valiamaria

35. АСЕН АРНАУДОВ Веска: За Асен Арнаудов мога да ви кажа следното нещо: той произхожда от Сливен, от едно заможно семейство, но той загубва баща си на четири годишна възраст и майка му се приженва ми се струва, но тя е първата която идва при Учителя, майка му, нали в такова едно страдание тя намира Учителя. А Учителят тогава е посещавал много Сливен, поради това, че там е имало Братство. Там е брат Георги Миркович нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света. С Хималаите, с Рила, със Сините планини в Америка. И така след време тя се преселва в София и живее на Изгрева. Купува си едно място и започват да живеят на Изгрева. Като всички по-заможни хора подпомагат Асен, той е учил цигулка не професионално, ами просто любителски, с частни уроци и като завършил гимназия решават да го изпратят във Франция да следва фармация. И той е във Франция, в Париж, следва една година фармация и като се връща, Учителят му казва: "За вас не е фармация. За вашето здравословно състояние не е да учите фармация. Вие сте роден музикант". Той казва: "Ама как, Учителю, аз съм учил цигулка само с частни уроци". "Не, казал Учителят, вие сте един от големите музиканти на миналото. Сега си почивате." И съветва го да следва музика и го насърчава да се яви на приемен, тогава се влизаше в академията с приемни изпити. И Асен казва: "Отивам на приемен изпит, това той лично ми го е разказвал, отивам на приемен изпит, при Учителя отивам първо". А Асен имаше към Учителя отношение като към баща. И Учителят към него едно синовно топло, така напълно откровено отношение към Учителя и Учителя имаше към него отношение като към син. На него му е липсвало именно това бащино покровителство на любов нали, тази здрава бащинска грижа, която дава опора в живота. Точно това даде Учителят на Асен. И Асен Го почиташе и уважаваше, обичаше, просто като свой баща. И отива при Учителя, целува Му ръка и Учителят му дава един портокал, слага му го в джоба и Асен издържа изпита отлично. Разбира се, като завършва той влиза в Царския оркестър тогава на времето, после става симфоничен оркестър. Той си беше един от цигуларите, оркестрант. Но на Изгрева той беше този, който нотираше песните, които Учителят изпяваше на прима виста. Имало е случай както Гали, Гали и той са бивали заедно при Учителя и Учителя казва: "Очаквам някое същество, което ще ми донесе една мелодия, една песен, някакъв мотив от един висок музикален свят, който за пръв път слиза. Иди извикай Асен!" Посред нощ е, към 9, 10 часа и Гали отива в бараката, извиква Асен. Асен се облича, идва. Учителят пее, Асен веднага нотира и аранжираше нещата много хубаво. А той и импровизираше много хубаво на пиано. Като седне той импровизира и изведнъж акомпанимент на каквато и да е песен от Учителя. Но жалкото беше това, че той в хигиенично отношение не последва съветите на Учителя. Ядеше си месо, пушеше си до края на живота. Той затова имаше камъни в бъбреците. Така беше, но той почина от рак на белия дроб и то ми се струва, че нямаше навършени 60 години. Така беше. Да, това беше той. Той каза: "Аз на Учителя много дължа" и въобще след като Учителят си замина Асен много често е казвал, сам си отиваше на мястото на Учителя, нали така да се поклони, да си сподели някой свой проблем. Той имаше много проблеми в живота си. Това за него мога да ви кажа, но той остави така едни големи следи в музикалния живот на братството. Разбира се много го критикуваха за неговия в кавички "аморален живот", но това е защото бе като артист. Сега какво може човек да иска от един артист. И той всичко си разправяше на Учителя. В това отношение те си приличаха, вървяха по един и същи път с Неделчо Попов и с Методи Константинов. Тримата ходеха при Учителя и ще му разкажат всичко. Ама всичките си преживелици така от най-астрален характер. Учителят само ги изслушва, защото Той изслушва всеки. Това е пътя, по който те минават сега. И им казва: "Знаете ли, че вие като си отидете Аз трябва много да се чистя след вас?" Ха, ха, ха. Това е било с тях. В: Той сега Учителят е пеел, а Асен записва от прима виста. Веска: Съществото Му донася мелодията и Асен на прима виста слушане веднага записва. В: Веднага нотира. Веска: Нотира, да. Имаше разкошно ухо. Око, ухо и ръка имаше. Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист. Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен. И действително, Асен имаше нещо от характера на Шопен. Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него. Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание. Но интересното беше, че когато той, да, те ми направиха предложение за женитба. Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго. Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той обичаше лукса безспорно и си спомням, че когато се запознахме, много интересно беше, че той ме намери. Аз даже отначало имах към него така едно неприятно отношение, неприязнено. Казвам, този пък защо се носи така, гдето е с черни дрехи все. Викам, тези пък с черен костюм се облича. Тук на Изгрева хората носят светло, така в себе си си мислех. Но един ден бяхме поканени след беседа, след обед така бяхме поканени у Славчо Печеников на гости. Там се събирахме всичките музиканти. Той, Иринка Кисьова, Катя Грива, Димитрий беше, Славчо, Люба, Гали, Крумчо Въжаров, Тената, така една голяма група младежи и пристига и Асен. И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година студентка и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят. Учителят го слушах концентрирано и си отивах. Аз не правех така контакт с хората на Изгрева. А той се загледа и мен малко ме смути този негов поглед и после, когато поднесоха парчета от тортата, а домакинята му каза: "Хайде, Асене, ти имаш елегантна ръка, ти разреши". А Асен каза: "Първото парче ще го дам на сестричката", и го даде на мене първото парче, с което искаше да подчертае, това е маниера на светските хора, които искат да подчертаят някакво специално отношение към дадена персона. Както и да е, на мене и това не ми направи впечатление, но като се завърнах вкъщи, тоя поглед остана в съзнанието ми. И сънувах сън, че съм седнала така на един роял да свиря и гледам, че във въздуха някакъв образ започна да се сгъстява. Виждам образа на Учителя, обаче с две големи, сини очи, в които просто потънах като в езера и така се събудих. Много беше интересно, както и да е. Един път друг пак ме беше поканил у Иринка Кисьова, и там вече той свиреше на цигулка. Свирехме, пяхме всичко, когато ни изпращаха, той пак така ме гледаше вторачено, много концентрирано, нещо си спомняше сигурно. И много пъти така се събирахме. И после той веднъж реши да ни изпрати, изпращаха ни обикновено до към средата на шосето Крумчо, той и другите и Асен върви до мен и казва: "Сестричката какво следва?" Казвам: "Германска филология". "Ами бих искал така някой път да се виждаме." Казвам: "Аз съм много заета с лекциите и нямам време". Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите. И това продължи и полека, полека обаче някак си аз го обикнах, просто човек нали, неусетно. Обикнах го, но в себе си си казах така: "Веселино, брат ти те издържа сега да следваш, той си работи, цял ден се мори там в една канцелария опушена, майка ти работи, баща ти работи, другия брат също - никакви срещи". Щото аз да изляза пред хората трябва да имам тоалети, трябва да имам, защото той е суетен човек. Аз имам една престилка, две престилки за училище и толкова. И така мина, но срещахме се, имах много хубави разговори, но аз му дадох да разбере, че нямам никакви намерения нали, даже му казах: "Свободен си, има толкова момичета интересни, красиви" и той даже ми се сърдеше, казваше: "Ти нямаш сърце...", както и да е и идва един разговор с Учителя. Ама аз отивам при Учителя без да Го питам, смятах че въпроса сама съм си го решила вътре. Нямам никакви намерения и толкова. А бяхме с моя приятелка. Тя каза: "Учителю, кажете нещо за Весето!" А пък тогава аз трябваше да му предам един поздрав от Асен и какво беше и Учителят казва: " Асен е „А-сен" и преведено от турски на български означава: „А-а, ти ли си?" Ех, казва Учителят, имало някога една студентка, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал". Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше. И Той така тогава ми направи една характеристика, това беше всичкото. Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота?" Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш млякото, на Рила ако отидете?" Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват млякото вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя. И не съм кой знае каква домакиня, чистя, правя, обаче не мога да се похваля изобщо с някакви домакински качества или способности, особено в кулинарията съм съвсем загубена. Аз само си правя нещо задушенко, варенко и толкова". Обаче беше интересно това. Това може би не ви е интересно? В: Да, да, интересно, аз слушам. Веска: Но беше интересното това, че сънувам една вечер, че с Асен се разхождаме по шосето и в това време виждам, че към неговата къща се отправя едно момиче, една девойка с хубави руси коси, много нежна фигура и казвам: "Асене, ето твоята съпруга, отивай с нея". В: Това го сънуваш? Веска: Да, и му казвам. Това беше. Събуждам се. И минават 2-3 дни, срещам Методи Константинов, неговият приятел и той ми казва: "Весе, знаеш ли, че Асен ще се сгодява за едно момиче от Бургас, много богато, баща й предприемач и Асен ще има там всичките добри условия така да се нареди в живота си". Казвам: "Да, много добре". И аз му казвам: "Аз сънувах това е така". "Тя е точно така, както ти си я сънувала, руса, много фина фигурка и се казва Надя." Това беше. Мина доста време, не бях срещала много отдавна Асен. И може би една година и нещо мина, срещам го един ден на Изгрева и той ми казва. В: След заминаването на Учителя? Веска: Това е след заминаването на Учителя, вече 1949 г. беше. Аз съм на Изгрева, но тогава още продължаваха беседите за сряда. Помня, че за сряда бях останала на Изгрева и като завърши беседата, аз се прибирам, бях спала у Милка Аламанчева и вече отивам към полянката и срещам Асен и казва: "Весе, ти си първата, на която ще кажа, днеска ми се роди дъщеря". Викам: "О, тя е скорпион. Това беше ноември месец. - Значи тя е скорпион, хайде да бъде музикална като тебе. Честита ти дъщеря". "Отивам, казва, да купя мляко!" Това беше. Така минаха месеци, значи някъде беше през май или април ли е било. Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена. И слизам по стълбите надолу уплашена, бях облечена с една много красива лятна рокля и виждам Асен долу на стълбите и ми казва: "Колко е часа?" Казвам: "Асене, 12 ч.", аз вече на полянката отивам и това беше. Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул. "Раковска" и виждам погребално шествие. Зад катафалката, на файтон майката на Асен цялата в траур обвита. Това беше. Събуждам се сутринта, а понеже с Гали бяхме в една стая, спалнята ни беше заедно, той ми казва: "Знаеш ли, че на Асен съпругата е починала? Тя е изложена на черквата "Свети Седмочисленици". И аз понеже този ден трябваше да отивам в града да купувам олио с купони, просто реших да мина покрай черквата, щото ако отида на погребението ще направи лошо впечатление. Тогава аз ще отида да се помоля, докато няма никой и Гали ми каза: "Тя е изложена, те са я занесли в преддверието на черквата, там е". Действително аз като отидох в София, срещам в това време в градската градина Ангел, неговия приятел, който ми каза: "Весе, знаеш ли, че съпругата на Асен почина?" И аз викам: "Да, Гали ми каза". И той ми каза: "Знаеш ли къде е?" Тя е в черквата "Свети Седмочисленици". "Аз така не съм подходяща много". Но каза: "Иди, тя е сама, там никой няма". И аз отидох. Ковчегът още не беше подреден, тя една млада, хубава като восъчна кукла. Така много ми домиля за нея. В: Тя от какво почива? Веска: Бъбреци. И даже няколко дни преди това срещнах Асен с една възглавница върви, казвам: "Къде?" "Жена ми е в болница." Тука на "Гурко" имаше една болница където сега е стоматологията. Там беше болница тогава някаква и тя беше там настанена и той й носеше възглавница. И отивам, помолих се за нея. Аз си дойдох, а пък Гали отиде на погребението, понеже Гали почиташе Асен, уважаваше го. Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали. Той беше един бохем в това отношение. Както и да е, това беше значи завършека. И Асен, минават месеци, срещам го съвсем случайно на улицата и ми казва, беше пак ноември месец. Казва: "Знаеш ли, че на 12 ноември е рождения ден на Косито?" Дъщеря му я кръстиха Констанс, а те й казваха Коси галено. И казва: "Тя сега е при Стамата, при сестра ми, ако искаш ела", кани ме за рождения ден на Косито. "Добре, ще дойда." Те живееха тогава в града, там близо до ул. "Фритьоф Нансен", една пресечка. И отидох, занесох така едни топлинки за детенце, нещо детски дрешки купих, занесох ги. Сестра му обаче ми каза: "Весе, аз съм много претрупана понеже и мама и Асен са тука". Мъжът й следваше архитектура, те живееха под наем там. Казвам: "Добре, ще идвам понякога да ти помагам". Аз когато обичам едни хора, просто си помагам на приятели, обаче нищо не влагам. Нито искам да ми благодарят, нито чакам някакви от тях, някакво специално държане. Аз бях такава, и съм си такава и сега. И не мина много време, бях един ден така и Стамата каза: "Знаеш ли, че мама е много зле". Тя имаше някакви сърдечни кризи. "Много, вика, лоша сърдечна криза". Викам: "Добре, ще остана при вас тогава". Десет дни останах при тях да им услужвам и тогава дойде на Асен брат му от Сливен, понеже аз помагах на Стамата, ту детето гледах, каквото можех да направя правех за нея нали и брат му каза: "Е-е, Асене, значи на земята ангелите още не са се свършили, все има още ангели на земята. Ето как госпожицата ви помага добре". И тогава на Изгрева се разнесоха слухове за мене и за Асен, че може би така и така. В това време пък понеже знаеха другите, че жена му си е починала, почнаха да го атакуват. В нашето братство момичетата се предлагат безотказно. Аз казвам: "Асене, свободен си, иди си, аз нямам никакви намерения". "Май че ти не ме обичаш?" Викам: "Както искаш така го разбери." Изобщо не държах на това. Казвам: "Учителят вижда всичко, небето вижда всичко. Повече на мене не ми трябва преценка, така че обичам свободата. Не обичам да се връзвам. Мога да помогна, може да се хвърля в огъня, обаче съм си свободна." И той тогава каза: "Аз имам много кандидатки." "Добре." И действително се яви тогава една много солидна кандидатка, много богата от този хор на Обретенов -певица, която му подари арфа и за която той се задоми, от нея имаше вече момченце и така няколко пъти се срещахме, той казваше: "Не съм доволен от брака си". Ама казвам: "Защо, обичате се, Сузана те обича". "Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш". Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми. Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина. В: Той разказвал ли ви е някои опитности с Учителя по отношение на музиката? Веска: Не, той как да ви кажа "нито в Школата беше редовен". Асен имаше много дълбоко отношение към Учителя като към баща. Защото Учителят му даде цялата тази Любов, която бащата дава и това го хранеше. Асен, дори не знам дали има записани някакви мемоари. Нищо специално не ми е разказвал. Освен това, когато се явил на изпита как Учителят му е дал портокала, как му казал, че фармацията не е за него, че той е роден за музика и той е музикант. В: Значи така за Асен Арнаудов. А казвате, че той си пушел и си пиел, не беше вегетарианец. Веска: Не, не беше. Вървеше по пътя на най-обикновен артист, който си взима от живота само наслади. В: А аз съм го виждал на много снимки на Изгрева. Веска: Да-а. В: Той тогава също ли си беше същия? Веска: Ама същия, цял живот Асен си остана същия. Срещала съм го на пътя с цигарата в устата, пуши и разговаряме. В: Ха, ха, добре. Веска: Какво да правиш? Път, житейски път. Падане и ставане.

БРАТЯ КАМБУРОВИ В: Друг въпрос. Искам да ви питам, там за тези братя Камбурови, които са в Пловдивско (Прослав) те от така наречените Павликени ли са, от къде идват те? Веска: Сега, аз когато заминах за Казанлък като учителка първа година, там живееше Никола Камбуров, живееше и Стефан Камбуров, двамата братя Камбурови - Стефан и Никола. От които Стефан беше простичък човек, но веселяк и много музикален. Той е баща на Петър Камбуров, този цигуларя, който вие познавате и на Танка, която беше съпруга на Кирил Икономов (инспектор) по музика. Танка, тя е дъщеря на Стефан Камбуров от Казанлък. Но на Стефан Камбуров жена му беше Екатерина, те са родители на Петър Кабуров, цигуларя, също на Константин Камбуров, който беше нещо като писател, но така имаше един бохемски живот, който водеше повечето. И Танка, която завърши пеене. Пееше хубавичко и беше съпруга на Кирил Икономов. Знам Екатеринка, тяхната къща беше срещу гимназията и аз често пъти така отскачах през голямото междучасие при нея. Тя гледаше хубаво на кафе. Петър Камбуров бе учител по естествена история, който беше мой колега в гимназията. За него знам следното: за Никола Камбуров. Учителят казва, че той е от времето на Христа - Симон, керинееца, който е поел кръста на Христа да го носи. Това знам за него. Не са случайни души, а души от памтивека.

ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ Веска: А другата опитност е на сестра Веска. Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни. В: Тая същата Веска. Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате". Учителят казва: "Добре, дълбоко дишане". И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг, студ, слънце, пек, тя отива да диша в гората. И като отишла при Учителя, така усетила известно подобрение. Отива при Учителя и Му казва: "Да, Учителю, аз имам подобрение". Той пита: "Как дишаш?" Тя показала. Ха-а, ха-а, ха-а. Учителят със сълзи се смял. Казал й не така, а показал как точно трябва да диша и действително така тя напълно се излекувала. Втората й опитност е, по време на събитията вече преди да преминат съветските войски Дунава, тя е в София и понеже е обезпокоена и желае да знае как са техните в Добрич, казала на Учителя: "Искам да си замина". Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията. И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло. "Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна?" "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава. В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали! В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я? Веска: Не, лично не я познавам. Но тя е разказвала този случай на свои приятелки и аз от тях го научих това нещо. В: Добре. А за Янакиева, тя беше ли женена? Съпруга на кого беше тя? Веска: Не, повече на зная. Аз я заварих така. Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето. Много чиста и много спретната. При нея отиде един ден една наша млада сестра, която има голям страдалчески път като дете още и работила като слугинче тук-там с една криза, която преживява, някой й казва: "Абе иди, вика, при тия дъновисти да живееш при гората". И тя отива и първо се завърта около Лулчевите хора. Обаче среща сестра Янакиева, която й казва: "Ела при мене да живееш". И тя й казва: "Виж какво, ако пиеш вода, няма да пиеш от локва, ще пиеш направо от извора". "С две думи, казва, тя ме ориентира към Учителя. Не ми проповядва много, не ми философствува много. При Учителя. Така се спасих от влиянието на онези там." Тя беше много мила, любезничка, чистичка, спретната. В: Как се казваше тя? Веска: Елена ми се струва, че беше, не й помня даже първото име. Това са двете опитности. Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека. В: Между двете световни войни идват други такива с идеологическа подкладка, така наречените толстоисти. Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди? Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант. Поддържаха много хубав вегетариански ресторант. Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като Толстой, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени. Не можаха да прескочат бариерата на вегетарианството и да се доберат до Словото на Учителя. Останаха под бариерата.

ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души. С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях? Веска: И те работят. В: Усетил е гладът им. Веска: Да. Дава им прекрасен обед. Дава им опитност, че когато работят за Бога, то Бог ще работи за тях.

БАБА ХАДЖИЙКА В: Баба Хаджийка, жена му? Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия. Беше много магнетична жена. Дядо хаджия боледува веднъж много жестоко от цирей, който излиза някъде на врата му тука и почва да пее песента "Слънцето на Любовта", но пее така със все глас и така е излекуван. Обаче веднъж той е бил много болен, дядо хаджия. В: Кой хаджия? Веска: Епитропов. В: А защо му казват хаджия? Ходил е на хаджилък? Веска: Вероятно е ходил на хаджилък, но той много тежко се разболява и баба Хаджийка отива при Учителя и казва: "Учителю, брат Епитропов е много болен... " Учителят казва: "Добре де, и да си замине, той пак ще ти се явява". "Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е". И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да. В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса. Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото!

34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА ПЕТКО ЕПИТРОПОВ Брат Петко Епитропов е интересен. Той беше от Пловдив. Те бяха от голямата група: Георги Стайков, Петко Епитропов, там пише ли? Аз знам всичките кой кой е. Брат Михаил Стоицев, те се събират на специални сеанси, да правят връзка със синът, заминалият син на Георги Стайков -Венинг, който им дава сведения. Те са писали дълги протоколи, много обширни и подробни протоколи със сведения, които са получили от Венинг във време на техните сеанси. Но с брат Петко Епитропов, знам само един случай с него. Една група, в която е брат Петко Епитропов с Учителя отиват към Рилския манастир и по пътя си седят така да обядват, понеже времето вече е за обяд. На една полянка се разполагат за обяд, а в това време Учителят отива до едно дърво. Спира се пред дървото и се връща. И вече трябва да започват обяда, но Петко Епитропов казва: "Учителю, аз няма да обядват докато вие не кажете защо вие отивате до дървото". И Учителят му казва: "Там беше един обесен и аз трябваше да го освободя!" Значи съзнанието на обесения е било прикрепено към дървото. Значи Учителят е правил благодеяния и добрини на всяка крачка, където срещал страдаща душа. Това зная за него. Епитропов беше висок, строен, с брада, същински библейски така старозаветен тип. Хубав, с много хубави черти. Даже една нощ го сънувах в някаква си източна църква, тези азиатски източни църкви, препълнена. Обаче неговата глава стърчи над всички. Той беше предан на Учителя. БАБА ХАДЖИЙКА В: Баба Хаджийка, жена му? Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия. Беше много магнетична жена. Дядо хаджия боледува веднъж много жестоко от цирей, който излиза някъде на врата му тука и почва да пее песента "Слънцето на Любовта", но пее така със все глас и така е излекуван. Обаче веднъж той е бил много болен, дядо хаджия. В: Кой хаджия? Веска: Епитропов. В: А защо му казват хаджия? Ходил е на хаджилък? Веска: Вероятно е ходил на хаджилък, но той много тежко се разболява и баба Хаджийка отива при Учителя и казва: "Учителю, брат Епитропов е много болен... " Учителят казва: "Добре де, и да си замине, той пак ще ти се явява". "Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е". И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да. В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса. Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото! ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души. С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях? Веска: И те работят. В: Усетил е гладът им. Веска: Да. Дава им прекрасен обед. Дава им опитност, че когато работят за Бога, то Бог ще работи за тях. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ Веска: А другата опитност е на сестра Веска. Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни. В: Тая същата Веска. Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате". Учителят казва: "Добре, дълбоко дишане". И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг, студ, слънце, пек, тя отива да диша в гората. И като отишла при Учителя, така усетила известно подобрение. Отива при Учителя и Му казва: "Да, Учителю, аз имам подобрение". Той пита: "Как дишаш?" Тя показала. Ха-а, ха-а, ха-а. Учителят със сълзи се смял. Казал й не така, а показал как точно трябва да диша и действително така тя напълно се излекувала. Втората й опитност е, по време на събитията вече преди да преминат съветските войски Дунава, тя е в София и понеже е обезпокоена и желае да знае как са техните в Добрич, казала на Учителя: "Искам да си замина". Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията. И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло. "Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна?" "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава. В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали! В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я? Веска: Не, лично не я познавам. Но тя е разказвала този случай на свои приятелки и аз от тях го научих това нещо. В: Добре. А за Янакиева, тя беше ли женена? Съпруга на кого беше тя? Веска: Не, повече на зная. Аз я заварих така. Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето. Много чиста и много спретната. При нея отиде един ден една наша млада сестра, която има голям страдалчески път като дете още и работила като слугинче тук-там с една криза, която преживява, някой й казва: "Абе иди, вика, при тия дъновисти да живееш при гората". И тя отива и първо се завърта около Лулчевите хора. Обаче среща сестра Янакиева, която й казва: "Ела при мене да живееш". И тя й казва: "Виж какво, ако пиеш вода, няма да пиеш от локва, ще пиеш направо от извора". "С две думи, казва, тя ме ориентира към Учителя. Не ми проповядва много, не ми философствува много. При Учителя. Така се спасих от влиянието на онези там." Тя беше много мила, любезничка, чистичка, спретната. В: Как се казваше тя? Веска: Елена ми се струва, че беше, не й помня даже първото име. Това са двете опитности. Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека. В: Между двете световни войни идват други такива с идеологическа подкладка, така наречените толстоисти. Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди? Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант. Поддържаха много хубав вегетариански ресторант. Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като Толстой, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени. Не можаха да прескочат бариерата на вегетарианството и да се доберат до Словото на Учителя. Останаха под бариерата. БРАТЯ КАМБУРОВИ В: Друг въпрос. Искам да ви питам, там за тези братя Камбурови, които са в Пловдивско (Прослав) те от така наречените Павликени ли са, от къде идват те? Веска: Сега, аз когато заминах за Казанлък като учителка първа година, там живееше Никола Камбуров, живееше и Стефан Камбуров, двамата братя Камбурови - Стефан и Никола. От които Стефан беше простичък човек, но веселяк и много музикален. Той е баща на Петър Камбуров, този цигуларя, който вие познавате и на Танка, която беше съпруга на Кирил Икономов (инспектор) по музика. Танка, тя е дъщеря на Стефан Камбуров от Казанлък. Но на Стефан Камбуров жена му беше Екатерина, те са родители на Петър Кабуров, цигуларя, също на Константин Камбуров, който беше нещо като писател, но така имаше един бохемски живот, който водеше повечето. И Танка, която завърши пеене. Пееше хубавичко и беше съпруга на Кирил Икономов. Знам Екатеринка, тяхната къща беше срещу гимназията и аз често пъти така отскачах през голямото междучасие при нея. Тя гледаше хубаво на кафе. Петър Камбуров бе учител по естествена история, който беше мой колега в гимназията. За него знам следното: за Никола Камбуров. Учителят казва, че той е от времето на Христа - Симон, керинееца, който е поел кръста на Христа да го носи. Това знам за него. Не са случайни души, а души от памтивека.

33. МИХАИЛ ИВАНОВ В: Друг въпрос. Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха? Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права. Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи. С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя. Сам си заминава за Франция като считал, че там може би той има връзка са албигойското някогашно, клон на богомилството, и започва да работи. От начало нашите братя са считали, че той ще отиде както брат Пампоров направи. Отиде Пампоров в северните страни, поднесе Словото, обаче без да се нарича учител и ръководител. Той казва: "Аз ви споделям, нося ви това, което съм получил от Учителя". Този обаче отива там и започва да изнася лекции по свой маниер, като казва, че французите не са в състояние да изтърпят една лекция на Учителя както е дадена така цялостно. Може ли един народ, който интелектуално толкоз много е задълбавал и такива големи умове е дал, да не е способен една лекция да прослуша от начало до край, да му се измори мозъка. Питам ви аз това нещо. Както и да е, започва да гради лекциите така по свой маниер, главно знам, че с астрология той ги увлича, като в някакъв специален случай на някаква жена предсказал. Видял в хороскопа на детето, което ще дойде, ми се струва, че е забавил неговото идване, за да не се случи онова, което хороскопа предрича. Нещо такова ми е разказвано. И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите. Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа. Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него. Знаете ли го това нещо? В: Чувал съм. Веска: Чувал сте, да. Е, да. Както и да е. След това обаче нещо, което брат Боев тука му писа, да не се увлича в някакъв си Маха Чухан, йога индийски, голям мошеник, който увлича Михаил в някаква си парична афера. Не мога да ви кажа конкретно как стоят нещата, заради което Михаил е арестуван. Колко време, това не мога да ви кажа, тогава брат Боев му пише писмо. А той му пише едно едва ли не насмешливо писмо, преди да стане нещастието с него в затвора, едно насмешливо писмо: "Какво е Учителят, който сега го няма. Какво сте вие, които сте решили така да ме съветвате". Тон, тон. Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително. И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука. Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.ХII.1986 г. Веска: Така ли? В: Да, да. Веска: А-а, това не съм научила. В: На 25.ХII.1986 г. от няколко места чух. Веска: Аха, възможно е. В: Но той е възрастен. Веска: Той е 80 и нещо, но беше болен. И неговия брат, значи неговия брат посещаваше някои мои близки. Аха-а, значи си е заминал. Ами да. Той в Калифорния имал, той навсякъде, в Калифорния има братства, на няколко места в Америка е създал братства. Сега, може това да стане причина хората да потърсят оригиналното Слово на Учителя, нали. Ние не знаем пътищата, ние само можем да констатираме фактите, но да съдим, нямаме никакво право.

32. ПРИЗВАНИТЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА ФАНИ ПОПОВА МУТАФОВА Една от тях е Фани Попова Мутафова, тя лично ми е казала, но тя също, по какви причини, не е дошла на Изгрева, а живота й минава в много големи страдания. И евентуално тя би се избавила от някои от тия страдания ако беше дошла на Изгрева, но път човешки. В: Вие лично я познавате? Веска: Ние бяхме приятелки с нея, с Фани Попова Мутафова. Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически романи. Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н. И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края. И цялата аудитория беше смълчана в театъра. Викам: "Фани, това ви е бисера на вашето творчество". Така беше. В: Други такива личности? Не си спомняте. Веска: Сега в момента не мога да ви кажа, не си спомням. Беше поканена да дойде на Изгрева, но не дойде. МОРФОВА В: Казаха ми за тази, певицата Морфова. Веска: Сега, за певицата Морфова, за нея знам от Катя Грива. Понеже Катя Грива беше нейна ученичка. И Морфова, тя беше с много красива главица такава, в която личеше венериното влияние, но с едно тяло, много пълно, просто цялата беше като някаква лоена топка. И Учителят е казал за нея, че тя е от Бялото братство, и понеже тя има много нежен музикален елемент в своето гърло нали, тази обвивка от много наслоения на мас по нейното тяло е необходима да запази тези много нежни гласни струни. Тя пееше вълшебно. Не знам дали Учителят, но някой друг беше казал, че тя има даже двойна чакра в гърлото си. И това го беше казал някой брат като ясновидец, но доколкото това е вярно, обаче Учителят за нея специално е подчертал, че тя е от Бялото братство. Но тя загина трагично в Балкана, отивайки на разходка с нейни приятели Багерови. Да, тя загина там. Помня, нейното погребение беше много тържествено и си спомням Катя Грива като ми казваше: "Весе, знаеш ли, че аз усещам, казва, буболечките, които по тялото на Христина сега лазят в гроба". Беше призвана да дойде на Изгрева, но не дойде КАТЯ ГРИВА В: Какво ще ми кажете за Катя Грива? Вие сте нейна съвременница. Някои опитности? Веска: Катя Грива беше един безкрайно предан ученик на Учителя. Тя ако можеше да остане винаги да бъде в аурата на Учителя, това беше за нея най-голямото щастие. Тя даже не искаше да отиде да работи, за да седи при Учителя. Каза ми защо: "При Него аз винаги постоянно уча". Но Учителят й казал: "Ти си културна и имаш какво да дадеш на българския народ, на българските деца". Тя е дъщеря на офицер от Пловдив. Баща й се казва Христо Грива, който е взел участие във войните, не мога да ви кажа, в Балканската ли или I Световна война ли какво е бил. Катя казва: "Помня баща ми, като се завръщаше от войната, пристига с кон и ние, децата, го посрещаме. Но той не взема едно от своите деца на коня, а взема детето на един наш съсед, чийто баща бил паднал на фронта убит. Зачел убитият". Колко благороден е баща й на нали? Катя Грива била в Италия, там е следвала музика, пеене специално и по някакъв начин й попада окултна литература и тя започва да прави дихателни упражнения и започва даже да прави опити да се излъчва от тялото си, при което в един момент почувствала, че може би няма да се върне в тялото си и се изплашила и от тогава решила вече да прекрати тези опити. Сега, идвайки в България, не мога да ви кажа по какви пътища тя идва до Изгрева, но идва с всичките си коприни, така тоалети нали като певица. Казва, че отначало ходила с тънки токчета на Изгрева, на планината и не й било студено. Но Учителя беше й казал така, че трябва да обърне внимание на храненето си, понеже тя в някои отношения не беше много практична, но беше много предана на Учителя и изпълняваше неговите песни с много голяма дълбочина, с голямо разбиране, с голяма любов. В: Казваха ми, че едни от песните, които Учителят е давал, тя ги е изпълнявала с движения. Кои песни? Веска: "Запали се огъня". С движения, да. „Добър ден е светлият ден", да, това зная. А същевременно, тези пък те бяха една много хубава група: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Иринка Кисьова и Катя Грива, бяха много хубава музикална група. Асен беше пианиста, Ангел беше цигуларя, Иринка беше певицата и Катя беше другата певица. Те даже подготвиха специален концерт, със специалните дрехи така нали и изнесоха такъв концерт в Пловдив с песните на Учителя, с творби на Учителя. Те всичките бяха интересни хора. С Катя Грива бяхме добри приятелки. И тя беше певица и беше стриктен ученик, изпълняваше много стриктно всички така правила и ръководства в живота, които Учителят даваше. Какво поведение трябва да имаме когато имаме страдание. Дълги години с нея общувахме, тя обичаше много хумора и когато аз разбрах, че тя е тежко болна бях направо потресена, защото дето се казва само месец преди това с нея бяхме заедно. Тя продължаваше да се смее, а тя години наред е страдала от рак и ние не сме знаели това нещо. Тя с никого не беше споделила това си състояние. И когато вече настъпват последните моменти на кризата, когато не може вече да бъде спасена, една сестра Анчето Шишкова се заема да се грижи за нея. И си спомням Катя е била много деликатна и с нея, казва й: "Анче, иди на разходка. Днеска е неделя, иди да се разходиш на Витоша, аз мога сама". Но предполагам, до колкото си спомням, тя е виждала Учителя по време на своето боледуване и това я окуражавало, понеже тя в абсолютно мълчание изживя този си изпит на боледуване, без да стовари мъката си комуто и да е. В: Тя е знаела някои от движенията на някои песни. Веска: О, да, тя пееше песните с движения. В: кои песни? Веска: "Добър ден е светлият ден", "Запали се огъня". Не съм я виждала други песни да изпълнява с движения. Това бяха плавни движения, хубави, нагоре, в страни. Не мога да ви ги повторя. ИРИНА КИСЬОВА В: А за другата музикантка Ирина Кисьова? Веска: Кисьова, тя беше много надарен човек. Пееше, имаше красив глас, мощен глас, композираше, аранжираше на песни на Учителя, енергична, добре рисуваше, беше една предана в това отношение сестра и много добре работеше на Изгрева. Те даже бяха напуснали някакъв си много богат дом в София и бяха предпочели да живеят на Изгрева, да бъдат близо при Учителя. Знам, че тяхната дъщеря Данчето, голямата, много способна пианистка беше тя, но вероятно по линия на баща си имаше някакво предразположение към психическо разстройство, което тя е преживяла. И знам сега, това ми е разправяла моята приятелка Райна Калпакчиева, че в един момент когато Данчето била много зле и майката и бащата търсят помощта на Учителя. Когато Учителят се задава към техния дом, за да помогне, то Данчето, но това не е вече Данчето, това е духът в нея, казал така: "Ти си невежа!" Казва на Учителя. Но Учителят помогна и тя се излекува. Останаха така някои едва доловими проявления, които говорят за някакво леко нарушение на вътрешното равновесие, обаче съвсем, съвсем невинни. В: Това при едната дъщеря? Веска: Данчето, да, другата е Ружинка, тя е цигуларка. Дълго време не беше тук, не беше на работа и след това пък намери път в Германия, тя в Берлин отиде и там се пенсионира. Сега си е тука вече, значи тука живеят. Едно мило семейство. АНГЕЛ ЯНУШЕВ В: Друг член от групата? Музикалната група? Веска: Ангел Янушев. Неприятно ми е да говоря за него. На него Учителят е давал пари, той беше бедно момче; бяха големи приятели с Асен, те бяха неразделни с Асен. Той беше приятел на Катя Грива. И Катя не желаеше да общува с него, обаче Учителят казва: "Ще го търпиш. Ти си го направила такъв". В: От друг живот, или? Веска: Да, ти си го направила такъв. Той даже веднъж пари открадна. Тя оставила така някакви си 100 лв. на пианото и Ангел ги открадва и тя отива и съобщава на Учителя това. "Ами ти си виновна, каза, защо си оставила да го съблазняваш." В: Ха, ха, ха. Веска: Както и да е. Той години наред беше в оркестъра, на Паневритмията свиреше, взимаше много живо участие, неразделно бяха винаги при Учителя когато трябваше, даже вечерно време край Учителя, след беседа, в салона винаги те музицираха. Но този човек, когато започна процеса срещу Братството той излиза и говори против Учителя. В: Така ли? Веска: Печално, да. В: Беше срещу Учителя или може би да е настроен срещу групата? Веска: Не, не. В съда специално е говорил нелепости, нечисти работи за Учителя. И всичките бяха потресени, погнусени от неговото поведение. Толкоз. В: Виж, накрая човек се определя. Рано или късно човек се определя. Веска: Да. В: Аз дори съм го виждал на снимка. Другия член на групата: Веска: Това е Катя. Те са Асен, Катя Грива, Иринка и изчерпахме ги четиримата. Сега, ако някой друг, ако се сетя нещо друго за тях! Ще разкажа как бяха призвани на сватбата на жениха, ядоха, пиха и след време хулеха. Неблагодарни духове. ЛЮБА И МИЛКА АЛАМАНЧЕВИ В: Добре. Вие по-рано сте споменавали за сестри Аламанчеви. Веска: А, Аламанчеви, да. Е, те бяха много предани на делото. Едната се казва Люба Аламанчева, другата Милка Аламанчева. Доста различни по темперамент и по характер. Те са били по начало едни суетни светски дами с цигарата в устата. В: Така ли? Веска: В началото, преди да срещнат Учителя. Да, богати, от много богато семейство. Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и простудява се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава. Те първо са били богати. Милка е била приятелка на Михаил Иванов. В: Милка Аламанчева? Веска: Да. Тя беше един топъл, дълбок, сърдечен човек и го е обичала с всичкият си плам и дълбочина на сърцето си, но когато Михаил започва да сменя своите обекти на сърцето, тя много страда. Толкова много е страдала и заболява от ставен ревматизъм, ама жестоко. И Учителят й казва: "В ставите, в тази болка са Михаил и Виола". В: Какво, не можах да разбера. Веска: "В твоите стави, тя Милка ми го каза, са Михаил и Виола". Тя цял живот много жестоко е страдала от този ставен ревматизъм, но среща Учителя и главно, че Учителят изпраща Савка при нея, за да помогне. И тя ми е разказвала Милка, че Савка по някакъв начин я е лекувала, даже веднъж с една целувка на рамото, която е дала е облекчила едно голямо страдание, голяма болка. И след това те бяха големи приятелки и със Савка. Безспорно Милка, която беше преживяла голямо огорчение от Михаил, сякаш по-бързо се ориентира за неговата мисия в Париж. Докато Люба и Богомил, който беше приятел на Люба, Богомил Малджиев, който пък беше един великолепен брат, на когото приятелското чувство беше до такава степен развито, че той не позволяваше за Михаил да се говори нищо отрицателно. Те бяха до последния момент верни на Михаил. В: Това беше Люба и Богомил. Веска: Люба Аламанчева и Богомил Малджиев, да. В: А Милка се ориентира и видя измамата. Веска: Милка, да. Милка страдаше от това нещо и виждаше грешките на Михаил и тя си замина от тези страдания. В: Аз съм виждал снимки: Савка, сестрите Аламанчеви с Учителя. Веска: Да, заедно с Учителя, да. В: Те нещо, нямаха ли някакви опитности написани и разказани от Савка и нещо...? Веска: Няма. В: Някои материали. Веска: Не, не са писали нищо, освен едно, Милка ми даде и ние го писахме заедно с нея на пишеща машина, но тя беше, самата машина беше много не добра и лошо се отпечата. Тогава нямаше и ленти на пазара и нещо не се написа хубаво. Това е много странна опитност на Савка, за която може би друг път ще ви разкажа. В: Тази опитност когато Учителят Го няма в собственото му тяло, а го замества там най-добрия му ученик, нали? Веска: Да. Сега за жалост една част от тази опитност на Савка се предава сега някакси много нескопосано направена. И това е Цанкините там бързи работи за препис. Не знам, аз мисля, че в тези неща които съм ви дала преди се намира и това нещо цялостно. В: Да. Веска: Дали сте забелязал? В: Да, има нещо там, има. Веска: Лошо написано на машина. Обаче това е цялото. Това е цялото, да. Ето пример как бяха призвани две рождени сестри на сватбата на жениха. Опиха се от виното и залюбиха светските момци и се отклониха.

31. СТЕФАН КОНСУЛОВ Веска: Те са били като състуденти приятели - Боян Боев с професор Консулов. Сега интересно е на професор Консулов съдбата. Професор Консулов е много надарен, много способен в своята област, която избира. Той е биолог. Идва в България и започва своята научна работа, заема катедра по естествени науки в нашия университет, има даже тази способност да бъде добър администратор и го назначават. През едни години той става и министър на народното просвещение, през което време той е още върл противник на всяка мистика, на всяка окултна наука, той даже пише статии против окултизма и против мистиците, дори написва една статия против Учителя в това време. В: Така ли? Веска: Да. В: Къде е поместена? Веска: Ще ти кажа. В това време негов лаборант е наш брат Цочо Диков. Той беше така един особен човечец Цочо Диков. Имаше лека ироника в неговия глас и в неговия начин, по който говореше. Той си свиваше устните даже. Но Цочо Диков си е верен ученик на Учителя и когато професора написва тази статия на другия ден му се схваща ръката и Цочо Диков го пита: "Професоре, така малко иронично, коя ръка ви се схвана, тази с която написахте статията против г-н Дънов ли? Против Учителя ли?" След време ръката на професор Консулов оздравява, възстановява се. Но интересното е, че в това време когато той все още е гонител на всички мистични учения, той от време на време посещава Изгрева. И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона". Учителят слиза така и много деликатно поглежда през процепа на вратата и казва: "Рекох, той е духовен човек". Така. Сега с професор Консулов аз се запознах през 1948 г. Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското параходно дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели. Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора!" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност. И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате висшето начало, от там да мислите за висшето начало в живота". Той ми каза: "Да, нашата майка ни възпита и научи да започваме и завършваме деня с молитва. Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката". Той има много научни трудове, които са били много високо оценени в Европа и в Америка. Той е известен с европейска известност учен, биолог и изследовател на водите. В: На водите? Веска: на водите, да и сега. И по време на Втората световна война той бива изпратен в Беломорието с научната задача да проучи водите на Беломорието. Но безспорно има и друга задача, която е дискретна. Поверява му се някаква войскова част, аз не разбирам какво е било. Имал е отряд от войници, какво е било аз не знам, но имал е на разположение и войници. И казва: "Случи ми се нещо много особено. Един ден както аз си седя в квартирата след обеда бяхме решили на другия ден да пътуваме за София във връзка с някои инструкции, които трябваше да получим от Министерството. И аз си седя в стаята следобеда и чувам един глас казва: "Стефане!" Излизам, проверявам, нито в коридора, нито в двора да има никой. Казвам, така ми се е сторило. Минават няколко минути пак: "Стефане!" Гласът каза: "Стефане!" Той става, проверява, но кой го вика. Нищо не вижда. Трети път му казва: "Стефане! Не тръгвай тази вечер с твоите войници за София! Тръгни утре сутринта!" И професора казва: "Реших безпрекословно да се покоря на този глас. Не знам защо. И действително казах на моя ординарец: "Вие тръгнете тази вечер, аз утре сутринта ще тръгна за София". На другия ден вече се срещам с моите войници и те ми казват: "Професоре, добре че не дойдохте вечерта. Имаше някакви въоръжени лица, които обикаляха много зорко около нашата група". Вероятно това са някакви партизани, нали противници на режима в България, понеже той пък водеше спор с проф. Методи Попов на тема расизъм. Професорът беше защитник на тезата расизъм. Той казваше, че в момента има една раса, която води цялото човечество, това е бялата раса, специално германската. Онзи държеше противната теза. В: Кой? Веска: Методи Попов, да, и поради това проф. Консулов е бил набелязан тогава като един от враговете на идеологията на тези, които ще дойдат при нас след монархията, т.е. комунистите. Втори път той е пак в Беломорието, обаче събитията наближават вече, руснаците навлизат вече в северна България, личи че монархията вече ще загуби власт и пак чува същия глас, който казва: "Стефане, иди и сам се предай на новата власт и разкажи какво си правил". И каза: "И аз послушах този глас". Сега какво, как е процедирал не зная, но той е бил осъден на строг тъмничен затвор, в което време бива осъден и професор Михаил Арнаудов, а преди това вече е ликвидиран професор Станишев, един от най-големите наши хирурзи. И професора ми разказа следното. В: Той лично ви го разказа? Веска: Лично, на тази среща у Славянови. Всичко това той лично ми го е разказал. Казва: "Отивам в пансиона" (така нарича той затвора) в строг тъмничен затвор, значи в килия без всякакво осветление. И той ми каза така: "Г-це Величкова, ако някога някъде трябва да си положа главата на дръвника за някого, това ще бъде Пинкас". Казвам: "Кой е този Пинкас?" Каза: "Той е директора на затвора, евреин. Още на другия ден, когато аз постъпих в затвора, той ме посети и ме попита, каза: "Моите уважения, г-н проф. Консулов, към вас. Вие сте известен като голям учен на България в Европа и по целия свят и сега когато вие сте в един институт, който оглавявам аз, бих желал да направя вашия престой в него колкото може по-удобен. Кажете ми от какво се нуждаете?" И професора му казал: "Благодаря ви за вашето внимание, вие знаете, че един учен не може без светлина. Ако може в моята килия да поставите крушка електрическа". "Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята килия беше снабдена с електрическа крушка". Казва: "Интересно, че аз започнах да изучавам живота на дървениците. Е, ще кажете, дървеница. Ако наблюдавате живота на дървениците ще видите, че всяка дървеница има специфичен начин и знание, по който да всмуква храната от стената". Много интересно, той като биолог има много набито око в това отношение. В това време той преживява една друга трагедия. Неговата съпруга, когато се връща от едно посещение при него в затвора, на Лъвовия мост бива прегазена от една съветска тежка товарна кола. Преживява и това нещо и всичките тези преживелици вече го разтърсват и той търси в себе си някаква опора и си спомня, че има един приятел Боян Боев, който е от Бялото Братство. Минава известно време в България пристига съветския академик Державин. Просто като че ли от Бога изпратен човек. Идвайки в България задава въпроса на новодошлите властници: "Къде е професор Станишев?" "Ликвидираха го." "Как ликвидирахте, един хирург като професор Станишев не се създава лесно". "Грешка." "Къде е професор Арнаудов?" "В затвора." "Как в затвора? Един литератор като него, той е светило в литературната наука! Трябва да го освободите. Къде е професор Консулов? Едно светило в областта на естествените науки. Тези хора трябва да бъдат освободени." И така професора излиза от затвора, безспорно не може да бъде реабилитиран като професор, но понеже е много способен, той става технически ръководител на една фабрика "Ерц", в която се обработва слюда. Тази фабрика "Ерц" по-рано е била притежание на германско дружество, което обаче е експлоатирало българската суровина, взимало да я обработва в Германия и от там продават на България на скъпа и прескъпа цена изолационни материали за електроуреди. Професорът издига тази индустрия така, че той изнамери лепила, с които да се лепи слюдата така, че тука вече произвеждаха всичките изолационни материали: плочи, за тръби, такива пак плоскости от слюда и така нашето механично производство вече беше на световна висота и конкурираше на световния пазар изделията в тази област. И той, в това време обаче чете извънредно много литература. В самия затвор научава сам английски език и когато е ходил така по екскурзии той им е цитирал, той познаваше не само научната литература, той познаваше и художествената литература. Той им е цитирал Браунинг, Тенисън и други английски поети. В това време, когато той работи във фабрика "Ерц" като много добър технически ръководител, ценен много от самото ръководство на фабриката, което се състоеше от руснаци, понеже това беше по време на СССР, го беше направил свое държавно предприятие, имаше само свои хора, между които имаше хора от СССР и хора от старите руснаци, които бяха дошли през революцията тука. И те извънредно много ценяха професор Консулов. Той в това време, четейки и медицинска литература като биолог изнамира начин, по който би могло да се помогне, поне в началните стадии, на някои страдащи от рак и други болести. Започва да лекува чрез суровоядство страдащи от рак главно. Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение. Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно". И той насъбира така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който най-безскрупулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува. И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува. Той започва да говори, от аудиторията се наддават зли гласове: "Шарлатанин, мошеник". Само един единствен, не знам кой е бил, комунист някакъв, който го е защитил. Обаче в момента професорът припада. Втори път пак по същия начин го линчуват. Но преди това той намира вече брат Боев, с когото много добре се запознава, брат Боев го приобщава към Словото на Учителя. Професор Консулов приема Словото на Учителя като топъл хляб за своята вече изстрадала душа, разбира го в дълбочините, даже когато е бил в Исул, са го питали: "Професоре, какво е вашето мнение за Бялото братство?" Той казва: "Това е единственото Братство, което ще спаси света от всичките му страдания. Това е едно Братство, чийто живот протича в духът на най-висшите нравствени принципи". Те го улавят и тука. И професор Консулов заболява тежко от аде-ном на простатата и понеже след операцията конците, с които вече трябва да зашият раната са некачествени, той получава отравяне, сепсис и зная, това вече ще ви го кажа на вас открито, досега съм го пазила в тайна, понеже така ми каза брат Георги Томалевски, който е ходил да го навестява. Когато вече разбира, че наближава края на неговия живот, той казва на брат Томалевски: "Дай ми да ти целуна ръката, все едно, че целувам ръката на Учителя". След това той си заминал. В: Какво нещо е човешкия път! Веска: Какъв оригинален, интересен път. Питал: "Къде е Боян, къде е моя приятел Боян". Това бяха в последните му години най-топлите думи, които отправяше към един човек, когото познава от младини. В: Аз си спомням, че са ми разказвали възрастните приятели, че Учителят на времето е казал: "Трябваше да дойдат много хора, учени, интелигентни хора, те бяха дошли в България, за да дойдат на Изгрева, но се страхуваха от общественото мнение". Веска: Мнение, да. Сега аз знам такъв случай, че Той, Учителят, на много от нашите културни, събудени така, даровити хора е отправил послание, писма, покана. Но не дойдоха. В: Консулов има написана книга срещу Учителя и беше издигната като знаме в борбата им срещу Учителя. Веска: За съжаление. Това е пътят на отклонената душа, заблудената душа, тръгнала по погрешен път. Преминава през страдания, разочарования, докато му се пробуди съзнанието за Истинския път. А той е в Словото на Учителя.

30. БОЯН БОЕВ Веска: Брат Боян Боев беше една много симпатична личност на Изгрева. Казвам симпатична, защото той имаше винаги една широка, слънчева усмивка на своето лице, с която посрещаше всекиго и беше доброжелателен брат. На всекиго ще каже нещо положително, нещо насърчително, хубаво. Той се числеше към стенографите и характерно беше за него, че когато се намираше край Учителя, независимо дали е в салона или някъде из Изгрева, или пък на Витоша, на Рила, където и да е, той винаги носеше със себе си молив и тетрадка и най-старателно отбелязваше всяка мисъл, която Учителят произнасяше. Това беше много характерно за него. Той, доколкото зная, неговата майка е арменка. Тъй че има нещо интересно в състава на нашите стенографи. Те бяха четирима. Те бяха три сестри и той беше четвъртия, брат. Сестра Савка, майката е германка, бащата българин от Македония. Сестра Елена, майката българка, бащата македонец също. Сестра Паша, майката българка, бащата руснак и брат Боев, майката арменка, бащата българин. Това личеше по неговия тен, малко смугъл. Така у него проличаваше един източен натюрел. Като младеж заминава за Мюнхен да следва естествени науки. В това време от България заминава и друг младеж, Стефан Консулов. Те следват двамата естествени науки и там се срещат разбира се. В това време в Мюнхен катедрата по ботаника се завежда от д-р Рудолф Щайнер, един бих казала в тази епоха, най-издигнатия дух на Европа. Защото той е бил с огромна ерудиция, но не от мащаба на обикновения учен. Аз съм чела много от неговите лекции, на един изискан, академичен немски език. Той познава развитието на човека от момента, в който той е загатнат като една топлинна енергия в Битието, във Вселената и от там проследява развитието на човешкия род от този момент, проследява всичките изяви в цивилизация, култура, но безспорно, за да има тези знания, в тази история да не липсва нито едно звено от развитието на човешката култура и цивилизация се дължи на факта, че той поради своето много сериозно, много дълбоко, мистично отношение към духовните ценности е имал разрешение да използва акашевите ръкописи. Той самия разказва, колко е трудно в акашовия ръкопис човек да разчете дори съдбата на една отделна личност, да намери лъч и по него да тръгне, за да открие специфичния път на една индивидуална душа. Тъй че в неговите лекции човек може да намери много интересни информации за цялото човечество, за всички цивилизации, за всички народи, за всички общества. Безспорно и за много именити личности, за които той се е интересувал. Първо Щайнер се характеризира с едно дълбоко отношение, с голяма любов към Христа, към Христовия Дух на когото посвещава целия си живот с всичките знания, които той има като в това време той е духовния светилник на запада. Когато запада вече се увлича така да се каже в идеите на материалистичната наука, той е този, който държи факела за връзката между физическия свят и другите сфери на Битието, духовните сфери на Битието. Той великолепно е знаел, следейки развитието на културите на човечеството, че следващата култура, която ще осъществи Христовото учение, изразена в любовта към ближния, любов и благоволение между човеците и мир на земята между народите, той знае, че тази идея ще бъде осъществена от славянството. Затова има особен пиетет, особена любов към славяните и когато в регистъра на своите студенти той забелязва две имена, които му говорят за славянски произход, именно Боев и Консулов, той решава, че трябва да се запознае с тези две лица, да ги види, да изпита едно приятно чувство от докосването с една раса, която е вече от Бога определена с мисията да осъществи любовта между народите. И в един антракт той поканва Боян Боев и Стефан Консулов в своя кабинет, зарадван, че ги вижда, констатира, че те са българи, разбира, че те са българи по имената и направо ги насочва към Учителя като казва, че на Балканите, специално в България работи Великият Божествен пратеник в тази епоха. Завършвайки своят студиум както Боян Боев, така и Стефан Консулов се завръщат в България. В: Сега аз искам да питам, тази информация от кого я имате? От Консулов или от брат Боев? Веска: От брат Боев. А от Консулов имам после други неща. В: Сега, така. Аз съм слушал, че може би е погрешно, но че той е изнасял някаква лекция, някаква мистична лекция по балканистика или по окултизъм и тогава тези се изявяват там и той казва какво правите тука, какво търсите, когато Учителят е в България? Веска: Аз това не зная. От Боян Боев го зная точно така, че в един антракт той ги поканва и им казва, че в България се намира Великия пратеник на Небето за новата раса. Аз така го зная от брат Боев. В: Сега искам да питам друго. Понеже говорихте за Рудолф Щайнер. Аз съм чувал по изявление на Учителя, може би е вярно, че той казва, че той е преродения Питагор. Какво знаете за тези прераждания. Веска: Когато четох биографията на Рудолф Щайнер, той сам когато започва да учи геометрия в отделенията се влюбва в геометрията, просто изпитва особен пиетет, особено вълнение също като започва да учи математика и даже той е по данните на теософите, европейските теософи, той е пророк Илия, който идва след това във времето на гръцката култура като Питагор. След това се ражда като Йоан Кръстител, след това идва като Рафаело, след това идва като Новалис и след това идва като Рудолф Щайнер. Аз не знам даже поредица от неговите кардинални прераждания, защото първо Новалис умира едва на 28-годишна възраст, а той е дълбоко религиозен и мечтата му е да напише тълкувание на Евангелията, това което прави Рудолф Щайнер когато идва вече през 20.век тук на земята. Това е положението при Рудолф Щайнер. Сега, той ги насочва към България. Двамата идват тука. Брат Боев бива назначен за учител в Панагюрската гимназия по естествена история, намира Учителя и става ревностен привърженик на идеите на Учителя, безрезервно приема, абсолютно всичко, което Учителят казва в своето Слово, приобщава се към делото на Учителя. Безспорно затова той е преследван от тогавашните власти, уволнен като учител гимназиален, след което той вече пуска котва на Изгрева и става стенограф при Учителя. Така с много скромна заплата и цял живот той посвети на Словото и на делото на Учителя. Това е Боян Боев.

ДАРЛИНГ На снимката тук е Дарлинг. Тя беше добра цигуларка, с бялата фигура. В: Която стои отгоре. Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също. Беше голяма цигуларка, в Чехия завърши при Шевчик. В: Как се казваше? Веска: Йорданка Доспевска. Но понеже в Америка е живяла дълги години, в Америка са й викали Дарлинг. Дарлинг, значи мила. Така и Дарлинг си я знаехме ние. Това беше обръщението към нея. В: Тука е Учителят. Веска: това бе 1939 г. когато беше една импозантна Рила, едно импозантно събиране, беше колосална връзка между небе и земя. Между Школата на земята и Школата на небето. Такова нещо беше призовал Учителят тогава.

29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ ФРАНСИНА И СТЕФАН Веска: Гостуваха ни едно лято, но то беше след като Учителят си беше заминал вече, Франсина и нейния съпруг Стефан, тя беше много голяма цигуларка, парижанка. Ето една снимка с тях. Това е момента когато изнасят концерт с нея заедно, а пък след това тя изнесе отделно концерт. Вергилий: Франсина и Стефан. Веска: Стефан, да. Той беше китарист. Те бяха много интересни хора. Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само. Казва, че когато някой път в гората замръкват, там остават да спят. И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката". Такава една програмна музикална творба и след това заминаха за някъде, даже тука им подарихме костюми. Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще. КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво си езеро ли или река е било, става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците се обръща и настава паника и те отиват да спасяват. Хората се давят вече и брат Колю Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не, тази жена остави я нея. Ей тази, а тя била неугледна, възгрозничко момиче, то единствено се помоли когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш". Това се отнася за тях. ДАРЛИНГ Веска: На снимката тук е Дарлинг. Тя беше добра цигуларка, с бялата фигура. В: Която стои отгоре. Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също. Беше голяма цигуларка, в Чехия завърши при Шевчик. В: Как се казваше? Веска: Йорданка Доспевска. Но понеже в Америка е живяла дълги години, в Америка са й викали Дарлинг. Дарлинг, значи мила. Така и Дарлинг си я знаехме ние. Това беше обръщението към нея. В: Тука е Учителят. Веска: това бе 1939 г. когато беше една импозантна Рила, едно импозантно събиране, беше колосална връзка между небе и земя. Между Школата на земята и Школата на небето. Такова нещо беше призовал Учителят тогава. НИКОЛА ВАТЕВ Веска: Този е Никола Ватев, да. О, Никола Ватев, аз съм го виждала един хубав, аз го помня имаше хубави сини очи, не знам дали вие знаете една негова опитност. Той по време на войната, не знам обаче коя война, той имал съпруга, която се казвала Величка. И двамата са в Братството. И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете, докторе, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови". Минава време, брат Ватев отива на война. Не мога да ви кажа коя война. И като се връща от фронта с раницата, със снаряжението, вижда на улицата на град Русе една погребална процесия и разбира, че погребват неговата съпруга Величка. Сега, този лекар, който я бил излекувал в един момент бива жестоко нападнат и оскърбен от цялата общественост в гр. Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осторожност или съвест като лекар. Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден бати Ради както се връща с чувала, той се спира при него и казва. Просто в момента се ориентира към него и категорично се спира на него, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче бати Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът да му се вае от камък или от цимент и какви ли не материали бюстове, даже и да се правят снимки и портрети дори, знаейки този закон отговаря, но сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". И отива при Учителя, споделя с Учителя тази си среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!" Понеже той е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. И тогава вече бати Ради решава, тъй че този паметник е от 1937 г., който виждаме сега на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Граф Игнатиев" е реалният образ на бати Ради. Това мога да кажа за него. ПАША ТЕОДОРОВА Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори. НЕДЕЛЧО ПОПОВ Неделчо Попов беше един от нашите млади братя тогава. Знам, че брат Борис много го обичаше и се обръщаше към него с много милото така звание "гълъбе". Той беше също много предан на Учителя, работеше, даже на него дължим снабдяването с хартия от държавната печатница, понеже той работеше там, за да се отпечатат някои ценни неща от беседите на Учителя, трудове на някои наши братя и той много често придружаваше Учителя на концерти. Така държеше се момчешки някак, младежки. Това си беше той, естествен, без да се представя за голям. Много симпатичен беше, но почина млад. Мисля, че си замина от страдание на черния дроб. Имаше асцит. Значи се събираше вода в корема. На Изгрева го гледаха нашите братя и сестри, грижеха се за него. Той живееше в бараката на Борис тогава. Знам, че преди да си замине той видял Учителя. Това един-два дни преди да си замине видял е Учителя.

28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА 12.III.1943 г. В моята стаичка. Аз съм съвършено сама. Времето е ветровито и малко хладно. Изгрев. Моя най-мила и добра Веска, Твоето мило писмо и картичка получих. Много благодаря. Огромно много се радвах на всяка дума, която прочетох. Аз преживявах всичко, което ми съобщаваше. Много се извинявам за моя късен отговор. Но ти ме разбираш и моето положение. Но по-нататък. Първо бих желала да ти съобщя нещо от Словото на Учителя. Това което и тебе много интересува. И тъй слушай сега Неговите думи: "Блажен е онзи ученик, който приема Любовта в чистите обятия на Истината! Блажен е онзи ученик, който следва Обичта в Светлия път на Мъдростта! Има Един, Който е Път за всички! Има Един, Който е Живот за всички! Има Един, Който е Истина за всички! Любовта иде от Бога към нас; В Любовта Бог ни търси. А в обичта ние търсим Бога. А обичта на Духа от нас отива към Бога. Един мистичен разговор. Трите неща. Три неща изисква Духът Божий. - Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първото хранене е Неговото Слово; Добрият живот е Божията Воля; а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е, да възприемаш всичко, както Бог е определил за живота; Добре да живееш е, да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е, да гледаш и схващаш всичко това, което Бог е създал. Каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, не ще ти предаде нито педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и Неговото повишение и облагородяване се състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата любов. Там дето Духът Божий живее и действува има Мир и Радост. Това е единствения вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, който е Духът на спасението! Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? - Мъдрост. Какво искаш? - Знание. И какво ти е нужно за живота? - Знание, храна, облекло? Помни, Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чеда. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли направено сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта; според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре. Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои? Отношението на другите? -Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда и няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска." Размишлявай върху тези мисли. Скоро пак ще ти пиша и то нещо по-хубаво. Но ти трябва да знаеш, че всички тия неща идват от един чист извор. Друг път ще ти съобщя как прекарвам деня. Сега ти изпращам един добър поздрав от Изгрева и от мене хиляди целувки и всичко най-хубаво от твоята Савка. С.Б.Л. Поздрав имаш и от Милка и Китче. Моята майка е вече здрава. Благодаря на Бога! 15.III.1943 г., понеделник. Небето ясно, чисто. Времето меко и слънчево. Изгрев. С.Б.Л. Най-мила душо, Днес ти пиша за втори път и мисля, кой знае колко пъти вече съм ти писала и също колко малко съм ти писала. Не е ли така? Но по-нататък моя мила; сега бих искала да ти съобщя нещо по-възвишено от Учителя. Удава ми се да ти съобщавам винаги това на български. Намирам го така за коректно. „За Христа. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа. -Когато мисли с Любов. Човек се свързва с Него и когато чете и Евангелието; Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно! Преливането на душите става при Любовта. При Любовта се явява и мекотата в човешкия характер. За да приеме човек възвишеното и Божественото, той трябва да има мекота. Мекотата е условие, за да имаш тази възприемчивост. Затова човек трябва да проявява мекота и нежност, без никаква грубост и рязкост. Можеш да познаеш само този човек, когото обичаш. Също така можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш. В Любовта е Бог. Там е дето е Любовта, там дето е Бог, всичко може да стане. Това значи, дето присъствува слънцето всичко може да стане! Когато дойде Духът да говори в човека, тогаз ще се образуват истинските връзки с другите хора, в които Духът говори. И тогаз ще се яви истинският живот тук на земята. Съществуват два закона: Щом любиш брата си, с това познаваш, че Бог те обича. А пък щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. Преведено това е - Бог те обича, когато ти обичаш някого; - Когато хората те обичат, значи ти обичаш Бога. По отношение към хората важи следното правило: Най-първо ние ще обичаме и после ще ни обичат. - По-силният обича пръв. По отношение към Бога важи друг закон: именно Бог по-рано ни е обичал, а ние след това ще Го обичаме сега." И тъй, моя мила, добра душо, аз ти пожелавам всичко най-добро. Сега ще получиш още един добър поздрав от моята приятелка Милка. Целува те хиляди пъти твоята в Бога Савка. Мила и добра Веска "Постави страж на сърцето си, докато е рано и учител на ума си докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на Неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Бъди здрава и весела. Целувка нежна. Твоя с. Милка Аламанчева 17.III.1943 г. Небето е съвършено ясно и времето чисто и слънчево. Изгрев. С.Б.Л. Моя мила и най-мила душо, Днес имахме един голям празник! Да, много голям празник! След класа, в 8-10 дойде съвсем сам Учителят в моята стаичка. Но преди това бяха тука Гали и Митко Костов. Те излязоха. Те имат работа. И след това дойде Учителят! О, това беше една радост! Ние бяхме двете с Милка. Ние говорихме много върху чудната беседа! Учителят беше също много разположен и взе голямо участие. Ние говорихме още по много важни въпроси, които ученикът трябва да знае и да внесе в живота си. Това беше прекрасно! Аз споделих с Учителя накрая, че имам предвид да ти напиша едно писмо. Той се зарадва на това и каза: "Ще я поздравите от Учителя и Пенка ще поздравите и Тотка". И тъй сега и вие трите имате една радост. Добре е когато Учителят или преподавателят мисли за своите ученици! Но също и учениците трябва да мислят винаги за своя Учител. Той пък нали им дава толкова много дарове и знание. И след това ние трите закусихме с Учителя и бяхме тъй доволни и тъй благодарни на Бога за всичко! Аз се радвах също за тебе мила душа! Ти имаш мил поздрав от Милка, предай също такъв на Тотка и Пенка. Тя изпраща за вас следните мисли от днешната лекция: 17.III.1943 г., сряда. „Трябва да си съставим едно правилно понятие за тялото. Знание, при което човек става кисел, не е знание. Гневът не е опасен, но прегневяването е опасно. Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек. На евреите им трябва любов. Ще ви дам едно правило: никога не яж това, което не си опитал. За разваляне на зъбите са причина чувствата. Лакомията и въздържането от ядене е престъпление. За да се излекуваш, много същества трябва да вземат участие. Винаги яж храна, която обичаш. Бог не иска да остави своите деца в лишение. Щом си дошъл до най-приятното състояние на яденето, спри там. Всеки ученик трябва да знае къде да постави всяка една мисъл. Само при вътрешното богатство можеш да преустроиш тялото си. Всякой, който приложи закона, той ще чува хубавите неща." Това е поздравът от Милка. Нещо друго от Учителя: „Адам беше в рая -мястото на блаженство. И добре му беше. И нямаше от нищо да страда. Глава го не болеше. Но ето един ден по съвета на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място. Но, ето беше му забранено. Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Това беше истинска отрова. Храни се с дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос и Негова плод е Истината. Имай Негова ум. Христос казва: Всичко каквото просите в Мое име, Аз ще го сторя! Онова, което Аз говорих от толкова години, то вече напълни света; и от него вече светът не може да се освободи. То не е мое. То е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат. Не могат да те обичат, докато не си обичал. И не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Като ти дава Бог благото, Любовта, ти трябва да бъдеш проводник, трябва да го дадеш, да го пуснеш на другите". И ти имаш такива "другите" мисля си аз, и то твърде много, нали? Всичко най-добро и една добра целувка от твоята Савка. Аз ще дойда пак при тебе и към тебе. 19.III.1943 г. Небето е леко заоблачено. Времето е тихо и не е студено. Изгрев. С.Б.Л. Моя най-мила душо, Как всеки ден те чувствам все по-близо и по-близо до мене. Не минава нито един ден, в който да не помисля за тебе. И така ми е добре, и аз изживявам една огромна радост след това. Чувствата и мислите така се обединяват и така единни сме ние двете. Да, ти и аз. Тогава как благодаря на Бога. Голяма радост е когато две души се разбират и пребъдват в Любовта. Весе, нали ще дойдеш скоро? Аз те разбирам, ти искаш отново малко от великите мисли на Учителя. И аз ти ги давам на драго сърце. Защото това изисква душата и това идва отвътре. Сега се радвай на тези мисли, същото правя и аз. Нали това е нашият живот и радост и утеха. 19.III.1943 г., 5 ч., от лекцията. „1/2, 2/3, 3/4, 4/5, 5/6, 6/7. Тези числа, които се вземат за динамични, а останалите са потенциални. Понякога вие искате бързо да раждате идеите, тогава те са кокоши яйца. Скръбта, страданието, това е нощ, трябва да се работи. Във физическия, духовния и умствения свят има падане. В 0/1 човек е сам. В 1/2 са двама ортаци. В останалите дроби, напр. 3/4, 4/5, 5/6 и пр. 4 души са в предприятието, а 3 души работят. Пролетта е Изгрев, лятото е ден. Използвайте четиритех години времена, използвайте денят и нощта. Земята като се върти образува вечното подмладяване и вечното остаряване. Каквото прави земята, това го прави и човешката душа. Скърбиш, защото слънцето залязва; радваш се, защото слънцето изгрява. Това, което става в човека не е произволно. При залеза ние сме най-скържави, даваме най-малко; при изгрева даваме повече, а на обед - най-малко." Сега нещо по-възвишено: „Във всички хора има желание да бъдат обичани. Всеки иска слънцето да го огрява. Понеже като не го огрява, не може да расте. Защо хората не се обичат? - Понеже са внесли материалното. Щом внесеш в Любовта материалното, тя престава да действува. Понеже тя функционира в една много деликатна среда. Един закон съществува: ти като не обичаш онзи, който те обича, то няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш онзи, който те обича, поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде и обичта. Не боли когато не обичаш, но боли когато не оценяваш. Скръбно е, когато не оцениш работата, която е сторена, когато не оцениш доброто, ценното, красивото и хубавото. Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш ще го придобиеш. Но ще работиш едновременно. Когато вие сте нервни, изпускате вашето щастие. Трябва да бъдете търпеливи; ще гледате да не се нервирате. Който върши своята работа, той ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, той има и извънредни благословения. Казано е: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Когато слезеш в света на своя ум, на своя вътрешен живот, остави своите обикновени безпокойства и тревоги. Не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято". Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка, твоята Савка. Отворена картичка на немски език 21.III.1943 г. Неделя. Чудесно и слънчево време! Изгрев. Моя най-мила душо, Днес имаме един голям празник или най-големия празник е днес. Учителят ни държа едно чудесно и богато слово. Всички лица около Него ликуваха, сияеха от радост и доволство! Всичко беше тъй богато на съдържание и Истина! Ти можеш добре да си го представиш. За първи път ние правихме нашите паневритмични упражнения. Ние имахме много гости от провинцията, много селяни и някои учителки и други. На този ден имам да се срещам и говоря с мнозина от нашите, затова ще ми е невъзможно да ти напиша по-дълго писмо. Бъди само поздравена от сърце за добрия ден от твоята Савка. На закуска имахме един висок гост! Гале и Кичето и имаше още също и други. Мама беше също и всички ние се радвахме необикновено много. Колко бих искала и ти да присъствуваш! Аз споделих с високия гост за твоето фино писмо. Много хубаво си го написала. Това беше една обща радост от твоя страна. Поздрави всички твои познати там още веднъж. Твоя Савка. Забележка: Всички писма бяха адресирани по следния начин: Г-ца Веска Величкова - учителка в девическата гимназия за модерни езици - гр. Ловеч. Бяха адресирани на немски език. Често от писмата бяха на немски, но думите на Учителя бяха на български. Преводът от немски бе направен лично от Веска Величкова

27. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Вергилий: Във връзка с писмата със сестра Савка. Веска: Просто тя започна да ми пише писма. Първото писмо е от 12.III.1943 г. Тя дава винаги картина на времето. Казва: "В моята стаичка съм съвсем сама. Времето е..." Има картичка, трябва да я намеря, не знам къде е... Получих от Гали картичка, много хубаво е написал по времето когато съм била в Ловеч, когато ми съобщават, че трябва да се събираме в 4 часа след обеда да четем беседите на Учителя със семейство Баеви и с Пенка и аз. В: Сутринта? Веска: Не, след обед. Вече само неделен ден. Аз съм в пансион и не мога да провеждам своя програма. И Гали споделя това нещо с Учителя. Учителят си извадил часовника и погледнал да види в коя страна слънцето в това време изгрява, когато ние се събираме да четем. В: В Коя страна? Веска: Ама не, просто се е пошегувал Учителя. В: А може би зависи от времето на часовника? Веска: Да. Това само така пише за този разговор. Но ще намеря писмото, може в някоя беседа да съм го сложила. В: В коя страна изгрява в 4 часа след обед слънцето? Веска: Когато се събираме ние да четем. Ха, ха, ха. Сега Америка е 8-10 часа далеч от тука. Да кажем сега ако е четири часа, в Америка е някъде към 8 часа сутринта. Да кажем или някъде 10, някъде 6. А може и на някои острови на океана. На Тихия и Атлантическия океан изгрява слънцето в 4 часа когато ние се събираме. "21 март 1960 г., неделя. Прекрасно време и слънчево. Моя най-мила душо, днеска, Димитрий беше един прекрасен брат, прекрасен приятел, много сръчен като техник. И той направи банята, едно голямо чудо за нашия рилски лагер. Направи по всички правила на изкуството за строеж на баня, като прие с радост съвета на Учителя как да я построи, за да избегне замърсяването нали на водите, които изтичат след къпането, да не замърсяват първото езеро. Построи се с много голяма любов и всички бяхме щастливи тогава, когато можем да се изкъпем особено пък тези от кухнята, които винаги трябваше дълго време да се примиряват с едно частично измиване, което не беше достатъчно хигиенично за тях. Димитрий беше и музикант. Той свиреше на цитра, пееше в хора и беше един предан брат и много обичаше да услужва на всички, когато станеше някоя техническа повреда по домовете. Той беше специалиста към когото се обръщаха." В: Това е писмо от...? Веска: Това е сестра Тереза Керимидчиева, майката на Савка. В: Какво ще ми кажете за нея? Веска: Аз съм ви казала за нея. Тя е много интересен човек. Тя се е занимавала с окултни науки. Нали ви разказах за нея и за децата. Аз ви разказах за нея всичко подробно. Майката на Савка е германка, която се задомява в България, свързва живота си с Георги Керемидчиев, който е бил тогава началник на гара София. Тя беше с много големи духовни интереси, имаше и духовни дарби, знам че беше говорещ медиум. Връзката й е била с много висши йерархии, същества. Аз не съм присъствала в момент когато тя е правила връзка с тях. Но знам, че Гали е присъствал. Тя е интересен човек, защото се занимава с окултни науки и беше човек с много самостоятелна линия на живота си. Съпругът й мисля, че не е споделял, даже изобщо не е бил приобщен към тази нейна линия нали, окултно-мистична линия в живота й. А тя като годеница когато идва тук в България имали са гости и влизайки в спалнята вижда просто, че две деца си играят на кревата. Разбира тя, че ще има две деца, както и в живота й се случва. Впоследствие обаче става нещо интересно. Когато тя ги отглежда, вече стават към 5-6-годишни децата, тя казва на съпруга си: "Аз искам да отида вече малко в Германия, да се занимавам с моите духовни въпроси. Децата са вече големи, ти можеш да се грижиш за тях и този въпрос сме го вече решили. Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете". Той казва: "Съжалявам, но аз трябва да взема съгласието на моята съпруга. В момента тя е в Германия". И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия. Това зная. Тереза се занимаваше много задълбочено със Словото на Учителя, тя превеждаше на немски всичко, каквото е имало да се превежда е превеждала на немски, тя. В: Аз съм виждал някои неща, които са преведени на немски през време на Учителя. Веска: Е, та това е неин превод. Да, разбира се. В: Някой преглеждал ли ги е? Веска: Аз съм ги преглеждала. Ами добре са направени. Тя понеже знаеше жената немски и са направени добре. Не мога да кажа нищо лошо за тях.

26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕНАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ В: Какво ще ми разкажете за сестрата на Учителя, баба Мария? Веска: Сестрата на Учителя, която всъщност Го е отгледала след като неговата майка си е заминала за Невидимия свят. В: Тя по-рано ли си е заминала? Веска: Майката на Учителя си заминала, когато Учителят е бил четири годишен. В: Така ли? Веска: Това не знаете ли вие? И баба Мария Го отглежда. Тя е по-голямата му сестра. Тя Го отглежда. Даже има един интересен случай, тя разказва за Него, че Той бил много кротко дете, много послушно дете и никога нищо не е чупил, не е развалял. Само седне и стои, гради, прави нещо, да излезе нещо. Даже един ден когато дошли сватовници, тя е била така мома за женене, както се казва и тогава на времето бащите и майките са решавали въпроса за семейно създаване на своите деца. Та баба Мария не била доволна от жениха, който й определят. Така била много смутена, а пък в мазето на къщата имало накачени царевици, навързани царевици и Учителят така изронва и казал: "Како, както се рони царевицата, така ще се изрони и твоят годеж". Той е бил малко, сега колко годишен е бил? Все пак някъде над 10 години трябва да е било, нали, когато е казал това нещо. И действително годежа се развяла и казват впоследствие тя свързва своя живот с един евангелист, който е принадлежал на евангелското общество, което е било тогава организирано от Северната Американска мисия, Методистката мисия така наречена и тя си остава до края член на това методистко общество. Учителят известни години общува с хора от това общество, Той е в това общество, даже е бил много близък приятел с един от неговите проповедници, той е Петър Василев, който пък му е съученик от Свищовската гимназия с когото са си разменили портрети и даже в дома на големия син на Петър, Самуил Василев аз видях много хубав портрет на цялото семейство на Учителя с баща му, баба Мария, Учителя. В: Сега този портрет може ли да се вземе да се преснеме? Веска: Не, не. Той не знам къде е даже. Този почина. В: Няма ли наследници? Веска: Той има дъщеря, обаче не знам тези неща къде са вече. Може би баща й някъде ги е дал, щото и тяхното семейство беше обекта на преследване. Сега това е. Учителят впоследствие е бил много духовен, свирил е на цигулка и импонирал е на това евангелско общество, решават да го изпратят в Америка да следва, в Америка да получи висше образование. Тогава не са давали стипендии, а единствената услуга, която Му се прави е тази, че те Го препоръчват, така да се каже заангажирват място в едно от учебните заведения в колежа, където Той заплаща своето обучение и своя пансион с работа в самия колеж, в самия университет, като прислужва в трапезарията, мие чиниите, а това са на ден по 400 чинии. Той трябва да мие. И по този начин Той си е покривал тъй да се каже разноските по неговото обучение. От други случаи ми разказват, че Той даже ходел на гарата да посреща пътници, да поема куфарите им да ги носи, без обаче да определя цена за възнаграждение, очаквайки ако човекът чийто куфари носи се сети да му предложи нещо, да плати, ако не оставя нещата на добрата воля на този когото обслужва. Зная между другото че даже е чистил и комини при своя престой в Америка. В: От кого си го чувала, от баба Мария? Веска: Това съм чувала от Гали. И това е за Учителя. Той отива в Америка и вече всичките за Него, които Го познават, неговите състуденти са били възхитени от неговото поведение, от Неговата интелигентност, от Неговата дълбочина, от начина по който се отнася към всички. Едните са считали, че може да стане голям оратор понеже говорел много хубаво. Други смятали, че ще стане голям виртуоз, понеже свирел хубаво на цигулка. Обаче разбира се Той идва в България и се заема със своето предназначение, за което е дошъл, да основе тука в България Школата в България понеже тука се намират, може би по Божествения план най-добрите условия и може би най-подходящите души, чрез които Той ще провъзгласи вече своето Учение към цялото човечество. В: Тази баба Мария се оженва за някакъв протестантин на когото не мога да ви кажа името. А Той известно време е бил в дома на Петър Василев. Веска: Да, Учителят е живял известно време в дома на Петър Василев. Но както разправят, Той е прекарвал времето повече в мълчание, занимавал се е и е свирел. Много разговори изобщо така не е водел, излишни разговори. В: Вие казахте, че в този Петър имало тази снимка. Веска: Да. Те са разменили снимки вече като абитуриенти, приключили гимназията, снимка на Учителя, те са си разменили снимки така двамата съученици. В: Значи семейна снимка. Веска: А, пък е имало отделно семейна снимка. В: Две снимки. Той сега неговия наследник се казвал как? Емил Петров Василев? Веска: Да, и той почина. В: И не може да ни се достави тая снимка? Веска: няма как! В: А баба Мария кога си заминава? Веска: Баба Мария продължава да си бъде член на Евангелското общество и си посещава д-р Лонг на ул. "Раковска" и един неделен ден отивайки на черква там пада и си счупва крака и така си заминава. В: Вие казахте, че имате писмо от Учителя. Веска: Което получих на моя имен ден, но той беше тогава 14.I.1943 г., което получих на ръка. Мариолчето ми го донесе на ръка вкъщи в отговор на моето писмо, което аз писах на Учителя от пансиона в Ловеч, в което го молех да даде съвет за моята колежка, която страдаше. Тя ми го донесе вкъщи София, понеже наближаваше ваканцията и аз дойдох за Коледната ваканция.

25. ДВАТА ЗАКОНА ЗА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА Веска: Учителят все още беше в Мърчаево и отивам при Учителя, но в едно много хубаво душевно състояние бях тогава и трябваше да Му предам един поздрав, много хубав поздрав и при Учителя имаше две момиченца, мънички от селото. И аз така наред с тях бях заедно и говореха с Учителя, просто се почувствах в един много красив свят. Свят на веселие, на радост. Имах някакви тревоги вътрешни, обаче това нещо като че се стопи от тая огромна, мека и много силна светлина, която ме възведе в една висока, красива гама на извънземното. Дори с тези мили дечица изживяваха едно небесно веселие край своя небесен Баща, такова едно състояние. По едно време слизам по стълбите и Стоянка Илиева, миличката, аз си я обичам нея, независимо от това ме посреща с гръм и мълнии и ме напада, крещи: "Ти какво си направила, ключовете, които ти дадох аз, къде си оставила, ключовете от братските стаи". Тя ми ги даде за две вечери ключовете от братските стаи с брат ми когато дойдохме след бомбардировката в София, а аз в това време след като измих братската стая, подредих я всичко и дадох ключовете на ба-ти Ради. Казах: "Бати Ради, моля ти се предай ключа на Стоянка", понеже братската стая се намираше в нейната къщичка, бяха съседни, обаче бати Ради изглежда, че е забравил да й го даде и тя ме нападна, а аз в такива моменти съм изобщо беззащитна. Аз не знам какво става. Понеже бях в едно състояние, в което Учителят ме постави, в това време нищо не можах да кажа. Ама нищо, нито за свое оправдание, нито да изясня случая. Просто цялата градушка падна върху мене. Савка пристъпи към мене. Така нежно, някак си ме обгърна и ми каза: "Весе, ти получи нещо от Учителя толкова красиво и Черната ложа пожела да те ограби. Ти провери сега един закон". Но тя ме утеши да бъда спокойна, това беше нали? Към Стоянка обаче моите отношения си останаха абсолютно неизменни, понеже я уважавах като една от сериозните сестри, които имаха много дълбоко отношение към своите задачи като ученик. В момента може би тя не е била предупредена от лицето, на което съм предала съответните ключове и бидейки строга и изпълнителна безспорно ме порица а моята нередност в случая. В: Да, и закона е също верен, от такова състояние на съзнанието, точно това е състояние на свръхсъзнание, да се намесят други сили, да те оберат. Веска: Точно така се случи. Бях обрана психически, изпразнена като черупка. Не можех да стоя, прилоша ми. Полегнах си. Какво ли няма на земята още. Да. И в момента тя стана проводник, но ние си запазихме много красиви отношения с нея. Аз винаги, винаги съм я уважавала, почитала и тя с много хубаво отношение биваше към мене. Това беше един единствен момент, който дойде и си замина. За да изпитам може би, да проверя един закон, че на земята ние сме прицел, както на великото Божествено съзнание, което е Любов и нежност и благост към нас. Прицел и на нашите врагове, които всеки момент дебнат да ни ограбят, да ни отнемат това, което сме получили от нашите покровители, които ни обичат безкрайно много и винаги. Така в този ден два закона: на Небето и земята успях да проверя. Това не на всеки може да се случи. Те са ми ги показали.

24. МАГДАЛИНА - "БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ" Веска: Теософите в Европа знаеха, че тази епоха, Христовия Дух пак ще се всели, пак ще се изяви на физическото поле и безспорно са го очаквали, понеже цялата теософска школа, теософско движение в Европа черпеха своите знания от индуските школи, понеже даже Ани Безант, всички те са били приобщени чрез индуски „гуру", към тези школи. Очаквали са, мислейки че индуския народ в това отношение е най-издигнат, най-духовен, че вероятно Христовия Дух ще се всели или ще дойде, ще се изяви на полето физическото чрез някой индус. И понеже в това време се изявява един много хубав младеж, красив, много духовен, с много сериозно подвижничество в този духовен път, наречен Кришна Мурти, Ани Безант и другите водачи на теософското общество в Европа решават, че именно в него се изявява Христовия Дух. Той вероятно е бил склонен това да го приеме, за да има безспорно много високо духовни преживявания далеч надхвърлящи преживяването на неговите последователи европейци. Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 ч. и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация. И в един тържествен момент те решават вече да го обявят за дошлия Христос на земята. Учителят обаче следи цялата тази процедура и един ден написва едно писмо, в което иска да спаси Кришна Мурти от това падение, защото за него ще бъде това едно сгромолясване, една лъжа, ако се допусне, това той ще стане направо на въглен, той ще стане направо обект, пионка на Черната ложа, която ще го ликвидира. И да спаси от една лъжа и самото общество, европейското окултно общество, Учителят избира сестра Магдалина. Тя беше много оригинална личност. Винаги носеше някакви особени облекла, чалми си правеше, някакви облекла с наметала особени широки такива дрехи, беше интелигентна, знаеше няколко езика: немски, френски, английски, италиански, беше смела, безпардонна бих казала направо, както сега се изразяват. В: Безцеремонна? Веска: Безцеремонна. Направо каквото реши го говори, открито говори, не се свени, много често тя заставаше пред балкона на Учителя и казваше: "Учителю, искам еди каква си рокля да имам". Учителят започваше да се смее. На Катя Грива Учителят е казал за нея, че в нея има някакви вътрешни пропасти, в които тя изпада и на това се дължи нейната неуравновесеност. Но, и даже при един интересен случай, много от братята, които бяха блюстителите така на редовния, нормалния, красивия живот на учтивото отношение на Изгрева, забелязвайки този неин често пъти доста нахален начин на обхода, бяха решили да я евакуират в провинцията и я изпратиха в провинцията, за да не петни Изгрева със своите прояви. В: Е как? Натовариха я на влак или? Веска: Е, не знам как е било точно, но я експедират. И един прекрасен ден така, както са на обед седнали и Учителят задава въпрос: "Рекох, къде е Магдалина?" "В провинцията." "Без нея не можем!" Сега откривам тука една скоба. Учителят казва: "Вие не трябва да съдите някои хора, които имат отрицателни прояви в обществото. Те са тръбите, през които минават отрицателните набрали се лоши, може би неизказани, неизживени прояви на Братството. Значи това е канализацията, през която минават отрицателните сили на обществото. Може би тя беше едно от тях, нямам право да категоризирам хората. Та така беше с нея. В: Тя беше преподавателка по френски? Веска: Не, тя не беше преподавателка. В: Тя харесвала ли е нещо от Словото? Веска: Нищо не мога да ви кажа, защото тя беше много оригинална, много особена, никой не й знаеше пътищата. Тя посещаваше и теософското общество в София на Софрони Ников, изобщо си водеше един самостоятелен живот, независимост, волна като птица. Така и един ден Учителят я повика, понеже знае, че тя е смела, пробивна, не признава пречки. Каквото реши тя ще го стори. Без да обмисли това правилно ли е или не е правилно. Учителят, който божествено разбира как може да оползотвори някакво качество на човека разбира, че тя е най-подходящата и чрез нея изпраща писмо до Кришна Мурти. Тя успява да влезе в лагера, да намери Кришна Мурти и лично да му го предаде. Тогава той разбира, проявява се като послушен дух, приема предупреждението на Учителя и цялата тази работа отпада за провъзгласяването му за Христос. В: Сега този случай от кого го знаете? Веска: Ами Аламанчевите ми го разказваха. В: А на тях кой го разказва? Веска: А, не мога да ви кажа. То е секретно може би. Е, това писмо е било предадено и остава при Кришна Мурти. Тя, самата Магдалина не знае също какво съдържа писмото. Аз бях с нея близка. Даже тя ме е препоръчвала тук-там за да предавам уроци по езици, но никога не сме влизали с нея в разговор за тези въпроси, които тя е вършила. Това впоследствие го научих аз за нея.

23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ Веска: Когато бяхме на Рила, един ден пристигнаха туристи, обикновени светски хора покрай нашия лагер и безспорно някои от тях са пушили цигари и братя, които пък държаха на чистотата на атмосферата на езерата са им направили забележка. Нали там е Школа. Вече знаете какво е Школа, че това е едно свещено място. Безспорно им се видяло неприемливо един обикновен човек да седне там и да пуши. И направиха забележка, от което нали знаете всички пушачи, всички пиячи знаете, че те са много чувствителни на тая тема. И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат!" С това искаше да каже, че и в нашето съзнание често пъти има мисли, чувства, които образуват пушек в атмосферата, в която се намираме. И опушва всичко. Този пушек е по-опасен. На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя. При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти. Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса. И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира доктор Елиезер Коен, естествоиздател когото познавам. Когато постъпих в Братството той беше един от най-интелигентните наши братя, най-културните ни братя, който не веднъж е водил разговори на научни теми, понеже той беше естественик и даже ми се струва, че Учителят беше му казал за някакви специални минерални находища в България къде ги има. Бяхме добри приятели с него, така сме били в много хубави групи, събирали сме се на духовни разговори, на музика, беше с голям културен диапазон. Беше завършил в Германия, така обичаше с мен да разговаря на немски и той въобще се увлече в тази жена. Впоследствие тя напусна съпруга си латвиеца и те сключиха брак, но след събитията, даже преди още да станат събитията на Изгрева, той ме среща един ден случайно така по шосето Дървенишкото и започва да говори с един нападателен остър тон срещу Братството, срещу Учителя, срещу брат Борис, срещу всички нас. Каза ми: Весе, ти трябва да знаеш, че трябва да четеш Иля Еренбург, а не да четеш тези наши загубени писатели, които са в Братството". И аз бях направо покрусена и не знаех какво да му отговоря. Защото аз бях учудена, изненадана и впоследствие той стана и партиец-комунист и съответно и Марияна стана партийка и се отделиха от Братството. И всички на Изгрева се страхуваха от нея, така чистосърдечните хора, защото знаеха, че тя упражняваше вече една опасна дейност, опасна професия - шпионаж на Изгрева. Не мога да ви кажа в момента тя къде е, какво стана с нея, нищо повече не мога да ви кажа. В: Коен си замина. Веска: Коен си замина. Заболя от рак на черния дроб и си замина, да. В: А във вашите разговори преди той да срещне тази жена и тази жена да го обърне на друго място и в друга посока, спомняте ли си някоя опитности той да ви е разказвал? Веска: Не, нали ви казвам, че той беше така разговорлив, интелигентен, находчив, обичаше да се шегува, обичаше музиката и много хубави разговори сме имали. Беше пълничък понеже обичаше да си похапва и много често купуваше хубави шоколадови бонбони, така че имаше голямо изобилие. Беше във възторг от всичко. Те бяха една хубава група така от интелектуалци: брат Борис Николов, Жорж Радев, той. След това пък се събирахме музикантите нали с тях сме заедно и сме прекарвали разкошни моменти. Никак не ми е ясно как стана този преврат с този човек. В: Значи тя беше еврейка, така ли? Веска: Да, разбрах, че тя е германска еврейка или латвийска еврейка, но имаше нещо еврейско в нея и се намериха двамата. Елиезер беше евреин, нищо специално не мога да ви кажа за него. В: А какво стана с мъжа й на тази Марияна? Веска: Сега брат Петър, мъжът й, той е математик, брат Петър от Латвия, да, голям математик, много добър човек, способен, но още не може да прави разлика между окултните школи, едни от които са управлявани от Черната ложа. Този човек започва, мислейки, че всичко е в унисон с Учителя, което е окултизъм, и което е мистична школа, та започва да се занимава с някаква си Школа индуска и попада на интересна система от дихателни упражнения за дълбоко дишане и започва да ги упражнява. Безспорно впоследствие от това се развиват някакви може би специални центрове в неговия мозък, които не могат да издържат пък на напрежението, на което е подложен. Той се свързва с някакви центрове в Битието от Космоса, с които космически влияния неговия мозък не може да се справи и той се разстройва психически. Тогава безспорно налага се да влезе в психиатрия. В: Това беше през времето на Учителя. Веска: Да, по времето на Учителя беше, да. И в психиатрията, нашите братя в Латвия, които са били в Братството, правят усилени молитви, молят се за него, обаче няма никакъв резултат. И най-после решават да пишат на Учителя писмо и изпращат го, минава време, след което става следното нещо: един ден брат Петър става и заявява на своите лекари-психиатри: "Аз съм здрав!" Те го проверяват и действително наблюдават една абсолютно нормална вече психика и учудени, казват: "Какво стана с вас? До вчера бяхте не добре!" Той казва: "Срещнах Петър Дънов и оздравях". Допускам, че Учителят по някакъв начин го е посетил, Учителят има хиляди методи, по които може да направи среща с едно съзнание, с едно същество и да му помогне и след туй вече Учителят даде обяснение, че по начало методите на индуската школа са неприложими за европейския натюрел, защото те са в друга еволюционна фаза. Европейците са в друга еволюционна фаза и връзката между отделните тела при индусите е по-лабилна, а при европейците е стегната и именно затова Учителят казва: "Това, което Аз ви давам като дихателни упражнения, изобщо като упражнение са най-подходящи за вас. И причината за разстройството на брат Петър е именно тази, че той е прибягнал към една система на упражнения, които са били неподходящи за неговият организъм, за неговото естество, за неговия натюрел". В: И той си остана в Латвия. Веска: В Латвия си остана, оздравя. Сега разбрахте ли какво означава пушеци в човешкия мозък и откъде те идват.

22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА Веска: И един такъв ден, 9 септември 1944 г. още преди обед се отправих към полите на Витоша, за да посетя моя леля и да поздравя сина й за сключване на брак. Бях им купила сватбен подарък и спокойно се отправих към вилата им. Там преседях почти целия ден и преди залез слънце си тръгнах. В разговорите, които водехме леля ми ми каза, че чула за някакви нападения извършвани от някакви младежи. И когато се озовах в село Княжево, край София видях много млади, буйни, ликуващи хора на големи групи в камиони, които пееха и създаваха една наелектризирана атмосфера. Качих се в трамвая и когато пристигнах в къщата където се беше евакуирала, една моя съседка ми обясни, че у нас, в нашата България има революция и че комунистите са взели властта. Но Учителят се прибра през октомври вече на Изгрева и редовно си посещавахме беседите и си спомням, че една беседа в неделя в 10 часа Учителят каза: "Сега в България се учреди един Отечествен фронт, но трябва да се знае, че и горе се учреди също един Отечествен фронт". Вергилий: В Невидимия свят? Веска: В Невидимия свят и той следи за проявите на този свят, на този Отечествен фронт. И казва: "Никакви убийства, никакви бесилки!" Това беше много интересно за мен и разбрах, че тези, които са дошли трябва да приложат някакъв нов метод за обуздаване своите вражески сили и въдворяване идеите и принципите на комунизма в нашето общество, което вече за жалост не стана, а се прибягна към старите методи на отмъщение, убийства, бесилки, затвори. А Учителят каза: "Никакви затвори, никакви убийства, никакви бесилки!" Той беше тъй категоричен. Така с пръста си: "Никакви бесилки, никакви убийства, никакви затвори!" Това го помня като ден днешен. По-късно трябваше нашата войска да замине заедно със съветската войска, понеже започнаха вече да гонят фашистките войски, т.е. германските войски и моят брат беше мобилизиран да замине, към Сърбия замина той, но знам, че не беше много добре, но отиде. Облече униформата, отиде при Учителя, сбогува се с Него и замина. И аз един ден отивайки ри Учителя Му казвам: "Учителю, моя брат е на фронта". Той така бащински ме погледна и каза: "Е, подгониха ли фашистите?" Аз понеже никак не бях ориентирана политически, не знам даже какво искаше да каже Учителят „фашисти". Думата фашисти никак не би беше ясна. Казвам: "А не, не са ги подгонили!" Съвсем така наивно. Той разбра, че нищо не разбирам, даже не съзнавам какво става около мене в политическия свят, в политическия живот. Това беше последното, но след като Гали се завърна от фронта, той имаше някакво страдание, язва се появи. И много страдаше от нея и една нощ сънувам, че Учителя идва у нас, влиза в стаята на Гали и положи ръката си върху болното място. Събудих се и очаквах все пак този сън да се покрие с някаква реална проява. И действително сутринта раничко се позвъни и се появи на вратата Савка Керемидчиева. Мама отвори вратата, Савка почтително й целуна ръка, влезе в моята стая, там все още беше пианото, беше наредена стаята с всичко мое и библиотеката ми и тя погледна на пианото ми и погледна моя портрет и казва: "Ах, такъв хубав нос!" Така каза. Не знам защо? Портрета го видя. Както и да е, но тя дойде с цел да съобщи на Гали някакви разпоредби, някои съвети, които Учителят му дава във връзка с неговото излекуване. Това беше една много мила проява. След това аз съпроводих Савка до трамвайната линия и паметника на Патриарх Евтимий и по пътя така се разговаряхме и тогава тя именно ми каза. Нещо стана въпрос за хиромантия: "Весе, ако погледна само палеца на един човек, аз мога много неща да му кажа. За близкото, за миналото, настоящето, обаче сега трябва да мълча". Това беше. Впоследствие продължаваха беседите на Изгрева и на 22 декември 1944 г. просто по някакъв вътрешен импулс реших да отида на Витоша, просто да отидем на Изгрева, за да видя Учителя. Застанах така долу на площадката, чакам. И виждам, че Учителят слиза от Горницата, но лицето Му беше потъмняло от скръб. Сиво, сиво, потъмняло от скръб и аз в момента си казвам: "Учителят преживява Голгота!" Това е моята мисъл. Но като слезе от стълбите видях, че лицето Му просия. Може би искаше една крехка като мене душа да я избави от този образ на страдание, което Той в момента имаше и аз посегнах и Му целунах ръка и казах: "Учителю, благодаря Ви за всичко, което извършихте за нас". Това беше последната ми среща с Учителя. Така да благодаря на Бога, че поне можах да Му изкажа тази благодарност, ако не друго да направя за Него. Това е, което мога да ви кажа.

21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО Веска: А най-върховна радост беше за нас неделния ден, когато от рани зори организирани се приготовлявахме за екскурзия до село Мърчаево при Учителя, където прекарвахме целия неделен ден. В: И за колко часа отивахте? Веска: Пеш тръгвахме от Изгрева, взимахме трамвай безспорно. До Княжево имаше трамвай. И от Княжево до село Мърчаево пеша. Не усещахме как вървяхме. Сняг, студ, всичко, вървим, пеем и танцуваме даже, просто беше много интересно и такава сила ни даваше Учителят и с такова нетърпение бързахме да отидем при Него в тая малка къщичка на брат Темелко, че не усещахме пътя, който извървявахме. И на връщане пак така чак до Княжево. От Княжево вече с трамвай се придвижвахме. Младини, млади хора, енергични, после Учителят беше някакво силово поле, за което нямаме представа даже. Нямаме инструменти да го измерим, да определим капацитета Му какъв беше. Селото се наричаше Мърчаево поради разположението му в подножието на Витоша, на западния склон на Витоша. Но Учителят, който винаги мислеше в светлина и положително го нарече Светляево. Това го знаете нали? И наистина това село за нас беше най-светлото място, където пребивавахме под покрива на Всевишнаго. Къщата на брат Темелко бе разположена в един дълбок селски двор, в който се намираха обори, курници, изобщо, навеси за добитъка и домашните птици. Дворът в първия си вид беше неугледен. Но Учителят със своята светла, творческа, художествена мисъл успя да ни организира за работа, чрез която този неугледен, селски двор прие вида на приятна градина. Всеки от нас с радост изпълни своя дълг от работата си тук. Аз купих райграс, специална трева, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина. И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни. В неделен ден около трапезата, било в стаята, било вън на двора, заедно с Учителя бяхме щастливи, закриляни и в тържествено настроение. Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи. А светът беше пълен с огнени страдания. На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания. А благият ни Учител с бащинска нежност и абсолютна вяра в Любовта и Мъдростта на Бога ни вдъхваше сила, подкрепяше ни всячески. През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка. Като се събудих почувствах някакъв смут, но недоумявах и не знаех как да го изтълкувам. Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура. А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града. През месец март се освободи място в къщата на моята леля в Красно село и от Изгрева се разделихме със сестра Сийка Динова. През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас. Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън. Пред едно голямо стенно огледало се обличам в тъмно синя копринена рокля за концерт, на който ще свиря цигулка като солистка. Отивам в концертната зала, оркестрантите ме посрещат като леко почукват лъковете по обратната страна на цигулките си. Момент преди да започнем репетицията аз поглеждам дясната си ръка и казвам на диригента: Г-н диригент, вижте, линията на живота ми на дясната ми ръка се прекъсва". А диригента, посочвайки нагоре с лък ми казва: "За вас няма да има некролог. В света на Любовта, в света на Мъдростта, за вас има капитал". Но в това време диригента промени решението си и ми казва: "Няма да свирите сама, но ще свирите дует с един виолист". И ето идва виолиста и с него започваме дуета. Същата нощ, на 30 срещу 31 март 1944 г. неприятелски самолети запалителни са летели над София. Сега аз това нещо не съм го усетила. Имало е тревога, сирените са свирили, но аз нищо не съм чула. А майка ми като ме видяла, че спя дълбоко не ме и събудила. А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул. "Цар Борис I" 76. Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо. Спокойно се отправих по ул. "Цар Борис I" и тъкмо излязох на ул. "Солунска", сега "Васил Коларов", чух тревожния сигнал на сирените. А времето беше ясно, небето синьо, безоблачно, четиримоторно както тогава на шега си казвахме, за да обозначим, че времето подхожда за бомбардировачи аероплани. Изтръпнах от страх, сама накъде да отида! В този миг по ул. "Солунска" ме среща мой ученик и ми предлага да отидем в някое скривалище. Отправихме се към Съдебната палата. А там пред входа на ул. "Алабин" тълпа, не мога да стоя сред нея, ще ме задушат. Тогава тръгваме към другия вход на ул. "Позитано". От този вход спокойно влязохме в скривалището. И ето на входа се срещнах с брат Стоил Стефанов, той е от Изгрева. Ето го дуета от съня, виждате ли сега! Поуспокоих се. В: Иначе вие познахте ли кой е виолончелиста, например дадоха ли ви образа? Веска: Не, не, не. Сега се яви като виолист. Просто лице, виолист. Поуспокоени и тримата: моят ученик, Стоил Стефанов и аз влязохме в скривалището, където непрекъснато прииждаха хора в тревога. Веднага се мобилизирах вътрешно и на полуглас започнах да се моля. Прочетох "Отче наш", след това 91-и псалм. Чух, че някои се подиграваха и казваха: "Тая калугерка, калугерка ли е там, та чете молитви?" А други казваха: "Молете се, молете се, така внасяте успокоение!" Започна бомбардировката, която трая дълго време. Изглежда, че един от обектите е била Съдебната палата, защото докато чувахме грохота на бомбите, които избухваха надалеч, изведнъж силен трясък се чу над главите ни. Но слава на Бога една малка запалителна бомба беше успяла да попадне върху покрива на Съдебната палата. Но когато след три часов престой в скривалището излязохме на улицата, София димеше и сградите горяха като факли. Бомбите бяха изровили трамвайните линии и по диагонал на Съдебната палата на тротоара имаше също бомбени попадения. С благодарност към Бога и Учителя напуснахме скривалището, където вече носеха ранени в санитарния пункт. Брат Стоил Стефанов си отиде. И аз с моя ученик се отправихме към Красно село. Слава Богу и там всичко беше спокойно и оцеляло. Сега вече съвсем спокойно можех да изтълкувам съня си. След време срещам брат Стоил Стефанов, който ми каза: "Моята къща е била запалена от бомба и изгоряла, но благодарение на молитвите, които четохме със спокойствие посрещнах бедата". На Петровден 1944 г., когато за последен път празнувахме рождения и имен ден на Учителя в село Мърчаево, бяха дошли много братя и сестри. Всички ликувахме, пеехме, веселихме се, събрахме се на мил братски обед. Разбира се никой от нас и не подозираше, че това беше нашият последен тържествен Петровден. Само едно нещо тогава ме леко смути. Сестра Савка Керемидчиева имаше някакво леко неразположение. Не зная дали други някои в тази атмосфера на тържествено веселие бяха забелязали това. А Учителят ни беше приготвил и една малка изненада. Той ни подари по една сбирка от Братските песни с подписа на Духа върху първата страница. През месец август 1944 г. един ден взех решение с двама мои близки приятели да отидем на Витоша на хижа Острец. Изненадата беше, че когато влязохме в трапезарията на хижата, заварихме голяма група братя и сестри дошли заедно с обичния ни Учител за три дни. Това много ме зарадва. С преизпълнено от радост сърце целунах ръка на Учителя, а Той ми каза: "Вашето радио работи добре!" Разбрах след това, че през тези дни Учителят е свикал на събор Братството, както това ставаше всяка година през месец август. Но поради военната обстановка бяха дошли само онези, на които това беше възможно. Направи ми особено силно впечатление, че Учителят ме гледаше с дълбока бащинска топлота. Един поглед, който ще отнеса дълбоко в душата си през вековете във вечността. На другата сутрин всички се изкачихме на върха Острец и там чухме от Учителя беседата "Разбраната и неразбрана Любов". След беседата разговаряхме с нашия благ, обичен Учител. И това е бил също и последният събор на Братството в присъствието на Учителя на физическото поле. Но кой разбираше това нещо? Есента вече постоянно настъпваше, времето захладя, но все още есента ни даряваше спокойни слънчеви дни.

20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91.ПСАЛМ Веска: Есента настъпваше и заедно с нея растеше тревогата от неочаквано посещение на самолети и бомбардировачи. Имаше нареждане прозорците да се затъмняват с черна хартия. Оскъдица мореше народа. Хляба се месеше от нехранителни някакви второстепенни съставки на житното зърно. Липсваха много продукти на пазара и всичко купувахме с купони. Бях започнала и моето учителство в Трета Софийска девическа гимназия. По това време имах някои предупреждения за реални опитности, които предупреждения Невидимия свят ми даваше в съновидения. А войната бушуваше. Над България често прелитаха бомбардировачи, отправени към обекти в Румъния, но често и над България имаше бомбени нападения, попадения. Някои от крайните квартали на София, а и по-централни такива биваха атакувани и знаехме, че имаше срутени жилища и пострадали хора. Но тези явления бяха рядко и ние сравнително спокойно преминавахме дните. И така една нощ сънувах, че се изкачвам по една отвесна стена с много усилия и напрежение и вече изморена стигам до горния рай. В този миг идва Учителят и ми подава ръката си и аз се озовах на една спокойна зелена поляна. Наближаваха Рождествените празници и Нова година. Учителят вече от известно време беше започнал да прави с група наши братя и сестри малки ежедневни излети до село Симеоново, където в дома на един селянин при съвсем скромна обстановка прекарваше известни часове на деня. А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91-и псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91-и псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на Втората Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител. На 10 януари 1944 г. преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София. В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе. Веднага ни разпуснаха и аз си тръгнах към къщи. Там заварих моята мила майка, която приготовляваше обяда. Към 12 часа дойде и баща ми, а след малко и брат ми Гавраил. Току-що бяхме седнали на трапезата за обед, чухме вече гърмежа на бомбардерите, които сега атакуваха ожесточено София. Аз отидох в моята стая, разтворих Библията на страницата, на която се намира 91-и псалм и я оставих така на масата. Заслизахме от третия етаж към първия етаж, за да сме по на безопасно място. Мама беше успяла да запази великолепно спокойствие. Аз тихо произнасях думите на 91-и псалм и така долу при стълбището престояхме през цялото време на бомбардировката. Наоколо, съвсем наблизо падаха бомби, експлодираха и изпълваха въздуха с ужас, трясък и прах от разрушенията. Върху съседната на нас къща падна бомба и до основи я разруши. От детонацията се счупиха и нашите прозорци. Чухме как издрънчаха, а пясъчно дребни стъкълца попадаха и върху нас. Но останахме абсолютно невредими. А брат ми Гавраил преди това е бил на разговор при Учителя. След като бомбеното нападение свърши и самолетите на неприятелите извършиха пъкленото си дело и отлетяха, сирените свириха отбой и ние се качихме горе, за да видим какво е станало. Слава на Бога. Всичко си беше на място. Само мазилка и стъклени прашинки бяха попадали, защото съвсем наблизо до нашата къща имаше разрушена от бомбите сграда. В: А Галилей казваш е бил на среща с Учителя. Веска: Да, той е бил при Учителя. Сега вижте какво, той сам разказва своите спомени, тъй че... там ще прочетете. В: Учителят какво е казал? Веска: Ами Учителят му е казал да не се смущава, нещо такова, но той е бързал към къщи да слезе. Картината наоколо беше страшна. Побързахме да се свържем с другия ми брат Апостол, чието семейство живееше на близка улица, ул. "Цар Асен", 76. Слава на Бога и те бяха оцелели. Те и тримата: Поли, Виргиния и Румен, двегодишното им момиченце бяха спасени. Поканиха ни вечерта на 10 януари да отидем и нощуваме в техния дом. Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София. И така останахме известно време в антрето на апартамента. И след като настана малка пауза избързахме по стълбите към скривалището. Нова вълна от осветителни бомби връхлетя върху София. Но и този път с божията закрила оцеляхме. След обеда на другия ден брат ми Апостол реши да се евакуират в Асеновград, където Виргиния, снаха ми, имаше близки сродници. Мама и тате с леля ми и баба ми отидоха в Красно село в дома на една от лелите ми, сестра на майка ми. А когато след бомбардировката брат ми Гавраил е отишъл при Учителя и чул думите Му: "Вземи сестра си и идете на Изгрева". С малко багаж в раниците се отправихме брат ми Гавраил и аз към Изгрева. Там радушно приети в дома на сестра Сийка Динова живяхме до месец март 1944 г. в много дружелюбна атмосфера на песен, молитва и духовни разговори. А Учителят с една група братски семейства бе поканен да се приюти в жилището на нашият брат Темелко от село Мърчаево, което се намира зад Витоша, в подножието на западния склон на планината. В: Вие изкарахте колко време на Изгрева? Веска: При Сийка Динова отидохме значи на 11 януари вечерта до март - значи бяхме януари, февруари, март някъде края на месеца. В: Тя е дъщеря на старата Динова? Веска: Тя е дъщеря на сестра Динова, където живяхме много красиво. Защото там беше леля Еленка Каназирева, защото майката си беше заминала вече, старата Динова и там беше нейната леля, сестра на майка й по-млада, учителка по френски език и там при тях си бяхме разпределили работата. Леля Еленка готвеше и палеше печката, Сийка миеше съдовете, аз чистех всяка сутрин, метях, изтърсвах чергите и заедно със Сийка отивахме чак до семинарията да носим вода през гората и да събираме съчки за печката, защото нали нямаше вода на Изгрева, поради бомбардировките не можехме да намерим вода. А пък Галилей с Георги Томалевски спяха в бараката на стенографките и идваха при нас. От време на време Георги Томалевски отиваше до техният апартамент, жена му се беше евакуирала с детето. Те имаха една дъщеря. Той отиваше в града да донесе някой и друг конфитюр или някаква консерва, за да си хапнем горе на Изгрева. Бяхме останали на Изгрева много малко, почти ние, като че ли бяхме само. Всичко се беше изселило, кой в провинцията, в братски къщи така, кой където беше намерил за добре и Учителят беше казал: "Тези, които сега са на Изгрева държат изпит". Ха, ха и много беше приятно всичко. В: Вие заварихте ли старата Динова? Веска: Познавам я, нали ви казах, че в нейния дом сме идвали много често. В: Помните ли някои опитности, които тя ви е разказвала? Веска: Не. Аз ви казах, че в нейния дом много често отивахме след беседа, там прекарвахме целия следобед, да кажем неделния ден, но разговорите се въртяха около въпроси много живото настоящи, което беше много пълно с интересни и красиви преживявания в момента. Всички сме били при Учителя, спомняме си някои моменти от Неговите мисли от Неговите беседи и така повечето пеехме, молехме се, така прекарвахме в нейния дом. В: Значи нейния дом беше построен. Веска: Беше една дървена къщичка, но много спретната, много елегантна с коридорче, една по-малка стая, кухня и една по-голяма стая, в която имаше три легла, беше така хубава, чиста, спретната, поддържана и наредена. Сийка беше чиновничка в Народната банка. Тя имаше една опитност интересна. Когато на 10 януари в 10 часа сутринта става бомбардировката, тя е трябвало да се качи с асансьора да занесе някакви документи при някакъв началник да ги подпише, но сирените засвирват. В това време моментално спира електрическия ток и тя остава в асансьора, увиснал между два етажа и прекарва цялата бомбардировка в асансьора, безспорно прекарвайки в абсолютна молитва, непрекъснато е чела 91-и псалм. Така се е спасила. Това ни го разправяше Сийка. Там прекарвахме много хубаво. След тези разрушителни бомбардировки софиянци започнаха да се евакуират, понеже голяма част от жилищата бяха разрушени. И почти всички наши братя и сестри живеещи на Изгрева намериха убежище в провинцията, тъй като бомбардерите често прелитаха над София, снабдяването с вода и съестни продукти беше извънредно мъчно, почти невъзможно. Наистина от Изгрева и близката му околност нищо не бе засегнато от бомбените попадения. И така на Изгрева останахме една съвсем малка група. А Учителят казал: "Тези, които останаха на Изгрева държат изпит". Обаче въпреки много трудните условия в дома на сестра Сийка Динова, всички живеехме в една чиста и приятна атмосфера на хармония и разбирателство. Всеки изпълняваше работата, която му прилягаше. Леля Еленка Каназирева палеше печката и готвеше. Братята носеха продукти, аз почиствах жилището, заедно със сестра Сийка носех вода от сградата на френския колеж, тъй като голяма част от канализацията беше повредена. Но всеки вършеше работата си с обич и приятност.

19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ТЕЛЕСКОП Веска: Един приятен слънчев ден след обед се отправих към Изгрева, но там заварих братята и сестрите в тревога, сновяха смутени около къщичката на стенографките. Разбрах, че тревогата им се отнася до сестра Савка Керимидчиева, една от стенографките, която беше пострадала. Този ден, четвъртък, те бяха ходили на екскурзия на Витоша, сестра Савка решила да се придвижи със своя велосипед, но на връщане паднала в една канавка край пътя, една спица на велосипеда се забила в бедрото й, а освен това при падането си беше наранила челото. Отправих се към нейното жилище, където се бяха струпали доста от приятелите, но на пътечката между боровете видях Учителя идващ откъм къщичката на сестра Савка, много сериозен. Приближавайки се да Му целуна ръка, чух думите Му: "Не се доближавайте!" Той беше много... В: Възбуден или много ядосан? Веска: Ще ви кажа после. Аз се върнах, но така лицето, така строго и аз се върнах и седнах на пейките край масите, на които ставаха обедите лятно време. Учителят влезе в своята къщичка и пак се появи на площадката. В това време се приближи към мене сестра Милка Аламанчева, една от приятелките на сестра Савка и моя добра приятелка и ми каза: "Учителят каза да отидеш у вас и да кажеш на брат си Гавраил да намери лекар и да го доведе, за да даде лекарска помощ на сестра Савка". Веднага се запътих към града. Понеже трябваше да извървя пътя от Изгрева до моста на ул. "Граф Игнатиев" пеша, откъдето можех да взема трамвай, вкъщи се върнах към 9 часа вечерта. Брат ми си беше легнал, но аз го събудих и му предадох поръчението на Учителя. Брат ми незабавно стана и отиде да помоли един наш близък лекар-хирург д-р Иво Градинаров. Лекарят проявил готовност и заедно с брат ми отишли веднага при сестра Савка на Изгрева. След един-два дни д-р Иво Градинаров посетил пациентката си и останал учуден, че раната на челото й много бързо зараснала, а когато при първото си отиване при нея я почиствал и поставял дренаж в раната на бедрото, пронизано от спицата на велосипеда, бил също така възхитен от търпението и сдържаността на сестра Савка при тази болезнена манипулация. Посещавах често сестра Савка и с нея имах винаги полезни, мили и духовни разговори. Това лято реших да подема, да подам заявление в Министерството на просветата, за да бъда назначена в Трета Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София. Но през есента на 1943 г. самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града. Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91-и псалм, (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си. Това сторихме всички послушно. В: Вие споменавате, че имате кореспонденция със Савка. Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да. В: Може ли да се преведат от немски на български? Веска: Ами да, те са при мене. В: Колко писма? Веска: 5-6 са сигурно или около десетина, защото аз бях там от есента до юли. Няколко месеца. В: Значи има на български и на немски. Веска: Така пише, главно на немски ми пише писмата. Главно бяха извадки от беседите на Учителя. Да ме държи в течение в Словото на Учителя, на това, което става на Изгрева, връзка с Учителя. В: Вие знаете ли можем да направим по същия начин както този запис понеже те са на немски. Вие ще ги прочетете и ще ги запишем. Веска: Да. Едното и другото по такъв начин ще ги запишем и ще имаме и превода. В: Ще стане по-бързо и по-лесно за вас. Веска: Да. В: Още един въпрос: когато Савка получава контузия и нараняване. Веска: Сега да. И Учителят беше така строг и сериозен и каза: "Не се доближавайте!" За мене беше ясно. Аз веднага си обясних психологически всичко. Учителят е бил в друго поле и е търсил може би причината за нейното страдание. Впоследствие обаче когато с други е разговарял. Аз го чух от други наши приятели, Учителят е казал, че Савка е била прицел на нападение на Черната ложа, което е вече едно указание, че и българския цар Борис III и той ще бъде точно така прицел на такива едни нападения и затова Савкиното състояние Го е държало в голямо напрежение. А брат Методи Константинов, който също констатира тази тревога на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата тревога около Савка внасяте някак си съблазън", такова нещо Му казал. "Учителят казал: "Как няма един астроном да се тревожи, когато загуби астрономическата си тръба". Значи за Него съзнанието на Савка е било един поглед, било едно огледало и отражение чрез което Той е изучавал, проучавал и е следял живота в един свят. В: Какво ще ми кажете за Савка? Веска: А-а, за Савка искам специално да разкажа. Това беше за мене изключителен ученик на Учителя. Несравним. В: Имате ли някакви бележки, но така да го направите по точки, да може да си припомните някои неща да ми разкажете? Веска: Да, как сме се срещнали с нея. В: Как се срещнахте? Веска: Ами просто на Изгрева. На Изгрева аз когато я виждах винаги ми е правило впечатление. Първо - нейното мълчание, което беше признак на голямо задълбочаване в себе си. Нейната много благородна обхода към абсолютно всекиго. Нейното голямо смирение и преданост към Словото. Савка беше прицел на много завист, защото много от сестрите особено си мислеха, че те са на някакво голямо равнище като ученици, и даже отправяха към нея подигравки, че тя понякога се държеше като дете. Считаха, че това е наивност, един наивитет дължащ се може би на едно не много зряло съзнание. И дори една сестра, не желая да й кажа името, когато се връщахме от една екскурзия, по цялото време тя ми говори против Савка. Аз само мълчах. Нищо не й казах, но смятах, че тя, която е музикална, въобще в много отношения я кореше, но което разбрах бе това, че изхожда само от една завист, озлобление и омраза. Но Савка, понеже знаеше всичките тези неща, с любов към всички се отнесе. Даже знам, че една сестра, пак няма да й кажа името, отива при Савка и казва един ден: "Мразя те!" Минават години, тя отива и иска от нея извинение. Животът на Савка край Учителя беше живот на един асистент, който във всички, в най-опасните моменти, при всички тежки задачи съпътстваше Учителя с най-голяма преданост, с най-голяма сериозност, с най-голямо разбиране за пътя, който Той минава. Веднъж тя ми каза: "Весе, аз мога да погледна само палеца на един човек и да кажа много нещо за него, но сега трябва да мълча по тези въпроси". Тя имаше много знания, тя беше една от най-образованите, и то в чисто мистично окултен смисъл, духове край Учителя. Защото и тя има няколко имена. Мистични, дадени от Учителя, а всяко име, което носи съдържание духовно и говори за душевното богатство на един човек, когато е посветен, то се получава след като Учителят е поставил ученика на много сериозни и тежки изпити. Тя ги е издържала и получи тези имена. Ние понеже знаем Аверуни, Амриха, Ил-Рах. Когато Савка е била съвсем млада, почти 20-годишна, отива на първия събор в Търново, Учителят я посреща с думите: "Добре дошъл мой верен, Аверуни!" На кого се казва така? Всички ние сме някъде загазили по пътищата на живота. Кой в блатисти, кой в тресавище, кой в гора, кой при зверове идем да си лекуваме раните при Учителя, а тя вярна през вековете. Това е Дух, който през вековете е съпътствал Учителя при всички Негови задачи, които Той има да разрешава с човечеството. Но всичко това беше абсолютно дискретно в голяма тайна съхранявано и от нея и от Учителя. И в края на живота й, в последните дни от нейния живот, тя пожела да ни приближи към себе си, да ни разкрие някои неща, разбира се не, за да се хвали, но просто да ни каже една истина за себе си и ние бяхме щастливи да знаем това нещо за нея. Сега преди това искам да ви кажа, че аз, когато тя беше заболяла много сериозни и лежеше. Беше един следобед, след като си завърших моите часове в училище реших да отида да я посетя, беше летен ден, тя лежеше при отворен прозорец и аз от вънка през прозореца я посетих. Казвам: "Как си, сестра Савке?" Тя каза: "Весе, аз всеки ден отивам на Школа". И след това Галилей ми разказваше, той може на вас да го е казал, че нейното изпращане беше на Слатинските гробища и там тя е помогнала на някое същество в съседния гроб да се освободи. Но не знам точно конкретно как бяха разбрали това нещо, не мога да ви го кажа. Изобщо едно същество, което непрекъснато работеше и върху себе си, нито си пилееше силите в излишни разговори, посещения. Дори ако си спомняте, ако вие знаете нейния живот, тя има един седемгодишен период в най-ранната си млада възраст, когато Учителят за седем години й казва: "Никакви кина, никакви театри, никакви концерти, никакви разходки". Тя се вглъбява в себе си и тогава Учителят я провежда през един много стръмен път, през което време тя медитирайки върху великите Истини на живота успява да долови от един много висок свят мислите, които тя стенографираше от Учителя. После вече тя ги издаде в така наречените "Свещени думи на Учителя". Това е труд постигнат с много голяма преданост към Учителя, с много сериозно отношение към момента, в който й се дава тази задача и с много страдания. В: Вие знаете ли от Галилей или от някой друг биографични данни още от първите години? Веска: Да, зная. Нейната майка, сестра Тереза Керимидчиева, тя е германка и още като годеница в София, когато идва при своя годеник Георги Керемидчиев ли се казваше бащата на Савка, той е бил македонец по произход. В момента той е бил началник на гара София тогава. В: И как се е запознал? Веска: Това не зная. Не мога да ви кажа как става. Та сестра Тереза се е занимавала, въобще поначало тя се е занимавала с окултни науки и идва тука и имала този дар, даже тя имаше този дар на говорещ медиум и е виждала. И в един момент, когато те са имали гости по случай годежа им, тя влиза в спалнята да види нещо и вижда на кревата играят две деца и разбира, че тя ще има две деца, което става. Впоследствие идва Савка и нейният брат Филип, който беше инженер. В: Той си замина също. Веска: Да, и той си е заминал доколкото разбрах. Аз него не съм го виждала въобще, не го познавам. Впоследствие Савка расте като добро, послушно детенце и била някъде може би към четири годишна възраст. В това време Учителят вече е в България и обикаля страната и посещава техния дом. Той пита майката: "Как, слуша ли, слуша ли?" Тя казала: "Да, Учителю, много слуша". Той казал: "Тя обича Бога!" И в това време, Той когато я намерил, казал: "От кога те търся!" А тя му отговорила: "От кога Те чакам!" Да, това е едно трогателно събитие в живота и на двамата. И впоследствие вече тя още при майка си получава това отправление към духовните Истини. След това вече тя сама поема пътя си към Учителя. В: Тя например по-нататък къде учи? Веска: Тя учи гимназия тука в София. След това записа в университета философия. Имало е някакво решение може би да замине за Германия, да вземе докторат, но заради Школата е решила да си остане в България и да си работи вече като стенографка при Учителя. В: Тя коя година се прехвърля на Изгрева? Веска: Това не зная. В: Някои други така данни от живота й? Някои опитности, които си спомняте? Веска: Сега в момента друго не мога да си спомня, но зная, че Учителя има много специално отношение към нея. Макар че Той е много внимателен и към другите, но те подсъзнателно усещат и да не говоря сега, не е хубаво нали, по човешки някои работи са си ги обяснявали, впоследствие са били разбира се на ясно. В: Аз смятам, че ние може би ще се върнем следващия път, когато четем нейните писма. Веска: Да, да, тогава по-подробно. В: Тогава ще се спрем на тях. Веска: Да. В: Аз искам да ви донеса някои от нейните неща, които са на немски. Веска: Да, да. Само зная едно, че Учителя в разговори с нея е споменавал: "Спомняш ли си, когато ти като царска дъщеря, чието царство на баща ти беше в плен, ти беше разпъната на кръст и аз дойдох и те освободих. Спомняш ли си, когато преди 300 години ти беше прислужница в едно семейство в древна Гърция и ти беше подгонена заради своите убеждения, беше подгонена в една гора, в един лес и аз дойдох на бял кон и те спасих?" Помниш ли? И много от този род, помниш ли, помниш ли. Това са едни съкровени моменти от живота на души, които работят и са координирани в една Божествена система за работа над човечеството. И ние бяхме щастливи, поне по едно зрънце от тези неща да научим, да. Това беше със Савка.

18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА Веска: От къщата, в която живеех заедно с мис Търнър ми бяха дадени много добри условия. На разположение ми беше нейната богата библиотека и пианото й работата ми с ученичките се развиваше под знака на успеха, винаги вдъхновена и с радост влизах при моите добри и интелигентни ученички. От Изгрева получавах често много богати по съдържание писма с мисли от беседите на Учителя, които ми пращаше с голяма Любов сестра Савка Керемидчиева, една от стенографките на Братството. Погребана в един чист и уютен кът, настрана от шумния живот на обществото, бях доволна на Бога за всичко, което беше ми дадено. Но един сън, който сънувах през март 1943 г. ме озадачи доста и наведе на сериозни размисли. Сънувам, че се намирам в чакалнята на Пловдивската гара. На скамейката там са насядали в пълно военно снаряжение германски войници. На входната врата на чакалнята, която е към югоизток виждам застанал цар Борис III в бял плащ и лавров венец на главата, така както изобразяват Вергилий, древния поет класик. До цар Борис III виждам една висока фигура. Царят държеше в ръката си чело и свири на него една песен от Учителя: "Духай ветре, тихо духай". Сред германските войници седи Хитлер обърнал гръб към цар Борис III и гледа намръщен. Като се събудих ме жегна, че може би някакво трагично събитие да се случи с цар Борис III. През лятната ваканция се прибрах в София. През месец август 1943 г. чухме, че цар Борис III, завръщайки се от една среща с Хитлер в Германия, е тежко болен. Последва наскоро и съобщение за много мъчителната предсмъртна агония и на 28 август 1943 г. се разнесе мълниеносно по радиото вестта за неговата смърт. Всички бяхме потресени. Три дни народа в дълги редици търпеливо в траурно облекло със скръбно сърце се отправяше към храма-паметник Александър Невски, за да се прости с този добър, благороден, кротък и смирен цар на българите. Сълзи и въздишки изразяваха обичта и мъката на народа ни към цар Борис III. Привечер на 28 август 1943 г. се отправих към Изгрева, за да споделя с мои приятели и моята дълбока покруса. Около Учителя имаше група приятели, които разговаряха за станалото скръбно за българите събитие. А Учителят с присъщата на посветен Божи пратеник сред нашите измъчени души, тихо и с кратки Слова ни успокояваше с това, че сега цар Борис вече е в добро душевно състояние и се радва на освобождението си. Но Той още ни обясни, че както една пчела-царица никога не напуща кошера си, така и нашия цар Борис III не е трябвало да напуска България в тези времена и да се среща с Хитлер, който е причина за неговата смърт. В: Вие казахте, че сте писали писмо на вашата приятелка и тя е писала на Учителя и Той е отговорил с писмо до вас. Веска: Не, аз нищо не съм писала на моята приятелка. Да, да, да. Тя му е казала, че съм била болна и това беше. Той казал да ям по една скилидка чесън. В: Вие на нея не бяхте писала. Веска: Не, не бях писала, не. Нали ти казвам. В: Вие когато отивате, все пак вие сте се срещали с Учителя. Веска: Да. И Той ми даде тези съвети. В: Разговора как протече? Веска: Спокойно, но нямаше нищо особено. Освен това на моя имен ден на Нова година пристига вкъщи Мариолчето, на Райна сестра й и ми носи от Учителя писмо. Отговор на моето писмо до сестрата, но писмото е лично до мене, в което (ще ви го дам аз специално да го прочетете, аз трябваше да го приготвя днеска ама не се сетих да го приготвя. Иначе ще ви го дам да го прочетете.) Той казва за моето малко добро, което съм направила, че се радва. Радва се на това, което съм направила за един човек, който ми е поискал помощ, нали така беше. Изобщо интензивен живот на Изгрева - сбъднати сънища, писма от Учителя, напътствия и съвети. Веска: В петък сутринта на 29 август 1943 г., на утринната Школа, школна лекция на Младежкия окултен клас, Учителят каза светли положителни мисли за покойния ни цар: "Той беше най-демократичния цар на България. Сега от Невидимия свят той ще продължава да решава по-нататък задачи във връзка с България. Цар Борис тръгна в пътя на Любовта. Желая и на вас, когато си заминете в Невидимия свят да тръгнете в пътя на Любовта". Това бяха думи, с които Учителят завърши лекцията си. С тази мисъл Учителят завърши Словото си. С моята приятелка Виола Йорданова отидохме в храма-паметник Александър Невски да се сбогуваме с нашия любим цар Борис III. Но когато го видях в ковчега едно много особено чувство и мисъл ме изпълниха и си казах: Но той не е тук! Чувствам, че това е една напусната хижа. За пръв път в живота си край тяло на заминал, на заминал човек, чувствам. Друг път съм ги установявала, че той е там. Сега за пръв път почувствах, че той, покойникът, е напуснах тази хижа. И така в неделя на 31 август 1943 г. се извърши много тържествено погребение. Народът плачеше с глас и се чуваха възгласи: "Царю, на кого ни оставяш?" След обед той бе отправен към Рилския манастир, където беше положено тялото му. Но не останаха за дълго тези останки в тази рилска обител. По нареждане на Комунистическата партия тялото му е било вдигнато от там.

17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ Една хубава слънчева сутрин в учителската стая където бях подранила, влезе една от моите добри колежки, преподавателка в пансиона по български език и литература. Тя се казваше Тотка Баева Урумова, съвсем неочаквано за мене, тя отправи молбата си с много тих и доверителен тон, а именно да замоля Учителят да й препоръча метод за лекуване на артрита й в колената. Малко сдържана, тъй като бях изненадана, че тя знае моята принадлежност към Братството на Изгрева в София, аз й обещах да сторя това, но нито продължих, нито се постарах да се задълбоча в разговор с нея по този въпрос. Веднага написах писмо до Учителя и понеже наближаваше Коледната ваканция, когато отпътувах за София, срещнах се с Учителя и Той ми даде наставление да я придружавам в разходки при изкачване на хълма, на който беше построен пансиона, да пие топли води, за да пречисти организма си от наслояванията на разни утайки в него. Завръщайки се в Ловеч предадох на г-жа Тотка Урумова препоръката на Учителя и започнахме разходките. Но, както вече споменах, България през този период на II. Световна война или на 1943/44 г. вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя: „Любезна Веска, Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете. Доброто в живота е основа върху която се градят великите неща, които носят Божиите блага, в тях е скрито бъдещето на човешката душа, в която Бог работи. Земята е велико училище где душата учи своите уроци и постижения. Желае ви светлия път на живота где Любовта води всички и Истината дарява свободата им. Да цари любовта в сърцето ви, мъдростта в ума ви и истината в душата ви. Да служи човек за славата на името Божие, за идването на царството Божие и неговата правда, на земята и да се изпълни Неговата воля това е смисъл на живота. Моя добър привет." 12.I.1943 г., Изгрев, София (Свещения подпис). Ето моето благодарствено писмо до Учителя: 16.I.1943 г., София. Учителю Благи, Вашето така благодатно писмо ме изпълни с възторжена радост и красиви импулси за живота. Мариолчето беше така изпълнителна и ми го донесе още същата сутрин, когато Вие сте го предали. Това писмо е светиня за мене, защото ми сочи пътя в истинския живот, чиято основа е Любовта, чиято светлина е Мъдростта, чиято върховна цел е Истината. Моята съкровена молитва е, щото съдържанието на това Ваше писмо да бъде съдържание на моя живот. Нека ми бъде позволено да ви изкажа моята дълбока благодарност и признателност относно Вашата добра грижа към една от моите колежки в Ловеч, а именно госпожа Тотка Урумова, учителка по български език. Интересно е, че още в първия момент, когато я видях, се изпълних с едно красиво чувство към нея. Нещо светло и чисто, благородно лъха от нейното чело и откровения й поглед. В многото хубави разговори с нея тя сподели с болката си и аз така дълбоко пожелах да отправя погледа й и вярата й към Вас. И ето, вчера в един разговор, който водих със сестра Савка, на която разказвайки за впечатленията си от Ловеч споменах името на тази колежка, веднага ми каза, че относно едно запитване до Вас за лекуването на нейната болест Вие сте дали съвет. Така много се зарадвах, че още днес написах едно писмо до Госпожа Урумова, в което й съобщавам и вашите указания за нейното лекуване. Вярвам, че и тя с радост ще изпълни Вашия съвет. Благословено да е Словото Ви в нашите души и нека нашият живот бъде светла радост за Вас! Като Ви благодаря, целувам десницата Ви с Любов: Ваша смирена ученичка: Веска Величкова.

15. ЛЮБОВТА ЖЕРТВА ВСИЧКО Веска: А Виола Йорданова е моя много голяма приятелка и сега сме си приятелки с нея. Тя е в Америка. За нея ще разкажа специално. Тя беше на Михаил приятелка, от която връзка Учителят я изважда. Той беше я довел до туберкулиране, този който е в Париж. Той я изсмука психически и физически. Учителят я спаси нея. Но тя е хубава, красива, египтянка. Пееше хубаво, изобщо интересен човек беше, любвеобилна. И нея Учителят я избавя. Ние с нея бяхме големи приятелки и сега сме все още. В: Искам да питам, в какъв смисъл Той я е спасил от "Льо Метър Михаил"? Веска: Сега, вижте какво, когато дойдох на Изгрева очертаваха се така една двойка от много интересни хора. Бяха Михаил и Виола. Тогава се създаваха всичките лекции. Школните лекции, съборните беседи. Ние знаем, че те са големи приятели. Но тогава ние с Виола още не бяхме приятелки. Някъде към 1940 г. се сближихме с нея, но Михаил беше вече заминал 1937 г. във Франция. Тя тогава ми разказа своята трагедия с него. Тя го е обичала. Може да си представите едно 16-17-годишно момиче как може да обича, нали? Предано, чисто, красиво, вдъхновено, обаче той в това време има забежки другаде и другаде, даже и с Милка Аламанчева и с нея също имал така някакви отношения, но Милка е един много чувствителен човек, която се разболя. Тя се поболя. Тя се поболява когато вижда, че Михаил тръгва с Виола. Човек може да бъде над тия работи, обаче преживява ги. В: Преминава ги. Веска: Преминава през тях, не може без тях. И той заминава за Франция, но много я измъчва. Не знам как, той сигурно с някакви средства на Черната ложа си е служил, защото Виола стига до туберкулиране. В това време, вижте как човек не знае какви са отношенията между душите. В това време, тя един ден като идва на Изгрева среща Славчо Печеников и той се хвърля и я целува и тя отвратена отива при Учителя и плаче. Учителят казва: "Той те спаси с тази целувка". Виола имаше много красиво приятелство със Славчо, за което пък я гонеха на Изгрева, тези блюстителите на семейния морал. Славчо беше много влюбен в нея, но беше вече задомен. Знам, че й е помагал много и са си обещали нали вечно да бъдат приятели, това-онова, но тя заминава за Америка. Там брат й е прочут авиатор-инженер в авиационното дело. В: И как се казваше, Виола коя? Веска: Виола Йорданова, да. И така става, по силата на много обстоятелства, че тя се оженва за един приятел на нейния брат, който е бил говорител в радио Ню Йорк. Той починал миналото лято. И така. В: С тая целувка той може да я е извадил от онова низходящо състояние на падение? Веска: Славчо пък беше енергичен, разбирате ли, енергичен, силен така и просто като че ли той я е извлякъл от това. Ето, ще кажеш целувка, разврат, това-онова, човек всичко може да каже. А ето как Учителят изтълкува. А Учителят когато веднъж пред Елена Андреева говорил, а това ми го е казвала, не знам вече пак са коментирали отношенията между Славчо и Виола, Учителят казал: "Някога тя за него е направила такова голямо нещо, че където и да я срещне, каквато и да е, той пак ще има това любовно отношение към нея". Тя може да се е пожертвала, дори в огъня да се е хвърлила в предишно прераждане. Ей, такива неща, такива връзки имат душите. Много сложи и ние нямаме право да човъркаме, защото не знаем. Ние гледаме от една плоскост нещата. А ти не знаеш в тая плоскост отраженията от къде идват, от какви дълбочини, от какви странични аспекти са, това е много сложно нещо, много сложно. В: Аз искам да ви питам нещо друго. Вие казахте, че Учителят е дал едно тълкувание за вашия хороскоп. Впоследствие когато ви правиха хороскопа как бяха нещата? Веска: Никой не ми е правил хороскоп. Никой не е успял да ми направи хороскоп както трябва. И аз не се доверявах на тези астролози, които всъщност бяха по-скоро любители астролози, а астрологията е една много сериозна наука, при която човек трябва да борави с абсолютно точни данни, а освен това сам Учителят казва, Той препоръчва да изучаваме астрология, влиянието на планетите върху човешкия живот, човешката съдба, историята на човечеството. Обаче вече дълги векове астрологията е загубила много от своите ключове и затова непълноценни са всичките изводи, които се правят при разчитането на един хороскоп с малкото елементи, с които сега боравят астролозите. В: Но на Изгрева никой не ви е правил вашия хороскоп. Веска: Не, никой не ми е правил. Опитвали са се, обаче нищо не стана и дребна работа излезе, с една дума, нищо. В: И остана тълкуванието. Веска: На Учителя, аз него си го приех като единствено и най-съществено Той ми каза всъщност. В: Венера и Юпитер съвпад. Веска: Най-добрите ми аспекти са те и първо на Виола каза: "Тя е дълбока и устойчива в чувствата си". А първото каза за Юпитер, че Юпитер е който преработва моите слънчеви енергии и че моята Венера е забулена, така. И това беше.