valiamaria

6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 7.11.98 г. Драги Вергилий, Преди няколко дни срещнах в редовното си четиво една мисъл на Учителя във връзка с темата на предишното ми писмо. Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия ред и порядък тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е. да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин - в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по -силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните ѝ изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам днешното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ти напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация. И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? - Разпокъсването ѝ. Какво донесоха видните дипломати на Русия? - Опропастяването ѝ. Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". (Синове на възкресението, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 224) Няколко дребни подробности относно мястото и времето, когато тази мисъл е изказана. Учителят я дава почти в средата на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата. Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение. За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години преди да им дойде реда в нормалната последователност при издаването на неделните беседи. Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата - е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХII.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи. Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия. Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати? Какво отношение има тя към последвалите събития? - Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били предшествани от редица двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България. Като изхождаме от това обстоятелство, значението на самият Берлински конгрес се омаловажава до голяма степен: той е само формалният акт, но изглежда, че за Божественото от значение е тъкмо този формален акт. От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е. само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия. Какво означават дълговете, които Бисмарк оставил на Германия? Намираме ли се и тук при поредния случай на безсмислието, оставено ни от представителите на "научни марксизъм", които в центъра на всички явления в обществения, политическия и културния живот виждаха икономиката? Също като излаганите от същите "учени" нелепици във връзка с българската история, като напр. причините за падането на Първото българско царство - държавата на Симеон и Самуил, "разтърсвана от дълбоки противоречия и изтощена от многобройни войни"! По отношение на Българската държава, тези мними учени нито за миг не се замисляха, че войните и на Симеон, и на Самуил са били водени почти изключително на чужда територия, и че в техен резултат, т.е. благодарение на плячката, която българите разграбват от своите съседи, материалното благосъстояние на страната достига своя връх. Известно е също така, че и Бисмарк не е оставил на своята страна никакви държавни дългове в този смисъл, в който ние днес добре познаваме съответния terminus technicus. Кайзерът изпъжда в 1890 г. Бисмарк по съвсем други причини, а по време на Берлинския конгрес Германската империя е на върха на своето политическо и икономическо благополучие. След германската победа при Френско-пруската война, Германия налага на Франция високи репарации (!), тази военна победа бива последвана от обединението на Германия и обявяването ѝ за империя (това е Втората империя, за разлика от Първата, на Карл Велики, и Третата на Хитлер). Военната победа на Германия над Франция, както и наложените репарации върху последната обаче си имат своите последствия. И тъкмо тези последствия включват понятието дълг, което Учителят употребява при въпросния цитат. Защото след Първата световна война, Франция е тази, която ще наложи репарации на Германия. Това е една тема, която днес историците някак си са забравили, също както са забравили каква роля играят репарациите при по-нататъшния ход на събитията. Но Учителят съвсем не ги забравя. Ето един цитат от него по този въпрос: "В света има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показа, че тази върховна сила следи за всичко. Тя следи всички несправедливости, които вършат народите. На Германия наложиха репарации 120 милиарда лева. Тя цяла да се продаде, няма да може да ги изплати. В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда! Въпросът не се решава така". (Заведоха Исуса, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 27. Ще ми изявиш, Русе 1926, с. 24 сл.) В пропагандата на Хитлер въпросът за репарациите и за несправедливостта имаше решаваща роля за идването му на власт. Но и въпросът за репарациите не изчерпва темата дълг. Тази тема продължи да играе главната роля и по време на Втората световна война, а и особено след нея, макар че тълкованието на думата във връзка с икономическия фактор постепенно започва да отстъпва пред моралния фактор - на предно място бе изкаран въпросът за моралната вина на Германия при подпалването на Втората световна война, при ликвидацията на евреите и пр. И този път обаче въпросът се разгледа - поне засега - едностранно. Също и ролята на Съветска Русия за избухването на войната се разглежда, с твърде малки изключения, невярно. Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които предстои да се случат. Противно на това, искам да обърна внимание на една поредица странични факти и явления, които за официалната история не представляват интерес, а и противоречат на призванието ѝ да бъде единствен представител на науката и изразител на истината, който предикат тя незаслужено си е присвоила. Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост. При всички такива случаи се използват определени символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение. Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-късния им анализ показват своя характер - за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития. Но и при прогностиката на бъдещи сходни явления. Ето няколко от тези факти: дворецът Радзивил, в който се провежда Берлинския конгрес и за който ти писах в предишното писмо, е построен от граф фон Шуленбург през 1739 г. - този фон Шуленбург е прадядо на граф Фридрих Вернер фон Шуленбург, който от 1934 до 1941 г. беше германски посланик в Москва (откъдето го познавах лично и дори той ме познаваше!); същият застана начело на атентата срещу Хитлер и беше разстрелян на 20.VII.1944 г. Дворецът Радзивил бива закупен от германската държава в 1875 г. за огромната сума от 2 800 000 марки и преустроен като резиденция и канцелария на Бисмарк. В двора на двореца е построен през Втората световна война бункерът на Хитлер, където последният се самоубива заедно с някои от най-близките си съподвижници. През същия двор преминава границата между Източен и Западен Берлин, т.е. между двете Германии, а на съседния парцел, южно от него, в 1938 г. бива изградена Канцеларията на Райха - седалището на Хитлер. Останките на самия дворец, намиращи се в граничната зона, биват взривени в 1949 г. - лъвовете отстрани на портата, по спомени на очевидци, надживяват двореца с цяло десетилетие и биват отстранени едва в 1961 г. при построяването на стената и заравняването на граничната зона. Самият дворец Радзивил е част от един комплекс от здания, застроен върху по-малко от един квадратен километър от двете страни на Бранденбургската порта. На север от портата е Райхстагът, а на юг са били дворецът Радзивил с канцеларията на Райха и външното министерство от двете му страни. В целия комплекс от събития, както дворецът Радзивил, така и Райхстагът играят особено важна роля. Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма. Интересна е между другото съдбата на императорския дворец - символа на империята, намиращ се на няколко стотин метра южно от Бранденбургската порта. От балкона на този дворец през 1918 г. Карл Либкнехт провъзгласява така наречената Ваймарска република. Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДР. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения. Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец. Съдбата на Райхстага е известна, макар и не съвсем. Самото му подпалване и процесът, свързан с него са за грамотния зрител от голям интерес. Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои. А който е запознат с началната фаза на събитията, т.е. събитията от 1922 г. и как те се изявиха на българска почва, ще знае какво означава поляризирането на злото. Не по-малко интересни са следващите действия от същия спектакъл. Обучени от съветската пропаганда, руските войници имаха за крайна цел в своята "отечествена война" не някоя друга цел, а Берлин с Райхстага (за страничния наблюдател би се показало твърде странно обстоятелството, че като символ на "Фашистка Германия" те бяха си избрали тъкмо Райхстага, колкото и незначителна роля да играеше той в политиката и в управлението на тоталитарната страна). В този смисъл особено пикантни за грамотния наблюдател са и въпросните следващи действия. Още едва ли не от първите дни на победата над "фашистка Германия" по цял свят се разпространяваше една фотография, публикувана в хиляди вестници, списания и книги и представляваща покрива на Райхстага с един храбър съветски войник, забиващ червения пряпорец на върха му. В продължение на много десетилетия се разказваше историята на този храбър войник - често от самия него по събрания, срещи и дори по телевизията в деня на петдесетгодишнината от победата. Последния от тези разкази и аз чух и дори си записах на видео, макар и по-късно да го изтрих. Историята на този храбър войник, така както той я разправяше, беше много трогателна - до сълзи! Разказваше той, как баба му на своята шевна машина марка Сингер му била ушила съответното знаме и как го била заклела да стигне до Берлин и да го забие на върха на Райхстага - да даде на фашистките изверги да разберат! В течение на процеса на "Гласност" обаче и този мит беше разобличен от фотографа на въпросната снимка, на име Халдей (руски евреин!), който още е жив и също по телевизията разказа своя вариант от събитията, но със съответна документация, поразяваща всяко съмнение в достоверността му. Въз основа на този разказ, събитията се развиват малко по-различно. На служба като военен фоторепортер при един от централните московски вестници, той получава в първите дни след победата командировка до Берлин за снимки във връзка с победата. Преди да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация. Пристигнал в Берлин, той вожда един войник, мародерстващ около Райхстага, и му казва: "Ела с мен да свършим една работа!" Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива. При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два часовника! След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фотографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност. След второто действие обаче следващо и трето - но не последно! За известно време репутацията на символ придоби на 13 август 1961 г. Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Г-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена!" Тази порта стана и център на събитията от 9 ноември 1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г. се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му. И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 г. и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а madame е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безобидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение. Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен представлява особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!) предстои да стават известни събития. За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г. привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с. 23 - октомври 1910). Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и преди всичко с масовото унищожение на евреи. При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още предстои да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха. Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е. с монадите, които впоследствие получават нови тела и то предимно там, където са избити. За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите предпоставки - освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и според думите на Учителя е във връзка със създаването на предпоставки за шестата раса. В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро предстои да станат. А сега, накрая, и няколко думи за втората част от изказването на Учителя от 14 април 1928 г., а именно: „Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдбата съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". Всъщност именно тия думи са и свързани с основната тема на тази беседа и на много други беседи и лекции преди и след нея. Учителят на много места казва какво разбира под разумен и велик човек. В този смисъл Той посочва в беседата и имената на Наполеон и Бисмарк, които за обикновения слушател са велики хора. За Учителя обаче те не са нито разумни, нито велики. А докато те нямат разум, не могат да бъдат и свободни в своите действия. Ето и още само четири цитата по този въпрос, по който Учителят е казал твърде много: "Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен, свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. При съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "Ние просто сме играчки в този свят. Ако не искаме да сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим - става туй, което вие никога не се мислили, а туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават тъй, както вие ги очаквате. Не, нещата не стават тъй, както вие мислите." (Праведният, Неделни беседи IX серия (1926-27), том 3, София 1931, с.99) "Нищо в света не е случайно - всяко нещо има свое строго определено предназначение и отношение към други неща." (Ни мъж, ни жена, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 90) И този път писмото стана дълго и ще го приключа на това място.

5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 10.01.98 г. Драги Вергилий, Първата част на писмото си написах веднага след нашия телефонен разговор, но задържах изпращането й заедно с втората част, отнасяща се до Берлинския договор от 13.VII.1878 г. (подписването му е станало в 14.30 ч. средно европейско време.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерминацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса. Във всичко това, нарисувано върху картината, не би имало нищо, което да направи на зрителя по-особено впечатление, ако той не е запознат със следващите действия от тази пиеска. 3. Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието. Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г. тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4. Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5. Интересно е да се обърне внимание и на обстоятелството, че тъй могъщата тогава Австро-унгарска империя само четири десетилетия по-късно беше ограничена до размери по-малко от определените според решенията на Берлинския конгрес размери на така нареченото Княжество България. 6. В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 г. (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Mein Kampf“, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г. ще изгуби всичките си задокеански владения. И така нататък, и така нататък. 8. При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство. Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл. Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожските казаци. Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори. Обяснение на този проблем ще получи и всеки, който е чел внимателно Словото. Това е отговорът и по въпроса за детерминацията. Ето тук най-важния цитат по този въпрос: "Европейските народи страдат от своята карма. Не могат ли те да се помирят? Не могат ли да федерират помежду си? - Могат. Днес виждате навсякъде умни хора - руснаци, французи, англичани, американци. Не могат ли да се спогодят? Ако дойдем и до балканските народи, и те са умни. Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони. Защо не могат да се спогодят, какво им липсва? - Има някаква причина, за да не могат да се споразумеят. Всеки трябва да намери причината и да я отстрани. Питам: Може ли например показалецът на дясната ми ръка да се отдели от мястото си и да отиде на лявата ръка или съвсем да ме напусне? Можем ли при това положение да имаме отношения помежду си, да се разбираме? Щом той се отдели от ръката ми, между мене и него няма възможност да се разбираме - един пръст не може да стои едновременно на двете ръце. Може ли една жена да принадлежи едновременно на двама мъже? Или един мъж - едновременно на две жени? Следователно и показалецът ми не може да служи едновременно на двама господари. Ако се опита да направи това, той ще попадне под ударите на Великия Закон и ще изсъхне. Той ще бъде изключен от цялото Битие. За да не пострада, трябва да си остане на дясната ми ръка, дето е поставен. Такъв е законът - където те е поставил Бог, там ще работиш. Казано е да не пожелаваш жената на своя ближен - тя е пръст на Божията Ръка, там ще стои и работи. Ако пожелае да отиде на друго място или друг я пожелае, нейната съдба е решена - смърт я очаква." 9. Друго е положението с Добруджа - за предстоящото й анексиране от България има доста много регистрирани изказвания. Ето и главното от тях: „Какво ще стане с Румъния? - Каквото става с някой разбойник, когато го пуснат от затвора - отива си вкъщи. Румъния ще бъде заобиколена със славянството и ще остане като остров в море. (Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи (1914-19), София 1994. Междувпрочем Румъния трябваше да плати за грабителството си по отношение на България много висока цена - малцина в България знаят, че през 1917 г., пред угрозата на българската войска, Румъния предава на Русия "на съхранение" държавното си съкровище, включително всичките си златни резерви и по този начин ги загубва завинаги. В този смисъл меродавно е изказването на Учителя, че никой няма право да отнеме на българите това, което е тяхно: "България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й отнеме. Всеки народ, който би се опитал да вземе тази земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания." (из беседата „Аз съм онзи човек“, от „Да възлюбиш Господа“, Неделни беседи от Учителя, (1916-1920), София 1946, с. 156-28.IХ.1919)

4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Берлинският конгрес състоял се от 1 юни до 1 юли 1878 г. се е председателствал от германския канцлер Бисмарк. Решенията са известни. Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина. След Първата световна война империята на Австро-Унгария се разпада и от нея се създават независими държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша. Австрия става по територията по-малка и от България. Югославия, която бе създадена след Първата световна война и с придобивките след Втората световна война задържа български земи, но дойде 1990 г. започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия. Имперските амбиции на Бисмарк за създаване на Велика Германия в Европа не можаха да се осъществят. Германия премине през две войни -1 и II световни войни, като ги загуби и й бяха отнети територии с немско население като бе и разделена на две Германии от 1945-1990 г. като бившата столица Берлин бе разделена на две. А Берлинската стена просъществува от 1962 до 1990 г. През II-та световна война Англо-американските бомбардировки над Берлин разрушават онзи дворец, в който е подписан договора през 1878 г. за разделение на България на две половини, от които една е васална на Турция с име Източна Румелия. А свободната част е Княжество България. Там където е бил дворецът, на същото място преминава Берлинската стена, а Съветска Русия, СССР окупира Германия, източната й част от 1945 до 1990 г. След като се разпада Съветската империя, тя доброволно си изтегли войските от окупираната половина и сега Германия е обединена държава. Румъния, която участва с войски в Освободителната Руско-Турска война 1877-1878 г. получава за компенсация северна Добруджа заради Бесарабия населена с румънци, но присъединена към Русия. Бесарабия по-късно се оформя като Молдовска република в състава на СССР и досега е територия на Русия. Турция, след Междусъюзническата война 1913 г. получава Одрин и попречи на България да излезе на територия очертана от линията Мидия-Енос от Черно море до Бяло море, за да има излаз на Бяло море. По този начин се осуетява прокопаването на канал между Черно море и Бяло море от Русия, за да могат да се заобикалят Дарданелите, които затварят изхода на Черно море към Бяло море от Турция. Днес Турция воюва с кюрдите, които са разпокъсани между бившата СССР с република Кюрдистан, между Ирак, Иран и Турция и което население наброява 60 милиона души. Те утре ще се обединят като държава Кюрдистан и Турция ще се свие по територия. Виж "Изгревът", том I, стр. 436-438. На Берлинския конгрес Англия получава от Турската империя гръцкият остров Кипър. Днес той е разделен на две от Турция и Гърция благодарение на английската политика. Английската империя се разруши и Англия се прибра на своят остров. Италия тръгва да окупира земите на Албания и Триполитания. Днес Албания е независима държава както и Либия със столица Триполи. А Италия се прибра в своята територия изглеждаща на картата като ботуш - италиански ботуш. В бъдеще историците ще правят много по-подробни сравнения и ще се добират до необикновени съвпадения. Едно е вярно, че според Учителя Дънов Освобождението на България от турско иго се дължи на Великото Всемирно Бяло Братство, което е трябвало да подготви една независима и свободна държава, за да бъде мястото, където ще работи Великия Учител Беинса Дуно. България е освободена заради идването и мисията на Учителя Дънов. България се освобождава през 1878 г., когато Петър Дънов е роден вече и е на 14 човешки години. Русия заплаща Освобождението на България с 200 000 убити войници, което е огромна цифра за 19,век. Днес България е 8 милиона и Русия е заплатила с кръвта си, за да живеят тези българи в свободна България. А онези българи, които са в Божествения свят, те са, които крепят България и я съхраняват като държава. Учителят Дънов веднъж бе споменал, че българите нямат право на държава, но благодарение на българите, които са в Божествения свят имат кредит да съществуват като държава, но при условие, че служат на Бога. Ето няколко мисли от Учителя Дънов: "Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в Духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от Духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват". (Томчето "Божествен и човешки свят", стр. 438) "Българският народ се освободи от турско робство заради делото на Бялото Братство." Накрая представяме едно писмо от Асен Чилингиров, живеещ в Берлин, който сподели своите виждания за Берлинския конгрес.

3. САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ И БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС През 1878 г. в резултат на Руско-турската война България бе освободена. Бе сключен Сан-Стефанския договор и според него бяха очертани границите на България с живеещо българско население. Но срещу това скочиха Англия, Австро-Унгария, както и Германия. Бе свикан Берлинският конгрес през 1878 г. и германският Бисмарк спомогна да се раздели България на две: Северна, като Княжество България и Източна Румелия под васалството на Турция. Така България и българския народ бяха разделени на две като една от целите на Черната Ложа бе да се ограничат условията и да се попречи на Великия Учител, Който бе слезнал на земята. Вместо да работи с целокупния български народ, да работи в Сан Стефанска България, за да свали Словото на Бога, то Той беше ограничен както отвън, така и отвътре и Му се противопоставяха както управляващите, така и църквата в България. Веднъж Учителят бе заявил: "Както Англия и Австро-Унгария с помощта на Бисмарк разделиха България на две в Берлин и отхвърли плана на небето, така и Германия ще бъде разделена на две, за да си научи урока, кога е противодействала на решението на Бога". Ние доживяхме да се изпълни точно това. След Втората световна война от 1945 г. Германия бе разделена на две, на западна и източна, като в Източна Германия и Берлин бяха настанени руските войски. Цялата Източна Германия бе окупирана от руски войски и се управляваше от Комунистическия режим подвластен на Съветска Русия. Сбъдна се това, което бе казал Учителят. На времето чрез Бисмарк и в Германия чрез Берлинския конгрес изтръгнаха от Русия победата срещу Турция от войната 1877-78 г. и то по дипломатически път. Но сега те дойдоха в Берлин и побиха червеното знаме над Райхстага, който бе Германския парламент. Сега е 1977 г., в момента е изградена Берлинска стена, висока към десет метра и тя разделя източен от западен Берлин и пиле не може да прехвръкне през нея. Как ще се развият събитията следващото поколение ще ги провери. Австрия също бе окупирана от руски войски и съюзнически войски на Англия, Франция, САЩ и бе разделена около 10 години след 1945 г. След това великите сили се споразумяха, тя бе обединена като Австрия с условие да спазва неутралитет.

2. УИЛСЪН И ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ Уилсън, президента на САЩ по времето на Първата световна война бе казал тогава: "Мир без контрибуции, без победители и без победени". А това бяха думите на Учителя, казани в разговори с Него на ул. "Опълченска" 66. А от къде ги знаеше тези идеи президента на САЩ? В един от разговорите с приятелите, Учителят каза: "Американският президент Уилсън е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен да създаде Организацията на обединените народи". И наистина, той предложи план за създаване Организацията на обединените народи. Някой трябваше от учениците на Бялото Братство да довърши онова, което на времето, в миналия век Наполеон Бонапарт не можа да изпълни. А според Учителят той бе изпратен от Невидимия свят на земята и имаше мисия. Тя се състоеше в следното: а) да премахне феодализма в Европа, което стори; б) да отнеме светската власт на папата, което постигна; в) да създаде Европейски съединени щати по същия начин, както бе устроена САЩ. Но това той не можа да изпълни. Той бе подведен и отклонен и тръгна да воюва срещу Николай Първи и Русия. А според Учителя и Наполеон, и Николай Първи бяха ученици на Бялото Братство. Те горе бяха равни. Ето какво преживяхме, както в света, така и България. Страната ни беше разцепена и окастрена с територии, населени с българско население. Това стана поради непослушанието към съветите на Учителя, които бяха дадени своевременно и предадени на онези, които движеха политическите събития както у нас, така и в чужбина.

НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ (17 юни 1901 г. - 16 октомври 1983 г.) 1. БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА КВАКЕРИТЕ Ние бяхме свидетели на големи политически събития. Преживяхме Балканската и Европейската войни. Видяхме как бе разпокъсана България чрез Ньойския договор. Но видяхме и други политически събития. САЩ се намесиха в Първата световна война на страната на Англия и Франция и Германия загуби войната. Тогава американския президент Уилсън представи 14 точки за примирие. Но тогава Клемансо от Франция и Лондж Джорд от Англия се наговориха да вземат контрибуции и наложиха свой план. Американската дипломация бе игнорирана и унижена. Те се прибраха в САЩ и се заклеха да отмъстят на Англия и да разрушат империята на Великобритания. След войната САЩ подпомогнаха Германия да се възстанови икономически, защото знаеха, че само тя можеше да противодейства на Англия. През Втората световна война и след нея бе затвърдена силата на САЩ, която също се присъедини на страната на Франция и Англия срещу Германия. Те отново спечелиха войната, но САЩ вече не позволи на Англия да доминира. Английската империя след войната бе разрушена. Когато споделяха приятелите тези събития с Учителя, Той при различни случаи бе казал много неща. Ето едно от тези: "Водачеството се даде от Невидимия свят на САЩ понеже на времето Англия изгони квакерите от страната си, а Америка ги прие при себе си. Те се прехвърлиха там, но и със себе си носеха молитвите, които произнасяха към Бога. Така благословението бе прехвърлено през океана и рога на изобилието се изля от небето чрез тях над САЩ". Ето едно становище на Учителя за онези исторически събития, които изпълниха този век по времето на Школата на Учителя.

МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ФИЛИП СТОИЦЕВ Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26 май 1990 г. в Клуба на Изгрева Уважаеми присъстващи, Поздравявам ви с "Добре дошли". Моля, онези от вас, които желаят, да споделят с мен впечатленията си от лекцията. ПРЕДИСЛОВИЕ Периода, който преживяваме се характеризира с невероятна политизация на нашето общество. Същите промени започнаха по-рано да стават в цяла Европа - в Източноевропейските страни, включително и Съветския съюз. Славяните, по думите на Учителя, се готвят за своята Божествена мисия на Земята, а България е центърът на това обновление, на този обновителен процес, тук се роди, живя и работи един велик Божий пратеник. Желая да спомена, че бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски е признат официално за възрожденец и портрета му се намира във Варненския музей. Съществува писмо 1208 от 5 август 1976 г., с което Комитета за култура приема, че Петър Дънов е прогресивен деятел на културата. Никога досега българският народ не е почувствал духовния глад, на който сме свидетели след 10 ноември 1989 г. Във в. "Дума" излезе една малка статия: "Истината за Бялото Братство в България", подписана от Йоанна Стратева и тя беше затрупана от писма, така също и д-р Илиан Стратев. Много хора искат да направят връзка с Учението на Учителя чрез нас и ние сме свидетели на техните стремежи и сме длъжни да ги насочим в правилна посока. А, това можем да направим като ги запознаем с Неговото Слово, с музиката Му, с Паневритмията и на дело им покажем с живота си, че сме достойни Негови последователи. Не ми се сърдете, но още не можем да се назовем, че сме Негови ученици. Преди да си замине, Той е казал: "Съжалявам, че не оставих един истински ученик в България". Моята дейност като музикант започна отдавна, но публичните ми изяви започнаха от 1985 г. с изнасянето на първия концерт в София с участието на Йоанна Стратева - цигулка и Добринка Ставрева - сопран, Тодор Маринчевски - оперен баритон, в "Слав. дружество", с участие на камерен външен оркестър от Българска държавна консерватория срещу възнаграждение. Какво да правя като имаме само цигулари, а оркестър се прави с виоли, чели, контрабаси. Последваха концерти в 1988-а и 1989 г., а и още два концерта на 25 март и на 27 април 1990 г. уредени вече от музикалните ръководители в Братския съвет. Посоката е правилна, трябва да се продължи, а вече и належаща. Изнесеното на лекцията "Музиката на Учителя" беше продиктувано от желанието да направим достояние на повече външни хора Неговата Музика. Ние излизаме вече от стайните изяви, когато свирехме по няколко човека в домовете на наши приятели. В защита на Истината е необходимо да кажа, че първите 3 концерта, за които пиша биха били немислими без моралната и материална помощ на малък кръг наши музикални приятели, на които изказвам голяма благодарност. Преди три седмици, изведнъж си казах: "Филипе, защо не развие и изнесеш публично лекция на тема "Музиката на Учителя Петър Дънов". И ето днес ще я изнеса пред вас, но ще я изнеса и пред по-голяма аудитория, за външни хора, смятам, че излизаме вече от "стайните" изяви към лекторска дейност и на музиката на Учителя. На ясно съм, че изнасянето на подобна лекция се очаква от последователите на Бялото Братство и поканените от тях гости с интерес тъй като се изнася изобщо за първи път публично. Ясно ми е още, че това е една трудна в много отношения тема и че лекторът би трябвало да бъде композитор-професионалист и музиковед. Мога да ви успокоя с това, че освен стоматология, моята основна професия, съм учил 2 години музика в Българска държавна консерватория, бях ученик на проф. Владимир Аврамов - по цигулка, на проф. Панчо Владигеров - по камерна музика, учих частно хармония при двама известни професори. Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика. Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-а, 1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и други, не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот. Имам композиция: "Несбъднат блян" някой ден ще я чуете. Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания, свирене, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти. Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов. Това е само информация, далеч съм от самохвалство. След тази предварителна информация редно е да изнеса темата си. Известно ми е, че 99% от българите, при произнасянето на името на Учителя Дънов, има само бегла, или невярна представа за Него. Затова се погрижи властта преди 9 септември 1944 г. в България, а главно черковниците. Е, да, Учителят привличаше много от истински верующите българи към себе си. Предполагам, че може би някои от Вас едва днес ще научат, че той е написал много мелодии и песни - 148 на брой, отпечатани в този сборник. Също и текста на песните е от Него така, че неговите последователи пеят и живеят с тази музика. При преразглеждане на тази песнопойка, на всеки квалифициран що годе музикант, ще направи впечатление следните особености: 1. Песните на Учителя са дадени и отпечатани едногласно, без съответната хармония. 2. Те са дадени гладно за средния певчески регистър, тоест, могат да се пеят от: мецосопран, алт, среден тенор, баритон. Малко песни са за сопран. Обяснението за това е, че Учителят сам беше баритон, незабелязано даже от Негови дългогодишни последователи. 3. Веднага, при доста песни, бие на очи отстъплението от класическата форма на фразата, която е от 4 такта, т.е. не навсякъде е спазена. Това се обяснява с това, че много Негови песни не са в поетичен текст, с еднакво число срички и рими, а текста е в проза. 4. Ще намерите честа смяна на първоначално обявения такт, например песента започва в 2/4 или 3/4 такт, а скоро преминава в 4/4, 5/4 или 6/4, според сричките на текста. 5. Част от първите песни са тъй наречените "Куплетни песни" и са на Негови последователи в първите години. Това срещаме в първия раздел на песнопойката "Братски песни", който съдържа общо 32 песни. От тях на 20 песни, с мелодии, от Негови последователи, са написани по 4-5 куплета, често по идеи дадени им от Учителя. В раздела "Песни от Учителя", всички песни имат само един текст даден от Него. 6. Някои песни са сравнително къси, затова ги изпълняваме по два пъти, това са тъй наречените "общи песни". 7. Най-съществените качества на песните на Учителя са: голямата им мелодичност и дълбока изразност и философската вглъбеност на текста. Мога да кажа, че цялото Учение на Учителя присъства в текста на Неговите песни Аз самият винаги съм приемал тези песни за уникални. Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях. Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара. Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри. До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис. Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабасистката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки. За солисти певци поканих Весела Несторова - сопран; Росица Янчева - сопран, Виолета Младенова - драматичен сопран и Тодор Маринчевски - оперен баритон, все наши добри певци. При голям ентусиазъм и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон. Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена. Живеейки в близост до Изгрева, Сертев знаеше, че Учителят е дал някаква музика на своите последователи, но нищо повече. Галилей му пуща по ред записаните песни и мелодии. Едва при песента "Вечер-сутрин" една малка песничка от 14 такта Сертев казва: "В първата част на тази песен, пианото прави сполучливи вариации върху мелодията, а във втората част, пианото изпълнява великолепни вариации върху мелодията в български дух, в 8/8 такт". При песента "Странник съм в този свят", Сертев възкликва: "Ама, тази песен от Учителя Дънов ли е, не мога да повярвам, а кой е направил аранжировката". Името Стоицев му беше известно, от там, че Лиляна Стоицева, моята дъщеря -цигуларка, беше ученичка на проф. Владимир Аврамов. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, известен цигулар-професионалист ни зарадва много, укрепи вярата ни и ние разбрахме, че сме на правилен път. Едва в 1986 г. имах второто още по-ценно потвърждение за значимостта на песните на Учителя. Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано. Занесох я за преглед и мнение на един известен диригент в София, ръководител на смесен хор от 90 души. Той я взел, прегледа я и след една седмица ми каза: "Песента е хубава, ще има успех, ще я разучим". Мусала" бе пята на турнета на хора с успех, в ГДР и Гърция, изпълнена беше след това на Панорамата на българската хорова песен в зала "България", в която участваха с песни най-добрите български композитори-песенници: Добри Христов, Тодор Попов, Димитър Петров, Михаил Танев, Филип Аврамов. Публиката я прие възторжено, целият хор, диригента и залата ми ръкопляскаха. Аз плачех от радост. Трябваше да ставам да се покланям и си мислех: "филипе, ти обра лаврите вместо Учителя". Това стана така, защото диригента не посмя да се изрече от конферансието името на Учителя, а казаха само: "Мусала", аранжировка на Филип Стоицев". Казаха така, а аз бях слисан, че не бе споменато името на Петър Дънов, така както я бях дал. След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов. Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов. Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман. Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки. Сестра Ирина Кисьова е оставила много хармонизации за пиано, тя свири много години в салона на Изгрева за общо пеене. Изнасяше концерти. Беше и певица. Кирил Икономов направи много песни за смесен хор. Спомням си за дядо Матей Калудов, Мария Тодорова като творчески надарени музиканти. Сега се проявяват двама млади отлични музиканти и хармонизатори-аранжори - Георги Стратев, Ина Дойнова, Петър Ганев. Щафетата е в сигурни ръце. Вие знаете чия е тази щафета. Музиката на Учителя не е самоцелна музика, тя не е и програмна музика. Тази музика е сътворена от Него и е дадена като необходима съставна част към религиозно-философския светоглед на Учителя. Без нея Неговото Учение би било немислимо. Учителят няма за задача в сегашния си живот да бъде композитор. Негови са думите: "Когато дойда пак на земята ще се родя като музикант". Той обичаше всички музиканти, специално онези около Него, които му съдействаха за записване и хармонизиране на песните му. Каква скромност и величие има в думите му: "Ще се родя следващия път като музикант". Досега прилагаме за хармонизиране музиката на Учителя само класическа хармония. Чух плоча - запис на нашите френски приятели от хорови песни на Учителя с български текст, изговаряни от французи, последователи на Михаил Иванов. Той отиде в 1938 г. във Франция, пратен от Учителя, създаде там голямо духовно общество, французите пеят песните на Учителя на български, иначе не би могло. Тяхната хармония ми хареса, но е малко по модерна и необичайна за нас. Сега вече благодарение на дейността на Михаил Иванов има братства в Англия, САЩ, Италия, Швейцария, даже в Съветския Съюз и те знаят, че основател на Бялото Братство е Учителя Дънов. Михаил Иванов беше много деен, почина преди една година. А чужденците днес идват в София и се покланят пред гроба на Учителя Дънов. Да разгледаме сега трите раздела на "Голямата" песнопойка, която обхваща целокупното творчество на Учителя. Раздела "Братски песни", първия раздел са отпечатани 32 песни, от които само 12 са с текст и мелодии на Учителя. Останалите 20 са били написани от музикално и поетично надарени Негови последователи. Често срещаме песни по дадени от Него идеи за текста. Една от първите песни на Учителя, пята с въодушевление от първите му последователи е песента "Страдна душо". Тук ще намерим хубавите маршови песни "Напред да ходим", "Време е да вървим" и химна на Бялото братство "Братство-единство". "Ще се развеселя" е чудна песен. Тези песни се пеят и до днес и са любими песни. Втората част от песнопойката е озаглавена "Песни от Учителя". Тя съдържа 78 песни, всички с мелодии и текст на Учителя. Всички от хубави по-хубави. По отношение на строежа, песните на Учителя намираме едноделни и двуделни. Във втората част се намират повечето от тъй наречените от нас "санскритски песни", но Учителят нарича употребения в тях език "Ватански", един прастар свещен език. В коментара на песнопойката е даден превода на повечето от тях на български. Тези песни са всички много красиви, но особено се открояват песните "Махар Бену Аба", "Вехади", "Нева санзу", фир-фюр-фен", "Бершид-Ба". Тук се намират и митичните песни: "Бог е любов", "В началото бе Словото", "Благославяй", величествения "Химн на Великата душа". Много обичам художествените концерти и соловите песни "Ранен час", "Скитах се по гори и планини", "Пролетна песен", "Обетована земя", "Малката буболечка", "Песен за двете сестри", и др. Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие. Но уви, вече нямаме певици-сопрани, които да изпълнят тези песни както трябва. Искам пак да подчертая, че в текста на Учителевите песни е вложена цялата философско-религиозна идеология на Учението му. Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите. В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка. Имаме ги с акомпанимент на камерен оркестър, предстои изпълнението им. Само "Идилията" е изпълнена един път от Йоанна Стратева - цигулка, това е най-голямата ми и сполучлива аранжировка. Учителят обича българската народна песен и сам е написал 12 песни и пиеси в български дух. В тези две големи композиции Той дава най-чисти образи от народния епос. "Новото Битие" в този раздел е съставено от 7 песни пети и свирени от Учителя в село Мърчаево пред сестра Лиляна Табакова, която ги заустява и която ги записва по памет. Въздържам се от коментирането им, имам основание за това. То е последвано от 10 песни, всички интересни и красиви, които успях да хармонизирам. "Вътрешният глас на Бога" е мистична песен, текста е на същия прастар език. "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение" пресъздава само края на молитвата, а "Странник съм в този свят" е песен за Учителя. Това е песента, която възхити Стоян Сертев, ще я чуете на запис, за камерен оркестър, който соло цигулка изпълнява, а във втори запис и Йоанна Стратева и Георги Стратев. Някой път си задавам въпроса: защо никой български композитор не е обърнал внимание досега на това богатство от теми, вплетени в тези песни, много благодарни за разработка в по-големи произведения, както казва Учителят: "Един ден от моите песни ще станат симфонии". Обяснението е просто: за да харесаш тази музика трябва да си духовен човек. А, и никой български композитор не би дръзнал да се обърне към тези към песните на Учителя, за да не бъде набеден в идейна принадлежност към Бялото Братство. Ние сме пионери, скромни предци на бъдещето. За темата: "Музиката на Учителя" би могло да се пише много по-обширно. Смятайте моята лекция като резюме на същата тема. На това място ще прекъсна за малко лекцията, за да ви разправя едно най-ново научно откритие, което потвърждава казаното от Учителя преди малко, че музиката изпълва до край Вселената. Преди два месеца прочетох в един вестник, че един английски астроном, успял да долови звукови вълни от една много отдалечена галактика. И понеже бил и музикант, успял да възпроизведе тези звуци на пианото си. Това кратко научно съобщение ме порази. То отговаря напълно на изказването на Учителя направено преди много години, че Вселената пее. Искам да ви разкажа как Учителя ценеше и уважаваше труда на музикантите. Познавате добре Влади Симеоново, известният голям български диригент. Той живееше 1941 г. в близост на Изгрева, познаваше Учителя, защото съпругата му е дъщеря на нашия приятел Бертоли, от италиански произход. Влади Симеонов беше цигулар и свиреше тогава в оркестъра на Сашо Попов. Знаейки, че Учителят обича да се изнасят концерти на изгревска сцена, Влади му предложи да дирижира един концерт с музика от Чайковски, да бъде изпълнена прочутата негова серенада за камерен оркестър. А тя е една много сериозна композиция. Изпълнихме също и една аранжировка на мелодия на Учителя от сестра Кисьова. Учителят ни слушаше в салона. Той покани 15 души свои колеги от оркестъра, покани и нас, изгревските цигулари да му съдействаме: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Мария Златева и мен. След концерта, от който Учителят беше много доволен брат Гавраил Величков, раздаде на външните музиканти по един бял плик с хонорара - 500 тогавашни лева. В пликовете имаше по едно листче, напечатано на машина с по една мисъл на Учителя за музиката. Какво беше нашето изумление и смущение, когато на следния ден брат Галилей ни посети: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, мен, мисля, че и Мичето Златева и ни връчи също по един бял плик със същата сума. В моя плик намерих листче, върху което пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква цялата вселена". Желая сега да оставя Учителя да ни поговори за музиката. Ще цитирам негови изказвания, заимствани от коментатора на голямата песнопойка. Учителят казва: "Музиката е една дълбока сфера на Битието. Онези, които са я създали са били велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато природата се подновява и пресъздава -ангелите пеят. В началото на всяка божествена култура човеците пеят. В музиката са скрити законите на миросъзданието. Божественият Дух е работил музикално. Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Тя е говор на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота. Мощни сили се крият в музиката, ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо ново, нещо красиво, те трябва да поставят като основа на възпитанието си музиката, в най-широкия смисъл на думата. На земята, гдето обитават толкова много живи същества се разнася непрекъснато музика: музиката на текущите води, на вечно вълнуващите се води - океани и морета, музика се носи във въздуха, във виенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките. Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина. Музиката е един от мощните методи за тониране. В човека понякога се развиват чувства, страсти и желания, които ако не се издигнат нагоре чрез музика, ще вземат обратната посока, към центъра на земята. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем на творчество. Там където музиката е проникнала, хората са по благородни. Музикалният живот се отразява и върху лицето. Затова човек трябва да пее и свири, музиката ще спомогне за неговото организиране в телесно и духовно отношение, постепенно ще премахне тревогите, с които човек днес е изпълнен и ще донесе едно уравновесяване на духовните му сили". Ако прочетете главата в песнопойката: "Учителят за музиката", ще се изпълни душата ви с познания за музиката, която никой музикант досега не е изрекъл. Горещо ви препоръчвам това. Благодаря ви драги слушатели, че ме изслушахте досега с внимание. Сега ще илюстрираме част от казаното до тук, най-напред с цигулка и китара, после с чело и китара и накрая с магнетофонни записи. Ще чуете и мелодии на Учителя в изпълнение на Йоанна Стратева - цигулка, Юлиян Ненков -виолончело и Филип Стоицев - акомпанимент на китара. Песните са в инструментално изпълнение. Йоанна Стратева има майсторска цигулка, която пее: Свири, пее и говори. Аз й благодаря за участието й. Благодаря ви: Филип Стоицев. 22 май 1990 г.

МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ Драги приятели, Преди една година започнах да работя един трактат върху музиката на Учителя, но видях, че една такава отговорна задача засега не е по силите ми, поради което се ограничих с горната по-скромна тема и редуцирах събрания материал, за да може да се изнесе в по-непродължително време. Все пак, моля за вашето внимание и търпение. Настоящето изложение е предназначено преди всичко за нашите приятели, които живеят с песните на Учителя почти от 50 години и са изживели много радост и щастливи мигове с тях на Изгрева и на Рила. От него могат да почерпят сведения за музиката на Учителя и музикалния живот на Изгрева и нови хора, интересуващи се от Учението. Изложението ми се базира не само на собственото дългогодишно участие в музикалния живот на Изгрева през времето на Учителя и след Него, но и върху сведения и от други наши приятели-музиканти. Доколкото зная, то представлява първия опит да се представи по-задълбочено и все пак на достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина, значение и приложение в живота на Братството. И може би затова, като пръв опит, ще се открият някои празноти или субективни преценки, с което не всички ще се съгласят. Именно затова в края на изложението се обръщам към читателите да дадат в писмена форма мнението си за моя труд, като направят конкретни предложения за допълнения или изменения, които да имам пред вид. Иска ми се да отбележа, че си давам сметка за сериозността на моята задача, да разгледам в един доклад музиката на Учителя и че имам известна теоретична подготовка, придобита през време на двегодишното ми следване в Българската държавна консерватория. Учих хармония при отец Иван Говедаров, хармония при проф. Александър Райчев и камерна музика при проф. Панчо Владигеров. Цял живот свирих, хармонизирах и живях с песните на Учителя. В работата си върху това изложение вложих цялата си любов към Учителя и музиката Му. Роден съм на 25 юли 1907 г. в гр. Пловдив в семейството на зъболекаря Михаил Стоицев, един от първите последователи на Учителя. Висшето си специално образование като стоматолог получих в Берлин, а по-късно на 33-годишна възраст в София влезнах в Българската държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на проф. Владимир Аврамов. След този кратък увод започвам с темата. Аз не бих могъл да си представя Учението на Учителя без песните и Паневритмията. То би обедняло изведнъж и би загубило голяма част от притегателната си сила. Като казвам това, далеч съм от мисълта да подценявам Словото, което е Същността на това Учение. Слово и музика са едно неделимо цяло, бих казал две почти равностойни компоненти на Учението, които хармонично се допълват. Готовите души за духовен живот се привличат на първо място от Мъдростта и Любовта на Словото Му, на второ място - от музиката - песните и Паневритмията и на трето място -от нашия стремеж към братски живот. Учителят постоянно говори в беседите си, че ученикът трябва да развива музикалното си чувство. За себе си мога да кажа, че връзката ми с Учителя е много по-силна чрез музиката Му, отколкото чрез Словото Му. Искам да обясня това с контестацията, че в текста на песните на Учителя присъства целия философски религиозен мироглед на Неговото Учение. Учителят сваля от висшите сфери на музиката своите песни и мелодии, или както Той ги нарича: окултни музикални упражнения, които са само предговор към окултната музика. Учителят няма за задача да бъде в сегашния си живот композитор. Той дава песните си, защото тази музика е необходима за цялостното изграждане на Учението. Негови са думите, казани в разговор с музикантите: "Друг път ще се родя на земята като музикант". Учителят дава песните си едногласно, така, както ги дават творците на народната музика. Задължение на музикантите-ученици на Учителя е да хармонизират тези песни и да ги аранжират за солово пение с акомпанимент на пиано или оркестър, за еднороден или смесен хор, за соло пиано, за камерен оркестър и т.н. Присъствал съм при раждането само на една песен, като гостенин в София. Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от Учителя при една Нова година. Той даваше песните си по следния начин: Свиреше ги обикновено на цигулката, по-рядко на пиано, а присъстващите при него музиканти ги нотираха. Учителят желаеше да хармонизират неговите песни за по-голям състав. Съществува писмо от Него до брат Кирил Икономов, когато последния бе на специализация по музика в Париж, в което Той му пише следното: "Очаквам брат като се завърнете от специализация да се заемете с хармонизирането и аранжирането на моите песни". При музикалното творчество на Учителя имаме един неповторим случай. Докато творците на народни песни от нашия фолклор са били само много музикални хора от народа. Учителят е един Миров Учител, който оглавява Всемирното Бяло братство и за пълнота на своето Учение дава подходяща духовна музика, която служи като педагогически метод за изграждане на окултния ученик в неговия духовен път. Когато говоря, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, аз искам да наблегна на това, че без тази дейност не можем да минем. Това трябва да стане пределно ясно на всички нас, защото песните се изпълняват не само при общо пеене в салона по време на беседа или при лагеруване на Рила, но и на публични концерти на изгревска сцена, по случай нашите големи празници: 22 март, Петровден, 22 септември и 27 декември - годишнината от заминаването на Учителя – 27 декември 1944 г. Около Учителя винаги е имало добри музиканти. Той се отнасяше с голямо внимание и любов към музикантите изобщо и по-специално към онези от тях, които Му съдействаха за записване, аранжиране и разпространение на неговата музика. През 1937 г. Учителят изпрати една музикална групичка в Пловдив, аз бях тогава още там, да изнесе публичен концерт от негова музика. В групата участваха Катя Грива, Ирина Кисьова, Ангел Янушев и Асен Арнаудов. Концертът беше оповестен като концерт на "Нова българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран. А и Пловдив в онова време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев. По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска, Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни. Моят покоен татко беше се погрижил да покани приятели и познати. След заминаването на Учителя музикалния живот на Изгрева продължаваше с необикновена сила. Когато бе иззет и салона у мен се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му. И тогава реших, че работата върху песните Му на всяка цена трябва да продължи. Доколкото зная, това са двата случая на изнасяне публични концерти от Учителева музика у нас. Сестра Ирина Кисьова е пяла 1-2 пъти по радио София песни на Учителя, също и сестра Лиляна Табакова, известната наша оперна певица. Като казвам, че едно такова Учение е немислимо без съответната музика смятам, че съм прав. Ето например, брат Михаил Иванов, който занесе Учението на Учителя в една друга страна и там е наречен също "учител", не можа да даде собствена музика - песни и Паневритмия, а използва музиката на Учителя Дънов. В това няма нищо нередно, но само това съпоставяне е достатъчно за да ни убеди в недостигаемия духовен ръст на нашия Учител. Музиката на Учителя беше вплетена, втъкана в работата Му над учениците в Школата. Всяка беседа и лекция се предшестваше от няколко песни, за да се тонира, хармонизира аудиторията. След свършване на Словото също се изпълняваха песни без изключение. След Паневритмията мнозина оставаха на полянката около Учителя на общо непринудено пеене. Всеки обед, изобщо всяка трапеза се слагаше и вдигаше с песни. И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне". "Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот". Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в-к "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство. Музикотерапията получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца. Специални музикални програми дават възможност да бъдат преодолени някои емоционални състояния на болните и успокояване пациентите чрез постепенно психическо разтоварване. Колектив от музиканти, психиатри и лекари в Полша са разработили нов начин на изказване на клиническата музикотерапия. При него се отчитат всички психотерапевтични качества на музиката. Сеансите се провеждат три пъти в седмицата. Изследванията са потвърдили, че при повечето от пациентите новият метод снижава емоционалното напрежение, подобрява самочувствието и повишава активността. Музиката има и разрушително действие. Широко известен е опита, при който е изпълнявана продължително време музика в подножието на една стълба и същата се е срутила. В древността, според Библията, стените на град Ирихон са били срутени с музика от духови инструменти". Искам накратко да предам и собствения си опит за въздействието на музиката на Учителя. Свиря на цигулка от малък и поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес. През 1931 г. завърших зъболекарство в Германия, установих се в Пловдив, като наследник на 30-годишната клиентела на моя татко и се задомих. В началото на 1939 г. заболях от тежък грип и като последствие заболях от психична депресия. Болестта се изразяваше в пълна апатия към живота, нежелание за работа, свирене и т.н. Дойдох на Изгрева, където прекарах 5 месеца в почивка, разходки на Витоша. Учителят, виждайки ме на поляната, ми каза няколко пъти: "Свири "Махар Бену". Обаче аз нямах желание за свирене. Дойде време да се качим на Рила. Включих се в първата група, преди Учителя. Пристигайки на Рила, направиха се палатките, но аз по цял ден стоях в нашата палатка, не излизах, не свирех. На Петровден дойде Учителят. Братя и сестри се стекоха на скалата, за да Го посрещнат с песни. В момента нямаше други цигулари на лагера и някой извика: "филипе, бързо вземай цигулката да посрещнем Учителя". Аз взех цигулката, но не излязох от палатката. В мен започна страшна духовна борба между Доброто и Злото, дали да изляза да свиря на Учителя или не. Между това Учителят се изкачи по пътеката, посрещнаха Го на скалата и заедно с група братя и сестри се запътиха към лагера. Аз наблюдавах всичко, скрит в палатката. Учителят наближи кухнята. В този момент в мене надви Доброто, грабнах цигулката, изтичах към групата и засвирих песента "На Учителя", а сълзи обилно заливаха лицето ми. От този миг нататък аз бях напълно здрав и свирих с такова вдъхновение, каквото друг път не ме е осенявало. Този миг предопредели и по-нататъшния ми живот. Напуснах Пловдив, установих се в София, записах се в Българската държавна консерватория и следвах две години. Поради ред обстоятелства не завърших консерваторията. Останах при първата си професия, но наравно с това отдадох всичките си музикални способности да работя за музиката на Учителя. Учителят насърчаваше и изучаването на музикални инструменти. Трогателна картина представляваше Изгревът с неговите малки дървени къщурки и бараки, от които долитаха песни или звуците от цигулки, виоли, китари, контрабаси, пиана, флейти и кларнети. Свиреха и пееха и млади, и стари. Най-много се пееше и свиреше при лагеруването ни на Рила. Сутрин ни будеше цигулка с песните: "Зора се чудна зазорява", "Изгрява слънцето", "Събуди се, братко мили". Пеехме на Молитвения връх преди раждането на зората, пеехме след беседата на Учителя. На общия обед пеехме преди започването и след завършването му. Пеехме преди и след Паневритмията, а вечер край обичайния огън беше същински прилив от песни по желание, чак до лягане. И това се повтаряше всеки ден през време на целия ни престой на Рила - щастливо и незабравимо за нас време. Това ставаше от 1922 г. до 1939 г., а и по-късно, след Учителя. Бях казал, че този океан от вдъхновени песни беше предвестник на великата музикална вълна, която се развихри с пълна сила след 1944 г. в България. Затова смело може да се каже, че Учителят има съществен дял в музикалния разцвет на нашата родина след 9септември 1944 г. Искам да ви припомня имената на музикантите, които са действали на Изгрева, започвайки от първите години на Братството. Може би списъкът ми е непълен или хронологически неверен. 1. Капелмайстор Иван Ковачев, вуйчо на сестра Невена Капитанова, от когото има няколко действително хубави песни, които са станали любими братски песни: "Сърдечния зов", "Небето се отваря" и др. Песента "Сърдечният зов" е Боговдъхновена песен. Тя е написана на фронта, където той е участвал при пробива на съюзниците при Добро поле в момент на върховно душевно напрежение (Бележка на редактора. Виж "Изгревът", том II, стр. 256-259). 2. Дядо Матея Калудов, също капелмайстор, от Варна, който се засели в София и аранжираше песните на Учителя в китки за по-голям оркестър. 3. Асен Вапорджиев, известният контрабасист, виртуоз. Той е ръководил оркестър и сам е изнасял концерти на Изгрева, като вмъкваше в програмата на публичните си концерти по някоя песен от Учителя. Аз чух на един негов концерт "Сила жива", аранжирана за контрабас и пиано, в Дома на офицера. 4. Иван Кавалджиев, цигулар, известен събирач и композитор на народни песни, постави началото на Държавния ансамбъл за песни и танци, който по-късно продължи работа с Филип Кутев. 5. Музикант И.Г. - капелмайстор. С тези инициали е регистриран в коментара на песнопойката. От него са песните "Към Сион", "Росна капка", "На белия цвят". 6. Георги Байданов - цигулар и капелмайстор в Стара Загора. 7. Христо Дързев - от Казанлък, много даровит млад музикант, починал рано. От него има хубави аранжировки за смесен хор на песните "Благост", "Сила жива" и др. Автор е на хубавата песничка "Аз съм бялото кокиче", по тест на Славейков и на "91-и псалм", две любими братски песни. Христо Дързев е бил най-надеждният ученик по композиция на Добри Христов. Искам да спомена всички други участници музиканти: Мария Тодорова, Кирил Икономов, Ангел Янушев, Асен Арнаудов, Лиляна Табакова, Мария Златева, Гавраил (Галилей) Величков, Симеон Симеонов, Данко Симеонов, Филип Стоицев, Ирина Кисьова, Весела Несторова, Емилия Михаиловска, Тодор Маринчевски, Любка Стефова, Юлия Минчева, Таня Икономова, Митко Сотиров, Дора Карастоянова, семейство Капитанови, Атанас Минчев, Гита Стратева, Ружинка и Данчето Кисьови, Георги Сотиров, Иван Хантов, Верка Куртева, Възкресен Анастасов - извинявам се ако към забравил някого. - Това са музикантите, които са вземали малко или повече участие в изнасяните концерти на Изгрева. От този списък четирима души са вече покойници, друга част отдавна напуснаха Братството и вървят по свой собствен път в живота. От 19 години, откакто загубихме слънчевия си салон, всякаква музикална дейност е преустановена - една тежка загуба за нас. От по-младото поколение особено даровити са децата на Гита Стратева - Йоанна и Георги Стратеви, отлични цигулари, но за съжаление те много години вече не вземат участие в сведения до минимум музикален живот на Братството поради забраната: младежи да не участват в Бялото Братство. Всички гореизброени музиканти са наши съвременници и вие малко или повече знаете за тяхната музикална дейност и принос за музиката на Учителя. По-голяма част от тях са само изпълнители, а 6-7 души са изпълнители и композитори. С композиция, хармонизация и аранжировка на Учителювите песни се занимават: Ирина Кисьова - пианистка и добра певица. Тя свиреше редовно в салона при беседи на Учителя. Тя оставя много хармонизации на братски песни. Има няколко чудесни разработки на песни на Учителя, между които помня "Махар Бену Аба", "Изгрява слънцето". Брат Кирил Икономов се занимава дълги години с музиката на Учителя. Той хармонизираше песните главно за смесен хор. Ръководеше малък оркестър, правеше аранжировки и за няколко цигулки. Той остави голямо, богато наследство, което предполагам се намира в неговите две дъщери. Мога да спомена и Мария Тодорова, която също свиреше в салона и правеше хармонизации на пиано. Трябва да кажа специално няколко думи за Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - дооформянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора. Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна или индиферентна. Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония. Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него. Учителят застъпва интересното становище, че музиката не трябва да става професия. Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия, художество, музика и други изкуства. Известно е, че един цигулар например, за да разчита на значителни постижения, трябва да притежава не само дарба, но да свири редовно най-малко 5-6 часа дневно, което значи, че той трябва да премине към професионализъм. Несъвместимо е едновременното упражняване на две професии, защото изкуството иска да му се отдадем изцяло. Има талантливи любители във всички видове изкуства, но те остават все пак любители и не могат да се домогнат до върхови постижения в изкуството. Има редки изключения, например Бородин, големият руски композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е написал безсмъртни произведения. За голямото изкуство се иска не само голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него. Засега на Словото и на музиката на Учителя се гледа с пренебрежение и предубеждение. Може би трябва да минат, по моя преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това предубеждение. Не е изключено идеите и музиката на Учителя да бъдат възприети от други народи, тогава да се върнат в България и бъдат приети от българите. На тази мисъл ме навежда отношението, което българският народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас, неговите последователи. Потвърждават се в случая още един път думите: "Никой не е пророк в отечеството си". В моята вяра, че песните на Учителя трябва да се хармонизират и аранжират добре, за да имат по-силно въздействие, ме убеди окончателно и следният интересен случай: Стоян Сертев, втори цигулар в квартета "Аврамов", сега покойник, живееше в близост на Изгрева. Живеейки там от дълго време, той общуваше с наши приятели и квартетът е изнасял концерти на Изгревска сцена. Тъй че Сертев е имал случай да чуе нещо от музиката на Учителя. Брат Гавраил (Галилей) Величков, който беше мой пръв помощник и вдъхновител при магнетофонните записи на Учителеви песни, и който вярваше в моите възможности за аранжиране на песните, все пак решил преди известно време да узнае компетентното мнение на един добър професионалист за стойността на нашите записи и посетил Стоян Сертев в дома му. Аз бях в последствие уведомен за това посещение и резултатите от него. Брат Величков занесъл ролката със записа на 18-те песни на УЧителя. На същата ролка на първата писта бяхме записали Паневритмията. На магнетофона на Сертев просвирили последователно част от песните. Когато просвирили "Вечер-сутрин", една сравнително проста песничка, изпълнена на щрайх и пиано, Сертев възкликнал: "Това е много интересно". Интересното се състои в това, че докато щрайхът свири ниско мелодията в хармония на песента, пианото прави красиви вариации във високия регистър в двете части на песента. На него особено му допаднали вариациите във втората част на песента, която е в български такт 3/16. Изсвирват по-нататък "Небето се отваря". Следва пак одобрителен възглас. Идват до песента "Странник съм в този свят", Сертев пита: "Ама тази песен от Учителя Дънов ли е? Много ми харесва. Ама кой е направил хармонизацията?" Той знае, че Учителят е дал песните си едногласно. Предполагам, че ако Сертев би прелистил песнопойката, най-малко би се спрял на песента "Вечер-сутрин", а вероятно и "Странникът" не би му направила по-голямо впечатление. Но сега, когато той чува същите песни в една сполучлива аранжировка, неговото естетическо музикално чувство и разбиране веднага се изявяват положително. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, когото ние ценяхме и уважавахме като един отличен музикант и професионалист от висока класа, зарадва мен и брат Галилей и укрепи вярата ни в правотата на нашия път - да служим по тоя път на делото на Учителя. Песните на Учителя се нуждаят следователно от сполучлива хармонизация и аранжировка, за да се разкрие чрез това тяхната рядка красота. Като хармонизираме, аранжираме и разработваме песните на Учителя, ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа. Великото в случая е, че Учителят е дал тези песни. Ако някой външен човек би се заинтересувал от музикалното наследство на Учителя и би пожелал да се запознае с него, какво бихте направили вие? Бихте го запознали с някого от нашите музиканти, за да му изпеят или изсвирят едногласно песните на Учителя. Аз съм сигурен, че същият този човек ще добие много по-добра представа за музиката на Учителя и ще остане по-доволен ако чуе на нашия магнетофонен запис за пеене и щрайх или само за щрайх, или ако сестра Кисьова му посвири песните на Учителя на пиано с хубава хармония. Колкото нашата хармония да е несъвършена, все пак песните звучат по-добре, отколкото ако се свирят едногласно. Смятам, че ще ви убедя в това мое твърдение, когато ви демонстрирам нашия магнетофонен запис на Паневритмията и 13-те песни на Учителя, постигнат с толкова труд и постоянство. Записът на Паневритмията е направен с: първа и втора цигулки, пиано, контрабас и флейта. За 13-те песни имахме на разположение камерен оркестър и певци-солисти. Макар и двата записа по отношение на качеството на тона да не са на професионално ниво, защото са правени с любителски магнетофон при обикновена стайна обстановка, те ще останат уникални. С тях може да се представим и пред добри музиканти-професионалисти, които биха пожелали да чуят музиката на Учителя. На 5 май 1971 г. в дома на Игнат Котаров в пълна нелегалност направихме записи на Паневритмията и песни на Учителя в разстояние на 3 дни. Участваха следните музиканти: 1. Галилей Величков. 2. Филип Стоицев. 3. Милка Кралева. 4. Йоанна Стратева. 5. Георги Стратев. 6. Мария Златева. 7. Петър Ганев. 8. Божана Кралева. 9. Благовест Жеков. 10. Алеко Кръстевич - виолист. 11. Иван Кръстевич - син. 12. Лидка - на пиано. 13. Атанас Милчев. 14. Никола Чакалов. 15. Кирил Киров - челист на филхармонията. 16. Тончо - флейтист. 17. Киров -контрабасист на операта. 18. Сийка Икономова (само един път). Резерви бяха: 1. Лидия Янкова - цигулка. 2. Любомир Мариус - цигулар. 3. Йорданка Мариус - жена му. Солисти - певици и певци за песните: 1. Веса Несторова. 2. Виолета Данаилова. 3. Мария Златева. 4. Тодор Маринчевски. 5. Росица Атанасова. Учителят е казал някъде в беседите: "От моите песни за в бъдеще ще станат симфонии". Очевидно е, че това време още не е дошло. Ние сме пионери в тази област, като изпълняваме една задача в настоящия момент - да хармонизираме, аранжираме и разработваме песните с нашите скромни възможности. Не мога да се съглася в никакъв случай с едногласното изпълнение на песните и Паневритмията, както искат някои от нашите млади музиканти. Бих казал за тези добри наши приятели, които държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата". По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и разбиране песните на Учителя. Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника. Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си. Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену". Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого беше това парче?" Брат Пеньо не бил подготвен за такъв въпрос и изпаднал в голямо затруднение. Без много да му мисли, казал: "Това е от Бетховен". Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само от него. Пеньо, повтори парчето, че много ми хареса". Дошъл си Пеньо на Изгрева, но не го свърта на едно място, че е излъгал. Отишъл при Учителя, разправил целия случай и казал: "Учителю, аз излъгах, не казах, че песента "Махар Бену" е от Вас". Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не си казал". Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя. Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно. Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика. Те даже не са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е по-висш стадий в музиката от едногласието. Учителят обичаше всички музиканти, които бяха около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни, да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват. Това бяха: Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов. Аз дойдох по-късно на Изгрева. Брат Пеньо е разправял този случай на много места, а по моя молба го разказа на братята и сестрите през 1972 г. на Бивака на "Вада" на Рила. Между слушателите беше един много добър брат, произхождащ от евангелските среди, който се изказа за случая и настояваше, че във всички случаи трябва да се казва пълната истина. За мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата". Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като първи стъпки на хармонизация на неговите песни. Не ми е известен конкретен случай Учителят да е настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни. Едногласието, според мен е примитивизъм. В двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно. Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата. Наистина, Бах, Изаи, Паганини и др. са писали сонати и капричии за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е по-високо стъпало от едногласието. Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията. Намират се, за съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят правилно". На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща внимание. Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие. Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията. Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад. Учителят даваше песните си като ги свиреше на цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано. Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен. Понякога са се явявали различия в записването, ако едновременно са записвали двама или трима музиканти, което е пораждало дискусия, за да се установи последната редакция. Песните са били записвани главно от Асен Арнаудов, Кирил Икономов, Мария Тодорова, Ангел Янушев, Ирина Кисьова, Гавраил Величков и от Лиляна Табакова в село Мърчаево през евакуацията 1943-1944 г. Научих, че Учителят е имал голямо доверие в брат Кирил Икономов и му е възлагал често задачата да коригира записаните песни, за да ги редактира по правилата на класическата музика. Тук искам да вмъкна един цитат от беседата на Учителя "Козативни сили", Общ окултен клас, год. V (1925-1926 ж.), том I, стр. 3-4. От това изказване на Учителя става ясно, че Той е държал на това Неговите песни да бъдат съобразени с правилата на класическата музика. Ето цитатът с някои съкращения от стр. 3-4: "Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което не не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има хармония между тоновете и думите композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. ще трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пеенето, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете". Това е тъй нареченото правилно акцентиране. В новата песнопойка са отпечатани 165 песни, мелодии, теми. В първата й част, тъй наречените "Братски песни", има не само песни от Учителя, но и от други братя-музиканти. Те са 16 песни. Тези песни, някои от които са дошли от евангелските среди, са били приети от Учителя и приятелите добре. Някои от тях са станали даже любими братски песни, например: "Сърдечният зов", "Небето се отваря", "Славейчета горски", "Време е да вървим" и др. В същия раздел "Братски песни" има 2-3 песни, които сега почти не се пеят: "Страдна душо", "На Христа запейте", "Нови дрехи". Като приспаднем от общото число на песните цифрата 16 - песни от други автори, песните на Учителя остават 149. Научих, че има още няколко песни от Учителя, които се знаят от някои приятели, но не зная по каква причина не са отпечани в новата песнопойка. Като пример давам песента "Житното зърно". Новата песнопойка, издадена в 1946 г., обхваща цялото музикално творчество на Учителя: песни, мелодии и теми. Ето списъкът на издадените преди това песни от Братството: 1. 1921 г. - Песни на Всемирното Братство -I част. 2. 1922 г. - Песни на Всемирното Братство - II част. 3. 1938 г. - Песни от Учителя -I част. 4. 1941 г. - Братски песни. 5. 1941 г. - Песни от Учителя - II част. 6. 1946 г. - Новата песнопойка. Новата песнопойка има три раздела: I - Братски песни; II - Песни на Учителя; III - Неиздадени песни, мелодии и теми на Учителя. Песните в раздела "Братски песни", които аз наричам "Хубавите стари братски песни", които са били пяти с голямо вдъхновение от нашите заминали сестри и братя от поколението на братята Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Куртев, Минчо Сотиров, Михаил Стоицев и др. Старите братски песни са свързани с историята на първите братски събори на Братството в Търново, а по-късно и в София. Характерни белези на тези песни са: тяхната голяма ме-лодичност и много съдържателният им текст, който се излива преизобилно в много куплети, които мъчно се помнят. По-голямата част от текстовете са писани от литературно надарени сестри и братя. От брат Жечо Панайотов научих интересни подробности относно началото на песнопеенето в Братството. В 1907 г. в Бургас е имало вече кръжок на Бялото Братство с ръководител брат Пеню Киров. Пеели се църковните песни: "Тебе поем", "Свети Боже", "Достойно ест", "Ангел вопияше" и "Великото славословие". Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят". Отпечатаните "теми" са само музикални скици на Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на Учителевата музика. Някои песни са отпечатани в два и даже в три варианта. Трябвало е да се подбере по-добрият вариант. Учителят остави чудесни образци на българска музика. Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на нашия народен епос. За мен песните в български стил са едни от най-ценните в творчеството на Учителя. Когато дойде времето да бъде призната музиката на Учителя, неговите песни в български стил ще бъдат високо оценени. От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и "Българска идилия". Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната чистота на българската народна песен. Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9 септември 1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения. Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста радост и утвърждават нашата увереност, че българският народ развива качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в семейството на славянските народи. Ние, последователите на Бялото Братство, приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите последователи да пеят непрестанно и сам е сътворил 150 песни, между които 14 са в български стил. Музикалното творчество на Учителя е още малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в бъдеще. Както вече казах, Учителят ни даде едногласно своите песни. Цяло щастие е за нас, че имаме свободата да хармонизираме, аранжираме и разработваме това богато музикално наследство, което нямаше да бъде така, ако Той ни беше дал песните си с готова хармония. Трябва да се разяснят и разграничат тези три понятия, с които често боравим в доклада. Под хармонизиране разбираме обличането на мелодията в логически свързани акорди, евентуално с контрапунктични движения на места в баса или другите гласове. При аранжировката ние приспособяваме хармонизираната вече песен за: солово, вокално или инструментално изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н. При разработване вземаме един или повече мотиви от песните и ги развиваме тематически, като влагаме собствени идеи и разбирания. Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция. Правени са опити за разработки: сестра Кисьова има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано. Аз имам вариации върху "Изгрява Слънцето" за пеене, Кирил Икономов и Мария Тодорова имат също разработки. Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на цигулките. При досегашните издания се практикуваше само едногласното им изложение, с изключение на първата песнопойка, издадена и за пиано. Наистина, едно издание на Учителевите песни с хармония е голямо дело. От нашите музиканти главно сестра Кисьова, която е пианистка, има добри хармонизации на много песни. В тази област успешно се проявява и сестра Мария Тодорова. Нямаме обаче системно изработени хармонизации за пиано на всички песни. Аз работя главно за камерен оркестър. Кирил Икономов работеше повече за смесен хор или за солово пеене с камерен оркестър. На времето Асен Арнаудов беше голям майстор на импровизирането на пиано, но смятам, че не е записал импровизациите си, а и той отдавна преустанови връзките си с Братството, за което може само да се съжалява. Хармонизациите и разработките на песните на Учителя се пазят отделно на сестра Кисьова, Мария Тодорова, Кирил Икономов. Аз съм разглеждал само някои от тях. Чувства се липсата на общобратски музикален архив, от който желаещите да могат да си преписват хармонизирани песни за пиано или за хор и т.н. и вероятно за в бъдеще музикалните материали, съхранявани сега у 3-4 души ще се разпилеят и загубят. Така са загубени хубавите аранжировки на Христо Дързев за хор. Нашето ръководство никога не е помислило по този въпрос. Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора. Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи. По-голямата част от песните са двуделни по строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например: "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др. Една част от песните имат класическия строеж на фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински извор", "Напред да ходим смело" и др. За много песни обаче е характерна честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4 тактове. Като пример давам "фир-фюр-фен". Тази биеща на очи особеност на Учителевите песни си обяснявам с това, че мелодията на тези песни не е написана върху предварително римуван поетичен текст. Текстът на повечето песни е даден от Учителя едновременно с мелодията, а при останалата част е писан пак след даване на мелодията от наши приятели по идеи на Учителя. В някои песни "Вехади", "Нева Санзу" развитието на музикалната мисъл протича на фрази с различна тактова стойност и забавяния. Тези песни приличат на безмензурни, т.е. без определена предварителна отмереност. Те се пеят с голяма свобода, често формата и богатата аранжировка не се подчиняват на определен метрум. Каква хармония подхожда на песните на Учителя? - Досега всички наши приятели-музиканти от времето на Учителя работеха с класическата хармония. Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето становище, като ни покаже образци на своето творчество. За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен. Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след Тебе ще вървя". Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето. "Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог!" Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в световната музикална литература. Те са много красиви и с дълбоко въздействие. Те са 12 на брой. Не бих могъл да кажа кои от тях са по-хубави, но като че ли "фир-фюр-фен", "Ма-хар Бену", "Бершид Ба" и "Айн фаси" се открояват от останалите с по-силното си въздействие. Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си. Имах случай да установя как песента "Бершид Ба" се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с музиката на Учителя. Когато правехме оркестров запис за магнетофон на Учителеви песни през 1972 г., записахме и тази песен. Тъй като тя не се-отдаде добре на щрайха, аз реших да я възложа за изпълнение като дует на двамата наши челисти, отлични професионалисти. Те я изсвириха с голямо желание и старание, явно беше, че тази музика им подейства. А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи. Научих за още един случай за въздействието на музиката на Учителя. Асен Вапорджиев, известният наш контрабасист-виртуоз, давал концерт в Бургас. След изпълнението на програмата публиката го вика на бис. Той изсвирва на бис китка от песни на Учителя, без да съобщи автора, както това се практикува при бисове. След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика!" Коментарите са излишни. Но ако знаеше, че е от Дънов щеше да я отхвърли. Произведенията на великите музиканти-композитори: Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето. Песните на Учителя са музика от друг род. Това е музика, която цели да събуди в човешката душа духовното начало. Затова тя се възприема като откровение от жадните и готови за духовен живот души. За нас, които следваме пътя на Учението, тази музика е станала насъщна храна, ние живеем с нея и бихме желали да я направим достояние на всички духовни и добри хора на земята. Музиката на Учителя, поне в наше време, не би могла да бъдем изнесена на концертните подиуми в света, защото тя е духовна музика със съвсем друго предназначение. Думите на Учителя: "От моите песни ще станем в бъдеще симфонии", се отнасят вероятно за едно по-далечно бъдеще, когато даровити музиканти, възприели идеите на Учителя, ще използват теми от неговите песни за създаването на големи музикални форми - симфонии, кантати, оратории, които ще се изпълняват на публични концерти и ще въздействат на по-широк кръг хора за пробуждането им към духовен живот. Ще разкажа един случай, от който може да се извади заключението, че не всички наши приятели имат правилна представа за мястото на Учителевата музика изобщо. За един концерт в салона на Изгрева, 1946 г., аз лично направих малко афишче което поставих отстрана на входната врата на салона. Щяхме да изпълним произведения от няколко известни композитори и накрая музика от Учителя, затова аз подредих върху афиша авторите така: Бетховен, Моцарт, Учителя. Пишейки името на Учителя последно, исках да кажа, че неговата музика, която ще предложим на слушателите, е за нас най-ценна и ще остави най-трайни следи в душите ни. Какво беше учудването ми, когато, идвайки в салона, видях че името на Учителя беше написано най-напред върху афиша, преди имената на Бетховен и Моцарт, което означаваше, че симпатичният наш брат променил афиша смята, че Учителят е по-велик композитор от Бетховен и Моцарт. Това е неразбиране на нещата. Вероятно същият този брат или сестра не знаят колко Учителят се издига в нашите очи със своята скромност и величие, когато казва: "Другият път ще дойда на земята като музикант". Не е имало в културната история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален цигулар или пианист, велик математик, гениален художник, голям поет и т.н. Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората. Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил. В текста е вложена идеята за идеалните отношения между момъкът и момата. "Българска идилия" е за соло цигулка. Има няколко разработки на "Идилията". Едната от тях е на брат Кирил Икономов. Своя разработка свиреше покойният брат Петър Камбуров. От Асен Арнаудов има печатно издание на "Идилията". Аз също имам моя разработка за цигулка и щрайх каденца за цигулката. Чух, че Учителят бил казал: "Идилията не е разработена още както трябва". Особено място в поредицата песни на Учителя заема последната песен в Новата песнопойка: "Странник съм в този свят". Тази песен е молитва-изповед на Учителя "чужд на всички на земята и за всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето упование и своята молитва". Тази песен, аранжирана от мен за камерен оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите приятели, но и върху външни хора. При записа солото цигулка изпълнява наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша. Впрочем, според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално изпълнение с рецитатор на текста. Накрая: "Марш на Светлите Сили". Това е победният марш на светлите ангелски Сили на живата природа, които настъпват със своя характерен ритъм. Под действието на този ритъм човек може да се свърже с тези Сили и да се издигне до техни я свят. Разказват ми, че Учителят неповторимо е свирил този марш с върха на лъка си. Изчерпателното изложение на тази материя, която аз бегло засягам, е извън рамките на поставената от мен тема. Необходимо е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение". Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения. Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме. Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните. Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено. Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и задушевен тон на някой музикален инструмент. Но този инструмент трябва не само да свири, но и да говори, една много трудна задача. Такова постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на слушателите. На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден. В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов. Някои наши приятели казват: "Даже и Борис Христов да пее песните на Учителя, няма да ги пее както трябва, защото не е духовен човек". На това аз отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов, комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете сигурни". Искам да подчертая, че музиката на Учителя се изпълнява трудно. Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им. Да се върнем към началната тема "Музиката на Учителя и ние", т.е. нашето задължение като музиканти за изучаването, приложението и разпространението на тази музика. На какво е необходимо да се обърне внимание, за да се развива музикалния живот на Братството правилно и целенасочено? Ние си даваме сметка, че условията за нашето нормално духовно и музикално развитие са ограничени и скърбим, че поради това музикалния ни живот е редуциран до минимум. Проявите на младите музиканти в Братството са преустановени, а и редиците на нас, по-възрастните, доста уредяха. Въпреки всичко, ние не трябва да униваме, а да работим за повдигане на общата музикална култура на нашите приятели. Най-важното е да се заучават правилно песните и изобщо да не преставаме да пеем. Това е задача преди всичко на музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел, който може да стане малък музикален център на действие. Трябва да се уреждат поне един път седмично певчески вечери от по двама-трима души, като се пее тихо. Тихото пеене възвишава душата и има по-силно въздействие. Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно пеене. Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в размисъл, колективното пеене е за препоръчване. Когато говоря за правилното изучаване на песните, трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие. Между старите издания на песните и новата песнопойка от 1946 г. има в някои песни разлика. Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен. Аз лично установих това, когато през м. май 1974 г. намислих да аранжирам всички песни на Учителя за 2 цигулки и китара и започнах да работя по новата песнопойка. В процеса на работа се натъкнах на факта, че наистина в някои песни е направена промяна, в смисъл, че са ноти-рани не така както ги знаех и свирех. Установих за колко и кои песни се отнася това и реших да потърся помощта на други наши дългогодишни музиканти. Обърнах се към сестрите Ирина Кисьова и Мария Златева. Правейки сравнение между старите песнопойки и новото издание и вземайки предвид как всеки от нас си спомня, че е пята дадена песен, ние установихме, кой нотен текст би трябвало да се приеме за верен. За още по-пълно уточняване на въпроса аз имах допълнителни срещи с братята Кирил Икономов, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев. Съжалявам искрено ,че едва сега се заех с този въпрос, когато брат Симеонов е вече покойник. Иначе бих получил от него подробна информация относно песните. Той дълги години свири в салона и под неговото ръководство те са били разучавани. Очаквах много от една среща с Асен Арнаудов, но за съжаление, тя не можа да се състои не по моя вина. Мога да отчета като мой пропуск, че не се обърнах още от самото начало за съвет и съдействие към сестра Мария Тодорова, под чиято редакция е печатана новата песнопойка. Тя можеше да ни обясни най-добре какво е наложило промените в някои песни. Все пак този въпрос би могъл да бъде решен окончателно от един общ форум, на който да присъстват: Мария Тодорова, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, Филип Стоицев, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев, Мария Златева, евентуално и Асен Арнаудов. Но поради здравословното състояние на една част от изброените музиканти, това би било трудно, почти невъзможно начинание. Засега въпросът с тези различия в някои песни остава открит, защото неоспорим факт е, че те съществуват. А ние трябва да бъдем готови за едно ново издание на песните, макар и след години в тази готовност трябва да бъде предшествана от упорита колективна работа за отстраняване откритите от нас неточности в новата песнопойка. Тази колективна работа трябва да бъде извършена от нас, по-възрастните музиканти, които сме в течение на въпроса. Младите наши приятели-музиканти може би изобщо не знаят, че съществува такъв въпрос и затова ние трябва да им оставим автентични материали по въпроса. При този преглед на новата песнопойка установихме различия в 10 песни. В 32 намираме неподходящо тактово разпределение и правим предложение за поправки, а в 5 песни намираме неправилно акцентиране на отделни думи от текста. Държа на разположение на интересуващите се специална тетрадка, в която вписах по хронологичен ред всички песни с променени тонове, с неподходящо тактово разпределени и с неправилно акцентирани думи. Би трябвало да се обясни обстоятелството, защо Учителят се е нуждаел от нашите приятели-музиканти, които да записват дадените от Него песни така, както това става при творците на народна музика? Впрочем народните песни са били предавани наизуст от поколение на поколение и едва по-късно нотирани. В случая сравнението не е уместно, защото както казах, творците на народни песни са били простовати, но музикални хора от народа, докато при Учителя ние имаме един Миров Учител, Който е дошъл на земята със задача да оглави Всемирното Бяло Братство и дава подходяща музика за пълнота на своето Учение. Той няма за задача да бъде композитор, иначе сам би записвал и хармонизирал песните си. Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами? - Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето. Учителят беше баритон и вероятно по тази причина доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами. Транспонирането практикуваме главно при аранжиране на песните за концертно изпълнение. За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение. Ако трябва да взема становище за песните в "Новото Битие", бих казал следното: Много неудобно е всякакво изказване по този въпрос. Сестра Лиляна Табакова без съмнение е добра оперна певица. Последните години тя се увлича в хармонизирането на песните на Учителя. Не мога да дам преценка на нейните постижения в тази област, тъй като не съм виждал нейни работи. В коментара на песнопойката пише: "Учителят е свирил, пял пред сестра Табакова песните "Новото Битие" и следващите 11 песни. На редакционния комитет, който ги е приел в музикалната форма, която тя им е дала, без всякакъв друг преглед. Учителят по това време се е доверил на сестра Табакова в Мърчаево, която единствена е записала тези негови последни песни. Нямаме основание за съмнение относно автентичността на същите песни. Лично аз съм просвирил "Битието" многократно, с желание да го разуча, но не мога да се отърва от впечатлението, че в тези свои последни песни Учителят е променил стила си, утвърден от по-раншното му творчество. Това обаче не се отнася до следващите 11 песни след "Битието", някои от които много ми харесват, например: "Любов ме озари", "Отче наш", "Вътрешният глас", "Странник съм на този свят". Смятам, че за нашето поколение голяма част от неиздадените песни на Учителя, включително "Битието", ще останат непознати. Не виждам условия за масовото им разучаване. От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото Битие". Също, че Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето се изпълни "новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е правил за други песни и това ни задължава най-задълбочено да преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Необяснимо ми е защо брат Симеонов не е пристъпил към разучаването на "Битието" и другите 11 песни още през 1945-1946 г., след прибирането им от евакуацията. Може би сестра Табакова тогава още се е въздържала да предостави тези песни за общо ползване. Аз имам чувството, че "Новото Битие" по-скоро трябва да се аранжира за смесен хор, оркестър и солисти, за концертно изпълнение, отколкото да се изпълнява на общо пение. Казах, че Учителят се отнасяше с голямо внимание към заобикалящите го музиканти, търпеше ги даже с недостатъците им. Ще ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите: Влади Симеонов, известният наш диригент, около 1941-1942 г. правеше първите си стъпки в диригентското си поприще. Той живееше тогава в близост с Изгрева и отговори на нашата покана за музициране, като събра изгревски-те цигулари, канеше и музиканти от симфоничния оркестър на Сашо Попов, в който сам свиреше и под негово ръководство изнесохме един сезон няколко хубави концерти на изгревска сцена. Влади Симеонов нямаше нищо общо с Бялото Братство и Учителя. След един хубаво изнесен концерт Учителят награди външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ни, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лв. и едно листче с една хубава мисъл във връзка с музиката. На моето листче пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква в цялата Вселена". Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че той е останал особено доволен от нашето участие в концерта." В заключение ще кажа, че не претендирам да съм изчерпил основно темата "Музиката на Учителя и ние". Това е една много обширна и отговорна тема. Аз по-скоро повдигам ред отговорни въпроси, които ще ви подтикнат към размисъл. А може би вие вече сте мислили или имате оформено становище по част от разгледаните въпроси и ще бъде лесно в бъдещи срещи да обменим мнение по тях. Позволете ми да завърша музикални я си доклад с някои мисли от Учителя за музиката. "Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата. Окултната музика мъчно се поддава на изучаване. Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване. При това човек трябва да се освободи от всички предубеждения, от всички традиции. До нея обаче не може да се дойде ако човек не изучава предварително обикновената музика. Последната е предговор към окултната. Бъдещите музиканти ще създадат музика, за която днешните хора не могат да имат дори и представа. Както дишането пречиства кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Пеенето трябва да бъде един непреривен процес в човека. Като пее, човек ще бъде здрав. Който иска да живее дълго, трябва да си пее". Музиката на Учителя за мен е една толкова прекрасна област на неговото Учение, че заслужава да се проучи най-основно. Дано моето изложение ви задоволи. Свърших, благодаря за вниманието: Филип Стоицев Постскриптум: Ще бъда благодарен на всички приятели, които след прочитане на доклада ми, изложат писмено впечатленията си от него или направят предложения за допълнения или промени. Музиката на Учителя е скъпа на всички ни, и ако вие, брат или сестра, можете да допринесете за разширение, обогатяване или допълване на доклада с нови факти или данни, ще засвидетелствате любовта си към Него. Бележка на редактора: Тази монография е написана в 1980 г. и е записана на магнетофон на 7 юни 1990 г. Автор Филип Стоицев. Записът е направен от Вергилий Кръстев с допълнения от Филип Стоицев. 22 юни 90 г.

МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ ФИЛИП СТОИЦЕВ МОНОГРАФИЯ София, 1.ХI.1975 г.- I София, 1980 г. - II София, 1990 г. - III редакция чрез магнетофонен запис УВОД Не е възможно да има пълно единство на възгледите и разбиранията по всички въпроси на двама души, макар и двамата да принадлежат на едно и също идейно движение. В случая, аз разработвам темата: "Музиката на Учителя и нашите задачи" и зная, че ще се намерят от нашите приятели такива, които не ще се съгласят с моето становище по някои от повдигнатите проблеми. Аз не твърдя, че съм безгрешен: така разбирам нещата, така ги излагам, такава оценка и тълкувание давам на фактите. Ценното в този труд е, че аз работя и излизам с една актуална тема и че не ползвам чужди източници, а се базирам на собствените си знания, наблюдение и опитности. Ще бъда доволен, ако някои от приятелите, които прочетат настоящето ми изложение, ми посочат някои неточности, грешки или празноти, за да се поправя. Не ми е известно някой друг от нашите музиканти да е разработвал подобна тема, това е несъмнено едно много отговорно начинание и сам не мога да преценя безпристрастно, доколко съм успял в намерението си да се изкажа по един толкова важен въпрос. Ще се радвам ако изложението ми ви хареса и ако споделяте по-голяма част от възгледите ми за музиката на Учителя. Ще ви благодаря ако ми изложите в писмена форма разбиранията и идеите си във връзка със същата тема: "Музиката на Учителя и нашите задачи". Брат Филип

22. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ Сега няколко думи за моя татко, Михаил Стоицев. Той е роден през 1870 г. в с. Каранфоля, Пловдивско. Замина си на 27.05.1962 г. Както казах, той прие в 1922 г. Учението на Учителя. Тогава в Пловдив съществуваше масонска ложа. Татко ми беше масон. Но стана дъновист и масоните му предложиха да се откаже от дъновизма. Но той отказа и стана последовател на Учителя. Искрено от цялото си сърце прегърна Учението на Учителя. Дълги години беше ръководител на Пловдивското Братство. Ходиха с майка ми на сказки в Югославия. Харчеше много средства да издава беседи на Учителя, като искаше за това Неговото разрешение. Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната. Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България. Учителят поканва един път нашия приятел, музиканта Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но имаше голямата дарба да седне на пианото и да импровизира веднага акомпанимента на всяка песен на Учителя. Учителят го поканил в горната стаичка, започнали да вечерят. Спрели. Учителят го поканил със специалната задача да даде своята песен "Иде, иде". Започнал да дава песента си, като я свири на цигулката си. Асен Арнаудов слуша и записва. По едно време Учителят губи връзката си с Невидимия свят на музиката. Спира. Асен Арнаудов чака какво ще стане. Учителят се забавя малко, но изведнъж връзката е възстановена. Той продължава песента до края. Това е една чудна песен, която е записана от Асен Арнаудов.Той стана по-късно професор по арфа в Консерваторията. Жалко е, че Асен не написа, не остави нито една своя аранжировка, хармонизация на пиано.А беше много даровит музикант. Татко ми ходеше редовно в София при Учителя. Един ден ми донася в Пловдив нотите на "Първият ден на пролетта". Първия мотив от 16 такта аз ги солфежирах, запях ги, седнах да ги пея с китарата си, пея и плача. Все едно, че аз присъствах на раждането на Паневритмията. Нашият брат, капелмайсторът Атанас Ковачев е дал три чудни песни, които са напечатани в първия раздел на песнопойката, тъй наречения раздел Братски песни. Това са песните: "Сърдечния зов", "Милосърдието" и "Небето се отваря". Това са любими братски песни. Необяснимо ми е защо редакторката на голямата песнопойка Мария Тодорова не е вписала цялото име на този отличен музикант, а само неговите инициали. Според мен това е неуважение към творческата личност Атанас Ковачев. А така не бива. Ние сме брънки на веригата музиканти, които слизаме от Невидимия свят, раждаме се тук като българи, за да работим с музиката на Учителя. Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

21. МУЗИКАЛНИЯТ ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЯВИ По времето на Учителя, искам да спомена името на сестра Ирина Кисьова. Тя владееше добре хармонията. Същите песни имам хармонизирани и аз с по-друга хармония. Ина Дойнова хармонизира много добре. Петър Ганев също. Милка Кралева от Бургас е също много добра цигуларка, но особено добра литераторка. Нейната певица, представена на един концерт не отдавна в София в нашия салон пожъна заслужен успех. Писах на Милка ,че съм доволен от проявата й. Не съм много доволен от хармонизациите и че поемам хвърлената ми ръкавица и към есента може да очаква от нас гостуване на наши приятели от София с мои аранжировки, да им изнесем концерт и една хубава лекция върху музиката на Учителя. Не искам да се съревновавам с нея, но само да чуе, какво казвам аз за музиката на Учителя. Знаете ли всички, че Учителят е казвал: "Следващия път ще се родя като музикант на земята". В разговор с д-р Илиян Стратев, той ми изказа мнението, че трябва да излезем вече в пресата със статии за свръхмузиката на Учителя. Че би трябвало да изнесем даже концерт с Негови песни в града. Аз вече отдавна работя в тази насока. В 1985 г. изнесох първия си концерт с творби на Учителя в Славянското дружество. Последните два концерта се състояха в салона на Дома на правниците в София. Те имат голям салон.Аз събирах волни пожертвувания от 12 души наши приятели, които бяха на моето мнение, че е добре да се излезе с концерти с музиката на Учителя в града. Но ние нямахме тогава още даден сегашния салон. Аз трябваше да ангажирам за двата концерта състав от Консерваторията. Музикантите бяха възнаградени. Само солистите ми: Йоанна Стратева, нашата най-добра цигуларка, Добринка Ставрева, добра певица и Тодор Маринчевски, отличния наш баритон, ми бяха солистите. Ала записите, които направихме преди много години, това беше 1972 г. пак с камерен оркестър или камерен оркестър и солисти, певци ми бяха: Весела Несторова, Росица Янчева и Виолета Младенова, дъщеря на сестра Йотка. Тези записи ще чуете след втората лекция. Имам монографии за музиката на Учителя, напечатана в 20 екземпляра на пишеща машина и изпратена подарък в провинцията. Имам само един екземпляр от нея. Това е истинска история на музиката и музикантите около Учителя. Известният български скулптор Владимир Гиновски, не е наш брат, като прочете монографията ми ми каза: "Ти си написал истинска история върху музиката на Учителя". На 7.I.1991 г. беше организиран публичен концерт за мен в салона ни по случай моята 83-година възраст. Йоанна, Петър и Ина предложили това в Братския съвет. Имам чувството, че тези наши млади музиканти смятат, че е време брат Филип Стоицев да се оттегли от активна музикална дейност. Аз пък съм на мнение, че трябва да поработя още за музиката на Учителя. Дълго време ще трябва да работят, за да ме настигнат и надминат. Те са в началото на кариерата си като музиканти на Учителя. Искам да ви кажа, че е много трудно един музикант, който се занимава с музиката на Учителя да овладее духа на тази музика, без да провежда в нея свои мисли и чувства. А разработката на Неговите песни е специална дарба. Ако чуете как съм направил "Венир, Бенир" и "Скръб и радост" ще разберете какво искам да кажа. След 10.XI.1989 г. комунистите свалиха от власт Тодор Живков. България пое пътя на демокрация. Образува се Съюз на демократичните сили. Хората си отдъхнаха малко от 45-годишния гнет на комунистите в България. В някои вестници и списания д-р Илиян Стратев, сътрудник на Учителя от младите си години излезе с много статии за Учението на Учителя. Не отдавна му писах писмо, с което го похвалих за неговата дейност. Той ми се обади по телефона на 20 май т.г., поприказвахме за някои неща и той ми отправи малък упрек, че музикантите на Учителя изостават. Те трябва да излезат в пресата със статии за музиката на Учителя и нейното значение. Препоръча ми да се свържа с Димитър Грива, наш приятел-музикант, симфоник и евентуално той или аз да напишем статия за Учителя. Музикантите могат да работят съвместно когато правят ансамбли, струнни квартети, оркестри, но музикалното творчество е субективен процес. Всеки сам твори музика. Как мислите, би ли могъл например Микел Анжело и Рафаел едновременно да нарисуват една картина? Или лика на Христа? Това е невъзможно. Всеки твори сам. Уважавам Митко Грива като наш приятел, като последовател на Учителя, като симфоник. На него се пада задачата да напише пръв подобна статия за музиката на Учителя. Съмнявам се обаче, че ще посмее да направи това. Той е член на Съюза на композиторите в България, пише музика за филми и смятам, че ще си навлече омразата на българските композитори за подобна дейност и не би се заел с нея. Това трябва да се направи все пак. Аз не съм много добре познат в музикалните среди, но бих се наел да напиша подобна статия.

20. ДВА ВИДА УЧИТЕЛИ Сестра Гергана Сербезова владее отлично френски език. Била е много години преподавателка по френски в няколко страни в Европа. Тя и брат Таню направиха преди известно време посещение на нашите приятели в Париж. Посещение на добра воля. Те са останали с много хубави впечатления от французите. Чух техни изпълнения за хор и оркестър. Намирам, че по отношение на темпата те дават доста по-бавно почти всички песни на Учителя. А Михаил Иванов, който занесе във Франция Учението на Учителя, когото те наричат учител, няма написана нито една своя песен. Неудобно ми е да се изказвам върху неговата дейност. Безспорно той има големи заслуги за разпространението на идеите на Учителя в Европа, специално Франция. Брат Михаил пътува много. В много държави имаме братство. Той си замина. Не зная сега кой възглавява френското братство. Необходимо е да влезем в дейна връзка с нашите приятели французи. Те трябва да разберат, че Учителят Петър Дънов стои начело на Бялото Братство в света, а не Михаил Иванов, който е Негов ученик. Зная с положителност, че брат Михаил Иванов е казал за нас, българските сестри и братя, че сме прости. Не сме прости, но сме бедни. Много победни от французите. Трябва на всяка цена да не допускаме разцеплението на източно и западно Бяло Братство. Французите да останат с Учителя, с Михаил Иванов, а ние с Учителя Петър Дънов. А Михаил Иванов си сложил името: Омраам Микаел Айванхов, та никой да не познае, че това е българинът Михаил Иванов. Учителят има псевдоним Беинса Дуно. Ние Го наричаме просто Учителят с „я" накрая, а не както Го наричат някои приятели „Учитела". Звучи много не добре. Във вестниците и списанията, в които четох за Учителя, в някои от тях пише: Дънов. И това не ми звучи добре. Учителят не обичаше да ни наричат "дъновисти", а бели братя. Колко сме бели един Бог знае. Трябва да влезем във връзка с французите нашите приятели по музикална линия. И да намерим изпълнители или композитори техни, да чуем как те хармонизират песните на Учителя. Те да чуят нашите хармонизации. Това би било интересно от музикална гледна точка. Представете си, че Учителя би бил истински композитор. Първо: Той би дал своите песни хармонизирани, а не на един глас. В такъв случай ние бихме били само музикални изпълнители на Неговите песни. А сега имаме свободата всеки по свой вкус и знание и разбиране на хармонията да ги хармонизираме и за в бъдеще ще се явят още по-добри музиканти от нас, ще заработим с Неговите песни.

19. ПЛОВДИВСКИЯТ КРЪЖОК НА ЛОГОСИТЕ Вергилий Кръстев: Един въпрос: Спомняте ли си някои така интересни случки от вашия свекър д-р Михаил Стоицев? Нещо да ви е разказвал за Учителя? Някои неща. Иванка: Не, никога не ми е разказвал, но не искам да го излагам. Имам работи, които не искам да го излагам. В.К.: Не, аз исках да кажа друго. Иванка: Не искам да го излагам. В.К.: Аз съм слушал, че в Пловдив е имало спиритически кръжок още през времето на Учителя и през времето на вашият свекър Михаил Стоицев. Какво ще кажете по тоя въпрос? И кои са се явявали духове, изобщо какво беше мнението на Учителя по този въпрос? Филип Стоицев: В Пловдив имаше една група, наши приятели, привърженици на Учителя, последователи на Учителя, които освен, че посещаваха беседите, които неделен ден се четяха в братския салон, но имаха един кръжок отделно. Те бяха към пет семейства. Моят баща с моята майка, брат Куюмджиев, брат Георги Стайков, брат Винаров, това бяха 7-8 души, които се събираха у една ясновидка. Те не правиха сеанси, спиритически в истинския смисъл на думата, но заставаха прави, изпеят няколко песни на Учителя, кажат няколко молитви и тази ясновидка, която се наричаше Еленка, живееше у един от братята - Георги Стайков. Тя беше съвсем необразована жена, продаваше даже семки, бонбончета на една сергия вънка, събираха се в неделята един-два пъти в определени дни, застава тя права след молитвите и казва: "Имаме посещение от този и този. От архангел, ангел" и т.н. и често пъти и сам Учителят й се явяваше. Казва: "Имаме посещение на Великия Учител" и даваше известни слова, които наричаха логос, тя говореше, а те двама или трима души сядат бързо и пишат колкото могат, не бяха стенографи, но записваха колкото могат. И след това ги печатаха тези слова на машина. Всичко обаче е загубено. Аз имам само един единствен логос, те наричаха тези слова логоси, които им бяха дадени във връзка с моето задомяване с Иванка, което пазя. В.К.: Пазите и вие имате възможност да го проверите в разстояние на толкова време. Ф.С.: Напълно отговаря на това, което се случи по-нататък. Аз мога да ви го прочета, запазил съм го. В.К.: Ще ми го прочетете, за да коментираме, то е интересно. А всичко друго се загуби, така ли? ФС: Всичко се загуби. В.К.: А какво беше отношението на Учителя към тази група? Знаете ли? Ф.С.: Майка ми, която това й доставяше известни трудности за гледане домакинството и малко се съмняваше така, някак си в Еленка, при едно идване в София се явява пред Учителя и казала: "Учителю, така и така, аз не мога, събираме се там при сестра Еленка, но не мога да посещавам, какво ще ме посъветвате Вие?" Той казал: "Е сестра, ще си хвърлите чоп". В.К.: С баща ви? Ф.С.: Да, да си хвърли чоп да ходи или да не ходи. След това та си е хвърлила чоп сигурно и не ходеше повече. В.К.: И й се падна да не ходи. Значи това е мнението на Учителя. Ф.С.: Да. В.К.: Това е много интересно щото има и други такива случки на приятели от провинцията, които отиват и питат Учителя какво е Неговото мнение за сеансите и в провинцията и в София и Неговото мнение е категорично, от този характер. Отрицателно. Иванка: Но кажи за Еленка, за логосите. Че логосите бяха, като че и ние бяхме скептични към тия логоси, защото например в един логос Еленка ми беше определила, че на някакъв февруари 1942 г. ще стане края на света и те само те осемте души ще застанат на Джумаята и ще се възнесат. Обаче това не стана и така смятахме, че е малко лъжовно. В.К.: Разиграване на духовете. Иванка: Разиграване на духовете и не така висши духове са били приявявали чрез нея. Това зависи и от нейното духовно издигане, колко духовно е била свързана и с кои същества е контактувала. В.К.: Но мнението на Учителя е категорично. Хвърли чоп и чопа е отрицателен. Това е важно. Ф.С.: Вярваше баща ми много на тези логоси. Той казваше: "Това ще бъде второто Евангелие". Но нищо не остана от тях. В.К.: Щото се махна, щото не е от Учителя. Ф.С.: Остана Словото на Учителя. В.К.: Това е много интересно, всички първи приятели са имали пиетет към спиритизма, щото такава е била епохата. И сега има спиритизъм, но за нас най-важното остава Словото на Учителя. Ф.С.: То е документирано. В.К.: Това е Слово на Учителя. Ф.С.: Няма лъжа, няма измама. В.К.: Това е Слово на Божествения Дух, Който е в Него. Но понеже те не знаят кой е Учителят и как се изявява Учителя и не знаят какво представлява това Слово, затова е така. В него е Божествения Дух, Христовият Дух и Господният Дух. Те не знаят какво представлява това Слово. И затова единствено онези приятели от вашето поколение, от поколението на баща ви, които имате живи опитности с Него, както в момента разказахте тези две неща, това означава, че това е едно реализирано Слово на Учителя чрез живота и опитностите на вашето поколение. Затова тези неща са важни. Иванка: Например, Учителят е казвал на брат Боян Боев, той боледуваше от туберкулоза на коляното и Той му е казвал, аз съм го чувала от други сестри, че казал: "Аз мога да те излекувам, но, казва, ти имаш карма и ще трябва да я изживееш в тоя живот. Защото ако не я изживееш ще дойдеш в друго прераждане". Това го свързвам повече с боледуването на Филип. Защото Той никога нищо не му каза на него. Аз мога да те излекувам или ти това ще правиш, за да бъде добре и т.н. и може би, защото трябва да го изживее тоя живот. В.К.: Това е карма, нали той разказа. Тая карма по рода на кого, на майка му. Ф.С.: На майка ми. В.К.: Как се казваше вашата майка? Ф.С.: Анна Сотирова. В.К.: Тя от къде е? Ф.С.: От Хасково. В.К.: А баща ви? Той от къде е? Иванка: Той е от Пловдив. Той си е пловдивчанин. Ф.С.: От село Каранфоля, Пловдивско. Там работеше неговият дядо, неговият баща, който беше градинар. Иванка: Той къде е раждан? Ф.С.: В село Каранфоля. Иванка: Така ли, не е ли в Пловдив. Ф.С.: Не. Ето това е родова карма - има начало, развитие, но трябва да има и край. Да се разплати по всички правила.

18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ Иванка: Аз имам много такива наблюдения. Например, когато ще ми се случва нещо лошо, дохожда някакъв вятър така, разбирате ли, така дохожда нещо да ми вее на лицето като предупреждение. После напоследък когато внучката ми да забременее, тя не знаеше, че е бременна и аз отивам оттатък в спалнята на младите и гледам, че едно бебе пълзи по кревата им, техния. Виждам го да така, с дупенцето разбира ли, пълзи. Викам: "Иве, ти си бременна сигурно". Ама тя не е сигурна още. И после наистина се доказа, че е бременна. Такива някакви случки. Имам ги и се случват и досега. Имах една приятелка,която също така обичаше да идва с нас горе на Изгрева, ходеше на беседи при Драга Михайлова. Драга имаха там събрания, нали брат й ги водеше. Тя, Ева ходеше там и все си казвахме: "Ева когато умре някой от нас, а тя е 1900 г. раждана, беше учителка, викам, ще се обади някой от нас от Невидимия свят". Преди 40-те дни, значи на другия ден е 40 (тя си замина отдавна вече, може би има 6-7 години ако не и повече) и какво виждам, виждам я в един облак, вечерта преди 40-те дена през нощта, сънувам я в един облак така ме погледна, засмя се и изчезна. А пък друг много интересен опит такъв имам пак, имах сестра, ученичка в гимназията, четвърти клас беше тогава, първи гимназиален клас, която имаше апендикс и трябваше да я оперираме. И така днеска да я оперираме, утре, все нямаше легла, отлагаха се нещата и бе ноември месец и на 20.ХI. я приеха в болницата и тя направи перитонит. Това 1932 г. става, разви бронхопневмония и почина, ученичка бе в гимназията. И пристига моя братовчедка от Калофер, аз съм раждана в Калофер, и пристига моя братовчедка, тя учителка беше знам, за 40-те дни и вечерта преди да стане другия ден, 40 ден, така двете много дълго приказвахме, и двете следвахме с нея и бяхме много близки, много така като деца отивахме лятно време в Калофер и сме си споделяли, много, много близки сме били. И така приказвахме много дълго, може би стана към 12, към 1-3 през нощта ли е било и в това време тя така ме хваща за ръката и казва: "Видях Пенка, че влезе във вратата и седна до нас". В същото време, същото нещо и аз го виждам. И двете изтръпнахме така. Разбираш, видяхме, но тя понеже извика, разбирате ли, тя изглежда изплаши духа и изчезна. Вече и аз я видях, аз видях същото. Отвори се вратата, влезе, седна до нас, имаше един сандък, така до леглото и седна на сандъка. Това става в Пловдив и тя същото вижда и след това тя толкова много се уплаши, че на другия ден си замина и вече не дойде у нас. Не стъпна в нас изобщо. Толкова се изплаши от туй нещо. Това е колективно виждане, нещо такова. В.К.: Не случайно Невидимия свят не винаги се изявява. Човек трябва да бъде подготвен. Иванка: И трябват много психически сили за туй нещо, за да се издържи.

17. ЦИГУЛАРЯТ ПОБЕЖДАВА Вергилий Кръстев: Продължаваме нататък. Филип Стоицев: Денят беше Петровден. Забелязаха, че Учителят идва от първото езеро нагоре, качва се нагоре и нашите приятели се стекоха всички да Го посрещат на скалата. Аз разбрах, че отиват там и някой ми извика: "Филипе, вземи цигулката и тичай да посрещнем Учителя!" Аз бях единствения цигулар тогава, нямаше друг в момента. Аз отварям палатката, гледам така, но не мога да се реша дали да изляза с цигулката да свиря. Учителят пристигна на скалата, пеят, посрещат Го и бавно започват да се приближават към центъра на Бивака. Нашата палатка беше съвсем близо до кухнята, аз наблюдавам всичко, но стоя безучастен. В този момент в душата ми се разиграва страшна драма, дали да изляза или да не излеза. Голямо душевно вълнение изпитвах и изведнъж Доброто победи в мене, грабнах цигулката, затичах се, застанах пред Учителя и започнах да свиря "На Учителя покорен" и от този момент аз вече разбрах, нищо не остана от болестта. Дали беше един електрически шок, магнетически шок - не знам. Това лято аз така съм свирил пред Учителя и пред Братството, както никога с такова желание и с такъв замах. В.К.: И знаете ли кое е най-важното? В тази епоха и това време ние имаме снимки на Рила с Учителя, когато той, Филип свири с Галилей, двамата с Филип и Кирил Икономов, него го има на снимки. И сега ние ги имаме тези снимки за доказателство, че си бил там и именно този случай, който вие го разказахте напълно пасва и са доказателство на тия снимки. Тия неща така влизат едно в друго. Това е една документация. И това ще кажете, че 1939 г. е последният събор и най-хубавия събор горе на езерата при Учителя. Филип Стоицев: Да, има думи казани, от Учителя казани за мен. Слънцето се посрещаше не на Молитвения връх тогава, а на един връх над скалата горе, един по-нисък връх и в една беседа имаше това, но не мога да я намеря коя. Учителят е казал, че "тук, казва, един брат свири на цигулка. Ако беше станал музикант, можеше да стане голям цигулар". Това са думи на Учителя. Не мога да я намеря. Ако е записана изобщо тази мисъл. В една от беседите 1939 г. В.К.: Не, 39 са записани и са дадени всички беседи. Иванка: 1939 г. след Петровден. В.К.: Трябва да ги потърся аз, точно това изказване. Щото е около Петровден. Ще видим къде е тази мисъл. Ф.С.: Това беше един електрически шок за мен. Моментално аз оздравях от тая депресия. В.К.: Разказваше ми един приятел, казваше се Чернев, на времето. Казва: "Аз бях в такова състояние, отивам на Изгрева и точно каза в този момент бяха сложили един телескоп на Изгрева и Учителят показваше и те наблюдаваха луната. Аз бях в едно такова състояние, имах много големи проблеми и нищо не ме интересуваше. И по едно време Учителят се доближава до мене и така лекичко ме пипна до лакътя и каза: "Брат, ела!" И в момента като пипна отведнъж някакъв ток мина през мене и цялата мътна, тъмна завеса се отмести и отведнъж се видях едно с цялата Вселена и със Слънцето и с Луната, видях всичко. Ама това трае само миг, една минута. И в този момент аз бях едно с цялата Вселена и ако бяха ми казали: хвърли се в огъня, отиди на кладата, аз ще отида. И чак тогава аз разбрах как първите християни са ходили на кладата. Но това трая само миг - 10, 20, 30 секунди, а може и повече. Аз се слях с времето и пространството. Аз погледнах Учителя. Учителят се усмихна, нищо не ми каза и никой нищо не разбра. Аз си отидох и това промени изцяло живота ми". И това сега той, което разказва, го има в разказите и на някои други. И това е именно момента когато човек влиза в досег с Божественото съзнание. Това са опитности на вътрешната Школа на ученика - необикновени, но реални. Ф.С.: Не знаете ли кой е? Знам го. В.К.: Той ми разказваше тази опитност на времето и аз съм я забравил и сега вие като ми казахте си спомних и затова ви я разказвам, за да я запишем. Това е в досег с космическото съзнание, в едно друго поле. Човешкото съзнание се издига на една по-висока висота, така че човек има възможност да прави сношение с други висши полета.

16. БОЛЕСТТА НА ОТЧУЖДЕНИЕТО Вергилий Кръстев: Искам да ми разкажете втория случай с Филип. Иванка: Дали е удобно това с неговите депресии изобщо. В.К.: Вие ще ни го разкажете, защото той го е описал този случай. Но тези етапи от горе до долу може да ги разкажете спокойно, защото тук се вижда намесата на Учителя. Иванка: Да, то беше интересно той да го каже това, защото той имаше тая опитност. В момента Филип Стоицев имаше една депресия, която е наследствена и той я получи вследствие на един много тежък грип. Тогава 1939 г. имаше страшен грип и на мнозина големи поражения даде. Ние имахме една съседка, младо момиче, което ослепя от тоя грип, получи менингит, а Филип в това време беше много тежко болен от грип, обаче той не смееше да остави пациентите и трябваше са температура да ходи в кабинета да работи и това може би усложни неговото заболяване, че той не лежа, не пази легло в стаята и атакува нервите му, неговата психика по-скоро. И той изкара така една тежка депресия от 6-7 месеца, като през това време той не се лекува с нищо. Бяхме го докарали тук горе на Изгрева. Но това беше характерно за мен аз смятах, че ако изобщо Учителя можеше да му помогне, Той е помагал на много хора, щеше и на него да помогне и да каже нали на свекър ми: "Направете това и това". Обаче Учителят докато беше жив никога не се намеси. Той боледува много. Той сега от 5-6 месеца е добре. Миналата година през април той беше болен. Също аз си зная какво съм изтърпяла. Значи той е така болен, той стоя на Изгрева самичък тука, защото Иван Антонов, който каза, че аз не съм за него, то тати остави Филип на него да го гледа, а на мен казаха да не ходя да му преча. И шест месеца не ми позволиха да дойда тука да го видя, защото Иван Антонов имаше някакви облаги там. Предполагам, че тати му плащаше изглежда, обаче аз вземах детето, вземах си и дрехите от Пловдив и реших да дойда тук да го прибера в една стая, за да го гледам. И може би много хубаво направих, защото той, Иван Антонов, го беше така тормозил, че го караше да работи, не му даваше да спи. Аз като дойдох тука сварих го, че по цял ден спеше. А за него това спане е било винаги така много важно като едно лекарство, като балсам, защото след всяко боледуване той много спи, което може би много успокоява психиката му. И аз го прибрах тука и много тежко изкарвах, защото освен него имам и малко дете и той нищо не помагаше, пречеше ми даже. Аз опаковам денковете, той ги разопакова. "Къде ще тръгнем, ти си луда, къде ще ходим?" И даже в автобуса като се качихме за Рила 1939 г. той не искаше, обаче се стесняваше от другите хора нали, с мен приказваше. Казваше: "Знаеш ли какво, като се качим горе, това не ме ли злепоставя пред другите, че съм болен". Успокоих го добре. И пристигнахме ние до Вада, той не иска да се качи с нас, Кирчо-лъвчето взема детето на гърба си, аз вземах раници, колкото можех да нося, качихме се ние до палатката и след това Кирчо слезе долу, щото той остана да варди общия багаж. Той пак не искал, обаче Кирчо с голямо насилие го накарал. Пристигнаха те вечерта късно вече и така продължи до деня когато Учителя щеше да идва. Това беше Петровден. От всички палатки излязоха да посрещнат Учителя на първото езеро и почнаха да викат: "филипе, вземи цигулката и ела да свириш!" А той, когато обикновено е болен, нито иска да свири, нито иска да приказва. Въобще в страшна депресия изпада, смята, че нищо не представлява, че нищо не помни. Той наистина от самото психично състояние става нещо като мъгла в мозъка му, че той казва: "Нито мога да работя, не помня как съм работил, не помня как свиря". "Сега нали се оплакваш, че нямаш време за свирене, ето сега имаш - седиш. Свири!" "Не, казва, не мога" и почна да се суети в палатката. "Аз не мога да свиря. Ама как, да изляза ли, да не изляза ли?" И по едно време всички казват, че Учителят приближава, да идва и той грабва цигулката и изтича и почна да свири и от тогава се оправи. Това беше като някакъв шок, не електрически както е получавал той друг път в психичното отделение ами шок, който го получи в присъствието на Учителя, в добър смисъл. След това се оправи, няколко години беше добре и след това отново се явяваха пристъпите. Голям тормоз и голяма мъка изтърпях за него. Та чак досега. Ще се търпи няма как. Да изживеем века си.

15. БАРАКИ ЗА ГОСТИ Вергилий Кръстев: А какво представляваха тези пловдивски бараки? Иванка Стоицева: Пловдивските не бяха бараки, а бяха много хубави стаи, построени така една до друга четири стаи, които ги бяха направили свекър ми с брат Стайков имаше две стаи, брат Куюмджиев имаше една стая, брат Михаил Стоицев имаше една стая и до него беше прилепена една стая с надстройка отгоре, беше на стария брат Епитропов. Обаче в последствие се получи така, че брат Стайков се отказа, продаде ги, мисля че моя свекър Михаил Стоицев ги купи и Куюмджиев също продаде неговата стая. Сега доколкото си спомням, като че ли всичките стаи ги взе тати. В последствие той всичките крепостни актове ги даде на брат Антов и от там след 9.IХ.1944 г. отчуждиха всичко. В.К.. : Вие ги използвахте тези помещения, когато идваха на гости? Иванка: Тези помещения тати ги беше оставил да ги ползват за съборите, гости от провинцията или пък пловдивски гости като дойдат. Те бяха заредени с легла, с дулапчета, шкафчета, нали необходими вещи за домакинството каквото трябваше и така ги използваха гостите от провинцията. Те бяха предоставени просто за гости или пък когато имаше събори. Съборите ставаха обикновено на 19 август и за 22.III. някои идваха, 22.IХ. такива събори когато идваха или пък гости като идваха използваха стаите. Така беше до 9.IХ.1944 г. Мога да кажа за моето отношение към Учителя. Много се вълнувам когато разказвам за това. Аз съм смятала, че Той е един толкова свят човек, че аз не бих могла даже да Го погледна в очите. Смятам се толкова грешна, че въобще не смеех да Го погледна и не смеех да Го безпокоя за нищо и да отида да Го моля за каквото и да било. Такова е моето мнение за Него, макар че аз самата не съм изпълнителка така стриктно на Неговото Учение както много братя и сестри правят. Може би в последствие или в по-късна възраст може би и аз ще имам просветлението. В.К.: Вижте сега, вие познавате Духа. Той се отразява у вас като една чистота, една светлина. Вие така Го приемате. Иванка: С нищо, никога не съм Го безпокоила, нито съм ходила при Него. Дали не мога да си спомня само, дали с Филип един път ходихме като се оженихме, за да ме види и Той, защото не беше ме виждал. В.К.: Той пита ли Учителя когато се оженихте? Иванка: Той не знам дали е питал Учителя, обаче Иван Антонов беше направил един хороскоп и каза, че аз не съм подходяща за него. Обаче имаше там разни такива ясновидци, спиритисти. Имаше една сестра в Пловдив, която логоси им четеше, тя беше медиум, която каза, даже го имаме този логос, че ние имаме връзка с него още от много отдавна. Били сме мъж и жена някъде в Италия и сме имали някакво дете, което е било сляпо и сега отново са ни събрали. Имаме значи много да изплащаме. Въобще имаме карма някаква с него да разплитаме и да се разплащаме.

13. ПО ДУХ МУЗИКАНТ Дойде време да се върнем в София. Руските войски навлязоха в България. Ние бяхме освободени както се казва за втори път от Русия. Веднага след завръщането ми в София след евакуацията ме взеха за осем месеца на фронта като зъболекар на 21 .пехотен полк. Бях откупен трудовак, т.е. не бях служил даже и в трудовата повинност. Не бях хващал пушка в ръцете си. Един ден на фронта ординарецът ми ми даде един път една пушка и гръмнах с нея един път във въздуха, та чак се стреснах от гърма. Върнах се жив и здрав в София. Намерих България и специално София в хаос. Партията на комунистите беше хванала здраво властта. Бях загубил връзка с Консерваторията. Успях да извадя един документ за това, че имам напълно завършени две години в Консерваторията. Останах по професия зъболекар, по душа музикант. Започнах да хармонизирам и аранжирам песните на Учителя. Влюбих се в Неговата музика. Открих я за себе си. Имам 85 аранжирани за солисти и камерен оркестър пиеси, песни на Учителя. Имам много собствени композиции. Някои от тях са пяти на публични концерти в София. Изоставих личното си творчество, за да мога да работя за музиката на Учителя. Направих зъболекарски струнен квартет. Свирих в оркестъра на "Орпса", по-късно в Ансамбъла на транспорта. С квартета изнасяхме благотворителни концерти по някои домове. Имам следния случай в дома на сестра Зорница Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун". Изнесохме концерт веднага след първата бомбардировка над София. Самолетите по обед минаха в пълен боен ред и пуснаха бомбите си някъде към Захарната фабрика и "Надежда". Чухме в центъра само грохота им. Иванка, съпругата ми беше болна, лежеше. Оставих я сама вкъщи, за което дълго време ми се сърди, да отида в семейство Русеви за изнасяне на благотворителния концерт. Един добър челист, челиста Маринков беше в нашия квартет. Брат Галилей свиреше втора цигулка. Не помня името на виолиста. Та останах любител в музиката със само две години в Консерваторията, но бях любим ученик на Панчо Владигеров. Вземах частни уроци от проф. Александър Райчев по хармония. Тогава той беше студент в последния курс на Консерваторията. Вземах уроци от отец Иван Говедаров. А той беше разпопен католишки свещеник, когото пловдивските католици бяха пратили преди това една година на специализация във Виена, за да следва специално духовна музика. Той владееше много добре хармонията и проверяваше хармонизациите ми на песни на Учителя. Обикновено работех с малко грешки. Някъде той ми предлагаше по-голямо разнообразие на акордите, които аз приемах или не. По-късно заработих самостоятелно. Много дълга на него. Учителят е канил при себе си Добри Христов, най-добрия български хоров композитор, за да хармонизира песни на Учителя. А когато нашия добър музикант Кирил Икономов, по времето на министър Борис Йоцов, министър на просветата, беше назначен за главен инспектор по музика в Министерството на просветата, беше пратен на едногодишна специализация в Париж по музика. Учителят е писал следното писмо на брат Кирил: "Очаквам, брат, след като завършите специализацията си в Париж, да се върнете в София и да започнете да аранжирате моите песни". Учителят е виждал и съзнавал ясно, че Неговите песни не могат да бъдат представени на концерт в изпълнение само на един глас или на една цигулка, а трябва да се хармонизират, аранжират или разработят. Учителят е казал: "Един ден от Моите песни ще станат симфонии". До симфониите още никой от нас не е стигнал. Ние правим аранжировки за хор, за камерен оркестър, употребяваме само класическа хармония за Неговите песни, защото смятаме, че модерната хармония не отива за тях. Франция ги хармонизира с доста по-модерна хармония. Чух френско изпълнение за хор и оркестър. Хорът им пее отлично. Сестра Гергана Сербезова и Таню Танев гостуваха известно време на нашите приятели в Париж.

12. СТУДЕНТ Още на Рила се замислих върху това, защо съм станал зъболекар, а не цигулар.И понеже влязох във втората фаза на болестта си, реших да премествам кабинета си в София. Ще се подготвя за приемане в Консерваторията. Ще завърша и ще се отдам само на музиката. Речено-сторено. Не помогнаха основанията на съпругата ми, че в София ще трябва да започна да практикувам зъболекарството отначало, да изоставя 40-годишната клиентела на татко си на произвола. А пловдивчани ще помислят, че съм смахнат. А войната току-що беше започнала. Хитлер беше навлязъл в Полша. Нямах достатъчно спестени пари. Татко ми ми помагаше материално, какво да прави. Пак остана сам в кабинета си да постои за малко. Не помня как съм извозил цял вагон с мебели в София. Как съм ги прекарал от гарата на ул. "Васил Коларов" 16, как съм ги разтоварил, как съм ги изкачвал по стълбите на втория етаж. Жилището беше празно и аз го ангажирах. Жена ми остана в Пловдив временно. Иван Антонов ме заведе при проф. д-р Христо Обрешков, най-добрия български цигулар и педагог в момента. Той за два месеца ме подготви заедно с 18-годишни младежи, току-що завършили гимназията. Никой не ми каза: "Вие сте зъболекар, защо ще следвате втора специалност? Това не се позволява. Вие сте вече на 31 година, за кога ще ставате музикант, цигулар?" Добре. Но дойдоха бомбардировките над София. Евакуирахме се в едно софийско село. Там преместих целия си кабинет. Консерваторията се евакуира някъде в северна България. Аз даже един път дойдох в София с една селска кола и на свещи свалихме с четирима селяни пианото. Смятах, че София вече ще бъде напълно разрушена от англо-американските бомбардировки. На село работих добре и свирех. Имаше един китарист, една акордеонистка, един-двама певци. Организирах концерти. Дадохме един концерт в един селски двор. Столичани пристигнаха пременени с най-хубавите си дрехи. Пренесохме всички столове от съседите и се настанихме в двора. Концерта беше обявен с благотворителна цел за пострадалите от бомбардировките. Който помни първия министър на транспорта земеделеца Ангел Държански, който беше също в Кътина, той дойде облечен с белите си дрехи, с бяла шапка. Събрахме доста пари. Занесох една част на една бедна женица на края на селото, останалите ги пратих по пощата на фонда за пострадалите от бомбардировките софиянци. В село Кътина се прочух като зъболекар-цигулар с организирането на тези концерти.

11. С ЦИГУЛКАТА НА РИЛА Понеже имам лекарска професия, да ви разправя, че маниакално-депресивна психоза винаги протича в две фази. Първата фаза се нарича "депресия", а втората "мания". Докато по време на "депресията" си инертен, мислиш за всевъзможни нелепи неща, при "манията" ти идват гигантски сили. Не само можеш да правиш всичко, което си могъл да правиш преди депресията, но и много повече. Ставаш неузнаваем. Така протичаха всички мои пристъпи на депресия. Тази година, в началото на 1991 г. два месеца бях в депресия. Стоях си вкъщи, само си мислех моите глупости, тормозех съпруга си. После изведнъж, това става често пъти, минах във втората фаза, т.е. в маниакалната фаза. Сега съм под наблюдението на една много добра лекарка, вземам някои лекарства против депресията, бил съм подлаган даже и на електрошокове. Та 1939 г. пристигнахме на Рила, влезнах в палатката си, която беше до общата кухня, в която се вареше чая и готвеха общите обеди. Стоя си в палатката, не излизам, не свиря. Точно на Петровден, 12.юли. Учителят се зададе с първата група сестри и братя и започнаха да се изкачват за второто езеро. Те вече се бяха изкачили, групата ги посрещна с песни. Някой изтича покрай нашата палатка и извика: "Филипе, излизай с цигулката си да посрещнем Учителя!" Едва сега разбрах, че това е бил брат Кирчо. Добре, но Филип не иска да излезе. Сестри и братя посрещаха Учителя на скалата, групата се придвижи към средата на лагера, вече наближи кухнята. Аз наблюдавам всичко през пролуката на палатката. Учителят вече ще се отправи към своята палатка. Всеки от присъстващите братя и сестри ще продължат работата си. Душата на Филип Стоицев се раздира от вътрешна борба. Това беше борба между Доброто и Злото, която се води в света. В миг Доброто победи. Грабнах цигулката си, затичах се към групата на Учителя и засвирих: "На Учителя покорен!" Свиря и плача като дете. Аз оздравях мигновено. На следния ден Филип беше пак брат Филип, който веднага взима цигулката щом някоя сестра или брат го помолят да им изсвири някоя песен на Учителя. Ходех на Молитвения връх да свиря. Свирих така, както никога в живота си не съм свирил. Един път отидохме на разходка. Бях си взел цигулката, изкачих се на една скала до шестото езеро - Сърцето. Засвирих песента на Солвейг от Григ. Григ е велик композитор, наричат го северният Бетовен. Не зная как съм свирил, но една случайна туристка, която се спря да ме послуша, ми каза: "Вие сте царят на Григ".

10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ Дойде време за лагера на Рила, на второто рилско езеро. Най-хубавото от 7-те рилски езера, мисля че е Бъбрека, петото езеро. До второто езеро се строяха палатките, направени от американ, с колци и американа беше намазан със смес от бензин и парафин. Служеха ни чудесно. Сега вече има готови палатки. Ние имахме палатка. Съпругата ми дойде от Пловдив с двегодишната ни дъщеричка Ани, да ме придружи до Рила. Десетина дни преди Петровден, на второто езеро пристигаше братска работна група, за да построи палатката на Учителя и много други палатки. Учителят идваше точно на връх Петровден. Така стана и този път. Вечерта, преди заминаването, малката ми Ани вдигнала висока температура. Иванка се видяла в чудо. Болно дете, болен мъж, а трябва на следната сутрин в три часа през нощта брат Йордан-шофьора, който имаше собствена автобусна кола, да закара багажа и работната група до Вада. От там конете на власите да поемат багажа и да го изкачат с коне на второто езеро. Било е вероятно към 8-9 часа лятно време. Иванка помислила какво да прави. Погледнала към стаята на Учителя, видяла, че се свети още. Решила да отиде за съвет при Него. Застанала долу на вратата и зачакала. Застанала долу до стълбите, имаше дървена стълба, която водеше до втория етаж над салона, където спеше Учителят. След малко Учителят отворил вратата си, видял че някой чака на стълбата и слязъл. Съпругата ми Му целунала ръка и Му казала: "Учителю, знаете състоянието на Филип. Сега Ани вдигна висока температура. Утре сутринта трябва да заминем за Рила. В много затруднено положение съм. Какво ще ме посъветвате?" Учителят помислил малко и й казал: "Рекох, дайте на малката топли варени картофи". Иванка целунала ръка на Учителя втори път и си тръгнала. Върви и си мисли, от къде сега картофи? Няма такива, целия багаж е опакован в денковете. Минава покрай тъй наречените пловдивски стаи. Две от тях бяха собственост на татко ми. А в първата живееше сестра Севда Николова, чиновничка в пощата. Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла Иванка, отворила вратата и й казала: "Иванке, току-що се храних с варени картофи. Останаха ми малко, топли са много, да ви дам да похапнете?" Ето, картофите били изпратени по поръчка отгоре. Ани се наяла с топли, варени картофи, до сутринта се изпотила два пъти, температурата спаднала и към четири часа сутринта заминали с групата за Рила. Някой от вас може да каже, случайност. В света няма случайности, всичко е закономерно. Помня за един човек дошъл в София за един ден. Той е бил от Кюстендил. Върви по ул. "Граф Игнатиев", идва до площадчето, в началото на "Граф Игнатиев", върви си по тротоара, минава покрай Министерството на търговията, отгоре на покрива има и досега статуи. В момента когато минава, една статуя пада отгоре, удря го по главата и човека умира на място. Той се е движил с такава точност за мястото на смъртта си, че циментовата глава да падне точно върху него, а не да падне 10 см пред него. Мислете както искате, случайно ли е или не.

9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ Както писах в 1931 г. си бях в България. Тогава заработих с татко си в Пловдив зъболекарство. Понеже работехме двама в един и същи кабинет, аз ходех по-късно на работа, към 11 часа и сутрин си свирех вкъщи. Започнах да вземам уроци по цигулка от известния пловдивски цигулар и педагог евреин Аврам Литман, който имаше първия струнен квартет в Пловдив. При него стигнах до Шаконата на Бах. Един път Елиезер Коен, наш приятел, евреин, умна глава и музикален човек, беше на гости на татко ми в Пловдив. Изсвирих му Шконата на Бах и той остана учуден от моята музикална дарба. В 1938 г. в Пловдив се появи тежък грип. А грипът е опасна болест. Тогава го наричаха испанска болест. Заболях от тежък грип. Грипът ме удари, както се казва, в нервите. До тогава бях напълно здрав човек. Не знаех, че имам психическа нервна обремененост от майка си. Дядо ми по майчина линия е бил голям пияница. Моята майка и леля ми са боледували на младини от тежки депресии. Двете ми сестри, по-голямата и по-малката, аз съм в средата, периодически боледуваха от депресии. От депресията не се умира, но се тегли. Най-много теглят близките на болния. Заболях от много тежък грип. Не исках да ходя на работа, станах инертен, не исках да свиря, да чета, стоях си само вкъщи, говоря, че не съм никакъв зъболекар, че не съм никакъв музикант, че ще загина и др. подобни глупости. Татко ми се видя в чудо. В Пловдив ще тръгне мълвата, че младият д-р Филип Стоицев, син на известния Михаил Стоицев се е побъркал. А депресията не е лудост, а само психическа преумора. В нея има наследствена компонента. Предава се чрез гена на фамилията. Двете ми сестри отдавна починаха. Татко ми реши да ме доведе на Изгрева, да ме постави под наблюдението на Учителя. Остави ме при Иван Антонов, който се ангажира да готви за двамата и да ме лекува по методите на Учителя. Ходехме заедно на Витоша пеш, от София до Бивака. Тогава нямаше автобуси. Изпотявахме се, преобличахме се, къпехме се, носех вода от братската чешма до салона. Не исках да играя на Паневритмия, не исках да свиря, макар че цигулката беше с мен. Иван Антонов беше много музикален човек. Обичаше особено Чайковски. Той обичаше руския народ. Когато съветските войски дойдоха в България, подарил на един офицер ръчния си часовник. Ако беше поживял по-дълго щеше да разбере какво представляват комунистите. Как ни взеха салона и целия Изгрев. Как поискаха да арестуват Учителя. Цялата кампания против Учителя беше движена от духовенството на Православната църква. Учителят привличаше към себе си истински верующите и интелигентни хора. По едно време една жена ходеше в центъра на София с надпис на главата: "Жертва на Дънов", разбира се беше платена от свещениците за това. Искаха да съдят Учителя. Нямаше в какво да Го обвинят. След 9 септември 1944 г., когато на 27 декември Учителя почина, аз бях на фронта като зъболекар. Разбрах това от едно писмо, че Той бил настанен в салона в ковчега и Славчо Печеников стоял на пост на вратата. По едно време дошли двама души цивилни агенти и показали заповед за арестуването на Петър Дънов. Славчо им казал: "Щом търсите Учителя, влезте в салона!" Те видели Учителя положен в ковчега и си отишли. При Иван Антонов преживях 4-5 месеца. Ходех на Паневритмията да гледам как се играе, Учителят на няколко пъти минавайки покрай мен ми казваше: "Рекох, свири "Махар Бену Аба". Аз не исках да свиря, не исках да хвана цигулката. По едно време, вероятно поради преумора от лечението на Иван Антонов и безсънието, започнах да буйствам. Нападнах го един път с нож, разбира се никога не бих го набол, но той се уплаши и беше як, та ме хвана, върза ме и едвам ме отвърза за обед. Иван не можа да ме излекува.

8. ДВА ВИДА ВЕГЕТАРИАНСТВО Аз в Германия за две години прекъснах вегетарианството. Видя ми се мъчно да съм вегетарианец в Германия. Малко зеленчуци, малко плодове, в Берлин трябваше да обядвам и да ходя половин час до центъра, да се храня с вегетарианска храна, пържени картофи или пържени яйца. Писах на татко си това, той ми каза, че ми дава пълна свобода по отношение на храната. Проядох месо. Понеже някои от вас, които биха казали, че месото не е вкусно за храна, направо биха си изкривили душата. Даже е много вкусно, особено с необходимите подправки. Понеже сме вегетарианци, защото не искаме да се убиват животните, някъде четох, че ако един човек трябва сам да убие едно животно, след това да му одере кожата, да го свари или за да се нахрани, то мнозина биха се отказали от яденето на месо. Когато 1931 г. стъпих на българска земя, още от Драгоман аз престанах да се храня с месо, та дори и до днес. Съпругата ми готви отделно в тенджерка за себе си, отделно за мен. Тя е почти вегетарианка. Един ден поканих Георги Сотиров-китариста и брат Нестор Илиев, да си поприказваме и да се почерпим. Пратих го да купи закуски от хлебарския магазин на ул. "Витоша". Обясних му, че има два вида закуски: едните бяха по-скьпи, т.е. с масло, а другите по-евтини с мас. Казах му да купи от по-скъпите, т.е. от тези с масло. След малко този брат се върна и ми каза: "Нищо не купих". "Защо" "Защото, казва, двата вида закуски са правени върху една и съща маса, т.е. закуските с масло и закуските с мас са били направени върху една и съща маса". Ядохме хляб и сирене с чай. Този брат се намира може би между вас. В моите очи той стана смешен. Сам Христос казва: "Не осквернявай това, което влиза в устата, а това което излиза от нея". Според мен не е доказано, че Христос е бил вегетарианец. По-добре да ядеш месо, но да бъдеш добър, благочестив, честен човек, отколкото да не ядеш месо, а да имаш други, недобри прояви, например да си женкар, да си пушач. Има и такива между нас. Ако греша, поправете ме, а това, че нямаме приятелски отношения помежду си, че си завиждаме, че се поскарваме в някои случаи, че не си приказваме и минаваме един до друг без да се поздравим, това какво е? Това братски отношения ли са? Брат Кирчо Стоянов - лъвчето, ми каза за последните думи на Учителя, преди Неговото заминаване. Учителят е казал дословно: "Ако имах дванадесет ученика като Христа, бих преобразил цялата земя. Съжалявам, че не оставих един ученик в България". А около Учителя бяха тогава: Боян Боев, чудесен брат, Борис Николов - председател на Братския съвет, Георги Радев, нашия най-голям астролог, Иван Антонов, дядо Благо (Стоян Русев), сестра Паша,която стилизираше беседите на Учителя, сестра Елена Андреева, сестра Савка Керемидчиева, не мога да изброя всички, забравил съм ги, а Учителят казва, че не е оставил ни един ученик в България. Според мен ние сме само Негови последователи. Още не сме ученици. През 1926 г. на събора в София брат Георги Стайков от Пловдив покани и доведе Стоян Ватралски, евангелски пастор и поет. Той чу една беседа на Учителя, имаше разговор с Него, присъства на Паневритмията, хареса я много и написа едно брошура за нас, озаглавена: "Кои и какви са Белите братя, дъновистите?" Мисля, че баща ми и Георги Стайков платиха за нейното отпечатване. На едно място в брошурата се пише така: "Тези хора се наричат помежду си братя и сестри. Дано никога не преживеят разочарованието, че се наричат така". Стоян Ватралски правилно ни е оценил. Като кажете на един човек брат, ти трябва да си готов да имаш отношение към него като свой рожден брат. Трябва да го обичаш, да му помагаш материално. Докажете ми, че в това отношение греша. Бих се радвал ако е така.

7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ И така аз заминах за Берлин да следвам зъболекарство. Мисля, че станах добър зъболекар. С такова име се ползвах в Же.Пе. Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при многокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи резекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби. След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб. Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване. В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин. Например, чул съм на живо великия Крайслер, присъствах на първия му концерт след триумфалното му гостуване в Америка. Чух Хуберман, Пшихода, Менухин. По едно време, а тогава бях вече в гр. Фале, където се преместих да продължа следването си, случайно се запознах с двама германци-музиканти. Всъщност те бяха бояджии-майстори-декоратори, а не обикновени бояджии. По-младият свиреше добре на пиано, брат му на ударни инструменти. Те научили за мене и ми предложиха да направим трио, за да свирим в едно съседно градче на Хале за салонна музика и за танци. Тогава се танцуваше валс, танго, фокстрот, а не сегашните дивашки танци - рок. И така направихме триото и два пъти седмично свирехме в един ресторант в Битерфелд. Да продължа историята за двамата германски музиканти. Те веднага разбраха в разговора ни, че съм чужденец. Попитаха ме какъв съм. Аз отговорих: "Их бин булгар". А те пък разбрали: "Их бин унгар", т.е., че съм унгарски цигулар. Аз не ги поправих и затова бях за тях унгарския цигулар Филип Стоицев. Въпросът беше, че свирих добре салонна музика и музика за танци. Ресторанта, в който свирехме в Бътерфелд се прочу благодарение на нас, прочу се със своя унгарски цигулар. Един ден щях да бъда за малко развенчан и да загазя. Дошъл и седнал да ме слуша един унгарски циганин. Стопанинът на ресторанта му се похвалил, че има добър унгарски цигулар. Моите колеги ми казаха: "Филип, един човек, твой сънародник седи в салона и ни слуша, поговори с него на унгарски". Ами сега, загазих. Не знаех как да се отърва от това. Казах им: "Той е унгарски циганин. Аз съм чистокръвен унгарец. Той говори унгарски диалект. Не можем да се разберем". Отървах се благополучно.

6. "МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ" Продължавам с автобиографията си. През 1926 г. в нашето семейство се постави въпросът за моето бъдещо следване в чужбина. Татко ми, като всеки добър баща ми предложи да следвам зъболекарство в Германия. Аз по негово време, макар че единствената ми по-сериозна дарба беше музиката не пожелах и не се наложих да следвам музика. На събора през август 1926 г. дойдохме татко ми, майка ми и аз в София и татко ми предложи да се срещна с Учителя и да Му задам въпроса за моето бъдещо следване. Учителят ме прие. Седнах срещу Него на стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен. Разправих Му за желанието на татко си и Го попитах все пак добре ли е да следвам зъболекарство? Учителят ме изслуша и след малко заспа на стола. Захърка страшно. Аз се уплаших и замрях на стола си. Чакам да видя какво ще стане. След малко Учителят дойде на себе си и ми каза само: "Рекох, добре". От това разбрах, че не е лошо да следвам зъболекарство. Много по-късно, спомняйки си тези Негови думи, аз си казах, Учителят вероятно се е излъчил, за да провери в невидимия свят моето бъдеще. Ако е трябвало да стана музикант, професионалист вероятно, Той би ми казал това. Мнозина от вас не знаят, че Учителят е казал: "Музиката не трябва да става професия!" Това е странно изказване. Ако човек не се посвети напълно на музика, например цигулката, със всичките си сили, с цялата си душа, цигулар няма да стане. Той трябва да свири по 5-6 часа на ден, за да получи техника. Хубавият тон на цигулката не се учи. Той е вродена дарба. Ако един цигулар свири шест часа дневно, кой ще го храни? Той трябва да дава концерти, за да се изхранва. Аз така си обясних това изказване на Учителя. Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика, поезия, художество, балет, наука, пътуване по света. Ако ви попитам кое изкуство според вас стои най-високо, сигурно един от вас поне ще ми отговори: "Музиката!" Друг ще каже -поезията, трети - художеството. Моят приятел Иван Антонов, който обича много музика, поставяше балета като едно от най-висшите изкуства. Сега и аз съм склонен да открия в балета едно голяма изкуство. В него има музика, пластика, грация, красота. Великите балерини са много по-малко от великите музиканти, броят се на пръсти. Например: Изидора Дънкан, великата Ана Павлова и много други.