valiamaria

38. ПОСЛЕСЛОВ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Поучително е да се прочете в „Изгревът" том IV, стр. 623, ред 31-32 отгоре, след като се запознаете със спомените на Катя Грива. Отговорът е даден в „Изгревът", том IV, стр. 628, под номер 6 (Д-р Вергилий Кръстев има предвид главите: „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО“ и „ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО"“ в „Изгревът", том IV.) А доказателството е дадено в „Изгревът", том VIII като в него бяха публикувани спомените на Катя Грива. Ето! Това е! Засега толкова! Или възход или падение! Среден път няма! Изгревът на човешката душа е един. Той не се повтаря! Пътят на ученика е в Словото на Учителя Дънов.

37. ТРОХИ И УКРУХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ Учителят си замина и ние останахме като сирачета само със спомените си. Той ни остави Словото Си, за което веднъж каза: "Словото, което говоря не е мое. То е мисълта на Разумните същества, които стоят зад Мене. Това са идеите на Бога, на Вечния Дух. Те минават през цялата вечност". "Знанието, за което Аз говоря е за Съвършени." "Всяка моя беседа носи такива сили в себе си, които действуват върху вашите души тъй, както пролетния дъжд върху току-що поникналите растения, така и всяка моя беседа действува освежително върху вашите души." "За бъдещата култура трябва да имате поне две-три правила, които да прилагате в живота си: Първо: Заради Любовта на Бога мога ли да извърша това? Второ: За доброто на моята душа мога ли да направя това? Трето: За благото на моя ближен мога ли да сторя това? Аз ви говоря за знание, което е изявено в Учителя. Когато говоря за Учител, аз разбирам същество, което нагласява Вселената, т.е. нагласява учениците си, защото Вселената съставлява сбор от мислещи същества, които са атомите на този велик, разумен свят. Когато питате, що са духовните хора, трябва да знаете, че те са мислещи същества." Веднъж Учителят ни даде текст, да си напишем сами музиката: "Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Него. Той ще оправи стъпките ти. Уповавай, уповавай, уповавай!" Друг път ни даде една молитва: "Свят си Ти Боже мой. Отче праведни, Който Си и Който ще бъдеш Един във век Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че си Истинен и Неизменяем. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякогаш." Друг път Учителят каза следното: "Знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот ако можехте да се владате, да не се занимавате с дребнавостите на живота? Дето минехте щяхте да ви чакат като ангел. Ако можехте да владате мислите, чувствата и действията си, вие щяхте да бъдете цвят, който разнася аромата си далеч, извор, който разхлажда ожаднелите пътници, връх, който ободрява духа на уморения пътник, изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее." "Търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушание, а послушанието носи знание и мъдрост." Учителят си замина, останаха Неговите съвети, не проявихме послушание и изгубихме знанието и мъдростта, които Той ни даваше. Ето така се дойде до онова време, когато Изгревът бе разрушен. Преди това една комисия направи списък на всички вещи на Учителя, а ние ги изкупувахме, за да може със събраните пари да се заплатят онези данъци и глоби, с които финансовата ревизия бе натоварила Братството. Аз също кандидатствах и получих следните вещи: По опис 5: № 31: 1. Два металически камертона. 2. Переграфирана кутия с разни неща от инвентарен № 42. По опис 5: № 280: 3. Куфарче-чанта, 38 см. 4. Куфарче-чанта, 45 см. 5. Инвентарен № 52, стара настолна лампа. 6. Инв. № 52, металическо кръгло огледало. 7. Инв. № 70, целулоиден гребен. 8. Две кутии с по 4 ключа за цигулка. 9. Инв. № 95, кръгла тенекиена кутия обвита с плат и съдържа: а) Знамето на Бялото Братство; б) пет пентаграми на копринен плат - бяла, жълта, синя, розова, бежова. 10. Две палки за диригент. 11. трийсет репродукции от портрета на Учителя от Борис Георгиев. 12. Дървен стол-кресло от антрето на Учителя. 13. Инв. № 15, изкуствени зъби. Всеки един от Изгрева бе получил някоя от вещите на Учителя и ние ги съхранявахме повече от тридесет години. Кому да ги предадем? И каква ще бъде съдбата им? На този въпрос нямаме отговор, макар че мнозина го задават. Един след друг изгревяни напускат Изгрева, който се руши, други напускат Изгрева и заминават за Невидимия свят. Къде са онези, които трябва да дойдат след нас? Няма ги. Ние не ги виждаме около себе си. Или ги има, но ние също не ги виждаме. Разминаваме се. Господ Бог да проправи пътищата ни към Светлината отвън и Виделината отвътре за нашите души. Друг път засега няма. С обич: Ваша Катя Грива

36. СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ КЪМ УЧЕНИКА „Слушай това, което ти се казва. Прилагай го и изваждай полезното. Употребявай го навсякъде. Не бързай да постигнеш крайната цел, Тя е голяма спирка и мнозина стоят там и чакат своето благо. Но благото само не идва. То се придружава от великото разумно, А то - към необятната Любов." /Изгрев, 28 ноември 1933 г., 9 ч., вечер/

35. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО КАТЯ ГРИВА Бях учителка в провинцията в гр. Харманли. Вече години наред обикалям градовете. Във всеки град ме посрещат неволите. Така ли ще бъде до края? Най-после се реших да напиша писмо до Учителя, който бе в село Мърчаево. След време получих отговор и писмото Му ми бе предадено на ръка. На плика Учителят собственоръчно бе написал "Катя Грива". Във всяко писмо до ученика Учителят е сложил програмата на живота на този ученик на земята. И в моя случай бе същото. Аз получих програмата си и видях основната линия на моя живот.А каква е тя, то ще разберете от писмото на Учителя до мен. "Любезна Катя, Получих писмото Ви от 22 март със снимката. Пиша Ви тия няколко светли реда за великия живот: "Това е вечен живот да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога на Любовта и Христа, когото Си изпратил". "Аз съм Пътя, Истината и Живота." Земята е велико училище на животът, где душите добиват ценни знания за своето издигане. Всичко в светът работи за добро. Макар сега да е мрачкаво, иде светъл ден на Великата Божествена мисъл на Милостта. Целият свят минава през тежки изпитания, но Бог ще превърне всичко за добро. Надежда, Вяра, Любов, побеждава всичко. Светът е едно цяло, в който само Един е Който води съдбините на всички. Той е еднакво благ към всички, макар малцина знаят това. Ще дойде ден, когато всички ще го почувствуват и знаят. Моят добър привет Вам и на всички там." 25.март 1944 г., Мърчаево. /Свещеният подпис/.

34. ЧИСТЕНЕ В Школата на Учителя всеки ученик минаваше през различни фази на своето развитие. Това е най-добре дадено в Съборните беседи през 1927 г. в "Пътя на ученика". Тези фази са: живота на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и на ученика. Това са четири категории съзнания: на подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Но практически нещата в Школата на Учителя изглеждаха другояче, защото всеки един от нас преминаваше през различни фази по различно време и в различна възраст. Ето аз понякога отивах потисната, подпушена, със замъглено съзнание, с което не можех да се справя. Отивам при Учителя и Му се оплаквам, че съм нито жива, нито умряла. Той ме изслуша и ми казва: "Сестра, трябва да почнете с процеса на чистенето. Чистене трябва в мислите, чувствата и действията. Вие всички сте натоварени с нечистотии поради вашите погрешки и отклонения от Школата. Всяка погрешка е отрова, която влиза в кръвта. Не е лесно да се измие и изхвърли навън. Всяка погрешка носи една зараза, едно гниене в себе си. Докато държиш отрицателна мисъл в ума си тя носи гниене. Докато държиш в себе си гниеща материя, човек не може да мисли. Тази материя в тебе ферментира, образува гниене в душата ти, която ще спре всяка твоя мисъл, всяко благородно чувство и ще парализира волята ти. Страданията, които ти нанасят другите е също въпрос, който трябва да се разреши. Тук въпроса не се състои само в това да простиш на другите. Ако не простиш, те печелят. Но трябва да простиш за себе си. Ако не простиш, ти спъваш своето развитие, образуваш гниене в себе си. Ще простиш на другите заради себе си, заради твоят мир. Мисълта за погрешките ще изхвърлите навън. Изхвърлете всички тия дрипи навън. Може да се живее и без грях. Всяко нещо, което те измъчва ще го туриш настрана. У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава. Той никога не държи нещо нечисто в себе си. Красивото в Бога е, че Той държи само доброто, което правим, а не помни злото. Като отидеш при Бога, той не говори за твоите прегрешения. Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас. Всеки човек, който не прощава ще се обърне на отровна бактерия. Ако дълго време задържате прегрешенията на другите към вас и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина. Ще настъпи у вас разлагане и ще почнете да ставате недоволни духом. Само Любовта прощава, само Любовта може да забрави, само тази велика сила е в състояние да те пречисти. Кажи си: "Господи, бъди ми светилник на нозете и виделина в пътеките, бъди ми предна и задна стража в моя път!" След като Учителят ми диктува всичко това, каза: "Вече не може да се оправдаваш, че не знаеш и че нямаш методи как да чистиш съзнанието си от нечистотиите, които се полепват по него". Аз кимнах с глава, целунах десницата Му и тихо, тихо се отдалечих. Пред мен стоеше обикновения човешки път на една душа, облякла се в плът и дошла на земята да учи своите уроци.

33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ Имаше много песни, които Учителят изпя, стенографите записаха думите им, но точният текст остана незаписан. Ето някои от тези песни. ЖИВОТЪТ НА ОТШЕЛНИКА Четох всичките стари книги, които не дадоха разрешение на живота. Опитах всички блага на света, но в тях нямаше това, що душата ми търсеше. Напуснах света, в пустинята отидох, в глъбините планински между скалите. Минаха години. В пустинята сърцето ми понесе несретите в живота. Но в душата ми блестеше малко още светлинка. Тихият глас на моята душа се чуваше отвътре в мен, Духът заработи. Той разправяше за своето минало. Ставах рано, преди зарата. Чаках слънцето на живота да огрее в мен. Разбрах тогава, че без Любов към Бога, нищо не може да се постигне. Не любов към себе си. Любов към всичко, що живее, страда и се радва. Напуснах тогава планините, слязох при бедните, от тях да науча, що Любовта носи в живота. Разбрах тогава: те са спирките, гдето всеки отшелник като мене може да почине. /Песен изпята от Учителя на 29 май 1934 г. в 11.30 ч. в големия салон/ НИВАТА РОДИ ИЗОБИЛНО Нивата ми тази година роди изобилно. Ще се поблагодаря на Бога, че имам една щастлива година. Хамбарът е пълен. Децата ми са облечени, слава Богу. Жената ми е здрава, на църква ходи и пее. /Изпята в събота на 7 октомври 1934 г. в 5 ч. сл. об./ ПРИ ВСИЧКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА При всичките условия на живота не губи своя мир. Ако времето е влажно, това не е за теб нещастие. Ако пък вятърът вее, това не е буря, която ти да не можеш да устоиш. Ако играе земетръс, пак земята си играе, макар и да причинява скръб. Ако времето е влажно, може да направиш своят излет до върха. Ако пък е топло, може да се изпотиш, а това е благо за теб, че си направил едно добро, да не мъчиш себе си. Ако те срещне мечка по пътя, това е щастие за теб, само на круша трябва да се качиш. Понеже мечката ще изгуби своето уважение за тебе, ще те счита страхливец, ще те счита последен простак. Ако се качиш на крушата изтърси крушите за мечката. Ще помисли, че си щедър, затова си се качил на крушата. Па и сладко, тихо й говори: "Моя приятелко, моя мецо, яж колкото си щеш, когато си заминеш, аз ще слезна от крушата". А мечката ще ти отговори: "Сладки са крушите що ти изтърси. Не само за мен ти изтърсвай, но и за другите". /Песен изпята от Учителя в големия салон, сряда, 3 октомври 1934 г., 7.30 ч., вечерта/ НАЛИ ТИ КАЗАХ, СИНКО Нали ти казах, синко, ти си ме криво разбрал. Пишеш ми в своето писмо, три часа не си спал от мисли тъжни. Имаш синко мисли тъжни, те са ценни и пет часа да не спиш. С тях трябва да се разговаряш, без да спиш. /Песен изпята в големия салон, сряда, 9 ч. вечерта, 3 октомври 1934 г./ ЗЛАТНА ТРЕСКА Снощи ме златна треска втресла, втресла и претресла. Ой, мила мамо, 15 дена аз боледувах, под юрган си почивах. (Дадена за Катя Грива, която е била болна.) /Изпята на 3 октомври 1934 г., сряда/ ТАМ ГОРЕ В ПЛАНИНАТА Там горе в планината, извира чистия извор. Дълги години при вас аз живях. Сбогом високи върхове. Моята цел е морето, от което преди векове съм излезъл. Ой, ви вас малки цветя що сте поникнали по моят път, ще ви напоя с моята влага. /Песен изпята от Учителя/ ПЕСЕН ОТ БУКВИТЕ С - Що от месечината слиза. Д - Що от слънчевата светлина тръгва. Е - От дълбок сън се събужда. За баница той пита. С- По градината ходи. Парите им взима и спокойно ги утешава, че всичко загубено ще се повърне. Н - За Бога се държи, за Бога говори. С - Добрият градинар, кой семената си посажда. /Изпята в понеделник, на 12 ноември 1934 г., в 1 ч.20 м. по обед/ СЛУШАХ АЗ Слушах ази гласа на светлината. Звучен бе той за моята душа. Красиви са Неговите стъпки, по които Той ходи. /Песен изпята, вторник, 12 ноември 1934 г., 10 ч. пр. обед/ ИМАШЕ ЕДНО УТРО Имаше едно утро през лятото. Слънцето грееше, вятърът духаше. Птиците хвъркаха, реките течаха, цветята цъфтяха, щурците цвъртяха. Там горе на небето, светкавица се появи гръмовита. Всичко се изпоплаши. Млъкнаха щурците. Млъкнаха всички. Само вятърът бучеше и реката шумеше. Орачът напусна работата и се върна дома. А радваха се воловете за дъжда и за гърма, що уплаши техният господар. В страха си той разказа на жена си своята малка история: че много дъжд и гръмотевица имало. А пък посятото жито в земята, то се радваше, понеже беше поникнало. За първи път посетите житни зрънца виждаха светлото слънце на живота. Безпокоеше се господарят, че малко е сял, а жена му го успокояваше: "Моли се на Бога. Той ще го удвои." "Много трябваше да сея". "И многото и малкото се увеличава." "Кой ти каза това?" "Старият ми баща." "А пък воловете, толкова пари дадох за тях, а малко работих, излезоха много мързеливи, жена." "Е, нека си починат. И те душички имат." "Какво казваш? Вол душа има ли?" "Има, има като твоята." "Кой ти каза това?" "Старата ми баба на 90 години. Тя ми казваше това, че вол душа има, и човек трябва добре да се отнася с тях." "Чудна работа, за първи път чувам от тебе. Ако не ме лъжеш, ако право ми казваш, ще си помисля за моите волове. И друг път ще се отнасям по-добре с тях. Много съм ги мушкал и бил. Колко ли грехове съм набрал? Какъв ответ ще дам? Може би този ден страшен, беше глас от горе, който ми казваше това." Бележка на редактора: Това са песни изпяти от Учителя, на които бяха записани само думите. В двете издания на песнарките те не бяха включени. Може би при едно бъдещо трето издание, да се намери нотния запис на тези песни и съответно да се включат като песни от Учителя. Това ще свърши онзи, който разполага с оригиналите от двете папки и от албума, и който е запознат с цялата история по издаването на песните и познава духа на песните на Учителя.

32. ИЗВАДКИ ОТ БЕЛЕЖНИКА МИ: МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА "Ще ви запитам: Какво нещо е музиката? Сам, кога можеш да пееш? Музиката е първото видимо изявление на Любовта. Пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на човека. При пеенето съзнанието всякога прониква у човека. Не можеш да пееш докато не обикнеш, докато не съзнаваш. Пеене има даже и в животните, и в растенията, и в изворите. И тъй, музиката е проявление на Любовта във всяка дума. Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят. Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение. Който пее истински, той трябва да пее за себе си. В сегашните нови песни почти няма поезия. Сегашните песни аз ги наричам упражнения, приготовление за бъдещата музика. В класическите парчета има идея, те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения. Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение. Тя не е песен, ще стане песен, но докато стане песен трябва да има такива песнопойци, през които тази Любов да премине. Защото песента става чрез песнопойците. Само една красива душа може да пее упражнението "Бог е Любов". Някой път като ви слушам, че пеете "Бог е Любов", чудя се каква е тази Любов. Защото, ако в действителност бихте изпели както трябва "Бог е Любов", моментално щяхте да се промените и като се върнете вкъщи не бихте могли да се познаете. Когато "Бог е Любов" пеем, значи приближаваме към Бога при Неговата Благост. Знаете ли какво нещо е Благостта на Бога? Ти като отидеш при Бога, никога не можеш да кажеш една лоша дума." (28.IХ.1928 г.) "Казано е, че животът е изкуство. И музиката е изкуство. Следователно между музиката и пътя на човешката душа има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона "до", а движението на живота на тона "ре". Настроението - на тона "ми", придобиването на тона "фа", цъфтенето на тона "сол", развитието на тона "ла", добруването на тона "си". Това са фази на човешката душа във своя възходящ път. А има и друго отношение. Сърцето отговаря на тона "до", дихателната система отговаря на тона "ре", черният дроб на тона "ми", бъбреците на тона "фа", далака на тона "сол", жлъчката на тона "ла", храносмилателната система на тона "си", енергиите от сърцето отиват към черния дроб - има между тях отворен път. Обаче от черния дроб към сърцето няма път. Като знае това човек, човек не трябва да допуска в сърцето си някакви отрицателни чувства, които биха се отразили вредно върху черния дроб. "Дойде меланхолично състояние - изпейте "Цветята цъфтяха". "Венир Бенир" - отстранява съществата, които пречат на човешкото развитие. "АУМ" - дума на Духът. Тя има дълбоко въздействие. "Фир-фюр-фен" - тонира цялото тяло. Тя не се пее във вторник и по вечерно време. Ако човек се научи да пее както трябва, песента "Зора се чудна зазорява" - то всички възможности ще дойдат в него."

31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА Както Словото на Учителя е живо, така е жива и Неговата музика. Тя съживява, укрепва и повдига. Маг беше Той да извади всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни затруднения. С тон - два излети или изсвирени от Него - ти вече си окъпан, като новороден гледаш и не вярваш на очите си. Какво стана, как стана? Само си приел и трептиш в съзвучието на това, което ти си почувствал и приел. Маг беше Той. Отправяш се някой път към Учителя в едно никакво състояние - ни жив, ни умрял, и мислиш, че никога няма да излезеш от това състояние. Но уви! Учителят взима цигулката и почва да свири: "Грее, грее светлината!" Ти само гледаш или си навел глава, даже нито виждаш нещо, нито пък можеш да чуваш. А как става преображението? Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква. Що е това? Ти не знаеш. В тебе е дошла вече Светлината. Цялата буря от противоречия е изчезнала. И ти си в свят, който не искаш и не мислиш, -е някога може да свърши или пък да излезеш от него. Това е свят на вечна Светлина и вечна Хармония в душата ти и в духът ти. Друг път ти си болен. Застанал си пред Него. Учителят ти казва: "Пей!" А ти мълчиш. "Пей!", казва Той. А ти през това време си мислиш: ще мога ли някога да запея? Но Учителят лекичко пее. А ти възкликваш: "Олеле, как боли!" и пипа Той на себе си със собствената си ръка мястото, където те бо-ги и казва: "Хайде, болест излез си!" Ти пак стоиш и пак Той пее и усещаш, че болката вече я няма, че не те боли вече на същото място и че вече си здрав. Даже си мислиш: "Наистина ли ме болеше?" Какво нещо е музиката на Учителя? Има много определения. Но нищо конкретно. Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да се добере до великото в живота. Но да чуем музиката на Учителя и да видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но могъща в Сила и Мощ. Тя те повдига. Тя те завежда в друг свят, свят светъл и необятен, свят на блаженство и здраве. Това всичко съм преживяла, усетила и съм се възкресила чрез нея. Опитала съм лично и чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе на простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина песни. Те бяха метод и поука за останалите, как да трансформират своите състояния и как да работят с окултните сили, които боравят и се намират в Неговите песни. Една област от музиката на Учителя, от която се страхувам да пиша, е мистичната музика. Кой новодошъл на Изгрева като чуе песните на Учителя не проронва сълзи, изблик на такова благословено чувство, от което не може да издържи и заплаква. Що е молитвата без песен? Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на Бога Живаго. Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя. Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез душата се извисяваш чрез молитвите Му към Бога. Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика. Една такава опитност и аз имам. Учителят дава гамата с движение. Пее я три пъти възходящо. Тъй като много пъти съм пяла гамата, аз завършвам на края низходящо. Завърших упражненията и като прибавка от мен изпях гамата отгоре надолу до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до. Така продължих да пея гамата с тази прибавка от мен с низходящо изпяване на гамата няколко месеца. Аз започнах да се чувствам безсилна, безчувствена и без мисъл. Аз се демагнетизирах изцяло. Защо? Не знаех какво ми е и от какво идва всичко това. Молих се горещо да ми се даде да разбера на какво се дължи това безсилие у мен. Веднъж като си правих гимнастиките и гамата с движение и след като изпях за последен път гамата във възходяща посока, нещо в мен каза категорично: "Спри! До тук е дадена гамата с упражненията. Защо прибавяш още. Ето защо си демагнетизирана!" Вслушах се във вътрешния глас, който ме спря и аз престанах да пея гамата назад. Нещо ме задържаше на последния тон. В продължение на седмици някаква задръжка вътре у мен ме караше да спра на последния тон - горно до. Чувствах нещо, което подпира, държи последния тон. Казвах си: Кой е този и как може да държи този диригент у мен с двете си ръце и нагоре да завършва, да чуе как зазвучава горно до, да ме подпира направо и да не ми позволява да връщам гамата назад. Всичко това аз не го казах на никого, но чаках да почувствам двете ръце, които поддържат нагоре гамата, за да не я връщам с пеене назад. За най-голяма изненада поправи се веднага за няколко дни състоянието ми. Накрая пристъпвам пред Неговата стая, срещам Учителя с известно стеснение, загатвам за преживяното ми състояние. Той ме погледна дълбоко. Очите Му сякаш навлизаха дълбоко в мен. Аз се стеснявах да говоря. За тези работи ученика не говори. Вътрешно ги споделих. Музиката на Учителя, нима тя не е жива за мен и за останалите? Как да пиша за нещо, което е живо, движи се отгоре от Божествения свят, надолу в ангелския свят и от там в човешкия свят. Та ние нямаме сетива за тази музика, за да я обхванем. И как ще пишем за нея? Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него. Той мълчи и ме гледа с дълбок поглед. Аз се бях молила горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен. И аз го бях изпълнила. Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера вътрешната страна и смисъл на всичко това, което ми се случи. Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е. Не пипай това,което Учителят е дал. Изпей го, както Той го е дал. И чак тогава резултата ще дойде при теб". Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога. Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му. Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие на собствения си живот. Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря. Но съм изтерзана от това вътрешно завързано психическо състояние. Срещнах Учителя. Той беше с Георги Радев на пейката до "Яйцето". Това беше до една чешмичка, отгоре имаше скулптурна част във вид на яйце. Казвам: "Учителю, искам движение, искам да бъда отвързана". Учителят ме погледна сериозно и дълбоко. В такъв случай виждах очите Му тъмно сини, дълбоки, които проникваха в мен. Учителят продължи разговора си с Георги Радев. По-късно Учителят отиде в салона, беше заобиколен от много братя и сестри. Аз бях седнала на стол и подпряла с дясната си ръка главата си, която ми тежеше и бучеше, защото мисълта ми бе вързана и цялата бях обвързана с дебели и невидими въжета. Учителят изсвири на пияното нещо малко, но по едно време аз се почувствах свободна, не го осъзнах веднага. Извадих си ръката, с която придържах главата си и я прибрах. В главата нещо ми просветна. Учителят престана да свири. Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене. Аз благодарях вътрешно с мисълта си на Учителя. Но външно нищо не казвах на другите. Това го оставях нарочно скрито под купата на мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва. Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека". Музиката на Учителя е тази, която освобождава духа на човека и извисява душата му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения свят.

30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ Мисли от Словото на Учителя „Музиката е дълбока сфера на Битието. Тя е среда, чрез която човешкият дух и душата се проявяват. Любовта - тая велика реалност на живота -без подходяща музикална среда също не може да се прояви. В човешкия свят, в света на земното човечество, проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. И тъй, музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Музиката като творческа сила у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от 3-4 хиляди години преди Христа. Хората от атлантската раса не са били музикални. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес при езически и религиозни обреди. Във всички стари Школи са пяли, свирили и играли. В Школата на Бялото Братство музиката се прилага като едно от най-мощните средства за духовна работа. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитават, ако искат да отгледат поколение, което да бъде носител на красивото и възвишеното, трябва да поставят в основата на възпитанието на младото поколение музиката в най-широк смисъл. Всичко в природата трепти. Всичко в природата е музика. Музиката на природата събужда музикалното чувство в човека. Чрез музиката човек дава израз на своите чувства и преживявания. Днес музиката се изучава като изкуство, като се обръща най-вече внимание на техниката, но техниката е една от многото страни на музиката. Има три вида музика: Първо - механична, която раздвижва нещата. Второ - Органична, която организира живата материя и установява жизнения й ритъм. Трето - Психична, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика обединява качествата на тия три вида музика. В окултната музика не се допускат думи, които имат две значения. В много от упражненията се повтарят привидно без нужда една и съща дума -това се прави съзнателно, за да се запечати в съзнанието тая дума със съответната й тонова равнозначност. Окултната музика се отличава по своята естественост, по своята крайна мекота, яснота и картинност, по своите живи природни образи. Обикновената музика има за цел да достави удоволствие на хората - служи за развлечение. Окултната музика има по-високи цели и по-широки задачи. Възпитателната й сила е нейната най-главна задача. Упражненията, които Учителят дава в Школата, се използуват като възпитателно средство за облагородяване на човешкият характер, за създаване на музикална среда, в която да се развият всички сили на душата. В Школата на Учителя музиката се прилага като мощен метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят в по-висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Окултната музика е възходяща. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Единственото изкуство, което трансформира, тонира, уравновесява и гради във всяко направление, е музиката. Както дишането е нужно за прочистването на кръвта у човека,, така и музиката е необходима за пречистване на човешките чувства. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и свири, не може да се развива правилно, Човек не може да бъде ученик без музика. Като пее и свири, човек дава подтик на чувствата и мислите си, въодушевява се и започва да мисли, да чувства и постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волеви живот на човека. Между музиката и мислителните способности на човека има връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Няма музика където да няма разумност. Музиката е спомагателно средство за развиване на дарбите и способностите. Разумността на човека се обуславя от неговата музикалност. Колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан. Да бъде човек музикален, това значи да има музикален усет, да има музикална душа. Такъв човек ще излива музиката в своите мисли, чувства и постъпки. Който пее е здрав и който иска да бъде здрав трябва да пее, независимо дали е весел или тъжен, дали е разположен или е неразположен. Който пее придобива нещо. Пеенето е сила. Като пее човек, ще бъде здрав, добър и умен. Който иска да живее дълго време трябва да пее. Музиката повишава вибрациите на материята и по този начин подобрява здравното състояние на човека. Много болести се лекуват с музика. В сегашния живот на човека, големите тревоги, бързите промени от едно състояние в друго, оставят известни утайки от отрови в организма. Музиката се употребява като средство против тия отрови. Има чувства, които след като минат, ако не знаем как да се чистим, могат да отровят организма, ще повлияят на черния дроб и жлъчката, че човек става толкова жлъчен, че вижда само злото. Учителят налага музиката като средство за лекуване на тези психични и органични отрови. Хората не развиват музикално чувство у себе си и затова са нервни. Музиката е един от най-добрите методи за придобиване и спестяване на енергиите минаващи през човека. Тя ни предпазва от вътрешните и външни неблагоприятни условия, учи ни да пазим равновесие, особено в областта на чувствата, където стават резки промени. Тя ни учи да укротяваме силните страсти и желания. При условията, при които днес живеем, трябва постоянно да пеем, за да се тонираме. Музиката е велик, Божествен метод за тониране. Всички да пеем! Постоянно да пеем! Можем да направим от пеенето професия, а от живота - музика. Добрият живот сам по себе си е музика. Музиката усилва паметта. Дразнения, тревоги, насилия - отслабват паметта. Музикалното чувство премахва тия тревоги, идва се до едно уравновесяване, умът става светъл и спокоен, а паметта силна и свежа. Като пее и свири, човек влиза във връзка със съзнанието на природата, във връзка с разумния свят. Ще привлече онези сили в природата, които са в хармония с него. Затова всички духовни общества трябва да започват и свършват своята работа с музика. В Школата на Учителя започвахме с песни от Учителя и след като слушахме Словото Му завършвахме с песни. При пеенето голяма роля играе вдъхновението. Който пее вдъхновено, той е свободен - това е идейно пеене. В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето и на волята, тази музика не допуска повърхностно изпълнение, тя иска съдържание, иска дълбочина. В нея не се допускат никакви неестествени трептения, тремоли. Правилното пеене подразбира изразително пеене, не тремолиране, а живост, подвижност на гласа. Във всеки тон да се вложи и мисъл, и чувство, и воля. Който пее окултно, трябва да преживява това, което пее и с ума си и със сърцето си и с душата си. При такова пеене в ума и в сърцето се влива мощна сила. Има един прост основен закон в музиката, който всички трябва да знаем, той е следният: в музиката се образува един кръг, едно музикално течение, което никога не трябва да се пресича. Ето защо, когато пеем вниманието никога не трябва да се отвлича от някакъв предмет. Този закон е същия и при молитвата. Всички велики неща се дават по този закон. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете. Истинските певци и музиканти са дошли на земята с определена задача - да повдигнат скърбящите души. Доброто пеене съживява, ободрява, дава подем, буди мисъл, вдълбочава ни в себе си, унася ни в съзерцание. Музикантът трябва да се вдъхновява от идеята - музиката му да прави преврат в душите на хората. Да се използва музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Бъдещето носи голям подем в музиката на Славянството. От Невидимия свят ще дойдат музиканти, които ще организират света. Чрез музиката Божият Дух ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония. Музиката е носителка на великата култура. Музиката ще оправи света, новото ще победи чрез музиката."

29. КРАТКА БИОГРАФИЯ На Екатерина /Катя/ Христова Грива, учителка в I.смесена гимназия "Константин Фотинов", гр. Самоков. Родена съм на 16 септември 1902 г. в гр. Пещера. Баща ми е бивш офицер-полковник, инвалид след Европейската война /Първата световна война/. По-късно е надзирател на работниците в Акционерното дружество "Ака", гр. Пловдив. Председател е на инвалидното дружество до смъртта си. Погребан след 9 септември 1944 г. с всички военни почести. Учила съм в Пловдив, а висшето си образование получих в гр. Рим, Италия, в Държавната музикална академия. След свършването й през 1932 г. постъпих като стажантка в Народната опера, но напуснах поради болест на следващата година. После давах частни уроци по музика, а през 1941 г. постъпих като стажант-учител в Ш.образцова гимназия в гр. София. Назначавана съм като учителка по пеене в гимназиите на следните градове: учебната 1943/44 г. в гр. Харманли; 1945/46 г. в гр. Дупница; 1947/48 г. - гара Белово; 1948/49 г. - Асеновград; 1949/50, 1950/51 г. - гр. Ловеч. А от 1951/52 г. - гр. Самоков. Не съм засегната от новата власт след 9 септември 1944 г. нито пряко, нито косвено. Не съм участвала преди 9 септември 1944 г. в никакви организации и партии. Не съм била ръководител на организацията "Бранник". Познават ме преди 9 септември 1944 г., както и след това следните лица, които могат да гарантират за мене: 1. Воин Кятов, бивш партизанин от гр. Трън, понастоящем партиен секретар в Първи сталински район, гр. София. 2. Денков, понастоящем директор в Трън. 3. Ботю Колев - бивш партиен секретар в смесена гимназия, гр. Ловеч, сега ръководител на художествения колектив, ул. "Вълчо Димитров" 10. С почит: Екатерина Грива Бележка на редактора: От 1955 г. до 1967 г. Катя Грива е учителка в Трън. Записана е като жител на гр. Трън в том II.-III., стр. 650 от 1955 г. След пенсионирането си идва на Изгрева и живее в една малка барака. През 1971 г. след разрушаването на Изгрева тя отива да живее на гара Искър в блок 33, вх. Ж, ап. 119. След като заболява, тя почива на 9 юли 1974 г. в гр. София.

28. ПИСМО ОТ ПАША ТЕОДОРОВА София, 5 май 1966 г. До приятелката Катя. (сърдечно, приятелско писмо от Паша). Беше един априлски ден на 1966 г., понеделник или четвъртък беше, не помня точно. Преди да започнем работата си за деня, Катя каза нещо по адрес на Паша, истинно или не, не е важно. Важно е, че казаните думи се отразиха малко горчиво на Паша, но без никакви обяснение, тя си глътна хапчето и разговорът се продължи по-нататък, като че нищо не е казано. Да, но това не избягна от будното око и чуткото сърце на Катя. От този момент тя стана по-разговорчива, даже шеговита, като се обръщаше повече към Паша. Минават часовете на деня, работата, която имахме продължи и завърши, но Катя все следи Паша, да не я изпусне от очите си. Наближи време да се разотиваме по домовете си. Имаше кой да ме придружи до дома, но Катя стои и предлага тя да ме придружи. Аз схващам това, но оставам въпросът с изпращането ми до дома да стане естествено. Ту една настоява, ту Катя, докато и първата разбра, че Катя иска непременно тя именно да ме придружи. Това и аз разбрах и приех с удоволствие Катя да ме придружи. Тръгнахме за дома, говорим си приятелски, без дума по казаното. Обаче, поведението, отношението на Катя към мен е отлично. Стигнахме у дома, вниманието на Катя още по-топло и нежно, като балсам на рана, като елексир на горчивото. Така стават Божествените неща. Преди слънцето да залезе, да се махнат и най-малките сенки около него. Ако желаем изтокът да е чист и без сенки, защо да не желаем същото и за запада, за залязващото слънце? Това желаеше интимно душата на Катя, и така стана. Още този момент аз забравих всичко. Не остана нито сянка, нито помен от малкото горчиво. Днес, като си задавам въпроса, наистина, какво беше казано, нищо, абсолютно нищо не помня. Така става, когато нещата се уреждат по Божествен начин. Катя си отиде на Изгрева, аз пък си останах вкъщи и мислих, много мислих. Бях много разположена, препълнена от хубаво чувство към Катя и започнах да мисля, какво да й подаря, какво да й дам за спомен, но всичко ми се видя дребно, нищожно, слабо, за да изрази чувството и разположението ми, което ме изпълни. И, като проверих, че нямам подходяща материална вещ, с която да изразя чувството, взех да мисля, с каква нематериална да го заместя. В търсене на нещо хубаво и ценно за мене, а после за тебе, ето до какво дойдох. Пристъпвам към описанието на случая. Беше 1922 г., 22 април. Същият ден отидох на "Опълченска" 66 при Учителя. Беше ми нещо мъчно, но не отидох да се оплаквам, а по работа, каквато често ми се отваряше. По едно време, без да става дума за имената на хората и за това, кои са правилни и кои не, Учителят сам заговори. Сам ме запита: "Знаеш ли кои имена са правилни?" "Не зная", беше моят отговор. Той продължи: "Твоето име, например, не е правилно. Ако едно име е съставено от три срички, то трябва да е пак от три срички, но първата сричка трябва да съдържа една гласна и една съгласна и то такава съгласна, която да е взета от първите десет букви на азбуката. Втората сричка да е пак от една гласна и една съгласна, която да е от втората десятка на азбуката. Същото се отнася и до третата сричка на името: третата съгласна да бъде от третата десетка на азбуката. Твоето име Паша или Параскева не отговаря на правилото". Слушам, мълча и нищо не казвам. Какво да кажа? Да ме кръстят отново, изключено е. За друго нещо нито мога да мисля, нито зная какво да мисля, или какво да искам. В този момент на мълчание от моя страна, Учителят влезе в своята стая и скоро, не повече от пет минути, дойде пак при мене с едно листче в ръка и ми го подаде. "Ето, каза Той, това е твоето име". На листчето беше написано с едри славянски букви, почеркът на Учителя: АМРИХА. Аз го прочетох, мислено в себе си, но не посмях да го изговоря гласно. Обаче, това стори сам Учителят. Прозвуча ми приятно, особено приятно. Тогава аз свенливо си позволих да попитам какво означава това име, т.е. какво е значението му. Учителят веднага ми отговори, като че е чакал моя въпрос. "Това значи: Нектар на боговете." Настана мълчание. Аз в това време си помислих: Това име е свещено, защото е име на моята душа, което остава само за мене, скрито и забравено и от самата мене. Това и сега забравям, за което моля и тебе. Прочети цялото писмо, затвори го и забрави съдържанието му. След това съм мислила често по въпроса за имената на душите. Всяка душа си има име, но Учителят няма възможност всички да ги изнася, по Негови съображения. Целувам те нежно, сестрински: Паша.

27. ЗАЗОРЯВАНЕ Из беседите на Учителя „Сега са последните дни на света. Ние сме пред един от великите опити, които Невидимият свят прави, за да спаси човечеството и да го постави в неговия правилен път на развитие. Всичко старо вече си отива. Всички философствувания, всички науки трябва да се видоизменят. И това вече става. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си, и религиозните хора ще имат ново понятие за Бога. Невидимият свят е решил това. Той има своя програма, свой план, който вече е поставен в действие. Невидимият свят е организиран много добре. Той подготвя нещо за оправяне на света. Кармата на европейските народи е назряла, т.е. дошло е време, когато европейските народи ще трябва да ликвидират с всички отклонения, които са правили в своето развитие и не са изпълнили Божията воля - не са приложили онова, което Христос е донесъл: светлината, която им е дал за живота, новото знание и разбиране. Еврейският народ не прие Христа и носи последствията от това. А Християнска Европа не приложи това, което Христос даде, естествено е че ще носи последствията отговорност за това. Въпросът обаче е решен. От Невидимият свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая. Те ще дойдат и ще турят ред и порядък на земята. Напреднали в своето развитие същества ще се родят, други ще се вселят. И ние ще видим, как хората, които управляват, ще станат други. Тези напреднали същества ще управляват света, а вие ще бъдете техни помощници. Вие, които следвате пътя на Христа, пътя на Доброто. Светли същества идат да изменят условията на живота. Тези велики Братя на човечеството разполагат със сили, които ще внесат новата култура в света. Тогава именно духовното знание ще се приложи на земята, на физическия свят. И затова ще има нужда от работници повече, отколкото всеки друг път.Всеки, който следва пътя на Христа, всеки, който е възприел новите разбирания в света, трябва да работи върху своето развитие, ако иска да служи на Бога. Който не иска да работи, да служи на Бога, ще бъде задигнат от земята, и такъв не може да има условия за развитие и напредък. Апостол Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене". - Това ще стане скоро. Ще се видоизменят хората. Светлите същества са вече обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум - ако не се подчини на Божественото, те ще започнат да действуват. Напредналите същества -Силите на Светлината, воюват със силите на тъмнината. Победата е на страната на Светлите сили, на доброто. Доброто ще победи. Сега се водят големи сражения между тези две сили, между доброто и злото. Но човечеството ще измине този път, ще дойде до Обетованата земя и ще си почине. Причините за неуспехите на миналите култури са дълбоки и далечни. Днес тези причини са отстранени и има условия да дойде на земята един красив и възвишен живот. Най-красивият живот иде сега. Иде побратимяването между хората. Хората ще заживеят като братя и сестри, като деца на своя Небесен баща. Страданията, които съвременното човечество изживява, показват идването на новото. Те са родилните мъки. И след тези страдания ще дойдат великите блага на живота. Противоречия и страдания ще има, и те ще продължават до тогава, докато дойде Любовта в света. Любовта е силата, която преодолява всичко, която разкрива истинския път на развитие и живот. Човечеството страда и изпитва ударите на злото поради своето непослушание, поради нарушение на великите закони на живота. Но по-добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. И тъй, този, който иска да служи на Бога, да приложи служенето като вътрешна работа върху себе си, за да може да прояви любовта по нов начин. Новото Учение не трябва да дига шум около себе си. Всеки на своето място да проявява Любовта.Ние не сме дошли да разораваме и да кореним. Други ще вършат това. А ние ще сеем семена и ще ги отглеждаме тихо и спокойно докато израстат. Ти, който търсиш Господа и следваш пътя на Христа - новият път на живота - радвай се, че живееш в една такава епоха, - една от най-великите епохи в развитието на човечеството. Досега злите са управлявали, а добрите са слугували на злите, които са били господари. Но сега ще стане обратното - лошите хора ще слугуват на добрите. Вие искате да премахнете лошите хора. Не, те ще слугуват на добрите. Сега редът се сменява - доброто ще господарува, а злото ще слугува. Това значи - доброто ще вземе мястото на злото. Доброто ще вземе ръководството в света. Затова този, който иска да върви в новия път, не трябва да се занимава със злото и с неговите прояви. Той не трябва да спира своето внимание върху лошите хора, независимо дали са далечни или негови близки. Те ще се изменят когато станат великите преобразования в света. Но ти, който искаш да вървиш в пътя на доброто, ти изпълни своята задача - служене на Бога, мислене, чувстване и действуване с любов. Човечеството е в своето зазоряване. То влиза в една нова епоха. Целият двадесети век ще бъде век на големи преобразования, век на големи приготовления. Всички трябва да работим в тази подготовка, да служим на доброто, на Любовта. Където и и да си, при каквито и условия да си, ти прояви доброто, прояви Любовта - служи на живия Бог на Любовта!"

26. ПРОПОВЕДНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ 22.I.1945 г., Дупница. Учителю, поднасям молба към Теб. Осветли ме по въпроса за моята дейност. Нека, Учителю, да бъда полезна, но искам вече да работя за Теб. Какво правя аз тук в гимназията на гр. Дупница? На кого приказвам за Теб? Никому. Твоето Слово, Твоята музика къде останаха? Как да се проявя като Твоя ученичка? Дай ми светлина вътрешна по този въпрос. Благословен бъди Ти, Учителю, Който ме ръководиш. 22.III.1945 г., Дупница. Скръб имам голяма. Защо да съм тук в този град, а не на Изгрева. Защо да не мога да говоря свободно за Учителя? За всичко мога да говоря, само не за Него. Защо? Защото щом спомена Неговото име тук, то веднага друга позиция вземат срещу мен. Не ме приемат, а ме отхвърлят. Защото щом помисля и изкажа някаква мисъл Негова, и ако разберат, че е от Учителя, то вече изменят вече отношението си към казаното от мен. Така опетнено ми се вижда Неговото Име. Не можем да говорим за Него и то няколко месеца след Неговото заминаване. Българите не искат да чуят за Него. Защо? Това опетнение тежи на душата ми. Дай ми светлина, Учителю, по този въпрос. Тези опетнения хвърлени върху името Ти аз ги отхвърлях и сега аз понасям последствията. Ето що бих искала да знам. Как така Христовите ученици проповядваха, а аз мълча като риба по всичко, което се отнася до Учителя. И докога? Така ли трябва? Закрепи ме в това отношение и ме научи да говоря за Теб, Учителю. Осмисли живота ми, като ме научиш да проповядвам за Теб. Кога песните ще оживеят в мен, та да мога свободно да ги предавам на по-младите? Аз протестирам, защото аз смятах, че по друг път щяхме да вървим, да пеем песните Ти и да носим Словото Ти. Спомням си малкото антренце пред стаята на Учителя. Учителят е там. Гледам очите Му и виждам, че има такива сенки в дъното на очите си под веждите Му. Почувствах скръб тогава и се просълзих. Днес виждам малко сенки подобни на Неговите в моите очи. И ми изпъква тази картина. Какви ли страдания носеше Ти тогава, Учителю, и ние нищо не разбирахме. Сега ще почне да ни става ясно по малко Твоят живот на земята. Велик беше, Учителю, не ме оставяй от пътя си, който съм поела след Теб. Проповедник на Твоето Слово между българите не мога да стана. Служител на Твоето Слово не мога да стана между българите, понеже сили не ми достигат и нямам това знание. Изповядвам се пред Теб. Покажи ми верният път! Мина известно време и аз получих един свитък от Боян Боев на пишеща машина. Прочетох го и там намерих отговор на моята молба. Там беше посочен пътя Му, какъв трябва да бъде пътят на Новото учение. Носеше заглавие "Зазоряване" и аз го прилагам непосредствено след този разказ. Изминаха десетки години от тогава, но онова, което прочетох остана в сила и до днес. То ще остане и за утре, защото Христовият Дух, Който бе в Учителя и в Словото Му обединява тези три начала в едно: вчера, днес и утре.

25. НЕЗАЕТОТО МЯСТО Беше 1936 г., когато злосторници бяха нанесли побой на Учителя. Ние бяхме на Рила. Учителят не беше добре, беше получил парализа от дясната страна и не можеше да си служи с дясната си ръка и крак. Приятелите казваха, че Духът Му работи другаде, а Той беше свързан тук при нас заради нашите грехове. Нека по-нататък духът ми открие какво беше тогава на Учителя. Той беше там някъде горе на палатка и не идваше на беседи. Животът си течеше нормално, както други години на Рила. Всичко бе организирано, лагерът бе устроен, имахме продоволствие. Сутрин на Молитвения връх се ходеше, посрещахме изгрева на слънцето, а четяха се беседи в сряда, петък и неделя на големи групи. Тук трябва да опиша една голяма моя погрешка, която после имаше отражение в моя живот. Един ден изведнъж като по чудо Учителят оздравя. Иска да слезе надолу по стъпалата. И действително беше голяма радост за нас, всички да тръгнем подире Му. Както всякога Неговата притегателна могъща сила е била винаги голяма и с Него отидохме до извора, по-право до чешмичката на второто езеро, направена с помощта на Учителя, там където имаше чучур от две мраморни ръце. Струпани всички около Него, ние тръгнахме. От дясната Му страна имаше място свободно. Погледът на Учителя беше към мен и почувствах, че трябва да се приближа, да седна близо до Него. Но имаше около Него някои сестри и братя, които не ми бяха приятни, а те бяха и около мен и това ме накара да не послушам този вътрешен глас. Такива са били винаги моите грешки. Винаги се съобразявам с другите. Учителю Велики, знам че това е груба грешка. Мястото, което бе определено за мен го взе друг и аз се лиших от благословението и това промени моят път в живота ми по-нататък. И може би затова когато идвах при Теб, и когато исках да бъда до Теб, не бях до Тебе. Когато Ти беше в Мърчаево, бе особено очебийно. Вярно е, че веднъж седях малко до Теб, но после, колкото пъти отивах, като че ли не ме искаше и трябваше да се връщам умъчнена на Изгрева. Наистина там беше чудесно, но факт е, че при Тебе не можех да бъда. Значи сама си избрах това положение. А аз плачех и се сърдех на Теб. Прости, Учителю, не ме оставяй без светлина, научи ме сега да разгадая нещата правилно. Да обърна не четвъртинката си, както някога ми каза, но направо да се обърна към Тебе в мисли, чувства и постъпки и живота ми да бъде за теб. Чрез моят живот в Словото Ти. На Рила допуснах и друга грешка с Учителя. Сутрин ние се качвахме на хълма, четяхме беседи. Нещо тайно ми шушнеше да си записвам мислите, които ми харесват и да ги казвам на Учителя. След Молитвения връх отивах винаги при Учителя, който седеше пред палатката си в онази 1936 г. и четях в погледа Му молба да Му прочета нещо от онези мисли, които бях чула. Тогава съжалявах и мислено си обещавах пред Него, че на следващия ден на върха като слушам, аз ще запиша онази мисъл, която ми хареса. Повтаряше се същото. Аз слушах, не записвах и отново ходех при Учителя. Отново чувах молбата Му чрез отправения поглед към мене. Да Му кажа онази мисъл, която бях запомнила, но всичко бях забравила. Колко допуснати грешки, колко и колко? И сега когато ме ръководиш не оставяй това да се случи, да отлагам нещата. Нека работя вече като Твоя ученичка. Крайно време е. Не искам да остана назад от Словото Ти.

24. НА РИЛА С КОНОПЕНИ РОКЛИ Всички се готвят за Рила. Постоянно Учителят е вън, питат Го дали да отидат и кога ще се тръгва. Аз също съм постоянно край Него. Неговото притегляне е голямо. Палатки се шият, шевните машини, на които се шие са под боровете. Работа, движение, приготовление за Рила. Моето желание е и аз да отида. То расте, но не смея да кажа на Учителя, понеже нямам достатъчно пари. Когато искам да проговоря: "И аз да дойда ли?" Учителят се обръща на другата страна и като че ли най-малко се интересува от мен и моето желание. Той беше казал на сестрите да си ушият конопени рокли, даде им модел да си избродират с цветовете на дъгата покрай колана и яката един кръг на ръката в знак за вечността. Слушам всичко туй, гледам, и аз подскачам, вървя и във всичко взимам участие, но не се готвя външно. Всъщност вътрешно като че ли ме приготовляват за Рила, но външно цял ден ходя след Учителя. Имах само двеста лева. И бях решила, че и аз ще си направя такава конопена рокля. Но уви, три пъти слизах в посоченият ми магазин и трите пъти не можах да взема. Ту е затворен, ту пък се бе свършил плата. Вече всички са готови, аз почвам да скърбя. Когато тръгнаха аз исках да изпратя Учителя до гората. Учителят мина през гората, а аз през шосето и там имаше общ камион, затова Учителят мина по този път. Търсих нещо да Му подам в ръка за из път и като тръгнах надолу към града купих круши два килограма, и на гара София ги сварих, че вече са настанени. Оставям крушите на една сестра да ги даде на Учителя и вече слизам от влака. Учителят бе в ъгъла на купето във влака, съсредоточен както винаги. Видях Го от прозореца, когато слезнах на перона. Щом си помислих, дано се обърне да ме погледне, Той си обърна очите и ме погледна. Помня, че заплаках, защото имах силно желание да замина заедно с тях. Мил, благ поглед, който никога не желая да забравя и нека Бог вечно го остави в сърцето и в душата ми. Образът на Учителят бе съсредоточен, може би бе в молитвено състояние, наглед затворено и малко строго, това изражение почувствах в този момент. Но очите, тези очи, които говорят на душата, чийто поглед никога не можеше да се забрави. След три дни тръгва втора група и от Него веднага ми се нареди и аз да замина. Дадоха ми палатка, по право приспособление за палатка. И щастлива и доволна тръгнах с тези пари, с които мислех да си купя конопена рокля. Не исках даже да чакам да получа пари от родителите си. Благословено бе това силно притегляне към Тебе, свят Учителю. Нека то ме ръководи всякога в живота. Помня, че Учителят беше на мостчето, от което изтича водата от второто езеро към първото. Посрещна ни и ме попита как сме пътували. Рила беше великолепна, време чудно, но душата ми виждаше най-хубавото -Учителят. Той още не беше ме научил да виждам прелестите на природата. Щастливи дни сме преминали с Него, които днес съзнавам по-пълно. Исках да построя палатката си близо до Учителя. И бях доволна, че като минава и от палатката си мога да Го съзерцавам. Благодаря, Господи, за онези дни, които ми даде. Нека вечно живеят в мен тези спомени на моята душа. Време, през което се хранеше душата, сърцето, очите, тялото - всичко се хранеше от Твоето присъствие, Учителю. Велики моменти на моят живот. След няколко дни видях сестрите облечени с конопените рокли. Бяха заобиколили Учителя. Приближих се и аз с моята обикновена рокличка. Учителят извади една ябълка голяма и я разряза на толкова парчета, колкото бяхме при Него и на всеки даде по едно парченце. На онези, които бяха с конопените рокли и на мен, която бях с обикновена рокля, даде по равно, по едно парченце от ябълката. Благословението от Бога се изливаше по равно само към готовите души. Ако бях си купила рокля конопена, щях да си похарча парите и нямаше да мога да дойда на Рила. Щях да остана на Изгрева с конопената рокля. А защо ми е конопена рокля, когато щях да се лиша от Божието благословение.

23. ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Аз вече съм на работа като учителка в гр. Дупница през учебната 1944/45 г. Това е нова страница в живота ми. На 27.ХII.1944 г. получих телеграма от София: "Учителят си замина". Скръб ме изпълни, но нещо ми подшушна, че съм вътрешно подготвена за тази скръбна вест и това бе вярно. Аз поисках от Учителя да ме преместят по-близо до София. Силно желаех да дойда по-близо до Учителя. На 15, 16, 17.ХII.1944 г. аз бях при Учителя. През всичкото време почти плачех от вътрешно едно чувство, което имах, като умиление и като скръб. Беше сряда и Учителят отиде в дома на Мария Тодорова, за да се окъпе у тях. Аз Го придружих. Къщата щеше да се запали и пак Учителят с чаша вода изгаси пожара. Искали всичко да изчистят, но Той не им позволи. Милият Учител, така фин както беше, сам се изкъпа, макар че банята беше тясна и пълна с пара. Водата се топлеше на един бойлер с печка и имаше отгоре душ. След като се окъпа и се облече сам, ние със Сийка Динова влезнахме при Него. Предложихме Му да си изсуши косите с електрическа печка, като я поставихме далеч от Него. За няколко минути почнаха да хвърчат капчици от тънките, сребърни коси. Възкликнах пред Учителя, че толкова малко изисква Неговата коса, за да се изсуши. След това Го придружих до вкъщи на Изгрева. Там Го помолих на колене. Той отказа. Каза ми: "Главата трябва да бъде перпендикулярно към слънцето". В този смисъл Той ми говори. След малко влезе Савка, по-право почука, аз отворих и седнах пак пред кревата на Учителя. Почувствах силно умиление към Него, тъй като не почувствах вече онази отрицателност, която съществува между нас. Веднъж Учителят ми беше казал, че ще се примирим с Него когато Той си замине. Това именно сега почувствах - помирението между нас. При заминаването си за гр. Дупница, сутринта рано Му целунах ръка и двете Му ръце допрях до страните на лицето си. Каза ми: "Не се страхувай, не се страхувай, давай (брат) песните!" Да бъде волята Ти, благи Учителю! Последното ми желание беше да имам отглас, отговор, за да може това да ме вдъхновява. Тръгнах веднага, след като получих телеграмата без да кажа за кого искам отпуската. Веднага ми даде директора на училището десет дни отпуска. Тръгнах на края на града да моля да ме качи някой автомобил или камион. Първият ми отказа и след малко се строши. Такава голяма скръб. На вторият камион също ми отказаха. Но качих се на третия камион натоварен с бали от тютюн. Имаше и други хора. В София щом стигнах на моста до реката срещнах една сестра, попитах я и тя ми разправи случилото се. Макар че плачех, аз отивах с едно чувство, като че ли отивам при жив Учител. Даже скръбта ми не беше тъй голяма. Той беше полегнал на кушетката, покрит с бял чаршаф. Облечен в бял костюм, елегантен, хубав. Сякаш не беше заспал, а сякаш че медитираше. По едно време ми се стори, че беше заспал и че тялото Му е живо. Повечето от времето стърчах при Него, даже вечер, макар че салона не беше отоплен, нещо ме поддържаше да стоя. Четох беседа, караха ме да чета. Чудни бяха картините, които видях, когато повечето братя и сестри се приближаваха да целуват ръцете на Учителя. Хубави картини се запечатаха в съзнанието ми, картини, в които можех да видя отношението на учениците към Учителя. Все пак Неговото присъствие ме държеше, даваше ми сили да стоя при всичкия студ. Беше минус 30 градуса. На петия ден Асен Арнаудов пожела да изпеем нещо на Учителя. Донесоха арфата, която Учителят беше купил на Асен, за да свири. Чудна картина. От една страна Учителят облечен в бяло, а от друга страна арфата, сякаш ангели бяха я донесли, за да се свири на нея. Аз изпях песента "Аин фа Си". Мария Златева свири "Идилията" и Асен свири също на арфа. След като изпълнихме номерата, три ябълки се търкулнаха от фруктиерата, една след друга. Аз извиках: "Учителят ни даде три ябълки!" И това беше вярно. Това бе първото чудо, което Учителят направи за мен. Почнаха да се готвят за погребението. Донесоха ковчега и сложиха тялото Му вътре. Тялото на Учителя беше огъваемо, а не втвърдено като останалите мъртъвци. Това беше второто чудо, което видях. Хванах ковчега с двете ръце, а под възглавницата Му сякаш бе топло. Ето, трето чудо. Почнахме да пеем песните Му и едновременно всички се изреждаха да целуват ръцете Му. Когато видях да се приближава към ковчега Ангел Янушев, да снема с фотоапарата, нещо каза в мен: "Аз съм с теб!" Разбрах, че Учителят ми го казва, тъй като след малко мина жена му и детето му да се прощават с Учителя. "Аз съм с теб!", продължаваше да звучи в мен. Колко бе внимателен Учителят в този момент към мен и не забрави да ми каже, че не съм сама. Трябваше да ми помогне, че не съм сама. Защото Ангел Янушев бе мой годеник и в деня на сватбата ни той не дойде, а в същия ден отиде с друга жена и се ожени. Вместо на моята, отиде на друга сватба с друга жена. И сега той минаваше с жена си и детето си на поклонение на Учителя. Ако не бяха думите на Учителя дошли до мен, едва ли бих могла да издържа. Той беше погребан, пръстта беше натрупана върху гроба Му и към главата Му бе забита една дървена Пентаграма с името Петър Дънов. Така Той бе положен в най-скромната могилка. На втория ден след погребението Му си направих шестте упражнения и почувствах истинска радост. Великият Учител можеше да насърчава, да укрепява, да ни развеселява и ни хранеше със Словото Си.

22. НА КРЪСТОПЪТ 15.III.1943 г., Изгрев. Безпокойството ми се увеличава, също както по-рано. Каква ли е причината? Дали Ангел Янушев не е добре, та ми се отразява тъй лошо? Все по-силно искам да взема решението и веднъж завинаги да ликвидирам с тази сърдечна връзка. Нима съм видяла нещо добро от него? И все пак дълбоко в душата си чувствам, че само при него се успокоявам. Че само той поне засега ме запълва отвътре. Но не може и на кръстопът да стоя непрекъснато. Всичко е ужасно. Нима на мен нищо няма да ми даде небето? Нима аз няма да опитам що е Любов. Ако е от Бога защо да не стане това, което трябва? Не ми се тормози повече по този начин. Все повече изпъква въпросната друга жена до Ангел и ме затъмнява, сякаш това съзнание не е мое, а нейно. Но, Господи, нека се разреши този въпрос. Нека не викам против Господа, а да видя нещата както са. Ако трябва да се примиря, нека това стане. Ако нещо трябва да имам, то нека да ми дойде по обикновен човешки път. Гр. Харманли, 22.IХ.1943 г. Голямо вътрешно безпокойство. Отчаяние и ропот, просто ужас. Днес е малко разведрено. Няколко дена откак съм тук в този град назначена като учителка по пеене в гимназията, търсех квартира, но напразно. Тази, в която влезнах е нехигиенична, без слънце, но самостоятелна. Не зная просто какво да правя. Една ужасна инертност ме е обхванала. Не ми се прави нищо. Вкъщи лежа, ходя на училище и гледам да съм между хора, за да не се отдавам на това голямо безпокойство. Поне квартирният ми въпрос да се уреди, та да мога да уча. Докъде ще отиде този въпрос не знам. Учениците в Харманли ми направиха добро впечатление, поне само те. Само един клас не харесах, но няма що. Защо, Господи, отвсякъде ме изоставяш. Тъй ли все ще върви? Тази тъмна ивица на предсказанието все ще ме следва. А това предсказание бе ми дадено на 31.VIII.1943 г., когато отидох при една гледачка-ясновидка на ул. "Бенковски" 32, София. То беше младо момиче и ми каза следното: "До 18 години сте расли като незасегнати от нищо, свободна и без обременение. Имало е моменти, другите не са ви разбирали, но вашият живот е текъл свободно и сте се движили като пеперуда от цвят на цвят. Но от 18-40 години има една черна ивица, която лъкатуши във вашия живот с големи безпокойствия и сътресения. Няколко пъти сте минавали границата на България. Там сте изживели нещо с един човек, на когото сте дали извънредно много, каквото може да даде едно младо момиче в сравнение с това, което сте дали, то сте получили много малко. Ако сте дали един цял самун хляб, получили сте една хапка, такова е сравнението. По-късно срещате един човек с когото сте две половинки, но от него не сте получили също нищо. Той не е достатъчно прям и искрен, за да ви каже, че не може да се съедините. Венчило с него е невъзможно. Вие трябва да се отдадете на работа, да го забравите и да не го желаете така страстно. Засега е невъзможно. Ако слушате моя съвет, постарайте се да го забравите. Ако дойде, да бъде от Бога дошло. Но вие не го желайте. Предстои ви едно преместване, ще срещнете нови хора, но е за добро. Спънка в работата си няма да срещнете. Обичате да дружите с по-възрастни хора. Кожата ви е много нежна. Обичате нежност, милувки, обич, но средата, в която живеете не ви разбира и е груба. Това ви причинява страдание, което другите не разбират." Това бе пророчеството, което се изпълни изцяло. На другия ден станах и написах писмо до Учителя с всички проблеми. Дори Му казах за нехигиеничната стая и че една ученичка иска да живея у тях, имали свободна стая, но тя да спи при мен вечер. Изпратих писмото и след няколко дни в съзнанието ми се отвори светла пътека и полека-лека нещата се уредиха. В този град стоях две учебни години - 1943 и 1944 г.

21. УРОК ПО МУЗИКА 7.IХ.1943 г., гр. Трън. Пристигнах в гр. Трън. Навън вали. В душата ми е стегнато. Без работа в Трън се чудя как ще прекарам. Защо дойдох? Ако знаех, че няма да мога да си свърша работата нямаше да идвам. Със секретаря на общината се ядосах, но после се примирих. Пак ще ми даде парите, даже ги спестих, иначе щях да ги похарча. Господи, желанието ми е да си свърша благополучно работата, та да си отида да уча и да си изкарам изпита. Това е желанието ми. Когато в душата на човека е болно и празно, то всичко му е криво и безсмислено, като мисли че тук и там ще намери мир и задоволство, но напразно ще се труди, ще си остане празен. Поне да се науча да пиша правилно, това е голямо мое желание. Благослови, Господи, днешния ми ден, нека проблесне някакво разрешение и нека успея да си предам благополучно урока по музика. Като се огледах, какъв строг и суров вид имам, то аз се уплаших от себе си. Как се отразява само вътрешната празнота у човека на външния му вид. Все пак моят опит тук мина благополучно и получих добра оценка.

20. СТРАДАНИЕ ДО СМЪРТ 3. IX.1943 г., Изгрев. Изпитвам страдание до смърт. Само като отида при Учителя те, страданията ми се явяват. От какво стават не знам, но не са по моя воля. Това ми струва живот и сили, но кого ли го интересува. Колко години са били и са минали и винаги по този ред се развиват нещата - страдания до смърт. Какво иска Учителят от мен? Вместо да получа мир, Той ми разбърква цялото състояние до смърт и то за какво? Защото си отивам от Изгрева ли? Той ме изгони от Него и ме изпрати да ставам учителка по провинцията. А аз исках да бъда на Изгрева до Него. Моля Бога да не ми дава срещи с Учителя, които могат да ме връщат в такова смъртно състояние. Не ми са нужни хулите и подигравките, които получавам, защото Той поощрява другите да ми ги поднасят. Подиграват ме, че вися денонощно пред стаята Му като някакъв паяк на паяжина. Все едно отдавна Той ме е изпъдил от Изгрева и повече няма какво да притурям. Толкова ли Бог е затворил вратата за мен, пред някое близко същество, та трябва да прося и искам внимание и милост от Него и да получавам само страдание и ругатни. Не искам Учителювите подигравки повече. Не искам. 4.IX.1943 г. Получих промяна голяма от вчера. Прогресивно се повишаваше състоянието ми. Цял ден употребих за приготовление на моят предстоящ път из провинцията. А вечерта имах настроението даже да посвиря и попея, това което отдавна не е ставало с мен. Докато вчера ми беше смъртно състоянието, като че бях болна, днес всичко се преобрази. Чудни са тия състояния, на които никога не съм господар - как и какво ще бъде, никой не знае. Ходих за малко в града, а там е препълнено с хора. Толкова много свят. И у мен се яви желанието да видя процесията на умрелия цар. Чуден е този народ, кой го движи, кой го вълнува. Чудно е устроен светът.

19. ПОКЛОНЕНИЕ НА ПОЧИНАЛИЯ ЦАР 1.IХ.1943 г., Изгрев. Днес два часа чаках докато се поклоня на починалия цар. Валеше слаб дъжд, при все това имаше доста дълга редица народ. Бавно пристъпихме прага, чу се тържествения хор, който още повече ни разчувствува. Почнаха да плачат. Всички полюлеи светеха. Купихме си свещи. Встрани от ляво се виждаха великолепни венци от най-хубави цветя, бели, розови и други. Изведнъж съзрях лицето на царя, сякаш спокойно бе заспал. Стражарите подканяха народа да се не бави. Трябваше да слизаме надолу между хиляди свещи запалени. Букети и цветя навсякъде. Последна почит на добрия ни бивш цар. След това обиколих ул. "Търговска" и ул. "Леге". Всяка витрина беше украсена с черно и в средата портрета на царя и почти навсякъде имаше бели цветя. Даже имаше витрини с кандилници. Една витрина ме зарадва много, това беше витрината с изложение на малкия цар Симеон. Върху трите цвята на трикольора имаше отгоре розов фонд. Изправен Симеончо весело ме поглеждаше от там. Та наред с бащата, т.е. починалия цар стоеше портрета и на Симеончо с кандилници. Царят си замина от този свят, а дойде време Симеончо с майка му царицата да бъдат прогонени от България. Но преди да се случи това, аз го видях изложено на тази витрина. Беше пророческа витрина - кандилници с портрета на малолетния цар Симеон II.

18. ЕДНО ПИСМО Един път Учителят не дойде в клас и изпрати едно писмо в един бял плик. Отвориха стенографите плика и прочетоха на глас, за да си го запише всеки. Ето какво пишеше там: Едно писмо. 15 минути размишление. Да се напише: "Три неща са необходими на ученика: Разумност, Сила, Доброта. Разумността има предвид: Правият Път на Живота. Силата има предвид: Свободата - Истината на живота. Добротата има пред вид: Постижението на живота - Любовта. Разумността носи Виделина, що не гасне, ни потъмнява! Силата носи това що побеждава, то не отслабва. Добротата носи това що постига. Разумността води, направлява. Силата пази. Добротата въздига. Разумността носи всички възможности на Божествения Свят. Силата носи всички възможности на Духовния свят. Добротата носи всички възможности на Човешкия свят. Блажен онзи, що от тех се води, пази и крепи. Той е там, в светлия път, в Светлата Истина, в светлия Живот. Моят поздрав на добрите ученици. 10 януари 1934 г., Изгрев-София. /Свещеният подпис/.

17. ВЪТРЕШНИЯТ МЕТОД ЗА РАБОТА Един ден съм при Учителя и поисках от Него да ми покаже нагледно как един ученик трябва да работи при нозете на Учителя. Той взе едно свое тефтерче, отвори една страница от него и ми каза: "Препишете си от тук до тук". Аз седнах на стол и на масата Му записах следното: "Люби Бога, Обичай ближния си, Търси Съвършенството! В.И.Ч.Б.В.Б. - Верен, Истинен, Чист и Благ, Всякога Бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ ПРЕЗ ДЕНЯ. Понеделник: "Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува. Вторник: "В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват." Сряда: "В преддверието на Божията Мъдрост, гдето Светлината цари." Четвъртък: "Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Петък: "Осветени чрез Истината, ние ще имаме Мир с Бога." Събота: "Милосърдието седи на първото място в живота." Неделя: "Твоят Дух да ме озари, Господи. Да позная Твоята Любов, да получа Вечния Живот." ЕДНА ЗАДАЧА. Когато станете сутрин, помислете две минути за Бога, че е Вселюбящ, Всемъдър и Всеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще сте готов да работа. Този е първият и най-лек метод. След това следва упражнение за две седмици, като по три пъти на ден сутрин, на обед и вечер ще кажете: "Бог е Любов. Бог е Всемъдър. Бог е Всеблаг." Като правите упражнението ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултатите. Ако забравите да го сторите, също ще бъдете искрени към себе си." След като преписах от въпросното тефтерче аз си тръгнах успокоена, че Учителят е дал онзи ключ, чрез който мога да си отключвам всичко. Но когато отидох вкъщи и реших да си послужа с този ключ, с написаните слова в моето тефтерче, разбрах че този ключ не е у мене, не е в написаното тефтерче, а този ключ е невидим и недосегаем и се намира в Невидимия свят. Понякога се добирах до него и успявах чрез него да отключа Небесната съкровищница. Тогава върху мен се изсипваше онази светлина, която проясняваше съзнанието ми и аз виждах ясно очертанията на моят земен път. Но това ставаше в много редки случаи. А в останалото време аз трябваше да работя с тези методи, които Учителят ми връчи. Предавам ги и на вас, които идвате след нас, за да изпълня повелята да обичаме ближния си и да търсим съвършенството.

16. КОЙ МЕ СПАСЯВАШЕ По време на Школата на Изгрева преминах през различни състояния, ту възходящи, ту низходящи. Понякога се сгромолясвах. Запитвах се на какво се дължи всичко това? Следващия ден Учителят на беседа каза: "Питате на какво се дължат тези големи страдания в света? Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страдания. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Само Бог може да спасява". Аз записах тези мисли и започнах да разсъждавам по тях. Разбрах, че това са общи положения и се отнасят за всички хора. Усещах, че при мен положението е малко по-специално. Отивам при Учителя и споделям с Него, че тези Негови думи казани за страданието много не се връзват с моя случай, защото смятам, че моето страдание е по-голямо от това на всички събрани вкупом на Изгрева. Тук всеки преминаваше по свой начин с известни страдания и мъчнотии. Учителят ме изгледа и каза: "Тебе раменете те спасяват". Така ми каза, не разбрах нищо какво означава това, но запомних думите Му. Така казваше понякога Той неща, които нямаха нищо общо с конкретния случай, но което Го казваше, поставяше го дълбоко в съзнанието на ученика. Дълги години минаха от тогава и много мъчнотии и гонения преживях. Често ме болеше гръбначния стълб. Ръцете ми са слаби и не издържаха да нося товар. И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки рамене. Тогава като че ли в подсъзнанието ми изпъкнаха думите на Учителя: "Тебе раменете те спасяват!" Чак сега разбрах, че те ме спасяват физически и психически. Ако раменете ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като характера ми е мек и доста колеблив. Все има нещо у човека, което го спасява. Трябва да държи за него и да го пази. Във връзка с едно такова положение на забърканост в живота ми, отидох при Учителя да Му се оплаквам от орисията си. Почуках на вратата Му. След малко Той се показа и тикна в ръцете ми една бележка написана с Неговия почерк: Очите ми тъмнееха, главата ми беше замаяна. Натика бележката в ръцете ми и затвори пред мен вратата. Аз долу на двора я разгънах и през просълзените си очи успях да прочета следното: "Правило: Не лъжи себе си, не лъжи Учителя Си и не лъжи Бога!" Тази бележка с почерка Му я пазя и до днес. Разбрахте ли кой е този, който спасява?

15. ЕДВАМ ДА МЕ ЗЪРНЕШ Завъртяха се времена и събития, че около Учителя се задвижиха много хора. Както наши приятели, така и външни хора от града. Идваха и с часове стояха десетки хора. А Той не приемаше всекиго. Ето, вече толкова време край Учителя се въртят толкова много хора, че аз не мога да постоя и да поприказвам с Него както съм свикнала досега. За момент Го виждам, че Той излиза сам от стаята Си, а наоколо няма никой. Не може да бъде. Изведнъж притичвам при Него и казвам: "Е, Учителю, не мога да Ви видя!" Той ме гледа усмихнат и ми казва: "Е, ще дойде време, едвам да ме зърнеш и ще бъдеш доволна, защото толкова много хора ще има около мен". Гледах Го и не разбрах какво искаше да ми каже. Само че не ми се щеше да бъде така. Бях свикнала да Го виждам всеки ден, да постоя при Него, да поприказваме. После да чуя четири пъти през седмицата беседи. Въобще имах най-хубавите условия да съм постоянно с Учителя, че дори и досега се учудвам на тази велика привилегия. В този живот, доколкото бяхме с Него, винаги имах възможност да Го видя и да говоря. Бяха щастливи години за такъв голям контакт с Учителя. А кога ли щеше да бъде онова нещо, което трябваше да се случи, аз не знаех. Но Учителят си замина и вече Го няма. Търсиш Го наоколо, да го видиш в постъпките на учениците Му, но там не можеш да Го откриеш. Няма го! А Словото го има и трябва да го проучаваме и приложим. И там е причината, че не мога да видя Учителя у другите, защото Словото Му го няма у тях. Когато го има, ще станем духовни. Ето какво прочетох в тефтерчето си, като мисъл казана от Учителя: "Какво значи да си духовен? Да бъдеш духовен значи, да познаваш доброто и злото и да знаеш в дадения случай как да употребиш доброто и как да се справиш със злото като сили в природата. Същевременно трябва да знаете, че злото е една сила в природата, един принцип с който са свързани ред същества от нисши култури, с един извратен ум и с едно извратено понятие за живота. Те считат, че каквото и да направят, всичко е право. И най-после средното положение е, да познаваме Бога с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във Великият Божествен живот".

14. ПОДАРЪЦИТЕ Всеки път когато ходех при Учителя, Той ми даваше по нещо да изнасям от Неговата стая, от онези неща, които приятелите Му носеха. Обикновено това бяха сладкиши, баници, сладка, хранителни продукти, плодове - пресни и сушени и какви ли не още неща за ядене. И така когато слизах по стъпалата, аз винаги носех нещо в ръцете си, а долу имаше сестри, които ме пресрещаха и виждаха какво Учителят ми е подарил. А аз се стеснявах, все едно като че ли съм откраднала от Учителя и съм хваната на местопрестъплението. Това се повтаряше всеки път. Така, че онова което ми беше дал Учителят често ми засядаше на гърлото. Веднъж Учителят ми се скара. "Знаете ли как ме измъчват тези, които ми носят нещо за ядене с мислите си? Подаряват го, а мислено ми казват: "Само Ти ще го ядеш и няма да го даваш на никого!" Мога ли аз да изям всичко това? А на тези, които давам да изнасят навън, подарената ми храна, те също се стесняват и казват: "Дано няма никой долу на стъпалата и дано никой не ме види". Всичко това ме измъчва, аз чувам тези мисли, които ми причиняват неприятно чувство. Щом взимаш, благодари на Бога. Щом даваш, благодари на Бога, че е взел твоето приношение. И в двата случая трябва да се благодари. А тук какво става? И в двата случая искат да ограничат Бога в себе си и извън себе си, че дори и в другите". И от тогава аз започнах да излизам от стаята на Учителя по-спокойно, когато държах нещо в ръцете си. Долу вече не се стеснявах, когато другите ми оглеждаха ръцете, какво Учителят ми е дал. Дори стигнах до там, че когато виждах да носят другите излизайки от стаята на Учителя и слизайки надолу по стъпалата, аз се радвах и славех изобилието, което изтичаше от Горницата на Учителя.