Hristo Vatev

За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“ 1940г.



Архимандритъ Иннокентий (Софийски)


 

Историята по отварянето на първата българска църква „Св. Арх. Михаилът въ гр. Варна


 
 

Издава комитетътъ за построяване на новъ храмъ въ квартала задъ Търговското у-ще.

Мисли за поста от Словото на Учителя Беинса Дуно

Допълнителна информация за Тодор Бъчваров

Петър Дънов и божественото учение - Илиян Стратев

Иди и кажи- Тодор Ковачев- 2002

Ученици на окултизма - Т.Бъчваров - 1936
 
Учителя заедно с Тодор Бъчваров правят първата обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София.
 
Повече за Тодор Бъчваров може да прочетете тук.
http://beinsaduno.bg/index.php?%2Ftopic%2F2510-1874-07-20-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%2F

Статията е публикувана в 8-9 книга на списание “Всемирна летопис“
Иван Толев

СЪДЪРЖАНИЕ
 
НЕПОСТИЖИМОТО
 
1. Старата звънарнипа -9
 
2. Родихъ се да живѣа въ бури -10
 
3. Пръвъ пѫть тазъ сутрина откѫнахъ . 11
 
4. За кѫпчицата тамо край рѣката 12
 
5. Игнаждень13
 
6. Коледна пѣсень 14
 
7. Непостижимото 13
 
8. Предъ огнището 16
 
9. Сипе се полека мекий снѣгъ 17
 
10. Погледъ 16
 
11. Кокиченце 19
 
12. Пролѣть 20
 
13. Презъ ведрината лека 21
 
14. Вѣнци 22
 
15. Вечерна пѣсень . 23
 
16. Аѣтна нощь 24
 
17. Преграда 23
 
16. Пинчо—Римъ 26
 
НА ПРАГА СТѪПКИ
 
19. Вихъръ 29
 
20. Есенна пѣсень
 
21. Завеса
 
22. Следъ погребението
 
23. Брунате
 
24. Пакъ сама
 
23. Македония 1912
 
26. 1913
 
27. На мойтѣ устни твоятъ дъхъ умрѣ ... 37
 
28. То бѣше само пѣсень
 
29. Копнежкъ
 
30. На мойтѣ чувства
 
31. Орелъ 41
 
32. Вечерь 42
 
33. Азъ казахъ сбогомъ 43
 
34. Деньтъ е черъ, деньтъ е бѣлъ ..... • 44
 
35. Стопанина отдавна е на пѫть ...... 45
 
36. Самата . 46
 
37. Свѣщицата 47
 
38. Строши съсѫда, вече не плачи ! 48
 
39. Изскърцаха и спрѣха се колата 49
 
40. Македония 1918 ........... 50
 
41. При старата руина 51
 
42. На прага стѫпки ..... 52
 
43. Неутешениатъ 53
 
44. Друго царство 54
 
ВѢЧНЙЯТЪ СКИТНИКЪ
 
45. ТОЛСТОЙ 57
 
46. Сънь 58—59
 
47. Вѣчниятъ 60
 
48. О, до кога ще ме изпитваше Богке! 61
 
49. Предпролѣть 62
 
50. Вижъ, и азъ живѣя! 63
 
51. Априлъ 64
 
52. Черешата 65
 
53. Юлска вечерь 66
 
54. Живота 67
 
55. Кудданъ 68
 
56. Когато бѣхъ 69
 
57. Задушница 70
 
58. Три църквици 71
 
59. Свое слънце 72
 
60. Причастие 73
 
61. Зловещо ехо 74
 
62. Листопадъ 75
 
63. Учительтъ 76
 
64. Пѫтьтъ ми 77
 
65. Молитва . 78
 
 
ПЛАНИНАТА
 
66. Ручей 61
 
67. Пѣсень 82
 
68. Юндола 83
 
69. Идилиа 84
 
70. Есенна картина 85
 
71. Пастиръ 86
 
72. Помакъ . 87
 
73. Мусала 88
 
74. Планината 89
 
75. Рилски езера I 90
 
76. „ . II 91
 
77. Планинско цвѣте ..... 92

КНИГАТА СЪДЪРЖА:
 
Четворица отъ старитѣ:
 
Робска земя
Дѣдо Силянъ
Последната долама
Възкресение
 
На югъ отъ Шаръ:
 
Юнакътъ пастиръ
Кита
Предатель
Гората
Монахъ Павелъ
Тополитѣ
Чужденецътъ
Руината
Сънътъ на гората
Малката бука
 
Изгнаници:
 
Изгнаници
Запустѣлата мелница
Земята вика
Вардаръ
 
Печатница П, Глушковъ — София

РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ



на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта


– Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме?
– Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.
Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото.
Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа.
Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново.
– Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак. Учителят препоръчва следното:
– Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица.
Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина.
Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата.
Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.”
Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.
 

Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя!

На прага стъпки - Поезия-Мара Белчева

Човек природа и Бог - Георги Томалевски 1934г.
 
Съ тия опити искамъ да сравня своитѣ мисли съ мисъльта на другитѣ,които се спиратъ при такива въпроси. Въ тѣхъ се говори за Бога, но моятъ Богъ нѣма нищо общо съ онова измислено жестоко божество, въ името на което земята е залѣна въ кръвь и сълзи. Моятъ Богъ е живъ, въ вѣчнигѣ, неотминаващи закони на природата — разумна и прекрасна.
 
Въ тая природа има толкова много нѣща, които сами може да поднесемъ като доказателство на родения въ съмнение разумъ за това, което сърдцето ни понѣкога така ясно „вижда“ и „знае“.

ПАНЕВРИТМИЯ
 
I ЦИКЪЛ - 28 УПРАЖНЕНИЯ
II - СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
III - ПЕНТАГРАМ
 
Издателство „Бяло Братство“
София, 2013

Между пустинята и живота - Николай Райнов 1919г.
 
Въ онова тъмно врѣме, когато надъ града и вселенната царуваше Октавианусъ Августусъ, названъ Справедливи, въ малъкъ градецъ на Гелиль Ха-Гойимъ, по име Назаретъ, се роди дѣте, чиито дѣяния и смърть мнозина благочестивци възфалиха.
 
Не ще повтарямъ и азъ словата на тѣхните фалби, защото Синъ Божи надминава всѣка фалба, изречена отъ устни
 
на смъртенъ.
 
Разказвамъ живота, дѣянията и смъртьта на Сина Божи тъй както малцина еѫ спазили въ правдивъ споменъ: — тъй, както е било.
 
Защото моята върховна почить прѣдъ Човека Йешу баръ Йосефъ ме кара да изреча цѣлата истина за Оногова, Който
 
живѣ и умрѣ за истината.

Очите на Арабия - сънна балада Николай Райнов 1918г.

И трите новели са посветени на живота в стара Македония, със стилно единство, своя тема, свое емоционално звучене. Тези новели са написани с вещо познаване на народния бит, с дълбоко вникване в душите на хората, в изпитанията на съвестта и чувствата, обрамчени от социалните проблеми на времето. Достойнството на новелите на Томалевски е тяхната чистота и простота.
 
Жизненият материал на „Воденските майстори“,„Видо Каравидо“ и „Гурбетчии“ е свързан с народната тематика. На основата на три народни песни с богато съдържание и образност е разгърнато сюжетното развитие. Не може да не се изтъкне, че и в трите новели се утвърждава правото на хората да живеят свободно, да творят по своя воля, да се обичат чисто, да бъдат верни един на друг в трудни минути.
 
В повествованието се усеща искреният бунт на автора срещу националното и духовно робство, протестът срещу фалша и лицемерието, срещу непочтените нрави, невежеството в бита на людете. В подкрепа на тези мисли могат да се изтъкнат замислените в сложно противоречие характери на Андрей и Теодоси от „Воденските майстори“, на Видо, Алиса, Ангелина от „Видо Каравидо“, на Галена и Кръстю от „Гурбетчии“. Тези образи имат значителна потенциална естетическа сила.

Майстор Стоян Везинков - Георги Томалевски- 1964
 
Моят герой майстор Стоян Везенков не е измислен. Съшествувал е на своето време — точно преди сто години — такъв един забележителен човек, за интересния живот на когото намерих написани кратки бележки. Тях проучих и разработих.
 
С повестта за Стоян Везенков — прочут майстор от Крушово — се постарах да покажа как с много сложен и мъчителен прелом някои даровити и своеобразни люде от нашето минало от вкостеняло самолюбие и гордост са преминавали в обич към народа, породена от неговите неволи и от копнежа му да бъде свободен.
 
Не е измислен и братът на Стоян — доктор Константин Везенков, — смъртно ранен край Котел и починал от раните си в Русия през Освободителната война, името на когото е издълбано върху един от камъните на „Докторският паметник“ в София.
 
В най-общи черти съм се постарал да бъде запазена автентичността на събитията. Подробностите са белетристичен материал — плод на разказвани неща за живота на Стоян.
 
Няколкото откъслечни сцени от Освободителната война са исторически верни. Те са взети от руски и турски материали за войната през 1877—1878 година.
 
На места в текста се срещат и някои малки диалектни особености, които съзнателно съм оставил, за да има в езика малка нюансировка от говора на нашите люде в Македония. Пак заради стила и характера на повестта са оставени и някои турски поговорки.
 
Поднасям тази книга с надежда, че в много отношения тя е поучителна и за наше време.
Авторът

Хора по земята -Разкази Георги Томалевски- 1943г.

Написаното въ тази книга не е история, не е географско описание. Македония има отдавна своята история наредъ съ историята на всички народи, а вѣщитѣ въ областьта на географскитѣ описания сѫ дали вече доста трудове за земята, поминъка и други особености на тая страна.
 
Спомнете си, Македония е при това земя на страданието и подвига. И тѣ сѫ разказани макаръ и не напълно отъ нашитѣ братя, преживѣли ужаса на огнената] стихия. За тѣхъ знаятъ и македонскитѣ планини, знаятъ рѣкитѣ, които въ своя непрестаненъ плисъкъ, преповтарятъ легендитѣ на отминалото време.
 
Написаното въ тая малка книга, не цѣли да запознае оня що би я хваналъ въ рѫка съ външнитѣ белези на македонската дѣйствителность. Не, тия думи сѫ плодъ на едно съзерцание, едно видѣние на тая нескончаема, велика душа, която ражда изъ своята тайна сѫкровищница готовитѣ за подвигъ деца. Написаното тукъ е една пѣсень, едно хваление, една жалба, заедно съ жалбата на цѣлъ народъ, заедно съ стенанието на всички планини, всички букаци изъ родната земя.
 
Ако съ тия блѣдни слова мога да уведа нѣкого въ потока на тази размисьль, сигурно ще се открие и за него частица отъ тази голѣма сѫкровищница,— една страна съ изстрадало, но вѣчно подмладяващо се сърдце, чийто ритъмъ бие заедно съ вѣчния ритъмъ на великото, мирово сърце. . .
 
 
Отъ всичко, което е казано за Македония, това е може би, най-малко, най-блѣдно. Думи никога не еѫ въ състояние да изразятъ живия още подвигъ, но защото тѣ засѣгатъ една вѫтрешна страна и защото сѫ казани съ благоговѣние и обичь, искамъ да станатъ като лекъ лѫхъ въ палящия Зной надъ тая свещена нива.
 
И ако тѣ носятъ малко поне отъ лѫха на родната земя, тогава нека бѫдатъ даръ отъ все сърдце на моитѣ знайни и незнайни братя.

Майнъ- Ру е псевдоним на Любомир Лулчев

Окултна Повест

Нови хора 1937г. Л.Лулчев
 
ПОСЛЕСЛОВИЕ
 
Книгата е романъ, а не история — това казвамъ за ония читатели, които биха искали да познаятъ въ героитѣ — личности.
 
При това трѣбва да попълня фактическата страна съ една подробность: — романътъ е написанъ презъ 1916 година'), когато, като тежко раненъ офицеръ, изживѣвахъ дни, които можеше да бѫдатъ последни.
 
Непознавахъ и не бѣхъ и чувалъ дори тогава за тия духовни срѣди, къмъ които сега принадлежа — това за тия, които биха намѣрили нѣкакво противоречие между тогавашнитѣ ми и сегашнитѣ ми разбирания.
 
Смѣтамъ, че нѣкои отъ “новите“ хора сѫ още действуюци лица на днешното време. Може би, даже сѫ още по-рѣзко очертани, макаръ и вече задъ кулиситѣ на общественниятъ животъ — чакащи само “своето“ време. . . .
 
Не ги осѫдихъ нѣкога, още по-малко ще сторя това сега. Но нека искренно се надѣваме, че погрѣшкитѣ на това минало нѣма да се повтарятъ. Дано нерадостнитѣ страници на тия спомени останатъ само като отбѣлязвзние на нѣщо, което е било неминуемо за тогава — предвѣрие на свѣтло бѫдаще, което несъмнено нашиятъ народъ заслужава — и ще го има I
 
Любомиръ Лулчевъ
 
Изгрѣва — София
 
14. |. 1937 г.

"Приятели, слагам и третата част на трилогията на Любомир Лулчев наречена “ПРЕДГОВОРЪ
Настоящата книга е последната отъ трилогията „Съ Христа“. Макаръ свързани съ живота на единъ герой, тия три книги: „Генко Орлето“, „Бунтъ“ и „Благословение" може да се четатъ като отдѣлни самостоятелни романи, защото изобразяватъ отдѣлнитѣ възрасти на героя, а сѫицо тъй различнитѣ епохи на срѣдата, въ която той е живѣлъ.

С Христа (трилогия)
С Христа 1 - 1932г. или Генко Орлето четвърто издание 1943г.
С Христа 2 - 1934г. или Бунт
С Христа 3 или Благословение 1940г.

С Христа (трилогия)
С Христа 1 - 1932г. или Генко Орлето четвърто издание 1943г.
С Христа 2 - 1934г. или Бунт
С Христа 3 или Благословение 1940г.