Ани

Б) "Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас" ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ 29 авг., неделя, 8 ч.с. - В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 206-207. "... Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания. Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тия страдания. Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате. В туй отношение законът е верен: когато много страдания се наберат, когато станат преизобилни, Господ слиза от небето и взима всичките страдания. Само Той е всемъдър, всесилен. Той взима тяжестите на хората и с това се обогатява. Същевременно, Той обогатява и нас в своята Любов. Защото нашите грехове и нашите страдания са гориво за Божията Любов. Божията Любов не може да се прояви без нашите страдания и грехове. Нашите грехове са необходимият пясък, по който може да се движи Божествената кола. В Божествения свят пак трябва пясък. Затова са необходими нашите грехове, да дадат подем, да се движи Божията кола. Вие ще кажете: тогава да грешим, да дадем повече пясък. Не, само толкова пясък трябва, колкото да се движи колата. Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук, какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптура - неговият идеал - този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа, чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана, и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в Божието Царство. Всички ще бъдете видни хора "

А) "Спасител в света е само Бог" ПРАВОСЪДИЕ. 28 авг., събота, 10 ч.с. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 180-181. "... Та казвам: пророкът преди хиляди години е говорил, че Духът на Господа Йехова ще бъде с него да благовествува. Какво да благовествува? - Разумното. Вие, които ме слушате днес, трябва да знаете, че спасението на човечеството не седи в никакви църкви. Спасението на човечеството не седи в никакви хора, в никакви светии, в никакви ангели. Светиите, ангелите, добрите хора на земята, това са само служители на Бога. Спасението на света седи в Бога, Който е направил света. Този Бог има три атрибута: Любовта е Негова същина. Мъдростта е Негова същина. Истината е Негова същина. Те излизат само от Него. Там, откъдето излизат тези три велики добродетели, се проявяват всички други неща. Следователно, спасител в света е само Бог. Той обема и прониква всички. Всички същества, от най-висшите до най-нисшите сфери, слугуват на този велик Бог. И ако искате, вие може да Го опитате. Как? Обърнете се с всичката си душа, с всичкото си смирение към Него и кажете: Господи, тъй както всички светии Ти служат, тъй както всички ангели Ти служат, тъй както всички добри, праведни хора Ти служат, така и аз с техния дух се обръщам към Теб, изяви ми се! Опитайте Бога така и ще видите, че Бог е верен. Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли. Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. Работи и чакай, Той ще ти изясни тази велика Истина. Не бързайте, може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още, това нищо не значи. Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот."

Статия 3. Благословен Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1. пастор Тр. Димитров Човечеството, в частност Европа и България, в своя исторически път на развитие се намира на опасен завой, където само през последните няколко години изживя тежки братоубийствени войни, непосилни икономически и стопански кризи и страшно нравствено разтление. То, с цената на безброй материални загуби, с море от невинна човешка кръв и с проваляне на човешкото и божественото у човека, записа в аналите на своята история велики и мъдри истини, които идат да потвърдят отдавна прокламираните начала и лозунги на Библията: - Че само правдата възвишава народ, а грехът е безчестие на хората. - Че блажен е оня народ, комуто Господ е Бог. - Че благословен може да бъде само оная личност, онова общество и онзи народ, който иде в света и отива в живота с идеали в името Господне. - Че всички мероприятия и инициативи, колкото благородни и високо културни да са, ако не се подтикват и поддържат с ентусиазма и вярата, които идат от Бога, са напразни и осъдени на безвъзвратен крах. Кой е благословен? Благословен е оня, който мечтае в името Господне. Обикновено хората осъждат мечтателните натури. И с право. Има мечти, които покваряват и мечтание, което убива като с пушка. Но въпреки тая отрицателна страна, трябва да се каже, че без мечтание и съзерцаване в близкото и по-далечно бъдеще, никоя работа не успява както трябва. У нас има голяма нужда от един нов вид мечтание. Всички, стари и млади, учени и прости, богати и бедни, на частна и обществена длъжност, с духовен или светски чин, от колибата до царския палат, се нуждаят от това велико изкуство на живота - да мечтаят в името Господне. Но що ще рече, човек да мечтае в името Господне? Нищо друго, освен да се отдава на себеизпитване, на прозряване бъдащето. На планиране и очертаване контурите на една по-смислена и по-разумна обществена дейност за благото на другите. То ще рече още, да гледаме оптимистично напред, с надежди за по-големи и по-реални успехи и благословения в нашата катадневност. Да имаме видение за онова, което ни очаква да сторим. Да се изпълним с мечтите и видението на Исусовия дух. С надеждите, които го окриляха, когато каза: - Подигнете очите си и вижте, че нивята са бели за жетва. Това беше славно унисане и проникване в бъдащето. То беше образец на едно чисто, идеално творческо мечтание. Динамо, за една светла и благословена съзидателна работа. Тая мечтателност, тоя Исусов дух, трябва да обсеби и нашите сърца. Без тоя оптимизъм и вяра, ние ставаме благоприятна почва за развъждане и откърмване на най-пъклени идеи и разрушителни тенденции. Благословен е още оня, който се моли в името Господне. Има много различни сили в природата, които остават неизползвани поради невежество, нехайност и леност. Не искаме да си създадем труд. Чакаме, ако могат сами да ни облагодетелствуват. Но това не става. Законът е: Бог дава, но в кошара не вкарва. Той иска да се стори нещо. Труд да се положи. Тъй е и с молитвата. Тя е велика сила. Но за жалост, малцина я използват. И за туй нашето време е тъй бедно откъм характер и тъй мизерствува и страда в духовно отношение. Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим. Молитвата е повече от работа. Този, който се моли искрено и сърдечно, той върши хиляди пъти по-добра и по-издръжпива строителност. Времето, което губи в молитвата, му доставя истински печалби. Това е още по-вярно за нас, които работим за един морален и духовен преустрой. Сам Христос ни насърдчава в тая насока, когато казва: - Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници. Дълг свещен е да се молим за работници. За искрени и живи, изпълнени със святия Дух пастири и благовестители. Когато замолили италианския поет Виктор Алфиери да очертае своята самоличност, той казал: - Аз съм човек, който винаги е искал, искал, искал, с всичките си сили. А великия француски проповедник Александър де Вине, често обичал да казва: - Светът е пълен с добри намерения. Но всичките взети вкупом, не струват колкото струва една воля, една сърдечна молитва. О, ако искахме, ако се молехме, какви велики благословения щяха да залеят нашите църкви и нашата страна. Благословен е още оня, който живее в името Господне. Живеем във век на сензации. В една епоха, когато хората искат да видят онова, което им се разправя. В една смисъл нашите съвременници са станали много взискателни и практични. Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот Някога Рим крещеше: -Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си. Това, обаче, не беше нищо ново, защото ап. Павел отдавна беше казал: - Не гледайте само за себе си, но всеки за другите. Онова, което направи Павел велико благословение за света, се изразява най-сполучливо в тия две думи: - За другите! В това отношение, християнството не е само привилегия, но то е и длъжност. То наистина ни дава повече, отколкото коя да е религия. Но най- великото, което ни дава, след спасението и оправданието чрез вяра е, съзнанието за своя дълг и силата за изпълнението му. В него дълг и привилегия се взаимно преплитат Облечени с разбирането, че най-великата привилегия е нашия дълг, ние се издигаме на високо положение. Ставаме Божии свидетели и изявители. Негови посланици и съработници. Там всеки труд се възнаграждава и най-малката жертва сторена в името Христово, не губи своето възмездие. Само трябва ни повече вяра, ревност и ентусиазъм, повече преданост и по-големи видения, за да се хвърлим в епохална борба за спечелване света и България за нашия Господ. Да, благословен, хиляди пъти благословен е оня, който мечтае, който се моли, който живее и който работи в името Господне. Който ден и нощ се труди, щото Божията правда да възкръсне и намери място в сърцата на всички, които още не познават Христа и силата на неговото възкресение. П-р Тр. Димитров.

Кой е благословен Вергилий Кръстев Уводна статия във в-к "Зорница" бр. 39 от 29 септември 1926 г. е статията "Благословен" на пастор П. Димитров. В тази статия се говори, че благословен е оня, който мечтае в името Господне. Благословен е онзи, който се моли в името Господне. Благословен е онзи, който живее в името Господне. Благословен е онзи, който работи в името Господне. Благословен е онзи, който работи за другите. Това е статия, която трябва да защити Стоян Ватралски за онова, което се публикува в този брой. В същия брой 39, на с. 2, е публикувана втората статия на Стоян Ватралски за Белите Братя (дъновистите) "Молитвено тържество пред изгрев слънце". Онова, което е написано в уводната статия, тук е реализирано, според описанието на Стоян Ватралски. Точно и ясно. Ето това е невероятното съчетание на уводната статия и написаното във тази статия за Изгревът и неговия събор. Прочетете внимателно уводната статия и прочетете също и статията, както и бележките към нея. А за да се убедите, че уводната статия, както и втората статия на Стоян Ватралски напълно се покрива с това, което е говорил на събора Учителя Дънов, то ще ви предоставим и онези извадки, които ще очертаят в съзнанието ви цялата картина на благовестието. Благословен е онзи, който носи благата вест за Исуса Христа, че е Господ, че е Син Божий, и че е Живия Христос, и че в Него е Христовият Дух. Това е Благовестието.

Б) "Единственият наш приятел засега в света, това е Бог" СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото на 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 14-17. ".. Та ще знаете, че добрите и лошите приятели, които имате, те подготвят вашите добри условия. За да имаме Бога в ума си, ние трябва да пазим и към Него същите отношения. Единственият наш приятел засега в света, това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото всякога можем да разчитаме, това е Бог. Преди хиляди години още Той е поддържал всички велики хора: и пророците, и Христа, и мъчениците. Той поддържа всичките народи и до сега. Навсякъде е Той. И ако ние не си създадем за Бога едно правилно понятие, да схванем дълбоко в съзнанието си тази велика Истина и да бъдем в постоянна връзка с Него, ние ще бъдем като една малка сламчица, безмилостно подхвърляна от вълните на морето. Тази сутрин, запример, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? - Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви. Красиво, хубаво е това нещо. То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате. Това са методи, които трябва да усвоите. На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек. ... "

А) "В Бога доброто и злото се примиряват" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 6-7,15-17. "... Значи, за да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да вършиш само волята Божия и да не мислиш за себе си. Досега вие мислехте само за себе си, а отсега нататък трябва да мислите само за Бога. Вашата мисъл за Бога е била толкова отвлечена, толкова слаба, вследствие на което не сте имали реални резултати. Най-хубавото, най-красивото, което трябва да желаете в света е, щото мисълта ви за Бога да бъде положителна и да обхваща цялото ви същество. Само в това ще намерите допирната си точка с Бога. Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас, са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато обаче, на вас дадат такава заповед, да отидете някъде вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и се изпълниха задачата. Ето защо, аз ви казвам, че на първо място, за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя и волята на Бога е, да живеете добре, разумно " "... Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате пред вид, е въпросът за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот Абсолютното добро и абсолютното зло, това са, тъй да речем, качествата на висшите духове, качества само на ангелите. Само ангелите могат да бъдат абсолютно добри и абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса. Един ангел не може да бъде едновременно абсолютно добър и абсолютно зъл. Който е добър, той всякога е добър. Който е зъл, той всякога е зъл. Който е тъмен, той всякога е тъмен. Средният път, по-лекия път, това са хората. В Бога злото и доброто се примиряват В Бога няма никакво зло Там настава вечен мир. Когато злото и доброто се явява у хората, те си имат допирни точки. Някои път вие сте и лоши, и добри. Някога вие се разгневите и веднага хукнете, искате да се проявите, но не се минава много време, и вие се разкайвате. Вие обещавате по 20 пъти на ден, че няма да се гневите и пак се разгневявате. Вие не създавате гнева, той иде сам по себе си. Ще имате пред вид следния факт: Животът в началото е в ръцете на лошите духове. Когато вие, жените, сновете платното нали знаете, че цялото платно е в долното кросно? В горното кросно няма нищо. В долното кросно именно, са лошите духове, а в горното кросно - добрите духове. Лошите духове държат платното в себе си. Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно, за този живот. Човекът е совалката. Долните духове казват: "Наш е човекът". Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на платното до другия. Като дойде до единия край, дето са лошите духове, казва им: "Аз съм ваш" - и те му отварят път После дойде до другия край на платното, дето са добрите духове и казва: "Аз съм с вас". И така, човекът като ходи насам-нататък, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животът, ще се даде на добрите духове. Следователно, всяка завършена победа е в ръцете на добрите духове, а всеки бой е в ръцете на лошите духове. Животът от 8000 години е все в ръцете на лошите духове, те го управляват. Затова ние трябва да оставим Бог да воюва заради нас. Досега ние сме воювали. Толкова войни сме правили, но светът още не е освободен. И още 8000 години да воюваме, същият резултат ще има: свобода няма да има, а само разрушения и разрушения. Щом, обаче, ние станем сила и възприемем Божията Любов, ще имаме правилни разбирания за сегашния живот. Тогава и условията, при които живеем, ще се подобрят. Сега, разбира се, аз зная колко мъчно е човек да повярва в тази Истина. Представете си, че ви срещне един разбойник и тури ножа на гърдите ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но, ако след като тури ножа до гърдите ви, вие уповавате на Бога и си кажете, че Господ е, Който разпорежда, Който управлява живота, този разбойник ще махне ножа от гърдите ви. Значи с тази мисъл в себе си ти превърна този нож. В какво? - Този нож е Словото Божие. Словото, това е мечът, но онзи, които не разбира това Слово, употребява направо този меч, без да го трансформира. Онзи човек, който разбира Словото Божие, употребява този меч като своя духовна сила и с него се брани, с него се защищава. Ето на, виждаме войниците в света днес употребяват своята сила в пушки, в топове и хубаво правят, но питам: вие в какво трябва да упражнявате своята сила?... "

Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "В Бога доброто и злото се примиряват" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г. Б) "Единственият наш приятел засега в света, това е Бог" - СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг.,1926 г.

Статия 2. Хроника за стражарите Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4. " ... Има хора, които се одързостяват да се наричат "правоверни ортодокси". Всички ония, които посмеят да изменят или по-добре да осмислят известно вероучение, се таксуват като "сектанти". Исай за "ортодоксите" евреи е бил "сектант". Исус за същите е бил "сектант". Такъв е бил и Павел. Такива са били богомилите, реформаторите и др. Философията и религията, въобще научното познание - не допуща да има над себе си стражари, насилие. Истината се търси и се намира свободно, а не с насилие. Исус възвести своето учение свободно. Религиозните гении, хората на науката - никога не са налагали и не могат да налагат идеите си със сила. Там, дето има насилие, няма истинска религия, ни истинска наука. Духовниците, откак са станали сила, служат си против меншествата с помощта на силата, със стражарите. На изток, на запад, в България "сектантите" били гонени, мъчени, убивани. Ортодоксалната църква носи позора за унищожаването на хиляди и милиони добри хора, всичката вина на които била, че не се обличали в черни раса и калимавки, не са се кланяли на дърветата и камъните, не са вярвали, че дъски и мъртви кости могат да вършат чудеса, не са били суеверни, не са успокоявали съвестта си с принасяне жертви на Бога, във вид на свещи, агнета, риби, бикове, не пиянствували. . . . Ортодоксалната църква на изток и запад, е гонила и гони и хората на науката. Тя живее в мрака на незнанието и заблудата. В България, благодарение заспалостта, изоставеността, фанатичността, суевереността на официалната църква, в новото време се явиха няколко "сектантски" течения. Духовниците, вместо да потърсят причината в системата на която служат, в самите себе си, да се коригират-тръгнаха по стария път - гонение, ала с помощта на "народа", или със стражарите. В последните броеве на "Пастирско дело" либералът свещеник П. Тулешков се е запретнал да плаши "нихилистичното" правителство на Ляпчева за дето толерирало "сектантите". В това си дело той се подкрепя и от някои миряни, например, от тъй наречения педагог Балкански. Балкански е много доволен, че най-после пробудилите се свещеници ще турят с помощта на стражарите, "сектантите" на мястото. - И тази борба, със стражари против свободата на съвестта и мисълта, "скоро щяла да даде своите добри резултати, за доброто на църквата и народа ни." Клета и нещастна страна: още по-нещастна църква, която има за защитници такива хора, които имат за доказателства грубата сила, гонението и убиването".

Стражарите обграждат Изгрева Вергилий Кръстев Във вестник "Зорница" от 22 септември 1926 г., бр. 38 на с. 4 е публикувана "Хроника за стражарите". В нея се говори, че църквата подстрекавала властта и тя, чрез стражарите, гони сектите. Това става чрез груба сила, чрез гоненията и убийствата. Тук се споменава, че правителството на Ляпчев толерирало сектите. Тук се подхвърлят упреци, че Ляпчев е отменил забраната на събора срещу дъновистите. Като мотив за репресията се издига лозунга, че трябва да се спасява народа и църквата. А църквата воюва срещу Дънов и последователите му. А какво е отношението на Дънов към свещениците и църквата е публикувано в *Изгревът", т. XVII, с. 894-901. Това са извадки от беседи на събора в гр. Търново 1922 г. и от "Сила и Живот" IV серия. След като се запознаете с всичко това, тогава ще се запознаете и с това, че свещениците спират събора в гр. Търново през 1926 г. чрез властите. Затова той се провежда през 1926 г. в София. Но и него ее опитват да забранят, макар че имат разрешение да се проведе от градоначалника на София и от правителството, полицията го забранява. А това не е случайно, и всички политически събития, които стават в България съвсем не са случайни. Първо атаките са срещу дъновистите, а след това срещу другите секти. А за общество "Бяло Братство" може да се спомене, че то е на първо място в атаките на църквата, на полицията, на властите, че дори и на стражарите. В същата тази 1926 г., която описва Стоян Ватралски, е спрян събора на Изгрева от властите, и стражарите на коне с пушки на гърди и саби са обграждали Изгрева. За тези събития е описано в "Изгревът" - под заглавие "Съборът през 1926 г. 'и военната блокада", в "Изгревът", т. 1, с. 93-96. Трябва добре да се прочете, за да се знае обстановката, как е спрян събора и как е отменена блокадата. В "Погледът на Мъдреца" (виж "Изгревът", т. IV, с. 417-418) е описано от Методи Константинов, как лично е ходил при министър-председателя Ляпчев, да предаде думите на Учителя, да отмени забраната за събора през 1926 г. • В "Изгревът", т. VI, с. 514-516 под заглавие "С кросно на събор" е описано спирането на събора през 1926 г. и т. XVII с. 660 точка 27.4 и с. 896-901. Под заглавие "Конфликт с полицията" (виж "Изгревът", т. XVII, с. 622 - ­623), е разказа за опита на полицията за спиране на събора, през 1927 г. Нов опит за спиране на събора в София се прави през 1928 г. Виж "Изгревът", т. VI, с. 514-516. Тогава всички се качват за пръв път на Рила. И от 1929 г. съборите през август се провеждат на Седемте рилски езера с летуване на палатки през месеците юли-август. Това продължава до 1939 г., когато е последното летуване, защото започва Втората световна война. Съборът през 1926 г. е открит на 22 август и трае до 29 август. Тези събития са отразени и в Словото на Учителя, за спиране на събора и в статията за стражарите, които са дошли на Изгрева.

Б) "Спасението на света и идването на Христа" ОТВЪН И ОТВЪТРЕ 22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч. В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 18-19. ."... А сега ще се създават разни теории, ще дохождат разни проповедници да говорят, че Христос ще дойде да спаси света и всичко Го очакват. Че какво е Христос? - Христос, това е Любовта в света Има ли любов между хората, има и Христос; няма ли любов между хората, няма и Христос. Има ли Истина и свобода, има Христос; няма ли Истина и свобода, няма и Христос. Има ли Правда и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма и Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма и Христос. Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосърдие между хората, има и Христос; няма ли тия неща, няма и Христос. Христос няма да дойде нито в една човешка форма, нито в каква и да е друга някаква форма. Ако е за форма, ето аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по-красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявения Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас, и ние трябва да се радваме!... " ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ 25 авг., сряда, 9 ч. с. В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 104-105. "... Когато говорите за Христа, всякога трябва да разбирате първият образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. И за Христа се казва, че Той е глава на църквата. Глава на Христа пък е Бог. Така седи великият въпрос. И всички вие, които искате да служите на Бога, трябва да имате необикновена вяра - силна, непоколебима от нищо. Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето! Не, вие трябва да имате вярата на светиите, на праведните, на добрите хора, които са завършили своя живот на земята, които са пожертвували всичко за Бога. Сегашните православни още не са православни, каквито Бог изисква, и евангелистите още не са такива, каквито Бог изисква. Каквито имена и да имат съвременните верующи днес, те са все обикновени имена - имена, които се променят. Ето защо, всеки от вас трябва да пожелае от цялата си душа да бъде записан на небето с онова име, което никога не се променя. И всеки трябва да знае, дали името му е записано горе. Щом неговото име е записано на небето, това е вече голяма привилегия." СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН 27 авг., петък, 9 ч. с. В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 146-147,149-150. "... Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него. Чудни са съвременните хора! Ако аз съм шивач и ушия някому дрехи от любов, той няма ли да ми плати нещо? - Все ще ми плати. Най-малкото, аз ще имам неговото внимание и разположение. Ако аз съм един виден цигулар и свиря на хората от любов, тези, които ме слушат няма ли да се погрижат за мене? - Ще се погрижат. Ако ние вършим всичко за Бога от любов, знаете ли, какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? От такива велики души се нуждае Бог. И ние се нуждаем от Божествения Дух. Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която вече хлопа пред всяка врата: и при вратата на проповедници, и при вратата на списатели, и при вратата на бащи и майки, и при вратата на слуги и на господари, и при вратата на всички съзнателни души. Христос днес хлопа на всички врати и пита: "Готови ли сте да извършите това, което аз едно време извърших? ... " " ... През всички векове, които са се изминали досега, Бог не ни е забравил: всякога е изпращал някой да ни говори, не само отвън, но и отвътре. Той изпраща ангели да ни говорят. И не само това, но когато остане свободен, и Той сам ни посещава и ни казва няколко насърчителни думи. Те са най-хубавите думи, те са епохални моменти за нас. Когато Бог говори някому, той поет ще стане. Когато Бог говори някому, той музикант ще стане. Когато Бог говори някому, той държавник ще стане, не такъв, каквито са българските държавници, нещо особено ще бъде. Когато Бог говори на някой човек, той избавител ще стане. Ще освободи един народ, като Мойсея, ще напише нова Конституция. Когато Бог проговори за пръв път на Мойсея, той избяга, но след това го послуша и големи чудеса направи в Негово име. Той изведе израилския народ, но кога? - Само след като му проговори Господ. Когато Мойсей отиде при Фараона, той го запита: "Кой те прати тука?" - "Прати ме Йехова, Бог на Аврама, на Исака и на Якова". Казва му Фараона: Аз не познавам този Бог. Фараонът имаше друго понятие за Бога. Мойсей му казва: "Аз ще ти покажа, че този Бог, Комуто служа и Когото познавам, е силен." И започна се състезание между боговете на Египет. С кого? - С Христа, Кришна или Христос - един и същ е Той. Христос, това е проявеният Бог. Един е Той, Който се проявява във всички народи - Йехова. Всяко нещо, което носи живот и светлина в себе си, иде от Бога. И започна се състезание между боговете. Най-после Фараона повярва, че действително Бог е проговорил на Мойсея. Когато дойдем в света, трябва като Мойсея, да покажем на хората, че действително Господ ни е говорил. Казвам: Господ може да ни проговори още днес. Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, заобиколена с хиляди други души. ..." "... И тъй, ние трябва да започнем с основната идея - Любов към Бога! Да възлюбим Бога със всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички. Тъй сплотени в Божията Любов, ще бъдем мощни като един човек. Не искайте всички индивидуално да се проявите. Когато се обединим в Бога, всички ще бъдем едно и всичко, което се отнася до проявите на другите, ще ни радва, като наше, понеже всички ще бъдем едно цяло. Сега как живеят хората в света? - В пълно разединение. Туй, което ние вършим тук, другите религиозни хора го считат противоречие. А туй, което те вършат, ние считаме за противоречие. Не е така. Всичко, което се върши, трябва да бъде за Бога, и всички заедно да се радваме. Всичко, което се върши в света, дето и да е, по който начин и да се върши, стига да е от любов към Бога, трябва да му се радваме. "Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак". В. И. Ч. Б. В. Б. [Верен, Истинен, Чист Бъди, Всякога Бъди!]

А) "Свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни" РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА. 23 авг., понеделник, 9 ч. с. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 58-61. За размишление през деня: "Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува." Значи, в нас трябва да се зароди желание и ние да живеем там, дето Бог живее. Бог живее във вечната свобода и оттам постоянно изпраща своето благословение за повдигането на всички същества. В тази смисъл, Бог нищо не върши за себе си. Щом човек реши да върши нещо за себе си, той се ограничава. Следователно, Бог, като работи за себе си, ограничава света, а Той сам е свободен. Когато човек иска да работи за себе си, трябва да работи за другите. Когато пък иска да се ограничи, другите трябва да работят заради него. Когато другите работят заради тебе, ти не си свободен. Вземете малкото дете, за което майката се грижи и работи. Вземе го, повие го в пелените, грижи се заради него. Тя казва, малко е това дете, нищо още не разбира. Повие го в пелените, върже му ръцете и краката - дисциплинирано е то, като войник. Един ден, когато детето стане свободно, започва да работи за майка си. То ходи, копае, носи грозде, круши от лозето - помага й. Тогава майката не го увива вече с пелени, не го връзва с повой. Сега, като отнесете същия закон по отношение към вас, ще разберете, какво значи да добиете свобода. Когато искаме другите да работят заради нас, тогава ще почувствуваме, какво нещо е ограничението. Някой казва: аз станах роб на хората. Да, щом караш хората да работят заради тебе, ти сам се ограничаваш. Когато носят на ръце едно дете, пренасят го от едно място на друго, то е ограничено, не се движи със своите крака. Онзи вол, който оре през целия ден на нивата, не се движи доброволно, господарят му е с остен подир него. Значи, волът ще-не ще движи се, не е свободен. В този случай никой не работи за него, но и той сам не работи за себе си. Да оставим тия примери настрана, но трябва да знаете, че свободата се придобива само, когато работим за Господа. Когато Бог работи заради нас, ние сме в едно естествено ограничение. Когато Бог работи, ние се учим. Когато работим за Бога, ние сме свободни. Тогава той ни слуша, а щом ни слуша, ние се чувствуваме свободни. Казвате: ако работя за Господа, кога ще работя за себе си? Ако работя за ближните си, кога ще работя за себе си? - Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления. И тъй, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. То е първата стъпка към свобода. Тя е най-тесният кръг на свободата. Когато започнете да работите за ближните си, този кръг става по-широк. Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който седят всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви. Следователно, когато говорим, че трябва да се самоотречем, ние подразбираме, че трябва да работим за Бога. Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. Това е човекът! Работите ли така, за в бъдеще вие ще дойде до положението на един светящ ангел, и ако ви турят на няколко билиона километри разстояние от земята, ще се виждате с телескоп, ще светите като слънце. Това е индивидуалност! А сега, като ви турят на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас. Мислите ли, че сте някакво величие? Какво можем да бъдем ние, само Господ знае. Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува. И като се събираме тук, това става по причина на Божията интелигентност, на Божията Мъдрост. Той ни подкрепя. Нали ще се учите? Нали искате да бъдете свободни? Как ще придобиете свободата си?"

Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "Свободата се придобива само тогава,когато човек работи за Бога и за своите ближни" - РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА. 23 авг., 1926 г. Б) "Спасението на света и идването на Христа" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г.; ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ. 25 авг.1926 г.; СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН. 27 авг. 1926 г.

Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1. Н. Ив. Цаков Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатира, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдещето. Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне. Великите сили са по-благосклонни към нас, отколкото бяха по-рано. Новините, които стигат до тях за нашата страна, съвсем не са обезсърчителни и тревожни. Благодарение на това България успя да сключи заем за бежанците чрез Обществото на Народите. Европейската обществена съвест се заинтересува за стотиците хиляди български бежанци и това не може да не ни радва и вдъхва надежда. Лоялното ни държане пред нашите съседи и миролюбието ни е спечелило много поддръжници и приятели в чужбина. Българското име, което заслужено и незаслужено бе опетнено в странство, започва наново да се възстановява и очиства. България вече не е страна на кърви и насилия, на бунтове и метежи. Това са факти, които не могат да не радват всеки българин, който обича България и работи за нейното добро име и престиж. Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват. Те са още в своя зачатък, та има време да ги премахнем и отстраним, стига да виждаме последиците и опасностите от тях. Една от тия печални прояви е конспирацията Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* / *3аб. Атентатът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо родина ни. Откритите в столицата и някои градове в провинцията конспиративни организации, са тягостни прояви в нашия обществен живот. Макар и ограничени те говорят, че духа на рушението, на кръвта и насилието още не утихнало и замрял. Споменът за близкото минало като че ли не е заличен. И действително, чудно е, че и у нас има хора, които още вярват и уповават на конспирации и искат чрез тях да ръководят съдбините на България. Тия безумци искат да ни донесат щастие и народно добруване чрез конспирация и насилие. Добруване чрез нелегални и рушителни действия никога и никъде не е постигнато. И у нас не може да се постигне. Свобода чрез насилие не се добива. Освобождение няма чрез убийства. Конспирацията е опасна, защото тя разделя народа. Тя всява омраза, вражда между българите. Нейната цел е да облагодетелствува едни и да потиска други. И най-после, тя влачи подир себе си голямо насилие от страна на управляващата партия. Ето защо, конспирацията в настоящия момент е най-големия враг на България. Тя спъва и пречи на правилния и възстановителен период, в чието начало сме сега ние, българите. Но има и друга проява, която също не е много насърчителна. И тя е, насилието на властта. Насилието от страна на управниците също връща България назад и пречи на правилната и възстановителна дейност. Този, който чете нашата преса, има очи и уши, знае много неприятни и печални неща, които са от естество да убият вярата на народа в правов ред и законност. В името на тоя ред, в името на народното добруване стават насилия на съвестта при изборите, стават побоища, царува тирания. В името на същите тия принципи, без думата на закона и правосъдието, мнозина българи пострадаха, страдат и ще продължават да страдат, ако озверения партизанин не се свести и изобличи. Под израза "преследване на разбойниците" според изнесеното напоследък в някои вестници, се вършат беззакония. Допустимо е някои безумни селяни да служат за ятаци на разбойниците, но властта не може да се разправя по един такъв домашен, безцеремонен начин с българските граждани. За всеки, който наруши законите и подпомага разбойниците има правосъдие, което е длъжно да каже думата си. Администрацията по никой начин не може да бъде изпълнителна власт. Това е тъжна проява. Подобни дела съвсем не обединяват народа. Напротив, те го разделят, озлобяват. Убиват вярата му в законите и властта. В една правова държава деяния, като горните, са немислими. Аз лично вярвам, че пострадалите при такива случаи, па и техните близки не могат вече да са добри български граждани. По такъв начин ние увеличаваме разбойничеството, вместо да го ограничим, сеем злоба и ненавист, вместо да ги потушим. Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по- трескаво и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България. Той забива нож в сърцето на родината ни. Вървим ли по този път, България няма да осъмне добре. Н. Ив. Цанов

Част 3. Уводни и други статии Стоян Ватралски публикува своите 3 статии под надслов "Кои и какви са Белите Братя (Дъновистите) в три броя на в-к "Зорница", бр. 38, 39 и 41 от 1926 г. Като уводни статии в същите 3 броя на в-к "Зорница" са публикувани 3 статии, които защищават автора Стоян Ватралски, онова, което той пише за Белите Братя (Дъновистите). Тези уводни статии напълно отговарят на онова, което Ватралски пише, и което той изповядва. Те го защищават и го закрилят, приятелите му го подкрепят, защото знаят, че първи, които ще въстанат срещу написаното ще бъдат църквата, свещениците и след това властите. Освен това, Учителят Дънов открива събора през 1926 г. на 22 август до 29 август. Той говори на събора и тези съборни беседи са публикувани в томчето "Свещеният огън". Онова, което той говори, и това, което описва Стоян Ватралски и онова, което е поместено като уводни статии - то всичко се завързва в едно цяло. Невероятно, но е факт. А като го сравнявате, ще ахнете от учудване. Ето това е моята задача. Да покажа, как всичко това се съединява в едно, как се обединява от Духът Христов, който е в Учителят Дънов. Прочетете внимателно статията (Няма да осъмне добре / Н. Ив. Цаков // Зорница, Г. XLVI, бр. 38,22.IX.1926, с. 1), която говори за политическите убийства в България, за съдбата на хилядите, стотици български бежанци от Беломорска Тракия и Македония, за спиране на възстановителния процес в страната след войните 1912-1913, 1914-1918 г. Говори се за конспирацията, за насилието на властта, за беззаконията които се вършат от озвереният партизанин, който е представител на различни партии. А администрацията не можела да бъде изпълнителна власт, защото върши беззакония. В същия брой 38 от 22.IX.1926 г. на с. 2, Стоян Ватралски помества своята първа статия под надслов: "Моето гостуване и плен у Белите Братя". Тя е публикувана със съответните бележки. Той отива на Изгрева, на мястото Баучер, така, както е било известно тогава, в 17 часа на 26 август. А съборът е започнал на 22 август. А как е протичал, може да се запознаете с Наряда, който е публикуван в томчето "Свещеният огън" на с. 229-237. Той е публикуван в "Изгревът", т. XII, с. 60-63. В този ден 26 август, ден четвъртък, е нямало беседа на Учителя Дънов. А защо? Защото всеки четвъртък са правили екскурзия до Витоша на Бивака "Ел Шадай". Онова, което е описал Стоян Ватралски е много важно, защото той е единствения човек, който описва събора през 1926 г., и то в дните, когато е бил там - 26 и 27 август 1926 г. Ето, сега предоставяме статията:

Дънов 29. И до днес Богомилското движение се тълкува като враг на българската средновековна държава, което е причина за падането на България под турско робство за 500 години. За ролята на Богомилското движение, виж "Изгревът", т. I, с. 260-262, а за Трите клона на Бялото Братство през вековете, виж на "Изгревът", т. I, с. 262-267, а за Богомилския клон - "Изгревът", т. I, с. 265­267. 30. Учителят Дънов на събора на Синархическата верига през 1912 г. на 17 август се обръща към всички, че навремето са били боляри и са причина за падането на България под турско робство за 500 години. Това е Истината. Виж "Изгревът", т. XI, с. 527-530. 31. Според Учителят Дънов идеологът на Богомилското учение е Боян Магът, а разпространителят е поп Богомил. Това е истината. И още една голяма истина ще да чуете. А тя е следната. Дядо Ради (Ради Танчев), който е градинарят на Изгрева, който не е писмен - не знае да чете и пише, и който според Учителят е "душа в почивка". Та той се увлича по спиритизма на Граблашева, Милева и Маркова на Изгрева и всички хукват да слушат как се изявяват духовете чрез медиумите и изпразват салона на Изгрева и Учителят няма пред кого да говори. (Виж "Изгревът", т. XVII, с. 702-706). Тогава Учителят го среща, а той търчи, за да отиде там на спиритически сеанс. Учителят го хваща за раменете, разтърсва го и му вика: "Дядо Ради, влез в тялото си!" Така няколко пъти. На другия ден му казва: "Ти на времето бе Патриарх Евтимий и заради теб България падна под турско робство за 500 години. Ти си виновният." Сега паметника на ул. "Граф Игнатиев" е с образа на дядо Ради. Българите го гледат, приемат, че е Патриарх Евтимий, кланят му се и винаги на паметника има цветя, и то пресни цветя. Така българите изразяват своята признателност към Патриарх Евтимий, който е предателят на този народ, който го вкарва в робство за цели 500 години. Та това са цветята за предателят Патриарх Евтимий. А за дядо Ради виж в "Изгревът", т. I, с. 145-150; т. IV, с. 117, с. 254-255; т. IX, с. 130­134 Българите вчера и днес правят паметници на предателите на този народ, полагат им цветя и венци и им се кланят. Искат да живеят предателите до веки веков. Всичко е описано, но не искат да го четат и така предателствата и до днес продължават. 32. Стоян Ватралски приема външно и вътрешно Петър Дънов като религиозен гений и обяснява, че може да се приеме, че е Божий пратеник, като пророк и ясновидец. И само толкова. Той не го схваща и приема като Учител, понеже не познава и не го различава по Дух. Това е причината. Дотук може да стигне евангелиста. И затова не му се сърдим и не го упрекваме, но му благодарим, че е описал събора през 1926 г. и за неговата публикация, и той с нея остава в историята на Бялото Братство. 33. Стоян Ватралски споменава, че външните наблюдатели и то просветени в четмо и писмо хора, че го възприемат като "странна ексцентричност". Това е. Толкова могат - това и правят. Отричат го. 34. Ватралски споменава, че като събеседник Дънов си скъпял думите. "Говори късо, мудно, отмерено". Той не се е срещал с Учителя Дънов и не е говорил с него. Това го знае от другите, които са имали частни разговори. Това което казва, е вярно. А защо? Всеки, който отива при Учителя, отива не за разговор, а за помощ, да му разреши родовата карма - дали е семейна, професионална, или здравословна, то не е толкова важно в случая. Ако трябва, Учителят пред него я разрешава със сила и власт. Говори изкъсо в строги думи и изречения, които са символика, по закони и принципи. И, ако онзи го изслуша, после го послуша и изпълни - то успява да разреши родовата си карма. Цялата поредица "Изгревът" е основан на такива частни разговори. А такива сме поместили в "Изгревът", т. XVI, с. 625-665; т. XVII, с. 68-102, 326-412. 35. А защо в публичната реч "той се съживява и далеч не е тежкоезичен". Отговорът е много лесен. Когато той предава Словото на Всемировият Учител, което е Слово на Бога, то Духът е Онзи, който дава власт и сила, истина и живот. Как така? "Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божественият Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието и на Бога". Това е отговорът. Но да се възприеме е необходимо знание и възприемане по Дух. И сетива, и органи, и центрове в мозъка на човека. 36. Всички присъствуващи от света им прави впечатление, че говорът му е нелогичен, че се прехвърля от тема на тема. Отговорът е много прост. Ако в салона има 60 слушатели, всеки един е отишъл там с неразрешен личен въпрос и проблем. Той отива там, за да пита Учителят Дънов. Понякога му задават мислено въпроси и той им отговаря. Понякога мълчат, но той им хваща мислите и им разрешава въпроса и проблема. Така той ги освобождава от веригите на кармата, за да се освободят, да имат свободно време и да го посветят на Учението му Някои правят опити и успяват. Виж "Изгревът", т. I, с. 122. А други минават и заминават. 37. Стоян Ватралски си записва някои мисли от Учителя при две беседи. Прочетете ги и размишлявайте върху тях. Това са бисери от Словото на Духът Беинса Дуно. Накрая Ватралски признава - мисълта на Дънов е необикновена, оригинална. И, че "Дънов не цитира никого, освен себе си". Ето това е най-важното откритие. Чрез него се проявява в Слово Божественият Дух, Христовият Дух и Господният Дух. И затова Дънов може да цитира само себе си, онова, което е произнесъл. И той това прави. Понякога кара стенографите да му прочетат, какво е казал Духът чрез него в предишната му беседа. Може ли да си обясните всичко това? Едва ли. Можете само, ако признаете, че Словото Му е Слово на Бога. Само тогава. 38. Биографичните данни за Петър Дънов са много оскъдни. Той търпи упрек - могъл е да събере много данни от пребиваването на Дънов в САЩ. Имало е много евангелисти, които са го познавали. Но много жалко, че не ни е предоставил повече данни. Най-интересното е, че Ватралски споменава за "небесната диплома" на Дънов, в която някои вярват. А небесната диплома се дава само на Духът. Но Ватралски не вярва в нея. 39. Тук Ватралски споменава, че биографът на Петър Дънов не е роден. Това е вярно. Онзи, който бе изпратен да свърши тази работа се ражда на 21 март 1938 г. в София и това е моя милост. Когато се навършиха 100 години от рождението на Учителя Дънов през 1964 г. България бе под комунистическата власт, която изгаряше литературата на Петър Дънов и преследваше последователите му Аз пристигнах на Изгрева с пробудено съзнание през 1969 г. А 10 години преди това съм играл футбол на поляната, където се е играело Паневритмия на Изгрева. Играех футбол с брат ми и с изгревските деца и само толкова. Знаех, че това са дъновисти. И изобщо не ме интересуваха. Веднъж стоях настрана и слушах Верка Куртева как седи в беседката пред 5-6 човека и им чете от книга на Дънов за небесните жители. Заслушах се и се смях много в себе си, нещо в мен ми говореше така: "Те не са си оправили живота като земни жители, а тръгнали да говорят за небесните жители". Смях се много. И дълго го коментирах. Не беше ми дошло времето да се запали светлината в съзнанието. После това време дойде, запали се и се започна. През пролетта на 1990 г., месец април, бе осъществен първият концерт- рецитал, за д-р Георги Миркович, основател на "Червеният кръст" у нас, в дома на юристите на ул. «Жданов», сега «Пиротска». Виж «Изгревът». Т. Ill, с. 376­377. Вторият концерт-рецитал, по случай 120 годишнината от рождението на Георги Куртев, направих на 15 юни 1991 г. в камерна зала "България". Виж «Изгревът», т. Ill, с. 377. На 20 февруари 1994 г. по случай 130 годишнината от рождението на Учителя (1864-1994) и 50 години от заминаването Му (1944-1994) бе организиран от мен концерт-рецитал в Дома на Българо-Руската дружба пред 400 зрители. Виж "Изгревът", т. III, с. 380. На 22 май 1994 г. в Драматичен театър в София организирах за първи път оповестяване на "Призванието". Виж "Изгревът", т. Ill, с. 321; т. IV, с. 3-47. На 29 януари 1995 г. се състоя концерт-рецитал "Мисията на славянството" в зала 4 в "Дома на техниката", ул. "Раковски" 108 или бившето "Биад". Виж "Изгревът", т. Ill, с. 330. От 1990-1998 г. организирах към 20 концерт-рецитали по Слово и Музика на Учителя Дънов. Организирах ги аз, а не някой друг. Организира ги онзи, който бе изпратен и роден в строго определено време. 40. В момента, до месец септември 2007 г., съм издал 23 тома на "Изгревът". Има материал за още толкова. Така, че прозренията на Стоян Ватралски се сбъдват полека-лека. Дано имам сила и Дух в себе си, за да довърша работата си. А онази стогодишнина, за която говори Ватралски от смъртта на Петър Дънов (1944-2044), аз няма да бъда на земята, но дано си свърша работата така, че другите след мен да бъдат горди с мен, че съм си свършил работата. Досега съм издал 59 томчета оригинално Слово на Учителя Дънов, което лично съхранявах 30 години по време на комунистическата власт, когато всичко от Учителя се унищожаваше. А аз съхраних оригиналите от Словото Му и ги издадох. Това е доказателство, че този човек съм аз. 41. Онова, което донякъде Стоян Ватралски вижда като прозрение за бъдещата слава и величие за Петър Дънов е само негова перспектива в ума му. Но за мен това не е прозрение, а реалност, която я виждам от вчера, тя се осъществява от вчера, преминава през днешния ден и отива към утрешните дни. Славата на Духа се носи от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. 42. Предсказанието за мястото на Учителя Дънов е дадено в неговото Слово. То е строго определено. Това е мястото и времето когато Всемировият Учител на Вселената е слязъл на земята в Дух и Сила, чрез Слово и Истина. Неговото Слово е Слово на Бога за идната VI раса на Синовете Божий. 43. Стоян Ватралски признава, че Учението на Дънов е чистото Христово Учение. А това не е малко за прозрение. Но това се изпитва не с ума, а с духа. Духовното се изпитва чрез Духа. 44. За последователите му по дух, знаят, че Петър Дънов не е човек, не е свръхчовек, а Живият Бог на земята, облечен в плът и кръв, но изявяващ се чрез Слово, което има власт и сила, и дава Живот преизобилно. Това е за верните по дух последователи на Учителя Дънов. Само за тях. 45. Петър Дънов е не само историческа проекция по време и място. Той е Новата епоха на Водолея, Новата епоха, която идва за Синовете Божий, която ще трае хиляди години. Духът създава епохата. 46. Стоян Ватралски не вярва в преражданията. А това е първата бариера, която трябва да прескочи един духовен човек. Втората бариера е, че има Невидим свят. Третата бариера е връзката с този Невидим свят чрез Духа. Ето тези три неща ги няма Стоян Ватралски. Сега разбираме, защо Учителят Дънов казва така: "От протестантин окултист не може да стане". Точно и ясно. По това време се говори, че Дънов е прероден поп Богомил. А това не е вярно. Аз съм го слушал лично от последователите на Учителя Дънов. Щом това те твърдяха, разбрах, че първо, те не познават кой е Учителят Дънов и второ, нямат познания, знания за тези космически епохи, които са слизали на земята българска. Не знаят и толкоз. 47. Стоян Ватралски приема за историческа ролята на Богомилството в Европа. Това му прави чест. Той смята за "несъзнато пророчество", че България има да играе велика роля за реализирането на Божието Царство на земята. Но това може да се осъществи чрез Словото на Учителя Дънов, което е Слово на Бога. Амин.

Молитвено тържество пред изгрев слънце 16. Брат Б. е Тодор Божков, а брат С. е Тодор Симеонов. 17. Гръмогласният глас на брат С. е на Симеон Симеонов, който ръководи наряда и придружава с цигулката си песнопенията на мнозинството. 18. Притежаваме няколко снимки от фотограф, който Небето е изпратило да заснеме туй описание на това величествено вълшебство, публикувано в "Илюстрована седмица", Г. IV, бр. 193, 5. IX. 1926, с. 8. Случайно имах една окъсана изрезка и успяхме да я възстановим, издирена от Ефросина Ангелова-Пенкова в Народната Библиотека. 19. Това е едно описание по какъв начин са се играели т.нар. "седемте упражнения" и какво ги е предхождало преди това - песни, молитви и формули. Сега това не се прави, защото не се знае. 20. Тези формули, изричани преди всяко упражнение са издиктувани на Стоян Ватралски и той ги е записал. 21. Обикновено в началото на съборите са следели кога изгрява слънцето, на кой час и минута, за да може непосредствено след изиграването на шестото упражнение да се заловят за ръце, да образуват кръгове и да посрещнат слънцето с песен при изгряването на първия му лъч. Това днес не се прави, защото не се знае. А защо жените са правили отделно вътрешни кръгове, а отделно мъжете външни кръгове? Първо те са се построявали отделно - от едната страна са жените, а от другата страна са мъжете, така са играели, за да не се заглеждат един в други и да предизвикат съблазън. А защо жените са отвътре, а мъжете отвън, то си има обяснение - това е символика за раждане на живота, което става чрез жената. 22. За състава на последователите на Учителя сме говорили. Освен, че идват от различни идейни политически течения - земеделци, комунисти, анархисти и т.н., но идват и от различни религиозни течения - евангелисти, протестанти, толстоисти и православни. И едновременно идват от четирите окултни течения, които през вековете са воювали. А сега са събрани на едно място. Виж "Изгревът", т. I, с. 239-288. 23. Цялата тази обстановка с подвижната платформа е заснета и притежаваме тези снимки, които ще публикуваме. Учителят говори, отгоре са сложили над главата му навес, за да не го грее слънцето. А отпред на полянката някои стоят, други седят и слушат, а трети се разсейват. 24. А има и такива, които на 20-30 метра от Учителя са се събрали по двама и си говорят. Правят си говорилня и се развличат. А Учителят говори, но те не го слушат. Такива снимки притежаваме, в които се вижда, че онези до 4-5 метра слушат и записват, а други се разсейват и се разговарят помежду си. Това е. Трябва да се знае. Аз заварих такива. Има ги и днес. Ще ги има и утре. Това е плявата от хармана. Вятърът на времето я отвява и остава житото. 25. Стоян Ватралски е и автор на много евангелски песни. А евангелистите винаги придружават събранията си с песни. Така, че той е запознат с евангелските песни, но за музиката на Учителя не дава мнение, защото не я разбира. Но разбира от поезия, от стихове и дава своето мнение. Учителят Дънов е препоръчвал на последователите си от 1900-1922 г. кои песни да пеят, и в писмата си до тях е посочвал номерата от сборника "Свещени песни" - 1. издание на евангелистите. През 1923 г. Българското евангелско дружество издава сборник "Духовни песни", което е 2. преработено издание и песните са пак номерирани. В него има 10 песни на Стоян Ватралски, с номера: 58, 115, 159, 185, 225, 252, 263, 275, 295, 346, 377, 380, 384, 423 и антем № 5. 26. Една част от слушателите са от групата на т.н "слънчогледи", които обръщат главите си към слънцето и го следват по неговия ход на небосклона от изгрев до залез слънце. Те се хранят по този начин. Друга част записват и днес може да се намери и някоя тетрадка, запазена от това време със записано Слово на Учителя. Трети - са стенографите, които са длъжни да записват всичко. Четвърти - са онези, които се възхищават. Пети - са онези, които стоят и слушат и от едното ухо влиза, а от другото излиза. Така, че има всички възможни случаи. Някои запомнят само една мисъл и тя им е достатъчна за цял живот. 27. По времето на Школата на Учителя бе направен опит за Братски живот, за Братство и Единство. Но този опит не беше успешен. Беше успешен само за онези, които бяха в един и същи Дух с него. А защо? Вижте "Изгревът", т. XIII, с. 887, за да проумеете кога може да има братя и сестри в Единение. 28. За тази "поща" бях слушал много. Успях да я видя как действува през 1972 г. на Рила, когато властите бяха разрешили летуването. Това е съществувало на съборите във Велико Търново, както на летуванията на Рила с Учителя до 1939 г. За този живот говори и Георги Попов от Ямбол. Виж "Изгревът", т. X, с. 736-740.

Част 2. Коментар Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева 1. Стоян Ватралски е свидетел на онези похвати на църквата и свещениците, с които хвърлят кал и злоба срещу Учителят Дънов. Това дава израз най-вече на събора във Велико Търново през 1922 г. За него виж във "Изгревът", т. XVII, с. 896-901, за да разберете мнението на Учителя за духовенството и църквата. А как са се развивали и протичали борбите на свещениците срещу Учителя на събора в Търново, то вижте в "Изгревът", т. V, с. 365-367. 2. Последователите на Учителя Дънов разнасят новината, че той е превъплотен Христос. По този въпрос той говори на много места. И онзи, който проучи "Сила и Живот" от I до V серия ще узнае Истината. А кой е Петър Дънов? Аз съм този, който указа кой е той. Това е Всемировият Учител на Вселената, Който слиза на земята за първи път. За да слезе на земята, трябва да се облече в плътска дреха - от плът и кръв. И трябва някой да го роди. Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства. Когато става на 33 години над него слиза Божественият Дух на 7 март 1897 г., през 1912 г. на 15 август в него влиза Христовия Дух (На 15 август 1912 г., дена на Св. Богородица е Съборът на Веригата. На този ден Петър Дънов няколко пъти повтаря, че Христа е пред тях. На книжката "Заветът на цветните лъчи", отпред, е отбелязан надписа: В.Щ.С.П.Р. Н.Г.И.Х.С.Б [Винаги Ще Съм Предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий], 15 АТ. 1912 [15 август Търново 1912 г.]. Затова тук съществуват тези 2 доказателства), а на 16 юли 1922 г. слиза Господния Дух. Това е Светата Троица на Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Той е Все и вся. Той е Живия Бог слезнал на земята в плът и кръв. Ако преди 2000 години бе дошел на земята Божият Син в лицето на Исус, сега е дошел Бащата- Отец, в лицето на Петър Дънов. Амин. 3. А дали българите го възприемат като Учител, като Миров Учител, като Всемиров Учител то зависи от това, дали имат сетива, органи и центрове в своя главен мозък, за да го възприемат. А времената тогава, през 1926 г. и времената сега, през 2007 г. "доказват, че българите не приемат Петър Дънов за Учител. Дори последователите му не го приемат за такъв. Ако го приемаха трябва да вършат онова, което е казал в Словото си и да го изпълняват. А досега те вършат обратното на това, което той е говорил чрез Словото си. Такива примери има в "Изгревът". Много. 4. На 26 август 1926 г. към 17 ч. Стоян Ватралски посещава Изгрева, който е обграден с бодлива тел. Учителят Дънов е предупредил да не го ограждат с бодлива тел, но никой не слуша и всеки си прави каквото иска. Аз с тази бодлива тел, около бараките, ги заварих и тя съществуваше до 1972 г., когато комунистическата власт окончателно разруши селището на Изгрева. Виж "Изгревът т. I, с. 424-426; т. IV, с. 323-325; т. XXIII, с. 525-526 с N 31, 32, 33. 5. Двама книжари са продавали своите книги, и то забележете, че това е окултна литература на Черната ложа. Още на събора през 1922 г. в Търново, Учителят заявява, че всичко това, което досега е издавано по окултизма, е дело на Черната ложа. Дори по-късно, пред самия салон на Изгрева са поставяли масички и там са продавали книгите на Черната ложа. Виж "Изгревът", т. I, с. 457-458. Виж "Беседи и упътвания на събора 1922 г. в Търново, с. 265. 6. Отначало събора за 1926 г. се разрешава, после се забранява и след намесата на Учителя Дънов чрез Методи Константинов, възбраната се отменя. Това е описано и сме го цитирали на страниците на "Изгревът". Но властта оставя двама стражари на коне за наблюдатели на реда. Те са на коне, със сабля, окачена на стремената на коня и с преметната пушка през гърдите. Така се охранява Изгрева от вън чрез стражата на Кесаря. Значи се преминава през няколко етапа: от разрешение на събора, след това възбрана, после отменяне на възбраната и накрая наблюдение на събора чрез стража, и то извън оградата. 7. Обикновено на съборите се поставя охрана и през деня, и през нощта. Охраната през нощта е била придружена от големи бели тояги, които са ги носели със себе си. На входната врата е имало охрана и са пускали само онези, които са познати на охраната. А този млад човек е бил Николай Дойнов. Това нещо го има в "Изгревът", т. XV в неговите спомени. 8. Обикновено на първите събори са се обличали сестрите в бели рокли, с бели кърпи на главите. А когато е било хладно вечер, са си премятали през вратовете бели големи шалове, които специално са си ги плели за този случай. Братята са били в бели панталони, бели ризи и бели сака. С времето си това не се спазва. 9. Много от младежите евангелисти се приобщават към Учителя Дънов. За тях сме цитирали в "Изгревът". А какво свършиха накрая, ще говорим по-късно. 10. Тази американка се е казвала Хаскел. За нейната съдба виж в "Изгревът", т. V, с. 718-721 и по-точно на с. 719. 11. Обикновено поканите за Съборите са изпращани до съответния град. Те идват групово на събора, отсядат на едно и също място, хранят се на едни и същи маси. Така на Изгрева е имало няколко бараки, построени от някои градове и са служили за преспиване на онези, които са на Изгрева при срещи с Учителя или на съборите. Имало е Пловдивска барака, барака на Айтос, на Стара Загора и т.н Но в случая са сядали на трапеза на голямата поляна през 1926 г. 12. Най-интересното е, че повикването на молитва става с военна тръба. Тръбач е бил Цеко Етугов. Той е бил тръбач на полка. За обяд, за вечерна молитва също се е свирило с тръба. Но за всеки случай е имало специална мелодия за изпълнения и като са я чували, вече са знаели за какво са викани чрез гласа на тръбата. 13. По някаква случайност, притежаваме няколко снимки на палатковия лагер при съборите на Изгрева през първите години. Виж "Изгревът", т. XI, снимките след с. 592 от 1 до 7, 14. През 1926 г. "Изгревът" не е устроен. Построени са само една стаичка за преспиване на Учителя, която по-късно, при строежа на салона през 1927 г. бива прилепена до него и така тя става приемна за Учителя. А наоколо е имало само неколцина палатки. На събора е имало много казани, но всички са сядали на голата поляна на тревата. Някъде, където е имало, са постилали черги за сядане. На голата земя са се хранили. По онези години никой не е могъл да си обясни, защо около Петър Дънов има много последователи. А защо? Самият Стоян Ватралски признава, че това става, благодарение на неговото Слово, което има власт и сила свръхчовешка и свръхземна. А тази сила идва чрез него, но се управлява чрез Духът Божий, чрез Духът Христов, чрез Духът Господен. Това е причината, която не се знае и досега, и не се приема също и до днес, та чак и до утре. Не я приемат нито последователите на Учителя, не я приемат противниците му, а българите изобщо отхвърлят Учението на Учителя Дънов. И затова ще си научат урока по метода на Бялото Братство, чрез страданието, чрез мъчението, за да преминат през дебелите воденични камъни да ги смелят и накрая през най-ситните сита и да се пресеят примесите и да остане чистото брашно. Само тогава може чрез Словото на Учителя да се омеси този хляб за българите - хлябът на живота и възкресението - друг път няма.

3. Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" във в. "Зорница" в бр. 38, 39 и 41 от 1926 г. 3.1. Единственият човек, който присъствува на Събора през 1926 г. е евангелиста Стоян Ватралски , който описва всичко и публикува във в-к "Зорница" през м. септември-октомври 1926 г. в броевете 38, 39, 41. На него дължим описанието на този събор, а не на многобройните последователи на Учителя Дънов. 3.2. Това е единствената защита от евангелист на Учителя Дънов. Това е впечатлило мнозина, а най-вече Д-р Михаил Стоицев от гр. Пловдив, който подрежда текстовете на 3-те статии от 3-те броя 38, 39 и 41 ги подрежда и издава в една хубава книжка с различно оцветени корици. Но той отдолу слага своя псевдоним "Белобратков", страхувал се е от местни гонения. Тази книжка е отпечатана в гр. Пловдив в печатница "Труд" на П. Беловеждов, 1926 г. Вътре е поставен на цяла страница портрета на Стоян Ватралски, който е с брада и е застанал в профил. Съдържа 26 страници. 3.3. На задната корица са дадени сведения за отпечатаните книги на Стоян Ватралски, както и изказвания за него от Иван Вазов и Д-р Иван Шишманов. 3.4. Същата книжка се препечатва от Слави Камбуров в гр. Нова Загора, печатница "Светлина", 1926 г. , но в джобен формат от 36 страници. Накрая под черта е поставен следния текст: "Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по характера и делата им - мерило, което сам Христос ни даде, те са най-добрите съвременни християни." 3.5. За да бъде включена в "Изгревът" тази книжка, подготвих представянето й в две части на Стоян Ватралски. По този начин той е застъпен както трябва и е подчинен на концепцията на "Изгревът".

2. Съборите на Бялото Братство и тяхната възбрана 2.1. Съборите на Бялото Братство са съпровождани от големи гонения и противодействие от страна на църквата, военните и властите. Така е спрян съборът през 1914 г. (Виж "Изгревът", т. V, с. 357). А за Съборите в Търново, виж "Изгревът", т. V, с. 355-361. Съборът през 1922 г. в Търново е съпроводен от много голяма съпротива от църквата и властите. За него виж "Изгревът", т. V, с. 365-367. А за съборите през 1922 г. виж "Изгревът", т. V, с. 362-369; т. VIII, с. 23-24. Съборът през 1923 г. е спрян от Александър Стамболийски с всички възможни последици за него. (Виж "Изгревът" т. IV, с. 446-448). Съборът през 1924 г. е в София от 24.08.1924 до 07.09.1924 г. Беседите на Учителя от този събор са отпечатани в томчето "Разумният живот". Съборът през 1925 г. е отново във Велико Търново от 23 август до 29 август 1925 г. Това е публикувано в томчето "Две свещени положения", както в "Наряди и упътвания" от 1925 г. Под влияние на владиците от Търново се прави подписка от всички граждани от Търново до правителството, да се спрат съборите на Дънов. Властите ги спират. Учителят се зарича никога кракът му да не стъпи в Търново. И това той изпълнява до края. Виж как това е ставало, в "Изгревът", т. IV, с. 298-299, № 21. 2.2. "Съборът през 1926 г. и военната блокада" - виж в "Изгревът", т. I, с. 93-96. 2.3. Как се е идвало на събор през 1926 от провинцията, виж "Изгревът", т. VI, с. 514-515. 2.4. За забраненият събор през 1926 г. и неговата отмяна виж "Изгревът", т. I, с. 432-436; т. IV, с. 417-418, № 26; т. XVII, с. 660, № 27.4. 2.5. За конфликтът с полицията на съборите виж "Изгревът", т. XVII, с. 622-623, №5.8. 2.6. За съборите в Търново виж "Изгревът", т. XVII, с. 624-625, № 5.10. След отмяна на забраната на събора през 1926 г. - виж "Изгревът", т. XVII, с. 620-622, № 5.7. 2.7. През 1927 г. съборът е свободен и Учителят дава "Пътят на ученика" - виж "Изгревът", т. XVII, с. 622-625 2.8. През 1928 г. съборът е също забранен. (Виж "Изгревът", т. VI, с. 515-516). Но след блокадата на Изгрева с войски и полиция никой не е могъл да влезе и да излезе. Но Учителят продължава да дава своето Слово в града извън Изгрева, а след сваляне на блокадата и на Изгрева на 22 август, 24 август, 29 август и 31 август за Общия окултен клас и за Младежкия клас. 2.9. През 1929 г. Учителят Дънов е на Рила и започват летуванията на 7-те рилски езера и съборите се провеждат там до 1939 г. включително, след което започва войната. Следващият Събор е август 1944 г. на хижа "Еделвайс" и "Острец". (Виж "Изгревът", т. II, с. 316-318, № 198). 2.10. По време на моята работа по осъществяване програмата на "Изгревът" много трудно успях да намеря данни за отделните събори. Но това, което публикувах не бе малко.

Част 1. Бележки 1. Евангелисти, протестанти и Учителят Дънов 1.1. Стоян Ватралски е един от достойните евангелисти в България, който не се е числил към нито една от многобройните евангелски църкви у нас. Затова си има причини. 1.2. За връзката между Учителят Дънов и протестантите-евангелисти можете да прочетете в "Изгревът", т. II, с. 223-225, № 101-103. 1.3. За Учителят и протестантите виж е "Изгревът", т. V, с. 531-534, №204. 1.4. В Школата на Учителя от 1922-1944 навлизат много младежи дошли от евангелските среди. Но най-интересното за тях важи едно правило, изречено от Учителя Дънов: "От протестантин окултист не става". "Пазете се от маята на протестантите, ще ви заквасят и ще станете протестантски хляб". "А Мойсей, който изведе евреите в пустинята чрез Ангелът и Бог Йехова ги хранеше с безквасни хлебове". "Протестантите поставят много клопки - пазете се от тях." За "Евангелисти младежи на Изгрева" виж "Изгревът", т. VI, с. 474, № 4. 1.5. Като класически пример на протестанти, дошли при Учителя е случая с Галилей Величков и рождената му сестра Веска Величкова. (Виж "Изгревът", т. VIII, с. 411-430 и по-специално с. 411-417, 421-430). А защо идват при Учителя? Защото Той ги е подготвил и наредил да се родят чрез тези родители, та като дойдат при него да бъдат свободни по ум и по дух.

4.2. Стоян Ватралски (1860-1935) Бележки и коментар по статията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" д-р Вергилий Кръстев Част 1. Бележки 1. Евангелисти, протестанти и Учителят Дънов 2. Съборите на Бялото Братство и тяхната възбрана 3. Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)" във в. "Зорница" в бр. 38, 39 и 41 от 1926 г. Част 2. Коментар Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г.на събора на Изгрева Молитвено тържество пред изгрев слънце Дънов Част 3. Уводни и други статии Статия 1 Няма да осъмне добре, Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.Н. Ив. Цаков Из Словото на Учителят Дънов на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "Свободата се придобива само тогава,когато човек работи за Бога и за своите ближни" - РАЖДАНЕ НА СВОБОДАТА. 23 авг., 1926 г. Б) "Спасението на света и идването на Христа" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г.; ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ. 25 авг.1926 г.; СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН. 27 авг. 1926 г. Стражарите обграждат Изгрева, Вергилий Кръстев Статия 2. Хроника за стражарите, Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4. Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "В Бога доброто и злото се примиряват" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г. Б) "Единственият наш приятел засега в света, това е Бог" - СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг.,1926 г. Кой е благословен, Вергилий Кръстев Статия 3. Благословен, Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1., пастор Тр. Димитров Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "Спасител в света е само Бог " - ПРАВОСЪДИЕ. 28 авг.,1926 г. Б) "Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас" - ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ. 29 авг.,1926 г. В) "Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен, а да бъде добър - това е средство" - ДОБРО И СЪВЪРШЕНСТВО. 29 авг.,1926 г. Кой и защо поставя уводната статия във вестник «Зорница», Вергилий Кръстев Статия 4. Защита на Религията, Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1., пастор Д. Н. Фурнаджиев Из Словото на Учителят Дънов, на събора на Бялото Братство, 2-29 август 1926 г. А) "Бог във всичките векове е един и същ" - ОТВЪН И ОТВЪТРЕ. 22 авг., 1926 г; СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг.,1926 г. Б) "Великото в живота на всеки духовен човек,това е разумното разбиране на Словото Божие" - ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ. 25 авг.1926 г. В) "Една от задачите на учениците на Всемирното Бяло Братство,е да подишат у българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно" - СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг. 1926 г. Бележки на съставителя на "Изгревът"

Статия III-та Дънов Учителю, каза му Йоан, видяхме един човек да изгонва бесове в твоето име: и му запретихме, защото не следваше нас. А Исус рече: - Недейте му запрещава . . . понеже оня, който не е против нас, е откъм нас" Марка 9:38-40. Кой човек е велик? Как се мери величието на човека? Как се знае размера на една планина? - По висотата, ширината и простора й. Как се определя величината на една река? - По дълбината, ширината и дължината й. Как се мери величието на човека? - По обема на постиженията му, по засяга ло време и пространство на идеите му, по простора в света на влиянието му. А по мярката на тоя мащаб, кой е най-великия в историята българин: Крум? Симеон? Асен II? Самуил? Св. Кирил? Отец Паисий? Ботев? Стамболов? Иван Вазов? Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил, и е, поп Богомил. Той единствен, между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната култура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител, на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен. Нещо по-срамно от забравен. Англосаксонците величаят Уиклифа, Швейцария слави Калвина, Германия се гордее с Лютера, Чехия, макар католишка, милее и славослови Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор, Поп Богомила (29). Господа български историци и патриоти, - към истинските се обръщам - докога ще се водите по черните раса? Докога ще се държите за тях като сополиви деца за полата на майка си! (30) Поп Богомил трябва да се възкреси от гроба на забвението. Той трябва един ден да има паметник по-великолепен и от оня на Цар Освободителя. Защото Поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име (31). Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител, Дънов: основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение. Отдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един, единствен, с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжка, без звонко име, без високо положение, без обществено влияние, той днес, след 25 годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които най-успешния му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име и е обожаемия вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече; защото делото му има някои изгледи на дълговечност, и да е сега в самото си начало. Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки истерични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия характер, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений. Един от истеричните духовни, може би, мирови учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божи пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений (32). Ала за свободния от хипноза на вярата: за външния прозаик-наблюдател, за студеното перо на журналиста, този човек прави впечатление повече на странна ексцентричност, нежели на истерично величие (33). Дънова аз видях, както казах, най-първо на вечерята, а после го видях като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с пълна бяла брада, прошарени вежди, сединява, изобилна и подрязана до рамената коса. Изпито, мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийския йога, върху постройката на калено, здраво тяло. Лицето още внушава силна воля и железни нерви, а изпод дългите вежди, полуприкрито, гледат две уж равнодушни очи; но в същност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терезия. Наметни му една индуска туника, и той е цял индийски факир. Ала г. Д. не ходи бос и полугол, като факирите. Напротив, с изключение яката и връзката, той е добре облечен по европейски. Като събеседник, Дънов се скъпи с думите си. Говори късо, мудно и отмерено. (34) Ала в публична реч той се съживява и далече не е тежкоезичен. (35) Като оратор, той не е блестящ лиричен ум. Не е красноречив, не е академичен; и често е нелогичен. Изреченията му не са отривисти и плавни. Хуморът му не е твърде тънък. И фантазията му, като луд кон, често го отнася до непозволени за трезвия ум пътища и области. (36) Ала той е оригинален; добре начетен в индийските и християнски писания, та притежава голям склад на мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И, както видяхме, владее общолюдието с голяма сила. С почти неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това не го е надминал. За последователите му буквално: "Никой човек не е говорил, както тоя човек говори" с власт и сила; "а не както книжниците и фарисеите". Не както кардиналите, владиците и пасторите със зазубрени по угода на времето легалности. Когато аз го слушах, той чете Йоана 10 глава и взема за текст 17 стих. След два дена го слушах да проповядва от Матея 15:13. Но нито в първия, нито във втория случай се придържаше о текста си. И в двата случая думите му тъй малко изхождаха от текста, щото си щеше да е, ако поставяше последния текст на първата беседа и обратно. От съдържанието на беседата, човек не знае защо му е бил текста. Това ще се види и от следните негови мисли. Някои от мислите му, доколкото ги схванах (изказани в мои думи) са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот; голяма жизнеспособност. Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота. Идолослужителят не е омразен Богу. Той му е даже по-мил: като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си - Бога. Трябва всички да сме пророци. Всички да сме поети. Главна пружина в живота трябва да е любовта; любов към Бога. Новото учение почва с Бога и твори по закона на любовта. Ако Бога нямаме, ще имаме друго. Репарации, например, имаме, защото Господа нямаме. Сиромашия имаме, защото Господа нямаме. Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес. Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от (жадни) люде. Вие трябва да получавате писма от невидимия свят. Основата е (или трябва да е): любов към Бога с всички сили, ум, сърце, душа. Всички и всеки, който и където върши добро, когато върши нещо добро, той сътрудничи с нас и ние с него." . А из втората му беседа (Мат. 15:13) схванах следните мисли (изказани пак в мои думи): "И Бог се развива (еволюира). Които отричат Бога, доказват съществуването Му; само съществуващото може да се отрича. Ние сме за Царството Божие на земята. Целта - да разбираме Бога. А да узнаем Бога, трябва да го любим; а не обратното. За сегашния живот ще приказваме след 2000 години Християнството остави платното на кросното (още нерязано и нешито). За съвременния свят говорят в небето, както съвременните народи приказват за Българите. Страданието може да е болезнено, но то не е зло. Страданието е чук в ръката на Божествения скулптор. Аз искам през идната година да бъдете плодовити. И който вкуси от вашите плодове, да благодари на Бога". Много нещо бих могъл да кажа по цитираното. Но то би ме отдалечило от предмета. Засега само обръщам внимание на онези, които са способни да виждат с ума, че това не са думи на слабоумен човек. Тук прозират необикновена мисъл и самостойна оригиналност. Дънов не цитира никого, освен Дънова (37). * * * Петър Дънов е по плът син на варненския поп Константин Дъновски; а по дух потомък на скандинавеца Сведенборг и брат или братовчед на индуса Ганди. С изключение на около седем години прекарани в Америка, той е прекарал живота си в България. Той се е учил във варненските училища и гимназия, свършил американското училище в Свищов, следвал, ала не свършил, по медицина и богословие в Бостънския университет, Съединените държави, и продължил самообразованието си във великия Университет на живота. В него той и учи, и преподава до ден днешен. И в тоя университет той е сега професор с небесна диплома, според някои, на няколко десетки хиляди мъже, жени и деца. Ала каквото и да мислим за дипломата на професор Дънов, никой никъде не е имал по- прилежни, по-предани на уроците си ученици (38). Аз, обаче, няма да пиша биографията на Учителя на Бялото Братство. Неговият биограф не е още роден (39). Той ще пише за живота, дейността и учението му, в няколко тома, някога през XXI век, когато България ще отпразнува стогодишнината от смъртта на великия български реформатор (40). Не е още време да се рисуват душевния и историчния му портрети. Аз виждам и драсвам само няколко ясни контури на чудатия Учител; контури, на които нашето сприхаво поколение може само гузно да се усмихва или жлъчно да се ядосва. Макар и да не може предказно да се говори с конкретни подробности, аз в перспектива виждам (или, ако щете, струва ми се, че виждам) няколко грандиозни постижения и отлики на тоя дивен българин, на чиято слава и величие славни царе и велики завоеватели в бъдеще ще завиждат (41). Аз рискувам предсказанието, с други думи, че мястото на Учителя Дънов в историчната Валхала е много по-почтено и по-сигурно от тяхното (42). Две неща, създадени от самаго него, издигат Учителя на Белите братя до български фактор от исторично значение: първо, неговото силно прихватливо учение; второ, неговите добри и предани нему ученици. За мирогледа и Учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала оттова, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. В същност, аз го намерих много по-християнско, отколкото, поради слухове, очаквах. Ядката на системата е Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново" учение е древно като планините и чисто като светлината, - а при това, не по- малко християнско. И от тоя център извират чудесно възвишени морални наставления. Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето паство по- възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Няма съмнение, че в религиозно отношение, Дънов е пил дълбоко от мистиката (не мастиката!), виното на сънния Изток, от водите на свещената река Ганг, - пил дълбоко до опиване, аз мисля. Ала, благодарение, той не е забравил да пие и от бистрата отрезвителна струя на Евангелието. Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му: характера на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое паство; владиката-за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи. Само глупавият невежа би бил на противно мнение; и само престъпния би ги мразил, преследвал и наричал "опасни". Все-таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че той е епохална исторична личност (44). Затова те не го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. "Учителя" с главно "У", един и несравним на земята. И с право. Защото, доколкото знаем, той е несравним с никой свой съвременник, освен с Махатма Ганди. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек историчен; издигнат до недостигаема неувредимост. От света, от когото и да било, той е вече неуязвим. Гонение от пътя му няма да го отклони. Смърт делото му няма да спре. Насилствена смърт само би го засилила и ускорила. Българинът господин Петър Дънов, не е вече ни "Петър", ни "господин". Той е Дънов, предмет на историята за критика и за славословие. (А той ще вкуси изобилно и от двете). (45) И неговото велико дело, което като пристигаща Пролет, в сърцето си носи пъпките на живота, а на челото си зората на утрешния ден, - истеричното братско движение, на което той е родител, глава и душа, ще отнесе името му зад всяко българско име, до краищата на света. България е дала досега, както казах, един само друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първенствующи в света сили Германия, Англия и Америка: страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Такова е последствието от всяка жизнена истина. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне; народ, който отхвърли, ще изпадне на долно стъпало, - и ще лае на месечина против "великите сили": т.е. против издигнатите чрез истината. Бялото братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми, и с освободените си и засилени крила, то негли ще ускори хода на България към Божието на земята царство. * * * Обвиняват го, че Дънов казал, че е превъплотен Христос. Аз не чух, нито съм чел той да твърди това нещо. Ала, ако аз вярвах в прераждане, щях да кажа, че той е превъплотен Поп Богомил, оня религиозен гений от преди хилядо години, чийто живот, чрез учението му, пробуди и прероди, въпреки кървави гонения, Западния свят (46). Враговете на Белите братя, наричайки ги "новите богомили", безсъзнателно пророчествуват за тяхното велико и благотворно исторично предназначение. Защото древните богомили - наричани в Германия - катари, в Италия - патарени, в Англия - лоларди, във Франция - албигойци и "българска вяра", - бидейки будители преди ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия в историята тласък на света към култура и възход. Прочие, ако това несъзнателно пророчество се изпълни, България, чрез Белите братя, ще има голям дял в реализирането на Божието царство (47). Доказателство, че Дънов, както и сам изрично заявява, служи на Божието царство; ей, на Христовото царство, е за мен това, че: Той "изпъжда бесове". От това доказателство по-добро не може да бъде. Той сигурно изпъжда бесове. Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове. Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но напусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му. Но няма да го спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: "Недейте му запрещава. Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас". Красно село, при София. [Зорница, Г. XLVI, бр. бр. 41 (13.Х.1926), с. 2-3.]

Статия II-ра Молитвено тържество пред изгрев Слънце "Господи Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; За Тебе жадува душата ми. За Тебе чезне плътта ми В земя пуста, суха и безводна". . . Пс. 62. Моите любезни гостоприемци бяха семейства запасен полковник Б. и инженер С., наричани в това общество брат Б. и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха за брат (16). Званията "брат" и "сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога; следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години, за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. * * * Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа; набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за сборището всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща, една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4.30 ч. стигнахме голямата, сред лагера, поляна, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би, по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо на английски брат С. - Къде е г-н Дънов? - Той още не е тук, отговори г. С.; но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утренната дрезгавина стройните борики. Над тях трептиво бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора; - когато един невисок, спокоен глас отпред наруши получасовата тишина. (Както разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд). Минутно, гласа на брат С. (гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга) (17) повтори произнесените от Учителя думи: - "Благославяй, душе моя, Господа!" Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване; но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължимо може би, на ранното утро на горската, под небесния свод, обстановка, на тисящогласния хор от клеветени и угрозявани люде, - не зная на какво се дължи: но ефекта на изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша (18). В миг, с ръце, издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: "Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй всичките му милости, Не забравяй всичките му благости, Не забравяй всичките му добрини! Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му!" Последните четири реда се повтаряха три пъти: първият път силно; втория път-тихо; третия път, много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения. Понякога падаха на земята, коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всяко от тия телесни упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или части от тях, трикратно (19). Между молитвите бяха Господнята молитва, "Отче наш" и 91 Псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен". 2. "Да се изпълни душата ни с Божията Любов". 3. "Да възрасне в нас Божията Правда". 4. "Ще служа Господу с всичката си душа". 5. "Ще се радвам на Божиите блага". 6. "Ще ходя в пътя на Истината". 7. "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди". (20) Тъкмо тогава, след шестото упражнение се зададе слънцето. С появата на крайчеца от светлото кръжило, множеството се раздвижи, заловиха се за ръце, като на хоро, та образуваха седем хармонични или концентрични кръга: петте вътрешни кръга от жените, а двата външни от мъжете. И всички заедно запяха: "Изгрява слънцето, Праща светлина,- Носи радост за живота тя". (21) От друга песен, която пяха, схванах тези думи: "Мисли, право мисли; Свещени мисли за живота ти Крепи, крепи, крепи!" "Сила жива, изворна, течуща - Зун ме зум Бином ту мето. Аомен!" Дали това са части от същия химн и какво е значението и езика на последните два реда, аз не зная. Предполагам, че са санскритски. Се-таки, с думата "Аомен" ("амин", вероятно) се свърши утринното молитвено тържество, бдение и упражнение. Аз имах случай, доколкото е възможно за един ден да се запозная с членовете на това загадъчно братствено движение. От гледище религиозно, те произхождат оттолстоистки и протестантски среди, ала най-много измежду православните (22). От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности: евреи, руси, един италианец, една американка; но подавляещото мнозинство са българи от всички части на България, Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и съселяни: учени и прости, учители и студенти, адвокати и чиновници, търговци и военни. Каза ми се, че обществото им наброявало около сто души запасни офицери. Според един противен тям източник, имало "генерали" и "генералши" дъновисти. Но аз такъв не срещнах. Има и висшисти, както и от всяка степен на култура. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа; еснафлии или "малоимотни", както ги биха нарекли социалистите. А от гледище психично, характерно: - Те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високо-нравствени. Ето това е най-ценното: може би трябва да кажа: най-бялото нещо, което видях у Белите братя. Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на "Изгрева". След закуска, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа, или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола - маса, а върху масата, Библия (23). Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. Всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда, - тогава едва сядат и те. Г-н Дънов чете и проповядва седешком, без какви да било писмени бележки; и чете с увеличително стъкло (леща или лупа). Оная утрина той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяхме в пот, никой не се помръдна от мястото си (24). Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в които участвуваха всички. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните им, слаби откъм поезия, са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот - една евангелска черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви. За пример, вземете следните откъслеци: "Зора се чудна зазорява, зора на светъл нов живот"... "Слънцето на любовта изгрява веч на света: Вредом праща светлина И разнася топлина. Ний сме слънчеви лъчи, Носим новия живот"... . "На слабите да носим Подкрепа и обнова, На страдащите - милост И свободата нова. .. . Напред да полетим Света да обновим"... Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пението; но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин, да преповтарят части от строфите, въздействува упоително и увеличава заразителността на новата вяра (25). Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек по отблизо и като слушателство. Мнозина от възрастните хора имаха бледи, делнични лица, тъй да кажа. Това бяха усърдни, решителни лица, лица на духовни подвижници. Тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им. Докато той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звука на гласа му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта (26). Отдясно ми, почти срещу мене, седеше една млада поетеса. Изразителното й лице се четеше като отворена книга. Тя не слушаше, а просто пиеше думите на Учителя с всичкото си младо същество. Отвреме навреме, когато някоя мисъл я огрееше особено и по-сладостно, тя с озарен и обърнат към мене поглед, възклицаваше: - "Е, сега видя ли! Разбра ли? Ти чул ли си нейде другаде таквиз светли и крилати думи, таквиз мъдри и дълбоки мисли, таквиз сияйни и божествени идеи!" * * * Две са отличителните черти на Белите братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговейно доверие към Учителя им; и братствени, любезни обноски помежду им. Първото, по своята голяма сила, изненадва. Второто, по своята морална хубост, плени. Гибон и всички историци свидетелствуват, че това бяха отличителните качества на първите християни; и че тези, именно, качества им дадоха победата над всякакви неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, било елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омрази, при вида на християните казваше: - "Я вижте как се любят помежду си!" И един по един се прилепваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитвайте: днес няма ли нужда или жажда за братствен живот? * * * Ето това са в бегли черти Белите Братя, дъновистите. Хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата. Които копнеят за "братство-единство". Пластични души, защото са пияни с виното на едно ново-старо-ново учение на братолюбието (27). За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря-учител да прави от нея, какъвто си ще съсъд. И той, изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях честни люде. Искате пример? Ето го. В лагера "Изгрев" имаше до едно дърво поставен сандък или долап, наричан "пощата". Всеки изгубен предмет, от игла до часовник, се подирваше и намерваше там. Защото, който намери нещо чуждо, там на пощата го оставя (28). И "нищо", казаха ми, "през всичкото време на събора не се загуби". Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно: близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с "нощни ортаци". Онзи ден цяла прогимназия ученици ми обраха две дървета круши. Не зная дали и учителите не са били с тях, защото и досега не са дошли за извинение и обяснение. Изобщо, хищната ръка на българина е като лепка за всичко чуждо, което пипне. А тези хорица, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни люде, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние "Честният човек", казва английският поет, "е най-благородното от ръката на Бога създание". А човека, който посредничи да създава от крадеца - честен човек; от паразита - производител; от алкохолика - трезвеник; от кръвника - братолюбец; от бюрократа - служител, е велик обществен благодетел. Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец на 20-и век? [Зорница, Г. XLVI, бр. 39 (29.IX.1926), с. 2]

Статия I-ва Моето гостуване и плен у Белите Братя "От плодовете им ще ги познаете". Христос. От година в година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти"; а от самите тях или от съчувствениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едвам 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите - смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за "опасни сектанти", "нови богомили" (в калугерско разбиране); а третите - за съвременните Божи Люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно (1 )*. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос; от което било явно, че Дънов е или манияк или фокусник (2). Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме и справяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействуваме ли, или да им се противопоставяме? Длъжност на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им** без всяко предубеждение, да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина. Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, моите четци. Аз само ще ви кажа, какво видях и чух, и как аз разбирам виденото и чуто (3). * * * Беше август 26, къде 17 часа, когато, поизпотени под силното слънце, стигнахме на "Баучер", където, по случай годишния му събор, беше разположен лагера на Бялото Братство. Те наричат местността не "Баучер", а "Изгрев". Мястото, състоящо се от 14 декара, бе обградено с бодлива тел (4). Извън оградата, двама книжари разпрострели като на панаир за показ своите книги (5). По-натам навалица любопитни надзъртат навътре и споделят своите впечатления. Двама конни стражари, разположени под сянка срещу входа, стоят готови за възможна длъжност (6). А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите (7). За пускане вътре, трябвало парола или ходатайство на някой "брат". Тъкмо когато един младеж протестираше, че го не пускат вътре, приближихме се и ние. - Какво желаете, моля? - Искаме да влезем. Канени сме. - Кой брат ви е канил? Имате ли тук някой познат? Казахме кой. Изпратиха да го повикат. В пет минути, ето го бърза. Прие ни приветно. Последвахме го навътре. В миг се намерихме в една, от природата украсена, а от хората, твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен от към юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и юго-изток се прозираха през гората множество палатки. Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината из зелени кичури назъртаха - с. Драгалевци и Драгалевския манастир; още по-към изток, селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърския просек при Панчарево. Но кой ти гледа сега тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка. Едни четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха. Една голяма група слушаше разискването на "не-зная-що-си" от общ засягащ ги интерес. Други се занимаваха или почиваха из палатките. А още други, където се намирахме и ние, било единично, било на двойки или тройки се разхождаха, приказвайки си по широката поляна. Поведоха да ни запознават: "Брат Б"." Сестра X". срещнахме и познати. По външен изглед хора, като хора, граждани и селяни. Но пак имаше и очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Като чели модната мода тук бе обгорели от слънцето лица. Вместо модни шапки, всякъде личаха бели пребрадки. А у много мъже липсваха колосани яки, - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим - външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата? Отчасти по носията и думите; повече по лицето и очите; а най-вече по обноските и поделата (при условия, че са искрени) (8). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти (9). Между тези "сестра X. С.", една американка (10). И тя носеше бяла пребрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна на английски да ми проповядва. Както всички, тя с особена жар говореше за Учителя; Дънов между тях няма друго име, освен "Учителя". - "Ах, г-н В. вие трябва да го чуете как говори! Аз съм американка. Слушала съм велики проповедници; но като Учителя - никого, никъде. Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и душевно". Удари час за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По право, на една от трапезите. Защото, разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) варненска, за варненци, търновска, за търновци и пр. Нас настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме както всички, на постлани черджета (11). Свирна тръба за молитва (12). Всички стават на крак. Станахме и ние. И хилядното множество като един човек изрече: - "Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов". След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше проста и постна; ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите, ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха се около "Учителя" и учението. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено, с участието на всички, няколко свещени песни. Всичко, особено пението, ни направи силно впечатление; защото някои пееха със затворени очи, с лица екзалтирани и унесени. Най-сетне, по знак на Учителя, тръбата ни изправи пак на крака, и съборяните изрекоха едногласно: - "Само Божията Любов е Любов!" С това се свърши тая паметна за нас вечеря с Белите Братя. След вечерята полковник Б. ме разведе да прегледам лагера. Всякъде, из палатки и дворища, владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си, че си в България. Тези, повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод; никъде късче хартия (13). Който е виждал български лагер или дружина по екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелствуваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но че в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: "Търсете и живия хляб"; Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли!" При слънчевия часовник: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я намериш". Макар не всички оригинални, обаче, всички тези са чисти, възвишени и творчески мисли. Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си ида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да пренощувам с тях, та да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има и беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното. Аз най-първо го съгледах пред една от трапезите, нещо пет метра, откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, недемонстративно своя авторитетен трон. Той седеше въз бяла възглавница на бяло столче, когато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета (14). Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоволение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с фанатична преданост и сляпа вяра, и гледат на него като на властна сила, свърхчовешка и свърхземна. По неговата заповед или позволение, или заради него, половина от Белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни; и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него. И като го питат или се сбогуват с него, благоговейно му целуват десницата. Според "Църковен вестник" в България има 15,000 дъновисти. Според други, от 40,000 нагоре. Тъй щото подир Св. Синод г-н Дънов брои най-много последователи в България. И то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудно е, че Дънов е постигнал този се чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, пророк или манияк, това е човек със свърхчовешки постижения през първата четвъртина на Двадесетий век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? (15) [Зорница, Г. XLVI, бр. 38 (22.IX.1926), с. 2] ___________________________________________________ * 3абележка на коректора: Числата в скоби са въведени от съставителя на "Изгревът", д-р Вергилий Кръстев, като обозначение и отправна точка за бележките към статията, поместена по-долу - част 1 и част 2 - коментари на съставителя Вергилий Кръстев. ** Забележка: Думата е за Събора им в София от 22-29 август, 1926 г.

4.1. Стоян Ватралски и Учителят Дънов Кои и какви са Белите братя (дъновистите). Статии препечатани от в. Зорница, Г. XLVI, бр. 38 (22.IX.1926), с. 2; бр. 39 (29.IX.1926), с. 2; бр. 41 (13.Х.1926), с. 2-3 Ватралски, Стоян Кръстов Кои и какви са Белите братя (дъновистите). Наблюдения и опит за преценка[1]. Пловдив, печ. Труд на П. Беловеждов, 1926. 26 с. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (Дъновистите) (Наблюдения и опит за преценка) от Стоян Кръстов Ватралски Поет, Идеалист, Есеист, Сказчик Съдържащите се в тази брошура статии, с позволението и одобрението на автора им, са отпечатани от в. "Зорница", 1926 г., (38, 39 и 41 броеве) Белобратков.[2] Пловдив Печатница "Труд" на П. Беловеждов. 1926 Кои и какви са Белите братя Статия I-ва - Моето гостуване и плен у Белите Братя Статия II-ра - Молитвено тържество пред изгрев Слънце Статия III-та - Дънов -------------------------------------------------------- [1] Забележка на коректора: Книгата е въведена изцяло - с текста и на корицата/ заглавна страница. [2] Бележка на съставителя Вергилий Кръстев. Белобратков е псевдоним на д-р Михаил Стоицев.