valiamaria

ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ Вергилий: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението".

СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА Веска: Една от добрите ученички на Учителя беше сестра Гръблашева, с чийто съпруг Учителят още в Америка имал връзки, познавали са се. Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано. И тази ясновидка започва така по един много нетактичен начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите. Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа. Учителят наблюдава цялата тази трагикомедия, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва. Но един ден, след като така минава известно време и оредяват вече столовете и оредяват местата в Школата, Той повиква сестра Милева и й казва: "Сестра, сега това, което вие направихте, сега ще го поправите. Идете, сестрата, ясновидката се ръководи от един дух, който е мой враг и който краде моите мисли и който извършва ограбване и затова идете сега. А в Школата ви давам това, което Бог ми дава и което е подходящото за вас". В този смисъл говори Учителя. Сестра Милева изживява голяма скръб. И й казва: "Иди сега и върни всичките тези ученици, които си отклонила от Школата". В: Значи духът, който я ръководи краде... Веска: Онзи краде, да, така й казал Учителя. И след това тя отива и изживява голямо страдание с това, нали вижда си своята грешка, вижда си нестабилното отношение към Учителя. В: Значи иди и един по един ги доведи обратно. Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме".

40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ Вергилий: Искам да питам кога Учителят е посещавал домът на вашия баща и на дядо ви? Веска: Учителят е посещавал домът на дядо ми, понеже Учителят е бил в евангелски среди. А освен това Той е посещавал и цяла България и вероятно търсил своите ученици или там където семейства, в които негови ученици ще се преродят. Затова Той е посещавал домът на моя дядо и на моята баба в Пловдив. Даже моята майка Го е черпила със сладко, без да знае разбира се, знае, че Той е г-н Дънов и повече нищо. Дядо ми и баба ми са имали отношение към Него, но те са си останали верни на черквата, били са много предани евангелисти. Това знам от майка ми. В: Тогава вие били ли сте родени? Веска: А-а, не съм била родена още, не. Това е било още когато майка ми е била в гимназията ученичка. Да, тя след това отива в Цариград, да. В: А след като се връща, майка ви се оженва. Веска: Той посещава много често Пловдив, понеже там има Бяло Братство, но ми се струва, че тогава не са имали срещи. В: Значи преди това. Веска: Преди това. В: Значи фактически вие сте още горе в невидимия свят. Веска: Той вероятно ни напътва къде да дойдем, защото действително, мога да кажа лично за себе си, че аз съм благодарна на живота, който Бог ми е дал в този век: първо, че срещнах Учителя и второ, че действително това семейство, в което се родих, които ме отгледаха и възпитаха, аз действително срещнах един максимум от Любов, която може да даде човешкото сърце, човешката душа, една просвета, която човешкия ум може да даде. Защото от страна на майка ми и на баба ми и на дядо ми, от страна на майка ми на баща ми, на брат ми Гавраил и на брат ми Апостол и на лелите ми, аз съм срещнала Любов, обич и много, много нежна грижа. Това се дължи именно, вероятно на тази грижа на небето, да ми даде условия чрез това възпитание да мога да срещна и да видя в лицето на Учителя Христа. Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст. Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници. И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа. А моята баба, на мама майка й, с нейния баща Захари Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви. В: Вашата баба? Веска: По майчина линия, мама Ефтимия. Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва Захарий. Той дори ги е водил на реката Йордан и ги е кръстил, тука нашият Спасител се е кръстил, така ги е завел, даже поръсил главиците им с вода от реката Йордан. Бил е един много честен и много правдив човек, който си е бил предан на изкуството. След като идват в България той наскоро си заминава. А тогава вече в България имало американско училище, американски девически пансион отворен в Пловдив и баба ми постъпва в него и там завършва. Дядо ми пък е свирел хубаво на цигулка, дядо Гавраил, тъй че в това отношение, те са били някак си облагодетелствани от присъствието на Учителя. Но останаха си верни на църквата.: А вашата майка? Какво беше отношението й към Учителя, към Словото? Веска: Мама, как да ви кажа. Мама понеже беше слушала клевети от света срещу Учителя нямаше така, нямаше правилно отношение към Учителя. Тя скърбеше, че ние се отделяме от черквата. Баща ми беше по-свободолюбив, по-отворен някак си, дори той идваше на Изгрева да слуша беседи, дори в Мърчаево съм го водила и бяха приятели с д-р Жеков. Доктор Жеков много го обикна него. А майка ми, след като си е заминала вече, сестра Йорданка Жекова, мир и светлина на душата й, тя каза на Гали, защото аз пожелах, понеже мама си обичаше черквата, и ходихме с нея заедно на нашата евангелска черква, когато мама си замина, аз изказах желание, като мислех, че ще й доставя радост, да прекара една нощ преди погребението в църквата, което тогава беше позволено. И тя действително там прекара една нощ, преди да я изпратим вече. Но доколкото я разбрах, Гали ми каза, че сестра Йорданка му казала, че мама е била по-доволна от аурата и атмосферата в къщи, отколкото атмосферата в черквата. И тя се е ориентирала към Учителя горе вече. Всъщност мама беше един много честен, много чист, много правдив човек и тя не би могла да търпи този калейдоскоп от характери и хора, които бяха дошли много натоварени и много обременени с недостатъци и които често пъти правеха рецидиви и тя не можеше да понася това нещо. И тя се е натъквала на такива неща, заради което именно жалеше, че ние сме в това общество. В: Ха, жалеше. Веска: Да, съжаляваше. В: Вие бяхме споменали за някои прераждания, които Галилей ги е казал на майка си и на баща си. Веска: Не, това само знам. Това само аз зная. А в предишното прераждане мама е била в Ливърпул, английски по произход. В: Това ви го е казал Галилей. Веска: Да, Гали ми го е казал. В: А баща ви? Веска: Баща ми е бил италианец, така съм го чула, но дали му го е казал Учителя, не съм сигурна. Това не мога да си спомня. Но баща ми много обичаше да пее и беше един така благ характер. Много непрактичен, не умееше да печели пари. Когато си замина, майка ми намери цял списък на хора, които му дължаха, накрая изгори списъка. Но благороден, добър човек беше баща ми, кротък човек.

39. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 Г. В: Какво знаете за побоя срещу Учителя през 1936 г. Веска: За Учителя да ви кажа интересното. Когато Учителят получи побой от този младеж, получи пареза. Независимо от парезата Той продължаваше да изнася беседи. В: Какво знаете вие изобщо за целия случай? Веска: Ще ви кажа. В: От начало до края. Веска: От начало до края каквото е разказано от Гали. Че един ден, както Учителят е в салона, а там е бил брат Йванчо Кавалджиев, който беше цигулар. Там е бил в салона той само. Пристигат двама младежи, единия от тях пита: "Кой е Петър Дънов?" А Учителят в това време е в салона. Учителят казва: "Аз съм този". И Му зашлевява една силна плесница и му нанася удари с юмруци. В това време брат Кавалджиев изчезва от салона, избягва. Спомням си, Учителят получава пареза, както е писано от брат ми. Тогава помня, когато се научават, сестра Елена Андреева казва: "Много грозно постъпихме, как не можахме да бъдем покрай Учителя в това време? Как изпуснахме този момент?" Безспорно, всички бяха потресени от този случай, но въпреки това Учителят остана верен на Бога и си продължи работата с класовете и продължава да чете лекциите си. Учителят продължи въпреки тежкия си говор, който получи от тая пареза. В: Говора Му се намали. Веска: Говора се утежни. В: Утежни. Веска: Да. Замедли се някак говора Му, но все пак говореше и си спомням един хубав неделен ден, когато след беседа ние с моята приятелка Райна Калпакчиева се разхождахме така пред салона, Райна Найденова вече по съпруг, Учителят излезе насреща: "Рекох, нали и вие ще дойдете на Рила?" А в това време Учителят вече е замислил, преди да почне лагера, да се изкачи на Рила и там вече да продължи своето възстановяване. И така както съм го чула разговора от брат Борис, една група братя се заемат да придружат Учителя до Неговото място, горе над езерото, като безспорно, считайки че състоянието Му е много тежко с пареза, той не би могъл да изкачи това голямо разстояние, този стръмен път с много пътеки тесни, каменливи, ронливи. Вземат кон, но Учителят отказва да се качи на коня, може би знаейки, че въпреки бавното изкачване, то ще бъде много по-здравословно отколкото да се повери на коня, и едвам, вече когато се изкачват на второто езеро, понеже тоя преход е стръмен, от езерото гдето е Неговата палатка, вече те са Го качили на коня и така Той е успял да се качи горе и дълго време Учителят беше в палатката Си, обслужван от Савка, която се грижеше за Него тогава и водеше дневник в това отношение. Започваме да се изкачваме на Рила, за да бъдем на лагера вече горе. Известно време Учителят не идваше, ние бяхме много тъжни всичките, но една вечер след като бяхме наклали огън, пеехме, беше една хубава звездна нощ и виждаме по бялата пътечка Учителят. Това беше голямо нещо, много голямо преживяване. И радост, и скръб, защото бяхме виновни пред Него. Толкова тъпи, толкова не будни съзнания. И това беше голямата ни радост разбира се. Запяхме "Светъл лъч отгоре слиза!" След това се започна пак работата. След това знам, че минава известно време, не знам колко време, когато се прибираме вече от Рила, пристига младежа и Учителят с него разговарял ми се струва цял час, знам че дълго време разговарял с него. Това ни каза Савка. В: И какво е искал младежа? Да си търси прошка? Веска: Вероятно.

38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ В: Един друг въпрос на друга тема. Вие сте имали възможност да наблюдавате и да преглеждате различните преводи на немски и на английски от Словото на Учителя. Какво е вашето мнение за преводите на немски, които са издавани? Веска: Първите преводи на немски е правила сестра Тереза Керемидчиева, която ги е правила на немски добре, според мене, макар че някои от братята намираха, че не ги е превела добре, но тя е превела на тоя немски, който тя е знаела, който е бил на разположение тогава. Аз знам само нейните преводи само, други преводи не зная. А знам, че Веса Несторова е работила на английски превода на "Свещените думи на Учителя", Савкиния оригинал, не съм го чела този превод, не мога да ви кажа нищо, но знам само едно, че когато Тереза го е чела на Учителя, Той се е изказал: "Все пак на български те си звучат най-добре". Тъй че моята мисъл е, че в бъдеще до такава степен ще бъде голям интереса към Учителя, че европейците ще желаят да учат български само и само в оригинал да четат Словото на Учителя, което ще бъде най-добре. В: Сега аз си спомням, имаше една книжка "Дер Майстер шприхт". Вие я преглеждахте тая книжка. Веска: Аз я преглеждах, да. Ами превеждана е от сестра Керемидчиева на немски, а от сестра французойката Маркова на френски. И са преведени компетентно. В: И превода е много труден. Веска: По начало превода на Учителя трябва да бъде чист, трябва с много неща да се съобразява човек. Например, когато аз преведох на английски и на немски, какво преведох, не си спомням. В: Хио-Ели-Мели Месаил. Веска: Ха така. Там трябваше да се справя с чисто библейски, библейският език трябва да се ползва там. Друг език е невъзможно. И се справих, така ми се струва. Това, което съм дала. Пък сега знам, че сестра Цанка, понеже около нея имаше голям антураж от млади, новодошли интересуващи се, тя ми е казала, че някаква си много голяма чиновничка от Държавна сигурност, която знаела разкошно английски била превела всичките беседи на Учителя. В: Невъзможно е да ги преведе всичките. Веска: Е, така ми се казваше и аз нищо не възразих, аз държа на това "Днеска не е време още, за да се пропагандира Словото. Понеже имайте предвид, че цяла Европа, специално Америка, гъмжат от окултни школи, гъмжат". Сестра Виола Йорданова беше наша съученичка от Окултния клас и наша много мила, сърдечна, добра приятелка. Тя завърши в София Музикалната академия, отдела по пеене, но свиреше много хубаво на пиано. Беше един много красив човек, много красив, тя като египтянка, красива беше, но една фатална връзка, сърдечна с Михаил Иванов, която я беше довела почти до изчерпване на жизнените сили, тя беше демагнетизирана. Учителят й помогна да се избави от тази връзка. Тя ми е разказвала подробности, обаче. В: И какви им бяха отношенията, до брак ли бяха стигнали? Веска: Тя с много голяма радост идваше, с много голяма радост тримата с брат ми и аз, ние живеехме близко, сутрин рано, за школа, за беседи, по съборите, това беше така едно хубаво пътуване пеш от София до Изгрева. Преди това, било е някакъв момент когато Учителят я вижда и й казва с много нежен тон, възлага й една много приятна задача да работи Паневритмията. Не мога да ти кажа как. Дава й задача да отпечата, да направи едно издание на Паневритмията, даже я целува по челото. В: В България ли? Веска: Въобще й дава задача. Тя още не знае, че ще замине за странство. А брат й в това време е в Америка, авиатор, който при една рационализация в авиомеханиката получава много големи награди, парични и възползвайки се от това в 1946 г. той я поканва в Америка, да замине при него. Там тя заминава и остава и до този момент тя живее в Америка. Там свърза живота си с един, който бил говорител в радио Ню Йорк. Като съпруга на тоя човек тя се нарича вече Виола Бауман. В: А тук се казваше? Веска: Виола Йорданова от София. Баща й е бил минен инженер и ние понеже живеехме близко се сприятелихме. Даже по едно време тя ми даваше ноти, за да свиря аз, а аз й предавах немски. Но тя замина 1946 г. и дълги години не беше се обаждала изобщо на нас, защото живота там я грабна и преди няколко години, не мога да ви кажа точно коя година, 1979 г. ли беше, тя дойде за пръв път в България и ме намери. Обади ми се. С Гали заведоха много голям разговор и тя беше ентусиазирана вече, каза: "Аз имам една задача, която Учителят ми я даде. Трябва да я реша, и безспорно не минаха две години и тя каза: Аз съм готова с Паневритмията", която беше издала в Америка с нотния текст и тя на един много хубав английски език, спазвайки всичките образи, мотивите поетичните и образите, тя прави един разкошен превод на английски език на текста на Паневритмията. В: Вие сте го прегледали. Веска: Имаме го. Тя го е превела. В: Вие го прегледахте? Веска: Той е много хубаво направен и изпраща подарък един екземпляр с посвещение на брат ми и на мене, като на добри приятели. Брат ми, който обаче беше много стриктен и много строг във всичко, което се вършеше в Школата и което трябва да бъде оставено като достояние на бъдните поколения, държеше много за прецизна работа и се нае такт по такт да провери напечатаната Паневритмия, нотната част и откри много грешки в тактовете, неспазване на тактове, мелодична форма. В: На какво се дължат тези грешки, на редакторите? Веска: Грешка на редакторите. Виола се е доверила на тях и изглежда не е следяла работата отблизо, за да им напомня за направените грешки. И така отпечата работата с грешки. Брат ми с брат Филип Стоицев прегледаха работата също и брат ми й написа много подробно писмо с този анализ и го прати. Но след това той вече заболя и не мога да зная Виола какво би могла да направи след това. Не зная дали е предприела нещо, защото в това време пък тя се разболя. Правиха й операция на окото от глаукома и от катаракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този характер, които са я ангажирали. Даже и до този момент аз нямам писмо от нея. С нея си кореспондирахме редовно, от годините когато вече се видяхме нали. Това е за нея, което мога да кажа. В: А остана ли копие от изложението на Галилей до нея? Веска: Не, няма нищо. Той й пише просто писмо на ръка написано писмото. В: А няма ли бележки от коригирането? Веска: Не, няма нищо. В: Вие казвате, че имате Паневритмията. Веска: Да, имам я. Гали извика тогава Филип: "Ела, филипе, има нещо интересно". Но впоследствие тя изпрати една ролка с нейно вокално изпълнение на Паневритмията струва ми се акомпанимент на пиано. В: На английски? Веска: Да, на английски, обаче аз това изпълнение не съм го чула понеже ние нямаме магнетофон и Гали е ходил при Филип и вероятно в неговия дом са направили проверката, но Гали беше на мнение, че не е качествено изпълнението. Тя имаше едно тремоло в гласа така сега вече гласът й е отпаднал и някои тонове са занижени изобщо има една нечистота на изпълнението във вокално отношение, но безспорно за това именно е то да се запази така като антика отколкото сега да се пуска. В: Насам-нататък. Веска: Да. В: Значи така стои въпроса. Веска: С Виола, да. Тя е много предан човек. В: Паневритмията я имате. Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата месеци наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение. И добре, че тя ни писа. И ние изчакахме известно време и не знам как стана, Гали напомни на някого да му каже и той по телефона каза: "Елате да си вземете книгата". Аз даже бях малко строга към него и казах: "Гали, ела ти да говориш!" Не ми се говореше, защото щях да го нарежа направо, аз много мразя неучтивостта. Както и да е, получихме книгата с автограф от Виола. И това е. Иначе текста поетичния е много добре преведен, много красиво направен, много точно, но в нотния текст има грешки. В: Може ли да се смята и да се приеме от вас този превод, който е на английски, така да остане за в бъдеще на английски? Веска: Абсолютно. Това мога да ви кажа и подпиша с четири ръце. Абсолютно. В:Защото първо тя е българка, която знае много хубаво български, знае езика. Веска: Абсолютно хубаво го е превела. Аз даже й писах: "Поздравявам те с този прекрасен превод от български на английски език". Прекрасен превод. Но вече в музикалната част Гали там имаше забележки. В: Значи ние имаме вече модел за превод на английски. Веска: Да, разкошен. Точен, прецизен, така точно спазени образите, идеята, всичко. Тя е много хубава душа и даже си споделяше, че този Михаил Иванов пак й се обаждал когато ходил в Америка, искал да я види. И тя казва: "Направо се страхувам да го срещна и не желая да го срещна". Та така беше последното й отношение към него. Така че той в Канада има общество.

37. ТЕОСОФИТЕ Вергилий: Рудолф Щайнер на времето се е отделил от теософите. Веска: Да, а сестра Цанка ми е разказвала, тя е чела "Тайната доктрина на Елена Блаватска", която също се е опитала, разбира се продиктувани отгоре, понеже била медиум да напише също така този генезис, именно тази инволюция, инволюционна история на човека. А Учителят казвал: "Каша". Направо й казва: "Каша". Това е което мога да кажа. В: ДА, аз съм срещал едно изказване на Учителя по отношение на теософите. И казва: "Говорят за четвърто, пето, шесто поле. Те, казва, не са стигнали до трето поле, как ще говорят за четвърто?" Веска: Още повече, че те практикуват и прилагат методи на източните школи, които са абсолютно неприложими към европейския натюрел и аз ви казах за този брат Петър и много наши хора, които са си служили с тези системи за дълбоко дишане, си увреждат с това нервната система и здравето. Учителят казва: "Аз ви давам това, което е най-подходящо за вас. Един човек на изтока в онези години има време да съзерцава с часове". Бащата на Рабиндранат Тагоре, който бил един голям мистик, учен, един от техните големи издигнати духове, той съзерцавал по три часа сутрин, медитирал. Като е заставал край брега на реката Ганг, когато весларите са го видели, че той пристига за медитация, те са се оттегляли от реката навътре, за да могат да го оставят в абсолютна тишина да съзерцава. Кой европеец днеска има часове за такова съзерцание? Европеецът е човек на динамиката. Той е човека на дейното начало, той трябва във физическото да действа, да работи, да изучава минерали, растения, животни, звезди, цялата Вселена, да я проучи с нейните закони. Той няма време за такива дълготрайни, многочасови съзерцания. Затова нашия Учител ни даваше по една формула: по 2-3 минути, пет минути за размишление, когато Той изнася своите лекции, дава по пет минути за медитация, да се концентрираме. Щото едно по-дълбоко медитиране няма да има ефект. Ще има обратен ефект върху европееца. И затова Учителя в това отношение е единственият, чиито методи във всяко отношение ние можем да следваме. Защото той е изпробвал всичко, какво отговаря на нашия натюрел ни повече, ни по-малко, ни грам повече, ни грам по-малко. В: Сега, при българските условия между двете световни войни се разраства много теософското движение. Вие познавате ли тука много теософи? Те и в нашите среди са били. Веска: Аз ще ви кажа. Лично се запознах така за кратко време с един теософ - Никола Трифонов, който беше приятел и с брат ми Гавраил, един много честен така, един много благороден и хубав човек, едни хубави сини очи имаше, имаше огромна теософска библиотека. Четяха, някои от тях бяха вегетарианци, но повечето от тях си, всичко това, което им предлагаше източната теософия го знаеха като една теория. Не го прилагаха. Много от тях си бяха месоядци, водеха един обикновен, нормален живот. На моята снаха леля й, леля Варвара Багрянова, тя беше теософка, тя беше вегетарианка, един много издържан човек така в морално отношение, но дори ми е казвала: "Знам още колко прераждания ще трябва да идвам на земята и как не ми се ще да се прераждам вече. Отново да почвам пак да боледувам, тези болести детските, да ходя да уча". Тя беше учителка по литература и беше завършила колежа, Роберт колеж в Цариград. Знам, че теософията не им даде някаква опора, някаква сила да се справят със своите проблеми като личности, като индивидуалности. Знам, че сестрата на ръководителя на теософското общество Софрони Ников, тя идваше горе на беседи при Учителя. Беше една от много добрите посетителки на беседите Му. Сестра рождена на Софрони Ников. Но нито един от тях не дойде при Учителя понеже те се считаха за много големи капацитети завладели вече едва ли не някакви си логоси в космоса. А Учителя казваше как да се храним, как да дъвчем, как да дишаме, как да ходим по екскурзии. Това беше нещо много елементарно, детско, наивно в техните очи за изостанали в развитието си души, които трябва сега да се учат на такива елементарни неща. Затова те със своето големство пропуснаха да пият от най-чистия извор на Словото. Аз познавам Николай Райнов, зная го като професор по история на изкуствата в художествената академия, където изявяваше огромни знания, голяма ерудиция. Неговите лекции по история на изкуството съм посещавала с интерес. Тогава академията нямаше още прожекционен апарат. Но той с такива подробности описваше всяко табло, всяко творение на художника когото разглеждаше, с всичките подробности в рисунъка, било в нюансите на цветовете, на багрите. Но той самият пиеше до вцепеняване, пушеше и т.н. макар че през последните години на живота си той пожела да види Учителя. Неделчо Попов е бил с него голям приятел, пожелава да го заведе в Мърчаево при Учителя. Щото Николай Райнов казал така на Неделчо: "Аз чувствам, че Той ме ръководи, когато аз пиша вдъхновено". Николай Райнов има разкошна литература на един така богат български език, че вие можете да се учудите само на това богатство. Той изковава, но изковава от корена на българския език оригинални, красиви думи, които прилягат напълно към гамата на българския език. И Неделчо Попов го завежда в Мърчаево Когато Николай Райнов се спуска да прегърне Учителят, последния застава на дистанция. Бил е пиян? Той взема голямо участие в оргиите на астралните духове. Първата му съпруга Дияна беше леля на моя съученичка. На Диана той посвещава първите си богомилски легенди. Да. И с нея той обикаля цяла България, изнася сказки на теософски теми и една година, струва ми се 1929 г. е било през есента, той изнася сказки из България и отиват в Ямбол и там изнасят сказка някаква пак на теософска тема, но вечерта се събират на гуляй на клано теле. Жена му получава на другия ден синя пъпка и за няколко дни почива. Първата му жена. От първата си жена има двама сина. Богомил и Боян. Боян се кръщава на Боян-магът, който е всъщност идеологът на богомилското учение, а Богомил, вече на поп Богомил, който е разпространителя на учението. Той има големи познания и ако четете неговите литературни творения "Видения из древна България", книгата "Царете", той описва нашата българска древност подробно, като че ли той е съвременник на тези събития. В: Искам да ви питам за срещата, за онова, което ви е казал Неделчо Попов? Веска: Е, това е. Повече няма. В: Е, как е завършила тази среща? Веска: Това Неделчо Попов само ми каза. Може би са разговаряли, но аз пък не зададох и въпрос на Неделчо, но знам, че така е било. Но Николай Райнов все пак е имал отношение към Учителя, но е имал да плаща още много данък на други светове.

36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР Вергилий: Какво ще ни разкажете за щайнеристите? Кои бяха първите представители в България, които застъпваха неговото учение, превеждаха и т.н. Веска: Аз това не мога да ви кажа, но аз самата попаднах на него и го обикнах, защото първо аз чух неговото име от катедрата на нашия професор Гълъбов, когато ни говори за Гьоте, той ни спомена за Рудолф Щайнер. Рудолф Щайнер е един от тези, на които е била възложена задачата като един голям екип от академици и познавачи на черковното творчество, да, именно да обследват цялото литературно творчество на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И съм чела специално, а пък от професор Гълъбов аз се насочих към Рудолф Щайнер. Но имах моя приятелка германка, която пък имаше, нейната сестра е била във връзка с швейцарец от неговото общество и те имаха много литература от него на немски и аз от него съм чела много лекции и ми е абсолютно изяснен неговият образ. Даже знам, че той е роден в една и съща година с Учителя - 1864 г. Но си заминава 27-а година ли, 25-а година ли, ако се не лъжа, но Учителят в една беседа казва на класа: "Знаете ли кой присъства сега тука невидимо? Рудолф Щайнер. И се учудва, че такива висши, големи, сложни истини могат да се преведат на толкова прост език както аз съм ви ги предал." Щото аудиторията на Рудолф Щайнер е била, неговото общество е от образовани хора с по 2-3 дипломи. Литератори, писатели, художници, скулптури, музиканти. И той говори на един академичен език там. А тука се учудва, че има например една Мария-захарната, тука при Учителя имаше не необразовани, а неграмотни хора имахме, а Учителя със своя Божествено-педагогичен усет успя и до тези съзнания да сведе великите Истини. И това е учудило в момента, когато той е слушал лекцията на Учителя Рудолф Щайнер. В: Аз си спомням, че са ми разказвали как му е изгорена Школата. Веска: да, аз ще ви разкажа специално за него, понеже много го обичам Рудолф Щайнер. Защото той за мене е един от учениците на Учителя, който работи в Европа пред просветените европейски умове. В: Какво знаете вие за неговата школа, която е изгорена? Веска: Ами ще трябва да ви кажа подробно. Ще ви разкажа всичко подробно, защото съм чела. В 1964 г., когато празнуваха 100 години от неговото рождение аз получих от моята приятелка германката алманах. В: Имате ли го този алманах? Веска: Дадох го на един човек, който не ми го върна въобще. Много съжалявам, че аз много работи така съм дала. Алманах, в който имаше много интересни статии и аз ги преведох и ги дадох на една моя близка, която почина. Спомням си статиите, спомням си съдържанието. В: Тези статии можем ли да ги намерим? Веска: Не, абсурд, безвъзвратно са загубени, но каквото си спомням ще ви го разкажа когато специално ви говоря за Рудолф Щайнер. В: Да. Веска: Той е една крупна личност. Имайте предвид, че той се ражда в едно много бедно семейство. Баща му е пощенски чиновник, телеграфист. Майката една обикновена домакиня. Но ако им видите портретите, това са патриархални духовно изработени личности. Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята. Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада". Много интересно. Той самия като дете, така много силен ученик е бил и още като дете обичал да помага на своите съкласници. Той казва така: "Аз още като дете знаех, че много по-реален и по-цялостен е невидимия, така наречен духовен свят, отколкото физическия свят. Аз по-мъчно се ориентирах във физическия отколкото в духовния свят. По ми беше трудно да опиша един предмет от физическото поле отколкото от духовния свят". И още като дете той имал видения, но мълчал. А, той е роден, неговото слънце е в знака на рибите, мълчание, мистичен знак. А в Асцендента има скорпион. Така е хубав човек, такива очи, асцениращи очи, дълбок. Аз имам неговия портрет, ще ви го покажа някога, но вече по-възрастен. Много честен, безкрайно честен човек, честен, доблестен, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта. И като дете той е трябвало да живее в една стая голяма, която е била и кухня, и спалня, и приемна, и всичко. Това е било на някаква гара, в която са слизали много пътници и са се събирали винаги при баща му и така той има много приятели: учители, аптекари, така хора от най-различни слоеве и малкия Рудолф обичал да се вслушва в техните разговори. Но най-интересен ми беше неговия приятел, който му разказал за страните, в които е бил, който му разказва за далечните страни. "А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам. Всичко това нали изниква от неговото подсъзнание, от големия склад на неговото подсъзнание. Научава езици, всичките езици тези, и даже, той разказва само. Даже когато му пишат биографията, той казва, той не обича много всичко да разказва за себе си и просто едва са успели да изтръгнат някои работи да им разкаже. И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време. Казва: "Рудолф, моли се за мене". След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат. След като завършва във Виена гимназия, той записва във Виенската техника инженерство и всичките негови професори разчитат, че той ще стане един прочут инженер, математик, понеже бил безкрайно способен в тая област. Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и уважение и някакъв си билкар с когото са се засрещали в полетата край Виена. Той, Рудолф ходел вече да проучва развитите растения и билки, с който човек се разбирали на тяхната тема за влиянието на планетите върху билките и вече влиянието на билките върху човешкия организъм. Той завършва техникума и започва да предава уроци като частен учител в разни частни домове и един от интересните случаи, че в един дом на Виена той успява да подготви един ученик от гимназията, който е бил умствено изостанал. И той го подготвя така, че той завършва като отличник гимназията. След това това момче завършва медицина. Но във първата световна война пада на фронта убит. В това време му възлагат задача, но в същото време Роза Люксенбург вика Карл Либкнехт да работят във Виена. Те са социалисти. Вече изнасят новия мироглед, нали атеистичният вече аспект нали, внасят го в мирогледа на своите съвременници и го поканват като много добър математик, понеже те се грижат за духовното издигане на работниците, да благоволи да вземе участие в курсовете, които те учредяват за работниците. И казва, неговите аудитории бяха претъпкани от работници. Той преподаваше математика, но така, че те го слушаха с притаен дъх. Но той казал на Роза Люксенбург и на Либкнехт: "Аз съм с вас, но не съм с вас в едно отношение отрицателно, което имате към първопричината, към Бога. тука не съм с вас". С него са се занимавали какви ли не фактори, които искат да еманципират жената, тези общественици големи. Познава и Ничше. Той казва: "Когато аз трябва да проуча един човек, аз влизам в контакт с неговия лъч и го откривам в акашевите ръкописи и тогава мога да говоря за него". В: А кога организира Школата си? Веска: По-късно. Сега първо, той изнася сказки обаче: за Гьоте, за Шилер, за големите хора. Той много уважава Гьоте, който е един от културтрегерите на света, не само на Германия. Неговият труд е важен за светлината и за растенията. Той също така има много интересни есета върху природни явления, за гранита. И той бива избран в един екип с академици да обследват литературното наследство на Гьоте и Шилер във Ваймар. И като отиват там, той Гьоте казва така: "Имаше огромна разлика в тълкуванията, които даваха моите академични колеги и неговото тълкувание, което се ръководеше от един дълбок мистичен критерий". В това време той изнася сказки разбира се и понеже живее като бекяр така, една съпруга на един починал военен, която има синове в гимназията го поканва. Казва: "Г-н Рудолф Щайнер, в моя дом ще намерите квартира и пълна обслуга. А в замяна на това вие ще бъдете така добър да занимавате моите синове". Не знам как става, но той се оженва за нея. Сега, предполагам, моето предположение е това, че той, за да спаси нейното име, понеже хорските уста са без мярка. Вероятно, за да я спаси от клюките, той сключва с нея брак. Обаче тя умира подир две години. Това го смущава. В това отношение както Учителят казва: "Той не усети как се подхлъзна!" Но това може да каже Учителят, аз не мога да го кажа. В: С какво? Веска: Ще ви кажа после, защото той се жени втори път. Във Ваймар той развива тази дейност вече, същевременно окултните общества в Европа се ориентират към него, защото виждат, че той е един човек, има сила, има знание, има много дълбоки познания и Ани Безант и Блаватска и Ледбитер така го наобикалят понеже в Европа има вече създадено окултно общество. Ани Безант и Блаватска го канят да стане техен сподвижник. И той става секретар и известно време работи с тях. Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове. Той казва: "Това са европейци, хора на интелекта, други са методите, по които трябва на тях да се откриват реалистичните духовни истини". И понеже те прилагат методите на източната школа, той казва: "Вие трябва да знаете, че източния човек е един натюрел, европееца е друг натюрел. Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Рудолф Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието. Ако вие работите така, няма да имате резултат, аз се отделям от вас". Тогава той казва: "Вие сте заети с вашата теософия, вашите индуски божества, аз създавам антропософия". Антропос значи на гръцки човек. "Мен ме интересува човекът. Как е засегнат във Вселената, какви са неговите пътища, по които той се развива, какви култури ще създаде и каква е крайната цел на неговия път, на неговия живот". И действително, той в живота си успява да изгради една такава система обоснована на много трайни истини, които той е заимствал от акашовите ръкописи. И всичките негови лекции са изградени върху тези абсолютни Истини на тази огромна Вселенска библиотека където са засегнали вечните принципи на Битието. Той е против всякакви сеанси да се правят, но когато трябва само. Те са ги правили, те са правили сеанси с Ани Безант, Блаватска е била медиум, и онази е била медиум, но те не са имали тази култура, този поглед, исторически поглед за развитието на нещата на Вселената и на човека отделно и на взаимоотношението на човека и Вселената и природата. Такава е разликата между тях. И тогава той се отделя от тях и създава антропософското общество. Така той създава своята школа. Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа. Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи, естествоизпитатели, хора на науката. Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една абсолютно различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека. Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука". Той продължава своята дейност като изнася сказки в цяла Европа на най-различни теми. Същевременно той работи усилено и върху себе си, прави своите анализи, своите проверки в акашовите ръкописи и съжалявам, че не мога да ви кажа с години как точно става, но някъде към хиляда деветстотин и нещо след това той създава в Швейцария, в Дорнах своя институт, който той наименува Гьотеанум в почит към приноса, културния, който е дал Гьоте на човечеството. Гьотеанума е построен по негов архитектурен план. Той взима живо участие в неговото изграждане. Материала, от който той е построен е дърво. Интересното в тази постройка е централния купол, подпрян на седем колони и всяка колона символизира една от епохите на развитието на човека. Всяка колона има свой специфичен символичен знак, изписан върху нея. Петата колона, символизира петата раса, именно културата, която изгражда бялата раса, нашата епоха. Той сам я изработва от бряст и върху нея поставя като символ двойният змиевиден жезъл; това е змията, която слиза с главата си надолу. Тя представлява инволюиращия човек, човекът, който слиза от Божествените светове, минава през всичките други светове докато се облече в плът и кръв и стане абсолютен гражданин на физическата Вселена. Змията в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек. Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции. Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт. Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си. В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи". Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари. Когато го среща, тя има и сън-откровение, че това е връзка от много далечни времена, от времето на древна Елада, когато той бидейки Питагор, ръководител на древногръцката окултна школа, я среща като своя ученичка. С нея сключил брак. Тя разбира това нещо, разбира се и той го разбира, но Учителят в беседата си казва: "Той не разбира как се подплъзна", защото все пак у него, той е бил един човек с много голяма любов към ближния, обичал е своите ученици, ценял е своите ученици като сътрудници. Моето предположение е, че той е сключил с нея брак, един брак, който е абсолютно необикновен, щото тя му е била дясната ръка и може би той от кавалерство, от рицарско чувство да я защити от клюките на обществото, вероятно той е направил този брак заради това. Но той не е трябвало да жертва, все пак да прави този компромис заради мнението на хората. Той може би трябваше да остави тя да понесе да кажем клюките по свой адрес, той по свой адрес, без да има някаква истина, т.е. някаква как да ви кажа обикновена връзка, за която тъй може би се говори. Това е моето схващане, защото те са работили така къртовски, че те не са имали време да спят. Той както разказва, в неговата автобиография те са били в преписка с целия свят. Тя е превеждала неговите лекции и след това са се разпращали по всички европейски страни и в Америка и в Англия са отивали. Трябвало да бъдат превеждани и както той казва цели свитъци, те са натрупали в такива кошове за пране каквито имаше на времето, такива високи кошове за пране и са ги мъкнели двамата до пощата, да ги предават на пощата. Това е един огромен, огромен труд, на който той се е посветил с целия си жар. В това време разбира се не спира дейността си и враждебната ложа. Чрез хора на науката, които застъпват материалистическите концепции, с хора на обществото. Така един ден когато той пътува във влака за Мюнхен, някакъв кондуктор, който го познава когато му проверява билета го нагрубява даже, което изразява едно обществена неприязън към него, което произтича от известни кръгове. Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един естествоизпитател като Хекел е материалист. Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата". Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше. И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно абсолютно преклонение, любов към Христа и неговото учение. Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство. Христовия Дух, е Който през вековете нали ще бъде Просветителя, Избавителя, Учителя на човечеството. Той празнува в своята школа Рождество Христово и през нощта бива опожарена неговата школа, бива опожарена тази централна сграда и когато на сутринта всички констатират ужасния пожар, който е изпепелил тази тяхна школа, от която останал само централния купол. Той самия казва: "За да допусне Бог това явление, отрицателно явление, трябва да има нещо гнило в нашето общество". Той търси причината все пак в живота на обществото си, но факторите, които опожаряват, които създават опожаряването в школата са католиците, които са го гонили непрекъснато заради неговото, според тях, отцепничество от официално признатата религиозна институция тогава на времето. Всички са покъртени, но същевременно той е един човек на волята. Казва: "Ние пак ще изградим нашия дом". От всички страни на света се стичат хора да помогнат със своите дарения материални и той казва сега така: "Сега постройката на Гьотеанума ще бъде изградена от съвременен строителен материал, т.е. железобетон, който да отговаря на днешния век, на нашия век, с който се гради днеска всичко". И той пак дава така идеята и скицата за архитектурното оформление на сградата като казва, че понеже тя е на фона на Юрските планини в Швейцария, контурата на сградата трябва да бъде в хармония с хребетната линия на юрския масив. И така той успява да я построи на нова сметка и работи. В това време той създава много трудове във всички области. Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат. Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта". В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят... Веска: Има еквивалент. В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове. В: Той първия брак сключва. Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен. Когато той е във Ваймар и прави своите изследвания, той живее у тях под наем. Тя вижда, че той нито редовно се храни и тя му казва: "Г-н Щайнер, аз съм готова да ви дам всички удобства, да имате и храна, и удобно жилище и чисто жилище, но моята молба е да помагате на моите синове в тяхното учение". И той разбира се е отзивчив. Тука веднъж помага и може би пак, за да я спаси от хорските клюки той сключва брак с нея. Тя подир две години си заминава, освобождава го. И тука е може би неговото недовиждане за нещата. Но как да ви кажа, аз като един съвсем обикновен човек не смея да правя тази преценка и да дам това мнение. Само Учителят би могъл да даде тази преценка и така да определи неговата спънка в този живот. Но за мене той си остава един от много големите просветени умове на Европа, който хвърли голяма светлина по всички въпроси, понеже той написа тълкувание на всички Евангелия, на Битието, на много, разчете като дешифрира съдбата на много велики личности, исторически на човечеството, на хора на науката, на изкуствата, с голямо преклонение пред Христа и Христовия Дух, с голямо преклонение пред Учителя също. В: Кога се срещат впрочем с брат Боев и проф. Консулов? Веска: Като студенти. В: Това при първия брак или втория брак? Веска: Не, той вече е професор. Това е може би преди втория му брак. Там нататък някъде, понеже той вече е установен професор в Мюнхен. Той вече не е бекяра, който живее във Ваймар. Той си е приключил работата с Гьотевите изследвания и сега е вече в Мюнхен професор по ботаника. Той завежда катедрата по ботаника. В: Значи в онзи етап, в онова време на основаване на школата го срещат Боев и Консулов. Веска: Да, срещат него. Тогава. И той има вече отношение към славянството, знае че бъдещата мисия на човеколюбив е именно, тя е мисията на славянството, затова с такъв интерес той се отнася към тях и ги отправя именно към Учителя, който работи в България. В: Кои са първите му последователи в България? Веска: А, това не мога да ви кажа. Знам, че той има тука общество, но никога не съм се срещала, лично аз не познавам никого от неговите освен една швейцарка, която ми беше дала негови книги да чета, а знам, че тука някъде в София, в Русе ми се струва, че има негови последователи, но аз абсолютно с нито един от тях не съм се срещала, за да разговарям. В: Аз си спомням, че в първите години, когато брат Боев се връща от Германия студент, той пише доста статии за антропософите във "Всемирна летопис". Веска: Да, пише, пише вероятно, защото той все пак е познавал него като професор и се е интересувал от неговото учение, от неговата школа бих казала, световна школа в Европа, аз така мога да я нарека. В: Аз съм срещал някои преводи, т.е. на пишеща машина написани, преводи от Рудолф Щайнер. Кой ги е правил? Веска: Не мога да ви кажа. Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал. Аз с удоволствие бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента. Понеже той е с много ясна мисъл. Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото тяло. Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно тяло. Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Рудолф Щайнер до последния си момент пише. Пише някакъв акт научно-медицински труд и неговото легло, така да се каже, в което той прекарва последните месеци от живота, е поставено в подножието на този пети стълб в неговия Гьотеанум. Там той си заминава. Пише, работи непрекъснато. Сега знам, че той има някакво страдание стомашно, в тази област коремната. Дали е бил някакъв рак. В: Коя година си заминава? Веска: Не мога, върти ми се нещо в ума към 25 година ли е? Струва ми се, че някъде около своята 60-годишна възраст си заминава. Направете сметка -1864 г. е роден, много съжалявам, аз имах така пълни бележки бях държала за него, но нямам материалите, за да ви кажа датите. Те са интересни датите да знае човек разбира се за него. Така си заминава и остава обаче много голямо движение, което и досега работи, което съществува, но никакви, те работят строго херметически, строго дискретно, не допускат абсолютно никого, който би желал да влезе в техните среди, понеже вече знаят колко е деградирало човешкото общество и казват, че би могло да настъпи опошляване, едно окарикатуряване дори на това учение. Дори една моя близка Вера Гьолгелиева, с г-н Феликс, дошъл от Америка като наш съмишленик тя замина за Швейцария с надеждата, че може да влезе във връзка с хора на Щайнер. Обаче изобщо те са спуснали строга завеса и не са ги допуснали. Това е за Рудолф Щайнер.

35. АСЕН АРНАУДОВ Веска: За Асен Арнаудов мога да ви кажа следното нещо: той произхожда от Сливен, от едно заможно семейство, но той загубва баща си на четири годишна възраст и майка му се приженва ми се струва, но тя е първата която идва при Учителя, майка му, нали в такова едно страдание тя намира Учителя. А Учителят тогава е посещавал много Сливен, поради това, че там е имало Братство. Там е брат Георги Миркович нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света. С Хималаите, с Рила, със Сините планини в Америка. И така след време тя се преселва в София и живее на Изгрева. Купува си едно място и започват да живеят на Изгрева. Като всички по-заможни хора подпомагат Асен, той е учил цигулка не професионално, ами просто любителски, с частни уроци и като завършил гимназия решават да го изпратят във Франция да следва фармация. И той е във Франция, в Париж, следва една година фармация и като се връща, Учителят му казва: "За вас не е фармация. За вашето здравословно състояние не е да учите фармация. Вие сте роден музикант". Той казва: "Ама как, Учителю, аз съм учил цигулка само с частни уроци". "Не, казал Учителят, вие сте един от големите музиканти на миналото. Сега си почивате." И съветва го да следва музика и го насърчава да се яви на приемен, тогава се влизаше в академията с приемни изпити. И Асен казва: "Отивам на приемен изпит, това той лично ми го е разказвал, отивам на приемен изпит, при Учителя отивам първо". А Асен имаше към Учителя отношение като към баща. И Учителят към него едно синовно топло, така напълно откровено отношение към Учителя и Учителя имаше към него отношение като към син. На него му е липсвало именно това бащино покровителство на любов нали, тази здрава бащинска грижа, която дава опора в живота. Точно това даде Учителят на Асен. И Асен Го почиташе и уважаваше, обичаше, просто като свой баща. И отива при Учителя, целува Му ръка и Учителят му дава един портокал, слага му го в джоба и Асен издържа изпита отлично. Разбира се, като завършва той влиза в Царския оркестър тогава на времето, после става симфоничен оркестър. Той си беше един от цигуларите, оркестрант. Но на Изгрева той беше този, който нотираше песните, които Учителят изпяваше на прима виста. Имало е случай както Гали, Гали и той са бивали заедно при Учителя и Учителя казва: "Очаквам някое същество, което ще ми донесе една мелодия, една песен, някакъв мотив от един висок музикален свят, който за пръв път слиза. Иди извикай Асен!" Посред нощ е, към 9, 10 часа и Гали отива в бараката, извиква Асен. Асен се облича, идва. Учителят пее, Асен веднага нотира и аранжираше нещата много хубаво. А той и импровизираше много хубаво на пиано. Като седне той импровизира и изведнъж акомпанимент на каквато и да е песен от Учителя. Но жалкото беше това, че той в хигиенично отношение не последва съветите на Учителя. Ядеше си месо, пушеше си до края на живота. Той затова имаше камъни в бъбреците. Така беше, но той почина от рак на белия дроб и то ми се струва, че нямаше навършени 60 години. Така беше. Да, това беше той. Той каза: "Аз на Учителя много дължа" и въобще след като Учителят си замина Асен много често е казвал, сам си отиваше на мястото на Учителя, нали така да се поклони, да си сподели някой свой проблем. Той имаше много проблеми в живота си. Това за него мога да ви кажа, но той остави така едни големи следи в музикалния живот на братството. Разбира се много го критикуваха за неговия в кавички "аморален живот", но това е защото бе като артист. Сега какво може човек да иска от един артист. И той всичко си разправяше на Учителя. В това отношение те си приличаха, вървяха по един и същи път с Неделчо Попов и с Методи Константинов. Тримата ходеха при Учителя и ще му разкажат всичко. Ама всичките си преживелици така от най-астрален характер. Учителят само ги изслушва, защото Той изслушва всеки. Това е пътя, по който те минават сега. И им казва: "Знаете ли, че вие като си отидете Аз трябва много да се чистя след вас?" Ха, ха, ха. Това е било с тях. В: Той сега Учителят е пеел, а Асен записва от прима виста. Веска: Съществото Му донася мелодията и Асен на прима виста слушане веднага записва. В: Веднага нотира. Веска: Нотира, да. Имаше разкошно ухо. Око, ухо и ръка имаше. Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист. Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен. И действително, Асен имаше нещо от характера на Шопен. Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него. Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание. Но интересното беше, че когато той, да, те ми направиха предложение за женитба. Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго. Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той обичаше лукса безспорно и си спомням, че когато се запознахме, много интересно беше, че той ме намери. Аз даже отначало имах към него така едно неприятно отношение, неприязнено. Казвам, този пък защо се носи така, гдето е с черни дрехи все. Викам, тези пък с черен костюм се облича. Тук на Изгрева хората носят светло, така в себе си си мислех. Но един ден бяхме поканени след беседа, след обед така бяхме поканени у Славчо Печеников на гости. Там се събирахме всичките музиканти. Той, Иринка Кисьова, Катя Грива, Димитрий беше, Славчо, Люба, Гали, Крумчо Въжаров, Тената, така една голяма група младежи и пристига и Асен. И както седи срещу мен се загледа, а той имаше така един малко сантиментален, така се загледа, а аз бях първа година студентка и толкова бях прехласната в моите немски автори и поети, че никой не ми правеше впечатление освен Учителят. Учителят го слушах концентрирано и си отивах. Аз не правех така контакт с хората на Изгрева. А той се загледа и мен малко ме смути този негов поглед и после, когато поднесоха парчета от тортата, а домакинята му каза: "Хайде, Асене, ти имаш елегантна ръка, ти разреши". А Асен каза: "Първото парче ще го дам на сестричката", и го даде на мене първото парче, с което искаше да подчертае, това е маниера на светските хора, които искат да подчертаят някакво специално отношение към дадена персона. Както и да е, на мене и това не ми направи впечатление, но като се завърнах вкъщи, тоя поглед остана в съзнанието ми. И сънувах сън, че съм седнала така на един роял да свиря и гледам, че във въздуха някакъв образ започна да се сгъстява. Виждам образа на Учителя, обаче с две големи, сини очи, в които просто потънах като в езера и така се събудих. Много беше интересно, както и да е. Един път друг пак ме беше поканил у Иринка Кисьова, и там вече той свиреше на цигулка. Свирехме, пяхме всичко, когато ни изпращаха, той пак така ме гледаше вторачено, много концентрирано, нещо си спомняше сигурно. И много пъти така се събирахме. И после той веднъж реши да ни изпрати, изпращаха ни обикновено до към средата на шосето Крумчо, той и другите и Асен върви до мен и казва: "Сестричката какво следва?" Казвам: "Германска филология". "Ами бих искал така някой път да се виждаме." Казвам: "Аз съм много заета с лекциите и нямам време". Но полека, полека той, понеже за предавах уроци по немски на дъщерята на сестра Кисьова, той правеше едни такива младежки глупости, когато аз съм там той ще дойде, ще се покаже на прозореца и пак ще изчезне така нали както правят младежите. И това продължи и полека, полека обаче някак си аз го обикнах, просто човек нали, неусетно. Обикнах го, но в себе си си казах така: "Веселино, брат ти те издържа сега да следваш, той си работи, цял ден се мори там в една канцелария опушена, майка ти работи, баща ти работи, другия брат също - никакви срещи". Щото аз да изляза пред хората трябва да имам тоалети, трябва да имам, защото той е суетен човек. Аз имам една престилка, две престилки за училище и толкова. И така мина, но срещахме се, имах много хубави разговори, но аз му дадох да разбере, че нямам никакви намерения нали, даже му казах: "Свободен си, има толкова момичета интересни, красиви" и той даже ми се сърдеше, казваше: "Ти нямаш сърце...", както и да е и идва един разговор с Учителя. Ама аз отивам при Учителя без да Го питам, смятах че въпроса сама съм си го решила вътре. Нямам никакви намерения и толкова. А бяхме с моя приятелка. Тя каза: "Учителю, кажете нещо за Весето!" А пък тогава аз трябваше да му предам един поздрав от Асен и какво беше и Учителят казва: " Асен е „А-сен" и преведено от турски на български означава: „А-а, ти ли си?" Ех, казва Учителят, имало някога една студентка, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал". Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше. И Той така тогава ми направи една характеристика, това беше всичкото. Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота?" Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш млякото, на Рила ако отидете?" Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват млякото вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя. И не съм кой знае каква домакиня, чистя, правя, обаче не мога да се похваля изобщо с някакви домакински качества или способности, особено в кулинарията съм съвсем загубена. Аз само си правя нещо задушенко, варенко и толкова". Обаче беше интересно това. Това може би не ви е интересно? В: Да, да, интересно, аз слушам. Веска: Но беше интересното това, че сънувам една вечер, че с Асен се разхождаме по шосето и в това време виждам, че към неговата къща се отправя едно момиче, една девойка с хубави руси коси, много нежна фигура и казвам: "Асене, ето твоята съпруга, отивай с нея". В: Това го сънуваш? Веска: Да, и му казвам. Това беше. Събуждам се. И минават 2-3 дни, срещам Методи Константинов, неговият приятел и той ми казва: "Весе, знаеш ли, че Асен ще се сгодява за едно момиче от Бургас, много богато, баща й предприемач и Асен ще има там всичките добри условия така да се нареди в живота си". Казвам: "Да, много добре". И аз му казвам: "Аз сънувах това е така". "Тя е точно така, както ти си я сънувала, руса, много фина фигурка и се казва Надя." Това беше. Мина доста време, не бях срещала много отдавна Асен. И може би една година и нещо мина, срещам го един ден на Изгрева и той ми казва. В: След заминаването на Учителя? Веска: Това е след заминаването на Учителя, вече 1949 г. беше. Аз съм на Изгрева, но тогава още продължаваха беседите за сряда. Помня, че за сряда бях останала на Изгрева и като завърши беседата, аз се прибирам, бях спала у Милка Аламанчева и вече отивам към полянката и срещам Асен и казва: "Весе, ти си първата, на която ще кажа, днеска ми се роди дъщеря". Викам: "О, тя е скорпион. Това беше ноември месец. - Значи тя е скорпион, хайде да бъде музикална като тебе. Честита ти дъщеря". "Отивам, казва, да купя мляко!" Това беше. Така минаха месеци, значи някъде беше през май или април ли е било. Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена. И слизам по стълбите надолу уплашена, бях облечена с една много красива лятна рокля и виждам Асен долу на стълбите и ми казва: "Колко е часа?" Казвам: "Асене, 12 ч.", аз вече на полянката отивам и това беше. Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул. "Раковска" и виждам погребално шествие. Зад катафалката, на файтон майката на Асен цялата в траур обвита. Това беше. Събуждам се сутринта, а понеже с Гали бяхме в една стая, спалнята ни беше заедно, той ми казва: "Знаеш ли, че на Асен съпругата е починала? Тя е изложена на черквата "Свети Седмочисленици". И аз понеже този ден трябваше да отивам в града да купувам олио с купони, просто реших да мина покрай черквата, щото ако отида на погребението ще направи лошо впечатление. Тогава аз ще отида да се помоля, докато няма никой и Гали ми каза: "Тя е изложена, те са я занесли в преддверието на черквата, там е". Действително аз като отидох в София, срещам в това време в градската градина Ангел, неговия приятел, който ми каза: "Весе, знаеш ли, че съпругата на Асен почина?" И аз викам: "Да, Гали ми каза". И той ми каза: "Знаеш ли къде е?" Тя е в черквата "Свети Седмочисленици". "Аз така не съм подходяща много". Но каза: "Иди, тя е сама, там никой няма". И аз отидох. Ковчегът още не беше подреден, тя една млада, хубава като восъчна кукла. Така много ми домиля за нея. В: Тя от какво почива? Веска: Бъбреци. И даже няколко дни преди това срещнах Асен с една възглавница върви, казвам: "Къде?" "Жена ми е в болница." Тука на "Гурко" имаше една болница където сега е стоматологията. Там беше болница тогава някаква и тя беше там настанена и той й носеше възглавница. И отивам, помолих се за нея. Аз си дойдох, а пък Гали отиде на погребението, понеже Гали почиташе Асен, уважаваше го. Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали. Той беше един бохем в това отношение. Както и да е, това беше значи завършека. И Асен, минават месеци, срещам го съвсем случайно на улицата и ми казва, беше пак ноември месец. Казва: "Знаеш ли, че на 12 ноември е рождения ден на Косито?" Дъщеря му я кръстиха Констанс, а те й казваха Коси галено. И казва: "Тя сега е при Стамата, при сестра ми, ако искаш ела", кани ме за рождения ден на Косито. "Добре, ще дойда." Те живееха тогава в града, там близо до ул. "Фритьоф Нансен", една пресечка. И отидох, занесох така едни топлинки за детенце, нещо детски дрешки купих, занесох ги. Сестра му обаче ми каза: "Весе, аз съм много претрупана понеже и мама и Асен са тука". Мъжът й следваше архитектура, те живееха под наем там. Казвам: "Добре, ще идвам понякога да ти помагам". Аз когато обичам едни хора, просто си помагам на приятели, обаче нищо не влагам. Нито искам да ми благодарят, нито чакам някакви от тях, някакво специално държане. Аз бях такава, и съм си такава и сега. И не мина много време, бях един ден така и Стамата каза: "Знаеш ли, че мама е много зле". Тя имаше някакви сърдечни кризи. "Много, вика, лоша сърдечна криза". Викам: "Добре, ще остана при вас тогава". Десет дни останах при тях да им услужвам и тогава дойде на Асен брат му от Сливен, понеже аз помагах на Стамата, ту детето гледах, каквото можех да направя правех за нея нали и брат му каза: "Е-е, Асене, значи на земята ангелите още не са се свършили, все има още ангели на земята. Ето как госпожицата ви помага добре". И тогава на Изгрева се разнесоха слухове за мене и за Асен, че може би така и така. В това време пък понеже знаеха другите, че жена му си е починала, почнаха да го атакуват. В нашето братство момичетата се предлагат безотказно. Аз казвам: "Асене, свободен си, иди си, аз нямам никакви намерения". "Май че ти не ме обичаш?" Викам: "Както искаш така го разбери." Изобщо не държах на това. Казвам: "Учителят вижда всичко, небето вижда всичко. Повече на мене не ми трябва преценка, така че обичам свободата. Не обичам да се връзвам. Мога да помогна, може да се хвърля в огъня, обаче съм си свободна." И той тогава каза: "Аз имам много кандидатки." "Добре." И действително се яви тогава една много солидна кандидатка, много богата от този хор на Обретенов -певица, която му подари арфа и за която той се задоми, от нея имаше вече момченце и така няколко пъти се срещахме, той казваше: "Не съм доволен от брака си". Ама казвам: "Защо, обичате се, Сузана те обича". "Не искам, каза, тази баба Сузана да ме обича." Един човек, който така вървя в живота си без да оцени ли, без да разбере ли какво беше не зная и все пак тя се грижи много хубаво за него, тя много го обичаше, много беше влюбена в него, но не бяха в добри отношения със сестра му, нещо го деляха там и по едно време вече разбрах, че той не е добре. Той замина за Техеран, там да преподава арфа. А в това време интересното беше, че когато в техния оркестър още Царския оркестър арфист беше един германец и той се пенсионира и казва: "Ще ме замести Асен Арнаудов". Асен не знаеше арфа да свири и Учителят тогава го насърчи, даже Учителят му подари пари за арфа, не зная колко точно, но Учителят му даде арфата: "Иди, каза, да следваш". Той завърши в Германия арфа и бе първия преподавател на арфа в България и първият арфист в нашите концертни подиуми. Той е първият арфист и след това той си дойде тука като преподавател на арфа в България, но здравето му се разклати и напоследък заболя от рак в белия дроб и така си замина. В: Той разказвал ли ви е някои опитности с Учителя по отношение на музиката? Веска: Не, той как да ви кажа "нито в Школата беше редовен". Асен имаше много дълбоко отношение към Учителя като към баща. Защото Учителят му даде цялата тази Любов, която бащата дава и това го хранеше. Асен, дори не знам дали има записани някакви мемоари. Нищо специално не ми е разказвал. Освен това, когато се явил на изпита как Учителят му е дал портокала, как му казал, че фармацията не е за него, че той е роден за музика и той е музикант. В: Значи така за Асен Арнаудов. А казвате, че той си пушел и си пиел, не беше вегетарианец. Веска: Не, не беше. Вървеше по пътя на най-обикновен артист, който си взима от живота само наслади. В: А аз съм го виждал на много снимки на Изгрева. Веска: Да-а. В: Той тогава също ли си беше същия? Веска: Ама същия, цял живот Асен си остана същия. Срещала съм го на пътя с цигарата в устата, пуши и разговаряме. В: Ха, ха, добре. Веска: Какво да правиш? Път, житейски път. Падане и ставане.

БРАТЯ КАМБУРОВИ В: Друг въпрос. Искам да ви питам, там за тези братя Камбурови, които са в Пловдивско (Прослав) те от така наречените Павликени ли са, от къде идват те? Веска: Сега, аз когато заминах за Казанлък като учителка първа година, там живееше Никола Камбуров, живееше и Стефан Камбуров, двамата братя Камбурови - Стефан и Никола. От които Стефан беше простичък човек, но веселяк и много музикален. Той е баща на Петър Камбуров, този цигуларя, който вие познавате и на Танка, която беше съпруга на Кирил Икономов (инспектор) по музика. Танка, тя е дъщеря на Стефан Камбуров от Казанлък. Но на Стефан Камбуров жена му беше Екатерина, те са родители на Петър Кабуров, цигуларя, също на Константин Камбуров, който беше нещо като писател, но така имаше един бохемски живот, който водеше повечето. И Танка, която завърши пеене. Пееше хубавичко и беше съпруга на Кирил Икономов. Знам Екатеринка, тяхната къща беше срещу гимназията и аз често пъти така отскачах през голямото междучасие при нея. Тя гледаше хубаво на кафе. Петър Камбуров бе учител по естествена история, който беше мой колега в гимназията. За него знам следното: за Никола Камбуров. Учителят казва, че той е от времето на Христа - Симон, керинееца, който е поел кръста на Христа да го носи. Това знам за него. Не са случайни души, а души от памтивека.

ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ Веска: А другата опитност е на сестра Веска. Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни. В: Тая същата Веска. Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате". Учителят казва: "Добре, дълбоко дишане". И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг, студ, слънце, пек, тя отива да диша в гората. И като отишла при Учителя, така усетила известно подобрение. Отива при Учителя и Му казва: "Да, Учителю, аз имам подобрение". Той пита: "Как дишаш?" Тя показала. Ха-а, ха-а, ха-а. Учителят със сълзи се смял. Казал й не така, а показал как точно трябва да диша и действително така тя напълно се излекувала. Втората й опитност е, по време на събитията вече преди да преминат съветските войски Дунава, тя е в София и понеже е обезпокоена и желае да знае как са техните в Добрич, казала на Учителя: "Искам да си замина". Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията. И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло. "Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна?" "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава. В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали! В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я? Веска: Не, лично не я познавам. Но тя е разказвала този случай на свои приятелки и аз от тях го научих това нещо. В: Добре. А за Янакиева, тя беше ли женена? Съпруга на кого беше тя? Веска: Не, повече на зная. Аз я заварих така. Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето. Много чиста и много спретната. При нея отиде един ден една наша млада сестра, която има голям страдалчески път като дете още и работила като слугинче тук-там с една криза, която преживява, някой й казва: "Абе иди, вика, при тия дъновисти да живееш при гората". И тя отива и първо се завърта около Лулчевите хора. Обаче среща сестра Янакиева, която й казва: "Ела при мене да живееш". И тя й казва: "Виж какво, ако пиеш вода, няма да пиеш от локва, ще пиеш направо от извора". "С две думи, казва, тя ме ориентира към Учителя. Не ми проповядва много, не ми философствува много. При Учителя. Така се спасих от влиянието на онези там." Тя беше много мила, любезничка, чистичка, спретната. В: Как се казваше тя? Веска: Елена ми се струва, че беше, не й помня даже първото име. Това са двете опитности. Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека. В: Между двете световни войни идват други такива с идеологическа подкладка, така наречените толстоисти. Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди? Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант. Поддържаха много хубав вегетариански ресторант. Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като Толстой, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени. Не можаха да прескочат бариерата на вегетарианството и да се доберат до Словото на Учителя. Останаха под бариерата.

ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души. С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях? Веска: И те работят. В: Усетил е гладът им. Веска: Да. Дава им прекрасен обед. Дава им опитност, че когато работят за Бога, то Бог ще работи за тях.

БАБА ХАДЖИЙКА В: Баба Хаджийка, жена му? Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия. Беше много магнетична жена. Дядо хаджия боледува веднъж много жестоко от цирей, който излиза някъде на врата му тука и почва да пее песента "Слънцето на Любовта", но пее така със все глас и така е излекуван. Обаче веднъж той е бил много болен, дядо хаджия. В: Кой хаджия? Веска: Епитропов. В: А защо му казват хаджия? Ходил е на хаджилък? Веска: Вероятно е ходил на хаджилък, но той много тежко се разболява и баба Хаджийка отива при Учителя и казва: "Учителю, брат Епитропов е много болен... " Учителят казва: "Добре де, и да си замине, той пак ще ти се явява". "Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е". И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да. В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса. Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото!

34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА ПЕТКО ЕПИТРОПОВ Брат Петко Епитропов е интересен. Той беше от Пловдив. Те бяха от голямата група: Георги Стайков, Петко Епитропов, там пише ли? Аз знам всичките кой кой е. Брат Михаил Стоицев, те се събират на специални сеанси, да правят връзка със синът, заминалият син на Георги Стайков -Венинг, който им дава сведения. Те са писали дълги протоколи, много обширни и подробни протоколи със сведения, които са получили от Венинг във време на техните сеанси. Но с брат Петко Епитропов, знам само един случай с него. Една група, в която е брат Петко Епитропов с Учителя отиват към Рилския манастир и по пътя си седят така да обядват, понеже времето вече е за обяд. На една полянка се разполагат за обяд, а в това време Учителят отива до едно дърво. Спира се пред дървото и се връща. И вече трябва да започват обяда, но Петко Епитропов казва: "Учителю, аз няма да обядват докато вие не кажете защо вие отивате до дървото". И Учителят му казва: "Там беше един обесен и аз трябваше да го освободя!" Значи съзнанието на обесения е било прикрепено към дървото. Значи Учителят е правил благодеяния и добрини на всяка крачка, където срещал страдаща душа. Това зная за него. Епитропов беше висок, строен, с брада, същински библейски така старозаветен тип. Хубав, с много хубави черти. Даже една нощ го сънувах в някаква си източна църква, тези азиатски източни църкви, препълнена. Обаче неговата глава стърчи над всички. Той беше предан на Учителя. БАБА ХАДЖИЙКА В: Баба Хаджийка, жена му? Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия. Беше много магнетична жена. Дядо хаджия боледува веднъж много жестоко от цирей, който излиза някъде на врата му тука и почва да пее песента "Слънцето на Любовта", но пее така със все глас и така е излекуван. Обаче веднъж той е бил много болен, дядо хаджия. В: Кой хаджия? Веска: Епитропов. В: А защо му казват хаджия? Ходил е на хаджилък? Веска: Вероятно е ходил на хаджилък, но той много тежко се разболява и баба Хаджийка отива при Учителя и казва: "Учителю, брат Епитропов е много болен... " Учителят казва: "Добре де, и да си замине, той пак ще ти се явява". "Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е". И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя. В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити. Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да. В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса. Веска: Да, чудеса. В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят. Веска: Отговаря на техните съзнания. В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото! ЯНАКИЕВА Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души. С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност. В: Значи Учителят минава покрай тях? Веска: И те работят. В: Усетил е гладът им. Веска: Да. Дава им прекрасен обед. Дава им опитност, че когато работят за Бога, то Бог ще работи за тях. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ Веска: А другата опитност е на сестра Веска. Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни. В: Тая същата Веска. Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате". Учителят казва: "Добре, дълбоко дишане". И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг, студ, слънце, пек, тя отива да диша в гората. И като отишла при Учителя, така усетила известно подобрение. Отива при Учителя и Му казва: "Да, Учителю, аз имам подобрение". Той пита: "Как дишаш?" Тя показала. Ха-а, ха-а, ха-а. Учителят със сълзи се смял. Казал й не така, а показал как точно трябва да диша и действително така тя напълно се излекувала. Втората й опитност е, по време на събитията вече преди да преминат съветските войски Дунава, тя е в София и понеже е обезпокоена и желае да знае как са техните в Добрич, казала на Учителя: "Искам да си замина". Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията. И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло. "Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна?" "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава. В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали! В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я? Веска: Не, лично не я познавам. Но тя е разказвала този случай на свои приятелки и аз от тях го научих това нещо. В: Добре. А за Янакиева, тя беше ли женена? Съпруга на кого беше тя? Веска: Не, повече на зная. Аз я заварих така. Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето. Много чиста и много спретната. При нея отиде един ден една наша млада сестра, която има голям страдалчески път като дете още и работила като слугинче тук-там с една криза, която преживява, някой й казва: "Абе иди, вика, при тия дъновисти да живееш при гората". И тя отива и първо се завърта около Лулчевите хора. Обаче среща сестра Янакиева, която й казва: "Ела при мене да живееш". И тя й казва: "Виж какво, ако пиеш вода, няма да пиеш от локва, ще пиеш направо от извора". "С две думи, казва, тя ме ориентира към Учителя. Не ми проповядва много, не ми философствува много. При Учителя. Така се спасих от влиянието на онези там." Тя беше много мила, любезничка, чистичка, спретната. В: Как се казваше тя? Веска: Елена ми се струва, че беше, не й помня даже първото име. Това са двете опитности. Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека. В: Между двете световни войни идват други такива с идеологическа подкладка, така наречените толстоисти. Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди? Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант. Поддържаха много хубав вегетариански ресторант. Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като Толстой, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени. Не можаха да прескочат бариерата на вегетарианството и да се доберат до Словото на Учителя. Останаха под бариерата. БРАТЯ КАМБУРОВИ В: Друг въпрос. Искам да ви питам, там за тези братя Камбурови, които са в Пловдивско (Прослав) те от така наречените Павликени ли са, от къде идват те? Веска: Сега, аз когато заминах за Казанлък като учителка първа година, там живееше Никола Камбуров, живееше и Стефан Камбуров, двамата братя Камбурови - Стефан и Никола. От които Стефан беше простичък човек, но веселяк и много музикален. Той е баща на Петър Камбуров, този цигуларя, който вие познавате и на Танка, която беше съпруга на Кирил Икономов (инспектор) по музика. Танка, тя е дъщеря на Стефан Камбуров от Казанлък. Но на Стефан Камбуров жена му беше Екатерина, те са родители на Петър Кабуров, цигуларя, също на Константин Камбуров, който беше нещо като писател, но така имаше един бохемски живот, който водеше повечето. И Танка, която завърши пеене. Пееше хубавичко и беше съпруга на Кирил Икономов. Знам Екатеринка, тяхната къща беше срещу гимназията и аз често пъти така отскачах през голямото междучасие при нея. Тя гледаше хубаво на кафе. Петър Камбуров бе учител по естествена история, който беше мой колега в гимназията. За него знам следното: за Никола Камбуров. Учителят казва, че той е от времето на Христа - Симон, керинееца, който е поел кръста на Христа да го носи. Това знам за него. Не са случайни души, а души от памтивека.

33. МИХАИЛ ИВАНОВ В: Друг въпрос. Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха? Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права. Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи. С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя. Сам си заминава за Франция като считал, че там може би той има връзка са албигойското някогашно, клон на богомилството, и започва да работи. От начало нашите братя са считали, че той ще отиде както брат Пампоров направи. Отиде Пампоров в северните страни, поднесе Словото, обаче без да се нарича учител и ръководител. Той казва: "Аз ви споделям, нося ви това, което съм получил от Учителя". Този обаче отива там и започва да изнася лекции по свой маниер, като казва, че французите не са в състояние да изтърпят една лекция на Учителя както е дадена така цялостно. Може ли един народ, който интелектуално толкоз много е задълбавал и такива големи умове е дал, да не е способен една лекция да прослуша от начало до край, да му се измори мозъка. Питам ви аз това нещо. Както и да е, започва да гради лекциите така по свой маниер, главно знам, че с астрология той ги увлича, като в някакъв специален случай на някаква жена предсказал. Видял в хороскопа на детето, което ще дойде, ми се струва, че е забавил неговото идване, за да не се случи онова, което хороскопа предрича. Нещо такова ми е разказвано. И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите. Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа. Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него. Знаете ли го това нещо? В: Чувал съм. Веска: Чувал сте, да. Е, да. Както и да е. След това обаче нещо, което брат Боев тука му писа, да не се увлича в някакъв си Маха Чухан, йога индийски, голям мошеник, който увлича Михаил в някаква си парична афера. Не мога да ви кажа конкретно как стоят нещата, заради което Михаил е арестуван. Колко време, това не мога да ви кажа, тогава брат Боев му пише писмо. А той му пише едно едва ли не насмешливо писмо, преди да стане нещастието с него в затвора, едно насмешливо писмо: "Какво е Учителят, който сега го няма. Какво сте вие, които сте решили така да ме съветвате". Тон, тон. Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително. И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука. Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.ХII.1986 г. Веска: Така ли? В: Да, да. Веска: А-а, това не съм научила. В: На 25.ХII.1986 г. от няколко места чух. Веска: Аха, възможно е. В: Но той е възрастен. Веска: Той е 80 и нещо, но беше болен. И неговия брат, значи неговия брат посещаваше някои мои близки. Аха-а, значи си е заминал. Ами да. Той в Калифорния имал, той навсякъде, в Калифорния има братства, на няколко места в Америка е създал братства. Сега, може това да стане причина хората да потърсят оригиналното Слово на Учителя, нали. Ние не знаем пътищата, ние само можем да констатираме фактите, но да съдим, нямаме никакво право.

32. ПРИЗВАНИТЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА ФАНИ ПОПОВА МУТАФОВА Една от тях е Фани Попова Мутафова, тя лично ми е казала, но тя също, по какви причини, не е дошла на Изгрева, а живота й минава в много големи страдания. И евентуално тя би се избавила от някои от тия страдания ако беше дошла на Изгрева, но път човешки. В: Вие лично я познавате? Веска: Ние бяхме приятелки с нея, с Фани Попова Мутафова. Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически романи. Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н. И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-характерното беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края. И цялата аудитория беше смълчана в театъра. Викам: "Фани, това ви е бисера на вашето творчество". Така беше. В: Други такива личности? Не си спомняте. Веска: Сега в момента не мога да ви кажа, не си спомням. Беше поканена да дойде на Изгрева, но не дойде. МОРФОВА В: Казаха ми за тази, певицата Морфова. Веска: Сега, за певицата Морфова, за нея знам от Катя Грива. Понеже Катя Грива беше нейна ученичка. И Морфова, тя беше с много красива главица такава, в която личеше венериното влияние, но с едно тяло, много пълно, просто цялата беше като някаква лоена топка. И Учителят е казал за нея, че тя е от Бялото братство, и понеже тя има много нежен музикален елемент в своето гърло нали, тази обвивка от много наслоения на мас по нейното тяло е необходима да запази тези много нежни гласни струни. Тя пееше вълшебно. Не знам дали Учителят, но някой друг беше казал, че тя има даже двойна чакра в гърлото си. И това го беше казал някой брат като ясновидец, но доколкото това е вярно, обаче Учителят за нея специално е подчертал, че тя е от Бялото братство. Но тя загина трагично в Балкана, отивайки на разходка с нейни приятели Багерови. Да, тя загина там. Помня, нейното погребение беше много тържествено и си спомням Катя Грива като ми казваше: "Весе, знаеш ли, че аз усещам, казва, буболечките, които по тялото на Христина сега лазят в гроба". Беше призвана да дойде на Изгрева, но не дойде КАТЯ ГРИВА В: Какво ще ми кажете за Катя Грива? Вие сте нейна съвременница. Някои опитности? Веска: Катя Грива беше един безкрайно предан ученик на Учителя. Тя ако можеше да остане винаги да бъде в аурата на Учителя, това беше за нея най-голямото щастие. Тя даже не искаше да отиде да работи, за да седи при Учителя. Каза ми защо: "При Него аз винаги постоянно уча". Но Учителят й казал: "Ти си културна и имаш какво да дадеш на българския народ, на българските деца". Тя е дъщеря на офицер от Пловдив. Баща й се казва Христо Грива, който е взел участие във войните, не мога да ви кажа, в Балканската ли или I Световна война ли какво е бил. Катя казва: "Помня баща ми, като се завръщаше от войната, пристига с кон и ние, децата, го посрещаме. Но той не взема едно от своите деца на коня, а взема детето на един наш съсед, чийто баща бил паднал на фронта убит. Зачел убитият". Колко благороден е баща й на нали? Катя Грива била в Италия, там е следвала музика, пеене специално и по някакъв начин й попада окултна литература и тя започва да прави дихателни упражнения и започва даже да прави опити да се излъчва от тялото си, при което в един момент почувствала, че може би няма да се върне в тялото си и се изплашила и от тогава решила вече да прекрати тези опити. Сега, идвайки в България, не мога да ви кажа по какви пътища тя идва до Изгрева, но идва с всичките си коприни, така тоалети нали като певица. Казва, че отначало ходила с тънки токчета на Изгрева, на планината и не й било студено. Но Учителя беше й казал така, че трябва да обърне внимание на храненето си, понеже тя в някои отношения не беше много практична, но беше много предана на Учителя и изпълняваше неговите песни с много голяма дълбочина, с голямо разбиране, с голяма любов. В: Казваха ми, че едни от песните, които Учителят е давал, тя ги е изпълнявала с движения. Кои песни? Веска: "Запали се огъня". С движения, да. „Добър ден е светлият ден", да, това зная. А същевременно, тези пък те бяха една много хубава група: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Иринка Кисьова и Катя Грива, бяха много хубава музикална група. Асен беше пианиста, Ангел беше цигуларя, Иринка беше певицата и Катя беше другата певица. Те даже подготвиха специален концерт, със специалните дрехи така нали и изнесоха такъв концерт в Пловдив с песните на Учителя, с творби на Учителя. Те всичките бяха интересни хора. С Катя Грива бяхме добри приятелки. И тя беше певица и беше стриктен ученик, изпълняваше много стриктно всички така правила и ръководства в живота, които Учителят даваше. Какво поведение трябва да имаме когато имаме страдание. Дълги години с нея общувахме, тя обичаше много хумора и когато аз разбрах, че тя е тежко болна бях направо потресена, защото дето се казва само месец преди това с нея бяхме заедно. Тя продължаваше да се смее, а тя години наред е страдала от рак и ние не сме знаели това нещо. Тя с никого не беше споделила това си състояние. И когато вече настъпват последните моменти на кризата, когато не може вече да бъде спасена, една сестра Анчето Шишкова се заема да се грижи за нея. И си спомням Катя е била много деликатна и с нея, казва й: "Анче, иди на разходка. Днеска е неделя, иди да се разходиш на Витоша, аз мога сама". Но предполагам, до колкото си спомням, тя е виждала Учителя по време на своето боледуване и това я окуражавало, понеже тя в абсолютно мълчание изживя този си изпит на боледуване, без да стовари мъката си комуто и да е. В: Тя е знаела някои от движенията на някои песни. Веска: О, да, тя пееше песните с движения. В: кои песни? Веска: "Добър ден е светлият ден", "Запали се огъня". Не съм я виждала други песни да изпълнява с движения. Това бяха плавни движения, хубави, нагоре, в страни. Не мога да ви ги повторя. ИРИНА КИСЬОВА В: А за другата музикантка Ирина Кисьова? Веска: Кисьова, тя беше много надарен човек. Пееше, имаше красив глас, мощен глас, композираше, аранжираше на песни на Учителя, енергична, добре рисуваше, беше една предана в това отношение сестра и много добре работеше на Изгрева. Те даже бяха напуснали някакъв си много богат дом в София и бяха предпочели да живеят на Изгрева, да бъдат близо при Учителя. Знам, че тяхната дъщеря Данчето, голямата, много способна пианистка беше тя, но вероятно по линия на баща си имаше някакво предразположение към психическо разстройство, което тя е преживяла. И знам сега, това ми е разправяла моята приятелка Райна Калпакчиева, че в един момент когато Данчето била много зле и майката и бащата търсят помощта на Учителя. Когато Учителят се задава към техния дом, за да помогне, то Данчето, но това не е вече Данчето, това е духът в нея, казал така: "Ти си невежа!" Казва на Учителя. Но Учителят помогна и тя се излекува. Останаха така някои едва доловими проявления, които говорят за някакво леко нарушение на вътрешното равновесие, обаче съвсем, съвсем невинни. В: Това при едната дъщеря? Веска: Данчето, да, другата е Ружинка, тя е цигуларка. Дълго време не беше тук, не беше на работа и след това пък намери път в Германия, тя в Берлин отиде и там се пенсионира. Сега си е тука вече, значи тука живеят. Едно мило семейство. АНГЕЛ ЯНУШЕВ В: Друг член от групата? Музикалната група? Веска: Ангел Янушев. Неприятно ми е да говоря за него. На него Учителят е давал пари, той беше бедно момче; бяха големи приятели с Асен, те бяха неразделни с Асен. Той беше приятел на Катя Грива. И Катя не желаеше да общува с него, обаче Учителят казва: "Ще го търпиш. Ти си го направила такъв". В: От друг живот, или? Веска: Да, ти си го направила такъв. Той даже веднъж пари открадна. Тя оставила така някакви си 100 лв. на пианото и Ангел ги открадва и тя отива и съобщава на Учителя това. "Ами ти си виновна, каза, защо си оставила да го съблазняваш." В: Ха, ха, ха. Веска: Както и да е. Той години наред беше в оркестъра, на Паневритмията свиреше, взимаше много живо участие, неразделно бяха винаги при Учителя когато трябваше, даже вечерно време край Учителя, след беседа, в салона винаги те музицираха. Но този човек, когато започна процеса срещу Братството той излиза и говори против Учителя. В: Така ли? Веска: Печално, да. В: Беше срещу Учителя или може би да е настроен срещу групата? Веска: Не, не. В съда специално е говорил нелепости, нечисти работи за Учителя. И всичките бяха потресени, погнусени от неговото поведение. Толкоз. В: Виж, накрая човек се определя. Рано или късно човек се определя. Веска: Да. В: Аз дори съм го виждал на снимка. Другия член на групата: Веска: Това е Катя. Те са Асен, Катя Грива, Иринка и изчерпахме ги четиримата. Сега, ако някой друг, ако се сетя нещо друго за тях! Ще разкажа как бяха призвани на сватбата на жениха, ядоха, пиха и след време хулеха. Неблагодарни духове. ЛЮБА И МИЛКА АЛАМАНЧЕВИ В: Добре. Вие по-рано сте споменавали за сестри Аламанчеви. Веска: А, Аламанчеви, да. Е, те бяха много предани на делото. Едната се казва Люба Аламанчева, другата Милка Аламанчева. Доста различни по темперамент и по характер. Те са били по начало едни суетни светски дами с цигарата в устата. В: Така ли? Веска: В началото, преди да срещнат Учителя. Да, богати, от много богато семейство. Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и простудява се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава. Те първо са били богати. Милка е била приятелка на Михаил Иванов. В: Милка Аламанчева? Веска: Да. Тя беше един топъл, дълбок, сърдечен човек и го е обичала с всичкият си плам и дълбочина на сърцето си, но когато Михаил започва да сменя своите обекти на сърцето, тя много страда. Толкова много е страдала и заболява от ставен ревматизъм, ама жестоко. И Учителят й казва: "В ставите, в тази болка са Михаил и Виола". В: Какво, не можах да разбера. Веска: "В твоите стави, тя Милка ми го каза, са Михаил и Виола". Тя цял живот много жестоко е страдала от този ставен ревматизъм, но среща Учителя и главно, че Учителят изпраща Савка при нея, за да помогне. И тя ми е разказвала Милка, че Савка по някакъв начин я е лекувала, даже веднъж с една целувка на рамото, която е дала е облекчила едно голямо страдание, голяма болка. И след това те бяха големи приятелки и със Савка. Безспорно Милка, която беше преживяла голямо огорчение от Михаил, сякаш по-бързо се ориентира за неговата мисия в Париж. Докато Люба и Богомил, който беше приятел на Люба, Богомил Малджиев, който пък беше един великолепен брат, на когото приятелското чувство беше до такава степен развито, че той не позволяваше за Михаил да се говори нищо отрицателно. Те бяха до последния момент верни на Михаил. В: Това беше Люба и Богомил. Веска: Люба Аламанчева и Богомил Малджиев, да. В: А Милка се ориентира и видя измамата. Веска: Милка, да. Милка страдаше от това нещо и виждаше грешките на Михаил и тя си замина от тези страдания. В: Аз съм виждал снимки: Савка, сестрите Аламанчеви с Учителя. Веска: Да, заедно с Учителя, да. В: Те нещо, нямаха ли някакви опитности написани и разказани от Савка и нещо...? Веска: Няма. В: Някои материали. Веска: Не, не са писали нищо, освен едно, Милка ми даде и ние го писахме заедно с нея на пишеща машина, но тя беше, самата машина беше много не добра и лошо се отпечата. Тогава нямаше и ленти на пазара и нещо не се написа хубаво. Това е много странна опитност на Савка, за която може би друг път ще ви разкажа. В: Тази опитност когато Учителят Го няма в собственото му тяло, а го замества там най-добрия му ученик, нали? Веска: Да. Сега за жалост една част от тази опитност на Савка се предава сега някакси много нескопосано направена. И това е Цанкините там бързи работи за препис. Не знам, аз мисля, че в тези неща които съм ви дала преди се намира и това нещо цялостно. В: Да. Веска: Дали сте забелязал? В: Да, има нещо там, има. Веска: Лошо написано на машина. Обаче това е цялото. Това е цялото, да. Ето пример как бяха призвани две рождени сестри на сватбата на жениха. Опиха се от виното и залюбиха светските момци и се отклониха.

31. СТЕФАН КОНСУЛОВ Веска: Те са били като състуденти приятели - Боян Боев с професор Консулов. Сега интересно е на професор Консулов съдбата. Професор Консулов е много надарен, много способен в своята област, която избира. Той е биолог. Идва в България и започва своята научна работа, заема катедра по естествени науки в нашия университет, има даже тази способност да бъде добър администратор и го назначават. През едни години той става и министър на народното просвещение, през което време той е още върл противник на всяка мистика, на всяка окултна наука, той даже пише статии против окултизма и против мистиците, дори написва една статия против Учителя в това време. В: Така ли? Веска: Да. В: Къде е поместена? Веска: Ще ти кажа. В това време негов лаборант е наш брат Цочо Диков. Той беше така един особен човечец Цочо Диков. Имаше лека ироника в неговия глас и в неговия начин, по който говореше. Той си свиваше устните даже. Но Цочо Диков си е верен ученик на Учителя и когато професора написва тази статия на другия ден му се схваща ръката и Цочо Диков го пита: "Професоре, така малко иронично, коя ръка ви се схвана, тази с която написахте статията против г-н Дънов ли? Против Учителя ли?" След време ръката на професор Консулов оздравява, възстановява се. Но интересното е, че в това време когато той все още е гонител на всички мистични учения, той от време на време посещава Изгрева. И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона". Учителят слиза така и много деликатно поглежда през процепа на вратата и казва: "Рекох, той е духовен човек". Така. Сега с професор Консулов аз се запознах през 1948 г. Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското параходно дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели. Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора!" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност. И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате висшето начало, от там да мислите за висшето начало в живота". Той ми каза: "Да, нашата майка ни възпита и научи да започваме и завършваме деня с молитва. Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката". Той има много научни трудове, които са били много високо оценени в Европа и в Америка. Той е известен с европейска известност учен, биолог и изследовател на водите. В: На водите? Веска: на водите, да и сега. И по време на Втората световна война той бива изпратен в Беломорието с научната задача да проучи водите на Беломорието. Но безспорно има и друга задача, която е дискретна. Поверява му се някаква войскова част, аз не разбирам какво е било. Имал е отряд от войници, какво е било аз не знам, но имал е на разположение и войници. И казва: "Случи ми се нещо много особено. Един ден както аз си седя в квартирата след обеда бяхме решили на другия ден да пътуваме за София във връзка с някои инструкции, които трябваше да получим от Министерството. И аз си седя в стаята следобеда и чувам един глас казва: "Стефане!" Излизам, проверявам, нито в коридора, нито в двора да има никой. Казвам, така ми се е сторило. Минават няколко минути пак: "Стефане!" Гласът каза: "Стефане!" Той става, проверява, но кой го вика. Нищо не вижда. Трети път му казва: "Стефане! Не тръгвай тази вечер с твоите войници за София! Тръгни утре сутринта!" И професора казва: "Реших безпрекословно да се покоря на този глас. Не знам защо. И действително казах на моя ординарец: "Вие тръгнете тази вечер, аз утре сутринта ще тръгна за София". На другия ден вече се срещам с моите войници и те ми казват: "Професоре, добре че не дойдохте вечерта. Имаше някакви въоръжени лица, които обикаляха много зорко около нашата група". Вероятно това са някакви партизани, нали противници на режима в България, понеже той пък водеше спор с проф. Методи Попов на тема расизъм. Професорът беше защитник на тезата расизъм. Той казваше, че в момента има една раса, която води цялото човечество, това е бялата раса, специално германската. Онзи държеше противната теза. В: Кой? Веска: Методи Попов, да, и поради това проф. Консулов е бил набелязан тогава като един от враговете на идеологията на тези, които ще дойдат при нас след монархията, т.е. комунистите. Втори път той е пак в Беломорието, обаче събитията наближават вече, руснаците навлизат вече в северна България, личи че монархията вече ще загуби власт и пак чува същия глас, който казва: "Стефане, иди и сам се предай на новата власт и разкажи какво си правил". И каза: "И аз послушах този глас". Сега какво, как е процедирал не зная, но той е бил осъден на строг тъмничен затвор, в което време бива осъден и професор Михаил Арнаудов, а преди това вече е ликвидиран професор Станишев, един от най-големите наши хирурзи. И професора ми разказа следното. В: Той лично ви го разказа? Веска: Лично, на тази среща у Славянови. Всичко това той лично ми го е разказал. Казва: "Отивам в пансиона" (така нарича той затвора) в строг тъмничен затвор, значи в килия без всякакво осветление. И той ми каза така: "Г-це Величкова, ако някога някъде трябва да си положа главата на дръвника за някого, това ще бъде Пинкас". Казвам: "Кой е този Пинкас?" Каза: "Той е директора на затвора, евреин. Още на другия ден, когато аз постъпих в затвора, той ме посети и ме попита, каза: "Моите уважения, г-н проф. Консулов, към вас. Вие сте известен като голям учен на България в Европа и по целия свят и сега когато вие сте в един институт, който оглавявам аз, бих желал да направя вашия престой в него колкото може по-удобен. Кажете ми от какво се нуждаете?" И професора му казал: "Благодаря ви за вашето внимание, вие знаете, че един учен не може без светлина. Ако може в моята килия да поставите крушка електрическа". "Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята килия беше снабдена с електрическа крушка". Казва: "Интересно, че аз започнах да изучавам живота на дървениците. Е, ще кажете, дървеница. Ако наблюдавате живота на дървениците ще видите, че всяка дървеница има специфичен начин и знание, по който да всмуква храната от стената". Много интересно, той като биолог има много набито око в това отношение. В това време той преживява една друга трагедия. Неговата съпруга, когато се връща от едно посещение при него в затвора, на Лъвовия мост бива прегазена от една съветска тежка товарна кола. Преживява и това нещо и всичките тези преживелици вече го разтърсват и той търси в себе си някаква опора и си спомня, че има един приятел Боян Боев, който е от Бялото Братство. Минава известно време в България пристига съветския академик Державин. Просто като че ли от Бога изпратен човек. Идвайки в България задава въпроса на новодошлите властници: "Къде е професор Станишев?" "Ликвидираха го." "Как ликвидирахте, един хирург като професор Станишев не се създава лесно". "Грешка." "Къде е професор Арнаудов?" "В затвора." "Как в затвора? Един литератор като него, той е светило в литературната наука! Трябва да го освободите. Къде е професор Консулов? Едно светило в областта на естествените науки. Тези хора трябва да бъдат освободени." И така професора излиза от затвора, безспорно не може да бъде реабилитиран като професор, но понеже е много способен, той става технически ръководител на една фабрика "Ерц", в която се обработва слюда. Тази фабрика "Ерц" по-рано е била притежание на германско дружество, което обаче е експлоатирало българската суровина, взимало да я обработва в Германия и от там продават на България на скъпа и прескъпа цена изолационни материали за електроуреди. Професорът издига тази индустрия така, че той изнамери лепила, с които да се лепи слюдата така, че тука вече произвеждаха всичките изолационни материали: плочи, за тръби, такива пак плоскости от слюда и така нашето механично производство вече беше на световна висота и конкурираше на световния пазар изделията в тази област. И той, в това време обаче чете извънредно много литература. В самия затвор научава сам английски език и когато е ходил така по екскурзии той им е цитирал, той познаваше не само научната литература, той познаваше и художествената литература. Той им е цитирал Браунинг, Тенисън и други английски поети. В това време, когато той работи във фабрика "Ерц" като много добър технически ръководител, ценен много от самото ръководство на фабриката, което се състоеше от руснаци, понеже това беше по време на СССР, го беше направил свое държавно предприятие, имаше само свои хора, между които имаше хора от СССР и хора от старите руснаци, които бяха дошли през революцията тука. И те извънредно много ценяха професор Консулов. Той в това време, четейки и медицинска литература като биолог изнамира начин, по който би могло да се помогне, поне в началните стадии, на някои страдащи от рак и други болести. Започва да лекува чрез суровоядство страдащи от рак главно. Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение. Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно". И той насъбира така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който най-безскрупулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува. И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува. Той започва да говори, от аудиторията се наддават зли гласове: "Шарлатанин, мошеник". Само един единствен, не знам кой е бил, комунист някакъв, който го е защитил. Обаче в момента професорът припада. Втори път пак по същия начин го линчуват. Но преди това той намира вече брат Боев, с когото много добре се запознава, брат Боев го приобщава към Словото на Учителя. Професор Консулов приема Словото на Учителя като топъл хляб за своята вече изстрадала душа, разбира го в дълбочините, даже когато е бил в Исул, са го питали: "Професоре, какво е вашето мнение за Бялото братство?" Той казва: "Това е единственото Братство, което ще спаси света от всичките му страдания. Това е едно Братство, чийто живот протича в духът на най-висшите нравствени принципи". Те го улавят и тука. И професор Консулов заболява тежко от аде-ном на простатата и понеже след операцията конците, с които вече трябва да зашият раната са некачествени, той получава отравяне, сепсис и зная, това вече ще ви го кажа на вас открито, досега съм го пазила в тайна, понеже така ми каза брат Георги Томалевски, който е ходил да го навестява. Когато вече разбира, че наближава края на неговия живот, той казва на брат Томалевски: "Дай ми да ти целуна ръката, все едно, че целувам ръката на Учителя". След това той си заминал. В: Какво нещо е човешкия път! Веска: Какъв оригинален, интересен път. Питал: "Къде е Боян, къде е моя приятел Боян". Това бяха в последните му години най-топлите думи, които отправяше към един човек, когото познава от младини. В: Аз си спомням, че са ми разказвали възрастните приятели, че Учителят на времето е казал: "Трябваше да дойдат много хора, учени, интелигентни хора, те бяха дошли в България, за да дойдат на Изгрева, но се страхуваха от общественото мнение". Веска: Мнение, да. Сега аз знам такъв случай, че Той, Учителят, на много от нашите културни, събудени така, даровити хора е отправил послание, писма, покана. Но не дойдоха. В: Консулов има написана книга срещу Учителя и беше издигната като знаме в борбата им срещу Учителя. Веска: За съжаление. Това е пътят на отклонената душа, заблудената душа, тръгнала по погрешен път. Преминава през страдания, разочарования, докато му се пробуди съзнанието за Истинския път. А той е в Словото на Учителя.

30. БОЯН БОЕВ Веска: Брат Боян Боев беше една много симпатична личност на Изгрева. Казвам симпатична, защото той имаше винаги една широка, слънчева усмивка на своето лице, с която посрещаше всекиго и беше доброжелателен брат. На всекиго ще каже нещо положително, нещо насърчително, хубаво. Той се числеше към стенографите и характерно беше за него, че когато се намираше край Учителя, независимо дали е в салона или някъде из Изгрева, или пък на Витоша, на Рила, където и да е, той винаги носеше със себе си молив и тетрадка и най-старателно отбелязваше всяка мисъл, която Учителят произнасяше. Това беше много характерно за него. Той, доколкото зная, неговата майка е арменка. Тъй че има нещо интересно в състава на нашите стенографи. Те бяха четирима. Те бяха три сестри и той беше четвъртия, брат. Сестра Савка, майката е германка, бащата българин от Македония. Сестра Елена, майката българка, бащата македонец също. Сестра Паша, майката българка, бащата руснак и брат Боев, майката арменка, бащата българин. Това личеше по неговия тен, малко смугъл. Така у него проличаваше един източен натюрел. Като младеж заминава за Мюнхен да следва естествени науки. В това време от България заминава и друг младеж, Стефан Консулов. Те следват двамата естествени науки и там се срещат разбира се. В това време в Мюнхен катедрата по ботаника се завежда от д-р Рудолф Щайнер, един бих казала в тази епоха, най-издигнатия дух на Европа. Защото той е бил с огромна ерудиция, но не от мащаба на обикновения учен. Аз съм чела много от неговите лекции, на един изискан, академичен немски език. Той познава развитието на човека от момента, в който той е загатнат като една топлинна енергия в Битието, във Вселената и от там проследява развитието на човешкия род от този момент, проследява всичките изяви в цивилизация, култура, но безспорно, за да има тези знания, в тази история да не липсва нито едно звено от развитието на човешката култура и цивилизация се дължи на факта, че той поради своето много сериозно, много дълбоко, мистично отношение към духовните ценности е имал разрешение да използва акашевите ръкописи. Той самия разказва, колко е трудно в акашовия ръкопис човек да разчете дори съдбата на една отделна личност, да намери лъч и по него да тръгне, за да открие специфичния път на една индивидуална душа. Тъй че в неговите лекции човек може да намери много интересни информации за цялото човечество, за всички цивилизации, за всички народи, за всички общества. Безспорно и за много именити личности, за които той се е интересувал. Първо Щайнер се характеризира с едно дълбоко отношение, с голяма любов към Христа, към Христовия Дух на когото посвещава целия си живот с всичките знания, които той има като в това време той е духовния светилник на запада. Когато запада вече се увлича така да се каже в идеите на материалистичната наука, той е този, който държи факела за връзката между физическия свят и другите сфери на Битието, духовните сфери на Битието. Той великолепно е знаел, следейки развитието на културите на човечеството, че следващата култура, която ще осъществи Христовото учение, изразена в любовта към ближния, любов и благоволение между човеците и мир на земята между народите, той знае, че тази идея ще бъде осъществена от славянството. Затова има особен пиетет, особена любов към славяните и когато в регистъра на своите студенти той забелязва две имена, които му говорят за славянски произход, именно Боев и Консулов, той решава, че трябва да се запознае с тези две лица, да ги види, да изпита едно приятно чувство от докосването с една раса, която е вече от Бога определена с мисията да осъществи любовта между народите. И в един антракт той поканва Боян Боев и Стефан Консулов в своя кабинет, зарадван, че ги вижда, констатира, че те са българи, разбира, че те са българи по имената и направо ги насочва към Учителя като казва, че на Балканите, специално в България работи Великият Божествен пратеник в тази епоха. Завършвайки своят студиум както Боян Боев, така и Стефан Консулов се завръщат в България. В: Сега аз искам да питам, тази информация от кого я имате? От Консулов или от брат Боев? Веска: От брат Боев. А от Консулов имам после други неща. В: Сега, така. Аз съм слушал, че може би е погрешно, но че той е изнасял някаква лекция, някаква мистична лекция по балканистика или по окултизъм и тогава тези се изявяват там и той казва какво правите тука, какво търсите, когато Учителят е в България? Веска: Аз това не зная. От Боян Боев го зная точно така, че в един антракт той ги поканва и им казва, че в България се намира Великия пратеник на Небето за новата раса. Аз така го зная от брат Боев. В: Сега искам да питам друго. Понеже говорихте за Рудолф Щайнер. Аз съм чувал по изявление на Учителя, може би е вярно, че той казва, че той е преродения Питагор. Какво знаете за тези прераждания. Веска: Когато четох биографията на Рудолф Щайнер, той сам когато започва да учи геометрия в отделенията се влюбва в геометрията, просто изпитва особен пиетет, особено вълнение също като започва да учи математика и даже той е по данните на теософите, европейските теософи, той е пророк Илия, който идва след това във времето на гръцката култура като Питагор. След това се ражда като Йоан Кръстител, след това идва като Рафаело, след това идва като Новалис и след това идва като Рудолф Щайнер. Аз не знам даже поредица от неговите кардинални прераждания, защото първо Новалис умира едва на 28-годишна възраст, а той е дълбоко религиозен и мечтата му е да напише тълкувание на Евангелията, това което прави Рудолф Щайнер когато идва вече през 20.век тук на земята. Това е положението при Рудолф Щайнер. Сега, той ги насочва към България. Двамата идват тука. Брат Боев бива назначен за учител в Панагюрската гимназия по естествена история, намира Учителя и става ревностен привърженик на идеите на Учителя, безрезервно приема, абсолютно всичко, което Учителят казва в своето Слово, приобщава се към делото на Учителя. Безспорно затова той е преследван от тогавашните власти, уволнен като учител гимназиален, след което той вече пуска котва на Изгрева и става стенограф при Учителя. Така с много скромна заплата и цял живот той посвети на Словото и на делото на Учителя. Това е Боян Боев.

ДАРЛИНГ На снимката тук е Дарлинг. Тя беше добра цигуларка, с бялата фигура. В: Която стои отгоре. Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също. Беше голяма цигуларка, в Чехия завърши при Шевчик. В: Как се казваше? Веска: Йорданка Доспевска. Но понеже в Америка е живяла дълги години, в Америка са й викали Дарлинг. Дарлинг, значи мила. Така и Дарлинг си я знаехме ние. Това беше обръщението към нея. В: Тука е Учителят. Веска: това бе 1939 г. когато беше една импозантна Рила, едно импозантно събиране, беше колосална връзка между небе и земя. Между Школата на земята и Школата на небето. Такова нещо беше призовал Учителят тогава.

29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ ФРАНСИНА И СТЕФАН Веска: Гостуваха ни едно лято, но то беше след като Учителят си беше заминал вече, Франсина и нейния съпруг Стефан, тя беше много голяма цигуларка, парижанка. Ето една снимка с тях. Това е момента когато изнасят концерт с нея заедно, а пък след това тя изнесе отделно концерт. Вергилий: Франсина и Стефан. Веска: Стефан, да. Той беше китарист. Те бяха много интересни хора. Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само. Казва, че когато някой път в гората замръкват, там остават да спят. И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката". Такава една програмна музикална творба и след това заминаха за някъде, даже тука им подарихме костюми. Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще. КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво си езеро ли или река е било, става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците се обръща и настава паника и те отиват да спасяват. Хората се давят вече и брат Колю Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не, тази жена остави я нея. Ей тази, а тя била неугледна, възгрозничко момиче, то единствено се помоли когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш". Това се отнася за тях. ДАРЛИНГ Веска: На снимката тук е Дарлинг. Тя беше добра цигуларка, с бялата фигура. В: Която стои отгоре. Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също. Беше голяма цигуларка, в Чехия завърши при Шевчик. В: Как се казваше? Веска: Йорданка Доспевска. Но понеже в Америка е живяла дълги години, в Америка са й викали Дарлинг. Дарлинг, значи мила. Така и Дарлинг си я знаехме ние. Това беше обръщението към нея. В: Тука е Учителят. Веска: това бе 1939 г. когато беше една импозантна Рила, едно импозантно събиране, беше колосална връзка между небе и земя. Между Школата на земята и Школата на небето. Такова нещо беше призовал Учителят тогава. НИКОЛА ВАТЕВ Веска: Този е Никола Ватев, да. О, Никола Ватев, аз съм го виждала един хубав, аз го помня имаше хубави сини очи, не знам дали вие знаете една негова опитност. Той по време на войната, не знам обаче коя война, той имал съпруга, която се казвала Величка. И двамата са в Братството. И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете, докторе, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови". Минава време, брат Ватев отива на война. Не мога да ви кажа коя война. И като се връща от фронта с раницата, със снаряжението, вижда на улицата на град Русе една погребална процесия и разбира, че погребват неговата съпруга Величка. Сега, този лекар, който я бил излекувал в един момент бива жестоко нападнат и оскърбен от цялата общественост в гр. Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осторожност или съвест като лекар. Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден бати Ради както се връща с чувала, той се спира при него и казва. Просто в момента се ориентира към него и категорично се спира на него, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче бати Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът да му се вае от камък или от цимент и какви ли не материали бюстове, даже и да се правят снимки и портрети дори, знаейки този закон отговаря, но сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". И отива при Учителя, споделя с Учителя тази си среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!" Понеже той е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. И тогава вече бати Ради решава, тъй че този паметник е от 1937 г., който виждаме сега на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Граф Игнатиев" е реалният образ на бати Ради. Това мога да кажа за него. ПАША ТЕОДОРОВА Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори. НЕДЕЛЧО ПОПОВ Неделчо Попов беше един от нашите млади братя тогава. Знам, че брат Борис много го обичаше и се обръщаше към него с много милото така звание "гълъбе". Той беше също много предан на Учителя, работеше, даже на него дължим снабдяването с хартия от държавната печатница, понеже той работеше там, за да се отпечатат някои ценни неща от беседите на Учителя, трудове на някои наши братя и той много често придружаваше Учителя на концерти. Така държеше се момчешки някак, младежки. Това си беше той, естествен, без да се представя за голям. Много симпатичен беше, но почина млад. Мисля, че си замина от страдание на черния дроб. Имаше асцит. Значи се събираше вода в корема. На Изгрева го гледаха нашите братя и сестри, грижеха се за него. Той живееше в бараката на Борис тогава. Знам, че преди да си замине той видял Учителя. Това един-два дни преди да си замине видял е Учителя.

28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА 12.III.1943 г. В моята стаичка. Аз съм съвършено сама. Времето е ветровито и малко хладно. Изгрев. Моя най-мила и добра Веска, Твоето мило писмо и картичка получих. Много благодаря. Огромно много се радвах на всяка дума, която прочетох. Аз преживявах всичко, което ми съобщаваше. Много се извинявам за моя късен отговор. Но ти ме разбираш и моето положение. Но по-нататък. Първо бих желала да ти съобщя нещо от Словото на Учителя. Това което и тебе много интересува. И тъй слушай сега Неговите думи: "Блажен е онзи ученик, който приема Любовта в чистите обятия на Истината! Блажен е онзи ученик, който следва Обичта в Светлия път на Мъдростта! Има Един, Който е Път за всички! Има Един, Който е Живот за всички! Има Един, Който е Истина за всички! Любовта иде от Бога към нас; В Любовта Бог ни търси. А в обичта ние търсим Бога. А обичта на Духа от нас отива към Бога. Един мистичен разговор. Трите неща. Три неща изисква Духът Божий. - Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първото хранене е Неговото Слово; Добрият живот е Божията Воля; а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е, да възприемаш всичко, както Бог е определил за живота; Добре да живееш е, да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е, да гледаш и схващаш всичко това, което Бог е създал. Каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, не ще ти предаде нито педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и Неговото повишение и облагородяване се състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата любов. Там дето Духът Божий живее и действува има Мир и Радост. Това е единствения вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, който е Духът на спасението! Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? - Мъдрост. Какво искаш? - Знание. И какво ти е нужно за живота? - Знание, храна, облекло? Помни, Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чеда. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли направено сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта; според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре. Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои? Отношението на другите? -Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда и няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска." Размишлявай върху тези мисли. Скоро пак ще ти пиша и то нещо по-хубаво. Но ти трябва да знаеш, че всички тия неща идват от един чист извор. Друг път ще ти съобщя как прекарвам деня. Сега ти изпращам един добър поздрав от Изгрева и от мене хиляди целувки и всичко най-хубаво от твоята Савка. С.Б.Л. Поздрав имаш и от Милка и Китче. Моята майка е вече здрава. Благодаря на Бога! 15.III.1943 г., понеделник. Небето ясно, чисто. Времето меко и слънчево. Изгрев. С.Б.Л. Най-мила душо, Днес ти пиша за втори път и мисля, кой знае колко пъти вече съм ти писала и също колко малко съм ти писала. Не е ли така? Но по-нататък моя мила; сега бих искала да ти съобщя нещо по-възвишено от Учителя. Удава ми се да ти съобщавам винаги това на български. Намирам го така за коректно. „За Христа. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа. -Когато мисли с Любов. Човек се свързва с Него и когато чете и Евангелието; Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно! Преливането на душите става при Любовта. При Любовта се явява и мекотата в човешкия характер. За да приеме човек възвишеното и Божественото, той трябва да има мекота. Мекотата е условие, за да имаш тази възприемчивост. Затова човек трябва да проявява мекота и нежност, без никаква грубост и рязкост. Можеш да познаеш само този човек, когото обичаш. Също така можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш. В Любовта е Бог. Там е дето е Любовта, там дето е Бог, всичко може да стане. Това значи, дето присъствува слънцето всичко може да стане! Когато дойде Духът да говори в човека, тогаз ще се образуват истинските връзки с другите хора, в които Духът говори. И тогаз ще се яви истинският живот тук на земята. Съществуват два закона: Щом любиш брата си, с това познаваш, че Бог те обича. А пък щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. Преведено това е - Бог те обича, когато ти обичаш някого; - Когато хората те обичат, значи ти обичаш Бога. По отношение към хората важи следното правило: Най-първо ние ще обичаме и после ще ни обичат. - По-силният обича пръв. По отношение към Бога важи друг закон: именно Бог по-рано ни е обичал, а ние след това ще Го обичаме сега." И тъй, моя мила, добра душо, аз ти пожелавам всичко най-добро. Сега ще получиш още един добър поздрав от моята приятелка Милка. Целува те хиляди пъти твоята в Бога Савка. Мила и добра Веска "Постави страж на сърцето си, докато е рано и учител на ума си докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на Неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Бъди здрава и весела. Целувка нежна. Твоя с. Милка Аламанчева 17.III.1943 г. Небето е съвършено ясно и времето чисто и слънчево. Изгрев. С.Б.Л. Моя мила и най-мила душо, Днес имахме един голям празник! Да, много голям празник! След класа, в 8-10 дойде съвсем сам Учителят в моята стаичка. Но преди това бяха тука Гали и Митко Костов. Те излязоха. Те имат работа. И след това дойде Учителят! О, това беше една радост! Ние бяхме двете с Милка. Ние говорихме много върху чудната беседа! Учителят беше също много разположен и взе голямо участие. Ние говорихме още по много важни въпроси, които ученикът трябва да знае и да внесе в живота си. Това беше прекрасно! Аз споделих с Учителя накрая, че имам предвид да ти напиша едно писмо. Той се зарадва на това и каза: "Ще я поздравите от Учителя и Пенка ще поздравите и Тотка". И тъй сега и вие трите имате една радост. Добре е когато Учителят или преподавателят мисли за своите ученици! Но също и учениците трябва да мислят винаги за своя Учител. Той пък нали им дава толкова много дарове и знание. И след това ние трите закусихме с Учителя и бяхме тъй доволни и тъй благодарни на Бога за всичко! Аз се радвах също за тебе мила душа! Ти имаш мил поздрав от Милка, предай също такъв на Тотка и Пенка. Тя изпраща за вас следните мисли от днешната лекция: 17.III.1943 г., сряда. „Трябва да си съставим едно правилно понятие за тялото. Знание, при което човек става кисел, не е знание. Гневът не е опасен, но прегневяването е опасно. Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек. На евреите им трябва любов. Ще ви дам едно правило: никога не яж това, което не си опитал. За разваляне на зъбите са причина чувствата. Лакомията и въздържането от ядене е престъпление. За да се излекуваш, много същества трябва да вземат участие. Винаги яж храна, която обичаш. Бог не иска да остави своите деца в лишение. Щом си дошъл до най-приятното състояние на яденето, спри там. Всеки ученик трябва да знае къде да постави всяка една мисъл. Само при вътрешното богатство можеш да преустроиш тялото си. Всякой, който приложи закона, той ще чува хубавите неща." Това е поздравът от Милка. Нещо друго от Учителя: „Адам беше в рая -мястото на блаженство. И добре му беше. И нямаше от нищо да страда. Глава го не болеше. Но ето един ден по съвета на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място. Но, ето беше му забранено. Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Това беше истинска отрова. Храни се с дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос и Негова плод е Истината. Имай Негова ум. Христос казва: Всичко каквото просите в Мое име, Аз ще го сторя! Онова, което Аз говорих от толкова години, то вече напълни света; и от него вече светът не може да се освободи. То не е мое. То е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат. Не могат да те обичат, докато не си обичал. И не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Като ти дава Бог благото, Любовта, ти трябва да бъдеш проводник, трябва да го дадеш, да го пуснеш на другите". И ти имаш такива "другите" мисля си аз, и то твърде много, нали? Всичко най-добро и една добра целувка от твоята Савка. Аз ще дойда пак при тебе и към тебе. 19.III.1943 г. Небето е леко заоблачено. Времето е тихо и не е студено. Изгрев. С.Б.Л. Моя най-мила душо, Как всеки ден те чувствам все по-близо и по-близо до мене. Не минава нито един ден, в който да не помисля за тебе. И така ми е добре, и аз изживявам една огромна радост след това. Чувствата и мислите така се обединяват и така единни сме ние двете. Да, ти и аз. Тогава как благодаря на Бога. Голяма радост е когато две души се разбират и пребъдват в Любовта. Весе, нали ще дойдеш скоро? Аз те разбирам, ти искаш отново малко от великите мисли на Учителя. И аз ти ги давам на драго сърце. Защото това изисква душата и това идва отвътре. Сега се радвай на тези мисли, същото правя и аз. Нали това е нашият живот и радост и утеха. 19.III.1943 г., 5 ч., от лекцията. „1/2, 2/3, 3/4, 4/5, 5/6, 6/7. Тези числа, които се вземат за динамични, а останалите са потенциални. Понякога вие искате бързо да раждате идеите, тогава те са кокоши яйца. Скръбта, страданието, това е нощ, трябва да се работи. Във физическия, духовния и умствения свят има падане. В 0/1 човек е сам. В 1/2 са двама ортаци. В останалите дроби, напр. 3/4, 4/5, 5/6 и пр. 4 души са в предприятието, а 3 души работят. Пролетта е Изгрев, лятото е ден. Използвайте четиритех години времена, използвайте денят и нощта. Земята като се върти образува вечното подмладяване и вечното остаряване. Каквото прави земята, това го прави и човешката душа. Скърбиш, защото слънцето залязва; радваш се, защото слънцето изгрява. Това, което става в човека не е произволно. При залеза ние сме най-скържави, даваме най-малко; при изгрева даваме повече, а на обед - най-малко." Сега нещо по-възвишено: „Във всички хора има желание да бъдат обичани. Всеки иска слънцето да го огрява. Понеже като не го огрява, не може да расте. Защо хората не се обичат? - Понеже са внесли материалното. Щом внесеш в Любовта материалното, тя престава да действува. Понеже тя функционира в една много деликатна среда. Един закон съществува: ти като не обичаш онзи, който те обича, то няма да те обича онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш онзи, който те обича, поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде и обичта. Не боли когато не обичаш, но боли когато не оценяваш. Скръбно е, когато не оцениш работата, която е сторена, когато не оцениш доброто, ценното, красивото и хубавото. Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш ще го придобиеш. Но ще работиш едновременно. Когато вие сте нервни, изпускате вашето щастие. Трябва да бъдете търпеливи; ще гледате да не се нервирате. Който върши своята работа, той ще има обикновени благословения, а който върши и Божията работа, той има и извънредни благословения. Казано е: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Когато слезеш в света на своя ум, на своя вътрешен живот, остави своите обикновени безпокойства и тревоги. Не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Това значи "събуй обущата си, защото мястото, на което седиш е свято". Значи, събуй обущата си, когато влизаш в своя вътрешен живот." Всичко най-добро ти пожелава /твоята/ и една нежна целувка, твоята Савка. Отворена картичка на немски език 21.III.1943 г. Неделя. Чудесно и слънчево време! Изгрев. Моя най-мила душо, Днес имаме един голям празник или най-големия празник е днес. Учителят ни държа едно чудесно и богато слово. Всички лица около Него ликуваха, сияеха от радост и доволство! Всичко беше тъй богато на съдържание и Истина! Ти можеш добре да си го представиш. За първи път ние правихме нашите паневритмични упражнения. Ние имахме много гости от провинцията, много селяни и някои учителки и други. На този ден имам да се срещам и говоря с мнозина от нашите, затова ще ми е невъзможно да ти напиша по-дълго писмо. Бъди само поздравена от сърце за добрия ден от твоята Савка. На закуска имахме един висок гост! Гале и Кичето и имаше още също и други. Мама беше също и всички ние се радвахме необикновено много. Колко бих искала и ти да присъствуваш! Аз споделих с високия гост за твоето фино писмо. Много хубаво си го написала. Това беше една обща радост от твоя страна. Поздрави всички твои познати там още веднъж. Твоя Савка. Забележка: Всички писма бяха адресирани по следния начин: Г-ца Веска Величкова - учителка в девическата гимназия за модерни езици - гр. Ловеч. Бяха адресирани на немски език. Често от писмата бяха на немски, но думите на Учителя бяха на български. Преводът от немски бе направен лично от Веска Величкова

27. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Вергилий: Във връзка с писмата със сестра Савка. Веска: Просто тя започна да ми пише писма. Първото писмо е от 12.III.1943 г. Тя дава винаги картина на времето. Казва: "В моята стаичка съм съвсем сама. Времето е..." Има картичка, трябва да я намеря, не знам къде е... Получих от Гали картичка, много хубаво е написал по времето когато съм била в Ловеч, когато ми съобщават, че трябва да се събираме в 4 часа след обеда да четем беседите на Учителя със семейство Баеви и с Пенка и аз. В: Сутринта? Веска: Не, след обед. Вече само неделен ден. Аз съм в пансион и не мога да провеждам своя програма. И Гали споделя това нещо с Учителя. Учителят си извадил часовника и погледнал да види в коя страна слънцето в това време изгрява, когато ние се събираме да четем. В: В Коя страна? Веска: Ама не, просто се е пошегувал Учителя. В: А може би зависи от времето на часовника? Веска: Да. Това само така пише за този разговор. Но ще намеря писмото, може в някоя беседа да съм го сложила. В: В коя страна изгрява в 4 часа след обед слънцето? Веска: Когато се събираме ние да четем. Ха, ха, ха. Сега Америка е 8-10 часа далеч от тука. Да кажем сега ако е четири часа, в Америка е някъде към 8 часа сутринта. Да кажем или някъде 10, някъде 6. А може и на някои острови на океана. На Тихия и Атлантическия океан изгрява слънцето в 4 часа когато ние се събираме. "21 март 1960 г., неделя. Прекрасно време и слънчево. Моя най-мила душо, днеска, Димитрий беше един прекрасен брат, прекрасен приятел, много сръчен като техник. И той направи банята, едно голямо чудо за нашия рилски лагер. Направи по всички правила на изкуството за строеж на баня, като прие с радост съвета на Учителя как да я построи, за да избегне замърсяването нали на водите, които изтичат след къпането, да не замърсяват първото езеро. Построи се с много голяма любов и всички бяхме щастливи тогава, когато можем да се изкъпем особено пък тези от кухнята, които винаги трябваше дълго време да се примиряват с едно частично измиване, което не беше достатъчно хигиенично за тях. Димитрий беше и музикант. Той свиреше на цитра, пееше в хора и беше един предан брат и много обичаше да услужва на всички, когато станеше някоя техническа повреда по домовете. Той беше специалиста към когото се обръщаха." В: Това е писмо от...? Веска: Това е сестра Тереза Керимидчиева, майката на Савка. В: Какво ще ми кажете за нея? Веска: Аз съм ви казала за нея. Тя е много интересен човек. Тя се е занимавала с окултни науки. Нали ви разказах за нея и за децата. Аз ви разказах за нея всичко подробно. Майката на Савка е германка, която се задомява в България, свързва живота си с Георги Керемидчиев, който е бил тогава началник на гара София. Тя беше с много големи духовни интереси, имаше и духовни дарби, знам че беше говорещ медиум. Връзката й е била с много висши йерархии, същества. Аз не съм присъствала в момент когато тя е правила връзка с тях. Но знам, че Гали е присъствал. Тя е интересен човек, защото се занимава с окултни науки и беше човек с много самостоятелна линия на живота си. Съпругът й мисля, че не е споделял, даже изобщо не е бил приобщен към тази нейна линия нали, окултно-мистична линия в живота й. А тя като годеница когато идва тук в България имали са гости и влизайки в спалнята вижда просто, че две деца си играят на кревата. Разбира тя, че ще има две деца, както и в живота й се случва. Впоследствие обаче става нещо интересно. Когато тя ги отглежда, вече стават към 5-6-годишни децата, тя казва на съпруга си: "Аз искам да отида вече малко в Германия, да се занимавам с моите духовни въпроси. Децата са вече големи, ти можеш да се грижиш за тях и този въпрос сме го вече решили. Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете". Той казва: "Съжалявам, но аз трябва да взема съгласието на моята съпруга. В момента тя е в Германия". И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия. Това зная. Тереза се занимаваше много задълбочено със Словото на Учителя, тя превеждаше на немски всичко, каквото е имало да се превежда е превеждала на немски, тя. В: Аз съм виждал някои неща, които са преведени на немски през време на Учителя. Веска: Е, та това е неин превод. Да, разбира се. В: Някой преглеждал ли ги е? Веска: Аз съм ги преглеждала. Ами добре са направени. Тя понеже знаеше жената немски и са направени добре. Не мога да кажа нищо лошо за тях.

26. БАБА МАРИЯ - РОЖДЕНАТА СЕСТРА НА ПЕТЪР ДЪНОВ В: Какво ще ми разкажете за сестрата на Учителя, баба Мария? Веска: Сестрата на Учителя, която всъщност Го е отгледала след като неговата майка си е заминала за Невидимия свят. В: Тя по-рано ли си е заминала? Веска: Майката на Учителя си заминала, когато Учителят е бил четири годишен. В: Така ли? Веска: Това не знаете ли вие? И баба Мария Го отглежда. Тя е по-голямата му сестра. Тя Го отглежда. Даже има един интересен случай, тя разказва за Него, че Той бил много кротко дете, много послушно дете и никога нищо не е чупил, не е развалял. Само седне и стои, гради, прави нещо, да излезе нещо. Даже един ден когато дошли сватовници, тя е била така мома за женене, както се казва и тогава на времето бащите и майките са решавали въпроса за семейно създаване на своите деца. Та баба Мария не била доволна от жениха, който й определят. Така била много смутена, а пък в мазето на къщата имало накачени царевици, навързани царевици и Учителят така изронва и казал: "Како, както се рони царевицата, така ще се изрони и твоят годеж". Той е бил малко, сега колко годишен е бил? Все пак някъде над 10 години трябва да е било, нали, когато е казал това нещо. И действително годежа се развяла и казват впоследствие тя свързва своя живот с един евангелист, който е принадлежал на евангелското общество, което е било тогава организирано от Северната Американска мисия, Методистката мисия така наречена и тя си остава до края член на това методистко общество. Учителят известни години общува с хора от това общество, Той е в това общество, даже е бил много близък приятел с един от неговите проповедници, той е Петър Василев, който пък му е съученик от Свищовската гимназия с когото са си разменили портрети и даже в дома на големия син на Петър, Самуил Василев аз видях много хубав портрет на цялото семейство на Учителя с баща му, баба Мария, Учителя. В: Сега този портрет може ли да се вземе да се преснеме? Веска: Не, не. Той не знам къде е даже. Този почина. В: Няма ли наследници? Веска: Той има дъщеря, обаче не знам тези неща къде са вече. Може би баща й някъде ги е дал, щото и тяхното семейство беше обекта на преследване. Сега това е. Учителят впоследствие е бил много духовен, свирил е на цигулка и импонирал е на това евангелско общество, решават да го изпратят в Америка да следва, в Америка да получи висше образование. Тогава не са давали стипендии, а единствената услуга, която Му се прави е тази, че те Го препоръчват, така да се каже заангажирват място в едно от учебните заведения в колежа, където Той заплаща своето обучение и своя пансион с работа в самия колеж, в самия университет, като прислужва в трапезарията, мие чиниите, а това са на ден по 400 чинии. Той трябва да мие. И по този начин Той си е покривал тъй да се каже разноските по неговото обучение. От други случаи ми разказват, че Той даже ходел на гарата да посреща пътници, да поема куфарите им да ги носи, без обаче да определя цена за възнаграждение, очаквайки ако човекът чийто куфари носи се сети да му предложи нещо, да плати, ако не оставя нещата на добрата воля на този когото обслужва. Зная между другото че даже е чистил и комини при своя престой в Америка. В: От кого си го чувала, от баба Мария? Веска: Това съм чувала от Гали. И това е за Учителя. Той отива в Америка и вече всичките за Него, които Го познават, неговите състуденти са били възхитени от неговото поведение, от Неговата интелигентност, от Неговата дълбочина, от начина по който се отнася към всички. Едните са считали, че може да стане голям оратор понеже говорел много хубаво. Други смятали, че ще стане голям виртуоз, понеже свирел хубаво на цигулка. Обаче разбира се Той идва в България и се заема със своето предназначение, за което е дошъл, да основе тука в България Школата в България понеже тука се намират, може би по Божествения план най-добрите условия и може би най-подходящите души, чрез които Той ще провъзгласи вече своето Учение към цялото човечество. В: Тази баба Мария се оженва за някакъв протестантин на когото не мога да ви кажа името. А Той известно време е бил в дома на Петър Василев. Веска: Да, Учителят е живял известно време в дома на Петър Василев. Но както разправят, Той е прекарвал времето повече в мълчание, занимавал се е и е свирел. Много разговори изобщо така не е водел, излишни разговори. В: Вие казахте, че в този Петър имало тази снимка. Веска: Да. Те са разменили снимки вече като абитуриенти, приключили гимназията, снимка на Учителя, те са си разменили снимки така двамата съученици. В: Значи семейна снимка. Веска: А, пък е имало отделно семейна снимка. В: Две снимки. Той сега неговия наследник се казвал как? Емил Петров Василев? Веска: Да, и той почина. В: И не може да ни се достави тая снимка? Веска: няма как! В: А баба Мария кога си заминава? Веска: Баба Мария продължава да си бъде член на Евангелското общество и си посещава д-р Лонг на ул. "Раковска" и един неделен ден отивайки на черква там пада и си счупва крака и така си заминава. В: Вие казахте, че имате писмо от Учителя. Веска: Което получих на моя имен ден, но той беше тогава 14.I.1943 г., което получих на ръка. Мариолчето ми го донесе на ръка вкъщи в отговор на моето писмо, което аз писах на Учителя от пансиона в Ловеч, в което го молех да даде съвет за моята колежка, която страдаше. Тя ми го донесе вкъщи София, понеже наближаваше ваканцията и аз дойдох за Коледната ваканция.

25. ДВАТА ЗАКОНА ЗА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА Веска: Учителят все още беше в Мърчаево и отивам при Учителя, но в едно много хубаво душевно състояние бях тогава и трябваше да Му предам един поздрав, много хубав поздрав и при Учителя имаше две момиченца, мънички от селото. И аз така наред с тях бях заедно и говореха с Учителя, просто се почувствах в един много красив свят. Свят на веселие, на радост. Имах някакви тревоги вътрешни, обаче това нещо като че се стопи от тая огромна, мека и много силна светлина, която ме възведе в една висока, красива гама на извънземното. Дори с тези мили дечица изживяваха едно небесно веселие край своя небесен Баща, такова едно състояние. По едно време слизам по стълбите и Стоянка Илиева, миличката, аз си я обичам нея, независимо от това ме посреща с гръм и мълнии и ме напада, крещи: "Ти какво си направила, ключовете, които ти дадох аз, къде си оставила, ключовете от братските стаи". Тя ми ги даде за две вечери ключовете от братските стаи с брат ми когато дойдохме след бомбардировката в София, а аз в това време след като измих братската стая, подредих я всичко и дадох ключовете на ба-ти Ради. Казах: "Бати Ради, моля ти се предай ключа на Стоянка", понеже братската стая се намираше в нейната къщичка, бяха съседни, обаче бати Ради изглежда, че е забравил да й го даде и тя ме нападна, а аз в такива моменти съм изобщо беззащитна. Аз не знам какво става. Понеже бях в едно състояние, в което Учителят ме постави, в това време нищо не можах да кажа. Ама нищо, нито за свое оправдание, нито да изясня случая. Просто цялата градушка падна върху мене. Савка пристъпи към мене. Така нежно, някак си ме обгърна и ми каза: "Весе, ти получи нещо от Учителя толкова красиво и Черната ложа пожела да те ограби. Ти провери сега един закон". Но тя ме утеши да бъда спокойна, това беше нали? Към Стоянка обаче моите отношения си останаха абсолютно неизменни, понеже я уважавах като една от сериозните сестри, които имаха много дълбоко отношение към своите задачи като ученик. В момента може би тя не е била предупредена от лицето, на което съм предала съответните ключове и бидейки строга и изпълнителна безспорно ме порица а моята нередност в случая. В: Да, и закона е също верен, от такова състояние на съзнанието, точно това е състояние на свръхсъзнание, да се намесят други сили, да те оберат. Веска: Точно така се случи. Бях обрана психически, изпразнена като черупка. Не можех да стоя, прилоша ми. Полегнах си. Какво ли няма на земята още. Да. И в момента тя стана проводник, но ние си запазихме много красиви отношения с нея. Аз винаги, винаги съм я уважавала, почитала и тя с много хубаво отношение биваше към мене. Това беше един единствен момент, който дойде и си замина. За да изпитам може би, да проверя един закон, че на земята ние сме прицел, както на великото Божествено съзнание, което е Любов и нежност и благост към нас. Прицел и на нашите врагове, които всеки момент дебнат да ни ограбят, да ни отнемат това, което сме получили от нашите покровители, които ни обичат безкрайно много и винаги. Така в този ден два закона: на Небето и земята успях да проверя. Това не на всеки може да се случи. Те са ми ги показали.

24. МАГДАЛИНА - "БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ" Веска: Теософите в Европа знаеха, че тази епоха, Христовия Дух пак ще се всели, пак ще се изяви на физическото поле и безспорно са го очаквали, понеже цялата теософска школа, теософско движение в Европа черпеха своите знания от индуските школи, понеже даже Ани Безант, всички те са били приобщени чрез индуски „гуру", към тези школи. Очаквали са, мислейки че индуския народ в това отношение е най-издигнат, най-духовен, че вероятно Христовия Дух ще се всели или ще дойде, ще се изяви на полето физическото чрез някой индус. И понеже в това време се изявява един много хубав младеж, красив, много духовен, с много сериозно подвижничество в този духовен път, наречен Кришна Мурти, Ани Безант и другите водачи на теософското общество в Европа решават, че именно в него се изявява Христовия Дух. Той вероятно е бил склонен това да го приеме, за да има безспорно много високо духовни преживявания далеч надхвърлящи преживяването на неговите последователи европейци. Даже когато са били в Холандия на конгрес в някаква си много живописна местност, всички са били разположени в палатки, докато европейците са прекарвали известно време на духовни разговори, то се канили и на чай в 5 ч. и са имали и по-светски разговори, той даже им правел бележка, като е сравнявал своят начин, по който той престоява на този конгрес, в постоянна молитва, съзерцание, медитация. И в един тържествен момент те решават вече да го обявят за дошлия Христос на земята. Учителят обаче следи цялата тази процедура и един ден написва едно писмо, в което иска да спаси Кришна Мурти от това падение, защото за него ще бъде това едно сгромолясване, една лъжа, ако се допусне, това той ще стане направо на въглен, той ще стане направо обект, пионка на Черната ложа, която ще го ликвидира. И да спаси от една лъжа и самото общество, европейското окултно общество, Учителят избира сестра Магдалина. Тя беше много оригинална личност. Винаги носеше някакви особени облекла, чалми си правеше, някакви облекла с наметала особени широки такива дрехи, беше интелигентна, знаеше няколко езика: немски, френски, английски, италиански, беше смела, безпардонна бих казала направо, както сега се изразяват. В: Безцеремонна? Веска: Безцеремонна. Направо каквото реши го говори, открито говори, не се свени, много често тя заставаше пред балкона на Учителя и казваше: "Учителю, искам еди каква си рокля да имам". Учителят започваше да се смее. На Катя Грива Учителят е казал за нея, че в нея има някакви вътрешни пропасти, в които тя изпада и на това се дължи нейната неуравновесеност. Но, и даже при един интересен случай, много от братята, които бяха блюстителите така на редовния, нормалния, красивия живот на учтивото отношение на Изгрева, забелязвайки този неин често пъти доста нахален начин на обхода, бяха решили да я евакуират в провинцията и я изпратиха в провинцията, за да не петни Изгрева със своите прояви. В: Е как? Натовариха я на влак или? Веска: Е, не знам как е било точно, но я експедират. И един прекрасен ден така, както са на обед седнали и Учителят задава въпрос: "Рекох, къде е Магдалина?" "В провинцията." "Без нея не можем!" Сега откривам тука една скоба. Учителят казва: "Вие не трябва да съдите някои хора, които имат отрицателни прояви в обществото. Те са тръбите, през които минават отрицателните набрали се лоши, може би неизказани, неизживени прояви на Братството. Значи това е канализацията, през която минават отрицателните сили на обществото. Може би тя беше едно от тях, нямам право да категоризирам хората. Та така беше с нея. В: Тя беше преподавателка по френски? Веска: Не, тя не беше преподавателка. В: Тя харесвала ли е нещо от Словото? Веска: Нищо не мога да ви кажа, защото тя беше много оригинална, много особена, никой не й знаеше пътищата. Тя посещаваше и теософското общество в София на Софрони Ников, изобщо си водеше един самостоятелен живот, независимост, волна като птица. Така и един ден Учителят я повика, понеже знае, че тя е смела, пробивна, не признава пречки. Каквото реши тя ще го стори. Без да обмисли това правилно ли е или не е правилно. Учителят, който божествено разбира как може да оползотвори някакво качество на човека разбира, че тя е най-подходящата и чрез нея изпраща писмо до Кришна Мурти. Тя успява да влезе в лагера, да намери Кришна Мурти и лично да му го предаде. Тогава той разбира, проявява се като послушен дух, приема предупреждението на Учителя и цялата тази работа отпада за провъзгласяването му за Христос. В: Сега този случай от кого го знаете? Веска: Ами Аламанчевите ми го разказваха. В: А на тях кой го разказва? Веска: А, не мога да ви кажа. То е секретно може би. Е, това писмо е било предадено и остава при Кришна Мурти. Тя, самата Магдалина не знае също какво съдържа писмото. Аз бях с нея близка. Даже тя ме е препоръчвала тук-там за да предавам уроци по езици, но никога не сме влизали с нея в разговор за тези въпроси, които тя е вършила. Това впоследствие го научих аз за нея.

23. ДВА ВИДА ПУШЕНЕ Веска: Когато бяхме на Рила, един ден пристигнаха туристи, обикновени светски хора покрай нашия лагер и безспорно някои от тях са пушили цигари и братя, които пък държаха на чистотата на атмосферата на езерата са им направили забележка. Нали там е Школа. Вече знаете какво е Школа, че това е едно свещено място. Безспорно им се видяло неприемливо един обикновен човек да седне там и да пуши. И направиха забележка, от което нали знаете всички пушачи, всички пиячи знаете, че те са много чувствителни на тая тема. И те споделят с Учителя обидата си и Учителят казва: "Вие пушите, но и те пушат и още как пушат!" С това искаше да каже, че и в нашето съзнание често пъти има мисли, чувства, които образуват пушек в атмосферата, в която се намираме. И опушва всичко. Този пушек е по-опасен. На Изгрева дойдоха група латвийци, които бяха много мили хора, много смирени хора с много голямо уважение към Учителя. При тях се открои така една по-ярка личност, енергична, която правеше впечатление със своя специален тоалет, една рокля дълга, с дълги ръкави, която тя специално облича за молитвените си моменти. Казва се Мариана, но не си спомням нейното презиме, енергична, жизнена, която моментално се открои, направо се увлякоха много наши приятели, между които беше Николай Шиваров, Неделчо Попов и там различни други покрай нея. Защото тя като се молеше правеше едни специални физиономии, държеше се като актриса. И впоследствие проявяваше много голяма ревност в началото, но впоследствие към нея се ориентира доктор Елиезер Коен, естествоиздател когото познавам. Когато постъпих в Братството той беше един от най-интелигентните наши братя, най-културните ни братя, който не веднъж е водил разговори на научни теми, понеже той беше естественик и даже ми се струва, че Учителят беше му казал за някакви специални минерални находища в България къде ги има. Бяхме добри приятели с него, така сме били в много хубави групи, събирали сме се на духовни разговори, на музика, беше с голям културен диапазон. Беше завършил в Германия, така обичаше с мен да разговаря на немски и той въобще се увлече в тази жена. Впоследствие тя напусна съпруга си латвиеца и те сключиха брак, но след събитията, даже преди още да станат събитията на Изгрева, той ме среща един ден случайно така по шосето Дървенишкото и започва да говори с един нападателен остър тон срещу Братството, срещу Учителя, срещу брат Борис, срещу всички нас. Каза ми: Весе, ти трябва да знаеш, че трябва да четеш Иля Еренбург, а не да четеш тези наши загубени писатели, които са в Братството". И аз бях направо покрусена и не знаех какво да му отговоря. Защото аз бях учудена, изненадана и впоследствие той стана и партиец-комунист и съответно и Марияна стана партийка и се отделиха от Братството. И всички на Изгрева се страхуваха от нея, така чистосърдечните хора, защото знаеха, че тя упражняваше вече една опасна дейност, опасна професия - шпионаж на Изгрева. Не мога да ви кажа в момента тя къде е, какво стана с нея, нищо повече не мога да ви кажа. В: Коен си замина. Веска: Коен си замина. Заболя от рак на черния дроб и си замина, да. В: А във вашите разговори преди той да срещне тази жена и тази жена да го обърне на друго място и в друга посока, спомняте ли си някоя опитности той да ви е разказвал? Веска: Не, нали ви казвам, че той беше така разговорлив, интелигентен, находчив, обичаше да се шегува, обичаше музиката и много хубави разговори сме имали. Беше пълничък понеже обичаше да си похапва и много често купуваше хубави шоколадови бонбони, така че имаше голямо изобилие. Беше във възторг от всичко. Те бяха една хубава група така от интелектуалци: брат Борис Николов, Жорж Радев, той. След това пък се събирахме музикантите нали с тях сме заедно и сме прекарвали разкошни моменти. Никак не ми е ясно как стана този преврат с този човек. В: Значи тя беше еврейка, така ли? Веска: Да, разбрах, че тя е германска еврейка или латвийска еврейка, но имаше нещо еврейско в нея и се намериха двамата. Елиезер беше евреин, нищо специално не мога да ви кажа за него. В: А какво стана с мъжа й на тази Марияна? Веска: Сега брат Петър, мъжът й, той е математик, брат Петър от Латвия, да, голям математик, много добър човек, способен, но още не може да прави разлика между окултните школи, едни от които са управлявани от Черната ложа. Този човек започва, мислейки, че всичко е в унисон с Учителя, което е окултизъм, и което е мистична школа, та започва да се занимава с някаква си Школа индуска и попада на интересна система от дихателни упражнения за дълбоко дишане и започва да ги упражнява. Безспорно впоследствие от това се развиват някакви може би специални центрове в неговия мозък, които не могат да издържат пък на напрежението, на което е подложен. Той се свързва с някакви центрове в Битието от Космоса, с които космически влияния неговия мозък не може да се справи и той се разстройва психически. Тогава безспорно налага се да влезе в психиатрия. В: Това беше през времето на Учителя. Веска: Да, по времето на Учителя беше, да. И в психиатрията, нашите братя в Латвия, които са били в Братството, правят усилени молитви, молят се за него, обаче няма никакъв резултат. И най-после решават да пишат на Учителя писмо и изпращат го, минава време, след което става следното нещо: един ден брат Петър става и заявява на своите лекари-психиатри: "Аз съм здрав!" Те го проверяват и действително наблюдават една абсолютно нормална вече психика и учудени, казват: "Какво стана с вас? До вчера бяхте не добре!" Той казва: "Срещнах Петър Дънов и оздравях". Допускам, че Учителят по някакъв начин го е посетил, Учителят има хиляди методи, по които може да направи среща с едно съзнание, с едно същество и да му помогне и след туй вече Учителят даде обяснение, че по начало методите на индуската школа са неприложими за европейския натюрел, защото те са в друга еволюционна фаза. Европейците са в друга еволюционна фаза и връзката между отделните тела при индусите е по-лабилна, а при европейците е стегната и именно затова Учителят казва: "Това, което Аз ви давам като дихателни упражнения, изобщо като упражнение са най-подходящи за вас. И причината за разстройството на брат Петър е именно тази, че той е прибягнал към една система на упражнения, които са били неподходящи за неговият организъм, за неговото естество, за неговия натюрел". В: И той си остана в Латвия. Веска: В Латвия си остана, оздравя. Сега разбрахте ли какво означава пушеци в човешкия мозък и откъде те идват.