Ани

3.2.2. Душата на човека Трудни за възприемане са понятията дух, душа, съзнание и т. н. А още по-трудно бе да възприемем понятието Бог. И тук е силата на учението на Учителя П. Дънов, че с помощта на науката се стреми да ни доближи до тези понятия и да ги възприемем като една реалност, макар и неосезаема за нашите сетива. Иска ми се да повторя пак трите основни принципа, които Учителя използва при анализиране на явленията. А те са: Единство, Универсалност и Аналогия. Единството се състои в това, че всичко видимо и невидимо за нас, но изявяващо се на физическия свят, е израз на едно и също нещо, което се трансформира в различни състояния. И това универсално нещо наричаме Бог. Че единството съществува, доказва самата съвременна наука. Нека напомним, че материята и енергиите са едно и също нещо, но в различно състояние. Ледът и парата са едно и също нещо. Светлината и електромагнитните енергии са едно и също нещо и т. н. Всичко е едно, само че това върховно единство се манифестира на физическия свят в различни състояния. В този дух говори и Учителя: "Духовният свят има връзка с физическия: едновременно човек е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват в него едновременно; между едното и другото същество има връзка, която ги съединява и управлява. Тази връзка е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измените. Под "физически свят" разбирам света на формите, необходими за проява на битието на нещата; под "духовен свят" разбирам онези сили, които работят за създаването на формите; под "душа" пък разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно без форми животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, като единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ." /31-1917/ Така душата ни се представя като творящо силово поле, което обединява духовната и физическата същност на човека. Аналогична на душата във физическия свят е гравитационната сила. Последната е, която изгражда всички вселенни тела: звезди, галактики, системи, както и нашата земя. Гравитацията не виждаме, но долавяме нейното действие. А светлината не е ли тази сила, която изгражда всички живи форми: растения, животни и т. н.? Ако не съществуваше светлината, нямаше да има органична материя - т. е. нашето тяло. Така и душата е силовото поле, което обединява нашата духовна същност - нашия дух, с физическата ни същност - тялото. Затова Учителя твърди: "Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Понеже светлината е дреха за душата. Всички души идват с понятието за светлината. А плътната материя, от която е направен човек, т. е. тялото му, е тъмнина. /43-1929/ Ето и тук се говори за състояние на енергиите. Светлината е дреха за душата - т. е. светлината е сътворила тялото за душата. А плътната материя - т. е. тялото на човека, е вече тъмнина, което значи материализирана светлина. "Душата на човека не е нищо друго освен самия човек, който живее в тялото, т. е. вътрешния човек, който чрез тялото си се изявява във физическия свят и дава живот на тялото си." /184 - Сведенборг/ "Душата и тялото са две фази на Битието. Природата дава материята, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал." /120-1929/ Нека направим аналогия със строежа на една сграда. Архитектът - духът, дава идеята, т. е. плана за сградата. Душата е предприемачът, който изгражда последната, а умът, сърцето и волята са работниците, които извършват строителните работи. В този дух на мислене Учителя пак ни казва: "Ако влезете в пространството (т. е. във физическия свят) като дух, вие няма да имате никакви удове (органи). Духът е само мислещ център. Той има съзнание за себе си, че може да направи много работи, но няма глава. Иска да направи нещо с ръцете си, но няма ръце. Такова е състоянието на обезплътените човешки духове. И най-после той трябва да ходи от човек на човек, да се моли да му услужат в него. Духът е в положение на майстор, който може да направи много нещо, но няма инструменти, с които да си послужи." /88-1927/ Явно, че тялото и духът са същности от два различни свята, от две различни измерения или от две различни среди - сфери. Без тяло духът не може да твори на физическия свят. Но тъй като духът няма контакт с физическите форми, трябва му посредник - предприемач. Това вече е душата, която е полудуховна и полуматериална. Но от своя страна "Всяка душа, като се въплъти на земята, тя трябва да има на разположение всички инструменти, с които духът може да си послужи. Само по този начин духът може да работи." /88-1927/ "Думата "дух", взета в широк и дълбок смисъл, подразбира, най-мощната, най-красивата форма, която съществува в света. Душата пък представлява най-меката, най-нежната форма в света. Ще знаете: всяка форма, която внася мощ и смисъл в човека, това е духът; всяка форма, която внася мекота в човека, това е душата." / 97-1928/ "Душата е среда, чрез която духовният свят, т. е. реалният свят, се проявява. Духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Умът съответствува на духа, сърцето - на душата, а волята - на тялото." /135-1933/ "Душата е съд, чрез който животът се проявява. Каква разлика намираме между думите "душа" и "дух"? Те са два клона на едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а духът - това, което излиза от Мъдростта. Любовта съгражда един свят, а Мъдростта - друг, същевременно различен от другия." /44-1930/ "Под думата "душа" ние разбираме цялата вселена, с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. Под думата "дух" ние разбираме силата, която работи в безграничното пространство. Под думата "ум" ние разбираме светлината, която прониква цялото пространство. Под думата "сърце" ние разбираме доброто, което работи в света." /147-1937/ Учителя тук си служи с аналогия, за да ни доближи до понятията от духовния свят. Душата се представя като всеобхватно силово поле, което прониква всичко видимо в света. А духът е аналогичен на творческа сила, която работи за създаване на физическия свят. Умът е светлина, т. е. способността на човека да просветлява себе си чрез знания. И накрая сърцето е доброто, т. е. това качество, което го откроява от нисшите форми на земята. Затова "Под думата "душа", казва Учителя, разбирам Божественото начало в човека, висшата му проява на физическия свят." /1-1922/ "Ако духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от човека. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва във функциите, които изпълняват органите, и се ползва от енергиите, които те възприемат и предават." /32-1917/ Тази мисъл ни подсказва, че човекът може да овладее физиологията на тялото си, тъй като тя е подвластна на духа и душата. Това правят именно адептите, които чрез дълги мисловни тренировки, чрез медитиране успяват да направят подвластно на духа си цялото тяло. Този двойствен характер на човешкото същество представя и следната мисъл: "Можем да поставим когото и да е в магнетичен съд, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето отвън един човек и още един, двама са, но тия двамата живеят в един човек. Ние не само трябва да знаем как да извадим двойника, но трябва да знаем онези закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания." /40-1922/ Значи душата се принизява във физическия свят, за да набере знания. Но защо пък на земята? Не трябва да забравяме, че духовният свят е свят на завършени духовни форми, които там не се изменят. Единственото място, където имаме промени, процеси на развитие, растене и т. н., това е физическият свят. В последния, както видяхме, явленията са в постоянно развитие, трансмутиране, усъвършенствуване и т. н. Именно чрез тялото духът и душата набират опит и знания, за да се доразвият в посока на съвършенството. Затова се казва: "За да разбере душата си, човек трябва да пази тялото си добре. Душата се проявява чрез тялото." /43-1929/ "Душата е човекът, който се проявява в духовния свят между ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят между разумните и мислещи същества. Тъй щото умът се проявява между хората, душата - между ангелите, духът - при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята душа и своя дух в едно цяло." /44-1930/ Тук ни се представя йерархически нивото, на което стоят отделните елементи на цялостния човек. Духът, както казахме, е брънка от Божествената същност, душата виждаме, че е елемент, състояние на човека от нивото или света на ангелите, а умът е качество на човека от нивото на физическия свят. "Да възлюбиш Господа с всичката си душа. Под "душа" Христос разбира път, условие за движение на Любовта. Движение има навсякъде в цялата природа. Всички езера, реки, морета се движат. Дето има растене, там всичко е в движение. То е условие за развитие на душата. Спре ли движението, спира животът, а оттам и Любовта." /52-1919/ Следва, че самата душа е условие за проява на Любовта, или последната е свойство на душата. Това идентифициране на душата и Любовта се налага поради обстоятелството, че душата е тази, която създава живот на физическия свят. Тя е вселюбяща, за да може да подтикне към живот и развитие живите форми. "Любовта е свойство на душата. Душата люби. В този смисъл никой не е женен. Душата не се жени, не се свързва. И духът не се жени. Личният човек се свързва с цел да извърши някаква работа." /151-1939/ "За нас е важна душата, която е сгъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъствува едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава според нуждата." /152-1942/ "Всъщност човек не е нито ум, нито сърце, нито душа, нито дух, но четирите заедно съставят човека. Какво нещо е душата? - Необятно пространство, което включва всичко в себе си. Какво е духът? - Необятна сила, която твори и съгражда. А умът? Необятна светлина, чрез която идат благата в живота. Сърцето? Необятни условия, в които се раждат плодовете на живота." /150-1938/ За да предаде на душата пространствени измерения, Учителя всъщност доказва, че тя е полуматериална и полудуховна, и продължава: "Най-великите неща в света са човешката душа и човешкият дух. Умът пък служи за украшение на човешката душа, а сърцето - за украшение на човешкия дух. Значи духът, душата, умът и сърцето представляват семейството на човек, а волята, това е един от най-благородните слуги на това семейство." /139-1934/ Символиката на тази мисъл показва взаимовръзката между тези духовни елементи на човека. Умът подпомага душата при нейното творчество в сферата на физическия свят, а сърцето придава на духа мекота и сърдечност при въздействието си върху душата, която трябва да "слезе" на земята и сътвори тялото при раждането на човека. "Раждането е ограничение на човешката душа. Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, за да живее ограничен човешки живот. В това отношение човек минава през страдания." /144-1935/ "И тъй, душата представлява външната и вътрешна страна на човека. Тя присъствува и в съзнанието, и в ума, и в сърцето, и във волята на човека - навсякъде и във всичко. Ако някой се опита да й даде форма, това значи да я ограничи. А душата не се ограничава. Дето душата присъствува, там има вечно движение, вечна работа." /127-1931/ Така се обяснява, че душата всъщност е жизненото силово поле на тялото на човека. Тя създава движението на жизнените процеси в тялото. "На земята душата се намира в сънно състояние, обаче на небето тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбок сън, душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието." /127-1931/ Под сънно състояние на душата трябва да разбираме ограниченията, които се налагат при въплътяването й в тялото. Споменахме, че съществата от духовния свят, като се въплътят, изпадат в състояние на ограничена проява. Тези ограничения създават "страдания" и "мъчнотии" за душата, която в духовния свят е "будна", т. е. в активно състояние. Но тя трябва да преодолее трудностите на физическия свят, като набере нови познания и качества, до пробуждане на съзнанието. "Няма по-велико нещо от човешката душа. Задачата на душата е да изправи обърканите работи на ума и на сърцето. Който живее в душата си, само той може да мисли. Без душа човек живее в свят на илюзии, на заблуждения. С душа човекът живее в действителността, в пълнотата на живота." /121-1929/ "Душата, това е истинският човек. Умът и сърцето са спътници на душата, които я придружават навсякъде и й помагат. Духът пък е онова велико, мощно начало, което ръководи душата, посочва й правия път на живота. Духът, душата, умът и сърцето са четири пособия, без които човек не може да съществува." /119-1930/ "Душата е съединение на два Божествени принципа: Любовта и Мъдростта. Те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: "И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той душа." "Това дихание именно представлява съединението на двата принципа в човека - Любовта и Мъдростта." /119-1930/ "Душата е неизменното, възвишеното, Божественото в човека. В нея се крият всички възможности за добро. Душата е началото и краят на човешкия живот. С една дума, душата представлява целокупният човек." /117-1929/ "Душата е проявеният Бог в човека. Когато човек не слуша душата си, тя се оттегля от него и той се стопява, както ледът се стопява на слънчевите лъчи." /111-1938/ "Душата е разумното начало. Тя не може да се утвърди във временното, преходно човешко тяло. Тя пребъдва само около една стотна част от секундата и след това наново го напуща; после пак дохожда, пак го напуща." /113-1930/ С тази мисъл на Учителя се дава ясна представа, че душата е силово осцилиращо поле от по-горно измернение - т. е. такова над третото измерение. Затова душата не може да бъде постоянно обвързана с материята на човешкото тяло. Тя може да сменя състоянията си: в полуматериално и в полудуховно. "Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека." /113-1930/ "На небето (т. е. в духовния свят) има само души. Там жената се нарича Дева. Значи жената е на земята, а девата на небето; мъжът е на земята, а ангелът - на небето. Докато е на земята, човек може да бъде във форма на мъж или жена. Отиде ли на небето, там живее като душа. Като слезе на земята, човек пак приема форма на мъж и жена." /109-1931/ Колкото и странни да ни се виждат тези понятия за "слизането" и "качването" на човека, за съществуването му ту като мъж или жена, и само като душа в духовния свят, те са реални и напълно осъществими. Нали разгледахме преминаването на линията в плоскостта, а последната е обемно тяло, или пък материализирането на енергиите, превръщането на светлината в електромагнетизъм и т. н. Оттук трябва да приемем за напълно реално, че човек, като се освободи от физическата си същност, трябва да премине в друго състояние, отговарящо на по-висше измерение, което отговаря на духовния свят. Не може човекът като форма на материалния свят да бъде извън законите на същия. Не може човекът да бъде единствената физическа форма, която да не се подчинява на действащите закони и принципи на света. Трансмутирането на всички сили, енергии и форми е универсален принцип и засяга еднакво всичко видимо във вселената. Ето как Учителя между другото дава това степенуване на духовните същности: Себе си, личността (човекът на земята), това е нисшето проявление на Бога у човека. Второто - по-високо проявление на Бога е индивидуалността. Третото проявление на Бога е в душата на човека и четвъртото проявление на Бога е в човешкия дух." /97-1928/ Проявата на една и съща същност в различни степени, в различни сфери, в различни измерения срещаме ежедневно в живота си. Какво са ледът, водата и парата? Какво е гъсеницата, какавидата и пеперудата? "Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т. е. докато живее, човек може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа." /94-1928/ "Но всички души не са на земята. Те се движат из пространството, обикалят из слънчевата система, а някои от тях обикалят и други системи и периодически слизат на земята. Те се движат във вид на кръг, но спираловидно." /90-1927/ От тази мисъл виждаме как душата се покрива с понятието за силовите полета и енергии, които властвуват във вселената. А също виждаме, че законите и принципите на света засягат напълно и състоянието на душата. От друга страна, добиваме чувството, че понятието "небе" не значи друго място освен това на Вселената, или още че светът е единен и в него движенията са кръгообразни или спираловидни, тъй като всичко е едно и не може да съществува извън единството - т. е. извън Бога. Затова, казва Учителя П. Дънов: "Душата може да живее отделно, самостоятелно от духа, както жената може да живее отделно от мъжа, всеки за себе си, в своя физическа форма, в своя специфична форма. Ето защо много хора носят в себе си само мъжки принцип, само духа. Други пък носят в себе си само женски принцип - душата." /90-1927/ С тази мисъл се подчертава, че поляризационният принцип в сферата на физическия свят засяга и човека като същество, "слязло" на земята. Така че понятието "отделно" трябва да приемаме като понятие "ново състояние" на духа при неговото проявление в по-нисше измерение. "Духът и душата вечно пътуват, вечно се движат в пространството и по този начин се учат. Както духът и душата, така и умът и сърцето са вечно в движение. Всичко в света се движи." /90-1927/ Ето и тук се подчертава зависимостта на духа и душата от принципите на физическия свят, т. е. от вечното движение в света. Тъй като духът и душата са осцилиращи сили, те ту се сгъстяват - въплътяват, ту разреждат, т. е. освобождават от ограниченията на материята - тялото. Разглеждайки принципите и законите на света символично, ние можем да добием реална представа и за живота в по-висшите светове, в по-висшите измерения. Затова се твърди, че: "Духовният свят става понятен само чрез физическия. Душата е достъпна за нас само чрез тялото. Ако човек не познава тялото си, как ще познава душата си?" /88-1927/ Казахме, че душата набира опит във физическия свят и увеличава способностите си. За промяна способностите на душата играе съществена роля съзнанието, т. е. просветляване на ума с нови знания. - "Следователно когато съзнанието на човека се пробуди, неговата душа може да пътува с по-голяма бързина из пространството. Казва се, че душата може да пътува, защото тя има форма. За духа обаче не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, духът пък се движи. Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да не се вижда. Същевременно тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи в своето развитие душата се движи между два полюса, т. е. изявява законите на крайното смаляване и крайното увеличаване." /89-1927/ Тази мисъл пак потвърждава аналогичността между явленията на физическия свят и тези на духовния свят. От друга страна, показва се универсалността на законите в света. Така душата може да се смалява и разширява, тъй като е под влияние на принципа на експанзията и сингуларността, който принцип властвува даже и над самата вселена. - "Духът, както и душата се движат от вътре на вън. Лъчите на духа излизат през човешките очи. Единственото място, през което преминава човешкият дух, това са очите." /85-1926/ Общоизвестно е, че човешките очи най-точно и сигурно изразяват душевното състояние на човека. Те са огледален образ за интелекта, ума и духа на човека. Те са единственият орган, който е изграден от мозъчна тъкан, тъй като при ембриото мозъчна част остава извън черепа на човека. "Щом влезе в материята (чрез душата), човешкият дух се ограничава. Щом се ограничи, щом изгуби свободата си, духът започва да страда. Тези страдания са наречени "мирови страдания", "мирова скръб". Духът схваща живота на земята като скръб, като страдание, от което не може лесно да се освободи. За да се освободи от материята, той трябва да мине през мъчнотии, страдания. Въпреки това слизането на духа в материята и обличането му в плът е толкова необходимо, колкото е необходимо да купите хляб от фурната." /82-1927/ Напомняме, че формите или съществата в зоната на духовния свят не подлежат на промени и развитие. Те са там статични. Единствено на физическия свят има смяна на състоянията поради набиране на опит и знания. При необходимост духът на човека да набере опит в дадена насока той трябва да се въплъти в тяло. "Щастието на човека се заключава в това да може чрез органите си да изразява всички подтици на душата и духа си. И досега още хората не са осъзнали какво благо е тялото, което им е дадено, вследствие на което самите те нищо не са направили." /82-1927/ "Твоята душа е сглобила всички клетки на организма ти. Тя ги охранява и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът, според новата философия." /81-1926/ В раздела "Живот" споменахме, че и до днес учените не могат да разгадаят тайните на живота, т. е. онзи жизнен импулс, който дава възможност на живата тъкан да расте, клетката да се развива, хромозомите да се раздвояват и т. н. Опитите чрез сглобяване на определени химически елементи да се сглоби "жива органична материя" и до днес остават безрезултатни. Следователно в живата материя има нещо, което я отличава от обикновената органична материя. Тук в окултната философия този жизнен импулс наричаме душа. "Думата "душа" произлиза от дишане и означава работа. Тя създава, тя е един вечен извор. Тази душа е идейното, Божественото в човека. Тази душа всеки от вас усеща. Всеки от вас чувства нейното вътрешно влияние." /81-1926/ "В моите очи душата ражда смъртта, а духът ражда живота. Жената е тази жива душа, която Адам извади извън себе си и с това създаде смъртта. Когато дойде смъртта, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде животът, хората започват да мислят за по-леки работи. Следователно, всеки ден душата мени формите си, а това състояние ние наричаме смърт. Душата още не е дошла до една постоянна форма. Тя не е завършила своето развитие. На нея й предстои да мине още милиони форми. И когато дойде до своята последна форма, тя ще приеме безсмъртието и ще се слее с духа. Тогава вече няма да има душа и дух. Вечният живот ще излезе на сцената." /81-1926/ Следва, че душата е поляризирана форма на самия дух. Той изпада в състоянието на душа, за да се доближи до физическия свят. Чрез душата се извършва развитието, израстването на човешкия дух. Душата се преоформя в зависимост от задачите, които има да разрешава духът, и това преоформяне ние наричаме смърт. Със завършване на развитието си душата явно достига крайния предел на своето съвършенство и се слива тогава с духа, т. е. придобива безсмъртие. "Душата на човека представлява среда, през която той прекарва своите болки, нужди и желания." /78-1927/ Като жизнено поле за човека душата явно че поема и целия психически живот на същия. "Когато казваме, че Бог, Учителя живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си." /78-1927/ Но все пак "Тялото е резултат на човешкия дух. Човешкият дух е строител. От устройството на тялото се съди за духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилни условия на човешкия дух. Следователно от степента на развитието, до което са стигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за работата и условията на неговия дух. Ще дойде ден, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека." /78-1927/ Но тук не трябва да забравяме, че реалният строител на физическото тяло на човека е неговата душа. Последната е директната представителка на земята и оживотворява тялото. Духът дава идеята, плана за строежа, а душата е изпълнителката. "Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже живеят във времето и пространството. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място, да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в духовния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, голямо колкото лешник. Душата има преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма." /77-1926/ Ето и тук Учителя П. Дънов придава на душата качества като на едно силово поле, което е подвластно на принципите на експанзията и колапса. А тези качества душата трябва да има, тъй като тя е преходна фаза - полуматериална и полудуховна. Духът от своя страна създава обратната връзка - между душата и Бога. - "Когато човек се моли, до него седи един ангел, който занася молитвата му до Бога. Само чистите души пренасят молитвите на хората. Те служат като проводници, чрез които душата предава своите молитви. Казано е, че Бог живее в човека. Това подразбира, че Той живее в причинното тяло. Обикновено душата на човека живее в причинното тяло, вследствие на което на физическия свят той често се усеща изпразнен. С тялото си човек живее на физическия свят, а душата му от време на време само го посещава." /77-1926/ Връзката между душата, духа и Бога бихме могли да си представим на принципа на резонанса. Понеже те са състояния от различни измерения, от различни светове, то пряката им или непосредствена връзка и контакт са невъзможни. Единствено резонансът дава възможност за контакт между материални и нематериални форми, между състояния в по-висши светове. "Животът не седи в материалните блага. Когато обикнеш една душа, тя няма да има никаква тежест в себе си. Душата обаче може да бъде тежка колкото земята; душата може да бъде тежка колкото слънцето; една душа може да бъде тежка колкото цялата слънчева система; една душа може да бъде тежка и колкото космоса. Защото душата представлява интензивността на силите, които действуват в нея. Това значи, че в човешката душа има сили, които са в състояние да движат целия космос." /72-1925/ Видно е, че физическите и духовните величини са несъизмерими и несъвместими. физическите величини са тези от тримерния свят - величини във времето и пространството, докато тези на духовния свят се измерват с величините на четири-петмерния и т. н. светове. Тези величини са нестатични, характеризиращи се по интензивност, активност, разширение и т. н. Силовото поле е винаги нещо повече от физическите форми. Една физическа форма съгласно теорията на относителността на Айнщайн е само един малък силов възел, докато създаващата го сила е безмерна чрез физическите мерки. Подобна безмерна от физическа гледна точка е мисълта на човека. Тя може за миг да посещава телата на вселената и да дава информация на душата. И тук Учителя дава следната представа: "Човешката душа има това свойство, че може да се смалява, може да се разширява, да става голяма колкото слънцето, колкото цялата слънчева система. Това зависи от мисълта на човека." /72-1925/ А според Учителя мисълта има скорост много над тази на светлината. Тези качества на душата, колкото непонятни за физическия свят, са реални за духовния, където времето и пространството не играят никаква роля. "Духът, това е първото проявление на човека. Той е точката, в която човек се явява. Душата, това са възможностите на духа, т. е. възможностите на точката, посоката, в която духът може да се прояви. Умът, това са възможностите на душата. Волята, това са възможностите на сърцето." /64-1924/ Като ползва градацията на третото измерение (точка, права, плоскост и обемно тяло) и взаимовръзката на формите в него, Учителя ни дава представа каква е взаимовръзката между духовните елементи на човека: дух, душа, ум, сърце и воля. Тук точката, или началото на всяка форма във физическия свят е духът като представител на духовния свят, основният градивен елемент, аналогичен на точката. "Душата е мястото, където само Бог може да живее. Не трябва да допускате никой човек да влезе в душата ви." /78-1927/ "Душата не е нищо друго освен израз на едно състояние на Божественото съзнание... Стремежите на всички души пък се съединяват и се сливат в кръга на Божественото съзнание." /77-1926/ "Душите представляват различни състояния, в които Любовта, т. е. Божественото съзнание, се проявява във времето и пространството. Всичко може да изчезне в света, но Божественото съзнание никога. То вечно е съществувало, съществува и ще съществува във времето и пространството, както и извън времето и пространството, в своите микроскопически и грандиозни размери." /77-1926/ "Да възлюбиш ближния си като себе си." Под думата "себе" аз разбирам Божествената човешка душа. Всички души, които са излезли първоначално от небитието и са влезли в битието, са били две, двойки. Две души са били те и тези души сега се търсят." /39-1922/ Тук Учителя загатва за раждането на човешкия дух от небитието, т. е. от състоянието на колапс с Бога, от състоянието на сингуларност с Бога. Всичко е било у Бога преди сътворението на света. При сътворението, т. е. при Първичния взрив, настъпва експанзията, или разширението, за да се създаде цялото многообразие на физическия свят. Тогава се заражда и човешката душа, т. е. преминаването й в Битието. Но във физическия свят властвува и законът на поляризацията. Този закон създава движението, стремеж към сближаване, стремеж към изграждане и творчество. И в момента, когато първичната човешка душа е преминала в Битието, т. е. се е родила във физическия свят, тя се е поляризирала - станали са две души с различни полюси. Тези полюсни различия между мъжа и жената са подобни на различния спин в сферата на материалните частици. Затова Учителя продължава: "Тези две сродни души са два полюса, където се ражда животът. Само като намериш душата, сродна с твоята, която да представлява противоположният полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. Само когато придобиеш истинско знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизане. Всичката тайна седи в това -да намериш своята възлюбена, сродна душа." /39-1922/ "Моментът на излизането на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т. е. някаква строго определена единица (величина)." /4-1922-23/Учителя твърди, че една човешка душа се заражда, т. е. отделя от Бога като дух в определен момент на живота на вселената. А това е зараждането на нова вселена, т. е. Първичният взрив според физиците. "Всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение на съзнанието. Познанието на себе си подразбира познаването на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Божественото в рамките или в границите на граничното. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенствува." /1-1922/ "Като говорим за душата, ние имаме предвид и космическата душа, която съдържа всички слънца в себе си. Те представляват нейните клетки, в които тя прониква, за да се движи. Космическата душа манипулира с тези слънца, както желае. Следователно тя е господарка на материалната и духовната им същност. Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че космическата душа е материална. Пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява духовното естество на душата. И най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Умствените способности са в зависимост от проявите на сърцето и волята. Значи душата представлява сбор от проявите на ума, сърцето и на волята на човека." /23-1926-27/ "Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се унищожават. Казано е, че плът и кръв няма да наследят царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече с плът, последната по благодат се ползва от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновения човек да се стреми към висшето Божествено начало, което работи чрез човека в долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека приятна светлина. И душата се нуждае от плътта като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа. Който разбира този закон, плаши се от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото духовно развитие. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проявата на Божественото на своята душа." /24-1927-28/ Плътта и кръвта можем да оприличим символично на атмосферните слоеве на нашата планета. Благодарение на тази атмосфера около земята имаме жива и развиваща се биосферна област. Атмосферата запазва живите форми на земята от убийственото въздействие на свръхкъсите (ултравиолетовите) лъчи на слънцето. Отрицателно отношение към плътта имат някои учения на Изтока. Неслучайно адептите и други духовни лица в Изтока се подлагат на физическо изтощение и мъчение. Считат, че тялото им, т. е. плътта им, е причина за бавното духовно израстване. Не се касае да унищожим плътта си тук на физическото поле, но да я овладеем и подчиним на разума си. Затова Учителя П. Дънов пледира да опознаем себе си, т. е. да опознаем отрицателните си влечения, желания и пориви, като същевременно ги овладеем и подчиним на разума. А тялото ни трябва да бъде здраво, жизнено и пластично, за да ни осигури по-дълъг живот тук на земята, т. е. в това Божествено училище. "Ако има нещо у нас Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея. Отделете от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака. Духът се проявява в човешката душа. Поради това човек в различие от другите същества ходи прав. /30-1914/ "Според моето схващане земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа." / 30-1914/ "Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма." /79-1927/ "Всичко в живота е в движение. Посоката на движението е в зависимост от течението, което го предизвиква. Идеята за Бога не е нищо друго освен връзката на човешката душа с Бога. При всички условия на живота, тайно в душата си човек трябва да пази тази връзка, защото от нея зависи успехът на неговия живот." /21-1925-26/ "И теософите казват, че след като умре човек, душата му минава през астралния свят, после през менталния и най-после през причинния. Понеже не може да отиде по-нататък от причинния свят, спира се тук за известно време да размишлява върху причините и последствията на нещата в живота. В него се заражда желание да се върне отново на земята." /7-1923-24/ "Апостол Павел казва: "Вие сте храм Божий." Кой е храм Божий? - Душата ви. Вашата душа е велико нещо. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична в едно и също време." /65-1922/ П. Дънов дава значително ясна и картинно добре представена интерпретация за понятието душа. Неговите пояснения с примери от науката са така убедителни, че едва ли има съвременен човек, който да не се съгласи с тях. Остава едно само, да се почувствуваме жива душа с нейните безгранични възможности и чиста първична изява на нашия дух.

3.2.1. Духът на човека Многократно споменавахме, че духът у човека е най-висшето начало, брънка от Висшия Дух на вселената -Бога. Защото Бог се проявява в посока на нисшето, т. е. към физическия свят като действуващ принцип, творящ всичко видимо и невидимо. Затова Учителя П. Дънов казва: "Духът е проявление на Бога. Той е Първичното начало, от което произлиза разумността на света. Той движи, оживотворява и определя посоката на всички живи същества. Дето Духът се проявява, там животът се ражда. Духът се разглежда като вторичен принцип, проявление на най-великата и могъща сила на света - Бога." /97-1928/ Ето как ще си обясним въплътяването на Духа в многообразието на формите на вселената. Картинно казано, Духът създава идеите за всичко, що съществува, без той сам да се изявява в сферата на физическия свят. - "Духът, който сам по себе си е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче Духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно щом Духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми." /88-1927/ "От философско гледище безсмислено е да се говори, че Духът слиза и възлиза. Защото Духът не заема никакво място и пространство. Значи Духът работи едновременно и в гъста, и в рядка материя. Гъстата и рядката материя представляват посоки на движение, два полюса на живота. Тези две посоки се наричат още положителна или потенциална, и отрицателна, или кинетична енергия." /78-1926/ Как бихме могли ние, хората, да си представим Духа и неговото действие, и то с понятията и представите, които имаме в живота си? Аналогично на Духа бихме сравнили гравитационната сила, която ние по същина не познаваме, но действието и резултатите от последната ни са добре известни. Та нали гравитацията твори формите и телата във вселената; тя е, която крепи телата във вселената и изгражда всичко в нея. Тя е, която създава ритмичното свиване и разширение на вселената (колапс и експанзия). Така и Духът, създавайки разумността в света, оживотворява и насочва живите форми на биосферата на земята. "Духът е разумното начало в света, което обгръща всички същества в себе си. Ние живеем и се движим в Духа" - казва Учителя. /85-1926/ Представата, че "ние живеем и се движим в Духа" можем да си изясним с помощта на измеренията и формите в тях. В трите измерения има форми (точка, линия, плоскост и обемно тяло), които са продукт на законите и изискванията на самото измерение. Така плоскостта е резултат на движението на линията във второ измерение, а кубът - резултат на плоскостта в трето измерение. В момента, когато тези форми напуснат измерението, те престават да съществуват. Така и ние като идея или творение на Духа живеем и се движим в Духа. Още по-нагледно нека си представим, че фигурите на екрана в киносалона пожелаят да напуснат самия екран, който е представител на второ измерение. Разбира се, тези фигури веднага ще изчезнат, тъй като те самите са от второ измерение. "И така, първото проявление на Духа, първият плод, това е Любовта. Любовта, това е първият, необратимият подтик в живота, срещу който никоя сила в света не може да се противопостави." /71-1923/ Любовта, та това е подтикът на всяко живо същество към живот. Тя е всеотдайната и творяща сила в биосферата на земята. Там, където има растеж и движение, можем да кажем, че Любовта присъствува. Разбира се, на езика на отделните човешки науки Любовта носи най-различни наименования. Така във физиката ни е известна творящата сила на гравитацията; стремежът на енергиен обмен в сферата на микросвета (атомите и молекулите); взаимодействието на познатите енергийни форми (електричество, магнетизъм, топлина), силата на всеблагата светлина, и т. н. При растителното царство - стремеж към израстване на височина, в посока към светлината, и поддържане на вида чрез даване на плод. При животните - силното влечение за поддържане на вида. У човека освен това да поддържаме вида - висша изява за уважение и взаимопомощ към ближния, и т. н. Но Учителя П. Дънов ни дава и степенувана картина за изявата на Бога, в посока към физическия свят. "Всички мисли, които текат в ума; всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този велик извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор, това е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор - той е Божественият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор - Абсолютния, Неизвестния Дух на Битието." /72-1925/ Това снижаване, това преливане, това "напояване", за което говори Учителя, е всъщност самата изява на Божествения Дух към физическия свят. Но как великото може да се изяви в нисшето? Учителя изяснява този въпрос чрез принципа на "самоограничението" или още в така често срещания израз "саможертвата". "Бог е велика Любов, ограничила се в себе си, забравила себе си заради онези малки същества, които живеят в Него. В своите планове Бог след като е създал всичко, обръща вниманието си от вътре на вън. Това значи: Божественото проектира своя живот навън, като дава живота си на всички души, които съществуват едновременно в Битието." /72-1925/ Творческият акт на Бога - Любовта, се изявява, казва Учителя, като се ограничава в себе си и проявява вниманието си от вътре на вън. Как да си представим това? Но това е всъщност принципът на разширението, разгръщането, или научно казано - експанзията. Картинно Учителя П. Дънов ни го представи така: Бог се прелива от Абсолютния, Неизвестния Дух към извора на Божествения Дух, тогава към човешкия дух, откъдето влияе на душата, сърцето и ума. Това преливане от висшето към нисшето става на принципа на "самоограничението", т. е. принизяването, като се ограничава изявата на редица висши качества. Този принцип на самоограничението или принизяването срещаме и в природата. Светлината се превръща в електричество, магнетизъм, топлина и движение като я принуждаваме да се трансформира в тези по-нисши нейни възможности. В геометрията ни е известно принизяването, или самоограничението на фигурите от по-високо измерение към по-ниско: кубът се принизява в равнина, последната - в права линия, а тя в точка, като губят редица свои качества: обем, плоскост, дължина. Това самоограничение във вселената нарекохме експанзията на света. Така Духът "слиза" във формите, като се разширява или експанзира, т. е. изявява в разнообразието, като се самоограничава, т. е. инволюира. Впоследствие обаче наблюдаваме обратния процес, при който под влиянието на Любовта формите се самоусъвършенствуват - еволюират и се стремят да се върнат към Първоизточника си. "Този Дух, тази творческа способност е именно, която гради в нас. Тази разумна сила, която се проявява от Бога, учените хора я определят във вид на закони, на сила, на сродство между елементите и т. н. - дават й различни имена. Духът има пряко общение с нашата душа. Без душата не щяхме да имаме някакво схващане за Духа." /30-1914/ "Единственото нещо, което виждаме в света, повтарям, това е Духът. Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате." /30-1914/ "Духът подразбира единство, подразбира и множество на нещата. Духът представлява още условия, в които живеем. Човек се намира в общение с цялата вселена, т. е. всички същества се намират в известно съотношение помежду си." /31-1914/ Понеже ние сме форми на третото измерение, нашите сетивни органи, най-вече зрението, не са в състояние да виждат или схващат формите и силите от по-горните измерения. А всъщност всичко е Духът на Всевишния, изявен в цялото многообразие на физическия свят, също така и във формите или състоянията им, в по-горните измерения - по-висшите светове. "Духовете, които бяха създадени най-напред, станаха кристали. След тях, трябваше да се създаде земята, с нови клетки, в кръгообразна, а не в геометрична форма (многоъгълна). За да се развива, да се превърне в растение, кристалът трябва да стане клетка. По силата на този закон (еволюцията) и най-благородното растение трябва да превърне своите дървени, неподвижни клетки в мускули и нерви, за да може като животните да чувствува и да се движи от едно място на друго. По същия начин и ние трябва да изплатим всичко (своите грехове), за да образуваме в себе си онази клетка, която създава светиите. Засега хората са мъртви (н. б. спрямо духовните същества). В небето те са посадени с главата надолу." /31-1914/ С горните мисли на Учителя се дава приблизителна представа как протича еволюцията на формите във физическия свят. Цялата тази верига от трансмутирани форми е дело на Духа. Този творчески елемент на Бога създава непрестанно движение на силите, енергиите и формите. Формите се превъплътяват от една в друга, като с това получават нови и нови качества. С това се осъществява усъвършенствуването, като се гони крайната цел - съвършенството. "Нищо не може да се скрие пред Божието око. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че в своето Битие Бог е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя хората, а не да наказва." /31-1915/ "И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване на плод. Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието." /71-1923/ "Най-първо Духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си Той постепенно се е ограничил, загубва знанието си, докато най-после съвършено заспал (н. б. - въплътил в материята). Значи, веднъж слязъл на земята, Духът изгубил своето съзнание за сила и мощ, започнал отново да гради, да съгражда, но като си служи с малки величини, със слаби неща." /86-1927/ Ето и тук Учителя П. Дънов ни представя картинно принципа на инволюцията, т. е. експанзията на Духа в посока на многообразието на света, както и началото на еволюцията, взела за основа пак физическия свят. Този нестихващ процес на "слизане и качване", на колапс и експанзия, на инволюция и еволюция, на самоограничение и израстване наблюдаваме и описахме за цялата природа. "Тия живи закони имат отношение към онази велика, жива енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоизмени първичното си състояние - като сила, която индусите наричат Prakriti, а ние я наричаме Дух. Духът, това е първичното." /39-1921/ "Във физическо отношение Духът се проявява в сила, а мъдростта в пластичност. Който не разбира смисъла на физическото растене в Духа и Мъдростта, казва, че животът се заключава в яденето." /52-1919/ "Духът е нещо по-близо до човека. Той е носител на живот. При създаването на човека Духът е внесъл красота в него, която наричаме душа. Той одухотворява човека. В света човек съществува не като дух, а като душа. Първата форма, в която Духът е вложил своята интелигентност, някои наричат "човек", т. е. частица, излязла от Бога, или първото семенце, първият зародиш, който се развива в света." /97-1928/ Учителя ни подхвърля представата за връзката между духа, душата и тялото на човека (ума, сърцето и волята). Той казва, че духът на човека е частица от Бога, а първата форма към физическия свят, която Духът е създал, е душата. Затова се казва, че душата е полудуховна и полуматериална. Затова човек съществува в света не като дух, а като душа. Следва, че душата е тази, която пряко контактува с нашите духовни същности тук на земята, с нашия ум, сърце и воля. Нека си представим, че Духът е идеята на даден архитект (това е Бог), Който иска да разработи строителен план за една сграда. Но този план Духът не може сам да реализира, защото не е физическа същност. Необходимо е планът да се осъществи от предприемач, който има връзка с плана и строителните условия. Този предприемач е всъщност нашата душа. Душата от своя страна (архитектът) също така сама не може да строи, нужни са работници, които в случая са нашият ум, сърце и воля. Ето така можем да си представим взаимовръзката между духа, душата, ума, сърцето и волята у човека. "Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него, а при това Той е в състояние да научи човека. Като се казва, че Духът не е нито вън, нито вътре в човека, това подразбира, че духът не се намира в човешкия свят. Той не може да се ограничи с човешки разбирания за живота и природата. Човешкият свят съставя малка област от обширния свят, в който Духът живее. физическият свят, в който човек живее, съставя малка част от духовния свят, а още по-малка от Божествения свят, вследствие на което не може да се каже, че Бог живее вътре или вън от човека." /122-1929/ В тази мисъл се дава представа за инволютивната изява на духа, т. е. слизане на духа във физическия свят, както и че физическата изява е минимална част от същината на първичното начало - Духа. Така духът и физическата същност на човека са два полюса, две противоположности, които се допълват, но и противопоставят. Между тях има действие, движение, стремежи, които са резултатът на въплътяването на Духа. И тук Учителя изяснява: "В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например материята е единият полюс, а Духът - другият. Между тия полюси се проявява животът. Материята, или субстанцията, изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единственото реално нещо в пространството. Хиляди години философите разискват върху времето и пространството, дето се реализирват формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешките желания. Например желанието на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плътта." /128-1932/ "Духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия дух, да го събуди. Щом като духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към някое растение или животно - безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Хиляди са начините, чрез които Духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата изразява своята любов." /77-1926/ Нека потърсим аналогия за това как "Божественото съзнание слиза върху духа, пробужда го, проявява се и след това отново възлиза при Бога." Слизането на Духа е всъщност самоограничението в посока на физическия живот, а възлизането е отново сливане с Бога, т. е. процесът на сингуларност. В тази динамика на духа се изразява животът на земята. Духът търси постоянно своя антипод - материята, за да й въздействува и оживотвори. Този процес срещаме в по-принизен израз навсякъде в природата: при микрочастиците на материята има постоянно взаимодействие между положителните и отрицателните частици, т. е. има обмяна на енергия; при растителното царство поляризацията и взаимодействието е в процеса за даване на плод - опрашване на плодника на цвета; при животните - активиране на яйцеклетката у женския пол чрез оплождането и т. н. Затова Учителя П. Дънов казва: "Плодът на Духа е Любовта. Любовта ражда живота. Ето защо, за да влезе в реалността на Духа, човек трябва да мине през Любовта. За да разбере Любовта, той трябва да мине през живота." /151-1939/ "Силата, която подтиква духа да "слиза" и да се "възкачва", т. е. да се въплътява и да създава живот, е Любовта. И поради това любовта е средата, чрез която човек трябва да влезе в живота и да го реализира. Затова: "Любовта е свойство на душата. Душата люби." /151-1939/ "В развитието си човешкият дух е минал през всички форми, които съществуват в космоса. Растенията, животните са фази, през които човешкият дух е минал, и днес ги ползва като свои слуги. Това не значи още, че човек е бил животно. Като дух само той е минал през фазите на растенията и животните, но произходът му е Божествен. Той е минал през нисшите форми, но не се е спирал при никоя от тях и е продължил пътя си. Той и днес още продължава да създава различни форми. При създаването на различните форми човешкият дух си служи с творческия закон... Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобно на подложка в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът - присадка върху тази подложка." /117-1929/ "Човекът е съставен от три същности: дух - висша разумност, виеше начало в човека; душа - втора същност, и ум - трета същност. Що се отнася до човешкото сърце и до човешката воля, това са производни, т. е. второстепенни величини. Значи човек е съставен от три същности: дух - първично начало; душа - вторично начало и ум. На научен език казано: духът представлява изпъкнало огледало, което разпръсква светлина. Душата представлява вдлъбнато огледало, което приема светлина. Умът - обработва светлината. Духът, душата и умът представляват една троица помежду си. Като знаете това, направете разлика между духа, душата и ума." /140-1936/ "Духът не се преражда, но се вселява, минава от една форма в друга. Духът се явява в разни епохи и времена, за да научи великия закон на Битието, да разбере, че вселената е велико, обективно училище." /62-1923/ "Човек не е нито само материя, нито само дух. Материята без дух не съществува и дух без материя не съществува. Духът и материята са две състояния, които взаимно се допълват." /43-1929/

3.2. Произход на човека И все пак откъде произхожда човекът? Е ли той само творение на биосферата на земята? Е ли той едно просто усъвършенствуване на органичните форми, или е представител на по-висши форми, поради което се отличава от животните? Това са въпроси, по които най-много се спори между застъпниците на материалистичната философия и тези на идеалистическата. Въпросът едва ли ще се реши окончателно и от нас. Например Учителя П. Дънов намира връзка между двете становища, като казва: "Важно е, че човек е създаден така, както и природата. В това отношение той представлява малка вселена, малка природа. Като изучава природата, човек познава и себе си. Той е свързан с нея, а тя се отразява в него като в огледало. В Битието е казано: "И създаде Бог човека по образ и подобие свое." /25-1928-29/ Ако отъждествим вселената с Бога, т. е. приемем, че тя е неговата физическа дреха, то значи, че човек е огледален образ на този свят, т. е. на Бога. Ние се убедихме, че вселената не е само това, което долавяме със сетивата си. Светът има много измерения, макар че ние познаваме и живеем със съзнанието, че са само три. Експериментално и математически имаме данни, че в зоната на по-висшите измерения светът, т. е. вселената, има друг облик, и материята, която го изгражда, от по-друго състояние, от по-друго естество. Оттук следва, че и човек е не само това, което виждаме. Той трябва да има и друго състояние, за което не сме осведомени. Затова Учителя продължава: "В Библията се казва: "Най-първо Бог направи човека по свой образ и подобие." Аз няма да се спирам, да ви обяснявам стиха. Той съдържа една велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И второ: Бог направи човека от земя и пръст и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение, не на неговия дух, а произхождението на неговите страсти и желания и на неговия нисш ум, на животинското в него. Значи хората ще имат друга еволюция, ще тръгнат по реда на минералите и растенията." /40-1922/ Следва, че човек по същество е дух по образ и подобие на Бога, но по физическата си форма е пръст, както всички органични форми на земята. Затова той притежава страстите и влеченията, които са характерни за живите форми на биосферата на земята. Притежавайки животинското в себе, си явно, че човек по пътя на еволюцията си трябва да мине и по "реда на минералите и растенията", т. е. да се пречисти и освободи от нисшия си ум и нисшите си желания и страсти. Затова и Учителя продължава: "Човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напущал, докато най-после е дошъл до последната човешка форма. Той ги е напущал външно, но не и вътрешно. Те и до днес живеят в него. През тези форми човек минава и в утробата на майка си, докато дойде последната форма, чрез която днес се проявява." /127-1931/ За потвърждение на това становище е и фактът, че в утробата на майката в продължение на 9 месеца зародишът на човека минава развитието си през всички форми на органичното царство. Затова Учителя казва, че човек е напущал само външно по-нисшите биологически форми, но вътрешно, чрез ума, сърцето и волята си е останал обвързан." Този последователен процес на развитие, на минаване на формите на живота във все по-високи, наричат еволюция. При този процес всички клетки в човешкото тяло постепенно са се организирали, докато създадат човешкия организъм. Хиляди години духът е работил за създаване на този организъм, за създаване на своя дом. Този дълъг процес на развитие наричат еволюция, други го наричат странствуване на душите, трети - прераждане и т. н. /83-1928/ "Според мене, казва Учителя, няма същество, което да е свързано толкова тясно с материята, както човекът. В този смисъл човек свързва материалния свят с духовния. Човекът е мост, по който трябва да минават съществата от висшите светове, за да слязат в нисшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-красивият мост на земята." /153-1941/ "Хората заемат последното място в стълбицата на разумните същества. Като започнете от най-възвишените същества, които стоят на първо място в тази редица, ще дойдете и до човека, който е на десетото стъпало /долу/. Значи, над човека има още десет стъпала, по които му предстои да се качва." /155-1943/ Човекът като преходна фаза между материалния и духовния свят по същина е дух, произлязъл от Първичното начало - Бога. Но поради това, че духът му е въплътен в материална форма, той е по същина, както казахме, най-съвършената форма на биосферата, а и най-нисшата форма на духовния свят. Тогава къде е човекът? Къде да търсим неговата същност? - Човек не е нито в главата си, нито в сърцето си, нито в краката си, нито в ръцете си. Той е извън своите удове (органи), извън своето тяло. Чрез тялото, чрез удовете си, той само се проявява, но е извън тях." /82-1927/ Значи същината и произходът на човека трябва да търсим извън неговата физическа форма. Той наподобява на силовите полета на вселената: гравитацията, светлината, силните и слабите въздействия в атома и т. н., които ние не можем да видим и регистрираме по същество, но долавяме и проучваме единствено чрез техните материални прояви. Човекът е от духовна гледна точка една частица от най-висшата първична сила, от Абсолютното, Неизвестното, Всемогъщия - Бог. "Човекът е частица от Цялото и вследствие на това съзнанието на всички хора на земята, от първия човек и до всички сега съществуващи, е съединено в едно цяло. Съзнанието на всички тия хора съставя космическия човек. Всички заедно съставят едно общество и един народ." /81-1926/ "Душата на човека, тъй като тя е вътрешният човек, нейният вид е човешки, вид в пълна цялост и съвършенство; но все пак тя не е животът, а тя е следващият приемен съд на живота от Бога, и така жилище на Бога." /184 - Сведенборг/ Сведенборг казва още: "И сътвори Бог човека по негов образ и сътвори го Бог по подобие Негово." Но по образ Божие и подобие Божие не е едно и също нещо. Човек може да загуби образа Божий, но не и подобие Божие. Адам остана като подобие Божие, но е загубил образа Божий. Образ Божи е приемен съд на Бога и тъй като Бог е Любов и Мъдрост, то образ Божий е приемен съд на Любовта и Мъдростта от Бога в него. Подобие Божие обаче е пълно подобие и пълен образ, пълен изглед, като че ли би било Любов и Мъдрост в човека, като негови собствени." /184/ Учителя дава подобно тълкуване: - "Като казваме, че Бог е създал човека по свой образ, то значи, че го е създал по образа на своята Любов, защото трябва да знаете, че Любовта е първият образ на Бога. Вторият процес е слизането на човека, съгрешението; слизането на душата и духа във физическия свят (т. е. въплътяването). Целият физически свят е изявление на Бога, материализиране на Бога." /34-1920/ В духа на слизането на човека, т. е. съгрешението, е и следното обяснение: "Окултната теория поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички ония човешки единици, които, когато са минали през пътя на своето развитие, са се спънали (т. е. съгрешили), един ден са се видоизменили. Маймуните, това са недоразвити хора. Днес те са недоразвити, има застой в тяхната еволюция, но ще се развият при по-благоприятни условия." /36-1921 / "Първият човек, който живял в рая, познавал само любовта към себе си, към Бога в себе си. Аз-ът в него бил пълен господар; и на всички заповядвал, бил вече недоволен от положението си и пожелал от Бога другар, с когото да се разбират. Такова било положението на Адама. Желанието му да има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, произлязла от Бога, но си съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и казал: "Тази плът е от плътта ми и кост от костта ми." Аз пък казвам, че и сегашният Адам мисли за Ева по същия начин. Сам за себе си човек представлява нещо цяло, изявление на Бога. Като се отделил от Бога и пожелал да бъде самостоятелен, той винаги се поляризира, в него се явяват два полюса. Тия два полюса са Любовта, която обхваща живота на всички същества, и Мъдростта, която носи светлина. Любовта и Мъдростта пък се стремят към Истината като крайно звено, като към крайна цел в живота. Истината създава образите; тя е поле на знания. В Истината са складирани всички знания от незапомнени времена." /78-1927/ В тази мисъл ни се изяснява символиката за съществуването на Адама и създаването на Ева. Както се казва, Адам се поляризирал в момента, когато се отделил от Бога, т. е. пожелал да бъде самостоятелен. В основата на тази поляризация стоят основните принципи на Бога за сътворението на света: Любовта, Мъдростта и Истината. Като представител на любовта във физическия свят П. Дънов казва, че е Ева, а на Мъдростта - Адам. Така разделени, те се стремят вече към Истината, която символизира Всевишния - съдържател на всички знания от незапомнени времена. "Днес всички хора поддържат мисълта, че Ева е произлязла от ребрата на Адама. Това е детинско схващане. Бог извади две ребра от Адама като материал за създаването на жената. Това не значи, че Ева е излязла от ребрата на Адама. Когато човек отива на магазина да си купи плат за костюм, можете ли да кажете, че той е произлязъл от плата? С плата човек се е облякъл само, но не е произлязъл от него. Като четете Библията, виждате, че в известно отношение животните имат по-висок произход от този на човека. Защото, за да създаде животните, Бог приложи силата на Словото Си. Той каза да се създадат животните, и те се създадоха. За създаването на човека Той взе пръст, направи от нея човек, в когото после вдъхна живо дихание." /119-1930/ Явно, че при създаването на животните няма индивидуален подход, а масово производство. При човека има напълно индивидуално творение на Бога както за физическата същност на човека, така и за духовната му същност. При човека имаме въплътяване на душата му във физическото му тяло, докато при животните това липсва и те трябва да притежават обща масова духовна същност, т. е. обща душа. Но тук веднага възниква въпросът: - Как е възможно човекът, който е излязъл от такива разумни ръце, да греши? - Значи такъв, какъвто виждаме днес човека, той не е създаденият човек от Бога. Той не е първичният човек, за когото се казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Съвременният човек се е отклонил от своя първообраз, затова не може да познае своя създател." /97-1928/ "Помнете: човек не иде за първи път на земята. Ако сте за първи път на земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за първи път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е всъщност? Повечето хора не помнят Бога, защото са се отклонили от първия път. Значи човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години." /32-1917/ Явно, че през време на дългия еволюционен процес тук на земята човек поради силното си индивидуализиране е дал превес на своите нисши качества: страсти, влечения и всичко животинско. Затова Учителя казва, че човек се е "спънал" или "паднал" от правия път. - "Човек е излязъл някога от Бога. Кога? - В далечното минало той е излязъл от Бога и в бъдеще пак ще се върне при Бога." /70-1925/ Това връщане пак при Бога трябва да схващаме в контекста на процесите, наблюдавани в природата: инволюция и еволюция, трансмутиране на силите, смяна на състоянията и накрая смяна на биологичните форми. "Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията на живота се подобряват, там има повече светлина; за оня пък, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден." /70-1925/ И тук трябва да схващаме фигуративно мисълта на Учителя. "Пътят към небето" - това е съзнателната и разумна еволюция в живота, а този "към ада" - животът на животинските влечения, страсти и желания. Но хората не са еднакви. Няма този стереотип, който наблюдаваме често в животинското царство. Вярно, че човек се е индивидуализирал, но откъде и как се създава тази пълна лична индивидуализация във всеки индивид у човечеството? "Първоначално хората са си приличали (външно), но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външното диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразило и върху човешките лица." / 4-1922-23/ "Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието. От това именно се явява различието между хората." /64-1924/ Тъй като сме излезли при различни периоди от Първоизточника -Бога, то явно, че и еволюционният процес у всеки един човек настъпва в различно време. Затова няма един с друг еднакви хора на земята. Всеки има свое индивидуално минало, настояще и бъдеще. И все пак като вид и форма на изявения живот човекът като колектив има свой типов път на развитие за разлика от другите, по-изостанали същества или спрямо тези, които са по-напреднали. "По отношение на ангелите, по отношение на висшите същества ние сме корените, а те са по отношение на нас клоните. Има и по-висши същества от ангелите, които съставляват цветовете и плодовете на този живот." /72-1924/ Единството в биосферата на земята, както това и в по-висшите светове и се стигне до Единния, Абсолютния, Неизвестния - Бог, Учителя П. Дънов изразява под форма на едно дърво и неговите части. "Трябва да знаете, че преди 20 милиона години човек е бил в животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал условия да се проявява, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. И от сега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до най-високото положение." /72-1924/ И тук се намеква на обстоятелството, че на човека му предстои дълъг еволюционен път. Падението, или слизането, за което говори Учителя, явно е значително, поради което сме още корените на дървото на живота. "Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка - в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: нима аз съм имал опашка? - Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Затова си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т. н." /64-1924/ Изказаното тук становище на пръв поглед противоречи на библейската легенда за създаването на човека. Според последната човекът е създаден като жива физическа форма след приключване сътворението на всички останали живи форми, включая и животните. Но не трябва да забравяме, че независимо от "диханието" на Бога, т. е. предаването на индивидуална душа на човека, неговото тяло е сътворено от Всевишния от пръст, от най-елемен-тарната форма на материята. Тогава тази пръст трябва да стане органична форма, т. е. да еволюира и да добие образа на органичното тяло на човека. Следователно въпреки всичко ние като физическа форма сме били задължени да преминем целия цикъл на еволюиране на материята: елементарни биологични форми и се стигне до висшите животински форми и накрая човешкото тяло. Така организмът на човека носи опита на биологическите хилядолетия на еволюцията. Така само той може да бъде резонатор на силите в природата и да таи в себе си белезите на цялата еволюция. Явно, че падението на човека, т. е. напускането на рая, е бил сериозен процес, който ни довежда до прага на неорганичната материя - пръстта. А и самата еволюция по принцип започва от най-елементарната материална форма. Когато ще разгледаме същността на човешката душа, ще видим, че Учителя счита, че тя е съвършена и няма нужда от развитие, но нашите сърце, ум и воля са още в първично състояние и трябва тях да развиваме. "Първоначално човек, когато се е появил на земята, не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек. Това е процес на възлизане от долу на горе. Той е онзи вътрешен Божествен процес, който въздига, обновява човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа и човешкия дух." /30-1914/ "Едно време, когато ангелите са били в нашето положение, като хората на земята, ние сме били в положение на животните и сме им служили, те ни .дължат много и сега Господ ги кара да ни се отплатят." /30-1914/ "Висшето начало в човека е неговият дух. Духът и умът в човека са прогресивни, безформени, защото са в постоянно движение." /47-1931/ "Къде е вътрешното съдържание на човека? - "Неговата душа, т. е. Божественото начало в него, което черпи от живота необходимото - сили и енергии за проява на своите качества и способности." /32-1917/ Както ще видим по-късно в главите "дух" и "душа", това са най-висшите същности на човека. Духът е директният представител на Божествената същност, а душата - посредникът между духа и физическата същност - тялото. Затова душата се счита от Учителя за полудуховна и полуматериална. Самият човек обаче като биологическа единица също не е абсолютно самостоятелна. Тя е част от общото единство на живите форми, т. е. частица от един общ жив организъм - т. е. тялото на Първопричината, на Всевисшния - Бог. Затова: "Астролозите поставят всички хора в един голям човек, когото наричат Адам Кадмон. Значи всеки човек на земята не представлява някаква завършена форма - образ, а само едно малко отражение на големия човек." /13-1924-25/ И все пак всичките тези постановки за същността на човека не могат така лесно да се възприемат от болшинството хора. Но нека ползваме мислите на някои изтъкнати учени и се улесним с това за възприемане постановките на Учителя П. Дънов. "Както физиката говори и борави с четвърто измерение, така и биологът теоретик говори за "вътрешно измерение" на организма. Всъщност ние, хората, сме всякога и "тук", и "там" и доколко изживяваме второто си състояние като действителност, зависи от личната ни организационна висота и от нашето устройство." /161 - Фридерихс/ "Ние, хората, сме в сферата на нашите сетивни усещания тримерни същества. Тези първи три измерения по същество обаче са статични. Всъщност в света няма нищо статично; и за най-късо време всичко се изменя. Действителността е един непреривен процес и човек не може да отдели един откъс от него и да го разгледа статично, тъй като той раздробява цялото и сам си съставя фалшиви представи." /161/ "Средният човек е наивен реалист, т. е. подобно на животните, той смята възприятията си за пряка информация за реалността и е убеден, че всички останали хора получават същата информация. Той не знае, че не съществува начин за установяване дали индивидуалните впечатления (например за едно зелено дърво) на някого, и тези на друг (за същото дърво) са еднакви и дори думата "еднакви" тук няма смисъл." /200/ "Често се изказва мнението, че символите са въпрос на конвенция, нещо като стенография, необходима за удобно описание на огромния по обем материал; символите са съществена част от метода за проникване във физическата реалност, лежаща извън наблюдаемите явления." /200 - М. Борн/ "Що се отнася до философията, всеки съвременен учен в областта на естествените науки, особено физикът теоретик, съзнава дълбоко в себе си, че работата му тясно се преплита с философското мислене." /200/ И така учението за измеренията в математиката най-нагледно ни представя йерархичните степени на изявите на живота. И в тези степенни прояви на Бога трябва да търсим мястото на човека. Ето и Учителя П. Дънов ги ползува, за да ни информира за нашето развитие. "Човек има връзка с ангелите. Като говоря за ангелите, аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди пъти по-устойчиви тела от нашите. Техните тела са образувани от лъчиста енергия. Ангелите живеят в така наречения "Петоизмерен свят", в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т. е. тия хора, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. Днес няма автори, които да са писали по този въпрос." /72-1925/ Нека степенуваме измеренията и силите, които пребивават в тях така, както ги дава Учителя П. Дънов. 1. Трето измерение -светът на физическото проявление; свят статичен; свят на най-бавните промени на формите; светът на плътската изява на живота. 2. Четвърто измерение -светът на духовете, т. е. на душите, които са напуснали физическия свят; свят динамичен, нестабилен; свят на чувствата - астралния свят. Телата, тук са от светлина. 3. Пето измерение -светът на ангелите; менталният свят на лъчистите форми. 4. Шесто измерение -светът на висшите форми на Любовта, Мъдростта и Истината, т. е. причинният свят, светът на съвършените форми и същества -най-близко до Всевишния. И Учителя заключава: "Над разумността седи Любовта. Значи връзката между Бога и нас е Любовта. Според мене настроението е една среда; разумността, това е друга среда; Любовта, това е трета среда. Значи тия среди ни свързват с три велики свята. Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще." /72-1925/ Дадените тук характеристики на световете отговарят на трите висши измерения: четвърто, пето и шесто. Настроението е характерно за астралния свят, т. е. света на чувствата, където пребивават напусналите физическия свят души. Разумността е качество на пето измерение, т. е. света на ангелите, или менталния свят. Тук съществата живеят по законите на пълната разумност и целенасоченост. Това е светът на разума и мисълта. И накрая Любовта, като представителка на Бога, е качество на съществата от шесто измерение, или причинния свят. Тук е светът на идеите и намеренията на най-съвършените същества, завладени от трите Божествени принципа: Любов, Мъдрост и Истина. Нека разгледаме сега същността на най-висшите съставки на човешкото същество: Духа, Душата и Съзнанието.

3. Човекът "Човекът е най-сложната математическа формула в света." /3-1922-23/ "Човекът е последната и завършена форма на физическия свят, но и той не е последната форма на природата." /25-1928-29/ "Някой иска да разбере, какво представлява като човек-Его... Никой досега не е отговорил на този въпрос. Човек трябва да знае, че цялата слънчева система даже не може да го побере," /23-1926-27/ 3.1. Същност на човека За човека какво ли още може да се каже? Ние считаме, че знаем, че сме най-висшето представителство на животинското царство на Земята, че надвишаваме по интелект всички живи форми, че сме "съвършени" и че можем всичко, че светът като че ли е сътворен за нас и можем да си позволяваме какаото поискаме, и т. н., и т. н. Но дали е така? Защо тогава не можем да се освободим от страданията, които непрестанно ни съпътствуват, защо нещастията ни сполетяват и "вървят" по петите ни? Защо много от нашите прояви са далеч под нивото на проявите на животните, а даже и по-ниско от тях? Защо тези парадокси: "съвършени", а с прояви на най-ниско паднали същества? Явно, че още не знаем същественото за нашата човешка същност, не се познаваме, а най-малко владеем проявите си, за да кажем, че сме най-съвършеното творение на природата. Учителя П. Дънов счита, че човек е най-сложната математическа формула в света, както и последната и завършена форма на физическия свят. В това си състояние обаче човекът все пак далеч не е последната форма на природата, макар че цялата слънчева система не може да го побере. Явно, че пред нас стои още сложен и дълъг път на развитие, тъй като далеч не сме постигнали това, което трябва да бъдем. И тук Учителя ни подсеща, че "Аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се реши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето Битие." /7-1923-24/ Учителя подсказва, че ако човек е завършена по еволюция физическа форма, то нему предстои още духовна еволюция, която се включва в цялото Битие. Защото Той продължава: "И Човекът не е реално същество. И той е отражение на нещо по-високо от него. Не само това, но човекът е отражение на две същества още. Значи той живее едновременно в три свята." /3-1922-23/ "Много философи разискват въпроса защо е дошъл човек на земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. Този въпрос ще се разреши, когато хората завършат развитието си на земята. Докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животното. Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобие знания, които да му служат като средство за защита срещу смъртта. Една от задачите на човека е да придобие безсмъртие." /22-1926-27/ "Веднъж дошъл на земята, човек трябва да слиза и да се качва правилно. Той представлява съчетание на ма-термалното и духовното, вследствие на което ще се грижи еднакво и за двете свои естества. Материалният живот без духовния няма смисъл. И духовният без материалния няма смисъл. Нито дух без материя може да съществува /н. б. - на земята/, нито материя без дух. Човек трябва да бъде духовен, но същевременно трябва да бъде и материален. Обаче между двете му естества трябва да има пълна хармония. Материалното и духовното естество в човека са условия за постигане на възвишен живот, към който той се стреми. Като знае това, човек не трябва да отрича материалното, нито духовния живот." /21-1925-26/ От горните мисли следва, че човек тук, на земята, е преходна фаза между материалния и духовния свят. На еволюционната стълбица във физическия живот той стои на най-високото място, но същевременно прави връзка с духовния свят, където е обаче в самото начало. Връзката с духовния свят се осъществява чрез ума, сърцето и волята. От това следва, че изцяло от човека зависи към кой свят се стреми. Защото: "Човек е колективно същество, свързан със същества от по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже." /23-1926-27/ "Кое е вътрешното съдържание на човека? - Неговата душа, т. е. Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности." /32-1917/ "Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки, т. е. материални, които имат отношение към стомаха, сърдечни, т. е. духовни, които имат отношение към дробовете, и умствени - които имат отношение към мозъка, т. е. мисълта. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Здравият се познава по това, че има правилни физически възприятия. Щом физическите му възприятия са правилни, и духовните му възприятия ще бъдат правилни." /59-1921/ "Човек е един акумулатор или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел. В математическо отношение аз си представям човека на земята като една от най-сложните формули." /66-1925/ "Цялото човечество се съдържа в един човек и всеки човек е в цялото човечество. Всеки съдържа в себе си и Айнщайн, и Дарвин, и Кант. Всички хора живеят във вас. Една ябълчна семка съдържа в себе си разнообразието на всички ябълки. За да се разбере тази идея, човек трябва да разглежда живота като нещо цяло." /77-1926/ "Един народ или цялото човечество в своите размери, това е космическият човек, развит в своята цялост. Малкият орех - плодът е равен на големия орех - дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на цялото." /63-1922/ Ние разсъждавахме вече върху становището на биолозите, че всяка клетка, всеки плод от дадена жива форма съдържа заложена в себе си информация за устройството, структурата, биологическите особености на целия организъм. При по-нисшите живи форми е възможно от една клетка, от един орган или от част на цялата форма да се възстанови първичният вид или загубената част от тялото на формата. Тази способност за възстановяване на цялото от една негова част учените наричат ентелехия. От друга страна, всяка завършена жива форма на земята съдържа информация и характеристика за цялото родово състояние. Затова може да се каже, че човекът съдържа в себе си информация за целия еволюционен цикъл на живота, т. е. за развитието на всички органични форми. Затова много философи наричат човека още микрокосмос, т. е. форма, съдържаща живота на земята и отразяваща в себе си вселенните сили. Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своите близки. На земята той се проявява като физически човек; в духовния свят е като духовен; в Божествения - като божествен. Значи човек е трояко същество." /44-1930/ "Човек е едно същество, което много пъти е излизало от Бога и се е връщало". /72-1925/ Тук Учителя намеква за прераждането като принцип във вечната еволюционна стълба на съществата. В един живот, казва той, човек не може да изправи погрешките си и да постигне съвършенството си. Затова той много пъти се "качва и връща", докато осъзнае напълно своето същество и отстрани недостатъците си. "В човека има три живота, три течения, които протичат едновременно през него. Едното минава през стомаха - то е физическият живот. Другото - през дробовете, а третото - през мозъка. Ето защо наблюдавайте какви състояния ви обхващат." /73-1926/ "Човек не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна скорост, че едновременно може да бъде навсякъде - може да проникне през всички светове." /64-1924/ Съгласно горните мисли трябва да заключим, че човек е излязъл от Бога като душа, като идея и мисъл на Същия и притежава качества на съществата от този висш свят. Явявайки се на земята, човек има вече и материална компонента. Като идея, мисъл или проява на Бога човек е миниатюрно явление в Битието. Затова може да има качества на силовите полета на света. Той е силов възел от жизното поле на изявилия се Бог. Придвижването на човека в отделните светове: физически, духовен и Божествен, трябва да приемем като смяна на състоянията му. Тази трансмутация, наблюдавана от нас в сферата на физическия свят, а именно в средата на силовите полета, става с бързината на светлината. Затова човек може по принцип да бъде навсякъде и всякога, когато пожелае. Това всъщност ни демонстрира мисълта. Затова Учителя потвърждава, че: "Човешкият живот започва с мисълта. Това подразбира слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите. Мисълта е първата станция, чувството е втората станция, а действието е третата станция на духа." /2-1922/ "Вие си предполагате само, че сте родени, никой от вас не е още роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата." /6-1923-24/ "Докато е в тялото си, човек зрее и организирва силите си. Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето си. Ето защо физическото тяло е обвивка, т.е. посредник, през който минават соковете от вън на вътре, т.е. от външния физически свят към духовния." /32-1927/ Тук сърцето олицетворява чувствата на човека, които той изпитва през време на физическия свят. Тези чувства се изграждат от резонаторните възприятия, които ние приемаме от външния окръжаващ ни свят. "Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Когато излезете вън, да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото душата ви се простира до тях." /54-1924/ Както ще видим по-късно, душата ни се представя от Учителя П. Дънов, като силово поле - посредник между духа на човека и физическото поле на живота. Затова душата е необятна, тя трябва да обхване целия физически свят. В човека душата е като силов възел на тази всеобхватност на първичната душа - излязла от Бога. И Учителя продължава: "Било е време, когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание или човешката душа е била извън времето и пространството. Душата излиза из абсолютното Битие, дето е била щастлива. Бог заставил своите щастливи деца насила да излязат от дома Му." /57-1923/ "Излизането на децата от дома на Бога" всъщност е процесът на индивидуалния живот на човешката душа. Само чрез индивидуализацията човешката душа може да се всели на физическия свят. Процесът на "въплътяването" на душата отговаря на процеса на инволюцията на света, т. е. на процеса на "самоограничение-то на Бога", за да се изяви в цялото многообразие на физическия свят. Затова "Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци." /89-1927/ "Животът на човека представлява възел, в който се прекръстосват неговото минало, настояще и бъдеще. Следователно миналото определя настоящето, а настоящето ще определи бъдещето. Един велик закон е взел участие при създаването на човека, като го е извадил от първичните му условия и го е поставил на житейската сцена. В това отношение човешката душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят." /89-1927/ "Според нас нито раждането е начало на живота, нито смъртта - край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществува и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности на човека да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения." /117-1929/ "Това, което виждаме и наричаме човешко тяло, представлява само скеля на бъдещото тяло - на бъдещото здание. Човек едва сега е започнал да съгражда своето тяло. Казано е обаче, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Това не се отнася до сегашния човек. Сегашният човек не е създаден от Бога. Историята за създаването на Адама, която се разказва в Битието, е детинска история. Вярно е, че първоначално човек е бил облечен в тленна дреха, като пръстта, но после Бог е вдъхнал в този човек душа и той придобил по-високо съзнание. До това време човек се намирал почти в животинско състояние, не разбирал смисъла на живота. Като станал душа, животът му се осмислил и той разбрал, че има нещо по-високо от яденето и пиенето." /119-1930/ Обаче грешката на човека се състои в това, че: "Човек, като е придобил живота от Бога, казал: аз мога да живея и без Бога. Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една велика погрешка. Обаче човек, ако достигне до едно по-високо положение, започва да разбира, че частта извън цялото не може да живее. Човекът е част от цялото. Следователно човек може да се развива и съществува само в цялото. Той сам не е цяла единица." /13-1924-25/ Въпросът за цялото и частта разгледахме неколкократно, като дадохме за пример организма на човека. Неговите части и клетки не могат да съществуват извън цялото - тялото, но в обсега на последното те се развиват и специализирват. "За да имаме правилно разбиране за човека и да не се самозаблуждава-ме, трябва да имаме три идеи предвид. Обект на физическия живот е тялото; то е видимото, за което сега се грижим. Без тялото човек не може да живее на физическия свят. Когато някой каже, че човек може да живее духовен живот на земята, без физически живот, това е несъвместимо. Както несъвместимо е да живееш физическия живот без тяло, така също невъзможно е да живееш духовен живот без физически. Обект на духовния живот е душата. Значи обект на духовния живот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е Любовта. Обект на Божествения живот е човешкият дух. Тъй щото духът от гледище на физическия свят е невидим, но от гледище на Божествения свят той е тъй обикновен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Онзи, който не е разбрал смисъла на физическия живот, той не може да разбере и смисъла на духовния живот. Човек трябва да разбере физическия живот основно: и биологически, и геометрически, и астрологически, и математически, и психологически. Като казвам, че човек трябва да разбере физическия живот, аз подразбирам, че той трябва да владее всички негови елементи." /81-1926/ "Човек трябва да вярва в Бога, защото Той е неговата мозъчна система. Той е главата на неговия живот. Човек трябва да вярва в ангелите, за-щото те са дробовете на неговия живот. Човек трябва да вярва в хората, защото те са неговата стомашна система. При това положение всичко придобива смисъл. То ще послужи за основа на бъдещата философия." /88-1927/ "Бъдещите хора ще се радват на тази философия, ще се възпитават в нея и ще заминават за другия свят пак с нея. Казвате: Как да приемем това? - То е превръщане на енергията от едно състояние в друго. За това превръщане на енергията говорят и съвременните учени. От превръщането на енергията от едно състояние в друго и ние ще се ползваме, като трансформираме енергиите в нашия организъм." /88-1927/ Цялото учение на Учителя П. Дънов е една философия за живота, за която той тук намеква. А че тази философия ще бъде основа на знанието на бъдещия човек и че последният с това разбиране и знание ще заминава за другия свят, говори обстоятелството, че тази философия обхваща всички аспекти на живота - в цялостния му цикъл на развитие. В заключение за същността на човека Учителя казва: "Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Като казвам, че човек ще се яви колективно при Бога, имам предвид всичко онова, което е вложено още от началото в него и което не гние, не се разлага. Човек е създаден от две вещества: твърдо - пръст, и меко - дух, дихание." /22-1926-27/ "Физическият живот на човека е неговият външен живот, който се различава с външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. Същността на живота се крие в духовния живот, де-то цари външно еднообразие, а вътрешно разнообразие." /25-1928-29/ "Сам човек е копие, а не оригинал. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Значи човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя оригинал." /44-1930/ Тук вече Учителя П. Дънов намеква за произхода на човека като същност. Този въпрос ще разгледаме по-подробно в следващата глава.

2.5. Музиката в природата - "Музиката е една дълбока сфера в Битието." /56-1922/ Музиката е една от духовните изяви на човека, която, го съпътствува от неговото зараждане и с която всички умове са се занимавали, описвали, охарактеризирвали и мъчили да разгадаят. И все още музиката по същество е непозната, неизяснена, неразбрана и загадъчна. Ако не бе така, нейният израз, даден от човека през вековете, нямаше да варира до такава степен, че да води до парадокси. Музиката е необходимост за човешкия дух; по нейните изразни форми, дадени от човека, можем да охарактеризираме нивото на човешкото развитие. "Музикалният израз, казва Ерио, няма ясните очертания на литературната фраза, но затова пък, за да породи чувство на радост или на печал, за да подчертае прехода от едното към другото, за да отбележи меандрите на нашите най-съкровени мечти, музиката си служи с тоновете, с модулацията, с възможностите на "пиано и форте"; думите винаги оковават фантазията, тук тя полита свободно, появява се още на първия план или се очертава в далечината; изчезват посредниците, които деформират нашите чувства, като се опитват да ги изразят; подсъзнателно запазва своята роля и значение. Съществуват картини на духа и картини на природата; приемствеността между тях се изгражда върху нюанси, които в живописта са ограничени и единствено в музиката се разгръщат свободно." /224/ Но не само така искаме да си представим и почувствуваме музиката. Тя трябва да се осъзнае като реалност, като нещо неразделно от природата, като нейна съставна част, като поле, което прониква вселената, като "дълбока сфера на Битието". Музиката не е специфична само за човешкото същество. Музиката съпътствува всяка форма на физическия свят, тя е една от изразените форми на живота. Учителя П. Дънов дава следната характеристика: "Ако се вгледате в природата, ще видите, че в нея има музика, и изкуство, и наука. Де е музиката в природата? - В течението на водите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на листата, в духането на ветровете." /3-1922-23/ Следва, че музиката витае навсякъде, тя прониква пространството и се разпростира като силово поле във времето. Затова Е. Ерио твърди, че: "Музиката разполага с времето и пространството." /224/ Навярно музиката като светлината е израз на първичното начало на нещата и трансмутира във всички йерархии на живота. Тя е вечно изразяващото се поле, без начало и без край. При нея няма прегради, тя е в цялото разнообразие на света и участвува в изграждането на формите, като ги надживява. Затова Учителя твърди: "Музиката е на границата между физическия и духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена енергия." / 126-1930/ "Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представлява съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т. н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава такта, тя създава тоновете, тя създава ритъма." /120-1929/ "Сам по себе си животът е музика и хармония. Човек е изпратен от небето с музика и песен. Следователно музиката не е чужда на душата." /44-1929/ "Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката." /77-1926/ Има ли музиката материален израз в природата? Говори се за вибрации на въздуха и на материята. Но Учителя казва: "Трептенията са превозно средство на светлината, но светлината сама по себе си не е трептения. Трептенията на светлината са едно нещо, а светлината съвсем друго; трептенията на музикалния тон са едно нещо, а музиката няма нищо общо с трептенията. Звукът се предава чрез трептенията на въздуха, но нито звуковете, нито трептенията правят същинската музика." /154-1942/ Ние направихме аналогия между трептенията на светлината и тези на повърхността на водата след падналия от високо тежък предмет. Трептенията на вълните по повърхността на водата са израз на гравитационната сила, но те не са самата гравитация. Така и трептенията на въздуха при пренасяне на звука не са тоновете или самата музика. И все пак какво е музиката? Учителя П. Дънов обяснява: Музиката е първото видимо изявление на Любовта. Значи видимата, външната страна на съзнателния живот всякога започва с музика." /57-1924/ "Музиката е изкуство на ангелите. Музиката е ангелският език." /56-1922/ "Музиката е истинският път за реализирането на каквато и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш." /49-1932/ "Музиката е енергия, която трансформира енергиите на човека. Ако не си музикален, енергиите в тебе не могат да се трансформират и ти нищо не можеш да постигнеш." / 50-1933/ "Окултната музика е начин за освобождение. В основата си тя е много проста, вън е много сложна. Музиката е една дълбока сфера на Битието." /56-1922/ От горните мисли следва, че музиката е осезаемото изявление на Любовта; тя е сила, която трансформира енергии, тя е език на ангелите, тя е сфера на Битието. Музиката не може следователно да е нещо определено статично. Тя е действащо енергийно поле, което се трансформира в състояния, отговарящи на средата и сферата, в която се изявява. "Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Човек създава миньорни гами като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. В природата музиката няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва." /128-1932/ Тази естествена, основна гама, за която говори Учителя П. Дънов, трябва да изпълва вселената и да изгражда т. нар. пространство на музиката. В този случай гамата на музиката трябва да се преплита с гамата на багрите на светлината. Тези две фази на пространството, на Битието, си схождат, макар и различно да се изразяват на физическия свят, физическият им израз в крайна сметка са вибрациите, и то с различна честота на различна физикална основа. Светлината се изразява чрез вибрациите на фотоните, а музиката - чрез вибрациите на въздушните молекули или, общо казано, чрез вибрациите на материята. Докато светлината се възприема от човека като багри чрез очите, музиката долавяме чрез тоновете, проникнали в слуховия ни апарат. Сходството между светлината и музиката се състои в това, че и двете явления изграждат безкрайна поредица от цветови и тонови гами. Тогава можем да приемем, че както светлината, така и музиката имат по същество един и същ произход, един и същ източник, едно и също Първично начало. Но проявявайки се в сферата на физическия свят, те се трансмутират в различни вибрации, т. е. в различни физически среди. Багрите и тоновете човекът използва в своите творения на изкуството. Въздействието на тези творения върху човешката душа е еднакво. Тези творения на изкуството изразяват нюансите на хармонията в света, като съдържат духовните и душевните въжделения и усещания на своите творци. Поради това музика намираме както в живописта и поезията, така и в архитектурата или математиката. "Музикалното въздействие на архитектурата отговаря на съзнателния стремеж на Паладио да въплъти в пропорциите на всяка сграда универсалните закони на всемира" - твърди М. Алпатов. /236/ А великият немски художник Дюрер пише: "Изкуството наистина е заключено в природата и който може да го изтръгне от нея, той го владее." Цитира Алпатов /236/. Музиката през вековете е намирала различен израз в творенията на великите композитори. Тя е отговаряла на нивото на развитие на изкуството, както и по форма на тогавашната живопис и архитектура. В това отношение ето как Алпатов охарактеризирва музиката на 17 - 18 век: "Но най-ценният принос на немския барок е дивната музика, която изпълва църквите и дворците на Германия. Йохан Себастиян Бах и Георг Фридрих Хендел са гениалните творци на тази музика, които нямат равни на себе си в никоя друга европейска страна през 17-18 век. Музиката на Бах е най-хубавият и най-възвишен израз на барока." /236/ Но музика има, както казахме, и в самата математика. "Използуването на геометричната прогресия в техническите изчисления не изненадва никого, но математическият принцип е основа и на редица изкуства и природни явления. Питагорейците са смятали, че музиката е частен случай на математиката. Те са създали учение за строежа на космоса като музикално звучащо тяло. Питагор бил убеден, че хармонията има числена стойност." /213/ "Ние използуваме вече 300 години равномерно темперирания строй в музиката, създаден от Й. С. Бах. Равномерната темперация означава математически, че логаритъмът на честотата на звука е линеална функция от координатите на нотата в звукореда, като при това във всяка октава честотата се удвоява. От това следва, че последователността на честотите в равномерно темпериран звукоред е геометрична прогресия." /213/ "Равномерното разпределение на честотите в един темпериран строй, описан от геометрическата прогресия, отговаря на уравнението на логаритмичната спирала." /213 - А. Латишев/ А "Интервалите, които определят основните мажорни и миньор-ни тонови тризвучия, съответствуват на числата на Фибоначи: 1, 3, 5 или 1, 3, 8." /213/ "Кулминацията на мелодията също често се пада в точката на златното сечение на нейната обща продължителност." /213/ Тези данни показват, че в основата на физическия израз на музиката лежат математически принципи, каквито стоят и в основата на всички силови полета във вселената. Затова се казва, че хармонията като основа на музикалното съзвучие "има своя на пръв поглед скрит в количествено отношение математически израз." /213/ А според К. Фридрихе /161/ - "Хармонията и диехармонията предизвикват така нареченото пулсиращо равновесие в природата." "Хармонията и диехармонията като диалог в природата не трябва да разглеждаме в отделни мигове, а в непрестанния процес на пространство-времевия континуум." /161/ Ето как трябва да виждаме музиката, вместена в законите на природата и вселената и как тя става тяхна неотлъчна съставна част. Много математически съотношения и принципи във вселенното семейство на планетите и звездите лежат в основата на музикалните закони. Така например: "Разстоянията на планетите от земята могат да бъдат подредени в така наречения Тициус-Бодев ред, който същевременно е хармоничен ред, а в музиката представлява отношенията на хармоничните обертонове." /161/ Нека сега разгледаме съставките на самите гами на музиката, т. е. на самите тонове. Какво представляват те от самосебе си? Какви скрити качества имат и какво изразяват? В тази насока ценни са данните, които дава Учителя П. Дънов. "Всеки музикален тон има седем качества. Например тонът "до" също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взема надмощие, а останалите шест се проявяват слабо - почти незабелязано. Те поддържат исо на главното, проявено вече качество." /51-1943/ "Щом вземете определен тон, той трябва да бъде основният. Всеки тон съдържа шест тона в себе си. Ако не го изпеете правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Главният тон е важен, а останалите шест са допълнителни тонове. Достатъчно е един от допълнителните тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и в останалите." /127-1931/ Тези мисли на Учителя подсказват, че отделните тонове на музиката не са абсолютно определено, самостоятелно и неизменно нещо. Всеки един от тоновете е съставка от 7 тона, при което един доминира като основен тон, а останалите вибрират и поддържат исо, т. е. хармонират на основния тон, като го "оцветяват". Подобни съотношения имаме при цветовата гама на светлината. И тук всеки отделен цвят е съставен от няколко други, но един доминира, докато останалите в него го подсилват, нюансират в едно или друго отношение. "Когато два тона заемат мястото на три тона, има терца; например "доми" е терца. Между тях е тонът "ре", който не се чува. Когато два тона се чуват, а два мълчат, има кварта. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката или специално на дадената песен." /49-1932/ При светлината наблюдавахме същото съчетание при багрите. Разликата е само в това, че при комбинацията на цветовете окото не долавя двата основни цвята на "терцата", а само третия цвят, който тук не "мълчи", а е водещ и ясен /видим/. Следователно и при светлината третият цвят на терцата, т. е. този, който е резултат на двата основни цвята, играе първенствуваща роля. Той е, който определя характера на багрите при всяко творение на изкуството. Това доминиране на "третия" наблюдаваме и в живата природа. Например при семейството у животните и хората основният тон на "терцата" е детето, то доминира в живота им. Учителя продължава: "Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя. Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете." /86-1928/ Тези мисли на Учителя П. Дънов недвусмислено говорят за това, че между светлината и музиката има сходство. Вибрациите на светлината, т. е. нейните съставки - цветовете, нюансират в такова разнообразие, както на музиката. Светлината с безкрайните си нюансови комбинации изпълва биосферата и вселената. Затова X. Вайл твърди, че багрите на светлината изграждат цветовото пространство на вселената. /169/ В такъв случай и музиката с нейното безкрайно голямо количество от тонови комбинации изпълва природата и вселената, като изгражда и тоновото пространство на последната. В музикалните среди се счита, че преливането на тоновете един в друг става чрез диезите и бемолите или още чрез по-ниски части на същите (четвърт тонове и т. н.). По този начин тоновете могат да преливат както багрите на светлината и се доближават помежду си по характеристика и цветова сила. Затова Учителя счита, че музиката, мелодията се прави от тоновете, които "мълчат", от тоновете, които ние не чуваме, които "мълчат" и правят акордните комбинации. При живописта картината не се представя от основните багри, а от техните комбинации, от техните нюанси. И тия преливни състояния на тоновете и цветовете ние или не виждаме, или не чуваме, но чувствуваме в изразената хармония и красота на всяко музикално или живописно творение. Като правим сравнение между музиката и светлината, трябва да предположим, че и музикалната гама се изгражда от няколко основни тона, както седемте цвята се изграждат от три основни - червен, жълт и син. При музиката най-често повтаряните и звучащи тонове от гамата са "до", "ми" и "сол". Това е най-приятното акордно съзвучие. Ако построим тонов триъгълник, както направихме при светлината, би следвало тогава тонът "ре" да е резултат от комбинацията на "до" и "ми"; тонът "фа" - от "ми" и "сол"; тонът "ла" - от "сол" и "до", а "си" да е резултат на комбинацията на "ла" и "до". Но нека дадем думата на Учителя, който дава цветовата характеристика на музикалните тонове. "Всеки музикален тон има специфичен цвят. Например тонът "до" има червен цвят, "си" - виолетов, "ла" - син цвят, "сол" - светлосин, "фа" - зелен, "ми" - жълт, а "ре" - портокалов. Значи между музикалните тонове, между музиката и цветовете има известно съотношение." /47-1931/ Сега нека изградим тоновия триъгълник и го съпоставим с този на цветовете. От фигурата се вижда, че нашите предположения са верни. Музикалната гама трябва да се изгражда от три основни тона: "до", "ми" и "сол", а останалите, както при светлината, да са преходни или комбинация от трите основни. Специално тонът "ла" трябва да е диезов нюанс на тона "сол", поради което е по-тъмно син в посока на тона "си", който е виолетов. Но тук се намесва и математиката. Видно е, че числата от 1 до 7 се вместват в музикалната и цветовата гама. Затова Учителя казва: "Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 представляват една музикална система от седем цвята. Изкуството на художника се състои в съчетанието на седемте цвята, в различаването на боите и пермутациите с тях. Тези числа съответствуват на известни сили в природата. Учениците на Питагор са изучавали свойствата на числата от 1 до 4. Днес европейците разрешават значението на числото 5. В него е моралът на човека." /48-1931/ Известно е, че цветовете на светлината са емблеми, символи и се използват за психологическо въздействие върху духовния мир на човека. По аналогия би трябвало да търсим и подобно въздействие на отделните тонове на музиката. И тук Учителя казва: " И музикалните тонове представляват азбука на живота. Например тонът "фа" има отношение към материалния свят, към материалните работи. Който не може да вземе тоя тон правилно, не може да се справя с материалните работи. Който не вземе правилно тона "ми", не може да се справи с въпросите на умствения свят. Който не вземе правилно тона "сол", той е слаб в духовния свят. Ако не вземе правилно тона "ре", той има слаба воля." /145-1936/ И още: "Червеният цвят е вратата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката." /147-1937/ И ние установихме, че червеният цвят отговаря на основния тон на музикалната гама, а именно на тона "до". "Тонът "сол", макар и да не е основен, има голяма тежест, понеже всякога се връща на мястото, откъдето е излязъл. В природата тонът "сол" представлява узрял плод, който отново се посажда в земята, израства и пак дава плод." /147-1937/ - "Който е послушен, той всякога правилно взема тона "фа". Щом вземе правилно "фа", и останалите тонове ще вземе правилно." /143-1935/ "И така, мислете за тона "фа", както мислите за Бога. Ако вземете тона "фа" за основен, ще образувате акорда "фа-ла-до". Засега работете главно върху тона "фа", а после ще работите върху останалите." /143-1935/ Тук Учителя настойчиво ни напомня, че първо трябва да се занимаем с материалните си работи, т. е. с тона "фа", а след това с духовните и умствените /тоновете "си" и "ми"/. "Не е достатъчно правилно да се вземат тоновете, но трябва да се различават. При това трябва да се познава повишен ли е даден тон, или понижен. За това се иска добре развит слух." /153-1941/ Нека продължим с аналогичното сравнение на музикалните тонове и същността на човека, била тя физическа или духовна. Човекът като цяло трябва да резонира на определен тон, а неговите органи и системи да вибрират в съзвучие на тоновете на гамата. Но не само това. Духовната същност на човека - воля, сърце, ум, душа и дух, имат свои представител, резонатори в музиката. "Тонът "до" е основен тон на волята, "ми" - на сърцето и "сол" - на ума. Трите тона "до-ми-сол" образуват хармоничен акорд, който показва, че човек се е нагласил правилно, т. е. влязъл е в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и с Божествения ум. Този човек е същевременно в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества." /153-1941/ Учителя продължава: "Например в музикално отношение тялото, сърцето и умът имат свои основни тонове. Основният тон на тялото /волята/ е "до", на сърцето - "ми", на ума - "сол". Всеки тон от своя страна съдържа известни качества, които трябва да проявява. В този смисъл не е достатъчно умът да отговаря на тона "сол", но всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота." /153-1941 / "Като говоря за тоновете, правя аналогия: тонът "сол" представлява човешкият дух, "ре" е човешката душа, "ла" е човешкият ум, "ми" - човешкото сърце. Според сегашния строеж на човека "сол" е основният тон на живота. Тонът "сол" дава условия за разцвета на нещата" /157-1943/ "Когато взимам тона "до", в моя ум седи идеята за посяване на едно семе. Значи основният тон "до" показва, че си посял нещо. Вторият основен тон, който трябва да вземеш, е "ре". Той означава, че семето трябва да поникне. Пътят на израсналото растение е към слънцето. Тоя път наричаме път на живота - тона "ми". След това се оформя цялото дърво - тонът "фа"". /158-1944/ "Българинът взема най-точно тона "фа". Дали пее или плаче, той взема тонът "фа". Дали мисли за нивицата си, за къщата си, или за облеклото си, той взема все тона "фа". /157-1944/ Какъв е пътят на човешката душа от гледна точка на музикалната стълбица? Учителя отговаря: "Следователно между музиката и пътя на човешката душа има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона "до", движението -на тона "ре", постижението - на тона "ми", придобиването - на тона "фа", цъфтенето - на тона "сол", развитието - на тона "ла", добруването - на тона "си". Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път." /112-1940/ Значи възходът, развитието на човешката душа минава по следната стълбица: напрежение - движение -постижение - придобиване - цъфтене - развитие - добруване. Тази стълбица отговаря обаче и на процесите в развитието на всяко растение - от посяването на семето до пълното развитие и даване на плод. "Стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията." /110-1931/ В раздел "Биосферата на земята" разгледахме хармоничната връзка на човешкия организъм и неговите органи и системи със силите на природата. Като творение на тези сили човекът резонира на всичко, що става във вселената, на нейните творчески силови полета, на нейните закони. Като силово поле на същата вселена музиката би трябвало да намери отзвук и в строежа на човешкото тяло. Именно Учителя твърди това и казва: "Музикалните тонове са свързани с човешкия организъм. Мозъкът има свои определени тонове и вибрации; сърцето има свои определени тонове и вибрации; стомахът има свои определени тонове и вибрации; черният дроб има свои тонове и вибрации; мускулите, костите на човека също имат свои определени тонове и вибрации. Тъй щото за в бъдеще музиката ще служи като средство за лекуване." /87-1927/ Едва ли има човек, който да не е почувствувал благотворното или отрицателното влияние на дадени музикални творби. Музиката влияе на психиката на човека, върху самочувствието му или върху състоянието на дадени органи: сърце, стомах, дишане и др. Това резониране на човека или на функцията на неговите органи говори недвусмислено за връзката между музиката като силово поле и човека. "Мисълта се предава чрез нервната система. Нервната система възприема хармоничните и мелодичните тонове; хармоничните се приемат чрез ума, чрез мислите, а мелодичните - чрез сърцето. При това хармонията се изявява като електричество, а мелодията - като магнетизъм. Тези сили често сменят местата си: електричеството прониква сърцето и му дава тласък, усилва движението му; магнетизмът пък влиза в мозъка и го нагласява. И Христос прилагал пеенето като метод за тониране. Казано е в Евангелието, че на "Тайната вечеря" Христос и учениците Му изпели една песен, след което излезли вън." /110-1931 / "Мнозина от вас са изучавали музика. Казвате "дур" и "мол". Като изучавате музиката, изучавайте и природата, за да правите верни преводи. Например "дур" означава главната мозъчна система; а "мол" - симпатичната нервна система; "дур" е яденето, а "мол" - смилането на храната, почивката. Доброто разположение, здравето на човека е "дур", а неразположението, болестта - "мол". /155-1943/ "Мажорната гама е свързана с еволюцията на човека, а миньорната - с инволюцията. Движението "дур" е възходяща гама, която слиза от периферията и отива към центъра; движението "мол" е низходящо - то върви от центъра към периферията." /155-1943/ "Нервната система на съвременния човек не може да издържи абсолютната хармония в тоновете и звуковете, вследствие на което и в речта, и в музиката се допуска поне един дисонанс. Всички музиканти и поети, които са писали произведения, издържани в хармонично отношение, млади са умирали. Животът може да се продължи благодарение на дисонансите. В този смисъл страданията не са нищо друго освен дисонанси. При страданието, при дисонансите, животът е по-устойчив, а материята - по- издръжлива. Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е почивка, той е необходим за смяна на състоянието." /77-1926/ "И тъй, любовта е основният тон на живота - тонът "до". Мъдростта е доминантата - "сол". Истината, това е тонът "си", който дава разрешение на нещата. Значи имате три основни тона в живота: до, сол, си. Щом дойдете до тона "си", вие се намирате в положение на възлизане, т. е. минаване в по-висока октава в живота. В тона "до" на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в размътеното яйце. Щом влезете в тона "до" на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае какво може да извърши, като попадне в тона "до", когато е в движение. Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона "до" на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния свят. Духовният свят се намира в динамичното, а не в статичното състояние... Започваш да учиш останалите тонове: "ре", "ми", "фа", "сол", "ла" и "си" и стигаш до горното "до", т. е. влизаш в духовния свят." /111-1939/ "Любовта се изразява чрез музика и песни, написани в мажорни и миньор-ни гами. Мажорните песни имат сила, а миньорните - мекота. В обикновената музика под миньорни песни разбират такива, които съдържат тонове с понижение." /154-1942/ Учителя П. Дънов намира музикално съдържание даже в плача на новороденото дете. Според гамата, в която плаче детето, може да се разпознае характерът на същото. "Плачът на новороденото дете трябва да бъде музикален, а не креслив. При това той трябва да отговаря на един от трите основни тона: "до", "ми", "сол". Дете, на което плачът отговаря на тона "до", е материалист, ще бъде добре развито дете; дете, на което плачът отговаря на тона "ми", е духовно, сърцето ще се развива добре; ако плачът на детето отговаря на тона "сол", умът му ще се развива добре - то ще живее повече с мисли и идеи на Божествения свят." /153-1941 / Разбира се, музиката, нейното качество, хармоничност и мелодичност зависят и от изпълнителя. Всеки изпълнител влага нещо свое в музиката. Състоянието на изпълнителя се отразява на музикалното изпълнение. А способността на музиканта да се слее с музикалното творение е от решаващо значение за съвършенството на изпълнението. В това отношение Учителя П. Дънов казва следното: "Точността е хармония, такт, музика в живота на човека." /4-1922/ "В окултната музика никога не се допускат думи или тонове с две значения. Там всяка дума трябва да има едно значение." /56-1922/ "Само онзи цигулар може да стане добър, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като тури пръстите на цигулката си, те падат точно на местата си." /154-1942/ "Паганини, като свирел, вкарвал двойника си в цигулката и като свършвал, двойникът му отново влизал в тялото му. Благодарение на тези способности Паганини подражавал майсторски човешки глас. Като свирел, не могло да се познае, човек ли пее или се свири." /153-1941 / "Има велики музиканти, които движат ръката и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взема четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на песента или на музиката. Дето участвува четвърт тон, там всички работи стават добре. Като свири четвърт тонове, музикантът прави едва доловими движения, пълни с хармония и ритъм"/156-1943/ "В музиката движението се изразява с тона "ре"." /156-1943/ "Според мене затвореният ритъм е мелодичен, а отвореният - хармоничен. Когато тоновете вървят един след други по време, имаме мелодия; а когато няколко тонове звучат едновременно, имаме хармония. Добрият певец или музикант се познава в обертоновете. Много цигулари съм слушал, но особено впечатление ми направи един ученик от варненската гимназия. Приятно ми беше да го слушам. Той вземаше обертонове. Това беше хармония." /149-1937/ И накрая какво влияние и значение има музиката за характера, нравите и духовния ръст на човека? Как му въздействува тя? "Музиката е мощно средство за възпитание на характера. Без музика е невъзможно да се възпитава човек. Тя оказва смекчаващо влияние върху характера му. Както човек може да пречисти своята кръв с дишането, така с музиката може да пречисти своите чувства." /9-1923/ "Музиката е необходима за ума, за душата и за съзнанието на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта." /44-1930/ "Всички велики музикални гении като Бетховен, Моцарт и др., са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като на възпитателно средство. За пример Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховен както трябва." /44-1930/ "Науката, музиката, изкуството осмислят живота и помагат за разрешаване на трудни задачи, които се срещат в него." /21-1925-26/ "Музиката има за цел повдигане на човешката душа. Ако вие ме попитате защо съществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно средство от духовния свят за повдигане на падналата душа на човека, която е слязла на земята." /40-1922/ "Музика - хармония и мелодия се крие в светлината, в живота, в доброто, но за това са нужни уши да възприемат." /128-1932/ "Айнщайн обича да свири на цигулка и импровизира на пиано. Той казва: "Тази импровизация ми е така необходима, както и работата. И едното, и другото ми дават възможност да постигна независимост от околните. В съвременното общество без това не може да се мине. Музиката и изследователската работа в областта на физиката са различни по произход, но са свързани помежду си от единството на целта - от стремежа да се изрази неизвестното. Техните реакции са различни, но взаимно се допълват." /185/ "Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантите са създали малко класически парчета със син цвят. Сегашните музикални парчета имат зелен, портокалов, жълт, рядко ще срещнете парче със син цвят. В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действува повече на чувствата, на ефектите." /57-1924/ "До наши дни музиката все още не е заела мястото, което й се полага във възпитанието, както и в историята на човешката цивилизация; това показва колко грубост още съществува в нашите нрави." /224/ "В съвременните песни няма съотношение между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее." /79-1927/ И Учителя продължава: "При каквото и положение да се намирате, пейте. Започвате една работа, пейте; свършвате работата, пак пейте; излизате от мъчнотията, пак пейте. Пейте и се веселете. Пейте и хвалете Господа." /133-1932/ "Пеенето на ангелите се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на светлината." /133-1932/ Явно, че по отношение на въздействието музиката се сравнява със светлината, мисълта и молитвата. Затова всички гении и мъдреци на човечеството са имали сериозно отношение към музиката и самите те са я ползвали в живота си. В ежедневието на човечеството обаче намираме и принизяване значението на музиката. Значението и ползването на музиката зависи от интелектуалното и духовното ниво на човека. "Когато писателят достигне крайния предел на своята мисъл, той ще стане поет или музикант. След това ще се вглъби вътрешно в себе си и ще стане философ. Оттам ще отиде пак към музиката. Когато музиката достигне своя горен предел, тя се смесва с молитвата; щом достигне своя долен предел, тя се смесва с храненето." /75-1926/ Музиката Учителя П. Дънов използува винаги за създаване на необходимата хармония в средата на слушателите си, за настройка към вглъбяване и настроение към молитва. Затова той казва често: "Ще ви изсвиря едно музикално парче, да видя какво ще възприемете: светлина, топлина или сила. Може да възприемете нещо, а може и нищо да не възприемете - това да не ви смущава. Опитът е важен за мене, да видя доколко сте чувствителни в музикално отношение." /155-1943/ "С музиката аз изучавам света, изучавам хората, гадая с нея. С музиката изследвам мисълта на човека. Когато правя тия изследвания, аз свиря тихо, никой не чува. Като се свържа с великия свят, създаден от Бога, свиренето има отзвук. Ако някой слуша, няма да чуе една цигулка, но множество цигулки. Тоновете на тия цигулки се сливат с моята в един величествен акорд. Това показва, че Божият свят е хармония и музика." /83-1927/ "Има неща (работи), които аз не мога да поверявам; има неща, които рядко свиря. Даже аз, който разбирам музиката много добре, като свиря някои от тези парчета, пулсът на моето сърце се мени." /56-1922/ "Аз съм упражнявал окултна музика рядко, само веднъж съм свирил във Варна. Седях в една къща, вечерно време беше. В една кръчма една тълпа пияници, 10-15 души, се разпели, вдигат шум, карат се. Свирих 15 минути, утихна кръчмата. Оттогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарят напусна къщата." /56-1922/ "Това, което днес свирих, ще се разнесе из целия свят и ще засегне всички. Никой не може да се освободи от влиянието на тази песен. Това са тонове, на които не можете да се противопоставите." /155-1943/ Тази последна мисъл Учителя прави година преди напускане на земния свят. По същото време прави и откровение относно изследванията, извършени от него с помощта на музиката. "Едва сега намерих пътя за прекарване на българските песни от човешката в Божествената гама, от обикновената хармония към възвишената, духовна хармония. Обикновената хармония предава на българските песни нещо затворено, твърдо. Влязат ли в Божествената хармония, те се отварят и смекчават. Едва сега открих причината за противоречието, в което живее българинът. То се крие в затворения интервал на неговата музика." /156-1943/ "Тоя мотив изразява изминалото време, което не се ползвало. Аз правя опит да използвам това време. Намерил съм тоя музикален мотив, за да набавим изгубеното време." /158-1944/ "Ето, аз употребих цели 40 години, докато разреша един български мотив. Често мислех да прекъсна задачата, да не я разрешавам, но нещо ме караше да продължавам. Каква беше тази задача? Да разреша една игрива българска песен." /160-1944/

2.4. Биосферата на земята "Животът не може да се прояви само в една форма, а се проявява в ред безбройни форми". /39-1919/ "Дълбока тайна е все пак еволюцията на живота на земята.” /169/ Биосферата на земята е сферата, в която си взаимодействат инертните елементи на материята с жизнените, творческите сили и енергии на вселената. Това е повърхността на земната кора, където под въздействието на светлината, топлината и влагата се създава и поддържа органичният живот на нашата планета. Това е сферата, в която неорганичната материя се подтиква към органичен живот. Биосферата е най-високото еволюционно стъпало за неорганичната материя. Това е еволюционният й завършек, като се започне от първичното й състояние пред сътворението на света и стигнем до началото на органичната материя. Биосферата можем да разглеждаме като границата между два цикъла в живота на земята. Първо, това е неорганичната материя, която завършва еволюцията си тук, и този на органичната жива материя, която започва еволюцията си също оттук. Интерес представлява картината, която ни дава Учителя П. Дънов за сблъсъка между мъртвото и живото, между инертната материя и живата такава. "Съвременните учени се стремят да обяснят какво нещо е материята, но и досега не са успели да определят нейната същност. Материята сама по себе си е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява. От официално гледище, когато материята се разширява, това подсказва, че в нея се внасят нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителните белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече с материя, в последната се появява желание да го обсеби, да го раздели. Вследствие на това желание на материята да обсеби духа между тях се явява борба. Тази е причината за борбата между двата гиганта в света -материята и духа. Преди всичко вие трябва да знаете, че материята е обхванала всичкото пространство, тъй що-то няма място за никого. За да се освободи от обятията на материята, духът си служи с хитрост - създава си друга форма, в която отново се облича. Добрата страна на тази борба е, че материята заставя духа постоянно да създава нови форми, все по-усъвършенствувани едни от други. Следователно съвременната човешка форма е създадена от духа, а индивидуалността на духа е създадена от материята. Духът, като се е индивидуализирал, той изпада в заблуждение да мисли, че е разширил материята, и затова казва: Аз владея живота. Когато духът влезе в материята, той внася живот. Материята без духа е мъртва." /88-1927/ Ето как Учителя П. Дънов охарактеризирва биосферата на земята като поприще за създаване на нови форми вследствие взаимодействието на двата гиганта - духа и материята. В тази поляризационна борба се изразява всъщност самият живот. Материята поглъща творческите енергии и се мъчи да ги обсеби, а последните влагат нови качества в същата и тя става носителка на живота. Така се изгражда многообразието на земята. Така се изявява всъщност духът в сферата на физическия живот. Като внася живот в материята, духът предизвиква делението на материята, т. е. движение, като ново качество в нея. Но духът запазва свободата си, като сменя формите, в които се вселява. "Физическият живот постоянно се променя и изменя, а духовният се променя, без да се изменя." /39-1919/ - заключава П. Дънов. "Животът не е нищо друго освен подтик, любов, стремеж на висшето съзнание да се прояви навън. Има една основна идея във всички живи същества, която им дава тласък да живеят, да се проявяват, да се развиват. Тази основна идея е център на живота, който се проявява като център на една спирала." /24-1927-28/ Следователно една основна идея, един основен подтик, една основна сила движи живота, като се изразява в любов, привличане, стремеж към развитие и т. н. Развитието в живота се движи около този център на спиралата, т. е. възкачващо -от нисшето към висшето, тъй като такъв е принципът на еволюцията. Това единство, което прозира навсякъде в живота, учените все още не могат да изяснят. "Първата крачка за изясняване на нещата, казва Херман Вайл, трябва да се направи, като се обясни как така една и съща частица, с определена маса и заряд в света, се среща в голям брой екземпляри. Стабилността на тази частица, която изгражда материята, трябва да се обясни не с някакво постоянство, а повече с някакъв порядък." /169/ "Ред и организация са белезите на живота. В самия кристал, докато расте, веществото, което се натрупва, изживява реда. Когато водата кристализира в сняг или лед, то тя отдава топлина в околността. Явно, че законът на ентропията остава незасегнат. Подобно намираме и в организмите, които израстват от оплоденото яйце, да творят ред - разбира се, за сметка на околната среда чиято ентропия съответно нараства. Фотосинтезата в зелените листа се съпътствува от абсорбция на падащата светлина. Аминокиселините и пуриновите основи в кръвта се синтезират в клетките под форма на комплексни протеини и нуклеопротеини, и при деленето на клетките настъпва самораздвояване на гените и на хромозомите - докато в това време се отделя топлина към околната среда, и се отделят веществата с по-нисък строеж (вода, въглеокис, пикочни вещества и т. н." ). /169/ И все пак границата между неорганичната материя и органичната, между двата гиганта - материята и духа, не е така рязка и непреодолима. Говори се за преходна фаза на материята, която прелива от едната форма към другата. Това са най-елементарните живи форми, или т. нар. жив белтък - вирусите. "Връзката между неорганичната и органичната материя като че ли направиха вирусите - казва Херман Вайл. -Тяхното поведение, когато се намират в една клетка, е като жива материя с възможностите за самораздвояване и мутиране. В противен случай те се изявяват като инертна материя и кристализирват. В този си вид те лежат между комплексните белтъчни молекули и малките бактерии. Химично вирусите са изградени от нуклеопротеини като гените. Един вирус очевидно е подобен на един гол ген. Най-добре проученият вирус, този на тютюново-мозаичната болест, е един нуклеопротеин от високо молекулярно тегло и се състои от 95% белтък и 5% нуклеинова киселина; неговите кристали образуват дълги тънки иглички." /169/ "Съвременните учени говорят за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина от тях имат ясна представа за това, което говорят. От гледище на науката се казва, че тези частици са във вечно движение. Следователно те са съзнателни частици. Дето има движение, там има съзнание. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бъде вън от предмета и вътре в него." /127-1931/ Учителя П. Дънов започна обяснението си за изявата на живота като борба между два "гиганта", между духа и материята. Така той маркира поляризационния принцип, който лежи в основата на изявата на физическия свят. В обясненията си Учителя продължава: "В света работят два разумни принципа. В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката "положителен" и "отрицателен". Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният - по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Първият принцип е създал космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждане. В първия принцип съществува смъртта, и то само затова, защото силният със силата си, която има в себе си, сам разрушава. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Вторият принцип е мек и пластичен, но с това не е ограничен и е безсмъртен - в този принцип, втория, не съществува смъртта. Когато дойде вторият принцип в света, който хората наричат любов, майка, силата на нещата, той смекчава веднага първия принцип; съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишено-то в света." /39-1917/ Явно, че първият принцип - индивидуалният, е материята, а при органичния свят - мъжът; вторият принцип -мекият, пластичният, е духът, любовта, майката, който обединява и ражда нещата на физическия свят. Материята е по-силна на физическия свят, в замяна на това духът е по-мек и съграждащ. Обединени, те са най-мощното творческо начало на света. Това и учените заключават, като имат предвид неизясненото състояние на живота: "Научните натрупвания ни показват, че еволюцията е далеч от това да бъде основният принцип за разбиране на света; тя е повече краят, отколкото началото на едно проучване на природата." /169/ "Даже днес прекрасните нови открития на генетиката далеч не са достатъчни за нашето знание от факти и закони, да си обясним онтогенетичното развитие или филогенетичната еволюция." /169/ Трудно е на учените да разяснят проблемите на живота, като изключват вмешателството на един от "гигантите" на Учителя - на духа. Духът е творческият елемент в живота, той оживотворява, подтиква към растеж и развитие. Той обединява и хармонизира. Но нека се върнем пак към същността на биосферата на нашата планета, да разгледаме условията, които тя предоставя на живота, за да се изяви той. Учителя П. Дънов започва така: "На втория ден Бог разлъчи водата от вода, т. е. раздели висшия живот от нисшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота." /38-1919/ Явно, че химическото вещество, което най-рано е заляло земята, за да я подготви към органичен живот, е водата. Тя и до днес е среда, в която се извършват най-съществените жизнени процеси. Тя е среда, в която живите форми най-добре изявяват функциите си. Тя е веществото, което заема най-голяма част от теглото на живите форми. Без водата животът на земята е немислим. И Учителя продължава: "Когато е слязъл на земята, човекът е вървял по инволюционен път. Сега минава по обратния път, пътя на еволюцията. Тази е причината, поради която това, което някога е било среда за човека, днес е станало условие. Човек е излязъл от твърдата материя, но не е останал да живее в нея. Днес той използва твърдата материя като условие. Някога водата е била среда за човека, но днес е условие. Когато водата престане да бъде условие за човека, той ще придобие вечният живот. При това положение водата ще бъде реалност за човека. Тя ще извира от него." /93-1928/ "Да живееш във водата като среда, да я използваш като условие за живота и да я приемеш в себе си, за да изтича вън от тебе във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава." /93-1928/ Това оригинално тълкуване за значението на водата ни разкрива и същността на живота на земята. В началото водата е била среда за живота, т. е. той се е зародил в нея и се е развивал дълго време само в нея. Това е периодът на водораслите и рибите. След това, когато живите форми излизат от морето и стават земноводни, водата пребивава вече само като условие за физиологичните процеси в тялото, т. е. тя е условие за живота. Затова днес човекът се намира във фазата на осъзнаване на живота. Но има и трета фаза, когато водата ще изтича от нас, т. е. водата или животът ще се твори, ще изтича от човека. Това ще бъде кулминационната фаза на еволюцията на човека, животът на съзнателното осъществяване на изявите, при което ще бъдем самите ние извор на живот, или още че вече сме придобили вечния живот - както казва Учителя П. Дънов. Нека анализираме водата като химическо съединение от гледна точка на химиците. "Съвременните химици казват, че водата се състои от два елемента - водород и кислород. Те не знаят, че водата съдържа още един елемент. Досега учените не са могли да открият третия елемент на водата, защото е от материя, която не се поддава на материално изследване." /151-1939/ "Водата, която иде от далечни места на пространството, минава през светлината, през топлината, през електричеството, като същевременно се озонира и намагнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, където се филтрира, и така пречистена дохожда до човека." /80-1927/ Тук П. Дънов явно че говори за двойствената същност на водата. Този трети елемент на водата трябва да е от повиеш произход, за да минава през толкова много етапи на развитие. Така тя притежава вече качества, необходими за поддържане живота на земята. "Не, водата е носителка на живота -продължава П. Дънов. - Тя означава онова възвишено състояние на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен животът, в което е вложено безсмъртието. Значи водата изразява будическото състояние, будическото тяло на човека" /72-1925/ - заключава Учителя П. Дънов. Да разгледаме водата от гледна точка на учените. "Чистата вода е удивително химическо вещество с редица изключителни свойства, които я отличават от всички други течности." /198 - П. Бийл/ "Като твърдо вещество (лед) водата може да приема всяка от деветте различни кристални форми. В твърдо състояние нейният обем е по-голям, отколкото в течно (затова и ледът плава). За съединение с такова ниско молекулярно тегло тя притежава необичайно висока точка на топене, на кипене и критична температура. Тя е много проводима, което й позволява да действува едновременно като реагент и като разтворител. Водата е едно от твърде малкото неорганични съединения, което съществува в течно състояние при температура на жизнените процеси." /198/ "Макар че са събрани огромно количество данни за биологичната вода, все още тълкуването им зависи от теорията, от която се изхожда." /198/ Видно е колко малко се знае всъщност за едно вещество, което е в ежедневието и е основа на всички физиологични процеси в тялото ни." "Водата, която е необходима за живота, представлява 9/10 части от обема на човешкото тяло и 2/3 от неговото тегло. От повърхността на земята водата покрива 3/4 от нея, като 97,4% от това количество са морска вода и 1,8% е замръзнала вода в полярните райони." /198/ Водата се намагнетизирва лесно и придобива нови полезни качества. Водата, взета от морето, т. е. солената вода, като се прекара през силно магнитно поле, става годна за поливане на зеленчукови градини. Последните повишават добива си значително. Магнитната вода подобрява даже якостта на бетона в строителството с 8-10%. Намагнетената вода снижава съдържанието на холестерина в кръвта и черния дроб, повишава диурезата и благоприятствува за разтваряне камъните в бъбреците и пикочния мехур. /221 / Преварената вода подобрява също качествата си. Поглъща се по-добре от растенията, а при човека, приемана на гладно сутрин, намалява честотата на пулса; при миене с нея кожата става по-мека и еластична, укрепва венците и предпазва гърлото от инфекции." /221/ От по-широк мащаб, понеже водата в твърдо състояние е по-лека, то ледът, който плава по повърхността на водните резервоари(езера, реки, океани и др.), като лош проводник на топлината запазва водните глъбини от изстудяване, а с това и всички живи твари в нея. "Наистина учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород, но те не знаят цялата истина. Тази вода е третична субстанция. Учените не познават още вторичната и първичната субстанция на водата. От гледище на истинската наука водата не е съставена от водород и кислород, но те са съставени от нея." /53-1920/ Още от древността водата е обект на проучване от учени и философи. Водата се идентифицира с един от световете на света. Водата се идентифицира с живота - като емблема на живота. Водата е символ, импулс за живота, представителка на нещо извънземно, което се материализирва чрез водата, затова се казва, че водородът и кислородът са съставени от водата, а не тя от тях. И всичко това говори за това колко малко знаем за най-елементарното вещество в живота ни. "Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които се получава. Следователно в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само условие за проявяване на водата. Значи във водата има особен елемент, който химиците не познават." /86-1927/ "Вярно е, че водата е съставена от водород и кислород, но тя съществува независимо от тия два елемента. Съвременните естественици пък казват, че животът се проявява от съединяването на две клетки. Това е толкова вярно, колкото твърдението, че водата е образувана изключително от съединяването на водорода и кислорода. Животът е абсолютно независим, той не произтича от съединяването на тези клетки." /87-1927/ "Водородът и кислородът са газове, от които първият гори, но не поддържа горенето; вторият поддържа горенето, но сам не гори. Получената от тях вода нито гори, нито поддържа горенето. Коя е причината за това? - Третият елемент, който се съдържа в нея. Този елемент е животът. Затова се казва, че водата е символ на живота. В този смисъл животът е съставен от вода и огън. Казано е в Писанието: "Ако не се родите от вода и дух." "В дадения случай духът символизира огъня." /22-1926-27/ Водата можем да приемем като вещество, което е преходна фаза между неорганичната и органичната материя. Тя може да се разглежда като IV измерение на неорганичната материя, т. е. профаза на органичната материя. Течните вещества са характерни за биосферата на земята. В това отношение е показателно следното: "През 1888 година австрийският биолог Райницер откри едно непознато дотогава състояние на веществото. То се нарича течен кристал и неговите синоними - мезоморфно състояние, мезофаза... Повечето течни кристали са термотропни, т. е. образуват се при стапяне на твърдите кристали. Течните кристали са характерни с това, че в даден температурен интервал притежават както свойствата на течност, така и свойствата на кристал." /195 -Хр. Христов/. Много вещества с биологичен произход също Имат течнокристална структура: миозин, колаген, ферменти, липиди, естери и холестерол, които играят важна роля при обмяната на веществата. Известни са досега над 2000 вещества в мезофаза, но тяхната природа и характерът на междумолекулярните взаимодействия досега не са изучени напълно. Тези мезофазни вещества ни дават възможност да проследим еволюцията на материята от неорганична към органична. Днес се счита, че даже най-стабилните неорганични вещества (злато, платина и др.) променят своите свойства, когато с в състава на органични вещества. Учителя казва: "В съвременната химия се твърди, че атомите на елементите, например златото, остават във всички случаи с едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растителното; последният се различава от атома на златото в животните; най-после атомът на златото от животните се различава от този в кръвта на хората." /3-1922-23/ В органичния свят елементите влизат в съвършено нови, и то много сложни форми, за да изградят живата органична материя. Колко сложна е тази комбинация, ще дадем със следния пример. Една година време е нужно, за да се сглоби само сегмент от органичната дезоксинуклеинова киселина, състояща се от 5000 нуклеида, а няколко столетия ще са необходими, за да се синтезира целият човешки "геном". Това е дългата молекула на същата киселина, която съдържа цялото генетично наследство на един вид. Човешкият вид от своя страна се състои от около 30 000 гена. От друга страна трябва твърдо да се знае, че не може едно чисто механично подреждане елементите на един геном да даде съединение, което да е основа на живата материя. Елементите в органичната материя трябва да притежават качества, подходящи за тази форма материя, за която са предназначени. Затова днес се знае, че даже в едно тяло всяка клетка има свои свойствени органични вещества - захари, мазнини и белтъчини. А да не говорим за непоносимостта на веществата, когато се прехвърлят от едно тяло в друго. Ето защо П. Дънов твърди, че "За да дойде до по-високо развитие, атомът трябва да мине през четири царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека." /20-1925-26/ Явно, че в биосферата се извършва специфициране на качествата на елементите съобразно видовете и родовете на организмите. Материята, макар и една и съща външно, придобива качества, характерни за биологията на индивида. Така цялото, т. е. даден вид жива единица, придава нова характеристика на частите, макар че те се срещат и в други видове на биосферата. Тази картина на взаимовръзка на частите в цялото Учителя онагледява така: "Представете си, че вие живеете във време, когато няма бащи и майки, нито общества, както е било първоначално (н. б. - при създаването на човека), и живеете сам и като индивид, и като майка, и като баща, и като общество. Така живее клетката, тя сама се размножава, сама се дели. Но частта не може да се извади от цялото. Цялото се проектира в своите части. Тук цялото съдържа частите в себе си. Това, което действува във вас, е самата идея, т. е. цялото." /12-1924-25/ Учителя ни намеква на обстоятелството, че въпреки привидната самостоятелност, която има клетката, или пък ние като индивиди сме неразривна част от едно цяло, което се проектира във всички части, които го съставят. В крайна сметка подтикващият, стимулиращият елемент в цялото, в общността, в биосферата на земята като цяло е самата идея за единството и цялото. Това цяло за света и биосферата е Първопричината на живота, Абсолютното, Неизвестното начало, както Го нарича Учителя. И това Абсолютно и Неизвестно начало се проектира и у нас като част от общата картина на живота. "В природата властвуването и зависимостта се .изразява в целостта; властвуването е над частите и все пак е чрез частите. Всяка част е необходима за цялото, а последното на същата. Следователно стъпалата в живота са интегрирани." / 161 - К. Фридерихс/ Тази зависимост, това властвуване всъщност е самата Любов, която наблюдаваме навсякъде и всякога, в изявата на живота. Така Учителя казва: "Любовта се проявява в най-малките части, като енергия, като импулс. Учените наричат тази енергия "притегляне, средство, теготене". Както и да я наричат, тя е една и съща. Няма атом, няма йон, молекула, които да не съдържат енергията на Любовта. Малък е атомът, но той крие в себе си цялата вселена в миниатюр. Затова казват в духовната математика, че частта е равна на цялото. Това е законът на еволюцията, според който малкото се стреми към голямото. Обаче според Божествения закон голямото се стреми към малкото. Значи два закона действуват в природата: закон на разширяване и закон на смаляване." /52-1919/ Явно, че тук Учителя намеква на закона на инволюцията и този на еволюцията. При първия Голямото или Цялото се стреми към малкото или частта, т. е. изпълнява закона на смаляване-то, който е творческият закон за разнообразието в света. При втория вече оформената част се разширява, израства и се стреми към голямото - т. е. еволюира, за да се приравни и слее с Първоизточника. Тези закони позволяват на човека да изучава както частите, така и чрез последните - Голямото, Първоначалното." "По същия закон - казва Учителя - можем от клетките да изучаваме органите, от органите можем да изучаваме системите. От системите пък можем да изучаваме какво представлява цялото човечество или какво представлява цялата вселена. Значи от единицата зависи всичко. Първото нещо, което Бог е създал, е клетката, проявлението на Бога, безсмъртния човек, който никога не е слизал на земята." /85-1926/ Много нагледно Учителя П. Дънов ни представя творческия акт на Бога, и пълната взаимозависимост на частите с Първоначалното единство. Ние имаме възможност чрез частите да достигнем до понятието Бог като източник на всичко видимо и невидимо в света. От друга страна, да доловим истината, че човекът като част от Първоначалното единство - Бог, е най-висшата еволюционна единица в биосферата; и същевременно е директно проявление на Бога като безсмъртна форма, която всъщност още не се е проявявала по същина на земята. Следователно човекът има една-единствена, съкровена задача да осъзнае своята същност, своя произход и чрез дела и мисъл да се реализира в Бога. Биологията на живите форми ни демонстрират горните мисли и процеси при запазване на единството и растежа към Първоначалното. "Организмът променя чрез обмяна на веществата, растеж и разпад своята форма, но в този процес на промени трайното и постоянното си остава видът. Той е трайното и вечното в процеса на смяната на формата, едно единство във времето - един порядък." /161/ Следователно видовете на органичното царство са единици във времето както неорганичните форми в пространството. Но какви вътрешни биологични процеси осъществяват растежа и запазват едновременно вида? Казахме, че съществува мнението, че бактериофагите и вирусите представляват текущ преход между това, що наричаме оживотворено, и това, що е неоживотворено. От друга страна живият организъм може да изгражда оживотворената материя от неоживотворената, и то по непознат за човека начин. Знаем, че за изграждането и разграждането на съединения в организма е нужно присъствието на ферменти. Последните наподобяват катализаторите при химическите реакции. Но химическата структура на ферментите не е позната. /191 / Счита се, че не може да се прави някаква основна разлика между витамините и ферментите. Днес химията произвежда синтетично витамини, но биологически те не са равностойни със своите подобни, произведени от живия организъм на растението. Интересна е картината на еволюцията, която ни представя Учителя П. Дънов. Тя се препокрива по физическата страна на живота с теорията на Дарвин, но по духовната страна е коренно различна. "Растението или дървото се превръща в животинска клетка, която постоянно расте и се размножава, докато от нея излезе малко животно, което се движи свободно във водата. В далечно бъдеще животното се превръща в човек, който казва: едно време главата ми беше заровена в земята. Сега е обърната нагоре, към центъра на слънцето." /62-1923/ "Било е време, когато рибата е живяла извън водата. Тогава тя е станала птица. Тя се е учила на закона на хвърча-нето. Млекопитаещите, след като са научили законите на растителния живот, се превърнали в хора, почнали да мислят и да ходят изправени. Следователно, така и ние един ден ще излезем от сегашния живот и ще влезем в закона на ангелите." /57-1924/ В това стъпаловидно израстване и еволюиране съзираме закона на саможертвата, т. е., за да премине една фаза в по-горна, формата трябва да се жертвува, да се откаже от сегашния си живот. Затова Учителя казва: "Има закони в еволюцията, които налагат отричането. Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда. За да стане пеперуда, тя трябва да се откаже от своята лакомия." /62-1923/ Всяко образувание, всяка форма, била тя органична или неорганична, за да съществува трябва да има цел, стремеж, задължение към нещо повиеше от нея, да се насочва към развитие, което ще й осигури постигането на целта. Това Учителя изразява така: "Значи в минералите, в солите, има стремеж към кристализиране; те се стремят към организиране. Растенията и животните пък се стремят да запазят рода си. Дойдем ли до човека, виждаме, че и той има основна мисъл - да научи нещо, да придобие известно знание. За човека не е нужно, както в кристалите да има един център, около който да съсредоточи всички свои мисли и чувства; за него не е достатъчно да има само едно чувство - да запази рода си, както при растенията и животните. Той трябва да има основна мисъл, около която да се съсредоточават всички останали мисли, чувства и желания." /25-1928-29/ Макар и в стъпаловидно развитие описаните жизнени форми - кристали, растения, животни и хората, се намират в неразривна връзка помежду си. Те са фази, през които са минали и от които имат останали влияния и качества. Всяка предхождаща фаза е основа за развитие на следващата, по-вис-шата такава. Така че макар и разновидни, в сферата на биологическото поприще на земята тези фази и форми на развитието не могат все пак една без друга. "Животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за развитието на човека. С изтреблението на млекопитаещите жизнените им енергии се пръскат в пространството. Понеже хората не могат да се свързват пряко със силите на природата, не се лишават именно от ония жизнени сили, които възприемат от животните." /23-1926-27/ "Каквото и да правите, вие сте потопени в свят, от чието влияние не можете да се освободите." /23-1926-27/ "Растителното и животинското царства не са нищо друго освен човека, разложен на своите съставни части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа - във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните. Следователно да изучавате природата, това значи да изучавате себе си, да изучавате състоянието на вашето съзнание." /23-1926-27/ Човекът според П. Дънов е синтенция на целия еволюционен опит на природата. Съзнанието на човека се рее във всички форми на природата и съдържа всичко най-ценно и добро в себе си. Човешката форма по този начин крие в себе си информация за целия еволюционен цикъл на земния живот. Човекът е синтезирал всичко в себе си. Научно изразено, това значи, че у човека е колапсирала (свила) цялата природа, като с това е изградила неговото физическо тяло. Ето защо човека наричат още микрокосмос. Всяка сила, всяка форма, била тя неорганична или органична, има свой представител у човека. С това човекът има органи или системи, чрез които поддържа връзка с всички природни сили, енергии, закони и принципи на природата и вселената. Затова именно се казва, че като изучаваме себе си, можем да изучим и природата. "Всички форми и сили в природата са само символи, а и стимули за други по-нисши от тях. Тримерният свят на земята е само носител на физическия живот на земята. Физическият живот крие в себе си принципа на триличието, който срещаме във всички форми. В това обитавано от нас поле, в което се изявява животът, ние срещаме три агрегатни състояния: твърдо, течно и газообразно... Това триличие срещаме във всички форми. Клетката например крие три вида центъра на сили и вещества: тези на протоплазмата, на ядрото и на центрозомата. Зародишната клетка след оплождането й се диференцира в три вида клетки: тези на външния пласт (ектодермата), на средния пласт (мезодермата) и на вътрешния пласт (ендодермата). Всеки пласт отговаря на дадени природни закони и сили, с които поддържа резонаторна връзка. (220 - Илиан Стратев) Поради тази неразривна физическа връзка на биологическите форми с природните сили климатът на околната биосфера е оказвал огромно влияние върху развитието на всяка жива форма. Заченки на органичния живот върху земята днес учените изучават върху повърхността на шестия континент - Антарктида. Открити са при най-необичайни за живота условия първите образци на растителното царство. На дъното на езерото Хор в Антарктида е открита древна форма на живота - синьо-зелената водорасла, която продължава да расте така, както е расла през докамбрийския период, т. е. както преди 600 милиона години. "Синьо-зелените водорасли, които всъщност приемат всякакви цветове, са на средата на еволюционната стълбица между бактериите и "по-висшите" водорасли. Клетъчният им строеж е като на бактериите, но подобно на зелените растения могат да осъществяват фотосинтезата. Тези органични същества съществуват от цели 3,5 милиарда години и са се изменили съвсем малко. Почти 3 милиарда години те са господствували във водите на планетата като гъсти килими, подобно на килима, който покрива от бряг до бряг дъното на езерото Хор. Появата на по-висшите организми преди около 600 милиона години сложила край на господството на водораслите, тъй като развилите се червеи, мекотели, раци и скариди разкъсали гъсто преплетените нишки на килимите и станали господари на водната среда." /223 - П. Йънг/ "Значи физическият свят, в който живеем, представлява оформени, въплътени духовни, разумни причини. С други думи казано: физическият свят е сбор, съвкупност от последствия, а духовният - сбор от причини. Ние наричаме живота на земята физически, ограничен живот." /82-1927/ "Макар и толкова разновидни да са силите и елементите, които създават образа на нашата природа, ние намираме навсякъде и във всяко време хармония между нея и формите, които тя създава. "Противоположностите се допълват в хармонията" - бе казал Хераклит. И действително, във видимата хармония и вечен образ на природата витаят само противоположности. Самата наша физика е копие на онова разнообразие, което е съчетано в цялостния вид на природата. Противоположностите или поляризацията в природните закони създават стимула за живот, но съчетани и уравновесени, те създават жизнената хармония, която наричаме физиология на организма." /181 - Стратев/ "Хармонията в природата има своя на пръв поглед скрит в количествено отношение математически израз." /213 - Латишев/ Хармоничните взаимоотношения в природата математиката изразява чрез т. нар. числа на Фибоначи. /213/ Тези числа са: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34 и т. н., като всяко едно от тях се получава от сбора на двете предидущи. Тези числа намираме не само в ботаниката и животновъдството, но и в изчислителната техника и архитектурата, също така и в живописта. Тези числа са отразени чрез последователностите от дроби, с които се описва спираловидното разположение на семената в слънчогледовата пита и пластинките на шишарките в иглолистните дървета. Златното сечение в живописта има числата на Фибоначи: 1, 2, 3, 5, 8 (единицата мярка е главата на човека). Профилът на ловенето яйца при птиците съответствува на златното сечение. Логаритмичната спирала се използува в техниката: режещите инструменти, каналите, подаващи водата до турбините, къщичката на охлюва, листата на стръковете на виещите растения. Знаменитите паметници на архитектурата са с технически основни размери, близки до числата на Фибоначи. Магически числа физиците наричат съотношението на протоните и неутроните в ядрата, от което зависи и устойчивостта им. При протоните тези числа са: 20, 28, 50, 82, а при неутроните: 20, 28, 50, 82, 126, 214. Ако тези числа разделим на 10, се получава съотношение близо до числата на Фибона-чи. Закономерностите, описани от числата на Фибоначи и от геометричната прогресия, не са случайни. Твърде вероятно е те да характеризират мярката, с която се изменят някакви прояви на материалния свят, като при това числата на Фибоначи отразяват сумирането на свойствата, а геометричната прогресия и логаритмичните спирали - тяхното експоненциално нарастване и намаляване. /213 - Латишев/ Явно, че биоформите са изцяло зависими от някакви закони, които лежат в основата на физическия свят. Учителя подсказва някои от тези закони. "Първото доказателство за това, че в природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движението." /57-1923/ "Като се посее житното зърно, то веднага се поляризирва и почва да се организирва: да пуща корени надолу в почвата и други клонища нагоре във въздуха. Също и ние всички едновременно сме на два свята - материален и духовен: черпим сокове от материалния свят - обществото. Нашите корени са в него, а пък клоните ни са в духовния свят." /35-1920/ "Като разглеждате растенията, вие ще научите от тях закона на трето измерение, защото те растат в трето измерение. Едва сега съвременните хора започват да живеят в трето измерение и затова се учат да хвърчат с аероплани из въздуха." /125-1930/ - "Учените говорят за първо, за второ, за трето, за четвърто измерение. Какво е първо измерение? - Животът на първичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно първото измерение се образува от движението на точката... Лесно се говори по-нататък и за останалите измерения, но те имат смисъл, когато се представят в органическия свят като живи светове, като живи величини." /82-1927/ "В естествените науки се говори за клетки, органи и системи, за отношението, което съществува между тях. Клетките образуват органите, а органите - системите. Човек сам представлява клетка. Няколко души заедно съставляват семейството - органите. Няколко семейства заедно образуват племето, народът - системата. Всички системи заедно образуват човечеството - вселената. По-нататък можем да пренесем отношенията между клетките, органите и системите и към цялата слънчева система. Слънцето е клетката от Божествения организъм; слънчевата система е орган от този организъм; цялата слънчева система пък се стреми към друго слънце, което представлява система от Божествения организъм." /85-1926/ Така по пътя на аналогията и комбинирането на близките по естество форми преминаваме от едно измерение към друго, като виждаме, че светът е един жив, хармонично построен организъм. При тази аналогия съотношенията се запазват, тъй като универсалността на законите важи за цялата природа, за всички възможни измерения и светове. "И тъй, като дойдем до растенията, ясно виждаме двата живота: материалистичен и духовен. Първият е изразен в корените, а вторият - в клоните. Геометрически тези два вида живот могат да се изразят във вид на триъгълници /н. б. - два триъгълника съединени с двата си върха/. Триъгълникът АВС представлява материалистическият живот - живот на корените. Триъгълникът А1В1С - духовният живот - този на клоните. При правилно развитие на растението енергиите, соковете на корените вървят към клоните, а енергиите и соковете на клоните слизат към корените. Такава обмяна става и у човека: енергиите на физическия му живот отиват в духовния, а енергиите от духовния слизат във физическия човек." /21-1925-26/ С тази аналогия Учителя П. Дънов ни напомня, че нашите физически възможности, прояви и опит се пренасят към духовната ни същност, както и капиталът на последната се отразява във физическата ни същност и живот. "Ако попитате растенията какво да правите, то те ще ви кажат: има две посоки на работа - нагоре и надолу. Друго растенията не могат да правят, те се движат в две измерения." /22-1926-27/ "В пътя на развитието си растенията се стремят към височина, да приемат слънчевите лъчи безпрепятствено. Тъй щото те са внесли в света идеята за височината. Животните са се стремели да развият силата си, защото в животинския свят правото е на страната на силния. Птиците са се стремили към красота. Следователно растенията са внесли в света идеята за височина, животните - идеята за сила, птиците - идеята за външна красота, главно за красота на дрехите си, а човек - идеята за красота на лицето." /22-1926-27/ "Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човекът се движи перпендикулярно нагоре. Растенията са същества, които се намират в своето слизане; техните идеи, мисли постоянно се ограничават. Човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движенията си, а животните заемат средно положение между човека и растенията." /13-1924-25/ "Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно нямат омраза; те изкупуват греховете си, като се саможертвуват - те дават плодовете си." /13-1924-25/ "Между растенията и хората има известно подобие. И едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представляват преходна фаза, която действува за повдигане на човешкото съзнание." /3-1922-23/ "У растенията тежестта е долу, в корените, вследствие на което те са принудени да бъдат заровени в земята, с главата надолу, и по този начин да пазят равновесие. У животните тежестта на мозъка, т. е. най-силната гъстота на мозъка, е зад ушите, вследствие на което те са принудени да ходят на четири крака. У човека тежестта на мозъка е отпред, пред ушите, вследствие на което е принуден да се изправи на два крака." /2-1922/ "Понеже съзнанието на растенията и хората се движи в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам. Те вършат всичко открито. Хората познават греха, престъплението. Те вършат нещата тайно. Човекът е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на земята. Едва сега съзнанието му се отправя към центъра на слънцето. Една сега човекът започва да изучава великите мистерии на живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на земята, затова е свободно от онези качества, които човекът е придобил от миналото." /3-1922-23/ С горните мисли П. Дънов ни обрисува еволюционния път на живота. Така или иначе еволюцията на трите органични свята е свързана с влиянието на земята и слънцето. При това физиологията на трите органични свята показва три вида течения. При растенията - от корените към клоните (перпендикулярно на земята), при животните -хоризонтално на земята, а при човека - от посока на слънцето (от главата) към земята. С това можем да си изясним висотата на съзнанието у трите органични царства. "Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните - това са личните чувства, а самият човек - това са моралните чувства." /11-1924-25/ По кой начин се създават интимните взаимовръзки между отделните органични царства на биосферата, както и между последната и земните и слънчевите, или космически енергии? Днес се знае, че живата клетка у растението, животното и човека не е нищо друго освен един електромагнетичен резонатор. Той е способен да изпраща и приема трептения от твърде висока честота /179 - Лаковски/. Проф. Д. Арсонвал счита, че резонаторните феномени са познати на физиолозите отдавна. Кой не познава от времето на прочутите работи на Хелмхолц акустичните резонатори на кортиковия орган и оптичните възпри-емателни органи на ретината? Или това, което днес ни е по-близо, биологичните резонатори на Чарлз Хенри? Лапискве и Лазарев, и т. н. и аз (казва Д. Арсонвал) самият пък, приемаме резонаторните процеси в помощ на клетката, за да обясним дейността и начина на действие на нервните агенти или на други физикални агенти при живите същества. /179 - Лаковски/ Проф. Абдерхалден счита, че при всички хемобиологични процеси в тъканите се констатирва електрически токове. Стабилитетът на кръвта относно пропорционалното равновесие на нейните съставни елементи се дължи на електрическите пълнежи на същите. Така червените кръвни телца имат отрицателен пълнеж. /181 - Д-р Ил. Стр./ Р. Келер намира, че обмяната на минералните соли между кръвта и паренхимната тъкан на органите се дължи на потенциалната разлика на електромагнетичните пълнежи на същите органи. Защото кръвта съдържа биологическите катийони: натрий, хлор, калций и магнезий (последните два дисоцирани), а паренхимът - биологическите анийони: калий, фосфати, сулфати, пикочни вещества и пикочна киселина. Така че кръвта е предимно с отрицателен пълнеж, а тъканите - с положителен. /181/ Така е във вътрешността на организмите, но те имат взаимоотношение и с околната среда - метеорологичните фактори на биосферата. Но действието на атмосферните промени не трябва да разглеждаме като преки причинители на болезнените състояния на организмите, а като отключващ фактор при вече податлив на заболяване организъм. /180 - Д-р Де Рудер/ Малко знаем за взаимовръзката между лъчистите енергии на вселен-ните тела и организмите на биосферата. Познат ни е фотосинтезът у растенията, при който хлорофилното вещество изгражда редица вещества под въздействието на слънчевата светлина. Но всичко ли е това, което става в природата? Та ние споменахме, че на човека са познати днес над 50 октави лъчисти енергии. Какво е влиянието на тези лъчисти енергии, малко е проучено. Бляк и Арександър /182/ считат, че йонизиращите лъчения, които идват от вселенното пространство, увреждат или повлияват на живата клетка чрез въздействие върху всяка молекула в нея. Така може да се взаимодейства с ферментите, генетичните материали - дезоксирибонуклеиновата киселина, или пък под тяхно въздействие да се изградят нови вещества, които са токсични на самата клетка. С това влияние на йонизиращите лъчения някои обясняват създаване на нови мутации в биосферата на земята. Какво е духовното отражение на биологичните фактори на биосферата, ни обяснява Учителя П. Дънов. -"Носител на живота е водата, въздухът е носител на мисълта, а светлината - на любовта. Търсите ли живота като среда, обърнете се към водата; търсите ли мисълта като среда, обърнете се към въздуха; търсите ли любовта - обърнете си към светлината." /142-1936/ "Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява нервната система." /152-1940/ "Да се качва човек по високи върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Освен физически човек се обменя с енергиите на планината духовно. Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна." / 152-1940/ "Магнетизмът дава топлина, а електричеството - светлина. В духовно отношение магнетизмът е влага." /155-1943/ Целите живи форми на биосферата на земята от своя страна са източници и резонатори на лъчисти енергии. Понастоящем може със сигурност да се счита за установено, че в пространството около живите организми има физическо поле, чието естество още не е изучено напълно от науката... Физическата реалност на съществуването на биополе се потвърждава от редица косвени физически експерименти, а също и от субективни усещания на много експериментатори, които независимо един от друг фиксират наличието на биополе около живите организми. /204 - Спиркин/ Понятието биополе е въведено в науката от известния биолог А. Г. Гурвич, който публикува през 1944 година монографията "Теория на биологичното поле". Дълго време биологичното поле се фиксираше субективно. Наблюдават го екстрасенси - хора, притежаващи особена чувствителност и способности. /204/ Очевидно е, че всяка клетка, орган, група от органи и организмът като цяло генерират биополе, образуващо специфична за всяко равнище структура. /204/ Установено е засега, че съществуват три различни вида биополета на здравия човек и всеки от тези видове се променя по определен начин, при едно или друго заболяване. /204/ Оказа се, че даже и минералите притежават различна аура както геометрично, така и в цветово отношение." /204/ Затова П. Дънов казва: "Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. В това отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падение." /11-1924-25/ Биополетата на целите живи организми влияят в някое отношение положително върху живота и растежа на по-нисшите живи форми. Например, семена от фасул, облъчени с човешка биоенергия, дават по-бързо поникване и растенията, израснали от тези семена, са близо три пъти по-силни от контролните необлъчени такива. /204/ При изследване на биополето на екстрасенси е регистрирано много слабо ултравиолетово излъчване от ръцете им. /204/ Явлението предаване на биоенергия от един човек на друг се потвърждава чрез метода на Кирлияновата фотография. /204/ Счита се, че биополето като цяло не се свежда до нито едно от известните на физиката полета, това е нещо качествено ново. /204/ Биолокализационните методи чрез "вълшебна пръчица" се ползват доста широко в издирването на местонаходища на полезни изкопаеми. "В мирогледен план - казва Спиркин /204/ - тук се очертават по-богати представи за материята и формата на нейните прояви, за създаването на мироглед по природните компоненти на човека като индивидуалност. В общотеоретичен план се натъкваме на някакво свързващо звено между психическата, биологическата и физическата същност на човека. Създават се нови насоки в науката като психобиофизика. Например отдавна е забелязано, че вода, облъчена с биоенергия, променя свойствата си. Американският учен Р. Милър доказва, че при въздействие върху водата и водните разтвори се променя техният коефициент на поглъщане на инфрачервения диапазон и повърхностното напрежение. /204/ Биополето на живите организми и човека могат да предизвикат и цветово възприятие от някои екстрасенси. Това е известният ореол, с който се рисуват светиите от църковните институции. Биополето може да предизвика и усещане на препятствие, боцкания, топлина при екстрасенсите, когато те се приближат с ръка към даден жив обект. Формата и размерите на фиксираните по такъв начин биопо-лета се изменят от здравословното състояние на човека. /204/ Горните данни потвърждават изказването на П. Дънов преди години, че минералите, химическите съединения и водата, когато станат съставка от организма на живите форми, добиват качества и свойства, които учените и до днес не познават. А същевременно се вижда колко малко учените знаят за състоянието и същността на живите организми. Характерността на биополето за всяка жива форма, за всеки орган в нея, даже за всяка клетка дава възможност на екстрасенсите, на ясновидците да познават индивидите от разстояние, да дават характеристика за състоянието на живите форми, да поставят диагностика на трудно разпознавани вътрешни заболявания или за психическата страна на човека. Всичко казано досега върху същността и значението на биополето в зоната на биосферата на земята ни дава възможност да си обясним лечебното въздействие на водата от някой обикновен воден извор, да си обясним защо Учителя П. Дънов казва, че питейната вода, преминала през желязната канализационна система или турбините на електроцентралите, не е същата спрямо тази, получена от естествения извор. Също така можем да си обясним твърдението и наблюденията на Лаковски върху това, че биополето може да се нормализира или възстанови чрез осцилаторни кръгове. Тук му е мястото да споменем и за способността на насекомите да намират своите партньори дори тогава, когато те са затворени херметично в стъкленици. Или пък за възможността на полски плъхове в Норвегия да намират от стотици километри разстояние фиордите, в които херингата си хвърля хайвера. Да не забравяме и за прелетните птици, които безпогрешка намират местата, където да зимуват или където ще свият гнезда за продължаване на рода си. Екологичната взаимовръзка в зоната на биосферата на земята се осъществява и по друг по-нагледен начин. Това са изхвърлените от живите форми химически вещества. В биологията са познати фитонцидите, които растителното царство изхвърля под форма на изпарения. Тези вещества служат или за връзка между близките форми, или за самоотбрана, или за примамване на насекомите, които да извършват опрашването на цветовете. Но въздухът, наситен с тези фотонциди, е от голямо значение за здравето на редица млекопитаещи и човека. Те най-често пречистват въздуха, като унищожават вредни микроорганизми (бактерии) или пък подтикват и нормализират функциите на някои органи в животните и човека. Знае се, че почти всички етерични масла на растителното царство действат бактерицидно и се използват в медицината. Ето пример: Листа от бреза убиват за 3 - 4 минути едноклетъчни в капка вода. Кромид или чесън, стрит на каша и поставен в бактериална култура, убиват стафилококи, стрептококи и ТБЦ-бацили. Кромидът убива също квасните гъбички, а водни настой-ки от елха, смърч, борови игли причиняват смърт на едноклетъчни, и то често за няколко секунди. При чесъна не се касае за ароматичното вещество, а за съединение, наречено алицин. Това съединение при разтвор от 1:85 000 препятствува вече размножаването на бактериите. Алицинът всъщност не се намира в самия чесън, а се получава от ензими, от едно друго съединение на чесъна, а именно алиин. Мъчно зарастващи гнойни рани, излагани в продължение на 8 - 10 минути на изпаренията на кромид или чесън, се лекуват успешно. Богат на фитонциди е и горският въздух. Особено при смърчови и кедрови гори. Конопът дезинфектирва почвата и ако след него се сеят картофи, те не страдат от фитофтората /гъбички/. Тютюневите сортове отделят по повърхността на листата си фитонцида склареол, който се използва против "ръжда" при пшеницата. Канеленото масло съдържа фитонцид, който унищожава плесента, развиваща се върху хляба, саламите и други хранителни вещества, които образуват токсини. /214/ Явно, че всички живи форми в биосферата на земята имат своя характеристика, свързана с еволюционното стъпало, на което се намират. Това еволюционно стъпало изгражда всъщност жизненото пространство и времето за развитие. Пространството на формите, това е континуумът на битието им, а времето - ритъмът за развитието. Затова Учителя П. Дънов казва: "Времето и пространството са реалности, но времето може да се сгъстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгъстява и разширява. Времето на растенията в тяхната крайна цел на развитие е по-дълго, отколкото нашето време. Времето на растенията е по-дълго от времето на микробите. Времето на микробите е по-дълго от времето на млекопитаещите. Времето на млекопитаещите е по-дълго от нашето време. Нашето време е по-дълго от времето на ангелите. Ние нямаме едно време за разрешаване на една и съща задача. Пространството на растенията има един вид, за млекопитаещите - друг вид, за нас - трети вид, за ангелите - четвърти вид и т. н. Всички противоречия в света произтичат от това, че времето на всички ни не е еднакво." /72-1924-25/ За да схванем по-лесно мисълта на Учителя, ще си послужим с представата за еволюционната стълбица. В основата на тази стълбица, т. е. най-долу, ще стоят растенията като форми, най-близки до неорганичната материя. Тяхното време за еволюиране, т. е. за достигане на пълно съвършенство и сливане с Първопричината на света, ще е, разбира се, много по-дълго от това на по-развитите или по-добре и напреднали живи форми (като животните, хората или ангелите). Качвайки се по еволюционната стълбица, явно, че всяка предидуща жива форма ще има по-дълго време за развитие и усъвършенствуване от следващата, т. е. от по-раз-витата. Затова и най-дълго е времето за развитие на растенията, следвани от микробите, тогава това на животните е по-късо в сравнение с предидущите форми, но по-дълго от това на хората. А времето на хората естествено ще бъде по-дълго от това на ангелите, които са най-близо до пълното си развитие и постигане на съвършенство. "Значи, растението расте, животното се движи, а човекът мисли. Преди да дойде до фазата на мисълта, човек е расъл, движил се е и най-после започнал да мисли. След мисълта човек трябва да дойде до фазата на светлината, да стане син на светлината. фазата на светлината е най-високото състояние на света. Значи, като започнем от низходящата степен на съзнанието и вървим към възходящата, т. е. областта, в която живеят растенията, и постепенно минаваме към животните, между които влиза и човекът, и най-после ще влезем в областта на Божествения свят, дето живеят синовете на светлината. Тази фаза срещаме и в природата, и в много нейни явления." /119-1930/ "Животните се отличават, че имат настроения - крайна променливост има у тях. У животните няма устойчив морал. В настроенията винаги влизат и страстите, а страстите са една неустойчива среда. И тъй, ние сме свързани с животните - има връзка между животните и нас. Ние сме подобни на тях по настроенията, по страстите." /72-1925/ "И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият - дишането, третият - чувствуването, четвъртият - мисленето, петият - служенето на Бога." /107-1930/ "В целия органичен свят, между растения и животни, съществува вечна борба за запазване на рода, за първенство. Това говори за слаба интелигентност, за отсъствие на разумност между тях, която примирява противоречията." /92-1928/ "Седмият и най-важен закон в природата е за рода. Съзнателното - това е мъжката страна, подсъзнателното - женската страна. Никакъв процес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Единственото нещо, което познавате в природата, е само женският пол. Мъжкият пол е невидим. Слънцето, което виждате е женско слънце, мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце. И съвременната наука потвърждава това, като казва, че всяка енергия се проявява в отрицателния полюс на електрическите токове." /31-1917/ Сравнението на женския пол с отрицателното електричество, с отрицателния полюс (катода) е израз на това, че този полюс е активният във физическия свят. От негативния полюс се излъчват например електроните. Анодът (положителният полюс) като че ли не съществува, макар че той въздействува върху катода, т. е. противодействува му и го активира. Творчеството на женския принцип във физическия свят е явно навсякъде. Може да се каже, че този свят принадлежи на жената - на женския принцип. Тя го създава, тя го възпитава, тя го пресъздава, тя го подхранва. Затова женският пол се сравнява със слънцето, което твори цялата биосфера на земята. Благодарение на поляризационния принцип, както казва Учителя П. Дънов, в света съществуват движение, развитие, растеж, усъвършенстване и т. н. Този принцип владее навсякъде във физическия свят, даже в инертната неорганична материя той е основен принцип за строежа й; при органичния той се изявява още в най-елементарния свят - едноклетъчните форми, които се размножават чрез делене на родовата клетка. У по-висшите форми - растенията, виждаме разделение на пола (плодник и тичинки), но все още в един и същ цвят. Затова в растенията липсват чувствените изживявания и конфликти. У тях цари равновесие, примирение между двата полюса - между двата пола. Тук актът на оплодяването не зависи само от самото растение, но и от околната среда - от други природни фактори (насекомите, вятъра и т. н.). У насекомите и най-вече при животните поляризацията е създала вече отделни индивиди - мъжки и женски. Тук вече чувствата, влечението един към друг, желанието да се завладее противоположния пол са силно изразени. Половият нагон е толкова силен, че понякога се стига до саможертва. Мъжкият пол е търсещият, а женският - примамващият, ангажирващият и завладяващият. При хората се намесва мисълта и разумът, като има тенденция половият нагон да започне да бъде контролиран от тези нови духовни качества у човека. При хората поляризационният принцип се отразява върху психиката, климата между мъжа и жената, върху интелектуалните стремежи на двата пола, върху техните изразни форми и чувства. Но най-главното при човека е намесата на духовната същност на индивида. Това влияние е толкова по-силно, колкото по-високо е духовното развитие на човека. Стига се до възможността страстите, нисшите желания и влечения да бъдат контролирани и даже потиснати от разума, мисълта и волята. Като че ли при хората има тенденция към изравняване на проявите у мъжа и жената. Това е стремеж към единство, хармония и уеднаквяване. Обединяването на силите от двата полюса е израз на духовната еволюция на човека. Поначало всеки индивид при хората носи в себе си заложен мъжкия и женския принцип, физиологично това се изразява в това, че както у мъжа, така и у жената са налице двата хормона - естрогенът и андрогенът, т. е. женският и мъжкият полов хормон. В зависимост от това кой от двата хормона преобладава, индивидът се развива като мъж или като жена. Следователно в своя първоначален вид, в своя зародиш, в своето първоначално естество човекът е единен в себе си, но по-късно се е раздвоил - диференцирал, като мъж и жена. Но днес човекът има възможност съзнателно да уравновесява силите на двата полюса, като чрез духовно развитие изгради в себе си както интелектуална, така и физическа хармония. А това вътрешно и външно хармонизиране на човека е предпоставка за постигането на толкова желаното съвършенство.

2.3. Светлината - "Светлината е свещеният огън на природата." - "Силата на човека седи в знанието, което той има за свещения огън. Човешките мисли, чувства и постъпки са форми, чрез които свещеният огън се изявява." /151-1939/ Човекът знае много малко за същността на светлината. Знаем, че без светлина животът на земята е немислим, т. е. той не би се изявил. Казва се, че светлината е енергия, сила, силово поле, кванти от енергии, фотони и т. н., които за земните обитатели идват от слънцето. Но и тези понятия, които обозначават за нас дадени явления, са непонятни по същество. Затова Айнщайн казва: "Нищо във вселената не е така независимо, така чаровно забулено с изключителен небесен чар - величествената мантия на независимостта, както светлината." / 177/ А Учителя П. Дънов твърди: "Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина те познават светлината на слънцето, която се трансформира при преминаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас." /110-1931 / "Без слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без земята. Каквото представляват слънчевите лъчи за земята, такова нещо представлява Божествената енергия за човека." /77-1926/ "Когато човек казва, че вижда нещата, това не е нищо друго освен възприемането на отражението на светлината. В този смисъл човек вижда много малко. Той възприема само няколко слънчеви лъчи, които влизат направо в очите му, получава няколко външни впечатления и казва, че вижда света... Това още не е истинското виждане." /88-1927/ Твърдението на Учителя, че виждаме само отразената или трансформирана светлина, днес се доказва на практика от космонавтите, както и от научните изследвания. Най-простият пример в това отношение е тъмното, непрозрачно небе при ясни и безоблачни нощи. Цялата вселена нашето небе над нас, е пронизана от светлината на милиардите звезди, галактики и други светлинни източници и въпреки това небето е тъмно и непрозрачно за нашите очи. Защо? Защото очите ни виждат само падащата в тях светлина, отразената такава или разсеяната от атмосферата на земята. Следователно преминаващите край нас или край земята светлини не виждаме. На Луната, където няма атмосферен слой, сенките на скалните образувания са непрозрачно тъмни. Когато човек застане в зоната на такава сянка, той става невидим за другите хора. Това доказаха американските астронавти. Освен това ние не виждаме редица още други лъчисти енергии, които пронизват вселенното пространство. Ние долавяме с очите си само една октава лъчисти енергии. Това е видимата светлина със своите седем разцветки, а другите, познати до сега на човека над 50 октави лъчисти енергии не виждаме, /виж таблицата/ Нека си зададем тогава въпроса, само това ли е светът, който виждаме чрез 7-те лъча на видимата светлина? Но в природата има и други, невключени в таблицата лъчисти енергии. Това са излъчванията на всяка жива биологическа единица /клетки, органи, организми, растения и животни, хората и т. н./ Но нека се върнем на въпроса - каква е същността на светлината, която виждаме? Представата, че светлината е съставена от частици /корпускули/ се доби чрез фотоелектрическия ефект. При облъчване на метал с ултравиолет или рентгенови лъчи, от нея излитат електрони. И обратното, когато облъчваме метал с ускорени електрони, от него излитат рентгенови лъчи. /169/ С това се стига до схващането, че светлината се поглъща под форма на отделни порции /кванти/ енергия. Тези порции /кванти/ енергия на лъчите, Айнщайн нарече фотони. Но редица наблюдения и явления ни заставят да гледаме на електроните, фотоните, квантите и т. н. не като на отделни частици, но като на вълново състояние на едно силово поле. В понятието за същността на светлината, че е електрони или други частици, има нещо парадоксално. Щом като ускорените електрони произвеждат в рентгеновата тръба рентгенови и ултравиолетови лъчи, когато попаднат върху метал, то летящите светлинни "електрони" със скорост 300 000 км/сек няма ли да произвеждат рентгенови лъчи, като попаднат върху метални руди, метали и други елементи от земната съставка? Такива наблюдения няма, тъй като това значи да бъде унищожена цялата биосфера на земната повърхност. Явно, че тук има много незнание и неяснота. "Проблемът за уеднаквяване на понятията светлинна вълна и фотони може би най-добре ще се изясни чрез явлението на поляризацията. Поляризираният чрез призмата на Никол светлинен лъч се разделя на две части, като всяка от тях има своя посока. При повторно прекарване на поляризирания лъч през същата призма се получава същият ефект, т. е. повторно раздвояване на лъча. Явно, че призмата играе ролята на класификатор на състояния, които заема дадена физическа система. Следва, че квантите на светлината са в различно ориентировъчно състояние, чиито признаци ние не можем да опишем още" - казва Херман Вайл. /169/ Затова авторът заключава, че от сега нататък трябва да се говори за различни състояния на квантите. Монохроматичният поляризиран лъч, който е минал през призмата на Никол, е отсортиран от естествения лъч, и то с непонятни качества, твърди пак Вайл. Ето, говори се за състояния на енергиите, в случая на светлината. Тези състояния се изменят съобразно условията и средата, в която попадат. В предишните глави на книгата говорихме, че Учителя П. Дънов твърди, че формите и силите в света не се изменят, не се губят, те само сменят състоянията си в зависимост в кое измерение се намират и изявяват. Виждаме, че при светлината имаме същия принцип, и то експериментално доказан. Тогава можем ли да имаме представа в какво състояние се намира светлината, която се излъчи от слънцето, след като тя е преминала през вселенното пространство? Последното има различни плътности, различни силови пояси, различно съдържание на космическо лъчение и съдържание на материални зони, които играят ролята на вселенни призми. Затова именно П. Дънов твърди, че видимата от нас светлина не е същата, която излиза от слънцето. Тя е трансформирана в други състояния, които ние още не познаваме." "Енергията, която излиза от слънцето, докато дойде до земята, претърпява ред трансформации и най-после се проявява като светлина, която ние възприемаме чрез очите си." /24-1927/ Но електроните и фотоните могат да се зародят в самата атмосфера на земята. "При преминаването на частиците на първичното лъчение през атмосферата косвено се генерира електронно-фотонна компонента на космическото лъчение, което в крайна сметка има двояк произход, фотоните възникват от разпадането на π-мезони, раждащи се в ядренокаскадни процеси; от друга страна, електроните и фотоните се създават от мюони в резултат на В-процес, спирачно излъчване и при разпадане." /195/ "Широките атмосферни порои възникват при стълкновение на първични частици, имащи енергия 5.103 GeV с атомни ядра на въздуха". /195/ Явно, че много малка е възможността ние да възприемаме чрез очите си първични слънчеви лъчисти енергии. Затова Учителя обяснява: "Светлината, която ние възприемаме чрез очите си, не иде от физическото слънце, което виждаме. Вярно е, че от слънцето се отделя някаква енергия, която, докато се възприеме като светлина, претърпява няколко превръщания. Зад физическото слънце се крие друго слънце, източник на вечна, неизменна светлина." /46-1931/ Загадъчността на светлината се подсилва и от това, което казва П. Дънов относно съществуването на "друго слънце" като източник на вечна, неизменна светлина. Съвременната наука твърди, че поляризационният принцип е универсален и засяга всички физически форми на вселената и света. Следва, че и нашето слънце трябва да има двойник. Този двойник на слънцето днес учените търсят, тъй като долавят ритмични промени в интензитета на лъчевото излъчване на същото. Двойниците обменят по принцип енергии помежду си и явно, че Учителя П. Дънов е прав със своето твърдение за друго слънце зад видимото физическо такова. Следователно ние не можем да идентифицираме истинския Първоизточник на светлината, тъй като една система в космоса никога не е изолирана. Тя е подложена на постоянни смущения. /169/ От друга страна, квантовата физика подкрепя доктрината, че цялото (като същност) представлява нещо повече, отколкото комбинацията от неговите части. /169/ Това ще рече, че светлината, която ние разлагаме чрез призми и която е трансформирана предварително от космическите призми (вселенното пространство, галактики, небесни тела и т. н.), не е нещо повече от тази, която се излъчва от самия Първоизточник. Затова и П. Дънов казва допълнително: "От слънцето например не идват никакви частици. Всяка частица само трепти на мястото си и това наричат движение." /91-1926/ "Сегашната наука казва, че светлината на звездите се подчинява на общия закон на трептенията, че имало отклонение в лъчите на светлината и това се върши под влияние на трептенията. Така е. Светлината се подчинява на един вътрешен закон, а щом се подчинява, тя си има известни ограничения. Щом има известни ограничения, тя се движи в известен кръг, по известна спирала." /71-1923/ Учителя потвърждава предположението, че светлината не се движи по права линия, а по спирала. Това трябва да е така, тъй като големите небесни тела имат мощни електромагнетични пояси, които отклоняват посоката на светлината. Пълна представа за същността на светлината ни дава следната мисъл на Учителя: "От хиляди години хората виждат, научили са много неща, но едва сега дохождат до разбирането на светлината като трептения, а трептенията - като съвкупност от възможности за проява на самата светлина. В светлината има трептения, но те не са светлина; светлината има движение, но движението не е светлина. В пространството няма никаква светлина, обаче светлината се образува на земята. Светлината, за която говорим, е физическа. Тя се възприема само от човешките очи. Говорим за електрическа светлина, тя се произвежда по друг начин. В сравнение със слънчевата светлина тя е по-груба, отразява се зле върху очите." /137-1933/ Учителя П. Дънов твърдо настоява на обстоятелството, че светлината не е самото трептение, нито самото движение, тя се изявява едва на земята, затова я нарича "физическа". Наличието на трептения в изявата на светлината е подобно на вълните, получени от падащ камък върху повърхността на водата. Вълните са израз на притегателната сила на земята (гравитацията), но самите те не са гравитация. Следва, че светлината, която виждаме, има качества, свойства и форма на изява в зависимост от средата, в която се проявява. Това становище е логическа последица от принципите, които лежат в основата на съвременната квантова физика. Квантовата физика ни довежда до ръба на философията, тъй като явленията, които тя изгражда, не могат да се анализират или доказват с познатите физически закони. Например пълната взаимозависимост между явленията в природата не отговаря на старите представи за обект и субект. Така също не може да комбинираме безогледно белезите от единичните части на дадено цяло, за да си възстановим същото. Това е така, понеже не се касае до белези на едно стационарно в същността си цяло или форма. Антисиметрията не позволява преповторението на състоянието на два видимо еднакви обекта. Лайбниц-Пауловият принцип показва, че нищо в природата не може да преповтори състоянието на друг обект. Това е принципът на изключването. Този принцип изгражда невъобразимото разнообразие във формите на физическия свят. /169/ Херман Вайл си задава и следния въпрос: Това, което искаме да разберем, е защо светлината се емитира / излъчва/ само към бъдещето?" Физиката познава спонтанни и принудителни емисии на светлината, но всъщност съществуват само спонтанни емисии, но не и спонтанни абсорбции. Тази асиметрия се обяснява с аргументите на вероятността от същия тип, която доведе до закона на увеличаващата се ентропия. /169/ Принудителните процеси, свързани със синтез, не са естествени и ако съществуват, трябва да са предизвикани от допълнителна сила или енергия. Това е така, защото в природата съществуват бариери, които възпрепятствуват материята да се разлага или изгражда безпричинно. Интересно е още това, че докато на самото слънце (според учените) и звездите като източник на енергия е градивният процес, т. е. изграждане на по-тежки химически елементи от по-леките такива, то на земята източникът на енергия е разрушителният процес - разграждане на елементите по една или друга причина. Тогава излъчването на светлина от нашето физическо слънце е процес, свързан с разглеждане на материята или отражение от друг източник. В този смисъл Учителя твърди: "Светлината се проявява на земята, но не иде от земята. Светлината, която виждаме, е отражение на слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Значи, докато дойде на земята, светлината претърпява няколко превръщения: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на земята." /147-1937/ "Свърже ли се човек със слънцето на физическия свят, едновременно с това се свързва с още две слънца: със слънцето на духовния свят и със слънцето на Божествения свят. Значи три слънца съществуват: физическото слънце (червено) - изгрява от изток; духовното (аметист-виолет) - от запад, а Божественото (бяло) - от зенита, т. е. от горе - от север. Физическото слънце се движи в границите от изток към север. Духовното слънце се движи в границите от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. Физическото слънце има четири точки, духовното - шест, а Божественото - една. /134-1932/ Сведенборг /184/ твърди също, че "В духовния свят съществува друго слънце, което нито изгрява, нито залязва, а стои високо между зенита и хоризонта, поради това ангелите имат вечна светлина и пролет." По-нататък Сведенборг твърди още, че всяко първично въздействие или влияние се извършва от едно-единствено (Божествено) слънце, духовното влияние - чрез духовното слънце, а природообразното - от природното (физическото) слънце. Същевременно духовният свят дава подтик на всички изяви на физическия свят. Но духовното влияние е тясно свързано от състоянието на Любовта и Мъдростта у човека. За своеобразността и тайнствеността на светлината говори и фактът, че тя не отслабва в зависимост от разстоянието, което е преминала. Всички известни досега други енергии са зависими от разстоянието, което минават. Това качество на светлината говори за вероятността, че светлината е силово поле във вселенното пространство и действащо във всички посоки и разстояния с неизменна сила, влияние и ефект. С това класическото правило за сумиране на скоростите не важи за светлината. Ако светлината се излъчи в посока на въртенето на земята, то тя си запазва скоростта от 300 000 км в секунда въпреки скоростта на земното въртене от 30 км в секунда. Айнщайн показа, че никое тяло не може да превиши скоростта на светлината. Допълнителни импулси, отдавани на дадено тяло, ще дават толкова по-малко нарастване на скоростта, колкото повече скоростта на тялото се приближава до скоростта на светлината. Свойствата и потайнствеността на светлината подтикна учените да считат, че вълновите и корпускулярните свойства на същата не са характерни само за нея, но и за всички микрообекти на материята. Луи дьо Бройл е този, който прокара тази мисъл, че веществото е израз на вълни. А. Е. Шрьодингер и В. Хайзенберг създават в 1926 година вълновата теория за движението на частиците. Всички събития, казват тези автори, които се разиграват в микросвета, са вълнови процеси и само такива. /192/ Горните твърдения не може ли да ни насочат на мисълта, че всичко в света, във вселената и природата е израз на вълнови силови процеси, които произхождат от една-единствена сила, от един-единствен източник? Също така, че тази разнообразност на вълновите процеси в света не е ли създадена от обстоятелството, че първичният източник трябва да се изявява в различни среди, в различни измерения, като инволюира от висшето към елементарното?... Тъй като Н. Бор казва: "В образа на вълната има неограниченост в пространството. В образа на частицата има концентрираност в една точка" /216 - Данин/. Тези два образа са присъщи на светлината, колкото и абсолютно несъвместими да са те. Но Н. Бор намира, че тези два образа на светлината се допълват взаимно, за да се даде възможност светлината да има универсалност в проявите си. По данни на Учителя П. Дънов, както и на Евангелията, светлината има две лица: едното е самата видима светлина, а другото е тъмнината. Последната от научна гледна точка трябва да приемем като светлината в покой. В подкрепа на горното П. Дънов казва: "Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечер, е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото в света всичко е светлина. Казва се в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе." /72-1924/ Учителя дава допълнителни характеристики за двояката изява на светлината, както следва: "В природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които за разлика от светлинните лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат отрицателни чувства като омраза, завист, злоба, лукавост, лицемерие и т. н." /4-1922/ "Белите лъчи имат свои специфични белези. Така и черните лъчи имат свои специфични белези. Едните и другите лъчи взаимно се преплитат, като образуват два триъгълника - единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу." /4-1922/ Тук принципът на допълнителността във физиката се подсказва и от П. Дънов в лицето на двата вида лъчи - черни и бели, които се преплитат и допълват в изявите си. Макар и несъвместими на пръв поглед, тези две лица на светлината - видимото и това в покой, са явно израз на една и съща сила, енергия или източник. Двата триъгълника, за които говори Учителя П. Дънов, е всъщност звездата на Соломон, т. е. свещената шестолъчна звезда на евреите. "Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява... Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината - процес на познаване на Бога, познаване на Любовта." /2-1922/ "Адът, това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек може да се развива. Светлината там е черна като катран -нищо повече. По-право там няма светлина." /13-1924-25, „Съсредоточение“, МОК, 30 ноември 1924 г./ "За физическия свят светлината е едно нещо, а в духовния - друго. Колкото се качвате по-високо, понятието ви за светлината се разширява." /44-1930/ Че лъчистите енергии във вселената трябва да произхождат от един-един-ствен източник, се приема все повече от болшинството учени. Първоначалната енергия може би е все пак гравитационната сила, която ние познаваме само чрез изявите си, но по същество е напълно непонятна. В подкрепа на това становище е и това на Ефремов / 199/, който казва: "Съгласно теорията, в разработването на която е взел участие и самият Хойл, големите маси, съсредоточени в малки обекти, се свиват неудържимо, т. е. колапсират до свръхплътно състояние /сингуларност/, като отделящата се при това гравитационна енергия по някакъв начин се превръща в лъчение." След като се запознахме с това какво знае човечеството за същността на светлината и за нейните първоизточници, нека се спрем по-обстойно на значението на светлината и нейните съставки върху живота на земята. "Съвременната наука е дошла до положение да разлага светлината на седем различни краски, но светлината съдържа в себе си още 12 течения от 12 различни извора. Значи светлината е съставена от 12 вида материя, необходима за създаването на човешките добродетели." /90-1927/ Разгледахме проблема, че първичната светлина се видоизменя или трансформира в много видове съставки или краски, като преминава отделните сфери на вселенното пространство и силовите пояси на земята. "Земята е обвита от 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата светлина. Всеки обръч пречупва светлината по свой специфичен начин. Това показва, че тия 12 обръча не са в едно и също положение. Същевременно всеки обръч е направен от особена материя, много тънка, през която проникват съответни за нея сили." /90-1927/ Това твърдение на П. Дънов се покрива напълно със съвременното твърдение на учените, че около земята има многопластово разположени силови пояси. Те произхождат или от "слънчевия вятър", който облива повърхността на земята, или от силовите (електромагнитните) залежи на самата земя. Взаимодействието на тези силови зони се изучава понастоящем, за да се установи влиянието им върху трансформирането на светлината. Например лъчевият максимум на слънцето лежи в жълто-зеления диапазон, а ние виждаме слънцето жълто, тъй като дълговълновото жълто лъчение се пропуска от атмосферата по-добре. А небето се вижда синьо, тъй като атмосферата разсейва най-силно късовълновото синьо лъчение. /162/ Озонът и кислородът, от друга страна, задържат значителна част от вредната за живите форми късовълнова виолетова съставка на светлината. Водните пари от своя страна задържат дълговълновите ултрачервени топлинни лъчи, като с това предпазват от прегряване на земната повърхност. Значителна част от йонизиращите корпускулярни лъчения на вселената се трансформират от атмосферата в по-малко вредни съставки. Така земята с нейната атмосфера се самозапазва от вредните за биосферата лъчения. "Светлината е материална сила - казва П. Дънов - подобно на извор. Тя полива всички живи същества, хора, растения, животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение светлината и водата представляват една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте в крайно разредяване, ще получите материята на светлината." /118-1929/ Това твърдение на П. Дънов се доказва и днес, като знаем, че самите атомни съставки на химическите елементи, в случая водорода и кислорода на водата, могат да бъдат източник на светлина, когато настъпи обмен на електрони в техния електронен слой. Малко ни са знанията и за строежа на самото слънце като източник на светлина. Интересно е твърдението на Учителя П. Дънов. "Според най-новите теории вътрешността на слънцето е твърда и там живеят разумни същества, а повърхността му е нагорещена с висока температура. Това именно го предпазва от нападение." /153-1941 / Говорихме вече, че слънцето има двойник, от когото то получава първичната енергия, за да може да излъчва светлина. "Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават земята, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога - като празен мехур. И техните заключения за земята ще бъдат относителни." /47-1932/ Не трябва да забравяме, че между всички небесни тела, между всички вселенни образувания има взаимовръзка и взаимно влияние. За пример ще вземем връзката между нашето слънце и планетите около него. "Значи от слънцето излизат кръгове, които минават през всички центрове на планетите. Това са все електрически течения, които правят тези кръгове. Значи има различни течения от слънцето, които отиват към различните планети, но има и други течения от различните планети към земята. Може да се нарисува картина, да видите как слънцето съставлява част от друго слънце, около което също има течение, но те са по-интензивни в своите трептения." /12-1924-25/ "Светлината и топлината на физическото слънце не са Божествени, но светлината и топлината на духовното слънце са Божествени." /86-1927/ "В бъдеще слънцето няма да задоволява човечеството, и то ще изчезне. Тогава пък сам Бог ще бъде слънце на живота." /80-1927/ Какво са краските на бялата светлина? Имат ли те някакво значение за живота на земята? И защо въобще светлината трябва да се представя от цяла октава различни краски? "Всъщност дъгата не се състои от седем, а от десет краски: първите три са основни, четири са производни, а останалите три - принципиални." /24-1927-28/ "Седемте лъчи на дъгата са сигнали, които се изпращат за връзка със земята. В тях има цяла азбука и ако вие виждате добре, ще забележите за пример, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Аз не искам да зная какви трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божествено благословение, Божествено изобилие, врата, през която идват всички блага от невидимия свят." /72-1925/ "Според средата, през която цветовете минават, се дава и тяхното тълкуване. За пример, когато средата е гъста, червеният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. За портокаловия цвят казват: човек трябва да се индивидуализира. За зеления цвят казват: човек трябва да бъде материалист. Щом дойдат до жълтия цвят те казват: човекът има интелект, но трябва да го използва за себе си. За виолетовия цвят казват: като човек има сила, ще трябва да я държи само за себе си. Всички цветове са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами." /77-1926/ "По-напредналите същества пък дават друго тълкуване на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Портокаловият цвят означава индивидуалността у човека, която трябва да се посвети на служене на Бога. Зеленият цвят означава растенето и развитието. Човек трябва да работи за своето усъвършенствуване. Жълтият цвят означава човешката интелигентност, която да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят - служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на хората." /77-1926/ Основните три цвята на светлината са червен, жълт и син. Комбинацията от тези три цвята дава производните: оранж, зелен, светлосин, тъмносин и виолет. Всичките заедно смесени зрително дават белия цвят. Въпросът е дали тези комбинации на цветовете отговаря на добродетелите, на които те отговарят? Ако вземем основните три цвята и отговарящите на тях добродетели: любов, мъдрост и истина (червен, жълт и син), то червен + жълт цвят + оранж, т. е. индивидуализъм, тъй като липсва мъдростта - синият цвят. Жълт + син = зелен, т. е. мъдрост и истина заедно без любовта води към материализъм. Син + червен = виолет, т. е. истината и любовта заедно без мъдростта води до себизъм, егоизъм. Но трите основни добродетели (или цвята - червен, жълт и син) заедно дават пурпурния цвят, т. е. цвета на съвършенството. А всички краски, смесени, казахме вече, дават белия цвят (краска), т. е. краската на Първоизточника - Бога. Знаменателно е това съвпадение на комбинациите на краските със съответните добродетели у човека. Това обяснява например защо човек, който притежава добродетелите на любовта и истината, без да познава мъдростта, става предимно себичен и егоистичен. Той е изцяло под влиянието на виолетовия цвят в материалната среда. Той мисли само за себе си и подценява другите. А човек с любов и притежание на мъдростта, без да му е позната истината, е под влияние на оранжевата краска, т. е. индивидуалността, и мисълта, че стои далеч над другите. Друг пък, който има мъдрост и се е насочил правилно към истината, изпада под влияние на зелената краска, т. е. на физическия растеж и материалния свят. Липсата на любов го лишава от любвеобилност, щедрост и духовност. Единствено притежаването на Любовта, Мъдростта и Истината (червената, жълтата и синята краска) осигурява правилно и пълно духовно развитие на човека, сигурно ориентиране по пътя на съвършенството (пурпурния цвят). Учителя П. Дънов казва в това отношение следното: "Какво показва например червеният, синият, жълтият или белият цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която отделя някоя планета, е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея, са крайно егоисти; когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там, са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Когато всичките цветове се съединят заедно, те образуват белия цвят - цвета на хармонията." /85-1926/ "Мъдростта поддържа жълтия цвят, Любовта - червения, а Истината - синия. Когато тези три основни цвята се съединят в едно, образуват четвъртия производен цвят - пурпурния." /147-1937/ "Всички цветове, това са космически сили, които проникват целия космос. В Писанието се казва, че Бог е светлина. Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички други цветове. Всички други цветове са видоизменение на Божествения цвят." /71-1923/ "Седемте цвята, казва П. Дънов, представляват седем разумни свята, които изпращат на земята по един цветен лъч. Седемте цвята представляват слънчевият спектър. Колкото по-силен е цветът, толкова по-близо е до нас светът, който изпраща този цвят. Колкото повече се отдалечаваме от един свят, толкова повече и цветът на този свят отслабва. Всички същества на земята са потопени в зеления цвят." /21-1925-26/ "Съществата, които изпращат живот на земята, изпращат червения цвят, именно като символ на живота. И червеният цвят от своя страна е съставен от седем цвята с различна интензивност на вибрациите и с различен брой на вибриране. Човек с добре развито око може да различава седем краски на червения цвят и разумно да ги използва." /21-1925-26/ "Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на Любовта. Той е толкова чист и деликатен, че ако се докоснеш до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот, но колкото повече слиза надолу от една гама в друга, той става все по-гъст и по-гъст, докато във физическия свят този цвят действува възбудително на хората." /6-1923-24/ "Енергиите, които излизат от слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи още преди изгряване на слънцето. Зората дава на човека такива енергии, каквито никоя друга сила не е в състояние да му даде. Светлината, която няма образ, е по-силна от тази, която има образ." /22-1926-27/ "Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчите са много силни и не действуват добре върху човешкия организъм. Равните слънчеви лъчи действуват особено добре върху анемични хора. Хората не познават още какво нещо е слънцето. Те познават донякъде само физическата страна на слънцето. За да не се влюбват в слънцето, Мойсей е забранил на еврейския народ да се кланят на слънцето." /21-1925-26/ "Червеният цвят действува на аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действува върху личния живот на човека, прави го индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокоява. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например - тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действуват успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнитните и електрически течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека." /21-1925-26/ "Мнозина говорят за нас (от Бялото Братство), че сме посрещали слънцето, наблюдавали сме изгряването му. Питам: кой не мисли и не говори за слънцето? Всеки търси слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от слънцето. То носи живот. Всяка култура се дължи на слънцето. Аз не говоря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за друго слънце, което не е видимо. То е зад физическото слънце, то произвежда всички невидими резултати." /62-1923/ "В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после - през портокаловия, сега е в зеления, а след него ще влезе в ясно синия цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят." /86-1927/ И все пак за нас остава тайна същността на светлината. Тя съгражда живота, но е и незаменим помощник на човека в неговия стремеж към знание. Чрез спектралния анализ се изследва съставът на материята на звездите. Чрез движението на слънчевия лъч в пространството се изследва гравитационното поле на звездните образувания на вселената, тъй като тя се огъва под влияние на това поле. Чрез промяната на дължината на вълната на светлинните съставки се изследва големината на масата на вселенните тела. Чрез скоростта на светлината се доказват парадоксите на забавянето на времето и промяната в метричните свойства на формите. Значи не само че без светлината няма да има живот на земята, но без нея няма да има знание и наука.

2.2.3. Физиката в природата Върху проблемите на съвременната физика говорихме в предидущите глави на книгата. Засегнахме успехите й при разкриване строежа на материята, този на силовите полета, трансмутацията на последните в материални частици, строежа на света и все пак остават много проблеми недоизяснени. Бихме се запитали също докъде стигат възможностите на физиката? Математиката, физиката и астрофизиката навлязоха тъй дълбоко в битието на вселената, че човек остава с впечатлението, че неговите тайни са напълно разяснени. Енергиите и силите, които лежат в основата на физическия свят познаваме, само като изява, но тяхната същност е неизяснена. В това отношение Учителя П. Дънов задава следния въпрос: "Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която не е материална, да има допирни точки с това, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина, пък и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен." /64-1924/ "Първите три състояния на материята (твърдо, течно и въздухообразно) са известни на всички, но какво знаете за лъчистата материя?" /44-1930/ Днес учените твърдят, че в строежа на атома вземат участие над 35 вида елементарни частици. Казва се, че тези частици са плод на силови полета, и то като силови възли на същите. Но самата същност на силовите полета - произходът им, остава неизяснена. Казва се, че енергиите имат три вида състояния: състояние на покой, състояние термично и състояние лъчисто. И толкова като констатация, но същността им - неясна. В този раздел искаме да се опитаме с помощта на Учителя П. Дънов и учените да хвърлим известна светлина. Херман Вайл /169/ разсъждава така: "Още Демокрит, по-късно Платон, Галилей, Дескарт и др. са съзнавали, че възприятията на нашите сетивни органи са субективни. Колко друг щеше да изглежда за нас светът, ако нашето око би било способно да долавя други дължини на вълните или ако физиологическите процеси в ретината превръщаха безкрайно измерните физически съчетания на цветовете не само в двумерна разнообразност; и ако тези съчетания възприемахме в 3 или 4 измерима многообразност." Тогава: "Конструкцията на този обективен свят, представен само от символи, от който в моето виждане се познава само непосредствено даденото, ще се разгръща в различни степени. Процесът ще се разкрива от степен към степен -като явление на една по-висша действителност." /169/ /X. Вайл/ С изграждане общата теория на относителността на Айнщайн физиката се освободи от пространството и времето като представа за конструкционни средства на обективния свят. Но X. Вайл казва, че нашето фундаментално познавателно-теоретично мнение е обвързано с две противоречиви двойки: субективно-абсолютното и обективно-релативното. Това е така, защото, ако се стремим да опознаем абсолютното в природата и света, не можем да прескочим субективността на нашето естество. От друга страна, искаме да бъдем обективни при тълкуването символите на природата. Но тази обективност не може да бъде реална, ако не предвидим относителността на явленията в природата. Следователно ние трябва първо да познаваме добре себе си, за да отдиференцираме субективността на виждането си, и, второ, трябва да имаме предвид, че явленията в природата не са дадени веднъж завинаги, а постоянно се изменят, като експанзират или еволюират. В крайна сметка има ли разлика между енергия и вещество? Съвременната квантова механика показа, че частиците и полетата, т. е. представите за прекъснатост и непрекъснатост, които се разглеждаха като две различни форми, две разновидности на материята, се оказаха две прояви с една обща същност, две страни на единната материя. /195/ Значи веществото представлява огромни запаси от енергия и енергията представлява веществото. Следователно веществото е там, където концентрацията на енергията е голяма, а полето е там, където концентрацията на енергията е малка. /202/ В тези научни констатации намира отговор въпросът на Учителя П. Дънов - "Какво знаете за лъчистата материя?", който цитирахме в началото на тази глава. Следва, че всичко в света е лъчиста материя или просто с една дума - светлина. Материалният свят е лъчиста енергия, концентрирана в отделните форми на природата. Докато гравитацията изгражда неорганичния свят, светлината изгражда органичния. Затова П. Дънов казва дословно: "Явленията от физическия свят трябва да се превеждат с езика на духовния свят и обратно - явленията на духовния свят трябва да се превеждат с езика на физическия свят." /1-1922/ Каква задача има тогава материята, т. е. концентрираното състояние на енергията? - "Разбира се, че материята съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота." /135-1933/ Явно, че материята е проява на една по-висша разумност и че тя служи като основа за проява на живота в сферата на физическия свят. Защото "Трансформирането на енергиите подразбира разумност. Смяната на енергиите, трансформирането на енергиите, сгъстяване и разширяване на енергиите, това са форми на един разумен живот, извън човешкия." /15-1923/ Но тук лежи един принцип на свободата, тъй като "Колкото повече се разредява материята, толкова повече изчезват ограниченията. Твърдото вещество е ограничено във времето и пространството. Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода." /50-1933/ "Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста и по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, трябва всякога да се изхожда от нейното първично състояние." /3-1922-23/ Учителя П. Дънов счита, че видимото за нас състояние на материята е плод на материя, която е хиляди пъти по-лека, по-чиста и по-финна. А това не са ли непознатите по същество лъчисти енергии? Защото материята на физическия свят, включая и газовете, са ограничени от време-пространството, както казва П. Дънов, а лъчистите енергии като светлината са извън ограниченията на тези тримерни вектори. Хората познават косвено четири основни лъчисти сили: гравитацията, силните ядрени, слабите ядрени сили и електромагнитните енергии. "Животът без тези сили би бил немислим. Електромагнетичните сили имат общ произход, обща природа и много други сили на природата. Те приличат до голяма степен на гравитационните сили на природата." /162/ От горните мисли можем да извадим заключението, че всички лъчисти енергии и сили имат един-единствен произход и източник, който не ни е известен. В тази насока са и констатациите: Електронът, който е 2000 пъти по-малък от атома на водорода (най-простата форма на атом), навярно не е никаква частица, а просто електрозаряд, а с това и неговата маса да е от електромагнетичен произход." /168/ "Основно погледнато обаче, ние не знаем нищо за заряда." /162/ Зарядът трябва да е всъщност способността на частиците да влизат във взаимоотношение помежду си." /162/ Предполага се, че законът, въз основа на който се извършват обменните действия на зарядите, е подобен на този на гравитационните сили." /162/ Ето учените се приближават до идеята, която дава Учителя П. Дънов за така нареченото "първично състояние на материята". Следователно силовите полета, или лъчистите състояния на материята, трябва да считаме като сходни помежду си, еднакви по същество, но различни в изявата си. Тук се касае до една-единствена сила, едно силово поле, което в зависимост от условията и средата (измерението), в които ще се изяви, изпада в различни състояния и придобива различни качества. Айнщайн през целия си живот работи, за да докаже единството на четирите познати силови полета (гравитационното, електромагнитното, слаби въздействия и силни въздействия) и да изгради една теория за полето. Той пише до своя приятел Соловин: "Единната теория на полето е завършена. Въпреки всичките мои усилия не мога да я проверя по някакъв начин. Това положение ще се запази дълги години, още повече че физиците не приемат логическите и философски аргументи." /185/ Айнщайн схващал усилията на човека да си представи картината на физическата вселена като усилия на рибата да добие ясна идея какво точно е водата. /177/ Върху единната теория на полето работиха и учените X. Вайл, Едингтон и Шрьодингер, но доказването й засега остава вън от възможностите на човека. Затова Учителя П. Дънов казва: "Някой иска да разреши въпроса за материята. Преди да си отговори на този въпрос, що е материя, той трябва да изучи всички форми, чрез които материята се проявява. Защото формите на материята отговарят на различните видове количества енергии." /118-1930/ Ето и Учителя счита, че една единна сила, поле или енергия може да се изяви в различни форми поради различното видово състояние на същите. Явно, че средата, сферата, измерението, в което ще се изяви "Първичната сила", изисква различно нейно състояние. "Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една велика тайна за нас." /113-1930/ "Много нови теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстройвали нервната си система. Теорията на Айнщайн например създаде голямо умствено и нервно напрежение на учените." /111-1939/ "Сега според тази съвременна относителна реалност, според теорията на Айнщайн, всички хора признават, че науката е една относителна реалност, а досега мислеха, че е една положителна реалност." /71-1923/ Затова: "Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално. Всяко нещо, за което може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия."/63-1922/ Ето Учителя П. Дънов ни дава ключа за разясняване на този (спорен) щекотлив въпрос. Тъй като физическият свят е относителен, т. е. проекция и творение на по-висши сили, а от това и доказуем, то той по същина не е реален. А самите сили, творци на физическия свят, които ние не можем да обясним и докажем, са самата реалност. Те са вечни, неизменни и първични, но недоказуеми за нас. Ние можем само да мислим за тях, поради което "всяко нещо, за което може да се мисли, е реално". Мисълта на човека е пряк творчески акт на реалния първичен дух на човека и може да контактува с тези Първични източници на света. До първата четвъртина на двадесетия век се смяташе, че там, където няма вещество, не може да съществува поле (силово поле). Тази бе и грешката на Айнщайн, който поддържаше това становище. Но законите на интерференцията и разпространението на светлината показват, че тя съществува и се пренася без наличието на материята, т. е. в абсолютно празно пространство. С това светлината стана вълново поле при отсъствие на теглова материя. Този факт Учителя П. Дънов изяснява така: "Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения. Например нарисуват една картина на платно. Тази картина е поставена на платно - плоскост (второ измерение), значи тя се простира в света на второто измерение. Обаче същата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после същата картина може да се представи извън трите измерения, да се нарисува в мисълта. Това наричат философите състояние извън времето и пространството." /4-1922/ Следва, трябва пак да подчертаем, че физическият свят трябва да е отражение в трето измерение на един "идеен свят", който не е материален както силовите полета и енергии. Мислите, идеите, въображаемите картини са форми извън времето и пространството. Те съществуват, без да бъдат регистрирани от нашите пет сетива. Мисловният творчески акт на човека е от сфера над третото измерение. Така например Айнщайн чрез логическо мислене и дедукция, или както казва той самият - чрез "чиста мисъл", идва до идеята за теорията на относителността. След това той самият я изразява вече чрез математически формули. По този начин са открити всички елементарни частици на материята - около 35 на брой. Чрез "чистата мисъл" Макс Планк (1900 г.) предложи теорията за квантите за разпространение на електромагнитните енергии. Айнщайн (1905 г.) предложи фотоните като единица мярка за разпространение на светлината. В 1924 г. се дойде до идеята, че и електроните на атома имат качествата на вълнообразно разпространение на енергиите. /162/ "Излъчването на фотони (светлина) не значи, че те са съществували в елементарните частици. Те просто се произвеждат по време на излъчването на частиците. /162/ Знае се днес, че всички елементарни частици на материята имат двойници (електрон-позитрон, антипротони, антинеутрони и т. н.). А от това следва, че и целият свят има двойник-антивселена. Явно, че поляризационният принцип по същество е универсален. Учителя П. Дънов използва този поляризационен закон, за да ни онагледи някои страни на живота. "В природата съществуват два главни закона на привличане и отблъскване. Ако две същества с еднакви стремежи и идеали се докоснат, веднага ще се отблъснат. Те имат допирна точка помежду си. Благодарение на еднородността на силите на тия тела те се отблъскват и стоят на известно разстояние едно от друго. В противен случай всички тела в природата щяха да бъдат на близки разстояния едно до друго и щяха да образуват една еднородна хомогенна маса. За да се привлекат две тела, те трябва да имат противоположни сили или стремежи помежду си." /22-1926-27/ С тази мисъл можем да си представим както картината на експанзията Големия взрив в света, т. е. сътворението на вселената, така и колапса на същата след известен период. Тази пулсация на света явно стои в основата на поляризацията. Раздробяването - експанзията, или още раздалечаването на материята трябва да приемем като отблъскване на масата сама в себе си /Големия взрив/, тъй като тя е постигнала максимална еднородност -хомогенност на състоянието си. Но в процеса на експанзията - раздробяването, настъпва индивидуализацията на масата, т. е. нейното отдиференциране по състояние и качества, по вид и съдържание. Нарушава се еднородността, хомогенността на състоянието на масата. При максимално отдиференциране, различие на състоянието на масата, т. е. при пълна поляризация, започва процесът на еволюцията, т. е. съзряване и привличане от Първопричината. Тези процеси на привличане и отблъскване срещаме навсякъде във вселената: при структурата на материята, в органичната материя, в биосферата на земята /мъжки и женски пол/. Крайният стадий на еволюцията е сингуларността с Първопричината - Бога. "Според източната философия сливането на душата с единното Цяло подразбира състояние на Нирвана -сливане с Бога, т. е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но сливане с Бога, т. е. връщане в първоначалното му състояние. Преди да слезе на земята, човек е бил в Нирвана, в края на краищата пак се връща в Нирвана." /62-1922-23/ Древните са познавали двете фази на живота и света, наречени от учените "дихание на вселената" или още фазите на експанзия (разширение - индивидуализиране) и тази на колапс (сингуларност), т. е. сливане в едно Цяло. Тези истини древните са отразявали в легенди, символични разкази, предания и религии. Днес физиците виждат самообмена на частиците на материята като явление, имитиращо това на цялата вселена. "Превръщането на една форма микрочастици в друга става следователно чрез обмен на кванти. Какъв вид кванти ще емитират или абсорбират частиците, зависи от техния заряд... Но частиците могат да абсорбират и кванти, които сами те са емитирали преди това. Това е процес на обмяна със самите себе си. Нарича се още обменен процес на частиците с вакуум. А вакуумът не е празно пространство, то е изпълнено с кванти или частици с извънредно ниска енергия, което ги прави невидими за нас... Значи материята изпада в разредено или невидимо състояние, както и в сгъстено състояние - видимо за нас. Ето как се осъществява пълно единство в света. Този кръговрат на живота на микрочастиците и вселената наблюдаваме навсякъде в живота на биосферата на земята. Защото животът, както казахме вече, е единен, но различно се изявява. Живите форми се различават по това, доколко могат по-пълноценно да изявят живота. Колкото на по-високо еволюционно стъпало стои една жива форма, толкова по-пълноценно се изявява животът чрез нея. Айнщайн със своята теория на относителността е искал между другото да отстрани трудностите и противоречията в теорията за единното поле. Тя формулира по-общи механични закони; тя заменя два закона за съхранението в един; тя изменя нашето класическо понятие за абсолютното време; тя образува обща основа, която обхваща всички явления на природата. /202/ Учителя П. Дънов разглежда тези проблеми по следния начин: "Какво се разбира под думата "поле"? - Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно те се намират в известни съотношения помежду си. Никой не може да живее сам за себе си." /45-1931/ Следва, че единството и универсалността са основни принципи в природата и вселената, от които никой не може да се освободи. Само сплотеността и хармонията в цялото многообразие на света може да осигури нормални взаимоотношения. • "Увеличаване и намаляване на материята, т. е. сгъстяване и разреждане става навсякъде в природата." /20-1925-26/ "И когато в една област животът замира, всъщност той не замира, но се трансформира от едно състояние в друго. И това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение произвежда живот. Смъртта е процес, който приготовлява почва за нов живот." /15-1923/ Следва, че явленията като сгъстяване и разреждане, експанзия и колапс, смяна на състоянията, трансмутиране на енергиите и на самата материя, смърт и раждане в биосферата на земята са процеси синоними и еднородни, целящи да поддържат света в една обща хармония и да има вечно освежаване и младост. В биологията е типично трансмутирането на формите при наблюдаване живота на какавидата, личинките и на поповата лъжичка. Те са фази на един нов живот - на пеперудата, на комара и на жабата, но същевременно "смърт" за тях самите. Но въпреки всичко остават за нас, хората, още съществени неясноти за живота на неорганичната и органичната материя. Например "В природата съществува закон за запазване броя на частиците при неорганичната материя. Така разликата между броя на лептоните /леките частици/ и анти-лептоните преди реакцията е равна на съответните частици след реакцията. Аналогичен е законът и при тежките частици. Защо остава разликата между броя на лептоните и този на анти-лептоните във вселената непроменена, ние и до днес не знаем." /162/ "В макросвета не съществува такъв закон (както при микрочастиците), тъй като би се стигнало до поразяващи ситуации. При случай например при запазване на човешките индивиди (както при микрочастиците) би трябвало да се раждат винаги двойки деца - момче и момиче едновременно. Тогава при опит тези индивиди да образуват семейство те веднага ще изчезнат (ще анихилират, както е случаят с частиците и античастиците). /162/ В последно време бяха открити нови микрочастици на материята, които в сравнение с π-мезоните, които са най-късо време съществуващи, са почти безсмъртни. Тези нови частици трябва да съществуват само 10-23 секунди и пробягват разстояние колкото диаметъра на протоните (10-13 см.) Тези нови частици нарекоха резонанси или зенонони. Те са всъщност междинно състояние на материята. Счита се, че всяка по-голяма елементарна частица е композиция от всички останали частици. Американският учен Гелман откри, че съществуват частици с накърнен спин, т. е. не цял, а 1/2 от спина. Тези частици той нарече кварки, което значи "нещо немислимо". Комбинацията от кварките изгражда всички останали частици на материята. А това налага мисълта, че трябва да има още много неоткрити от човека частици. И действително на 31 януари 1964 г. бе открита експериментално частицата Омега. Тези данни говорят недвусмислено, че частиците са само състояние на енергиите или на силовите полета. Затова в 1925-1926 г. цюрихският професор Ервин Шрьодингер обоснова вълновата механика, според която няма частици в света, а само вълни на енергиите. Според него вълните на енергията се наслагват и образуват гребен - "Вълнов пакет", който се проявява като частица. А Нилс Бор подчертава, че тези вълни разказват не за материалното естество на електроните, атомите и кварките, а за тяхното поведение. /216/ "Атомът не помни своята история. Той винаги е като нов. Природата е намерила най-верния начин да запази материята от увяхване: освободила е от миналото нейните първооснови. Вечността се материализира не в неизменността на материята, а в това, че всичко, което става в нейните дълбочини, става всеки път като за първи път." /216 - Данин/ Явно, че във вселената има неотклонен кръговрат, при който нищо не се губи. Има само смяна на състоянията. Принципът на вечното подмладяване намираме и в биосферата. Значи навсякъде властвува един универсален закон за запазване на енергията и нейните форми. И защо е така? Учителя П. Дънов отговаря: "Голямото трябва да се смалява, за да бъде достъпно; малкото трябва да расте и да се уголемява, за да се познае и изучи. /154-1942/ "Великите неща се смаляват, а малките растат и се увеличават. Ето вселената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването." /49-1932/ Това ще рече, че в малките неща трябва да виждаме смаленото голямо, а в голямото - проектираните малки. Атомът със своята конструкция, съдържание на сили и силови полета трябва да отговаря на тези на вселената. И обратно, в образа на вселената трябва да виждаме естеството на нейните най-малки елементи - микрочастиците. Силовите полета, които изграждат атома и вселената, са едни и същи, само че изявени във форма, която отговаря на големината на обекта. Учителя П. Дънов твърди, че: "В математиката тук на земята частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика обаче има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част." /65-1922/ Днес науката напълно потвърждава това становище на Учителя. Видяхме, че микрочастиците отразяват състоянието на вселената, и обратното. В органичния свят всяка клетка на един организъм съдържа пълна информация за вида и структурата на цялото, от което е отделна клетка. Последната може даже да възпроизведе целия организъм. Ето защо в математиката се твърди, че единицата е най-голя-мото число, както и клетката или семката - най-голямата единица в биосферата на земята. "Зомерфелд изчислил картината на атома, която преди една година Нилс Бор вече беше видял в Манчестър. Електронът се носи по елипса като истинска Кеплерова планета. Но поради това, че в тази разтегната орбита голямата му скорост непрекъснато се изменя - на отдалечените участъци тя е по-малка, на близките - по-голяма, по време на полета масата на електрона забележително се променя и той не се връща след всяка обиколка на същото място, а образува извивка след извивка и очертава красива розетка. И се получава така, че електронът участвува не в едно, а едновременно в две периодични движения: лети по елипса, а елипсата се върти около ядрото." /216/ Тази конструкция и динамика, залегнала в живота на атома, откриваме и в нашата слънчева система, както и в конструкцията и динамиката на галактиките и вселената. А това потвърждава становището на Айнщайн, че законите, които лежат в основите на физическия свят, са универсални за всичко в него. "Стълбата на разрешените енергийни нива в атома притежават едно забележително свойство: колкото по-високо се издига тя, толкова по-ниски стават стъпалата й. С отдалечаване от ядрото разрешените нива все по-малко се различават от съседните. В края на краищата се сливат в една полегата линия. Значи честотата на излъчваната светлина изобщо не зависи от честотата на въртенето на електрона в атома. Това е огромно завоевание. Тогава теорията на Бор трябва да е правилна" - е казал Айнщайн. /216/ "Принципът на съответствието позволи на Н. Бор да изчисли излъчването на атома като музикален акорд. Всяка линия от спектъра със своя цвят и яркост представя в този акорд отделен чист звук със своята височина и сила. Разликата беше само в това, че при акорда всичките звукове се разнасят в един момент, докато атомът може да изпусне в един момент само един квант. Но достатъчно беше вместо думата "атом" да се постави думата "атоми", и математическият образ на акорда ставаше точен. Това е музиката не на един атом, а на огромен атомен оркестър." /216/ "Така в спектъра на елемента натрий най-силно свети жълтата линия, сигнализирайки, че в ловенето натриеви атоми се извършва кой знае защо "жълт скок". Спонтанната вероятност е присъща на квантовите скокове и е заложена в самата природа? С такава случайност и такава вероятност на физическите събития естествознанието още никога не беше имало работа. Да се размишлява върху тези неща, беше трудно: тук някъде свършваше физиката. И започваше непроницаема философска тъмнина. И единственото, което светеше в тази тъмнина на незнанието, бяха спектралните линии: само те със своята яркост даваха свидетелски показания в полза за идеята за спонтанната вероятност на квантовите скокове." /216/ Има и друга характеристика на атома. В него не могат да се допуснат или открият два електрона в еднакво квантово състояние. Този принцип "на забраната", провъзгласен от Волфганг Паули, гласеше: в атомите не могат да се срещнат два електрона с един и същ адрес - с един и същ комплект от квантови числа. Този закон разрешава на тези конвейерно неразличими частици да притежават индивидуалност в атомното си битие - на атомната сцена. И какво стана - стигна се дотам, че на най-малките, въображаеми частици, или енергийни възли, на основните градивни елементи на материята, да предписваме индивидуалност. А това не е ли крайният предел на процеса на инволюцията? Това е дъното на многообразността на света, в което имаме непрозрачност, но силно изразена индивидуалност. Тази индивидуалност виждаме изразена в емитирането на кванти, фотони, лъчиста енергия с точно определена вълна и зрителна образност - багра. Тази зрителна образност, която долавяме като багрите на дъгата, дава характеристиката на всички живи форми в биосферата на земята. Всяко химическо съединение, всяка биологическа форма отразява или поглъща точно определена вълна от светлинните багри. В тази индивидуалност, в тази характерност навярно се крие и тайнствеността на лъчистия, на енергийния свят. И неслучайно Учителя П. Дънов говори за завета на цветните лъчи на светлината, което ще рече, че ние, хората, имаме да научим още много в тази "непроницаема философска тъмнина" на светлината. "Изобщо светът е построен от редица правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето разбиране и го определяме като положителни или отрицателни величини - казва Учителя. - Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символически." /74-1925/ "Природата не търпи застой. В нея има вечно движение, което се регулира от един специален закон. Да допуснем, че има една молекула, съставена от много атоми. Всички тези атоми се движат с известна бързина, около един център, който също така се движи, но вече с бързина, по-голя-ма от бързината на атомите. Понеже бързината на този център е по-голяма от бързината на останалите частици, вследствие на това се явява като сила, която уравновесява, т. е. регулира, общото движение. Бързината на този център е толкова голяма, че той едновременно се намира както по местата на всички частици, така и на своето място." /72-1926/ Учителя се старае да ни представи йерархическата зависимост, съответна на степента на развитие на силите. Най-нисшите сили ние долавяме като статични - това е неорганичната материя, въпреки че в нейната среда има постоянно движение на микрочастиците и постоянна обмяна на енергии. В по-горната степен - като звуковата вълна, имаме силова вълна със скорост от 330 км в секунда. А при светлината тя е вече 300 000 км в секунда. Днес се говори за по-високи скорости от тази на светлината в зоната на вселената. Следователно може да предположим, че ще има сила, силово поле, което по образа на нашите понятия ще се намира в един и същ миг навсякъде, т. е. ще има скорости, които надхвърлят всички познати на нас такива. Тази всеобхватност се предписва на Първопричината на нещата, която е всичко и над всичко. Нека си послужим образно и със скоростите на процесите в един биологически организъм. В него обменните процеси са най-бавните, но тези на газовете са са по-висока скорост. Действието на хормоните става почти мигновено, а над тях стоят нервните импулси. Последните, можем да кажем, че се движат със скоростта на светлината, тъй като се изразяват чрез електромагнитни процеси. Но над всички физиологически, известни ни процеси е този на мисълта, която надхвърля скоростта на светлината. В това степенуване въздействието и контролът явно се падат на мисълта, след нея идват нервните импулси и така надолу. Тази йерархическа зависимост ние срещнахме в математиката при степенуване на измеренията. Всяка по-горна степен съдържа в себе си по-долната и я регулира. По този начин на разсъждение идваме до идеята как Бог като Първоизточник на нещата съдържа всичко в себе си и е всеки момент навсякъде и във всичко. Вечната изява на Бога във всичко и във всеки момент можем да демонстрираме и със странността на светлинния фотон. Той няма, както се казва, маса в покой, т. е. не може да се намира в неподвижно състояние. "Осъден" е да бъде постоянно в движение, при това бързината, с която се премества в пространството, винаги е равна на скоростта на светлината. Фотонът навлиза в живота, ражда се, имайки тази скорост, и загива, превръща се в друга частица, като се наложи малко да намали скоростта. Следователно излиза, че светлината не може да се спре. /192/ Ето как законите на природата, явленията в нея символично ни насочват към вечността на Първопричината и нейното състояние. Скоростите в природата достигат до фаза, когато материята изчезва, дължините стигат до състояние на точка, а времето е вече в пълен застой. Забавяне на времето експериментално се доказва чрез времетраене живота на частиците мезони. Те се зараждат в горните слоеве на нашата атмосфера, и то при попадение на космическото лъчение в нея. Но времеживотът на мезоните е от порядъка на два метра разстояние. Ние обаче въпреки този къс живот ги регистрираме на повърхността на земята, тъй като се движат със скорост, близка до тази на светлината. Това им дава възможност при забавено време да изминат все пак разстояние от 30 км. Скоростта на светлината е горната граница за скоростите на всички материални тела. /202 - Айнщайн/ От горните констатации трябва да заключим, че материалният, физическият свят съществува благодарение на забавените скорости на по-висшите творчески сили. Благодарение на това самоограничение силите се изявяват в статичните форми на света. Именно това казва и Учителя П. Дънов, че ограничението на първопричината стои в основата на физическия свят. Ограничение в самия себе си е основният принцип в изявата на Бога, в цялото многообразие на физическия свят. Следва, че светлината и нейната скорост ни подсказват нейния извънфизически произход, а самата тя е извор на живота тук на земята. А отделните краски на светлината са израз на различните скорости на всяка една от тях. По-големите скорости скъсяват дължината на лъчистия сноп и ние долавяме повече синия диапазон от спектъра. При забавените скорости, т. е. при разширяване на процесите, светлинните части се преместват повече към дългите вълни на спектъра и ние долавяме червения диапазон на същия. /199/ "Експерименталното доказване дилатацията (забавянето) на времето извършиха в Женева през 1966 година Фарлей, Бейли и Пикасо /Farley, Baily и Picasso/ при мюони в ускорител на частици /173 - Хереш - Салие/. Днес се обсъжда съществуването на частици, които се движат със скорост, по-голяма от светлината. Те се наричат тахиони. Те са нестационарни частици и се раждат само на двойки, като се движат една срещу друга. Тахионите според авторите произхождат в ранните етапи на сътворението на света." /167/ "При успешно използване на сигналите на тахионите може да се изпратят сигнали, че те да достигнат своя източник преди тяхното изпращане, при което ще се прехвърлят информации от бъдещето към настоящето." /173/ "Според модела на Хедел, тъй като гравитацията изкривява всички линии, то би трябвало линиите на времето да се затворят в себе си. Всички събития по "Хеделовата" линия се преповтарят - след едно завъртване - до най-малките подробности, миналото редовно се връща при нас." /209 -М. Гринщейн/ Явно, че ние, хората на ежедневието, сме далеч от действителността на нещата. Понижените скорости, сред които живеем, правят нещата статични, т. е. само от трето измерение, близо до нас. А действителността на големите скорости не ни е позната. Затова П. Дънов казва: "Сегашният свят е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях като деца и не им остава време да се занимават с други работи." /63-1922/ Обвързаността към формите на тримерния свят, или към казаното от тези, които са били преди нас, е реална спънка за свободната мисъл на човека. Айнщайн казва за себе си: "Винаги се колебая да приема за вярно нещо, понеже това учат вещите лица, или също, че го приемат всички. Всяко познание трябва сам да си изработя, всичко трябва основно да промисля, из основа без предубеждение." /176 - Мелхер/ В тази насока Учителя П. Дънов твърди, че "Невъзможно е човек да има образ за нещо, което не съществува. По отношение на Битието всяко нещо е реално. Ние казваме, че това или онова е илюзия, но по отношение на Битието никакви илюзии не съществуват." /109-1931/ "Материята представлява външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представлява съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви." /4-1922-23/ Аналогично е и с мисълта. Тя не може да се долови от нашите близки, ако липсваше говорът, ако липсваше писмеността, математическите формули и фигури и т. н. Следва, че нисшите форми или поточно материалният свят е средство за изява на по-висши елементи на живота. А както казва П. Дънов, природата за нас е една отворена книга, по която трябва да се научим да четем, за да се доберем до истинското знание за нещата. Физическият свят се състои от символи, които ни подсказват за съществуването на по-висш свят, за съществуването на по-съвършени същества, които се движат в друга среда и в зоната на по-високи скорости от тази на светлината. Скоростите са мярка за интелигентност и развитие. Това ни учи физиката. А П. Дънов казва: "Колкото повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, толкова повече се увеличава неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят има същества с напреднала интелигентност, които се движат с бързина, по-голяма от тази на светлината." /88-1927/ А "Според Айнщайн религиозността на учения се изявява във възторженото преклонение пред хармонията на законите на природата... Това чувство е водещ мотив в живота и творческите усилия на учения в сфери, където той се издига над робството на егоистичните си разсъждения." /169/

2.2.2. Геометрията в природата "Математиката има своя външна страна - това е геометрията. Всички геометрични фигури съществуват в природата. Следователно геометрията е езикът на математиката. Ако един математик не може да превърне своите математически величини в геометрични форми, той нищо не разбира от математика." /72-1924/. "Днес учените също твърдят, че геометрията в ръцете на Айнщайн се превръща от учение за "небитието" в смисъла, който придава на тази дума Демокрит, т. е. от наука за празното, сетивно непостижимо пространство -в учение за Битието." /185/ С горните мисли искаме да покажем веднага колко голямо значение има геометрията за опознаване на Битието, света и живота. Независимо от това, всичко не е така просто за разгадаване и проучване. И до ден днешен има моменти в математиката, които показват, че ние хората не всичко знаем. Математиката ни показва това чрез своите парадокси, неразчетени досега. "Най-големият парадокс е, че в математиката има парадокси: не само, че ги има, но те са и най-впечатлява-щите, а същевременно и най-сложните и трудните за разбиране. През цялата си история математиката е изпитвала три силни труса. Първата криза е още в древността при откриване на несъизмеримостта на величините (ирационалните числа). Например: диагоналът на квадрата и неговата страна нямат обща мярка; несъизмерими са също дължината на окръжността и диаметърът й; лицата на кръга и квадрата, построен върху неговия радиус, и др. Отношението между диагонала и страната на квадрата е √2, а при кръга с π = 3,14 (отношението между дължината на окръжността и диаметъра)... Гърците, за да преодолеят кризата, се отказали да приемат ирационалните числа, и ги дали като дължини на отсечки, т. е. приели ги с езика на геометрията. Какво значи "ирационални"? - Това значи "безсмислени", лежащи извън разумното" /192/ Но Учителя П. Дънов счита, че ирационалните числа са числа на духовния свят, поради което са несъизмерими на физическия свят. "Втората катастрофа в математиката настъпва няколко века по-късно (през XVII - XVIII век). Този път във връзка с тълкуването на безкрайно малките величини. Безкрайността участвува и в първата криза - в начина на представяне на ирационалните числа. Тя ще участвува и в третата криза. Затова математиката може да се резюмира в своята същност като наука на безкрайността. Безкрайно малките - това са променливи величини, клонящи към нула." /192/ "Третата криза в математиката се е разразила в края на XIX и в началото на XX век. Тогава се утвърждава теорията за множествата (множество, клас, съвкупност). Множеството се състои от обекти, които са и елементи на дадено множество. Обикновено множеството или класовете не включват себе си като собствен елемент. Например множеството "човек". Всеки човек, млад или стар, е елемент на множеството "човек". А самото множество не може да бъде елемент на собствения си клас, тъй като няма "човек" изобщо, "човек" като такъв." /192/ Това значи, че "човек" като множество се състои от много хора, макар и различни, те са елемент на това множество. Но множеството "човек" не може да бъде елемент (част) от собствения си клас, тъй като няма форма "човек" като множество изобщо. Тези парадокси са най-добре разбираеми чрез парадокса на Ръсел: - "Парадокс за бръснаря": в едно село имало само един бръснар. Било наредено той да бръсне само тези селяни, които не се бръснат сами. Пита се може ли той сам като бръснар да се бръсне? Като че ли не може, понеже му е забранено. Но ако не се бръсне сам, той попада в групата на тези селяни, които трябва той да бръсне." Парадоксите разтърсили математиката и оказали плодотворно влияние върху нея. Възниква ново направление в тази древна наука. То вече не се спирало на логическите, а на интуитивните начала и породило нов клон от математиката - конструктивния. /192/ В крайна сметка можем да кажем, че математиката започва от най-малкото и невещественото - точката, т. е. от сингуларността на света. Учителя П. Дънов разсъждава така: "Проявяването на точката на физическия свят /като права линия/ е нещо пространствено, а самата точка не заема никакво пространство. Значи точката е безпространствена на физическия свят, но в духовния свят тя представлява проекция на едно виеше съзнание... Като говорим за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало в света." /108-1930/ "Кръгът се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето... Следователно кръгът представлява идеалният свят за първото измерение. Кубът представлява идеалният свят за второ измерение. Тесарактът представлява идеалният свят за трето измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба - това са неговите стени. Той не може да се нарисува, не може да се сложи на плоскост. Човек не може да си го представи как се движи в пространството." /3-1922-23/ "Абсолютната мярка, с която определяме живота, не седи нито в едномерния, нито в двумерния, нито даже в тримерния свят. Тя се намира в четиримерния свят - в света на четвъртото измерение. Докато доброто и злото се определят в света на време-пространството (трето измерение), то светът на четвъртото измерение е напълно хармоничен. Там никакви престъпления не могат да станат. Защо? Защото този свят е с обли, кръгли сенки." /3-1922-23/ Едва ли има наука, която в своята дълбочина да не достига до проблема за сътворението на света и живота. Така физиката и математиката заедно с биологията достигат до загадката на Битието. Всъщност тези науки имат за задача да разяснят същността на Битието. С това науките вдъхват голяма надежда у човека и го насочват към самоусъвършенствуване и достигане на духовно съвършенство. Херман Вайл в своята книга "Философия на математиката и природознанието" ни дава представа, че много геометрични фигури /линията, равнината и пространството/ не трябва да си представяме наложени върху равнина, а изразени чрез координатни данни в пространство-времето. От това следва, че нещата трябва да разглеждаме като функции на нещо; както правата е функция на точката, равнината - на правата и т. н. В пространството следва да няма успоредни линии, тъй като те са поначало затворени; сборът на ъглите на триъгълника не може да бъде 180° и че пространството е закривено. Всеки процес, който се извършва в пространство-времето, трябва рано или късно да завърши в себе си. От това следва, че евклидовото пространство можем да сравним с един кристал, който е изграден от много еднакви, непроменими атоми, подредени правилно и твърдо в непроменяемия ред на една решетка. Риманово-Лобачевското пространство наподобява течност, която се състои също от много еднакви и непроменливи атоми, но в една подвижна ориентировка, податлива на действуващите сили. /169/ С това геометрията има вече физикално съдържание, понеже една от координатите е времето; геометрията става кинематика, учение за движението. /170/ Ето защо и Учителя П. Дънов счита, че "всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширение е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго, това преминаване наричаме време; разширението при всеки даден момент наричаме пространство." /3-1922-23/ Тази мисъл ни охарактеризирва данни на четвърто измерение. Времето и пространството се проявяват в един и същ момент, но са различна изява. Времето е проява на състоянието на нещата, а пространството - на движението и разширението. От това следва, че формите и явленията от четвърто измерение не могат да бъдат осезаеми едновременно от нас, тъй като нямаме орган, сетиво, с което да долавяме тези вектори на четвъртото измерение. "Според езика на математиката степените на числата означават измерения (2, 22, 23, 24 и т. н.). Ако числото е в първа степен, означава точка, ако е във втора степен, означава линия. Числото, взето в трета степен, говори за движение освен по права линия още и нагоре, и надолу (трето измерение). Четвъртата степен подразбира четвъртото измерение. Степените вървят до безкрайност. Значи и измеренията също са безкрайни." /24-1927-28/ Явно че измеренията могат да ни изяснят съществуването на свят над този, с който сме свикнали да боравим. Светът на четвъртото измерение, или този на пространство-времето, светът на динамичната изява на нещата, има четири вектора. А най-интересното е, че както числовият ред в математиката (от едно до безкрайност) е имагинерен, така и измеренията са имагинерни. Ние всъщност живеем в средата на четвъртото измерение, в света на сменящите се състояния, в света на кинематика-та, но това не можем да осъзнаем. Как да си обясним това? Нека си послужим със следното разсъждение. Фигурите върху киноекрана, които са изобразени върху плоскост, са от второ измерение, но за да ги наблюдаваме, изхождаме от положението си на трето измерение, т. е. с поглед към екрана. Но в живота си ние боравим и наблюдаваме форми от трето измерение, а включваме и вектора време. Това ще рече, че ние осъзнаваме живота и формите на трето измерение, като изхождаме от състоянието си на четвърто измерение, макар и несъзнателно. Затова Учителя казва, че "В обясненията, с които съвременната наука си служи, тя дохожда до механистично разбиране. Тя говори за измеренията, но спира до трето измерение. По-горе от трето измерение тя не допуща никакъв живот. Говори за четвърто, пето, шесто измерение, но и те не са изучени, както трябва." /49-1932/ "Сама по себе си точката няма никакво измерение, но като се придвижи в известна посока, тя образува права линия. Правата линия има вече едно измерение - дължина. Правата линия е числото едно. Когато линията се подвижи, тя образува плоскостта - числото две. Когато плоскостта се подвижи, образува куба - числото три. Кубът пък образува тесаракта -числото четири. Питагор, както и останалите древни учени са дошли до числото четири. И съвременните математици са дошли до числото четири. Какво се крие в числото четири, те не знаят; какво се крие над числото четири, нищо не знаят. Числото пет представлява човекът, който е извън четиримерния свят. Тази е причината, поради която човек не познава себе си." /43-1929/ От горната мисъл следва, че за да опознае себе си, човекът трябва да изхожда от гледището и състоянието на по-горно измерение, т. е. от състоянието на шесто измерение. А в света на пето и шесто измерение се намира духовната същност на човека. Ето защо човек трябва да се развива духовно, за да може да има възможност да разшири кръгозора си до степен, че да осъзнава света на пето и шесто измерение. Нека си послужим пак с математиката, за да изясним нагледно как нещата се наблюдават и осъзнават винаги от състояние на по-горно измерение. Казахме, че фигурите от плоскостта са проекции на форми от трето измерение. Така е с квадрата, който представлява куба в сферата на плоскостта. Ако проектираме четиримерния куб - тесаракта, в сферата на трето измерение, той става за нас доловим зрително, тъй като ни се представя като два куба, лежащи един в друг и съединени техни върхове. А какво ще представлява сферата /кълбото/ в зоната на четиримерния свят? Като проектираме глобуса, "прекарваме" една от полусферите му през другата и съединяваме проекциите им само по границите им. Следователно проекцията на хиперсферата от четвъртото измерение е съставена от две кълба, преминали едно през друго и съединени по външните си сферични повърхности." /196/ Тези данни на математиката, че съществуват "тела" от по-горно измерение, които не можем да възприемем чрез сетивата си, ни говорят недвусмислено, че имаме светове от горен ранг и ние трябва да ги приемем като реалност. Но трябва да констатираме, че формите от по-горните измерения растат обемно неимоверно бързо и много. Това се дължи най-вероятно на факта, че във векторите на тези измерения влиза времето като отделен вектор, което им придава динамичност и разширение. Те се намират в постоянна експанзия - разширение и уголемяване. Тази динамика не можем да виждаме и схванем, тъй като ние живеем в тримерното пространство и го наблюдаваме "отвътре", поради което нашият обемен свят виждаме само като плоскост. /196/ В момента, в който бихме пожелали да излезем от средата на тримерния свят ние ще се разпаднем като физическо тяло. Този момент на обвързаност със средата, в която живеем, Учителя П. Дънов обяснява така: "Ако запитате съществата на двете измерения дали в техния свят има плоскости, те ще ви кажат, че в техния свят съществуват само линии, но не и плоскости. Според тези същества светът е създаден само от точки и линии." /3-1922-23/ "Питам тия същества: ако линиите на вашия свят се подвижат перпендикулярно, какво ще се образува? - Не знаем (казват те). Това знание е трансцедентално за нас, извън нашето съзнание, извън опита. "Тези същества не подозират, че като се движат линиите в перпендикулярна посока, ще се образуват безброй светове, подобни на техния, които заедно ще образуват плоскостта. Ако плоскостта се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куба. Кубът е тяло, което има три измерения. Към тримерния свят се отнасят хората." /3-1922-23/ По логиката на горната мисъл ние хората живеем в тримерния свят и не можем да си представим, че той е основата на форми от по-горен свят. "Четиримерното тяло, оградено от 8 куба, се нарича тесаракт. Движението на кубовете в тесаракта е от периферията към центъра. И тъй, четиримерният свят се характеризира с четири координати. Той е светът на време-пространството. Затова именно простите хора казват, че времето оправя всичко. Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите измерения определят отношенията между хората." /3-1922-23/ Следва, че четиримерният свят е светът на душевния свят на хората. В духовно отношение човек има възможност да се "разширява", да се "развива", както и другите форми на четиримерния свят. Логично е, че една духовно израснала личност трябва да може да осъзнава изцяло събитията, развили се във времето: миналото, настоящето и бъдещето, тъй като то е вектор на четвърто измерение. В древността учените и философите също са прибягвали до математиката, за да си обяснят някои паранормални явления в живота. "Според Платон "атомите" на четирите елемента, от които е съставен "светът - огъня, земята, въздуха и водата, имат формата на четирите правилни многостена: тетраедъра - огъня, куба - земята, октаедъра - въздуха и икосаедъра - водата, а светът като цяло е построен във форма на петия многостен -додекаедъра". /196/ Но най-интересното е, че освен тези пет Платонови многостени в тримерното пространство не съществуват други многостени, изградени от еднакви по големина стени. Тези Платонови тела се срещат в кристалографията и микроорганизмите на биологията. Кристалният елемент бор има кристали под форма на идеален икосаедър, а вирусът на полиомиелита, като кристално тяло има също така формата на икосаедъра. Счита се, че вирусът приема формата на икосаедър с оглед постигане на максимална икономия на генетична информация... Така вирусите решават проблема за заемане на тяло с най-малка повърхност при даден обем (изоперантна задача). Изкуството на орнамента съдържа в неявен вид най-старата част от известната ни висша математика" - пише в книгата си "Симетрия" Херман Вайл. /196/ Швейцарският математик Аудвиг Шефли установил, че в четвърто измерение могат да "живеят" шест правилни многостена, подобни на петте Платонови тела от трето измерение. Тези правилни свръхмногостени, или политопи, са "оградени" с Платонови тела, които се наричат "килийки на политопа" и са съединени така, че всяка тяхна стена е обща за две, а всеки ръб е общ едновременно за няколко килийки. /196/ Принципът за изграждането на политопите (многостените) се извежда от начина за строежа на фигурите и телата от двумерния и тримерния свят. При куба например всяка стена е салда за себе си отделна, но всеки ръб е общ за две стени, а всеки връх на куба е общ за три стени. Тогава при четиримерния свят стените ще са общи за две тела, а ръбовете за няколко от тях. Следователно контактността в многомерните светове (измерения) нараства. Съгласуваността расте, или другояче казано, близостта, хармонизацията става все повече непринудена и близка, докато се стигне до сливане в една общност и гладка повърхност, каквато е сферата. Сферата всъщност е тяло и израз на n-мерния свят - или света с краен обем, но с безкрайна повърхност. Нека се опитаме да изградим един политоп, който в двумерния свят се проектира като пентаграм: "Ако в четиримерното пространство наблизо до тримерния тетраедър - правилната пирамида, се разположи някаква точка така, че да бъде равно отдалечена от всички върхове на пирамидата, на разстояние, равно на дължината на ръба й ще се получи първият от нашите политопи - правилният четиримерен симплекс. Проекцията на ръбовете му върху подходяща равнина представлява правилен петоъгълник с вписан в него пентаграм /петоъгълна звезда с преплетени рамена/. Вижда се, че четиримерният симплекс трябва да има пет върха, десет ръба, десет "обикновени" двумерни стени и пет тримерни свръхтела - четиристенни пирамиди, които ограждат неговото "свръхтяло". /196/ Правилните многостени са съществували на земята дълго преди появата на човека: кубовете на готварската сол, тетраедрите на антимоново-натриевия сулфат, октаедрите на хромовата стипца, икосаедрите на бора и додекаедрите на радиолариите - микроскопични морски организми. /196/ По пътя на аналогичния принцип, на интуитивната математика и на конструктивната геометрия човек може да проучи по-добре света, в който живее. По същия път се приближаваме и до надземните измерения и светове, които също ни принадлежат, макар че не ги долавяме сетивно. Ето Учителя П. Дънов нагледно ни дава представа за динамиката на тримерния и четиримерния свят, като използва математиката. "Ние знаем вече движението на точката, на линията и на плоскостта. Но какво е движението на квадрата, т. е. на числото четири? То е четвърто измерение. Всички силови линии се движат в противоположност една на друга. Движението в четвърто измерение е движение навътре. До 3-о измерение всички движения са навън, в тях има разширение. Щом дадено тяло достигне своя краен предел на разширение (в условията на 3-о измерение), в него започва един вътрешен процес на вглъбяване, при което всички сили отиват към центъра, отдето са излезли." /9-1923-24/ Горната мисъл подсказва, че сферата на третото измерение (физическият свят) е израз на разширението - експанзията. При четвъртото измерение настъпва вече вглъбяването, отиването към центъра, откъдето е започнало разширението. Научно казано, всичко започва от един център, от който по пътя на раздробяването, разширението или експанзията се изгражда физическият свят. Този впоследствие изпада в процес на свиване колапс, докато постигне сингуларност - единение. Този процес П. Дънов изразява така: "Зреенето на плодовете спада към 4-о измерение. Тогава силовите линии се обръщат към семката, от която са се образували. Значи става смаляване на предмета." /9-1923-24/ "Квадратът изразява закон, според който една погрешка може да се изправи в четири поколения." /14-1924-25/ "Когато Питагор нанасял, квадрата в окръжност и с това искал да намери квадратурата на кръга, той се стремял да намери условията, при които може да се изправи общият живот на хората." /14-1924-25/ "Пентаграмът представлява разрешение на задачата. Той е човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентаграмът представлява малкият свят. Само петоъгълникът има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка." /14-1924-25/ Какво представляват и каква същност имат другите геометрични форми? "Триъгълникът представлява съзнателният живот на човека, т. е. пътят на душата в Божествения свят. Четириъгълникът означава слизането на душата в материалния свят, където изучава законите на развитието. Квадратът е място за борба. Тук човешката душа се намира в два полюса. Квадратът означава още и семейството: бащата, майката, сина и дъщерята. Той представлява завършената форма на дома, на семейството. Петоъгълникът представлява законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. Пентаграмът има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха нагоре. Там човек всякога ще се намира в противоречие с Божественото в себе си. Вие не може да бъдете едновременно в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Човек не може да угоди едновременно и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш пентаграмът с върха нагоре." /17-1924-25/ "Шестоъгълникът има знака на Соломон и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, когато пентаграмът се отнася до човешкия живот." /17-1924-25/ "Само в пентаграмът вие можете да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки случай." /17-1924-25/ "Пентаграмът представлява велики, разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат "прана". Те ги наричат още "движение на праната" или "течения на живота". Числото едно (десният връх) представлява Божествената страна. Оттам движението върви към левия връх - числото две, де-то е човекът. От върха две движението отива към върха четири (десния долен връх) - повторно отиване към Бога (горния връх), но вече конкретно проявен в обществото. Върхът три е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Ако разгледате пентаграмът, ще видите, че е вписан един кръг, който ученикът трябва да извърви. В кръга са отбелязани образите на няколко предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че човекът иска да бъде силен. Чашата е горчивото съдържание, което той трябва да изпие. Книгата е, която трябва да чете и изучава. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е вписано в книгата на природата. Тоягата (жезълът) се дава, когато природата казва: "Чети в моята жива книга и знай, че всички твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога." /17-1924-25/ Учителя П. Дънов дава допълнителни данни за пентаграма, а именно че левият връх на същата е Мъдростта (№ 2), десният е Любовта (№ 1), горният - Истината (№ 3), а двата долни върха: десният - Добродетелта (№ 4) и левият долен - Правдата (№ 5). Съобразно това движение ние трябва да наредим отношението си към хората (казва Той). Какво е значението на свръхтялото от четвърто измерение - тесаракта? "Да живее човек в тесаракта, това подразбира да вижда нещата отвътре навън или отвън навътре, но в един определен център. От този център той може да вижда навсякъде, да се движи по радиусите на дадена окръжност." /76-1926/ Това ще рече човек да схваща същността на нещата и явленията, като ги проследява както външно, така и вътрешно, или фигуративно казано, да се движи по радиусите на дадена окръжност - от центъра към периферията и обратно. Казахме вече, че тесарактът е форма от четвърто измерение и дава израз на динамичното състояние на нещата. По отношение на възможностите и значението на алгебрата като наука Учителя П. Дънов дава следното тълкувание: "В света трябва да има една мярка. Математиците имат такава мярка. Тя е единицата. Отнемете на математиците единицата, и математиката сама по себе си пада. В геометрията единицата е точката. Въобще всички науки си имат известни максими, известни единици-мерки." /72-1925/ "Съвременната математика, която има външно отношение към числата, познава четири действия: събиране, изваждане, умножение и делене. Обаче в математиката на Божествения свят съществуват само две действия: събиране и умножение. Следователно изваждането и деленето не са нищо друго освен отражение на реалността. В тях няма нищо положително. Когато нещата се делят, те не се увеличават, но и когато се изваждат, те не се намаляват. При деленето частиците стават повече на брой, но по-дребни на големина. При изваждането стават по-малко на брой. Значи при изваждането и деленето имаме процес на намаляване, при събирането и умножаването имаме процес на увеличение." /89-1927/ Всъщност процесът на изваждане и делене е отражение или израз на експанзията в света, при която имаме раздробяване и намаляване на нещата. Това е процес от центъра към периферията, където се изгражда многообразието на физическия свят. Обратно, при събирането и умножаването имаме процеса, при който от периферията, от многообразието се изгражда първоизточникът на света, т. е. възвръщане, единение; това е колапсът или сингуларността. "Числата от 1 до 4 са Питагорови числа, понеже Питагор е работил най-много с тях. Първо трябва да разберете законите на точката, т. е. на единицата, за да разберете и останалите числа. Когато искаш да ограничиш правата линия или един принцип, който работи по правите линии, трябва да разбираш свойствата на точката. Тогава ще дойдеш до тройката - началото на плоскостта, и до четворката - края на плоскостта. Петорката е посоката, в която се образува кубът. При петорката и шесторката дохождаме до нашия свят - образуване на телата." /128-1931 / И в тази мисъл прозират процесите на експанзията и колапса, т. е. процесите на изявата на света, диханието на вселената. Чрез математиката човек може да прозре развитието си както на физическия, така и на духовния свят. Ето Учителя дава следния математически план: "Човек трябва първо да разреши какви трябва да бъдат неговите отношения към правата линия - към Бога. След това трябва да определи отношенията си към своите близки, да дойде до законите на плоскостта, до квадрата, дето има вече две измерения - към Бога и към своите близки. И най-после човек трябва да определи отношенията си към цялото, да дойде до законите на телата, до куба, който има три измерения. Един ден, когато пожелае да се върне към Бога, отдето е излязъл, той трябва да изучава законите на четвъртото измерение. Четвъртото измерение представлява връщане на човека към Бога по обратен път. Значи човек е дошъл някъде от пространството, минал е през света на трите измерения - физическия, сърдечния и умствения свят, и сега трябва да мине света на четвъртото измерение, да се върне към Бога -мястото, отдето някога е излязъл. В този свят човек ще вижда нещата от всички посоки. Той ще разглежда всички свои минали съществувания, ще види причините и последствията на всичко, което е преживял." /78-1926/ Това е един прекрасен план за действие, към който всеки рано или късно пристъпва. Нека разгледаме някои геометрични символи. "Хиперболата означава движение, в което силата е голяма. Изобщо движенията, които стават в хиперболата, се съединяват на небето, а не на земята. Значи ще вървиш по пътя на хиперболата, на отворения път, и така ще излезеш на небето. Божественият път е отворен път, а не затворен. Семето се движи по затворен кръг. Затвореният кръг е на земята, за физическия свят, а отвореният кръг - на небето." /128-1932/ Затворен е кръгът на живота, или цикълът на дадена жива форма, когато е свързан изцяло със законите на физическия свят. Тук действията се преповтарят години или векове наред, докато се придобие известна промяна, докато се извоюва едно ново, по-висше качество. Отвореният кръг на небето (хиперболата) показва, че нещата или съществата са свободни да избират изявата си, като с това могат лесно да се освобождават от нежелани и отрицателни качества. "Да търсиш квадратурата на кръга, това значи да се домогнеш до ония възможности, които съдържа кръгът. В квадрата като четириъгълник се крие Питагоровото учение, защото Питагор се занимавал с числата от едно до четири. Като съберете тия числа, получавате десет (10) (това е 1+2+3+4 = 10). Числото десет представлява един цикъл, в който всеки зародиш постига развитието си." /128-1932/ Затова "физическият свят обхваща формите. Значи той е свят на формите. Духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво." /143-1935/ "Каква идеи са имали учените, които са създали хиперболата, окръжността и елипсата? На фигурата има две хиперболи, които се движат в противоположни посоки. Хиперболи съществуват и в природата. Като се движат, най-после, хиперболите ще се пресекат някъде във вечността. Пресичането на хиперболите показва, че не се движат в една равнина, т. е. не са на една плоскост. Ако се движеха в една плоскост, те никога нямаше да се пресекат." /48-1932/ Хиперболите са форми или явления от четвърто измерение и не могат да лежат в една плоскост, тъй като плоскости там няма. "Значи, ако човек е затворен в кръг, например в кръга "а", усилието му да се освободи (от физическия свят) е голямо; ако е затворен в елипса, например в елипсата "в", усилието му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата "с", т. е. до Божественото, той се освобождава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Този път не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа." /128-1932/ Тази мисъл ни подсказва, че човек трябва да се доведе до състояние, че да не е обвързан с физическите закони (това са страстите, желанията, материалната изгода и т. н.), значи да не се движи в кръг, а по пътя на хиперболата, Божествения път, който е отворен път към духовно съвършенство. "Кръгът е път на завършените процеси и движения. Щом се говори за завършен процес, ще знаете, че този път е човешки, а не Божествен. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантливият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат - най-ниската форма (формата на физическата борба). Ние можем да наредим фигурите по възходяща линия по следния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите, светиите, но в две различни посоки." /128-1932/ На някого може би ще изглежда чудно, че на геометричните фигури се предписват такива състояния, предназначения и тълкувания. Не трябва да забравяме, че математиката и нейните закони и теореми са изведени (от учените) от законите на природата, на вселената и света въобще. Във всяка цифра, във всяка формула, уравнение, фигура и теорема на математиката е отразен, проектиран или синтезиран някакъв принцип, закон, сила или свят. А от това следва, че ако можем да гадаем или да разчитаме тези символи на математиката, бихме могли по обратен път значително да се доближим до истината за живота. Учителя П. Дънов, правейки чрез математическите закони аналогии, сравнения и тълкувания, то по-реално и свойствено за нас ни разкрива тайните на живота. Чрез математиката могат по-реално да се осъзнаят редица явления, които не са свойствени за физическия свят, но чиито следствия ние долавяме. За да продемонстрираме възможностите на геометрията, ще си послужим с две геометрични решения, дадени в книгата на Либшер "Теорията на относителността с пергел и линия." /170/ Известно е, че съгласно теорията за относителността на Айнщайн при свръхзвуковите скорости от порядъка на скоростта на светлината времето се забавя, а дължината на формите - скъсява. А това ще рече, че при скоростта на светлината поточността на времето ще замре, а дължината на формите ще се скъси до големината на точката. Възможно ли е това? Просто невероятно за нашите представи. Но чрез геометричните решения това можем да докажем. Така дилатацията (удължаването на времето) е изразено в геометрията на Минковски с формулата: Тази формула, изразена чрез чертежа на теоремата, изглежда така: (Подробности в книгата на Либшер) Скъсяването на дължините авторът изразява чрез следната теорема: (Подробности в книгата на Либшер) Тези два примера ни показват как науката (в случая геометрията) може да ни разясни и убеди в явления, които не можем сетивно да възприемем и осъзнаем. Разумът, мисълта и умът на човека боравят с научните истини, а те са и по-висша фаза на човешкия интелект. Явно че символите в науката са извлечени от законите на природата. Това е и причината защо Учителя П. Дънов толкова много държи на научните постижения и домогвания. Тя е единствената, която по време на земния ни живот недвусмислено ни показва съществуването на духовния живот и неговите закони. Това са узнали и много учени, което ги кара да благоговеят пред природата. Айнщайн например казва, че "върховата задача на всеки физик е да достигне до универсални закони, въз основа на които ще може да построи космос чрез чиста дедукция." /177/ И още: "Геометрията запазва характера си на математическа наука, тъй като извеждането на нейните теореми от аксиомите й остава чисто логическа задача; но в същото време тя става и физическа наука, тъй като аксиомите й съдържат твърдение, което се отнася към обектите на природата." /185/

2.2.1. Аритметиката в природата "Естествените числа образуват в аритметиката едно широко поле и всяка теория може да се изведе от тях. Тази списваща сила на числото малко или много са познавали Питагор и Платон." /169/ Днес математиката е навлязла така дълбоко в минералогията, химията, биологията, физиката, че без нея едва ли би могло да се извърши някакво откритие в областта на физиологията на организмите, в законите на генетиката, наследствеността, естеството на светлината, в законите на елементарните частици и т. н. Това дава основание на X. Вайл да твърди, че - "Само в математиката и физиката теоретичните конструкции добиха досега такава солидност, че тези двете са задължителни за всеки човек, чийто дух е отворен към науката. /169/ " В царството на числата, казва X. Вайл, единицата е единственото число, което не следва никое друго. Единицата е една своеобразна същност. Всички числа на числовия ред са своеобразни същности. На това се дължи чувството за магията на числата. Чрез числата Духът е изразил от себе си безкрайната разнообразност на напълно хармонизирани своеобразни същности." /169/ За духовната същност на числата ни говори обаче Учителя П. Дънов: "Няма число по-голямо от единицата. Числото 3 вярно че е съставено от 1 + 2, но само ако двойката и единицата ги разгледаме като .съставни елементи на единицата, а не и като самостоятелни цели числа. Числото 3 съдържа резултатите на числата 2 + 1, а не самите 2 и 1." /3-1922-23/ "Четирите представлява абсолютната мярка, с която се измерват всички неща във видимия свят, в целия космос. Като дойдат до четирите, каба-листите спират. Те събират числата 1, 2, 3, 4 и получават числото 10 (1+2+3+4 = 10). Като съберат тези числа, те извършват после обратния процес - изваждане. Те вадят 1, 2, 3 и 4 от 10 и получават: 10-1 = 9 10-2 = 8 10-3 = 7 10-4 = 6. 1, 2, 3 и 4 представляват елементи от 10, а числата 6, 7, 8, 9 са производни на първите четири числа. Значи 1, 2, 3, 4 са самоопределение на единицата. Кои са самоопределенията на човека като единица? - В човека влизат духът, душата, умът и сърцето. Това показва, че човек трябва да се самоопредели като дух, душа, като ум и като сърце." /3-1922-23/ Четворката е абсолютната мярка за видимия свят, за целия космос, тъй като е израз на четвъртото измерение, с координатите дължина, ширина, височина и време. Учителя продължава: "Според мене самоопределението на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т. е. изнася ги на сцената. Какво представлява самоопределението на двойката? -Поляризацията. Какво нещо е поляризацията? Проявяване. - Числото две, двойката, представлява материята, т. е. закон на материалния свят. С други думи казано: единицата представлява сили, които подтикват нещата в материалния свят, в материята, която ги облича във форма, т. е. оформя ги. Единицата е бащата на нещата, а двойката - тяхната майка. Тройката е смисълът, целта, към която всичко в живота се стреми. В единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно съзнание - Божественото. В двойката и в тройката обаче се явява делене на колективното съзнание. Затова именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части." /3-1922-23/ От тази мисъл следва, че единицата е абсолютното число, което, като се раздробява (дели), т. е. експанзира, изгражда останалите, а не обратното, че последните се събират, за да дадат повече от единицата. Раздробяването - експанзията или още деленето, е процес на смаляване в отделни по-малки части. Така всички числа са части от единицата. Този процес на смаляване описахме при сътворението на света. Първичното ядро - единицата на света (състояние на сингуларност на материята) след Големия взрив започва да експанзира, да се разширява и дели, като с това изгражда цялото разнообразие на формите в космоса. Този процес проследяваме и в биологията. Семената на растителното царство или яйцеклетките при животинското царство, когато се оплодят и развиват, се делят (раздробяват, експанзират), за да изградят целия организъм или растение. Ето защо Учителя твърди, че "От окултно гледище числата представляват висши, разумни същества с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представлява същество от най-горна еволюция, но според законите колкото по-възвишено е съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята, единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя .обем, смалява се до точка. Като точка единицата се превръща в център на кръга. Тъй щото, когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т. е. център на един специален живот." /21-1925-26/ Тази мисъл ни представя символично инволюцията, експанзията, сътворението на света. Тук особено парадоксално ни звучи пасажът: "Колкото по-възвишено е съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява." За да изясним този факт, ще си послужим пак с измеренията и промяна на формите в тях. При проецирането на една геометрична форма (куб, квадрат, линия) от по-горно измерение (от трето, от второ и т. н.) в по-долно, тя трябва да загуби свои качества и големина, за да се пригоди към по-долното измерение. Така кубът като форма от трето измерение при проецирането му върху второ измерение (плоскостта) губи формата си, обема си, т. е. губи пет от страните си, осем от ръбовете си. Ето как светът на числата изразява сътворението на света. Физиката като наука от своя страна ни изяснява как силовите полета и гравитацията изграждат материята, т. е. микрочастиците. "Втората йерархия същества, които се изявяват на земята в числото две, идат в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който тя може да се развива. Значи числото две е пътят, който помага за развитието на съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризирва. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба." /21-1925-26/ Чрез двойката, т. е. чрез поляризацията, се показва обратният път на нещата - пътят на еволюцията. Това е духовното осъзнаване и връщане към Първопричината. Поляризацията означава освобождаване на вътрешните възможности. Ограниченията, наложени от условията на физическия свят, започват да се рушат, за да се изяви духовната същност. Процесите се движат не около един център, а два, което от своя страна създава борба, т. е. напрежение между инертността на материалния свят и висшата същност. Семенцето, когато почне да кълни, спуща корени към почвата, но и листа и клонки към атмосферата - в посока на слънцето, с това то се поляризира. То търси нов източник за своя живот, по-фин от този, който му предоставя материята. В тази борба, в този обмен на веществата растението израства и дава плод - има вече нов живот. Учителя продължава: "Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Не можете и да я изваждате. Можете ли да я събирате? Не може. Не, в света има само една единица. С какво ще я събирате, с какво ще я изваждате, с какво ще я умножавате? Тогава откъде се явиха другите числа - 2, 3, 4 и т. н.? - От деленето на единицата! Значи светът е произлязъл чрез делене. Ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици от единицата... тъй ние работим с дробите." /72-1924/ Следователно цифровият ред в същината си крие принципа на сътворението на света. Физиците, както видяхме вече, казват, че вселената е произлязла от състоянието на сингуларност - единицата материя. При настъпване на Големия взрив, т. е. когато единицата е започнала да се дели -да експанзира, са се появили формите на многообразието във вселената. Така от Първичното начало, от Единицата, чрез процеса на делението се е сътворил светът. "Когато кажа единица, аз вече разбирам едно разумно същество. Какво означава двойката? Две половинки от единицата. Какво означава тройката? -Три частици от единицата. Какво означава четворката? - Четири частици от единицата. Половинките части показват, че трябва да се сглобяват в едно цяло и да изразяват цялото." /72-1925/ Явно, че числата трябва да разглеждаме и схващаме като символи. Те са явления, процеси от живота на природата, изразени символично в цифровия ред - т. е. в процеса на творението. "Едно имагинерно число, т. е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. Какво представлява тогава единицата? Реалност, свалена на физическия свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид тримерното пространство." /48-1932/ "Числото три например означава законите, на които се подчинява първичният син, т. е. Божественото, или Азът в човека. Числото 6 означава отношенията между хората. Числото 9 показва законите, на които да се подчинява човекът. Двойката представлява великият Божествен Дух, Който създава. Петорката е майката на човека. Единицата е първият, Божественият принцип, който създава всичко в света. Четворката представлява отношенията между ангелите, а седмицата - между хората. Значи имате три категории числа: 3, 6 и 9; 2, 5 и 8 и 1, 4, 7." /75-1926/ "Имате дробите: 1/2, 2/3, 3/4, 4/5. Как са образувани тези дроби? Какво означават тия дроби? - Като се приведат към общ знаменател, те се превръщат в дробите: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Значи най-голямата е последната дроб. Това показва привидно, че малките величини са най-големи и дават тон на нещата." /44-1930/ "Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата природа, в космоса, са се явили огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Светът е създаден при раждане на числото две. Тогава се е явил законът на поляризацията. По-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, да не царува навсякъде мъртвило и мрак. Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитанията и страданията... След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред (1, 2, 3, 4, 5 и т. н.). Не, първото число, което се е появило на света, е две; после се явило четири, а след него - три. Когато се явило числото три, светът се е оформил, т. е. самоопределил. Четирите е човешко число. Числото три се отнася към Божествения свят." /20-1925-26/ "Съгласно Питагоровата теорема за числата числата 1, 2, 3 и 4 са най-важните числа, а числото 10 е свещено число. То показва, че всички точки, които образуват един кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на живота." /13-1924-25/ "Питагор прекарал 20 години в Египет и 10 години във Вавилон, дето изучавал тайните на окултните науки. Затова, като е съставял таблицата за умножение, е внесъл в нея известно окултно значение. Какво подразбира Питагор от умножаването на числото 2 само на себе си? С числото 2 Питагор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Числото 2 е отрицателно и като се умножи само на себе си, ще получим положително число. Значи отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Като се умножи 3 по 3 = 9. Числото 9 е неутрално. Числото 7 е положително. А числото 6 е също неутрално." /15-1924-25/ Разбира се, трудно е да се изкаже всичко относно математиката и по-специално аритметиката, като наука, залегнала и извлечена от законите на природата. Но така или иначе това са знаели хората на древността. Днес учените откриха също, че само чрез математиката ще могат да се доближат по-близо до "отвъдното", надземното, до това, което сетивата ни не могат да възприемат, до това, което лежи в основата и смисъла на целия живот. Затова днес се казва, че Айнщайн превръща математиката от наука /по думите на Бертран Ръсел/, в която "ние никога не знаем за какво говорим и никога не знаем вярно ли е това, което говорим" в наука, притежаваща критерии за Истината, с други думи, в наука за Битието. /185/

2.2. Науката в природата През двадесетия век математиката и физиката си извоюваха първостепенно място. Едва ли в друг век, в друг период от живота на човечеството тези две научни дисциплини са играли такава решаваща роля. Те са във всекидневието на хората, като същевременно разширяват умствения кръгозор. Може да се каже, че тези две науки са причина за големия културен и икономически прогрес. Учителя П. Дънов казва: "Математиката не може да се разбере, тя трябва да се живее. Както животът се развива и променя, така се мени и математиката. Висшата математика подразбира отношения между резултати. В математиката вземат участие времето и пространството, количеството на веществото, както и математическите и геометрическите отношения между едно съзнание и друго, между един и друг ум, между едно и друго сърце." /49-1933/ С тази мисъл Учителя П. Дънов изяснява факта защо той отдава извънредно голямо значение на тази научна дисциплина. Във всичките си беседи той използва математически изводи - било от науката за числата, или от науката за обемните отношения - геометрията, да онагледи свои виждания и да ги направи достъпни за нас. Математиката днес е езикът на извънземните сфери. Тя може да изрази това, което не се регистрира от петте сетива. Тя може да предскаже съществуването на закони и явления в природата, които долавяме само интуитивно; може да насочи мисълта ни към светове, които не сме предполагали, че съществуват. С това математиката стана шестото чувство за човека. "Мисълта за това, че в основата на нещата лежат някакви прости математически съотношения, здраво е пуснала корени на нашата планета и често се е появявала в гениални глави, преминавайки през хилядолетия и континенти." /196/ А Галилей твърди, че "Истинската книга на философията е книгата на природата, която стои винаги отворена пред нашите очи, но тя е написана с други букви: буквите са триъгълници, квадрати, кръгове, топки, конуси, пирамиди и други геометрични фигури..." /169/ Математиката и физиката станаха основа на една нова съвременна философия. Другояче казано, тези две научни дисциплини се превърнаха във философия. Висшата математика и физика боравят с понятия, които трябва да се тълкуват и символично сравняват. Тези науки ни въведоха в света на четвъртото и петото измерение. С това ние се пренасяме в света на абстрактното, интуитивното, нематериалното. Затова Учителя П. Дънов твърди, че "Отношенията между съществата са математически формули, които трябва да се превеждат, за да могат съзнателно да се прилагат. Значи две същества, които се движат само по права линия, ще познават само един момент - точката. В тяхното съзнание линията представлява сбор от множество точки, без да подозират, че тия точки образуват права линия. За тях правата е извън техния свят. Според тях точката е единицата, с която се измерва светът. Те разглеждат точката като безкрайна единица, т. е. 1/n." /3-1922-23/ От друга страна, "Ако точката придобие импулси, започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение. Всяко безпространствено нещо при движението си образува нещо пространствено. Пространството е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение - дължина. Тъй щото правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки. Сегашният живот на човека не е нищо друго освен резултат на действията на Духа." /117-1929/ Ето П. Дънов ни показва как, като ползваме математическите изводи, можем по аналогия да се доберем до понятия и заключения, които на пръв поглед са напълно абстрактни. Точката е нещо абстрактно, но във фаза на движение изгражда линията. Затова П. Дънов казва, че безпространственото, като получи импулс, изгражда пространствени форми. Така че напълно можем да се присъединим към становището на П. Дънов, че животът на човека тук на земята е резултат от действието на Духа. Следователно всяко действие и явление в природата има свое духовно съдържание. Ние трябва само да умеем да го тълкуваме. Същото е и с постиженията на науката. Тя има свое духовно отражение и ние трябва да се свързваме с него. "Ако четеш Библията, без да се свържеш с този жив свят, тя остава без значение. Същото може да се каже и за числата и формулите в математиката. Ако ги изучавате само, без да се свържете с тях като с живи светове, за вас математиката е наука без значение и смисъл." /113-1930/ Математиката, разгледана от философска гледна точка, най-добре е представена от Херман Вайл - носител на Нобелова награда, в книгата "философия на математиката и природознанието." /169/ Авторът счита, че чистата математика по модерните схващания е общо хипотетично-дедуктивно учение за отношенията; то развива теорията за логическите неизвестни форми, без да се обвързва с една или друга възможна интерпретация... В геометричната фигура, а по-късно и в математическата формула математиката се освободи от словото и... като че ли математиката в днешно време е по-продуктивна и дееспособна в областта на духовния свят, отколкото музиката или даже отколкото модерните езици. /169/ В този смисъл Учителя П. Дънов възлага на възможността на съвременната наука да ни разкрие неща, които не са доловими за нашите сетива. И той казва: Много научни заключения могат да бъдат неверни благодарение на несъвършенството на нашите сетива. Ето защо задачата на науката е да се освободи от чуждите влияния, да проникне все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна оценка за тях." /45-1931/ Това пожелание на Учителя днес е сбъднато, тъй като съвременната наука борави и разяснява явления, състояния, представи и форми, които убягват на сетивата ни, но са реални и действителни. Затова X. Вайл казва: "Навярно математизирането е като музицирането, една творческа дейност на човека, чиито продукти са обусловени не само формално, но и по съдържание." /169/

2. ПРИРОДАТА "Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки част, всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите на своите песни, и в това велико разнообразие тя открива тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната книга." /57-1924/ "Няма закон, който да е проециран в природата, но винаги ние от нея сме го разчели." /176 - Айнщайн/ 2.1. Единството в природата Исторически развитието на науката в началото на XX век доведе до разпада на единното природознание от миналото. Големият брой единични и специфични науки, които днес още се развиват самостоятелно и изолирано една от друга, загубват до голяма степен смисъла на съществуването си спрямо единната цялост и ненакърнимост на природата и живота. "В противовес на това разкъсано схващане за природата и живота, на този светоглед на частите, израства и се развива сега един нов мироглед, който се стреми пак да обедини раздробеното в едно цяло. Но едно такова единство във възгледите на човека е възможно само тогава, когато триизмерното статично мислене на същия се замени с динамичната четириизмерна мисъл - мисъл, която схваща формите и явленията, изявени и във времето." /218/ "Не само в тези явления, но и в целия природен и космичен живот се поддържа хармония и единство; то се запазва във всяка обмяна и при всяка промяна. Единството в живата сфера на нашата планета се изявява чрез кръговрата на материята. Той се проследява като еволюционна спирала. При това всички явления в неорганичния и органичния свят се явяват като функции на органи от едно цяло. Винаги намиране единство. Ние сме пред една динамична, подвижна биологическа система от сили, които са израз на един жив организъм." /218/ В този смисъл са и мислите на П. Дънов. "Материята, от която е съставен материалният свят, се среща в четири различни състояния по качество. Едните състояния са външни - твърдо, течно, въздухообразно и топлинно, а другите - вътрешни по състав - органична и неорганична материя. Едно от свойствата на материята е, че тя минава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промяна на вибрациите й, а именно повишаване и понижаване." /32-1917/ Тук се намеква на факта, че материята, макар и инертна маса по вид, има свое развитие, в който процес обаче тя запазва своята цялост. Тя изпада само в различни състояния, за да изгради сферата на двата свята на Земята - органичното и неорганичното царство. "И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. Там е нещастието на хората. Да мислят, че могат да подчинят природата - това е невъзможно. Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главата на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея." /53-1922/ "За да станат нещата ясни за човека, той непременно трябва да има някакъв образ за тях. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изводи и заключения. Нейният език е картинен, символичен." /74-1925/ "Природните закони обаче са неизменяеми. Те са предназначени да поддържат великата закономерност в природата. Законите регулират силите. Те водят към физическия свят, дето се изявяват формите. Значи, принципите създават законите; законите създават силите; силите създават формите. Формите представляват физическия свят; силите представляват чувствения свят; законите - умствения свят, а принципите - Божествения свят." /136-1933/ Градацията и взаимозависимостта между принципите, законите, силите и формите напомнят напълно за градацията и взаимозависимостта при измеренията в структурата на света, за степените на силовите полета във вселената, както и за степените на човешкото съзнание. Затова Е. Сведен-борг счита, че науката за степените е ключът, с който можем да разгадаем тайните на живота. От горната мисъл на П. Дънов трябва да заключим, че щом като законите са неизменни и универсални за природата, то те са валидни тогава както за цялото, така и за неговите части. Оттук следва, че изучавайки въздействието на законите върху частите, ние можем да съдим за състоянието на цялото, което най-често ни отбягва. "И така компонентите на Битието -индивидуалното съществуване на частицата и съществуването на взаимодействието между нея и макросвета - са неотделими един от друг, губят смисъл едно без друго и в същото време взаимно се изключват." /185/ "Подобно състояние между индивидуума - частицата и макросвета, управляващ нейното движение, беше наречено от Ниле Бор съотношение на допълнителност." /185/ Това, което сме свикнали да виждаме при взаимодействието между частите и цялото в живите организми, науката констатирва и в "инертната" материя. Откриват се обаче и явления, които не можем да обясним в живота на материята. Например така стои въпросът със състоянието на допълнителността на Нилс Бор. То ни подсказва, че не сме в състояние да определим едновременно поведението и мястото на микрочастиците в структурата на материята. Те са постоянно в движение и променят положението и мястото си. "Парадоксалността на самото Битие, парадоксалният характер на обективното "рацио", което подрежда вселената - ето кое поразява широкия кръг хора, запознали се с идеите на Айнщайн и Бор, а понякога и тези, които интуитивно чувствуват скрития в тях прелом в характера на научното мислене." /185/ "От сградата на света чрез анализа можем да извлечем градивните елементи, части, различни градивни елементи на градивния процес и неговата механика и планът и смисълът на цялото, а с това голяма част от действителността не могат да бъдат възприети." /161 / И тук П. Дънов допълва: "Природата е велика инсталация на енергии и държи точна сметка за всичко, което се изразходва. Тя следи още и за резултатите, които се получават при изразходването на тези енергии. Последното особено е необходимо, защото резултатите именно дават възможност на тази енергия да добие от-глас в общото Битие." /1-1922/ - "Не, природата никой и никога не може да завладее. Природата представлява Божественото тяло. Следователно, Бог никога няма да остави някой да завладее тялото му и да се разпорежда с него както си иска." /3-1922-23/ По повод на горната мисъл на Учителя можем да цитираме X. Вайл, който напомня за мисълта на Й. Ст. Мил: "Искаме ли да проучим последствията на една причина, то ние можем да експериментираме; желаем ли обаче да узнаем причината на дадени следствия, то ние се отзоваваме в чисти наблюдения." /169/ Й. Ст. Мил ни напомня, че самонадеяността на човека винаги свършва в момента, когато той иска да узнае причините за редица явления и следствия в природата. А това е факт, тъй като човекът, както всички други форми и следствия в природата, е частица от общото цяло. Многократно вече изтъкваме обстоятелството, че частите не могат да осъзнаят цялото, на което те принадлежат. Затова А. Айнщайн твърди, че няма закон, с който човечеството да борави, и който закон то да е проецирало в природата. Законите, с които разполага науката ни, винаги са разчетени от природата. Значи науката всъщност е само един познавателен процес, но не и изобретателен. Ние хората не можем да творим закони, които са валидни за природата. Ние само можем с много труд да ги разчетем от природата, където те са прикрити символично. Познавателният процес на науката все пак ни дава възможност да се приближим до живата природа, без да имаме възможност да узнаем напълно нейната същност. Науката е само нашият интелектуален контакт с природата, а това ни позволява да се убедим във величието, безграничността и неизчерпаемостта на принципите, законите и силите й. "Положението на хората на науката се утежнява от това, че различието в езиците затруднява тяхното взаимно разбиране. А жаждата към опознаването на космическите връзки, които се възприемат от нас като символи и които се доставят единствено от нашите несъвършени сетива, утежняват още повече тези трудности." /202/ "Когато нематематик чува за "четиримерното" пространство, той бива обхванат от мистично чувство, подобно на чувството, което събуждат театралните привидения. И въпреки това няма по-банално твърдение от това, че окръжаващият ни свят представлява четиримерен-пространствено-времеви континуум." /202/ А Херман Вайл счита, че: Факт е, че в природата "всичко е вплетено в цялото", че пространството, материята, гравитацията, силите, които са последица от електромагнитното поле, оживотвореното и неоживотвореното, всичко е свързано неразделно едно с друго и дава здрава основа за вярването в единството на природата, а с това и в единството на научните методи." /169/ Видно е колко трудно е на учените да изразят словесно или експериментално основните принципи, закони и сили на природата. Можем само по аналогия да предполагаме, че тези скрити чрез символи сили, закони и принципи в природата са основата на единството и хармонията в Битието. Законът за общата взаимозависимост в природата най-добре се демонстрира чрез изграждането на геометричните форми чрез принципа на измеренията. Учителя П. Дънов разсъждава така: "Точката няма никакво измерение, не заема никаква част от пространството, но при това съществува в ума ни. Значи туй, което не заема никакво място в пространството, съществува като някаква идея. Казвам, точката е първото проявление на един разумен живот. Правата линия, това са възможностите на точката. Квадратът, това са възможностите на правата линия. Кубът, това са възможностите на квадрата - нищо повече." /72-1924/ Следователно точката, която няма измерение, при движението си образува линия, която има едно измерение. Линията, която има едно измерение, при движението си образува плоскостта, която има две измерения. И най-после плоскостта, която има две измерения, при движението си образува тяло, което има три измерения. Когато кубът се движи, той образува по-сложно тяло с четири измерения." (н. б. - това е тесаракта) /77-1926/ Тук Учителя ни показва как формите на физическия свят са част от едно единство, преплетено и изградено от привидни разновидности. В своята същина обаче те са изява на едно първично и единствено начало - точката. В състояние на движение точката от "нищо" става нещо, т. е. има вече измерение - качества, свойства или изява в сферата на физическия свят. Следователно "нищото" или всяка идея, като се постави в действие, става видима в тримерния физически свят. Същото явление на проява физиката ни дава в "живота" на микрочастиците на материята и силовите полета. Редица микрочастици в стадий на покой нямат маса, от което следва, че са недоловими за сетивата ни. Когато изпаднат обаче в състояние на движение в сферата на тримерния свят, те имат маса и са доловими от нашите сетива. Следователно движението е едно от основните качества на материалните частици и форми. От друга страна, формите и материята са продукт на въздействието на силовите полета, които също така в стадий на покой са недоловими за нас. "Нищото", казано философски, е Нещо в покой - това ни учат микрочастиците, силовите полета и точката. "Теорията за йерархиите в Битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачването на нещата на едно по-горно стъпало самите те не се променят и не придобиват нещо ново. Само с тяхното съчетаване се изграждат нови свойства и качества, т.е. координираното цяло притежава вече нови качества. Това значи: точката, която при движението си образува правата линия, не придобива лично нещо ново, но само нейните състояния във времето - пространството създават качествата на правата линия; или още линията, която придвижена във време-пространството и изгражда равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанията на състоянията й във време-пространството създават новото измерение - равнината, и т. н. Ако разгледаме и други еволюционни форми, като съединенията в химията, ще констатираме същото. Например миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на съединението серовъглерод, не са присъщи и характерни на елементите, които го изграждат. Това ще рече, че всяка по-висша единица в Битието е нещо повече от съставящите я по-нисши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частиците създава новото." /219/ Това придобиване на нови качества можем да демонстрираме и с най-много употребяваното от човека химическо съединение - водата. Докато водородът гори, а кислородът поддържа горенето, то водата като съединение от тези две химически тела не гори и не поддържа горенето. Явно е, че по-висши и добродетелни качества в Битието и природата можем да наблюдаваме там, където е осъществено единение на по-нисши форми. А самото единение е възможно едва когато е налице хармонизация на качествата. Именно хармонията е, която изгражда живите форми, сложните системи в света и вселената. Тогава от гледна точка на съвременната наука понятията, които имаме за природата, света и вселената, са безпочвени, тъй като свойствата, които им приписваме и чрез които искаме да ги разпознаваме, са невалидни. Само цялото, в което те участвуват като части, е абсолютно реално, а това е Бог. Квантовата механика ни учи например, че в света на микрочастиците нашите понятия за движение, място и импулс са безпочвени - безстойностни. Неопределеността, въведена от Планк, говори за това, че пред нас стои един друг свят, едно друго състояние на нещата, което е извън възможностите ни да определим точно. Това най-ярко ни показва поведението на електрона. "Парадоксално е поведението на електрона при експериментиране с интерференцията по пътя му. Поставя се преграда с два отвора, през които, като премине електронът, дава типичната интерференция. Но затворим ли един от отворите, интерферентната картина изчезва /независимо от това кой от отворите е затворен/. Електронът показва, че преминава през двата отвора едновременно. С други думи казано, той се намира на едно място и същевременно на друго място, следователно заема някакъв обем в пространството." /192/ Електронът, с който сме свикнали да описваме явления в природата (светлината, валентността на елементите, химическите свойства на последните), ни показва, че той не е нещо определено, не е частица, а по-съществено, или с други думи казано: по-обемно, по-комплицирано. Затова "Физиката на Н. Бор беше не толкова академична дисциплина, колкото философия на природата. С това Бор не би бил чужд на мислителите на Платоновата градина Академика и в Лицея - на Аристотел: той смяташе, че и малкото, и голямото изразяват еднакво устройството на вселената. За него природата беше единна и физиката беше единна." /216/ А Айнщайн казва: "Прекрасно нещо е да разпознаваш единството в комплекс от явления, които изглеждат на преките ни сетива като напълно отделни неща." /176/ Представеното от Учителя П. Дънов единство на природата, която Той нарича "тяло на Бога", се доказва днес от съвременната наука. Физиката и математиката най-добре ни представят единството, като същевременно ни показват отношението на цялото към частите, както и отношението на частите към цялото. В това ненакърнимо вселенно единство, или Цяло, ние сме физически и духом една незавидна частица с определено място и задача. А това хармонизирано Единство всъщност е Бог.

1.4. ЖИВОТЪТ - "Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен." /154-1942/ - "Най-високият порядък във вселената е животът." /161/ 1.4.1. Произход и същност Всеки говори за живота. Всеки носи живот в себе си. Навсякъде в биосферата на земята намираме живот. Той е в нас, пред нас, около нас, навсякъде, където има движение и развитие. Но какво е животът? Как се заражда той? Е ли той нещо специфично за всяка жива форма, или общ принцип в живата природа? Това са въпроси, на които човечеството досега не е отговорило категорично. Ако питаме биолозите, ще ни кажат, че животът е специфична проява на физико-химичния строеж на органичните вещества. Но какво е "органичното" в тези вещества, което изразява и съдържа животът? Това не знаем, тъй като значително количество органични съединения се произвеждат вече по синтетичен начин, но въпреки това те не могат да създадат и съхранят живота, въпреки че са непълно идентични с естествените. Те се различават по нещо, което по същина не знаем. Това, което знаем със сигурност е, че двата вида органични съединения /естествени и синтетични/ поляризирват светлината по различен начин. А Учителя П. Дънов твърди, че: "Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим е животът, затова го наричаме Божествен." /54-1942/ Струва ми се, че в тази мисъл до голяма степен намираме отговор за същината на живота. Казва се: неделим и единен е животът; един и същ е животът. А това ще рече, че животът е един и същ за цялото органично царство - биосферата на Земята, само с тази разлика, че различно се използва от отделните форми. В тази мисъл прозира принципът на единството и универсалността на законите в природата. Качествата, които се придават тук на живота, срещнахме обаче и при силовите полета в природата. От това би следвало, че животът е аналогичен на силовите полета във вселената. Докато гравитацията властвува над материята, то животът властвува над биосферата. Това жизнено силово поле - животът, различно се използва и изявява от разнообразните форми, понеже са на различно ниво на развитие. Оттук и впечатлението, че животът е различен във формите на земята. "Като изучаваме живота, казва П. Дънов, виждаме, че във всички живи същества има нещо общо, еднообразно. В общия, обикновения живот растенията, животните и човекът не се различават много. Първоначално, т.е. след поникването на растението или след раждането на животното и човека, всички се стремят към храна. Във всички живи същества е вложен стремеж да растат, да се развиват, вследствие на което си приличат. Те се намират в живота на еднообразието. Дойдат ли обаче до известно развитие, те започват да се разделят. Всяко живо същество поема своя път на стремеж на разбиране, по което се отличава от другите. Тук се вижда голямото разнообразие в живота. Колкото по-разнообразен е животът, външно и вътрешно, толкова повече Божественото се проявява. Божественото внася разнообразието." /22-1926-27/ "Разликата между растението, животното и човека се заключава главно в измеренията, в които живеят. Растението живее в едномерния свят, животното живее в двумерния свят, а човекът - в тримерния свят. Колкото по-висок става животът, толкова повече се увеличава знанието, толкова и светлината става по-голяма." /51-1943/ Под "светлина" П. Дънов има предвид духовното прозрение, духовното виждане, духовното прояснение за живота и нещата. Явно, че животът дава възможност да се расте не само физически, но и духовно. Това намираме особено силно изразено при човека. Но откъде произлиза животът? - "Животът няма произход - казва П. Дънов. -Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някакъв извор, изворът е само начало на тази вода, но той не е нейният произход, там тя се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае, Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка." /72-1925/ "Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете, какво представлява Бог в своята пълнота." /3-1922/ Явно, че животът е свързан със съществуването на самото Битие. Но нека използваме трите принципа: единството, универсалността и аналогията, които властвуват в природата, за да се помъчим да се доближим до същината на живота. Херман Вайл счита, че "Индивидуалната онтогенеза, от едно оплодено яйце до висококомплицирания организъм, има своята аналогия в неорганичната природа, колкото и далечни да са те една от друга." /169/ Следва, че качествата на органичните живи форми можем да търсим и да сравняваме с тези на неорганичните. А това се потвърждава от следните констатации на учените. "При анихилацията на един електрон и позитрон става преминаване на материята от една форма в друга, а именно в електромагнетична форма. Това ще рече - смяна на състоянията на енергията или материалните форми." /162/ Тази анихилация намираме и в органичното царство - растения и животни. Оплождането на цвета на растението, както и оплождането на яйцеклетката у животното и човека е своего рода анихилация, вследствие на която се заражда нова форма на живот. Друг пример: "В ядрото на атома протоните и неутроните, които си обменят мезони, трябва да разглеждаме като една и съща частица, която изпада в различни състояния на пълнежа си; превръщане на протон в неутрон и обратно. Следователно имаме обмяна - "Със самия себе си", каква-то наблюдаваме в електромагнитното обменно действие." /162/ Този "обмен със самия себе си" наблюдаваме и в органичното царство. Оплодената яйцеклетка, оплоденият плодник на цвета в растението, заровеното семе в почвата започват да се обменят със самите себе си, да растат, да се диференцират и изграждат нова жива форма. Вирусите, най-нисшите живи форми, като попаднат в подходяща среда, започват да се обменят със самите себе си и стават жизнени форми. М. Борн заключава: "Повече няма съмнение - цялата материя е нестабилна. Ако това не беше вярно, нямаше да светят звездите, нямаше да постъпва светлина и топлина от Слънцето, нямаше да има живот на Земята. Стабилността и животът са несъвместими." /200/ Учителя П. Дънов допълва: "Схващайте живота като момент. Той е извън времето и пространството, но се проявява във времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувствува." /3-1922/ "На всички същества гледайте като на съзнания, през които протича един и същ живот. Единен е животът, едно съзнание прониква всички живи същества." /3-1922/ Принципът на анихилацията, т.е. на взаимоунищожаването на яйцеклетката и сперматозоида, на тичинковия прашец и плодника на цвета на растенията, на светлината и хлорофила в листата, на протона и неутрона са явно процеси, които дават условия да се яви нова форма на живот. А той самият се изразява в "обмен със самия себе си". А всъщност самият живот е извън времето и пространството, но вече при новите условия - изявен в тях самите. Следва, че животът е фазова изява на нещо по-висше. От това следва, че понятията "смърт" и "раждане" като самостоятелни и окончателни процеси не съществуват. Те са фази на живота, който е в постоянен кръговрат. Животът е безкраен и вечен, но изявен, както казва П. Дънов, в различните сфери на измеренията. Принципът на йерархиите, на степените и измеренията показва, че нищо не може да съществува само за себе си. Всяко явление, сила или форма има свой източник, който го захранва, авансира и задействува. Затова и животът трябва да има свое единно и Първично начало. "Животът представлява жив кръг, който се намира в постоянно движение. Този кръг е съставен от много точки, в които живеят разумни същества. Всички точки (от своя страна) представляват кръгове, които имат общ център. Следователно животът е голям кръг, съставен от множество концентрични кръгове, в които влизат всички живи същества: растения, животни и хора. Като изучи своя живот, човек постепенно ще изучи живота на другите кръгове, докато дойде до опознаване на целокупния живот." /44-1929/ Изобразяването на живота под формата на кръгове може да не е най-удачно, но ни дава по-ясна представа за него. Говори се първо за общ център и концентрични кръгове, които представляват животът на различните йерархии - стъпала, измерения на живота. Ако приемем, че всеки кръг е сфера, йерархия, измерение от живи същества: растения, животни и хора, то явно е, че източникът на живота за всички е общ, т.е. центърът на кръговете, а самите кръгове - нивата на развитие на отделните видове живи същества. Но същевременно нивата на отделните и различни органични същества се преливат едно в друго, както силовите полета на материята, тъй като имат радиуси от един единен център. Или по-картинно изразено - както формите от отделните измерения се изграждат едно от друго и взаимно се проникват. Затова X. Вайл казва: "Редът и организацията са белези на живота." /169/ По отношение произхода на живота П. Дънов казва: "Животът не иде отникъде. Гдето се вселява Духът, там животът се явява като непреривен процес, като постоянно течение. Гдето Духът преодолява, там и животът тече. Следователно животът се отличава по това, доколко Духът се проявява в нашите тела." /88-1927/ "Животът е сила, вложена от памтивека в човешката душа." /88-1927/ Следва, че животът е изява или действие на Духа. Животът вселява нашите тела като силово поле и се изразява на физическия свят к.ато функции на тялото и неговите органи. Явно, че животът има висш произход, но изявен на земята чрез органичните форми. "Духът пък е проявление на Бога. Той е Първичното Начало, от което произтича разумността на света. Той движи, оживотворява и определя посоката на всички живи същества. Гдето Духът се прояви, там животът се ражда. Духът се разглежда като вторичен принцип, произлязъл от най-великата и могъща сила в света - Бога." /97-1928/ "Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние." /94-1928/ "Животът е резултат на вътрешното развитие на душата и Духа. Значи животът е плод на усилията от работата на душата и Духа. Докато не познавате живота, не може да познавате нито душата, нито Духа." /125-1930/ Тези мисли потвърждават становището, че животът е силово поле на Духа и душата в една по-ниска среда, в едно по-ниско измерение. Животът е плод на усилията на душата и Духа да се изявят на физическото поле, или както казва П. Дънов, животът е израз на проявата на духа в периферията-в елементарното в света. И оттук пак ще повторим, че животът е периферна сфера в проявата и същината на Духа. В тази проява на духа намираме т.нар. самоограничението на Духа или още проекция на Духа в по-ниско измерение на света - физическия свят. В тази проява на духа виждаме осъществяване индивидуализацията на формите, които вече трябва да преминат в нова фаза, а именно самоусъвършенстването или еволюцията, с цел възвръщане към Първоизточника. За този ритъм на еволюция и инволюция вече се спомена в "Сътворението на света" и "Структурата на света". За да се изрази обаче растежа или еволюцията, трябва да има поляризация или биполярност. Защото целта на живота е да се даде възможност на формите и съществата да се усъвършенствуват. Затова много автори виждат живота в самата биполярност /161 /. Тази биполярност разгледахме обстойно в главата "Структурата на света". "Принципът на противопоставянето владее навсякъде в природата." /161/ А това, че животът на земята, т.е. животът на физическите форми, е този на периферията или на елементарното в живота, се изразява още в следните мисли: "Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява във форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. И в това отношение еволюцията и инволюцията не са нищо друго освен влизане и излизане на Божествения Дух в душата." /86-1927/ Физическите форми са тези на крайното ограничение в проявата на Духа - пълно самоограничение на душата и Духа. Затова може да се нарече "живот на смъртта". А безсмъртното състояние няма формите на физическия свят. Това състояние се изразява в пълна свобода на изява и действие. "Според някои философи времето и пространството нямат нищо общо с живота. Не е така. Животът има отношение и към времето, и към пространството. Не може да говорим за живота, без да се проявява той във времето и пространството. Времето и пространството излизат от живота, но животът има отношение и към вечността." /127-1931/ Разбира се, че физическите форми, в които се изявява животът на земята, трябва да имат отношение към времето и пространството. В противен случай те (формите) няма да съществуват. А вечността е състояние на най-висшата изява на живота, т.е. когато се съдържа още в самите й първоизточници - душата и духа. Все-обхватността на живота, т.е. състоянието му като силово поле на физическия свят, се изразява в следната мисъл: "Под думата "живот" разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живота на природата. На математически език казано: Нашите души представляват удове (органи) или части на великата душа, т.е. те са нейното дихание. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, каквото за Бога. Единственото ценно нещо в човека, това е неговата душа." /117-1929/ Дава се представа, че животът и душата имат своята идентичност тук на физическия свят. Те са силово поле - живот, за всичко на физическия свят. Душата като същност е посредник между духа и физическите форми, затова тя е полуматериална и полудуховна. Тя е вътрешен импулс за жизнените прояви на биологическите форми. Общата душа присъствува като единични силови възли във всяка самостоятелна форма. Но винаги и вечно нашите души съставляват част от общата космическа душа - Бога. "Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материята, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал." /120-1929/ Животът, както казахме, е израз на желанието на духа да се изяви в малки форми на физическия свят, т.е. да се самоограничи и изяви в статичните форми на многообразието на света. Затова Учителя казва още: "Животът може да се прояви само между две абсолютни величини: първата величина е крайно голямата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката. Когато великото в живота иска да се вмести в крайно малкото, се зараждат всички страдания. Благото в живота седи в това, когато малкото се вмести във великото, тогава настъпва и хармонията в живота." /56-1923/ П. Дънов повдига до известна степен завесата за великата тайна на живота като същност. Значи животът е творба на взаимодействието на две величини, т.е. той е плод на взаимодействието на величини, съществуващи благодарение на поляризацията на явленията в света. А това ще рече, че животът е силово поле, вариращо между два полюса: крайно големия и абсолютно малкия, т.е. между духа и материята. А душата е посредникът между тези величини. "Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Ритмусът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми, и то толкова много, че и ангелите не знаят колко са. Неизброими са формите на живота, и то едно от друго по-красиви. Всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом схване реалността, човек минава от едно състояние в друго. Защо живеем? За да схванем реалния лъч на живота и да минем от едно състояние в друго." /762-1925/ Ето разкрива ни се и смисълът на живота. Това е чрез индивидуалната еволюция (схващане на реалността) да преминем от едно състояние в друго, от по-ниско към по-високо измерение - от физическото съществуване към духовното. А това е непрестанният път на съвършенството. "Смисълът на Битието е в неговата насоченост, стремящо се към безкрайно усложняване, а смисълът на живота и съзнанието - в стремящото се към безкрайност познаване и преобразуване на света." /185/ Ние, хората, постоянно се запитваме кога се е появил животът на земята? Кои са били първите форми на живота? След като животът предоставя условия за еволюция на формите, то логично е да се предположи, че животът на земята е започнал чрез най-простата и елементарна жива форма. Според учените животът на нашата планета е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Но и досега все още не е изяснено как на първобитната земя е станал скок от неживото към живота. Според Марк Скот биологичните полимери са от два типа: с "постоянна структура", или стабилни полимери, и "приличащи на механизми", нещо като ферментите, които са подвижни и живеят кратко. Много от структурно-устойчивите полимери се отличават с големия си отрицателен електрически заряд или, с други думи, те са полимери аниони (полианиони). В съвременната биология има дефицит на полимери със строго положителен заряд (поликатиони). Такъв дисбаланс при полимерите трябва да съществува в планетните атмосфери, богати на кислород. Но свободен кислород не може да съществува в атмосферата, която съдържа метан, водород и амоняк (както е било на Земята) - още първата мълния ще разбие такава смес. Поради това трябвало е да съществува агент, който да е наситил първичната атмосфера на Земята с кислород и този фактор да е "сготвил" първичния бульон, необходим за началото на еволюцията. За такъв фактор може да послужи хидратираният електрон, затворен в обвивка от водни молекули. Той се появява, когато йонизираща радиация въздействува върху водата, и е един от най-активните участници в химическите реакции. По това време на Земята не е имало озонен слой, който да задържа ултравиолетовия спектър на слънчевото излъчване." /201 / Виждаме, че е трудно на учените да решат въпроса за произхода на органичните живи форми на Земята. Правят се догадки, правят се опити да се постигне някакво решение, но тайната си остава засега нерешена. Учителя П. Дънов казва за произхода на живота още следните мисли: "Всичко е предвидено още преди създаването и проявяването на живота и ако днес изпъкват повидимому ред противоречия в живота, те не са Божие дело, но те са сенки, които съществуват в съзнанието на недоразвитите същества." /104-1928/ "Някои казват, че животът е произлязъл от Бога. Не, Бог се проявява в живота, всъщност животът е атрибут на Бога. Животът е произлязъл от целокупността на нещата." /44-1944/ Ние говорихме вече, че цялата многообразност на света, цялата му целокупност е всъщност проявата на Бога, вечният Логос, в сферата на най-ниското измерение - физическия свят. 1.4.2. Изявата на живота Животът в биологичната сфера на Земята изисква специални условия за своята си изява. Това е органичната материя, която има свои качества и свойства, несрещани никъде другаде във физическия свят. Но съществуващата на пръв поглед дълбока пропаст между органичния и неорганичния свят се оказа привидна и нефатална за единството на живота. Двата свята -органичният и неорганичният, са все пак плод на едни и същи закони, сили и силови полета на вселената и би трябвало да има преходна фаза между тях. За тази преходна фаза днес науката има известни данни. Херман Вайл счита: "Между другото празнотата между органичната и неорганичната материя до голяма степен се изпълни след откриването на вирусите." /169/ "Вирусите са субмикроскопични същества, които се изявяват като инертна маса дотогава, докато не лежат в дадени живи клетки. Като паразити в тези клетки те изявяват основните белези на живота - самораздвояване и мутация. От друга страна, много вируси имат типичната структура на неорганичната материя - те са кристали." / 169/ "Елементарните закони на материята, които физиката разкри и от които се владее химията, са без съмнение също градивни за живата материя. Генетиката ни дава по емпиричен път убедителни данни, че организмите се владеят от процесите на атомната област, където акаузалитетът на квантовата механика се изявява. С това между физиката и биологията настъпи сближение." /169/ Тези мисли на учените ни дават указание, че животът е единен, но различно изявен и то изключително от условията, които му се предлагат. Това сближение между физиката и живота П. Дънов вижда така: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и неговото движение. Под "движение" и "стремеж" подразбирам две различни идеи: стремежът - това е вътрешният разумен подтик, а движението -това е физическата страна на нещата." /40-1922/ От тези два вътрешни импулса, както казва П. Дънов, се определя формата, която ще приеме животът на физическия свят. Стремежът или разумният подтик оформят разумно проявена форма, т.е. форма с духовно съдържание. Когато изявата стане само под подтик на движението, тогава се изявява форма без духовна същност, т.е. форма без съзнание -нисши живи форми. "И тъй, различните въплъщения на Битието не са нищо друго освен силни аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер." /4-1922/ Но как бихме могли да опознаем същността на живота? "Всички древни школи са учили, че човекът не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот." /3-1922/ "Где е животът? - В самите нас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с такава бързина, че в един момент само можете да отидете гдето искате: на Слънцето, на Сириус, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано. Тогава вие ще почувствувате, че цялата вселена, всички живи същества -, от най-малките до най-големи-те, от мушиците до ангелите, са вътре във вас. Това движение се проявява навсякъде, то е животът." /3-1922/ Следователно животът е Божествено съзнание, всадено в нас, той е Божествено силово поле, което е "навсякъде" и е в постоянно и абсолютно движение. И най-важното, ако се вглъбим в себе си, ние можем да осъзнаем живота, който да ни пренесе там, където искаме. Чрез живота можем да "отидем" на всяка област от вселената, да почувствуваме всички живи форми - от най-големите до най-малките. Учителя П. Дънов ни нахвърля мисли за същността на живота, като го представя като Божествено съзнание, като силово поле със силни аспекти -положителен и отрицателен характер, като движение и стремеж, като реализация във всевъзможни форми и т.н. Но това всичкото самият живот ли е или негови превъплъщения? Сам Учителя казва: "И тъй, общият център, през който минава животът, се намира навсякъде. Засега ние знаем само живота на периферията, а какво представлява същинският живот в центъра, това ние не знаем. Туй е велика тайна в природата." /18-1924-25/ Тук се говори за общ център на целокупния живот на света. Става дума следователно за общия извор, общия изход на живота, за общия му създател, който можем да си представим като център на един кръг. Оттук на принципа на поляризацията, т.е. за двата силни аспекта на живота (положителен и отрицателен), животът се разсейва на принципа на инволюцията към периферията на света, където се реализира в многообразието на физическите форми, били те органични или неорганични. Но животът е импулс, който не стихва. Този импулс налага развитие, усъвършенствуване, или т.нар. еволюция. И тъй като животът е подчинен на единните закони на Битието, то следва, че изявата му трябва да пулсира, т.е. след фазата на инволюцията - към периферията, да следва фазата на еволюцията - към центъра, като се колапсира със своя център. Този ритъм на живота са долавяли почти всички древни и по-съвременни философи. X. Вайл счита, че: "Идеята за еволюцията играе съществена роля в митологията и в примитивните философски възгледи за света у човека. При индийците Брама е вечното, самосъществуващо същество, което се разгръща в единичните души. Същата роля има "еманацията" при неоплатонистите. Важна крачка към физическата еволюция направи Емпедокъл и Лукреций. Аристотел, Платон, Дескар създадоха специални форми и идеи за еволюцията. Кант е първият, който свързва еволюцията с научното познаване за произхода на планетите. Шелинг застъпва саморазвитието на природата чрез редица форми на ограничаване на нейната безкрайна продуктивност, а Хегел - вътрешен и вечен диалектически процес. Едва Буфон, Ламарк, Тревиранус и Гьоте се доближиха до модерното схващане за органичната еволюция." /169/ "Дълбока тайна е все пак еволюцията на живота на земята" /169/ -заключава сам X. Вайл. А че животът е еднакъв за всички живи форми и че той само различно се приема и изразява от тях, говори и тази мисъл на X. Вайл: "По-важен, отколкото въпросът за предтеча на човека, е въпросът за дълбокото вътрешно сродство на всички живи същества (тук на земята - н.б.). Всичко е еднакво при човека, животните и растенията: клетъчният строеж, основният строеж на клетката и основният клетъчен процес; както обмяната на веществата, хромозонното раздвояване, клетъчният дележ и процесите на миозиса и оплодяването, които са основите на развъждането." /169/ "Що е разнообразието? - пита П. Дънов. - Това са всички необходими форми, в които Битието, животът трябва да се прояви. Животът не може да се прояви само в една форма, а се проявява в ред безконични форми." /39-1919/ Ще се запитаме кому е нужно това разнообразие на формите - живот? Учителя отговаря "Вашето Битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала милиарди години в недрата на Божественото съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист - в дремещо състояние. Но сега със своето пробуждане тя дохожда на земята да учи вътрешния смисъл и на тоя живот - на индивидуалния живот, да придобие своя безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето със специални права и задължения." /30-1914/ В тази задълбочена мисъл Учителя ни дава представа за пътя, който минава човешката душа. Началото й идва от Божественото съзнание, където тя е била в "дремещо състояние", т.е. тя е била част от едно Цяло и не е имала индивидуална проява. Пробуждането на душата, т.е. отделянето й от Цялото или по-точно индивидуализирането й дава възможност да осъзнае себе си, да изучи вътрешния смисъл на живота, да добие свой собствен безсмъртен живот и започне еволюцията си, за да стане отново гражданка на "Небето". Тази картина се препокрива изцяло с легендата за Адам и Ева. В Рая те двамата или отначало сам Адам е бил "извън времето и пространството", т.е. в съзерцанието на Божествения блист, без индивидуална изява. С появата на Ева двамата проявяват индивидуална изява, без да осмислят своето действие, което е причина да се индивидуализират напълно и слязат на земята. Тук вече започват самостоятелно да изучават смисъла на своя живот, като узнават, че безсмъртието им е само на "Небето". Тази картина се препокрива и с представата, че земният живот е периферията на един кръг, чийто център е Първоизточникът на света. На периферията има пълна изява на индивидуалността: в човека, в целия органичен свят - до гените на същия, в строежа на вселената и галактиките, в живота и строежа на микрочастиците - до електрона и неутриното и т.н. "Най-крайната единица, в която се съхраняват важните белези на живота, е генът и неговата способност за самораздвояване, чрез който процес се изгражда от наличното вещество, подобие на моделния ген." /169/ "И както казва Йордан: действителните регулаторни центрове на живота не са подчинени на макрофизикални причини, а лежат в зоната на микрофизикалната свобода." /169/ Тази свобода се изразява в индивидуалното изучаване на качествата. Така е и със семената на растенията, на яйцеклетката при животните, а даже и в живота на отделните клетки в един сложен организъм. Индивидуалността на физическия свят се наблюдава даже при химическите елементи, когато пребивават или са били в съприкосновение с органичния свят. "Йордан отбелязва, че всички комплицирани молекули са различни стериохимично спрямо техните огледални образи." /169/ Известно ни е, че днес химическата индустрия може да синтезирва повечето сложни органични молекули (например витамините), но все пак те не са идентични с естествените такива, макар и да са техни огледални образи. Стериохимичното изследване показва индивидуално пропускане на светлината, като едните поляризират същата в една посока, а другите в друга. X. Вайл заключава: "Изглежда, че процесът на еволюцията не работи по природната изява на възможните вариации (както твърди Дарвин), а повече той работи според определен закон, който ние още не познаваме. Този закон е започнал своите прояви с началото на живота и това върши по-нататък по определен план." /169/ Не само това, носителят на Нобелова награда X. Вайл счита, че: "Дали е удържимо или, не схващането, че жизнената сила в органичното царство извършва разменни отношения с независимите индивидуални атомни процеси, то няма все пак съмнение, че навсякъде, където се появи и изяви мисълта и активната подтикваща сила на волята, особено в хората, онази жизнена сила се насочва нарастващо от един чисто духовен картинен свят." /169/ Следователно трябва да считаме, че животът и неговите процеси се насочват от една жизнена сила, властвуваща над цялата биосфера на света. Че тази жизнена сила работи по "един чисто духовен картинен свят". Наличието на "огледални образи" на веществата се покрива с представата за поляризацията като принцип. физическият свят има свой "огледален образ" с по-висшите измерения на света, които йерархии наричаме духовния свят. П. Дънов казва: "Истинският живот започва с движение. Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима духовна страна." /41-1930/ "Небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. ... Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот." /40-1922/ В раздела "Структурата на света" описахме обстойно поляризационния принцип. Констатирахме, че всичко в света и вселената има свой двойник: като се започне от най-простата микрочастица на материята и се стигне до самата вселена. Затова и силовите полета имат двойници с обратен знак. Следователно освен познатия ни физически свят - на трите измерения, трябва да има антисвят. Последният явно не се долавя от човешките сетива, но той трябва да е налице, тъй като над цялото Битие властвува този поляризационен принцип. А защо трябва да има поляризация? П. Дънов отговаря: "Красотата на живота стои в противоречията. Те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на небето. Иначе как ще си обясним положението на Луцифер? Причината за падението на Луцифер, за вечни времена ще остане една от великите тайни. На всеки щастлив ангел в небето отговаря един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне един ангел от ада, моментално ще изчезне и този от небето. И обратното: ако изчезне ангел от небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг." /79-1927/ Луцифер като най-висшата форма на злото в света следва да тълкуваме като двойник на по-висшата форма на доброто - Любовта. А това ще рече, че Луцифер е двойник на първоизточника на Любовта - Бога, но изявен в най-нисшите сфери на живота. "Светът, целият космос, е създаден да се прояви живота. Във всички светове има живот. Животът на земята не е от най-високите, но има живот, който стои и по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на Великия живот." /121-1929/ "За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрева и залеза на слънцето." /61-1922/ "Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът всъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през клетката. Той съществува извън всички форми на света. Хиляди и милиони са формите, в които досега се е проявил животът, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще." /124-1931/ "Животът е условие, а не среда за проявление на човешкия дух." /81-1926/ "Животът е най-голямото благо, което притежавате. Щом има живот, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и светлина." /42-1928/ "Животът е най-естественият и най-силен стремеж на човешката душа; той е богатство, което тя притежава и припечели. Този стремеж съществува не отсега, а от хиляди и милиони години, и той е не само в човека, но и в другите млекопитаещи, в птиците, в рибите и дори в растенията. Различие има само в методите за добиване на живота у тия различни същества." /30-1914/ "Животът е наука, валидна не само за земята, но и за духовния свят. Трябва да знаеш как да живееш на земята, това трябва да знаеш - как да живееш и в духовния свят. Въпреки това хората имат смътно понятие и за физическия, и за духовния свят." /137-1933/ "Каква е крайната цел на живота? -Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби." /141-1936/ "Който се домогне до философията на живота, никога няма да изпада в противоречия." /113-1930/ "Животът е най-великото и красиво нещо, което е дадено на човека." /44-1930/ "Животът е най-високото интегрално стъпало, върхът му е човекът." /161/ "Защо трябва да живеем? На този въпрос окултната наука отговаря така: ние още не живеем истински живот, но когато го изживяваме, ние живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато съществата достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във вселената се разкапва, всичко туй се повръща в Бога и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма." /57-1923/ Тази мисъл ни дава отговор на въпросите, които нарекохме дихание на вселената, инволюция и еволюция, сингуларност и експанзия, смяна на състоянията и измеренията, съществуването и зараждането на видовете живот във формите, разнообразието на света и т.н. И във всичките тези процеси съзираме смисъла на живота, т.е. проява на Божественото съвършенство, тъй като чрез живота всичко се усъвършенствува, поради което живота можем да наречем път на съвършенството. 1.4.3. Има ли край животът? Ще започнем този раздел с мисълта на Учителя П. Дънов, която всъщност преповтаряме: "За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрева и залеза на слънцето." /61-1922/ Тази мисъл като че ли ни дава отговор на въпроса: "Има ли край животът"?, т.е. след физическата смърт на тялото ние вече не живеем ли? П. Дънов отговаря, че само ограниченото човешко съзнание създава понятията нощ и ден, изгрев и залез, както и раждане и умиране. Той продължава: "Всичко е предвидено още преди създаването и проявяването на живота и ако днес изпъкват повидимому ред противоречия в живота, те не са Божие дело, но те са сенки, които съществуват в съзнанието на недоразвитите същества." /104-1928/ "В единството на цялото Битие съществува едно нарушение: светът на човека не е единен." /161 / Говорихме вече за принципа на поляризацията, която засяга всичко видимо и невидимо за човека. Живота разгледахме като единно силово поле, като дихание на Бога, като явление, което има фазовост, но не и край. Ритмичността в изявата на Първичното начало, която се изразява в инволюция и еволюция, предполага един безкраен и вечен процес. И все пак учените си задават въпроса: "Една от най-дълбоките тайни в природата е противоположността на мъртвото и живото." /169/ Но съществува ли въобще нещо мъртво в природата и вселената? Ние видяхме, че самият атом има свой начин на живот. В него има постоянна обмяна на енергия - между съставките на ядрото му, както и между последното и електронната обвивка. Всичко в света има свой вид на "живот", свой начин на изява и съществуване. Тогава къде е смъртта, т.е. преставане на изявата? Говори се за вечния континуум във вселената, т.е. само-зараждането и трансмутирането на елементарните виртуални частици във вакуума на Дирак. В биосферата също така има постоянна смяна, но не и окончателно отмиране на формите. Нима когато какавидата се трансформира в пеперуда тя е мъртва? Една нова фаза в живота на това живо същество настъпва. Но не и смърт. Водата когато се изпари, тя изчезва ли? и т.н. Явно, че по принцип това, което виждаме като изчезване и поява е смяна на състоянието, преминаване от едно измерение в друго, просто трансмутиране на формите. Затова П. Дънов казва: "Какво всъщност е смъртта? - Умираш на земята, раждаш се на онзи свят. Раждаш се на земята, умираш за онзи свят. Смърт ли е това? - Промяна на състоянието. Значи човек едновременно умира и се ражда, т.е. умира за един свят, ражда се за друг. Всичко в живота се мени, нищо не е статично, неизменно. И духовният свят е организиран, мени се външно, но вътрешно съществените му черти са неизменни." /52-1919/ "Ние разбираме: "раждане" и "умиране", това са само фази, ограничения в живота. Животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот това е една безкрайна окръжност, това е един спирал. Следователно, този спирал, гледан отгоре, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе от тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, но от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат по-високо и по-високо." /40-1922/ Явно е, че от това как гледаме на живота, от каква гледна точка разглеждаме неговата същност, той ще ни се представи като затворен кръг, в който се въртим безкрайно, или в един спирал, който ни води към висините на Битието. Но така или иначе, животът е вечен и няма раждане и смърт в него. "Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви подтикнала да слезете на земята." /4-1922/ "Смъртта не изменя човека, тя само го ограничава и всичко в него става потенциално." /12-1924-25/ -"Аз казвам, че задгробният живот е измислица, защото признавам само един, той не може да бъде материален. Че се проявява чрез материята, това е друг въпрос. Само в Бога има живот - никъде другаде. Следователно, животът е само един, без никакви ограничения. Ако животът се прояви в материята, той не е целокупен живот, който ние разбираме." /54-1924/ "Като слиза на земята и се връща в Битието, човек запазва отношението си към цялото, т.е. към Първата причина на нещата, а загубва отношението си към частите. И тъй под "съществуване", във философски смисъл, разбираме отношение на индивида към частите на Цялото, т.е. към Битието." /47-1931/ Тази мисъл ни напомня, че ние произлизаме от Цялото, като се индивидуализираме, но запазвайки отношението си към Него. В края на краищата ние трябва да се върнем пак в Цялото, като губим връзката си с частите, които са многообразието на физическия свят. Затова П. Дънов казва, че нашето съществуване или живот е всъщност връзката ни или отношението ни към Цялото, т.е. Битието. "философията на живота се заключава в слизането и качването. Важно е човек да знае как да слиза и как да се качва." /32-1917/ "При слизането си на земята човек постепенно се сгъстява, след което отново се разрежда, минава през планетите и се връща там, отгдето е дошел. Това наричат хората "смърт", а ние го наричаме "заминаване". /32-1917/ "Красотата на живота стои във вътрешното разнообразие. В живота на земята разнообразието е външно, а вътре има голямо еднообразие. В живота на небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вътрешно - разнообразие. Ако влезете на небето, на пръв поглед ще видите навсякъде светлина и голямо еднообразие. Ако не сте подготвен за този живот, скоро ще се отегчите, ще се отчаете, нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назад между земните жители. Като се подготвите за този живот, в неговата светлина вие ще различавате образите, ще влезете в разговор със съществата на този свят и ще видите голямо вътрешно разнообразие между тях. Значи, ако очите ви са отворени, и на физическия свят да сте, вие пак ще видите красотата и разнообразието на духовния свят. Всичко това е скрито в светлината на този свят." /78-1927/ "Слизането", за което се говори тук, е всъщност ограничението на човешкия дух до външните възможности на физическото тяло. Това "сгъстяване" на вътрешните духовни възможности при "слизането" изгражда многообразието на физическите форми. Това е всъщност инволюцията. Външно формите в биосферата на света са многообразни, но при вътрешно еднообразие. Казахме вече, че в биосферата при наличието на външното многообразие формите по същество, вътрешно, са еднообразни: единен строеж на клетките, на физиологичните процеси, един и същ начин на размножаване, на хранене и т.н. Вътрешно - генетично, се таи голямо разнообразие, което отговаря на духовната същност на физическите форми. В математиката процесът на слизане се изразява в проектиране на формите от по-горно измерение в по-долно. В духовния свят материалното разнообразие липсва, защото тук изявата на съществата е предимно духовна, като качество на душата и духа, а те тук не се нуждаят от материалната изява. Както казва П. Дънов, контактът на съществата в духовния свят става предимно чрез мисълта, която вече разкрива духовното богатство на отделните същества. "И когато някой говори за смъртта, ние ще му кажем, че смъртта не е нищо друго освен сменяне на енергията в природата от едно състояние в друго." /40-1922/ "Аз оспорвам смъртта. Смъртта подразбира ограничение на живота. Това е най-тежкото ограничение, което животът може да представи; един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива." /40-1922/ "Във великата природа нищо не изчезва, нищо не се създава, но само се видоизменя." /120-1929/ С тези и други мисли Учителя П. Дънов ни разкрива до голяма степен философията на живота. В природата, казва той, нищо не изчезва, нищо не се губи. Този закон за запазване на енергията познават и учените. Всъщност няма "смърт" такава, каквато хората си представят. Има само смяна на състоянията. Това, което е създадено, това, което съществува, не може да изчезне от Битието. То ще съществува на земята като физическа форма, в духовния свят - като съдържание и в Божествения свят -като смисъл. Следователно на всички форми в природата трябва да гледаме като на проекции или състояния на форми от различните светове, от различните измерения, сфери и среди, за да схванем тяхното безсмъртие. Че в природата нищо ново не се създава, с това П. Дънов ни подсказва, че всичко в света е създадено още от началото на Битието и човекът не е в състояние да създава или твори нещо свое. Нещата само се преповтарят периодично, те се проектират ту в едно, ту в друго измерение, или другояче казано, ту в едно или ту в друго агрегатно състояние. За да се изяви нещо в дадена сфера на Битието, то трябва да се прояви в такова състояние, което да отговаря на условията на същата среда, същата сфера, на същото поле. Като прост пример нека си послужим с водата. При условията на ниски температури водата може да съществува само под формата на лед, което отговаря на тези условия. При средни температури в природата ледът не може да съществува и се видоизменя - сменя агрегатното си състояние, и се превръща във вода. При високи температури или крайно ниски атмосферни налягания течната вода се превръща в пара, т.е. разединени свободни молекули, които са подвижни в пространството. Но и в тези три вида състояния същността на водата, т.е. връзката между два водородни атома и един кислороден, се запазва. Следователно животът, изразен във формите на природата, е символ, който трябва да се разгадава. С такива символи ни говори навсякъде природата. Изисква се знание и опит, за да виждаме истинския лик на явленията, формите, законите и силите в природата. Айнщайн казва, че ние, хората, нищо ново не сме проектирали в природата. Ние само взаимстваме от природата, като гадаем по нейните символи. А П. Дънов твърди, че природата е една отворена книга, написана само със символи. Този, който разбира символиката на природата, може да чете от нея. Символичният език е използван от човечеството още от древността. Старите писания на учените, мъдрите и жреците са изпълнени със символика. По този начин те са запазили за вековете много тайни, без те да бъдат изопачени. Нужно е знание, за да се разчитат. "Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо когато изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите." /61-1922/ "Библията е символична книга. Тя се тълкува по три начина: единият е материалистически, другият - духовен и третият - Божествен." /64-1924/ "Учениците на Христа често Го питаха: Защо говориш на тия хора с притчи? Христос им отговаря: Аз им говоря с притчи, за да не разбират думите ми, та след време да ги изопачат. Аз не мога да дам оръжието си в ръцете на един невежа, който утре ще го обърне срещу мене." /87-1927/ Защо цитираме тези намеци? Имаме достатъчно основание да считаме, че човечеството не е дорасло онова интелектуално и духовно развитие, за да разбере и оцени правилно същността на живота. За мнозинството все още съществува "смъртта" и "раждането" - символи, които всяват страх, респект и задръжки в развилнялото се човечество. Днес повечето от проявите на хората рушат изявените форми на живота, вместо да ги ползват за свое добро. Защото човечеството, както казва П. Дънов, се стреми да се откъсне от връзките си с Първоизточника на живота и да си създаде "свой собствен начин на живот". Този стремеж обаче създава цялото разнообразие от нещастия и страдания, които то така често преживява. Тази е причината да чуваме, че се предвещава край на живота на земята. Но това не са предвижданията за колапса на света, който ще пресъздаде нова вселена. За тези периодични ритми в живота на вселената намеква и П. Дънов. "Е тогава как ще изтълкувате думите: "Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят." Ще видите, че това е действително вярно. Съвременните учени хора правят своите изчисления и казват, че в развитието си слънчевата система ще извърши един цикъл от 25 000 години. Всякога при такава промяна в слънчевата система стават и външни промени. И сега учените казват, че месечината ще се разруши (ако намали разстоянието си до Земята - н.б.) и всичкият този прах от месечината ще падне на Земята." /71-1923/ Тези периодични цикли в живота на вселената нарекохме "диханието на света". Учените предвиждат колапси-рането и експанзията на вселената като неин начин на живот, което не значи, че животът като принцип в света ще изчезне. Той само може да се трансформира в ново състояние. Самото човечество със своята индустриализация грози живота на Земята. Повишаването на въгледвуокиса в атмосферата може да предизвика парников ефект, при който температурата да достигне тази на Венера - 420°. Предвижда се, от друга страна, след 25 000 години да настъпи следващият ледников период. Причина за това ще бъде промяна в наклона на земната ос. Слънцето, изчисляват учените, от своето съществуване до днес е превърнало 50% от водородното си съдържание в хелий. При това ядрото на Слънцето се свива. След нови 5 милиарда години почти цялото ядро ще съдържа хелий. С това слънчевата повърхност се разширява. То ще се превърне в червен гигант с температура 100 милиона градуса и 1000 пъти по-силна яркост на светлината. Повърхността му ще погълне планетите Меркурий, Венера, Земята и Луната. Разбира се, тези периодични цикли, които се предвиждат преди всичко за нашата слънчева система, не засягат другите системи на нашата галактика - Млечния път. Всяка планетарна система има свой начин на ритмичен живот. Така че животът като изява на Земята може да се пренесе или вече съществува на друга планета в нашата галактика, тъй като животът е вечен и неизменен, той е изява на Всевишния творец на света.

1.3. Структурата на света. "Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тези светове представляват трите опорни точки на човека с Битието." /22-1926-27/ "Науката за степените е, така да се каже, ключът за откриване истината на нещата и навлизането в тях."/184/ Един от най-щекотливите въпроси за Битието е дали светът в който живеем, е единственият и реален свят, или че съществува и друг извън него. Този въпрос стои пред човечеството още от неговото съществуване и еволюира заедно с неговата култура. Аристарх - 320 години преди Христа, откри, че Земята има кръгла форма. Птоломей - 150 години преди Христа, считал, че Земята е в покой и около нея кръжат звездите. Коперник (1543 г.) изгради научно хелиоцентричната система на слънчевата система. Кеплер (1618 г.) разкри формата на планетарните орбити, в чийто център е Слънцето. Нютон (1687 г.) изгради учението за механиката и обоснова гравитационната сила. Той изгради и учението за пространството и времето, което остана валидно до времето на Айнщайн - 1905 г. Но и до днес движението на телата в пространството не можем да изобразим графично, твърди М. Борн /168/, тъй като разполагаме само с три координати, а времето няма как да се отбележи. Само аналитичната геометрия може да отрази това, и то чисто математически. За обикновения гражданин е трудно да си представи как гравитацията крепи небесните тела. Учените твърдят, че гравитацията е директно пропорционална на масата и обратно пропорционална на разстоянието между тях. А масата на едно тяло с увеличаване на обема му е пропорционална на трета степен на неговата линейна маса. Тогава гравитацията расте съобразно формулата: (П3. П3) / П2 = П4. Това означава, че във Вселената гравитацията се увеличава 16 пъти, когато всички дължини се увеличават само два пъти." /162/ Минковски (1908 г.) обедини пространството и времето в една висша единица и го нарече "всемир", което значи, че елементите в порядъка на елементарните неща не са нито във времето, нито в мястото, където се изявяват, но в самото събитие, т. е. в една "мирова точка" или в едно място, в определено време /168/. А Айнщайн допуска, че само пространството се изкривява, докато времето - не. Затова пространството е крайно, а времето - безкрайно. Вследствие на това от гледна точка на мировите линии пред нас пространството се представя като конус, който се разширява /експанзира/, и то с дължината на безкрайното време. Но може ли да се спре дотук? Учението за степените, измеренията в геометрията, аритметичните числени редове, силовите полета и т. н. ни подсказват, че извън видимото има и неща, които не можем физически да си представим. Че формите и явленията на физическия свят трудно се преповтарят такива, каквито са били веднъж. Всичко в света е в постоянно движение, в смяна на състоянията, степенуване и че видимото е израз на невидими за нас сили и енергии, съществуващи в по-горни измерения. А това ще рече, че светът с неговата видима и невидима област е послоен, степенуван, че по-висшите състояния съдържат по-низшите и се изявяват на физическия свят чрез тримерните явления. "Мнозина се питат: Има ли друг живот освен този на земята? Има друг свят, разбира се, много светове има, но това са степени на съзнанието. Спрете вниманието си върху съзнанието на мравките, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, на човека и на ангелите, да видите какво голямо разнообразие се крие в техния поглед и разбиране за живота." /145-1936/ "Някои казват, че вселената е сфера, на която центърът е някъде, а периферията никъде. Може ли нещо да има център, а да няма периферия? - Щом има център, има и периферия." /127-1932/ Явно че Учителя П. Дънов застъпва становището, че физическата вселена е безгранична, както повърхността на Земята, но крайна. А съществуването на други светове е въпрос на степени на съзнанието. В зависимост от еволюцията на съществата, от тяхното духовно и физическо развитие, се изграждат различни представи и виждания за света. И до днес у хората липсва представата, че може да съществуват много по-издигна-ти в духовно отношение, по-съвършени и на по-високо еволюционно стъпало същества, които да имат друго виждане, друг мироглед и да пребивават с мисълта и съзнанието си в друг свят от по-горно измерение. "За обикновения, необразования човек реалността е това, което той чувствува и възприема - казва М. Борн. Такова отношение се нарича наивен реализъм. Болшинството хора остават с тази нагласа през целия си живот, дори след като се научат да различават субективните си преживявания от обективните възприятия на нещата вън от тях. Става ми ясно, че всъщност всичко е субективно; всичко без изключение." /200/ А принципът на поляризацията ни подсказва, че всичко има свой двойник: електронът, атомът, молекулата, материята, вселената, всичко видимо и невидимо е двойно и има свой антипод, който може и да не виждаме. Затова М. Борн казва, че механичният материализъм трудно се съгласува с резултатите на бързо развиващата се физика, а тъкмо тази наука замени примитивните представи за "материя-вещество" с поле, а в крайна сметка - с по-абстрактни идеи. В това отношение Учителя П. Дънов изразява степенуването на световете по следния начин: "Когато безкрайният свят, безграничното Начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т. е. вътрешният човешки свят. От субективния, или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят." /61-1922/ Тук, за да се схване представата, която ни предлага П. Дънов, трябва да си послужим със закона за измеренията. А именно как по-висшето измерение се представя в по-нисшето, като губи някои от своите качества, като всъщност се ограничава в себе си. Същото наблюдаваме при транс-мутирането на силовите полета във вселената и елементарните материални частици. Или както казва Нуаркарм /217/: "Всяко тяло от кой да е свят, проявява в по-нисшия свят само една безкрайно малка част от себе си." Например една плоскост ще бъде представена в света на първо измерение само от една права линия; едно пространствено тяло /куб/ ще бъде представено в света на второ измерение само от една плоскост и т. н. "Ще рече, че в процеса на развоя не от куб, движещ се в посока на 4-ото измерение, се е образувал тесарактът, а той произлиза от ограничаването в четвърто измерение на онова петоизмерно тяло, което му съответствува." /217/ Следва, че кубът е сечение на тесаракта от трето измерение; плоскостта - сечение на куба от второ измерение и т. н. Но тези форми от различните измерения, макар и проекции на други, самостоятелни ли са? "Проявите на едно същество в световете с 3-о, 4-о, 5-о и т. н. измерения съществуват едновременно. Изчезването на едно тяло не засяга ни най-малко по-висшето тяло, което му съответствува. Ако изчезне сечението на куба, което е плоскостта, не значи, че кубът не може да съществува без него. Следователно процесът на създаването върви от горе-на долу." /217/ Явно е, че формите на по-високите измерения съдържат формите на по-ниските измерения, като ги владеят изцяло; а формите от по-ниските измерения са ограничени изяви на тези от по-високите измерения, и не могат да обхванат последните. В това се състои именно принципът на "ограничение в себе си", за който говори П. Дънов. Преминаването от по-високо съзнание към по-ниско е свързано с лишаване от известни качества, а от това - със страдания, тъй като възможностите се намаляват. "Ще рече, всъщност ние не виждаме нищо от телата на по-високите светове. Що се отнася до тези, които принадлежат на нашия свят, ние ги виждаме само благодарение на техните повърхнини, ръбове и върхове, т. е. на очертанията им, а самите те ни отбягват. Ето къде е илюзията на вселената." /217/ Къде сме ние, хората? Как да обясним нашата същност като тяло и дух? Сме ли ние свободно действуващи същества или обвързани изцяло със законите на природата и послойността на света? М. Борн счита, че "Човешките същества са част от природата и са подвластни на нейните закони. Следователно, каквото правим, трябва да е предопределено така, както във всички естествени закони. Но ние се чувствуваме същества, които могат да имат мнение и да действуват на базата на свободно взети решения. Как можем да правим това, щом като човешкото действие не е нищо друго освен част от предопределен, автоматичен процес? Противоречието изглежда неразрешимо: или трябва да се вярва в детерминизма и да се разглежда свободната воля като субективна измама, или трябва да станем мистици и да разглеждаме откритията на природните закони като безсмислена интелектуална игра." /200/. Безсмислени действия и явления в един строго предопределен свят не може да има. Тогава нашите действия като хора в този свят няма да схващаме като нещо ново и оригинално, а като такива, които ни дават възможност да изучаваме живота, да опознаем природата, да набираме опит и знания с оглед опознаване себе си и повишаване нашия духовен ръст. Затова П. Дънов казва, че на физическия свят ние сме в едно училище, в което трябва да опознаем нашата подвластност на природните закони, да се запознаем с нашата същност, произход и развитие. А всичко това цели нашето са-моусъвършенствуване и сближение с Първичната причина - Бог. Послойността на света и неговите градации Учителя П. Дънов изяснява така: "Под "субстанция" разбирам същина. Значи има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма първичната субстанция не е нищо друго освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма край. Човешкият ум няма представа за този свят. Вторичната субстанция, или вторичната същина, е светът, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят. Третичната субстанция представлява сегашният, създаденият свят. Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, които най-много ви интересуват." /53-1920/ Тук се използва терминологично понятието "субстанция", дадено още от времето на Аристотел. Последният е искал да изясни строежа на вселената и света чрез съществуването на първично вещество, което се трансформира в различните степени на собствената изява. По-късно Нютон нарече това първично и вечно вещество етер. За да си изясним възможността да съществува нещо извън нашите умствени представи, нещо, което е вечно спрямо нашия живот, нещо, което изгражда "идейния свят", т. е. "вторичната субстанция", и накрая реализацията на това "нещо" във физическия свят, ще си послужим със следната аналогична картина. Фигурите на киноекрана са динамични сенки, даващи илюзия за пространственост. Тези фигури съществуват обаче само на плоскостта на второто измерение - самия екран. Те "познават" само законите на второто измерение. В онзи момент, в който ще направят опит да се отделят от второто измерение, те изчезват. Те не познават собствения си творец и нямат идея за съществуването на третото измерение. Така и ние, хората, сме в сферата на третото Измерение и нямаме представа за Нашия Творец, както и за степените на нашата същност. "Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова именно духовният живот мъчно се поддава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек притежава." /105-1929/ Поради това, че човешкият език и представи не могат да предадат и осъзнаят по-висшите светове, измерения и състояния на нещата, учените днес прибягват към математиката, която да стори това. "Ние се опитваме да намерим подходяща за описание на дадена съвкупност от явления математика -казва М. Борн. След това изискване изследваме нейната структура и я разглеждаме като представител на физическата реалност независимо от това дали има, или няма нещо общо с привичните за нас обекти. Като пример ще посоча изкривените пространства на макрокосмоса и атомите, ядрата и елементарните частици в микросвета - те едва ли приличат на нещо, с което сме свикнали." /200/ Завидно е, че днешната математика и физика можаха да преодолеят бариерите на тримерния физически свят. Те ни въведоха в света на вечната динамика, взаимодействие и взаимозависимост. Това ни улесни да почувствуваме и възприемем състоянията и явленията на по-горните измерения, на силовите полета и нематериалния свят, света на идеите - духовния свят. И. М. Борн продължава да разсъждава: "В науката... често се налага да боравим с явления извън всекидневния опит. Това, което наблюдаваме с помощта на микроскоп с голямо увеличение, това, което възприемаме с телескоп, спектроскоп или някой от много усилващите електронни прибори, е неразбираемо без теория, то трябва да се интерпретира. Както в най-малките обеми - тези на атомите, така и в най-големите - на звездите, ние регистрираме явления, които не приличат на привичните неща от нашето обкръжение и могат да се опишат само с помощта на абстрактни понятия. Тук не може да се избегне въпросът, дали отвъд явленията съществува независим от наблюдателя свят." /200/ А. Айнщайн допълва: "Ние сме много по-далеч от разбирането на елементарните процеси, отколкото по-голямата част от нашите съвременници предполагат, и шумните тържества не съответствуват на съвременната ситуация..." /185/ Тези мисли на учените ни показват, че познанията ни за света и неговата структура имат граници. Не можем с познанията си да изградим картината на света. Можем да долавяме само, че физическият свят е отражение на друг, за нас непонятен, но реален свят. Науката говори за антиматерия, антивселена и т. н. М. Борн отчаяно продължава да разсъждава: "Теорията на елементарните частици изглежда още изцяло абстрактна. Самите елементарни процеси едва ли могат да се разберат интуитивно. Съдържанието на Хайзенберговото вълново уравнение за цялата материя на света ми изглежда едно абстрактно "нещо за себе си" без непосредствено отношение към сетивните възприятия." /200/. От своя страна Айнщайн е по-оптимистичен: "Аз съм убеден, че чисто математическото построение ни позволява да намерим онези понятия и онези закономерни връзки между тях, които дават ключа за разбиране на природните явления." /202/ Докато учените стигат до задънена улица при разгадаване структурата на света, Учителя П. Дънов с лекота интерпретира този въпрос, "физическият свят представлява сянка на нещата, а духовният и умственият - тяхната реалност. Физическият свят е външната форма на предметите, той минава през различни промени; духовният свят е съдържанието, умственият, или Божественият свят е смисълът на нещата." /52-1919/ Явно, че трите свята, за които говори П. Дънов, са едно единство, но в различно проявление, т. е. изява в различни измерения. Физическият свят като "сянка" е отражение на нещо реално, а същевременно нещо променливо. А самият "предмет" е идеята и съдържанието, т. е. самата същност. Тази идея обаче не е материализирана, а във фаза на изменение, израстване, оздравяване, но и трансмутиране. Умственият, или Божественият свят, т. е. най-висшата фаза, това е смисълът на нещата. Или по-ясно казано, предназначението, значението на нещата в зоната на цялата общност на света. По отношение качествата на отделните светове Учителя казва: "Духовният свят е основан на пълна хармония и закономерност. Там няма произвол, несъгласие, противоречие, физическият свят е опитна школа. Който е минал съзнателно през нея, той влиза и излиза свободно в духовния свят. Той се намира в положение на човек, който знае езици. Между който народ и да отиде, знае езика му и се разговаря с хората. Духовният свят е около нас както физическият. И двата свята се намират на едно и също място, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи. Физическият свят е създаден по подобие на духовния." /52-1919/ Много картинно е дадено определението за мястото на духовния свят. Казва се, че духовният свят е около нас както физическият свят. Разбира се, че ако духовният свят е идеята на нещата, то тази идея, материализирана на физическия свят, се съдържа и в самия предмет. От самия предмет можем да възстановим в съзнанието си идеята, по която е създаден той. Следователно идеята - духовният свят, и физическият свят са по отношение на пространството на едно и също място. Но за да можем да прозрем идеята на нещата, се изисква знание или, както казва Учителя, да се владеят много езици. Защото целият физически свят е засекретил в себе си идеята на своето сътворение и разчитането й изисква знание и мъдрост. Общуването с двата свята едновременно означава свободното влизане и излизане в духовния свят, или възможността да виждаме нещата от нивото на различни измерения. Духовният свят съдържа физическия като идея в себе си, това ще рече, че физическият свят е проекция на духовния, но в една по-нисша среда, по-ниско измерение. "Духовният свят представлява реалност по форма, съдържание и по смисъл, физическият свят е реален само по форма. За да се влезе в духовния свят, човек трябва да расте по дух и мъдрост. Колкото и да се говори на хората за духовния свят, те ще го разберат, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш в себе си, т. е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния, или да излезеш от дома си и да отидеш в природата." /52-1919/ Да "отидеш" в природата, означава да можеш да разчиташ символиката й да разчиташ идеята на нещата. Но за това се изисква способността да се вглъбиш в себе си, т. е. да се освободиш от физическата си същност чрез съзнателна изолация. Това означава да влизаш и излизаш в духовния свят. "Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Главният процес в духовния свят е процесът на разширението, а във физическия свят - процесът на сгъстяването, вследствие на което между съществата на този свят се предизвиква голямо налягане." /117-1929/ В света на идеите - духовния свят, има разширение, тъй като всяка идея съществува в няколко варианта и има постоянно действие, трансмутиране, динамика и просветляване на идеите. Докато във физическия свят, на принципа на ограничението, идеята вече е внедрена, ограничена във физическа форма, скована в трите измерения. Това сгъстяване на физическото поле предизвиква голямо налягане, тъй като съществата са взаимозависими, а не свободни. "Ако влезеш в едно общество на духовния свят, ти можеш да минеш през всички фази на духовния живот и там да спреш. Това нещо не се допуска на земята. На земята всички неща са разпределени и всеки заема толкова, колкото му се пада. Във физическия свят има граници, а в духовния - няма; ти можеш да минаваш през всички места, за да се разширяваш." /52-1919/ Нека потърсим аналогия на тази картина, която ни дава Учителя П. Дънов. Той казва, че на физическия свят има граници, а в духовния няма, че в духовния свят можеш да се движиш свободно. Такива състояния познаваме и на физическото поле. Та нали водата, когато е във фаза на лед, е ограничена, а като пара е свободна да се движи навсякъде и да прониква всичко? Това сменяне на състоянията намираме и в света на микроелементите, силовите полета и т. н. Смяната на състоянията е общ принцип в природата на нещата и може да се проследи във всички нейни форми. Даже самата материя или вещество има различни състояния в зависимост от скоростта, с която се движи: маса в покой и маса в движение. При скорост 300 000 км в секунда (тази на светлината) масата почти изчезва - преминава в чиста енергия (Е = М . С2). При ниските измерения или при ниските скорости нещата са в по-твърди, по-ограничени във формата си състояния. Учителя П. Дънов разглежда увеличаващите се възможности на нещата от висшите светове така: "Когато се говори за физическия свят, хората разбират света на времето и пространството. Дойдат ли до пространството, те разбират света на трите измерения: на правата линия, която се движи в една посока - дължината; на плоскостта, която се движи в две посоки - на дължина и ширина; на тялото, което се движи в три посоки - на дължина, ширина и дълбочина. Обаче както правата линия, така и плоскостта и тялото имат повече възможности в себе си. Значи правата линия има едно измерение, но две възможности; плоскостта има две измерения, но четири възможности на движение; а кубът като тяло има три измерения, но шест възможности на движение. По отношение в кой свят живее човек, ние казваме: ако човек живее изключително за себе си, човекът се движи само във физическия свят, в едномерния свят. Когато желае да си намери другар или другарка, той се движи в двумерния свят - в духовния свят, в света на чувствата. Той започва да мисли освен за себе си още и за ближния си. Щом мисли за цялото, за всичко в света, човек влиза в Божествения свят, физическият свят подразбира частите, Божественият свят - цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представлява отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзката между тия два свята." /22-1926-27/ Физическият свят на тримерното измерение за нас е проявеният, външният свят, а този на 4-ото и 5-ото измерение, който почваме да осъзнаваме благодарение на науката, ни се струва вътрешен, придаващ на веществото свойства. Затова П. Дънов казва, че физическият свят е светът на частите, а духовният - на съдържанието, докато Божественият - на идеите. Ясно, че отделните светове не съществуват отделно един от друг, както ние сме склонни да си ги представяме. Те ни се представят такива само поради нашето ограничение. /217/ Ограниченото ни съзнание можем да демонстрираме при проследяване формите на по-горните измерения. "Правилни многоъгълници в равнината има колкото искаме, а правилните многостени (в пространството) като тела са само пет. Това са тетраедърът, хексаедърът, октаедърът, икосаедърът и додекаедърът - така наречените Платонови тела. Така е в пространството с три измерения. А какво ще има в четиримерното пространство? Проф. Шлефли установил, че там могат "да живеят" шест правилни хипертела - аналогични на петте Платонови тела. Тези правилни свръх-многостенни, или политопи, са "оградени" с Платонови тела, които се наричат "килийки на политопа" и са съединени така, че всяка стена е обща за две тела, а всеки ръб е общ едновременно за няколко килийки." /196/ Нека си припомним за тялото тесаракт, което е също от четвърто измерение и има за стени осем куба. Неговата проекция в трето измерение е два куба, лежащи един в друг, но със съединени върхове. Политопите, които са рожби на най-изящни построения на геометричния ум, издигнал се във висините на многомерността, вече с лихва са възвърнали изразходваните за тях усилия на човечеството. Те точно "работят" в теорията на съобщенията и линейното програмиране - едни от най-приложимите всред приложните науки." /196/ "Когато нематематик слуша за четиримерни неща, обзема го свещен трепет, нещо сродно с религиозно чувство." /187 / "За първи път думите "п-мерно пространство" прозвучават през 1854 г. в словото на Бернард Риман при встъпването му на преподавателска длъжност в Гьотинския университет - "Върху хипотезите, образуващи основите на геометрията". /196/ Айнщайн сам признава, че "може да се въведе определено съотношение между хипотетичното петмерно пространство и четиримерното пространство, като по такъв начин се удава да се обхванат в логическо единство и гравитационното, и електромагнитното поле." /202/ Но той не намери достатъчно символи, за да изрази петмерното пространство, с което би решил задача, която си бе поставил, а именно да докаже единството на всички силови полета. И тук е грешката на Айнщайн. Той сам признава, като казва: "В дадения случай, както винаги в науката, е важно да се откажем от дълбоко вкоренените и често некритично повтаряни предразсъдъци." /202/ От всичко, казано досега, е ясно, че имаме достатъчно данни за това, че физическият свят не е единственият и че той има свои аналози в по-горни измерения. В сферата на последните няма статични форми, няма скованост, а повече динамика, изява и действие. "Забелязано е, че колкото повече се навлиза в духовния свят, предметите стават по-малки, формите им намаляват. Значи формите от по-висшите светове имат свойството, че могат да се разширяват и смаляват. Във физическия свят например човек мъчно може да разшири своята форма. Този процес тук става много бавно." /17-1924/ Следователно при формите на физическия свят действащите сили се стремят да сгъстяват материята, да ограничават нейното разширение, да замразят всяка активност. Това особено се демонстрира от микрочастиците - "кварки". При последните сцеплението между тях расте с увеличаване разстоянието между им за разлика на всички други сили, които намаляват привличането си пропорционално на увеличаване на разстоянието. Трансмутирането на микрочастиците в силови полета също така ни показва ограниченията, които настъпват в сферата на материята. Това Айнщайн изразява така: - "Това, което действува на нашите чувства във вид на вещество, всъщност е огромна концентрирана енергия в сравнително малко пространство. Ние бихме могли да разглеждаме веществото като такава област на пространството, където полето е необикновено силно. По такъв начин би могла да се създаде основата на една нова философия. Нейната крайна цел би се състояла в обяснението на всички събития в природата с помощта на структурни закони, които са валидни всякога и навсякъде. Този нов възглед е внушен от огромните постижения на физиката на полето, от успеха в изразяването на законите на електричеството, магнетизма и гравитацията във форма на структурни закони и накрая от еквивалентността на масата и енергията. Нашата основна задача би била модификацията на законите на полето по такъв начин, че те да не се нарушават и за области, в които енергията има колосална концентрация." /202/ Айнщайн пледира хората да променят философското си гледище за света, след като науката е постигнала такива колосални открития в областта на силовото поле на природата. По-нататък Айнщайн се запитва: - "Ще достигне ли науката краен резултат в търсенето си на стройна схема на Битието? - Ако се интересуват от моето мнение, аз съм склонен да отговоря отрицателно. Обаче в борбата с трудностите нас никога няма да ни остави надеждата, че тази цел, най-великата от всички, действително може да бъде достигната до голяма степен." / 202/ Ето и Айнщайн търси закони в природата, които са валидни всякога и навсякъде. А това значи универсалност на природните закони, за които П. Дънов пледира от години наред. Той намира в това единство разумната хармония като израз на едно Първично начало. "Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждане. Дълбоките причини на тия подбуждания, на тия стремежи на човешката душа в своето съвременно развитие са неизвестни." /71-1923/ -"Езикът на природата е език на символи. Тя говори на човека чрез символи. Ако види някъде даже посърнал цвят, с наведена чашка надолу, човек трябва да се спре пред него, да разбере какво означава това." /22-1926-27/ Послойността на света, т. е. съществуването на няколко йерархии на живота, или, на научен език казано, на няколко или много измерения в състоянията на явленията, поставя пред нас въпроса как става изявата, или от къде започват процесите. Тук П. Дънов отговаря: "Събитията, тъй да се каже, едновременно стават на две места. Последствията са на земята, а причините - в духовния свят. Значи, работите най-първо стават в духовния свят, а после се явяват на материалния, на физическия свят." /72-1924/ - "В духовния свят няма време, има пространство; във физическия свят няма пространство, има време. Следователно, който живее само на физическия свят, живее във времето; който живее в духовния свят, живее в пространството." /104-1928/ Тази мисъл бихме могли да тълкуваме така: в духовния свят, където процесите на разширението и свиването са бързи, мигновени и едновременни, миналото, настоящето и бъдещето са заедно - неразделни или еднозначни. Душата ги изживява там едновременно, като едно цяло, вследствие на това времето или поточността на същото не съществува. Същевременно обаче душата може да се изявява във всички форми на пространството. На физическия свят процесите са подчинени на принципа причина и следствие, т. е. на поточността на времето. От друга страна, физическите форми са инертни, твърди, сковани, липсва им динамичността на духовния свят. Затова по принцип тук пространството изиграва по-второстепенна роля, а имаме изцяло обвързване с поточността на времето. Пространството за П. Дънов е израз на промените във формите, на динамичността и смяната на състоянията. "На земята се иска много време, часове и дни, за да се стигне до някой отдалечен град. В духовния свят пътуването става много бързо, почти мигновено. Ако на земята за извършването на една трудна работа са нужни сто години, в духовния свят се извършва най-много за една година." /52-1919/ На земята процесите се извършват при условията на ограничените скорости, понеже горната граница на същите е скоростта на светлината. В духовния свят това ограничение не съществува. Надсветлинните скорости позволяват процесите да стават мигновено, като миналото, настоящето и бъдещето се сливат. "Зад материалната вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца, недостъпни за нашите очи." /97-1928/ "Днес хората отделят физическия свят от духовния и ги разглеждат отделно. Всъщност един живот съществува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него, физическият живот се определя от разбиранията на хората." /54-1924/ "Къде е духовният живот? - Да се задава такъв въпрос, това все едно някое малко животно да пита къде живее човекът. Дето е животното, там е и човекът. Но понеже разбиранията на животното са много ограничени по съзнание, то се намира далеч от хората. Светът, в който живеят всички същества, е грандиозен, той не се заключава само в това, което виждаме." /32-1917/ "Физическият свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам "непроявен", това не значи, че всъщност той не съществува, а само, че този свят не се е оформил за нашите чувства, а само за нашето понятие; той е извън нашите чувства и ние го наричаме духовен. И този духовен свят е причина за всичко, което става на земята." /39-1922/ Затова сам Айнщайн счита, че "Без вяра нашите теоретични построения не могат да обхванат реалността, без вяра във вътрешната хармония на нашия свят не би могло да съществува никаква наука. Тази вяра е и винаги ще остане основен мотив на всяко научно дирене." /185/ Науката ни подсказва за възможността да съществува непроявен свят. Така какво е за нас гравитацията? -"Гравитационните сили са най-универсалните между всички сили в природата. Общата гравитация във вселената не познава граници и препятствия. Гравитацията предава на всички тела независимо от техния вид и състав еднакво ускорение, когато телата се намират във вакуум. Няма в природата сила, която да е еднакво действуваща към телата, да е независима от тяхната структура - състав или вид маса. Какво е гравитацията, каква е нейната природа, как се предава и пренася между телата, са въпроси, които нямат отговор. /162/ Ето пример за елементарността на нашето виждане за света и същността на нещата. Ние не познаваме даже най-универсалната сила в света, а камо ли да осъзнаем съществуването на по-горните измерения на света. Та ние даже нямаме представа за самата структура на материята, сред която живеем. - "Ако разгледаме най-простия атом, този на водорода, който се състои от един протон /ядро/ и един електрон, добиваме представа, че материята всъщност е повече празно пространство. Големината на електрона спрямо разстоянието му от ядрото /протона/ е такава, че би могло да се сравни с параход, който прави кръг в Атлантическия океан между Ню Йорк, екватора и Исландия. Ако бихме могли протоните и електроните, от които е изградено човешкото тяло, да сгъстим един до друг, то бихме получили едно зрънце, голямо колкото главичката на една игла-топлийка." /163/ Нам ни се иска да проучим духовния свят, а всъщност не познаваме физическия. Учителя П. Дънов казва, че докато не проучим и не опознаем физическия свят, ние не може да получим пълна представа за духовния и Божествения свят. Трите свята са аналогични по същество, но различни по проява. Така че най-първо трябва да познаваме основно физическия свят, за да добием представа за останалите по-висши светове. Нека дадем пример за нашите ограничени представи за физическия свят. "Нашият свят е краен, но безграничен. Нашата земя го доказва това. Един кръг, описан на Северния полюс, с диаметър един метър, има обиколка 3,14 метра. Обаче един кръг върху повърхността на земята, чийто диаметър е 20 000 км, няма вече обиколка, както Евклид иска - 62 800 км, а просто 40 000 км. А това е екваторът. Значи тук не важи евклидовата геометрия, но сферичната геометрия. Чрез равномерното закривяване на земната повърхност земята успяла да се самозатвори и по този начин да предотврати всякакъв край на света. Всички линии по повърхността на земята завършват в своето начало и се затварят тъй, както меридианите се затварят в кръгове. Пространството на света се свива все повече, колкото по-далече в него отиваме. И в края на краищата, както земята, то се закривява и става безкрайно. Диаметърът на вселената би трябвало да е 2000 милиона светлинни години. Всеки светлинен лъч се връща рано или късно сам в себе си. 6000 милиона години ще пробяга светлината, за да обиколи вселената. Светлината, която долавяме от някои звезди, свидетелствува само за тяхното минало, тъй като те навярно вече не съществуват." /163/ "Повърхността на земята е двумерно тяло, огънато обаче в трето измерение, а вселената е тримерно тяло, огънато в четвърто измерение. Ние никога не можем да напуснем вселената чрез четвъртото измерение. Това е така, понеже най-малката част от космоса непрестанно бива обливана от гравитационни вълни и електромагнитни вълни и неутрино. В момента, когато ние или наши уреди преминат случайно извън пределите на третото измерение, ние или те ще се превърнат във фокус на гравитационните и електромагнитните вълни. При всеки опит да прекрачим третото измерение ние създаване нова вселена около себе си. Каквото и да правим, ние носим вселената със себе си и никога не можем да я напуснем; тя няма край, въпреки че е крайна." /165/ За относителността на нашите физически представи за света и невъзможността ни чрез физическите си сетива да осъзнаем даже физическия свят ни говори и следната мисъл на Учителя П. Дънов. "Представете си, че ние двама сме на една сфера и тази сфера е празна. Аз съм отгоре, ти си вътре. Казвам: "Тази сфера е корубеста" (изпъкнала), ти казваш: "Не, тя е вдлъбната." "Как може да е вдлъбната, не виждам ли?" "Ами, че аз не виждам ли?" И започваме да спорим: "Математически мога да ти докажа." - "И аз математически мога да ти докажа." И двамата математически имаме право. Това са две състояния на Битието." /40-1922/ Учителя П. Дънов разглежда Битието така, както теорията на относителността го представя, т. е. в зависимост от мястото на възприемането. В зависимост от степента на съзнанието ние можем да бъдем в пространство-времето, т. е. в сферата, или извън пространство, времето, т. е. върху сферата. Вследствие на това ще имаме различни представи за света. В сферата - имаме физическия свят с всички физически ограничения в него, а над сферата - духовния свят, т. е. с необятния простор на надземните три измерения - 4-о, 5-о и т. н. "Но тия два живота съставляват положението на човешката душа или две положения на човешкото съзнание" -допълва Учителя. /40-1922/ Учителя продължава да разяснява: "Физическият свят борави с формите, духовният - със съдържанието им, а умственият - с техния смисъл. Когато говорим за физическия живот, не може да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това в едно отношение има нещо общо между тях, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият свят и живот подразбира големи ограничения." /42-1928/ "Според окултната наука концентричните кръгове представляват различните светове, които имат общ център и различни радиуси. Тези светове се различават един от друг по гъстотата на материята си. Колкото е по-голям радиусът на един свят, толкова по-разредена е материята му." /46-1931/ Концентричните кръгове ни дават представа за единството в структурата на света. Той има един общ център или изходен пункт - общо изходно начало, а различните радиуси означават различната степен на разширение - експанзия, в развитието им. Значи всичко е едно и общо, само състоянията са различни. Единството на материята и света учените дават чрез квантовата теория. Според нея спинор-полетата, или вакуумът на физика Дирак с виртуалните си частици, са действителните елементарни частици на материята. Това ще рече, че от елементарните спинор-полета, или т. н. виртуални частици, произхождат всички материални полета. Тогава взаимодействието на гравитационното поле с едно спинор-поле трябва да е първият импулс във вселената, т. е. Големият взрив - зараждащата се вселена. /164/ Ние споменахме, че със зараждането на материята, микрочастиците, та дори и на вселената моментално се зараждат и техните двойници: античастици, антиматерия, антивселена. Светът, изграден от антиматерия, има същите процеси и закони, както нашият, но в обратен знак или посочност. /162/ "Съществуването на антиматерия е предвидил британският физик Дирак в 1928 г. Доказването на същата става в 1972 година в СССР и в 1980 г. в САЩ чрез балони и уреди, издигнати на 36 000 - 37 000 метра височина над земята... Предполага се, че при създаването на вселената е изградена и еднакво количество материя и антиматерия, които в процеса на еволюцията са се разделили. Може би светът с антиматерия лежи някъде в границите на нашата вселена и образува звезди и цели галактики. /166/ Трябва ли да се съмняваме, че съществува и друг свят, когато в обсега на материалния свят имаме вече раздвоение, т. е. съществуването на ан-тисвят? Тази двойственост е описана още в древни времена от мъдреците на човечеството. Днес Учителя П. Дънов ни дава значителни подробности в това направление. Той казва още: "Като влезете в небето, ще влезете в онази вечна светлина, дето няма никакви сенки. Слънцето там никога не залязва. Някои казват: Онзи свят е само едно състояние. Да, той е едно състояние, но същевременно и едно място. Когато говорим за духовния свят и духа, какъвто и да е духът, и той има материална обвивка около себе си. Материята, в която той обитава и работи, по отношение на неговото Битие е по-гъста от материята на земята." /71-1923/ Сравнението, което се прави по отношение гъстотата на материята в сферата на физическия свят и този на духовния свят, трябва да приемем като относителна мярка, а не реална такава. Защото се казва, че материята на духовния свят по отношение битието на духа е по-гъста в сравнение с тази на земята. "Това значи, че отношението дух-материя и тяло-материя, сравнени помежду им, са различни, защото имат различно Битие. И спрямо естеството на духа неговата материя изглежда по-гъста от тази на земята. Че това е така. Учителя пояснява: "Твърдата материя символизира физическия свят, течната материя символизира астралния свят, въздухообразната - умствения свят, а светлината - причинния свят. Четири свята - четири състояния на материята." /127-1931/ Но как да си представим съществата, които обитават тези светове? -"Ангелите живеят в така наречения "петоизмерен свят", в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т. е. тия на хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. Днес няма автори, които да са писали по този въпрос." /72-1925/ От горното произлиза, че: 1) Третото измерение е това на физическия свят, където пребивава физическото тяло на човека. 2) Четвъртото измерение е астралният свят или светът, където пребивават духовете на хората, след като напуснат физическия свят. 3) Петото измерение е менталният свят, т. е. светът, където пребивават ангелите или възвишени същества. 4) Шестото измерение - причинният свят, светът на съвършените, т. е. завършилите своето развитие. /VII серия неделни беседи 1924-1925, № 1-33/ "Зад вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота" - заключава Учителя П. Дънов. / "И пишеше на земята", 22 февруари 1925 г., 127-1931/ "Как бихме си обяснили движението на материята, ако някой математик би казал, че онази първична сила, която е създала всичко в света, се движи така бърже, че едновременно се намира във всички свои части? Значи, в една секунда тя изминава целия свят и се намира във всяка една част на материята." /72-1925/ Днес науката ни подсказва, че съществуват материални представители, като квазарите, тахионите, виртуалните частици, които се движат с надсветлинни скорости. Тяхната скорост им осигурява присъствие в един и същ миг на всяко място от нашата вселена, тъй като в рамките на същата допустимата скорост е тази на светлината - 300 000 км в секунда. За тези представители миналото, настоящето и бъдещето като понятия за време не съществуват. С тази представа ние можем да мислим за възможностите на Първичната причина, на Абсолютния, за Бога, които съдържат всичко и се изявяват в многообразието на света." "Ние трябва да разглеждаме вселената като жив организъм, във всеки уд на който са концентрирани различни динамични сили. Както всеки орган на човешкото тяло изпълнява определена функция, така и различните планети оказват различно влияние върху него." /74-1926/ Ние бихме допълнили, че както нашето тяло в един миг владее, регулира и контролира всеки орган и клетка от себе си, така и вселената като жив организъм, макар и изградена от различни органи и категории измерения, е единна, но изявена в зависимост от силовите си полета. Учителя П. Дънов заключава: "Христос изпълни всички междини, съединил е световете в едно цяло: духовния - със света на ангелите; Божествения - със света на Троицата; физическия - със света на човеците - душите. Затова Той казва: "Аз съм пътят от Истината за живота. Пътят - това е движението на Духа в разумното приложение на законите на природата; животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината - това е проявлението на Единния Бог, Който създава условия, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в общия обширен свят." /30-1914/ Едва ли буди съмнение автентичността на думите, които Учителя П. Дънов изказва относно структурата на света. Светът е единен, но в различни степени проявен. Най-ниската изява, най-елементарната е физическият свят. Той е свят на най-голямото ограничение за силовите изяви, но свят с голямо разнообразие, същевременно при голямо вътрешно еднообразие. физическият свят е свят на третото измерение, вследствие на това той е краен, но безграничен за нашите физически сетива. Двойникът му от четвърто измерение няма ограниченията на трите измерения и ограниченията на светлинната скорост. Там няма статичност, както и поточността на времето. Духовният свят е свят на идейната образност и в него процесите са бързи, мигновени и всеки момент обратими. Причинният свят или Божественият свят е абсолютният, вечният, ненакърнимият свят на Първопричината, от който произлиза всеки дух и всяка Божествена промисъл.

1.2. Неизвестното начало - Бог "Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам: каква форма може да дадете на светлината? Светлината сама създава формите." /1-1922/ В раздела Сътворението на света се поставя въпросът за единството на света. Видяхме, че съществува единство в строежа на материята, единство при силите, които изграждат вселената, единство в законите, които строят формите на физическия свят, и накрая единство в многообразието на света, което осигурява основният закон на хармонията. Казахме, че в това единство, в тази хармония човечеството е виждало през вековете една движеща сила, един вечен импулс, една основна идея, която се реализира в разнообразието на света. Днес физиката намира, че това разнообразие изхожда от едно "нищо" - колабиралия свят, т. е. от състояние на сингуларност. След сътворението на света чрез Големия взрив цялото разнообразие се прибира пак в своето начално състояние на сингуларност, за да се изяви след милиарди светлинни години наново в своето разнообразие - физическия свят. Този чудноват ритъм на вечността, това "дихание" на вселената от кого се диктува? Това Неизвестно начало, тази Първопричина, това, което е вечно и над всичко, това, което е "Нищо", и "Нещо", малко и голямо, човечеството е наричало Свръхсила, Първопричината, Първоизточник, Бог, Йехова, Мохамед, Буда и т. н. "Под думата Бог ние разбираме Разумното върховно начало, от което произлизат всички души и богове и на което не знаем същинското име." /87-1927/ "Бог е същина, която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т. н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа в себе си интелигентността." /2-1922/ Когато говорим за доказателства, Учителя П. Дънов има предвид тези, които са доловими за нашите сетива, мисъл и разум. А от това следва, че Бог е недоказуем, тъй като е над всичко и въпреки това се съдържа във всичко. На физическия свят Бог можем да уподобим на силовите полета, които човек не може да долови и докаже директно, но косвено, чрез техните изяви и действия. В структурата на физическия свят констатираме винаги едно постоянно взаимодействие между цялото и частите. Цялото съдържа частите, но както то, така и частите не могат да съществуват едно без друго. Това взаимодействие лежи в основата на ритмичната изява на света - в неговата "Вдишка" и "Издишка", в неговия колапс и в неговата експанзия, в неговата еволюция и инволюция, в неговото зараждане и отмиране. В състояние на сингуларност (колапс) цялото е единно в себе си, обединено, без външни изяви, поради което то е за нас едно "Нищо". В състояние на експанзия цялото е разгънато, изявено чрез всевъзможни форми и части, то се диференцира. В това изявяване експанзия цялото, за да се прояви в разнообразието, трябва да ограничи възможностите си, да се изяви чрез по-нисши от него форми, да се проектира в по-ниско измерение, при по-елементарни условия. Затова този процес на изява се нарича инволюция. При еволюционния процес, при колапса, или възвръщане към Първоизточника - към сингуларност, частите трябва да се проецират в цялото, да съзреят, за да намерят своето първоначално състояние, да се усъвършенстват, за да се възвърнат към висшето Начало, да могат да бъдат обединени в Първопричината. "В света съществува само една единица - тя е Бог. В света съществува само една вечност - тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той - космосът, представлява част от цялото. В света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на първоначалната единица." /7-1923-24/ "Бог създава всички форми, но Той сам няма абсолютно никаква форма. Значи в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога. Бог се намира и в двете крайности: по-голямо същество от Него няма, и по-малко същество от Него няма. Когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат. Когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена." /6-1923-24/ Тази мисъл на П. Дънов можем да схванем отчасти, ако си представим вакуума на физика Дирак. Вакуумът е всичко в света, той е навсякъде, той създава материята, изгражда най-елементарни-те частици, а сам няма форма. Той се самозаражда и не се изчерпва. Той е началото на света. "Сам Бог не може да се прояви в своята целокупност. Как може великото да се прояви в малкото? Обаче частичното проявление на Бога е невъзможно. Проявлението на Бога в цялото човечество пак не изяснява Неговата целокупност. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога." /119-1930/ "Всички неща, които се доказват са сенки на реалността. Когато казвам, че някои неща не се доказват това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях. Вие можете да мислите и разсъждавате за тях, колкото искате, но не можете да ги доказвате във времето и пространството." /2-1922/ Недоказуемостта на редица неща и явления, което твърди П. Дънов, познава и науката. Например въпреки безсъмненото съществуване на енергиите, силите в природата, ние, хората, имаме понятно неопределена представа за тях. Нашите сетива долавят само техните въздействия, но самите тях, тяхната същина ние не можем да доловим или даже да докажем. Ние не знаем какво е всъщност фотонът, с което понятие назоваваме най-малкия представител на светлината; не знаем каква е същността на електрона -най-характерната за нас микрочастица, която дава според нас характеристиката на химическите качества на елементите на материята. Непонятна е за нас и гравитационната сила и поле във вселената. Тя няма форма и веществено съдържание, но тя самата създава формите във вселената (звездите, слънцата, галактиките и т.н.). Гравитацията конструира вселената като цяло, изгражда закривеното пространство и движи всички видими за нас вселенни тела. Явно, че силите във вселената, които ние не познаваме по същина, се изявяват за нас чрез формите и явленията, които те изграждат във физическия свят. А същевременно няма по-мощни за нас силови полета от тези на гравитацията, електромагнетизма, ядрените сили и силите на слабите въздействия. Няма и по-дребни за нас елементарни частици, които също така косвено доказваме: фотони, електрони, гравитони, кварки и т.н. От горния анализ можем да разберем смисъла на думите, изказани от Учителя П. Дънов: "Когато искате да разгледате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат (развиват). Когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена (н. б. - в стадий на сингуларност). "Растежът в природата е фазата на експанзия, т. е. раздробяване, разгръщане, изявяване чрез разнообразието на света. Мощта или силата на нещата, на идеите се изразява най-добре във фазата на единение, на сингуларност, чийто представител според П. Дънов е семенцето. Последното, макар и дребно, невзрачно, съдържа в себе си всички възможности на растителната форма, от която произхожда. Яйцеклетките при животните също така съдържат в себе си кодирани качествата и вида на животното, от което произхождат. Вселената като цяло в стадий на колапс, сингуларност, "черна дупка", "нищо" или просто като елементарна единица представлява цялата вечност -какъвто е Бог. Заради горното учените заключават: "Най-съществената черта на новата квантова механика е, че частиците и полетата, т. е. представите за прекъснатост и непрекъснатост, които се разглеждат като две различни форми, две разновидности на материята, се оказаха две прояви с обща същност, две страни на единната материя." /195/ Следователно светът е единен и сътворен от една-единствена сила, а като най-нисша изява на последната това е единната материя. Единството на материята днес намираме в това, че тя всъщност е изградена въпреки многообразието си от по-малките и предполагаеми частици "кварки". Тяхна особеност е, че противно на взаимодействието на микрочастиците да намалява тяхното привличане с отдалечаването им кварките засилват свързващата ги сила с увеличаване на разстоянието между тях. Това ще рече, че разбиването например на протона на кварки по силата на природните закони е невъзможно. /208/ Еднозначността на материята и силата, т. е. единството в света, Айнщайн изрази във формулата Е = м.с2. Което означава, че материята и силата са само състояние на едно и също нещо. Различава ги само скоростта, с която се изявяват във физическия свят. Този дуализъм най-добре ни демонстрира електронът. Когато направим опит да пропуснем електрона през отвор на дадена преграда, той отказва да премине. Ако направим два отвора един до друг, тогава той на принципа на интерференцията на вълновите сили преминава на отвъдната страна. Следователно електронът е нещо с качествата на материална частица и с тези на вълновите енергии. Явно, че учените пропускат-при анализа си върху същината на света един основен закон, който Учителя П. Дънов изразява по следния начин: "Закон е: по-високото всякога се изразява чрез по-ниското или нисшето всякога служи като израз на висшето." /6-1923-24/ Явно, че при експанзията, изявата на първопричината на нещата има степенуване от горе на долу. Създаването на разнообразието на света става за сметка на ограничаване възможностите на формите и силите. Това ще рече още, че индивидуализацията води до намаляване свойствата, качествата, възможностите в рамките на общото, от което нищо не може да се отдели самостоятелно. Така ще си изясним, как Бог - Първопричината, Първоначалната сила, Неизвестното начало, съдържа всичко, което съществува в света. В тази насока човечеството не е отишло много далеч в сравнение с най-първичните си представи. "Колкото и да е странно, но при едно-мащабното разглеждане нашето разбиране на физиката не е отишло много далеч от разбирането на древните народи. Това твърдение звучи като парадокс, но именно при едномащабното разглеждане то е справедливо. Действително, ако древните гърци са смятали за фундаментални същности четирите стихии: земя, вода, въздух и огън, неразбирайки, както сега бихме казали, фундаменталните свойства на тези стихии, съвременната физика се опитва да разкрие цялото съдържание на реалния свят като сложно взаимодействие на различни "полета". Това са същите четири "стихии" на древните: силните полета, слабите полета, електромагнитните полета и гравитационното поле. Нашите опити да опишем свойствата на тези "стихии" поотделно се оказват несъстоятелни." /195/ "Не може да се отнеме от природата една от нейните "стихии", без да се наруши единството. Ние сме свикнали с мисълта, че природата е построена без архитектурни излишъци. Всъщност отдавна сме привикнали с мисълта за единството на природата." /195/ Ето учените намекват пак на обстоятелството, че единството във вселената, в света е ненарушимо. Единство, което, макар изразено в многообразие, е едно цяло, първично и източник на всичко видимо и невидимо. Това хората наричат Бог - Първоизточника на света. Е. Сведенборг се старае също така да хвърли известна светлина върху този проблем, като казва: "Науката за степените е, така да се каже, ключът за отключва-не същината на нещата и навлизането в тях. Когато говорим за степени - "атмосфери, води, земи", то е защото тези три състояния са основните, чрез които и от които произтича единството и всички единици в безкрайното разнообразие на всемира. Атмосферите са деятелните сили, водите - посредническите, а земите са страдащите сили, върху които се изявяват действията." /184/ Степените и йерархията на силите и изявите на единството може би най-демонстративно ще изразим в таблицата за йерархията на лъчистите енергии: "Йерархия на дължините: 10(-6) - 10(-7) см - това е светът на молекулярната физика. 10(-8) - см е светът на атомните явления. 10(-11) - см е светът на откриване и раждане на двойките. 10(-13) - см е светът на физиката и атомното ядро. 10(-14) - см е светът на странните частици. 10(-17) - см е светът на слабите взаимодействия. 10(-33) – см е светът на гравитационната дължина." /195/ Тази таблица показва недвусмислено, че всъщност се касае до една-единствена сила, енергия, силово поле, което в зависимост от средата, измерението, в което действа, се изявява и трансформира в съответната дължина, в съответния импулс. Херман Вайл казва: "Квантите на светлината са в различно ориентировъчно състояние, чиито признаци ние не можем да опишем. Квантовата физика в този смисъл подкрепя доктрината, че цялото представлява нещо повече, отколкото комбинацията на неговите части." /169/ Тази доктрина, отнесена към Първопричината - Бог, Е. Сведенборг отразява така: "Духовното слънце не е Бог, но е от Бога, следващата сфера около Него, от самия Него. Чрез това слънце, което е Любов, биде сътворен светът. Че сътворението на света се извърши чрез това слънце, което е предимно Любов, и от Бога задействано, следва от това, че Любовта е основен камък на живота; и понеже от Любовта чрез Мъдростта бе всичко сътворено. /184/ Тук ни се представя как висшето Начало твори чрез своята подвластна изява - Любовта. Същото степенувано изявление намираме в текста на Йоана /1.1./ : "В начало бе Словото, и Словото бе Бог." Това снижение на по-висшите сили към по-ниските сфери на света с оглед тяхното материализирано изявление в строежа на физическия свят ни дава Учителя П. Дънов в следната мисъл: "Първият акт на Бога - първото проявление на Бога - ограничението му, създава вътрешни страдания. Той усеща в себе си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в своята премъдрост, че това му е потребно. Следователно разумното страдание лежи в основата на живота." /11-1924-25/ Всеки творчески акт в природата, при който се изгражда нещо ново, нова физическа форма или явление, е свързан неминуемо с принципа на ограничението. Всяка идея, сила, желание, мисъл и др., когато се реализират, т. е. материализират на физическия свят, се ограничават, зафиксирват в своята същност, застиват във физическа форма или явление. На тях им се отнема динамичността и свободата на действие. Те се снижават в по-ниско измерение и се ограничават по свойства, качества, въпреки че в себе си носят информация за своята първична форма и произход. Благодарение на принципа на "ограничение в себе си", както казва Учителя П. Дънов, имаме разнообразието на формите и явленията във физическия свят. В този свят са притаени, застинали всички творчески сили, енергии, идеи на по-висшите светове, които са недостъпни за нашите сетивни органи. Така трябва да разбираме проявлението на Бога във физическия свят. За първичното начало на света ни говорят днес математиката, астрофизиката и биологията. Така за математиката единицата и точката са началото на всички числа и геометрични форми. Тези понятия са най-малкото и най-голямото, началото и краят на всичко съществуващо на физическия свят. За астрофизиката това е единното силово поле, а за биологията - семето и яйцеклетката. Така Херман Вайл казва: "В царството на числата единицата е единственото число, което не следва никое друго. Единицата е една своеобразна същност. Всички числа на числовия ред са своеобразни същности. На това се дължи чувството за магията на числата. Чрез числата Духът е изразил от себе си безкрайната разнообразност на напълно характеризирани своеобразни същности". /169/ А Учителя П. Дънов твърди: "Бог е единицата у нас. Той е първоначалният извор, от който пием. Двойката представлява Божия Дух, който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалния свят." /13-1924/ Точката в геометрията е своеобразен феномен. Тя няма измерение и на пръв поглед тя е нищо и никой не я е виждал, тъй като е въображаема. Тази невидима същност, когато се постави в движение, т. е. в състояние на изява, изгражда линията. Последната от своя страна, като се придвижи, изгражда плоскостта, а плоскостта - обемните тела. Значи точката е началото на всички форми. Точката в движение е континуумът на физиците, или безкрайността на вселената. Тя е неизвестното Начало на нещата. Такъв е и Бог. За същината на континуитета Анаксагорас ни е оставил един фрагмент: В малкото няма по-малко, но има винаги още едно по-малко." /169/ "Правени са три опита в мисленето, за да се осъзнае континуитетът, като действителност за себе си. Първият е, че той се състои от известен брой дискретни елементи, атоми (Платон, Джордано Бруно, Хуме и др.); вторият - от Галилей -философията на безкрайно малкото (кръгът се състои от безкрайно голяма бройка отсечки полигон); третият опит, континуитетът, в платоничен смисъл, лежи в модерното количествено-теоретично обоснование на анализа." /169/ Тези мисли на Херман Вайл показват безплодността на науката да реши въпроса за Битието - безкрайността. "В сферата на скоростите величините са ограничени от изчисленията на Айнщайн, където скоростта на светлината 300 000 км в секунда е горният предел (н. б. - във физическия свят). Но това не пречи да съществуват явления, които имат скорост далеч над тази на светлината... Да предположим, че на Земята е монтиран лазер, който се върти около оста си, и насочим светлината му към Луната. Ако прожекторът прави едно завъртване около оста си в секунда, светлинното петно върху Луната ще се движи със скорост над 1 200 000 км в секунда. Ако лазерът се насочи към планетата Марс, скоростта може да достигне 30 милиарда км в секунда." /207/ Видно е, че даже тук на Земята можем да си представим явления, надхвърлящи физическите норми на Битието. Защо тогава да не приемем понятието, че Бог е навсякъде и в един и същи миг обхваща всичко видимо и невидимо в Битието? "Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат по-скоро страх от Него, отколкото любов. За тях Бог е в бурята, в земетресението, в страданието. Те не го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те всякога остават далеч от Него. Приемете първо Бога в себе си, в своята душа, в своя ум и в своето сърце като израз на велики мисли, чувства, като подтик на добри и възвишени дела. Оттам погледнете навън, окръжаващата природа и ще Го видите във всичко чисто и красиво: в небето, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цветя, в долините и планините. Вслушайте се в гласа на пойните птички и шумоленето на цветята, в тихия ветрец - навсякъде е Бог. Що Го видите и вътре във вас, горе и долу, надясно и наляво. Няма кът от света, дето Бог да не присъствува. Станали от сън или лягате да спите, знайте, че животът има смисъл, защото всичко е изпълнено с Божественото присъствие." /24-1924/ "Битието, или смисълът на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? - Защото според законите на мисълта има неща определени, конечни; има неща неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения." /32-1917/ За безграничното, безконечното, незнайното, неизвестното, за Еога ни говорят редица наши понятия и явления. Например какво е движението като явление? Има ли то начало и край? Каква е същността на този процес? Днес се приема, че движението не може да има причина, както безкрайно големите величини нямат начало и край. "В понятието движение не може да се мисли, че има една причина; движението трябва да отнесем като от нищо не-причинено свойство на пространствено-временния континуум." /170/ Науката ни подсказва, че освен света, който маркират нашите сетива, има и друг или други светове, сфери, степени на изява, други състояния на нещата, които са недостъпни за нас. Но въпреки това човекът си задава въпроса можем ли да осъзнаем Битието - Бога? Примерите, които дадохме с измеренията, степените и числата, за силовите полета и строежа на света, ни подсказват, че е невъзможно да се обхване цялото от неговите части. За да се осъзнае едно измерение и неговите форми, то трябва да се разгледа от положението на по-горно такова. От това следва, че за да осъзнаем цялото, трябва да се издигнем над него, тъй като сме част от него. В това отношение Учителя П. Дънов казва: "И сега всичката борба на съвременното общество седи в това, че хората искат да излязат от цялото. Това обаче е невъзможно. Ние можем да бъдем като цялото, но не можем да бъдем по-големи от цялото. Следователно всеки човек трябва да се движи в рамките на това цяло." /12-1924-25/ Учителя казва, че ние можем да бъдем като цялото което на научен език значи, че ние носим информация за цялото в себе си, както семето на растенията, поради което човекът е наричан още микрокосмос. В структурата си човекът носи заложени всички закони, които градят макрокосмоса и живота, понеже сме връхната творба на същите природни закони. Но да излезем от цялото, което съдържа тези градивни закони, не можем. В момента, в който направим опит да се отделим от цялото, ние ще загинем. Така, както физикът Азимов твърди, че ние не може да напуснем пределите на видимата вселена, тъй като гравитацията и законите на същата ни обливат постоянно и ги носим със себе си. В момента, когато направим опит да се отделим от очертанията на вселената, тя се разширява в същата посока и ние никога не можем да я напуснем. Други автори изразяват това така: "Принципът на експанзията се състои в това, че съществува един възкачващ ред на стъпалата на съществата от електрона до човешкия дух, та и до цялата природа - йерархия на съществата. По-високото стъпало същества включва в себе си по-нискостоящите, при което те са изградени от последните." /161/ "Новите свойства, които настъпват в по-високите стъпала на съществата, показват, че влиянието на цялото върху частите е не само регулиращо, но и конструктивно в смисъл, че предизвиква действие." /161 / Че Бог е първичната сила, която твори и създава света и живота, Учителя изразява в следната мисъл: "Ишвара" е свещено име на Бога - на санскрит. То означава, че за всяко нещо е нужно работа. Под думата "работа" разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат. Следователно под "работа" в пълния смисъл на думата се разбира хармонията на проявата между ума, сърцето и волята с цел да осмислят живота. Работа подразбира още влагане форма, съдържание и смисъл в живота." /3-1922/ В този смисъл са и думите на писателя Рабиндранат Тагор: "Една стара санскрит-ска поема описва съществените елементи на образа. Първият по ред е "разделение на формите". Следователно в разнообразието на формите, дори в тяхното различие трябва да подразбираме нещо, което сочи парадокса на върховното единство, инак едва ли би имало творение." /178/ Така или иначе всички автори, които са третирали въпроса за същността на Бога, намират, че Той може да се осъзнае само ако успеем да обединим в своето съзнание единството на Битието с разнообразието на физическия свят в едно хармонично цяло. И Учителя П. Дънов заключава: "Формите определят границите на Божествената интелигентност. Следователно всички хора по същество произхождат от един и същ принцип, но по проява те не си мязат, коренно се различават. Та и религиозните хора искат да докажат, че всички хора произлизат от Бога. Не, хората не произлизат от Бога. В този случай и всички елементи не произлизат от един първичен елемент, но се явяват като проява на един и същ елемент. Значи Бог е една същина на вечното разнообразие. Той е единство по своето проявление, но разнообразен по своята същина." /81-1926/ Учителя намеква на проблема, че нещата не произхождат като първична самостоятелност, но са само проява на нещо, т. е. трансформация на едно състояние в друго. Тази пълна взаимозависимост осигурява единството в проявлението на Бога, макар че Той е разнообразие по своята същина. Така се прави съществена разлика между "произлизане" и "проява". Защото произлизането предопределя пълна самостоятелност на формата, независеща от никого. Докато при "проявата", т. е. смяна на състоянието, имаме запазване същината на произхода, на проявената сила, на първичното начало. Затова Учителя прави сравнение с химическите елементи, които са само разновидност на една и съща форма, на една и съща сила или силово поле. То се изявява в различни състояния, както прави водата в трите си агрегатни състояния. Затова се казва, че и хората не са произлезли от Бога, но са Негова проява. Хората са проява на разнообразната същина на Бога. "Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се изявил в човешка форма. Значи човешката форма играе известна роля в света. Действително целият космос е съставен по образа на човека. Всички учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на Битието, твърдят същото. Целият космос се представя във форма на един човек. Следователно всяка част от твоето малко тяло отговаря на съответна част на това велико тяло. Известни звезди от Млечния път, или от което и да е съзвездие, или пък известни системи, могат да разтоварят с тебе, където и да се намираш." /72-1924/ Тук се прави аналогия между структурата на човешкото тяло и макрокосмоса - затова и човекът е микрокосмос, т. е. огледален образ на света. Затова Айнщайн се запитва: "Ако нещо ме интересува, всъщност то е следното: могъл ли е Бог да сътвори света друг; изискването на логическата простота оставя ли за това някаква възможност? /185/ А Учителя П. Дънов продължава: "Външният, материалният свят е продукт на мисълта (н. б. - на Божествената мисъл). Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Най-напред е била идеята, а после тя се е въплътила. Вечното само по себе си ограничава. Бог е Вечното, Първичното същество, което само себе си съзнателно ограничило, за да се изяви, (н. б. на физическия свят). Природата е тяло на Бога, проявление на Бога." /36-1921/ Такъв е и замисълът на началните думи от евангелието на Йоанна /1.1./ - "В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало, което е станало." Този акт на "ограничение в себе си" описахме вече. Проследихме го още в изявата на силовите полета в света. Чрез ограничение на активността си те сменят състоянието си и изграждат физическите форми. Така че изграждат елементарните частици на материята, като стигнем до галактиките на вселената. Този акт на "ограничение в себе си" се съдържа и във формулата на Айнщайн Е = М.С2. "Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и пространството, вън от този свят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Светът, вън от времето и пространството, ние наричаме "свят на чистата мисъл" или "непроявения свят". /44-1930/ Проявеният свят е светът на трите измерения - физическият свят. Светът на "чистата мисъл" е тогава светът на идеите, на мисълта, на силите и енергиите, затова е извън времето и пространството. Явно, че математически трябва да мислим за измерения над познатото ни трето измерение. Както по-горните измерения (четвърто, пето и т.н.) съдържат в себе си по-ниските измерения, така трябва да приемем, че светът на чистата мисъл, на идеите, на "Словото Божие" са творческите сили, които се изявяват на физическия тримерен свят. Този творчески акт Учителя изразява така: "Няма никой по-блажен, казва Христос, от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява. "Словото Божие", това е великото в света. ... То е онзи първичен момент, когато Божията Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят." /39-1922/ Нека наблегнем на идеята "Божията Любов съзнателно се е проявила". Това съзнателно отношение към нещата, към живота като идея пропива всички беседи на Учителя П. Дънов. Следва, че ние хората трябва да имаме съзнателно отношение към живота си, тъй като, "който слуша Словото Божие и го изпълнява", той е блажен, казва сам Христос. В това "съзнателно отношение" се крие цялата еволюция на живота. Само чрез съзнателно отношение към Бога и живота можем да осигурим пътя си към самоусъвършенстване. "За Бога имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си - това разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното, вечното, следователно към онова, което е без граница, без начало и без край. Следователно Истината е насочена към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото." /40-1922/ И тук Учителя ни насочва към мисълта за творчеството на Бога, т.е. чрез ограничение в себе си, за да създаде статичните, граничните форми на физическия свят. Този процес е всъщност експанзията на учените, т.е. раздробяване на вселената от състояние на колапс /сингуларност/. Споменава се и обратният процес - отиване към безграничното, безначалното. Това е вече процесът на съзряването, на усъвършенстването или еволюцията на учените. Тук вече граничното, т.е. физическите форми, се усъвършенстват и стремят към Истината - Бога. Те трябва да изпаднат в състояние да се слеят с Първопричината - Бога, т.е. да колабират в Него, да осъществяват сингуларност - както казват учените. Наивните представи за Бога Учителя опровергава със следната мисъл: "Някои казват, че Господ е на небето. Къде е това небе? - "На небето е Той" - казват. Но това небе прониква всинца ни. Това небе прониква всичко. И казва Писанието, че в началото Бог създаде небето и земята. Небето държи земята. Това е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде, вътре в нас, и под нас, и над нас. Ние сме все в небето. И в деня, в който ние съзнаем, че в него живеем, нашия Отец на Любовта, това небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят." /40-1922/ Учителя дава пълна космологична представа за света, макар и с езика на евангелието. Старите представи за небето, че е горе, а земята - долу, всъщност не съществуват във вселената. Това неопределено ориентиране във вселената космонавтите добре изживяват. Всъщност тримерно ориентирано пространство няма, а има "вакуумът" на Дирак, т.е. неизмеримо мощно и всеобхващащо силово поле, изпълнено с виртуални частици, което се самозаражда и саморазрушава, в което материята се изгражда и разрушава, което дава началото на всяко вселенно образувание под напора на гравитационната сила. В този смисъл можем да кажем, че "небето крепи" земята, тъй като тя е рожба на тази всеобхващаща силова хармония. Тъй като всяка най-малка материална частица от вселената непрестанно се облива от гравитационни вълни, електромагнитни вълни и неутрино, то при опит да напуснем или да се отделим от границите на вселената ние ставаме фокус на тези полета, а с това и разширение на самата вселена. Ние носим вселената непрестанно със себе си и тя няма край, въпреки че е крайна. /210/ Учителя доизяснява понятието Бог: "Бог е отвън само когато се проявява като множество. Обаче прояви ли се като единство, Той е отвътре. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно тя е отвътре." /117-1927/ Това ще рече, че ние чувстваме Бога отвън нас само защото Той се е реализирал в многообразието на света. Ние виждаме цялото разнообразие извън себе си и получаваме представа, че всичко, включително и Бог, е вън от нас. Обаче всъщност не е така, тъй като това разнообразие и разновидност на света е творение на един и същ принцип, на една и съща сила, на един-единствен Бог. Ние сме част от цялото разнообразие. Тогава Бог е всъщност в нас, Той е отвътре. Затова Учителя казва, че единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Ние носим Бога в себе си. И продължава Учителя за понятието Бог: "Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го намерим? - Този, който е бил преди мене, преди моето съществуване, това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще го намерите там, където всякога съм бил. Първият, Който създал живота и ни събудил за живота, Първият, който създал всичко за нас, е Бог." /44-1930/ "Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитвал да разсъждава върху този въпрос, той е загубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху произхода си, непременно ще загуби съзнанието си и ще заспи. Бог създава нещата, но Бог никой не Го е създал. Затова именно Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално." /43-1929/ Това понятие, което ни дава Учителя за Бога, съвпада днес с постановките на учените, които дават за света. Дирак казва, че вакуумът, т.е. вечното във вселената, първичното начало, облива всичко и е ненарушимо и несъздадено от никого. Вакуумът е изпълнен с виртуални частици, казва Дирак, които постоянно се самосъздават и саморазрушават. Следователно те са вечни, неизменни и постоянно действащи. А това ще рече, че светът нито се увеличава, нито се намалява, той е абсолютно реален. Видоизменението на вселената по физическа форма - състояние на колапс и сингуларност, на експанзия и многообразие, не говори за промени вътре в нея. Всичко само се трансмутира в различни състояния. По същина тя остава една и съща. Тази представа на учените за света съвпада напълно с това, което ни дава Учителя за Бога. Затова и животът е вечен, светът безграничен, макар и краен в своята физическа същност. Вечността ни подсказва и математиката чрез числовия ред, ирационалните числа, безкрайността на измеренията, безкрайността на вълновите полета, безкрайността на скоростите във вселената, неизмеримостта на вселената и т.н. Явно, че всичко, което се създава, по нашите понятия е относително и е една истина, която тепърва човек ще гадае. "Първата причина, която дава живот на всички същества, определя посоката на тяхното движение, както и техните качества и способности. Тази първа причина наричаме с различни имена: Бог, Господ, Отец, Баща, Господар и др. Всяко име има свой вътрешен смисъл. Какво име ще дадеш на тази Първа причина, това зависи от твоето разположение към нея." /54-1924/ "Да познаеш Бога, значи да Го познаеш в Неговото единство, и да познаваме Бога на Любовта, то е да Го познаваме в Неговото множество. Един велик свят се крие във всяка душа. И да я познаеш с всичката Любов, то значи да познаваш Бога." /56-1923/ "Бог е център на вселената. Духът -извор на живота, а Истината - глава на Словото, на разумния живот." /32-1917/ В тези две мисли има символика, която трябва да се гадае. Следва, че Бог по същина е единството в света, а Бог като Любов - това е проявеният в множеството Бог, т.е. Бог във фаза на изява, или експанзия - както казват учените. Душата от своя страна съдържа кода на Бога в себе си, затова нейното познаване с Любов значи да опознаеш самия Бог. Видно е, че директното опознаване същината на Бога за нас е невъзможно, но косвено чрез неговата изява - множеството или чрез душата, е отчасти понятно. Степенното изявление на Бога в същината на човешкото същество Учителя дава в следната мисъл: "Друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума + възможностите на сърцето = възможностите на волята. Още: умът + сърцето + волята = душата. Както и: умът + сърцето + волята + душата = духа. Или: умът + сърцето + волята + духът = възможностите на Бога. И накрая: умът + сърцето + волята + душата + духът + Бога = възможностите на Абсолютното, Безграничното." /3-1922-23/ В тази мисъл се вижда и степенуваното израстване, еволюиране на човешкото същество, както и откъде да се започне, т. е. първо трябва да израсне умът, който трябва да схване пътя и осъзнае начините на растежа. Тогава следва сърцето, волята и т. н. От друга страна се вижда, че Бог е същина близо до човешкото същество, докато Първопричината, Първичното начало е над Бога и То е Абсолютното по същина и Безграничното по възможности. Следва, че докато за Бога все още можем да разсъждаваме, макар и по косвени пътища, то за Абсолютното и Безграничното всяка мисъл и разсъждение невъзможни. Непосредственият контакт на Бога с физическия свят, степенуваната Му връзка с него, е изразен от Учителя в следната мисъл: "При сегашните си разбирания не можете да схванете всичко, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светни, гении, талантливи, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота, както го притежават." /78-1927/ Как бихме могли да схванем това състояние на Бога да вижда и усеща, да долавя и знае в един миг всичко, което става в цялата вселена? Но нека помислим за микрокосмоса - нашето тяло, което владеем напълно. Та нали можем в един миг да почувстваме състоянието на цялото си тяло? Чрез нервната система сме свързани с всички съставки на тялото си. Имаме мигновена информация за състоянието на всички органи и системи на последното. Чрез сетивните си органи, от друга страна, а именно: слух, зрение, обоняние, вкус и усет, имаме информация за околния свят. Тази информативна картина в нашия организъм можем да пренесем към макрокосмоса, т.е. към Бога, и да разберем възможностите на Бога по отношение състоянието на света, който, както казва Учителя П. Дънов, "е тяло на Бога". Накрая Учителя П. Дънов заключава: "Вие искате най-първо да схванете какво нещо е Бог в своята необятност. Досега нито един адепт, нито един велик учител, нито един ангел, не е могъл да ви определи какво нещо е Бог. През хиляди векове, през цялата вечност, никога няма да Го узнаете. Този Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, Той ще остане една велика загадка за всякога." /56-1923/ Едва ли има по-добра трактовка за понятието Бог от тази, която ни дава Учителя П. Дънов. А най-доброто в тази трактовка е, че тя се съгласува с елементите и понятията на науката за безкрайното и вечното, за малкото и голямото, за нищото и нещото, за абсолютното и относителното, за цялото и частите, които понятия са всъщност атрибути на Бога и които ние също не можем да осъзнаем. Може ли частта да опознае цялото, докато се намира в него? Може ли клетка от нашето тяло да осъзнае целостта на същото? Не може. Следователно ние като части от Първопричината, Абсолютното, Вечното, от Бога никога няма да Го опознаем в неговата същност. Остава ни само едно - щом като почувстваме Неговото присъствие в разнообразието на света да вярваме в Него и да съобразяваме делата си с разумните закони на живота.

1. БИТИЕ - "Значи, Бог с една вдишка и една издишка създава светове и разрушава светове." П. Дънов /149-1937/. - "Вселената може да се разглежда като гигантски организъм, чието всяко вдишване и издишване продължава стотици милиарда години." А. Азимов /194/. 1.1. Сътворението на света - "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." /Йоан - гл. I; I/. Преведен на съвременна логическа мисъл, този стих означава: проява, връзка и причина. - "В начало бе Словото"- това означава проява на нещата. - "И Словото бе у Бога"- връзка между нещата. - "И Словото бе Бог" - причина на нещата. /107-1930/ - "Привилегия за човека е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира от създаването му досега. Той трябва да се върне по лентата на създаването на света и да дойде до първия момент на това създаване; оттук по същата лента ще върви напред, като минава векове и епохи, докато дойде до настоящия момент. Само по този начин той ще има пълна и ясна картина за цялото Битие." /80-1927/ Мисълта на апостол Йоан за творческия акт на Словото при създаването на света намираме в хилядолетните култури преди Христа. В една от най-старите култури, каквато е египетската, представата за създаването на света е била свързана с образа на едно божество. Така в духовната школа на гр. Мемфис (2563-2263 год. пр. н. е.) идеята за създаването на света посредством мисълта и словото е свързана с представата за бог Птах. Той казва: "Аз съм велико божество, което себе си е сътворило. Загадъчните сили на моите имена творят небесните йерархии. На моето издигане не пречат боговете, понеже вчера съм и утре." /235/. От многобожието в Египет се заражда по-късно и монотеизмът. Създател на последния е фараонът Ехнатон. Той е провел (1500-1200 год. пр. н. е.) революционно всаждане на религията за единствения бог Атон, почитан като бог на Слънцето. Следователно от праисторически времена идеята за сътворението на света от една-единствена сила си е прокарвала път. Тази идея днес науката възприема и описва сътворението на света по подобен начин. В Стария завет на Библията се съдържа едно от най-интересните описания на сътворението на света. Но неговата наивност, на пръв поглед, не вдъхва доверие. Причината за този наивитет П. Дънов обяснява по следния начин: "Мойсей предава историята за създаването на света много просто. Когато дохожда въпросът за създаването на човека, той казва, че Бог взел пръст, направил от нея човек, в когото вдъхнал дихание и станал жива душа. Не, човекът не е бил направен по този начин, той е бил свален на земята от висок свят. Тържествена е историята за създаването на човека, но Мойсей я предава в проста форма, да бъде, от една страна, понятна за всички, а от друга страна, скрита за обикновените хора." /121-1929/ "Никой окултен Учител днес не може да говори на съвременното човечество, за създаването на човека по този начин, както е писано в първата глава на Битието. Това, че Бог взел пръст и направил от нея човек, като вдъхнал в ноздрите му дихание на живота, е детински разказ." /97-1928/ Разказа за сътворението на света от Стария завет на Библията Учителя П. Дънов анализира и тълкува много оригинално. "Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример в първия ден Бог казал: "Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро - ден първи." Това е неделният ден, денят на виделина-та. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т. е. разделил висшия от нисшия живот, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота и понеже еволюцията на втория ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро -ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т. е. нисшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода море, а сушата - земя. И видял Бог, че това е добро и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро - ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят две големи светила над твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Това е подразбирал: първото светило, голямото - умът, а второто - сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т. е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създават условия за развитието на човешкия ум и човешкото сърце. И направи Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, постави ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило - ума, и малкото светило - сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчват виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро - ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден - водата да произведе и гадини одушевени, и птици, да летят над земята под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил да се плодят и множат. Затова нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. Станало вечер и станало утро - ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното, по образ и подобие Свое, да владее над морските риби - над своите земни желания, над небесните птици - над своите мисли и над скотовете на всичката земя, значи над своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т. е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека своето дихание, дал му е разумна душа, да го познава във всичките си пътища и да работи и да действа тъй, както Бог работи. А в седмия ден Бог почивал. Това подразбираме, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека." /38-1919/ Така символично Старият завет описва сътворението на света, която символика трябва да се тълкува и разяснява. Едва тогава виждаме, че по принцип съвременните теории за сътворението на света съвпадат с тези на Писанието. "Изкуство е да знае човек как да съпоставя многобройните и разнообразни на вид, независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата Вселена." /114-1929/ Цялата постановка в теорията за сътворението на света се дължи на предположението, че съществува една вечна и неизменна първична сила и, че вселената е изпълнена от една хомогенна първична материя. Тези два колоса са създали разнообразието на физическия свят, влияейки се взаимно, като изпадат във фаза на движение - възходящо и низходящо. Затова Учителя П. Дънов говори, че "Вселената, това е едно единство в разнообразие, в множество. Тъй се представя вселената. Вземете едно житно зърно, то е едно, но посейте го, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, което е едно в себе си. Следователно многото има един принцип; произтича от едно Божествено начало. И движението е начин, по който може да се предаде енергията, единният принцип в нас, а пътят на числата, математиката, това е резултатът, с който ние обуславяме нещата - резултатът на туй движение." "Много от съвременните учени нямат представа какво нещо е увеличаване или еволюция на материята. От философско и математическо гледище първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че й липсва нещо. Тя трябва да черпи материя отнякъде, да си набавя това, което не й достига. Оттук следва, че на вечността може да се прибави нещо. Всъщност това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на вечността може да се отнеме нещо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вярно. Ако приемем, че вечната материя, т. е. материята на вечността, се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. В този смисъл вечността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито намалява. Вие може да запитате: Защо трябва да приемем, че материята в природата е неизменна? - Защо трябва да приемем, че Битието е реално и абсолютно? - Защото всяко друго твърдение, вън от това, е относително и отрицателно и ще ви въведе на лъжлив път. Докато човек уповава на величини, на които може да се придаде нещо или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести." /43-1929/ Такова становище за вечността и неизменността на материята имат днешните физици и математици. Още Аристотел е говорил за вечната квинтесенция; Нютон - за вечния етър; Айнщайн - за континуум, а Дирак - за вакуум. Във всичките тези случаи се има предвид това, че вселенното пространство не е празно, а е изпълнено с активна материална сила, в която вечно съществува трансмутация на сили и енергии, вечно се твори и видоизменя състоянието им. Херман Вайл заключава: "Според специалната теория на относителността (Айнщайн) енергията е една и всъщност време - компонентна на едно инвариантно образование, чиято пространствена проекция е импулсът. Законите за запазване на енергията и импулсът принадлежат неразделно заедно." /169/ Така или иначе както в древността, така и днес въпросът за сътворението на света се изгражда въз основа на мисловната дейност на човека, а не на експеримента. Интересното е, че въпреки промените в стила на човешката мисъл през вековете винаги се стига до едно и също становище. Затова Айнщайн в 1933 г. казва: "Аз съм убеден, че чисто математическите конструкции позволяват да се намерят понятия и свързващите ги закони, които дават ключ към явленията на природата... Аз смятам за истина, че чистата мисъл е в състояние да обхване реалното, както са мечтали за това древните." /185/ А Учителя казва: "Странно е защо човек не знае, че и мисълта създава форми, както и чувствата, и постъпките. Формите биват освен физически още и умствени, и чувствени - за всеки свят съществуват форми, които се различават едни от други по гъстотата на своята материя." /46-1931 / И още: "философите на древността са говорили отлични неща, но трябва да им се разбира техният език. Тези философи не са били глупави хора. Дълбочина е имало в тях." /72-1925/ Нека разгледаме как науката днес описва сътворението на света. Приема се, че гравитационното поле е първичното явление във вселената, в която, разбира се, има и наченки на материя. Последната се счита, че е разреден водород, който е в неограничено количество. При сгъстяването на газообразното състояние на водорода температурата се повишава до няколко десетки милиона Келвин. Настъпват термонуклеарни реакции и от водорода се изгражда хелий. Сгъстената гореща маса е вече маса-вещество, плазма. От последната гравитацията образува звездите. В центъра на последните температурата нараства още повече - до няколко стотици милиона Келвин. При тези условия се изграждат въглеродът, кислородът, неонът до желязото. Дотук се отделяше топлина, а за останалите елементи на Менделеевата таблица, т. е. по-тежките елементи, е необходимо да се изразходва енергия. Действието на тайнствената гравитация не спира. Материята става все по-гъста и плътна. Когато масата на образуваните звезди е по-малка от 1,2 от тази на нашето слънце, се образуват стабилни конфигурации, или т. нар. "бели джуджета". Те имат плътност 108 гр на см3. Бялото джудже се състои от маса, изградена от плътно долепени едно в друго ядра от атоми и електрони. При по-голяма маса на звездата, т. е. по-голяма от 1,2 на нашето слънце, звездата се превръща в стабилна неутронна звезда. Радиусът на последната е само няколко километра. Материята на неутронната звезда е още по-плътна 1014 гр на см3. Тази гъстота отговаря на гъстотата на ядрото на атома. Това е максимално плътното състояние на материята. Това е пълен колапс или състояние на сингуларност. Неутронните звезди се наричат пулсари, тъй като изпускат импулси от порядъка на радиофреквенциите. При нарастване на плътността над тази на пулсарите наблюдаваме пълен гравитационен колапс, при който изпусканата от тези звездни тела светлина не може да напусне тялото им и те са невидими за нас. Те имат излъчване само в диапазона на инфрачервените лъчи. Тези звезди, наричани "черни дупки", с три пъти по-голяма маса от тази на слънцето, са големи само няколко десетки километра. Те се маркират от хората само благодарение на мощното гравитационно поле. Това състояние отговаря на първичното състояние на нашата вселена. Но гравитационната сила и при това състояние на вселената не спира своето въздействие. Напротив, нейната мощ става все по-голяма, докато свръхгъстото състояние (сингуларност) на масата се нарушава и последната се взривява. Този момент -"първичен взрив", е моментът, при който настъпва раздробяване, т. е. експанзията на крайно сгъстената материя. Това е началото на живота на нашата вселена. За около 15 минути масата на колапсиралата вселена се разрежда до плътност, равна на тази на водата. /162/ Този момент на началото на експанзията според учените е време, равно на нула, и е станал преди около 15 милиарда години. /199/ Предполага се, че тези процеси на колабиране на веществото, т. е. изпадане в състояние на сингуларност, и последващият "първичен взрив", т. е. експанзията, са ритмични явления във вселената, съществуват и се наблюдават в живота на всяка галактика на нашата вселена. Към центъра на галактиката има условия на сингуларност, а в периферията й е процесът на експанзия. Така галактиките зараждат и рушат звездите, намиращи се в техния обсег. /199; 190; 208/ Тези първи моменти от сътворението на света ни говорят и за нещо много характерно в същината на същия. Това е единството в произхода му, единство в неговата същност и неговата структура. Сътворението се извършва от една-единствена сила, а структурата - от една хомогенна и всеобхващаща вселената материя. Този неизяснен момент, сила и материя, учените наричат най-различно, а вярващите и философите - гравитация, първична сила, Бог и т. н. Но в този тайнствен процес на сътворението има още и един фактор. Това е движението. Учителя П. Дънов нарича движението "първия израз на живота". Движението, или действието, Планк изрази в своята константа. Той я нарече "тайнствен пратеник от реалния свят7'. Стойността "квант на действието" е минималната порция действие, по-малко от което няма в природата. Тази планкова константа става фундаментална физическа константа. "/216/ Този "тайнствен пратеник" явно идва от сфера, непозната на човека. Той е от извън третото измерение и изменя градиента на измерението си. Трябва да се предположи, че квантът изхожда от момента на Големия взрив. Стойността на кванта физиците определят на 10-27 от физическата единица за енергия - ерга. "Според окултната наука сегашната вселена съществува отпреди милиарда години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и нови ще се създадат." /135-1933/ Ето как "Бог с една вдишка и една издишка създава светове и разрушава светове". /149-1937/ Нека проследим зараждащия се живот след Големия взрив на вселената. Ще използваме схемата, която ни дава американският физик Карл Саган. Той схематизира еволюцията на живота след Големия взрив в рамките на 24 часа, за да имаме по-ясна представа за този еволюционен процес. Освен това по-лесно ще направим паралел с данните, които дава Старият завет за сътворението на света. "0 часа, това е раждането на вселената, мигновено чрез Големия взрив. От колабиралата преди това вселена сега блика, във всички страни и посоки материя в едно пространство, появило се в същия миг с материята. Тя се състои само от две газообразни вещества - водород и хелий. Засега материята е само облак. По силата на гравитацията (всемирното привличане) се оформят сферични маси, които повишават температурата си до излъчване на светлина. 6.00 часа. Вече блестят появилите се галактики. Бледочервените звезди са най-стабилните. Големите бляскави сини звезди са ефимерни - те блестят много интензивно и завършват скоро живота си с експлозия - свръхнови звезди. В тях чрез термоядрени процеси се зараждат всички химически вещества. Една от тези експлозии на свръхнови звезди ще даде началото на Слънчевата система. 10.00 часа. Започва раждането на звезди от втора генерация. Отново експлозии на свръхнови, които раздвижват облака и кондензират материята. Една жълта звезда е нашата планета - Земя. Слънчевата система е имала в началото хиляди планети, между които са ставали сблъсквания. Земята се намира на "идеално разстояние" от Слънцето, затова огромна част от водата се кондензира и остава трайно в течно състояние. 16,30 часа. Процесът на дегазация довежда атмосферата на Земята да поеме функциите на протекция (защита от вредните лъчения). Само нашата планета има повече водна повърхност от сушата. Дъжд напоява сушата, а част от водните пари под въздействието на слънчевата радиация се разпада на кислород и водород. Тези два елемента изграждат органичните химически вещества. 17,30 часа. Появява се живот на Земята, но само в световния океан, тъй като слънчевите лъчи са смъртоносни за живота на сушата. 19.30 часа. Осъществява се фотосинтезата на хлорофила на растенията (асимилация на въглерода от въглеродния окис на въздуха). Видовете на живите форми се усъвършенстват. 23,03 часа. Преди 290-350 милиона години започва палеозойската ера (зараждане на растенията и животните). 23,18 часа. Кислородът и озонът са вече достатъчни, за да са защита от ултравиолетовите лъчи. Животът се развива вече на водната повърхност, а също и на сушата (само растения, разбира се). 23,30 часа. Кислородът е вече до 21% в атмосферата, както е днес. Животните са все още в океанските води. Континентите се заселват със земноводни, а по-късно и с влечуги. 23,54 часа. Праисторически чудовища завладяват континентите. Но в последните 6 минути чудовищата безследно изчезват. Появяват се бозайниците. Първият примат е бил само към двадесет сантиметра. 23,59', 29" часа. В последната секунда се появява хомо сапиенс, т. е. първият човешки вид. В тази секунда се развива вече мисълта, езиците, расите, земеделието и цивилизацията." /215/ Тази съкратена схема ни дава ясна представа за дългия период на биологическото развитие на живота. Зараждането на човека като душа Учителя П. Дънов свързва с появата на нов космос -нова вселена. Той казва: "Всички процеси в природата, като говорим за Божествената природа, са безконечни (безкрайни), не може да им се тури някакъв предел (край). Човечеството ще се увеличава безкрайно. Увеличението няма да стои в големината. Допуснете, че Бог направи един космос (една вселена), в който има десет милиарда души. Този космос, като премине един период от милиарди, милиарди години, ще завърши цикъла си и ще се създаде в него една душа, значи ще има в него десет милиарда и една душа. След това Бог ще създаде друг космос, който милиарди години също ще съществува и ще се върти около себе си, докато се придобие още една душа. Така се придобива във вечността една душа." /64-1924/ Според Учителя раждането на нова човешка душа, т. е. отделянето й от Първоизточника - Бог, е тържествен момент в живота на вселената и е свързан със зараждането на нова вселена. Следователно душата и духът на човека са брънка от Абсолютния, Първоизточника - Бог и затова се казва, че Той живее в нашата душа. А тялото ни е плод на физическата еволюция на вселената. В този смисъл Учителя казва: "Господ живее във вашата душа, а не в тялото ви. Защото, ако бихте дошли на Земята преди 250 милиарда години, тогава Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и имала само ядка като голям орех." /39-1922/ "Не може да се каже, че Господ направи света или че Господ направи човека. Преди всичко Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промените. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията, а в другия пък се проявява законът на еволюцията. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота." /86-1927/ Явно, че Учителя говори за послойността на световете, които се подреждат така: физически, астрален, мента-лен и причинен. Световете на промените са физическият и астралният. При физическия имаме процеса на еволюцията, а при астралния - този на инволюцията. Във физическия живот човек се учи, за да се усъвършенства, а от астралния свят човекът се подготвя да се прероди наново, т. е. да инволюира към земния живот отново. Има ли паралел между картината за сътворението на света по Стария завет на Библията и този, който ни дава науката днес? Паралел има, и то пълно съвпадение по ритъм и процеси, които се развиват по време на сътворението. Разликата е само в езиковата форма на описанието и в цифровите обозначения на времето на този процес. Но в Библията всичко е символично, затова ние ще се съобразим с това. В първия ден на сътворението Бог казал: Да бъде виделина." А науката говори за първия момент на сътворението, че настъпва Големият взрив, когато и светлината облива вселенното пространство. Същевременно гравитацията кондензира мъглявините, а термоядрените реакции изграждат химическите елементи на материята. На планетата Земя има вече вода. И "станало вечер, и станало утро -ден първи", казва Писанието. А всъщност това са милиони години за тези физически и творчески процеси. На "втория ден" Бог разлъчил водата от вода, като създал твърдта като граница между тях. Науката казва, че дъждът се появява от облаците, като сушата се напоява богато от тази "небесна вода". Процесът на дегазация осигурява повече кислород в атмосферата като защитник към смъртоносните лъчи. Изграждат се вече органичните съединения. И "станало вечер, и станало утро - ден втори". В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, и нарекъл Бог събраната вода море, а сушата - земя. И рекъл Бог на земята да произведе всичките видове растения. А науката твърди, че водата покрива чрез океаните по-голямата част от Земята. Органичният свят се заражда в морето, видовете се усъвършенстват и растенията разсяват семена по земята. И станало вечер, и станало утро - ден трети". В четвъртия ден Бог рекъл да се явят две големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. И направи Бог всички звезди, за да се разлъчи виделината от тъмнината. Науката установява в този период пълна стабилизация в структурата на вселената. Галактиките и нашата Слънчева система са вече напълно изградени. И "станало вечер, и станало утро - ден четвърти". В петия ден рекъл Бог водата да произведе и гадини одушевени, и птици да летят над земята - под твърдта небесна. Бог ги благослови, за да се плодят и множат. А науката намира, че тогава зародилият се живот в моретата излиза на повърхността на земята, като се появяват и птиците. Настъпва палеозойската ера (най-ранната част на терциера, т. е. времето на кафявите въглища). Появяват се бозайниците и приматът, а преди това праисторическите чудовища са се появили, но скоро внезапно изчезват. И "станало вечер и станало утро - ден пети". В шестия ден Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното по образ и подобие Свое, да владее над морските риби - над небесните птици, над всички гадове. И след това вдъхнал на човека Своето дихание, дал му разумна душа... Науката констатира в това последната фаза на експанзията, като се появява вече самият човек, най-съвършената органична форма в света. Неговата разумна душа работи вече за самоусъвършенстването си. Заражда се цивилизацията като дейност на разумността, както се изявява Сам Бог. В седмия ден Бог си почива - това е денят на доброто и проявата на Любовта. Науката намира вече върхови постижения на културата. Зараждат се нравствените учения и школи. Заражда се любовта към ближния. И най-важното - човек обръща лице към своя Творец - Бога. Но Учителя П. Дънов тълкува сътворението на света и ритъма на това сътворение в духа на живота при отделния човек. "Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест дни и в седмия ден си починал. Като четете как е създаден светът, вие не се спирате да видите дали тези шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Библията: "И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината "ден", и тъмнината "нощ". Значи в първия ден на човешкия живот ще се роди някаква велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очертае орбитата на неговата земя." /22-1926-27/ Следователно човекът трябва да се научи да разграничава "тъмнината" от "виделината", злото от доброто, нисшето от висшето, денят от нощта, за да може да се разкрие тайната на живота. "Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бо; е положил отдавна, когато се устройвала вселената. И когато въвел в нея първия човек (Писанието тук мълчи), Господ дълго го е учил и проповядвал знания. Че това е така, свидетелстват двете дървета, за които Писанието говори: "дървото на живота" и "дървото на познаване на доброто и злото". /31-1915/ "В четвъртия ден, казва се в Писанието, Бог направи слънцето и месечината. Какво означава това слънце? - То значи, че в четвъртия ден на космическия човек се появил човешкият разум - най-възвишеното нещо в човека." /72-1924/ А развитието или изявата на личния живот на човека, отнесен към циклите на сътворението на света, Учителя П. Дънов тълкува по следния начин: "Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине." /138-1934/ "Считай първия ден - ден на твоя дух ден, в който светлината се явила. Считай втория ден - ден на твоята душа - ден, в който любовта се е появила. Считай третия ден - ден на твоя ум -ден, в който знанието се е изявило. Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е появил. Считай петия ден - ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат. Считай шестия ден - ден на вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден - ден на Бога, вечното Начало на всичко - ден на природата, от която всичко трябва да се учи - ден на твоята почивка, когато служиш на всичките добродетели." /134-1932/ В това тълкувание на Учителя можем да прозрем духовната си еволюция, чрез която сме се отдалечили от ламтежите на животинското у нас. Накрая нека повторим, че знаменателно остава и тълкуването, което Учителя П. Дънов дава за първия стих от първата глава на Евангелието на Йоана, дадено като мото на тази глава на книгата. "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Съгласно тълкуването на Учителя тук е засекретено знанието за сътворението на света. Стихът, тълкуван, както казва Учителя, на съвременен логически език, означава: "Проява, връзка и причина." В начало бе Словото - това е проявата на света - неговата експанзия. Словото е творческият принцип, който твори всичко видимо и невидимо. Така Бог се изяви във физическия свят чрез Словото. "И Словото бе у Бога" - това е връзката между нещата, единството, хармонията в сътворението на изявилия се свят. Единна е материята и взаимосвързани са формите, създадени в този физически свят. От материята до човека се проследява еволюционният принцип, подтикван единствено от Божественото Слово. Бог е началната връзка на всичко, що е сътворил. - "И Словото бе Бог" - това е причината на нещата. Това е Първопричината, Първоизточникът, Неизвестното Начало на света. Тази Първопричина на света народите от самото начало на своето съществуване наричат различно, като: Бог, Господ, Йехова, Мохамед, Буда и т. н. Учителя П. Дънов със завидна лекота и вещина ни тълкува Библията, като я свързва с достиженията на съвременната наука. Независимо от това той дава оригинални трактовки за процесите, създали физическия свят. Според него във съществуването на света трябва да виждаме вечната изява на Бога. Ние живеем в Него, развиваме се, като чрез законите на природата Той ни учи и усъвършенства. Науката недвусмислено се съгласува с вижданията на мъдреците от древността, които по вътрешно виждане са се домогнали до тези явни и признати днес истини.

ПРЕДГОВОР С настоящата работа искаме да осветлим, макар и отчасти, проблема: какви са философските, морално-етичните и научни концепции на Учителя Петър К. Дънов, наричан още Беинса Дуно. Всъщност, писано е доста по този въпрос, както от страна на последователите и учениците на Учителя П. Дънов, така и от тези които не са съгласни с неговите възгледи. Последните обаче, поради обществено-политическите, или черковно-религиозното си обвързване са били длъжни да се изкажат по един или друг начин. А застъпниците не са намирали сили, или просто не считали за нужно да тълкуват словото на Учителя, тъй като или ще накърнят престижа му, или защото то е достатъчно ясно за разбиране, според тях. Светските хора са значително по-критични и недоверчиви към всичко, което им се дава за размисъл. Защото много често предлаганите философски трактовки се нуждаят от разяснения или тълкуване. Сам Учителя П. Дънов твърди, че - "Материала, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработи и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до Вътрешната страна на знанието." /48-1932/. Всички критични бележки и публикации относно възгледите на Учителя имат една обща слабост, а именно, че липсва обработка и конкретизация, за да се види в какво и как концепциите на същия не отговарят на съвременната философия, наука и постижения на човешкия ум. Става дума за науките: математика, физика, астрономия, биология и медицина. Той сам казва: - "Да обхваниш цялото Битие, - това значи да проникнеш във великата хармония на целокупния живот. Най-добро е положението на човека. Той се ползва от великото разнообразие на формите, но растенията и животните не могат да се ползват от опитностите на човека." Ние ще се постараем да се освободим от омайващото влияние на безрезервната вяра и истина, която Учителя изнася, както и от предубедеността, която внася парадигмата на съвременните мислители. Анщайн казва: - "Без съмнение разумът ни се струва слаб, когато мислим за стоящите пред него задачи; той ми се струва особено слаб, когато го противопоставяме на безумството и страстите на човечеството, които, нека признаем, почти напълно ръководят човешките съдбини, както в малкото, така и в голямото." /185/ Но как бихме освободили разума си от безумството и страстите на човечеството? На този въпрос Учителя отговаря така: - "Науката, взета в най-дълбок смисъл, е произведение на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух е вложен, отначало стремеж да усвои по вътрешен път, пътеките на истината и да схване законите на природата, за да може да впрегне енергията й за своите нужди, да положи здравата основа за своето съществуване, в добро и красота - най-възвишения идеал на разума." /37-1896/ Ние проучихме основно 2047 беседи-лекции на Учителя П. Дънов, отпечатани в 173 томчета, издадени през периода 1914-1944 г. Същевременно се запознахме чрез 80 научни труда и публикации на наши и чуждестранни автори, с проблемите на съвременната физика, висша математика, биология и с философията на математиката и природознанието. В беседите на Учителя открихме три основни принципа, които той използва във философските си разсъждения за да се доближи до истината на нещата. Първият принцип е на всеобщото единство. Той вижда и проследява единството като принцип залегнал във всички форми на физическия свят, във всички идеи на духовния свят и във смисъла на върховната хармония на вселената. Това единство е смисъла за съществуването на законите и силите на живота и самото Битие. Вторият принцип е универсалността на силите и законите, които лежат в основата на света, вселената и Битието. Единството и универсалността намираме, както в неорганичното, така и в органичното царство на природата. Третият принцип, който Учителя П. Дънов използва в дедуктивната и интуитивната мисъл е този на аналогията. Щом като света и Битието е единно по своята същност, и щом като законите и силите които властват в тяхната среда са универсални, то процесите и изявите на последните ще са аналогични в отделните сфери и измерения на живота, света и вселената. На този принцип се дължат и болшинството открития на науката. Аналогичността позволява да се разсъждава послойно, както върху най-висшето в посока на най-нисшето така и в обратна посока - от най-нисшето, към най-висшето. Или още от цялото към частите, или от частите към цялото. Този принцип ни позволява умозрително да проникнем в сферата на четири-мерния и петмерния свят, т.е. в сферата на невидимите за нашите сетива среди. Този принцип се слива в крайна сметка със самата интуиция на човека. Ползвайки умело тези три принципа, Учителя П. Дънов успява да ни представи и разясни и най-отвлечените и недостъпни за обикновения ум неща. Затова словото му е привлекателно за хората от обществото, а за "учените" банално и опростенческо. За да добием по ясна представа за дейността на Учителя, ще си послужим с определението, което Кузнецов дава за тази дейност на Айнщайн: - "Само човек, цялото внимание на когото е насочено към "надличното", забравил себе си, може с такава гениална свобода да оперира с абстрактни понятия, без никога да превръща тази операция в независимо от експеримента, условно конструиране, без да свежда връзката с експеримента до феноменологичните рамки на "чистото описание." /185/ Сам Учителя П. Дънов казва: - "Всички велики Учители, които са идвали на земята, са дали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам, какво са казали тези Учители, обаче, трябва да се разясни това, което те са проповядвали. Днес ние не можем да живеем, както във времето на Христа. След хиляди години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква условия за развитие." /54-1924/ Изложения тук материал е разпределен в пет основни раздела: Битие, Природата, Човекът, Съвършенството, и накрая - Учителя за себе си. След всеки цитат стои номера по литературната справка, а след цитатите от беседите на Учителя и годината, когато е изказана тази мисъл. С това даваме възможност читателя да направи сравнение за навременността или преждевременността на констатациите и мислите на Учителя П. Дънов, съпоставени с постиженията на науката. Автора

Съдържание 1. БИТИЕ 1.1 .Сътворението на света 1.2. Неизвестното начало-Бог 1.3. Структурата на света 1.4. Живота 1.4.1 .Произход и същност на живота 1.4.2. Изява на живота 1.4.3. Има ли край животът? 2. ПРИРОДАТА 2.1 .Единството в природата 2.2. Науката в природата 2.2.1 .Аритметиката в природата 2.2.2. Геометрията в природата 2.2.3. Физиката в природата 2.3. Светлината 2.4. Биосферата на земята 2.5. Музиката в природата 3. ЧОВЕКЪТ 3.1 .Същност на човека. 3.2. Произход на човека 3.3.1. Духът на човека 3.3.2. Душата на човека 3.3. Съзнанието на човека 3.4. Умът, сърцето и волята на човека 3.5. Мисълта и интуицията на човека 3.5.1. Мисълта на човека 3.5.2. Интуицията на човека 3.6. Човекът и еволюцията 3.7. Смърт, прераждане, карма 3.7.1. Смъртта 3.7.2. Прераждането 3.7.3. Кармата 3.8. Тялото-физическата същност на човека 3.8.1 .Значение на тялото 3.8.2. Аурата 3.8.3. Здравни навици 3.8.3.1 .Храненето 3.8.3.2. Сънят 3.8.3.3. Дишането 3.9. Морално-етични устои у човека 3.9.1. Страданията и грешките 3.9.2. Отношение към другите 3.9.3. Знание и учение 3.9.4. Вярата 3.9.5. Молитвата 4. СЪВЪРШЕНСТВОТО 4.1 .Любовта 4.2. Мъдростта 4.3. Истината 4.4. Пътят към съвършенството 5. Кратка биография и характеристика на П. Дънов. 5.1. П. Дънов сам за себе си 5.2. Защо дойдох 5.3. Какво мога 6. ЛИТЕРАТУРА

БОГАТИЯТ ИЗОСТАВЯ ОБЕДНЯЛАТА СИ ЛЮБИМА Докато човек не засегне въпроса за даването, докато той се занимава с въпроса за вземането, нещастията всякога ще бъдат на неговата врата. Един богат американец се влюбил в една богата и красива американка. На тази мома баща й по една случайност заборчнява, фалира, обеднява. Той като се научава, че тя обедняла, казва: Бедна жена не ми трябва, макар да е красива, щом е бедна не мога да я взема. Трябва ми богата мома. Тя от голяма скръб умира. Той забравя това. Става виден американски проповедник, оженва се, ражда му се едно дете, толкоз лошо дете, капризно. По-късно това дете става пияница, крадец, разбойник и баща му трябвало постоянно да ходи и да търси своя син из кръчмите. Как ще си обясните този факт. Защо се ражда лошият син в дома на този проповедник? Авторът, който съчинил този разказ казва: Онази, бедната мома, която умряла от скръб, Господ я изпратил в дома му, като едно негово дете да я възпита. За този, който вярва в кармата, това може да бъде обяснение. Но за един човек, който не вярва, на него трябва да му доказвате дали е така или не. Може да ви приведа и друг пример - едно съвпадение на нещата. Едно дете от Габровско, отрязало езичетата на пет лястовички. Като порасва, оженва се и петте деца, които му се родили били все неми. Друг пример: Във Варненско в село Четмак две лястовички си правят гнездо на тавана на една кръчма. Други две лястовички отиват и задигат калта. Първите лястовички две седмици работили и един ден намират крадците, скарват се и падналите долу котката ги изяла. Те били именно крадците. Царството Божие е един велик и разумен живот. Туй, което човек направи на другите хора, то ще се върне отгоре му, добро или зло. Живейте разумно, НБ, 19 юни 1932 г., София - Изгрев..

СИЛАТА НА МИСЪЛТА - ООК 18 год. Том 2 /1938-1939г / ИСТИНСКО МИЛОСЪРДИЕ По какво се отличава човека на милосърдието? Ако един човек е милосърден, той ще влезе в една колиба на един беден човек, ще се заинтересува как поминуват, ще извади нещо и ще даде. Ако това милосърдие не е развито в него, той ще погледне отвисоко и ще си замине. Така вие ще се намерите в положението на онзи персийски шах, който бил щастлив. Единственият щастлив бил той. Той не знаел какво нещо е страдание. Един ден той излиза от дома да се разхожда сам и среща го една вдовица и му подала ръката си. Той се учудил как смее жената да го спира на пътя и да му иска пари. Той я погледнал накриво и си отминал. След сто крачки го среща един човек с отрязана ръка и го спира. Той казва: „Кои са тия хора, които развалят настроението ми днес?” И най-после среща го един човек с отрязани ръце и крака и отподире му иска. Връща се назад и вика слугите си и им казва: „На оная вдовица дайте една златна монета, на онзи с отрязаната ръка две монети, а на онзи с отрязаните ръце и крака - три. Върви да ги застигнеш и да им дадеш.” И всяка сутрин той изпращал слугите си с торба злато да им дават, та да не ги среща на пътя си да му развалят настроението. Той не искал никой да го безпокои. И той мислел, че свършил добре живота си. И отишъл при персийския бог Ормузд и му казва: „Господи, аз се постарах да изпълня закона Ти. Девет десети от всичкото си богатство раздадох на бедните.” Ормузд му казал:”Ти направи това, защото не искаше да те безпокоят. Не го направи от любов, а за свое удобство. Аз ще те пратя на земята още веднъж, за да се научиш какво нещо е милосърдието.” Той се ражда втори път не като шах, а в бедно семейство. Баща му бил зидарин. Качва се един ден на една къща, пада от покрива и се строшава ръката му и крака му, и остава инвалид по пътя и проси по същия начин и Ормузд го пита: „Как ти се струва, как ти харесва това?” И почва онзи да вижда какво е било неговото минало. Най-после идва една млада мома и тя му услужва и му показва какво нещо е милосърдието. Той тогава разбира, че трябва да има едно същество, което да влиза в твоето положение, а не само да ти помага, само за да се освободи от тебе. Ти казваш: ” Аз му дадох 5 лева.” Ти можеш да му дадеш един скъпоценен камък и да кажеш: „Осигурих го.” Не, в Божествения свят всяко нещо, което не е направено от любов е престъпление. Всяко нещо, в което не присъствува светлината е престъпление. Всяко нещо, в което няма силата да повдигне човека е престъпление. Божествената мярка, ООК, 22 март 1939 година

ВЗЕМИ ДЕТЕТО Н Б - 15год. Том 2 ВЛАДЕТЕЛЯТ БЕН-АЗУР И ТРИМАТА МЪДРЕЦИ Ще ви приведа един мит от древността. Това се случило няколко хиляди години преди Христа, в епохата на един знаменит владетел, който се наричал Бен-Азур - това е превод. Работите в царството не вървели Бен-Азур повикал всичките десет мъдреци да уредят неговата държава. Тогава се явяват трима мъдреци при него. Първият мъдрец бил Хазур-Мен, вторият - Азон-Ра, а третият - Киярон-Ра. Тези трима са най-важните. Те му казват: „Трябва да напуснеш царството, да те заведем в един замък и оттам ще даваш своите разпореждания. На народа ще пишеш, че отиваш на едно дълго пътешествие, да обиколиш земята, ще оставиш управлението на нас.” Тия тримата мъдреци имали още седем души помощници. Съгласил се този владетел, когото закарали в храма и го затворили, и му казали: „Ще правиш това, което ние ти кажем; туй, което правиш ще бъде за твоя полза и за полза на твоето царство. Ако право издаваш заповеди, и положението на народа ще се подобрява, и твоето положение ще се подобрява. Ако заповедите имат лоши резултати, положението на народа ще се влошава и твоето положение ще се влошава.” Сега, да направим един малък превод. Ако вашето положение се подобрява, отношенията ви към Бога и към цялото човечество са се подобрили; ако вашето положение се влошава, отношението към цялото човечество се е влошило. Този владетел разбрал как трябва да се изпълни Волята Божия. Той казал на своите мъдреци: „Бих желал, но нямам достатъчно знания да изправя тази работа, както вие разбирате. Ще ида да уча, и когато свърша своите науки, ще дойда пак.” Оттам насетне той оставил цялото управление на тия десет души мъдреци. Той отишъл да следва и досега не се е върнал, и мъдрите хора управляват. Казваме: „Кога ще се оправи света?” Когато Бен-Азур изучи цялата истина и се върне да я приложи. Проява на живата светлина, НБ, 31 януари 1932 г. София, Изгрев.

ПРИЧЕСКАТА ИЛИ УСЛУГАТА ПЪРВО Сега ще ви приведа един малък разказ. В него се разказва за царството на Езер-Бут, който имал дъщеря Марима. Тя била знатна в царството на баща си. Един ден при нея идва едно бедно момиче. Тя си правела прическата и казала на прислугата: „Кажете на това момиче, че съм много заета със своята прическа, друг път да дойде.” Когато излязло момичето, препъва се и пада, но тя продължила да си прави прическата. Иде нейният възлюбен Елон, качват се на два коня - тя на червен, той на бял - и тръгват по Ливийската пустиня да се разхождат. По едно време нейният възлюбен пада от коня и свършва. Виква тя да плаче, казва: „О, слънце на живота ми, светът вече почерня за мен! Ти си единствената ми надежда. Ти като умреш, за мен какво остава, освен и аз да умра!” Разбирам колко време би траяла тази скръб, но минава тогава оттам учителят на Елон / той бил ученик на Ешуа-Бетун /,който й казва: - Не плачи, той почива. Ще се събуди. - Но той се уби! - Ти не знаеш от какво произтича твоето нещастие. Като си правеше прическата, ти не услужи на онова младо момиче. Прическата ти е много хубава, но ти създаде едно нещастие на своя възлюбен. Той дойде при теб, но не дойде да ме попита. Той беше мой ученик. Но аз искам да ви услужа, не съм против вашата любов, аз се радвам. Тогава той хваща младежа за ухото и му казва: - Слушай, когато се жениш, трябва да питаш своя учител. Елон се събужда и става. Ешуа- Бетун повежда и двамата и казва на Марима: - Ти, когато си правиш прическата, първо услужи и после пак продължи с нея. Пред всичкия народ, НБ, 13 декември 1931 г., София, Изгрев

ФИЛОСОФЪТ КУ И ЧАШАТА С НЕКТАР В Китай преди десетина века живял един знаменит философ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Те били бедни, но почтени хора. Един ден жена му казала: „Ето, изминаха се вече 10 години, откак живеем заедно. Живяхме добре, защото ти си добър човек. Дотегна ми сиромашията, искам да поживея богато и да не мисля за утрешния ден. Срещнах един богат търговец, за когото бих могла да се оженя, ако ти ме освободиш.” Мъжът я освободил, дал й своето благословение и така се разделил с нея. Доволна и радостна, че сиромашията няма да я мъчи, тя се оженила за богатия търговец. В това време Китай минавал през голяма политическа криза -трябвало да се избере нов управител, който да подобри положението на страната. Като умен, честен и достоен човек, философът бил избран за управител. Щом научила за това, жена му отишла при него и му казала: „Направих голяма грешка, като се отделих от теб. Можеш ли да ми простиш, ако се върна пак при теб, и да заживеем отново добър и спокоен живот?” Философът я погледнал, помислил малко и вместо да й отговори, той взел една чаша, напълнил я с нектар, и я обърнал с устата надолу - нектарът се разсипал на пода. Тогава той й казал: „Ако можеш да събереш нектара от пода така чист, както беше в чашата, тогава ние ще се съберем.” Често хората постъпват с Бога така, както жената на философа със своя мъж. Първоначално те дават обещание на Бога да Му служат и живеят за Него, но като не получат онова, което са очаквали, отказват се от Него. Като съзнаят погрешката си, те отново се връщат при Бога, но ще получат отговор, подобен на този, който китаецът дал на своята жена. И рече баща му, НБ, 15.12.1918 Неделя, София

ДВЕТЕ РЕКИ Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път : едната вървяла надолу, а другата - нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. До едно място и двете реки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло ред да се разделят, те решили да направят някъде дупка, да слеят водите си, да се усилят и с това да подобрят положението си. Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна - те не постигнали желанието си да придобият чист живот и в края на краищата понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестествените пътища всякога носят лоши последствия. Да се роди, НБ, 06.10.1918 Неделя, София

ФАКИРЪТ, КОБРАТА И ДЕТЕТО Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние с желание да разреши смисъла на Живота. По цели дни той седял неподвижен като дърво, птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето й се намира под зоркото око на факира, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето. Факирът си задал въпроса да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Бога. Той си казал: „Бог създаде и детето, и кобрата - Той сам мисли за него. При това, не зная какво да направя, за да изпълня Волята Божия.” Като разсъждавал така, той не се помръднал и оставил на Бога сам да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето и то умряло. Факирът си казал: „Такава е била Волята Божия.” Напразно прекарал той 30 години в размишление - не разбрал смисъла на Живота. Като заминал за онзи свят, Бог го извикал да го пита защо не спасил детето на вдовицата. - Не знаех каква е Твоята воля - да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти сам да спасиш детето. Бог му отговорил: - Моята Воля е да остане детето живо, затова ти трябваше да се подвижиш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш този въпрос? За наказание ще те изпратя пак на Земята да прекараш още хиляда години в мъчнотии, за да познаваш каква е Моята воля и да я изпълняваш. Много хора и до днес още седят като този факир неподвижни и в размишление върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили. До тях се приближават приятелите им, преследвани от кобри, но те не се помръдват, не искат да вдигнат ръка да убият кобрата. Те си казват: ”Бог е направил и човека, и кобрата - ако трябва, Той сам ще спаси човека.” Кобрата представлява лъжливия човешки живот, резултат на неговия изопачен ум и на неговото сърце. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани. Призваните, НБ, 03.11.1918 Неделя, София