Ани

Okkult Musik 2.Jahr Allgemeine okkulte Klasse Ich erkläre euch etwas über okkulte Musik. Die okkulte Musik unterscheidet sich von der gewöhnlichen Musik durch zwei Eigenschaften. In der okkulten Musik werden zuerst die Hauptmerkmale vorgestellt. Sie ist so etwas wie Kunst. Ein Künstler wird zuerst die Nase, Augenbrauen, Augen, Mund und Ohren zeichnen - die Hauptlinien, und allmählich wird sich das Gemälde entwickeln. Wir werden es genauso tun, um zu sehen, wie sich die Musik allmählich entwickelt, denn in der Natur ist nichts auf einmal gewachsen. Wir werden heute Abend einen weiteren Teil des Liedes "Сила, жива изворна, течуща" (lebendige, aus der Quelle fließende Kraft) erarbeiten, einen Zusatz, denn das Lied ist noch nicht abgeschlossen. Dies ist eine okkulte Übung. Wir werden sie fortsetzen, bis wir sie schließlich beenden. In der okkulten Musik werden nie Wörter oder Töne mit zwei unterschiedlichen Bedeutungen verwendet. Jedes Wort darf nur eine Bedeutung haben. Während du ein Wort singst, das gewisse Vibrationen hat, hast du vielleicht eine gute Idee, aber durch das Aussprechen des Wortes wird die Idee, die in diesen Klängen enthalten ist, in dein Unterbewusstsein kommen. Ihr werdet jetzt beginnen zu lernen und nicht kritisieren, weil ich zuerst grundlegende Merkmale skizziere. Ihr könnt die Worte sehr lustig finden, es gibt aber nichts Lustiges. Ich wähle alte Wörter. Zum Beispiel wähle ich heute Abend die folgenden Klangwörter aus: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ ("Wenir, benir, Bichar Benum, il bijut, il besut") Diese Worte sind in okkulter Sprache und können sehr schwierig auf Bulgarisch übersetzt werden. Zum Beispiel nehme ich die folgenden bulgarischen Wörter: „Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя.“ (Die Sonne geht auf, sie sendet Licht, das Freude in das Leben bringt.) Dies sind Worte mit okkulter Bedeutung. Wenn ihr nun gewöhnliche Poesie wollt, haben wir sie hier. Ich gab einem Freund von uns die Aufgabe, diese Wörter in eine gewöhnliche Sprache zu übersetzen. (Das Lied, das Opa Blago entwickelt hat, wurde gelesen.) Dies ist gewöhnliche Poesie. Ich habe diesem Freund sofort die Fehler erklärt, nicht die grammatischen, sondern die Fehler aus okkulter Sicht: "Ein süßes Wort zu sagen "(сладка дума да оброним. Das Wort "sagen (оброним)" ist zweideutig (auf Bulgarisch). Dann: "Eine neue Aufregung erwacht" (трепет нов да заиграе). Wenn jemand geschlagen wird, spielt er wieder. Das Wort "spielen"(играе) ist zweideutig. Und ich meine mit "spielen"(играе) etwas anderes. Wo ist die Ursache für diese Tat? In mir drinnen. Ich muss nach meinem eigenen Willen spielen, nicht nach dem Willen eines anderen. Jedes Wort muss eine Bedeutung haben. Auf diese Weise möchte ich, dass ihr alle in euch existierenden Gewohnheiten beseitigt. Wenn diese Worte in uns zu vibrieren beginnen, prallt unser ganzer Staub und all unsere Gewohnheiten ab, die wir jahrhundertelang erhalten haben, wie der Staub von der Trommel abprallt, wenn sie der Schlägel trifft. Jetzt wissen wir nicht, wie wir uns befreien können. Und so ist okkulte Musik eine Art und Weise der Befreiung. Überall und auch in der frühesten Antike hat man die Musik benutzt, aber die religiösen Menschen haben sie missbraucht. Und wir möchten sie aus einer rein okkulten Sichtweise in all ihrer Fülle wissenschaftlich nutzen. Sie ist im Grunde sehr einfach und äußerlich sehr komplex. Bei der Darbietung dieser Musik müsst ihr die Stimmung eines Kindes haben. Du beginnst zu singen und sagst: "Ich bin alt." Was bedeutet ein "alter Mensch"? Wenn du mit dem Wort "alt" meinst, dass du verrückt und abgezehrt bist, dann lass es alle wissen. Und wenn du unter dem Wort "alt" verstehst, dass du weise bist, dann lass es so sein, aber es darf keine zwei Bedeutungen geben. Wenn du mit dem Wort "jung" einen Dummen meinst, ein Kind, das gewisse Schwächen zeigt, dann ist weder der Alte noch der Junge passend. Wir werden also immer alle negativen Wörter vermeiden. Wenn ihr diese Schule beginnt, dann lasst in eurem Kopf keine “Wörter" mit zwei Bedeutungen. Wir werden alle negativen Gedanken hinaus lassen, wir werden sie nicht austreiben, wir haben Platz für sie, aber nicht im Empfangsraum, nicht im Gästezimmer. Wir werden zu ihnen sagen: "Ihr habt nicht diesen Wert, der erforderlich ist." Wir müssen okkulte Musik mit Gefühl singen. Diese Musik erlaubt kein "e..e..e", wie bei manchen, die mit der Stimme zittern. Macht die Seele dieses Zittern? Was bedeutet dieses Zittern? Wenn dieses Zittern edle Gefühle bedeutet,dann macht es, aber wenn es nichts bedeutet, warum soll man dann zittern? Es ist eine Lüge! Dies wird einige Abweichungen bilden, die katastrophale Konsequenzen haben. Und die Natur duldet keine Abweichungen! Denkt nicht, dass sie, wenn sie manchmal ihre Augen schließt, nicht sieht und dass ihr sie angelogen habt! Wenn sie euch fängt und in ihr Labor bringt, werdet ihr auf der anderen Seite sauber herauskommen, aber erst, wenn ihr die 10. Retorten durchgegangen seid... Dies ist ein allgemeines Gesetz, das unverändert ist, für alle ohne Unterschied. Wenn ich über die Natur spreche, nehme ich die Natur im Sinne ihrer Manifestation. Denn für mich ist die Natur eine Manifestation Gottes im Leben. Und da Er begonnen hat, sich zu manifestieren, wird Er niemals unseren kindlichen Ansichten zustimmen und die Ordnung der Dinge ändern. Die Dinge, die jetzt existieren, wurden getestet, getestet, getestet. Er überprüfte alles nicht einmal, sondern tausende Male. Und diese Welt, die geschaffen wurde, ist möglicherweise eine der besten Welten, die Gott aus den Erfahrungen vergangener Zeitalter hätte auswählen können. Er schuf diese Welt als eine der besten Welten. Nicht, dass es jetzt keine anderen gibt, es gibt andere, schönere Welten, aber bisher ist diese Welt eine der besten. Unter den gegenwärtigen Bedingungen des gesamten Seins, des grenzenlosen Seins, ist diese Welt eine der besten. Das heißt, wenn ich sage, dass sie eine der besten ist, verstehe ich darunter, dass es alle Möglichkeiten und Bedingungen gibt, unter denen wir uns richtig entwickeln können. Es gibt keine Kraft, die uns aus der Bahn werfen kann. Es gibt niemanden, der uns am Ohr packen kann und uns zwingen kann, Unrecht zu tun. Wir sündigen nach unserem eigenen Willen, nach unserem eigenen Wunsch. Ich spreche mit euch als Schüler, ich möchte, dass ihr männlich seid und nicht verführt werdet. Wer sich selbst verführt, hat ein schwaches Rückgrat und sein Wille ist nicht aus Eisen und Granit. Warum verführen sich die Menschen selbst? Du hast eine schöne Frau. Der Herr hat diese schöne Frau geschaffen. Er will, dass die Menschen sich freuen. Jemand will diese schöne Frau besitzen, dass nur er sie hat, er will sie besitzen. Ich frage: Warum sollen andere sich nicht freuen? Der Herr hat ein schönes Denkmal errichtet, sodass jeder, der vorbeikommt, sich freut. Die Türken sagen: "Das Schöne zu betrachten ist gut." Dieses Denkmal ist dort, damit die Menschen es betrachten können und sich selbst erziehen. Jemand wird neidisch und nimmt das Denkmal mit. Wenn das Denkmal groß ist, kann er es nicht nehmen, aber wenn es sich um eine kleine Goldstatue handelt, stiehlt er sie. Ich frage: Ist die Statue schuldig oder derjenige, der sie gestohlen hat? Und wenn Sie ihn fangen, wird er sagen: "Ein Teufel hat sie gestohlen." Wo ist dieser Teufel? Der Teufel ist in uns. Dieser Wunsch, die Statue zu haben, sie zu verkaufen, um davon zu profitieren, dieser Wunsch ist der Teufel. Wir sprechen nur über Fakten, aber es gibt einige Beweggründe. Diese Beweggründe können bewusst oder unbewusst sein. Der Teufel kann wie ein Werkzeug sein. Weil es möglich ist, dass mehrere Menschen den Diebstahl begehen wollen, könnte jedoch einer von ihnen der eigentliche Täter sein, während ein anderer lediglich die Tat ausführt. Wenn ihr okkulte Musik studiert, werdet ihr singen. Dies ist eine Art und Weise, wie man sich verjüngen kann. Unter "Musik" verstehe ich auch die Musik in Gedanken und in Wünschen. Bringen wir diese Harmonie in uns hinein und fühlen wir, dass etwas in uns, in unserem Herzen und in unserem Geist leise singt, als ob wir irgendwo tief in diese Harmonie hineinhören würden. Dies ist ein Zustand, der unser Herz und unseren Verstand beruhigt und unseren Gedanken eine neue Richtung verleiht. Ihr sagt: "Der Herr wird seinen Geist schicken und Er wird dies und jenes tun." Gut, aber als der Herr beginnt, sagen wir: "Herr, kann das nicht anders gemacht werden?" Wir haben gewisse seltsame Vorstellungen für die Dinge und manchmal sind wir imstande, dem Herrn Ratschläge zu geben, wie zum Beispiel, wie Er die Welt schaffen sollte. Diejenigen, die die Musik kreierten, waren sehr kluge Leute. Die Musik ist ein tiefer Seinsbereich. Diese Menschen verstanden die göttlichen Gesetze und äußerten diese große Kunst in der Musik. Diese Gesetze können nicht geändert werden. Wenn die Schwingungen der Töne in der Musik reduziert werden, erhalten wir eine Art von Musik. Wenn die Schwingungen der Töne in der Musik erhöht werden, werden wir eine andere Art von Musik haben. Musik wird nach Gefühlen ausgedrückt. Religiöse Menschen verwenden die Musik, um ihre religiösen Gefühle auszudrücken. Wer seine weltlichen Gefühle ausdrücken möchte, der hat Musik für einen weltlichen Zweck eingesetzt. Jeder benutzte die Musik für seinen eigenen Zweck. Die okkulte Musik hat jedoch das Ziel, die Person zu verbessern und zu erziehen. Ich möchte nicht, dass einige Leute in den Unterricht kommen und sagen: "Was machen diese Leute! Sie beten nicht, aber einer setzt sich hin und spielt, während die anderen singen. Und das sind okkulte Schüler!" Hütet euch vor denen, die zu einem solchen Zweck kommen - um zu kritisieren. Wir werden einen Teil der Zeit des Sonntagabends für Musik nutzen. Schreibt nun die Worte der neuen okkulten Übung auf: "Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя." (Die Sonne geht auf, sie sendet Licht, das Freude in das Leben bringt) (Wir singen alle.) Wir werden ein Experiment machen: Jemand wird diese Übung alleine singen und danach werden die anderen „Сила жива, изворна, течуща“ (lebendige, aus der Quelle fließende Kraft) singen. Die Übung ist noch nicht abgeschlossen. Beeilt euch nicht! Ich bringe euch bei, wie die okkulten Lieder gebaut werden. (Der Meister singt alleine "Изгрява слънцето" und danach singen wir alle "Сила, жива, изворна, течуща". Wenn wir diese Übungen erlernen, werden wir ein Konzert geben und wir werden ein Experiment machen, indem wir diese Übungen an einigen Stellen einfügen, und wir werden sehen, was für einen Effekt die okkulte Musik hat. Schreibt nun diese Wörter auf: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ ("Wenir, benir, Bichar Benum, il bijut, il besut") Notiert auch das Wort "Si-mu-tu-si", es ist um zu üben. Jetzt werden wir "Si-mu-tu-si" singen. "Венир Бенир" ist eine komplexere Übung, aber wenn wir "si-mu-tu-si" singen, wird die erste einfacher werden. (Wir alle singen si-mu-tu-si mit einer schrittweise abnehmenden und danach zunehmenden Stärke der Stimme. Dann singen wir alle "Изгрява слънцето"(die Sonne geht auf). Als Schüler singt ihr doch, oder? Singt nochmals "Изгрява слънцето", damit wir sehen, ob ihr euch erinnern könnt! (Wir singen "Изгрява слънцето" zusammen mit dem Refrain "Сила, жива, изворна, течуща".) Nun lasst einige von euch, die nicht singen können, zuhören, bis dieses Lied in sie eindringt. So wie die Worte gesetzt sind, machen sie Sinn, es kann keine Ausnahme geben. Was bringt das Licht? Dieses Licht bringt eine lebendige, aus der Quelle fließende Kraft. Jedes Wort ist an seinem Platz. Was immer ihr daraus macht, es ist eine Kraft, eine Kraft des Lichts. Singt leise "Изгрява слънцето." ( Die Sonne geht auf) (Wir singen alle). Die Worte "Зум, мезум" (Sum, Mesum) enthalten eine verborgene Bedeutung . Sie enthalten die innere Bedeutung der Dinge. "Изгрява слънцето, носи светлина" (die Sonne geht auf, sie bringt Licht). Diese Dinge sind weit von uns entfernt. In den Worten "Сила, жива, изворна, течуща", können wir die Kraft innerlich spüren und das Licht spüren wir nur durch unsere Augen. Der erste Teil der Übung ist die Vorbereitung, eine Person muss vorbereitet sein und das dauert lange. Deswegen ist diese Übung noch nicht abgeschlossen. Ich übersetze die okkulte Musik in unsere Sprache. Wir gehen den umgekehrten Weg. Erstens müssen wir vor die Worte "Сила, жива, изворна, течуща" andere Worten setzen, genauso wie ein Künstler es macht, um die gesamte Übung zu vollenden. Der erste Teil ist die Vorbereitung, während der zweite Teil den aktiven Aspekt darstellt, also die Person repräsentiert, die tatsächlich baut. “Зум, мезум”, das ist schon der Sinn. Was ist der Sinn der Dinge, wenn man etwas baut? - Dass du siehst, was für ein Ergebnis das Bauen hat. Heute Abend, als ich diese Worte übersetzte, war das Wetter schön, aber jetzt ist es ein wenig feucht. Das feuchte Wetter ist nicht für okkulte Musik geeignet, es macht die Vibrationen ein bisschen ungünstig. Nehmt jetzt die 4 Silben "Si-mu-tu-si" und übt sie. Habt Ihr sie euch gemerkt? Die Töne sind "G", "H", "D", "G" -"Si-mu-tu-si". Wenn ihr die gewöhnlichen Töne "G", "H", "D", "G" singt, haben sie keine okkulte Bedeutung. Die Klänge "Si-mu-tu-si" haben eine andere Bedeutung. Wir singen dreimal "Si-mu-tu-si" und das 4. Mal werden wir den letzten Vokal verlängern. Die Musik wird durch die gleichen Organe wie die Sprache ausgedrückt, d.h. dieselbe Stimmbänder, die für die Sprache dienen, dienen auch zum Singen. Musik und Sprache sind also Bruder und Schwester, weil sie aus dem gleichen Zentrum stammen. Daher sollten diese Stimmbänder ständig zum Singen gebracht werden. Und das erste, mit dem die schwarze Loge anfängt, wenn ihr in sie eintretet, ist, dass die Stimme gröber wird. Sobald die Stimme rauer wird, ändern sich die Stimmbänder und der Charakter, da diese Schwingungen sehr empfindlich sind. Ihr müsst den Gedanken im Kopf haben, dass ihr mobilisiert seid, und ihr müsst sagen: "Ich bin von der göttlichen Musik mobilisiert und kann nicht anders als nach den Regeln der göttlichen Musik singen." Ihr werdet diesen Gedanken in euren Kopf geben, das ist das Wertvollste. Wenn sie euch in der spirituellen Welt am Hals packen, ist es vorbei. Ihr werdet niemandem erlauben, euch am Hals zu packen. Euer Hals soll frei sein. Ihr werdet beim Singen frei sein. Achtet nicht darauf, wenn jemand etwas sagt. Ihr werdet sitzen und singen, auch mitten in Sofia. Jemand wird zu euch "verrückt" sagen, er kann es sagen, du wirst sagen: "Das interessiert mich nicht, ich singe auf göttliche Art und Weise. Wenn ihr so mutig seid, Bier zu trinken, wenn ihr in den Cafés sitzt, bin ich auch mutig, auf göttliche Art und Weise zu singen. Warum sollte ich verrückt sein und ihr nicht?" Aber wir werden jetzt sagen: "Es ist Anstand nötig." Ich akzeptiere, dass es in der Welt einen gewissen Anstand gibt, aber wir sind über diesen gewöhnlichen Anstand hinausgegangen. Wir tun Dinge, die sehr anständig sind. Macht zumindest eine mentale Übung: Du gehst an einen überfüllten Ort, an dem du Freunde hast, und fängst an zu singen. Jetzt machst du eine Übung in deinem Kopf, aber vielleicht wirst du in 10 Jahren hinausgehen und das tun. Um etwas zu tun, müssen die Opfer, die du machst, Früchte bringen. Aber dies ist eine Übung, um mutig zu werden. Ihr seid feige und diese Angst muss verschwinden. Und ich empfehle euch, dass ihr euch öffnet, wenn ihr in den Wald geht und dass ihr so viel wie möglich singt und schreit. Lasst euren Gefühlen freien Lauf! Wenn wir jetzt irgendwo singen, sagt ihr: "Was wird dieser sagen, was wird jener sagen." Aber manchmal müssen wir leise singen und leise können wir singen. Ich bin für diese innere spirituelle Freiheit. Jeder von euch muss spirituelle Freiheit haben. Wenn ihr singt, dann erhöht eure Stimme nicht sehr, sondern hört ihr zu, achtet darauf, wie ihr die Töne anstimmt. Ich habe eine andere Geige und ihr werdet sehen, was für eine schöne Stimme sie hat. Ich habe ihr viele Geiger gegeben, aber sie sagen: "Wir können nicht spielen." Ich kann auf dieser Geige spielen, mit der diese Geiger nicht spielen können, es muss aber etwas in sie hineingelegt werden. Aber wenn ich es in eine andere Geige hineinbringe, kann diese nicht mehr spielen. Versteht ihr? Wenn ich das, was hier ist, nehme und in die andere hineinbringe, dann kann diese Geige nicht spielen. Daher können wir sowohl in die Geige als auch in jedes andere Ding diese vitale Kraft hineinbringen. Die Geige kann also zum Leben erweckt werden. Wir können unseren Doppelgänger hineinbringen und er dringt in alle Poren ein und durchdringt die Geige. Und dann formen sich Vibrationen in der Stimme. Große Geiger und Pianisten bringen diese Sache hinein. Sänger, die gut singen, bringen diese Vibration in ihren Hals, in ihre Seelen. Wenn diese Sache in deinen Hals hineindringen kann, wirst du eine hervorragende Stimme haben und jeder wird dir zuhören, aber unsere Seele muss in den Hals hineindringen. Die Seele muss überall hingelangen können. Wir werden der Seele also sagen, dass sie in den Hals kommen soll, dann werden wir großartig singen. Wenn sie in den Kopf hineingeht, werden wir großartig denken, aber ihr müsst ihr sagen, wohin sie gehen soll, und sie wird euch zuhören. Sage: "Ich will es im Hals!" - "Schön". "Was willst du jetzt?” “Gehe ins Gehirn, ich möchte denken.” Und du sagst: "Bitte, gehe dorthin." Kein "darf ich dich bitten" und "bitte", bestimme die Worte genau, sage: "Gehe in den Hals und singe mir ein schönes Lied, so wie du es kannst." Sie wird dir ein solches Lied singen und du wirst dich aus der Vergangenheit daran erinnern. Die Seele singt. Und wenn die Arme jetzt singen will, hindert ihr sie daran und ihr sagt: "Hör zu, du willst so sehr singen, aber mein Sohn ist krank und du wirst ihn stören." Nein, wenn sie zu singen anfängt, wird er geheilt. Aber du sagst zu deiner Seele: "Bitte singe nicht, meinem Mann geht es nicht gut, meinen Kindern geht es nicht gut." Hindert die vernünftige Seele nicht in ihren Manifestationen! Jeder Wunsch, jedes Streben muss heilig sein, genauso wie die Gedanken und Wünsche Gottes heilig sind. Keine Ausnahmen! Weil alle Bestrebungen der göttlichen Seele, die in uns lebt, heilig sind und jeder Impuls, was auch immer er ist, heilig ist. Alles in ihr ist edel. Du darfst dies nicht bezweifeln. Alle ihre Impulse sind edel, heilig und rein. Es gibt definitiv einen gleich großen, entgegengesetzten Impuls für jeden heiligen Impuls der Welt. Der Mensch hat zwei Seelen. Wenn ein edler Wunsch im Mensch entsteht, kommt sofort die sogenannte schlechte Seele. Sie wird dich dazu bringen, auf den umgekehrten Weg zu gehen. Dies zeigt die Erfahrung. Hier zumindest habt ihr alle diese Erfahrung gemacht. Aber in der okkulten Schule wird die Einhaltung der Gesetze gefordert. Ihr werdet die göttlichen Gesetze einhalten. Wenn du mit ihnen in Berührung kommst, wirst du sagen: "Dies ist ein Gesetz!" Nachdem du einen Versuch gemacht und ein Ergebnis erhalten hast, kannst du über dieses Ergebnis nachdenken und überlegen. Wenn man etwas gemacht hat, kann man schauen, woraus es besteht. Aber berührt es nicht, wenn es noch nicht fertig ist. Nimm deine Uhr und schau, aus welchen Teilen sie besteht, aber berühre sie nicht, bevor die Uhr fertig ist. Musik ist also eines der großartigen Mittel der Welt, mit denen ihr euch einstellen könnt, und wir werden sie als Waffe, Artillerie und Maschinengewehrfeuer verwenden; nicht nur, um zum Vergnügen zu singen, sondern wir werden sie einsetzen, um uns zu verteidigen. Und was sagt der Psalmist? "Lobe den Herrn mit einer Gitarre und mit der Zimbel", und wenn ich schreiben würde, würde ich hinzufügen: Und mit Geigen und mit Trompeten und mit Zithern, mit allen Instrumenten der heutigen Zeit. Und wenn die Bulgaren eine Geige sehen, denken sie, dass nur der Teufel Geige spielt. Unter den Bulgaren wird der Dudelsack mehr verehrt und der Dudelsackspieler hat mehr Verehrer als der Geiger. Ich weiß nicht warum, aber es ist so. Es gibt sogar ein Sprichwort: "Der Geiger kann keinen Haushalt versorgen." Nun, der Geiger, der keinen Haushalt versorgt, ist ein echter Geiger! Er ist seiner Geige gewidmet. Denn wenn sein Geist auf das Haus konzentriert ist, wird er sich nicht auf die Geige konzentrieren. Und wer auch immer seiner Geige gewidmet ist, kümmert sich nicht um das Haus, er sagt: "Lass einen anderen sich um das Haus kümmern, und ich werde die Menschen glücklich machen. Diejenigen, die traurig sind, werden fröhlich werden, die Kranken werden geheilt." Nun brauchen wir auch die Musik. Das sind kleine Notizen zur Musik. Lasst uns lesen, was ihr über das Weinen von kleinen Kindern geschrieben habt. (Es werden einige der Themen vorgelesen.) Nicht alle haben zu diesem Thema etwas geschrieben. Ihr habt auch die Zusammenfassung aller Arbeiten nicht erstellt. Holt ihr die Essenz der Arbeiten über das Weinen, die Hauptmerkmale. Dann schreibt alle mindestens zwei Wörter, aber ihr werdet alle schreiben. Einige sagen: "Ich kann nicht schreiben." Schreibt zwei Wörter, auch wenn sie dumm sind. Nichts mehr! Es ist eine Aufgabe gestellt und nun setze dich hin und schreibe etwas für dich selbst. Wenn du sagst, "ich kann nicht schreiben", bleibst du in einem negativen Zustand. Schreibe zwei Wörter! Einige kommen hier in den Unterricht und haben nichts geschrieben. Nein, ihr werdet diese Herausforderung überwinden. So sollte es nicht sein. Hier in der okkulten Schule sollen solche Sachen nicht passieren. Schreibt einen Vorschlag oder zwei - drei Wörter, aber schreibt etwas. Weinen, dies ist die erste Übung in der Musik. Nichts mehr! Aber richtiges Weinen, weil ich gemerkt habe, dass einige Kinder nicht wissen, wie man weinen soll. Ein Kind, das wirklich weint, dieser Schrei ist die erste Übung in der Musik. Das Kind, das nicht weiß, wie es weinen soll, flennt und sagt: "Wie fange ich dieses Lied an?" Und es stimmt einen Ton an, der keine Musik ist. Das echte Weinen ist die erste Musikübung! Die Tränen helfen uns in dieser Hinsicht. Und bei dem Weinen, bei dem das Baby rot wird, kommen keine Tränen. Seine Augen treten hervor, es bläht sich auf, bläht sich lange auf, und wenn die Mutter nicht da ist, dann kann dieses Aufblähen in Weinen übergehen und nachdem es eine Weile weint, schläft das Kindes ein. Und tatsächlich gibt es zum Beispiel Lieder oder Übungen wie "si-mu-tu-si". Wenn man sie monoton singt, schläft man ein. Es sollte Abwechslung geben. Es sollte mit Unterbrechung und dann Legato gesungen werden.(Der Meister singt stakkato.) Wird die Schwingung monoton, erzeugt diese Gleichmäßigkeit einen schläfrigen Zustand. Alle Zustände müssen sich ändern. Der Ton "H"(auf bulgarisch Si) ist ein weicher Ton. Als Gott Moses zum Pharao schickte, was sagte er zu ihm? - "Si", "Simu". Wenn du "Mu" sagst, ist dieser Ton am Ende sehr stark. Es gibt zwei Bewegungen darin. Das "U" in der okkulten Wissenschaft hat eine doppelte Bewegung: Eine Bewegung ist nach unten und die andere nach oben. Was ist nun der Unterschied zwischen "mo" und "mu"? Habt ihr beobachtet, wenn ihr "mu" singt, welches Halsorgan betroffen ist und welches Organ von "mo" betroffen ist? (Der Meister singt die Übung "Si-mu-tu-si", aber sehr leise.) Ihr müsst betont singen. Beobachtet, wenn ihr geistiges Unwohlsein verspürt und transformiert es. Nehmt eure Uhr heraus und fangt an, diese "si-mu-tu-si" Übung zu wiederholen (der Meister singt leise) und beobachtet, wie viele Minuten später sich eure Stimmung ändert. Manchmal sollte sich eure Stimmung ändern und manchmal nicht. Wenn diese Energie jedoch vor einer Explosion steht und sich in einem Teil des Körpers angesammelt hat, müssen wir diese Explosion stoppen, d.h. dieser Energie eine Richtung geben, damit sie eine Arbeit erledigt. Die modernen Menschen leiden unter einer Ansammlung von Energie. Diese Energie sammelt sich manchmal im Mund, manchmal in den Ohren und in unserer Nase an. Und wenn man bei so einer Person die Nase anstößt, äußert sich die Energie. Du kannst ihn überall anstoßen, aber wenn es um seine Nase geht, darfst du das nicht. Bei manchen Menschen wird ihre Energie im oberen Teil der Hand angesammelt und sie mögen es nicht, wenn man sie dort anstößt. Die Energie kann also im oberen oder unteren Teil der Hand angesammelt werden. Und wenn diese Energie angesammelt wird, kann sie eine Explosion erzeugen, einen schmerzhaften Zustand. Und oft entstehen heute Krankheiten durch eine Ansammlung dieser Energie. Wenn die Energie grob ist, erzeugt sie all diese Ablagerungen. Sie sind auf diese elektrischen Ströme zurückzuführen. Wenn die Schwingungen gröber sind, sammeln sich diese halborganischen Stoffe um die Gelenke herum an, und wenn sich das Wetter ändert, verkürzen sich die Muskeln und dann entsteht ein Druck, eine Reibung. Diese halborganischen Substanzen, die fest sind, verursachen, wenn sie das Gewebe durchdringen, eine Reibung, dann eine Entzündung, eine chemische Reaktion, und als Folge davon entsteht eine Schwellung. Ich würde euch das jetzt erklären, aber unser Verstand ist ein zu großer Kritiker. Wenn ich euch beispielsweise eine Formel gebe, sagt ihr : "Gibt es keine andere Formel?" Nein, nein, ihr braucht Willen, um eine Übung zu machen. Ein Freund von mir, ein gesunder, junger Mann, erzählte mir, er habe eine Übung zum Schreiben bekommen, aber plötzlich tat ihm der Blinddarm weh. "Ich hatte solche Schmerzen, dass ich geschwitzt habe. Ich stand abends auf, um einen Arzt aufzusuchen, aber ich hörte etwas zu mir sagen: "Sag deinem Blinddarm, dass ich mobilisiert bin, ich diene Gott und du musst mich in Ruhe lassen. Es ist kein Zeitpunkt, an dem du dich manifestierst. Ich werde mich manifestieren." Eine halbe Stunde später verschwand die Krankheit. Wo liegt jetzt der Grund? Wenn er das nicht gesagt hätte, wenn er sich gegenüber der Krankheit nicht durchsetzt hätte, hätte es 21 Tage gedauert, mit Ärzten, Kompressen und diesem und jenem. Sage zu der Krankheit: "Hör zu, mein Freund, ich bin mobilisiert." Nichts mehr! Danach: "Ich lebe in der göttlichen Welt, in der alle Wesen in Harmonie leben.Was suchst du in mir? Du wirst herausgehen!“ Die Krankheit ist ein Wesen. Die modernen Ärzte sind sehr lustig! Wenn ein Tumor auftaucht, werden sie ihn herausschneiden. Was ich euch jetzt erklären werde, werdet ihr in der Welt verbreiten und sagen: "Unser Meister hat es gesagt." Das ist nicht wissenschaftlich. Der modernen Welt muss ich diese Dinge anders erklären. Ich muss diese Theorie auf eine andere Weise erklären. In der gegenwärtigen wissenschaftlichen Welt werden wir nicht über diese vernünftigen Kräfte, über die vernünftige Welt sprechen, weil sie scheinbar mechanisch, automatisch handeln. Wenn du ihnen sagst, dass du sie verstehst, werden sie dich nicht für ein rationales Wesen halten. Sie sagen: "Das stimmt nicht." Sie glauben uns nicht. Wie soll man die Wirkung dieser Kräfte erklären? Wenn ihr genau hinschaut, gibt es beim Menschen zwei Ströme, meist von unten durch die Zehen. Manchmal sind die Zehen offen, d.h. beim ätherischen Doppelgänger, der mit dem Körper verbunden ist, gibt es gewisse geöffnete Öffnungen. Manchmal fließt ein Strom hinein, manchmal ein Strom hinaus. Einige Wesen können durch die Füße eindringen und sich auf gewisse Weise bewegen. Es gibt Ströme, die durch die Nase eindringen. Nehmen wir an, ein Wesen kommt in euch hinein, um den Körper zu untersuchen und kann dann nicht mehr herauskommen. Wenn es sich ihn anschaut, findet es einen schönen Ort und sagt: "Ich werde hier nicht weggehen, es ist schön, ich werde ein kleines Haus bauen" und es fängt an, deine Substanz zu zerstören, fängt an zu bauen wie ein Meister, der weiß, wie man Wasser, Zement und Sand einsetzt. Du wirst ihm sagen: "Hör zu, mein Freund, du kannst hier nicht bauen. Hast du die Erlaubnis? Bist du mobilisiert? Du wirst diesen Bau stoppen!" Nichts mehr. "Um des großen göttlichen Gesetzes willen, das die Welt regiert, bist du als Gast gekommen und wirst hinausgehen. Wenn du nicht hinausgehst, werde ich mit dir anders umgehen, nach all den Regeln, die ich kenne." Und es wird hinausgehen. Und jetzt haben wir Angst vor ihm. Wieso? Der Arzt kommt und als er den Kranken untersucht, macht er mit dem Kopf eine Geste, dass die Situation sehr ernst war. Moderne Menschen sind hypnotisiert. Wie werden Menschen hypnotisiert? Der Kranke setzt sich hin und schaut den Arzt an. Der Arzt berührt ihn, um den Puls zu überprüfen. "Der Puls schlägt nicht regelmäßig." - "Schlägt nicht regelmäßig? Was ist los?" - "Ein Herzfehler" - "Fehler?" Er hat Angst und sein Herz fängt an, schneller zu schlagen. Und sofort kommt das Rezept und los geht’s zur Apotheke! Es ist lustig, ein Herzfehler! Es gibt keinen Herzfehler. Ich kann es bei jedem von euch so machen, dass er einen Herzfehler hat. Es gibt keinen Herzfehler! Es kann zwar zu einem Herzfehler werden, aber in der okkulten Medizin gibt es Symptome, die darauf hinweisen, ob das Herz einen organischen Schaden hat oder nicht. Diejenigen, die die okkulte Medizin studieren, werden das verstehen. Und diese Symptome treten selbst auf den Nägeln auf. Wenn zum Beispiel Lungentuberkulose auftritt, erscheinen diese Zeichen auf den Nägeln. Und in 190 Tagen kann die Krankheit diagnostiziert werden. Jetzt kommt der Arzt und untersucht die Zunge - sie ist weiß geworden. Dies zeigt, dass der Magen nicht richtig funktioniert. Er schaut sich die Augen an - gelb. Das zeigt, dass die Leber nicht gut funktioniert, dass es eine Störung gibt. Die Zunge, die Augen - abnormal. Der dritte Weg - er überprüft den Puls - unregelmäßig, bedeutet, dass es etwas beim Herz ist. Nun gut, was ist beim Herz? Der Nerv, der das Schlagen des Herzens reguliert, ist beschädigt. Es gibt dort eine Bremse. Und manchmal verlangsamt sich diese Bremse, und manchmal, wenn sie sich löst, schlägt das Herz stark, schlägt, schlägt und du hast Angst. Du wirst sagen: " Mein Freund, es ist ein Gesetz, dass das Herz 72 Mal pro Minute schlagen soll, es ist richtig und du wirst es befolgen." Du wirst die Bremse ziehen und sie nicht lösen, denn für die Bedingungen, in denen wir leben, sind 72 Schläge ausreichend. Wenn du einen Mann siehst, der viel liebt, wirst du zu ihm sagen: "Löse diese Bremse, lass dein Herz schneller schlagen, lass es 74 Mal schlagen." Es kommt jemand zu dir nach Hause, den du liebst und du wirst sagen: "Möge mein Herz 75 mal schlagen und sogar mehr." Du wirst zu ihm sagen, dass, wenn das Herz schneller schlägt, sich an bestimmten Stellen eine Energieansammlung bilden muss. Jetzt pulsiert das Herz nicht richtig. Ihr habt keine Versuche unternommen, um zu beobachten, wie das Herz pulsiert und wie viele Veränderungen bei diesem Pulsieren vorhanden sind. Das ist eine ganze Wissenschaft! Wenn ihr dieses Ding beobachtet hättet, würdet ihr die Veränderungen selbst bemerken, aber dadurch, dass ihr diese Wissenschaft nicht versteht, besteht die Gefahr, sich zu erschrecken. Wenn ihr beobachtet, werdet ihr sehen, welche Ströme es gibt, wie das Schlagen des gesamten Kosmos passiert, wie die Ströme in der Natur ablaufen. Das Herz zeigt das Schlagen des gesamten Kosmos an. Und durch das Schlagen deines Herzens können wir feststellen, was die Strömungen in einem gewissen Teil der Erde sind. Das ist eine ganze Wissenschaft! Deshalb ist manchmal eine sehr große Sensibilität erforderlich. An den Enden der Finger gibt es einige Ausstülpungen, Papillen, die sich stark entwickeln müssen, um sehr empfindlich zu werden, um diese Strömungen wahrzunehmen. Wenn sich die Sensibilität des Nervensystems übermäßig zu entwickeln beginnt, bilden sich kleine, zarte organische Schwellungen. Mit dieser verfeinerten Sensibilität werden die Menschen sehr zart und können beim geringsten Anstoß diese Strömungen wahrnehmen. Nun werden wir zur Musik kommen. Ihr werdet anfangen zu singen und euch einstimmen. Dann kommen wir zur zweiten Übung - Венир Бенир“( "Wenir Benir"). Jetzt möchte ich euch darauf hinweisen, alle okkulten Lieder separat zu halten. Die okkulten Übungen werdet ihr nicht mit der anderen Musik mischen. Diese Übungen werden zu besonderen Zeiten gesungen. Es gibt eine Zeit, in der diese Übungen gesungen werden müssen, um Ergebnisse zu erzielen. Ihr könnt sie nicht immer singen. Für okkultes Singen muss man ernsthaft sein. Das ist nicht so zum Spaß. Beim gewöhnlichen Singen könnt ihr singen, wann ihr wollt, aber beim okkulten Singen muss das Bewusstsein in euch geweckt werden, es sollte keine Trübung in eurem Bewusstsein geben, keine Verzweiflung. Und in einem Jahr können wir durch Singen sehr gute Ergebnisse erzielen. Ihr werdet diese Übungen vertraulich behandeln. Jetzt biete ich euch diese Theorie an und wir werden sie in den elementarsten Dingen testen. Ihr werdet singen: "Изгрява слънцето, праща светлина".(Die Sonne geht auf, sie sendet Licht.) Wenn ihr so singt, wird eure Sonne aufgehen. Wenn ich sage, dass eure Sonne aufgehen wird, meine ich nicht die Sonne in der Natur; es gibt eine andere Sonne, die aufgeht, sie sendet Licht. Wir singen nicht zu dieser äußeren Sonne. Und wenn unsere Sonne aufgeht, sendet sie uns ihr Licht, das Freude in unser Leben bringt. Dann wird "сила жива, изворна, течуща" (lebendige, aus der Quelle fließende Kraft) kommen. Dies alles sind Symbole. Wir kommen also in Kontakt mit dieser realen Welt. Wenn es also um Kritik geht, kann ich auch kritisieren, es gibt keinen härteren Kritiker als mich. Ich habe zum Beispiel bemerkt, dass manchmal, wenn ich spreche, meine Sprache kritisiert wird. Wenn es darum geht, die Sprache zu kritisieren und wenn ich anfange, die bulgarische Sprache zu kritisieren, werden kaum 250 Wörter darin bleiben. Es werden nur 250 Wörter übrig bleiben und sie werden die Wurzeln der Sprache sein, mit denen wir etwas Vernünftiges sagen können. Jetzt verwenden wir viele Wörter und es kann keine Ergebnisse geben. Sowohl Prediger als auch Priester reden, reden, reden und haben keine Ergebnisse. Und sie können keine Ergebnisse erzielen. Wenn man also eine Übersetzung des Heiligen Buches macht, muss man die okkulte Sprache sehr gut verstehen, um die Wörter in ihrer tiefen Bedeutung zu verstehen. Und jetzt übersetzt man genau nach dem Original. Und in der heiligen Schrift wurden einige Ideen so wörtlich übersetzt, dass, wenn ein Prophet oder Christus erscheinen würden, sie sich über das Genie dieser Leute wundern würden, was ihnen eingefallen ist, um die Gedanken so zu verdrehen, dass sie das vermitteln, was sie weder geträumt noch gedacht hatten. Und wir sagen: "Dies ist eine Übersetzung genau nach dem Original." Er hat es falsch übersetzt und dann kommt ein anderer, liest es und sagt: "So steht es im Heiligen Buch." Hast du es überprüft? "Der Geist hat es mir gesagt." Der Geist sagte es ihm, aber er übersetzt die gleiche falsche Übersetzung. Stimmt nicht! Ich habe sogar manchmal überlegt, was für ein Wort ich auf Bulgarisch für das Wort "любов" (Liebe) verwenden soll. Das Wort "обич"(anderes Wort für Liebe) kann die Liebe nicht ausdrücken. Das einzige starke Wort auf Bulgarisch ist "благост"(Güte), es bedeutet etwas Süßes. Es hat schon einen Sinn. Es ist süß, also kann es nicht bitter sein. Und was ist "любов"(Liebe)? Es gibt kein Symbol, sie hat keinen Wortstamm. Was Liebe bedeutet, wissen wir nicht; Woher kam dieses Wort - wir wissen es nicht. "Обич"(das zweite Wort für Liebe) - auch dieses Wort hat keinen Wortstamm. Woher ist es gekommen? Also ist "благост"(Güte), etwas Süßes, ein sehr starkes Wort. Und wenn wir solche Worte finden, mit denen wir Erfahrung haben, entstehen in uns jene wahren Gedanken und Ideen, die bewusst wirken. Es gibt als Beispiel einige Töne in der Musik. Dieser Ton (der Meister singt "изгрява слънцето") ist sehr harmonisch, andere Töne, die im Lied vorkommen, sind nicht so harmonisch, das liegt an der Art der Sprache. Die anderen Töne entstehen aus dem Grund der Worte selbst. Und ein Wort muss immer ein Bild ausdrücken. "Изгрява слънцето" (Die Sonne geht auf!) - dies ist ein feierlicher, idealer Moment. In den okkulten Übungen gibt es überall Bilder. Egal welche europäische Sprache man nimmt, alle funktionieren bei der Übertragung dieser okkulten Übungen nicht. Jetzt versuchen in Frankreich einige Musiker, die gewöhnliche Musik in okkulte zu übersetzen. Ihr beginnt, okkulte Lieder zu schreiben, aber sie sind auf eine bestimmte Art und Weise zu arrangieren. Mit der Zeit werden wir okkulte Musik haben und das wird etwas Neues bringen. Seid jetzt bereit! Es gibt Musiker, in denen die okkulte Musik geboren wird. lhr werdet die Theorie der Musik studieren. 4. Schulvortrag der Allgemeinen Okkulten Klasse (II Jahr), 22. Oktober 1922, Sonntag, Sofia _____________________________ Übersetzung: Simona Slavova, Michael Brückner

От книгата "Да живѣемъ за Господа", единична извънредна беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА ЖИВѢЕМЪ ЗА ГОСПОДА. Тъй както сте събрани днесъ, вие очаквате да ви се каже нѣщо ново. Много пѫти новитѣ нѣща не донасятъ такава полза, каквато хората очакватъ. Въ ежедневния практически и реаленъ животъ сѫ важни две нѣща: първо, какъ да живѣете за себе си; второ, какъ да живѣете за ближнитѣ си. Тѣзи две идеи включватъ въ себе си идеята, какъ трѣбва да живѣе човѣкъ за Бога. Не поставяйте тѣзи две идеи въ противоречие съ самия себе, да мислите, че като живѣете добре за себе си, вие живѣете добре и за Бога. Това отчасти само е вѣрно. Сѫщевременно вие мислите, че като живѣете добре за ближнитѣ си, живѣете добре и за Бога. И това отчасти само е вѣрно. Обаче, като живѣе за Бога, човѣкъ живѣе добре и за себе си, и за своитѣ ближни. Това е абсолютно вѣрно. Да живѣе човѣкъ за Бога, това значи да Му служи въ всички свѣтове — и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения. Забелязано е, че когато синътъ е въ съгласие съ баща си и майка си, той всѣкога успѣва. Не е ли въ съгласие съ баща си и майка си, той никога не е успѣвалъ и не може да успѣва. Благословението на майката и на бащата отваря пѫть на децата въ живота. Следователно, докато човѣкъ не е въ съгласие съ Бога, съ Неговия Духъ, той нищо не може да направи. Да бѫдешъ въ съгласие съ Божия Духъ, това значи за всичко да си благодаренъ, за нищо да не роптаешъ. Малко или много ти се даде, всѣкога да благодаришъ. Че не си получилъ очакваното — никога да не роптаешъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде въ положението на баща или майка, на синъ или дъщеря. Като баща, той никога не трѣбва да внася противоречие въ ума на сина си. И като синъ, той никога не трѣбва да мисли, че баща му е несправедливъ. Сега искате да ви се каже нѣщо. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчетъ, какво можете да направите и какво не можете, да не се намѣрите въ положението на онзи нашъ братъ, който взе 90,000 лв. отъ една сестра, съ условие да й направи апартаментъ. Той изяде паритѣ, и нищо не направи. Въ резултатъ, той стана причина сестрата да се разочарова и да излѣзе отъ братството. Сѫщиятъ братъ задигна голѣми суми на братството и въ края на краищата остави единъ братъ да плаща вмѣсто него. Сега той е въ онзи свѣтъ. Пазете се да не попаднете и вие въ сѫщото положение. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ все ще замине за онзи свѣтъ, но да замине неподготвенъ, безъ да е вършилъ волята Божия, това е едно нѣщо. Да замине за онзи свѣтъ, следъ като е вършилъ волята Божия, това е благословение. И тъй, като имате предъ видъ това нѣщо, заемайте се съ малки работи, а не съ голѣми. Малката работа, свършена както трѣбва, е равна на голѣмата. Важностьта на нѣщата не се заключава въ голѣмината, но въ начина на изпълнението имъ. Една чаша вода, дадена на ожаднѣлия пѫтникъ, струва милиони. Следователно, всѣка малка работа, направена на време и на мѣсто, струва повече отъ десеть голѣми работи, свършени безъ любовь и не на време. Стремете се да дадете на човѣка поне една чаша вода. Мнозина мислятъ, че, ако работятъ нѣщо за братството, вършатъ волята Божия. — Не, животътъ не се заключава въ трупане на богатства. Силата на човѣка, както и на братствата, на обществата не седи въ паритѣ, но въ тѣхната вѫтрешна мощь. Силниятъ конь може да носи на гърба си голѣми товари, но слабиятъ, и злато да му турите, щомъ тежи, той не може да го пренесе и до най-близкото разстояние. Разумниятъ свѣтъ не иска да товари никого. Той дава на всѣки човѣкъ толкова товаръ, колкото може да носи. Тъй щото, когато нѣкой се оплаква отъ непосиленъ товаръ, той трѣбва да знае, че самъ се е натоварилъ. Запримѣръ, нѣкой се сили по външенъ пѫть да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трѣбва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпросъ, ще ви запитамъ: Какъ трѣбва да се отнасяте съ изворитѣ? Когато отивате при нѣкой чистъ планински изворъ, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната часть на извора, дето водата изтича. Следователно, когато отивате при нѣкой изворъ, не мийте краката си на мѣстото, дето извира. Спазите ли това правило, по този начинъ вие проявявате любовьта си. Този законъ се отнася и до човѣка. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само отъ главата на извора, а краката си мийте тамъ, дето изворътъ изтича. Богъ е, Който обича хората, а не човѣкъ. Човѣкъ може да бѫде само проводникъ на Божията Любовь. Той не е нищо друго, освенъ касиеръ на Божествената банка. Той е длъженъ да дава на всѣки човѣкъ отъ паритѣ на тая банка по толкова, колкото е опредѣлено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е опредѣлена. Рече ли да намали отъ сумата на другитѣ, за да увеличи своята, директорътъ на банката ще го уволни. Директорътъ на тази банка не сѫди човѣка отвънъ, но отвжтре. Той представя закона на справедливостьта, който е безпощаденъ. И тъй, искате ли работитѣ ви, както и тия на вашитѣ ближни, да вървятъ добре, вършете волята Божия. — Какъ? — Както я разбирате отвѫтре, а не отвънъ. Никой не може да изпълнява волята Божия по законъ, по външно налагане. Новиятъ животъ изисква вие да бѫдете щедри, а не другитѣ. Ако всѣки си каже, че трѣбва отъ него да мине, въпросътъ е разрешенъ. Носете въ себе си мисъльта, никого да не подяждате. Не мислете, че можете да излъжете нѣкого. Човѣкъ не може да лъже нито себе си, нито другитѣ. Никой никого не може да излъже. Докато не очаква на другитѣ, човѣкъ всѣкога ще бѫде свободенъ. Че нѣкой му обещалъ това или онова, той не се лъже. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да не се измѫчва. Щомъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я изправи. — Ама защо сгрѣшихъ? — Не съжалявай, че си сгрѣшилъ, но изправяй погрѣшкитѣ си. Купувате едно вѫже, което ви препорѫчватъ за много здраво. Безъ да го опитате, вие закачвате на него голѣмъ товаръ и го спущате въ кладенецъ. Вѫжето се скѫсва, и товарътъ пада въ кладенеца. За да не повторите сѫщата погрѣшка, купите ли втори пѫть вѫже, предварително го изпитайте и после си служете съ него. Значи, искате ли да не грѣшите, изпитвайте нѣщата и после ги прилагайте. Помнете следното нѣщо: Човѣкъ никога не може да предаде на другитѣ това, което самъ не носи въ себе си. Ти никога не можешъ да предадешъ на хората любовь, милосърдие, справедливость, ако не носишъ въ себе си тия качества. Какъ ще преподавате на хората красноречие, ако не сте красноречиви? Ще кажете, че красноречието е дарба, която на малцина се дава. — Всѣки човѣкъ може да бѫде красноречивъ. Той има гласъ, трѣбва само да се упражнява. Това е въпросъ на вѣра въ себе си и на упражнения. Лесно е да се говори, че Христосъ това направилъ, това казалъ. Знаете ли, какъ е постигналъ Христосъ всичко това? Той се е молилъ по цѣли нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъжъ за нѣщо, повече не се молите. Постоянство се иска отъ човѣка. Христосъ казва: „Жетвата е много, а работницитѣ — малко. Молете се на господаря на жътвата да прати работници!“ Питамъ: Молили ли сте се да ви изпратятъ работници, които да ви помагатъ? Всѣки самъ трѣбва да се моли, да не очаква други да се молятъ за него. Казано е въ Писанието: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Това значи: единъ ще донесе вълната, другъ ще я изпреде. После, първиятъ ще тъче преждата, а вториятъ ще шие плата. Хората не успѣватъ въ много работи, защото не вѣрватъ въ това, което проповѣдватъ. — Защо не вѣрватъ? — Защото не прилагатъ правилно методитѣ. Тѣ взиматъ кутия кибритъ, турятъ я въ джоба си и я забравятъ. Днесъ ги вали дъждъ, утре ги вали, и кутията съ кибрита се намокри. Като имъ потрѣбва огънь, драснатъ една, втора, трета клечка, но тѣ не се запалватъ. Много просто! Кибритътъ е мокъръ, а трѣбва да бѫде сухъ, да стои на сухо мѣсто. Искате ли да имате постижения, прилагайте новитѣ методи. Единъ добъръ и богатъ нашъ братъ често казваше: Човѣкъ може и по петь стотинки да дава, не е въ многото. Той казваше това, защото бѣше голѣмъ скѫперникъ. Споредъ мене, този човѣкъ е правъ въ едно отношение: той може да започне съ петь стотинки, но ако днесъ даде петь стотинки, утре да даде 10 ст., после — 15, 20, 25, 30 стотинки и т. н. — постепенно да увеличава. Обаче, той спрѣ при петтѣ стотинки, и въ края на краищата всичко изгуби. Той бѣше добъръ, справедливъ човѣкъ, но скържавъ. Каквото бѣше спечелилъ, другитѣ го изядоха. Питамъ: Трѣбва ли човѣкъ да скѫпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скѫпи, други ще го ядатъ и пилѣятъ вмѣсто него. Кривата мисъль води къмъ криви последствия. Бѫдете внимателни, изправяйте мисъльта си, да не се намѣрите като мухата предъ затворения прозорецъ и да се чудите, какъ да излѣзете вънъ. Колкото и да се блъска мухата въ прозореца, тя не може да го пробие. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да й помогне. Ако нѣма кой да й помогне, тя ще се убие отъ блъскане. Казвамъ: Не пресилвайте нѣщата, за да не пострадате. Всѣка работа трѣбва да се започне на своето време, и постепенно да й се усилва темпа. Речете ли изведнъжъ да се засилите, ще страдате и нищо нѣма да постигнете. Нѣкой човѣкъ въ младинитѣ си ялъ, пилъ, гулялъ, за работа не мислилъ, а за Бога — още повече, но на края на живота си решилъ да работи за Бога, да се изправи. Късно е вече. Рече ли на старини да бърза, той ще се осакати. Всѣко нѣщо трѣбва да се върши на своето време. — Ама искамъ да служа на Бога! — Ако си роденъ за това, ти ще го направишъ, и то не на старини, но отъ най-ранната си възрасть. — Ама искамъ да обърна еди-кого си къмъ Бога! — Нѣма какво ти да го обръщашъ. Твоята задача е само да похлопашъ на вратата му и да кажешъ: Братко, часътъ е четири. Стани! Щомъ се събуди, той знае вече, какво му предстои да работи и какъ трѣбва да свърши работата си. И моята работа по отношение на васъ е сѫщата: ще похлопамъ на вратата ви, ще ви кажа, че часътъ е четири. — Какво да правя? — Ще отидешъ да посѣешъ нивата си, както знаешъ. Ще насадишъ дървета въ градината си, както знаешъ. Ще възпитавашъ децата, както знаешъ. Ти си училъ, свършилъ си земедѣлие, богословие, естествени науки, философия и т. н. Трѣбва ли азъ да те уча, какъ да работишъ? Ако си бакалинъ, ще бѫдешъ мекъ, любезенъ, внимателенъ. Нѣмашъ ли тѣзи качества, никаква клиентела нѣма да имашъ. Взимайте примѣръ отъ свѣтскитѣ хора. Когато иматъ интересъ отъ нѣкого, тѣ сѫ внимателни, любезни, меки. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на тъмнината сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината“. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Това се иска и отъ васъ. Често съмъ слушалъ да казвате: Детето, докато не се бие, човѣкъ не става. — Това отчасти е вѣрно. Кой се топли на огъня: измръзналиятъ, или стоплениятъ? Кой яде и пие вода: гладниятъ, ситиятъ, или който е задоволилъ жаждата си? На кого трѣбва да проповѣдвате: на праведния, или на грѣшния? Измръзналиятъ се нуждае отъ огънь, отъ топлина. На измръзналия нѣма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вънъ отъ него. Той ще ви благодари, че сте го освободили отъ студа. И въ човѣка има студени мисли, чувства и постѫпки, които трѣбва да се изкаратъ навънъ. Останатъ ли въ него, тѣ го правятъ студенъ. Той е студенъ, но не е мъртавъ. Живъ е този човѣкъ, но се нуждае отъ топлина. Внесете топлина въ него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрѣва измръзналия човѣкъ. Това се иска сега отъ васъ. Вие имате на разположение и дърва, и вѫглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щомъ огъньтъ ви гори, все ще намѣрите нѣкой замръзналъ човѣкъ, когото трѣбва да стоплите. Не щадете дървата и вѫглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влѣзе вѫтре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрость се иска отъ васъ! — Ами да му помогнемъ материално! — Не, този човѣкъ не се нуждае отъ пари. Той има нужда отъ топлина. Стоплете го, сгрѣйте го, и той ще остане за винагн благодаренъ. Топлината, която ще внесете въ него, върши чудеса. Помнете: малкитѣ нѣща въ живота понѣкога сѫ по-важни отъ голѣмитѣ. Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любовь ви липсва. Вие сте влюбени, но любовь нѣмате. Върнете се въ своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва въ ябълката, която вижда отвънъ. Дето мисъльта работи, тамъ любовьта действува. Щомъ мисъльта престане да действува въ човѣка, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава съ кражба. Докато мисли, детето всѣкога е готово да постѫпи съ любовь. То вижда ябълкитѣ въ двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откѫсне една-две ябълки. Щомъ не мисли, то е влюбено въ ябълкитѣ и започва да търси начинъ, какъ да открадне нѣколко. Ще кажете, че нѣма нищо лошо въ влюбването. — Дали има нѣщо лошо въ влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човѣкъ започва да краде. Момъкътъ се влюбва въ мома и я открадва отъ родителитѣ й. Влюбването ограничава човѣка. И вие сте влюбени въ нѣкоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измѫчени. Вашитѣ идеи ви ограничаватъ. Искате ли да бѫдете свободни, трѣбва да приложите любовьта. Влюбването се придружава съ ревность, съ съмнение, съ подозрение. Любовьта, обаче, подразбира правилни отношения между хората. Сега отъ всички се изисква да изпълните волята Божия, както трѣбва. Нѣкой казва: Досега не съмъ изпълнилъ волята Божия, че отсега нататъкъ ще я изпълня! Помнете: Ако цѣлъ животъ не сте изпълнявали волята Божия, и последния день я изпълните, този день ще ви спаси. „Краятъ увѣнчава дѣлото“ — казва поговорката. Ако цѣлъ животъ сте изпълнявали волята Божия, а последния день не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дѣло служи за основа на бѫдещия животъ. Единъ господарь има сто слуги. На 99 отъ тѣхъ редовно плаща. Щомъ дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттукъ! Дотегна ми да се разправямъ съ васъ! Щомъ каже така, този господарь е развалилъ цѣлата си работа. И другъ господарь има сто слуги. Като дойдатъ при него да имъ плаща, той ги прогони отъ себе си, не иска да имъ плаща. Като дойде стотниятъ слуга при него, той се размисли върху постѫпката си, вижда, че е постѫпилъ лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикашъ другаритѣ си, да платя на всички. Следователно, ако последното дѣло на деня е добро, то е въ сила да изправи 99-тѣ лоши дѣла. Ако последното дѣло на деня е лошо, то е въ сила да развали 99-тѣ добри дѣла. И тъй, страданията на хората се дължатъ на неизпълнение на волята Божия. Благуването, радоститѣ имъ се дължатъ на изпълнение на волята Божия. Въ всѣка работа, малка или голѣма, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да изпълнява волята Божия. Работата не повдига човѣка, но човѣкъ повдига работата. Не е важно, каква работа върши човѣкъ. Важно е, какъ я изпълнява. Нѣма занаятъ, професия, презъ която човѣкъ да не мине. Първоначално работитѣ му се налагатъ, а после самъ си прави изборъ. Първо човѣкъ живѣе по закона на необходимостьта, а после — по закона на свободата. Докато не е научилъ уроцитѣ на живота, той изпитва закона на необходимостьта. Щомъ научи уроцитѣ си, тогава живѣе по свобода, по благодать. Докато е въ закона на необходимостьта, човѣкъ неизбѣжно ще прави грѣшки. Грѣхътъ, престѫпленията се дължатъ на безлюбие. Като прилага любовьта, човѣкъ знае, кѫде какъ да постѫпва. Като види меденъ сѫдъ, той казва, че трѣбва да го калаиса. Види ли златенъ предмстъ, той го туря настрана. Затова и на васъ казвамъ: Меднитѣ предмети можете да калаисвате, но златнитѣ — никога. Започнете да работите върху себе си съзнателно, да приложите онова, което е дадено въ беседитѣ. Четете и прилагайте! Има нѣща, които можете да приложите още днесъ. Има нѣща, за приложението на които се иска много време. Когато искате да приложите даденъ методъ, или да направите нѣщо, гледайте да бѫде въ крѫга на вашитѣ възможности, че каквото започнете, да го свършите. Като работите по този начинъ, вие ще си създадете характеръ, постоянство и издръжливость — каквато работа започвате, да я свършвате съ успѣхъ. Мнозина се заематъ съ обръщането на хората къмъ Бога. — Това е най-мѫчната работа, съ която човѣкъ може да се наеме. Докато той самъ не се обърне къмъ Бога, никого не може да обърне. За васъ е важно да намѣрите правиленъ методъ да работите върху себе си. Като четете беседитѣ, спирайте се върху ония мисли, които сѫ ви направили впечатление и които харесвате. Повтаряйте ги по нѣколко пѫти, докато оживѣятъ въ васъ и можете да ги приложите. Четете за себе си, а не за другитѣ. Въ всички положения човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ. Като говори предъ хора, той трѣбва да забравя, че е предъ публика, да мисли, че е самъ. Докато вижда хората предъ себе си и мисли за тѣхъ, той всѣкога ще губи своята естественость. Това значи да бѫде човѣкъ съ юлари. Новото не търпи никакви юлари. Когато говорите на хората, движенията ви трѣбва да бѫдатъ естетествени. Естествено движение е това, чрезъ което човѣкъ дава нѣщо отъ себе си. Добритѣ оратори иматъ естествени движения, вследствие на което влияятъ на публиката. За да успѣвате въ живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрѣшкитѣ на хората. Ако трѣбва да кажете нѣщо, кажете най-доброто. За лошото въ човѣка не мислете. Всѣки самъ трѣбва да види погрѣшкитѣ си. Щомъ ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрѣшкитѣ на човѣка, той веднага ще се опълчи срещу васъ. Мислете добре за човѣка, ако искате да му помогнете. Съзнателниятъ човѣкъ вижда погрѣшкитѣ си и търси начинъ за изправянето имъ. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цѣръ, да се справи съ своя недѫгъ. Внесете въ ума на човѣка положителната мисъль, че той ще се изправи. Нѣма да мине много време, и той наистина ще се освободи отъ погрѣшката си. Дръжте въ ума си положителни мисли и и за себе си, и за своитѣ ближни, и ще ликвидирате съ погрѣшкитѣ си. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. * Беседа отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1937 г. София. — Изгрѣвъ

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Съдържание Книгата за теглене ЕДИННИЯТЪ ЖИВОТЪ. Сега ще говоря върху абсолютното или положителното въ живота. Когато човѣкъ тръгва на пѫть, за него не е необходимо да вижда края на пѫтя. Той трѣбва да познава началото на своя пѫть, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае само началото на посокитѣ, въ които се движи, но не и тѣхния край. Който се интересува само отъ резултатитѣ на нѣщата, той изпада въ заблуждение. Тъй щото, иска ли човѣкъ да схване нѣщата изцѣло, той ще се намѣри въ механическитѣ процеси на живота. Ако нѣкой човѣкъ иска да разбере напълно устройството на една кола само отъ нейния външенъ видъ, той нищо нѣма да разбере. За тази цѣль, той трѣбва да разглоби колата, да разгледа отдѣлнитѣ й части, и отъ тѣхната направа да сѫди за цѣлата кола. Щомъ има прѣдстава за направата на отдѣлнитѣ части, той ще може вече самъ да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Сѫщото може да се направи и съ нѣкоя дреха, кѫща или съ нѣкой часовникъ. Разглобяванията и сглобяванията на прѣдметитѣ прѣдставятъ забавления за човѣка, съ които той неизбѣжно трѣбва да се занимава. Тѣзи забавления сѫ относителното въ живота, което отвлича човѣшкия умъ отъ сѫщественото. Само сѫщественото носи радоститѣ въ живота. Въпрѣки всичко, както човѣкъ работи съ врѣменнитѣ, прѣходни или относителни величини, така трѣбва да работи и съ абсолютното, съ Божественото. Казвамъ: тази мисъль трѣбва да бѫде ясна въ умоветѣ на хората, за да не се спъватъ въ пѫтя си. Запримѣръ, срѣщате нѣкой човѣкъ радостенъ, веселъ; не се минава много врѣме, състоянието му се измѣня. Защо? Той прѣдчувствува, че ще му дойдатъ нѣкакви страдания: условията на живота му ще се измѣнятъ, ще станатъ по-лоши отъ тѣзи, въ които сега се намира. Младъ е този човѣкъ, но дойде му мисъльта, че ще остарѣе и нѣма кой да го гледа; здравъ е, но се безпокои, че ще се разболѣе и ще умре; послѣ започва да мисли, какъ ще замине за онзи свѣтъ, кой ще го приеме тамъ, какви ще бѫдатъ отношенията на тамошнитѣ същества къмъ него и т. н. Ако е жененъ, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновникъ нѣкѫдѣ, ще работи, ще гледа да не го уволнятъ, да не останатъ жената и дѣцата му на пѫтя. Такива и редъ подобни мисли могатъ да минатъ прѣзъ ума на човѣка, обаче, тѣ не сѫ абсолютни, не сѫ положителни. Тия положения прѣдставятъ врѣменна обстановка на нѣщата. Мнозина питатъ: кои сѫ врѣменни и кои абсолютни нѣща и какъ се различаватъ? Запримѣръ, да вземемъ слѣдното положение, което хората считатъ за положително: всѣки човѣкъ има майка и баща. До кога човѣкъ има майка и баща? До извѣстно врѣме само. Щомъ майката и бащата умрать, човѣкъ казва, че е сираче, т.е. безъ майка и безъ баща. Значи, и това положение е врѣменно. Слѣдователно, докато майката и бащата сѫ отвънъ човѣка, той още не е разбралъ, какво нѣщо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, сѫ проекции на реалностьта, които се изразяватъ отвѫтрѣ навънъ. Външно погледнато, майката и бащата сѫ отражение на реалностьта. Че дѣйствително сѫ отражение, това се вижда отъ обстоятелството, че майката и бащата не мислятъ постоянно за своитѣ дѣца. Майката заспи и не мисли вече за дѣцата си. Бащата заспи и не мисли за дѣцата си. Питамъ: дѣ отиватъ бащата и майката, като заспятъ? Слѣдователно, всѣки човѣкъ, самъ за себе си, е отражение на нѣщо. И всичко, което човѣкъ има вънъ отъ себе си, е сѣнка, нѣщо нереално. Защо? — Защото тия нѣща изчезватъ. Всѣко нѣщо, което изчезва, не е реално; всѣко нѣщо, което не изчезва, е реално. И тъй, относителнитѣ нѣща изчезватъ, а положителнитѣ, абсолютнитѣ — никога не изчезватъ. Съ други думи казано: относителнитѣ нѣща не сѫ реални, а положителнитѣ, абсолютнитѣ — сѫ реални. Запримѣръ, човѣкъ живѣе извѣстно врѣме на земята, но единъ день му казватъ, че трѣбва да напусне тѣлото си и да замине за другия свѣтъ. Той се намира въ противорѣчие, чуди се, дѣ ще отиде. Ученитѣ, философитѣ наричатъ живота на земята врѣмененъ, или животъ на относителната реалность. Азъ наричамъ този животъ сѣнка на живота, или най-малката проекция на цѣлокупния животъ; той е вода, която изтича отъ нѣкоя чешма. Наистина, този животъ е врѣмененъ, но той е свързанъ съ непрѣривното, което постоянно изтича. Слѣдователно, ако мислимъ, че въ изтеклата вода е всичко, ние не познаваме цѣлокупния животъ, който всѣки моментъ носи нѣщо ново. Нѣкой погледне къмъ водата на една чешма, отъ която нѣкога е пилъ, и казва: азъ познавамъ тази вода. Не, ти не познавашъ водата, която въ дадения моментъ изтича, защото всѣки моментъ тя се различава по качество и по количество. Напрѣжението, налѣгането на тази вода днесъ не е такова, каквото е било нѣкога. То всѣки моментъ е различно. Този законъ е вѣренъ и по отношение на нашитѣ мисли и чувства. Всѣки моментъ тѣ иматъ различно напрѣжение, различна сила. Понѣкога мислитѣ и чувствата на човѣка едва текатъ, а понѣкога тѣ прѣдставятъ велика, мощна сила. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ мощни, велики, той си прѣдставя, че е по-великъ, отколкото въ друго врѣме, но това сѫ външни положения. Когато човѣкъ има свѣтлина, той добрѣ разбира нѣщата; когато нѣма свѣтлина, той слабо разбира нѣщата. Всичко зависи отъ свѣтлината на съзнанието. Когато човѣкъ грѣши, или върши нѣкакво прѣстѫпление и му кажатъ, че не трѣбва много да мисли, съ това искатъ да му обърнатъ внимание, че въ случая трѣбва да мислионзи, който го е накаралъ да направи прѣстѫплението. Кой е той? — Лукавиятъ. Слѣдователно, лукавиятъ мисли прѣди да е направилъ прѣстѫплението, а човѣкъ мисли, когато извърши прѣстѫплението. Питамъ: кое наричаме права мисъль? Права, истинска мисъль е тази, която е свободна отъ тревоги, смущения, съмнѣния и т.н. Не може да се нарече права мисъль онази, която е пълна съ тревоги, безпокойства и съмнѣния. Мисли само онзи, който може да даде ходъ на красивото, на възви­шеното въ себе си да изтече навънъ. То е Божественото въ човѣка, то е животътъ, който непрѣменно трѣбва да мине прѣзъ него и да изтече навънъ. Животътъ трѣбва непрѣривно да влиза навѫтрѣ и да изтича навънъ, той не може да спре. Това е Божественото, което азъ наричамъ абсолютното множество. То трѣбва да мине прѣзъ всѣки човѣкъ, за да го свърже съ окрѫжаващитѣ. Ако животътъ не изтича вънъ отъ човѣка, той не може да се свърже съ окрѫжаващитѣ. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Ако отъ Бога не изтича нѣщо, което да се влѣе въ насъ, ние не бихме имали отношения къмъ Него. Ако Богъ се уедини и живѣе само за себе си, ние не бихме имали връзка съ Него. Обаче, свържемъ ли се съ Бога, ние ще мислимъ, ще чувствуваме и ще дѣйствуваме като Него. Ако животътъ, който изтича отъ Бога, не се влива въ насъ, ние ще живѣемъ въ относителната реалность, въ която мнозина отъ съврѣменнитѣ хора живѣятъ. Всѣки човѣкъ има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза отъ Бога, понѣкога той се заблуждава и мисли, че е едно съ Него. За подкрѣпа на това свое заблуждение, човѣкъ казва, че както малкиятъ портретъ прилича на голѣмия човѣкъ, така и човѣкъ е подобенъ на Бога. Вѣрно е, че на физическия свѣтъ човѣкъ може да се фотографира по-малъкъ и по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность, но самиятъ човѣкъ не е фотография на Бога. Въ Божествения свѣтъ, обаче, човѣкъ не може да се прѣдстави по-голѣмъ, отколкото е въ дѣйствителность. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голѣмъ, нито такъвъ, какъвто е въ сѫщность. Вие всѣкога ще Го нарисувате по-малъкъ, отколкото е въ дѣйствителность. Казвате: какво нѣщо е абсолютното и какво — относителното въ живота? — Всѣко нѣщо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е въ дѣйствителность, наричамъ абсолютно. Всѣко нѣщо, което може да се нарисува по-голѣмо, отколкото е въ дѣйствителность, наричамъ относително. Тъй щото, когато човѣкъ се мисли по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность, той се намира въ относителната реалность на живота. Понѣкога човѣкъ се мисли по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность. И едното, и другото положение сѫ вѫтрѣшни състояния у човѣка, т.е. два полюса на врѣменния животъ. Днесъ мнозина се смущаватъ отъ мисъльта за своето бѫдеще. Обаче, само онзи човѣкъ се безпокои за своето бѫдеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се прѣдскаже бѫдещето на човѣка. Ето, какъ бихъ прѣдсказалъ бѫдещето на човѣка: човѣкъ младъ ще бѫде и ще остарѣе; богатъ ще бѫде и ще осиромашее; ученъ ще бѫде и ще оглупѣе; силенъ ще бѫде и ще се обезсили; здравъ ще бѫде и ще изгуби здравето си; послѣ, ще обича, ще мрази, ще се бие съ хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави кѫщи, ще ги продава и т. н. Най-послѣ ще се разкае, ще започне да прави добро, да се изправя. Слѣдъ всичко това ще умре, ще го заровятъ въ земята, или ще изгорятъ тѣлото му, а прахътъ ще поставятъ въ нѣкое гърне, което ще се пази за дълги врѣмена. Надъ гроба му ще пишатъ: тукъ почива единъ необикновенъ, гениаленъ човѣкъ. Такова е бѫдещето на всѣки човѣкъ при сегашния животъ. Който иска да оправи свѣта, въ края на краищата, той ще влѣзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. Който иска да си поживѣе, и той ще влѣзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. Съврѣменнитѣ хора турятъ коститѣ на майка си и на баща си въ една торба и казватъ: тукъ почиватъ коститѣ на нашитѣ майки и бащи. Вѣрую е това! Има нѣщо скрито въ коститѣ на вашитѣ майки и бащи, но изкуството седи въ това, човѣкъ да извади своята майка и своя баща отъ тѣхнитѣ кости. Реалностьта на живота не се крие въ коститѣ. Да мисли човѣкъ, че въ коститѣ има нѣкаква реалность, това е заблуждение, това е мая. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ това заблуждение. Ако мисли по този начинъ, животътъ му всѣкога ще бѫде празенъ. Това показва, че съврѣменнитѣ хора нѣматъ ясна прѣдстава нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалностьта на живота, той ще може да възкреси човѣка, който се е прѣвърналъ на прахъ. Какъ ще го възкреси? Той ще извади отъ джоба си едно шишенце, пълно съ елексира на живота, и ще капне нѣколко капчици върху свещения прахъ на майката или на бащата. Слѣдъ това ще разбърка този прахъ и отъ него ще образува една кашица. Той ще започне да мѣси тази кашица, да я прави на тѣсто и ще я остави да седи нѣколко часа на спокойствие. Тѣстото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и слѣдъ 24 часа отъ него ще излѣзе цѣлъ човѣкъ, живъ, подвиженъ, готовъ за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съмъ спалъ! Дѣ съмъ билъ досега, не зная. Този човѣкъ е бащата, който прѣди нѣколко години бѣше заминалъ за онзи свѣтъ. Всички въ кѫщи се радватъ, че бащата се върналъ. Обаче, само магътъ може да възкресява мъртвитѣ. Само магътъ може да оживява праха на мъртвитѣ. Той има знания, съ които може да прави чудеса. Това знание се крие въ Словото, за което Христосъ е казалъ: „Които чуятъ гласа Му, тѣ ще оживѣятъ“. Може ли мъртвиятъ да оживѣе, ако не познава Словото Божие? То трѣбва да стане плъть и кръвь за него, за да бѫде въ сила да го възкреси. Слѣдователно, ако реалностьта дойде въ съприкосновение съ най-малката частица на човѣшкия животъ, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човѣка до безсмъртие. Това значи възкресение, връщане отъ смърть къмъ животъ. Казвате: какво нѣщо е смъртьта? Смъртьта е процесъ на връщане. Казано е въ Писанието, че човѣкъ ще живѣе и пакъ ще се прѣвърне въ първоначалната пръсть, отъ която нѣкога е билъ направенъ. Съ други думи казано: човѣкъ е съгрѣшилъ, понеже не е разбралъ реалностьта на живота. И сега, за да разбере тази реалность, той трѣбва отново да се върне въ нея. Това връщане въ реалностьта подразбира повторение на класа. Ако единъ ученикъ не разбере материала отъ даденъ класъ, той ще остане да повтаря класа, не може да мине въ по-горенъ. Въ този смисълъ, смъртьта подразбира връщане въ реалностьта, отъ която човѣкъ е излѣзълъ, за да научи началото на Битието, началото на тази реалность. Нѣкой казва: защо трѣбва да повтарямъ класа? — Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се прѣподава въ този класъ. Ако ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, безъ да е усвоилъ материала на по-долния класъ, той не може да постигне нищо въ живота си. Той ще остане първокласенъ невѣжа. Както въ съврѣменнитѣ училища, така и въ живота на хората, сѫществува строго опрѣдѣлена програма, споредъ която никой човѣкъ не може да мине въ по-горенъ класъ, или на по-горно стѫпало, ако не е разбралъ, изучилъ и приложилъ материята на по-долнитѣ класове. Материята въ горнитѣ класове е тѣсно свързана съ тази отъ долнитѣ. Ако сѫществува такава връзка въ материала, който се изучава въ училищата, толкова повече тя сѫществува въ живота. Този законъ има приложение и въ любовьта. Не е любовь това, да се свързватъ отношения само. Любовьта е велика наука, която трѣбва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате отъ тѣзи думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влѣзете въ положението на човѣка, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовьта и не можете да се обичате. Да обичашъ, да любишъ човѣка, значи да четешъ отъ книгата на неговия животъ, всѣки день да я прѣлиствашъ. Не можешъ ли да четешъ отъ книгата на неговия животъ, ти не разбирашъ езика на любовьта. Тъй щото, не може ли нѣкой човѣкъ да прѣлиства книгата на вашия животъ и да я изучава, между васъ не могатъ да сѫществуватъ никакви отношения. Дѣто нѣма любовь, животътъ е неразбранъ. И ако човѣкъ самъ може да чете отъ книгата на своя животъ, той ще има правилни отношения къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Ще отворите тази книга, ще четете отъ нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всѣки день ще намирате въ нея нѣщо ново, нѣщо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора сѫ книги, написани на различни езици, които трѣбва да се изучаватъ. Това не трѣбва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите. И тъй, искате ли да обичате единъ човѣкъ, вие трѣбва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия животъ. Разбирате ли този езикъ, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещениятъ огънь, за който се говори въ Писанието. Благословение е за човѣка, сърцето му да се запали. Всѣко сърце не може да гори. Щомъ не може да гори, то само дими, отдѣля димъ, сажди. Това горение наричамъ любовенъ кадежъ. Дѣто има такъвъ кадежъ, тамъ вече не може да се седи, непрѣменно трѣбва да се излѣзе вънъ отъ кѫщата. Тогава хората започватъ да казватъ, че въ този домъ е станало нѣщо особено. Любовниятъ кадежъ се обяснява научно съ това, че хората въ този домъ не могатъ да четатъ книгата на живота на своя ближенъ. Изобщо, дѣто има любовенъ кадежъ, това показва, че тия хора не разбиратъ нито своята книга, нито тази на своитѣ ближни. Щомъ се натъкнатъ на такъвъ кадежъ, хората казватъ: ние не се разбираме, защото възгледитѣ на живота ни сѫ различни. И слѣдъ всичко това тия хора очакватъ да отидатъ на небето, между ангелитѣ. Казвамъ: отидете ли между ангелитѣ, вие трѣбва да знаете тѣхния езикъ. Въ онзи свѣтъ има деветь ангелски йерархии, които си служатъ съ деветь различни езика. Вие знаете ли тѣзи езици? При това, тѣзи езици сѫ извънредно богати; тѣ разполагатъ съ грамаденъ рѣчникъ отъ думи, а не съ нѣколко хиляди само, каквито сѫ езицитѣ, съ които хората си служатъ. Научите ли тѣзи езици, ще дойдете и до Божествения езикъ. Мнозина искатъ да знаятъ нѣщо за Господа, да Го познаватъ. Човѣкъ може да познава Бога, само ако знае Неговия езикъ. Когато нѣкой твърди сѫществуването на Бога, това показва, че този човѣкъ разбира езика Му. Когато нѣкой отрича сѫществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения езикъ. Въ този смисълъ, единствената причина за безвѣрието на хората се дължи на неразбирането на Божествения езикъ. Напримѣръ, въ духането на вѣтъра, въ течението на водитѣ се крие езика на Бога. Въ вѣтъра, въ течението на рѣкитѣ, въ движението на свѣтлината, въ проявитѣ на живота азъ слушамъ такава отлична рѣчь, каквато не съмъ слушалъ и отъ най-краснорѣчивия ораторъ въ свѣта. Въ най-голѣмитѣ бури азъ слушамъ рѣчитѣ на видни оратори. Понѣкога тѣхнитѣ рѣчи сѫ така силни, съдържателни и краснорѣчиви, че сѫ въ състояние да задигнатъ и дрехитѣ, и шапкитѣ, и керемидитѣ отъ кѫщитѣ на хората. Вие казвате: вѣтъръ, буря има вънъ, страшно е врѣмето! — и гледате часъ по-скоро да се скриете вѫтрѣ. Обаче, азъ съ удоволствие настройвамъ ухото си, да чуя говора на този вѣтъръ, или на тази буря. Като види нѣкой, че се излагамъ на бурята, казва: защо си изложилъ ушитѣ си на тази буря? Не знаешъ ли, че ще се простудишъ? Казвамъ: който не разбира Божествения езикъ, той се простудява; който разбира Божествения езикъ, той никога не се простудява. Реалностьта на живота е скрита въ буритѣ, въ вѣтроветѣ, въ моретата, въ слънцето, въ луната, въ всички планети, които изразяватъ великата Истина на живота. Казвате: какво нѣщо е ралностьта? Всичко, въ което човѣкъ вѣрва, е реалность. Това, въ което човѣкъ не вѣрва и постоянно се съмнява, то не може да бѫде реалность. Реалностьта произтича отъ любовьта въ човѣка. Дѣто има любовь, има и реалность; дѣто нѣма любовь, никаква реалность не сѫществува. Дѣто има любовь, реалностьта се разкрива въ всичката си свѣтлина; дѣто нѣма любовь, реалностьта не се проявява въ своята свѣтлина. Дѣто има свобода, тамъ и реалностьта се проявява; нѣма ли свобода, никаква реалность не сѫществува. Слѣдователно, дѣто има любовь, тамъ ще намѣрите свобода, свѣтлина и истина; дѣто нѣма любовь, тамъ нѣма никаква свобода, свѣтлина и истина. Свѣтлина, свобода и истина сѫ тритѣ най-важни нѣща, съ които трѣбва да започнете своя животъ. Тѣ произтичать отъ любовьта. Затова, започнете първо съ любовьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза живота; започнете съ мѫдростьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза свѣтлината; започнете съ истината, научете езика й, защото отъ нея излиза свободата. Казвате: какъ да разберемъ тѣзи нѣща — буквално или прѣносно? Разберете ги и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Вие трѣбва да изучите езика на любовьта, на мѫдростьта и на истината и да ги различавате. Езикътъ на любовьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на мѫдростьта; езикътъ на мѫдростьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на истината. Сѫщо така се различаватъ езика на живота, на свѣтлината и на свободата. И тъй, най-първо човѣкъ трѣбва да изучава езика на живота. Животътъ е изразенъ въ множеството хора, животни, растения и минерали. Всички тѣ прѣдставятъ форми на живота. Изучавате ли този езикъ, вие ще видите, какъвъ просторъ, каква велика область седи прѣдъ васъ, която трѣбва да изслѣдвате. Само по този начинъ ще разберете смисъла на живота. И тогава, въ духането на вѣтроветѣ, въ течението на рѣкитѣ, въ бликането на изворитѣ ще чувате гласа, говора на сѫщества, които ви обичатъ. Това е реалность, която азъ абсолютно познавамъ, но вие сами трѣбва да я разберете. Азъ не искамъ да вѣрвате въ моето вѣрую, защото по този начинъ сами ще изпаднете въ противорѣчие. За да вѣрвате въ това, въ което и азъ вѣрвамъ, вие трѣбва да имате моитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако дойдете до положението, въ което азъ се намирамъ, тогава, дѣто и да турите окото си, ще виждате като мене; дѣто и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нѣмате моята вѣра, и да чувате това, което азъ чувамъ, нищо нѣма да разберете; и ако виждате това, което азъ виждамъ, пакъ нищо нѣма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голѣма разлика. Така и много поети пишатъ, но съчиненията на едни отъ тѣхъ се четатъ и разбиратъ отъ всички хора, а съчиненията на други не се четатъ и не се разбиратъ. Защо е така? Защото едни поети сѫ вложили едно нѣщо въ своитѣ съчинения, а други сѫ вложили друго нѣщо. Забѣлѣжете, Библията, напримѣръ, и досега не е изгубила силата си. Въ какво седи нейната сила? Въ съдържанието й, въ това, което е написано. Въ нея е вложено нѣщо особено, което и досега още не е изчерпано. Въ думитѣ на Библията се крие реалностьта на нѣщата. Казвате: ние сме чели по нѣколко пѫти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи отъ начина, по който четете. Правилно четене е, когато човѣкъ може да се свърже съ съзнанието на този, който е писалъ книгата. Можете ли да се свържете съ съзнанието на даденъ поетъ или писатель, вие сте вече въ реалностьта на написаното. Въ туй отношение, езикътъ на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете тѣзи книги съ разбиране, вие ще се свържете съ съзнанието на пророцитѣ и на Христа, които веднага ще се явятъ прѣдъ васъ и ще кажатъ: какво обичате? Съ какво можемъ да ви бѫдемъ полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отдѣ да започнете и какъ да четете Словото на Христа, Той непрѣменно ще се яви прѣдъ васъ, ще свърже съзнанието си съ вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате. Обаче, за това се изисква ключъ на разбиране. Този ключъ седи въ слѣдното : да започнете оттамъ, отдѣто Христосъ е започналъ. Започнете ли оттамъ, дѣто Христосъ е свършилъ, Той нѣма да ви се яви. Нѣкой проповѣдникъ казва: ние трѣбва да започнемъ оттамъ, дѣто Христосъ е свършилъ. Не, това не е правилно. Ние трѣбва да започнемъ оттамъ, отдѣто и Христосъ е започналъ. Въ това седи реалностьта на нѣщата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вѫтрѣшно просвѣтление и правилно разбиране, вие трѣбва да започнете оттамъ, отдѣто Христосъ е започналъ и да свършите тамъ, дѣто Христосъ е свършилъ. По този начинъ ще се прѣмахне онова дразнене, онова безпокойство, отъ което страдатъ всички съврѣменни хора. Всички хора сѫ послѣдователи на Христа, изповѣдватъ Неговото учение, но пакъ се дразнятъ. Защо? Има причини за това. Ако Христосъ дойде днесъ между хората, въ единъ моментъ Той може да прѣмахне причинитѣ за дразненето и да ги направи ангели, съ крила и съ корони на главитѣ. Тѣ ще бѫдатъ ангели, докато Христосъ е между тѣхъ. Отдѣли ли се за минута само, тѣ пакъ ще бѫдатъ такива, каквито и по-рано сѫ били. Това показва, че има нѣща въ човѣка, които той самъ трѣбва да направи. Съврѣменнитѣ хора иматъ криви разбирания за проявитѣ на живота, както и за самия животъ. Запримѣръ, докато майката е между дѣцата си, тѣ сѫ чисто облѣчени, съ здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне кѫщата, дѣцата веднага се разпиляватъ и тръгватъ по улицитѣ окѫсани, необлѣчени, рошави. За такива дѣца хората казватъ: горкитѣ дѣца, нѣматъ майка, нѣма кой да ги облѣче, нѣма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съврѣменнитѣ християни. Христосъ е заминалъ нѣкѫдѣ, оставилъ ги е сами. И тѣ, горкитѣ, и досега ходятъ окѫсани, обѣднѣли, нѣма кой да ги нагледа, очисти и облѣче. Тѣ казватъ: едно врѣме, когато майка ни бѣше между насъ, ние бѣхме облѣчени и чисти, но сега на какво мязаме? Врѣме е вече съврѣменнитѣ християни да се научатъ сами да се чистятъ. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттамъ, отдѣто и Христосъ е започналъ. Когато Христосъ дойде между хората, въ единъ неразбранъ свѣтъ Той работѣше непрѣкѫснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсрѣдоточаваше ума си къмъ по-високъ свѣтъ, дѣто прѣкарваше дълго врѣме въ молитва и размишление. Щомъ дойде въ плъть облѣченъ, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше отъ невидимия свѣтъ. Голѣма разлика има между човѣка въ плъть и човѣка като духъ. Нѣкои казватъ: не знаемъ, какво става съ насъ. Едно врѣме бѣхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нѣмате въ джоба си. Какво трѣбва да направите? Да отидете въ нѣкоя банка и оттамъ да извадите извѣстна сума. Ако нѣмате право да вземете пари отъ банката, ще отидете на нѣкое лозе да копаете. Казвате: малко плащатъ хората. Вие трѣбва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се опрѣдѣля отъ любовьта. Ако работите на лозето, или на нивата на нѣкой богатъ земледѣлецъ съ любовь, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на единъ чифликчия. Прѣзъ цѣлия день тя повече се разтакавала, отколкото работѣла. Като я гледалъ, чифликчията си казвалъ: горката мома, освѣнъ че е грозна, но и не работи добрѣ! Вечерьта той й заплатилъ сумата, за която била пазарена, но повече не я повикалъ на работа. На другия день пазарилъ една красива мома да работи на лозето му. Отъ врѣме на врѣме той поглеждалъ къмъ нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трѣбва. Доволенъ отъ работата й, този чифликчия още първия часъ повишилъ условената цѣна съ единъ левъ. Вториятъ часъ й прибавилъ още единъ левъ; третиятъ — още единъ левъ и т.н. Вечерьта, когато трѣбвало да й плати, той прибавилъ къмъ паритѣ, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придалъ на красивата мома 20 лева? — Защото тя работила съ любовЬ, поглеждала го красиво, мило и на всѣки нейнъ погледъ сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той билъ готовъ да даде повече, отколкото трѣбва. Слѣдъ това той казалъ на красивата мома: утрѣ пакъ елате на работа при менъ; азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Питамъ: по какъвъ начинъ трѣбва да се отворятъ сърцата на хората? Мнозина мислятъ, че като имъ се говори за Господа, за светиитѣ, за доброто въ свѣта, сърцата имъ ще се отворятъ. Не, това сѫ човѣшки работи. Реалностьта на живота не се изразява съ думи, съ говорене. Тя не е нѣкакво външно вѣрую Да се говори на човѣка, безъ да има той примѣри, образци, това е външно забавление. При това положение, животътъ на хората ще бѫде такъвъ, какъвто е днесъ. Нѣкой ще каже, че свѣтскитѣ хора живѣятъ по-добрѣ отъ религиознитѣ. Дали хората сѫ свѣтски, или религиозни, ако нѣматъ въ себе си абсолютна вѣра, тѣ ще живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, азъ взимамъ красивата като образецъ на правиленъ животъ. Достатътьчно е само красивата мома да погледне къмъ богатия чифликчия, за да е доволенъ той отъ нея и да е готовъ да й придаде повече, отколкото трѣбва. Сърцето на този човѣкъ се отваря не само за нея, но за всички хора. Въ този смисълъ, любовьта къмъ едното е любовь къмъ всички. Който обича едното, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито единъ, сърцето му не може да се отвори и за другитѣ. И слѣдъ това този човѣкъ ще каже: изядоха ме, злоупотрѣбиха съ мене! Дѣто има любовь къмъ едного, тамъ никакво злоупотрѣбление не може да стане; дѣто нѣма любовь къмъ едното, тамъ редъ злоупотрѣбления могатъ да се извършатъ. Чифликчията далъ на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарилъ съ нея, защото съ любовьта, която има въ себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нѣщо ново въ ума и въ сърцето му. Отъ момента, когато чифликчията видѣлъ красивата мома, съ него станалъ голѣмъ, вѫтрѣшенъ прѣвратъ, и той казалъ въ себе си: човѣкъ трѣбва да дава! Споредъ морала на съврѣменнитѣ хора нѣкои ще кажатъ: този чифликчия е готовъ да даде повече на красивата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовьта. На любоьта всѣки дава. Сега, ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение на тази идея. Прѣдставете си, че една дружина отъ 20 жътварки, отъ различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условятъ да работятъ при единъ богатъ земледѣлецъ. Само една отъ тѣхъ е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома. Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мома! Богъ да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щомъ погледне къмъ нея, той поглежда мило и къмъ другитѣ свои работнички. Обаче, като не разбиратъ закона, тѣ казватъ: отдѣ се взе тази мома? Тя завъртѣ ума на господаря, и споредъ нея, той ще изпѫди насъ. Между тѣхъ се поражда зависть, която създава редъ интриги. Всички сѫ неразположени къмъ нея, искатъ да я изпѫдятъ. Обаче, единъ день тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този земледѣлецъ. Като види, че красивата мома напуща работата, земледѣлецътъ казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трѣбва вече! Казвамъ: Богъ постѫпва съ хората по сѫщия начинъ, когато иска да ги извади отъ по-низко положение и да ги постави въ по-високо. Само по този начинъ може да се разбере смисъла на живота. Смисълътъ на живота не седи въ неговата външна страна. Ако е въпроси за външна красота, човѣкъ лесно може да стане красивъ. Майката и бащата могатъ да родятъ какъвто синъ, или каквато дъщеря искатъ. Въ това нѣма никаква мѫчнотия. Мѫчно е, когато ние изискваме отъ хората да направятъ това, което тѣ не могатъ. Запримѣръ, часовникътъ може само да показва врѣмето, но не и да говори. Човѣкъ не може да се разговаря съ часовника. Иска ли човѣкъ да направи нѣщо повече отъ това, което се крие въ неговитѣ възможности, той трѣбва да бѫде едно съ Бога и да вѣрва въ Него. Да бѫдете едно съ Бога и да вѣрвате въ Него, това подразбира да се запишете за ученикъ въ Неговото училище и свещено да държите Неговитѣ закони. За да дойдете до това положение, Богъ ще ви прѣкара прѣзъ хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава Той ще ви повѣри едно малко знание. Който достигне това знание, той ще може да възкресява мъртвитѣ. Достатъчно е само да дигне реката си прѣдъ тѣхъ, да имъ каже три свещени думи, за да оживѣятъ. Щомъ оживѣятъ, тѣ ще го запитатъ: какво заповѣдвате? Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ги очаква. Казвамъ: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, съ крила и съ корони на главитѣ. Въ това положение ще видите Божиитѣ чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, отъ любовьта къмъ Бога ще дойдете до любовьта къмъ хората и всички същества подъ тѣхъ. Тъй щото, красивата мома прѣдставя доброто между хората, което постоянно работи. Грозната мома прѣдставя злото. Чифликчията прѣдставя самия човѣкъ, а жътваркитѣ на разнитѣ възрасти прѣдставятъ хората, които човѣкъ трѣбва да обича. Когато човѣкъ обича Бога, той ще се научи да обича и вѣчното множество въ свѣта. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. Въ любовьта си къмъ Единния, той ще обича всички. Въ тази любовь не трѣбва да влиза никаква ревность, никакво подозрѣние, никакво маловѣрие. Онзи, когото обичате, той всѣкога седи по-високо отъ васъ. Не можете да обичате нѣкой човѣкъ, ако той не седи по-високо отъ васъ. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо отъ васъ. Понеже Богъ е надъ всички сѫщества, затова и Той обича тия малкитѣ подъ Него. Въ това седи идейната любовь: всѣки човѣкъ може да обича сѫщество, което седи по-високо отъ него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо отъ васъ, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има въ това същество, или въ този човѣкъ, за което заслужава да се обича? Питамъ: какво познахте въ този човѣкъ? Казвамъ: никой не може да разбере човѣка. Човѣкъ се намира задъ очитѣ, задъ ума, задъ сърцето и т.н. Всички тия нѣща прѣдставятъ обвивки на човѣка, но не и самия човѣкъ. Умътъ, сърцето на човѣка сѫ сили, които дѣйствуватъ въ него. Ако въ сърцето, въ ума, въ душата и въ духа на човѣка, както и въ тѣхнитѣ проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалностьта, отъ която произлизатъ всички нѣща. Умътъ, сърцето, духътъ и душата на човѣка се включватъ въ великото, въ Божественото. Схващате ли нѣщата по този начинъ, вие ще имате великъ импулсъ въ себе си. Имате ли този импулсъ, ако сте богатъ човѣкъ и ви откраднатъ една сума отъ 100,000 лева, или единъ милионъ, вие нѣма да се смутите. Обаче, ако нѣмате този импулсъ въ себе си, и сте бѣденъ човѣкъ, който завързва паритѣ си въ деветь вѫзела, единъ левъ да ви взематъ, вие ще окрѣкате свѣта. Азъ взимамъ думата „крѣкане“ въ добъръ смисълъ. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да крѣка, съ което иска да каже на господаря си: много се измѫчихъ, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го , вземешъ, а не нѣкоя сврака! Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на крѣкането, както и смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тѣзи яйца трѣбва да се излюпатъ. Не е достатъчно човѣкъ да казва само това, но той трѣбва да разбира, какъ става излюпването на яйцата. Човѣкъ е още въ яйцето си, затова нека се скрие подъ крилата на нѣкоя квачка и да Седи тамъ, докато се излюпи. Когато казвамъ, че човѣкъ е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трѣбва да се постави при добри условия, да се излюпи. Докато човѣкъ е въ яйцето, той е изложенъ на по-голѣма опасность, отколкото вънъ отъ яйцето. Когато нѣкой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слабъ, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходниятъ пѫть отъ това положение? Това яйце трѣбва да се постави подъ крилата на нѣкоя квачка, да се прѣвърне на пиле. Затова, именно, е казано въ 91 Псаломъ: „Който живѣе подъ покрива, т.е. подъ крилата на Всевишния, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогѫщия“. Ето защо, човѣкъ всѣки день трѣбва да влиза подъ крилата на тази квачка. Който седи подъ крилата на тази квачка, въ края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо сѫщество. Язъ взимамъ думата „квачка“ въ нейния широкъ смисълъ. Сега, азъ говоря върху този прѣдметъ, защото подслѣдната цифра отъ 1932 година е двойка. Числото двѣ прѣдставя свѣта на майката, свѣта на любовьта. Ако не разберете любовьта, нѣма да разберете и майката. Любовьта е майката въ свѣта. Слѣдователно, безъ майка нищо не може да стане. Всѣки трѣбва да има майка! Нѣкой казва: защо трѣбва да любя? Ти трѣбва да любишъ, за да дойде майката, да те роди. Ако нѣмашъ майка, нѣма кой да те роди. Ето защо, съзнанието на хората трѣбва да се пробуди, да схващатъ тѣзи нѣща правилно. За да се пробуди съзнанието, съ което да разбиратъ любовьта, тѣ трѣбва да иматъ майката въ себе си, а сѫщеврѣменно и тѣ да живѣятъ въ майката. Любовьта е великъ законъ. Безъ любовь нищо не се постига. Безъ любовь човѣкъ постоянно губи, докато най-послѣ се прѣвърне на прахъ и влѣзе въ гърнето. Той ще живѣе съ недоволство въ живота, докато единъ день каже: празенъ е животътъ! Нищо не разбрахъ отъ него. Този човѣкъ ще влѣзе въ гърнето, дѣто ще прѣкара дълъгъ сънъ. Тукъ майката ще го люлѣе, като въ люлка, ще мисли, какво да направи съ това неразбрано дѣте. Слѣдъ това ще дойде бащата, и върху този прахъ ще капне нѣколко капчици отъ елексира на живота, докато съживи дѣтето. Щомъ го съживи, отново ще го изпрати въ живота. Това е законъ на прѣраждане. По този начинъ човѣкъ ще се прѣражда, докато разбере, че цѣльта на Бога е да го научи, че безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Съ други думи казано: безъ любовь, т.е. безъ реалностьта на живота, всичко е страдание и нещастие. Питамъ: какво струва на човѣка да люби? Едно липсва на съврѣменнитѣ хора: любовь. Когато младиятъ човѣкъ дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наслѣди вѣченъ животъ, Христосъ му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на сиромаситѣ!“ Азъ пъкъ казвамъ: едно ви недостига — любовь! Всички сте богати, но любовь нѣмате. Казвате: защо трѣбва да продадемъ богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовьта си въ ходъ. Щомъ раздадете богатството си и останете послѣденъ бѣднякъ, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте голъ и босъ. Елате при мене, азъ имамъ хубави обуща и дрехи, ще ви ги продамъ евтино. Послѣ, пакъ погледне и казва: азъ мога да ви дамъ и на кредитъ, съ условие, че ще ми платите. Казвамъ: сега и азъ съмъ готовъ да давамъ на кредитъ, но не безъ пари. Когато се казва, че любовьта дава даромъ, безъ пари, това е символъ. Наистина, паритѣ тичатъ, търкалятъ се подиръ любовьта, т.е. подиръ онзи, който има любовь въ себе си. И тъй, който погледне красивата мома, той тича подиръ нея, прѣдлага й услугитѣ си и я пита: моля, какво обичате? Ако нѣкой банкеръ я срещне, и той й прѣдлага касата си. Банкеритѣ седятъ съ отворени каси прѣдъ нея и я питатъ: какво обичате? Тѣ се чудятъ на силата, която се крие въ тази мома. Да, магическа сила е любовьта. Казвате: ами ние какво трѣбва да правимъ? Търсете любовьта, а не паритѣ. Ако вие търсите паритѣ, работата ви е свършена. Паритѣ трѣбва да ви търсятъ! Ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трѣбва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трѣбва да ви търси! Който има любовь, и паритѣ го търсятъ, и знанието го търси, и силата го търси; и свѣтлината, и въздухътъ, и водата го търсятъ — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очитѣ си, и свѣтлината влиза прѣзъ тѣхъ. Достатъчно е да настрои ушитѣ си, и звукътъ влиза прѣзъ тѣхъ. Всичко става доброволно, непринудено, безъ той да очаква нѣщо. Защо? — Защото въ него живѣе любовьта — магическата прѫчица на живота. На любовьта всички услужватъ: и свѣтлината, и въздухътъ, и водата, и растенията, и животнитѣ, и хората. Вѣрни сѫ думитѣ на Бога: „Дѣто е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ е свѣтлината, тамъ е радостьта, тамъ е мирътъ — въ любовьта е всичко.“ Сега, и на васъ казвамъ: понеже имате любовь, излѣзте вънъ отъ гърнето! Какъ? Бащата ще дойде при васъ, ще капне нѣколко капчици отъ елексира на живота, ще замѣси този прахъ и слѣдъ 24 часа ще оживѣете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Които чуятъ гласа Му, ще оживѣятъ“. Всички хора трѣбва да оживѣятъ ! Мнозина очакватъ идването на Христа, за да оживѣятъ. Отдѣ очакватъ Христа? Отъ небето ли? Отъ това небе, което виждате вие? Небето, което виждате, е отражение на друго небе. Казвате: може ли всѣки да оживи праха въ гърнето? Който знае, какъ да отвори гърнето, да замѣси праха и да духне върху него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запримѣръ, имате торба съ злато. Кой може да извади златото отъ нея ? Онзи, който знае, какъ да отвори торбата, той ще може да извади златото отъ нея. Не знае ли да отваря торбата, и златото ще остане неизползувано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трѣбва да знаете, отдѣ да я бутнете, за да се отвори. Съврѣменнитѣ хора се интересуватъ отъ небето и затова го изучаватъ. Споредъ менъ, небето е съкровище, голѣмо богатство, до което се домогватъ само ония, които иматъ ключа за отварянето му. Ключътъ за небето е любовьта. Иматъ ли този ключъ, ще се ползуватъ отъ Божието благословение. Това значи да имате любовь къмъ Бога. Нѣкой казва: какво нѣщо е любовьта? Азъ познавамъ любовьта, но какво нѣщо е тя, не опрѣдѣлямъ, не смѣя да я бутамъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Слѣдователно, животъ вѣченъ е да познавате любовьта. Ако нѣкой ви пита, какво нѣщо е любовьта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човѣкъ трѣбва да познава любовьта, да познава благото, което тя носи за всички сѫщества. Достатъчно е човѣкъ да знае, че любовьта носи благо за всички сѫщества, а какво е тя, не трѣбва да опрѣдѣля. Любовьта е свещено мѣсто, на което ничий кракъ досега не е стѫпвалъ. Нѣкой казва: какво нѣщо е Господъ? Какво нѣщо е Господъ, сѫщо не може да се опрѣдѣли. Който иска да познае Бога, ще му кажа, какъ може да Го познае, но по въпроса, какво нѣщо е Богъ, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасямъ, нито мога да Го опрѣдѣлямъ. Мойсей, който е разбиралъ това нѣщо, казалъ на евреитѣ: „Не произнасяйте името Божие напразно!“ Всички страдания и нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факта, че хората искатъ да знаятъ, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е любовьта. Нѣкой казва: защо Богъ ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания сѫ за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и отъ благата, които Той му дава, ще си създаде адъ. Който обича и познава Бога, и отъ благата и отъ страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина въ живота. Ако обичате и познавате Бога, въ рая ще бѫдете; ако не обичате и не познавате Бога, въ ада ще бѫдете. Тѣзи двѣ нѣща трѣбва добрѣ да се помнятъ. Защо е така, не питайте. Този въпросъ не трѣбва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. Въ забраненото дърво се криятъ двѣ нѣща, които човѣкъ никога не може да разбере. Това сѫ злото и доброто. Въ тѣхъ сѫ скрити тайнитѣ на живота. Едно само човѣкъ може да знае, а именно: въ доброто той ще разбере небето, рая, а въ злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме цѣлокупния животъ, който произтича отъ любовьта, носителка на всички блага въ свѣта. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното въ себе си, т.е. любовьта, която всѣки день трѣбва да се разширява. За тази цѣль всѣки трѣбва да обича едного, който да седи по-високо отъ него. Мнозина се колебаятъ,. Бога ли да обичатъ, или другъ нѣкой. При това, тѣ се запитватъ: ние ли трѣбва да обичаме Бога, или Той трѣбва да ни обича? Казвамъ: дали Богъ ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трѣбва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Богъ ме обича, това е Негова работа. Той трѣбва да знае това. Дали азъ обичамъ Бога, това вече е моя работа; това азъ трѣбва да зная. Ако азъ не обичамъ Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовьта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако нѣкой ме обича, той ще познае, обичамъ ли го азъ, или не. И ако азъ обичамъ нѣкого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовьта познава себе си въ всички прояви. Това сѫ схващания за живота и за отношения, свободни отъ всѣкакъвъ егоизъмъ. Ако човѣкъ прѣкара цѣли 20 години въ пустинята, за да разбере, дали Богъ го обича, и дали той обича Бога, това е единъ въпросъ. Обаче, ако той прѣкара тия 20 години въ пустинята, съ цѣль да придобие светость и чистота, това е другъ въпросъ. Ако пъкъ нѣкой прѣкара 20 години въ пустинята, за да привлѣче вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му животъ. Изобщо, човѣкъ може да познае Бога въ любовьта, въ свещения трепетъ на своята душа къмъ Него. Ако човѣкъ обича Бога, едноврѣменно съ това ще обича всичко, което Той е създалъ. Който не обича Бога, той ще се движи като слѣпецъ въ свѣта, безъ направление и смисълъ. И тогава, свѣтътъ, който е красивъ, приятенъ за хората, за слѣпия ще бѫде тормозъ, мѫчение. Каква полза, ако въ този свѣтъ има топлина, и свѣтлина, а той нѣма никакво отношение къмъ тази свѣтлина и топлина? Каква полза отъ благата, ако той нѣма отношения къмъ живота? Той ще има само едно голо съзнание, че сѫществува — нищо повече. Животътъ е непрѣривенъ. Така трѣбва да го разбиратъ хората. Обаче, нѣкои философи казватъ, че животътъ се явявалъ и изчезвалъ. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всѣки зѫбецъ отъ едно назѫбено колело изчезва, щомъ свърши работата си. Не, зѫбецътъ, който е свършилъ работата си, не изчезва; нѣма да мине много врѣме, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, безъ да се е изгубилъ. Това сѫ врѣменни състояния. И когато се казва, че нѣкой човѣкъ е умрѣлъ, това не значи, че той е изчезналъ нѣкѫдѣ безвъзвратно. Той е зѫбецъ на едно назѫбено колело, врѣменно е отишълъ нѣкѫдѣ, но пакъ ще дойде. Това е законъ на прѣраждане. Споредъ този законъ, човѣкъ не може да изчезне. Той е поставенъ въ система, която не може да изчезне. Човѣкъ не изчезва, както и слънцето не залѣзва. Човѣкъ си въобразява само, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Привидно слънцето изгрѣва и залѣзва, но въ тия смѣни то изминава свой опрѣдѣленъ пѫть. И звѣздитѣ, като слънцето, привидно изгрѣватъ, но въ сѫщность тѣ непрѣкѫснато вървятъ по своя нъчъртанъ пѫть и вършатъ извѣстна работа. И тъй, вие сте поставени на едно реално мѣсто въ дадена система. Който ви е поставилъ на това мѣсто, той изисква отъ васъ само едно нѣщо: да познаете любовьта. Познаете ли любовьта, тогава и животътъ ще стане за васъ реаленъ. Ако не бѣше така, вие бихте се обезсърдчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щомъ разбирате правилно живота, и да ви гонятъ и хулятъ хората, това нѣма да ви смущава. Мнозина ще кажатъ, че сте заблудени, защото не мислите като тѣхъ. Казвамъ: права ли е жабата, ако каже на човѣка, че за да я разбере, той трѣбва да стане като нея? Не, отъ своето положение човѣкъ може да разбере жабата по-добрѣ, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човѣкъ може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човѣка. И човѣкъ не може да разбере себе си, докато не мине въ по-високо положение, въ по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна прѣдстава за себе си. Иска ли човѣкъ да се разбере, той трѣбва да заеме положението на ангелъ, или на нѣкое сѫщество съ по-свѣтълъ умъ и съ по-възвишено сърце отъ неговото. Само по този начинъ той ще си състави ясна прѣдстава за човѣка и за това, което той самъ е въ сѫщность. Мисъльта, която сега ви казвамъ, е отвлѣчена, но азъ се радвамъ, че е отвлѣчена. За едни тази мисъль може да е неразбрана; азъ се радвамъ, че е неразбрана. За други тя може да е неопрѣдѣлена.; азъ се радвамъ, че е неопрѣдѣлена. Ако разполагахъ съ повече врѣме, щѣхъ да ви поговоря, да направя неопрѣдѣленитѣ нѣща опрѣдѣлени, а яснитѣ да затворя херметически, да не изгубятъ своето значение. Искате ли нѣщата да запазятъ своя смисълъ, тѣ трѣбва да се прѣдаватъ на свещенъ езикъ. Този езикъ има свое особено произношение и смисълъ. Той не е като български езикъ, или като европейскитѣ езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината на съврѣменнитѣ хора, тѣ не се вслушватъ въ смисъла на думитѣ, но гледатъ, дали запетаята и другитѣ прѣпинателни знаци сѫ употрѣбени на мѣсто. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че когато човѣкъ дойде до извѣстенъ пунктъ, той трѣбва да спре малко и да помисли. Какво показва точката и запетаята? Този знакъ показва, че на извѣстни мѣста човѣкъ трѣбва да спре повече, отколкото при запетаята. Дѣто има запетая, човѣкъ ще спре движението си за малко врѣме и ще се огъне налѣво. Запетаята е животъ на съображения. При точката и запетаята човѣкъ се натъква на единъ центъръ, отъ който трѣбва да излѣзе по пѫтя на радиуса. Двоеточието пъкъ показва, че слѣдъ него се цитиратъ чужди думи, които често се затварятъ въ кавички. Значи, минавате ли отъ човѣшкия къмъ Божествения животъ, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Богъ! Слѣдъ кавичкитѣ можете да продължите рѣчьта си, да я завършите по човѣшки. Слѣдъ всѣка отдѣлна мисъль поставяте точка. Това е значението на знацитѣ въ земнитѣ езици. Създаването на земнитѣ езици е костувало голѣми усилия на възвишени, на разумни сѫщества. Тѣ сѫ работили много, докато създадатъ всички форми и правила въ съврѣменнитѣ езици. Граматиката на земнитѣ езици е прѣнесена на земята отъ невидимия свѣтъ. Тя е изработена по правилата на Божествения езикъ. Върху български езикъ отсега нататъкъ трѣбва да се работи, докато стане свещенъ езикъ. Когато единъ езикъ стане свещенъ, любовьта въ него се усилва, и хората започватъ да се разбиратъ. Днесъ, обаче, срещнатъ ли се двама души, тѣ непрѣменно ще се скаратъ. Когато хората се разговарятъ на свещения езикъ, тѣ никога не се каратъ. Когато момата обича нѣкой момъкъ, тя казва: колко милъ, смисленъ по- гледъ има този момъкъ! Когато не го обича, тя казва - лошъ погледъ има този момъкъ! Защо не харесва погледа му? — Защото езикътъ, на който се разговарятъ, не е свещенъ. Езикътъ, на който се разговарятъ, не съдържа нужния пламъкъ, вслѣдствие на което и любовьта между тѣхъ не може да се прояви. И тъй, тази година за пръвъ пѫть искамъ отъ васъ, да се запознаете съ езика на любовьта. Най-първо започнете съ съюзитѣ и мислете върху тѣхъ. Срѣщалъ съмъ млади хора, които говорятъ за любовьта и се оплакватъ, че сърцата имъ изгорѣли отъ любовь. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любовь. То сѫ пушила на човѣшкитѣ сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсѣкѫдѣ ще видите димъ, сажди. Дѣто огъньть на любовьта е запаленъ, тамъ всѣки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросътъ огъньтъ да бѫде голѣмъ, но да гори хубаво, горението да е пълно, безъ димъ, съ силна свѣтлина. Вие трѣбва да разбирате любовьта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човѣка трѣбва да бѫде огнище, на което постоянно да гори огънь. Човѣкъ не трѣбва да се плаши отъ любовьта, но да изпитва свещенъ трепетъ къмъ нея. Любовьта на съврѣменнитѣ хора е толкова малка, че едва мухитѣ могатъ да се топлятъ на нея. Изобщо, мухитѣ обичатъ да кацатъ на човѣшкитѣ глави. Подъ думата „муха“ разбирамъ малки, дребни мисли и чувства, съ които хората често се задоволяватъ. Като направятъ нѣщо малко, тѣ мислятъ, че много нѣщо сѫ свършили. И малкитѣ нѣща се цѣнятъ, но законътъ на любовьта изисква голѣми работи. Малко хора има днесъ, които могатъ да вършатъ голѣми работи. Ако единъ съврѣмененъ човѣкъ влѣзе въ нѣкоя богата кѫща, паритѣ се скриватъ отъ него. Отиде при нѣкой банкеръ, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любовь нѣма този човѣкъ. Отиде ли красивата мома въ кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любовь има тази мома. Тя внася нѣщо отъ себе си въ душата на банкера, за което и той е готовъ да дава. Вие мислите, че той се е влюбилъ въ тази мома. Не, банкерътъ не се е влюбилъ въ момата, но той е позналъ любовьта, и затова е готовъ да разтвори сърцето си и за нея, и за другитѣ хора. Сега, съ единъ образъ ще ви прѣдставя, какво нѣщо е любовьта. Влиза единъ човѣкъ въ кѫщата на едного и казва: тази кѫща е моя, не мърдамъ оттукъ. Никой не може да ме застави да излѣза вънъ отъ тази кѫща! — Не, има нѣщо, което може да те застави да излѣзешъ вънъ. — Съ камъни да ме биятъ, нѣма да се мръдна отъ мѣстото си. — Тъй ли, ще видимъ. Човѣкътъ, чиято е кѫщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другиятъ. Той веднага хуква да бѣга. — Защо бѣгашъ? Нали каза, че нищо не е въ състояние да те накара да бѣгашъ? — Какъ да не бѣгамъ? Кѫщата гори! Ако остана вѫтрѣ, и азъ ще изгоря. — Лъжешъ се, нѣма да изгоришъ. — Какъ да не изгоря? — Сега ще видишъ. Той маха съ прѫчицата си изъ въздуха, и огъньтъ прѣстава. — Какъ направи това нѣщо? Защо ме заблуди? Казвамъ: сѫщото нѣщо става, когато любовьта дойде въ човѣка. Той се запалва, гори и непрѣменно трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си. Не излѣзе ли, това показва, че е инвалидъ. Когато любовьта дойде, всѣко нѣщо трѣбва да падне отъ рѫката на човѣка. Богатство, слава, величие, всичко това трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата на човѣка, да се раздаде на сиромаситѣ. Това подразбира „даромъ си взелъ, даромъ ще давашъ.“ Материалното трѣбва да се раздаде на сиромаситѣ. Когато любовьта дойде, ние ще бѫдемъ носители на Божиитѣ блага, на новото. Щомъ човѣкъ стане носитель на новото, той става изворъ, който постоянно блика, тече, безъ да прѣсъхва. Врѣме е вече да се простите съ старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясалъ хлѣбъ да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новиятъ, направенъ отъ прѣсно, хубаво брашно. Казвате : какво да правимъ съ стария хлѣбъ? За него вече не мислете. Турете прѣсния хлѣбъ въ торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напрѣдъ! Сега, отъ всички искамъ да имате абсолютна вѣра въ Божественото. То носи животи, мисъль, сила, щастие, радость и т.н. Придобиете ли тази вера, вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота. Който ви говори отъ гледището на великата Истина, дръжте се за него. Тѣ могатъ да бѫдатъ единъ, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединятъ въ името на тази Истина. Когато Божественото заговори въ сърцата на хората, всички ще се обичатъ и разбиратъ. Дѣто е Божественото, тамъ е Любовьта, тамъ е Мѫдростьта, тамъ е Истината. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1932 г., 5 ч. с., Изгрѣвъ.

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Съдържание Книгата за теглене МАЙКАТА НА ВРѢМЕТО Нивата е цѣнна, когато е посѣта. Градината е цѣнна, когато дърветата въ нея иматъ плодъ. Човѣкъ е добѣръ, цѣненъ, когато мисли. Тази вечерь вие сте се събрали да посрещнете заедно новата година. Новата година, която иде, може да бѫде и щастлива, и нещастна. Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която отъ дълго врѣме не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че дѣцата й сѫ изхарчили всичко, което тя имъ оставила, направили сѫ голѣми дългове, и днесъ трѣбва да плащатъ. Числата 9 и 3 въ 1932 г. сѫ дисхармонични. Сумата на тия числа е 12. Тѣ символизиратъ бащата и майката. Ако извадите тѣзи числа отъ четиритѣ цифри на новата 1932 г., ще останатъ цифритѣ 1 и 2, които, написани една до друга, пакъ даватъ 12. Това сѫ смѣтки, значения на числата за умнитѣ, но не и за глупавитѣ хора. Казвамъ: новата година е щастлива за умнитѣ, нещастна — за глупавитѣ хора; тази година е щастлива за здравитѣ, нещастна — за болнитѣ; тази година е щастлива за бѣднитѣ, нещастна — за богатитѣ; тази година е щастлива за младитѣ, нещастна — за старитѣ. Човѣкъ самъ е причина за своето щастие или нещастие. Ако сте въ пустинята и счупите шишето, въ което има малко вода, вие ще бѫдете нещастенъ; ако запазите шишето съ водата, вие ще бѫдете щастливъ. Ако изгубите паритѣ си, вие ще бѫете нещастенъ; ако запазите паритѣ си, вие ще бѫдете щастливъ. Ако не използувате правилно знанието, което имате, вие ще бѫдете нещастенъ; ако използувате правилно знанието, вие ще бѫдете щастливъ. Щастието или нещастието въ живота на човѣка зависи отъ това, доколко той спазва или не спазва законитѣ на разумната природа. Човѣкъ трѣбва да знае, че нѣщата не ставатъ произволно. Въ природата сѫществува голѣма закономѣрность, голѣма точность. Хората губятъ своето щастие по единствената причина, че не спазватъ законитѣ на природата. Достатъчно е да се успи човѣкъ съ една секунда повече отъ опрѣдѣленото врѣме, за да изгуби щастието си. Казвате: колко е една секунда? Наистина, една секунда е малка часть отъ врѣмето, но за това врѣме свѣтлината изминава 300,000 клм. пѫть. Питамъ: за колко години човѣкъ ще измине 300,000 километра пѫть? Слѣдователно, ако човѣкъ изгуби само една секунда въ годината, изискватъ се слѣдъ това години, за да набави изгубеното. Правилното използуване на една секунда отъ врѣмето носи придобивкитѣ на цѣли вѣкове. Единствената сила, която работи съ абсолютна точность, е любовьта. Който е изпълненъ съ Божията Любовь, той става на врѣме и лѣга точно на врѣме. Вънъ отъ любовьта човѣкъ всѣкога закъснява. Колкото малко да е закъснението, то пакъ носи голѣми загуби. Ако свѣтлината закъснѣе съ една тристахилядна часть отъ секундата, тя губи хиляда километра пѫть. Нѣкой казва: защо трѣбва да любимъ? — За да приемете Божието благословение точно на врѣме. Нещастията на хората се дължатъ на това, че нищо въ тѣхния животъ не става на опрѣдѣленото врѣме. Това твърдятъ всички учени, разумни хора, които сѫ минали по този пѫть. Когато човѣкъ става и лѣга точно на врѣме, щастието върви слѣдъ него. Закъснява ли само съ една хилядна часть отъ секундата въ ставането и лѣгането си, нещастието го слѣдва. Точно на врѣме трѣбва да се става и да се лѣга! Животъ безъ любовь нѣма никакъвъ смисълъ. Такъвъ животъ е върволица отъ страдания, отъ падания и ставания. Който иска да се избави отъ страдания, той трѣбва да влѣзе въ трена на любовьта. Мнозина мислятъ, че знанието, което иматъ, е въ състояние да имъ помогне при всички положения въ живота. Не, съврѣменното знание не е въ сила да избави човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания. Нивата може да е наторена, слънцето може да свѣти и да изпраща топлина, влагата може да оросява земята, но ако тази нива не е посѣта, въ нея могатъ само бодили да растатъ. Посѣтото на нивата, това е любовьта. Когато любовьта дойде въ живота, само тя може да използува всички благоприятни условия — торъ, свѣтлина, топлина и влага. Вънъ отъ любовьта човѣкъ е осѫденъ на деформиране, на израждане, както нивата — на обрасване съ плѣвели. Ако човѣкъ не разбере любовьта, той не може да разбере живота; ако не разбере живота, той не може да разбере и врѣмето; ако не разбере врѣмето, Той ще изпадне въ редъ дисхармонични състояния, които ще го направятъ нещастенъ. Този човѣкъ ще живѣе въ дъното на ада, въ вѣчни мѫки и терзания. Може всички велики учители да дохождатъ на земята, да говорятъ на хората, но ако нито една дума отъ тѣхното слово не падне точно на врѣме и не поникне точно на врѣме вь сърцето на човѣка, това слово нѣма никакъвъ смисълъ за него. Какво се ползува умиращиятъ, ако му се говори за любовьта? Любовьта има смисълъ за живитѣ, но не и за мъртвитѣ хора. И любовьта не се нуждае отъ мъртвитѣ. И тъй, пригответе се да посрещнете тази година майка си! Официално новата година може да е влѣзла, но дали за васъ е влѣзла, това е въпросъ. Ако новата година ви донесе щастие, тя е влѣзла; ако не ви донесе щастие, тя не е влѣзла. Човѣкъ не трѣбва да се залъгва. Защо ? — Защото ново е само това, което любовьта носи. Новата година е дошла само за онзи, който може да посрещне майка си точно на врѣме. Посрещне ли майка си на врѣме, отъ този моментъ всичко въ него ще потече: нивитѣ,хамбаритѣ и сърцето му ще даватъ прѣизобилно, и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Казвамъ: не се спирайте върху мисъльта, какъ и кога може да се придобие любовьта. Любовьта може да се придобие всѣкога, когато човѣкъ дава ухо къмъ волята Божия и я изпълнява. Казано е въ Писанието: „Когато азъ викахъ къмъ васъ, вие не чувахте; затова, когато вие викате, и азъ ще мълча“. Законътъ е такъвъ. Когато любовьта вика къмъ васъ, и вие си правите оглушки, и тя ще ви отговори съ сѫщото, когато вие викате къмъ нея. Затова е казано още: „Търсете ме, когато съмъ близо до васъ!" Любовьта не се връща назадъ. Съ други думи казано: изгубенитѣ условия на живота никога не се връщатъ. Стариятъ, който въ младини е прахосалъ всичкитѣ си сили и прѣдава вече Богу Духъ, колкото да плаче и тѫжи, колкото да се разкайва, всичко е напразно. Това не показва, че животътъ му е изгубенъ, но той може да го поправи вече по другъ начинъ. Въ живота на този човѣкъ прѣзъ цѣлата вѣчность все ще остане малка празнина, една пауза, която той по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да запълни. Сега, желая на всички да бѫдете щастливи! За да бѫдете щастливи, вие трѣбва да се примирите съ Бога, съ себе си и съ своя ближенъ. Положителното, което трѣбва да направите: обикнете Бога, обикнете себе си, обикнете и ближния си, както никога досега не сте обичали! Ако посрещнете новата година съ този дълбокъ стремежъ въ душата си, тя ще ви донесе несмѣтни богатства. Придобиете ли това, ще разберете, че имате нова година, ще разберете, въ какво седи истинското щастие. * file:///C:\Users\34AB~1\AppData\Local\Temp\msohtmlclip1\01\clip_image002.gifБесѣда отъ Учителя, държана на 1 януари, 1932 г., 1 ч. в.

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Смѣна на състоянията. „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта.“ Прочете се резюме отъ темитѣ: „Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.“ За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: „Произходъ на песимизъма“. (№ 23). Слѣдъ нея ще пишете върху темата: „Обезсърдчение на младитѣ“. (№24). Какъ мислите, отъ какво се обезсърдчаватъ младитѣ? Стариятъ човѣкъ се обезсърдчава, когато забѣлѣжи, че силитѣ му го напущатъ, изоставятъ. Питамъ: тогава защо и младиятъ човѣкъ, който е въ разцвѣта на силитѣ си, се обезсърдчава? Помислете добрѣ върху този въпросъ и тогава пишете. На фиг. 1 имате крѫга С. Около него се движатъ други два крѫга d и е, но при движението си, тѣхнитѣ окрѫжности се ту огъватъ навѫтрѣ, ту изпѫкватъ навънъ. Какъ може да се обясни огъването и изпѫкването на тия двѣ окрѫжности? Ако въпросътъ се отнася до механическитѣ процеси въ природата, тѣ лесно се обясняватъ; що се отнася до процеситѣ, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, тѣ сѫ сложни, трудно обясними. Обаче, трѣбва да се знае слѣдното нѣщо: както природнитѣ процеси, така и тия, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, иматъ единъ и сѫщъ произходъ. Да допуснемъ, че нѣкое сѫщество, нѣкой човѣкъ, напримѣръ, се намира въ едно Божествено състояние. Това негово състояние е равно, навсѣкѫдѣ гладко и може да се изобрази съ формата на единъ крѫгъ — С. Такъвъ човѣкъ има миръ, спокойствие, идеенъ животъ, стремежъ къмъ Бога. Не се минава много врѣме, и този човѣкъ се отклонява отъ Бога, изгубва своя стремежъ къмъ идеенъ животъ, и състоянието му вече се измѣня. Въ него ставатъ пертурбации, вслѣдствие зародилитѣ се чувства на злоба, умраза, зависть и т. н. Тия пертурбации сѫ причина за огъването и изпѫкването на окрѫноститѣ d и е. Каквото и да се говори на такъвъ човѣкъ, той е все на противоположно мнѣние. До вчера е намиралъ, че свѣтътъ е хармониченъ, че между хората има любовь, а днесъ отказва това. Кои сѫ дълбокитѣ причини, които сѫ заставили този човѣкъ да говори и да мисли вече по такъвъ начинъ? — Това се дължи на пертурбациитѣ, които ставатъ въ неговото сърце. И сега, за да се увѣрите въ истинностьта на това твърдение, вие може да направите единъ малъкъ психологически опитъ. Дайте, напримѣръ, една хубава ябълка на нѣкое дѣте и слѣдъ малко я вземете отъ него. Какво става въ сърцето на това дѣте? — Когато му давате ябълката, то се радва, но щомъ я вземете назадъ, въ сърцето му става една пертурбация, и гледате, това дѣте вече не е разположено. Трѣбва ли да ставатъ такива пертурбации въ сърцето на кого и да е? Ако дѣтето бѣше разумно, щѣше да каже: „Тази ябълка не бѣше моя. Еди-кой си господинъ ми я даде, и азъ се радвамъ затова. Послѣ той си я взе — и затова трѣбва да му благодаря, нѣма защо да се наскърбявамъ.“ Такива състояния се срѣщатъ и у възрастнитѣ хора. Понѣкога на човѣка се отнематъ нѣкои нѣща, за които той може да е съзнавалъ, а може и да не е съзнавалъ, че не сѫ негови, и започва да страда, става недоволенъ, неразположенъ. Разумниятъ животъ седи въ това, именно, винаги да съзнавате, че когато ви се отнеме една ябълка, тя не е била ваша, и да не се смущавате. Ще ви дамъ още единъ примѣръ. Нѣкой младъ поетъ напише едно стихотворение отъ 3 — 4 куплета и се радва, пази го, крие го въ себе си. Обаче, единъ день той го изпраща въ нѣкоя редакция да се напечата, и тамъ потъва нѣйдѣ въ коша на захвърлянитѣ писма и изчезва. Този поетъ е вече неразположенъ, недоволенъ. Защо? — Отнеха му радостьта. Какво може да възпѣе единъ младъ поетъ? (— Любовьта). Той виждалъ ли е Любовьта? Не я е виждалъ, но все таки нѣщо го подтиква да пише. Тъй както гладътъ ни кара да ядемъ, жаждата — да пиемъ, нуждата отъ сънъ — да спимъ, така и нѣщо ни подтиква да пишемъ, да четемъ и да учимъ. Ние не сме абсолютно свободни. Запримѣръ, дойде сънното състояние върху васъ налегне ви сънъ, и вие заспивате. Прѣди да дойде съна, вие казвате: „Никой не може да ме застави да направя това или онова, азъ съмъ свободенъ човѣкъ. Дойде ли обаче, сънътъ, вие не можете да му се противопоставите, лѣгате на леглото си и спите 6 — 7 часа. Сънното състояние у човѣка е резултатъ на неговитѣ чувства, а не на мислитѣ му. Чувствата приспиватъ човѣка. И когато паметьта и мисъльта на хората отслабватъ, чувствата сѫ причина затова. Когато чувствата идватъ отвънъ, тѣ сѫ силенъ стимулъ за човѣшката мисъль, но когато идватъ отвѫтрѣ, тѣ спиратъ мисъльта на човѣка, и той става на каша, всичко въ него се разслабва. Забѣлѣжете, у всички хора, които сѫ слабоумни, чувствата взиматъ надмощие. Тѣ сѫ причина за слабостьта въ ума, за слабата паметь на човѣка. Волята на такива хора се проявява подъ влиянието на чувствата. При това положение чувствата завличатъ волята много далечъ, тамъ, дѣто човѣкъ не е искалъ да отива. Новата психология казва, че чувствата сѫ независими отъ волята. Ще ви задамъ въпроса: на какво се дължи свободата? Или кой човѣкъ може да бѫде свободенъ? — Свободата почива на единъ естественъ законъ. За да разберете, какъвъ е този законъ, ще ви прѣдставя слѣдната аналогия. Ще уподобя човѣка на мѣхуръ, пъленъ съ въздухъ. Ако на този мѣхуръ се закачи едно парче желѣзо съ тежесть 100 клгр., какво ще стане съ този мѣхуръ? Свободенъ ли е сега този мѣхуръ да се движи въ въздуха, като по-рано? — Не, той ще потъне надолу, ще падне. И сега, този мѣхуръ, като съзнателно сѫщество, мисли, разсѫждава, казва: „Азъ съмъ свободенъ, нищо не ме засѣга, нищо не може да ме свали долу.“ Питамъ: защо сега слизашъ надолу? — Не мога, нѣкаква тежесть е закачена на менъ, нѣщо ме тегли надолу. Казвамъ: тежестьта, която тегли човѣка надолу, това сѫ неговитѣ желания. И затова, щомъ човѣкъ се освободи отъ желанията, които го теглятъ надолу, той излиза на повърхностьта, както мѣхура, пъленъ съ въздухъ. Докато умътъ на човѣка работи, той е свободенъ. Дойдатъ ли желанията у човѣка, той става робъ на тия свои желания, не може вече правилно да мисли, изгубва всѣкаква свобода. Човѣкъ може да бѫде свободенъ само при една чиста, права мисъль. Значи, свободната воля се проявява въ най-рѣдката срѣда. Ако затворите единъ свѣтилникъ въ дебела, желѣзна обвивка, ще може ли той да прояви свѣтлината си навънъ? — Не може. Естествениятъ законъ, при който човѣкъ може да добие свободата си, е законътъ на правата, на чистата мисъль. Казвамъ: хората не трѣбва да се спъватъ отъ своитѣ човѣшки чувства. И тѣ съставляватъ една велика сила, чиито качества трѣбва да познавате. Човѣшкитѣ чувства не сѫ постоянни, тѣ не траятъ дълго врѣме. Щомъ попаднете подъ влиянието на нѣкое човѣшко чувство, то може да ви владѣе часъ, два, може да владѣе день, два, три или повече, а нѣкога по нѣколко мѣсеца или една година и слѣдъ това ще ви напусне. Напусне ли ви, вие сте вече свободенъ. Въ това врѣме вашиятъ умъ работи правилно, и вие извличате една опитность отъ чувството, което бѣше ви завладѣло. Слѣдъ това ще попаднете на друго чувство, което непрѣменно ще бѫде по-възвишено отъ първото. Чувствата трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ мислитѣ. Не сѫ ли въ хармония, взиматъ ли надмощие надъ мислитѣ у човѣка, той не може да мисли право. Слѣдъ това мислитѣ въ този човѣкъ ще взематъ надмощие, и той постоянно ще се намира въ неустойчиви състояния. И тъй, трѣбва да знаете, че чувствата всѣкога заробватъ човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ това робство, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си. Чувствата прѣдставляватъ енергия, събрана отъ хиляди години въ природата. У кого ще попаднатъ тия енергии, за това природата не се интересува. Важното е тия енергии да се пласиратъ нѣкѫдѣ и да се използуватъ разумно. Когато нѣкой човѣкъ попадне подъ влиянието на единъ или на другъ родъ отъ тѣзи енергии, природата ги туря на гърба му и казва: „Днесъ ти ще използувашъ тия енергии, докато намѣря другъ, на когото да ги стоваря“. Съ това природата прави редъ опити, отъ които и вие се учите. Има ли нѣщо лошо въ тия опити? Трѣбва ли да се сърдите на природата за това? Колкото и да се сърдите, тя не обръща внимание. Има ли нѣщо лошо, ако майката даде една ябълка на своето дѣте и послѣ я вземе назадъ? „На дѣтето става мѫчно“, казвате вие. Това не значи нищо. Ние сме дѣцата, на които природата дава нѣщо, което обичаме, и послѣ го взима назадъ. Скръбьта у човѣка се дължи на това, че му взиматъ прѣдмета, който обича; радостьта пъкъ се дължи на това, че му даватъ нѣщо, което обича. Запримѣръ, вие имате малко, 5 — 6 годишно братче, което е мѫдро и много интелигентно. Вие му се радвате, обичате го. Единъ день, обаче, природата го взима. Това ви създава голѣми страдания, голѣма скръбь и запитвате: „Защо трѣбваше да ни дадатъ това дѣте, щомъ си замина тъй скоро? — Това дѣте трѣбваше да дойде на земята и скоро слѣдъ това да си замине, за да можете вие, чрѣзъ страданията си за него да се подигнете въ по-високъ свѣтъ. Като мислите за него, вие се качвате на по-високо стѫпало, отивате тамъ, дѣто е то. Казвамъ: който не иска да потъва въ дълбочинитѣ на морето, ще държи желанията си вънъ отъ себе си, безъ да се свързва съ тѣхъ, и така ще ги разглежда. Ако нѣкой завърже на крака ви една торбичка съ 100 клгр. злато и ви пусне въ морето, отъ тежестьта вие ще потънете на дъното. Знаятъ ли хората, че на крака ви има закачена торбичка съ 100 килограма злато, десеть водолази ще се спуснатъ да ви търсятъ изъ морето, да взематъ торбичката съ злато, а васъ да спасятъ. Взематъ ли златото, вие ще бѫдете свободни и като мѣхуръ ще излѣзете на повърхностьта на водата. Тия ваши желания сѫ външни, положителни и се намиратъ вънъ отъ крѫга С. (фиг. 1), а вѫтрѣшнитѣ желания сѫ отрицателни, негативни и се намиратъ въ крѫга С (фиг. 1). Негативнитѣ желания произвеждатъ недоволство въ човѣка, или отъ самия него, или отъ окрѫжаващата срѣда, и затова той не може да работи. За да се освободи отъ недоволството и за да придобие потикъ, сила да работи, той трѣбва да прѣмине въ положителнитѣ желания, дѣто ще може да се развива. При недоволството човѣкъ потъва въ гѫста материя, дѣто и желанията му се усилватъ повече. Само по себе си, обаче, отрицателнитѣ желания се смѣнятъ въ положителни, защото и тѣ излизатъ извънъ Божествения крѫгъ С и се прѣвръщатъ въ положителни. Затова човѣкъ трѣбва да учи търпѣнието. Дойде ли ви нѣкое тежко състояние на гнѣвъ, недоволство или друго нѣщо, въорѫжете се съ търпѣние. Нѣма да минатъ 5 — 10 — 15 — 20 минути, или най-много половинъ часъ, и вашето състояние ще се смѣни. Недоволниятъ човѣкъ съ своето нетърпѣние иска да измѣни вѫтрѣшния редъ въ природата, вслѣдствие на което тя го улавя и го поставя вѫтрѣ въ крѫга, въ по-ограничителни условия. Този крѫгъ тогава става по-широкъ, съ повече отрицателни желания. Опита ли се човѣкъ и втори пѫть да реагира срѣщу разумната природа, тя го туря пакъ въ крѫга С, който става още по голѣмъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се научи да търпи, за да може недоволството, само по себе си, да се смѣни въ доволство. Вие мислите, че ако не се борите, отрицателнитѣ ви състояния ще траятъ цѣлъ животъ. — Не, както положителнитѣ, тъй и отрицателнитѣ състояния у човѣка се смѣнятъ, не траятъ дълго врѣме. Сега, като минавате прѣзъ допирнитѣ точки на идеалния крѫгъ С., по този начинъ вие ще изучите и законитѣ, по които се движи този крѫгъ. Съ такива крѫгове (е. и d.) се обясняватъ и законитѣ на музиката. Тия прѣплетени крѫгове въ музиката обясняватъ издигането и понижаването на тоноветѣ. Значи, съ тия крѫгове човѣкъ едноврѣменно ще изучава, както идейнитѣ чувства, така и понижаването и издигането на тоноветѣ. Казвамъ: отъ младитѣ сега се изисква търпѣние, а не индиферентность. Младиятъ не трѣбва да се смущава, но да е увѣренъ, че всички състояния у човѣка могатъ лесно да се смѣнятъ. Вие можете математически да изчислите, слѣдъ колко врѣме точно едно лошо състояние ще се смѣни въ добро. Колкото по- интенсивно е страданието, недоволството и съмнѣнието у човѣка, толкова по-скоро то ще се смѣни. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има голѣма вѣра. Наскоро, обаче, той изпада въ безвѣрие. Значи, той има вѣрвания, а не вѣра. И затова, колкото повече и по-интенсивни вѣрвания има човѣкъ, толкова по-скоро ще изпадне въ безвѣрие. На всички съврѣменни хора е необходима абсолютна, положителна вѣра, защото минаватъ прѣзъ фазата на постояннитѣ смѣни. У младитѣ хора страданията сѫ по-кратковрѣменни, защото радостьта взима надмощие у тѣхъ. Затова младитѣ хора бързо и лесно се лѣкуватъ. Често у старитѣ хора вѫтрѣшнитѣ крѫгове траятъ по дълго врѣме. Понѣкога тѣ изкуствено създаватъ тия крѫгове, понеже желанията имъ сѫ силни. Ако се случи нѣкой старъ човѣкъ да е свободенъ отъ негативни чувства, той се прѣнася въ своитѣ положителни чувства на миналото и съ тѣхъ живѣе. Положителнитѣ чувства на младитѣ сѫ насочени къмъ бѫдещето. Отъ това не се ползуватъ нито младитѣ, нито старитѣ. Законъ е: положителнитѣ и отрицателнитѣ чувства трѣбва да присѫтствуватъ едноврѣменно въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка прѣдставлява крѫгъ, по окрѫжностьта на който се прѣплитатъ положителни и отрицателни чувства и желания (фиг. 1). Човѣкъ може да изчисли математически, колко врѣме ще трае извѣстно негово желание, като вземе прѣдъ видъ извѣстни данни, а именно: дължината на двата диаметра на повърхностьта на лоба, широчината и височината на челото, дължината на носа и широчината на брадата. Понеже формата на главата у човѣка постоянно се мѣни, съобразно това се мѣнятъ трайностьта и интенсивностьта на желанията. Като казвамъ, че формата на главата се мѣни, подразбирамъ, че това става прѣзъ разнитѣ фази на живота. Който се занимава съ френологията, както съ изучаване черепа на човѣка, ще забѣлѣжи, че тия мѣста отъ черепа, дѣто мисъльта се проявява най-активно, тамъ костьта е най-тънка. Интенсивниятъ животъ на човѣка, обаче, не се проявява всѣкога въ една и сѫща область на черепа. Това показва, че дѣятелностьта на човѣшката мисъль се смѣня прѣзъ разнитѣ фази на човѣшкия животъ. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ е разрушителенъ, главата при ушитѣ му е широка. Такъвъ човѣкъ, като се разгнѣви, не се успокоява лесно. Ако главата на нѣкой човѣкъ е дълга, а при ушитѣ тѣсна, той не се гнѣви много, и гнѣвътъ му скоро минава. Желанията на човѣка сѫ динамически сили, скрити въ неговото подсъзнание, които слѣдъ врѣме се изразяватъ като чувство или като мисъль. Всѣко желание трѣбва да се впрегне на работа. Затова, като ви дойдатъ нѣкои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте! Единъ старъ свещеникъ, около 60-65 годишенъ, ми разправяше слѣдната своя опитность: „Въ първитѣ години на живота си азъ не обичахъ страданията и по всѣкакъвъ начинъ се стараехъ да ги избѣгвамъ. Обаче, каквото и да правихъ, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-послѣ азъ си казахъ: Слушай, приятелю, какво си видѣлъ ти, че бѣгашъ отъ страданията? Отсега нататъкъ ще дойдатъ истинскитѣ страдания! Приготви се да ги приемешъ съ радость и да ги носишъ мѫжки! Отъ този моментъ азъ обикнахъ страданията, но тѣ взеха да се отдалечаватъ отъ мене. Докато ги избѣгвахъ, тѣ ме прѣслѣдваха. Щомъ прѣстанахъ да ги избѣгвамъ, тѣ ме напуснаха“. Питамъ: какво лошо има въ това, да страда човѣкъ? Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя обидна дума? Защо трѣбва да страдате отъ това? Или защо трѣбва да се радвате, когато нѣкой каже, че много ви обича, че е готовъ да даде живота си за васъ? Кое е по-реално въ тия два случая: обиднитѣ думи, които ви казалъ нѣкой, че ви мрази, или пъкъ думитѣ на този, който казва, че ви обича? И въ двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за васъ, че при тия случаи вие провѣрявате слѣдния важенъ законъ за уравновѣсяване енергиитѣ въ природата: когато нѣкой ви мрази, разумната природа ще изпрати другъ, който ви обича; и обратно, когато нѣкой ви обича, разумната природа ще изпрати другъ, който ви мрази. Каже ли ви нѣкой, че ви мрази, кажете си: „Азъ се радвамъ за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.“ Каже ли ви нѣкой, че ви обича, ще знаете, че слѣдъ малко непрѣменно ще дойде този, който ви мрази. Сѫщото нѣщо се отнася и до другитѣ области на живота и науката. Напримѣръ, нѣкой поетъ напише едно хубаво, идейно стихотворение, което всички харесватъ. Второто стихотворение непрѣменно ще бѫде лошо, безъ идея, което само опетнява ума на този поетъ, безъ да му придава нѣщо. Сега, отъ всичко казано дотукъ, у васъ трѣбва да остане единъ основенъ законъ, съ който да противодѣйствувате на отрицателнитѣ желания и чувства, които се зараждатъ у васъ. Не е достатъчно само да имъ противодѣйствувате, но трѣбва да издържате на тѣхъ; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъль трѣбва да расте и да се развива. При това, не трѣбва само мисъльта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а духътъ ви да укрѣпва. Само така ще имате прояви на истински човѣкъ. Мнозина казватъ: ние сме млади още; като остарѣемъ, тогава ще мислимъ за тия работи. Не, ако вие не поумнѣете като млади, и като стари нѣма да поумнѣете. Който е уменъ като младъ, и като старъ ще бѫде уменъ. Тогава човѣкъ се намира на положителната страна въ своя животъ. Ако нѣкой човѣкъ е глупавъ като младъ, и на старини ще бѫде глупавъ. Той се намира на негативната страна въ своя животъ. Често младитѣ обичатъ да отлагатъ нѣщата. Напримѣръ, дойде ви нѣкоя добра мисъль, да направите нѣщо, и вие казвате: „Това нѣщо не мога да направя сега“. Питамъ: на какво основание се надѣвашъ да го направишъ другъ пѫть? — Не зная, така мисля. — Тогава мисли, че сега ще можешъ да го направишъ и се заеми съ тази работа. Когато казвате, че нѣщо е невъзможно, това подразбира, че вие искате да го направите съвършено, и то изведнъжъ, а това, именно, е невъзможно. Напримѣръ, възможно ли е за човѣка да изживѣе наведнъжъ всички свои състояния отъ дѣтинството си до стогодишната си възрасть? — Това нѣщо е невъзможно. Колкото и да си го прѣдставяте допустимо, споредъ сегашнитѣ закони на козмоса, то е невъзможно. Това е въпросъ на врѣмето. Засега на всинца ви прѣдстои да изучавате закона за смѣна на вашитѣ състояния, а единъ день, като станете вѣщи, учени хора, ще можете изведнъжъ да се освобождавате отъ отрицателнитѣ състояния. Сега ще се освобождавате отъ тия състояния чрѣзъ търпѣние. И тъй, за сега ще се научите да свързвате отрицателнитѣ форми съ положителнитѣ. Дойде ли ви нѣкое нещастие, веднага го свържете съ противоположното нему — щастието. Казвамъ: крѫгътъ С. (фиг. 1) прѣдставлява общия животъ на човѣка, а малкитѣ крѫгчета по окрѫжностьта му прѣдставляватъ хармоничнитѣ и нехармоничнитѣ, или положителнитѣ и отрицателнитѣ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава въ живота си. Важна мисъль отъ тази лекция за васъ е мисъльта за търпѣнието. Ще търпите, докато извѣстно отрицателно състояние се смѣни по единъ естественъ начинъ. Прѣзъ това врѣме може да плачете, да скърбите, да ви подлагатъ на унижения — всичко издръжте и си кажете: „3а добро е това. Днесъ азъ страдамъ, скърбя, но другъ нѣкой се радва. Сега азъ съмъ дежуренъ, на постъ съмъ поставенъ, да дигамъ съ рамото си игото на човѣчеството. Утрѣ ще се смѣня, другъ ще поеме тази работа.“ Ако можете съзнателно да си наложите търпѣние, това показва, че сте ученици на новото учение. Търпѣнието е жизнениятъ елексиръ на душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпѣнието е вѫтрѣшно качество на човѣшката душа, което ние наричаме „будна мисъль“, или „будность на съзнанието“. Никой не може да изкара търпеливия човѣкъ отъ неговото положение, защото той се намира на единъ вѫзелъ, дѣто силитѣ сѫ въ равновѣсие. Самъ човѣкъ може да наруши това свое състояние — никой другъ. За да не наруши своето равновѣсие, той постоянно трѣбва да се държи на повърхностьта на водата, да не потъва надолу. Всички съврѣменни хора иматъ тази опитность, да потъватъ въ водата и отново да изплуватъ. Колко пѫти тѣ сѫ потъвали и изплували на повърхностьта на водата! Ако човѣкъ не прѣминава отъ нехармоничнитѣ въ хармоничнитѣ състояния на своята душа, каквото знание и да има, ще го загуби; ако е музикантъ, ще изгуби изкуството си; ако е художникъ, ще изгуби тази дарба. Дойде ли човѣкъ до своитѣ хармонични чувства и желания, той ще бѫде доволенъ отъ всичко, което му се дава. И тогава, мислитѣ и чувствата му ще се развиватъ правилно, и той ще живѣе въ закона на свободата. „Доброта, Истина, Красота — това е Любовьта“! 28 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 28 юни, 1925 г. София.

Част 3 Външните условия на Живота Една отъ най заплетенитѣ и замотани тайни въ природата е животътъ. За происхождението му нищо положително незнаемъ. Онова, което сме научили относително природата му,то е придобито отъ наблюдение явленията на силата му, която различава диаметрално противоположно отъ силитѣ на физическийтъ свѣтъ, по степеньта и качествата на своето естество. Онова, което забѣлѣжваме относително живота е, че той се е явилъ въ системата на природнийтъ свѣтъ, подъ извѣстни условия, които по необходимость клонѭтъ да потвърдѭтъ истината, че природата има опрѣдѣлена една каква и да е цѣль, едно какво и да е стрѣмление. Ний сме принудени да признаемъ очевидната истина, че животътъ е влѣзналъ въ настоящето си положение съ едно опрѣдѣлено побуждение да се развива, расте и стане факторъ и главенъ дѣецъ въ по нататъшното проявление на върховнийтъ Духъ въ вселенната. За да се постигне това върховно стрѣмление въ природата, и да се роди и развие настоящийтъ органически животъ, когото духътъ ни притѣжава, прѣди всичко е трѣбвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една отъ най важнитѣ елементарни първоначални необходимости за сѫществувание. Почвата е съдържала първата приготвителна стѫпка за идванието на жизненната сила въ царството на природата, да завземи новата среда на свойта дѣятелность, да влѣзи въ новитѣ условия на своето битие. За постиганието на тази обективна реалность, сили сѫ били нужни да приготвѭтъ жилището му и да отворѭтъ свободенъ пѫть за неговото влизание т. е. въплотявание, въсприеманието на настоящето си естество облечено въ плъть и кръвь. Природата трѣбвало да впрѣгне свойтѣ физически и химически сили и да ги натовари съ великата работа да ѝ доставѭтъ елементитѣ на почвата, посрѣдствомъ събиранието малкитѣ частици на веществото населяющи пространството: Въ общи маси, названи — небули; въ цѣнтрове, наречени — слънца и въ системи, наименовани — слънчеви и планетни общества. Отъ научнитѣ факти и свѣдения се учимъ, че главнийтъ двигатель въ тази огромна материална работа е билъ закона на теготението. Подъ неговата сила и влияние всичкитѣ отдѣлни частици на материята, сѫ били принудени да изгубѭтъ своето първоначално положение и да се стекѫтъ къмъ общото направление, на материалната солидарность, наречена видимъ свѣтъ или вселенна. Отъ тази първоначална мѫгливость състояща се отъ безбройно и невъобразимо множество атоми, независящи единъ отъ други, буйни и не укротими по естество, движущи се по милиони пѫти въ секунда и то въ различни и всевъзможни направления, е трѣбвало да се създаде нѣщо си. Въображете си, какво хаостическо състояние е прѣдставлявала тогава видимата вселенна! Каква вавилония е прѣодолявала по между частицитѣ на веществото! Каква фантазмигория е сѫществувала въ движението на атомитѣ, които повидимому не сѫ имали никакво опрѣдѣленно направление. Всичко се е показ вало на единъ развалнуванъ океанъ въ пространството вѣчно колебающъ се, безъ никоя опрѣдѣлена цѣль. Отъ това хаостическо състояние е било нуждно и необходимо, да се образува и създаде нѣщо порядъчно и хармонич но отговоряюще на условията изисквани отъ живота. Каква велика задача е прѣдстояла прѣдъ лицето на природата да развие и устрои настоящийтъ свѣтъ на стоящата видима вселенна съ свойта хубость и вѣчна хармония на единство произтекающе отъ вѣчни и неиз мѣняеми закони работяіци съ математическа точность и послѣдователность. Ако въ вселенната сѫществуваше и дѣйствуваше само закона на теготението; именно: частицитѣ да се привличатъ съ еднаква сила, то вселенната не би до стигнала настоящето си положение и не би приела на стоящийтъ си образъ. Имовѣрно е да прѣдположимъ, че частицитѣ на веществото бихѫ се згрупирували въ една обща масса, която не щѣше да е приспособена за нищо. Атомитѣ за винѫги щѣхѫ да си останѫтъ отдѣлни и независящи еденици, безъ да проевѭтъ свойта вѫтрѣшна дѣятелность, която е лѣжала скрита въ естеството имъ. Тѣ щѣхѫ да се прилепѭтъ единъ до други, по единъ механически начинъ, но никога не бихѫ влѣзли въ по тѣсна связь. Това заключение извличаме отъ факта, че теготението по естеството си е повечето механическа сила на движенията, съ помощьта на която частицитѣ и тѣлата сѫ биле турени въ пространството на подоба ющитѣ имъ мѣста. Всичко, което закона на тѣжестьта извършва, е извѣстно налягание върху материята, което науката нарича: теготение или падание на тѣлата въ пространството къмъ цѣнтъра на тѣжестьта. Върху не говата първоначална основа почива неразрушимостьта на материята т. е. на първоначалнитѣ форми на веществото, наречени — атоми, които сами по себе си не сѫ нищо друго освѣнъ изражение на извѣстно количество сила, която е затворена въ естеството имъ. Всичката работа на теготението е, да поддържа единъ остановенъ редъ вече отдавна създаденъ отъ прѣдидущи причини и на чала, освѣнъ това да спазва сѫщеврѣменно единство помежду всичкитѣ отдѣлни дѣйци на материалний свѣтъ, като ги държи въ границитѣ на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготение играе една отъ най важнитѣ роли въ вселенната, при все това извѣ стни факти ни навождатъ къмъ мисъльта да заключимъ, и то справедливо, че ако този законъ на теготението, не би се обословилъ или пъкъ видоизмѣнилъ и подпомогналъ отъ закона на всемирното сродство на елемен титѣ. то навѣрно видимата вселенна днесъ щѣше да има другъ изгледъ не толкова приятенъ. Въ всемирното срод ство се крие една отъ великитѣ тайни на общата дѣя телность на природата, която произтича отъ свободното дѣйствие на атомитѣ които влизатъ въ всевъзможни взаимни съѭзи помежду си, отъ които съѭзи се обра зува постоянна енергия, която се прѣнасе отъ различни срѣди по цѣлата вселенна. Безъ всемирното сродство, свѣта за винѫги би останалъ вѣчно безплоденъ и вѣчно безцѣленъ. Мракъ и тъмнина щѣхѫ да владѣѭтъ на всѣкадѣ; влиянието на топлината и свѣтлината, не щѣхѫ да сѫ понятни на нази, Духътъ на человѣческата душа за винѫги щѣше да остане затворенъ въ вѣчната бездна, въ която нищо друго не би сѫществувало, освѣнъ вѣчно мълчание. Свѣтътъ надъ вратата си щѣше да има надписа: „Изгубенъ миръ.“ Любовьта и злобата, обичьта и не навистьта, истината и лъжата погрѣбени щѣхѫ да бѫ дътъ въ пропаста на пространството. Не щѣше тогава да има нужда, ни о тъ вѣра въ Бога, ни отъ въспитание въ живота, ни отъ наука за развитието, ни отъ фило софия за просвѣщението. Мозъкътъ на беднитѣ отчаени философи, богослови, материалисти идеалисти, щѣше да е въ блаженъ покой. Свѣтътъ щѣше да бѫде избавенъ отъ учението имъ: „животътъ е зло, безъ него е по- добро.“ Но види се явно отъ фактитѣ, че природата не взела тия нѣща въ съображение при устройството на вселенната. Това даже на ума ѝ не идвало, че ще дойде единъ день, когато ний разумнитѣ твари ще бѫ демъ обезпокоявани отъ всевъзможни злини, които ще ни турѭтъ да се гонимъ по лицето на земята и да се биемъ всѣкой съ брата си. Навѣрно, ще каже нѣкой; ако тя бѣ прѣдвидела нашитѣ нещастия, тя би ги взела въ внимание. Но вижда се, че това не влизало въ смѣт ката. ѝ Главната ѝ цѣль и задача била да устрой видимата вселенна тъй както върховнитѣ ѝ закони сѫ го изисква ли, и да даде на всѣкой свѣтъ онѣзи условия посрѣдст вомъ, които да бѫде приготвенъ и приспособенъ за всичкитѣ нужди на развивающий се и растящъ животъ. Дали тя си е въображавала, че когато дойдѫтъ разум нитѣ сѫщества въ дома ѝ, ще подигнѫтъ купъ ра зисквания, прения, гонения, за всевъзможни прѣдмети, въпроси, стежания, и имоти, кому принадлѣжѭтъ по право? Това види се да е билъ второстепененъ въпросъ оставенъ на страна да се разглежда кога му дойде врѣмето. И не е чудно, че днесъ този въпросъ е подигнатъ на раз глеждание. Ако и да не разбираме още достатъчно ези ка на природата за да се ползуваме напълно отъ уро цитѣ, които ни дава всѣкой день, при все това тя е сполучила да ни научи по нѣщо си, за основнитѣ на чала. Животътъ на миналото, не е билъ иждивенъ на празно, душата отъ дълговѣковната си опитность е научила нѣкои отъ първитѣ постановления на върховнийтъ животъ. Мозачнитѣ клѣтки сѫ ни прѣдали първата за повѣдь написана отъ вѣчнийтъ Духъ. Законътъ на съ вѣстьта е прогласилъ вече вѫтрѣ въ всѣкой человѣкъ, че Дългътъ е първата стѫпка за успѣха и щастието на живота въ всѣкоя душа. Тази е първата аксиома, която трѣбва всѣкой разуменъ человѣкъ, вече да проумѣ е, защото врѣмето на исхода ни наближава да се осво бодимъ отъ Фараоновото владичество. Има философи, които гледатъ съ прѣзрение на жи вота. За тѣхъ человѣчеството не е нищо друго освѣнъ материална згань, която днесь сѫществува утрѣ изчезва. Има купъ капиталисти и хитри дипломати, които гле датъ на живота на другитѣ, като на извѣстенъ капи талъ, който може да се усвоѝ чрѣзъ различни благородни и неблагородни срѣдства и да се употрѣби за частни цѣли, прищевки и каприций. Върху тази основа наро дитѣ още се стрѣмѭтъ да подигнѫтъ, своята бѫдѫща слава и щастие. Голо щастие! Измама на человѣческото щеславие. Отъ врѣмето на нашитѣ първи прародители, ний все това блаженство търсимъ въ този свѣтъ, но то нѣма да дойде, ако и да го чакаме за хиляди и милио ни години. Тази подла и нечестива философия нѣма създаде нашето бѫдѫще блаженство нито нашийтъ бѫ дѫщъ животъ; тя нѣма да ни освободи отъ отговорность спрѣмо закона на Дългътъ и правдата. „Голъ излѣзохъ отъ майчината си утроба,“ казва праведний Иовъ, и, „Голъ ще сѫ върнѫ.“ Най трудната работа, казва единъ физиологъ е: да поправимъ единъ разваленъ и растроенъ мозъкъ; най трудната задача, казва единъ въспитатель е да исправишъ единъ покваренъ характеръ; най опасното нѣщо, казва единъ философъ е: злѣ настроеното сърдце. Голѣмата трудность, съ разваленийтъ и растроенъ мозъкъ се намира въ разглобенитѣ му части и цѣнтрове, които се изгубили своето физиологическо равновѣсие. Равновѣсие, което никой неможе да поправи, освѣнъ самата природа. Голѣмата мѫчнотия съ покваренийтъ характеръ лѣжи у самата душа, която психически е различно настроена, Настроение, което проистича отъ връзката и влиянието на негативнитѣ духовни сили. Подобенъ характеръ само добродѣтельта е въ сила да исправи и промѣни. Голѣмата опастность съ злѣнастроеното сърдце, лѣжи въ самата му динамическа сила, която може да избухне като волканъ когато и да е, щомъ се докосне злото до него. Подобно сърдце, никой неможе да укроти освѣнъ любовьта. „Сърдцето е измамливо повече отъ всичко, и твърдѣ растлѣно: кой може да го познае?“ Така е говорилъ Еврейскийтъ пророкъ Иорелима, като е прѣдвиждалъ источника на всичкитѣ общественни злини, които се били слѣдствие и резултатъ отъ разобуздани человѣчески сърдца и отъ разобуздание человѣчески страсти, които нѣмали никакъвъ разуменъ контролъ, но постоянно се мѣнявали, като нѣкой волканъ. За прѣмахванието на злото, истината е необходима да се внушава въ всѣкой умъ, и да се прѣдставя въ всичкитѣ ѝ видове, форми, образи и степени прѣдъ всѣкой человѣкъ, и не само това, но и да се прокарва, посѣва и въплотява въ самийтъ душевенъ животъ, гдѣто да стане сила и двигатель въ духовното просвѣщение. Въздиганието на человѣчеството и человѣческата душа се извършва по единъ много сложенъ начинъ. Това ний незабѣлѣзваме; Но ний чуваме гласа на вѣра та и надѣждата вѫтрѣ въ нашата душа, които ни канѭтъ да влѣземъ въ свѣтлото бѫдѫще; гдѣто хубавитѣ и благи обѣщания ни очакватъ, гдѣто условията се промѣнени и положението е подобрено; гдѣто животътъ е тихъ, добръ и благороденъ; гдѣто радостьта, миръ и блаженство прѣодоляватъ. Обаче умоветѣ ни постоянно се смущаватъ и коле баѭтъ отъ нови впечатления, както умоветѣ на младенци. Ний сме влѣчени постояно отъ всевъзможни течения и промѣнения, които ни тласкатъ, ту къмъ една, ту къмъ друга посока. Нѣма спокойствие. „Борба непрестанна е този нашъ животъ,“ казва поетътъ. Мозъкътъ ни е обеспокояванъ, отъ енергията на природата, която ни принуждава да се стрѣмимъ, къмъ онова което е непостижимо, къмъ онова, което невидимъ да схванемъ и къмъ онова, което незнаемъ да научимъ. Врѣмето носи всичко поредъ, а нуждата прилага всѣко нѣщо на редъ. Ний гледаме, казва Павелъ: „Мрачкаво,“ като „прѣзъ огледало.“ Но това което видимъ е само отражение на миналото; на онова, което е минало прѣди насъ. Значи само миналото бѫдѫще е дѣйствителната истина, която е оставила и въ свѣта и въ насъ отпечатъкъ на свое то присътствие. Колкото за идѫщето бѫдѫще, то е само идеалътъ безъ никоя сѫщность, които има да се осѫществи на своето врѣме въ една или друга форма. Той е величественийтъ планъ на една кѫща, която има да се построи. Има голѣма разнида помежду планътъ и самата кѫща. Планътъ е вида на кѫщата начертанъ на една хубава книга, когато, кѫщата е самата реалность, сѫщностьта, въ която нашийтъ животъ прѣбѫдва. Но съмнѣнието е характеристика на человѣческийтъ умъ, който се колебае помежду вѣрата и невѣрието, като си размишлява: дали се е родилъ за нѣщо си или за нищо? Дали свѣтътъ има нѣкое значение въ себе си за него, или той така си мечтае и въображава? Дали се управлява отъ нѣкого, или отъ никого? Какъ се е създалъ? Кой го е произвелъ и устроилъ? Дали нѣкое велико сѫщество, наречено: Богъ, или нѣкоя велика сила, наречена: Природа? Такова е естеството на душата щото тя неможе да успѣва, и да се разширочава въ свойто духовно развитие, безъ тази вѫтрѣшна умственна свѣтлина. Тя неможе слѣпо да се движи къмъ каква и да е посока. Тя се нуждае отъ идеалъ, който да ѭ въодушевлява къмъ нѣщо си. Къмъ нѣщо си, не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и любовь съ неѭ. Богословътъ и Тейстътъ казватъ: Богъ е създалъ и устроилъ свѣта; Той го управлява, И той е всичко. Безъ Него нищо не сѫществува. Натуралистътъ и Материалистътъ казватъ: материя та, и природата. Тѣ сѫ произвѣли и устроили свѣта, той се намира подъ управлението на тѣхнитѣ закони. Безъ тѣхното присътствие нищо не би сѫществувало. Идиалистътъ и Спиритуалистътъ казватъ: умътъ, и ду хътъ сѫ пропроизвели и устроили свѣта. Всичко, което ви димъ и усѣщами въ вънщийтъ свѣтъ, то сѫ само форми и прѣдставления на силата на умътъ, който дѣйствува и работи. Вселенната е неговъ продуктъ. Безъ умътъ нищо не би сѫществувало. Прѣдъ насъ стои една дилема, на която, който и край да хванемъ, се ще ни убоде; която страна и да вземемъ все ще срѣщнемъ противници. Испречва се прѣдъ насъ материалистътъ съ всичкото си знание за веществото и природата, и почва да ни убѣж дава, че учението на Тейстътъ и Богословъ не почива на никаква здрава основа. Онова, което Теологътъ подържа „да е Богъ, който е създалъ и устроилъ вселенната;“„то не е никъкъвъ Богъ, казва материалистътъ.“ То е материя, която ний виждаме да работи и дѣйствува; тя е единствнената реалность, която можемъ да опитаме, попипаме и провѣримъ въ дѣйствителность, на сѫщото твърди и натуралистътъ. Затова, вънъ отъ тази реалностъ, всичко е въображенеи и, мечти, слѣдствия отъ атомически и малекуларни дви жения въ мозъка: затова тѣ нѣматъ никаква прѣдметна дѣйствителность вънъ отъ него. Работата както ни е прѣдставлява материалиста върви много добрѣ и гладко. Умоветѣ ни сѫ почти убѣдени да приемемъ учението му за чиста истина. Разбира се материята е дѣйствителность, нѣма защо да се съмняваме въ присътствието ѝ. —Но прѣдъ насъ се испречва и много ученийтъ Идеалистъ съ своитѣ обширни познания за дѣйствията на ума; и почва да ни убѣждава и дока зва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и провѣряваме; то не е материята, казва идиалистътъ: Но сѫ само: образи, форми, впечатления и усѣщания произведени отъ силата на ума,. Умътъ е, който дѣйст вува, вънъ отъ нази и вѫтрѣ въ нази. Неговитѣ дѣй ствия и резултати, материалистътъ взема за нѣща реални и независими отъ ума, който назвалъ съ имената: мате рия и природа. Онова обаче, продължава идиалистътъ, което пипа, което усѣща, което сравнява и мисли — е умътъ. Извадена силата на ума отъ общийтъ резултатъ на веществото; то изведнъжъ ще се прѣобърне на първоначалнийтъ си елементарни дѣйствия. Подъ такиваусловия вселенната би изгубила своята материална реал ность веднъжъ за всѣкога. Затова, казва идиалистътъ: вънъ отъ ума никаква реалность нема. Въпросъ се подига въ ума ни: Гдѣ е истината? Дали въ учението на Материалиста или въ учението на Идеалиста. Мислимъ сериозно, ако приемемъ учението на мате риалиста за истина, трѣбва да отхвърлимъ дѣйствите лностьта на ума т. е. да приемемъ, че человѣкъ не е нищо друго освѣнъ единъ купъ отъ атоми. Да постѫпимъ по този начинъ! Значи да влѣземъ въ стълкновение съ естеството на разума си. Т. е. да от хвърлимъ присътствието на мислитѣ въ душата си. Оче видно противоречие и не лѣность. Ако пъкъ приемемъ учението на идеалиста за основно и допуснимъ само дѣйствителностьта на ума, а отхвърлимъ риалностьта на материята: значи да дойдемъ въ стълкновение съ свойтъ организмъ и съ свойтъ мозъкъ, цѣнтъра на всичката ни настояща дѣятелность. И всѣкой знай, че всичко у насъ не е само умъ. Значи, нито едното, нито другото учение съдържа цѣлата истина. Прѣдъ насъ лѣжи дилемата на триѫгълника, въ която всѣкой ѫгълъ си прѣдполага да е цѣлийтъ триѫ гълникъ. И, че безъ неговото присътствие, сѫществува нието на триѫгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполѣтяло: Богослова, Материалиста и Идеалиста. Но ако единъ триѫгълникъ, не може да сѫществува безъ присътствието на единъ отъ ѫглитѣ си; То тъй сѫщо и еднъ ѫгълъ не може да сѫществува безъ при сътствието на една отъ странитѣ си. Но и самата страна не може да сѫществува безъ присътствието на една отъ точкитѣ на правата линия. Излиза отъ този анализисъ, че точкитѣ сѫ основата на всичко. Посрѣдствомъ тѣхъ се образуватъ правитѣ линии и ѫгли. Но подобенъ родъ разсѫждения, не могѫтъ да ни доведѫтъ до никакви положителни заключения; Защото ний не търсимъ абсолютна реалностъ, но относителната. И ако се подигне пакъ распра по между нашйтѣ трима приятели, че всѣкой е точката; въпроса прѣстава да е геометрическата дилема. Той минува въ областьта на метематиката и гдѣто взема вида на еденица, която не може да бѫде ни Богословъ, ни Материалистъ ни Идеалиетъ... Понеже нито се дѣли, нито се умножава, нито се сравнява съ нѣщо друго. Слѣдователно, тамъ гдѣто нѣма сравнение, нѣма и знание, а гдѣто нѣма умножение и дѣление тамъ неможе да сѫществува и разсѫждение. Отъ това става ясно, че нашето знание е релативно, относи телно, а на абсолютно. А релативното знание има за нача ло три спомагателни срѣдства — Именно: умножение, дѣ ление и сравнение. Вънъ отъ тѣхната область нищо положително незнаемъ що сѫществува. А вѫтрѣ въ тѣх ната свера, ний знаемъ много нѣща и можемъ да прѣд полагаме всичко що ни хрумне на ума. Значи пакъ се срѣщаме лице съ лице съ мѫчно заплетената триѫгълна дилема, която на да ли ще се рѣши нѣкога. Тогава нека прѣдадемъ този споренъ въпоросъна третейски сѫдъ прѣдъ огнището на науката, да видимъ и чуемъ, какъ ще се произнесе. Истината, казва тя, трѣбва да се гледа въ лицето, а не въ гърба. Длъжни сме да помнимъ поговорката, че съ единъ камакъ кѫща не става. За въздиганието ѝ три нѣща сѫ главно пот рѣбни: основа, стѣни и покривъ. Ще бѫде неразумно и глупаво да се трудимъ да убѣдимъ когото и да е, че основата или стѣнитѣ или покрива съставляватъ цѣ лата кѫща. Всѣкой отъ само себе си ще види, че тритѣ заедно съставляватъ едно цѣло наречено: — кѫща. От дѣлно взети не се вече кѫща но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката кѫща: що би сторила тази кѫща безъ стѣнитѣ и покривътъ? Или пъкъ, ако стѣнитѣ кажехъ, че тѣ сѫ цѣлата кѫща: що би сторила тази кѫща, безъ основата и покривътъ? Или пакъ, ако покривътъ, кажеше, че той е самата кѫща: що би сторила тази кѫща безъ основата и стенитѣ? Затова, Богослова, а Идиалиста и Материалиста сѫ задлъ жени отъ фактитѣ да завземѫтъ своитѣ мѣста тамъ гдѣто имъ е опрѣдѣлена отъ необходимостьта. Кѫщата е пост роена отъ нѣкого, който не е; нито въ основата, нито въ стѣнитѣ, нито въ покрива; но нѣкѫдѣ и всѣкѫдѣ. Ако се разговарѭтъ за частитѣ на кѫщата иматъ право да разли чаватъ. Но ако смѣсватъ понятието за кѫщата съ идеята за автора ѝ, който ѭ постронлъ, тѣ се заблуждаватъ, понеже незнаѭтъ каква е разликата помежду една пасив на реалность и една дѣйствующа сѫщность. Но ако говорѭтъ за проевленнето на неговата сила въ цѣлата кѫща: тѣ сѫ едно. И могѫтъ да се згрупирватъ въ едно общо название: БогословоИдеалоМатериалисть. Тѣлото е организирано отъ вещество, посрѣдствомъ силата на живота, която го е обусловила и свързала съ душата и умътъ. За това: сила, материя и умъ, не сѫ три нѣща отдѣлни и независящи едно отъ друго, но сѫ свойства, качества и форми на едно и сѫщо битие. На едно сѫщество вѫтрѣ и вънъ отъ тѣхъ. Това сѫ щество, кога дѣйствува, дѣйствува въ три главни форми; проевлява три главни качества; показва три главни свой ства. Материята, се опрѣдѣля отъ постояннитѣ цѣнтрове наречени: атоми или монади силата отъ движението и количеството на цѣнтроветѣ и умътъ отъ згрупирува нието и распрѣдѣлението на атомитѣ и силитѣ въ прѣми отношения, управляющи се отъ постоянни закони рабо тящи съ математическа опрѣдѣленость и послѣдовател ность за постиганието цѣльта въ природата, която об щийтъ духъ гони. Че това е цѣла истина, нѣма защо да се съмняваме. Науката ни е доставила отъ всѣкадѣ цѣлъ складъ отъ факти, които говорѭтъ много по ясно и вразумително отъ колкото кой да е философъ. И тъй: свойствата прѣдставляватъ материята, качествата силата, формитѣ умътъ. Всѣкой атомъ въ вселенната носи на свойто сѫще ствувание: свойствата, качествата и формитѣ отпечатани въ естеството му отъ първата битность. Тази битность е Духътъ на живота. Вѣчната живо творяща енергия, която прѣобладава на всѣкѫдѣ изъ вселенната. — Единственната сѫщность, отъ която про изтичатъ всичкитѣ разумни дѣйствия и стрѣмления. Вър ховнийтъ законъ вѫтрѣ въ душата, който е придуждава да се стрѣми къмъ усъвърщенствувание. Върховната сила на самосъзнанието вѫтрѣ въ нашийтъ духъ която ни постоянно подканя да се подвизаваме въ доброто, да диримъ благородното и възвишено, да любимъ истиното, всичко това ни води къмъ великийтъ върховенъ разумъ, да знаемъ що правимъ, да разбираме и разумѣваме къмъ какво се стрѣмимъ, — това значи да живѣемъ. Но за да се постигне всичко, което е прѣдъ ду шата и въ душата на всѣко разумно сѫщество, изиск вало се прѣди всичко:, врѣме, мѣсто и условия, гдѣто да се посади първото сѣме на живота. За това приро дата е била длъжна да работи и приготовлява всевъз можнитѣ бѫдѫщи условия; за това толкова деликатно чадо на вѣчностьта. Онѣзи славни епохи, които ни очак ватъ въ самата вѣчность на живота, които покрай сърд цето ни не се минували още нито въ ума ни се вли зали. Ако началото е толкова велико: какъвъ ще бѫде зенита на съвършенството, когато въсприемемъ безсмър тието? Какво ще бѫде състоянието ни, когато се обле чемъ въ пълнотата на живота? Кога врѣмето изчезне, а вѣчностьта настане! ? „събуди се, събуди се ти който спишъ. Стани стани ти който си падналъ и простри рѫ цѣтѣ си къмъ надѣждата, която си изгубилъ. Рѫката, която тя крепи, не е отслабнала и любовьта, на живота, къмъ тѣбъ не е изгаснала" Отъ фактитѣ добити, чрѣзъ научнитѣ ислѣдвания, можемъ да допустнемъ, че вещественнийтъ свѣтъ не е ималъ този видъ и образъ, както ни се прѣдставя въ настояще. Частицитѣ, отъ които се състои, сѫ биле рас пръснати въ пространството на такова голѣмо растояние, щото едва ли можемъ да си съставимъ какво годѣ понятие или, даже да си въобразимъ въ ума за границитѣ на този обширенъ океанъ въ бездната състоящъ отъ безкрайно малки частици, наречени атоми, които не сѫ имали никакво опрѣдѣленно движение освѣнъ едно ко лебание и трептение. Силата на притѣганието и отласк ванието сѫ дѣйствували съ еднакъвъ моментъ. Слѣдва, материята т. е. атомитѣ сѫ биле въ равновесие. Не мис лимо е, да е имала какво годѣ физическо търкание или дѣйствие. Онова начало, за което Мойсей спомѣнува въ пър вата глава на битие: за небето и земята, не е друго начало, освѣнъ началото, когото всемирнийтъ законъ на сродството т. е, на („любовьта“) проевилъ своята дѣятелноеть, както помежду монадитѣ, тъй сѫщо и помежду естеството на силитѣ. Да си прѣдетавимъ индувидумитѣ на веществото, които се били въ покой, сѣдящи независими и хлъдно кръвни единъ къмъ другъ, като да съ нѣмали никоя обща връзка помежду си. Съ влизанието и пробуждани ето на тази вѫтрѣшна сила, нѣщо особно се проевява: цѣлъ редъ отъ революции и еволюции се извършватъ въ вещественний свѣтъ. Особна страсть се пробужда въ естеството на тия малки сѫщества наречени: атоми или монади. Ставатъ безпокойни, като че ли се на електрис ватъ и на магнитизирватъ отъ особна сила, нѣкоя скрита дѣятелность. Атомитѣ почватъ все повече и повече да ставатъ безпокойни, немирни и прѣдприемчиви и готови за какъвто да е случай стига само да имъ се даде първъ потикъ. Въ средата на това безбройно множество, два първоначални атома Х|У, да допустнемъ, че сѫ кисло родъ и водородъ които се спущатъ единъ противъ другъ съ такава сила и се сграбчватъ и хващатъ, като че ли поч ватъ нѣкоя частна расправия за нѣща стари, както чело вѣцитѣ на тази земя често праввътъ. Чудимъ се, защо е тази свада? т. е. това явление. Търсимъ нѣкоя причина, но не виждаме никоя. Не можемъ по никой начинъ да отгадаемъ това вѫтрѣшно произшествие. Най послѣ ид ваме до заключението, че всичко тово незначи нищо. Така въобще покриваме своето честолюбиво невѣжество. — Нѣма нищо. — Праздна работа — но чудното е че онова, което мислимъ за празно, то за чудо е пълно. Кой нѣ кога си е въобразявалъ, че въ една капка вода могѫтъ да живѣѭтъ хиляди и милиони животинки. Мислимъ обаче случката за маловажна, но работата става сериозна, Съсединитѣ атоми, които до сега се гледахѫ спокойни и безопасни сѫщества, — ставатъ опасни. Въ единъ мигъ хиляди и милиярди милиони сподвижници, комбетанти се вече намиратъ на мѣстото хванати единъ съ други да се навалятъ къмъ двамата първи, къмъ срѣдоточието на схватката т. е. къмъ първийтъ цѣнтъръ на тѣжестьта. Тукъ вече ний имаме праволинейно движение, отъ което сѫ се образували отъ послѣ всички други форми на движението. Почва се тогава: тикание, блъскание, тласкание, дърпание, — цѣла вавилония казваме ний. Чува се шумъ, врѣва, крясъкъ на около. Бунтъ, казваме си навѣрно. — Що за смущение. Вѣстьта се испроважда навсякѫдѣ изъ вселенната съ неописуема бързина. Силитѣ влизѫтъ въ стълкновение. Война има горѣ въ небето. — Страшна работа. Слушътъ се дрънкания на саби и щикове, чу ватъ се гърмежи на пушки и топове. — Цѣли огненни едра почватъ да се изхвърлѭтъ въ пространството, въ различни направления. Пространството пламва отъ под небеснийтъ огънь. Вселенната гори викаме ний, опастность голѣма. Свѣтътъ се свършва разорението е близо въ ужасъ сме ний. Но веществото се не губи, силата не прѣстава, умътъ работи Господъ. създава. Минуватъ се хиляди милиони и милиони години, и пространството изново се населява, но не вече съ пър витѣ дребни материални частици, но съ магливости, слън ца и планети. Съ обширни гигански небули; изворъ на безбройни свѣтове, Съ величественни слънца источници на първо началната свѣтлина. Съ планети, земи хубави, покрити съ зеленина. Жи лища на твари велики, надарени съ умъ разумъ и душа. Идѫтъ всички тия множенства съ синоветѣ Божии, съз дадени въ началото на самото небе, Да принесѫтъ пок лонъ, за почести и блага приети отъ вѣчнийтъ всеми ренъ законъ. Дѣйствително, прѣдъ ума ни се испрѣчва една ве личественна картина за мировий свѣтъ: обширна по раз мѣръ, великолѣпна по естество, чудна по устройство. Рѫката, която е работила надъ нея, силата, що е дѣй ствувала въ създаванието ѝ, умътъ който е теглилъ пост ройката ѝ, оставатъ тайна. Афторътъ на великийтъ мировий свѣтъ, е скритъ въ вѣчностьта. На кѫдѣто и да го търсимъ, на която страна и да гледами за стѫпкитѣ му, не можемъ да на мѣримъ никаква слѣда, която да ни даде каква, годѣ за гатна: да ли е тукъ или тамъ? Да ли е напрѣдъ зами налъ или назадъ останалъ? Дали е надолу слѣзалъ или на горѣ възлѣзалъ. На всѣкадѣ забѣлѣзваме да е при сътствувалъ и създания на своята творческа сила оста вилъ въ всѣко направление: направо, на лѣво, на горѣ, на долу. Но пѫтя на своето свято жилище, мѣстото на своето прѣбивание завсегда скрилъ отъ погледитѣ на всички смъртни. Осѣщаме, като да присътствува моментално всѣкѫ дѣ и въ едно и сѫщо врѣме да дѣйствува вѫтрѣ и вънъ отъ нѣщата, но не можемъ да кажем, че е въ това мѣсто или въ онова. И какво по дълбоко значение мо жемъ да му дадемъ? Отъ значението: „Богъ е Духъ.“ Прѣдъ очитѣ на ума ни, вселенната стои въ обра за на едно чудесно зрелище. Въ изгледа на единъ вели колѣпенъ „домъ“ на когото сводоветѣ и стѫлбоветѣ се виждатъ да се повдигатъ отъ подъ нозѣтѣ ни и да оодкрѣпѭтъ цѣлото здание въ пространството. Оба основитѣ на този домъ не се виждатъ да се крѣпѭтъ нѣкѫдѣ. Свѣтътъ мѣза на израйлската подвижна скиния, която се носи изъ вселенната отъ силитѣ на Ехова при дружена отъ безбройното небесно войнство на Елохима, което се враща отъ побѣдитѣ си къмъ прѣдѣлитѣ на вѣчното царство на мира. Царството на Господа Бога Саваота.

От книгата "Науката и възпитанието" Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Въ природата има едно общо стрѣмление, единъ общъ планъ и една обща цѣль. По тия три характера природата се проявлява, като единство на едно цѣло — Едно цѣло, на което всичкитѣ части се намиратъ въ взаимни отношения свързани и съединени по единъ най близко сродственъ начинъ. За нашето наблюдение, остава най висшата работа да прослѣди тази интимна связь, това тѣсно сродство, тъй дълбоко и широко прѣобладающе помежду всичкитѣ части на природата. А за разума ни прѣдлѣжи великата задача, въ която да разбере, да проумѣе и схване значението на законитѣ и силитѣ образуюищ тази пълна хармония на единство въ системата ѝ. Освѣнъ това да ни запознае, научи и освѣтли съ положителни фактове за абсолютното имъ отношение спрѣмо насъ разумнитѣ сѫщества, а при това и нашата длъжность и абсолютно задължение наложено намъ и на всички други твари отъ самата необходимость на естеството на тия закони на върховната природа, която е неизмѣняема въ сѫщностьта на своитѣ дѣйствия. Тия закони и сили, съ условията • които съдържатъ у своето естество, сѫ тъй да се каже: „краеѫгълнийтъ и основенъ камакъ, „върху който е положенъ животътъ.“ Тукъ въ недрата на тия условия, душата придобива онази тайнственна способноеть, съ помоща на която почва да съзижда своето жилище, „организма,“ посрѣдствомъ който почва да проявлява своитѣ скрити сили и способности въ развивание и усъвършенствувание на естеството си, което има необходима нужда да се подготвя за по-висока дѣятелность, за по-свѣта длъжность на своето бѫдѫще призвание. Тукъ върху тази здрава основа ума безопасно може да полага своето положително знание за истината, която е единственната сѫщественна храна за подържанието на неговото сѫществувание. Върху тази сѫща основа, разума придобива силата да подига стенитѣ на великийтъ „храмъ на въспитанието.“ Този въспитателенъ „домъ“ сѫ съзижда отъ духа на истината, който вече дѣйствува въ душата на человѣчеството за благото на чадата му. Подъ неговътъ покривъ, ний трѣбва всички да се въспитаме, въ три главни и основни начала: Въ пѫтя на самата дѣйствителна истина, въ пѫтя на самата дѣйствителна добродѣтель и въ пѫтя на самата дѣйствителна любовь. Отъ подъ неговътъ покривъ, ний всички трѣбва да излеземъ благородни съграждане на бѫдѫщето царство. Това царство не е далечь, но е близо; то е вече въ свѣта, работи силно, пѫтьтъ му се, гради, и рано или късно то ще бѫде помежду насъ. Славата на всички други царства ще падне прѣдъ неговътъ кракъ. Това царство е: царство на истинския духъ, — царството на правдата. Въ това царство человѣкъ ще се подигне по горѣ отъ грубия духъ на природнийтъ свѣтъ; и ще съзнае, че той не е роденъ да бѫде робъ, но свободенъ; не да вѣрва слѣпо, но разумно; не да се управлява отъ невѣжеството на страститѣ, но отъ духътъ на знанието, който ще му донесе мирътъ и благоденствието. Тази велика мисъль, е вече дѫлбоко проникнала человѣческата душа. И ний съ бържи крачки се движимъ, съ необорима сила, да вдезнемъ въ този „новъ животъ,“ въ тази пълна свобода: гдѣто любовьта ще ни бѫде общъ законъ. Но нека да не даваме поводъ да се мисли, че само мечтитѣ сѫ достатъчни. Не! При това, трѣбва да сме и дѣйци. Да дѣйци! Това е необходимо условие за всѣкиго. Понеже, да се постигне, какво годѣ промѣнение и прѣобразование у нашийтъ собственъ животъ, като человѣци: Изискватъ се условия, изискватъ се старания, изискватъ се стрѣмления. Стрѣмления съ опрѣдѣлено направление основани на истински научни начала. Обаче да се създадѫтъ условията, да се прѣдизвикватъ старанията и да се побудѭтъ стрѣмленията: необходима е сила и енергия, която да е проникната и въодушевена съ самата велика цѣль на живота. А тази благородна цѣль включава по естество: духовното просвѣщение и подобрение на членоветѣ въ обществото. Сега за постиганието на това подобрение и просвѣщение, необходима е: първомъ добра почва, благородни срѣдства и разумни начала. Подъ тия условия, ще бѫдемъ въ състояние да положимъ истинска основа на въспитанието, а слѣдователно и бѫдѫщето си въздигание, като народъ и общество отъ общата челядъ на человѣчеството. Нека се не мамимъ да мислимъ и си въображаваме, че има другъ изходенъ пѫть отъ дилемата на настоящийтъ си животъ, отъ настоящето си положение. Не! Деньтъ се познава отъ утриньта, казва народната поговорка. Колко сѫ истини тия думи! Щомъ знаемъ законитѣ, които управляватъ извѣстни събития, ний можемъ съ математическа точность да прѣдскажемъ послѣдствията на резултата. Благодарение, науката чрѣзъ своя постояненъ трудъ, е хвърлила свѣтлина върху този прѣдметъ, като ни е избавила отъ невѣрието и колебанието на ума ни, да мислимъ, че явленията и събитията въ природата могѫтъ да зематъ, каквото и да е направление, какъвто и да е пѫть. Обаче то е знайно, че тѣ сѫ управляватъ отъ опрѣдѣлени и постояни закони. А тия нравственни закони произвождатъ онова въ общественния животъ, което ний сѣемъ; ако добро сѣме, добъръ плодъ; ако зло сѣме, зълъ плодъ. Земята, която ражда житото, ражда тъй сѫщо и бодилитѣ и репеитѣ. Слънцето, топлината и влагата, които служѫтъ на едното, служѫтъ тъй сѫщо и на другото. Въ всѣкой случай, ний ще приемемъ, равносилното на онова, което сме дали или посѣли. Може да се подигнатъ възражения противъ горѣ казаното, но за това, кой е кривъ? Нима, ако истината стои прѣдъ насъ, трѣбва ли да затворимъ очитѣ си противъ фактитѣ? Кой е виновника кога се исказва една истина? Събитията въ свѣта не се управляватъ отъ нашата воля, нито пъкъ цѣлий животъ се урежда и устройва спорѣдъ нашитѣ дѣтински въображения. Въ природата има закони, и то велики, които ни каратъ съ глава и крака на напрѣдъ, безъ да се спиратъ да ни питатъ да ли тѣхнитѣ дѣйствия сѫ съгласни съ нашитѣ мисли или не. Нима за нашето идвание на тази земна повърхность, нѣкой ни е питалъ да ли е спорѣдъ угодата ни? Кой испроводи онази първоначална клѣтка, която стана виновникътъ за нашето сѫществание? То е много лѣсна работа да расправяме, какъ тази клѣтка минувала отъ едно състояние въ друго и по този начинъ образувала всичкитѣ видове и родове животни. Но що ѝ влизаше ней въ ракавътъ да прави тия еволюции? И защо? Ако тя можеше да говори, щѣше да ни каже, че не е виновата за онова което е направила, понеже и е било абсолютна длъжность да дѣйствува по този начинъ, и че не е сторила това отъ себелюбие, но отъ любовь понеже е прѣдала своя собственъ животъ на другитѣ и тѣ да участвуватъ въ всичко, което ней било дадено отъ самия духъ на живота. „Ако вий страдате; то и азъ страдамъ,“ казва тя. „Понеже, и азъ живѣѭ въ васъ,“ „Вашата участь е, тъй сѫщо моя участъ.“ Но ний не желаемъ да страдаме, казваме. „Тъй сѫщо и азъ не желаѭ“ казва тя. Тогава що? питаме ний! „незнае,“ казва тя. — Трѣбва да се избѣгва злото въ живота. Каквото и да мислимъ за своето сѫществувание, каквото и да си прѣдполагаме за своето „битие,“ да ли е зависяще само отъ материята, или пакъ отъ ума и душата? Практически резултатътъ на нащитѣ размишления води къмъ едно и сѫщо мѣсто. Фактътъ е, че ний се раждаме и умираме безъ да щемъ, като при това и понасяме своитѣ страдания, безъ да има нѣкой да ни помогне. Сега въпросътъ съ насъ, не е, да ли да се раждаме! или да се не раждаме? Да ли да умираме! или да не умираме? Този въпросъ е вънъ отъ нашата областъ. Прѣдмета, както стои прѣдъ насъ е, какъ да се подобрѭтъ условията на нашия духовенъ животъ, който, нито се ражда, нито умира, но расте и се развива отъ „сила въ сила.“ Но нека се повърнемъ пакъ на прѣдмета си. Добрата почва ще ни се даде отъ природата, щомъ почнемъ да работимъ съгласно съ нейнитѣ прѣдписания; Истинитѣ и благородни срѣдства, ще ни се укажѫтъ отъ науката, щомъ потърсимъ нейнитѣ съвѣти; Началата ще ни сѫ вдъхнѫтъ отъ въспитанието, щомъ потърсимъ помощьта му. Истината, кога се разбере отъ ума и усвои отъ волята, става единъ отъ най сѫщественнитѣ елементи за съживлението. въздиганието и напрѣдъка, на кое и да е общество, на кой и да е народъ. Тя придобива, онова свойство вѫтрѣ у душата, което ний наричаме любовь. Това велико качество, пробужда у нашийтъ животъ, всѣка способность въ обща дѣятелность. Ний отправяме тогава стѫпкитѣ си, къмъ онова велико стрѣмление въ живота, което науката нарича образувание, или цивилизация. Тази истина, която е почнала да озарява народитѣ: тя ще ни отправи въ пѫтя на истинското образование. Въ този пѫть, ний ще бѫдемъ въ сила да избавимъ живота си отъ корабокрушение и съвършенно разорение. Дълго врѣме сме се скитали изъ пустинята, както Израилскийтъ народъ; врѣмето е настанало вече когато трѣбва да се заловимъ сериозно за прѣдлѣжащата работа, която ни сѫ пада като человѣци и членове отъ общата челядь на человѣчеството. Нечестието и порока, дѫлбоко сѫ спуснали корень въ наший животъ; загнѣздили сѫ се като у дома си. Обаче, ний като хора свѣстни и разумни, трѣбва да потърсимъ исходенъ пѫтъ. Необходимо е да се постараемъ да употрѣбимъ добри лѣкарства, за да можемъ поне за въ бѫдѫще да се избавимъ отъ тази болѣсть, отъ тази мания на человѣческото извратено себелюбие, другояче, нашата участь, ще бѫде подобна на участьта на единъ ,,организмъ“ хванатъ отъ проказа, на когото крайтъ е, гниение и разлагание. Науката съ откритията си, иде да потвърди една истина, която е била занемарена въ нашийтъ умъ и не се е вземала въ съображение. Това показание е слѣдующето: Само онзи организмъ ще приживѣе всичкитѣ кризи на живота, които се приспособлява на изискуемигѣ условия на управляющитѣ го закони и сили. Този е единъ важенъ фактъ, които трѣбва да се има прѣдъ видъ въ нашето поведение. Това сѫ е потвърдило ясно отъ отдавна направенитѣ вече ислѣдвания на учения естествоиспитателъ Чарлсъ Дарвина (Charls Darwen) Този фактъ се подвожда, подъ тъй нареченийтъ Законъ: “ Еволюцията на органическитѣ тѣла:, (Sorvival ot the fitest) прѣживявание на най добритѣ. Спорѣдъ условията на този жизненоорганически законъ, само онѣзи животни се спазватъ и благославятъ, на които естеството върви въ прѣмо съгласие съ законитѣ на послѣдователнитѣ стадии на развитието. А тъй, като человѣка се намира на върха на тази ляствица на това развитие; то отъ него се изисква повече отъ колкото кое и да е друго сѫщество. Законътъ е: комуто много е дадено, много ще се и изисква: комуто малко, — малко ще сѫ изисква. Отъ жабата неможе па се изисква това, което се изисква отъ человѣка. Това проистича отъ простата причина, че человѣкъ е нравственно сѫщество, съвпрѣгнато отъ висшата природа съ задължения, които проилизатъ отъ естеството на неговий духъ. Въ человѣка сѫществуватъ вече „двѣ Еволюции, „ за които ще говоримъ по послѣ. Единъ отъ научнитѣ факти, който е хвърлилъ свѣтлина върху естеството на нѣщата, е този: че въ природата сѫществуватъ сложни и деликатни „монадически организми,“ въ естеството на които се проевляватъ и криѭтъ тайнственни способности надарени съ разсъдѫкъ. Това мислѭ не изисква никакво доказателство; защото е почти очевидна истина, която всѣкой може самъ да провѣри. Този фактъ потвърдява онази вѫтрѣшна самостоятелна дѣятелность, която е била прѣнебрегвана и малоуважавана отъ мнозина. Тази истина подвърждава това, че природата гони една обща велика цѣль въ своитѣ дѣйствия. Важно е за насъ да се не мамимъ въ своитѣ повърхностни внушения и впечатления да заключаваме прѣждеврѣмено, че природата е мъртва, безчувствнена и неразумна. Такова едно заключение открива голотата на нашитѣ дѣтински познания, както на първобитния человѣкъ въ Едемския рай. Нѣка не го считами за унизително, да исповѣдваме истината тъй както си ѐ. Най послѣ въ какво се състои чоловѣческото достойнство, ако не въ исповѣданието на тази върховна добродѣтель? Само въ нейното присътствие, ний е можемъ да намѣримъ сѫщинска храна, дѣйствителна радость и вѣренъ ръководитель къмъ всичко що е истинно. Природата е жива и пълна съ животъ на всѣкѫдѣ гдѣто условията на върховнитѣ ѝ закони го допускатъ; И съ разумни сили, които ний едвамъ сега почваме да съпикасваме. Ако тая дѣйствителность да не сѫществуваше, то ний никога не бихме имали възможностьть да разменимъ, своитѣ мисли единъ съ другиго. Не е ли чудно, че посрѣдствомъ движението на нашийтъ езикъ, ний се споразумяваме единъ съ другъ? И не е ли още по чудно че посрѣдствомъ различно бѣлѣзание на извѣсни знаци, турени подъ извѣстенъ редъ, ний можемъ да разберемъ мисъльта на тѣхнийтъ афторъ, който отдавна може да е заминалъ отъ този свѣть? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процесъ въ наший мозъкъ, и се прѣдава сѫщинската смисъль на извѣстната идея, която така непосрѣдственно минава отъ едно пасивно състояние отъ външния свѣтъ въ вѫтрѣшностьта на нашия умъ и ни убѣждава за дѣйствителностьта и присътсвието на другъ единъ умъ, който е мислиль и осѣщалъ както нашийтъ умъ? Ето единъ важенъ въпросъ, който още не е рѣшенъ отъ ученитѣ. Дѣйствията на физическитѣ сили, — като: топлина, свѣтлина, електричество и магнетизмъ се прѣнасѭтъ отъ едно мѣсто на друго посрѣдствомъ вълнението на светлообразния Етиръ. Така казватъ ученитѣ физици. Но по кой начинъ се принасѭтъ нашитѣ мисли отъ единъ умъ въ другий, ако не чрѣзъ нѣкоя разумна сила която неможе да бѫде друга, освѣнъ самия духъ на природата, които по такъвъ единъ вѫтрешенъ законъ свързва всички разумни същества въ тѣсно единство? Само чрѣзъ допущанието на такава умственва срѣда, ний можемъ да изяснимъ явленията на умствеиния разуменъ свѣтъ. Има философи и купъ учени мѫже отъ първа и втора рѫка, които мислятъ противното. Но що отъ това? Нима сѫщностьта на битието и положението на природата, да ли е умна или не, зависи отъ нашитѣ прѣдположения и мисли? Ний най малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска; обаче всѣкога е прѣдпочитигелно за единъ разуменъ человѣкъ да поддържа истината. Стойностьта на каквото и да е учение зависи отъ реалностьта на фактитѣ, които притежава въ себе си. Такива дѣйствителни истини носятъ онази небесна свѣтлина, която има силата да освѣти и просвѣти всѣкой умъ, който е готовъ да ѭ приема. Разногласието, което повидимому сѫществува въ учений свѣтъ е слѣдствие отъ устройството на мозъчнитѣ клетки и отъ развитието и качеството на умственнитѣ цѣнтрове. Тази е причината защо хората различно разглеждатъ и оцѣняватъ единъ и сѫщъ прѣдметъ. Кой къквото се е научилъ, това и обича, казватъ въобще проститѣ и неучени хорица. А това означава, въ къквото направление умътъ се е развилъ повече, въ тази посока дѣйствува и работи съ по-голѣмо усърдие. Или: съ други думи, въ какъвто прѣдметъ душата се е привързала повече, нему и слугува съ поголѣмо усърдие и любовь. Законътъ е сѫщъ. Земи го въ каквато и да е смисъль, резултатътъ излиза единъ и сѫщъ на дѣло. Върху този прѣдметъ ще говоримъ по на пространо, когато дойдемъ да разглеждаме вѫтрѣшния характеръ на въспитанието. Още единъ загадъченъ въпросъ има да подигнемъ, който на често ни се прѣдставя. Този въпросъ е смъртьта. Какво нѣщо е тоя? Питатъ ни. Дѣйствията ѝ знаемъ, но причинйтѣ ѝ сѫ скрити. Какъ да си ѭ прѣдставимъ тогава? Единъ, който днесъ е билъ помежду живущитѣ, утрѣ изчезва безвъзвратно отъ свѣта. Казватъ, той замина отъ този свѣтъ: Но кѫдѣ е отишелъ? Кѫдѣ е исчезналъ, че не се връща? Тѣлото стои, но то е студено мъртво, живостьта му е изгаснала, животътъ го е оставилъ. Различно се мисли върху този въпросъ. Но той все остава задаче. Науката ни убѣждава въ фактътъ, че не сѫществува абсолютна смърть. Смъртьта „казва тя е нѣщо релативно и необходимо за такъвъ свѣтъ, съ такова устройство, като нашиятъ. „Тамъ,“ казва тя, гдѣто има смърть има и животъ. (Съ това трѣбва да подразумѣваме, че смъртьта сѫществува само за органическийтъ животъ. Взема се по нѣкой пѫть и въ прѣносна смисъль,) Въ непрестанната смърть е, и проявлението на непрѣстаннийтъ животъ. До като человѣкъ умира, то е и знакъ, че той живѣе. Но щомъ прѣстане да живѣе ще прѣстани и да умира. Това е физиологическата истина. Погледнете въ человѣческото тѣло, и вий ще видите два процеса да се извръшватъ вѫтрѣ въ неговътъ организмъ въ едно и сѫщо врѣме; Животъ и смъртъ работѭтъ рамо до рамо въ единъ и сѫщъ моментъ. Отъ една страна силитѣ на смъртьта дѣйствуватъ да турѭтъ край на всѣка органическа дѣятелность, а отъ друга силитѣ на живота постоянно подновяватъ тази дѣятелность. Отъ една страна агентитѣ на смъртьта постоянно подкопаватъ основитѣ на животнитѣ клѣтки, а отъ друга агентитѣ на живота постоянно поправятъ и подкрѣпяватъ тѣзи основи. Отъ една страни смъртьта постоянно поразява и разрушава живитѣ клѣтки въ тѣлото, а отъ друга живота постоянно произвожда, ражда нови да завзематъ местата вече испразнени. Отъ това слѣдва, че смъртьта е противоположенъ процесъ на живота нѣщо частно,а не общо. Този процесъ произлиза отъ условията на природата, че животъ, живота поглаща. Вдѣйствителность нищо не се губи нищо не чезне. Изчезва само вида и формата Види се природата гони нѣкаква тайна цѣль, която още не е пълно опрѣдѣлена въ ума ни. Ний можемъ да кажемъ, че человѣчеството не умира, но само, че oбщийтъ животъ минува отъ родъ въ родъ, като прѣтърпява постоянно промѣнения у вѫтрѣшното си естество, което расте въ духовно нравственна сила. Значи живота се причистя отъ лошитѣ влияния вмъкнати въ него по единъ или другъ начинъ, отъ дѣйци или души, които криво разбрали цѣльта на този животъ, който имъ е билъ даденъ, Тази мисъль се подкрѣпе отъ научно психологическитѣ показания на положителната наука. Този двоякъ процесъ извършва едно благодѣяние за человѣчеството, понеже другояче не би сѫществувалъ органическийтъ животъ. И да прѣдположимъ, че би сѫществувалъ въ подобна форма, като на стоящата, то никога не би направилъ нито крачка къмъ какво годѣ усъвършенствувание. Това мнѣние се подържа отъ естественнитѣ науки. Нѣкои отъ нишитѣ животни се размножаватъ съ такава чудна скорость, щото едвамъ ли можемъ да си прѣдставимъ, какво ли би станало на земята слѣдъ единъ вѣкъ, ако смъртьта се прѣмахнѣше. Навѣрно, свѣтътъ би се вмирисалъ само отъ изверженията на тази зганъ. И намѣсто да умираме полека, щѣхме да умремъ изведнѫждъ. Трѣбва да знаемъ, че висшата природа отдавна си направила смѣткитѣ, като прѣдвидѣла всичкитѣ случаи. И ако въ настояще врѣме тя постѫпва грубо и не человѣколюбиво спорѣдъ нашето гледание и сѫдение; то за тези си постѫпки, има дълбоки причини, които ѭ заставляватъ да дѣйствува по този начинъ, понеже е най добрийтъ отъ всички други, които ний можемъ да си представимъ. Цѣльта на духътъ въ природата, не е да увеличава и умножава органическийтъ животъ въ количество; но да го развива и усъвършенствува въ качество и степень. Стрѣмлението му е, да въздига достойнството на неговото вѫтрѣшно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която спорѣдъ, закона на Биосъ (живота) може да се прѣнася въ която и да е часть на вселенната и да взема онова мѣсто и положение, което подхожда на естеството ѝ. Вѣчнийтъ животъ, самъ по необходимостьта на своето естество, изисква и вѣчни условия, които не сѫществуватъ никѫдѣ другѫдѣ освѣнъ въ безпрѣдѣлностьта на вѣчната вселенна. Тази е причината; защо живота въ никой материаленъ свѣтъ неможе да бѫде вѣченъ; защото самиятъ свѣтъ, не сѫдържа тия условия, понеже е изложенъ на изменения, а тия изменения, отъ самото естество на тия закони на природата произвождатъ разрушителни дѣйствия. Това страно явление, „смъртьта“ е, слѣдствие отъ физическитѣ промѣнения на елементитѣ въ материята. „Кислорода е първата отрова, която поглащаме,“ казватъ ученитѣ физикохимисти. „Отрова,“ въ тази смисъль, че произвожда горение и окислявание въ нашийтъ организмъ, съвпрегнато съ химически дѣйствия и промѣнения. А отъ опитъ знаемъ, че всѣко тѣло, което гори, губи часть отъ своято енергия, т. е. въ простъ езикъ казано изгаря.“ И тъй право е казалъ единъ ученъ: ,,человѣкъ е горяща свѣщь.“ Всичката разлика се състой въ това, че нѣкой изгарятъ поскоро, а нѣкой по полека. Въпросътъ е, свѣтили нашата свѣщь въ този тъменъ свѣтъ. Обаче ще дойде едно врѣме, казва философътъ Спенсеръ, когато вѫтрѣшнитѣ условия на органическийтъ животъ да дойдѫтъ въ прѣмо съгласие съ външнитѣ условия на природата, тогава живота ще стани постояненъ. Нека го кажемъ вѣченъ. Онѣзи, които сѫ здобиятъ съ този животъ ще бѫдѫтъ блаженни. Но да се повърнимъ на прѣдмета си. Цѣльта, която живота гони въ системата на природата е двояка: Първо, образователна и второ въспитателна. Образователния процесъ, се занимава съ приготовлението на человѣка, а въспитателния съ приспособлението на силитѣ му, въ прави направления. Въспитателната сила на природата е направила человѣка способенъ да се ползува отъ богатствата ѝ, приготвени за неговото тѣло, за неговътъ умъ. Съ други думи: всѣкой животъ или живо сѫщество съ своето появление, изисква и съответствующи условия, да подържа и подкрѣпе своята дѣятелноеть, своитѣ функции, своитѣ сили и способности. А тия качества на живота, никога не бихѫ се появили, ако нѣмаше съответствующи прѣдмети да ги подбуждатъ. Отъ това става явно, че человѣкъ е билъ призованъ на това земно кълбо да работи прилѣжно, да работи усърдно, спорѣдъ наставленията, които му сѫ били дадени, начертани прѣдписани и показани отъ нравственитѣ закони. Необходимостьта на собственния му животъ е, изисквала постоянна дѣятелность за самосъхранение, самата му сѫдба отъ начало го прѣдназначила, като сѫщество на постояненъ трудъ, мѫчнотии и скърби. Природата тази негова въспитателка и наставница, не е искала да го остави нито минута на бездѣлие да се повръща въ мислитѣ на своето дѣтинство. Въ онова положение, въ което той за много хиляди години се е скиталъ въ своето не завидно състояние, като животно, безъ да разбира, безъ да разсѫждава и мисли, защо и за какво се е той родилъ. Природата тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лѣниво и бездѣлно сѫщество, да се по потрива на самъ на татъкъ и да си подига рамената сегисъ тогисъ, да се по прозява и казва: дай да ямъ сега. Тя е прѣдвидѣла тази опасность за неговото развитие. И да го избави отъ пропадание въ нейзвѣстность; тя е била принудена да го постави въ такива условия и обстоятелства, гдѣто да е заобиколенъ съ хиляди мѫчнотии и опасности за свойтъ животъ. Борбата за сѫществувание се явила прѣдъ него като единственно срѣдство да го запази отъ надлѣжащето зло. Той трѣбвало, да се бори не само противъ хиш нитѣ звѣрове, които съ го застрашавали всѣкой день, но и противъ грубитѣ сили на природата, които всички, като че му сѫ станали заклѣти врагове. Той е билъ принуденъ да търси исходенъ пѫть отъ това трудно положение, но за този исходъ сѫ се изисквали хиляди и хиляди години отъ постояненъ трудъ, до като си проправи пѫтя. Необходимо е било за него, да направи изборъ помежду голийть животъ и знанието за истината. Въ борбата за самосъхранение, той е видѣлъ еднич кото условие за сѫществувание, въ което самата природа му показала, че е необходимо за него да се подвизава, т. е, да истрѣбе своитѣ противници и врагове, и съ силата на орѫжието си да прокарва пѫтя си по лицето на зе мята. То е било необходимо отъ негова страна да прѣ махва всичкитѣ прѣчки за безопасностьта на своя жи вотъ освѣнъ това да подготви почвата на земята за своето развитие, която е била една отъ първоначалнитѣ условия да подържа неговътъ родъ. Само по тъкъвъ начинъ, той е можалъ да се множи и размножава по лицето на земята и да е направи поле за своета дѣятелность. До тукъ человѣкъ несъзнателно е вършилъ своята длъжность. Той не е можелъ да прѣдвиди, какво бѫдѫ щитѣ вѣкове ще донесътъ и какво бѫдѫщитѣ родове ще създадѫтъ. Въ него още не било се пробудило чув ството на духовния животъ, той е билъ невѣжъ. Не билъ още въ сила да разбира онѣзи духовни велики закони, които сѫ съдържали мощната сила да го нап равѭтъ свободень: да му дадѫтъ великата способность да мисли и изказва своитѣ мисли. До това врѣме человѣкъ се управлявалъ само отъ страхътъ на природний свѣтъ. Той е билъ влеченъ на напрѣдъ отъ закона на само съхранението. То се разбира, че ако человѣкъ бѣ оста венъ подъ това управление, той не би се подигналъ надъ общото равнище. Но върховний духъ на живота прѣдвидѣлъ и съз налъ тази истина. Той видѣлъ опасностьта за человѣка, че ако той се остави само на влеченията и побуждени ята на този естественъ законъ на себесохранението; то не въ твърдѣ дълго врѣме въ бѫдѫщето той ще развие у себе си най лошитѣ качества и способности и би станалъ ужасъ за всички. И вмѣсто да произведе и въспита отъ него едно благородно сѫщество да отговаря на свойто име, то тя би произвела и въспитала отъ него единъ человѣчески извергъ, който щѣше да бѫде способенъ да потопи лицето на цѣлата земя въ кръвьта на своитѣ братия и ближни. И разбира се отъ само себе си, че нищо не би имало силата да убуздае неговата необузданость и нечестие, освѣнъ самата смърть, която щѣше да тури край на неговата зловѣща дѣятелность. Този щѣше да бѫде изходния естественъ пѫть отъ кризата на живота. Въ това нѣма нищо необикновенно. Подобна участь е пос тигнала много други родове животни, които сѫ изчез нали отъ лицето на земята по различни причини. Какви влияния сѫ избавили человѣчеекийтъ родъ отъ подобна участь? Това ще научимъ но нататъкъ. Но ний виждаме, че е имало и други срѣдства въ рѫцѣтѣ на природата, за да се избѣгне такова едно съ битие, което е било най малко желателно отъ всички други. Става ясно въ нашитѣ умове, че каквато и да е друга криза или случка въ живота, е по прѣдпочи тителна и добра отъ колкото уничтожението на чело вѣческия родъ, който прѣдставлява плода на онази жизненна сила, която е работила така усърдно прѣзъ толкова стотини хиляди години на земното кълбо съ нѣкакъвъ планъ. Не напраздно е тя иждивявала своята енергия върху това сѫщество, което облекла въ плъть и кръвь, както и другитѣ животни, но се показвала нѣ какъ си по благорасположена спрѣмо него, като му дала нѣщо по вече отъ колкото на другитѣ негови единопле менници по кръвь. Защо е сторила това? незнаемъ. Защо е отворила свободенъ пѫть на человѣка, и му дала хводъ въ дома си да се ползува съ извънредни при вилегии, които на другитѣ животни били отказани? Това остава тайна за наший умъ. Ний ще загатнемъ само това, че причината на тази разлика стои въ естеството на самий животъ. Человѣкъ, ако и да се е явилъ по късно отъ всички други земни сѫщества, обаче по естеството на своята природа, е по старъ отъ всички тѣхъ. Това твърдение може да се докаже отъ сложностьта на него вото естество и отъ развитието на духовнитѣ му сили. Правилото е това, че колкото единъ организмъ е по сложенъ, толкова повече врѣме се е изисквало за не говото създавание и произвождание. Видътъ и родътъ на че ловѣка се е явилъ подиръ всички, но естеството му е сѫществувало прѣди всички. Редътъ, който ний виждаме въ природний свѣтъ е перспективно обърнатъ въ на діийтъ умъ. Всичкитѣ стѫпки па органический животъ сѫ само стѫпала, които ни показватъ, отъ гдѣ человѣкъ е ми налъ и по какъвъ естественъ пѫть той е възлязалъ въ настоящето положение гдѣто го намираме. Душата му възлиза отъ бездната чрѣзъ клѣтката, а духът му слиза отъ горѣ отъ небето посрѣдствомъ силата на живота. Въ този периодъ на человѣческото качвание по стѫпалата на естественното си развитие, нѣкѫдѣ кѫдѣ края на природната стълба на първата еволюция, се ражда Нова опоха за человѣческата душа. Необходимостьта на неговото напрѣднало естество е изисквало той да се подведе подъ управлението на великий законъ на „Дъл гътъ:“ И да се подложи подъ влиянието на най вели ката сила въ природата, — Силата любовь. Само тази единственна сила въ дълбочинитѣ на душата му е била възможна да го избави оть раскапвание и прѣждеврѣ менна смърть. Любовьта е съдържала: условията, качест вата и срѣдствата, съ които да обуздае влеченията на грубата му натура, и да го подготви да се облече въ благородното си естество нему подобающе, като чело вѣкъ, като сѫщество разумно. Любовьта е била могѫща съ своитѣ добродѣтели, отъ да го убѣди и изведе вънъ отъ пѫтя на варварство то, и да му покаже правий пѫть на просвѣщението. За да се постигнътъ тия резултати въ неговътъ животъ, не е била лѣсна работата! Цѣла върволица отъ промѣнения сѫ били необхо дими да зематъ мѣсто въ неговътъ душевенъ организмъ въ неговътъ духовенъ животъ. Неговата вѫтрешна чув ствителность и душевни усѣщения, неговитѣ вѫтрѣшни мисли и умственни центрове прѣтърпели еднокоренно прѣобразование, което дало потикъ на неговата духовна еволюция, която създала въ него понятията за нарав ственний свѣтъ. Само слѣдъ това радикално промѣнение въ естеството на человѣка, той е билъ вече въ състояние да распознава: дѣсната си рѫка отъ лѣвата, правото отъ кривото, злото отъ доброто и истиното отъ лъжливото. Отъ този духовно нравственъ потикъ, той е билъ принуденъ да слѣдва пѫтя на разума. Въ този пѫть той е трѣбвалъ да се подвизава винъги, макаръ и да е правилъ чести отклонения, обаче любовьта вдъхнала въ душата му: новъ животъ, истински понятия, добри же лания и стрѣмления, къмъ доброто, къмъ истинното и хубавото, Самия цѣнтъръ на всичкото му сѫществувание. Отъ естествата на тия два закона именно: закона на самосъхранението и закона на дългътъ, вѫтрѣ въ че ловѣкътъ се е породила борба, която е произлѣзла отъ пробужданието на неговата духовна природа, която прѣ дизвикала человѣческий духъ да се яви на сцената да вземе управлението на своитѣ дѣйствия и отчета на свои тѣ дѣла и работи. Безъ тази вѫтрѣшна борба, и безъ това вѫтрѣшно въспитание, въ испълнението на върхов нитѣ закони; и безъ посрѣдството на любовьта, чело вѣкъ за винѫги би останалъ тамъ, гдѣто си е билъ отъ начало, и не би се различавалъ твърдѣ много отъ другитѣ животни. Въ такъвъ случай, не щѣше да има нужда да му се търси тъй наречената: „изгубена хѫлка,“ която го е свързала съ долнитѣ животни. Тази „хѫлка“ щѣше да си е на мѣстото, но днесъ, тя е изгубена. И да ли ще се намѣривъ скоро врѣме или не! трва малко трѣбва да ни безпокои, понеже въ изгубванието на едно нѣщо, ний сме спечелили друго много по драгоцѣнно. Когато человѣкътъ се е исправилъ на двата си крака върху, ли цето на земята, „той се научилъ да мисли,“ казва единъ ученъ мѫжъ. Тия два закона, на самосъхранението и дългътъ, можемъ да ги прѣдположимъ да съ двѣтѣ противоположни страни на нашето естество; или пакъ, двата цѣнтра на нашата дѣятелность въ живота. Тѣ съ двѣ истории, които ни расправятъ за началото на нашия животъ; за миналото и бѫдѫщето на нашето сѫществувание. Ний можемъ да уподобимъ тия два закона, на двѣ политически партий въ една държава, които сѫ боретъ за първенство и власть. Разбира се, отъ самата природа на тѣхнитѣ стре мления, че еднитѣ и дргитѣ полагатъ всичкитѣ си старания .и усилия, чрезъ органитѣ на адвокатитѣ си да убѣдятъ обществото и свѣтътъ на околоимъ, че тѣхнитѣ стрем ления, желания и цѣли сѫ най добритѣ подъ цѣлото небе, И че съ тѣхното идвание на власть, всичко ще тръгне по най добрия пѫтъ. Или, както простата пого ворка казва: „като медъ и масло.“ Обаче истината въ ползата на едната или другата пратия; остава да се потвърди отъ опитностьта. Това е общо правло. И Христосъ, казва на едно мѣсто въ Еванллието:“ отъ плодовете имъ ще ги познаете.“ Можели трънка да роди смокви или пъкъ смоквата трънки? Разбира се отъ самото естество, че не може. Отъ тази очевидна истина слѣдватъ двѣ нѣща: първо, прѣдметитѣ и вѣщитѣ сѫ цѣнятъ спорѣдъ свойта стойность, а пъкъ тази стойность на пълно зависи отъ самото естество на прѣдмета или вещьта. Втородѣйству ющиттѣ сили сѫ цѣнятъ спорѣдъ качествата на произ водящата енергия, която или ни ползва, или ни врѣди, лично или общо. Ползата се указва отъ въздиганието и съживлението на организмътъ, въ които душата дѣйствува, а врѣдата сѫ забелезва отъ растройството на този сѫщь организмъ. Отъ този общъ законъ, ний сме придобили едно иситинско мѣрило въ умътъ си, което ясно ни показва, какви нѣща сѫ подходящи и съобразни съ нашата истинска природа и какви не сѫ подходящи и не съоб разни. Съ по ясни думи, всѣка дѣятелность опрѣделя качествата на своето естество отъ послѣдствията и ре зултатитѣ си. Ако нашийтъ умъ да не бѣ подложенъ подъ влия нието и влечението на страститѣ; то безъ съмнение, всѣкой единъ отъ насъ би избралъ онова, което е исти но и добро, за себе си и другитѣ. Но за жалость, въ ежед невния животъ, това не е така. Опитътъ показва, че страститѣ владѣѭтъ, а пъкъ разума слугува. Отъ тази разница страда днесъ нашето общество. Понеже не из бираме онова, което разумътъ ни диктува, а на проти онова, къмъ което страститѣ ни влѣкътъ. Обаче, всѣкой знае, че страститѣ сѫ слѣпи и неразумни. Тогава, не е възможно на една слѣпа сила да ни ра ководи въ пѫтътъ на добрия и просвѣтенъ животъ. Кой е онози народъ, които е билъ така раководенъ, че е успѣлъ? Имали поне единъ примѣръ въ Историята? — Нито единъ. Всѣкой народъ или общество, което се е оставело да бѫде раководено отъ тѣхъ, безвъзвратно е пропадало, подъ ударитѣ на сѫдбата. Но можемъ ли ний да мислимъ че нашата участь ще бѫде подобра, ако необращаме внимание на справедливостьта и чело вѣколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: слѣпъ слѣпаго, ако води; то и двамата ще паднатъ въ ямата. Общата истина исказана въ тази народна пого ворка, дава ни да разберемъ, че поне единътъ отъ тия двама нещастници трѣбвало би да има здрави очи за да се избегне онъзи грозяща опаеность. Отъ тукъ става необходимость за живота ни да се отворетъ замижелитѣ очи на разума, за да можемъ да прѣдвидимъ опасноститѣ, които се общи за всѣкой народъ за всѣкое общество и за всѣкой человѣкъ. Но всичко това нема да се поправи докътъ не сѫ даде мѣсто и свобода на разума да управлява и раководи кризитѣ на живота. Само тогава ще имаме сила да поправимъ изопочения редъ, отъ който сме страдали и още страдаме. Въ това имено, сѫ притичва истинскиятъ духъ на Науката и Въспитанието, да ни помогни да урѣдимъ живота си както подобава. Но нека разгледаме въ кратце, отъ гдѣ е произлезла не състоятелностьта на нашиятъ общественъ животъ! По какви причини, человѣкъ е пренебрегналъ своята свята длъжность; и защо е почналъ да върши дѣла, които никакъ не отговареть на званието му нито пъкъ го прѣпорѫчатъ за разумно сѫщество, притежающе духовнонраввствени сили и качества! Тукъ сме задлъжени отъ фактитѣ. да признаемъ една естествена причина, която е дала потикъ въ че ловѣка къмъ това страно явление, наречено: растройство, несъобразность, не послѣдователность, въ стѫпкитѣ на цивилизования животъ. Тази причина е слѣдующата: Подъ внушенията на първия законъ на „Самосъхране нието,“ който е ималъ прѣдъ видъ еденичниятъ животъ и щастие на индивидиума; человѣкъ криво истѫлкувалъ постановленията на общиятъ духъ на природата. Той се хваналъ до онова частно впечатление и усѣщание, което му дало потикъ да усвои тази странна мисъль, че неговътъ животъ и щастие сѫ най важнитѣ и сѫщест венни нѣща въ цѣлата природа? И че, всички други твари и сѫщества, каквито тѣ и да сѫ; трѣбва да служътъ за този животъ, за това щастие, което е било миражъ голо провидение гонено въ пустинята. Человѣкъ разбралъ това щастие въ буквална смисъль; въ вещественния му видъ и образъ: да яде, да пие и да се вѣсели. По ясно казано, да му е охално около вратътъ, да има слободия да върши всичко що му хрумни въ мозъка. Можели да има нѣщо по добро отъ това? Ще каже нѣкой. Раз бира се, че неможе да има за подобно сѫщество. Но общата человѣческа опитность показва, че подобна сло бодия, коствува твърдѣ много живота на нашитѣ събратия ближни. Ако би исвирясалъ ума на человѣчеството единъ день, да приеми този принципъ за начало, то цѣлийтъ свѣтъ ще се прѣобърне на такава първобитна анархия, която ще помете отъ лицето на земята всички цивили зувани общества, като прахъ и пепелъ въ небесното пространство, отъ гдѣто не бихѫ се върнали вече никога. Самосъхранението по необходимость на своята при рода и стрѣмление, е родило себелюбието (егоизмътъ), Майката на всички днешни пороци. Себелюбието отъ своя страна спорѣдъ вѫтрѣшнитѣ пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива нѣща, които общата история на человѣчеството ги е описала въ черни краски. Тия паметници стоѭтъ на първо мѣсто, като истински свидѣтели, за онова което се е вършило въ миналото; Тѣ още стоѭтъ като такива и за онова, което се върши и въ наше врѣме. Нека спомѣнемъ тогава нѣкои отъ по главнитѣ: Себелюбието е покварило душата, Поробило е разума, потѫпкало е правдата, Потушило е съвѣстьта, Създало е робството въ всичкитѣ му видове, Произвело войнитѣ, Из гнало истината и заточило добродѣтельта. Всички тия знаменити дѣла, нечестиви пороци, на „Егоизма“ и днесъ сѫществуватъ и владѣѭтъ, само раз бира се въ по цивилизованъ образъ. Навѣрно думитѣ на онзи Хумористъ, който е казалъ, „че дяволътъ е способенъ да се цивилизува, кога влѣзе въ человѣка„ да съдържа каква годѣ истина. Трѣбва да допуснемъ тогава, че закона на Еволюцията господарува и върху мрачния духъ на този падналъ ангелъ; Само съ тази разлика, че въ неговото естество произвожда „Дяволюция.“ Несъмненно, този тарторъ е тласканъ, и обезпокояванъ отъ силитѣ на върховнийтъ духъ на при родата, който безразлика на звание, нуди всички твари да се подвизаватъ и работѭтъ въ общото поле на ней ната дѣятелность, по какъвто занаятъ или професия тѣмъ се нрави повече, Трудътъ и честностьта, които бѣхѫ прѣпорѫчени на нашитѣ прародители, като прѣдпазителни мѣрки противъ злато, днесъ сѫ прѣмахнати на всѣкадѣ. Честния трудъ днеска се счита унизителенъ. Да се работи — но какъ? Ето въпроса. Стария дяволъ, за когото ни расправя Пое тътъ Милтонъ, въ „Изгубений Рай,“ че билъ изгнанъ отъ Небето за свои стари грѣхове и безакония, гдѣто се стараялъ да наруши мира и блаженството на небеснитѣ жители, за което прѣстъпление билъ хвърленъ съ главата надолу съ всичкитѣ му последователи въ безната, въ която падалъ деветъ деня. Отъ това падание насамъ той се е повразумилъ. Станалъ е дълбокоученъ дипло матъ. Не ходи той вече тъй босъ прѣзъ просото. Научилъ се е да се съобразява съ врѣмената нравитѣ и слабоститѣ на хората. Пази се той като отъ огъня, да не би и отъ тази земя да го изхвърлѭтъ съ главата на надолу нѣкадѣ въ страшната безна. Онова, което е спечелилъ въ человѣческото сърдце добрѣ го държи. Всичко обещава нищо не дава. По видимому доброто желае, но въ сѫщность злото прокарва на всѣкадѣ. Желае той отъ сърдце и душа да опази плодоветѣ отъ първата цивилизация на естественния себе любивъ человѣкъ. Този първобитенъ прѣдставителъ на человѣческото достойнство е билъ порядъченъ человѣкъ, който не е мислилъ за нищо друго, освѣнъ за търбуха си. За него, ни го душа, нито правда, нито истина, нито любовь сѫ сѫществували. За него било безразлично, да ли человѣчеството успѣвало или пъкъ морално отпадало. Дали неговътъ ближенъ страдалъ и отъ неволя умиралъ, това за него било все едно, до като неговътъ животъ и щастие оставали непокѫтнати. Но види се даже и самата природа вѣчно не търпи такава аномалия и хладно кръвие; нито пакъ постоянствува въ своитѣ грѣшки както человѣцитѣ често правѭтъ. Ако единъ законъ не може да постигне изискуемитѣ резултати; тя привожда въ дѣйствие втория на сцената, да вземи своето мѣсто. Несъмненно такова едно промѣнение въ установений редъ на живота костува хиляди жертви, защото ни докарва въ стълкновение единъ съ другиго. Подига се борба за нови начала, за новъ животъ, въ който мислимъ че ще намѣримъ ново щастие и блаженство, за което душата ни постоянно ламти и жадува, както еленътъ за бистритѣ потоци. Но минуватъ се години и вѣкове, а това щастие и блаженство все непристига. Види се отъ законитѣ на природата, че цѣльта въ нея различава въ голѣмъ размѣръ отъ нашата. Ний се тре пимъ за храна и се биемъ за слава, а пакъ тя се труди да създаде и въспита благородни сѫщества отъ насъ и да произведе хармония и единство помежду разни тѣ сили и елементи въ обширното царство на своитѣ владения. Защо е всичко това Кой знае! трѣбва да има нѣщо или нищо. Неможе да бѫде друго яче. Съ първата еволюция на самосъхранението въ ду шата се пробужда и втората на дългътъ. Съ първата цивилизация на себелюбието, у неговътъ духъ прониква и втората цивилизация на любовьта. Така дѣйствува общийтъ духъ нѣкакъ несъобразно спорѣдъ насъ и на шитѣ взгледове, замѣстя първата еволюция на естествен ния человѣкъ, съ втората на духовния. Онова, което му се диктувало спорѣдъ първийтъ законъ да заграбе за себе си и свойтъ животъ; съ наставанието на вторийтъ законъ, той е билъ принуждаванъ да дава своето си за подържката на свойтъ страждующъ братъ и ближенъ. И не само това, но и да се грижи за тѣхното добро. Въ това му се е откривала една велика истина, че въ правението добро на другитѣ ще се осѫществи неговото щастие и блаженство. Подъ тия условия ще може да се уякчи неговото сѣме въ всѣко добро и благородно дѣло. Подъ тия условия на любовьта, той ще стане и ще се на рече наслѣдникъ на земята, която ще му даде всичкитѣ благословения, испроводени отъ висшия. Подъ влиянието и наляганието на този законъ на любовьта; человѣкътъ е попристаналъ да мисли само за себе си и своето щастие. Разумътъ му се е по окоптилъ отъ дългото робство, и той е почналъ горѣ долу сериозно да мисли за подобрението живота на другитѣ. Това подобрение е основата на всички общественни прѣобразо вания. Има ли нѣкой, който се съмнява въ казаното? Молѭ тогава този мой приятель да посети народното събрание и послуша на разискванията, пренията и де батитѣ върху прокарванието на различни проекти и за кони, въ които се полага основата на народното подоб рение. Да ли тѣ постигатъ своята цѣль?. То е другъ въпросъ. Колко сила, колко енергия се иждивяватъ въ това мѣсто! Тукъ планове се кроѭтъ, въпроси се рѣ шаватъ и разискватъ отъ общъ характеръ. Колко умове сѫ заети да мислѭтъ! И то все за доброто на беднийтъ народъ. И попитай сърдцето, колко сила, колко енергия то испраща посрѣдствомъ кръвьта въ мозъчнитѣ клѣтки; Въ тази обширна и многолюдна столица на человѣческий животъ, която има 3.000 пѫти по вече жители отколко то цѣлото земно кълбо. Тукъ въ този лабиринтъ всич китѣ реформи се създаватъ. Но нека не забравяме, че народното събрание не е мѣстото отъ гдѣто доброто може да се роди? Не! то е само мѣстото отъ гдѣто доб рото може да се прокара въ обществото; и то пакъ за виси много, какви хора имаме за прѣдставители и отъ какви сили и начала се тѣ въодушевляватъ. Единетвенното мѣсто за ражданието на доброто е домътъ. Той е първото святилище на человѣчеството, въ което майката и бащата сѫ първитѣ първосвященници при олтара на человѣческата душа. Отъ каманитѣ на този храмъ — домътъ, природата е почнала да полага основитѣ за всецѣлото въздигание на всички разумни сѫщества. Отъ този общъ домъ, человѣкътъ е билъ опрѣдѣленъ да приеме всичкитѣ свои дарби, сили, способности и благородни качества, спорѣдъ изискванията на върховния законъ на духа. Този е билъ най правийтъ и естественъ пѫть да се постигне онази велика цѣль, която е прѣдъ нази. Отъ дома человѣчеството е трѣб вало да очаква за хиляди години, като единъ человѣкъ, въ надѣждата за идванието и ражданието на всички добродѣгели. Тѣ сѫ били въплотявани въ извѣстни души, които сѫ били олицетворение на общата добродѣтель на человѣчеството. Тѣ сѫ били вдъхновенни съ истински велики мисли да откриватъ волята на онзи всемиренъ духъ, който оживотворява и владѣе всички, а тази воля всѣкой осѣща и знае. Тя е всемирна сила, всемирно стрѣмление за жизненна дѣятелность вѫтрѣ въ нази и вънъ отъ нази. Всѣкой человѣкъ, който, желае да сѫ ществува, да живѣе и участвува въ благата на този ис тински животъ, трѣбва да работи съзнателно за своитѣ длъжности, като членъ отъ общия организмъ на този самосъзнателенъ духовенъ животъ. Христосъ много ясно показва къмъ тази необорима истина. Дървото се очаква да принесе свойтъ плодъ. И всѣкой человѣкъ трѣбва да се роди изново отъ духа на истинския животъ прѣди да е въ състояние и сила да влѣзи въ ония истински условия на този животъ, който е вѣченъ по естество. Вѣченъ въ тази смисъль, че си лата му прѣбѫдва всѣкога. Че това е. цѣла истина, нѣма никакво съмнѣние. Всичката видима промѣна и видоиз мѣнение, което ний виждаме да взема мѣсто въ материал ния свѣтъ е следствие и резултатъ отъ колебанието на силитѣ му и не постоянството на елементитѣ му. Този характеръ на настоящия физически свѣтъ произлиза отъ устройството на естеството му, което нѣма постоянна пропорция; но се измѣнява постоянно спорѣдъ нѣкакви вѫтрѣшни закони, които не ни сѫ извѣстни. Доказано е, че настоящия физически свѣтъ постоянно губи отъ енергията си чрѣзъ лѫчеиспущание въ пространството. Какво става съ тази енергия? Незнаемъ. Но сме увѣрени, че не се губи нито чезне напразно; но върши една ве лика работа, за която много малко знаемъ фактически, но врѣмето не ще бѫде далечь, когато повече свѣтлина ще блѣсне въ ума ни върху тази тайна. Подъ силата на този фактъ ний сме принудени да признаемъ тази необходимость Именно: че силитѣ въ природата и силитѣ вѫтрѣ въ живота трѣбва да се оползотворѭтъ. Безъ това прѣобращение и прѣвръщение, нашето сѫществувание е невъзможно. Нуждно е като разумни твари да мислимъ. Животътъ е най голѣмата важность, казва единъ философъ. И всѣкой който го продаде и прахоса за нищо и никакво, показва че му ливсува нѣщо въ умътъ. Да! липсува. Ний трѣбва да почнемъ преобразованието вѫтрѣ у нази. Тукъ сѫ именно първоначалнитѣ елементи, отъ които може да се създа де единъ свѣстенъ животъ пъленъ съ хубости и добрини. Тукъ именно лѣжѫтъ първоначалнитѣ закони, по които се е създала цѣлата вселенна. Нека да се не чудимъ на това. Сѣмето на букътъ е малко по величина, но съ врѣме става великолепно дърво. Всичката опасность стои само въ двѣ нѣща: първо, да се не изгуби вѫтрѣшната му сила, която прѣобраща елементитѣ на физическия свътъ за въ полза живота, и второ, да, се не про пустнѫтъ условията, които му даватъ възможностьта да постигне тази цѣль. Тукъ е тайната на успѣха на всѣкой разуменъ животъ. Природата не е почнала своитѣ велики творения и произведения по единъ фантастически начинъ, какъвто си мислимъ и въображаваме по нѣкой пѫть. Въ нея има послѣдователность и редъ. Тя е почнала своята велика работа отъ най дребнитѣ и най малкитѣ нѣща незабѣ лѣжителни по своята голѣмина. Въ този случай, тя е странна въ своитѣ дѣйствия и постѫпки. За създавание то на материалний свѣтъ, тя е трѣбвало да почне пър вомъ отъ атомитѣ, най малкйтѣ частици на веществото кои то за сега знаемъ, това е твърдението на науката. А въоб ражава ли ли сте си нѣкога, като каква трѣбва да е величината на единъ атомъ? учени математици съ тънки изчисления сѫ намѣрили да е приблизително една двай сета и петь милиона часть отъ диаметъра на два сан тиметра и полвина или една милиона часть отъ диаме търа на единъ милиметъръ: отъ тази дълбочина, отъ тази ничтожна величина за нашето понятие: природата е трѣбвала да приготвя настоящата видима вселенна прѣдъ очитѣ ни. За колко хиляди и милиони и милиони вѣкове на миналото, тя е трѣбвало да събира и згрупирва тия малки частици? Кой знае! тя е трѣбвало съ неу писуема търпеливость и внимание да събира и згрупирува омй, да образува молекули, маси, слънца, планети и най послѣ цѣли системи. Тукъ е било необходимо трудъ и постоянна дѣятелность за да се произведе и създаде нѣщо порядъчно, нѣщо велико и хармонично въ естест вото на своето устройство. Ний днеска желаемъ да създадемъ едно общество, което да е самийтъ идеялъ и въплощение на всичко що е добро и благородно. Това го желаѭтъ и нашитѣ при ятели Социалисти Демократи. Това тѣ и мечтаѭтъ както и ний. Но нека не забравяме истината, че съ шумъ, врѣва укорявание единъ другиго, този идеялъ нѣма се постиг не, нито пъкъ съ разрушавание на всичко що носи име то старо и прѣживяло. Нито пъкъ съ настоящитѣ начини да си вадимъ очитѣ и си трошимъ шапкитѣ по изборитѣ за политически права. Нито пъкъ чрѣзъ днешната ци вилизована политика, въ която лъжата е главнийтъ еле ментъ. Лъжата по естество е два вида: черна и бѣла, казва нѣкой си учитель по нравствената философия. Черната лъжа длъжи своето сѫществувание на долнитѣ классове на обществото, когато бѣлата лъжа длъжи свое то сѫществувание на горнитѣ по образованни а особно на висшата дипломация. Макаръ и днесъ политиката да прѣдпочита бѣлата лъжа прѣдъ черната, обаче тя си е все лъжа нѣма свойствата на истината. Отъ всѣкой свѣстенъ человѣкъ днеска се изисква, не само шумъ и врѣва, но и дѣла съобразни съ благо роднийтъ животъ. Не трѣбва да плачемъ за нещастията на хората съ крокодилски сълзи, свѣтътъ е билъ опла кванъ по този начинъ отъ създанието мира, но каква полза сме придобили отъ този крокодилски плачъ. За въ бѫдѫще ний се нуждаемъ отъ съчувствие, което произлиза отъ една душа пълна съ любовь за доброто на другитѣ. Единственната надѣжда за подобрението на обще ственийтъ и честенъ животъ, трѣбва да се тури въ въспи танието на Дома. Къмъ Домътъ трѣбва да се присъе динѭтъ училищата и всички други благородни учреждения, които носѭтъ въспитателенъ характеръ. Всичкитѣ трѣбва да се хванѫтъ рѫка за рѫка, за постиганието на тази единственна цѣль, която е основата на общественното благоденствие. , Силата проевлява своята мощь въ съединението; но това съединение изисква елементи пригот твени, въ които силата да покаже своята благотворителна дѣятелность и влияние. Безъ тия елементи силата нѣма значение самата по себе си. Това прѣобразование ще се постигне само тогава, когато почнемъ на пълно да съзнаваме и усѣщаме источ чника на злото; и когато въ насъ се роди онова дълбоко желание да се освободимъ и избавимъ отъ това робство. Единъ боленъ е принуденъ да повика единъ вещъ докторъ да му помогне, щомъ като осѣти опастностьта за свойтъ животъ. Злото и порокътъ не сѫ вънка, но вѫтрѣ въ нашия организмъ. Тѣ сѫ послѣдствия отъ прѣдидущи причини, които тѣсно сѫ свързани съ нашитѣ мозъчни цѣнтрове, въ които особенъ родъ клѣтки, съвпрѣгнати съ Физико Психически стрѣмления побуждатъ ни да играемъ роля та на дѣйци и причинителни за добро или зло. Кѫдѣ се криѭтъ основнитѣ причини за тази двояка дѣятелность въ душата? За това щемъ говори по послѣ. Това извращение на нашитѣ сили и способности е въсприето отъ дѣди и прѣдѣди. То е дълбока и есте ственна наклонность, която се явява въ нашийтъ душевно нравственнъ животъ щомъ ни се прѣдставѭтъ извѣстни условия и причини, които да ни побудѭтъ и заставѭтъ да вземемъ такова направление, което съвпада съ течение то на природнийтъ водопадъ, силата на когото влече всичко безъ разлика въ едно и сѫщо направление. Ако нашийтъ духовенъ животъ нѣма достатъчна нравственна сила, въ рѫката на волята да отклони и избѣгне влияние то на това вѫтрѣшно влечение, то опасностьта е тъй неизбѣжна, както паданието на единъ камакъ, който е вече изгубилъ равновѣеието си отъ върха на една скала. Тукъ законътъ е единъ и сѫщъ. Всичката разлика е само въ начина на дѣйствията му. Въ първийтъ случай всички тѣла, които губѭтъ равновѣсието си, падатъ и се разрушаватъ; а въ вторийтъ всички разумни сѫ щества, които прѣставатъ да слѣдватъ пѫтя на своя та, длъжность, лишаватъ се отъ нравственна свобода и падать жертва на духовното раскапвание. Въпросътъ, който е естественно се подига въ умътъ е: Какъвъ лѣкъ да се употрѣби противъ това зло? Днешнитѣ злини и нещастия въ общеетвенийтъ и частенъ животъ сѫ ре зултатъ отъ тази извратена природна наклонность наре чена: Първородень грѣхъ, душевно растройство или по добрѣ умственно отпадание. Свѣтътъ до голѣма степень е подъ влиянието на тази сила, на тази пъкленна страсть, която е покварила и заразила всичко добро у нази. Отговорностьта разби ра се пада върху всички нравственни сѫщества, които сѫ допуснали да се развие у тѣхнийтъ животъ. Всѣкой, който прави грѣхъ казва Христосъ на фа рисеитѣ, „рабъ е на грѣхътъ.“ Но ако искате да бѫдѣте свободни: промѣнѣте живота си. Доклѣ имате видѣлината, вѣрвайте въ неѭ. за да сте синове на видѣлината, понеже, който ходи въ тъмнината незнае кѫдѣ отива. Тази жизненна видѣлина е онази фосфорическа сила, която ни кара да мислимъ за нѣща велики и славни. Тя е силата, която е създала въ нашийтъ животъ всичко добро и благородно. Тя е силата на стрѣмящий се животъ, който въздига и оживотворява всичко мъртво. Когато умътъ е лишенъ отъ тази фосфорова сила, той е лишенъ тъй сѫщо и отъ възвишени идеяли за живота. Въ него не живѣе вече человѣческий духъ, но скотскийтъ. Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на человѣка — на человѣка, който мисли и разсѫждава. Когато душата изгуби тази сѫщественна сила на видѣли ната слѣдъ нея послѣдва нравственно отпадание и раскап вание И добрѣ е забѣлѣжилъ, единъ ученъ филисофъ, че безъ фосфора и мъртвитѣ не бихѫ могли да въскрѫснѫтъ. Когато человѣкъ изгуби тази вѫтрѣшна фосфорова сила, той е изгубилъ вече своитѣ най възвишени чувства. Неговата душа става тѫпа и нечувствителна за нея вѣрата и надѣждата изгасватъ постепенно; миналото остава са мо призракъ, а бѫдѫщето провидение и гола измама. Хваща се той тогава, като слѣпецъ за. тоягата на види мото приврѣменно, което той почва да нарича „идеалъ“ — дѣйствителната гола тояга. Нашето общество днеска мѣза на онзи слѣпъ че ловѣкъ, на когото като му отворилъ Христосъ очитѣ попиталъ го„ що виждашь? А той отговорилъ и казалъ“ виждамъ человѣцитѣ като дървата.“ Не е ли такова днесъ нашето състояние? Не виждаме ли ний така, реда и порядъка на нѣщата въ природния и нравственнъ свѣтъ? Ний живѣемъ като че утрѣ ще умремъ, и по този начинъ мислимъ че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умственно и духовно невѣрство, което ни е лишило отъ истинското знание на законитѣ на разумнийтъ животъ По ясно казано. Ний не знаемъ още, какъ да живѣемъ, като человѣци. Само въ единъ добрѣ въспитанъ животъ могѫтъ да се развиѭгь най добритѣ качества и добро дѣтели, които да принесѫтъ своитѣ плодове на врѣме. Само въ единъ животъ пъленъ съ любовь и рѫководенъ отъ висшъ разумъ, може да сѫществува истинско щастие и блаженство въ всѣкой человѣкъ. Науката за разрѣшаванието на този труденъ и бодливъ въпросъ, е прѣписала слѣдующето правило: Всѣка май ка и баща, всѣкой въспитатель и въспитателка, трѣбва да изучватъ человѣческото естество отъ всѣко положение да изучватъ условията, подъ които се пробуждаватъ и развиватъ извѣстни добри или лоши качества! Тукъ е именно основата на доброто възпитание. Ний трѣбва да разбираме въ какво отношение и взаимноеть сѫ располо жени человѣческитѣ способности вѫтрѣ въ мозъка? Кои наклоности сѫ по силни, и кои по слаби? Кои органи вѫтрѣ въ мозъка сѫ повече развити и кои не сѫ развити. Веднѫжъ това като се постигне, да почнемъ съ знание и научно умѣние да въспитаваме своитѣ синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разрѣши. Ако една майка горѣ долу образована имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дѣте, тя навѣрно би го избавила отъ много злини, които въ бѫдѫще бихѫ му косвали живота. Желѣзото трѣбва да се бие докато е горѣщо, сѫщото е и съ человѣческото естество. То може да се прѣобразува и въспитава, до като съдържа тази първоначална топлина на младийтъ и гъвкавъ животъ, който въсприема и усвоява всичко що му се даде. Тукъ лѣжи една тайна за нашийтъ умъ, и една дѣйствителна истина. Мозъкътъ е сѣдалището на всичкитѣ наши сили и способности. Тукъ вѫтрѣ въ този мозъченъ лабиринтъ, всѣка сита и способность има свой сопственнъ органъ, чрѣзъ който проевлява своята вроде на дѣятелность. Отъ прѣодоляваннето въ нази на коя и да е сила или наклонность въ едно или друго направление, взема опрѣдѣлени черти нашия сѫщински характеръ т. е. всички други сили и способности се срѣдоточаватъ къмъ тази вѫтрѣшна цѣль, която сме избрали и която дѣйствително опрѣдѣля положението ни, къмъ кой характеръ на нрав ственний свѣтъ принадлѣжимъ, и къкъвъ человѣкъ слѣдъ малко ще станемъ. Това разбира се зависи твърдѣ много отъ първоначалното побуждение на нашитѣ наклонности и сили, вѫтрѣ въ клѣткитѣ; да вземемъ едно съзнателно или несъзнателно направление. Тѣзи вѫтрѣшни подбу дителни мотиви рѣшаватъ нашата участь веднѫжъ за всѣкога Имовѣрно е, че противъ тази научна теория могѫтъ да се подигнѫтъ купъ възражения отъ извѣстенъ классъ мислители. Но като оставимъ тия възражения приврѣ менно на страна, то и ний ще ги попитаме съ единъ въпросъ: отъ какви причини произлиза изопачаванието на правитѣ начала и истини у нашия животъ? Въпрѣки нашето образование и набожность, ний много на често се повръщаме въ живота си да вършимъ онова, което е ниско подло и недостойно за името „человѣкъ.“ Йовъ е питалъ, кой е родилъ капкитѣ на росата? И ний пи таме, кой е родилъ капкитѣ на злото? Защо единъ е кротъкъ, а другъ свирѣпъ? Защо единъ е съвѣстенъ и благочестивъ, а другъ нечестивъ и безсъвѣстенъ? Защо единъ е разуменъ, а другъ безуменъ? Защо единъ е истинолюбивъ и услужливъ къмъ всѣкиго, а другъ подълъ, лъжецъ и грабитель? Ако тия пороци сѫществувахѫ само помежду беднитѣ и невѣжи, то щѣхме да имаме каква годѣ външна причина, проистекающа отъ условия та на външния животъ. Но за жалость, принудени сме да признаемъ, че това не е така, тия пороци сѫществу ватъ повечето помежду образованитѣ и цивилизовани хора, които не сѫ заставени поне както беднитѣ и прости хорица отъ нужда да крадѫтъ и да лъжатъ. Кой ги заставлява тогава да вършѫтъ тия дѣла? Може би ще каже нѣкой „егоизмътъ.* Но защо едно „его“ да върши злото, а друго „его“ доброто? Всѣкой человѣкъ има „измъ;“ но въ едно той служи за благородни дѣла, а въ другиго за подли. Може би ще се намѣри нѣкой другъ да каже съ общото опрѣдѣление, че грѣхътъ е причината на всичко това. Но грѣхътъ самъ по себе си е послѣдствие отъ прѣдидущи причини! Може би ще се намѣри другъ да каже, че паданието на Адама въ Едемския рай е при чината. Но нима съ паданието на единъ камакъ може да се събори една цѣла кѫща? И нима съ изяданието на една яболка могѫтъ да се повлѣкѫтъ толкова злини въ свѣта? То ще бѫде много интересно, ако нѣкой може да ни докаже това съ научна послѣдователность. Несъм ненно, причинитѣ на злото лѣжѫтъ нѣкадѣ дълбоко скрити въ самата природа. Важно е да диримъ тия причини. Въ свѣта има не само колебание и движение помежду елементитѣ, но сѫществува тъй сѫщо и непримирима борба помѣжду силитѣ, които се раздѣлѭтъ на положи телни и отрицателни. Това е истинно, както за физи ческитѣ, тъй сѫщо и за нравственнитѣ и духовни сили. Въ живота има два цѣнтра на дѣятелность: цѣнтъра на положителнитѣ сили т. е. на доброто, и цѣнтъра на от рицателнитѣ сили т. е. на злото. Сега зависи, къмъ кой цѣнтъръ е по близо нашийтъ животъ и кои сили прѣодо ляватъ по вече съ влиянието си върху душевното ни стрѣмление. Отъ голѣма важность е да знаемъ причи нитѣ на лъжата, нодлостьта, нечестието, грабителството. насилието неправдата, които се практикуватъ подъ раз лични образи и форми. Дѣйствително това е едно отъ най страннитѣ явления въ человѣческия животъ. Хора, които ний мислимъ за добрѣ образовани, поставени на длъжность подъ извѣстни условия и обстоятелства и подложени подъ извѣстни налягания и влияния, ще из вършътъ всичкитѣ почти пороци едно подиръ друго и то безъ да ги бие еъвѣста или по добрѣ безъ да се рас каѭтъ. Гдѣ е тогава причината? Въ человѣкътъ ли, въ условията ли, или въ въспитанието? Въ химията има единъ законъ, който е слѣдующия: за да се произведе едно химическо съединение; изискватъ се три нѣща: първо, два елемента съ взаймно сродство единъ къмъ други, и едно условие. Щомъ сѫществуватъ тия три приготвителни стѫпки, актътъ на реакцията послѣдва и съединението е дѣло извършено. Химицитѣ се ползуватъ отъ този законъ, като въспиратъ или уско ряватъ химическитѣ дѣйствия спорѣдъ нуждата. Въ този случай, условието се вижда да е причината, а двата еле мента дѣйцитѣ т. е. виновницитѣ на химическото дѣло. Слѣдва отъ казаното, че ако условието се отстрани, то и акта на реакцията ще се прѣкрати. Отъ всичко до тукъ става ясно, че за да се избѣгнѫтъ лошитѣ слѣд ствия въ нашия общественъ животъ, необходимо е да се отмахнѫтъ всичкитѣ условия, които причиняватъ и раждатъ злото. Разбира се, ако не обращаме внимание на този фактъ на тази очевидна истина, то проклятията и злинитѣ ни кога нѣма да се отстранѭтъ отъ вратата на дома ни. Нещастията не ще закъснеѭтъ да ни нанаднѫтъ. Безум ний страда отъ умътъ си и немарливий отъ немарението си, казва една источна поговорка. И право е казалъ единъ философъ, че немарливостьта е майка на всички злини. Днешнитѣ срѣдства и методи за подиганието обще ството сѫ лишени отъ сѫщински наученъ характеръ. Всичко е произволно и не съобразно съ онѣзи изисква ния на истинския духъ на жизненнитѣ и нравственни закони отъ които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливитѣ тъмници, несправедливитѣ закони, ос тритѣ саби и щикове и голѣмитѣ топове, нѣма да подобрѭтъ положението ни, нито пъкъ ще създадѫтъ нѣщо добро и благородно въ нашийтъ животъ. Тѣ сѫ нѣща принадлѣжащи на старата цивилизация отъ природ нийтъ грубъ и себелюбивъ человѣкъ на когото всичкото желание е да тъпчи другитѣ. Духътъ на дълга ни диктува да търсимъ по до бъръ и человѣколюбивъ пѫть. Въ този старъ пѫть хиляди и милиони души сѫ погинали и хиляди и милиони человѣци сѫ страдали. Всѣкой пръстъ отъ земя е вече облянъ съ человѣческа кръвь. Нима това е человѣческо? Нима това е христианско? Гдѣ е Христосъ и гдѣ сме ний? Нима за това сме призовани да се истрѣбваме единъ другъ? Не! да не бѫде. Ний сме призовани да се нау чимъ какъ да живѣемъ и работимъ съобразно съ онзи животъ, къмъ който всички се стрѣмимъ съ единъ умъ съ една душа. Нека вземемъ прѣдъ видъ устройството на человѣчес кото тѣло и ний ще научимъ единъ добъръ урокъ. То не е нищо друго повидимому освѣнъ единъ купъ отъ живи клѣтки, които наредени и устроени подъ извѣстни условия, съставляватъ, всичкийтъ сложенъ организмъ на нашето тѣло. За организацията на това тѣло знаемъ твърдѣ малко, понеже немарението ни е държало въ невѣжество до скоро. Намъ не се били познати онѣзи тайнственни закони, които владѣѭтъ, управляватъ и нап равляватъ нашийтъ съзнателенъ и несъзнателенъ жи вотъ. Но человѣческийтъ духъ не сѣди безъ работа. Той дири и търси скрититѣ стѫпки на природата. Дири ги съ цѣль да се научи. А това знание има за задача да разрѣши и да прѣмахне мѫчнотиитѣ. Първото нѣщо, което ний забѣлѣзваме и ни прив лича вниманието е, че въ този организмъ има редъ; има взаимность на обща дѣятелность; има хармония помежду всичкитѣ дѣйци, които знаѭтъ своята работа много по добрѣ отъ колкото ний нашата. Тукъ вѫтрѣ въ този организмъ не се гонѭтъ частни цѣли или пъкъ частни интереси. Не! Тукъ се гони една обща цѣль, едно общо благоденствие, на което самийтъ человѣкъ се радва. Тукъ е тайната на общийтъ успѣхъ. то е съ чувствието въ цѣлиятъ животъ. Въ този организмъ нѣма прислѣдвания, нѣма каприции, нѣма своеволия, нѣма кри воразбирания; Тукъ сѫществува единство. И когато една отъ съсѣднитѣ клѣтки се поболи и страда, то всички други клѣтки влизатъ въ общо съчувствие и бързатъ да прѣмахнѫтъ злото по всѣкой начинъ. И по нѣкой пѫть и самийтъ вироглавъ человѣкъ се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участь на своята съсѣдка робиня, която е така тѣсно свързана съ него вътъ интересъ, щото. той неможе по никой начинъ да извади отъ ума си страданията ѝ. Неможе зеръ! понеже негова милость дълбоко се е убѣдилъ отъ опитно сть, че само отъ доброто състояние и положение на тѣзи клѣтки, ще зависи неговото общо здравие и общъ успѣхъ и щастие. Едни отъ тѣзй клѣтки съставляватъ коститѣ, други мускулитѣ, трети артериитѣ и венитѣ, четвърти стомаха (желудъка) пети бѣлитѣ дробове, шести сърдцето, седми нервитѣ, осми мозъкътъ и тъй нататъкъ. И всички спорѣдъ свойствата и качествата на своитѣ естественни сили и способности, испълнявать своята длъжность опрѣдѣ лепа тѣмъ отъ общийтъ законъ. Клѣткитѣ съставляющи коститѣ, се заняти съ подържанието устройството на костенийтъ скелетъ. Клѣт китѣ образующи мускулитѣ сѫ завзети съ подържанието позата на тѣлото и зглобѣванието на; отдѣлнитѣ части, клѣткитѣ съставляющи стомаха, иматъ работа съ сми ланието на храната, клѣткитѣ въ дробоветѣ съ приема нието на кръвьта, клѣткитѣ въ сърдцето съ прѣкарва нието кръвъта по артериитѣ, клѣткитѣ въ артериитѣ съ прѣнасението кръвьта по цѣлото тѣло, а кръвьта, която е общийтъ капиталъ сѫдържа всичкитѣ хранителни елементи необходими за подържанието живота и щастие то на това много людно общество наречено человѣчески организмъ. Колкото за клѣткитѣ въ нервитѣ, тѣ се съе динителните жици, които съединяватъ всичкитѣ отдѣлни общества въ тѣлото съ мозъкътъ и по този начинъ принасѭтъ двигателната сила по цѣлото тѣло. Тѣ сѫ единственнитѣ посрѣдници, които съобщаватъ за всичко що се върши вѫтрѣ и вънъ отъ мозъкътъ. Относително клѣткитѣ, които образуватъ мозъка, тѣ испълнявагь най сложната и деликатна работа на человѣческата душа. Въ тѣхнитѣ малки стаици е рас положена человѣческата мисълъ и человѣческитѣ желания. Посрѣдствомъ тѣхъ се испроважда и извършва всичката многосложна служба отъ общата дѣятелность на душата която постоянно работи за подържанието порядъка на свойтъ организмъ. Едни отъ тѣзи клѣтки иматъ физическитѣ сили на человѣка въ запасъ, други умственитѣ му и трети ду ховнитѣ му сили. Върху този въпросъ ще се повърнимъ да говоримъ по на пространо на друго мѣсто. Значи вѫтрѣ въ человѣка всичко е распрѣдѣлено съ математическа точность. И щомъ тази математичена точность сѫществува, силитѣ вѫтрѣ въ организма се уравновѣся ватъ една съ друга и образуватъ хармония, която ний наричаме здравие. Но щомъ се изгуби това вѫтрѣшно равновѣсие на математическитѣ закони на духа; настава криза въ живота, която може да бѫде или частна или обща, отъ която человѣкъ или трѣбва да намѣри исхо денъ пѫть за спасение, или пъкъ ако не желае да сто ри това отъ честолюбие, трѣбва да прѣстане да живѣе; а да прѣдпочете нечестивата смърть прѣдъ добрийтъ и благъ животъ, значи да се покаже не достоенъ за зва нието си. Осѫжданието на такива человѣчески сѫщества е справедливо. Онзи человѣкъ, който прѣдпочита отрова та прѣдъ хлѣба, означава, че не цѣни, онова което му е повѣрено отъ висшия, т. е. отъ чувството на ра зумнийтъ животъ. Затова таланта на този недостоенъ и лукавъ робъ ще се вземи отъ него и ще се даде ономува, който е достоенъ и готовъ да принесе плодъ и полза. Хиляди милиони години е взело на природата до като създаде настоящитѣ условия за живота, отъ които да се образува и направи человѣческия организмъ, който е жилището на душата, въ което тя днесъ работи за постиганието на една по висока и по велика цѣль отъ колкото първата; именно: създаваннето на материалний свѣтъ и произвежданието на простий органически животъ. Милиони години е трѣбвало да се минътъ дордѣ се произведѫтъ и създадѫтъ първоначалнитѣ клѣтки. Стотини хиляди години сѫ били потрѣбни до като да прѣминътъ прѣзъ всичкитѣ стадии на развитието и ви доизмѣнението и по този начинъ да станѫтъ напълно приспособени за особната си служба, за отдѣлната си работа, която днесъ занимаватъ въ душевния организмъ. Хиляди години сѫ се изисквали за духътъ на живота до като да въспита человѣка, н да пробуди самосъзна нието на разумнийтъ животъ вѫтрѣ въ неговата душа, и да прѣдизвика любовьта му къмъ духовния свѣтъ, която да го отправи въ пѫтя на онова велико и всемирно стрѣм ление, наречено — просвѣщение. духовно въздигание. То е било необходимость за человѣка да придобие всичко съ постоянни усилия и постоянни себепожертвувания, за да знае да цѣни, доброто, което не му капвало отъ слу чая безъ трудъ и безъ жертви за да го прахосва както си ще. Не! Той е трѣбвалъ да научи отъ положителни факти на своята вѣковна опитность, че всичко му се е дало съ цѣль да върши нѣщо си. Както клѣткитѣ вѫтрѣ въ него работѭтъ за общото добро на общийтъ му ор ганизмъ, на които той е господаръ и отъ благоденствие то на здравието му, на което той се радва; така и той като една разумна клѣтка отъ онзи повисокъ организмъ и по висшъ животъ на духовното тѣло, той е задлъженъ въ името на своето нравственно естество да испълни своитѣ обязаноети, като разумно сѫщество, като духов нонравственна личность, като синъ человѣчески. Да се отрича отъ своята длъжность и отъ своето призвание въ този благороденъ животъ, значи да безумствува, да безаконствува противъ святий духъ на живота. Не, остава тогава друго срѣдство за великия законъ на жи вота, освѣнъ да исхвърли подобно нравственно сѫщество вънъ отъ святото си жилище, като непотрѣбна вещь, която е станала не само не потрѣбна, но и врѣдна. Това се върши именно и въ самийтъ нашъ организмъ, въ самото наше тѣло. Онѣзи клѣтки и членове отъ органическата ни система, които прѣстанѫтъ да испълняватъ своята длъжность и станѫтъ врѣдителни и опасни за здравието на другитѣ клѣтки и членове, исхвърлятъ се на вънка отъ тѣлото отъ самия този организмъ за общо добро на цѣлото органическо общество. Върху този прѣдпази теленъ законъ на природата, почива нашето здравие и дългоденствие. Тогава слѣдва, че ний въ нашето по на прѣднало духовно състояние, не можемъ да очакваме нѣщо по добро отъ това, ако не се свѣстимъ и завзе мемъ да промѣнимъ свойтъ вѫтрѣшенъ животъ и своето нравственно поведѣние спрѣмо нази си и нашитѣ ближни. Надлѣжащата нужда и необходимость на нравственно духовнитѣ закони, подъ които се рѫководи разумния животъ, изискватъ отъ всѣкой человѣкъ едно вѫтрѣшно и коренно прѣобразование и „новораждание“ отъ ду хътъ на истината. Закона на развитието е вѣченъ, той не търпи застой.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божествениятъ день Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е евангелистъ на мекотата. Безъ мекота никакъвъ градежъ не може да стане. Само мекитѣ нѣща се поддаватъ на възпитание и самовъзпитание. Изпѣйте пѣсеньта: „Имаше человѣкъ“. Истинскиятъ животъ зависи отъ възприемането и предаването на онова, което човѣкъ е придобилъ и научилъ. За оня, който разбира, възприемането и предаването сѫ два важни процеса. Нѣкога даваме повече, нѣкога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме ; ако даваме повече, обедняваме. Богатиятъ и бедниятъ се различаватъ въ следното ; богатиятъ има какво да яде, но не знае, какъ да яде; бедниятъ знае, какъ да яде, но нѣма какво да яде. Казватъ за нѣкого, че е беденъ. – Защо е беденъ? Нѣкой е ученъ. — Защо е ученъ? — Училъ се е човѣкътъ. Нѣкой е невежа. – Защо? —Не е училъ. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е ученъ. Дадено му е, но даденото трѣбва да се храни. Да запаметявашъ нѣщата, това не показва, че си ученъ. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена въ гардероба; важна е дрехата, която носишъ на гърба си. Каква полза имате отъ дрехитѣ, които стоятъ закачени? Показвашъ дрехитѣ на приятеля си и казвашъ: Мои сѫ тия дрехи, но нека стоятъ, да не се цапатъ. А вънъ е студено, ти треперишъ отъ студъ. Кое е по-добре: дрехитѣ да бѫдатъ нови, а ти да треперишъ, или да ги обличашъ и да се ползувашъ отъ тѣхната топлина. Защо на нѣкого се дава повече, а на нѣкого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приелъ повече, и кой е далъ повече. Оня, който взима повече, надтежава; който дава повече, олеква. Като претеглишъ човѣка, ще знаешъ съ колко е надтежалъ и съ колко е олекналъ. Има чувствителни везни — Божественитѣ, съ които се теглятъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Такива везни на земята не сѫществуватъ. Едни мисли сѫ леки, а други — тежки. Като се събератъ нѣколко тежки мисли въ главата, човѣкъ чувствува тежесть, тежи му нѣщо. Мислишъ, че си сиромахъ — това е тежка мисъль. Тя се трупа въ главата на човѣка, както Плюшкинъ събиралъ различни нѣща, да задоволи чувството на стяженолюбие въ себе си. Нѣкои сиромаси сѫ Плюшкиновци, събиратъ разни вещи, да се осигурятъ. Други нищо не събиратъ и постоянно се оплакватъ, че нѣматъ. Сегашнитѣ хора носятъ въ ума, въ сърдцето и въ душата си много мисли, чувства и желания, нѣкои отъ тѣхъ съвсемъ ненуждни. Казвашъ; Тоя човѣкъ е здравъ, и азъ искамъ да бѫда като него. — Ти имашъ всички условия да бѫдешъ здравъ. Върви следъ тоя човѣкъ и вижъ, какъ живѣе, какъ се облича, какъ се храни, какво чете, какви мисли го интересуватъ. Ще научишъ нѣщо отъ него, но здравето му не можешъ да вземешъ. За да бѫдешъ здравъ, трѣбва да дойдешъ въ съгласие съ природата. Тя ще ти даде свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Много нѣща сѫ нуждни, за да бѫде човѣкъ здравъ. Какво е придобилъ цигуларьтъ, ако години наредъ свири пѣсеньта „Цвѣте мило, цвѣте красно?“ Цвѣтето е мило и красно, но той не е милъ и красенъ. Има много цигулари въ свѣта, но нѣкои спрѣли на едно мѣсто, като пѫпка, и не мърдатъ — все джуджета ще си останатъ. Гледамъ, на Изгрѣвъ, между високитѣ и дебели дървета, е израстналъ единъ орѣхъ. До едно време расълъ и, додето стигналъ, тамъ спрѣлъ — не може повече да расте. — Защо? — Голѣмитѣ дървета поглъщатъ всичкитѣ хранителни сокове, за него нищо не остава: нѣма достатъчно свѣтлина, въздухъ, вода и храна, нѣма и кой да го обича. Всичкитѣ го гледатъ недоволно, пѫдятъ го, и той нѣма какво да яде. Никой не се сѣща да го пренесе далечъ оттукъ, да не е между голѣмитѣ си братя. Мнозина искатъ да иматъ голѣми братя. И това може, но джуджета ще останатъ. Ако имашъ голѣмъ братъ, требва да стоишъ най-малко на сто километра разстояние отъ него. Само така ще се ползувашъ отъ благата. Тая идея изглежда странна, но така е въ цѣлата природа. Богъ е предвидилъ всичко, затова е поставилъ слънчевитѣ системи на грамадно разстояние една отъ друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова голѣмо, че свободно могатъ да се поставятъ три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието отъ най-близката слънчева система до нашата е толкова голѣмо, че сѫ нуждни три години, докато дойде свѣтлината ѝ на земята. Знаете, съ каква бързина се движи свѣтлината — съ 300 хиляди километра въ секунда. Питатъ: Защо слънчевитѣ системи сѫ на грамадно разстояние една отъ друга? Не могатъ ли да бѫдатъ наблизо? – Не може. Наблизо сѫ джуджетата, а надалечъ — слънчевитѣ системи. Ако си надалечъ, човѣкъ ще станешъ, ако си наблизо, нищо нѣма да стане отъ тебе. — Да бѫдемъ близо до Бога! — Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата воля; който ходи по съвета на Божия Духъ; който слави Божието име. Близостьта не е нѣщо материално. На физичния свѣтъ може да сте близо, но близостьта има отношение къмъ съзнанието. Казвашъ: Държа единъ човѣкъ въ ума си. Всѣки държи нѣкого въ ума си. Защо го държи? Има за какво. Четешъ една книга, въ която авторътъ писалъ нѣщо за любовьта. Ти държишъ тоя човѣкъ въ ума си, за да научишъ нѣщо за любовьта. Другъ писалъ за мѫдростьта — и него държишъ въ ума си. Трети писалъ за истината, за живота. Четешъ книгитѣ му и го държишъ въ ума си. Нѣкои писали за знанието, за свободата. Като четешъ книгитѣ имъ, ти ги държишъ въ ума си — ще научишъ нѣщо отъ тѣхъ. Провидението иска отъ сегашнитѣ хора да се разтоварятъ. Всички сѫ натоварени съ нѣщо и пъшкатъ подъ своя товаръ. Нѣкой е натоваренъ съ голѣма сиромашия, а другъ — съ голѣмо богатство. Какво се иска отъ тебе? Да знаешъ, какъ да разтоваряшъ съзнанието си. — Кога се товари съзнанието? — Когато носишъ едновременно две идеи, две мисли или две желания. Искашъ да следвашъ, но не можешъ да се опредѣлишъ, кѫде да отидешъ — въ Германия, или въ Англия. При сегашнитѣ условия, дето и да отидешъ, нѣма да бѫдешъ спокоенъ. Ще се страхувашъ отъ бомби, щe четешъ въ вестницитѣ, колко хора сѫ убити, колко парахода потънали, кои войски напредватъ, кои оставатъ назадъ. Като четете Писанието, спирате се върху евангелисть Иоанъ, върху апостолъ Петъръ и ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петъръ е голѣмъ националистъ, а Иоанъ — свободомислещъ — човѣкъ на любовьта. Оня, който обича повече народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Оня, който обича повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народътъ е голѣмъ, има какво да се вземе отъ него. Единъ човѣкъ не прилича на единъ народъ; единъ народъ не прилича на единъ човѣкъ. Народътъ е голѣмо дърво, което ражда много плодове. Човѣкъ е малко дърво, едва посадено, което ще израсте въ бѫдеще и ще стане голѣмо. Коя прежда е за предпочитане: дебелата, иди тънката? — Зависи отъ времето. Тънката прежда е лѣтото, дебелата — за зимата. Ако облѣчешъ зимно време тънка дреха, ще треперишъ. Ако облѣчешъ лѣтно време дебела дреха, ще се изпотишъ. Жена, която преде тънко, има предъ видъ лѣтото; която преде дебело, има предъ видъ зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И дветѣ сѫ на мѣстото си. Не казвайте за нѣкого, че е грубъ — дебело преде човѣкътъ. Той се готви за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете отъ дебела прежда. Не мислете, че дебелата прежда не струва нищо. Лѣтно време не струва, но зимно време нѣма по-добра отъ нея. И тънката прежда не е добра за зимата, но презъ лѣтото нѣма по-добра отъ нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде нѣкой при мене, оплаква ми се, че животьтъ му е тежъкъ. — Дебело предешъ, за зимата се готвишъ. Лѣто е, никой не търси дебелата прежда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуватъ дебела прежда. Тогава ще ти олекне. Кога олеква на човѣка? Ако си скръбенъ, ти си тежъкъ. Намѣри човѣкъ по-скръбенъ отъ тебе, и ти ще забравишъ своята скръбъ — ще ти олекне. Ако си тѫженъ и намѣришъ веселъ човѣкъ, ще ти стане по-мѫчно. Защо ти е мѫчно? Защото си облѣкълъ тънка дреха презъ зимата. Трѣбва да смѣнишъ тънката дреха съ дебела. Ако си търговецъ и предешъ дебело, причината е външна. Казвашъ, че имашъ нѣкакъвъ идеалъ. Оставете настрана вашия идеалъ. На физичния свѣтъ всички нѣща сѫ материални. И като проповѣдвашъ, пакъ имашъ предъ видъ нѣщо материално: търсишъ клиенти, да продадешъ стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинътъ, толкова по-известенъ става. Сѫщото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, толкова по-знаменить става. И цигуларьтъ е толкова по-знаменитъ, колкото повече хора го слушатъ. Казано е: „Не прави връзка съ грѣшния“. Като изхождатъ отъ тоя стихъ, нѣкои се страхуватъ да се свързватъ съ хората, страхуватъ се отъ всичко, което означава нѣкаква връзка. Въ това отношение, религиознитѣ сѫ много страхливи. Нѣкой иска да носи пръстенъ, но се страхува. Въпрѣки това, никой не може да се ожени безъ пръстенъ. За да се ожени момата, пръстенъ трѣбва. За да се ожени момъкътъ, пакъ трѣбва пръстенъ. Той е емблема, както паспортътъ. Ако тръгнешъ отъ България за Америка, пръстенъ трѣбва. Паспортътъ е пръстенъ. Отъ значение е, колко трѣбва да платишъ за паспорта. Име евтини и скѫпи пръстени. Нѣкоя бедна мома иска да се жени, но нѣма петь пари. Тя търси богатъ момъкъ, да се влюби въ нея, да ѝ направи пръстенъ. Ако царскиятъ синъ се влюби въ тая мома, тя веднага се повдига предъ цѣлия народъ. Преди това никой не ѝ обръщалъ внимание, а сега всички ѝ се кланятъ. И обратното се случва. Нѣкой свѣтски човѣкъ е уважаванъ отъ всички. Щомъ стане набоженъ, близкитѣ му се отдалечаватъ отъ него, не го уважаватъ. — Защо не го уважаватъ? — Защото царскиятъ синъ не се е влюбилъ въ него, не се е сгодилъ още. Царскиятъ синъ минава край дома му, но още не се отпуща, не иска да му даде пръстенъ. Той го изпитва. Хората казватъ, че царскиятъ синъ го залъгва. Не разчитайте на царски синъ, който само ви посещава, безъ да ви даде пръстенъ. — Какво означава пръстенътъ? - Право, да напуснешъ дома си, да отидешъ отъ едно мѣсто на друго. Мнозина гледатъ на пръстена като символъ на любовьта. Любовьта е първото условие, при което съзнанието може да върви напредъ. За да могатъ умътъ и сърдцето да се движатъ, да вървятъ напредъ, тѣ трѣбва да иматъ подбудителна причина. Тая причина е любовьта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напредъ. Види ли, че нѣкой се обезсърдчилъ, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свиришъ, азъ ще те слушамъ. Любовьта говори на човѣка и отвѫтре, и отвънъ, и сѫщевременно го слуша. Единъ виденъ проповѣдникъ въ Америка — Муди, разправя своята опитность, какъ достигналъ до това положение. Той билъ обущарь, но пожелалъ да стане проповѣдникъ. Посещавалъ различни черкви и събрания, съ желание и той да излѣзе на амвона да говори. Колкото пѫти се опитвалъ да говори, всѣкога го прекѫсвали. Той не се отчайвалъ, продължавалъ да посещава видни протовѣдници, да се поучава отъ тѣхъ. Единъ день отишълъ да слуша единъ знаменитъ проповѣдникъ, но преди това се наялъ добре съ шунка. Когато проповѣдникътъ говорѣлъ, той заспивалъ и нищо не могълъ да чуе. На излизане отъ събранието, той казалъ на единъ отъ приятелитѣ си: Когато отивашъ на проповѣдь, не викай едновременно и другъ да ти проповѣдва. Нищо не чухъ отъ днешната проповѣдь, защото слушахъ два проповѣдника: единъ отвънъ, и другъ — отвѫтре — шунката. Научихъ единъ добъръ урокъ. Вѫтрешниятъ бѣше голѣмъ критикъ; той ме приспа. Въ края на краищата, Муди станалъ виденъ проповѣдникъ, прочулъ се и въ цѣла Англия. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, е единъ отъ двамата проповѣдници. Той постоянно говори въ човѣка и всичко критикува: Това не е на мѣсто, онова не е на мѣсто. Всички знаемъ, кое е на мѣсто, и кое не е на мѣсто. Всички знаемъ, кои хора сѫ лоши, и кои сѫ добри. Ако знаемъ, че десеть цигулки сѫ лоши, знаемъ, че поне една отъ тѣхъ е добра. Коя отъ тѣхъ ще ни помогне: десеттѣ лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулка, лошитѣ не ни трѣбватъ. Казвамъ: Не се занимавайте съ лошитѣ хора. — Много сѫ лоши! — Колкото и да сѫ лоши, тѣ сѫ на мѣстото си. Тѣ сѫ чукове, които трошатъ камънитѣ. Дето има градежъ, тамъ сѫ нуждни чукове и наковални. Слушайте, какво ви говорятъ лошитѣ хора, но търсете добритѣ, както търсите свѣтлината на звездитѣ. Намѣрете най-близката звезда отъ земята, чиято свѣтлина достига до васъ за три години. Мислите ли, че е лесно да намѣрите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намѣрите Бога? За да Го намѣрите, първо ушитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намѣришъ Бога, трѣбва да имашъ здрави очи, да виждашъ добре; трѣбва да имашъ здрави уши, да чувашъ добре; трѣбва да имашъ здравъ стомахъ, добре да асимилирашъ храната. Като отидешъ при Бога, Той ще те нагости. Какъвъ гостъ ще бѫдешъ, ако стомахътъ ти е разстроенъ? За да намѣришъ Господа, трѣбва да имашъ схватливъ умъ, добре да възприемашъ и предавашъ. Колкото малко да възприемате, бѫдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела отъ единъ кошеръ и трѣбва да прекарате зимата съ 12 килограма медъ? Каква дажба ще ви се пада дневно? Въ единъ обикновенъ кошеръ има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко медъ ви се пада дневно. Пчелата нѣма чиния, нѣма вилица. Тя туря хобота си въ една малка килийка и, колкото медъ вземе, това е нейната дажба. И тя пакъ е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелитѣ. Ако ядешъ медъ умѣрено, здравъ ще бѫдешъ. Ядешъ ли повече, отколкото трѣбва, ще се разболѣешъ. Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ щастливъ животъ. Опасно нѣщо е щастието. То води къмъ голѣмо състезание. Всички спорове и недоразумения въ свѣта ставатъ все за щастието. Материално нѣщо е щастието. Даже ангелитѣ се съблазняватъ отъ него. Ако река да доказвамъ това, трѣбватъ дни и месеци. Въ древностьта единъ царь пожелалъ да му разкажатъ една приказка безъ край. Явили се различни учени и философи, да му разкажатъ такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до нѣкакъвъ край. Най-после се явилъ единь философъ, който обещалъ да разкаже на царя такава приказка. Той започналъ: Царю честити, въ миналото живѣлъ единъ царь, който направилъ голѣма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторитѣ оставили една малка дупчица. Напълнили хамбара съ жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечерь влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Втората вечерь щурчето пакъ влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Царьтъ запиталъ философа: Какъвъ е краятъ не тая приказка? — Почакайте, Царю честити, когато щурчето изнесе навънъ всичкото жито, тогава ще дойдемъ до края на приказката. Колко хиляди години сѫ нуждни, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Безъ разнообразие нѣма щастие. Въ музиката, щастието се заключава въ разнообразието на тоноветѣ. Пѣсень отъ единъ-два тона е еднообразна. Има такива български пѣсни „ди-ди-ди“. Оня, който не може да пѣе, е отъ тия пѣсни ,ди-ди-ди“. Нѣма по-хубво нѣщо въ живота на човѣка, когато умътъ му започне да работи, да има свѣтлина. Нѣма по-приятно нѣщо отъ това, да гледашъ красотата въ свѣта. Нѣма по радостно нѣщо отъ това, да бѫдешъ здравъ. Нѣма по-сладко нѣщо отъ първата хапка. Ядешъ ли съзнателно, всѣка следваща хапка става по-сладка. Като дойдешъ до оная, която е най-сладка, трѣбва да спрешъ. Ако не спрешъ тамъ, ще дойде обратниятъ процесъ: всѣка следваща хапка ще започне да губи сладостьта си. Който не разбира Божиитѣ блага, страда. Причина за страданията е човѣшката лакомия. Соломонъ, най-мѫдриятъ царь на земята, показа голѣмо лакомства. Той не се задоволи съ една - две жени, но взе 300 жени и 900 наложници. Най-после той разбра, че триста жени не могатъ да го обичатъ. Всѣка жена има по единъ мѫжъ въ ума си, когото търси. Тя търси оня, който Богъ е опредѣлилъ за нея. — Обичатъ ли ме хората? — Само единъ може да те обича. Ти трѣбва него да намѣришъ. — Кой е той? — Той е Оня, Който те е създалъ. Погрѣшката на Ева се заключава, именно, въ това, че тя искаше да има двама приятели да я обичатъ. Тя не се задоволи само съ Адама, който ѝ бѣше опредѣленъ отъ Бога. Адептътъ дойде при Ева и каза: Твоятъ другарь не е ученъ, въ него нѣма никаква философия. Той се занимава съ зоология, дава имена на животнитѣ. Каква наука има въ това, да давашъ име на заяка, на коня, на вола? Вижъ твоята наука е друга. Ти се занимавашъ съ растенията и цвѣтята, изучааашъ ботаниката. Приятельтъ ти, вмѣсто да оцени твоята работа, взима отъ твоитѣ плодове и ги дава на животнитѣ. Ти ще разберешъ, каква сила се крие въ растенията. Питате ме: Ти тамъ ли бѣше тогава? — Предполагамъ, че е било така. Нали и вие предполагате нѣкои нѣща? Виждате младъ човѣкъ се разговаря съ млада мома и предполагате нѣщо. Младиятъ човѣкъ може де е лѣкарь. Той разпитва младата мома за състоянието на болната ѝ майка. Той я пита: Какъ е майка ви? — По-добре е. — Има нѣщо между тия млади. — Нищо особено нѣма между тѣхъ освенъ нѣкаква търговска работа. Младиятъ човѣкъ може да е професоръ, а тя — негова студентка. Той я пита нѣщо върху предмета, който преподава. Той може да е цигуларь, а тя — цигуларка. Говорятъ нѣщо върху музиката. Като не знаете истината, вие предполагате все любовни работи. Кои работи сѫ любовни? — Които излизатъ отъ Бога. Любовьта е начало на нѣщата, тя ражда живота. Значи, ние излизаме отъ живота и влизаме въ свѣта, създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ трѣбва да се изучава. Цѣлъ день нѣма да седишъ вкѫщи. Ще отидешъ въ гората между дърветата; ще отидешъ при изворитѣ; вечерь ще излизашъ на открито да наблюдавашъ звездитѣ и да ги изучавашъ; сутринь ще посрѣщашъ изгрѣването на слънцето. Ще видишъ, какво ще приемешъ отъ дърветата, отъ изворитѣ, отъ звездитѣ и отъ слънцето. Отъ всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, можемъ да възприемаме. Въ това се крие благото на свѣта. Ако не приемемъ по нѣщо отъ това, което Богъ е създалъ, нищо не можемъ да постигнемъ. Колко цвѣтя трѣбва да посетятъ пчелитѣ, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ? Споредь изчисленията на нѣкои, 30 хиляди пчели трѣбва да посетятъ 500 хиляди цвѣтове, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ. Сегашнитѣ хора сѫ неблагодарни на малкото. Въ сѫщность, малкото расте и се развива, а голѣмото се намалява. Малката любовь расте и се разширява, а голѣмата — се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голѣмото. Следователно, не търсете голѣми нѣща — голѣмо богатство, голѣма любовь, голѣмо добро. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото. За човѣка, при сегашния порядъкъ на живота, е полезно малкото, което расте. Голѣмото има отношение къмъ другъ порядъкъ на нѣщата. Това не значи, че трѣбва да ограничите своитѣ голѣми желания. Стремете се къмъ голѣмитѣ работи, но прилагайте малкитѣ. Бѫдете свободни въ стремежитѣ си, както и въ прилагането на нѣщата. Добре е да свирите Бетовенъ, Моцартъ, но започнете отъ малкитѣ работи. Много музиканти свирятъ Бетовенъ и Моцартъ, но малцина даватъ вѣренъ преводъ на тѣхната музика. Слушалъ съмъ такива музиканти, и намирамъ, че нѣкои мѣста не сѫ вѣрно преведени. Животътъ, презъ който минаваме сега, е преводъ на Божествения животъ. Колкото по-вѣренъ е преводътъ, толкова по-добъръ е животътъ. И Бетовенъ, и Моцартъ сѫ превеждали отъ Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдатъ. Новиятъ вѣкъ ше донесе нови музиканти, които ще пишатъ като Бетовена. Той е започналъ отъ малкото и постепенно е вървѣлъ къмъ голѣмото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички нѣща, които се смаляватъ, вървятъ по пѫтя на инволюцията; тия, които растатъ, вървятъ по пѫтя на еволюцията. Какъвъ е пѫтьтъ, по който човѣкъ е вървѣлъ? — Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и започналъ съ голѣми работи. Съ влизането си въ свѣта, той постепенно е слизалъ надолу и дошълъ до крайния предѣлъ, отдето повече нѣма кѫде да слиза. Тукъ е трѣбвало да направи завой, да започне да възлиза. Въ слизането и възлизането си човѣкъ изучавалъ закона на любовьта. Какво трѣбва да направи човѣкь, за да го обичатъ? — Той трѣбва да плати, т. е. да даде нѣщо отъ себе си. Никой не може да те обича, ако не си далъ нѣщо. Любовьта даромъ не се дава. Когато хората се обичатъ, между тѣхъ става правилна обмѣна. Хората ще те обичатъ за нѣщо, което си далъ. Всѣки обича честния търговецъ. Всѣки обича честния дрехарь. Никой не обича нечестния човѣкъ. И ние обичаме Бога заради онова, което ни е далъ. Какво ни е далъ той? Далъ ни е богатъ умъ, който хиляди години ще изучаваме; далъ ни е отлично сърдце, което хиляди години ще изучаваме; далъ ни е необятна душа, която съ никакво богатство не може да се сравни; далъ ни е мощенъ духъ, който хиляди години ще ни подържа. Какво още можемъ да очакваме? Има ли за нѣщо да плачемъ и съжаляваме? Плачешь, че нѣкой обичалъ нѣкого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачешъ. Hе плачи, и той иска да го обичатъ. Казвашъ, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обичашъ. Защо и двамата не се обичате? Защото и двамата искате едно и сѫщо — да вземете нѣщо. И двамата сте еднородни. Знаемъ, че еднороднитѣ нѣща се отблъскватъ, а разнороднитѣ се привличатъ. Положителнитѣ сили се отблъскватъ, отрицателнитѣ — сѫщо се отблъскватъ. Обаче, положителни и отрицателни сили се привличатъ. Следователно, за да се обичате, единиятъ трѣбва да даде, а другиятъ да вземе. Ако искате да свържете приятелство съ единъ човѣкъ, намѣрете най-добрата чърта въ характера му и я дръжте винаги въ себе си. При това, ще подхранвашъ тая чърта: всѣки день ще я поливашъ, ще ѝ давашъ храна да расте. Като израсте, ще намѣришъ друга добра чърта въ него, която всѣки день ще подхранвашъ. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Държишъ ли нѣкоя лоша чърта на човѣка въ себе си, знай, че никакво приятелство не може де сѫществува между васъ. Започнешъ ли отъ добритѣ чърти на приятеля си и постепенно се спирашъ на лошитѣ, приятелството ви непремѣнно ще се развали. Приятельтъ ти ще изпадне въ положението на бакалинъ, който продалъ всичката си стока, и вече никой не го търси. Захарь нѣма, масло нѣма, сирене нѣма, смокини нѣма. За какво ще го търсятъ хората? За хубавитѣ му дрехи, обувки или шапка? Отъ бакалина искатъ стока — нищо повече. Обичайте приятеля си, подхранвайте доброто въ него, за да става все по-добъръ. Искайте отъ него хлѣбъ, дайте му условия да го омѣси и опече, да го ядете, докато е още топълъ. Да бѫдемъ носители на топлия хлѣбъ, който Богъ ни изпраща сега. Най-добриятъ хлѣбъ е тукъ. Всѣки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хлѣбъ и да го опита. — Хубавъ ли е хлѣбътъ? — Вземи и го опитай. Голѣма философия не е нуждна. Нѣщата трѣбва да се опитватъ. Преди да си опиталъ хората, не говори за тѣхъ, че не сѫ умни, или не сѫ добри. — Еди-кой си не е добъръ. — Опита ли го? — Не съмъ го опиталъ, но така казватъ другитѣ. — За тѣхъ може да е така, но не и за тебе. Какъ живѣятъ хората и въ какво вѣрватъ, това е добре за тѣхъ; за мене е важно, какъ азъ живѣя и въ какво вѣрвамъ. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, това е било за тѣхъ; важно е днесъ, какъ ние живѣемъ. Съвремеиннтѣ хора приличатъ на воюващитѣ. Всички говорятъ за волята. Всѣки казва : Трѣбва да наложишъ волята си. Така е, но волята ражда бой, борба. Когато дѣлятъ ябълка, хората се каратъ, всѣки иска повече. Дѣлбата ражда споръ. Дето нѣма изобилие, споръ се ражда. Единъ иска повече, другъ е недоволенъ отъ малкото. Единъ взелъ едно кило, другъ — половинъ кило — каратъ се, недоволни сѫ. За да бѫдатъ доволни, всѣки трѣбва да вземе толкова, колкото му е нуждно за единъ день. За другия день Богъ ще се погрижи. Единъ е Божиятъ день. Въ Бога сѫществува само единъ день. Изгрѣвътъ на тоя день е любовьта. Зенитътъ на тоя день е мѫдростьта. Залѣзътъ е истината. Що е залѣзъ? — Отдалечаване. Като се нахранишъ, яденето се отдалечава отъ тебе, отива да се смѣли. Следъ време пакъ ще те посети. Въ изгрѣването и залѣзването на слънцето се изявява Божествениятъ порядъкъ. Каква е разликата между човѣшкия и Божествения порядъкъ? Въ човѣшкия порядъкъ законътъ управлява. Далъ си на нѣкого пари, ще му кажешъ: Върни паритѣ ! Ако не ги върнешъ, законътъ ще дойде. Въ Божествения порядъкъ любовьта управлява. Щомъ си далъ веднъжъ, нѣма да искашъ да ти върнатъ даденото — пакъ ще дадешъ. Който дава, взима; който никога не е давалъ, никога не може да вземе. Който дава въ името на любовьта, има право изобилно да получава. Тамъ, дето си сѣлъ, имашъ право да получавашъ. Сѣлъ си въ една градина, израствали сѫ дървета, поливалъ си ги — имашъ право да си вземешъ единъ-два плода. Ако не си сѣлъ, нѣмашъ право да взимашъ, ще чакашъ благоволението на хората. Законъ е: Можешъ да взимашъ само отъ онова, което си давалъ. Отъ Бога, Който живѣе въ всички хора, всѣкога можешъ да взимашъ. Пожелаешъ ли да вземешъ нѣщо отъ човѣка, ти взимашъ отъ Божественото въ него. Докато си на земята, ще взимашъ отъ човѣшкия порядъкъ, както и отъ Божествения. Божественото всѣкога дава, а човѣшкото всѣкога взима. На човѣшкото ще гледашъ като на човѣшко, нѣма да търсишъ въ него Божественото. А въ Божественото нѣма да търсишъ човѣшкото. Само така може да става обмѣна между човѣшкото и Божественото. Професорѣтъ предава своята лекция, а студентътъ възприема и учи. После студентътъ разказва наученото, а професорътъ слуша, поправя и допълва. Ако студентътъ нищо не е училъ, професорътъ нѣма да го слуша — между него и студента не може да стане обмѣна. Какво ще говоримъ, като отидемъ при Господа? Трѣбва ли да Му говоримъ за грѣховетѣ си? Господъ не се нуждае отъ грѣшни хора. Ще Му говоримъ ли за своето невежество, за своята сиромашия и болесть? Богъ не се интересува отъ нашето невежество, отъ нашата сиромашия, нито отъ нашитѣ болести. Той се интересува за онова, което сме научили за любовьта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорятъ. Въ това отношение, азъ харесвамъ цигуларитѣ. Цигуларьтъ дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова по-добъръ цигуларь е той. Какво ще разправя цигуларьтъ, при кого е училъ. Не е важно при кого е училъ; важно е, какво е научилъ. Важно е онова, което си научилъ отъ Бога, т. е, отъ любовьта, да го предадешъ по всичкитѣ правила на любовьта. Добре е да свиришъ, но по всичкитѣ правила на музиката, Нѣкои свирятъ, но не спазватъ тия правила. На сѫщото основание, ще любишъ по правилата на любовьта и ще направишъ хората щастливи. Каква любовь е тая, която не може да направи човѣка щастливъ? Тя не е Божествена любовь, не е истинска. Ако моята любовь не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе миръ въ душитѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе свѣтлина въ умоветѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе потикъ въ човѣшкитѣ сърдца, да ги накара да научатъ нѣщо, тя не е истинска. Не е въпросъ, какъ гледатъ хората на моята любовь; важно е, какъ давамъ и какво давамъ. Азъ самъ се радвамъ на онова, което давамъ. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде плодъ, и плодътъ ще узрѣе. Ябълката, която посаждамъ, ще израсте, ще даде плодъ, и плодътъ ѝ ще узрѣе. Ще каже нѣкой, че цѣлувалъ ябълката. Цѣлувай ябълката, когато израсте и даде плодъ. Ако не израсте, какво ще цѣлувашъ? Има смисълъ да цѣлувашъ дървото, което расте, изворътъ, който извира, хлѣбътъ, който се пече. Цѣлувашъ ли дърво, което не расте, изворъ, който не тече и хлѣбъ, който не се пече, ти самъ се петнишъ. Дойде единъ човѣкъ при мене — азъ се отнасямъ добре съ него. — Защо? — За¬щото неговото дърво расте въ моята градина. Дойде другъ човѣкъ — не се отнасямъ добре съ него. — Защо? Неговото дърво не расте, не мога да очаквамъ никакъвъ плодъ отъ него. Може ли да обичамъ еднакво тия дървета? Ако п вториятъ иска да го обичамъ^нека наглежда дървото си, посадено въ моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, азъ ще го обикна, както и първото дърво. Щомъ тоя човѣкъ дойде при мене, ще му кажа: Вижъ, твоето дърво е израстнало вече. И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумнитѣ хора. Между глупавитѣ обходата не е правилна. — Защо? — Защото нѣматъ нищо; тѣ не носятъ благата. Иоанъ Кръститель казва: „Не нося азъ благата на човѣчеството, но Тоя, Който иде следъ мене. Той е Христосъ, Синъ Божи.“ Христосъ посади сѣмената на любовьта. Да се радваме на Божията Любовь, която Христосъ донесе на човѣчеството. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. И никой не може да отиде при Отца, ако азъ не му покажа пѫтя.“ Христосъ показа пѫтя къмъ Бога — пѫтьтъ къмъ вѣчния животъ. Безъ Христа никой не може да намѣри Бога. — Какъ познавате, кой е влѣзълъ въ тоя пѫть? — Който влѣзе въ пѫтя, той се отрича отъ себе си. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ баща си и майка си и отъ своя животъ, не може да бѫде мой ученикъ.“ Това сѫ мистични, вѫтрешни нѣща, които трѣбва да се изучаватъ. Малко отъ съ временнитѣ християни сѫ дошли до вжтрешния, мистиченъ смисълъ на християнството. Какво означаватъ думитѣ „да се отречешъ отъ своя животъ“? Това значи: да се отречешъ отъ своя животъ на безлюбието; да се отречешъ отъ своя животъ на невежеството; да се отречешъ отъ своя животъ на ограничението. Отъ много човѣшки нѣща може да се отречешъ. Отречи се отъ онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичашъ цвѣтята за уханието имъ; обичашъ хлѣба за съдържанието му; обичашъ водата за живота, който носи въ себе си; обичашъ свѣтлината за простора, който се открива предъ тебе. Радвай се на най-малкото благо въ живота. Радвай се на най-малкия лѫчъ на Божествената свѣтлина. Ако се радвашъ на най-малкото, ти можешъ всичко да постигнешъ. Задоволявай се съ малкото, за да постигнешъ голѣмото. Христосъ казва: „Когато отидешъ нѣкѫде, седни на последното мѣсто. Остави домакинътъ да те покани на първото мѣсто.“ Само домакинътъ може да опредѣли твоето мѣсто. Само добриятъ учитель - музикантъ може да опредѣли твоя гласъ. Само той може да даде истинския тонъ и да опредѣли метода, по който трѣбва да свиришъ. He е лесно да поставишъ пръститѣ си на опредѣленитѣ мѣста на цигулката. Отъ пръститѣ на добрия - музикантъ излизатъ кѫси вълни, които поставятъ пръститѣ точно на мѣстата имъ. Отъ пръститѣ на неопитнитѣ музиканти излизатъ дълги вълни. Кой е най-добриятъ професоръ въ свѣта? — Богъ. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годишно момиче, отъ Новопазарско, получило отъ дѣдо си едно малко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евангелието, момичето го турило на дъното въ сандъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро следъ това то се оженило. Родило момче, което порасло, станало 15 —16 годишно. Добро било момчето, радвало майка си. Случило се, че заболѣло отъ тежка болесть, която не могло да издържи. Майката се отчаяла отъ живота, не знаела, какво да прави оть скръбь. Единъ день, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което дѣдо ѝ подарилъ. Отворила го и започнала да чете. Всѣки день чела по малко, докато се увлѣкла въ него, и то ѝ станало необходимость. Cегa разбрала тя смисъла на живота и съжалявала, че не го чела по-рано. Тя си казала: Ако бѣхь чела Евангелието, момчето ми нѣмаше да умре. Започнала да събира съседкитѣ си и да имъ чете Евангелието — професорътъ на живота. Тя казвала: Четете Евангелието, да не изпаднете въ моето положение. Азъ го чета днесъ, но сърдцето ми е скръбно. Гори ме нѣщо вѫтре. Четете го и вие навреме, за да не губите своитѣ възлюбени. Сегашнитѣ хора губятъ добритѣ условия на живота, понеже не четатъ Евангелието, не прилагатъ малкото добро, не оценяватъ малката любовь. Ако трѣбва да приемешъ малката любовь, приеми я съ благодарность; ако трѣбва да я дадешъ, дай я доброволно. Дай пѫть на любовьта, да се прояви въ най-малъкъ размѣръ, но доброволно, както тя желае. Не туряйте никакъвъ законъ на любовьта. Тя сама е законъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Азъ казвамъ: Не се самоосѫждайте! Не казвай, че си простъ. Опитвалъ ли си ти обидата на учения? Азъ съмъ опитвалъ обидата и на учения, и на простия. Учениятъ ще ти даде единъ сухаръ, който и съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Простиятъ ще ти даде сухъ хлѣбъ, който сѫщо съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Разликата е само въ това, че учениятъ ще ти даде сухаръ, а простиятъ — хлѣбъ. Азъ не се нуждая нито отъ сухара, нито отъ сухия хлѣбъ. Азъ се нуждая отъ любовьта и на учения, и на простия, даже и въ микроскопичната ѝ проява. Въ любовьта, всички хора — и учени, и прости сѫ еднакви. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Нѣма по-велико нѣщо отъ любовьта. „Да възлюбишъ Господа“ — това е изгрѣвътъ на Божията Любовь — началото на живота. „Да възлюбишъ ближния си“ —това е зенитътъ на Божията Любовь. „Да възлюбишъ себе си“— това е залѣзътъ на Божията Любовь. Следователно, любовьта къмъ Бога е началото на живота. Любовьта къмъ ближния е зенитътъ на живота. Любовьта къмъ себе си е залѣзътъ на живота. Ако въ любовьта къмъ себе си не разберешъ истината, ти не си позналъ любовьта ; ако въ любовьта къмъ ближния си не придобиешъ знание, ти не си позналъ любовьта; ако въ самата любовь не познаешъ любовьта, ти не си позналъ Бога. Смисълътъ на живота се крие въ любовьта къмъ Бога, къмъ ближния и къмъ себе си. Въ тая любовь се изявява Божествениятъ день. * 13. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 9 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София, — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Възприемане и предаване Сѫществуватъ два вида силни хора: еднитѣ сѫ силни въ възприемането, другитѣ — въ предаването. Въ главата за блаженствата Христосъ има предъ видъ ония хора, които възприематъ добре и предаватъ добре. Човѣкъ, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е училъ да свири добре, не може и да предава добре. Младиятъ има здрави очи, добре вижда, но не всѣкога разбира добре. Стариятъ не вижда добре, но разбира добре. Нѣкога е по-добре човѣкъ да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майсторъ-цигуларь е оня, който не прави погрѣшки и взима правилно тоноветѣ. Всѣки неговъ тонъ се отличава съ чистота, мекота, точность и съдържание. Слушашъ нѣкой цигуларь, не си доволенъ отъ него. Тоноветѣ му сѫ сухи, безсъдържателни, стипчави. Често говоримъ за любовьта, мѫдростьта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ. Не е въпросъ научно да ги знаете — научнитѣ работи не ни интересуватъ. Нѣкой не вижда добре, но знае, какво нѣщо е свѣтлината, какви сѫ трептенията ѝ, съ каква бързина се предава. Предпочитамъ да виждамъ свѣтлината, отколкото да зная научно, какво нѣщо е тя. Нѣкой казва, че познава любовьта, но не може да каже, какво е въ сѫщность тя. Любовьта е нѣщо, за което не може да се говори. И азъ нѣма да говоря за любовьта. Тя е нѣщо, безъ което никой не може да живѣе. Тя не е нито въздухъ, безъ който не можешъ да живѣешъ; нито вода, безъ която не можешъ; нито хлѣбъ, безъ който не можешъ; нито дреха, безъ която не можешъ. Въ момента, въ който любовьта престава да влиза въ човѣка и прекѫсва отношенията си съ него, той се вкисва, и животътъ му се обезсмисля. Вие не сте се вкисвали още, не знаете, какво значи, да се вкиснешъ. Да се вкиснешъ малко, това всѣки е опиталъ, но изцѣло да се вкиснешъ, това е страшна работа. Всѣки е опиталъ малкото недоволство, но голѣмото недоволство малцина сѫ опитали. Нуждна е способность на човѣка да приема нѣщата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Учениятъ е натоваренъ конъ съ различни теории, нѣкои отъ които нѣматъ никакво прилагане. Какво придобива адвокатътъ, който знае всичкитѣ закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива сѫдията, който знае да сѫди хората, а нѣма кого да сѫди? Ако хората живѣятъ добре, сѫдията ще бѫде безъ работа. Сѫдията сѫди лошитѣ хора, а не добритѣ. Какво придобива той? Освенъ че нищо не придобива, но губи. Днесъ издаде една присѫда, утре – друга, но осѫденитѣ не сѫ доволни отъ него и го кълнать. Тия недоволства му причиняватъ голѣми пакости. Казвамъ на сѫдиитѣ: Ако искате да не ви кълнатъ, никого не осѫждайте. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Ако имате ключъ отъ затворитѣ, отворете широко вратитѣ и пуснете затворницитѣ на свобода, да ви благославятъ. Кажете на затворницитѣ: Излеѣзте вънъ, на свобода, и повече не грѣшете. Радвайте се на тѣхната свобода, и тѣ да се радватъ на свободата си. Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако пуснемъ затворницитѣ на свобода? Питамъ: Какво ще стане съ васъ, ако не ги пуснете? Казвашъ: Какво ще стане съ мене, ако направя едно добро? — Все ще стане нѣщо. — Ако не го направя? — Пакъ ще стане нѣщо. Ако правишъ добро, ще придобиешъ нѣ¬що; ако не правишъ добро, ще изгубишъ нѣщо. При злото законътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. —- Какво да правя съ злото? — Не прави зло, за да печелишъ. Разумниятъ печели и отъ доброто, и отъ злото. Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата — злото. Като правишъ добро, ще печелишъ; като не правишъ зло, пакъ ще печелишъ. Това носи новата година. Чрезъ нея Господъ иска да научи народитѣ да правятъ добро, за да печелятъ; да не правягъ зло, пакъ да нечелятъ. Сага народитѣ се биятъ – правятъ зло. Казвамъ: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пакъ ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече отъ това е отъ лукавия. Другъ е въпросътъ, вѣрно ли е това. Вѣрно е 101%, безъ никакво изключение. Единъ абсолютенъ законъ гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя законъ, иска да се махне злото отъ свѣта. Махне ли се злото, половината свѣтъ ще изгубите. Злото е потрѣбно, но трѣбва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за васъ ще оставите злото да работи. Досега вие сте били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господарь, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, какъ да служите на доброто. Има нѣщо, което всѣко живо сѫщество знае и може да прави. И пиленцето знае, какъ да яде. Кокошката се обажда на неговия езикъ, и то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. — Какъ да се въздържаме отъ злото? — Не питайте, вие знаете това. Турете запалена свѣщь предъ едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне съ пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пѫти. Следъ това, достатъчно е майка му да каже „гъшъ!“, за да не смѣе да тури пръста си въ запалената свѣщь. И на васъ, като кажатъ „гъшъ“, ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвамъ научно, защо да не туряте пръста си въ пламъка на злото, пръстътъ ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъшъ“. Свѣтътъ се нуждае отъ добри работници, отъ хора съ здрави очи, съ здрави уши, съ здравъ носъ, съ здрава уста, съ здрави рѫце и крака. Устата трѣбва да бѫде здрава, сладко да говори; ушитѣ да бѫдатъ здрави, хубаво да слушатъ; очитѣ да бѫдатъ здрави, добре да виждатъ; рѫцетѣ да бѫдатъ здрави, да работятъ: краката да бѫдатъ здрави, да ходятъ. Човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, здрави гърди, здравъ мозъкъ. Косата му да бѫде мека. – Каква трѣбва да бѫде косата на мѫжа и каква — на жената? Ако мѫжътъ е съ черна коса, жената трѣбва да бѫде съ бѣла; ако жената е съ черна, мѫжътъ трѣбва да бѫде съ бѣла коса. Бѣлиятъ цвѣтъ дава, черниятъ – взима. Който има черна коса, трѣбва да знае, възприема ли добре; който има бѣла коса, трѣбва да знае, дава ли добре. Ако нѣкой е беденъ, бѣлата коса не е на мѣсто; ако е богатъ, бѣлата коса е на мѣсто. На бедния косата трѣбва да бѫде черна, да взима; на богатия косата трѣбва да бѫде бѣла, да дава. За бедния бѣлиятъ цвѣтъ не е на мѣсто; за богатия черниятъ цвѣтъ не е на мѣсто. Ако косата на богатия е черна, трѣбва да я боядиса бѣла. Какво разбираме подъ „боядисване“? Да боядисашъ нѣщо, значи, да прекарашъ презъ него това, отъ което се нуждаешъ. Това значи, да прекарашъ инсталация въ кѫщата си. — Нѣмамъ време. — Ще намѣришъ малко време, да направишъ нѣщо. Съвременнитѣ хора сами се заблуждаватъ. Тѣ постоянно измѣнятъ своитѣ теории и учения. Тѣ искатъ да прикриватъ нѣщата. И това е добре, но когато става на мѣсто. Да носишъ лѣтно време чадъръ — разбирамъ, но зимно време чадърътъ не е на мѣсто. Вмѣсто чадъръ, природата е турила коса. Като пада свѣтлината на главата, космитѣ я разлагатъ, и тя става безопасна. Ако носишъ чадъръ, за да се пазишъ отъ слънцето, ти се лишавашъ отъ слънчевата енергия. Сегашната мода лишава човѣка отъ много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракътъ до кожата, да влиза поне малко въздухъ. Ако си направишъ тѣсни обувки, съ остри върхове, ти ще наранишъ краката си. И високитѣ токове на обувкитѣ не сѫ удобни. Обикновено, низкитѣ госпожици носятъ обувки съ високи токове, да изглеждатъ високи. Който коси високи токове, нѣма висока идея. Ако токътъ е три-четири сантиметра високъ, на мѣсто е, но какъвъ смисълъ има да носишъ токове, високи 12-15 см? Не съмъ противъ модата, но се водете по модата на природата. Подъ „мода“ разбирамъ завършена форма, която допринася нѣщо на човѣка. Всѣка форма, която добре възприема и предава Божиитѣ блага, е на мѣсто. Всѣка форма, която препятствува на доброто възприемане и предаване, не е на мѣсто. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които сѫ добри приемници и добри предаватели, сѫ на мѣсто. И космитѣ на човѣшката глава сѫ добри приемници и предаватели. Човѣкъ е здравъ, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човѣкъ заболява. Докато очитѣ приематъ и предаватъ добре свѣтлината, казваме, че сѫ здрави. Ако ушитѣ приематъ и предаватъ добре звука, тѣ сѫ здрави. Ако носътъ приема и предава правилно миризмитѣ, и той е здравъ. Щомъ удоветѣ престанатъ правилно да възприематъ и предаватъ, явява се вѫтрешенъ дисонансъ. И тъй, за да бѫдете здрави, трѣбва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Нѣкога човѣкъ приема повече енергия, отколкото трѣбва, а нѣкога дава повече, отколкото трѣбва. Ако за доброто давашъ повече, на мѣсто е. Но цѣлъ день да се занимавашъ съ ядене, това не е на мѣсто. Преди нѣколко деня отидохъ съ приятели до село Симеоново. Спрѣхме въ една кръчма да си починемъ. Гледамъ, кръчмарътъ се навелъ, рѣже месо. Както го рѣжеше, месото изглеждаше крехко. Запитахъ го защо рѣже толкова месо, какво ще прави съ него. —Ще го пека; тая вечерь ще дойдатъ много гости, ще ядатъ и пиятъ. — Не може ли безъ месо? — Не може, така винцето върви повече. Пъкъ и моята работа върви добре. — Сегa е постъ, защо ядатъ месо? — Въ цѣлото село е останалъ само единъ, който пости; всички останали ядатъ месо. Наблюдавахъ известно време кръчмаря и виждамъ, какъ си мисли за занаята. Сѫщевременно виждамъ и последствията, които го очакватъ отъ ядене на месо. Помислихъ си, да му кажа ли нѣщо за лошитѣ последствия, които го очакватъ, но решихъ, че така ще бѫде по-добре. Когато единъ човѣкъ страда, сто души се ползуватъ отъ неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдатъ. Вие искате обратното: да предупредите единъ за последствията, които го очакватъ, за да не страда. На васъ казвамъ: Не рѣжете месото. Така предпазвамъ и васъ, и ония сто души, които ще ядатъ. Като предпазвамъ едното, едновременно предпазвамъ още сто души. Защо ви говоря за любовьта? — За да бѫде добре и за васъ, и за ония, които идатъ следъ васъ. Единствената мощна сила, чрезъ която човѣкъ може да постигне своя идеалъ, е любовьта. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и желаешъ да имашъ добри клиенти, обичайГоспода. Ако обичашъ Господа, и като адвокатъ, ще имашъ добри клиенти, които ще ти помагатъ. Прилагайте навсѣкѫде любовьта. Ако любовьта нѣма приложение въ живота, тя е безпредметна. Азъ се интересувамъ само отъ ония нѣща, които се прилагатъ. Когато възприемамъ и предавамъ любовьта правилно, та дава изобилно своитѣ блага. Единъ любовенъ погледъ спасява човѣка. Една любовна дума спасява човѣка. Една любовна постѫпка спасява човѣка. Едно парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява човѣка. Любовьта, въ всички свои действия, се изявява като велика, мощна, творческа сила. Сега се явява въпросътъ: Истина ли е това? Първо опитайте любовьта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичатъ хората. Не се самозаблуждавайте въ това, че един те обича повече, а другъ — по-малко. Да мислишъ, че единъ те обича повече, а другъ — по малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемешъ отъ любовьта. Нѣкой те обича повече, отколкото очаквашъ, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любовь. Ти се сърдишъ, че малко ти е далъ. Кой е виновенъ? Нѣмашъ по-голѣмъ бинлякъ. Шишето ти е малко, съдържа едва единъ килограмъ. Причината е въ тебе, не въ него. Ако не възприемаме всичката любовь, която ни се дава, причината е въ насъ, а не въ природата. Това се дължи на нашитѣ недѫзи. Нѣкой казва, че природата го спъва. Това не е вѣрно. Трѣбва да бѫдемъ справедливи! — Искамъ да обичамъ нѣкого повече. — Какъ ще го обичашъ, когато шишето му е малко? И да искашъ да го обичашъ много, не можешъ. Ако бинликътъ му е отъ 12 килограма, толкова любовь ще му сипешъ. Ако шишето му е отъ единъ килограмъ, толкова ще му сипешъ. Има шишета отъ половинъ килограмъ, отъ сто грама, а даже и по-малки. Каквато е голѣмината на шишето, толкова съдържание ще влѣешъ въ него. Казвашъ: Много съдържание съмъ вложилъ въ тоя човѣкъ. — Вложилъ си споредъ голѣмината на шишето му. Отъ него зависи да вложишъ повече, или по-малко. Законъ е: Колкото приемате, толкова трѣбва да давате. Ако искашъ да приемашъ повече, трѣбва да си готовъ да давашъ повече. Ако давашъ повече, ще приемашъ повече. Ако си търговецъ, ще спазвашъ сѫщия законъ: дрехата трѣбва да отговаря на сумата, която получавашъ за нея. Ако дадешъ по долнокачествена дреха, а получишъ по-голѣма сума, ще се създаде дисхармония. Купувачътъ ще остане недоволенъ и ще каже: Излъга ме тоя търговецъ! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачътъ ще каже - Скѫпо платихъ, но хубава дреха купихъ. Изпрати ли ти нѣкой една хубава мисъль, отговори му съ едно хубаво чувство. Твоето чувство трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Мисъльта представя монетата, съ която купуваме чувството т. е. материала, стоката. Материалътъ трѣбва да има отношение къмъ паритѣ. Ако на отличнитѣ мисли на нѣкого не отговоришъ съ отлични чувства, ти не оценявашъ неговитѣ мисли; ако ти му дадешъ отлични чувства, а той ти отговори съ обикновени мисли, не е оценилъ чуствата ти. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Разправятъ за единъ богатъ човѣкъ, 45 годишенъ, че не знаелъ, какво нѣщо е благодарность. Каквото добро, или услуга му правѣли, той на никого и за нищо не благодарѣлъ. Случило се единъ день, като вървѣлъ по улицата, изкълчилъ единия си кракъ и падналъ на земята. Въ това време край него минала една млада, красива мома. Като видѣла, че човѣкъ лежи на земята, веднага му се притекла на помощь. Намѣстила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръвъ пѫть той благодарилъ на момата; за пръвъ пѫть почувствувалъ, какво значи благодарность. Той често си повтарялъ: благодаря на тая мома, намѣсти крака ми, и азъ можахъ да ходя. Казвамъ: За всичко трѣбва да благодаримъ! Да благодаримъ на Господа, който се спира предъ всички и помага. Какво представя Богъ и какъ се изявява? Споредъ мене, младата мома, която намѣстила изкълчения кракъ на богатия, е проявениятъ Богъ. Чрезъ нея Богъ му далъ единъ добъръ урокъ, научилъ го да благодари. Доброто въ човѣка е Богъ. Любовьта въ човѣка е Богъ. Разумностьта въ човѣка е Богъ. Силата въ човѣка е Богъ. — Какво съмъ тогава азъ, човѣкътъ? — Какво съмъ азъ, съ тоя въпросъ не се занимавамъ. Щомъ Богъ се проявява въ мене, това съмъ азъ. Когато азъ се проявявамъ, това е Богъ. Какво съмъ азъ, и какво е Богъ? Ето единъ важенъ въпросъ. Азъ съмъ малкото добро. Богъ е голѣмото добро. Азъ съмъ малката любовь. Богъ е голѣмата Любовь. Азъ давамъ трошици, колкото да се нахранятъ птичкитѣ. Богъ дава изобилно, да се нахранятъ всички живи сѫщества на земята — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Моята канализация е малка, а Божията — голѣма, дава на всички изобилно. Азъ съмъ ситно сито, по-малко давамъ. Богъ е дармонъ, изобилно дава. Българинътъ си служи и съ дветѣ. Когато иска да пресѣва бѣло брашно за бѣлъ хлѣбъ, той си служи съ ситното сито. Брашното се пресѣва много добре — трицитѣ оставатъ въ ситото. Хубавъ е хлѣбътъ отъ това брашно, но, споредъ ученитѣ, не е хранителенъ. Въ брашното трѣбва да има малко трици, да стане хлѣбътъ по-хранителенъ. Когато хората издребнѣятъ въ живота си, тѣ започватъ да си служатъ съ ситни сита. Тия сита сѫ малки, лесно се носятъ. Когато селянинътъ иска да си свърши работата по-скоро, служи си съ дармона. Ако рече да пресѣва съ ситно сито, трѣбва му много време. При това, колкото повече пресѣва, повече трици се отдѣлятъ. Сегашнитѣ хора, които си служатъ съ ситни сита, иматъ много трици за продаване. Години наредъ тѣ ще продаватъ своитѣ трици. Когото срещнешъ днесъ, все за трици говори.—Не обичамъ еди-кого си. — Това сѫ трици.— Едикой си ми причини пакость. — Това сѫ трици. — Работата ми не върви добре. — Това сѫ трици. — Нѣмамъ обувки, дрехи. — Това сѫ трици. — Какво да се прави? — Вземи дармона и съ него пресѣвай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае отъ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ това брашно — и презъ ситно сито и презъ дармона, и въ двата случая е едно и сѫщо. Като знаешъ това, не си губи времето, да го прекарвашъ презъ ситно сито. Ти мислишъ, че ако прекарашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото. Божественото жито и брашно не търпятъ нито дармонъ, нито сито. Можешъ да го пресѣвашъ презъ каквото искашъ. Едно ще знаешъ: ако го прекарвашъ презъ ситно сито, ще изгубишъ повече време. Само въ това е разликата. Кѫде може да се приложи ситното сито и кѫде — дармонътъ? Ако искамъ да позная, какъвъ е моятъ съседъ, показвамъ му и ситното сито, и дармона. Ако вземе като мѣрка ситното сито, отказвамъ се отъ него; ако вземе дармона, приемамъ го за съдружникъ. Мога да го изпитамъ и съ хлѣба. Ако му дамъ цѣлъ хлѣбъ, и той го раздѣли така, че по-голѣмата часть задържи за себе си, отказвамъ се отъ него. Той мѣри съ ситно сито. Той служи само на себе си. Човѣкъ, който услужва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и на другитѣ, той носи дармонъ. Ако Богъ постѫпваше като насъ, какъвъ щѣше да бѫде нашиятъ животъ? Ако по отношение на нашитѣ погрѣшки прилагаме ситното сито, какво би станало съ насъ? Ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора, какво ни очакваше тогава? Богъ постѫпва еднакво справедливо и съ добритѣ, и съ лошитѣ хора. Що се отнася до човѣшкия животъ, като ограниченъ животъ, и ситното сито, и дармонътъ сѫ на мѣсто. При сегашнитѣ условия и двете нѣща сѫ добри. Какво означава думата „дармонъ“? Тя е съставена отъ две думи: даръ и монъ. Значи, имашъ даръ, който си получилъ само веднъжъ. Когато иска да направи нѣщо, българинътъ прекарва нѣщата презъ дармонъ. Той направилъ дупкитѣ на дармона два пѫти по-голѣми, отколкото трѣбва. — Кога си служи съ тоя дармонъ? — Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употрѣбява дармона, а за хората — ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонътъ се отдалечилъ много отъ първичния образъ. Когато грѣшишъ, ти не виждашъ своята погрѣшка, но виждашъ погрѣшката на своя ближенъ. За своята погрѣшка казвашъ: Малка е – и я заличавашъ. Сѫщата погрѣшка, направена отъ ближния ти, веднага я виждашъ и казвашъ, че е голѣма. За себе си туряшъ дармона, а за другитѣ — ситното сито. Значи, имашъ две мѣрки. Щомъ си служишъ съ две мѣрки, отношенията съ близкитѣ ти не сѫ прави. Казватъ за нѣкого, че е прикритъ човѣкъ. Кой е прикритъ, и кой —откритъ? Прикритъ е оня, който мисли зло. Той, и като говори, и като мълчи, все е прикритъ. Откритъ е тоя, който всѣкога има предъ видъ доброто. И като мълчи, и като говори, той е всѣкога откритъ. Въ любовьта нѣма прикрити нѣща. Въ свѣта на любовьта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. Въ любовьта всѣки може да знае; важно е да знае да чете. Въ такъвъ случай, ще знае, колко струва любовьта, която не може да се плати съ нищо. Мислите ли, че синътъ и дъщерята могатъ да ценятъ любовьта на майка си и грижитѣ, които тя е положила за тѣхъ? Могатъ ли да оценятъ тѣ грижитѣ и любовьта на баща си? Какъ ще оцените усилията, които нѣкой е направилъ, за да ви обърне къмъ Бога? Знаете ли, колко енергия е изразходвалъ той? Знаете ли, отде е дошълъ тоя духъ, за да ви помогне? Той е напусналъ своето блаженство, само да ви повдигне. Какъвъ човѣкъ си ти, ако следъ това кажешъ, че той нищо не е направилъ за тебе. Всѣко добро, колкото и да е малко, има велика цена. Вие трѣбва да оценявате доброто, което ви се прави. Трѣбва да оценявате любовьта на всички сѫщества, които идатъ отъ далечни свѣтове, за да ви помогнатъ. За Христа се казва, че е билъ богатъ, но, като слѣзълъ между хората, раздалъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Следъ като взеха всичкото Му богатство, поругаха се съ Него, и най-после Го разпнаха. Така Го изпратиха на оня свѣтъ. Трѣбва ли и ние да постѫпваме по сѫщия начинъ? Като дойде между васъ човѣкъ, който ви обича, вие трѣбва да постѫпите съ него добре. Той иде да помага. Новата година не търпи хора, които не оценяватъ любовьта на ония, които идать да се жертвуватъ. Тая година вие искате миръ. Какъ мислите, ще има ли миръ, или не? Пита ме единъ, ще се ожени ли, или не. Казвамъ – Искашъ ли да се оженишъ? — Искамъ. — Ще се оженишъ. И сѣмето пита, ще изникне, или не. То носи възможноститѣ въ себе си. Щомъ му дамъ условия, то непремѣнно ще изникне. Въ тоя смисълъ, и женитбата зависи отъ него, а не отъ мене. Възможноститѣ сѫ въ него, а Богъ му дава условия. И доброто зависи отъ насъ. Ние носимъ възможноститѣ, а Богъ ни дава условия да го проявимъ. Въ това се заключава нашата свобода. Когато имашъ условия да направишъ доброто, а казвашъ, че не знаешъ, какъ да го направишъ, ти си несправедливъ къмъ себе си. Другъ е въпросътъ, ако нѣмашъ условия. Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя Божествената мѫдрость и Божественото знание, които се придобиватъ мѫчно. Втората четворка представя Божествената истина и свобода, безъ които човѣкъ не може да живѣе. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратътъ, върху който може да се гради кѫща. Значи, то е основа на нѣщата. Ако основата е добра, цѣлъ градъ може да се достави на нея. Ако не е добра, каквото си построилъ, лесно ще се развали. Четворката представя още и семейството: бащата, майката, синътъ и дъщерята. Ако всички сѫ умни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако сѫ глупави, по-лошо число отъ четворката нѣма. Затова нѣкои хора се страхуватъ отъ това число. Какво виждамъ днесъ въ свѣта? Много хора сѫ запушили дупкитѣ на своитѣ дармони. Има солнички, на които дулкитѣ сѫщо така сѫ запушени. Разтръсвашъ солничката, но не можешъ да осолишъ яденето. Трѣбва да вземешъ игла, да отпушвашъ дупкитѣ. Тая година изисква отъ хората да си взематъ игли и да отпушатъ дупкить на своитѣ дармони. Вината не е въ васъ, но въ времето. Вънъ е влажно, сольта овлажняла и запушила дупкитѣ. Оставете всички дупки отворени, да могатъ Божиитѣ блага свободно да излизатъ навънъ. Вие сте оставили отворена само една дупчица и се чудите, защо сѫществува такава дисхармония въ свѣта. Дармонътъ е музикаленъ инструментъ, както цигулката. Когато цигуларьтъ свири, то новетѣ излизатъ презъ дупкитѣ на цигулката. Ако нѣмаше дупки, никакъвъ тонъ нѣмаше да излѣзе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонътъ вече се разваля. Благодарете за красивия умъ и за красивото сърдце, които ви сѫ дадени. Тѣ сѫ инструменти, които трѣбва да пазите, да не се запушатъ дупкитѣ имъ. Оставете отворени прозорцитѣ на вашия умъ, да влиза повече свѣтлина презъ тѣхъ. Оставете отворени отдушницитѣ на вашето сърдце, да влиза отвънъ чистъ въздухъ и да излиза навънъ димътъ, да става горението пълно. Ако горението не е пълно, явяватъ се сажди, пушекъ, които причиняватъ голѣми нещастия. Трѣбва да извикаме коминочистачъ, да отвори комина, да се подобри горението. Коминътъ трѣбва да бѫде направенъ добре, че какъвто вѣтъръ да духа, горението да става правилно. Печката въ моята стая тегли добре; само единъ вѣтьръ не ѝ благоприятствува. Като влѣза въ стаята, познавамъ, кой вѣтъръ духа. Ако духа тоя, който не ѝ понася, стаята е пълна съ димъ. Ако духатъ другитѣ вѣтрове отъ три посоки, тя гори добре. Дойде ли четвъртиятъ вѣтъръ, тя започва да дими. Азъ уподобявамъ четиритѣ вѣтрове на четиритѣ темперамента въ човѣка. Единиятъ темпераментъ наричамъ източенъ вѣтъръ — Божията Правда. Вториятъ темпераментъ е северниятъ вѣтъръ — Божията Истина. Третиятъ темпераментъ е южниятъ вѣтъръ — Божественото добро. Четвъртиятъ темпераментъ е западниятъ вѣтъръ — добрата обхода. — Какво е изтокъ? — Справедливостьта. — Западъ? — Добрата обхода. — Северъ? — Истината и свободата. — Югь? — Доброто, което всѣки човѣкъ трѣбва да приеме и предаде. Между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората трѣбва да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви. Истина безъ добро не може да се прояви. Добра обхода безъ правда и безъ добро не може да се прояви. Първо човѣкъ започва съ правдата. Тя е потикъ, движение напредъ. Правдата е тонътъ „ре“ — потикътъ, движението. Човѣкъ трѣбва да има потикъ, да възприеме нѣщо. Ако не възприемашъ добре и не предавашъ добре, ти не можешъ да се ползувашъ. Ако не дишашъ правилно и не издишашъ правилно, не можешъ да се ползувашъ отъ чистия въздухъ. Ако и твоята мисъль не може да приеме въздуха, който е миналъ презъ дробоветѣ, нищо не се ползувашъ. Свръхсъзнанието извлича живота отъ въздуха чрезъ мозъка и чрезъ дробоветѣ. Ако не дишашъ правилно и ако мозъкътъ не възприема правилно енергията отъ въздуха, ти си осѫденъ на заболяване. Ако дишашъ и благодаришъ на Бога за въздуха, който приемашъ, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухътъ носи, и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемашъ въздуха, и като го изпущашъ. Сегашнитѣ хора благодарятъ, само когато приематъ, а не и когато даватъ. Ще благодаришъ и когато приемашъ, и когато давашъ. Можешъ ли да дадешъ хлѣбъ, ако не приемешъ брашно? Можешъ ли да пиешъ вода ако не ти е дадено? Първо трѣбва да възприемешъ Божественото и после да дадешъ. Не Го ли възприемешъ, нищо не можешъ да направишъ. Сегашнитѣ хора искатъ да преобразятъ свѣта, да направятъ нѣщо ново. Това е невъзможно. Безъ образецъ, тѣ нищо не могатъ да направятъ. — Кѫде е образецътъ? —Въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ може само да се води по образеца на онова, което Богъ е направилъ. Ако следвашъ българско училище, нѣма да създавашъ нѣщо ново, но ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Въ Франция ще учишъ това, което французитѣ сѫ създали. Въ Англия ще учишъ това, което англичанитѣ сѫ създали. Ако отидешъ въ Русия, ще учишъ това, което руситѣ сѫ създали. Ти си дошълъ на земята. Следователно, ще учишъ това, което Богъ е създалъ. Ти нѣма да давашъ тонъ на нѣщата, но ще учишъ това, което е създадено вече. — Азъ имамъ особено мнение. За себе си казвамъ: Азъ нѣмамъ особено мнение. Моето мнение за нѣщата е такова, каквото е мнението на Бога. Какво мнение ще имамъ азъ? Искамъ да направя хората щастливи. Какъ ще ги направя щастливи, когато не зная нуждитѣ имъ? Азъ не зная, какво тѣ обичатъ да ядатъ, какви книги четатъ, въ какви кѫщи искатъ да живѣятъ. Сготвя хубаво ядене, но не го харесватъ. Какъ ще ги направя щастливи? И тъй, бѫдете вѣрни на себе си. Не се отклонявайте отъ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Богъ ви е далъ, и което всѣки день ви дава. Слънцето всѣки день носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви сѫ дадени отъ Бога. Тая година приложете онова, което носите въ себе си, за да бѫдете полезни и на другитѣ. Всѣки да прояви свободно Божественото въ себе си. Нѣкой има стремежъ къмъ музика — нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старитѣ да свирятъ класически парчета, а младитѣ — весели, игриви. После ще се смѣнятъ: старитѣ ще свирятъ весели, игриви парчета, а младитѣ — класически. Младиятъ възприема, а стариятъ предава. Щомъ е така, младиятъ трѣбва да възприема добре, а стариятъ — да предава добре. Младиятъ и стариятъ трѣбва да живѣятъ заедно. Когато умътъ възприема добре, сърдцето трѣбва да предава добре; когато сърдцето възприема добре, умътъ трѣбва да предава добре. Това е правилниятъ процесъ, който трѣбва да се извършва въ всѣки организъмъ. Всички хора сѫ дошли на земята да се учатъ. Нѣкои не искатъ да учатъ. Тѣ мислятъ, че знаятъ много и казватъ: Не ни трѣбва повече знание. Казвамъ: Вие още не сте започнали да учите. Сега сте едва въ забавачницата, много още има да учите. Ако ви дамъ темата, какво нѣщо е любовьта, какъ ще я развиете? Или, какво е добродетельта въ своето приложение? Ако ви дадатъ задачата, да влѣзете между лоши хора и да ги направите свои приятели, какъ ще решите тая задача? Единъ американецъ се хваналъ на басъ, че може голъ да обиколи свѣта. Той съблѣкълъ дрехитѣ си, отишълъ въ една баня, окѫпалъ се добре и отъ една тънка, но жилава хартия си направилъ елече и панталони, които облѣкълъ. Тѣ прилепнали плътно къмъ тѣлото. Така той изглеждалъ съвършено голъ. Тръгналъ отъ една фирма на друга, съ цель да ги рекламира изъ цѣлия свѣтъ. Всѣка фирма му дала голѣмо възнаграждение. Така той обиколилъ свѣта, рекламиралъ всички фирми и издържалъ баса, че може голъ да обходи цѣлия свѣтъ. Може ли да влѣзешъ въ едно общество, безъ да се скарашъ съ нѣкого? Влѣзешъ въ единъ домъ, дето обичатъ червения цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Други обичатъ синия, или черния цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Различнитѣ хора обичатъ различни цвѣтове. Обикновено младитѣ носятъ свѣтли дрехи, а старитѣ — тъмни. Значи, младитѣ даватъ, а старитѣ възприематъ. Въ сѫщность, не е така. Младитѣ трѣбва да възприематъ, а старитѣ да даватъ. Затова старитѣ трѣбва да носятъ бѣли дрехи. Какво означава червениятъ цвѣтъ? Който носи червенъ цвѣтъ, той се нуждае отъ животъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Като възприеме достатъчно животъ въ себе си, човѣкъ не се стреми вече къмъ червения цвѣтъ. Единъ свещеникъ разправяше, че като юноша обичалъ червения цвѣтъ. Той се чуди, отде идѣло това желание. Това се дължи на стремежа му къмъ живота. Всѣки цвѣтъ символизира нѣщо. Когато иска да се нндивидуализира, човѣкъ се стреми къмъ оранжевия цвѣтъ; когато иска да забогатѣе, стреми се къмъ зеления цвѣтъ; когато иска да поумнѣе, стреми се къмъ жълтия цвѣтъ; когато иска да усили вѣрата си, стреми се къмъ синия цвѣтъ. Дали хората знаятъ това, не е важно. Обикновениятъ човѣкъ не знае тия нѣща, но посветениятъ знае всичко. Има нѣща, които не трѣбва да се знаятъ. Какво прави майката, когато пече питата? Понеже децата сѫ нетърпеливи, тѣ искатъ да знаятъ, кога ще се опече. Докато се опече питатата, майката приспива децата си. Ако не ги приспи, тѣ ще я безпокоятъ. Едно следъ друго ще се изреждатъ и ще я питатъ: Мамо, кога ще се опече питата? За да бѫде спокойна, майката казва: Легнете си, мама. Щомъ ги приспи, тя свършва работата си спокойно и следъ това ги събужда: станете мама, питата е готова. Много хора приличать на малкитѣ деца; постоянно питатъ, кога ще постигнатъ желанията си. Ако си като децата, легни да спишъ. Като се събудишъ, всичко ще бѫде готово. Дрехата ти ще бѫде ушита, и ти само ще я облѣчешъ. Когато идатъ свѣтли праздници, бащата купува дрехи, обувки, шапка на детето си и, като дойде очакваниятъ день, детето пита баща си: Татко, имамъ ли нови дрешки? — Имашъ. — Нови обувки? — Имашъ. — Нова шапка? — Имашъ. Детето се облича съ новитѣ дрехи и се радва, че е дошълъ свѣтлиятъ день. Всѣка нова година човѣкъ пожелава да придобие нѣщо. Тая година пожелайте да възприемете добре любовьта и да я предадете добре. Да възприемете добре мѫдростьта и знанието и да ги предадете добре. Да възприемете добре истината и свободата и да ги предадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добре. Да възприемете правилно добрата обхода и да я предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Небесно“. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследять земята.“ „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ.“ Желая ви да бѫдете нищи духомъ, за да влѣзете въ Царството Небесно. Желая ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Желая ви да бѫдете миротворци и да се наречете Синове Божии. Благодарете за миналото, което се реализира. Благодарете за настоящето, което сега става. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. * 12. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 2 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божията воля Ще прочета 1. Псаломъ. Малко хора търсятъ причината на неразположението си. Нѣкой мисли, че е неразположенъ, защото нѣма пари. Другъ мисли, че е неразположенъ, защото нѣма кѫща. Въ сѫщность, това не сѫ сѫществени причини за неразположението. Една отъ причинитѣ, която спъва хората, произтича отъ факта, че тѣ не приематъ достатъчно свѣтлина; не приематъ достатъчно въздухъ — дихание Божие; не знаятъ, какъ да пиятъ вода и какъ да ядатъ хлѣбъ. Свѣтлина, въздухъ, вода и хлѣбъ — ето сѫщественото, отъ което хората се нуждаятъ. Искашъ да се облѣчешъ хубаво, да имашъ нови обувки и шапки — това е мода, не е необходимость. Какво сѫ допринесли на човѣка обувкитѣ и дрехитѣ? Птицитѣ носятъ ли обувки? Млѣкопитаещитѣ обличатъ ли дрехи? Съ каквито обувки и дрехи дохождатъ, съ такива си отиватъ. Ще започнете да философствувате върху живота на птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, но философията още не подразбира абсолютната истина. Казвамъ: Който говори много, показва своитѣ слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за нѣща, които не сѫ станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видятъ. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя часть отъ София ще нападнатъ самолетитѣ. Нѣкой иска да знае, коя часть на града ще нападнатъ. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировкитѣ, виждате, колко слабо сѫщество е човѣкътъ. Въ известни случаи той е послабъ отъ комара. Комарътъ е доста издръжливъ. Сѫщевременно, човѣкъ е страхливъ и неустойчивъ. Той е неустойчивъ и въ мислитѣ, и въ чувствата – въ любовьта си, въ взимането и даването. Затова е казано въ Писанието: „И разкая се Богъ, че направи човѣка.“ Често хората уповаватъ единъ на другъ, а после се разочароватъ. На четири нѣща може да уповава човѣкъ: на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Подъ „вода“ разбирамъ живота; подъ „хлѣбъ“ разбирамъ Духа Божи, за който е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който слиза отъ небето.“ Мѫчно ще разберете, какво нѣщо е хлѣбътъ, както младата мома мѫчно разбира живота. Щомъ се яви въ нея желание да се жени, тя не иска вече да живѣе въ бащиния си домъ: майка ѝ, баща ѝ, братята и сестритѣ ѝ вече не сѫ ѝ мили, и тя ги напуща. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ женитбата. Оженишъ се, родишъ деца, които едно следъ друго умиратъ. И кокошката измѫти пиленца, на които отрѣзватъ главичкитѣ и ги изяждатъ. И тебе, човѣка, следъ 120 години най-много, ще те хванатъ, ще ти оголятъ коститѣ, ще ти взематъ, каквото си спечелилъ, и ще кажатъ: Хайде, иди сега да работишъ ! Ще дойдешъ отново на земята, но следъ време пакъ ще те обератъ, ще оставятъ само коститѣ ти и ще ти кажатъ пакъ да дойдешъ да работишъ. Ще печелишъ, ще те обиратъ — край нѣма тая история. Казвате : Да си наредимъ живота.Какъ ще го наредите? Момичето, като стане па 19 години, а момчето на 21, започватъ да мислятъ да се оженятъ, да си родятъ едно момченце или момиченце, и напущатъ родителитѣ си. Кѫде остава любовьта имъ къмъ тѣхъ? Въ първо време тѣ се обичатъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ; ако родителитѣ имъ не позволяватъ да се оженятъ, животътъ имъ потъмнява. Като се оженятъ, животътъ имъ пакъ потъмнява и се питатъ, какво да правятъ сега. Ще ви кажа една истина: човѣкъ може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женятъ за дявола. — Какъ го познаватъ? — Лесно се познава дяволътъ. Въ Ню-Йоркъ, единъ американецъ, милиардеръ, далъ обявление въ вестницитѣ, че търси касиеръ. Явили се около 20 младежи съ голѣми препорѫки. Той хвърлилъ погледъ къмъ тѣхъ и казалъ: Ще ви имамъ предъ видъ. Единъ день влѣзълъ въ кантората единъ младъ момъкъ, безъ никаква препорѫка, и, още при влизането си, видѣлъ на земята една книжка; навелъ се, вдигналъ я и внимателно я турилъ на масата. Следъ това се обърналъ почтително къмъ банкера и казалъ: Четохъ въ вестницитѣ, че търсите касиеръ за кантората си. Азъ съмъ готовъ да върша всѣкаква работа, но нѣмамъ препорѫка. Можете да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерътъ отговорилъ: Ти носишъ най-добрата препорѫка въ себе си. Нѣкой религиозенъ казва: Азъ се моля по три пѫти на день. И ученикътъ казва: Азъ уча по три пѫти на день: сутринъ, на обѣдъ и вечерь. По три пѫти чета урока си. — Важно е, какво запомни. Нѣкой чете урока си по 20 пѫти, за да го запомни. Учене трѣбва! Ще четешъ урока си, докато го разберешъ и запомнишъ. Като го запомнишъ, да не го забравяшъ. Много пророци и пророчици съмъ срѣщалъ въ България, все имъ казва по нѣщо Духътъ, но забравили, какво имъ е казано. Питамъ: какъвъ пророкъ, или какъвъ човѣкъ си, ако забравяшъ това, което Господъ ти казва? Ще кажешъ, че Богъ ти открилъ нѣщо, но си го забравилъ. Щомъ забравяшъ, твоята кесия е скѫсана. Лошо е, когато забравяшъ. Мома, която има двама кандидати, непремѣнно ще забрави единия. На два коня едновременно не можешъ да ездишъ. Кой човѣкъ може да си тури краката на два коня? Азъ имамъ две идеи въ ума си. — Това е невъзможно. Една идея трѣбва да има човѣкъ. Дветѣ идеи раждатъ злото. Какво нѣщо е злото? Азъ не искамъ да опредѣлямъ злото. Само казвамъ, че методитѣ на доброто и на злото коренно се различаватъ. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма, а най-после и коститѣ ти ще използува. То използува всичко до конецъ. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубавъ платъ, който ще продаде скѫпо. Ако следъ това те срещне доброто и види одраната ти кожа, то знае вече, какъ да постѫпи. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетитѣ блага на човѣка, е добро. Това, което взима всичкитѣ блага на човѣка, е зло. Доброто дава Божиитѣ блага, а злото ги отнема. Щомъ злото и доброто нѣматъ еднакви отношения къмъ Божиитѣ блага, тѣ представятъ сили отъ различенъ характеръ. Вземете една цигулка и наблюдавайте, какъ е направена. Обърнете особено внимание на метематичната линия въ срѣдата на цигулката. Ако всичкитѣ части на цигулката иматъ еднакво отношение къмъ тая линия, тя звучи хармонично. Звуковетѣ, тоноветѣ се събиратъ отъ дветѣ страни на цигулката. Ако това не става едновременно, въ тона на цигулката има нѣщо дисхармонично. Това зависи отъ майстора, който правилъ цигулката, а не отъ цигуларя. Тонътъ на цигулката зависи и отъ струнитѣ, отъ тѣхното качество и дебелина. Отъ значение за това е и нагласяването на струнитѣ. Като говоря за тоноветѣ, правя аналогия: тонътъ „солъ“ представя човѣшкия духъ, „ре“ е човѣшката душа, „ла“ е човѣшкиятъ умъ, „ми“ — човѣшкото сърдце. Споредъ сегашния строежъ на човѣка, „солъ“ е основниятъ тонъ на живота. Тонътъ „солъ“ дава условия за разцъвтяване на нѣщата. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може да цъвне. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може и да напѫпи. Безъ тоя тонъ нищо не може да се посѣе. Безъ тоя тонъ нищо не може да израсте. Следователно, щомъ дойдете до духа, ще знаете, че безъ него нищо не може да цъвти. Следъ цъвтенето иде другиятъ процесъ — разнасянето на уханието изъ пространството. Насѣкомитѣ усѣщатъ това ухание и влизатъ въ цвѣта. Това прави душата. Тя възприема уханието, което иде отъ цвѣта на духа. Тя отправя насѣкомитѣ, малкитѣ сѫщества, къмъ уханието на красивитѣ подбуди и желания, като естествени цвѣтя. Тя имъ казва: Търсете уханието и нектара на естественитѣ цвѣтя, а не на нзкуственитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ изкуствени цвѣтя. Нѣкой туря една Божествена мисъль въ заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъль, но не е турена на мѣсто. Съ заповѣдь хората не могатъ да се обичатъ. Да се обичаме! — това е заповѣдь, законъ. Единственото нѣщо, което не се подчинява на закона, е любовьта. — Защо?— Защото тя сама е законъ. Ако любовьта би повѣрвала въ закона, тя щѣше да направи престѫ пление. Законътъ е подчиненъ на любовьта. Тя сама е законъ на себе си, нѣма нужда отъ други закони. Това, което тя прави, е законъ. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трѣбва да дадете на тая мисъль „Да се“, ако буквата „с“ присъединимъ къмъ частицата „да“, получаваме нѣмската дума „das“ — това. Предметъ ли е любовьта? Като говоря зa любовьта, азъ не искамъ да произведа противоречие въ умоветѣ ви. И безъ това, вие сте пълни съ противоречия. Ако река да разбъркамъ вашитѣ противоречия, само каль ще направя. Ако искамъ да открия доброто въ васъ, първо ще се оцапамъ съ кальта ви. Вашето добро е покрито отгоре съ каль. Много трѣбва да се ровя въ кальта, докато дойда до доброто. Казвате: Трѣбва да дойдешъ до дъното. Азъ не се интересувамъ отъ дъното на кръчмарскитѣ бъчви. Мнозина ме питатъ, ще се познаваме ли въ оня свѣтъ. Тия хора приличатъ на оня турчинъ, който ходилъ въ Багдатъ и, като се върналъ въ Дели Орманъ, разказвалъ на близкитѣ си, че въ Багдатъ прескачалъ трапове 20 м. широки. Единъ ходжа му казалъ: Ефенди, прескочи и тукъ такъвъ трапъ. — Не може, тукъ хавата не позволява. Невъзможно е да прескачашъ 20 м. широкъ трапъ. Можешъ да прескочишъ трапъ, но не 20 м. широкъ. Това е преувеличено. Източнитѣ народи обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Единъ турчинъ казалъ: Имаше около сто милиона посто милиона войници, събрани на едно мѣсто. Единъ българинъ му възразилъ: Това е невъзможно ! И орѣхи да сѫ, пакъ не могатъ да се събератъ толкова на едно мѣсто. Така не се говори. Добре е това, но често хората страдатъ отъ крайното преувеличаване на нѣщата. Въ Варненско, единъ младъ момъкъ дошълъ да иска дъщерята на единъ богатъ чифликчия. Той казалъ на момата: Ако се оженишъ за мене, ще ти взема две слугини, ще ти купя хубаво кожухче съ лисича кожа — ще бѫдешъ като царица при мене. Тя повѣрвала на думитѣ му и се оженила за него. Мислите ли, че той изпълнилъ обещанието си? — Нито слугини ѝ взелъ, нито кожухче ѝ купилъ. Презъ цѣлия си животъ тя работила сама, никаква слугиня не ѝ помагала. Дветѣ слугини представятъ дветѣ рѫце. Тя работила съ рѫцетѣ си и на тѣхъ разчитала. Следователно дойде ли нѣкой да ви обещава нѣщо, за да се ожени за васъ, отхвърлете тая женитба. Да се оженишъ, това значи, да дадешъ условия на една душа да се развива. Тя слиза отъ Бога, иде на земята, и ти трѣбва да я упѫтишъ. Ще ѝ кажешъ: Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещаватъ ли ѝ много, ще я излъжатъ: ще вземать всичкитѣ ѝ пари, да ѝ направятъ кѫща, но ще ги изядатъ и изпиятъ. Въ края на краищата, тя ще остане и безъ пари, и безъ кѫща. И тукъ, единъ братъ излъга другъ. Купи му кѫщата и обеща да му направи хубавъ апартаментъ. Пари не му даде, апартаментъ и доднесъ не му направи и го остави на пѫтя, безъ пари и безъ кѫща. Азъ не вѣрвамъ въ човѣшки обещания. Вѣрвамъ само въ онова, което Богъ е написалъ. Какъ ще вѣрвашъ въ човѣшкитѣ заблуждения? Дошълъ нѣкой реформаторъ да оправя свѣта. Ще описватъ неговата външность. Това не ме интересува — самиятъ реформаторъ ме интересува. Той написалъ нѣкаква книга. Не ме интересува книгата му; животътъ му, неговата мисъль ме интересува. Не ме интересува неговото вино, налѣто въ бъчви; интересува ме неговото грозде. Казва се: Да вѣрваме въ Бога! Какво представя вѣрата? Тя е пѫть, който води къмъ Божествената Любовь. Питате: ще се познаваме ли въ оня свѣтъ? Ще постигнемъ ли своитѣ желания? Ако не зачиташъ своя духъ, ако не зачиташъ своята душа, ако не зачиташъ своя умъ и ако не зачиташъ своето сърдце, нищо не можешъ да постигнешъ. Кое ще ви препорѫча въ невидимия свѣтъ? Само духътъ, душата, умътъ и сърдцето препорѫчватъ човѣка. Човѣкъ се препорѫчва чрезъ духа, душата, ума и сърдцето си. Като отидете въ другия свѣтъ, никой нѣма да ви сѫди за погрѣшкитѣ. Ако сте прилагали закона на насилието, следъ васъ ще тръгнатъ десетки кокошки, агнета и прасета, съ отрѣзани глави. Какъвто животъ сте минали на земята, това ще се представи въ картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили — и това ще бѫде написано. Какво ще правите предъ тая peалность? Какъ ще се оправдавате? Никой няма да ви сѫди, но делата ви ще вървятъ следъ васъ — тѣ ще ви сѫдятъ. Отъ всички се иска чистъ животъ. Освободете се отъ нечиститѣ нѣща въ живота си, както чистите лещата. Като заливате лещата съ вода и хвърляте водата, тя се освобождава отъ много примѣси и нечистотии. Оризътъ, обаче се чисти зрънце по зрънце. Не допущайте нито една фалшива мисъль въ ума си, нито едно фалшиво чувство въ сърдцето си, нито една неблагородна постѫпка въ душата си. Нищо нечисто не допущайте въ себе си. Често цитиратъ стиха отъ Писанието: „Вълкътъ и агнето ще живѣятъ заедно.“ Може ли сега човѣкъ да живѣе заедно съ вълка? Ако е вълкъ, може, но ако е агне, по никой начинъ не може. Вълкъ, който не яде агне, не е вълкъ. Той се е преобразилъ и започналъ да пасе трева, както агнето. Тогава вълкътъ и агнето могатъ да живѣятъ заедно. Преди години, въ Варненско се яви една голѣма пророчица гадателка, която предсказваше на хората много нѣща. При нея идѣха и вълци, и агнета — отъ дветѣ категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечерь влѣзоха въ кѫщата ѝ крадци и я обраха. Тя бѣше събрала много пари; крадцитѣ задигнаха всичкитѣ ѝ пари. Питамъ: Какъвъ гадатель е оня, който не може да оправи своя животъ? Азъ не вѣрвамъ въ пророци, които не могатъ да оправятъ своя животъ. Азъ не обичамъ ония пророци, които говорятъ лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбардиратъ София. — Ще бомбардиратъ ли София? — Може да я бомбардиратъ, може и да не я бомбардиратъ. Питатъ ме, защо ходя на планината. — Отивамъ при Господа. Той е на планината. Ако софиянци сѫ безъ Господа, зная, какво ще стане съ София. Каквото стана съ Содомъ и Гоморъ, това ще стане съ София. Господъ не е между грѣшнитѣ хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намѣрите на Витоша, на планината. Нѣкои не обичатъ да се качватъ по планинитѣ, мързи ги, не имъ се ходи. Други минаватъ за герои, затова ходятъ. Трети ходятъ отъ страхъ. Не е лесно всѣки день да извървявашъ по 18—20 клм. пѫть нагоре и надолу, да се качвашъ и слизашъ отъ планината. Оставаше ли Христосъ вечерь въ Ерусалимъ? Той отиваше на планината. Всѣка сутринь, като отивамъ на планината, срѣщамъ единъ младъ свещеникъ, който ме поздравлява любезно. Той слиза въ София и се чуди, какво правя на планината. Споредъ мене, София е праздна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нѣщо въ нея. — Трѣбва да почиваме. — Докато си въ почивка, ще седишъ вкѫщи. Щомъ се свърши почивката, ще излеѣзешъ, ще отидешъ въ духовния свѣтъ. — Какво ще стане съ София? — Да не изкушаваме Господа. Когато Господъ реши да погуби Coдомъ и Гоморъ, прати ангели при Аврама да му съобщатъ тая весть. Тогава Аврамъ запита : Господи, ако има сто души праведни, ще погубишъ ли тия градове? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 80? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 50? — Нѣма да ги погубя. — Ако има десеть души праведни? — Нѣма да ги погубя. Понеже нѣмаше десеть души праведни, Coдомъ и Гоморъ изгорѣха. Сега нѣкои питатъ, какво ще стане съ София. — Ако въ София има десеть души праведни, кожата ѝ ще остане здрава. Ако нѣма десеть души праведни, ще ѝ одератъ кожата. Лошото, което става въ България, е за непослушанието на българитѣ. Отъ 30 — 40 години говоря на българитѣ, но тѣ не сѫ готови да изпълнятъ Божията воля. Азъ имъ говоря, а тѣ хвърлятъ каль върху мене. Заблуждавалъ съмъ хората. Азъ не създадохъ свѣта. Следователно, всички трѣбва да се подчинявате на онова, което Богъ е вложилъ въ васъ — на Божественото. Вие се занимавате съ чуждитѣ работи, а своитѣ оставяте настрана. Значи, занимавате се съ мѫчнитѣ работи, а леснитѣ оставяте настрана. Питате се, кого обичамъ повече. Ако дойде нѣкой боленъ при мене, азъ го претеглямъ и намирамъ, че е доста тежъкъ. Ако олекне, обичамъ го; ако не олекне, не го обичамъ. Ти си богать, пакъ си тежъкъ. Ако олекнешъ, обичамъ те; ако не олекнешъ, не те обичамъ. Който иде при мене, трѣбва да е доста олекналъ. Азъ обичамъ тежкитѣ хора, когато започнатъ да олекватъ. Обичамъ и лекитѣ хора, когато започнатъ да натежаватъ. Кое дете носи майката на рѫцетѣ си? — Слабото, малкото дете. Коя майка носи на рѫцетѣ си 21 годишния си синъ или дъщеря? Срѣщамъ единъ човѣкъ, който се нуждае отъ помощь. Мисля си, какъ да му помогна. Съ мене върви другъ и ми казва: Тоя човѣкъ не заслужава никаква помощь. — Защо не заслужава? — Защото той има предъ видъ другъ, на когото иска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дамъ на единия, нѣма да остане за другия, или по-малко ще остане. Казвамъ му: Знай, че колкото дамъ на единия, толкова ще дамъ и на другия. Помнете: Малкитѣ нѣща въ природата растатъ и ставатъ голѣми. Малкото зрънце става голѣмо. Отъ малката сѣмка става голѣма диня. Разчитай само на онова, което расте. Всѣка Божествена мисъль има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъль е въ духа, въ душата, въ ума, или въ сърдцето на човѣка, не е важно — тя всѣкога и навсѣкѫде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голѣмо. Който не разбира Божественото, несъзнателно грѣши. Той взима човѣшкото вмѣсто Божественото както неопитниятъ взима фалшивата монета за чиста. Нѣкой забелязва, че сѫ му дали фалшива монета, но гледа да я прокара нѣкакъ. Погрѣшката му е съзнателна. — Какво трѣбва да направи? — Да отдѣли монетата настрана. Така ще изправите погрѣшката на другитѣ. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете въ земята, но не правете опитъ да я прокарате. Сега ви казахъ нѣщо отъ моя животъ, което не обичамъ. Не е въпросъ да кажа, че обичамъ човѣка. Важно е, да видя, какво мога да направя за него, да му помогна въ това, въ което той самъ не може да си помогне. Важно е да помогна на човѣка така, че да се прояви Божественото въ него. Азъ не мога да свърша всичкитѣ му работи, но мога да съдействувамъ, да се проявятъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Всички трѣбва да си съдействуваме за проява на онова, което Богъ е вложилъ въ насъ. Всѣки трѣбва да помага на ближния си да се прояви Божественото въ него. Ще дойде день, когато благото на едного ще бѫде благо за всички. Всички нѣща ще станатъ общи, а сега сѫ частни. Докато сѫ на нивата, житнитѣ класове сѫ поотдѣлно. Когато земедѣлецътъ овършее нивата, всичкитѣ класове отиватъ на едно мѣсто. Нѣкога всичкитѣ блага ще бѫдатъ събрани въ общи, голѣми хамбари. Тогава Божиитѣ блага ще бѫдатъ общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, всѣки стръкъ трѣбва да расте, да завърже и да даде добъръ плодъ. Ще страдашъ, че вѣтъръ те духалъ, че дъждъ или снѣгъ те валѣлъ. Това не трѣбва да те смущава. Отъ тебе се иска да си създадешъ хубаво зърно. Представи си, че се намирашъ предъ единъ чистъ, планински изворъ. Трѣбва ли да напѫтвашъ хората, какъ да пиятъ отъ неговата вода? Когато човѣкъ се намира предъ чистия изворъ, не му давай никакви съвети. Добриятъ и чистъ изворъ не причинява никакви пакости. При чистия изворъ ще пиешъ толкова вода, колкото трѣбва. Човѣкъ грѣши, само когато се намира при лошъ и нечистъ изворъ. Какво трѣбва да правишъ, когато отивашъ при Бога, като при чистъ планински изворъ? Три нѣща може да направишъ: Да прославишъ името Божие. Да прославишъ Царството Божие и Неговата Правда. Да вършишъ съ любовь Божията воля. Преди години ме срещна единъ свещеникъ отъ Варненско, уменъ, но доста сприхавъ човѣкъ. Той ме спрѣ и нервно запита: Защо разваляшъ тоя народъ? Азъ го оставихъ да се изкаже и спокойно го изслушахъ. Следъ това му отговорихъ: Ти мислишъ, че азъ пакостя на хората. Правъ си, ако не съмъ предалъ Божията Любовь на тоя народъ, ако не съмъ предалъ Божията Правда, ако не съмъ му посочилъ начинъ за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съмъ сторилъ, не си правъ. Като се срещнемъ втори пѫть, ще се разберемъ по-добре. Следъ петь-шесть месеца той иде при мене, навелъ си малко главата и ми говори по-мекичко. По-рано говорѣше строго, заповеднически, а сега омекналъ. Какво ли е станало съ него? Оказва се, че единъ день пѫтувалъ за Варна. Той носѣлъ нѣколко голѣми куфари. По пѫтя станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голѣмо. Куфаритѣ паднали върху главата му и го контузили силно. Като ученици, вие трѣбва да се отличавате съ чистотата си, да бѫдете чисто злато. Отвънъ и да имате каль, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия животъ по духъ, по душа, по умъ и по сърдце да бѫде чисто злато. Давайте отъ онова, което Богъ ви е далъ. Някой пѫть се сърдите единъ на другъ, не можете да се търпите. — Защо не се търпите? — Краката ви сѫ нечисти, трѣбва да се измиятъ. Ако измиешъ краката си и пакъ не те търпятъ, погрѣшката не е твоя. Ако измиешъ краката си, и нѣкой не може да те търпи, погрѣшката е въ него. Ако не измиешъ краката си, и той не може да те търпи, погрѣшката е въ тебе. Когато отивате въ нѣкой магазинъ да си купите нѣщо, не се пазарувайте. Колкото ви искатъ, толкова дайте. Ако ви искатъ дессть лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намѣрили. И 20 или 30 лева да ви искатъ, дайте и благодарете. Въ миналата война, когато германската марка падна много, германцитѣ плащаха за единъ обѣдъ милиони марки, даже единъ милиардъ. Толкова скѫпъ бѣше животътъ тотава, че германцитѣ не можеха да се справятъ, не можеха да оправятъ смѣткитѣ си. Какво представя днесъ десеть лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, че стойностьта на лева или на марката е била различна отъ сегашната. Казвамъ: Всички хора се различаватъ по нѣщо. Право е, и музикантитѣ, и пѣвцитѣ се различаватъ. Нѣкой казва, че може да свири и да пѣе. Може, но има разлика между него и опитнитѣ музиканти. Слушашъ нѣкой музикантъ да свири и на душата ти става тѫжно; продължавашъ да го слушашъ, тѫгата ти изчезва. Слушашъ другъ музикантъ, мисъльта ти се прояснява, свѣтло ти става въ съзнанието; слушашъ го още, тъмнина се явява въ съзнанието ти. Добъръ музикантъ е оня, който вдига болнитѣ отъ леглото. Тѣ оздравяватъ и започватъ да работятъ. Добриятъ музикантъ отваря сърдцата на скѫперниците. Тѣ отварятъ кесиитѣ си и започватъ да даватъ. Оня музикантъ, отъ свиренето на когото болнитѣ не ставатъ отъ леглата си и не оздравяватъ, богатитѣ не отварятъ кесиитѣ си и не даватъ, той не е добъръ, не свири хубаво. Питамъ: Колко души отъ вашето свирене станаха отъ леглата си, и колко богати развързаха кесиитѣ си? Сегашнитѣ хора сами създаватъ нещастието си. Господъ те е пратилъ на земята да посадишъ една добра мисъль, но ти не я посаждашъ – мѫчишъ се. Трѣбва да прило жишъ едно желание, да се повдигнешъ, но не го прилагашъ — мѫчишъ се. Вложено е нѣщо въ душата ти, което трѣбва да реализирашъ, но го отлагашъ — пакъ се мѫчишъ. И следъ това се оплаквашъ, че работитѣ ти не вървятъ. Много естествено, не изпълнявашъ това, което трѣбва. Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Случи се въ живота ми нѣщо, което ме доведе до голѣма нѣмотия — останахъ само съ единъ левъ въ джоба си. Вървя и пипамъ лева, на него разчитамъ. Мисля, си, какво да правя. Какъ да излѣза отъ това трудно положение? Пакъ пипна джоба си, да видя, стои ли левътъ. Седнахъ въ градината на една скамейка и обмислямъ положението си. Ето, задава се единъ просякъ, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право къмъ мене иде. Спрѣ се, погледна ме, иска помощь. Нѣщо отвѫтре ми казва: Дай лева на тоя просякъ. Не мислихъ много, бръкнахъ въ джоба, извадихъ лева и го дадохъ на просяка. Последниятъ ми левъ отиде! Нищо не ми остана. Започнахъ да мисля и си казвамъ: Голѣмъ нехранимайко съмъ. Има нѣщо лошо въ мене. Въ това време виждамъ единъ мой приятель, съ когото не бѣхме се срѣщали десеть години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Кѫде се губишъ? Откога те търся? Върви съ мене! Заведе ме у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имашъ нужда отъ мене, азъ съмъ на твое разположение. Приятно ми е, че те видѣхъ следъ толкова дълга раздѣла. Казвамъ: Когато извадите последния левъ отъ джоба си и нѣма на какво да уповавате, Господъ ще ви се изяви. Докато уповавате на последния левъ, вие спъвате Бога, и Той не може да дойде при васъ. Освободете се отъ всичко човѣшко, на което уповавате. Когато Богъ ти каже да дадешъ нѣщо отъ себе си, дай и не съжалявай. Нѣкой казва : Ще раздамъ всичко, което имамъ да спечеля доброто мнение на Господа. Това е изкушение. Не трѣбва да изкушаваме Господа. Ако нѣмамъ пари, а съмъ здравъ, ще отида да копая. Нѣма да се моля на Господа да ми прати пари, но ще отида да работя и ще си изкарамъ хлѣба. Младиятъ момъкъ казва: Отиде и последното, на което разчитахъ! Какво ще прави? — Ще работишъ! Като четете Стария Заветъ, натъквате се на стиха: „Да се не кланяшъ на слънцето.“ Ако се кланяшъ на слънцето и не работишъ, грѣшишъ. Казано е още да не уповавашъ на хората. Това значи: не прави хората божества, за да не изпадашъ въ изкушение. Обаче, Богъ може да ти помогне чрезъ хората. Не мислете, че човѣшката любовь е като Божията. Споредъ мене, само една любовь сѫществува, но въ обикновения човѣкъ тя се проявява по единъ начинъ, а въ добрия и праведния — по другъ начинъ. Въ цѣлото Битие сѫществува една любовь. Дето влѣзе, любовьта смекчава и облагородява. Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе; ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророкъ Илия остана самъ въ пустинята, гарванъ му носѣше хлѣбъ. Обичаше го тоя гарванъ. Единъ българинъ, въ миналата война, останалъ далечъ отъ своята часть, подъ неприятелскитѣ куршуми. Едва успѣлъ се скрие въ една пещера, дето прекаралъ три деня, лишенъ отъ парче хлѣбъ. Дошло му на ума да се обърне къмъ Бога, макаръ, че не вѣрвалъ въ Него. Той казалъ: Господи, покажи ми по нѣкакъвъ начинъ, че сѫществувашъ. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хлѣба, който носѣла въ устата си, и продължила своя пѫть. Една костена жаба го накарала да повѣрва въ Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човѣкъ да не я върши? Сега всички се страхуватъ да не падне отнѣкѫде нѣкоя бомба, да не ви бомбардиратъ. Когато изхвърляте бомби отъ устата си, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10—20 души. Да скарашъ нѣколко души само съ една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казвашъ за пѣкого: Не вѣрвай на тоя човѣкъ, той е голѣмъ лъжецъ. Това не е ли бомба? Не говори задъ гърба на човѣка. Ако искашъ да му кажешъ нѣщо, бѫди смѣлъ, кажи му го въ очитѣ. Първо се помоли на Господа да го просвѣти; после му кажи, каквото си намислилъ. Кажи му: Не искамъ да говоря лошо за тебе предъ другитѣ. Казвамъ ти направо, че това, което вършишъ, не е добро. Казвамъ на всички: Блажени сте, ако познавате пѫтищата Господни. Днесъ всички хора сѫ поставени на изпитъ, сами да разбератъ, доколко познаватъ Господнитѣ пѫтища. Досега бомбардираха София нѣколко пѫти. Три пѫти бѣхъ въ града, единъ пѫть на Витоша и единъ пѫть вънъ отъ града. Ако българитѣ бѣха ме послушали, София нѣмаше да пострада. Не казвамъ, че мене трѣбва да слушатъ — Господа трѣбва да слушатъ, да приложатъ учението на Христа. Да оставимъ настрана това, което азъ говоря. Приложете това, което Христосъ е говорилъ. Ако българитѣ, англичанитѣ, руситѣ, германцитѣ, италианцитѣ бѣха приложили Христовото учение, нищо лошо нѣмаше да имъ се случи. Божието Слово, преди две хиляди години и сега, е едно и сѫщо. Въ всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божественитѣ нѣща никога не губятъ цената си. Колкото ценни сѫ били едно време, толкова ценни сѫ и сега. Едно време Божественото е било пѫпка, сега е цвѣтъ, следъ време ще бѫде зрѣлъ плодъ. Не е въпросъ за грѣховетѣ на хората. Азъ говоря за живия Богъ — Богъ на любовьта. Зная, че Той е единствениятъ, Който обича грѣшницитѣ. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“. Сега, предь ужаса на бомбитѣ, всички хора сѫ готови да жертвуватъ. Страхътъ ги прави щедри. Човѣкъ трѣбва да бѫде еднакъвъ и въ лошитѣ, и въ добритѣ времена. Обещае ли нѣщо, трѣбва да го изпълни. Трѣбва ли да приличате на оня циганинъ, който извадилъ нѣколко косерчета отъ едно гнѣздо и, като се явила буря, уплашилъ се и обещалъ да си раздѣли косерчетата съ Бога. Съ това той искалъ да омилостиви Бога, да не го накаже. Като престанала бурята, той слѣзълъ отъ дървото и казалъ: Господи, защо ти сѫ косерчета? Жена нѣмашъ, циганчета нѣмашъ, нека всички косерчета останатъ за мене. Доброто, което сте обещали да направите, изпълнете го безъ отлагане. Всѣка добра мисъль и всѣко добро чувство, колкото и да сѫ малки, приложете ги. Така ще имате една опитность, която никой не може да ви даде. Пророцитѣ, като помагаха на хората, минаха презъ голѣми изпитания, но придобиха голѣми опитности. Никой не може да мине по пѫтя, презъ който пророцитѣ сѫ минали. Обикновениятъ човѣкъ грѣши и не забелязва, че е направилъ погрѣшки. Когато пророкътъ сгрѣши, той изпитва голѣмо страдание. Христосъ казва – „Ако кажа, че не познавамъ Господа, ще бѫда подобенъ на васъ. Азъ Го познавамъ и волята Му изпълнявамъ.“ Първата задача на човѣка е да изпълни Божията воля по любовь, а не по законъ. Много нѣща изпълняватъ хората, но по законъ. Кой човѣкъ не е правилъ милостиня? Кой не се е женилъ? Това не е Божествено. Младиятъ момъкъ се жени, защото намѣрилъ красива, богата и здрава мома, която ще му роди нѣколко здрави и красиви деца. Това е користолюбиe. Ако мѫжътъ не носи нищо вкѫщи, жената започва да се сърди, недоволна е. Изкуство е, при това положение, тя да не каже нито дума, да счита, че това е въ реда на нѣщата и да го приема като гостъ, да го изпраща като гостъ. Коя жена постѫпва така? Тя се чуди, какво да мисли за него и казва: Азъ съмъ разочарована отъ мѫжа си, повече нѣщо очаквахъ отъ него. Не очаквайте хората да правятъ по-гоѣмо добро отъ васъ. Бѫдете въ доброто първи, а въ злото — последни. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Не обичайте вашитѣ идоли, вашитѣ фалшиви мисли и чувства. Откажете се отъ тѣхъ, както се отказвате отъ фалшивитѣ монети. Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърдцето си. Любете Бога, Който се проявява въ вашия духъ, въ вашата душа, въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Изпълнявайте волята Му безъ никакво раздвояване въ себе си. Бѫдете внимателни едни къмъ други, безъ да се стремите да угаждате на човѣшкото. Мнозина угаждатъ на хората и така изоставятъ работата си. Дойде нѣкой при тебе, нека да си поговорите, но ти трѣбва да отидешъ на нивата. Кажи на госта си: Хайде да отидемъ на нивата. Ще вървимъ и ще говоримъ. — Не може така, остани да си поприказваме. — Работата не чака. Другъ отива на Витоша; нѣкой го спира, иска да го върне назадъ, да му каже нѣщо. Кажи: Тръгналъ съмъ за Витоша и не мога да се върна. — Страхъ ли те е да се върнешъ? — Не ме е страхъ, но днесъ Господъ минава презъ Витоша, искамъ да Го види. Богъ минава само за моментъ, не се спира. Достатъчно е да Го зърна, да почувствувамъ Неговата благость и любовь — повече не ми трѣбва. Казватъ нѣкои, че Богъ праща бомбитѣ да възпитаватъ хората. Това е заблуждение. Оня, който убива и разрушава, не е Богъ. Оня, Който лѣкува, помага и повдига, е Богъ. Оня, който лъже и заблуждава, е единъ. Оня, Който всѣкога говори истината, е другъ. Единствеаиятъ, Който обича, е Богъ. Единствениять. Който дава животъ, знание и свобода, е Богъ. Дето минава Той, душата усѣща наслада и готовность за всѣкакви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но не се отказвайте отъ Божественото. Единъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене. Взелъ го съ клюна си, качилъ се на едно дърво и, въ момента, когато се готвѣлъ да го изяде, подъ дървото минала една лисица. Тя погледнала къмъ пѣтела и казала: Пѣтльо, много си красивъ! Райска птица си. Какъвъ ли е гласътъ ти? Попѣй малко, да те чуя. Поласканъ отъ думитѣ ѝ, пѣтелътъ отворилъ устата си и изкукуригалъ. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на пѣтела: Много хубаво пѣешъ. — Хубаво пѣя, но сиренето отиде въ твоята уста. Пѣтелътъ научилъ единъ урокъ. На другата година той пакъ намѣрилъ парче сирене. Качилъ се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видѣла, похвалила го за хубавия му гласъ, но той първо изялъ сиренето и после изкукуригалъ. Лисицата казала : Тая година не пѣешъ толкова хубаво, както миналата. Казвамъ: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършимъ работата за Господа, тогава можемъ да седимъ, да пѣемъ и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъль въ свѣта, между хората, а после кажете: Сега съмъ на ваше разположение. Каквото искате, ще направя. Да изпълнимъ първо Божията воля, а после волята на хората. * 11. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 26 декемврий, 5. ч. с. 1945 г. София.—-Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Блажени нищитѣ Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да яде. Значи, едно и сѫщо нѣщо се повтаря много пѫти. Привидно процесътъ на храненето е еднообразенъ, но въ самата храна има голѣмо разнообразие. Ще прочета пета глава отъ Евангелието на Матея. Често съмъ ви давалъ закуска отъ тая глава. „И като видѣ многото народъ, възлѣзе на гората; и щомъ седна, пристѫпиха при Него ученицитѣ Му.“ (— 1 ст.). „И отвори устата си, та ги поучаваше, и говорѣше“. (— 2 ст.). Тия хора сѫ само слушали, нищо не сѫ разбирали. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ (— 3 ст.). Кои сѫ нищи духомъ? Може ли да яде човѣкъ, на когото зѫбитѣ сѫ развалени и стомахътъ разстроенъ? Блаженъ е оня, на когото стомахътъ е здравъ. За него е яденето. Той сѣда и започва сладко да яде. Подъ „нищи духомъ,, нѣкой разбира слабъ, боленъ, беденъ човѣкъ. Не е така. Небето не се нуждае отъ болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищи духомъ е кроткиятъ и смирениятъ, но силенъ човѣкъ. Какво представя силата, малцина знаятъ. Едно време старитѣ турци отивали на ловъ съ своитѣ хрътки, особена порода кучета, Когато хрътката успѣвала да догони заека, ловецътъ ѝ казвалъ: Хайде, чоджумъ, ха напредъ ! — давалъ ѝ различни гальовни имена. Щомъ заекътъ поемалъ върха, а хрътката оставала назадъ, той ѝ казвалъ: „Ха домусъ, ха гяуръ!“ — наричалъ я съ лоши имена. Заекътъ и хрътката се напредварватъ, но и ловецътъ взима участие въ това надпрепускане. Ако загуби премията, господарьтъ ѝ ще я кръсти съ най-лоши имена. И вие, като дойде хрътката ви при неблагоприятни условия, кръщавате я съ най-лоши имена. Нѣма човѣкъ, който да не е казалъ нѣщо лошо на хрътката. „Блажени нищитѣ духомъ“, т. е. блажени ония, които сѫ работили дълго време и сѫ огладнѣли. Като се върнатъ вкѫщи, сѣдатъ предъ хубавото ядене. Блажени сѫ, защото за тѣхъ е яденето. Щомъ има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за тѣхъ. Понеже сѫ работили, даватъ имъ се добри условия. Четете често петата глава отъ Матея, докато я разберете. Тогава ще бѫдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не сѫ разбрали тая глава. Нѣкой казва: Като отида на оня свѣтъ, тамъ ще се уча. Нѣма защо да чакашъ това време, да умрешъ, че тогава да учишъ. Това е заблуждение. — Азъ умирамъ за тебе. — Нѣма защо да умирашъ, да плачешъ за мене, да ме погребвашъ — ще живѣешъ за мене. Знаешъ ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Нѣкога хиляди, а нѣкога милиони лева. Всички искатъ най-лесното — да умратъ. После оттукъ ще имъ правятъ поменъ. Тежко ти, да чакашъ оттукъ да ти изпратятъ четири—петь пѫти презъ годината по единъ колетъ. Ще чакашъ да дойде задушница, да се събератъ душитѣ на едно мѣсто и да раздаватъ за тѣхъ. За просвѣтения човѣкъ идеята за раздаване за душитѣ е заблуда. Когато нѣкой замине за другия свѣтъ, първо го турятъ на работа, а после му даватъ да яде. Ако нѣкой ялъ и пилъ на земята, безъ да е работилъ, въ другия свѣтъ го турятъ на работа. Пращатъ го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питагь го: Какъ не ти дотегна на земята да ядешъ и да пиешъ? Тамъ пи винце, ракия, но тукъ нѣма такива нѣща. Тукъ има грозде, което никога не ферментира. Тукъ има и вино, но сладко — никога не опива. Тукъ всички живѣятъ по закона на любовьта, но такава любовь, отъ която никой не плаче. Често се говори, че нѣкой умрѣлъ отъ любовь. Какъ е възможно да умрешъ отъ любовь? Мома обича момъкъ и плаче, че той не я обича. Какъ е възможно да обичашъ и да не те обичатъ? Ако обичашъ и не те обичатъ, има причини за това. — Коя е причината? Сѣдът, въ който сипватъ маслото, е пробитъ. Ти носишъ празенъ сѫдъ. Хората те обичатъ. Който те срещне, сипва масло въ сѫда ти. Радвашъ се на маслото, но следъ известновреме то изтича, и сѫдътъ ти пакъ остава празенъ. — Защо? — Пробитъ е нѣкѫде, дупка има. Маслото е любовьта, която хората влагатъ въ тебе. Преди нѣколко деня отидохме на екскурзия. Носѣхме чайникъ да сваримъ вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе да изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сваримъ вода. Чучурката може да се залепи, но ще минатъ нѣколко деня. Какво да се прави сега? Една сестра взе малко хлѣбъ, запуши дупката на чайника, и водата заврѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Нѣкой ти се усмихва, не си доволенъ. Иска да ти каже нѣколко думи, пакъ не си доволенъ. Казвашъ, че не знае, какъ да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората сѫ болни. Това е болезнено състояние. Университети си свършилъ, пакъ си недоволенъ. Искашъ да ездишъ, купувашъ си конь, пакъ си недоволенъ. Казвашъ: Моятъ конь не е хубавъ. Преди всичко, коньтъ не е твой. Богъ създаде коня. Ти само го ездишъ, но той не е твой. Коньтъ е на кобилата. Точни трѣбва да бѫдемъ въ думитѣ си. „Блажени нищитѣ духомъ“. Снаха пере дрехитѣ на свекърва си и, понеже не я обича, изкарва яда си на тѣхъ. Пере ризата й, мачка я и казва: Изедница ! Свекървата облича ризата и възприема лошитѣ чувства, които сна¬гата е внесла въ нея. Така отношенията не се подобряватъ. Единъ день иде при мене тая млада жена и се оплаква отъ свекърва си. Казахъ ѝ: Ще ти дамъ единъ съветъ. Ако го приложишъ, ще имашъ резултатъ. Тя пожела да чуе съвета ми. Казахъ ѝ, когато пере дрехитѣ на свекърва си, да мисли добре за нея, да отправя къмъ нея хубави чувства и разположение. Тя се усмихна и реши да направи опитъ. Следъ нѣколко месеца тя дойде пакъ при мене, доволна, че съветътъ далъ добъръ резултатъ — отношенията съ свекървата се подобрили. Лесно се развалятъ отношенията между хората, но и лесно се подобряватъ. Иде приятельтъ ти при тебе, и ти му давашъ единъ плодъ. Рѫцетѣ ти сѫ нечисти, оцапани отъ нѣщо. Приятельтъ ти взима плода, помирисва го и остава недоволенъ. Казвашъ: Колко е неблагодаренъ! Вината не е въ приятеля ти, но въ твоята неразумность. Защо не изми рѫцетѣ си, и тогава да подадешъ плода? Лошото е вънъ отъ тебе, но ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ, да измиешъ рѫцетѣ си. Когато давашъ плодъ на нѣкого, измий рѫцетѣ си добре, съ топла вода и сапунъ, и тогава го подай. Ако пишешъ писмо на нѣкого, напиши нѣщо хубаво. Отъ какво страдатъ сегашнитѣ хора? Отъ недобре написани любовни писма. Нѣкой вземе писмовника, препише едно любовно писмо и самъ се възхищава отъ него. Оженишь се за една млада мома, която нищо не знае. Ти трѣбва да я учишъ, да ѝ предадешъ първия урокъ, да се научи да яде правилно. Азъ съмъ учитель. Първо, ще наблюдавамъ ученицитѣ си, какъ се хранятъ, какъ отварятъ и затварятъ устата си, какъ дъвчатъ, какъ държатъ главата си. Това е важно. Човѣкъ не е пратенъ на земята да се жени, да става господарь, да управлява свѣта. Човѣкъ не е пратенъ на земята да го товарятъ като конь, да го дѣлатъ като дърво, да го чукатъ като камъкъ. Нѣкой извърши поестѫпление, а другъ обвиняватъ и го турятъ въ затворъ, дето го биятъ по нѣколко пѫти на день. После се извиняватъ, че направили погрѣшка. Едно се иска отъ човѣка: да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Нѣкой очаква да отиде при Господа и да опредѣли отношенията си къмъ Него. Той ще отиде при Господа, но важно е, какъ ще го посрещнатъ. Ако Богъ се яви при него като мирови сѫдия, лесно ще мине. Ако го посрещне като сѫдия отъ окрѫжния сѫдъ, отъ апелативния или отъ касационния сѫдъ, може да заведе противъ него углавно дѣло. Какво ще прави, ако веднага го осѫдятъ? Ще каже: Сѫдба е това ! Какво означава думата „сѫдба“? — Да се даде на всѣкиго това, което му трѣбва. Който нѣма цигулка, цигулка му се дава; който си нѣма жена, жена му даватъ; който нѣма дечица, дечица му даватъ; който нѣма обувки и шапка, това му се дава; който нѣма дрехи, дрехи му даватъ; който не е ездилъ на конь, конь му се дава; който не се е возилъ на файтонъ, на файтонъ се качва; който не е билъ министъръ, министъръ ще стане. Кой каквото пожелае, ще му дадатъ, да бѫде доволенъ. Това е сѫдба, а не да затворишъ човѣка, да го осѫдишъ на доживотенъ затворъ или на смърть. Това не е разрешаване на въпроситѣ. Понеже хората не сѫдятъ правилно, Богъ ще ги сѫди и ще разреши всички въпроси. Хората ще бѫдатъ доволни отъ Неговата сѫдба. Казвате: Да се оправятъ работитѣ ни! Вашитѣ работи нѣма да се оправятъ, докато цѣлиятъ свѣтъ не се оправи. Кажи: „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята. Да се прослави името Ти, както на небето, така и на земята. Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята“. Подъ „небето“ разбирамъ вашия умъ. Всѣки човѣкъ, който мисли, е горе на небето. Всѣки човѣкъ, който не мисли, е долу на земята. Ти мислишъ, че ако отидешъ горе, ще умрешъ. — Какво означава умирането? — Събличане на старата дреха. Следователно, не можешъ да мислишъ, т. е. да влѣзешъ въ умствения свѣтъ, ако не съблѣчешъ дрехата си, направена отъ гѫста материя. Въ умствения свѣтъ се криятъ възвишенитѣ и свѣтли мисли, които можешъ да възприемешъ чрезъ ума си. На физичния свѣтъ, дето се хранятъ много хора, не може да има хармония. Готвишъ за 15—20 души въ една тенджера. На първитѣ сипвашъ отгоре, съ повече масло, а на последнитѣ — отъ дъното - постно. Постното ядене не е много вкусно. Въ Божествения свѣтъ за всѣки човѣкь се готви въ специална тенджерка. Всѣки плодъ е отдѣлна тенджерка. Дадешъ на нѣкого една ябълка, или круша, давашъ му я заедно съ тенджерата, дето се е готвила. Хората се чудятъ, добре готвятъ, а въпрѣки това, страдатъ. Погрѣшката е въ това, че готвятъ за много души. Ще готвишъ само за едного и въ отдѣлна тенджерка. Ако съмъ на ваше мѣсто и отида на гости при една мома, която не е опредѣлила тенджерка за мене, втори пѫть не стѫпвамъ въ дома ѝ. Видя ли, че е приготвила тенджера специално за мене, казвамъ: Добъръ гостилничарь е тая мома. Това изисква реалниятъ животъ. И тъй, за моитѣ очи е нуждна специална свѣтлина. Не мога да се ползувамъ отъ свѣтлина, която е минавала отъ едни очи въ други. Азъ ще възприема оная свѣтлина, която иде направо отъ слънцето. Хубаво е това, което излиза направо отъ Бога и влиза въ нашето сърдце, въ нашата душа и въ нашия духъ. Да говоришъ за нещо, което не си опиталъ, значи, да говоришъ за музиката, безъ да я познавашъ и разбирашъ. Не е само да говоришъ за яденето, но да знаешъ да готвишъ — ще готвишъ само за единъ човѣкъ. Не е достатъчно да отидешъ при крушата, но да знаешъ, какъ да си направишъ изборъ. Не е само да имашъ високо мнение за себе си, но да отговаряшъ на това мнение. Когато си горе, имашъ високо мнение за себе си, но какво ще правишъ, като слѣзешъ долу? Какво направи Христосъ, като се видѣ въ рабски образъ? — Смири се. Като Синъ Божи, трѣбваше да Го посрещнатъ навсѣкѫде като царь, но условията на земята изискваха смирение. Като слѣзе на земята, Той получи най-голѣми укори. Казвате: Да бѫдемъ като Христа. Това е неразбиране на въпроса. Въ едно отношение, азъ не искамъ да бѫда като Христа, да страдамъ на кръста като Него. — Защо?—Единъ пострада за всички, нѣма защо хиляди хора да страдатъ като Христа. Когато богатиятъ даде достатъчно храна и срѣдства за всички, нѣма защо ти, бедниятъ, да искашъ да раздавашъ като него. Не разваляй неговата работа. Той е далъ най-хубавия хлѣбъ. Ще дойде нѣкой да раздава като Христа. Не разваляй работата на Христа. По-добре научи хората да ядатъ хлѣба, който Христосъ е далъ, а не да раздавашъ като Него. Яжъ живия хлѣбъ, даденъ отъ Христа. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ човѣшкия хлѣбъ. Преди години дойде при мене една мома да се оплаква, че не ѝ върви въ живота. Искала да стане учителка, не могла; искала да вземе друга служба, пакъ не могла. Пита ме, не може ли да намѣри нѣкой, да се ожени. Казвамъ ѝ: Ти си родена за пѣвица. Не ти върви въ живота, защото взимашъ чужда длъжность, а не твоята, за която си опредѣлена. Ти не можешъ да готвишъ, значи, не си годна за женене. Ще станешъ пѣвица и, като свършишъ тая работа, тогава ще замислишъ друга. Първо ще пѣешъ предъ малко хора, нѣма да излизашъ на голѣма сцена. — Истина ли е това, което ми говоришъ? — Истината говоря. Чудни сѫ хората. Като не имъ върви въ живота, мислятъ, че окрѫжаващитѣ сѫ лоши. Казватъ за нѣкого, че е лошъ човѣкъ. Ако си на негово мѣсто, и ти ще бѫдешъ лошъ. Въ едно земедѣлско училище имало единъ бикъ, който билъ кротъкъ по характеръ. Единъ день бикътъ се разлудѣлъ, започналъ да прави пакости. Като не могли да се справятъ съ него, решили да го убиятъ. Единъ отъ слугитѣ могълъ да се разговаря съ животнитѣ, разбиралъ езика имъ. Той казалъ: Не бързайте, не убивайте бика. Приближилъ се до него и започнали да се разговарятъ. Бикътъ му казалъ: Моля ти се, помогни ми! Въ задния ми кракъ е влѣзълъ голѣмъ трънъ, който ме прави да лудѣя. Извади тръна и азъ ще се успокоя. Слугата се навелъ, извадилъ тръна отъ крака на бика, намазалъ болното мѣсто съ дървено масло и го превързалъ. Следъ единъ часъ бикътъ билъ съвършено тихъ и спокоенъ. Нѣкога ще ви говоря за любовьта, която се присажда. Не е лошо да присаждашъ любовьта, но майсторъ трѣбва да бѫдешъ. Срѣщамъ една мома дивачка, виждамъ, че трѣбва да се присади съ калема на любовьта, да се облагороди. Единъ туря присадката — не се хваща; втори туря присадката — не се хваща; трети туря присадката, пакъ не се хваща. Най- после цѣлото дърво изсъхва. Когато присаждашъ човѣка, трѣбва да си майсторъ. На сто присаждания едно да не се хване, а 99 да се хванатъ, разбирамъ; обаче, 99 да не се хванатъ, а едно да се хване, това не разбирамъ. Съ каква мѣрка трѣбва да ви мѣри Господъ сега? Съ каква мѣрка мѣрятъ добритѣ хора? Съ каква мѣрка мѣрятъ лошитѣ хора? Мѣрката за добритѣ хора се различава отъ тая за лошитѣ. Съ каква мѣрка мѣрятъ ония, които иматъ добъръ езикъ? Учитель и ученикъ се разговарятъ. Учптельтъ е благороденъ, разуменъ човѣкъ. Изведнъжъ той удря една плесница на ученика. — Защо? — Защото ученикътъ казва на учителя си: Ти си простакъ, не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Така не се говори. И вие получавате такива удари; неочаквано нѣкой ви удари една плесница. — Защо? — Цѣлъ день мърморишъ въ себе си, недоволенъ си. Така ти смущавашъ невидимия свѣтъ. Никакво мърморене! Ако сте въ гората, имате право да мърморите. Изваждате ножа отъ джоба си, рѣжете бъзъ; тукъ клъцнете, тамъ клъцнете, свободни сте — никой не ви сѫди. Влѣзете ли съ ножа вкѫщи и започнете да мушкате тоя - оня, веднага ще ви накажатъ. Че си сѣкълъ бъзъ, никой не те държи отговоренъ, но позволишъ ли си да мушкашъ хората съ ножъ, веднага ще те сѫдятъ. Започнешъ ли да критикувашъ тоя - оня, ти мушкашъ съ ножа си. Като говоришъ лошо за другитѣ, все едно, че за себе си говоришъ; като говоришъ добро за дру-гитѣ, все едно, че за себе си говоришъ. Хората се плашатъ едни други, казватъ: Ако говоришъ лошо за мене, ще те накажатъ; ако говоришъ добре, ще те възнаградятъ. Правете всичко не по законъ, отъ страхъ, но по свобода. Прави добро за самото добро. Понякога и злото е на мѣсто. На десеть добрини едно зло е на мѣсто, и на десеть злини едно добро е на мѣсто. Сега, да дойдемъ до положителната страна на живота. Всички искате да живѣете добре, да имате Божието благословение. И това е възможно. — Кога? — Когато изпълните своето предназначение. Ти си създаденъ за пѣвецъ, а не искашъ да пѣешъ. Какъ ще угодишъ на Бога? Ти си създаденъ да свиришъ, да шиешъ дрехи или обувки, но не искашъ да изпълнишъ тая работа. Наистина, не е лесно да правишъ обувки, но ако работишъ съ любовь, като ушиешъ обувки на нѣкой човѣкъ, ще го улеснишъ, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Ако не работишъ съ любовь и ушиешъ обувки на нѣкого, ще му причинишъ страдания. Ти не си добъръ майсторъ, не си истински обущарь. Казвашъ: Не ме приематъ хората. — Защо не те приематъ? — Защото не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ако знаешъ, какъ да се отнасяшъ съ хората, навсѣкѫде ще те приематъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ, иска вода, гърлото му е засъхнало отъ жажда. Бѫди уменъ, веднага вземи една чаша чиста, прѣсна вода и му дай, да утоли жаждата си. Дай на жадния отъ най-чистата вода. Кажи на скръбния най- ободрителната дума. Тоза значи, да носишъ Божието благословение. Така постѫпва Богъ. Той дава на всѣка душа отъ най-хубавото, което носи въ себе си. Ако искашъ да бѫдешъ подобенъ на Бога, давай на близкитѣ си отъ най-хубавото, което носишъ въ себе си. — Не мога да давамъ отъ най-хубавото. — Щомъ не можешъ, ти не вървишъ по Божия пѫть. Турете настрана глагола „не мога“. Единъ день отивахме на Витоша. Едва тръгнахме, започна да роси, капнаха нѣколко капки. Като изгрѣ слънцето, яви се хубава, голѣма дѫга. Какво показва дѫгата? Тя опредѣля отношението на човѣка като личность къмъ другитѣ хора. Тя опредѣля, колко богатъ, уменъ и духовенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Когато човѣкъ е вѫтрешно богатъ, уменъ и духовенъ, явява се дѫгата, като доказателство на това, че нѣма да стане потопъ. Потопътъ стана, когато хората се отклониха отъ правия пѫть. Той тури край на старата култура. Тя мина презъ вода, а сегашната култура минава презъ огънь. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгрѣващето слънце, което ще дава на хората най-красивото, най-хубавото, отъ което тѣ иматъ нужда. Свѣтъть не трѣбва да се потопи, но да мине презъ огънь и да се пречисти. Има нѣща, които трѣбва да се изгорятъ; има нѣща, които не трѣбва да минатъ нито презъ вода, нито презъ огънь. Когато плодътъ зрѣе, нито презъ вода се прекарва, нито презъ огънь. Какъ постѫпватъ сегашнитѣ хора? Нѣкой те обиди. Ти искашъ да се махне — това е пѫтьтъ на потопа. — Да се накаже, да изчезне — това е пѫтьтъ на огъня. Не трѣбва да искашъ нито потопъ, нито огънь. Навсѣкѫде имаме огънь — сегашната война постоянно създава огънь. Вземешъ пушката въ рѫка, жегнешъ нѣкого — ето огънь. Достатъчно картечници има човѣкъ въ себе си — въ своя умъ, въ своето сърдце и въ своята воля. Сега воюватъ съ модерна артилерия, съ модерни самолети, отъ които пущатъ тежки бомби. Страшни сѫ бомбитѣ, които излизатъ отъ човѣшката уста. Единъ благороденъ господинъ ми се оплака, чс се пропилъ. — Защо се пропилъ? — Отъ една тежка дума, която жена му казала. Той искаше да ми каже думата, но азъ го спрѣхъ. Каже ли ми тая дума, ще се оцапамъ, не искамъ да се калямъ и после да се чистя. Ако самъ попадна на тая дума, по-малко ще се окалямъ. Казвамъ му: Ще ти дамъ единъ съветъ, да се справишъ съ тежката дума. Ще напишешъ на жена си едно любовно писмо, съ което ще ѝ благодаришъ за думата, която ти причинила най-голѣмата скръбь, но и най-голѣмата радость. Считай, че тая дума ти е казана отъ Господа. Той ти казва, че си даровитъ човѣкъ, но трѣбва да работишъ, да се усъвършенствувашъ. Ти си изпратенъ при своята жена, като при професоръ, да те учи Богъ те пита: Харесвашъ ли тоя професоръ? Ако го харесвашъ, постѫпвай като него. Човѣкъ е неблагодаренъ. Той е получилъ толкова благословения отъ Господа и пакъ е недоволенъ. Цѣлъ день роптае, че умътъ му не е такъвъ, какъвто трѣбва; сърдцето му не е такова, каквото трѣбва; волята му не е такава, каквато трѣбва; кѫща нѣмалъ, пари нѣмалъ — отъ всичко е недоволенъ. Настигамъ единъ день трима млади, една мома и два момъка — и двамата я обичатъ. Единиятъ кара велосипедъ, бавно върви — разговарятъ се тримата. По едно време момата взе да се оплаква, че се уморила, краката я заболѣли. Момъкътъ, който караше велосипеда, предложи на момата да седне предъ седалището; следъ това и той се качи и тръгнаха. И двамата бѣха на опасно мѣсто, можаха главитѣ си да счупятъ, но тѣ не мислѣха за опасностьта. Другиятъ момъкъ съжаляваше, че нѣма велосипедъ, и той да повози момата. Така се стекли обстоятелствата. Ходили на екскурзия и се уморили. И двамата момци сѫ внимателни единъ къмъ другъ. Важно е въ всичко да виждате доброто. Всѣко добро, което иде чрезъ хората, е изразъ на Божието благословение. Като не виждате това, тълкувате нѣщата криво и сами си създавате страдания. Христосъ казва: „Ако обичате ония, които ви обичатъ, какво повече правите отъ фарисеитѣ?“ Коя крава не обича теленцето си? Ние трѣбва да се отличаваме съ своята любовь. Какво правимъ, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблѣчемъ, понеже сме изпотени. Като хвърлямъ потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грѣе, но е студено. Питатъ ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявамъ, да изхвърлямъ нечистата поть, за да държа отворени седемтѣ милиона пори въ организъма си. Чрезъ тѣхъ приемаме Божието благословение. Затворятъ ли се тия седемь милиона прозорци, нищо не може да приемемъ. Нѣкои казватъ, да вземемъ автомобилъ, но азъ разчитамъ само на моя мотоциклетъ, съ две колела. Той ми е даденъ отъ Бога и съ него си служа. Ако има автомобилъ, това е случайно нѣщо. Всѣки си има по единъ мотоциклетъ само за себе си. Никаква мома не може да качи на него. Да разчиташъ на случайни нѣща, това е човѣшка работа. Ще разчиташъ на Божественото. Да давашъ отъ благата си само на едного, това е човѣшка работа. Въ свѣта има два милиарда хора. Къмъ всички трѣбва да бѫда еднакъвъ. Каквото отношение имамъ къмъ себе си, такова отношение трѣбва да имамъ къмъ всички. Подъ „себе си“ разбирамъ Бога, Който живѣе въ мене. Най-голѣмото благо, което имамъ, се дължи на Него. Съ всички искамъ да постѫпвамъ така, както Богъ постѫпва. Какъвто е Богъ въ мене, такъвъ е и въ другитѣ хора. Той е навсѣкѫде единъ и сѫщъ. Навсѣкѫде виждамъ Божието съвършенство. Отношението на човѣшката душа къмъ Бога се опредѣля по вѫтрешенъ пѫть. Никой не може да научи това отвънъ. Ако рече нѣкой да те учи, какъ да любишъ, нищо нѣма да научишъ. Любовьта сама учи хората. Казано е въ Писанието: „Духътъ ще ни научи на всичко“. Това, което научишъ отъ Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Това, което научишъ отъ любовьта, то остава за цѣлата вѣчность. То никога не се разваля, не се губи. Единственото нѣщо, което не се разваля, е това, което излиза отъ Бога. Той е изворъ, Който никога не се размѫтва. По брѣговетѣ на тоя изворъ нѣма никаква каль, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя изворъ не се вижда. То е дълбоко и покрито съ чистъ, кристаленъ пѣсъкъ. Водата му е чиста и освежителна. Който пие отъ тая вода, той придобива животъ въ себе си. Изправяйте отношенията си къмъ Бога, безъ да се самоосѫждате. Радвайте се на оная благость и доброто, които Богъ проявява чрезъ хората. Радвайте се на всѣки човѣкъ, като на запалена свѣщь — проява па слънцето. Колкото по-силенъ е токътъ на инсталацията, толкова по-силно свѣти свѣщьта. Пазете инсалацията си, никой да не се докосне до нея. Никой нѣма право да бута Божествената инсталация. Опасно е, ако се развали тая инсталация. Дойдемъ ли до човѣшкото сърдце, само Богъ може да го поправя. Вложѝ сърдцето си въ рѫцетѣ на Бога и не се страхувай. Оставишъ ли сърдцето си въ рѫцетѣ на човѣка, знай, че той не може да го поправи. Сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тѣхъ. Всѣко живо сѫщество се нуждае отъ Бога. Отдалечишъ ли се отъ Бога, ще замръзнешъ; приближишъ ли се при Него, ще се стоплишъ. Докато обичашъ Бога, ще живѣешъ въ изобилие; щомъ престанешъ да Го обичашъ, изобилието се прекратява. Въ една мѣстность имало двама градинари. Плодоветѣ на единия градинарь били доброкачествени, а на другия — лоши. Единъ човѣкъ се разсърдилъ на добрия градинарь и казалъ: Не искамъ да ямъ отъ твоитѣ плодове. — Щомъ не искашъ отъ добритѣ плодове, ще ядешъ отъ лошитѣ. Никой не може да се сравни съ добрия градинарь. Никой не може да даде това, което Богъ дава. Никой не може да направи това, което Богъ прави. Павелъ казва: „Нито на ума, нито на сърдцето на човѣка е дохождало това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ.“ Да дойдемъ до положителното учение. Да изучаваме свѣтлината въ нашия умъ, топлината въ нашето сърдце, силата въ нашата душа и добродетелитѣ, скрити въ нашия духъ. Да изучаваме и методитѣ за прилагане на свѣтлината, топлината, силата и добродетелитѣ. Прилагайте добродетелитѣ въ живота си. Ценете малкитѣ нѣща и радвайте се на тѣхъ. Видишъ една малка пеперуда, обърни се къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благослови я! Видишъ едно дърво, помоли се и за него, Богъ да го благослови. Видишъ единъ изворъ, пожелай и той да се благослови. Срещнешъ едно малко дете, пожелай и то да се благослови. Най-после, помоли се, Богъ да благослови и тебе. Бѫди доволенъ и благодаренъ за всичко, както пеперудката е доволна. „Блажени нищитѣ духом“ . Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ пеперудитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ изворитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ плоднитѣ дървета. Блажени нищитѣ духомъ, които се учать отъ скѫпоценнитѣ камъни. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ златото. — Кое е главното свойство на златото? - Не се окислява. То е устойчиво. При това, за него е безразлично, въ кой джобъ ще влѣзе: въ джоба на бедния, или въ джоба на богатия; въ кесията на простия, или на учения. Златото се радва на онова, което съдържа въ себе си. И ние трѣбва да се радваме на благата, които сѫ вложени въ насъ, както и на благата, вложени въ нашитѣ ближни. Вие още не сте съзнали, колко много блага ви е далъ Богь. Затова, именно, хората лесно се заблуждаватъ. Често ме питатъ, какъ трѣбва да се говори на хората. Ще говоришъ естествено. Ще имъ говоришъ, както свѣтлината имъ говори, както въздухътъ имъ говори, както водата имъ говори и както хлѣбътъ имъ говори. Нѣкога, като не си доволенъ отъ обувкитѣ си, събувашъ ги и оставашъ по чорапи. Ако те питатъ, защо ходишъ по чорапи, не казвай, че обувкитѣ ти сѫ лоши, но кажи, че краката ти сѫ уморени, искашъ да си починатъ. Казвашъ, че не можешъ да ходишъ босъ. Не можешъ, защото имашъ обувки. Какво ще правишъ, ако нѣмашъ обувки? Ще ходишъ босъ. Единственитѣ добри обувки сѫ човѣшкитѣ крака — добродетелитѣ на човѣка; единственитѣ добри рѫкавици сѫ човѣшкитѣ рѫце — справедливостта на човѣка; единствениятъ хубавъ погледъ е погледътъ на свѣтлината, която излиза отъ човѣшкитѣ очи; единствената хубава речь е топлината, която излиза отъ човѣшката уста; единствениятъ хармониченъ тонъ е тоя, който се възприема отъ човѣшкото ухо. Като правѣхъ своитѣ научни изследвания изъ България, срещнахъ една стара, 85 годишна жена, която ми каза: Синко, моята работа е свършена вече. Едно време, като млада, друго бѣше. Рече тия думи и се усмихна. — Азъ зная изкуството да подмладявамъ. Мога да те подмладя, да станешъ 19 годишна мома. Какъ би постѫпвала съ момцитѣ? Тя изведнъжъ се изправи, погледна ме и каза: Може ли да бѫде това? — Може. Казвамъ: Отсега нататъкъ вие трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ на своитѣ младини. Нито бабата се отнасяла добре съ младитѣ момци, нито тѣ се отнасяли добре съ нея. Какво представя любовьта на младитѣ? Тѣхната любовь е мѫчение, не е истинска любовь. Сега иде новиятъ животъ. Сега иде оная любовь, споредъ която е приятно да срещнешъ човѣка. — Защо? — Знаешъ, какъ да ностѫпвашъ. Каквото правишъ, става съ разположение и любовь, а не съ насилие. Едно правило: Никога не стой задъ коня. Той нѣма довѣрие въ никого. Усѣти ли, че нѣкой стои задъ него, веднага започва да рита, Ако трѣбва да застанешъ задъ коня, запази известно разстояние, да не те докосне. Коньтъ е щедъръ, но въ ритането. Не всѣки оценява тая щедрость. Въ едно богато семейство, което имало четири дъщери, дохождалъ единъ младъ офицеръ. Тѣ го посрѣщаля внимателно, гощавали го добре. При всѣко посещение, тѣ правѣли баници, да го задоволять. Той произхождалъ отъ добро, но крайно пестеливо семейство. Младиятъ момъкъ се оженилъ за една отъ дъщеритѣ. Единъ день я срещнахъ и я попитахъ, доволна ли е отъ живота си. Тя веднага се оплака, че мѫжътъ ѝ билъ много стиснатъ. Единъ подаръкъ, едно внимание не е показалъ къмъ нея досега. Каквото поискамъ, все отлага. Значи, не прилича на оня момъкъ, когото гощавахте щедро съ баници. Ти трѣбваше да знаешъ това още отначало. Той идѣше въ вашия домъ като на гостилница. Ако имаше приятелско отношение къмъ васъ, трѣбваше да донесе нѣщо отъ себе си. Брашното, маслото, сиренето трѣбваше да бѫдатъ отъ него, а трудъть оть васъ. Ще кажете, че новото учение изисква отъ човѣка щедрость. И дветѣ страни трѣбва да бѫдатъ щедри, а не само едната. Живота, който сме развалили, сами трѣбва да го изправимъ. Всичко трѣбва да се изпере и очисти. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ни трѣбва да се изчистятъ, да заживѣемъ, както Богъ изисква. Богъ казва едно, вие правите друго. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Може ли обществената безопасность да оправи нѣщата? Тамъ могатъ да те простратъ на земята, да ти ударять 25 тояги, но пакъ нѣма да те оправятъ. Само любовьта може да оправи човѣка. Тя внася свѣтлина въ него; той вижда погрѣшкитѣ си и се изправя, Не е достатъчно само да бѫдешъ любезенъ и внимателенъ къмъ едного. Да бѫдешъ майка, това не значи, да бѫдешъ добра само къмъ своитѣ деца, но и къмъ другитѣ. Здравето на нейнитѣ деца е въ зависимость отъ разположението ѝ къмъ чуждитѣ деца. Здравето на единъ домъ зависи отъ достѫпа на чистия въздухъ въ него. Колкото по-голѣми сѫ прозорцитѣ и по-често се отварятъ, толкова по-здрави сѫ хората въ тоя домъ. Ако прозорцитѣ сѫ малки и не се отварятъ често, въздухътъ въ кѫщата е разваленъ, нечистъ, и хората боледуватъ. Всички искатъ да бѫдатъ здрави, да живѣятъ добре, но не могатъ да изпълнятъ желанието си. Нѣкога човѣкъ прави погрѣшки несъзнателно. Вижда, че нѣкой грѣши, и той му прави строга бележка. После съжалява, че е постѫпилъ строго. Строгостьта е методъ, но ако се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, енергията се е изразходвала напраздно. Методитѣ на природата сѫ крайно економични. Природата е щедра, тя дава изобилно, но не разточително. Срѣщашъ единъ човѣкъ, спирашъ го на пѫтя и му казвашъ грубо: Мини оттукъ, пѫтьтъ е каленъ, ще се окаляшъ. Понеже му казвашъ грубо, той не те слуша, върви въ пѫтя си. Защо не кажешъ на човѣка меко, внимателно? Грубиятъ тонъ изразходва повече енергия. Кажи меко, спокойно на човѣка: Мини отдѣсно; пѫтьтъ, по който вървишъ, е каленъ. Всѣки човѣкъ има желание да помогне на ближния си, но не знае, какъ да направи това. Когато слънцето грѣе, не стойте вкѫщи на затворено. Изложете гърба си на слънце, да използувате слънчевитѣ лѫчи. Когато плодоветѣ узрѣятъ, не чакайте да ви донесатъ наготово; идете при дърветата, тамъ да ги видите, и сами да си откѫснете. Не очаквайте други да ви готвятъ. Ако нѣма кой да ви наготви, гответе си сами. Кой е по-добъръ готвачъ: жената, или мѫжътъ? Днесъ жената готви, но е недоволна, дотегнало ѝ. Тя готви при трудни условия: масло нѣма, олио нѣма. Ако се намѣри отнѣкѫде, трѣбва да се плати скѫпо, по 300—350 лв. килограма. Хубавитѣ работи струватъ скѫпо. Професоръ по музика предалъ единъ урокъ на единъ американецъ, за което взелъ голѣмо възнаграждение. Следъ това той запиталъ ученика: Искашъ ли да взимашъ още уроци? — Достатъчно ми е единъ. Уроцитѣ на виднитѣ професори сѫ скѫпи. И уроцитѣ на доброто сѫ скѫпи. Ако си способенъ, ще вземешъ само единъ урокъ и ще платишъ, колкото ти искатъ. Ако платишъ за два урока, това показва, че не си способенъ. Питате: Какво е нуждно на човѣка? – Само единъ урокъ отъ любовьта. Вземе ли два урока, той ще фалира. Кой може да плаща на урокъ по десеть хиляди долара? Скѫпи сѫ уроцитѣ на любовьта ! Тя внася свѣтлина въ човешкия умъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ тъмнина. Тѣ трѣбва да отворятъ прозорцитѣ си и да се научатъ да гледатъ, да познаватъ пѫтя, по който вървятъ. Когато дойдохъ за пръвъ пѫть въ София, единъ приятель обеща да ме заведе на Черния връхъ. — Знаешъ ли пѫтя за тамъ? — Зная го добре, ходилъ съмъ четири-петь пѫти. Единъ день тръгнахме за Черния връхъ. Той върви напредъ, азъ следъ него. Вървѣхме три-четири часа изъ планината, но никакъвъ връхъ не се виждаше. Питамъ приятеля си: Защо не се вижда още върхътъ? — Ще се види скоро. Вървѣхме още малко, и той започна да се оглежда. После каза: Объркалъ съмъ пѫтя. Казвамъ му: Виждашъ ли тоя знакъ на небето? Той е надъ Черния връхъ, сочи къмъ северо-западъ. Приятельтъ ми видѣ знака, но не повѣрва, че по него можемъ да се ориентираме. Казахъ му да следваме тоя знакъ, и той се съгласи. Тръгнахме по тая посока и скоро видѣхме върха. Тогава той казва: Чудно, какъ се заблудихъ! Той се заблудилъ, но отгоре не се заблуждаватъ. И човѣкъ, когато тръгва въ правия пѫть, къмъ Бога, може да обърка пѫтя и да се заблуди. — Какво трѣбва да прави? — Да погледне нагоре, да види знака на небето, който що го ориентира. Погледни нагоре, ще видишъ знака, който сочи правия пѫть. Единъ вашъ братъ тръгва въ града да свърши нѣкаква работа. Поглеждамъ къмъ небето, виждамъ две успоредни линии, а между тѣхъ едно малко облаче. Казвамъ му: Ще имашъ едно малко препятствие въ работата си. — Не ми се вѣрва. Какво отношение има облачето къмъ моята работа? – Ще видишъ, самъ ще се убедишъ. Той отиде въ града и вечерьта се върна. Казва: Работата се свърши, но съ едно препятствие. Както каза, така стана. Разумниятъ свѣтъ показва на човѣка, какво ще му се случи. Ако е уменъ, ще се ползува отъ това, което му се дава. Единъ день пѫтувахъ отъ Казанлъкъ за Карлово, дето искахъ да спра за нѣколко часа, да държа една сказка. Времето бѣше хубаво, небето ясно, нито едно облаче по него. По едно време на небето се яви единъ тъменъ черенъ облакъ. Въ сѫщото време видѣхъ на небето две успоредни линии. Разбрахъ, че трѣбва да замина направо за София, да не се отбивамъ въ Карлово. Защо не трѣбваше да се отбивамъ въ Карлово? Оказа се, сѫщата вечерь салонътъ въ Карлово билъ заетъ отъ военнитѣ, които презъ деня го поправяли. По невнимание на слугитѣ, както горѣла печката въ салона, паднали кюнцитѣ, и часть отъ дюшемето изгорѣло. Понеже не разполагахъ съ другъ день за сказката, вьрнахъ се направо въ София. Ще кажете, че не можахъ да държа сказката си. Какво отъ това? На много мѣста съмъ държалъ сказки, а въ Карлово не можахъ — нищо не загубихъ. Мислите ли, че ако държите една сказка, ще оправите обърканитѣ работи на хората? Радвайте се на това, което Богъ ви дава. Радвайте се на доброто въ себе си. Служете на доброто, и не се смущавайте отъ нищо. Все ще се случи поне единъ пѫть въ живота ви, военнитѣ да наематъ салона, въ който се държатъ сказки. Добре, че тѣ сѫ го наели, защото иматъ възможность да го поправятъ. Ако днесъ не можете да свършите една работа, ще я свършите на другия день. Радвайте се, че имате възможность да я свършите. Ако тоя животъ не можете да свършите работата си, другия животъ ще я свършите. Вториятъ день е по кѫсъ отъ първия — отъ човѣка зависи, какъ ще го използува. Често хората се дѣлятъ на стари и млади. Това е все едно, да отдѣлятъ дѣсната рѫка отъ лѣвата и дѣсния кракъ отъ лѣвия. Дѣсниятъ кракъ и дѣсната рѫка иматъ отношение къмъ ума, а лѣвиятъ кракъ и лѣвата рѫка — къмъ сърдцето. Какъ ще отдѣлишъ ума отъ сърдцето? Значи, дѣсниятъ и лѣвиятъ кракъ, както дѣсната и лѣвата рѫка, ще застанатъ успоредно и ще започнатъ заедно да работятъ. Дѣсното око има отношение къмъ ума, а лѣвото — къмъ сърдцето, но дветѣ заедно изразяватъ душата и духа на човѣка. Дѣсната рѫка дава свѣтлина, а лѣвата — топлина. Лѣвиятъ кракъ създава плодоветѣ, а дѣсниятъ ги раздава. Както двата крака, дветѣ очи, дветѣ рѫце вършатъ заедно една работа, така млади и стари трѣбва да работятъ заедно, да вървятъ напредъ. Ако срещнете единъ старъ цигуларь, не го критикувайте, но дайте му импулсъ да свири. Доведете една млада мома предъ него, да го вдъхновява. Той ще поглежда къмъ нея и ще свири. Младиятъ дава импулсъ, а стариятъ използува живота. Стариятъ никога не може да даде импулсъ, а младиятъ никога не може да използува живота. Ето защо, стари и млади трѣбва да се събератъ заедно; младитѣ да даватъ импулсъ, старитѣ да използуватъ живота. Ако нѣмашъ потикъ, извикай единъ младъ човѣкъ да те импулсира. Ако имашъ импулсъ и не знаешъ, какъ да го използувашъ, извикай единъ старъ човѣкъ да го импулсирашъ. Младата мома, пълна съ импулсъ, е недоволна, че не дойде нѣкой младъ човѣкъ да ѝ свири. Тя нѣма ухо, не може той да ѝ свири. Музикантътъ свири само на оня, който има ухо и може да слуша и да възприема. Такъвъ е законътъ. Ако си добъръ, доброто е за тебе; ако си уменъ, разумностьта е за тебе; ако си истинолюбивъ, истината е за тебе; ако си любещъ, животътъ е за тебе; ако обичашъ мѫдростьта, знанието е за тебе. „Блажени нищитѣ духомъ.“ — Защо сѫ блажени? — Защото е тѣхно Царството небесно. Сега и на васъ казвамъ: Всички сте добри, но не сте проявили доброто. Вие държите доброто въ хамбара си, чакате благоприятни времена да го проявите. И това не е лошо, но по-добре е да извадите и най-малкитѣ сѣменца отъ хамбара си и да ги посѣете на нивата. Може да ги посадите на видно мѣсто, а може и на нѣкое незабелязано мѣсто — важно е да ги посадите, да имъ дадете животъ. Ако сега не проявите вашето добро, кога ще го проявите? Ако сега не помогнешъ на ранения на бойното поле, кога ще му помогнешъ? Трѣбва ли да чака той съ часове и дни, за да му се помогне? Всѣки има нужда отъ нѣщо въ дадения моментъ. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, то да се прояви. То е девата въ човѣка, а външниятъ човѣкъ е слугата или слугинята ѝ. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ, кажи му: Твоятъ господарь е много добъръ, поздрави го. Ако срещнешъ жена, кажи ѝ: Твоята господарка е много добра, поздрави я. Вие сте обезценили Божественото въ себе си, поради което обезсмисляте живота си и преждевременно остарявате. Човѣшкото остарява, а Божественото — никога. И въ младия, и въ стария, Божественото е всѣкога младо. Човѣшкиятъ свѣтъ започва съ младостьта, а свършва съ старостьта. Божествениятъ свѣтъ започва съ младостьта и върви къмъ вѣчно подмладяване. Подмладяването е Божественъ импулсъ, който води къмъ усъвършенствуване. Казано е: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Бѫдете добри, както е добъръ Отецъ вашъ небесни. Бѫдете любещи, както е любещъ Отецъ вашъ небесни. Услужвайте на хората, както Богъ услужва. Това е най-хубавото, което човѣкъ може да направи. Турете надписъ на своята градина: Тукъ има хубави плодове. Който мине, може да спре, да си почине и да си откѫсне единъ плодъ. Защо Богъ ни даде очитѣ? — Да виждаме добре. — Защо ни даде ушитѣ? — Да слушаме добре. — Защо ни даде устата? — Да говоримъ добре. — Защо ни даде носа? — Да възприемаме уханието на цвѣтята. — Защо ни даде рѫцетѣ? — Да вършимъ хубави работи. — Защо ни даде краката? — Да ходимъ въ пѫтя на доброто. Хиляди блага ви е далъ Богъ, а вие седите на едно мѣсто като инвалиди и очаквате да дойдатъ съ носилки да ви мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Желая да ви видя въ хубави градини, при благата, които Богъ е далъ: при чиститѣ извори и полянки, при високитѣ върхове. Да ви видя сами да се качвате по плннинитѣ, не съ носилки и автомобили. При това, всѣки самъ да си услужва. Това, което хората правятъ, и ти можешъ да го направишъ. Всѣки да си опита силитѣ, какво може да направи. Малко работи, но каквото направишъ, да бѫде хубаво. Цигуларьтъ да свири хубаво. Шивачътъ да шие добре; обущарьтъ да прави хубави обувки; бакалинътъ да продава добра стока. Всѣки въ занаята си да бѫде добъръ майсторъ. Затова Богъ ни далъ умъ и сърдце, да изразяваме чрезъ тѣхъ най-хубави нѣща. Умътъ и сърдцето представятъ голѣмо богатство, съ което Богъ е надарилъ човѣка. Голѣмо съкровище се крие въ тѣхъ. Сега всички хора се молятъ за миръ на земята. Ние не сме за този миръ. Той не е действителенъ. Сънувате вечерь, че ви гонятъ мечки, вълци. Като се събудите сутриньта, успокоявате се, нищо нѣма. Това, което ви е плашело на сънь, е заблуждение — не е реално. Хората страдатъ отъ нереални нѣща. Единъ царь миналъ покрай единъ беденъ човѣкъ, който седѣлъ на улицата и свирѣлъ на цигулка. Като разбралъ, какво е положението му, царьтъ го съжалилъ и казалъ на единъ отъ министритѣ си да се погрижи за него, да му дадатъ нѣкаква сума, да се помогне на дечицата му. Бедниятъ човѣкъ взелъ паритѣ и започналъ нѣкаква търговия. Въ скоро време той забогатѣлъ. Царьтъ се заинтересувалъ отъ положението на тоя човѣкъ и пожелалъ да го види. Отишълъ въ дома му и го намѣрилъ на легло. Запиталъ го отъ какво е боленъ и колко време лежи. — Три месеца вече, откакъ съмъ на легло. Като вдигахъ топоветѣ въ магазина, единъ топъ памукъ падна върху рамото ми и заболѣхъ. Царьтъ се замислилъ за положението на търговеца, който добавилъ: И азъ се чудя, какво ми стана. Едно време и камъкъ да паднѣше върху гърба ми, нищо не ми ставаше, а сега единъ топъ памукъ ме тури на легло. Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма вече да ги помена“. Направете и вие сѫщото. Вземете оня тевтеръ, въ който сте писали, какво има да взимате, и заличете всичко. Турете кръстъ на стария животъ и го изгорете. Следъ това вземете новъ тевтеръ и пишете всѣки день: Днесъ слънцето изгрѣ много хубаво. Днесъ азъ, жена ми и децата ми се нахранихме отлично — весели и разположени сме. Слава Богу, днесъ ни дойде най-голѣмото благословение. Досега Богъ ни е благославялъ, отсега нататъкъ ние ще Го благославяме. Ще служимъ на Господа съ нашия умъ, съ нашето сърдце, съ нашата душа и съ нашия духъ, както Той иска. Ще служимъ на Господа съ всичко, което Той ни е далъ. Казано е: „Когато ме потърсите съ любовь, съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ, ще ме намѣрите.“ Когато ме търсите съ знанието на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите. Когато ме потърсите съ свободата на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите.“ Да потърсимъ Господа съ любовьта, съ мѫдростьта, съ истината, и да бѫдемъ всички свободни. * 10. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 19 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Най-великата наука Ще прочета 60 гл. отъ Исаия и 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ. Всѣко нѣщо, което се чете, трѣбва да се разбира. Сѣмето не може да се разбере, докато не се посѣе, не изникне, не израсте, не цъвне, не даде плодъ, и плодътъ му не се опита. Докато сѣмето е въ хамбара, нищо не ни ползува. То трѣбва да се посѣе. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка“. (— 1 ст.)... „Ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.“ Значи, неразуменъ ще бѫда. „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Какво особено има въ това, че човѣкъ премѣства една гора или една планина? Какво ще придобиешъ, ако премѣстишъ единъ тежъкъ камъкъ, или една планина отъ едно мѣсто на друго? Само енергията си ще изразходвашъ - нищо повече. Важно е любовь да имашъ. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.). „Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ (—4 ст.). Значи, любовьта е силна. Не мислете, че търпението е слабость. Търпеливиятъ е силенъ човѣкъ. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Той е най-силниятъ. Най-великата наука въ свѣта е да се научи човѣкъ да живѣе споредъ закона на любовьта. Това е най-лесното нѣщо, а сѫщевременно и най-мѫчното. Мислите ли, че живѣете по любовь? Вашата любовь е външенъ гримъ, гримирани сте отвънъ съ любовьта. Тя не е проникнала още въ живота на сегашнитѣ хора. Животътъ имъ е пъленъ съ страдания и смущения. Вчера бѣхъ въ дома на единъ отъ нашитѣ братя. Той разказваше, че отнѣкѫде му дошло едно куче, което проявява голѣма ревность. Братътъ има кози. Ако рече да погали козитѣ въ присѫтствие на кучето, последното се хвърля върху козитѣ, лае ги — ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козитѣ, и кучето. И кучето, и козитѣ му сѫ еднакво любими. Често и хората изпадатъ въ сѫщото състояние — и тѣ ревнуватъ. Човѣкъ мисли, че ако погладятъ нѣкого въ негово присѫтствие, него ще забравятъ. Какъ ще гладишъ едновременно и козитѣ, и кучето? Ще дойде редъ да се пагали и кучето. Какво означава думата „куче“? Казватъ „куче, кучи“. Значи, кучето учи, както всичко въ свѣта се учи. Питатъ ме, какво означава момата? Обърнете сричкитѣ на думата „мома“, ще получите „мамо“. Следователно, мома, която не може да стане „мамо“, не е мома. Учете се да се освобождавате отъ заблужденията. Често наблюдавамъ, какъ постѫпватъ художницитѣ, музикантитѣ, философитѣ. Всѣки гледа да направи това, което може и знае. Всѣки е специалисть въ известна область. Цигуларьтъ свири това, което добре знае и обича. Художникътъ рисува това, което знае. Философътъ разсѫждава върху това, което разбира. И азъ искамъ да свиря това, което обичамъ. Измѣни ли на себе си, човѣкъ прави грѣшки. Три закона опредѣлятъ нѣщата: законъ на мислитѣ, законъ на чувствата и законъ на постѫпкитѣ. Тия закони показватъ, кое е начало на нѣщата и кое — край, кое е първо и кое — последно. Говоришъ на нѣкакъвъ езикъ, държишъ речь. Първо трѣбва да имашъ гласъ, да говоришъ; после, словото трѣбва да бѫде съдържателно. Най-после, трѣбва да нареждашъ думитѣ така, че да предавашъ мисъльта си правилно, да те разбератъ хората. Кои думи се явиха първи въ речьта? Първи се явиха съюзитѣ, после глаголитѣ, прилагателнитѣ, мѣстоимената. Последни се явиха сѫществителнитѣ. Това сѫ доказали ученитѣ опитно. Когато нѣкой заболѣе мозъчно, първо забравя сѫществителнитѣ имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сѣче. Не казва конь, но това, което се езди. После забравя мѣстоимената. Единъ американски професоръ, филологъ, като предавалъ на студентитѣ си за мѣстоимената, преживѣлъ нѣкакво затъмняване въ съзнанието си и забравилъ, кой е. Разказвалъ за личнитѣ местоимена „азъ, ти той“, и като се запиталъ въ себе си, кой е, кое лице е той, не могълъ да си отговори, азъ ли е, ти ли е, той ли е, или другъ нѣкой. Прекѫсналъ лекцията и отишълъ у дома си, да пита жена си, кой е. Ще кажете, че това е болезнено състояние. Не, съ него е станало нѣкакво психично объркване. Кои сѫ тритѣ лица въ семейството? Първото лице въ семейството е бащата, второто лице е майката, а третото е синътъ, или дъщерята. За себе си Богъ казва: Азъ съмъ. Това „азъ“ има едно значение. Когато ние се обръщаме къмъ Господа, казваме: Ти си, Господи. Това има друго значение. Когато се казва, че Богъ създаде всичко, разбираме, че Той носи бремето на цѣлата вселена. Въ Него всичко се движи и живѣе. Кажа ли „Ти си, Господи“, трѣбва да изпълня Божията воля. Човѣкъ може да изпълни Божията воля, но не може да носи цѣлата вселена на гърба си, не може да носи грижитѣ на всички хора и да задоволи нуждитѣ имъ. Богъ задоволява нуждитѣ не само на хората, но на всички живи сѫщества. Като не е въ сила да задоволи даже своитѣ нужди, човѣкъ се обръща къмъ Великия съ думитѣ: „Ти, Господи!“ Единственъ Той може да ни помогне. За да ни помогне Богъ, ние трѣбва да спазваме закона на любовьта. Помнете: Както сѫ опредѣлени тоноветѣ на китарата, мандолината и пианото, така е опредѣлено човѣкъ да живѣе по закона на любовьта. Обаче, малко пианисти има, които свирятъ хубаво. Изкуство е да знаешъ, какъ и колко да натиснешъ клавиша. Нѣкой пианистъ свири по нѣколко часа на день, и то, следъ като е свирилъ 10—15 години. — Защо свири толкова? — Да не загуби техниката си. Следователно, малко хора изпълняватъ Божията воля. Малко хора се молятъ, както трѣбва. Нѣкой се моли по нѣколко пѫти на день и мисли, че молитвата му е приета. Молишъ се, но молитвата ти трѣбва да даде плодъ. Ти казвашъ, че си посѣлъ едно сѣме, но плодъ нѣмашъ. Минали сѫ вече три - четири години, и сѣмката не е израсла. Да посѣешъ едно сѣме, това значи, да израсте, да цъвне, да даде плодъ и да опиташъ плода му. Щомъ не си опиталъ плода му, ти нито си посѣлъ сѣмката, нито си я позналъ. И за човѣка се казва, че по плода му ще се познае. Плодътъ на човѣка сѫ неговитѣ дѣла. Значи, човѣкъ се познава по дѣлата си. — Набоженъ човѣкъ съмъ. - Ако твоята набожность не даде плодъ, както растенията и дърветата, не си набоженъ. Плодоветѣ, съ своята сладчина и вкусъ, опредѣлятъ дѣлата на растенията. Като ядешъ единъ плодъ, виждашъ, какво е сърдцето на плодното дърво. Ако плодътъ на една ябълка или круша е сладъкъ, значи, сърдцето ѝ е добро. Това дърво обича Господа, и Господъ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вкусътъ и сладчината на плода изразяватъ съдържанието на неговата любовь. Като слушатъ да говоря така, нѣкои казватъ, че не разбиратъ, какъ е възможно растението да обича Бога. Ако си вързалъ очитѣ си съ кърпа и казвашъ, че не виждашъ, това не показва, че всички не виждатъ. Ти авторитетъ ли си? Който не разбира, да отиде на опашката; който разбира, да излѣзе напредъ, на главата. Който свири добре, да излѣзе напредъ. Който рисува добре, да излѣзе на първо мѣсто. Нѣкой иска да излѣзе напредъ, да се прослави. Истинската слава е слава на Цѣлото. Ще кажешъ, че искашъ да бѫдешъ блаженъ. Ако искашъ само ти да бѫдешъ блаженъ, никога нѣма да постигнешъ блаженството. Когато блаженството стане достояние на всички хора, тогава имаме истинско блаженство. — Защо Богъ изгори градоветѣ Содомъ и Гоморъ? — За лошия животъ на хората, да не се увеличи злото въ свѣта. Обаче, злото отъ Содомъ и Гоморъ достигна и до нашитѣ времена. Всички хора се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Въ единъ домъ се биятъ майката и бащата, братята и сестритѣ, и всички се питатъ, кой ще победи. Щомъ всички се биятъ, тоя домъ е мѣсто на раздоръ. Казватъ, че въ нѣкой домъ пѣе кокошка, а въ другъ — пѣтелъ. Така не се говори. Да пѣешъ, значи, да давашъ разумно. Пѣтелътъ никога не пѣе за лошо. Той е единственото живо сѫщество, което всѣкога дава. Пѣтелътъ не пѣе, когато човѣкъ умира, обеднява или пропада на изпитъ. Изобщо, когато нѣкѫде става зло, пѣтелътъ не пѣе. Става ли нѣкѫде добро, пѣтелътъ пѣе. Това значи пѣтелъ. Не трѣбва ли тогава да пѣе пѣтелъ вкѫщи? Не трѣбва ли мѫжъ да пѣе вкѫщи? Подъ „пѣене“ не разбирамъ крѣкане, викане, да се чуватъ праздни думи. Не е мѫжъ оня, който само крѣка. Пѣенето на пѣтела не е крѣкане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисълъ на думата „кукурига“. Азъ бихъ желалъ пѣтелътъ всѣкога да кукурига. Българинътъ не се е вслушвалъ въ кукуригането, да чуе, колко различни тонове има. Единъ пѣтелъ пѣе басъ, другъ пѣе сопранъ, трети — между двата гласа. Голѣма разлика има въ гласа на пѣтлитѣ. Цельта на моитѣ беседи не е да изнасямъ недѫзитѣ на хората. Да знаешъ недостатъцитѣ на хората, нищо не те ползува. Да критикувашъ, това е голѣмо изкуство. Да бѫдешъ критикъ, значи, да си ученъ и светъ човѣкъ. Ако не си ученъ, ако не си светия, ще мълчишъ, нѣма да давашъ мнението си. Ако свиришъ и пѣешъ хубаво, дай мнението си; ако не знаешъ нито да свиришъ, нито да пѣешъ, кажи: Нѣмамъ мнение. Всѣки, който си дава мнението, дето не трѣбва, губи. Защо ще критикувашъ, кое е право и кое — криво? Търси важното, сѫщественото и, като го намѣришъ, тогава си кажи мнението. Качеството на дрехата се опредѣля отъ качеството на плата. Ако носишъ дрехата си десеть години, и платътъ не се изтърка, косъмъ не пада отъ него, дрехата е добра. Обувкитѣ ти сѫ добри, ако следъ десетгодишна употрѣба запазватъ формата си. — Какъ е възможно това? —Вижте, какво става съ крилата и краката на птицата. Цѣлъ животъ хвърка и кацва отъ клонъ на клонъ, но нито крилата, нито краката се изхабяватъ. Какво виждаме въ човѣка? Какво казва той за себе си? Едно време бѣхъ младъ, обичахъ; ето, остарѣхъ вече и не обичамъ. Лошо е, че си остарѣлъ. Какво направи? Защо остарѣ? Причината на остаряването не се крие въ годинитѣ. Мине нѣкой край тебе, и ти казвашъ: Не мога да търпя тоя човѣкъ, не мога да го нося. Чудно нѣщо, едно време майка ти те носѣше —~ това бѣше добре за тебе. Ти считаше, че това е въ реда на нѣщата. Не е ли въ реда на нѣщата и ти да носишъ нѣкого? Като те е носила майка ти, не ти ли е дала примѣръ? Както тя е носила товаръ, така и ти трѣбва да носишъ. Единъ трудолюбивъ българинъ се върналъ вечерьта вкѫщи, уморенъ отъ работа и трудъ. Цѣлъ день копалъ, сѣлъ на нивата, изложенъ на горещото слънце. Надвечерь завалѣлъ силенъ дъждъ. Уморенъ и цѣлъ мокъръ, той бързалъ по-скоро да се прибере, да се изсуши и почине. Жена му, изнѣжена и ленива, прекарвала повече вкѫщи, да не чернѣе на слънцето, да не се изморява отъ тежкия трудъ. Като видѣла, че мѫжътъ ѝ пристига мокъръ, тя го посрещнала съ думитѣ: И така си мокъръ, вземи котлитѣ и донеси вода. Той взелъ единъ котелъ, донесълъ вода и го изсипалъ върху жена си. — Сега, жена, и ти си мокра, можешъ да донесешъ вода. Наквасването не е поводъ, мѫжътъ да отиде за вода, а тя да седи вкѫщи, да не се мокри. Това не разрешава въпроса. Трудътъ трѣбва да минава отъ единъ човѣкъ на другъ. Всички трѣбва да се трудятъ! Ако речемъ да тълкуваме тоя примѣръ, ще се явятъ две тълкувания. Мѫжетѣ ще подържатъ страната на мѫжа, ще кажатъ: Каква жена! Вмѣсто да услужи на мѫжа си, тя го кара да отива за вода. Женитѣ ще подържатъ страната на жената, ще кажатъ: Колко грубъ мѫжъ I Да залѣе жена си съ единъ котелъ вода. Споредъ мене, тая жена имала добъръ умъ, лошо сърдце, а мѫжътъ — добро сърдце, лошъ умъ. Ако жената имаше добро сърдце, като види, че мѫжътъ иде уморенъ отъ работа, веднага щѣше да отиде за вода, нѣмаше да го използува. Ако мѫжѣтъ имаше добъръ умъ, нѣмаше да накваси жена си. Мѫжъ съ лошъ умъ и жена съ лошо сърдце не могатъ да се споразумѣятъ. Въ тѣхния животъ водата ще се разлива и двамата ще накваси. Работа се иска отъ всички, а не само молитва. Казвате: Толкова години вече се молимъ за България. Какво е издѣзло отъ вашата молитва? Трѣбва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Азъ нѣма защо да се моля за България. Азъ се моля за ония българи, които обичатъ Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. За тия българи се моля и на тѣхъ съдействувамъ. Какъ постѫпиха евреитѣ съ Христа, Който дойде между тѣхъ? Освенъ, че не Го приеха, тѣ Го разпнаха. Единъ българинъ овчарь слушалъ свещеника въ черква да проповѣдва за Христа, какъ евреитѣ Го измѫчвали, какъ Го разпнали. На излизане отъ черквата, овчарьтъ видѣлъ единъ евреинъ, вдигналъ кривака си срещу него и го запиталъ: Ти защо разпна Христа? Евреинътъ отговорилъ: Това бѣше преди две хиляди години, други Го разпиеха, а не азъ. Хвърлятъ се минувачи, хващатъ кривака на овчаря и спасяватъ евреина. Казватъ му: Тоя не е виновенъ. — Тоя хванахъ, него ще бия. Едно трѣбва да се знае: Въпросътъ не се свърши съ разпятието на Христа. Той прости на евреитѣ, които пе Го приеха. Отъ евреитѣ, Христосъ мина вь Римската империя. И тамъ Го поругаха чрезъ инквизицията. Тѣ казваха на Христа: Ние работимъ за Тебе, проповѣдваме Словото Ти, но искаме парички. И Той имъ даде парички. Сега иде редъ на славянитѣ. Христосъ ги пита: Вие какво искате? Съ пари ли ще работите? Другитѣ, преди васъ, въртѣха търговия. Тѣ казваха: Ако ни дадешъ нѣщо, ще работимъ за Тебе. Сега и вие се питате, кой е избраниятъ народъ. Оня цигуларь е избранъ, който знае да свири всички класически парчета, които сѫществуватъ отъ памти-вѣка досега. Оня народъ е избранъ, който свири въ гамата на любовьта. Такъвъ човѣкъ може да учи. Каже ли нѣкой, че не може да учи, не вѣрвамъ на думитѣ му. Човѣкъ, който може да яде, може и да учи. Щомъ ядешъ, всичко можешъ да правишъ; щомъ не ядешъ, всичко не можешъ да правишъ. Щомъ пиешъ вода, всичко можешъ да правишъ. Щомъ дишашъ, всичко можешъ да правишъ. Щомъ приемашъ свѣтлината, всичко можешъ да правишъ. Нѣкой казва: Това азъ не мога да направя. — Все ще го направишъ нѣкакъ. Никой не трѣбва да върши нѣщата по законъ. Единъ законъ сѫществува за всички хора, но всѣки ще го разбере посвоему. Единъ е законътъ на любовьта, но ти ще го приложишъ, както знаешъ. Всички говорятъ за народа, казватъ: Милиятъ народъ. Въпрѣки това, казватъ, че тоя е невежа, оня е невежа. Значи, милиятъ народъ отъ невежи и простаци. Кой е милиятъ народъ? Божественото прави народа милъ. Онова, което расте и се развива и което при всички условия остава едно и сѫщо, е Божественото начало. То е мощно и прави народа милъ. Единъ български офицеръ ми разправяше една своя опитность: До сръбскобългарската война азъ мислѣхъ, че българинътъ е простъ, невежа. Случи се, че сърбитѣ ме раниха, ротата ми се пръсна, и азъ останахъ самъ. Единъ отъ моитѣ войници излѣзе отнѣкѫде, взе ме бързо на гърба си и каза: Господинъ капитанъ, не бой се. Като ме носѣше на гърба си, азъ се запитахъ: Ако той бѣше раненъ, щѣхъ ли да го нося? Всичкитѣ войници се оттеглиха, а тоя ме носѣше. По едно време проговори: Азъ ще те нося, ще те занеса, дето трѣбва, а Богъ ще ме напѫтва. Изнесе ме човѣкътъ. Днесъ азъ дължа живота си на тоя войникъ. Той е милиятъ народъ, който носи. Това е Божественото въ човѣка, което насърдчава. То казва: Не бой се, азъ ще те нося. Сега, като говоря за молитвата, може да се яви споръ между молещитѣ. Всички казватъ, че се молятъ. Какво е допринесла молитвата имъ? Ще кажете, че праведнитѣ се молятъ и осигуряватъ бѫдещия си животъ. Доброто отваря пѫтя на човѣка за другия свѣтъ. Нѣкой казва, че ще се хване за крака на праведния и па добрия човѣкъ и съ него заедно ще влѣзе въ другия свѣтъ. Краката сѫсимволъ на доброто. Следователно, правъ е човѣкъ, като мисли да се хване за крака на праведния. Значи, той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне. Единъ богаташъ заминалъ за оня свѣтъ. Той мислѣлъ, че е много праведенъ и ще влѣзе направо въ рая. Спрѣли го предъ райската врата и го завели въ ада. Тамъ го запитали: Какво добро си направилъ на земята, за което да не ти е платено? Само това добро може да ти помогне. Като помислилъ, дошло му на ума, че единъ день купилъ моркови. Спрѣла го една бедна жена и му поискала единъ морковъ. Той ѝ далъ единъ морковъ, безъ да види нѣкой и да му благодари за това добро. Господъ прегледалъ въ книгитѣ и видѣлъ, че това добро е отбелязано. Тогава заповѣдалъ да вземать тоя морковъ и да му дадатъ да се хване за него, да излѣзе отъ ада, да не се мѫчи тамъ. Той се хваналъ за моркова, но за краката му се заловили нѣколцина, съ желание и тѣ да излѣзатъ отъ ада. Богаташътъ се обърналъ къмъ тѣхъ и казалъ: Защо сте се хванали за краката ми? Морковътъ е мой! Въ тоя моментъ морковътъ се скѫсалъ, и богатиятъ отново падналъ въ ада. Такъвъ морковъ не може да спаси свѣта. Никакво заливане на жената съ вода нѣма да спаси свѣта. Кой е виновенъ за това? Казвать: Сѫдба има въ свѣта. Какво се постига, като осѫдятъ нѣкого? Ще го осѫдятъ, ще го турятъ въ ада, т. е. въ затворъ. Докога ще го държатъ затворенъ? Каква култура носи оная държава, която има хиляди затворници? Покрай тѣхъ, трѣбва да се плаща на стотици пазачи, да ги наблюдаватъ и следятъ. Затворницитѣ трѣбва да се възпитаватъ. Въ това отношение, истинскитѣ християни не говорятъ за ада. Тѣ се спиратъ върху стиха, дето се казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя.,, Адътъ е временно нѣщо. Ще дойде день, когато адътъ ще се преобрази, ще стене мѣсто за добъръ животъ. Не само адътъ е мѣсто за мѫчение. И на земята има мѫчение. Майката даде една ябълка на детето; после тя иска ябълката, то не я дава. Майката натисне рѫката му, вземе ябълката и го набие. То плаче, сърди се. И майката се мѫчи, и детето се мѫчи. Щомъ майката поиска ябълката, детето трѣбва да я даде. Ако майката трѣбва да бие детето, да натиска рѫката му и така да вземе ябълката, това е старата култура. Следъ всичко това ще се говори за старозаветницитѣ, какъ сѫ се били, какъ сѫ побеждавали, какъ старитѣ пророци сѫ проповѣдвали. И това не е лошо, но какво ще говоря за малкото момиченце, или момченце, когато е било на една година? Всички знаете, какво може да прави детето на една година. И азъ мога да ви кажа, какво прави детето като се роди. Мога да ви кажа, какво прави момиченцето на десетгодишна възрасть. И следъ десетгодишната му възрасть пакъ мога да кажа, какво прави. Каквито работи и да прави малкото дете — момиченце, или момченце, майката мълчи, на никого нищо не казва. Тя окѫпе детето, изчисти го добре, преоблѣче го и следъ нѣколко часа, или на другия день — споредъ възрастьта му, то пакъ е нечисто. Майката вика ли съседитѣ си да имъ разказва, какво е направило момиченцето, или момченцето ѝ? Каквото и да прави, тя си мълчи. Това е добъръ примѣръ. Гледамъ, нѣкой окѫпалъ нѣкого, изчистилъ го и дохожда да ми разправя, какво направилъ. Казвамъ: Не постѫпвашъ като майката. При сегашнитѣ бомбардировки хората дадоха достѫпъ на различни слухове. Дойде единъ познатъ при мене и ми каза: Нашитѣ свалили 30 неприятелски самолети. Следъ него дойде другъ, който донесе официално съобщение, че нашитѣ свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не сѫ едно и сѫщо. Нѣкои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за нѣща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и, въпрѣки това, ни бомбардиратъ, каква молитва е моята? Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Ако българинътъ иска да стане човѣкъ, готовъ ли е да даде сърдцето си на Бога? Готови ли сѫ българитѣ да направятъ всичко, каквото Богъ имъ каже? Не говорете за нѣща, които не знаете и които не сѫ станали. Азъ ходя на планината, но вие не знаете причината за това. Вие не знаете, защо излизамъ вънъ отъ града. Нѣкое цвѣте има силенъ ароматъ. Азъ се отдалечавамъ отъ него. – Защо? — Искамъ да намѣря крайния предѣлъ, додето стига уханието на това цвѣте. Ако се приближавамъ до нѣкое цвѣте, искамъ да усѣтя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавамъ отъ хората, азъ се приближавамъ къмъ Бога, за да кажа нуждитѣ на тия хора. Значи, искамъ да имъ помогна. Отдалечавамъ се отъ хората, за да възприема нѣщо отъ Бога, което да имъ дамъ после. Въ тоя смисълъ, отдалечаването и възприемането иматъ една и сѫща крайна цель — даването. Като се приближавамъ къмъ Бога, приемамъ нѣщо; като се отдалечавамъ отъ хората, работя. Това означава излизане отъ кѫщата и влизане въ кѫщата. Излизането е едно нѣщо, влизането — друго. Много съмъ говорилъ за любовьта, но тя пакъ остава неразбрана. Нѣкой казва на другитѣ, че не обичатъ Господа. Съ това той иска да каже, че него не обичатъ. Какъ ще го обичатъ? Какъ трѣбва да проявятъ любовьта си къмъ него? Ако той е мома, или момъкъ, може да му се помогне трояко: да му намѣрятъ подходещо лице да се ожени, да му се помогне въ духовния свѣтъ или въ умствения, т. е. да му се даде възможность да прояви доброто чрезъ сърдцето, или чрезъ ума си. Момата иска да се ожени, да има слугиня, да ѝ работи, а тя само да заповѣдва. Тоя моралъ не е правъ. Какво даватъ господарьтъ и господарката на слугата си, че искатъ да ги слуша? Паритѣ, които му даватъ, не сѫ тѣхни; храната, която му даватъ, не с тѣхна; думитѣ, които му говорятъ, и въздухътъ, който излиза отъ устата имъ, сѫщо не сѫ тѣхни. Само едно нѣщо е тѣхно — усилието, което правятъ, да му говорятъ. И отъ мене искатъ много нѣща. Прави сѫ хората, трѣбва да искать, но да знаятъ, колко могатъ да носятъ. Нѣкой иска пъленъ чувалъ, сто килограма тежъкъ. Съгласенъ съмъ да му дамъ, колкото иска, но при условие самъ да носи товара си. Той едва може да носи десеть килограма, а иска сто килограма. Защо му сѫ толкова много? Гладна година идѣла, трѣбвало да се осигури. Тамъ, дето хората не се обичатъ, гладъ има; тамъ, дето хората не се обичатъ, жажда има; тамъ, дето хората не се обичатъ, страдание има. Страданията се дължатъ на паднали духове — ангели, които не обичатъ хората. Ангелитѣ, които обичатъ хората, причиняватъ радости. Това е една истина. Дали е сто на сто вѣрна, ще я провѣрите. Изобщо, който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. Съ други думи казано: Обичамъ Бога, причинявамъ радость; не обичамъ Бога, причинявамъ скръбь. Само Богъ е съвършенъ. Ако отправите къмъ Него една добра, свѣтла мисъль, Той я приема, и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъль, Той я връща обратно къмъ васъ, и вие страдате. Като знаете това, не питайте, защо се радвате и защо скърбите. Нѣкои казватъ: Ние сме лоши хора. Не се говори така. Лошъ човѣкъ е оня, който има повече, отколкото му трѣбва, и го задържа за себе си. Той е материалистъ. Нуждаешъ се оть десеть лева, имашъ 20 лв. — ти си лошъ човѣкъ; нуждаешъ се отъ сто лева, имашъ 500 лв. — лошь човѣкъ си. Трѣбва ти една кѫща, имашъ две — лошъ човѣкъ си. Трѣбва ти една служба за прехрана, имашъ две служби — лошъ човѣкъ си. Любовьта се заключава въ вѣчното движение. Разказватъ, че германцитѣ открили нѣщо ново, съ което могли въ 24 часа да разрушатъ Лондонъ. Това, което англичанитѣ направили съ Хамбургъ, тѣ могли да го направятъ съ Лондонъ, но не искали. Не е въпросъ да се разруши единъ градъ. Като приложатъ Мойсеевия законъ „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“, всичко се постига. Тѣ искали да постѫпятъ така, че англичанитѣ да забравятъ да имъ пакостятъ. Дали е вѣрно това, дали германцитѣ сѫ казали така, не е важно. Важно е, може ли да стане това и по какъвъ начинъ ще стане. Възможно е само при условие, германцитѣ да се обърнатъ къмъ Бога. Той ще смекчи сърдцата имъ, и войната ще се прекрати. Значи, ако германцитѣ се обърнатъ къмъ англичанитѣ съ любовь, всички въпроси ще се разрешатъ лесно. Сѫщото се отнася и до англичанитѣ, французитѣ, италианцитѣ, руснацитѣ и японцитѣ. — Какъ ще се изяви любовьта? — Чрезъ доброто въ човѣка. Да приложимъ доброто въ живота си, както го е приложилъ единъ отъ героитѣ на полския писатель Сенкеевичъ. Единъ голѣмъ полски велможа билъ хванатъ отъ враговетѣ си, които, за отмъщение, му извадили очитѣ. Следъ време враговетѣ на велможата попаднали въ негови рѫце. Запитали го, какъ ще отмъсти на врага си. Той отговорилъ: Не искамъ да си послужа съ закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Ще постѫпя по Христовия законъ: „Ако ти ударятъ една плесница, дай и другата страна“. Обърналъ се къмъ врага си съ думитѣ: Иди си, братко. Богъ да те благослови! И тъй, всѣки, който подържа Христовия законъ, е цигуларь. Ако свири една пѣсень на първата позиция на цигулката, и тя не излиза добре, ще обърне другата страна, т. е. третата позиция, на нея ще свири. На третата позиция се свири добре. Цигуларитѣ свирятъ на седемь позиции. Първата позиция е майката, втората позиция е бащата — най-трудната позиция, останалитѣ позиции сѫ братята и сестритѣ. Както виждате, бащата и майката сѫ създали много синове и дъщери. Тѣ образуватъ трио, квартетъ, даже и цѣлъ оркестъръ. Старитѣ еврейски царе сѫ имали много синове и дъщери. Знае се за Соломона, че ималъ 300 жени и 900 наложници. Ако отъ всѣка жена ималъ по едно дете, ще излѣзе, че Соломонъ ималъ 1200 деца. Веднъжъ ме запитаха, каква е била сунамката, въ която Соломонъ се влюбилъ. Тя била овчарка, както и Соломонъ. Тия 1200 жени при Соломона бѣха овце, които той пасѣше. Сунамката казваше на Соломона: Азъ не давамъ моитѣ овце за твоитѣ. Моитѣ овце сѫ възпитани по другъ начинъ, не както ти възпитавашъ твоитѣ. Ти не си добъръ овчарь, не постѫпвашъ, както трѣбва. Разбиране, философия е нуждна на човѣка, за да се справи съ толкова жени. Овцетѣ на Соломона били отъ различни породи: 300 били отъ царска порода, отъ обработенъ материалъ — изпредена прежда; 900 били отъ обикновена порода, необработенъ материалъ — непредена прежда. Казвате: Кажи нѣщо за оня свѣтъ. — Оня свѣтъ е музика, трѣбва да имашъ уши — да чувашъ и очи — да виждашъ. Трѣбва да разбирашъ езика на невидимия свѣтъ. Споредъ Сведенборга, ако отидете на небето, трѣбва да минете презъ първото, второто и третото небе, дето ще срещнете ангели, на които трѣбва да разбирате езика. Ангелитѣ отъ първото небе не виждатъ ангелитѣ отъ второто небе, то е затворено за тѣхъ. И ангелитѣ отъ второто небе не виждатъ тия отъ третото небе. Ако ангелитѣ не могатъ да минаватъ отъ едно небе въ друго, колко по-малко това е достояние на хората. Тѣ схващатъ Божествения свѣтъ като свѣтлина. — Какво има въ Божествения свѣтъ? — Само свѣтлина. Никакви форми нѣма въ Божествения свѣтъ. Следователно, никакви противоречия не сѫществуватъ тамъ. И въ нашия животъ нѣма по-хубаво нѣщо отъ свѣтлината; нѣма по-хубаво нѣщо отъ въздуха, който дишаме; нѣма по-хубаво нѣщо отъ водата, която пиемъ; нѣма по-хубаво нѣщо отъ храната, която ядемъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ онова, което виждаме и чуваме. Слушамъ, нѣкой пѣе хубаво. Азъ говоря за такова пѣене, което повдига болния отъ леглото, прави, го веселъ и радостенъ. Като чуешъ гласа на любовьта, ти оздравявашъ, ставашъ радостенъ и веселъ. Слушайте, когато любовьта пѣе и свири, когато яде, пие вода, диша чистия въздухъ и приема свѣтлината. Това е истинскиятъ животъ. Една вечерь стояхъ на тъмно въ стаята си и гледахъ, какъ сестритѣ се молятъ; тѣ правѣха молитвата си, придружена съ движения за дишане — очистителни движения. Почувствувахъ силата на молитвата и започнахъ да размишлявамъ върху думитѣ, съ които Богъ сътвори свѣта. Той каза: „Да бѫде виделина“, и стана виделина. „Да бѫде суша“, и стана суша. „Да се яви вода“, и яви се водата. „Да се явятъ растенията“, и явиха се растенията. „Да се явятъ рибитѣ“, „Да се явятъ животнитѣ“, и явиха се. Най-после Богъ каза: „Да се яви човѣкътъ“. Да го направимъ по образъ и подобие свое. Сега и азъ казвамъ: Да отдѣлите всички ония нѣща отъ миналото, които ви спъватъ Имате много препятствия въ ума, въ сърдцето и въ волята cи, които и доднесъ ви спъватъ — отдѣлете ги. Нѣкои се спъватъ отъ най- малкитѣ препятствия, като мухитѣ. Достатъчно е мухата да се докосне до паяжината, за да се спъне. Често правя наблюдения надъ мухитѣ. Гледамъ, една муха весело бръмчи и хвърка. По едно време чувамъ, че жално бръмчи. Поглеждамъ, кацнала на една паяжина и се оплела. — Какво търсишъ тамъ? — Искахъ да разбера, какво мисли паякътъ за мене. — Нѣма защо да се интересувашъ за мнението на паяка. Той не ти мисли доброто. Всичко, което е вънъ отъ тебе, не ти мисли доброто. Което е вѫтре въ тебе — Божественото, има предъ видъ твоето добро. Не разчитай на това, което говори отвънъ. Ако разчиташъ на него, всичко ще изгубишъ. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвѫтре. То е Божественото въ тебе — него ще слушашъ. Христосъ опита глаca на оня, който говори отвънъ, и на Оня, Който говори отвѫтре. Въ външния гласъ Той позна ония, които не Го обичаха. Тѣ Му казваха, че Богъ не Го обича, затова Го е изоставилъ. И Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, защо си ме оставилъ“? Haй-после, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля!“ Съ тия думи Христосъ победи. Въ победата е силата на Христа. Тогава Богъ проговори на Христа отвѫтре, и следъ три деня Той възкръсна. Така Христосъ разбра силата на думитѣ, които идатъ отвѫтре. Вслушвайте се въ тихия гласъ, който ви говори отвѫтре. Помнете: Ония, които не ви обичатъ, сѫ отвънъ. Тия, които ви обичатъ, сѫ отвѫтре. Ония, които не ви обичатъ, говорятъ отдолу, отъ подъ пѫпа. Тия, които ви обичатъ, говорятъ отвѫтре и отблизо. Божественото не е въ ума, но нѣкѫде подъ лъжичката. То се проявява по различни начини. Единъ день наблюдавахъ, какъ една котка си играеше съ мишка. Хванала мишката, не иска изведнъжъ да я изяде, играе си съ нея. Мисля си: Кой може да спаси мишката отъ устата на котката? Докато мислѣхъ по тоя въпросъ, котката се унесе и заспа. Въ това време мишката избѣга и се скри въ едно сандъче. Котката се събуди, помириса мишката и я извади отъ сандъчето. Тя си мисли: Нѣма да избѣгнешъ отъ мене. Поигра си съ мишката и пакъ се унесе. Мишката избѣга и отново се скри въ сандъчето. И тоя пѫть котката я хвана. После пакъ се унесе, но третиятъ пѫть мишката се скри между купчина камъни, и котката не я намѣри. Значи, има кой да помага. Въ тоя случай, камънитѣ представятъ доброто въ човѣка, което помага. Сандъкътъ не може да помага. Влѣземъ ли въ нѣкой сандъкъ, котката ще ни намѣри тамъ и ще ни изяде. Да влѣземъ между камънитѣ, въ доброто, което ще ни изведе на сигуренъ пѫть. И тъй, това, което може да ни помогне въ сегашнитѣ времена, е Божията Любовь. Трѣбва да чувствуваме, дали Божията Любовь се проявява, или не. Трѣбва да знаемъ, Божията воля ли изпълняваме, или нашата. Казваме : Да бѫде Божията воля, но ни е страхъ. — Може да умра. — Да бѫде Божията воля! — Да не се простудя. — Да бѫде Божията воля! Като се кѫпешъ, ще съблѣчешъ дрехитѣ си, и голъ ще влѣзешъ въ банята. Като се окѫпешъ и изчистишъ добре, ще облѣчешъ чиститѣ си дрехи и така ще излѣзешъ вънъ. Не се страхувайте да съблѣчете старитѣ си мисли и желания. Ще ги съблѣчете, ще се окѫпете и ще се облѣчете въ нови, чисти мисли и желания. — Какво ще остане отъ насъ? — Оставете тоя въпросъ настрана. Съблѣчете старото, окѫпете се и облѣчете нови дрехи. — Ще ни взематъ дрехитѣ. — И това става. Нѣкой отиде на баня да се окѫпе, съблѣче дрехитѣ си, но излиза голъ — задигнали дрехитѣ му, нѣма какво да облѣче. Сега всички хора се страхуватъ отъ бомбитѣ. Не може безъ страхъ, но страхътъ трѣбва да остане отвънъ, а любовьта отвѫтре. И вие, които живѣете на Изгрѣва, сѫщо се страхувате. Всички искатъ да бѫдатъ близо до мене. Дървото, за да израсте, да цъвне и да завърже плодъ, трѣбва да бѫде далечъ отъ слънцето. То е на разстояние 150 милиона километра отъ слънцето. Важно е дървото да бѫде въ такова положение къмъ слънцето, че правилно да възприема свѣтлината. Важно е, какво положение има човѣкъ къмъ Божията Любовь. Ако застанешъ хоризонтално къмъ любовьта, ти си на северния полюсъ; ако застанешъ наклонено къмъ любовьта, ти си на умѣрения поясъ; ако застанешъ перпендикулярно къмъ любовьта, ти си на екватора, въ горещия поясъ. Далечъ ще бѫдете отъ слънцето, но важно е да имате плодъ. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моята заповѣдь“. Това значи, да възлюбите Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Това значи, да възлюбите ближния си като себе си. „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие пребъдвате въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и азъ ще ви се изявя“. Това е новата — най-великата наука. Това е новото небе и новата земя. — Трѣбва да се живѣе! — Вие още не сте живѣли. Казано е въ Писанието: „Радвай се на Неговата обетована земя“. Земята отсега нататъкъ ще се разкрие, както се разкрива приятельтъ ви, когато ви покани въ своя домъ. Той ви гощава, разговаря се съ васъ приятелски, запитва ви за жена ви, за децата ви, и най-после ще си кажете „довиждане“. Сегашнитѣ хора живѣятъ все въ „довиждане“. Богъ казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя“. Да създаде Богъ ново небе и нова земя, това значи, да тури новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Новото изисква да не се мисли за старото. Старитѣ да се подмладятъ, а младитѣ да не остаряватъ. Млади и стари трѣбва да уповаватъ на Господа и да Му служатъ. Сега ще прочета отъ 6—10 ст. отъ 42 гл. на Исаия. Желая ви да се освободите отъ товара си, да не носите повече отъ десеть килограма на гърба. Силнитѣ в да носятъ най-много по десеть килограма, слабитѣ — по единъ килограмъ, а срѣднитѣ — отъ единъ до десеть килограма. Да прославимъ името Божие въ себе си. Да търсимъ първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великитѣ блага на живота. Да изпълнимъ Божията воля. Днесъ, въ свѣта се вдига голѣмъ шумъ. Това да не ви смущава. Шумътъ е мѫтна вода, която трѣбва да се избистри. Мѫтната вода не може да оправи свѣта. Топещиятъ се ледъ не може да оправи свѣта. Когато мѫтната вода се избистри, свѣтътъ ще се оправи. Когато ледътъ се стопи, и водата се пречисти, свѣтътъ ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте отъ нея нѣщо? Когато зимата мине, цвѣтята и тревитѣ ще израстатъ. Сегашната зима трѣбва да мине, да дойдатъ пролѣтьта и лѣтото. Като дойде лѣтото, ще работишъ. Ако не работишъ, погрѣшката е въ тебе. Лѣтото ще мине, безъ да го използувашъ. Ако презъ зимата не можешъ да работишъ, погрѣшката е въ зимата, а не въ тебе. Не се занимавайте съ погрѣшкитѣ на зимата, но изправяйте своитѣ погрѣшки. Какъ ще ги изправите? Като работите презъ лѣтото. Иде вече пролѣтьта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всѣкиго има възможности да служи на Бога. — Какъ ще служимъ на Бога? — Като туримъ духа си на работа. — Какво представямъ азъ, единъ човѣкъ въ свѣта? Да задавашъ такъвъ въпросъ, това е все едно, малкиятъ пръстъ на рѫката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмътъ отъ главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нѣщата. Косъмътъ, малкиятъ пръстъ сѫ части отъ тѣлото. Въ Божествения свѣтъ единъ косъмъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. И пръстътъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. Въ човѣшкия свѣтъ и хиляда косми нищо не струватъ. * 9. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Безопасниятъ пѫть Ще прочета 23. Псаломъ. Често се говори за истината. Да се говори за истината, това значи, да се говори за свободата и за любовьта. Понѣкога се говори за любовьта, както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познаватъ ябълката, но вѫтрешно малцина я познаватъ. Външното знание не е сѫществено. Казватъ за нѣкого, че успѣва въ живота си. Кой човѣкъ успѣва? По какво се познава това? Казвамъ: Само оня успѣва въ живота си, когото придружаватъ хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Само оня побеждава, който е въ съюзъ съ хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, който да е победилъ безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина. — Правото е на моя страна. — Кога? — Когато хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината сѫ на твоя страна. Нѣкой стои, разглежда нѣщата отвънъ и е недоволенъ отъ живота. — Защо? — Защото нѣма ясна представа за живота. Съ своитѣ мисли и желания, той дотѣга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бѫдешъ недоволенъ, но трѣбва да работишъ, да се справишъ съ причинитѣ на недоволството. Ти не си виновенъ, че си недоволенъ. Недоволството носи началото си още отъ първитѣ човѣци. Днесъ всички, които те обикалятъ, сѫ недоволни. Ти трѣбва да се справишъ не само съ своето недоволство, но и съ недоволството на окрѫжаващитѣ. Какъ можемъ да се справимъ съ недоволството? Ще направите връзка съ светлината, защото Богъ е свѣтлина. Ще направите връзка съ въздуха, защото диханието на Бога е въ въздуха. Ще направите връзка съ водата, защото тя е носителка на живота. Ще направите връзка съ хлѣба, защото е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Хората приематъ нѣщата по два начина: чрезъ закона и чрезъ любовьта. Законътъ е принудителенъ начинъ — той е за децата. Като стане човѣкъ възрастенъ, законътъ трѣбва да отстѫпи на любовьта. Това, което стѣснява и ограничава човѣка, е законътъ. Той го ограничава и въ разбирането, и въ прилагането. Дето е законътъ, тамъ е насилието и злото. Представете си, че счупите едно шише на малки парченца, които нахвърляте на земята. Това шише е вече опасно за човѣка. Достатъчно е да стѫпи босъ на земята, за да се нарани. Въ тоя смисълъ, злото не е нищо друго, освенъ дребни парченца стъкла, пръснати по земята. Всѣка мисъль, раздробена на много мисли, пръснати въ свѣта, безъ прилагане, безъ служене на Бога, става опасна. Всѣки човѣкъ, който не приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е опасенъ. Всѣки човѣкъ, който приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е безопасенъ и добъръ. Днесъ всички хора се запитватъ, кой ще победи въ сегашната война. Ще победятъ ония, съ които е хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина не може да има никакво развитие нито въ индивидуалния животъ на човѣка, нито въ семейния, нито въ обществения, нито въ общочовѣшкия. Това трѣбва да се разбере отъ всички. — Азъ мисля. — Какво е твоето мислене? Ако мисъльта ти е силна, кажи нѣщо и, каквото кажешъ, да го направишъ. Ще напишешъ нѣкоя книга. Какво отъ това че си написалъ една книга? — Ще я четатъ хората. — Ще я четатъ, ако знаятъ да четатъ; ако не знаятъ да четатъ, какво ще ги ползува книгата? Който не знае да чете и вѣрва въ нея, ще я използува като лѣкарство, но самъ ще се убеди, че тая книга не може да лѣкува. Истинското лѣкарство за човѣка се крие въ хлѣба, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. — Какво представя хлѣбътъ? — Живиятъ хлѣбъ е Богъ. Чистата, животворна вода е Богъ. Чистиятъ въздухъ и свѣтлината, това е проявениятъ Богъ. Нѣма по-хранително нѣщо въ живота отъ хлѣба, по-чисто отъ водата, по-приятно отъ въздуха и по-красиво отъ свѣтлината. Идете на северния полюсъ, да прекарате тамъ шесть месеца нощь, да разберете, какво нѣщо е свѣтлината. Голѣма радость изживява душата, когато, следъ шестмесечна нощь, види изгрѣващето слънце. Следователно, каже ли нѣкой, че е радостенъ, това показва, че той е видѣлъ изгрѣването на слънцето следъ дълга нощь. Само при радостьта човѣкъ познава силата и красотата на Божествената свѣтлина. Радостьта се дължи на изгрѣващето слънце въ духовния свѣтъ. Свѣтлината прави човѣка смѣлъ и решителенъ. Тя го повдига, дава му криле. Вечерь, като залѣзе слънцето, човѣкъ става страхливъ. Безъ свѣтлина, пространството се изпълва съ неприятели. Тогава човѣкъ чувствува, че нѣщо се оттегля отъ него, губи смѣлостьта си и започва да се страхува. Приятно е да ходишъ въ свѣтлина. Какь трѣбва да се живѣе? Иди при плодоветѣ, тамъ ще се научишъ. Когато обикне хората, ябълката започва да дава хубави плодове. Когато момата обикне единъ момъкъ, тя започва да се облича хубаво, постепенно се разхубавява. Тя става внимателна, любезна съ хората, разговаря се съ всички — добра обхода има. Щомъ любовьта я напусне, тя отново се затваря, нищо не я интересува. Сега цѣлото човѣчество е въ края на вѣка. Иде новата епоха, която носи едно здравословно състояние за всички. Нѣма по-приятно състояние за болния човѣкъ, когато постепенно започва да се подобрява и очаква деня, да стѫпи на краката си и да напусне своето легло. Знаете ли, каква сила се влива въ човѣка, когато реши доброволно и съ любовь да изпълни Божията воля? Всички да изпълнимъ Божията воля съ любовь, безъ да ни се говори, безъ да ни убеждаватъ! Ако постоянно ни се казва да любимъ Бога, да изпълняваме волята Му, това значи да се отегчимъ. — Да свиримъ, да пѣемъ! — И това не става съ говорене. Хиляди години вече, какъ хората говорятъ за любовьта, но какво сѫ разбрали оть нея? Ако се натъкнатъ на най-малкия изпитъ на любовьта, тѣ не могатъ да издържатъ. По какво се отличаватъ добритѣ и любещитѣ хора? Ако носи кошница, пълна съ грозде, и срещне нѣкой човѣкъ, любещиятъ е готовъ да му даде най-голѣмия гроздъ. Оня, който не носи любоввта въ себе си, като срещне нѣкого, пакъ може да му даде единъ гроздъ, но най-малкиятъ. Бутне единъ гроздъ, види, че е голѣмъ, оставя го; бутне втори, трети и, като намѣри най-малкия, дава го. Да благодаримъ, че и това дава. Когато се състезаватъ въ първенство, кой да заеме първо мѣсто, хората ставатъ по-щедри. Добре е човѣкъ да бѫде пръвъ, но трѣбва да отговаря на известни качества. Пръвъ е оня, който носи свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ душата си. Казвамъ: Ако си пръвъ на физическия свѣтъ, ти можешъ да свършишъ най-тежката работа; ако си първъ между ученитѣ, ти можешъ да решишъ най-трудната задача; ако си пръвъ между добритѣ, та си готовъ на най-голѣмата жертва за своя ближенъ. Нѣкой музикантъ е виденъ, защото свири най-трудни парчета. Който свири обикновени, леки парчета, той е обикновенъ музикантъ. Добре е да бѫдешъ пръвъ, но въ възможноститѣ, които се криятъ въ твоята душа, а не да седишъ на първо мѣсто. Простиятъ, и на първо мѣсто да седне, пакъ простъ си остава. Учениятъ, и на последно мѣсто да е, пакъ е ученъ. Дето и да седне даровитиятъ, все е на първо мѣсто. Обикновено силнитѣ хора оставатъ назадъ, а слабитѣ излизатъ напредъ. И въ природата, между дърветата, виждаме сѫщото. Малкитѣ, слаби клончета излизатъ отпредъ и нагоре, а голѣмитѣ и силни клоне оставатъ назадъ и надолу. Тѣ държатъ тежеститѣ. Въ свѣтскитѣ общества децата сѫ на първо мѣсто, а възрастпитѣ — назадъ. Въ духовнитѣ общества възрастнитѣ сѫ напредъ, а децата — назадъ. И едното, и другото е добре. Като шиешъ една дреха, ще си послужишъ съ малка игла, а не съ губерка. Деликатнитѣ работи се вършатъ съ малки, нѣжни инструменти. Малкитѣ работи ще шиешъ съ малка игла, а голѣмитѣ работи — съ голѣма игла. Думитѣ „голѣмо и малко“ иматъ другъ смисълъ, а не такъвъ, какъвто досега сѫ имали. Голѣмото не подразбира нѣщо физически голѣмо — Защо? — Защото физически голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а физически малкитѣ растатъ. Това, което се смалява, не е голѣмо; и това, което расте, не е малко. Голѣма ли е прѣспата, висока 10—20 м, която презъ лѣтото се стопява и нищо не остава отъ нея? Малка ли е сѣмката, която покълва, расте, развива се и дава плодъ? Мощна сила се крие въ малкото сѣменце. Дето е Духътъ Божи, тамъ е силата. Защо ви сѫ десеть кибритени кутии, ако кибритенитѣ клечки сѫ влажни? Цъкашъ една, втора, десеть, но никоя не се запалва. За предпочитане е една суха кибритена клечка предъ десетъ влажни кибритени кутии. Една мисъль съ Божествено съдържание е за предпочитане предъ сто мисли съ човѣшко съдържание. Човѣшкитѣ упорити и своенравни мисли отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Следъ това той се моли на Бога, да го направи даровитъ. Опасно е това. Да бѫдешъ преждевременно даровитъ, значи, да излѣзешъ на първо мѣсто като нѣкой паразитъ. И въшката излиза на първо мѣсто, снася гниди, които се нанизватъ по космитѣ като броеници. Дълго време трѣбва да се чисти човѣкъ, докато се освободи отъ тия гниди. Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ голѣма часть отъ времето си, да криятъ нѣщата. Не всичко трѣбва да се крие, но и всичко не може да се изнася предъ свѣта. Какъ ще разкриешъ сърдцето си предъ хората, да покажешъ процеситѣ, които ставатъ въ него? Какъ ще разкриешъ мозъка си? Ако отворишъ мозъка си, ще нарушишъ порядъка, който сѫществува тамъ. Понеже вънъ и вѫтре въ мозъка има голѣмо налѣгане, за да издържи на това налѣгане, природата го е поставила въ здрава, яка обвивка. Черепътъ запазва мозъка отъ голѣмото напрежение на мисъльта. Ако се наблюдаватъ процеситѣ на мисъльта и отражението, което правятъ въ мозъка, ще забележите голѣми повдигания и спадания въ нѣкои мозъчни центрове. Накарайте упорития да каже нѣщо, което той не иска да изнесе вънъ. На каквито мѫчепия и да го подлагатъ, той не казва нищо, но отъ напрежение, мѣстото на главата, дето е центърътъ на твърдостьта, започва да се повдига. Да се върнемъ къмъ любовьта, като нѣщо реално. Не е достатъчно да кажешъ на човѣка, че го обичашъ. Човѣкъ не се нуждае само отъ думи. И Богъ не се нуждае само отъ думи. Да обичашъ нѣкого, това значи, да направишъ нѣщо реално за него. Богъ възлюби човѣка и създаде заради него свѣта. Той предвидѣ и създаде всичко, отъ което хората се нуждаятъ. Това е любовь. Любовьта носи за човѣка хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина. Оть тия блага произлизатъ всички останали. Говоришъ за любовьта, но какво си допринесълъ на хората съ своята любовь? Ако хората изпълняваха Божията воля, малцина щѣха да боледуватъ, да бѫдатъ бедни, неучени и прости. Като не изпълняватъ Божията воля, хората вършатъ работи, съ които се излагатъ. Въ една отъ гимназиитѣ въ България дошълъ министърътъ на Просвѣтата да прегледа училището. Заедно съ директора, той посетилъ единъ отъ класоветѣ, да види, какъ се работи. Директоръгь се разговарялъ любезно съ министра, но, като се обръщалъ къмъ ученицитѣ, свивалъ вежди, заканвалъ имъ се, да не направятъ нѣщо, съ което да го изложатъ. Повечето хора иматъ две лица: като се обърнатъ къмъ Господа, показватъ свѣтлото си лице — разположени сѫ; като се обърнатъ къмъ хората, показватъ сърдитото си лице — не сѫ разположени. Богъ гледа на всички хора еднакво. Той иска да види, готови ли сѫ да покажатъ и на ближния си своето весело, засмѣно лице, което показватъ на Него. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Всички трѣбва да се измѣнимъ, не по закона на насилието, но по свободата. Всички говорятъ за свобода, но малцина я разбиратъ. Кѫде е свободниятъ човѣкъ? Има ли свобода въ семействата? Като отида въ нѣкое семейство, виждамъ, че или мѫжътъ не е свободенъ, или жената. Ако жената е красива, съ хубави чърти на лицето, съ благородно сърдце, мѫжътъ я ограничава, следи я, кѫде гледа и какво прави. После поглежда къмъ мене, да не би да взема нѣщо отъ нея. Азъ поглеждамъ къмъ двамата и казвамъ : И двамата сте добри, разумни хора. Обичайте Бога, работете за Него, за да се ползувате отъ благословението Му. На мѫжа мислено казвамъ, да не бѫде толкова недовѣрчивъ. Погледътъ на жена му е чистъ. Тя е справедлива и честна, никога нѣма да му измѣни. Жена ти е една хубава книга, която трѣбва да четешъ. Ползувай се отъ нея, защото тя нѣма да остане завинаги при тебе. Ако мислишъ, че можешъ да задържишъ тая книга само за себе си, тя скоро ще те остави. И на жената казвамъ сѫщото. И мѫжътъ е хубава книга, която жената трѣбва да чете. Ако и двамата искатъ да ставатъ господари, животътъ имъ ще се развали. Мѫжътъ трѣбва да вижда въ жена си Господа. Жената трѣбва да вижда въ мѫжа си Господа. И заради Господа тѣ трѣбва да си дадатъ единъ на другъ свобода. Безъ Бога ние не знаемъ, какъ да се отнасяме съ хората. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ приятель. Ако си боленъ и срещнешъ човѣкъ, който може да ти бѫде приятель, ти ще оздравѣешъ. Приятельтъ предава нѣщо отъ себе си. Всички хора сѫ носители на Божиитѣ блага. Радвайте се, когато срѣщате човѣкъ, който не крие тия блага, а е готовъ да ги сподѣли съ своитѣ близки. Да бѫдемъ извори, които даватъ, изобилно отъ своитѣ блага и на другитѣ. Да бѫдемъ проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. Останалитѣ въпроси сѫ задача на Бога. Той решава труднитѣ въпроси, а не ние. — Какво ще стене съ свѣта? — Това не е ваша работа. Който е създалъ свѣта, Той има грижа за него. Въ края на краищата, всичко ще се нареди така, както трѣбва. Ти седишъ и мислишъ, какво да правишъ, какъ ще свършишъ училището, кога ще отидешъ на оня свѣтъ. Това не е важно. Отъ тебе се иска да учишъ и да бѫдешъ способенъ ученикъ. Какъ ще свършишъ училището, ако не учишъ? Ти не мислишъ за твоята работа, но се произнасяшъ, че нѣкой не живѣе добре. Ако видишъ, че приятельтъ ти не живѣе добре, не изисквай отъ него добъръ животъ, не го критикувай, но се обърни къмъ Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живѣя добре. Неговата погрѣшка е моя погрѣшка. Щомъ азъ изправя живота си, и той ще изправи своя. Ако въ дюкяна на своя приятель си поставилъ лошъ слуга, въ кого е погрѣшката? Смѣни лошия слуга съ добъръ, и работата ще се оправи. Никога не поставяй лошъ слуга въ своя дюкянъ, или въ дюкяна на своя приятель. Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, защото мислятъ статично. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ добри. Въ сѫщность, друго се иска отъ тѣхъ: да проявятъ Божията Любовь, т. е. да бѫдатъ проводници на любовьта. Често хората се обичатъ, но взаимно се изкористватъ. Слугата е внимателенъ, добъръ къмъ господаря си, съ цель да му увеличи заплатата. И господарьтъ се отнася добре съ слугата си, увеличава заплатата му, съ цель да го разположи, повече и по-добре да му работи. И двамата сѫ користни единъ къмъ другъ. И това е добре, но истинскиятъ животъ изисква друго нѣщо отъ човѣка. Ако слугата не работи на господаря си като за себе си, и ако господарьтъ не плаща на слугата като на себе си, и двамата не се обичатъ. Да работя за другитѣ като за себе си, и тѣ да ми плащатъ като на себе си, това е идеалното въ живота. При това положение, не може да има недоразумение между хората. На това иска Богъ да ни научи. Казвамъ: Трѣбва да познаваме Бога, Който живѣе въ храната, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. Ако приемате хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината и не сте доволни, какво повече искате? Какво повече искате отъ плода като храна за вашия организъмъ? Една свѣтла мисъль е плодъ, който човѣкъ създава въ умствения свѣтъ; доброто чувство е плодъ, който човѣкъ създава въ сърдечния свѣтъ; добрата постъпка е плодъ, който човѣкъ създава на физическия свѣтъ. Радвай се, ако нѣкой опита плодоветѣ на твоя умъ, на твоето сърдце и на твоята душа и каже: Добри сѫ тия плодове. Само така се разбира стиха, който Христосъ е казалъ: „Всѣко растение, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Или „Всѣко дърво, което не ражда споредъ закона на любовьта, не може да се благослови,,. Ето защо, животътъ ни трѣбва да се насочи къмъ използуване свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, като блага на живота. Малцина знаятъ, че въ въздуха е диханието на Бога, въ водата е животътъ, въ хлѣба е словесното млѣко. Въ всѣко външно благо се крие вѫтрешно благо, което трѣбва да се използува. Представете си, че Богъ зададе на хората въпроса, какъ могатъ да оправятъ свѣта. Какво ще отговорятъ? Какао ще кажа, ако зададе на мене тоя въпросъ? Азъ нѣма да говоря за оправянето на свѣта, но понеже виждамъ, че съмъ снѣжна прѣспа, ще помоля Господа да ме стопи и да потека. Съ мене заедно ще се стопятъ всички хора и заедно ще потечемъ. Докато сме снѣжии прѣспи, ще стоимъ на едно мѣсто и нѣма да мърдаме. Като се стопимъ, ще се раздвижимъ, животъ ще се създаде около насъ. Днесъ всѣки се е свилъ, затворилъ се е, страхъ го е да не го обератъ. Обмѣна трѣбва да става между всички, да се движатъ нѣщата. Дойде ли една Божествена мисъль въ тебе, не я задържай дълго време. Пусни я на работа, да свърши нѣщо, и следъ това да се върне пакъ при тебе. Не задържайте и чувствата си — нека отиватъ на работа. И вие не стойте на едно мѣсто. Какво правятъ военнитѣ съ своитѣ войници? По цѣлъ день ги упражняватъ. Щомъ научатъ военното изкуство, нека ги пуснатъ по домоветѣ имъ, да помагатъ на близкитѣ си. Щомъ дойде жетва, всички войници трѣбва да бѫдатъ по домоветѣ си, да жънатъ. И офицеритѣ могатъ да отидатъ на жътва. Ако офицерътъ може да се бие, защо да не жъне? Ако върши по-мѫчна работа, защо да не върши по-лека? Сегашнитѣ хора вършатъ по мѫчни работи, а леснитѣ изоставятъ. Понѣкша става обратно: занимаватъ се съ лекитѣ работи, а мѫчнитѣ изоставятъ. Лесно е да счупишъ едно шише, но мѫчно се залепва. Да вземешь счупенитѣ парченца и едно по едно да ги лепишъ, това не е лесно. Правете упражнения, да не отвиквате на оня редъ, който природата изисква. Ето, това лѣто не правихъ екскурзии и сега, мѫчно се ходи. Но, казвамъ си: Ще ходя. Като ставамъ сутринь, виждамъ, че съмъ отвикналъ, но тръгвамъ, за да бѫда полезенъ на себе си и на другитѣ. Нѣкои искатъ да знаятъ, какво правя на планината. Радвамъ се на планината и търся причината за лошевината на хората. Дошълъ съмъ до две положения по тоя въпросъ. Човѣкъ става лошъ, когато му давашъ повече, отколкото трѣбва, или когато му давашъ по-малко, отколкото трѣбва. Който е получилъ повече, отколкото трѣбва, не може да го носи и започва да търси човѣкъ или животно да му го носи. Така той създава злото. Ние товаримъ ума си съ ненуждни мисли, сърдцето си — съ ненуждни чувства и тѣлото си — съ ненуждни постѫпки. Така си създаваме голѣмо напрежение. Човѣкъ не може да работи въ свѣта, докато самъ не се учи отнѣкѫде. — Какво се иска отъ насъ сега? — Единственото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да намалите товара си. Надигналъ си голѣмъ товаръ, казвамъ: Намали товара си! Безпокоишъ се, казвамъ: Не се безпокой! Срѣщамъ една мома, тревожи се, че късметътъ ѝ не може да излѣзе. Годявала се нѣколко пѫти и се разгодявала, обезсърдчила се вече. Казвамъ: Радвай се, че си свободна. За когото да бѣше се оженила, щѣше да те измѫчва. Провидението иска да те освободи отъ мѫчение, а ти се свързвашъ. Ще чакашъ, не е дошълъ още твоятъ часъ. Чрезъ тебе ще дойдатъ души, които ще помагатъ на хората. Богъ казва на една мома да чака, а тя бърза, иска по-скоро да се ожени. Баща ѝ и майка ѝ сѫщо бързатъ, искатъ да я наредятъ, да се задоми. Ако съмъ на мѣстото на тая мома, ще стана слугиня. Щомъ ми излѣзе късметътъ, ще се оженя. Въ тоя случай, слугуването е на мѣсто. Когато не ме викатъ да копая, ще взема цигулката да свиря, или книгата да чета. Младитѣ моми и момци иматъ нужда отъ музиканти, да свирятъ на хорото. Виждалъ съмъ понѣкога да свирятъ трима музиканти заедно: единиятъ свири на цигулка, вториятъ на гайда, третиятъ на гадулка, и хорото се върти. Казвамъ: Вадете поука отъ всичко. Като видишъ една ябълка, или какъвъ и да е плодъ, разгледай формата му и вижъ, каква поука ще извадишъ отъ него. Кажи си: Искамъ да бѫда като тоя плодъ. Всѣко хубаво нѣщо заслужава да послужи за примѣръ. Като вадишъ поука отъ всѣко нѣщо, ще се научишъ да ценишъ и малкитѣ нѣща. Нѣкой вземе единъ косъмъ, подхвърли го и казва: Косъмъ е това! Косъмъ е, но Богъ е работилъ за него. Гледайте на живота съ нуждната сериозность. Първо отдѣлеиие да свършишъ, това значи, да минешъ цѣлъ курсъ, презъ което време земята прави едно обръщане около слънцето. Така минаватъ година следъ година, и ти придобивашъ все нови и нови знания. Да свършишъ курса на гимназията, това показва, че си придобилъ нѣщо. Изучавайте живота, но знайте, че безъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина нищо не се постига. Ти не можешъ да разберешъ нѣкого, ако не го обичашъ. Обичьта предшествува нѣщата. Тя води човѣка къмъ истинското знание. Като се говори за любовьта, нѣкой казва: Можешъ да обичашъ, но трѣбва да познавашъ човѣка, да знаешъ, заслужено ли го обичашъ, или не. Изкуство е да обичашъ човѣка, да му дадешъ любовьта си безкористно, да не мислишъ, заслужава ли той това, или не. Само така ще видишъ последствията на твоята любовь. Всѣко живо сѫщество заслужава да бѫде обичано. Докато давашъ любовьта си съ мѣрка, всѣкога ще гледашъ нѣщата по форма и ще се въздържашъ. Любовьта изключва всѣкакви форми. Обичашъ нѣкого за самия него, а не за неговитѣ хубави очи, носъ или уста. Преди два деня тръгнахъ съ двама приятели за Витоша. По едно време започна да роси, явиха се нѣколко росни капки. Бѣхъ говорилъ вече за роснитѣ капки, като Божие благословение. Вървимъ нагоре и предъ насъ се яви дѫгата, въ видъ на голѣма, широка врата по направление отъ западъ къмъ изтокъ. Цѣли два часа дѫгата вървѣше предъ насъ и ни придружаваше. Ние вървимъ, дъждецътъ ни мокри слабо, но не се страхуваме отъ него. Радваме се, че дѫгата е предъ насъ и ни казва, че потопъ нѣма да стане. Отъ насъ зависи да дойде мирътъ, да се оправятъ работитѣ. Ако не изтръсваме роснитѣ капки, мирътъ ще дойде по скоро. Тѣ носятъ благословението въ свѣта. Милвали ли сте роснитѣ капки, да опитате благото, което тѣ носятъ? Това не става по задължение, но по свобода. Росната капка крие въ себе си електричество и магнетизъмъ, които трѣбва да се използуватъ разумно. Като знаете това, не изтръсвайте дъждовнътѣ капси отъ дрехата си. Не се страхувайте, че дрехата ще се развали. Напротивъ, цвѣтътъ на дрехата става по хубавъ. Другъ е въпросътъ, ако дъждовнитѣ капки сѫ смѣсени съ прахъ и сажди — тѣ развалятъ дрехата. Обаче, чистата росна капка носи благословение. Оня, който има силно обоняние, усѣща уханието на роснитѣ капки. Ние продължихме да вървимъ нагоре и, колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-разположени бѣхме. Така опитахме благата на дѫгата и на роснитѣ капки. Казвамъ: Радвайте се и на малкитѣ блага, дадени отъ Бога. Великото се крие въ малкитѣ блага. Всѣки самъ трѣбва да дойде до това заключение. Не казвай на човѣка, какво да яде и какъ да яде, но дай му единъ плодъ и го остави самъ да се справи съ него. Ако цени малкитѣ блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори съ него и следъ това ще си позволи да отвори плика, да види, какво е скрила природата въ него. Въ всѣки плодъ природата е написала нѣщо хубаво. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, Богъ да бѫде нашъ Баща. Казвашъ: Ава Отче ! Той е далечъ отъ насъ, а не както другитѣ бащи. Богъ стои далечъ отъ насъ, за да не ни плаши. Той иска да бѫдемъ свободни: всичко, каквото правимъ, да изтича отъ любовьта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направимъ нѣкаква погрѣшка. Следъ това тихо ни нашепва: Сгрѣшилъ си, но ще изправишъ погрѣшката си. Да изправяме погрѣшкитѣ си, безъ да съжаляваме! Да се радваме, че има, какво да изправяме. Да се радваме, когато направимъ нѣщо споредъ Божията воля. „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това е животъ вѣченъ, да възлюбишъ всички хора заради Бога; да видишъ, какво е вложилъ Той въ всѣки човѣкъ. — Какво е човѣкътъ? — Листъ отъ великата Божествена книга, върху който Богъ е написалъ ценни нѣща. Всѣки листъ е на мѣстото си. Като четешъ тая книга и видишъ, че нѣкой листъ липсва, трѣбва да го намѣришъ и да прочетешъ това, което Богъ е написалъ на него. Разбирайте листата, въ които Богъ е вложилъ вѣчнитѣ блага на живота. Ценете всѣки листъ, за да разбирате Господната молитва: „Отче нашъ, Който си на небето, да се освети името Ти.“ — Кѫде е името Божие? — Въ умоветѣ ни. „Да дойде Царството Твое.“ — Кѫде? — Въ сърдцата ни. „Да бѫде волята Твоя.“ — Кѫде? — Въ душитѣ ни. „Не ни въвеждай въ изкушение, но избави насъ отъ лукавия, защото е Твое царството, и силата, и славата завинаги, аминъ!“ Изкушението дохожда въ живота на хората, когато станатъ нехайни. Като не оценявашъ богатството, което ти е дадено, ще те поставятъ на изпитъ, да видишъ, какво нѣщо е беднотията. Ако не си доволенъ отъ богатството, ще ти изпратятъ сиромашията; ако не си доволенъ отъ сиромашията, ще ти изпратятъ богатството. Богатството е единъ родъ изпитание, а сиромашията — другъ родъ. Като забогатѣешъ, създавашъ си неприятели и започвашъ да се страхувашъ да не изгубишъ имането си, тоя - оня да не ти направятъ нѣкакви пакости. Неразбраното богатство е мѫчение; неразбраната сиромашия е мѫчение. Разбраното богатство е благо; разбраната сиромашия е благо. Затова е казано: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Какъ ще разберете това, отъ васъ зависи. Всѣки ще разбере и приложи тая истина по особенъ начинъ. Всѣки човѣкъ прилага любовьта по особенъ начинъ. Въ това се крие красотата на живота. Нѣма по-деликатенъ въпросъ отъ тоя, да приложишъ любовьта и при най-дребния случай по свой, специфиченъ начинъ. Може да си подражавате, но не и да се копирате. Проявявайте любовьта така, както Богъ ви напѫтва, въ оная форма, която на васъ подхожда. Божествената красота се заключава въ хармоничното съчетаване на разнообразнитѣ форми на любовьта. Да бѫдемъ носители на Божията Любовь! Да бѫдемъ носители на Божията Мѫдрость! Да бѫдемъ носители на Божията Истина! Да бѫдемъ носители на Божия животъ, на Божието знание, на Божията свобода! Да бѫдемъ носители на Божественото движение, на Божественото учение и на Божествената работа! Да изпѣемъ пѣсеньта: „Азъ мога да любя.,, Христосъ казва: „Вамъ е дадено да разберете тайнитѣ на Царството Божие.“ Какво означаватъ тия думи? — Когато едно цвѣте или дърво израсте, дадено му е да разбере тайната на свѣтлината. За онова, което не е израсло, е нуждно време, за да разбере тайната на свѣтлината — Какво ще стане съ тия растения? Какво ще стане съ другитѣ хора? Ние говоримъ за ония, които сѫ израснали вече, за тѣхъ свѣтлината е разбрана. Тѣ трѣбва да използуватъ свѣтлината, да не се обръщатъ назадъ. Вие се обръщате назадъ, гледате, какво ще стане съ свѣта. Ще се намѣрите въ положението на Лотовата жена, на която бѣше казано, като напуща Содомъ и Гоморъ, да не се обръща назадъ, да гледа, какво става. Не гледайте, какво става съ свѣта. Съ свѣта Богъ ще се разправя, както знае. — Защо да не гледаме? — Има нѣща, които не могатъ да се гледатъ. Сутринь може да гледашъ слънцето, но на обѣдъ не можешъ. Ония нѣща, които можемъ да възприемаме и прилагаме въ живота си, можемъ да гледаме; обаче, ония нѣща, които не можемъ да възприемаме и прилагаме, не можемъ да гледаме. — Какво ще стане съ свѣта? — Това не е твоя работа. Ако любишъ, въ рая ще бѫдешъ; ако не любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Ще бѫда ли въ рая? —Ако любишъ Господа, въ рая ще бѫдешъ; ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Нѣма ли другъ пѫть за влизане въ рая? — Азъ не зная, може да има и другъ пѫть. Единствениятъ безопасенъ пѫть за влизане въ рая е да обичашъ Бога. Ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. По-ясно отъ това нѣма. — Да направя едно добро. — Можешъ да направишъ добро, но това още не показва, че ще влѣзешъ въ рая. Христосъ казва: „По-лесно ще мине камила презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.“ Мислишъ ли, че ако се натоваришъ съ знание като камила, ще влѣзешъ въ Царството Божие? Съ човѣшко знание не се влиза въ рая. Тамъ ученитѣ иматъ друго знание. Наблюдавайте, какъ свирятъ музикантитѣ въ симфоничния оркестъръ. Тѣ свирятъ съ часове и не правятъ никакви погрѣшки. Нѣкога тѣ свирятъ безъ капелмайсторъ и пакъ не правятъ погрѣшки. Никой не е чувалъ какъ свирятъ музикантите въ рая. Тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съвършени. Дадатъ ли имъ нѣщо ново, на пръвъ погледъ още тѣ свирятъ безпогрѣшио. Новацитѣ въ музиката правятъ много погрѣшки. Между тѣхъ има споръ, дисхармония. Казвамъ: Учете се да свирите, да станете виртуози. Свирете за Господа. Ако жената работи на мѫжа си 20—30 години и се учи отъ него, защо да не работи 20 — 30 години за Господа? Мѫжътъ ѝ се кара, пѫди я, нарича я съ разни епитети — тигрица, змиорка, и тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Вие сте служили на много господари, всочки сѫ ви лъгали, затова и на Господа не вѣрвате. Казвате: Не знаемъ, какъ ще постѫпи съ насъ новиятъ господарь. Много работи, които хората вършатъ, сѫ все заблуждения. Тѣ учатъ много работи, които знаятъ. Влизатъ въ казармитѣ, учатъ се да маршируватъ, да се обръщатъ налѣво - надѣсно. Не знаятъ ли това? Знаятъ го, но за най-малкото непослушание ги турятъ въ арестъ. Всичко, каквото става въ свѣта, е добро. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ добри; само нѣкои нѣща, при известни условия, сѫ лоши. Здравото шише е безопасно. Щомъ се счупи, частицитѣ му се разпръсватъ, и тѣ ставатъ опасни. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ на мѣсто; щомъ частитѣ на тоя животъ се отдѣлятъ настрана, като отдѣлни, самостойни прояви, тѣ ставатъ опасни. Частицитѣ отъ счупеното шише, както и отдѣлнитѣ прояви на цѣлокупния животъ, ще туримъ настрана, като противоречия. Псалмопѣвецътъ казва: яДобре ми стана, че пострадахъ.“ Ако страдашъ и не виждашъ добрата страна, ти не разбирашъ страданието. Днесъ не разбирашъ страданието, но следъ две - три години ще разберешъ, че всичко, което си миналъ, е било за твоя полза. Помнете: Всичко, което се случва въ живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали презъ страдания, които сѫ ви обогатили съ опитности за новия животъ. Не се смущавайте. Ако се смущавате, да не се смутите; като се оскърбявате, да не се наскърбите. Вечерь, като пѫтувашъ презъ гора, дръжъ рѫката си предъ очитѣ, да не се ударишъ въ нѣкой клонъ. Щомъ усѣтишъ, че предъ тебе има клоне, наведи се малко. — Не съмъ навикналъ да се навеждамъ, да правя поклони. Щомъ пѫтувашъ презъ гора, ще се покланяшъ. Каквото и да срещнешъ въ живота си, не казвай, че това или онова не мога да направя. Богатъ човѣкъ съмъ. Срѣщамъ единъ, който ми казва: Раздѣли богатството си. — Веднага ще изпълня желанието ти. Колко искашъ? — Еди-колко си. — Заповѣдай! Той казва: Обрахъ го. — Не ме е обралъ. Като обере мене, той обира себе си, но не знае закона. Сега нѣкои обиратъ хората, а мислятъ, че не обиратъ себе си. Въ сѫщность, като даватъ откупъ за нѣщо, тѣ обиратъ себе си. Нова мисъль е нуждна на човѣчеството. Хората проповѣдватъ Словото по старъ начинъ. Казватъ: Колко е страдалъ Христосъ! Тѣ желаятъ да следватъ Неговия пѫть, да бѫдатъ като Него. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа, но безъ да ги разпъватъ на кръстъ, безъ да забиватъ рѫцетѣ и краката имъ съ гвоздеи. Такива Христосовци не признавамъ. Геройство е онова, презъ което Христосъ мина. Азъ проповѣдвамъ вече учението: Долу гвоздеитѣ на Христа, които държаха рѫцетѣ и краката Му заковани! Да туримъ гвоздеитѣ настрана и да разберемъ възкресението. Богъ освободи Христа отъ гвоздеитѣ и прояви своята Любовь къмъ Него. Нѣкои плачатъ, че Христосъ билъ закованъ. Да мине любовьта презъ вашитѣ сърдца и да разтопи леда! Христосъ и днесъ е разпнатъ и закованъ. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеитѣ трѣбва да се стопятъ ! Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ свободни! Човѣкътъ трѣбва да слѣзе отъ кръста и да служи на Бога! Не сѫ нуждни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растатъ. Истинскиятъ кръстъ е любовьта, която расте, която въздига човѣшкия умъ, въздига човѣшкото сьрдце, въздига и човѣшката душа. Тя изважда мъртвитѣ отъ гробоветѣ. Това е Любовьта, това е Богъ, Който се проявява. Да станемъ едно съ Бога! Да възприемемъ любовьта, която изтича отъ Бога, и да се освободимъ отъ ненужднитѣ терзания. Това значи, да станемъ безсмъртни. Да приемемъ любовьта и да раздаваме отъ нейнитѣ блага. Какво лошо има въ това, ако срещнешъ на пѫтя си единъ гладенъ човѣкъ? Когато Христосъ минаваше презъ изгладнѣлия свѣтъ, даваше му отъ хубавитѣ плодове, които носѣше. Сега и ние, като минаваме по Христовия пѫть, има какво да ядемъ. Христовиятъ пѫть е обрасълъ вече съ плодове. Когато Той минаваше по тоя пѫть, нѣмаше нито едно дръвче. Мнозина тръгваха по тоя пѫть, но дохождаха до едно мѣсто и се връщаха назадъ. Пръвъ Христосъ мина презъ тоя пѫть. Днесъ Неговиятъ пѫть е обсипанъ съ блага. Да се радваме, че минаваме по пѫтя, който Христосъ е приготвилъ. Сега пѫтьтъ ни е още по-добѣръ. До времето на Христа нѣмаше, кой да държи ключа на ада. И праведнитѣ, и грѣшнитѣ влизаха заедно. Христосъ заключи ада, да не влизатъ праведнитѣ въ тоя затворъ. Апостолъ Петъръ държи ключа на рая, нѣма опасность да влизатъ грѣшнитѣ тамъ. Опасното мѣсто е адътъ, но нѣма опасность вече за праведния да влѣзе тамъ. Опасно е да влѣзешъ въ астралния свѣтъ на заблужденията. Да се радваме, че пѫтьтъ, по който вървимъ, е безопасенъ. Да снемемъ знамето на любовьта отъ гърба си и да го вдигнемъ високо. Нѣма по-смѣли хора отъ тия, които живѣятъ въ любовьта. Нѣма по-страхливи хора отъ тия, които живѣятъ въ безлюбието. Най-голѣми герои сѫ хората на любовьта. Най-страхливи сѫ хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народъ да стане знаменитъ, оня народъ да стане знаменитъ. Сега ние желаемъ Господъ да внесе миръ между народитѣ, и тѣ да слушатъ, какво Той имъ говори. Всички народи трѣбва да изпълнятъ Божията воля, и мирътъ да дойде по Божественъ пѫть, както Господъ иска. * 8. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Човѣшка и Божествена любовь Ще прочета 12 гл. отъ Исаия и часть отъ 9 стихъ отъ 11 гл. на Исаия. „Земята ще е пълна съ знание за Господа“. (—9 ст.). Тоя стихъ изразява материално една истина. На всички е ясно, какъ се пълни нѣщо материално. Важенъ е духовниятъ смисълъ на стиха. Значи, ще дойде день, когато всички хора ще знаятъ, какъ да служатъ на Бога. Въ сегашния християнски свѣтъ малко хора разбиратъ дълбокия смисълъ на Христовото учение. Всѣки християнинъ казва: Азъ вѣрвамъ въ Христа. Всички вѣрватъ, но малцина разбиратъ и прилагатъ Христовото учение правилно. Кой не вѣрва въ слънцето? Има хора, които вѣрватъ въ слънцето и умиратъ; други вѣрватъ въ слънцето и живѣятъ. Нѣкои вѣрватъ въ слънцето, но сѫ бедни; други вѣрватъ въ слънцето и сѫ богати. Едни вѣрватъ въ слънцето и сѫ прости; други вѣрватъ и сѫ учени. — Защо е така? — Само невежиятъ пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на рѫце, както по-рано е правила. Майката носѣла детето си цѣли деветь месеца въ скришната си стаичка и следъ това го изваждатъ навънъ. Това е голѣма привилегия. Следъ излизането на детето отъ тая стаичка, майката казва: Кракътъ ти повече нѣма да стѫпи тукъ. Много естествено. Ако за деветь месеца детето не е научило това, което майката крие въ себе си, и за 90 месеца нѣма да го научи. Числото деветь е краенъ предѣлъ на нѣщата. Като дойдешъ до това число, ще се боришъ: или ти ще биешъ, или тебе ще биятъ; или ще свършишъ училище, или нѣма да свършишъ — никакво отлагане не се позволява. Числото осемь е строгата майка, презъ която минавашъ най-после. Числата 2, 5 и 8 представятъ майката. Ако при числото осемь — последната майка, не станешъ човѣкъ, при никоя друга майка нѣма да станешъ. Числото деветь е последниятъ синъ. Той е марсианецъ, всѣкога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчинявашъ на Бога? — Азъ любя Бога. — Любишъ ли Го? Ако Го любишъ, трѣбва да бѫдешъ готозъ на всички жертви за Него. Жертвата има отношение къмъ здравия, силния, учения и богатия. Болниятъ не може да прави жертви. Той казва: Азъ те обичамъ. — Какво допринася той съ своята любовь? Има смисълъ да те обича здравъ човѣкъ, все ще ти даде нѣщо. Да те обича боленъ, това значи, да вземе нѣщо отъ тебе. Здравиятъ има здрава мисъль, здрави чувства, отъ които болниятъ се ползува. Какво означава здравата мисъль? Да мислишъ здраво, това значи, да бѫдешъ последователенъ въ всичкитѣ си работи. Преди години бѣхъ вь Шуменъ. Тамъ срешнахъ единъ нашъ познатъ, добъръ евангелистъ. Той бѣше обущарь. Попитахъ го, може ли да ми ушие едни хубави обувки. Казахъ му, че досега сѫ ми шили обувки все свѣтски обущари. Тоя пѫть искамъ евангелистъ да ми ушие обувки, да видя, каква разлика ще има между еднитѣ и другитѣ. Той се съгласи. Отидох въ работилницата, взе ми мѣрка, показа кожата, отъ която ще ги направи, и обеща да ми ушие хубави обувки. Наистина, обувкитѣ бѣха отлични: хубава форма, добре легнаха на краката ми — само кожата не бѣше изпитана. Носихъ ги единъ месецъ, и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание, обущарьтъ каза, че вината е въ мене — много съмъ ходилъ съ тѣхъ, затова се напукали. Като помислихъ малко за обувкитѣ, намѣрихъ, де се крие погрѣшката. Обущарьтъ е добъръ майсторъ, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожитѣ. Другъ пѫть пакъ ще си зарѫчамъ при него обувки, но преди това ще потърся човѣкъ, който разбира отъ кожи, та обувкитѣ ми да траятъ поне десеть месеца, а не само единъ месецъ. Нѣкои хора приличатъ на тоя евангелистъ — много нѣща знаятъ, добре ги правятъ, но трайностьта имъ е малка — само за единъ месецъ. Двама влюбени — Стоянъ и Драганка се разхождали въ една гора и любовно се разговаряли. Стоянъ носѣлъ въ джоба си единъ револверъ и, за да покаже, колко е вѣренъ въ чувствата си, казалъ на Драганка: Видишъ ли тоя револверъ? Докато е въ мене, никой не може да те бутне. Увлѣчени въ разговора, тѣ навлѣзли вѫтре въ гората; насреща имъ се задала една голѣма мечка. Като видѣлъ мечката, Стоянъ изтръпналъ отъ страхъ — едва успѣлъ да се качи на една стара круша. Драганка останала подъ крушата и, за да се спаси отъ мечката, дошло ѝ на ума да се престори на умрѣла. Легнала на земята и се притаила. Стоянъ ѝ казалъ: Драганке, не се страхувай, азъ ще цъкамъ отгоре. Мечката се приближила къмь тѣхъ и започнала да души Драганка. Оттукъ я подушила, оттамъ я подушила и продължила пѫтя си. Като отминала, Драганка се вдигнала отъ земята и се готвѣла сама да продължи пѫтя си. Стоянъ веднага слѣзълъ отъ дървото и я запиталъ: Драганке, какво ти говори мечката? —Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ съ такъвъ герой като тебе. Следователно, когато нѣкой казва, че ме обича, азъ зная, защо ме обича. Обича ме за паритѣ, които съмъ вложилъ въ банката. Той не се интересува отъ мене, отъ паритѣ се интересува. Той се интересува да не пропадне банката, а съ нея заедно и паритѣ. Ако пропаднатъ моитѣ пари, и неговитѣ ще пропаднатъ. Той трепери за банката и си казва: Защо вложихъ паритѣ си въ тая банка? Правъ е човѣкътъ. Това е човѣшка банка. Единъ день чоьѣшкитѣ банки все ще пропаднатъ. Досега не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да не е фалиралъ. Не съмъ чувалъ, човѣшка банка да не е фалирала. Нѣкоя мома пита своя възлюбенъ: Обичашъ ли ме? — Обичамъ те. — Докога ще ме обичашъ? Като се оженятъ, докато сѫ млади, живѣятъ добре. Щомъ започнатъ да остаряватъ, тя го нарича „дъртия“, той я нарича ,,дъртата“' Всѣки мисли за себе си, казва, че очитѣ му не виждатъ, краката му не държатъ. Тя поглежда къмъ него и се чуди, какъ е могла да се влюби въ тоя човѣкъ. Той се чуди, какъ е могълъ да се влюби въ нея. Тѣ ставатъ посмѣшище единъ за другъ. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на любовьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на мѫдростьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на истината. При сегашното разбиране па човѣка, отслабването и остаряването сѫ на мѣстото си. Човѣкъ живѣе и грѣши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрѣшкитѣ му щѣха да се увеличатъ толкова много, че никога не би могълъ да ги изправи. Опасно е сегашниятъ човѣкъ да бѫде вѣчно младъ и силенъ. Слабостьта и старостьта сѫ спасителни пѫтища за сегашния човѣкъ. И смъртьта спасява човѣка. Тя го освобождава отъ задълженията му. Въ тоя смисълъ, само младиятъ има право да обича. Той има задължения: кѫща прави, ниви и градини обработва — иска да се ожени, да има деца. Стариятъ е свободенъ отъ тия задължения. И той обича, но неговата любовь има особенъ характеръ, коренно се различава отъ любовьта на младия. И стариятъ гради кѫщи, но въ умствения свѣтъ; и той говори за любовьта, че трѣбва да се обичаме, да се жертвуваме, но самъ не може да прояви нито любовьта, нито жертвата. Какво, въ сѫщность, е жертвата, и кой може да се жертвува? Само богатиятъ може да се жертвува, Той може да принесе сърдцето и ума си въ жертва. Той може да принесе душата и духа си въ жертва. Това значи, доброволно служене. Да жертвувашъ сърдцето си, не значи да го унижишъ. Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ — Защо иска сърдцето, а не ума? — Защото сърдцето е работило много, изцапало се е, и днесъ трѣбва да дойде нѣкой да го очисти. Само Богъ може да очисти човѣшкото сърдце и да го напълни. Нѣкой казва на ближния си: Дай ми кесията си. Защо иска той кесията му? — За да я изпраздни. Вземи кесията на своя ближенъ, изпраздни я, за да си услужишъ, но върни я пълна. Какъвъ човѣкъ си, ако не можешъ да напълнишъ кесията, която си изпразднилъ? Човѣкъ изпразва кесиитѣ, а Богъ ги пълни. Какво нѣщо е Божията Любовь и какво — човѣшката? Божията Любовь пълни човѣшкото сърдце, човѣшкия умъ, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Човѣшката любовь изпразва човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Това е разликата между едната и другата любовь. Не можешъ да кажешъ, че човѣшката любовь е Божия, и Божията — човѣшка. И човѣшката любовь има добра страна. Тя изпразва, приготвя условия за пълнене. Дето намѣри праздни кесии, Богъ ги пълни. И Христосъ, като дойде между хората, трѣбваше да се изпраздни, да се приготви за приемане на Божията Любовь. Като те обича нѣкой, ти трѣбва да давашъ. Отъ нѣколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизамъ вънъ отъ града, крия се отъ бомбитѣ. Въ сѫщность, въпросътъ е поставенъ другояче. Ако следите, кога ставатъ бомбардировкитѣ, ще видите, че тѣ ставатъ, когато съмъ въ града, а не когато излизамъ на планината. Много естествено, крадцитѣ и разбойницитѣ не търсятъ бедни хора, но богати, защото има какво да взематъ отъ тѣхъ. Тѣ търсятъ мене. Когато мене обератъ, и вие губите. Докато съмъ богатъ, вие се ползувате отъ моето богатство; щомъ обеднѣя, и вие губите. Не говорете нѣща, които не разбирате. Трѣбва да разбирате любовьта. Човѣшката любовь е на мѣстото си като човѣшка. Божията Любовь е на мѣстото си, и нищо не може да я измѣсти. Човѣшката любовь е мѫтна вода, която се пречиства само отъ Божията Любовь. Очисти ли се отъ утайкитѣ и кальта, човѣшката любовь се повдига. Не е страшна кальта въ водата, защото тя е примѣсь, не е нейна съставна часть. Както се пречиства водата, така се пречиства и човѣшката любовь, а именно, по пѫтя на ума и на сърдцето. Умътъ се пречиства чрезъ светостьта, а сърдцето — чрезъ страданието. Казватъ за нѣкого, че е светъ човѣкъ, а за другъ, че е чистъ. Светиятъ човѣкъ е уменъ, а чистиятъ — добъръ. Не смѣсвайте светостьта съ чистотата. Свѣтлина има въ ума, чистота — въ сърдцето. Добриятъ работи съ чисти, звонкови монети. Той никога не дава фалшивитѣ монети за истински. Ако въ рѫката му попадне фалшива монета, той никога не прави опитъ да я прокара. Какъ ще се оправдаешъ предъ себе си, като я дадешъ вмѣсто истинска, звонкова монета? Че на тебе я дали, това не ти позволява да я дадешъ на други. Нѣкой те моли да му услужишъ. Ти казвашъ: Говорихъ вече за тебе, работата ще се нареди. Оказва се, че нищо не си говорилъ. — Ще говоря нѣкога. — Това не е услуга. Важно е онова, което можешъ да направишъ за човѣка въ даденъ моментъ. Колкото и да е малка една работа, свърши я на време. Падналъ единъ листъ на земята — наведи се и го вдигни. Нѣкой ти иска нѣколко стотинки или единъ левъ — дай му ги веднага, не отлагай за другия день. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой ти иска хиляда лева. Щомъ нѣмашъ пари, нѣма да му дадешъ. При това, има случаи, нѣкой иска пари, за да дава на други, да минава за благодетель. Българската пословица казва: „Съ чужда пита поменъ не се прави.“ Божественъ законь е: Като обичашъ нѣкого, ще работишъ за него и каквото придобиешъ, ще му го дадешъ. Като любишъ, ще проявишъ оная любовь, която е вложена въ тебе, а не чуждата любовь, опасана въ романитѣ. Ще се откажешъ отъ подражаването. Ще проявишъ своята любовь, а не чуждата. Всѣки трѣбва да прояви своята любовь, своята мѫдрость, своята истина. Нѣкой иска да прояви Христовата любовь, да бѫде като Христа. И това е възможно, но той трѣбва да мине презъ страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готовъ ли си и ти да бѫдешъ закованъ като Него? Тежки бѣха гвоздеитѣ, съ които заковаха рѫцетѣ и краката на Христа. Нѣкой се оплаква, че го обидили. Какво представя обидата?— Голѣма е разликата между обождане сь игла и пробождане съ гвоздей. Има и голѣми обиди, като пробождане съ гвоздей, но тѣ рѣдко се случватъ. Такива обиди човѣкъ съ години не може да забрави. Защо човѣкъ не може да забрави нѣкои обиди, това е въпросъ, върху който не трѣбва да се говори. Ако открия тоя въпросъ, ще причиня пакость първо на себе си. — Защо? — Нѣма да ме разберете. Много съмъ говорилъ върху любовьта и съ това съмъ си причинилъ пакость. Колко души сѫ ме разбрали? Отъ ония, които сѫ ме разбрали, печеля; за ония, които нищо не сѫ разбрали, плащамъ. Какво печеля, ако на хиляда души подпиша полици по хиляда лева? При това, само десеть души плащатъ, а за останалитѣ азъ плащамъ. Предъ тѣхъ минавамъ за благодетель. Трѣбва ли следъ това да разправямъ, че тия хора ме подядоха? По-добре нищо не давай на хора, които не плащатъ, отколкото да се оплаквашъ, че те подяли. Какъ постѫпвамъ въ такъвъ случай? Понеже съмъ богатъ, давамъ и на добритѣ платци, както и на ония, които не плащатъ. И на еднитѣ давамъ по единъ левъ, както и на другитѣ. Законъ е: като дойдешъ до единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата пакъ ще се върне при мене. Никой не може да задържи единицата въ себе си. Нѣма сила въ свѣта, която може да я задържи. И тъй, когато се говори за Божията Любовь, разбирамъ числото едно, единицата, която никой не може да задържи. Единицата е мощно число; тя никога не се размножава. Казваме: Единниятъ Богъ и Троеличниятъ Богъ, т. е. Богъ на многото лица. Подъ „Единния Богъ“ разбираме идеята, че само Богъ има едно лице. Въ едното си лице Богъ е съвършенъ. Това съвършенство никой не го познава. Знаемъ само, че въ Бога нѣма никаква промѣна. Казваме ли, че Богъ е троеличенъ, разбираме лицата на всички хора въ Бога. Въ едното лице на Бога е безграничната любовь, а въ тритѣ лица — граничната любовь. Въ граничната любовь се явяватъ противоречия. Затова нѣкои се питатъ, защо Богъ постѫпилъ така? Като не познаватъ великата Божия Любовь, хората искатъ да играятъ ролята на Господа, но сами се спъватъ. Не може несъвършениятъ да замѣсти или прояви съвършения. Ние не познаваме Единната любовь, затова грѣшимъ. Казвашъ: Обичамъ даденъ човѣкъ. Обичашъ го, защото ти дава повече отъ другитѣ. Когато обичашъ нѣкого повече отъ другитѣ, това показва, че той ти дава повече отъ тѣхъ. Ако повече взима, по-малко го обичашъ. Каже ли нѣкой, че обича известенъ човѣкъ, или че не го обича, зная вече причината на това. Обичашъ го, защото въ миналото нѣкога, или днесъ, ти дава повече отъ другитѣ. Не го обичашъ, защото, освенъ че нищо не ти дава, но взима отъ тебе. Нѣкой говори лошо за тебе — не го обичашъ; говори добре за тебе, обичашъ го. Нѣкой ти услужилъ, обичашъ го; не ти услужилъ, не го обичашъ. Всички хора искатъ да ги обича Богъ. Какво сѫ направили за Него? Богъ проявява любовьта си къмъ всички — за себе си прави това. Като люби, Той печели. Ако ние любимъ, ние печелимъ. Безъ любовь нѣма печалба. Да очаквашъ на подаяние, това значи, да се ползувашъ само отъ половината на живота „Чуждото и на Великдень се взима“. Така казва практичниятъ българинъ. Ако разчиташъ само на любовьта на майка си и на баща си, ти си загубилъ половината отъ своя животъ. Тѣ ще те обичатъ, докато сѫ живи. Какво ще правишъ после? Кой ще те обича? Сега азъ не искамъ да влизамъ въ противоречие съ вашия животъ. Какви сте вие и какъ живѣете, тоя въпросъ оставямъ настрана. Какъвъ съмъ и кой съмъ, сѫщо оставямъ настрана. Азъ не очаквамъ на това, което вие знаете за мене. Радвамъ се на това, което зная за себе си. Радвамъ се на това, което давамъ. Радвамъ се, когато човѣкъ благодари за това, което е получилъ. Радвамъ се на великата Божия Любовь и на нея разчитамъ. Радвамъ се, че обичамъ хората. Радвамъ се на моята и на тѣхпата радость. Ако азъ не живѣя като Бога и като добритѣ хора, и ако вие не живѣете като мене, какво представятъ моятъ и вашиятъ животъ? Ще кажете, че хората се оплакватъ отъ живота си. Не е лошо, че се оплаквашъ. Оплакването подразбира нѣкаква мѫчнотия — не можешъ да решишъ задачата си. Щомъ решишъ задачата си, оплакването престава. Нѣкой се оплаква, че има нива, но сѣме нѣма, волове нѣма, не може да я изоре. Ти обичашъ тоя човѣкъ и веднага предлагашъ помощьта си. Имашъ два вола, жито и му казвашъ: Дай нивата на мене, да я изора и засѣя. Презъ лѣтото, когато житото роди, ще дѣлимъ печалбата наполовина. Можешъ ли да дѣлишъ благата съ нѣкого, ако нищо не си работилъ? Българинътъ е практиченъ: две трети отъ благата иска да задържи за себе си, а за ближния си — една трета. Една трета е малка часть, наполовина трѣбва да се дѣлите. Не е лесно да разберешь смисъла на едната трета. Бащата е единицата, майката е двойката, а детето — дъщерята и синътъ — тройката, т. е. едната трета отъ цѣлото. Ако детето е момиче, майката е вложила повече капиталъ отъ бащата. Последниятъ се ползува отъ лихвитѣ на тоя капиталъ. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синътъ — майка си. Ако едни родители иматъ само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза въ дъщерята, тамъ продължава да живѣе. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако въ едно семейство се роди момче, бащата е вложилъ капитала си, а майката го използува. Синътъ обича майка си. Съ любовьта си къмъ сина и дъщерята, майката и бащата ще научатъ значението на едната трета. Ако жената не стане майка, и мѫжътъ не стане баща, тѣ никога нѣма да разбератъ значението на числата едно и две. Единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да има нива, а другиятъ — жито и волове, да изоре нивата и после да я посѣе. Нивата е майката, а воловетѣ и житото — бащата. Той ще изоре и посѣе нивата и, каквото получи, ще го дѣли наполовина. Какво дава нивата? Чрезъ слънчевата енергия и елементитѣ, които се намиратъ въ нея, тя възраства житото. И нашето слънце черпи енергия отъ друго слънце. Да не отивамъ но нататъкъ, да се спъвате. Важно е да благодаримъ, че нивата е богата. Азъ говоря за една богата, наторена нива, която естествено получава Божието благословение. Ако нивата е бедна, не сѣй на нея, докатo не я наторишъ. Не работи на бедна земя. Не сѣй на пѣсъкъ. Сѣй на богата, на здрава почва. Ако искашъ да четешъ, избери богата, хубава книга. Ако е романъ, трѣбва да е първокласенъ. Чети такава книга, въ която нѣщата да сѫ сто на сто вѣрни, а не само едно на сто. Нѣкои се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Ако човѣкъ върви по негативния пѫть на живота, черенъ ще стане. Достатъчно е четири поколѣния хората да се отдалечатъ отъ Божествения пѫть, за да почернѣятъ. Достатъчно е четири поколѣния да живѣятъ по закона на любовьта, за да побѣлѣятъ и красиви да станатъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, красивъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, грозенъ ставашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, здравъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, заболявашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, уменъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, оглупявашъ. Въ сегашната война неприятельтъ устройваше различни примки. Нѣкѫде пущаха отъ самолетитѣ различни предмети: писалки, бонбонери за деца, играчки. Но всѣка играчка или писалка струваше единъ животъ. Тѣ бѣха пълни съ взривни вещества. Едно докосване до тѣхъ причиняваше голѣмо нещастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятельтъ ви е подхвърлилъ. И въ човѣшкия животъ има мисли и чувства, които съдържатъ взривни вещества. Достатъчно е да се докоснешъ до тѣхъ, за да експлодиратъ. Тѣ сѫ турени на пѫтя ти отъ чернитѣ братя. Много хора страдатъ отъ такива малки пера или писалки. Като ги намѣрятъ, турятъ ги въ джоба си, а после се чудятъ, защо ги боли сърдцето. Нѣкоя мома срещне единъ красивъ момъкъ, влюби се въ него и се оженятъ. Той има слабость да пие. Какъвъ ще бѫде тѣхниятъ животъ? Може ли тя да го измѣни? — Не може. Той всѣки день експлодира и причинява пакости. — Кой е виновенъ за това? — Виното. Любовьта къмъ виното разваля живота. Единственото нѣщо, което не разваля живота, е водата. Божественото не разваля живота, човѣшкото го разваля. Божествената мисъль не разваля живота — човѣшката го разваля. Чистото никога не разваля нѣщата — нечистото ги разваля. Като говоря за нечистото, никого не сѫдя. Естествено е, че който е слѣзълъ на земята и работи, все ще се окаля. Това е въ реда на нѣщата, но облѣчи работната си дреха, че и да се окаляшъ, да има какво да облѣчешъ. Ще съблѣчешъ работната си дреха и ще облѣчешъ чиста. — Кога? — Когато свършишъ работата си. Не можешъ да очаквашъ, рѫцетѣ на работния човѣкъ да бѫдатъ гладки, меки — все ще има по нѣколко мазоли по тѣхъ. Има ли нѣщо лошо въ мазолитѣ? Мазолитѣ показватъ, че човѣкъ работи. — Груби рѫце има тоя човѣкъ. — Груби сѫ рѫцетѣ му, но той работи, излиза нѣщо отъ тѣхъ. Единъ човѣкъ живѣлъ 30 години споредъ Божиитѣ закони и придобилъ голѣма чистота и светость. Той прекарвалъ повече въ планината. Единъ день решилъ да отиде на черква, да се помоли на Бога заедно съ хората. Като слизалъ отъ планината, срещналъ го единъ разбойникъ, главатарь на банда, погледналъ го и го спрѣлъ да му каже нѣщо. Слушай братко, много хора съмъ срѣщалъ, но ти ми харесвашъ. Искамъ да те оставя замѣстникъ за известно време, да управлявашъ моитѣ хора. Решилъ съмъ да отида на черква, а нѣма кой да ме замѣсти. Ето орѫжието ми, предавамъ го на тебе и спокойно слизамъ въ града. Ще постѫпвашъ, както намирашъ за добре, азъ имамъ вѣра въ тебе. Светиятъ човѣкъ се замислилъ, какво да прави, да приеме главатарството, или не. Най после решилъ да направи тая жертва, да вземе орѫжието и да стане главатарь. Така ще се избѣгнатъ престъпленията, които главниятъ разбойникъ би направилъ. По едно време довели при светията единъ богатъ човѣкъ, съ цель да го обератъ. Той го погледналъ и казалъ: Ти ще останешъ при насъ, нѣма да те убиваме, но ще вземемъ паритѣ ти и ще ги раздадемъ на бедни. Въ Божия законъ е писано: Когато богатиятъ не прилага любовьта, богатството му се взима. Следъ това довели при главатаря единъ беденъ човѣкъ, погрѣшно хванатъ. Разбойницитѣ мислѣли, че той има пари, но останали излъгани. Главатарьтъ се приближилъ къмъ бедния и му казалъ: Не се страхувай, нищо нѣма да ти направятъ. Твоето наказание ще бѫде леко. Ти ще получишъ часть отъ паритѣ на богатия. Дълго време си молилъ Бога да се подобри положението ти. Молитвата ти е чута. Сега ще си отидешъ, ще благодаришъ на Бога и ще живѣешъ добре. Следъ това и богатиятъ, и бедниятъ били пуснати на свобода. Казвамъ: Презъ деня човѣкъ трѣбва да бѫде беденъ, да работи. Вечерь трѣбва да бѫде богатъ, да почива. Като работишъ презъ деня, ще срещнешъ различни хора: едни ще те изнудватъ да работишъ безъ пари; други ще ти платятъ добре и ще се раздѣлите приятелски. Ще благодаришъ и за едното, и за другото; вечерьта ще се приберешъ щастливъ, че си паучилъ нѣщо отъ живота, и можешъ спокойно да си починешь. Само така човѣкъ може да реши задачитѣ си правилно. — Трѣбва да се плаща. — Вѣрно е, че трѣбва да се плаща, но нѣкѫде получавашъ даромъ. Какво плаща ученикътъ на учителитѣ си, които го учатъ? Ходишъ на училище, връщашъ се у дома си, учишъ, придобивашъ знания и опитности, безъ да плащашъ нѣщо. Благодари за всичко, което придобивашъ въ живота. — Искамъ да бѫда щастливъ. На земята щастие нѣма. Въ бѫдеще, щастието ще дойде на земята, но при сегашнитѣ условия е невъзможно. Хората воюватъ, когато опитватъ силата на четири - петтоннитѣ бомби? Защо става война между народитѣ? — Защото не обичатъ Бога. Ако народитѣ, както и отдѣлнитѣ хора, обичаха Бога, войната никога нѣмаше да стане. Всички проявяватъ любовьта си по свой начинъ. Германцитѣ проявиха любовьта си къмъ англичанитѣ по свой начинъ — 600 пѫти бомбардираха Лондонъ. Сега англичанитѣ имъ отговарятъ съ своята любовь. Тѣ започнаха да бомбардоратъ Берлинъ. Всички воюващи прилагатъ Мойсеевия законъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Следъ всичко това, хората разискватъ върху въпроса, кой народъ е правъ. Отъ Божествено гледище, никой не е правъ. Право има само Божията Любовь. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се разрешава. Това е законъ, който се отнася, както за отдѣлния човѣкъ, така и за всички народи, за цѣлото човѣчество, за цѣлото небе. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се постига. Дръжте се за Божията Любовь, като условие за истинския животъ. Човѣшката любовь е на страха, а Божията любовь — на свободата. Ако искашъ да се освободишъ отъ страха, трѣбва да станешъ слуга на Божията Любовь. Човѣшката любовь може да се повдигне, когато започне да служи на Божията Любовь. Само Божията [...]ва да знае и да го изисква отъ себе си, а не отъ другитѣ. Ще кажете, че е мѫчно да любите Бога. За едного е мѫчно, за другиго е лесно. Мѫчно е да обичашъ оня, който нищо не ти е далъ. Не е мѫчно, обаче, да обичашъ Оня, Който всичко ти е далъ. Какъ ще разчиташъ на човѣшката любовь, съ която една дреха не можешъ да ушиешъ? Божията Любовь представя дебело вѫже, образувано най-малко отъ десеть хиляди здрави конци. Човѣшката любовь е единъ отъ тия конци. Заедно съ другитѣ, той върши работа, но самъ нищо не може да направи. Въ това отношение, човѣшката любовь е десеть хиляди пѫти по-слаба отъ Божията. Тя е по-слаба даже отъ паяжината. Неустойчива е човѣшката любовь. Опасно е да се държишъ само за човѣшката любовь. Тя може да заведе човѣка въ черната ложа. Любовьта па чернитѣ братя е по-слаба и отъ водата, и отъ въздуха. Защо ни е любовь, която нѣма никаква устойчивость? Защо ни е любовь, която не издържа ни като водата, ни като въздуха? Да се обърнемъ къмъ Господа и да благодаримъ за всичко, което ни е далъ, и за всичко, на което ни е научилъ. — Какво сме научили? — Ако можешъ да постѫпвашъ, както азь постѫпвамъ, много нѣщо си научилъ. Напримѣръ, азъ не давамъ на човѣка по-малко отъ една стотинка, отъ единъ левъ. Азъ работя изключително съ единицата. Петь или десеть стотинки не давамъ; петь или десеть лева не давамъ, но по единъ левъ съмъ готовъ да дамъ на всички хора. Една круша, една ябълка, единъ хлѣбъ мога да дамъ на човѣка, но не и две ябълки, две круши или два хлѣба. Единъ день мога да работя за човѣка, но два — никога. Единъ месецъ или една година мога да работя за човѣка, но два месеца или две години — никога. Щомъ изтече годината, прекратявамъ работата. Милиони да ми даватъ, не работя нито единъ день отъ втората година. Единицата, едното, това е идеята любовь къмъ Бога. Който люби Бога, има вѫтрешенъ миръ, спокойствие и радость. Като дойдоха бомбитѣ надъ София, всички се уплашиха, треперѣха отъ страхъ. Нѣкѫде се събираха по много души заедно, да си даватъ куражъ. Тѣ не знаятъ, че така привличатъ вниманието и могатъ да пострадатъ повече, отколкото, ако човѣкъ остане самъ. При това, не забравяйте, че отъ невидимия свѣтъ е опредѣлено, де да падне бомбата. Мислите ли, че за Христа не бѣше опредѣлено, да бѫде разпнатъ? Христосъ се моли, ако е възможно да се отмѣни горчивата чаша. Не е лесно да съзнавашъ, че си Синъ Божи и да бѫдешъ разпнатъ като най-голѣмъ грѣшникъ. Най-после, като мина презъ голѣми страдания, Христосъ се подчини на единъ законъ, който ще изучавате въ бѫдеще. Знаете ли, какво нѣщо е да те изостави Богъ? Изложенъ на голѣми страдания, на поруганието на хората, Христосъ се обърна къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си ме оставилъ? Дойдохъ да помагамъ на хората, но, вмѣсто да придобиятъ нѣщо, тѣ ме разпъватъ. Страданията, които Христосъ преживѣ, се разбиратъ едва днесъ — две хиляди години следъ разпятието. Христосъ разреши своята задача съ думитѣ: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля !“ Той знаеше, че въ Божията Любовь нѣма промѣна. Сега и на васъ казвамъ: Каквото и да се случи въ живота ви, не се обезсърдчавайте. Ще дойдатъ скърби и страдания — не се смущавайте. Ако не знаете нѣщо и не го разбирате, благодарете и за това. Ако мислите криво, сами се спъвате. Ако мислите право и не работите, пакъ се спъвате. Нѣкой мисли, че азъ мога да му помогна, да свърша неговата работа. Мога да му помогна, но ако и той работи. Който очаква да получи всичко наготово, самъ се спъва. Човѣкъ трѣбва да уповава на Бога и да работи. Това значи, да постѫпи като двамата слуги, единиятъ отъ които получилъ два таланта и спечелилъ още два, и вториятъ, който получилъ петь таланта и спечелилъ още петь. Третиятъ слуга получилъ единъ талантъ и го заровилъ въ земята. Когато господарьтъ му дошълъ и поискалъ смѣтка за неговата работа, той казалъ: „Зная, господарю, че си строгъ; жънешъ, дето не си сѣлъ, затова заровихъ таланта въ земята, като се върнешъ, да ти го дамъ.“ Господарьтъ му отговорилъ; Като знаешъ, че съмъ строгъ, защо не даде таланта подъ лихва, да принесе нѣщо? Слугата не е билъ искренъ. Той не заровилъ таланта за господаря си, но за себе си; ако господарьтъ му не се върне, той ще го извади отъ земята и задържи за себе си. Не заравяйте богатството си въ земята. Вложете го въ обръщение, да се умножава. Така ще се ползувате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Помнете: Никой не може да зарови любовьта въ земята. Безъ любовь нѣма животъ. Любовьта всѣкога дава. Това е нейното отличително качество. Единъ младъ момъкъ срещналъ на пѫтя си млада, красива мома, на която лицето било опръскано съ киселина. Като видѣлъ страданието ѝ, той веднага измилъ лицето ѝ и го изтрилъ съ кърпичката си. Следъ това доставилъ отнѣкѫде чисто дървено масло, съ което намазалъ лицето на момата, да не изгори. Тя се обърнала къмъ момъка и благодарила за помощьта, която ѝ оказалъ. Момъкътъ помогналъ на момата, безъ да пожелае нѣщо отъ нея. Неговата постѫпка е чиста, безкористна. Той дава отъ себе си, безъ да взима нѣщо. Благословенъ е оня, който дава, безъ да очаква нѣщо. Има смисълъ да взимашъ, но отъ Оня, Който носи изобилието. Взимай отъ слънцето. Когато взимашъ отъ подобния си, ще взимашъ по-малко, ще давашъ повече. Това е Божественъ законъ. Отъ човѣшката любовь ще взимате по-малко, а отъ Божията Любовь — повече. Божията Любовь представя златни, звонкови монети, а човѣшката — книжни пари. Нѣкога книжнитѣ пари се равняватъ на златнитѣ, но въ повечето случаи тѣ сѫ по-долу отъ златнитѣ. Има случаи, когато единъ златенъ левъ е равенъ на сто или на хиляда книжни лева. Божествената Любовь никога не губи стойностьта си, а човѣшката се промѣня. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не събира много книжни пари. После ще се чуди, какво да прави съ тѣхъ, де да ги вложи. Той иска да купува ниви, кѫщи, но тогава хората не сѫ готови да продаватъ имотитѣ си, защото паритѣ сѫ обезценени. Преди години, единъ нашъ приятель турилъ въ Библията си десеть хиляди лева, да ги употрѣби за Бога. Случило се, че при ядене той се задавилъ и умрѣлъ. Никой отъ домашнитѣ му не знаелъ за тия пари и така останали — обезценили се. Ще дойде день, когато човѣшката любовь, на която разчиташъ, ще се обезцени. Днесъ тоя те обича, оня те обича, обсипватъ те съ подаръци, но всичко това нищо не струва. Това сѫ залъгалки, съ които чернитѣ братя заблуждаватъ хората. Тѣ имъ говорятъ за хубави работи, за идеали, но вмѣсто да ги повдигнатъ, спъватъ ги; вмѣсто да ги оправятъ, объркватъ ги. Само вѣчностьта оправя човѣка. Чернитѣ братя сѫ майстори да представятъ нѣщата въ благовидна форма, за да не виждашъ лошото. Двама приятели се срещнали следъ няколкогодишна раздѣла. Единиятъ отъ тѣхъ билъ много шеговитъ. Той често си служелъ съ лъжи и съ измислици. Другиятъ билъ сериозенъ, но понѣкога обичаль да слуша шегитѣ на приятеля си. Като се срещнали, сериозниятъ казалъ на приятеля си: Кажи ми една отъ твоитѣ лъжи. — Остави се, братко, отдавна забравихъ лъжитѣ. Животътъ ме налегна, отказахъ се отъ шегитѣ. — Какво става съ тебе? — Остави се, баща ми умрѣ и нѣмамъ срѣдства да го погреба. Прпятельтъ му се трогнадъ, извадилъ хиляда лева и му ги далъ. Той взелъ паритѣ и казалъ: Ето, тая е последната лъже, която ти казахъ. Тоя примѣръ е известеиъ и между турцитѣ. Султанътъ казалъ единъ день на единъ отъ шегобийцитѣ си : Кажи ми една лъжа, каквато не си казвалъ другъ пѫть. — Не мога повече да казвамъ лъжи. — Защо? — Такъми сѫ нуждчи за лъжитѣ, а нѣмамъ срѣдства за това. — Колко пари трѣбватъ? — Около 250 лири. Сулганътъ му далъ 250 лири и очаквалъ да се снабди съ такъмитѣ и да му каже нѣкаква лъжа. Минали два деня, шегобиецътъ не се явилъ въ двореца. На третия день пристигналъ при султана и казалъ: Не можахъ да намѣря такъми. — Защо? — Защото това бѣше последната лъжа, която ти казахъ. Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ любовьта — да обичашъ и да те обичатъ. Любовьта е извънъ всѣкакви закони. Не можешъ да сѫдишъ нѣкого, че те обича, или че не те обича. Нѣкой обещалъ да те обича цѣлъ животъ, а не издържалъ на обещанието си. Това става по свобода. Въ любовьта само Богъ е вѣченъ, съвършенъ, неизмѣненъ и безграниченъ. Любовьта на Бога е неизчерпаема. Да се страхуваме, че Богъ ще престане да ни обича, това е неразбиране на любовьта. Нѣкой се страхува, че Богъ ще обикне другъ, а него ще изостави. И това е неразбиране на любовьта. Може ли изворътъ да дава само на единъ човѣкъ? Въ Варненско има една чешма, наречена харла. Водата ѝ е толкова изобилна, че кара воденица. Единъ день ме заведоха да видя харлата. Казаха ми, че се страхували да не се намали водата на харлата, понеже мнозина черпѣли оть нея. Тоя страхь не е на мѣсто. Хиляди хора могатъ да черпять оть харлата, и водата ѝ да не се намали. Това е все едно, да се страхува човѣкъ да не взематъ любовьта му. Колко любовь трѣбва на човѣка? Едно малко шише. Не се страхувайте, никой не може да вземе харлата ви. И доднесъ още харлата кара воденица. Едно се иска оть васъ, да приложите любовьта и да покажете на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Всѣки да се обърне къмъ Бога съ молба, да му се помогне, да служи на Божията Любовь толкова, колкото е служилъ и на човѣшката. Какво е придобилъ, като е служилъ на човѣшката любовь? Колко пѫти се е раждалъ и умиралъ, колко пѫти се е прераждалъ и, въ края на краищата е свършвалъ съ разочарование. Колко нѣща е придобивалъ и изгубвалъ! Човѣшката любовь клони къмъ западъ, а Божията Любовь — къмъ изтокъ. Богъ казва на човѣка : Не отивай на западъ, дето слънцето залѣзва. Обърни се къмъ изтокъ, дето слънцето изгрѣва. Въ човѣшката любовь има залѣзъ, тъмнина, а въ Божествената — изгрѣвъ, свѣтлина. Това, което изгрѣва въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа ни, е Божествената Любовь. Това, което залѣзва въ насъ и ни причинява страдания, е човѣшката любовь. Да благодаримъ, че живѣемъ и въ човѣшкия, и въ Божествения порядъкъ, за да се учимъ. Човѣшката любовь е обвивка на Божията. Така тя запазва нейната чистота. Да туримъ човѣшката любовь въ служене на Божията Любовь. Да тръгнемъ въ пѫтя, въ който изгрѣва Божията Любовь. Да оставимъ залѣза за ония, които нѣматъ опитностьта отъ него. Хубави сѫ картинитѣ на залѣза, но тѣ не сѫ за насъ. Ние ще рисуваме картинитѣ на изгрѣва. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Не сѫдете нито човѣшката, нито Божията Любовь. Въ човѣшката любовь ще минете презъ разочарование, смърть, раждане и прераждане. Въ Божията Любовь ще разберете смисъла на стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ За оня, който носи Божията Любовь въ себе си, е казано: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Той излѣзъль отъ областьта на смъртьта и влѣзълъ въ областьта на вѣчния животъ. Божията Любовь прави нечиститѣ нѣща чисти, а човѣшката оцапва чиститѣ. „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени.“ — Кога човѣкъ не сѫди? — Когато обича. Ако не обича, всѣкога е готовъ да сѫди. Обичьта означава свѣтлина. Като не обичашъ, ти си въ почивка. Като обичашъ, вършишъ всичко, както трѣбва. Въ Божията Любовь нѣщата ставатъ, както трѣбва. Въ човѣшката любовь нѣщата ставатъ, както не трѣбва. Да заработимъ така, както трѣбва, а не така, както не трѣбва. Сега, да се молимъ, да не ни намѣрятъ бомбитѣ. Ако вървимъ по пѫтя па човѣшката любовь, ще ни намѣрятъ. Ако вървимъ по пѫтя на Божията Любовь, нѣма да ни намѣрятъ. Да се молимъ на Господа: Господи, избави ни, за да можемъ отсега нататъкъ да се посветимъ, да служимъ на Твоята Любовь. Ако не се молите, бомбитѣ ще ви посещаватъ. Тия посещения показватъ, че още сте въ човѣшката любовь. — Какво трѣбва да се прави, за да не ни посещаватъ бомбитѣ? — Молете се. Кажете: Избави ни, Господи, отъ злото, за да Ти служимъ! Кога ще дойде мирътъ? — Когато пожелаемъ — отъ насъ зависи. Мирътъ ще дойде по новъ начинъ — по Божия пѫть. Единствениятъ, Който може да донесе мира въ свѣта, е Богъ. Когато се обърнемъ къмъ Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила, мирътъ ще дойде. Когато всички народи се обърнатъ къмъ Бога и Го възлюбятъ, мирътъ ще дойде. „Да възлюбимъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ * 7. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 28 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Право мислене Често хората говорятъ за другия свѣтъ, но мислятъ, че ще го разбератъ, когато отидатъ тамъ. Да мислите така, това значи, да вѣрвате, че плодното дърво, което виждате въ гората, може да ви последва. Въ сѫщность, може ли плодното дърво да дойде съ васъ? Кога може да стане това и по кой начинъ? Като вкусите плода на дървото, сѣмката може да дойде съ васъ, но не и самото дърво. Човѣшката душа е плодъ на живота. Само тя е въ състояние да влѣзе въ другия свѣтъ и да го разбере. Страданието представя изяждане на плода, за да се извади сѣмката и посади. Въ страданието се крие любовьта на онова сѫщество, което изяжда плода. Че въ страданието е скрита любовьта, това малцина знаятъ. Следователно, не можешъ да обичашъ човѣкъ, който не е страдалъ. Страданието преобразява човѣка. Който не разбира това, мисли, че и безъ страдание може. Това е заблуждение, което произтича отъ статичното положение на човѣшката мисъль, че човѣкъ е форма, която не се измѣня. Това е невъзможно. — Защо? — Могатъ ли панталонкитѣ на тригодишното дете да му послужатъ и въ юношеската възрасть? Щомъ порасне, панталонкитѣ ставатъ тѣсни и му причиняватъ страдание. Само дрехата на любовьта може да се стѣснява и разширява, т. е. да се нагажда къмъ различнитѣ възрасти на човѣка. Ако носите мисъль, чувство или постѫпка, които не се на гаждатъ къмъ васъ, тѣ не сѫ истински. Понеже Богъ ни обича, нагажда се къмъ нашитѣ условия. Ако и ние Го обичаме, трѣбва да се нагодимъ къмъ Него. Обаче, досега малко хора сѫ се нагаждали къмъ Бога. — Какво виждаме въ живота си? — Че Богъ се е нагаждалъ къмъ нашитѣ желания: каквото сме пожелавали, Той го е правилъ за насъ. Цѣлиятъ козмосъ представя реализирани желания на всички сѫщества — отъ малкитѣ до голѣмитѣ. Днесъ Богъ иска нѣщо отъ насъ, не съ законъ, но доброволно. Богъ иска всѣки човѣкъ да има отличенъ умъ, чрезъ който Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлично сърдце, чрезъ което Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлична душа и отличенъ духъ, чрезъ които Той да се проявява. Понеже човѣкъ още нѣма правилни отношения къмъ Бога, раждатъ се редъ противоречия въ живота. Това виждаме и въ отношенията на децата къмъ родителитѣ. Майката се грижи за децата си: облича ги, кѫпе ги, храни ги, радва имъ се. Тѣ растатъ, развиватъ се, живѣятъ. Обаче, тѣ не отговарятъ на любовьта на майка си, затова тя преждевременно остарява и умира. Ако питате, защо дъщерята и синътъ живѣятъ, казвамъ: Децата живѣятъ, защото родителитѣ имъ ги обичатъ. — Защо родителитѣ умиратъ преждевременно? — Защото децата имъ не ги обичатъ. Ние живѣемъ и се радваме на дълъгъ животъ, когато обичаме Бога. Ако не Го обичаме, животътъ ни е кратъкъ. Въ широкъ смисълъ на думата ,,смърть“ подразбирамъ да възлюбишъ Господа и да се освободишъ отъ заблужденията въ живота. Да живѣешъ, това значи, да обичашъ чисто, безкористно. Свѣтътъ е създаденъ само отъ любовь. Всичко видимо е изразъ на великата любовь, на възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Сѫщото се отнася и за небето. Казано е, че Богъ създаде и небето, и земята. Значи, и небето, и земята сѫ създадени отъ любовьта. Кой е най-важниятъ моментъ презъ деня? — Изгрѣването на слънцето. Има ли день безъ слънце? Ако слънцето не изгрѣе, и день нѣма да има. Може ли умътъ да действува безъ свѣтлината и сърдцето безъ любовьта? Свѣтътъ, въ който умътъ се проявява, е свѣтлината. Свѣтътъ, въ който сърдцето се проявява, е любовьта. — Какъ да мисля? Какъ да любя? — Това не е твоя работа. Сѣмето пита ли ви, какъ да расте? То се нуждае само отъ условия — земя, вода, въздухъ и свѣтлина. Твоя работа е да го посадишъ и полѣешъ. Останалото ще завършатъ свѣтлината и въздухътъ. Следователно, тури ума си въ полето на свѣтлината и сърдцето си — въ полето на любовьта и не питай, какъ ще мислишъ и какъ ще любишъ. Като не разбиратъ тия закони, мнозина се съмняватъ, дали ги обича нѣкой, или не ги обича. Какво значи, да те обичатъ? Да те обича човѣкъ, това значи, да не вижда погрѣшкитѣ ти. Тъй щото, не питай, обичатъ ли те хората; питай, виждатъ ли погрѣшкитѣ ти. Ако виждатъ погрѣшкитѣ ти, не те обичатъ. Ако не ги виждатъ, обичатъ те. Какво представя любовьта? Свѣтътъ на красотата е свѣтъ на любовьта. Красотата има отношение къмъ свѣтлината. Отсѫтствието на свѣтлината прави нѣщата грозни. Ако пѫтувашъ въ тъмна нощь, ти се блъскашъ, спъвашъ се и казвашъ, че свѣтътъ е грозенъ. Красивъ е свѣтътъ, но свѣтлина трѣбва, за да видишъ истинската му красота. Обикни нѣщата, и свѣтлината ще дойде. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ. Майката обича детето си, затова то расте, както цвѣтето расте и се развива на свѣтлината. Ако детето не обича майка си, тя ще умре преждевременно. Детето трѣбва да знае, че и него очаква сѫщата участь. Ще порасне, ще се ожени, но и неговото дете нѣма да го обича. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Само така ще се оправи свѣтътъ. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото сѫ користолюбиви. Представете си, че единъ шивачъ ви е ушилъ една хубава дреха. Ако сте користолюбивъ, вие не желаете и други да иматъ такава дреха. Питатъ ви, кой шивачъ ви уши дрехата, не казвате. Кѫде живѣе, пакъ не казвате. Защо мълчите? Искате само вие да бѫдете добре облѣченъ. Това нѣма да ви направи щастливъ. Щастието е достояние на всички, а не само на едного. Ако всички сѫ щастливи, и ти ще бѫдешъ щастливъ ; ако всички сѫ здрави, и ти ще бѫдешъ здравъ. Когато майката кърми детето си, то расте и се развива правилно. Това дете е здраво. Давай отъ себе си и на другитѣ, за да бждатъ и тѣ здрави. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако детето не се храни съ млѣкото на майка си, не може да живѣе. Понеже то приема млѣкото на майка си, има животъ въ себе си. Нещастие е за детето, ако майката нѣма млѣко. Когато майката има млѣко и сама кърми детето си, то става здраво и красиво. Болната майка храни детето си съ болно млѣко, затова и детето не е здраво. Каквото е майката за детето, това сѫ близкитѣ ни за насъ. Ако не се ползуваме отъ мислитѣ и чувствата на своитѣ близки, нѣмаме животъ въ себе си. „ Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие,,. Новораждането подразбира любовьта на Бога къмъ човѣка, проявена по новъ начинъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се роди изново. Какво ще стане съ едно плодно дърво, ако го извадите отъ лошата почва и го посадите въ по-добра? Ще се подобри ли качеството на неговитѣ плодове? — Ще се подобри. Това става и съ човѣка, ако го извадимъ отъ лошитѣ условия на живота и го поставимъ при по-добри условия. Това наричаме „новораждане“. Бѫдещето носи добритѣ условия за човѣка. Бѫдещето носи условия за преобразоването на човѣчеството. — Защо се биятъ сегашнитѣ хора? — Защото се стремятъ къмъ новото. Тѣ искатъ да преобразятъ свѣта. Ония, които идатъ съ самолетитѣ надъ голѣмитѣ градове, казватъ: Повече свѣтлина е нуждна на хората! Отворете голѣми прозорци на кѫщитѣ си, отворете покривитѣ си да влѣзе повече свѣтлина. Така разбиратъ тѣ идването на новата култура и хвърлятъ бомби. Както бомбитѣ разрушаватъ физическитѣ кѫщи на хората, така и Божественото учение разрушава старитѣ форми на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫлки. Съ това Богъ обръща вниманието на хората, че е време вече да напуснатъ старитѣ форми и да създадатъ нови, красиви форми. Въ бѫдеще ще живѣемъ между хора, които ни обичатъ и които ние обичаме. Въ бѫдеще децата нѣма да умиратъ, но и родителитѣ нѣма да умиратъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да има любовь къмъ Бога. — Де е Богъ? — Навсѣкѫде, но никѫде не може да Го намѣрите. — Защо? — Не знаете, де и какъ да Го търсите. Да търсите Бога, това е все едно да търсите захарьта въ водата. Ако турите захарь въ вода, въ скоро време захарьта ще изчезне. Въпрѣки това, тя е предала едно отъ качествата си на водата — сладчината. По вкуса на водата познаваме, че въ нея има захарь. Качество на водата е мекотата. Следователно, сладчината се проявява само при мекотата. Говоримъ за стари и нови форми. Обаче, трѣбва да се знае, че Божественото начало не се ограничава отъ външнитѣ форми. — Защо? — Защото то само ги е създало. Формитѣ, обаче, ограничаватъ човѣшкото начало, даже и самия човѣкъ. Затова се казва, че формитѣ не правятъ човѣка щастливъ. Всѣка форма е ценна, когато съдържанието ѝ е ценно. Ето защо, дойде ли въ ума ви една свѣтла мисъль, въ сърдцето ви — благородно чувство и въ волята ви — добра постѫпка, вие трѣбва да имъ дадете подходяща форма, за да намѣрятъ мѣстото, дето могатъ да се проявятъ. Значи, съдържанието се нуждае отъ съответна форма, а формата — отъ мѣсто, дето да се прояви. Като тръгнахме за планината, видѣхте, какво бѣше времето — облачно, мъгливо и вѣтровито. Като стигнахме на бивака, яви се слънце, мъглитѣ и вѣтърътъ изчезнаха. Сега пакъ идатъ мъглитѣ. Ще кажете, че времето се развали. Не е така. Наши приятели отъ невидимия свѣтъ изпратиха отново мъглитѣ, да ни представятъ красиви картини, да ни забавляватъ съ тѣхъ. Разбиране е нуждно на сегашнитѣ хора — да разбиратъ по новъ начинъ и живота, и природата. * 6. Утринно Слово отъ Учителя, дьржано на 21 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. Витоша.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Бѫдете съвършени Матея, 5 гл. Прочете се беседата „Бѫдете съвършени“ отъ книгата „Слава Божия“. Тая беседа е държана въ 1926 г., седемь години следъ приключване на европейската война. Европейскитѣ народи, на които Христосъ проповядваше да бѫдатъ съвършени, казватъ: Ние не сме съвършени; само Богъ е съвършенъ. Но Той ни подбужда да се стремимъ къмъ съвършенство. Ние трѣбва да проявимъ Божието съвършенство, а не нашето. Ако искаме да проявимъ нашето съвършенство, това никога нѣма да стане. Фотографътъ снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които сѫществуватъ, но не и такива, които не сѫщсствуватъ. По никой начинъ той не може да фотографира образъ, който не сѫществува въ природата. Никой не може да създаде новъ образъ. Казвашъ: Искамъ да бѫда съвършенъ. — Искашъ, но не си съвършенъ. Бѫди доволенъ, че не си съвършенъ. Ще работишъ за своето усъвършенствуване. Богъ, Който живѣе въ тебе, е съвършенъ. Ти си сѣме, което ще се посади въ земята. Следъ време ще покълнешъ, ще израстешъ, и съвършенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте сѣмена, които трѣбва да се посадятъ въ земята, да израснать и постепенно да проявяватъ съвършенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвършенство. Бѫдете искрени предъ себе си. Кой човѣкъ е искренъ? — Който не се прикрива, но се показва такъвъ, какъвто е въ действителность. Нервниятъ човѣкъ е искренъ. Той се показва такъвъ, какъвто е. Нервниятъ е горещъ и не се прикрива. Близкитѣ му взиматъ предпазителни мѣрки и така се приближаватъ до него. Нѣкой носи нѣщо опасно въ себе си, но го скрива, да не го видятъ окрѫжаващитѣ. Той прилича на ловеца, който дебне вълкъ или мечка въ гората. Ловецътъ направилъ на нѣколко мѣста голѣми дупки, покрилъ ги съ пръсть и храсте, та като стѫпи животното отгоре, да падне вѫтре. Хората често говорятъ за съвършенство, но постѫпватъ като ловеца — правятъ капани. Който стѫпи на единъ отъ тия капани, пада вѫтре. Това е човѣшко съвършенство. И децата устройватъ капани на птичкитѣ. Тѣ турятъ житни зрънца подъ нѣкое корито, което закрепватъ така, че да бѫде полуотворено. Зрънцата примамватъ птичкитѣ; щомъ влѣзатъ вѫтре, коритото се захлупва, и тѣ оставатъ подъ него. Съ такъвъ капанъ една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всѣка вечерь въ курника ѝ и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видѣла, че вратата на курника е затворена, не може да влѣзе, както другъ пѫть, и започнала да обикаля натукъ-натамъ. Най-после забелязала дупката на горната часть на курника, подскочила и влѣзла вѫтре, дето намѣрила богата трапеза — хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила нѣколко отъ тѣхъ и решила да ги задигне. Когато трѣбвало да излѣзе отъ курника, видѣла, че е попаднала въ капанъ — не могла да излѣзе отъ дупката. Сутриньта стопанката погледнала презъ дупката и останала доволна — лисицата била вече въ рѫцетѣ ѝ. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Съвършениятъ влиза свободно и съ позволение презъ вратата на курника. Несъвършениятъ влиза презъ горната дупка на курника, дави кокошкитѣ, но остава тамъ — самъ влиза въ капана. Когато хората грѣшатъ, тѣ не мислятъ, какво правятъ, и сами влизатъ въ капана, както лисицата въ курника. Тѣ мислятъ, че ще минатъ безнаказано. Нѣма да минатъ леко, ще платятъ за изяденитѣ кокошки, т. е. за погрѣшкитѣ си. Сега, каквото и да се говори, погрѣшкитѣ не могатъ да се избѣгнатъ. Човѣкъ грѣши даже въ яденето. Той грѣши и като оре земята, и като сѣе житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добре ли е сготвено яденето и дачи е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядешъ, трѣбва правилно да възприемашъ и асимилирашъ хранителнитѣ сокове. Казвате: Каква философия има въ яденето? Въ храненето има такава философия, каквато има въ музиката, въ поезията, въ художеството. Музиката носи животъ, поезията носи животъ, изкуството носи животъ. Всички хубави нѣща носятъ животъ въ себе си. Душата опитва красотата и се ползува отъ живота, който носи тя. И науката носи животъ. Питате, каква наука е химията. — Наука за любовьта. Човѣкъ, който се занимава съ любовьта, трѣбва да бѫде химикъ. Когато се обичатъ, хората се съединяватъ; когато не се обичатъ, тѣ се карать, раздѣлятъ се и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Химикътъ знае, коя любовь е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуватъ устойчиви съединения, и кои образуватъ неустойчиви съединения. Сегашнитѣ хора сѫ голѣми химици, могатъ да образуватъ устойчиви съединения, могатъ да образуватъ и неустойчиви съединения. Като разлагатъ неустойчивитѣ съединения, тѣ предизвикватъ голѣми експлозии. Всички вещества и елементи, които сѫ лишени отъ животъ, отъ свѣтлина и отъ свобода, сѫ експлозиви. Тия вещества не могатъ да стоятъ затворени дълго време. Веднъжъ приготвени, тѣ трѣбва да се изразходватъ. Иначе, сами ще експлодиратъ и ще причинягь по-голѣми пакости, отколкото въ войната. Тази е причината, дето народитѣ се въорѫжаватъ едни срещу други и започватъ да воюватъ. И човѣкъ съдържа въ себе си взривни вещества, които не могатъ да издържатъ повече отъ 15 години. Ако до това време не ги изразходва, тѣ сами ще избухнатъ. Като се гнѣви, човѣкъ постепенно изразходва тия вещества и се предпазва отъ по-голѣми разрушения. Тъй щото, можешъ да се гнѣвишъ най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайниятъ предѣлъ на гнѣва — по-далечъ отъ него не можешъ да отидешъ. Числото 15 е вѫжето на гнѣва, съ което дяволътъ е вързалъ човѣка. Той знае силата на гнѣва и, като види, че нѣкой се гнѣви, стои далечъ отъ него. Щомъ се освободи отъ експлозивитѣ въ себе си, човѣкъ казва, че вѫжето на гнѣва въ него е скѫсано вече. На опитнитѣ химици казвамъ: Разбутайте вашитѣ бомби, да експлодиратъ предъ васъ, да не причиняватъ по-голѣми пакости. Въ Скопие наскоро паднала една бомба, но не експлодирала; следъ нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българскитѣ механици, разтворили бомбитѣ и така научили тѣхното устройство. Пазете се отъ бомбитѣ на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнатъ въ рѫцетѣ ви. Само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да ви избавятъ отъ бомбитѣ на живота. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си“. — Защо? — Защото тѣ носятъ бомби, съ които убиватъ. Не можешъ да избѣгнешъ бомбитѣ на своя врагъ, ако не го обичашъ. Безъ любовь нѣма прогресъ; безъ любовь не можешъ да решишъ задачитѣ си. Безъ любовь животътъ е тежъкъ и пъленъ съ мѫчнотии. — Какво да правя, като не съмъ съвършенъ? — Можешъ да бѫдешъ съвършенъ. Праздното шише може да се напълни, и пълното може да се изпраздни. Като се изпраздни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпрѣки това, човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. — Защо? — Защото само съвършениятъ може да се ползува отъ Божиитѣ блага. За несъвършения животътъ носи мѫчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползува отъ благата на живота. „Бъдете съвършени!“ — Какво представя съвършенството? — Методъ за използуване на Божиитѣ блага. Какъ ще използувашъ яденето, ако стомахътъ ти е разстроенъ? Какъ ще говоришъ, ако дробоветѣ и гърлото ти сѫ болни? — Защо стомахътъ, дробоветѣ и мозъкъть на хората сѫ болни? — Защото нѣматъ любовь, свѣтлина и топлина въ себе си. Човѣшкиятъ организъмъ боледува, когато е лишенъ отъ вѫтрешна свѣтлина, топлина и сила. Всички удове на човѣшкия организъмъ трѣбва да се импулсиратъ отъ любовьта. Клеткитѣ на тѣлото се разможаватъ по законитѣ на любовьта, истината и свободата. По тоя начинъ клеткитѣ отъ едни удове минаватъ въ други: следъ години, клеткитѣ на краката се качватъ въ мозъка, а мозъчнитѣ клетки слизатъ въ краката. Така тѣ смѣнятъ ролитѣ си. Това може да стане следъ хиляди години. Обмѣната на веществата и смѣната на службитѣ въ организмитѣ е неизмѣненъ природенъ законъ. Нѣкоя мозъчна клетка казва: Въ крака ли да слѣза? Ще слѣзешъ въ крака, а следъ години ще се качишъ въ мозъка. — Азъ съмъ въ главата. — Ще слѣзешъ въ крака. Краката на хората сѫ глави на животнитѣ. Краката на ангелитѣ сѫ наши глави. Краката на Бога сѫ глави на ангелитѣ. Значи, краката иматъ условия да станатъ глави. Това е процесъ на усъвършенствуване. „Бѫдете съвършени като Бога,,. — Какъ се постига съвършенството? — Чрезъ страданията. Така човѣкъ слиза въ гѫстата материя да се учи. Ако не страда, нѣма бѫдеще. И ако не се радва, пакъ нѣма бѫдеще. Чрезъ радостьта човѣкъ слиза въ скръбьта; чрезъ скръбьта той се качва въ радостьта. Скръбьта е ровъкъ материалъ, който трѣбва да се обработи. Щомъ се обработи, човѣкъ се качва въ радостьта. Когато мѫченицитѣ отиваха на кладата, радваха се. Тѣ знаеха закона, че скръбьта имъ ще се превърне на радость. Тѣ горѣха въ огъня и пѣеха — знаеха, че смърть не сѫществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарятъ. Има деца, които плачатъ, когато ги изпращатъ на училище; има случаи, когато децата искатъ да ходятъ на училище, а родителитѣ имъ не желаятъ да ги учатъ. Въ първия случай, децата не разбиратъ благата, които ги очакватъ; въ втория случай, родителитѣ не разбиратъ, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителитѣ му трѣбва да настояватъ да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятствува. Щомъ детето иска да учи, бащата трѣбва да е съгласенъ съ него. Това е най-доброто положение. И двамата сѫ прави: и детето, и бащата. „Да бѫдемъ съвършени!“ — Кой иска нашето съвършенство? — Богъ, нашиятъ Баща. Той иска отъ насъ да ходимъ на училище, да се учимъ. Нѣкой не иска да учи, но отвѫтре нѣщо му казва: Ще учишъ! Следователно, желанието на Бога да учимъ, трѣбва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станемъ съвършени, трѣбва да бѫде и наше желание. Да вървимъ по пѫтя, по който Богъ ни подтиква. Да не се противимъ на Бога. Нашата воля да бѫде въ хармония съ Божията. Да се стремимъ къмъ съвършенството, къмъ което Богъ ни напѫтва. Това е новото, което иде въ свѣта. Отъ насъ се иска: Да прославимъ Името Божие съ любовь. Да въдворимъ Царстврто Божие съ мѫдрость. Да въдворимъ Царството Божие и Неговата Правда съ мѫдрость и истина. Да изпълнимъ Божията воля съ истина. * 5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 14 ноемврий, 5 ч. с., 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Новото начало 23. Псаломъ Апостолъ Павелъ казва: „Докато бѣхъ дете, мислѣхъ по детински; щомъ станахъ мѫжъ, напуснахъ детинското“. Наистина, човѣкъ трѣбва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нѣщо детинско въ човѣка, което той трѣбва да напусне, но има нѣщо детинско, което трѣбва да задържи въ себе си за вѣчни времена. За това детинско Христосъ казва: „Царството Божие е на децата“. Детето носи въ себе си възможноститѣ и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е сѣме, едва посѣто или още непосѣто. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъвнало, не е дало плодъ. Стариятъ е узрѣлъ плодъ, който виси на дървото и чака, или да го вземе нѣкой, или да падне на земята. Ако го вземе нѣкой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърть. Сѣмката му ще се посади и следъ време ще израсте отново. Каквото става на земята, сѫщото става и въ невидимия свѣтъ. Привидно нѣкои нѣща се губятъ, но въ сѫщность, нѣма загуба въ природата. Нѣщата се само видоизмѣнятъ, но не се губятъ, нито създаватъ. Губи се нереалното, а реалното остава за вѣчни времена. Какво виждаме въ човѣшкия животъ? Детето се ражда здраво, весело: то расте, става юноша, сѫщо здравъ, веселъ. Колкото повече години минаватъ, човѣкъ постепенно губи силитѣ, здравето си и заболява. Каква е разликата между здравното и болезненото състояние на човѣка? Здравиятъ е доволенъ отъ всичко: отъ яденето, отъ съня си, отъ водата, отъ въздуха, отъ хората, които го обикалятъ. Болниятъ е недоволенъ — нищо не може да го задоволи. Хапне нѣщо, неприятно му става ; легне да спи, недоволенъ е — обръща се на една, на друга страна, не може да заспи. Нѣкой му говори, той не иска да слуша, какво му се говори. Окрѫжаващитѣ го дразнятъ, приятелитѣ му сѫ неприятни. Здравиятъ гледа на всичко, като на реалность; болниятъ отрича реалностьта. Дето и да отиде, той се намира като въ небрано лозе. Поговорката „Намирамъ се като въ небрано лозе“, въ смисълъ, че се намирашъ въ трудно положение, трѣбва да се корегира. Не е лошо да се намѣришъ въ небрано лозе — има какво да ядешъ. Лошо е, ако се намѣришъ въ обрано лозе. И да искашъ да си хапнешъ нѣщо, нѣма какво, всичкото грозде е обрано. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Има нѣщо хубаво въ детинството, което трѣбва да се запази до старини. Детското трѣбва да ни радва и въ детинството, и въ напредналата възрасть. Приятно е на майката да има здраво, жизнерадостно дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Не е приятно да видишъ едно болно, хилаво, плачливо дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Има деца своенравни, разглезени, по цѣла нощь не спятъ — плачатъ, сърдятъ се, крѣскатъ. Тѣ сѫ генерали, управляватъ майка си, баща си — само тѣхнитѣ заповѣди се чуватъ. Единъ нашъ познатъ, докторъ, ми разправяше опитностьта, която ималъ съ своето малко, дете. Една вечерь майката отишла на концертъ, а детето оставила на бащата, той да се занимава съ него. По едно време детето се събудило и започнало да плаче. Бащата го взелъ на рѫце, разхождалъ го по цѣлата стая, но то не преставало да плаче. Сварилъ му кашичка, далъ му да яде, то пакъ не преставало да плаче. Люлялъ го, пѣсни му пѣлъ, приложилъ всички методи, които познавалъ като лѣкарь — детето продължавало да плаче. Обърналъ се за помощь къмъ всички светии, които познавалъ — детето не млъквало. Понеже бащата се занимавалъ съ спиритизъмъ — викалъ духоветѣ — и това не помогнало. Най-после му дошло на ума да прочете „Отче нашъ“. Щомъ прочелъ молитвата, детето млъкнало и заспало. Докторътъ казваше: Никога въ живота си не бѣхъ челъ молитва така, както въ тоя случай. Силна бѣше молитвата ми затова даде резултатъ. Защо молитвата на хората не дава всѣкога резултатъ? — Защото не е силна, не е искрена. Нѣкой се моли, но вѫтре въ него нѣщо крѣска, не му дава покой. Такава молитва не е на мѣсто. Докато нѣщо крѣска и вика въ тебе, мисъльта ти не може да се предаде. Като заспало детето, бащата се успокоилъ и започналъ да мисли, какво му дала тая опитность. Той позналъ силата на молитвата. Отъ друга страна, разбралъ, че не е правъ, когато се ядосалъ на жена си, дето оставила детето на него. Нѣщо започнало да крѣска и негодува въ него, както въ детето. Докато крѣсливото дете въ него не млъкнало, и детето не млъкнало. Съ молитвата първо той се успокоилъ, а после детето. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и нещастия. — Коя е причината за страданията имъ? — Еднообразието въ живота. Тѣ търсятъ щастието тамъ, дето го нѣма. Тѣ търсятъ щастието въ материалния животъ: искатъ да бѫдатъ добре облѣчени, добре нахранени, добре приети между хората; да иматъ файтонъ или автомобилъ на разположение, да посещавать театри и концерти; да бѫдатъ млади, здрави, да не боледуватъ; да иматъ хубави кѫщи, добре мебелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имашъ всичко това на разположение, пакъ нѣма да бѫдешъ щастливъ. Хората ще ти завиждатъ, ще се питатъ, какъ си придобилъ това богатство. Ще кажатъ, че съ кражби си разбогатѣлъ. После, кравитѣ и овцетѣ ще те сѫдятъ, че си одралъ кожата имъ, остригалъ си вълната имъ, издоилъ си млѣкото имъ. И горитѣ ще те сѫдятъ, че си ги изсѣкълъ. При това положение, можешъ ли да бѫдешъ щастливъ? Човѣкъ може да бѫде щастливъ само при три случая: когато знае, какъ да носи любовьта, мѫдростьта и истината. Другояче казано: Да знае, какъ да постѫпва съ ума, съ сърдцето и съ душата си. Умътъ ще му даде свѣтлина, сърдцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила нищо не се постига. Това е все едно, да живѣете въ красивъ свѣтъ, съ хубави плодни градини, безъ да опитвате плодоветѣ; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате въ голѣми, богати магазини, пълни съ скѫпи дрехи, но нѣмате право да си купувате дрехи; обикаляте освѣтени салони, дето пѣятъ и свирятъ видни пѣвици и музиканти, но нѣмате право да влѣзете вѫтре да ги слушате. Навсѣкѫде има училища, университети, дето се преподаватъ различни науки, но вие нѣмате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красивъ е свѣтътъ, който ви обикаля, но не можете да се ползувате отъ неговитѣ блага. Помнете: Щастието е въ самия човѣкъ —- въ свѣтлината на неговия умъ, въ топлината на неговото сърдце и въ силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човѣка. За да запази здравето си, а съ това и своето щастие, той не трѣбва да допуща въ ума си нито една отрицателна мисъль, и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъль до ума ви, оставете я вънъ. Колкото пѫти да хлопа, не ѝ отваряйте. Мълчете си вѫтре и не питайте, кой е тамъ. Така хлопаше на вратата ми единъ старъ човѣкъ, който продаваше яйца. Той бѣше 90 годишенъ дѣдо, носѣше яйца само на мене, защото му плащахъ скѫпо. Тогава яйцето струваше единъ-два лева, а азъ му давахъ по десеть лева на яйце. Понеже ценя малкитѣ нѣща плащахъ му скѫпо. Нѣкога го оставяхъ да хлопа, безъ да му отворя. Чета, занимавмъ се, нѣмамъ време да отварямъ вратата. Той започваше да хлопа все по-силно, докато най-после, или азъ отстѫпя, като му отворя, или той — отиваше си. Така провѣрявахъ, докога ще тропа и какво ще направи, ако не му отворя. Ще питате, защо съмъ постѫпвалъ съ него така. Споредъ мене, той и азъ сме едно. Той стои отвънъ, хлопа и мисли, че е нѣщо, вънъ отъ мене. Азъ седа вѫтре и чета, но зная, че съмъ едно съ него. Това означава, че добритѣ и лошитѣ страни на хората се включватъ въ всѣки човѣкъ. Представете си, че нѣкой пѣе една пѣсень. Всѣка пѣсень има свое ехо. Каквато е била пѣсеньта, такова е и нейното ехо. Ако не си пѣлъ добре, и ехото ще бѫде такова. Въ ехото слушашъ себе си, но като не знаешъ, отде иде то, възмущавашъ се, не си доволенъ отъ пѣенето. Често ние сме недоволни отъ отражението на нѣщата и казваме, че това или онова не е правилно, не е хубаво. Така си пѣлъ. Пѣй хубаво, за да бѫде и отражението хубаво. Следъ това слушай, да видишъ, какво ще бѫде ехото. Изпѣй пѣсеньта два - три пѫти, докато самъ бѫдешъ доволенъ отъ ехото. Не се гнѣви на това, което самъ си създалъ. Нѣкой се гнѣви за нищо и никакво. Върви по улицата, удари се въ нѣкой камъкъ и се разгнѣви. — Защо се гнѣви? — Че камъкътъ се изпрѣчилъ на пѫтя му. Той трѣбваше да го махне отъ пѫтя си, преди да бѣше се ударилъ въ камъка, още като го види отдалечъ. Много нѣща има въ свѣта, които трѣбва да се турятъ на мѣстата имъ. Да поставишъ нѣщо на своето мѣсто, трѣбва да има подбудителна причина за това. Една отъ подбудителнитѣ причини въ живота е парата. Давашъ на нѣкого десеть лева да свърши една работа — не иска да я свърши; давашъ му 50 лв., пакъ не иска; давашъ му сто лева, започва да мисли, да я свърши, или не; като му дадешъ 200—300 лв., веднага свършва работата. Колкото повече плащашъ, толкова по-добре се върши работата; колкото по-малко плащашъ, толкова по-зле се върши работата. Въ духовния свѣтъ нищо не се плаща. Тамъ размѣнната монета е любовьта. Който не разбира тоя законъ, счита, че като му направишъ нѣколко добрини, длъженъ си всѣкога да му правишъ добро. Ако единъ пѫть не му услужишъ, сърди се. Ако единъ пѫть не му дадешъ, пари колкото иска, пакъ се сърди. Той не се задоволява съ десетина лева, най-малко сто лева иска. Ако му дадешъ сто лева, следния пѫть иска двеста лева. После иска триста лева и постепенно увеличава. Съ малко не се задоволява и така те погледне, като че иска да каже: Знаешъ ли, кой съмъ? Казвамъ: Зная, кой си, но ти не знаешъ, кой съмъ азъ. Като постѫпвамъ по единъ или другъ начинъ съ хората, азъ имамъ възможность да ги позная. Ако и тѣ изучаватъ себе си, ще видятъ, че между всички явления и прояви въ живота сѫществува известна зависимость: едно явление предизвиква друго. Единъ виденъ професоръ по музика срещналъ една бедна, даровита мома, съ хубавъ гласъ, но съ слаба воля; сама тя не могла да прояви своя талантъ. Професорътъ решилъ да ѝ помогне. Той я взелъ подъ свое покровителство и съ своята силна мисъль и воля успѣлъ да събуди въ момата желание да пѣе. Тя започнала да пѣе и въ скоро време се проявила като добра пѣвица. Професорътъ тръгналъ съ нея изъ Европа да дава концерти. Въ присѫтствието на професора тя се проявявала отлично. Щомъ той отсѫтствувалъ, тя не излизала на сцената. Единъ момъкъ се влюбилъ въ нея, но като виждалъ, че професорътъ я придружавалъ навсѣкѫде, той започналъ да ревнува — гледалъ на професора като на препятствие въ своя животъ. Единъ день той успѣлъ да се качи на сцената и убилъ професора. Отъ тоя моментъ момата престанала да пѣе. Хората мислятъ, че пѣвецътъ е самостоятеленъ, не зависи отъ никого. Човѣкъ е зависимъ; неговитѣ прояви зависятъ отъ други сѫщества. Щомъ се прекѫсне тая зависимость, преставатъ и проявитѣ. Тая зависимость опредѣляме съ думитѣ „идеалъ, връзка на човѣшката душа съ Бога, или съ нѣкое свѣтло същество. Човѣкъ трѣбва да съзнава присѫтствието на свѣтлото сѫщество въ себе си и да уповава на него. Прекѫсне ли се тая връзка, животътъ се обезсмисля. Тъй щото, когато говоримъ за любовьта, разбираме, именно, връзката на човѣшката душа съ Бога. Любовьта на човѣка къмъ Бога е първото условие за проява. Значи, любовьта ми къмъ Бога е условие, въ което азъ мога да се проявя. Любовьта на Бога къмъ мене е условие, при което Богъ се проявява въ мене. Да се радваме, когато Богъ се проявява въ насъ, защото и Той се радва, когато ние се проявяваме въ Него. Да живѣешъ добре, значи, да обичашъ Бога. Безъ любовь къмъ Бога, нѣма съзнателенъ животъ. Има две положения въ живота: да обичашъ, или да те обичатъ. Кое отъ дветѣ положения е по-добро? Добре е да обичашъ, добре е и да те обичатъ. Първо Богъ ни обича; нашата любовь е последствие на Неговата. Началото на нѣщата е Божията Любовь, краятъ е човѣшката любовь. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ алфа и омега, т. е. начало и край на нѣщата“. Следъ всѣки край иде ново начало. Божията любовь подразбира начало на нѣщата, т. е. условие за проява. Когато ние се проявяваме, въ Бога се заражда ново начало. Съ други думи казано: Нашиятъ край е ново начало на Божиитѣ прояви. Ето защо, когато човѣкъ започне да мисли, че нѣма какво да прави, иде новото начало. Вие сте изпратени на земята, като артисти, да представите Божиитѣ интереси. Като изиграете ролята си, ще слѣзете отъ сцената; други ще продължатъ ролитѣ ви, а вие ще станете публика. Когато се говори за любовьта, нѣкой казва, че хората го обичатъ. Какъ познава това? Кое е вещественото доказателство, че нѣкой ви обича? Той е досѣтливъ, има предъ видъ нуждитѣ ви и всѣкога ги задоволява. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да давашъ отъ любовь. Важно е, да давашъ на време. Само Богъ дава така. Небето, съ звездитѣ и слънцата, е създадено за хората, да се учатъ и ползуватъ отъ тѣхъ. Всичко, каквото хората сѫ пожелали, Богъ имъ го е далъ. Какво се иска отъ тѣхъ? Да принесатъ отъ плодоветѣ на благата, които сѫ получили. Една свѣтла мисъль, едно благородно чувство и една възвишена постѫпка сѫ плодове, които можемъ да принесемъ на Бога. Казано е въ Писанието, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Подъ „истина“ разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално въ насъ. Който не ги оценява, не може да бѫде доволенъ. Докато е дете, то не се радва на детинството си, но иска да порасне, да стане голѣмъ. Като порастне, вижда, че има много работа, която не може да свърши самъ и решава да се ожени. Той разчита на жена си и на децата си, очаква на тѣхъ, но остава излъганъ. Най-после казва: Да се оженятъ децата, да останемъ съ жената сами, тогава ще работимъ по-добре. И тукъ оставатъ излъгани. Внучетата трѣбва да се гледатъ: ту едното се разболѣе, ту другото, и тѣ пакъ нѣматъ време да помислятъ за себе си. Какво щастие можете да очаквате при такива условия? Далъ ти е Богъ едно дете - момиченце — не си доволенъ; даде ти момченце — пакъ не си доволенъ Какво повече искашъ? Искашъ ли да имашъ 12 синове, като Яковъ? Той имаше 12 синове, но работитѣ му пакъ не вървѣха добре. Яковъ изигра брата си Исава, затова напусна бащиния си домъ и отиде при чичо си Лавана. Тукъ той се влюби въ дъщеря му Рахилъ, за която работи седемь години. Но чичо му го излъга; вмѣсто Рахила, даде му по-голѣмата си дъщеря — Лия, която имаше болни очи. Човѣкъ съ болни очи не обича истината. Яковъ трѣбваше да работи още седемь години за Рахила. Еврейскиятъ законъ не позволява по-младата сестра да прежени по-старата. — Кое е старото въ свѣта? — Това, на което очитѣ сѫ развалени. Както Яковъ излъга брата си и взе първородството му за една чиния леща, така Лаванъ излъга него, даде му Лия — чиния леща вмѣсто Рахила. Така Лаванъ продаде и дветѣ си дъщери на Якова, съ което му показа, че е търговецъ. Единъ день Яковъ реши да напусне Лавана и тръгна на пѫть—да се прости съ брата си и да заживѣятъ заедно. Той взе дветѣ си жени и дветѣ си робини и тръгна къмъ бащиния си домъ. Човѣкъ има единъ умъ и едно сърдце — две жени. Въ мѫжа и умътъ, и сърдцето сѫ женски; въ жената обратно: и умътъ, и сърдцето сѫ мѫжки. Понѣкога умътъ и сърдцето на мѫжа сѫ мѫжки. Тогава той е мѫжъ. Човѣшкиятъ умъ се занимава съ отражението, съ сѣнката на нѣщата, а не съ тѣхната реалность. Умътъ изучава външнитѣ условия на живота, сърдцето — вѫтрешнитѣ условия, на душата — тѣхната сѫщность. Ако се водите само по ума, ще имате хубави нѣща — кѫщи, автомобили, градини, но все ще ви липсва нѣщо. Мислите ли, че яденето, сготвено отъ единъ здравъ и отъ единъ боленъ човѣкъ ще бѫде еднакво вкусно? И двамата знаятъ да готвятъ, и двамата ще турятъ едно и сѫщо масло, но яденето, сготвено отъ здравия, има единъ вкусъ, а отъ болния — другъ вкусъ. Ако прокаженъ човѣкъ ушие една дреха, непремѣнно ще внесе нѣщо отъ болестьта си въ дрехата. Платътъ на дрехата може да бѫде много хубавъ, но проказата на шивача ще мине и въ васъ. Ако сте взели пари на заемъ отъ човѣкъ, който ги е кралъ и насилвалъ бедни вдовици, неговата психическа проказа ще влѣзе въ васъ. Казвамъ: Храната, както и благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, трѣбва да минаватъ презъ чисти рѫце. Хлѣбътъ, водата, въздухътъ трѣбва да бѫдатъ чисти. Ако всички хлѣбари и търговци бѣха чисти, другъ порядъкъ щѣше да има въ свѣта. Сега навсѣкѫде се натъквате па нечистота. Какво може да излѣзе отъ единъ нечистъ свѣтъ, какъвто е сегашниятъ? Нищо друго, освенъ противоречия. Какъвъ е изходниятъ пѫть на всичко това? Представете си, че единъ виденъ пѣвецъ дава концертъ. Събератъ се нѣколко дѣца, влѣзатъ въ салона и започнатъ да дрънкатъ съ тенекии. Той пѣе, а тѣ дрънкатъ. Какво ще чуете отъ пѣсеньта му? Ще ви бѫде ли приятно това пѣене? Децата ще развалятъ пѣенето. Често човѣкъ допуща палави деца въ Божественитѣ работи, съ което развалятъ красивото въ тѣхъ. Божественото не позволява да му се дрънка съ теникии. Който си позволи това, скѫпо плаща. Преди нѣколко деня дойдоха да ми се оплачатъ отъ една болна сестра, доста възрастна, че говорила лоши работи, карала се съ всѣки, който я посещавалъ. — Коя е причината за това? — Понеже сестрата се готви да замине за другия свѣтъ, около нея се събрали заминалитѣ ѝ роднини и се каратъ. Тѣ искатъ да я обератъ, да взематъ всичкото ѝ богатство. Като видятъ, че нѣкой иде да я види, тѣ го пѫдятъ, страхуватъ се да не вземе и той нѣщо отъ нея. Като видите, че нѣкой изгуби съзнание и почне да хърка, казвате, че той умира. Въ сѫщность, той не хърка, но роднинитѣ му, които искатъ да го обератъ. Нѣкои отъ вашитѣ роднини сѫ благородни, а нѣкои сѫ груби, каратъ се, сърдятъ се помежду си, кой повече да вземе. Тѣ говорятъ отвѫтре, а не болниятъ. Тѣ приличатъ на грамофонни плочи. Една плоча иска да вземе дрехитѣ на болния; друга плоча иска обувкитѣ; трета плоча иска паритѣ му. За да не се каратъ роднинитѣ на болния, още преди да се разболѣе, той трѣбва да ги извика и да имъ каже: Докато съмъ живъ, не позволявамъ да ме безпокоите. Щомъ замина за другия свѣтъ, тогава ще дойдете да вземете, каквото ви трѣбва. Въ една отъ своитѣ притчи, Христосъ обръща вниманието на хората, да не се каратъ за имане. Ако господарьтъ даде часть отъ богатството си на своитѣ слуги, тѣ трѣбва да работятъ, да увеличатъ богатството и да не се каратъ, кой взелъ по-голѣма часть. И вие, преди да заминете за другия свѣтъ, извикайте роднинитѣ си, дайте, каквото сте имали, и кажете имъ да не се каратъ помежду си. Не оставяйте наследници следъ заминаването си. На всѣки човѣкъ е дадено преизобилно. Разчитайте на това, което Богъ ви е далъ, а не на онова, което може да дойде отвънъ. Гледай вечерь звездитѣ и луната, радвай се на свѣтлината имъ, но не разчитай на тѣхъ. Горко на оня, който разчита на свѣтлината и на топлината на звездитѣ. Тѣхната свѣтлина не е даже една милиардна часть отъ свѣтлината на слънцето. Единствената свѣтлина, на която можемъ да разчитаме, е тая, която иде отъ слънцето. Единственитѣ блага, на които можемъ да разчитаме, това сѫ ония, които идатъ отъ Бога. Нѣкой ти направи една малка услуга — радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нѣщо Божествено е скрито тамъ. Всѣка радость, която преживявашъ, се дължи на радостьта на оня, който е направилъ една услуга. Той се радва, затова и ти се радвашъ. Чистата радость подразбира, че услугата е направена по закона на любовьта. И тъй, каквото правишъ, прави го въ името на Бога. Вънъ отъ Бога, всѣко добро или всѣка услуга е праздно шише. Това е човѣшкиятъ порядъкъ. Шишето може да е красиво отвънъ, но е праздно. Въ Божествения порядъкъ шишетата сѫ пълни. Тамъ всѣка форма отговаря на своето съдържание. Въ човѣшкия порядъкъ може да турятъ съдържание въ шишето, но обикновено между външната форма и съдържанието нѣма съответствие. Ако шишето отвънъ е красиво, съдържанието му е лошо. Трѣбва ли следъ това да се питашъ, защо си недоволенъ? Много естествено, съдържанието на шишето ти е лошо. Следователно, ако си недоволенъ, ще знаешъ, че си въ човѣшкия порядъкъ; ако си доволенъ, живѣешъ въ Божествения порядъкъ. Ако си свѣтски човѣкъ и си доволенъ, живѣешъ въ Божествения порядъкъ и си по-близо до Бога, отъ оня религиозенъ, който е всѣкога недоволенъ. Религиозниятъ иска да стане по-добъръ, отколкото е, да мине за праведенъ. Това е невъзможно. Никой не може да стане по-добъръ, отколкото е въ действителность. Едно се иска отъ човѣка: да проявява доброто, което е вложено въ него. Той е толкова добъръ, колкото проявява доброто. Ако проявя проявява доброто, по-добъръ е; по малко това повече, по-малко е добъръ. Задачата на човѣка е да прояви любовьта, която е вложена въ него; да прояви мѫдростьта, която е вложена въ него; и най-после, да прояви истината, която е вложена въ него. Когато хората не знаятъ, какъ да постѫпватъ, настройватъ се помежду си и не могатъ да се търпятъ. Чудя се на хората. Котката знае, какъ да постѫпва и да разполага господаря си, а тѣ не знаятъ. Котката се умилква, гали се, мърка, и господарьтъ ѝ дава млѣкце да си хапне. Нѣкой човѣкъ, вмѣсто да предразположи приятеля си, настройва го срещу себе си. Отива при приятеля си, иска сто лева на заемъ, съ обещание следъ петь деня да ги върне. Не само че не ги връща, но иска още двеста лева и казва, че следъ десеть деня ще му ги върне. Следъ десеть деня отива пакъ при него, иска още триста лева. Приятельтъ му, недоволенъ отъ него, не го приема вече въ дома си и постепенно измѣня отношенията си. И двамата не постѫпватъ правилно. Първиятъ обещава и не изпълнява. Той не трѣбва да обещава, щомъ нѣма възможность да изпълни обещанието си. Вториятъ бърза, не дочаква края на нѣщата. Ако той имаше търпение, първиятъ щѣше да плати дълга си. Ще кажете, че не го платилъ следъ петь деня, както обещалъ. Въ човѣшкия порядъкъ въпроситѣ се разрешаватъ по буква. Обаче, въ Божествения порядъкъ буквата нищо не разрешава. Петь човѣшки дни не отговарятъ на петь Божествени. Единъ Божественъ день отговаря на хиляда човѣшки години. Следователно, ако Богъ ти каже да чакашъ единъ день, ще чакашъ хиляда години. Ако приемате нѣщата по буква, ще чакате само единъ день и, като не стане това, което ви обещаватъ, ще мислите, че сѫ ви излъгали. Като изучавамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че тѣ сѫ преждевременно остарѣли. — Защо? — Защото не говорятъ истината. Ще кажете че понѣкога си служите съ бѣла лъжа. И бѣлата лъжа не е позволена. Младата мома се кара съ майка си, но като види възлюбения си, веднага се усмихва. Началникъ се кара на своитѣ служители. Щомъ види по-голѣмъ началникъ отъ себе си, усмихва се. Това е бѣла лъжа; това е неестественъ животъ. Казвашъ, че трѣбва да се проявишъ такъвъ, какъвто си. Какъвъ трѣбва да бѫдешъ? Споредъ меие, ти трѣбва да се проявишъ споредъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Ти трѣбва да се проявишъ съобразно законитѣ на живота, който произлиза отъ любовьта; ти трѣбва да се проявишъ споредъ законитѣ на знанието, което произлиза отъ мѫдростьта; ти трѣбва да се проявишъ споредъ свободата, която произлиза отъ истината. Ако не се проявишъ по тия закони, животътъ ти не е Божественъ. Не бързай да се произнасяшъ за хората и за тѣхнитѣ постѫпки. Какво лошо има въ това, че си далъ на нѣкого петьдесеть лева, които не могълъ да върне на време? Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность. Случило се, че нѣколко месеци билъ безъ работа. Единъ день бръкналъ въ джоба си и намѣрилъ само единъ левъ. Той си казалъ: Както съмъ гладенъ, мога да си купя само едно симидче, да задоволя малко глада си. Въ това време видѣлъ единъ просекъ, който се отправялъ къмъ него. Нѣщо отвѫтре му казало: Дай тия пари на просека. Дадохъ последния си левъ и останахъ безъ петь пари въ джоба си и гладенъ. Вървя и си приказвамъ: Ако не бѣхъ далъ лева на просека, щѣхъ да си купя единъ симидъ да не гладувамъ. Сега съмъ и гладенъ, и безъ работа. Ходя немилъ - недрагъ по улицитѣ. Въ това време нѣкой ме извика. Обръщамъ се да видя, кой ме вика. Оказа се, единъ мой приятель отъ детинство, съ когото не бѣхъ се срѣщалъ десетина години, ме видѣлъ отдалечъ и пожелалъ да ме спре. Заговорихме се, и той ме покани да отидемъ въ дома му, да се нахранимъ. Отидохме, нахранихме се добре и следъ това му казахъ: Приятелю, благодаря, че ме нахрани. Останалъ съмъ безъ петь пари въ джоба и безъ работа. — Не се безпокой, нѣма да останешъ гладенъ. Ще ти дамъ нѣкаква служба. И така стана. Следъ два-три деня той ме назначи на служба. Казвамъ: Давай щедро, съ любовь, и не се страхувай, нѣма да останешъ гладенъ. Другъ случай. Единъ българинъ свършилъ но музика въ Франция. Върналъ се въ Варна, родния му градъ, и започналъ да търси работа. Докато намѣри подходяща служба, той се съгласилъ да занимава богати варненски деца по музика и танци. Единъ бащи останалъ недоволенъ отъ работата на учителя и настроилъ другитѣ бащи противъ него. Така той остеналъ безъ работа и често гладувалъ. Единъ день го срещналъ единъ неговъ приятель и го поканилъ у дома си на обѣдъ. Доволенъ отъ обѣда, той благодарилъ на приятеля си и си отишълъ. Скоро следъ това, той се назначилъ на служба — секретарь при тогавашния валия турчинъ. Случило се, че неговиятъ приятель, който го угостилъ въ единъ отъ труднитѣ моменти на живота му, билъ обвиненъ като комита и задържанъ въ полицията. При обиска, въ дома му намѣрили нѣкакви подозрителни писма. Като научилъ това, секретарьтъ прегледалъ писмата и унищожилъ всички ония, които го издавали като комита и опасно лице. Така го освободилъ отъ отговорность. Следъ това секретарьтъ срещналъ приятеля си и му казалъ: Обѣдътъ, който ми даде, те спаси. Казвамъ: Правете добро, и не се страхувайте. Доброто ще ви изведе на добъръ край. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да се държи за Божествения порядъкъ. Ако се вгледате въ живота, ще видите навсѣкѫде въ вѫтрешностьта прояви на Божествения порядъкъ. Само повръхностьта му е кална, нечиста. Щомъ се махне кальта, съдържанието — Божественото, остава чисто. Съдържанието на всички хора е Божествено. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който не иска да живѣе добре. Обаче, дойде ли до прилагането, тамъ срѣща мѫчнотии. Не е мѫчно да пѣешъ, но когато времето се изстуди, гърлото истива, и гласътъ излиза дрезгавъ. Причината е малка, но не си спазилъ правилата, които гърлото изисква. Човѣкъ е добъръ по естество, но умътъ и сърдцето му трѣбва да знаятъ правилата на живота и да ги спазватъ. Ако тѣ не спазватъ тия правила, и волята не се проявява правилно. Когато умътъ и сърдцето иматъ нуждната чистота, и волята действува добре. Ако умътъ и сърдцето не сѫ чисти, волята е слаба и неразумна. Когато умътъ се оздрява отъ Божествената свѣтлина, а сърдцето — отъ Божествената топлина, волята се изявява съ всичката си сила и мощь и разумно ги използува. Който живѣе въ Божествената свѣтлина и топлина, пречиства кръвьта си и се освобождава отъ всѣкакво нервно разстройство. Ако не приемашъ правилно свѣтлината и топлината, самъ се натъквашъ на различни болести. На какво се дължатъ болеститѣ? — На противоречия въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Тия противоречия сѫ резултатъ на старитѣ човѣшки разбирания. Като знаешъ това, не искай отъ човѣка невъзможното. Не е лесно да бѫдешъ пѣвецъ. Да желаешъ да пѣешъ е едно, да бѫдешъ пѣвецъ е друго. За това се искатъ условия, създадени преди нѣколко поколѣния. Освенъ това, майката и бащата трѣбва да сѫ музикални, да предадатъ своята музикалность на децата. Окрѫжаващата срѣда, публиката, сѫщо трѣбва да бѫде музикална. Публиката предразполага пѣвеца, дава му импулсъ да пѣе. Ако не го обича, той не може да пѣе. Следователно, за да бѫде нѣкой пѣвецъ, трѣбва да се спазватъ следнитѣ условия: майката и бащата да сѫ музикални, да иматъ разположение къмъ музиката; пѣвецътъ да има сѫщото разположение и музикалность, и публиката да е музикална и да обича пѣвеца. Значи, предразположение на ума, на сърдцето и на душата къмъ музиката създаватъ добри условия за развитието на човѣка. И тъй, за постигане на доброто е нуждно вѫтрешно разположение къмъ него. Не е достатъчно да се говори: Да живѣемъ добре, да бѫдемъ щедри. Какво значи, да бѫдешъ щедъръ? Ако дадешъ последния си левъ, щедъръ ли си? Ако вземешъ пари на заемъ отъ нѣкого, за да помогнешъ на другъ, щедрость ли е това? Ти можешъ да давашъ само отъ онова, което е въ джоба ти. Ако нѣмашъ, ще кажешъ истината. Срамъ ли те е да кажешъ, че нѣмашъ? Ако дадешъ всичко, каквото имашъ, и тръгнешъ да търсишъ за себе си оттукъ-оттамъ, това не влиза въ Божествения порядъкъ. Джобътъ ти е празенъ, но можешъ да дадешъ поне едно житно зърно на нѣкого и да кажешъ : Посѣй това житно зърно, и следъ три-четири години ще станешъ богатъ. Той взима житното зърно, но не е доволенъ. Казва: Ще ме залъгва съ едно житно зърно! Това зърно струва повече отъ сто лева, които може нѣкой да ти даде. Помнете: Въ Божественото се крие тайната на живота. Житното зърно е Божествено сѣме — въ него е животътъ. Имашъ единъ диамантъ въ джоба си, или на пръстена си. Малъкъ е той, но струва десетки хиляди. Той струва повече отъ паритѣ, които си вложилъ въ една банка. Паритѣ не носятъ здраве, а диамантъть, като скѫпоцененъ камъкъ, допринася нѣщо за здравето ти. Богатство, което не допринася нищо къмъ свѣтлината на нашия умъ, къмъ топлината на нашето сърдце и къмъ силата на нашата душа, не е истинско. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка трѣбва да допринасятъ нѣщо къмъ нашия умъ, нашето сърдце и нашата душа. Ако нищо не допринасятъ, тѣ сѫ безполезни. Мнозина се оплакватъ, че сѫ остарѣли вече, не могатъ да работятъ. Ако сте остарѣли и поумнѣли, благодарете за това. На небето само старитѣ хора и старитѣ нѣща свѣтятъ. Тѣ носятъ опитноститѣ на незапомнени времена. Слънцето и свѣтлитѣ звезди сѫ стари, отдавна проявени. Тъмнитѣ звезди, които още не свѣтятъ, сѫ млади, непроявени деца. Тѣ причиняватъ голѣми пакости и неприятности. Това виждаме и въ живота. Всички деца сѫ причинили и продължаватъ да причиняватъ неприятности на родителитѣ си и на окрѫжаващитѣ. Майката носи деветь месеца детето си въ утробата и презъ това време непрекѫснато го убеждава, че трѣбва да излѣзе вънъ. Тя го убеждава, то не иска, докато най-после се съгласи да излѣзе. Казватъ: Родило се дете на свѣта. Майката си знае, какъ го е родила и презъ какви мѫчнотии е минала. Понѣкога детето излиза преждевременно. Ако излѣзе на време, то започва да опитва любовьта на майка си: плаче, сърди се, цапа се. Майката го мие, чисти, облича, съблича, пѣе му, храни го, приспива го — велико търпение проявява тя къмъ него. Тя си мисли: Гений ще стане това дете. И вие трѣбва да имате търпението на майката, да понасяте съ любовь вашитѣ мисли и чувства. Тѣ сѫ малки деца, причиняватъ ви неприятности. Единъ день, когато съзнаять положението си, ще свѣтнатъ. — Еди-коя си се червисала и напудрила. — Имайте търпение, ще се измие. Това се дължи на желанието въ нея да се представи такава, каквато не е. Това е желанието на дете, което не се е проявило още. Нѣкога, като ми цѣлуватъ рѫката, гледамъ червена боя. Отде е дошла? Зная, отде е, но никого не сѫдя. Бѫдете радостни при всички противоречия на живота. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Любовь. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Мѫдрость. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Истина. Следователно, когато изпаднете въ голѣми противоречия, тогава, именно, действува Божественото. Така Богъ създава великото въ свѣта. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по свѣтло бѫдеще го очаква. Колкото по-усилено и съзнателно работятъ умътъ и сърдцето на човѣка, толкова по-широки хоризонти се отварятъ предъ него. Като знаете това, не бѣгайте отъ страданията, които разумниятъ свѣтъ ви изпраща. Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мѫчнотиитѣ, на които се натъквате. Нѣма зло въ свѣта, което Богъ да не е превърналъ на добро. Единъ день и безлюбието, и страданието, и противоречието ще се превърнатъ на добро. Какво направи Иовъ при голѣмитѣ противоречия? Какво постигна? — Позна Бога. Следвайте неговия примѣръ. Жена му, приятелитѣ му го изкушаваха, искаха да го спънагъ, но той издържа. Казвамъ: Благодарете на Бога и като здрави, и като болни. Кой се моли по добре: здравиятъ, или болниятъ? Какъвъ човѣкъ си, ако не се молишъ като здравъ, сѫщо и като боленъ? Какъвъ човѣкъ си, да не се радвашъ на богатството си и да не скърбишъ при скръбьта си? Да скърбишъ, това значи, да изправяшъ работата. Какво прави майката, когато детето й се оцапа? Наскърби се, но веднага взима коритото, сипва топла вода и го изчиства. Следъ единъ - два часа то пакъ се нацапа. Тя пакъ го изчисти, преоблѣче и, като види, че е чистичко, пригърне го и го цѣлуне — радва му се. Като скърби, тя оправя работата. И вие правете така. Измийте вашитѣ изцапани мисли и желания и ги цѣлунете. Нашитѣ мисли и желания сѫ деца, които ни предаватъ добри уроци. Каквито и да сѫ тѣ, да благодаримъ на тия деца. Четете двата псалома, 91 и 23, и не се страхувайте. Ще видите, че каквото и да ви се случи, всичко ще се превърне на добро. Питате: Какво да се прави съ мѫчнотиитѣ? — Ще работите, докато ги преодолѣете. Видниять майсторъ-цигуларь е миналъ презъ голѣми мѫчнотии. Ако не е миналъ презъ такива мѫчнотии, не би станалъ великъ цигуларь. Днесъ, каквато мѫчнотия и да срещне въ музиката, той лесно се справя съ нея. И видниятъ художникъ, като рисува, не срѣща мѫчнотия, която да не може да преодолѣе. Добриятъ говоритель знае, де да поставя всѣка дума. Тия хора сѫ минали презъ мѫчнотии и страдания, а днесъ мнозина търсятъ лекъ пѫть за придобиване на блага. И, като не успѣватъ, сърдятъ се, крѣскатъ. — Кога крѣска човѣкъ? — Когато има работа съ глухи хора. Всички хора не сѫ глухи, но запушватъ ушитѣ си, не искатъ да слушатъ крѣскането на неразумнитѣ. Други затварятъ очитѣ си, минаватъ за слѣпи, не искатъ да виждать погрѣшкитѣ на хората. Трета категория хора обичатъ да свиватъ веждитѣ си. — Защо правятъ това? — Мислятъ, решаватъ важни въпроси. Казватъ, че лицето на едни хора е гладко, а на други — набръчкано. Питамъ: Кое отъ дветѣ лица е по-съдържателно? Въ гладкото лице капиталътъ не е вложенъ въ обръщение, не донася никакъвъ приходъ. Въ набръчканото лице капиталътъ е въ обръщение. — Трѣбва ли да имаме бръчки? — Зависи, какви сѫ бръчкитѣ. Има разумни бръчки, които донасятъ приходи. Има бръчки, образувани отъ неправилно начупени линии. Тѣ не донасятъ никакъвъ приходъ. Тѣ говорятъ за вземане-даване, за обръщение на капиталъ, който има или малъкъ приходъ, или загуба. Това подразбира голѣма фирма съ малка печалба. Казватъ за нѣкого: Той е отличенъ философъ, или отличенъ богословъ. Всички хора сѫ отлични. И Ева бѣше отлична жена, но направи една погрѣшка; сѫщевременно тя направи и едно добро. И Адамъ направи една погрѣшка, но направи и едно добро. Всички говорятъ за грѣхопадането, за погрѣшката на Адамъ и Ева, но никой не знае доброто, което тѣ направиха. Адамъ направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което тѣ направиха, и то е записано. Нe се спирайте само върху погрѣшкитѣ на хората. Намѣрете доброто, което сѫ направили и правятъ, и мислете върху него. Не говорете за любовьта, която сте изгубили ; говорете за любовьта, която сте спечелили. Не говорете за мѫдростьта, която сте изгубили; говорете за мѫдростьта, която сте спечелили. Не говорете за истината, която сте изгубили; говорете за истината, която сте спечелили. Спечелената любовь, спечелената мѫдрость, спечелената истина на Адама сѫ по-велики, отколкото изгубенитѣ. Какво трѣбва да се прави сега? Отговарямъ: Следвайте пѫтя на Христа. Христосъ дойде на земята като Синъ Божи и живѣеше скромно, безъ файтони и автомобили, безъ кѫщи. Той ядѣше заедно съ митаритѣ и грѣшницитѣ, безъ да ги осѫжда. Само веднъжъ взе камшикъ въ рѫка и изгони търговцитѣ отъ храма. Добре е понѣкога човѣкъ да се разгнѣви, да събори маситѣ на търговцитѣ въ храма и да ги изгони вънъ. Следователно, ако искате да следвате Христа, ще живѣете като Него. Не се сърдете на майка си и на баща си. Не се гнѣвете на брата си и на сестра си. Ако искате да се гнѣвите, ще ви кажа, какъ да изявявате своя гнѣвъ. Единъ българинъ отъ Варненско отишълъ въ града да си купи чехли. Обиколилъ всички чехлари, но никой не се наемалъ да му ушие чехли — ималъ много голѣмъ кракъ. Най-после той отишълъ при единъ турчинъ - чехларь, дано тамъ му взематъ мѣрка. Турчинътъ му далъ единъ чифтъ, втори чифтъ, но никой не ставалъ. Ядосанъ, той му казалъ: Да се махашъ, калъпсъсъ, нѣма чехли за тебе! Българинътъ се ядосалъ, но премълчалъ. Излѣзълъ на четири километра вънъ отъ града, тамъ се спрѣлъ, обърналъ се къмъ града и извикалъ: Сенъ калъпсъсъ синъ! Олекнало му отъ обидата и се върналъ назадъ. И вие, като се разгнѣвите на нѣкого, излѣзте четири - петь километра вънъ отъ града, спрете се и извикайте: Сенъ калъпсъсъ синъ ! * 4. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 31 октомврий, 1943 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Плодоветѣ на Духа I. Посл, къмъ Коритянитѣ, 13 гл. Въ 13 глава отъ I. послание къмъ Коринтянитѣ се говори за плодоветѣ на Духа. Любовьта е плодъ на Духа. Всѣки плодъ има смисълъ, когато се яде. Следователно, и любовьта се осмисля, когато се яде. Ако любовьта не се яде, не принася никаква полза. Като изядешъ единъ плодъ, той трѣбва да се асимилира, да проникне въ кръвьта, да даде добъръ резултатъ. Дето животътъ се развива правилно, тамъ резултатитѣ сѫ добри. Често се говори за бита на единъ народъ. Думата „битъ“ има две значения. Биятъ нѣкоко съ тояга и казватъ, че тоя човѣкъ е битъ. Говори се и за битъ на нѣкой народъ. Подъ „битъ“ на народа се разбира сборъ отъ неговитѣ нрави и обичаи. Битъ човѣкъ и битъ на народа сѫ две различни понятия. Боятъ плаши хората; въ сѫщность, отъ боя сѫ излѣзли много блага. Не е страшенъ боятъ, но трѣбва да знаешъ, какъ да биешъ. И свѣтлината бие, и въздухътъ бие, и водата бие, но боятъ на свѣтлината е милване, боятъ на въздуха е милване. Понѣкога въздухътъ се гнѣви, и тогава не милва, но удря. Тогава кѫса лиcтa, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако свѣтлината на слънцето те бие, радвай се, защото човѣкъ ще станешъ. Едно се иска отъ човѣка: да разбира нѣщата правилно. Колкото и да се разбиратъ нѣщата правилно, все има нѣщо неразбрано за човѣка. Ако се вгледате въ религиозния животъ на човѣка, и тамъ ще намѣрите нѣщо неразбрано. Ако се вслушате въ езика на детето, и тамъ ще намѣрите нѣщо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свѣщь, сочи съ рѫка къмъ нея, говори нѣщо, но никой не го разбира. Следъ това то туря пръста си въ свѣщьта и се опарва. Като се опари два-три пѫти, майката го предпазва да не тури пакъ пръста си въ свѣщьта, като му казва ,,гъшъ“. Чуе ли тая дума, то разбира вече значението ѝ и не пипа свѣщьта. И възрастнитѣ, като не разбиратъ значението на думата „гъшъ“ не се пазятъ отъ опарване. Не туряй пръста си тамъ, дето не трѣбва. Любовьта учи човѣка, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататъкъ трѣбва да се заематъ съ изучаването на любовьта. За коя любовь говоря? Не говоря за обикновената любовь, която започва съ много обещания, а съ малко дѣла. Младиятъ момъкъ обещава на момата цѣлъ свѣтъ, а накрая и дрипи не ѝ дава; той обещава на момата да се жертвува за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. Следъ гроба нѣма животъ, нѣма никакви задължения. Той гледа часъ по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. Въ първо време тя е божество за него; щомъ умре, става обикновено сѫщество. Оня, когото заравятъ въ земята, и остава тамъ за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свѣтъ да се пречисти. Както момъкътъ постѫпва съ момата, така и момата постѫпва съ момъка. Следъ това всички хора говорятъ за добъръ животъ. Мнозина проповѣдватъ, че трѣбва да се живѣе добре, да бѫдемъ добри, да се обичаме. Това не е проповѣдь. Любовьта трѣбва да я слушате, както слушате видния цигуларь или пѣвецъ на сцената. За любовьта не се говори; колкото и да се говори за нея, все неразбрана остава. Какво ще разберешъ за музиката, ако само се говори за нея? Ако слушашъ музика, колкото и да не си музикаленъ, все ще разберешъ нѣщо. Остане ли само да слушашъ, какво говорятъ за музиката, трѣбва да бѫдешъ много музикаленъ, за да разберешъ нѣщо. Само оня може да говори за музиката, който я носи въ себе си. Той трѣбва да говори музикално, да взима тоноветѣ вѣрно, и всѣка дума да бѫде на мѣстото си. Никакво двусмислие не се позволява въ думитѣ на говорителя. Всѣка дума, изказана отъ него, трѣбва да има само едно значение. Ако нѣкой каже, че е гладенъ, жаденъ, или боленъ, ние разбираме само едно нѣщо. Каже ли нѣкой, че е здравъ, добъръ, или силенъ, пакъ разбираме едно нѣщо. Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ е най-умниять, най-добриятъ човѣкъ. Силата е резултатъ на ума и на сърдцето, т. е. на свѣтлия умъ и на доброто сърдце. Често се говори за истината и за мѫдростьта. Никой не може да придобие истината, ако не разбира любовьта; никой не може да придобие мѫдростьта, ако не разбира живота. Не можешъ да разберешъ свѣтлината, ако нѣмашъ свобода. Свободата е резултатъ на живота и на знанието. Животътъ не може да се прояви безъ свобода. И свободата не може да се прояви безъ живота. Значи, свободата е условие за проява на живота; и животътъ е условие за проява на свободата. Обаче, и като свободенъ, и като несвободенъ, ти ще живѣешъ. Когато турятъ нѣкого въ затворъ, свободенъ ли е? — Той не е свободенъ, но живѣе. И затворникътъ живѣе, и свободниятъ живѣе. Разликата между двамата е само въ това, че затворникътъ очаква времето, когато ще го пуснатъ на свобода. Смъртьта е затворъ, а животътъ — свобода. Най-лошиятъ затворъ въ Битието е смъртьта. — Кой може да избави човѣка отъ тоя затворъ? — Животътъ. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.,, (— 1 ст.). Ако съмъ най-доброто дърво въ свѣта, а плодъ нѣмамъ, нищо не съмъ. Ако съмъ най-хубавиятъ хлѣбъ, а никой не ме яде, нищо не съмъ. Ако хората ме ядатъ, това показва, че съмъ хубавъ, доброкачественъ хлѣбъ. Добротата на хлѣба не е въ неговата външность, но въ съдържанието му. „ Ако имамъ пророчество и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Любовьта се отличава отъ всички добродетели като пръвъ плодъ на Духа. Безъ любовь никаква добродетель не може да се прояви. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.) „Любовьта дълготърпи“ — търпението е първиятъ плодъ на любовьта. „Благосклонна е“ — вториятъ плодъ. „Любовьта не завижда“ — третиятъ плодъ. „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе“ — четвъртиятъ плодъ. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта.“ (— 13 ст.). Много се говори за любовьта, но малко се прилага тя. Тая е причината, дето хората се отегчаватъ отъ говоренето. Ако не искашъ да се отегчавашъ и да отегчавашъ другитѣ, не слушай да ти говорятъ едно и сѫщо нѣщо; и ти не говори едно и сѫщо нѣщо. Приемай и слушай само онова, отъ което имашъ потрѣба. Яжъ, когато си гладенъ. За какъвъ гладъ се говори? Ние не разбираме само физическия гладъ. Може да си гладенъ за животъ, но животътъ е разбранъ и осмисленъ само при любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ, и безъ животъ любовьта нѣма смисълъ. Като се проявява, животътъ изявява любовьта. Нѣкои се възмущаватъ, че животътъ не протича, както тѣ искатъ. Това е невъзможно. — Защо? — Тѣ сѫ още деца въ разбирането си. Събрали се керемидчия, градинарь и жетварь и отишли заедно при Господа да молятъ за хубаво време. Керемидчията пожелалъ сухо време, да се сушатъ керемидитѣ му; градинарьтъ пожелалъ дъждъ, да се напоятъ градинитѣ му; жътварьтъ поискалъ ясно и топло време, да узрѣе житото му, по-скоро да го ожъне. Господ ь имъ отговорилъ: Вие искате едновременно три различни нѣща. Съгласете се помежду си, кое желание да задоволя първо и тогава елате повторно при мене. Ако времето е сухо, градинарьтъ ще остане недоволенъ ; ако е дъждовно, керемидчията ще роптае. Правилно разбиране е нуждно на хората. Казвате, че искате да живѣете въ миръ и съгласие. Не е лошо това, но условия сѫ нуждни за миренъ животъ. Не е лошо да вали дъждъ, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трѣбва да се смѣня, а човѣкъ да е готовъ всѣки моментъ да се ползува отъ него. Устойчивость, издържливость се иска отъ хората. Ако човѣкъ боледува, да знае, защо боледува; ако гладува, да знае, защо гладува. Какъ ще разберешъ положението на болния, ако никога не си боледувалъ? Какъ ще разберешъ състоянието на гладния, ако никога не си гладувалъ? Трѣбва нѣкога да боледувашъ, да знаешъ, какво нѣщо е болесть; трѣбва да гладувашъ, за да познавашъ глада; трѣбва да жадувашъ, за да познавашъ жаждата. Трѣбва да опиташъ безпаричието, бедностьта, за да влизашъ въ положението на бедния и на страдащия. Докато е въ утробата на майка си, детето е обвито въ царска мантия, въ тънко було. Щомъ се роди, свалятъ мантията му и го пущатъ голо въ свѣта. Докато е въ утробата на майка си, детето е свързано съ нея, тя го храни; щомъ излѣзе отъ утробата, отрѣзватъ пѫпа му и скѫсватъ външната връзка съ майката. Тая връзка помага при дишането на детето. Като се скѫса връзката, детето започва да диша само и заплаква. Ще кажете, че знаете, какъ се ражда детето, не е нуждно да ви се говори. Много нѣща знае човѣкъ, но и много нѣща не знае. Въ ранната си възрасть, когато се занимавахъ съ музика, слушахъ видни музиканти, имахъ мнение за тѣхъ. Технически не разбирахъ всичко, но вѫтрешно разбирахъ музиката, виждахъ, кѫде е силенъ музикантътъ и какво му липсва. Като започнахъ да свиря, разбрахъ, какво, именно, липсва на музиканта. Разбрахъ, кѫде се крие мѫчнотията въ свиренето. Достатъчно бѣше нѣкога да тегля само единъ лѫкъ, за да разбера, че нѣщо не ми се поддава. Другъ пѫть съ едно теглене на лѫка излиза нѣщо хубаво. Това показва, че и при свиренето има специално време, наречено музикално време. Изкуство е да знаешъ, кога времето е музикално и тогава да свиришъ. Ако за мене времето не е музикално, азъ ставамъ слушатель, а други свирятъ; ако за мене времето е музикално, азъ свиря, а другитѣ ме слушатъ. Слушате нѣкого да свиря и казвате, че той има добъръ тонъ. Какво представя тонътъ? — Трептение. Трептението е форма, начинъ за изразяване на музиката, а не е тонъ. Подъ „тонъ“ разбираме разумното начало въ свѣта. Тонътъ трѣбва да има първо посока па движение. Тая посока води къмъ нѣкакъвъ разуменъ центъръ. — На кого ще свиришъ? — На нѣкое разумно същество — на канара нѣма да свиришъ. Ще свиришъ на сѫщество, което дава отзвукъ на твоето свирене. Тонътъ се нуждае отъ срѣда, презъ която да минава. Срѣдата трѣбва да бѫде чиста, спокойна, тиха. Добъръ проводникъ на тона е етерътъ. Тонътъ се нуждае още отъ чистота. Казвате, за нѣкой музикантъ, че има чистъ тонъ. Чистиятъ тонъ преодолява всички противоречия. Значи, основенъ, истински тонъ е тоя, който има посока на движение, срѣда и чистота. Въ духовно отношение, основниятъ тонъ на живота е любовьта. Безъ любовь тонъ не може да се произведе; безъ вѣра тонъ не може да се произведе; и безъ надежда не може да се произведе тонъ. Трептенията на основния тонъ на любовьта сѫ много ситни, и презъ етера се разнасятъ по цѣлия свѣтъ. Когато азъ пѣя на земята, и най-малката звезда въ вселената чува моята пѣсень. Ще кажете, че това е теория. Не, това е фактъ. Подъ „звезда“ разбирамъ всѣко разумно, музикално сѫщество. Нѣма музикално сѫщество въ свѣта, което да не се вслушва въ всѣки тонъ, отдето и да иде той. Понѣкога ти си радостенъ, безъ да знаешъ причината. Радостьта ти се дължи на музиката, която възприемашъ отъ слънцето. Нѣкое сѫщество отъ слънцето пѣе, а ти слушашъ. Следователно, всѣка радость е резултатъ на възприемането на хармонични тонове отъ пространството. Всѣка скръбь е резултатъ на възприемане на дисхармонични тонове отъ пространството. Дисхармонията дразни ухото, а дразненето причинява мѫчение и скръбь. Когато опитниятъ капелмайсторъ махне съ прѫчицата си, дисонансътъ се превръща въ хармония. Ние казваме тогава, че скръбьта се е превърнала въ радость. Да любишъ единъ човѣкъ, това значи, да му пѣешъ. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако не му пѣешъ. Това се забелязва навсѣкѫде въ живота. Проследете промѣната, която става съ нѣкои упорити деца, когато пораснатъ и се влюбятъ. Момчето е било своенравно, мрачно, неотзивчиво, но щомъ се влюби, става весело, по цѣлъ день пѣе. И момичето, като се влюби, става приветливо, услужливо, припѣва си, започва да се гизди, да мисли за своята външность. Мнозина се запитватъ, дали въ тѣхното сърдце има условия за любовьта. Достатъчно е да драснете първата клечка кибритъ и да опитате, може ли да се запали огъньтъ на вашето сърдце. Щомъ се запали огъньтъ, никой не е въ състояние да го угаси. Колкото майки и бащи сѫ правили опитъ да изгасятъ огъня въ сърдцето на своитѣ синове и дъщери, не сѫ успѣвали. Не се опитвайте да гасите Божествения огънь! Видите ли, че гори, оставете го да върви въ своя пѫть. Не се стремете да изгасите слънцето! Не се стремете да изгасите звездитѣ! Това е огънь, който нито се пали, нито се гаси. Той е най-приятниятъ огънь въ свѣта. — Заслужава ли даденъ човѣкъ моята любовь? — Нѣма човѣкъ, нито живо сѫщество въ свѣта, което да не заслужава да бѫде обичано. — Грѣшенъ е тоя човѣкъ, не заслужава да бѫде обичанъ. — И грѣшникътъ заслужава да се грѣе на Божието слънце. Слънчевата любовь изпраща еднакво своята свѣтлина и топлина на всички живи сѫщества на земята. То грѣе и топли еднакво гълѫба и змията, тигъра и овцата. За него нѣма достойни и недостойни сѫщества. Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ ограничени разбирания и моралъ. Лесно се казва, че тоя или оня човѣкъ е лошъ. Какво, въ сѫщность, е лошевината? Кой човѣкъ е лошъ? Лошевината не е външно качество. Лошъ ли е тоя, който обича да яде чесънъ? Устата му дълго време мирише на чесънъ. Въ приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“ се разказва за една царска дъщеря, въ която се влюбилъ царскиятъ синъ, но по една малка причина не могли да се разбератъ и се раздѣлили. Той обичалъ да яде чесънъ. Единъ день, когато трѣбвало да се срещне съ нея, той хапналъ малко чесънъ, но миризмата на чесъна не могла да избѣгне отъ чувствителното обоняние на царската дъщеря, която органически не понасяла тая миризма. Възмутена отъ поведението на своя възлюбенъ, тя го изпѫдила отъ дома си. — Въ кого е вината? — И въ двамата. Царскиятъ синъ трѣбваше да знае, дали неговата възлюбена обича чесънъ, или не. Ако не обича, трѣбваше да се откаже отъ желанието си да яде чесънъ, особено когато се срѣща съ нея. Тя казала: Не искамъ мѫжъ, който не се съобразява съ моитѣ желания. И царската дъщеря трѣбваше да отстѫпи, да претърпи първия пѫть, докато дойде до едно разбирателство съ своя възлюбенъ. Хората, изобщо, не обичатъ нечиститѣ работи. Добре е това, но тѣ трѣбва да се пазятъ еднакво и отъ външната, и отъ вѫтрешната нечистота. Любовьта не търпи никаква нечистота. Тази е причината, дето влюбенитѣ обичатъ да се миятъ и чистятъ; тѣ се обличатъ хубаво, съ чисти дрехи; пишатъ си писма на бѣла или розова хартия, съ красивъ почеркъ. Ще кажете, че това сѫ глупави, младежки работи. Не е така. Цѣла философия, цѣла наука има въ любовнитѣ писма на младитѣ. Момъкътъ пише на момата: Ти си божество за мене. Откакъ те видѣхъ, цѣлъ свѣтъ се отвори предъ очитѣ ми. Живѣя съ радость, съ надежда за свѣтло, велико бѫдеще. Докато я обича, той разкрива сърдцето си предъ нея, и тя се радва, чувствува се щастлива. Щомъ престанатъ да се обичатъ, свѣтътъ се разрушава предъ тѣхъ, и двамата ставатъ нещастни. Питамъ: Какво ще стане съ насъ, ако Богъ се оттегли или ни напусне? Слънцето, звездитѣ, луната ще изгаснатъ; дърветата и цвѣтята ще изчезнатъ предъ очитѣ ни; красотата на вселената ще изчезне; животътъ ни напълно ще се помрачи. Тъй щото, ние живѣемъ, защото Богъ е въ насъ. Ако Той се оттегли отъ насъ, веднага ще дойдатъ нещастията и смъртьта. Всесиленъ е Богъ, въ единъ моментъ може да разруши цѣлата вселена, но никога нѣма да направи това. Той никога нѣма да ни постави на ненуждни страдания. Той има желание да ни учи, да разберемъ, защо живѣемъ и защо е създаденъ свѣтътъ. Всичко, което Богъ е създалъ, е ценно. Не се противете на Божествения порядъкъ. Другъ е въпросътъ, ако се натъквате на човѣшкия порядъкъ. Дойдете ли до Божествения свѣтъ, тамъ не се позволява да влѣзе човѣкъ съ обувки, съ немити рѫце и крака, съ нечисти дрехи. Ще измиете лицето, рѫцетѣ и краката си три пѫти; ще облѣчете нови, чисти дрехи, ще обуете нови обувки и така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Ще внесете въ ума си чисти, свѣтли мисли, въ сърдцето си — чисти, благородни чувства и така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Когато хората изучатъ законитѣ на тоя свѣтъ и заживѣятъ по тия закони, свѣтътъ ще се превърне на рай — никаква война нѣма да сѫществува. И тогава, като се помолите на Бога, Той веднага ще прекрати войната. Днесъ всички се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Казвамъ: Майкитѣ и бащитѣ ще победятъ. Ония милиони хора, които умрѣха на бойното поле, трѣбва да се преродятъ. Това ще направятъ майкитѣ и бащитѣ, а не воюващитѣ. Майкитѣ и бащитѣ, братята и сестритѣ ще оправятъ свѣта и ще освободятъ угнетенитѣ и нажаленитѣ. Трѣбва да се създаде ново поколѣние, нови синове и дъщери. Това ще направятъ всички майки и бащи : рускитѣ майки и бащи, английскитѣ майки и бащи, японскитѣ майки и бащи, германскитѣ майки и бащи — всички майки и бащи по лицето на земята. Тѣ ще победятъ. Съ други думи казано: Божественото ще победи, то ще оправи свѣта. Майката е символъ на любовьта, бащата— на мѫдростьта. Значи, любовьта и мѫдростьта отъ една страна и истината — отъ друга страна ще победятъ свѣта и ще го оправятъ. Това, което руши и разваля нѣщата, не е Божествено. Сега се говори за правда въ свѣта. Какво струва правдата безъ любовьта? Тя има отношение къмъ живота дотолкова, доколкото любовьта се изявява. Праведенъ е оня, който изявява любовьта си въ живота, т. е. който служи на Бога. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ — Кой може да люби така? — Силниятъ, здравиятъ, умниятъ и добриятъ човѣкъ. Той има любовь въ себе си. Каквато работа започне, може да я свърши. — Може ли да проповѣдва Словото Божие? -— И това може, защото разполага съ различни методи. Вмѣсто да говори на хората, той може да свири. Да свиришъ съ любовь, разбирамъ проява на съзнателния животъ. За тоя животъ е потрѣбна свѣтлина, топлина, свобода и сила. Любовьта е майка на тоя животъ, мѫдростьта — неговъ баща, а истината — негова възпитателка. Съзнателниятъ животъ подразбира жертва, която почива на закона на даването. Какво ще даде на хората невежиятъ? На какво ще ги научи? Какъ ще свири той, като не разбира това изкуство? Какъ ще оре, като не знае, какво нѣщо е орането? Следь всичко това, той се осмѣлява да каже, че изоралъ нивата си. Изоралъ я, благодарение на воловетѣ и на ралото си. Воловетѣ теглятъ, ралото прави браздитѣ, а той казва, че самъ изоралъ нивата си. Не се говори така. Другъ казва: Азъ мога да любя. Какво значи да любишъ? Да любишъ, това значи, да предавашъ на ближния си благата, които си приелъ, така Чисти, както сѫ били. Носишъ единъ пликъ отъ Господа до своя ближенъ, но искашъ да знаешъ, какво има въ него. Отваряшъ плика и започвашъ да четешъ. Това не се позволява. Само оня има право да чете писмото, който го праща. Следователно, ще го предадешъ, безъ да се подадешъ на изкушение, и ще се радвашъ, че си изпълнилъ задачата си правилно. Тогава и двамата ще се радватъ: оня, който носи писмото, както и оня, който го получава. Не можешъ да се радвашъ, ако слънцето не изгрѣва. Изгрѣващето слънце е писмото, което всѣки день се отваря и прочита отъ оня, който отива да го посрѣща. Като залѣзва, слънцето затваря писмото си и отива да се чете на друго мѣсто. Когато изгрѣва и залѣзва, слънцето разнася писмото по цѣлия свѣтъ, да го четатъ всички, да видять, какво Богъ е вложилъ въ него. Всички блага идатъ отъ слънцето. Мнозина не разбиратъ Писанието и казватъ, че човѣкъ пе трѣбва да се покланя на нищо. Покланянето подразбира влюбване. Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? Все ще се влюби въ нѣщо, все ще напише едно любовно писмо. Слънцето чете любовнитѣ писма на хората и ги носи по свѣта, като казва: Ето любовьта. Като грѣе, слънцето говори за любовьта. И човѣкъ, както слънцето, трѣбва да изявява любовьта, която е вложена въ него. Като изявява любовьта на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, човѣкъ трѣбва да знае, че изявява любовьта на Оня, Който живѣе въ него. Изявявайте Бога въ себе си и не мислете, че нѣма подобни на васъ. Подобни на тебе има много, но подобни на Бога нѣма. Естествено е да има подобни на тебе. — Защо? — Защото ти се оглеждашъ, въ ближния си като въ огледало. Ако се гледашъ въ едно огледало, ще видишъ само единъ образъ — само лицето си. Ако искашъ да видишъ гърба си, ще вземешъ две огледала. Колкото повече огледала имашъ, толкова повече образи ще получишъ. Така ще се оглеждашъ отъ всички страни. Който не разбира закона на отражението, казва, че едно огледало е достатъчно. Не е достатъчно едно огледало, най-малко две огледала сѫ нуждни: въ едното ще видишъ лицето си, въ другото — гърба си. Когато стрижатъ косата на нѣкого, пакъ употрѣбяватъ две огледала. Остане ли само съ едно огледало, трѣбва да се задоволи съ това, което бръснарьтъ каже. Щомъ и той вземе едно огледало въ рѫката си, ще види, какъ е остриганъ отзадъ. Не разчитай само на думитѣ на бръснаря. Често неопитни момчета могатъ да те направятъ за смѣхъ. Разправяше ми единъ старь човѣкъ, какъ го остригало едно младо, неопитно момче. Взело ножицитѣ и стригало, дето му попадне. Като се погледналъ стариятъ въ огледалото, уплашилъ се: на мѣста косата му била по-дълга, на мѣста по-кѫса, а нѣкѫде, до кожата остригана. Момчето кълцало съ ножицитѣ, както му попаднало. Като наблюдавамъ проявитѣ на любовьта на сегашнитѣ хора, виждамъ, какъ се кълцатъ едни-други. Като не знаятъ да стрижатъ, тѣ взиматъ ножицитѣ и рѣжатъ, както имъ попадне. Така тѣ накълцватъ умоветѣ и сърдцата си — не знаятъ да стрижатъ. Като се научите да стрижете, тогава прилагайте изкуството си. Като се научите да говорите музикално, по любовь, тогава говорете. Докато не сте научили едно изкуство, както трѣбва, не бързайте да се проявите. Азъ разбирамъ добре музиката и, въпрѣки това, не пропущамъ случая да слушамъ видни музиканти и пѣвци. Всѣки музикантъ влага нѣщо особено въ музиката, което заслужава да се чуе. Всѣка пѣвица има нѣщо особено въ пѣенето : една се отличава по своя тембъръ, друга — по мекия си и чистъ тонъ. Има пѣвици, които влагатъ душата си въ пѣенето. Човѣкъ може да пѣе и да свири добре, ако се свърже съ разумния свѣтъ. Той може да мисли и чувствува правилно, ако се свърже съ разумния свѣтъ. Като се свържешъ съ разумния свѣтъ, благата на живота протичатъ по естественъ начинъ. Ако не можешъ да направишъ тая връзка, ще пренасяшъ благата на части, както носишъ вода съ кофи да поливашъ градината си. Водата трѣбва сама да дохожда при тебе, да тече непреривно. Остане ли ти да я пренасяшъ отъ едно мѣсто на друго, това значи, да се натъквашъ на мѫчнотии и страдания. Плодоветѣ на Духа съ: Любовь, радость, миръ, дълготърпенис, благость, кротость, въздържание. Радостьта има отношение къмъ ангелския свѣтъ, мирътъ — къмъ човѣшкия свѣтъ, а дълготърпението — къмъ животинския свѣтъ. Дълготърпението е слизане дълбоко въ материята. Всички живи сѫщества се нуждаятъ отъ благость, милосърдие, кротость, въздържание. Веднъжъ видѣхъ една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвѣше да я глътне, азъ се приближихъ до нея и мислено ѝ казахъ: Въ мое присѫтствие не позволявамъ да ставатъ престѫпления. Ще пуснешъ жабата и ще продължишъ пѫтя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не ѝ се иска да я пусне, но най-после се съгласи — пусна жабата и се скри нѣкѫде между камънитѣ. Ще кажете, че змията не може да говори. Азъ говоря съ духа, който е въ змията, а не съ нея. Змията е форма, въ която се крие нѣкакъвъ духъ. Той разбра, че въ мое присѫтствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Следъ мене той е свободенъ да прави, каквото иска. Първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Хората сѫ дошли едва до опаковката на любовьта. Тѣ сѫ далечъ отъ съдържанието на любовьта — до Божията Любовь. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, не можемъ да познаемъ любовьта, докато не опитаме любовьта на Бога къмъ насъ. Много блага е далъ Богъ на хората, много любовь е излѣлъ къмъ тѣхъ, но тѣ още не сѫ Го познали, поради което сѫ недоволни отъ живота. Богъ вижда това, търпи и чака времето, когато хората ще се пробудятъ. Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ. Той знае, че недоволството, мѫчението, страданието сѫ временни нѣща. Само любовьта и радостьта сѫ вѣчни. Казано е въ Писанието; „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да помена грѣховетѣ имъ“. Стариятъ свѣтъ заминава, новъ свѣтъ се създава. Каквото става въ свѣта, е за добро. Посаждашъ единъ орѣхъ, който следъ време се пропуква и отъ него израства ново, младо растение. Вѣгьрътъ огъва клонетѣ на младото дърво, снѣгътъ ги навежда къмъ земята, докато единъ день дървото заякне и устоява иа всички несгоди и вѣтрове. Който яде отъ плодоветѣ на тоя орѣхъ, трѣбва да благодари. Докато нашата любовь не даде плодъ, както орѣхътъ, не можемъ да разберемъ Божията Любовь. Христосъ казва : „Който ме яде, той има животъ въ себе си“. Никой не може да яде Христа, но ще яде плодоветѣ на Неговия животъ. Следователно, давайте на хората отъ плодоветѣ на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки, за да ви разбиратъ. Само така ще се радвате на плодоветѣ си, както и на плодоветѣ на своитѣ ближни. Изучавайте музиката, както азъ съмъ я изучавалъ. Като изучвавахъ музиката, намѣрихъ погрѣшкитѣ на музикантитѣ, разбрахъ, де грѣшатъ. Питатъ ме, свиря ли Бахъ, Бетовенъ или Моцартъ. Намирамъ, че не съмъ дошълъ до тѣхъ. Свиря нѣкакъвъ Бетовенъ или Бахъ, но мой Бетовенъ, мой Бахъ. Въпрѣки това, азъ познавамъ класическата музика, зная, отде Бетовенъ е черпилъ своята музика. Азъ се интересувамъ отъ истинския оригиналъ, а не отъ преводитѣ, които музикантитѣ сѫ направили. Бетовенъ, Бахъ, Моцартъ сѫ направили сполучливи преводи. И азъ свиря мои, оригинални работи; понѣкога правя преводи, по-близки или по-далечни отъ оригинала. Като работихъ върху музиката, намѣрихъ доста музикални времена, отъ които разбрахъ, дали свиря правилно, или не. Когато попадахъ точно на музикалното време, достатъчно бѣше да посвиря 10—15 минути, за да се оправи времето: облацитѣ се разпръсваха, и небето ставаше чисто, ясно. Ако има голѣма суша, пакъ свиря. Тогава небето се заоблачава, дохожда дъждъ. Съ свиренето си мога да примирявамъ хората. Ако не мога да примиря двама души, които се каратъ и биятъ, не съмъ свирилъ хубаво. Доброто свирене е въ състояние да подобри нѣщата, да премахне мѫчнотиитѣ и противоречията въ пѫтя на всѣки човѣкъ. Сѫщиятъ законъ действува и въ любовьта. Нѣкой казва: Азъ обичамъ. Щомъ обичашъ, всички противоречия въ живота ти, временно поне трѣбва да престанатъ. Ако не изчезнатъ, ти не обичашъ, както трѣбва. Обаче, има противоречия, които сѫ необходими за развитието на твоя умъ и на твоето сърдце. Тѣ сѫ на мѣстото си. Да бѫдешъ кротъкъ и да не вършишъ никаква работа, това не е желателно. Каква работа ще свърши единъ слабъ, хилавъ конь, на който ребрата се броятъ отдалечъ? Кротъкъ е тоя конь, не рита, но и работа не върши. За предпочитане е здравиятъ конь, който рита, но върши работа, отколкото хилавиятъ, който кротува и нищо не работи. Нѣкои хора, като остаряватъ, ставатъ кротки, добри, но нищо не работятъ. Това не е право. Стариятъ трѣбва да работи. Че е старъ, че не може вече да работи, това не го оправдава. Дѣдото казва: Когато бѣхъ младъ, работихъ; сега ще почивамъ. Като младъ си вършилъ доста пакости и глупости. Сега пъкъ ще работишъ, безъ да причинявашъ на кого и да е пакости. На млади години си грѣшилъ, на стари години ще работишъ и ще изправяшъ погрѣшкитѣ си. Това е правило, което забелязахъ и при свиренето. Когато взимахъ нѣкой тонъ неправилно, другитѣ музиканти свирѣха добре, чисто. Ако нѣкой отъ тѣхъ грѣшеше, азъ свирѣхъ правилно. Дълго време упражнявахъ ухото си въ слушане, докато схванахъ това съотношение между хората. Тѣ едни-други се корегиратъ. Като научихъ законитѣ на музиката, и азъ свирѣхъ добре, и другитѣ музиканти свирѣха добре. Така се създаде оркестърътъ — всички свирѣхме заедно. Когато капелмайсторътъ дирижираше, все се намираше нѣкой да грѣши. Щомъ отсѫтствуваше капелмайсторътъ, никой не грѣшеше. — Защо никой не грѣшеше? — Нѣмаше кой да поправи погрѣшката. И да грѣши нѣкой, погрѣшката минаваше незабелязано. Много хора се отегчаватъ отъ живота на земята, искатъ да отидатъ въ другия свѣтъ. Тѣ не знаятъ, че и тамъ ще работятъ. Ще ги поставятъ въ оркестъръ и ще изискватъ отъ тѣхъ да свирятъ безъ погрѣшки — тамъ оркестрантитѣ свирятъ безъ капелмайсторъ. Тамъ никой не се занимава съ погрѣшкитѣ на другитѣ — не искатъ да се петнятъ. И азъ необичамъ да се занимавамъ съ погрѣшкитѣ на хората, да не петня ума и сърдцето си. Погрѣшкитѣ сѫ каль, която се чисти мѫчно. Докато има капелмайстори, всѣкога ще има противоречия и погрѣшки. Богъ е допусналъ противоречията, за да се изправятъ хората. Погрѣшкитѣ се изправятъ само на земята. Ето защо, когато нѣкой ангелъ иска да изправи нѣкоя своя погрѣшка, слиза на земята въ човѣшка форма. Щомъ изправи погрѣшката си, отново се връща на небето и заема мѣстото си между ангелитѣ. Много ангели има на земята, дошли да изправятъ погрѣшкитѣ си. И вие сте дошли на земята да изправите погрѣшкитѣ си и да се научите да мислите, да чувствувате и да постѫпвате правилно. Само така човѣкъ ще оцени благата, които Богъ му е далъ. Велико нѣщо е да срещнешъ човѣкъ, който цени благата, защото и той самъ е благо за другитѣ. Като любишъ човѣка, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое, и твоето благо е негово. Какво представя любовьта? Тя е пробенъ камъкъ; тя е ключъ, който отваря всички затворени врати. Прилагайте любовьта като потикъ на своя умъ и на своето сърдце. Любовьта е първиятъ плодъ на духа. Когато соковетѣ на тоя плодъ, проникнатъ въ вашия умъ и вашето сърдце, вие ще се освободите отъ противоречията на живота. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата“. Казано е още, че истината освобождава човѣка. Истината е врата, презъ която Духътъ минава и носи свободата. Казано е: „Ще изпрати Богъ Духа си“. Когато Духътъ влѣзе въ васъ, ще роди първо любовьта. Щомъ приемемъ любовьта, като плодъ на Духа, и ние ще се хранимъ съ нея, и окрѫжаващитѣ ще се хранятъ. Сега азъ прочетохъ 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ, а вие прочетете 5 гл. отъ посланието къмъ Галатянитѣ, за плодоветѣ на Духа. Работете съзнателно върху себе си, безъ да се самоосѫждате. Ако направите една погрѣшка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два пѫти повече. Самоосѫждането не е Божествено качество. Понѣкога причината за погрѣшкитѣ е вънъ отъ човѣка. Нѣкой иска да каже нѣщо на приятеля си, който е далечъ отъ него. За да се чуе гласътъ му, той трѣбва да вика, защото външната срѣда е шумна. Като вика много, гласътъ излиза нехармониченъ. А въ всѣка дисхармония има нѣкаква погрѣшка, нѣщо фалшиво. Кой е виновенъ за тая погрѣшка: оня, който говори, или шумътъ въ външната срѣда? Голѣмиятъ шумъ се дължи на грубата срѣда. Ти викашъ, крѣскашъ, за да те чуятъ и, ако никой не те чуе, ставашъ нервенъ, гнѣвишъ се. После се извинявашъ, че си нервенъ. Какво нѣщо е нервностьта? Кога е нервенъ човѣкъ? — Когато има да плаща дългове, а нѣма съ какво да ги плати. Бръкне въ джоба си, нищо не намира. Богатиятъ бръкне въ джоба си и веднага вади, колкото му трѣбватъ. И бедниятъ, и богатиятъ не сѫ на правъ пѫть. Тѣ не трѣбва да чакатъ последния моментъ да си платятъ дълга, но два-три деня преди срока да отидатъ при своя кредиторъ и да се изплатятъ. Не чакайте кредитора да ви търси, но вие идете при него да оправите смѣткитѣ си. Ако си беденъ и не можешъ да платишъ дълга си, помоли се на кредитора да отложи плащането. Той ще чуе молбата ти, но ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не го карашъ да те търси въ дома ти и да се връща назадъ празенъ. Законътъ е сѫщъ и при изправяне на погрѣшкитѣ. Като направишъ една погрѣшка къмъ нѣкого, не чакай тоя човѣкъ да дойде при тебе, тогава да се извинишъ, но ти го намѣри, иди въ дома му и тамъ се извини. Като видѣ Богъ, че хората не искатъ да се изправятъ, не сѫ готови да обърнатъ погледа си къмъ Него и да искатъ извинение, изпрати своя Единороденъ Синъ на земята, да имъ покаже пѫтя за примиряване. Хората могатъ да се примирятъ само чрезъ любовьта; тѣ могатъ да се спасятъ само чрезъ любовьта — другъ пѫть нѣма. Безъ любовь нищо не се постига. Казано е: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Всѣки трѣбва да се храни отъ плодоветѣ на любовьта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вѣченъ животъ. „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единннаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. * 3. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 24 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Синовно отношение Лука, гл. 5 Въ пета глава отъ Евангелието на Лука, 19 стихъ, е казано: „Понеже не намѣриха мѣсто, отдето да внесатъ болния, възлѣзоха на покрива, и презъ керемидитѣ го спуснаха съ одъра предъ Исуса“. Ако днесъ човѣкъ се осмѣли да отвори покрива на нѣкого и оттамъ да спусне болния, ще го дадатъ подъ сѫдъ. Ние похваляваме тия хора за смѣлостьта имъ. Голѣма е била тѣхната смѣлость, но и кѫщата не е била много солидна. Ако покривътъ е билъ като сегашнитѣ, не биха могли да го отворятъ. Смѣлъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ доброто, даже и да сгрѣши. За предпочитане е да бѫде смѣлъ, отколкото страхливъ. Понѣкога и страхътъ е на мѣсто. Ако заекътъ срещне мечка, трѣбва ли да прояви смѣлость, да се бори съ нея? Той трѣбва да разчита на краката си и да бѣга. Тукъ се изисква разумность, а не смѣлость. Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ пчелата? Смѣшно е да бѣгашъ отъ пчелата. Спри на мѣстото си, вдигни главата си и духни къмъ нея. Тя се плаши отъ вѣтъра. Щомъ духне вѣтъръ, пчелитѣ се скриватъ въ кошеритѣ. Обаче, не е позволено на пчеларитѣ да опушватъ съ димъ кошеритѣ, за да взиматъ меда. Това е насилие, а насилието води къмъ зло. Стремете се къмъ доброто въ живота. Всѣки день трѣбва да внасяме нѣщо ново въ живота, колкото и да е малко то. Вижте, какъ художникътъ започва своята картина. Ако рисува човѣкъ, той първо поставя основнитѣ чърти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всѣки день прибавя по нѣщо къмъ портрета. Той постепенно дохожда до най-малкитѣ подробности. Ако художникътъ бърза да свърши картината си въ единъ день, нищо не е постигналъ. Само скицитѣ ставатъ бързо. Има художници, които сѫ майстори на скици, но малцина могатъ да нарисуватъ човѣка такъвъ, какъвто е. Гледашъ единъ портретъ, виждашъ, че добротата на тоя човѣкъ е пресилена. Той е представенъ по-добъръ, отколкото е въ действителность. Нѣкой художникъ нарисувалъ нѣкого по-смѣлъ, по-красивъ, отколкото е въ сѫщность. — Отъ кого зависи това? — Отъ художника. Смѣлиятъ художникъ предава своята смѣлость на човѣка, когото рисува. Страхливиятъ художникъ предава своя страхъ на човѣка, когото рисува. Какъвто е характерътъ на художника, такива сѫ и неговитѣ картини. Казвамъ: Мнозина ме слушатъ, малцина ме разбиратъ. Това зависи отъ разбирането. Всѣки разбира споредъ своята мѣрка. Не е лошо това, но понѣкога вие съкращавате тая мѣрка. Съ единъ или съ два милиметра, но все ще я съкратите. — Защо става така? — Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човѣкъ нѣщата, или да ги намалява? Това се опредѣля отъ случая. Ако ти е дошълъ гостъ и пожелаешъ да го нагостишъ, дай му изобилно ядене, да остане доволенъ. Когато се хранишъ, никога не преяждай. На госта ще дадешъ изобилно, да не мисли, че си скѫперникъ. Къмъ себе си ще бѫдешъ строгъ, нѣма да преяждашъ, а къмъ госта си щедъръ. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде единъ човѣкъ? Може ли да изяде единъ хлѣбъ? Има хора, които ядатъ много, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Тѣ минаватъ за голѣми герои. Разправятъ за единъ българинъ, отъ Варненско, че могълъ да изяде цѣло агне. При единъ случай той изялъ едно агне, което тежало 12 кгр., два килограма хлѣбъ и единъ килограмъ халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кгр., но съ кожата, съ вѫтрешноститѣ — неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7—8 килограма най-много. Има нѣщо преувеличено въ тоя фактъ, но има и нѣщо вѣрно. Срѣщатъ се хора, които ядатъ много и около тѣхъ се създаватъ легенди. Българинътъ обича да преувеличава и да намалява — това е негова чърта. Единъ американски писатель описалъ два интересни случая за хора, които ядатъ много. Единъ американецъ влѣзълъ въ едно сиротопиталище и изялъ закуската, приготвена за 70 деца. Другъ американецъ изялъ яденето, приготвено за 20 души. И двамата надминаватъ българина, който изялъ едно агне. Трѣбва ли човѣкъ да яде много? — Това не е въ съгласие съ законитѣ на природата. Чрезъ яденето тя опитва хората. За да ги изпита, на едни дава много, на други — малко. Може ли слонътъ да се задоволи съ едно кило оризъ? Десетки килограми оризъ сѫ нуждни, за да се нахрани. Какво ще прави бащата, ако синътъ и дъщерята ядатъ като слона? Той ще се види въ чудо, не може да ги задоволи. Въ бѫдеще човѣкъ ще яде малко. За да дойде до това положение, той трѣбва отсега да намалява количеството на храната. Сегашниятъ човѣкъ работи извънъ мѣрката, съ цель да осигури яденето. Днесъ голѣмъ процентъ отъ хората умиратъ отъ преяждане и отъ пресиленъ трудъ за осигуряване на прехраната. Тѣ ядатъ бързо, не правятъ подборъ въ хранитѣ. Това изтощава и разстройва организъма. Малъкъ процентъ отъ хората умиратъ отъ други болести. Помнете: Яденето е великъ процесъ, свързанъ съ любовьта. Който не яде съ любовь, самъ се излага на страдания. Който яде бързо и преяжда, самъ се излага на страдания. Споредъ една статистика, 95% отъ хората страдатъ отъ преяждане, отъ недоволство. Тѣ ядатъ и не благодарятъ — все намиратъ нѣщо, отъ което сѫ недоволни: яденето било пресолено, постно; хлѣбътъ билъ твърдъ или недопеченъ. Хигиената на яденето изисква отъ човѣка да благодари за хлѣба и за яденето, които му се даватъ. Не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Който не благодари, всѣкога ще се натъква на лошъ хлѣбъ и на лошо ядене. Въ това нѣма никакво изключение. Подобното подобно привлича. Любовьта привлича хубавото, красивото, чистото, а безлюбието — лошото, нечистото. Когато хората грѣшатъ, яденето имъ е лошо. Когато хората се биятъ, яденето имъ е лошо. Съвременнитѣ хора се биятъ, милиони хора се убиватъ, но всичко това не е волята на Бога. Това не е въ съгласие съ законитѣ на природата, нито е опредѣлено да стане. Понеже хората се отклониха отъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, войната дойде като естествено последствие на това отклоняване. На това се дължи и намаляването на дажбитѣ. Днесъ хлѣбътъ се намали, захарьта, месото, маслото сѫщо се намалиха. Днесъ най-здравитѣ хора отиватъ на бойното поле, да правятъ окопи, бункери, укрепления. Казватъ за нѣкого, че е лошъ. Не е лошъ, но е войникъ на бойното поле, въорѫженъ е, воюва. Безъ да иска, ще те докосне съ орѫжието си. Казватъ за нѣкого, че работитѣ му не вървятъ добре. Много естествено, умътъ му е заетъ съ ненуждни работи. Вмѣсто да се занимава съ велики и красиви нѣща, той впрѣга ума си въ работи, които го изтощаватъ. Човѣкъ трѣбва да воюва, но за това се изисква умъ, доброта и сила. Ако не си най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ, не воювай съ никого. Има смисълъ да воювашъ, ако си въорѫженъ. Съ какво трѣбва да се въорѫжишъ? Какъ трѣбва да воювашъ? Следъ сегашната война милиони мѫже и жени трѣбва да работятъ усилено, най-малко 30 години, за да изправятъ погрѣшкитѣ, които сѫ направили. Милиони майки трѣбва да работятъ, за да изправятъ погрѣшкитѣ на войната. Не е лесно да се родятъ толкова синове и дъщери, които да замѣстятъ числото на убититѣ. Това сѫ сравнения, отъ които се виждатъ последствията на войната. Казвате, че само неразумнитѣ хора се биятъ. Не е въпросъ само за външната война. Страшна е външната война, но по-страшна е вѫтрешната. Единъ човѣкъ се разгнѣви и, безъ да съзнава, убива милиони клетки въ себе си. Скаратъ се или се сбиятъ двама души, двойно число клетки умиратъ. Това е излишно разпиляване на енергия. Гнѣвътъ разрушава човѣшкия организъмъ. Като се разгнѣви, човѣкъ отпада, губи енергията си. Нѣкой се оправдава, че наследилъ гнѣва отъ майка си или отъ баща си. Сѫщевременно казва, че е роденъ отъ Бога и следва пѫтя на Христа. Това е невъзможно. Не може да се родишъ отъ Бога и да се гнѣвишъ. Христосъ си послужи само веднъжъ съ камшикъ, да изгони търговцитѣ отъ храма, и повече не повтори. Като влѣзе въ храма и вдигна камшика, Той рече: „Ревностьта къмъ тоя домъ ме изяде“. Съ вдигането на камшика, Христосъ искаше да каже, че човѣкъ трѣбва да изхвърли своитѣ лоши мисли, чувства и желания навънъ. Така трѣбва да се разбира постѫпката на Христа. Ако мислите, че Христосъ ималъ намѣрение да изгони лошитѣ хора отъ църквата, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Съ камшикъ свѣтътъ не се оправя. Лошитѣ хора въ църквата представятъ ония сѫщесша въ човѣка, които тьргуватъ съ Божественото. Който иска да служи на Бога, самъ трѣбва да се заеме да очисти своя храмъ. И тогава, като влѣзе Христосъ въ неговия храмъ, нѣма да вдига камшика си, да гони търговцитѣ. Нѣкой се извинява за погрѣшкитѣ си. Нѣма нищо лошо въ погрѣшкитѣ, но човѣкъ трѣбва да знае, защо грѣши. Въ тъмнината се допущатъ всѣкакви погрѣшки. Обаче, свѣтлината не допуща нито една погрѣшка. Ако грѣшишъ, ще знаешъ, че живѣешъ въ тъмнина. Ако не грѣшишъ, живѣешъ въ свѣтлина. Съвременното човѣчество трѣбва да се поправи. Божествениятъ свѣтъ е добъръ, но човѣшкиятъ свѣтъ е разваленъ. Хората сѫ го развалили, и тѣ сами трѣбва да го поправятъ. — Кой ще оправи свѣта? — Добритѣ хора. Както въ невидимия свѣтъ има добри и лоши сѫщества, така и въ човѣшкия свѣтъ има добри и лоши хора. Първиятъ Адамъ, който бѣше създаденъ по образъ и подобие на Бога, бѣше добъръ и праведенъ. Обаче, вториятъ Адамъ, който бѣше направенъ отъ пръсть, носѣше грѣха въ себе си, затова сгрѣши. И Ева, направена отъ реброто на Адама, сѫщо сгрѣши. Всѣки мѫжъ и всѣка жена, направени отъ пръсть, иматъ слабостьта да ядатъ повече, отколкото имъ е нуждно. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е направенъ отъ каль. Не, той бѣше направенъ отъ най-хубавата пръсть, а не отъ каль. Частицитѣ на тая пръсть бѣха издържливи и трайни. Впоследствие, когато човѣкътъ сгрѣши, тѣ изгубиха своята чистота и трайность. Така се създадоха различнитѣ болести и тумори, отъ които хората и доднесъ страдатъ. Ако се питате, защо идатъ болеститѣ, ще знаете, че тѣ сѫ резултатъ на отслабване на любовьта, мѫдростьта и истината; болеститѣ сѫ резултатъ на намаляване силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бѫде здравъ, трѣбва да увеличи количеството на любовьта и енергията въ себе си. Възприемайте повече енергия отъ слънцето, ако искате да бѫдете жизнерадостни. Радвайте се на изгрѣващето слънце, ако искате да продължите живота си. Мнозина се отдаватъ на грижитѣ си и не обръщатъ внимание на слънцето, което изгрѣва. Заети само съ себе си, тѣ сѫ недоволни отъ слънцето, отъ неговата топлина и се оплакватъ, че то силно грѣе и ги изгаря. Да благодаримъ на слънцето! Безъ него злото щѣше да бѫде по-голѣмо. Злото, нещастието и страданието сѫ резулгатъ на човѣшкия животъ. Богъ не създаде орѫжието — човѣкъ го създаде. Човѣкъ злоупотрѣбява съ благата, които слънцето създава, и казва, че слънцето е причина за нещастията. Слънцето създава изобилно блага, но човѣкъ, като не може да отвори сърдцето си, задържа ги само за себе си, докато се развалять и започнатъ да гниятъ. Гнилитѣ и развалени ябълки се продаватъ евтино, но тѣ носятъ болести. Прѣсното млѣко и масло се продаватъ скѫпо, по 400—500 лв.; развалятъ ли се, бързатъ да ги продадатъ. Пазете се отъ стари, развалени храни. Пазете се отъ стари, развалени мисли, които евтино се продаватъ. Стремете се къмъ правитѣ и нови мисли, които никога не се продаватъ. Добритѣ чувства и желания, както и добритѣ постѫпки сѫщо не се продаватъ. Който се е опиталъ да продаде една добра мисъль, едно добро желание или една добра постѫпка, всичко е изгубилъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ сѫ живи и съзнателни. Щомъ почувствуватъ, че господарьтъ имъ мисли да ги продаде, тѣ веднага го напущатъ. Стихътъ отъ Писанието, въ който се казва, че Богъ ще изпрати Духа си, се отнася до посещението на човѣка отъ добритѣ мисли, чувства и постѫпки. Духътъ внася красивото и възвишеното въ човѣка. Да мисли човѣкъ, че може безъ Духа да се прояви, това е криво разбиране, крива мисъль. Божиятъ Духъ, като жива енергия, слиза отгоре и действува върху човѣшката душа. Мощень е Божиятъ Духъ, мощна е Неговата енергия. Тя повдига угнетения, оживява мъртвия, оздравява болния. Когато Духътъ те посети, ако кажешъ на болния, че ще оздравѣе, най-много следъ два деня той ще стане отъ леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животътъ му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смѣло напредъ. Мощна е Божията мисъль. Тя върши чудеса. На какво се дължи обезсърдчаването? — На отрицателната мисъль на окрѫжаващитѣ. Както физически силниятъ човѣкъ може да те хване за рѫцетѣ и завърже съ вѫже, да не мръднешъ отъ мѣстото си, така и отрицателната мисъль на окрѫжаващата срѣда може да те скове и ограничи. Отрицателнитѣ сили могатъ да заведатъ човѣка, дето пожелаятъ. Нѣкой казва, че въ умствения свѣтъ поне може да бѫде свободенъ. Зависи, подъ чие покровителство се намира. Ако е подъ влиянието на отрицателната мисъль, той не може да бѫде свободенъ. Ако е подъ покровителството на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е свободенъ. Вънъ отъ любовьта, вънъ отъ мѫдростьта и вънъ отъ истината, никаква свобода не сѫществува. Търсите ли свобода, ще я намѣрите въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината. Търсите ли свобода, ще я намѣрите въ живота и въ знанието. Въ свободата има животъ, въ свободата има знание. Свобода, която не носи животъ, не е истинска. Защо е свободенъ човѣкъ, глупости ли да върши? Ако можешъ да подобришъ живота си и да се освободишъ отъ противоречията на ума и на сърдцето си, ти си свободенъ човѣкъ. Ако не можешъ да постигнешъ това, ти не си свободенъ. Животътъ освобождава човѣка. Задъ живота стои любовьта, а задъ любовьта — Божиятъ Духъ. Дето животътъ, любовьта и Духътъ не присѫтствуватъ, тамъ нѣма свобода. Ако животътъ, любовьта и Духътъ не присѫтствуватъ въ човѣка, той не е свободенъ. Свободата иде чрезъ свѣтлината. Както свѣтлината е свободна да прониква навсѣкѫде, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Свободата иде чрезъ въздуха. Както въздухътъ се движи свободно, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Свободата иде чрезъ водата. Както водата тече свободно, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Както хлѣбътъ минава свободно презъ живитѣ сѫщества, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си,,. Живъ е хлѣбътъ, живо е житното зърно. То говори на човѣка, както Богъ му говори отвѫтре. Крушата, ябълката сѫщо сѫ живи. И тѣ говорятъ на човѣка. Нѣкои религиозни очакватъ Христа да дойде отвънъ, да имъ говори. Христосъ е въ светлината, въ въздуха, въ водата, въ хлѣба и въ плодоветѣ. Не Го търсете отвънъ. Достатъчно е да приемешъ хлеба съ любовь, за да ти проговори. Яжъ плодовете съ любовь, за да ти проговорятъ. Човекъ може да проповѣдва чрезъ плодовете. Посади нѣколко плодни дървета, отгледай ги съ любовь и, кой какъ мине, давай по единъ плодъ. Така ще проповѣдвашъ по-добре, отколкото съ думи. Който иска да стане проповѣдникъ, нека отгледа 20—30 плодни дървета и да раздава на всѣки уморенъ и ожаднѣлъ пѫтникъ. Ще кажете, че това е губене на време. Кой не си е губилъ времето? Кой не е съжалявалъ за изгубеното време? Ако си изгубилъ часть отъ времето си за непотрѣбни неща, дай малко време и за отглеждане на нѣколко плодни дървета, да видишъ, какъвъ резултатъ ще имашъ. Сѣйте изобилно сѣмена въ живота си и знайте, че времето ви не е изгубено. Това обновява и подмладява човѣка. Новото учение изисква млади, жизнени хора, способни за работа. Да се подмладишъ и обновишъ, това не значи, че ще живѣешъ вѣчно на земята. Ако живѣешъ 120 години, това е достатъчно. Повече отъ 120 години не може да се живѣе на земята, нѣма условия за това. Като живѣешъ 120 години, ще напуснешъ тѣлото си, както събличашъ старата си дреха. Ще съблѣчешъ дрехата си и ще благодаришъ на клеткитѣ, които сѫ работили за тебе цѣлъ животъ. Мнозина гледатъ на тѣлото си като на временна машина; щомъ тя престане да работи, всичко се свършва съ нея. Не е така. Милиарди клетки има въ човѣшкия организъмъ, които сѫ живи, съзнателни и организирани, както хората се организиратъ. Вижте, какъ днесъ, въ войната, се организиратъ милиони хора, които изпълняватъ специфична работа. Всѣки върши работата си точно на време, съ пълно съзнание за своето задължение. И войната крие нѣщо добро въ себе си. Външно войната се води отъ хората, но задъ тѣхъ се крие нѣщо друго. И конетѣ взиматъ участие въ войната, но другъ ги напѫтва. Коньтъ не отива доброволно на война, господарьтъ му го кара. Както конникътъ възсѣда коня и го управлява, така и духоветѣ възсѣдатъ хората и ги каратъ да се биятъ. Кога ще се свърши войната? — Когато конницитѣ слѣзатъ отъ хората. Докато сѫ на гърба имъ, войната ще продължава. Обикновено войнитѣ ставатъ вечерь, въ тъмнина, когато хората не виждатъ, че ги възсѣдатъ. Невъзможно е презъ деня да става война. Сега на земята владѣе нощь. Тази е причината, дето съзнанието на обикновенитѣ хора е въ тъмнина. Напримѣръ, ако въ мирно време убиешъ човѣкъ, ще те сѫдятъ, ще те затворятъ и скѫпо ще платишъ за престѫплението, което си направилъ. Ако въ време на война убиешъ 10—20 души, ще минешъ за герой, за което ще получишъ кръстъ за храбрость. — Какво показва това? — Че личниятъ моралъ е по-високъ отъ обществения. Когато се говори за съзнанието на народитѣ и на цЬлото човѣчество, виждаме, че тѣ сѫ останали назадъ. Много трѣбва да се работи върху съзнанието на единъ народъ, за да се повдигне до нуждната висота. И отдѣлниятъ човѣкъ не е прогресиралъ много. Въпрѣки това, нѣкои хора се опитватъ да пророкуватъ. Често се чува пророчеството на тоя, на оня, кой народъ ще победи въ сегашната война. Ново слънце ще изгрѣе! То се приближава вече къмъ земята. Щомъ се яви първиятъ лѫчъ на това слънце, войната ще престане. Тогава хората ще разбератъ, че не трѣбва да се биятъ. Право ли е двама братя да се биятъ? Тѣ се биятъ, защото сѫ пияни. Като изтрезнѣятъ, ще си подадатъ рѫка. Днесъ се биятъ християнски народи. Какво ще спечелятъ отъ войната? Ще видятъ, че не сѫ разбрали още Христовото учение. Както евреитѣ не приеха на времето Христовото учение, така и сегашнитѣ християни не разбраха Христа. Да се биешъ, това не е въ съгласие съ Христовото учение. Войната е остатъкъ отъ езичеството. Казано е въ Писанието: „Той отначало бѣше отцеубиецъ.“ За кого се говори въ тоя стихъ? — За чернитѣ братя, последователи на черната ложа. Помнете: Любовьта изключва убийството. Човѣкъ нѣма право да убива. Грънчарьтъ, който прави грънцитѣ, има право да ги чупи. Обаче, чиракътъ, който само помага, нѣма това право. Следователно, ако войната е отъ Бога, на мѣсто е; ако е отъ хората, не е на мѣсто. Има ли право коньтъ да ритне човѣка и да го убие? Ако си позволи това, куршумъ го чака. Въ съзнанието си човѣкъ минава презъ една тъмна нощь — кали юга. Попадне ли въ тая нощь, той може да извърши най-голѣмото престѫпление. Външно човѣчеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава презъ тая тъмна нощь — кали юга. Дълъгъ е периодътъ на тъмната нощь. Той започна отъ съгрѣшавапето на първитѣ човѣци и продължи до времето на Христа. Христосъ дойде на земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния вѣкъ. Като изтече това време, ще настѫпи свѣтлиятъ вѣкъ на човѣчеството. Идатъ вече свѣтлитѣ братя на земята. Иде новото време въ свѣта. Нѣкои отъ свѣтлитѣ братя ще се въплътягь, други ще се вселятъ. И еднитѣ, и другитѣ ще бъдатъ видими. Тѣ ще разрешатъ всички въпроси правилно. Тѣ ще напишатъ: Не е позволено на хората да се биятъ. Какво допринася войната? Хиляди и милиони хора умиратъ, хиляди и милиони хора се осакатяватъ. Всички тия хора сѫ гласували за войната. Днесъ всички следятъ съ интересъ, кой ще победи: германци, руснаци, италианци, или англичани. Пророцитѣ предсказватъ едно, вестницитѣ пишатъ друго — всички очакватъ края на войната. Казвамъ: Горко на ония хора и на ония народи, които не вървятъ въ Божия пѫть ! Това е пророчество. Богъ е противъ ония синове на непослушанието, които не вършатъ Неговата воля. Въ това отношение, всички хора сѫ подъ единъ знаменатель. Предъ Бога и германци, и руснаци, и италианци, и англичани — всички сѫ на едно стѫпало. Предъ Бога всички народи сѫ непослушни. Всѣки народъ преследва своитѣ лични интереси, а не интереситѣ на Божието Царство. Така е било, така е днесъ, но бѫдещето носи новото. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ първо ще има предъ видъ интереситѣ на Бога, а после своитѣ. Всѣки ще разбере, че това, съ което разполага, не е негово. Слънцето, отъ което се ползуваме, наше ли е? Растенията, цвѣтята, камънитѣ, въздухътъ и водата, съ които се ползуваме, наши ли сѫ? Земята наша ли е? Ние сме дошли на земята като наематели, и Богъ ни изпитва. И като живѣемъ, това ще ни се въздаде. Нѣкои желаятъ да победятъ германцитѣ, други — англичанитѣ, трети — руснацитѣ. Защо желанието на хората е различно? Азъ бихъ желалъ любовьта да победи; азъ бихъ желалъ мѫдростьта да победи; азъ бихъ желалъ истината да победи. Азъ бихъ желалъ животътъ, знанието и свободата да победятъ. Азъ бихъ желалъ движението, учението и работата да победятъ. Когато любовьта победи, животътъ ще дойде; когато мѫдростьта победи, знанието ще дойде; когато истината победи, свободата ще дойде. Това е истинската победа. Тая победа трѣбва да желаемъ всички. Ако човѣшкото победи, какво ще придобиемъ? Едни ще бѫдатъ потиснати, а други — свободни. Това не е победа. Свѣтскитѣ хора иматъ право да разчитатъ на себе си; тѣ иматъ право да мислятъ, както искатъ, но духовнитѣ хора не могатъ да мислятъ като тѣхъ. За духовнитѣ хора е не само погрѣшно да мислятъ криво, но и грѣшно е. Ние трѣбва да се молимъ да дойде свѣтлината, да изгрѣе тоя день. Свѣтлината трѣбва да озари всички народи, да съзнаятъ, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ. Тѣ трѣбва да разбератъ, че методитѣ, съ които си служатъ, не сѫ човѣчни. Ако двама души искатъ да се биятъ, нека се замѣрватъ съ ябълки. Единиятъ да подхвърли една ябълка, другиятъ да подхвърли една ябълка и, който може да удари съ повече ябълки, той ще излѣзе победитель. Ще кажете, че е глупаво да се биятъ хората съ ябълки. А да се биятъ и убиватъ, както сега, е умно. За предпочитане е да воювашъ съ ябълки, отколкото съ сегашнитѣ орѫжия. Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. Не се отнесли съ нуждното внимание къмъ нѣкого, и той веднага се възмущава. Казва: Знаете ли, кой съмъ и отде ида? Знаете ли, на коя държава съмъ посланикъ? Ако си посланикъ на една държава, трѣбва да зачиташъ законитѣ на тая държава, и тя ще зачита твоитѣ права. Следователно, и ние, като дохождаме на земята, трѣбва да зачитаме нейнитѣ закони. Само така тя ще зачита нашитѣ права. Само така ще има правилна обмѣна между земята и насъ. Какво виждаме днесъ? Срѣщатъ се двама души, не се познаватъ, а се критикуватъ. Не е лошо да критикувашъ, но ако познавашъ нѣщата. Какво означава думата „критика“? Тя е съставена отъ две думи: крие и тика. Значи, критикътъ крие и тика нѣщата напредъ. Критикътъ скрива истината, а вади логическото заключение напредъ. Ще доказва, че нѣкой е правъ, защото билъ обиденъ. Какво представя обидата? — Муха, която безпокои човѣка. Той може лесно да се справи съ мухата. Достатъчно е да духне, и ще се освободи отъ нея. Ако не вложишъ мисъль и чувство въ духането, нищо нѣма да постигнешъ. Единъ нашъ познатъ, отъ търновскитѣ села, крайно религиозенъ, решилъ да опита силата си, да види, доколко е напредналъ. Като се разхождалъ край селото, видѣлъ единъ бикъ между говедата и си помислилъ: Ще хвана бика за рогата и ще му заповѣдамъ да не реве. Приближилъ се до него, хваналъ го за рогата и му казалъ: Въ името на Господа Исуса Христа, заповѣдвамъ ти да мълчишъ! Съ едно мръдване бикътъ го повалилъ на земята. Говедарьтъ видѣлъ, какво става, и веднага дошълъ на помощь на нашия познатъ. Ако не бѣше говедарьтъ, апостолътъ нѣмаше да остане живъ. Питамъ: Трѣбва ли човѣкъ да се бори съ бикъ, за да опитва силата си? Бикътъ нека си реве. Неговото мѣсто е между говедата. Нека си пасе спокойно, а ти мини край него, безъ да го закачашъ. Казвамъ: Не се занимавайте съ злото въ себе си. Не го пѫдете. Не е ваша работа да се борите съ него. Само любовьта може да се бори съ злото. Само мѫдростьта може да се бори съ злото. Само истината може да се бори съ злото. Ако любовьта, мѫдростьта и истината не могатъ да ви спасятъ отъ злото, никаква сила не може да ви помогне. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ сили, които излизать оть Бога и работятъ за нашата свобода. Да приложимъ любовьта за основа, да освободи живота. Да приложимъ мѫдростьта за основа, да приемемъ знанието. Да приложимъ истината за основа, за да станемъ свободни. Ако не приложимъ любовьта въ живота си, никакво знание, никаква свобода не можемъ да придобиемъ. Знание е нуждно на съвременнитѣ хора, да разбиратъ, какво мѣсто да заематъ, какви врьзки да правятъ помежду си. Тръгнешъ съ нѣкого, туришъ го отъ лѣвата си страна, той заема дѣсната; туришъ го надѣсно, той заема лѣвата страна. Той не разбира, че ако върви отлѣво, ще изгуби разположението си. Много пѫти съмъ правилъ опити съ своитѣ приятели, но тѣ, като не разбиратъ, какво правя, постѫпватъ по своему. Не е безразлично, дали ще вървишъ отъ лѣвата или дѣсната страна на човѣка. Нѣкой седне на края на трапезата и се чувствува обиденъ. Повечето хора се борятъ за първитѣ мѣста. И въ времето на Христа двама отъ ученицитѣ Му, Заведеевитѣ синове, пожелаха единъ отъ тѣхъ да седне отлѣво на Христа, а другиятъ — отдѣсно. Който иска да седне отлѣво или отдѣсно на Христа, трѣбва да има знание. Правило е: ако умътъ работи повече въ човѣка, тури го отъ лѣвата си страна; ако сърдцето му работи повече, тури го отъ дѣсната си страна. Ако не спазвате тия правила, често ще изпадате въ противоречия. Дѣсната страна на човѣка е свързана съ свѣтлината, а лѣвата — съ топлината. Нѣкои хора обичатъ топлината, а други не обичатъ да стоятъ на топло. Който обича топлината, трѣбва да стои надѣсно, дето е свѣтлината. Който обича свѣтлината, има права мисъль; той трѣбва да стои налѣво. Само така ще се оправятъ работитѣ. Сърдцето има нужда отъ помощьта на ума, а умътъ — отъ помощьта на сърдцето. Умътъ и сърдцето се нуждаятъ отъ помощьта на душата и на духа. Духътъ следи, наблюдава, какво прави човѣкъ и тихо му нашепва: Не постѫпвашъ добре. Ако постѫпва добре, пакъ му нашепва: Добре постѫпвашъ. Колкото и да се оправдавашъ за постѫпката си, той казва : Нищо не те оправдава. Колко трѣбва да продавашъ стоката си? Колкото струва, толкова ще я продавашъ — нито повече, нито по-малко. Защо ще преувеличавашъ нѣщата? Ще продавашъ крушитѣ или ябълкитѣ толкова, колкото струватъ. Тежка, хубава била крушата. Колкото да е голѣма една ябълка или круша, ще тежи 200 — 300 гр. — единъ килограмъ не тежи. Понѣкога и природата, когато възпитава, увеличава или намалява нѣщата. Обаче, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за нѣщата, да ги вижда такива, каквито сѫ въ действителность. Всѣки трѣбва да се вслушва въ ума, въ сърдцето си, да не излиза отъ рамкитѣ на своето естество. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ не слушатъ ума, сърдцето, душата си и очакватъ да излѣзе нѣщо особено отъ тѣхъ. Това е невъзможно. Нищо не може да стане повече отъ това, което Богъ е създалъ. Той създаде свѣта. Какво повече може да направи човѣкъ? Богъ е работилъ милиарди години за създаването на свѣта, и още милиарди години ще работи върху него. Това не се иска отъ човѣка — търпение се иска отъ него. Трѣбва да свършишъ една работа за единъ часъ — не скѫсявай времето, нито го увеличавай. Ако скѫсишъ или увеличишъ времето, работата нѣма да се свърши добре. Едно се иска отъ човѣка: Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка да произтичатъ отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Тогава и той ще се ползува отъ мисъльта, отъ чувството и отъ постѫпката си, но и окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ. Както азъ се ползувамъ отъ хубавата вода, така и околнитѣ ще се ползуватъ. Както азъ се ползувамъ отъ чистия въздухъ, така и околнитѣ ще се ползуватъ. Посрѣщайте светлината съ любовь, за да се ползувате отъ нея. Ще кажете, че слънцето грѣе силно. Не гледайте слънцето, когато грѣе силно. Гледайте го сутринь, когато изгрѣва. При това, има особенъ начинъ за възприемане на слънчевата свѣтлина, не само чрезъ очитѣ. Малко хора могатъ да използуватъ правилно свѣтлината, въздуха и водата. Повечето хора дишатъ само съ дробоветѣ си. Има и другъ начинъ на дишане — чрезъ астралното тѣло, или чрезъ етерния двойникъ. Съветвамъ едного да прави шесть вдишки, шесть задържания на въздуха и шесть издишки. Той ме пита, не може ли по-малко отъ шесть. Другъ ме пита, не може ли повече отъ шесть. Първиятъ иска да съкрати вдишкитѣ, вториятъ иска да ги увеличи. И двамата не разбиратъ правилно закона за дишането. Азъ взимамъ числото шесть като число на Венера, да смекчи нѣщата — всичко да става по пѫтя на най-малкото съпротивление. При любовьта нѣщата ставатъ съ най-малки разноски. Вънъ отъ любовьта, разноскитѣ се увеличаватъ. Любовьта не обещава голѣми резултати. Тя започва съ малки величини, съ малки сѣменца, които поставя при благоприятни условия. Въ скоро време тѣ порастватъ, ставатъ голѣми дървета, които даватъ изобилно плодъ. Който прави голѣми кѫщи, той не се движи по закона на любовьта — другъ законъ го рѫководи. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма знание, нѣма свобода. Безъ любовь нѣма движение, нѣма учение, нѣма работа. Какво представя любовьта? — Разумно отношение на Бога къмъ насъ. Чрезъ това отношение ние възприемаме Божията мисъль, Божието чувство, Божията сила. — Какво носи любовьта за човѣка? — Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрезъ любовьта човѣкъ опредѣля своето синовно отношение къмъ Бога. Откажешъ ли се отъ любовьта, ти губишъ правата си, губишъ свободата си, губишъ синовното си отношение къмъ Бога и ставашъ слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря съ любовь. Синътъ става наследникъ на баща си. И слугата, и синътъ сѫ на мѣстото си, но всѣки трѣбва да знае своето мѣсто, своитѣ права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовьта, ще работите по нейнитѣ закони. Ако искате да ви плащатъ, ще станете слуги. Казвамъ: Отворете покрива на вашата кѫща, да се освѣти тя. Има кѫщи, които не се освѣтяватъ добре — прозорцитѣ имъ сѫ малки. За да се освѣтяватъ, както трѣбва, отворете и покрива имъ. Бихъ желалъ и вашитѣ глави да се освѣтяватъ не само чрезъ очитѣ ви, но и чрезъ покрива ви. Човѣкъ е на правъ пѫть въ живота си, когато започне да приема свѣтлината и отъ горната часть на главата си. Ония отъ васъ, които желаятъ да работятъ съзнателно, нека направять опитъ, да видятъ, колко мисли, колко чувства и колко постъпки се възприематъ по пѫтя на любовьта. Всѣки трѣбва да знае за себе си, колко отъ неговитѣ мисли и чувства се възприематъ и прилагатъ съ любовь. Кажешъ ли, че нѣкой е лошъ, ти не живѣешъ по закона на любовьта. Отъ гледището на любовьта нѣма лоши нѣща въ свѣта. Ако яденето, което ядешъ, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готвачътъ ли е лошъ, или ти самъ си виновенъ за това. Погрѣшката е въ готвача, ако не те е предупредилъ. Погрѣшката е твоя, ако ядешъ бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричатъ зло, не е нищо друго, освенъ горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да истине яденето, и тогава яжъ. Казватъ за нѣкого, че е много студенъ човѣкъ; за другъ казватъ, че е много горещъ. Вината е въ рѫката. Ако рѫката ти е студена, не се рѫкувай съ хората, докато не се стоплишъ; ако рѫката ти е гореща, не се рѫкувай, докато не се разхладишъ; ако рѫката ти е влажна, пакъ не се рѫкувай, докато не се изсуши. Не е добре рѫката на човѣка да бѫде много суха. Рѫката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята рѫка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние. Кое е естественото състояние на човѣка? Естественото състояние на човѣка изисква свѣтълъ умъ и топло сърдце. Не е естествено сърдцето на човѣка да истива; не е естествено умътъ му да потъмнява. Избѣгвайте студенината на сърдцето. Избѣгвайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бѫдете здрави, бодри и силни. * 2. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 17 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Двата пѫтя Ще прочета 5 гл. отъ Евангелието на Матея. Много пѫти сте чели тая глава и мислите, че я знаете. Човѣкъ знае нѣщата, само когато може да ги прави. Докато не се е научилъ да ги прави, той нищо не знае. Колко нѣща сте чели върху музиката, колко пѫти сте пѣли, но докато не се научите да взимате вѣрно тоноветѣ, не знаете, какво е музика, нито какво е пѣене. Всичко въ природата пѣе: и растенията, и дърветата, и птицитѣ, и животнитѣ, но грамадна разлика има между пѣенето на еднитѣ и на другитѣ. Прочетената глава представя една малка часть отъ голѣмата беседа, която Христосъ държалъ на времето. Тя е часть отъ едно цѣло, което може нѣкога да се възстанови. Казва се: „Не тропай на едно мѣсто“. — Кога не се тропа на едно мѣсто? — Когато играятъ хоро. Ако младиятъ момъкъ и младата мома играятъ на хорото и тропатъ само на едно мѣсто, това не е хоро. Който играе хоро, трѣбва да обикаля хорището. Другъ е въпросътъ, ако се играе рѫченица, но и при рѫченицата има движение напредъ и назадъ, въртене, махане съ кърпа. Казва се за нѣкого, че е религиозенъ. Въ какво се заключава религиозностьта ? Кой човѣкъ е религиозенъ? Сѫществуватъ два вида религиозни хора: едни играятъ хоро, а други — рѫченица. Така, именно, тѣ се състезаватъ. И еднитѣ, и другитѣ искатъ да минатъ за праведни. Това е невъзможно. Не е лесно да станешъ голѣмъ, не е лесно да станешъ дълбокъ. Кой може да придобие дълбочината на океана ? Казватъ за нѣкого, че е набоженъ — Кой човѣкъ е набоженъ? — Който има благоговѣние. Въ Индия има милиони богове. Ако си набоженъ, можешъ ли да служишъ на толкова богове ? Колко време ти е нуждно, да служишъ на всѣки богъ по единъ день? При това, на всѣки ще служишъ по особенъ начинъ. Ти служишъ на единъ Богъ и не можешъ да се справишъ, а какво ще стане, ако трѣбва да служишъ на много богове? Какво значи да служишъ на много богове и какво — да служишъ на единъ Богъ? — Много богове подразбира много идеи. Единъ Богъ — една идея. Какъ ще служишъ на болния ? — Изкуство е да служишъ на боленъ. Трѣбва да знаешъ, кога и какъ да го повдигнешъ, да го обърнешъ, да смѣнишъ дрехитѣ му, да го завиешъ, да му донесешъ на време вода и храна. Деликатно трѣбва да го пипашъ, да не му причинишъ болка. Както и да го пипашъ, той казва: Внимавай, боленъ съмъ. Днесъ малко хора сѫ деликатни и внимателни. Много отъ съвременнитѣ хора иматъ необузданъ езикъ, не говорятъ добре. Тѣ говорятъ безсмислени и невѣрни работи. Изучаватъ Библията невѣрно; тълкуватъ я невѣрно и я нрилагатъ невѣрно. Нѣкой мисли, че нѣма другъ като него. Правъ е, нѣма другъ човѣкъ като него. Той е особенъ екземпляръ, нѣма подобенъ на него. Ако е праведникъ, нѣма другъ да мисли по сѫщия начинъ; ако е грѣшникъ, нѣма като него грѣшникъ. Всѣки човѣкъ е особенъ екземпляръ. Понѣкога праведниятъ е по-лошъ отъ грѣшника, а грѣшникътъ — по-добъръ отъ праведния. Какво ще кажете на това ? Нѣкой иска да стане виденъ, богатъ, всички да говорятъ за неговото богатство , за кѫщата, за нивитѣ, за говедата му. Смѣшно е да уповавашъ на богатството си. Кѫщата ти е хубава, говедата ти сѫ здрави, угоени, но това се отнася до тѣхъ. И това не е лошо, но направи онова, което нивата прави. Бѫди и ти добъръ като нивата си. Въ какво се заключава доброто на нивата? Тя се отличава съ безкористие. Каквото изработи и каквото расте на нея, нищо не задържа за себе си. Сѣешъ жито, нивата го възраства. Ожънешъ нивата, съберешъ житото, а за нея оставяшъ само стърнището. Задето се е мѫчила, ти ѝ давашъ стърнищата. Следъ това казвашъ: Азъ съмъ по-добъръ отъ нивата. Така постѫпвашъ и въ живота. Ядешъ отъ чуждото, отъ онова, което другитѣ сѫ изработили, и минавашъ за добъръ човѣкъ. За бедния, който работи цѣлъ день, казвашъ, че умътъ му не достига, затова е беденъ. Питамъ : Чий умъ е по-добъръ — на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва ? Положението на оня, който пълни хамбара си, въ едно отношение е добро, а въ друго отношение — лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретникъ или за будала, но съ това той си създава приятели. Всички го обичатъ и познаватъ. Ако си богатъ, ще те обичатъ за пълния хамбаръ, а не за тебе. Мнозина се запитватъ, какъ да обичатъ даденъ човѣкъ. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срѣщашъ младъ момъкъ, здравъ, уменъ, красноречивъ. Младата мома се влюбва въ него. — Защо се влюбва? — За пълния му хамбаръ. Той е богатъ, здравъ, разуменъ, хубаво говори, обещава да ѝ купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда съ автомобилъ, да я води въ странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. Следъ това, казватъ, че тая жена обича мѫжа си. Обича го, докато хамбарътъ му е пъленъ. Щомъ се изпразни хамбарътъ, тя го изпѫжда отъ кѫщата и му казва: Да си вървишъ, не обичамъ празенъ хамбаръ. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. — Защо го напуснала? — За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трѣбва само да се констатира. Така постѫпватъ хората и въ религиозния си животъ. Моли се човѣкъ на Бога и казва за себе си, че е религиозенъ. Защо се моли? Единъ дервишъ отишълъ на баня и, споредъ тогавашното разбиране, като Божи служитель, не трѣбвало да се занимава съ пари, затова не носѣлъ нищо въ джоба си. Окѫпалъ се хубаво и излѣзълъ оть банята. На вратата го спрѣлъ баняджията и го запиталъ: Кѫде отивашъ? —Отивамъ си вече, благодаря, окѫпахъ се хубаво. — Тая работа не става съ благодарность, ще платишъ за банята. — Нѣмамъ пари. — Като нѣмашъ пари, защо си дошълъ да се кѫпешъ ? — За Бога, пусни ме! — Ти си дервишъ, трѣбва да знаешъ законитѣ — ще платишъ. Поне 20 пари ще дадешъ, не може безъ нищо. Дервишътъ започналъ да се моли: Господи, или ми дай 20 пари да си платя, или събори банята. И наистина, случило се нѣщо особено: съборила се банята, вдигналъ се голѣмъ шумъ. Баняджията се втурналъ да види, какво е станало, а въ това време дервишътъ си отишълъ. По пѫтя той видѣлъ, че единъ ходжа се моли и му казалъ: Азъ зная, за какво се молишъ. — За какво се моля ? — За пари, искашъ отъ Господа да ти даде нѣщо. И азъ се молихъ на Господа само за 20 пари. Той предпочете да събори банята, отколкото да ми даде пари. Господъ не се занимава съ пари. Сега и вие се молите. Нѣкой ви донесе нѣщо, и вие казвате, че Господъ послушалъ молитвата ви. Вие получавате отговоръ на молитвата, но не защото се молите. Въпросътъ е съвсемъ другъ. Направили сте добро на нѣкого. Тоя човѣкъ вижда, че се нуждаете отѣ нѣщо и, за благодарность, ви отговаря пакъ съ добро. Нѣкои мислятъ, че Богъ е горе нѣкѫде, на небето. Тѣ се молятъ, и Той оттамъ отговаря на молитвата имъ. Това е заблуждение, невежество. Молишъ се за пари невежество е това; молишъ се за дрехи, за обувки — невежество е това. Набожниятъ, като говори за любовьта, знае, че тя разрешава всички противоречия. Това, което не разрешава противоречията въ живота, не е любовь. Може да е нѣкакво състояние, което наричатъ любовь, обичь, но не е истинска любовь. Да любишъ, това значи, да живѣешъ, да те грѣе слънцето презъ деня. Да обичашъ, значи, да се грѣешъ вечерь на месечината. Какво ще придобиешъ, ако се грѣешъ на месечината ? Плодоветѣ не зрѣятъ на месечината; и благословения не идатъ отъ нея. Когато слънцето грѣе, благословенията идатъ на земята. Понѣкога и отъ месечината идатъ благословения, но тѣ се различаватъ отъ тия на слънцето. Който не разбира законитѣ на живота, не прави разлика, отде идатъ благословенията. Ако искашъ да работишъ, ще отидешъ на слънцето; ако искашъ да почивашъ, ще отидешъ на месечината. Не можешъ да се грѣешъ на слънцето и да почивашъ. Слънцето не обича да се грѣятъ хората на неговитѣ лѫчи и да почиватъ. Който иска да почива, нека се грѣе на месечината. Тя обича всички да се грѣятъ на нея и да почиватъ, а не да работятъ. Който отива на месечината, трѣбва да почива. Хората се дѣлятъ на свѣтски и религиозни. Докато е свѣтски, човѣкъ работи: прави кѫщи, прекарва пѫтища, строи фабрики, прокарва желѣзници. Като стане религиозенъ, той престава да работи и мисли само за почивка. Той казва : Азъ работихъ много, сега трѣбва да почивамъ. Той посещава концерти и театри, разговаря се, почива. И вие, които ме слушате, сте религиозни хора. Едно ви е нуждно — знание, да се научите да говорите истината. Никога не допущайте въ ума си една невѣрна мисъль, въ сърдцето си — едно невѣрно чувство и въ душата си — една невѣрна постѫпка. Не давайте ухо на всичко, което се говори отвънъ. Нѣкой слуша всичко, каквото се говори отвънъ, и го приема сто на сто вѣрно. Преди нѣколко деня дойде единъ човѣкъ отвънъ и каза, че вечерьта ще има бомбардировка. Богатитѣ се уплашили много, задигнали часть отъ богатството си и забѣгнали въ близкитѣ села. Може да има бомбардировка, но може и да нѣма. Болниятъ може ли да те бомбардира? Здравиятъ може да те бомбардира, но болниятъ — никога. Ако болниятъ каже, че ще дойде да работи на нивата ти, не вѣрвай на думитѣ му; ако здравиятъ ти каже това, можешъ да разчиташъ на него. Двама религиозни се разговарятъ: единиятъ е безъ работа, а другиятъ заема висока служба. Първиятъ моли втория да го назначи на служба. — Бѫди спокоенъ, на мене разчитай; имамъ много познати, все видни хора, ще ти услужа. Първиятъ чакалъ нѣколко седмици, но не получилъ отговоръ на молбата си. — Защо? — Виднитѣ хора отсѫтствували. Докато разчиташъ на видни хора отъ Англия, Америка, Русия, да дойдатъ и да ти помогнатъ, много време ще чакашъ. Не разчитай на видни хора. Който разчита първо на видни хора, а после на себе си, той служи на много богове. Разчитай на себе си, на онова, което ти самъ можешъ да направишъ. Ако съмъ цигуларь и отида въ нѣкое село, нѣма да разчитамъ на беднитѣ и на богатигѣ хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная съ тѣхъ. Въ дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля съ богатството си или съ високото положение, което заемамъ. Хората не се интересуватъ отъ богатството ми, нито отъ високото ми положение, но отъ свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при нѣкой боленъ и му помогни да се излѣкува. Той веднага ще те пита: Имашъ ли нѣкакъвъ цѣръ, да ми помогнешъ? Азъ не се нуждая отъ хора, които сѫ обиколили свѣта, но се нуждая отъ истински учени, които могатъ да ми помогнатъ. Ако си оня, който носи цѣра, ти си добре дошълъ. Често казвате, че имате любовь. Ако вашата любовь въ даденъ случай не може да даде утеха на ума ви, каква любовь е тя? Ако вашата любовь не може до даде утеха на сърдцето ви, каква любовь е тя ? Ако вашата любовь не може да даде утеха на душата ви, каква любовь е тя ? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза отъ любовь, не е истинска. Молитва безъ любовь е кална вода, образувана отъ пороя. Отъ такава молитва нищо не остава. Ако глухъ човѣкъ свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трѣбва да свири за себе си, пръвъ той да се радва на свиренето си. Щомъ той се радва, и другитѣ ще се радватъ. Ако самъ не се радва, и другитѣ не могатъ да се радватъ. И пѣвецътъ трѣбва да пѣе за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христосъ казва: „Боленъ бѣхъ, не ме посетихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте“. Запитаха Христа: „Кога, Господи, си билъ боленъ и гладенъ?“ Христосъ отговаря: „Който направи това на едипъ отъ малкитѣ, на мене го е направилъ, и той носи благословението. Който не го е направилъ на единъ отъ малкитѣ, и на мене не може да го направи. Той самъ се излага на ограничения.“ Мнозина искатъ да отидатъ на небето, безъ да знаятъ тамошния езикъ. Ако кажатъ „добъръ день“, трѣбва да знаятъ езика на небето; кажатъ ли на другъ езикъ „добъръ день“, ще ги върнатъ назадъ. Тамъ не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Тамъ се говори езикътъ на любовьта. При това, какъ ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пакъ ще ви върнатъ назадъ. Това е по човѣшки казано. Не е лесно да отидешъ на небето. Не е лесно да станешъ царь. Нѣкой иска да стане царь, всички хора да го почитатъ. Какво е направилъ за човѣчеството, за народа си, за да го почитатъ ? Той не е създалъ свѣта, не е създалъ народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило. Всички хора разчитатъ на миналото. Тѣ говорятъ за миналия си животъ, но на миналото не трѣбва да се разчита. Трѣбва ли да се разчита само на онова, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години? Той е говорилъ на тогавашнитѣ хора, а сегашнитѣ трѣбва да посѣятъ Словото Му, да опитатъ неговия плодъ. Ако не направятъ това, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Въ времето на Христа любовьта е била такава, каквато е и днесъ. Каже ли нѣкой, че не може да обича, това показва, че трѫбичката му е тѣсна. Въ времето на Христа тѣснитѣ трѫбички пущаха малко вода, но и сегашнитѣ трѫбички не пущатъ повече. Обаче, голѣмитѣ и широки трѫби и днесъ пущатъ толкова, колкото и въ времето на Христа. Какво може да излѣзе отъ една градина, която се полива съ тѣсни трѫбички? Оня, който е поливалъ съ Словото Божие, той носи Божествената свѣтлина, топлина и сила въ себе си. Той озарява човѣшкитѣ души. Той не знае, какво нѣщо е болесть, недоимъкъ, лоша дума. Дето минава, всички му правятъ пѫть. И кучетата отстѫпватъ предъ него. Минавамъ презъ едно село. Отдалечъ още виждамъ нѣколко кучета, които се готвятъ да ме лаятъ. Понеже не искамъ да ме лаятъ, турямъ рѫката си въ джоба, изваждамъ единъ геврекъ и, като дойда до тѣхъ, начупвамъ геврека, давамъ на всички по едно парче. Тѣ ме поглеждатъ недовѣрчиво, съ което искатъ да кажатъ: Вѣрно ли е това ? Наистина ли ни давашъ геврекъ, или ще последва друго нѣщо? Много пѫтници сѫ минавали презъ селото ни, но сѫ ни давали такива ритници, отъ които хълбокътъ ни още носи тѣхнитѣ следи. Казвамъ имъ: Опитайте ме, ще видите, какъ ще постѫпя съ васъ. Тѣ взиматъ геврека и съ погледа си ми говорятъ, че не вѣрватъ още. Много пѫти трѣбва да мина презъ селото, за да разбератъ, какъвъ човѣкъ съмъ. Отъ единъ пѫть тѣ не правятъ заключение. Вѣрвамъ, че ще иматъ възможности да ме опитатъ. Колкото пѫти мина презъ тѣхното село, все ще имъ давамъ по нѣщо. Помнете: Докато е на земята, човѣкъ постоянно се изпитва. Нѣкой прави добро и говори за това, което е направилъ. Той трѣбва да се запита, за кого е направилъ доброто. Ако посѣешъ нивата си, на кого правишъ добро: на нивата, или на себе си ? Като ожънешъ житото, ти се ползувашъ отъ него. Посадишъ едно плодно дърво, което следъ нѣколко години даде плодъ. Кой се ползува отъ плода: дървото, или ти ? Като знаете това, не казвайте, че правите добро. Преди да казвате, колко добрини сте направили, запитайте се, дало ли е плодъ доброто, което сте направили, и ползуватъ ли се близкитѣ ви отъ тия плодове. Докато доброто не дава плодъ, то не ползува нито насъ, нито нашитѣ близки. Често седа въ стаята си и се чувствувамъ неразположенъ. Търся причината за неразположението и намирамъ, че нѣкой паразитъ ме безпокои. Отде е дошълъ той? Или нѣкой гостъ ми го е пренесълъ, или азъ съмъ го донесълъ отнѣкѫде. Питамъ тоя паразитъ, защо е влѣзълъ въ мене да ме безпокои. Той отговаря, че му е дотегнало между хората, дошълъ да ме чуе, какъ говоря. Слушалъ за мене, че съмъ говорилъ хубаво. Питате: Паразититѣ говорятъ ли? Казвамъ: Това е алегория, отъ която и вие ще научите нѣщо. Паразититѣ сѫ плодове на човѣшката мисъль. По тѣхъ познавате, какъвъ е човѣкътъ. Кога се почесва човѣкъ по главата? — Когато мисли много. Искамъ отъ нѣкого да ми направи една услуга. Безъ да мисли, той веднага ми услужва. Искамъ отъ другиго услуга, но той започва да се почесва и мисли, да направи ли услугата, или не. Щомъ видя това, отказвамъ се отъ молбата си. И банкерътъ мисли много, да даде ли пари на заемъ, или да не дава. Ако искашъ пари отъ нѣкой банкеръ и видишъ, че той се почесва отзадъ по врата, откажи се отъ неговата услуга. Тоя день не е щастливъ. Ако вземешъ пари отъ банкера, работата ти ще пропадне. Излѣзъ отъ кантората и се пази, тоя день да не взимашъ отъ никого пари на заемъ. Ако правишъ заемъ въ петъкъ, паритѣ ще се пръснатъ. Ако взимашъ пари въ вторникъ, ще се скарашъ съ съседитѣ си. Изобщо, не взимай пари отъ човѣкъ, който се почесва отзадъ по главата. Ще кажете, че той може да е щедъръ. Рѣдко ще срещнете щедри хора. За непотрѣбнитѣ нѣща тѣ сѫ щедри, но дойде ли до потрѣбнитѣ, тамъ нѣма никаква щедрость. Всички даватъ щедро гнилитѣ плодове, но здравитѣ задържатъ за себе си. Кѫде се проявява щедростьта на човѣка? — Въ любовьта. Като люби, човѣкъ дава отъ себе си най-ценното. Това, което е ценно за него, е ценно и за другитѣ. Кое е ценното за човѣка? — Здравето. Следователно, ще подържашъ здравето си и ще го пазишъ. Азъ съветвамъ всѣки здравъ човѣкъ да отива поне единъ пѫть въ месеца при лѣкарь да го преглежда. На болния казвамъ да отива при Господа, при Него да се лѣкува. Единствениятъ, Който може да помогне на болния, е Богъ — никой другъ. Какво ще допринесатъ хората на болния? Нищо особено. Тѣ ще му говорятъ небивали нѣща, които повече ще го разстроят, отколкото да му помогнатъ. Време е вече да отворимъ новъ листъ въ живота. Ако говоря за любовьта, а краката ми не я разбиратъ, тя не е дошла още. Когато любовьта дойде въ мене — и главата, и рѫцетѣ, и краката, и сърдцето, и душата ми — всѣка клетка на моето тѣло знае, че любовьта цари въ менъ. Цѣлото тѣло трѣбва да се радва на любовьта. Очитѣ ми трѣбва да се радватъ на любовьта; ушитѣ ми трѣбва да се радватъ на любовьта; устата ми трѣбва да се радва на любовьта. Всички хора трѣбва да се радватъ на любовьта. Каква любовь е тая, на която никой не се радва? Това значи, да проповѣдвашъ на хората онова, което не познавашъ. Казвашъ: Да обичаме Бога ! Какъ ще накарашъ човѣка да обича Бога, ако не си го научилъ да обича тѣлото си, което Той му е далъ ? Какъ ше се молишъ на Бога, ако самъ измѫчвашъ тѣлото си? Ти боледувашъ, изнасилвашъ клеткитѣ си, ядешъ, пиешъ чрезмѣрно, а следъ това викашъ къмъ Бога за помощь. Какво ще Му кажешъ, като дойде Той при тебе и види, че не си живѣлъ, както трѣбва ? Ти не си далъ нуждната храна на тѣлото си, не си поелъ въздухъ, както трѣбва, не си поелъ свѣтлината, както трѣбва. Ти не си постѫпилъ честно съ себе си: не си постѫпилъ честно нито съ ума, нито съ сърдцето, нито съ душата си. Какъвъ човѣкъ си ти тогава? Вървишъ намръщенъ, съ свити вежди, недоволенъ си отъ всички. Може ли при това положение да не боледувашъ и да не страдашъ ? За да се освободишъ отъ болестьта и страданието, потърси Бога. Само Той може да Ти помогне. Нѣкой иска Христосъ да го посети. Христосъ ще те посети само тогава, когато си съвършено самъ, и никой не може да ти помогне. Ако искашъ да познаешъ Христа, това може да стане само тогава, когато се намирашъ предъ най-голѣмото изпитание, когато никой не може да ти помогне. Христосъ е последниятъ, който ще те посети. Той е началото и краятъ на твоя животъ. Богъ посещава човѣка два пѫти презъ живота му: когато се ражда и когато напуща земята. Онзи, Който те праща на земята, и Онзи, Който те посреща въ другия свѣть, е Богъ. Хората сѫ въ междината, дето работятъ всичко, каквото имъ попадне. Сегашнитѣ хора не разбиратъ дълбоко нѣщата. Мнозина казватъ за себе си, че всѣки день се разговарятъ съ Господа. Преди известно време дойде при мене единъ младъ, съ бѫдеще човѣкъ, който ми каза, че се разговарялъ съ Господа. Зная, какъ се разговарялъ. Той мисли върху нѣкой въпросъ, разговаря се съ себе си и счита, че Богъ говори съ него. Той се самозаблуждава. Миналъ край една градина съ хубави, зрѣли плодове, пожелалъ да си откѫсне единъ плодъ и твърди, че нѣщо му казвало отвѫтре, да си хапне отъ тия плодове. Това, което му проговорило отвѫтре, е неговото желание, е не гласътъ на Бога. Когато Богъ проговори на нѣкого, всички се радватъ. Ако откѫснешъ единъ плодъ само за себе си и казвашъ, че е твой, Господъ не ти е проговорилъ. Да задържашъ нѣщата само за себе си, това е човѣшко желание. Срещнешъ единъ боленъ, радвашъ се. Срещнешъ единъ здравъ, не се радвашъ. Какво разбиране е това? Трѣбва да се радвашъ и на болния, и на здравия еднакво. Радвай се и на невежия, и на учения. Радвай се и на тоя, който знае да свири, както и на оня, който не знае да свири. Който знае да свири, ще весели оня, който не може да свири. И двамата ще бѫдатъ доволни. Учениятъ ще говори на простия; здравиятъ ще помага на болния; музикантътъ ще свири на оня, който не знае да свири. Това е Божественото. Всичко, каквото можешъ да направишъ за другитѣ отъ любовь, е Божествено. Ако нѣкой ти говори съ любовь и желание да ти помогне, Богъ говори чрезъ него. И тъй, ако искашъ да учишъ музика, ще търсишъ човѣкъ, който познава музиката въ нейната дълбочина. Ако си боленъ, ще търсишъ здравъ човѣкъ, който живѣе съ Бога. Всѣки здравъ човѣкъ, който живѣе въ съгласие съ Божиитѣ закони, може да лѣкува. Колко отъ сегашнитѣ лѣкари, като хванатъ само рѫката на болния могатъ да го излѣкуватъ? Това може да направи само оня лѣкарь, който е абсолютно здравъ и е свързанъ съ Бога. Отъ него изтича жизнена, магнетична сила. Ако болниятъ се лѣкува при такъвъ лѣкарь, той оздравява. Какво виждаме днесъ ? Болни лѣкари лѣкуватъ болни; болни религиозни хора, които сами не сѫ разрешили въпроситѣ си, учатъ здрави хора. Следъ това и еднитѣ, и другитѣ се чудятъ, защо нѣматъ успѣхъ. Невъзможно е боленъ да лѣкува болния, нито невежиятъ да просвѣщава невежия. Невъзможно е човѣкъ, който самъ не е разрешилъ важнитѣ въпроси въ живота си, да просвѣщава другитѣ. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.,, Нѣкой казва, че иска да бѫде съвършенъ, да прилага правдата. Нѣма по-страшно нѣщо отъ правдата. — Защо? — Защото правдата има две страни. Отъ една страна тя сѫди човѣка, задето не се училъ да свири; отъ друга страна тя го сѫди, задето не свири правилно. Разбере ли, че нѣкой не иска да учи, тя заповѣдва да го затворятъ. Щомъ се яви въ него желание да учи, тя го освобождава. Сега азъ ви говоря като на ученици и желая да ме разбирате. Приятно е да говоришъ на нѣкого, който те разбира. Като говоря, нѣкои се запитватъ, какво искамъ да кажа. Значи, тѣ не разбиратъ беседитѣ. Защо не разбиратъ? — Защото беседитѣ ми сѫ обвити въ нѣколко опаковки. Това правя съзнателно, за да не ги цапате. Рѫцетѣ, мислитѣ ви не сѫ чисти. Дойде нѣкой да слуша беседа, но се съмнява въ думитѣ ми, подозира ме. Щомъ се съмнява и подозира, и азъ му се отплащамъ по нѣкакъвъ начинъ — опаковамъ беседата. Той се чуди, защо нищо не разбира. Много естествено — боленъ е тоя човѣкъ. Какъ може да слуша и възприема правилно оня, който страда отъ коремоболие? Той се върти въ леглото, не може да се успокои. Това е адътъ на земята. Следъ това ще каже, че Господъ го е забравилъ. Не го е забравилъ Господъ, но той е забравилъ Господа. Болниятъ се обръща къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си се отдалечилъ отъ мене? Какъ ще се отдалечи Богъ, когато Писанието казва, че Той изпълва цѣлата вселена? Следователно, не Богъ се отдалечава отъ насъ, а ние отъ Него. Стремете се къмъ новото, за да изправите мисъльта си. Въ какво се заключава новото? Ти си недоволенъ, гнѣвенъ, не знаешъ, какво да правишъ. Запитай се, защо си недоволенъ, какво искашъ. Ти си богатъ — недоволенъ си; имашъ добъръ слуга — пакъ си недоволенъ. Докато не се научишъ да служишъ на другитѣ и да ги обичашъ, никога нѣма да бѫдешъ доволенъ. Ако не можешъ да служишъ на слугата си и не го обичашъ, и той не може да ти слугува и да те обича. Безъ любовь служене не може да има. Богъ създаде свѣта съ любовь. Той посещава хората съ любовь и на всѣкиго дава по нѣщо. Ако си градинарь и отглеждашъ различни плодове, дето отивашъ, носи по една кошница отъ своитѣ плодове съ любовь. Ти самъ ги носѝ, не оставяй на другитѣ да ги носятъ, защото ще ги оцапатъ. Всички недоразумения между хората се дължатъ на безлюбието. Дето е безлюбието, тамъ недѫзитѣ се отхранватъ, както селянитѣ отхранватъ прасетата. Какво правятъ съ своитѣ угоени прасета? Продаватъ ги — търговия въртятъ съ тѣхъ. Нѣкой мисли, какъ да скрие своя недѫгъ. Недѫзитѣ не се скривать, но се изправятъ. Отвори сърдцето си за доброто, и недѫзитѣ ще те напуснатъ. Джобътъ ти е пъленъ съ пари — давай и не желай да казватъ за тебе, че си добъръ. И това не е лошо, но по-добре е да давашъ, безъ да очаквашъ похвала. Може и да не давашъ, и това не е лошо, но даването и недаването произвеждатъ два различни резултата. Другъ е въпросътъ, ако не давашъ на пияницата пари. Преди години бѣхъ въ Америка, въ Ню Йоркъ. Веднъжъ ме срещна единъ човѣкъ, започна да ми говори на английски, да описва положението си: Ималъ болна жена, деца, беденъ билъ, не могълъ да ги гледа. Дадохъ му нѣщо, и той се отби въ една кръчма. Следъ два часа го срѣщамъ пакъ. Спрѣ ме и започна да се оплаква отъ положението си. Той не ме позна, но азъ го познахъ и му казахъ, че не обичамъ хора, които лъжатъ. Щомъ искашъ пари за пиене, кажи си истината, азъ и така ще ти помогна. Следъ това го заведохъ въ една гостилница, дадохъ една сума на гостилничаря и казахъ : Дайте на господина ядене срещу тия пари. Ако не иска да яде, оставете го свободенъ, да си върви, а вие задръжте паритѣ за себе си, Често хората се натъкватъ на желания, подобни на тия на пияницата. Роди се въ васъ едно желание, и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче, то не говори истината. Не задоволявайте това желание въ себе си. То не иска да прави добро. Помагай на всѣки човѣкъ, който е готовъ да прави добро. Отложи помощьта си къмъ оня, който е готовъ за доброто. Законъ е да се дава, но той е за разумнитѣ. — На кого трѣбва да се дава ? — На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христосъ казва: „Ако имашъ две ризи, дай едната на своя ближенъ.“ Това се отнася до оня, който люби. Само любещиятъ дава така и само на любещия можешъ да дадешъ. Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадецъ и разбойникъ. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. Съ други думи казано: Нѣма законъ, който може да застави човѣка да дава и да прави добро. Хората на любовьта сѫ крайно внимателни, никога не искатъ повече, отколкото имъ трѣбва. Единъ дервишъ срещналъ на пѫтя си единъ бей. Спрѣлъ го и помолилъ да му услужи съ малко пари. Беятъ отворилъ кесията си, въ която имало лири, сребърни и медни пари, и казалъ на дервиша: Заповѣдай, вземи, колкото ти сѫ нуждни. Дервишътъ погледналъ къмъ кесията и взелъ само 20 пари. — Вземи повече — казалъ беятъ. — Благодаря, толкова ми трѣбва. Ако взема повече, това е лакомство. Казвамъ: Човѣкъ, който мисли да се осигурява за месеци и години, не прилича на дервиша. Днесъ ти се нуждаешъ отъ свѣтлина, въздухъ, вода и отъ хлѣбъ. Отъ тебе се иска само едно: да живѣешъ споредъ закона на любовьта. Тогава, както се е погрижила любовьта за днешния день, така ще се погрижи и за утрешния. Това, че хората се оплакватъ и роптаятъ, се дължи на миналото. Сега хората воюватъ, биятъ се помежду си. — Защо? — Искатъ да турятъ новъ редъ въ свѣта. Тѣ не знаятъ, че новиятъ редъ сѫществува. Кой може да наложи тоя редъ? — Слънцето. Кой може да накара земята да дава добри плодове? — Слънцето. Може ли месечината да накара земята да дава добри плодове? — Не може. На болния тя дава почивка, но не може да въздействува на земята, да я застави да дава плодове. Не разчитайте на малкитѣ лампички. На тѣхната свѣтлина не могатъ да зрѣятъ плодове и да оправятъ работата на хората. Само слънцето носи благословение на земята. Само слънцето на живота е въ състояние да оплоди земята и възрасти сѣмената на твоята душа, да развие твоята мисъль. Често хората се питатъ, кѫде отива човѣкъ, като нанусне земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и какъ ще го приематъ, това се опредѣля отъ земния му животъ. Както е живѣлъ на земята, такъвъ ще бѫде животътъ му и въ другия свѣтъ. Ако нѣкой е водилъ нечистъ животъ на земята, като отиде въ другия свѣтъ, нѣма да го приематъ въ чиститѣ апартаменти, но ще го пратятъ на баня да се изчисти. Като излѣзе отъ банята, ще го подложатъ на огънь отъ 50 милиона градуса топлина, да изгорятъ въ него и последнитѣ нечистотии и да свѣтне. Ако главичката на една карфица се постави на тоя огънь, всичко около него ще изгори. Тоя огънь е нуженъ, за да унищожи всички вредни елементи, всички паразити, всичко нечисто и да остане само Божественото, на което може абсолютно да се разчита. Въ свѣта нѣма по голѣмъ огънь отъ огъня на любовьта. Който люби, той е миналъ презъ огъня на любовьта; той знае, какво значи огънь отъ 50 милиона градуса. Тоя огънь съгражда, а не руши. Който не се ползува отъ благата на любовьта, прави и себе си, и окрѫжаващитѣ нещастни. Безъ любовь щастие не сѫществува. Всички нѣща, придобити безъ любовь, носятъ нещастие и страдание. Значи, страданието и скръбьта идатъ по пѫтя на безлюбието. а радостьта и благата — по пѫтя на любовьта. И тъй, сѫществуватъ два пѫтя: лѣвъ пѫть — на безлюбието и дѣсенъ — пѫть на любовьта. Ако вървишъ по пѫтя на любовьта, ще имашъ единъ резултатъ; ако вървишъ по пѫтя на безлюбието, ще имашъ другъ резултатъ. Любовьта произвежда единъ родъ явления, а безлюбието — съвсемъ другъ. Който не разбира любовьта, казва: И безъ любовь може. Единъ день ще се движишъ въ пѫтя на любовьта, а на другия день — въ пѫтя на безлюбието. Значи, единъ день налѣво, на другия день — надѣсно. Влѣзешъ ли веднъжъ въ пѫтя на любовьта, тамъ ще останешъ. Който не иска да върви заедно съ тебе, покажи му лѣвия пѫть. Всѣка мисъль, която не е съгласна съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть; всѣко чувство, което не е съгласно съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть; всѣка постѫпка, която не е съгласна съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть. Всички добри мисли, чувства и постѫпки, които сѫ съгласни съ тебе, вървятъ въ пѫтя на любовьта. Това, което е въ съгласие съ човѣшката душа, иде отъ Бога. Това, което не е въ съгласие съ човѣшката душа, не е отъ Бога. Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ. Блажени кроткитѣ. Блажени нажаленитѣ. Блажени милостивитѣ. Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата. Блажени миротворцитѣ“. Като четешъ блаженствата, и ти трѣбва да бѫдешъ отъ тия блажени. „Блажени нищитѣ духомъ. Блажени миротворцитѣ“. Можешъ да бѫдешъ нищъ духомъ, безъ да си миротворецъ. Само оня е миротворецъ, който носи миръ между хората. Може ли да се нарече миротворецъ оня, който не внася миръ между хората? Стремете се да бѫдете блажени, да придобиете блаженствата като сѣмена въ живота. Сладки сѫ плодоветѣ на блаженствата. Помнете: Както блаженствата иматъ плодове, така и Духътъ има плодове. Напримѣръ, любовьта е плодъ на Духа. За коя любовь се говори ? — За творческата, за любовьта, която съгражда и която носи свѣтлина. Изгрѣващето слънце подразбира любовьта. Често слънцето е скрито въ облаци. И облацитѣ, и дъждътъ сѫ потрѣбни. Какво прави земедѣлецътъ, ако нѣма влага и дъждъ? Българинътъ знае, че ако една година нѣма дъждъ, гладъ го очаква. Както житото има отношение къмъ влагата, така и сърдцето има отношение къмъ любовьта. Любовь, която не повдига сърдцето, не е истинска. Ако сърдцето не се храни съ любовь, не може да се прояви. Душа, която не се храни съ любовьта, не може да се прояви. Духъ, който не се храни съ любовьта, не може да се прояви. Днесъ всички говорятъ за любовьта, въпрѣки това сѫ недоволни, бедни, страдащи. И вие сте въ сѫщото положение. Очаквате да отидете на оня свѣтъ, тамъ да се задоволите и разбогатѣете. Чудно нѣщо, толкова години ви говоря за любовьта, но и доднесъ не сте я приложили! Идете тогава на другия свѣтъ и вижте, какво ще научите тамъ за любовьта. Ако на земята не възприемете и приложите любовьта, на другия свѣтъ нищо нѣма да научите. Нѣкои се страхуватъ отъ любовьта, да не ги заблуди. Любовьта е чиста, бистра вода Чистата вода не причинява пакости. Колкото пѫти и да минавашъ презъ чиста вода, тя нѣма да ти причини никаква пакость. Обаче, мѫтната, нечиста вода, всѣкога оставя нѣщо лошо въ човека. Добриятъ човѣкъ е чиста вода, която носи благословение за всички. Дружи съ добъръ човѣкъ, и не се страхувай. Лошиятъ човѣкъ, съ своитѣ мисли и чувства, все ще остави нѣщо лошо въ тебе. Пази се отъ дружба съ лошъ човѣкъ. Ако чрезъ Божественото въ себе си не можемъ да внесемъ чистота въ свѣта, какво сме придобили? Любовь, която не носи чистота, не е истинска. Любовь, която не носи здраве и благословение, не е истинска. Любовь, която носи чистота, здраве и блага на хората, е истинска, Божествена любовь. Стремете се къмъ тая любовь, и то доброволно, безъ насилие. Ако ви насилятъ, това е безлюбие. Казвате, че се страхувате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, да не се качи на главата ви. Зависи, кого сте обикнали. Ако обичате муха, тя ще се качи на главата ви. Ако обичате конь, вие ще се качите на него. Различавайте хората, за да знаете, какъ да проявявате любовьта и какво да давате на всѣки човѣкъ. Колкото и да говоришъ за любовь на мухата, все муха ще остане. Тя постоянно ще те безпокои: ще каца на носа ти, на лицето ти, докато я изхвърлишъ навънъ. Не можешъ да направишъ мухата любеща, добра и щедра. Какво се иска отъ човѣка на любовьта ? Ако искашъ да придобиешъ любовьта, ще пожелаешъ свѣтълъ умъ, добро сърдце, широка душа и силенъ духъ. Само любовьта внася свѣтлина въ ума. Само любовьта внася мекота въ сърдцето. Само любовьта внася широта въ душата и сила въ духа. Желая ви да бѫдете умни, добри, широки и силни, да не се оплаквате отъ живота. Ако заболѣете, хванете болестьта и я изхвърлете навънъ. Ако ви заболи кракъ, намажете го съ дървено масло, помилвайте го и кажете: Толкова години си ми служилъ безкористно, сега и азъ ще ти послужа. Дайте почивка на крака си, безъ да се страхувате отъ болката. Ако не постѫпвашъ благородно съ себе си, никога не можешъ да проявишъ благородство къмъ окрѫжаващитѣ. Ако не постѫпвашъ благородно съ своитѣ рѫце, крака, очи, уши, носъ, какъ ще постѫпвашъ съ другитѣ хора ? Както се отнасяшъ съ себе си, така ще се отнасяшъ и къмъ другитѣ хора. Едно е нуждно на сегашнитѣ хора — добра обхода. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ пѣвци, музиканти и учени. Много пѣвци и музиканти има, но всѣки трѣбва да се запита, като пѣе и свири, раждатъ ли се повече плодове. Ако дърветата даватъ изобилно плодове, пѣвцитѣ и музикантитѣ сѫ пѣли и свирили добре. Не раждатъ ли дърветата много плодове, музикантитѣ не сѫ свирили добре, и пѣвцитѣ не сѫ пѣли хубаво. Нѣкой казва, че обърналъ много хора къмъ Бога. Какъ ги е обърналъ и какво е обърналъ въ тѣхъ? Ако обърналъ кесиитѣ имъ, а сърдцата имъ не е обърналъ, това не е никакво обръщане. Другъ е въпросътъ, ако обръщате пълната кесия на човѣка, който се дави. Тежката кесия ще го отнесе на дъното на морето. Тежка е човѣшката кесия. Има звезди въ вселената, на които материята е 22,000 пѫти по-тежка отъ материята на водорода. Какво ще стане съ васъ, ако вземете една малка часть отъ тази материя? Ще се намѣрите на дъното на океана. Ако кесията на човѣка е отъ такава материя, той веднага ще потъне въ водитѣ на океана. И следъ това трѣбва да дойде другъ човѣкъ отвънъ, да го спаси отъ смърть. Следователно, за да не потъва, човѣкъ се нуждае отъ леки мисли, леки чувства и леки постѫпки, да не се претоварва неговата кесия. Стремете се къмъ любовь, която носи свѣтлина за ума. Стремете се къмъ любовь, която носи мекота и топлина за сърдцето. Стремете се къмъ любовь, която разширява душата и усилва духа. Тая любовь прави човѣка щедъръ, готовъ на всѣкакви услуги и жертви. Това е истинската, правилна любовь къмъ Бога. Такива хора сѫ нуждни за България, за Франция, за Русия, за Англия, за Америка, за цѣлия свѣтъ. Това сѫ хората, които ще служатъ на новото, на бѫдещия редъ въ свѣта. Радвайте се на слънцето. Радвайте се на месечината. Радвайте се на звездитѣ. Радвайте се на всичко, което сѫществува въ свѣта. Радвайте се на малкитѣ работи, както се радвате и на голѣмитѣ. * 1. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 10 октомврий, 1943 г. 5 ч. с., София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Смисълътъ на живота Размишление. Иоана 14 :1—17. Често хората се запитватъ, има ли смисълъ животътъ? — Животътъ има смисълъ за онѣзи, които го разбиратъ. Разбраниятъ животъ е радость, неразбраниятъ — скръбь и страдание, а злеприложениятъ — мѫчение. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората започватъ да търсятъ Бога. Тѣ Го търсятъ отъ памти-вѣка. И доднесъ още продължаватъ да Го търсятъ. Вѣрващитѣ мислятъ, че сѫ Го намѣрили и Го познаватъ. Познаване, което не произвежда превратъ въ човѣка, е външно познаване, подобно на външната мазилка на кѫщата. Нѣкой замаже кѫщата си отвънъ съ бѣла боя или съ варь и мисли, че и той е станалъ бѣлъ. Външното познаване на нѣщата е подобно на приготвянето на мъртвеца: обличатъ го съ нови дрехи, турятъ му пръстени, украшения, накичатъ го съ цвѣтя и следъ това го заравятъ въ земята. Казватъ: Така трѣбва да бѫде. Отъ умрѣлия оставатъ само кости. И отъ житното зърно, като се посади въ земята, оставатъ само кости, но следъ време то израства и дава плодъ. Ако следъ известно време умрѣлиятъ не израсте и не даде плодъ, криво е разбралъ живота, криво е позналъ Бога. Защо е допусната смъртьта? — Да се изпита вѣруюто на хората. Чрезъ нея се познава, доколко човѣкъ е разбралъ Бога и доколко вѣрва въ Него. Ако Го е позналъ, той ще израсте и ще даде плодъ. Ако не Го е позналъ, отъ него ще останатъ само сухи кости. Ученитѣ дѣлятъ годината на четири времена: пролѣть, лѣто, есень и зима. Сега сме въ есенното равноденствие. Пролѣтьта е детинството на човѣка, лѣтото — юношеството, есеньта — възмѫжаването, а зимата — старостьта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството — за юношеството, юношеството — за възмѫжаването, а възмѫжаването — за старостьта. Четиритѣ възрасти съставятъ единъ годишенъ цикълъ. Понеже сега иде есень, ние влизаме въ възмѫжаването, което носи плодоветѣ на живота. Старостьта се ползува отъ тѣзи плодове, но трѣбва разумно да ги използува. Ако косата на стария е побѣлѣла, това показва, че той е придобилъ нѣщо. Има единъ статиченъ бѣлъ цвѣтъ, съ който мажатъ кѫщитѣ отвънъ. Той се получава отъ варовититѣ камъни. Обаче, има единъ бѣлъ цвѣтъ, който символизира чистотата. Въ този смисълъ, старостьта, бѣлиятъ цвѣтъ и чистотата съ синоними. Тѣ съ степени на една и сѫща гама, на една и сѫща Божествена идея. Мнозина мислятъ, че сѫ остарѣли. Това е крива идея. Да мисли човѣкъ, че е остарѣлъ, това значи, да се самоизлъгва. Старъ е онзи, който е поумнѣлъ, който е станалъ мѫдъръ. Ако не сте поумнѣли и не сте мѫдри, стари ли сте? — Краката ми сѫ отслабнали, не ме държатъ. — Ако на старини краката ви сѫ отслабнали, това показва, че или на младини не сте живѣли, както трѣбва, или не сте разбрали живота. Стариятъ човѣкъ има повече свѣтлина въ себе си, затова не се интересува отъ външния свѣтъ. Той живѣе въ своята свѣтлина, за да разглежда живота си, да си даде отчетъ, какъ е живѣлъ и какъ е използувалъ условията, които му били дадени. Той разглежда мисъльта си, да види, какво е останало отъ всички мисли, които сѫ минавали презъ главата му. Правата мисъль е материалътъ, отъ който се гради духовното и Божественото тѣло на човѣка. Непотрѣбнитѣ мисли трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, а да останатъ само онѣзи, които могатъ да се използуватъ като градивенъ материалъ. Стариятъ човѣкъ трѣбва да разбира качеството на градивния материалъ и да го поставя на мѣстото му. Тури ли веднъжъ материала на мѣсто, повече не трѣбва да го движи. За направеното не трѣбва да съжалява. Какво виждаме въ живота? Нѣкой старъ съжалява, че не се е оженилъ. Чудно нѣщо, той е станалъ причина майка му и баща му да се оженятъ, а съжалява, че самъ не се е оженилъ. Щомъ е майсторъ да жени другитѣ, и той е жененъ. Който е майсторъ на лъжата, самъ си служи съ нея. Не е въпросъ да се говори за лъжата, важно е да се придобие истината — онова всемогѫщо начало, което избавя човѣка отъ всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мѫчнотии, всички слабости. Тя освобождава човѣка отъ робството и ограничението, отъ невежеството и насилието. Истината освобождава човѣка и отъ смъртьта. Когато се изнася истината предъ хора, които не я разбиратъ и не я обичатъ, тѣ се отегчаватъ отъ нея. Да изнасяшъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ на хората, това не е истина. Истината открива пѫтя къмъ любовьта. Който търси слабоститѣ на хората, самъ попада въ тѣхъ. Който вижда погрѣшкитѣ имъ, самъ попада въ тѣхната мрежа. Нѣкой говори противъ пиенето, а самъ пие. Като видятъ хората, че си носи шишенце съ ракия, запитватъ го, какво има въ шишето. Той казва, че носи нѣкакъвъ цѣръ. Понеже не може да издържи на убеждението си, да не пие спиртни питиета, той прибѣгва до лъжа. Ще каже нѣкой, че не може да се живѣе безъ вино. Безъ вода не може да се живѣе, а не безъ вино. Ако е нуждно виното, защо да не се пие сладко вино? Гроздениятъ сокъ е за предпочитане. Когато ферментира и се превръща въ вино, образуватъ се отрови, които сѫ вредни за организма. Квасътъ или маята, отъ която се образува виното, не е нищо друго, освенъ малки сѫщества, ферменти, които се размножаватъ въ сока и оставатъ не— чистотиитѣ си въ него. Какво може да се очаква отъ хора, които се хранятъ съ нечистотиитѣ на ферментитѣ? Сладкото вино е отъ Божественъ произходъ, а ферментиралото — отъ човѣшки. Като сравняваме сладкото вино съ ферментиралото, това не значи, че всички хора ще се откажатъ отъ виното. Ние разглеждаме въпроса научно, а не отъ морална гледна точка. Каквото и да говорите на вълка противъ яденето на овце, той пакъ ще напада овцетѣ и ще ги яде. Той е убеденъ, че безъ овца не може да живѣе и се мѫчи да убеди и нея, че, като влѣзе въ него, положението ѝ ще бѫде по-добро. Той й казва: Докато те ямъ, ще се помѫчишъ малко, но следъ това ще бѫдешъ добре, ще влѣзешъ въ рая. Азъ ще те храня, ще се грижа за тебе. Останешъ ли сама въ живота, ще имашъ голѣми мѫчнотии. Погрѣшката не е въ вълка, но въ овцата, която вѣрва въ неговото учение. Когато се откаже отъ учението на вълка, овцата ще запази кожата си. Тогава вълкътъ никога нѣма да я напада. Единъ момъкъ обещалъ на една млада мома, че, ако се съгласи да се ожени за него, ще я направи княгиня: ще има хубава кѫща, по две-три слугини, ще се разхожда съ файтонъ, ще я облича въ коприна, ще я кичи съ скѫпоценности. Тя се подала на обещанията му и се оженила за него. Каква била изненадата ѝ, когато, вмѣсто златнитѣ кули, които очаквала, сама трѣбвало да стане слугиня. Той нѣмалъ никаква работа, затова и двамата трѣбвало да ходятъ по чужди кѫщи, да работятъ, за да изкарватъ прехраната си. Защо е трѣбвало момъкътъ да лъже момата? Ако тя не се е родила княгиня, тежко ѝ да очаква на този момъкъ, той да я направи княгиня. Ако момъкъ или мома се женятъ, за да може единиятъ да храни другия, тѣ вършатъ престѫпление противъ себе си, противъ своята душа. Богъ е далъ на човѣка всичкитѣ блага на живота. Той изпраща храната, водата, въздуха и свѣтлината, и, следъ всичко това, ще дойде мѫжътъ или жената да си казватъ единъ на другъ: Знаешъ ли, че азъ те храня? Това е първата лъжа, съ която тѣ си служатъ. Никой никого не храни. Човѣкъ е слуга на Божественото. Чрезъ него Божественото се проявява. Човѣкъ е проводникъ на благата, които идатъ отгоре. Колкото по-добъръ проводникъ е той, толкова по-голѣмо благословение го очаква. Човѣкъ трѣбва да мисли право, за да предава Божественитѣ мисли право. Трѣбва ли да казвате на хората, че сѫ лоши? По естество човѣкъ е добъръ, но не постѫпва споредъ добрината, която е вложена въ него. Затова, именно, той е отговоренъ. Ако лошиятъ постѫпва споредъ лошавината си, никой не го държи отговоренъ. Въ този смисълъ, и вълкътъ не е отговоренъ за дѣлата си. Като огладнѣе, той казва на овцата: Гладенъ съмъ, ще умра отъ гладъ. За да не умра, единъ отъ насъ трѣбва да се пожертува: или ти, или азъ. Богъ е създалъ и мене, и тебе, Той трѣбва да се грижи и за двама ни. Понеже въ дадения моментъ азъ нѣмамъ храна, като по-силенъ, ще те нападна, ще те накарамъ да се пожертвувашъ за мене. Единъ отъ учителитѣ на Индия размишлявалъ единъ день върху дѣлата на Брама. Близо до едно дърво висѣла люлчица, въ която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си само, докато свърши нѣкаква работа. Въ това време една кобра се приближила къмъ люлката. Индусътъ започналъ да мисли: Кобрата може да ухапе детето. Какво трѣбва да направя азъ въ дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но азъ нѣмамъ право да се мѣся въ Божиитѣ работи. Богъ създаде и детето, и кобрата. Следователно, Той има грижа за тѣхъ. Докато размишлявалъ, какъ трѣбва да постѫпи, кобрата повдигнала главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. Следъ години индусътъ умрѣлъ и, като се явилъ предъ Господа, да даде отчетъ за дѣлата си, Той го попиталъ: Защо не уби кобрата, за да спасишъ детето на бедната вдовица? Ти мислѣше, че, ако вземешъ участие въ тази работа, ще те обвинятъ въ намѣса на моитѣ планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислѣше, че ще изпълнишъ моята воля. Нѣмаше ли да изпълнишъ волята ми, ако бѣше убилъ кобрата? Понеже не разбра, каква бѣше волята ми, ще те изпратя пакъ на земята, да научишъ законитѣ и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Не можа ли да кажешъ на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щѣше да приложишъ закона на жертвата. Нѣкои хора минаватъ за миролюбиви, но когато се натъкватъ на злото. По отношение на злото човѣкъ може да не му се противи, но не може да, бѫде миролюбивъ. Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ него, ако то иска да ти се наложи? Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагатъ, тѣ да упражняватъ насилие върху него, той е отговоренъ и въ двата случая. И злото, и доброто трѣбва да се проявяватъ по закона на любовьта. И злото може да говори меко, както доброто. Ако иска да каже на нѣкого, че не постѫпва добре, то може да му каже меко, съ тихъ, спокоенъ гласъ. Нѣкой се извинява, че не може да говори меко, защото страда, боли го нѣщо. Болката и страданието сѫ причинени повече отъ страхъ, отколкото отъ нѣщо, което много ви измѫчва. Ако, наистина, болката ви е голѣма, турете рѫцетѣ си на болното мѣсто, съсрѣдоточете мисъльта си и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Като чуе, че говорите за вѣчния животъ, болката ще се изплаши и ще ви напусне. Ще кажете, че само лѣкарьтъ може да ви помогне. Щомъ мислите така, идете при лѣкарь. И лѣкарьтъ предава нѣщо на болния и усилва вѣрата му. Който отива при лѣкарь, дължи му нѣщо, трѣбва да се изплати. Изобщо, всички хора, които дохождатъ при васъ, все ви дължатъ нѣщо. Когато отивате при тѣхъ, вие имъ дължите нѣщо. Мнозина искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли въ другия свѣтъ. — Безъ любовь хората не могатъ да се познаватъ. Дето е любовьта, тамъ е познаването. За да познаешъ човѣка, ти трѣбва да го обичашъ. Детето познава майка си, защото взима нѣщо отъ нея. Като я познава, сѫщевременно то я обича. Ученикътъ обича учителя си, понеже учительтъ му дава нѣщо. Всички хора обичатъ слънцето, понеже взиматъ нѣщо отъ него. Хората обичатъ плодоветѣ, защото получаватъ нѣщо отъ тѣхъ. Следователно, човѣкъ познава всички нѣща, които му даватъ нѣщо. Невъзможно е да те познава нѣкой, ако никога нищо не си му далъ. И тъй, като заболѣете, не се страхувайте, но турете рѫцетѣ си на болното мѣсто и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Това е животъ вѣченъ, да позная любовьта, мѫдростьта и истината. Това е животъ вѣченъ, да позная, че Богъ е Духъ, Който царува навсѣкѫде. Ще кажете, че това е заблуждение. Не е ли заблуждение, да вѣрвашъ въ горчивия цѣръ, или въ инжекцията? И лѣкаритѣ помагатъ на хората, тѣ сѫ придобили изкуството да лѣкуватъ болни, но добре е, покрай тази работа, да имъ проповѣдватъ хигиена на здравето. Въ едно отношение лѣкарътъ е голѣмъ моралистъ. Той знае причинитѣ на болеститѣ и, ако нѣкой се оплаче отъ болки въ краката, ще му каже: Краката те болятъ, защото риташъ много. Престани да риташъ, и болкитѣ ще минатъ. — Боли ме устата, ранички имамъ вѫтре. — Престани да говоришъ криви, изопачени работи, и раничкитѣ ще минатъ. — Оглушахъ, не чувамъ добре. — Не давай ухо на лошитѣ думи, и слухътъ ти ще се възстанови. — Очитѣ ми отслабнаха. — Възлюби истината, и очитѣ ти ще се усилятъ. Когато възлюбятъ истината, хората влизатъ въ реалния свѣтъ, дето нѣщата сѫ вѣчни и истинни. Докато живѣятъ въ нереалния, въ преходния свѣтъ, тѣ сѫ въ сѣнката на истината. Стремете се къмъ реалностьта, за да придобиете истинския животъ, истинското знание и истинската свобода. Какво ще правятъ онѣзи, които сѫ въ есеньта на живота? — Ще събиратъ плодоветѣ си. — За себе ли ще ги задържатъ, или ще даватъ отъ тѣхъ и на другитѣ? Вижте какво прави изворътъ. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но, въпрѣки това, продължава пѫтя си, съ цель да се влѣе въ морето, и тамъ да даде нѣщо отъ себе си. Човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ едно добро. Много добрини трѣбва да направи той и да не изпуща случаитѣ за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за истината и да се прилага истината, това сѫ две различни нѣща. Да се страхувашъ отъ хората и да се страхувашъ отъ Бога, това сѫ две различни нѣща. Последниятъ страхъ е естественъ, а първиятъ — неестественъ. Хората се страхуватъ и отъ смъртьта и често си задаватъ въпроса: Кѫде ще отида, като умра? — Нѣма кѫде да ходишъ. Кѫде отива житото, когато излѣзе отъ хамбара? — Въ земята. Като израсте и даде плодъ, пакъ отива въ хамбара. Кѫде се чувствува житното зърно по-добре: въ хамбара, или въ земята? Въ хамбара то е спокойно, нѣма влага, дъждъ — нѣма противоречия. Въ земята житното зърно е изложено на голѣми противоречия, но тукъ, именно, то расте и се развива. Божествениятъ животъ се проявява чрезъ противоречията. Следователно, който търси щастието, нека влѣзе въ Божествения хамбаръ. Тамъ условията за животъ сѫ леки. Само едно е лошото, че ще бѫдешъ потиснатъ. Мѣстото е тѣсно, и всички ще се трупатъ едни върху други. Който иска да бѫде на широко, да отиде на Божествената нива. Тамъ го очакватъ страдания и противоречия: ще плаче, ще вика, докато се примири, но поне ще расте, ще се развива и плодъ ще даде. Това показва, че човѣкъ е въ правия пѫть на живота. Който иска да се учи. ще напусне хамбара и ще се посѣе на Божествената нива, да получи Божието благословение. Сегашнитѣ хора страдатъ, оплакватъ се ютъ живота, но тѣ не знаятъ, че страданията имъ се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Тѣ сѫ объркали мѣстата имъ и, като не знаятъ, кѫде да ги турятъ, страдатъ. Мѣстото на житото презъ зимата е въ хамбара, а презъ пролѣтьта — на нивата. Посѣете ли житото презъ зимата, то нищо нѣма да роди. Сѫщото се отнася и до Словото. Ако Словото не се приложи на своето мѣсто, не може да внесе миръ въ душата на човѣка, нито свѣтлина въ ума и радость въ сърдцето му. За това Слово казваме, че му липсва нѣщо. Всѣка дума, казана не на мѣсто и на време, измѫчва и обезнадеждва човѣка. Защо трѣбва да кажете на нѣкого, че не е добъръ? — Всичко, създадено отъ Бога, е добро. Следователно, и човѣкъ е добъръ, но, като музикантъ, въ дадения случай, не свири добре. Той има хубава цигулка, съ доброкачествени струни, добъръ лѫкъ, добъръ професоръ, прилежни другари, но има нѣщо, което не задоволява неговия професоръ. Не може ли да свири повече и да научи урока си добре? Да живѣешъ, това е велико изкуство. Човѣкъ трѣбва да се научи да живѣе правилно, споредъ изискванията на това изкуство. Ако не живѣете добре, за какво ще ви обича Богъ? За какво младиятъ момъкъ обича момата? За очитѣ ѝ, за носа, за веждитѣ, за устата, или за фигурата ѝ? Все ще намѣри нѣщо хубаво въ нея, за което ще я обикне. За какво момата обича момъка? — За нѣщо хубаво въ него. Ако е боленъ, той ще търси лѣкарь — не се интересува отъ моми, но и момитѣ не се интересуватъ отъ него. Ако човѣкъ не обича любовьта, мѫдростьта и истината, и Богъ нѣма да го обича; ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Защо никой не го обича? — Защото нищо не може да направи. Да се радваме, че можемъ да се движимъ, да отидемъ на планината, да посетимъ нѣкой чистъ изворъ, да срещнемъ нѣкой свой приятель. Да се радваме, че учимъ, че придобиваме знания. Да се радваме, че можемъ да работимъ, да влѣземъ въ връзка съ своитѣ ближни. Като се говори за работа, нѣкои мислятъ, че работа има само на земята. Не, човѣкъ работи и на този, и на онзи свѣтъ. Който отиде на онзи свѣтъ, трѣбва да е изработилъ нѣщо и да занесе изработеното съ себе си, за да разбератъ, каква нова работа да му дадатъ. Всѣки човѣкъ представя нѣщо отъ себе си. Нѣкой изобразява плодъ, другъ — изворъ, трети — ноти, по които може да се изпѣе или изсвири нѣкаква пѣсень. Каквато форма да представя човѣкъ, важно е тя да бѫде красива — да обърне внимание на сѫществата отъ възвишения свѣтъ. Ангелитѣ обичатъ красиви души. Ако твоята душа не е облѣчена съ красива дреха, какъ ще се явишъ въ ангелския свѣтъ? Тамъ не приематъ голи хора — всѣки трѣбва да бѫде облѣченъ. Нѣкои религиозни мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, Христосъ ще ги облѣче. Всѣки самъ ще облѣче своя умъ, своето сърдце, своята душа и своя духъ, и то съ дрехи отъ най-красива и фина материя. Да мисли човѣкъ, че Христосъ ще го облѣче, т. е. ще го спаси, това е криво разбиране. Спасява се само онзи, който е готовъ да работи. Като отиде на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да занесе нѣщо. Плодъ се иска отъ всѣки човѣкъ. Какво занесе блудниятъ синъ, като се върна при баща си? Той напусна бащиния си домъ отъ гордость, че не иска да го рѫководятъ други. Той си въобрази, че е голѣмъ и самъ може да се управлява. Влѣзе въ широкия свѣтъ и тамъ се изгуби. Като разбра, какво нѣщо е свѣтътъ, върна се при баща си съ плодъ въ рѫка и каза: Татко, живѣхъ при тебе като твой синъ, но не разбрахъ любовьта ти. Въ главата ми се роди идеята да те напусна, да отида въ свѣта, тамъ да приложа онова, което зная. Обаче, свѣтътъ ме погълна, азъ влѣзохъ въ него, окаляхъ се, пропиляхъ всичкото си богатство и сега се връщамъ при тебе да се уча. Не искамъ да ме приемешъ като твой синъ; приеми ме като единъ отъ твоитѣ последни слуги, да ходя на нивитѣ, да ора и копая. Тогава баща му го цѣлуна, пригърна и облѣче въ нова премѣна. Той билъ доволенъ, че синътъ му донесе единъ добъръ плодъ — смирението. Мнозина се стремятъ къмъ онзи свѣтъ, съ надежда, че ще ги посрещнатъ ангели, съ вѣнци на главата и съ китари въ рѫце, съ пѣсни и музика. Какъ ще ви посрещнатъ ангелитѣ, това е тѣхна работа. Какъ ще ви посрещне Богъ, и това е Негова работа. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъ ще го посрещнатъ. Това зависи отъ васъ, отъ това, което носите съ себе си. Лесно се туря вѣнецъ на човѣшката глава, но, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е приготвилъ нѣщо за своя вѣнецъ, за своята красива дреха. Безъ любовь и безъ обичь нѣма спасение. Безъ любовь никаква дреха не може да се изтъче. Любовьта и обичьта сѫ мощни сили, съ които Божиятъ Духъ работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трѣбва да се тъче съ любовь и съ обичь. Днесъ всички очакватъ идването на Христа. Тѣ казватъ, че само Христосъ може да оправи свѣта. — Преди две хиляди години Христосъ бѣше на земята, но не оправи свѣта. И днесъ пакъ нѣма да го оправи. Защо? — Хората очакватъ оправянето и спасението на свѣта по магически начинъ, безъ нѣкакво усилие отъ тѣхна страна. Когато дойде на земята, Христосъ ще обърне нѣщата наопаки. Силнитѣ, които сѫ разчитали на силата си, ще ги направи слаби, а слабитѣ — силни. Какво сѫ направили хората за Господа, че очакватъ отъ Него спасение? Ще кажатъ нѣкои, че познаватъ Господа. Това не е достатъчно. Тѣ Го познаватъ дотолкова, доколкото интереситѣ имъ се задоволяватъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ пчели, които жилятъ. Щомъ жилятъ, тѣ не могатъ да работятъ. Такива пчели сѫ стражари на кошера. Отъ кого пазятъ кошера? — Отъ крадци и разбойници. Тѣ се страхуватъ да не дойде нѣкой отвънъ, да вземе меда имъ. Споредъ мене, истински работници сѫ онѣзи, които даватъ меда си доброволно. Тѣ работятъ за Бога и отъ нищо не се страхуватъ. Лесно се вади медъ отъ пчелитѣ, но колко хора, като пчелитѣ, сѫ събирали соковетѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината и сѫ ги вложили въ душата си? Колко хора сѫ вложили соковетѣ на знанието, свободата и движението въ своята душа? Който не е вложилъ нѣщо ценно въ душата си, постоянно се оплаква, че душата му е праздна. Ако душата му е праздна, нека я отвори за любовьта, за мѫдростьта и за истината. Любовьта ще внесе въ него животъ и движение, мѫдростьта — знание и свѣтлина, а истината — свобода. Любовьта ще вложи въ душата му милосърдието, да помага на ближния си, като на себе си. Нѣкои казватъ, че искатъ да бѫдатъ Синове Божии. Само онзи може да бѫде Синъ Божи, който е проводникъ на Божията Любовь. Той може да бѫде и ученикъ, и учитель; той може да бѫде и майка, и баща. Докато не стане проводникъ на Божията Любовь, човѣкъ нищо не може да постигне. Каквото придобие, скоро ще го изгуби. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ Който люби, той придобива знания и помага на другитѣ. Често хората се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ. Отговорътъ е простъ: човѣкъ живѣе, за да си изработи права и чиста мисъль, да облагороди сърдцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъль изключва всѣкакви тревоги и безпокойства. Защо трѣбва човѣкъ да се безпокои отъ това, което става въ свѣта? Богъ царува въ свѣта. Какво страшно има тогава? Вѣрвайте въ живота, а не въ неговитѣ сѣнки. Вѣрвайте въ радоститѣ и страданията като носители на Божиитѣ блага. Страданията представятъ плодове на коренитѣ на живота, а радоститѣ — плодове на клонетѣ. Човѣшката душа е градината, въ която тѣзи плодове зрѣятъ. Отъ време на време Богъ поглежда къмъ тѣзи плодове и се весели. Хората пъкъ се радватъ на плодоветѣ, които зрѣятъ въ душитѣ имъ. Като се погледнатъ едни други, тѣ се радватъ на това, което сѫ изработили. Достатъчно е да погледнатъ къмъ нѣкое красиво ухо, за да разбератъ, че този човѣкъ е уменъ. Красивата уста пъкъ говори за любовьта въ човѣка; красивитѣ очи — за истината, която работи въ него; красивиятъ носъ — за разумностьта; красивата брада — за силната воля; красивото чело — за способноститѣ, които човѣкъ е развилъ. Какъвъ човѣкъ е този, който се е прегърбилъ отъ условията на живота? Здрави, бодри, работоспособни хора сѫ нуждни на свѣта. Това изисква новата религия. Каква религия е тази, която не може да подмлади човѣка? Каква старость е тази, която не може да използува условията на възмѫжаването, на юношеството и на детинството? Стариятъ трѣбва да носи благата на всички възрасти въ себе си и да ги предава на младитѣ. Благата на човѣшкия животъ трѣбва да се предаватъ отъ единъ човѣкъ на другъ, да се създава движение. Понеже влизате вече въ възмѫжаването, вземете благата на вашата възрасть, като плодове, и ги принесете въ жертва предъ олтаря на Бога, да се весели, че има хора, които, и при тежкитѣ условия на живота, могатъ да Му служатъ. Цѣлото небе и цѣлата земя се радва на онѣзи, които служатъ на Бога съ любовь. „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Така казва Христосъ. Нека всѣки отъ васъ каже: Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ. Както Той изпълнява нашитѣ желания, така и ние да изпълняваме Неговата воля. * 24. Беседа отъ Учителя, държана на 20 септемврий, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малки възможности Марка, 4 гл. Сѫществуватъ два вида възможности: малки и голѣми. Детето не се нуждае отъ философски книги, но отъ букваръ. Философътъ се нуждае отъ философски книги. Значи, букварътъ е за децата, а философската книга за философа. Не е важно, каква е възрастьта на човѣка, дали е дете, или голѣмъ, важно е да взима участие въ живота. И птичката, колкото и да е малка, щомъ живѣе, влиза вече въ театъра на великия животъ. Привилегия е да живѣешъ. Не е важно какво мѣсто заема човѣкъ, първо или последно. Когато отиватъ на концертъ, едни хора заематъ първитѣ мѣста, а други — последнитѣ. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ се ползуватъ еднакво. Първото мѣсто не е всѣкога най-хубаво. Голѣмиятъ човѣкъ не е всѣкога знатенъ. Не всѣки философъ е знатенъ. Много философи сѫ черпили знания отъ децата и така станали философи. Много хора станаха учени следъ като изучаваха живота на нѣкои растения, пеперуди, насѣкоми, бръмбари. Чувате да наричатъ нѣкого докторъ по ботаника, по зоология, или по минералогия. Значи, растенията животнитѣ или минералитѣ му дадоха докторска титла. Ако нѣмаше минерали, растения и животни, нѣмаше да има доктори по тѣзи специалности. Ако нѣмаше болки, нѣмаше да има и доктори по медицината. Като пожълтѣе лицето на болния, лѣкарьтъ търси причината на заболяването му и предписва различни лѣкарства. Какво лошо има въ пожълтяването на очитѣ? Като видятъ нѣкой човѣкъ съ жълто, изпито лице, казватъ, че прилича на светия. Жълтиятъ цвѣтъ символизира разумностьта, но цвѣтътъ на лицето на светията е особенъ, а не като на болния. За другъ нѣкой казватъ, че пулсътъ му отслабналъ, бавно бие. Чудни сѫ хората. Когато видятъ, че биятъ нѣкого, искатъ по-слабо да го биятъ; щомъ дойде до пулса на сърдцето, искатъ да бие по-бързо, да не забавя нормалния си темпъ. Радвайте се на малкитѣ възможности, които сѫществуватъ въ свѣта, а не на голѣмитѣ. Въ човѣка, както и въ млѣкопитаещитѣ, е останало и досега желанието на мамонта, да бѫдатъ голѣми, да внушаватъ страхъ и трепетъ въ окрѫжаващитѣ. Достатъчно е било да мине единъ мамонтъ край нѣкое животно, за да внесе въ него страхъ. Кѫде е днесъ мамонтътъ, на когото всички животни сѫ отваряли пѫть да мине? Дребнитѣ животни, които се плашеха отъ него, живѣятъ на земята и до днесъ, а той изчезна. Днесъ още живѣе китътъ, едно отъ голѣмитѣ животни, но и той е на изчезване. Хората искатъ да бѫдатъ голѣми като ангелитѣ, безъ да подозиратъ труднитѣ задачи, които тѣ разрешаватъ. Момата иска да бѫде красива, безъ да знае, какви задачи сѫ дадени на красотата. Ако е красива и неразумна, красотата ще внесе въ нея такава отрова, отъ която съ години не може да се освободи. Ако искашъ да бѫдешъ голѣмъ човѣкъ, приеми красотата, да видишъ, какъ ще се справишъ съ нея. Красота безъ разумность е нещастие. Който мине покрай красивия, ще пожелае да бѫде като него красивъ, ще му завиди. Не е лесно да се справя човѣкъ съ мислитѣ и пожеланията на окрѫжаващитѣ. Който иска да запази мира си, трѣбва да предпочете външната грозота и вѫтрешната красота. Въ сегашния животъ грозотата е за предпочитане предъ красотата, невежеството предъ ученостьта, сиромашията предъ богатството. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, ученъ, богатъ, но ако може да се ползува отъ тѣзи блага разумно. Не може ли да ги използува за благото на човѣчеството, по-добре да не ги притежава. Днесъ всички хора се плашатъ отъ бомбитѣ — едно отъ културнитѣ изобретения на човѣчеството. Страшни сѫ бомбитѣ, съ които военнитѣ си служатъ, но не по-малко сѫ страшни и бомбитѣ на религиознитѣ. Съ чувствата си тѣ могатъ да убиятъ човѣка. Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ, защо сѫществуватъ тѣ, не може ли безъ противоречия. И безъ противоречия може, но хармониченъ животъ се изисква отъ човѣка. Много отъ противоречията се дължатъ на натрупване на излишна енергия въ човѣшкия мозъкъ. Като не намира изходъ, тя произвежда натискъ върху нѣкои мозъчни центрове, и човѣкъ се проявява неправилно. Той не знае законитѣ, чрезъ които излишната енергия може да се трансформира. Защо трѣбва човѣкъ да трупа въ мозъка си взривни енергии, които разрушаватъ, умъртвявагь, тровятъ човѣшкия организъмъ? Една отъ взривнитѣ енергии е тази на гнѣва, на тревогитѣ и на безпокойствата. Една отъ причинитѣ за смъртьта на живота е щеславието. Когато черниятъ адептъ видѣ Ева въ райската градина, той ѝ заговори за голѣмитѣ възможности. Каза ѝ, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — цѣлиятъ свѣтъ ще говори за нея и ще ѝ се кланя. Така се събуди щеславието на Ева. Тя пожела да придобие тѣзи качества и яде отъ забраненото дърво, а следъ това даде и на Адама. Така, именно, смъртьта влѣзе въ живота. Търсете малкитѣ възможности и на тѣхъ уповавайте. Докато момата и момъкътъ разчитатъ на малкитѣ възможности, тѣ сѫ на спасителния брѣгъ на живота. Стремятъ ли се къмъ голѣмитѣ възможности, тѣ влизатъ въ вълнитѣ на морето и започватъ да се давятъ. Докато не сѫ женени, младитѣ сѫ свободни, разчитатъ само на онова, което е вложено въ тѣхъ. По едно време родителитѣ, приятелитѣ и познатитѣ имъ започватъ да ги увещаватъ да се оженятъ, да придобиятъ щастието. Щомъ се убедятъ, че женитбата имъ носи щастие, тѣ тръгватъ по пѫтя на голѣмитѣ възможности и тамъ загазватъ. Момъкътъ намира една млада, красива мома и започва да поетизира предъ нея: Ти си ангелъ, божество; ако се оженишъ за мене, ще ме спасишъ. Азъ ще се грижа за тебе, прахъ нѣма да падне върху главата ти. Тя го слуша, радва се, че е намѣрила единъ обожатель. Като се оженятъ, всичко забравятъ. Той се съмнява въ нея, тя — въ него и си приписватъ такива нѣща, каквито никога не сѫ мислили. Наричатъ се съ такива имена, каквито въ никой речникъ не можете да намѣрите. Тя вече не е ангелъ, но и той не е по-добъръ отъ нея. И това се върши не между диваци, а между културни хора. Не е лошо нѣщо женитбата, но има нѣщо неустойчиво въ човѣка, което създава противоречията. Мнозина се запитватъ единъ другъ: Жененъ ли си? Ако нѣкой не е жененъ, казватъ му: Щомъ не си жененъ, нищо не знаешъ. Невежеството е за предпочитане предъ това знание. Когато нѣкой се оплаква отъ жена си, азъ го съветвамъ да я обича. — Какъ да я обичамъ? — Ще я обичашъ. Въ обичьта е твоето спасение. Щомъ си се оженилъ за нея, трѣбва да я обичашъ. Защо не мисли преди да се женишъ? Ако бѣше дошълъ при мене по-рано, щѣхъ да ти кажа: Не се жени за мома, която не може да заеме мѣстото на дветѣ ребра въ твоя организъмъ. Женитбата е операция, която само разумниятъ и опитенъ лѣкарь може да направи. Ако момата може да запълни празднината на гръдния ти кошъ, да заеме точно мѣстото на дветѣ ребра, тя е за тебе. Не може ли да заеме това мѣсто, да изпълни празднината, тя ще ти причини най-голѣмитѣ нещастия. Такава женитба не е нищо друго, освенъ най-опасната операция въ човѣшкия животъ, която води къмъ смъртьта. Ще преведа тази идея на разбранъ езикъ. Не възприемай една мисъль, която не може да се намѣсти въ твоето съзнание, да свърши една разумна работа. Не възприемай едно чувство, което не може да се намѣсти въ сърдцето ти, да извърши нѣщо благородно. Не влагай въ волята си нито една постѫпка, която не може да се изяви навънъ така, че да повдигне душата ти. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освѣнъ тѣхнитѣ неразумни мисли, чувства и постѫпки, които тровятъ организма имъ и ги водятъ къмъ смъртьта. Женитба, въ която човѣкъ изразходва своитѣ енергии напраздно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христосъ казва: „ Който се е сподобилъ съ бѫдещия животъ, нито се жени, нито за мѫжъ отива.“ Който се жени и за мѫжъ отива, той самъ си подписва смъртната присѫда. Има случаи въ живота, когато нѣкой старъ, нежененъ човѣкъ, съжалява, че не се е оженилъ. Защо не се е оженилъ на младини, когато ималъ възможность да направи това? Той иска да се ожени сега, когато изгубилъ всички възможности. Който разбира дълбокия смисълъ на женитбата, знае, че още съ слизането си на земята, се е оженилъ. Всѣки човѣкъ представя съчетание между духа и плътьта. Значи, духътъ и плътьта се намиратъ въ брачни отношения помежду си. Плътьта е хванала духа така здраво въ оковитѣ си, че не мисли да го пусне на свобода. Всѣки день тя измисля нови начини, какъ по-здраво да го върже, завинаги да ѝ остане слуга. Духътъ пъкъ търси различни пѫтища, чрезъ които да задоволи плътьта, да отклони вниманието ѝ отъ себе си, да се освободи отъ нея. Въ този смисълъ, нито плътьта е свободна, нито духътъ е свободенъ. Докато не разреши правилно отношенията, които сѫществуватъ между духа и плътьта, човѣкъ не може да разреши отношенията между мѫжа и жената. Следователно, той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духътъ е създалъ голѣмото разнообразие въ свѣта, за да отвлѣче вниманието на плътьта отъ себе си, да има съ какво да се забавлява, да не го смущава отвѫтре. Плътьта пъкъ е измислила всички вѫзли, да свърже по-здраво духа, да не го изпусне. Като слушатъ да се говори за духа и за плътьта, мнозина се запитватъ, защо сѫществуватъ тѣ, защо сѫществуватъ такива отношения помежду имъ. Никой не може да отговори на тѣзи въпроси. Отговорътъ се крие нѣкѫде далечъ, въ началото на Битието. Защо водата тече надолу? — Наклонъ има. — Донѣкѫде е така, но и друга причина има. Защо парата отива нагоре? Водата се подчинява на едни закони, а парата — на други, обратни на първитѣ. Овцата пасе трева, а вълкътъ се храни съ месо, той обича да яде овце. Защо е така? — И това си има своитѣ причини. Вълкътъ е по-интелигентенъ отъ овцата, но, въ морално отношение, овцата е по-устойчива отъ вълка. Отличителното качество на вълка е привързаностьта. Колкото и да е лошъ и жестокъ, той се привързва като кучето. Привърже ли се къмъ нѣкого, той може да се жертвува за него. Вълкътъ има добри чърти, но нѣщо лошо е присадено въ него. Лошото, именно, го прави вълкъ. Отнеме ли се лошата му присадка, тогава изпъкватъ добритѣ му чърти. На сѫщото основание, казвамъ: Нѣкои хора сѫ лоши, понеже лоша присадка имъ е поставена. Други сѫ добри, понеже присадката имъ е добра. Лошитѣ хора сѫ присадени съ дяволска присадка, а добритѣ — съ Божествена присадка. Присадката на лошитѣ хора е направена отъ кръвьта на Каина, а присадката на добритѣ — отъ кръвьта на втория синъ на Адама — Авелъ. Всички сегашни хора носятъ въ себе си по малко отъ кръвьта на Авелъ — отъ добрата присадка. Като знаете закона за присаждането, не се лъжете въ хората, нито въ себе си. Съ каквато присадка сте присадени, такиви сте. Ако си добъръ, внимавай да не счупишъ добрата присадка отгоре, да не излѣзе лошата основа. Ако си лошъ, помѫчи се да счупишъ лошата присадка отгоре, да остане доброто, което е основа на твоя животъ. Значи, добритѣ хора сѫ присадени съ добра присадка, но подъ коренитѣ на това добро се крие злото. Лошитѣ хора сѫ присадени съ лоша присадка, но подъ коренитѣ на това зло се крие доброто, като основа на тѣхния животъ. Това сѫ контрасти, които сѫществуватъ, освенъ въ живота, още и въ природата. Дали вѣрватъ хората въ това, или не вѣрватъ, то е другъ въпросъ. Важно е, какво говорятъ фактитѣ. Нѣкои хора въ младини живѣятъ добре, вѣрватъ въ Бога, а въ старини се разпущатъ, водятъ лошъ животъ. Други пъкъ обратно: въ младини живѣятъ разпуснато, а на старини се стѣгатъ и започватъ да търсятъ Бога. Нѣкои се обезсърдчаватъ отъ живота и питатъ, защо сѫ дошли на земята. Не питайте, защо сте на земята, но считайте това за привилегия. Нѣкои ангели, които заематъ високи служби на земята, съ удоволствие биха замѣнили своето мѣсто съ вашето. Тѣ искатъ да дойдатъ на земята, да видятъ, какъ живѣятъ хората. Ангелитѣ работятъ неуморно. Всѣки моментъ пѫтуватъ презъ пространството. Тѣ слизатъ на земята, посещаватъ всички планети, носятъ заповѣдитѣ, които имъ се даватъ отъ по-високи мѣста. Тѣ непрестанно изпълняватъ Божията воля. Понѣкога пѫтуватъ групово, а понѣкога — единично. Каквото и да се говори за ангелитѣ, ще кажете, че никой не ги е видѣлъ. Това нищо не значи. Дали сте ги видѣли, или не, тѣ сѫществуватъ. Мухитѣ, комаритѣ, мравкитѣ виждатъ ли човѣка? И тѣ не го виждатъ, но той сѫществува. И дърветата не виждатъ човѣка, но тѣ чувствуватъ, че вънъ отъ тѣхъ има нѣщо, което отъ време на време ги изкоренява или сѣче. Единственото сѫщество, което се открива на човѣка направо, чрезъ любовьта си, това е Богъ. Като поглеждатъ къмъ мухата, нѣкои се чудятъ, какво предназначение може да има тя. Мухата е интелигентна, музикална. Като кацва по носа, по веждитѣ, по устата на човѣка, тя го възпитава, заставя го да мисли. Когато нѣкоя господарка се кара на слугинята си, мухата кацва по лицето ѝ, по очитѣ, носа, устата, хапе я, докато престане да се кара. Господарката маха съ рѫката си, да се освободи отъ мухата и съ това вниманието ѝ се отклонява отъ слугинята. Кѫде хвърчатъ мухитѣ? По плодоветѣ, по хранитѣ. Значи, дето има мухи, тамъ има блага. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да има плодове, макаръ че ще има и мухи, отколкото да нѣма плодове. Щомъ нѣма плодове, нѣма да има мухи. Дето има блага, тамъ има мухи. При хубавитѣ и вкусни работи всѣкога има мухи. Тѣ не сѫ източници на хубавитѣ и вкусни нѣща, нито на благата въ живота, но само ги придружаватъ. Значи, дето любовьта присѫтствува, тамъ непремѣнно има мухи. Гледайте на въпроситѣ въ широкъ смисълъ, за да разбирате предназначението на всички нѣща. Който е дошълъ на земята, трѣбва да учи, да изучава първо себе си, а после ближнитѣ. си. Човѣшкото тѣло не е завършено още. Всѣки трѣбва да знае, какво му липсва. Рѣдко ще срещнете хора съ добре оформени глави, съ правилно чело, носъ и уста. Въ нѣкой човѣкъ липсва центъра на хармонията, въ другъ. — реда, въ трети — времето, въ четвърти — музиката и т. н. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде набоженъ, но не му се подава. — Защо? — Не е развилъ въ себе си безкористната любовь. Да бѫдешъ набоженъ, това значи, да проявявашъ абсолютно безкористие. Набожниятъ е подобенъ на изворъ, отъ който постоянно изтича нѣщо навънъ. Той услужва на всички сѫщества и му е приятно да прави услуги. Отъ никого нищо не очаква и е готовъ да се притича на всички на помощь. Той се радва на всичко, каквото срещне на пѫтя си: камъкъ, дърво, цвѣте, животно, човѣкъ. Ако комаръ кацне на рѫката му, той не го убива, но го духне, да отиде на друго мѣсто. Комаритѣ и дървеницитѣ не хапятъ добрия човѣкъ. Понѣкога само го нападатъ, да си смукнатъ молко чиста кръвь. Тѣ не нападатъ и лошитѣ хора, на които кръвьта е нечиста и отровна. Тѣ отдалечъ ги подушаватъ и бѣгатъ отъ тѣхъ. Тъй щото, ако много ви хапятъ дървеници, или сте много добъръ, или сте много лошъ. И тъй, ще знаете, че всички сѫщества, малки и голѣми, сѫ призвани за нѣкаква работа. И на човѣка е дадена известна работа, която трѣбва да свърши добре. Колкото по-добре я свърши, толкова по-голѣмо благословение го очаква. Въпрѣки това, всички хора сѫ недоволни отъ работата, която имъ е дадена, и постоянно се оплакватъ: жената се оплаква, че е жена; мѫжътъ се оплаква, че е мѫжъ; детето се оплаква, че е дете. Радвайте се, че на всѣки човѣкъ е дадена специфична служба, каквато никой другъ не може да свърши. Една млада мома се оженила, но налетѣла на нѣщо лошо — свекървата била много сприхава. Снахата постоянно се оплаквала отъ свекърва си и се чудила, какво да прави, какъ да постѫпва съ нея. Една нейна другарка, която сѫщо имала сприхава свекърва, я посъветвала, на всѣка обидна, тежка дума, казана отъ свекървата, да преглъща. Щомъ се научила снахата да преглъща, свекървата престанала да се кара съ нея. Като преглъщала често, тя придобила търпение, и свекървата я обикнала. Тъй щото, когато снахата се оплаква отъ свекървата, вината е въ снахата. Когато свекървата се оплаква отъ снахата, вината е въ свекървата. Който се оплаква отъ нѣкого, той е виновенъ за лошитѣ отношения. Въ него има нѣщо криво, което трѣбва да се изправи. Когато хората се каратъ и морализиратъ едни други, тѣ мислятъ, че могатъ да си въздействуватъ, да се възпитаватъ. Не си правете илюзии, никой никого не може да възпита. Всѣки човѣкъ си остава такъвъ, какъвто си е. Той проявява това, което е вложено въ него. Вълкътъ всѣкога ще си бѫде вълкъ, мечката — мечка, тигърътъ — тигъръ, змията — змия и т. н. Споредъ мене, да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да му дадешъ възможность да прояви Божественото, което е вложено въ него. Ако чрезъ възпитанието искате да вложите въ човѣка това, което природата отначало не го е вложила, нищо нѣма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено въ човѣка, и на него да се разчита, но не и да внесе нѣщо отвънъ. Човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какво е вложено въ него и никога да не се самоосѫжда. Самъ да се сѫдишъ, това значи, да сѫдишъ Бога въ себе си. Доброто е Божественото начало въ човѣка. По естество човѣкъ е добъръ. Ако има нѣщо лошо въ него, това сѫ присадки, които той носи отъ минали сѫществувания. Тѣхъ трѣбва да възпитава той, а не доброто. Какво представя злото въ човѣка? — Навикъ да яде повече, отколкото трѣбва. Като яде повече, той изяжда часть отъ дѣла на другитѣ хора. Разправятъ за едного, че самъ, на едно ядене, изяждалъ обѣда, приготвенъ за 72 деца. За другъ пъкъ разправятъ, че изяждалъ на едно ядене цѣло агне, отъ 12 кгр., два килограма халва и единъ голѣмъ хлѣбъ. Богатството, придобивкитѣ не се заключаватъ въ голѣмитѣ работи, нито въ многото ядене. Стремете се къмъ малкитѣ възможности. Който иска да се развива, трѣбва да остава на заденъ планъ, да не се стреми да излиза всѣкога напредъ. Последното мѣсто е за предпочитане предъ първото. Ако е въпросъ за първо мѣсто, това право се пада на планината. Човѣкъ не може да бѫде висока планина. Малъкъ връхъ може да бѫде, но високата планина е една, тя има свое предназначение. Всички снѣгове, ледове се задържатъ все на нея. Тамъ ставатъ най-голѣмитѣ бури н земетресения. Тя понася всичко това и пакъ запазва величието си. Следователно, не се заемайте съ повече работа, отколкото можете да свършите. Защо ви сѫ нуждни милиони и милиарди левове? Човѣкъ се нуждае отъ малки, а не отъ голѣми работи. Ако малкото не го задоволи, голѣмото никога не може да го задоволи. Ако е въпросъ за богатство, цѣлата природа е дадена на разположение на човѣка. Щомъ природата му е на разположение, какво по-голѣмо богатство може да очаква той? Земята носи човѣка на гърба си десетки години, безъ да му иска нѣщо. Той се ползува отъ храната, отъ водата, отъ въздуха и отъ свѣтлината, безъ да му искатъ нѣщо. Защо да не се радва и да не благодари на благата, които му се даватъ изобилно? Цигуларьтъ свири на цигулката си и я познава, а хората живѣятъ заедно съ години и не се познаватъ. Който не знае да свири, бутне цигулката оттукъ-оттамъ и казва: Дърво е това. — Не е дърво, цигулка е. Така постѫпватъ всички хора, които не се ползуватъ отъ свѣтлината, не виждатъ, какво се крие въ ближния имъ. Голѣмо богатство е скрито въ човѣшката душа. Ако знаешъ, какъ да се домогнешъ до него, ще се ползувашъ; ако не знаешъ, то завинаги ще остане скрито за тебе. Човѣкъ е цигулка, на която всѣки може да свири. Кога? — Когато свири на нея съ любовь. Колкото повече се свири на една цигулка, толкова по-дълго време живѣе тя, толкова по-обработена е, и толкова по-интенсивенъ животъ се крие въ нея. Цигулка, на която видни майстори и виртуози сѫ свирили, е лѣковита. Достатъчно е да се докосне нѣкой боленъ до нея, за да оздравѣе моментално. Тя се отличава съ висши трептения, затова звучи приятно и хармонично. Оценявайте тѣлото си, което ви е дадено, както цигуларьтъ цени и пази цигулката си. Той не я оставя въ рѫцетѣ на невежитѣ, да не я демагнетизиратъ. По-велико творение на земята отъ човѣшкото тѣло не сѫществува. Човѣкъ има стомахъ — органъ за смилане на храната, въ който има повече отъ десеть милиона клетки; тѣ изпълняватъ ролята на разумни слуги и безропотно вършатъ своята работа. Той има дробове, образувани отъ повече отъ 20 милиона клетки, които изпълняватъ друга служба — приематъ въздуха и го пречистватъ. Той има и мозъкъ, съставенъ отъ около три билиона и 600 хиляди милиона клетки, които взиматъ участие въ неговата умствена дейность. Чрезъ стомаха, бѣлия дробъ и мозъка си човѣкъ влиза въ връзка съ всички свѣтове — съ физическия, съ духовния и съ умствения. Така той обогатява знанията си, придобива повече опитности и се развива правилно. Работете съзнателно върху себе си, за да се ползувате отъ благоволението на разумната природа. Тя действува възпитателно върху човѣка. — Какъ ? — Както родителитѣ постѫпватъ съ децата си. Ако детето е плачливо, тѣ го изнасятъ въ градината, да се разсѣе. Като види зрѣлитѣ плодове въ градината, то престава да плаче. Отправя погледа си къмъ плодоветѣ, усмихва се и насочва рѫце къмъ тѣхъ, да си откѫсне единъ плодъ. Не лишавайте човѣка отъ плодоветѣ на Божествената градина, за да го възпитава тя. Щомъ се разгнѣви, природата му показва своитѣ плодове, и той трансформира състоянието си. Красивъ е свѣтътъ. Каже ли нѣкой обратното, той самъ се заблуждава. Нѣма по-красивъ свѣтъ отъ този, въ който сега живѣемъ. Радвайте се и благодарете, че Богъ ви е изпратилъ на земята, да се учите и да придобивате опитности. Казано е въ Писанието, че Богъ създаде човѣка по свой образъ и подобие и го постави въ райската градина, да се учи. И доднесъ още земята е рай — отъ човѣка зависи, да гледа на нея като на рай, или като на адъ. Единственото мѣсто, дето човѣкъ може да живѣе, да се учи, да работи и да прилага наученото, е земята. Следъ всичко това той иска да напусне земята, като нечисто мѣсто, и да отиде на небето. Той не познава земята, а иска да отиде на небето. За да се ползува отъ условията на земята, човѣкъ трѣбва да измѣни своитѣ възгледи за живота. Нови възгледи, новъ моралъ, ново възпитание е нуждно за човѣчеството. Хората се дѣлятъ на различни нации и сами опредѣлятъ качествата на всѣка нация. Какъвъ трѣбва да бѫде българинътъ? Какви качества притежава той? Българинъ е онзи, който е проводникъ на Божествената енергия; българинъ е онзи, който помага за повдигането на цѣлото човѣчество, както и на своето отечество, въ физическо, духовно и умствено отношение. Всички народи сѫ Синове Божии. Никой нѣма право да преследва и малтретира своя братъ. Голѣмиятъ братъ може да напѫтва малкия, но не и да го измѫчва. Ако единъ отъ братята не постѫпва добре, другитѣ могатъ да го посъветватъ, какъ да живѣе, и да му кажатъ: Братко, не петни името на Баща ни. Голѣмитѣ братя ще служатъ за примѣръ на малкитѣ. Хората се нуждаятъ отъ образци, отъ модели, а не отъ теория. Свѣтътъ е пъленъ съ теории, какъ да се свири, но това не е достатъчно. Важно е човѣкъ да знае правилно да свири. Науката се заключава въ свиренето, а не въ теорията. Теорията произлиза отъ науката, отъ постоянното свирене. Който произвежда чисти и хармонични тонове, той може да създаде теорията. Мнозина искатъ да напуснатъ земята преждевременно. Защо? — Недоволни сѫ отъ живота, отъ окрѫжаващитѣ. Защо сѫ недоволни? — Защото не сѫ научени да виждатъ поне поедна добра чърта въ близкитѣ си. Единъ день Христосъ минавалъ съ Петра край нивитѣ. Петъръ видѣлъ едно умрѣло куче на земята и, като минали близо до него, казалъ: Учителю, колко лошо мирише това куче. Христосъ отговорилъ: Колко бѣли зѫби има това куче. Петъръ спрѣлъ вниманието си върху отрицателното на кучето, а Христосъ — върху положителното. Другъ день Христосъ и Петъръ вървѣли заедно и се разговаряли. Христосъ видѣлъ на земята едно петало и казалъ на Петра да го вземе. — Учителю, не ни трѣбва това петало. Кой ще се навежда на земята да го взима? Христосъ се навелъ и взелъ петалото. Следъ известно време, тѣ срещнали на пѫтя си човѣкъ, който продавалъ череши. Христосъ съобразилъ, че може да даде петалото за череши. Следъ това взелъ черешитѣ и продължилъ пѫтя си, като, отъ време на време, пущалъ по една череша на земята. Петъръ се навеждалъ, взималъ черешата и я изяждалъ. Тогава Христосъ му казалъ: Петре, ти ценишъ благото, което излѣзе отъ петалото, а самото петало не ценишъ. Умътъ и сърдцето сѫ петала, които човѣкъ не цени. Той цени благата, които произтичатъ отъ петалата. Ценете благата, но повече ценете източницитѣ, отъ които тѣ произлизатъ. Радвайте се и благодарете за, тѣлата, които ви сѫ дадени, като инструменти, съ които да си служите. Радвайте се на всичко, което Богъ е създалъ. Като изучавате организмитѣ на живитѣ сѫщества, виждате, какъ работи разумностьта. Тѣ се различаватъ по степеньта на своето развитие. Красиво е човѣшкото тѣло, но бѫдещето тѣло ще се отличава отъ сегашното: ще бѫде по-красиво, по-стройно, съ по-голѣма симетрия между отдѣлнитѣ части. Благодарете, че живѣете въ разуменъ свѣтъ, въ който Богъ се проявява. Всѣки предметъ, всѣко сѫщество, които срѣщате на пѫтя си, — камъкъ, дърво, цвѣте, птичка, животно, човѣкъ ви предаватъ, нѣщо. Рѣкитѣ, въздухътъ, свѣтлината сѫщо ви предаватъ нѣщо. Като знаете това, ползувайте се отъ всичко и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здравъ, бодъръ, младъ и се радва на живота. Въ бѫдеще нѣма да има болести. Тогава лѣкаритѣ ще се занимаватъ само съ здрави хора. Ще ги преглеждатъ, ще имъ казватъ, че сѫ здрави и ще имъ се плаща само тогава, когато кажатъ на нѣкого, че е здравъ. Днесъ безлюбието е причина за болеститѣ. Ако хората приематъ любовьта и я приложатъ, 99% отъ болеститѣ ще изчезнатъ. Ще остане само единъ процентъ отъ тѣхъ за научно изследване. Обичайте природата. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Обичайте красивия свѣтъ, въ който сте потопени. Ще кажете, че не можете да обичате всичко. Какво прави актьорътъ на сцената? Той играе различни роли; при това, съ любовь играе. Ако на сцената играе съ любовь и минава за гениаленъ, защо и въ живота си да не приложи любовьта? Външниятъ животъ на човѣка трѣбва да отговаря на вѫтрешния. Единъ негъръ се обърналъ къмъ Христа и станалъ ревностенъ последователь на християнството. Казали му веднъжъ: Много си черенъ. — Лицето ми е черно, наистина, но душата ми е бѣла, свѣтла. Не може човѣкъ да се обърне къмъ Бога и да нѣма свѣтла душа. Радвайте се, че душитѣ ви сѫ свѣтли. Ако сте чернички отвънъ, благодарете, че душитѣ ви сѫ свѣтли. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде спасенъ, но не трѣбва да очаква на другитѣ, тѣ да го спасяватъ. При това, всѣки човѣкъ има специфично предназначение. — Какъ ще изпълнимъ своето предназначение? — Като изпълняваме Божията воля. Който изпълнява Божията воля, стои по-високо отъ всички знатни и учени, отъ всички ангели и арахангели. Въ изпълнението на Божията воля е силата на човѣшката душа. Погледнете навънъ и си кажете: Единъ Господарь има въ свѣта. Той проявява своята благость къмъ всички сѫщества. Обърнете се къмъ Него и кажете: Отче, благодаря Ти за всичко, което си ми далъ. Отправете ума, сърдцето и душата си къмъ вашия Баща и благодарете, че ви е изпратилъ на земята. Благодарете Му, че пакъ ви приема, като блудния синъ, който съзна положението си и пожела да бѫде приетъ като слуга, а не като синъ. Единъ англичанинъ, милионеръ, влѣзълъ въ подземието, дето били съкровищата му, да преброи златото си и да му се порадва. По невнимание, вратата на подземието се заключила отвънъ, и той останалъ въ подземието, при паритѣ си. Никой не знаялъ, кѫде е, но и той нѣмалъ възможность да съобщи на нѣкого, да дойдатъ отвънъ да го отключатъ. Като наближила смъртьта, той написалъ на едно листче: Ако нѣкой би ми донесълъ парче хлѣбъ, щѣхъ да му дамъ половината си богатство. Защо умрѣ този милионеръ? — Защото не бѣше готовъ да даде цѣлото си богатство. И предъ смъртьта си той не бѣше готовъ да пожертвува цѣлото си богатство. Помнете: Една дума на Божествената любовь струва повече отъ всичко, което човѣкъ има. Бѫдете готови да дадете всичко за една дума на Божествената любовь. * 25. Беседа отъ Учителя, държана на 20 септемврий, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опознаване Размишление върху най-ценното, което дава любовьта. Сегашнитѣ хора сѫ много замислени, но мислитѣ имъ сѫ най-разнообразни; тѣ не мислятъ за едни и сѫщи нѣща. Старитѣ казватъ: Какво ще се прави? Краката не ни държатъ вече, ще се мре, а трѣбва да се дава отчетъ за живота. Значи, старитѣ се смущаватъ отъ смъртьта. Възрастнитѣ, които иматъ деца, казватъ: Какво ще се прави съ тѣзи деца? Животътъ е скѫпъ, пари трѣбва, да се учатъ, грижи и условия сѫ нуждни за възпитанието имъ. Младитѣ моми и момци мислятъ, какъ по-здраво да хванатъ плячката си, да не я изпуснатъ. Момата мисли да хване здраво момъка, какъ да го върже по-добре. Момъкътъ мисли, какъ да хвърли мрежата, да хване сигурно момата, за да не я изпусне. Какво мислятъ децата, за тѣхъ нѣма да говоря. Едно е нуждно за човѣка: да знае, какво да изповѣдва и какъ да го изповѣдва. Тъкмо това малцина знаятъ. Ще кажете, че е лесно да колѣничишъ, да туришъ главата си подъ епатрихила и да се изповѣдашъ, а който изповѣдва, само да слуша. Ако единъ гладенъ човѣкъ дойде въ кѫщата ви, какво ще направите съ него? Вие сте свещеникъ, въ широкъ смисълъ на думата, ще извадите епатрихила си и ще му кажете да колѣничи, да му прочетете една-две молитви. Ще му четете молитви, но той ще ви каже: Братко, три деня не съмъ ялъ, гладенъ съмъ. Добре е да му прочетешъ една-две молитви, но какво ще правишъ после? Все ще снемешъ епатрихила отъ главата си. Готовъ ли си следъ това да го нахранишъ? Гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ, а не отъ молитви. Кое е най-ценното, което любовьта дава? Като отидешъ при любовьта, тя ще те прати при мѫдростьта, да се запознаешъ съ нея и да придобиешъ знанието, което тя носи въ себе си. Мѫдростьта пъкъ ще те изпрати при истината, която ще ти даде свобода — най-ценното за човѣшката душа. Нѣма по-ценни нѣща въ живота отъ знанието и свободата. Тѣ отварятъ пѫть навсѣкѫде. Който е придобилъ живота, знанието и свободата, той се е запозналъ съ трима приятели отъ небето — съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Който се е сподобилъ съ тѣзи приятели, той е човѣкъ безъ недѫзи и слабости. Той се ползува отъ ценнитѣ подаръци на своитѣ приятели. Любовьта му подарява живота, мѫдростьта — знанието, а истината — свободата. Да притежавашъ тѣзи подаръци, това значи, да живѣешъ между свѣтли, разумни и свободни сѫщества. Който има тѣзи подаръци, а не се ползува отъ тѣхъ, самъ прави живота си тежъкъ и безсмисленъ. Въ дома на едного, който минавалъ за набоженъ, дошълъ единъ мѫдрецъ, добъръ гадатель. Набожниятъ не разбралъ, какъвъ човѣкъ е влѣзълъ въ дома му, защото мѫдрецътъ билъ скромно облѣченъ, като обикновенъ човѣкъ. Като поседѣлъ малко, мѫдрецътъ казалъ: Дай ми Библията си, да ти предскажа нѣщо. Взелъ той Библията и написалъ съ пръстъ, вънъ на корицата, думата „любовь“. Съдържателна е тази дума, но мѫдрецътъ обърналъ внимание на друго нѣщо. Какъ може да пише човѣкъ съ пръстъ върху една книга и написаното да се чете, ако тази книга не е прашасала? Следъ това мѫдрецътъ запиталъ домакина: Четете ли Библията? — Да си кажа истината, повече отъ десеть години не съмъ я челъ. Мѫдрецътъ отговорилъ: Ти притежавашъ едно богатство, което не знаешъ, какъ да използувашъ. Ако бѣше го използувалъ, ти щѣше да разберешъ смисъла на думата, която написахъ върху корицата на Библията. Мнозина четатъ Библията, говорятъ за Бога, но малцина познаватъ любовьта, мѫдростьта и истината. Може ли да каже нѣкой, че е челъ и чете Словото Божие, ако не се е запозналъ съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината? За него Словото Божие е затворена книга. Дълго време плакалъ Иоанъ, като видѣлъ предъ себе си книга, затворена съ седемь печата. Той не могълъ да отвори книгата, но ако би я отворилъ, не би могълъ да чете. Да отворишъ една книга, това значи, словото въ нея да оживѣе, редоветѣ, думитѣ и буквитѣ да се размърдатъ, да излѣзе нѣщо отъ четенето. Най-после дошълъ единъ ангелъ при Йоана и казалъ: Има единъ, който може да отвори книгата и да размърда редоветѣ ѝ. — Кой е той? — Това е агнето, агнецътъ Божи — любовьта. Агнецътъ Божи е огъньтъ, който излиза отъ любовьта. Той отваря книгитѣ, размърдва словото и чете. Казано е, обаче: Любовьта носи живота. Всѣки търси охолния животъ, да бѫде богатъ, да разполага съ пари. Не е лошо да има човѣкъ пари, но трѣбва да има обхода къмъ тѣхъ, да знае, какъ да ги използува. Едни богати използуватъ свободно богатството си, открито казватъ, колко пари иматъ. Тѣ сѫ смѣли, не скриватъ нищо отъ богатството си. Други сѫ страхливи, не смѣятъ да разполагатъ съ богатството си и казватъ, че нѣматъ нищо. Тѣ предпочитатъ да минаватъ за сиромаси, отколкото да се признаятъ за богати. И религиознитѣ постѫпватъ по сѫщия начинъ: едни сѫ смѣли, открито изповѣдватъ убеждението и вѣруюто си. Други сѫ страхливи, не се изказватъ, да не имъ вземе нѣкой богатството. Въпрѣки това, държавата създава закони, съ които преследва богатитѣ, особено онѣзи, които сѫ забогатѣли незаконно. Едно време турцитѣ преследвали българскитѣ чорбаджии, които забогатѣвали много. На всѣки 45—50 години, тѣ обявявали голѣмо преследване противъ тѣхъ, докато съвършено ги опропастявали. Като имъ обератъ всичко, оставяли ги свободни. Не правятъ ли сѫщото и пчеларитѣ съ своитѣ пчели? Като видятъ, че единъ кошеръ е забогатѣлъ, тѣ идватъ съ своитѣ пушалки, опушатъ пчелитѣ, взиматъ меда имъ и за тѣхъ оставятъ по 10—12 кгр., да иматъ за презъ зимата. Ако кошерътъ е събралъ около 30—40 кгр., тѣ взиматъ 30 кгр. за себе си, а 10 кгр. за пчелитѣ. Който може да взима медъ отъ пчелитѣ, той е уменъ човѣкъ. Сегашнитѣ пчелари проявявзтъ по-голѣма човѣщина къмъ пчелитѣ, въ сравнение съ миналитѣ. Едно време пчеларитѣ избивали пчелитѣ и така имъ взимаха меда. Сегашнитѣ сѫ внимателни къмъ живота на пчелитѣ. Взиматъ пушалката, като кадилница на свещеника, и започватъ да кадятъ. Пчелитѣ се изплашватъ, замайватъ се, сгушатъ се около царицата, и пчеларьтъ работи свободно, вади медъ, туря нови рамки и казва: Бѫдете благодарни, нови рамки ви турямъ, да има какво да работите. Като извади, колкото медъ иска, той затваря кошеритѣ и оставя пчелитѣ отново да събиратъ медъ. Той постѫпва съ тѣхъ по евангелски, сподѣля благото, което тѣ иматъ, раздѣля го между себе си и тѣхъ. Като разсѫждава спокойно, пчеларьтъ си казва: Пчелитѣ правятъ меда, но взиматъ нектара и праха отъ цвѣтята, всичко не е тѣхно. На сѫщото основание, и азъ имамъ право да взимамъ медъ отъ пчелитѣ. Всѣки човѣкъ представя кошеръ съ хиляди пчели въ него, които работятъ за неговото благосъстояние. Единъ день Богъ — Господарьтъ му, ще дойде при него, да види, какъвъ медъ е изработенъ и да вземе часть и за себе си. Какъ искате да дойде Господарьтъ ви при васъ: по старъ начинъ, да издави пчелитѣ въ вода, или по новъ начинъ — съ кадилница въ рѫка, само да ги замае. Нито по старъ, нито по новъ, модеренъ начинъ. Вие трѣбва да очаквате Господаря си съ любовь и доброволно да Му отстѫпите меда си. Той знае, колко да вземе за себе си и колко да остави за васъ. Защо пчеларитѣ постѫпватъ съ насилие къмъ пчелитѣ? — Защото пчелата е користолюбива. Като приготвя медъ, тя има предъ видъ само себе си. Щомъ се приближи нѣкой до кошера, тя го посрѣща съ бръмчене, като го запитва: Какво искашъ? Нѣмашъ работа при насъ. Скоро да си вървишъ, че ще те ужиля. Ако не разбере езика ѝ, тя го жили. За да я възпита, сегашниятъ пчеларь отива при нея съ кадилницата си и я опушва. Като се замае, тя вече отстѫпва. Учете се да давате доброволно, за да не става нужда да ви пушатъ. Кое е сѫщественото въ човѣшкия животъ? — Задоволяване на естественитѣ нужди на човѣка. Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи и да работи. Като пѫтува, той все ще се отбие въ единъ домъ, дето ще го посрещнатъ добре. Ще му дадатъ топла вода да измие краката си, да се преоблѣче. Следъ това ще му сложатъ хлѣбъ, топло ядене, да се нахрани. Най-после ще му предложатъ легло, да си почине. Рано сутриньта, той ще стане, ще благодари и ще продължи своя пѫть. Каквото е отношението на човѣка къмъ тѣлото му, такова трѣбва да бѫде отношението му и къмъ неговия умъ, къмъ неговото сърдце и къмъ неговата душа. И тѣ се нуждаятъ отъ почивка. Като работятъ презъ деня, вечерь трѣбва да си починатъ, да се освободятъ отъ всички грижи и безпокойства. Да се грижи и безпокои онзи, който има деца, а нѣма овце, които да му даватъ млѣко, това е въ реда на нѣщата. Но трѣбва ли да се безпокои овчарьтъ, който има стотици овце на разположение? Да се безпокои циганинътъ, който не знае, кѫде ще осъмне, кѫде ще замръкне, това е естествено. Но да се безпокои онзи, който се е свързалъ съ Бога и всѣки моментъ се ползува отъ Неговитѣ блага, това не е естествено. Нови времена идатъ, нови хора сѫ нуждни на свѣта. Христосъ дава Притчата за петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви, които очаквали младоженика. Първитѣ петь били готови, кадилницитѣ имъ били пълни съ масло; вторитѣ петь не били готови, и когато дошълъ младоженикътъ, тѣ тръгнали да търсятъ масло за кадилницитѣ си, но вратата се заключила следъ тѣхъ, и тѣ останали отвънъ. Свѣтътъ се нуждае отъ готови хора, на които кадилницитѣ сѫ пълни съ масло и които очакватъ идването на любовьта. Българитѣ иматъ обичай да палятъ вечерь кандило. Защо сѫ нуждни кандила? Тѣ ги палятъ главно за покойницитѣ, да имъ е свѣтло на онзи свѣтъ. Много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ се намиратъ въ тъмнина, преследвани и измѫчвани отъ тѣхни неприятели — лоши духове. За да не се мѫчи нито на този, нито на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има кандило, което постоянно да гори и свѣти. Следователно, който се мѫчи, нѣма кандило. Всѣки трѣбва да носи въ себе си кандилото на мѫдростьта, напълнено съ маслото на истината и запалено отъ огъня на любовьта. Запалите ли веднъжъ това кандило, то постоянно свѣти. Въ който домъ свѣти такова кандило, Божественитѣ блага непрестанно текатъ. Като се отегчатъ отъ земния животъ, хората искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ да благуватъ. Само онзи може да се ползува отъ благата на другия свѣтъ, на когото кандилото постоянно свѣти. Онзи, на когото кандилото не свѣти, като отиде въ другия свѣтъ, още на третия день ще се отегчи. Защо? — Нѣма какво да работи. Тамъ има много работа, но той не е готовъ, не знае какво да прави. Каквато работа му дадатъ, той вдига рамене, нищо не може да свърши. Представете си, че влизате въ оркестъръ, въ който свирятъ 50-60 цигулари, всички съ музикално образование, цигулкитѣ имъ се сливатъ въ едно. Вие слушате, чудите се, какво да правите. Имате цигулка, но не знаете да свирите като тѣхъ. Щомъ вземете първия тактъ, веднага започвате да грѣшите. Вие виждате, че пръститѣ на музикантитѣ се движатъ по цигулкитѣ, но не разбирате, какво свирятъ. Пъкъ и ухото ви не е развито, не можете да различавате тоноветѣ. Колкото и да е хубава тази музика, ще се отегчите и ще пожелаете да се върнете у дома си. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който не е подготвенъ да свири въ симфонически оркестъръ. Дали е на земята, или на онзи свѣтъ, положението му е едно и сѫщо. Ако е на земята, ще пожелае да се върне у дома си, да свири още много години, докато го приематъ въ оркестъра. Ако е на онзи свѣтъ, ще пожелае да слѣзе на земята, да използува условията, които нѣкога му били дадени. Невидимиятъ свѣтъ е хармониченъ, тамъ не се допущатъ никакви дисонанси. На земята хората говорятъ високо, викатъ, крѣскатъ. За невидимия свѣтъ тѣхниятъ говоръ е буря и гръмъ. Казватъ за нѣкого, че говори тихо, не го чуватъ отдалечъ. Колкото тихо да се говори на земята, на онзи свѣтъ го възприематъ като гърмотевица. Ако влѣзете въ обществото на ангелитѣ, само ще виждате, че устата имъ се движи, но нищо нѣма да чувате. Хората нѣматъ представа за невидимия свѣтъ и за сѫществата, които живѣятъ тамъ. Затова тѣ говорятъ за любовьта, искатъ да я придобиятъ, безъ да знаятъ, отде иде и какъ се придобива. Любовьта слиза отъ възвишенитѣ свѣтове. Никой не може да я придобие, ако предварително не се е научилъ да дава. Преди всичко, вие нѣмате съответенъ сѫдъ, въ който да ви сипятъ любовьта. Ако отидете въ разумния свѣтъ, можете да си вземете, колкото искате любовь, но сѫдъ трѣбва да имате. Кѫде ще турите любовьта, ако на земята още не сте си приготвили сѫдъ? Ще кажете, че ще вземете кола, съ която да я пренесете. Това не се позволява. Всѣки самъ ще си донесе сѫдъ, въ който ще му турятъ толкова, колкото може да носи — ни повече, ни по-малко. Като знаете това, ще се пазите отъ заблуждения, да мислите, че можете да бѫдете много добъръ, че имате много любовь въ себе си. Като е дошълъ на земята, на човѣка е точно опредѣлено, колко добъръ може да бѫде или колко любовь може да носи въ сърдцето си. Има случаи въ живота, когато и да иска, човѣкъ не може да прояви добротата си. Представете си, че въ дома на една млада жена дойде гостенка млада, красива мома. Тя е пѫтувала нѣколко деня, уморила се е, изгладнѣла и ожаднѣла. По обичая, домакинитѣ трѣбва да я посрещнатъ любезно. Ако домакинътъ я посрещне добре и я погледне мило, даде ѝ вода да се измие, приготви ѝ закуска, домакинята ще бѫде недоволна, ще се свие сърдцето ѝ, ще почне да ревнува. Ще кажете, че грѣшката е въ жената, тя трѣбва да се издигне високо, да не се подава на ревностьта. Вината не е само въ жената. Кога ревнува човѣкъ? — Когато остане на последно мѣсто. За да не се яви ревность, мѫжътъ трѣбва да даде първото мѣсто на жена си. Той ще я остави, тя да услужи на момата. Когато услужва, жената ще познае, каква е момата, която влиза въ дома ѝ. Ако е добра, разумна и справедлива, тя ще види въ лицето ѝ ангелъ и ще я посрещне добре. Следъ това ще даде пѫть на мѫжа си, да я посрещне добре, да ѝ услужи, както той може. Когато жената даде право на мѫжа си да услужи на момата, последната ще приеме услугата му и ще го благослови. Жената ще я цѣлуне и ще я приеме като сестра. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ мѫже и жени, между разумнитѣ хора. Съвременнитѣ хора страдатъ, разочароватъ се отъ любовьта, защото сѫ размѣстили нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на мѣстото си. Днесъ много майки цѣлуватъ децата си по лицето, по устата, по крачетата. Нѣкои майки особено обичатъ да цѣлуватъ крачетата на децата си. Като ги окѫпятъ, тѣ започватъ да ги повиватъ и цѣлуватъ рѫцетѣ и краката имъ. Това не е правилно. Майката трѣбва да цѣлува детето си по челото, по странитѣ, по устата, а бащата — по крачетата. Мѫжътъ и жената сѫ объркали своитѣ работи и задължения, затова страдатъ. Мѫжътъ трѣбва да цѣлува краката на детето си, а жената — по лицето. Защо? — Понеже мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, взета отъ земята, трѣбва да върви отдолу нагоре; понеже жената е направена отъ реброто на мѫжа, трѣбва да слиза отгоре надолу. Следователно, когато хората ревнуватъ, това показва, че тѣ живѣятъ въ свѣта на безпорядъка. Има нѣщо, което имъ недостига, поради което тѣ се страхуватъ, че нѣкой може да ги измѣсти, т. е. да отнеме мѣстото имъ, което сѫ заели. Кой може да измѣсти способниятъ професоръ по математика? Никой не е въ състояние да го измѣсти, защото той решава и най-мѫчнитѣ задачи. Кой може да заеме мѣстото на видния и способенъ цигуларь въ оркестъра? Ако може нѣкой да го замѣсти, той ще бѫде или по способенъ отъ него, или равенъ на него. Ако е по-способенъ, радвайте се, защото ще се учите отъ него. Трѣбва ли човѣкъ да се смущава при това положение? Способниятъ и даровитъ човѣкъ все ще остави нѣщо на човѣчеството. Обаче, обикновениятъ ученъ, професоръ или музикантъ, нека има търпение и смирение, да работи, докато дойде до едно по-високо положение, да заеме достойно мѣстото на способния и даровитъ човѣкъ. И тъй, учете се, работете прилежно, за да придобиете любовьта, следъ което ще давате отъ нея и на другитѣ. Докато взимате нѣщо отъ любовьта, вие се учите отъ нея. Щомъ можете да предавате нѣщо отъ нея, вие сте въ положението на първокласния ученъ и музикантъ. Ще обичате и ще съзнавате, че много има да учите. Ще изучавате и разбирате законитѣ на човѣшката мисъль, на човѣшкото сърдце и на човѣшката душа. Ако не ги разберете, ще влѣзете въ дисхармонията на живота. И тогава, дисхармонията, на която ще се натъкнете, ще се създаде първо отъ вашата възлюбена и отъ децата, които сте родили. Ще съжалявате, че сте се оженили, че сте родили толкова деца. Това значи, да се намѣрите въ положението на рибата, която хвърля по 300,000 семенца — хайверъ, отъ които нищо не придобива. Коя риба познава децата си? Кѫде отиватъ нейнитѣ деца? — Въ нѣкоя уста. Има ли смисълъ човѣкъ, като рибата, да ражда много деца, които да не познава, нито тѣ да го познаватъ? Ако е въпросъ да реализира желанията си, не е ли по-добре да роди нѣколко свѣтли мисли и чувства, съ които да се огради, отколкото да роди нѣколко деца, чужди на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата душа. Свѣтлитѣ мисли, желания и постѫпки правятъ човѣка мощенъ, готовъ за велики подвизи. Какво ще прави човѣкъ въ днешнитѣ времена, ако, като рибата, роди триста хиляди деца? За едно дете днесъ сѫ нуждни стотици хиляди лева, за да получи образование. Колко милиарди ще трѣбватъ за триста хиляди деца? Заблуждение е да се отхранватъ много деца. Многото деца представятъ безбройнитѣ човѣшки желания. Едно дете е достатъчно, важно е да го възпиташъ и образовашъ, да излѣзе добъръ гражданинъ и на земята, и на небето. Като поставишъ много огледала предъ единъ образъ, той ще се умножи. Отъ едното ще получишъ хиляди. Това представя многото човѣшки желания. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отражение на едно единствено желание на човѣка въ много огледала. Кое е това желание? — Желанието на човѣшката душа да служи на Бога и да се слѣе съ Него. Единственото желание на човѣка е да намѣри любовьта, да я познае и да ѝ служи. Докато не е реализиралъ още желанието си, той ще го вижда въ много огледала, ще се раздвоява и ще живѣе въ заблуждения. Сегашнитѣ хора говорятъ за любовьта и я търсятъ тамъ, дето я нѣма. Ако искате да намѣрите любовьта, търсете я навсѣкжде — въ цвѣтята, дърветата, изворитѣ, мушицитѣ, бръмбарчетата и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ величини — хората. Търсете я между смиренитѣ хора. Горделивиятъ човѣкъ не дава мѣсто на любовьта въ себе си. Между насѣкомитѣ комарътъ е горделивъ. Той кацва на човѣка, съ цель да прави научни изследвания на кръвьта му. Пчелата пъкъ излиза да се бори съ него съ жилото си. Като извади жилото си и го забие нѣкѫде по тѣлото му, тя не може да го извади и умира. Въ това отношение осата е по-умна отъ пчелата. И тя жили, но не забива жилото си дълбоко, затова може да си служи съ него много пѫти. Пчелата не се е научила още да воюва. Тя не знае да прилага правилно любовьта. Това показва, че злото и доброто се проявяватъ паралелно въ органическия свѣтъ. Пчелата дава медъ, но сѫщевременно лошо жили. Така постѫпватъ всички хора, мѫже и жени, момци и моми. Отъ една страна даватъ медъ, а отъ друга — жилятъ. Когато млада мома или младъ момъкъ влѣзатъ въ нѣкой домъ, родителитѣ се страхуватъ, да не се обърка умътъ на тѣхната дъщеря, или на тѣхния синъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Тѣ могатъ да объркатъ ума на дъщерята или на сина, но могатъ и да внесатъ нѣщо добро въ тѣхъ — зависи, коя страна ще обърнатъ къмъ васъ — свѣтлата, или тъмната страна. Какво представятъ доброто и злото? — Доброто е младата мома, а злото — младиятъ момъкъ. Когато доброто влѣзе въ нѣкой домъ, то обръща умоветѣ на членоветѣ въ семейството, и тѣ започватъ да раздаватъ на бедни, на страдащи. Който ги наблюдава отвънъ, казва: Така не може да се живѣе, човѣкъ скоро ще остане на пѫтя. Когато злото влѣзе въ нѣкой домъ, то започва да обира. Въ този случай, домакинитѣ трѣбва да проявятъ доброто въ себе си и да започнатъ да възпитаватъ злото. Следователно, ако въ дома ви дойде доброто, т. е. момата, тя ще поправи вашия синъ. Ако въ дома ви дойде злото, т. е. момъкътъ, дъщеря ви ще го възпитава. Доброто въ човѣка се задължава да внесе нѣщо въ злото, да го повдигне. Злото навсѣкѫде търси доброто. Дето и да се намѣри човѣкъ — при злото, или при доброто, всѣкога трѣбва да съзнава, че има добро въ свѣта. Отъ кои момци бѣше Христосъ? — Отъ онѣзи, които даватъ ходъ само на любовьта и на доброто. Докато човѣкъ, мѫжъ или жена, момъкъ или мома, обича баща си и майка си повече отъ свѣта, той има синовни отношения къмъ тѣхъ и къмъ Бога. Ако даде предимство на любовьта си къмъ свѣта, за смѣтка на любовьта си къмъ своитѣ родители, той вече е направилъ първия грѣхъ. Какъ може човѣкъ да обича свѣта повече отъ онѣзи, които сѫ го родили и му даватъ всички блага въ живота? Свѣтътъ нищо не дава, той само взима, черпи жизненитѣ сокове на сѫществата. Какво ще кажете за онзи домъ, който изчерпва последнитѣ сили на своя ближенъ? Момъкъ или мома, когато се женятъ, трѣбва да се пазятъ отъ такъвъ домъ. Това значи свързване съ свѣта, съ злото въ него, а не съ доброто. Свързвайте се съ доброто, а възпитавайте злото. Мнозина питатъ какво представя новото учение. Новото учение не е нищо друго, освенъ запознаване на човѣка съ любовьта. Щомъ се запознае съ любовьта, тя ще го запознае съ мѫдростьта, а последната — съ истината. И ако човѣкъ придобие отъ любовьта животъ, отъ мѫдростьта — знание и свѣтлина и отъ истината — свобода, той е на правъ пѫть. Ако животътъ му даде възможность да се движи, движението — възможность да се учи, а учението — възможность за работа и освобождаване отъ ограниченията, той е на правъ пѫть. Който не може да се запознае съ принципитѣ на живота — любовьта, мѫдростьта и истината, той е осѫденъ на страдания. Той плаче, вайка се, не може да намѣри изходенъ пѫть въ живота си. Добре е човѣкъ да плаче, но ако сълзитѣ му носятъ благословение. Иначе, тѣ сѫ вредни, както за него, така и за окрѫжаващитѣ. Има сълзи, които сѫ отровни. Има сълзи, които горятъ, дето паднатъ; тѣ сѫ като киселинитѣ, съ които си служи химията. Какво носѣха сълзитѣ, които Христосъ пролѣ за евреи ския народъ? Съ тѣзи сълзи Той искаше да имъ каже: Вие не приемате учението на любовьта, но ще минете презъ голѣми страдания и горчевини. Следъ това ще дойде Божието благословение върху васъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да изпълнява Божията воля, за да се излѣе благословението върху него, както пролѣтниятъ и есененъ дъждъ се изливатъ върху посѣтото жито. Пазете се да не предизвикате сълзи на очитѣ на Христа отъ това, че не сте изпълнили Божията воля. Блажени сте, ако очитѣ на Христа се пълнятъ съ сълзи отъ радость, че изпълнявате Божията воля. Следователно, когато плачете, когато мислите, когато чувствувате или когато действувате, първо вие трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си, оть сълзитѣ, които проливате. Често хората се срамуватъ отъ любовьта. Защо? Любовьта е запалена свѣщь. Трѣбва ли да криете запалената свѣщь и да се срамувате отъ нея? Запалишъ ли свѣщьта си, ще я туришъ на видно мѣсто, да освѣтява пѫтя на всички, които се заблудили. Като запалишъ огъня си, ще го туришъ на такова мѣсто, всички хора да се отопляватъ. Огъньтъ на любовьта не изгаря човѣшкитѣ сърдца, но ги повдига и обновява. Любовь, която изгаря човѣшкитѣ сърдца, не е истинска. Знание, което възгордява човѣка, не е истинско; знание, което разширява човѣшкия умъ и смирява човѣка, е истинско. Отличителното качество на любещия, на знаещия и на свободния е смирението. Той знае, какво прави, какво мисли, затова не се дразни за нищо и никакво. Това е човѣкътъ на новото учение. Щастливъ е онзи, който може да срещне човѣкъ отъ новото учение и да му услужи. Новиятъ човѣкъ не говори за себе си, но ще го познаете по проявитѣ му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пакъ ще ви се усмихне. Новиятъ човѣкъ разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вѫтрешна красота. Той и външно е красивъ: главата му е добре оформена, чъртитѣ на лицето му сѫ красиви. Челото, носътъ, устата, веждитѣ му сѫ правилни и красиви. Отъ всѣка клетка на организма му излиза животъ и енергия. Който иска да придобие Божието благословение, трѣбва да отвори сърдцето си за Божествената любовь и свѣтлина, както житнитѣ зрънца и плоднитѣ семена се разпукватъ, за да приематъ слънчевата свѣтлина и топлина. Всѣко зрънце, всѣко семе, които се разтварятъ за слънчевата свѣтлина и топлина, израстватъ и даватъ плодъ; всѣко зрънце и всѣко семе, които не се отварятъ, не израстватъ, лишаватъ се отъ животъ. Задава се въпросъ, какъ да се отвори човѣкъ за свѣтлината и топлината на Божественото слънце? — Както отваря куфаритѣ си. Какво правите, когато заминавате за чужбина или се връщате оттамъ? Щомъ дойдете до границата, гранични чиновници ви спиратъ, за да разгледатъ куфаритѣ ви, да видятъ, какво носите. Както отваряте куфаритѣ си, така ще отворите сърдцата си и, което е за земята, ще остане на земята; което е за небето, ще го вземете съ себе си, като вѣченъ капиталъ на своята душа. Земното остава на земята, а небесното — на небето. Ако земното отиде на небето, а небесното остане на земята, човѣкъ самъ се спъва. Трѣбва ли той да се пита, какво е нуждно за земята и какво — за небето? Трѣбва да се знае, че има едно нѣщо, което е еднакво нуждно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и любовь къмъ Бога. Следователно, не питайте, кого трѣбва да обичаме. Единъ ни обича и Едного трѣбва да обичаме. Кѫде ще Го намѣримъ? Или въ майка си, или въ баща си, или въ брата си, или въ сестра си и най-после въ приятеля си. Много видни жени, съ високо обществена положение, обичатъ кучета и ги водятъ съ верижки, разхождатъ ги по улицитѣ. Тѣ се занимаватъ съ тѣхъ по цѣли часове: кѫпятъ ги, чистятъ ги, радватъ имъ се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трѣбва да се занимаватъ съ кучета, да изразходватъ срѣдства по тѣхъ? Право е това, но тѣ не сѫ срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърдцето на нѣкоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво отъ човѣка. И това е право, но има животни, които нѣкога проявяватъ по-голѣма интелигентность отъ човѣка. Какво ще кажете за ослицата на пророкъ Валаама? За нея се казва, че тя видѣла ангела, преди господарьтъ ѝ да го види. И когато той я биелъ, за да върви напредъ, тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангелъ стои предъ тѣхъ. Следъ това ангелътъ проговорилъ на пророка: „Нѣма да се връщашъ отъ пѫтя си, но ще отидешъ тамъ, задето си тръгналъ, и ще говоришъ това, което вложа въ устата ти.“ Днесъ всички хора, като Валаама, сѫ тръгнали за нѣкѫде съ своята ослица. Нѣма да имъ кажа, че трѣбва да се върнатъ. Нека продължаватъ пѫтя си, но да слушатъ внимателно, какво ще имъ каже ангелътъ. Каквото имъ каже, точно да го предадатъ на онзи, къмъ когото сѫ тръгнали. Словото Божие трѣбва да се разнесе по цѣлия свѣтъ, а съ него заедно и Божиитѣ блага. Следователно, не казвайте, че сте бедни, че нѣмате нищо, че сте неразположени, защото не говорите истината. Вие живѣете въ свѣтъ, дето Богъ е господарь. Той раздава изобилно благата си. На васъ не ви остава нищо друго, освенъ да отворите широко умоветѣ, сърдцата и душитѣ си, за да възприемете Божиитѣ блага. Отворете ушитѣ си, да чуете думитѣ, които Той ще ви каже, за да ги предадете на време тамъ, дето трѣбва. Само така вие ще се запознаете съ ангелитѣ — служителитѣ на любовьта; съ херувимитѣ и серафимитѣ, които стоятъ най-близо до Бога, и съ всички възвишени сѫщества, които работятъ за прилагане на Божествения редъ въ свѣта. Когато се говори за познаването на Бога, трѣбва да се иматъ предъ видъ три Негови качества. Той е вселюбещъ, всемѫдъръ и истиненъ. Любовьта е сила, която при никакви условия не се измѣня. Всичко може да се измѣни, но любовьта — никога. Какво представя мѫдростьта? — Това, което носи свѣтлина и знание и никога не се измѣня. Какво нѣщо е истината? — Това, което носи свобода за човѣшката душа, и на което всѣкога може да се разчита. Който носи въ себе си любовьта, мѫдростьта и истината, и въ ада да влѣзе, огъньтъ нѣма да го изгори, грозотата нѣма да го уплаши и ограничението нѣма да го обхване. Вратата на ада сама ще се отваря и затваря предъ него, за да може той свободно да влиза и да излиза. Животъ безъ любовь не може да се прояви; знание безъ свѣтлина не може да се придобие и истина безъ свобода не може да се приложи. Който се е запозналъ съ любовьта, ще възкръсне; който се е запозналъ съ мѫдростьта, ще се облѣче съ най-красивата дреха — съ дрехата на свѣтлината; който се е запозналъ съ истината, ще придобие свобода, да ходи, дето иска, да проповѣдва Словото Божие. Желая тази сутринь да се отворятъ очитѣ ви, и всѣки да види своя ангелъ, който го рѫководи. За всѣки човѣкъ е опредѣленъ по единъ ангелъ, да се грижи за него; ангелитѣ се споразумѣватъ помежду си, тѣ не искатъ да знаятъ, кой е по-голѣмъ отъ тѣхъ. Тѣ знаятъ, че всички сѫ носители на Божията Любовь и проповѣдници на Божието Слово. Единственото нѣщо, което може да приближи човѣка до Бога, е любовьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е мѫдростьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е истината. Щомъ дойде до Извора на живота, човѣкъ започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползува съ довѣрието на сѫществата отъ разумния свѣтъ. Дето е любовьта, тамъ животътъ се проявява въ своята пълнота; дето е мѫдростьта, тамъ знанието се изявява въ своята истинска свѣтлина; дето е истината, тамъ свободата се проявява такава, каквато душата я желае. Време е вече да се запознаете съ любовьта, мѫдростьта и истината. Ако се запознаете още днесъ, ще се подмладите. Оставите ли за другъ животъ, нищо нѣма да постигнете. И въ другия животъ ще бѫдете такива, каквито сте днесъ. Настоящето опредѣля бѫдещето. За мнозина се вижда невъзможно запознаването имъ съ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ ядешъ, ти можешъ да се запознаешъ съ любовьта, която ражда живота; щомъ знаешъ да четешъ, ти можешъ да се запознаешъ и съ мѫдростьта, която носи знанието. Щомъ имашъ очи да наблюдавашъ нѣщата, ти ще видишъ красотата навсѣкѫде: въ хората, въ животнитѣ и въ растенията. Достатъчно е да изчистите външно и вѫтрешно човѣка, за да видите Божественото му лице, озарено отъ красота, отъ свѣтлина и отъ любовь. Затова, именно, Богъ поглежда благосклонно на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Когато любовьта посети бръмбаритѣ, чува се бръмчене между тѣхъ; когато посети дърветата, чува се шумолене на листата и на клонетѣ. Който не познава действието на любовьта, казва, че шумъ се вдига въ природата. Това не е шумъ, но изявяване радостьта на живитѣ сѫщества отъ посещението, което любовьта имъ е направила. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не се радва на топлината и на свѣтлината; нѣма сѫщество, което да не търси любовьта, за да се радва на нейнитѣ топли и свѣтли лѫчи. Единъ день Александъръ Велики пожелалъ да види Диогена, гръцки философъ, за когото чувалъ да се говорятъ интересни нѣща. Той го намѣрилъ вънъ нѣкѫде, на открито, въ една бъчва. Следъ като се разговарялъ съ него, Александъръ Велики го запиталъ: Съ какво мога да ти услужа? — Нищо не искамъ. Моля те само да се отдалечишъ, да не ми закривашъ слънцето, искамъ свободно да ме огрѣва. Колко хора днесъ биха имали смѣлостьта на Диогена, да отговорятъ така на Александъръ Велики. Следъ това Александъръ Велики казалъ: Ако не бѣхъ това, което съмъ днесъ, щѣхъ да пожелая да бѫда на мѣстото на Диогена. Ако зададете сѫщия въпросъ на любещия, какъвто зададоха на Диогена, и той би отговорилъ, че не се нуждае отъ никаква услуга, освенъ никой да не застава предь слънцето, да прѣчи на слънчевитѣ лѫчи да го огрѣватъ. Всѣки трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че е голѣмъ, че може да бѫде господарь, да заповѣдва на другитѣ. Къмъ голѣмство се стреми и малкото дете. То иска да порасне, да стане господарь, да заповѣдва. Преди да стане господарь, човѣкъ трѣбва да е билъ слуга. Първо ще бѫдешъ слуга, а най-после господарь. Само мѫдриятъ, любещиятъ, истинолюбивиятъ може да бѫде господарь. Истински господарь е онзи, който не причинява зло на никого. Кое е за предпочитане: да ездишъ, или да те ездатъ; да давашъ, или да взимашъ; да бѫдешъ уменъ, или глупавъ; да бѫдешъ силенъ, или слабъ? Когато човѣкъ прави зло, глупостьта и безсилието сѫ на мѣсто; когато прави добро, разумностьта, знанието и силата сѫ на мѣсто. Постѫпвайте така, че да изявявате Онзи, Който живѣе въ душитѣ ви. Съ други думи казано: Изявявайте се такива, каквито сте. Какъвъ е човѣкъ? — Какъвто първоначално е създаденъ. Казано е за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, той може да се проявява като Създателя си. Какво по-голѣмо благо може да очаквате? Вложи любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си, а истината въ душата си, за да проявишъ Бога, да се радватъ всички около тебе. Лесно се говори за любовь, мѫдрость, истина, но, докато дойде до тѣхъ, човѣкъ минава презъ по-достѫпни области. Въ това отношение, различаваме нѣколко категории прояви на човѣка: движение, животъ и любовь — първа категория. Ако не се движишъ, не можешъ да проявишъ животъ; ако не живѣешъ, не можешъ да любишъ и да те любятъ. Проявата на любовьта е животъ, а проявата на живота — движение. Животътъ е най-хубавата музика и най-мелодичната пѣсень, каквито добриятъ музикантъ и пѣвецъ могатъ да изпълнятъ. Мѫдрость, знание и свѣтлина — втора Категория на прояви. Ако нѣмашъ свѣтлина, не можешъ да учишъ и да придобивашъ знания, не можешъ да станешъ мѫдъръ. Стремете се къмъ добритѣ и разумнитѣ хора, да се учите отъ тѣхъ. Какъ ще станете цигулари, ако не слушате добри, знаменити майстори? Истински майсторъ - цигуларь е онзи, който обича цигулката си. Като свири, двойникътъ му влиза въ цигулката, и той поставя всѣки пръстъ на опредѣленото мѣсто. Между него и цигулката му сѫществува вѫтрешенъ афинитетъ. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, съ чисти, меки. Тѣ се отличаватъ и съ голѣма сила и яснота. Това се отнася не само до музиката, но и до пѣнието и движенията. Въ всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да влагате любовь и разположение. Тогава движенията и гимнастическитѣ упражнения ще ви направятъ силни, да помагате на другитѣ. Всѣко упражнение, направено съ любовь и разположение, внася такава сила въ васъ, че можете да спасите и давещия. Всѣко повдигане на рѫката представя изнасяне навънъ книгата на вашия животъ. Всѣки може да чете по тази книга. Линията на живота на рѫката огражда областьта на Венера — областьта на любовьта, която слиза по палеца. Той се поставя срещу всички пръсти, което показва, че е въ съгласие съ тѣхъ. Четиритѣ пръста съ четиритѣ струни на цигулката. Отнемете ли палеца, човѣкъ губи основата на живота. Ако линията на живота е слабо развита, и любовьта на човѣка е слаба. Освенъ линията на живота, има още две важни линии на рѫката: линията на ума и линията на сърдцето. Изобщо, рѫката е свидетель на цѣлия човѣшки животъ. По нея можете да четете историята му: какъ е живѣлъ, какви мисли и чувства сѫ го вълнували. Който знае да чете по рѫката, даже само по палеца може да разбере миналия и сегашния животъ на човѣка. Нѣкои криятъ палеца си между другитѣ пръсти. Не крий палеца си, но го хвани и кажи: Господи, благодаря Ти, че ми показвашъ пѫтя на любовьта. Както Ти проявявашъ любовьта си къмъ мене, така азъ ще проявя обичьта си къмъ Тебе. И тъй, когато сте обезсърдчени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всички клетки въ васъ трѣбва да благодарятъ и да се радватъ, че живѣятъ и се ползуватъ отъ благата на живота. Отворете сърдцата си предъ Бога, да види, какво има въ тѣхъ, и да ви помогне. Той знае всичко, но вие трѣбва да бѫдете готови, да се отворите за Неговата свѣтлина. Бѫдете чистосърдечни и искрени. Не крийте нищо отъ Бога и не се критикувайте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Нѣма по-голѣмо благо отъ свободата на мисъльта, на чувствата и на действията. Нѣма по-голѣмо благо и отъ познаването: да познавашъ себе си, да познавашъ ближния си, а сѫщо така и тѣ да те познаватъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. Да познаваме Бога въ всички Негови проявления — това е новиятъ животъ, който иде вече въ свѣта. Виждайте Бога навсѣкѫде — въ камънитѣ, въ водитѣ, въ растенията, въ звездитѣ, въ животнитѣ, въ хората и кажете: Благословенъ е Господъ, Който се проявява навсѣкѫде и ни говори чрезъ всички живи сѫщества. Благословено е името Му сега, всѣкога и презъ всичкитѣ вѣкове. Единъ младъ момъкъ се спрѣлъ предъ единъ изворъ да пие вода. При него се приближила една стара жена, уморена, запъхтѣна. — Бабо, отде идешъ? — запиталъ я момъкътъ. — Отдалечъ, синко; много съмъ уморена, много е патила главата ми. — Седни, бабо, да си поприказваме. Седнала бабата при извора и разказала своята история. — Какъ ти е името, бабо? Искамъ да се запозная съ тебе. Вмѣсто да каже името си, бабата свалила маската отъ лицето си и бързо се отдалечила съ думитѣ: Млади човѣче, ако не искашъ да остарѣвашъ, търси Бога, да Го видишъ и познаешъ. Голѣма била изненадата на момъка: вмѣсто образа на бабата, видѣлъ млада, красива мома. Той запомнилъ лицето ѝ, но запомнилъ и думитѣ ѝ. * 22. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добриятъ животъ Добриятъ животъ е като утринната роса, като утринната зора, като изгрѣващото слънце. Добриятъ животъ е животъ на любовьта. Какво представя животътъ? За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да се намира въ положението на онзи, който излиза вече отъ затвора, а не на онзи, който влиза въ затвора. Първиятъ има опитности, които му даватъ възможность да разбира нѣщата. За да разберете живота, трѣбва да бѫдете като децата, които сѫ готови да се учатъ и да възприематъ, а не като стария и прегърбенъ дѣдо. Нѣкои мислятъ, че сѫ стари вече и не могатъ да учатъ. Щомъ е така, нека опредѣлятъ, какво нѣщо е старостьта. Не е старъ онзи, на когото косата е побѣлѣла, или краката му сѫ слаби и не държатъ тѣлото му. Бѣлата коса е зимниятъ снѣгъ, който покрива земята. Нѣма по-хубава завивка отъ снѣга, съ който природата покрива растенията, да прекаратъ спокойно своя зименъ сънь. Следователно, щомъ главата ти побѣлѣе, ще спишъ, т. е. ще отидешъ въ другия свѣтъ да учишъ и, като се върнешъ сутриньта, ще разправяшъ на хората, какво си научилъ. Побѣляването на косата не е нищо друго, освенъ дигизиране, както актьоритѣ се дигизиратъ на сцената. Като гледате, какъ играятъ актьоритѣ, вие пожелавате да бѫдете на тѣхното мѣсто. Мислите, че слава и почести ви очакватъ. Отъ ваше гледище, животътъ на сцената е много красивъ, но питайте нѣкой артистъ, той ще ви каже, презъ какви мѫчнотии минава. Играе той, но лицето му не е естествено; при това, играе чужда роля, която не е по неговата воля. Животътъ на хората е актьорство. Ако не можешъ да изиграешъ добре ролята, която ти е дадена, ти не си истински актьоръ. Нѣкой играе ролята на герой, но, като излѣзе на сцената да се бори, другъ, по-силенъ отъ него, дойде и го повали на земята. Какъвъ герой е тогава той? Другъ пъкъ играе ролята на ученъ, но срещу него излѣзатъ по-учени, които веднага го оборять. Какъвъ ученъ е той? Двама млади англичани решили да си устроятъ една шега, да се подиграятъ съ християнството. Предварително тѣ се наговорили, каква роля ще изиграе всѣки отъ тѣхъ. Първиятъ ще играе роля на безвѣрникъ, ще се мѫчи да доказва на другия, че Богъ не сѫществува. Вториятъ ще играе ролята на вѣрващъ, да убеди другаря си, че Богъ сѫществува. Безвѣрникътъ излѣзълъ пръвъ и започналъ да убеждава приятеля си, че извънъ видимия свѣтъ нищо не сѫществува, че свѣтътъ е само материя, че духътъ е нѣкаква илюзия и т. н. Вѣрващиятъ слушалъ всички доводи на безвѣрието, но останалъ вѣренъ на своето вѫтрешно убеждение. Следъ това вѣрващиятъ излѣзълъ на сцената и започналъ да говори: Какъ не те е грѣхъ и срамъ да не вѣрвашъ въ своя Създатель? Може ли полското цвѣте да расте безъ слънце? Науката не допуща растенето и развитието на цвѣтята безъ слънчева топлина и свѣтлина. Може ли човѣкъ да стане силенъ безъ въздухъ, безъ свѣтлина и безъ храна? Който приема, че може да се живѣе безъ въздухъ, храна и вода, той е най-голѣмиятъ невежа въ свѣта. Знаешъ ли, какво те очаква на онзи свѣтъ? Тамъ ще те горятъ въ вѣченъ огънь, ще те държатъ гладенъ и жаденъ съ години. Като слушалъ приятеля си да говори толкова убедително, най-после безвѣрникътъ навелъ глава и тихо напусналъ сцената. На другия день той срещналъ приятеля си и му казалъ: Знаешъ ли какво стана съ мене? Като те слушахъ да говоришъ за ада, за вѣчния огънь, азъ се уплашихъ, цѣла нощь не можахъ да спя. Повѣрвахъ въ Бога и решихъ да стана християнинъ. — Чудно нѣщо, азъ самъ не зная, какъ съмъ ти въздействувалъ. Можешъ ли и ти да ми проповѣдвашъ така, че и азъ да повѣрвамъ въ сѫществуването на Бога? Изкуство е, така да проповѣдвашъ на човѣка, че да го убедишъ въ своето вѣрую. Така, хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината проповѣдватъ днесъ на човѣка. Тѣ го убеждаватъ, че Богъ сѫществува и изпраща блага на цѣлото човѣчество. Хлѣбътъ и водата внасятъ животъ въ човѣка; въздухътъ му дава възможность да говори, а свѣтлината го заставя да мисли. Хлѣбътъ, въздухътъ, водата и свѣтлината представятъ реални величини, безъ които животътъ не се проявява. Ще кажете, че реално е всѣко нѣщо, което човѣшкиятъ умъ може да обхване и разбере. Не е реално онова, което умътъ не може да обхване и разбере. Слънцето и земята не можемъ да обхванемъ съ ума си, но това не значи, че не сѫ реални. За да ги обхванемъ и разберемъ, тѣ сѫ поставени далечъ отъ насъ, да ги виждаме малки. Въ този видъ тѣ ставатъ за насъ видими и разбрани. Малкитѣ, микроскопически нѣща пъкъ се увеличаватъ, за да станатъ видими. Следователно, за да обхване нѣщата, човѣкъ влиза въ опитния свѣтъ, дето всѣко нѣщо се поставя на провѣрка. Първо опитвате топлината на тѣлата, да видите, можете ли да издържите на нея. После опитвате студа имъ. Ще кажете, че имате вѣра, нѣма защо да си служите съ опита. Споредъ менъ, хората още не сѫ дошли до истинската вѣра. Тѣ иматъ вѣрвания, вѣра още нѣматъ. Едва сега тѣ изучаватъ вѣрата, която изключва противоречията. Първитѣ християни били безбожници. Нѣкои отъ тѣхъ вѣрвали въ много божества, други били идолопоклонци. Какво може да се очаква отъ единъ богъ, направенъ отъ човѣка? Божество, което не може да внесе свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ душата, не е никакво божество. Само онова сѫщество можете да наречете Богъ, Което помага на човѣка при всички условия. Онзи, Който повдига човѣка и крепи животнитѣ и растенията, наричаме Богъ. — Какво представятъ ангелитѣ? — За да имате представа за ангелитѣ, вие трѣбва да се върнете къмъ онази епоха, да видите свѣта такъвъ, какъвто първоначално е билъ създаденъ. Тогава и растенията, и животнитѣ, и човѣкътъ не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането всички форми се изопачили, поради което днесъ хората нѣматъ истинска представа нито за себе си, нито за окрѫжаващитѣ. Първитѣ животни заемали мѣстото на човѣка, а човѣкъ е билъ още по-високо. Следъ грѣхопадането човѣкъ заелъ мѣстото на животнитѣ, а тѣ слѣзли по-долу отъ него. Въ всички животни сѫ затворени човѣшки души, изостанали въ развитието си. Когато човѣкъ се издигне на стѫпалото, до което е билъ, и животнитѣ ще се издигнатъ, а съ тѣхъ заедно и затворенитѣ човѣшки души. Чувате, че нѣкой бръмбаръ бръмчи и казвате, че това е бръмбаръ, дребно сѫщество. Не е така. Като бръмчи, той обръща вниманието ви на своето произхождение. Бръмбаръ съмъ, казва той, но произлизамъ отъ Брама, имамъ Божественъ произходъ. Сегашнитѣ хора минаватъ за умни, за културни, а като умре нѣкой, веднага се обличатъ въ черни дрехи и плачатъ, че сѫ го изгубили. Когато ядете ябълки, дървото не плаче за децата си, но се радва, че влизатъ въ красивия човѣшки свѣтъ. А хората плачатъ за покойницитѣ си. Когато питате ябълката, кѫде сѫ децата ѝ, тя казва: Тѣ влѣзоха въ благоутробието на човѣка, за да посетятъ добрата стаичка на ума и добрата стаичка на сърдцето му. Наистина, като изяде една ябълка, човѣкъ я носи въ мисъльта си и казва: Изядохъ една вкусна ябълка. Помнете: Животътъ, вложенъ въ всички форми, е единъ и сѫщъ. Той само се разлива въ тѣхъ и различно се използува. Недѣлимъ и единенъ е животътъ, затова го наричаме Божественъ. Всички сладки, вкусни, красиви и морални нѣща произлизатъ отъ Божествения свѣтъ. Грознитѣ, неморалнитѣ нѣща криятъ произхода си въ човѣшкия свѣтъ. По произходъ, всички нѣща идатъ отъ едно и сѫщо мѣсто, но, като минаватъ презъ нечисти мѣста, и тѣ ставатъ нечисти. Докато умътъ и сърдцето на човѣка сѫ нечисти и изопачени, Божественитѣ нѣща всѣкога ще приематъ примѣси, които ще ги опетняватъ. Като влѣзе човѣкъ въ нѣкое общество, първата работа е да го поставятъ на изпитъ, да разбератъ, какви сѫ намѣренията му. Ако е издигнатъ, мораленъ и носи нѣкакъвъ идеалъ въ себе си, веднага ще го подозрятъ въ желание да се наложи на другитѣ, да ги хипнотизира. И животнитѣ се хипнотизиратъ едни-други; вие знаете, какъвъ е резултатътъ на хипнотизирането. Змията може да хипнотизира съ погледа си и човѣка, и животнитѣ, и тѣ се сковаватъ на мѣстото си. Коткитѣ се хипнотизиратъ една-друга, и хипнотизираната остава на мѣстото си. Обаче, не можете да кажете сѫщото и за човѣка, който носи въ себе си високъ идеалъ или велика идея. За да се произнасяте за нѣщо, вие трѣбва да имате права мисъль. Коя мисъль е права? — Която носи свѣтлина, топлина и сила. Правата мисъль и правото чувство освобождаватъ човѣка. Тѣ свалятъ товара отъ гърба на обременения. Тѣ освобождаватъ човѣка отъ сиромашията и нейния гнетъ. Богатството и сиромашията сѫ психически състояния. Както мисли човѣкъ, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромахъ, сиромахъ става; ако мисли, че е богатъ, богатъ става. Отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или сиромахъ. Богъ му е далъ носъ, съ който да помирисва нѣщата отдалечъ, да намѣри златото и да го използува. Съ носа си можете да намирате добритѣ хора въ свѣта. Отъ тѣхъ излиза ароматъ, който привлича хората, както цвѣтята привличатъ пчелитѣ. Ако носътъ ви е повреденъ и не можете да възприемате миризмитѣ, вината е ваша. — Много се молихъ. — При това положение молитвата ти е безпредметна. Ти си далъ сѫщественото на слугата си, а после ще се молишъ да ти даде нѣкакво подаяние. Не, ще хванешъ слугата си, ще го разтърсишъ и ще му кажешъ: Богатството, съ което разполагашъ днесъ, е мое. Азъ ти го дадохъ, за да те изпитамъ. Ако си жаденъ за пари, ще ти дамъ, колкото искашъ, но не ти позволявамъ да ме изнудвашъ. Господарьтъ трѣбва да бѫде разуменъ, силенъ и справедливъ, да не се оставя на слугитѣ, да го използуватъ и да разполагатъ съ него. Какво ще бѫде положението на обикновения човѣкъ, ако забогатѣе? Какво ще направи той съ богатството си? Ще си купи хубава кѫща, съ голѣмъ, добре уреденъ дворъ, съ плодове и красиви цвѣтя. После ще облѣче децата, жена си въ коприна; ще имъ купи златни украшения, скѫпоценности. Следъ това ще си купи автомобилъ, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайность. Нѣкои хора изпадатъ въ друга крайность. Тѣ се обличатъ съ стари, скѫсани дрехи, и така искатъ да се представятъ за светии. Светийството не е нито въ богатитѣ и скѫпи дрехи, нито въ скѫсанитѣ. Сиромахътъ не вѣрва въ богатитѣ светии, но и богатиятъ не вѣрва въ светии, които се обличатъ съ скѫсани дрехи. Свѣтътъ не може да се оправи съ такива светии. Умътъ не се проявява нито чрезъ скѫпитѣ дрехи и обуща, нито чрезъ скѫсанитѣ. Свѣтътъ се нуждае отъ богати хора по умъ, по сърдце и по душа. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ“. Това не значи, че нищиятъ е хилавъ, беденъ, слабъ. Напротивъ, той е силенъ по духъ, по съзнание и по разбиране. Казано е още: „Блажени кроткитѣ.“ Кроткиятъ не е слабъ и мекушавъ. Той е силенъ чрезъ кротостьта си и така се налага на злото, на неправдата въ свѣта. Кроткиятъ не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволътъ е допуснатъ въ свѣта, именно, за това, да направи хората силни. Чрезъ него тѣ опитватъ силата си. Като излизатъ на двубой съ него, ако той ги повали на земята, тѣ продължаватъ да се трениратъ, докато най-после го победятъ и сложатъ на земята. Когато дяволътъ започне да се плаши отъ хората и да бѣга отъ тѣхъ, тогава тѣ ще разбератъ, какво значи кротъкъ, нищъ, чистосърдеченъ. Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Преди нѣколко месеца заболѣхъ отъ разстройство на стомаха, което ме докарваше до полуда. Понѣкога имахъ желание да се самоубия, толкова тежко ми бѣше състоянието. Преди да заболѣя, сънувахъ следния сънь: Сънувамъ, че съмъ самъ въ стаята си и при мене дойде единъ черенъ човѣкъ, съ ножъ въ рѫка. Хвана ме, повали ме на земята и ме мушна съ ножа си въ стомаха. На сутриньта ставамъ отъ сънь, но съ голѣми болки въ стомаха. Легнахъ и цѣли четири месеца боледувахъ. Презъ това време черниятъ човѣкъ ме посещаваше всѣка нощь и се борѣше съ мене. Всѣкога той побеждаваше. Болестьта ми не ме напусна. Азъ се чудѣхъ, какъ да си помогна, отникѫде не виждахъ помощь. Обаче, въ борбата си съ черния човѣкъ, нѣщо въ мене се засилваше — духътъ ми укрепваше, макаръ че тѣлото ми все още бѣше слабо. Всѣка нощь, когато черниятъ ме събаряше на земята, азъ си казвахъ: Азъ ще те науча, ще ти дамъ добъръ урокъ, само ако посмѣешъ да дойдешъ другъ пѫть. Той редовно ме посещаваше. Веднъжъ азъ решихъ да се бия докрай. Дойде черниятъ човѣкъ, азъ скочихъ отъ леглото си и видѣхъ, че имамъ ножъ въ рѫката си. Хвърлихъ се върху него съ всичката си сила; счупихъ ножа му, и той, обезорѫженъ вече, удари на бѣгъ. Той бѣга, азъ следъ него, докато го прогонихъ. По едно време той влѣзе въ единъ домъ, отдето излѣзоха две малки черни човѣчета — негови деца. Ударихъ и тѣхъ съ ножа си и ги насѣкохъ на парчета. Следъ тази победа се успокоихъ, легнахъ и заспахъ дълбокъ, здравъ сънь. Събуждамъ се на сутриньта, но вече здравъ, безъ болки въ стомаха. Хората страдатъ, защото се страхуватъ отъ болести, отъ сиромашия, отъ смърть. Изхвърлете страха навънъ и отъ нищо не се плашете. Ще кажете, че волята на Бога е човѣкъ да умира. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Следователно, ще се боришъ съ смъртьта. Другъ е случаятъ, ако доброволно пожелаешъ да умрешъ. Истинската жертва е доброволенъ актъ. Само онази овца се жертвува, която доброволно туря главата си подъ ножа на своя господарь. Ако богатиятъ жертвува доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздавашъ богатството си, раздавай го съ разположение и любовь. Тогава богатството на цѣлия свѣтъ ще бѫде въ твои рѫце. Не мислете, че, като раздава богатството си, човѣкъ ще осиромашее. Щомъ вършите всичко съ любовь, сиромашията е изключена. Какво означава раздаването на богатството? То е все едно да имате две голѣми бъчви, пълни съ вода и да раздавате отъ водата на жаднитѣ. Ще изпразните едната бъчва, ще напълните другата. Изворътъ е близо до васъ, ще пълните и ще изпразвате бъчвитѣ и никога нѣма да осиромашавате. Пригответе всички по две бъчви у дома си, за да ги пълните и изпразвате и да раздавате на онѣзи, които се нуждаятъ. Нѣкои се страхуватъ да раздаватъ благата си, да не обеднѣятъ. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислитѣ, чувствата, богатството, съ които днесъ разполагате, сѫ чужди. Това е богатството на напредналитѣ сѫщества, които сѫ живѣли преди васъ. Когато заминали за онзи свѣтъ, тѣ оставили богатството си на земята, да се ползуватъ отъ него бѫдещитѣ поколѣния. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които днесъ разполагате, принадлежатъ на възвише-нитѣ сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. —- Не знаемъ какъ. — Ще се научите. Затова, стремете се къмъ знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се къмъ знание, което подмладява. Като глътнете единъ отъ неговитѣ хапове, да се подмладите. Има такива хапове, отъ които бръчкитѣ на лицето моментално изчезватъ; побѣлѣлата коса става руса, кестенява или черна. — Възможно ли е това? — Възможно е, това може да се опита. Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онѣзи, които иматъ нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила въ единъ виденъ американски епископъ и пожелала да се ожени за него. Американскитѣ епископи иматъ право да се женятъ, но нѣкои отъ тѣхъ се посвещаватъ въ служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа съ следното съдържание: Давамъ на твое разположение сърдцето си, рѫката си и всичкото си богатство. Той ѝ отговорилъ: Уважавамъ чувствата и разположението ти, но съветвамъ те да дадешъ сърдцето си на Бога, рѫката си — на онзи, който те обича, а богатството си — на беднитѣ. Защо ще дадешъ сърдцето си на онзи, който нѣма право на него? Защо ще дадешъ рѫката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадешъ богатството си на онзи, който нѣма нужда отъ него? Помагайте на онѣзи, които ви обичатъ и които иматъ нужда отъ васъ. Помагайте на по-слабитѣ отъ васъ — на растенията и на животнитѣ, които работятъ за васъ. Тѣ ще направятъ за васъ това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тѣхъ това, което тѣ не могатъ да направятъ за себе си. Герои сѫ нуждни за живота, а не хора съ обикновени вѣрвания и убеждения. Истински човѣкъ е онзи, който притежава три качества: умъ свѣтълъ, който мисли право; сърдце любещо, което има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества, и душа силна, широка, която обхваща цѣлата вселена. Той благодари и на най-малкитѣ сѫщества за услугитѣ, които му правятъ. Когато коньтъ му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направилъ. Ще кажете, това е конь, не разбира отъ милване и благодарность. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава отъ човѣка следъ смъртьта му? — Само кости. Главата му се изпразва, сърдцето, дробоветѣ, стомахътъ му изгниватъ. Коститѣ могатъ ли да се нарекатъ човѣкъ? Истински човѣкъ е онзи, на когото умътъ е пъленъ съ свѣтлина, сърдцето — съ топлина, а душата — съ сила. Той вѣчно живѣе. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ пѫтища, които опредѣлятъ живота на човѣка. Сѫщевременно тѣ го опредѣлятъ като човѣкъ. Истински човѣкъ е този, който мисли, люби и действува по вѫтрешенъ потикъ на своята душа. Това значи, да живѣе Богъ въ човѣка. Ако всѣки самъ не вижда Бога въ себе си, никѫде не може да Го види. Щомъ Го види въ себе си, ще Го види и въ ближния си, както и въ цѣлата природа. Ако питате водата, въздуха и свѣтлината, кѫде е Богъ, тѣ ще ви отговорятъ: Като ни приемешъ вѫтре въ себе си, чрезъ насъ ще се изяви Този, Когото търсишъ. Следователно, ще намѣрите Бога въ всичко, което влиза въ васъ и което излиза отъ васъ. То е реалното, т. е. Божественото, чрезъ което Той се проявява. Виждайте Бога и въ всички сѫщества, малки и голѣми, съ които се срѣщате. Какъ трѣбва да гледате на слугата си, който ви работи съ разположение? Той е пратеникъ, служитель на Бога. Той не опредѣля, колко да му плащате, но оставя на вашата добра воля. Ще кажете, че е глупавъ, не застѫпва интереситѣ си. Идея има този човѣкъ, не е глупавъ. Въ древностьта, въ християнската епоха, единъ отъ ревностнитѣ християни вървѣлъ по улицитѣ и викалъ, че нѣкой го души. Хората минавали — заминавали, не му обръщали внимание. Една майка се спрѣла да го пита, защо вика. — Гладенъ съмъ, гладътъ ме мѫчи. Тя го нахранила и следъ това го запитала: Искашъ ли да ми станешъ робъ? — Искамъ. — Купувамъ те за хиляда драхми. — Съгласенъ съмъ. Тя го завела у дома си, доволна, че го купила евтино. Тя имала две дъщери, които оставила въ рѫцетѣ на роба, той да ги възпитава. Като добъръ християнинъ, той ги възпитавалъ въ духа на Христовата любовь и изкаралъ отъ тѣхъ две добри християнки. Следъ десеть години той казалъ на господарката си: Понеже свършихъ работата си въ вашия домъ, отднесъ искамъ да бѫда свободенъ. Връщамъ ви хилядата драхми, за които ме купихте, и вече съмъ свободенъ. Този светия станалъ робъ, за да спаси дветѣ дъщери на господарката си. Нека всѣки се запита, колко души е обърналъ къмъ Бога. На колко хора сте дали примѣръ за любовь къмъ Бога, за човѣщина? Ако учениятъ, професорътъ или учительтъ не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвѣти, каква е неговата ученость? Ако майката не може да научи синоветѣ и дъщеритѣ си да обичатъ Бога, каква е нейната любовь? Истинска майка е тази, която може да запознае децата си съ любовьта; истински баща е този, който може да запознае децата си съ мѫдростьта; истински братъ е този, който може да запознае сестра си съ истината. Значи, любовьта има отношение къмъ майката, мѫдростьта — къмъ бащата, истината — къмъ брата. Кой има нужда отъ любовьта? — Който не я е придобилъ още. Богатиятъ не се нуждае отъ богатство, сиромахътъ има нужда отъ него. Слабиятъ се нуждае отъ помощьта на силния. Единъ светия си въобразилъ, че постигналъ всичко, че се повдигналъ много и нѣмалъ вече работа на земята, затова отишълъ въ другия свѣтъ. Щомъ влѣзълъ тамъ, срещналъ единъ ангелъ и започналъ да му разправя, какво правилъ на земята. Ангелътъ му казалъ: Понеже си свършилъ работата си на земята, ще останешъ тукъ да си почивашъ въ пълно мълчание. Тукъ всички сѫ заети, никой не е свободенъ, да се разправя съ тебе. Светията седѣлъ безъ работа и въ мълчание известно време и започналъ да мисли: Какво да правя тукъ? Работа нѣмамъ, прекарвамъ само въ мълчание, отегчихъ се. Въ това време единъ отъ жителитѣ на земята се приближилъ при него и му казалъ: Слѣзъ на земята между хората, които се нуждаятъ отъ помощь. Разкажи имъ, какъ си работилъ, какво си постигналъ и какво си видѣлъ на този свѣтъ. Кажи имъ, че сѫществата въ този свѣтъ живѣятъ въ любовь и хармония помежду си, че всички работятъ за общото; тукъ нѣма зло, нѣма никакви престѫпления. Наистина, единъ погледъ на любовьта, една сладка дума на мѫдростьта и една благородна постѫпка на истината, струватъ повече отъ всичкото богатство на свѣта. Влѣзе ли любовьта въ сърдцата ви, всичкитѣ ви желания ще се изпълнятъ. На всѣка ваша мисъль, на всѣко ваше чувство и желание веднага ще се притичатъ красиви, свѣтли сѫщества на любовьта, да ви предлагатъ услугитѣ си. Ако искате да се учите, веднага ще ви дадатъ условия за учене; ако искате дрехи, храна, и това ще ви доставятъ; ако искате да се разхождате, ще ви разведатъ, дето искате. Ще кажете, че това сѫ илюзорни работи. Възможно е, човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ илюзии. Гледате нѣкой търговецъ, седи по цѣли часове въ магазина си, чака клиенти, дано спечели стотина лева.: Това не е ли илюзия? Какво ще продаде и какво ще спечели? Има нѣщо ценно, което придобива. Той се учи на търпение и обхода. Въ сѫщность, само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да услужватъ на човѣка, да му доставятъ това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовьта ще му ги достави; ако търси свѣтлина и знание, мѫдростьта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Ученъ, който не знае законитѣ на тритѣ велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание, предадено по законитѣ на тѣзи принципи — по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, се отпечатва въ мозъка на човѣка. Съ това знание той влиза въ областьта на безсмъртието. Тритѣ принципа, съединени въ едно, раждатъ живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пъкъ даватъ условия на човѣка да работи. Който иска да работи, трѣбва да е миналъ презъ Божествения и ангелския свѣтъ и следъ това да слѣзе на земята. Истинската работа се придружава отъ любовьта. Едно отъ отличителнитѣ качества на любовьта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбенъ. Така постѫпва Богъ. Като ни обича, Той се оттегля въ себе си и ни дава свобода да се проявяваме и въ любовьта, и въ знанието, и въ движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели въ насъ. Той не се нуждае отъ палене на свѣщи, отъ жертви, отъ милостиня. Едно иска Той отъ насъ: каквото правимъ, да става съ любовь. Всѣка жертва, всѣка милостиня, направена безъ любовь, не е истинска. Всѣка свѣщь, запалена безъ любовь, гори и изгасва; запали ли се съ любовь, вѣчно гори. Животъ, който не гасне, е истински; той е животъ на любовьта. Дето е любовьта, тамъ Богъ присѫтствува. Радвайте се, когато обичате, защото Богъ се проявява чрезъ васъ. Не е важно, какво обичате — камъкъ, дърво, животно или човѣкъ. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е пѫть, чрезъ който Божествената сила влиза въ васъ. Любовьта е пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да стане мощенъ, съ свѣтълъ умъ, съ топло сърдце и съ силна воля. Сегашнитѣ хора сами създаватъ законитѣ и сами се страхуватъ отъ тѣхъ. Въ бѫдеще законитѣ ще се пишатъ въ човѣшкитѣ сърдца. Иска ли да се изяви въ нѣщо, човѣкъ ще погледне въ сърдцето си, да види, какво е написано тамъ. Ако е написана думата „любовь“, ще постѫпи по закона на любовьта. Ако е написано „мѫдрость“, ще постѫпи по закона на мѫдростьта. Тогава хората ще бѫдатъ сѫдени за доброто, което правятъ, а не за злото. Сѫдбата нѣма да бѫде затворъ или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, споредъ доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голѣмо добро, голѣмо възнаграждение, Ако нѣкой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и азъ ще ти отговоря съ сѫщото. Турете доброто за основа на живота си и вървете въ пѫтя на любовьта. — Кѫде е този пѫть? — Дето е правата мисъль, правото чувство, правата постѫпка. — Кѫде е пѫтьтъ на любовьта? — Дето сѫ добритѣ отношения — отношения на хармония и мелодия, на музика и пѣсень. Какво ще кажете за единъ домъ, въ който всички сѫ генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мѫжътъ-генералъ, тя непремѣнно трѣбва да заеме мѣстото на войникъ, който да изпълнява всички заповѣди. Не е лесно на тази майка, да ѝ заповѣдватъ петь генерала. Ако изпълни службата си добре, тя ще бѫде призната за героиня. Като отиде на онзи свѣтъ, направо ще ѝ отворятъ вратата за рая. Желая ви да бѫдете добри войници, да изпълнявате заповѣдитѣ на петтѣ генерала съ любовь. Само така ще ви запишатъ за граждани на Царството Божие. Който може да мине презъ всичкитѣ страдания — презъ огънь, презъ хули и гонения, презъ обиди и огорчения, безъ да мръдне мускулъ на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човѣкъ съ свѣтълъ умъ, съ вѫтрешенъ миръ, съ силенъ и мощенъ духъ. Дето мине, той чува пѣсеньта на възвишенитѣ сѫщества: Великъ е Господъ! Велики сѫ Неговитѣ дѣла! Блажени любещитѣ. Блажени сѫ, които обичатъ. Блажени, които служатъ на Истината. Превърнете жилищата си въ храмове на Любовьта. Превърнете вѫгленитѣ въ диаманти, за да се украсявате съ тѣхъ. * 23. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь и обичь Размишление върху любовьта и обичьта. Всѣки си задава въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ. За да се задава този въпросъ, това показва, че човѣкъ нѣма ясна представа за себе си. Гледате човѣка въ движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, имате друга представа. Когато спи, той затваря очитѣ си, тихъ и спокоенъ е; отъ време на време нѣкой мускулъ на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Нѣкои хора спятъ спокойно, не се обръщатъ; на която страна легнатъ вечерь, на сѫщата страна се намиратъ сутринь. Други пъкъ се обръщатъ ту на дѣсната, ту на лѣвата си страна, ту на гръбъ — неспокойно спятъ. Когато сѫ будни, хората сѫщо се различаватъ: едни говорятъ тихо, меко, а други — високо, грубо. Ако питате нѣкого, защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човѣкъ говори високо; когато има да дава, говори тихо, низко. Важно е да разбирате вѫтрешния смисълъ на високото и на низкото говорене. Задава се още и въпросътъ: какво нѣщо е топлината и какво — студътъ? По какво се различаватъ тѣ? — По броя на трептенията, на амплитудитѣ, на разстоянието, което заематъ. Тази е причината, поради която мѣркитѣ, съ които опредѣлятъ топлината, сѫ различни отъ тѣзи, съ които опредѣлятъ студа. Знаковетѣ, съ които се опредѣлятъ, сѫщо сѫ различни. При това, студътъ достига най-много до минусъ 273°, а топлината — до милиони градуси. Както се разглежда въпросътъ за студа и топлината, така се разглежда въпросътъ за тъмнината и свѣтлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво — злото? Всѣко нѣщо, което поставя живота за основа, е добро; всѣко нѣщо, което поставя смъртьта за основа, е зло. Доброто се разбира само отъ разумния човѣкъ, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за нѣкого, че е добъръ, но не разбира сѫщностьта на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи въ себе си благата на живота. Що е човѣкътъ? — Сѫщество, което се движи отъ едно мѣсто на друго. Той е свързанъ за земята, по-далечъ отъ нея не може да отиде. Той поглежда къмъ луната и си мисли за условията, които сѫществуватъ тамъ. Какво има на луната? Вечерь има голѣмъ студъ, а презъ деня — голѣма горещина. Тя действува върху въображението на човѣка. Подъ нейно влияние той си мисли, че е красивъ, богатъ, ученъ, но като излѣзе отъ въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисъльта и чувствата, човѣкъ разбира, че ангелитѣ живѣятъ въ тѣзи свѣтове. Тъй щото, човѣкъ мисли и чувствува чрезъ ума и сърдцето на ангелитѣ. Чистата и права мисъль е достояние на ангелитѣ. Това, което хората наричатъ мисъль, е въ сѫщность въображение. Единъ младъ циганинъ турилъ на главата си едно гърне съ млѣко и тръгналъ да го продава. Като вървѣлъ, той си мислѣлъ за бѫдещето и си представилъ, че, като продаде млѣкото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпятъ, ще си има пиленца. Като пораснатъ пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голѣма овца. Тя ще му роди нѣколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи конь, ще го впрегне и ще работи съ него, докато забогатѣе. Като стане богатъ, ще си намѣри една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувалъ живота циганинътъ и подскочилъ отъ радость. Гърнето паднало на земята, млѣкото се разлѣло, и той се озовалъ предъ разбити мечти — нито циганката, нито циганчето постигналъ. Мнозина живѣятъ съ въображението си, като младия циганинъ, но, въ края на краищата, изгубватъ реалното. Човѣкъ трѣбва да мисли. Той е дошълъ на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трѣбва да учи, докато разбере живота и неговитѣ прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае, кой я направилъ, отъ какво дърво е, какви сѫ струнитѣ, но той трѣбва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трѣбва да бѫде добъръ цигуларь. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ. Това значи: Азъ имамъ цигулка, т. е. цигуларь съмъ. Богъ ме е създалъ. — Значи, добъръ майсторъ е направилъ цигулката ти, но тя трѣбва да знае да говори. Всѣки човѣкъ има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четиритѣ струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще изсвири нѣщо. Модерниятъ и опитенъ цигуларь ще изсвири нѣщо отъ Бетховенъ, отъ Моцартъ, отъ Бахъ. Обикновениятъ цигуларь ще изсвири една народна или хороводна пѣсень. Както знае да говори човѣкъ, така знае и да свири на своята цигулка. Тѣлото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, представятъ неговата мисъль. Колкото по-чисти сѫ тоноветѣ, толкова мисъльта е по-права. Като свири, човѣкъ храни душата си. Той се нуждае, освенъ отъ физическа, още и отъ духовна храна. Като живѣе, човѣкъ минава презъ нѣколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалътъ, който се използува за подържане на организма. Мисъльта и чувствуването сѫ градивни процеси. Тѣ използуватъ физическия и духовния материалъ за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тѣло на човѣка. Красивъ е човѣкътъ, но бѫдещиятъ човѣкъ ще се различава коренно отъ днешния. Каквато ще бѫде разликата между бѫдещия и сегашния човѣкъ, такава е разликата между сегашния и миналия. Има единъ образъ, къмъ който се стреми човѣкъ. Това е образътъ, който Богъ е направилъ още при създаването на свѣтаъ. За него се казва: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Ние се интересуваме отъ храната дотолкова, доколкото можемъ да извадимъ отъ нея живота. Ако човѣкъ не мисли върху това, което Ботъ е създалъ, той не може да се ползува отъ живота, който е скритъ въ цѣлата природа. За да се ползуваме отъ природата, трѣбва да проявимъ и външенъ, и вѫтрешенъ животъ. Външниятъ животъ се изразява чрезъ движение, а вѫтрешниятъ — чрезъ мисъль, чувствуване и действие. Движи се физическиятъ човѣкъ, за когото се казва, че е направенъ отъ пръсть. За да стане жива душа, която да мисли, чувствува и действува, трѣбвало е Богъ да вдъхне презъ ноздритѣ му отъ своето дихание. Красивъ е билъ първиятъ човѣкъ, но следъ грѣхопадането се е изопачилъ. Днесъ той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне тамъ, отдето се е отклонилъ. Каква е дрехата, съ която били облѣчени първитѣ хора? Ще кажете, че тѣ били облѣчени съ дрехи, каквито сегашнитѣ хора носятъ. И на сегашнитѣ хора липсва нѣщо. Тѣхнитѣ дрехи не сѫ изработени съ любовь. За да бѫдатъ здравословни, преди всичко, овчарьтъ трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и справедливъ. Като пасе овцетѣ си, трѣбва да се отнася добре съ тѣхъ, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не имъ казва. Щомъ се отнася добре съ тѣхъ, тѣ доброволно ще си даватъ вълната. Който я купи, трѣбва да я пере съ чиста вода, да я преде и тъче съ разположение и радость. Вретеното, на което се преде човѣшкиятъ животъ, не е нищо друго, освенъ земята, която се върти около себе си и около слънцето. Богъ е направилъ първата дреха на човѣка отъ преждата, която земята изработила. Сега, за насъ е важно, какво Богъ е направилъ; за човѣка пъкъ е ценно, какво той може да направи. Ще туримъ на мѣсто основата, вѫтъка и ще започнемъ да тъчемъ. Като изтъчемъ плата, ще намѣримъ добъръ шивачъ, да скрои и ушие дрехата. Който облѣче дреха, изработена съ любовь, той ще чуе най-хубавата пѣсень, която едва ли нѣкога се е пѣла въ свѣта. Това значи, да си изработи човѣкъ сватбарска дреха, съ която да влѣзе въ небето. Подъ думата „небе“ разбираме разумния свѣтъ, между сѫщества, които любятъ. Разумнитѣ и възвишени сѫщества любятъ, а човѣкъ обича. Любовьта се изявява чрезъ музика и пѣсни, написани въ мажорни и миньорни гами. Мажорнитѣ пѣсни иматъ сила, а миньорнитѣ — мекота. Въ обикновената музика подъ миньорни пѣсни разбиратъ такива, които съдържатъ тонове съ понижение. Какво представя човѣкъ? — Копие отъ първоначалния, истински оригиналъ. „Познай себе си!“ — е казалъ единъ отъ старитѣ гръцки философи. За да се познае, човѣкъ трѣбва да познае първо своя оригиналъ. Оригиналътъ, по който човѣкъ е създаденъ, се отличава по три нѣща: доброта, сила и разумность. Отъ доброто, като основа на живота, се вади градивенъ материалъ. Силата произвежда движението. Като се подвижилъ, човѣкъ станалъ жива душа. Дето има движение, тамъ е животътъ. Разумностьта пъкъ подразбира словото и мисъльта. Като мисли, човѣкъ дохожда до положението да съзнава, че живѣе не само за себе си, но и за своитѣ ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава отъ истинския животъ и изпада въ статическо положение. Колкото повече навлиза въ Божествения свѣтъ, човѣкъ опредѣля отношенията си къмъ Бога, като Неговъ синъ, и разбира, че безъ любовь нѣма животъ. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адамъ сгрѣши, защото още не бѣше се опредѣлилъ. Той живѣеше въ рая, но не се ползуваше отъ условията, които му бѣха дадени. Той съзнаваше, че не е готовъ още да живѣе въ рая, съ Бога, и пожела да има другарка, съ която да се разговаря. Желанието му, да има около себе си сѫщество, подобно на него, стана причина да излѣзе отъ рая. Сегашнитѣ хора сѫ извънъ рая. Следъ излизането на Адамъ и Ева отъ рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първитѣ човѣци отъ рая? — Изкусительтъ. Той започна да имъ описва красотата на външния свѣтъ, съ което ги съблазни. Обаче, тѣ не знаеха, какъ да излѣзатъ. Той имъ даде съветъ да направятъ нѣкаква погрѣшка, съ която да проявятъ неподчинение на Божиитѣ заповѣди. Погрѣшката на Адама се заключаваше въ неговото скрито желание, да получи единъ плодъ направо отъ рѫката на Ева. Той самъ си кѫсаше плодове, когато пожелаеше, но не бѣше опиталъ, какво значи, да получи плодъ отъ рѫката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и, при първия случай, който ѝ се представи, тя му поднесе единъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, какъ се яде този плодъ. Първо тя хапна отъ него, а после даде и на Адама. Щомъ ядоха отъ забранения плодъ, царскитѣ мантии паднаха отъ гърба имъ, и тѣ се намѣриха предъ отворената врата на рая. Какво става съ човѣкъ, който грѣши и прави престѫпления? Стражари го хващатъ и го затварятъ, като турятъ на ръцетѣ и краката му вериги. Щомъ влѣзе въ затвора, той е далечъ вече отъ бащиния си домъ. Той влиза въ новъ свѣтъ, но лишенъ отъ свѣтлина и свобода. На наученъ езикъ казано, той слиза въ гѫста, неорганизирана материя. Като се натъкне на тѣзи условия, човѣкъ започва да мисли, какво да прави, за да излѣзе отъ ограничението. Той се чуди на положението си: богатъ е, но не е доволенъ — нѣщо му липсва. Единъ младъ селянинъ, отъ Варненскитѣ села, се отличавалъ между момцитѣ, свои другари, съ голѣма сила и необикновено здраве. Прочутъ билъ между селянитѣ. Всички го знаели като голѣмъ юнакъ и борецъ. Едно му недостигало — момитѣ не го харесвали и бѣгали отъ него. Той често казвалъ на майка си: Мамо, не зная, какво да правя съ тази сила и това здраве, които Богъ ми е далъ. Защо, ми сѫ, щомъ момитѣ не ме харесватъ. Единъ день той заболѣлъ отъ тежка болесть, която го газила три години. Като отслабналъ съвършено, той казалъ на майка си: Мамо, да ми върне Богъ здравето и силата, и съ камъни да ме товари, на всичко съмъ готовъ. Сега той разбралъ, че здравето и силата сѫ за предпочитане въ свѣта. Сегашнитѣ хора иматъ сила, знание, здраве, богатства, но пакъ сѫ недоволни. Защо? — Защото мнозина отъ тѣхъ ги използуватъ криво, не знаятъ, кѫде да ги приложатъ. Силниятъ прилага силата си тамъ, дето не трѣбва. Като намѣри нѣкой слабъ, бърза да го повали на земята, да му покаже, че е силенъ. Излиза, другъ, по-силенъ отъ него, и го поваля на земята. Вториятъ пъкъ срѣща по-силенъ, който поваля него и т. н. Така и ученитѣ, и богатитѣ се борятъ помежду си, всѣки иска да излѣзе пръвъ, да събори противника си. При това положение, могатъ ли хората да се обичатъ? Докато се тъпчатъ едни други, никаква любовъ не може да сѫществува между тѣхъ. Въ свѣта сѫществуватъ две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грѣшни, красиви и грозни. Учениятъ казва на невежия: Признавашъ ли ме за ученъ? — и го повали на земята. Добриятъ казва на лошия: Признавашъ ли ме за добъръ? — и го повали на земята. Така постѫпватъ и праведниятъ, и грозниятъ, но, въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ сѫ нещастни. Слабиятъ иска да стане силенъ, грозниятъ — красивъ, невежиятъ— ученъ, грѣшникътъ — добъръ, но съ цель да господствуватъ надъ по-слабитѣ отъ себе си. Това е криво разбиране на живота. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри, силни и справедливи хора, които да кажатъ: Слабъ е този човѣкъ, но да не го натискаме; ако е падналъ, да му дадемъ възможность да стане, да се изчисти и да върви напредъ. Какво прави майката съ детето си? — Дълго време тя го кѫпе, докато го изчисти и вложи въ съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва въ гласа му, радва се, че то пѣе. Въ плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тонъ. Следъ това въ нея се явява желание, да стѫпи детето ѝ на краката си и да започне да се движи. Най-после въ нея се заражда желание детето ѝ да учи. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всички хора едни къмъ други. Ще каже нѣкой, че въздиша, че има страдания. — Това е въ реда на нѣщата. Безъ страдания и безъ радости не може. — Искамъ да се радвамъ, да бѫда силенъ, да забогатѣя. — Това сѫ задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне нѣкого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкътъ да натиска камъкъ, това е естествено, но човѣкъ да натиска човѣка, това не е позволено. Добриятъ човѣкъ освобождава потиснатия. Докато хората продължаватъ да се натискатъ едни-други, животътъ нѣма смисълъ. Като се обезсърдчаватъ, мнозина казватъ, че нѣма защо да живѣятъ, всичко е безсмислено за тѣхъ. Вземете примѣръ отъ очитѣ, ушитѣ, устата, рѫцетѣ и краката. За кого живѣятъ очитѣ? — За свѣтлината? Ушитѣ? — За звука. Устата? — За яденето. Рѫцетѣ? — За работата. Краката? — За ходене. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да се познае. Всѣки трѣбва да знае, защо е роденъ и какво може да направи. Всѣки трѣбва да се запознае съ душата си, т. е. съ доброто; после трѣбва да се запознае съ сърдцето си — съ живота и най-после, съ своя умъ — съ мисъльта си. Щомъ се запознае съ душата, съ сърдцето и съ ума си, той придобива истинската красота. Безъ красота нѣма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарностьта красотата е родила доволството и благодарностьта. Благодарнитѣ хора сѫ станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарнитѣ — невежи, грозни, лоши и слаби. — Слабъ човѣкъ съмъ. Какво трѣбва да правя, да се освободя отъ безсилието? — Да благодаришъ за всичко, което ти е дадено. Както ученицитѣ се срѣщатъ съ учителитѣ си, така и ти ще се срѣщашъ съ Господа, Той — на своята катедра, а ти — на своето столче, и оттамъ ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемашъ и прилагашъ. Като не разбиратъ причинитѣ на злото, мнозина ги търсятъ въ дявола и него считатъ виновенъ за всичко. Тѣ не сѫ прави. Дяволътъ е внесълъ стремежи и желания въ хората, да постигнатъ велики нѣща, да станатъ господари на свѣта. Нѣкои майки и бащи сѫ заели тѣзи служби по потикъ, внесенъ пакъ отъ дявола. Много хора сѫ станали учени, музиканти все по сѫщата причина. Красиви нѣща е създалъ дяволътъ, затова не трѣбва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновенъ за падането на човѣчеството и за съгрѣшаването на първитѣ хора. Вината не е въ дявола, но въ Ева. Тя трѣбваше да го попита, по кой начинъ да изяде плода. Дяволътъ учи хората на нѣщо, но тѣ трѣбва да го разбиратъ. Ако не разбиратъ, нека питатъ, но да не бързатъ да прилагатъ учението му. Единъ свѣтски човѣкъ се обърналъ къмъ Бога и станалъ религиозенъ. Той си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си и, безъ да я чете, очаквалъ да се наредятъ работитѣ му. Какво станало? Не само че работитѣ му не се наредили добре, но отъ день на день положението му се влошавало. Той си казалъ : Чудно нѣщо! Откакъ купихъ тази книга, работитѣ ми се объркаха повече. Ще я туря въ огъня, да изгори, да се освободя отъ нея. Решилъ и изпълнилъ решението си. Библията изгорѣла, но случайно едно крайче отъ една страница не изгорѣло. Той взелъ листчето и прочелъ: „Богъ е Любовь“. Ще скрия това листче въ джоба си, казалъ си той, и ще мисля върху него, да видя, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Какво било очудването му, когато отъ този день, именно, работитѣ му тръгнали добре. Той турилъ въ сърдцето и въ ума си мисъльта, че Богъ е Любовь, и работитѣ му се оправили. Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй подъ възглавницата си. Носи всѣки день въ ума, въ сърдцето и въ волята си мисъльта, че Богъ е Любовь, за да постигнешъ всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образъ и подобие на Бога, ще станемъ като Него. Богъ е мислилъ хиляди и милиони години наредъ, докато създаде свѣта, докато направи човѣка и му даде всички блага и условия за добъръ животъ. Единъ день, когато човѣкъ се пробуди, ще разбере, какво е правилъ Богъ и колко време е мислилъ, за да се прояви. Следъ всичко това ще кажете, че Богъ не мисли за васъ. Всичко следи Той, нищо не може да избѣгне отъ Неговото око. Той следи и най-малкитѣ движения на човѣшката мисъль. Той следи и най-слабитѣ чувствувания и движения и знае, какъ мисли, чувствува и постѫпва всѣки човѣкъ. Той следи и най-малкитѣ му движения и постѫпки. Всѣки моментъ Богъ внася възвишени и свѣтли импулси въ човѣка, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаятъ, отпущатъ се, отлагатъ, не искатъ да дадатъ ходъ на доброто, което имъ се нашепва. Колко учени хора, колко търговци сѫ изпуснали моментитѣ да помогнатъ на нѣкой нуждаещъ. Учениятъ погледне къмъ невежия, който иска помощь отъ него, но той го отминава, като казва: Нѣмамъ свободно време. Петь минути иска човѣкътъ. Отдѣли му петь минути отъ времето си и продължи научнитѣ си изследвания. Търговецътъ седи въ дюкяна си, нѣкой беденъ го безпокои, иска помощь отъ него. — Нѣмамъ пари за раздаване, иди да работишъ! Какво ти костува да му дадешъ единъ левъ? Ако пожертвувашъ нѣщо за ближния си, и за тебе ще пожертвуватъ. Ако не си готовъ за жертва, вмѣсто него, тебе ще поставятъ на работа. Природата ще ти прати болесть, ще те тури налегло и ще те застави да се обръщашъ на една и на друга страна въ леглото си, да се въртишъ съ часове. Следъ това ще се оплаквашъ, че си далъ за лѣкари и за лѣкарства хиляди левове. Защо да не кажешъ „Богъ е Любовь“ и да дадешъ на бедния нѣколко лева? Любовьта е въ сърдцето. Вложи любовьта въ ближния си, и той самъ ще започне да работи. Любовьта ще го подтикне къмъ дейность. Често хората ме запитватъ, вѣрвамъ ли въ Христа. Азъ не отговарямъ на този въпросъ, но се стремя да правя добро на всички, които искатъ нѣщо отъ мене. Като имъ направя добро, казвамъ имъ: Вложете Бога, т. е. любовьта въ сърдцето си, и всичкитѣ ви работи постепенно ще се наредятъ. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ сърдцата ви.“ Когато Богъ направи жилище въ човѣшкото сърдце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата сѫ щастливи? — Когато се роди първото имъ дете. Кога човѣкъ е щастливъ? — Когато въ ума му се роди първата мисъль, въ сърдцето — първото чувство — и въ волята — първата постѫпка. — Да видимъ лицето на Бога. — Когато погледнете небето, осѣяно отъ милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройнитѣ звезди на небето сѫ изразъ на Божието лице. Красивата синева на небето е другъ образъ на Божието лице. Отъ това лице се излѫчва свѣтлина, която прониква цѣлия свѣтъ и на всички дава по нѣщо. На всѣки човѣкъ тя казва: Бѫди добъръ! Нека доброто расте и се развива въ тебе. Бѫди силенъ! Употрѣби силата си за добро. Бѫди уменъ! Употрѣби разумностьта си за произвеждане на свѣтлина. Прави добро на всички хора, на всички живи сѫщества. Вложете въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да оживѣятъ, както посаденитѣ въ земята семена израстватъ и се развиватъ. Когато тѣзи думи оживѣятъ въ сърдцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи съ зрѣли, сладки плодове. Красиво е всѣко плодно дърво, което ражда. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земедѣлецътъ. Всѣка прѫчка, която дава плодъ, се обрѣзва; а която не дава плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля“. Казано е, че дървото се познава по плода; сѫщото се отнася и до насъ. Нашитѣ свѣтли мисли и чувства, нашитѣ добри постѫпки създаватъ нашия образъ, отъ който излиза сила. Тѣ сѫ плодоветѣ на нашия животъ. По тѣхъ ни познаватъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Човѣкъ се обича за това, което дава отъ себе си на другитѣ хора. Понеже Богъ е вложилъ въ насъ своитѣ свѣтли мисли и чувства, ние трѣбва да Го обичаме. Като Го възлюбимъ съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, каквото пожелаемъ и каквото очакваме, ще ни се даде. Съ любовь всичко се придобива; безъ любовь нищо не се придобива. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ Го възлюбихъ“. Той даде всичко заради Господа, да изяви любовьта си къмъ Него. Всички хора трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си за Господа, но трѣбва и да приематъ нѣщо отъ Него. Давайте, за да приемате. Когато нѣкой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, съ което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човѣкъ? — Отвори писмото и прочети. Какво правятъ нѣкои моми и момци, когато се влюбятъ? — Тѣ бѣгатъ. Момата бѣга отъ момъка, а момъкътъ — отъ момата. Защо бѣгатъ? — Да не изгорятъ. — Това, което изгаря хората, не е любовь. Когато нѣкой момъкъ залюби млада мома, тя почернява — лицето ѝ става тъмно. Това е любовьта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на рѫце, слуги ще има на разположение, ще я облича въ коприни, нищо нѣма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Другъ момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, и лицето ѝ свѣтне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не ѝ обещава, но казва, че тя трѣбва да отвори сърдцето си за всички, които я обичатъ; да излѣзе отъ инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмѣни майка си въ работата. Разправятъ единъ анекдотъ, който се случилъ въ Бостонъ, съ американския председатель на Щатитѣ — Вашингтонъ. Единъ день той билъ на пазара, наблюдавалъ, какъ хората купуватъ и продаватъ. По едно време той спрѣлъ вниманието си върху единъ богаташъ, който купилъ единъ пуякъ, но се озърталъ, търсѣлъ човѣкъ, да му го занесе вкѫщи. Намѣрилъ нѣколко носачи, но не се установилъ нито на единъ, скѫпо му се видѣло това, което искали. Тогава Вашингтонъ се приближилъ къмъ богатия господинъ и му казалъ: Азъ мога да ви услужа. Той веднага взелъ пуяка и тръгналъ следъ богаташа. Като стигналъ до кѫщата му, спрѣлъ се и подалъ пуяка на собственика. Последниятъ бръкналъ въ джоба си, извадилъ единъ доларъ и го подалъ на носача. — Благодаря, господине, не се нуждая отъ пари. — Какъ, да не би и ти да си недоволенъ отъ възнаграждението? Въ този моментъ Вашингтонъ извадилъ картичката си и я подалъ на богаташа. Той останалъ крайно изненаданъ и засраменъ, като прочелъ името на Вашингтона. Следъ това той тихо добавилъ: Ако азъ мога да нося пуяка, защо да не направишъ и ти сѫщото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавамъ пуяка. Моля те, да не го колишъ. Ако ме обичашъ, ще го оставишъ въ двора си на свобода. Нека ти остане за споменъ, да знаешъ, че нѣкога Вашингтонъ, председатель на Щатитѣ, ти е носилъ пуякъ. Не прави ли сѫщото и Богъ? Ти вървишъ напредъ, а Той следъ тебе, носи пуяка ти, за което Му давашъ единъ доларъ възнаграждение. Колко хубави и свѣтли мисли, чувства и желания ти донася Богъ, за които ти Му плащашъ по единъ доларъ. Ако Го обичашъ, ще задържишъ Неговитѣ мисли и чувства въ сърдцето си. Тѣ ще те повдигнатъ и ще ти предадатъ по-голѣма цена. Ще приемашъ съ радость и съ благодарность всичко, което Богъ ти донася и ще си кажешъ: Това, което Богъ прави за мене, и азъ мога да направя за .другитѣ. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я, но като я намѣрятъ, въ края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовьта, това значи, да проявявате Бога, всѣки да Го види и познае. Иначе, любовьта нѣма смисълъ. Ще кажете, че любовьта причинява страдания, че който ви обича, сѫщевременно ви измъчва. Любовьта никога не измѫчва. Злото мъчи човѣка, съ единствената цель, да го накара да обикне Бога. То не казва на човѣка, какъ да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материалъ за работа, а доброто гради. Доброто показва на човѣка, какъ трѣбва да обича. Казано е въ Евангелието: „Не противи се на злото“. Сега се иска още нѣщо: не само да не се противишъ на злото, но и да го обикнешъ. Като го обикнешъ, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камъкъ. Ако не можешъ да го разтопишъ, ще ударишъ главата си въ него и ще я разбиешъ. Мѫчно се разтопява злото, но, ако успѣешъ, ще го превърнешъ въ течность и въ пара и ще лъхне къмъ тебе като вѣтрецъ. Тогава ще видишъ, че Богъ се крие задъ злото. Дрехата, съ която е облѣчено злото, е създадена отъ човѣка. Кой е цѣрътъ срещу злото? — Любовьта. Въ кой свѣтъ най-много се проявява злото? — Въ човѣшкия. Тамъ то се шири навсѣкѫде. Въ ангелския свѣтъ е само началото на злото. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакво зло не сѫществува. Обикнете злото, за да се освободите отъ неговия тормозъ. Ако нѣкой ти е неприятенъ, обикни го; не можешъ ли самъ да постигнешъ това, извикай нѣколко свои приятели да ти помогнатъ. Любовьта е колективецъ процесъ, и въ нейно име всичко се постига. Тя е процесъ, който се изявява на открито. Когато влюбенитѣ се криятъ и бѣгатъ отъ хората, тѣ свършватъ съ катастрофа. Лицето на влюбения трѣбва да бѫде свѣтло, а не тъмно. Щомъ потъмнѣе, той е на кривъ пѫть. Като се влюби, болниятъ оздравява, глупавиятъ поумнява. Любовьта произвежда превратъ въ човѣка. Тя го прави смѣлъ и решителенъ, готовъ на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човѣкъ да обича всички хора? Както житното зърно, въ продължение на нѣколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани цѣлия свѣтъ, така и любещиятъ може да обича всички живи сѫщества. Вложете въ умоветѣ и въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да постигнете желанията си. — Бедни сме, слаби сме, невежи сме. — Щомъ Богъ не е съ васъ, разбира се, че ще бѫдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената свѣтлина, да увеличите амплитудата на своитѣ мисли, чувства и действия. Любовьта носи всички възможности въ себе си. Предъ нея и злото се отваря като доброто. Предъ любовьта и ангелътъ на смъртьта е красивъ. Той има две лица: предъ човѣка на безлюбието открива грозното си лице; предъ любещия той отваря своето красиво и засмѣно лице и го носи презъ пространството на онзи свѣтъ, докато го постави на опредѣленото мѣсто. Докато е на земята, човѣкъ се лута натукъ-натамъ, не знае кого да обича. Като замине на онзи свѣтъ, той обиква Бога, защото остава самъ. Време е вече да вложите любовьта въ сърдцето си и, когото срещнете, вашъ приятель или неприятель, да сте готови да си подадете рѫка въ името на любовьта. Бѫдете готови, да раздадете всичко, каквото имате, въ името на любовьта. Какво е направилъ единъ разбойникъ? Като разбралъ, че Богъ е Любовь, вложилъ любовьта въ сърдцето си и, каквото открадналъ, върналъ го на хората, които ограбилъ. Той имъ казалъ: Всичко това правя въ името на любовьта и желая, всички да се превърнемъ отъ разбойници на добри, праведни хора, да проповѣдваме навсѣкѫде любовьта. Помнете: безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Като любите, всѣки да си постави за задача, да намѣри първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта. После ще намѣрите първия човѣкъ, който е проявилъ щедрость. Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта, нищо не можете да постигнете. Човѣкъ трѣбва да има образецъ за всички нѣща, за да върви напредъ. Любовьта носи истинскитѣ образци. Следвайте я, за да се ползувате отъ нейнитѣ възможности и блага. Поставете си днесъ като задача, когото срещнете, да намѣрите една добра чърта въ него, изразена въ очитѣ, въ ушитѣ, въ носа, въ устата, въ движенията или другаде нѣкѫде. И, като го видите, да ви стане приятно. Всѣки човѣкъ носи нѣщо хубаво въ себе си, за което заслужава да бѫде добре посрещнатъ. Вземете примѣръ отъ младитѣ моми и момци. Като се срещнатъ, тѣ веднага намиратъ по една хубава чърта единъ въ другъ, за която сѫ готови да се жертвуватъ. Като се оженятъ, тѣ забравятъ, че иматъ нѣщо хубаво, и развалятъ отношенията си. Търсете Божественото, както въ себе си, така и въ своя ближенъ, да разчитате на него. Какво прави българинътъ, когато жъне нивата си? Той отдѣля житото отъ плѣвата: житото туря въ хамбара, защото разчита на него; плѣвата дава на добитъка. Правете и вие сѫщото. Ако се жените, разчитайте на Божественото въ човѣка, т. е.на житото въ него, а не на плѣвата — на човѣшкото. Разчитайте на любовьта, на чистото жито, отъ което може да се направи хубавъ хлѣбъ. Разчитайте на онази любовь, която кара сърдцето, ума и душата да трептятъ по особенъ начинъ. Това е чистата, истинска любовь. Въ нея болниятъ оздравява, умрѣлиятъ оживява и възкръсва. Казано е въ Писанието: „Които чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ и възкръснатъ.“ Какъ ще посрещнете любовьта днесъ? Тя ще ви посети по особенъ начинъ. Ще бѫде облѣчена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облѣчена въ царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовьта, но скромно облѣчена. Изкуство е да я познаете въ дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде единъ отъ плодоветѣ на живота, отъ който ще оживѣете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртьта, а любовьта — плодове на живота и на безсмъртието. Любовьта дава на всѣки човѣкъ първия плодъ, първия погледъ, първата усмивка, първото движение. Идването на любовьта подразбира оживяването и възкресението. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ вашитѣ души“. Който приема любовьта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовьта въ всичко, което днесъ става въ свѣта — добро или лошо. Божието благословение е навсѣкѫде — и въ доброто, и въ злото. Отъ васъ зависи, да го приемете, или да го отхвърлите. * 21. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 5. ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.