valiamaria

(57) Среща с Учителя на 5.Х.1939 г., 3½ до 4 и ½ след обяд Ходих да му занеса някои купени работи и др. и между другото той ми каза: «Има нещо низко в английската политика. Минаха от мъдростта в егоизъм. Биха се и русите по-рано, те англичаните взеха големите кокали, а на Русия, която беше тяхна съюзница, взеха и от земите й... Сега регулират храната навсякъде и с това се регулират и енергиите, защото сега всякъде ядат много и мислят, че могат да правят каквото искат. Ако белите изгубят своята власт, ще дойдат жълтите и ще се върнем назад379... Но [не] иде нещо хубаво... От много ядене хората пощуряват. Но германците са наистина в лошо положение. Изглежда, че никои още не са готови за войната. Някои събития я ускориха, но дано с малкото да мине. Наши много глупави... Хитлер не устоя на думата си. Германците биха направили много пакост, ако биха могли (затуй са ограничени), жестоки са... Молотов380 е най-творческият, но мяза на Литвинов381, по-разбира, екзекутивен тип. Като Бог помага, така е. Молотов е умен държавник... Дадоха на Германия, взеха си тяхното.382 В славяните има една естествена справедливост, а в англичаните, понеже се чувствуват силни - една естествена несправедливост. Българите ще видят сега, че и без да се бият, може да получат нещо... И депутатите навреме отидоха в Русия - Провидението. Англичаните имат голямо подозрение - разкъсаха България поради свои лични интереси Сан-Стефанска: после - на Северна и Южна, за да не би да станем руска губерния и затворим Черно море. А то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия, но те не можаха да предвиждат.383 Те от Русия няма какво да се плашат... С тая война Хитлер нищо не спечели. Англичаните не искат да предизвикват сега Русия. Англия трябва да поправи погрешката си по един разумен път. Много работи ще се поправят и в България. Ако не направят мир, ще разрушат всички градове и каква култура ще... покажат(?)... Сега отгоре трябва да им наложат мир (защото нямат съзнание), отдолу чувствува се, [че] основа няма. Вършат своеволия. Сега казват, че в Русия ще изгубиш външната свобода, а в Германия - вътрешната. Но в германския народ има много славянска кръв (която ще го облагороди). Светът сега има двама съдебни пристави (Германия и Русия), да ни дадат Добруджа.»384

(53) 30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят: «Реакцията на английската политика е в Русия, защото иска да я дели. Англия има козове. Тя ще привлече Италия и ще остави Русия и Германия. Русите имат да разрешават въпроси на изток. Царят много се колебае. Сцеплението между авторитарните държави, народите не е достатъчно. С взимането на Чехия Хитлер изгуби моралното в постъпките си. Всички искат доброто, но искат да си изграждат своите работи, да си вървят по своя път, но така не може да им се помага. Всяка държава си има своите интереси.»355 На 25-и т.м. ходихме с Багрянов на Витоша за един ден и приказвахме по много въпроси. Главно - върху бъдещата камара. Той има доста добри мисли за бъдещето, като иска друга камара. Остана да оформим въпросите. На 25-28-и бях в провинцията. На 30-и се видях с Царя във Враня от 5 до 7 и 10 ч с.о. [следобед]. Преди това беше ми изпратил на 24-ти рапортите от Русия за депутатите, в които имаше много смешни работи, които те са правили (Георги Марков дъщеря си натъкмил, други шаяци продавали, други викали: «Да живее Сталин!» и пили, яли и пр.).356 Имаше и рапорт от Лондон, който явно беше подшушнат от Англия, да сме се разберели с Турция, на което се противопоставих, освен да стане комшийски, защото и посредникът ще иска нещо за себе си. На 29-и т.м. вечерта ми донесе други секретни писма от Берлин, Лондон, Париж, Белград, Анкара и пр. Някои от тях съдържаха напразни тревоги, които и отбих. Оръжието беше се загубило из Сърбия, а също и въпросът за 100-тях вехти аероплани, които идеха и не пристигаха. Царят беше доста смутен и мислеше, че войната ще избухне, а ние нямаме нищо. Казах му да се не безпокои, че и другите около нас не са по-добре. Той ми каза, че се смущавал от поведението на Англия и ми каза за разговора, който току-що имал с Рендел, английския посланик, във Враня. - Приех го тука, за да помислят, че Англия прави натиск. Полуофициално. Разговорът е траял дълго, но царят е бил великолепен в защитата си [на] каузата на България. Той ми предаде дословно разговора и репликите - той има феноменална памет! За голямо мое съжаление аз не мога много да запомням и ще го предам откъслечно и като се сетя. Преди това говорехме с него за Русия, Англия, Германия, изобщо - за положението, като му показах да види как се мести центърът на съпротивлението и как постепенно народите се опитомяват чрез колективното съзнание, как възпитават всички. Питаше ме по някои положения, които му бяха неясни. Не можеше да разбере защо Мусолини се е свил някак. Рендел му казал: - Не съм се срещал с никого. В отпуск бях само. Радвам се само, че положението сега е такова, че мнението в Англия за България се подобрява. - Но аз не мога да разбера по кои причини то се е влошило, кога[то] България си стои на все същите позиции. И с какво ний сме заслужили английските вестници да насъскват Турция да си поправя границите за наша сметка. - Ама тя пази своите интереси! - Нейните интереси са на Дарданелите и тя би трябвало да укрепява Мидия-Енос, а не тия граници, като че ли Радко Димитриев е възкръснал и ще атакува отново.357 А Додеканеза се намира срещу Смирна, а не при Одрин. - Но те имат предвид и Италия, която може да дойде през Тракия. - Но тогава те трябва да укрепят Марица. - Там са гръцките войски. - Но вие знаете те колко струват. - Да, но английската флота ще ги подкрепи. - Не зная досега някоя флота да е спечелила позиции на сухо, па даже и най-голяма да е. Едно време вие се обявихте против нас, защото сме запалили пожара. Сега сте против нас, защото искаме да бъдем ние неутрални! Съветвате ни да се разбираме наново с Турция. Какво има да се разбираме? Помежду ни има пакт за вечно приятелство. От тях нищо не искаме, нито те - от нас. И двама сме бити от вас (Рендел трепва) - да, от вас, англичаните. Сега няма какво повече да делим. Вие знаете моето мнение. Моите симпатии са към Англия, но аз зная и Германия и имам стопански връзки. Вие знаете, че миналата година ви съветвах да се разберете с Германия. На вас говорих за Германия и нейните качества, а на германците - за вас, и даже отидох дотам, да им говоря, че сте готови за война, когато вие не бяхте. - Да, това знаем и сме Ви благодарни. - Чаках вие да се разберете с Германия, а то Русия се разбра... Ний, малките държави, чакахме да видим в днешни времена пример от големите, как вие разрешавате въпросите. За голямо съжаление аз съм в недоумение от това, което става, и особено от поведението на Англия към нас. Англичаните като народ са... (Тук той прави една прекрасна характеристика на Англия и Английската империя). Ние може да се възхищаваме, но не може малките да й подражаваме. (Прави характеристика и на германците.) Англичаните бавно се вдигат, но като започнат нещо, не оставят, докато го не унищожат. Германците са по-ъглести, тромави като личности, но като цяло са дейни, послушни и пр. Бъдещето е във вашето разбиране. Защо да се унищожавате взаимно? Това ви говорих миналата година. Сега какво е крив моят народ, че не иска да се намеси на страната, където отидоха тия, които го ограбиха? При това ние заявихме най-платонически за нашите искания, без да правим повече въпрос. Не ви ли съветвах по-рано да натиснете Румъния, за да ни даде Добруджа? Това беше много по-лесно по-рано. Сега е по-трудно. Може би това ще бъде по-лесно после, но ние нищо не сме направили, за да смутим мира. Ние, които страдахме достатъчно във войните, искаме сега да бъдем неутрални и чакаме вие, големите, да се разберете и ни помогнете да уредим и ние нашите работи.358 В тоя дух царят е говорил, хубаво и логично аргументирано. Радвах се, че е можал така да отстои каузата на България. После говорихме върху други въпроси. Оплака ми се от царицата, че станала причина детето да плаче поради въпроса кога да чете молитвата и коя. Казах му да остави детето свободно. Говорих му и върху него самия, да се не колебае вътрешно, че разбирам защо скита по манастири и черкви, но да остави това колебание. Външно нека се държи както иска, но да знае, че докато има контакт с Божественото, ще има и резултати. После му заговорих вече и за назначаванията - за д-р Боев и алармата, че е дъновист, че трябва да тури край на този начин на борение честните хора. Посочих му преписката за Пращилов и анонимните доноси, въз основа на които е уволнен, и че е време, когато му говорят за дъновисти, да пита нас, ние ще му кажем кой какъв е. Ще дойде време, че ще целуват земята, по която сме ходили. - Ний не искаме от Вас помощ или закрила, но справедливо отнасяне с нещата, защото после пак Вие ще страдате от тия несправедливости. - Зная това - каза той. - Сега и ти ме наоножда. - А, пардон - казах му, смеящ се, - с подобни работи не се занимавам. Говоря за това, от което утре може да страдаш. Има неща, които трябва да се променят. Докога ще държиш това старопиталище около тебе? Защо не ги смениш с по-млади и дейни хора? Той обеща и започна да ми говори за оръжието, че от месец било изпратено и никой не се загрижил да го потърси и сърбите го забутали. Хитлер отказал да даде подводниците засега, а когато благоволял. - Аз лакей ли съм му? Ние трябва да приберем каквото може, но министрите спят. Дойдох тук, разтърсих ги и работата тръгна. Но Кьосето спи. - А Вие какво искате да прави - да танцува ли сега? Стига да знае да мълчи - и то е добре. Сега трябва да се мълчи и чака. Кой ти каза, че спи? Генчев пращах за вагоните и други работи да му каже, а той все въздъхвал и му казвал, че с тая камара не може да работи и пр. - И Вие вярвате на Генчев, след като толкова пъти Ви лъга? Още повече, че той сега е с Луков. - Да, това се уверих, като му казах, че се отложи конгресът на Нюрнберг и Луков остана, а той побърза да каже, че пак щял да отиде. Той мене не може да ме излъже. - Но затова пък Ви настройва срещу хората. Знаете ли с каква тайфа сте заобиколени и Вие, както Хитлер, Сталин и др. Те и мен биха изяли, но добре, че разбраха, че не искам местата им или пари. - Да, това е така - каза царят. - Ами какво да правя? -Трябва да внимавате, защото ни предстоят социални борби. Сега, когато Русия се вдига отново на хоризонта, ние не можем да останем с тия колективни договори, които предполагат интегрално консумиране на производството, което го няма, и това ще докара до улични конфликти. Трябва да се дойде до участието на работниците в печалбите, което прокарах още в 1918 година в инженерната работилница и което има отлични резултати. Вижте Шумелов и му внушете тая идея, инак конфликтите ще дойдат до един опасен момент. Царят обеща да го види и говори. За Генчев ми каза, че правел някакви апартаменти, с какви пари - не знаел, и че забелязвал нещо, което не му харесвало, в очите му, но и му казал, но той отказвал. - Не ми вдъхва доверие, но го търпя заради това, че не е добре с жена ми - тя не може да го търпи... Запита ме след това какво да прави с Народното събрание. Казах му, че по тоя въпрос ще си помислим, нека да мине 5 септември. Запита ме: - Багрянов какво прави? Казах му, че тия дни съм бил с него на Витоша и че сега ми прави впечатление, че е по-реален политик, отколкото по-рано. Че е вече по-улегнал. Царят искаше да знае как да процедира с камарата, кога да я разпусне и дали да чака, след като й дойде време да се събира, или по-рано, или пък да се търси някой друг предлог или начин. Казах му, че поотделно мнозина от хората в парламента са кандидати за затвора: Контев, Гето Кръстев е взел 50 000 рушвет на месарите, Тракаланов - 30 000 лв. на други и пр... Но че парламентът като цяло е работил добре и не може да бъде в нищо упрекнат, и като така, трябва да се действува справедливо, защото основата на държавата е справедливостта, и може да имаме лош резултат, ако не постъпим справедливо. След това ме пита кога да отиде при запасните мобилизирани. Казах му да отиде по-после, и то тихо, да не носи вид на демонстрация или че се е случило нещо, защото сега във всичко се преувеличава и може да вземе тревожни размери. (Сега съобщиха, че Германия присъединява Данциг. Може би ще има интервенция за спиране войната. Не ми се иска да вярвам, че светът ще обезуме наново, макар че Англия като че ли иска да се справи с някои въпроси. Дано и ний не попаднем в челюстите й!359) Говорихме за радиото, което ми беше дал и което му върнах. После пита за моторизирания мошеник - Робев или Стойчо, не разбрах добре - и не му отговорих нищо, прескочих на други въпрос. Изобщо, разговорът мина сравнително гладко и макар че доста горчиви работи му казах, но той се отнесе със смирение, като си призна греховете, още повече, че видя колко много се зарадвах от репликите, които тъй сполучливо е направил на Рендел. Дано Бог пази и помага на него и България в тия мъчни времена.

(52) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 19.VIII.1939 г. Ваше Величество, Благодаря от сърце за радиото, чрез което имах възможност на планината да държа връзка със света долу и да чуя между другото и две Ваши хубави речи - при откриване Юнашкия събор и тая при отваряне линията Якоруда-Белица. Тъй като приключвам засега курортния сезон, връщам радиото. Акумулатора и батерията смених с нови - старите закъсаха. С искрен поздрав: [подпис:] Любомир Лулчев София, 19.VIII.1939 г., Изгрева П.П. Синият цвят е духовен цвят; това - за синята змия, която бяхте сънували.

(51) Среща с Учителя на Рила на 11 .VIII.1939 г. и на 13-й с.м. Понеже Учителят ми беше казал да ида на Рила на 12-и т.м., то на 11-и с.м. В 9 часа сутринта аз бях. Той известно време се прави, че не ме вижда, както си му е навикът, когато не е доволен от някого, а после дойде и ми каза между другото, че съм направил грешка, че съм взимал радиото от царя (разбира се, защото не му го дадох да бъде в него, за да блеят и се чудят овците, ами го запазих да свири в палатката ми), че не трябвало да вземам и дрехите, които той ми давал, и пр. Мисля си: много късно ми казваш, след като прехвърля колата.352 Има смисъл да се каже на човек, преди да е глътнал нещо, което мисли за храна, а то излязло отрова, а не когато почне да рита, тогава да му кажеш, че не трябваше... Това си мисля, като ми говори, но нищо му не казвам, защото аз сега се чувствувам като гостенин, когото са поканили и той няма право на нищо освен това, което благоволят да му дадат. Това ми дава и хубаво чувство на свобода... Каза ми да отида привечер. Аз ходих, но понеже видях, че имаше други, па и защото не чувствувах нужда, не отидох. Преди да тръгна за Рила, вечерта дойде Борис със сестрите си, да ми каже Надя, че когато идвал Севов при мен, имало на шосето три[ма] детективи и царят пратил да ми кажат, че да се предпазвам. Казах, че това не ме интересува, че ако трябва, мога да изчезна и за една година да не се вестявам, че не разбирам тия страхове, че не съм по-малко достоен от всеки, с когото се среща и официално, и че ако иска да няма детективи, да види кой ги е пратил, пък него да изпрати в Малко Търново и тогава всички ще си легнат на дирниците... На 13-и след гимнастиките Учителят дойде при мене и каза да ме видел следобед към 3 часа. После обед прати да ми кажат, че ще отиват на екскурзия, та - след това. Като се върнаха, каза на Стоянчо да ми каже да ида. Там говорихме около 2 часа. Явно бе, че той едно мисли, а друго говори. И ми даде една голяма ябълка, която извика протеста на Олга, на която също бе дал, но по-малка. Гледахме новата палатка, която му бяха донесли френците. Панаирът си е голям и мястото - доста замърсено... Има и непознати хора, някои - съмнителни... Каза ми, че докато ме нямало, идвали да им искат такси и от две общини и че не можело ли да ни дадат това място за 99 години, та да го благоустроим.353 Казах, че ще проуча този въпрос. Другото, което ми говори, отчасти записах, но лично за мене имаше малко. «Сегашният политически живот е резултат на миналото и то не може да се лекува, както те мислят. Англия искаше чрез Чехословакия да вмъкне Русия да ги... Поляците имаха пакт с германците за ненападение, а сега Англия има друга политика (и тика поляците). Германия и Италия искат да изтръгнат нещо от Англия. Англичаните ще преградят пътя към Средиземно море (?), с Франция. Англичаните играят шахмат - далновидни са! Царят има от какво да го е страх, само че той се бои от това, от което не трябва да се бои и не се бои от това, от което трябва да се бои. Докато човек не се освободи от своето минало, той не може да се ползува от своето сегашно! Той смята, че сега се унижава, но той отдавна се е унижил! Има свят, в който, и да иска човек да направи лошо, не може, но в по-низши може да се прояви. И в низшите светове се вижда какво се крие в него. Черната ложа не е вчерашна. Тя изучава всичките слабости на човешката раса. Но Всемирното Бяло Братство ще се справи с нея. В политическия живот двете ложи се борят. Черната ложа не знае, не разбира устройството на нервната система, не знае къде...» Тук дойде един френец, Олга и един брат бръснар, който знае френски, и започнаха да се занимават с палатката и осветлението й. После Учителят ни даде ябълки, а па като си отидоха те, разговорът някак не вървеше и аз скоро си отидох, а на другия ден в 4 часа се измъкнах и си дойдох тук... Минах пешком Сапарево, Дупница и с дебели дрехи (изтървахме автомобила!), та се малко поуморих, но сега, слава Богу, си починах и съм добре - по-добре, отколкото бях, като се върнах от Рила първия път. Бог да помага на всички, че и на мен!

(50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г. Към края на юли дойде на гости Багрянов със Стоил Стефанов. Стоя няколко часа, говорихме по въпросите за камарата и мобилизацията, после го заведох при Учителя, където говорихме около два часа, а след това той си отпътува. След два дена дойде Андро с д-р Екимов, но преди това ми писа, че Недев е пратил укази за смяната на д-р Радков с Боев, но са били върнати и той се тревожеше. Като дойде, разбрахме се и след това, след два дни, той дойде с Недев за малко, да се видим. Пръв път Недев видя Учителя при огнището на лагера, където и се запознаха. После Недев дойде при мене в палатката, гдето се преоблече и ме тури в течение на срещата, която е имал с царя и разговорите. Поменал му е царят, че се среща с мен като с умен човек и пр. След като се навечеряхме, заведох го при Учителя, гдето седя около половин час, след което, макар че беше късно, си тръгна назад за София, защото имаха министерски съвет, а също на другия ден - откриване на линията Якоруда и пр. След като го изпратих (това беше петък), в събота и неделя ходих по разходки и не ходих на беседа. Във вторник сутринта Учителят казал, че иска след гимнастиките да ме види. Отидох и той ми каза след 8 часа да ида. Отидох и той ми заговори защо съм изменил държанието си и че въпросът бил за по-големия стол, който дал на Недев, а по-малкия - на мене, но този стол бил слаб и пр. ... Мене ми се видя чудно, че за такъв дребнав може да ме мисли и му казах направо: - И през ума ми не е минало, Вие знаете, че аз винаги сядам на земята до краката Ви, тъй че и дума не може да става за стол. Друга е причината. Аз от 10 години винаги, когато идвам на Рила, идвам като на заколение. В 10 години 15 зъба сам съм си извадил. Ето и сега, преди два-три дена, си извадих пак. Преживявам крайни напрежения. Обхващат ме състояния на колективно съзнание. Чувствам много души, които по никакъв начин не искат да те приемат като Учител и с които трябва да се боря в себе си. Веднъж побеждавам и ги водя тук. Друг път те ме отвличат настрана и аз изживявам големи мъчнотии. Това е причината за моето поведение. Българският народ Ви не ще за свой Учител - там е всичкото.342 Той ме слушаше изненадан, но пак ми каза: - Но това, което казахте, като беше министърът тука, не беше хубаво, то беше от Черната ложа. Защо казахте, че ако искам да му говоря нещо, да ни оставите? Аз няма какво да му говоря. - Защото погледнах на него не като министър - за мене министър[ът] е говедарин, - но като човек, като душа, на която Вие като Учител може да имате нещо да кажете, на която среща аз да съм излишен. - Аз и ако му кажа, ще му кажа пред свидетел. Тъй че това беше мисъл на тъмните сили. - Може, но аз в душата си бях чист, като не исках да ставам проводник на нищо лошо, а не исках да заставам между Учителя и една душа. Разговорът мина после на по-конкретна база. Той харесва Недев, но намира, че няма духовна база и че сега слушат всички, но [че] те си имат предвид техни планове. - С този може да работите. Трябва да избирате мотивни темпераменти продълговато лице, за да може да работи. Царят пада към творческите типове, мисли, че може много да направи, но по чувства е активен, обещава много, а не свършва - отлага. Царят не постоянства, а насиля после възможностите по една наследствена линия.343 Да измени начина на действие, да се освободи от наследствените черти. Любовта не е била туряна като основа на човешкия живот досега. Досега са употребявани двата метода: знанието и силата. Но това е външната страна. Искали са да бъдат свободни и силни, а от това се ражда насилието и робството, а голямото знание създаде лъжата в света - нямат светлината. И сега искат по същия начин - със силата и знанието - да решат въпросите, а не работят с Любов и не са в съгласие с Божествения ред на нещата и понеже не са приложили Любовта, образуват огън. Любовта да се приложи като основа на живота. Тогава животът ще даде знанието, светлината като резултат естествен, но Любовта трябва да се приложи като основа. Ако се гради здание без основа, какъв ще бъде резултатът? Всичките неща в света, съградени без Любов, ще се разрушат. Природата руши. Защо? Защото хората не турят Божествената основа. И Христос казва: «Къща, построена на пясък, пада, а на канара - остава.» Недев не изхожда от Любовта. Ще Ви слуша, докато идеите му са в унисон. Злото и доброто са в едно дърво: две противни движения в природата, но няма антагонизъм - в своя си път те са едно цяло. Злото в растенията е в корените, а доброто е в клоните. Злото отива към центъра на Земята, а доброто - към центъра на Слънцето. Злото в нас се образува; човешкият егоизъм е корените на злото. Побеждавай злото чрез доброто. Доброто туря злото на работа. Активен по чувства да търси противоположни чувства, с мекота. Светът е без основа. Без Любов нищо не може да се започне... 344 Царят да тури Стефана под наблюдение. 345 Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи. Не толерантност, а да се приложи волята Божия! Инак тя пак ще се приложи, но по-добре е и той да вземе участие в това приложение - по-добре е за него! Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията. Няма да ги чакаме. За доброто на един народ, за всички просветени хора туй се изисква.346 След като ми говори това, аз останах с една тъмна струя в душата си, защото от това разбрах колко дребнав ме мисли - за едно седалище стол да имам претенция, и то на гост!... Следобеда, както си четях, при крака ми, левия, в палатката внезапно видях една пепелянка. Понеже бях бос, сепнах се и скочих, но много се разсърдих в себе си и извиках: «Дявол да те вземе, само ти липсваше тук!» Не успя да ме захапе, но аз я заклах с един трион с голям яд, а после ме беше срам самия мен за тая необяснима за самия мен злоба.347 На другия ден дойде Христо Ловджията да ми каже да се срещнем с царя в Овнарско. На 3.VIII сутринта ние с Юрдан бяхме на уреченото място под Вада, чухме шум от автомобил, но го нямаше. Пратих Юрдан напред, а аз полегнах. По едно време чувам: - Мечтаеш ли? - И видях царя да се приближава. Станах, отидохме настрана и седнахме да говорим. Почерпих го с една топла водица. После пи още една. Имах и една круша от Учителя - разделихме я заедно и започна разговорът. Най-първо - с царицата и нейните отношения с децата. После - за едно писмо, което майка ѝ е пратила за една тяхна роднина, луда, на която уж цар Фердинанд продал скъпоценностите и спрял пенсията. Той ми разправи подробно как седи работата, че причината не е в баща му, и пр. и че по тоя повод той е накарал царицата да даде отговор и че тя е послушала. Също, че царицата се кара на детето, защо не ядяло бързо. Казах му, че Учителят казва: който яде бързо, бързо умира. Разказа ми за съня си: че два пъти сънувал, че все една змия иска да го ухапе. Единия път змията била синя, но все не могла да го ухапе - отървал се. Втория път имало и други човек при него. Като му казах за моята змия, той започна да ми разправя за нея около половин час подробности - как се казва и отровата й. - Чудна работа, гледай как сме свързани - аз я сънувах, а Вие я убихте!348 Каза ми за впечатленията си с осветявание на линията, когато можах да го чуя, говори с радиото и той призна, че е бил по-спокоен, но ми каза, че Кьосето е дезертирал, като чул, че депутатът Голев ще говори - избягал, та да бъде по-внимателен. Заговори ми за отношенията на Стойчо и ме пита какво да прави. По тоя въпрос говорихме дълго. Даде ми някои данни да чета, а също и за катастрофата с железниците, а после говорихме за мобилизацията, за турците и царят каза, че са съобщили в Лондон и Париж, че ако ги нападнат, ще се бранят. Ако беше се видял със Стойчо и най-тайно, пак нямаше да остане тайно и германците, които имат шпиони, нямаше да пуснат пак оръжието в България. - Но сега той иска да се видим. - Няма да бързаш. Щом е викал Костова, прати го, но да внимава, нищо да не се ангажира, само да слуша. Оплака ми се, че Кьосето говорил против камарата и с това усложнявал работата. - Този парламент изцяло работи добре - казах аз - и който откаже това, ще каже лъжа, но поотделно в състава му има много покварено и трябва да се избере доброто от лошото. - Да, но кога и как? - каза царят. - Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира. На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев349 да престане с провокациите си (вчера, 8.VIII, му казах това, защото Кьосето сам бе му поръчал да дойде). Стойчо, със своето отиване в Лондон, внесе много смущения и в нас, и в другите. Казах му странично да му предаде, че макар това да е една нетактичност, да гледа да я превърне в добро за държавата. - Но как ще се открие камарата? - Има време и дотогава да се мисли, ако не избухне война. - Не се бойте. Нови избори може да станат. Тогава стана дума и за Недев, че е идвал при мене горе на Рила. - Да - казах му, - идва за малко. Той намери, че Недев е малко наивен, защото не послушал съвета му да ангажира Министерския съвет с назначаването на Боев, а сам поел пак риска, и сега много се говорело и за мене и пр. Казах му, че Недев ни най-малко не е наивен, но в някои случаи се прави на такъв, защото не намира за умно [да] спори с глупави хора или за глупави работи, които времето в късо време ще докаже как седят. Той е много привързан и изпълнителен. - Това видях и аз - каза царят. - На него смело може да се облегнете. Той няма да излъже надеждите Ви. При това и Учителят каза, че той е най-почтен и деен. - А, тъй ли каза? - и ме накара да му повторя пак какво е казал Учителят. Казах му да пусне указите за Радков и Боев. - Но аз не исках да пада върху Вас, мене и Недев тая работа; ако ни атакуват, да бъде поне за нещо по-голямо, а нали знаете, Батенберг го изгониха, загдето не даде медал на Бендерев...350 - Не бойте се - казах му, - док[тори]те са големи страхливци, те могат да захапят само «из за угла»*, а при това и Боев заслужава това място, което ще заеме. Против него са, защото няма да им позволи да си разиграват конете, както е било досега. Заговорихме на тая тема. В туй време, като говорехме за камарата и Кьосето, мина един поп на кон. Царят, понеже бяхме близо до пътя, си наведе главата, докато мине, като четеше някакви молитви и плюеше и се буташе по мъдите, а аз се смеех и му казах: - Не се бойте, те като духове са изгубили силата си и не могат да направят нищо лошо. - А? ! - Да - казвам му, - те трябваше да правят добро, но изгубиха знанието си, та сега и лошото не може да направят. Минахме отново на разговора си. Чете ми доклади някои, вътрешни, в които имаше доста тревога. Евреите закупували храна и пр. за идващите войни. Казах му, че [е] малко вероятно, макар че германците искат да изненадат, но това няма да им се удаде и те няма да жертвуват толкова работи за една дреболия... Разговорът вървеше безсистемно към края. Често се връщахме на някои теми и ги разяснявахме. Личеше си, че Стойчо му е причинил много безпокойство. Започна да ме пита какво да прави и с Генчев, който се е заловил да ме спасява. Той е много лошо настроен (разбира се, срещу мен) и прави много работи, от които няма нужда. - И по-рано Ви казах, че с Генчев съм готов да си разделя хапката, при това и на мен е услужвал, но като дойде за мнения, и той не мисли като мене, и аз - като него, тъй че квит сме. Но няма защо да бъдем врагове за това. Той трябва да бъде лишен от възможност за известно време да се меси в политиката от Ваше име, докато му станат известни работи ясни. После той и сам ще проумее колко ненавременни са били някои работи. Приказвахме и за Стефан владиката. - Той се надяваше да се облегне на мен, за да победи тия, младите владици - каза царят, - но аз не можах в тоя случай да му бъда много полезен. Оплака ми се от Калфов. Английският посланик Рендел идвал и го питал няма ли да ходи някъде. Царят му казал, че при тия политически условия засега не мисли никъде да ходи, защото го е страх, че може някой да подхлъзне народа му и да станат нежелателни работи, а тоя народ е вече плащал достатъчно в миналото. Рендел останал недоволен и му казал още някои работи. Царят му възразил, че ако бяха уредили зимъс работата с Добруджа, сега нещата щяха да бъдат други. - И тоя Карол не е много умен - каза ми царят. - Влезте в положението му - казах му аз. - Вие видяхте зор, но и неговото не беше малко. Пъдиха го веднъж, а сега, където тръгне, вика и престолонаследника, защото го е страх да не го намери наново възцарен. - Вярно - каза царят, - все със себе си го взима. - Хубаво направихте, че го посрещнахте на гарата с почести. Това беше да им се покаже, че ние сме лоялни. - Да, и аз мисля същото - каза царят. - При това не забравяйте, че той схваща добре нашата кауза. Не може да ни даде нищо, защото ще се обадят и маджарите, а при това - неговото лошо лично положение: гонен веднъж, скаран с брат си, убиха майка си и оная еврейка около него... - Да - каза царят, - вярно, че положението му е лошо. - Ами че ние за една могила - Дервишката - сме готови да правим война, колко повече пък той! Ако почне да раздава земята, ще го изпъдят. Между другото предаде ми това, което Рендел е говорил с Калфов, и запитал Рендел царя: «Какво има този човек с Вас, та така говори?» - «Знаете, той ми беше адютант - казал царят. - Имаше недоволство за един медал, който баща ми не беше му дал от 20 години, но аз го извиках, примирихме се, дадох му ордена, разцелувахме се даже и го смятам, че сме приятели.» - Лицето на Рендел изобрази омерзение - каза ми царят. - Стар интригант, добави царят в отговор на опита ми да кажа нещо добро за Калфов. Юрдан, който беше на пост, извести, че идват двама, и царят стана и отиде нагоре по пътеката. Мина Кирчев с едно селянче и замина нагоре; разбрах, че отива при мене. Царят се върна. - Тоя беше или генерал, или професор. - Кирчев - казвам. - Кайзерът значи - смее се той. Продължихме разговора. Към 11 часа се разделихме. Върнах се в лагера и говорих на Учителя това, което бях запомнил. Царят ми каза, че сега царицата била много настроена срещу мен (вероятно от Генчев) и че искала да ме срещне да ми наговори. Казах, че и това ще стане и че като мисли, по-лесно ще се оправи. Царят призна, че сега е по-добре и че Надя сега е при нея.351 На следния ден, 4.VIII, си прибрах багажа и [се] приготвих да си отивам. Учителят ме издебна на молитвения връх (аз мислех да му се не обаждам) и ми каза да гледам на 12-и т.м. да се върна, защото истинският събор тогава щял да стане, а после в града ще бъде само «така»... Казах му, че може и да остана. - Не, идете и после пак елате. Казах, че ще видя. Вчера получих едно писмо, в което виждам неговия пръст. На Папазов казал: «И Вие ли ще избягате като Лулчев?» 5.VIII.1939, от Учителя (Среща на 30. VII. 1939 с царя, 10 ч вечерта): ** «Да възприемеш и предадеш правилно Божията любов - това е основният закон. Царят е активен в чувствата, но надеждата му е слаба. По женска линия върви. Умът трябва да дойде на помощ.» На 8-и т.м. през нощта дойде Севов и ме събуди. Царят го пратил да ме види къде съм, защото пращал писмо горе със срещата на Костов със Стойчо, а мене ме нямало. Говорихме до късно през нощта за Стойчо, за Генчев, който се много ожесточил срещу мен, за Кьосето, бъдещите промени за парламента и пр.... Утре, 11-й, ако е рекъл Бог, може да отида на Рила - не искам да оскърбявам Учителя, макар че всичко ми [е] отгоре вече, и ако можех, бих се забутал някъде, да не чуя, [да] не видя политика или «дъновизъм» - и двете ми стигнаха до гуша... __________________ * из за угла (рус.) - иззад ъгъла (бел. М.И.) ** Забележката в скоби е добавена на ръка от Любомир Лулчев, (бел. М.И.)

(47) Среща с Кирил в Стоянови на 22.V.1939 г. от 11 до 12 и 20 ч С писмо от Надя, Кирил, князът, искаше среща. Повод беше животът на Багаров313, който се залибил с жената на брата си и вършел глупости, вследствие на което синовете му, или по-право децата му, искали да избягат от къщи и да си отдръпнат свойте гаранции в търговията, което щяло да се отзове лошо за търговската му къща в Париж. Той самият ги посъветвал да чакат, докато се насити и клекне; понеже е стар - не повече от година. Казах му, че причините за подобна близост могат да бъдат [от] различно естество и начините на действие са различни, но в момента не мога да се произнеса; че ми са потребни дата на раждане и портрет и на двамата, за да кажа нещо по-положително. После минахме на някои въпроси. Той ме запита как ми се е сторила речта на царя. - Не я чух, но я четох. Хубава е. И самият този факт да се прославя науката сега, когато другите прославят топовете и избиванията, е сам по себе си много добър... Запита ме тогава трябва ли да се допуснат манифестациите. - Разбира се, само че канализирани. - Ама Кьосето е против. - Не е много умен. Че върху какво ще базира утре своите дипломатически претенции, ако няма народни движения? - Но един французин казал: «Знаем ги тези работи (манифестациите), те ставаха у нас при Блум»314... - Та какво от това? Недейте забравя, че има нещо по-опасно от това - то е да кажат, че царят не се интересува от това, което иска народът, и спира неговите въжделения. Изобщо, сега, когато на историческата сцена се подвизават Мусолини и Хитлер, троновете не са устойчиви и само една голяма справедливост може да ги крепи. Без провокации, но и без овчедушие и излишна сервилност. Трябва да се следва разумна политика, в която негодниците да се отстраняват. Няма защо да се държи едно парче умирисано месо, което може да вмирише цялата стая. Защо се държи още кметът Иванов? Той тъй безобразно хазяйничи в града вече 5 години. Каква нужда има царят от подобни хора? Бях му казал да тури генерал Каблешков. Той искаше да тури пак техник, но техниците са тесногръди. София не е само пътища. И използват специалността си само за далавери... При това и Вие трябва да работите и помагате на своя брат. Вий не сте малък вече. При това, както виждате, има различни условия на живот - поменах му за царицата и неговата стая в двореца, взета от нея за зъболекарски принадлежности... Той се зачерви и смънка нещо, но личеше си, че му е неприятно... - Бях Ви дал книга една; не зная, дали я четете? Пак смънка, от което разбрах, че не я е чел. Тя беше по тайната философия на Индия.315 В тоя дух му говорих, но той, като се държеше видимо внимателно, виждах как думите ми се плъзгаха като по намазана със зейтин* кожа - вода... След обяд дойде Севов да говорим върху някои работи. Главно Пращилов му говорил, че Севов се бил обявявал пред царя срещу Недев, понеже отстъпял на депутатите. - Аз казах това на Недев, защото искам да не прави грешки - казах аз. - А, тъй ли, пък аз помислих да не е интрига от друго място, защото Кьосето е говорил на царя да се разпусне камарата и да се правят нови избори, но не Недев да ги прави. И царят му казал: «Така ме преряза, като чух това (за Недев)!» Ясно е, че е напомпан. Казах да каже на царя, че това ще бъде най-голямата глупост. Много от тия депутати са катили и мястото им е в затвора, а не в парламента, но да се разпусне камарата, трябва да има условия и причини, които сега не са налице! И какво му е крив Недев? После, в интереса на кого е това разпущане? Всичко трябва предварително да се подготви. Без една държавна програма няма смисъл смяната. Тая промяна трябва да се осмисли и политически. Севов ми каза, че и царят е бил на това мнение и не се е съгласил. Между другото, каза ми, че [за] мястото на княгиня Евдокия, което е купено от инженер Стоянов и след това препродадено не по всичките закони и правила, сега издават от общината нова скица, съвсем друга, и не съдят кеповча [?] Стоянов, а направо нея и й предлагат решителна клетва. - Защото това не е община, а бардак - казвам му. - Нека пак държи такива кметове. - Не съм казал още на царя, сега го проучвам. - Непременно го кажи. Ако така постъпват с княгинята, какво остава до по-простите хора. Утре остава и царицата... Кирил ми каза между другото, че Фердинанд е мирясал - има писмо, т.е. телеграма. Другите подробности не са толкова важни. _____________________ * зейтин - диал. зехтин. (бел. М.И.)

(45) Срещи с царя на 10.V.1939 г. в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V.1939 г. в присъствието и на Багрянов Среща в Ситняково. Още с пристигането ми в Чамкория дойде на обяд с кон Свилен да се осведоми кога съм дошел и колко ще стоя. На другия ден дойде пак да ми каже, че ще дойде Марко да ме вземе следобед с отомобила. Това беше новата кола на царя, току-що пристигнала от Швейцария - малка, но много силна. В Ситняково, преди двореца да стигнем, ме чакаше Царят и Кирил. След здрависване-то Кирил се отдели, а ние тръгнахме нагоре (той питаше мене къде да идем, но аз му казах да се качим по-нагоре някъде). Носех фотография (тя беше на Кирил, той беше я дал на Стоянов Борис, а аз бях я взел от него временно). По пътя, той като го спрях да го фотографирам, извиках и Кирил, а след това само двама излязохме нагоре. Започна да ми говори за крака си, а после разговорът мина върху царицата и се задържа доста на тая интимна тема. След това разговорът мина на неговата среща с Потьомкин, за когото ми говори надълго, като го описа като човек, а също и разговора, който е бил крайно интересен по съдържание и по маниера на воденето, в които царят е трябвало да бъде много внимателен. В главни черти този разговор е минал върху претенциите на България, като Потьомкии ни е обвинил, че и сега сме максималисти и пречим на общото разбирателство на Балканите. При това той отначало се е опитал да каже, че положението е много важно и за династията, и за народа, което царят е отбил, като е казал, че династията на Балканите е от малко значение, но добруването на един народ е нещо съществено и трябва да се направи нещо за него, че «ние сме доста търпеливи и ще чакаме, но няма да се откажем от това, което си с наше» - това е било реплика на въпроса, че сме искали чужди земи. «Ние това, което сме изгубили на война, не го искаме - казал царят. - То е късмет. Но това, което ни взеха без война румънците, ние си искаме.»295 А на юг ние не сме давали нищо на гърците, за да търсим от тях - ние дадохме на Съглашението тия земи, гдето полковник Шарпи управляваше с българска администрация, която един ден, без никакъв повод от наша страна, изпъдиха и предадоха на гърците - ние от тях и тяхна земя не щем.»296 В тоя дух е ставал разговорът. Личните му впечатления са, че е добър партньор, нещо обилно има в него, но и на дъното - нещо неопределено, тъмно. Така, разговаряйки, ние вървяхме. Из пътя няколко пъти го спирах и фотографирах. Разговорът минаваше на разни теми. Така стигнахме горе на канарата, гдето е историческата пейка, гдето баща му е решавал с министрите да обяви независимостта.297 Направих му и там снимки. Започна да говори за крака си и за царицата, а след това - за баща си. Чете ми недовършения проект за отговор на баща си да не идва в България, а щял да му прати и моето писмо, което бях му пратил, като беше в Карловските бани. Чете ми и някои други рапорти на Стаменов298, в които се пишеше какво е казал Стефан владиката за своите минали и бъдещи срещи с държавници, и прочие. Някои бяха чудати. След това му четох една беседа - «Новото в живота», от «Естественият ред на нещата»299. Накрая ми се разписа с обещание и пожелание за нов живот. Почнахме бавно да слизаме. Разговорът се въртеше около политическите водачи и бъдещата работа. Аз му настоявах да се даде държавна програма, на която да посветят живота си всички министри и чиновници, и депутати. Сега хората търсят къде да се подслонят и затова правят поклонение на Стойчо и др., а тогава ще знаят едно знаме и другите ще станат излишни. При това и на тях партизани ще се намери подходяща работа, за да се не озлобяват - може да се направи един държавен съвет и пр., гдето и те да приказват и им се плаща нещо. България не е толкова голяма, за да се пренебрегват силите, които могат с полза да работят. Трябва да се впрегнат всички национални енергии на работа, но всяка - на своето място. Има място и за Луков, и за Кимона, и за Стойчо, но злото да не възглавява, а и дяволът да се впрегне да оре, казва Учителят.300 Царят каза, че върху това ще си помисли и ще види какво може да се направи. После говорихме къде да се срещнем на сутринта, казах му - в Овнарско. Там да дойде Багрянов, да видим и неговата работа. - Какво да го питам? - каза царят. - Ще му искаш отчет за постъпките и ще го насочиш занапред какво да прави, ако иска да работи. Решихме на сутринта да дойде автомобилът в девет и половина да ме вземе и там да се срещнем. После отидохме до автомобила, който чакаше, качи се и царят и тръгнахме за Чамкория, после до една пътека царят слезе да замине пешком направо за двореца Чамкория, а мен ме отведе Марко до вилата. На другия ден, 11.V, дойде на уреченото време и тръгнахме при много хубаво време за Овнарско. Царят заминал вече за там. По пътя, като минахме вече Говедарци и навлязохме в гората, на едно място, поляна, видях автомобила на Севов, и Багрянов бил вътре, бяха се спрели и чакаха да мина аз, защо - не разбрах. В Овнарско ме чакаше царят и Кирил. След пет минути пристигна и Багрянов със Севов. Поразходихме се и си поговорихме няколко минути на разни теми - общи и незначителни, - след което царят извика мене и Багрянов да влезем в кабинета му, за да видим и тая работа. Когато влизахме, Кирил, който остана вън, ми направи знак с юмрук - да го понатупаме... (В Ситняково говорихме и дали Кьосето да ходи в Берлин и му казах да чакат новия германски представител и да се ориентират, че тогава.). Като влязохме в кабинетчето му и спалня едновременно, също като моята барака и почти толкова голяма стая, той седна на писалището си, Багрянов - срещу него, а аз - от страна към царя и се приготвих да слушам. - По негово желание - каза царят, като посочи мене - и с твое съгласие стана тая среща, за да може да се разяснят някои работи, които станаха. - Да - каза Багр[янов], - ний бяхме приятели, но много неща се случиха и като придодоха някои води, донесоха и затлачиха много работи. Тогава царят започна много обективно, сдържано и с достойнство да му говори с един спокоен тон, в който обаче можеше да се долови не само огорчение, но дори обезнадеждване. Точно не мога да го възпроизведа, но отделни пасажи, доколкото ги запомних: - Ти искаше да станеш министър. Аз на това се възпротивих, като ти казах, че трябва да дойдеш отдолу. Слава Богу, с помощта ми или без нея, както и да е, ти стана депутат, после - и министър. Имаше обаче много работи, които аз не бях съгласен и аз си казах мнението по тях. Дали то стигна до тебе или не, не зная, но ти нищо не измени от това, което правеше. - Нищо не е стигнало до мене - каза Багр[янов]. Тогава аз се намесих: - А не ти ли казах, че царят не харесва антуража ти от депутати, а ти ми каза, че не си крив, ти не си ги избирал такива - да му мисли, който ги е избирал; ти такива ги намираш, с такива работиш. - А, да, Ваше Величество, каза ми това, но аз какво да правя... Те сами идат, после такива са те, но какво да ги правя? Аз нямам никаква група..., изобщо... - лъжеше очевидно Багр[янов]. - Ти знаеш по-добре това. Защо не се събраха по-отбрани хора около, а само най-компрометираните? Мислиш ли това как се отразява? Багр[янов] пак почна да мънка и после с един апломб заяви, че те искат да се качат по неговия гръб, както искали и политиците, но не успели и затова сега го ругаели; че той няма да позволи никому това и пр. Аз му забелязах, че Найденов вече успя да стане председател на ветеринарите, че по неговия гръб се качват, като се ползват от авторитета на царя, и че ако това, което той прави, не беше Багрянов, а някой друг, царят пет пари нямаше да дава, но понеже сега сенките на тия хора прехвърлят главата на Багрянова и падат върху царя, той трябва да мисли повече. Не може с такава тайфа да се насажда нищо ново. - Да, той добре ти каза - рече царят. - Мене ми беше неловко да ти го говоря, но той ти го каза: ако беше други, не бих се намесвал, но сега така не може. Ний сме вече на позиции и трябва да приемем отговорностите. - Ама моето мнение е било винаги - и затова съм се борил - да отговаряме ний, а Вий да не носите никаква отговорност, а да Ви пазим. - Това беше позиция, на която седях по-рано, но не и сега. На демагогията ти си ме учил, но сега вече не й е времето. Ний няма да живеем колкото сме живели. Едно време умовете ни бяха в мъдете. Сега трябва да ги употребим за работа. Аз съм решил да не правя инжекции като едно време в крака, та да се сеща главата. Сега и аз, и ти сме вече на първа линия и ще си понесем отговорностите. Аз съм решил животът, който ми е останал, да го жертвам за доброто на тоя народ и ще искам и ти да си на тая позиция. - Добре бе, Ваше Величество. Съгласен съм напълно. - Съгласен си, но трябва да работиш за това. - Тук царят му напомни, че той е работил на своя глава, без да се допита до него за речите си. Аз се обадих, че на мене те бяха четени. - И слава Богу, че поне на Вас ги е чел. Когато се говори за някаква завеса в Народното събрание, аз чаках, че някой ще се обади, а то Недялко и Рашко301 си гугукаха, а забравиха кога щяха да го убиват, та Неделковица дохожда да ми обади, та едва го отървах. - И много интриги правят, Ваше Величество. - Ами ти не си вчерашен. Помниш ли, когато Муравиев302 и Омарчевски бяха ми пратили опозицията в двореца, че уж съм я викал, а аз ги оставих да чакат и отидох в Краварника при Стамболийски и те като дойдоха да интригуват и ме намериха там, глътнаха си езиците. И ти така прави с Кьосето. Твоят и неговият антураж нека си враждуват, но ти го предупреждавай. Нали аз казах на Луков в присъствието на Кьосето, че техните братя им вредят, и тогава Луков скочи: как да сравнявам аз брат му Аспарух с Петър Кьосе[то], когато техният род е дал трима генерали и пр. После в разговора му каза: - Помниш ли, когато Калфов искаше да те коли и аз трябваше лично да дохождам в Делиормана, да покажа, че това не може да става, когато ти (Багрянов) искаше да ставаш румънин?303 - Ами от старите партизани как да се отървем? Те сега като разбраха, че няма да им стана мост, ще ме погнат - каза Багрянов. Аз се намесих и му казах, че сега той има власт, подкрепата на царя и пари - няма защо да прави никому концесии. Обаче работата трябва да има единно ръководство от царя, а той да изпълни това, което е неговата работа, като избира хората, защото царят не може да работи с какви да са хора - те ще компрометират и най-добрите идеи. - Няма какво да бързаш. - Ваше Величество, аз ще моля да разбиете недоверието на Кьосето -там да ми помогнете. Аз не искам мястото му, но той има това превратно мнение. - Това царят ще направи, но и ти спри антуража си да пуща мухи и слухове по тоя въпрос. Два-три пъти Багрянов се опита нещо да възразява на царя - това, което той говореше и което аз дадох само слабо и недобре скицирано, - а той му отговори: - Не възразявай, защото това, което сега ти говоря, то не ти е ясно, а после ще ти стане ясно. Виждаш ли го него - посочи мен царят. - Колко пъти ми е говорил работи, които в момента не разбирах, понякога роптаех и избягвах да го срещна, а после се уверявах - събитията тъй се нареждаха, че известни думи ставаха ясни. И тогава това, което ти казах - предупреденият струва двама, - се случва. Предупреден, аз посрещах по-добре нещата. Та, и тебе те предупреждавам. Сега нито възразявай, а чакай да ти станат ясни.304 - Ама и сега ми са ясни... - започна Багрянов. -Ти си мислиш. После ще видиш, че нещата не са така, както ти мислиш, но се вслушвай в това, което те предупреждавам. В резюме разговорът се свежда към следните точки: по искането на Багрянов - да се не дава ход на старите (партизани); да си избира антуража; да пази това, което му е казано. Ако той се ползва с доверието на Кьосето, антуражът сам ще промени държанието си и пр. ... Като излязохме навън, царят и аз се разхождахме и говорихме върху говореното, а Багрянов остана с Кирил и Севов. И на царя бе му направило впечатление, че е готов да лъже (така, когато царят го запита: «Помниш ли, като ти се карах на Карловските бани?», отрече категорично да си спомня нещо подобно, а после няколко минути само почна да си спомня най-подробно всяко възражение, което е направил, а също като каза, че не е предупреждаван, а само аз два пъти лично го предупреждавах за антуража му...). Все пак аз настоявах той да бъде подкрепян, докато грешките му не станат повече от добрите му дела. (Между другото още царят му каза да види да оправи пътя за Черната скала, където царят беше вече ходил, а също да прегледа там горското училище, което е вече довършено почти, а за отопление не са още мислили и като ги запитал царят, нещо смънкали... Във време на разговора, който стана, царят също го заприказва за това, което е направил, и Багрянов с един апломб започна да говори за законите си, но царят му каза, че жито е това, което е прибрано на хамбара, а не [е] още на нивата, защото Багрянов искаше царят непременно да му хареса законите, а той му каза, че вече по тоя въпрос му е говорил, и тогава каза горното.) На обеда, който стана и който беше много по-разкошен, отколкото когато бивахме само двамата, и на който аз го закачих, че ние обикновено си ядем боб, той каза, че сега за крака не може...305 От разговорите, които станаха, важно беше, че той посъветва Багрянов да иде да посети Италия и да види тамошното земледелие, което е много разумно устроено при много по-лоши земя и условия. Багрянов обеща. Багрянов разправяше за това, как видял един лудо каран автомобил и се спрял да го изчака, а се оказало, че [е] Варненският владика, кара без калимявка и вътре бил пълен с жени. Тогава и царят каза как идвал Стефан, отчаян, да му се оплаква от колегите си, които били все болни от трипер. Смяхме се доста.306 Следобед ме взе царят настрана и по-далеч в гората и ми заприказва за царицата - как и какво да прави. Аз му казах най-напред да се види с Кьосето и да го предупреди за тая среща с Багрянов, за да не я вземе в такова направление, каквото тя няма. Той обеща. След това му говорих и за царицата, защото той не му се отиваше при нея. В общи думи този доста дълъг разговор: «И ти я обичаш, и тя те обича, но се ревнувате и двамата. Тя иска като майка си да владее.»307 А той не е като бабалък си - той ми каза, че бабалък му всеки ден е правел на жена си малки букетчета, които тя хвърляла, и викал като вдетинен «мама», почти идиотски. Казах му, че тя не може да мисли с понятия, а само с представи и затова той трябва нагледно да й покаже, че е зает, когато го викат постоянно пред нея и пр. После, тя се безпокои, защото мисли, че като не е-при нея, той е с други жени, и той трябва да направи всичко да има възможност да види тя, че това не е така.308 Царят всичко това призна и обеща да го направи, колкото може, за да [я] поуспокои, като му обещах, че тя ще измени характера си и пр. След това ние се върнахме при другите и като поприказвахме, царят пожела да тръгна напред, да отварям път - ми пришепна той самият, когато Багрянов искаше да ме вземе в своя автомобил. Сбогувахме се с царя и Кирил, а също със Севов и Багрянов и след туй си тръгнах. За получас бях вече в Чамкория. След малко пристигна и Багрянов и ме взема да отидем да прегледаме пътя за Черната скала, а после видяхме и горското училище, след което се прибрах. След два дена дойде Герджиков, генерал областен, и ме откара в неделя вечер в София. През туй време царят бе се срещнал с антиподите: за един ден бе видял Мушанов, Гунев и Лъжи Петков... Метод на царете - да се ориентира механически... Други неща може би пропуснах, защото го пиша чак сега - 21 .V, почти след 10 дена...

(44) Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия На 3-ти през нощта ме събудиха към 11 часа с едно писмо от Евдокия, в което ми пишеше, че брат й се чувствувал отново лошо на баните и молеше за помощ, за да може да дойде за парада на 6-и.281 На 4-ти си дошъл и на 5.V в десет часа ме викаше. Отидох и преди да дойде той, поговорихме доста с Евдокия. Приказвахме за къщата й, за градината, за цветята, за картините и й обясних някои знаци по цветята, например триъгълник. Приказвахме също и за брат й и неговото състояние. Също и за царицата, от която тя смята, че брат й много тегли. Тя е здравомислеща и схваща нещата много добре. Царят дойде след десетина минути, като влезе в двора през големите врати чак [над] двора. Беше облечен като генерал, пълен. Влезе с охкане, а аз го посрещнах със смях: - Свети Георги мъченик. - Не, свети Борис мъченикът - каза му Евдокия [и] веднага си излезе, а ние седнахме и започнахме разговора. Започна да ми разправя за болестта си, за баните, които правил, и за мъките, които е преминал. А после и за караницата, която е изкарал с жена си. - Тя е бясна. Нарече ме луд и иска да съм се прегледал на лекар, защото не съм обичал децата и не съм се грижел за децата - [когато] бил ваксиниран Симеончо. Викала лекар от Варна, Дечев, и сега се чувствувала малко сконфузена. - Проклето нещо - казва ми. - При толкова стаи, взела стаичката на брат ми в Кричим и турила зъболекарските си принадлежности, само и само да може да ни скара. Проклето. Само за зло мисли! - и пр. в тоя дух. Казах му, че ще се оправи, да има още време, че тя е барометърът на Италия тук, че трябва да я остави свободна, защото той я обича и мрази, и ревнува едновременно.282 Царят се засмя и съгласи с това, но казва: - Какво да правя? - Тури около нея хора и при това не спори с нея, кажи й, че за детето тя трябва да се грижи само, а ти - когато стане на 21 години.283 - И тогава му обясних, че за бъдещата култура децата няма да знаят бащите си, а само майките, както Христос Исус. - Така би било хубаво - съгласи се царят с първото - да се не препира с царицата за Симеончо. - Вие имате силни семейни чувства и те Ви пречат много. Трябва малко да се освободите поне външно, а вътре пак си имайте тия чувства като подтик. Разговорът вървеше на разни теми, но общо прескачаше от време на време пак към царицата и нейното желание да се оплаче вкъщи от него. Говорих му да не се меси в тая работа, понеже е поискал помощ. Да не се бърка фелдшерът там, където пипа професорът, защото само ще развали... Той се съгласи с това. Говорих по тоя въпрос, а също и по някои интимни работи, засягащи общия им живот. После ми помена, че Кьосето спи. По-добре сега, и без туй мнозина приказват и тичат. Но той може би е изтървал нещо, защото е говорил пред народняци, с които играе на карти, че не е с Германия, и те са го предали. Сега той иска да контраблъфира чрез Потьомкин и е казал може би повече, отколкото трябва, и може да се получи нещо неочаквано, ако онзи го издаде. - Няма нищо, сега всички държавници приказват това, което им изнася, и го сменят. След това той ме запита как да бъде утре на парада. Казах му, че за нас иде един отлив284, а за съседите - прилив, и ние трябва да бъдем много внимателни и с нищо да не провокираме, защото Учителят на тръгване ми каза: «С мир всичко, без мир - нищо!» - Че сме храбри - светът ни вече знае. Че имаме да взимаме - и това светът ни признава, макар че още не ни го дава, но утре и това ще дойде, няма защо да се безпокоим за това. Речите трябва да бъдат сдържани. Да имаме предвид, че България има да играе завидна роля в бъдеще и че ако преди 1000 години чрез богомилството даде подтик на всички народи в Европа, и сега това иде. Черната ложа иска да превърне тая енергия в материална, да се бием пак, както в миналото, но ние не трябва да се поддаваме на тая съблазън.285 За нас е отворено само нагоре - духовното, [в] това ние сме силни. Те, всички съседи, са по-многочислени от нас и въпреки това се страхуват, защото се боят от духа, който е в нас. Това духовно тепърва има да се развър[же?] в нас, [в] нашия народ. Аз не съм патриот и шовинист, това Ви го говоря като една бъдеща мисия на България, която никой не може да ни отнеме, но може да забави. Не напразно Учителят казва, че златният век е сега.286 Ето, и Симеончо се роди, но да върви сега не по старите пътища, а по новите - духовното.287 Сега, политиката на Кьосето с две думи: изчаква възможностите и използува моментите! Царят слушаше всичко това внимателно и с нещо се съгласяваше. - България е освободена от Белия Цар за специфична мисия и тя е напред. В нея ще вземете и Вие участие. Вашият живот тепърва ще се осмисли. На Вас много би Ви се помагало, ами нямате инсталация, която да поеме енергия.288 Кой Ви е крив, като се занимаваме само с обикновени работи? И Вашата болест е резултатът от стари ядове, които сега излизат. - Имам си ишиас и подагра. - Е, това са Франция и Германия, заедно те ядат.289 Той почна да се смее. Пак се върнахме на семейни подробности за царицата, която много го ядосала и заплашила, че ще пише вкъщи. Казах му да не [я] предизвиква, защото няма смисъл. Заговорихме тогава за Павел290, който Емануил го предупредил, че е неискрен, а тоя път и царят разбрал, че те са си нещо плюли в устата с румънския, защото друг път Павел му се е подигравал, а тоя път - не. Това обърнало внимание на царя. Разговорът минаваше на разни теми. Генчев не може да прости на «моторизирания» (Стойчо), загдето му измени за Шебека (Спас Ганев). - Генчев е като лупа - каза царят, - наблизо се вижда добре, а надалеч не може. - Той е питал Севов дали съм говорил за него нещо, но каквото имаше, аз си го казах навремето и в очите му. Говорих му да чете, защото ние му даваме най-малкото, без което не може, но него вече трябва да го направи.291 Разказах му и за жена ми, колко малко исках от нея, но тя пак не можа да се отърве, защото не послуша. - Ето, на нея не можахте да помогнете - каза царят. - Там причината беше друга. Бабалък ми беше разгонил Бялото Братство в Търново с Харлаков292 и поради това от рода му нищо не остана - там беше причината.293 За Вас тия причини няма и ако слушате, работите ще се оправят. Тепърва Ви иде разумният живот. Няма какво да се мислите вече остарял (защото той ми казваше, че е вече стар). Търпение и вяра - това като основа. На тръгване го помолих за една вдовица на подофицер, да го направят фелдфебел, защото му се полага по закон, а също му дадох сведения за докторите Недков и Даскалов: - Прочети си ги - доста болни са съсипани. Знайте го с време и не ги защитавайте. На раздяла той си взе сбогом и си отнесе погледа настрана и към земята. - Тъй сбогом се не взима. Гледайте ме в очите, за да вземете сила. Тя от земята няма да Ви дойде.294 - Ама ще мога ли да издържа утре за парада? - питаше ме той, като гледахме из прозореца силния вятър, който се изви. - Разбира се - казвам му. - Довиждане още веднъж. - Но тоя път вече той ме гледаше в очите и като мина в другата стая, почна да пее и свири после. Изглежда, че кракът го болеше, но вероятно бе доста преувеличил поради англичаните (театър) и германците (инженери, които бяха дошли... и той трябваше да ги приема...).

(43) Писмо от Любомир Лулчев до Цар Борис III от 1 939 г. Ваше Величество, От ред наблюдения върху съдбата на България от някое време се забелязват смущения, които идат от страна на Вашия баща. Желанието му да приобщи усилията си тук намират разни прояви. Несъмнено за Вас, като Ваш баща, да е напълно естествено неговото присъствие в държавата. Но това ще бъде една голяма погрешка, срещу която бързаме да Ви предупредим.275 Светът, а също и ний, българите, се намираме пред една епоха, в която е възможно да се поправят погрешките на войната чрез мирни средства. Мир не от страх, а мир като много по-мощно средство за творчество и градеж. Това е една възможност - още малка засега, но която за в бъдеще ще увеличава шансовете си. Колкото и малка - тя трябва да бъде разумно използуване. Не стане ли сега това, България ще изгуби благоприятните си условия за един срок за около 60 години.276 Това Ви се казва ясно и категорично, за да няма после одумвания с незнание. Вие сте свободни да постъпите както искате, но последствията могат да бъдат много неприятни. И Вашият баща имаше навремето си своите много добри съображения, но не се изпълниха.277 Вярвам, че Вие ще постъпите по-разумно. Вашият баща, гдето си е сега - той си е на мястото. Там той е полезен. Сегашните събития не благоприятствуват никак за неговото идване. България ще изгуби в такъв случай всичките си преимущества, които неутралитетът й дава и обещава за в бъдеще.278 За неговото идване може да стане въпрос само след като България реализира свойте близки териториални задачи, сиреч след като се поправят погрешките от войните. Тогава и само тогава неговото идване в България ще увеличи радостта на хората и няма да предизвика Съдбата.279 Ний не желаем нито Вий, нито той да съжалява за това, което може да настъпи. Ний Ви правим една услуга, като Ви представяме една действителност, която трябва да вземете в съображение, понеже нещата ще станат тъй, както са отредени, и ний не трябва да дохождаме в стълкновение с плановете на Провидението, защото те си остават неизменни.280 С почит: [подпис:] Любомир Лулчев 1.V.1939 г., София, Изгрева Оригиналът е пратен на Фердинанд от царя и той миряса засега да иска да идва в България.* _______________________ * Това изречение е написано на ръка от Любомир Лулчев. (бел. М.И.)

(42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г., 9 и 30 до 11 и 20 ч Среща с Учителя - 7-8 ч «Англия иска да привлече и Германия, и Русия - Хитлер има сега две идеи. Германия направи сега с Чехия същата погрешка, която направи по-рано с подводната война. Италия сега с Албания затваря пътя на Германия за Средиземно море. Хитлер е човекът, който отблизо вижда нещата, но отдалеч - не. Съобразителен е доста. Генчев е нарушил закона за Божествената мъдрост, затуй е оглушал -свързали са го. Подтикът на Германия към Чехия и тая каша, това е Фердинандовска работа257. Щом привлече Англия, Русия, работите ще се уредят. Сега добре вървят работите. Настоящето е на Бога. Трябва да се стабилизира царят - доста е колеблив. Много дълго седи на плета. (Значи: колебае се да прескочи или не. Интересно, че Евдокия ми каза същата мисъл с други думи: много мнения слуша, много се колебае. А какво има? Тоя му казва едно, други - друго. Да си вземе и той едно свое решение с оглед на тия съвети - и толкова!) Хитлер е съдебният пристав в настоящето - Бог съди света.258 Войната е последното средство. Дава се на хората изпитът. Да се види какви последствия има. Войната е резултатът на човешкия порядък. Да се изчистят човешките глупости, а след това настава реакция - да видят тия хора какво са правили. Германия е съдебен пристав, но се подкупи с Чехия.259 Бъдещите закони са на разумната свобода, гдето всеки индивид и народ ще зачита свободата на другия. Онзи народ, който разполага с това, той има средства да ограничи всеки народ. По-рано Англия беше изолирана, но сега излезе от това положение и сега Германия е изолирана. Германия сега се самозаблуждава. Най-умна политика имат англичаните. И те си имат... Политиката в нас [у нас] зависи от вън. От Рим, Берлин или Париж, Лондон. Напролет цветята цъфтят, а се крият зиме. Да има правилно схващане. И от едните, и от другите да се ползуваме. Да не сме едностранчиви. Българите го опитваха и изгубиха и гащите си. Държаха с Австрия, после - с Русия, после - с Германия, и родиха само подозренията на Англия, та не се застъпи за излаза ни на Бялото море.260 Англия привлече Полша, за да държи моста между Германия и Русия, които можеха да се примирят, и тя да се намери натясно. Англия трябва да се държи приятелски с Русия, а тя има един страх. ...Евреите са много упорит народ. Ще се пазите от течения, които не са наши: външни работи са те - мисли на Черната ложа, които са в голямо смущение и предават на верующите свои мисли песимистични. Те от 8000 години управляват света - трябва да слязат вече от власт. Сега се ликвидира - политическа ликвидация на стари форми261, -сега от всичките стари видове управление ще се вземе най-хубавото за новото управление. Закони има много, ще се... Сега Бог Е, Който иде и ще оправи света! Който държи ръката, той ще управлява машината.»262 На тръгване Учителят ми даде за царя: «Умът, сърцето и волята са условия и възможности за постигане щастието на един народ, едно общество, един човек, един цар. Това е Божието благо в света.»263 След като ходих и се видях с Евдокия и му казах накъсо какво сме говорили, той каза за Фер[динанд]: «Той ще развали всичката работа, ако дойде. Да работи отвън и като се получи всичко, тогава да дойде.»264 «Българите нарушиха Божествения план - даваха им Мидия-Енос и пр., а те не го взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за 6 години, и те повярваха.265 Борис схваща интуитивно. Англия праща в Чехия Рънсиман266, но обърка работата, та Англия нещо като че подтикна Германия към тая посока. Вий ще казвате, че външната политика го налага, изисква. Ако не се съобразява, нищо няма да се постигне. Този дошъл или онзи - това няма значение, а външната политика. Да не се противодействува на Германия или съдейству-ва на други, а да се държи разумна политика, и че сега ако ни подкрепят, после ще може да сме им полезни - сега българи да бъдат! Колебае се царят, затова му иде болка!» Среща с Евдокия Царят й се обадил по телефона от Карлово с много миньорен тон, да ме пита: 1. за баща си какво да прави, понеже настоява, и 2. за крака, който го боли. Казах й да му каже, че кракът му е в главата - значи там е причината, а за другото ще видим какво ще трябва да се направи и ще му кажа допълнително. Че е по-добре да се разходи из планината. Говорихме по много други работи. Тя разсъждава много умно и схваща нещата много лесно - проницателна. С нея може да се говори свободно, защото тя, както се изрази, не е жена за фабрикуване на поколения. Тя е по-скоро мъж в рокля. Говорихме и за Багрянов, и за царя. Тя мисли, че Багрянов трябва да се подкрепи, и видях, че тя е осведомена за иригацията, за която дойде вчера един евреин да ми каже, че имат намерение да се свържат с Багрянов. Ней й е още криво, че сме се карали в нейната къща - сефте сме направили! - Но това е женско, да се вика и карате и двама така. - Но другояче не може - казвам. Но колко безболезнено се разделих [с] Ганев, защото вече много мирише и той беше си разбрал това. Говорихме за Иванов и проекта на Невенка за даровити деца.267 Приказвал съм и други път с княгинята, но сега имахме повече време. Седяхме на една пейка в градината. Когато миналата година се срещахме, тя приличаше в движения и израз на Каравелова268. Сега беше 20 години по-млада. Казах й това и тя призна, че тука се е възродила наново - в новата си къща. Приказвахме за царя. Тя го разбира много добре, но не знае как да му помогне. Призна, че сега е много по-добре и по-свободна, че се е опитвала да се противопостави на идването на баща си в България. - Но това е един бреш*, който аз не мога да затворя, макар че се хвърлях няколко пъти на атака, и самият той ми заяви (Фердинанд), че най-после това не е моя работа, а на брат ми, и аз си млъкнах. Но ужасно тежък човек. Той от Вас го е страх, не зная защо, но страх го е много. - Защото не е слушал и е изгубил всичко, а сега ще изгуби и останалото, ако не слуша.269 - Да, вижте какво пише в това английско списание. То е малко еврейско, но все пак то го изкарва като немски агент, който им струва доста много и от когото те чакат да се прояви вече и оправдае похарченото... Ей, много живее този човек! - каза княгинята и аз потръпнах, защото тя говореше като за чужд човек. Това съм забелязал в царя също, а също и в писмата на Фердинанд, някои от които по-рано - преди 5-6 години, бяха безобразни и пълни с ненавист...270 Заприказвахме за магиите, с които той се занимава, а после минахме на растенията и аз й обещах да й дам някои книги да чете за магията. От тия думи разбрах колко ги е мъчил баща им.271 Тя намира, че народът е великолепен, търпелив, каквито не са другите, и че това е едно богатство и късмет за царя. Говорихме и за кмета и й казах някои работи за него, какво е говорил за нея и Кирил и пр. И тя знае някои работи - как той се е опитвал да се оправдава с нея за тия спекули, които е правил, и пр. Приказвахме и върху характера на царя. Тя го схваща много добре и намира, че много мнения слуша и се колебае. Самата тя има характер на Клементина272. Показах й един проект, пратен от Невенка, за училища за способни бедни деца.273 Тя схвана веднага същността и каза: - Защо не? Правихме институти за глухи, за сакати и недъгави, а това, с което ще се гордее България, защо да не направим? Видях как веднага схваща същността. Умна и настойчива е. Казах й, че е мъж в женско тяло. - Слава Богу - каза тя. Приказвахме още някои други работи. Като казах на Учителя, че съм дал този проект, той сбърчи вежди и остана много недоволен и аз тутакси му казах, че съм готов да си поправя погрешката, но изглежда, че му стана неприятно, че съм го забелязал, и се опита да ми каже, че няма нищо, но след няколко минути само аз усетих такава вътрешна буря и недомогване, когато** по-рано ми беше пълно и весело, че едва се довлякох като отровен вкъщи. Сещах, че е погрешка, гдето предварително не му казах, а смесих човешкото с Божественото, което и друг път се е случвало, и то все изкушения от тая страна за лични сметки...274 Но в момента аз си мислех за някои бедни деца, на които може да се помогне, а забравих, че това може да е работа на Невенка, но не и моя, че моята е за Цялото, за Божественото. И други път съм правил същата погрешка. Бог да ми е на помощ! Евдокия ми показа домакинството си, градината, в която беше садила лук червен и чесън, но турила цели глави, понеже не знаела досега, и те израснали като метли... _______________________________ * бреш (фр. breche) - процеп, отвор; воен. пробив. (бел. М.И.) ** когато - остар. докато. (бел. М.И.)

(41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...) Заварих Евдокия да се разхожда на двора. Преди това бях при Учителя, който ми говори върху събитията. Малко записах: «В света сега се развиват събития не само политически. Тези събития са резултат на нещо друго вътре в хората. Умни трябва да бъдат. Ще го изслушате. Не му давайте съвети, за да не го насърчавате излишно или обезсърчите излишно. Всички събития сега са много важни и хората трябва да са на мястото си. Пролет е сега, време на сеитба, и ако се сее навреме, ще има и какво да се прибере в хамбара. Ако се не сее при изгодните условия, не е хубаво. Заекът преувеличава в гората, всяка шубрачка я прави на звяр, а в полето като гледа, става безгрижен, а тогава от небето орел го грабва... Та, и той от нищо нещо прави, а, от друга страна, става безгрижен, защото мисли, че всичко вижда...» Като отивахме към къщи, видяхме, че и Севов е дошел. Повикахме го и той дойде, целува ръка на княгинята и започнахме разговор. Царят не беше дошел. Но докато се разговаряхме на двора, той току се обади от прозореца: - Ей, хора, и аз съм тук! - Като италианец се е промъкнал - казвам на Евдокия и почнахме да се смеем. Като влязохме вътре, казах му същото и той се засмя и каза: - Е, ами нали сме сватове! - (Алюзия за влиянието на Италия в Албания.) Но ми направи впечатление, че това не особено го безпокои, значи, че е добре информиран по въпроса. Видях колко е деликатен. Понеже аз си имам навик да сядам непоканен, щом седне той, а понякога и по-рано... а сега Севов стоеше, той го покани на немски да си заеме мястото и той благодари и седна. Види се, да се не сетя, че съм направил дебелащина в присъствието на други... Даде ми да чета похвалите на Мушанов пред сръбската преса, гдето, без да ще, уж е казал повече, отколкото е позволено. След туй ми каза, че е имал писмо от Недялко Атанасов, и ми го подаде. Казах му, че той вчера е бил при мене и ми е казал за това и че съм му казал, че вместо да пише, по-добре е с дела да покажат, защото царят е много добре ориентиран - по-добре, отколкото всички предполагат, ами няма хора за работа. Мина на въпроса, за който ни викал. Имал разговор с Кьосето. Бил много омъчнен, загрижен и пр. работи поради това, което става в парламента, и искал да го разпусне. Царят му казал, че засега няма още причини. Но ако те продължават да се държат така, по-после това може да стане. Кьосето скърцал. После искал да тури вместо Сп[ас] Ганев - Антон Ган[ев]. - Не отваряйте тоя чувал - казвам, - само оттам досега (трудовите войски) нямахте министериабли - не си отваряйте нова рудница, че и старите са доста! - Това е право - каза царят. - Досега оттам поне не съм имал закачки. - Вземете някой прост инженер, който да знае, че дължи на Вас положението си. Да е честен и няма нужди да говори много. Нека остави на крадците да се оправдават. Генчев може да Ви служи за барометър - щом харесва някого, знайте: далавераджия е. Намира ли го балама, знайте: добър човек е! - Да, той нас ни прави на балами - каза царят. - То е, защото той във всяко нещо туря и изгодата като резултат на една работа. Без изгодата всяка работа му се струва непълна. И нас смята за плиткоуми. - Царят започна да се смее. - Вярно е това. Той нас ни смята за балами... Кьосето иска смяна, а не реконструкция. Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента, като неработоспособен. Царят му възразил, че така не може. Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-тактично. Казал му: «Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент. И ако нещо се оцапат, тогава въпросът е друг, но сега трябва да се прояви.» Остана Кьосето да се размисли. Каза ми, че няма кого да тури. Тогава аз му казах да не отваря чувал нов, поне от тая страна нямаше кандидати. Севов го беше съветвал същото. Остана в понеделник да избере един, който да е само честен, да е [...], но да махне тоя Ганю. Казах му, че се работи за бутане и кабинета, Кьосето, че Багрянов е в ръцете на Мушанов. Царят знаеше също това, което беше говорил [...] име на Кьосето, а също, че Търкаланов се е заканвал в «България» на царя и пр. Съгласи [се], че трябва да се закърпи с нов министър, а аз взех ангажимент да се отдръпнат всякакви интерпелации и днес и вчера говорих на Стоил251 , днес - на Недялко Атанасов, а също и на Папазова252. Сега трябва да приема Бастид. Тоя човек не ми харесва. Той сигур носи пари и Стайнов253 се залепи веднага при него. Опасен човек, и той не ме обича. Като му заговорих за Кожухаров, че е лъгал от името на Кьосето, царят се засмя и каза: - Ами той излъгал Драганов254, че Ганев казал нещо в Министерския съвет и той ми го казва, а аз му обърнах внимание, че от два дни Ганев е в провинцията и той разбра, че Кожухаров го е метнал... Между другото царят каза, че е бил на черкова, че се е видял със Стефан255 и рече, че бил много дебел, смя се, че си подпирал с кръста плащеницата, да му не търка и главата - все шмекер... Описваше духовито шкембето му. Севов каза: - Тези хора, понеже не са от никого контролирани и не са задължени да работят, се грижат само за шкембетата си и са изгубили човешки образ... И той беше възмутен, че една родилка - албанската кралица, е трябвало да бяга. Казах му, че това ще повреди много на италианците, защото всички жени ще се повдигнат насреща, и той каза: - Това беше нещо гнусно. После ние отидохме със Севов на разходка. Остана Севов в понеделник да се справи със списъка на инженерите и му препоръча някого. Със Севов си приказвахме за много работи. Той е умен. Между другото той каза: - Ако бяхме махнали Генчев, царят щеше все да мисли, че сме го лишили от една ръка, а сега постепенно ще го види колко пари струва и какви са му съветите. - Има нещо по-страшно - казах му аз. - Като го махнахме, същите черти почна да проявява самият Багрянов и това ме уплаши, та почнах да искам да се върне Генчев, за да се не цапат две гърнета с помия, като може само едно...256 Царят отиде да приема Бастид, ние отидохме да гледаме шосето на Ганев... с новия автомобил на Севов. Сещам, че борбата е в пълно напрежение. Смяната на Ганев е поражение на «Г» - ренегат Генчев, Ганев, Гунев и пр. Ил. Кожухаров се хвалил, че подир три дни ще е министър на вътрешните работи. Подплаших Стойчо, че парламентът може да си иде, а за Кожухаров - че е възможно някога, но не сега, прибързал е. Във всеки случай, и царят чака Багрянов да се видим накъде ще вървят работите. Нашият цар не е свикнал да заповядва, а българинът разбира само от заповед; ако го остави да си дава мнението, той се забравя и започва да бръщолеви. Това е моето впечатление от всичкия ход на работите. Царят е за другото: културна среда, който разбира от подтик, намек или да се досети, а то тук и като го буташ, то мига, лъже, хили се и пак си прави каквото си иска, независимо от обещанието и думите... Трябва да го държиш като риба, че се изплъзват...

(40) Среща с Царя на 5.IV.1939 г., от 5 и ½ до 6 ½ ч в Стоянови Понеже минаха доста дни оттогава, ще запиша само това, което си спомням, най-главното. Още от самото начало разговорът се почна така, че ми даде възможност да му продължа това, което някога бях засегнал - какъв трябва да бъде царят, неговите качества, независимо от човешкото, което понякога може да страда или да бъде засегнато. Той трябва да бъде над всичко това и да не взима страна. Той ме слушаше много внимателно, а след това ми се оплака от ишиаса в крака. Аз го хванах малко по-силно и той провика и подскочи. Но към съветите се отнесе много внимателно и почна да ги прилага веднага.247 След това минахме за децата и царицата накъсо и след това - за главното, а то може да се резюмира: 1. Понеже Багрянов иска да си води кикиморите на имението и понеже предстои смяна на Ганев, да не се помисли, че ще стават някакви пазарлъци около това, да се срещнем тримата, след като се завърне и като стане смяната, на което, разбира се, нямаше какво да казвам.248 2. Въпросът с Ганев: той мисли, че трябва да се смени, но - с кого? Понеже знаех, че му е предлаган друг Ганев (Антон)249, казах му да не сменя един Ганю с друг, ами да види да тури някой честен инженер, който малко да приказва, малко и да краде, та да не става нужда да държи големи речи... Той ме запита познавам ли Спасов. Казах му, че не, но че може да ми изпрати почерка или портрета му, за да го видя. Казах му и за кмета Иванов, че се е хвалел, че докато е цар Борис, той няма да си иде, а в Коньовица в едно събрание викали: «Да си върви тогава и царят с кмета, щом е тъй!» - Да - каза царят, - казаха ми това. - Ами какво чакате? Да се размирише утре пак като Ганевата работа ли? Ето, избори идат. Как ще се справят с такъв кмет? - Ами аз дадох на Кьосето данните, които ми дадохте. - Да, но трябва и да се смени вече. Каблешков е почтен човек. Той ще даде други вид на общината. - Да, той е почтен човек - каза царят. - Пък ако не щете него, турете някой друг, но по-честен, махнете това парвеню, което не знае мярка на думите си. - Като се откърти Ганев, мисля, и кметът по-лесно ще си иде - каза царят. - Той му е поддръжка. ... И в тоя дух и т.н. Третият въпрос беше формулиран: - Кьосето заспа. Какво да го правя? - Ами оставете човека малко свободен. Не може напрежението да бъде постоянно все едно и също. Работата ще го събуди. При това Кьосето е деятелно и властолюбиво, но там има нещо трагично, че нито Вие му вярвате достатъчно, нито той - на Вас. - Да, това е вярно - съгласи се царят. - Вие се дебнете един друг и еднакво очаквате изненади едина от другия. - Да, това е така - каза царят. - Аз не мога да бъда искрен, щом той не е. - Да, но с мен сте много искрен. - Да, Лулчев, защото и Вие ми говорите искрено, и аз съм такъв. А те с мене не са и аз се резервирам. Аз за себе си видях генчевщината, която усложняваше всяко нещо и го омотаваше и размотаваше според случая, за да бъде той необходим, като правеше и най-простите работи сложни и забъркани, за да има нужда от него..., но това не казах на царя, но ще му го кажа при друг случай. Казах му, че ако той говори с министрите открито - поне с тия, в които има доверие - и им каже, че седи зад тях, да не висят във въздуха, те биха работили много повече. Той се съгласи с това и обеща за в бъдеще да стори нещо в това направление. Споменах му накрай за заявлението на 50 бедни евреи с нансенови паспорти. - Щом е за сиромаси, дай го - взе го той от ръката ми, - ще видя да направя нещичко за тия бедни хора. В това отношение царят е много милостив. После му казах, като ме заговори за жена си: - Защо не отделиш поне 1 час на месеца малко за себе си, да се занимаваме и с нещо по-възвишено, отколкото тия политически попари? Във Вас има цели области на абстрактната област в мисълта, които не са засегнати. Защо да живеете все в кухнята, като има и библиотека - нека влезем и там. - Право е, Лулчев, още повече, аз съм не само в кухнята, ами и в кенефа. - Е, аз не исках да го кажа. - Да, зная си го аз това, ама като дойде за мене си, нещо аз все не мога да намеря време. - Е, тогава ще ми подарите един час от свойто време, пък аз ще го употребя пак за Вас, тъй че нищо няма да изгубите. Най-после, аз не съм искал досега никакъв подарък от Вас. Той почна да се смее. - Това може, защото то ще си бъде време и подарък фактически за мене си. Това ще стане. На това прекъснахме разговора и след пожелания взаимни се разделихме. * * * На 6.IV дойде Недев вкъщи вечерта и между другото ми каза, че Кьосето снощи бил доста замислен, но след като дошъл Груев и говорил нещо, върнал се по-весел в Министерския съвет и казал: «Една закръпка ще направим»250 и дал на Недев заявлението на евреите, а той го препратил в полицията. Ориентирах Недев и му казах да подпира Кьосето да не хленчи, а да се държи като войник и буден, защото времената сега не са за спане. Да внимава на брат си, а също и на тия минирания, които идат от Стойчо, който действува много умело в поставяне на интриги и клинове, а за другото ще има кой да се справя. Той ми се похвали, че изборите станали хубави, без шум и оплаквания, а също ми каза за едно приключение, което са имали в дефилето към Самоков на връщане: автомобилът се блъснал леко в една канара, а докато търсели причината на това, се позабавили, а отгоре се свлякла грамадна канара и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели... - Видяхме Бога! Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите. Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!... Самозабрава... Търкаланов заплашвал в едно кафене, че царят щял да си прибере куфарчето скоро. Изобщо непочтени хора, избрани от генчевщината и приобщени... към далаверите и касата на Народното събрание.

(39) ВТОРАТА СРЕЩА С ЦАРЯ Среща на 1.IV.1939 г. при Евдокия от 9 и 30 до 11 и ½ Преди да дойде царят, аз се срещнах с Учителя, който ми каза някои неща: «Вътрешна политика да води. Едно тяло, за да се повдигне във въздуха, трябва или обемът да се увеличи (чрез разширение), или движението да се увеличи - колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада понадолу!, а там се намаляват благоприятните условия.226 Ако не бяха правили тия скандали на Бялото Братство, щяха да имат сега Добруджа.227 Той не е изправил нещата - седи на два стола. Ний няма какво да искаме от него - и без него можем да изправим нещата; работите, но все лоши хора са. 228 Повикали котката на гости - изплашили се мишките. Повикали лисицата на гости - уплашили се кокошките. Повикали са вълците - уплашили се овците! Изслушай го. Духовете имат лоши замисли.229 Ще се въздържаш. Ще гледаш за Бога ли правиш нещо. Ако не можеш да го търпиш, то защо? Ако се работи за славата Божия, за придобиване царството Божие и за изпълнение волята Божия - добре. Който е работил против това, той си е винаги счупвал главата и изгубвал живота. Волята Божия е неизменима. Подкрепяли сме го, за да поправи нещо. С какво е показал, че служи на Б. Б. [Бялото Братство], а той нищо не е направил.230 Той ходи да се моли на Англия, Германия - а не на Бога? Ще трябва да си поговорите веднъж повечко. Различията произлизат от перспективите. Ще си смените нещата; видовете са разни, а реалността - една. И двата различни вида ще дадат едно. Гърбът и лицето на човека са различни, но човекът е един. В Невидимия свят гледат отвсякъде.231 Троеличието на Бога е една неразбрана работа - то значи, че Бог си има във всеки свят лице.232 Неразбрана идея е тя. В едноизмерното пространство между две точки може да се прокара една права линия. Между четири точки на едно двуизмерно пространство може да се прекара една плоскост. Които нямат двуизмерно пространство, нямат разширение, а които нямат триизмерно - нямат движение. Трите перпендикуляра: на постъпката, на чувството, на мисълта.»233 След този разговор тръгнах с Андро234 за Евдокия. Преди да дойде царят, около десетина минути си поприказвахме с нея върху това, което става. Запитах я какви ѝ са впечатленията от Германия. - Боят се от войната много. Омръзнало е на всички това напрежение. В по-големите градове се понася още, защото се инжектират, но в по-малките народът е настръхнал... Продължение от срещата с царя на 1.IV.1939 г. [Политика на царя] Казах ѝ за Ганев и за Багрянов. Тя ми каза: - Той се нахвърля много върху Багрянов, но не е прав. Пък и Багрянов е страхлив и неустойчив. Казвам: - Съгласен съм с това, но Багрянов не е престъпник поне. Казах й, че приятелите на царя, като Сирко и др., правят гешефти [в] негово име, и тя се съгласи с това.235 В тоя дух приказвахме, като дойде царят, ръкува се с мен и после - с Евдокия, която го целувна и после веднага си излезе. Започнахме с това, че той ми даде отчета, който е правен нему за събитията, да го прочета, а в туй време, да не седи празен, аз му дадох да чете факти срещу кмета Иванов, като му казах: - Ето още една миризлива работа. Недей оставя да се развони повече; и да не кажете после, че не Ви е била известна. Докладът беше направен пристрастно - в полза на Ганев, което аз оспорих. Той каза, че сведенията за Иванов ще ги даде на Кьосето. Тогава заговорихме за други работи. Той ми каза, че е мислил да смени Ганев. Генчев му препоръчал да бърза и да го смени с Кожухаров. Аз се засмях: - [От] трън, та на глог - тоя е още по-голям мошеник! Царят се засмя. - Не бързайте! - казвам му. - Имате доста време. Нека се обмисли по-спокойно и да се тури по-подходящ човек. Времената сега сами се меняват доста бързо, за да не бързаме и ний. Политиката трябва да бъде обмислена и да знаете къде сте. - Аз, Лулчев, в главни черти съм насочен. Може би в детайлите да съм колеблив, но главната линия я следвам внимателно и с постоянство. Аз народа си няма да предам. Нито Гьобелс236 ме купи със своите аероплани, нито англичаните ме убедиха със своите хвалби. Аз си останах на неутрална позиция, която защищавам и досега. На един германец, приятел на Гьоринга, аз казах: «Не може да искате невъзможното от нас. Ние се бихме заедно с вас. Вас омаломощиха, нас разгромиха. Вие това не бива да забравите. Ние не искаме много - стига ни това, което вие ни отнехте в Берлинския договор. Поправете си погрешката.237 Ние не искаме да стигаме до Русия. Големите братя като съседи са опасни; така стана и вашият аншлус238 ... Нас ни е достатъчно, ако се даде къде да турим излишъка от населението, което тормози вече вътрешния живот.239 Вие обещахте, а не направихте нищо. Ние ще чакаме, но вие знаете, че «глас народен - глас Божи». Ако потегли народът, аз не мога да се съпротивя.240 Аз не мога да действувам освен като българин.» По-рано и [на] англичанина Де Кореи казах, че ще бъда само българин, и това доста им не хареса. Те имат едно недоверие, което не ги е оставило още - че ний искаме Цариград, и затова не ни пущат на морето на юг.241 На германеца казах, че те имат всичкия интерес ний да сме силни, защото, като не можем да се бием заедно с тях, няма да се бием и срещу тях, но поне можем да им бъдем полезни със задържание на всички други, които са около нас; защото, тъй или инак, те ще държат сметка за нас, ако сме силни. По моята преценка, това, което стана в парламента, е началото на това притискане, което аз очаквах. Както ти казах, Ганчев получи 60 000 марки и част от тях трябва да е дошла и в София. Робев и др[уги] трябва да са получили насърчение. Затова и той се е похвалил, че Кьосето ще си иде. Това е опитът, който се прави. Багрянов е проводникът. Те мйслят, че Кьосето ме крепи и като го махнат, аз ще отстъпя. От друга страна, и «Интелижанс сървис»** работи чрез Григорча (Василев)242 да всее раздори и разслабване, като по-късно може да прибегне и към левите елементи. И ако може да вземе надмощие - добре, ако не - да станем слаби и разкъсани, та ако стане нужда, Англия да ни поднесе на парчета мезе на тия, които ще обедини срещу Германия. Тъй че, както виждаш, аз си давам отчет. Моята мисъл следва своя път, аз не напущам взетата посока. Задачата е сериозна и аз си давам отчет, отдалеч сещам нещата. Не ги виждам, но ги сещам. И както виждаш, мъча се да взема мерки. Царят говори всичко това, което аз в резюме предавам, много красноречиво. В това отношение той има дар да се обосновава и да подбира фразите. Аз не мога много да запомням и записвам само най-главното. Съжалявам, че не мога да предам хубавите му думи и основания. Той говори много повече подробности, които не мога си спомни. Започнахме разговор за Багрянов и му казах, че в много работи е прав, но няма защо да го правим враг, опасен е. Той се съгласи с това. А също, че може да е грешник, но не и престъпник. - И това приемам. - каза царят. Казах му, че как се съгласихме да последва едно обяснение. И на това се съгласи да стане, както той се изрази, под мое покровителство. Говори ми и за него, и за себе си: -Той е скъперник и амбициозен. Непризнателен. Аз нямам нищо, защото всяка година си ликвидирам докрай каквото ми остане и го раздавам. После, когато пътувам, аз нищо не взимам от държавата. Аз си плащам за мене и хората си. Баща ми не правеше така.243 Той винаги вземаше от държавата. И сега получава повече от мене и пак, каквото може, взима от друго място. Изобщо, говори ми интимно за себе си покрай Багряна. Направи му анализа, че в него женското е, което го прави непостоянен и амбициозен и фалшив. Тоя път царят беше явно друг. Беше се отлепил вече от Генчев и ми каза: - За три дена Генчев остаря. Той прилича на човек, който е разбрал, че любовницата му изневерява с друг. - Далаверите, които може да се разкрият, го карат така да старее. - По-рано аз му вярвах сто на сто, но сега - само 25%. - каза царят. Приказвахме за тая инспекция, която започнаха по повод [на] Тошко. Той - уж комунист, а Филов244 му изказва благодарност във вестниците. - Четохте ли? - запита ме царят. - Не - казвам, и не бях чел, но се зарадвах. Припомних му после, че беше връзвал възел да прави сестра Теофана учителка, и той обеща поне с нещичко да ѝ помогне.245 На тръгване ми каза и за френската книга от Учителя «Ла ви пур ла тур» [«Ла ви пур льо Ту»], че е добре преведена.246 Евдокия ме изпрати до вратата вън и си поприказвахме пак за брат й. Като ѝ казах, че сега е добре, и тя се зарадва. После бях при Учителя, но не писах каквото ми говори. _________________________ * роль - остар. роля. (бел. М.И.) * Intelligence service - Английските разузнавателни служби. (бел. М.И.)

(38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г. С Учителя - 8 и 30 [ч] Снощи дохожда Борис Стоянов204 , да отида 9 и 20 сутринта в Евдокия. Отидох при Учителя в 8 и 30 часа. Той ми говори между другото: «Сега се играе тънка политика. Трябва да се резервира.205 Италия иска да се преосигури и ще ритне кросното.206 Българите чакат Добруджа от Румъния. Лошо е сега с Румъния, но още по-лошо ще бъде с Германия съседка... Това е Фердинандовска политика. Той е едно шило. В Хитлеровите похвати има Фердинандовщина. Той има опитности, та може да даде съвет.207 Той вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво покрай Австрия. Българите изгубиха Мидия-Енос, най-хубавото нещо.208 Чехите отстъпиха в 1938 година, направиха погрешка и не можаха вече да я поправят.209 Англия има едно органическо подозрение към Русия. Англичаните са виновни за падането на Руската империя.210 Ако русите не бяха искали Цариград, щяха още да са империя. Англия подозира славян[ите], но сега с германците е по-лошо. Сега тя чрез Югославия може да слезе на Средиземно море. Ако могат да се споразумеят като културни хора, да отворят колониите си и да образуват един съюз на съединените народи.211 Сега привличат Полша, а Русия оставят за тил. Изслушай го хубаво и виж какво ще ти каже.» Говорих му за инспекцията и работите на Тошко в Нови пазар. «Какъв ред ще туриш в безредието? Ще постъпвате умно, за да се не образува реакция... Да не стане като онзи овчар, който вдигнал високо кошара, след като му измрели овцете. Сега турят закони, които няма къде да се приложат. Колкото злото се увеличава, толкова и доброто се увеличава, тъй че няма защо да се безпокоиш.212 Във физическия свят така е - колкото се увеличава яденето, толкова се увеличават и тия, които го ядат. Изслушай го хубаво. Политиката е една хазартна игра...» Среща с царя при Евдокия, от 9 и ½ до 11 и ½ на 30.III.1939 г. Отидох 10 минути по-рано. Приказвах малко с Евдокия. Запитах я какви ѝ са впечатленията от Германия. Каза ми, че народът там е уморен и не ще война. До гуша му е стигнало всичко това, особено в по-малките градовце и села. В големите градове има повече хора увлечени, но народът се бои от война. Приказвахме след това за книгата «Човекът - неизвестният» от Алекси Крейн. Вчера тъкмо ѝ я препоръчали, нейната гувернантка - ѝ е чела нещичко, и тя ми показа американския екземпляр - много хубаво издание. Докато говорехме, дойде и царят. Той се извини, че влезе без почукване. Евдокия го целувна по страната и си излезе веднага, а ние седнахме и започнахме разговора. (С княгинята говорихме още за Пирин - кучето, за Багрянов] и пр.) Каза ми, че оставил децата сега като луди: - И майката, и кучето, и дъщерята, и детето - всичките викат, скачат, кривят се - лудница!213 - Вие сте много строг. Оставете децата да си играят - и пр. ... Разговорът мина на предстоящото бламиране на Ганев.214 Царят беше ужасно разсърден на ролята на Багрянов и говори много срещу него. Слушах го около час и ми се струваше, че слушах Генчев да ми говори. Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него: - Ганев е престъпникът! Вие знаете много добре това! Не може да го сравнявате с Багр[янов]. Той може да е лъгал, но престъпник не е! Защо Ганев отказва английската компания? За да даде на своите роднини! Прави едно шосе по три години - Самоковското - от единия край го прави, от другия се разваля... Той е мошеник, Вие знаете това, защо го защитавате? - и пр., и пр. ... Сега не ми се пише... - Не е въпросът там - каза царят, - а в това, че аз не мога да се съглася парламентът да дига и сваля министри.215 - Това сте прави, но трябваше с време да се вземат мерки. Този човек не мирише отсега. За Багрянова Вие сте насъскан. - Не е така - каза царят, - не съм насъскан. - И ми говори пак дълго време разни непочтени работи, които е правил Багрянов. Разправията беше дълга и аз се счетох обиден заради Б[агрянов]. Но царят ми каза: - Ще го видите. Той прави работи, които... - и пр. И пак започна да ми разправя интригите, някои от които знаех, че са верни, а други бяха измислени (както това, че Стоил Стефанов го плашел, че ако уволни Багрянов, щял да бъде убит!216 Казах му направо, че това е лъжа и че ще го проверя - и проверих го същия ден и излезе лъжа. В тоя дух бе разправията ни, която ми остави много лошо впечатление, разстрои мене и него; той беше много ядосан. Казах му, че може да се предотврати това, че Ганев няма да падне сега, но после трябва да си върви.217 Остана да се срещна с Багрянов и да видя как седи работата. Той ми каза: - Натоварвам те да му кажеш, че искам да зная къде е: министър или опозиция? В последния случай аз може да го улесня... Приказвахме и хубави работи после, като се поуспокоихме от караницата. Каза ми, че от 6.XII. м.г. не пуши вече и това много ме зарадва. Благодарих му за назначаването на Желязков за главен секретар на финансите. Приказвахме доста. Когато му виках, помня, че му казах и това: - Бъди справедлив, защото ще загинеш! Ти си цар и страна не може да бъдеш. На косъм висиш, не го късай ти сам! - и пр.218 И аз самият не помня точно какво беше, защото то избухна като бомба, понеже беше несправедлив спрямо Багрянов и затова се сетих, че той по внушение на Генчев ме атакува за Багрянов, за да отслабне натискът на Ганев. Но в това той не успя, а сам видя, че е неудържимо положението на Ганев. И на раздяла му казах пак същото: - Справедливост - без нея е невъзможно. Човекът може да е засегнат, но царят трябва да има свръхчовешка справедливост. Той се съгласи с това и като си разпределихме кой какво има да прави: той - с Кьосето, аз - с Багрянов, се разделихме. Разговорът беше разнообразен, но аз сега - два дена, след като стана не мога да си го спомня. Вечерта царят прати Севов, види се, да провери състоянието и да ме пита какво ще кажа, ако, за да се освободи Красновски, Луков отидел във Варшава (ясно беше, че ме заплашва деликатно с Недев, когото знаеше, че подпирам), а също - за Калфов219 като нов кабинет. Казах му, че за Луков не е лошо, но за Калфов не е време, че може да бъде министър на външните работи, но не и председател. Че при тия условия смяна е опасна и по-добре е да си седи Кьосето. Оставихме да се разправяме или да му пиша после. Чаках Багр[янов], но той не дойде нея вечер. Севов седя докъде 12 [през] нощта. Казах да каже на Багр[янов] да се яви утре тук. На другия ден, 31. III. , Багряна дойде. Той всичко отрича. Не бил виновен. Антуража си той не бил го създал - да не са избирали такива депутати, и пр., и пр. Виждам го обаче, че е настроен и да се нахвърли върху царя; и нещо поразително - и двамата говореха един срещу други почти със същите думи: и онзи казваше, че искал да му помогне, а тоя само пречел и разрушава, и Багр[янов] приказва същото за царя.220 У чудо се видях. Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко С [...]221, а може би и от още някои, а пък че Багр[янов] играе една кучешка роль*, когато по сърце му подхожда вълчешката и той едва се сдържа и си крие ноктите... Тогава остана едно решение, на което настоявах да остане едно обяснение, писмено или устно. Багрянов се съгласи да стане такова в мое присъствие и царят да го обвинява, а той да каже мотивите на постъпките. Обаче на два-три пъти Б[агрянов] се издаде, че той никому не би простил, нито пък би дал някому някакво обяснение, ами сега от немай-къде слуша и се подчинява... Тоя човек, ако утре има власт, не би се церемонил с никого.222 Видя ми се нещо нестабилно и неискрено, но аз му казах и на царя: - Аз съм доктор. Ще се боря да възтържествува доброто. Багряна се дави - и най-лошият да е, аз няма да го оставя. Може да е грешник, но престъпник не е. Останах с впечатление, че и хитрува, да не кажа - лъже; че има маниери на стар политик - повече да купува, а по-малко [да] продава... Когато излизах от разговора с царя, Евдокия ме придружи до портата и ме запита какво беше това викане. Казах й, че му сервират разни вагабонти, които защитава, когато той трябва да е цар и да не взима страна, а да държи всеки да си получи заслуженото. - Той има този навик - каза тя. - Хубаво е, че разбрахте. Вчера Донка223 ми каза, че Надя ѝ казала, че царят ѝ се оплакал, че съм му се карал, че вкъщи било лудница и на това отгоре и аз съм му се карал... Вчера Белев224 ми каза, че в македонските кръгове се говорело, че Пеев бил убит, защото бил в конфликт с царя225

(37) 23.III.1939 г. Дойде Недев, аз го извиках, за да говорим по положението. Той ми се оплака от парламента, че е заминал старото и че не може сега така да се работи. Трябва указът да е в джоба на Кьосето за разпущането, та тогава ще бъдат по-опитомени. Кьосето е уговорило турците да не ни нападат в гърба, ако тръгнем за Добруджа, а англичаните във всичкото време са пречели в Анкара и са бутали турците да не отстъпват на нашето искане, а да влезем така в Съглашението. Германците искали сега да си поправят погрешката и да ни съдействуват. Било вече разсеяно мнението им за Кьосето, че Германия не искала да гарантира целостта на Румъния, а че Англия я гарантирала. Италия ни тикнала към Бялото море и пр. Казах му да направи нещо за вегетарианците, за въздържателите и за есперантистите.202 Обеща, а също и за някои дребни работи седя от 7 и ½ до 10 и 10. Донесе ми и от смокините, които дали на Кьосето от Турция. Към срещата с Царя Сега си спомних, че като стана дума за Багрянов по повод [на] баща му на царя, запитах го с какво впечатление е останал от Багрянов. Той ми каза между другото: - Искаше да изтръгне от мене, че одобрявам това, което е направил досега. Казах му: - Ти си само сял. Почакай да прибереш плодовете, тогава ще говорим. Дадоха ти доста пари, да видим как ще ги използуваш. Нищо ти не отказаха, да видим как ще оправдаеш надеждите им! Царят вика на царицата «щуро мечище»203

(34) Среща с Учителя на 19.III.1939 г. Каза ми между другото, че може би царят няма да иска да услужи с писмото на Чембърлейн, понеже е доста мнителен, та затова засега ще изпратим това по «радиото»177. Казах му, че на никого не съм казал досега по тоя въпрос нищо. Той ми говори някои работи, нещо от което съм записал: «Сега светът обръща внимание на актьорите, а на самото явление - не. Явлението е статическа работа. То е като бомба, пръска се - и няма вече какво да се плашим от нея повече. Следующата е важна вече. На бойното поле търсят откъде идат, за да се справят с батареите и ги накарат да млъкнат. Те сега се намират в едно трудно положение - края на века - ликвидация! Нови сили влизат в човечеството и то трябва да се откаже от своето минало. «Вехтия на дни видял» - Данаил говори за това отпреди 2600 години. Ние сега сме по-близо до дните на Данаила. Те не са далеч.178 Четвъртият рог, това е Римската империя, а после са неща, които сега се живеят - желязо и кал, това е днешният бетон.179 Сега - за Добруджа: Оставете пияния сам да падне. Не бързайте, за да се не създадат нещастия.180 Не са дошли народите до положение да си дават свобода. Ако чехите бяха дали на своите немци повече свобода, от тия в Райха нямаше да стават тия работи; да попадат в това положение.181 Има една реална политика - как ще постъпиш. Човек трябва да има мъдрост и сила да приложи (Англия). Фердинанд е лош съветник. Германия го тика. Той си свърши своята мисия.182 Днес като влюбени се занимават с дребнавости, чувствата на личните си интереси. Германия гледа от една страна, Англия - от друга, Русия от трета и пр. Англичаните имат голямо подозрение към славяните, а то е пресилено и глупаво. Тя по-рано подигна Япония, та смаза Русия, но сега Япония ѝ е враг!183 Но англичаните са за реалната политика. Русите по-рано туриха условия да ѝ дадат Цариград. Англичаните ѝ го дадоха, но на книга, а после от руската династия не остана нищо (за да не ѝ искат изпълнение на договора).184 Същото желание да отиде в Цариград изяде и Фер[динанд]. Да нямаш сега граници със силен! От англосаксонците англичаните са по-добре, германците са по-долу и нямат хубаво бъдеще.185

(32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови), 6.III.1939 г. Когато влезе, той носеше в ръцете си едно сандъченце, в което имаше нещо. - Хайде, добре дошел, синьоре! - казах му аз на шега. - Осиньори се вече!»154 Той се засмя, а после ми подаде сандъченцето: - Това ми е подарък от едни индуси, с които се виждах в Лондон. То е от сандапово дърво. Пратени са ми и други парчета. Това рекох да Ви подаря пък аз. - Щом ще си обменяме подаръците, тогава да дам и аз моите - и аз му дадох беседата «Големият брат» и френската «Животът на цялото» [«Живот за Цялото]155, а също и една малка електрическа лампичка, като му казах да си има вече светлина отсега нататък. После той започна да ми говори за посещенията си. Най-напред ми каза, че тъй както съм му казал, тъй се отнесъл и Мусолини с него, доверил му известни неща, а също и бабалъкът156 търсел опора в него и той, колкото можел, давал му я. Точно и последователно не мога си спомни разговора, но ще го запиша, както ми дойде на ума. Най-напред започна с това, че вече в Италия се чуствува мръщенето на интелигенцията. Огромна работа е направена по земледелието. От министър синдикалист, бивш анархист, който сега се е опомнил и работи много добре, като смята, че организиране с помощта на природните сили и правилното разпределение на плодовете може да тури ред в държавата. Направено е много за бедните и те крепят Мусолини. Но той вече разбира, че много се изтощи с воюването. Те имат повече от 15 000 ранени и убити, сега - трима генерали и пр. - то това се отразява. Мусолини е доста остарял. Но за това, което имат, е направено извънредно много. Тяхната земя е много по-лоша от нашата. Тука е рай.157 И ний бихме могли да направим много нещо при тия условия. Бил и в Швейцария. Казва ми, че изчезването на Австрия158 , Чехско и др. малки държави създало лоши позиции на малките държави. - ... а идвам тук и ги намирам да се мислят, че са център на вселената... Там сме изпратили боклук хора. Излагат ни много и това ми беше много тежко. Какво ще почитат мене, като не почитат народа ми...159 В Швейцария са три народа, но имат чувство на швейцарци, а също - и индустрия, и се въоръжават колкото могат. Не ги блазни мисълта да стават авторитарци... Питах го за срещата с Павел.160 Каза ми, че след това, което решили в Румъния, той не искал да му говори нищо по този въпрос. Но самият Павел се държал доста настръхнал, а жена му - гъркиня, не ги оставяла и 5 минути сами. държал доста настръхнал, а жена му - гъркиня, не ги оставяла и 5 минути сами. Но царят му говорил за други работи и той на втория ден се поуспокоил. Приказвал и с Цинцар Маркович161 , който казал, че защитил България и пр. Впечатлението на царя е, че Павел се страхува за живота си и не може нищо да се чака от него. Казах му, че трябва чрез външни приятели да се загатне на сърбите да дадат нещичко, за да имат морал да кажат и на Румъния и Гърция да отстъпят нещичко. Те двете са били много агресивни, турците са се държали и така, и така. Това - все по думите на Цинцар Маркович. И в Италия, като поменал, мисля, на краля, че Павел ще му иде на гости, му казали, че той много се страхувал за кожата си. Говори ми за семейните си работи, за любовника на старата императрица, някой си Висконти. Как една вечер се върнали с него от разходка и императорът ѝ посочил на земята едно копче и рекъл: «Елен, това не е от моите панталони... Трябва да е на Висконти...» Тя нищо не казала, а се зачервила, на другия ден туря във вазата анемонии и му казва: «Виторио, помниш ли преди 45 години, когато в Неапол бяха ти донесли анемонии с една записка вътре?» - Захапа го тя... 45 години! Виж само колко помни! Човекът е много умен, фин, но тя е безподобен вампир... Той и Павел ми каза за тях, чете представляват смес от Борджии и минезингери - че той е расъл в тая среда на владици черногорски и ги знае... Минахме на вътрешната политика. Питах го какви са му впечатленията. Каза: - Мина бюджетът и хората по-добре ме поздравяваха там. Кьосето добре се котира още там. Тук как са обаче... Приказвахме [и] по тоя повод му казах, че Багрянов се лансира отлично и за малко време направи много нещо, но че царят трябва непременно да го поддържа, защото капиталът ще се обяви против сиромашиите министри Недев и Багрянов. Описах му кои са против тях. Прочетох му и бележки за някои откази, които е направил Недев. - Затова ли Багаров тръгва за Париж и ми казва: «Недев не е за министър. Где го намери, махни го» и прочее? Казах му за Неофит владиката162, за Груев163 и Костов164 , които също са искали неща неправилни, които им са отказани. Говорих му повече за Багрянов, защото сещах, че трябва. Казах му, че така не може да се остави човекът насред пътя, още повече, когато се е показал толкова деен. - Ще го подкрепя, но има някои около него, които не ми харесват. Щях да му кажа, че около него пък има такива, които на никого не харесват, но заради Багрянов взех по-мек тон, да не му напакостя, и му казах: - Няма да държим сега за дреболиите. Важно е да се продължи работата за доброто на народа, а ако трябва да се поправи, то ще стане. Приказвах му и за Недев. Казах, че Кьосето трябва да се отстрани от брата си, който прави много далавери. Заприказвахме за Мушанов, който се надявал на Стоядинович165. - На шмекерите не върви тая година. Виж Мирон Кристя166. - Робев дали не е при Багряна? - запита царят. - Не вярвам - казах аз, - доколкото зная, той е от тайфата на Стойчо. - Проверете, ако можете - каза ми царят. Изтъкнах му, че трябва държавна програма. Посочих му нови подвизи на кмета Иванов с язовир без цимент и с 2 500 000 лв. по-скъп проект. Казах му да тури Каблешков. Царят ми каза, че е говорил на Божилов за Желязков и онзи му казал, че имал други, но дано тури Желязков. Видях как царят не може да иска и се налага. Много е деликатен за дебелокожите си министри... Говорихме за бъдещата дейност. Каза ми, че царицата утре (днес) ще си дойде. - Приготвил ли си реч да държиш? - питам го. - Остави се, каквото ме боли кракът... - (Оплакваше ми се от ишиас в десния крак.) - Остаряхме вече! - Не може - казвам му, - аз съм ти батю, не трябва да боледуваш, още си млад! Той се смее. Казах му как да се лекува. - Вие падате малко лекарствоманиак - казвам му. - Да - казва, - аз съм в това отношение лекарствоманиак. Препоръчах му гореща вода и лимон и той обеща да го прави, а също и картофена чорба. За Добруджа му казах, че ние сме като бедните роднини и докато не решат да правят сватбата, магарето не може да има цена. Тогава ще трябват дърва и вода, и ще станем и ний ценни. Той има същото мнение - че трябва да бъдем лоялни.167 Дадох му пак идеята да потърси приятел, да подсети сърбите. Той ми каза, че Цинцар Маркович му казал, че трябва извънреден натиск или война, за да се отстъпели земи. Накрая го питах: - Има ли да сте недоволни от нещо? Ако има, казвайте! - Не мога да се оплача от нищо - каза ми той. Поприказвахме за децата и страха му, че жена му ще се бърка във възпитанието им, което сега без нея отивало отлично. - Не се бойте, сега децата учат големите! Той се много зарадва и почука на дърво - тъй да станело. Друго в момента не мога да си спомня. Разправя ми още за срещата си с баща си. Тъй, като гледали събраните, царят му казал: «Не виждаш ли, че вече е друг светът? Кога са се събирали князе, без да се карат? А сега виждаш колко са мирни! Отживяха времето си. Миналото е това. А видя ли, когато императорът повика Мусолини за закуска, как той помаха ръка с пренебрежение и каза, че ще отиде да спи...» - Баща ми се съгласи, че много неща вече са се изменили, че трябва да се държи сметка и за тях и пр., но на другия ден това не му пречеше да се върне пак на своите си разбирания. С Мусолини Царят е имал продължителен разговор и само ми загатна за някои работи, а аз не исках да го питам, както го питах за Павла. Изпратих по Андро, който ме придружи на връщане, много здраве на Недев и му казах по-главното: че промени няма да има - това бяха го пуснали като положително, - а също и да се държи на положение, защото работите са добре. На 9.III царят го извика след обяд на доклад, а оттам в 7 часа той дойде и ми разправи за доклада си. Направил го е много стегнат, войнишки, пълен, безпристрастен и на царя, изглежда, това е харесало. Зарадвах се и аз. Бях извикал и Багрянов, но той имаше работа и едва снощи, 10.III, в 10 и ½ часа дойде, когато щях да си лягам, и стоя докъде 12 [ч през] нощ[та]. Беше със Стоил Ст[ефанов]. Но той не присъствува на разговора. Казах му в главни черти онова, което мислех, че е важно, но тук стана едно интересно разкритие на Багрянов. Казах му, че съм го запитал направо ще го поддържа ли и че той е съгласен да го поддържа, но околните му не са много добри. - Ами, разбира се, ти си взел ангажимент и трябва да знаеш. Ако той няма да ме поддържа, ще трябва да си търся опора аз сам. Аз веднага му възразих: - Това не може! Ти не си кондотиер, да се даваш под наем на тоя или оня; ти политика с цар Борис не може да правиш! Инак си нямат смисъл нашите отношения. Тук трябва да се работи за общо добро на целия народ и с взаимно доверие - инак няма смисъл! - Е, така е - съгласи се Багрянов. - Аз исках да кажа, че ако не ме подкрепи, ще трябва да търся друг изход. - Никакъв друг изход! Една държавна програма, която ще изпълниш, и това е - казвам му. - Добре бе, от това по-добро - здраве. Виждам го, че тегли отсега още на жегла, но какво да правя?168 - Е, ти нали си обещал за мене, трябва да следиш за тая работа - казва ми той. - Както виждаш, следя и работя - отбивам, където трябва! Заприказвахме след това за Каялиската афера и му казах, че Ганевите маскарлъци трябва да излязат, и той обеща, а също обеща, след като го вика царят, да дойде да видим за назначенията. Казах му пред царя да се държи почетно войнишки, а после, ако той му даде свободно - тогава, защото там най-много го упрекват. Той се съгласи с това и обеща, че ще се държи само като министър, а после, ако му даде повод той, тогава ще минат на старите отношения. Към 12 часа си тръгна.

(26 ) Среща с Учителя - 5.II.1939 г., 3 ч следобед Сутринта пак имах среща, но не записах, освен едно изречение, което ми направи впечатление - говорихме доста: «Злото е склад на възможности.» Човекът сега е в разрез с Божественото. Колко същества работят за благото на един човек - 30 милиарда! Смъртта в случая е бунт против царя - детронират го! Сега търсят социалното разрешение, гдето го няма. Какво[то ] говори Господ днес, то ще се реализира.143 Това, което е говорил по-рано, то се е реализирало вече. Ако не служат по закон а на Любовта, ще дойде законът на необходимостта и ще почнат да разбират. Ако станат сега землетресения в големите градове, няма кой да ги спасява, избавя. В хората вече има едно опомняне, а също и в държавните мъже. Ето, в Англия раздават 40 000 000 тона маски - това въздействува. Китай много жертви ще даде.144 Сега всички още търсят силата вместо любовта. Човешката мисъл разрушава. Тя дава и землетресенията - тя е като възпалителни инжекции.145 Чили. Там е място на новия континент - някои места ще потъват, други ще се повдигат. И Балканският полуостров е също. И казв а Бог: «Ще се вселя между тях и те ще ми бъдат народ, и аз ще им бъда Бог!»

(22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед Учителят ми каза, преди да тръгна: «Божественият закон работи сега - Божествената справедливост. Който спазва справедливостта, той ще успее и ще вземе. (Въпросът беше за земите, които имаме да взимаме от другите.)103 И крадецът взима, но после, като го хванат, дава всичко заграбено. И за държавата, и за народа да има справедливост. Той може да направи някои работи. Те може да станат и без него, ами поне да не затрудняват. Всички са слаби. Никой не може да води война - отгде ще вземат храна? За в бъдеще трябва да се приложи нещо в просветата, а не за война. Другите нека се въоръжават. Ние трябва да имаме колкото за парад. Въоръжен народ е, когато е силен в дух и мисъл, а после - с оръжие на земята. А горе те са бити.104 Черната ложа взе всичко и всичко изгуби и сега във всичко е разпокъсана и нищо не може да направи. Черната ложа отстъпва и предава от позиция на позиция - не иска да капитулира изведнъж.»105 лед срещата: «Фердинанд е едно шило. Той си отмъсти на Австрия (чрез Хитлер) за униженията, на които бе го подложил Франц Йосиф, за лошото третиране» -каза Учителят.106 Срещата беше определена за 9 ч и 15 мин. Евдокия беше хремава и ме чакаше вътре, а не, както обикновено, при вратата на двора. Докато дойде царят, поговорихме си с нея. Тя също е недоволна от кмета Иванов, който излъгал, че тя искала залесителният пояс да минава край нея. Тя го изобличила чрез слатинския кмет. Каза ми, че началството (брат й) не обичал добрите хора и пр.107 Преди два-три дена тя бе минавала на «Изгрев», а преди два дни идва при мене Надя и Беби (най-близката на царицата, която беше взела от нея честна дума да не идва при мене, но изглежда, че сега друг вятър вее, та и Евдокия ми каза: - Аз питах вече Надя къде живеете - защото аз я поканих да ме споходи. - Аз - казвам - живея в една малка барака при сеното. И Христос някога се роди при сеното. Аз съм далеч от Него, но близо до сеното... Дойде Царят и прекъснахме разговора. Той се извини, че закъснял малко, понеже блъснал на идване с автомобила си един велосипедист, който тъкмо носел в «Дневник» на цензура, но нищо лошо не станало. Разговорът беше доста дълъг и имаше следните точки: Устно: положението на разправиите с баща му. Писмено: поверителното писмо на Момчилов от Лондон108 за разговора му с един секретар (името му не запомних) и писмото на Ванситар109. После - за срещите му с Де Корси110 , англичанин, и с шефа на германската мисия. Прави ми впечатление колко пом--ни царят и колко хубаво и смислено говори. Истинско Баро! В главни черти работата се състои в следното: Баща му е бил във връзка с Дочев111. Това му е казал и генерал Жеков112, който е бил при него. Дочев взима пари за националните легиони и лъже Фердинанд, че ще го докара в България. За сватбата в Италия царят издействувал да отиде и Фердинанд, а той си издействувал от Германия вагон, а се интересувал дали ще му дадат и почетна рота... Искал виза и паспорт оттук, с оглед, види се, после да се промъкне113 ... Че тук много го искали, ама само царят го не щял114. Балабанов (горска индустрия)115 казал на царя в един разговор, че на един гуляй в Бреслау един важен немец му казал, като се понапил, че в България са купени търговците, младежта, част от офицерите, министри и имало само едно място, което правело английска политика, но ако не се вразумяло, те щели да се справят скоро с него. Ванситарт пише в писмото си, че царят щял да има големи мъчнотии, а другият секретар, при който влязъл непосредствено след това - Момчилов, му загатнал, че една чужда държава отвън работи да се върне Фердинанд в България. Аз по-рано бях му казал, че Луков се хвалил с това, че е натоварен да го докара тук. Казах му да пипа бърже, да махне част от продадените, а други да размести. Те ще мислят, че са хванати и ще се смутят. Той обеща. - Те и без туй са вече смутени - казвам му - от назначаването на директор на полицията. Като ме запитаха каква е тая политика, казах им, че досега царят слушаше «компетентните» - тия, които правеха обущата, а сега вече е решил да слуша и другите компетентни, които носят обуща и мазолите от тях. - Това е много хубаво - каза царят. - Заслужава да се използува. Говори ми за срещата с Де Кореи, която е траяла 2 и 3/4 часа. В нея той му е говорил между другото, че не може да бъде предател на своя народ и че ако Румъния бъде турена на масата, той мъчно може да задържи народа. Че по-рано го е задържал, но това сега няма да бъде възможно. - Ако Вие сте на мое място, какво може да направите при тоя случай? Изглежда, че добре ме разбра, защото не е искал да приеме нито Цанков, нито Луков, а си е отпътувал веднага. Самите му изявления за царя показват колко високо той го цени (гледай в. «Утро» и др. от същия ден). От него беше царят доволен, а аз - от царя, защото беше говорил много красноречиво и смислено. След това е приел пак германската мисия, на която е говорил пак друго, но също много смислено. Той е казал да не насилят българите, защото те ще ги намразят. Да бъдат внимателни и да правят своите сделки с частните хора, а не с държавата, защото народът ще почне да ненавижда и подозира, че България е продадена.116 - Спомнете си някога мината «Перник», за която станахме омразни на нашия народ, и то след като бе минало през Народното събрание, а сега? Ето по тия причини ние се разделихме с нашия военен министър Луков117. Аз не съм човек, който да не обещава и да не прави. Уговорих с Гъоринг118 нашето въоръжение без никакво обещание. Дойдох, казвам на военния министър: «Продължете работата.» След 6 месеца намирам оплетено... Луков обещал концесии на държавни руди. Това не беше хубаво. Трябваше да се съберем министър-председателят, финансовият министър и аз, 4 часа да го кандардисваме и нищо да не излезе. Гьоринг охладня поради тия интриги. Аз не съм комисионер. Оставих ги да работят, а той искаше да залага това, което беше проучено и което можеше да компрометира България. Не ви съветвам да [се] свързвате с хора, които аз по-добре от вас познавам доколко ще ви бъдат верни. Не туряйте на българина дрехи, които не са за него, защото в такъв случай, като го потърсите, ще го намерите съвсем не там, където го очаквате. Не извиквайте реакцията. Ние се бихме с вас, страдахме с вас, помагахме ви с това малко, което имахме, в най-трудните времена, а вий ни изоставихте сега, когато имаме нужда от подкрепа119. - Вие приказвате като стар - казва му един председател. - Да, аз, който изкарах с един диктатор селянин, с един професор и с Военната лига, аз се учих не от университет, а от школата на живота и мога и на вас да бъда полезен.120 Парите, които носите, не ги давайте, не ги прахосвайте напразно. Те почнали да се смеят. - Проф. Диков121 ще го опитате, аз съм го опитал вече. Те се спогледали и почнали да се смеят. В тоя дух - да държат на частното, а не да оплитат държавното, той им говорил доста. (Въпросът е за мината на «Гранитоид», която им е дадена на немците.) - Най-добре ще бъде, ако вий подемете една политика на съгласувани интереси с Англия. Нито тя ще прави колонии тук, нито вий, защото и ний сами се плодим достатъчно, но сме добри пазачи, портиери на проливите, а вие имате нужда от това, което ние може да ви дадем, а ние - от вашите машини. Ние сме път, от който може да се ползувате, при условие, че ще ни зачитате и уважавате.122 Без това едно съперничество ние всички ще пострадаме, защото, докато вие се борите помежду си, един Червен Петър Велик ще се [възползува - и пр. в тоя дух е говорил. Те доста са се замислили и повидомому са останали доволни. Казах му, че той сега трябва да действува бързо, за да ги размести и обезвреди, защото има нещо, което се гласи. Във време на разговора извикаха го от Рим и той говори с царицата за болната й сестра. Останах с впечатление, че той се страхува вътрешно от нея, а причината може да бъде, че тя му знае някои магарии... Говори ми, че депутатите («моторизираният») искали да намаляват заплатата на Красновски, но Божилов не се съгласил. - Виждаш, отмъщение - каза ми царят. - Даскалов да го хлъзне, както направи с Гиздов. Говорих му за Желязков. Той вече говорил на Божилов. После - за Методи123, на когото книжката дадох да чете, и той обеща. Говорихме и за други работи. Когато говореше по телефона, някой прислушваше, та царят викаше. - Прислушват ни и мислят, че кой знае какво важно приказваме. Поприказвахме малко и с Евдокия и си тръгнах (тя ме чакаше в друга стая). Имаше и други работи, но някои не мога да си спомня в момента, а други, мисля, не са толкова важни, да бъдат отбелязани или пък са много интимни (за царицата и за баща му), та не са за писане.

(21) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.I.1939 г. Ваше Величество, Пращам Ви малко «литература» - ако случайно сте останали през празниците без такава. 1. Писмото до Красновски за Пращилов и отговора му, които ще моля след прочит да ми върнете. 2. Писмо, печатно, което засяга най-близкия другар на «моторизирания» - Гето Кръстев, но не анонимно, а подписано от човек, готов да даде нови подробности. 3. Бележка от д-р Екимов с имената на ония, от които зависи въпросът за командировката. Моля, сторете нужното, защото имах недомислието в радостта си миналата година да го поздравя с тая командировка, а оттогава се мина доста време и попаднах в неудобно положение. 4. Един много «важен», който претендира да знае, че на 25.I. н.г. Кьосето ще отива в Париж като шеф на легацията, бил в голямо недоумение само от тия ходове, които Вий сте им «погаждали», като сте турили военен (Недев) за министър, че не стигнало това, ами за директор сте турили офицер пък! Това било съвсем вън от всякакви очаквания, още повече, когато Стойчо бил обещал на Карагьозов 101 % на 100, че той - и никой друг - ще бъде на Нова година директор на полицията! Не можели да разберат кой Ви подучвал да им сервирате такива изненади... А също и какво сте им кроели. Във всеки случай, смутени са и в безсилието си правят «проекти» - патриотични, разбира се. Но което мишките кроят, котките го развалят. Здраве да е и Бог да Ви пази! 8.I.1939 г. [подпис: ] Любомир Лулчев

(20) Среща с царя, 5.I.1939 г. от 5 ч до 6 и 30 следобед, при Кока Княгинята чакаше, защото аз бях малко закъснял. На тръгване бях взел портокал и ябълка да им дам, за да имат плод. Като казах на Учителя, той тоже ми даде една, после - още една ябълка. С влизането поздравих Евдокия92 и тя същевременно стори това. Като й дадох ябълката, много се зарадва за пожеланието и между другото побърза да ми каже, че е видяла на Изгрева цъфнали дървета. Като влязохме вътре в кабинета й (преди това лаеше кучето и тя ми каза, че бил голям ревнивец, само на мъже лаел), тя ми се оплака от баща си, при когото беше наскоро, че смучел и се изтощавала93, на идиот се обръщал при него човек. Казах й да чете някои окултни книги, за да знае как да се пази. Каза ми, че сега била много добре с царя, понеже могла да си запази спокойствието94 въпреки всичко, което тя правела. Дойде царят и започна с въпроса (след поздравите, плодовете и играчката за Симеонча, който се много зарадва)95, да ме пита какво да прави с Роб[ев]96, а след това ми заразправя за посещението си в Стойчо97: - Налагаше се да ида. Отидох. Веднага започна да ми говори против Недева. Казах му, че винаги са били недоволни от Вътрешното министерство. (Записвам само смисъла, а не думите. Той ми поменуваше имена и подробности, които пропущам.) В заключение му казах, че няма да гори юргана за бълхата! Тогава - казва царят (като разбрал Стойчо, че думата му няма да мине) -той се сви и сгърби. - После взел да го кандърдисва за дневните на депутатите. Царят му казал, че по тоя въпрос той не може да има думата, защото вече веднъж на 19 май 1934 г. е третирал с риск на живота си този въпрос и защита на парламента, когато други бяха вече напуснали парламентаризма... - и когато Кимон ми каза: «Това не е парламент, а само дружество за охранване»... (Съжалявам само, че не мога да си спомня точно фразите на царя, а само смисъла им, защото той беше говорил много деликатно, красноречиво, но същевременно и доста бодливо.) Ст. [Стойчо] повдигал и други въпроси, но бил отбит много майсторски от царя и останал крайно недоволен. - Като излизахме и той ме изпращаше, вървеше на криволици, като бекасините, когато хвъркат. И видя ли, че нищо се не съобщи за тия срещи. Интересно, че и Генчев, който ме съветваше да се срещна с него, защото разчиташе може би на някои резултати, се почувствува като попарен. Имаше нещо, което не стана както те искаха. - Да - казах му, - много ги смути и новият директор на полицията. Видяхте ли какво писмо беше писал Преславски? (Преди два дена вечерта идва Недев и ми разправи цялата тая история, а също беше ми пратил и писмото на Преславски. То беше глупаво, арогантно.) - Той само за това писмо заслужаваше да бъде изпъден - каза царят. Минахме на Робев, или, както го бяха нарекли офицерите в едно послание, «моторизирания мошеник». - Работата е много лесна, казах аз на царя. - Даскалов98 да му изтегли под краката подофицерското дружество, както направи с Гиздов, и като увисне във въздуха, ще стане по-примирителен. Виж как стана Гето Кръстев99. Пък и като се каже, че и камарата може да бъде разпусната, хептен ще омекне. Тия хора се забравят. Говорихме за Багрянов. Пита ме дали съм се срещал с него. Казах му и после доста приказвахме. Той ми каза между другото, че Божилов100 не го обича много и да видя да се срещна с него и пр. Приказвахме също за Луков, за Недев. За Пращилов казах му, че питах Красновски и излезе лъжа това, което бяха му казали. За Цанков и предстоящата му атака в парламента срещу царя. Опита на Лук[ов] да се сближи с Кимон и пр. Казах му и за Папазов, и за д-р Екимов. Той обеща да стори нужното. (Папазова той по мое искане направи придворен доставчик.) Говорихме и за Илия Желязков и си взе бележка да каже на Божилов да го тури главен секретар. Каза ми, че ще трябва да отива на сватба в Италия101, че се радва, че така съвпада с отиването на Чембърлейн и пр. Оплака се и той от баща си, че му издействувал да дойде и той там, а сега му правел въртели... Пожелах му добър път, но той ми каза, че да вървя и се разхождам по върховете, но да гледам да се прибера. Той към 12.I ще пътува, но преди това би искал да ме види. Каза ми, че сега се надява да се види (разбере) с английския посланик. Похвали ми се, че сега са всички канени на сватбата и че тъй хубаво съвпадали датите на отиванието им и това на другите посещения. Надяваше се да пронюха нещо по-съществено. Понеже автомобилът беше дошел, аз не го задържах повече. Отиде си доволен. Евдокия ме съпроводи до външната врата, а вън, като дадох сигнал със светлината, показа се Андро, който ме чакаше при железопътната линия. Учителят беше на кино тая вечер, та чак на другия ден му казах какво сме говорили. Той остана доволен и ми даде сладко вино, което аз раздадох и на други.102 Царят ми говори и за срещата си с Кожухаров Илия. Как му е говорил на Нова година и как му играли очите. Казал му, че Илийчо, че имал много иши-рет (?) като скъсани шапки. Но Царят му казал, че тия шапки от само себе си не стават - че има кой да ги прави... «Той се доста сгушна» - и пр. ...* _____________________________________ * Този абзац е написан от Любомир Лулчев на ръка и трудно се разчита. На стр. 710 прилагаме сканирана тази страница от дневника му. (бел. М.И.) http://petardanov.info/jpg/20_tom/Izgreva_tom_31-52.jpg

(16) Среща с Учителя, 27.XII.1938 г., 10-11 ч преди обед Разправих му в общи черти случилото се снощи между мен и царя. Казах му, че политиката ми е отвратителна, че не бягам от работа, но тая работа ми е гнусна и пр. Той беше сериозен, слушаше, а после ми каза: «Ако ти беше цар, а той - слуга, как щеше да постъпиш? Или ако той е слуга, а ти - цар, как щеше да постъпиш? Божественото е слугата добре да свърши работата, а господарят добре да плати. Ти сега си като една красива мома - навън знае да носи китките, знае да приказва с момците, а вкъщи не знае да готви, да пере... Царят е на трудно положение - има от десетина души да избира, а пък не е решил кого да избере. За да се поправи един народ, потребни са най-малко пет години да са школували тия, които ще станат министри, да са били ученици, и тогава да станат министри. 39-ата година (1939) е по-добра («по-хубава», каза Учителят). Изпълнителна (?) година ще е. Война няма да има. Но ти още не им казвай.85 Сега Германия седи като тил, а Италия иска да вземе. А Италия е изложена - тя е един ботуш и може да я прегазят, тя не е защитена.86 Сега се образува един фронт - Америка е обединена срещу Германия. Ще си премерят силите. Подкупите играят сега роля на идеите. Едно време Австрия подкупи България да вземе участие във войната, но после Австрия изчезна.87 Брат ти много бърза и всичките неща ги преувеличава. Трябва да се намаляват. Всичкото лаене на кучетата не е все по вълци... Ти трябва да знаеш, че човек, който отива да работи, не трябва да има охлузена кожа. Сега всички са много умни и мислят да си оправят работите.» Минахме на научни теми. «Водата, като пада по един наклон, добива сила. Отгде я взима? На равното я няма тая сила. Наклонът е от други свят. Разумно същество чрез наклона дава сила - друго направление. Плоскостта е възможност, а силата е от мен, който наклонявам. Ако по наклона пуснеш предмет, търкаля се, но ако го свържа, и той не мърда. Изключение ще бъде... Ние констатираме факта, че пада от тяжестта, а при другия случай къде е тяжестта? Малка причина, турена при едни разумни съчетания, може да предизвика големи последици. Ако човек си остави тялото, ще бъде без тяжест. Енергията няма тяжестта [на] материята. Ако туриш на едни везни 1 кг, а го вържеш отдолу, колко ще тегне? Колкото си искаш. Ако един човек тегне 100 кг, а вдига 200, откъде иде силата? Геометрията сега както я чертаят и учат, са само сенки, а сенките не се чертаят, а отразяват. Това са частични разбирания, [но и] те са необходими... Има един, който трябва да се увлича, а другите да постоянству ват (?)... Царят подозира. Страх го е. Ще проучава до подир Нова година. То е губене на време. Трябва да приложи. Трябва да разбере, че не му се заповядва, а той трябва да го направи като най-достоен, за това да му се каже: «Ти си най-достойният човек, способният, който може, трябва да направи тия работи.» Днес ми казаха, че Стойчо Мошанов се оплакал, че аз съм го изкарал пълномощник на големите капитали. Учителят: - Кажи му, че го смятам, че може да работи и само ако иска да върви по правия път, аз ще бъда зад него!

(15) Среща на 26.XII.1 938 г. с Царя, от 6 и 30 следобед до 8 и 30 Вечерта, в ген. Стоянов Дойде в 6 и 40. Понеже ми бяха казали в 6, аз му направих бележка пред Стоянови, че това не е английска точност. - Признавам се за виновен - каза той, - но аз бях казал за 6 и 30. Тогава няма закъснение. - Не, има, но само 10 минути. Влязохме и той ми каза: - Искали сте да ме видите, а тъкмо и аз имаше да Ви говоря някои работи. - Не, аз не съм искал да Ви видя и даже казах, че за в бъдеще не искам да Ви виждам. Ако Вие искате, аз ще бъда на разположение както лекарят на болния, но вече нямам какво да му говоря. - Какво казвате, бе Лулчев, че какво съм направил? - Той беше много изненадан и видимо нажален. - Ако съм направил нещо, ще го поправя. Най-после, хора сме... - Не - казах му, - няма какво да се говори повече. Вие оставяте добрите хора неподкрепени, а на лошите давате ход. Това не може повече. България не може да бъде играчка в ръцете на петнадесетина търговци и разбойници. В България има още честни хора, а Вие им препречвате пътя. Те ще излязат въпреки Вас! В тоя дух продължихме. Той се оплакваше от Кьосето, че го лъже. - Ама Вие сте като някои семейства, които се оплакват по два часа от слугините си, а като ги питате защо не ги изпъдят, казват: «Свикнали сме с тях.» - Да, това е много вярно - каза той. Заговорихме за Пращилов. - И Вие, и аз, и той е оклеветен човек, затова се застъпвам за него. Вас хубаво ли Ви беше, когато Цанков каза: «Ще вдигна завесата», и няма[ше] нито един да му каже: «Вдигнете я, да видим кой е зад нея!», а всички останаха с впечатление, че сте Вие! Говорихме по много работи и аз бях много агресивен, но сега не ми се спомнят - просто като отровен бях снощи и сега не искам да ги пиша. Казах му между другото, че не може да се тури лошото да възглавява нещата, че в живота те са смесени, но че доброто води. И тук така трябва да се нареди. Да смени кмета, директора на пощите, директора на здравето, на полицията и пр., и тогава ще разберат, че съществува, а и тия, охранените, ще се поуплашат и ще почнат по човешки да се отнасят. - Това може да сториш. - Казах му, че ще проверя думите, които ми казва, че е казал Красновски, и съм положителен, че той не може да ги каже. - Проверете ги. (Беше въпросът, че уж той прекратил анкетата, за да го спаси от жена му.). - Не може това да продължава. На народа са спрени всички пътища. Обеднял е. За него приказват, а ето 400 души учители уволняват основни, а това значи да останат 20 000 деца без учители. Грехота е това! Той си взе веднага бележка да оправи това. Бях казал на Надя да види да направи нещо за бедните деца на село Брезе, гдето е сега Невенка. Той отпуснал 3000 лв. за основаване на трапезария и аз му благодарих.82 Той се позарадва. Казах му, че за него съм виновен и аз, защото, ако бях добър ученик, и той щеше да е добър. Това му се видя някак чудно и той каза: - Не, аз съм си виновен, но почнах да се събуждам вече. Казах му, че до Нова година не искам да го видя. - Тогава нека след Нова година да се срещнем. Имах много въпроси да се посъветвам с Вас, но свършете си работата. Каза ми как при Кьосето се явил Робев83 с не зная още кой и му казали, че не може да позволят България да се управлява от братя Лулчеви от зад Борисовата градина. - И аз запитах - казва царят - Кьосето: «А Вие какво му казахте?» -«Нищо.» - А защо му не казахте, че Вие пазехте България от неговите рушения? - Нямам хора. Виждаш. - А и като имате, ги съсипвате, както някога Савов84 и сега Недев. Но това не може по-нататък. Стига вече. Трябва да застанете малко по-решително на позицията си. Това поне не е толкова мъчно. Стига са Ви смятали за мекушав! Говорихме за Симеончо и за много други работи...

(13) [Среща с Учителя] От 10 ч без 20 минути до 10 ч Учителят ми каза следното: - [Сега] царят трябва най-разумно да постъпва. Всеки играе на въже, но ще се оплете в него. Не знаят кой ще вземе надмощие... Англия може да пожертвува интересите на всеки други заради своите, а Германия - да подчини интересите на кого да е друг на своите... Мене ми четоха изрезка от полски вестници за неговата абдикация. Прочетох му и аз телеграмата, върху която имаше едно «Б» със син молив. 74 Учителят изглежда, че нещо не беше доволен, та ми каза: - Не му говорете за неща, [по] които се чувствувате раздвоени, говорете му само за това, което... единни неща - положителни, му говорете. Той е занят със своя си престол. Няма никакви идейни подбуди. Интересува се от Божественото само доколкото е готово да му помага - дотолкова и той слуша [и] е готов да слуша Бога. И за народа се интересува доколкото може да му крепи трона. Все около тия идеи се въртят идеалите им от 500 години... пет века -каза Учителят.75 - А за нещо идейно да направят, не са готови... Запитай го ти какво мисли той да прави. Той върви по една женска линия, гледа както жената гледа на мъжа - дали ще го осигури, дали е богат, силен, какво ще спечели... Това е женска линия политика. За да му се помага от невидимия свят, той трябва да върши волята Божия!76 Аз му казах, че никак не ми се иска повече да се меся в тия работи, защото много пъти го сещам, че не е искрен, понякога ставам груб с него, а това само къса нервите ми и неговите... Че изобщо политиката ми е отвратителна, че не е за мен. Той се направи, че не ме е чул...77 След малко дойде Багрянов. Не бяхме се виждали още от Чамкория. Приказвахме доста. Настоях, че той с тази си болест изгуби. Той се отдума, че не искал да върви срещу началството, че то е било за касиранията и пр. Останах с впечатленията, че той ще иска да си прокара това, което му трябва в земледелието; че другите съзнателно ще го спънат с бюджета, защо[то] тайфата е по-добре организирана... Изобщо, виждам колко малко идейно сме подготвени за безкористна работа и как му светнаха очите, като му казах, че Ганев взел 800 000 лева от пътните машини, но като казали на Кьосето, той казал: «Ган[ев] ги дал за «Днес»... » Анонимни писма хвърчат навсякъде, все от доброжелатели... - Интриги страшни. И мен, който мечтая за мирна работа книжна, току ме изкарват на сцената. Пак ми се иска да бягам нанякъде... Бог да ни пази - инак сме живи загинали... Всички против всички - струва ми се, че присъствувам на една картина от миналото и че и аз като Павел отивам вързан в Ерусалим...78

(12) Бележки по срещите и работите 15.XII.1938 г. Преди два дена Рилски62 изпрати Над. [Надежда]63 да ми донесе едно писмо от царя, в което тя му пише на френски, английски, италиански и български, че ще се връща. 2. Че [е] спряна една чета, която е искала да мине в Добруджа. 3. За Преславски64. 4. За това, че английският представител Рен[дел]65 е казал на Кьосето, че за съжаление Англия не може да даде никакви надежди засега за Добруджа. Писах му писмо, в което му казах между другото: Царицата е много афектирана, да бъде внимателен. Положението в Румъния вътрешно е такова, че те пей* биха дали да се намери някой сега да отвлече вниманието навън и да е слаб, да може да си извадят гнева. Ако потърпим, положението им ще стане такова, че те сами ще ни поканят. Това е въпрос на нерви и търпение. Писах му да повика Недев66 и да се разберат. Н. [Надежда] ми каза, че Рилски е болен от два дена. Вчера, когато говореха със СС67, дойде Надежда и ми каза, че днес ще посреща Царицата, и ми изпраща една телеграма, да я прочета. Тя гласеше: «Цар Борис може да си отиде. «Стар», 7.XII., бр. 15756, под горния надслов помества следното съобщение: Потайните слухове между дипломатическия свят, че цар Борис може да абдикира, съвсем не са невероятни, но са безсъмнено преждевременни. Говори се, че цар Борис бил уморен от тревожните въпроси около границата между България и Югославия и ако му се удаде случай, би бил твърде наклонен да се откаже от трона си. Такава смела стъпка към българо-югославското умиротворение би била направена само ако двете страни се обединят под една династия. Това развитие е горещо желано от по-младите политически личности на двете страни, но засега по-старите политици се задоволяват с нещата тъй, както са - с изключение на онези в България, които вдигат страшен шум за ревизия на границата. Този въпрос бе една от причините за посещението на княз Павел68 в Лондон, откъдето сега се завръща.» Горната телеграма е производство на стар политик, и то от тия, които не викат за Добруджа, и то засега... Забелязват се три центъра: 1. Кимон69 [и] Петър Тодоров70, който прибира недоволните и уволнени офицери. 2. Луков, който се мъчи да стъпи пак на краката си чрез Скаути и пр. други организации, като търси досег с Цанков71 и др. 3. Стойчо Моше72 и Кожухар Илийчо73, които са най-дейни с държавни средства. Царят се държи, както винаги, нерешително. Казах на Н. [Надежда] да му каже: 1. фактите не са лоши, въпрос е на нерви. 2. Да се срещне преди 16-и с Недев. Сещам, че няма да го направи, но пак му писах - казах, защото банкерите ще минат в атака и може би първата им жертва ще бъде Недев... или аз самият... Тя обеща да му каже и ми каза, че (по повод [на] работата на Амелия) италианското представителство пет пари не дава за ходатайството на царицата и даже самоволно съобщавали новини в странство за пътуването й, та трябвало да се намесва дворецът и [да] ги спира... Те пет пари не дават, че тя е италианска княгиня - те си вършат каквото им предписва фашиото... ____________________ * пей (тур.) - разг. предплата. (бел. М.И.)