Ани

НБ - КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА - /сер. 12- том 2/ ИСТИНАТА - ОБЕКТИВНО И БЕЗ ЗАБЛУЖДЕНИЕ Един от европейските владетели бил много хвален от придворните си, но като разумен и мъдър, той не се подавал на техните ласки, и решил да им докаже своята сила и мощ на опит. Те го хвалели, че всичко може да направи, че може да спре духането на вятъра и движението на морето. “Твоята дума, господарю, на две не става.” Той решил да ги изобличи, да им докаже, че не може всичко да направи, затова ги накарал да изнесат трона му и да го поставят на брега на морето, дето ставали най-големите приливи и отливи. Сам той седнал на трона си и наблюдавал, как идвали и се връщали вълните. Когато започнали силни приливи на вълните, придворните му казали: Ваше Величество, приливи идват, трябва да се отдръпнете! - Не се страхувайте, вие знаете, че аз мога да заповядвам на морето. Те пак му казали: Ваше Величество, приливи идват! - Заповядвам на морето да се отдръпне! Обаче, морето не се отдръпнало. - Както виждате, морето не ме слуша. Значи, не всичко ми се подчинява. - По този начин царят поставил въпроса ребром и доказал на своите придворни, че техните хвалби не почиват на действителността. В този смисъл, хората трябва да обичат истината, да разглеждат нещата обективно, без да се заблуждават! Който има невестата, НБ, 17 март, 1929 г. София - Изгрев.

ПОДКУП Много хора гледат на нещата през пръсти, като онзи турски кадия, който могъл да се подкупи с няколко златни монети и с гърне краве масло. Един богат човек отишъл при този турски кадия да разгледа делото му. Преди да се разглежда делото, богатият извикал кадията настрана, дал му десет златни монети и казал: Ако решиш делото в моя полза, ще ти донеса едно голямо гърне с краве масло. Кадията не отговорил нищо, но като дошъл ред за делото на богатия, той премрежил очи, направил се, че не чува обратната страна, и отсъдил делото в негова полза. Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един -два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? - Ти сам унижи своето достойнство, и то още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло като подкуп. След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. - Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок. Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно човек губи и почитта на хората! Лазаре, излез вън!, НБ, 10 март 1929 г. София - Изгрев.

УСЛОВИЯТА В ЖИВОТА - ТОВА Е БОГ Никой не може да посегне на човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, целта си няма да постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма да хване. Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота си. Това било в турско време. Един ден този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град, да получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото си, дето бил свещеник. Понеже трябвало да мине през гора, той взел със себе си един турски гавазин, да го придружи до селото. По едно време свещеникът чул, че турчинът, който вървял след него, цъкал нещо с пушката. Той се обърнал назад и го попитал: Какво правиш? Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал да се моли: Прости ме, папаз ефенди! Исках да те убия, но ето, че пушката не хваща, не е допуснато отгоре. - Внимавай, втори път да не правиш такива работи! - Няма да правя подобни опити. Питам: Защо пушката не хванала? - Времето не е дошло за това. Други ще кажат, че условията не били благоприятни. Какво нещо са условията ? Условията в живота - това е Бог! Даде плод, НБ, 3 март 1929 г. София - Изгрев.

УРОКА НА СТРАДАНИЕТО В царството на един персийски владетел върлували голям студ и сиромашия, вследствие на което всяка година умирали голямо число от поданиците му. Той ги съветвал да живеят добре, но нито сиромасите, нито богатите изпълнявали неговите съвети. Като гледал страданията на сиромасите, дошла му на ум следната идея: за всеки сиромах, умрял от студ и глад, да се обесва по един богат. Царят веднага турил идеята си в приложение. И наистина, когато съобщавали, че някой сиромах умрял от студ и глад, в същия ден още обесвали един богат. Като гледали това нещо, богатите започнали да се стряскат и отворили кесиите си. Всеки богат се задължил да се грижи за един сиромах, да не го остави да умре от глад и студ. С тази мярка на царя, числото на умиращите сиромаси от глад и студ значително намаляло. Какво показва това? Че докато страданията не дойдат близо до човека, той никога не може да влезе в положението на страдащите, на бедните. Само по този начин човек може да стане внимателен и отзивчив към страданията на ближните си. Променява времената, НБ, 24 февруари, 1929 г. София. - Изгрев

АБУ-БЕН-ФУРА, ЕН-СУФИ И ЕЛМИ-БАР Това, което ще ви разкажа, се е случило по времето на цар Абу-Бен-Фура. Ако искате да знаете нещо за този цар, четете книгите по това време. Там ще намерите цялата негова история. Той бил отличен цар. В царството му съществувал голям ред и порядък. Той имал само една дъщеря, наречена Ен-Суфи, която била най-умна от всички моми, живущи по това време в царството. В този разказ се говори и за нейния бъдещ избранник, който се наричал Елми-Бар. Понеже Ен-Суфи била най-красивата и най-умната мома от всички тогавашни моми по света, до нея пристигали млади и красиви момци, княжески и царски синове от целия свят. Едни от тях я възпявали, други й носели подаръци, цветя, букети, трети й обещавали щастие, но всички имали една цел - да се домогнат до ръката й. Тя не се поддавала на никакви обещания, не се ласкаела от никакви подаръци, защото знаела, че тия обещания никога не се сбъдвали. Казано е, че целият ад е циментиран само от любовни обещания, които никого не се сбъдват. Улиците на ада са постлани и украсени с хубави, скъпоценни камъни и надписи от несбъднати надежди и мечти, от несбъдната вяра, надежда и любов. Целият ад е постлан със счупени сърца, които не са постигнали своите мечти и идеали. Обаче, нейният избранник, Елми-Бар, живял някъде в планината, дето пасъл овце. В свободното си време правил научни изследвания на небето, изучавал звездите, планетите, за която цел си служил с особена тръба. Той бил отличен овчар, заради което бил посещаван от много хора. Като дохождали при него, хората обичали да гледат през прозореца на стаичката му, да видят, какво прави, с какво се занимава. Всяка сутрин той отправял тръбата си към прозореца на своята любима, дано отдалеч поне я види. Като я виждал, радвал се и през целия ден работил, занимавал се усърдно. Като виждал своята любима, започвал да наблюдава небето и да вади бележки от всичко, което му правило впечатление. Така той работил своите любовни фотографии. Ако някой астроном види, какво прави този млад момък, ще каже, че изследва Слънцето, Юпитер или други някакви планети. Не, този млад момък се занимава с любовни работи. Той гледа през прозореца своята любима, както астрономите, като наблюдават небето, дойдат до Венера, но казват: Съжаляваме, че се яви голяма буря, която ни попречи да видим Венера. Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всякога се явява с було на лицето си, та закрива своята красота. Питам: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онези царски синове, които дохождали при царската дъщеря с букети, подаръци и цветя в ръце, или на онези, които й писали писма, пълни с обещания за щастлив живот, или най-после на онзи млад овчар, който живял на планината и всяка сутрин поглеждал от прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и след това правил научни наблюдения на небето? Най-добре е да приличате на младия овчар, който написал едно хубаво стихотворение на чужд, стар език, който вие не познавате. Ако предам стихотворението на този стар език, вие няма да го разберете, затова ще го предам в превод. Ето приблизително преводът на това стихотворение: “Слънцето не беше още изгряло, Гневен беше вятърът и фучеше. Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръм, трясък, пукот; страх всяваше в душите на дребните бръмбарчета. Порои води слизаха от върховете и, като войници за бой свличаха канари, камъни, пясък и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: Идете там долу! Вам смирение е нужно. Доста сте седели на високите върхове. Скръб и страдание що е, още не сте познали “. Идете долу и кажете: “ Любов навред цари ; в тишина и буря мъдрост владее , а в окови и затвори , всегда Свобода и Истина говори “. Както виждате, от всички великани на тогавашната епоха, нищо не е останало до нас, а от този царски син-овчар, който живеел в планината, е останало нещо, което и досега още живее: и на небето, и на земята, и във водата, и във въздуха, а най-после и в светлината. Неговите думи и досега още са живи. Следователно, ако живеем като обикновени хора, като царския син Елми-Бар, все ще оставим нещо, и името ни винаги ще се споменава, както и сега споменаваме името на Елми-Бар. Също така споменавам името и на Ен-Суфи, неговата възлюбена. Сега, разбрахте ли, защо той всяка сутрин, с тръбата си, поглеждал към нейния прозорец? Ще кажете, че младият овчар наблюдавал двореца, царския палат, интересувал се да разбере, как живеят хората в този дворец. Според мене, най-важна личност в разказа е Абу-Бен-Фура, царят. Ако той нямаше царство, този разказ нямаше да се създаде. Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената. Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята. Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една по един начин, друга - по друг начин. На този камък, НБ, 17 февруари 1929 г. София - Изгрев.

ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША Когато Божественото начало в човека се пробуди, и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. Този закон се проверява навсякъде в живота. Едно малко, бедно момиченце седи на пътя, но никой не му обръща внимание. Хората минават-заминават покрай него, но никой не се спира. По едно време царският син минава покрай момиченцето, поглежда го, разбира положението му и го извиква при себе си. От този момент положението на момиченцето се подобрява. Всички хора започват да му обръщат внимание. Защо? Защото любовта го е погледнала. До това време момиченцето е поглеждало към хората, дано някой му обърне внимание, дано някой го обикне. Щом царският син минал покрай него, то си казало: Този е, който ще донесе щастието ми. Аз вярвам абсолютно в него. И наистина, от този ден лошите условия за това момиченце се изменили. Казвам: по същия начин, като момиченцето, и човешката душа трябва да очаква идването на царския син, на Сина Божи и да желае Той да я погледне и обикне. От този ден ще настане за нея мир и радост, и тя ще може да учи. Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата душа. На Бога живаго, НБ, 10 февруари, 1929 г. София. - Изгрев.

ПОСТОЯНСТВО В ПЪТЯ Казвам: пътят, по който сте тръгнали, е прав. Вървете по него без колебание. Прав е пътят, но от вас се изисква усилие, труд и работа. От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало, момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, завтекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и си строши крака. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца. На Бога живаго, НБ, 10 февруари, 1929 г. София. - Изгрев.

НБ - серия 12 ,том 1 - УЧИТЕЛЮ БЛАГИ ! ЖЕЛАНИЯТА ПРОМЕНЯТ ЧОВЕКА Един ангел, на име Афуел, като разсъждавал дълго време за злото в света и за разногласията, които то създава, измолил най-после Бога да го пусне на земята, да изучи причините и последствията на нещата. Господ му дал следната задача: Като слезеш на земята, ще срещнеш една мома и ще се приближиш до нея. През целия й живот ще я придружаваш: дето отиде тя, навсякъде ще бъдеш с нея. Каквото пожелае, във всичко ще й услужваш. Ти ще бъдеш слуга на тази мома през целия й живот. Той слязъл на земята, и първият човек, когото срещнал, било едно младо, красиво момиче, босо, със скъсани дрехи. Като погледнал към момичето, той видял на очите й сълзи. - Защо плачеш? - Аз съм княжеска дъщеря, но майка ми умря, а баща ми се ожени за втора жена, която се отнася с мене много зле, постоянно ме бие. Най-после реших да напусна дома си, но тя заключи дрехите ми, и се принудих да бягам боса, гола, без обуща, без дрехи. - Няма нищо, всичко ще имаш. Какво искаш сега? - Понеже вън е студено, зима наближава, искам дрехи и обуща. Ангелът махнал с пръчицата си, и пред момата се появил хубав палат. Той въвел момата вътре и оставил всичко на нейно разположение: дрехи, обуща, храна. Момичето влязло вътре, измило се, облякло се, нагиздило се, нахранило се и започнало да се оглежда, да се върти наляво - надясно. От този момент сълзите, недоволството й престанали. Афуел я оставил в палата, и от време на време само се явявал, когато тя го извиквала. През всичкото време той я изучавал и наблюдавал, какво ще прави сама в палата. Един ден тя го извикала и му казала: Тежко ми стана вече да живея сама в този палат. Искам да изляза малко от тук, да подишам чист въздух. - Къде искаш да отидеш? Искаш ли на планината да те заведа? Не, искам да сляза в града, между хората, да ме видят. Щестлавието заговорило в нея, затова тя искала да влезе между хората. - Добре, казал ангелът, ще те заведа, където искаш. Тръгнали двамата за града. Едва влезли в шумния град, и около нея започнали да се събират млади, красиви момци, тъй както и днес момците обикалят красивите моми. Тя се почувствала доволна, щастлива, но наскоро започнали интриги между нея и момците -защо към едного се отнесла хладно, с пренебрежение, а към другиго била благосклонна, внимателна. Ангелът стоял настрана и само наблюдавал. Той се запитвал: Защо в сърцето на тази мома се явило желание да бъде между хора? Защо едного привличала към себе си, а другиго отблъсквала? Защо на едного се усмихвала, а към другиго била сериозна? Ще кажете, че животът е такъв, че всичко трябва да се преживее. Не, така може да говори само невежият. Ако ангелът не беше слязъл от небето да придружава красивата мома, никакви момци не биха я заобиколили. Красивите момци дойдоха, след като ангелът обърна внимание на младата мома. Ангелът седи зад тази мома, крие се да не го види, и оттам направлява цялата работа. Красивата мома не знае тази работа, но ангел Афуел всичко знае. Сега и вие играете ролята на красивата мома в живота, а Афуел седи скрит някъде и наблюдава всичко, каквото правите. Никой човек не може да каже, че е сам, че никой не го придружава. Ангел Афуел продължавал да следи и да изучава живота на красивата мома. По едно време той я видял заобиколена от десет млади момци, с които отишла в една хубава плодна градина. От време на време тя се обръщала към едного от десетте момци, към когото била разположена, и му се усмихвала, като се разговаряла сърдечно. Другите поглеждали крадливо, недоволно към него и страдали. Като се разхождали из градината, любимецът на красивата мома откъснал един плод от градината и го подал на възлюбената си да го опита. Първо тя трябвало да опита плода, а после другите. Обаче, докато дойде това време, тя забелязала, че всички заспали, преди да хапнат от плода. Ангелът наблюдавал всичко това и видял, че в устата на красивата мома започнало да расте някакво дърво: това дърво се създало от семките, които момата глътнала заедно с плода. При развиването си, това дърво изсмукало соковете на нейния живот, след което тя се превърнала на камък. Щом се събудили, момците останали очудени, като видели, че красивата мома не е между тях, а вместо нея стърчал един голям камък. Близо до камъка се изправило красиво, стройно дърво - круша. Всички се запитвали: Де отиде нашата красавица? - Плодът погълнал красивата мома. Следователно, ябълките, крушите и другите плодове, които ядете, не са нищо друго, освен погълнати красавици. По същия начин и желанията на хората един ден ще се превърнат в ябълки, круши или други някакви плодове. Тази промяна на човешките желания е в сила да измени, да преобрази тяхното съзнание. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. Учителю благи!, НБ, 3 февруари, 1929 г. София. - Изгрев.

НБ - серия 11 - том ЗА СЪДБА ДОЙДОХ ГОВОРЕТЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ ! Ще ви приведа един пример из живота на българските учители, случил се в един от провинциалните градове. Един от учителите в този град изпраща свой ученик при учителката на същото училище, дето и той преподавал, да го сватосва. Ученикът отива при учителката и започва да говори за добрината, за красотата на своя учител и т.н. Учителката го изслушва и след това го запитва: “Защо ми говориш за учителя си, а не говориш за себе си?” Значи, учителката се влюбила в ученика, а не в учителя. Казвам: дали светът е добре създаден или не, не се занимавайте с тези въпроси. Говорете за себе си! Не ставайте сватове на хората, не се наемайте да ги жените! Всеки човек е в състояние сам да се ожени. Работата на ученика не седи в това да жени учителя си. Учителят, който го учи, сам може да се ожени. Защо учителят изпраща своя ученик да го сватосва? Той искал да му даде един урок, и по този начин да го изпита. Учителката пък казва на ученика: “Аз не мога да се оженя за учител, който изпраща своя ученик да го сватосва.” Глас от града, НБ, 6 май 1928 г., София

АКО ГОВОРЯ - ООК -год. 14 том 1 ЗЕМЯТА Е УЧИЛИЩЕ Един английски мисионер отива в Африка, мисля, че в Трансваал, в английските колонии. Една вечер, като си седи в стаята, вратата се отваря и влиза един старец с дълга брада, седи на стола, поглежда го и му казва: “Ще ти кажа нещо, но да не се уплашиш. Аз не съм от живите хора, а от умрелите. Дошъл съм тук за помощ. Имам голяма нужда от твоята помощ. Аз съм един английски владика, който е живял преди 200 години в Англия и се казвам така и така.” И той си казал името. Мисионерът записал всичко и онзи продължил: “Аз не живях така както трябва - не да живея по владишки, но живях по човешки, и опъвам сега каиша. Живях един живот, не както Бог искаше, и сега се намирам в трудно положение. И ти сега ще ми проповядваш, както проповядваш на живите хора, за да може да се обърне моето сърце и да променя живота си. Двеста години се скитам и не мога да си намеря мира.” Мисионерът поглежда владиката. Той бил реален човек. Мисионерът му казал: “Хубаво, ще си помисля до утре вечер.” Владиката казал: “Ще дойда утре вечер и ще довършиш с мене.” На другата вечер идват двама, други хора. Мисионерът си отваря библията и им проповядва. И така те идват всяка вечер, но на третата вечер дошли трима, и после станали четирима, и след това петима, шестима, седмина, осмина, стаята му се изпълнила със слушатели. И мисионерът започва да отслабва, лицето му хлътва и той взема отпуска да се поправи, но не казва кои са причините. Той отива и проверява в посочения град дали е живял такъв английски владика преди 200 години - и датите, и имената са били точно такива, каквито са му казали. Значи работите в онзи свят мъчно се поправят, а тук по-лесно се поправят. Тук е едно училище. Погрешката, направена на земята, тук се поправя. Там няма условие. Затова всички души искат да се въплатят на земята, за да си поправят погрешките. Законът на свободата, ООК, 19 декември 1934 г., сряда, 5 часа София - Изгрев

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ПРЕХОДНИ НЕЩА Ще ви приведа един пример: един от персийските владетели завладял Ерусалим, Палестина. И от пленниците завеждат една млада мома при главнокомандващия. Той се е казвал Нееман. Персийският цар страдал от проказа. Като отива в Персия Нееман почва да разправя, че в тяхното отечество имало пророк Елисей. И той, само като си положи ръката, ще изчезне проказата на царя. А проказата е една неизлечима болест. Нееман отишъл с камили при пророка Елисей и занесъл много подаръци. Пророкът казал: “Кажете на болния да се потопи 7 пъти в реката Йордан.” Казали на пророка Елисей: “Но персийският цар е честолюбив. Как така в реката Йордан да се потопи? В Персия няма ли реки? Какво ще се потапя в реката Йордан!” И почва Нееман да се връща. И един от слугите му се приближил до него и му казал: “Този човек, пророкът Елисей не ти иска богатствата, но ти опитай съвета, който ти дава. Потопи се 7 пъти в реката Йордан!” Болният се потопил 7 пъти и веднага се очистил от проказата. И връща се назад да благодари на пророка, но пророкът му казал: “Не искам нищо. Всичко, каквото си донесъл, вземи си го със себе си!” Главнокомандващият казал на пророка: “Искам да си взема от тази пръст, която е на тази земя, да я натоваря на три-четири камили, че когато принасям жертва на Бога, да стъпя на тази пръст, която съм взел от Палестина. Слугата на Елисей си казал: “Много е глупав моят господар, да не иска да приеме подаръците, парите, които му носи болния. Толкова пари изгуби!” Излиза слугата и казва на излекувания: “Искам да ми дадете някои от богатствата, които носите!” Онзи му дал една голяма сума. Слугата я скрил и се връща при пророк Елисей. Пророкът го пита: “Къде ходи? Ти отиде да вземеш пари. Ти отиде за парите, но проказата ще дойде върху тебе!” И той престана да е ученик на Елисей и проказата отиде върху него. Мнозина са като този слуга Геезий. Вие може да вземете всичко каквото има в света, но ще вземете и проказата. Разберете едно нещо: бъдете благодарни на това, което Бог е вложил във вас, на това, което Бог ви дава. Пазете се от неща, които са преходни. Постигни реалността!, ООК, 27 декември 1933 г., София, Изгрев

УТВЪРДЕНИЯТ БАЩА Хубаво е човек да бъде установен, но той трябва да бъде установен винаги, при каквото й положение да се намира - при студено или топло време, при богатство или при сиромашия, при здраве или при болест. В човека трябва да има едно състояние, което никога не трябва да се мени. Ще ви приведа следния пример: Едно дете ходило заедно с баща си на молитвено събрание в една баптиска църква, дето хората се радвали, целували, прегръщали помежду си, пеели. На детето му направило впечатление, че всички хора пеят, а баща му не пеел. То попитало: “Татко, ти защо не пееш, когато всички хора пеят?” - “Аз съм от утвърдените, не искам вече да пея.” Чуди се детето, не може да разбере състоянието на бащата. Един ден бащата впряга един малък кабриолет, взема детето си и с него отива на разходка. По едно време конят дохожда до едно място, спира се и не иска повече да върви. Бащата бие коня, но той не се мърда. Детето казва: “Татко, конят се утвърди!” Ние мислим, че като дойдем до едно място, да не се движим, че сме се утвърдили. Въздухът и мисълта - нови начини за хранене, ООК, 20 декември 1933 г., София, Изгрев

ООК год.13 т. Вечният порядък ЕДЕЛВАЙС ЗА СБОГОМ Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно много опасно място тя вижда едно от хубавите алпийски цветя еделвайс и казва на своя приятел: “Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го дадеш, за да ми докажеш, че ме обичаш!” Той отива на това място, да откъсне еделвайс, с риск на живота си и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва: “Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене.” Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да й каже: “Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки.” И прав е този момък. Питам, всеки от вас не се ли излага с риск на живота си за някаква глупава прищевка? Най-малката любов, ООК, 15 ноември 1933 г., София, Изгрев

СЕДЕМТЕ ЦВЯТА НА СЕДЕМТЕ СЕСТРИ Едно време, когато Господ създал света, слънчевите лъчи решили да слязат на Земята, облекли се в най-хубавите си светли премени и слезли да я посетят. Тези лъчи били седем сестри. Но щом слезли на Земята, какво било учудването им, когато видели, че дрехите им от светли се превърнали в седем други цвята: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин и виолетов. Всяка сестра виждала промяната, която станала с нея, и се питали помежду си: “Какво стана с нас, че толкова ни потъмняха дрехите?” Също и разликата между вас се дължи на тези седем сестри, които слезли на Земята: някой от вас е червен, друг е портокален, трети - жълт, четвърти - зелен и т.н. Щом се намерили в това чудо, сестрите написали на баща си: “Татко, когато слязохме на Земята, дрехите, които ни даде, се измениха толкова много, че едва се познаваме, няма я вече тази първоначална светлина между нас”. Тогава бащата отговорил на първата си дъщеря: “Дъще, твоят червен цвят показва, че ти носиш Живот на Земята и на хората, които толкова се оковаха в тези закони, че днес са мъртви. Кажи им, че твоята светлина се превърна в Живот и затова си червена”. Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите кой повече да вземе. На втората си дъщеря бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот, кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален”. Хората, обаче, не разбрали какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат... Днес всинца се намираме в това положение. Разболее ли се някой, бързо викаме лекари или започваме да го тъпчем с ядене. Това са заблуждения. На третата си дъщеря бащата написал: “Дъще, кажи на хората да не държат очите си сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят”. На четвъртата си дъщеря написал: “Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва и че събраният плод трябва да бъде общ за всички. Това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т.е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва”. На петата си дъщеря бащата написал: “Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т.е. начина как да се запазва Божествената топлина в душата на хората”. Следователно, Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата, недоволството и всички противоречия са все изстивания. Шестото писмо, адресирано да шестата дъщеря, ще прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към виолетовия цвят. На седмата, последната дъщеря, бащата написал: “Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са виолетови”... Тези седем сестри първоначално са слезли на Земята, после са се върнали на Небето, но сега отново идват в света вече в нова форма. “Зора се чудна зазорява”. Зора на какво? “Зора на светъл нов живот”. Щом има зора, ще има и лъчи, които вече идват. И те трябва да ви намерят в положението на онзи млад и красив древен цар, който отишъл на лов в една гора и някъде след десетия ден на пътя му се изпречила една много красива боса девица, преследвана от злосторници. Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар. Царят я завел в шатъра си, направил й легло, поставил я да си легне. Тогава тя се обърнала към него и го запитала: “Ти няма ли да ми направиш някакво зло, няма ли да злоупотребиш с доверието, което имам към теб?" Той й отговорил: "Бъди спокойна, в моя шатър ти си в пълна безопасност". Тази мома не пожелала да се ожени за царския син и на другия ден той я изпратил с всички почести. Това е една загадка в света. Колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им? Колцина щяха да имат доблестта да не се докоснат до нея? Ето въпросът, който трябва да разрешите. Девицата е вашата душа, която трябва да пазите чиста вътре в себе си! С любов се взима, НБ, 22 март 1919 г., събота, София

ПАРИТЕ ВЪЗГОРДЯВАТ В първите векове на християнството в Египет живеел един беден каменар. По това време живеел и един много благочестив отшелник, който изработвал кошници и ги продавал в Александрия. На връщане оттам всеки път той срещал този беден каменар, който го спирал, поканвал го в къщата си, измивал му краката и го нахранвал. На отшелника му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо. Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. - “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени?” - запитал светията. -“Е, добре - отговорил Господ, - на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа отново да ми даде пари!" А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”... Спаси ни, НБ, 17 декември 1916 г., София

СИЛАТА НА БОГА Ще ви приведа един пример за римския военачалник Тит. След като покорил Йерусалим, той влязъл в храма, задигнал всичкото му богатство, повдигнал златната плащаница, която покривала кивота, извадил пергамента, на който били написани Мойсеевите заповеди, и казал: “Къде е еврейският Бог, нека покаже силата си тук!” Натоварил Тит всичкото богатство на корабите си и тръгнал за Рим. Първоначално времето било много хубаво, но насред пътя се явила голяма морска буря, корабите започнали заплашително да се наклоняват насам-натам. Тит скръцнал със зъби и казал: “Еврейският Бог е силен само по море, и фараоновите слуги по море измряха, но нека този Господ се опита да се бори с мен по суша!” Бурята утихнала, времето се оправило и Тит забелязъл, че небето просветнало и се чул глас: “Нищожни червею, ще ме познаеш!” Тит слязъл на суша, въодушевен, че се избавил, и си казал: “Къде е еврейският Бог?” Тръгнал той към Рим, но по пътя един комар му влязъл в носа, оттам проникнал до мозъка му и започнал да му причинява големи безпокойства. Така продължило цели седем години и никой лекар не могъл да му помогне. Един ден, когато минавал покрай една ковачница, ковачите чукали върху наковалнята така силно, че комарът се уплашил и престанал да го безпокои. Тогава Тит извикал ковачите и ги настанил в двора си, та като удрят върху наковалнята да плашат комара. Обаче, той привикнал и на този звук и продължил да го безпокои. Какво показва тази история? Вие може да се борите в себе си, може да ограбвате плащаницата, може да си казвате, че няма Бог, но този комар ще дойде и никой няма да го избегне. Спаси ни, НБ, 17 декември 1916 г., София

РАБОТАТА ПОВДИГА ЧОВЕКА Веднъж един чужденец, по професия лекар, ми разказа един опит из своя живот. Искал да прави добро на хората. Работил десет години и всички пари, спечелени от пациентите, събирал в една касичка и търсел начин как да помага на бедните. Един ден при него дохожда млада вдовица с детенце и му казва: “Аз съм много бедна, не можеш ли да ми помогнеш с нещо?” Лекарят й дава ключа от касичката си и й казва: “Отвори я и вземи колкото ти трябват”. Вдовицата задига всичките пари, построява си с тях къща и прави зестра на дъщеря си, за да я ожени. Зетят, обаче, излязъл лош човек, изял и изпил всичко, нищо не останало и след всичко това вдовицата пак дошла при лекаря и го попитала: “Не можеш ли с нещо да ми помогнеш?” Той казал: “Ето ти ключа, вземи си от касата колкото ти са потребни”. - “Ама там няма нищо” - отговорила жената. Тогава лекарят й рекъл: “Сега трябва да се научиш да работиш, на друг закон трябва да се научиш. Аз имам една градина, ще ви дам инструменти, ще я копаете, ще я уреждате и каквото изкарате, ще го вземете за вас”... Право казва Христос: “Човек, който не работи, не може да се повдигне”. Непременно трябва личен труд на самопожертване и работа. Трябва да се създаде работа и на мъжа, и на жената, и на децата. Не оставяйте децата без работа. Ще ви въздигна, НБ, 03.12.1916 Неделя, София

ПЛОДОВЕТЕ НА ХВАЛБИТЕ Ще ви приведа един разказ, сюжетът на който е от старата българска история, още преди християнството. Една майка обичала много своя син и затова, каквото и да направел той - добро или лошо, тя всякога го хвалела и никога не намирала нищо лошо в постъпките му. Хвалила го, хвалила го тя, докато най-сетне синът й станал голям злодей и за престъпленията му го осъдили на смърт чрез обесване. Когато го довели до бесилото, той казал: “Повикайте майка ми, за да я целуна преди да си замина”. Дошла майка му и той рекъл: “Много те обичам, майко, искам да те целуна по езика”. Майката извадила езика си, синът го прехапал и казал: “Ако не беше този език, аз нямаше да бъда в това положение; ако го беше употребявала както трябва, нямаше да бъда на въжето”. Следователно, не трябва винаги да се хвалим един други. Ще ви въздигна, НБ, 03.12.1916 Неделя, София

ЦАРЯТ И МИНИСТРИТЕ Ще уподобя съвременните религиозни хора на онзи цар, който преди да тръгне на едно дълго пътешествие повикал десетте си министри и разделил царството си на десет части, за да ги управляват всеки от тях, докато се върне. Когато се завърнал, царят се преоблякъл като беден просяк, отишъл при първия си министър и му казал: “Беден съм, няма ли какво да ми дадете?” - “Жено, дай му скъсаните ми панталони, та да се отърва от тях” - казал министърът. - “Благодаря” - отговорил просякът. - “Ще благодариш, разбира се - отвърнал министърът, - те за тебе са добри”. После царят отива при втория министър: “Синко, нямаш ли някоя дрешка да ми дадеш?” - “Жено, дай му съдраната дреха!” Отива при третия министър - и там му дават скъсана риза. При четвъртия министър му дават скъсана шапка, при петия - скъсани обуща и т.н. Всички му дали по нещо. Най-после царят пристигнал официално в двореца и поканил всички свои министри на угощение. “Какви ли подаръци ни носи царят?”- помислили си те. Всички се облекли с парадните си дрехи, наредили се около трапезата и зачакали. А царят започва да ги дарува: на първия министър дал скъсаните гащи, на втория -палтото, на третия - шапката, на четвъртия - ризата и т.н... Така и Христос, който има много съдрани гащи, ризи, обуща и шапки, ще ви събере на едно угощение и на всички ще подари по нещо от тези скъсани неща. Сега ще кажете: “Слава Богу, ние не сме от тях”. Има един стих, който казва: “И мислите им ходят след тях”. Закхей, НБ, 26.11.1916 Неделя, София

ЖИВОТЪТ НА СВЕТИЯТА Когато придобиете Христа, тогава ще разберете смисъла на Живота и няма да има нещо невъзможно на този свят. Тогава ще приличате на индийския княз, посетил един индуски светия, който имал много хубава крава. Князът много харесъл кравата и предложил на светията много пари. Светията, обаче, не я давал. Князът заплашил, че ще му я отнеме насила, но светията отговорил: “Опитай се”. Изпратил той цяла армия въоръжени хора, но светията с един поглед повалил всички на земята. След тази случка князът решил да разбере живота на светията. След като го изучавал хиляда години, той придобил някаква сила и знания и пак отишъл с въоръжени хора да вземе кравата. Но пак се повторило същото. После още хиляда години проучвал живота на светията, придобил нови сили и знания, пак тръгнал да вземе кравата, но и този път не успял. За пореден път князът се заел да проучва живота на светията, придобил още нови знания и станал толкова силен и добър, че дори всички богове му се покланяли. И накрая, след всички тези три хиляди години учение князът отишъл при светията и му казал: “Вече не ми трябва тази крава”. Това значи, че когато излязъл от тялото, сърцето и ума си, кравата вече не му трябвала... Колко пъти тялото се оплаква от сърцето, защото сърцето греши, а тялото страда. Друг път умът греши, а сърцето страда -такъв е законът. Следователно, грехът започва от ума. Всички болести идват все от ума, от сърцето и от тялото, затова заболяванията биват умствени, емоционални и соматични. Изпъдете лошите мисли от вас и всички соматични болести ще изчезнат. Внесете тези нови сокове и вашето тяло ще се подобри. Христа да придобия, НБ, 5 ноември 1916 г.

ПОСЛЕДСТВИЯТА НА ЛАКОМИЯТА Човек трябва да се избави от лакомията, която съществува в света ! Ще ви приведа един разказ, съчинен преди хиляди години. Това се случило по времето на древния цар Харун Он Рашид. Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета. Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш, който му казал, че знае едно голямо богатство и му трябват камилите, за да го натоварят и после да го разделят наполовина. Той се съгласил, натоварили богатството, но още в началото дервишът взел една малка кутийка с някаква мас и я скрил. Започнали да делят наполовина, обаче търговецът помолил дервиша да му даде повечето камили, а да задържи за себе си по-малко, разсъждавайки, че на едно духовно лице не му е нужно толкова богатство. Дервишът се съгласил, отстъпил повечето камили и задържал за себе си само десет. След като помислил малко, търговецът пак му казал: “Дай всичките на мен, а задръж за себе си една камила”. Дервишът и на това се съгласил. След малко търговецът поискал и последната камила, получил я, но понеже забелязал как дервишът скрива кутийката, запитал го какво има в нея. Дервишът му отговорил, че съдържа някакъв мехлем, който има следното свойство: ако се намаже с него лявото око, човек ще вижда всичките богатства в света, а ако намаже дясното око, ще ослепее. Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят. После поискал да му намажат и дясното око, но дервишът отказал, предупреждавайки го, че ще ослепее. Търговецът, обаче, не вярвал, мислел, че ако си намаже и дясното око, ще види нещо много повече, и продължавал да настоява. Накрая дервишът се съгласил, казал, че отхвърля всякаква отговорност от себе си, намазал му и дясното око, след което търговецът действително ослепял. Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: “Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия”. Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница. И всеки друг, който ще ми направи добро, искам да ми удря по една плесница, т.е. да ми намазва и другото око”. Така и Господ ви е намазал едното око. У мъжа е намазал лявото, а у жената - дясното, но те искат и двете им очи да намажат. И така хората ослепяват - това е човешкото грехопадане. Мъдростта, НБ, 29 октомври 1916 г

Н Б - том В НАЧАЛО БЕ СЪДБАТА Е НЕИЗБЕЖНА Когато на човек е определено да умре, той ще умре където и да е. Например, един богат французин искал да освободи сина си от фронта и с много пари успял да го настани в тиловата част. Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии. Човек не трябва от нищо да се плаши, защото може да умре от страх. Например, чумата тръгнала един ден за Багдат. Среща я един човек и я пита къде отива. - “Отивам в Багдат да взема хиляда души”. Когато се връщала, среща я пак същият човек и я пита колко души е взела. -“Двадесет хиляди “ - отговорила тя. - “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш?” - “Останалите деветнадесет хиляди умряха от страх “. Ти знаеш, НБ, 01.10.1916 Неделя, София

11 - та серия “ЗА СЪДБА ДОЙДОХ “ ВЛИЯНИЕ НА БОГАТСТВОТО Един американски милионер имал син ученик, който бил много слаб по математика. Когато трябвало да се яви на изпит по този предмет, той се чудел, как да подкупи учителя си, за да премине в по-горен курс, но никога не успявал в това. По едно време, когато трябвало втори път да се яви на изпит по математика, съобщават му, че бащата изгубил всичкото си имане и остава последен сиромах. Като чул тази новина, синът се стреснал силно, понеже до това време всякога уповавал на богатството на баща си, и вследствие силното сътресение, в мозъка му става голямо прояснение. От този момент синът на богаташа започнал да разбира задачите и сам да ги решава. След продължителни усилия в това направление, той успял да стане даже виден математик. Докато бащата бил богат, синът бил последен ученик по математика; щом бащата изгубил имането си, синът станал пръв ученик по този предмет. На това основание, докато човек е богат, той не може да стане гений или светия. Това не показва, че богатството е лошо нещо, но докато човек е богат, върху него се натрупват мислите на хората, които сковават ума му и той не може да работи. Ако искаш да бъдеш обикновен човек, можеш да бъдеш богат; но ако искаш да се повдигнеш, да придобиеш знания, трябва да се освободиш от богатството, което смущава твоя ум, и по този начин спъва твоето развитие. Кога ражда, НБ, 10 юни 1928 г. в гр. София.

АДЕПТЪТ ЕЛТАМАР Един адепт на древността, наречен Елтамар, отишъл един ден в една местност, дето живеели най-културните хора по това време. Той искал да помогне на тия хора, защото тъкмо при неговото пристигане водата в тази местност се изгубила и всички тамошни жители се измъчвали от голяма жажда, от суша и безводие. Адептът ги извикал при себе си и им казал да почакат малко, да се въоръжат с търпение, докато приложи своето знание. Той построил една хубава чешма, от която потекла чиста, студена вода. Като видели това, жителите на тази местност се завтекли към чешмата, дето се явил голям спор кой от тях пръв да си налее вода. Жрецът на капището се приближил към адепта и казал: Моля ти се, остави ме аз пръв да налея вода и да я занеса на своите богомолци, които ме чакат да свърша молитвата си. Адептът го запитал: Ако те оставя пръв да налееш вода и занесеш на своите богомолци, ще станат ли по-добри? - Не зная, ще видим. - Тогава и аз ще видя да ти дам ли пръв да налееш вода. След това идва един учител, спира се пред чешмата и казва на адепта: Позволи ми аз пръв да налея вода и да занеса на учениците си да пият от нея, и след това да продължа обучението си. - Ако учениците ти първи пият вода, ще станат ли по-добри и разумни, ще могат ли по-добре да служат на Бога? - Не зная, нищо не мога да кажа. - Щом не знаеш, и аз се въздържам да дам първо на тебе вода. Започват едни след други да се изреждат всички ония, които имат свои обични, и да искат първи да вземат вода. Адептът всички запитвал: Ако занесете на своите обични първи да пият от тази вода, ще станат ли по-добри и по-разумни? - Не знаем. - Щом не знаете, и аз ще помисля да ви дам ли първи да вземете от тази вода. Най-после пристига един генерал и казва на адепта: Моля, дайте ми път по-скоро да налея вода за войниците си, защото ми предстои важно сражение. Ако не пият вода, войниците ми са осъдени на смърт. - Ако победите в това сражение, какво благо ще допринесете на човечеството и на своя народ? - Не зная, ще видим. - Тогава и аз ще видя да ви дам ли вода, или не. След това адептът се обърнал към всички присъстващи и казал: Нека свещеникът извика своите богомолци тук, сами да пият вода от чешмата, а не да им се носи на крака. Нека учителят доведе учениците си тук, сами да пият вода от чешмата. Нека генералът доведе войниците си тук, да пият направо от чешмата. И започнали да дохождат на чешмата млади и стари, учени и прости да пият от новата вода, да утоляват жаждата си. Като задоволили жаждата си, адептът се обърнал към всички със следните думи: Ето, хиляди години вече, как вие пиете вода от тази чешма, но понеже се отклонихте от правия път, забравихте Бога, извършихте ред престъпления, водата се изгуби. По Божия милост тя отново дойде, за да ви покаже какво ви чака в бъдеще, ако не подобрите живота си и не се върнете в правия път. Ако не подобрите живота си, водата съвсем ще изчезне, а с това ще се прекрати и вашият живот. Докато пиете вода от новия извор, никой няма да умре. Сега ще направя сравнение между водата и вечния живот. Водата представя живота...Разумният човек не трябва да насочва ума си към материални блага, защото те ще го спъват в духовното му развитие. По-добре е човек да развива Божествената Любов в себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е човек да усилва разумността си, отколкото физическата сила. По-драгоценен, НБ, 15 април, 1928 г., София - Изгрев.

МОЖЕ ДА ОБИЧА ОНЗИ, КОЙТО ОБИЧА БОГА Човек трябва да бъде благороден, честен и милостив. Който има тези три качества в себе си, той ще бъде носител на светлина, от която всички хора ще се ползуват. Един ден Буда срещнал един беден човек на пътя си. Той го спрял, прегърнал го, целунал го и започнал да се разговаря с него. Като гледали това, учениците се чудели защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден човек, и Го запитали: Учителю, защо обръщаш такова внимание на този човек? Буда им отговорил: Един ден, в моето далечно минало, аз бях много гладен и се молих на Бога, но от глад едва се държах на краката си, вследствие на което не бих могъл да свърша молитвата си, да направя връзка с Първата Причина. В този момент някъде из шубраците изскочи заек, който се хвърли в огъня, да се опече заради мене. Аз ядох от него. По този начин се укрепих и можах да свърша молитвата си, да се свържа с Първата Причина. Този заек е днешният брамин, когото виждате пред мене. Той се пожертва заради мене. Казвам: всеки човек трябва да направи такова добро, такава жертва, която да го свърже с Първата Причина. Това значи добро. Според новото учение, само онзи може да ви обича, който преди всичко обича Бога. По-драгоценен, НБ, 15 април, 1928 г., София - Изгрев.