Ани

2.6.9. Устата на човека „ Устата ни спасява от трудни положения в живота. Устата извършва няколко функции: първо, в нея влиза храната, като се сдъвква от зъбите; после през устата влиза въздух в дробовете и най-после тя говори, произнася се за всичко, което е опитала.“ Учителя. Устата, казва Дънов, е преди всичко представителка на физическия свят у нас, изразен на лицето. Тя ни свързва с органичния свят, от биосферата на земята, като набавя градивен материал за тялото. Тя ни тласка обаче и към лакомство, към чувство за имане, себичност, ненаситност, като ни подлъгва с вкуса си към храни, които не винаги са полезни за организма. Но тя има и благородни функции. Те са речта и пеенето. Чрез тях се осъществява контактът ни със себеподобните, а също и чрез пеенето изразяваме висши изживявания и въжделения. „Какво нещо е устата? Долната устна означава любовта, силите, които съзиждат, те имат един произход, а горната устна е мъдростта.“ [38] „Горната устна със своите извивки показва активността на чувствата и мислите. Колкото повече линията се изправя, толкова повече човек слиза към материалния свят. Тогава устата образува права линия. Този човек бързо решава въпросите и бързо действа.“ [45] Добре оформената горна устна трябва да има лека трапчинка със седло-видна извивка, която започва от средната преграда на ноздрите на носа. Устните не трябва да са много тънки, нито много дебели, леко сочни и добре оформени. Цепката на устните трябва да е хоризонтална или леко извита нагоре. Свитите и тънки устни са израз на слаба чувствителност и немного голяма доброжелателност. „У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре оформена, толкова умът на този човек е по-добър.“ [113] „Долната устна на някои хора е издадена напред, а горната — навътре. Това показва, че външните причини оказват влияние върху чувствата и са направили човека пасивен. Като негова противоположност се явява човек с издадена горна челюст. Той е крайно активен, с голяма инициативност. Умът му е добре развит.“ [23] „Когато устните на човека са много тънки, това е признак на сухота; ако са дебели, показва, че има много влага в организма му.“ [23] „Тънките устни показват потиснато, овладяно чувство.“ [23] „Когато са дебели, добре развити, човекът е с добре развит апетит и чувствителност. При тънките устни чувствителността е слабо развита. Следователно външните признаци или белези на човешкото лице показват с какво има да се справя човек в себе си и как трябва да работи, за да регулира силите на своя организъм.“ [3] „Ако вашите устни са тънки или дебели, вашият стомах ще се намира в едно или друго състояние. Състоянието му може да се определи и по вашите бузи, дали те са вдлъбнати или изпъкнали.“ [37] Вече много пъти напомняме, че такова психологическо тълкуване на конструкцията на тялото, на лицето и неговите части, на мимиката, на движенията на човека и т.н. е възможно, тъй като цялата физическа същност на човека е израз на духовната. Творческата изява на силите става отгоре надолу и отвътре навън. Вътрешният духовен свят диктува външното оформяне на организма поради принципа на инволюцията. По външните белези и форми на тялото можем да съдим за духовните заложби на човека. „С движението на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, безсърдечие и т.н.. Изобщо, всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот.“ [4] „Когато се усмихваме, устните ни се повдигат нагоре; когато имаме песимистично настроение, устните ни падат надолу. Ъглите на устата трябва да са повдигнати нагоре.“ [155] „Ако устните са тънки, това показва, че гънките, през които идват водните източници, са малки. За това у хора с тънки устни изворите пресъхват лятно време. Те и да искат не могат да сторят много нещо. Дебелите устни са донякъде опасни, защото започнат ли да се топят снеговете, стават големи порои. Такива хора ние наричаме ефективни, не можем да ги спрем от любов.“ [7] Дънов казва: „... Не можем да ги спрем от любов“. Това ще рече не само влечение към физическа любов, но и любов към ядене, пиене и други наслади. „Дебелите устни говорят за известна деформация в човека. Тя е предизвикана от застой в астралния му свят (живот). Хората с дебели устни са много мързеливи.“ [124] „Роди ли се желание у човека да стане богат, устните му надебеляват; роди ли се желание да стане учен или силен човек, устните му пак надебеляват. Това са желания, които трябва да се реализират, но не само временно.“ [124] „Ако искаш да изучиш устата си, пипай я от време на време, но не с пръсти, а със съвършено чиста кърпа. Деликатно нещо е тя, крайно чувствителна е. Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет, всичко сте загубили. Дръжте устата си свободни, за да възприемате правилно енергиите.“ [135] „Пълните, сочни, но немного големи устни, правилни по форма и еднакви по големина, представляват човек, който мисли само за себе си, иска всичко да му е добре. Той не е лош, не е сприхав, но обича кефа и удобствата.“ [135] „Човек, който има трапчинка на горната устна, е способен да се контролира.“ [135] „Когато устата стои повече леко отворена, това говори за човек, който обича да го хвалят; ако е ученик, обича учителят му да го хвали.“ [135] „Ако долната устна е по-силно развита, такъв човек е повече пасивен, отколкото активен. Изобщо горната устна предава, а долната възприема. Ако на човек със силно развита долна устна дадеш десет лева, той ще ти върне един лев.“ [135] „Ако мисълта на човека не е светла и чувствата нямат нужната топлина, мускулите на лицето му са свити и горната устна е слабо развита. Такъв човек обича да си похапва повече. Ако в ред поколения се запази сдържаност, устните стават тънки. Това не е здравословно. Добре е устните да бъдат малко дебели. Като работи духовно върху себе си, човек трябва да оформи устните си, да изправи всичките им недостатъци от миналото.“ [135] „Ако горната устна не е развита и не се вижда, а долната я припокрива, това е уста на тщеславен човек с високо мнение за себе си. Той мисли, че много знае; иска да покаже пред хората, че е щедър, без да е такъв. Ако долната устна при него е малко завита надолу, той има желание да задържа всичко за себе си.“ [135] „Ако долната устна е слабо развита, а горната — по-добре развита, това е уста на твърд човек.“ [135] „Когато краищата на устните падат надолу, човек се намира пред някаква мъчнотия; щом се повдигнат нагоре, мъчнотиите изчезват. Внимавайте да не изпаднете в песимизъм, да не се навеждат краищата на устните надолу.“ [135] „Не можеш да бъдеш здрав, ако устните ти образуват права линия. Устата трябва да се държи малко отворена. Когато проявява воля, човек стиска устните си.“ [135] „Колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели.“ [2] „При силна надежда ъгълът на устните е завит малко нагоре, а не надолу. Когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спускат надолу. Теченията в него са или растителни, или животински.“ [2] „Горната устна е свързана със силите на астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна.“ [3] Устата като орган играе съществена роля при храносмилането. В нея под действието на ензимите в слюнката става първото обработване на приетите хранителни вещества. Освен това зъбите като апарат за раздробяване на твърдите съставки на храната са от първостепенно значение за правилното храносмилане. Колкото по-добре се обработи храната в устата, толкова по-добре се приемат хранителните вещества в организма. Още през лигавицата на устата започва просмукването на микроелементи и активни химически вещества. „Щом се развалят зъбите, човек не яде сладко, храносмилането не става правилно, а оттам и здравето се разстройва.“ [23] „Съставът на слюнката всеки ден се мени и определя промените, които стават в психиката на човека.“ [29] Психиката влияе действително силно на състава и отделянето на слюнката. Например при силен и внезапен страх устата пресъхва, появява се горчив вкус. При силни чувствени емоции обратно, слюноотделянето се увеличава. Съставът и количеството на слюнката зависи също така и от състава на храната. Още от вида й, от нейния мирис и вкус се определя и слюноотделянето. Слюнката има силно дезинфекционно действие, тя разгражда доста видове бацили и паразити. На това се дължи и обстоятелството, че животните лекуват раните си като ги облизват. Така е и при човека. След нараняване, ако се изсмуче ранното кръвотечение, то бързо спира, раната засъхва и бързо зараства. Това е особено полезно при замърсена рана, за да се предпази от тетанус. „Устата приема най-фините енергии от храната. Затова тя трябва да се задържа по-дълго време в устата.“ „Зъбите са свързани с физическия свят.“ [3] „Езикът е разумното начало у човека. Небцето пък представлява активният принцип от божествения свят.“ [3] Хигиената на устата е задължителна за съвременния цивилизован човек. Обработената термично храна се задържа по-лесно по и между зъбите и много бързо започва да се разлага, а зъбната глеч и цимент биват нападнати от бацили и ферменти, поради което се получава кариес по зъбите. Затова се налага често да се изплакват и измиват зъбите, да не се яде гореща храна и сладкиши, а повече зеленчуци и плодове.

2.6.8. Носът на човека „Човешкият нос е проекция на човешката мисъл; той е сгъстена светлина на мисълта ни от всички времена на нашето развитие.“ Носът е може би най-характерната част от лицето на човека, която го отличава коренно от животните. Той е израз на еволюционното развитие и заедно с челото са израз на мисловната дейност. Носът лежи топографично на лицето между челото и устата, т.е. между духовния и физическия свят на човека, и за това Дънов го смята за връзка между два свята. „Носът на човека е израз на неговата интелигентност, на неговия интелект. Страничните линии на носа представляват рамене на ъгъл (с върха нагоре, в основата му), а ширината му (при ноздрите) е големината на този ъгъл. Колкото ъгълът е по-малък, толкова интелектът на човека е по-силен и умът му е по-правилен. Колкото по-голям става този ъгъл, интелектът намалява, а природният, обективният ум се усилва. Колкото чувствата са по-силни у човека, толкова по-широк е носът му долу при ноздрите. Общо казано: дължината на носа е свързана с интелекта, а широчината — с чувствата на човека.“ [3] „Носът на интелектуалеца е прав, нито сух, нито месест, с добре оформени ноздри и дълъг една трета от дължината на лицето.“ [11, 35] „Като норма за широчината на носа вземам 35 мм.“ „Ако носът ви расте на дължина, това означава, че му се придава известен умствен колорит, но ако се разширява, без да расте — връх взема чувственият характер. Ако един нос е дълъг 6 см, ширината му нормално трябва да бъде 35 мм.“ [6] „Засега в тялото на човека, геометрически гледано, само носът е широк долу, а горе — тесен. Виждате значи, колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека.“ [12] Дънов разглежда тялото геометрически, като съчетание от триъгълници: главата с врата до раменете е триъгълник с връх към раменете; гръдният кош с раменете — триъгълник с връх към кръста; тазът и краката — триъгълник с връх към петите, а само носът е триъгълник, чийто връх е обърнат нагоре към веждите. Затова Учителя казва, че нашият умствен свят, отразен в носа, е малък в сравнение с цялото тяло, чиито триъгълници са насочени към земята. „Носовете на учените хора си приличат, а на различните философи се различават по дължината и широчината — зависи какъв материал подреждат.“ [21] „Ако измерите широчината на човешкия нос, ще видите, че тя определя деятелността на човека в практическия живот. Ноздрите определят широчината. Има случаи, когато носът на някой човек е широк, а ноздрите тесни. Значи, колкото по-широки са ноздрите, толкова човек е по деятелен. Най-голямата широчина на носа достига 4 см. Всички учени имат широки носове. Философите имат тесен нос.“ [21] „Размерите на вашия нос ще определят обема на вашите чувства, дължината на брадата — силата на вашата воля, а височината на челото ви — качествата на ума.“ [21] „При изучаването на носа виждате голямо разнообразие на линиите му. Някой нос е вдлъбнат, друг — изправен, трети — вирнат нагоре. Когато линията на носа е вдлъбната, действат отрицателни сили на природата. Ако носът е изпъкнал, действат положителни сили на природата. Ако линията на носа е права, положителните и отрицателните сили на природата се преплитат. Онзи, чиято линия на носа е изпъкнала, като го обидят и накърнят интересите му, взема тояга, нож или пушка и започва разправа. Онзи, на когото линията на носа е вдлъбната, ще те покани в дома си, ще те нагости и в това време ще ти постави капан. Понеже се чувства по-слаб, той си служи с хитрост. Първият е положителен тип — той има повече воля и сила, но по-малко ум. Вторият е отрицателен — физически слаб, но умът му е по-силен.“ [48] „Защо в Писанието се казва, че Бог вдъхнал живот на човека чрез носа? Какво означава носът? Той е емблема на човешката разумност.“ [71] „Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя дишането.“ [76] „Когато носът е прав, но на върха е леко вирнат, той е на човек, който е любопитен и се занимава само с новини, с казано-речено.“ [135] Такъв нос имат повечето жени, което говори за мекота и добър характер. Те не са индивидуалисти и лесно влизат в контакт и разбирателство с другите хора. „Нос, който е увиснал малко надолу, говори за човек с песимистичен характер, нос, който е малко вирнат, говори за любопитство. Когато ноздрите са много отворени, човек е особено чувствителен към любовта. Когато носът при гърбавичката е широк, такъв човек има добри възприятия.“ [79] „Колкото по-широк е носът и ноздрите отворени, толкова по-дълъг е животът на човека. Той приема повече въздух отколкото, ако носът е тесен и ноздрите сплеснати. Който има широк гръден кош, голяма дълбочина, той живее по-дълго на земята.“ [112] Има статистически проучвания, при които се търси връзка между продължителността на живота и дълбокото, добро дишане, което наблюдаваме например при певците. Смята се, че хора, които пеят, а с това и дишат по-дълбоко, живеят по-дълго. Пълноценното дишане зависи, както казва Дънов, и от формата на носа и ноздрите. Но има и нещо друго, което не се вижда с око. Това са конхите (раковините) в носната кухина и канал. Във всеки канал има по три мидоподобни образувания — конхи, които са прикрепени към страничната му страна. Когато каналът е тесен, конхите може да го запълват и да затрудняват дишането. Същото се получава при хронични възпаления на носната лигавица. Междинната преграда, която разделя носната кухина на два канала, у повечето хора не е права, а изкривена наляво или надясно. Това изкривяване — девиацио, заедно с конхите запушва носния канал, човек се затруднява и диша всъщност само с едната половина на носа си. Конхите служат за затопляне на въздушния поток, който навлиза в дробовете. Те са богато кръвоснабдени и при някои деца лесно кървят и при най-малко притискане на носа. Около носните канали лежат така наречените кухини — синуси. Те дават колорит на говора ни и оформят гласа на певците. Двата максиларни синуса са свързани с носната кухина посредством каналчета, които лежат в костта на подочието, следват двата фронтални синуса в челната кост, непосредствено над веждите (за които вече говорихме), и трети е свеноидалният синус, който се намира в основата на черепа, над носоглътката. „Френолозите казват, че дългият нос е признак на интелигентност, обаче не всякога това е определящо. От друга страна, френолозите твърдят, че ако носът е къс и широк, той показва известна деятелност в чувствата. Широчината може да се дължи на някакъв дефект на човека. Значи дължината на носа, която действително определя интелигентността, трябва да бъде точно определена, а не произволна мярка. Същото се отнася и за широчината. Освен това, когато се определя интелигентността и деятелността на чувствата у човека, трябва да се вземат предвид общата конструкция на носа, кожата му, мускулите и ред още обстоятелства.“ [115] Има хора с мазна, надебелена кожа, със сочни и големи пори. Това са носове на индивиди с чувствен характер. При други кожата е суха, тънка, без мазни пори, костната конструкция прозира през кожата. Това са хора със сух интелект и мисъл, без чувственост. Има и междинни типове кожа. „Ако носът е месест не само около ноздрите, но и по-на-горе, това е нос на човек у когото чувствата работят силно. Ако същевременно е увиснал с върха си, той е образ на песимист.“ [135] „Дългият нос крие в себе си повече възможности, повече изходни пътища. Такъв човек само наблюдава и мери нещата. Това е един от добрите носове, но в него има нещо животинско. Когато не е така дълъг, но прав, го наричаме интелектуален нос. Каквато и форма да има носът, той е зависим от устата. Тя определя неговите възможности.“ [135] Забележката на Дънов, че характерът и индивидуалността на човек не може да се определят само от един орган или белег, е много съществена. Възможностите, маркирани от човешкия нос, зависят и се определят от устата. Тъй като тя е орган на физическия свят и характеризира обвързаността на хората с него, то влиянието й е по-силно в сравнение с другите части на лицето. „От устройството на носа, от големината и широчината му зависи състоянието на белия дроб. Не само това, а и формата на носа отговаря на формата на белите дробове само, че в обратно положение.“ [126] Дънов има предвид всъщност формата на гръдния кош с външни очертания, които са триъгълник с основа в раменете и връх към кръста, а носът е триъгълник, чиято основа е долу, при ноздрите. „Носът е барометър, топломер, който показва в какво състояние е вашият ум.“ [129] Носът на човека не винаги лежи в средата на лицето, по средната линия на тялото. Той или е изкривен наляво, или надясно. Това се дължи на изкривяването (девиацио) на междинната преграда в носната кухина, за което вече споменахме. То трябва да се тълкува. „Ако вашият нос е изкривен наляво, причината е вашият ум. Ако носът ви се завърти надолу, причината за това е вашето физическо тяло, волята ви е изопачена.“ „Забележете, във всички меланхолични типове носът започва да се извива надолу.“ [7] „Ако носът на човека е много остър, в органическо отношение това е лош признак. Такива хора са много активни. Ако носът е тъп, това показва, че човек се намира под влиянието на симпатичната нервна система, той е повече пасивен, от-колкото активен.“ [4] „Тънкият дълъг нос е на сприхави хора, те малко са работили, вдишват малко въздух и повече идеализират. Дебел нос — работил е повече и е поемал повече въздух.“ „Ноздрите на носа са граница между умствения и физическия свят.“ Общо казано, правият, тънък нос с незакривен връх и немного широки ноздри е положителен белег за характера на човека, в сравнение с дебелия, къс, широк и мазен нос.

2.6.5. Челото на човека „Челото трябва да бъде най-малко четири сантиметра високо, за да може човек да мисли.“ Учителя. Зад челото, в черепа, лежат предните части на двете полукълба на главния мозък на човека. То е най-характерно за човешкото лице и отразява мисълта, въображението и философските дарби. Затова неговата височина, широчина, форма и наклон са от съществено значение за опознаване на духовните качества на човека. „Всички онези от вас, които имат ниски чела, не са за философска деятелност, те не са за умствен труд; те са за практическа работа, в сегашния живот ще приготовляват условия за бъдещия живот. Вследствие на това, ония, челата на които са ниски, а мислят, че имат ум, се лъжат; те имат ум, но в астралния свят, а на физическия свят нямат условия да се проявят.“ [177] „Тия хора, на челата на които има прави, хоризонтални линии, са трезви, мислещи хора. Те са умни хора, но не са практични и бързи.“ „За да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело; въображението в него трябва да бъде добре развито.“ [2] „Колкото по-наблюдателен е човек, толкова по-силно е развита у него долната част на челото, над веждите. У философа пък, който се занимава повече с отвлечена мисъл, с тъй наречената метафизика, горната част на челото е повече развита от долната.“ [3] При развитието на долната част на челото се образува издатина над самите вежди. Тя закрива една празнина на черепната стена, така наречения фронтален синус. Когато тази издатина над синуса е силно развита, челото над веждите изглежда изпъкнало. За такива хора Дънов казва, че са наблюдателни и прозорливи в ежедневните си практични работи. При философите челото е изпъкнало повече в горните си части, непосредствено под границата на косата, а в долните, над веждите, е нормално. „Мястото на музикалния център у човека е на челото, отстрани на веждите. Човек, у когото музикалното чувство е силно развито, на това място има ръб. Челото може да се раздели на три части (области): горната част е свързана с Божествения свят; средната е свързана с ангелския — там е литературата, поезията, изкуството; долната част — с физическия свят, със света на фактите, на математическата наука. В основата на носа, горе, се намира центърът на формите; до този център се намират други центрове: на величината, на тежестта, на реда, на чистотата, на математиката. Те са в предната долна част на челото.“ [154] „По линията над веждите на челото, според съвременните френолози, се намират всички наблюдателни способности. Като разглеждате един предмет, първо определяте неговата форма, после големината, неговата тежест, какво място заема в пространството и т.н. У всички хора, които се занимават 20-30 години с естествени науки, долната част на челото, над веждите, се издава силно навън, а горната остава малко легнала назад. У философите пък се развива горната част на челото — разсъдъкът, сравнението, въображението, — центърът на принципността на нещата.“ [3] „При жълтата раса челото долу е широко, а горе тясно, има форма подобна на трапец, а у бялата раса горната част на челото е малко издадена навън в сравнение с тази на жълтата раса и по-широка, почти правоъгълна“ [3] „На хора, у които е развит природният ум, предната част на челото понякога е вдлъбната, а някой път — издадена (става дума за средната част на челото). Такива хора са много паметливи, те могат да са добри историци — хубаво помнят събитията и датите. Ако се раздели челото на три части, долната представлява естественият ум; средната — природният ум, а горната — разумът. Хората, на които челото е вдлъбнато в средата, спадат към категорията на отрицателните типове — във възходяща степен на природният ум. В тях работи творческият ум.“ [16] „За интелигентността на човека не се съди от целия мозък, а само от неговото чело или, по-право, от съответния център, който заема определено място в тази част на челото.“ [16] Тук му е мястото да припомня, че Дънов след завръщането си в България се е занимавал почти 12 години с френология. Той е обикалял страната и е изучавал черепа на българите. „Мъдростта се намира в предната част на главата, на самото чело на човека. Затова, именно, челото и всички негови центрове трябва да се разработи правилно.“ [85] Под „разработване на челото“ трябва да разбираме умствените занимания на човека в различните отрасли на науката, философията, изкуството, естествените науки и мъдростта. Така ще се развият съответните мозъчни центрове, а като последица ще се оформи и челото. Казахме вече, че костта и формата на черепа е последица от съответната активност на мозъчната дейност. „Хората, у които челото е вдлъбнато навътре, са като децата, те нямат външни наблюдения, но интуитивно, вътрешно схващат нещата.“ [97] „Горната крива линия на челото наричам линия на въображението. Между веждите, при горната част на носа, се намират понякога една, две или три отвесни линии. Който има една линия, показва, че е крайно справедлив в дребните работи.“ [136] „Тия хора, които имат прави, хоризонтални линии, както в първия чертеж, са трезви, мислещи хора.“ [83] Ето как челото разкрива нашите скрити дарби и възможности в областта на философията, математиката, природните и историческите науки и практическия живот. Същевременно пред нас се разкриват възможности още от рано да опознаем себе си, да насочим усилията си за доразвитие на това, което ни липсва и да подпомогнем съзнателно духовното си развитие. 2.6.6. Веждите „Веждите представляват граница между духовния и умствения свят.“ Веждите са граница между челото и зоната на носа, а това ще рече, между духовните възможности и качествата на човека и интелектуалните, умствени заложби. „Веждите на човека също изразяват известна идея. Веждите на много хора са като клоните на младо дърво; на други пък са увиснали като клоните на старо дърво. По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него.“ [1] И сред народа често се говори за веждите като изразители на душевното състояние на човека. Казва се:"Какво си намръщил вежди?“ „Веждите показват интензивността на чувствата. Те могат да бъдат дъгообразни, прави и извити нагоре. Ако веждите са дъгообразни — в чувствата има повече мекота. Ако са прави, в чувствата има повече енергия и съобразителност, ако са извити нагоре, какво показват?“ [9] Извити нагоре и дръпнати в страни и нагоре вежди наблюдаваме у жълтата раса: японци, китайци, малайзийци, монголци и др. Тези извивки като че ли показват повече индивидуалност, а донякъде и демоничност. „Учените се различават по веждите. Като ги наблюдавате, вие можете да се произнесете дали известен учен е материалист, или идеалист. Линията на веждите у материалисти-те слиза надолу. Обаче всеки човек, на когото веждите са извити нагоре, е идеалист.“ [21] Веждите от физиологична гледна точка предпазват очите от запрашаване и замърсяване. Но те могат да предпазят окото и от прякото попадение на слънчева светлина. По този повод Дънов казва: „Веждите помагат за трансформиране и акумулиране на светлинната енергия. Когато много светлина прониква в очите, човек свива веждите си. По този начин, чрез веждите си, той задържа част от светлината.“ [21] „Според закона на съответствието, стане ли някаква промяна във веждите на човека, ще стане промяна в неговите клепачи, очи, даже и в неговите устни.“ [13] „Какви трябва да бъдат веждите на красивия човек? Нито много тънки, нито много дебели, но в никакъв случай сключени.“ [23] „Веждите на старите хора са наведени надолу; веждите на хората на средна възраст са като дъга, а тия на децата са прави, неоформени. Формата на веждите отговаря на развитието на човека.“ [73] „Тънките вежди възприемат по-фини чувства, а дебелите — по-груби, т.е. чувствата от физическия характер. Хора с тънки вежди имат добре развита интуиция.“ [44] „В очите на човека трябва да се чете неговата интелигентност, да се вижда, че Бог говори чрез него. Като погледнете веждите му, трябва да съзнавате, че те представляват границата между Божествения и човешкия свят. Ако веждите на човека окапят, това показва, че неговата работа е свършена. Те са от голямо значение и показват отношението, което съществува между видимия и невидимия свят.“ [87] „Дебелите вежди говорят за голяма наблюдателност, но същевременно те показват отсъствие на интуиция. Човек с дебели вежди трябва да мине през големи опитности, да вложи в ума си светли, възвишени мисли, за да разбере, че освен обективния, конкретния свят, съществува и друг, по-възвишен свят.“ [146] „Веждите трябва да бъдат толкова дълги, колкото е дълъг носът. Устата трябва да е толкова голяма, колкото са дълги веждите. Такава трябва да е и дължината на ушите. Това са мерки взети от природата.“ [147] Динамиката на веждите, т.е. мимиката, която, изразяват е характерна. Смръщени вежди показват, както се знае, недоволство, лошо настроение, неприятни изживявания, болка и т.н. Увиснали встрани вежди наблюдаваме при хора с дълбока мъка и тъга. Повдигнати вежди и усмивка на уста говорят за добро настроение. Голяма злоба изразяват повдигнатите краища на веждите. Свити и повдигнати откъм носа вежди показват недоволство, несъгласие с нещо и т.н. 2.6.7. Очите на човека „Очите на човека са прозорци на съзнанието." Учителя. „Истината се изразява в човешкото лице, главно в очите.“ [19] „Днес няма по-съвършен орган от човешкото око.“ [49] „Очите на човека имат най-скорошен произход. Те представляват най-великото благо, дадено на хората, и носят на човека такова знание, което разкрива пред него целия космос.“ [138] Заслужават ли такива суперлативни похвали очите? Едва ли някой ще се усъмни в тези оценки. Самият произход на очите, които са пряк издатък на мозъчната тъкан, показва тяхната задача да ни свържат с най-висшата енергийна форма на физическия свят, светлината. Тя е преходна фаза на енергийния свят — от физическия към невидимия. Окото по този начин ни разкрива красотата, формите, развоя, взаимовръзките, хармонията и същността на света. Очите осъществяват пряк контакт на мозъка ни с външния физически свят, тъй като са мозъчна тъкан, която при зародиша е пролабирала през черепните отвори (орбитите) и се е приспособила да възприема светлината. „Защо при създаването на очите, природата си е послужила с кръга, а не с квадрата? Понеже окото гледа радиално, гледа на всички посоки. Действително то е създадено по образеца на слънчевата система.“ [18] Като орган на главния мозък, окото има пряка връзка с всички мозъчни центрове, а чрез тях и с всички части на тялото. То има много сложен строеж и въпреки че знаем много за него, остава все още загадка. „Аз казвам, че даже 1/1000 част от устройството на окото не е проучена. Първата функция на окото е да събира и разпръсква лъчите; събира ги отвън навътре, а вътре ги разпръсква. Христос не казва: „Ако очите ти са светли“, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттук се вижда, че Той говори за едно око, което е вътре, в центъра на мозъка. То не е онова, което наричаме Пинелев възел. Аз го наричам „окото на душата“. Христос използва думата „око“ в единичен смисъл, като общ принцип, който включва в себе си всичко.“ [147] Интересно е, че в старинните предания и архиви Бог е рисуван с едно око, разположено между веждите. Също там съществуват и се описват същества с едно око, тъй наречените циклопи. В гръцката митология се разказват приключенията на Одисей, който е трябвало да се пребори с един циклоп в пещерата. В старата индуска философия също така се споменава, че всевишният има едно око, с което вижда всичко. Дънов говори за едно око, което лежи в центъра на мозъка и не е пинеалната жлеза (гландула пинеалис). Функционално окото действа отвън навътре, събирателно, като събира светлината към двойноизпъкналата си леща, след това пък я разпръсква, но кръстосано, в обратен ред, върху чувствителните към светлината клетки на ретината. Така образите, които виждаме около себе си, се отразяват върху ретината обърнати. „Очите на човека представляват два кръга: лявото око представлява физическия свят, а дясното — духовния. Това е причината, поради която лъчът, който излиза от лявото око на човека, е насочен винаги към земята. Лъчът, който излиза от дясното око, е насочен нагоре.“ [3] Още тук трябва да отбележим, че възприетите от очите образи не само са обърнати, но те се предават на мозъчните полушария кръстосано, т.е. лявото око предава образите си на десния зрителен център, а дясното — на левия зрителен център в мозъчните полукълба. Това става защото зрителните нерви се кръстосват непосредствено зад очните ябълки, в така нареченатд „хиазма“ на зрителните нерви. „Някои учени казват, че между веждите, т.е. в основата на носа, се намира малка празнина, която наричат „мълчаливия пост на духа“. [3] “Тук явно става дума за кухината сфеноидален синус, която лежи в тази зона и е под хипофизната жлеза. Тя е свързана с малък отвор с носната кухина и е част от околоносния кухинен лабиринт на черепа. „Добре е да изучаваме окото не само от неговата външна, красива страна, но и неговите патологични прояви. По окото някои учени могат да прочетат целия живот на човека във физическо и духовно отношение. В него е написано цялото минало на човека, целият му живот. Не само това, в окото са дадени ред правила и рецепти, как да се лекуваме и как да се справяме с мъчнотиите в живота. По него се познава дали говорим истината, или не. Като лъже, човек гледа към земята. Когато отправя погледа си нагоре към небето, той всякога говори истината.“ [21] Споменахме, че окото като първична мозъчна тъкан е свързано непосредствено с конструкцията и функцията на мозъка. Следствие на това то отразява състоянието на цялото тяло и на отделните му органи и системи. Това отражение намираме в структурата на ириса. Както първичната ембрионална клетка след оплождане се разделя на три основни пласта (ектодерма, мезодерма и ендодерма), така и ирисът има три зони в кръг около зеницата. Те отговарят на трите пласта на ембрионалната клетка и съдържат отражението на съответните органи и системи в тялото. Например от външния клетъчен пласт на първичната клетка произхождат органите на кожата, нервната система и сетивните органи, от средния пласт — кръвоносната система, белите дробове, черният дроб и други жлези на тялото, а от вътрешния клетъчен слой — храносмилателният тракт. Същото разположение на органите можем да намерим отразено по ирисовата диагностика, използвана нашироко в западноевропейските страни. Структурата на ретината е сложна и същевременно още не е добре изучена във функционално отношение. „Щом етерният двойник на човека има форма, това показва, че съществува астрална светлина, чрез която се възприемат формите и образите на телата или предметите, които с физическото ни зрение не се виждат. В човешкото око има една мрежица на ретината, чрез която се възприемат само образите от физическия свят. Зад ретината на окото има друга мрежица, която възприема образите от астралния свят. Тя вибрира на по-чувствителните вълни от астралната светлина. Зад астралната мрежица има друга мрежица, която възприема образи от умствения свят.“ [16] Ретината анатомически и хистологически е изградена от 10 клетъчни пласта, които можем да разделим първо на две основни групи: нервно-епителен пласт клетки на ретината и мозъчен пласт клетки. Прави впечатление, че същинските зрителни клетки за физическата светлина (шишарковите и пръчковидните) се свързват в посока на зрителния нерв на окото чрез още два пласта нервни клетки, а именно: биполярните и мултиполярните ганглиеви клетки. Тази връзка се осъществява чрез невритите и дендритите на тези три пласта клетки. Тези нервни повлекла (неврити и дендрити) пронизват няколко пласта клетки от структурата на цялата ретинна дебелина: външен зърнест пласт, междинен пласт клетки, вътрешен зърнест пласт клетки, вътрешен молекулярен пласт, ганглиев пласт и нервно-фазов пласт. Ако шишарковите и пръчковидните клетки на ретината са чувствителни към видимата светлина на слънцето, възможно е биполярните нервни клетки да са чувствителни към астралната светлина, а мултиполапните — към менталната светлина. [257] Науката не познава още значението на този многопластов клетъчен строеж на ретината. „Засега е проучена само външната част на окото. Има известни части от него, които още не са проучени. Ретината на окото има седем мрежици, функцията на които не е известна. Тези мрежици засега се намират в едно пасивно състояние, те трябва да се сложат в контакт със светлината, за да могат да функционират.“ [16] „Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият Космос, цялата Слънчева система, как е устроен животът. Окото на човека е създадено последно. То има най-висш произход. Следователно, който може да чете по него, той е учен човек. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и учители на човечеството четат и се учат по окото.“ [83] „Цветът на очите служи като диагноза за определяне на умственото състояние на човека, както и състоянието на неговия мозък. Очите са огледало на вътрешния ни живот. Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си кинетична енергия и трябва да търси начин да се освободи от нея. Трябва да внесе в себе си елементи на мекота. Това се постига чрез внасяне в ума и сърцето на живи, светли образи и възвишени чувства.“ [82] „И тъй, въпросът за произхода на сините и черните очи е от особено важен. Цветът на сините очи не зависи от синия цвят, но е интересен неговият произход. Какъв ще е цветът на очите на детето, това до голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който слага цветовете на детето си. Ако в бременността си майката харесва някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива очи на своето дете. Обаче в повечето случаи наследствеността е по-силна.“ [74] „Мнозина питат, какви ще бъдат очите на хората от шестата раса. Казвам: ако очите им са сини, те ще бъдат студени хора; ако очите им са черни, те ще бъдат горещи хора; ако очите им са кафяви, те ще бъдат хора с мек, благ характер; ако очите им са зеленикави, те ще бъдат хора с научни възрения.“ [76] „Всичко, което може да стане с човека, е написано в окото и ние можем да четем по него. Всички болезнени състояния се отразяват в очите на хората. Там стават известни пресичания на кръговете, от които правилните течения в очите се прекъсват.“ [107] „Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представляват дванадесетте зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофите и страданията на земята, така и петната на окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се появяват петна, мъглявости, които предсказват някаква болест, която може да настъпи след десет или дванадесет години.“ [116] „Преди години ми попадна една книга от един германски физиолог-анатомист, който 20 години изучавал окото с всичките му потайности. По окото той познавал каква болест имал човек и на кое място. Също така по окото той можел да предсказва болестите, от които човек след време може да заболее. Всичко е написано в окото на човека: неговото минало, бъдеще и настояще.“ [84] Тук Дънов споменава за ирисовата диагностика, която в западните страни, а даже и в Русия, се използва и практикува от лекарите хомеопати, хипократи и природолечители. „Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени, в тях се появява особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъл на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.“ [61] „Когато наблюдавате човешките очи, ще видите, че от тях излиза един лъч, по посока на който може да определите човешкия характер. Точката „О“ е зеницата, а правата линия „ОД“ е полето на зрението. Лъчът, който излиза от окото, при различните хора има различна посока и направление. У някои хора той се намира над правата „ОД“, а у други — под нея. Лъчът става перпендикулярен, т.е. върви в посоката на „ОА“, когато човек се постави в магнетичен сън, и то в четвърта или пета степен. Тогава очите се обръщат със зеницата нагоре. От ъгъла, който този лъч образува, зависи моралната сила на човека. Докато този лъч е над правата „ОД“, човек е добър в проявите на своя ум, сърце и воля. Когато лъчът е отправен нагоре, човек може да изпълни всичките си обещания.“ [83] Такова положение на зеницата, обърната нагоре има при дълбок сън на човек. „Имайте предвид, че около очите има две течения: едното течение е от положително и отрицателно електричество, а другото — от положителен и отрицателен магнетизъм. Когато дясното око се развива, то е във връзка с лявото полукълбо на мозъка; когато лявото око се развива, то е във връзка с дясното полукълбо. Значи движенията на мозъка се прекръстосват.“ [7] Споменахме вече, че двата зрителни нерва, които изхождат от очите, се кръстосват вътре в черепа, непосредствено зад очните ябълки. „У един морален тип лъчът, който излиза от окото, не трябва да бъде в хоризонтално положение, в плоскостта на зрението, а трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока.“ [7] „Ти трябва да видиш, какви са лъчите, които излизат от очите на оня човек, който те люби. Някой път от човешките очи излизат червени лъчи, друг път излизат портокалови, сини, жълти лъчи, случва се да излизат бели или даже черни. Тези лъчи, които излизат от човешките очи навън, из човешката душа, упражняват различни влияния.“ [39] В поверията на народа често се твърди, че някои хора имат „лоши очи“, също така се говори, че някой може да омагьоса или да причини зло на друг човек, само като го погледне. В митологията също така се рисуват животни и зли хора, от чиито очи излизат огньове и светкавици. Едно е вярно, че според духовното състояние на човека, окото изразява в погледа мекота, острота, сила, опиянение и т.н. А някой човек със силен и стабилен характер и мисъл като гледа съсредоточено друг, чието съзнание не е будно, а мисълта му не е целенасочена, може да му повлияе и да внуши мисли, които не са присъщи на този човек. На основата на тази възможност се дължи хипнозата. „Красиво нещо са човешките очи. Хубавото в тях е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Той се среща у малко хора и обикновено се появява, когато човек е в нормално състояние. Сега под думата „очи“ аз разбирам прозорци на човешкия дух.“ [87] „Като изучавате човешкото око, през него може да се прекара една хоризонтална плоскост, над и под която минават лъчите, които излизат от окото. Ако те минават под плоскостта, човек се движи повече в материалния свят. Ако минават над нея, тогава човек е повече в духовния свят. Това са очите на мъдреца, окото на праведния.“ [135] „Очите са едно от великите блага, дадени на човека. Те са свързани с душата. Чрез тях човек влиза във връзка с външния свят и се тонира, те регулират енергиите на неговия организъм. Когато очите възприемат правилно външната светлина, мозъкът на човека функционира правилно.“ [135] „Когато окото е присвито в очната ябълка, а погледът обострен и с централен лъч под хоризонталата, устремен надолу, веждите леко сбръчкани, окото представя престъпник.“ [135] „Дясното око има отношение към ума, а лявото — към сърцето. Ако очите на човека са изпъкнали, това показва, че чувствата в него са добре развити. Ако са малки — умът е слабо развит.“ [135] „Когато окото е леко присвито, а централният лъч минава през хоризонталата, това око е на наблюдателен човек с живи представи за нещата.“ [135] „Ако очите са по-големи, с отворен поглед, централният лъч минава леко над хоризонталата, това са очи на мислещ човек с философски поглед към света.“ [135] „При поглед, леко прикрит под горната вежда, и лъч, отправен надолу, имаме око на човек с физическа любов.“ [135] „Благородството, чистотата и нежността придават мекота и яснота на очите. Ако пък в някой човек преобладават личните чувства, те придават на очите яснота, но тя е лишена от мек елемент. Тези очи са груби, неподвижни.“ [1] „Според физиогномистите, колкото очите са по-отдалечени от носа, толкова човек е по-наблюдателен; колкото са по-близо до носа, толкова по-малко неща му правят впечатление.“ [157] „Щом очите на човека са потънали много дълбоко, това показва, че сърцето се е изхабило.“ [8] Хлътване на очите с дълбоки сенки около тях се наблюдава при хора на нощните удоволствия, разврат, пиянство и безсъние. „Как загрубяват във вас чувствата? Като възприемете една отрицателна мисъл или отрицателно чувство. След това очите ви почват да потъват, да се смаляват. И така почват да се явяват безобразни бръчки по лицето, като че ли е накълцано като напукана земя.“ [35] „Хора с различни едно от друго очи са типове, които приемат много светлина, но нямат време да я асимилират цялата. Те не запомнят всичко.“ [24] „Хората със сближени едно към друго очи са типове, които каквото видят и чуят го запомнят добре.“ „Ако очите на някой човек са малки и поставени близо до носа, това говори за слаба впечатлителност. Малките очи са признак на скъперничество. Големите очи — на разсипничество. С други думи казано: хора с малки очи са бедни; хора с големи очи са богати, затова могат да пилеят, да разсипват богатството си.“ [79,1] „Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди са израз на сили и енергии. Тънките вежди — на мекота и чувствителност, нежност. Сините очи означават нещо идейно, възвишено, което съществува горе на небето.“ [55] „Ако погледнете човек с черни очи, те ще произведат у вас известна мисъл; кафявите очи — настроение. Хората със сини очи са хладни. Те са като небето, но хладно и студено. Тези хора не са земни. Преданието говори, че Христос е имал такива очи.“ [29,21] „Хората със сини очи са повече идейни, а тези с черни очи са повече на чувствата, те са по-тежки хора.“ [80] „Ако чувствата се изопачават, очите започват да потъват и да се вглъбяват навътре. Ако човек започне да огрубява, очите му започват да изпъкват. Изпъкналите очи показват някои добри черти. Такива хора са много разговорливи.“ [7] Силно изпъкнали ябълки на очите има при болни с нарушена функция на щитовидната жлеза. Това е заболяването на Базедов, симптоми за което, освен промяната в очите, са и уголемяването на ръцете и пръстите, на челюстта и устните. Тези хора стават много чувствителни, разговорливи и нетърпеливи. „Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно — голямо нещастие или голяма изненада.“ [4] Който е роден през деня, когато слънцето грее силно, той има продълговати очи, немного отворени. Който е роден вечер, той е с големи, отворени очи. Хората, на които очите са силно отворени и изпъкнали са много груби. Тук става дума не за физическа грубост, а за нетактичност в обноските с другите хора. „Като изучавате очите на човека, ще дойдете до заключението, че колкото отворът им е по-голям, по-широк, толкова и способностите на човека да възприема всичко наоколо си са по-големи.“ [3] „Много отворените очи събират повече впечатления. Такъв човек не е свободен; той обича разнообразието като децата. Ако очите са малки, човек възприема малко впечатления, които оставят дълбоки следи в него. Човек с големи очи е много тщеславен, със средно големи очи — суетен, а с малки очи е хитър и лукав. Между големите и малките очи търсете средното, което ще ви спаси.“ [44] „Музикант, който има изпъкнали очи свири, по-хубаво от този с хлътнали очи. Добрият човек има изпъкнали очи, разбира се, не като на кукумявка. Очите на добрия човек са изпъкнали, пълни и приятни. В тях се чете доброта и мекота в характера.“ [135] „Когато човек губи силата си, очите му постепенно хлътват. Нервността и силните желания стопяват човека и очите му постепенно хлътват.“ [76, 136] „Когато лявото око на човека играе, то иска да му каже: ти трябва да облагородиш сърцето си. Не го ли облагородиш, в него ще растат само треви и бурени. Когато дясното око играе, то иска да каже на човека: твоят ум се нуждае от повече светлина. Ако не придобиеш повече светлина, мисълта ти ще се изопачи.“ [74] На повечето хора е известно, че когато клепачите на очите трептят мимо нашата воля, това е предзнаменование за някакво събитие или случка. Трептенето на клепача на лявото око е предчувствие за неприятност в чувствената сфера на човека, а на дясното око — очакване на събитие от физическия свят. Трептенето на клепачите всъщност отразява нервно състояние и интуитивно предчувствие на хората. „Човек с черни очи има по-силни чувства, отколкото някой със сини очи. Той има характер, честен е. И като те обича, и като те мрази, той ще ти го каже право в лицето, без извъртане. Чернооките хора са енергични, подобно на чернозем. Човек с черни очи не може да те измами.“ [60] „Колкото по-повърхностен е стремежът на вашето съзнание, толкова кръгът на окото е по-валчест. Обаче, колкото повече желанията и стремежите ви се диференцират, колкото повече се разклоняват и добиват известна насоченост, толкова повече окото става елипсовидно.“ [7] „Ако почнете да се привличате към света, т.е. ако външният свят ви влияе, ще се образуват отдолу (по долния клепач) малки линии. Ако направлението, към което се движите, е възходящо, ще се образуват (на горния клепач) линии отгоре.“ [7] „В натури, които имат по-благородни пориви и стремежи, природата е образувала друга вдлъбнатина (между очната ябълка и орбиталния ръб). В долната вдлъбнатина има повече и по-голям простор, а в горната — по-голяма дълбочина.“ [7] „Човек, който е весел, има отворени и изпъкнали очи. Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и живота, има хлътнали навътре очи.“ [7] „Човек никога не трябва да гледа към земята.“ [7] „Наблюдавайте очите си, техните знаци, при различни случай, когато имате неразположение или колебание в настроението си, в чувства или в мисли, и вижте разликата между единия и другия случай.“ [7]

2.6.4. Главата и лицето на човека „Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще го търсите в човешкото яйце. Задачата на човека се заключава в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид.“ Учителя. От изнесеното дотук се вижда, че физическата същност на човека отразява вътрешния духовен свят, дух, душа или, по-добре казано, тя отразява нашето минало, настояще и бъдеще. Сега трябва да обсъдим по-детайлно структурата на тялото, както от анатомична, така и от френологична гледна точка, за да видим какви духовни качества отразява тя. Разбира се, не говорим за вътрешната структура (органи и системи), а за външния вид на тялото, според който хората са много различни и никой индивид не се повтаря сред милиардното население на земята. Съответно на вътрешната структурна индивидуалност човек носи и вътрешна духовна индивидуалност. Значи, трябва да има известно съответствие между това, което виждаме отвън, и това, което се съдържа вътре в човешкия духовен свят. Но защо е тази чудновата индивидуалност? Както вече споменахме в началото, човешкият дух се е отделил от първоизточника на света в определен миг на Битието. Всеки е започнал своя индивидуален живот в този момент, когато се е отделил от Първопричината Бог, т.е. в определен миг на вселенния ритъм. Затова той носи белезите и влиянието на макрокосмоса от момента на своето духовно раждане и външно и вътрешно е индивидуален съобразно състоянието на макрокосмоса в момента на зараждането на индивида. В този раздел ще анализираме характерните особености на човешката същност, отразени в неговата външна физическа структура. Защо трябва да виждаме в лицето на човека Бога? Защото човек като най-висшата еволюционна форма на Битието носи белезите на всеобхватната проява на Бога в сферата на физическия свят. А лицето му не се среща в никоя друга форма на живот на земята. То е най характерното, най-специфичното, най-индивидуалното, в него намираме миналото, настоящето и бъдещето в еволюционното развитие на човека. Затова Дънов казва: "Лицето е израз на човешката душа.“ [202] „Лицето на човека е книга, която трябва да бъде отворена, да се чете по нея.“ [115] „В какво седи красотата на човека? В неговото лице. То пък е израз на човешкия ум. Всичко, което човек преживява, се отразява на лицето.“ [76] „Красивото лице е това, което при всички условия на живот запазва своите основни черти: дали е скръбен или радостен, сериозен или весел, основните черти на красивия човек остават едни и същи.“ [1] „Челото, носът и брадата трябва да съставят по една трета от цялото лице. При това формата на лицето не трябва да бъде съвсем кръгла, а малко крушообразна, заострена.“ [1] „Не може човек да бъде добър, ако няма хубаво ухо; не може да бъде умен, ако няма хубав нос; не може да бъде любещ, ако няма хубави уста; не може да бъде истинолюбив, ако няма хубави очи.“ [135] „Аз ще кажа, че човек е най-сложната математическа формула в света. Ето защо според мен очите, ушите, брадата, веждите на човека представляват и геометрически формули.“ [3] Ако бихме могли да разчитаме тези формули, бихме могли да узнаем много както за себе си, така и за другите. Нега разгледаме развитието на човешката глава по пътя на еволюцията. „Разликата между човека и животните е тази, че животните нямат голям нос, нямат брада и чело. Челото им е слабо развито. У тях е силно развит обективният ум. Те притежават наблюдателност, но нямат философска мисъл, не могат да разсъждават, но имат интуиция.“ [63] „Ако разгледаме сравнителната зоология, виждаме, че колкото повече линията на челото ляга към гърба, т.е. наклонява се, интелигентността се губи. Това виждаме особено ясно в змията. Тя е много жестока. Започне ли ъгълът на челото да се увеличава (спрямо плоскостта на гърба), имаме начало на интелигентност. При кучето ъгълът е равен на 45 градуса, при слона — на 90 градуса, а у човека — на 180 градуса. Челото му е изправено (успоредно на гърба).“ [44] Това отклонение на челото се е наложило заради нарастване на главния мозък в черепа. Успоредно с това става изправянето на тялото и походката на два крака. „Когато центърът на тежестта на мозъка започва да се мести при животните напред, заедно с него и животните започват да се изправят. Този процес се извършва постепенно, докато се стига най-после до човека. Значи ъгълът на отклонението се е увеличил от 45 градуса (при кучето), станал е на 90 градуса (при слона) и от 90 градуса е стигнал до 180 градуса, както е при човека. Значи лицето на човека се е обърнало (откъм гърба, както е при змията) отзад — напред под ъгъл 180 градуса.“ [4] Това изправяне на челото, т.е. извъртане отзад — напред към коремната и гръдна плоскост, е принудило човека да тръгне на два крака, за да може да гледа пред себе си, когато се движи. Ако останеше да ходи на четири крака, лицето и погледът му щяха да бъдат обърнати надолу, към земята. С това изправяне главата у човека заема най-високото положение спрямо тялото. „Ако горната част на главата е добре развита, това показва, че моралните чувства в човека са развити повече от личните. В долната част на главата се намират домашните чувства. В предната част на главата се намират умствените способности на човека.“ [3] „Колкото по-тънка е костта на черепа на човека, толкова по-интензивен е бил неговият умствен живот. Ако в горната предна част на черепа костта е тънка, този човек е бил крайно горд и честолюбив. Колкото повече е работил човек с някои мозъчни центрове, толкова по-тънка е костта по тия места.“ [4] „И тъй, понеже на съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, следствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни. Когато моралните чувства се развиват добре, главата на човека расте нагоре и приема красива форма във форма на кубе. Когато физическите чувства, например чувството за самозапазване, се развиват много, главата расте на широчина. Когато обществените чувства се развиват прекомерно, главата расте отзад.“ [4] „У съвременните хора най-силно са развити личните чувства, които се намират в задната част на главата, където всякаква култура отсъства. При християнските народи личните интереси и убеждения доминират над религиозното верую, вследствие на което остават непримирими.“ [4] Главният мозък като генератор на елекромагнетични енергии е поляризиран, т.е. двете половини имат различен знак. „Ако при излизане от дома си тръгнеш с левия крак, ще имаш едно постижение; ако тръгнеш с десния, ще имаш друго постижение. Дясната страна на човешката глава е отрицателна, лявата — положителна. С други думи казано: дясната страна на мозъка е пасивна, потенциална, а лявата е активна, в действие. Затова дясното полукълбо изправя грешките на лявото.“ [154] „В средата на лицето стои единицата, човешкият нос. За да осмислим единицата, отгоре й туряме две — веждите. Това показва, че в самата единица има две течения. Те съществуват в самия организъм на човека. Двете му половини представляват две течения. В лявата страна имате минус и плюс, а в дясната имате плюс и минус. Изобщо теченията в лявата страна на главата у човека показват, че той е свързан със слънцето.“ [9] „Човек има около 50 центъра на главата, които трябва да се развиват.“ [23] „Къде е мястото на милосърдието? Чувството на милосърдието е там, дето е и религиозното чувство на човека, а именно — в горната част на главата.“ [18] „Главата на месоядците в сравнение с тази на вегетарианците е по-широка, а тази на вегетарианците — по-дълга и по-тясна.“ [23] Най-опасното място в човешката глава е мястото на личните чувства. Те се намират в задната част на главата, дето се намира центърът на милосърдието. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергиите си към горната част на главата, дето се намира центърът на милосърдието. Тук близо се намират два други центъра — на вярата и на надеждата, дето се сменят низшите енергии с висшите.“ [151] „Засега слънцето на човешкия живот се намира в главата, дето работи съзнанието. Дробовете нямат такова съзнание както мозъкът. Лицето пък представлява посоката, към която човек се движи.“ [24] „Ако главата на човека отзад е плоска, той е скитник в живота.“ [24] „Не е лошо да се индивидуализира човек, но това индивидуализиране не трябва да стигне до своите крайни предели. Как познавате, че някой е силно индивидуализиран? Френологично такъв човек се отличава със силно изпъкнало чело и с дебели вежди.“ [74] „Съвременните физиогномисти твърдят, че най-лесно стават промени в черепа на човека. Той може да претърпи някакво изменение в черепа си дори само за три месеца. Това зависи от интензивността на мисълта. Колкото по-интензивна е тя, толкова повече изтънява неговият череп. Следователно, колкото по-разработен е мозъкът на човека, толкова и костта на черепа му ще бъде по-тънка.“ [76] „Ако главата на човека е по-широка, отколкото дълга, той има либерален характер.“ [112] „Френолозите измерват горната част на главата, после измерват челото и от големината на ъглите, които се образуват от носа до ухото и нагоре към главата, съдят за интелигентността. Колкото по-голям е ъгълът, толкова и човек е по-интелигентен.“ [123] Това всъщност е ъгълът на Кампер, за който Дънов казва още: „Големият нос показва интелигентност. Тя зависи не само от големината на носа, но и от съотношението между носа и челото, а именно, дали челото е право, или малко вдлъбнато. Вторият начин за измерване на интелигентността е според ъгъла на Кампер. Кампер спуска един отвее от челото до брадата и друга линия, която минава от средата на ухото до долната част на носа. Този ъгъл, който се образува между двете линии, в хората от бялата раса е равен на 80 градуса, в хората от жълтата раса — на 75 градуса, а у малайците е 63 градуса. У по-интелигентните хора този ъгъл се увеличава.“ [63] „За нас е важно, че всяка мисъл има отношение върху предната част на челото, а всяка морална мисъл въздейства върху горната част на главата. Семейните чувства пък влияят върху задната част на черепа. Когато се разгневите, тия самосъхранителни чувства и емоции повлияват върху разширението на черепа към ушите. Следователно моралните чувства повдигат главата нагоре, умствените способности я разширяват отпред, домашните способности — отзад, самосъхранителните я разширяват на широчина, а личните образуват една малка кривина отзад.“ [63] „От чисто френологично гледище темето на хората не е еднакво. У някои хора горната част на главата, темето, е широко, у други — темето отзад е малко, огънато и тясно. Като прекарате хоризонтална линия, успоредна на устата, лесно ще определите широчината и формата на теменната област на главата, дето се намира центърът на съвестта. Колкото по-обемист е той и линията е по-дълга, толкова и съвестта на човека е по-добре развита. Следователно има една максима, която определя отношенията на всички органи при размер на главата 55 см околовръст и диаметър 15 или 18 см.“ [83] „Черепът на високо моралните хора е правилно оформен, следствие на това те не притежават такива противоречия, които създават внезапни промени в живота им, както това става с хора, на които моралните чувства са слабо развити. Костта на черепа у гениалните и справедливите хора е много тънка, а на грешните е доста дебела.“ [85] Ние споменахме, че дебелината на черепната покривка е в зависимост от активността на мозъчната повърхност, т.е. от неговите центрове. Когато мозъчната тъкан е в активност, тя е по-добре кръвоснабдена и упражнява натиск върху черепната стена. Тук тя постепенно изтънява. Тази зависимост между мозъчната активност и черепа ние наблюдаваме при деца слабоумни, т. е. при микроцефални деца. За какво говори лицето на човека? „Лицето на човека не е нищо друго, освен сбор от числа и геометрични фигури, които показват неговото минало. Колкото по-правилни са линиите на лицето, толкова по-правилен и добър е бил животът му в миналото.“ [44] „От носа надолу е нашето минало. Носът е нашето настояще, а от носа нагоре — нашето бъдеще “ — казва Дънов през 1942 г. От носа надолу, това е най-съществената част при животните. Това е устата. Носът е израз на мисълта, която ни отличава от животните, затова е нашето настояще. А от носа нагоре — висшите и морални прояви у човека (вяра, милосърдие, фантазия, философия и др.). Те не са достигнали своя апогей на изява, поради което са нашето бъдеще. „Когато низшите чувства вземат надмощие над мислите на човека, долната част на лицето му огрубява, разширява се; ако в него преобладават висшите мисли и чувства, тогава горната част на лицето му се стеснява и става по-нежна.“ [3] Следователно: „Интелигентността и дейността на волята на човека са изписани на лицето. Ако искате да знаете как действат мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще научите пак по лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете — по носа, за стомаха — по бузите, а за волята — по брадата.“ [61] „Тясното лице с дълъг нос означава добра мисъл, но слаба устойчивост. Широкото лице с къс нос е консерватизъм.“ „Красивото лице подсказва още за вътрешна дълбочина, голяма чувствителност и благородство на душата. В него трябва да преобладават кривите, а не правите линии. Правите линии показват, че в даден човек господства електричеството; кривите линии показват, че в даден човек доминира магнетизмът“ [1] „Ако от средата на ухото (ушния канал) прекараме радиуси към предната част на главата, по дължината на тези радиуси ще определим каква е любовта на човека. Ако радиусът „ОА“ е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът „ОВ“ е по-голям, преобладава ангелската любов ако радиусът „ОС“ е по-голям от останалите, преобладава Божествената любов. Ъгълът между радиусите „ОА“ и „ОБ“ (около 30 градуса) определя интелигентността на човека. Отначало центърът на тежестта на мозъка е била отзад някъде, но при постепенното развитие центърът се е изместил в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните — наклонено.“ [3] Ние показахме със скици как челото на човека се е обърнало със 180 градуса напред, спрямо равнината на гърба. „Широтата на човека ще установите по неговото тяло. Носът на човека показва неговата интелигентност и разумност. По устата се съди за неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Ушите показват разумността. Изобщо човек се познава по формите на своето чело, на своите уши, очи, вежди, нос, уста.“ [190] „Очите имат отношение към истината, ушите — към мъдростта, а устата — към любовта.“ [155] „Ако разгледате линията на лицето (в профил) от брадата до челото, тя прилича на стъпала. Първото стъпало е устата, второто — носът, третото — челото. Значи в живота човек се качва по един планински връх, който върви нагоре и все нагоре.“ [6] „Първото стъпало е особено добре развито и овладяно от животинското царство. Храненето е най-насъщната грижа при животните, т.е. изключително влечение в сферата на физическата любов. Второто стъпало — носът е характерен за хората, той отразява интелигентността, която отличава човека от животните, а третото стъпало — челото, е израз на моралните и духовните същности на човека, явно че не е напълно овладяно от мнозинството.“ „Старите гърци са определяли, че дължината на лицето трябва да съставлява 1/10 от целия ръст на човека. Челото трябва да е 1/3 от лицето.“ [6] „Хората с тесни лица са устойчиви, а тия с много широки лица са консервативни, не са прогресивни.“ [7] „Ако скулите, изпъкналостта под очите, са много издадени, както при китайците, тогава бузите хлътват навътре. Тази част на бузите е свързана със стомашната система.“ [7] „От носа надолу, долната част на лицето изразява волевия човек. Носът представлява духовния човек. От челото на човека съдим за неговия умствен калибър. Долната част, брадата, показва как е развита волята. В един морален тип, като се раздели лицето на три части — чело, нос и брада, те трябва да бъдат еднакви.“ [7] „Интелигентността на човека не се определя от дължината на носа, а от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу.“ [11] Тази мярка като че ли е по-точна, тъй като при силно наклонено назад чело и дълъг нос този перпендикуляр ще е значително по-къс отколкото при човек с изправено чело. „Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя дишането. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние.“ [76] „Ако искате да знаете какви промени са станали в мозъка ви, ще се обърнете към лицето си. Изучавайте лицето си, както астрономът изучава небето.“ [19] „И тъй, лице, което има форма на конус с върха надолу, показва човек с добър, с подвижен ум. Когато лицето взема положение на конус с върха нагоре, това показва животинското състояние.“ [19] „Човек не трябва да има гуша, не трябва да има слаб стомах и мускулите на лицето му да са хлътнали. Лицето е израз на човешката душа.“ [19] „Мускулите на лицето трябва да са пластични, да изразяват най-малките прояви на вътрешния, душевен живот на човека.“ [19] „Колкото повече мускулите на лицето се издават, а бузите хлътват навътре, толкова по-слаба е стомашната система на човека. Когато стомашната система е слаба, човек се поддава на песимистични състояния.“ [19] „Изобщо всяко нещо, което човек възприема от външния или от психичния свят, се отразява върху лицето му.“ [24] „Отрицателните мисли и чувства, както и страданията съкращават мускулите и внасят дисхармония в лицето. Положителните мисли, чувства и радости предават нещо красиво на човешкото лице — мускулите приемат своето естествено положение.“ [24] Намръщеното чело, острият поглед, свитите устни явно говорят за нервно напрежение, примесено с недоволство, гняв, омраза. Увисналите ъгли на устните, отпуснатите вежди и неясният поглед говорят за песимизъм и отчаяние. „Хората с валчести лица не са активни, те са примирителни, дипломати — били те мъже или жени. Валчестите лица са присъщи повече на жените.“ [30] „Отличително качество на бялата раса е челото; на жълтата — скулите на лицето, които му придават широчина; на черната — устните.“ [72] „Устата определя работата на чувствата, брадата — работата на волята. Интензивността и благородството на чувствата се определят от разстоянието под носа до средната линия на устата. Колкото по-голямо е това разстояние, толкова по-благородни и интензивни са чувствата. Колкото по-дълъг е носът, толкова по-добре е развит умът. Обикновено хората с дълги носове не са много практични. Човек с къс нос е практичен.“ [49] „Като изучаваме човешкото лице, ще вземете под внимание три мерки: от средата на веждите, по права линия, до върха на носа. Тази мярка определя мисълта. Втората мярка: под носа до средната линия на устата. Тя определя чувствата. Третата мярка: от устата до края на брадата. Тя определя интензивността на волята. Някой взема само една мярка и вади заключение. Не, ще вземете и трите мерки, които взаимно се допълват.“ [49] „Вижте онези хора, които имат длъгнести лица, очи черни, живи, не са ли активни? Черният дроб в тях има преимущество. Той е развит като динамична сила. Вземете онези хора, които имат валчести като месечина лица, в тях стомахът е развит, те обичат да си похапват, да си попийват, а като ядат, от тях по-добри хора няма. Има и други хора, които не са интелектуалци, те се занимават с отвлечени въпроси и затова тяхното лице се различава."(За тях Дънов казва, че са с крушовидно лице, заострено към брадата). [59] „Лицето е една написана книга, по която ние трябва да проследим тоя дълъг път на нашето битие. Горната част на окото показва инволюция, слизане на духа в материята. (Всъщност се касае за ръба на горния клепач, който представлява хипербола, обърната нагоре). Долната хипербола, т.е. долният клепач на окото, показва еволюцията, изкачването на духа. По долния клепач се определя пътят, по който има да минем. Инволюцията и еволюцията правят пресичане, при което образуват човекът. Човек се намира между слизането и изкачването на духа.“ [63] Защо при пресичането на инволюцията и еволюцията се образува човека? Знаем, че инволюцията е слизането и изявяването на духа чрез поредица от последователни форми в сферата на физическия свят. Чрез нея можем да проследим последователността на формите от най-висшата до най-низшата. И обратно, при еволюцията имаме процеса на възкачването, т.е. възвръщане към висше-то начало, като се започне от най-низшата форма и се стигне до най-съвършената такава. Тогава къде е мястото на човека? Той не е нито в средата на най-висшите, нито в най-низшата среда на изявата на духа. Бил е вече долу и сега, в процеса на своята еволюция, се стреми към съвършенство — сливане с Първопричината. От това следва, че човекът не е постигнал своето съвършенство, той се намира по пътя на своето възкачване. Затова той е между слизането и възкачването, между инволюцията и еволюцията. „Ако устните на човека са по-дебели, от него изтича повече материя; ако устните са по-тънки — по-малко. Устните, веждите, носът, очите, ушите на човека представляват известни символи, които той трябва да изучава и да разбира.“ [73] „Ако наблюдавате двете очи на човека, ще намерите известна разлика. Едното око е меко, спокойно, има изглед на красива, доволна мома. То представлява мекия, женския принцип в човека. Другото око представлява мъжкия принцип. Същата разлика наблюдаваме и в ушите — едното ухо е мъжко, другото — женско. Едната страна на лицето е мъжка, а другата — женска. В това отношение той е двойно същество.“ [77] Поляризационният принцип, който е универсален в света, не може да не засегне и човешкото същество. Всичко във Вселената и живота е поляризирано: от най-малките частици на материята до най-мощните сили на природата. Положителното и отрицателното, слабото и силното, горното и долното, високото и низкото са състояния, които засягат и човека. Мъжкият и женският принцип съществуват във всеки от нас, независимо от кой пол сме. Това засяга конструкцията и енергиите на неговия организъм. В конструкцията на тялото съществува поляризация особено в двойните органи и части на лявата и дясната половина. „По линията на носа аз познавам какъв е вашият ум. Всяка линия има известна стойност. От значение е дали е дълга един, два или повече сантиметра. Като погледна човека в устата, виждам възможностите и желанията, които се крият в него. Една уста е разкривена, друга — права, гладка. Това са все възможности, скрити в човека. По широчината на носа съдя за чувствата. За ушите пък гледам, дали са кръгли или малко елипсовидни. Гледам на какво разстояние са поставени очите едно от друго. Важно е накъде е отправен погледът — нагоре или надолу.“ [132] Неизчерпаеми са белезите и формите у човека, по които може да се съди и тълкува неговото развитие, състояние и интелект. Изисква се дълго проучване и анализиране, за да се разгадаят тези символи, както казва Дънов. „Лицето на интелигентния е конусообразно, но не много заострено. Ако лицето е много тесен конус, човек придобива някои лоши черти в характера си.“ [212] Трябва да напомним, че човекът, като комплексно същество, притайва в себе си всички възможни сили и енергии на макрокосмоса и своята индивидуалност като дух, не може да се характеризира само с един орган, част от тялото или върху няколко органа или части на лицето. „И очите могат да оправят носа. В известен случай и устата може да помогне на носа. Обаче ако носът, ушите, устата и очите не са правилни, изправянето им може да стане в друг живот.“ [135] „Ако устните на човека са много тънки, това показва, че не е минал още през школата на Венера. Освен устните, Венера изработва и кривините на човешкия нос. Сплесканият нос показва, че дихателната система на човека е слабо развита. Широкият нос показва добре развита дихателна и кръвоносна система. Когато Луната даде на човека свидетелство за завършен курс, тя пише на челото му. Челото на този човек е широко с красива линия.“ [146] „Не, умът не се определя само от дължината на носа. Носът има известни възвишения, известна широчина, дебелина, които също трябва да се вземат предвид, когато се определя интелигентността на човека, тя е написана на много места по човешкото лице, но трябва да разбираме написаното.“ [120] „Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение. Като се спрете върху очите му, мислите за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието. Носът представя корените му, а устата е източник, откъдето то черпи сили. Ушите са вентилатор на съзнанието.“ [82] Как да изтълкуваме тази взаимовръзка, дадена от Дънов? Явно, че очите като прозорец на душата ще отразяват будността на съзнанието, на душата. Носът от своя страна като изразител на интелигентността и ума подсказва каква стабилност има нашето съзнание. Устата с устните са израз на чувствения свят и доставчик на енергии и сили за градеж. Следователно устата подава на съзнанието опит от физическия свят. Ушите като изразител на духовния ръст подсказват дали човек може сам да „вентилира“ (пречиства) съзнанието си, за да го предпази от външни замърсители. „Ако на лицето на човека има повече сенки, това показва, че той се намира в голямо затруднение. Изобщо, ако фонът на човешкия образ е тъмен, това говори за неблагоприятните условия, при които живее. И наистина, когато човек прекара безсънни нощи, около очите му се явяват сенки.“ [1] „Когато наблюдавате хората, виждате, че всеки човек има специфичен цвят на лицето: жълт, бял, тъмен, почти червен. Цветът на лицето определя мисълта. Черният цвят е земен и показва, че този човек е свързан със земята. Когато честолюбието и тщеславието вземат надмощие, лицето пожълтява. Посиняването показва, че кръвта е нечиста. Ако е така, устните и лицето на човека посиняват.“ [45] Посиняването на лицето, устните и ноктите показва лоша сърдечна дейност, със застойни явления в кръвообращението. В такива случаи се наблюдават и отоци по шията и лицето, както и по долните крайници. Ако ноктите имат хубаво изразени бели полудъгови белези в основата, това е израз на добро кръвообращение. „Като изучавате цвета на лицето на красивия човек, ще забележите три характерни цвята: бяло-розов, белезникав и слабо, едва забележимо жълт. Първият цвят е в света на чувствата; вторият — че живее повече в мисълта, а третият е излязъл от двата свята и се занимава с възвишеното и великото.“ [23] „Лицата на бъдещите хора ще са продълговати, а не като месечина. Познаваме пет типа хора: единият е Луната. Това са сангвиниците с валчесто лице, със сини очи, тънки вежди, пълнички, весели, жизнени, обичат да си похапват. Вторият тип е с продълговато лице, мускулести, енергични, със сключени вежди. Косите са черни, остри, ръцете — мускулести; стъпват твърдо, енергично като военни. Третият тип има крушообразно лице, хубаво чело, кестеняви коси, тънък косъм. Те са нежни, деликатни, поетични, живеят във висок свят. За тях казват, че не са на земята. Четвъртият тип са флегматиците, пълни, с дебели устни, широк нос. Ходят с отпуснати ръце. За тях казват: светът да изгори, те не искат да знаят. Петият тип са идеалните хора с жив, миловиден поглед. Те са живи, подвижни, вдъхват доверие. Ако те срещне такъв човек, той внася спокойствие и мир в душата ти. Те са готови да услужат на всеки страдащ.“ [61] Дотук описахме и охарактеризирахме общия вид на главата и лицето и много или малко обяснихме отделните части и органи като символи. Но повече засегнахме взаимовръзките между частите на лицето. Заслужава да се спрем по-конкретно върху особеното значение на челото, веждите, очите, устата, ушите, брадата, косата. Въпреки че ще има известно повторение, все пак ще се обогатим с нови данни за особеностите на тези лицеви части.

2.6.3. Кръвообращение и храносмилане „Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи животът иде от сърцето.“ „ Стомахът е орган, в който работят сили за изграждане на материя, ако стомахът не събира материя за градеж, човешкият живот се прекратява.“ Учителя. За кръвообращението и храносмилането говорихме доста в отделните раздели досега, тъй като са тясно свързани както помежду си, така и с останалите системи на тялото. Тук ще изтъкнем някои специфични особености на тези системи. Сърцето като най-главен орган в кръвообращението лежи в гръдния кош асиметрично — повече вляво. Беинса обяснява това с изместването на земната ос. Артериалната кръв изпраща хранителни вещества и кислород към цялото тяло и неговите органи, а венозната пренася до сърцето въглеродния двуокис, други вещества и храни, взети от черния дроб. За целта кръвта от храносмилателния тракт (тънки и дебели черва) трябва първо да премине през черния дроб, за да остави там за преработване приетите чрез червата хранителни вещества. След това вече с готовите за клетките вещества се насочва към дясното предсърдие и камера на сърцето. Оттук кръвта заедно с храните минава през дробовете, за да се обогати с кислород и да се отправи като артериална кръв по цялото тяло. Има обаче още една система, принадлежаща към кръвообращението, за която малко се знае. Това е лимфната система. В нея пренасянето на лимфата е еднопосочно, т.е. от периферията към сърцето. Тя се движи следователно в тази посока по самостоятелни лимфни съдове, като в известни участъци (слабините, коремната област, гръдния кош, подмишниците и др.) минава през лимфни възли, които служат за филтри на системата. Лимфната течност се набира от междуклетъчната течност на тялото, поради което съдържа отпадни продукти, бактерии, вируси и др. Лимфата съдържа и няколко вида бели кръвни телца, които изграждат защитната имунна система на тялото. Лимфните съдове лежат паралелно на венозните съдове и се групират в гръдния кош в мощен лимфен съд, който влива лимфата си в лявата подключична вена. От дясната ръка тя се влива в дясната подключична вена. Лимфните възли задържат и унищожават всичко, което е вредно за организма. Затова при възпалителни процеси например на крака или ръката лимфните възли в слабините или подмишницата се подуват и са болезнени. Това показва, че в този момент в тях се унищожават вредителите на тялото. „Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т.е. от мястото, до което е достигнал в своето развитие.“ [118] Споменахме, че сърцето има самостоятелна нервна система, която се влияе и се дразни от хормоноподобни вещества, пренасяни от кръвта. Мускулите на сърцето са подобни на скелетната мускулатура и с това то прави изключение от другите вътрешни органи, които имат не набраздена мускулатура, а гладка. Чрез симпатичната нервна система сърцето, както споменахме, функционално се влияе от нашите чувства, психически преживявания, мисловна дейност и т.н. „Що се отнася до биенето на сърцето, забелязано е, че първите 12 часа от деня сърцето бие по-бързо и с няколко удара повече от нормалното. През тези 12 часа то е във възходящо състояние. През вторите 12 часа на деня, т.е. през втората половина на деня, ударите на сърцето намаляват с няколко и то се намира в низходящо състояние. Същото нещо се забелязва и през месеците на годината. През първите 14 дни на месеца сърцето е във възходящо състояние; през вторите 14 дни — в низходящо състояние. През първата половина на годината е във възходящо състояние, а през втората половина — в низходящо състояние.“ [82] Като „органи на чувствата“ ние най-малко щадим сърцето. Особено силно се влияе то от наличието или липсата на кислород в кръвта. При повишена обмяна на веществата, както е при физическия труд, спорт, екскурзии в планината, нуждата на тъканите от кислород се увеличава. Това налага повишена дейност на сърцето, за да изпрати повече кръв с кислород до клетките. Ако успеем чрез дълбоки вдишвания да си набавим необходимия кислород, сърцето бързо намалява честотата на ударите си. От това следва, че ако при тежки физически натоварвания успеем да осъществим ритмични и дълбоки вдишвания за по-продължително време, можем да предотвратим задъхването и ускорената сърдечна дейност. Защо е така? Дълбокото и ритмично дишане доставя на кръвта повече кислород и тя по-лесно задоволява нуждите на органите. В такъв случай не е необходимо да се ускори кръвообращението чрез повишена сърдечна дейност. Ако при физически натоварвания дишаме повърхностно и плитко, притокът на кислород ще е по-малък и за да се повиши той, трябва да се ускори сърдечната дейност. Като регулираме дишането си съобразно кислородния глад на тялото, можем съзнателно да щадим сърцето си. „Докторът казва: тоя човек има сърцебиене. То е прилив във вашия организъм, който се отразява върху сърцето. И когато лекарите казват на някого, че има порок на сърцето, аз казвам, че тоя човек има известен прилив на ум, на своето сърце, на своята душа.“ [30] Трябва да правим, разбира се, разлика между сърцебиене, причинено от умора, и сърцебиене, причинено от от порок в сърдечната нервна система или клапи. Има сърцебиене и при психически травми, когато симпатичната нервна система, т.е. вегетативната нервна система отделя хормоноподобни вещества и те причиняват повишена дейност на сърцето. „Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Когато той се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато живее в областта на грубите, низшите чувства, пулсът е дисхармоничен, неправилен.“ [108] Най-тежко е изпитанието на сърцето при задоволяване на половия нагон, при безразборни полови изживявания. Тогава не само има повишена дейност, но много често и нарушение на ритъма. Сърцето и кръвообращението са източници и носители на електромагнитни пълнежи. Сърцето е мощен електромагнитен генератор, тъй като неговият мускул работи непрестанно. Говорихме вече, че при всяка биохимична реакция в клетките се отделя електромагнетизъм. Усилената и постоянна дейност на мускула на сърцето поддържа повишена обмяна на веществата и мощен електромагнитен пълнеж. На това състояние на сърцето се дължи и медицинското изследване чрез електрокардиографията. „Кръвта носи със себе си електричество и магнетизъм, които се предават на центровете на мозъка и помагат за тяхното развитие.“ [4] „Всъщност движението на кръвта не се дължи на свиването и разпускането на сърцето, а на особен род космическо лъчение, наречено електричество. То е причина за свиването и разпускането.“ [145] Безспорно е, че същинският причинител за контракциите на сърдечния мускул е електричеството, изхождащо от нервния възел в зоната на дясното предсърдие. От своя страна той се влияе в своята дейност от електрическите и магнетични пълнежи на централната нервна система, както и от хормоноподобните вещества — нервномедиаторите, произвеждани от нея. Електромагнитните пълнежи в организма са причина и за съдовите спазми при стенокардията, болестта на Бюргер, при язвената болест, при силна психическа възбуда (страх) и др. „Какво представлява неврастенията? Неврастенията не е нищо друго освен резултат от неправилно функциониране на капилярните съдове. Тя се предизвиква от голямото натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голямо напрежение върху нервите, вследствие на което човек става извънредно нервен.“ [137] „Елементите на кръвта показват дали някой човек ще бъде богат, или не. Като разложите кръвта, ще видите, какви елементи се съдържат в нея. Някой химик по състава на кръвта може да определи доколко е богат този човек. Елементите в кръвната проба показват какво е богатството му. Когато кръвта ти е бедна, и целият свят да ти дава пари, ти пак сиромах ще си останеш. Онова, което човек може да изяде и да се ползва разумно от него, онова, от което човек се радва, като го възприема, то е неговото богатство.“ [63] Дънов намеква с тази мисъл, че материалното богатство е непълноценно и нетрайно. То не винаги носи щастие. Обаче това, което човек сам може да усвои или възприеме, било то материално или духовно, и което може да му носи щастие и радост, това е неговото истинско богатство. „Има елементи, които се срещат в кръвта на богатия, учения, а отсъстват в кръвта на бедния, невежия, слабия. В кръвта на богатия има повече органично желязо, отколкото в кръвта на бедния. В бъдеще учените ще правят изследвания на кръвта и по нея ще определят даже характера на човека. Всяка характерна черта има специфичен елемент в кръвта.“ [48] Лимфният и кръвният поток в съдовете са под налягане, което сърдечният мускул упражнява при изтласкването на кръвта. В случай че силата на мускула намалее, се получава застой, който много често се наблюдава в долните крайници — краката са хладни и в областта на глезените отекли. „Има няколко начина за определяне дължината на човешкия живот. Един от простите е следният: туриш пръста си отгоре на кожата натиснеш малко. Ако на мястото, дето си натиснал, остане трапчинка, това значи, че този човек няма да живее дълго. Ако натиснете с пръст кожата на някого и трап-чинката бързо изчезне, той ще живее дълго.“ [49] Този диагностичен трик се прави при болни със сърдечен порок или слабост на сърдечния мускул. Натиска се кожата на подколенницата, върху костната подложка. Храносмилателен тракт Храносмилателният тракт снабдява тялото с органична материя, която то използува за собствения си градеж. Освен мазнините, въглехидратите (захарите) и белтъчините, храносмилателният тракт набавя витамини, микроелементи, етерични вещества, хормоноподобни вещества, ферменти, ензими и др. С това храносмилането е пряката връзка на организма ни с биосферата на земята. Докато сетивата ни контактуват с по-висшите енергии на биосферата (светлина, топлина, звук, електромагнетизъм и др.), храносмилането приема материята, за да я преработи. Тази му функция го поставя на едно от първите места сред биолабораториите в света. Съперничи й фотосинтезата у растенията, която под въздействието на слънчевата енергия превръща неорганичната материя в органична. „Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова поздрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха вземат участие в смилането на храната.“ [42] Възприемането на хранителния материал започва още чрез устната лигавица. Тук се поглъщат редица фини и бързодействащи вещества. Пример в това отношение е действието на нитроглицерина при болни от гръдна жаба (ангина пектурис). Още с поставянето на хапчето нитроглицерин под езика, настъпва намаляване на съдовия спазъм на сърцето и облекчение на болния. Слюнката в устата играе също голяма роля при храносмилането, затова храната трябва да се дъвче по-дълго и да се задържа по-продължително в устата. Освен това слюнката действа и бактерицидно, като с това предпазва човек от стомашни инфекции. Храносмилателната система е изцяло под въздействието на вегетативната нервна система (симпатикус и парасимпатикус). Поради това храносмилането е под силното влияние на психическото ни състояние и сетивните възприятия. Например още от мириса на храната, от нейния външен вид, от поставянето на приборите за хранене, от пипането на продуктите и др. храносмилателните органи се подготвят за възприемането и смилането на съответната храна. Те отделят подходящите секреции за нея. Психическите смущения и вълнения също така влияят на функцията на храносмилателните органи. При нервна възбуда, страх, гняв и други в стомаха се набира много солна киселина, а червата ускоряват или забавят механичното пренасяне на храната. „За да създаде добър характер в себе си, човек трябва да държи храносмилателната си система в изправност. Не е без значение, как ще започнеш да ядеш, изведнъж ли ще се нахвърлиш върху яденето, или ще се спреш пред трапезата, ще благодариш за това, което ти е дадено, ще си кажеш молитвата и след това ще започнеш да ядеш. Не е безразлично, дали ще ядеш бързо или бавно; дали ще дъвчеш добре, за да се всмукват хранителните сокове не само в стомаха, но и от езика. Не е безразлично, дали трапезата е чиста, добре подредена, или нечиста и в безпорядък. Това са условия, които оказват влияние върху изправното или нередовното състояние на храносмилателната система.“ [23] „Различаваме три категории хранене: механично, или физическо, органическо и умствено. Механичното хранене е присъщо на животните, които гледат на храната като процес, който задоволява техните нужди. Човекът се храни съзнателно, изпитва приятност и вкус при храненето. При този процес вземат живо участие чувствата. Третият процес на храненето е присъщ на хората с висока умствена и духовна култура. Тук мисълта взема живо участие.“ [23] Доброто хранене е свързано с хигиената на храненето. Трябва да ядем чиста, добре подготвена храна, прясна и богата на хранителни вещества. От съществено значение е и нашето психическо настроение и нагласа. При лошо настроение, бързо хранене, лошо сдъвкана храна процесът на храносмилането се забавя и настъпва дискомфорт в храносмилателния тракт. „Стомахът, който изисква 4 часа, за да смели храната, не е нормален. Във функцията му има някаква аномалия. Сегашните хора ядат бързо, бързо приготвят храната си, без да държат на това, дали е добре измита или не, като за оправдание цитират стихове.“ [88] Нормално стомахът след три часа трябва вече да е изпразнен. В червата храната преминава също за 3 часа, а в дебелото и правото черво (при запек) води до обратното поглъщане на редица отпадни и вредни за организма вещества. Такова забавено придвижване на хранителните отпадъци има при хората, които малко се движат, не спортуват и изобщо водят застоял живот. „Ако искате да разберете дали даден човек е работлив, наблюдавайте го как яде. Колкото по-енергично и по-съзнателно яде, толкова по-енергично и с разположение работи той.“ [24] „Черният дроб е орган, който извършва специфична служба при храносмилането. Ако тоя орган не работи добре, организмът страда. Видите ли че лицето на човека пожълтява или почервенява, търсете причината за това в черния дроб. Доброто и лошото му състояние се отразява върху чувствата на човека, а те пък се отразяват върху здравословното състояние на черния дроб.“ [144] „Я вижте онези хора, които имат длъгнести лица, черни очи, живи, не са ли активни? Защо? Черният дроб в тях има преимущества, той е развит като динамична сила. Вземете онези хора, които имат вал-чести лица, като месечина, в тях стомахът е развит, те обичат да си похапват, да си попийват и като ядат, от тях подобри хора няма и казват: „Тъй разбираме света.“ [163] „Какво представлява злъчката? Ако злъчката не беше горчива, сърцето не би тупало. Злъчката взема всички противоречия, които се зараждат в сърцето, преработва ги в себе си, следствие на което става горчива. Стомахът и червата казват: Ние трябва да работим, за да освободим злъчката от отровите, които й причиняват страдания.“ [190] Черният дроб е най-мощната биохимическа лаборатория в организма. Всички хранителни вещества в организма, приети чрез храносмилателната система (уста, стомах, черва), преминават първо през черния дроб и едва тогава сърцето ги разпраща по органите и клетките. Злъчната секреция подпомага смилането на мазнините в червата. При запушване на злъчните пътища в черния дроб хората заболяват от жълтеница, тъй като злъчната секреция се поема от кръвта и обагря кожата и органите в жълто. „Според храната, която употребяват, хората се делят на вегетарианци и месоядци. Има вегетарианци от рождение, но има и вегетарианци които употребяват растителна храна от 10-20 години насам. Като говорим за вегетарианците и ги сравним с месоядците, ние имаме предвид първата категория." [23] За значението на храната при поддържане на здравето ще говорим в раздела лечение. Но веднага трябва да отбележим, че месната храна е тази, която най-бързо се разлага и е най-тежка за храносмилане. Особено вредна е консервираната месна храна. Няма да говорим за морално-етичната страна на въпроса. Начинът на хранене и употребяваните продукти се отразява върху моралния и духовен облик на човека. „Храненето е един важен икономически въпрос, за решаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят.“ [24] Не трябва да разглеждаме храненето само като физически процес. То по принцип е универсално дело в Битието. Това е растеж и обновление, обогатяване на духовната същност. Хората могат да се хранят не само с органична материя, но с мисли, идеи и вяра. „Като дойде храната до мозъка, ангелите я приемат оттам във вид на прана. И в тяхната храна минава през стомаха, дробовете и мозъка. Като стигне до мозъка им, възвишените същества от Божествения свят приемат тази фино преработена енергия и я прекарват от стомаха, в дробовете и от дробовете — в своя мозък. Ако смляната храна на човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръговрат на движение.“ [43] Тази мисъл ни илюстрира единството на съществата в света. Даже храненето е взаимосвързано в различните йерархии и светове. Тази мисъл на Дънов ни илюстрира разумността на всички процеси в Битието. Храненето като универсално дело е всъщност процес на обновление, което започва от първичната органична клетка и стига до най-възвишени среди. В тази верига на йерархиите човекът заема в процеса на храненето-обновлението една преходна фаза: между органичния и духовния свят. Следователно от неговото хранене-обновление ще зависи храненето-обновлението на съществата от духовния свят.

2.6.2. Дихателната система и здравето „Преди мисълта е дишането. Човек първо диша, а после мисли.“ Учителя. Дихателната система, колкото и да е проста на вид, е една от най-важните в тялото. Всички жизнени процеси в организма зависят от качеството на дишането. Чрез него набавяме в организма кислород, който във физическия свят поддържа горенето, а в органичните процеси — окисляването. Обмяната на веществата и отделянето на топлина в тялото дължим на кислорода. Ако липсва кислород в кръвта, даже функциите на мозъка спират. Затова Дънов казва алегорично, че първо е дишането, а после мисълта. Но дихателният процес в дробовете има и психологическо значение. Колкото по-правилен и хармонизиран е той, толкова по добри са мислите и чувствата на човека. Навярно белите дробове имат и друга вътрешна функция, която влияе на нервната система. „Кой може да каже що е дишането? Учените го определят много добре, но какъв е вътрешният му смисъл? За някои то е поемане на въздух навътре и изпущане навън. Учените изчисляват, че в дихателната система има 600 000 000 клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко разумно същество, което си има специфична работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологичните закони и не само разумно се храни, но и разумно изпълнява зададената му задача. За една минута човек прави 20 вдишки, а всяка вдишка е хранене, слагане на трапезата. В минутата има 60 секунди, значи за обяд се слагат 20 яденета. Всяко ядене трае три секунди. В един час се слагат 120 обяда. Ако пресметнете колко прави това за 24 часа, вие ще трябва да плащате милиарди само за дишането.“ [62] Дихателната тръба на дробовете завършва с бронхите, след това навътре като клоните на дърво се разклоняват на по-тесни бронхиоли, които завършват, както гроздът на лозето, с малки мехурчета, наречени алвеоли. Въздухът в тези мехурчета отдава кислорода на червените кръвни телца, като същевременно те пък изхвърлят въглеродния двуокис в алвеолите. Ако разстелем всички дихателни мехурчета, ще покрием с тях повърхност приблизително равна на 90 квадратни метра. Без физическо напрежение на тялото, човек вдишва и издишва към 500-600 куб. см въздух. При спорт, туризъм, физическа работа и др. количеството на вдишвания и издишвания въздух може да достигне до 1500-2000 куб. см, даже и над 3000 куб. см в зависимост от дихателния капацитет на дробовете и тренировката. Различаваме повърхностно дишане, средно и дълбоко дишане. От друга страна, в зависимост от това, кои части на дихателната система се изпълват, различаваме: горно, средно, долно. Дишането поначало е автоматичен, независим от нашето съзнание процес. Но той може да е и съзнателен, т.е. нарочно да дишаме по-дълбоко или по-често и обратно. Навлизането на въздуха в дробовете става на принципа на празното пространство, т.е. ние всмукваме въздуха от атмосферата, като разширяваме гръдния си кош, а с това раздуваме белите дробове като две меки гумени топки. Значи атмосферното налягане втиква въздуха в дробовете. При издишване ние изтласкваме въздуха навън, като свиваме гръдния си кош. Чрез дихателния процес ние извършваме още две важни функции: говорим и пеем. Гласните струни — две тънки лигавични гънки в гръкляна ни, издават отделните звуци, като трептят в преминаващия между тях въздух. „Някои, като не разбират какво представлява човешкото тяло, казват: „Да имам и аз една цигулка „Страдивариус“. Ти имаш тяло, което струва хиляди пъти повече от цигулката на Страдивариус. Ти имаш гърло, което струва милиони. Човешкото гърло като инструмент не може да се сравнява с никой друг, направен от човека, нито по сила, нито по тон, нито по израз.“ [131] Сега нека разгледаме значението на дишането за здравето на тялото и на психиката на човека. „Съвременните хора дишат само с горната част на дробовете си, а това е недостатъчно. При дишането трябва да вземат участие умът, сърцето и волята. Ако те не си сътрудничат, човек не използува както трябва въздуха.“ [153] Нека отбележим, че мъжът и жената имат различна дихателна динамика. Докато жената диша чрез разширяване на гръдния кош (гръдно дишане), то мъжът диша предимно чрез движение на диафрагмата (коремно дишане). С това жената вентилира предимно горните дялове на дробовете си, а мъжът — долните. По този начин нито мъжът, нито жената осъществяват пълноценно дишане. То се осигурява или чрез съзнателно разширяване на гръдния кош и движение на диафрагмата, или чрез спортуване (туризъм, гимнастика и др.). „Здравето на човека зависи от количеството на въздуха, на светлината и на топлината, които той приема от външния свят. Светлината дава простор на мисълта. Дишането дава простор на чувствата му, а топлината внася разширение и в чувствата, и в мислите.“ [153] „За търпеливия човек е нормално да прави три вдишки и три издишки в минута. Съвременната наука смята нормално да поемаш десет пъти въздух в минута и десет пъти да издишаш, десет вдишки и десет издишки. Нервните хора дишат бързо, слабогръдните — също. При нормално дишане, което става спокойно, тихо, без шум, човек изпитва приятност и разположение. Като спи, здравият човек спи толкова тихо, че не можеш да разбереш жив ли е, или не. Някой пък, като спи, хърка. Това показва, че дишането му е неправилно. Трябва да му се обръща внимание, понеже то е свързано с мисълта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре.“ [155] Дълбокото и правилно дишане изисква тренировка, и то в продължение на години, за да стане навик. Особено важно е то при активно спортуване. Хъркането пък се дължи на неправилната поза на главата или на ниска възглавка. Почти петдесет на сто от хората хъркат, особено повъзрастните. „Колкото по-слабо е развита дихателната система, толкова човек е по-сприхав, по-нервен, следствие на което носът и ноздрите му са по-тесни.“ [15] „Чувствата и желанията представляват вдишвания в живота, а мислите — издишване. С други думи казано, чрез сърцето си човек вдишва, а чрез ума си — издишва. Да мислиш, това значи постоянно да вдишваш. Ако сърцето и умът в човека действат правилно, процесът на дишането също е правилен. Ето защо ние препоръчваме дишането като метод за регулиране на мислите и чувствата у човека.“ [45] Аналогията, която прави Дънов, между вдишването и издишването, от една страна, и желанията и мислите, от друга, има свой дълбок смисъл. При вдишването ние приемаме нещо, от което имаме нужда (кислород), същото е и при желанията, тъй като те ни насочват към придобиване на нещо. При издишването обаче ние изхвърляме нещо (въглероден двуокис), което даваме на растенията в природата, и аналогично — при мисълта ние имаме налице творческия процес, при който даваме нещо от себе си, било то идея, препоръка и т.н. „Здравото тяло значи правилно разпределение на енергиите в човешкия организъм. Дробовете представляват сито, през което се пречистват умственият и сърдечният живот в човека.“ [45] „В белите дробове има повече от 600 милиона клетки, затворени в малки лаборатории. Когато вдишваме, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба: физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. Крайна негова цел като психологически процес е пречистването на мисълта.“ [3] Обикновено се говори, че дишането е просто процес за набавяне на кислород и изхвърлянето на въглероден двуокис от кръвта. „Оказа се, обаче, че белите дробове играят освен всичко и ролята на имунен орган, при това твърде мощен и неотстъпващ дори на такива лидери на ендокринната система, като тимуса и лимфната система. Клетките на дихателната система произвеждат имуноглобулин-"А“ — вещество, което неутрализира бактериите и вирусите. Освен това белодробната тъкан поддържа прецизния баланс на простагландините, представители на вътрешноклетъчните хормони, които участват в управлението на работата на главния мозък, черния дроб и други органи. В тъканите на белите дробове преминават през своеобразна биохимическа корекция такива сложни вещества като ренин, ангиотезин, алдостерон, от които зависи сигурната работа на бъбреците, регулирането на кръвното налягане и обменните процеси на организма.“ [234] Значи от състоянието на дихателната ни система зависи нормалната функция на важни органи: мозък, бъбреци, черен дроб, кръвоносна система, обмяна на веществата, и т.н. Същевременно в белия дроб има вещества, които ни предпазват от инфекция чрез въздуха. С тази пряка функционална връзка между белите дробове, мозъка и черния дроб трябва да си обясним и становището на Дънов, че дишането регулира мислите и чувствата. Трябва ли след тази информация за значението на дишането да си задаваме въпрос, защо е нужно да дишаме дълбоко, правилно, и то чист въздух? Нарушеното, повърхностно и неритмично дишане е присъщо на съвременния цивилизован човек. Той живее в жилището си и на работното си място, а още вече на улицата при крайно неблагоприятни условия на дихателния процес. Да не споменаваме навика да се пуши тютюн, чиито изпарения тровят даже непушачите. Налага се коренно преразглеждане на понятията ни за дихателния процес и на условията, при които ние дишаме. Това не трябва да е подсъзнателен процес, а в него да участват мисълта и умът ни. Волята трябва да се намесва, докато ни стане навик да дишаме правилно и дълбоко. Контролът й трябва да е непрестанен. Това се налага от обстоятелството, че вниманието на хората постоянно е ангажирано с трудовия процес, психологически напрежения, душевни вълнения, умствени усилия и др., които отвличат вниманието ни от дишането и то става подсъзнателно, непълноценно, автоматично и ритмично, да поддържа правилния ритъм на сърцето, толкова обременено от застоялия и неподвижен живот на хората. Ето защо се препоръчват чести дихателни гимнастики, повече мускулно напрежение и туризъм, които неволно ни задължават да поемаме дълбоко дъх и да синхронизираме крачките си с ритъма на дишането.

2.6. Значение на органите и системите на тялото „Като ученици вие трябва да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучавате, вие не познавате себе си.“ Учителя. Споменахме вече, че всеки орган или система от органи в тялото има както свое физиологическо, така и психологическо значение. Те са отражение на известни духовни заложби или качества в човека, а оттук можем да си обясним и влиянието на духовното и психическото състояние на човек върху тези органи и системи. Ще се спрем на най-важните от тях, като не претендираме за пълна изчерпателност. 2.6.1. Нервната система „ Симпатичната и парасимпатичната нервна система в тялото представляват корените на човешкото същество, а мозъкът и двигателната и осезателната нервна система са клоните и листата. “ Нервната система в тялото на човека се дели на два основни клона: анимална и вегетативна. Анималната нервна система е тази, която е под контрола на нашата воля и съзнание. Това са двигателната и осезателната нервна система, т.е. тези, които ни служат за съзнателна връзка с околната среда. Вегетативната нервна система е тази, която не е под пряко подчинение и ръководство на волята и съзнанието ни — това са симпатичната и парасимпатичната нервна система. Под тяхно подчинение са всички вътрешни органи на тялото: храносмилателният тракт, жлезите с вътрешна секреция, половите органи, кръвоносната система и др. Вегетативната нервна система е тази, при която мимо нашата воля животът и физиологията на организма протича автоматично, съобразно природните закони. Тази система е присъща на цялото животинско царство. Ето защо Дънов я нарича „корените на човешкото същество“. Анималната, или съзнателната нервна система, в чието подчинение са движението, волята, мисълта, умът, паметта и т.н., е вторично явление, присъщо само на човека. Тя го отличава от животните, затова е и листата, и клоните, т.е. връзката ни с по-висши силови среди, тя е системата на човешката душа, защото неин главен орган е мозъкът. „Всеки човек има в центъра на мозъка си едно слънце, което отговаря на нашето физическо слънце. Между тия две слънца има известно отношение. Малкото слънце, което е в човешкия мозък, приема енергия от голямото слънце и я предава на човека във вид на мисли и чувства.“ [154] „Мозъкът е едно електрическо динамо. Това електричество движи нашите мисли и чувства, създава кръвообращението. Електричеството е превозно средство. Симпатичната нервна система е магнетичен център. Електричеството без магнетизъм не влиза в действие. Магнетизмът дава топлина, а електричеството — светлина. Когато човек е без магнетична сила, той няма топлина. В духовно отношение магнетизмът е влага. Без него човек изсъхва.“ [154] „Чувствата се образуват в слънчевия възел — центъра на симпатичната нервна система. Мислите и чувствата се препращат по цялото тяло чрез мозъчната и симпатичната нервна система и така обновяват човека. Ако няма хармония между мозъчната и симпатичната нервна системи, човекът не може да се обновява и престава да живее.“ „Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм.“ [4] „Само в главата си човек има около три милиарда и шестстотин милиона разумни душички, които са принудени да живеят в такова тясно жилище.“ [155] „Моторната нервна система е горе в главата и е свързана със слънцето, а вегетативната нервна система е свързана със земята.“ [7] „Енергиите на човешкия мозък се разделят на три основни области: първата област е зад ушите, дето функционират низшите енергии. Тази област може да се уподоби на ада в човека. Втората област обхваща енергиите, които функционират в полето на човека — човешкия организъм. Третата област обхваща енергиите на горната част на мозъка, дето функционират висшите морални чувства. Тази област може да се уподоби на рай в човека.“ [19] Мозъкът в черепната кутия се разделя на три основни части: продълговат и среден мозък, малък мозък и главен мозък с две полушария. Продълговатият и средният мозък, които са присъщи на цялото животинско царство, съдържат ядрата на най-важните от жизнено значение центрове. Оттук изхождат дванадесетте мозъчни нерва, които ръководят основните качества и функции на организма. Това са: обонятелният нерв, зрителният нерв, околомоториус — за движение на очната ябълка, трохлеарис и абдуценс, също за специални движения на окото, тригеминус (за мускулите на челото, лицето и челюстите), фациялис (за сетивна чувствителност на лицето), слуховият нерв, езикофарингиалният нерв, вагус (блуждаещият нерв, който инервира даже коремните органи), акцезориус — като допълнителен такъв, гълтателен. Тези важни за живота нерви изхождат от продълговатия мозък и повечето от тях са с неосъзната дейност. Те са налице в цялото животинско царство. Върху продълговатия мозък лежи малкият мозък, а над всички — главният мозък с двете си полушария. Гръбначният мозък е главният проводник на всички импулси, които излизат от главния мозък и се разклоняват до всички краища на тялото. Чрез него се предават всички двигателни рефлекси, както и чувството за усет и болка. „Гръбначният мозък е главният приемник и предавател на праната. Първо праната отива в малкия мозък, а оттам — в главния.“ [22] Изобщо човек работи най-много с десетина мозъчни центъра. Той все още не може да използува целия си мозък, всичките си мозъчни центрове. Всеки от тях има специфична служба. Например горната част на мозъка определя моралността и религиозността на човека. Слепоочната област определя полуинтелектуалната или творческата способност на човека.“ [23] Центровете на математическите способности на човека се намират от двете страни на челото, горе, при обективния ум.“ [23] „С първите прояви на духовния човек се създава разказът за първите хора в рая, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво се намира в задната част на човешкия мозък. Дървото на живота пък се намира в гръбначния мозък, в гръбначния стълб на човека. Ако извадите гръбначния и главния мозък на човека, ще видите голяма, страшна змия, за която се говори в Битието, че се качила на дървото за познаване на добро и на зло.“ [42] „Мозъчната система с главния мозък е геометрията на живота, а симпатичната нервна система е математиката (алгебрата). Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Истината е път. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми.“ [49] Главният мозък е геометрията на живота, тъй като със своите центрове възприема формите, пространството, изображенията на действията и висшите изяви на живота. Симпатичната нервна система е математиката, т.е. алгебрата, тъй като е средата на закономерностите на проявения в тялото живот, на порядъка, последователността на действията, хронологичното развитие на формите. Докато симпатичната нервна система ни дава възможност да приемаме силите на природата направо (несъзнателно), това е истината и реалността, то главният мозък осъзнава възприетото, анализира го, преценява го и го отразява като представи, впечатления, мисли и т.н. Докато главният мозък със своите сетивни центрове ни ориентира в настоящата даденост — реалност, то вегетативната нервна система е заредена още от минали прераждания с дългосрочни и родови програми за действие. Затова дейността й е подсъзнателна. Интуитивното усещане е присъщо на този вид нервна система. Учените смятат, че в главния мозък има 70-80 милиарда клетки, които чрез своите израстъци (дендрити и неврити) осигуряват нервна връзка с всички клетки и органи на тялото. „За мозъка се знае, че в него има 3 билиона и 600 милиарда клетки. В стомаха има приблизително 10 милиона клетки, но от колко милиона клетки е съставено цялото човешко тяло, това учените още не са изчислили.“ [57] "Мозъкът е орган на мисълта. Затова ще се научите първо да владеете отделните центрове като изразители на различните умствени способности. Това знаят посветените. Ясновидците виждат, че от мозъка излизат хиляди нишки в различни направления, по които минават различни течения. От мозъка тези течения минават по цялото тяло.“ [60] От дейността на мозъка зависи до голяма степен общото състояние на тялото, както и неговото здраве. Затова Дънов казва: „Всички хора, които не могат да мислят, затлъстяват. Такъв човек става чувствителен обект, той само чувства, а не мисли. Силната мисъл е едно сигурно средство против затлъстяване. Човек с развита нервна система е горделив, само това му е грехът, иначе е твърд, самонадеян, решителен и някой път жертва живота си за нищожни работи. Човек, у когото е развита симпатичната нервна система, има повече грехове. Той може да се научи да краде, да лъже, да лицемери — той е човек без характер, на всичко е способен.“ [6] „Например, ако в мозъка ви нахлуят научни мисли, ще обхванат горната част на мозъка, в която вземат участие специфични религиозно-морални мисли и желания. Ако се разгневите, ще се събудят енергиите около ушите — центъра на разрушителната способност у човека. Ако гордостта се прояви повече, отколкото трябва, в задната част на мозъка ще почувствате едно болезнено напрежение.“ [60] „Физиолозите и анатомите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва доловими с микроскоп бели нишки, като нерви, от особена материя и вид. Колко-то по-многобройни са тези нишки, толкова и съзнанието на човека е по-силно развито.“ [74] Това са нервните връзки между отделните мозъчни центрове. Колкото по-богата е тази вътрешномозъчна свързочна система, толкова по-интензивна и богата е мозъчната дейност. „Човек използува едва 25% от възможностите на мозъка си. Всяка от 30-те милиарда клетки разполага средно с 5 хиляди възможности за контакт с другите нервни клетки и клетките на периферните анализатори.“ [269] „Човешкият мозък в своето развитие има цяла история. Неговите прародители са низшите животни.“ „В средата на човешкия мозък се намира така нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека“. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм и има и други свойства, освен това да трансформира слънчева енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло.“ [63] „Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука. Ще минат може би векове, докато хората се заемат с щателното проучване на човешкия мозък/Съвременните учени в някои случаи са отваряли черепа на човека и са наблюдавали мозъка. Те са виждали как той пулсира, как се увеличава и намалява по обем.“ [83] Като изучавате човешкия мозък, ще видите, че той е набразден, образуван от начупени, нагънати пластове, които са претърпели ред метаморфози, докато дойдат до това състояние, в което ги намираме. По гънките на мозъка тече космическата енергия на разумния живот, който душата използува.“ [83] „Мозъкът е най-постоянната величина в човешкия организъм. Ако някой човек е тежал сто килограма и заболее от някаква тежка болест, той може да изгуби от теглото си цели 70 кг и да остане с тегло само 30 кг, но същият човек не губи нищо от теглото на мозъка си.“ [84] „Съвременните учени — биолози, физиолози, анатоми — са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките му, както и върху белите и сивите мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен брой клетки, които пречупват светлината на моралния свят.“ [85] „Причина за докарване кръвта в движение е особена жива сила, която иде като течение в организма и кара клетките на сърцето да пулсират. Тази сила има свой регулатор в мозъка. По интелигентност след клетките на мозъка идат клетките на сърцето.“ [87] Сърцето има пряка връзка с нервната система на тялото. То има в областта на дясното предсърдие свой самостоятелен нервен възел. От него произлизат импулсите за ритмично свиване и разпускане на сърдечния мускул. Но въпреки това сърцето е чувствително към смущенията в психиката на човека. Тази негова зависимост от състоянието на нервната система на тялото се осъществява посредством химически вещества, които отделя вегетативната нервна система. Така Нервус вагус (блуждаещият нерв) на вегетативната нервна система отделя веществото ацетилхолин, което разнесено от кръвта, дразни сърдечния нервен възел и смущава ритмичното свиване и разпускане на мускула. Тези вещества, отделяни от нервната система, се наричат нервомедитатори, които като хормоните влияят на редица органи в тялото. Това е причината всяко нервно напрежение и възбуда да влияят върху функциите на органите. „Мозъкът е създаден от особена материя, която се дели на три категории: от един вид е създадена основата на мозъка, от втори — задната му част, а от трети — предната му част. Ако разгледате отделната предна част на мозъка, ще видите, че и тя е съставена от няколко качества материя: материята на долната част на мозъка, на средната, на горната и на най-горната, дето се намират висшите морални чувства.“ [151] Същинската структура на мозъка пази още своите тайни от учените. Днес в конструкцията му учените виждат устройството на най-мощните компютърни машини, които имитират неговата дейност. Ние споменахме, че връзката между отделните мозъчни зони и главно мозъчните клетки се осъществява чрез нервни израстъци — неврони. Предполага се, че всяка мозъчна клетка е свързана с около 10 000 неврона, чрез които се предават и приемат сигнали.“ Ако широчината на мозъка е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на главата се измерва разстоянието от едното до другото ухо. Колкото по-голяма е широчината на главата, толкова по-голяма е интензивността на силите, които действат в тези центрове.“ [3] „Френолозите са изучили около 40 центъра на човешкия мозък. Обаче в последно време те са намерили, че на всеки от тях отговарят по три други центъра.“ [4] „Всеки недостатък на човека показва, че му липсва известен център в мозъка, т.е. не е още развит.“ [155] „Енергиите от лявото полукълбо на мозъка се проявяват през дясната страна на човека. Човек е разделен на два полюса. Лявата страна в него върви по женска линия, а дясната — по мъжка.“ [9] Лявото полукълбо съдържа центъра на говора и логичното мислене, а дясната — вярата и фантазията. „Когато мозъкът на човека заболее, той първо загубва способността да произнася съществителните имена, после — глаголите и прилагателните имена, и най-после съюзите.“ [19] „Прекъсване на съзнанието става всякога, когато двойникът напуска тялото. За да се върне той в тялото, трябва да се направят няколко паса по гръбначния стълб на човека. Заспиването е пак прекъсване на съзнанието, което се дължи на друга причина — на пирамидалните клетки в мозъка.“ [19] „Мозъчната система е динамична, понеже произвежда електричество, а симпатичната нервна система произвежда магнетизъм. Стомахът спада към симпатичната нервна система, затова е магнетичен.“ [23] „Знаете ли колко нерви има вътре в човешкото тяло? Колко нерви има, чрез които тялото функционира? Те са 700-800 милиона отделни нервички, с които тази велика държава същества.“ [38] „Между стомаха и главата на човека има известно съотношение. Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва. Стомахът се наказва, за да се изправи мозъкът на човека; мозъкът се на казва, за да се изправи стомахът.“ [78] „Задната част на мозъка се занимава с обикновени чувства, а предната — с мисълта; горната част на мозъка се занимава с възвишените чувства, а долната — със стомаха.“ [87] Нека разгледаме по-обстойно вегетативната нервна система на човека. Казахме, че в нея са корените на човешкото същество. Тя има по-стар произход в сравнение с анималната нервна система и по-специално с главния мозък. „Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видим, че корените й са в стомаха, дето има жлези, наречени стомашен мозък, чиито клони отиват в главния мозък и оттам изпращат енергиите си надолу.“ [112] Вегетативната нервна система (симпатична и парасимпатична) поддържа връзка с всички вътрешни органи на тялото (очи, слух, слюнчени жлези, сърце, бял дроб, стомашно-чревен тракт, черен дроб, панкреас, надбъбречни жлези, бъбреци, пикочен мехур, полови органи и др.). Чрез тези органи всъщност вегетативната нервна система осъществява връзка с външния физически свят. Затова се нарича корени на тялото. Тя се дели на симпатична и парасимпатична нервна система. Тези два дяла са като два полюса, които си противодействат, т.е., ако единият дял подтиква функциите на даден орган, другият ги възпира и задържа. Един от главните центрове на тази система е слънчевият възел, който лежи непосредствено под стомаха, в корема. Съществена роля играе вегетативната нервна система при разпределението на кръвния поток в тялото. Тя предизвиква свиването и разпускането на кръвоносните съдове, а с това и кръвоснабдяването на крайниците и лицето. При страх лицето става бледо, при гняв става червено, съответно и сърцето ни повишава или понижава пулса си и т.н. Чрез мисълта и волята си можем да влияем на дейността на вегетативната нервна система и на функциите на вътрешните органи. От друга страна, всяко нарушение на хармонията в нашия душевен свят води до разстройство на функциите на известни органи. Затова трябва винаги да има пълна хармония между функциите и състоянието на централната нервна система (мозъка) и на вегетативната нервна система. „Сега се организират човешките мисли, чувства и постъпки. Сега се организират всички органи, за да влязат в съгласие със симпатичната нервна система. Божествената енергия иде от симпатичната нервна система.“ [49] „Младият човек живее в областта на симпатичната нервна система, без да разбира нейното значение. Той не знае какво грамадно значение оказва тази система върху него. Успехът във всяко начинание зависи от състоянието на симпатичната нервна система. Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на симпатичната нервна система. Това се е знаело някога, но се е забравило и отново трябва да се изучава. Мозъчната система представлява динамото. В нея са скрити всички динамични сили. Но човешкият мозък още не е организиран.“ [49] „Забелязано е, че при добро разположение на духа човек чувства под лъжичката особена мекота и приятност. В този момент той може да работи усилено върху мозъка си и да го организира. Духовната сила на човека е в слънчевия възел, който аз наричам животворен мозък на човека. Неорганизираният мозък и животворният мозък на живота трябва да се хармонизират.“ [49] „Ако искате да се разбирате помежду си и да наредите работите си добре, вслушайте се в съветите и изискванията на симпатичната нервна система. Който живее в симпатичната нервна система, има едни резултати; който живее в отраженията, т.е. в мозъка, дохожда до други резултати.“ [49] Дънов иска да ни подскаже, че при сегашната степен на духовно развитие е по-добре хората да се вслушват в интуицията, отколкото в ума си, тъй като интуицията е безпогрешна и по-добре ще ни направлява. Когато се ангажираме с ума, т.е. с главния мозък, започваме много да умуваме, да се колебаем, съмняваме се и пропускаме благоприятни моменти в живота. Централната нервна система, т.е. умът, разумът и мисълта ни не са още под влияние на едно напреднало съзнание — свръхсъзнанието, за да са безпогрешни и праволинейни. Те са под влиянието на чувствения свят у нас. „Някои ученици в класа искат да изучават тайните на йогите. Преди да дойдете до това знание, изучавайте симпатичната нервна система, за да се тонизирате. Ако между мозъчната и симпатичната нервна система няма хармония, нищо не можете да постигнете. Колкото по-организирана е мозъчната система — мозъкът, толкова по-добре действа и симпатичната нервна система.“ [49] Да изучим симпатичната нервна система, означава всъщност да овладеем функциите на вътрешните органи с нейна помощ, но това не е така лесно. Трябва да започнем с храносмилателната система, дихателната система, кръвоносната система и т.н. „Като говоря за симпатичната нервна система, мога да ви дам упражнения за развитието й, но е опасно, ако умът ви вземе участие в тях.“ [49] За овладяване функциите на тялото се изисква пълно вглъбяване и пълна вяра в себе си и концентриране без никакво умствено колебание и неверие. Животинският свят съществува под влияние на симпатичната нервна система. У животните няма разсъдък, мисъл и вяра, но затова пък те притежават пълно интуитивно ориентиране и затова могат да почувстват предстоящи земетресения, бури, влиянието на земните енергии, попадания на светкавици, лесно издирване на храната, предчувствие за опасност и т.н. „Правете опити да усилите вярата си. Например искате да посетите приятеля си, но не знаете дали е вкъщи. Съсредоточете мисълта си към него и вижте какво ще почувствате. Ако си е у дома, ще усетите нещо приятно под лъжичката. Ако не е, ще почувствате на това място известна празнота.“ [154] Това е елементарен пример за предсказване на явления и процеси, които ни интересуват. Но за да осъществим такова усещане и предсказване, трябва да имаме пълна вяра в успеха си, без колебание, размисъл и философстване. Пълно изключване на околната среда.“ „Често се говори за сърцето като изразител на чувствата. Де е това сърце? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел! Това сърце има свои посланици в мозъка, те го представят. Мозъкът има отношение към умствения свят — горния свят, поради което е отделен от чувствения свят. Умственият свят е в главата, а чувственият — в симпатичната нервна система.“ [154] „Връзката между главата и стомаха става посредством магнетизма на симпатичната нервна система и електричеството на централната нервна система.“ „Главоболие се получава и при разстройство на слънчевия възел. Разстройството в стомаха причинява главоболие и обратно.“ В днешния цивилизован свят е нарушена хармоничната връзка между вегетативната и анималната нервна система. Макар да стоим по-високо от животните, ние не сме постигнали хармонията между чувствения и умствения свят у нас. Мисълта, разумът, умът и вярата не са напълно организирани, т.е. не са достатъчно овладени, поради което не са ни пълноценни помощници и понякога пречат на правилното действие и осъзнаване на интуитивното ни чувство. Ние, хората, не действаме в живота си по разумната воля и мисъл, а най-често по подражание. Разумът ни в повечето случаи не участва при преценката на дадена ситуация. Чувствата, желанията, страстите, присъщи на животинския свят, са силни и ни владеят, а това е признак за низкото ни духовно ниво. Тази обърканост в постъпките в живота ни създава най-много главоболия, нещастия и болести.

2.5. Движение — обмяна — биотокове в тялото „Тялото на човека трябва да бъде добре организирано, да няма излишъци. Мускули трябва да има човек, а не мазнини. Мускулите придават пластичност на тялото." Учителя. Човекът от цивилизацията на XX век е зашеметен от бързата автоматизация и механизация на живота. Какви ли не машини и уреди заместват неговия ръчен, а даже и умствен труд, спестяват му движения и усилия, пренасят го без особено напрежение от едно място на друго, от един континент на друг, от Земята до Луната, превозват го от жилището му до местоработата, а даже и в дома му, асансьорът го качва до входната врата на апартамента. Човек се е обездвижил до такава степен, че с напредване на възрастта изглежда като осакатен, не е в състояние да извършва най-елементарни движения. Това води до атрофиране на мускулната система, отслабване на сърдечния мускул, натрупване на излишни мазнини, вялост във функциите на всички органи, смущения в жлезите с вътрешна секреция, високо кръвно налягане, диабет, разширени вени, нервни разстройства и т.н. Човек не трябва да забравя един основен закон в природата, който гласи, че всяко живо същество, всеки орган и клетка от организма, които не изпълняват функциите и предназначението си, с течение на времето бавно атрофират, като загубват всяка възможност да функционират. А движенията като изява на живота отразяват вътрешното състояние и настроение, вътрешния свят и духовно състояние. Поддържайки пластичността на мускулната система, ние подобряваме кръвоснабдяването и повишаваме психическото и душевното си настроение. Затова Дънов казва: „Истински оправен човек е този, който има мускули, а не излишък от мазнини. В тялото му не трябва да има никакви наслоявания; лицето му не трябва да бъде изпито, с хлътнали очи.“ [75] „Всички трябва да се стремите да имате пластични движения на всичките си удове и мускули, да не изглеждате като дресирани.“ [35] Горната част на тялото на човека, гърдите, трябва да бъдат широки, а кръстът и коремът трябва да са деликатни, тънки.“ [75] „Всяко движение, всяка проява на човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когото обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено.“ [48] „Цялото тяло на човека трябва да се отличава с подвижност, с пластичност на мускулите. Всеки мускул на лицето трябва да изразява идеите, които го вълнуват. В движенията си човек също така трябва да бъде изразител на своите идеи.“ [75] „Всяко движение на човека означава нещо. Слушайте някой оратор и вижте, че той маха с ръце, сочи с юмрук към публиката, удря по масата. Тези движения показват, че чувството на разрушение в този човек е силно развито. Щом разтваря ръцете си, това показва, че той е страхлив, умът му не е силен, не може да се управлява. Срещате един човек и виждате, че ръцете му треперят. Казвате, че този човек е неврастеник.“ [4] „Човек представлява възел от различни сили, които произвеждат различни състояния и настроения в него. Тези сили причиняват известни движения. Всяко движение, всяко трептене на тялото или на някой от неговите удове представлява азбука, с която човек си служи съзнателно или несъзнателно. Например, ако давате нещо на човек, когото не обичате, правите такова движение, в което се чете небрежност. Ако го обичате, правите красиво, хармонично движение с ръката си.“ [155] Вътрешната душевна нагласа особено добре се изразява в походката на човека. „Научете се да стъпвате на пръсти, а после на петите. Така ще избегнете сътресение на гръбначния стълб. Когато изучавате хода на хората, ще забележите, че някои правят дребни, бързи стъпки. Това показва, че те имат дребнави идеи. Те се занимават с дребнавостите на живота. Други хора правят големи крачки. За тях казват, че се занимават с велики идеи. Наистина великите идеи се придружават с широки, мощни движения. Същевременно ходът на човека трябва да бъде ритмичен и с голяма пластичност. Срещнете ли човек с такъв ход, вие изпитвате известна приятност. Когато в хода на човека отсъства пластичност и ритъм, вие изпитвате неприятност.“ [21] „Ние наричаме краката „област на човешките добродетели."“ Ръцете пък само благославят. Десетте пръста на краката представляват десет метода, чрез които човек може да разреши известен социален въпрос. Хората се различават по хода си: едни кривят краката си навътре, други — навън, трети — стъпват силно на петите си, четвърти — на пръстите си и т.н. Причините за тези изкривявания се дължат на отклоненията, които човек е направил в своя живот.“ [79] „За да се приближи към Бога, човек трябва да започне с методите на движението. Левият крак например е царственият крак. Когато иска да разбере някой въпрос на жертвата, човек трябва да стъпи с левия си крак, а десния да вдигне нагоре, да го освободи от работа. Когато иска да разреши някой въпрос, който има отношение към ума, ще стъпи първо с десния си крак. Когато тръгвате с някого да вършите работа от сърдечен или умствен характер, ще познаете какъв ще бъде резултатът от това, с кой крак тръгвате. Десният е свързан със силите на мъдростта, а левият — със силите на любовта.“ [79] „Например, като ходи ту с десния, ту с левия крак, човек мени енергиите си — левият крак е пасивен, а десният е активен. Щом левият крак заеме положението на десния, и той става активен.“ [45] Движенията на лицевите мускули са особено добри изразители на душевното състояние на човека. Омразата, болката, недоволството, безнадеждността, тъгата и др. се отразяват специфично върху мимиките на лицето. Затова Дънов казва: „Свиването, изкривяването на устните, на устата, говори за някаква анормалност в организма.“ [87] „Мъчно може да се намери човек, който по височина да отговаря на тази норма, която аз познавам вече. Съществата от Слънцето ми казаха да държа в тайна мярката за височината на нормално развития човек. Когато дойде бъдещото поколение, което ще е способно не само да вярва, но и да живее в новото, тогава на тях ще се разкрие това, което се разкри и на мене.“ [88] Десет години преди тази мисъл Учителя отбелязва пропорциите на тялото, които отговарят на античните пропорции, дадени от гръцките скулптори. Както вече споменахме, според тези пропорции ходилата на човека трябва да съставят 1/6 час от неговия ръст. Лицето — 1/10 част, гърдите — 1/4 част, дължината на ръката от китката — също 1/10 част, а вратът трябва да има обиколка колкото е два пъти обиколката на китката. Тези данни се смятат и до днес за класическа норма за хармонично и красиво развито човешко тяло. „Като разглеждаме линията на раменете, веднага можете да разберете и определите дали даден човек върви по женска, или по мъжка линия. Ако линията на раменете е права — върви по мъжка линия. Ако линията е огъната надолу — по женска линия.“ [94] Психиката на човека се отразява и върху неговия почерк. Движението на пръстите, тонусът на китката и пръстите характеризират почерка. „Когато работите на човека вървят добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работите му не вървят добре, когато му е тясно на душата, той пише дребно, дребни букви и натясно. Щедрият пише нашироко, а скъперникът — сгъстено.“ [107] „Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише по-едри, обемисти, широки букви, а друг — тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият — сприхав, гневен.“ [144] „За да добие пластичност и пъргавина на тялото си, човек трябва да прави физически упражнения.“ [94] Отрано Дънов говори за физически упражнения, т.е. упражнения за заякване, тонизиране и добиване на пластичност. Това не е паневритмията, а просто физически упражнения със заморяване и дишане дълбоко. „Широки рамене имат повечето мъже. Жените имат кръгли рамене. Мъжът е широк в раменете, тесен в бедрата, а жената — обратно: тясна в раменете, широка в бедрата. Оттук вадим следния закон: мъжът е силен в духовния свят, а жената — във физическия свят.“ [79] „Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж.“ [79] „Телата, които Бог ви е дал, трябва да бъдат в изправност. Окултният ученик трябва да бъде здрав, мускулест, нормално развит, трябва да бъде работлив, издръжлив, трябва да се отличава от светските хора със своето стройно, издръжливо тяло, с хармонични и възвишени чувства, както и с права и светла мисъл.“ [74] Но такива ли сме? Колцина от нас правят редовно физически упражнения през деня с оглед поддържане на пластичността и издръжливостта на тялото си? Колко са тези, които познават детайлно организма си и се съобразяват с неговите особености, за да изправят живота си или духовните си слабости? Тялото е напълно забравено в ежедневието. Живеем, без да мислим за него и без да го чувствуваме. Едва когато заболее някой орган и започне да ни създава затруднения, тогава се сещаме, че сме имали на разположение един сложен и добър помощник.“ Като изучавате хода, вървежа на човека, ще познаете дали е материалист, или идеалист. Материалистът стъпва тежко, грубо, а идеалистът — леко, едва се докосва до земята.“ [23] „Красивото, което човек носи в себе си, трябва да бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки.“ [19] „Вратът на човека трябва да има нормална широчина 30 см при височина на човека 165 см. Намали ли се широчината на врата, това е лош признак. У туберкулозните хора вратът е под тази норма. Увеличи ли се у някой човек широчината на врата до 40 см, при същата височина — 165 см, това е лош признак. Такъв човек е осъден най-много след две години да умре от апоплексия. Късият и дебел врат показва затлъстяване у човека и условия за апоплексия. Както виждате, между всички величини в организма на човека има известни пропорции, известни математически отношения, които трябва да се спазват, за да бъде човек здрав.“ [15] „У някои от вас раменете са прави. У други раменете започват да се огъват, но това е лош признак. Кривите линии у човека показват, че чувствата, магнетичните сили преобладават в него. Когато пък раменете стават много тесни, това не е добър признак. Това показва изопачаване на чувствата.“ [9] Трудно е за неубедения човек да поддържа един ежедневен здравословен режим. Обикновено се отлагат или се гледат с присмех физическите упражнения, тъй необходими на съвременния цивилизован човек. Липсата на движения, на екскурзии предразполага към нерегулирано хранене. Да не говорим за яденето, режима на сън, начина на дишане и т.н. Блаженото чувство на благоутробието е завладяло човечеството. То ни предразполага към излежаване и неподвижност, задоволяване на апетита с пикантни и висококалориини храни, застоял дневен режим, без дишане на чист въздух. А тялото? За него никой не мисли. То е инструмент за удоволствия от всякакъв характер. Затова е изтощено, лениво, отпуснато, без пластичност и свежест, поддаващо се на заболявания. „Пълнотата не е признак на здраве. Може да си пълен и да си болен. Аз измервам височината и дебелината на човека и от тези мерки определям колко време може да живее той. Ако е висок 165 см, а широчината на врата е над 40 см, той ще умре от апоплексия. И обратно, ако е висок 180 см, а вратът му няма даже 30 см, той ще умре от туберкулоза.“ [125] Прогнозата за заболяване от апоплексия важи и днес. Що се отнася до туберкулозата, тази прогноза сега не е така актуално. Кои са механизмите в тялото на човека, които регулират жизнените процеси, свързани с храненето? Това е преди всичко обмяната на веществата, оползотворяването на приетите хранителни вещества. Този процес също така е изключително зависим от душевното състояние и нагласата на човека. При флегматиците обмяната, на веществата има една насока, а при жизнените, енергични типове хора — друга. Обмяната на веществата също така поддържа телесната температура. Тя се регулира в зависимост от температурата на околната среда и се променя при заболяване на човек. С обмяната става изхвърляне на ненужни вещества от тялото, а необходимите се задържат и даже се отлагат като резерв. Обмяната на веществата в организма е изключително сложен биологичен процес, при който решаваща роля играят хормоните, ферментите, ензимите, микроелементите, витамините, а не на последно място и нервната система. За ролята на микроелементите ще дадем един пример: „Открита е субстанция, подобна на „дигиталиса“ — вещество, получено от билката напръстник, която регулира кръвното налягане и се съдържа в състава на кръвта. Това вещество навярно регулира „натриевата помпа“, т.е. състоянието на калция и натрия в клетките на мускулните влакна на кръвоносните съдове. Мускулните клетки на артериите се свиват, когато калцият в тях надмине определената прагова концентрация. Тя пък се ръководи от способността им да изхвърлят натрия. При увеличаване на концентрацията на калция съответно расте налягането върху стените на артериите, което означава повишено кръвно налягане.“ [247] Виждаме колко голямо значение имат за обмяната на веществата микроелементите в състава на тъканите и кръвта. „Когато човек желае много материалните работи на земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки. Щом божественото започва да преобладава, главата става правилна.“ [12] Тук се набляга на влиянието на духовния свят у човека върху състоянието на организма му. По този въпрос вече говорихме. „В човешкия организъм има и въздухообразни, и течни, и твърди тела, но понякога става натрупване на тия вещества, което се отразява по един или друг начин върху човека. Обаче разумната природа не позволява да се пристъпват законите й, т.е. тя не търпи никакви житници, никакви хамбари в тялото. Всеки ден човек има право да взема от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня. Но в следствие отдалечаването на човека от разумните закони на природата, у него се заражда желание да се осигури и той всеки ден живее с мисълта да трупа, да събира колкото може повече. Това негово желание се предава и на клетките, в които постепенно става отлагане, натрупване на излишъци, неоползотворени от организма материали. Този човек започва да надебелява, да затлъстява и впоследствие се зараждат различни болести.“ [18] „Щом водата намалява, и човешкият живот намалява. Значи каквито промени стават със земята, същите промени стават и с човешкия организъм. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им.“ [20] Човек може да гладува твърде дълго, но да жадува дълго е невъзможно. Организмът ни е изграден предимно от вода. Над две трети от теглото и обема му са вода. Клетките на тялото просто плуват, а и тяхното съдържание също е предимно вода. Затова Дънов казва, че водата е емблемата на живота. От разтворените във водната съставка на тялото вещества зависи неговата издръжливост към климатичните промени. При нормална телесна температура, т.е. при нормално здраве, обмяната на веществата така регулира температурата, че по нея при отделните части на тялото може да се познае здравословното му състояние. Например при децата, когато имат температура, макар и незначителна, върхът на нослето им е топъл, а при добро здраве — хладен. „За да бъде човек здрав, главата му трябва да бъде хладна, а краката топли.“ [21] За значението на обмяната на веществата и поддържането на телесната температура, както и за запазване жизнеността на тъканите ще дадем някои научни данни: „Дори ако температурата на човека спадне само с 2°, т.е. стане 35°, вместо 37°, ние говорим вече за прохлаждане на тялото. В случай, че температурата на тялото продължава да спада под въздействието на ниската околна температура и стане 30°, човек губи съзнание. Ако температурата на тялото се понижи на 28°, сърдечните камери започват да мъжделеят, което води до преустановяване движението на кръвта. Малко преди това измръзналият, поради недостиг на кислород в мозъка, получава халюцинации и следва смърт.“ (Й. Малмс [249]) „Как се предпазват животните от зимния студ? Дребните бозайници — хамстери, таралежи и др., прекарват зимата в зимен сън, като телесната им температура спада с няколко градуса под нулата. Това се извършва под въздействието на хормонални вещества, произвеждани в хипоталамуса, като решаваща роля играе нервната система. Мечките при започване на зимата консумират 20 часа в денонощие, за да се запасят с мазнини и да могат да издържат без ядене и вода около 5 месеца. Обаче мечката и при 2,2°(над нулата) телесна температура не изпада в мускулно вцепенение. Майката ражда всеки две години, през януари, своите малки, като продължава да спи. Тя топли малките в козината си и се събужда от време на време да ги кърми. Косът издържа до -30°. Телесната му теммпература е обикновено 41°, но същата може да се понижи до 39°, като с това пести резервите си. Чайката, патицата или пингвинът притежават рафинирана артериална мрежа, която предпазва птиците от опасността да се преохлаждат в мократа среда на ледената вода. Студът при определени насекоми не образува ледени кристали в тялото им, които биха разрушили клетъчните стени, защото обемът на леда е по-голям от обема на водата. С помощта на сорбитен протеин насекомото образува специален „антифриз“. Това захароподобно вещество отнема водата от клетките, което гарантира образуването на ледени кристали само извън тях. Жабите при опасност от замръзване повишават шестократно концентрацията на гликоза в кръвта си. Накрая се вледенява (при много ниски температури) цялата течност в жабата и сърцето и дишането й спират. Вътрешните органи не получават кислород и хранителни вещества. Щом температурата се повиши, обезводнените, но незамръзнали клетки отново поемат вода и започват да функционират.“ [249] „Чудни са разумните закони на природата, както и възможността на живите форми в биосферата на земята да оцеляват и да се пригаждат към условията, които им се предоставят. С това биосферата се представя като гигантски организъм, който има свой ритъм на живот и обмяна на веществата. „Учените започват да виждат днес земята като много по-сложна система, в която океаните, атмосферата и животът взаимно си влияят и заедно оформят лицето на нашата планета. Десетте настъпвания и оттегляния на ледниците през изминалите един милион години точно съответствуват на значителните колебания в земната орбита, т.е. в количеството слънчева светлина, достигаща до Земята. А океаните, покривайки около 70% от планетата, действат като гигантски маховик в машината на Земята. Днес се установява, че планктонът издишва вещества, които влияят върху образуването на облаците. А топлите течения в океаните пренасят топлина в света и пораждат климатични модели, които се задържат с векове.“ [249] В тази сложна система на живота има обаче и една енергийна среда, за която сравнително малко се говори. Причината за това е, че нашите сетива не са в състояние да регистрират повечето от компонентите на тази енергийна среда. Нима електромагнетизмът, космическото лъчение, светлината не са от значение за живота? Днес се говори вече, както намекнахме, че във вселената няма празно пространство. Всичко е изпълнено с енергийна плазма, съставена от елементарни частици и такива, които се зараждат във „вакуум“ — виртуални частици, двойки с много къс период на съществуване. Всички тези енергии и микрочастици обливат организма ни, проникват го и той трябва да взаимодейства по някакъв начин с тях. Но има и нещо друго, което не трябва да пропускаме. Това са енергиите, които излъчва нашият организъм. Всяка клетка, всеки орган и система в тялото ни са генератори на лъчисти енергии, които са последици от постоянните химически процеси, ставащи в тях. Тези енергийни нива наричаме биотокове. Те характеризират състоянието и вида на всяка жива форма. „И хората са свързани помежду си с нещо невидимо, което оказва известно влияние върху тях. Разговаряш с един човек, външно красив, добре облечен, но нещо неприятно излиза от него. Значи той излъчва особена, динамична енергия, която се отразява върху окръжаващите.“ [155] „Ако турите ръката си върху главата на някой здрав човек, ще усетите две течения: едно топло и едно студено. Обаче поставите ли ръката си върху главата на някой неуравновесен човек, ще усетите само едно топло течение. За да си помогне, той трябва да моли някой свой приятел, здрав човек, да тури ръката си върху главата му, за да регулира енергиите на неговия мозък.“[21] Въз основа на електромагнитните излъчвания и биотокове на организма в медицината се провеждат изследвания на мозъчната, сърдечната и др. дейности. Също така нека напомним за нашумелите в последно време изяви на редица хора, които имат способността чрез биотокове, излъчвани от ръцете и пръстите им, да поставят диагноза и да лекуват болни хора. Тук му е мястото да припомним също възможността на прелетните птици да извършват полетите си, както и на редица насекоми да намерят партньорите си по време на чифтосването. Тези възможности са описани подробно в книгата на Лаковски „Тайната на живота“. [279] „Като мисли и чувствува, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата ръка на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му — дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек според състоянието си образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема.“ [44] „Когато философът е зает с някаква важна материална мисъл, от тези центрове на мозъка излиза особена червена светлина и колкото мисълта става по-интензивна, по-възвишена, толкова и светлината става по-ясна, по-светла, по-мека, докато дойде до една мека виолетова, а понякога жълта светлина. Значи цветовете на мисълта минават през целия спектър.“ [252] Нека пак да припомним за изследванията на проф. В. И. Искаков, който иска да обясни как майката предчувствува състоянието на детето си, което е в друго помещение, или, че има хора, които от големи разстояния могат да опишат състоянието на друг човек, който нищо не подозира за това. Авторът споменава, че древногръцките философи са говорили за концентрацията на мисълта и чувствата, които, в прекия смисъл на думата, витаят във въздуха. Наричали са ги ейдоси. Авторът иска да обясни как древните египтяни са узнали, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето, след като този факт бе далеч по-късно научно потвърден. Явно, че възможностите за интуитивно опознаване на света са били силно развити у древните хора. Днешният човек разчита предимно на инструменталното и експерименталното регистриране на фактите и законите в природата. Проф. Искаков изгражда своята теория на базата на квантовата механика и уравненията на физика Шрьодингер (както вече споменахме), като смята, че човек е обвит със силови полета, излъчвани от него, и чрез тях той може да се свързва както с минали, така и с бъдещи явления и събития. За силата на мисълта и влиянието й върху организма говорихме, когато описахме състоянието на физика Хоукингс [238] в Англия, който със своята интензивна мисловна дейност забавя развитието на неизлечимата си и смъртоносна болест. Дънов казва: „Човек крие в себе си сили и дарби, които трябва да развива, за да ги приложи, когато му потрябват. Има хора, които с помощта на лескова пръчка могат веднага да определят къде се намира вода в земята. Там, дето има вода, пръчицата се огъва. Не всеки може да си служи с тази пръчица. Само човек, който е в хармония с водните течения, може да познае къде има вода и на каква дълбочина в земята. Освен това земното електричество и електричеството на неговия организъм трябва да бъдат разнородни.“ [137] Днес при изследвания на влиянието на земното електричество върху организма ни е установено, че в отделни зони на земната кора има излъчвания, които влияят положително или отрицателно на тялото на човека. Много заболявания, включително и предразположението към рак, се приписват на тези вредни за тялото лъчи. Лаковски [279] в своите проучвания намира, че в територията на гр. Париж (Франция) има канцерогенни зони, където заболяването на хората от злокачествени тумори е много по-високо, отколкото в останалите. Именно в тези канцерогенни зони почвата не е здравословна. Ние споменахме вече за възможността на животните безпогрешно да се ориентират къде почвата е здравословна. Плъховете, кучетата и други животни като птиците не лягат или не гнездят на всяко място по земята. Затова старите хора казват, че на къща и дърво, на които птичките свиват гнездо, светкавици не падат. Такава чувствителност към земното електричество може да има и човекът. Вече казахме, че обединяващото течение, аурата, днес се признава и от редица учени. За него говори и проф. Искаков ([252] — 1989 г.), правят се опити тези излъчвания от тялото на човека да се регистрират с чувствителни апарати. Енергиите могат да се провокират и се усилят и чрез високочестотни генератори, какъвто са конструирали семейство Килиан [255]. Като се постави фотохартия с касетка под пръстите на краката и ръцете, високочестотният генератор провокира излъчвания от пръстите, които се регистрират на хартията. По ореолите на пръстите лекарят може да познае здравословното състояние на редица органи в тялото (бъбреци, бели дробове и т.н.). Установява се, че пръстите на крайниците са мощни излъчватели както и мощни антени за предаване на енергии от други източници. Такава чувствителност притежават често слепите хора. Свръхчувствителността и ясновидството на Ванга от гр. Петрич (България) може да се обясни по този начин. Описани са случаи на хора, които чрез върховете на пръстите си долавят отделни цветове от светлината. Еренвалд описва хора, които или са слепи, или с вързани очи и изпънати напред ръце се движат в посока на налична червена светлина, а при синя светлина в противоположна посока. [256] Когато няма хармония в енергийните трептения на една съпружеска двойка (между мъжа и жената), може да настъпи даже бездетство. [256] „Каквото е отношението между две души с еднакво електричество, такова е отношението на човека към себе си, когато двете половини на мозъка са с еднакво или противоположно електричество. За да бъде човек добре, хармонично разположен, в двете половини на мозъка му трябва да има противоположно електричество. [23] „Знаете ли през какъв път минават положителните енергии? Те обикновено излизат от дясното полукълбо на мозъка и вървят по повърхността му, и минават под лявото полушарие, после излизат над него и се връщат под дясното. [75] „Мозъкът е акумулатор на електричеството, а симпатичната и парасимпатичната нервна система — на магнетизма. Затова, който не мисли правилно, ще страда предимно от заболяване на мозъка. Който не чувства правилно, ще страда предимно от заболяване на дробовете и този, който не постъпва правилно, ще страда от заболяване на стомаха.“ Знаем, че друг мощен електрогенератор в тялото е сърцето. Електрокардиографията е метод за изследване сърдечното състояние и мускул на основата на тези енергии, излъчвани от сърцето. „Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуска, като разнася кръвта по цялото тяло. Индуси-те разбират този закон и правят редица опити с движението на сърцето. Те отнемат тези токове на сърцето и то спира движението си; след това ги възстановяват и движението на сърцето започва.“ [191] „Например съвременните физиолози изучават само физиологическата функция на сърцето като двигател, който взема участие в кръвообращението. Те не знаят другата му служба. От сърцето на всеки човек излиза една светла струя, която се разнася по цялото тяло. Тя показва степента на развитието на човешките чувства. Ясновидците забелязват, че от подразделенията на сърцето излизат пламъци.“ [73] Известно е, че електромагнитните пълнежи и течения са поляризирани, на всяко положително течение отговаря едно отрицателно. Така и в тялото на човека те са поляризирани. „Горната, косматата част на ръката е положителна, а вътрешната, гладката част е отрицателна. Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, де-то действат висши съзнателни или творчески сили, е повече магнетична; горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната час на лицето при брадата е положителна.“ [13] „Когато се срещнат двама души с положително електричество в себе си, те ще станат толкова активни, че ще се сбият, ще се дуелират помежду си. Ако пък се съберат двама души с отрицателно електричество, те няма да се бият, няма да се дуелират от страх за живота си, но между тях ще се яви лицемерие, измама.“ [1] Окосмената част или космите у животните са проводник на положителни пълнежи. Затова чрез вълната си овцете стават проводник на магнетични сили, които са особено необходими за човека.“ [20] Един друг мощен излъчвател на енергии от тялото на човека са очите. Те са прозорецът на човешката душа, казва Дънов. Единствено окото е орган, който произхожда от мозъчна тъкан. Затова то отразява най-точно душевното и духовното състояние на човека. Има хора, чийто поглед действа неприятно на околните, а на други погледът е милващ, успокояващ, благ. „Има една светлина, от която хората умират. От човешките очи излизат особени светли лъчи, които действат убийствено. Човек с такива очи, като влезе между хората, носи нещастие. Тези лъчи са проказа. Има хора с такива лъчи, които носят благословение за окръжаващите: болните оздравяват, угнетените се повдигат.“ [112] „В това отношение човек е предавател и възприемател на енергии. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства: каквото мисли единият, другият ще го възприеме; каквото чувства единият и другият ще го чувства.“ [150] „Ако сте ясновидци, ще се уплашите от това, което лошите хора излъчват.“ [154] Ако човек живее в среда, която е положителна за функциите на тялото му, той ще бъде предимно здрав и дълголет-ник. Особено чувствително е тялото към природните сили и енергии. „През 1964 г. френският биолог Белвефер посещава страната на надоблачните дълголетници, тайнствените хунза. Долината хунза е разположена на височина 2500 м, далече от съвременните градове; 32-хилядният народ на хунза не познава болестите. Продължителността на живота тук е изумителна — 120 години. Планинският въздух, закаляването, правилната организация на режима на труд и почивка, здравословната храна, планинската вода и неупотребата на възбуждащи средства — ето къде се крие тайната на здравето и дълголетието на този народ.“ [269] „Реакцията на организма към метеорологичните промени е съществена, но повечето хора са с притъпена чувствителност към тези енергийни колебания. И все пак мнозина чувствуват известни колебания в настроението си при промяна на времето. „Без никаква външна причина човек изпитва известна приятност под лъжичката. Причината за това се крие в подобряване на времето. Друг път човек става от сън, вижда, че времето е ясно, светло, а под лъжичката си чувства известна тежест. Той се пита защо му е мъчно, търси причината за това, но нищо не разбира. Обаче след няколко часа времето се разваля.“ [150] Всичко, казано дотук, не изчерпва знанието върху био-енергиите на човешкия организъм, върху тяхната взаимовръзка с околната среда и околните живо същества. Както недовършени са изследванията върху трансмутирането на енергиите и микрочастиците във вселената, така недовършени са досега и изследванията и познанията върху енергиите в тялото. След като тялото е отражение на макрокосмоса, тогава логично е да се търси аналогия между явленията и енергиите на Вселената и организма ни. От дадените примери виждаме, че тялото е неразривно свързано с биосферата на Вселената, а както и че то е източник на енергии, които влияят на околната среда. Съществува диалог между човека и макрокосмоса, ако човек владее и осъзнава тези взаимовръзки, пред него се откриват неизчерпаеми възможности за опознаване и използване силите на природата.

2.4. Функциите на тялото и душевното състояние „Като ученици вие трябва да започнете с изучаване функциите на вашите органи и системи. Не ги ли познавате, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите системи и техните функции, човек познава и проявите на природата.“ Учителя. Тялото като идея на човешкия дух, като творба на душата, като отражение на макрокосмоса, като инструмент, с който умът, сърцето и волята боравят в живота, е и барометър, който показва душевното състояние. Функциите на органите и на целия организъм, тяхната ефективност и хармонична дейност отразяват душевния мир на човека. Той зависи от характера на хората, от техните наклонности и проявите им на живот, от чувствата и разума, от човешките добродетели. Ако познаваме себе си, ако съзнаваме слабостите си, ако долавяме чувствените си увлечения, можем съзнателно и волево да опазим здравето на тялото си. Душевното състояние най-лесно може да се долови по външния израз на лицето, походката, говора, жестовете и намеренията към близките. Например римският философ Сенека казва: „И за да се увериш, че всеки разгневен човек е ненормален, вгледай се във външния му вид. Сигурни признаци за лудост са дръзкото заплашително изражение, свъсеното чело, свирепото лице, забързаната походка, неспокойните ръце, измененият цвят, учестеното енергично дишане; такива са признаците на гнева.“ [270] А Дънов допълва: „Следователно човешкото лице е площ, върху която се отпечатват силите, които работят в човека.“ [42] „Противоречие съществува не само между различни хора, но даже и в един и същ човек. Например между лицето и задната част на човешката глава се явяват противоречия; между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част — от пъпа надолу, също има противоречия. Горната част на тялото наричаме „област на мисълта“, а долната — „област на желанията“. „В областта на мисълта живее истинският човек, а в областта на желанията — низшият човек, наречен „човек-животно“. [42] Споменатите две области — „областта на мисълта“ и „областта на желанията“, са всъщност противоположни полюси у човека. Докато областта на мисълта е тази, която подтиква човека към добродетелни действия, областта на желанията го води към низши и в повечето случаи животински влечения: чревоугодни-чество, полов разврат, низши развлечения, тютюнопушене, алкохолизъм, месна храна и др. Разбира се, прекадено силно подчертана област на мисълта може също да доведе до извращения проявите на човека: индивидуализъм, едностранчив и криворазбран режим на живот и хранене, създаване на собствен нехигиеничен микроклимат на живот и т.н. И в единия, и в другия случай организмът е поставен на изпитание. Той изчерпва защитните си сили и се поддава на сериозни заболявания.“ „Всеки орган, всяка система в човека има отношение към неговия живот. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Стомахът пък доставя необходимите материали за съграждане на човешкото тяло, т.е. на физическия човек.“ [42] „Ако разглеждате внимателно човека, ще видите, че във физическо отношение той има много дефекти, които отговарят на някаква вътрешна неправилност в него. И в най-красивия мъж, и в най-красивата жена ще забележите някаква асиметрия. Хората не са тъй красиви, както изглеждат на пръв поглед. Ако линиите на едната страна на лицето им са правилни, симетрични, линиите на другата страна не са симетрични.“ [73] „Хора, които по темперамент са флегматици или жизнени, имат повече вода в организма си. В тях преобладава водният елемент. Те обичат повече яденето и пиенето. Други хора имат повече въздух; те са сухи и енергични, работят много, в тях има повече топлина. Съществува още и умствено-нервният темперамент, който представлява инсталация на умствения орган. Тази инсталация свързва човешкия мозък с умствения свят.“ [88] Самонаблюдавайки се, човек може по външното си състояние и прояви да разкрие своята вътрешнодушевна страна. Да узнаем по друг път своето вътрешно състояние е трудно. Затова трябва да търсим косвени пътища за неговото проучване. Дънов казва: „Обаче понякога външната нечистота съответства на вътрешната и вътрешната нечистота съответства на външната. Външният живот трябва да бъде израз на вътрешния и обратно: вътрешният живот да бъде израз на външния.“ [88] „Често, като се говори за хората, се засягат личните им чувства. Щом се засягат те, цялото развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са падали поради своите лични чувства, поради гордостта си.“ [92] „Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има пластичност, хармоничност, той трябва да се радва, че живее.“ [92] Рядко ще срещнете хора с израз на лицето, изразяващ доволство от живота. Най-често виждаме загриженост, болка, недоволство, тъга, скованост, страх, омраза, гняв и т.н. Това явно показва безпътие в живота, липса на морална опора, на здрав житейски мироглед и философия, неосъществени мечти и блянове. Понякога към това се прибавят физически недъзи, болести и подпушване. Тази неопределеност в живота води до психическа разруха, а оттук и до физически болести. „Ако ти направиш една малка погрешка в естествения ум, природата ще ти напомни само, меко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грешката ти е в природния ум, тя ще ти изпрати болест като коремен тиф или петнист тиф. Ако грешиш при моралните чувства, ще страдаш от такава ужасна неврастения, каквато медицината не познава.“ [97] Заболяванията, споменати от Дънов, са степенувани съобразно степента на грешките. При естествения ум имаме пропуски относно физическия си живот, докато при природния имаме пропуски в областта на астралния свят — чувствата. Но тези болести днес не са проблем за човечеството поради успешното им лекуване или имунизацията, която се извършва масово. Затова пък вирусите и тяхната възможност за приспособяване създават нови заболявания като болестта СПИН. „Причините на болестите у хората се дължат на подпушване на чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване на чувствата.“ [99] „Подпушване на чувствата“ трябва да разглеждаме в широк смисъл и даже алегорично, за да намерим връзката с отделните заболявания. Чувствата са средата на желанията, влеченията, страстите, пристрастяването, низши полови прояви, чревоугодничество, месоядство, алкохолизма, тютюнопушенето и т.н. Правейки пропуски в тази среда, ние нарушаваме здравословния режим на организма, следствие на което го излагаме на риск и заболявания в тези органи, при които имаме най-много нарушения. „Човек черпи жизнени сили от няколко източника: от храната, въздуха, водата и светлината. Той черпи енергия още от мисълта, чувствата и постъпките си. Всеки употребява такава храна, която отговаря на развитието му.“ [112] „Съвременните лекари измерват само топлината на болните. Например, забелязано е, че температурата на болния се повишава от 36 на 41 градуса, но това не е естествената температура. С обикновен термометър се измерва топлината на човешкото тяло. Но има и психически термометър, с който се измерва дали даден човек е добър, или лош.“ [112] „Всеки, който иска да бъде здрав, да има здрава и добре регулирана стомашна система, трябва да е разумен, да създава правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове поддържат порядъка в човешкия свят. Мозъкът е свързан с ангелския свят, де-то правото е на всички. Що се отнася до тънките и дебелите черва, ние нищо не говорим. Те представляват по-низък свят дори от този на стомаха. Те са адът, чистилището.“ [115] Значи, за да е регулирано храносмилането ни, трябва да имаме правилно хранене, сън, движение и всичко, което ни е осигурила природата за поддържане на физиката. Това всъщност правят животните, подчинени на биологичните ритми на природата. А белите дробове, свързани с човешкия свят, са сферата на психическия живот, характерен за човешкия свят. Трябва да имаме хубави отношения с близките си, с хората и обществото, да не се подпушваме психически. А мозъкът, свързан с ангелския свят, е средата на мисълта и моралните прояви и добродетели на човека. Когато липсват едните или другите, хората изпадат в нервно-психическа дисхармония. „Преди всичко на човека е дадено тялото, което той трябва да изучава. Ако имате някакъв физически дефект, болят ви например главата, гърдите, стомахът, кракът, вие трябва да изучавате причините за своя дефект, за болката, която изпитвате. Ако стомахът или коремът ви боли, това показва, че във вашия физически живот има дисхармония. Ако главата ви боли, в умствения свят е настъпило разбъркване, следствие на което не можете правилно да мислите. Какво трябва да направите? Вие трябва да възстановите отношенията между физическия и умствения живот.“ [120] „Човек е здрав, докато клетките на тялото му имат доверие в него. Всички сили в неговия организъм са му подчинени. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага и те го уважават и обичат като добър и умен стопанин.“ [236] За да добием „доверието на клетките“, на организма си, трябва да не използваме органите и системите от органи в тялото си за лични наслади и удоволствия. Всяка клетка и орган трябва да се поставя в най-естествени и природосъобразни условия на живот. Също така трябва да успеем чрез мисълта и волята си да влезем в контакт с физиологията на отделните органи. Да можем да им влияем в положителна насока, както и да регулираме дейността им. „Като разглеждам човека биологически, виждам, че той едновременно е и мъж, и жена. Дясната половина на човека е мъжка, а лявата — женска. Дясната му страна има повече прави линии, а лявата — повече криви.“ [152] За да се уверим в правотата на тази констатация, нека се огледаме в огледало, като закриваме ту едната половина на лицето си, ту другата. Ще видим колко различна физиономия се получава, ако си представим лицето си, съставено от едната или другата половина. „Брадата у човека не трябва да бъде като кочан, а да има малка вдлъбнатина. Очите и устата винаги се нагласяват според мислите. Забелязано е, че в твърдия човек устата придобива права линия. Когато линията на устата увисне надолу, това е признак на песимистично настроение.“ [146] „Преди години гледах картина на един художник, която представляваше образа на Христа. Този художник нямаше понятие за формите на пропорциите. Ако тази картина беше жив човек, той щеше да бъде осъден на 10-15 години затвор като престъпник. Лицето на този образ беше широко, челото ниско, едва три-четири сантиметра, брадата — широка, обаче много голяма.“ [120] „Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представляват цвят, готов да цъфне. Някои съзнателно свиват устните си, за да се сметне, че са сериозни. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен и любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в това положение, което отговаря на неговото вътрешно състояние.“ [116] „Лицето на онзи, който лъже, има особен строеж, особен израз. Погледът му е насочен надолу, към земята. Който говори истината, гледа нагоре. Погледът му е чист, ясен.“ [112] „Като се е освободила от космите си, жената е развила в себе си голяма чувствителност, следствие на което интуицията й е силна. Чувствата у жената са по-добре развити, отколкото у мъжа. Откритото лице на жената показва, че е обработила по-голямо поле.“ [105] „Ако личният живот на човека е силно развит, главата му отзад на темето е висока. Ако моралният живот на човека е силно развит, темето на главата отгоре е високо издигнато. При личния живот семейните чувства са слабо развити.“ [97] „Всяка клетка в човека е негов добър другар. Клетките са микроскопични, но разумни същества. Човек може да разговаря с тях, като с разумни хора. Не постъпва ли с тях както трябва, той ги излага на големи опасности. За да не пострадат, те се обявяват против него, докато един ден го напускат.“ [105] „Съвременният престъпник е деформиран анатомически и физиологически: пръстите на ръцете му са скъсени, главата му отзад е сплесната, а при ушите по-широка, челюстите му са издадени напред, ушите му са деформирани — с една дума, такъв човек прилича на звяр.“ [84] „Казвам: знание трябва на света. Най-първо човек трябва да изучава своята глава и своя мозък. У някои хора например очите са вдлъбнати, у други — изпъкнали; у някои хора ушите са дълги, големи, у други — къси, малки. Защо съществува такава разлика? У някои лицата са пълни, у други — слаби. Физиолозите казват, че между пълните лица и стомаха има известно съотношение: колкото лицето на даден човек е по-пълно, толкова стомахът му е по-здрав; и обратно — колкото лицето на човека е по-слабо, толкова стомахът му е по-слаб. Други физиолози казват, че когато носът на човека е широк, гърдите му са широки; когато носът е сплеснат и гърдите му са сплеснати.“ [84] „Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и да проследи причините на заболяването си.“ [79] „Онези, които дълго време са изучавали човешката конструкция, казват, че външните черти на човека се дължат на вътрешното естество, т.е. какъвто е човек отвътре, такъв е и отвън. Затова две мнения няма. Те казват, че ходилата на краката у правилно развитите мъж или жена трябва да съставят една шеста (1/6) част от неговия ръст; гърдите — една четвърт (1/4); дължината на ръката от китката — една десета (1/10); мярката два пъти около китката на ръката трябва да бъде мярка на врата.“ [30] „Когато детето се зачене в утробата на майка си, най-напред се оформят крайниците на тялото му, а после другите органи. От всички органи най-последен се образува белият дроб. Щом се изгради дихателната система, детето трябва да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; носът, устата, дробовете, стомахът — това са човешките желания. Чрез тези удове опитваме вкуса на нещата. Мозъкът на човека е продукт, орган на човешката мисъл. Колкото по-големи набраздявания има сивото вещество, толкова по-силна е мисълта. Някои казват, че мозъкът сам по себе си произвежда мисълта. Това не е вярно. Човешкият мозък е подобен на земята, която сама по себе си не ражда. Творческата сила на земята иде от пространството, от Слънцето, което действа на повърхността й. Човешкият дух е човешкото слънце, което, като грее върху мозъка, поражда мисълта.“ [30] „Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, след известно време тя ще отрови детето си със своето мляко.“ [30] Дънов набляга на обстоятелството, че зародишът и новороденото дете са изцяло свързани със състоянието на майката. Психиката на майката, нейният душевен свят се отразяват върху ембриото и неговото развитие, предават се и чрез млякото на новороденото кърмаче. „Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благороден, снажен, строен, висок — 175-180 см. Ръце и пръсти въздълги, палец — дълъг, симетричен — признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалец, равен на безименния, показва, че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва докрай. Храносмилателната му система е в изправност, в ядене и пиене не прекалява, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст — възтънък. Рамене — въз кръгли, лице — малко продълговато и крушовидно, развита нервна система. Долната челюст е правилно оформена с брада, продълговата и заострена — признак на човек с подвижен и похватен ум; уста — средни, бърни — нито дебели, нито много тънки; ъглите на устните стоят малко издигнати, с една усмивка на презрение: „Хората това е тълпа“; но външно никога не изказва своето презрение. Очи — сивопепеляви; вежди — дъгообразни, малко наведени като клони на старо дърво — човек, който живее дълго време и който има опитност в живота. Чело — хубаво, високо, в основата си над носа издадено — признак за човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области — средно развити; уши — правилни и близо прилепени към главата — белег на материален порядък. Влакната на брадата — малко въз редки и възчервени — признак на импулс и упорство. Глава — валчеста, общ размер околовръст над ушите 56-60 см, със силно развита и издигната теменна област — белег на човек с голямо самообладание, гордост, взискателност и тщеславие. Лице — възбледо, бяло, с нос гръко-римски тип.“ [29] Дънов ни дава пример как трябва да изучаваме себе си и ближните си. Как да анализираме формите на лицето и главата, от които данни бихме се докоснали до същината на вътрешното „АЗ“. „Митарът има лице валчесто, вежди дебели, брадата му отдолу е широка — каквото предприеме, с успех го завършва. Брадата е с черни рошави влакна, мустаци също — белег на голяма горещина. Нос — развит, възкъс, дебел, широк в краищата си — признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен като дете. Слепоочните области са силно развити; уши — възголеми, като у човек, който краде, взема, но и дава. Очи — кафяви или винени, белег на естествена мекота, добродушие. Глава — правилно развита.“ [29] Описаните два библейски типа могат да ни послужат за пример и сравнение при изграждането ни на усет към формите на тялото. „Човек възприема черти, качества, движения от другите хора, което показва, че те си влияят и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.“ [24] „Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства.“ [24] „Мисълта има отношение към белите дробове, а чувствата — към черния дроб. Правилното действие на белия дроб определя мисълта на човека.“ [24] Нека отбележим, че Дънов в началните години на своята духовна дейност в България изключително често се е занимавал с френология и физиогномия. Той се е стараел да запознае учениците си с този лесен и практичен метод на самоопознаване. Че това е ставало в ранните години на дейността на Дънов, се вижда по годините на беседите, които е чел. „Понякога човек влиза в спор и със себе си. До вчера се е мислил за гениален, а днес си намира кусури. Като събере тези противоположни възгледи, човек започва да чувства несъгласие със себе си. Полудяването не е нищо друго освен прекъсване достъпа на жизнените течения в организма му. Това прекъсване на тока на жизнените сили в човека се дължи на излизане на неговия двойник.“ [21] Разбира се, себеизучавайки се, човек не трябва да изпада в униние и неразбирателство със себе си, ако констатира някои отрицателни свои качества. Това повече трябва да му служи за импулс да поправи тези слабости, и то след като е узнал в коя област на духовния свят са те. „Има органически болести в живота, но много от болестите на хората са дошли по пътя на внушението.“ [19] „За да дойде до единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието.“ [20] „Неврастенията се дължи на пропукване на нервната система, отдето нервната енергия изтича навън. Понякога човек става неврастеник от страх.“ [20] „Много болести се дължат на индивидуализирането на някои от клетките на човешкия организъм. Следователно, когато клетките решат да живеят самостоятелно, далеч от живота на цялото, те се групират в известни области на организма, дето образуват собствено тяло. Тези израстъци в човека са наречени от учените тумори. Те живеят за сметка на целия организъм и се хранят от неговите сокове. Ако чрез силата на мисълта тези новосъздадени клетки могат да се убедят, че мястото им не е в човешкия организъм, те постепенно ще започнат да намаляват, докато съвършено изчезнат. Прилагайте мисълта си при лекуване. Лекувайте себе си, лекувайте и своите близки.“ [19] Днес е неоспоримо установено, че силата на мисълта, на правилната положителна и възвишена мисъл, влияе на имунобиологичната защита на организма. Но тази система зависи и от психическото състояние на човека. „Забелязано е, че когато човек започне да люби, сърцето започва да се вълнува, стомахът се разстройва, а мозъкът отказва да работи. Колкото по-гореща е любовта на човека, толкова повече удовете на неговия организъм се разстройват и отказват да функционират.“ [19] Такова разстроено състояние на организма наблюдаваме при хора с непорядъчен, развратен живот. Половото изтощение е най-пагубното състояние на човека. В този случай организмът е с изчерпани сили, намалена защитна система и липса на всякакъв импулс за духовно творчество. Такива хора имат вяло, отпуснато тяло, сънливи и не енергични са, с набръчкана кожа на лицето, неспособни на сериозен и делови разговор, чужди на всякакъв добродетелен съвет, разхвърляни в мислите и действията си. „Съзнателният живот подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и възприемане на светлината. Мнозина ядат, пият, дишат, без да отдават значение на тези процеси. С това те малко използват условията. Дишането има смисъл, когато и мисълта, и чувствата, и волята вземат участие в него. Дишането без концентрирана мисъл не допринася нищо. Като дишаш, бавно ще приемаш въздуха и бавно ще го изпускаш.“ [153] „В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля, и трябва да знаем как да ги управляваме.“ [55] „Новият, разумен човек, трябва да подбира храната си, да поставя всички растения, всички животни на тяхното място, и като направи една аналогия, човек трябва да постави и своите мисли и желания на своето място.“ [40] „Човек е онзи, който може самостоятелно да се освободи от всички свои страдания и да превърне средата, в която живее, в рай.“ [40] „Неразположението в мисловния свят пречи за приемането на енергиите от храната.“ „Щом страда главата, значи светлината се е намалила; щом страдат дробовете — топлината е намалена; щом страда стомахът — силата е намаляла. Затова силен, добър и умен е човек тогава, когато у него присъствува силата, топлината и светлината.“ „Ако нямаш вяра, чрез която да се свържеш с енергиите на удовете, ще те заболи първо стомахът, после сърцето, дробовете, гърлото, очите, слепите очи и главата.“ „Нервни стават хората чрез своите мисли и чувства — чрез своето сърце.“ „Опадането на косите се дължи на недоимък на топлина и магнетизъм.“ Именно топлината и магнетизмът на тялото са най-силно изчерпани при хора, отдадени на полов разврат. Прекадено голямата полова активност, казахме вече, разстройва цялостната хармония в тялото ни. Един хармоничен и уравновесен организъм, изпълнен с жизнени сили, може да изяви свръхчувствителност към енергиите и силите, които са недостъпни за другите. Такова състояние е интуицията. „Времето е хубаво, а ти чувстваш в себе си известна тежест, като че времето ще се развали. Друг път времето е лошо, бурно, а ти усещаш някаква лекота. Това е признак, че времето ще се поправи.“ [112]. Така маркира Дънов усета към промяна на времето. Той е свързан с промяна на атмосферното налягане, влажността, електромагнитното напрежение в атмосферата, които влияят на физиологичните процеси в организма. „Ще дойде ден, когато ясновидството ще се обясни научно. Сега е необходимо да развиете онези органи, чрез които се обясняват явленията на Божествената наука. Съвременната наука нарича вътрешното усещане интуиция. Например, когато ще се случи нещо лошо, вие усещате едно стягане под лъжичката.“[112] Споменахме вече, че съветският проф. Б. И. Искаков [252] изгражда собствена теория на основата на микролептомите и по „уравненията на съдбата“ на известния физик Шрьодингер. През 1939 година Шрьодингер създаде класическото си уравнение за квантовата механика, което обяснява раждането на микрочастици на материята от световния вакуум. Такива материални микрочастици-двойки се раждат сега от „черните дупки“ във вселената. Днес световният вакуум (празното пространство) се нарича „морето на Дирак“, тъй като бе установено, че не е празно, а е сфера на мощни сили и енергии, от които се заражда материята. [284] Искаков твърди, че в тялото и около него има силово поле като скафандър. Чрез силата на мисълта си човек би могъл да отдели това силово поле, да го изпрати към минали и предстоящи събития и да получи информация за тях. С това ученият обяснява ясновидството и дава примери за хора с научно проучена ясновидска дарба. Дотук разгледахме тялото като отражение на макрокосмоса, духа и душата. Видяхме връзката на тялото с мисълта, ума, сърцето и волята. Преди да пристъпим към тълкуване значението на отделните органи, трябва да видим какво е значението на обмяната на веществата, движението и Стойката на тялото, както и неговите електромагнитни пълнежи — биотоковете.

2.3. Тялото като плод на духовната същност на човека „Тялото е израз на човешката душа. Достатъчно е да изучите тялото на човека, за да познаете неговия вътрешен живот, скритите сили в него.“ Учителя. Разгледахме отношението на духа, душата, ума, сърцето и мисълта на човека към тялото му. Казахме, че можем аналогично да сравним духа с архитект, който изработва план-проекта на тялото ни, а душата — предприемача-строителя, който е непосредственият изпълнител, реализатор на този план. Естествено че в зависимост от плана и неговото изпълнение ще имаме едно или друго тяло — добре устроено или не, здраво или хилаво. Следователно тялото освен, че отразява макрокосмоса, е плод и на духовната същност на човека. Но това, което е по-важно за нас и което казва Дънов, е, че като изучаваме тялото си, можем да опознаем вътрешния живот на човека: „Всеки уд в тялото на човека е среда, проводник на известна по-висша енергия.“ „И тъй, нашите очи, уши, вежди, както и цялото тяло се формират според нашите идеи.“ [184] „Тялото е образувано по заявка на съзнанието и самосъзнанието, а в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръх-съзнанието.“ [55] „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висши сили? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло.“ [56] Разбира се, преобразяването на тялото трябва да започне с укрепване на здравето, т.е. удължаване на живота му чрез разумна физическа хигиена. В случая решаваща е окултната хигиена, т.е. високонравственият живот. „Обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 години, а окултната хигиена може да го удължи до по-дълъг период... Единственото нещо у човека, което не заболява, е неговият дух.“ [55] Платон и Питагор например пишат за високонравствения, продължителен и активен живот на древните гърци-пелазги, които смятали, че смърт на 70 години е смърт в люлката. [269] „Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, така и астралното, менталното и причинното тяло имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тази на физическото тяло.“ [2] Как бихме си представили анатомията и физиологията на телата от отделните светове и йерархии, ползвайки принципите на единството и универсалността на законите в света? Да направим аналогия с някои явления от третото измерение на физическия свят. Водата като едно от най-универсалните съединения на земята се явява в три агрегатни състояния, така различни едно от друго, че бихме казали, че това са вещества от три свята — ледът и снегът, течността и парата. По същество тези три състояния са едно и също нещо (Н2О). Голяма е обаче разликата между леда и парата, те имат много различни качества! По аналогия бихме си представили и състоянията на телата от физическия, астралния, менталния и причинния свят. По същество единни, но по състояние различни. Даже и във физическия свят едно действие, факт или явление има своята поляризация. То се изявява в различни степени и зони. Например една характерна за човека черта е проектирана в няколко точки от зоната на тялото. „За да се докаже, че едно качество или една характерна черта в човека е действителна, тя трябва да има признаци на три места: на главата, на лицето и на ръката. За да се докаже дали даден факт е абсолютно верен, той трябва да се изпита в трите свята: физически, духовен и Божествен.“ [4] „Ако краката ви изстиват, доброто е слабо у вас. Ако ръцете ви изстиват, справедливостта ви е недостатъчна. Ако очите ви недовиждат, нарушили сте някъде истината. Ако ушите ви недочуват, нарушили сте мъдростта.“ [154] „Човешкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила. Всички удове трябва да се импулсират от любовта. Клетките на тялото се размножават по законите на любовта, истината и свободата. По този начин те минават от едни удове в други — след години клетките на краката се качват в мозъка, а мозъчните клетки слизат в краката. Така се сменят ролите. Това може да стане след хиляди години. Обмяната на веществата и смяната на службите в организма е неизменен природен закон.“ [156] На базата на свободата и усъвършенстването, не може една органична форма завинаги да остане на едно и също ниво на развитие. Паралелно с нашето прераждане, с усъвършенстването на тялото ни, трябва да се усъвършенстват и отделните органи и клетки. „Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н. [11] „Във всеки организъм съществува една централна клетка — монада, около която всички останали се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и всички останали съществува известна връзка.“ [20] Идеята за монада, централната идея, е изградена от немския натур-философ Лайбниц. Монадата изразява идеята, душата или основния градивен план на организма. Същевременно тя може да бъде сравнена с първичната зародишна клетка, от която се развива всяка жива органична форма. В тази първична майчина клетка са заложени, кодирани генно, всички качества на бъдещия организъм: ръст, вид, основни белези и др. „Болестите, от които съвременните хора страдат, не се явяват веднага. Те крият своите зародиши в човека и чакат само най-малкия повод, за да се проявят.“ [20] Днес знаем, че най-честият причинител на баналните за-болявания е вирусът. Този жив белтък, както се спомена вече, се намира във всеки организъм, но не може да се изяви, докато защитните му сили са на ниво. При най-малките благоприятни условия вирусът започва да се размножава. „Болестите биват физически, сърдечни, без да имат органичен произход. Те са на нервна почва. Обаче има и органични болести, които крият своя произход някъде далеч в миналото на човека. Много болести на физическото тяло се явяват като последица на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека.“ [21] Заболяванията в астралния и умствения свят са всъщност наши пропуски, грешки и нарушения в света на чувствата и разума ни. Нима тютюнопушенето, алкохолизмът, развратът не са заболявания на астралния и умствения ни свят? Допускайки такива нарушения в равновесието на астралния си свят, ние довеждаме физическото си тяло до болестно състояние. „Започнете първо да работите върху физическото подобряване на тялото си и постепенно минавайте към умственото.“ [20] „Докато дойде до въздържанието, до владеенето на органите и удовете на своето тяло, човек трябва да изучава себе си и другите хора. Той трябва да стигне до положение на пълно владеене на своите удове, те сами да разберат, че имат разумен господар.“ [20] „Като изучава себе си, добре е човек да изучава и теорията за наследствеността. Изучавайки тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Те могат да възстановяват първичното състояние на всеки орган в човешкото тяло.“ [21] Възстановяването, регенерацията в организма, органите и системите се извършва от най-запазените и здрави клетки. Ако бихме могли волево и с мисълта си да подсилим възстановителните процеси, то оздравяването ни ще става бързо и спонтанно. „Ученикът трябва да работи върху мускулите на лицето, на носа, на брадата си. Брадата на човека символизира неговата воля. Той трябва да координира силите на волята си. Не ги ли обработва, той нищо не може да постигне. Чрез волята си човек може да преодолява всички вътрешни и външни мъчнотии и препятствия в живота.“ [22] „Много работа се изисква, докато се постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия организъм, на човешкия мозък, ще видите, че клетките на мозъка при моралния човек се различават коренно от тия на обикновения, а още повече от тия на престъпника.“ [22] „Като наблюдавам хор?, та, виждам, че едни от тях живеят повече в стомашната система, в гъстата материя на живота, поради което са изложени на големи страдания. Други живеят повече в дробовете си, а трети — в главата. Дето и да живеят, всички страдат.“ [22] Тази мисъл трябва алегорично да се разглежда, тъй като стомашната система е символ на низшите желания, на чревоугодничеството. А дробовете са зоната на силните чувства, които довеждат хората до конфликти. Главата пък е зоната на интелекта, ума и разсъдъка. „Който е тренирал тялото си, той може чрез него да познае ще срещне ли някакво препятствие на пътя си, или не. Тренираното тяло е чувствително към външни влияния. То е израз на интелигентност. Ние казваме, че човек е здрав, когато тялото му се подчинява на неговата разумна воля. Тялото трябва да бъде орган на ума, на сърцето и на волята на човека.“ [22] „Всички велики хора са работили и физически за трениране на тялото си. Например Гладстон е рязал дърва в дома си по един-два часа на ден. Затова е имал добър сън.“ [22] „Къде се проявява най-голямата дейност на човека? В устата и носа. Устата е свързана със стомаха и дробовете. Значи най-голяма дейност проявяват стомахът и дробовете. Устата е врата, връзка между природата и човека. Стомахът, нуждата от храна е направила човека изобретателен. Всеки орган, всяко сетиво спомага за развиване на известна способност в човека. Например дробовете помагат за развиване на обективния, т.е. наблюдателния ум на човека. Понеже носът има отношение към дробовете, той помага за развиване на обективния ум; очите и ушите участват при развиване на висшите способности. Като изучавате анатомията и физиологията, вие се свързвате с физическата и психическата служба на органите. Всеки един от тях има двойна служба: външна и вътрешна, т.е. материална и духовна.“ [23] Да обърнем внимание, че проблемите на тялото и неговата двойствена служба са разглеждани от Дънов в ранните години на неговата духовна дейност. Той е искал навярно от-рано да приучи учениците си към себепознаване и овладяване на физическата същност. В последните години Учителя е наблягал изключително на морално-етичните отношения между хората. „Какво е нужно на човека при сегашните условия? Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето. Умът подтиква и забавлява сърцето.“ [24] „Не е достатъчно само да се роди човек. Неговата форма трябва да отговаря на хигиеничните условия на живот. Това значи да бъде здрав човек. Ако той постоянно боледува, жилището му, т.е. тялото му, не е съградено по правилата на хигиената.“ [24] „Сега на всички е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло.“ [35] За да подобри физическото състояние на учениците си, Дънов още от ранни години е препоръчвал физическия труд и физическите упражнения като средство за укрепване на здравето. За целта е предлагал да се изградят комунални общества (комуни), в които при равен труд да се реализират еднакви блага. „Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна. Цялото братство ще вземем някои общи места и в течение на една година братя и сестри от всички градове ще отиваме там да работим.“ [35] Такива комуни се изграждат в редица градове в страната, но за съжаление просъществуват кратко време. Само в гр. Айтос и в гр. Варна и до днес съществува братска градина. „Хора, които са много сухи, нямат онова възвишено духовно развитие и разбиране, не са от божествения свят по простата причина, че съдържат много киселини, от които се проявява чрезмерна активност. А пълните съдържат основи. Сухите са активни, а пълните — пасивни.“ [37] „Човек трябва да има ясна представа за процесите, които стават вън и вътре в него.“ [48] „И тъй, започнете от физическите неща, които са най-близо до вас, и постепенно отивайте към духовните. Като изучава себе си, човек почва да различава три вида процеси в своя организъм: механически, органически и психически.“ [41] Защо са тези неимоверни усилия за грижи по тялото? Не се ли стига до физически култ? Както казахме вече, тялото ни е нашият представител на физическия свят; познавайки, проучвайки тялото си, ние опознаваме нашата духовна същност. Не може да се върви към съвършенство, ако не се следва посоката: здраво тяло, познание за себе си, изправяне на допускани слабости и грешки, изграждане на добродетели, набиране на знание и мъдрост, опознаване на истината и осъществяване на любовта. „За да разбере душата си, човек трябва да пази тялото си добре. Душата се проявява чрез тялото.“ [42] „Тялото е резултат на човешката воля. Волята е сила, енергия, която извършва всичко. Тя е резултат от дейността на мисълта и желанието.“ [48] „Човек има два полюса: единият полюс е главата, другият — стомахът. Човешкото сърце пък представлява екватора, затова се казва, че животът е в сърцето.“ [63] „Който иска да бъде ученик, той трябва да бъде пълен господар на своето тяло.“ [75] „Главата на човек е плод на неговата дейност, плод на културите, през които са минали хората. Тялото е плод на животинската култура. Значи човешкото тяло е резултат на деятелността на животните. Материята на тялото пък е резултат на деятелността на растенията.“ [82] Растенията чрез фотосинтезата в биосферата на земята изграждат органични вещества, от които са изградени телата на животните и хората: въглехидрати, мазнини и белтъчини. Тялото като форма и конструкция у човека е изградено и по пътя на еволюцията на земята. А главата вече е характерна само за хората, тъй като тя се е създала по пътя на развитие на мозъка — интелектуално и умствено. „Да търсим само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко, трябва да знаем, кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да познаваме отличителните черти на едно хармонично лице. Тези хора трябва да изучаваме ние.“ [85] „Личността е създала стомаха; индивидът е създал дробовете, а душата е създала мозъка. Значи дробовете са съединителната връзка между стомаха и главата. Те са два противоположни полюса в организма на човека. Когато говоря за стомаха, аз подразбирам една сложна система в живота на човека.“ [87] Вече споменахме, че стомахът е връзката на тялото с физическата среда на живота. Чрез него се набавя градивната материя за тялото. Така се е оформила личността. Дробовете са представители на астралния свят — на индивидуалността (чувствата), докато главата и мозъкът са всъщност човекът, душата му. Така връзката между физическия и духовния човек е индивидуалният човек, неговите чувства. Те трябва да са хармонизирани, регулирани, за да има хармония между физическия и духовния човек. Затова Дънов много държи на правилното дишане и на добре развитите дробове. „Дробовете на хората са създадени от ангелите. Ангелският свят е взел участие при създаването на човешките гърди. Затова именно интелигентността на човека е вложена в неговото сърце. Под лъжичката, в симпатичната нервна система, се крие знанието на сърцето. Каквото разположение чувства човек под лъжичката си, то е вярно.“ [90] Предчувствието „под лъжичката“ всъщност е предчувствие на интуицията. То може да се долови, когато сме без предубеждение, далеч от чуждо влияние, изолирани мисловно от околната среда и безразлични към очакването. При такова изчистване на чувствата интуицията е най-добрият напътственик в живота. „Има една философия за човешкия организъм, която трябва да се проучи. Например трябва да се изучи устройството на главата, защото тя е условието за проявленията на Божествения свят, тя е причина за живота на човека. Каквато е главата, такъв е и неговият основен капитал. Лицето на човека представлява капитала, пуснат в обращение. Ръцете пък показват не само какви са паричните операции, но и печалбите и загубите, които те носят. Тялото представя изработеното и придобитото през хилядите и милиардите години. То говори не само за видимите, но и за невидимите придобивки и загуби, вследствие на това и след заминаването си от този свят, пак ще бъдем свързани с хората.“ [87] Божественият капитал всъщност е духът и душата на човека, а капиталът в обращение — лицето, в чиито части (челото, носа, устата и брадата) са отразени мисълта, умът, волята и сърцето. Изработеният и придобит капитал — ръцете, са израз на добродетелите: работоспособност, честност, искреност, милосърдие и т.н. Това може да се види по формата на ръката, на пръстите и ноктите и т.н. „Широкият нос показва голяма издръжливост. Дължината на носа определя човешката мисъл, а широчината — чувствата. Същият закон важи и за лицето на човека. Удължаването му зависи от мисълта, а разширяването — от чувствата. Широчината и височината на челото зависят от чувствата и мисълта.“ [94] Даже отделните части на тялото могат да отразят състоянието на целия организъм. Известна е ирисовата диагностика. Сега се установява, че и ушната мида носи белезите на всички органи на тялото. „В ушната мида е проектиран човешкият ембрион. Чрез топографски карти на ушната мида се определят редица рефлекторни зони. Те са свързани с болния орган и при светлинно въздействие отговарят със силна реакция на пулса, съобщава за заболяване. Като се използва променлив ток, се конструира уред, който чрез четири сектора отразява състоянието на съответния орган, когато се въздейства върху неговата точка на ушната мида. Установени са 32 точки, които реагират и регистрират състоянието на стомаха, бъбреците, черния дроб, жлъчката, сърдечно-съдовата система, белия дроб и т.н. Уредът сигнализира нормално или болезнено е състоянието на съответния орган.“ (А. Богораз, И. Голдин [216]) Такива рефлекторни зони за отделните органи има по цялото тяло. На тази основа се дължи и иглотерапията (акупунктурата), както и пресопунктурата. Всъщност всички физиотерапевтични процедури, които са дразнители на кожата, се основават на тези рефлекторни зони. Това са топлинните въздействия, масажите, електротерапията, късовълновите въздействия, вендузите, светлиннотерапията (ултравиолет) и др. „Преди година, като правех своите научни изследвания, отидох в един манастир. Там ме заведоха в една стая, дето имаше черепи на калугери, заминали на онзи свят. Някои от тях са били добри, отлични хора и като калугери са били на мястото си. Като правех изследванията си, аз носех свещица, която запалвах и турях в черепа. Питаха ме защо правя така. Като турям свещта вътре, познавам на кои места черепът е по-тънък. Тънките места на черепа показват, че с тия области е работил повече, отколкото с другите.“ [102] Всъщност формата и големината на черепната кутия се диктуват от дейността на мозъчната тъкан. Онези области, които най-силно са ангажирани с мозъчна дейност, са най-пълно кръвоснабдени и следствие на това най-добре развити и набъбнали. Те упражняват по този начин постоянен натиск върху черепната кутия и тя изтънява в тази област. На този принцип расте и черепът на децата. Затова по формата и по дебелината на черепната кутия се познава кои центрове са най-активни в мозъчната дейност, а от това и в каква насока се изявява интелектът на човек. „Като изучавам съвременните хора, виждам, че на всеки му липсва нещо. Ако челото е красиво, с добре развити центрове, носът не е красив и правилен; ако челото и носът са добре развити, брадата не е, липсва й нещо. Ако челото, носът и брадата са правилни, ушите не са красиви. Няма човек в света, у когото всички черти на лицето, всички удове да са добре развити. Това показва, че всеки трябва да работи върху себе си, да се усъвършенства.“ [104] Следователно, като знаем смисъла на формите на нашето тяло, можем да анализираме духовното си развитие и да открием слабите си места. Тялото е огледален образ на нашето духовно състояние и ние трябва да го познаваме най-подробно. „В човека-жена лицето е по-открито, по-малко обрасло с косми, което показва по-голяма интелигентност. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голямо поле. Лицето на човека-мъж, което е повече обрасло с косми, показва по-слаба интелигентност, по-малко обработена площ.“ [104] Жената притежава прикрита вътрешна интелигентност, която й позволява по-лесно да се ориентира и пригажда към обстановката в живота. Тя работи също така интуитивно по-добре от мъжа. Мъжът, макар и с по-добре развита воля и мисъл, с по-прозорлив ум, страда от липса на обща интелигентност и интуиция, вследствие на което по-често се обърква в житейската обстановка и влиза в конфликт със събитията. „Изучавайте лицето си, както и черепа, ръцете, да дойдете до истинско знание. Оглеждайте се в огледалото най-малко три пъти на ден, да виждате най-малките промени, които стават у вас.“ [177] „Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и стомах. Мястото на ума е стомахът, на душата — белият дроб, а на духа — главата.“ [126] В следващите глави на книгата ще разгледаме детайлно отделните части на главата, тялото и лицето. Ще изтълкуваме значението им от духовна гледна точка, за да дадем характеристика на духовната същност на човека. „Човек трябва да изучава неизчерпаемото богатство в себе си, за което сам няма ясна представа. Понякога той поглежда тялото си и мисли за него, без да подозира какво е вложено в него, не знае как е устроен неговият организъм. По три пъти на ден туря храна в стомаха си, без да знае какво нещо е стомахът.“ [126] „Като ученици изучавайте линиите на лицето си, на челото, на носа, на брадата, за да се опознаете. Ако линиите на челото, на носа и на брадата са повече отвесни, отколкото легнали, това е човек с умствен характер. Колкото по-дълга е линията на брадата, толкова по-силна е волята. От значение за силата на волята са и челюстите. Ако двете челюсти в човека са издадени навън, както при животните, чувствата в него имат надмощие над мислите.“ [127] „Без шестото сетиво не можете да разберете духовния свят. Учените наричат това сетиво „интуиция“. Всъщност интуицията само отчасти наподобява това сетиво. То не е интуиция.“ [131] „Физическото зрение и слух не могат да заместят духовното зрение и духовния слух. При това едно сетиво или едно чувство отваря вратата на един ограничен свят. Следователно, колкото повече сетива и чувства е развил човек, толкова повече врати се отварят пред него.“ [131] „Зад очите е истината, зад ушите е мъдростта, зад устата е любовта. Зад носа е човешкият ум, зад устните е човешкото сърце, зад ръцете е правдата, а зад краката — добродетелите.“ [144] Може ли човек да има по-голям капитал и капиталовложения от тези, които човешкото тяло му осигурява? Ние нехаем към това голямо духовно богатство и се учудваме откъде идва нашата бедност и нищета и откъде — несгодите и страданията в живота. „В музикално отношение тялото, сърцето и умът имат свои основни тонове. Основният тон на тялото е „ДО“, на сърцето — „МИ“, на ума — „СОЛ“. [152] Дънов смята, че както в света на багрите основните цветове са червеният, жълтият и синият и от тях можем да създадем чрез смесване останалите цветове на дъгата, така и с основните тонове на музикалната гама — „до“, „ми“, „сол“ — можем да изградим цялата гама. От това следва, че сърцето, тялото и умът като основни сигнали в капитала ни са най-важните и тях най-добре трябва да познаваме и владеем. „Старите окултисти алхимици са определяли четири основни състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено. Днес като основни елементи за живота на органичния свят се определят: въглерод, водород, азот и кислород. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен — някои го наричат меланхоличен и нервен, или чувствен темперамент. В по-ново време на Запад смятат, че има само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм: първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносните съдове, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система се създавал жизненият темперамент. След това идва костната система с мускулите и сухожилията, тя е динамична система. От тази система се образувал двигателният темперамент, или мотивният темперамент. И третият темперамент, наречен умствен или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седем степени в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна. 1) Сангвиничният темперамент е наречен още въздухооб-разен. Хората от този вид са експанзивни, всякога преувеличават нещата, и най-малката радост изживяват силно. 2) Вторият темперамент е флегматичният. Преобладаващо влияние в него има водата. Този тип хора се отличава със студенина и мудност. Самообладанието им е силно развито. Някои са мързеливи. 3) При холеричния темперамент преобладава влиянието на жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Такъв вид хора са високи, с черни коси, енергични и изобщо динамични. 4) Меланхоличният темперамент е под влияние на нервната система. Хората, които го притежават, имат огън. Те са в постоянно вътрешно безпокойство. Меланхолията се явява у някои, които имат безмерни желания. Крайно меланхоличните хора са много амбициозни.“ [63] Твърде сложна е науката за човека и неговата физическа същност. Тази наука може да се овладее лесно, но трябват повече познания за самите нас. За разлика от астрологията, която борави с влиянието на планетите (а те са били в началото само 7, докато Дънов твърди, че са 12, а до днес са открити 10), френологията, хиромантията и физиогномията са много по-положителни, тъй като работят с капитала, който човек притежава. Както Учителя казва, това е нашият капитал в живота, даден ни на разположение, и няма защо да търсим неговото тълкуване по звездите. Още повече, че влиянието на космоса върху човека не може да се тълкува само по планетите на Слънчевата система. Има много по-мощни източници на енергии и сили във вселената. Това са галактиките, квазарите, „черните дупки“ и „белите джуджета“. „Според мене животът се състои от три части: драма — в началото, трагедия — в средата, и симфония — в края.“ [4] Драматично е явяването на човека в сферата на физическия свят. Бог изгонва човека от рая заради непослушание. Затова и детето се ражда с плач. От този момент започва неговата земна трагедия — сам да се справя с несгодите, изненадите, трудностите и неизвестното. Но в края на краищата, като набере опит, знание и добродетели, човек постига съвършенството, т.е. житейската симфония.

2.2. Тялото като отражение и на макрокосмоса „И тъй, не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, а трябва да гледате на него като на жива, разумна станция, чрез която той влиза в съприкосновение с целия космос.“ Учителя. Казахме вече, че като цяло тялото е крайното еволюционно стъпало в средата на биосферата на земята. То е продукт както на идеята и творчеството на духа и душата, така и на единството и универсалността на законите в живата природа. От това следва, че всички негови части, форми, органи и системи отговарят и на дадени природни сили. Животът и неотложната връзка на тялото с природните закони и сили са неоспорими и трябва да се имат предвид при изучаването и поддържането му. Затова Дънов казва: „Ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа — човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека.“ [38] „Като ученици вие трябва да гледате на тялото си като на нещо свещено. Като пипа тялото си, човек трябва да знае, че то представлява част от великия космос. Следователно чрез него той има отношение към Космоса. Всяка дисхармония, причинена някъде в тялото му, внася дисхармония и в космоса.“ [45] „За традиционното източно лекуване е характерен системният подход към живия организъм, като единно цяло (микрокосмос), намиращо се в хармония, в тясна взаимна връзка с окръжаващата го природа.“ [269] Тази космополитна представа за тялото можем да сравним с организма като цяло. Той е съставен от милиарди единични клетки и отделни клетъчни системи. Те са свързани помежду си и са като част от едно единно цяло — тялото. Всяка дисхармония в него се отразява на отделни клетки, както и всяка дисхармония в клетките се отразява на цялото тяло. Такава жизнена взаимовръзка между цялото и частите наблюдаваме и между нашето тяло и макрокосмоса. „Физическото тяло е проводник, т.е. велика инсталация на силите в природата. През нея минават двата вида природни сили: положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателен магнетизъм.“ [1] „Слънчевите енергии са положителни и се отразяват благоприятно върху човека. Земните енергии са отрицателни и се отразяват неблагоприятно върху него.“ [3] Но и човекът, колкото и да е малък, в сравнение с великата природа, влияе на околната среда. “Аз съм правил ред опити и наблюдения и дойдох до заключение, че най-малката неправилност в човека произвежда промяна в природата. Това става в малък периметър, където е даденият човек. Щом измениш чувствата си и проявиш любов, и небето се прояснява.“ [154] Тази връзка човек-природа най-осезаемо се наблюдава в планината. Положителните чувства и настроения на туристите могат да задържат отрицателните промени на времето, докато хората се подслонят на сигурно място. Тази взаимовръзка не може да не съществува, щом космосът е едно единно организирано и хармонично цяло. „Изучавайте себе си, изучавайте хората, животните и растенията, за да дойдете до понятието „космически човек“. В това понятие се включва цялата вселена. Космическият човек представлява Божественият организъм, на който ние сме удове. Голям, необятен е космическият човек, поради което виждаме само отделните му части, разхвърляни из цялата вселена.“ [155] За да илюстрираме тази мисъл на Дънов, нека направим едно сравнение. Всяка клетка в нашия организъм не може да има представа за целостта, единството и хармонията, които съществуват в тялото. Тя осъзнава само непосредственото съседство на другите клетки и придобива представата за нещо неопределено и разхвърляно, без да вижда организираността и закономерността на подреденото цяло. Така и ние разглеждаме вселената. Но през последните години физици и астрономи виждат в нея едно единно цяло, обединено от универсалните качества, свойства и закони на вселенния вакуум. „Значи всеки човек на земята не представлява някакъв завършен образ, а само едно малко отражение на големия човек. Астролозите поставят всички хора в един голям човек, когото наричат Адам Кадмон.“ [12] „Всички елементи на външния свят, от външната природа, са свързани с вашето тяло и с вашия ум, вследствие на което всички промени, които стават с вас, неразположения на вашия дух, зависят от промените в природата.“ [30] „Съвременните астролози казват, че човек се намира в общение с цялата вселена, т.е. всички същества се намират в известно съотношение помежду си. Сърцето, мозъкът, очите, ушите, носът, устата като удове, през които минават сили, съответстват на известни същества в пространството.“ [30] В подкрепа на тези мисли на Дънов ще цитираме някои учени. Проф. Де Рудер в своята книга „Метеоропатология“ [280], като и Лаковски в книгата си „Тайната на живота“ [279], описват непосредственото влияние на метеорологичните промени, годишните цикли, слънчевите петна и други природни сили върху здравословното състояние на организма ни. Лаковски наблюдава отражението на космическото лъчение върху растения, като чрез осцилаторни кръгове концентрира влиянието им в дадена област на растението. Обаче според други автори действието на така наречените атмосферни колебания не трябва да се разглеждат като първични болестни причинители, а като отключващи фактори при организъм, който вече е предразположен към заболяване. „Един слънчев ден води до увеличаване резорбцията на фосфора в червата — покачване на фосфорното ниво в кръвта или реактивна хипокалцемия, а с това до покачване възбудимостта на периферната нервна система.“ [280] „Предразположението към простудни заболявания се дължи според Хилдебранд на промените в атмосферното електричество, както и на колебанията на земния магнетизъм.“ [280] „Шрьодер намира, че действието на атмосферното електричество влияе на пропускливостта на алвеоларните стени на белия дроб и оттук — на изхвърлянето на въглеродния двуокис и на приемането на кислорода.“ [280] „Бетман от своя страна констатира промени в капилярната картина на устната лигавица в зависимост от атмосферните процеси.“ [280] „При въздействието на промените в силовите пълнежи (електричество и магнетизъм) на природата върху болестните огнища на тялото народът противодейства с употребата на котешка кожа, вълнени платове, копринени платове или метални (медни, сребърни или златни) гривни, поставени около болестните огнища.“ [280] Въпреки всичко непосредственият контрол над организма ни принадлежи и ние не трябва да оставяме външните условия да ни ръководят. „Работете съзнателно върху себе си, не очаквайте всичко от природата. Тя работи върху вас, но и вие трябва да бъдете в съгласие с нея.“ [42] Да разгледаме някои подробности от прякото влияние на природните сили върху физиологията на организма. „Нека вземем само промяната ден и нощ, която дълбоко повлиява функциите на организма у човека. Да вземем само дневния ритъм на телесната температура. Доскоро беше под съмнение дали този ритъм е обусловен вътрешно, или външно, обаче след като Осборн и Гибсон направиха измервания през време на дълго морско пътуване, се установи, че телесната температура се пригажда винаги към местното време, че промяната й се диктува от космически подбуди. Същото следва и от изследванията на Де Ръдер при кърмачетата.“ (К. Фридерхс [274]) „Организмът е толкова тясно свързан с природата, с нейните климатични ритми, че при животните редица физиологични състояния са изцяло зависими от тях. Приспособяването към околната среда осигурява и еволюцията на животните. Различава се космическо и биологическо време. Естествената периодичност на биологическия часовник у животните (бодърстване и сън) е синхронизирана с периодичността на външния ритъм, който играе ролята на еталон. На основата на тези изследвания се ражда науката хронобиология. Сексуалната зависимост при животните е изцяло свързана с климатичните ритми. Удължаващите и скъсяващите се фотопериоди през годината играят основна роля в организацията на поведението и функциите на животните.“ [253] Но организмът реагира не само на макропромените в околната среда, но и на микроелементите, които влизат в него с водата и храната. „Доколко организмът е чувствителен към елементите от околната среда, показват наблюденията на д-р Жак Бенвенист, хомеопат. Той констатира, че при едно разреждане от 10120 на антисерум против имуноглобин-Е се получава дегранулация на човешките базофилни клетки в кръвта. Наблюдението е проверено в авторитетни институти от известни учени. Носителят на Нобелова награда за химия Жан-Мари Лен казва: „На нивото на днешните знания в науката за молекулите, поне според мен, аз не разбирам как в биологията може да се предава информация при отсъствието на молекули. Не разбирам също така, как в течна среда, където движението на молекулите се ускорява прекадено много, може да се запази „отпечатък“. (Жан-Ив Но [254]) При посоченото разреждане от 10120 на дадено вещество теоретично може да се каже, че от него няма да се срещнат даже единични молекули. Учените смятат, че разтворителят — водата, запазва в себе си отпечатък от разтвореното вещество и затова може да влияе като самото вещество. Говори се за „памет на материята“. Такива разреждания използва хомеопатията при лечението на заболяванията. Въз основа на тази свръхчувствителност може да се обясни лечебното свойство на дадени водни минерални извори. Такива микровещества осъществяват общуването между единични клетки в организма ни. Интересно е да се знае, че този междуклетъчен диалог у човека се среща и в растенията. „Говори се, че някои химически вещества, извлечени от растенията, по строеж или по функция наподобяват клетъчните медиатори в човешкия организъм. Сходството не се дължи на случайност, а на закономерност в общото еволюционно развитие.“ (Д. Рот и Д. Леройт [244]) Явно е, че животът на земята е единен, а законите, които го управляват, са универсални. „Земята на човека е неговото тяло, с всички растения и животни по нея — риби, птици, млекопитаещи. Всичко това човек трябва да владее, но тъй като принадлежи на друг Господар, той носи отговорността за съществата, които стоят под него и на които става временен господар.“ [31] „Смисълът на естествените науки е само в това, човек да знае какви растения и животни съществуват, как живеят и се развиват, или в това, как става храненето, кръвообращението и т.н. Дойде ли до това знание, човек трябва да отиде по-нататък, да намери връзка между всички системи, да проникне до техния вътрешен смисъл и т.н.“ [20] „Тялото на човека е дадено като пособие за упражнение на волята. За да влезете в контакт, в пряко общение или правилна обмяна със силите на природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите трябва да бъдат под контрол на волята.“ [3] Преди време се смяташе, че контролирането на тялото може да става най-вече чрез нервната система, която изпраща съответните електромагнитни импулси до клетките и органите. Но днес се установява, че нервната система освен с електромагнитни импулси действа още чрез вещества, продуцирани от самата нея. Споменахме вече за ацетилхолин, който се произвежда от блуждаещия нерв на симпатичната нервна система и влияе на ритъма на сърдечния мускул. Дж. Пиърс е установил, че нервомедиаторът соматостатин, смятан изключително за продукт на мозъчната тъкан, се намира в голямо количество в стомашно-чревния тракт. И обратно, стомашно-чревният хормон холецистокинин се открива в мозъка. [242] Явно е, че взаимоотношенията на клетките, органите и системите в тялото са много по-сложни, отколкото ние предполагаме. Съществува пълна взаимозависимост и универсалност в обменните процеси на организма. „Теорията на Дж. Пиърс има и друго преимущество. Тя обяснява десетките съвпадения, свързани с междуклетъчното общуване с растенията и животните, както и някои странни сходства — например факта, че типичният за гръбначните организми тиротропин (хормон) се съдържа в люцерната; че в спанака се открива инсулиноподобно вещество; че трюфелите отделят молекули, които са еднакви със стероида, съдържащ се в тестисите на глиганите, които позволяват на свинете да откриват трюфели, заровени на голяма дълбочина.“ [242] Явно твърдението на Дънов, че животът е еднакъв и еднакво се изявява, трябва да се схваща буквално и като универсален принцип. „В света съществува нова наука, достъпна за малцина. И наистина голямо изкуство е да виждаш човека цялостно — как се движат неговите мисли и чувства, как се проявява волята му и след това да разбираш неговия Божествен произход, какви влияния и сили се вливат в душата му.“ [88] „Грамадни сили са складирани в човешкия организъм. От изчисленията, които съм правил, съм дошъл до заключение, че във всяка клетка се крие такава енергия, която може да премести Земята на разстояние един метър от нейния път. Представете си тогава какво ще стане, ако всички клетки работят в съгласие и хармония помежду си. Те биха отклонили Земята от нейния път.“ [90] Това твърдение Дънов изказва, след като Айнщайн беше открил формулата си Е = М.С2, която стана причина за направата на атомната бомба и беше създадена квантовата механика. Явно, Учителя следи откритията на науката и се съобразява с нея, като търси приложението й в същността на живота. Тялото на човека не е само чудновато по съдържание, но и по форма. То отговаря на строги геометрични закони, а същевременно отразява и законите на съзвездията. „Голямото разнообразие на хората се дължи на това, че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите.“ [90] Тялото съдържа в себе си кодирани формите на цялата биосфера на земята, тъй като в процеса на еволюцията то е минало през всички биологични форми. „Всеки човек е минал през формите на микробите, на растенията, на животните, докато най-после е дошъл до човешката форма. Следователно всички тия форми са в него.“ [89] „Всеки уд от човешкия организъм отговаря на известно число. Например още при създаването на очите разстоянието между тях е измерено с рационално число, но е достатъчно родителите на едно дете, с неправилен начин на живот, да изменят това число, за да изопачат неговия характер.“ [88] „Нормално развит човек е онзи, в мерките на когото има правилно отношение: между височината и широчината му трябва да има съотношение; между ръцете и краката му; между главата, трупа и крайниците пак трябва да има съотношение.“ [88] Пропорциите, за които говори Дънов, влизат в т. нар. „златно сечение“, въведено още от античните скулптори, художници и хора на изкуството. За съотношенията при това сечение ще говорим по-късно. „Като разглеждаме човешкото тяло отвън, ще видите в него три триъгълника: от главата до раменете е първият триъгълник — с връх нагоре; от раменете до пъпа е вторият триъгълник — с връх надолу; от пъпа до краката (таза) е третият триъгълник — пак с връх нагоре. Човешкото тяло е резултат, проява на разумните сили.“ [127] „Човешкото тяло е синтез на всички процеси в природата. Ако го познавате, ще познавате видимия и невидимия свят. Ако познавате окръжаващите, ще разберете цялата вселена.“ [136] „Петте сетива на човека са свързани с петте свята или с петте вида материя, които се различават по степента на своите вибрации или трептения. И тъй, съществуват пет вида връзки: първата връзка произхожда от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата — от вкуса; четвъртата — от слуха, т.е. от разумната човешка реч, а петата — от зрението. Последствията от първите три връзки са 75% лоши, а само 25% добри. Последните две връзки са по-идеални.“ [95] „Цялото тяло е свързано с принципите на Божествения свят, със законите на духовния свят и с фактите на физическия свят. Ако ги изпълняваме разумно и съобразно, ние ще бъдем в пълно здраве.“ От друга страна, частите на тялото са свързани или отразяват смисъла на известни функции на вътрешните органи. „Всеки външен уд в човешкия организъм има отношение към службите или функциите, които вътрешно се изпълняват. Например челото е израз на мисълта; носът — на чувствата; брадата — на волята. Същото разпределение на функциите е отбелязано и на пръстите на човешката ръка: първата фаланга на палеца е израз на волята; втората — на човешкия ум; третата — на чувствата. При слаба воля човек крие палеца си под другите пръсти, когато свие ръка в юмрук. Когато човек обезумява, държи пръстите на ръцете си отворени. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти. Палецът е най-важният пръст в човешката ръка. Когато изучавате патологичната проява на човешката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца на престъпниците е малка и топчеста... Ако първата фаланга е много дълга, такъв човек е своенравен. Обикновено втората фаланга на палеца трябва да бъде по-дълга от първата. Това показва, че умът трябва да вземе надмощие над волята.“ [1] „Наистина тялото ни е едно богатство. Бог ни го е дал, за да живеем разумно. И ако живеем по Бога, това тяло ще се преобрази и ще стане духовно.“ [56] „Пъпът на човека представя физическият център и като завъртите човека около този център, около пъпа, се образува правилен кръг, в който дължината на целия човек е диаметърът на този кръг. От пъпа надолу е физическият човек, а нагоре — духовният. Тия, на които раменете им горе стават широки, енергията се пренася към духовния свят, а когато тя отива към умствения свят, главата постепенно се разраства.“ [55] Нека кажем някои неща за връзката ни с планетите от Слънчевата система — най-близкия космически строител на тялото ни. Разбира се, от древността хората са разчитали само на 7 планети, тъй като толкова са познавали. Но, както казва Дънов, планетите трябва да са 12. Засега са познати вече 10 планети. „По отношение на природата вашият мозък заема мястото на Слънцето; стомахът ви заема мястото на Земята; дробовете са съединителната нишка между Земята и Слънцето. През дробовете минават двете течения: артериалното и венозното. И в природата има венозно течение, което отива нагоре, и артериално, което отива надолу.“ [37] „Преди всичко човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък. В мозъка на човека има едно слънце, около което се движат планетите. Значи каквото виждате на небето, същото го има и в мозъка.“ [23] Вие трябва да знаете всяка планета в коя част на тялото ви действа. Според мислите, които вълнуват човека, можете да съдите за влиянието на една или друга планета в него. Силите на Марс правят главата кръгла, а силите на Сатурн, я правят продълговата. Сатурновият тип, от една страна, отрича чувствата, а от друга, ги търси. Единствената планета, към която Сатурн се отнася благосклонно, е Венера. Слънцето влияе главно върху слънчевия възел и симпатичната нервна система. [22] „Къде са проявите на Сатурн в човека? Костната система, кожата и ушите се намират под негово влияние. Жлъчката пък се намира под влияние на Марс.“ [22] „Човек трябва да координира своя слънчев възел с енергиите на Слънцето, енергиите на черния дроб — с тия на Сатурн, задната част на мозъка — с Венера, долната част на челото — с Меркурий.“ [22] „Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си.“ Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл нито стомахът живее за себе си, нито дробовете, нито мозъкът.“ [42] „Ако нарисувате човешкото лице геометрически, то представлява красива фигура. В него са концентрирани всички космически сили. Всички планети, всички слънчеви системи са отразени в човешкото лице. Следователно по човешкото лице можете да изучавате цялата астрономия.“ [82] „Хиромантията е наука за волята. Физиогномията — наука за сърцето. Френологията — наука за ума. Астрологията пък е четвъртата наука, която обобщава влиянията на планетите върху човека.“ [90] „Когато Земята се е отклонила на 23 градуса от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така на ъгъл от 23 градуса. Тази е причината сърцето днес да е малко наляво, а не съвсем в средата. Един ден, когато Земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно в средата, а не както сега вляво.“ [78] Да не забравяме, че в тялото са отложени и микроелементите на материята на Земята. Наличието на един или друг микроелемент оказва съответно влияние върху характера на човека. „Като наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специална материя. В някои хора има вложено повече злато, в други има повече сребро, в трети — повече желязо, в четвърти — повече мед и т.н.“ [71] Микроелементите, особено на благородните и редки метали, са важна съставна част от изключително ценни органични вещества в организма. Витамините, ензимите, хормоните, ядрото на клетките, хромозомите, гените и др. имат в молекулите си важни и ценни елементи. Много от тях участват в обменните процеси, без да се видоизменят. Това са така наречените катализатори, без които не могат да се извършат много процеси в обмяната. Виждаме колко сложни са връзките на тялото ни както с околната среда на земята, така и с космическите тела и сили. Тялото ни синтезира всичко в себе си. То отразява законите на природата, както с външната си конструкция, така и със състава на своите органи. Не на последно място са от значение химическият и биологическият състав на органичната материя, която изгражда клетките, клетъчните сокове и секреции. Всичко е плод на разумната жива природа. Но да не забравяме, че духовният ръст също взема участие в изграждането на тялото. То трябва да служи като инструмент в ръцете на духа и душата на човека. Затова тялото е огледален образ на своя творец — душата, и израз на идеята на своя ръководител — духа. Дънов отделя голямо внимание и значение на изучаването на тялото, на неговото поддържане в здраво и жизнено състояние и на хармоничното му развитие. Този проблем ще разгледаме в следващата глава на книгата.

2. Физическата същност на човека „За да разберем вътрешната страна на живота си, ние трябва да изучаваме своето тяло. Единственото реално нещо, с което можем да се занимаваме, това е нашето тяло. Трябва да започнем от тялото си.“ Учителя. Дотук установихме, че духовната същност на човека, нейното богато съдържание са изразени на физическия свят чрез тялото. То е творение на духа и душата, но същевременно е и съчетание на разумните закони на природата; огледален образ на душата на човека, но и микрокосмос, в който са отразени законите на целия макрокосмос; това сме ние, материализирани в обятията на биосферата на земята. От това следва, че ако познаваме детайлно конструкцията и частите на тялото си, техните взаимоотношения и хармонизиране, можем да проучим нашето минало развитие, както и да предскажем бъдещето. В настоящето време тялото може да бъде само наш сътрудник в реализацията на живота и в осъществяването на идеите ни. В този раздел на книгата ще се опитаме да проучим тялото, неговите закономерности и части не само анатомически, а повече като органи с определен смисъл и съдържание. Да проникнем в тяхното духовно предназначение и да разберем отражението на вътрешните качества и сили на човека. 2.1. Тялото като цяло и същност „ Трябва да се знае, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешният смисъл на самия живот.“ [174] „Тялото, в което вие сте поставени, което ви служи в живота, е само едно условие да може вашият разумен живот да се прояви.“ [56] „Тялото е храм Божи. Това е най-голямото богатство, което имате.“ [83] „Нужна ви е една положителна наука, за да разберете законите на великата природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в абсолютна хармония, всички да работят едновременно и да спират едновременно.“ [4] „Оценявайте тялото, което ви е дадено, както цигуларят цени и пази цигулката си.“ [153] „Преди да познаеш това, което е вложено в тебе, ти трябва да изучиш своя организъм, вътрешните и външни органи.“ [155] „Сега всички трябва да си създадете малко усилие, да проучите вашето тяло.“ [8] Много отрано Дънов е призовал учениците си да започнат изучаването на своето тяло, да го укрепят и хармонизират, за да им служи то вярно по пътя на духовното издигане. Тук ще цитираме ред мисли на Учителя, които нямат нужда от коментар: „Писанието казва: „Ние сме храм и Бог живее в нас, и всичко в нас е живо.“ [8] „Законът на сегашното развитие изисква да се започне с физическия свят, с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „Първо видимото, а после невидимото.“ [35] „Само ангелите и светии-те могат да живеят без плът. Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл всяка форма изпълнява известна служба.“ [51] „Човек трябва да разбере физическия живот основно: и биологически, и геометрически, и астрологически, и математически, и психологически. Той трябва да владее всички елементи на живота. Който не може да управлява своите органи, той не разбира физическия живот.“ [56] „Та казвам: човешкото тяло, което имаме, е целият капитал, богатството, чрез което трябва да създадем своето бъдеще.“ [56] „Мислите ли, че ние, съвременните хора, с тия хилави тела ще можем да се занимаваме с велики работи?“ [71] „Знайте, че всички органи, които съставят вашето тяло, от най-големия до най-малкия, имат велико предназначение. От тях зависи нашето бъдеще.“ [86] „За да се спаси от нещастие, понякога човек може да намери спасение в челото си, понякога — в носа си, в устата си, във веждите си и т.н. Трябва да се знае за даден случай къде да се търси спасение. Всеки уд от човешкото лице представлява област, в която разумните същества са вложили по една идея.“ [107] Частите на лицето Дънов представя алегорично, тъй като всяка част има своя идея. Ще видим по-късно, че челото отразява мисълта, носът — ума, устата — чувствата, брадата — волята и т.н. „Тялото, в което човек живее, е къща, която има два прозореца, две входни врати, два вентилатора, две телефонни слушалки. Господарят на тази къща има на разположение десет слуги — десетте пръста.“ [121] „Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях. Какво по-голямо благо от тия 31 слуги? Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им.“ [133] „Всеки орган на физическото тяло е свързан с един от четирите свята (физически, астрален, умствен и причинен). Черният дроб например е свързан с астралния свят, т.е. с духовния свят или със света на чувствата. Той регулира низшите чувства на човека, поглъща отровите на организма и ги трансформира.“ [144] „Имайте предвид, че всичко по тялото е добре обмислено и съответствува на нещо вътрешно.“ [3] „Клетката е проекция на духовния свят във физическия.“ [174] Физическите измерения широко, дълго и високо имат своето отражение и в биологическия свят на природата. Дънов казва: „Първото измерение е за тялото. Второто измерение е за сърцето, а третото — за ума. Тези измерения представляват заедно първото измерение на духовния свят. А пък измеренията на духовния свят заедно са първото измерение на Божествения свят.“ „Жената е формата, в която се възпитават човешките чувства. Мъжът е формата, в която се възпитават човешките способности. В бъдещето мъжът и жената ще се слеят в едно — един човек, съвършения. Цялостният човек ще може да вижда във всички посоки — това е ясновидството.“ „Човек трябва да знае как да се пресъздаде. Както сме устроени сега, ние сме хилави, крехки и такива, каквито са нашите тела, в много отношения нашият живот виси на косъм. Значи тялото, в което живеем, не е много сигурно.“ [40] „Затова, като кажем, че всички хора не произтичат от един баща, подразбираме, че има няколко вида материя, от която хората са създадени и следователно телата на всички хора не са образувани от една и съща материя...Алхимиците в организма работят сега, т.е. превръщат, търсят начини да накарат низшите елементи, които функционират в човешките тела...(ще започнат да правят тела, в които хората ще функционират), да заработят в една нова обстановка. Тогава хората няма да грешат, а ще възкръсват. И тъй, ние се намираме при създаването на своя организъм, при създаването на своя ум и своето сърце.“ [55] Дънов представя алегорично как силите на живата природа пресъздават материята на тялото ни паралелно с издигането на нашето духовно ниво. „Според окултизма, всяко от телата на човека е величина. Физическото тяло е една; астралното — втора; менталното — трета, и причинното — четвърта. Тези четири тела представляват четири координати.“ [3] Знаем, че тримерния свят има три координати, а тук се говори за четири. Ако първите три величини: физическото, чувственото и умственото, са в обсега на тримерния свят, то четвъртото, причинното, е в по-горно измерение. То няма физическа съставка, но може да се изяви като енергийно явление у по-напредналите хора. Споменахме за проф. Б. И. Искаков [252], който въз основа на силовите полета изгражда идеята, че човек е заобиколен с „многопластов скафандър“ от невидими микролептони. Същият автор продължава: „Като се знае за тях, не е трудно да се отговори на въпроса, какво означава светенето около главите на светиите или на мадоната, изобразено в картините на старите майстори иконописци.“ Значи, аурата на човека е съставна част от духовния му двойник, който е съставен от извънземните му невидими тела (причинното). „Слязъл на земята, човек се явява с добре развито тяло. Днес то му служи като база, върху която се развиват другите тела: астралното, менталното и причинното.“ [3] „У някои хора физическото тяло е напълно развито, затова те могат да минат в астралния свят и да започнат строежа на астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е напълно развито, следствие на което те дълго време още трябва да прекарат на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло.“ [3] Сведенборг [281] казва, че ако хората имат добре развито и хармонизирано тяло като неговото, и те ще могат да се излъчват с духовното си тяло и влизат във връзка със съществата от духовния свят. „Физическото тяло представлява основа на астралното; астралното е основа на менталното; менталното — на причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва така да е усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят.“ [3] „Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия свят.“ [4] За кой ли път Дънов набляга на обстоятелството, че трябва на всяка цена да разберем физическия свят, да опознаем своето физическо тяло, да го доведем до пълно усъвършенстване и развитие, за да очакваме контакт с духовния свят. „Човек е създаден при съвършено особени астрологически съчетания от тия, при които животните са създадени. С други думи казано, при създаването си човек е минал през специална врата, за да слезе на земята. В процеса на развитието си ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400 — 500 хиляди по-низки от него форми, докато дойде до човешката. Днес формата на човека е най-съвършената, с която се е изявил животът на земята. Засега обаче той трябва да развива своя мозък, да го пригоди за бъдещите условия. Най-устойчивото вещество в целия човешки организъм е мозъкът.“ [4] „Тялото на човека представлява вътрешното съдържание на главата. Действително, развитието на главата се проектира чрез тялото. Проявената деятелност на цялото тяло представлява смисъла на главата.“ [4] Известно е, че всички органи, а можем да кажем, че и всяка клетка от тялото на човека има свой център в главния мозък. Затова Дънов казва, че тялото е вътрешното съдържание на главата. И тъй като нервните разклонения от мозъка ръководят деятелността на всички органи, тази деятелност представлява смисъла на главата. От друга страна, конструкцията на главата и нейните органи (например лицето) отразяват развитието и състоянието на физическата и духовна същност на човека. Това ще проследим по-късно. „Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията на неговото развитие.“ [4] „Стремете се към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в живата природа са ясни, прости и разбираеми. Тя казва: ако простите неща не разберете, и сложните няма да разберете; ако простите разберете, и сложните ще разберете. Това е казал Христос в стиха: „Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?“ [4] Човек като отражение на макрокосмоса съдържа в себе си условията на всички измерения на вселената, т.е. на всички светове. Затова Дънов казва: „Тия три свята съществуват и в човека: главата е Божественият свят; дробовете и сърцето са ангелският свят, а стомахът — физическият свят.“ [154] „Човешкото тяло не е завършено още. Всеки трябва да знае какво му липсва. Рядко ще срещнете хора с добре оформена глава, с правилно чело, нос и уста. В някои липсва центърът на хармонията, в друг — редът, в трети — времето, в четвърти — музиката, и т.н.“ [153] „Бъдещето изисква нова философия, ново разбиране, нов начин на живот.“ [154] „Физическият живот е импулс за духовния.“ [154] „Човек е дърво, съставено от други две дървета. Тия две дървета съставляват две главни системи в човека: мозъчната и симпатичната нервна система. Клоните на мозъчната система се разпростират надолу чак до крайниците на тялото, а корените й са горе в мозъка. Корените на симпатичната нервна система са насадени в ганглиите, т.е. в стомашния мозък (слънчевия възел), а клоните й отиват нагоре. Мозъчната система е носителка на електричество, затова, ако тя се развие повече от другата, човек почва да съхне. Симпатичната нервна система се отличава с обратни резултати. Тя е носителка на магнетизъм. Когато е развита у някой човек, той надебелява, явява се натрупване на излишна енергия, която се обръща после в тлъстини.“ [6] Дънов представя двата типа — интелектуално-мисловния и флегматичния човек. Първият е активен с мисълта си, а вторият с чувствата. Следствие на това първият повече харчи, а вторият повече трупа. „Божият дух от хиляди години е работил върху нас и ни е дал един организъм с крака, ръце, мозък, сърце и т.н. Ако ние при сегашния си живот не можем да контролираме нашия организъм, с неговите сили — мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетки в него, какво очакваме тогава? Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Изпратете вашата мисъл към тялото. А вие ставате и нищо не мислите за тия работници. Сегашните хора не мислят, че в клетките има съзнание. Не, в тях понякога има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способността ви зависи от вашите клетки. Вечер преди лягане пак им пратете по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин, ще усетите едно особено приятно разположение.“ [8] „Мнозина от вас трябва да преустроят тялото си. Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно тя е задача, която може да се разреши разумно.“ [8] „На земята няма по-сложно същество от човека. Органически той е най-сложното същество; геометрически е най-сложната формула. За да се изучи човек, се изискват ред години, а това е въпрос на бъдещето.“ [9] „Когато дойдем до същността на живота, трябва да се стремим да изучим всички органи в човешкото тяло, както тия, които извършват важна и почтена служба, така и тия, които извършват непочтена работа, и ще видим, че всички са еднакво необходими и важни. Въпреки това вижте каква грамадна разлика има между очите и дебелото черво.“ [15] „Човек трябва да прави опити, докато намери мястото, където се произвежда мисълта. От това място излиза бяла приятна светлина. То се намира някъде на главата. Когато краищата на пръстите на човек са много чувствителни, той с пипане ще намери тази част от главата, дето се отделя светлина, а ние знаем, че светлината е признак на мисълта.“ [18] Мозъкът при активна мисловна дейност излъчва електромагнитни вълни, които днес се използуват при извършване на електроенцефалографично изследване. „Сам по себе си човек представлява богат материал за изследване. Той не познава своя ум, своето сърце, нито живота си. Той трябва да се върне хиляди години назад, да види през какъв живот е минал. Първото нещо, на което един ден ще се натъкне, ще бъдат вашите минали съществувания. Като започнете да ги разглеждате, ще разберете закона за еволюцията и инволюцията. Тогава ще разберете как са се развивали у вас едни чувства и способности за сметка на други.“ [20] „Като изучавате формите, през които е минал човек, виждате, че за създаването на днешните хора природата е употребила около 18 милиона години. Като проследите развитието на човека в утробата на майката, от ембриото до сегашната си форма, виждате, че в един кратък период от 9 месеца той е минал през всички форми на живота.“ [22] „Значи ще дойде ден, когато учените ще разрешат въпроса за създаването на света и за произхода на човека. Една от сегашните теории поддържа, че произходът на живота е от клетка. Клетката се е размножила чрез делене и по този начин е дошла до образуването на различни форми на съществуване. Последната, най-съвършена форма в живота на земята, е човекът.“ [21] „Според философията на източните народи човек има седем тела, от които три главни: физическо, астрално и умствено, а останалите са допълнителни. Докато е на земята, човек работи главно с физическото тяло — най-подходящия инструмент на земята. С какво мисли човек? С умственото тяло. С какво чувства човек? С астралното тяло. С какво издирва причините и последствията на нещата? С причинното тяло. Това показва, че на човек му предстои голяма и велика работа — да развие всичките си удове до съвършенство.“ [24] „Сърцето се намира във физическото тяло. Щом се лиши от тялото си, човек се лишава и от живота на сърцето си. Ето защо физическото тяло е обвивка, посредник, през който минават соковете отвън навътре, т.е. от външния физически свят към духовния.“ [31] „Човешкото тяло представлява инструмент, специална цигулка, с която той свири; струните са четирите основни темперамента, чрез които човек се изявява. Те са: сангвиничен или въздухообразен, меланхоличен или нервен, холеричен и флегматичен.“ [31] „Който е създаден по образ и подобие на Бога, той прилича по нещо на Него. Образът представлява неговото лице, а подобието — неговата ръка. Ръката е израз на Божията разумност в човека. По ръката се познава какво може да излезе от него. Образът, т.е. лицето, показва с какъв капитал разполага човек, за да вземе участие в предприятието, което ръката предвижда. Следователно, ако искате да знаете какъв е умът на човек, гледайте ръката му, ако искате да знаете какъв е капиталът му, гледайте лицето му.“ [43] „Красивото лице е израз на един богат вътрешен живот. Тялото на човека също така трябва да бъде стройно, красиво, понеже е израз на една божествена идея, която е работила с векове и още продължава да работи. Но засега човешкото тяло не представлява още завършен образ на Божественото.“ [43] „Аз говоря за онзи вътрешен живот, за онова дълбоко разбиране на живота, което, ако бихте приложили индивидуално, би ви дало сила, каквато всеки желае. В това именно е силата на живота. В съвременната окултна наука се казва, че човек сам може да се магнетизира и демагнетизира.“ [80] „Защо се яви Христос на своите ученици? За да им покаже, че след смъртта има живот, и то разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той можеше да става невидим и видим, да изменя коефициентите на пречупване на слънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото му бяха в състояние да пречупват всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим.“ [80] „Сега, като изучаваме фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: първата фаза на човешкото развитие, от 1 до 7-годишна възраст, човек минава през положението на растенията. Като наблюдаваме живота на детето до 7-годишна възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. От 7 до 14 години човек минава през фазата на животното. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14 до 21 започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21-годишна възраст той отново минава в същите фази — има повторение.“ [92] Видно е, че тялото като цялостна завършена форма е плод на хилядолетно развитие. То е най-завършената органична структура в природата и същевременно огледален образ на своя творец — духа. Понеже единствено човек има индивидуална част от Първоизточника — Божия Дух, ясно е, че и неговият представител на земята ще е най-завършената форма. Тя изразява цялата еволюция на духа, през време на многократното му пребиваване на физическия свят. Всеки орган, всяка част от тялото на човека отразява известна идея, възможности, стремежи и домогвания на духа и душата. Ние можем да опознаем индивидуалните им особености чрез опознаване структурата, формите и органите на тялото си. Същевременно ще изучим цялостното си развитие и възможности за по-висш духовен живот.

1.6. Към съвършенство „ Човек трябва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бъдещето, дето се крият всички възможности. Стремеж към съвършенство се изисква от всички, без да мислят кога ще го постигнат.“ Учителя. Умът, сърцето, волята и мисълта са фактори при опазване на здравето. Но защо така? Животът и без нашето знание за себе си протича безспирно и неотклонно, съгласно законите на живата природа. Тогава в какво отношение ще ни помогне знанието? Здравето, имаме ли го, или не, е като дар в живота и можем по наша воля да го опазим или прахосваме на халос. Защо трябва да ни занимава този въпрос и защо трябва да обръщаме такова внимание на нашето физическо състояние? Колкото и банални да са тези въпроси, животът ни ги натрапва и ние рано или късно трябва да намерим отговора. С течение на годините всеки човек чувства, че съзрява. Той се обогатява и схващанията и понятията му за действителността се изменят, започва по-тактично да се справя с трудностите и изненадите, да търси обяснение за тях. Следователно, без да желаем, животът ни учи, ние съзряваме, поумняваме и разумът ни все по-често се включва в тълкуването на нещата. В края на пребиваването си на земята всеки си задава въпроса, защо така или по друг начин е постъпил, защо не е съумял да избегне несполуките си. Започваме да даваме съвети на по-младите, за да ги предпазим от това, с което ние не сме успели да се справим. С течение на времето ставаме по-мъдри и даже по-съвършени. В този ред на мисли ще цитираме римския философ Сенека, който се вълнувал от този въпрос и е дал следния съвет: „Секстий постъпваше така: когато след края на деня се оттегляше за сън, той запитваше духа си: „Кой свой недостатък излекува днес? На кои от пороците си успя да окажеш отпор? Колко по-добър стана?“ [270] Следователно смисълът на живота е да наберем опит, да опознаем живота и неговата същност и да натрупаме достатъчно знания и мъдрост, поточно казано, да постигнем съвършенство. А нужно ли ни е то, ако животът ни свършва с физическия ни край? Дънов смята, че животът е вечен, само формите на изява се сменят и същевременно се усъвършенстват. Това ще рече, че и ние няма да приключим съществуването си след като се разделим с физическия свят. Нас ни очаква нещо по-висше и по-съвърше-но; животът преминава в други измерения, които изискват по-извисени състояния на духа. „Светът, целият космос е създаден, за да се прояви животът. Във всички светове има живот. На земята той не е от най-развитите, но има и друг, който седи по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на великия живот.“ [120] За проявите на други форми на съществуване в нашата вселена, говори не само Дънов, но например и Сведенборг. Той твърди, че даже на най-близките небесни тела, планетите на Слънчевата система, има живот, макар и в друга форма. И действително днес учените правят опити да го открият. Експедицията „Аполо-14“ на САЩ например установи, че на Луната „от лунните недра изригва мощна струя пара“. Това значи, че Луната не трябва да се смята за мъртво тяло. От пробите, донесени на земята, учените установиха, че в 50 кг лунна почва се съдържа до половин килограм вода. Създава се впечатлението, че под това топло одеяло, защищаващо планетата от въздействието на космическите енергии, може да се опази и активно да се развива живот. Тъй като на известна дълбочина температурата на Луната е постоянна и вероятно положителна, еволюцията е напълно възможна."(А. Петрухов [236]) Еволюцията на формите е общ белег на Космоса, от което следва, че и животът има степени. „Биологичният развой на човека е преминал от първичната клетка през всички стадии на живота до сегашния си вид, като е събрал опитността на всички предидущи форми.“ Значи същността на живота трябва да търсим в усъвършенстването му, а при човека — в постигането на съвършенство, т.е. надживяване влиянието на по-низшите форми, през които е преминал в хода на своята еволюция. Но тези проблеми човек научава като набира постоянно знание. В противен случай той ще бъде залъгван. Затова Дънов казва, че природата залъгва глупавите, любознателните поучава, а на мъдрите открива своите тайни. Защо е така? Защото човешкото е една присадка върху животинското, а божественото е една присадка върху човешкото. [166] „Дошъл веднъж на земята, човек трябва да слиза и да се качва правилно. Той представлява съчетание на материалното и духовното, следствие на което ще се грижи еднакво и за двете свои естества. Материалният живот без духовния няма смисъл. И духовният без материалния няма смисъл. Нито духът без материя може да съществува, нито материята без духа. Човек трябва да бъде духовен, но същевременно трябва да бъде и материален. Обаче между двете му естества трябва да има пълна хармония. Материалното и духовното естество в човека са условия за постигане на възвишен живот, към който той се стреми. Като знае това, човек не трябва да отрича нито материалното, нито духовното.“ [20] Виждаме, че материалното ни естество е предпоставка за израстване в духовно отношение. Защо е така? Материалният свят е най-низшата изява на Разумното начало и остава негова съставна част в еволюционния процес. Следователно материалната ни изява е неразделна част от нашето съществуване. Тялото ни е само една от средите, чрез която израстваме по пътя към съвършенството. То е толкова ценно и необходимо, колкото и духовното ни естество, което е следващата среда, в която ще еволюираме. Дънов казва: „Материалното и духовното естество в човека са условия за постигане на възвишен живот.“ [20] Колко висока стойност има нашата физическа съставка и колко много трябва да сме благодарни, че я притежаваме тук, на земята. Оттук следва, че трябва да пазим и разумно да използваме тялото си, за да можем да се издигаме духовно. „И тъй, растенето е процес, необходим за съграждане на нашето духовно тяло. Физическото тяло е необходимо като скеля отвън; ако то не се повдигне, и духовното тяло не може да се повдигне. Най-напред е бил направен физическият свят като скеля, а духовният свят и до днес постоянно се съгражда и устройва.“ [30] „Човек променя много тела, много органи, но той като душа, като съзнание в природата, не се губи. Това е факт, в който няма никакво съмнение.“ [35] „Човечеството досега е живяло в колективно подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективно съзнание, те, хората, започват да съзнават, че са нужни един на друг.“ [35] „И тъй, сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всички неща се посрещат; у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човек е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем и по-горе, по-далече от него не можем да отидем.“ [71] Какво означава тази мисъл? Човекът като най-завършената физическа форма е краят на еволюционното стъпало на сегашния физически космос. А като краен предел на битието, ще рече, че човек се намира на границата на два свята, между две противопоставящи среди, между физическата и духовната. Той е на най-високото стъпало на битието и му предстои да прекрачи в друго измерение, в духовния свят. Това, що е било, е преминало и не е обект на опознаване, а в сегашното си състояние, без да се усъвършенстваме, не можем да знаем повече за бъдещето, както и да отидем по-далече. Трябва да се променим, да се издигнем в духовно отношение, за да преминем в друга, по-вис-ша среда. Затова Дънов казва, че у човека ще се роди нещо ново, нещо по-хубаво ще се създаде. Но кои са белезите на това ново? „Външната красота се създава при инволюцията на човека, а вътрешната — при еволюцията. Тъй щото, ако човек при инволюцията си, т. е. при слизането си на земята, не е работил над себе си, той ще бъде външно грозен; ако пък при еволюцията си, т.е. при качването си нагоре, не работи над себе си, той ще бъде вътрешно грозен.“ [75] „Съвършенството не е за вас. Докато е на земята, човек може отчасти само да бъде съвършен. На земята няма условия за пълно съвършенство. Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие. Досега в цялата история на човечеството не се е срещал подобен пример.“ [76] Нека напомним, че даже Христос не можа да запази равновесие, когато видя търговците в храма Господен. Хората са склонни да се главозамайват, почват да симулират, че са повече от другите, без да имат духовни данни за това. От човека се изисква смирение, без да мисли докъде е стигнал в духовното си развитие. Физическото състояние е най-добрият барометър за духовното. Даже когато работим над себе си и сме в една окултна школа, сме често користни в намеренията си. Не се подтикваме безкористно в духовното израстване, а търсим личната облага. Дънов казва през 1928 г. на учениците си:/„Вие сте влезли в тази школа по различни съображения. Едни от вас са дошли с цел да станат по-добри, отколкото са; други — да придобият повече любов; трети — да станат здрави, да укрепят физиката си; четвърти — да развият известни дарби и способности в себе си. Обаче малцина са дошли с искрено желание в себе си да придобият истинско знание, мъдрост, която да ги освободи от заблужденията в живота им.“ [82] Явно задачата на окултните школи е преди всичко да предадат на учениците си знание и мъдрост, които да послужат за извоюване на свобода в живота, т.е. отърсване от лични и други заблуждения. Знанието и мъдростта ще ни покажат нашия път в еволюцията, ще осмислят съществуванието ни и ще ни озарят с любов и истина по пътя на съвършенството. „За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-низшата до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриото, докато стигне до формата на човека. Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек той е завършил развитието си, но не и като душа.“ [95] Споменахме вече, че като физическа форма човек е най-висшата и съвършена биологическа единица в биосферата на земята. Но въпреки това неговото развитие в утробата на майката минава през всички биологични форми. Човек повтаря в течение на 9 месеца своята физическа еволюция на земята. Както казва Дънов, като хора на земята ние сме завършили развитието си, но като души още далеч не сме сторили това. Не трябва да приемаме, че животът е произлязъл от клетката. Клетката в майчината утроба е само фаза, през която минава животът. „Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът всъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през нея. Не е възможно целият живот да се прояви чрез клетката. Той съществува извън всички форми на света. Хиляди и милиони са формите, в които животът досега се е проявил, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще.“ [123] Нека видим какво мислят изтъкнатите учени днес. Херман Вайл казва: „Между живите същества има дълбока родствена връзка. Всичко е еднакво при хората, животните и растенията — клетъчната сграда, основната структура на клетките и основните процеси, като обмяната на веществата, хромозомното деление и основните процеси на мозайката на размножаването.“(X. Вайл [277]) „Разделянето и повторното съединяване обяснява непрестанното разнообразие в природата, обаче те само не могат да обяснят еволюцията, ако гените и генната структура не можеше да мутира.“(X. Вайл [277]) „Еволюцията не е основата, а заключителният камък в сградата на научното знание. Космологията разглежда еволюцията на универсума, геологията — на земята и нейните минерали, палеонтологията и филогенетиката — еволюцията на живите организми. И все пак дълбока тайна е еволюцията на живота върху земята."(Х. Вайл [277]) „Изглежда, че процесът на еволюцията не е работа на природен подбор от възможни вариации при възможността на приспособяването. Тук повече се работи по определен закон, който ние още не познаваме и не разбираме. Законът се е изявил навярно още с началото на живота и го ръководи според определен план по-нататък."(Х. Вайл [277]) „Еволюцията явно засяга всичко в света. Хората като виеше създание на живота се намират сега пред прага на по-висока среда. От нас самите зависи дали това ще сторим днес, или утре. Макар че организмът непрестанно променя себе си чрез обмяната на веществата, той остава все определен вид.“ (К.Фридерихс [274]) Тази постоянна изменчивост в организма ни дава възможност да го насочваме към положителни или отрицателни промени. От нас зависи какъв ще бъде той. „Видът е трайното в промяната, една подвижна форма, една единица във времето.“ (К. Фридерихс [274]) „Физиологията ни показва действието на духа в света на тялото.“ (К. Фридерихс [274]) И учените подсказват, че не всичко ни е ясно и разбираемо. Животът пази грижливо своите тайни и не ни позволява да вмешателстваме навсякъде. „За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влиза във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират. Това обаче може да направи само адептът, само посветеният.“ [22] Духовната изява на човека няма граници и време. Тя зависи от индивида и живота, който той води. Но преди всичко се изисква чистота, смирение, любов и мъдрост. „Ако човек не се прояви до 33, 60, до 80-годишна възраст, пак не трябва да се обезсърчава. Всеки човек може да се прояви до 120-годишна възраст. Това не е утеха, а истина, която може да проверите. Ученикът трябва да работи непрекъснато, със силна вяра във себе си, в живота, в природата и във всичко велико около себе си.“ [21] Но човекът не е сам. Той е свързан съдбовно с всички същества. Затова от отношението му към околните, към най-близките ще зависи по-бързото или по-бавното му израстване. „Човек е колективно същество, свързан със същества от по-високо и по-нискостоящи от него съзнания. От човека зависи с кои от тях ще се свърже.“ [21] „Изобщо външният свят оказва влияние върху подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Днес 75% от учените, художниците и философите се раждат под един от петте знака: близнаци, везни, овен, скорпион и дева.“ [21] „Кое представлява въведение на сегашното битие или на сегашния наш живот? Има три важни неща в живота: няма по-необходимо нещо от яденето. То е предисловие на физическия живот. Аз го наричам въведение на подсъзнателния и съзнателен живот. Най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение на умствения живот и човек, който не може да пее, той е „изгубена Станка“. А най-великото нещо в света, това е молитвата... И тъй, ще ядете, ще пеете и ще се молите. Но не мислете, че това е същността на живота. Това е само въведение, встъпление на вечното.“ [38] „Според Божествената наука съществуват 12 източника или притока на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представлява творческо течение в природата. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представлява утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се човек с тези седем източника, човек може да живее.“ [104] Но кое у хората ги спъва по пътя към духовния възход? Въпреки големите си знания днес човек не може да се отърси от отрицателни прояви, не може да заживее духовен живот, необходим му за постигане на съвършенство. Индивидуализирането е голямата днешна беда на човека. „Първо човек се е индивидуализирал, а после е станал личност според сегашното разбиране на това понятие. Индивидът се отделя от цялото. Когато казват, че някой се е индивидуализирал, това значи отделяне от цялото. Под „личност“ се разбира човек с известни качества.“ [135] Първо „отделяне от цялото“, т.е. индивидуализиране, според Светото писание са сторили Адам и Ева. Те не спазват закона на общността и пожелават индивидуално да разглеждат нещата и да научат истината — забранения плод. Това отделяне от цялото и до днес съпътства човечеството. Като крайно отрицателна черта индивидуализирането води до несработване с другите, неконсолидиране на схващанията; то е основа на свади, борби и войни, причинява даже отделяне на клетки и органи в собствения организъм — туморите. Как трябва да постъпи тогава човек, за да върви по верния път към съвършенството? Дънов отговаря така: „Най-първо ще уредим всички работи, които са близо до нас, физическите, а щом тях можем да уредим, по същия закон на развитие ще можем да уредим и духовните.“ [176] Това е ключът към съвършенството, към вечното развитие и духовното издигане. Първо близките, непосредствените проблеми и задачи трябва да се уредят. А това са проблемите с нашето тяло. То е първото стъпало по стълбицата на еволюцията ни. В желанието си по-бързо да се издигнем, не може да прескачаме стъпала, без да пострадаме. Не може да мислим за духовни неща и напредък, ако нещо ни спъва и дърпа назад. Физическото ни съществуване трябва да се уреди до съвършенство, за да пристъпим към духовното. Необходимо е да се освободим от отрицателните си връзки с физическия свят. „Най-първо човек трябва да съдържа в себе си онези елементи, които носят безсмъртие. Всеки човек трябва да функционира със закона на Любовта.“ [40] „Вашите грехове са създали болестите ви и вие никога няма да се освободите от тях, докато не ги премахнете.“ [56] За да премахнем греховете си, а с това и болестите си, трябва да започнем с любовта. Любовта към живота и Всевишния. Но все пак греховете стоят на преден план. Дънов казва, че за очистване от греховете трябва да се започне от най-близкото, от физическото у нас. В случая това са овладяването на низшите влечения и укрепването на физическото ни здраве. Но мнозина искат да прескочат физическото си съществуване и свързаните с него слабости. Учителя казва: „И до днес още мнозина се стремят към изтока, към индуските системи. Обаче едно трябва да се знае, много индуски правила и методи не отговарят на живата, разумна природа.“ [1] В индуската философия и школи се прилагат методи, носещи риск за здравето, а от друга страна, от психическа гледна точка, се всажда стремеж за безполезен контакт със същества от друг свят. Това също е рисковано, тъй като изтощава силите на организма и отклонява духовното направление. „Една опасност съществува за окултните ученици. Тя се заключава в тъй наречения вампиризъм, т.е. изчерпване жизнените сокове на човека. Това могат да правят само ония, които познават окултните закони. Обаче такова нещо е абсолютно забранено. Школата, в която сте влезли, абсолютно забранява това. Изчерпването на жизнените сокове на човека не е нищо друго освен тунеядство.“ [1] Отрано Дънов е предпазвал слушателите си от занимания, които излишно ще им загубят времето и носят рискове. Основните задачи на всеки човек са работа над себе си, изграждане на добродетели, хармонизиране на връзките с околните чрез любовта и те не трябва да се пропускат нито за миг. „Дотогава, докато човек е свързан със своя личен живот, или със своя семеен живот, или с човешкия живот, той е все ограничен. Това са четири положения, които трябва да над-раснете.“ [11] „Ще помните следното: като дадеш веднъж обещание, ти си задължен вече да го изпълниш, нищо не може да те извини.“ Обещанията в духовната сфера са обвързващи и с последствия при нарушаването им. Трябва воля, вяра и постоянство в изпълнението на поетите задължения. В противен случай няма прогрес. „Много духовни хора, които работят съзнателно върху себе си, често се заблуждават, като мислят, че са освободени от своя личен живот, т.е. от живота на личността. Мъчно е човек да се освободи от своята личност.“ [18] „Трябва ли човек да има желания? В индуската философия е казано: „Убий всяко желание в себе си.“ Това обаче се отнася до специални случаи, до ученици, които влизат в известни области на живата природа с цел да ги изучат.“ [120] „Истинската вяра почива на опитността на самия човек. Следователно за човека е съществено това, което иде отвътре, а не отвън.“ [20] Вярата се основава на знание и опит. За да се уверим в същността на дадено учение, философия или правило, трябва да сме го обмислили и най-вече изпитали. Но най-често личните ни чувства ни спъват. Те забулват мисълта и вярата ни, като ни отклоняват от взети решения и дадени обещания. „Какво е предназначението на личните чувства? Те имат предвид самозапазването на човека. Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един низ свят. Личните чувства съществуват във всички животни.“ [21] „Когато се каже, че човек трябва да чисти съзнанието си, това значи да се освобождава от всички низши мисли, чувства и желания, остатъци от миналото.“ [22] „За да постигнете своите идеали, от вас се иска постоянство. Постоянството е отличителна черта на новия човек, на хората на новата култура.“ [21] „И тъй, след като човек разбере външната страна на физическия живот и после разбере вътрешната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения живот — в закона на единството.“ [25] „Най-първо трябва да бъдете господари на своето тяло. Всеки, който не е господар на своето тяло, не може да бъде господар и на външните условия. Защо? Защото външните условия са подчинени на господаря на органите. Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима духовна страна.“ [175] „В окултната школа не се позволяват безсъзнателни движения. Там всяка мисъл трябва да бъде строго подредена.“ [175] Отново Дънов настоява да овладеем тялото си, да сме негови господари, и то до такава степен, че да следим и баналните си движения. А това изисква работа над себе си, тренировка и постоянство. Нека опитаме, като се движим, да следим с мисълта движенията си, да чувстваме ритъма на дишането си, да възприемаме околността и пътя, да сме целеустремени и концентрирани и т.н. Ще видим, че е трудно,но постижимо. „Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да знаете каква е службата на вашите системи не само във физическия, но и в духовния свят. Например службата на стомашната система на физическия свят е да смила храната, а в духовния — да прекара страстите и низшите желания на човека през смилане, да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре, към огнището.“ [42] „Човек може да се свързва с невидимия свят само чрез физическото си тяло.“ [42] Но за да ни служи това физическо тяло за връзка с невидимия свят, то трябва да бъде изцяло под контрол на разума и волята ни. „Съвременният човек е слязъл до дъното на своето падение и едва сега започва да се повдига. Той трябва да се върне към онази първична форма на развитие, която е имал някога. Ние не говорим за първобитната, за първичната форма, представител на която е бил Адам. Човек трябва да се върне към онази епоха, когато е бил под благоприятното влияние на слънцето.“ [44] Смята се, че първичната, чистата, неопетнената форма на човека е била в епохата на Адам, т.е., когато човекът се е отделил като самостоятелен дух от Бога. Но след това Адам и заедно с Ева, под нейно влияние, изпадат в индивидуализъм, т.е. искат самостоятелно да узнаят истината, без да имат опит и знание. Това ги е подвело и настъпва „падението“, т.е. слизането в сферата на физическия свят. Едва тогава човекът осъзнава грешката си и започва да се стреми към възвръщане в първичната си форма. За постигането на това се изисква пълно изчистване от низшето, животинското. Човекът като творение на Първоизточника и най-висша форма на природата има заложено в себе си величието и съвършенството. То е кодирано в него и му дава импулс към пълно овладяване. „Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се е изявил в човешка форма. Значи човешката форма играе известна роля в света. И следователно целият космос е съставен по образа на човека. Всички съвременни учени хора, които дълбоко са осведомени за тайните на Битието, твърдят същото. Целият космос се представя във форма на един човек. Следователно всяка една част от твоето тяло отговаря на съответната част на туй голямо тяло.“ [71] А все пак каква е задачата на човека тук, на Земята? „Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната причина е вложила в него още при създаването му. Освободен веднъж от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално.“ [78] „Хубостта на живота е именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото, както виждаме, създаването на вселената е процес, поставен на постепенно развитие, в който и Бог постоянно се изявява. Той се изявява в живота, в хубавото и красивото и в това изявяване ние живеем.“ [80] „Ако не можете да развиете физическите си сили на Земята, на същото основание вие не можете да развиете и висшите си сили на небето. На Земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулите си, на небето ще се развивате духовно.“ [75] „В съвременния живот на човека има ред архаически, ред атавистически идеи и чувства, които се преповтарят периодически. Често и напреднали, разумни хора, когато изпаднат под влиянието на тия атавистически мисли и чувства, изгубват присъствие на духа си, изгубват яснотата и бистротата на съзнанието си.“ [96] „Съвременните хора, както и учениците на окултизма, са дошли до опасно положение. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенстване.“ [81] В какво ще видим нашето спасение от този свещен егоизъм? „Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи.“ [83] „Казвам: всеки който не използва живота на настоящето, в който съзнанието се разговаря, ще се натъкне на големи противоречия.“ [84] „При сегашните условия на живот човек не може да бъде нито щастлив, нито много умен. Защо? Възможностите му са ограничени. Виждаме, че и най-учените хора има още да се учат. Те не са дошли до знанието, с което разполагат възвишените същества.“ [109] „Мнозина казват: „Ние, Белите братя. Вие още не сте Бели братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бели братя. Сега сте само сенки на Белите братя.“ [115] „Аз изнасям тия факти, за да обърна внимание на обстоятелството, че откакто хората са се отклонили от правия път, те са забравили всичко онова, което първоначално им е било предадено, и днес отново го учат. Ако птицата може сама да се ориентира в живота, ако микробът знае как да живее, то и човекът като разумно същество, направен по образ и подобие Божие, ще може сам да се справи в живота?“ [129] „Не презирайте тялото си. Каквото тяло ви е дал Господ, бъдете благодарни, понеже без него не можете да живеете. По-добро тяло от сегашното не може да имате. Не искайте друго. Бъдете благодарни нему и го пазете хубаво, защото тялото е резултат на вашите мисли, чувства и постъпки в миналото.“ [131] „От детинство до 33-годишна възраст човек постепенно се изкачва до зенита на своя живот. До това време каквото пожелае, става; работите му се нареждат както той иска. От 33 години нагоре слънцето на неговия живот слиза надолу и работите му вече не стават както той иска.“ [132] „Красотата е качество на човешката душа. Когато душата се проявява, човек става красив. Красивият има особени черти на лицето, особен израз на очите. Като погледне някого, той прониква до дълбочината на душата му. В неговия поглед се крие любов.“ [127] Имаме ли научни данни, че човек може да проникне в същината на явленията и нещата? Може ли да се разчита на това, че човек ще контактува със същества от по-горни измерения (светове)? Може ли човек да предусеща явления, които са далеч по време и място от него? В това отношение Дънов казва следното: „Материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Обаче има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват.“ [119] Как можем да си обясним това по научен път? Същината на света ни подсказва, че извън третото измерение, в което живеем, силите и явленията са в друго състояние. В тези по-висши измерения не може да очакваме да има статични форми, каквито има в нашия живот. Там той трябва да е в постоянно променящо се състояние, динамичен. С помощта на съвременните понятия за структурата на материята и енергиите има учени, които се мъчат да ни изяснят тези представи. Проф. Б. И. Искаков от Московския институт за народно стопанство „Г. В. Плеханов“ разработва хипотеза, която нарича „лептонно-електромагнитна“. Тя се основава на уравненията на физика Шрьодингер [252]. Искаков ги нарича „уравнения на съдбата“, поради идеята за всеобщата зависимост и взаимообусловеност на безбройните явления във Вселената. Това всъщност е идеята за причинно-следствената връзка, тъй като всяко отделно събитие поражда последствие и всяко последствие е предизвикано от дадена причина. Искаков смята, че на базата на тези уравнения на съдбата може да се обясни способността на човек да предвижда събитията, съзнателно да им влияе, а и в определени случаи дори да ги предизвиква. Тъй като цялата Вселена е изпълнена от микролептоми, а днес се говори за вакуум, изпълнен с виртуални частици, то уравненията на Шрьодингер ни подсказват, че следствие квантоването на Вселената, т.е. скокообразното развитие на събитията, могат да се дешифрират пред- и след — сигналите на събитията. „Като се дешифрират например предсигналите, за всяко събитие може да се научи, преди да е дошъл основният му сигнал. А след като се дешифрира следсигналът, може да се възстанови картината на отминалото събитие. С други думи, намираме обяснение на явлението на относителна проскопия, когато някои чувствителни хора получават предупреждение за събитието, преди останалите.“ За да обясни тази възможност на човека да бъде ясновидец, авторът си представя човека „под форма на тяло, което отвън е заобиколено с многопластов „скафандър“ от невидими микролептоми“. Това ще рече, че човек има своя невидима енергийна обвивка, невидими енергийни тела, които служат за връзка с енергийните среди на световете от по-висшите измерения. Искаков смята, че физикът Ръдърфор е искал сам да обясни хипнозата, телепатията, ясновидството с неутриното, микрочастица, която носи информация. А Циолковски смятал, че могат да съществуват същества с разредена материя. „Последователите на Циолковски — казва проф. Искаков — днес твърдят, че обикновеният човек със силата на волята си е способен да отдели от себе си свой информационен енергетичен двойник от свръхлеки микрочастици-лептоми. Изпращайки мислено невидимия разузнавач, можело да се получи информация на хиляди километра от човека-оператор.“ [252] По горния начин учените в СССР искат да обяснят едно експериментално наблюдение: „През 1984 г. пред голяма аудитория по време на „кръгла маса“ в редакцията на списание „Природа и човек“ беше направен много интересен експеримент — сеанс на дистанционно диагностициране. В него участваха седем екстрасенси (особено чувствителни лица-ясновидци). Намирайки се в Москва, те изследваха, от разстояние, жител на Владивосток, който по време на сеанса спокойно си спеше в своя град. Независимо един от друг операторите-ясновидци записваха своите диагнози на отделни листи, които след това бяха запечатани. Изпитваният, т.е. обследваният жител на Владивосток, беше подложен на медицинско изследване, в своя град, преди и след експеримента-сеанс. Данните от медицинското изследване с психологическия му самоотчет бяха изпратени в Москва. След като сравниха показанията на участващите в експеримента ясновидци с тези от изследванията във Владивосток, членовете на експертната комисия бяха поразени: в основата си диагнозите на всички оператори-ясновидци не само съвпадаха, но се оказаха по-подробни от данните на официалното медицинско изследване.“ [252] Този експеримент показва, че човек може да се изяви духовно и да осъществи връзка от разстояние или да предусети явления, които тепърва ще се извършат. Дънов казва: „Външният човек е временна проява на вътрешното единство в него, изразено чрез ума, сърцето и волята, от една страна, и чрез душата и духа, от друга. Той е свързан посредством една нишка с вътрешния човек, т.е. с вътрешното единство в него.“ [112] „Всеки човек, който може да съедини всички форми на физическия и духовния свят в едно цяло, е завършил своето развитие, т.е. престанал е да еволюира, да се развива, а само ще се проявява.“ [103] „Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си; да го разпръсква в пространството и пак да събира частите му, той ще минава през всички пропасти без препятствия. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да минава океани, да пътува от Земята до Слънцето.“ [95] Разбира се, такова състояние на човека не се постига за ден-два, както не може да се осъществи и от всеки. Това могат йогите, посветените и адептите. Дънов казва, че постигането на такова съвършенство става, като се започне от най-близкото до нас, от най-простото, което имаме на разположение — нашето тяло. Ние трябва да го опознаем и овладеем. Само чрез него ще можем да се свързваме с духовния свят. Затова Дънов ни учи да не презираме тялото си, а да го усъвършенстваме.“ Апостол Павел казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно.“ Онова тяло, което е направено по образ и подобие на Бога, е бъдещото тяло. И когато влезем в него, ще добием свободата, която търсим.“ [63] Дотук разгледахме духовната същност на индивида, която е самият човек, облечен в своето физическо тяло, за да може да пребивава на физическия свят. Но това тяло отговаря на духовното му развитие. Ако можем да изучим конструкцията и същността на тялото си, ние ще можем да опознаем и нашия дух, и степента на неговото развитие. Затова в следващия раздел ще разгледаме същността на нашето физическо тяло.

1.5. Наука и знание за здравето „Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му послужат като средства за защита против смъртта. Една от задачите на човека е да придобие безсмъртие.“ Учителя. Болшинството хора знаят доста за причините на заболяванията, от които страда човечеството, знаят лечебни методи и условия, при които могат да запазят доброто си здраве и въпреки това болестите се ширят и се появяват нови. Защо? Защото знанията ни са повърхностни. Хората не са дълбоко убедени в това, което знаят, тъй като са го научили автоматично от устата на другите, без да са получили лично знанието си, научно да се убедят в проблема на знанието. Знание, в което не сме дълбоко убедени, уверени и неколебливи, не ползува никого. Как ще си обясним, че има медицински работници и лекари, които пушат тютюн, пият алкохол като алкохолици или са наркомани? Явно знанието не е проникнало и не е заангажирало съзнанието им. Липсва вяра, липсва воля да се наложи режим, който да опазва здравето. От друга страна, мнозина окултисти не вярват в официалната наука и пренебрегват постиженията и препоръките. И какво става? Нито светските хора са на прав път, тъй като не вярват в собствените си знания, нито окултистите, тъй като се ограничават само с това, което узнават от окултната наука. Науката обаче е една и съща, независимо от кой източник идва. „Много окултисти правят същата грешка, като искат да ликвидират науката... Те искат съвършено да отхвърлят официалната наука за себе си и да останат само с окултните знания. Обаче като започнат това да отхвърлят, онова да отхвърлят, виждат, че нищо не им остава.“ [1] „Като ученици, вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната.“ [4] Следователно трябва да се учим от всичко и от всеки вид наука, тъй като във всички знания има рационално зрънце и истина. Дънов ползуваше постиженията на официалната наука, вземаше рационалното от нея и го препоръчваше в живота. Затова в съветите и беседите му има всичко. Неговият девиз бе: „Аз искам да ви предам една наука, от която може да се ползувате във всички случаи на живота си.“ [7] „И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо естествено, реално, а не само отвлечени идеи.“ [21] Този призив на Дънов е нееднократен. Той настойчиво искаше да има около себе си знаещи хора, убедени в реалността на живота и истината, изпълнени със знания за стойността на физическия живот на човека. Затова подтикваше към учение и самообразование всеки, който се обръщаше към него за съвет. „Истинският учен познава свойствата на различните видове материя и законите, които я управляват. Той познава и твърдата, и течната, и въздухообразната, и светлината и лесно се справя с тях.“ [184] Но за здравето се изисква знанието за нашето тяло, за условията, при които то ще се запази жизнено и здраво, знание за начина, по който ще подпомагаме силите му, и за начина, чрез който ще го свържем с жизнените сили на природата. „Много лекари, много хора знаят физиологията на човека добре, знаят кои храни са полезни, кои са вредни и въпреки това живеят постарому. Те казват, че е вредно да се пуши, но сами пушат. Казват, че пиенето на спиртни напитки е вредно, но сами пият; яденето на месо е вредно, а сами ядат месо. Те имат знания, но когато дойде време да ги прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват.“ [31] Явно, че хората не са убедени, не вярват, че физическият им живот е само едно стъпало към дълговечното им развитие, че сегашният им живот е основа на бъдещия. Здравето е тясно свързано с духовното състояние на човека, с неговия мироглед, с неговия интелект, с неговото съзнание и т.н. В това отношение римският философ Сенека казва: „Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-великите задачи и замисли, но при условие, че целия сме го организирали добре...Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живота.“ [270] И още: „Животът на мъдрия обхваща простори, него не го обграждат житейските предели на останалите. Само той е свободен от ограниченията на човешкия род, нему като на бог служат всички епохи.“ [270] Във всички времена, от съществуването на човечеството, мъдрият човек се е отличавал с почит и уважение, защото има наука в себе си, защото проповядва и вижда навсякъде истината. Той не е банален във всекидневието си, тъй като живее със същината на живота, а не с илюзиите. „Светът е създаден с наука; хората живеят с наука, ходят с наука, спят с наука, ядат с наука. Умният човек живее с наука, а глупавият — без наука.“ [125] И Сенека продължава: „Мъдрият издържа на всичко и всички, тъй както издържа на зимния студ и на капризите на времето, на треската, болестите и други случайности; никого не оценява толкова благосклонно, че да изтълкуват деянията му като умишлени.“ [270] Мъдростта е съпроводена винаги с добродетели, които правят човека благ, тих, скромен, самокритичен, задълбочен в размислите си, почитащ всичко и всички. Но пътят към мъдростта минава през науката, и то наука, чиито извори идват от живата природа. Както вече се спомена, мнозина се дистанцират от науката на съвременната цивилизация. Правилно ли е това? „Ако не разполага човек със светско знание, не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони.“ [93] „Та казвам: човек трябва да изучава външно частите на своето тяло, за да разбере всички ония сили, които се крият в него. Това развива в човека една самоувереност да разработва в себе си всички свои дарби и способности.“ [83] „Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото учение. Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание, колкото се може повече. Ако светско нямаш, Божественото не можеш и да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно.“ [64] Знанието трябва да се асимилира, да се усвои и реализира съобразно условията и мирогледа на човека. Не трябва да се стига до догматизъм, тъй като такова знание не ползува никого. Освен това науката не тъпче на едно място, тя е динамична, вечно развиваща се сфера. Затова трябва да се търси най-близкото до истината и най-вече това, което отговаря на разумните и вечни природни закони. Дънов казва: „Мнозина се държат за науката сляпо, крачка напред не искат да направят самостоятелно, следствие на което към всичко се отнасят критически. Добре е, че поддържат науката, както учението, но те трябва да познават истинските учени, изворите на науката, на изкуството, на музиката." [74] „Разумният човек всичко изучава. Той разумно използува всички условия на живота: от всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари. Като изучавате живота, едновременно с това да изучавате себе си, да изучавате всичко, което е вложено във вас. Има неща, които вие сам сте вложили в себе си, но има неща, които други са вложили във вас. Задачата ви се състои в това да разграничавате едните от другите заложби.“ [77] „Турете в ума си идеала да станете мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. Правата и светла мисъл е достояние на мъдреците. Ако търсите истинското знание, ще го намерите в мъдростта; ако търсите възвишеното, ще го търсите в Любовта.“ [24] „Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си.“ [42] „Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло. Тази наука ще покаже какво представлява човек като физическо и духовно същество.“ [42] Липсата на солидни знания и мъдрост прави хората духовно неустойчиви, лишени от правилен мироглед за живота, те стават индивидуалисти и обтягат отношенията си с другите, не хармонизират живота си, живеят ден за ден и неразумно изтощават жизнените си сили за низши удоволствия. От тази гледна точка трябва да кажем, че болестите имат преди всичко психическа предпоставка. Първо човек заболява душевно и след това физически. „Всяка болест се дължи на някаква духовна причина. Неправилните отношения между близките — майка и деца, братя и сестри, мъж и жена, причиняват болести. Те имат различен произход: физически, сърдечен и умствен.“ [24] „Като ученици, вие трябва да изучавате средата и условията, при които живеете. Без това знание не можете да се хармонизирате.“ [44] „Умният човек се проявява в повече области, а разумни: т само в известни посоки. Интелектът пък обхваща повече обективните способности на човека. Интелектуалният човек не е много дълбок, но има ясен поглед върху природата. Той схваща нещата ясно. Разумният човек живее в причинния свят. В него причинността на нещата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи. Разумният може да изненада противника си, но никога не използува слабия.“ [44] „Мъдрецът познава законите на живота. Той е учен човек. Няма въпрос, който мъдрецът да не познава, не е от тези учени, които да разрешават въпроса на квадратурата на кръга.“ [44] А защо квадратурата на кръга? Защото кръгът няма измерение във физическия свят. Кръгът е проекция на безкрайността и не може да се вмести в мерките на третото измерение. „Първата задача на науката е да даде такова знание, което да осигури здравето на човека.“ [48] „Ползувайте се от науката, за да се справите с мъчнотиите си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трябва да допускате в ума си.“ [45] „Всичко, което не можеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живота. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе.“ [63] Не трябва обаче да се обезсърчаваме, когато не ни достигат знания. Животът е пред нас и имаме възможност да догоним изостаналото. Въпросът е да се стремим към знание. Затова Дънов казва: „Всичко, което не можеш, трябва да го научиш“. Знанието е човешка възможност и може да се усвои от всеки, стига това да желаем. Дънов допълва: „Не критикувайте, проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте.“ [63] „Най-първо вие трябва да разберете физическия живот и ако него не разберете, духовният няма да ви е понятен. Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога. Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.“ [69] Философски погледнато, какво по-близко до нас има от нашето тяло? Още повече, че то е един микрокосмос и чрез него бихме научили нещо за макрокосмоса — Вселената. „Онзи, който изучава биология, анатомия, физиология, като изучава всички процеси на тялото, трябва да проучи първоначално как е станало организирането на материята. Организирането значи съотношението на нещата, а не допиране на нещата. Когато говорим за организиране, разбираме, че само висшият разумен живот може да се организира. Дето има организация, там прониква разумен живот. Не може да има организиране там, дето няма разумност.“ [63] Ето до какви основни изводи могат да ни доведат естествознанието (биологията, анатомията и физиологията). Но да си представим, че сме овладели същността на човешкото естество — тяло, форма, конструкция, духовна същност. Като проникнем до най-големите подробности, какви закономерности и истини бихме разгадали? Дънов ни подсказва: „Тялото е резултат от човешкия дух. Човешкият дух е строител. От устройството на тялото се съди за духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилните усилия на човешкия дух.“ [77] Но как да се домогнем до тези съществени познания? Дънов съветва: „Желая ви да започнете сериозно да изучавате беседите, но не както сте правили досега. Мнозина са започвали, малцина са издържали докрай. Някои работят усърдно, редовно само един месец и после напущат. Други работят два месеца, трети — три месеца, и т.н. Само неколцина са издържали до края на годината. Когато чета беседите, аз изучавам в тях това, което не съм казал. Следователно, колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знания е безкрайно.“ [81] „Ще прочетете всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки за по-главните мисли и закони. Важно е да видите какво положение могат да имат тия закони за всеки един от вас. Като вършите тази работа, ще ви посетят и по-напреднали братя. А аз ще присъствам при вас с една лампа.“ [69] „Много научни въпроси, които могат да ви ползуват, са обявени в моите беседи, но вие не ги изучавате както трябва. В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, от които, ако се приложат, и слепите биха прогледнали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи: две отпред и две отзад. Като имате четири очи, всичко ще виждате.“ [81] „Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използува.“ [44] Нужен ли е коментар за тези мисли на Дънов? Той ясно подсказва, че в беседите си ни е разкрил важни принципи и закони на живота, за човека, за природата, за света, за духовната същност на света и т.н., но не концентрирано. От всеки един от нас зависи дали ще прозрем това научно богатство и как ще го използуваме. Болшинството от учениците, а още повече светските хора, не намират и не прозират богатството, което ни е завещал Дънов. Липсата на знание води до липса на убеденост и вяра, а от това идва и липсата на напредък в духовното израстване. Дънов казва: „Аз даже не си правя илюзии, виждам, че когато проповядвам на хората любов, мнозина страдат, не разбират учението, а само се въодушевяват.“ [38] Да се въодушевяваш и да разбираш и вярваш в нещо, са две толкова различни състояния, че не могат да се сравняват. Въодушевлението е чувствено изживяване на нещо друго и видяно, а знанието и вярата са състояния на дълбока душевна убеденост в нещата, прозрение на истината. Липсата на знание и убеденост е причината малко да се прилага и използува от това, което Дънов ни е оставил. Но животът не е гладка повърхност, трябва да се изкачваме, понякога да слизаме, за което се искат знание и опитност. Животът е двулик, както материален, така и духовен, поради което трябва да го познаваме основно. „Веднъж дошъл на земята, човек трябва да слиза и да се качва правилно. Той представлява съчетание на материалното и духовното, следствие на което ще се грижите еднакво и за двете свои естества.“ [20] „Това, което днес ви проповядвам, е проста философия, която мъчно се прилага. Обаче приложите ли я, противоречията ви сами по себе си ще изчезнат, животът ви ще влезе в нова форма и вие ще кажете: „Животът има смисъл, струва си да се живее.“ [142] „Всяка окултна наука, която принадлежи към великата наука на живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето като необходими условия за правилно развитие на човека.“ [83] Дънов ясно е казал, че за да разберем себе си, се налага да започнем с изучаването на нещата от най-слабата, най-елементарната страна. Още повече, че нашият външен вид е отражение на онова вътрешно състояние, което от своя страна е резултат на миналия ни живот. А смисълът на живота е във вечната младост на душата (Дънов). По този начин, ако сме достатъчно учени хора, ще ползуваме за нашите знания всичко, което виждаме в природата (Дънов). Но все пак не трябва да забравяме, че докато физическият свят ни се предоставя в статично състояние (неподвижно, без съществена динамика), то духовният е в динамично. [Дънов,110] Затова сме пратени на земята, за да живеем и научим това и да придобием още много знания; ако не научим това, много още има да се огъваме. [Дънов, 179] „Целта на тази школа е да ви даде методи и правила, да превърнете стария живот в нов, в нещо, което и алхимиците са проповядвали.“ [1] „На окултния ученик не се позволява да пуши...Пушенето на тютюн, пиенето на алкохол (вино), психологически, всякога е свързано с известни недъзи на човешката психология.“ [55] Дънов е категоричен, че всеки наш недъг, нашите низши навици и лошо поведение в живота са свързани с недъзи на душевния ни живот. А това се отразява и на външния ни вид, както и на физическото ни здраве. „Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите, че лицето му има особен цвят...Следователно всички вътрешни мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице.“ [2] „Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Не се ли проявява тази любов правилно, човек изпитва мъка, стеснения в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония на чувствата... Причината се крие в съмнението.“ [181] „Гордостта се дължи на чрезмерното самочувствие в човека. Тщеславието пък произтича от желанието му да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславен е човекът на съвременната култура. Горделивият е точно обратно на тщеславния. Той не обича външно да се проявява.“ [3] „Забележете, че горделивите хора държат главите си вирнати (с приповдигната брада). Защото центърът на тежестта на мозъка им е повече в задната част на главата. У философите пък, които работят повече с предната част на мозъка си, центърът на тежестта на главата е повече в предната част. Затова именно философите ходят повече или по-малко с наведена напред глава. Те са всякога замислени. У религиозните хора енергията е натрупана повече в центъра, в горната част на главата, дето е религиозното чувство, вследствие на което те държат главата си изправено.“ [4] „Понеже мозъкът е свързан с всички части на тялото, каквото и поляризиране да става в неговите центрове, то веднага се отразява в съответните органи на тялото и по такъв начин те вземат участие в натрупване на енергии.“ [4] „Всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз.“ [4] „На земята науката служи само за да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзките помежду им.“ [4] Но науката не се овладява тъй лесно. Колкото повече израства човек, в интелектуално отношение, толкова по-големи са изпитанията и трудностите. „Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света, са били поставяни при най-неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живот, в края на краищата всякога е пропадал.“ [4] Затова и гениалните хора, превъзмогвайки трудните условия, се отличават с находчивост, остроумие и мъдрост. Явно, че насила, т.е. наготово, знание и житейски опит не се придобиват. Човек трябва сам да си ги извоюва. Така е при лечението на болни. Тези, които участват съзнателно, с вяра и надежда в лечението си, се възстановяват по-бързо и след това вече не допускат грешки, които са причинили заболяването им. Затова Дънов казва: „Преди да отваряш очите на слепите, ти трябва да ги научиш да обичат светлината; преди да отваряш ушите на глухите, трябва да ги научиш да обичат звуците; преди да лекуваш краката на хората, трябва да ги научиш да обичат движението и да знаят как да ходят.“ [153] „Затова хората боледуват, по единствената причина, че природата ги спира в живота да дойдат до пълно съзнание, да се научат какво да правят.“ [158] „Когато човек се нервира, кръвта започва да се събира в задната част на главата, от това личните му чувства се развиват и той мяза на оса.“ [9] „В присъствието на онзи, който ви е приятен, вие чувствате една приятност, свободен сте. Вие чувствате свобода в сърцето, ума и волята.“ [9] Хората са различни не само по характера си, но и по отношение на поляризацията — мъж и жена. Каква характеристика дава поляризацията? „В окултната наука под „женски принцип“ ние разбираме случай, когато пасивността на човека е отвън, а активността — отвътре. Когато казваме „мъжки принцип“, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му — отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът — отвътре. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.“ [10] По външните прояви и по организацията на средата, в която живее човек, може да се съди за неговия ум. „Когато гледате къщата на един човек, прозорците й, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност.“ [10] Освен непосредствената среда, в която живеем, безпорядъкът или порядъкът, който поддържаме около себе си, също са израз на нашето съзнание, ум и интелигентност. Трябва да изучим порядъка в природата, тъй като макрокосмосът се отразява в микрокосмоса на формите и в нашето същество. „Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, самият човек, това са моралните чувства.“ [10] Растителното царство ни показва пълната взаимозависимост на отделните форми една от друга. При животните има израз на лични чувства при постоянното преследване — дрязги и ежби. Тези чувства изграждат сферата на низшите емоции в астралното ни тяло. „Ако не знае да трансформира енергиите на своите низши желания, човек може да заболее... Ето защо едновременно с анатомията и физиологията на физическото си тяло, човек трябва да изучава и анатомията и физиологията на астрално-то си тяло.“ [20] „Като лъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите. Причината за всички язвички в стомаха се крие все в лъжата.“ [20] Една от най-разпространените теории за причината за язвата в стомаха и дванадесетопръстника е именно тази за съдовите спазми. При тях лигавицата в този участък не може да се защити от разяждащото действие на стомашната киселина, тъй като не отделя защитна слуз. Съдовите спазми наблюдаваме при нервни разстройства и психическо подпушване у човека. И отново призив на Дънов за обучение: „Занимавайте се с наука, защото чрез нея ще разкриете всички области и прояви на живота и специално на човешкия живот. Хиромантията, например, запознава човека с волевата страна на неговия живот. Физиогномията запознава човека с положителната и отрицателната страни на неговия характер. Френологията показва качеството и количеството на положителните и отрицателните енергии, които функционират в човешкия организъм. Астрологията показва благоприятните съчетания, на които човек се натъква в живота си, като му дава възможност да предотврати някои опасности и нещастия в живота си.“ [21] „Истинските учени, творци на науката, носят със себе си работата и усилията на ред поколения преди тях. Истинският учен носи своята теория със себе си, живее според нея, но не я излага пред света.“ [21] Днес малцина учени живеят обаче според придобитите знания или според висшите теории за живота. Науката в повечето случаи служи за индивидуална украса, т.е. като белег, с който учените се самоизтъкват, гордеят се и търсят признание. Чрез науката най-често се гонят звание, титли и обществени постове, без тя да се използва в личния живот. Макар и учени, хората живеят само с външния си живот, а вътрешен духовен живот не проявяват. „Сега ще ви обясня как разбираме ние външното и вътрешното състояние на човека. Животът на земята, т.е. физическият живот на човека, е външен живот. В този живот съществува разнообразие отвън, а еднообразие отвътре. Значи същината на земния живот е еднообразието. Обаче същината на живота седи в духовния живот... И тъй, когато човек дойде до положение да не се задоволява от физическия живот, от земния живот, той трябва да навлезе в духовния живот. В него има еднообразие отвън, а разнообразие отвътре. Духовният човек не може да греши на земята, понеже той живее вътрешен, а не външен живот.“ [25] Ние говорихме вече за еднообразието и многообразието на живота. Физическият свят външно е пълен с многообразие, но по същина, вътрешно е еднообразен. Нека споменем само, че независимо от безброй многото физически форми на земята, по същина те са изградени от едни и същи, и то много прости елементарни частици; атоми, електрони, мезоми, кварки, и то винаги едни и същи във всяка физическа форма. Духовният живот обратно, макар и външно еднообразен, по същина той е многообразен, т.е. крие в себе си заложбите и постиженията на човешката душа и дух, които набрали опит във физическия свят, са израснали духовно, но външно са едни и същи. „И като възрастен, и като стар, човек трябва да запази детинското в себе си. То представлява онази чистота, която е необходима за здравето на човека.“ [72] Ние трябва да се стремим, изучавайки себе си, да запазим духовната си същност чиста и непорочна, а чрез външния вид на тялото си да разберем къде сме изостанали и как се проявяваме. „Вземете и се огледайте, вижте, как изглежда вашето лице, каква краска има: ако е много червено, това показва, че е възбудено, че тялото ви не е здраво; ако е много бледо, вие имате апатия към живота.“ [30] „Органът, който разрушава човека, това са неговите страсти. Те разрушават едновременно тялото и душата.“ [30] „Тялото, това сте вие, душата ви — вашата майка, а духът — вашият баща! Човек е чадо на своята душа. Значи тялото е детето на душата.“ „Животът не се заключава в туптенето на сърцето. Туптенето е само средство за предаване на мислите и чувствата в духовния свят.“ [31] Под туптене трябва да разбираме смяна на състоянията при енергиите — вибрациите, трептенията, ритмите. Те именно са средство за връзка със световете от по-висши измерения. „Умът представя човешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето — движенията. Умът представя волевите движения, а сърцето — рефлексите.“ [31] „Човек, който не може да контролира своите удове, няма разумна воля. Следователно, затова Бог е създал тялото на човека, за да развие волята в него.“ [33] Волята се развива и усилва при преодоляване на трудностите и пречките в живота. Но всъщност тялото ни създава най-много грижи, пречки и трудности в живота. То ни подлъгва с низши влечения, страсти, желания и др., които ние волево трябва да контролираме, регулираме и преодоляваме. „Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойдем да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си, тогава ще влезем в съгласие с невидимия свят.“ [35] С участието на волята и чрез крайниците, очите и езика си, хората са постигнали днес успехи в професията, изкуството, поезията, спорта и т.н. Но при волевия контрол на чувствата, мислите, желанията човек е изостанал. Тук той най-много греши. Овладяването на тези сфери постигат само адептите и мъдреците. „Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам, че болестите са анахронизъм, нещо преходно, зависещо от самия човек, тъй като последният има толкова възможности да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго освен едно упътване за изправяне, защото човек започва да се развива само тогава, когато му се положат противодействия на неговата воля.“ [32] „Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хората, които боледуват, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност... Аз не говоря за нервно болните. Органичните болести внасят мекота в характера на човека.“ [77] При заболяване самонадеяността у човека изчезва, той става примирителен и благодарен, че все още живее, вижда, че има природни сили, които са над неговите възможности. „Много хора са показали голямо геройство във времето на боледуване. За Калвин например казват, че когато бил на смъртно легло, при температура 40 градуса, все още продължавал да пише, да работи. Той не искал да знае за смъртта.“ [71] Изключително самообладание пред образа на „бялата смърт“ е проявил например и английският изследовател на Южния полюс на Земята Роберт Скот. До последната минута на своя живот, бавно замръзвайки, той е държал бележника в ръцете и е описвал състоянието си и това на другарите си. Геройство проявява и английският математик-физик Хоукинг, професор в Кеймбриджкия университет в Англия. [238] Въпреки неизлечимата болест, парализиран и без говор, той работи с компютър, за да намери решение на голямата единна теория, започната от Айнщайн. Калвин е също така изтъкнат физик на XX век, носител на Нобелова награда. „Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си до края на изпитанията, да ги дочака с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре.“ [77] „Щастието на човека се заключава в това, да може чрез органите си да изразява всички подтици на душата и на духа си. И досега още хората не са осъзнали какво благо е тялото, което им е дадено, вследствие на което сами те още нищо не са направили.“ [81] „В духовен смисъл аз уподобявам топлината на обич, светлината — на истината, а въздуха — на човешката мисъл. Желанията са човешката кръв.“ [37] „Забелязано е, че след всяко престъпление в човека се изменят цветовете, както и ритъмът на неговото сърце. Същевременно се изменят и движенията му, стават неправилни, дисхармонични.“ [41] „Човек има три важни отношения към природата: със стомаха си той има отношение към физическите сили на природата; с белия дроб той има отношение към духовните сили на природата; с мозъка си той има отношение към умствените сили на природата. И тъй, чрез мозъка си човек определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовете той уравновесява тия отношения, а чрез стомаха си ги реализира. Първата проява на човека във физическия свят е желанието да яде. Значи първо се проявява стомахът.“ [42] Значи чрез мисълта си човек анализира нещата, оценява ги, преценява целесъобразността и ползотворността им; дробовете вкарват кислород в тялото, за да се поддържа обмяната на веществата и да се уравновесяват енергиите в тялото, а стомахът е този, който прави реалната връзка с физическия свят, с материята, като я приема и преработва. „Всяка клетка, всеки орган от човешкото тяло представляват числа, които съдържат известен род енергии. Тези енергии трябва да се хармонизират.“ [44] „Има учени, които се занимават само с човешкото око или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек.“ [42] Нека напомним за ирисовата диагностика, при която по ириса на окото може да се разчете състоянието на всички органи на тялото. Чрез хиромантията по линиите на ръката се разчита духовната и физическата същност на човека. Ушната мида също така носи проекция на всичките органи, а отделните части на лицето са израз на добродетели и духовни състояния на човека (френология). „Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, те се намират в известно отношение помежду си. Например всички хора, които работят във физическия свят, са свързани помежду си. Също така са свързани и тия, които живеят в сърдечния и умствения свят. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-големи са придобивките.“ [44] Човек е обвързан съдбовно, следствие своето дълго развитие, не само с близките си, но и с всички хора, били те познати или непознати. Тази връзка е полето, за което говори Дънов. Затова хармоничната връзка между хората създава благоприятни условия за духовно и физическо здраве и развитие. „Ако срещнете човек, у когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония. Ако хванете ръката на този човек, тя е разхлабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развратен, развален човек е този, който не върви в Божия път. Той не може да задържи в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през които тя изтича. Това изтичане на енергията от човека се нарича в науката де-магнетизиране. Много от болестите на съвременните хора се дължат именно на това демагнетизиране.“ [79] Дупките, за които говори Дънов, са всъщност тези органи от тялото на човека, които не се използват по своето предназначение, а за задоволяване на низши наслади и удоволствия. Това са половите органи при развратните хора, храносмилателният тракт при алкохолиците и чревоугодниците, белите дробове при пушачите и др. „Първото нещо, което ще забележите в човека на мъдростта, е, че на лицето му има една особена светлина. От всички хора, които мислят, излиза една мека, приятна светлина. От онези хора пък, у които живее Божествената любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение.“ [80] „За да влезе в живата наука, ученикът трябва да знае общите принципи на всички науки. От него не се изисква да знае всички факти в подробност, но трябва да владее общите, основните положения на науките. Значи, той трябва да знае основните принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т.н.“ [82] Тъй като животът е сложна изява на биосферата на физическия свят, за да се схване смисъла и същността му, трябва да започнем с изучаване на живите форми и нашия организъм. Това налага да се владеят основните принципи на всички съвременни науки. От тази гледна точка в беседите си Дънов разглежда, макар и не систематично, някои основни положения на отделните науки. Това на пръв поглед като че ли не е необходимо или пък не съвпада с някои от основните теми на беседите му. Затова той казва: „Сега аз говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно. Това са встъпителни мисли само, както човек прави встъпителни движения, преди да започне някаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вътрешни опити, които потвърждават нашата наука. Към тях ще пристъпваме постепенно.“ [82] Дънов сам потвърждава, че умишлено води беседите си по този начин, на пръв поглед разхвърляно. Не може да се пристъпи към конкретни данни, закони и принципи, докато не се овладеят основните положения. Мнозина очакват от Дънов фрапантни изяви, велики конкретни истини, сензации и какво ли не още. Но той самият казва, че великото, божественото, духовното трябва да се заслужи, трябва да се спечели с дела, трябва да сме подготвени за него както физически, така и духовно. Малцина са готови да узнаят и усвоят истината. „За вътрешното знание обаче не се иска много време. Достатъчно е човек да се вглъби в себе си, за да прочете онова, което от векове е написано в него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Без това вдълбочаване и проучване на себе си, човек всякога ще разваля хубавите работи.“ [139] А как можем да пристъпим към вглъбяване и проучване на себе си, когато не знаем и не пристъпваме към елементарните изисквания на физическото ни съществуване? „Хората мислят, че каквато и храна да употребяват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна.“ [142] „В духовно отношение всички болести, спънки и мъчнотии в човешкия живот се дължат на низши, ненапреднали същества, които влизат в човека и го връзват по различни начини. Така те му създават ред препятствия, от които мъчно може да се освободи. Това поддържа и съвременната наука. Учените казват, че болестите се дължат на различни микроорганизми — микроскопически същества, микроби, които влизат в човешкия организъм и го разрушават.“ [137] Трябва веднага да отбележим, че не винаги микроорганизмите — микробите, намиращи се в тялото ни, предизвикват заболяване. Необходими са специфични условия за тяхното размножаване и причиняване на заболяването. В тялото ни има редица микроби и вируси, но те могат да причинят заболяване само когато известни функции на органите са нарушени или са в дисхармония, или самата защитна система е нарушена. А това зависи от нас самите. „Ние сме за онази наука, която може да бъде постоянно знание в живота ни; ние сме за онази философия, която може да бъде за развлечение. Щом науката стане знание за вас, а философията — развлечение, вие сте вече кандидати за шестата раса, кандидати за Царството Божие.“ [121] „Сега аз ви давам ония основни философски положения, които трябва да приложите в живота.“ [119] „Който разбира законите на човешкия мозък, ще може в бъдеще да помогне за развитието на хората, които не са даровити. От едно дете, което не е даровито, в продължение на няколко години той ще може да направи даровито дете.“ [123] „Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе ще разбере само част от неговата философия. При съграждането на своята философия всеки учен е имал предвид известни положения, които не е изказал във философията си.“ [119] Така можем да разберем защо Христос и апостолите са изложили и проповядвали вярата Господня по своеобразен начин — с притчи. Ниската култура и слабите научни познания на хората по онова време са наложили този подход. Така постъпва и днес Дънов. Лаконичността, аналогиите, примерите от живота и науката, анализът на живота, изясняването на конкретни принципи и закони дават възможност на всеки от слушателите да схване нещо и да се обогати духовно. Зад всяка фраза, образ, принцип и закон, дадени в беседите, обаче трябва да търсим същността на идеята, да изтълкуваме правилно това, което иска да ни каже Учителя. Пряката истина не е нужна, не всеки е в състояние да я оползотвори, само може да я изопачи. Ето как Дънов анализира и тълкува мисли от Светото писание: „Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие.“ В този стих се говори за „образ и подобие“. Кое е образът и кое подобието? Човек, който се намира под ръководството на Божията мъдрост, е образът Божий. Човек, който се намира под влиянието на Любовта, е подобието на Бога.“ [107] Защо така? Мъдростта е свързана с науката, знанието, моженето и познаването същността на нещата. Следователно този, който е под ръководството на Божията мъдрост, може да си изясни нещата и да познае Бога. А този, който е под влиянието на Любовта, може да уподоби Бога, т.е. може да приложи Божията Любов в живота си. „Науката на XX век се е развила много. Тя е дошла до големи постижения във всички области — музиката, художеството, литературата, медицината, архитектурата, но въпреки това по-голямата част от хората са болни и нещастни: 25 % от съвременните хора страдат от туберкулоза, 35 % — от неврастения, 15 % — от вътрешни болести, 20 % — от външни — кожни и мускулни. Едва ли 5 % от хората на земята могат да се радват на абсолютно здраве.“ [116] Тези статистически данни са валидни, разбира се, за 1929 година. Но въпреки това процентът на абсолютно здравите хора навярно е същият, защото за сметка на болестите, с които медицината се справи, животът на хората стана причина за появата на нови, а именно болестите на съвременната цивилизация: кръвно налягане, атеросклероза, сърдечен и мозъчен инфаркт, венерически заболявания, СПИН, стомашно-чревни язви, злокачествени тумори и много други. Хората се отдалечиха от природните условия на живот и не могат да ползват живителните сили на природата. „Лечебните сили се крият в елементите на природата: във въздуха, във водата, в светлината и в храната. А лекарят е само проводник между природата и болния.“ [116] „Време е да се хвърли мост между физическия и духовния свят, за да се види, че те са аналогични. Обаче отношението между законите на двата свята е обратно пропорционално. Това, което в духовния свят е реално, разумно и вярно, във физическия свят в даден момент не е вярно.“ [112] Как да схванем това, че въпреки аналогичността на двата свята има обратно пропорционални възможности? Дънов казва, че във физическия свят нещата, явленията, формите външно са разнообразни, но вътрешно, по същество, всички са еднообразни и еднакви, докато в духовния свят те са външно еднообразни, а вътрешно разнообразни. В този смисъл трябва да схванем горната мисъл на Дънов. Но защо така? Мисля, споменахме вече, че всички физически форми на физическия свят по същество, по вътрешен строеж са еднообразни, т.е. изградени от едни и същи елементарни материални частици. А духовния свят с неговите изяви можем да сравним с първичната майчина клетка или със семката от растителното царство. Те двете са външно прости, елементарни и еднообразни на вид, но по съдържание, по същество и същност са толкова разнообразни, колкото разнообразно по строеж е растението или живото същество, което ще израсне от тях. Всяка елементарна майчина клетка и семе в растителното царство съдържа в себе си кодирано разнообразието на формата, която ще създаде. В духовния свят, следователно, външното разнообразие, присъщо на физическия, липсва, но за сметка на това вътрешното духовно богатство и разнообразие от опит, знание, любов и мъдрост са различни в отделните същества. Кои физически закони възпрепятстват хората да са хармонично развити и духовно издигнати? „Според наклона на своята ос Земята днес няма възможност да привлече положителните, възходящите космически енергии. Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи, Земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии от космоса.“ [89] Съвременната наука признава, че наклонът на земната ос спрямо еклиптиката е временно състояние, причинено от някой вселенски катаклизъм. Стремежът на земната ос е да се изправи с времето. Но физическите закони засягат и смущават само физическата изява на формите и съществата. Дънов казва: „Плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия.“ [85] Живите същества при раждането си отрано и постепенно се запознават с околния физически свят и навлизат в неговата среда. Така е и с човека. Той още в утробата на майка си като зародиш се запознава с външния свят. Първата му връзка с околния свят е майката. Най-новите изследвания показват например, че плодът в бременната жена познава много добре нейното състояние и особености. Той реагира адекватно на общото състояние на майката и даже още в утробата познава гласа й. Затова след раждането детето усеща своята майка. „Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането; други — на втория месец; някои — на шестия месец, на година, а най-закъснелите — едва на третата година.“ [84] „Когато при зачеването на някое дете майката плаче, като се роди, детето също ще плаче. Изобщо детето преживява състоянията на майка си и баща си. То никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Ако майката е била болна, и детето ще бъде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бъде невежо. Затова се казва, че греховете на майката са грехове и на детето.“ [79] „От окултно гледище всички съвременни хора са болни. Няма здрав човек на света. Я ми кажете сега, как могат болните хора да оправят света? Според мене тщеславният е болен човек. Тщеславието е една неизлечима болест. Човек, който се гневи, това е друга болест. Човек, който има завист, също е болен. Всички отрицателни черти, които съществуват в човека и които са от най-странен характер, са неизлечими.“ [63] „Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Здравият се познава по това, че има правилни физически възприятия.“ [58] „Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух, е мозъкът.“ [63] „Човек е написана книга. Тялото му показва цялата негова история, всички перипетии, през които е минал. Засега тази наука е скрита.“ [53] „Вярно е, че сърцето изкарва кръвта навън и тя се разнася по цялото тяло. Обаче тези учени не знаят, че зад сърцето има друга сила, която го заставя да работи.“ [53] Ние разгледахме въпроса за ролята на душата. Именно тя като полуматериална и полудуховна стои като посредник между духа на човека и тялото му. Жизнените импулси на тялото следователно изхождат от душата, по данни на духа. „Лекарите и досега продължават да бъркат в светите места на човека. Те са бъркали и в гърдите, и в стомаха, и в мозъка, и в очите, и в ушите на човека. Няма тайно място в човешкия организъм, дето лекарите не са бръкнали. И след това говорят за морал. После всички питат къде е човекът. Човешкото тяло е къща, но човекът не е там.“ [53] „И тъй като знаете закона за смяна на енергиите, не питайте, защо в известни случаи сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че част от вашата енергия е отишла в друга област на съзнанието, например, в свръхсъзнанието ви, където се твори нещо хубаво.“ [44] „Официалната психология едва се справя с психическите функции на физическото тяло, а окултната психология борави освен с функциите на физическото, още и с функциите на астралното, умственото и причинното тяло.“ [18] „Физическото тяло представя почвата, а идеите са семенцата, които посаждате в тази почва.“ [19] „Веселостта е качество на духовния характер. Само високо духовните хора, само разумните хора могат да бъдат весели.“ [7] „Някои хора са весели по естество, затова могат лесно да се лекуват.“ [7] „В живота лошите, злите хора са канал, през който минават нечистотиите.“ [3] „Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си, било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да тренира.“ [55] Явно, че нито едно добро качество или добродетел не идва наготово. Затова Дънов казва, че трябва да тренираме, да правим опити, да прилагаме на практика наученото, трябва чрез личен опит да се убеждаваме в истината. „Нашето познание за нещата се състои в поставянето им в съответствие с всемира, в общността, която е истината“ — казва Р. Тагор [213]. Освен Рабиндранат Тагор и много учени изказват своите мнения за знанието и науката, каквито и Дънов има. Тук ще цитираме някои: „Дали се приема, или не становището, че органичната жизнена сила създава взаимоотношенията между индивидуалните атомни процеси, все пак е без съмнение, че навсякъде, където се прояви мисълта, и действената отключваща сила на волята, особено при хората, тя се направлява от духовния образен свят."(Херман Вайл [277]) „Всички комплицирани молекули, които се намират в растенията и животните, особено белтъчните молекули, са различни стереоскопични спрямо техните огледални образи."(Херман Вайл [277]) Говорихме, че органичната материя е строго индивидуална при всички живи форми, а освен това синтетичните органични вещества, които човек е успял да получи по химически път, макар и привидно еднакви с първообразите си в природата, са стереоскопично различни и не напълно пълноценни. Така е например с витамините, получени по химичен път. „Бактериофагите и вирусите образуват един поточен преход между това, което ние наричаме оживотворено, и това, което наричаме неоживотворено." (К. Фридерихс [274]) Споменахме вече, че вирусите са преходна фаза между минералите и органичната материя. Когато вирусите не са живи в средата на даден жив организъм, те изпадат във фаза на кристали и могат да пребивават и съществуват така неопределено време. „Всъщност ние, хората, сме едновременно както тук, на физическия свят, така и отвъд, в духовния; колко ще доловим от последния, зависи от нашето лично организирано ниво и образование, към това и от едно волево отправление." (К. Фридерихс [274]) Явно, че човек чрез науката може да проникне в глъбините и тайните на света, а още повече в тайните на своето „АЗ“. Последното проникване в себе си е неотложно, ако искаме да разберем живота си, физическото си съществуване и бъдещото си развитие. Чрез науката „за себе си“ ние ще опознаем структурата на собственото си съществуване: на организма си, на духовната си същност, на връзката между тялото и душата и накрая как мисълта, разумът и волята могат да хармонизират нашия земен и духовен живот.

1.4. Познай себе си „ Няма по-голямо изкуство от това да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.“ Учителя. Разгледахме накратко произхода на човека, значението на духа и душата за съвършенството на тялото и неговото здраве, също така ролята на ума, сърцето, волята, мисълта и вярата за поддържане на здравето. Но остава един въпрос, който най-много би ни интересувал и който би трябвало всеки един от нас да си задава. Къде сме ние самите в този ред от мисли и констатации? Дали духът и душата ни хармонизират на нашето собствено тяло, дали умът и сърцето, както волята, мисълта и вярата поддържат и възвръщат здравето ни? Това са въпроси, които засягат всеки един от нас и които поставят другия въпрос — познаваме ли в дълбочина проявите и същината на нашето естество, за да можем да си отговорим на горните въпроси. Малцина за съжаление са тези, които са се занимавали с този проблем. Всеки живее подсъзнателно в очакване нещата в живота да се уреждат от само себе си. А още по-малко се занимаваме с естеството на собственото си съществуване, за да можем да регулираме здравето си. Естествено е, че ако нищо не знаем за себе си, ще бъдем като кораб, люшкан от вълните на ежедневния живот и оставени по този начин на шансовете да изживяваме корабокрушение след корабокрушение. Но нека се занимаем с този въпрос — познай себе си. „Попитали Сократ: „Кое е най-лесното нещо?“ „Да поучаваш другите“ — отговорил мъдрецът. „А кое е най трудното?“ „Да познаеш себе си.“ [270] Дънов допълва: „Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само, че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите ли работи ще се занимава?“ [60] „Който е минал през нечистотиите и съблазните на живота и е запазил чистотата си, той може да се нарече ученик.“ [52] Ето критериите за ученичеството и чистотата на човека: Да познаваш себе си и да запазиш чистотата през целия си живот! Висока взискателност от страна на Дънов, но явно, че не може другояче. Не може да се занимаваме с нечистотиите на другите, а самите ние да сме повече омърсени. Не можем да даваме съвети, когато не познаваме самите себе си и не можем сами да си помогнем. „Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния си индивидуален и нецелесъобразен живот и залъгван от непонятните за него неща, човек потъва в обятията на материята и остава с протегнати ръце към небесния простор. Времето си остава вечен свидетел на една и съща трагедия: човечеството се стреми към нещо ново, но винаги по стар път.“ [203] Дънов казва: „Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природата, чиято стихия влече всичко без разлика в една и съща посока.“ [36] Но в какво се крие основната слабост в живота? Отговорът е: „Трябва да знаете, че чувствата всякога заробват човека. За да се освободи той от робството си, трябва съзнателно да работи върху себе си.“ [17] „Човек трябва да се пази от отрицателни качества, защо-то те изсушават източниците на живота. Те спъват еволюцията, не му дават възможност да реализира своите желания.“ [20] „Не е лесно да се справи човек със своя двойствен живот. Всеки живее освен външен още и вътрешен, затворен живот, окръжен от своите мисли, чувства, постъпки, с никого несподелени.“ [21] „Преди всичко, човек трябва да се запита живее ли всъщност, или не. Да живее човек, във висок смисъл на думата, това значи винаги да има будно съзнание. Следователно само онзи човек живее, на когото съзнанието никога не се прекъсва.“ [22] Да не се прекъсва съзнанието на човека, да е винаги будно това съзнание, значи цялото му ежедневие да минава и да се извършва под контрола на светла мисъл, чист разум и силна воля. Нека се опитаме да проследим съзнателно нашия ден, нашето ежеминутно проявление в средата, в която живеем и се движим. Ще видим, че съзнанието, мисълта и разсъдъкът ни не след дълго, без да усетим, се прекъсват и по-нататък проявите ни са вече несъзнателни, по силата на навика или подражанието. Така е например с най-обикновените ни физиологични функции: дишане, хранене, ходене, възприемане на околната среда, действия в професията и т.н. А неудачите идват именно от това, че сме изпуснали съзнателния контрол, т.е. участието на разума и мисълта, а още повече липсата на воля да се откажем и да отблъснем наши лоши навици. Нима човек мисли и контролира ритъма и качеството на съня си, състава на храната си, мисли и следи ли чистотата на въздуха, който вкарва в дробовете си, следи ли движението си (дали е спокойно и правилно), как реагира на ситуациите, които го спохождат и т.н. Под натиска на необуздани чувства и вкоренени навици ние сме склонни да вършим неща, които никак не са подходящи за нашето здраве и настроение. „Задачата на всеки човек е да разбира своите мисли и чувства, да знае какво отношение съществува между тях, за да може разумно да се ползува от енергията, която те съдържат. Една лоша и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следователно, ако една лоша мисъл влезе в ума, не се борете с нея, за да я изхвърлите навън, а веднага поставете срещу нея една добра мисъл.“ [44] Лошите мисли и желания у хората са толкова натрапчиви, че малцина са тези, които могат лесно да се освободят от тях. Но независимо от това при лошо настроение и лоши мисли сме склонни бързо да реагираме и действаме. Едва като настъпят лошите последствия от необмислените ни действия, виждаме, че лошо сме мислили и ненужно сме удовлетворявали дадено желание. Натрапчивите лоши мисли и желания създават нервност, безсъние, лош апетит, липса на желание за работа и творчество и др. Тук Дънов препоръчва да не противодействаме, да не се борим, но и да не се поддаваме на тези мисли. Трябва да не бързаме, а да намерим противодействаща добра мисъл и желание. Да опитаме. Трябва да се въздържаме преди всяко действие. Не случайно народът казва: „Три пъти мери, един път режи“. Бързата реакция ни увлича и тогава често бъркаме. „Действайте сами, но същевременно употребявайте вашия ум, вашето сърце и воля. Чрез тях ще регулирате темперамента си, стомаха, нервната система, кръвообращението, костната система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не истерик, който се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него.“ [63] „За да разберете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, необходимо е познаването на четирите темперамента: умствен, или нервен, който има отношение към мозъка; сангвиничен, който има отношение към белите дробове, към дихателната система; холеричен, имащ отношение към мускулната и костна система и флегматичен — към стомашната система.“ [60] „И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека, това са все упражнения на холеричния темперамент в живота ни. Изобщо, природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организма. И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота.“ [63] Всеки човек носи, малко или много, качествата на отделните темпераменти. Не трябва да търсим непременно чистия темперамент. В проявите си можем да бъдем както холери-ци, така и флегматици. Състоянието ни зависи и от външните фактори, а не само от самите нас. Затова трябва да обмисляме ситуациите, преди да реагираме и да вземем решение. „Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на растенето си човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае от какво естество са те и от какъв източник произлизат.“ [93] Себеизучаването има смисъл, тъй като много от навиците, вижданията, схващанията и представите си получаваме от близки, познати, от училището и т.н. и те не са наши. Ние подражаваме, без да сме вникнали в смисъла и съдържанието им, а заученото е старо, неактуално. Животът и светът се изменят и развиват всеки миг, всеки ден и година и нашите знания и представи също трябва да се променят съобразно условията, които ни се предлагат. Затова трябва да се освободим от старото, което ни ограничава. Трябва да търсим и да приемаме новото. Така няма да изпадаме в противоречие с живота. „Като изучава човек себе си, той дохожда до познаване на вътрешния и външния свят. Той разбира какво може да възприема от различните светове. Например, ако възприема нещата чрез черния си дроб, той се свързва с низшия свят. Ако ги възприема чрез сърцето си, той се свързва с човешкия свят. Най-после, ако ги възприема чрез мозъка си, той се свързва с възвишения свят, със света на мисълта. Мисълта е божественият свят у човека“. "Човек, у когото Божественото живее, може да направи това, което и учените не могат да направят. Той носи в себе си животворното електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее.“ [104] „Не е лошо да боледува човек, но трябва да знае за какво именно боледува. Като се разболее, човек има условия да работи над себе си, да се изправи. Който има силна вяра, той лесно се справя с мъчнотиите, с болестите и страданията. Той знае кои неща са негови и кои наследствени.“ [104] Но малцина са тези, които се замислят защо са се разболели. Те не виждат или не искат да признаят грешките си, не се замислят как са се отнасяли към тялото си. То в повечето случаи се използува за задоволяване на прищевките и капризите на хората. А човек трябва да знае, че каквото става в тялото му, това е и в душата му. „Външната страна на човека определя неговата вътрешност. Това показва, че между външния и вътрешен свят има съотношение.“ [121] „Не е достатъчно човек само да вярва, той трябва и да изпълнява. Между думите и делата на хората трябва да има единство.“ [119] Хората често се гордеят със своята вяра. Но каква вяра е тя? Вяра на хора, които чакат да им се помогне, призовават Всевишния на помощ, без да се заемат сами да оправят недъзите в характера и постъпките си, вяра без дела, за да се тръгне по правилен път. „Докато не очисти съзнанието си от всички примеси и заблуждения на миналото, човек не може да бъде щастлив.“ [107] „Мнозина от вас боледуват и се страхуват да не им се случи нещо лошо. Няма защо да се страхувате. Болестите са задачи за разрешаване. Животът е пълен със задачи.“ [82] Повечето хора, когато боледуват, намират причина във физическата си същност. Не разбират, че те душевно и духовно не схващат правилно живота и живеят така, че сами навреждат на тялото си. Склонни са да се откажат от тялото, за да могат да постигнат духовно израстване. Но Дънов казва: „Някои съвременни хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото тя се противопоставя на Духа.“ Не, не трябва да унищожавате плътта или пък да премахнете Духа, защото Духът и плътта са два елемента в Божествения свят, необходим за развитието на човешката душа и на човешкия ум. Тук няма вътрешен антагонизъм и вътрешен спор. Спорът е само за условията, при които се намират Духът и плътта.“ [38] Ако дадем предимство в живота на плътта, разбира се, че духът ще е пренебрегнат и няма да може да се прояви. И обратното, ако дадем изключителни предимства на духа, ние губим връзката с физическия свят и духът не може да ползува благоприятните условия на живота, за да набере опит. Следователно тук, на земята, духът и плътта взаимно се допълват и подпомагат, стига да им създадем разумни условия, а не да ги използуваме само за удоволствия. „Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаеш човека, това значи да познаваш цялата вселена, големия свят — макрокосмоса.“ [19] Човек носи в себе си заложени силите и законите на вселената. Той отговаря на плана на макрокосмоса. Но в него е заложен и планът на „архитекта“ — Духа, поради което той носи белезите и на духовния свят. Ето защо понякога е трудно да се разграничи кое е от физическия и кое е от духовния свят. От друга страна, много често нашите настроения и състояния са продиктувани от промените в околната природа. „Настроенията на човека се дължат и на физическите условия, т.е. на промени, които стават в самата природа. Известно е, че човек се намира под влиянието на природните сили. Те определят неговите настроения и състояния на прилив и отлив.“ [19] Ние говорихме вече, че дневният ритъм — ден и нощ, годишните цикли — лято, есен, зима и пролет; циклите на Луната и слънчевата активност, метеорологичните условия (по Де Рудер [79]) или пък, още по-важно, активността на космическите силови течения и тези на земята (по Лаковски [279]), са фактори, които влияят на физиологията, физическото състояние и психическото настроение на човека. Напоследък се съобщава за сериозни проучвания (сп. „Природа и человек“ [271]) на влиянието на геопатогенни зони на земната повърхност. Във ФРГ, Чехия, САЩ и СССР са отбелязани зони, при които земните излъчвания са поляризирани и с дължина на вълната 21 см, равна на молекулярния водород — един от активните компоненти на слънчевото излъчване. По статистически данни в такива зони хората заболяват по-често, а също и умират по-често от злокачествени образувания. В такива зони обучението на децата е затруднено, а по автомагистралите им стават най-често тежки автомобилни катастрофи. Явно, че Земята като планетарно образувание има полиморфна структура и подреденост, които възникват под влияние на космически сили, гравитационни и магнитни полета. [271] Още през 1932 г. Лаковски [279] прави анализ на заболеваемостта на населението на гр. Париж и установява, че разпространението на злокачествените тумори у населението е в зависимост от подземните съставки на почвата. „Защо боледуват хората? Причината за това е, че човек влиза в известна среда, която не е за него.“ [11] Но средата, в която попадаме, може да е създадена от физическите природни сили, а може да е отражение на състоянието на хората, с които общуваме. Всеки човек има своеобразна жизнена биосфера около себе си. Ако тя е хармонична, ако резонира положително на неговите нормални жизнени процеси, поддържането на физическото здраве не е проблем. Но ако тази сфера е дисхар-монична, ако тя не резонира нормално на физиката му, човек губи както психическо, така и физическо равновесие. Затова Дънов казва: „Аурата на човека е естествена преграда. Никой няма право да влиза без позволение в аурата на когото и да е. Дойде ли някой до вас, той трябва да седи на 50-70 см разстояние. Наруши ли това разстояние, приближи ли се много до вас, той създава дисхармония в отношенията.“ [20] Но в края на краищата всичко зависи пак от самите нас. Ако познаваме добре себе си и целия си комплекс от физически и духовни възможности, можем да посрещнем всички изненади и условности и да им противодействаме. Затова именно Дънов казва, че на физическия свят човек трябва първо да изучи себе си. Трябва да изучим и микробиосферата около себе си, за да знаем как да реагираме. Ако от едно лошо преживяване не добием сила, то не сме научили доброто. Много знания се изискват в живота, за да можем да се изучаваме всеки момент. Но и тук често грешим, защото най-често се интересуваме само от физическата страна на живота, без да разбираме вътрешния си свят. Най-трудни са взаимоотношенията между жената и мъжа, затова Дънов казва: „Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената — като на сестра, за да могат взаимно да работят и да свършат дадената им работа.“ [110] „Ще кажете, че женените не могат да бъдат чисти. Не е така. Колкото нежененият може да бъде чист, толкова и жененият.“ [52] Но кои са най-често срещаните наши пороци? „Сега ето пороците: 1) Между вас има завист, едно, което препятства. 2) Между вас има бели лъжи. 3) Между вас има леност. 4) После, никога не гледате с добро око на другите.“ [55] „Много ученици в школата са се индивидуализирали, всеки мисли само за себе си, за никого не се интересува, очаква само да дойде Царството Божие на земята. Така живеят животните.“ [75] „По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно е служенето на себе си. Да служиш на себе си, значи да влезеш в един напълно неуреден свят, дето ти минаваш за господар, който поема всички грижи за уреждането на този свят. Въпреки това човек започва живота си с най-трудното учение — служене на себе си. От хиляди години насам той изучава това учение и още не го е научил.“ [73] „Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си“. „Животните и растенията, които съществуват на земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части.“ [10] Дънов ни подсказва, че ако сами не можем да анализираме себе си, било то физически или духовно, то трябва да използуваме за пример растителното или животинското царство. Няма отрицателна проява в животните, която да не съществува и у човека. Стимула към растеж сме взаимствали от растенията. Красотата, към която се стремим, намираме у цветята и птиците. „Каквото е облеклото, такъв е и човекът. Изкуството е да знаеш как да се обличаш.“ [158] „Красотата е необходима и във физическия свят, и в духовния, и в Божествения свят. Да бъде човек красиво облечен, това не значи да следва модата. Модното облекло не всякога е красиво. Красива дреха е онази, гънките на която съвпадат с тези на тялото. Обличането, сядането, движенията на човека оказват влияние върху проявите на неговия характер.“ [21] Взаимовръзките и хармонията между хората е също така съществен фактор за духовното и физическо здраве. „За да се разбират, хората трябва да се допълват в темпераментите си. Например сангвиникът се допълва добре от флегматика. Сангвиничният темперамент е въздухообразен, а флегматичният — воден. Холеричният темперамент съдържа повече въглеводород, а нервният — повече кислород.“ [21] Какъв извод може да се направи от досега разгледаните ситуации в живота на човека? Всичко зависи от нашия ум, сърце и воля. Това са всекидневните фактори, с които се изявяваме и чрез които изучаваме средата, в която живеем. „Както човек има тяло, нагодено за физическия свят, така има и чувства — за духовния, и мисли — за Божествения свят. Тялото, умът и сърцето са инструментите, чрез които човек може да се прояви в трите свята. Няма ли ги тези инструменти, той не може да се прояви в нито един свят.“ [45] „Преди да измени характера си, човек трябва да е познал себе си. Засега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си.“ [145] Макар и недостъпно за всеки, себепознаването трябва да бъде една от първите задачи на човека. В противен случай не може да се осъществи духовен растеж. „Помнете следното: никога не казвайте, че онова, което вие мислите, е най-право. Никой човек не може да бъде мярка за другите. Всеки може да е абсолютна мярка за себе си, но не и за другите.“ [139] „Всички процеси, които стават в човешкия живот — хранене, дишане, пиене на вода, мислене, чувствуване, представляват непрекъсната верига. Те се подчиняват на един и същ закон и взаимно си съдействат.“ [145] Но трябва да не забравяме, че цялата тази верига е строго специфична за всеки един от нас. Не може да се прави пълно сравнение между процесите на един човек с тези на друг човек. Те са сходни, близки, но не еднозначни. Както външният вид не се покрива с външността на никой друг човек на земята, така и цялата поредица от процеси от тялото и душата са строго специфични за всеки индивид. Затова е нужно да се изучаваме и проучваме себе си както външно, така и вътрешно. Образите на другите или проявите им могат да ни подсказват, но не и напълно да ни уверяват, че сме еднакви с тях. „Първото лице на човека е неговото чело — разумното, Божественото начало. Второто лице са неговите очи и неговият нос, чрез които той е свързан с ангелския свят. Третото лице е неговата брада и уста.“ [146] „Любовта, мъдростта и истината, т.е. устата, ушите и очите, са трите стълба в живота на човека. Това, което той яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място. Ако с ушите си не може да намери истината, и те не са на място.“ [146] Ако се замислим, ще видим, че на физическото поле устата приема храната, която е продукт на любовта. Всичко живо в биосферата на земята е продукт на щедростта, на любовта, на саможертвата и благодатта на слънцето. Устата е и орган на духовната ни изява, на нашата лична любов. Чрез устата можем да изразим ласките си, най-благите, най-любвеобилните думи към ближния. Ако не можем да извършим това, устата ни не е на мястото си. Слухът ни долавя изявите на другите, звукове на природата и всичко живо. Слухът ни е даден да долавяме всичко добро и да сме глухи за изреченото зло, да долавяме музиката и Божественото слово — мъдростта. Ако слухът ни не може да стори това, той не е на мястото си. Окото от своя страна маркира с помощта на светлината реалния свят, действителността и истината, изразени на земята. Това, което Бог е сътворил, е за наша поука и знание. Затова самата истина е пред нас и ние можем да й се радваме и да я приемем. Но човек има и едно по-висше сетиво, което всеки притежава, но не всеки долавя и използува. Това е интуицията. Тя може да ни предскаже както настоящето, така и бъдещето, и миналото, доброто и злото. Тя може да ни напътства и ръководи, стига само да й се доверяваме. „Ето защо интуицията разрешава лесно въпросите — понеже при нея вземат участие и мисълта, и чувството. Когато под слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.“ [135] „Очите говорят, както и устата. Вие още не сте изучили това изкуство да разбирате човека и да разговаряте с него по очите. Чрез очите хората могат да говорят и да слушат. Това се отнася до проявите на любовта. Очите са език на любовта.“ [77] Хората казват: „Любов от пръв поглед“. Окото може мигновено да изрази чувствата на човека. То е огледало, прозорец на човешката душа. Характерът на хората може да се изучава и по тяхната кожа. Толкова силно е отразен духовният свят в човешкото тяло. „Кожата на добрия човек има повече клетки, отколкото кожата на престъпника. Нервната система на добрия човек има повече разклонения, повече образувания и е по-фина материя. У лошия човек нервната система е първообразна и с по-малко разклонения. Същото се отнася и до артериалната и венозна система. Същото е и с гънките на неговия мозък. В мозъка на добрия човек има повече клетки, отколкото у лошия. Пръстите на лошия човек са съвсем отъпени, той не е тъй чувствителен, както добрият. В клетките на неговия език, на неговия нос също става известно затъпяване.“ [57] „Енергията на дясната половина на мозъка минава в лявата, затова съвременният човек мисли с лявата половина на своя мозък. Тази е причината за асиметрията на човешкото лице. Като се вгледате внимателно, виждате, че двете страни — лявата и дясната, не са еднакво развити. Това различие се забелязва и в очите, и в ушите, и в устата, и в ръцете — в цялото тяло.“ [126] Съвременните енцефалографски изследвания потвърждават тези твърдения на Дънов. Например при положителни емоции лявото полукълбо на главния мозък е по-активно и то във фронтовата му област, при отрицателни емоции по-активни са десните дялове. „Тялото е създадено за главата, главата — за дробовете, а дробовете — за стомаха. Главата е Бог, дробовете са ангелите, а стомахът сме ние. Най-после има и друг свят — светът на дебелите черва и тънките черва. Това е чистилището, адът. Червата съставляват ада у човека, дето живеят всички паднали и грешни духове, всички демони.“ [96] Тези аналогии трябва да се преосмислят. Главата у човека ръководи цялото тяло, затова е представителка на Всевишния. Дробовете са ангелският свят, тъй като представят мисълта, в близка връзка с главата. Стомахът сме ние, тъй като изцяло сме в обсега на физическия свят, където чувствата властват над всичко. „Едни от най-необходимите морални качества на човека са добродетелите. Без тях не може да се създаде среда, атмосфера за правилно развитие на земята. Затова човек трябва да се стреми да развива и укрепва добродетелите“. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията му с хората, а същевременно му дава разположение за работа.“ [107] „Дето любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие загубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзките си с Бога“. [107] Ние казахме, че животът в биосферата на земята е взаимозависим. При хората връзката между роднините и познатите е силно подчертана. Добрите обноски, мисли и пожелания, от страна на най-близките ни хора, са от съществено значение за здравето и благоденствието ни. Духовната връзка не трябва да се подценява. „Както правилно възприетата и добре обработена от организма храна прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро го прави здрав. Това, което човек не може да възприеме и да асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира както трябва, той страда и гледа час по-скоро да се освободи от нея. Това е злото у човека. Казано е, че човекът е едновременно фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота.“ [119] Такава алегорична мисъл трябва да се схване правилно. Философията на живота тук, на земята, се състои в умереност и смирение; малко да възприемаме, но добре да го усвояваме. Лакомията и алчността водят до пресищане и недобро усвояване. Човек трябва да „приема“ толкова, колкото може разумно да оползотвори. Задръстването води до психически и физиологически страдания. Радостта съществува тогава, когато получим наслада от приетото и усвоеното. „Ние казваме: човек трябва да употребява такава храна, която доставя необходимите елементи на организма, която продължава живота и го прави приятен, която помага за развитието на неговите добродетели. Когато употребява месна храна, човек приема от животните такива неестествени енергии и елементи за своя организъм, за освобождаването на които се изискват стотици и хиляди години чист живот. Чистотата на живота седи в човешките мисли, чувства и постъпки.“ [108] Трябва задълбочено да се самоизучаваме, самоанализираме и опознаваме, а колко трудно всъщност се постига това. Не работим ли постоянно и упорито, неудачите, болестите и страданията са неизбежни. Познавайки себе си, можем лесно и навреме да отбегнем грешните постъпки. А това ще осигури нашето здраве и благоденствие. Самоизучаването трябва да започнем с тялото си — с неговата конструкция, организация, физиология и състояние. Нека се върнем пак към мислите на Сократ: „Кое е най-лесното нещо?“ „Да поучаваш другите.“ „А кое е най-трудното нещо?“ „Да познаеш себе си.“ [270] Това, „най-трудното“, е наша постоянна задача. Без да искаме животът изисква и ни принуждава да познаем себе си. За целта съществуват страданията. Изучим ли себе си, много лесно можем да осъществим идеала в живота — хармонично и добро здраве и духовно съвършенство.

1.3. Ум, сърце, воля, мисъл и вяра „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и без сърце душата не може да се прояви.“ „Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и човешкото сърце. Тя е изразител на двата свята — света на ума и света на сърцето.“ Учителя. След като се запознахме с ролята на духа и душата при изграждането на физическото тяло на човека, трябва да си за-дадем въпроса, какво са умът, сърцето, волята, мисълта и вярата за него? За да си изясним този въпрос, ще си послужим с една аналогия: Духът на човека може да се сравни с архитекта на нашето тяло. Той изработва и предлага подробен строителен план за вида, конструкцията и състоянието на тялото. Значи последното е идея на духа, както всеки строеж в живота е сътворен от даден архитект. Душата от своя страна трябва да уподобим на предприемача, който получава строителния план от духа и пристъпва към неговата реализация. Затова Дънов казва, че душата е полудуховна и полуматериална. Тя трябва да осъществи строителния план на тялото ни, на физическото поле. Но както и при всеки земен строеж на сграда, предприемачът не може да извърши строежа сам. Необходими са строителни работници — кофражисти, зидари, мазачи, електротехници, водопроводчици и т.н. Ролята на строителни работници за нашето тяло изпълняват умът, сърцето, волята, мисълта и вярата. Те не само участват в строежа, но остават да се грижат за доброто му състояние и поддържане за цял живот. Макар и не най-удачна, тази аналогия ни помага да разберем взаимовръзката между духа и душата, от една страна, и ума, сърцето, волята, мисълта и вярата, от друга. Явно е, че състоянието на тялото ни е в пълна зависимост от нашите ум, сърце, воля, мисъл и вяра. Те или ще го поддържат в пълна хармония и добро здраве, или ще го подложат на пълна и безмилостна експлоатация за свое удоволствие и наслада. „Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее. Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух.“ [133] Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т.е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. Ще кажете, сърцето трябва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Значи първо се е явило сърцето, а после умът.“ [56] Каква е ролята на мисълта и вярата? Мисълта прави анализ, наблюдава състоянието, сравнява и констатира. Чрез мисълта си човекът може да даде нова насока в живота на тялото си. Вярата от своя страна е вдъхновителка. Няма ли вяра в изпълнението на дадена идея, осъществяването й страда. Едва ли без вяра би могло да се започне едно ново начинание. Вярата крепи и подсилва надеждата в живота, освежава мисълта, стимулира и успокоява. „Чрез мисълта си човек може да създаде каквито органи иска, да се върне в първоначалното си състояние, когато е бил създаден по образ и подобие Божие. Дойде ли до този образ, той сам ще види своето отклонение от пътя, по който върви.“ [24] Така мисълта може да ни коригира по пътя на нашия живот, да констатира отклоненията, които допускаме. А волята? „Както знаем, че мозъкът в главата е място на мисълта, така трябва да знаем и че мястото на волята е в тялото... Волята се изразява в ръцете, краката, в езика, в ушите, в очите на човека. Изобщо, сетивата са място на волята.“ [91] „Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способностите си да превръща низшето в себе си във виеше, неблагородното в благородно.“ [31] „Волята се проявява в три свята: в умствения, в сърдечния, т.е. в астралния — света на чувствата и желанията, и във физическия. Волята подразбира процеса на организиране."[1] „Без воля човек не е изявен. Тя е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце, изразител е на два свята — света на ума и света на сърцето. На съвременните хора и на окултните ученици липсва воля.“ [176] Вярата като вдъхновителка води до нови открития, както и до стабилизиране и уравновесяване на функциите на организма. Затова Дънов казва: „Всичко, което човек е постигнал в живота си, се дължи на неговата вяра. Всички изобретения на великите учените се дължат на тяхната вяра. Който вярва, той ще бъде здрав, който не вярва, той не може да се лекува, вследствие на което болестта му ще го следва.“ [137] „Най-великите неща в света са човешката душа и човешкият дух. Умът служи за укрепване и украшение на човешката душа, а сърцето — за украшение на човешкия дух... Значи духът, душата, умът и сърцето представляват семейството на човека, а волята му е един от най-благородните слуги на това семейство.“ [138] Но в това семейство трябва да царят разбирателство, уважение и хармония както по отношение на възгледите, така и по отношение на желанията. Това се налага, тъй като нарушението на това вътрешно разбирателство и хармония води до нарушения в здравето на тялото. „Засега вие живеете два различни живота, тъй като чувствата и мислите на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите — друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласия, а понякога има хармония. Някой път сърцето не разбира живота тъй, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно.“ [83] „Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; на смущения на ума. Значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече чувствени, те засягат сърцето ни, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.“ [71] Привидно, като че ли умът и сърцето нямат нищо общо със споменатите тук органи — мускули, сърце, черен дроб, бели дробове, кръвоносни съдове. Но функционално се влияят изключително силно от чувствата и мислите на човека. При умствени смущения настъпва атония на мускулната система и на ритъма на дишането, при чувствени смущения и изживявания се загубва контролът над съня, храненето, пиенето, функцията на черния дроб и др. А когато има хармония между ума, сърцето, волята и мисълта - тялото е в правилна функционалност и пълно здраве. „Когато човек живее съзнателно на физическия свят и в духовния, и в Божествения, той има добре устроено физическо тяло, здрава нервна система, има добре развито сърце и светъл ум. Мисълта му е ясна и трезва.“ [53] „Къщата ви, т.е. тялото ви трябва да бъде съградена така, че да разполагате добре с него; не можете ли да разполагате с него, както искате, вие все едно, че живеете под наем. Затова казваме, че който не е господар на тялото си, той живее в чуждо тяло — друг е неговият господар.“ [45] „Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е човек, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина, по-доброкачествена.“ [45] „Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Той има светлина в ума, импулс, подтик в сърцето си и сила във волята си... Здравето има отношение не само към физическия свят, но и към сърдечния и умствения. То е резултат на действието на висшите закони.“ [137] Пример за ролята на светлия ум, подтика на сърцето, силата на волята и наличието на интензивна мисъл е английският физик Хоукинг. Той заболял от неизлечима болест и можел да просъществува само няколко години, а вече живее над 20 години, тъй като работи интензивно мислено, със силно желание и воля да открие и докаже единната теория на Айнщайн. Силата на волята и мисълта забавят развитието на болестта му и той има възможност да твори умствено, въпреки че не може да се движи и говори. [238] „Човек със силна мисъл може да влезе при болни от чума, от холера и да излезе здрав и читав. От страх човек може да заболее без никакви бацили.“ [20] „Ако мислите на човека не са хармонични, те правят лицето му несиметрично.“ [20] „Еднообразните мисли и чувства създават ред страдания. Мисълта трябва да бъде разнообразна. Мисълта на идейния човек е разнообразна.“ [20] „Хората на идейната и светла мисъл са с хармонични черти на тялото. При тях преобладава интелектът, но не и чувствата. Слабият, сухият човек повече мисли, а пълният — повече чувства. Философите, критиците са повече слаби, сухи хора. Значи, ако човек се постави при благоприятни условия за развитие на своя ум, той ще има добре развито тяло.“ [20] Чрез интензивна мисъл човек влияе не само на себе си, но и на близките и обкръжаващите го. Взаимозависимостта между мислите и желанията на хората в обществото е силно подчертана. Хората най-често подражават в мисли, желания, действия. Те живеят така, както го правят другите. Така е с тютюнопушенето, алкохолизма, разврата, изневярата, посещения на нощни заведения и т.н. Само с усилията на силна воля и здрав мироглед човек може да се отдалечи и отстрани от водовъртежа на чуждото влияние. „В природата става кръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и той им влияе. Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. Затова, когато изучавате живота си, трябва да разграничавате мислите, да разбирате кои мисли идват отдолу и кои от горе, за да знаете как да ги обработвате.“ [18] „Когато естественият ум, природният ум, разумът, моралните сили, личният и индивидуалният ум у човека функционират правилно, ние имаме правилно или нормално развит в умствено отношение човек.“ [16] „Според живота на човека и дейността на неговия ум различаваме естествен, природен, разумен, морален, личен и индивидуален ум. Естественият ум се занимава с прости факти. Природния ум е творчески, събирателен. Разумът е виеше проявление на умствените сили. Моралните сили на ума се изразяват в моралния живот на човека. Личните и индивидуалните сили на ума се изразяват в личния и индивидуалния живот на човека. При естествения ум човек не чувства никакви страдания, никакви нещастия — нищо не може да го засегне. Той е дете на природата. При природния ум или живот човек започва да твори, да събира и природата вече започва да му иска сметка за всичко сторено. В природния ум се намира подсъзнанието. На трето място идва разумният живот, в който влиза самосъзнанието. Моралният живот на човека се отнася към една морална област, дето той е свързан със същества, които по развитието си седят по-високо от сегашните хора.“ „Дойдете ли до индивидуалния живот на човека, трябва да подразбирате това състояние, когато човек иска да се прояви като самостоятелно същество, като търси своето щастие, своето благо. Щом дойдете до личния живот на човека, той вече се проявява в обществото като личност.“ [16] Тази поредица от степени на ума у човека ни подсказва духовното му развитие. Започва се от най-низшата степен — естествения ум, и се достига до хармонично развития човек — пълноценната личност. От друга страна, страданията в живота се възприемат различно в зависимост от интелектуалното развитие на ума. Естественият ум, този на детето на природата, не долавя неуспехите, неудачите и страданията като нещо ненормално и не страда от това. Високо моралният човек изживява силно най-малките отклонения от нормата. А индивидуализираната и пълноценна личност, която се смята като всемогъща единица, е склонна да промени разумните условия на живота. „Докато умът на човека работи, той е свободен. Дойдат ли желанията, той им става роб, не може вече правилно да мисли, загубва своята свобода. Човек може да бъде свободен само при една чиста, права мисъл.“ [17] „Когато умът на човека е силно развит, се забелязват вълни, които се отразяват по цялото му тяло и оставят известни оттенъци. Това са течения, които идват от живата природа, минават през ума на човека, през гръбначния му стълб и слизат надолу. В човека постоянно циркулират два вида течения: отгоре надолу и отдолу нагоре.“ [16] Мисълта е свързана винаги със силна дейност на нервната система и с излъчването на електромагнитни пълнежи. В зависимост от вида на мисловната дейност — положителна или отрицателна, тези течения са противоположни — отгоре надолу или отдолу нагоре. „У художниците и музикантите природният ум е силно развит, защото музиката спада в областта на природния ум. Математиката спада в областта на естествения ум. Тя представлява корените на музиката. Върху музиката се гради въображението — област, на която трябва да се даде ново име. Аз я наричам гениалността у човека. Гениалният човек изразява само онова, което живата разумна природа е създала, сътворила. Той е огледало на тази природа. Въображението у човека и гениалността са почвата, върху която се създават най-хубавите, най-красивите неща в живота.“ [16] Дънов ни представя интересно съотношение между степените на ума и интелектуалните изяви на човека. Хората на изкуствата са със силно развит природен ум, докато при математиците се наблюдава естествен ум, т.е. умът на неопетнено дете, ненакърнено от условностите на живота. Защо? Защото математиката, както днес се доказва, лежи в основата на всички науки, изкуства, природни закони и в законите на всемира. Затова Дънов казва, че математиката представлява корените на музиката. Въображението се причислява към гениалността, тъй като е израз на самосъзнанието, т.е. най-висшето духовно състояние, при което човешкият дух обхваща целостта на живота. Затова и гениалният човек е огледало на природата, той чрез въображението си прониква в най-съкровените закономерности на природата и може да ги изрази. Така Айнщайн, както сам отбелязва, е дошъл до идеята за теорията на относителността чрез своето силно и необременено с условности въображение. Но степените на ума носят и свои задължения към човека. В зависимост от развитието на ума от хората се изисква и разумен живот, в противен случай грешките се наказват степенувано. „Ако направиш една малка грешка в естествения ум, природата ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако сгрешиш в природния ум, тя ще ти изпрати треска, придружена с висока температура. Ако сгрешиш в разума (ако грешката ти е в разума), тя ще ти изпрати болест като коремен тиф или петнист тиф. Колкото по-нагоре се качваш и грешиш, толкова болестите, които природата ти праща, са по-лоши. Ако грешиш при моралните чувства, ще страдаш от ужасна неврастения, каквато медицината не познава. Ако грешиш в личните чувства, много ще се дразниш. Тогава Сатурн ще има влияние над тебе и ти ще виждаш само отрицателните, обратните черти на живота. И най-после, ако грешиш в индивидуалния живот, няма да постигнеш нищо от това, което желаеш.“ [16] Разбира се, тук Дънов е използувал като наказание болестите, които по време на 1925 г. са били актуални и застрашаващи живота на хората. Важно е да се схване, че в зависимост от степента на своето развитие човек получава страдания, които се обострят и утежняват паралелно с неговия духовен ръст. „Мислите и чувствата определят типа и характера на човека. Например венериният тип е кръглолик, жизнерадостен, разположен. Сатурновият тип има продълговато лице с тъмен цвят, хлътнали очи. Той е повече недоволен, песимист, не намира смисъл в живота.“ [155] „Колкото по-високо стои човек, толкова повече светлина излъчва. Нещо меко, приятно излиза от него. За такъв човек се казва, че е магнетичен, действа добре върху ума и сърцето на окръжаващите.“ [155] „Неразположението, скръбта, недоволството произлизат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки. Вземете например човешкия ум и човешкото сърце.“ [6] „Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от херуви-мите и серафимите — съществата на любовта, които стоят по-високо от ангелите. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето. Умът обективно се занимава с материята. Той се занимава с външната страна на живота. И действително, при сегашните условия и стадии на развитие, в които се намираме, по-добре е да ви направлява умът, отколкото сърцето.“ [7] „Когато светът на чувствата у човека се увеличава или усилва, едновременно с това в него отслабва умственият свят. И обратно — когато умственият свят в човека се увеличава, светът на чувствата в него намалява.“ [3] „Волята е в състояние да регулира силите на ума и сърцето в човека.“ [3] „Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония.“ [56] Решаваща в случая е волята. Чувствата в повечето случаи надделяват у хората, поради което те са капризни, неспокойни, свадливи, избухливи и трудно се сработват с другите. Умът може да е добре развит, но когато чувствата са силно изразени, той остава на заден план. Като регулатор на взаимоотношенията между ума, разума и чувствата стои волята. При силна и действена воля човек може да потиска чувствата си и да дава възможност повече на ума да действа. Той е анализатор, гледа реално на събитията и съвместно с волята може да помогне на човека да избегне много неудачи в живота. „Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: „Това неразположение не е мое. Това се дължи на „гостите“ в мене.“ [1] „Меланхолията, която идва, произтича от личните чувства на човека.“ „Кашлицата показва, че в умствения свят има дисхармонични мисли. Всякога, когато хората страдат епидемически от кашлица, има обща дисхармония.“ [56] „Много често хората избират не онова, което разумът диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни.“ [36] Видно е колко тясно е свързано състоянието на тялото, неговата физиология, заболяванията му с качествата и проявите на ума, сърцето, волята, мисълта и вярата. Това са ежедневни изяви у човека, които действат постоянно върху състоянието на тялото. Дънов казва: „Добрите чувства имат връзка с кръвообращението. Мисълта е основата, чувствата — вътъкът, а волята — совалката в делата и постъпките на хората“. Дънов сравнява съмнението у човека с въздушната емболия за нервната система и смята, че когато чувствата у човека се противопоставят на мисълта и ума, тогава клетките ма тялото се индивидуализират и образуват туморите. Затова Дънов апелира за хармония между централната нервна система и симпатичната нервна система, които са израз на мисълта и чувствата, за да се осигури здрав божествен и телесен живот. Защото е достатъчно една мисъл, едно чувство или една постъпка да са взети с фалшив тон, за да се наруши хармонията ни. (Из бележки на автора.) Дотук в повечето случаи разглеждахме отрицателното влияние на нарушените взаимоотношения между ума, сърцето, волята, мисълта и вярата. Но какво биха могли да направят те, когато са чисти, светли, хармонизирани? В тази насока има редица научни изследвания как положителните емоции влияят върху здравето на човека. Например смехът, доброто разположение могат съществено да повлияят на оздравителните процеси при болните. За такова наблюдение и изследване съобщава Патриция Лонг. Тя казва: „Ако страхът и отрицателните емоции могат да потиснат имунната система у човека, защо смехът и чувството на доверие и надежда да не могат да помогнат на лечението, даже да са фактор за продължаване на живота?“ Възможността мозъкът да може да влияе на имунната система стана причина да се затрудни психоневроимунулогията. Голяма част от изследванията в тази област са насочени към невротрансмитерите — химически вещества, които се отделят от мозъка и имунната система, както и някои нервни клетки, и бързо се пренасят и правят съобщения помежду си. Така още в началото на века такова вещество за първи път в науката бе открито от професор Льови от университета в Грац, Австрия. Това, наречено вагусово вещество, или по състав ацетилхолин, се отделя от клетките на блуждаещия нерв (нервус вагус) и силно влияе на ритъма и дейността на сърцето. Сърдечният, весел смях може да предизвика клетките на мозъка да спрат производството на потискащи имунната система вещества като например кортизона, или пък да стимулира отделянето на активатори като бета-ендорфин. При наблюдения на болни от рак, според някои изследвания, се наблюдава много по-нисък процент на смъртност, когато духът на болните е подготвен за борба и е силен, и обратното — много по-голям процент на смъртност, когато клетките изпаднат в състояние на безнадеждност и пасивност. От друга страна, смехът причинява повишаване дейността на гладката мускулатура на тялото, поради което се получава по-голяма вентилация на белите дробове, равна на тази на физически упражнения. Затова Дънов казва: „Докато живеем в тялото си, ние сме във физическия свят, сърцето — в духовния, умът — в божествения. Ето защо всяка мисъл, която допускаме в себе си, трябва да е абсолютно чиста: същото е и с желанието и постъпките.“ [36] „Вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тя съществува, силите на организма се уравновесяват взаимно и се образува онази хармония, която наричаме здраве.“ [36] „Първото нещо, което се забелязва и което прави впечатление в нашия организъм, е, че в него има ред, взаимност при общата дейност и хармония между всички работници, които познават своята работа много по-добре, от-колкото ние нашата.“ [36] „Всеки орган има освен физиологическо още и психологическо значение. Например мозъкът определя мисълта на човека, дробовете — чувствата, стомахът — желанията му. Слезете ли по-надолу, в дебелите черва, там е адът на човека, неговите низши желания и стремежи. Там са последствията на низшия живот на човека.“ [108] „За здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо, или отрова. Същото се отнася и до чувствата и желанията на човека.“ [142] „Не може да имаш физически живот, ако нямаш духовен; не може да имаш духовен живот, ако нямаш умствен.“ [145] С тези мисли на Дънов, които отразяват влиянието на душевния свят на човека върху здравето на тялото, завършваме този раздел. Явно е, че чувствата, мислите, волята и вярата влияят на нервната система, а оттук и на цялата физиология на организма. Те могат както да разстроят хармонията в тялото, така и да я възстановят. Това, разбира се, зависи от нашето съзнание, разум и знания. Но най-влиятелни са мисълта, волята и вярата. Мисълта ни прониква навсякъде. Тя се движи със скоростта на духа ни, който прониква цялото наше същество и може по този начин да се свърже с духовния свят, както и да диктува изцяло функциите на нашето тяло. В помощ на мисълта идва волята. Тя трябва да осигури упорство и постоянство при овладяване на добродетелите. Волята ще ни предпази от разколебаване. Вярата пък ще ни вдъхновява и подтиква към мъдростта и истината. Тя ще мобилизира жизнените сили на тялото ни.

1.2. Дух, душа и тяло „Духът, който сам по себе си е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом като духът слезе в материята, той й придава това, на което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми.“ Учителя. Видяхме, че първичното, ядката на човешката същност е духът. Той е частица от първичното начало, от Първоизточника на нещата. Той е вечната същност на човека. Останалите негови съставки — душа, съзнание, ум, воля, сърце, мисъл, са добавки, посредством които духът контактува с физическия свят чрез тялото. В този раздел искаме да се опитаме да покажем как духът придава на материята движение, динамичност и множественост. Всички прояви във физическия свят всъщност са изява на духа. От духа на човека зависят физическата форма, видът, изявите и състоянието на тялото. Духът крепи нашето тяло и нашето здраве. Затова старите хора са казвали: „Здрав дух — здраво тяло“. Това не е случайно. Тялото като материя е инертно, но жизнеността идва от духа. Дънов казва: „И тъй, присъствието на духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване на плод. Духът носи живот в себе си. Следователно той разширява съзнанието.“ [70] Значи духът е първичното, което човешкото същество има от Всевишния. Това е „диханието“ на Бога в човека и то не може пряко да контактува с материята — тялото на човека, тъй като е от много по-висша сфера. Като посредник идва душата, която стои между духа и тялото. Душата е полуматериална и полудуховна, тя е действителната същност на човека в сферата на физическия свят. Дънов обяснява: „Душата на човека не е нищо друго освен самия човек, който живее в тялото си, т.е. вътрешния човек, който чрез тялото се изявява във физическия свят и дава живот на тялото.“ [281] И тъй нашата непосредствена същност е душата. Затова най-често хората говорят за човека като за душа: добра душа, силна душа, светла душа, прекрасна душа и т.н. „Душата и тялото са две фази на Битието. Природата дава материята, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материята за обработване, а душата обработва, съгражда тази материя.“ [9] „Ако духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от човека. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва във функциите, които изпълняват органите и се ползува от енергиите, които те възприемат и предават. Душата не държи въздуха, но пребъдва в него. Дишането, мисленето, чувстването представляват пребъдване, а действията, които ги придружават, наричаме държане.“ [31] Щом като душата пребъдва във функциите на органите, можем да си обясним възможността на човека съзнателно да овладява тези функции на тялото си, като ги ръководи по своя воля и разбиране. Това именно правят адептите, които чрез дълги и волеви тренировки и упражнения достигат пълно овладяване на тялото си. А при обикновения човек, когато духът и душата се мобилизират, наблюдаваме лесно и бързо възвръщане към здравето, дори и при тежки заболявания. Там, където душата е в акция, болният лесно се лекува. Едно от най-добрите качества на лекаря е да съумее да мобилизира духа на болния за оздравяване. Тогава всеки лечебен метод е действен и резултатен. Съществуват ли веществени доказателства за наличието на духа и душата извън тялото? Този въпрос интересува всеки човек. Едно от последните съобщения за това прави индийската преса. [272] Описват се случаи на деца между 3 и 7 години, които си спомнят, че по-рано са се казвали с други имена и че са загинали, като са били убити, изгорени на клада или удавени в кладенец. При проверката се оказало, че данните, давани от децата, са достоверни. При един случай детето познало даже предишните си родители и роднини, като ги назовало по имена. Изследванията показали, че в 82% от случаите децата ясно си спомнят името си от предишното раждане, както и подробности от бившия си живот. Интересно е също, че при половината от тези случаи в предишния си живот хората са умирали от насилствена смърт. Средната им възраст била 34 години. Прераждането настъпило средно след половин година, като при 80% от случаите лицата, свързани с прераждането, не са роднини, което изключва генетична връзка. [272] Щом като тялото е плод на човешкия дух и душа, значи то ще отразява състоянието и развитието, на което стоят духът и душата. Или по-просто казано, тялото е пълно отражение на духовния ръст на човека и по съвършенството и състоянието му ще можем да съдим за силата на духа, както и за степента на израстване на душата. Дънов продължава: „Тялото е резултат на човешкия дух. Човешкият дух е строител.“ От устройството на тялото се съди за духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилното функциониране на човешкия дух. Дънов казва още: „Смисълът на живота стои във вечната младост на душата“ — това ще рече още, във вечното здраве и свежест на човешкото тяло. Но за това се изисква постоянно доминиране на човешката душа над плътта на тялото, т.е. душата да не е подвластна на желанията и влеченията на тялото. „Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква в материята, без да се свързва с нея. Ученикът трябва само да гледа през материята, но не и да живее в нея.“ [110] За да се постигне такова състояние, при което душата на ученика да ползува материята на тялото си за израстване и усъвършенстване, за добиване на знание и опит в живота, без да стане неин подвластник, се изискват разум, мисъл и воля. „Ще развивате три вида работа: работа на физическото поле, второ — работа в умствения свят, и трето — работа в духовния свят.“ [176] Значи духовният растеж на човека трябва да започне от физическото поле на живота, т.е. от неговото тяло. След това в умствения свят — набиране на знания и мъдрост, и накрая, като се минат тези предварителни фази, идва работата в духовния свят — служене с любов и вяра на Всевишния. Това стъпаловидно издигане на човека в живота следва от обстоятелството, че „всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си.“ [1] Но плътта силно изкушава чрез своите желания, страсти и пориви. Хората стават най-често роби на тези желания, пориви и страсти. Те забравят своята духовна същност и произход и като животните се отдават на плътското си естество. „Всеки човек представлява съчетание между духа и плътта. Значи духът и плътта се намират в брачни отношения помежду си. Плътта е хванала духа така здраво в оковите си, че не мисли да го пусне на свобода... Духът е създал голямо разнообразие в света, за да отвлече вниманието на плътта от себе си, да има тя с какво да се занимава, да не го смущава отвътре.“ [153] Доста нагледно се представя състоянието на човешкия дух, когато е подвластен на плътта. Голямото разнообразие на материалните форми в света представлява от своя страна примамка за влеченията на плътта. Когато човешкият дух е увлечен от плътски желания, той не чувства достойнството си като духовно същество, поради което се изявява с отрицателни действия. Човек става проводник на желанията на плътта. В това състояние той се чувства обсебен от чуждо влияние и не е свободен. „Всички болести се дължат именно на това подпушване, предизвикано от неизпълнение на божествените желания, които ви предизвикват към правене на добро. Вие трябва да знаете, че не можете да си играете със законите на разумната природа.“ [3] „При различните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у нас. Локализирането на болестите в разните места показва каква грешка си направил.“ [7] „Често физическите сили у човека вземат надмощие над духовните и ако те не се задоволяват, у човека се явява вътрешно недоволство. Това вътрешно недоволство може да доведе до раздразнение, гняв, отмъщение и т.н. Три състояния влияят върху човека. Първото състояние се предизвиква от тялото, т.е. в кръга на тялото вие имате неприязнено чувство — изпитвате някакво страдание или скръб... Това е страдание на тялото... Защо идват страданията и радостите?... Вие трябва да си дадете отчет. По този начин ще дойдете до областта на разумното сърце, което започва с тези размишления. Най-после, след тези размишления вие идвате до положение да схващате смисъла на страданията и да ги разграничавате. Това аз наричам положение на Духа — когато вие разбирате вашите страдания и сте техни господари, можете да ги измените. Първото нещо — вие трябва да се справите със страданията на тялото.“ [8] Тези мисли на Дънов ни подсказват колко много ни спъва тялото чрез своите плътски влечения и страдания в хода на нашето духовно развитие. Затова той настоява ученикът да започне да се справя първо със своето тяло — да го владее, да го преоформя, да го оздрави, да го хармонизира, да го направи инструмент за набиране на житейски опит, без да му е подвластник. Това е първата задача в живота. Дънов продължава: „Днес в духовно отношение човек се намира във фаза на растенията. Ако за дълго време още остане в тази гъста материя, дето плътта и духът са в постоянна борба, той ще загине...Според окултната наука излизането на човека от гъстата материя е предвестник на шестата раса.“ [18] „Днес всички хора се оплакват от преждевременно остаряване. Защо? Защото прахосват своята енергия. Разумен човек е онзи, който от младини остава бодър, способен за работа.“ [19] „Често се запитвате, защо човек не издържа в живота? Защо не издържа на изкушенията? Това се дължи на силно развита стомашна система у човека. Стомахът представлява физическия живот на човека.“ [20] Храносмилателната система е една от първите в процеса на еволюцията в сферата на органичното царство, която при човека се е развила до съвършенство. Без хранене животът на живите земни форми е немислим. При човека обаче храненето се е превърнало в увлечение, страст и начин за удоволствия. Чрез него човек приема много вещества, които му доставят удоволствие, а същевременно не са необходими на организма. По този начин тялото става инструмент на желанията и изкушенията. Затова Дънов твърди, че „докато е в своята физическа форма, човек преминава през състоянието на животно“. [21] Нека се огледаме. Много от нашите желания, чувства, страсти и влечения не се ли припокриват с тези при животните? Разликата е може би само в това, че при животните тези прояви се дирижират изцяло от природните ритми и цикли, а човекът, чрез създадения от него начин на живот, почти се откъсва от директното природно влияние и по този начин си навлича ненужни страдания и заболявания. Някои намират, че плътта им пречи и се стремят да я унищожат чрез допълнителни изтезания. Такова е становището на редица окултни будистки учения, но то не трябва да се приема за разумно. След като сме на физическия свят, ние не можем без тялото. То има за задача да служи на духа, за да може да набира опит. Остава едно, да не допускаме плътта да надделява над изявите на духа. „Душата се нуждае от плътта като покривка, която да я пази от силните лъчи на духа. Който не разбира този закон се плаши от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото развитие. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проявата на Божественото, на своята душа.“ [23] „Сега във всички е влязла мисълта, че когато ученикът тръгне в духовния път, трябва да се откаже от материалния си живот. Това е криво схващане. Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположни посоки, така и човек се нуждае от материалния и духовния свят. Щом влезеш в света, ще работиш там, докато свършиш работата си, т.е. докато победиш света.“ [52] Да победи света — ето задачата над задачите, която стои пред човека, а това означава да го опознаеш, да го овладееш и да го подчиниш на своя разум и воля. „Днес хората отделят физическия си живот от духовния и го разглеждат поотделно. Всъщност един живот съществува. Физическият е проява на духовния, но не е отделен от него. Физическият живот се определя от разбирането на хората.“ [53] „Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия да се прояви. Първо му е дал здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания.“ [53] „Следователно само ние сме виновни за нашите страдания, болести и несполуки в живота. Хората нито здравето си зачитат и поддържат, нито морала, а най-малко любовта към ближния. Как тогава да не страдаме и да не боледуваме? Не зачитаме здравето, а го използуваме за наши низши плътски удоволствия. Моралът сме потъпкали и занижили толкова, че сме под нивото на животинския свят даже. А любовта сме изопачили дотолкова, че сме изцяло в сферата на безлюбието, където омразата, злобата, ненавистта, завистта са източници на братоубийствени войни. Затова Дънов ни приканва: „Освободи се първо от връзките, които те държат към земята. Тогава ще се повдигнеш и ще придобиеш онова знание, към което се стремиш. Който не уреди материалните си сметки, не може да уреди духовните, и обратното — който не уреди духовните си сметки, не може да уреди материалните. Това показва, че между материалните, духовните и божествените светове има тясна връзка.“ [58] Разбира се, че терминът „земя“ или „материални сметки“ са алегорични понятие и подсказват за низките ни пориви и прояви. Трябва следователно да познаваме както земните си връзки, така и духовното си съдържание, за да постигнем единство и хармония между тях. Пак трябва да подчертаем, че майсторството да се живее разумно на земята е в опознаване за нуждите на тялото и задоволяването на тези необходимости, които са полезни, разумни и ползотворни. Ясно е, че докато сме на земята, ще трябва да имаме физическо тяло, но водещо при нашата изява трябва да бъде духовното ни начало. Тогава ще съумеем да се предпазим от грешки в проявите на желанията ни, а с това и от физическите страдания и болестите. Едно здраво и хармонично развито тяло може да ни послужи за пряка връзка с духовния свят. За целта обаче се изисква и зряло съзнание. „У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че ако четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които ние бихме казали: дали всичко е вярно или не, дали този човек е с ума си или не. Не, това са истински неща. Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити като моите, вие ще можете да проверите тези неща. За да ги провери човекът, се изисква един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек, който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не могат да се трансформират тъй лесно.“ [71] Емануил Сведенборг е живял през 16 и 17 век. По преценка на тогавашни изтъкнати общественици и философи, включително и на Кант, той е бил най-известният ясновидец за своето време, покровителстван лично от краля на Швеция Карл XII. Сведенборг е лекар и е един от първите медицински учени, който установил вида на кръвообращението у човека, както и строежа на мозъка. В труда си „Сношението между душата и тялото“, написан на латински, „De Commercio Animae et Corporis“, и отпечатан в Лондон през 1769 г., той описва степените на духовния свят и неговите обитатели въз основа на свои лични прозрения — например след кратка медитация, душата му е в състояние да напусне тялото и да осъществи връзка с духовния свят. [281] За мнозина това са необичайни неща, защото, както казва Дънов: „Много хора гледат на тялото като на автомат, като на механизъм, а не като на нещо разумно. Питам: как е възможно разумен човек да живее в нещо неразумно?“ [73] „Материята е само един от факторите, едно от условията да се прояви животът. За да се прояви каква да е форма на света, е необходима материя, субстанция, с която да се облекат живите сили. Тялото, както и външните и вътрешните му органи, представляват материалната страна на силите на човешкия мозък. Следователно дробовете, стомахът, мускулите, костната и всички останали системи представляват величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност.“ [81] Значи тялото на човека трябва да се разглежда като израз, изява на духовната му същност, а отделните съставни части — органи и системи, като изява, отражение на духовните качества, добродетели, интелектуални възможности. И обратно, чрез организацията и интелектуалното устройство на тялото можем да съдим за човешките духовни качества, добродетели и духовен ръст. Както дрехите на човека са скроени и ушити според формите и устройството на тялото, така и тялото е подходящо облекло за душата и духа тук, във физическия свят. „Обаче, каквото и да се говори, в света съществува материя. Тя е облекло, дреха на духа. Следователно материалният живот е необходимост за духа. Той представлява условия, среда за работа и за проява на духа.“ [82] Безспорно една инертна, неорганизирана и нехармонизирана материя не може да бъде пряка среда и условия за изявата на духа. Материята на тялото трябва да има качества, които да я доближават до изискванията на духовния свят, на света с по-високо измерение, или както казва Сведенборг, от по-висока степен на развитие. Тази организирана материя всъщност е органичната материя на живите организми и на нашето тяло. Тя има качества, които неорганичната материя няма. „Всички удове на вашето тяло, независимо от това какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа. И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат умни, толкова красиви като вас и с толкова знания, колкото имате вие.“ [83] Биологията днес доказва, че всяка клетка от органичния свят, била тя от растение, животно или от човек, има в себе си заложени данните, особеностите и конструкцията на организма, растението и др., от които тя е една малка част. Клетката има заложен в себе си огледален образ на цялата конструкция и физиология на организма-майка. Доказателство за това е обстоятелството, че при растенията например от един откъс от тях може да се създаде цяло растение, като се посади отделно. При по-низшите животни при загубата на крайник, опашка или друга част от тялото те се възстановяват, израстват отново. Самостоятелността на единичните клетки обаче в рамките на цялостния организъм е привидна. Клетката се подчинява безпрекословно на общото ръководство, на общата душа, на общата хармония на цялото. „Силата на човека седи във вътрешното единство, вътрешното единение, до което е достигнал. Всеки, който е придобил вътрешно единство в себе си, се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие.“ [85] Задачата и школуването на учениците в окултните школи е именно чрез тренировки на човешкия дух да се постигне този вътрешен мир, т.е. да се надделее над низшите желания на плътта и тя да е напълно подчинена на общото „АЗ“ на организма. При наличието на вътрешно единство човек може да борави с тялото си така, както иска, и да го напуска, кoгато поиска. „Всички органи у човека са създадени съобразно неговия характер, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човека, такова е и тялото му; каквото е сърцето му, такава е и устата му; какъвто е умът му, такива са очите му; какъвто е носът му, такава е и интелигентността му; каквито са краката, такива са добродетелите му; каквито са ръцете, такава е и неговата правда.“ [87] Ето как, като изучаваме устройството на нашето тяло, можем да охарактеризираме собствените си качества и добродетели. Тялото е огледален образ на душата, а оттук и на духа. „Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи при сегашните условия на живот, най-важното нещо за него е тялото. Защото представлява проявения човек.“ [88] Трябва да знаем как да пазим, развиваме, усъвършенстваме този „проявен човек“. Тялото не е създадено за удоволствия, не е за наслада за низшите и животинските страсти от нашето естество. То е среда за развитие и растеж. За да осъществи едно такова отношение към тялото си, човек трябва да има знание, разбиране, мироглед, или по-точно казано, здрава, разумна и реална философия за живота. По този въпрос мнението на Дънов е следното: „За да осмисли живота, си човек трябва да си създаде една философия, с която да се съобразява във всеки случай. Той трябва да знае отде идва и къде отива“. И още: „Каквато и философия да съществува за живота, все пак тя не е в състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трябва поне да дава методи за правилно живеене.“ [117] Следователно трябва да имаме ясна представа за същността на живота и неговото значение за нас. И в това отношение Дънов дава отговор: „Животът има трояк смисъл. Първо, смисълът на живота се отнася до физическото тяло на човека, да си създаде той здраво, добре организирано тяло, в което духът и душата да живеят, да извършват своята работа на земята. Второ, смисълът на живота се отнася до астралното тяло или звездното тяло на човека, да подобри неговото състояние, да повдигне неговите чувства и желания на степен да уравновесяват силите на неговото сърце... И най-после, смисълът на живота се отнася до умственото тяло на човека, да създаде той в себе си здрав мозък, който да възприема само мисли, необходими за храненето на неговия дух.“ [89] В тези мисли на Дънов е дадена програма за действие, програма за развитие на човека в средата на физическия живот. Първо, трябва да се започне с тялото, а после с другите компоненти. Защото само едно здраво и добре организирано тяло може да осигури условия за проявата на духа и душата тук, на земята. Тялото трябва да се опознае, да се разучи, да се овладее и усъвършенства. „И тъй, първо човек трябва да се занимава със своето физическо тяло, после — с астралното или звездното тяло, и най-после - с умственото си тяло.“ [89] Болшинството хора обаче пренебрегват тази последователност на растежа, на развитието и на действието. Повечето окултни ученици желаят да прескочат усвояването на астралното тяло и се насочват към овладяване на умственото тяло. Но как е възможно нашият мозък да съществува без добре развито кръвообращение и храносмилателна система? Та нали той ще остане в такъв случай недоразвит и неспособен да отразява мисълта ни? Стъпаловидното или последователно развитие е задължително, както при стъпалата на една стълба. Ако липсват първите долни стъпала, не е възможно без риск и страдания да се достигнат по-горните. Затова, пренебрегвайки физическата си същност, или използувайки тялото си изключително за удоволствия, хората страдат и понасят лишения и болести. „Днес светът се е обърнал на болница. Няма здрави места в организма на съвременния човек: и дробове, и стомах, и черва, и уши, и очи, всичко е болно. И след всичко това казвате: „Ние имаме култура, ние сме учени, културни хора.“ Да, имате култура на болни хора.“ [84 П. Дънов] Във физическия свят плътското тяло е изложено на прякото действие на условията, при които го поставяме. То или се развива добре, ако му осигуряваме добри условия, или страда и боледува, когато не правим това. „Плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията на живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия...“ [85] „Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото. Ще кажете, че човек трябва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човек, но той не трябва да се увлича в ядене и пиене, да губи съзнание. Всяко неестествено желание води към зло.“ [108] Удоволствията водят до дисхармония между нашето тяло и душа. Тя нарушава нормалния жизнен ритъм в тялото. Увличането към удоволствия е неестествено желание. Нуждите на тялото са умерени. Нима безразборният полов живот при хората е естествена нужда? Половите органи, както и всички други, имат определена естествена задача. Вместо да ползуват половите органи само за продължение на рода, хората се отдават на неестествена наслада с тях. От това организмът се изтощава. Няма друга система в тялото, която така силно да изчерпва силите му. Организмът отслабва своята биологическа защита и се поддава лесно на други заболявания. „Главната причина за болестите се дължи на дисхармонията между двойника и физическото тяло на човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите на природата. Значи двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник.“ [116] Можем да си представим двойника на нашето тяло като силово поле, в което влизат нашите мисли, чувства, желания, настроения и усещания. Тази силова част на физическата ни същност е решаваща за правилната или неправилната връзка с жизнени сили на обкръжаващата ни разумна природа. Жизнените сили ние получаваме от храната, въздуха, водата, електромагнитните пълнежи и т.н., които природата ни предоставя. Ако ние не използуваме правилно тези източници на живот, т.е. ако нашият двойник не ги оценява правилно, ако не е в правилен резонанс с тези природни източници, тялото ни се лишава от тях и понижава защитните си възможности към външни дразнители. Нека помислим дали дишаме чист въздух, дали се храним рационално, дали почиваме правилно и ритмично, дали запазваме нормалното напрежение на нервната си система, дали нашите сетива се радват на подходяща среда (светлина, тонове, етерични изпарения и др.) и т.н. Трябва да знаем, че всичко, което човек е създал и организирал като окръжаваща го среда, е далеч от тази, която природата ни предлага. „На земята израз на щастието е здравето. То е първото важно нещо за човека. Той трябва да бъде здрав. Обаче здравето зависи от физиологическото съотношение между човешките органи. Ако деятелността между мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето ни е добро.“ [129] „Истинският учен знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещото развитие на човка. Великият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крие в неговото тяло.“ [128] „Иска ли да не боледува, човек трябва да води чист и свят живот, да не греши. Грехът и престъпленията се дължат на отклоненията на човека от правилния път.“ [137] Животът на физическото поле е пълен с изкушения, съблазни, мъчно преодолими задачи, пречки и т.н. Това създава възможност човек да се обърка, да изпадне в отчаяние, прегрешение и безпътица. Но в способността му да изплава над тези неестествени трудности се крие неговото разумно и човешко достойнство. „Никакъв грях, никакво престъпление не са в състояние да опетнят човешката душа. Външно човек се е опетнил, но не и вътрешно. Щом са дошли на земята, и праведният, и грешникът ще се изцапат. Разликата между праведния и грешния е тази, че първият се чисти сам, а вторият не може.“ [137] „Днес повечето хора се намират под влияние на човешкия порядък, те са управлявани от силата на плътта, от своите лични интереси. Това е общ закон в природата.“ [148] Като по-съвършено същество на земята човек малко се е освободил от влиянието на животинското в себе си. Неговите човешки качества, които животните не притежават — умът, волята, мисълта, индивидуалната душа и дух, явно не са поели изцяло кормилото на живота му. „Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да добие тези неща, човек трябва да има знание.“[147] Знание не какво да е, а знание за самия себе си. Хората са най-бедни откъм знание. Днес човечеството пътува из космоса, овладя силите на атома, прилага генно инженерство, създава нови химически вещества, които природата не познава, строи компютри, които го заместват в много отношения, и т.н., но човекът не знае най-важното — какво представлява той и какви възможности се крият в него. Трябва да осъзнаем и дълбоко да сме убедени, че всеки от нас носи в себе си „диханието на Бога“, т.е. Духът, който всъщност ни оформя като хора. Всеки притежава лична, индивидуална „частица“ от Първоизточника. Тази „частица“ — Духът, осигурява нашето безсмъртие. Душата от своя страна осъществява реализацията на Духа в сферата на физическия свят. Тя е строителят на нашето тяло, тя е нашата същност тук, на земята. А тялото е инструментът, материализираната идея на душата, с който си служим, за да се ползуваме от силите и законите на живата природа.

1. Духовната същност на човека 1.1. Произход на човека „Бог, като се е ограничил в себе си, е създал човека... И целият почти безкраен ред от органични форми, които природата е създала, представляват стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се учи.“ Учителя. В съответствие с мотото на тази глава нека споменем една мисъл от индийската философия, която Дънов цитира в беседите си, а именно, че Бог с една издишка сътворява светове, а с една вдишка разгражда светове. Науката днес назовава „издишката“ — експанзията на света, а „вдишката" - колапса на света. Дънов казва, че чрез инволюцията, т.е. чрез „издишката“ или експанзията, Бог се е ограничил в себе си, за да създаде физическото многообразие на света, а сред това многообразие е и човешката форма. Но същевременно при слизането си във физическия свят човешкият дух е преминал през безкрайния ред от органични форми, които са едно велико училище, в което той се учи. Набирайки знание и опит в средата на физическия свят, човек преминава във фазата на еволюцията, като, устремен към съвършенство, той рано или късно осъществява единение с Бога, т.е. преминава в сингулярност или още в колапс с Бога. Следователно животът на света, а оттук и на човека, е един вечен кръговрат: светът се ражда от Първоизточника — Бог, т.е. експанзира, и след време се връща към него, т.е. колапсира. Когато Бог се е ограничил в себе си, т.е. излъчил от себе си човешкия дух и създал с това и физическата форма — тялото на човека, той дава на това индивидуализирано вече същество да опита само живота, да мине през всички живи форми и се поучи. Само този е пътят към съвършенството, т.е. връщане към единение с Бога, т.е. сингулярност с Първопричината. Дънов казва: „Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия. Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него както си искат. Не, животът на хората произлиза от Божия Дух.“ [147] Но какво е животът? Живот намираме както в неорганичния свят, така и в органичния; както в най-малкото в света — кварките, така и в най-голямото — галактиките; както в простата конструкция — електрона, така и в сложното творение на света — човека. В едни форми обаче животът се изразява само в движение, както е в неорганичния свят; в други — в растеж и размножаване — в органичния свят; в трети — в развитие и усъвършенстване — в духовния свят. Следователно животът е едно жизнено поле, силово поле, което по същество е едно и също навсякъде, само че се изявява по различен начин в отделните среди. Дънов твърди: „Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използува. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен.“ [153] „Значи в природата има една разумна сила, която действа по разнообразни начини. Тази сила индусите наричат „Lattvas“ — санскритска дума, което означава жива енергия, проникваща в цялото пространство. Тя е основа за движението на всички небесни тела и е причина за произвеждането на живота във Вселената.“ [38] С тези мисли се маркират библейските представи за сътворението на света и човека. Следователно по същество човекът носи първичното дихание на света, но същевременно, чрез своето тяло, той е и представител на висша форма на физическия свят. Затова Дънов казва: „Духовният свят има връзка с физическия: едновременно човек е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват в него едновременно: между едното и другото същество има връзка, която ги съединява и управлява. Тази връзка е душата. Тя е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не можете да измените. Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходим за проявата на битието на нещата; под „духовен свят“ разбирам онези сили, които работят за създаването на тези форми; под думата „душа“ пък разбирам условията, които подготвят съграждането им... Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, като единица.“ [30] Тази „единица“ — човекът, за разлика от другите органични форми има богата духовна изява. Тя има чувства, мисъл и воля. Действа твърде самостоятелно, като че ли няма връзка с околната среда. „Бог е направил няколко основни съчетания: от една страна, между тялото, душата и духа, а от друга — между ума, сърцето и волята. Това са условията, през които човешкият дух минава, за да се усъвършенства.“ [31] Тези съчетания ние трябва да знаем, да познаваме и спазваме, тъй като ако занемарим едно от тях или нарушим техните взаимоотношения и хармония, ще спънем нашето развитие към съвършенство. „Човек има физическо тяло, има и тяло духовно. Ако той зачита физическото си тяло, ще зачита и духовното, защото първото е калъп на второто. Ако човек осакати физическото си тяло, той осакатява и духовното.“ [73] Следователно духовната и физическата същност на човека са едно хармонично цяло. Или, по-точно казано, физическата същност отразява духовната в сферата на физическия свят. Оттук следва, че за физическата форма на човек трябва да се съди по неговото духовно състояние. Това ще рече: какъвто е духът на човека, такава ще бъде и неговата физическа форма — тялото. Духовните качества оформят вида, качествата, състоянието и развитието на тялото. Дънов допълва: „Това, което става във физическия свят, по аналогия става и в духовния. Всеки процес, който става на земята, едновременно става и на небето. И обратното: всеки процес, който става на небето, става и на земята.“ [30] Но според развитието си хората имат различно ниво на духовната си същност. Те са по-близо или по-далече от сингулярността с Бога. Ето защо Дънов казва: „И тъй в света съществуват три категории хора: първата категория е човекът на Истината, Божественият човек, когото индусите наричат „Satwa“; към втората категория се отнася волевият човек — „Rajas“, а към третата — обикновеният човек — „Tamas“. [73] В изявите на живота, във физическия свят, наблюдаваме вечно движения, импулс, стремеж, възкачване и растеж. Откъде идва тази динамика? В цялото разнообразие, разновидност и множество на формите съществува двойственост. Учените я наричат поляризация на силите. Тя започва още с появата на експанзията, още с раждането на разнообразието. Така е и с човека: той е и жена, и мъж. Тази поляризация подтиква силите и формите да се хармонизират, отчасти да се уеднаквят и да се единят. „Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама, тъй щото, дали човек е женен или не, това не усложнява, нито улеснява живота. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Те вървят всякога заедно. Дали единият или другият са вътре или вън от човека, не е важно. Всеки мъж носи жената в себе си и всяка жена носи мъжа в себе си. Те не могат един без друг. Мъжът е стимул за жената, а жената за мъжа. Отнемем ли жената от света, всяка култура ще изчезне; отнемем ли мъжа, пак няма да има култура. Под думите „мъж и жена“, в широк смисъл, разбирам ума и сърцето. Ум без сърце не може и сърце без ум не може. Те вървят заедно и взаимно се допълват.“ [31] Физиологията на човешкото тяло потвърждава това поляризирано състояние на човека. У всеки човек, дали е мъж или жена, съществуват два физиологични елемента: мъжки и женски полов хормон. В зависимост от това, кой от двата хормона доминира, с влиянието и действието си върху функциите на организма, човек се изявява като мъж или жена на физическото поле. От изнесеното дотук се вижда, че духовната същност на човека изцяло властва над физическата му същност. Следователно принципът на изявата върви отвътре навън, т.е. от по-висшето, от духовното към физическото. Затова Дънов казва, че „духовното е скрито във физическото. Духовният свят става понятен само чрез физическия. Душата е достъпна за нас само чрез тялото. Ако човек не познава тялото си, как ще познае душата си?“ [87] „Човек не е нито в главата си, нито в сърцето си, нито в ръцете си. Той е извън своите удове, извън своето тяло. Чрез тях той само се проявява, но е извън тялото.“ [117] Следователно същността на човека стои в неговия дух и душа. Физическата му изява — тялото, е една преходна форма, която дава възможност на духа и душата да се изявят на физическия свят. И когато проучваме тялото си, трябва чрез него да виждаме духовната същност на човека. Какъвто е духът, такова е и тялото. Цялата разумност, хармоничност и закономерност в естеството на човека говорят, че той е творение на виеше съзнание, на висш дух, който стои над всичко и ръководи всичко. Дънов твърди, че „в света съществува едно обширно съзнание, което изпълва цялото пространство. Дали сте идеалист или материалист, ще видите, че това съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки. Вследствие на тази бързина, животът на това съзнание изглежда без движение.“ [89] Фантастично и невероятно звучи тази мисъл на Дънов, че може да има скорост, чрез която да се обхващат всички точки на вселената едновременно и че при тази скорост животът е като че ли без движение, но днес науката допуска и скорости далеч по-големи от тази на светлината. При тях времето и пространството, като ежедневни понятия, не съществуват. Пространството се свива с координатите си, а времето се забавя до застой. От това следва, че едно съзнание, което се движи с такава надсветлинна скорост, ще обгръща едновременно всичко във физическия свят, ще присъства в миналото, настоящето и бъдещето едновременно. За това състояние говорят идеите на Айнщайн и Хоукинг. [238, 251, 212, 278] Някой може би ще възрази, че това са недоказани неща. Днес обаче много закономерности във физиката, приети като действително верни и реални, ние хората не можем да осъзнаем и да възприемем със сетивата си. Човечеството приема тези невидими явления, сили и същности хипотетично, тъй като долавя, регистрира и наблюдава само следствията от проявите им. Единствено те ни напомнят за тяхното съществуване. Нима някой е видял атома на материята или неговите съставни частици? Но разлагането му и освобождаването на мощната енергия, скрита в него, човечеството почувства много осезателно при бомбардировките над Хирошима и Нагасаки в Япония през 1945 г. Науката показа, че всичко, което човек интуитивно предполага, че съществува, е всъщност действителност. Затова и Дънов твърди, че мисълта предсказва и познава всичко. Тя прониква не само в материята, но и в нематериалния свят. „Невъзможно е човек да има за образ нещо, което не съществува. По отношение на Битието всяко нещо е реално. Ние казвахме, че това или онова е илюзия, но по отношение на Битието никакви илюзии не съществуват.“ [108] Нека се върнем към въпроса — какво е същността на човека? Дънов казва: „И човекът като разумно същество има форма, съдържание и мисъл. Формата представя видимия човек, съдържанието — неговото сърце, което изразява чувствата му, а смисълът — неговия умствен живот.“ [126] Но има нещо в хората, за което не сме споменавали. Откъде е това голямо различие сред хората, било то по външен вид или просто по характер? Откъде е това несравнимо с нищо разнообразие на човечеството на земята? Тук Беинса отговаря: „Възможностите на всеки човек са еднакви, но строежът във всеки не е еднакъв, за-щото човек е задължен сам да строи.“ [11] Следователно в сътворението на човечеството като цяло има известна поточност, т.е. всяка индивидуална душа и дух е съградила това, което е могла, това, което е осъзнала като полезно, въпреки еднаквите възможности. Оттук, според духовния си ръст, всеки индивид създава свой физически образ, още повече, че всеки човешки дух се е отделил от Първопричината в определеното за него време. „Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие. Тази идея прокарва и Лайбниц.“ [10] Това подсказва, че човек като идея в Божественото съзнание е единен „по образ и подобие“, но при изявата си на физическия свят той се е индивидуализирал според своите възможности. Тази лична изява обаче е причина за падението на човека. Това е грехът на Адам и Ева. Но въпреки това, човек като отделна форма има възможности, каквито никое друго същество не притежава — да расте, да се развива, да се усъвършенства и осъзнава. Нашият ум, сърце и воля могат да разграничат доброто от злото, да изградят у нас добродетели, които да ни насочат по пътя на еволюцията, т.е. по пътя на съвършенството и бъдещото единение — сингулярност с Бога. Дънов обяснява: „В природата съществува следният закон: в цялото Битие вие имате условия да станете всичко, което днес желаете. В цялата вечност вие имате възможност всичко да спечелите и всичко да загубите.“ [9] Ето ключа на нашето земно щастие и нещастие. Или ще използуваме пълната свобода, която ни е дадена в сферата на физическия свят за нашето усъвършенстване в областта на доброто, за нашето възвръщане към Първопричината, или ще се погубим и ще затънем в недрата на греха и злото, в сферата на животинския свят. Последното е напълно реално, тъй като сме минали през всички живи форми и носим все още заложени в нас техните желания, страсти и подтици. „Следователно животинското е вложено във всеки човек и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви.“ [10] А еволюцията и съвършенството не се осъществяват без духовна чистота. Дънов казва: „Каквото е здравето за физическия свят, такова нещо е чистотата за духовния свят и справедливостта за Божествения свят.“ [81] „Ако ви се даде много любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много мъдрост, ще се втвърдите. За да не стане това, вие трябва да отправите тези енергии към истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на живота.“ [4] И накрая на тази глава нека повторим мисълта: „Значи Бог с една вдишка и една издишка създава и разрушава светове.“ Именно от „издишката“ на Бога ние носим началото си. Тази „издишка“ всъщност е „големият взрив“, за който учените казват, че е причината за началото на света. С „издишката“ си Бог се е ограничил в себе си, за да реализира низшите физически форми, тя е създала човешкия дух, душа и тяло. Но физическият свят, създаден с „издишката“ на Бога, е толкова многообразен — безкраен ред от форми, т.е. стадии, през които човешкият дух е минал, като през едно велико училище, за да се подготви за своето възвръщане към Първоизточника на нещата, към сингулярност с Бога.

УВОД След като човек е тук на земята, във физическия свят, той не може без тялото си. Тялото му е най-важният орган, инструмент, с който човешката душа разполага. То дава възможност на човека да влиза във връзка с разумните сили на природата, да ги опознава и оползотворява, което от своя страна му позволява да расте интелектуално, посредством знание и опит, нужни тъй много по пътя към съвършенството. Едно здраво и хармонично развито тяло може да осигури и осъществи тези изисквания, а едно хилаво, болнаво или недоразвито тяло е спънка към всеки духовен растеж. Не става въпрос да се създава култ към тялото, а преди всичко да се изгражда стремеж към поддържане хармонията на тялото, за да бъде то подвластно на разумната ни мисъл и воля. Тялото трябва да бъде добре овладян инструмент на човешката душа, тъй като тя се изявява във физическия свят чрез него. То трябва да бъде и антена на резонансите, които идват отгоре. Но за да оценим дадена вещ, даден предмет, ние трябва да знаем неговия замисъл, същност, предназначение, устройство, материя, от която е изградено, неговата функция, качества и т.н. Само тогава можем да го оценим по достойнство и да положим грижи да го опазим. Това най-вече важи за нашето тяло. За да пазим и разумно да стопанисваме своето тяло, ние трябва да го познаваме. Защото то е плод на миналия ни живот и е огледало на нашите мисли, постъпки, желания и слабости. Проучвайки го, ние можем да узнаем в коя насока сме развивали нашата духовна същност добре и в коя зле. От друга страна, познавайки основно тялото си, можем да го владеем чрез мисълта и волята си и то да ни служи разумно. Можем още да ръководим неговите функции така, че то да е здраво, пластично и добре хармонизирано. От тази гледна точка именно здравето ни е цяла философия и наука, която трябва да разбираме и ползуваме, за да си спестим много физически страдания. Познавайки зависимостта на тялото ни от разумните сили на природата, ние ще можем да го предпазим от пагубни влияния, да го предпазим от заболявания, както и по-лесно да го оздравяваме. Тялото като творение на разумната природа се разглежда като огледален образ на макрокосмоса, т.е. то е един микрокосмос. Оттук следва, че в устройството на тялото властват основните принципи на единството, универсалността и аналогията. А знаем, че съобразността е градивен закон в целите форми, а хармонията - закон на съвършените форми. Затова Дънов казва: „физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешат всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е началото на всички науки, които представляват основата на бъдещето.“ [42] Или още: „Като ученици вие трябва да започнете с изучаването на функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучавате, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите системи и техните функции, човек познава и проявите на природата.“ [42] „Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува и дух без материя не съществува. Духът и материята са две състояния, които взаимно се допълват.“ [42] Тази връзка, за която говори Дънов: дух - материя и материя -дух, трябва да проучим и опознаем, за да я поддържаме в хармония и да осигурим своето здраве и щастие. Дънов казва: „Съвременните хора се нуждаят от нова философия за живота. Тя се заключава в ново разбиране, което трябва да осмисли живота, защото животът сам по себе си има смисъл, но ще внесе повече светлина в умовете на хората, които имат странно разбиране за смисъла на живота и го търсят там, дето го няма.“ [49] Чрез знанието за нашето тяло ще осигурим по-добро здраве за него, ще бъдем по-разумни и по-щастливи, тъй като „човек, като е дошъл на земята, има за задача да пресъздаде себе си, да извае своето тяло, да го направи по-съвършено.“ [94] „На земята израз на щастието е здравето. Първо важно нещо за човека е здравето. Човек трябва да бъде здрав.“ [129] Настоящият труд, „философия на здравето“, е плод на проучените от нас над 190 печатани томчета с беседи и лекции на Петър Дънов. Включени са становището и домогванията в тази насока на 88 други автори, някои от които са със световна известност. Този труд съдържа шест основни раздела: - Духовната същност на човека; - Физическата същност на човека; - Лечебни методи; - Физически и духовни упражнения; - Лечебни билки по Дънов; - Рецепти от билки. Трябва веднага да подчертаем, че читателят не трябва да очаква чудеса. След основното опознаване със същността на тялото, следват профилактични знания, правила, съвети, които, ако се спазват, ще ни предпазят от заболяване и по-лесно ще се лекуваме. В тази насока настоящият труд може да бъде полезен на мнозина.

СЪДЪРЖАНИЕ Увод Духовната същност на човека Произход на човека Дух, душа и тяло Ум-сърце-воля-мисъл и вяра Познай себе си Наука и знание за здравето Към съвършенство Физическата същност на човека Тялото като цяло и същност Тялото като отражение и на макрокосмоса Тялото като плод на духовната същност на човека Функциите на тялото и душевното състояние Движение-обмяна-биотокове в тялото Значение на органите и системите на тялото Нервната система Дихателната система и здравето Кръвообращение и храносмилане Главата и лицето на човека Челото на човека Веждите Очите на човека Носът на човека Устата на човека Брадата на човека Ушите на човека Косата на човека Ръцете на човека Краката на човека Кожата на човека Лечебни методи - общи принципи Психическата уравновесеност и здравето Вярата и здравето Мисълта и волята при здравето Физическото движение и здравето Дишането и здравето Храненето и здравето Хранителните елементи в храната и здравето Диетично хранене Водата и здравето Сънят и здравето Физиотерапевтични лечебни методи Светлината и здравето Музиката и здравето Хигиената и здравето Облеклото и здравето Лекарят и здравето Лекарят Лекарствата Физически и духовни упражнения Упражнения за физическо укрепване Упражнения за духовно укрепване Упражнения за закаляване на волята и мисълта Лечебни билки, препоръчани от П. Дънов Рецепти от билки, препоръчани от П. Дънов Литература

Литература. 1. П. Дънов — Двата пътя; мл. о. клас, год. I; 1922 г., том I. 2. П. Дънов — Противоречия в живота; мл. о. клас, год. I; 1922 г., том II. 3. П. Дънов — Допирни точки в природата; мл. о. клас, год. II, 1922-23 г., том I. 4. П. Дънов — Добри навици; мл. о. клас, год. II, 1922-23 г., том II. 5. П. Дънов — Разумният живот; мл. о. клас, год. Ill, 1922-23 г. 6. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1923-24 г.; год. Ill, № 3-10. 7. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1923-24 г.; год. Ill, №11-20. 8. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1923-24 г.; год. Ill, № 21-25. 9. П. Дънов —Лекции на мл. о. клас; 1923-24 г.; год. Ill, № 26-32. 10. А. Салам — Последният замисъл на Айнщайн; сп. "Наука и техника", № 9,1981 г. 11. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1924-25 г.; год. IV; том I, № 1-3. 12. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1924-25 г.; год. IV; том I, № 4-6. 13. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1924-25 г.; год. IV; том I, № 7-9. 14. П. Дънов —Лекции на мл. о. клас; 1924-25 г.; год. IV; том II, № 10-13. 15. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1924-25 г.; год. IV; том III, №15-17. 16. П. Дънов —Лекции на мл. о. клас; 1924-25 г.; год. IV; том III, № 18-20. 17. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1924-25 г.; год. IV; том IV, № 24-27. 18. П. Дънов —Лекции на мл. о.клас; 1924-25 г.; год. IV; том V, № 28-31. 19. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1925-26 г.; год. V; том I, № 1-3. 20. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1925-26 г.; год. V; том II, № 1-15. 21. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1925-26 г.; год. V; том III, № 1-14. 22. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1926-27 г.; год. VI; том I, № 1-19. 23. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1926-27 г.; год. VI; том II, №1-18. 24. П. Дънов —Лекции на мл. о. клас; 1927-28 г.; год. VII; том I, №1-30. 25. П. Дънов —Лекции на мл. о. клас; 1928-29 г.; год. VIII, том I, № 1-28. 26. П. Дънов — Лекции на мл. о. клас; 1928 г.; год. VIII, том I, № 1-2. 27. П. Дънов — Младежки събор — 1925 г.; том VII; №5-8. 28. П. Дънов — Младежки събор — 1927 г.; том VIII; №14-17. 29. П. Дънов — Младежки събор — 1929 г.; том VII; № 7-10. 30. П. Дънов — Сила и живот; 1-ва серия 1914 г.; изд. 2,1924 г. 31. П. Дънов — Духът и плътта; Н-ра серия; 3-то изд. 1933 г. 32. П. Дънов — Все още е писано; неделни бес. — 1917 г.; изд. 1942 г. 33. П. Дънов — Мировата любов и космическата обич — беседи 1919 г. 34. П. Дънов — Новото човечество; 2-ро издание 1947 г. 35. П. Дънов — Електричество и магнетизъм — 1920 г. 36. П. Дънов — Беседи, обяснения и упътвания. 1921 г. 37. П. Дънов — Наука и възпитание; 2-ро издание — 1949 г. (1-во изд. 1896 г.) 38. П. Дънов — Сила и живот; 3-та серия; 1919 г. (изд. 1929 г.) 39. П. Дънов — Сила и живот; 4-та серия; 1921 г. (изд. 1922 г.) 40. П. Дънов—Сила и живот; 5-та серия; 1922 г. (изд. 1922 г.) 41. П. Дънов — Право си отсъдил; Vlll-мл. събор; том VII; № 12-14,1930 г. 42. П. Дънов — Отворени форми; мл. о. клас; год. VIII; том II, 1928-29 г. 43. П. Дънов — Служене, почит и обич; мл. о. клас; год. IX; том I; 1929-30 г.; София, 1941 г. 44. П. Дънов — Закони на доброто; мл. о. клас; год. IX; том II; 1929-30 г.; София, 1941 г. 45. П. Дънов — Път към живота; мл. о. клас; год. X; том I; 1930-31 г. София, 1941. 46. П. Дънов — Методи на самовъзпитание; мл. о. клас; год. X; том II; 1930-31. 47. П. Дънов — Живот и отношения; мл. о. клас; год. XI; том I; 1931-32; София, 1947. 48. П. Дънов — Фактори в природата; мл. о. клас; год. XI; том II; 1931-32 г. 49. П. Дънов — Великата разумност; мл. о. клас; год. XII; том I; 1932-33 г. 50. П. Дънов — Съразмерност в природата; мл. о. клас; год. XII; том II; 1932-33 г. 51. П. Дънов — Силите на природата; мл. о. клас; год. XXIII; 1943-44; София, 1947 г. 52. П. Дънов — Великите условия на живота; беседи от Учителя — 1919 г. София, 1944 г. 53. П. Дънов — Като дойде при мене; беседи от Учителя; 1924-25 г.; София, 1950 г. 55. П. Дънов — Високият идеал; беседа от Учителя; 1923 г. гр. Свищов. 56. П. Дънов — Окултни лекции; Общ о. клас; год. II; 1922-23 г. София, 1922-23 г. 57. П. Дънов — Окултни лекции; Общ о. клас; год. Ill; 1923 г. София, 1923 г. 58. П. Дънов — Избавената душа; лекции — 2 Май 1926 г. София (Великден). 59. П. Дънов — Път на мисълта; беседи от Учителя; 1920-22 г.; № 1-6; София, 1949 г. 60. П. Дънов — Беседи, упътвания и обяснения; гр. В. Търново — 1922 г. (събор). 61. П. Дънов — Трите живота; Общ о. клас; год. I; 1922 г.; София, 1942 г. 62. П. Дънов — Поучаваше ги; беседа от Учителя — 1923 г. София, 1949 г. 63. П. Дънов — Живият Господ; беседа от Учителя — 1922 г. София, 1948 г. 64. П. Дънов — Абсолютната справедливост; Общ о. клас; год. IV; 1924-25 г. 65. П. Дънов — Окултни лекции; Всемирно Бяло Братство: 1-ва школна год. 1922 г. София, 66. П. Дънов — Виделина; Много ценен бисер; да не се смущава сърцето ви; беседи от Учителя; 1925 г. Пловдив. 67. П. Дънов — Настанало е царството Божие; Русе, 1924 г. 68. П. Дънов — Раздай всичко; беседа гр. Русе, 1924 г. 69. П. Дънов — Наряд и упътвания; от срещата В. Търново, 1925 г, 70. П. Дънов — Две свещенни положения; съборни беседи —1925 г. В. Търново. 71. П. Дънов — Двата природни метода; VI серия, 1923-24 г.; № 1-24; София. 72. П. Дънов — Неделни беседи; VII серия, 1924-25 г.; гр. Русе — Малджиев. 73. П. Дънов — Свещекният огън; съборна беседа; София 1926 г. 74. П. Дънов — Козативни сили; Общ о. клас; год. V; 1925-26 г. том I; София, 1930 г. 75. П. Дънов — Светлина на мисълта; Общ о. клас; год. V; 1925-26 г. том II; София, 1930 г. 76. П. Дънов — Условия на разумния човек; ОБщо. клас; год. V; 1925-26 г. том III; София, 1930 г. 77. П. Дънов — Прости истини; Общ о. клас; год. VI; 1926-27 г.; том I; София, 1933 г. 78. П. Дънов — Неразрешеното; Общ о. клас; год. VI; 1926-27 г.; том II; София, 1933 г. 79. П. Дънов — Възможни постижения; Общ о. клас; год. VI; том III; 1926-27 г.; София, 1934 г. 80. П. Дънов — Четирите кръга; Общ о. клас; год. VI; том IV; 1926-27; София, 1934 г. 81. П. Дънов — Неделни беседи; серия VIII; 1926 г.;№ 1-33 г. 82. П. Дънов — Великото и красивото; Общ о. клас; год. VII; 1927 г.; том I; София, 1935 г. 83. П. Дънов — Малки и големи придобивки; Общ о. клас; год. VII; том II; 1927-28 г. 84. П. Дънов — Пътят на ученика; събор, беседи; 1927 г. София. 85. П. Дънов — Затова се родих; 9-та серия; том I; 1929 г. София. 86. П. Дънов — Влизане; 9-та серия; том II; 1930 г. София. 87. П. Дънов — Праведният; 9-та серия; том III; 19311 г. София. 88. П. Дънов — Вехтото премина; 9-та серия; том IV; 1931 г. София. 89. П. Дънов — Мнозина казваха; 9-та серия; том I; 1933 г. София. 90. П. Дънов — Ни мъж, ни жена; 9-та серия; том II; 1933 г. София. 91. П. Дънов — Синове на възкресението; 9-та серия; том III; София, 1934 г. 92. П. Дънов — Ключът на живота; Общ о. клас; год. VIII; том I; 1928-29 г. 93. П. Дънов — Смени в природата; Общ о. клас; год. VIII; том II; 1928-29 г. 94. П. Дънов — Форми в природата; Общ о. клас; год. VIII; год. Ill; 1928-29 г. 95. П. Дънов — Определени движения; Общ о. клас; год. VIII; том IV; 1928-29 г. 96. П. Дънов — Петимата братя; Сборник беседи; 1923-24 г.; София, 1949 г. 97. П. Дънов — За съдба дойдох; беседи; XI серия; 1929 г. София. 98. П. Дънов — Успоредни пътища; Проявленията на ума; беседи; 1928 г. София. 99. П. Дънов — Разумно разбиране; беседа — 1934 г. София. 100. П. Дънов — Изгревите на слънцето; беседа; 1928 г. София. 101. П. Дънов — Майката на времето; беседа; 1932 г. София. 102. П. Дънов — Жал ми е за народа; беседа; 1932 г. София. 103. П. Дънов — Великото в живота; беседа; 1934 г. София. 104. П. Дънов — Положителни и отрицателни черти на човека; Спец. о. клас; 1928-29 г. год. VIII; София, 1928 г. 105. П. Дънов — Естествения ред на нещата; Общ о. клас; год. IX; 1929-30 г.; том I; София, 1939 г. 106. П. Дънов — Степени на съзнанието; Общ о. клас; год. IX; 1929-30 г. том II; София, 1939 г. 107. П. Дънов—Доброто оръжие; Общ о. клас; год. IX; 1929-30; том II; София, 1939 г. 108. П. Дънов — Божият глас; Общ о. клас; год. X; 1930-31 г. том I; София, 1940 г. 109. П. Дънов — Просветено съзнание; Общ о. клас; год. X; 1930-31 г. том II; София, 1940 г. 110. П. Дънов — Реалности и сенки; Общ о. клас; год. X; 1930-31 г. том III; София, 1941 г. 111. П. Дънов — Големият брат; беседи —1938-39 г. София, 1939 г. 112. П. Дънов —Новият ден; беседи; София, 1940 г. 113. П. Дънов — Условия на растене; беседи — 1930 г. София, 1949 г. 114. П. Дънов — Линиите на природата; беседи — 1929 г. СОфия, 1929 г. 115. П. Дънов — Абсолютна чистота; беседи — 1929 г.; 5-то рилско езеро; София, 1929 г. 116. П. Дънов — По Бога правени; беседи — 1929 г. София, 1929 г. 117. П. Дънов — Крадецът и пастирът; беседи — 1929 г.; том I; София, 1937 г. 118. П. Дънов — Да ви даде; беседи — 1929 г. том II; София, 1938 г. 119. П. Дънов —Делата Божии; беседи —1930 г.; том III; София, 1942 г. 120. П. Дънов — Учителю благи; беседи; 12-та серия; том I; София, 1934 г. 121. П. Дънов — Който има невестата; беседи; 12-та серия; том II; София, 1935 г. 122. П. Дънов — Голямото благо; беседи; 12-та серия; том III; София, 1936 г. 123. П. Дънов — Общение с Бога; беседа — 1930 г.; София, 1934 г. 124. П. Дънов — Учителю, да прогледам; 2-ра неделна беседа; 1931 г.; София, 1931 г. 125. П. Дънов — Бпагословенна между жените; беседи на 7-те рилски ез.; София, 1930 г. 126. П. Дънов — Абсолютна истина; утринни слова; год. I; 1930-31 г. София, 1949 г. 127. П. Дънов — Събуждане; Общ о. клас; год. XI; том I; 1931-32 г. София, 1944 г. 128. П. Дънов — Начало на мъдростта; Общ о. клас; год. XI; том III; 1931-32 г. София, 1947 г. 129. П. Дънов — Любов към Бога; беседи на 7-те рилски ез.; 1931 г.; том I; София, 1932 г. 130. П. Дънов — Нашето място; беседи на 7-те рилски ез.; 1931 г. том II; София, 1932 г. 131. П. Дънов — Отиване и връщане; съборни беседи; 1931 г. София, 1932 г. 132. П. Дънов — Ново разбиране; Утринни слова; год. II; 1932-33 г.; том I; София, 1949 г. 133. П. Дънов — Сателитът; Утринни слова; 1932-33 г. год. II; том II; София, 1950 г. 134. П. Дънов — Ценното из книгата на Великия живот; беседи на 7-те рилски езера; 1932 г. София, 1932 г. 135. П. Дънов — Бъдещото верую на човечеството; Съборни бес.; 1933 г. София, 1934 г. 136. П. Дънов — Работата на природата; Общ о. клас; год. XII; 1932-33 г.; том II; София, 1948 г. 137. П. Дънов —Трите посоки; Общо, клас; год. XII; 1932-33 г.; том III; София, 1948 г. 138. П. Дънов — Учение и работа; Утринни слова; 1934 г.; София, 1939 г. 139. П. Дънов — Часът на Любовта; Съборни беседи; 1934 г. София, 1934 г. 140. П. Дънов — Отец ме люби; беседа — 22.111.1934 г.; София, 1936 г. 141. П. Дънов —Трите родословия; Утринни слова; год. V; 1936 г. София, 1943 г. 142. П. Дънов — Устойчиви величини; Утринни слова; год. V; том II; 1936 г. София, 1943 г. 143. П. Дънов — Ценната дума; Утринни слова; 1935 г. София, 1941 г. 144. П. Дънов — Царския път на душата; 7-те рилски езера; 1935 г. София, 1935 г. 145. П. Дънов — Той създава; Утринни слова; том I; 1936-37 г. София, 1947 г. 146. П. Дънов — Старото отмина; Утринни слова; 1937 г. том II; София, 1947 г. 147. П. Дънов — Лъчи на живота; беседи на 7-те рилски езера; 1937 г. София, 1937 г. 148. П. Дънов — Двигатели на живота; беседи на 7-те рилски езера; 1938 г.; София, 1938 г. 149. П. Дънов — Ликвидация на века; Утринни слова; 1937-38 г.; том I; София, 1948 г. 150. П. Дънов — Красотата яа душата; Утринни слова; 1938 г.; том II; София, 1948 г. 151. П. Дънов — Езикът на Любовта; бес. на 7-те рилски езера; 1939 г. София, 1939 г. 152. П. Дънов — Божествен и човешки свят; бес. на вр. Мусала и 7-те рилски езера; 1940 г. София, 1940 г. 153. П. Дънов — Възможности и щастие; съборни беседи — 1941 г. София, 1941 г. 154. П. Дънов — Опорни точки на живота; бес. на 7-те рилски езера; 1942 г. София, 1942 г. 155. П. Дънов — Новият светилник; Общ о. клас; год. XXIII; 1943-44 г. София, 1946 г. 156. П. Дънов — Вечното благо — Съборни беседи; 1943-44 г. София, 1944 г. 157. П. Дънов — Новото начало; Утринни слова; 1943-44 г. София, 1944 г. 158. П. Дънов — Заветът на любовта; том I; 1944 г. София, Мърчаево. 159. П. Дънов — Заветът на любовта; том II; 1944 г. София. 160. П. Дънов — Заветът на любовта; том III; 1944 г. София. 161. D-r Karl Friederichs — Okologie als Wissenschaft von der Natur; 1937, Leipzig — A. Bart. 162. W. J. Grigorjev; G. J. Mjakischev — Die Krafte der Natur; Urania; Leipzig, 1978. 163. D-r Paul Karlson — "Du und die Natur"<197> Berlin, 1933. 164. H. J. Treder — "Relativitat und Kosmos; Berlin — 1968; Akad. Verlag. 165. Айзък Азимов — Има ли нещо отвъд вселената; Сайънс Дайджест; Ню Йорк; кн. № 36; 6-12.IX. 1980 г. "Наука и техника"на БТА, София. 166. А. Ф. Вашингтон — Във вселената съществува антиматерия; София, "Наука и техника", 1980 г. БТА; Ню Сайнтис, Лондон — "Антиматерия от далечния космос"<197> БТА; Наука и техника, София, 1980 г. 167. Тахионите — Химия и жизнь. Москва; Наука и техника; БТА, София, 1980 г; 168. Max Born — "Die Relativitatstheorie Einsteins"<197> V-Auflage, 1969, Springer Verlag. 169. Hermann Wejl — "Philosophic der Mathematik und der Naturwissenschaft", 1976, Olden, Wien. 170. D. E. Liebscher — "Relativitatstheorie mit Zirkel und Lineal", W. T. B. — Akad. Verlag, 1977 — Berlin. 171. A. Einstein — "Grundzuge der Relativitatstheorie"<197> W. T. B. Akad. Verlag, Berlin, 1977. 172. A. Einstein — "Uber die spezielle und die Allgemeine Relativitatstheorie"<197> W, T. B., 1977, Akad. Verlag, Berlin. 173. E. Herlti; N. Salie — ''Spezielle Relativitatstheorie"<197> W. T. B. 1978, Akad. Verlag, Berlin. 174. G. Dautcourt — "Relativische Astrophysik"<197> W. T. B., 1976, Akad. Verlag, Berlin. 175. H. J. Treder — "Elementare Kosmologie"<197> W. T. B., 1975, Akad. Verlag, Berlin. 176. H. Melcher—"A. Einstein — Widervorurteile und Denkgewohnheiten"W. T. B. — 1979 — Akad. Verlag — Berlin. 177. Г. Гордон —"А. Айнщайн"<197> библ. Безсмъртни образи; София, 1923. 178. Рабиндранат Тагоре — "Моето учение", изд. Право; София, 1923. 179. G. Lakowsky — "Das Geheimnis des Lebens"<197> Munchenq 1932= 180. D-r De Ruder — "Wetter und Jahreszeit als Krankheitsfaktoren", 1931, Springer Verlag, Berlin. 181. Д-р Ил. Стратев — Природните сили и организма, сп. "Житно зърно", № 1-2, София, 1944 г. 182. Z. М. Bacq and Р. Alexander — "Fundamentas of Radiobiologie", Pergamon Press, 1961; Oxford, London. • 183. Rabindranath Tagore —"Das Opfer", 1920, Munchen; K. Wolff, Verlag. 184. Emanuel Swedenborg — "Der Verker zwischen der Seele und Leib", 1930, Renatus Verlag, Lorch-Wurtenberg. 185. Б. Г. Кузнецов — "Айнщайн — живот, смърт и безсмъртие", изд. "Наука и изкуство", София, 1980 г. 186. "1980 — Година на слънцето", БТА; Наука и техника; № I; 1980 г. 187. А. Салам — "Последния замисъл на Айнщайн", БТА; Наука и техника, № 9, 1981 г., София. 188. Економист, Лондон — "Защо стареят хората". БТА; Наука и техника, № 9; 1981 г., София. 189. Уйлям Кауфман — "Спазмите на умиращата звезда". Сайънс Дайджест, Ню Йорк; БТА; Наука и техника, № 13, 1981 г. 190. Бъркли (ЮПИ) — "Неоткритата галактика". БТА, Наука и техника, № 13, София, 1980 г. 191. Н. Gebhardt. Pharmakologie-Toxikologie. Munchen, 1940, Sieinike Verlag. 192. А. Сухотин — Парадокси в науката; изд. Народна младеж; София, 1980. 193. Д. Томсен — Осцилират ли неутриното? Сайънс Нюз; Вашингтон; БТА, Наука и техника, № 14, София, 1981 г. 194. А. Азимов — Космическият цикъл; Сайънс Дайджест, Ню Йорк; БТА, Наука и техника; № 15, София, 1981 г. 195. X. Я. Христов—Проблеми на съвременната физика; том I; изд. Наука и изкуство; София, 1979 г. 196. К. Аевитин — Геометрична рапсодия; изд. Народна просвета; 1980, София.- 197. А. Гармън — "Какво е било в началото"; Сайънс Нюз; Вашингтон; БТА, Наука и техника, № 22,1981 г., София. 198. Паула Бийл — Живата вода; Сайнсиз — Ню Йорк, БТА, Наука и техника, № 21, 1981 г., София. 199. Ю. Н. Ефремов — В глъбините на вселената; изд. Наука и изкуство, 1981 г. 200. Макс Борн — Моят живот и възгледи; изд. Наука и изкуство,1981 г. 201. Д. Скот — При изворите на земния живот; Ню Сайнтист — Лондон; БТА, Наука и техника, № 41,1981 г. 202. А. Айнщайн — За физиката, за физиците и за себе си; изд. Наука и изкуство; София, 1981 г. 203. А. Бонев — Митове и легенди за съзвездията; изд. Наука и изкуство, София, 1976 г. 204. А. Спиркин — Опознаване на психобиофизическата реалност; АПН —Москва. БТА, Наука и техника, № 51, София, 1981 г. 205. Я. Зелдович и С. Шандарин — Дупка в космоса; БТА, Наука и техника, № 48, София, 1981 г. 206. 3. Косидовски — Библейски сказания; изд. Наука и изкуство, София, 1980 г. 207. В. Любимов — Неутриното и вселената; БТА, Наука и техника, № 23, София, 1980 г. 208. В. Стажински — По пътищата на кварките; Трибуна Люду — Варшава; БТА, Наука и техника, № 33, София, 1980 г., 209. М. Терценщейн — Може ли да се обърне времето назад; БТА, Наука и техника, № 35, София, 1980 г.. 210. А. Азимов — Има ли нещо отвъд вселената; Сайънс Дайджест — Ню Йорк, БТА, Наука и техника, № 36, София, 1980 г. 211. X. Каплан — Хибридомите — нова надежда; Стайнфорд — Калифорния; БТА, Наука и техника, № 46, София, 1980 г. 212. Ф. дьо Клозе — Звезди по-бързи от светлината; Сианс е авнир; БТА, Наука и техника, № 49, София, 1980 г. 213. А. Аатишев и Вл. Аатишев — Според единните закони на хармонията; БТА, Наука и техника, № 51, София, 1979 г. 214. сп."Космос", Щутгард — Фитонцидите — антибиотици на растенията; БТА, Наука и техника, №51, София, 1979 г. 215. К. Сеган — Хронология на нашия свят; БТА, Наука и техника, № 48, София, 1980 г. 216. Д. С. Данин — Ниле Бор; изд. "Техника", София, 1981 г. 217. А. дьо Нуаркарм—Четвъртото измерение; изд. Котев; София, 1922 г. 218. Д-р Ил. Стратев — Единството в природата; сп. "Житно зърно"; № 3, София, 1941 г. 219. Д-р Ил. Стратев — От електрона до клетката; сп. "Житно зърно", № 4, София, 1941 г. 220. Д-р Ил. Стратев — От клетката към организма; сп. "Житно зърно", бр. 6, София, 1941 г. 221. Соц. индустрия, Москва — "Водата — какво става с нея"; БТА, Наука и техника, № 46, София, 1981 г. 222. Ж. Ферара — Синтезиран е генът на интерферона; Париж; БТА, Наука и техника, № 46, София, 1981 г. 223. П. Йънг — Живот в долините на Антарктика; БТА, Наука и техника, № 9, София, 1982 г. 224. Е. Ерио — Животът на Бетховен; изд. Музика, София, 1979 г. 225. А. Цветков —■ Произход и еволюция на биосферата; изд. Наука и изкуство, София, 1981 г. 226. Ш. Бъгли и Д. Кери — Как започва човешкия живот; Нюзуик, Ню Йорк; БТА, Наука и техника, № 7, София, 1982 г. 227. Д-р Ил. Стратев — Постите и гладък, като лечебни методи; сп. "Житно зърно"<197> София, №8,1941 г. 228. Д-р Ил. Стратев — Физиология на постенето; сп. "Житно зърно"; № 9,1941 г. 229. Д-р Ил. Стратев — Условия и методи на постенето; сп. "Житно зърно", № 1, София, 1942 г. 230. Д-р Ил. Стратев — Това що можем и не можем; сп. "Житно зърно", № 5, София, 1942 г. 231. Д-р Ил. Стратев — Подпушването и болестите; сп. "Житно зърно", № 10, София, 1943 г, 232. Д-р Ил. Стратев — Вяра и живот; сп. "Житно зърно", № 3, София, 1943 г. 233. Д-р Ил. Стратев — Да се учите — сп. "Житно зърно", № 9, София, 1942 г. 234. 3. Косидовски — Евангелски сказания; изд. Наука и изкуство, София, 1982 г. 235. Книга на мъртвите на древните египтяни; изд. Наука и изкуство, София, 1982 г. 236. М. Алпатов — История на изкуството; том III, изд. Български художник, София, 1982 г. 237. Н. И. Кованцов — Математика и романтика; изд. Наука и изкуство, София, 1981 г. 238. А. Томов — Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов; сп. философски преглед, № 1,1930 г. 239. А. Алтер — Звездите канят слънцето на танц; Сианс е ви — Париж; БТА, Наука и техника, № 50, София, 1983 г. 240. А. А. Блюменфелд — Проблеми на биологичната физика; изд. Наука и изкуство; София, 1981 г. 241. Г. Попов — Илиада; изд. Средец — София, 1928 г. 242. G. von Hassler — Wenn die Erde kippt; Scherz Verlag — Bern, Munchen, 1981. 243. Д-р Ил. Стратев — Учителя П. Дънов и Божественото учение; 1993 г. ИК-Ройял-77, гр. Варна. 244. Д-р Ил. Стратев — философия на здравето; изд. "Бяло Братство", София, 1994 г. 245. Арнолд Едвин — Светилото на Азия; изд. Атанасов; София, 1984 г. 246. П. Дънов — Завета на цветните лъчи на светлината. София, 1912 г. 247. П. Дънов — Беседи, обяснения и упътвания; 1919 г. В. Търново. 248. Д. Ааерций — Животът на философите; изд. Наука и култура, София, 1985 г. 249. П. Дънов — Хио-Ели-Мели-Месаил. поч. Напредък, Ст. Загора, 1912 г. 250. Обяснения и упътвания за книгата; Завета на цветните лъчи на светлината — 1912 г., гр. В. Търново. 251. Ваниел — Съвременният обществен морал на Дънов; Кооп. печат "Едисон", София, 1922 г. 252. П. Дънов — Трите основи на живота; 1920 г. гр. Русе; П-ро изд. 1947 г. 253. П. Дънов — Новият живот — бес. 1922 г., В. Търново. 254. П. Дънов —• Пробуждане на колективното съзнание; бес. 1921 г. гр. В. Търново и 2-ро изд. София, 1947 г. 255. П. Дънов — Да мисли; бес. 1935 г., 2-ро изд., София, 1948 г. 256. П. Дънов — Истината — бъдете съвършенни; София, 1923 г. 257. П. Дънов — Лични бележки на Дуно; (непубликувани) 15-11-1900 г. 258. М. Казакова — Бележки-протоколи, от съборите на 1906 до 1908 г. в гр. Варна. 259. П. Гумнеров — Бележки-протоколи, от съборите 1909-1915 г. В. Търново. 260. Емануил —П. Дънов —"Любовта", стих., сп. Видепина, кн. 4-5,1903 г., гр. Сливен. 261. П. Дънов — Мисли диктувани от чист Дух; Своенравието —сп. Видепина, год. I, кн. 6,1903 г., гр. Сливен. 262, П. Дънов — Мисли диктувани от чист Дух, Добродетелта — сп. Видепина —кн<197> 2,1903 г., гр. Сливен. 263. П. Дънов — Мисли диктувани от чист Дух, Благонравието —сп. Виделина —кн. 3,1903 г., гр. Сливен. 264. П. Дънов — Песни от Учителя; Сборник — Литопечат, София, 2938 г. 265. П. Дънов — Паневритмия; София, 1938 г. 266. П. Дънов —Паневритмия; София, 1941 г., печ. Литопечат, София. 267. Д-р Ил. Стратев — Божественото учение или Философия на живота на Учителя П. Дънов (под печат). 268. К. Делпюеш — А. ф. П. Париж — "Парадоксът". АПР-сп. Наука и техника, кн. 6-7.11.1986 г,, София. 269. Р. Николова-Менделеев; Нар. Просвета, 1948 г., София. 270. Б. Боев — Мисията на Богомилството; Казанлък — 1937 г. печ. Гутенберг. 271. G. Baissette — Leben und Lehre des Hippokrates; Hippokrates Verlag, Stuttgart, 1937. 272. П. Дънов — В царството на живата природа; 1933 г., София. 273. П. Дънов — Да се облечете в новия човек; 1931 г. 16 серия, неделна беседа. 274. П. Дънов — Четирите съвета; 1921 г. съборна беседа. 275. П. Дънов — Определяне работата на четирите съвета; 1921 г. съборна беседа. 276. П. Дънов — Учителят говори; София 1942 г. печат. "Житно зърно". 277. П. Дънов — Светът на великите души; беседа 1933 г. София, 278. П. Дънов — Свещенни думи на Учителя; София 1938 г.; П-ро изд. 1993 г. изд. Наука и изкуство, София. 279. П. Дънов — Да възлюбиш; бес. на Н-ри мл. събор, 1924 г. 280. П. Дънов — Дигни одъра си; беседа 1938 г., София. 281. П. Дънов — Сила и живот; беседи XIII серия, 1914 г. Страхът — беседа. 282. П. Дънов — Начало и край на нещата; беседа 1928 г., София. 283. П. Дънов — Баща и син; беседа 1937 г., София. 284. П. Дънов — Обич към знанието; беседа 1927 г., София. 285. П. Дънов — Ключът на живота; беседа 1928 г., София. 286. П. Дънов — Живот за цялото; беседа, 1940 г., София. 287. П. Дънов — Младежки събор на 7-10.VII.1926 г. в гр. София. 288. П. Дънов — Младежки събор на 8-10.VII.1928 г. вгр. София. 289. А. Г. Чолалин — Лесно ли се лекуват белите дробове; "Наука и жизнь"; БТА, Наука и техника, № 39,1988 г., София. 291. П. Дънов— Лекции на мл. ок. клас 1924-25 г.; год. IV, том III, № 21-23. 292. П. Дънов — Поздрав за новата година — 1914 г., София. 293. R. Glauner —Die Entzundungsbesfrahlung; G. Thieme Verlag — Leipzigq 1940. 294. А. Петухов — Оживялата вселена; БТА, Наука и техника, № 36, 1988 г., София. 295. П. Лонг — Смейте се за здраве; БТА, Наука и техника, № 37,1988 г., София. 296. Д. Адлър — В търсене на голямата единна теория за светлината; Нюзуик — Ню Йорк; БТА, Наука и техника, № 44,1988 г. 297. Е. Клингър — Силата на мечтите; Сайколоджи тудей — Вашингтон; БТА, Наука и техника, № 44,1988 г. 298. Н. Баленс — Човекът и дисплеят; Алгемеен дагблат — Ротердам, 1988; БТА, Наука и техника, № 44,1988 г., София. 299. Б. Смик; Г. Габлас — Диетичната и терапевтичната роля на бактериите на млечната ферментация — "Аура"<197> Краков; БТА, Наука и техника, № 45,1988 г. 300. Д. Рот и Д. Леройт — Химически разговор между клетките; Ню Йорк — Сайънсиз; БТА, Наука и техника, № 49,1988 г. 301. Сайънс Нюз — Вашингтон — Протеини на плешивостта; БТА, Наука и техника, № 49,1988 г. 302. Хр. Мермерски — Храните като лекарство; БТА, Наука и техника, № 49-50,1988 г., София. 303. В, Хербс — Сладката атака срещу зъбите; Космос — Щутгарт; БТА, Наука и техника, № 48, 1988 г. 304. М. Перес — Парадонтозата; Фигаро — Париж; БТА, Наука и техника, № 48,1988 г., София. 305. А. Богораз; И. Голдин — Пътешествие по ушната мида; Правда — Москва; БТА, Наука и техника, № 50,1988 г. 306. Л. Уосоуиц — От какво зависи кръвното налягане; ЮПИ — Сан Франциско; БТА, Наука и техника, № 50,1988 г. 307. В. Боголюбов — Вдишвайки здраве; Природа и человек — Москва; БТА, Наука и техника, № 51,1988 г. 308. Й. Малмс — Животните и студът; П. М. Магазин — Хамбург; БТА, Наука и техника, № 52, 1988 г. 309. Д. Гелма и М. Хагър — Тяло и душа; Нюзуик — Ню Йорк; БТА, Наука и техника, № 1, 1989 г. 310. П. Дейвис — Борбата на разума с теорията за относителността; П. М. Магазин; БТА, Наука и техника, № 51,1988 г. 311. Б. И. Искаков — Уравненията на мирозданието; Природа и человек — Москва; БТА, Наука и техника, № 6, 1989 г. 312. Ж. Гаво — Календарите на животните; Сианс е ви; БТА, Наука и техника, № 36, 1988 г., София. 313. Ж. Ивно; Ф. Нуши — Паметна на материята; Монд — Париж; БТА, Наука и техника, № 34,1988 г. 314. Килиан — Скажи мне как ть1 светишся; Техника молодежи, 12,1985 г. 315. Еренвалд — сп. "Хипократес"<197> Щутгард, № 13,1937 г. 316. Told-Hochstetter — Anatomischer Atlas — III Band; Urban-Schwarzenberg — 1940. 317. Джуна Давиташвили — Уроци по безконтактен масаж; Природа и человек — Москва; БТА, Наука и техника, № 10-11, 1989 г. 318. Джуна Давиташвили — Силата на моите ръце; Дружба, № 1,1989 г. 319. Р. Келлер — сп. Хипократес, № 45,1938 г., Щутгард. 320. Д. Фериари — В защита на сърцето; БТА, Наука и техника, № 36, 1988 г., София. 321. Дер Шпигел — Гладуването — средство за отслабване; БТА, Наука и техника, № 33,1988 г. 322. "Хипократес", № 48, 1937 г., Щутгард. 323. М. Йортл — Какво извиква пролетта в тялото и душата; П. М. Магазин — Хамбург; БТА, Наука и техника, № 17,1989 г. 324. М. Жирар — Нежеланите странични действия на лекарствата; Париж; БТА, Наука и техника, № 37,1988 г. 325. Б. Китанов — Разпознаване и събиране на билки; изд. Земиздат, София, 1987 г. 326. A. Dinand — Taschenbuch der Heilpflanzen. Munchen — Schreiber. 327. Flamm — Kroeber-Seel-Rezeptbuch der Pflanzenheilkunde; Hippokrates-Verlag, Stuttgart, 1939. 328. H. А. Агаджанян — Човекът и планетата земя; София, 1986 г. 329. А. А. Сенека — Избрани диалози; София, 1987 г. 330. А. П. Дубров — Пагубното място; Природа и человек — Москва; БТА, Наука и техника, № 22, 1989 г., София. 331. М. Капустин — Преселването на душите — блъф или загадка; Ехо планети — Москва; БТА, Наука и техника, № 24,1989 г. 332. ТАСС — Ню Йорк — Пазете се от жегата; БТА, Наука и техника, № 24,1989 г., София.

5.3. Какво мога. „Аз проповядвам неща които са съобразени с великия Божествен закон. Пред Господа не лъжа. Дали моето учение е съгласувано с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно, моите възгледи да бъдат съгласувани с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред небето, пред ангелите, пред светиите. Този е важният въпрос за мене.“ (31-1917) „Когато аз говоря нещо, аз всякога имам предвид следното: мисълта ми да е вярна пред Бога.“ (27-1925) „Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите от църквата, или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми.“ (31-1915) „Аз съм срещал добродетелта, разговарял съм с нея; какви блага бликат от нея! Аз съм срещал и Божествената правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. Любовта пък е много хубава и нежна; тя не вижда хорските погрешки.“ (31-1917) „Аз не довършвам (н.б. - мисълта си), оставям една година междинна между всичко казано, за да видя, как ще решите ребуса. Аз съм ясновидец, а като гледам на вашето бъдеще, виждам, как едни стават, други падат, едни вървят по пътя, а други — криволичат. В края на краищата всички ще бъдат добре, само че ще има клатушкане и закъсняване.“ (31-1915) „Вие като дойдете на моето място и стъпало, и придобиете тези знания, които имам, аз ще бъда на друго, по-горно стъпало. Вие никога няма да ме стигнете, защото, ако вие растете, и аз раста. Развитието е вечно.“ (27-1925) „Да, аз съм мислил върху всяка дума, която казвам. Ако говоря честно, справедливо, говоря за свое добро, защото не искам да опозорявам своята чест, не искам да позоря своите братя, не искам да позоря името Божие, аз искам един ден, като ви срещна, да зная, че съм бил всякога справедлив спрямо своята душа и ум, та и вие да вървите по този път.“ (34-1920) „Аз съм си поставил за задача, да помогна на всички хроми, слепи, сакати, да оздравеят и да се радват на живота.“ (32-1917) „Моето учение не е теория и диспут, то е основано на строг научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките подробности на това учение на опит, на строг опит.“ (34-1920) „Аз зная, че Бог е направил само душата, а на нашето тяло, ние сме му майстора.“ (39-1922) „Аз виждам доброто във вятъра, който вее; в реката, която тече; в зрелите плодове, в бистрите планински води, и в изгряващото слънце. Това което носи живот е добро. Вода, която не тече не е добра; вятър, който не духа, не е добър; слънце, което не грее не е добро.“ (52-1943) „Ето аз съм готов да ви помогна. Ще ви светя, и вие ще вървите след мене. Днес съм с вас, и в бъдеще пак ще ви срещна.“ (52-1919) „Аз съм подал заявление против българите. Този път те няма да се освободят от отговорност. Аз съм прав, искрен човек, не мога повече да понасям неискреността на хората. Този път ще говоря истината, така, както никой не я е изнасял.“ (58-1920) „Аз се пазя, и не искам нищо да ви налагам; аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно, защото ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати.“ (56-1922) „Аз толкова години съм изучавал Любовта и едва съм във въведението на Любовта, за себе си казвам — аз едва въведението съм разбрал на тази Любов. А вие казвате, че знаете тази Любов.“ (56-1922) „Следователно, ако в България има само един човек, който е свързан с Бога и живее според Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят.“ „Тогава, свържи българския народ с Бога“ (н.б. казват някои). Аз не съм дошел да свързвам никого. Аз съм дошел да покажа на хората правия път. „Ти истината ли проповядваш“ (н.б. - питат). Елате и опитайте. Връзката с Бога е единствения метод, който хората още не са опитали.“ (54-1924) „Моята цел сега, в дадения случай, е знанието, което човек придобива, да може да го използва, т.е. не да го използва, защото тази дума „използване“ има лош смисъл, не, знанието, което човек има трябва да го употреби за добро.“ (57-1924) „От толкова време говоря, а у вас, у някои от учениците, няма тези елементарни разсъждения. Някои, които минават за много умни, разсъждават детински. Ако аз мога да ви повлияя, вие светии щяхте да станете. Това е един факт, вие сте такива, каквито си искате, а не какви-то говоря. Где съм ви повлиял? Не, не съм ви повлиял.(57-1924) „Аз едно зная, не само вие, но и целият свят да дойдат, не могат да ме накарат да подозра себе си. Никой не е в състояние да ме застави да се докача. В мен докачване няма, защото зная, че Бог нито се променя, нито се изменя. Той е вечен.“ (57-1924) „Когато аз говоря, имам предвид всички ви. Всяка Истина може да я проверите, аз не я измислям от себе си.“ (57-1924) „Аз не съм се изказал по всички въпроси. Това не са твърдения, а приложение на ред принципи и закони. Аз съм опитал туй учение и имам резултат. Нека опитат тези закони и принципи и после ще видят.“ (60-1922) В редица изказвания тук Учителя П. Дънов всъщност води диалог с тези които го критикуват и изказват съмнение за неговата искреност и за неговата достоверност в учението му. През този период, около 1922 г. е имал най-много противници които активно са злословили по негов адрес, за да разколебаят съмишлениците му. „Сега и аз казвам на вас: Аз съм пред вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви. Как? — Елате с мене! — Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости. Повече не мога да живея. Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега, ако ме обичате, елате при мене, вратата е отворена.“ (60-1922) „Аз ви обичам, то е закон, подтик на моята душа, но спрямо вашите погрешки не мога да бъда сляп.“ (60-1922) „Ще кажете, че плаша хората. Никого не плаша. Една благородна и честна мисъл нося в себе си: никого да не изнудвам — никого да не лъжа. Аз съм искрен пред себе си и пред своя ближен, всякога говоря Истината.“ (62-1923) „Моите разсъждения са така здрави, философски, както никой не е разсъждавал досега. В моята мисъл, в моите разбирания има единство в принципите. Онези неща, които проповядвам всеки ден, на тях почива цялото Битие.“ (63-1922) Това че в „разбиранията (на П. Дънов) има единство в принципите“ прави впечатление, при прочитане на голям брой беседи. А всъщност не е възможно при един мислител, философ или учен който развива свое учение, в течение на десетки години да не се срещнат твърдения, които да показват промяна в разсъжденията, възгледите и мисълта. За да се запази единството в принципите на едно учение, изнасяно в такъв дълъг период, значи, че вижданията за същността на проблема, в случая Битието, са изяснени в съзнанието на говорителя; че законите и принципите за които се пледира са добре известни, проучени, опознати, опитани и видени. Само така бихме си обяснили тази сигурност и непоколебимост, с която П. Дънов проповядва Истината. „Сега ние сме пред един от великите опити на света. Понякога аз съжалявам, че даже мои ученици криво тълкуват думите ми. В моето съзнание думите имат само едно значение. В мене няма никакво пропукване на съзнанието, няма абсолютно никакво съмнение за вечното, реалното, защото живеем вътре в този свят.“ (63-1922) „Аз зная какво има на слънцето, на луната, на звездите, на онзи свят. Когато отивам на слънцето, аз се движа с бързина по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на слънцето. Когато отивам на най-отдалечената звезда от нас, отивам за десет минути — отиване и връщане.“ (63-1922) Въпросът за бързината с която се движи съзнанието и мисълта на човека е изясняван от П. Дънов. Той счита, че тези съставки на човешкия дух, като нематериални елементи могат да се движат действително с по-висока скорост от тази на светлината която в своята изява на физическия свят има материална същност и скоростта й е крайния предел за този свят. По отношение същността на нашето слънце, П. Дънов счита, че то не изпраща светлина от себе си, а само я препраща, като я получава от друго, невидимо за нас слънце. Това ще рече, че видимото за нас слънце има свой двойник, който ние не познаваме. Това свое становище Учителя П. Дънов изказва още в 1920 г. и представлява голям интерес, тъй като противоречи на тогавашните схващания на физиците и астрономите. Но както се узнава сега, учените търсят „близнака" както се изразяват, на нашето физическо светило — слънцето. Основавайки се на принципа на поляризацията, учените считат че както всички явления във вселената имат двойници, то и нашето слънце трябва да има такъв. В момента учените изследват един невидим източник на лъчения, който наричат „джеминга“ и който най-вероятно е черна дупка. Ще цитираме констатациите на самите учени: „Ако „джеминга“ е двоен пулсар, в излъчванията й трябва да се наблюдава периодичност. През октомври 1983 г. е установено че в излъчванията й действително има периодичност. Нещо повече, излъчваните от нея гравитационни вълни имат същия период като вълните на слабото трептение, наблюдавано върху слънчевата повърхност. Подобно съвпадение говори, че между „Джеминга“ и Слънцето съществува връзка. Първата звезда излъчва гравитационни вълни, а втората ги приема.“ (239-А. Алтер) „Аз мога много неща да ви обясня философски. Мога да ви обясня произхода на света; мога да ви обясня защо е създаден човека; мога да ви обясня философски защо жената е жена и защо мъжът е мъж, мога да ви обясня защо се женят хората и т.н. Но какво ще разберете, какво ще се ползвате от тези философски разсъждения? Ако аз, който свири, съм един велик виртуоз и се въодушевлявам, а вие сте глухи или слепи, то вие ще ме разберете ли?“ (71 -1923) Явно, че дистанцията която съществува в духовно отношение, между учениците и самия П. Дънов е толкова голяма, че много неща не могат да ни се поверят или че не сме в състояние да ги възприемем и изтълкуваме. И много просто, както казва той самият — еволюцията е вечна и той е минал отдавна по нашия път, като сега само предава своя опит, като дух завършил своята еволюция (както се изразява той). „Някой път, като ви говоря, казвам: тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, защото има в тях добро. В мене е погрешка-та, аз трябва да направя още по-големи усилия.“ (71-1923) И в други мисли на П. Дънов има нотка на разочарования относно постигнатите резултати от неговата словестна дейност. Очакваните практически резултати за промяна във виждането, държанието и постъпките на слушателите си П. Дънов не намира, както се изказва и при други случай. Явно, че не може един школуван по друг начин в живота индивид да промени възгледите и схващанията си така лесно. Необходимо е, както казва и П. Дънов, човек да е подготвен за възприемането на новото в живота, да е изчистил съзнанието си от старите схващания и сега да приема всичко, както едно чисто в духовно отношение дете. „Сега аз желая, като ученици на тази велика окултна школа, да не изопачавате думите ми. Не се съмнявайте в моите думи. Бъдете уверени във всичко, което ви говоря, защото аз съм ви казвал и друг път, че ще дойдат други тълкуватели във вас — Божествени духове — които ще изяснят всичко, което ви казвам, но вие не бързайте само. Не мислете, че аз съм допуснал някои погрешки; не ме коригирайте вие. Ако имам някоя погрешка, Бог ще я коригира, и аз ще я зная много по-рано от вас. Вие може да я знаете след хиляда години, а аз ще я зная още сега. Моето желание сега е да бъдете абсолютно свободни, да имате една трезва мисъл. Аз искам да ви предпазя от една слабост, а именно: не искам да ме туряте толкова близо до очите си, че да не виждате нищо друго. Това не е хубаво. Вие ще ме турите на такава дистанция пред очите си, че да бъдете абсолютно свободни. И колкото от по-далеч ме виждате, толкова по-добре за вас.“ (73-1926) Ето и тук П. Дънов говори за обстоятелството, че учениците му или се считат вече в състояние да го коригират в изказванията му, или пък го вземат за свой кумир и нямат свободата сами да разсъждават и мислят. Това се наблюдава във всички окултни школи, философски училища и среди. Както казват обаче учените: „парадигмата“ или преклонението пред личността на известни и признати от обществеността мислители и учени е причината да се спъва творчеството на последващото поколение. Така и култът към личността на един учител или велик мислител е причина да се изпуска същественото. Това стана и с Христовото учение. Христос, като Син Божий създава респект в съзнанието на хората и те не могат да вникнат в истината, че Той иска да ни помогне да опознаем проявите на Бога и да възвърнем чистия си свят живот, какъвто сме имали по времето на сътворението на света. Възвеличаването на Христа като същност надхвърля възможностите на човешкия интелект и хората изказват само хвалебствия, величаят образа му чрез икони и търсят неговата физическа, а не духовна същност. А учението на Христа липсва в живота на хората и до днес — 2000 години след неговото възкресение. Затова и Учителя П. Дънов иска да ни предпази от това да го „туряме“ извънредно близо до очите си, че да не виждаме нищо друго. „Това фигуративно изказване има за цел да ни предпази от култа на личността. И той казва пак защо е тук при нас: „Ако аз, след толкова годишна работа в България, успея да науча българите да любят Господа, както е писано в Писанието, това ще бъде първата светла страница в моя живот. Тъй щото, аз ще имам две важни страници в моя живот: една тъмна, черна страница, пълна с хули и лоши думи за мене, защото съм се осмелил да кажа Истината в очите на хората. Втората страница ще бъде светла, красива страница на моя живот, защото съм научил хора да любят Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, и с всичката си душа и всичката си сила.“ (76-1926) „Аз говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали. Даже и при много говорене, като свърша лекцията, пак ще дойде някой при мене и ще ми каже, че не разбрал това, не разбрал онова, ще иска още обяснения. Много неща могат да се обяснят, но време се изисква за тяхното разбиране.“ (77-1926) „Изкуство е да се говори добре. Да говори човек, както трябва, подразбира всякога да дава нещо оригинално. Всяка реч, която не задоволява нито говорителя, нито слушателя, е обикновена реч." (77-1926) „Някои болни идват при мене и мислят, че ще ги излекувам, за да повярват в мен. Аз съм готов да им помогна, но ако те повярват в Бога, а не в мене. Ако някой иска първо да го излекувам и после да повярва в Бога, никога няма да го излекувам.“ (81-1926) В лечебната практика е известно, а и Библията го споменава, че основният фактор за успешното излекуване от дадено заболяване е вярата на болния в един по-висш свят, в едно по-висше същество, което може да помогне за отстраняване на заболяването. Самата вяра, самата нагласа на болния да получи изцеление е от значение за мобилизацията на защитните сили в организма. „Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати.“ (79-1927) Заболяванията, от духовна гледна точка, в много случаи са спирачка да се повтарят грешките които са причина за тях. Няма заболяване което да не се предхожда от съществени грешки в нашия духовен живот. Следователно, ако човек не е готов да се промени и откаже от пропуските си, излекуването няма да има резултат. „Не, моите думи са свещени и всички вие може да ги опитате. Ако българският народ един ден се намери в затруднено положение, само моите думи ще го спасят. Вие може да преустроите живота си само върху моите думи. Това е наука. Аз не говоря за хатъра на когото и да е. Това, което ви говоря е нещо Божествено, нещо велико.“ (81-1926) И действително, българският народ се намери в затруднено положение както при окупацията на страната от хитлеристите, така и при наложения му тоталитарен режим от комунистите. По време на германската окупация П. Дънов помогна за спасяване на българските евреи, но при комунистите Той трябваше да си отиде, за да не го подложат на изтезание, каквото те само могат да проведат. И все пак словото на П. Дънов остана живо в страната и се четеше тайно между съмишлениците и последователите му. Така и след 1989 г. Бялото Братство веднага се възроди и бе признато като юридическа личност. „Сега аз говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърлено. Това са встъпителни думи и мисли само, както човек прави встъпителни движения, преди да започне някаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вътрешни опити, които потвърждават нашата наука. Към тях ще пристъпваме постепенно.“ (83-1928) „Аз не разглеждам живота като механическо, но като съзнателно движение на природата.“ (85-1926) Нека напомним, че П. Дънов е на становището, че животът като принцип е жизнена сила, която е еднаква за всички живи същества, с тази разлика само, че при отделните биологически форми различно се изявява. Затова и тук той оприличава живота на съзнателно движение на природата. „И така, ако всичко, което ви говоря, разглеждате в буквалния смисъл, вие ще извадите от думите ми някаква крива философия; обаче, ако в тях разберете законите, които действуват в разумната природа, тогава ще разберете и смисъла на целокупния живот.“ (87-1927) „В мене има една черта, с която се отличавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мене има друга черта — аз никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен.“ (96-1923) Чистосърдечието е свойствено само на високо издигнати в духовно отношение личности. Те не се интересуват от личните качества на другите, а най-малко на неискреността им. Защото ако вземат отношение на слабите страни в характера на хората, ще значи да се заангажират с низшето у тях и да са принудени да им помагат докато се изправят. Това се казва от окултна гледна точка „окалване“ с грешките на хората. „Всеки трябва да намери пътя и начина за отстраняване на собствените си погрешки. Само в такъв случай ще има сигурно и точно изправяне характера на човека и осъзнаване на собственото си състояние. „Пребродил съм целия човешки живот; слушал съм възвишени Божии Духове, и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията.“ (96-1917) „Преди 15-20 години говорих на хората за връзката, за отношенията между слънчевите петна и явленията на земята, но те казваха, че това е глупава работа, някаква фантазия. Обаче, съвременните учени се убедиха, че действително, между слънчевите петна и живота на земята има разумна връзка. Например, с увеличаване на петната на слънцето се увеличава броят на браковете, плодородието, земетресенията, пожарите, убийствата и т.н.“ (102-1931) Тази мисъл П. Дънов изказва през 1931 г., когато се считаше вече, че има някаква физическа връзка между състоянието на слънцето и органичните форми в биосферата на земята. Днес знаем действителното въздействие на разновидните слънчеви лъчи върху живота на формите в биосферата на земята. „Много пъти съм се занимавал с тежката задача как да науча хората да познаят Бога. Дошел съм до заключението: Бог се проявява някога такъв, какъвто е, а някога — такъв, какъвто не е. Така се е проявявал Той към мене. И аз се проявявам към Него такъв, какъвто съм и такъв, какъвто не съм. Закон е: Бог може да ми се изяви такъв какъвто е; може да се прояви и такъв, какъвто не е. Това е философска мисъл, върху която трябва да разсъждавате. Това не е нищо друго, освен проява на доброто и злото. Това е поляризиране. И в двата случая, вие ще познаете Бога като Любов и като Мъдрост. Който се домогне до философията на живота, никога няма да изпада в противоречия.“ (113-1930) Поляризационният принцип, който засяга всичко видимо и невидимо в света, разгледахме подробно, но тук искаме да обърнем внимание на това, че това пулсиране на доброто и злото не винаги е по вкуса на човека. Затова считаме, че Бог ту се изявява така какъвто е и ту така — какъвто не е. Но това зависи изключително от нашето поведение, тъй като света приемаме чрез призмата на нашето съзнание. „Невидимият свят е видим за мене, той може да бъде видим и за вас. Важно е, че той е по-реален от видимия.“ (113-1930) „Днес аз проповядвам не само за вас, но за всички които ме слушат. Като казвам, че и други ме слушат, аз разбирам следното: Вие сте антени и ако погледнете с окото на ясновидеца ще видите, че сте свързани с много същества от невидимия свят, които ме слушат чрез вас. Ако вие не ме разбирате, те ще ме разберат. И ако говоря Истината, като ме слушат, те казват: така е! Ако не говоря Истината, като ме слушат, те казват: не е така! Тогава аз вземам мерки да се коригирам. Аз искам да прокарам Истината.“ (113-1930) Видно е, че човек физически е свързан не само с макрокосмоса на физическия свят, но и със съществата на духовния свят. Много същества от духовния свят имат нужда да си изяснят редица проблеми, които не им са ясни от предишното пребиваване на земята. И тъй като нямат възможност да присъстват физически на лекциите на П. Дънов, те използват физическото присъствие на слушателите и чрез техните сетива възприемат словото на Учителя. „Аз искам навсякъде да бъда последен. Това проповядвам и на вас. Макар и да следвате моя път, като мене не може да бъдете. Ако не прогресирате, ще останете, там дето сте. Вие ще бъдете далеч от мене и не ще ме познаете. Аз вървя напред, бързо се движа.“ (126-1932) Подобни мисли и изказвания срещаме на няколко места в словото на Учителя. Те са казани по повод на това, че някои ученици считат, че вече са постигнали максималното в своето духовно развитие и могат да заместят своя Учител. Липсата на смирение показва, че всъщност учениците му са далеч от възможността да са усвоили учението, както и това, че не са изменили своето себично отношение към живота. Затова Той казва: „Знаете ли какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося? Докога ще търпя това? Всяко нещо си има край. Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии? Докато обичате Бога и вършите волята му, аз ще бъда между вас.“ (128-1932) „Питат ме: защо търпя тия хора около себе си? — Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-малкото добро и като го намеря, виждам, че в Божия закон няма изключение. Така се създава вътрешна връзка между хората.“ (128-1932) „Ето, аз употребих цели 40 години, докато разреша един български мотив. Често мислех да прекъсна задачата, да не я решавам, но нещо ме караше да продължавам. Каква беше тази задача? (питат слушателите). Да разреша една игрива българска песен.“ (160-1944) Тези, едни от последните мисли на Учителя П. Дънов, говорят пак за това, че той изпитва едно разочарование от постигнатите успехи при дългогодишната си дейност. Явно че под думите „игрива българска песен“ П. Дънов изразява нестабилния и нехармоничен характер на българина, който се носи с ритъма на своите народни песни, без да се съобразява с изискванията на Божествените закони в живота. Затова П. Дънов казва и следното: „Някои казват: Да възпитаме света, хората. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, и всеки отделно трябва да възпитава себе си. Аз не мога никому да заповядвам. Да заповядвам някому, то би значило да светотатствам, да лъжа Бога.“ (31-1915) Учителя натъртва на обстоятелството, че всяка човешка душа и дух е индивидуално излязъл от Божия Дух, като свободна индивидуализирана единица, със свой житейски план и задачи. Ако трябва нещо да се измени или добави към тази индивидуална Божия клетка — човека, то това може да стане само с негова воля и желание. Следователно еволюцията на хората зависи единствено от самите тях, и единствено от техните духовни домогвания. „Аз рядко произнасям Божието име в душата си; произнасям го само когато има голям товар и тогава целият товар ми се смъква.“ (31-1917) „Аз вярвам във вашата душа, вярвам във възможностите които се крият във вас, и зная, че един ден ще прогледате. Аз обичам грешните хора, които се разсейват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към грешниците.“ (32-1917) „Всички добри хора, които живеят на земята, наричам светии, а източните народи ги наричат адепти, наричат ги още учители, ангели-хранители. Аз ги наричам Големите Бели Братя на човечеството. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение. И аз ги познавам, познавам ги като хора, и сега църквите трябва да знаят, че те им дължат. Христос е глава на Бялото Братство. Христос не е на небето. Ние виждаме работите другояче.“ (34-1920) „И сега седят някои в църквата и казват: „отишел да говори на просяците, при нас да дойде.“ — Да, но вие ще ме разберете криво; колкото разбрахте Христа преди 2000 години, толкова ще разберете и мене. Аз не лъжа, и ще ви кажа: когато излязох от небето, Христос ми каза: „погледни моите ръце, онези „благородници“ още не са изменили характера си, те са все същите,,. (40-1922) „И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Когато Христос казал: „род лукав и прелюдеен" не можеше ли да употреби други думи? Хубава дума ли е това: „роби ехидни"? Те са думи на един човек, на когото устата са били святи. Моите думи нямат личен характер.“ (40-1922) „За българите не мисля да дам нито петаче. Единственото наследство, което ще им оставя то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Следователно, който разбира, само той ще се ползва — аз ви говоря за неща много важни, велики. Аз, пак съм поставен на едно изкушение, но ще победя туй изкушение — няма да ви го кажа, видите, няма да ви го кажа — бях на едно изкушение да ви кажа нещо, но няма да ви го кажа.“ (39-1922) „Често до мен идват ваши изкушения, и си казвам: защо ще ида на тези да им проповядвам окултна музика, да си хабя времето, да се разправям с тях, когато мога с други неща да се занимавам? Някой път ми минават тия мисли. Не е ли по-добре да отложа това за далечното бъдеще?“ (56-1922) „Най-големите спънки, които аз срещам във вас, то е въздействието на безверието, безверие, безверие. Сега туй, че не го създавате вие, туй безверие се налага от външния свят, вие го възприемате и понеже сте по-чувствителни души, вие притягате (привличате) отрицателната страна на света. И то е опасно.“ (56-1922) „Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последици, той е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината.“ (56-1922) „Бог не се подчинява на никакъв закон. Любовта е от Бога. Според закона на Любовта, който аз познавам, не е било време, когато Бог не е обичал някого в този век. И в миналите, и в бъдещите векове, Бог всякога е един и същ, изобилен в своята Любов.“ (57-1924) „Този нов живот ще се изрази и в нови форми. За да може да се изкара такова поколение, мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите са прави и дадат резултат, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата.“ (60-1922) (н.б. - Любовта) „Ние трябва да очистим това безчестие в България. Но ако не ми дадат възможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадат възможност, туй младо поколение ще го издигна, ще му дам философия, знание и начин на работа.“ (60-1922) „Може да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той приложи преди 2000 години. И сега Той иде пак в света.“ (60-1922) „Дойдете ли до Истината, да сте готови за всички жертви. Истината — не обикновената истина, аз не ви говоря за обикновени неща и работи, а за тази Истина, която носи свобода на човешкия ум и човешкото сърце, във всяко направление.“ (60-1922) Тези доста взискателни предложения и декларации на Учителя П. Дънов са правени през 1922 г. при основаване на специалния окултен клас. Предполага се, че той е считал да създаде здрава ученическа група, чрез която да реализира по-лесно намеренията си. А те са: реално приложение на Христовото учение. „Като държа беседите си, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря Истината, ще я кажа, както е в действителност.“ (62-1923) „Аз съм дал на света един срок от 10 години и в тия 10 години всички глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света — Любовта.“ (71-1923) „Аз препоръчвам на всички ръководители (н.б. - на братски групи), да прочетат добре библията. Ще я прочетете един, два, до три пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще извадите от тях бележки по главните мисли и закони. Когато вършите тази работа, ще ви посетят отгоре по-напреднали ученици, а може и да ви посетят и по-напреднали братя. А аз ще присъствувам при вас с една лампа.“ (70-1925) „Хората мислят, че Бог е безтелесен, невидим, но аз оспорвам това. Единственото видимо същество в света, това е Бог. Единственото нещо което чувствуваме, това е Бог. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото разположение на духа; това което ни дава сила; което ни освежава, повдига, то е Неговото присъствие — присъствието на Бога.“ (63-1922) След като светът е творение на Бога и вселената се приема, че е физическото присъствие на Него, то явно, че най-реалното и видимо същество ще е самият Бог. Но обикновено хората го търсят като фигура оприличаваща тази на човека, тъй като се казва, че Бог създаде човека по свой образ и подобие. Но този образ и подобие съществува в аналогията на макрокосмоса и микрокосмоса, които са всъщност Бог и човека. Следователно трябва да виждаме образа на Бога във всичко видимо във вселената. „Съществуват ли ангели? (пита някой). За мен, който живее едновременно и в този, и в другия свят, те съществуват, защото аз ги виждам и се разговарям с тях.“ (61-1922) „Знанието, което ви се проповядва в школата, не може да се повери на профани хора. Ако нямате чист ум, чисто сърце и чиста воля, вие не можете да се доберете до това знание. То изисква хора абсолютно чисти и с готовност в себе си да пожертват всичко за Слава Божия. Нямате ли тази мисъл, аз ще занеса със себе си новото знание, никому няма да го поверя. Един ден то ще се повери само на готовите от вас.“ (76-1926) „Окултно движение (н.б. - става въпрос за Бялото Братство), а започва да се разделя на особени мнения. Няма нищо от това, но важно е, че Любовта няма деление. Няма човек в България, който да проповядва Любовта по-добре от мене. Няма човек в България, който да свети повече от мене. Аз мога да светя като Христа, не повече от Христа. Аз мога да светя като Бога, не повече от Бога. Защото Бог е вътре в мене.“ (72-1925) Учителя П. Дънов намеква на обстоятелството, че индивидуализма в учениците му, пречи за пълно сплотяване на групата. Появата на разногласие е признак, че истинската Любов не е овладяла сърцата на учениците. От друга страна съмнението разяжда съзнанието на мнозина и се обособяват групи. Това е пречка за един добър и пълен успех на делото на П. Дънов. „Аз зная, че в растенията има съзнание, в кристалите също има съзнание. Може да мислите за мене, каквото искате, но казвам: аз разбирам съзнанието на растенията, аз разбирам съзнанието на кристалите, аз разбирам съзнанието на животните, на рибите, на всички птици, и най-после разбирам съзнанието и на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизират по особен начин.“ (81-1926) Като приемем, че биосферата на земята има свой общ и хармоничен живот, то явно, че различните биологични форми ще представляват фази в развитието на живота. Тогава състоянието на тези форми, като съзнанието, ще се прелива едно в друго и може да се почувства от най-висшата му форма — тази на човека. „Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени щели да говорят в събрание против мене, против моето учение. И тогава те се заблуждават; учение на Г-н Дънов няма. Следователно, ако говорят против учението на Г-н Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато. То е велико Божествено учение за живота; с него аз съм запознат от памтивека.“ (96-1923) „Ние не сме против духовенството, но казвам, че и те, както и вие всички ще бъдете свидетели на тия времена и ще разберете, дали това, което ви говоря е истинно, или не. Истински е този пророк, чиито думи, чиито предсказания се сбъдват.“ (85-1926) И ето П. Дънов в 1926 г. дава едни от първите си предсказания, за изпитанията пред които стои човечеството — възможността да се разрази една втора световна война. Той казва дословно: „Страшно нещо иде сега за света, не само за България, но и за целия свят. Това нещо ще се провери, най-много в продължение на десет години от днес. Хиляди и милиони същества идват от невидимия свят, въоръжени със своите огнени пушки и мечове." (85-1926) А в други свои предсказания, както вече споменахме, П. Дънов дава още от 1919 г. точната година за настъпването на „религията на труда" (комунизма) — това ще стане през 1945 г., казва той; а най-интересното е че предсказва дълготраенето на тази „религия" именно -45 години. Това ще рече, че най-късно до 1990 г. комунистическият строй в Европа трябва да падне. И това се сбъдна! С наближаването на втората световна война, в 1932 г. Той пак казва: „Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне на пух и прах (пепел). Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Ще бъдете свидетели на това време и ще повярвате на истинността на думите ми.“ (128-1932) Щом казва, че слушателите му ще бъдат свидетели, явно че това събитие за периода 1932 г. е било предстоящо. За българина като човек с характер П. Дънов казва: „Българин, значи човек на духа.“ (81-1926) Година преди започване на втората световна война Той съветва учениците си така: „Тази година изисквам от вас да се съветвате във всичко с Любовта, Мъдростта и Истината. Така постъпвам аз. Ако пропусна да взема съвет от тях скъпо плащам. При това моите грешки са толкова малки, че и аз не ги виждам. На земята те са невидими. Само съществата от невидимия свят могат да намерят грешка в мене и веднага ми я посочват.“ (149-1938) По отношение на физическото си здраве Учителя П. Дънов беше изискан, както по въпроса за каляване, чрез движение и чист въздух с отворени прозорци и през зимата, той казва: „Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21-22 градуса под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това в стаята ми е топло. Аз оставям прозорците отворени, под специален ъгъл, вследствие на което между въздушните частици става известно триене и в резултат на това се образува топлина.“ (120-1929) Спалнята на П. Дънов беше като надстройка над салона на братството и беше изложена на въздушните течения от всички страни, като при това имаше прозорец и врата към балкона. Отоплението на стаята ставаше с обикновена печка — с дърва или въглища. През 1943 г. Той правеше редовно, почти ежедневно разходки до Витоша и казваше: „Аз ходя вече 35 дни на Витоша, всеки ден извървявам по 18-20 километра. Питате ме, защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно, всеки ден да вървиш 18-20 км., да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгваш.“ (155-1943) „Това лято не правих екскурзия и сега мъчно се ходи. Но, казвам си: „Ще ходя.“ Като ставам сутрин, виждам, че съм отвикнал, но тръгвам, за да бъда полезен на себе си и на другите.“ (157-1943) Така при добро общо физическо здраве, на възраст 80 години без да е боледувал от някакво заболяване, Учителя П. Дънов напусна физическия свят на 27 декември 1944 г., явно за да си спести неприятностите, които атеистичният строй на тоталитарния режим на религията на труда можеше да му сервират.

5.2. Защо дойдох? „Аз искам да ви предам една наука, от която да може да се ползвате във всички случаи на живота си. Аз искам да преведа окултната наука, защото тя е много отвлечена, аз искам да се ползвате от нея в сегашния си живот.“ (7-1923-24) „Аз имам най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремеж да свържа всинца ви с Бога. Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви науча как да се обичате един друг. Не, това могат да ви научат други. Аз искам да ви посоча път, начин, как да направите връзка с Първата причина на нещата в Божествения свят.“ (28-1927) „Моето учение е правата мисъл, която е абсолютна, без никакви погрешки.“ (28-1927) „Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата.“ (30-1914) „Аз от 20 години правя опити, изследвания, за да намеря един положителен метод, който да изразява абсолютната Истина.“ (27-1925) „И българите, като народ трябва да се обновят. Дали ще ме послушат, или не, това си е тяхна работа. Аз съм длъжен да им кажа Истината. Като я кажа ще си отида. Къде ще отида?“ (32-1917) „Ние идваме в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България, се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите.“ (34-1920) „Много пъти съм казвал, аз мога и на друго място да работя. Ако не ме искат българите, казвам другаде ще отида. Но ако моето присъствие ви носи благословение и ви прави свободни, да не пострадате като народ, не изпущайте случая. Аз ви казвам: зная, имам знания, опит имам, но трябва време, имайте търпение. Един ден историята ще се произнесе.“ (34-1924) „Докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Аз искам да събудя тази Божествена вяра у българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я. Аз не съм се изказал по всички въпроси. Това не са твърдения, но приложения на ред принципи и закони. Аз съм опитал туй учение и има резултати.“ (34-1920) „Аз ви уча едно положително учение, което може да прилагате и мога да направя опит с всекиго, стига вие да сте искрени. Това е привилегията на моята философия, че може да се прилага в живота.“ (38-1918) „Затова съм дошел в България — да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока, и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота.“ (38-1919) „На вас ви давам упътвания, и туй, което ви говоря, в миналото трябваше 30 години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дават много изпити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам.“ (39-1921) „Аз ще говоря за онези които са ученици. Ако някой от другите не ме разбира, аз говоря за ученици. Имайте предвид, че ще говоря само за необикновени неща.“ (39-1921) „В моя ум има една трудна задача, която сега разрешавам: защо християните не са разбрали досега Христовото учение? Не само да се каже, че не го разбират, но защо, причините. Не само защо християните не са разбрали Христовото учение, но питам: защо и вие не сте разбрали още смисъла на вашия живот? И друг важен въпрос: защо досега хората не са възприели Любовта, за да я приложат в нейната пълнота?“ (39-1922) „Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещото човечество ще се занимава. Те са сериозни задачи, задачи за най-умните, и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и воля. В това седи именно човешката еволюция: човек сам да завлада своя ум и своето сърце.“ (39-1922) „Аз искам да ви извадя от този затвор. Сега вие сте като Петър, разтривате си очите: „дали е това вярно, дали този човек говори Истината, или ни заблуждава“? И тъй, като излезнем на улицата, и аз изчезна, тогава ще познаете. И когато си замина от България, тогава българите ще познаят. И втори път няма да дойда вече. Един ден българите ще познаят, че съм им бил един голям приятел. Но, когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направите такива, ще ги разруша.“ (39-1922) „Моето учение е учение на Любов, на братство, на сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение, това е казал Христос, и това ще говори Христос, който иде сега отгоре.“ (39-1922) „Аз не проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Правда, и Добродетел, и на онзи Христос който носи живот в себе си, който носи Мъдрост, знание и сила; за онзи Христос, който носи Истина, който иде да ви даде всестранна светлина, да построим домовете си, да ни даде правда и с нейната мярка да мерим, да ни даде Добродетелта.“ (39-1922) „Аз ви проповядвам, като на свои братя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези Истини, за които никой друг от 2000 години насам не ви е говорил. Защо? Защото аз любя Бога, защото му служа с Любов и Мъдрост.“ (39-1922) „Любовта подразбира да знаеш, защо обичаш хората. Аз да ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обича? Като обичаме, ние търсим Бога.“ (40-1922) „Вярвам, онези които ме слушат не живеят според моето учение. Но ако не живеят според моето учение, аз крив ли съм? Ако съм крив, аз съм готов да се изправя. Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни, като братя и сестри.“ (40-1922) „От 2000 години, откак е слязъл Христос на земята, мен ме учудва не защо светът не вярва в Христа, но защо служителите на Христа не проповядват неговото учение. И днес, ако идете в една евангелска църква, ще чуете много повече да се говори за разни автори, отколкото за Христа. Христос е на трети план. А за Него те казват: „Христос е глава на църквата,,. А сега, евангелската църква има една глава, православната — друга глава, католишката църква трета глава.“ (40-1922) „Моето учение има една глава: да направи хората свободни във всяко отношение, да разтвори касите на хората, да отвори затворите. Всички хора да живеят като братя. Това не е мое учение, то е, което нашият небесен баща изисква.“ (40-1922) „Туй учение, което аз проповядвам в днешната беседа, не е за света, а е заради вас. То е един вътрешен психически момент за преживяване — такова преживяване, което никому не трябва да казвате.“ (40-1922) „Сега аз не искам да ви направя индиферентни към живота. Обаче искам да ви дам една философия за живота, да мислите право.“ (49-1932) „Аз поставям нов закон: „Обичай всяко дърво, всяко цвете, всяко животно, като себе си.“ Аз превеждам старите закони на нов език, за да бъдат разбрани и изпълнени от всички.“ (52-1919) „Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това. Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещият строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. То разглежда въпроса за възпитанието и самовъзпитанието; отношението на мъжа към жената и на жената към мъжа. Божественото учение не е ново, но го изнасям сега. Аз само правя превод от великата книга на живота.“ (53-1920) „Сега аз искам от вас чистотата. На мнозина не харесвам работите. Много от вашите прояви не са похвални и заради вас се сипят много хули върху мене. Аз отблъсквам всякаква отговорност от себе си. Няма защо, в мое име да се вършат престъпления. Който иска да служи на някого, да служи на живия Господ-Бог на всички народи, Бог на Любовта. Аз нямам нужда да ми служат.“ (53-1920) „Моето учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките детайлности на туй учение на опит, на строг опит.“ (59-1922) „Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете; вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без вода. Учението, което ви проповядвам, е учение на новия живот, в него няма смърт.“ (60-1922) „Аз искам да ви дам само методите и начините, как да развиете онова, което е заложено в българския народ.“ (60-1922) „Нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили на човека трябва да се събудят във всичката своя интелегентност.“ (60-1922) „Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера, и при това да се подобри положението на техните ниви, да раждат повече живот.“ (60-1922) „Сега съм дошел в България. Много пъти съм казвал: аз мога на друго място да работя. Ако не ме искат българите, казвам, другаде ще отида.“ (60-1922) „Знаете ли какво ме кара и заставя да остана в България? — То е Любов. Ако нямах любов, аз никога не бих седял в България.“ (60-1922) „Аз желая да покажа на съвременните религиозни хора в какво се заключава Христовото учение.“ (62-1923) „Питат ме защо съм дошел на земята. Пратен съм да ви вържа. Как? — Да свържа умовете и сърцата ви с Бога. Това значи: да развържа ръцете и краката ви, да работите и да се движите свободно; да отворя вратите на прашните ви къщи, да ви накарам да излезете в природата, да се радвате на Божиите блага.“ (62-1923) „Ако съм дошел на земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение диаметрално противоположно на досегашните. То е Христово учение, което трябва да се приложи в живота, поне в малък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари — между хора на земята.“ (62-1923) „Аз искам да познаете този Господ и да се убедите в думите му. Аз не искам да ви убеждавам, има ли Бог, или не. Аз проповядвам едно велико учение, което може да опитате. Аз съм го проверил много пъти; с мене заедно са го проверявали и други; и вие може да го проверите, не се съмнявайте в мене. Аз не съм викал никого насила и не искам да ви заставям насила да вярвате. Искам и вие да бъдете свободни, и аз да бъда свободен. Аз влизам в положението ви, разбирам мъчнотиите ви и нямам намерение да ви критикувам.“ (62-1923) „Трябва ли да се сърдя, че не ме разбирате? Колко пъти ви проповядвам без да ме разбирате. Обаче аз търся причината за вашето неразбиране. Слизам долу, до вас, и още по-долу, да намеря причината за това. Като намеря причината, гледам да я отстраня.“ (63-1922) „И да умра аз, учението ще живее. То е Божествено учение, а Божественото всякога живее. Има нещо необикновено в света — то е Божественото. С него искам да ви запозная, за него ви проповядвам. То се разбира по особен начин. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта.“ (63-1922) „Сега защо съм толкова строг? Когато дойда тук, изпитвам едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големи страдания. И сега аз трябва да направя усилия върху себе си да говоря. Аз да ви кажа Истината. И, ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите, каквото желаете. Решил съм. Аз не искам в бъдеще да измъчвам себе си, нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече.“ (65-1922) „Аз от 20 години изпитвам учениците тук в България, и не съм намерил ученик с воля, позлатен с любов. Колко българи съм намерил, но в това отношение, нито един не е излязъл верен, не е издържал. Затуй именно в миналото, тук на Балкана, нито една школа не се е задържала, а са минали на запад." (65-1922) Тази мисъл на П. Дънов обяснява съдбата на Богомилството в България. Докато то изчезва напълно в България, на запад се запазва и до ден днешен, макар и под една или друга форма (катари, албигойци, бугри и т.н.) А Розенкройцерите са най-мощното религиозно общество, наследник на Богомилите и разпространено в Европа и Америка. У нас, днес се говори за Богомилите само като историческо явление а не като мощна духовна вълна, която поставя основата и на ренесанса в Европа. „Вие ще кажете: „Учителя ни прави каквото си иска.“ Не е така, аз не правя, каквото си искам. Аз правя това което Бог иска. Аз съм готов да направя всичко, което ми каже Господ. Вие трябва да знаете и второто положение, че и Господ прави за мен всичко, което искам. Понеже и аз живея в Него. Няма нищо, което аз да поискам, и Бог да го не направи.“ (70-1925) „Аз искам да се събуди у вас съзнанието, да разберете, че тази Божия Любов е всичко, и че няма друга сила, като нея. Това може да го опитате още сега.“ (71-1923) „Хубаво, аз искам да ви кажа Истината. Аз като говоря Истината засягам и себе си, разбирате ли това?“ (71-1923) „Аз не съм ви казал мене да поставите на Христовото място. Христос не е нещо, което може да се постави отвън, а Христос е един принцип. Поставете Христа вътре във вашите сърца.“ (71-1923) „Аз ви говоря като на мои братя. Истината ви говори.“ (71-1923) „Нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете себе си. Познайте Бога в Неговата пълнота — в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте себе си, разберете защо сте дошли на земята.“ (74-1925) „Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм аз, то ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете, кой съм аз и защо съм дошел. Аз не говоря за себе си, но казвам, че съм дошел на земята да покажа на хората истинския път, по който те могат да служат на Бога. И затова, ако искате да знаете кой съм, идете при Бога, а после елате при мене, да покажа пътя по който трябва да вървите. Ако намерите друг който може да ви покаже пътя, идете при него.“ (76-1926) „Истинската цел, която имам, е да ви помогна, да станете достойни синове на Всемирното Бяло Братство. Бялото Братство, за което ви говоря, не е ново общество; то е съществувало от памти века, но продължава да съществува и до днес.“ (76-1926) „Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Аз давам методи, които са свързани с най-малките рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната природа. Методите на йогите, обаче са свързани с големи рискове.“ (79-1927) „Ако аз съм дошел между този народ, дошел съм за учениците — те ме интересуват.“ (84-1927) „Идейната, безкористната работа — с нищо не се изплаща. Как ще се отплати българският народ за моята 20-годишна работа сред него? Цели да се продадат българите, пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите, е да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обичат Истината. Могат ли да направят това, е аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали.“ (86-1927) „Моята задача досега е била' да внеса в умовете на хората поне един правилен възглед за Любовта и нейните основни, нови форми.“ (88-1927) „Аз гледам на човека като на душа излязла от Бога, и дошла на земята да учи. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бяхте застанали и ви показах правилния път. Не мислете, че ще се освободите от мене.“ (91-1928) „Аз вярвам, че ще направите това, защото ви говоря великата Истина. Аз ви предавам своята опитност. По същия начин и аз придобих свободата си.“ (92-1928) „Аз зная много добре какво е казал Христос. От това, което е говорил Христос, е написано само една микроскопична част. Защо църквата не изнесе другите неща, които са казани от Христа? Защото и туй малкото, което е изнесла, не им приляга на хората.“ (96-1923) „Значи, пътят на Любовта, Мъдростта и Истината, това са трите пътя, по които трябва да вървите. Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошел на земята, да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: „Добре свърши работата си.“ (Такъв е законът на малкия брат на небето. Да направи това, което Бог иска от него. Ето великото учение, което не сте слушали до сега.“ (96-1927) „Според мене, да проповядвам, това значи, да светя на хората. Да светя, това значи, да им покажа пътя към Бога и начина, по който да изпълняват волята Божия. Бог е Любов, аз живея в света на Бога и желая да изпълнявам Неговата воля. Това желая и на вас. Аз съм една ръка, на която Бог заповядва: простри се напред — аз простирам. Свий се — аз свивам. Направи това — и аз го правя. Ще кажете, че това е ограничение, отсъствие на свобода. Това е изпълнение на волята на Бога. В изпълнение волята на Бога се крие свободата на човешката душа.“ (119-1930) „Моята задача е да събудя в човека свещеното чувство към живота, към Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него.“ (119-1930) „Като говоря аз имам предвид две неща: първо да покажа, че зная, какво говоря; второ да изнеса Истината пред вас. И някога имам следното предвид: да ви направя съучастници на благата, с които аз се ползвам.“ (126-1930) „Аз не се интересувам от това, което хората правят. Кой каквото прави, за себе си го прави. Аз се интересувам от едно: каква е Първата причина на нещата.“ (128-1932) „Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошел на земята. Дошел съм да изпълня волята Божия, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Аз съм дошел на земята да изпълня не моята воля, а волята на Отца, Който ме е изпратил. Това е казал Христос.“ (141-1936) „Много съм говорил на хората и продължавам да говоря, с единствената цел, да обърна погледа им към скъпоценните камъни в живота, за да има с какво да се откупят, като дойде тежкият съден ден.“ (143-1935) „Сега аз се питам: да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влезат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главата си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влезат в пътя, който им е определен.“ (146-1937) „Изпратен съм на земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам, да не направя някаква грешка. На небето съм голям светия, затова на земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не знаех, какво съм, нямаше да приема никого около себе си. Казвам: като зная, какво се изисква от мене, приемам всички хора и не се интересувам, кой как постъпва и в какво вярва. За мене е важно, как аз постъпвам, и в какво вярвам. На земята заемам последното място. По-последен на земята от мене няма.“ (149-1937)

5.1. П. Дънов — сам за себе си „Някои искат да знаят кой и какъв съм аз. Аз съм това, което говоря. Според мене аз трябва да дам някому излишека от моите знания, от моя живот, защото той не е мой. Тази виделина, която иде отвътре трябва да я препратя навън." (38-1917) „Думите, които ви говоря, това съм аз. А вие ще мислите какво съм искал да кажа. Аз съм толкова откровен, че ви казвам една велика истина, която съм приложил и съм имал отлични резултати.“ (40-1922) „Истината, която проповядвам, не е моя. Един ден, когато пораснете, ще постъпвате благородно с всички и тогава ще платите не на мене, а на Онзи, чиято е истината.“ (63-1922) „Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа. Ако на моята свещ може да четете всяка книга в света и ако всяка книга може да се разкрие при моята светлина, аз съм. Сега аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа, как да Го познаете, когато дойде.“ (60-1922) „Не, едно ще знаете: аз не съм като вас. Това да знаете. По нищо не съм като вас. Аз абсолютно изпълнявам волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в себе си и мога да трансформирам всяко чувство, всяка своя мисъл моментално. Туй е, което Бог изисква от всинца ни — в даден случай да не реагираш против волята Му. В момент, когато Господ казва да мълчиш — да мълчиш. Когато Господ казва да говориш — да говориш. Когато Господ казва да почиваш — да почиваш. Когато ти каже: Работи! — да работиш.“ (57-1924) „Вие още не сте смирени като мене. В моето съзнание други неща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито в моето съзнание. Обикновен съм, нося такива дрехи, като вас, ям и спя като вас, но ако това подразбирате живот? Не е там животът. Вие не подозирате какво съм аз.“ (56-1923) „Преди всичко аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега само ви забавлявам.“ (63-1922) „Може ли човек да излезе от тялото си? — Може, от него зависи. Аз мога да излизам и влизам в тялото си, когато пожелая. Ако не го правя сега, то е, защото направя ли го пред вас, всички ще избягате.“ (63-1922) „Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква.“ (63-1922) „Аз ви казвам, че Господ е в мене и ми казва, че „вие ще имате всичкото Негово благословение.“ Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение.“ (70-1925) „Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действувам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите.“ (71-1923) „Аз съм един пътник, посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ще ви оставя един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие?“ (71-1923) „Ако развиете в себе си ясновидството, то тогава, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледо-жълт цвят. По всичко това ще разберете, че ви говоря Истината." (72-1925) „И когато казвам, че ще ви покажа пътя към Бога, вие трябва да знаете, че аз не съм самозванец.“ (76-1926) „Да, зад мене има нещо, но какво? — Зад мене седи Господ, зад мене седи Истината, зад мене седят ангелите, зад мене седят идеите на всички добри хора.“ (85-1926) „Това, което говоря, е велика Истина.“ (85-1926) „Някои искат да намерят. Христа в мене. Не, Христос ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм брат на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля както Бог е заповядал; да осветя Неговото име както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя със всичката си признателност.“ (96-1917) „Христос казва: „Още много знания могат да ви се дадат, но не сте готови за тях. Затова, когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи и припомни всичко онова, което е било скрито в мене.“ Същото мога да ви кажа и аз, като ви преведа тези думи и на научен, и на религиозен, и на философски език, както и в проза, и в поезия. Изобщо, аз мога да ги преведа на какъвто език искате, било на модерните, или на старите езици. Навярно ще искате да ги преведа на български език. Обаче аз съм решил отсега нататък да говоря на Божествен език, а вие сами си превеждайте, всички според своя близък матерен език. Засега аз съм намерил съответни символи в българския език, чрез които превеждам Божествения език. Ако хората от другите народи искат да слушат Божието Слово, те трябва да дойдат тук и сами да си намерят символи, с които да Го превеждат. Западните народи ще приемат Божието Слово от изток.“ (76-1926) „Аз не се стремя да стана философ, светия или ангел — отдавна съм такъв. Някой иска да стане светия. Той е светия, но не вярва в това. Пръв ти трябва да знаеш, че Бог те е създал добър и си такъв. Ако очакваш хората да те признаят за добър, твоята работа е пропаднала.“ (128-1932) „Аз не искам да ми правите паметник, не искам да правите църква от мое име — нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в името на Бога и Христа.“ (128-1932) „Проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си, защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбиранията ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливият човек, а на земята съм най-разговорливият. Аз говоря много, защото ви считам за умни хора. Ако не бяхте умни, не бих ви говорил.“ (132-1932) „Думите, които ви казвам, са верни и истинни не само за днес, но и за бъдещите векове.“ (32-1917) „Вие трябва да знаете, че Господ върши работите чрез хората. Туй, което аз говоря, това са го казали горе, това говори цялото небе.“ (31-1917) „Едно време, когато бях на вашите години, като учих тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах: Благодаря ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил.“ (31-1917) „Кой е Учителят, не знаете. Аз минавам под псевдоним. Никой не знае кой съм аз, но можете само да предполагате. Предположението не е още Истина.“ (132-1932) „Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Аз искам да ви дам само методите и начините как да се развива онова, което е вложено в българския народ. Аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от земята. От слънцето ида и отивам към него. Като казвам слънцето, разбирам разумния възвишен живот. Във мене всяка мисъл, всяко желание е претеглено. Двадесет години правя опити и ще ги продължавам.“ (34-1920) „Щом Бог съществува, има и душа, и задгробен живот. Всеки сам може да опита тези неща и да се убеди в тяхното съществуване. Това са неща, които съм проверил хиляди пъти. По-скоро ще се усъмня в съществуването на хората, които ме обкръжават, отколкото в съществуването на Бога и на онзи свят. Аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Разговарям се едновременно с хората и с духовете.“ (32-1917) „Аз не съм пратен да оправям света: според мене той е оправен; по-добър от него няма; да оправям света, то значи да богохулствам.“ (35-1920) „Знаете ли какво ме заставя да остана в България? То е тая Любов. Ако нямах Любов, аз никога не бих стоял в България.“ (34-1920) „Аз съм дошъл да кажа една Истина, какво говори Господ, Когото познавам добре. Комуто съм казал тази Истина и я проверил, винаги е имал резултат. Всеки, който иска да направи с мен опит, не може да се отърве лесно.“ (38-1919) „Няма въпрос, който бил той, от социално или духовно гледище, да не съм проучил. Разбирам го по форма, по съдържание и по смисъл, както и по действието на Божествената воля и по действието на Божествения Дух. Ако бих говорил тъй преди 5000 години, биха ме изгорили за това. Не, аз не съм от тези, които могат да бъдат изгорени.“ (38-1919) „Ще кажете сега: дали Христос говори в този човек или дяволът? Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори —дали Христос е говорил или не.“ (39-1922) „И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца да имате моя ум и моя стремеж.“ (39-1922) „Да бъдем милостиви като Него — това проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те (н.б. - противниците) това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват. Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос. Сто пъти не може да умира Той, сега други ще умрат.“ (39-1922) „Не отричам, Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене — видимият, ограниченият Бог се е ограничил със своята Любов и аз искам да възприема неговата Любов, да се жертвам заради Него.“ (39-1922) „После някои ми правят бележки че всякога не съм достатъчно сериозен. Говоря умни неща, ама тъй несериозно, не ми подобава. Някои думички са малко груби, но езикът ви е такъв, какво да правя? Аз българския език от 20 години го изучавам, има думи толкова груби и аз виждам, какво да правя — езикът е такъв.“ (39-1922) „Аз не съм много сериозен, но ако стана много сериозен, вие щяхте да заспите. Аз не обичам да се смея, искам да видите, че и аз съм донейде като вас, да не кажете, че аз не съм. Казват, че по някой път обичам да по-хапвам. Казвам: мязам като вас, но не съм като вас.“ (39-1922) "Да не мислите, в душата си нямам абсолютно никаква мисъл да ви обиждам. В моята душа аз ви обичам и ви се радвам. Желая да ви видя, че имате знания. Знаете ли каква радост усещам, когато видя някой да има знания? Аз бих желал всички да растете, тъй както Бог ви е създал. Ами че вашето растене е и мое. Вашите мисли са и мои мисли; вашите чувства са и мои чувства. Така е, ние не можем да постъпваме разделено. Всеки ще живее отделно, но всички ще участвуваме в божественото развитие, което ще разберете един ден, когато идете горе, когато свършите своето развитие.“ (39-1922) „Аз мога да имам език на учените хора, но този език не е принесъл полза. Аз се разговарям с вас, тъй както с някои деца. Ще седна като дете, ще видя как те разглеждат, и как аз разглеждам.“ (39-1922) „Ще ме извините, аз съм толкова откровен, нека ме извинят всички — представление е това, което хората разправят пред Господа, а не по Любов. Аз разбирам, човек да бъде искрен, да бъде искрен в душата си, да няма задна мисъл, това разбирам Любов.“ (40-1922) „И аз вярвам във вас, че как-вито погрешки имате, сами ще ги изправите и от мен по-добри ще станете. И когато вие приемете Любовта, ще може да ви говоря един разбираем език и много научен, да ви науча тия факти, закони и принципи, как съществуват и действуват в света.“ (40-1922) „И всинца вас, моите приятели, аз искам да освободя от едно заблуждение. В този живот няма компромис. Или вярваш или не вярваш, или сит или гладен, средна линия няма.“ (40-1922) „Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази Истина огорчава някого, аз не съм виновен." (40-1922) „Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики Истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество — в един вол, в една муха и пр. — виждам туй което светът не вижда.“ (40-1922) „Онова което съвременните хора схващат и онова, което е всъщност живота, не е едно и също. Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го познавате. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да говоря, туй е само задължение.“ (40-1922) „Сега казвам, за моето име няма място в света. Защо няма? Всички имена, които трябва да се напишат на този свят, са написани, и за моето име няма място, аз го задържам за другия свят. Като се върна на небето, там ще напиша моето име. То ще бъде името на Любовта. Питат ме: „Ще ли те срещнем? — Никъде няма да ме срещнете. „Няма ли да те видим?“ — Никъде няма да ме видите.“ (40-1922) „В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже.“ (40-1922) „Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам, ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. във всичкото Битие, ще проявим цялата Божия Любов.“ (40-1922) „Когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: готови ли сте или не? Ако ли не сте готови, ще затворя архивата си, и ще ви оставя да се разправяте сами със себе си.“ (40-1922) „Това не е шега, но ви казвам: иде един велик момент в живота, най-великият, най-славният, или кости ще станете или жива запалена свещ, да светите във вековете, като ония звезди на небето, да показвате пътя на ония ваши братя, които идат по този път.“ (40-1922) „Аз не искам вие да констатирате правото, от това няма нужда. Да констатирате моите думи дали са прави или не, това не е философия, защото аз полагам това учение, то е въпрос на опит. Аз искам всички да вкусите плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам.“ (40-1922) Явно, че неверието между последователите и учениците е довело до положение, че мнозина са започнали да проучват учението на Учителя по отношение правотата и истинността му. Обаче това на практика е невъзможно, тъй като не се касае за учение на физическия свят, а такова на духовния свят. Освен това, както Евангелията по учението на Христа са до голяма степен символически изразени, то и всяко духовно учение носи в себе си символика, тъй като не всичко може да се изрази с човешкия език. Ето и П. Дънов казва: „Някой път символически говоря, защото материята е много отвлечена. Символическият път е най-лесния: това значи да съкратя времето, пестя времето. И природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате.“ (40-1922) „Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Но някои питат: ти кой си? Не е въпрос кой съм аз. Други питат: „Кой е Христос?“ Не е въпрос кой е Христос. В света има само един и Той е Бог на Любовта, който се проявява както иска и чрез когото иска.“ (40-1922) „Мислите ли, че ако се беше изправил сега Христос пред вас, другояче щеше да говори? Той е казал: „Думите, които аз ви говоря, не са мои.“ (И аз ви казвам същото. Тогава каква разлика има? И аз казвам: думите които аз ви говоря не са мои. Ако ги приемете ще ги опитате, че тези думи са верни и истинни. Не са мои, не грешете душата си. Не мислете, че съм някой „голям“ човек. Не, не, едно нещо аз мисля: аз зная, че Бог е Любов; аз зная, че Бог е Мъдрост и тази мъдрост не е такава, каквато учените мислят; аз зная, че Бог е Истина, и тази Истина е малко другояче, отколкото хората знаят; аз зная, че Бог е Правда, и тази Правда е друга; аз зная, че Бог е Добродетел, и тази Добродетел е друга.“ (40-1922) „Де е казано, че пророци след Христа не може да има? А какво има след Христа? Че ще има пророци след Христа, ясно се говори в Писанието, дето Христос казва: „Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато този Дух на Истината дойде, той ще ви научи.“ Следователно пророк е онзи, който казва една велика Истина — който и да е той. Когато дойде пророкът той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата, както природата ги е казала. Може тази Истина да не е приятна на хората, но тя е необходима.“ (40-1922) Съобразно горната мисъл на П. Дънов, трябва да приемем, че той е пророкът на Истината. Той настоятелно твърди, че изразява само Истината, самата Истина, както е дадена в света и природата. Той не се съобразява напълно с твърденията на учените и църквите, търси думи и пътища да се доближи до същността на учението на Христа и да говори Истината за Бога. Всъщност можем да приемем, че Учителя П. Дънов е Духът на Истината, за когото сам Христос е казал, че като дойде ще ни обясни всичко как е и за какво е. „Помнете всичко, което ви говоря, е за да се ползвате от него. Вие ще минавате през големи изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите в истинността на думите ми.“ (44-1930) „Често и аз ви говоря за неща, които за вас изглеждат отвлечени, без някакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100-200 години ще има приложение. Това не е за утеха. Някои неща могат да се приложат още сега.“ (49-1932) „Аз говоря Истината. Това всички трябва да знаят. Всички ще разберат, че друг закон управлява света. Този закон не е поставен от мене, нито по свой ум говоря. Бог сам ще покаже на хората, съществува ли Той, или не съществува.“ (53-1920) „Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъдят, няма да бъде в сила да ме мръдне нито милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това. Аз не съм дошел на земята, за да я напущам.“ (53-1920) „Казват: ще те пипнем! Кое ще ми пипнете? Мислите ли, че като убиете тялото ми ще ме премахнете? Аз не живея в тялото си. Тялото ми е привидна маска. Като изляза от тялото си, аз ставам опасен. Докато съм в тялото си, докато съм собственост, не съм опасен. Изляза ли от тялото си ставам опасен.“ (53-1920) „Сега аз не ви проповядвам учение, което не знаете. Аз само ви припомням това, което сте знаели, но сте го забравили. Вие знаете как да любите; знаете, учението на Любовта, аз само ви го припомням. Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи и припомни всичко.“ И аз само ще ви припомня за Любовта, а който е готов, ще я приеме. Тогава вие ще бъдете свободни. Само в Любовта има свобода. Дето е Любовта, там има вътрешно разбиране между хората.“ (54-1924) Ето и тук се набляга на обстоятелството, че според Писанието, Духът на Истината ще дойде и ще помогне на хората да схванат Любовта. Обстоятелството, че П. Дънов в течение на 40 години проповядва Божествената Истина, Божествената Любов и Божествената Мъдрост, ни навява на мисълта, че зад фигурата на П. Дънов стои всъщност споменатия от Христа Дух на Истината. „Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение. Аз се обръщам към Господа с думите: Господи, никаква лъжа няма да излезе от устата ми. Ще говоря само Истината; ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пожаля живота си. Всичко което искаш, ще го направя доброволно; ще Те следвам, не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, Който обхваща всичко в себе си.“ (54-1924) Това заклинание на П. Дънов звучи като молитва и обещание пред Всевишния, Всемогъщия, Абсолютния, Безграничния; Безначалния, Единствения — Бога. И всъщност това свое обещание П. Дънов изпълни в течение на 40 годишното си проповядване за вяра в Бога. П. Дънов нямаше нищо свое материално, не се грижеше за своето благоденствие и осигуровка, мислеше само как да помогне на хората във вярата им към Бога. „Апостол Павел казва, че Бог в древността е говорил чрез пророците на хората, но те не повярвали. После им говорил чрез Своя Син, и пак не повярваха, имаше разколебание. Но сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез Истината.“ (58-1926) Тук П. Дънов набляга на обстоятелството, че на съвременните хора трябва да се говори за Бога „по друг начин,,, а именно чрез Истината. Последната включва не само емоционалното чувство за съществуването на Бога, но и самата действителност, природата и самия живот, които са творба на самия Бог. С това П. Дънов осъвременява учението на Христа и дава реална представа за Бога, като същество над всичко и във всичко. За Истината той казва още: „Истината носи красота, носи богатство в себе си, носи сила в себе си, носи знание в себе си, носи мощ в себе си, носи безсмъртие, носи всички блага в света. Тя обема целокупния живот. Аз засягам този въпрос, защото някои казват, че Истината не е на земята. Да, ние живеем на земята, но Истината е за нашите души. Ние можем да искаме Истината, можем да търсим Истината и можем да живеем с нея.“ (58-1926) „Аз казвам: Бъдещият свят ще е направен от Истината. Човекът на Истината е човекът на съвършеното безстрашие.“ (58-1926) По повод, че не всичко което говори се възприема и разбира, П. Дънов казва: „Аз седя, на, по някой път и казвам тъй на себе си: не направих ли една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и името на Бога, и с това аз си навлякох една голяма карма? И от този опит, който направих, казах си, че ако имах тази опитност, никога не бих ви дал туй правило.“ (56-1923) „И втори път аз ще бъда много внимателен за правилата. Но аз спечелих: научих, че няма Любов като Божията Любов и че само Божията Любов е Любов. Опитах туй. Поне аз научих правилото, ако вие не сте го научили.“ (56-1923) „Аз съм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България няма друг човек, против когото да са казали толкова скверни работи... но това ни най-малко ме интересува, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Да не мислите, че аз съм слаб, че аз не мога да се защищавам?“ (60-1922) „Аз съм готов на всеки православен брат да му кажа: аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от земята. От слънцето ида, и отивам към него. Като казвам „слънцето“, разбирам онзи разумен, възвишен живот. В мене всяка мисъл, всяко желание, е претеглено. Аз не искам да лъжа никого. Аз искам тия хора, които приложат моите методи да се ползват. Аз съм се ползвал, и вие да се ползвате. Двадесет години правя опити, и ще ги продължавам.“ (60-1922) „Аз съм бил и в двете ложи, и в бялата, и в черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните и на другите, зная и последствията, знам го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Божественото, то е слънцето, защото само в слънцето има мисъл. Дето има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят.“ (60-1922) „Аз който имам толкова знания, който е изследвал нещата издълбоко, още не съм задавал въпроса, какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от моя ум, вън от моето съзнание. И милиони години да минат, аз пак няма да задам този въпрос.“ (63-1922) „Духът в мене, Бог, който говори в мене, никога не си служи с лъжи. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, никога не може да се извини.“ (63-1922) „Ако бих позволил най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада, долу. Някои искат да ми предпишат някои неща. Не, аз съм най-умният, най-добрият човек в света. Никога не съм допускал една лоша мисъл, никога не съм отстъпвал пред волята Божия, никога не съм отказвал на неговите свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си, и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих направил всички да ми слугувате, но аз нямаше да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Правда, като абсолютна Доброта, и зная, че в момента, когато наруша една Негова малка заповед, знаете ли какво ще бъде?" (71-1923) „Няма акт в моя живот, който аз да не съзнавам. Някой казва: „ама ти не видя,,. Не, не, аз зная, но мълча, и ако мълча има защо. Друга философия има вътре в живота, и няма защо да ставам добър за вас. И до тогава, докато мислите малко зле за мене, аз съм добре, но почнете ли да мислите, че аз съм добър, казвам: аз съм на фалиране.“ (71-1923) Тук Учителя намеква на обстоятелството че той в много малки случаи угажда на съмишлениците за да се представи за добър. Той не иска да спъва естествения развой на усъвършенствуване на когото и да е, тъй като когато човек не е още зрял за това, една такава услуга дава обратни резултати. Ще споменем, че и Христос не лекуваше всички слепи, хромави и болни. Само тези бяха облагодетелствани от Неговата любов, които бяха в пълна вяра към Бога и желаеха от сърце да Му служат. „Много сестри има, които са тръгнали, тъй да се препоръчват за светици. Туй няма нищо общо с моето учение. Ако ти си Магдалена, дръж го за себе си вътре. Ако ти си Йохан Кръстител, мълчи си. Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз не съм дал право никому да говори за мене.“ (71-1923) „Аз ви казвам една велика Истина: ако някой, който може да спасява, това е само Бог. Този, който прониква навсякъде в света. И когато аз казвам, че мога да намесвам сърцата и волята на хората, то е защото работя с Бога.“ (81-1926) „Аз ви говоря за такава опитност, каквато всички може да имате. Вие може да я проверите всеки ден, и ще видите, че това е една велика Истина. Ако живеете в тази велика Истина, ще се развивате правилно.“ (81-1926) „Има хора, и в Америка, и в Англия, и в Китай, и в Япония, и в Индия, които говорят тъй както аз говоря; мислят тъй както и аз мисля. Не мислете, че само аз съм който говоря по тези въпроси в България и да казвате: дошел тук един човек, говори по някои особени въпроси. Дошли са много такива хора, които искат да помогнат на човечеството, да донесат великата наука.“ (81-1926) „Всеки човек на когото умът е запалена свещ, няма какво да се съмнявате, той говори Истината. Аз съм готов да отстъпя своята катедра на когото и да е, стига той да говори Истината. Аз не държа на тази катедра, всеки може да се качи на нея, и да говори. (81-1926) „Аз говоря на България, за вас, не говоря за себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на земята. Един ден, ще се върна в своето отечество и от друго място ще ви гледам. И тогава няма да правя добро, както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче. Ще го утеша, без да ме види. Ще бъда невидим.“ (81-1926) „Мнозина се запитват, как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги, за колко продават скръбта си, и я купувам. За мене е важно, като плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни да ви помогна, да ви покажа да се освободите от беднотията; ако сте болни, да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят. Като отговоря на всички телеграми тогава заспивам.“ (128-1932) „Ученият доказва нещата по свой начин, а аз — по своему. Обаче, това, което ви казвам, никъде няма да го намерите.“ (136-1932) Оригиналността в Словото на П. Дънов е преди всичко философското съгласуване на Учението на Христа със съвременната наука и съвременния интелект на хората. Той се стреми да изложи Истината за живота така, че да бъде най-близко до природните закони и принципи. По този начин той задоволява умовете както на учените така и на неучените хора. „Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: Цигулар къща не храни." Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех, гениален музикант.“ (136-1933) „Някога и аз съжалявам, че ви говоря. Защо? — Защото словото пада на пътя, и птиците го иззобват; някога пада между храстите и се заглушава.“ (136-1933) „Говоря само за онова, което съм опитал и наблюдавал. Например наблюдавал съм и изучавал минералите, растенията, животните — цялата природа.“ (137-1933) „Ако има някой, който трябва да се обезсърчава, това съм аз. Защо? — Внесъл съм голям капитал, срещу който или нищо не съм получил, или нещо незначително. При все това, вярвам, че ще стане нещо, и аз ще получа някакво възмездие, макар и микроскопическо.“ (145-1937) „Помнете: не искайте от хората това, което и вие не може да им дадете. Аз ви казвам това, което постоянно изисквам от себе си. Не говоря на теория само.“ (155-1943) През целия период на словесна дейност П. Дънов пледира да се опита учението му в практиката и тогава да се възприеме. Знание без практическо приложение не е знание, казва той. Неговите препоръки засягат ежедневния живот, както от физическа така и от духовна гледна точка. Съветите му дават възможност човек да възстанови както здравето на тялото си, така и да хармонизира духовния си мир. С това човек може да си начертае живота в посока на съвършенството.

5. Кратка биография и характеристика на П. Дънов Учителя П. Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (Петровден) в село Николаевка, Варненско, в щастливото семейство на Константин Дъновски и съпругата му Добра. Още преди да постъпи ученик, майката почива и бащата остава с три деца. Най-голямото е Мария, второто Иван, а Петър е най-малкото дете на семейството. Мария е трябвало да поеме грижите за домакинството и към най-малкия си брат. Основното си образование завършва в селото, а след това се записва като ученик в Американското научно богословско училище гр. Свищов, което завършва на 24 декември 1887 г. За да продължи висшето си образование в Америка, наложило се е да учителства в с. Хотанца, Русенско, и набере средства за път. (243) През месец август 1888 г. П. Дънов отпътува за Америка, където в гр. Медисън, щата Ню Джърси, посещава едногодишен семинар по теология. На 15 октомври 1890 г. получава атестат за завършен семинар и се прехвърля в 1891 г. в Бостън, където се записва като редовен студент във факултета по теология. На 7 юни 1893 г. се дипломира за успешно завършване на висшето си образование по теология, с диплом, подписан от президента на Университета Уйлям Уо-рън и декана Хенри Шелдън. П. Дънов остава още една година в Бостън, където във факултета по медицина посещава едногодишен курс по обща медицина (подготовка за мисионери), който завършва успешно на 3 февруари 1894 г. През 1895 г. Учителя П. Дънов се връща в България с твърдото намерение да отдаде всичките си физически и духовни сили за подпомагане на човечеството в опознаването на Бога и следването съветите на Всевишния. Следващата година, 1896, П. Дънов отпечатва своя първи печатен труд „Науката и възпитанието" в който излага, като утвърден философ, мислител и духовен ръководител своето виждане и философско схващане за живота, природата, човека, света и Бога. (243) В първите си години — в течение на 12 години, той обикаля страната и държи просветни сказки, като същевременно изследва антропологично българския тип човек. Набира съществени данни в тази насока и ги известява последователно в своите беседи впоследствие. На 15 февруари 1900 г. П. Дънов получава „посвещение, диктувано от Висш Дух на Господа,,. В него се казва, че „Този Дух му е на помощ и че трябва да следва напътствията му и приеме Словото му..." На 6 април 1900 г. Учителя П. Дънов свиква първата среща със съмишлениците си във Варна. Тук са едни от първите: Д-р Миркович от гр. Сливен и Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. С тази среща всъщност П. Дънов поставя основата на духовното общество „Бяло Братство“, като казва между другото: „Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години.“ „Искам да събудя тази Божествена вяра у българите. Те религия имат, но вяра нямат.“ В следващите 15 години П. Дънов провежда редовно годишните си срещи със съмишлениците си, в началото във Варна, а впоследствие във В. Търново. На 15 август 1912 г. във В. Търново отпечатва своя труд „Завета на цветните лъчи на светлината,,. В този труд са вписани слова от Светото писание, които според П. Дънов са автентични със Словото на Господа. Цитираните стихове от Библията са групирани по съдържание така, че да отговарят на съответните цветни лъчи на светлината. (243) От 1904 г. П. Дънов се установява на постоянно местоживеене в София, първо на квартира в Димитър Голов и по-късно на улица „Опълченска “66. От 1925-26 г. живее вече в квартал „Изгрева,,, в която местност се изгражда братското селище на обществото. Сега тази местност е застроена от дипломатически представителства, особено това на Русия. През 1921-22 г. П. Дънов обявява официално откриването на Младежкия окултен клас, както и този на Общия окултен клас. Беседите си държи в отделни салони или квартири, по-късно в салона, построен в братското селище на „Изгрева,,. От 1929-30 г. Учителя П. Дънов започва организирането на първите екскурзии и палатъчни лагери в местността „7-те рилски езера“ в планината Рила. По традиция връх Мусалла се възкачва колективно по време на двете годишни равноденствия — 22 март и 22 септември. Планината Рила П. Дънов счита за духовен център на земята, каквито са планината Хималаите и Алпите. Местността „Скакавците“ на Рила планина се смята за „Светилището“ на тази планина. След почти 45 годишна активна духовна дейност, извършена със себеотрицание и любов към човека, П. Дънов напуща физическия си живот на 27 декември 1944 г. Тленните му физически останки са положени също така в приятна и красива градинка в същата местност — квартал „Изгрева,,. Можем ли накратко да дадем характеристика за личността на П. Дънов? Едва ли, защото това е една изключителна личност, каквато рядко се среща и изявява на земята. За улеснение ще си послужим с характеристиката, която дават негови последователи и близки сподвижници. Така Димитър Кочов казва: „Дух с проникновен поглед, отправен преди всичко и след всичко към Първопричината, Върховното в живота на човека, на човечеството, на природата, Битието и към всичко, в което „живеем, движим се и съществуваме,,. И не само това, философ, учен, мистик, мъдрец или с всичките тези назован, Той е въпрос на предпочитание и вкус към един или друг термин. Идеологът е учен, философ, теолог и поет едновременно. Без наука и философия той няма здрави надеждни основи. С теологията, мистицизма и ирационалното се съоръжава с огън и плам; с вяра и вдъхваща надежда. Като поет рисува страстно привлекателните панорами на своите видения — богатство и бреме на странния му дух. Този е, струва ни се, най-сродният на П. Дънов духовен натурел.“ А Ал. Томов (238) мисли, че: „П. Дънов е съвършено чужд на илюзията, на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната“ дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той знае, че „последно,,, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване до истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса и че важно е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се“ чиста душа, способна да живее в хармония с тях. Ето защо задачата на П. Дънов е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Не книжни теории и „системи“ се стреми той да създава, а да учи с личен пример, напътвания и пояснения как да се усвои „най-великото изкуство“ — изкуството на разумния живот, който носи възрастване на сили, здраве и жизнерадост, пробуждане и усъвършенствуване на способностите; който е непрекъснато растене, непрекъсната младост и който води към истинска социална хармония и висша красота. Той създава и култивира една духовна среда, годна да възприеме новото и да го осъществи, едно окултно движение, насочено към реализирането на тоя по-висш разумен живот, предимно по пътя на вътрешното усъвършенстване и превъзпитание на личността. Да пробуди в душите стремежа към възвишеното и прекрасното, да даде мощен тласък към самоусъвършенстване, към упорна работа над себе, си към свръхусилия; да помогне освобождаването на личността от всички ония привични вярвания, мнения, предразсъдъци, навици, които спъват развитието й; да спомогне за изграждането на съзнанието на новия човек; да подпомогне формирането у него на един устойчив и мощен характер — това е грижата и работата на П. Дънов по отношение на неговите ученици — работа трудна, изискваща време, за да се развие и даде резултати, и при това работа, която може да бъде по силите само на човек с импонираща духовна мощ и извънредни дарования.“ (238) „Като развива своето учение, П. Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското Християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това допълва го с онова, което Исус „би казал сега,,. (238) „Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само вяра и са се възприемали като несъмнена жива действителност.“ (238) „Като се има всичко това предвид, трябва да се каже, че постигнатото вече от П. Дънов не е незначително. Неговите успехи се дължат преди всичко на неговата духовно издигната личност, на извънредните му морални и интелектуални дарования и на силното непосредствено влияние, което той упражнява върху своите последователи... Той никого не цитира, освен Евангелието. Винаги говори с увереността на човек, който е опитал и напълно е сигурен в това, което твърди. В своите беседи той не влага никакъв изкуствен патос, но обикновено в тях се чувства топлината на вдъхновената мисъл и вдъхновеното чувство, избликащи из чистите дълбочини на една велика душа, и затова той притежава във висша степен способността да раздвижва най-нежните душевни струни и да завладява сърцата.“ (238) Ако трябва да се каже нещо за естеството на словото на П. Дънов, то безусловно словото му притежава някои особености, които не всички възприемат правилно или могат да изтълкуват правилно. Например Той никога не дава завършен повдигнатия от него проблем. Той не иска да се натрапва с догматични норми. Той оставя мисълта на слушателите си свободна, сама тя да довърши подсказаното, като чрез личния си разсъдък слушателят да възприеме казаното и всади в себе си и в съзнанието си като трайно знание. П. Дънов прави аналогия с природата, която крие своите тайни и закони и ги дава само на онзи, който съумее да ги разкрие и разгадае. Следствие на тази особеност в подхода си засегнатите от П. Дънов проблеми и истини не са изложени някак си стройно и схематично. Той счита, че за да се възприеме една истина, слушателят трябва да е подготвен за нея. Така е и при разкриване на законите и тайните на природата. Само тези, които чрез упорита работа са се доближили и подготвили за проблема, който проучват, могат да го схванат и разкрият. А това изисква тренировка на мисълта и съзнанието, което в повечето случаи липсва на аудиторията. Поради това П. Дънов дава и разглежда проблемите, които иска да разясни, някак си откъслечно, загадъчно, проблематично, или ги описва чрез аналогии, примери и изживявания, взети от живота на хората. Тази разнообразност в строежа на словото на П. Дънов задържа обаче вниманието на слушателите, които не се измарят да го слушат. И ние, за да запазим характерната особеност на словото и беседите на П. Дънов, не пристъпихме към систематизация на цитираните мисли, макар че са подбрани по общи проблеми и въпроси. Оставихме застъпените проблеми в течение на толкова години да се разясняват и развиват през годините на държаните беседи. Ако се следи даден проблем, повдиган през целия период на духовната дейност на П. Дънов, се вижда хронологичното му съзряване, неговото допълване с нови образи и явления, все по-дълбокото му обосноваване и представяне във форма, близка до съзнанието на слушателя. Друга особено характерна страна на словото на П. Дънов е неговата символичност. Той използва образи и идеи от природата, за да изрази някои свои виждания за живота, света и Бога. Същевременно, за да осъвремени Христовото учение и представата за Първопричината на света — Бога, взема най-последните открития в областта на физиката, математиката, биологията, астрономията и други науки и ги разтълкува от философска гледна точка. Затова ние не си позволихме да анализираме основно или научно да обосновем принципите, застъпени от П. Дънов. Не искаме да натрапваме на читателя наши виждания и схващания, тъй като всеки един има свой мироглед и нагласа за възприемане на истината. Нашите аналитични и обяснителни разсъждения, подкрепяни от становището на съвременната наука, имат за цел да изяснят само някои на пръв поглед крайно неясни мисли или трудни за тълкуване виждания. Същевременно искаме с наша помощ читателят да си изгради по-пълен и точен образ за личността на Учителя П. Дънов, за неговата духовна висота, за неговата духовна мощ и философска сила.