сътворението на света" ли какво беше. В: Да, Битието. Д: Битието. Тя обаче казваше, че това което е дадено на мене е дадено и го криеше някак, може би под въздействието на Кръстю Христов. За мен нямаше такова нещо. Аз признавам онези песни, които излязоха в историята на Школата, които се пяха от всичките и в беседите и т.н., но така "На мен дадено" това ми звучи някак си, не знам що така стана, че бе публикувано в песнарката. Борис Николов ги постави. Ако е въпрос - за мен дадено и на мен Учителят даде един текст и аз направих една песен. Но това е друг въпрос вече. Няма да я поставя в песнарката. В: Какъв текст ви даде Учителят? Той ви даде тема за песен, нали? Д: Не, един текст и аз направих една песен, която даже забравих. Даже Калименов я издаде в издателството в Севлиево. В: Как се казваше песента. Д: Имам даже екземпляр. "Светъл ден", да. Светли дни бяха тогава. Но това, което е участвало в Школата, което се пееше по беседите, по съборите, за мен това е музика на Учителя. А такива дадени "само на мене", това не беше маниер на Учителя. Той можеше да ми диктува на мене, когато бяхме двамата в салона, но след това се събирахме всички и пеехме. "Той иде" например, не мога да кажа, че е дадена на мене, да си я занеса вкъщи. Нали така? "Иде, иде" - цялото Братство я знае, всичките са я пели. В: Сега други певици кои бяха? Д: Ами Мичето Златева пееше по онова време, пееше Кичка Вълчанова. Тя имаше хубав глас. Дора Карастоянова, тя беше в оперния хор. Веса Несторова пееше. Не мога да си спомня всичките. По-рано всички пееха. Много музика имаше на Изгрева. В: Това не е малко, на Изгрева толкова много музиканти. Д: Това са 180-200 човека. Не е малко нещо. Всичко свири, разбира се. На Паневритмията всяка сутрин имаше по няколко души на поляната, свиреха в оркестър. Има снимка с Калудов, там свирят към 15 човека. Калудов беше запасен капелмайстор от Варненското братство и идва да живее в София и той направи един оркестър. После аз го разширих и аз съм го правих като вземах по няколко души от филхармонията и правехме много хубави концерти. И оркестрираше Калудов така песни и други работи и даваше концерти и много голямо желание имаше човека. Той почина. В: Какви бяха концертите му, с музика на Учителя? Д: Да, музика на Учителя, давали сме и други концерти, да кажем помня "Вивалди концерт", "Тартини концерт" със солист. Тогава идваха от филхармонията да помагат на нашите оркестранти. В края на краищата много хора от Изгрева завършиха, като Влади Симеонов. Имахме един диригент, който не се включи много - Веселин Павлов, който впоследствие почина. Стана на филхармонията диригент. Васил Павлов, майка му беше много предана. Асен Арнаудов, Ангел Янушев, много музиканти имахме. Иван Кавалджиев, Вапурджиев - контрабасист, голям музикант. В: В онези години правеха ли опити за хорово изпълнение? Д: А-а, имахме хор, а-а много хубав хор. Аз съм писал много неща за хора и съм дирижирал. Една балада има от Учителя "Страшен беше вятърът". Знаеш каква хубава балада стана. С голямо удоволствие правих музиката. Всичките ми партитури ги взе Симеонов и той дирижираше едно време. И така със спомените си останаха, при него останаха. В: И къде отидоха после? Д: Не знам къде са, не мога да ти кажа. В: Как може такова нещо. Аз ги искам от теб тези нотни листове. Д: Ама защо бе, аз ако трябва ще го направя, по-хубаво ще го направя. В: Ти ще го направиш по-хубаво, но ето, че не сте го направили. Д: Виж какво, дай един хор, кажи утре имаш хор, тази вечер до осъмване аз ще ти приготвя всичко. В: Онова, което се напише на хартия, то остава за поколенията. Д: Не може бе, човек се развива. Ти знаеш ли, че като погледне човек едно време каквото е писал, някой път се учи даже от тези неща. Някой път може да бъде много интересно. Знаеш ли какво значи да преглеждаш стари партитури? Минало е време, дай сега да прибавим нещо, все пак прибавили сме едно знание към старото. Тъй че като имаме условия, значи ще стане. В: Какво е вашето мнение за оркестрацията на Стоицев? Те са правили записи? Д: Той си е направил един малък камерен състав, нали и според неговите възможности е направено хубаво, но важното е, че тя Паневритмията може да ползва, за да играят хората. Тя е съобразена да играят, всички темпа са точни и нашите хора я много харесват, но външните хора не могат да я възприемат. В: Не могат? Д: Не могат, да. В: Кое им пречи? Д: Свикналите толкова години да слушат цигулки, китари, което пък във Франция ми казах, а чакай това е еднообразие. - "Как може, това е еднообразие." Нашите хора като играят, те даже и като свири оркестъра те пак си пеят, защото знаят текста. Те не са концентрирани в разкриването на движенията, важното за тях е, че върви мелодията. Ония си свирят, тия си пеят и работата върви. Нали така? До това положение една сложна оркестрация би ги дразнила. Ще кажат, чакай сега, тука не мога да си пея особено като чуят както минава единият от едната група инструменти в друга. Това е нормално. В: Колко време ви отне? Д: Оркестрацията? Мога да ти кажа, шест месеца. В: И общо за колко човека беше? Д: Оркестъра беше към 50 души. В: А имаше ли мъже на Изгрева, които пееха добре? Повечето бяха жени. Д: Имаше един Маринчевски, той сега го пенсионираха ми се струва, пееше Митко Сотиров, беше тенор, той с Мичето Златева пееше. Също Славов. Той беше оперен певец Славов. Той постъпи в ансамбъла на военните и там се пенсионира даже. Знаеш ли го Филип Славов? Певец, един тенор хубав, голям. Той беше в Югославия. Той в Югославия по радиото пя песни от Учителя. Учителят каза: "Той е смел, той като се втурне към нещо не можеш да го спреш". Славов беше голям глас. Драматичен тенор. В: В коя година пееше в Югославия? Д: Още беше жив Учителят. След това постъпи там някъде си из курортите, там да спечели малко пари, за да остане малко повече време и се върна тука и постъпи в ансамбъл. Той е един от първите след 9.IХ.1944 г., когато се образува военният ансамбъл. Това беше един хубав хор. Но характерното ако искаш да чуеш пеенето на Учителя, то е характерно и ако го пеят всички по време на беседи. Най-силното внушение според мене са песните на Учителя, когато пееше братството пред беседите, пред съборите. Слушал ли си, когато всички пеят "Духът Божий" в един глас. В: Казват, че са правени опити и външни хора да пеят. Учителят не е бил доволен. Някои външни хорове да изпълняват Негови песни? Д: Аз не знам такова нещо. В: Той забранил и не бил доволен. Д: Аз не знам. Учителят въобще не забраняваше нищо. Аз лично не помня такъв случай.

14. КАТЯ ГРИВА Димитър Грива: И след това карахме доста тежки години. А ние бяхме вече родени. Катя се ражда в 1902 г. Аз съм в 1914 г. Вергилий Кръстев: Колко деца сте? Д: Последното дете съм аз. Четири. Третата, най-интересното и даровито дете й правят една операция в София, 16-17-годишна, почива и аз съм единствения, последния. Значи Катя, след това Еленка, която почина, след това Стефанка, русата, и последният съм аз. През 1909 г. се ражда Стефанка и след това аз. В: Майка ти от къде е? Д: Майка ми по фамилия се казва Попова. Те имат доста попове в рода и нейният брат беше адвокат в Пловдив. Баща й се е занимавал с търговия. В: Тя от къде е? Д: От Пещера или Пазарджик. Свършват войните и баща ми напуска Сливен и идва в Пловдив. Взема една къща под наем. Знам, че беше чудно хубава, но много тежко карахме тия години. От друга страна националната катастрофа се отрази много лошо на баща ми. Той изгуби всякаква надежда. Националната идея за обединение на отечеството бе много голяма при офицерите. Така че просто рухна и нямаше усмивка на лицето му. След това той стана експерт по тютюните, макар че той не пуши. И ходеше в Гърция, Турция и Мала Азия долу и купуваше тютюни. И ние ходихме в Цариград и имаме много хубави спомени. Той направи една къща в Пловдив. Катя завърши музикално училище в Пловдив. Тя учеше в гимназия, но се прехвърли в музикалното училище, което обаче като го завърши не го признаха. Защото беше частно. Тогава баща ми я изпрати в Италия да учи музика. Пеене. В: Коя година замина? Д: Ами преди земетресението 1928 г. и стоя там пет години. Върна се 1932 г. Тя учи в Рим, в Санта Чичилия, това е голямата консерватория, в която даже и Верди е учил. Там има една плоча, че е била в някакъв пансион католишки. Там в Библиотеката се запознава с йогизма, с окултната литература и от там започват първите й опити. Катя беше настроена много мистично, духовните проблеми винаги много са я вълнували, както и аз в същото време се запознах с теософията. Един ден и двамата седим на масата, чакаме обеда и в това време донасят една брошура. В Пловдив поповете издават една брошура срещу Учителя. Цитират го какво разбира Петър Дънов за любовта. Обаче книжката е издадена с такова невежество, че веднага заинтересова. И тогава още ние потърсихме първоизточника, от където цитират. И като видяхме какви цитати, как просташки го тълкуват и тогава Катя се заинтересова, намери нещо от Стоицев да прочете. Преди да видим Учителя ние знаехме нещо за Него. Но по най-негативния път от една брошура издадена от поповете ние се запознахме с Учителя. В: Тя е една брошура на Ласков. Д: Не зная от кого беше, не си спомням. Катя идва в София да постъпи в операта след като завърши в Италия. Обаче цялата атмосфера в операта, всичкото това нещо на Катя не й допадна. Тя едвам издържа една година. В това време тя се запозна с Учението на Учителя и остана там и като че ли намери там истинското си място на Изгрева. Тя имаше интересни опитности и само така се нареди всичко, че естествено се развиваха събитията около нас. И всъщност Катя стана причина, когато аз идвам да уча музика в София, дойдох на Изгрева да живея. В: Разказваха ми, знаеш ли нещо по-подробно за тази опитност в Италия в този католически пансион когато се е запознала с йогите? Правила е някакви медитации ли? Д: Някакви излъчвания е правила с двойника си. На Катя е много близка тази материя, цялата й природа е скромна. Катя е изобщо един човек, който като се отправи към нещо, цялата се отдава. И винаги поема отговорността и нищо не може да я отклони. Тя беше много упорита и никой не можеше да я отклони от Учителя. В: Тя идва на Изгрева. От какво се прехранва, работи ли, учи ли, пее ли? Д: Тя предаваше пеене. Педагог. Имаше ученички доста, както Георги Радев предаваше математика, Паша предаваше химия, нали. Въобще на Изгрева имаше повече учителска работа, педагогична работа, но Учителят я изпрати след това при Морфова. Те си допаднаха много и Морфова разкри нещо ново в гласа й. Намери някакви нови хоризонти, насочи я към колоратурата по пеене и в съзнанието на Катя останаха много хубави така спомени и преживявания от контакта с Морфова. В: Какъв й беше гласа на Катя? Д: Тя бе като един спинтов сопран, учи колоратурно пеене при Морфова и на края се уплътниха едни низини така, много хубави, топли низини. Накрая тя пееше само песните на Учителя. В: Вие не се ли опитахте на времето да запишете гласа й. Д: Тогава тази техника я нямаше. В: Не се сетихте. Д: Ние на Учителя не записахме гласа, че на Катя ли? В: Впоследствие тя отива да работи в Трън. Д: Виж какво, тя трябваше да учителствува, да си вземе пенсия, но тъй като тя имаше висше образование от Италия, нямаше средно, една година учи и вземаше изпити, за да вземе средното си образование. В: Така ли? Д: Там е така. Имаш глас - постъпваш. Аз например, гледах когато бях в Мюнхен на командировка синът на един наш музикант, който е 12-годишен, учи висше образование - цигулар. Бащата пита: "Професоре, вие не знаете какво учи детето". "Учи висше образование", да получи, независимо, че е 12-годишен. Щом той може да свири един материал, който го свирят студентите, няма възрастова граница. Такова нещо е. Няма да го спрат и да чакат да стане 18 години, че да започне висше образование. На 17 години той вече завършва. Той сега е диригент това момче. Катя остана на Изгрева при един много хубав духовен живот, при който имаше пълна нагласа и там дойдох и аз. В: Направихте къщичка? Дървена къщичка. Д: Не, дървената къща Катя я купи. Тя беше готова. Тя беше много малка и там живееше. В: А вие къде сте учили прогимназия, в Пловдив ли? Д: И средното в Пловдив. В: А музикалното? В: В София. Тогава беше академия. В: И как се сблъскахте вие с музиката? Д: Аз в гимназията свирех на цигулка и на чело, и на пиано вкъщи. Нямаше кой да ме насочи към един инструмент. Любовта ми към музиката беше комплексен. Когато ме стреляха и ме раниха, то е един инцидент много неприятен, случайно мога да кажа, бях още 16-годишен и когато лекарите казаха, че няма вече никаква опасност, тогава дойдоха моите приятели и ми направиха една серенада - с челите и цигулките в преддверието на болницата. И аз тогава си казах, ако оздравея ще се занимавам само с музика. Баща ми обаче беше доста смутен и каза: "В моята къща един музикант стига". Но преодолях в края на краищата, иначе не може. Той беше много разбран. Много разбран беше, баща ми беше чуден човек. Аз съжалявам, че толкова огорчения съм му създал с вироглавието си. И дойдох аз в София и две години учих при Тамара Янкова частно и се явих после на изпит, но завърших при Димитър Ненов. При Димитър Ненов - пиано и при Веселин Стоянов - композиция. В: Сега разказаха ми една интересна опитност, когато вие сте бил ранен и в безсъзнание, Катя ходила при Учителя и кажете ми случая как стои. Д: Виж какво сега. Те получиха едно писмо, положението ми е много лошо, това е, куршума минава през главата, която се разбива на парчета. Тогава беше време когато нямаше пеницилин и лекарства против инфекцията и викат Катя родителите да отиде в Пловдив. Тя пита Учителя. Той казва: "Ако искаш да ги утешиш, отиди!" По това време Учителят е зает с Паневритмията. Той с музикантите работи Паневритмията. В петъка Той слиза на Младежкия клас. Катя стои вънка и чака. Той казва: "Сега вече няма никаква опасност". Същата вечер, аз цяла нощ се потя, главата ми се поти, цялото това нещо като чалма, всичко е във вода. Като влезе лекарят всичко бе във вода. Температурата спадна. Запитва ме: - "Как си бе, момче?" - "Много добре". Щото той имаше големи симпатии към мен, защото мен като ме раниха нямаше вкъщи никой и идва лекаря и казва: "Тук трябва да се подпише протокол, това е малолетно момче и после плюс това е опасно, има опасност за живота". "Докторе, давайте операция, нямам никого, дайте аз ще подпиша?" И понеже каза, че има опасност, аз казах, че искам, поисках операция. Можело е сигурно да се направи с местна упойка. Цялото това разбиване на черепа, изваждане на куршума, всичко това нещо издържах. Лекарят имаше една симпатия към мене за държането ми, после казал даже на баща ми. Действително сутринта нямаше никаква опасност и след една седмица той позволи да свирят музикантите и след 20 дена ме изписаха. Това беше в католишката болница в Пловдив и чудесни сестри бяха католичките, сам в стая бях, плащах по 150 лв. на ден. В: Спомням си, че разправяше Катя, че Учителят казал: - "Сега се борят за него горе". Д: А, да, и на мен ми каза. "Голяма борба беше за тебе горе. Трябваше някой да гарантира за тебе." Виж какво ще ти кажа. Имай предвид, че в три последователни дни имах три премеждия. Връщам се от гимназия на обед. В това време разбиват "Куршумхан". Една голяма щуротия и с взривове и както минавам така един взрив и една такава голяма буца хоросан от тухли минава тъй край врата ми и разбива витрината. Ако беше минала малко по-напред и на място оставах. След два дена в Пловдив във военния клуб имаше двама сказчици, двама оратори. Влизам аз вътре и така както е печката с въглища, беше хладно време, пролет, имаше един стол пред вратата на печката и аз съм седнал точно пред нея. А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката. А нещо ме напъва, опъва, нещо ми е скучно, ще изляза вънка. Като почне втория оратор, тогава ще вляза. Аз си казвам и излизам. Излизам, няма и минута и се чува един взрив вътре като вратата на печката разбива гърба на стола, на който аз седях. Значи преминах премеждието. Второто, третото обаче не ме подмина. Пак съм вкъщи на двора, стрелят по мене и ме улучват в главата. В: Ама как нарочно или случайно? Д: Не може да се разбере точно, но мина се случая. Всъщност случайно беше ми се струва. Как да ти кажа, мен ми е неудобно да говоря по тоя случай. В: Единия път някой посяга, втория път някой посяга, третия път улучват те. Д: Третия път, да. Не можаха да ме задигнат. В това е било голямата борба гдето Учителят казва. Но това, което става тази вечер, цялата ми глава се изпоти. Всичко това беше вода. И Учителят още в 5 часа като слиза сутринта казва: "Сега мина вече опасността". Когато минава визитацията в 8 часа лекарите така ме развиваха и се вдигаше пара. Вече имах един шум в главата, но нито температура, не беше голяма, към 38 беше, но все пак изчезна. Казвам виж какво, ти знаеш, че Учителя за всеки от нас е платил един път поне. Много хора, и Методи Константинов и много хора имаше на Изгрева, където Учителят беше заплатил за живота им. В: И по-късно вие идвате вече в София. Д: Да, аз още с вързана глава дойдох в София. Веднага дойдох с курка. Дойдох на Изгрева. Реших да отида на Витоша. Намерих едни дрехи цивилни. Много хубаво беше, моето идване беше интересно. Аз живеех първо в София, а след това се преместих на Изгрева.

13. ЛАТЕРНАТА Вергилий Кръстев: Сега искам вие да ми разкажете за вашия род. От къде идва вашият род? Димитър ГриваД: Ставаше въпрос още като ученик, когато баща ми ме заведе на преглед при проф. Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония. И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла кожа, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините - албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон. И действително, баща ми проверява, че по време на въстанието на Али паша една майка с две деца с два коша с един кон бяга през Рило-Родопите и слиза в Асеновград. Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо. Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели. В: А по какво познаваше д-р Ташев? Д: По този полуалбинизъм, който е при мене. Това е казва много характерно. Бяла коса, бяла кожа. Този случай накара баща ми да се заинтересува, което беше много интересно, това правеше силно впечатление на всички ни. Та от там нататък бащата на баща ми, той всъщност е бил шивач. Голям, хубав човек. Но когато баща ми се връща като граничен офицер той заварва в Пловдив на двора 7-8 латерни. Той е бил този, който на най-новата песен, най-новия шлагер, така ще смени иглите на барабана, че да може при върнете да се произведе песента. Той се занимавал с латерни, аз даже ходих в Асеновград да си купя една латерна, да видя мога ли аз при моята музикална подготовка да направя същата тази работа. Защото той не е учил хармония, но мелодията върви, говора излиза с акомпанимент, има един барабан и той е поставял тези игли и това нещо той го е правил на всичките тия латерни и баща ми е бил много изненадан, разбира се. Това е дядо ми Димитър. Нося името му. Може би от тук идва и влечението ми към музика. Да. Латерни се продават. Той пуска новия шлагер, новата песен трябва да се направи като се върти да свири новата песен. И понеже всичките латерни са минавали през двора на дядо ми, значи човек интересен, с професия нова. Разбира се, баща ми не е знаел това. Няколко години тогава всеки млад офицер трябвало да мине през гранична служба. В: Колко деца има дядо ви? Д: Пет сина. В: Т.е. вие имате 4 чичовци. Как се казват? Д: Аз не ги помня. Баща ми е най-големият, който е останал в България, най-малкият, който се казва Атанас е починал в Ямбол. В: А другите? Д: Георги отива, когато започва войната на Бурите срещу англичаните, тогава цялото обществено мнение било на страната на бурите и той е отишъл доброволец. Той имал някакво образование военно и избягва и става офицер в отредите на бурите срещу англичаните. Там англичаните го раняват и го изпращат на остров Света Елена. Той от там пише едно писмо на баща ми, че е там, където е бил Наполеон. И като свършва войната той се връща и остава в Йоханесбург и се оженва за англичанка. В Южна Африка. До войната - Втората световна война имахме една връзка с него. Но след това аз исках да намеря адреса му, но чрез Червен кръст, казаха че от последното преброяване такъв човек няма, но и той самия казваше в последното си писмо, че поради здравословното си състояние ще отиде да живее на вилата си на океана. Той обаче нямал деца. Двамата други братя са живели долу в Гърция в Тракия и се оженват за гъркини и нищо не знаем за тях, защото той двете си деца единия брат ги изпраща и ги осиновява чичото в Йоханесбург. И при туй положение може би, те малко криеха адреса на чичо ми, та за тези двама чичовци нищо не знаем. Този в Ямбол също е бил музикален, но той е бил съученик на Маестро Атанасов. Той искал много да учи музика. Маестро Атанасов го извежда от гимназиалната духова музика, изпращат го в Италия да учи, а пък чичо ми го изпращат в Испания и се връща като представител на шевните машини "Сингер". Така му беше в Ямбол последната кантора там. Търговия с такива машини и той беше купил един орган и едно пиано и взема жена, която обичаше музика и свиреше на пиано. Но до края на живота си му е било мъчно, че не е учил музика. В: А вашият баща, той е първото дете, той какво завършва? Д: Той решава да отиде в Америка.Тръгват една група за Америка и отиват в Солун. Той бил завършил класическа гимназия в Пловдив. Знаеше латински, старогръцки - перфект до края на живота си. На пристанището го вижда обаче един и му казва: "Слушай, понеже теб вуйчо ти те е издържал. Вуйчо ти гарантира за тебе и ти ще се върнеш в България, ще изкараш военната служба и тогава където искаш върви". Всички се качват на кораба, той се разхожда отпред и остава. Като се връща в България изкарва военната си служба и постъпва във военното училище, тогава нямало такива ходатайства. Там завършва висше образование. Обаче това бил много интересен випуск. Вътре бил и Гоце Делчев. Тогава директорът на военното училище бил братът на Ботев - генерал Ботев, а до леглото на баща ми е синът на сестрата на Ботев. Като изпращат момчето смятат, че отива при брат си, обаче как ще каже той на генерала чичо, нали. Не е знаел Ботев, че племенника му е там. Един ден пристига майката при брат си да се видят. В това време се готви, уговаря се въстанието. Гоце Делчев бил много активен. И там даже идеята им е била от този випуск половината да влязат във войската в България, а половината да отидат долу в Македония, да подготвят въстанието и когато се вдигнат от тука нашите за въстание, всички да се включат. Обаче ускоряват въстанието и не е могло да стане тази история, но баща ми имаше много хубави спомени от този випуск. Той случайно попада на военните и след това започват войните. Той става офицер. Баща ми имаше отношение и влечение към науката. Знаеш ли каква памет имаше той, особено по история. Любовта ми към историята идва от баща ми. В България постоянно се говореше за националните проблеми. Всичките разговори, всичкото беше за това - България. Той преживя много тежко войните. Той беше ранен още в началото на войната - Първата европейска война. И в двата крака куршума минава и нашите лекари тук искат да му режат краката. Той вдигнал патериците и започнал да ги бие. Тогава си научил урока, защото се разчуло и царица Елеонора чула, че един офицер биел с патерици и отива при него и се завел интересен разговор между него и нея. Тя първо му предложила цигара. Той казал: "Аз не пуша". И тя го изпраща на лечение във Франкфурт. От там той се връща не само без патерици, но и без бастун. Спасяват го. След това става окръжен ли какъв-комендант в Сливен и Стара Загора и се скарва с Царя и военния министър и си дава оставката. И от неговия випуск единствен той не е произведен генерал. Той си остана полковник.

12. ОТКУПЪТ Вергилий Кръстев: Сега разкажи как разглеждаше Методи вашият хороскоп. Димитър Грива: Той не го разглеждаше, а Учителят. В: Имаше ли тези Дирекции опасни за здравето ви? Д: Той с такива работи не се занимаваше. Той даваше принципни неща. Аз после се занимавах с Астрология разбира се и научих тия неща да ги знам. Тогава аз разбрах, че това е една сериозна наука. Може ключовете й да са загубени. В: Спомняте ли си такива някои моменти от живота на Катя, интересни във връзка с опитности от Школата и някои критични моменти от нейния живот? Сега вие започнахте да разказвате историята с куршума и все пак казахте, че има някои неща, които не споменахте. Д: За моя сън. Тогава аз реших, че ако оздравея ще се занимавам с музика, в болницата. Все пак баща ми искаше да ме прави общественик, майка ми искаше да ме прави лекар. Аз имам и сега още отношение към медицината. Към това да определям диагнозата имам някакъв талант, който трябва да се развие. Много интересно. Диагностика, това е за мене голямо нещо. Аз съм се удивлявал и винаги когато лекар е присъствал с голям интерес съм съобщавал диагнозите и до ден днешен имам отношение към медицината. В: Ако бяхте станали общественик? Д: Щяха да ме претрепят. Нямам право да избирам ако изоставя музиката, ще ме задигнат. И без това за мене е било голяма борба. Както ми каза Методи: "Учителят плати за тебе". Аз го питах и Той каза: "Тъмните сили не искаха дори откуп за тебе. Искаха да те задигнат от земята". Те бяха в една седмица три неща. Аз бях гимназист, връщам се от гимназията на обед, в това време едни глупаци в Пловдив в общината разваляха "Куршумхан". Това е една старина, интересна, останала от турско време. И понеже това са едни грамадни зидове с взривове ги развалят и гръмва един взрив и една такава голяма буца вар и тухли профучава тука край врата ми и разбива една витрина. По онова време имаше македонски убийства и имаше нареждане щом се гърми и трещи всички да лягат по земята. На сантиметри се изтърси прахоляка и ако беше една педя по-напред щеше да ме остави на място. Това става в понеделник. В сряда след обед имаше една сказка с двама сказчици във военния клуб. Така както е салона и тука е печката. Имаше една украса такава с някакви портрети, имаше два големи турски патрона качени там някъде и войникът взел падналия патрон и го хвърлил във въглищата и го слага в печката заедно с въглищата. Пред печката имаше един стол. И аз седнах на него стол, обаче нещо ме нагря, беше ми нещо скучно и казах: "Аз ще изляза малко навън, като свърши този автор ще вляза на втория". Тъкмо излизам и един гърмеж страшен вътре - вратата на печката беше разбила облегалката на стола - ако бях там щеше да ме остави на място. Отвънка майора ме прегърна, той беше домакина, познаваше ме този човек. Събитията следваха едно след друго, значи бяха като че ли решили да ме унищожат. В: Защо така конфликт ли стана? Д: Ха, да не говорим, да не засягаме хора, които са живи още. Но един куршум с изстрел бе изпратен в главата ми. Аз направих всичко възможно да спася този човек. Той трепереше като платно. В: Той нарочно ли стреля или бе игра. Д: Виж какво, хайде да не говорим. Не е важно, нали така. Да не търсим виновен. И така, голяма засада ми бе устроена. Но все пак имал съм късмет. Иде си. Но до този момент аз почувствувах, аз разчитах, че Учителят ще направи нещо за мене, но както казва Той в закона, че Бог в доброто остава неразбрано, защото човек е подготвен органически да изживее кармата си. Виж колко интересен закон. В: Всеки човек е подготвен и има сили да издържи всички страдания, които биха му дошли. Д: Да, така. Те отстрани хората повече страдат от някои работи. От друга страна как да ти кажа, в мене настана една промяна след като се роди сина ми Андрей. Например, аз нямах никакво чувство на страх. До такава степен, че като, че в главата ми някакъв център беше неразвит, центъра на самосъхранението. Когато бомбардираха София, аз не разбирах и схващах, че това е опасно за живота на хората. Като че ли не се отнася до мен. София когато я запалиха минавах между Министерството на вътрешните работи и на железниците, когато на ул. "Гурко" гореше всичко в огън, отгоре пищят, а аз се движа като че не се отнася за мен. След като се роди Андрей, у мен се яви едно чувство за самосъхранение. Аз тогава започнах да си отварям очите на четири и вземах да внимавам, една предпазливост, която по-рано съм я нямал. Аз като видях един път на каква стена съм минал отгоре и майка ми и баща ми са били отсреща, как са го преживели, аз сега не мога да мина оттам. Не мога, каквото ще да направя. Така минаваш и всеки миг може да се сгромолясаш. Нямах някакъв център на самосъхранение. Раждането на Андрей е много важно нещо за мене, той и астрологически ми е много близка душа... Там където е неговото слънце, там е моят Асцендент. Там където е моето слънце, там е неговият Асцендент. Една голяма връзка имаме с това дете, да видим, дано да има късмет. Той има много хубава душевност, има нещо много хубаво в него. В: Спомняте ли си някои други екскурзии с Учителя? На Витоша, на Рила? Бил ли сте на летуване на Рила с тях? Или може да сте минавали мимоходом. Д: А, бил съм на Рила с Учителя. Бил съм няколко пъти. През 1939 г. например, когато каза: "Като тази година ще има чак в 1999 г.". И след един месец започна войната. В: А вие сега, вашият опит с Паневритмията беше за вас сполучлив. Д: Сполучлив разбира се, но пак така документален. Ако трябва да се направи един студиен запис, да се направи на плоча, то трябва да имаш един оркестър на разположение за няколко дни, при хубави студийни условия и техника, защото не е лесно. Понеже тя е много трудна нашата музика, това не е модерна музика, при която и да сбърка някой няма да се усети. Балансът на оркестъра трябва да бъде точен, самата хармония е такава, мелодията, понеже трябва всичко да се изпипа много чисто и много хубаво и вероятно това ще го направим един ден, но трябват условия за туй нещо. И така или иначе ние трябва да я имаме тая Паневритмия, към нея трябва да има един интерес И тя е така всяка една пиеса така отделно като музика е интересна извън играта и от друга страна все пак се е родила в една духовна Школа. Това е интересно. За пръв път в Школата има музика. Сега гледам Розенкройцерите употребяват музика, но класическа на Хендел, Бах - такива неща, антропософите и те нямат музика, но Щайнеристите са много така разположени. Гледам така един професор франкенфел. Доведе го у дома Томалевски, той дойде на една среща тука международна на славистите. Изнесе един от най-интересните доклади. И покани го Томалевски и разбрахме, че той бил шеф на антропософите в Берлин, и на него показахме му Паневритмията, разговаряхме. После бе писал писмо, че това, което бил преживял в къщата на Грива два пъти в живота му се е случвало. Много чувствителен и интересен човек. Щайнер си има последователи между интелигенцията в Германия докато Учителят има от народа. Трябва да има по-голяма чистота, да е много чувствителен човек и освободен от много неща, гдето се казва меховете като са пълни къде ще пълниш по-нататък, но създава се една култура интересна, духовна на запад. Все пак имаха нужда, там в една Германия това е едно пречистване след този хитлеризъм с едно такова учение на Щайнер.

11. РУСИЯ И ВОЙНАТА, 21.ЮНИ 1941 Г. Димитър Грива: Даже западната религия създаде много философи, защото източното православие остана в голямо невежество. Въобще църквата не оставя нищо в нашите християни. Значи всичките попове са за посмешище в нашите народни приказки. Нашите не уважават попа. Църквата не е уважавана. Тя си изигра голяма роля в нашето Възраждане. Тя съхрани много неща, обаче в съзнанието на народа няма го онова нещо, което е при другите народи. Вергилий Кръстев: Нашият народ не възприема формата. Д: Да, той е малко анархично настроен и той бе критичен. Освен това те бяха непросветени хора, те не знаеха нищо, а ставаха попове и т.н. Но по-чисто е от католишкото от гледище на карма. Та не всеки разбира, че ония, католиците, са извършили много престъпления. Защото веднъж Учителят ми каза така в началото на войната: "Черният папа се намира в Полша". Значи Черната ложа е най-силна в Италия и в Полша. "Тя много ще пострада." Поляците загубиха по 3000 души на ден. А това е 6 милиона за 1000 дни. Та имат да си плащат те някои неща, та черният папа е в Полша. Много е интересно когато на 21.юни 1941 г. удариха германците Съветския съюз. Беше неделен ден. Отивам аз към салона. Викам: "Учителю, какво става?" Казва: "Къде е луната?" Викам: "На разсип е". "Е, на разсип, няма нищо." Показа ми, че е на разсип, няма да се свърши работа-.Когато обаче германците напреднаха и ха да падне вече Москва, отиваме с Рогев. В: Той жив ли е още? Д: Не, почина преди две години. Много интересен беше той. В: Аз си спомням, той беше писал една монография за календара на прабългарите. Д: И така, отиваме с Рогев при Учителя и го питаме: "Какво става със славянството, ще го смажат, ще го унищожат." Обръща се към Рогев: "Ти нали си писал книга за Черно море? Запиши си, че на тази дата около бреговете на Черно море няма да има нито един германец." А когато нашите войски влязоха в Беломорието, Учителят ми каза така. Говорим за това нещо. Пита ме: "Къде се намира слънцето?" "В Рака", казвам. "Е, знака на Луната, не е трайна работа." Така подсказваше тия неща. Не обичаше да говори. В Края на краищата доста ни вълнуваха тия работи. Това е епоха. Много интензивно беше всичко. В: Значи щом е на разсип Луната, няма да продължи дълго това нещо. Д: Борис Рогев е бил офицер от флотата, завършил в Париж в Сорбоната, дълги години е директор на географския институт. След пенсионирането си отишъл в института по математика при БАН, където написва две книжки с математически формули, със задачи, български календар. Книжките били изпратени в Москва. Един академик като ги разгледал, казал да му изпратят адреса на Рогев и след това му написал писмо, в което му поставил да реши две нерешени световни задачи. Рогев сяда, решава ги и му ги изпраща. Ако беше Рогев комунист, Луната щеше да се разтърси, щяха да пишат вестници, радио да трещи денонощно, включително и по телевизията. А така всичко остана скрито и покрито.

10. ЛИМОНИТЕ Димитър Грива: Ето например Бошков. Той беше комендант в Скопие, много работа свърши тоз човек. Там тия пакети за храна, гдето влизаха и писма с караула, всичко благодарение на него беше. И гдето спасиха затворниците, те ги разпуснаха преди да ги вкарат в затвора. Сега Ромел беше сразен от Монгомери в Африка и се освобождават големи английски войски, корпуси в Африка. Бошков се интересува сега къде ще ударят те. Може да ударят на Балканите, защото не се знае. Може да ударят Италия, може Франция, не знаем разбира се. Взема колата той и идва без разрешение в София да пита Учителя. И естествено нищо не му казва и на другия ден той отива, петък на обед, на двора на картофена супа и сяда до Учителя. Учителят взема лимона да си изстиска в супата и запитва: "От къде са тези лимони?" "От Италия." "А, значи скоро лимони няма да има." Бошков веднага разбира, че ще ударят Италия. Не си изяжда супата, скача и си заминава. Вергилий Кръстев: Ха-ха-ха. Д: Той не можеше да каже: „Учителят, го е казал". Той каза, че лимони няма да има. Ако имаш интелигентност - разбирай. И англичаните удариха в Италия. А те можеха да ударят през Балканите, тогава става страшно, както е искал Чърчил. Чърчил е искал пътят на СССР към Европа да се прекрати още от тука, да се прекрати още в Полша. Спаси се това положение. Щяха да направят ад тука, нямаше помен да остане от нашите градове, можеш ли да си представиш какъв фронт щеше да бъде тука, жестоко. Така те удариха в Италия и така няма да има тука лимони. Ето такива неща имаше тънки. Той не казваше направо нещата. Първо може да се злоупотреби, после това да излезе от Неговата дума. Както ако беше казал още навремето, че Колю-обущаря ще бъде представител на Бялото Братство иди после се разправяй с него, като надигне глава като водач. Та всичко това беше около Него. Имаше една много тънка работа. Един много особен живот. Но само онзи, който беше чел от Словото Му за новите духовни закони и принципи, можеше да разбере.

9. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ВЛАСТТА Вергилий Кръстев: Разправяха ми, че в последните месеци на Учителя, когато Го питали кого трябва да определят за представители на властта, трябвало да определят вас и Начо Петров. Я ми разкажете тази случка? Димитър Грива: Това е също много интересна опитност, която нашите хора не можаха да я разберат. Дойдоха и ни казаха, че трябваше да има представители от нас в Отечествения фронт. Самата организация на О.Ф. не беше създадена. Идват на Изгрева и казват да има двама представители. Отива Стоименов да пита Учителят и Той казва: "Митко Грива и Начо Петров". Връща се Стоименов, каза ми: „Добър ден, честито" и като ми каза това нещо в мене не трепна нищо, все едно мина край ушите ми. Аз преди три дена бях в Мърчаево при Учителя. Аз разбрах веднага цялата история. Имай предвид, че ние на Изгрева имахме активни комунисти. Там се криеше Кофраджиев, Христозов и другите трябваше да си влязат в ролята. При погребението на Учителя те трябваше да си кажат думата. Аз разбрах, Учителят беше такъв необикновен педагог. Той трябваше да натисне един невидим бутон. То беше опасно да каже еди кой си. После не можеш да излезеш на глава с тях. Затова той посочи едни неподходящи хора като мен и Начо Петров. Учителят посочи едни неподходящи хора, активизира по тоя начин онези, те скочиха, юрнаха се и те свършиха работа. Те свършиха работа без да бъдат посочени. Начо идва да се кара с мен, защо не съм изпълнил думите на Учителя. След 20 дена аз отново отивам, Учителят ми се усмихва, нищо не казва. Що не ми казва: "Какво правите?" Аз разбрах каква е работата, не ми е мястото там да се занимавам с тази работа. Има си хора за тая работа. И знаеш ли как се активизираха, защото се амбицираха вече. Получи се така една неприязън към мене от двама души. Първо от Колю-обущаря. Колю-обущаря минал, мен ме нямаше в квартирата, беше там Халачева, казал й, че в тая стая ще има двама руснаци на квартира. Халачева се уплашила. Отивам аз вечерта, чукам на Колю на вратата, обаче той бил в работилницата. Отивам там и му казвам: "Колю, кажи ми в твоята работилница колко души ще сложиш, защото в моята ще има двама". "Как?" Казвам: "Това е моята работилница, аз там предавам уроци, там свиря, там работя. Аз не се връщам като чиновник да спя там. Ще сложиш също двама при тебе. Ти си партиен член, ако не, ще отида в Комендантството." "Чакай бе." Оправихме работата веднага. Антов беше тръгнал да ме изселва от Изгрева и да ме праща в концлагер. Аз бях спокоен, защото знаех каква е причината. Той ме смяташе за конкурент в неговия пост. Нашите хора ми говорят, те ме обичат и ми казват работата как стои. Той мисли, че аз съм се натискал пред Учителя сигурно, да заема ръководен пост. Това, което го казвам на тебе аз не мога да го обясня на него, защото е дръвник. Но да успокоя хората трябваше да правя нещо, пък той беше страхлив. Аз си правих театър с него гдето се казва. Отивам, питам Кинчето: "Къде е Антов". "Няма го." "Щом се върне кажете му да дойде при мене. Искам да му кажа нещо много важно." Той се беше докарал вече с един кожух, голяма работа. Идва Антов, влиза в стаята ми, аз заключвам вратата и вземам ключа в джоба си. "Слушай сега, Антов, да се разберем. Всичко, което го приказваш това за мене, хората ми го казаха, аз не съм дошъл да те разубеждавам нито да те моля, само искам да те предупредя, че аз го знам, защото от сега нататък ние сме врагове с тебе. Но аз не се крия зад гърба ти, направо ти го казвам в очите. Трябва да знаеш, че това Новото от Учението на Учителя е ашладисано от мен, по на див дрян. Ако се обади дивия дрян, то да му мислиш. Значи те предупреждавам, защото от дрян се прави дрянова тояга, а тя не се троши лесно. От сега нататък всяко зло, което ми се случи ще зная, че е от тебе и ще го върна лично на тебе. Сега може вече да си отиваш. Предупредил съм те." Той: "Чакай да се разберем". "Аз не те моля да си променяш мнението, но те предупреждавам." От тоя момент Антов тръгна да ме пази, защото каквото стане с мене може да му го върна. Ами те са като децата тия хора. Какво сега, аз не съм дошъл да оправям. То си има хора за политиката и за тия неща има хора и Учителя като каже нещо аз зная как се отразява. Пък както казах, дойде при мен Стоименов, като ми каза така, то мина край ушите ми. Но нашите хора и до ден днешен казват, че аз не съм си изпълнил задачата. Каква задача имам аз! После се образува ОФ организация, нещата се подредиха и тръгнаха. Организацията се разшири. Те си имат задача, да си я вършат тая работа. Нали познават си езика, познават си нещата. И те живеят с тези неща. Но ако бях усетил, щях да го направя аз, вместо тях. И по-добре от тях. Но тогава това бе голям парадокс. А да знаете как Учителя умееше тези неща.

8. СЪБЛАЗНИТЕ Димитър Грива: Аз помня и опитностите на други хора. Георги Томалевски когато му правиха операцията - трепанация, разбиваха му ухото. Те тогава бяха много опасни. Пеницилин нямаше още тогава и Учителят му изпраща в болницата една малка книжка, заглавието й "Отец ме люби", една беседа. Под възглавницата я държи Георги. Като оздравя той му я занесе и пред мене Му каза, имаше и други братя и сестри: "Сега един празен кораб пътува през океана за Америка да кажем. Отзад на кораба е вързано едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба?" "В кораба, в кораба", каза. "Е, добре. Но теб те няма тук 10 години." Това значи, че той е бил на дъската отзад. Георги се беше увлякъл в светския живот, той се беше оженил за една еврейка, всъщност тя не беше еврейка, това не беше еврейка, но той се беше оженил за целия род Бергщайн. То беше една такава тежка карма и аз трябваше да му припомня този случай. На същата тази среща, когато отивахме на Мусала, в тъмното така вървим, Учителят върви напред. От едната страна беше Борис, от другата беше той, Георги Радев, аз в ляво, а до мене върви точно зад Учителя Славчо Томалевски. Учителят изведнъж се обръща и му казва, ама точно се качваме на върха: "Когато дяволът иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща!" А тази къща обсеби съзнанието на Славчо. Години наред той чертаеше, мечтаеше, въртеше, проекти правеше. София я бомбардираха, гореше, а той в една плевня живееше в Мърчаево и правеше в плановете си неговата си къща. Аз разбирам да направиш къща, да хвърлиш едно усилие, но да похабиш цяло едно съзнание. Само, за да изпълниш някакъв си свой план. В мене е имало едно такова съзнание, че казаните неща въобще не са ставали. Вече не разчитам на записаното. Така се държи може би по-свежо. Особено това са съдбоносни неща свързани с живота ми, т.е. срещата ми с Учителя. Учителят искаше всеки да бъде най-добър в своята професия, това искаше от нас. Той не ни отдели да направи някаква Школа, да строи някакъв манастир, в живота направи Школа. Военен да си, да бъдеш най-добрия между тях. Виж как гледаше на нещата Той. Учителят ми каза веднъж една мисъл, която е поразителна. Каза така: "При Богомилите беше с мен, при Христос беше с мен и при Мойсей беше с мен. Ако се спреш при Мене, пак ще сбъркаш". Значи така те освобождава, значи да върви душата, да се учи, уроците да минават. Виж какво освобождаване. Методи Константинов беше поразен от тази мисъл. Аз имам да изучавам Учителя и Христовото Учение хиляди години, но тук ако се спреш пак ще сбъркаш. Съвсем ново нещо е въпроса за свободата, понеже свободата е свързана с истината, а истината е най-трудното нещо, ние не го знаем още какво значи свобода. Ние търсим отвънка, отвън няма свобода. Както има сега в наряда, за тази година, щом не си господар на мислите и на чувствата си, ти си един роб. Какъв път трябва да изминем ние, за да дойдем до една нова култура както искаме. То отвънка не става това. Тези събития, които минаваме, днеска се уверявам напълно, че без приложение на Христовите принципи не може да се дойде до нещо ново. Трябва да се стъпи на нови принципи. Иначе ще има наши и ваши, ще има победени и победители. Човечеството върви по един път, просто катастрофално. Един нов мироглед трябва, затова го е казал: "Ново нещо ще дойде на земята". После знаеш ли каква генерация се ражда? Тия интелигентни млади деца. Те ще ни се смеят за всички тия щуротии, с които сме се занимавали. Те ще търсят друга храна, няма да се занимават с нашия свят. После тоя материализъм например докара хората до една голяма духовна беднотия. Хората като се съберат няма за какво да си приказват. Като са задоволени материално те не са щастливи. Аз сега виждам колко е необходим един Учител на земята. А Учителят се скри и знаеш ли как се скри Учителят? Зад 99 паравана. Когато аз дойдох на Изгрева ме посрещна Балтова. Една шашава жена и ми тегли една проповед. Че аз ако не бях за тука трябваше да си взема шапката и да си отида обратно. Тук имаше една бакалница и някои казваха, хубаво ще бъде всеки да може сам да си взема и да се обслужва и т.н. Учителят каза: "Много хора ще дойдат тука заради бакалницата". Той не искаше да се уреждат много нещата около нас. Вергилий Кръстев: Е, в онова време Изгревът е бил неустроен, с бараките. Д: Знаеш ли какъв живот имаше? Та нашите хора светеха. Каква сила имаха. Нашата интелигенция не разбра. Учителят говореше на душата. Знаеш ли какво е в провинцията? Не си ходил сигурно. Като се събраха на един събор ония селяни дошли от провинцията, с червените пояси и сутринта от тъмно на мястото на Иван Антонов, където беше до гората. Молитви, четат 91.Псалом. Пристига конна стража. Обикалят ги, не мърдат ония. И стои оня командира и стоят и кръгом си отидоха. Това бяха богомилски души дошли с голям опит. Страшна работа. Онова офицерство беше друго. Тогава се четеше молитва и в казармата. Имаше сила в тези наши хора. Учителят пося едни семена тука. Той ми каза веднъж така: "Аз съм дошъл за Божественото Учение. Щом е Божествено, то ще успее". Учителят си замина и нищо неуредено не остави. Нашите се чудеха какво да правят. Мислеха, че Той ще ни изпрати всичките. Като деца бяхме около него. С това съзнание, което имам днеска, аз знаех какво да направя. Учителят пося едни семена много дълбоко. Сега едва започнаха да Го разбират. Това не е Учение на спекулативния ум. Когато Той говори за културите: "Вие познавате културата на сърцето и културата на ума. Това досега е създал човека. Идва време, когато ще се създаде култура на душата и култура на духа". Тези неща не са събудени у човека. Ние не разграничаваме кое е от душата и кое е от духа. Ето каква еволюция предстои у човека. После той не е разрешил социалните проблеми. Когато Учителя начерта концентричните кръгове представляващи Бялото Братство, то все пак Той постави комунистите в деветия кръг на Бялото Братство. Те имат също една работа.

7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ? Димитър Грива: И затова Бог притежава това Знание. Учителят каза един път. Беше избягал от църквата един дякон - Симеон Арнаудов - беше добър певец. Аз имам много опитности с него. Излъгал го баща му, че ще учи пеене. Както и да е, той скъсва расото и дойде на Изгрева. Разбира се владиката Стефан го преследваше много докато намери той работа и жена му, а те ги уволняваха, но както и да е ние го издържахме, обаче да завърши академията. И беше направил някои любовни истории, беше млад човек и баща му идва попа при Учителя, тържествуващ: "Видя ли, като дойде той при Тебе и какво направи". Учителят му казва: "Слушай, това което го прави той, това е твоето, а моето ще го видиш след 1000 години". И попа беше успокоен, не беше глупав човек. Излезе си. Учителят му даде този пример. А попа си отиде така усмихнат и освободен, нали. Вергилий Кръстев: Ха, ха, ха. Значи това е твоето. Д: „Това е твоето, което той го прави сега. Моето ще го видиш след 1000 години". Има кармични положения на това тяло, на тази физика. И плюс това аз имах една много интересна опитност. Когато започнахме да влизаме в Школата и започнах да уча музика, аз вече като се вдам в неща, аз съм непримирим и по едно време влезнах в едно смущение. Аз разбрах, че за да успееш като музикант, трябва само да влезеш вътре. И аз какво правя тука, аз се занимавам само с идейни, философски работи, как ще изградя в себе си музикант? Аз тука се залъгвам с тия неща и ме среща Учителят на поляната и ми казва: "Слушай, остави за тоз живот да те излъжа Аз, след това никой вече не може да те излъже". "Но аз не мога да приема съдбата си с Вашето вмешателство, разбрах че Вие нещо се вмествате в мене." "Небето ще видим тогава какво ще реши." Накара Той тогава Методи Константинов да ми начертае хороскопа. Това беше един хороскоп разглеждан за пръв път от Учителя. Методи Константинов го помни до края на живота си този случай. Той видя какво търси Учителят в един хороскоп. Той търси темата на живота, не какво ще се случи. От къде идва тая душа и защо е дошла, т.е. всеки човек си има една основна тема на раждането си. Или да служи на нещо, или на науката, на друго. И тогава Той ми обясни нещата, разбира се, и ми разкри един много интересен закон. Учителят каза: "Всеки човек е подготвен органически да изживее кармата си. И за да се промени съдбата на един човек може само ако за него се застъпи едно напреднало същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувствува смущение и затова Бог в доброто остава неразбран". Това го разбрах. Усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. Това нещо промени моят живот. И тогава аз разбрах, че от Словото аз трябва да възприема Божественото в този живот. "В музиката, рекох, ще се държиш на всяка цена - това е най-важното." Тогава се освободих и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността, това е формата - Димитър Грива, която ще живее и после ще си замине и ние някой път заради личността, амбицията на личността, гдето се казва спъваме задачата на индивидуалността. От тогава аз се освободих от големите амбиции. От тогава нещо се филтрира в мене, отношението към нещата стана съвсем друго. Защото всичко, което може да постигне един светски човек трябва да можеш да го постигнеш и ти и богатство и слава и всичко, но трябва да имаш друго отношение към него. И затова ние трябва да имаме друго отношение към нещата, ние сме длъжни, ние не можем да робуваме на нещата. Аз например, не мога да се съблазнявам от това, че всички мои приятели си направиха апартаменти, имат и вили, а аз нямам нищо. Мен ми тежи ако го имам това нещо. Другото, това не ме смущава. Учителят много държеше човек да не робува на общественото мнение. И помня, че когато четох тогава Занони и Учителят ми говори за него, аз подчертах само една мисъл. Занони казва така: "За общественото мнение, което казва с еднаква сила гледа да те отклони както от гибелните последствия на порока, така и от опасните рискове на добродетелта". И мога да ти кажа, сега ще се върна към Морфова, защото Той й пращаше ученици, имаше едно уважение към нея, към таланта й и пр., но тя беше обещала да даде един концерт на Изгрева и не го даде заради общественото мнение. Не можа да го прескочи това нещо и виж как хубаво го определя това Занони. Учителят искаше свободен човек, освободен отвътре. Ако ти робуваш даже на чувствата си и не можеш да контролираш мислите и постъпките си, ти си един роб. Това е робът всъщност. Можеш да си роб физически, но да си един свободен дух или обратното, да бъдеш един господар и да бъдеш по-заробен отколкото твоите слуги и роби, които притежаваш. Тия процеси почнах да ги разбирам и аз се освободих от много неща. Какво е музиканта всъщност? Това е едно условие да се развива, да изучи един инструмент, да се усъвършенствува, да се развие нещо в него, а не да го тури като една фирма и да каже: вижте, това съм аз. От тоя момент свършваме с него. Аз ставам роб на това нещо. И това, което мога да ти кажа е характерно за българите. Говорих с една наша педагожка по музика, която преподава сега в Швеция, да ми каже разликата между работата й с шведските ученици и българските. Онова дете, казва, прави каквото му кажеш, а българското музикантче разбира всичко онова наоколо около него, има една особена интелигентност. И това ми го говори не като отделен случай, а като въобще от цялата й практика от 5-6 години като педагог в Швеция и у нас. В: И сега Методи държи хороскопа и го разглежда пред Учителя? Д: Да, той го държи на коленете си и много беше интересен този случай, помня това нещо, защото аз бях много объркан. Защото ние Стрелците, аз съм зодия Стрелец, сме способни, но като се опъне стрелата мъчно може да се върнем назад, особено ако се пусне да лети. И наистина се издига един много интересен закон - без смирение не можеш да направиш крачка напред. Трябва да се освободиш от щестлавие и от много неща. Тия боклуци няма как човек да обори, ако иска да има една еволюция духовна. Вземи християнството, например. Христос не го разбира човечеството, дигнаха му църкви. И специално "Пътят на ученика", това е една беседа, която никой не я разбира. Аз като съм говорил с поляци и др. като запознах поляците с "Пътят на ученика", казаха: "Вярно, ние, поляците сме дошли до праведния, ние не познаваме ученика". Това е нещо ново. Старозаветния човек, той ще вдигне големите храмове, църкви 50 м., кръстове 6 метра, това е старозаветния човек. Външно ще го направи. Новозаветният пък като види голямото и той пък си слага патрахила, ще си сложи корона, ще се обяви за заместник на Христос. Това няма нищо общо с Христовото Учение. И сега християните не са обединени. Какво делят източни и западни, как може. Църквата в края на краищата е една. А я делят на източна, западна, че на католици, протестанти, евангелисти и т.н. Даже и гениите не са били признати, нали. Но идват вече повече условия вече за гениите, но за Учителите не е така, че човечеството унищожи всички Учители. 8000 души Учители е убило. То се страхува някой да не му каже истината. И Кришна, и Буда, и Учителя, и Мохамед, всичко това човечеството го е унищожило. Не търпят истината. Сега идва време може би, още повече, че сега като влязохме в епохата на Водолея, може би тази епоха на Рибите от 2000 година, нали е епоха на жертвата, трябва да се жертвуват големите Учители за това човечество. В: тази картина, която ти описа седи още пред мене. Няколко пъти съм бил на Мусала и съм бил точно на изгрев. Нали тъмен полумрак и започва да излиза слънцето и тази необятна шир и тези простори. А Учителят говори за космическото съзнание и за Христа. Това е много. Д: Силна работа, много силна. Аз се учудвам как нашите братя забравиха това. Аз питах Катя, питах и Борис - не си спомнят беседата. Например аз искам да записвам и ми се струва, че ако запиша след това трябва два часа да разчитам тефтерчето, а пък тъй ако не запомня, то по-добре да замина от тоя свят. Но всички, които слушаха тогава, то те го забравиха. А защо? Но все пак има един, който запомни.

6. КОЙ Е УЧИТЕЛЯТ? Димитър Грива: Това е една светлина върху Школата за ония хора, които разбират. Как да ти кажа, нашата интелигенция например, не можа да разбере Учителя. Даже хора, които са теософи, един Мавров например, той беше един много просветен човек, теософ, беше сам в България, той беше много слаб, неговите приятели бяха в чужбина, не разбираше Учителя. Един Софрони Ников, водача и създателя на теософското движение в България. Аз имам случай с него. Той живя също много мизерно и когато се евакуира сестра му и другите от София, той остана да живее в къщата на сестра си на Редута и аз понеже имах на разположение храна на Изгрева от време на време му носех в една кошница и се разговарях с него. Той беше възрастен човек. Но един ден той ми показа една карта на Учителите по йерархии - Христос, Кришна, Буда и пр. и надолу и другите и там долу някъде го има и него - Софрони Ников. И аз си мълча. Пита ме: "Защо мълчиш? Аз знам какво мислиш. Сигурно мислиш къде е Учителят ви." Казвам: "Аз знам защо го няма". "Е, защо?" "Защото Той е над вас, вие не можете да го нанесете във вашата таблица." На него му стана криво гдето се казва. В края на краищата Той е един духовен водач в България. Но това са вече за мене църковни съзнания. Няма нашо и вашо. Един папа дойде днеска, който иска да обедини двете църкви даже. Ходи чак в Цариград да се среща с Патриарха Цариградски. Ами те продължават християните да разпъват Христос. Днеска се бият в Ирландия. Католици с протестанти след като са изминали хиляди години. Това не е ли разпъване на Христос? Това го има и тук. Има го и в Братството. Тук има представители на всички съсловия в нашето общество. И там има хора в Братството, ако направиш нещо за Братството и той не е участвувал, гледа с неприязненост на цялата тази история. Чакай, какво си ти? Какво е това католицизъм? Къде остава Христовото Учение? Създадоха такива едни институти, влезе в тях човешкия елемент, затуй Учителят създаде общество. Той не споменаваше думите наши последователи и почитатели. Той казваше: "Нашите приятели". Той нямаше такава дума "почитатели". Михаил Иванов във Франция ги има почитатели и последователи. Та искам да ти кажа, че ние робуваме още на много догми. Това са боклуци, които се носят и прехвърлят от век на век. Но християнството е още в едно първоначално състояние. Те гледат още като децата. В неделя ходи на църква и се изповядва католика, на другия ден прави същото. И пак отива да се изповядва. Това са още детински неща. Затуй казва Учителят: "След 2000 години вие ще ме разберете". Вергилий Кръстев: Във връзка с това си спомням, че един ден приятелите са били на екскурзия с Учителя до Мусала. И Той им е чел някаква беседа за Христа. Интересно е какви идеи тогава е засегнал. Д: Виж какво, аз съм много доволен, че бях от тази група, бяхме само 7-8 души, запомних темата, защото Учителят ни вдигна много рано, в тъмно още от хижата на Мусала, това е било в годината 1938 или 1939 г. Там някъде. Когато ни заведе на югоизточния край на върха, слънцето не беше още изгряло, седнахме и Учителят започна. Веднага Б. Боев както винаги изважда тетрадката си и стенографира. Той му рече така с ръката, значи трябва да си прибере тетрадката. Аз бях най-млад между останалите. Там беше Борис Николов, Георги Радев, Славчо Печеников, Неделчо Попов, беше Боян Боев. Това бяхме. И ми се изостри съзнанието, че трябва да се помни това нещо, щом няма да се записва. Цялата беседа беше за Христос. Тогава видях величието, какво значи от космично гледище, от окултно гледище един Христос. Той казва така: „До идването на Христос на земята, астралното тяло на земята е било неорганизирано, затова душите като излизат от тялото не могат да се ориентират". Тогава още се говори за вампирясване, за не знам какви си, защото душата не може да се оправи. Виж какво голямо значение е идването на един УЧител на земята. Цялата аура на земята се обърна. Значи Словото, това е една част само, дейността на Учителя е съвсем друга. Както например до идването на Христа на ръката на човека я е нямало тая линия на съдбата. Черните нямат такава линия. Бялата раса има само. Линията на съдбата излиза на човешката ръка след идването на Христос. И много интересно вече, че тази беседа свърши много голяма работа във Франция. Там се запознах с един Клод, който е по баща германец, по майка - французин, който пише книга за духовните общества. Когато му говорих аз за Христос от позицията на тази беседа, той ми каза: "Слушай, аз смятам, че тази глава за Христос не е завършена, трябва да я започна отново". Защото ако е въпрос за книги за Христос, може да има толкова много, щото да напълним цялата стая тука. Но от какво гледище. От друго гледище вече. Какво значи един Учител! Ние не можем с нашето съзнание да имаме една представа за дейността на гения. Даже в усилията на един живот, човек може да приложи учението на един гений. Да научи наизуст Шекспира, да може да свири Паганини, да научиш наизуст Омира, но да приложиш християнството - люби врагът си, затова трябват хиляди години. Да приложиш един закон, едни нови методи на отношения.

5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА Димитър Грива: Аз продължавах да работя, но как да ти кажа, когато Учителят напусна Изгрева остави много хубава атмосфера, нещо остана в Изгрева много интересно. Един по един почнаха да се връщат, дори художника Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци. Те ги експлоатираха и им даваха да живеят в разни плевни и т.н. Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло. Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително. И тръгнах аз из София, имаше две дежурни аптеки. Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават". И аз си казах, докато не го напълня няма да мръдна от тука. Ще си остана в София, няма да се върна. И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика кожарска на гара Искър, си оправя велосипеда. Седнах аз при него и му помогнах да си оправи велосипеда. "Национализирани са автомобилите и трябва да се движим с велосипеди." Пита ме: "Ами ти?" "Моята работа е страшно трудна. Трябва ми един литър рициново масло." "Ела, бе! Във фабриката има с варели! Мога да ти дам дамаджана." И дигам се аз с него и отивам. Забелязал съм, че когато става въпрос за Учителя, то Той праща човек, който ще свърши работа. В тая връзка мога да ти кажа някои неща около заминаването на Учителя. Когато Учителят си замина, според д-р Жеков и някои други Той беше определил мястото си за погребение на тялото Му там където беше лозето, обаче властта не позволяваше. Според нея трябваше на Слатинските гробища да го погребат. И нашите активни на Изгрева хора, които бяха комунисти, тичаха, ходиха до Министерския съвет. Дамян Велчев излиза, казва им: "Абе този човек не е за гробищата". "Не може." Тогава дойде такъв един мъничък човек, един от Видинското Братство. Бил партизанин. Казва: "Дайте ми на мене писмото!" И след два часа го донесе от Антон Югов подпечатано, с което Антон Югов разрешава. Всичките приказки гдето се разправят, че имало някакъв телефонен разговор с Москва, че Георги Димитров разрешил - всичко това са измислици. Позволи ми да ти кажа, аз бях там и знам как станаха нещата. Този младеж свърши работата и изчезна. Не го видяхме после. Винаги ще има един човек. Бележка на редактора: Този младеж, партизанин, идва на Изгрева, взима получената телеграма от Г. Димитров от Москва, с която той разрешава погребението на тялото на П. Дънов на Изгрева и отива при Антон Югов, който в момента е министър на вътрешните работи и дава писмото, с което разрешават погребението на Изгрева. Това писмо е запазено. (Виж „Изгревът", том I, стр. 480) Аз мога да ти кажа, че след 9.IХ.1944 г. ние продължавахме да издаваме беседите. Имаше на свободна цена хартия. И печатницата беше горе и издавахме сума беседи и неща. Когато дойде Вълко Червенков в Комитета по печата на мястото на Димо Казасов, първата му заповед беше да се презаверят всички разрешения за печат. И ние изтръпнахме, защото знаехме, че ще има ограничения. Обаче през 1945 г. когато бяха изборите и в нашия квартал се избираше за депутат Людмил Стоянов, и аз го представих на нашите хора, все пак един писател ще избираме. След това той държа своето кратко слово, културен човек, сдържан и затова го заведоха при Боев, Борис и там са му говорили за Учителя. Подарили му някои книги. И когато след няколко години излиза нареждането за презаверяване на разрешенията, ние се чудим какво да правим, той пристигна на Изгрева. Людмил Стоянов сам дойде и каза: "Дайте това разрешение. Това Учение е полезно за българския народ, аз ще го презаверя". И той го презавери. Значи при Учителя винаги има един човек, който ще свърши работата. Така, а същото нещо аз видях в Париж. Аз трябваше да издам тая Паневритмия. В края на краищата трябваше да се запише. Тая партитура стои, трябваше да я чуем. От друга страна французите казваха: "Вие може да сте свикнали да слушате Паневритмията с цигулки и китари - сватбарски оркестри, но ние искаме да я чуем в един оркестър". Аз казвам: "Партитурата я имам, но трябва да се запише". Вергилий Кръстев: Тази същата партитура ли от 1944 г.? Д: Не. От 1944 г. партитурата някъде се скри заедно с много неща, но аз не мога да си спомня след толкова години, когато съм написал 150 филма, най-малко сега, когато имам една опитност по-голяма, една техника усвоена и я преживях по един нов начин. Написах я по нов начин и заминавам в Париж с намерение да се запише, обаче видях, че не е така лесно, че хората, на които нашите разчитаха да помогнат, нямат никакви намерения. По право имат добри намерения, но не се заангажирват и тогава се сетих аз за тази опитност с рициновото масло. Аз ще преодолея. И за една седмица, като обърнах гръб на всичко онова, на което разчитаха нашите хора от Изгрева, се уредиха нещата. А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло. Той е за мене от най-хубавите оркестри, които съм слушал. И отивам аз и намерих диригента, това е директора на филхармонията на Монте Карло, от унгарски произход, много благороден човек, много интересен музикант. Той е директор и на операта и на симфоничния оркестър. И му говоря аз, че искам да напиша такова нещо. Той пита: "Каква е тази ваша музика?" Казва: "Не е моя тая музика". "Аз за пръв път виждам един композитор да не се застъпва за своя музика, но чужда." Тогава му казах, че тая музика е на една Окултна Школа, на един философ, който за пръв път в една Школа дава музика и искам да запиша тази работа и това е. Нямам друга възможност и питам го колко ще ми струва. Той каза: "Към 40 000 франка ако трае както казвате 40 минути". Аз му казах, че нямам толкова пари, но бих желал да съкратя състава на оркестъра, не ми трябва цялата филхармония. "Колко пари имате?" "След като платя на диригента, който чака вънка, имам 12 000 франка." "Виж какво, приемам при едно условие, че ти давам на разположение цялата филхармония." И на другия ден започнахме. Това беше голямо преживяване. Защото виж какво, едно произведение музикално се ражда не когато се напише, но когато се чуе. Един писател може да си напише книгата и тя вече е излязла. Може да четат хората, може да не четат, но тя е излязла. Един музикант винаги между композицията и автора и публиката стои изпълнителя и когато гръмне и се изсвири, това е раждането на творбата. До тоя момент мога да ти кажа, че на един автор в главата му винаги стои написаното произведение и не се е отървал от него докато не го чуе. Трябва да се материализира, да се изсвири, тогава може да се каже: Ето го произведението. И записахме го, разбира се, но нямахме добри условия, а лоши, защото тогава Онасис беше награбил градът и имаше строежи страшни. Те го изгониха после. И имаше такъв шум денонощен, че в операта, където ставаше записът не можеше да става в офиса. Там пропаднаха даже на филхармонията договори с холандската фирма "Филипс" за месеци наред. Записахме горе в Радио "Монте Карло", то е един салон малък, нямаше условия, но както и да е, но поне един документален запис направихме. Но за мен това преживяване беше много интересно. Французите пита кога ще стане, но как ще стане не питат. Там направих аз едно хубаво сравнение между французина и българина. Българинът по-надълбоко дълбай, мога да ти кажа. После той ще човърка, ще човърка да дойде до истината. Французинът може да дойде до една оригинална мисъл и да спре там. Само, защото е оригинална, българина няма да се задоволи с това нещо. Нещо по-дълбоко търси нашия българин. Не случайно е имало едно такова учение на Богомилството. Даже една година след покръстването българите щом задават официално въпроси на папата, значи се съмняват вече в догмите на Византия. Аз ги имам тия въпроси и отговори, защото ще пиша музика за филма за цар Борис I. Ще правим филм. Но българите нямат отношение към своите философи щом до ден днешен не са превели на български един Петър Берон, чиято философия за славяните е на мода днеска в чужбина, това показва, че имат отношение към учените донякъде, към хората на изкуството, но към философите нямат отношение. Сега да разбере един българин какво е Петър Берон, трябва да го чете на латински, на френски и на немски, трябва да ходи във Ватикана. Камо ли да чакаме те да се сетят за Учителя. За това трябва едно пробудено съзнание, в което се е пробудило Божественото. Това е Учение за душата, за човешкия дух.

4. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ У ЧОВЕКА Вергилий Кръстев: Сега и вашият живот на Изгрева, 1944 г. дойде, промениха се нещата, дойдоха вече нови условия и вие започнахте да работите като композитор. Димитър Грива: Виж какво, Школата в тия десет години беше една от най-интересните за мене. Защото там се разбраха много неща. Например, аз имам един не лесен живот в България. Мога да ти кажа, че когато излеза от тук аз ставам съвсем друг. Даже в една Москва гдето се казва бях друг, те ме бяха изпратили като диригент на първия филм във фестивала и пресконференцията беше една от най-добрите, но върна ли се тука у нас, всичко заглъхва. И както Учителят ми го обясни: "Ти имаш карма с тоя народ. Нищо няма да му искаш. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия тогава ще работиш". Аз си го разбирам това нещо. Така че тука работя много ограничено. Аз нямам тука амбиция гдето се казва и моят живот протече не случайно когато аз бях ученик. Като ученик пишехме стихове. Писах една поема за водата. Съжалявам, че съм я загубил, но в нея говоря за извори, реки, за ония, които са известни, водопадите грамадни, за фонтаните, които поетите ги възпяват, но казвам, пък има една подпочвена вода отдолу, която върви, която никой не я знае, която поддържа всички тия фонтани, водопади, големи води и поддържа цялата история за водите. Аз исках моят живот да бъде като тази вода, като подпочвената вода. Има нещо в моята съдба като нещо подобно. Както и например самата професия, която ми се наложи някак си и ми допадна - филмов композитор. Най-сполучливата филмова музика, тя не се забелязва от зрителя. Ако се чуе, тя се отделя от филма. Така че самата ми професия даже потвърждава това. Аз участвувам в драматургията на един филм по един подводен гдето се казва път. Ако гръмне тази музика, тя се намесва, казва, ето ме и мене, обаче истинското участие в драматургията е когато не се сеща за мене зрителя. Това не е моя мисъл. Така даже и професията ми тръгна нататък. Аз обичам да направя нещо и да се скрия. Както много неща в живота ми. Та отиването ми във Франция беше също много интересно. Аз имах някои опитности преди това, които благодарение на тях във Франция успях да преодолея някои неща. Виж какво, това са много интимни неща, гдето се казва. Това са най-съкровените работи, опитности в Школата да кажем. Защото както знаеш, че Учителят например, Той не излизаше да говори на лекция така. Той се разговаряше с душите, затова нашите хора, дори нашата интелигенция така като ги чете, казва: "Това е несвързано, няма обща тема, която да върви по пътя на логиката". Да кажем сега, Той си държи беседата. Става време, влиза един полковник, наш човек, който като тръгнал от къщи в 4 часа сутринта си казал: "Да си взема ли пистолета или не. Минавам през гората. Хайде, да го взема". И тръгва, влиза в салона. Заварва Учителят говори вече. Учителят се обръща и казва: "Като отиваш при Господа не носи револвера си". И продължава нататък. Ще кажете за тая стенограма, че е невярна, Учителят както говори се обръща и казва: "Не носи револвера си". Добре, ама това е живота в Школата, в момента това нещо става. Това е една опитност за този полковник, друг път да знае. Такива неща имаше. Въобще Той дава отговор на проблемите върху, които мислиш. Той разговаря със съзнанието. Той прави контакт с нас. Но мога да ти кажа, че Той например дава примери за Настрадин ходжа и т.н., но например ако при Него имаше една английска аудитория нямаше да говори за Настрадин ходжа и за Хитър Петър, нали така? Ще дава примери от английския живот. Зависи кой е насреща. Трябва да се разбере първо какво значи една лекция на Учителя, затова сега някои вземат, че вадят откъсите така в смисъл законите, интересните мисли, но за нас, които сме свикнали, ние четем цялата беседа. Защото ние ги знаем тези неща. После Той някой път довършва мисълта си по-нататък и те оставя да мислиш. Аз си спомням когато бях във Франция, в Алпите, бях отишъл в Школата на Розенкройцерите. Това е една Школа, която я води един холандец и половината са холандци, половината французи, на палатки излизат. Много интересни хора и се чете лекцията, на двата езика се превежда. И всички са чели от Учителя, познават Учителя много добре. Всичко, което е издадено на френски и английски от Учителя, са го чели. Съжалявам, че ние малко сме издали, нямали сме тази възможност и поискаха да ми дойдат на гости. Аз мисля, съм ти разправял този случай. В: Не. Д: Това бе на 20 км на една поляна и на нея вагончета с газ вътре и една палатка и попитах аз колко души ще бъдат. Казаха към 20 и няколко души. Вземах един голям казан, купих от селото и направих един гювеч български с лютичко. Те стигнаха хората сутринта в 10 и си отидоха вечерта в 23 ч. И там аз обаче разбрах начина, по който задаваха някои въпроси, например един питаше един случай. Учителят говори за един турчин, който отишъл на гости при един поп и попа му казал: "Не си отивай, защото ще има буря". "Отде знаеш", казал турчина. "Ами моята свиня започна да пренася клечките." Бурята се разразява, свършва, отива си турчинът и след няколко дена отива при ходжата в своето село и му казва: "Ходжа, кажи какво ще бъде времето?" "Бе, откъде да знам?" "Абе как да не знаеш. На попа свинята знае, а пък ти да не знаеш." И питат те за този пример. Но по-нататък срещат в една беседа подобни примери. Те са да изяснят някои духовни закони. Те са разбираеми за българите, защото това е нашият бит, но не и за чужденците. Учителят обяснява, че било е време, когато и човекът е имал това чувство, но понеже, както казваше Той, бялата раса върви по друга, но по много правилен път. Тя първо ще открие законите на материята, ще разреши социалните проблеми и ще дойде до Божественото. Така че у нея тук само обективния ум е останал и затуй той ще пуска балони, ще спуска спътници, радиограми ще разпраща, телефонни разговори, за да разбере какво ще бъде времето. Когато е било време преди хиляди години, когато той е познавал времето. И действително както е казвал скоро един полски социолог ли какъв беше, че нашето понятие и разбиране за първобитния човек е било на много елементарно ниво. Първобитния човек имал това чувство, той например не се е молел на дървото, а той се е разговарял. Дървото си има душа, така както си има всяко разумно същество. Клетката се развива, расте горе, завършва живота си и умира. Той се е разговарял с това дърво. Това дърво му е разказало сигурно някои неща. Той едва ли са го изненадвали стихиите в природата. Той бил предупреден. Как горе при нас на Рила каракачаните се вдигнаха на един път и всички стада от овце и говеда ги свалиха! Ние оставаме и се чудим какво е това бягство надолу, а на другия ден падна сняг половин метър и ни затрупа палатките. В: А те си наеха. Д: Те си знаеха и си отидоха, така че гдето се казва - било е време и сигурно пак ще дойде време, но сега трябва да се развие обективния ум. Тия центрове, по-ниските и после ще дойде до това нещо, щото да знаят пътя може би на нашата раса. В: А вашите опитности, които сте имали с тези холандци? Д: И много други опитности имам, за които аз съм ти разправял. Във франция първо се издигна пред мен една стена. Аз като свърших някоя работа специално за Паневритмията, то стената падна. Виж какво сега, когато започна войната Учителят прати Боев при мене. Войната беше вече почнала, събитията наближават вече към нас чрез Него и Учителя поръча да направя Паневритмия за голям симфоничен оркестър. И аз почнах. Обаче почнаха да бомбардират София, тресеше се цялата земя. Ужас, жертви, разрушения. И всички започнаха да се евакуират. И отивам да питам Учителя да остана ли на Изгрева? Той ме пита: "Страх ли те е?" А преди това говори един запасен полковник, пита Учителя. Той казва: "Содом и Гомор". Заплаши го, онзи се строполя по стълбите, отиде си. Качвам се аз горе и Му казвам. Питам: "Има ли условия?". "Страх ли те е?" "Не ме е страх." "Стой тука и си гледай работата. Школата не може да остане без хора." Всичко се евакуира, останах аз и бай Ради. Учителят беше първо в Симеоново в една стая, която не беше одобрена от медицинското присъствие от лекари на Изгрева, лоша хигиена. И отиде в Мърчаево за няколко дена при Темелко, който даде пример, как се приема един Учител. С цялата Школа, с всички хора, беседите продължават, Темелко събираше храна там от селата и т.н. Не случайно той носеше името Темелко - темел - основа, това беше един изключителен човек. Не беше, а си е, защото е жив още.

3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА Вергилий Кръстев: Сега във връзка с тая опитност, друг път може да нямаме време да се спрем на нея, имаше ли други някои неща, разговори между Катя и Учителя? Димитър Грива: Е, виж какво сега. Не, ще ти го кажа по-нататък. Нека да навлезем в Школата. То е вече в живота на Школата, нали така. Аз още не ги разбирам нещата съвсем, но както ти казах, аз се запознах в Пловдив още с някои теософски книги и специално Морфо. Този английски окултист голяма роля изигра за мене. Тази книжка беше непрекъснато в джоба ми. Тя повлия даже на целия клас. Ние ходехме в гората, дишахме, правехме движения. Даже когато се запознах с Учителя, Той първо ми подари пак английски окултист - Джеймс Ален "Под дверите на доброто". Идвам на Изгрева и Учителят ме пита: "Искаш ли да живееш тук?" А бях долу у Гръблашева на ул. "Кракра" гдето беше до турската легация. "Искам, но тук няма условия за мене." "Какво ти трябва?" В: Той пита искате ли да живеете на Изгрева? Д: Да, пита мене. Мен ми трябва една стая, едно пиано, един стол, една маса, едно легло, една печка. Той каза: "Донеси си пианото, останалото Аз ще го наредя". И както каза Катя после: "Ти това си искал, не си искал повече" и както виждаш до ден днешен аз имам само това. Имам една стая, едно пиано и един стол. Разбираш? Аз това си пожелах гдето се казва. Най-необходимото и аз нямам никакво отношение към други неща. Да робувам на материя? Материалното е до там докъдето ме обслужва. От там нататък аз не мога да мисля. Всички мои приятели се чудеха. Аз имах много добро материално положение, работил съм толкова много. Никога не съм мислил за къщи, за такива неща. Нямам никакво отношение. И даже във Франция като бях, имаше хора професори по наследство богати, а ме гледат аз под наем живеех и мебелите ми също са под наем. Не си товарят съзнанието тия научни работници с разни материални неща. Българинът не може. Той трябва да си направи къща, тогава се успокоява. Това нещо ми е чуждо. Веднъж Учителят ми каза, че в мене тече стара френска култура. Да ти кажа за франция. Там преживях нещо, което ми е толкова близко, много интересно. Французите ме посрещнаха много добре. Тука обаче, ще ти кажа и защо по-нататък. Аз си донесох пианото от Пловдив. Изпратиха ми го. Тогава се строеше къщата на Стефова, която сега още е здрава и е в двора на Съветското посолство. И първата стая, в която аз влязох, това беше южната стая, донесоха ми от салона един стол и една маса ми вземаха от стенографите и една печка ми даде Учителя - Неговата печка и едно легло ми намериха и аз бях обзаведен вече. Нищо не ми трябва повече и аз започнах работа. И това беше влизането ми в Изгрева. Имай едно нещо предвид, че Той имаше голямо разположение към музикантите и много работеше. Тогава се раждаше Паневритмията. Аз като дойдох първите упражнения бяха вече записани. Аз не съм участвувал в Паневритмията при създаването й. Аз бях още малък тогава, а там бяха Асен Арнаудов, беше Ангел Янушев, после дойде Влади Симеонов, въобще дойдоха музиканти, също и Вапурджиев. Имаше и малък оркестър и много концерти се даваха както знаеш. Музиката в Школата на Учителя беше метод за духовна работа. Не само както с молитвите. Тя е единствената Школа, в която се роди музиката. В: Кое беше първото ви впечатление, когато дойдохте на Изгрева? Кое най-много ви направи впечатление и на кое се учудвахте и кое одобрявахте? Д: Аз първо когато видях Учителя, аз бях поразен. Така из един път спомените на всички такива образи като Тагоре, Леонардо, Толстой, такъв образ няма като че ли. Така нещо, което докосна душата ми. Той ме посрещна много добре и нареди, та отгоре от тавана свалиха Неговата палатка и я построиха срещу салона, там имаше едни маси гдето се храним. Зад тях я построиха и там аз имах първите опитности. Даже има една беседа тогава на другия ден, понеже тогава за пръв път Учителят пусна сестрите да се качат горе, тогава. И това ми е направило впечатление. И Той каза в беседата, че е дошъл един гост. "Е-е, знаете ли какъв път е минал, за да дойде до тука?" И в тази палатка бяха едни най-интересни преживявания така. Толкова интимни, дълбоки, за които не може да се говори. Това беше първото ми идване обаче, когато бях ранен и оздравях. Не когато дойдох да уча. Когато дойдох да уча аз направо си намерих квартира. Това беше една година след това. И така започна изгревския живот, който трая до 27.ХII.1944 г., когато съм стоял там, гдето се казва до 2 часа през нощта. Накрая казаха, иди да си поспиш и след два часа Учителят си замина. Та завърших музиката си. Разбира се имах много трудности, например аз имах едно пиано, един "Баумбах" с твърда клавиатура и започнаха да ми се развиват китките. Обаче аз криех от баща ми, защото баща ми нямаше възможност, но той се е научил и ми пише едно писмо така: "Когато едно време аз имах средства купих на чуждите музиканти пиано" и ми каза случая. Той се връща граничен офицер. Тогава граничните офицери нямало къде да харчат парите си и спестил пари и случил в кафенето на съседната маса маестро Атанасов, млад капелмайстор, който казал: "Абе нямам пиано, не мога да работя". Той отива на масата му, запитва - колко ти трябва? Дава му толкова златни лева и взима пиано за маестро Атанасов. Какво става сега. Този случай е много интересен. Пише ми едно писмо баща ми от Пловдив. Имаше една моя позната там, на Куцуглу далечна роднина, извика ме тя да отида, понеже се връща с "Ориент експрес" през София, минава Васил Куцуглу. Аз разправял ли съм ти този случай? В: Не. Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина. И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си. И понеже правеха някои спънки да й се отнеме определена стипендия гдето се казва от касиерите на фирмата, трябваше да отида да му кажа да го уреди. Отивам аз при Куцуглу, казвам му за Радка Казанджиева, да оправи положението, а той имаше една къща, хубава, голяма на ул. "Мусала". Като влязох вътре видях един роял "Щайнер", най-хубавите прояви. Казах му, че уча музика, но му казах, че имам трудности, че пианото, което имам не ми позволява да се развивам по-нататък. "Я ми посвирете нещо!" Седнах аз на тоя роял, почнах едно анданте от Бетовен, една соната ре-минор и после като направих една импровизация, направих така да се отлея така на този хубав роял и той ме потупа по рамото и каза: "Слушай, музиката ти е дадена от Господа, останалото аз ще го наредя". Аз не можах да го разбера. Нали за Радка щеше да бъде! И след три дена ми обажда по телефона: "На ул. "Иван Вазов" 28 ви е взето в сем. Георгиеви едно пиано "Брюкнер". Идете си го вземете!" Отивам аз там, посреща ме жената Георгиева. Тя каза: "Г-н Грива, много се радвам, че пианото отива от един музикант в друг музикант, защото то е избрано пиано. Моят баща беше приятел с маестро Атанасов и маестро Атанасов преди да си отиде в Италия каза: "Ела бе, ела за спомен да ти взема едно пиано за децата, да има да свирят". И взема това пиано. Разбира се после баща ми го плати, но маестро го избра". Искаше от него да има един спомен за Митко. Беше много огорчен и обиден като напусна България. Него го уволниха от операта по скандален начин. Аз пък се просълзих като чух историята на това пиано. Едно време баща ми е купил пиано на маестро Атанасов, той сега избира едно пиано и го дава в една къща където никой не е свирил. "Ние се оженихме и никой не е свирил на това пиано." Но идва един момент когато той се връща на този, който навремето му е помогнал. Така и вземах двама студенти и двама цигани и помня, че беше на 22.декември и го докарахме на Изгрева. Хайде де. В: Това ли е пианото? Д: Не е това. Това е пианото, което аз смених после с "Баумбахен". На 9. IX. 1944 г. ме свари с две пиана. Хайде, рекох, да не ставам кулак на пиана. Едното го продадох и без това имах намерение да заминавам за Франция, обаче милицията ни отряза пътя с Васил Иванов, за там имахме покана и много добри условия, но може би беше за добре, защото бяхме още зелени за отиване в чужбина. Това беше не шега работа следването, трябваше да завърша образованието си, трябва да се готвя да се преборвам и съревновавам в такъв един голям център. Като отидох след време разбрах това нещо. Колко години след това. В: И накрая пианото на баща ви дойде. Д: Да, дойде и аз си продължих и можах да свърша, но така видях, че доброто се връща. Това беше един от хубавите случаи в живота ми, интересни. В: Така и да продължим по-нататък. Какво ще ми разкажете, някои моменти от живота на Катя? Като девойка, като ученичка и по-късно когато отива да следва, някои по-интересни случки от нейния живот, които тя ви е разказвала впоследствие. Д: Аз не мога да ви кажа, че много добре познавам някои неща. Тя беше доста затворена. Разликата в годините беше голяма все пак. Годините когато аз вече разбирах нещата, тя замина за Италия, обаче увлечението й към музиката беше голямо и влизането й в Школата беше за нея най-важно и най-удовлетворяващо нещо. Намери себе си. Тя беше много духовен човек, много интересна. Нещата като че ли й бяха познати. Тя беше станала там един център така на Изгрева между сестрите и бе с много интересни опитности както всяка една от тях. В: Гледах я аз на снимки - много голяма красавица. Д: Беше интересна, разбира се. В: Но казват, че е била много хубава. Д: Тя имаше един много характерен глас - лиричен. След това тя започна по настояване на Учителя да учи малко и при Морфова. Бяха се сприятелили много. Морфова й даде малко техника. Тя се върна с един лиричен сопран и имаше една техника малко колоратурна и най-важното беше контакта между двете певици, така нещо много сродно намериха тези двете жени. Тя беше много интересна Морфова. Даже Учителят изпрати много ученици при нея. Но имаше един момент стана една трагична случка и тя загина. Като че ли Учителят това нещо го разбра преди това, но да не говорим за тия неща. За Катя как да ти кажа. В: Някоя опитност да си спомняте, с Учителя, която тя ви е разказвала? Или ще се върнем по-нататък за това?

2. КУРШУМЪТ Димитър Грива: А както ти казах и по-рано що се отнася до Учителя, ние се запознахме по негативен път гдето се казва, защото един ден се връщаме на обед и така на масата видяхме, пред обеда една брошурка издадена от поповете в Пловдив, в която цитират и оборват Учителя. И ние с Катя така прочетохме и видяхме такива интересни цитати, такава дълбока мисъл и такива едни наивни и просташки оборвания, че веднага се заинтересувахме. Видяхме, че това нещо е много голямо, още повече, че застрахова поповете. От тука започна интереса. За пръв път тръгна името на Учителя и влезе в съзнанието ни от тази брошурка на поповете. Катя замина, следва, връща се, постъпва в София в операта една година и половина повече. Разбира се заварва една атмосфера там, която е съвсем чужда на нея, защото там няма нито творчество, нито музикална една атмосфера, която не е за нея и тя понеже е верен човек на себе си, напуска операта и се отдава на педагогична работа. Идва на Изгрева и остана на Изгрева. Това разбира се смути баща ми, защото се хвърлиха толкова средства и ние очаквахме, ние я чухме по радиоконцерт в Рим с оркестър на Санта Чичилия. Все пак се надявахме, че ще стане един артист-певец, добър и затова моето решение да уча музика малко смути баща ми. Вергилий Кръстев: А то как дойде, импулсивно ли? Д: Виж какво, аз свирех от малък, свирех на чело, на пиано, не системно разбира се, но Букурешлиев в Пловдив изигра една роля, отиде при баща ми и казал, да уча музика, макар че му казва, че отивам да уча най-трудното, това е едно от най-трудните изкуства. И така се реши въпроса. Идвам аз в София, живеех долу на ул. "Кракра", но връзката ми с Учителя беше вече преди това, защото когато ме раниха мене, това беше опитността на Катя, положението беше много сериозно. Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен". Викам: "Докторе, дайте да подписвам и вадете куршума по-скоро, докато не се е отровила кръвта". В: В челото ли? Д: Да. И без упойка, с местна упойка, само аз слушам целият им разговор, всичко. Тука ме боляха ръцете от стискане, защото колкото и да е е една операция с местна упойка, все пак боли. Но тогава Катя е била при Учителя. Положението било много тревожно за мене, очаквали са да вдигна температура и на четвъртия ден, това е било един петък всъщност Той, Учителят през цялото време работел с нашите музиканти от сутрин до вечер - Ангел Янушев, там Асен Арнаудов. В: Това коя година е било? Д: Това е 1934 г. Но самото нараняване става по-рано - 1933 г. Учителят нищо не казва. В: Катя отива при Него обаче той нищо не казва. Д: Сутринта в петък слиза Той на Младежки клас и като слиза по стълбите, тя вънка чака и Той й казва: "Сега вече няма никаква опасност!" Аз помня, че на сутринта когато се събудих първо нямах никаква температура, имах едно бучене в главата, което не беше спряло, обаче целият ми бинт, на главата, който беше като чалма така, беше мокър. Цяла нощ се потеше главата ми. Влиза асистента и казва: "Какво става тука, кой го заливал с вода, чакай да видя раната". И така цяла нощ. И откак съм дошъл в съзнание съм много добре. Няма температура, няма бучене на главата и оттук нататък започна заздравяването. Но беше сутринта още в 4.30 ч, още в същия момент когато Учителят казал на Катя: "От сега нататък няма никаква опасност". После ще ти кажа по-големи подробности по тия неща. И след това дойдох на Изгрева.

ДИМИТЪР ГРИВА (30.ХI.1914-24.II.1994 г.) 1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни. Едно от тия деца трябва да кажа, което е в коша е баща или дядо на моят дядо. Това не можахме да го възстановим. В: А какви са връзките ви с проф. Ташев? Д: Не, той като очен лекар прегледа мене и намери една особеност, която едно племе имало там някъде си от римско племе, гранично още от римско време, едно племе такива бели коси, бяла кожа, т.е. албинизъм. И той се залага, че корена ни е от там: "В това аз съм сигурен". Това съвсем професионално, той като очен лекар тръгва и от това нещо баща ми се заинтересувал и се оказа, че прав бил професора. Пък иначе ние не бяхме се заинтересували даже. По онова време не се е търсело много кой от къде е, особено когато някой е дошъл от някъде си. Знаеш ли той от какъв път е минал в тия тревожни времена и от къде е дошъл. И това е. Разбира се аз помня, аз съм раждан в Нова Загора и съм последното дете. В: Кой ден и коя дата? Д: По ново 30.ХI.1914 г. В: Часа знаете ли? Д: Сутринта в 2 часа. Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това, което помня, това е Сливен. Но ако искаш да знаеш за баща ми ще ти кажа, той е завършил Пловдивската гимназия, класическа гимназия и с приятели решават да заминат за Америка. По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си билет даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш". Поразходил се той по кея, колебаел се, но останал, а корабът заминал с неговите хора. Връща се тука и отива във военното училище, да си изкара службата. Тогава нямало такива ходатайства и постъпва там. Това бил интересен випуск. Генерал Ботев, братът на Христо Ботев бил началник на военното училище. Гоце Делчев бил в същия випуск. Това е интересна група. Даже там са замислили самото въстание, което става - Илинденското, което не успява, защото било ускорено от английски такива изявления и се потушава най-жестоко и започват войните и баща ми остава офицер. Но той имаше интерес към науката, особено към историята и географията. Той знаеше толкова добре история, колкото един историк не струваше на времето и понеже знаеше латински и старогръцки, му беше много по-лесно. В: Той кога си заминава? Д: 1946 г. Той беше паднал и си счупи крака и може би това, че се подпираше на патерици, сърцето му не удържа, но си замина така като мъдрец. Извиква сестра ми вечерта, рецитира й на старогръцки Илиадата, идва до онзи пасаж - всяко нещо има край, идва и моят край и спира и си ляга и след два, три часа си заминава. В: Вие сте сега четири деца, вие сте най-малкото. Д: Да. В: Най-голямото? Д: Катя. След това идва Еленка, която почива на 16 г. възраст. След това идва Стефанка и последният съм аз. В: Катя в коя година е родена? Д: В 1902 г. В: Вашето детство и юношество е минало в Сливен. Д: В Сливен до 6-годишна възраст. В: А след това? Д: В Пловдив и баща ми се прехвърля. Той бил като свършват войните в някакъв конфликт с военния министър и с Царя и напуска и затова той не е бил произведен генерал, единствен от неговия випуск. Той си останал полковник и започва една кариера наново. Той не беше пушач, но беше тютюнев експерт. Той обикаляше Ориента и купуваше тютюни на чужди фирми разни, това изхранваше семейството ни, и така оставаме в Пловдив където направи къща баща ми. Там завърших аз образованието си и гимназия без диплома. Последната година аз напуснах при това имах едно нараняване в главата, занимавах се с обществен живот, много бурни години бяха. В: По онова време са на мода разни социални учения. Д: Да, всичко кипеше и вреше и всякой имаше свобода да си декларира убежденията си и можеше да забиеш нож някому, оставяха ни сами да се разправяме. Такова нещо беше. В: А твоето нараняване какво беше? Д: С куршум. Аз за тази история не бих желал да приказвам, защото това е тъжна работа, но... В: А тази ли е история, за която ми разказахте, че Катя е ходила при Учителя, за да ви спаси. Д: Да. В: Тя е много интересна, защото е свързана с Катя и една опитност с Учителя и е важна. Д: Ще разкажа може би, но когато дойда до там. В: Добре. Д: Ще разкажа как станаха тези неща, защото са за мене най-важни тия работи когато реших да уча музика, когато баща ми се съгласи. Защото той се разочарова, нали Катя завърши в Санта Сицилия в Рим и не стана музикант професионален. В: Тя се върна в София. Д: Тя завърши музикалното училище в Пловдив, оттам замина за Рим пет години. То беше всъщност последната година на Катя, в която се подготвиха така нещата за нея и за мене. Тя беше в един пансион католишки за студентки и там в този пансион се запознава в библиотеката с йогизма и с окултните науки. Има първи опитности. То е много интересно. Когато дойде на Изгрева тя беше запозната с тия проблеми.

89. ДУХЪТ НА СЪЗИДАНИЕТО Бележки на редактора: В том 4-и на "Изгревът", стр. 589, бе написан очерк за Теофана Савова. Той остава в сила и до днес. Материалите, които публикуваме получих не от нейните близки и познати, които прибраха и укриха всичко. А след това ги затриха. Иначе щяха да ги публикуват. Но те не бяха изпратени за това, а бяха изпратени да пречат и затрият всичко. В началото сполучиха, но после се намеси друг, който даде ход в друга посока за съхранение. Аз непрекъснато споменавах на Теофана при моите посещения да ми предаде материала, понеже може скоро да си замине. На следващия ден тя бе паднала и много жестоко си беше ударила главата. Та тя беше повече от 90 години. Упрекна ме, че с моите настоявания съм бил причина за нейното падане. Аз отхвърлих този упрек. "Виж какво, Теофана, ти нали имаш връзка с Учителя. Ти непрекъснато ми говориш за нея. Чрез нея попитай Учителя за мен и дали нещо трябва да ми предадеш. И каквото ти отговори - това ще бъде." Отново след няколко дни съм при нея. Посреща ме обикновено с песента "Бог е Любов". Още от самото начало каза: "Запитах Учителя дали влиза в моя план предаване на нещата на Вергилий? Отговори ми: "Влиза, но по-късно". И така ще се чака за по-късно". Аз си тръгнах и заминах по моя път. Аз се оттеглих поради тази причина. Дойдоха другите, които затриха всичко. Но дойде това време, за което говореше Учителя на Теофана. И това време отвори една врата, аз влезнах и взех онова, което трябваше. Но тя не бе отворена на Теофана и от нейните близки, а от Учителя. Аз бях изпратен, за да съхраня и отпечатам. А другите бяха изпратени да разрушат и затрият всичко. Това беше борба на идеи, борба на вярност към Школата на Учителя и борба, в която да запазиш мястото на всяка една душа присъствувала в Школата на Учителя Дънов - Беинса Дуно. Това не е малко. Дори е много и е непосилно за простосмъртен човек като мен. Аз направих това. Другите да публикуват останалите неща на Теофана Савова. Хайде да видим какво можете, какво умеете и как го вършите. Досега виждаме само разрушението, което върви след вас. Но Духът на Съзиданието върви с Духът на Истината, който е в Словото на Учителя - Беинса Дуно. Амин!

88. ХИЛЯДА И ТРИСТА 1. Елате ни вижте в България мила, красива и стройна, от слънцето пила нектарът небесен - да няма веч есен - но песен хваление. Да, музика, песен! *** 2. Хиляда и триста! Да, века тринайсет! Живяла живота със пролет, без пролет, урока вековен е учила, учи, но днес е свободна. Благата получи - *** 3. свобода и слънце, и знание, мъдрост - вселената цяла запя с благодарност, Таз песен е нова! Краси кръгозора! Изпълня простора! Учудва обзора! *** 4. Българийо мила! От слънцето пила. От века, ти, носиш жарава и сила. Отваряш сърцето на госта незнаен и с дланите топли го правиш ти знаен. *** 5. Но силата своя пази, ти, за тебе със нея повдигай, Българийо, себе. Тя лост да ти бъде в ръцете любовен, несрети да срещаш със пламък върховен. *** 6. Другарството с тебе да цъфне, завърже, и раната братска със обич превърже, приятелство крепко задържай в ръката и радост, и обич да срещаш зората. *** Мили сестрички и братя, поздравявам ви с новата учебна година! Този празник съвпада с празника за 1300 годишното съществуване на нашата мила родина България, и аз й пожелавам още много столетия да съществува като майка на новия духовен човек. Да приеме великото учение на Великия Учител, да го приложи за радост на небето и земята. На вас пожелавам да бъдете живи и здрави, и вдъхновени от новата светлина, която пося Учителят ни велик, благ и космичен у нас, и злакът е вече на лице. Да бъдем винаги изпълнени с неговата Любов в сърцето. 1981 г., София, България, сестра Теофана

87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА 1. Елате, о, хора, о, братя, елате! в редиците нови и светли, добри, в редиците мощни и силни, и крепки - животът пулсира със пулсът един. *** 2. Редиците нови и светли, и силни навсякъде сеят любов и живот, прекрасен и хубав, и тъй лъчезарен, навсякъде светят, навсякъде са. *** 3. Земята те нова желаят да стане, земята да влезе в красивия ден, красивият, светъл тя път да поеме, от века за нея там определен. *** 4. И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. *** 5. Редиците нови сгъстете, о, хора, и пламък единен да пламне у нас, в сърцето човешко, че то е огнище, което ще стопли нас, всичките нас. *** 6. Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. *** 7. Земята ни цяла да бъде единна, единни по нея да живеем в мир. Елате, о, хора, о, братя и всички - животът пулсира със пулсът един.

86. ЗЕМЯТА ОПАСВАТ 1. Земята опасват идеи светящи, пристанище търсят, където да спрат, където да пуснат те корени,клони, където да лиснат и плод да дадат. *** 2. Земята е цяла в сияние светло, изгряващо, силно, лъчисто и вред чукарите бели планински светлеят- запалени факли» и пъдят нощта. *** 3. Тъмата отстъпва, невежество търси, къде да укрие неверни следи, светликът нахлува, навлиза, превзема - идеите нови златисто блестят. *** 4."Човечност и братство нам дайте!" - се чува. "Нам дайте единство!" - се чува отвред, Вълна се надига велика и смела: "Мир искаме! Мир! Мир! Ний искаме Мир!" *** 5. "Свободни да бъдем!" се чува отсъде. "Сърцето ни пълно да бъде с Любов! Любов към човека, към брата, сестрата! Любов и към всяка твар жива, добра!" *** 6. Земята опасват идеи светящи. Човече, поспри! Глава повдигни! Пристанище търсят, където да слезат. Пристанище ново, стани им с Любов! *** 7. Епоха светяща земята посреща, Епоха на Братство във двайстия век. Стани й служител! Стани покровител! И първите стъпки ти смело вземи!

85. ЗА НЕГО БЕ КАЗАНО 1. За Него бе казано: "Ще дойде в Двадесети век, безкрайно тих и скромен, от твърде малко хора тук познат. Земята ще преобрази, нов тласък на човечеството ще даде". *** 2. Той дойде. Аз бях от малцината, които Го видяха. Аз бях от малцината, които чуха Неговия глас. Аз бях от малцината, които откриха Божествения Му произход. И казвам: Око не е видяло такава скромност, и ухо не е чуло такава Мъдрост. *** 3. Той слиза лекичко по стълбата и лекичко се качва, а ритъмът на стъпката е тъй отмерен. А тонът, така чист и музикален. Музика, която спира минувачите, и Той се чуди. *** 4. Или, разхожда се из стаята си горе, аз съм в салона. И спирам мисъл, спирам чувство, спирам си дъхът и слушам - хармонията на вековете, вплетена във Неговите стъпки. *** 5. Понякога поляната обхожда - походката пластична, лека, всекиго привлича. Тя пак е музика - безгласна, мълчалива, но тъй с нектар нахранва ти душата. *** 6. И дума чувам някога. Слухът ти е похвален, слухът ти е погален с най-нежната милувка на Словото Велико. *** 7. За Словото. Аз не говоря. Словото само говори - океан от Мъдрост, Знание, от Красота. Океан от Обич, от Чистота. *** 8. Говоря аз за Неговата скромност, която по-велик Го прави, по-красив, с величие без мяра Го обгръща и тъй Го прави мил пред нашите очи. *** 9. Понякога с цигулката посвири, тъй тихичко и леко. Понякога в салона пред пианото поседне и белите клавиши Той лекичко погали. *** 10. Понякога, а това понякога е всеки ден, а това понякога е всеки час. От ранно утро Той е тук по двора, от ранно утро Той говори с хората. От ранно утро слиза стълбата и качва, от ранно утро грижи хорски разтоварва. До късно вечер. *** 11. И никога не се повтаря. Винаги различен и винаги Един и Същ - Учителят! Аз бях от малцината, които Го видяха и как нов тласък на Човечеството даде. И казвам: Око не е видяло такава скромност. Ухо не е чуло такава Мъдрост. *** 12. Вървете! Да вървим в Неговият път - Пътя на Любовта е той, пътя на Знанието, пътя на човечеството!

84. ГЛАСЪТ НА БОГО-ЧОВЕКА Гласът на Бого-човека, тоз приказен чуден. Бе багра неземна на новия ден. Бе багра вълшебна, която топеше, Стопяваше всичко и раждаше в миг. Светът нов, прекрасен при нас кой не е бил Със тази палитра как се бе завил. Природата бързо, със нова премяна Туй чудо не бивало, какво става с мен? Небето се вдигна високо над север И старото рухна внезапно във миг Човекът нов сети, че всичко е друго Животът внезапно пред него бе друг. И хорът небесен, той чукна сърцето И баграта всеки със своя Сион Духът разпери крилата неземни Душата изправи спасителен сан. Човекът окрилен, картината нова Той пееше вече в небесния сан Хор, туй чудо пък как стана И как тъй остана, от къде и ние от този пристан? Учителю благи, гласът Ти, таз багра Стопяваше всичко и раждаше в миг. Бе топъл и нежен, дълбок и отвеждащ Осебе внезапно човека за век.