Ани

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Блажени нищитѣ Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да яде. Значи, едно и сѫщо нѣщо се повтаря много пѫти. Привидно процесътъ на храненето е еднообразенъ, но въ самата храна има голѣмо разнообразие. Ще прочета пета глава отъ Евангелието на Матея. Често съмъ ви давалъ закуска отъ тая глава. „И като видѣ многото народъ, възлѣзе на гората; и щомъ седна, пристѫпиха при Него ученицитѣ Му.“ (— 1 ст.). „И отвори устата си, та ги поучаваше, и говорѣше“. (— 2 ст.). Тия хора сѫ само слушали, нищо не сѫ разбирали. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ (— 3 ст.). Кои сѫ нищи духомъ? Може ли да яде човѣкъ, на когото зѫбитѣ сѫ развалени и стомахътъ разстроенъ? Блаженъ е оня, на когото стомахътъ е здравъ. За него е яденето. Той сѣда и започва сладко да яде. Подъ „нищи духомъ,, нѣкой разбира слабъ, боленъ, беденъ човѣкъ. Не е така. Небето не се нуждае отъ болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищи духомъ е кроткиятъ и смирениятъ, но силенъ човѣкъ. Какво представя силата, малцина знаятъ. Едно време старитѣ турци отивали на ловъ съ своитѣ хрътки, особена порода кучета, Когато хрътката успѣвала да догони заека, ловецътъ ѝ казвалъ: Хайде, чоджумъ, ха напредъ ! — давалъ ѝ различни гальовни имена. Щомъ заекътъ поемалъ върха, а хрътката оставала назадъ, той ѝ казвалъ: „Ха домусъ, ха гяуръ!“ — наричалъ я съ лоши имена. Заекътъ и хрътката се напредварватъ, но и ловецътъ взима участие въ това надпрепускане. Ако загуби премията, господарьтъ ѝ ще я кръсти съ най-лоши имена. И вие, като дойде хрътката ви при неблагоприятни условия, кръщавате я съ най-лоши имена. Нѣма човѣкъ, който да не е казалъ нѣщо лошо на хрътката. „Блажени нищитѣ духомъ“, т. е. блажени ония, които сѫ работили дълго време и сѫ огладнѣли. Като се върнатъ вкѫщи, сѣдатъ предъ хубавото ядене. Блажени сѫ, защото за тѣхъ е яденето. Щомъ има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за тѣхъ. Понеже сѫ работили, даватъ имъ се добри условия. Четете често петата глава отъ Матея, докато я разберете. Тогава ще бѫдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не сѫ разбрали тая глава. Нѣкой казва: Като отида на оня свѣтъ, тамъ ще се уча. Нѣма защо да чакашъ това време, да умрешъ, че тогава да учишъ. Това е заблуждение. — Азъ умирамъ за тебе. — Нѣма защо да умирашъ, да плачешъ за мене, да ме погребвашъ — ще живѣешъ за мене. Знаешъ ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Нѣкога хиляди, а нѣкога милиони лева. Всички искатъ най-лесното — да умратъ. После оттукъ ще имъ правятъ поменъ. Тежко ти, да чакашъ оттукъ да ти изпратятъ четири—петь пѫти презъ годината по единъ колетъ. Ще чакашъ да дойде задушница, да се събератъ душитѣ на едно мѣсто и да раздаватъ за тѣхъ. За просвѣтения човѣкъ идеята за раздаване за душитѣ е заблуда. Когато нѣкой замине за другия свѣтъ, първо го турятъ на работа, а после му даватъ да яде. Ако нѣкой ялъ и пилъ на земята, безъ да е работилъ, въ другия свѣтъ го турятъ на работа. Пращатъ го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питагь го: Какъ не ти дотегна на земята да ядешъ и да пиешъ? Тамъ пи винце, ракия, но тукъ нѣма такива нѣща. Тукъ има грозде, което никога не ферментира. Тукъ има и вино, но сладко — никога не опива. Тукъ всички живѣятъ по закона на любовьта, но такава любовь, отъ която никой не плаче. Често се говори, че нѣкой умрѣлъ отъ любовь. Какъ е възможно да умрешъ отъ любовь? Мома обича момъкъ и плаче, че той не я обича. Какъ е възможно да обичашъ и да не те обичатъ? Ако обичашъ и не те обичатъ, има причини за това. — Коя е причината? Сѣдът, въ който сипватъ маслото, е пробитъ. Ти носишъ празенъ сѫдъ. Хората те обичатъ. Който те срещне, сипва масло въ сѫда ти. Радвашъ се на маслото, но следъ известновреме то изтича, и сѫдътъ ти пакъ остава празенъ. — Защо? — Пробитъ е нѣкѫде, дупка има. Маслото е любовьта, която хората влагатъ въ тебе. Преди нѣколко деня отидохме на екскурзия. Носѣхме чайникъ да сваримъ вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе да изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сваримъ вода. Чучурката може да се залепи, но ще минатъ нѣколко деня. Какво да се прави сега? Една сестра взе малко хлѣбъ, запуши дупката на чайника, и водата заврѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Нѣкой ти се усмихва, не си доволенъ. Иска да ти каже нѣколко думи, пакъ не си доволенъ. Казвашъ, че не знае, какъ да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората сѫ болни. Това е болезнено състояние. Университети си свършилъ, пакъ си недоволенъ. Искашъ да ездишъ, купувашъ си конь, пакъ си недоволенъ. Казвашъ: Моятъ конь не е хубавъ. Преди всичко, коньтъ не е твой. Богъ създаде коня. Ти само го ездишъ, но той не е твой. Коньтъ е на кобилата. Точни трѣбва да бѫдемъ въ думитѣ си. „Блажени нищитѣ духомъ“. Снаха пере дрехитѣ на свекърва си и, понеже не я обича, изкарва яда си на тѣхъ. Пере ризата й, мачка я и казва: Изедница ! Свекървата облича ризата и възприема лошитѣ чувства, които сна¬гата е внесла въ нея. Така отношенията не се подобряватъ. Единъ день иде при мене тая млада жена и се оплаква отъ свекърва си. Казахъ ѝ: Ще ти дамъ единъ съветъ. Ако го приложишъ, ще имашъ резултатъ. Тя пожела да чуе съвета ми. Казахъ ѝ, когато пере дрехитѣ на свекърва си, да мисли добре за нея, да отправя къмъ нея хубави чувства и разположение. Тя се усмихна и реши да направи опитъ. Следъ нѣколко месеца тя дойде пакъ при мене, доволна, че съветътъ далъ добъръ резултатъ — отношенията съ свекървата се подобрили. Лесно се развалятъ отношенията между хората, но и лесно се подобряватъ. Иде приятельтъ ти при тебе, и ти му давашъ единъ плодъ. Рѫцетѣ ти сѫ нечисти, оцапани отъ нѣщо. Приятельтъ ти взима плода, помирисва го и остава недоволенъ. Казвашъ: Колко е неблагодаренъ! Вината не е въ приятеля ти, но въ твоята неразумность. Защо не изми рѫцетѣ си, и тогава да подадешъ плода? Лошото е вънъ отъ тебе, но ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ, да измиешъ рѫцетѣ си. Когато давашъ плодъ на нѣкого, измий рѫцетѣ си добре, съ топла вода и сапунъ, и тогава го подай. Ако пишешъ писмо на нѣкого, напиши нѣщо хубаво. Отъ какво страдатъ сегашнитѣ хора? Отъ недобре написани любовни писма. Нѣкой вземе писмовника, препише едно любовно писмо и самъ се възхищава отъ него. Оженишь се за една млада мома, която нищо не знае. Ти трѣбва да я учишъ, да ѝ предадешъ първия урокъ, да се научи да яде правилно. Азъ съмъ учитель. Първо, ще наблюдавамъ ученицитѣ си, какъ се хранятъ, какъ отварятъ и затварятъ устата си, какъ дъвчатъ, какъ държатъ главата си. Това е важно. Човѣкъ не е пратенъ на земята да се жени, да става господарь, да управлява свѣта. Човѣкъ не е пратенъ на земята да го товарятъ като конь, да го дѣлатъ като дърво, да го чукатъ като камъкъ. Нѣкой извърши поестѫпление, а другъ обвиняватъ и го турятъ въ затворъ, дето го биятъ по нѣколко пѫти на день. После се извиняватъ, че направили погрѣшка. Едно се иска отъ човѣка: да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Нѣкой очаква да отиде при Господа и да опредѣли отношенията си къмъ Него. Той ще отиде при Господа, но важно е, какъ ще го посрещнатъ. Ако Богъ се яви при него като мирови сѫдия, лесно ще мине. Ако го посрещне като сѫдия отъ окрѫжния сѫдъ, отъ апелативния или отъ касационния сѫдъ, може да заведе противъ него углавно дѣло. Какво ще прави, ако веднага го осѫдятъ? Ще каже: Сѫдба е това ! Какво означава думата „сѫдба“? — Да се даде на всѣкиго това, което му трѣбва. Който нѣма цигулка, цигулка му се дава; който си нѣма жена, жена му даватъ; който нѣма дечица, дечица му даватъ; който нѣма обувки и шапка, това му се дава; който нѣма дрехи, дрехи му даватъ; който не е ездилъ на конь, конь му се дава; който не се е возилъ на файтонъ, на файтонъ се качва; който не е билъ министъръ, министъръ ще стане. Кой каквото пожелае, ще му дадатъ, да бѫде доволенъ. Това е сѫдба, а не да затворишъ човѣка, да го осѫдишъ на доживотенъ затворъ или на смърть. Това не е разрешаване на въпроситѣ. Понеже хората не сѫдятъ правилно, Богъ ще ги сѫди и ще разреши всички въпроси. Хората ще бѫдатъ доволни отъ Неговата сѫдба. Казвате: Да се оправятъ работитѣ ни! Вашитѣ работи нѣма да се оправятъ, докато цѣлиятъ свѣтъ не се оправи. Кажи: „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята. Да се прослави името Ти, както на небето, така и на земята. Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята“. Подъ „небето“ разбирамъ вашия умъ. Всѣки човѣкъ, който мисли, е горе на небето. Всѣки човѣкъ, който не мисли, е долу на земята. Ти мислишъ, че ако отидешъ горе, ще умрешъ. — Какво означава умирането? — Събличане на старата дреха. Следователно, не можешъ да мислишъ, т. е. да влѣзешъ въ умствения свѣтъ, ако не съблѣчешъ дрехата си, направена отъ гѫста материя. Въ умствения свѣтъ се криятъ възвишенитѣ и свѣтли мисли, които можешъ да възприемешъ чрезъ ума си. На физичния свѣтъ, дето се хранятъ много хора, не може да има хармония. Готвишъ за 15—20 души въ една тенджера. На първитѣ сипвашъ отгоре, съ повече масло, а на последнитѣ — отъ дъното - постно. Постното ядене не е много вкусно. Въ Божествения свѣтъ за всѣки човѣкь се готви въ специална тенджерка. Всѣки плодъ е отдѣлна тенджерка. Дадешъ на нѣкого една ябълка, или круша, давашъ му я заедно съ тенджерата, дето се е готвила. Хората се чудятъ, добре готвятъ, а въпрѣки това, страдатъ. Погрѣшката е въ това, че готвятъ за много души. Ще готвишъ само за едного и въ отдѣлна тенджерка. Ако съмъ на ваше мѣсто и отида на гости при една мома, която не е опредѣлила тенджерка за мене, втори пѫть не стѫпвамъ въ дома ѝ. Видя ли, че е приготвила тенджера специално за мене, казвамъ: Добъръ гостилничарь е тая мома. Това изисква реалниятъ животъ. И тъй, за моитѣ очи е нуждна специална свѣтлина. Не мога да се ползувамъ отъ свѣтлина, която е минавала отъ едни очи въ други. Азъ ще възприема оная свѣтлина, която иде направо отъ слънцето. Хубаво е това, което излиза направо отъ Бога и влиза въ нашето сърдце, въ нашата душа и въ нашия духъ. Да говоришъ за нещо, което не си опиталъ, значи, да говоришъ за музиката, безъ да я познавашъ и разбирашъ. Не е само да говоришъ за яденето, но да знаешъ да готвишъ — ще готвишъ само за единъ човѣкъ. Не е достатъчно да отидешъ при крушата, но да знаешъ, какъ да си направишъ изборъ. Не е само да имашъ високо мнение за себе си, но да отговаряшъ на това мнение. Когато си горе, имашъ високо мнение за себе си, но какво ще правишъ, като слѣзешъ долу? Какво направи Христосъ, като се видѣ въ рабски образъ? — Смири се. Като Синъ Божи, трѣбваше да Го посрещнатъ навсѣкѫде като царь, но условията на земята изискваха смирение. Като слѣзе на земята, Той получи най-голѣми укори. Казвате: Да бѫдемъ като Христа. Това е неразбиране на въпроса. Въ едно отношение, азъ не искамъ да бѫда като Христа, да страдамъ на кръста като Него. — Защо?—Единъ пострада за всички, нѣма защо хиляди хора да страдатъ като Христа. Когато богатиятъ даде достатъчно храна и срѣдства за всички, нѣма защо ти, бедниятъ, да искашъ да раздавашъ като него. Не разваляй неговата работа. Той е далъ най-хубавия хлѣбъ. Ще дойде нѣкой да раздава като Христа. Не разваляй работата на Христа. По-добре научи хората да ядатъ хлѣба, който Христосъ е далъ, а не да раздавашъ като Него. Яжъ живия хлѣбъ, даденъ отъ Христа. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ човѣшкия хлѣбъ. Преди години дойде при мене една мома да се оплаква, че не ѝ върви въ живота. Искала да стане учителка, не могла; искала да вземе друга служба, пакъ не могла. Пита ме, не може ли да намѣри нѣкой, да се ожени. Казвамъ ѝ: Ти си родена за пѣвица. Не ти върви въ живота, защото взимашъ чужда длъжность, а не твоята, за която си опредѣлена. Ти не можешъ да готвишъ, значи, не си годна за женене. Ще станешъ пѣвица и, като свършишъ тая работа, тогава ще замислишъ друга. Първо ще пѣешъ предъ малко хора, нѣма да излизашъ на голѣма сцена. — Истина ли е това, което ми говоришъ? — Истината говоря. Чудни сѫ хората. Като не имъ върви въ живота, мислятъ, че окрѫжаващитѣ сѫ лоши. Казватъ за нѣкого, че е лошъ човѣкъ. Ако си на негово мѣсто, и ти ще бѫдешъ лошъ. Въ едно земедѣлско училище имало единъ бикъ, който билъ кротъкъ по характеръ. Единъ день бикътъ се разлудѣлъ, започналъ да прави пакости. Като не могли да се справятъ съ него, решили да го убиятъ. Единъ отъ слугитѣ могълъ да се разговаря съ животнитѣ, разбиралъ езика имъ. Той казалъ: Не бързайте, не убивайте бика. Приближилъ се до него и започнали да се разговарятъ. Бикътъ му казалъ: Моля ти се, помогни ми! Въ задния ми кракъ е влѣзълъ голѣмъ трънъ, който ме прави да лудѣя. Извади тръна и азъ ще се успокоя. Слугата се навелъ, извадилъ тръна отъ крака на бика, намазалъ болното мѣсто съ дървено масло и го превързалъ. Следъ единъ часъ бикътъ билъ съвършено тихъ и спокоенъ. Нѣкога ще ви говоря за любовьта, която се присажда. Не е лошо да присаждашъ любовьта, но майсторъ трѣбва да бѫдешъ. Срѣщамъ една мома дивачка, виждамъ, че трѣбва да се присади съ калема на любовьта, да се облагороди. Единъ туря присадката — не се хваща; втори туря присадката — не се хваща; трети туря присадката, пакъ не се хваща. Най- после цѣлото дърво изсъхва. Когато присаждашъ човѣка, трѣбва да си майсторъ. На сто присаждания едно да не се хване, а 99 да се хванатъ, разбирамъ; обаче, 99 да не се хванатъ, а едно да се хване, това не разбирамъ. Съ каква мѣрка трѣбва да ви мѣри Господъ сега? Съ каква мѣрка мѣрятъ добритѣ хора? Съ каква мѣрка мѣрятъ лошитѣ хора? Мѣрката за добритѣ хора се различава отъ тая за лошитѣ. Съ каква мѣрка мѣрятъ ония, които иматъ добъръ езикъ? Учитель и ученикъ се разговарятъ. Учптельтъ е благороденъ, разуменъ човѣкъ. Изведнъжъ той удря една плесница на ученика. — Защо? — Защото ученикътъ казва на учителя си: Ти си простакъ, не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Така не се говори. И вие получавате такива удари; неочаквано нѣкой ви удари една плесница. — Защо? — Цѣлъ день мърморишъ въ себе си, недоволенъ си. Така ти смущавашъ невидимия свѣтъ. Никакво мърморене! Ако сте въ гората, имате право да мърморите. Изваждате ножа отъ джоба си, рѣжете бъзъ; тукъ клъцнете, тамъ клъцнете, свободни сте — никой не ви сѫди. Влѣзете ли съ ножа вкѫщи и започнете да мушкате тоя - оня, веднага ще ви накажатъ. Че си сѣкълъ бъзъ, никой не те държи отговоренъ, но позволишъ ли си да мушкашъ хората съ ножъ, веднага ще те сѫдятъ. Започнешъ ли да критикувашъ тоя - оня, ти мушкашъ съ ножа си. Като говоришъ лошо за другитѣ, все едно, че за себе си говоришъ; като говоришъ добро за дру-гитѣ, все едно, че за себе си говоришъ. Хората се плашатъ едни други, казватъ: Ако говоришъ лошо за мене, ще те накажатъ; ако говоришъ добре, ще те възнаградятъ. Правете всичко не по законъ, отъ страхъ, но по свобода. Прави добро за самото добро. Понякога и злото е на мѣсто. На десеть добрини едно зло е на мѣсто, и на десеть злини едно добро е на мѣсто. Сега, да дойдемъ до положителната страна на живота. Всички искате да живѣете добре, да имате Божието благословение. И това е възможно. — Кога? — Когато изпълните своето предназначение. Ти си създаденъ за пѣвецъ, а не искашъ да пѣешъ. Какъ ще угодишъ на Бога? Ти си създаденъ да свиришъ, да шиешъ дрехи или обувки, но не искашъ да изпълнишъ тая работа. Наистина, не е лесно да правишъ обувки, но ако работишъ съ любовь, като ушиешъ обувки на нѣкой човѣкъ, ще го улеснишъ, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Ако не работишъ съ любовь и ушиешъ обувки на нѣкого, ще му причинишъ страдания. Ти не си добъръ майсторъ, не си истински обущарь. Казвашъ: Не ме приематъ хората. — Защо не те приематъ? — Защото не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ако знаешъ, какъ да се отнасяшъ съ хората, навсѣкѫде ще те приематъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ, иска вода, гърлото му е засъхнало отъ жажда. Бѫди уменъ, веднага вземи една чаша чиста, прѣсна вода и му дай, да утоли жаждата си. Дай на жадния отъ най-чистата вода. Кажи на скръбния най- ободрителната дума. Тоза значи, да носишъ Божието благословение. Така постѫпва Богъ. Той дава на всѣка душа отъ най-хубавото, което носи въ себе си. Ако искашъ да бѫдешъ подобенъ на Бога, давай на близкитѣ си отъ най-хубавото, което носишъ въ себе си. — Не мога да давамъ отъ най-хубавото. — Щомъ не можешъ, ти не вървишъ по Божия пѫть. Турете настрана глагола „не мога“. Единъ день отивахме на Витоша. Едва тръгнахме, започна да роси, капнаха нѣколко капки. Като изгрѣ слънцето, яви се хубава, голѣма дѫга. Какво показва дѫгата? Тя опредѣля отношението на човѣка като личность къмъ другитѣ хора. Тя опредѣля, колко богатъ, уменъ и духовенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Когато човѣкъ е вѫтрешно богатъ, уменъ и духовенъ, явява се дѫгата, като доказателство на това, че нѣма да стане потопъ. Потопътъ стана, когато хората се отклониха отъ правия пѫть. Той тури край на старата култура. Тя мина презъ вода, а сегашната култура минава презъ огънь. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгрѣващето слънце, което ще дава на хората най-красивото, най-хубавото, отъ което тѣ иматъ нужда. Свѣтъть не трѣбва да се потопи, но да мине презъ огънь и да се пречисти. Има нѣща, които трѣбва да се изгорятъ; има нѣща, които не трѣбва да минатъ нито презъ вода, нито презъ огънь. Когато плодътъ зрѣе, нито презъ вода се прекарва, нито презъ огънь. Какъ постѫпватъ сегашнитѣ хора? Нѣкой те обиди. Ти искашъ да се махне — това е пѫтьтъ на потопа. — Да се накаже, да изчезне — това е пѫтьтъ на огъня. Не трѣбва да искашъ нито потопъ, нито огънь. Навсѣкѫде имаме огънь — сегашната война постоянно създава огънь. Вземешъ пушката въ рѫка, жегнешъ нѣкого — ето огънь. Достатъчно картечници има човѣкъ въ себе си — въ своя умъ, въ своето сърдце и въ своята воля. Сега воюватъ съ модерна артилерия, съ модерни самолети, отъ които пущатъ тежки бомби. Страшни сѫ бомбитѣ, които излизатъ отъ човѣшката уста. Единъ благороденъ господинъ ми се оплака, чс се пропилъ. — Защо се пропилъ? — Отъ една тежка дума, която жена му казала. Той искаше да ми каже думата, но азъ го спрѣхъ. Каже ли ми тая дума, ще се оцапамъ, не искамъ да се калямъ и после да се чистя. Ако самъ попадна на тая дума, по-малко ще се окалямъ. Казвамъ му: Ще ти дамъ единъ съветъ, да се справишъ съ тежката дума. Ще напишешъ на жена си едно любовно писмо, съ което ще ѝ благодаришъ за думата, която ти причинила най-голѣмата скръбь, но и най-голѣмата радость. Считай, че тая дума ти е казана отъ Господа. Той ти казва, че си даровитъ човѣкъ, но трѣбва да работишъ, да се усъвършенствувашъ. Ти си изпратенъ при своята жена, като при професоръ, да те учи Богъ те пита: Харесвашъ ли тоя професоръ? Ако го харесвашъ, постѫпвай като него. Човѣкъ е неблагодаренъ. Той е получилъ толкова благословения отъ Господа и пакъ е недоволенъ. Цѣлъ день роптае, че умътъ му не е такъвъ, какъвто трѣбва; сърдцето му не е такова, каквото трѣбва; волята му не е такава, каквато трѣбва; кѫща нѣмалъ, пари нѣмалъ — отъ всичко е недоволенъ. Настигамъ единъ день трима млади, една мома и два момъка — и двамата я обичатъ. Единиятъ кара велосипедъ, бавно върви — разговарятъ се тримата. По едно време момата взе да се оплаква, че се уморила, краката я заболѣли. Момъкътъ, който караше велосипеда, предложи на момата да седне предъ седалището; следъ това и той се качи и тръгнаха. И двамата бѣха на опасно мѣсто, можаха главитѣ си да счупятъ, но тѣ не мислѣха за опасностьта. Другиятъ момъкъ съжаляваше, че нѣма велосипедъ, и той да повози момата. Така се стекли обстоятелствата. Ходили на екскурзия и се уморили. И двамата момци сѫ внимателни единъ къмъ другъ. Важно е въ всичко да виждате доброто. Всѣко добро, което иде чрезъ хората, е изразъ на Божието благословение. Като не виждате това, тълкувате нѣщата криво и сами си създавате страдания. Христосъ казва: „Ако обичате ония, които ви обичатъ, какво повече правите отъ фарисеитѣ?“ Коя крава не обича теленцето си? Ние трѣбва да се отличаваме съ своята любовь. Какво правимъ, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблѣчемъ, понеже сме изпотени. Като хвърлямъ потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грѣе, но е студено. Питатъ ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявамъ, да изхвърлямъ нечистата поть, за да държа отворени седемтѣ милиона пори въ организъма си. Чрезъ тѣхъ приемаме Божието благословение. Затворятъ ли се тия седемь милиона прозорци, нищо не може да приемемъ. Нѣкои казватъ, да вземемъ автомобилъ, но азъ разчитамъ само на моя мотоциклетъ, съ две колела. Той ми е даденъ отъ Бога и съ него си служа. Ако има автомобилъ, това е случайно нѣщо. Всѣки си има по единъ мотоциклетъ само за себе си. Никаква мома не може да качи на него. Да разчиташъ на случайни нѣща, това е човѣшка работа. Ще разчиташъ на Божественото. Да давашъ отъ благата си само на едного, това е човѣшка работа. Въ свѣта има два милиарда хора. Къмъ всички трѣбва да бѫда еднакъвъ. Каквото отношение имамъ къмъ себе си, такова отношение трѣбва да имамъ къмъ всички. Подъ „себе си“ разбирамъ Бога, Който живѣе въ мене. Най-голѣмото благо, което имамъ, се дължи на Него. Съ всички искамъ да постѫпвамъ така, както Богъ постѫпва. Какъвто е Богъ въ мене, такъвъ е и въ другитѣ хора. Той е навсѣкѫде единъ и сѫщъ. Навсѣкѫде виждамъ Божието съвършенство. Отношението на човѣшката душа къмъ Бога се опредѣля по вѫтрешенъ пѫть. Никой не може да научи това отвънъ. Ако рече нѣкой да те учи, какъ да любишъ, нищо нѣма да научишъ. Любовьта сама учи хората. Казано е въ Писанието: „Духътъ ще ни научи на всичко“. Това, което научишъ отъ Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Това, което научишъ отъ любовьта, то остава за цѣлата вѣчность. То никога не се разваля, не се губи. Единственото нѣщо, което не се разваля, е това, което излиза отъ Бога. Той е изворъ, Който никога не се размѫтва. По брѣговетѣ на тоя изворъ нѣма никаква каль, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя изворъ не се вижда. То е дълбоко и покрито съ чистъ, кристаленъ пѣсъкъ. Водата му е чиста и освежителна. Който пие отъ тая вода, той придобива животъ въ себе си. Изправяйте отношенията си къмъ Бога, безъ да се самоосѫждате. Радвайте се на оная благость и доброто, които Богъ проявява чрезъ хората. Радвайте се на всѣки човѣкъ, като на запалена свѣщь — проява па слънцето. Колкото по-силенъ е токътъ на инсталацията, толкова по-силно свѣти свѣщьта. Пазете инсалацията си, никой да не се докосне до нея. Никой нѣма право да бута Божествената инсталация. Опасно е, ако се развали тая инсталация. Дойдемъ ли до човѣшкото сърдце, само Богъ може да го поправя. Вложѝ сърдцето си въ рѫцетѣ на Бога и не се страхувай. Оставишъ ли сърдцето си въ рѫцетѣ на човѣка, знай, че той не може да го поправи. Сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тѣхъ. Всѣко живо сѫщество се нуждае отъ Бога. Отдалечишъ ли се отъ Бога, ще замръзнешъ; приближишъ ли се при Него, ще се стоплишъ. Докато обичашъ Бога, ще живѣешъ въ изобилие; щомъ престанешъ да Го обичашъ, изобилието се прекратява. Въ една мѣстность имало двама градинари. Плодоветѣ на единия градинарь били доброкачествени, а на другия — лоши. Единъ човѣкъ се разсърдилъ на добрия градинарь и казалъ: Не искамъ да ямъ отъ твоитѣ плодове. — Щомъ не искашъ отъ добритѣ плодове, ще ядешъ отъ лошитѣ. Никой не може да се сравни съ добрия градинарь. Никой не може да даде това, което Богъ дава. Никой не може да направи това, което Богъ прави. Павелъ казва: „Нито на ума, нито на сърдцето на човѣка е дохождало това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ.“ Да дойдемъ до положителното учение. Да изучаваме свѣтлината въ нашия умъ, топлината въ нашето сърдце, силата въ нашата душа и добродетелитѣ, скрити въ нашия духъ. Да изучаваме и методитѣ за прилагане на свѣтлината, топлината, силата и добродетелитѣ. Прилагайте добродетелитѣ въ живота си. Ценете малкитѣ нѣща и радвайте се на тѣхъ. Видишъ една малка пеперуда, обърни се къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благослови я! Видишъ едно дърво, помоли се и за него, Богъ да го благослови. Видишъ единъ изворъ, пожелай и той да се благослови. Срещнешъ едно малко дете, пожелай и то да се благослови. Най-после, помоли се, Богъ да благослови и тебе. Бѫди доволенъ и благодаренъ за всичко, както пеперудката е доволна. „Блажени нищитѣ духом“ . Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ пеперудитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ изворитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ плоднитѣ дървета. Блажени нищитѣ духомъ, които се учать отъ скѫпоценнитѣ камъни. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ златото. — Кое е главното свойство на златото? - Не се окислява. То е устойчиво. При това, за него е безразлично, въ кой джобъ ще влѣзе: въ джоба на бедния, или въ джоба на богатия; въ кесията на простия, или на учения. Златото се радва на онова, което съдържа въ себе си. И ние трѣбва да се радваме на благата, които сѫ вложени въ насъ, както и на благата, вложени въ нашитѣ ближни. Вие още не сте съзнали, колко много блага ви е далъ Богь. Затова, именно, хората лесно се заблуждаватъ. Често ме питатъ, какъ трѣбва да се говори на хората. Ще говоришъ естествено. Ще имъ говоришъ, както свѣтлината имъ говори, както въздухътъ имъ говори, както водата имъ говори и както хлѣбътъ имъ говори. Нѣкога, като не си доволенъ отъ обувкитѣ си, събувашъ ги и оставашъ по чорапи. Ако те питатъ, защо ходишъ по чорапи, не казвай, че обувкитѣ ти сѫ лоши, но кажи, че краката ти сѫ уморени, искашъ да си починатъ. Казвашъ, че не можешъ да ходишъ босъ. Не можешъ, защото имашъ обувки. Какво ще правишъ, ако нѣмашъ обувки? Ще ходишъ босъ. Единственитѣ добри обувки сѫ човѣшкитѣ крака — добродетелитѣ на човѣка; единственитѣ добри рѫкавици сѫ човѣшкитѣ рѫце — справедливостта на човѣка; единствениятъ хубавъ погледъ е погледътъ на свѣтлината, която излиза отъ човѣшкитѣ очи; единствената хубава речь е топлината, която излиза отъ човѣшката уста; единствениятъ хармониченъ тонъ е тоя, който се възприема отъ човѣшкото ухо. Като правѣхъ своитѣ научни изследвания изъ България, срещнахъ една стара, 85 годишна жена, която ми каза: Синко, моята работа е свършена вече. Едно време, като млада, друго бѣше. Рече тия думи и се усмихна. — Азъ зная изкуството да подмладявамъ. Мога да те подмладя, да станешъ 19 годишна мома. Какъ би постѫпвала съ момцитѣ? Тя изведнъжъ се изправи, погледна ме и каза: Може ли да бѫде това? — Може. Казвамъ: Отсега нататъкъ вие трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ на своитѣ младини. Нито бабата се отнасяла добре съ младитѣ момци, нито тѣ се отнасяли добре съ нея. Какво представя любовьта на младитѣ? Тѣхната любовь е мѫчение, не е истинска любовь. Сега иде новиятъ животъ. Сега иде оная любовь, споредъ която е приятно да срещнешъ човѣка. — Защо? — Знаешъ, какъ да ностѫпвашъ. Каквото правишъ, става съ разположение и любовь, а не съ насилие. Едно правило: Никога не стой задъ коня. Той нѣма довѣрие въ никого. Усѣти ли, че нѣкой стои задъ него, веднага започва да рита, Ако трѣбва да застанешъ задъ коня, запази известно разстояние, да не те докосне. Коньтъ е щедъръ, но въ ритането. Не всѣки оценява тая щедрость. Въ едно богато семейство, което имало четири дъщери, дохождалъ единъ младъ офицеръ. Тѣ го посрѣщаля внимателно, гощавали го добре. При всѣко посещение, тѣ правѣли баници, да го задоволять. Той произхождалъ отъ добро, но крайно пестеливо семейство. Младиятъ момъкъ се оженилъ за една отъ дъщеритѣ. Единъ день я срещнахъ и я попитахъ, доволна ли е отъ живота си. Тя веднага се оплака, че мѫжътъ ѝ билъ много стиснатъ. Единъ подаръкъ, едно внимание не е показалъ къмъ нея досега. Каквото поискамъ, все отлага. Значи, не прилича на оня момъкъ, когото гощавахте щедро съ баници. Ти трѣбваше да знаешъ това още отначало. Той идѣше въ вашия домъ като на гостилница. Ако имаше приятелско отношение къмъ васъ, трѣбваше да донесе нѣщо отъ себе си. Брашното, маслото, сиренето трѣбваше да бѫдатъ отъ него, а трудъть оть васъ. Ще кажете, че новото учение изисква отъ човѣка щедрость. И дветѣ страни трѣбва да бѫдатъ щедри, а не само едната. Живота, който сме развалили, сами трѣбва да го изправимъ. Всичко трѣбва да се изпере и очисти. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ни трѣбва да се изчистятъ, да заживѣемъ, както Богъ изисква. Богъ казва едно, вие правите друго. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Може ли обществената безопасность да оправи нѣщата? Тамъ могатъ да те простратъ на земята, да ти ударять 25 тояги, но пакъ нѣма да те оправятъ. Само любовьта може да оправи човѣка. Тя внася свѣтлина въ него; той вижда погрѣшкитѣ си и се изправя, Не е достатъчно само да бѫдешъ любезенъ и внимателенъ къмъ едного. Да бѫдешъ майка, това не значи, да бѫдешъ добра само къмъ своитѣ деца, но и къмъ другитѣ. Здравето на нейнитѣ деца е въ зависимость отъ разположението ѝ къмъ чуждитѣ деца. Здравето на единъ домъ зависи отъ достѫпа на чистия въздухъ въ него. Колкото по-голѣми сѫ прозорцитѣ и по-често се отварятъ, толкова по-здрави сѫ хората въ тоя домъ. Ако прозорцитѣ сѫ малки и не се отварятъ често, въздухътъ въ кѫщата е разваленъ, нечистъ, и хората боледуватъ. Всички искатъ да бѫдатъ здрави, да живѣятъ добре, но не могатъ да изпълнятъ желанието си. Нѣкога човѣкъ прави погрѣшки несъзнателно. Вижда, че нѣкой грѣши, и той му прави строга бележка. После съжалява, че е постѫпилъ строго. Строгостьта е методъ, но ако се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, енергията се е изразходвала напраздно. Методитѣ на природата сѫ крайно економични. Природата е щедра, тя дава изобилно, но не разточително. Срѣщашъ единъ човѣкъ, спирашъ го на пѫтя и му казвашъ грубо: Мини оттукъ, пѫтьтъ е каленъ, ще се окаляшъ. Понеже му казвашъ грубо, той не те слуша, върви въ пѫтя си. Защо не кажешъ на човѣка меко, внимателно? Грубиятъ тонъ изразходва повече енергия. Кажи меко, спокойно на човѣка: Мини отдѣсно; пѫтьтъ, по който вървишъ, е каленъ. Всѣки човѣкъ има желание да помогне на ближния си, но не знае, какъ да направи това. Когато слънцето грѣе, не стойте вкѫщи на затворено. Изложете гърба си на слънце, да използувате слънчевитѣ лѫчи. Когато плодоветѣ узрѣятъ, не чакайте да ви донесатъ наготово; идете при дърветата, тамъ да ги видите, и сами да си откѫснете. Не очаквайте други да ви готвятъ. Ако нѣма кой да ви наготви, гответе си сами. Кой е по-добъръ готвачъ: жената, или мѫжътъ? Днесъ жената готви, но е недоволна, дотегнало ѝ. Тя готви при трудни условия: масло нѣма, олио нѣма. Ако се намѣри отнѣкѫде, трѣбва да се плати скѫпо, по 300—350 лв. килограма. Хубавитѣ работи струватъ скѫпо. Професоръ по музика предалъ единъ урокъ на единъ американецъ, за което взелъ голѣмо възнаграждение. Следъ това той запиталъ ученика: Искашъ ли да взимашъ още уроци? — Достатъчно ми е единъ. Уроцитѣ на виднитѣ професори сѫ скѫпи. И уроцитѣ на доброто сѫ скѫпи. Ако си способенъ, ще вземешъ само единъ урокъ и ще платишъ, колкото ти искатъ. Ако платишъ за два урока, това показва, че не си способенъ. Питате: Какво е нуждно на човѣка? – Само единъ урокъ отъ любовьта. Вземе ли два урока, той ще фалира. Кой може да плаща на урокъ по десеть хиляди долара? Скѫпи сѫ уроцитѣ на любовьта ! Тя внася свѣтлина въ човешкия умъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ тъмнина. Тѣ трѣбва да отворятъ прозорцитѣ си и да се научатъ да гледатъ, да познаватъ пѫтя, по който вървятъ. Когато дойдохъ за пръвъ пѫть въ София, единъ приятель обеща да ме заведе на Черния връхъ. — Знаешъ ли пѫтя за тамъ? — Зная го добре, ходилъ съмъ четири-петь пѫти. Единъ день тръгнахме за Черния връхъ. Той върви напредъ, азъ следъ него. Вървѣхме три-четири часа изъ планината, но никакъвъ връхъ не се виждаше. Питамъ приятеля си: Защо не се вижда още върхътъ? — Ще се види скоро. Вървѣхме още малко, и той започна да се оглежда. После каза: Объркалъ съмъ пѫтя. Казвамъ му: Виждашъ ли тоя знакъ на небето? Той е надъ Черния връхъ, сочи къмъ северо-западъ. Приятельтъ ми видѣ знака, но не повѣрва, че по него можемъ да се ориентираме. Казахъ му да следваме тоя знакъ, и той се съгласи. Тръгнахме по тая посока и скоро видѣхме върха. Тогава той казва: Чудно, какъ се заблудихъ! Той се заблудилъ, но отгоре не се заблуждаватъ. И човѣкъ, когато тръгва въ правия пѫть, къмъ Бога, може да обърка пѫтя и да се заблуди. — Какво трѣбва да прави? — Да погледне нагоре, да види знака на небето, който що го ориентира. Погледни нагоре, ще видишъ знака, който сочи правия пѫть. Единъ вашъ братъ тръгва въ града да свърши нѣкаква работа. Поглеждамъ къмъ небето, виждамъ две успоредни линии, а между тѣхъ едно малко облаче. Казвамъ му: Ще имашъ едно малко препятствие въ работата си. — Не ми се вѣрва. Какво отношение има облачето къмъ моята работа? – Ще видишъ, самъ ще се убедишъ. Той отиде въ града и вечерьта се върна. Казва: Работата се свърши, но съ едно препятствие. Както каза, така стана. Разумниятъ свѣтъ показва на човѣка, какво ще му се случи. Ако е уменъ, ще се ползува отъ това, което му се дава. Единъ день пѫтувахъ отъ Казанлъкъ за Карлово, дето искахъ да спра за нѣколко часа, да държа една сказка. Времето бѣше хубаво, небето ясно, нито едно облаче по него. По едно време на небето се яви единъ тъменъ черенъ облакъ. Въ сѫщото време видѣхъ на небето две успоредни линии. Разбрахъ, че трѣбва да замина направо за София, да не се отбивамъ въ Карлово. Защо не трѣбваше да се отбивамъ въ Карлово? Оказа се, сѫщата вечерь салонътъ въ Карлово билъ заетъ отъ военнитѣ, които презъ деня го поправяли. По невнимание на слугитѣ, както горѣла печката въ салона, паднали кюнцитѣ, и часть отъ дюшемето изгорѣло. Понеже не разполагахъ съ другъ день за сказката, вьрнахъ се направо въ София. Ще кажете, че не можахъ да държа сказката си. Какво отъ това? На много мѣста съмъ държалъ сказки, а въ Карлово не можахъ — нищо не загубихъ. Мислите ли, че ако държите една сказка, ще оправите обърканитѣ работи на хората? Радвайте се на това, което Богъ ви дава. Радвайте се на доброто въ себе си. Служете на доброто, и не се смущавайте отъ нищо. Все ще се случи поне единъ пѫть въ живота ви, военнитѣ да наематъ салона, въ който се държатъ сказки. Добре, че тѣ сѫ го наели, защото иматъ възможность да го поправятъ. Ако днесъ не можете да свършите една работа, ще я свършите на другия день. Радвайте се, че имате възможность да я свършите. Ако тоя животъ не можете да свършите работата си, другия животъ ще я свършите. Вториятъ день е по кѫсъ отъ първия — отъ човѣка зависи, какъ ще го използува. Често хората се дѣлятъ на стари и млади. Това е все едно, да отдѣлятъ дѣсната рѫка отъ лѣвата и дѣсния кракъ отъ лѣвия. Дѣсниятъ кракъ и дѣсната рѫка иматъ отношение къмъ ума, а лѣвиятъ кракъ и лѣвата рѫка — къмъ сърдцето. Какъ ще отдѣлишъ ума отъ сърдцето? Значи, дѣсниятъ и лѣвиятъ кракъ, както дѣсната и лѣвата рѫка, ще застанатъ успоредно и ще започнатъ заедно да работятъ. Дѣсното око има отношение къмъ ума, а лѣвото — къмъ сърдцето, но дветѣ заедно изразяватъ душата и духа на човѣка. Дѣсната рѫка дава свѣтлина, а лѣвата — топлина. Лѣвиятъ кракъ създава плодоветѣ, а дѣсниятъ ги раздава. Както двата крака, дветѣ очи, дветѣ рѫце вършатъ заедно една работа, така млади и стари трѣбва да работятъ заедно, да вървятъ напредъ. Ако срещнете единъ старъ цигуларь, не го критикувайте, но дайте му импулсъ да свири. Доведете една млада мома предъ него, да го вдъхновява. Той ще поглежда къмъ нея и ще свири. Младиятъ дава импулсъ, а стариятъ използува живота. Стариятъ никога не може да даде импулсъ, а младиятъ никога не може да използува живота. Ето защо, стари и млади трѣбва да се събератъ заедно; младитѣ да даватъ импулсъ, старитѣ да използуватъ живота. Ако нѣмашъ потикъ, извикай единъ младъ човѣкъ да те импулсира. Ако имашъ импулсъ и не знаешъ, какъ да го използувашъ, извикай единъ старъ човѣкъ да го импулсирашъ. Младата мома, пълна съ импулсъ, е недоволна, че не дойде нѣкой младъ човѣкъ да ѝ свири. Тя нѣма ухо, не може той да ѝ свири. Музикантътъ свири само на оня, който има ухо и може да слуша и да възприема. Такъвъ е законътъ. Ако си добъръ, доброто е за тебе; ако си уменъ, разумностьта е за тебе; ако си истинолюбивъ, истината е за тебе; ако си любещъ, животътъ е за тебе; ако обичашъ мѫдростьта, знанието е за тебе. „Блажени нищитѣ духомъ.“ — Защо сѫ блажени? — Защото е тѣхно Царството небесно. Сега и на васъ казвамъ: Всички сте добри, но не сте проявили доброто. Вие държите доброто въ хамбара си, чакате благоприятни времена да го проявите. И това не е лошо, но по-добре е да извадите и най-малкитѣ сѣменца отъ хамбара си и да ги посѣете на нивата. Може да ги посадите на видно мѣсто, а може и на нѣкое незабелязано мѣсто — важно е да ги посадите, да имъ дадете животъ. Ако сега не проявите вашето добро, кога ще го проявите? Ако сега не помогнешъ на ранения на бойното поле, кога ще му помогнешъ? Трѣбва ли да чака той съ часове и дни, за да му се помогне? Всѣки има нужда отъ нѣщо въ дадения моментъ. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, то да се прояви. То е девата въ човѣка, а външниятъ човѣкъ е слугата или слугинята ѝ. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ, кажи му: Твоятъ господарь е много добъръ, поздрави го. Ако срещнешъ жена, кажи ѝ: Твоята господарка е много добра, поздрави я. Вие сте обезценили Божественото въ себе си, поради което обезсмисляте живота си и преждевременно остарявате. Човѣшкото остарява, а Божественото — никога. И въ младия, и въ стария, Божественото е всѣкога младо. Човѣшкиятъ свѣтъ започва съ младостьта, а свършва съ старостьта. Божествениятъ свѣтъ започва съ младостьта и върви къмъ вѣчно подмладяване. Подмладяването е Божественъ импулсъ, който води къмъ усъвършенствуване. Казано е: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Бѫдете добри, както е добъръ Отецъ вашъ небесни. Бѫдете любещи, както е любещъ Отецъ вашъ небесни. Услужвайте на хората, както Богъ услужва. Това е най-хубавото, което човѣкъ може да направи. Турете надписъ на своята градина: Тукъ има хубави плодове. Който мине, може да спре, да си почине и да си откѫсне единъ плодъ. Защо Богъ ни даде очитѣ? — Да виждаме добре. — Защо ни даде ушитѣ? — Да слушаме добре. — Защо ни даде устата? — Да говоримъ добре. — Защо ни даде носа? — Да възприемаме уханието на цвѣтята. — Защо ни даде рѫцетѣ? — Да вършимъ хубави работи. — Защо ни даде краката? — Да ходимъ въ пѫтя на доброто. Хиляди блага ви е далъ Богъ, а вие седите на едно мѣсто като инвалиди и очаквате да дойдатъ съ носилки да ви мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Желая да ви видя въ хубави градини, при благата, които Богъ е далъ: при чиститѣ извори и полянки, при високитѣ върхове. Да ви видя сами да се качвате по плннинитѣ, не съ носилки и автомобили. При това, всѣки самъ да си услужва. Това, което хората правятъ, и ти можешъ да го направишъ. Всѣки да си опита силитѣ, какво може да направи. Малко работи, но каквото направишъ, да бѫде хубаво. Цигуларьтъ да свири хубаво. Шивачътъ да шие добре; обущарьтъ да прави хубави обувки; бакалинътъ да продава добра стока. Всѣки въ занаята си да бѫде добъръ майсторъ. Затова Богъ ни далъ умъ и сърдце, да изразяваме чрезъ тѣхъ най-хубави нѣща. Умътъ и сърдцето представятъ голѣмо богатство, съ което Богъ е надарилъ човѣка. Голѣмо съкровище се крие въ тѣхъ. Сега всички хора се молятъ за миръ на земята. Ние не сме за този миръ. Той не е действителенъ. Сънувате вечерь, че ви гонятъ мечки, вълци. Като се събудите сутриньта, успокоявате се, нищо нѣма. Това, което ви е плашело на сънь, е заблуждение — не е реално. Хората страдатъ отъ нереални нѣща. Единъ царь миналъ покрай единъ беденъ човѣкъ, който седѣлъ на улицата и свирѣлъ на цигулка. Като разбралъ, какво е положението му, царьтъ го съжалилъ и казалъ на единъ отъ министритѣ си да се погрижи за него, да му дадатъ нѣкаква сума, да се помогне на дечицата му. Бедниятъ човѣкъ взелъ паритѣ и започналъ нѣкаква търговия. Въ скоро време той забогатѣлъ. Царьтъ се заинтересувалъ отъ положението на тоя човѣкъ и пожелалъ да го види. Отишълъ въ дома му и го намѣрилъ на легло. Запиталъ го отъ какво е боленъ и колко време лежи. — Три месеца вече, откакъ съмъ на легло. Като вдигахъ топоветѣ въ магазина, единъ топъ памукъ падна върху рамото ми и заболѣхъ. Царьтъ се замислилъ за положението на търговеца, който добавилъ: И азъ се чудя, какво ми стана. Едно време и камъкъ да паднѣше върху гърба ми, нищо не ми ставаше, а сега единъ топъ памукъ ме тури на легло. Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма вече да ги помена“. Направете и вие сѫщото. Вземете оня тевтеръ, въ който сте писали, какво има да взимате, и заличете всичко. Турете кръстъ на стария животъ и го изгорете. Следъ това вземете новъ тевтеръ и пишете всѣки день: Днесъ слънцето изгрѣ много хубаво. Днесъ азъ, жена ми и децата ми се нахранихме отлично — весели и разположени сме. Слава Богу, днесъ ни дойде най-голѣмото благословение. Досега Богъ ни е благославялъ, отсега нататъкъ ние ще Го благославяме. Ще служимъ на Господа съ нашия умъ, съ нашето сърдце, съ нашата душа и съ нашия духъ, както Той иска. Ще служимъ на Господа съ всичко, което Той ни е далъ. Казано е: „Когато ме потърсите съ любовь, съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ, ще ме намѣрите.“ Когато ме търсите съ знанието на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите. Когато ме потърсите съ свободата на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите.“ Да потърсимъ Господа съ любовьта, съ мѫдростьта, съ истината, и да бѫдемъ всички свободни. * 10. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 19 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Най-великата наука Ще прочета 60 гл. отъ Исаия и 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ. Всѣко нѣщо, което се чете, трѣбва да се разбира. Сѣмето не може да се разбере, докато не се посѣе, не изникне, не израсте, не цъвне, не даде плодъ, и плодътъ му не се опита. Докато сѣмето е въ хамбара, нищо не ни ползува. То трѣбва да се посѣе. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка“. (— 1 ст.)... „Ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.“ Значи, неразуменъ ще бѫда. „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Какво особено има въ това, че човѣкъ премѣства една гора или една планина? Какво ще придобиешъ, ако премѣстишъ единъ тежъкъ камъкъ, или една планина отъ едно мѣсто на друго? Само енергията си ще изразходвашъ - нищо повече. Важно е любовь да имашъ. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.). „Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ (—4 ст.). Значи, любовьта е силна. Не мислете, че търпението е слабость. Търпеливиятъ е силенъ човѣкъ. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Той е най-силниятъ. Най-великата наука въ свѣта е да се научи човѣкъ да живѣе споредъ закона на любовьта. Това е най-лесното нѣщо, а сѫщевременно и най-мѫчното. Мислите ли, че живѣете по любовь? Вашата любовь е външенъ гримъ, гримирани сте отвънъ съ любовьта. Тя не е проникнала още въ живота на сегашнитѣ хора. Животътъ имъ е пъленъ съ страдания и смущения. Вчера бѣхъ въ дома на единъ отъ нашитѣ братя. Той разказваше, че отнѣкѫде му дошло едно куче, което проявява голѣма ревность. Братътъ има кози. Ако рече да погали козитѣ въ присѫтствие на кучето, последното се хвърля върху козитѣ, лае ги — ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козитѣ, и кучето. И кучето, и козитѣ му сѫ еднакво любими. Често и хората изпадатъ въ сѫщото състояние — и тѣ ревнуватъ. Човѣкъ мисли, че ако погладятъ нѣкого въ негово присѫтствие, него ще забравятъ. Какъ ще гладишъ едновременно и козитѣ, и кучето? Ще дойде редъ да се пагали и кучето. Какво означава думата „куче“? Казватъ „куче, кучи“. Значи, кучето учи, както всичко въ свѣта се учи. Питатъ ме, какво означава момата? Обърнете сричкитѣ на думата „мома“, ще получите „мамо“. Следователно, мома, която не може да стане „мамо“, не е мома. Учете се да се освобождавате отъ заблужденията. Често наблюдавамъ, какъ постѫпватъ художницитѣ, музикантитѣ, философитѣ. Всѣки гледа да направи това, което може и знае. Всѣки е специалисть въ известна область. Цигуларьтъ свири това, което добре знае и обича. Художникътъ рисува това, което знае. Философътъ разсѫждава върху това, което разбира. И азъ искамъ да свиря това, което обичамъ. Измѣни ли на себе си, човѣкъ прави грѣшки. Три закона опредѣлятъ нѣщата: законъ на мислитѣ, законъ на чувствата и законъ на постѫпкитѣ. Тия закони показватъ, кое е начало на нѣщата и кое — край, кое е първо и кое — последно. Говоришъ на нѣкакъвъ езикъ, държишъ речь. Първо трѣбва да имашъ гласъ, да говоришъ; после, словото трѣбва да бѫде съдържателно. Най-после, трѣбва да нареждашъ думитѣ така, че да предавашъ мисъльта си правилно, да те разбератъ хората. Кои думи се явиха първи въ речьта? Първи се явиха съюзитѣ, после глаголитѣ, прилагателнитѣ, мѣстоимената. Последни се явиха сѫществителнитѣ. Това сѫ доказали ученитѣ опитно. Когато нѣкой заболѣе мозъчно, първо забравя сѫществителнитѣ имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сѣче. Не казва конь, но това, което се езди. После забравя мѣстоимената. Единъ американски професоръ, филологъ, като предавалъ на студентитѣ си за мѣстоимената, преживѣлъ нѣкакво затъмняване въ съзнанието си и забравилъ, кой е. Разказвалъ за личнитѣ местоимена „азъ, ти той“, и като се запиталъ въ себе си, кой е, кое лице е той, не могълъ да си отговори, азъ ли е, ти ли е, той ли е, или другъ нѣкой. Прекѫсналъ лекцията и отишълъ у дома си, да пита жена си, кой е. Ще кажете, че това е болезнено състояние. Не, съ него е станало нѣкакво психично объркване. Кои сѫ тритѣ лица въ семейството? Първото лице въ семейството е бащата, второто лице е майката, а третото е синътъ, или дъщерята. За себе си Богъ казва: Азъ съмъ. Това „азъ“ има едно значение. Когато ние се обръщаме къмъ Господа, казваме: Ти си, Господи. Това има друго значение. Когато се казва, че Богъ създаде всичко, разбираме, че Той носи бремето на цѣлата вселена. Въ Него всичко се движи и живѣе. Кажа ли „Ти си, Господи“, трѣбва да изпълня Божията воля. Човѣкъ може да изпълни Божията воля, но не може да носи цѣлата вселена на гърба си, не може да носи грижитѣ на всички хора и да задоволи нуждитѣ имъ. Богъ задоволява нуждитѣ не само на хората, но на всички живи сѫщества. Като не е въ сила да задоволи даже своитѣ нужди, човѣкъ се обръща къмъ Великия съ думитѣ: „Ти, Господи!“ Единственъ Той може да ни помогне. За да ни помогне Богъ, ние трѣбва да спазваме закона на любовьта. Помнете: Както сѫ опредѣлени тоноветѣ на китарата, мандолината и пианото, така е опредѣлено човѣкъ да живѣе по закона на любовьта. Обаче, малко пианисти има, които свирятъ хубаво. Изкуство е да знаешъ, какъ и колко да натиснешъ клавиша. Нѣкой пианистъ свири по нѣколко часа на день, и то, следъ като е свирилъ 10—15 години. — Защо свири толкова? — Да не загуби техниката си. Следователно, малко хора изпълняватъ Божията воля. Малко хора се молятъ, както трѣбва. Нѣкой се моли по нѣколко пѫти на день и мисли, че молитвата му е приета. Молишъ се, но молитвата ти трѣбва да даде плодъ. Ти казвашъ, че си посѣлъ едно сѣме, но плодъ нѣмашъ. Минали сѫ вече три - четири години, и сѣмката не е израсла. Да посѣешъ едно сѣме, това значи, да израсте, да цъвне, да даде плодъ и да опиташъ плода му. Щомъ не си опиталъ плода му, ти нито си посѣлъ сѣмката, нито си я позналъ. И за човѣка се казва, че по плода му ще се познае. Плодътъ на човѣка сѫ неговитѣ дѣла. Значи, човѣкъ се познава по дѣлата си. — Набоженъ човѣкъ съмъ. - Ако твоята набожность не даде плодъ, както растенията и дърветата, не си набоженъ. Плодоветѣ, съ своята сладчина и вкусъ, опредѣлятъ дѣлата на растенията. Като ядешъ единъ плодъ, виждашъ, какво е сърдцето на плодното дърво. Ако плодътъ на една ябълка или круша е сладъкъ, значи, сърдцето ѝ е добро. Това дърво обича Господа, и Господъ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вкусътъ и сладчината на плода изразяватъ съдържанието на неговата любовь. Като слушатъ да говоря така, нѣкои казватъ, че не разбиратъ, какъ е възможно растението да обича Бога. Ако си вързалъ очитѣ си съ кърпа и казвашъ, че не виждашъ, това не показва, че всички не виждатъ. Ти авторитетъ ли си? Който не разбира, да отиде на опашката; който разбира, да излѣзе напредъ, на главата. Който свири добре, да излѣзе напредъ. Който рисува добре, да излѣзе на първо мѣсто. Нѣкой иска да излѣзе напредъ, да се прослави. Истинската слава е слава на Цѣлото. Ще кажешъ, че искашъ да бѫдешъ блаженъ. Ако искашъ само ти да бѫдешъ блаженъ, никога нѣма да постигнешъ блаженството. Когато блаженството стане достояние на всички хора, тогава имаме истинско блаженство. — Защо Богъ изгори градоветѣ Содомъ и Гоморъ? — За лошия животъ на хората, да не се увеличи злото въ свѣта. Обаче, злото отъ Содомъ и Гоморъ достигна и до нашитѣ времена. Всички хора се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Въ единъ домъ се биятъ майката и бащата, братята и сестритѣ, и всички се питатъ, кой ще победи. Щомъ всички се биятъ, тоя домъ е мѣсто на раздоръ. Казватъ, че въ нѣкой домъ пѣе кокошка, а въ другъ — пѣтелъ. Така не се говори. Да пѣешъ, значи, да давашъ разумно. Пѣтелътъ никога не пѣе за лошо. Той е единственото живо сѫщество, което всѣкога дава. Пѣтелътъ не пѣе, когато човѣкъ умира, обеднява или пропада на изпитъ. Изобщо, когато нѣкѫде става зло, пѣтелътъ не пѣе. Става ли нѣкѫде добро, пѣтелътъ пѣе. Това значи пѣтелъ. Не трѣбва ли тогава да пѣе пѣтелъ вкѫщи? Не трѣбва ли мѫжъ да пѣе вкѫщи? Подъ „пѣене“ не разбирамъ крѣкане, викане, да се чуватъ праздни думи. Не е мѫжъ оня, който само крѣка. Пѣенето на пѣтела не е крѣкане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисълъ на думата „кукурига“. Азъ бихъ желалъ пѣтелътъ всѣкога да кукурига. Българинътъ не се е вслушвалъ въ кукуригането, да чуе, колко различни тонове има. Единъ пѣтелъ пѣе басъ, другъ пѣе сопранъ, трети — между двата гласа. Голѣма разлика има въ гласа на пѣтлитѣ. Цельта на моитѣ беседи не е да изнасямъ недѫзитѣ на хората. Да знаешъ недостатъцитѣ на хората, нищо не те ползува. Да критикувашъ, това е голѣмо изкуство. Да бѫдешъ критикъ, значи, да си ученъ и светъ човѣкъ. Ако не си ученъ, ако не си светия, ще мълчишъ, нѣма да давашъ мнението си. Ако свиришъ и пѣешъ хубаво, дай мнението си; ако не знаешъ нито да свиришъ, нито да пѣешъ, кажи: Нѣмамъ мнение. Всѣки, който си дава мнението, дето не трѣбва, губи. Защо ще критикувашъ, кое е право и кое — криво? Търси важното, сѫщественото и, като го намѣришъ, тогава си кажи мнението. Качеството на дрехата се опредѣля отъ качеството на плата. Ако носишъ дрехата си десеть години, и платътъ не се изтърка, косъмъ не пада отъ него, дрехата е добра. Обувкитѣ ти сѫ добри, ако следъ десетгодишна употрѣба запазватъ формата си. — Какъ е възможно това? —Вижте, какво става съ крилата и краката на птицата. Цѣлъ животъ хвърка и кацва отъ клонъ на клонъ, но нито крилата, нито краката се изхабяватъ. Какво виждаме въ човѣка? Какво казва той за себе си? Едно време бѣхъ младъ, обичахъ; ето, остарѣхъ вече и не обичамъ. Лошо е, че си остарѣлъ. Какво направи? Защо остарѣ? Причината на остаряването не се крие въ годинитѣ. Мине нѣкой край тебе, и ти казвашъ: Не мога да търпя тоя човѣкъ, не мога да го нося. Чудно нѣщо, едно време майка ти те носѣше —~ това бѣше добре за тебе. Ти считаше, че това е въ реда на нѣщата. Не е ли въ реда на нѣщата и ти да носишъ нѣкого? Като те е носила майка ти, не ти ли е дала примѣръ? Както тя е носила товаръ, така и ти трѣбва да носишъ. Единъ трудолюбивъ българинъ се върналъ вечерьта вкѫщи, уморенъ отъ работа и трудъ. Цѣлъ день копалъ, сѣлъ на нивата, изложенъ на горещото слънце. Надвечерь завалѣлъ силенъ дъждъ. Уморенъ и цѣлъ мокъръ, той бързалъ по-скоро да се прибере, да се изсуши и почине. Жена му, изнѣжена и ленива, прекарвала повече вкѫщи, да не чернѣе на слънцето, да не се изморява отъ тежкия трудъ. Като видѣла, че мѫжътъ ѝ пристига мокъръ, тя го посрещнала съ думитѣ: И така си мокъръ, вземи котлитѣ и донеси вода. Той взелъ единъ котелъ, донесълъ вода и го изсипалъ върху жена си. — Сега, жена, и ти си мокра, можешъ да донесешъ вода. Наквасването не е поводъ, мѫжътъ да отиде за вода, а тя да седи вкѫщи, да не се мокри. Това не разрешава въпроса. Трудътъ трѣбва да минава отъ единъ човѣкъ на другъ. Всички трѣбва да се трудятъ! Ако речемъ да тълкуваме тоя примѣръ, ще се явятъ две тълкувания. Мѫжетѣ ще подържатъ страната на мѫжа, ще кажатъ: Каква жена! Вмѣсто да услужи на мѫжа си, тя го кара да отива за вода. Женитѣ ще подържатъ страната на жената, ще кажатъ: Колко грубъ мѫжъ I Да залѣе жена си съ единъ котелъ вода. Споредъ мене, тая жена имала добъръ умъ, лошо сърдце, а мѫжътъ — добро сърдце, лошъ умъ. Ако жената имаше добро сърдце, като види, че мѫжътъ иде уморенъ отъ работа, веднага щѣше да отиде за вода, нѣмаше да го използува. Ако мѫжѣтъ имаше добъръ умъ, нѣмаше да накваси жена си. Мѫжъ съ лошъ умъ и жена съ лошо сърдце не могатъ да се споразумѣятъ. Въ тѣхния животъ водата ще се разлива и двамата ще накваси. Работа се иска отъ всички, а не само молитва. Казвате: Толкова години вече се молимъ за България. Какво е издѣзло отъ вашата молитва? Трѣбва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Азъ нѣма защо да се моля за България. Азъ се моля за ония българи, които обичатъ Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. За тия българи се моля и на тѣхъ съдействувамъ. Какъ постѫпиха евреитѣ съ Христа, Който дойде между тѣхъ? Освенъ, че не Го приеха, тѣ Го разпнаха. Единъ българинъ овчарь слушалъ свещеника въ черква да проповѣдва за Христа, какъ евреитѣ Го измѫчвали, какъ Го разпнали. На излизане отъ черквата, овчарьтъ видѣлъ единъ евреинъ, вдигналъ кривака си срещу него и го запиталъ: Ти защо разпна Христа? Евреинътъ отговорилъ: Това бѣше преди две хиляди години, други Го разпиеха, а не азъ. Хвърлятъ се минувачи, хващатъ кривака на овчаря и спасяватъ евреина. Казватъ му: Тоя не е виновенъ. — Тоя хванахъ, него ще бия. Едно трѣбва да се знае: Въпросътъ не се свърши съ разпятието на Христа. Той прости на евреитѣ, които пе Го приеха. Отъ евреитѣ, Христосъ мина вь Римската империя. И тамъ Го поругаха чрезъ инквизицията. Тѣ казваха на Христа: Ние работимъ за Тебе, проповѣдваме Словото Ти, но искаме парички. И Той имъ даде парички. Сега иде редъ на славянитѣ. Христосъ ги пита: Вие какво искате? Съ пари ли ще работите? Другитѣ, преди васъ, въртѣха търговия. Тѣ казваха: Ако ни дадешъ нѣщо, ще работимъ за Тебе. Сега и вие се питате, кой е избраниятъ народъ. Оня цигуларь е избранъ, който знае да свири всички класически парчета, които сѫществуватъ отъ памти-вѣка досега. Оня народъ е избранъ, който свири въ гамата на любовьта. Такъвъ човѣкъ може да учи. Каже ли нѣкой, че не може да учи, не вѣрвамъ на думитѣ му. Човѣкъ, който може да яде, може и да учи. Щомъ ядешъ, всичко можешъ да правишъ; щомъ не ядешъ, всичко не можешъ да правишъ. Щомъ пиешъ вода, всичко можешъ да правишъ. Щомъ дишашъ, всичко можешъ да правишъ. Щомъ приемашъ свѣтлината, всичко можешъ да правишъ. Нѣкой казва: Това азъ не мога да направя. — Все ще го направишъ нѣкакъ. Никой не трѣбва да върши нѣщата по законъ. Единъ законъ сѫществува за всички хора, но всѣки ще го разбере посвоему. Единъ е законътъ на любовьта, но ти ще го приложишъ, както знаешъ. Всички говорятъ за народа, казватъ: Милиятъ народъ. Въпрѣки това, казватъ, че тоя е невежа, оня е невежа. Значи, милиятъ народъ отъ невежи и простаци. Кой е милиятъ народъ? Божественото прави народа милъ. Онова, което расте и се развива и което при всички условия остава едно и сѫщо, е Божественото начало. То е мощно и прави народа милъ. Единъ български офицеръ ми разправяше една своя опитность: До сръбскобългарската война азъ мислѣхъ, че българинътъ е простъ, невежа. Случи се, че сърбитѣ ме раниха, ротата ми се пръсна, и азъ останахъ самъ. Единъ отъ моитѣ войници излѣзе отнѣкѫде, взе ме бързо на гърба си и каза: Господинъ капитанъ, не бой се. Като ме носѣше на гърба си, азъ се запитахъ: Ако той бѣше раненъ, щѣхъ ли да го нося? Всичкитѣ войници се оттеглиха, а тоя ме носѣше. По едно време проговори: Азъ ще те нося, ще те занеса, дето трѣбва, а Богъ ще ме напѫтва. Изнесе ме човѣкътъ. Днесъ азъ дължа живота си на тоя войникъ. Той е милиятъ народъ, който носи. Това е Божественото въ човѣка, което насърдчава. То казва: Не бой се, азъ ще те нося. Сега, като говоря за молитвата, може да се яви споръ между молещитѣ. Всички казватъ, че се молятъ. Какво е допринесла молитвата имъ? Ще кажете, че праведнитѣ се молятъ и осигуряватъ бѫдещия си животъ. Доброто отваря пѫтя на човѣка за другия свѣтъ. Нѣкой казва, че ще се хване за крака на праведния и па добрия човѣкъ и съ него заедно ще влѣзе въ другия свѣтъ. Краката сѫсимволъ на доброто. Следователно, правъ е човѣкъ, като мисли да се хване за крака на праведния. Значи, той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне. Единъ богаташъ заминалъ за оня свѣтъ. Той мислѣлъ, че е много праведенъ и ще влѣзе направо въ рая. Спрѣли го предъ райската врата и го завели въ ада. Тамъ го запитали: Какво добро си направилъ на земята, за което да не ти е платено? Само това добро може да ти помогне. Като помислилъ, дошло му на ума, че единъ день купилъ моркови. Спрѣла го една бедна жена и му поискала единъ морковъ. Той ѝ далъ единъ морковъ, безъ да види нѣкой и да му благодари за това добро. Господъ прегледалъ въ книгитѣ и видѣлъ, че това добро е отбелязано. Тогава заповѣдалъ да вземать тоя морковъ и да му дадатъ да се хване за него, да излѣзе отъ ада, да не се мѫчи тамъ. Той се хваналъ за моркова, но за краката му се заловили нѣколцина, съ желание и тѣ да излѣзатъ отъ ада. Богаташътъ се обърналъ къмъ тѣхъ и казалъ: Защо сте се хванали за краката ми? Морковътъ е мой! Въ тоя моментъ морковътъ се скѫсалъ, и богатиятъ отново падналъ въ ада. Такъвъ морковъ не може да спаси свѣта. Никакво заливане на жената съ вода нѣма да спаси свѣта. Кой е виновенъ за това? Казвать: Сѫдба има въ свѣта. Какво се постига, като осѫдятъ нѣкого? Ще го осѫдятъ, ще го турятъ въ ада, т. е. въ затворъ. Докога ще го държатъ затворенъ? Каква култура носи оная държава, която има хиляди затворници? Покрай тѣхъ, трѣбва да се плаща на стотици пазачи, да ги наблюдаватъ и следятъ. Затворницитѣ трѣбва да се възпитаватъ. Въ това отношение, истинскитѣ християни не говорятъ за ада. Тѣ се спиратъ върху стиха, дето се казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя.,, Адътъ е временно нѣщо. Ще дойде день, когато адътъ ще се преобрази, ще стене мѣсто за добъръ животъ. Не само адътъ е мѣсто за мѫчение. И на земята има мѫчение. Майката даде една ябълка на детето; после тя иска ябълката, то не я дава. Майката натисне рѫката му, вземе ябълката и го набие. То плаче, сърди се. И майката се мѫчи, и детето се мѫчи. Щомъ майката поиска ябълката, детето трѣбва да я даде. Ако майката трѣбва да бие детето, да натиска рѫката му и така да вземе ябълката, това е старата култура. Следъ всичко това ще се говори за старозаветницитѣ, какъ сѫ се били, какъ сѫ побеждавали, какъ старитѣ пророци сѫ проповѣдвали. И това не е лошо, но какво ще говоря за малкото момиченце, или момченце, когато е било на една година? Всички знаете, какво може да прави детето на една година. И азъ мога да ви кажа, какво прави детето като се роди. Мога да ви кажа, какво прави момиченцето на десетгодишна възрасть. И следъ десетгодишната му възрасть пакъ мога да кажа, какво прави. Каквито работи и да прави малкото дете — момиченце, или момченце, майката мълчи, на никого нищо не казва. Тя окѫпе детето, изчисти го добре, преоблѣче го и следъ нѣколко часа, или на другия день — споредъ възрастьта му, то пакъ е нечисто. Майката вика ли съседитѣ си да имъ разказва, какво е направило момиченцето, или момченцето ѝ? Каквото и да прави, тя си мълчи. Това е добъръ примѣръ. Гледамъ, нѣкой окѫпалъ нѣкого, изчистилъ го и дохожда да ми разправя, какво направилъ. Казвамъ: Не постѫпвашъ като майката. При сегашнитѣ бомбардировки хората дадоха достѫпъ на различни слухове. Дойде единъ познатъ при мене и ми каза: Нашитѣ свалили 30 неприятелски самолети. Следъ него дойде другъ, който донесе официално съобщение, че нашитѣ свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не сѫ едно и сѫщо. Нѣкои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за нѣща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и, въпрѣки това, ни бомбардиратъ, каква молитва е моята? Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Ако българинътъ иска да стане човѣкъ, готовъ ли е да даде сърдцето си на Бога? Готови ли сѫ българитѣ да направятъ всичко, каквото Богъ имъ каже? Не говорете за нѣща, които не знаете и които не сѫ станали. Азъ ходя на планината, но вие не знаете причината за това. Вие не знаете, защо излизамъ вънъ отъ града. Нѣкое цвѣте има силенъ ароматъ. Азъ се отдалечавамъ отъ него. – Защо? — Искамъ да намѣря крайния предѣлъ, додето стига уханието на това цвѣте. Ако се приближавамъ до нѣкое цвѣте, искамъ да усѣтя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавамъ отъ хората, азъ се приближавамъ къмъ Бога, за да кажа нуждитѣ на тия хора. Значи, искамъ да имъ помогна. Отдалечавамъ се отъ хората, за да възприема нѣщо отъ Бога, което да имъ дамъ после. Въ тоя смисълъ, отдалечаването и възприемането иматъ една и сѫща крайна цель — даването. Като се приближавамъ къмъ Бога, приемамъ нѣщо; като се отдалечавамъ отъ хората, работя. Това означава излизане отъ кѫщата и влизане въ кѫщата. Излизането е едно нѣщо, влизането — друго. Много съмъ говорилъ за любовьта, но тя пакъ остава неразбрана. Нѣкой казва на другитѣ, че не обичатъ Господа. Съ това той иска да каже, че него не обичатъ. Какъ ще го обичатъ? Какъ трѣбва да проявятъ любовьта си къмъ него? Ако той е мома, или момъкъ, може да му се помогне трояко: да му намѣрятъ подходещо лице да се ожени, да му се помогне въ духовния свѣтъ или въ умствения, т. е. да му се даде възможность да прояви доброто чрезъ сърдцето, или чрезъ ума си. Момата иска да се ожени, да има слугиня, да ѝ работи, а тя само да заповѣдва. Тоя моралъ не е правъ. Какво даватъ господарьтъ и господарката на слугата си, че искатъ да ги слуша? Паритѣ, които му даватъ, не сѫ тѣхни; храната, която му даватъ, не с тѣхна; думитѣ, които му говорятъ, и въздухътъ, който излиза отъ устата имъ, сѫщо не сѫ тѣхни. Само едно нѣщо е тѣхно — усилието, което правятъ, да му говорятъ. И отъ мене искатъ много нѣща. Прави сѫ хората, трѣбва да искать, но да знаятъ, колко могатъ да носятъ. Нѣкой иска пъленъ чувалъ, сто килограма тежъкъ. Съгласенъ съмъ да му дамъ, колкото иска, но при условие самъ да носи товара си. Той едва може да носи десеть килограма, а иска сто килограма. Защо му сѫ толкова много? Гладна година идѣла, трѣбвало да се осигури. Тамъ, дето хората не се обичатъ, гладъ има; тамъ, дето хората не се обичатъ, жажда има; тамъ, дето хората не се обичатъ, страдание има. Страданията се дължатъ на паднали духове — ангели, които не обичатъ хората. Ангелитѣ, които обичатъ хората, причиняватъ радости. Това е една истина. Дали е сто на сто вѣрна, ще я провѣрите. Изобщо, който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. Съ други думи казано: Обичамъ Бога, причинявамъ радость; не обичамъ Бога, причинявамъ скръбь. Само Богъ е съвършенъ. Ако отправите къмъ Него една добра, свѣтла мисъль, Той я приема, и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъль, Той я връща обратно къмъ васъ, и вие страдате. Като знаете това, не питайте, защо се радвате и защо скърбите. Нѣкои казватъ: Ние сме лоши хора. Не се говори така. Лошъ човѣкъ е оня, който има повече, отколкото му трѣбва, и го задържа за себе си. Той е материалистъ. Нуждаешъ се оть десеть лева, имашъ 20 лв. — ти си лошъ човѣкъ; нуждаешъ се отъ сто лева, имашъ 500 лв. — лошь човѣкъ си. Трѣбва ти една кѫща, имашъ две — лошъ човѣкъ си. Трѣбва ти една служба за прехрана, имашъ две служби — лошъ човѣкъ си. Любовьта се заключава въ вѣчното движение. Разказватъ, че германцитѣ открили нѣщо ново, съ което могли въ 24 часа да разрушатъ Лондонъ. Това, което англичанитѣ направили съ Хамбургъ, тѣ могли да го направятъ съ Лондонъ, но не искали. Не е въпросъ да се разруши единъ градъ. Като приложатъ Мойсеевия законъ „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“, всичко се постига. Тѣ искали да постѫпятъ така, че англичанитѣ да забравятъ да имъ пакостятъ. Дали е вѣрно това, дали германцитѣ сѫ казали така, не е важно. Важно е, може ли да стане това и по какъвъ начинъ ще стане. Възможно е само при условие, германцитѣ да се обърнатъ къмъ Бога. Той ще смекчи сърдцата имъ, и войната ще се прекрати. Значи, ако германцитѣ се обърнатъ къмъ англичанитѣ съ любовь, всички въпроси ще се разрешатъ лесно. Сѫщото се отнася и до англичанитѣ, французитѣ, италианцитѣ, руснацитѣ и японцитѣ. — Какъ ще се изяви любовьта? — Чрезъ доброто въ човѣка. Да приложимъ доброто въ живота си, както го е приложилъ единъ отъ героитѣ на полския писатель Сенкеевичъ. Единъ голѣмъ полски велможа билъ хванатъ отъ враговетѣ си, които, за отмъщение, му извадили очитѣ. Следъ време враговетѣ на велможата попаднали въ негови рѫце. Запитали го, какъ ще отмъсти на врага си. Той отговорилъ: Не искамъ да си послужа съ закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Ще постѫпя по Христовия законъ: „Ако ти ударятъ една плесница, дай и другата страна“. Обърналъ се къмъ врага си съ думитѣ: Иди си, братко. Богъ да те благослови! И тъй, всѣки, който подържа Христовия законъ, е цигуларь. Ако свири една пѣсень на първата позиция на цигулката, и тя не излиза добре, ще обърне другата страна, т. е. третата позиция, на нея ще свири. На третата позиция се свири добре. Цигуларитѣ свирятъ на седемь позиции. Първата позиция е майката, втората позиция е бащата — най-трудната позиция, останалитѣ позиции сѫ братята и сестритѣ. Както виждате, бащата и майката сѫ създали много синове и дъщери. Тѣ образуватъ трио, квартетъ, даже и цѣлъ оркестъръ. Старитѣ еврейски царе сѫ имали много синове и дъщери. Знае се за Соломона, че ималъ 300 жени и 900 наложници. Ако отъ всѣка жена ималъ по едно дете, ще излѣзе, че Соломонъ ималъ 1200 деца. Веднъжъ ме запитаха, каква е била сунамката, въ която Соломонъ се влюбилъ. Тя била овчарка, както и Соломонъ. Тия 1200 жени при Соломона бѣха овце, които той пасѣше. Сунамката казваше на Соломона: Азъ не давамъ моитѣ овце за твоитѣ. Моитѣ овце сѫ възпитани по другъ начинъ, не както ти възпитавашъ твоитѣ. Ти не си добъръ овчарь, не постѫпвашъ, както трѣбва. Разбиране, философия е нуждна на човѣка, за да се справи съ толкова жени. Овцетѣ на Соломона били отъ различни породи: 300 били отъ царска порода, отъ обработенъ материалъ — изпредена прежда; 900 били отъ обикновена порода, необработенъ материалъ — непредена прежда. Казвате: Кажи нѣщо за оня свѣтъ. — Оня свѣтъ е музика, трѣбва да имашъ уши — да чувашъ и очи — да виждашъ. Трѣбва да разбирашъ езика на невидимия свѣтъ. Споредъ Сведенборга, ако отидете на небето, трѣбва да минете презъ първото, второто и третото небе, дето ще срещнете ангели, на които трѣбва да разбирате езика. Ангелитѣ отъ първото небе не виждатъ ангелитѣ отъ второто небе, то е затворено за тѣхъ. И ангелитѣ отъ второто небе не виждатъ тия отъ третото небе. Ако ангелитѣ не могатъ да минаватъ отъ едно небе въ друго, колко по-малко това е достояние на хората. Тѣ схващатъ Божествения свѣтъ като свѣтлина. — Какво има въ Божествения свѣтъ? — Само свѣтлина. Никакви форми нѣма въ Божествения свѣтъ. Следователно, никакви противоречия не сѫществуватъ тамъ. И въ нашия животъ нѣма по-хубаво нѣщо отъ свѣтлината; нѣма по-хубаво нѣщо отъ въздуха, който дишаме; нѣма по-хубаво нѣщо отъ водата, която пиемъ; нѣма по-хубаво нѣщо отъ храната, която ядемъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ онова, което виждаме и чуваме. Слушамъ, нѣкой пѣе хубаво. Азъ говоря за такова пѣене, което повдига болния отъ леглото, прави, го веселъ и радостенъ. Като чуешъ гласа на любовьта, ти оздравявашъ, ставашъ радостенъ и веселъ. Слушайте, когато любовьта пѣе и свири, когато яде, пие вода, диша чистия въздухъ и приема свѣтлината. Това е истинскиятъ животъ. Една вечерь стояхъ на тъмно въ стаята си и гледахъ, какъ сестритѣ се молятъ; тѣ правѣха молитвата си, придружена съ движения за дишане — очистителни движения. Почувствувахъ силата на молитвата и започнахъ да размишлявамъ върху думитѣ, съ които Богъ сътвори свѣта. Той каза: „Да бѫде виделина“, и стана виделина. „Да бѫде суша“, и стана суша. „Да се яви вода“, и яви се водата. „Да се явятъ растенията“, и явиха се растенията. „Да се явятъ рибитѣ“, „Да се явятъ животнитѣ“, и явиха се. Най-после Богъ каза: „Да се яви човѣкътъ“. Да го направимъ по образъ и подобие свое. Сега и азъ казвамъ: Да отдѣлите всички ония нѣща отъ миналото, които ви спъватъ Имате много препятствия въ ума, въ сърдцето и въ волята cи, които и доднесъ ви спъватъ — отдѣлете ги. Нѣкои се спъватъ отъ най- малкитѣ препятствия, като мухитѣ. Достатъчно е мухата да се докосне до паяжината, за да се спъне. Често правя наблюдения надъ мухитѣ. Гледамъ, една муха весело бръмчи и хвърка. По едно време чувамъ, че жално бръмчи. Поглеждамъ, кацнала на една паяжина и се оплела. — Какво търсишъ тамъ? — Искахъ да разбера, какво мисли паякътъ за мене. — Нѣма защо да се интересувашъ за мнението на паяка. Той не ти мисли доброто. Всичко, което е вънъ отъ тебе, не ти мисли доброто. Което е вѫтре въ тебе — Божественото, има предъ видъ твоето добро. Не разчитай на това, което говори отвънъ. Ако разчиташъ на него, всичко ще изгубишъ. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвѫтре. То е Божественото въ тебе — него ще слушашъ. Христосъ опита глаca на оня, който говори отвънъ, и на Оня, Който говори отвѫтре. Въ външния гласъ Той позна ония, които не Го обичаха. Тѣ Му казваха, че Богъ не Го обича, затова Го е изоставилъ. И Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, защо си ме оставилъ“? Haй-после, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля!“ Съ тия думи Христосъ победи. Въ победата е силата на Христа. Тогава Богъ проговори на Христа отвѫтре, и следъ три деня Той възкръсна. Така Христосъ разбра силата на думитѣ, които идатъ отвѫтре. Вслушвайте се въ тихия гласъ, който ви говори отвѫтре. Помнете: Ония, които не ви обичатъ, сѫ отвънъ. Тия, които ви обичатъ, сѫ отвѫтре. Ония, които не ви обичатъ, говорятъ отдолу, отъ подъ пѫпа. Тия, които ви обичатъ, говорятъ отвѫтре и отблизо. Божественото не е въ ума, но нѣкѫде подъ лъжичката. То се проявява по различни начини. Единъ день наблюдавахъ, какъ една котка си играеше съ мишка. Хванала мишката, не иска изведнъжъ да я изяде, играе си съ нея. Мисля си: Кой може да спаси мишката отъ устата на котката? Докато мислѣхъ по тоя въпросъ, котката се унесе и заспа. Въ това време мишката избѣга и се скри въ едно сандъче. Котката се събуди, помириса мишката и я извади отъ сандъчето. Тя си мисли: Нѣма да избѣгнешъ отъ мене. Поигра си съ мишката и пакъ се унесе. Мишката избѣга и отново се скри въ сандъчето. И тоя пѫть котката я хвана. После пакъ се унесе, но третиятъ пѫть мишката се скри между купчина камъни, и котката не я намѣри. Значи, има кой да помага. Въ тоя случай, камънитѣ представятъ доброто въ човѣка, което помага. Сандъкътъ не може да помага. Влѣземъ ли въ нѣкой сандъкъ, котката ще ни намѣри тамъ и ще ни изяде. Да влѣземъ между камънитѣ, въ доброто, което ще ни изведе на сигуренъ пѫть. И тъй, това, което може да ни помогне въ сегашнитѣ времена, е Божията Любовь. Трѣбва да чувствуваме, дали Божията Любовь се проявява, или не. Трѣбва да знаемъ, Божията воля ли изпълняваме, или нашата. Казваме : Да бѫде Божията воля, но ни е страхъ. — Може да умра. — Да бѫде Божията воля! — Да не се простудя. — Да бѫде Божията воля! Като се кѫпешъ, ще съблѣчешъ дрехитѣ си, и голъ ще влѣзешъ въ банята. Като се окѫпешъ и изчистишъ добре, ще облѣчешъ чиститѣ си дрехи и така ще излѣзешъ вънъ. Не се страхувайте да съблѣчете старитѣ си мисли и желания. Ще ги съблѣчете, ще се окѫпете и ще се облѣчете въ нови, чисти мисли и желания. — Какво ще остане отъ насъ? — Оставете тоя въпросъ настрана. Съблѣчете старото, окѫпете се и облѣчете нови дрехи. — Ще ни взематъ дрехитѣ. — И това става. Нѣкой отиде на баня да се окѫпе, съблѣче дрехитѣ си, но излиза голъ — задигнали дрехитѣ му, нѣма какво да облѣче. Сега всички хора се страхуватъ отъ бомбитѣ. Не може безъ страхъ, но страхътъ трѣбва да остане отвънъ, а любовьта отвѫтре. И вие, които живѣете на Изгрѣва, сѫщо се страхувате. Всички искатъ да бѫдатъ близо до мене. Дървото, за да израсте, да цъвне и да завърже плодъ, трѣбва да бѫде далечъ отъ слънцето. То е на разстояние 150 милиона километра отъ слънцето. Важно е дървото да бѫде въ такова положение къмъ слънцето, че правилно да възприема свѣтлината. Важно е, какво положение има човѣкъ къмъ Божията Любовь. Ако застанешъ хоризонтално къмъ любовьта, ти си на северния полюсъ; ако застанешъ наклонено къмъ любовьта, ти си на умѣрения поясъ; ако застанешъ перпендикулярно къмъ любовьта, ти си на екватора, въ горещия поясъ. Далечъ ще бѫдете отъ слънцето, но важно е да имате плодъ. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моята заповѣдь“. Това значи, да възлюбите Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Това значи, да възлюбите ближния си като себе си. „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие пребъдвате въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и азъ ще ви се изявя“. Това е новата — най-великата наука. Това е новото небе и новата земя. — Трѣбва да се живѣе! — Вие още не сте живѣли. Казано е въ Писанието: „Радвай се на Неговата обетована земя“. Земята отсега нататъкъ ще се разкрие, както се разкрива приятельтъ ви, когато ви покани въ своя домъ. Той ви гощава, разговаря се съ васъ приятелски, запитва ви за жена ви, за децата ви, и най-после ще си кажете „довиждане“. Сегашнитѣ хора живѣятъ все въ „довиждане“. Богъ казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя“. Да създаде Богъ ново небе и нова земя, това значи, да тури новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Новото изисква да не се мисли за старото. Старитѣ да се подмладятъ, а младитѣ да не остаряватъ. Млади и стари трѣбва да уповаватъ на Господа и да Му служатъ. Сега ще прочета отъ 6—10 ст. отъ 42 гл. на Исаия. Желая ви да се освободите отъ товара си, да не носите повече отъ десеть килограма на гърба. Силнитѣ в да носятъ най-много по десеть килограма, слабитѣ — по единъ килограмъ, а срѣднитѣ — отъ единъ до десеть килограма. Да прославимъ името Божие въ себе си. Да търсимъ първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великитѣ блага на живота. Да изпълнимъ Божията воля. Днесъ, въ свѣта се вдига голѣмъ шумъ. Това да не ви смущава. Шумътъ е мѫтна вода, която трѣбва да се избистри. Мѫтната вода не може да оправи свѣта. Топещиятъ се ледъ не може да оправи свѣта. Когато мѫтната вода се избистри, свѣтътъ ще се оправи. Когато ледътъ се стопи, и водата се пречисти, свѣтътъ ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте отъ нея нѣщо? Когато зимата мине, цвѣтята и тревитѣ ще израстатъ. Сегашната зима трѣбва да мине, да дойдатъ пролѣтьта и лѣтото. Като дойде лѣтото, ще работишъ. Ако не работишъ, погрѣшката е въ тебе. Лѣтото ще мине, безъ да го използувашъ. Ако презъ зимата не можешъ да работишъ, погрѣшката е въ зимата, а не въ тебе. Не се занимавайте съ погрѣшкитѣ на зимата, но изправяйте своитѣ погрѣшки. Какъ ще ги изправите? Като работите презъ лѣтото. Иде вече пролѣтьта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всѣкиго има възможности да служи на Бога. — Какъ ще служимъ на Бога? — Като туримъ духа си на работа. — Какво представямъ азъ, единъ човѣкъ въ свѣта? Да задавашъ такъвъ въпросъ, това е все едно, малкиятъ пръстъ на рѫката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмътъ отъ главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нѣщата. Косъмътъ, малкиятъ пръстъ сѫ части отъ тѣлото. Въ Божествения свѣтъ единъ косъмъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. И пръстътъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. Въ човѣшкия свѣтъ и хиляда косми нищо не струватъ. * 9. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Безопасниятъ пѫть Ще прочета 23. Псаломъ. Често се говори за истината. Да се говори за истината, това значи, да се говори за свободата и за любовьта. Понѣкога се говори за любовьта, както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познаватъ ябълката, но вѫтрешно малцина я познаватъ. Външното знание не е сѫществено. Казватъ за нѣкого, че успѣва въ живота си. Кой човѣкъ успѣва? По какво се познава това? Казвамъ: Само оня успѣва въ живота си, когото придружаватъ хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Само оня побеждава, който е въ съюзъ съ хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, който да е победилъ безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина. — Правото е на моя страна. — Кога? — Когато хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината сѫ на твоя страна. Нѣкой стои, разглежда нѣщата отвънъ и е недоволенъ отъ живота. — Защо? — Защото нѣма ясна представа за живота. Съ своитѣ мисли и желания, той дотѣга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бѫдешъ недоволенъ, но трѣбва да работишъ, да се справишъ съ причинитѣ на недоволството. Ти не си виновенъ, че си недоволенъ. Недоволството носи началото си още отъ първитѣ човѣци. Днесъ всички, които те обикалятъ, сѫ недоволни. Ти трѣбва да се справишъ не само съ своето недоволство, но и съ недоволството на окрѫжаващитѣ. Какъ можемъ да се справимъ съ недоволството? Ще направите връзка съ светлината, защото Богъ е свѣтлина. Ще направите връзка съ въздуха, защото диханието на Бога е въ въздуха. Ще направите връзка съ водата, защото тя е носителка на живота. Ще направите връзка съ хлѣба, защото е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Хората приематъ нѣщата по два начина: чрезъ закона и чрезъ любовьта. Законътъ е принудителенъ начинъ — той е за децата. Като стане човѣкъ възрастенъ, законътъ трѣбва да отстѫпи на любовьта. Това, което стѣснява и ограничава човѣка, е законътъ. Той го ограничава и въ разбирането, и въ прилагането. Дето е законътъ, тамъ е насилието и злото. Представете си, че счупите едно шише на малки парченца, които нахвърляте на земята. Това шише е вече опасно за човѣка. Достатъчно е да стѫпи босъ на земята, за да се нарани. Въ тоя смисълъ, злото не е нищо друго, освенъ дребни парченца стъкла, пръснати по земята. Всѣка мисъль, раздробена на много мисли, пръснати въ свѣта, безъ прилагане, безъ служене на Бога, става опасна. Всѣки човѣкъ, който не приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е опасенъ. Всѣки човѣкъ, който приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е безопасенъ и добъръ. Днесъ всички хора се запитватъ, кой ще победи въ сегашната война. Ще победятъ ония, съ които е хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина не може да има никакво развитие нито въ индивидуалния животъ на човѣка, нито въ семейния, нито въ обществения, нито въ общочовѣшкия. Това трѣбва да се разбере отъ всички. — Азъ мисля. — Какво е твоето мислене? Ако мисъльта ти е силна, кажи нѣщо и, каквото кажешъ, да го направишъ. Ще напишешъ нѣкоя книга. Какво отъ това че си написалъ една книга? — Ще я четатъ хората. — Ще я четатъ, ако знаятъ да четатъ; ако не знаятъ да четатъ, какво ще ги ползува книгата? Който не знае да чете и вѣрва въ нея, ще я използува като лѣкарство, но самъ ще се убеди, че тая книга не може да лѣкува. Истинското лѣкарство за човѣка се крие въ хлѣба, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. — Какво представя хлѣбътъ? — Живиятъ хлѣбъ е Богъ. Чистата, животворна вода е Богъ. Чистиятъ въздухъ и свѣтлината, това е проявениятъ Богъ. Нѣма по-хранително нѣщо въ живота отъ хлѣба, по-чисто отъ водата, по-приятно отъ въздуха и по-красиво отъ свѣтлината. Идете на северния полюсъ, да прекарате тамъ шесть месеца нощь, да разберете, какво нѣщо е свѣтлината. Голѣма радость изживява душата, когато, следъ шестмесечна нощь, види изгрѣващето слънце. Следователно, каже ли нѣкой, че е радостенъ, това показва, че той е видѣлъ изгрѣването на слънцето следъ дълга нощь. Само при радостьта човѣкъ познава силата и красотата на Божествената свѣтлина. Радостьта се дължи на изгрѣващето слънце въ духовния свѣтъ. Свѣтлината прави човѣка смѣлъ и решителенъ. Тя го повдига, дава му криле. Вечерь, като залѣзе слънцето, човѣкъ става страхливъ. Безъ свѣтлина, пространството се изпълва съ неприятели. Тогава човѣкъ чувствува, че нѣщо се оттегля отъ него, губи смѣлостьта си и започва да се страхува. Приятно е да ходишъ въ свѣтлина. Какь трѣбва да се живѣе? Иди при плодоветѣ, тамъ ще се научишъ. Когато обикне хората, ябълката започва да дава хубави плодове. Когато момата обикне единъ момъкъ, тя започва да се облича хубаво, постепенно се разхубавява. Тя става внимателна, любезна съ хората, разговаря се съ всички — добра обхода има. Щомъ любовьта я напусне, тя отново се затваря, нищо не я интересува. Сега цѣлото човѣчество е въ края на вѣка. Иде новата епоха, която носи едно здравословно състояние за всички. Нѣма по-приятно състояние за болния човѣкъ, когато постепенно започва да се подобрява и очаква деня, да стѫпи на краката си и да напусне своето легло. Знаете ли, каква сила се влива въ човѣка, когато реши доброволно и съ любовь да изпълни Божията воля? Всички да изпълнимъ Божията воля съ любовь, безъ да ни се говори, безъ да ни убеждаватъ! Ако постоянно ни се казва да любимъ Бога, да изпълняваме волята Му, това значи да се отегчимъ. — Да свиримъ, да пѣемъ! — И това не става съ говорене. Хиляди години вече, какъ хората говорятъ за любовьта, но какво сѫ разбрали оть нея? Ако се натъкнатъ на най-малкия изпитъ на любовьта, тѣ не могатъ да издържатъ. По какво се отличаватъ добритѣ и любещитѣ хора? Ако носи кошница, пълна съ грозде, и срещне нѣкой човѣкъ, любещиятъ е готовъ да му даде най-голѣмия гроздъ. Оня, който не носи любоввта въ себе си, като срещне нѣкого, пакъ може да му даде единъ гроздъ, но най-малкиятъ. Бутне единъ гроздъ, види, че е голѣмъ, оставя го; бутне втори, трети и, като намѣри най-малкия, дава го. Да благодаримъ, че и това дава. Когато се състезаватъ въ първенство, кой да заеме първо мѣсто, хората ставатъ по-щедри. Добре е човѣкъ да бѫде пръвъ, но трѣбва да отговаря на известни качества. Пръвъ е оня, който носи свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ душата си. Казвамъ: Ако си пръвъ на физическия свѣтъ, ти можешъ да свършишъ най-тежката работа; ако си първъ между ученитѣ, ти можешъ да решишъ най-трудната задача; ако си пръвъ между добритѣ, та си готовъ на най-голѣмата жертва за своя ближенъ. Нѣкой музикантъ е виденъ, защото свири най-трудни парчета. Който свири обикновени, леки парчета, той е обикновенъ музикантъ. Добре е да бѫдешъ пръвъ, но въ възможноститѣ, които се криятъ въ твоята душа, а не да седишъ на първо мѣсто. Простиятъ, и на първо мѣсто да седне, пакъ простъ си остава. Учениятъ, и на последно мѣсто да е, пакъ е ученъ. Дето и да седне даровитиятъ, все е на първо мѣсто. Обикновено силнитѣ хора оставатъ назадъ, а слабитѣ излизатъ напредъ. И въ природата, между дърветата, виждаме сѫщото. Малкитѣ, слаби клончета излизатъ отпредъ и нагоре, а голѣмитѣ и силни клоне оставатъ назадъ и надолу. Тѣ държатъ тежеститѣ. Въ свѣтскитѣ общества децата сѫ на първо мѣсто, а възрастпитѣ — назадъ. Въ духовнитѣ общества възрастнитѣ сѫ напредъ, а децата — назадъ. И едното, и другото е добре. Като шиешъ една дреха, ще си послужишъ съ малка игла, а не съ губерка. Деликатнитѣ работи се вършатъ съ малки, нѣжни инструменти. Малкитѣ работи ще шиешъ съ малка игла, а голѣмитѣ работи — съ голѣма игла. Думитѣ „голѣмо и малко“ иматъ другъ смисълъ, а не такъвъ, какъвто досега сѫ имали. Голѣмото не подразбира нѣщо физически голѣмо — Защо? — Защото физически голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а физически малкитѣ растатъ. Това, което се смалява, не е голѣмо; и това, което расте, не е малко. Голѣма ли е прѣспата, висока 10—20 м, която презъ лѣтото се стопява и нищо не остава отъ нея? Малка ли е сѣмката, която покълва, расте, развива се и дава плодъ? Мощна сила се крие въ малкото сѣменце. Дето е Духътъ Божи, тамъ е силата. Защо ви сѫ десеть кибритени кутии, ако кибритенитѣ клечки сѫ влажни? Цъкашъ една, втора, десеть, но никоя не се запалва. За предпочитане е една суха кибритена клечка предъ десетъ влажни кибритени кутии. Една мисъль съ Божествено съдържание е за предпочитане предъ сто мисли съ човѣшко съдържание. Човѣшкитѣ упорити и своенравни мисли отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Следъ това той се моли на Бога, да го направи даровитъ. Опасно е това. Да бѫдешъ преждевременно даровитъ, значи, да излѣзешъ на първо мѣсто като нѣкой паразитъ. И въшката излиза на първо мѣсто, снася гниди, които се нанизватъ по космитѣ като броеници. Дълго време трѣбва да се чисти човѣкъ, докато се освободи отъ тия гниди. Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ голѣма часть отъ времето си, да криятъ нѣщата. Не всичко трѣбва да се крие, но и всичко не може да се изнася предъ свѣта. Какъ ще разкриешъ сърдцето си предъ хората, да покажешъ процеситѣ, които ставатъ въ него? Какъ ще разкриешъ мозъка си? Ако отворишъ мозъка си, ще нарушишъ порядъка, който сѫществува тамъ. Понеже вънъ и вѫтре въ мозъка има голѣмо налѣгане, за да издържи на това налѣгане, природата го е поставила въ здрава, яка обвивка. Черепътъ запазва мозъка отъ голѣмото напрежение на мисъльта. Ако се наблюдаватъ процеситѣ на мисъльта и отражението, което правятъ въ мозъка, ще забележите голѣми повдигания и спадания въ нѣкои мозъчни центрове. Накарайте упорития да каже нѣщо, което той не иска да изнесе вънъ. На каквито мѫчепия и да го подлагатъ, той не казва нищо, но отъ напрежение, мѣстото на главата, дето е центърътъ на твърдостьта, започва да се повдига. Да се върнемъ къмъ любовьта, като нѣщо реално. Не е достатъчно да кажешъ на човѣка, че го обичашъ. Човѣкъ не се нуждае само отъ думи. И Богъ не се нуждае само отъ думи. Да обичашъ нѣкого, това значи, да направишъ нѣщо реално за него. Богъ възлюби човѣка и създаде заради него свѣта. Той предвидѣ и създаде всичко, отъ което хората се нуждаятъ. Това е любовь. Любовьта носи за човѣка хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина. Оть тия блага произлизатъ всички останали. Говоришъ за любовьта, но какво си допринесълъ на хората съ своята любовь? Ако хората изпълняваха Божията воля, малцина щѣха да боледуватъ, да бѫдатъ бедни, неучени и прости. Като не изпълняватъ Божията воля, хората вършатъ работи, съ които се излагатъ. Въ една отъ гимназиитѣ въ България дошълъ министърътъ на Просвѣтата да прегледа училището. Заедно съ директора, той посетилъ единъ отъ класоветѣ, да види, какъ се работи. Директоръгь се разговарялъ любезно съ министра, но, като се обръщалъ къмъ ученицитѣ, свивалъ вежди, заканвалъ имъ се, да не направятъ нѣщо, съ което да го изложатъ. Повечето хора иматъ две лица: като се обърнатъ къмъ Господа, показватъ свѣтлото си лице — разположени сѫ; като се обърнатъ къмъ хората, показватъ сърдитото си лице — не сѫ разположени. Богъ гледа на всички хора еднакво. Той иска да види, готови ли сѫ да покажатъ и на ближния си своето весело, засмѣно лице, което показватъ на Него. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Всички трѣбва да се измѣнимъ, не по закона на насилието, но по свободата. Всички говорятъ за свобода, но малцина я разбиратъ. Кѫде е свободниятъ човѣкъ? Има ли свобода въ семействата? Като отида въ нѣкое семейство, виждамъ, че или мѫжътъ не е свободенъ, или жената. Ако жената е красива, съ хубави чърти на лицето, съ благородно сърдце, мѫжътъ я ограничава, следи я, кѫде гледа и какво прави. После поглежда къмъ мене, да не би да взема нѣщо отъ нея. Азъ поглеждамъ къмъ двамата и казвамъ : И двамата сте добри, разумни хора. Обичайте Бога, работете за Него, за да се ползувате отъ благословението Му. На мѫжа мислено казвамъ, да не бѫде толкова недовѣрчивъ. Погледътъ на жена му е чистъ. Тя е справедлива и честна, никога нѣма да му измѣни. Жена ти е една хубава книга, която трѣбва да четешъ. Ползувай се отъ нея, защото тя нѣма да остане завинаги при тебе. Ако мислишъ, че можешъ да задържишъ тая книга само за себе си, тя скоро ще те остави. И на жената казвамъ сѫщото. И мѫжътъ е хубава книга, която жената трѣбва да чете. Ако и двамата искатъ да ставатъ господари, животътъ имъ ще се развали. Мѫжътъ трѣбва да вижда въ жена си Господа. Жената трѣбва да вижда въ мѫжа си Господа. И заради Господа тѣ трѣбва да си дадатъ единъ на другъ свобода. Безъ Бога ние не знаемъ, какъ да се отнасяме съ хората. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ приятель. Ако си боленъ и срещнешъ човѣкъ, който може да ти бѫде приятель, ти ще оздравѣешъ. Приятельтъ предава нѣщо отъ себе си. Всички хора сѫ носители на Божиитѣ блага. Радвайте се, когато срѣщате човѣкъ, който не крие тия блага, а е готовъ да ги сподѣли съ своитѣ близки. Да бѫдемъ извори, които даватъ, изобилно отъ своитѣ блага и на другитѣ. Да бѫдемъ проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. Останалитѣ въпроси сѫ задача на Бога. Той решава труднитѣ въпроси, а не ние. — Какво ще стене съ свѣта? — Това не е ваша работа. Който е създалъ свѣта, Той има грижа за него. Въ края на краищата, всичко ще се нареди така, както трѣбва. Ти седишъ и мислишъ, какво да правишъ, какъ ще свършишъ училището, кога ще отидешъ на оня свѣтъ. Това не е важно. Отъ тебе се иска да учишъ и да бѫдешъ способенъ ученикъ. Какъ ще свършишъ училището, ако не учишъ? Ти не мислишъ за твоята работа, но се произнасяшъ, че нѣкой не живѣе добре. Ако видишъ, че приятельтъ ти не живѣе добре, не изисквай отъ него добъръ животъ, не го критикувай, но се обърни къмъ Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живѣя добре. Неговата погрѣшка е моя погрѣшка. Щомъ азъ изправя живота си, и той ще изправи своя. Ако въ дюкяна на своя приятель си поставилъ лошъ слуга, въ кого е погрѣшката? Смѣни лошия слуга съ добъръ, и работата ще се оправи. Никога не поставяй лошъ слуга въ своя дюкянъ, или въ дюкяна на своя приятель. Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, защото мислятъ статично. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ добри. Въ сѫщность, друго се иска отъ тѣхъ: да проявятъ Божията Любовь, т. е. да бѫдатъ проводници на любовьта. Често хората се обичатъ, но взаимно се изкористватъ. Слугата е внимателенъ, добъръ къмъ господаря си, съ цель да му увеличи заплатата. И господарьтъ се отнася добре съ слугата си, увеличава заплатата му, съ цель да го разположи, повече и по-добре да му работи. И двамата сѫ користни единъ къмъ другъ. И това е добре, но истинскиятъ животъ изисква друго нѣщо отъ човѣка. Ако слугата не работи на господаря си като за себе си, и ако господарьтъ не плаща на слугата като на себе си, и двамата не се обичатъ. Да работя за другитѣ като за себе си, и тѣ да ми плащатъ като на себе си, това е идеалното въ живота. При това положение, не може да има недоразумение между хората. На това иска Богъ да ни научи. Казвамъ: Трѣбва да познаваме Бога, Който живѣе въ храната, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. Ако приемате хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината и не сте доволни, какво повече искате? Какво повече искате отъ плода като храна за вашия организъмъ? Една свѣтла мисъль е плодъ, който човѣкъ създава въ умствения свѣтъ; доброто чувство е плодъ, който човѣкъ създава въ сърдечния свѣтъ; добрата постъпка е плодъ, който човѣкъ създава на физическия свѣтъ. Радвай се, ако нѣкой опита плодоветѣ на твоя умъ, на твоето сърдце и на твоята душа и каже: Добри сѫ тия плодове. Само така се разбира стиха, който Христосъ е казалъ: „Всѣко растение, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Или „Всѣко дърво, което не ражда споредъ закона на любовьта, не може да се благослови,,. Ето защо, животътъ ни трѣбва да се насочи къмъ използуване свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, като блага на живота. Малцина знаятъ, че въ въздуха е диханието на Бога, въ водата е животътъ, въ хлѣба е словесното млѣко. Въ всѣко външно благо се крие вѫтрешно благо, което трѣбва да се използува. Представете си, че Богъ зададе на хората въпроса, какъ могатъ да оправятъ свѣта. Какво ще отговорятъ? Какао ще кажа, ако зададе на мене тоя въпросъ? Азъ нѣма да говоря за оправянето на свѣта, но понеже виждамъ, че съмъ снѣжна прѣспа, ще помоля Господа да ме стопи и да потека. Съ мене заедно ще се стопятъ всички хора и заедно ще потечемъ. Докато сме снѣжии прѣспи, ще стоимъ на едно мѣсто и нѣма да мърдаме. Като се стопимъ, ще се раздвижимъ, животъ ще се създаде около насъ. Днесъ всѣки се е свилъ, затворилъ се е, страхъ го е да не го обератъ. Обмѣна трѣбва да става между всички, да се движатъ нѣщата. Дойде ли една Божествена мисъль въ тебе, не я задържай дълго време. Пусни я на работа, да свърши нѣщо, и следъ това да се върне пакъ при тебе. Не задържайте и чувствата си — нека отиватъ на работа. И вие не стойте на едно мѣсто. Какво правятъ военнитѣ съ своитѣ войници? По цѣлъ день ги упражняватъ. Щомъ научатъ военното изкуство, нека ги пуснатъ по домоветѣ имъ, да помагатъ на близкитѣ си. Щомъ дойде жетва, всички войници трѣбва да бѫдатъ по домоветѣ си, да жънатъ. И офицеритѣ могатъ да отидатъ на жътва. Ако офицерътъ може да се бие, защо да не жъне? Ако върши по-мѫчна работа, защо да не върши по-лека? Сегашнитѣ хора вършатъ по мѫчни работи, а леснитѣ изоставятъ. Понѣкша става обратно: занимаватъ се съ лекитѣ работи, а мѫчнитѣ изоставятъ. Лесно е да счупишъ едно шише, но мѫчно се залепва. Да вземешь счупенитѣ парченца и едно по едно да ги лепишъ, това не е лесно. Правете упражнения, да не отвиквате на оня редъ, който природата изисква. Ето, това лѣто не правихъ екскурзии и сега, мѫчно се ходи. Но, казвамъ си: Ще ходя. Като ставамъ сутринь, виждамъ, че съмъ отвикналъ, но тръгвамъ, за да бѫда полезенъ на себе си и на другитѣ. Нѣкои искатъ да знаятъ, какво правя на планината. Радвамъ се на планината и търся причината за лошевината на хората. Дошълъ съмъ до две положения по тоя въпросъ. Човѣкъ става лошъ, когато му давашъ повече, отколкото трѣбва, или когато му давашъ по-малко, отколкото трѣбва. Който е получилъ повече, отколкото трѣбва, не може да го носи и започва да търси човѣкъ или животно да му го носи. Така той създава злото. Ние товаримъ ума си съ ненуждни мисли, сърдцето си — съ ненуждни чувства и тѣлото си — съ ненуждни постѫпки. Така си създаваме голѣмо напрежение. Човѣкъ не може да работи въ свѣта, докато самъ не се учи отнѣкѫде. — Какво се иска отъ насъ сега? — Единственото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да намалите товара си. Надигналъ си голѣмъ товаръ, казвамъ: Намали товара си! Безпокоишъ се, казвамъ: Не се безпокой! Срѣщамъ една мома, тревожи се, че късметътъ ѝ не може да излѣзе. Годявала се нѣколко пѫти и се разгодявала, обезсърдчила се вече. Казвамъ: Радвай се, че си свободна. За когото да бѣше се оженила, щѣше да те измѫчва. Провидението иска да те освободи отъ мѫчение, а ти се свързвашъ. Ще чакашъ, не е дошълъ още твоятъ часъ. Чрезъ тебе ще дойдатъ души, които ще помагатъ на хората. Богъ казва на една мома да чака, а тя бърза, иска по-скоро да се ожени. Баща ѝ и майка ѝ сѫщо бързатъ, искатъ да я наредятъ, да се задоми. Ако съмъ на мѣстото на тая мома, ще стана слугиня. Щомъ ми излѣзе късметътъ, ще се оженя. Въ тоя случай, слугуването е на мѣсто. Когато не ме викатъ да копая, ще взема цигулката да свиря, или книгата да чета. Младитѣ моми и момци иматъ нужда отъ музиканти, да свирятъ на хорото. Виждалъ съмъ понѣкога да свирятъ трима музиканти заедно: единиятъ свири на цигулка, вториятъ на гайда, третиятъ на гадулка, и хорото се върти. Казвамъ: Вадете поука отъ всичко. Като видишъ една ябълка, или какъвъ и да е плодъ, разгледай формата му и вижъ, каква поука ще извадишъ отъ него. Кажи си: Искамъ да бѫда като тоя плодъ. Всѣко хубаво нѣщо заслужава да послужи за примѣръ. Като вадишъ поука отъ всѣко нѣщо, ще се научишъ да ценишъ и малкитѣ нѣща. Нѣкой вземе единъ косъмъ, подхвърли го и казва: Косъмъ е това! Косъмъ е, но Богъ е работилъ за него. Гледайте на живота съ нуждната сериозность. Първо отдѣлеиие да свършишъ, това значи, да минешъ цѣлъ курсъ, презъ което време земята прави едно обръщане около слънцето. Така минаватъ година следъ година, и ти придобивашъ все нови и нови знания. Да свършишъ курса на гимназията, това показва, че си придобилъ нѣщо. Изучавайте живота, но знайте, че безъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина нищо не се постига. Ти не можешъ да разберешъ нѣкого, ако не го обичашъ. Обичьта предшествува нѣщата. Тя води човѣка къмъ истинското знание. Като се говори за любовьта, нѣкой казва: Можешъ да обичашъ, но трѣбва да познавашъ човѣка, да знаешъ, заслужено ли го обичашъ, или не. Изкуство е да обичашъ човѣка, да му дадешъ любовьта си безкористно, да не мислишъ, заслужава ли той това, или не. Само така ще видишъ последствията на твоята любовь. Всѣко живо сѫщество заслужава да бѫде обичано. Докато давашъ любовьта си съ мѣрка, всѣкога ще гледашъ нѣщата по форма и ще се въздържашъ. Любовьта изключва всѣкакви форми. Обичашъ нѣкого за самия него, а не за неговитѣ хубави очи, носъ или уста. Преди два деня тръгнахъ съ двама приятели за Витоша. По едно време започна да роси, явиха се нѣколко росни капки. Бѣхъ говорилъ вече за роснитѣ капки, като Божие благословение. Вървимъ нагоре и предъ насъ се яви дѫгата, въ видъ на голѣма, широка врата по направление отъ западъ къмъ изтокъ. Цѣли два часа дѫгата вървѣше предъ насъ и ни придружаваше. Ние вървимъ, дъждецътъ ни мокри слабо, но не се страхуваме отъ него. Радваме се, че дѫгата е предъ насъ и ни казва, че потопъ нѣма да стане. Отъ насъ зависи да дойде мирътъ, да се оправятъ работитѣ. Ако не изтръсваме роснитѣ капки, мирътъ ще дойде по скоро. Тѣ носятъ благословението въ свѣта. Милвали ли сте роснитѣ капки, да опитате благото, което тѣ носятъ? Това не става по задължение, но по свобода. Росната капка крие въ себе си електричество и магнетизъмъ, които трѣбва да се използуватъ разумно. Като знаете това, не изтръсвайте дъждовнътѣ капси отъ дрехата си. Не се страхувайте, че дрехата ще се развали. Напротивъ, цвѣтътъ на дрехата става по хубавъ. Другъ е въпросътъ, ако дъждовнитѣ капки сѫ смѣсени съ прахъ и сажди — тѣ развалятъ дрехата. Обаче, чистата росна капка носи благословение. Оня, който има силно обоняние, усѣща уханието на роснитѣ капки. Ние продължихме да вървимъ нагоре и, колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-разположени бѣхме. Така опитахме благата на дѫгата и на роснитѣ капки. Казвамъ: Радвайте се и на малкитѣ блага, дадени отъ Бога. Великото се крие въ малкитѣ блага. Всѣки самъ трѣбва да дойде до това заключение. Не казвай на човѣка, какво да яде и какъ да яде, но дай му единъ плодъ и го остави самъ да се справи съ него. Ако цени малкитѣ блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори съ него и следъ това ще си позволи да отвори плика, да види, какво е скрила природата въ него. Въ всѣки плодъ природата е написала нѣщо хубаво. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, Богъ да бѫде нашъ Баща. Казвашъ: Ава Отче ! Той е далечъ отъ насъ, а не както другитѣ бащи. Богъ стои далечъ отъ насъ, за да не ни плаши. Той иска да бѫдемъ свободни: всичко, каквото правимъ, да изтича отъ любовьта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направимъ нѣкаква погрѣшка. Следъ това тихо ни нашепва: Сгрѣшилъ си, но ще изправишъ погрѣшката си. Да изправяме погрѣшкитѣ си, безъ да съжаляваме! Да се радваме, че има, какво да изправяме. Да се радваме, когато направимъ нѣщо споредъ Божията воля. „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това е животъ вѣченъ, да възлюбишъ всички хора заради Бога; да видишъ, какво е вложилъ Той въ всѣки човѣкъ. — Какво е човѣкътъ? — Листъ отъ великата Божествена книга, върху който Богъ е написалъ ценни нѣща. Всѣки листъ е на мѣстото си. Като четешъ тая книга и видишъ, че нѣкой листъ липсва, трѣбва да го намѣришъ и да прочетешъ това, което Богъ е написалъ на него. Разбирайте листата, въ които Богъ е вложилъ вѣчнитѣ блага на живота. Ценете всѣки листъ, за да разбирате Господната молитва: „Отче нашъ, Който си на небето, да се освети името Ти.“ — Кѫде е името Божие? — Въ умоветѣ ни. „Да дойде Царството Твое.“ — Кѫде? — Въ сърдцата ни. „Да бѫде волята Твоя.“ — Кѫде? — Въ душитѣ ни. „Не ни въвеждай въ изкушение, но избави насъ отъ лукавия, защото е Твое царството, и силата, и славата завинаги, аминъ!“ Изкушението дохожда въ живота на хората, когато станатъ нехайни. Като не оценявашъ богатството, което ти е дадено, ще те поставятъ на изпитъ, да видишъ, какво нѣщо е беднотията. Ако не си доволенъ отъ богатството, ще ти изпратятъ сиромашията; ако не си доволенъ отъ сиромашията, ще ти изпратятъ богатството. Богатството е единъ родъ изпитание, а сиромашията — другъ родъ. Като забогатѣешъ, създавашъ си неприятели и започвашъ да се страхувашъ да не изгубишъ имането си, тоя - оня да не ти направятъ нѣкакви пакости. Неразбраното богатство е мѫчение; неразбраната сиромашия е мѫчение. Разбраното богатство е благо; разбраната сиромашия е благо. Затова е казано: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Какъ ще разберете това, отъ васъ зависи. Всѣки ще разбере и приложи тая истина по особенъ начинъ. Всѣки човѣкъ прилага любовьта по особенъ начинъ. Въ това се крие красотата на живота. Нѣма по-деликатенъ въпросъ отъ тоя, да приложишъ любовьта и при най-дребния случай по свой, специфиченъ начинъ. Може да си подражавате, но не и да се копирате. Проявявайте любовьта така, както Богъ ви напѫтва, въ оная форма, която на васъ подхожда. Божествената красота се заключава въ хармоничното съчетаване на разнообразнитѣ форми на любовьта. Да бѫдемъ носители на Божията Любовь! Да бѫдемъ носители на Божията Мѫдрость! Да бѫдемъ носители на Божията Истина! Да бѫдемъ носители на Божия животъ, на Божието знание, на Божията свобода! Да бѫдемъ носители на Божественото движение, на Божественото учение и на Божествената работа! Да изпѣемъ пѣсеньта: „Азъ мога да любя.,, Христосъ казва: „Вамъ е дадено да разберете тайнитѣ на Царството Божие.“ Какво означаватъ тия думи? — Когато едно цвѣте или дърво израсте, дадено му е да разбере тайната на свѣтлината. За онова, което не е израсло, е нуждно време, за да разбере тайната на свѣтлината — Какво ще стане съ тия растения? Какво ще стане съ другитѣ хора? Ние говоримъ за ония, които сѫ израснали вече, за тѣхъ свѣтлината е разбрана. Тѣ трѣбва да използуватъ свѣтлината, да не се обръщатъ назадъ. Вие се обръщате назадъ, гледате, какво ще стане съ свѣта. Ще се намѣрите въ положението на Лотовата жена, на която бѣше казано, като напуща Содомъ и Гоморъ, да не се обръща назадъ, да гледа, какво става. Не гледайте, какво става съ свѣта. Съ свѣта Богъ ще се разправя, както знае. — Защо да не гледаме? — Има нѣща, които не могатъ да се гледатъ. Сутринь може да гледашъ слънцето, но на обѣдъ не можешъ. Ония нѣща, които можемъ да възприемаме и прилагаме въ живота си, можемъ да гледаме; обаче, ония нѣща, които не можемъ да възприемаме и прилагаме, не можемъ да гледаме. — Какво ще стане съ свѣта? — Това не е твоя работа. Ако любишъ, въ рая ще бѫдешъ; ако не любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Ще бѫда ли въ рая? —Ако любишъ Господа, въ рая ще бѫдешъ; ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Нѣма ли другъ пѫть за влизане въ рая? — Азъ не зная, може да има и другъ пѫть. Единствениятъ безопасенъ пѫть за влизане въ рая е да обичашъ Бога. Ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. По-ясно отъ това нѣма. — Да направя едно добро. — Можешъ да направишъ добро, но това още не показва, че ще влѣзешъ въ рая. Христосъ казва: „По-лесно ще мине камила презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.“ Мислишъ ли, че ако се натоваришъ съ знание като камила, ще влѣзешъ въ Царството Божие? Съ човѣшко знание не се влиза въ рая. Тамъ ученитѣ иматъ друго знание. Наблюдавайте, какъ свирятъ музикантитѣ въ симфоничния оркестъръ. Тѣ свирятъ съ часове и не правятъ никакви погрѣшки. Нѣкога тѣ свирятъ безъ капелмайсторъ и пакъ не правятъ погрѣшки. Никой не е чувалъ какъ свирятъ музикантите въ рая. Тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съвършени. Дадатъ ли имъ нѣщо ново, на пръвъ погледъ още тѣ свирятъ безпогрѣшио. Новацитѣ въ музиката правятъ много погрѣшки. Между тѣхъ има споръ, дисхармония. Казвамъ: Учете се да свирите, да станете виртуози. Свирете за Господа. Ако жената работи на мѫжа си 20—30 години и се учи отъ него, защо да не работи 20 — 30 години за Господа? Мѫжътъ ѝ се кара, пѫди я, нарича я съ разни епитети — тигрица, змиорка, и тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Вие сте служили на много господари, всочки сѫ ви лъгали, затова и на Господа не вѣрвате. Казвате: Не знаемъ, какъ ще постѫпи съ насъ новиятъ господарь. Много работи, които хората вършатъ, сѫ все заблуждения. Тѣ учатъ много работи, които знаятъ. Влизатъ въ казармитѣ, учатъ се да маршируватъ, да се обръщатъ налѣво - надѣсно. Не знаятъ ли това? Знаятъ го, но за най-малкото непослушание ги турятъ въ арестъ. Всичко, каквото става въ свѣта, е добро. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ добри; само нѣкои нѣща, при известни условия, сѫ лоши. Здравото шише е безопасно. Щомъ се счупи, частицитѣ му се разпръсватъ, и тѣ ставатъ опасни. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ на мѣсто; щомъ частитѣ на тоя животъ се отдѣлятъ настрана, като отдѣлни, самостойни прояви, тѣ ставатъ опасни. Частицитѣ отъ счупеното шише, както и отдѣлнитѣ прояви на цѣлокупния животъ, ще туримъ настрана, като противоречия. Псалмопѣвецътъ казва: яДобре ми стана, че пострадахъ.“ Ако страдашъ и не виждашъ добрата страна, ти не разбирашъ страданието. Днесъ не разбирашъ страданието, но следъ две - три години ще разберешъ, че всичко, което си миналъ, е било за твоя полза. Помнете: Всичко, което се случва въ живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали презъ страдания, които сѫ ви обогатили съ опитности за новия животъ. Не се смущавайте. Ако се смущавате, да не се смутите; като се оскърбявате, да не се наскърбите. Вечерь, като пѫтувашъ презъ гора, дръжъ рѫката си предъ очитѣ, да не се ударишъ въ нѣкой клонъ. Щомъ усѣтишъ, че предъ тебе има клоне, наведи се малко. — Не съмъ навикналъ да се навеждамъ, да правя поклони. Щомъ пѫтувашъ презъ гора, ще се покланяшъ. Каквото и да срещнешъ въ живота си, не казвай, че това или онова не мога да направя. Богатъ човѣкъ съмъ. Срѣщамъ единъ, който ми казва: Раздѣли богатството си. — Веднага ще изпълня желанието ти. Колко искашъ? — Еди-колко си. — Заповѣдай! Той казва: Обрахъ го. — Не ме е обралъ. Като обере мене, той обира себе си, но не знае закона. Сега нѣкои обиратъ хората, а мислятъ, че не обиратъ себе си. Въ сѫщность, като даватъ откупъ за нѣщо, тѣ обиратъ себе си. Нова мисъль е нуждна на човѣчеството. Хората проповѣдватъ Словото по старъ начинъ. Казватъ: Колко е страдалъ Христосъ! Тѣ желаятъ да следватъ Неговия пѫть, да бѫдатъ като Него. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа, но безъ да ги разпъватъ на кръстъ, безъ да забиватъ рѫцетѣ и краката имъ съ гвоздеи. Такива Христосовци не признавамъ. Геройство е онова, презъ което Христосъ мина. Азъ проповѣдвамъ вече учението: Долу гвоздеитѣ на Христа, които държаха рѫцетѣ и краката Му заковани! Да туримъ гвоздеитѣ настрана и да разберемъ възкресението. Богъ освободи Христа отъ гвоздеитѣ и прояви своята Любовь къмъ Него. Нѣкои плачатъ, че Христосъ билъ закованъ. Да мине любовьта презъ вашитѣ сърдца и да разтопи леда! Христосъ и днесъ е разпнатъ и закованъ. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеитѣ трѣбва да се стопятъ ! Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ свободни! Човѣкътъ трѣбва да слѣзе отъ кръста и да служи на Бога! Не сѫ нуждни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растатъ. Истинскиятъ кръстъ е любовьта, която расте, която въздига човѣшкия умъ, въздига човѣшкото сьрдце, въздига и човѣшката душа. Тя изважда мъртвитѣ отъ гробоветѣ. Това е Любовьта, това е Богъ, Който се проявява. Да станемъ едно съ Бога! Да възприемемъ любовьта, която изтича отъ Бога, и да се освободимъ отъ ненужднитѣ терзания. Това значи, да станемъ безсмъртни. Да приемемъ любовьта и да раздаваме отъ нейнитѣ блага. Какво лошо има въ това, ако срещнешъ на пѫтя си единъ гладенъ човѣкъ? Когато Христосъ минаваше презъ изгладнѣлия свѣтъ, даваше му отъ хубавитѣ плодове, които носѣше. Сега и ние, като минаваме по Христовия пѫть, има какво да ядемъ. Христовиятъ пѫть е обрасълъ вече съ плодове. Когато Той минаваше по тоя пѫть, нѣмаше нито едно дръвче. Мнозина тръгваха по тоя пѫть, но дохождаха до едно мѣсто и се връщаха назадъ. Пръвъ Христосъ мина презъ тоя пѫть. Днесъ Неговиятъ пѫть е обсипанъ съ блага. Да се радваме, че минаваме по пѫтя, който Христосъ е приготвилъ. Сега пѫтьтъ ни е още по-добѣръ. До времето на Христа нѣмаше, кой да държи ключа на ада. И праведнитѣ, и грѣшнитѣ влизаха заедно. Христосъ заключи ада, да не влизатъ праведнитѣ въ тоя затворъ. Апостолъ Петъръ държи ключа на рая, нѣма опасность да влизатъ грѣшнитѣ тамъ. Опасното мѣсто е адътъ, но нѣма опасность вече за праведния да влѣзе тамъ. Опасно е да влѣзешъ въ астралния свѣтъ на заблужденията. Да се радваме, че пѫтьтъ, по който вървимъ, е безопасенъ. Да снемемъ знамето на любовьта отъ гърба си и да го вдигнемъ високо. Нѣма по-смѣли хора отъ тия, които живѣятъ въ любовьта. Нѣма по-страхливи хора отъ тия, които живѣятъ въ безлюбието. Най-голѣми герои сѫ хората на любовьта. Най-страхливи сѫ хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народъ да стане знаменитъ, оня народъ да стане знаменитъ. Сега ние желаемъ Господъ да внесе миръ между народитѣ, и тѣ да слушатъ, какво Той имъ говори. Всички народи трѣбва да изпълнятъ Божията воля, и мирътъ да дойде по Божественъ пѫть, както Господъ иска. * 8. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Човѣшка и Божествена любовь Ще прочета 12 гл. отъ Исаия и часть отъ 9 стихъ отъ 11 гл. на Исаия. „Земята ще е пълна съ знание за Господа“. (—9 ст.). Тоя стихъ изразява материално една истина. На всички е ясно, какъ се пълни нѣщо материално. Важенъ е духовниятъ смисълъ на стиха. Значи, ще дойде день, когато всички хора ще знаятъ, какъ да служатъ на Бога. Въ сегашния християнски свѣтъ малко хора разбиратъ дълбокия смисълъ на Христовото учение. Всѣки християнинъ казва: Азъ вѣрвамъ въ Христа. Всички вѣрватъ, но малцина разбиратъ и прилагатъ Христовото учение правилно. Кой не вѣрва въ слънцето? Има хора, които вѣрватъ въ слънцето и умиратъ; други вѣрватъ въ слънцето и живѣятъ. Нѣкои вѣрватъ въ слънцето, но сѫ бедни; други вѣрватъ въ слънцето и сѫ богати. Едни вѣрватъ въ слънцето и сѫ прости; други вѣрватъ и сѫ учени. — Защо е така? — Само невежиятъ пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на рѫце, както по-рано е правила. Майката носѣла детето си цѣли деветь месеца въ скришната си стаичка и следъ това го изваждатъ навънъ. Това е голѣма привилегия. Следъ излизането на детето отъ тая стаичка, майката казва: Кракътъ ти повече нѣма да стѫпи тукъ. Много естествено. Ако за деветь месеца детето не е научило това, което майката крие въ себе си, и за 90 месеца нѣма да го научи. Числото деветь е краенъ предѣлъ на нѣщата. Като дойдешъ до това число, ще се боришъ: или ти ще биешъ, или тебе ще биятъ; или ще свършишъ училище, или нѣма да свършишъ — никакво отлагане не се позволява. Числото осемь е строгата майка, презъ която минавашъ най-после. Числата 2, 5 и 8 представятъ майката. Ако при числото осемь — последната майка, не станешъ човѣкъ, при никоя друга майка нѣма да станешъ. Числото деветь е последниятъ синъ. Той е марсианецъ, всѣкога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчинявашъ на Бога? — Азъ любя Бога. — Любишъ ли Го? Ако Го любишъ, трѣбва да бѫдешъ готозъ на всички жертви за Него. Жертвата има отношение къмъ здравия, силния, учения и богатия. Болниятъ не може да прави жертви. Той казва: Азъ те обичамъ. — Какво допринася той съ своята любовь? Има смисълъ да те обича здравъ човѣкъ, все ще ти даде нѣщо. Да те обича боленъ, това значи, да вземе нѣщо отъ тебе. Здравиятъ има здрава мисъль, здрави чувства, отъ които болниятъ се ползува. Какво означава здравата мисъль? Да мислишъ здраво, това значи, да бѫдешъ последователенъ въ всичкитѣ си работи. Преди години бѣхъ вь Шуменъ. Тамъ срешнахъ единъ нашъ познатъ, добъръ евангелистъ. Той бѣше обущарь. Попитахъ го, може ли да ми ушие едни хубави обувки. Казахъ му, че досега сѫ ми шили обувки все свѣтски обущари. Тоя пѫть искамъ евангелистъ да ми ушие обувки, да видя, каква разлика ще има между еднитѣ и другитѣ. Той се съгласи. Отидох въ работилницата, взе ми мѣрка, показа кожата, отъ която ще ги направи, и обеща да ми ушие хубави обувки. Наистина, обувкитѣ бѣха отлични: хубава форма, добре легнаха на краката ми — само кожата не бѣше изпитана. Носихъ ги единъ месецъ, и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание, обущарьтъ каза, че вината е въ мене — много съмъ ходилъ съ тѣхъ, затова се напукали. Като помислихъ малко за обувкитѣ, намѣрихъ, де се крие погрѣшката. Обущарьтъ е добъръ майсторъ, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожитѣ. Другъ пѫть пакъ ще си зарѫчамъ при него обувки, но преди това ще потърся човѣкъ, който разбира отъ кожи, та обувкитѣ ми да траятъ поне десеть месеца, а не само единъ месецъ. Нѣкои хора приличатъ на тоя евангелистъ — много нѣща знаятъ, добре ги правятъ, но трайностьта имъ е малка — само за единъ месецъ. Двама влюбени — Стоянъ и Драганка се разхождали въ една гора и любовно се разговаряли. Стоянъ носѣлъ въ джоба си единъ револверъ и, за да покаже, колко е вѣренъ въ чувствата си, казалъ на Драганка: Видишъ ли тоя револверъ? Докато е въ мене, никой не може да те бутне. Увлѣчени въ разговора, тѣ навлѣзли вѫтре въ гората; насреща имъ се задала една голѣма мечка. Като видѣлъ мечката, Стоянъ изтръпналъ отъ страхъ — едва успѣлъ да се качи на една стара круша. Драганка останала подъ крушата и, за да се спаси отъ мечката, дошло ѝ на ума да се престори на умрѣла. Легнала на земята и се притаила. Стоянъ ѝ казалъ: Драганке, не се страхувай, азъ ще цъкамъ отгоре. Мечката се приближила къмь тѣхъ и започнала да души Драганка. Оттукъ я подушила, оттамъ я подушила и продължила пѫтя си. Като отминала, Драганка се вдигнала отъ земята и се готвѣла сама да продължи пѫтя си. Стоянъ веднага слѣзълъ отъ дървото и я запиталъ: Драганке, какво ти говори мечката? —Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ съ такъвъ герой като тебе. Следователно, когато нѣкой казва, че ме обича, азъ зная, защо ме обича. Обича ме за паритѣ, които съмъ вложилъ въ банката. Той не се интересува отъ мене, отъ паритѣ се интересува. Той се интересува да не пропадне банката, а съ нея заедно и паритѣ. Ако пропаднатъ моитѣ пари, и неговитѣ ще пропаднатъ. Той трепери за банката и си казва: Защо вложихъ паритѣ си въ тая банка? Правъ е човѣкътъ. Това е човѣшка банка. Единъ день чоьѣшкитѣ банки все ще пропаднатъ. Досега не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да не е фалиралъ. Не съмъ чувалъ, човѣшка банка да не е фалирала. Нѣкоя мома пита своя възлюбенъ: Обичашъ ли ме? — Обичамъ те. — Докога ще ме обичашъ? Като се оженятъ, докато сѫ млади, живѣятъ добре. Щомъ започнатъ да остаряватъ, тя го нарича „дъртия“, той я нарича ,,дъртата“' Всѣки мисли за себе си, казва, че очитѣ му не виждатъ, краката му не държатъ. Тя поглежда къмъ него и се чуди, какъ е могла да се влюби въ тоя човѣкъ. Той се чуди, какъ е могълъ да се влюби въ нея. Тѣ ставатъ посмѣшище единъ за другъ. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на любовьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на мѫдростьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на истината. При сегашното разбиране па човѣка, отслабването и остаряването сѫ на мѣстото си. Човѣкъ живѣе и грѣши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрѣшкитѣ му щѣха да се увеличатъ толкова много, че никога не би могълъ да ги изправи. Опасно е сегашниятъ човѣкъ да бѫде вѣчно младъ и силенъ. Слабостьта и старостьта сѫ спасителни пѫтища за сегашния човѣкъ. И смъртьта спасява човѣка. Тя го освобождава отъ задълженията му. Въ тоя смисълъ, само младиятъ има право да обича. Той има задължения: кѫща прави, ниви и градини обработва — иска да се ожени, да има деца. Стариятъ е свободенъ отъ тия задължения. И той обича, но неговата любовь има особенъ характеръ, коренно се различава отъ любовьта на младия. И стариятъ гради кѫщи, но въ умствения свѣтъ; и той говори за любовьта, че трѣбва да се обичаме, да се жертвуваме, но самъ не може да прояви нито любовьта, нито жертвата. Какво, въ сѫщность, е жертвата, и кой може да се жертвува? Само богатиятъ може да се жертвува, Той може да принесе сърдцето и ума си въ жертва. Той може да принесе душата и духа си въ жертва. Това значи, доброволно служене. Да жертвувашъ сърдцето си, не значи да го унижишъ. Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ — Защо иска сърдцето, а не ума? — Защото сърдцето е работило много, изцапало се е, и днесъ трѣбва да дойде нѣкой да го очисти. Само Богъ може да очисти човѣшкото сърдце и да го напълни. Нѣкой казва на ближния си: Дай ми кесията си. Защо иска той кесията му? — За да я изпраздни. Вземи кесията на своя ближенъ, изпраздни я, за да си услужишъ, но върни я пълна. Какъвъ човѣкъ си, ако не можешъ да напълнишъ кесията, която си изпразднилъ? Човѣкъ изпразва кесиитѣ, а Богъ ги пълни. Какво нѣщо е Божията Любовь и какво — човѣшката? Божията Любовь пълни човѣшкото сърдце, човѣшкия умъ, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Човѣшката любовь изпразва човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Това е разликата между едната и другата любовь. Не можешъ да кажешъ, че човѣшката любовь е Божия, и Божията — човѣшка. И човѣшката любовь има добра страна. Тя изпразва, приготвя условия за пълнене. Дето намѣри праздни кесии, Богъ ги пълни. И Христосъ, като дойде между хората, трѣбваше да се изпраздни, да се приготви за приемане на Божията Любовь. Като те обича нѣкой, ти трѣбва да давашъ. Отъ нѣколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизамъ вънъ отъ града, крия се отъ бомбитѣ. Въ сѫщность, въпросътъ е поставенъ другояче. Ако следите, кога ставатъ бомбардировкитѣ, ще видите, че тѣ ставатъ, когато съмъ въ града, а не когато излизамъ на планината. Много естествено, крадцитѣ и разбойницитѣ не търсятъ бедни хора, но богати, защото има какво да взематъ отъ тѣхъ. Тѣ търсятъ мене. Когато мене обератъ, и вие губите. Докато съмъ богатъ, вие се ползувате отъ моето богатство; щомъ обеднѣя, и вие губите. Не говорете нѣща, които не разбирате. Трѣбва да разбирате любовьта. Човѣшката любовь е на мѣстото си като човѣшка. Божията Любовь е на мѣстото си, и нищо не може да я измѣсти. Човѣшката любовь е мѫтна вода, която се пречиства само отъ Божията Любовь. Очисти ли се отъ утайкитѣ и кальта, човѣшката любовь се повдига. Не е страшна кальта въ водата, защото тя е примѣсь, не е нейна съставна часть. Както се пречиства водата, така се пречиства и човѣшката любовь, а именно, по пѫтя на ума и на сърдцето. Умътъ се пречиства чрезъ светостьта, а сърдцето — чрезъ страданието. Казватъ за нѣкого, че е светъ човѣкъ, а за другъ, че е чистъ. Светиятъ човѣкъ е уменъ, а чистиятъ — добъръ. Не смѣсвайте светостьта съ чистотата. Свѣтлина има въ ума, чистота — въ сърдцето. Добриятъ работи съ чисти, звонкови монети. Той никога не дава фалшивитѣ монети за истински. Ако въ рѫката му попадне фалшива монета, той никога не прави опитъ да я прокара. Какъ ще се оправдаешъ предъ себе си, като я дадешъ вмѣсто истинска, звонкова монета? Че на тебе я дали, това не ти позволява да я дадешъ на други. Нѣкой те моли да му услужишъ. Ти казвашъ: Говорихъ вече за тебе, работата ще се нареди. Оказва се, че нищо не си говорилъ. — Ще говоря нѣкога. — Това не е услуга. Важно е онова, което можешъ да направишъ за човѣка въ даденъ моментъ. Колкото и да е малка една работа, свърши я на време. Падналъ единъ листъ на земята — наведи се и го вдигни. Нѣкой ти иска нѣколко стотинки или единъ левъ — дай му ги веднага, не отлагай за другия день. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой ти иска хиляда лева. Щомъ нѣмашъ пари, нѣма да му дадешъ. При това, има случаи, нѣкой иска пари, за да дава на други, да минава за благодетель. Българската пословица казва: „Съ чужда пита поменъ не се прави.“ Божественъ законь е: Като обичашъ нѣкого, ще работишъ за него и каквото придобиешъ, ще му го дадешъ. Като любишъ, ще проявишъ оная любовь, която е вложена въ тебе, а не чуждата любовь, опасана въ романитѣ. Ще се откажешъ отъ подражаването. Ще проявишъ своята любовь, а не чуждата. Всѣки трѣбва да прояви своята любовь, своята мѫдрость, своята истина. Нѣкой иска да прояви Христовата любовь, да бѫде като Христа. И това е възможно, но той трѣбва да мине презъ страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готовъ ли си и ти да бѫдешъ закованъ като Него? Тежки бѣха гвоздеитѣ, съ които заковаха рѫцетѣ и краката на Христа. Нѣкой се оплаква, че го обидили. Какво представя обидата?— Голѣма е разликата между обождане сь игла и пробождане съ гвоздей. Има и голѣми обиди, като пробождане съ гвоздей, но тѣ рѣдко се случватъ. Такива обиди човѣкъ съ години не може да забрави. Защо човѣкъ не може да забрави нѣкои обиди, това е въпросъ, върху който не трѣбва да се говори. Ако открия тоя въпросъ, ще причиня пакость първо на себе си. — Защо? — Нѣма да ме разберете. Много съмъ говорилъ върху любовьта и съ това съмъ си причинилъ пакость. Колко души сѫ ме разбрали? Отъ ония, които сѫ ме разбрали, печеля; за ония, които нищо не сѫ разбрали, плащамъ. Какво печеля, ако на хиляда души подпиша полици по хиляда лева? При това, само десеть души плащатъ, а за останалитѣ азъ плащамъ. Предъ тѣхъ минавамъ за благодетель. Трѣбва ли следъ това да разправямъ, че тия хора ме подядоха? По-добре нищо не давай на хора, които не плащатъ, отколкото да се оплаквашъ, че те подяли. Какъ постѫпвамъ въ такъвъ случай? Понеже съмъ богатъ, давамъ и на добритѣ платци, както и на ония, които не плащатъ. И на еднитѣ давамъ по единъ левъ, както и на другитѣ. Законъ е: като дойдешъ до единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата пакъ ще се върне при мене. Никой не може да задържи единицата въ себе си. Нѣма сила въ свѣта, която може да я задържи. И тъй, когато се говори за Божията Любовь, разбирамъ числото едно, единицата, която никой не може да задържи. Единицата е мощно число; тя никога не се размножава. Казваме: Единниятъ Богъ и Троеличниятъ Богъ, т. е. Богъ на многото лица. Подъ „Единния Богъ“ разбираме идеята, че само Богъ има едно лице. Въ едното си лице Богъ е съвършенъ. Това съвършенство никой не го познава. Знаемъ само, че въ Бога нѣма никаква промѣна. Казваме ли, че Богъ е троеличенъ, разбираме лицата на всички хора въ Бога. Въ едното лице на Бога е безграничната любовь, а въ тритѣ лица — граничната любовь. Въ граничната любовь се явяватъ противоречия. Затова нѣкои се питатъ, защо Богъ постѫпилъ така? Като не познаватъ великата Божия Любовь, хората искатъ да играятъ ролята на Господа, но сами се спъватъ. Не може несъвършениятъ да замѣсти или прояви съвършения. Ние не познаваме Единната любовь, затова грѣшимъ. Казвашъ: Обичамъ даденъ човѣкъ. Обичашъ го, защото ти дава повече отъ другитѣ. Когато обичашъ нѣкого повече отъ другитѣ, това показва, че той ти дава повече отъ тѣхъ. Ако повече взима, по-малко го обичашъ. Каже ли нѣкой, че обича известенъ човѣкъ, или че не го обича, зная вече причината на това. Обичашъ го, защото въ миналото нѣкога, или днесъ, ти дава повече отъ другитѣ. Не го обичашъ, защото, освенъ че нищо не ти дава, но взима отъ тебе. Нѣкой говори лошо за тебе — не го обичашъ; говори добре за тебе, обичашъ го. Нѣкой ти услужилъ, обичашъ го; не ти услужилъ, не го обичашъ. Всички хора искатъ да ги обича Богъ. Какво сѫ направили за Него? Богъ проявява любовьта си къмъ всички — за себе си прави това. Като люби, Той печели. Ако ние любимъ, ние печелимъ. Безъ любовь нѣма печалба. Да очаквашъ на подаяние, това значи, да се ползувашъ само отъ половината на живота „Чуждото и на Великдень се взима“. Така казва практичниятъ българинъ. Ако разчиташъ само на любовьта на майка си и на баща си, ти си загубилъ половината отъ своя животъ. Тѣ ще те обичатъ, докато сѫ живи. Какво ще правишъ после? Кой ще те обича? Сега азъ не искамъ да влизамъ въ противоречие съ вашия животъ. Какви сте вие и какъ живѣете, тоя въпросъ оставямъ настрана. Какъвъ съмъ и кой съмъ, сѫщо оставямъ настрана. Азъ не очаквамъ на това, което вие знаете за мене. Радвамъ се на това, което зная за себе си. Радвамъ се на това, което давамъ. Радвамъ се, когато човѣкъ благодари за това, което е получилъ. Радвамъ се на великата Божия Любовь и на нея разчитамъ. Радвамъ се, че обичамъ хората. Радвамъ се на моята и на тѣхпата радость. Ако азъ не живѣя като Бога и като добритѣ хора, и ако вие не живѣете като мене, какво представятъ моятъ и вашиятъ животъ? Ще кажете, че хората се оплакватъ отъ живота си. Не е лошо, че се оплаквашъ. Оплакването подразбира нѣкаква мѫчнотия — не можешъ да решишъ задачата си. Щомъ решишъ задачата си, оплакването престава. Нѣкой се оплаква, че има нива, но сѣме нѣма, волове нѣма, не може да я изоре. Ти обичашъ тоя човѣкъ и веднага предлагашъ помощьта си. Имашъ два вола, жито и му казвашъ: Дай нивата на мене, да я изора и засѣя. Презъ лѣтото, когато житото роди, ще дѣлимъ печалбата наполовина. Можешъ ли да дѣлишъ благата съ нѣкого, ако нищо не си работилъ? Българинътъ е практиченъ: две трети отъ благата иска да задържи за себе си, а за ближния си — една трета. Една трета е малка часть, наполовина трѣбва да се дѣлите. Не е лесно да разберешь смисъла на едната трета. Бащата е единицата, майката е двойката, а детето — дъщерята и синътъ — тройката, т. е. едната трета отъ цѣлото. Ако детето е момиче, майката е вложила повече капиталъ отъ бащата. Последниятъ се ползува отъ лихвитѣ на тоя капиталъ. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синътъ — майка си. Ако едни родители иматъ само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза въ дъщерята, тамъ продължава да живѣе. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако въ едно семейство се роди момче, бащата е вложилъ капитала си, а майката го използува. Синътъ обича майка си. Съ любовьта си къмъ сина и дъщерята, майката и бащата ще научатъ значението на едната трета. Ако жената не стане майка, и мѫжътъ не стане баща, тѣ никога нѣма да разбератъ значението на числата едно и две. Единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да има нива, а другиятъ — жито и волове, да изоре нивата и после да я посѣе. Нивата е майката, а воловетѣ и житото — бащата. Той ще изоре и посѣе нивата и, каквото получи, ще го дѣли наполовина. Какво дава нивата? Чрезъ слънчевата енергия и елементитѣ, които се намиратъ въ нея, тя възраства житото. И нашето слънце черпи енергия отъ друго слънце. Да не отивамъ но нататъкъ, да се спъвате. Важно е да благодаримъ, че нивата е богата. Азъ говоря за една богата, наторена нива, която естествено получава Божието благословение. Ако нивата е бедна, не сѣй на нея, докатo не я наторишъ. Не работи на бедна земя. Не сѣй на пѣсъкъ. Сѣй на богата, на здрава почва. Ако искашъ да четешъ, избери богата, хубава книга. Ако е романъ, трѣбва да е първокласенъ. Чети такава книга, въ която нѣщата да сѫ сто на сто вѣрни, а не само едно на сто. Нѣкои се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Ако човѣкъ върви по негативния пѫть на живота, черенъ ще стане. Достатъчно е четири поколѣния хората да се отдалечатъ отъ Божествения пѫть, за да почернѣятъ. Достатъчно е четири поколѣния да живѣятъ по закона на любовьта, за да побѣлѣятъ и красиви да станатъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, красивъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, грозенъ ставашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, здравъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, заболявашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, уменъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, оглупявашъ. Въ сегашната война неприятельтъ устройваше различни примки. Нѣкѫде пущаха отъ самолетитѣ различни предмети: писалки, бонбонери за деца, играчки. Но всѣка играчка или писалка струваше единъ животъ. Тѣ бѣха пълни съ взривни вещества. Едно докосване до тѣхъ причиняваше голѣмо нещастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятельтъ ви е подхвърлилъ. И въ човѣшкия животъ има мисли и чувства, които съдържатъ взривни вещества. Достатъчно е да се докоснешъ до тѣхъ, за да експлодиратъ. Тѣ сѫ турени на пѫтя ти отъ чернитѣ братя. Много хора страдатъ отъ такива малки пера или писалки. Като ги намѣрятъ, турятъ ги въ джоба си, а после се чудятъ, защо ги боли сърдцето. Нѣкоя мома срещне единъ красивъ момъкъ, влюби се въ него и се оженятъ. Той има слабость да пие. Какъвъ ще бѫде тѣхниятъ животъ? Може ли тя да го измѣни? — Не може. Той всѣки день експлодира и причинява пакости. — Кой е виновенъ за това? — Виното. Любовьта къмъ виното разваля живота. Единственото нѣщо, което не разваля живота, е водата. Божественото не разваля живота, човѣшкото го разваля. Божествената мисъль не разваля живота — човѣшката го разваля. Чистото никога не разваля нѣщата — нечистото ги разваля. Като говоря за нечистото, никого не сѫдя. Естествено е, че който е слѣзълъ на земята и работи, все ще се окаля. Това е въ реда на нѣщата, но облѣчи работната си дреха, че и да се окаляшъ, да има какво да облѣчешъ. Ще съблѣчешъ работната си дреха и ще облѣчешъ чиста. — Кога? — Когато свършишъ работата си. Не можешъ да очаквашъ, рѫцетѣ на работния човѣкъ да бѫдатъ гладки, меки — все ще има по нѣколко мазоли по тѣхъ. Има ли нѣщо лошо въ мазолитѣ? Мазолитѣ показватъ, че човѣкъ работи. — Груби рѫце има тоя човѣкъ. — Груби сѫ рѫцетѣ му, но той работи, излиза нѣщо отъ тѣхъ. Единъ човѣкъ живѣлъ 30 години споредъ Божиитѣ закони и придобилъ голѣма чистота и светость. Той прекарвалъ повече въ планината. Единъ день решилъ да отиде на черква, да се помоли на Бога заедно съ хората. Като слизалъ отъ планината, срещналъ го единъ разбойникъ, главатарь на банда, погледналъ го и го спрѣлъ да му каже нѣщо. Слушай братко, много хора съмъ срѣщалъ, но ти ми харесвашъ. Искамъ да те оставя замѣстникъ за известно време, да управлявашъ моитѣ хора. Решилъ съмъ да отида на черква, а нѣма кой да ме замѣсти. Ето орѫжието ми, предавамъ го на тебе и спокойно слизамъ въ града. Ще постѫпвашъ, както намирашъ за добре, азъ имамъ вѣра въ тебе. Светиятъ човѣкъ се замислилъ, какво да прави, да приеме главатарството, или не. Най после решилъ да направи тая жертва, да вземе орѫжието и да стане главатарь. Така ще се избѣгнатъ престъпленията, които главниятъ разбойникъ би направилъ. По едно време довели при светията единъ богатъ човѣкъ, съ цель да го обератъ. Той го погледналъ и казалъ: Ти ще останешъ при насъ, нѣма да те убиваме, но ще вземемъ паритѣ ти и ще ги раздадемъ на бедни. Въ Божия законъ е писано: Когато богатиятъ не прилага любовьта, богатството му се взима. Следъ това довели при главатаря единъ беденъ човѣкъ, погрѣшно хванатъ. Разбойницитѣ мислѣли, че той има пари, но останали излъгани. Главатарьтъ се приближилъ къмъ бедния и му казалъ: Не се страхувай, нищо нѣма да ти направятъ. Твоето наказание ще бѫде леко. Ти ще получишъ часть отъ паритѣ на богатия. Дълго време си молилъ Бога да се подобри положението ти. Молитвата ти е чута. Сега ще си отидешъ, ще благодаришъ на Бога и ще живѣешъ добре. Следъ това и богатиятъ, и бедниятъ били пуснати на свобода. Казвамъ: Презъ деня човѣкъ трѣбва да бѫде беденъ, да работи. Вечерь трѣбва да бѫде богатъ, да почива. Като работишъ презъ деня, ще срещнешъ различни хора: едни ще те изнудватъ да работишъ безъ пари; други ще ти платятъ добре и ще се раздѣлите приятелски. Ще благодаришъ и за едното, и за другото; вечерьта ще се приберешъ щастливъ, че си паучилъ нѣщо отъ живота, и можешъ спокойно да си починешь. Само така човѣкъ може да реши задачитѣ си правилно. — Трѣбва да се плаща. — Вѣрно е, че трѣбва да се плаща, но нѣкѫде получавашъ даромъ. Какво плаща ученикътъ на учителитѣ си, които го учатъ? Ходишъ на училище, връщашъ се у дома си, учишъ, придобивашъ знания и опитности, безъ да плащашъ нѣщо. Благодари за всичко, което придобивашъ въ живота. — Искамъ да бѫда щастливъ. На земята щастие нѣма. Въ бѫдеще, щастието ще дойде на земята, но при сегашнитѣ условия е невъзможно. Хората воюватъ, когато опитватъ силата на четири - петтоннитѣ бомби? Защо става война между народитѣ? — Защото не обичатъ Бога. Ако народитѣ, както и отдѣлнитѣ хора, обичаха Бога, войната никога нѣмаше да стане. Всички проявяватъ любовьта си по свой начинъ. Германцитѣ проявиха любовьта си къмъ англичанитѣ по свой начинъ — 600 пѫти бомбардираха Лондонъ. Сега англичанитѣ имъ отговарятъ съ своята любовь. Тѣ започнаха да бомбардоратъ Берлинъ. Всички воюващи прилагатъ Мойсеевия законъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Следъ всичко това, хората разискватъ върху въпроса, кой народъ е правъ. Отъ Божествено гледище, никой не е правъ. Право има само Божията Любовь. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се разрешава. Това е законъ, който се отнася, както за отдѣлния човѣкъ, така и за всички народи, за цѣлото човѣчество, за цѣлото небе. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се постига. Дръжте се за Божията Любовь, като условие за истинския животъ. Човѣшката любовь е на страха, а Божията любовь — на свободата. Ако искашъ да се освободишъ отъ страха, трѣбва да станешъ слуга на Божията Любовь. Човѣшката любовь може да се повдигне, когато започне да служи на Божията Любовь. Само Божията [...]ва да знае и да го изисква отъ себе си, а не отъ другитѣ. Ще кажете, че е мѫчно да любите Бога. За едного е мѫчно, за другиго е лесно. Мѫчно е да обичашъ оня, който нищо не ти е далъ. Не е мѫчно, обаче, да обичашъ Оня, Който всичко ти е далъ. Какъ ще разчиташъ на човѣшката любовь, съ която една дреха не можешъ да ушиешъ? Божията Любовь представя дебело вѫже, образувано най-малко отъ десеть хиляди здрави конци. Човѣшката любовь е единъ отъ тия конци. Заедно съ другитѣ, той върши работа, но самъ нищо не може да направи. Въ това отношение, човѣшката любовь е десеть хиляди пѫти по-слаба отъ Божията. Тя е по-слаба даже отъ паяжината. Неустойчива е човѣшката любовь. Опасно е да се държишъ само за човѣшката любовь. Тя може да заведе човѣка въ черната ложа. Любовьта па чернитѣ братя е по-слаба и отъ водата, и отъ въздуха. Защо ни е любовь, която нѣма никаква устойчивость? Защо ни е любовь, която не издържа ни като водата, ни като въздуха? Да се обърнемъ къмъ Господа и да благодаримъ за всичко, което ни е далъ, и за всичко, на което ни е научилъ. — Какво сме научили? — Ако можешъ да постѫпвашъ, както азь постѫпвамъ, много нѣщо си научилъ. Напримѣръ, азъ не давамъ на човѣка по-малко отъ една стотинка, отъ единъ левъ. Азъ работя изключително съ единицата. Петь или десеть стотинки не давамъ; петь или десеть лева не давамъ, но по единъ левъ съмъ готовъ да дамъ на всички хора. Една круша, една ябълка, единъ хлѣбъ мога да дамъ на човѣка, но не и две ябълки, две круши или два хлѣба. Единъ день мога да работя за човѣка, но два — никога. Единъ месецъ или една година мога да работя за човѣка, но два месеца или две години — никога. Щомъ изтече годината, прекратявамъ работата. Милиони да ми даватъ, не работя нито единъ день отъ втората година. Единицата, едното, това е идеята любовь къмъ Бога. Който люби Бога, има вѫтрешенъ миръ, спокойствие и радость. Като дойдоха бомбитѣ надъ София, всички се уплашиха, треперѣха отъ страхъ. Нѣкѫде се събираха по много души заедно, да си даватъ куражъ. Тѣ не знаятъ, че така привличатъ вниманието и могатъ да пострадатъ повече, отколкото, ако човѣкъ остане самъ. При това, не забравяйте, че отъ невидимия свѣтъ е опредѣлено, де да падне бомбата. Мислите ли, че за Христа не бѣше опредѣлено, да бѫде разпнатъ? Христосъ се моли, ако е възможно да се отмѣни горчивата чаша. Не е лесно да съзнавашъ, че си Синъ Божи и да бѫдешъ разпнатъ като най-голѣмъ грѣшникъ. Най-после, като мина презъ голѣми страдания, Христосъ се подчини на единъ законъ, който ще изучавате въ бѫдеще. Знаете ли, какво нѣщо е да те изостави Богъ? Изложенъ на голѣми страдания, на поруганието на хората, Христосъ се обърна къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си ме оставилъ? Дойдохъ да помагамъ на хората, но, вмѣсто да придобиятъ нѣщо, тѣ ме разпъватъ. Страданията, които Христосъ преживѣ, се разбиратъ едва днесъ — две хиляди години следъ разпятието. Христосъ разреши своята задача съ думитѣ: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля !“ Той знаеше, че въ Божията Любовь нѣма промѣна. Сега и на васъ казвамъ: Каквото и да се случи въ живота ви, не се обезсърдчавайте. Ще дойдатъ скърби и страдания — не се смущавайте. Ако не знаете нѣщо и не го разбирате, благодарете и за това. Ако мислите криво, сами се спъвате. Ако мислите право и не работите, пакъ се спъвате. Нѣкой мисли, че азъ мога да му помогна, да свърша неговата работа. Мога да му помогна, но ако и той работи. Който очаква да получи всичко наготово, самъ се спъва. Човѣкъ трѣбва да уповава на Бога и да работи. Това значи, да постѫпи като двамата слуги, единиятъ отъ които получилъ два таланта и спечелилъ още два, и вториятъ, който получилъ петь таланта и спечелилъ още петь. Третиятъ слуга получилъ единъ талантъ и го заровилъ въ земята. Когато господарьтъ му дошълъ и поискалъ смѣтка за неговата работа, той казалъ: „Зная, господарю, че си строгъ; жънешъ, дето не си сѣлъ, затова заровихъ таланта въ земята, като се върнешъ, да ти го дамъ.“ Господарьтъ му отговорилъ; Като знаешъ, че съмъ строгъ, защо не даде таланта подъ лихва, да принесе нѣщо? Слугата не е билъ искренъ. Той не заровилъ таланта за господаря си, но за себе си; ако господарьтъ му не се върне, той ще го извади отъ земята и задържи за себе си. Не заравяйте богатството си въ земята. Вложете го въ обръщение, да се умножава. Така ще се ползувате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Помнете: Никой не може да зарови любовьта въ земята. Безъ любовь нѣма животъ. Любовьта всѣкога дава. Това е нейното отличително качество. Единъ младъ момъкъ срещналъ на пѫтя си млада, красива мома, на която лицето било опръскано съ киселина. Като видѣлъ страданието ѝ, той веднага измилъ лицето ѝ и го изтрилъ съ кърпичката си. Следъ това доставилъ отнѣкѫде чисто дървено масло, съ което намазалъ лицето на момата, да не изгори. Тя се обърнала къмъ момъка и благодарила за помощьта, която ѝ оказалъ. Момъкътъ помогналъ на момата, безъ да пожелае нѣщо отъ нея. Неговата постѫпка е чиста, безкористна. Той дава отъ себе си, безъ да взима нѣщо. Благословенъ е оня, който дава, безъ да очаква нѣщо. Има смисълъ да взимашъ, но отъ Оня, Който носи изобилието. Взимай отъ слънцето. Когато взимашъ отъ подобния си, ще взимашъ по-малко, ще давашъ повече. Това е Божественъ законъ. Отъ човѣшката любовь ще взимате по-малко, а отъ Божията Любовь — повече. Божията Любовь представя златни, звонкови монети, а човѣшката — книжни пари. Нѣкога книжнитѣ пари се равняватъ на златнитѣ, но въ повечето случаи тѣ сѫ по-долу отъ златнитѣ. Има случаи, когато единъ златенъ левъ е равенъ на сто или на хиляда книжни лева. Божествената Любовь никога не губи стойностьта си, а човѣшката се промѣня. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не събира много книжни пари. После ще се чуди, какво да прави съ тѣхъ, де да ги вложи. Той иска да купува ниви, кѫщи, но тогава хората не сѫ готови да продаватъ имотитѣ си, защото паритѣ сѫ обезценени. Преди години, единъ нашъ приятель турилъ въ Библията си десеть хиляди лева, да ги употрѣби за Бога. Случило се, че при ядене той се задавилъ и умрѣлъ. Никой отъ домашнитѣ му не знаелъ за тия пари и така останали — обезценили се. Ще дойде день, когато човѣшката любовь, на която разчиташъ, ще се обезцени. Днесъ тоя те обича, оня те обича, обсипватъ те съ подаръци, но всичко това нищо не струва. Това сѫ залъгалки, съ които чернитѣ братя заблуждаватъ хората. Тѣ имъ говорятъ за хубави работи, за идеали, но вмѣсто да ги повдигнатъ, спъватъ ги; вмѣсто да ги оправятъ, объркватъ ги. Само вѣчностьта оправя човѣка. Чернитѣ братя сѫ майстори да представятъ нѣщата въ благовидна форма, за да не виждашъ лошото. Двама приятели се срещнали следъ няколкогодишна раздѣла. Единиятъ отъ тѣхъ билъ много шеговитъ. Той често си служелъ съ лъжи и съ измислици. Другиятъ билъ сериозенъ, но понѣкога обичаль да слуша шегитѣ на приятеля си. Като се срещнали, сериозниятъ казалъ на приятеля си: Кажи ми една отъ твоитѣ лъжи. — Остави се, братко, отдавна забравихъ лъжитѣ. Животътъ ме налегна, отказахъ се отъ шегитѣ. — Какво става съ тебе? — Остави се, баща ми умрѣ и нѣмамъ срѣдства да го погреба. Прпятельтъ му се трогнадъ, извадилъ хиляда лева и му ги далъ. Той взелъ паритѣ и казалъ: Ето, тая е последната лъже, която ти казахъ. Тоя примѣръ е известеиъ и между турцитѣ. Султанътъ казалъ единъ день на единъ отъ шегобийцитѣ си : Кажи ми една лъжа, каквато не си казвалъ другъ пѫть. — Не мога повече да казвамъ лъжи. — Защо? — Такъми сѫ нуждчи за лъжитѣ, а нѣмамъ срѣдства за това. — Колко пари трѣбватъ? — Около 250 лири. Сулганътъ му далъ 250 лири и очаквалъ да се снабди съ такъмитѣ и да му каже нѣкаква лъжа. Минали два деня, шегобиецътъ не се явилъ въ двореца. На третия день пристигналъ при султана и казалъ: Не можахъ да намѣря такъми. — Защо? — Защото това бѣше последната лъжа, която ти казахъ. Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ любовьта — да обичашъ и да те обичатъ. Любовьта е извънъ всѣкакви закони. Не можешъ да сѫдишъ нѣкого, че те обича, или че не те обича. Нѣкой обещалъ да те обича цѣлъ животъ, а не издържалъ на обещанието си. Това става по свобода. Въ любовьта само Богъ е вѣченъ, съвършенъ, неизмѣненъ и безграниченъ. Любовьта на Бога е неизчерпаема. Да се страхуваме, че Богъ ще престане да ни обича, това е неразбиране на любовьта. Нѣкой се страхува, че Богъ ще обикне другъ, а него ще изостави. И това е неразбиране на любовьта. Може ли изворътъ да дава само на единъ човѣкъ? Въ Варненско има една чешма, наречена харла. Водата ѝ е толкова изобилна, че кара воденица. Единъ день ме заведоха да видя харлата. Казаха ми, че се страхували да не се намали водата на харлата, понеже мнозина черпѣли оть нея. Тоя страхь не е на мѣсто. Хиляди хора могатъ да черпять оть харлата, и водата ѝ да не се намали. Това е все едно, да се страхува човѣкъ да не взематъ любовьта му. Колко любовь трѣбва на човѣка? Едно малко шише. Не се страхувайте, никой не може да вземе харлата ви. И доднесъ още харлата кара воденица. Едно се иска оть васъ, да приложите любовьта и да покажете на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Всѣки да се обърне къмъ Бога съ молба, да му се помогне, да служи на Божията Любовь толкова, колкото е служилъ и на човѣшката. Какво е придобилъ, като е служилъ на човѣшката любовь? Колко пѫти се е раждалъ и умиралъ, колко пѫти се е прераждалъ и, въ края на краищата е свършвалъ съ разочарование. Колко нѣща е придобивалъ и изгубвалъ! Човѣшката любовь клони къмъ западъ, а Божията Любовь — къмъ изтокъ. Богъ казва на човѣка : Не отивай на западъ, дето слънцето залѣзва. Обърни се къмъ изтокъ, дето слънцето изгрѣва. Въ човѣшката любовь има залѣзъ, тъмнина, а въ Божествената — изгрѣвъ, свѣтлина. Това, което изгрѣва въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа ни, е Божествената Любовь. Това, което залѣзва въ насъ и ни причинява страдания, е човѣшката любовь. Да благодаримъ, че живѣемъ и въ човѣшкия, и въ Божествения порядъкъ, за да се учимъ. Човѣшката любовь е обвивка на Божията. Така тя запазва нейната чистота. Да туримъ човѣшката любовь въ служене на Божията Любовь. Да тръгнемъ въ пѫтя, въ който изгрѣва Божията Любовь. Да оставимъ залѣза за ония, които нѣматъ опитностьта отъ него. Хубави сѫ картинитѣ на залѣза, но тѣ не сѫ за насъ. Ние ще рисуваме картинитѣ на изгрѣва. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Не сѫдете нито човѣшката, нито Божията Любовь. Въ човѣшката любовь ще минете презъ разочарование, смърть, раждане и прераждане. Въ Божията Любовь ще разберете смисъла на стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ За оня, който носи Божията Любовь въ себе си, е казано: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Той излѣзъль отъ областьта на смъртьта и влѣзълъ въ областьта на вѣчния животъ. Божията Любовь прави нечиститѣ нѣща чисти, а човѣшката оцапва чиститѣ. „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени.“ — Кога човѣкъ не сѫди? — Когато обича. Ако не обича, всѣкога е готовъ да сѫди. Обичьта означава свѣтлина. Като не обичашъ, ти си въ почивка. Като обичашъ, вършишъ всичко, както трѣбва. Въ Божията Любовь нѣщата ставатъ, както трѣбва. Въ човѣшката любовь нѣщата ставатъ, както не трѣбва. Да заработимъ така, както трѣбва, а не така, както не трѣбва. Сега, да се молимъ, да не ни намѣрятъ бомбитѣ. Ако вървимъ по пѫтя па човѣшката любовь, ще ни намѣрятъ. Ако вървимъ по пѫтя на Божията Любовь, нѣма да ни намѣрятъ. Да се молимъ на Господа: Господи, избави ни, за да можемъ отсега нататъкъ да се посветимъ, да служимъ на Твоята Любовь. Ако не се молите, бомбитѣ ще ви посещаватъ. Тия посещения показватъ, че още сте въ човѣшката любовь. — Какво трѣбва да се прави, за да не ни посещаватъ бомбитѣ? — Молете се. Кажете: Избави ни, Господи, отъ злото, за да Ти служимъ! Кога ще дойде мирътъ? — Когато пожелаемъ — отъ насъ зависи. Мирътъ ще дойде по новъ начинъ — по Божия пѫть. Единствениятъ, Който може да донесе мира въ свѣта, е Богъ. Когато се обърнемъ къмъ Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила, мирътъ ще дойде. Когато всички народи се обърнатъ къмъ Бога и Го възлюбятъ, мирътъ ще дойде. „Да възлюбимъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ * 7. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 28 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Право мислене Често хората говорятъ за другия свѣтъ, но мислятъ, че ще го разбератъ, когато отидатъ тамъ. Да мислите така, това значи, да вѣрвате, че плодното дърво, което виждате въ гората, може да ви последва. Въ сѫщность, може ли плодното дърво да дойде съ васъ? Кога може да стане това и по кой начинъ? Като вкусите плода на дървото, сѣмката може да дойде съ васъ, но не и самото дърво. Човѣшката душа е плодъ на живота. Само тя е въ състояние да влѣзе въ другия свѣтъ и да го разбере. Страданието представя изяждане на плода, за да се извади сѣмката и посади. Въ страданието се крие любовьта на онова сѫщество, което изяжда плода. Че въ страданието е скрита любовьта, това малцина знаятъ. Следователно, не можешъ да обичашъ човѣкъ, който не е страдалъ. Страданието преобразява човѣка. Който не разбира това, мисли, че и безъ страдание може. Това е заблуждение, което произтича отъ статичното положение на човѣшката мисъль, че човѣкъ е форма, която не се измѣня. Това е невъзможно. — Защо? — Могатъ ли панталонкитѣ на тригодишното дете да му послужатъ и въ юношеската възрасть? Щомъ порасне, панталонкитѣ ставатъ тѣсни и му причиняватъ страдание. Само дрехата на любовьта може да се стѣснява и разширява, т. е. да се нагажда къмъ различнитѣ възрасти на човѣка. Ако носите мисъль, чувство или постѫпка, които не се на гаждатъ къмъ васъ, тѣ не сѫ истински. Понеже Богъ ни обича, нагажда се къмъ нашитѣ условия. Ако и ние Го обичаме, трѣбва да се нагодимъ къмъ Него. Обаче, досега малко хора сѫ се нагаждали къмъ Бога. — Какво виждаме въ живота си? — Че Богъ се е нагаждалъ къмъ нашитѣ желания: каквото сме пожелавали, Той го е правилъ за насъ. Цѣлиятъ козмосъ представя реализирани желания на всички сѫщества — отъ малкитѣ до голѣмитѣ. Днесъ Богъ иска нѣщо отъ насъ, не съ законъ, но доброволно. Богъ иска всѣки човѣкъ да има отличенъ умъ, чрезъ който Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлично сърдце, чрезъ което Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлична душа и отличенъ духъ, чрезъ които Той да се проявява. Понеже човѣкъ още нѣма правилни отношения къмъ Бога, раждатъ се редъ противоречия въ живота. Това виждаме и въ отношенията на децата къмъ родителитѣ. Майката се грижи за децата си: облича ги, кѫпе ги, храни ги, радва имъ се. Тѣ растатъ, развиватъ се, живѣятъ. Обаче, тѣ не отговарятъ на любовьта на майка си, затова тя преждевременно остарява и умира. Ако питате, защо дъщерята и синътъ живѣятъ, казвамъ: Децата живѣятъ, защото родителитѣ имъ ги обичатъ. — Защо родителитѣ умиратъ преждевременно? — Защото децата имъ не ги обичатъ. Ние живѣемъ и се радваме на дълъгъ животъ, когато обичаме Бога. Ако не Го обичаме, животътъ ни е кратъкъ. Въ широкъ смисълъ на думата ,,смърть“ подразбирамъ да възлюбишъ Господа и да се освободишъ отъ заблужденията въ живота. Да живѣешъ, това значи, да обичашъ чисто, безкористно. Свѣтътъ е създаденъ само отъ любовь. Всичко видимо е изразъ на великата любовь, на възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Сѫщото се отнася и за небето. Казано е, че Богъ създаде и небето, и земята. Значи, и небето, и земята сѫ създадени отъ любовьта. Кой е най-важниятъ моментъ презъ деня? — Изгрѣването на слънцето. Има ли день безъ слънце? Ако слънцето не изгрѣе, и день нѣма да има. Може ли умътъ да действува безъ свѣтлината и сърдцето безъ любовьта? Свѣтътъ, въ който умътъ се проявява, е свѣтлината. Свѣтътъ, въ който сърдцето се проявява, е любовьта. — Какъ да мисля? Какъ да любя? — Това не е твоя работа. Сѣмето пита ли ви, какъ да расте? То се нуждае само отъ условия — земя, вода, въздухъ и свѣтлина. Твоя работа е да го посадишъ и полѣешъ. Останалото ще завършатъ свѣтлината и въздухътъ. Следователно, тури ума си въ полето на свѣтлината и сърдцето си — въ полето на любовьта и не питай, какъ ще мислишъ и какъ ще любишъ. Като не разбиратъ тия закони, мнозина се съмняватъ, дали ги обича нѣкой, или не ги обича. Какво значи, да те обичатъ? Да те обича човѣкъ, това значи, да не вижда погрѣшкитѣ ти. Тъй щото, не питай, обичатъ ли те хората; питай, виждатъ ли погрѣшкитѣ ти. Ако виждатъ погрѣшкитѣ ти, не те обичатъ. Ако не ги виждатъ, обичатъ те. Какво представя любовьта? Свѣтътъ на красотата е свѣтъ на любовьта. Красотата има отношение къмъ свѣтлината. Отсѫтствието на свѣтлината прави нѣщата грозни. Ако пѫтувашъ въ тъмна нощь, ти се блъскашъ, спъвашъ се и казвашъ, че свѣтътъ е грозенъ. Красивъ е свѣтътъ, но свѣтлина трѣбва, за да видишъ истинската му красота. Обикни нѣщата, и свѣтлината ще дойде. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ. Майката обича детето си, затова то расте, както цвѣтето расте и се развива на свѣтлината. Ако детето не обича майка си, тя ще умре преждевременно. Детето трѣбва да знае, че и него очаква сѫщата участь. Ще порасне, ще се ожени, но и неговото дете нѣма да го обича. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Само така ще се оправи свѣтътъ. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото сѫ користолюбиви. Представете си, че единъ шивачъ ви е ушилъ една хубава дреха. Ако сте користолюбивъ, вие не желаете и други да иматъ такава дреха. Питатъ ви, кой шивачъ ви уши дрехата, не казвате. Кѫде живѣе, пакъ не казвате. Защо мълчите? Искате само вие да бѫдете добре облѣченъ. Това нѣма да ви направи щастливъ. Щастието е достояние на всички, а не само на едного. Ако всички сѫ щастливи, и ти ще бѫдешъ щастливъ ; ако всички сѫ здрави, и ти ще бѫдешъ здравъ. Когато майката кърми детето си, то расте и се развива правилно. Това дете е здраво. Давай отъ себе си и на другитѣ, за да бждатъ и тѣ здрави. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако детето не се храни съ млѣкото на майка си, не може да живѣе. Понеже то приема млѣкото на майка си, има животъ въ себе си. Нещастие е за детето, ако майката нѣма млѣко. Когато майката има млѣко и сама кърми детето си, то става здраво и красиво. Болната майка храни детето си съ болно млѣко, затова и детето не е здраво. Каквото е майката за детето, това сѫ близкитѣ ни за насъ. Ако не се ползуваме отъ мислитѣ и чувствата на своитѣ близки, нѣмаме животъ въ себе си. „ Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие,,. Новораждането подразбира любовьта на Бога къмъ човѣка, проявена по новъ начинъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се роди изново. Какво ще стане съ едно плодно дърво, ако го извадите отъ лошата почва и го посадите въ по-добра? Ще се подобри ли качеството на неговитѣ плодове? — Ще се подобри. Това става и съ човѣка, ако го извадимъ отъ лошитѣ условия на живота и го поставимъ при по-добри условия. Това наричаме „новораждане“. Бѫдещето носи добритѣ условия за човѣка. Бѫдещето носи условия за преобразоването на човѣчеството. — Защо се биятъ сегашнитѣ хора? — Защото се стремятъ къмъ новото. Тѣ искатъ да преобразятъ свѣта. Ония, които идатъ съ самолетитѣ надъ голѣмитѣ градове, казватъ: Повече свѣтлина е нуждна на хората! Отворете голѣми прозорци на кѫщитѣ си, отворете покривитѣ си да влѣзе повече свѣтлина. Така разбиратъ тѣ идването на новата култура и хвърлятъ бомби. Както бомбитѣ разрушаватъ физическитѣ кѫщи на хората, така и Божественото учение разрушава старитѣ форми на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫлки. Съ това Богъ обръща вниманието на хората, че е време вече да напуснатъ старитѣ форми и да създадатъ нови, красиви форми. Въ бѫдеще ще живѣемъ между хора, които ни обичатъ и които ние обичаме. Въ бѫдеще децата нѣма да умиратъ, но и родителитѣ нѣма да умиратъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да има любовь къмъ Бога. — Де е Богъ? — Навсѣкѫде, но никѫде не може да Го намѣрите. — Защо? — Не знаете, де и какъ да Го търсите. Да търсите Бога, това е все едно да търсите захарьта въ водата. Ако турите захарь въ вода, въ скоро време захарьта ще изчезне. Въпрѣки това, тя е предала едно отъ качествата си на водата — сладчината. По вкуса на водата познаваме, че въ нея има захарь. Качество на водата е мекотата. Следователно, сладчината се проявява само при мекотата. Говоримъ за стари и нови форми. Обаче, трѣбва да се знае, че Божественото начало не се ограничава отъ външнитѣ форми. — Защо? — Защото то само ги е създало. Формитѣ, обаче, ограничаватъ човѣшкото начало, даже и самия човѣкъ. Затова се казва, че формитѣ не правятъ човѣка щастливъ. Всѣка форма е ценна, когато съдържанието ѝ е ценно. Ето защо, дойде ли въ ума ви една свѣтла мисъль, въ сърдцето ви — благородно чувство и въ волята ви — добра постѫпка, вие трѣбва да имъ дадете подходяща форма, за да намѣрятъ мѣстото, дето могатъ да се проявятъ. Значи, съдържанието се нуждае отъ съответна форма, а формата — отъ мѣсто, дето да се прояви. Като тръгнахме за планината, видѣхте, какво бѣше времето — облачно, мъгливо и вѣтровито. Като стигнахме на бивака, яви се слънце, мъглитѣ и вѣтърътъ изчезнаха. Сега пакъ идатъ мъглитѣ. Ще кажете, че времето се развали. Не е така. Наши приятели отъ невидимия свѣтъ изпратиха отново мъглитѣ, да ни представятъ красиви картини, да ни забавляватъ съ тѣхъ. Разбиране е нуждно на сегашнитѣ хора — да разбиратъ по новъ начинъ и живота, и природата. * 6. Утринно Слово отъ Учителя, дьржано на 21 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. Витоша.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Бѫдете съвършени Матея, 5 гл. Прочете се беседата „Бѫдете съвършени“ отъ книгата „Слава Божия“. Тая беседа е държана въ 1926 г., седемь години следъ приключване на европейската война. Европейскитѣ народи, на които Христосъ проповядваше да бѫдатъ съвършени, казватъ: Ние не сме съвършени; само Богъ е съвършенъ. Но Той ни подбужда да се стремимъ къмъ съвършенство. Ние трѣбва да проявимъ Божието съвършенство, а не нашето. Ако искаме да проявимъ нашето съвършенство, това никога нѣма да стане. Фотографътъ снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които сѫществуватъ, но не и такива, които не сѫщсствуватъ. По никой начинъ той не може да фотографира образъ, който не сѫществува въ природата. Никой не може да създаде новъ образъ. Казвашъ: Искамъ да бѫда съвършенъ. — Искашъ, но не си съвършенъ. Бѫди доволенъ, че не си съвършенъ. Ще работишъ за своето усъвършенствуване. Богъ, Който живѣе въ тебе, е съвършенъ. Ти си сѣме, което ще се посади въ земята. Следъ време ще покълнешъ, ще израстешъ, и съвършенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте сѣмена, които трѣбва да се посадятъ въ земята, да израснать и постепенно да проявяватъ съвършенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвършенство. Бѫдете искрени предъ себе си. Кой човѣкъ е искренъ? — Който не се прикрива, но се показва такъвъ, какъвто е въ действителность. Нервниятъ човѣкъ е искренъ. Той се показва такъвъ, какъвто е. Нервниятъ е горещъ и не се прикрива. Близкитѣ му взиматъ предпазителни мѣрки и така се приближаватъ до него. Нѣкой носи нѣщо опасно въ себе си, но го скрива, да не го видятъ окрѫжаващитѣ. Той прилича на ловеца, който дебне вълкъ или мечка въ гората. Ловецътъ направилъ на нѣколко мѣста голѣми дупки, покрилъ ги съ пръсть и храсте, та като стѫпи животното отгоре, да падне вѫтре. Хората често говорятъ за съвършенство, но постѫпватъ като ловеца — правятъ капани. Който стѫпи на единъ отъ тия капани, пада вѫтре. Това е човѣшко съвършенство. И децата устройватъ капани на птичкитѣ. Тѣ турятъ житни зрънца подъ нѣкое корито, което закрепватъ така, че да бѫде полуотворено. Зрънцата примамватъ птичкитѣ; щомъ влѣзатъ вѫтре, коритото се захлупва, и тѣ оставатъ подъ него. Съ такъвъ капанъ една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всѣка вечерь въ курника ѝ и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видѣла, че вратата на курника е затворена, не може да влѣзе, както другъ пѫть, и започнала да обикаля натукъ-натамъ. Най-после забелязала дупката на горната часть на курника, подскочила и влѣзла вѫтре, дето намѣрила богата трапеза — хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила нѣколко отъ тѣхъ и решила да ги задигне. Когато трѣбвало да излѣзе отъ курника, видѣла, че е попаднала въ капанъ — не могла да излѣзе отъ дупката. Сутриньта стопанката погледнала презъ дупката и останала доволна — лисицата била вече въ рѫцетѣ ѝ. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Съвършениятъ влиза свободно и съ позволение презъ вратата на курника. Несъвършениятъ влиза презъ горната дупка на курника, дави кокошкитѣ, но остава тамъ — самъ влиза въ капана. Когато хората грѣшатъ, тѣ не мислятъ, какво правятъ, и сами влизатъ въ капана, както лисицата въ курника. Тѣ мислятъ, че ще минатъ безнаказано. Нѣма да минатъ леко, ще платятъ за изяденитѣ кокошки, т. е. за погрѣшкитѣ си. Сега, каквото и да се говори, погрѣшкитѣ не могатъ да се избѣгнатъ. Човѣкъ грѣши даже въ яденето. Той грѣши и като оре земята, и като сѣе житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добре ли е сготвено яденето и дачи е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядешъ, трѣбва правилно да възприемашъ и асимилирашъ хранителнитѣ сокове. Казвате: Каква философия има въ яденето? Въ храненето има такава философия, каквато има въ музиката, въ поезията, въ художеството. Музиката носи животъ, поезията носи животъ, изкуството носи животъ. Всички хубави нѣща носятъ животъ въ себе си. Душата опитва красотата и се ползува отъ живота, който носи тя. И науката носи животъ. Питате, каква наука е химията. — Наука за любовьта. Човѣкъ, който се занимава съ любовьта, трѣбва да бѫде химикъ. Когато се обичатъ, хората се съединяватъ; когато не се обичатъ, тѣ се карать, раздѣлятъ се и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Химикътъ знае, коя любовь е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуватъ устойчиви съединения, и кои образуватъ неустойчиви съединения. Сегашнитѣ хора сѫ голѣми химици, могатъ да образуватъ устойчиви съединения, могатъ да образуватъ и неустойчиви съединения. Като разлагатъ неустойчивитѣ съединения, тѣ предизвикватъ голѣми експлозии. Всички вещества и елементи, които сѫ лишени отъ животъ, отъ свѣтлина и отъ свобода, сѫ експлозиви. Тия вещества не могатъ да стоятъ затворени дълго време. Веднъжъ приготвени, тѣ трѣбва да се изразходватъ. Иначе, сами ще експлодиратъ и ще причинягь по-голѣми пакости, отколкото въ войната. Тази е причината, дето народитѣ се въорѫжаватъ едни срещу други и започватъ да воюватъ. И човѣкъ съдържа въ себе си взривни вещества, които не могатъ да издържатъ повече отъ 15 години. Ако до това време не ги изразходва, тѣ сами ще избухнатъ. Като се гнѣви, човѣкъ постепенно изразходва тия вещества и се предпазва отъ по-голѣми разрушения. Тъй щото, можешъ да се гнѣвишъ най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайниятъ предѣлъ на гнѣва — по-далечъ отъ него не можешъ да отидешъ. Числото 15 е вѫжето на гнѣва, съ което дяволътъ е вързалъ човѣка. Той знае силата на гнѣва и, като види, че нѣкой се гнѣви, стои далечъ отъ него. Щомъ се освободи отъ експлозивитѣ въ себе си, човѣкъ казва, че вѫжето на гнѣва въ него е скѫсано вече. На опитнитѣ химици казвамъ: Разбутайте вашитѣ бомби, да експлодиратъ предъ васъ, да не причиняватъ по-голѣми пакости. Въ Скопие наскоро паднала една бомба, но не експлодирала; следъ нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българскитѣ механици, разтворили бомбитѣ и така научили тѣхното устройство. Пазете се отъ бомбитѣ на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнатъ въ рѫцетѣ ви. Само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да ви избавятъ отъ бомбитѣ на живота. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си“. — Защо? — Защото тѣ носятъ бомби, съ които убиватъ. Не можешъ да избѣгнешъ бомбитѣ на своя врагъ, ако не го обичашъ. Безъ любовь нѣма прогресъ; безъ любовь не можешъ да решишъ задачитѣ си. Безъ любовь животътъ е тежъкъ и пъленъ съ мѫчнотии. — Какво да правя, като не съмъ съвършенъ? — Можешъ да бѫдешъ съвършенъ. Праздното шише може да се напълни, и пълното може да се изпраздни. Като се изпраздни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпрѣки това, човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. — Защо? — Защото само съвършениятъ може да се ползува отъ Божиитѣ блага. За несъвършения животътъ носи мѫчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползува отъ благата на живота. „Бъдете съвършени!“ — Какво представя съвършенството? — Методъ за използуване на Божиитѣ блага. Какъ ще използувашъ яденето, ако стомахътъ ти е разстроенъ? Какъ ще говоришъ, ако дробоветѣ и гърлото ти сѫ болни? — Защо стомахътъ, дробоветѣ и мозъкъть на хората сѫ болни? — Защото нѣматъ любовь, свѣтлина и топлина въ себе си. Човѣшкиятъ организъмъ боледува, когато е лишенъ отъ вѫтрешна свѣтлина, топлина и сила. Всички удове на човѣшкия организъмъ трѣбва да се импулсиратъ отъ любовьта. Клеткитѣ на тѣлото се разможаватъ по законитѣ на любовьта, истината и свободата. По тоя начинъ клеткитѣ отъ едни удове минаватъ въ други: следъ години, клеткитѣ на краката се качватъ въ мозъка, а мозъчнитѣ клетки слизатъ въ краката. Така тѣ смѣнятъ ролитѣ си. Това може да стане следъ хиляди години. Обмѣната на веществата и смѣната на службитѣ въ организмитѣ е неизмѣненъ природенъ законъ. Нѣкоя мозъчна клетка казва: Въ крака ли да слѣза? Ще слѣзешъ въ крака, а следъ години ще се качишъ въ мозъка. — Азъ съмъ въ главата. — Ще слѣзешъ въ крака. Краката на хората сѫ глави на животнитѣ. Краката на ангелитѣ сѫ наши глави. Краката на Бога сѫ глави на ангелитѣ. Значи, краката иматъ условия да станатъ глави. Това е процесъ на усъвършенствуване. „Бѫдете съвършени като Бога,,. — Какъ се постига съвършенството? — Чрезъ страданията. Така човѣкъ слиза въ гѫстата материя да се учи. Ако не страда, нѣма бѫдеще. И ако не се радва, пакъ нѣма бѫдеще. Чрезъ радостьта човѣкъ слиза въ скръбьта; чрезъ скръбьта той се качва въ радостьта. Скръбьта е ровъкъ материалъ, който трѣбва да се обработи. Щомъ се обработи, човѣкъ се качва въ радостьта. Когато мѫченицитѣ отиваха на кладата, радваха се. Тѣ знаеха закона, че скръбьта имъ ще се превърне на радость. Тѣ горѣха въ огъня и пѣеха — знаеха, че смърть не сѫществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарятъ. Има деца, които плачатъ, когато ги изпращатъ на училище; има случаи, когато децата искатъ да ходятъ на училище, а родителитѣ имъ не желаятъ да ги учатъ. Въ първия случай, децата не разбиратъ благата, които ги очакватъ; въ втория случай, родителитѣ не разбиратъ, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителитѣ му трѣбва да настояватъ да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятствува. Щомъ детето иска да учи, бащата трѣбва да е съгласенъ съ него. Това е най-доброто положение. И двамата сѫ прави: и детето, и бащата. „Да бѫдемъ съвършени!“ — Кой иска нашето съвършенство? — Богъ, нашиятъ Баща. Той иска отъ насъ да ходимъ на училище, да се учимъ. Нѣкой не иска да учи, но отвѫтре нѣщо му казва: Ще учишъ! Следователно, желанието на Бога да учимъ, трѣбва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станемъ съвършени, трѣбва да бѫде и наше желание. Да вървимъ по пѫтя, по който Богъ ни подтиква. Да не се противимъ на Бога. Нашата воля да бѫде въ хармония съ Божията. Да се стремимъ къмъ съвършенството, къмъ което Богъ ни напѫтва. Това е новото, което иде въ свѣта. Отъ насъ се иска: Да прославимъ Името Божие съ любовь. Да въдворимъ Царстврто Божие съ мѫдрость. Да въдворимъ Царството Божие и Неговата Правда съ мѫдрость и истина. Да изпълнимъ Божията воля съ истина. * 5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 14 ноемврий, 5 ч. с., 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Новото начало 23. Псаломъ Апостолъ Павелъ казва: „Докато бѣхъ дете, мислѣхъ по детински; щомъ станахъ мѫжъ, напуснахъ детинското“. Наистина, човѣкъ трѣбва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нѣщо детинско въ човѣка, което той трѣбва да напусне, но има нѣщо детинско, което трѣбва да задържи въ себе си за вѣчни времена. За това детинско Христосъ казва: „Царството Божие е на децата“. Детето носи въ себе си възможноститѣ и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е сѣме, едва посѣто или още непосѣто. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъвнало, не е дало плодъ. Стариятъ е узрѣлъ плодъ, който виси на дървото и чака, или да го вземе нѣкой, или да падне на земята. Ако го вземе нѣкой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърть. Сѣмката му ще се посади и следъ време ще израсте отново. Каквото става на земята, сѫщото става и въ невидимия свѣтъ. Привидно нѣкои нѣща се губятъ, но въ сѫщность, нѣма загуба въ природата. Нѣщата се само видоизмѣнятъ, но не се губятъ, нито създаватъ. Губи се нереалното, а реалното остава за вѣчни времена. Какво виждаме въ човѣшкия животъ? Детето се ражда здраво, весело: то расте, става юноша, сѫщо здравъ, веселъ. Колкото повече години минаватъ, човѣкъ постепенно губи силитѣ, здравето си и заболява. Каква е разликата между здравното и болезненото състояние на човѣка? Здравиятъ е доволенъ отъ всичко: отъ яденето, отъ съня си, отъ водата, отъ въздуха, отъ хората, които го обикалятъ. Болниятъ е недоволенъ — нищо не може да го задоволи. Хапне нѣщо, неприятно му става ; легне да спи, недоволенъ е — обръща се на една, на друга страна, не може да заспи. Нѣкой му говори, той не иска да слуша, какво му се говори. Окрѫжаващитѣ го дразнятъ, приятелитѣ му сѫ неприятни. Здравиятъ гледа на всичко, като на реалность; болниятъ отрича реалностьта. Дето и да отиде, той се намира като въ небрано лозе. Поговорката „Намирамъ се като въ небрано лозе“, въ смисълъ, че се намирашъ въ трудно положение, трѣбва да се корегира. Не е лошо да се намѣришъ въ небрано лозе — има какво да ядешъ. Лошо е, ако се намѣришъ въ обрано лозе. И да искашъ да си хапнешъ нѣщо, нѣма какво, всичкото грозде е обрано. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Има нѣщо хубаво въ детинството, което трѣбва да се запази до старини. Детското трѣбва да ни радва и въ детинството, и въ напредналата възрасть. Приятно е на майката да има здраво, жизнерадостно дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Не е приятно да видишъ едно болно, хилаво, плачливо дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Има деца своенравни, разглезени, по цѣла нощь не спятъ — плачатъ, сърдятъ се, крѣскатъ. Тѣ сѫ генерали, управляватъ майка си, баща си — само тѣхнитѣ заповѣди се чуватъ. Единъ нашъ познатъ, докторъ, ми разправяше опитностьта, която ималъ съ своето малко, дете. Една вечерь майката отишла на концертъ, а детето оставила на бащата, той да се занимава съ него. По едно време детето се събудило и започнало да плаче. Бащата го взелъ на рѫце, разхождалъ го по цѣлата стая, но то не преставало да плаче. Сварилъ му кашичка, далъ му да яде, то пакъ не преставало да плаче. Люлялъ го, пѣсни му пѣлъ, приложилъ всички методи, които познавалъ като лѣкарь — детето продължавало да плаче. Обърналъ се за помощь къмъ всички светии, които познавалъ — детето не млъквало. Понеже бащата се занимавалъ съ спиритизъмъ — викалъ духоветѣ — и това не помогнало. Най-после му дошло на ума да прочете „Отче нашъ“. Щомъ прочелъ молитвата, детето млъкнало и заспало. Докторътъ казваше: Никога въ живота си не бѣхъ челъ молитва така, както въ тоя случай. Силна бѣше молитвата ми затова даде резултатъ. Защо молитвата на хората не дава всѣкога резултатъ? — Защото не е силна, не е искрена. Нѣкой се моли, но вѫтре въ него нѣщо крѣска, не му дава покой. Такава молитва не е на мѣсто. Докато нѣщо крѣска и вика въ тебе, мисъльта ти не може да се предаде. Като заспало детето, бащата се успокоилъ и започналъ да мисли, какво му дала тая опитность. Той позналъ силата на молитвата. Отъ друга страна, разбралъ, че не е правъ, когато се ядосалъ на жена си, дето оставила детето на него. Нѣщо започнало да крѣска и негодува въ него, както въ детето. Докато крѣсливото дете въ него не млъкнало, и детето не млъкнало. Съ молитвата първо той се успокоилъ, а после детето. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и нещастия. — Коя е причината за страданията имъ? — Еднообразието въ живота. Тѣ търсятъ щастието тамъ, дето го нѣма. Тѣ търсятъ щастието въ материалния животъ: искатъ да бѫдатъ добре облѣчени, добре нахранени, добре приети между хората; да иматъ файтонъ или автомобилъ на разположение, да посещавать театри и концерти; да бѫдатъ млади, здрави, да не боледуватъ; да иматъ хубави кѫщи, добре мебелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имашъ всичко това на разположение, пакъ нѣма да бѫдешъ щастливъ. Хората ще ти завиждатъ, ще се питатъ, какъ си придобилъ това богатство. Ще кажатъ, че съ кражби си разбогатѣлъ. После, кравитѣ и овцетѣ ще те сѫдятъ, че си одралъ кожата имъ, остригалъ си вълната имъ, издоилъ си млѣкото имъ. И горитѣ ще те сѫдятъ, че си ги изсѣкълъ. При това положение, можешъ ли да бѫдешъ щастливъ? Човѣкъ може да бѫде щастливъ само при три случая: когато знае, какъ да носи любовьта, мѫдростьта и истината. Другояче казано: Да знае, какъ да постѫпва съ ума, съ сърдцето и съ душата си. Умътъ ще му даде свѣтлина, сърдцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила нищо не се постига. Това е все едно, да живѣете въ красивъ свѣтъ, съ хубави плодни градини, безъ да опитвате плодоветѣ; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате въ голѣми, богати магазини, пълни съ скѫпи дрехи, но нѣмате право да си купувате дрехи; обикаляте освѣтени салони, дето пѣятъ и свирятъ видни пѣвици и музиканти, но нѣмате право да влѣзете вѫтре да ги слушате. Навсѣкѫде има училища, университети, дето се преподаватъ различни науки, но вие нѣмате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красивъ е свѣтътъ, който ви обикаля, но не можете да се ползувате отъ неговитѣ блага. Помнете: Щастието е въ самия човѣкъ —- въ свѣтлината на неговия умъ, въ топлината на неговото сърдце и въ силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човѣка. За да запази здравето си, а съ това и своето щастие, той не трѣбва да допуща въ ума си нито една отрицателна мисъль, и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъль до ума ви, оставете я вънъ. Колкото пѫти да хлопа, не ѝ отваряйте. Мълчете си вѫтре и не питайте, кой е тамъ. Така хлопаше на вратата ми единъ старъ човѣкъ, който продаваше яйца. Той бѣше 90 годишенъ дѣдо, носѣше яйца само на мене, защото му плащахъ скѫпо. Тогава яйцето струваше единъ-два лева, а азъ му давахъ по десеть лева на яйце. Понеже ценя малкитѣ нѣща плащахъ му скѫпо. Нѣкога го оставяхъ да хлопа, безъ да му отворя. Чета, занимавмъ се, нѣмамъ време да отварямъ вратата. Той започваше да хлопа все по-силно, докато най-после, или азъ отстѫпя, като му отворя, или той — отиваше си. Така провѣрявахъ, докога ще тропа и какво ще направи, ако не му отворя. Ще питате, защо съмъ постѫпвалъ съ него така. Споредъ мене, той и азъ сме едно. Той стои отвънъ, хлопа и мисли, че е нѣщо, вънъ отъ мене. Азъ седа вѫтре и чета, но зная, че съмъ едно съ него. Това означава, че добритѣ и лошитѣ страни на хората се включватъ въ всѣки човѣкъ. Представете си, че нѣкой пѣе една пѣсень. Всѣка пѣсень има свое ехо. Каквато е била пѣсеньта, такова е и нейното ехо. Ако не си пѣлъ добре, и ехото ще бѫде такова. Въ ехото слушашъ себе си, но като не знаешъ, отде иде то, възмущавашъ се, не си доволенъ отъ пѣенето. Често ние сме недоволни отъ отражението на нѣщата и казваме, че това или онова не е правилно, не е хубаво. Така си пѣлъ. Пѣй хубаво, за да бѫде и отражението хубаво. Следъ това слушай, да видишъ, какво ще бѫде ехото. Изпѣй пѣсеньта два - три пѫти, докато самъ бѫдешъ доволенъ отъ ехото. Не се гнѣви на това, което самъ си създалъ. Нѣкой се гнѣви за нищо и никакво. Върви по улицата, удари се въ нѣкой камъкъ и се разгнѣви. — Защо се гнѣви? — Че камъкътъ се изпрѣчилъ на пѫтя му. Той трѣбваше да го махне отъ пѫтя си, преди да бѣше се ударилъ въ камъка, още като го види отдалечъ. Много нѣща има въ свѣта, които трѣбва да се турятъ на мѣстата имъ. Да поставишъ нѣщо на своето мѣсто, трѣбва да има подбудителна причина за това. Една отъ подбудителнитѣ причини въ живота е парата. Давашъ на нѣкого десеть лева да свърши една работа — не иска да я свърши; давашъ му 50 лв., пакъ не иска; давашъ му сто лева, започва да мисли, да я свърши, или не; като му дадешъ 200—300 лв., веднага свършва работата. Колкото повече плащашъ, толкова по-добре се върши работата; колкото по-малко плащашъ, толкова по-зле се върши работата. Въ духовния свѣтъ нищо не се плаща. Тамъ размѣнната монета е любовьта. Който не разбира тоя законъ, счита, че като му направишъ нѣколко добрини, длъженъ си всѣкога да му правишъ добро. Ако единъ пѫть не му услужишъ, сърди се. Ако единъ пѫть не му дадешъ, пари колкото иска, пакъ се сърди. Той не се задоволява съ десетина лева, най-малко сто лева иска. Ако му дадешъ сто лева, следния пѫть иска двеста лева. После иска триста лева и постепенно увеличава. Съ малко не се задоволява и така те погледне, като че иска да каже: Знаешъ ли, кой съмъ? Казвамъ: Зная, кой си, но ти не знаешъ, кой съмъ азъ. Като постѫпвамъ по единъ или другъ начинъ съ хората, азъ имамъ възможность да ги позная. Ако и тѣ изучаватъ себе си, ще видятъ, че между всички явления и прояви въ живота сѫществува известна зависимость: едно явление предизвиква друго. Единъ виденъ професоръ по музика срещналъ една бедна, даровита мома, съ хубавъ гласъ, но съ слаба воля; сама тя не могла да прояви своя талантъ. Професорътъ решилъ да ѝ помогне. Той я взелъ подъ свое покровителство и съ своята силна мисъль и воля успѣлъ да събуди въ момата желание да пѣе. Тя започнала да пѣе и въ скоро време се проявила като добра пѣвица. Професорътъ тръгналъ съ нея изъ Европа да дава концерти. Въ присѫтствието на професора тя се проявявала отлично. Щомъ той отсѫтствувалъ, тя не излизала на сцената. Единъ момъкъ се влюбилъ въ нея, но като виждалъ, че професорътъ я придружавалъ навсѣкѫде, той започналъ да ревнува — гледалъ на професора като на препятствие въ своя животъ. Единъ день той успѣлъ да се качи на сцената и убилъ професора. Отъ тоя моментъ момата престанала да пѣе. Хората мислятъ, че пѣвецътъ е самостоятеленъ, не зависи отъ никого. Човѣкъ е зависимъ; неговитѣ прояви зависятъ отъ други сѫщества. Щомъ се прекѫсне тая зависимость, преставатъ и проявитѣ. Тая зависимость опредѣляме съ думитѣ „идеалъ, връзка на човѣшката душа съ Бога, или съ нѣкое свѣтло същество. Човѣкъ трѣбва да съзнава присѫтствието на свѣтлото сѫщество въ себе си и да уповава на него. Прекѫсне ли се тая връзка, животътъ се обезсмисля. Тъй щото, когато говоримъ за любовьта, разбираме, именно, връзката на човѣшката душа съ Бога. Любовьта на човѣка къмъ Бога е първото условие за проява. Значи, любовьта ми къмъ Бога е условие, въ което азъ мога да се проявя. Любовьта на Бога къмъ мене е условие, при което Богъ се проявява въ мене. Да се радваме, когато Богъ се проявява въ насъ, защото и Той се радва, когато ние се проявяваме въ Него. Да живѣешъ добре, значи, да обичашъ Бога. Безъ любовь къмъ Бога, нѣма съзнателенъ животъ. Има две положения въ живота: да обичашъ, или да те обичатъ. Кое отъ дветѣ положения е по-добро? Добре е да обичашъ, добре е и да те обичатъ. Първо Богъ ни обича; нашата любовь е последствие на Неговата. Началото на нѣщата е Божията Любовь, краятъ е човѣшката любовь. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ алфа и омега, т. е. начало и край на нѣщата“. Следъ всѣки край иде ново начало. Божията любовь подразбира начало на нѣщата, т. е. условие за проява. Когато ние се проявяваме, въ Бога се заражда ново начало. Съ други думи казано: Нашиятъ край е ново начало на Божиитѣ прояви. Ето защо, когато човѣкъ започне да мисли, че нѣма какво да прави, иде новото начало. Вие сте изпратени на земята, като артисти, да представите Божиитѣ интереси. Като изиграете ролята си, ще слѣзете отъ сцената; други ще продължатъ ролитѣ ви, а вие ще станете публика. Когато се говори за любовьта, нѣкой казва, че хората го обичатъ. Какъ познава това? Кое е вещественото доказателство, че нѣкой ви обича? Той е досѣтливъ, има предъ видъ нуждитѣ ви и всѣкога ги задоволява. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да давашъ отъ любовь. Важно е, да давашъ на време. Само Богъ дава така. Небето, съ звездитѣ и слънцата, е създадено за хората, да се учатъ и ползуватъ отъ тѣхъ. Всичко, каквото хората сѫ пожелали, Богъ имъ го е далъ. Какво се иска отъ тѣхъ? Да принесатъ отъ плодоветѣ на благата, които сѫ получили. Една свѣтла мисъль, едно благородно чувство и една възвишена постѫпка сѫ плодове, които можемъ да принесемъ на Бога. Казано е въ Писанието, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Подъ „истина“ разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално въ насъ. Който не ги оценява, не може да бѫде доволенъ. Докато е дете, то не се радва на детинството си, но иска да порасне, да стане голѣмъ. Като порастне, вижда, че има много работа, която не може да свърши самъ и решава да се ожени. Той разчита на жена си и на децата си, очаква на тѣхъ, но остава излъганъ. Най-после казва: Да се оженятъ децата, да останемъ съ жената сами, тогава ще работимъ по-добре. И тукъ оставатъ излъгани. Внучетата трѣбва да се гледатъ: ту едното се разболѣе, ту другото, и тѣ пакъ нѣматъ време да помислятъ за себе си. Какво щастие можете да очаквате при такива условия? Далъ ти е Богъ едно дете - момиченце — не си доволенъ; даде ти момченце — пакъ не си доволенъ Какво повече искашъ? Искашъ ли да имашъ 12 синове, като Яковъ? Той имаше 12 синове, но работитѣ му пакъ не вървѣха добре. Яковъ изигра брата си Исава, затова напусна бащиния си домъ и отиде при чичо си Лавана. Тукъ той се влюби въ дъщеря му Рахилъ, за която работи седемь години. Но чичо му го излъга; вмѣсто Рахила, даде му по-голѣмата си дъщеря — Лия, която имаше болни очи. Човѣкъ съ болни очи не обича истината. Яковъ трѣбваше да работи още седемь години за Рахила. Еврейскиятъ законъ не позволява по-младата сестра да прежени по-старата. — Кое е старото въ свѣта? — Това, на което очитѣ сѫ развалени. Както Яковъ излъга брата си и взе първородството му за една чиния леща, така Лаванъ излъга него, даде му Лия — чиния леща вмѣсто Рахила. Така Лаванъ продаде и дветѣ си дъщери на Якова, съ което му показа, че е търговецъ. Единъ день Яковъ реши да напусне Лавана и тръгна на пѫть—да се прости съ брата си и да заживѣятъ заедно. Той взе дветѣ си жени и дветѣ си робини и тръгна къмъ бащиния си домъ. Човѣкъ има единъ умъ и едно сърдце — две жени. Въ мѫжа и умътъ, и сърдцето сѫ женски; въ жената обратно: и умътъ, и сърдцето сѫ мѫжки. Понѣкога умътъ и сърдцето на мѫжа сѫ мѫжки. Тогава той е мѫжъ. Човѣшкиятъ умъ се занимава съ отражението, съ сѣнката на нѣщата, а не съ тѣхната реалность. Умътъ изучава външнитѣ условия на живота, сърдцето — вѫтрешнитѣ условия, на душата — тѣхната сѫщность. Ако се водите само по ума, ще имате хубави нѣща — кѫщи, автомобили, градини, но все ще ви липсва нѣщо. Мислите ли, че яденето, сготвено отъ единъ здравъ и отъ единъ боленъ човѣкъ ще бѫде еднакво вкусно? И двамата знаятъ да готвятъ, и двамата ще турятъ едно и сѫщо масло, но яденето, сготвено отъ здравия, има единъ вкусъ, а отъ болния — другъ вкусъ. Ако прокаженъ човѣкъ ушие една дреха, непремѣнно ще внесе нѣщо отъ болестьта си въ дрехата. Платътъ на дрехата може да бѫде много хубавъ, но проказата на шивача ще мине и въ васъ. Ако сте взели пари на заемъ отъ човѣкъ, който ги е кралъ и насилвалъ бедни вдовици, неговата психическа проказа ще влѣзе въ васъ. Казвамъ: Храната, както и благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, трѣбва да минаватъ презъ чисти рѫце. Хлѣбътъ, водата, въздухътъ трѣбва да бѫдатъ чисти. Ако всички хлѣбари и търговци бѣха чисти, другъ порядъкъ щѣше да има въ свѣта. Сега навсѣкѫде се натъквате па нечистота. Какво може да излѣзе отъ единъ нечистъ свѣтъ, какъвто е сегашниятъ? Нищо друго, освенъ противоречия. Какъвъ е изходниятъ пѫть на всичко това? Представете си, че единъ виденъ пѣвецъ дава концертъ. Събератъ се нѣколко дѣца, влѣзатъ въ салона и започнатъ да дрънкатъ съ тенекии. Той пѣе, а тѣ дрънкатъ. Какво ще чуете отъ пѣсеньта му? Ще ви бѫде ли приятно това пѣене? Децата ще развалятъ пѣенето. Често човѣкъ допуща палави деца въ Божественитѣ работи, съ което развалятъ красивото въ тѣхъ. Божественото не позволява да му се дрънка съ теникии. Който си позволи това, скѫпо плаща. Преди нѣколко деня дойдоха да ми се оплачатъ отъ една болна сестра, доста възрастна, че говорила лоши работи, карала се съ всѣки, който я посещавалъ. — Коя е причината за това? — Понеже сестрата се готви да замине за другия свѣтъ, около нея се събрали заминалитѣ ѝ роднини и се каратъ. Тѣ искатъ да я обератъ, да взематъ всичкото ѝ богатство. Като видятъ, че нѣкой иде да я види, тѣ го пѫдятъ, страхуватъ се да не вземе и той нѣщо отъ нея. Като видите, че нѣкой изгуби съзнание и почне да хърка, казвате, че той умира. Въ сѫщность, той не хърка, но роднинитѣ му, които искатъ да го обератъ. Нѣкои отъ вашитѣ роднини сѫ благородни, а нѣкои сѫ груби, каратъ се, сърдятъ се помежду си, кой повече да вземе. Тѣ говорятъ отвѫтре, а не болниятъ. Тѣ приличатъ на грамофонни плочи. Една плоча иска да вземе дрехитѣ на болния; друга плоча иска обувкитѣ; трета плоча иска паритѣ му. За да не се каратъ роднинитѣ на болния, още преди да се разболѣе, той трѣбва да ги извика и да имъ каже: Докато съмъ живъ, не позволявамъ да ме безпокоите. Щомъ замина за другия свѣтъ, тогава ще дойдете да вземете, каквото ви трѣбва. Въ една отъ своитѣ притчи, Христосъ обръща вниманието на хората, да не се каратъ за имане. Ако господарьтъ даде часть отъ богатството си на своитѣ слуги, тѣ трѣбва да работятъ, да увеличатъ богатството и да не се каратъ, кой взелъ по-голѣма часть. И вие, преди да заминете за другия свѣтъ, извикайте роднинитѣ си, дайте, каквото сте имали, и кажете имъ да не се каратъ помежду си. Не оставяйте наследници следъ заминаването си. На всѣки човѣкъ е дадено преизобилно. Разчитайте на това, което Богъ ви е далъ, а не на онова, което може да дойде отвънъ. Гледай вечерь звездитѣ и луната, радвай се на свѣтлината имъ, но не разчитай на тѣхъ. Горко на оня, който разчита на свѣтлината и на топлината на звездитѣ. Тѣхната свѣтлина не е даже една милиардна часть отъ свѣтлината на слънцето. Единствената свѣтлина, на която можемъ да разчитаме, е тая, която иде отъ слънцето. Единственитѣ блага, на които можемъ да разчитаме, това сѫ ония, които идатъ отъ Бога. Нѣкой ти направи една малка услуга — радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нѣщо Божествено е скрито тамъ. Всѣка радость, която преживявашъ, се дължи на радостьта на оня, който е направилъ една услуга. Той се радва, затова и ти се радвашъ. Чистата радость подразбира, че услугата е направена по закона на любовьта. И тъй, каквото правишъ, прави го въ името на Бога. Вънъ отъ Бога, всѣко добро или всѣка услуга е праздно шише. Това е човѣшкиятъ порядъкъ. Шишето може да е красиво отвънъ, но е праздно. Въ Божествения порядъкъ шишетата сѫ пълни. Тамъ всѣка форма отговаря на своето съдържание. Въ човѣшкия порядъкъ може да турятъ съдържание въ шишето, но обикновено между външната форма и съдържанието нѣма съответствие. Ако шишето отвънъ е красиво, съдържанието му е лошо. Трѣбва ли следъ това да се питашъ, защо си недоволенъ? Много естествено, съдържанието на шишето ти е лошо. Следователно, ако си недоволенъ, ще знаешъ, че си въ човѣшкия порядъкъ; ако си доволенъ, живѣешъ въ Божествения порядъкъ. Ако си свѣтски човѣкъ и си доволенъ, живѣешъ въ Божествения порядъкъ и си по-близо до Бога, отъ оня религиозенъ, който е всѣкога недоволенъ. Религиозниятъ иска да стане по-добъръ, отколкото е, да мине за праведенъ. Това е невъзможно. Никой не може да стане по-добъръ, отколкото е въ действителность. Едно се иска отъ човѣка: да проявява доброто, което е вложено въ него. Той е толкова добъръ, колкото проявява доброто. Ако проявя проявява доброто, по-добъръ е; по малко това повече, по-малко е добъръ. Задачата на човѣка е да прояви любовьта, която е вложена въ него; да прояви мѫдростьта, която е вложена въ него; и най-после, да прояви истината, която е вложена въ него. Когато хората не знаятъ, какъ да постѫпватъ, настройватъ се помежду си и не могатъ да се търпятъ. Чудя се на хората. Котката знае, какъ да постѫпва и да разполага господаря си, а тѣ не знаятъ. Котката се умилква, гали се, мърка, и господарьтъ ѝ дава млѣкце да си хапне. Нѣкой човѣкъ, вмѣсто да предразположи приятеля си, настройва го срещу себе си. Отива при приятеля си, иска сто лева на заемъ, съ обещание следъ петь деня да ги върне. Не само че не ги връща, но иска още двеста лева и казва, че следъ десеть деня ще му ги върне. Следъ десеть деня отива пакъ при него, иска още триста лева. Приятельтъ му, недоволенъ отъ него, не го приема вече въ дома си и постепенно измѣня отношенията си. И двамата не постѫпватъ правилно. Първиятъ обещава и не изпълнява. Той не трѣбва да обещава, щомъ нѣма възможность да изпълни обещанието си. Вториятъ бърза, не дочаква края на нѣщата. Ако той имаше търпение, първиятъ щѣше да плати дълга си. Ще кажете, че не го платилъ следъ петь деня, както обещалъ. Въ човѣшкия порядъкъ въпроситѣ се разрешаватъ по буква. Обаче, въ Божествения порядъкъ буквата нищо не разрешава. Петь човѣшки дни не отговарятъ на петь Божествени. Единъ Божественъ день отговаря на хиляда човѣшки години. Следователно, ако Богъ ти каже да чакашъ единъ день, ще чакашъ хиляда години. Ако приемате нѣщата по буква, ще чакате само единъ день и, като не стане това, което ви обещаватъ, ще мислите, че сѫ ви излъгали. Като изучавамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че тѣ сѫ преждевременно остарѣли. — Защо? — Защото не говорятъ истината. Ще кажете че понѣкога си служите съ бѣла лъжа. И бѣлата лъжа не е позволена. Младата мома се кара съ майка си, но като види възлюбения си, веднага се усмихва. Началникъ се кара на своитѣ служители. Щомъ види по-голѣмъ началникъ отъ себе си, усмихва се. Това е бѣла лъжа; това е неестественъ животъ. Казвашъ, че трѣбва да се проявишъ такъвъ, какъвто си. Какъвъ трѣбва да бѫдешъ? Споредъ меие, ти трѣбва да се проявишъ споредъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Ти трѣбва да се проявишъ съобразно законитѣ на живота, който произлиза отъ любовьта; ти трѣбва да се проявишъ споредъ законитѣ на знанието, което произлиза отъ мѫдростьта; ти трѣбва да се проявишъ споредъ свободата, която произлиза отъ истината. Ако не се проявишъ по тия закони, животътъ ти не е Божественъ. Не бързай да се произнасяшъ за хората и за тѣхнитѣ постѫпки. Какво лошо има въ това, че си далъ на нѣкого петьдесеть лева, които не могълъ да върне на време? Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность. Случило се, че нѣколко месеци билъ безъ работа. Единъ день бръкналъ въ джоба си и намѣрилъ само единъ левъ. Той си казалъ: Както съмъ гладенъ, мога да си купя само едно симидче, да задоволя малко глада си. Въ това време видѣлъ единъ просекъ, който се отправялъ къмъ него. Нѣщо отвѫтре му казало: Дай тия пари на просека. Дадохъ последния си левъ и останахъ безъ петь пари въ джоба си и гладенъ. Вървя и си приказвамъ: Ако не бѣхъ далъ лева на просека, щѣхъ да си купя единъ симидъ да не гладувамъ. Сега съмъ и гладенъ, и безъ работа. Ходя немилъ - недрагъ по улицитѣ. Въ това време нѣкой ме извика. Обръщамъ се да видя, кой ме вика. Оказа се, единъ мой приятель отъ детинство, съ когото не бѣхъ се срѣщалъ десетина години, ме видѣлъ отдалечъ и пожелалъ да ме спре. Заговорихме се, и той ме покани да отидемъ въ дома му, да се нахранимъ. Отидохме, нахранихме се добре и следъ това му казахъ: Приятелю, благодаря, че ме нахрани. Останалъ съмъ безъ петь пари въ джоба и безъ работа. — Не се безпокой, нѣма да останешъ гладенъ. Ще ти дамъ нѣкаква служба. И така стана. Следъ два-три деня той ме назначи на служба. Казвамъ: Давай щедро, съ любовь, и не се страхувай, нѣма да останешъ гладенъ. Другъ случай. Единъ българинъ свършилъ но музика въ Франция. Върналъ се въ Варна, родния му градъ, и започналъ да търси работа. Докато намѣри подходяща служба, той се съгласилъ да занимава богати варненски деца по музика и танци. Единъ бащи останалъ недоволенъ отъ работата на учителя и настроилъ другитѣ бащи противъ него. Така той остеналъ безъ работа и често гладувалъ. Единъ день го срещналъ единъ неговъ приятель и го поканилъ у дома си на обѣдъ. Доволенъ отъ обѣда, той благодарилъ на приятеля си и си отишълъ. Скоро следъ това, той се назначилъ на служба — секретарь при тогавашния валия турчинъ. Случило се, че неговиятъ приятель, който го угостилъ въ единъ отъ труднитѣ моменти на живота му, билъ обвиненъ като комита и задържанъ въ полицията. При обиска, въ дома му намѣрили нѣкакви подозрителни писма. Като научилъ това, секретарьтъ прегледалъ писмата и унищожилъ всички ония, които го издавали като комита и опасно лице. Така го освободилъ отъ отговорность. Следъ това секретарьтъ срещналъ приятеля си и му казалъ: Обѣдътъ, който ми даде, те спаси. Казвамъ: Правете добро, и не се страхувайте. Доброто ще ви изведе на добъръ край. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да се държи за Божествения порядъкъ. Ако се вгледате въ живота, ще видите навсѣкѫде въ вѫтрешностьта прояви на Божествения порядъкъ. Само повръхностьта му е кална, нечиста. Щомъ се махне кальта, съдържанието — Божественото, остава чисто. Съдържанието на всички хора е Божествено. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който не иска да живѣе добре. Обаче, дойде ли до прилагането, тамъ срѣща мѫчнотии. Не е мѫчно да пѣешъ, но когато времето се изстуди, гърлото истива, и гласътъ излиза дрезгавъ. Причината е малка, но не си спазилъ правилата, които гърлото изисква. Човѣкъ е добъръ по естество, но умътъ и сърдцето му трѣбва да знаятъ правилата на живота и да ги спазватъ. Ако тѣ не спазватъ тия правила, и волята не се проявява правилно. Когато умътъ и сърдцето иматъ нуждната чистота, и волята действува добре. Ако умътъ и сърдцето не сѫ чисти, волята е слаба и неразумна. Когато умътъ се оздрява отъ Божествената свѣтлина, а сърдцето — отъ Божествената топлина, волята се изявява съ всичката си сила и мощь и разумно ги използува. Който живѣе въ Божествената свѣтлина и топлина, пречиства кръвьта си и се освобождава отъ всѣкакво нервно разстройство. Ако не приемашъ правилно свѣтлината и топлината, самъ се натъквашъ на различни болести. На какво се дължатъ болеститѣ? — На противоречия въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Тия противоречия сѫ резултатъ на старитѣ човѣшки разбирания. Като знаешъ това, не искай отъ човѣка невъзможното. Не е лесно да бѫдешъ пѣвецъ. Да желаешъ да пѣешъ е едно, да бѫдешъ пѣвецъ е друго. За това се искатъ условия, създадени преди нѣколко поколѣния. Освенъ това, майката и бащата трѣбва да сѫ музикални, да предадатъ своята музикалность на децата. Окрѫжаващата срѣда, публиката, сѫщо трѣбва да бѫде музикална. Публиката предразполага пѣвеца, дава му импулсъ да пѣе. Ако не го обича, той не може да пѣе. Следователно, за да бѫде нѣкой пѣвецъ, трѣбва да се спазватъ следнитѣ условия: майката и бащата да сѫ музикални, да иматъ разположение къмъ музиката; пѣвецътъ да има сѫщото разположение и музикалность, и публиката да е музикална и да обича пѣвеца. Значи, предразположение на ума, на сърдцето и на душата къмъ музиката създаватъ добри условия за развитието на човѣка. И тъй, за постигане на доброто е нуждно вѫтрешно разположение къмъ него. Не е достатъчно да се говори: Да живѣемъ добре, да бѫдемъ щедри. Какво значи, да бѫдешъ щедъръ? Ако дадешъ последния си левъ, щедъръ ли си? Ако вземешъ пари на заемъ отъ нѣкого, за да помогнешъ на другъ, щедрость ли е това? Ти можешъ да давашъ само отъ онова, което е въ джоба ти. Ако нѣмашъ, ще кажешъ истината. Срамъ ли те е да кажешъ, че нѣмашъ? Ако дадешъ всичко, каквото имашъ, и тръгнешъ да търсишъ за себе си оттукъ-оттамъ, това не влиза въ Божествения порядъкъ. Джобътъ ти е празенъ, но можешъ да дадешъ поне едно житно зърно на нѣкого и да кажешъ : Посѣй това житно зърно, и следъ три-четири години ще станешъ богатъ. Той взима житното зърно, но не е доволенъ. Казва: Ще ме залъгва съ едно житно зърно! Това зърно струва повече отъ сто лева, които може нѣкой да ти даде. Помнете: Въ Божественото се крие тайната на живота. Житното зърно е Божествено сѣме — въ него е животътъ. Имашъ единъ диамантъ въ джоба си, или на пръстена си. Малъкъ е той, но струва десетки хиляди. Той струва повече отъ паритѣ, които си вложилъ въ една банка. Паритѣ не носятъ здраве, а диамантъть, като скѫпоцененъ камъкъ, допринася нѣщо за здравето ти. Богатство, което не допринася нищо къмъ свѣтлината на нашия умъ, къмъ топлината на нашето сърдце и къмъ силата на нашата душа, не е истинско. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка трѣбва да допринасятъ нѣщо къмъ нашия умъ, нашето сърдце и нашата душа. Ако нищо не допринасятъ, тѣ сѫ безполезни. Мнозина се оплакватъ, че сѫ остарѣли вече, не могатъ да работятъ. Ако сте остарѣли и поумнѣли, благодарете за това. На небето само старитѣ хора и старитѣ нѣща свѣтятъ. Тѣ носятъ опитноститѣ на незапомнени времена. Слънцето и свѣтлитѣ звезди сѫ стари, отдавна проявени. Тъмнитѣ звезди, които още не свѣтятъ, сѫ млади, непроявени деца. Тѣ причиняватъ голѣми пакости и неприятности. Това виждаме и въ живота. Всички деца сѫ причинили и продължаватъ да причиняватъ неприятности на родителитѣ си и на окрѫжаващитѣ. Майката носи деветь месеца детето си въ утробата и презъ това време непрекѫснато го убеждава, че трѣбва да излѣзе вънъ. Тя го убеждава, то не иска, докато най-после се съгласи да излѣзе. Казватъ: Родило се дете на свѣта. Майката си знае, какъ го е родила и презъ какви мѫчнотии е минала. Понѣкога детето излиза преждевременно. Ако излѣзе на време, то започва да опитва любовьта на майка си: плаче, сърди се, цапа се. Майката го мие, чисти, облича, съблича, пѣе му, храни го, приспива го — велико търпение проявява тя къмъ него. Тя си мисли: Гений ще стане това дете. И вие трѣбва да имате търпението на майката, да понасяте съ любовь вашитѣ мисли и чувства. Тѣ сѫ малки деца, причиняватъ ви неприятности. Единъ день, когато съзнаять положението си, ще свѣтнатъ. — Еди-коя си се червисала и напудрила. — Имайте търпение, ще се измие. Това се дължи на желанието въ нея да се представи такава, каквато не е. Това е желанието на дете, което не се е проявило още. Нѣкога, като ми цѣлуватъ рѫката, гледамъ червена боя. Отде е дошла? Зная, отде е, но никого не сѫдя. Бѫдете радостни при всички противоречия на живота. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Любовь. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Мѫдрость. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Истина. Следователно, когато изпаднете въ голѣми противоречия, тогава, именно, действува Божественото. Така Богъ създава великото въ свѣта. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по свѣтло бѫдеще го очаква. Колкото по-усилено и съзнателно работятъ умътъ и сърдцето на човѣка, толкова по-широки хоризонти се отварятъ предъ него. Като знаете това, не бѣгайте отъ страданията, които разумниятъ свѣтъ ви изпраща. Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мѫчнотиитѣ, на които се натъквате. Нѣма зло въ свѣта, което Богъ да не е превърналъ на добро. Единъ день и безлюбието, и страданието, и противоречието ще се превърнатъ на добро. Какво направи Иовъ при голѣмитѣ противоречия? Какво постигна? — Позна Бога. Следвайте неговия примѣръ. Жена му, приятелитѣ му го изкушаваха, искаха да го спънагъ, но той издържа. Казвамъ: Благодарете на Бога и като здрави, и като болни. Кой се моли по добре: здравиятъ, или болниятъ? Какъвъ човѣкъ си, ако не се молишъ като здравъ, сѫщо и като боленъ? Какъвъ човѣкъ си, да не се радвашъ на богатството си и да не скърбишъ при скръбьта си? Да скърбишъ, това значи, да изправяшъ работата. Какво прави майката, когато детето й се оцапа? Наскърби се, но веднага взима коритото, сипва топла вода и го изчиства. Следъ единъ - два часа то пакъ се нацапа. Тя пакъ го изчисти, преоблѣче и, като види, че е чистичко, пригърне го и го цѣлуне — радва му се. Като скърби, тя оправя работата. И вие правете така. Измийте вашитѣ изцапани мисли и желания и ги цѣлунете. Нашитѣ мисли и желания сѫ деца, които ни предаватъ добри уроци. Каквито и да сѫ тѣ, да благодаримъ на тия деца. Четете двата псалома, 91 и 23, и не се страхувайте. Ще видите, че каквото и да ви се случи, всичко ще се превърне на добро. Питате: Какво да се прави съ мѫчнотиитѣ? — Ще работите, докато ги преодолѣете. Видниять майсторъ-цигуларь е миналъ презъ голѣми мѫчнотии. Ако не е миналъ презъ такива мѫчнотии, не би станалъ великъ цигуларь. Днесъ, каквато мѫчнотия и да срещне въ музиката, той лесно се справя съ нея. И видниятъ художникъ, като рисува, не срѣща мѫчнотия, която да не може да преодолѣе. Добриятъ говоритель знае, де да поставя всѣка дума. Тия хора сѫ минали презъ мѫчнотии и страдания, а днесъ мнозина търсятъ лекъ пѫть за придобиване на блага. И, като не успѣватъ, сърдятъ се, крѣскатъ. — Кога крѣска човѣкъ? — Когато има работа съ глухи хора. Всички хора не сѫ глухи, но запушватъ ушитѣ си, не искатъ да слушатъ крѣскането на неразумнитѣ. Други затварятъ очитѣ си, минаватъ за слѣпи, не искатъ да виждать погрѣшкитѣ на хората. Трета категория хора обичатъ да свиватъ веждитѣ си. — Защо правятъ това? — Мислятъ, решаватъ важни въпроси. Казватъ, че лицето на едни хора е гладко, а на други — набръчкано. Питамъ: Кое отъ дветѣ лица е по-съдържателно? Въ гладкото лице капиталътъ не е вложенъ въ обръщение, не донася никакъвъ приходъ. Въ набръчканото лице капиталътъ е въ обръщение. — Трѣбва ли да имаме бръчки? — Зависи, какви сѫ бръчкитѣ. Има разумни бръчки, които донасятъ приходи. Има бръчки, образувани отъ неправилно начупени линии. Тѣ не донасятъ никакъвъ приходъ. Тѣ говорятъ за вземане-даване, за обръщение на капиталъ, който има или малъкъ приходъ, или загуба. Това подразбира голѣма фирма съ малка печалба. Казватъ за нѣкого: Той е отличенъ философъ, или отличенъ богословъ. Всички хора сѫ отлични. И Ева бѣше отлична жена, но направи една погрѣшка; сѫщевременно тя направи и едно добро. И Адамъ направи една погрѣшка, но направи и едно добро. Всички говорятъ за грѣхопадането, за погрѣшката на Адамъ и Ева, но никой не знае доброто, което тѣ направиха. Адамъ направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което тѣ направиха, и то е записано. Нe се спирайте само върху погрѣшкитѣ на хората. Намѣрете доброто, което сѫ направили и правятъ, и мислете върху него. Не говорете за любовьта, която сте изгубили ; говорете за любовьта, която сте спечелили. Не говорете за мѫдростьта, която сте изгубили; говорете за мѫдростьта, която сте спечелили. Не говорете за истината, която сте изгубили; говорете за истината, която сте спечелили. Спечелената любовь, спечелената мѫдрость, спечелената истина на Адама сѫ по-велики, отколкото изгубенитѣ. Какво трѣбва да се прави сега? Отговарямъ: Следвайте пѫтя на Христа. Христосъ дойде на земята като Синъ Божи и живѣеше скромно, безъ файтони и автомобили, безъ кѫщи. Той ядѣше заедно съ митаритѣ и грѣшницитѣ, безъ да ги осѫжда. Само веднъжъ взе камшикъ въ рѫка и изгони търговцитѣ отъ храма. Добре е понѣкога човѣкъ да се разгнѣви, да събори маситѣ на търговцитѣ въ храма и да ги изгони вънъ. Следователно, ако искате да следвате Христа, ще живѣете като Него. Не се сърдете на майка си и на баща си. Не се гнѣвете на брата си и на сестра си. Ако искате да се гнѣвите, ще ви кажа, какъ да изявявате своя гнѣвъ. Единъ българинъ отъ Варненско отишълъ въ града да си купи чехли. Обиколилъ всички чехлари, но никой не се наемалъ да му ушие чехли — ималъ много голѣмъ кракъ. Най-после той отишълъ при единъ турчинъ - чехларь, дано тамъ му взематъ мѣрка. Турчинътъ му далъ единъ чифтъ, втори чифтъ, но никой не ставалъ. Ядосанъ, той му казалъ: Да се махашъ, калъпсъсъ, нѣма чехли за тебе! Българинътъ се ядосалъ, но премълчалъ. Излѣзълъ на четири километра вънъ отъ града, тамъ се спрѣлъ, обърналъ се къмъ града и извикалъ: Сенъ калъпсъсъ синъ! Олекнало му отъ обидата и се върналъ назадъ. И вие, като се разгнѣвите на нѣкого, излѣзте четири - петь километра вънъ отъ града, спрете се и извикайте: Сенъ калъпсъсъ синъ ! * 4. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 31 октомврий, 1943 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Плодоветѣ на Духа I. Посл, къмъ Коритянитѣ, 13 гл. Въ 13 глава отъ I. послание къмъ Коринтянитѣ се говори за плодоветѣ на Духа. Любовьта е плодъ на Духа. Всѣки плодъ има смисълъ, когато се яде. Следователно, и любовьта се осмисля, когато се яде. Ако любовьта не се яде, не принася никаква полза. Като изядешъ единъ плодъ, той трѣбва да се асимилира, да проникне въ кръвьта, да даде добъръ резултатъ. Дето животътъ се развива правилно, тамъ резултатитѣ сѫ добри. Често се говори за бита на единъ народъ. Думата „битъ“ има две значения. Биятъ нѣкоко съ тояга и казватъ, че тоя човѣкъ е битъ. Говори се и за битъ на нѣкой народъ. Подъ „битъ“ на народа се разбира сборъ отъ неговитѣ нрави и обичаи. Битъ човѣкъ и битъ на народа сѫ две различни понятия. Боятъ плаши хората; въ сѫщность, отъ боя сѫ излѣзли много блага. Не е страшенъ боятъ, но трѣбва да знаешъ, какъ да биешъ. И свѣтлината бие, и въздухътъ бие, и водата бие, но боятъ на свѣтлината е милване, боятъ на въздуха е милване. Понѣкога въздухътъ се гнѣви, и тогава не милва, но удря. Тогава кѫса лиcтa, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако свѣтлината на слънцето те бие, радвай се, защото човѣкъ ще станешъ. Едно се иска отъ човѣка: да разбира нѣщата правилно. Колкото и да се разбиратъ нѣщата правилно, все има нѣщо неразбрано за човѣка. Ако се вгледате въ религиозния животъ на човѣка, и тамъ ще намѣрите нѣщо неразбрано. Ако се вслушате въ езика на детето, и тамъ ще намѣрите нѣщо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свѣщь, сочи съ рѫка къмъ нея, говори нѣщо, но никой не го разбира. Следъ това то туря пръста си въ свѣщьта и се опарва. Като се опари два-три пѫти, майката го предпазва да не тури пакъ пръста си въ свѣщьта, като му казва ,,гъшъ“. Чуе ли тая дума, то разбира вече значението ѝ и не пипа свѣщьта. И възрастнитѣ, като не разбиратъ значението на думата „гъшъ“ не се пазятъ отъ опарване. Не туряй пръста си тамъ, дето не трѣбва. Любовьта учи човѣка, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататъкъ трѣбва да се заематъ съ изучаването на любовьта. За коя любовь говоря? Не говоря за обикновената любовь, която започва съ много обещания, а съ малко дѣла. Младиятъ момъкъ обещава на момата цѣлъ свѣтъ, а накрая и дрипи не ѝ дава; той обещава на момата да се жертвува за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. Следъ гроба нѣма животъ, нѣма никакви задължения. Той гледа часъ по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. Въ първо време тя е божество за него; щомъ умре, става обикновено сѫщество. Оня, когото заравятъ въ земята, и остава тамъ за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свѣтъ да се пречисти. Както момъкътъ постѫпва съ момата, така и момата постѫпва съ момъка. Следъ това всички хора говорятъ за добъръ животъ. Мнозина проповѣдватъ, че трѣбва да се живѣе добре, да бѫдемъ добри, да се обичаме. Това не е проповѣдь. Любовьта трѣбва да я слушате, както слушате видния цигуларь или пѣвецъ на сцената. За любовьта не се говори; колкото и да се говори за нея, все неразбрана остава. Какво ще разберешъ за музиката, ако само се говори за нея? Ако слушашъ музика, колкото и да не си музикаленъ, все ще разберешъ нѣщо. Остане ли само да слушашъ, какво говорятъ за музиката, трѣбва да бѫдешъ много музикаленъ, за да разберешъ нѣщо. Само оня може да говори за музиката, който я носи въ себе си. Той трѣбва да говори музикално, да взима тоноветѣ вѣрно, и всѣка дума да бѫде на мѣстото си. Никакво двусмислие не се позволява въ думитѣ на говорителя. Всѣка дума, изказана отъ него, трѣбва да има само едно значение. Ако нѣкой каже, че е гладенъ, жаденъ, или боленъ, ние разбираме само едно нѣщо. Каже ли нѣкой, че е здравъ, добъръ, или силенъ, пакъ разбираме едно нѣщо. Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ е най-умниять, най-добриятъ човѣкъ. Силата е резултатъ на ума и на сърдцето, т. е. на свѣтлия умъ и на доброто сърдце. Често се говори за истината и за мѫдростьта. Никой не може да придобие истината, ако не разбира любовьта; никой не може да придобие мѫдростьта, ако не разбира живота. Не можешъ да разберешъ свѣтлината, ако нѣмашъ свобода. Свободата е резултатъ на живота и на знанието. Животътъ не може да се прояви безъ свобода. И свободата не може да се прояви безъ живота. Значи, свободата е условие за проява на живота; и животътъ е условие за проява на свободата. Обаче, и като свободенъ, и като несвободенъ, ти ще живѣешъ. Когато турятъ нѣкого въ затворъ, свободенъ ли е? — Той не е свободенъ, но живѣе. И затворникътъ живѣе, и свободниятъ живѣе. Разликата между двамата е само въ това, че затворникътъ очаква времето, когато ще го пуснатъ на свобода. Смъртьта е затворъ, а животътъ — свобода. Най-лошиятъ затворъ въ Битието е смъртьта. — Кой може да избави човѣка отъ тоя затворъ? — Животътъ. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.,, (— 1 ст.). Ако съмъ най-доброто дърво въ свѣта, а плодъ нѣмамъ, нищо не съмъ. Ако съмъ най-хубавиятъ хлѣбъ, а никой не ме яде, нищо не съмъ. Ако хората ме ядатъ, това показва, че съмъ хубавъ, доброкачественъ хлѣбъ. Добротата на хлѣба не е въ неговата външность, но въ съдържанието му. „ Ако имамъ пророчество и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Любовьта се отличава отъ всички добродетели като пръвъ плодъ на Духа. Безъ любовь никаква добродетель не може да се прояви. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.) „Любовьта дълготърпи“ — търпението е първиятъ плодъ на любовьта. „Благосклонна е“ — вториятъ плодъ. „Любовьта не завижда“ — третиятъ плодъ. „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе“ — четвъртиятъ плодъ. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта.“ (— 13 ст.). Много се говори за любовьта, но малко се прилага тя. Тая е причината, дето хората се отегчаватъ отъ говоренето. Ако не искашъ да се отегчавашъ и да отегчавашъ другитѣ, не слушай да ти говорятъ едно и сѫщо нѣщо; и ти не говори едно и сѫщо нѣщо. Приемай и слушай само онова, отъ което имашъ потрѣба. Яжъ, когато си гладенъ. За какъвъ гладъ се говори? Ние не разбираме само физическия гладъ. Може да си гладенъ за животъ, но животътъ е разбранъ и осмисленъ само при любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ, и безъ животъ любовьта нѣма смисълъ. Като се проявява, животътъ изявява любовьта. Нѣкои се възмущаватъ, че животътъ не протича, както тѣ искатъ. Това е невъзможно. — Защо? — Тѣ сѫ още деца въ разбирането си. Събрали се керемидчия, градинарь и жетварь и отишли заедно при Господа да молятъ за хубаво време. Керемидчията пожелалъ сухо време, да се сушатъ керемидитѣ му; градинарьтъ пожелалъ дъждъ, да се напоятъ градинитѣ му; жътварьтъ поискалъ ясно и топло време, да узрѣе житото му, по-скоро да го ожъне. Господ ь имъ отговорилъ: Вие искате едновременно три различни нѣща. Съгласете се помежду си, кое желание да задоволя първо и тогава елате повторно при мене. Ако времето е сухо, градинарьтъ ще остане недоволенъ ; ако е дъждовно, керемидчията ще роптае. Правилно разбиране е нуждно на хората. Казвате, че искате да живѣете въ миръ и съгласие. Не е лошо това, но условия сѫ нуждни за миренъ животъ. Не е лошо да вали дъждъ, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трѣбва да се смѣня, а човѣкъ да е готовъ всѣки моментъ да се ползува отъ него. Устойчивость, издържливость се иска отъ хората. Ако човѣкъ боледува, да знае, защо боледува; ако гладува, да знае, защо гладува. Какъ ще разберешъ положението на болния, ако никога не си боледувалъ? Какъ ще разберешъ състоянието на гладния, ако никога не си гладувалъ? Трѣбва нѣкога да боледувашъ, да знаешъ, какво нѣщо е болесть; трѣбва да гладувашъ, за да познавашъ глада; трѣбва да жадувашъ, за да познавашъ жаждата. Трѣбва да опиташъ безпаричието, бедностьта, за да влизашъ въ положението на бедния и на страдащия. Докато е въ утробата на майка си, детето е обвито въ царска мантия, въ тънко було. Щомъ се роди, свалятъ мантията му и го пущатъ голо въ свѣта. Докато е въ утробата на майка си, детето е свързано съ нея, тя го храни; щомъ излѣзе отъ утробата, отрѣзватъ пѫпа му и скѫсватъ външната връзка съ майката. Тая връзка помага при дишането на детето. Като се скѫса връзката, детето започва да диша само и заплаква. Ще кажете, че знаете, какъ се ражда детето, не е нуждно да ви се говори. Много нѣща знае човѣкъ, но и много нѣща не знае. Въ ранната си възрасть, когато се занимавахъ съ музика, слушахъ видни музиканти, имахъ мнение за тѣхъ. Технически не разбирахъ всичко, но вѫтрешно разбирахъ музиката, виждахъ, кѫде е силенъ музикантътъ и какво му липсва. Като започнахъ да свиря, разбрахъ, какво, именно, липсва на музиканта. Разбрахъ, кѫде се крие мѫчнотията въ свиренето. Достатъчно бѣше нѣкога да тегля само единъ лѫкъ, за да разбера, че нѣщо не ми се поддава. Другъ пѫть съ едно теглене на лѫка излиза нѣщо хубаво. Това показва, че и при свиренето има специално време, наречено музикално време. Изкуство е да знаешъ, кога времето е музикално и тогава да свиришъ. Ако за мене времето не е музикално, азъ ставамъ слушатель, а други свирятъ; ако за мене времето е музикално, азъ свиря, а другитѣ ме слушатъ. Слушате нѣкого да свиря и казвате, че той има добъръ тонъ. Какво представя тонътъ? — Трептение. Трептението е форма, начинъ за изразяване на музиката, а не е тонъ. Подъ „тонъ“ разбираме разумното начало въ свѣта. Тонътъ трѣбва да има първо посока па движение. Тая посока води къмъ нѣкакъвъ разуменъ центъръ. — На кого ще свиришъ? — На нѣкое разумно същество — на канара нѣма да свиришъ. Ще свиришъ на сѫщество, което дава отзвукъ на твоето свирене. Тонътъ се нуждае отъ срѣда, презъ която да минава. Срѣдата трѣбва да бѫде чиста, спокойна, тиха. Добъръ проводникъ на тона е етерътъ. Тонътъ се нуждае още отъ чистота. Казвате, за нѣкой музикантъ, че има чистъ тонъ. Чистиятъ тонъ преодолява всички противоречия. Значи, основенъ, истински тонъ е тоя, който има посока на движение, срѣда и чистота. Въ духовно отношение, основниятъ тонъ на живота е любовьта. Безъ любовь тонъ не може да се произведе; безъ вѣра тонъ не може да се произведе; и безъ надежда не може да се произведе тонъ. Трептенията на основния тонъ на любовьта сѫ много ситни, и презъ етера се разнасятъ по цѣлия свѣтъ. Когато азъ пѣя на земята, и най-малката звезда въ вселената чува моята пѣсень. Ще кажете, че това е теория. Не, това е фактъ. Подъ „звезда“ разбирамъ всѣко разумно, музикално сѫщество. Нѣма музикално сѫщество въ свѣта, което да не се вслушва въ всѣки тонъ, отдето и да иде той. Понѣкога ти си радостенъ, безъ да знаешъ причината. Радостьта ти се дължи на музиката, която възприемашъ отъ слънцето. Нѣкое сѫщество отъ слънцето пѣе, а ти слушашъ. Следователно, всѣка радость е резултатъ на възприемането на хармонични тонове отъ пространството. Всѣка скръбь е резултатъ на възприемане на дисхармонични тонове отъ пространството. Дисхармонията дразни ухото, а дразненето причинява мѫчение и скръбь. Когато опитниятъ капелмайсторъ махне съ прѫчицата си, дисонансътъ се превръща въ хармония. Ние казваме тогава, че скръбьта се е превърнала въ радость. Да любишъ единъ човѣкъ, това значи, да му пѣешъ. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако не му пѣешъ. Това се забелязва навсѣкѫде въ живота. Проследете промѣната, която става съ нѣкои упорити деца, когато пораснатъ и се влюбятъ. Момчето е било своенравно, мрачно, неотзивчиво, но щомъ се влюби, става весело, по цѣлъ день пѣе. И момичето, като се влюби, става приветливо, услужливо, припѣва си, започва да се гизди, да мисли за своята външность. Мнозина се запитватъ, дали въ тѣхното сърдце има условия за любовьта. Достатъчно е да драснете първата клечка кибритъ и да опитате, може ли да се запали огъньтъ на вашето сърдце. Щомъ се запали огъньтъ, никой не е въ състояние да го угаси. Колкото майки и бащи сѫ правили опитъ да изгасятъ огъня въ сърдцето на своитѣ синове и дъщери, не сѫ успѣвали. Не се опитвайте да гасите Божествения огънь! Видите ли, че гори, оставете го да върви въ своя пѫть. Не се стремете да изгасите слънцето! Не се стремете да изгасите звездитѣ! Това е огънь, който нито се пали, нито се гаси. Той е най-приятниятъ огънь въ свѣта. — Заслужава ли даденъ човѣкъ моята любовь? — Нѣма човѣкъ, нито живо сѫщество въ свѣта, което да не заслужава да бѫде обичано. — Грѣшенъ е тоя човѣкъ, не заслужава да бѫде обичанъ. — И грѣшникътъ заслужава да се грѣе на Божието слънце. Слънчевата любовь изпраща еднакво своята свѣтлина и топлина на всички живи сѫщества на земята. То грѣе и топли еднакво гълѫба и змията, тигъра и овцата. За него нѣма достойни и недостойни сѫщества. Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ ограничени разбирания и моралъ. Лесно се казва, че тоя или оня човѣкъ е лошъ. Какво, въ сѫщность, е лошевината? Кой човѣкъ е лошъ? Лошевината не е външно качество. Лошъ ли е тоя, който обича да яде чесънъ? Устата му дълго време мирише на чесънъ. Въ приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“ се разказва за една царска дъщеря, въ която се влюбилъ царскиятъ синъ, но по една малка причина не могли да се разбератъ и се раздѣлили. Той обичалъ да яде чесънъ. Единъ день, когато трѣбвало да се срещне съ нея, той хапналъ малко чесънъ, но миризмата на чесъна не могла да избѣгне отъ чувствителното обоняние на царската дъщеря, която органически не понасяла тая миризма. Възмутена отъ поведението на своя възлюбенъ, тя го изпѫдила отъ дома си. — Въ кого е вината? — И въ двамата. Царскиятъ синъ трѣбваше да знае, дали неговата възлюбена обича чесънъ, или не. Ако не обича, трѣбваше да се откаже отъ желанието си да яде чесънъ, особено когато се срѣща съ нея. Тя казала: Не искамъ мѫжъ, който не се съобразява съ моитѣ желания. И царската дъщеря трѣбваше да отстѫпи, да претърпи първия пѫть, докато дойде до едно разбирателство съ своя възлюбенъ. Хората, изобщо, не обичатъ нечиститѣ работи. Добре е това, но тѣ трѣбва да се пазятъ еднакво и отъ външната, и отъ вѫтрешната нечистота. Любовьта не търпи никаква нечистота. Тази е причината, дето влюбенитѣ обичатъ да се миятъ и чистятъ; тѣ се обличатъ хубаво, съ чисти дрехи; пишатъ си писма на бѣла или розова хартия, съ красивъ почеркъ. Ще кажете, че това сѫ глупави, младежки работи. Не е така. Цѣла философия, цѣла наука има въ любовнитѣ писма на младитѣ. Момъкътъ пише на момата: Ти си божество за мене. Откакъ те видѣхъ, цѣлъ свѣтъ се отвори предъ очитѣ ми. Живѣя съ радость, съ надежда за свѣтло, велико бѫдеще. Докато я обича, той разкрива сърдцето си предъ нея, и тя се радва, чувствува се щастлива. Щомъ престанатъ да се обичатъ, свѣтътъ се разрушава предъ тѣхъ, и двамата ставатъ нещастни. Питамъ: Какво ще стане съ насъ, ако Богъ се оттегли или ни напусне? Слънцето, звездитѣ, луната ще изгаснатъ; дърветата и цвѣтята ще изчезнатъ предъ очитѣ ни; красотата на вселената ще изчезне; животътъ ни напълно ще се помрачи. Тъй щото, ние живѣемъ, защото Богъ е въ насъ. Ако Той се оттегли отъ насъ, веднага ще дойдатъ нещастията и смъртьта. Всесиленъ е Богъ, въ единъ моментъ може да разруши цѣлата вселена, но никога нѣма да направи това. Той никога нѣма да ни постави на ненуждни страдания. Той има желание да ни учи, да разберемъ, защо живѣемъ и защо е създаденъ свѣтътъ. Всичко, което Богъ е създалъ, е ценно. Не се противете на Божествения порядъкъ. Другъ е въпросътъ, ако се натъквате на човѣшкия порядъкъ. Дойдете ли до Божествения свѣтъ, тамъ не се позволява да влѣзе човѣкъ съ обувки, съ немити рѫце и крака, съ нечисти дрехи. Ще измиете лицето, рѫцетѣ и краката си три пѫти; ще облѣчете нови, чисти дрехи, ще обуете нови обувки и така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Ще внесете въ ума си чисти, свѣтли мисли, въ сърдцето си — чисти, благородни чувства и така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Когато хората изучатъ законитѣ на тоя свѣтъ и заживѣятъ по тия закони, свѣтътъ ще се превърне на рай — никаква война нѣма да сѫществува. И тогава, като се помолите на Бога, Той веднага ще прекрати войната. Днесъ всички се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Казвамъ: Майкитѣ и бащитѣ ще победятъ. Ония милиони хора, които умрѣха на бойното поле, трѣбва да се преродятъ. Това ще направятъ майкитѣ и бащитѣ, а не воюващитѣ. Майкитѣ и бащитѣ, братята и сестритѣ ще оправятъ свѣта и ще освободятъ угнетенитѣ и нажаленитѣ. Трѣбва да се създаде ново поколѣние, нови синове и дъщери. Това ще направятъ всички майки и бащи : рускитѣ майки и бащи, английскитѣ майки и бащи, японскитѣ майки и бащи, германскитѣ майки и бащи — всички майки и бащи по лицето на земята. Тѣ ще победятъ. Съ други думи казано: Божественото ще победи, то ще оправи свѣта. Майката е символъ на любовьта, бащата— на мѫдростьта. Значи, любовьта и мѫдростьта отъ една страна и истината — отъ друга страна ще победятъ свѣта и ще го оправятъ. Това, което руши и разваля нѣщата, не е Божествено. Сега се говори за правда въ свѣта. Какво струва правдата безъ любовьта? Тя има отношение къмъ живота дотолкова, доколкото любовьта се изявява. Праведенъ е оня, който изявява любовьта си въ живота, т. е. който служи на Бога. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ — Кой може да люби така? — Силниятъ, здравиятъ, умниятъ и добриятъ човѣкъ. Той има любовь въ себе си. Каквато работа започне, може да я свърши. — Може ли да проповѣдва Словото Божие? -— И това може, защото разполага съ различни методи. Вмѣсто да говори на хората, той може да свири. Да свиришъ съ любовь, разбирамъ проява на съзнателния животъ. За тоя животъ е потрѣбна свѣтлина, топлина, свобода и сила. Любовьта е майка на тоя животъ, мѫдростьта — неговъ баща, а истината — негова възпитателка. Съзнателниятъ животъ подразбира жертва, която почива на закона на даването. Какво ще даде на хората невежиятъ? На какво ще ги научи? Какъ ще свири той, като не разбира това изкуство? Какъ ще оре, като не знае, какво нѣщо е орането? Следь всичко това, той се осмѣлява да каже, че изоралъ нивата си. Изоралъ я, благодарение на воловетѣ и на ралото си. Воловетѣ теглятъ, ралото прави браздитѣ, а той казва, че самъ изоралъ нивата си. Не се говори така. Другъ казва: Азъ мога да любя. Какво значи да любишъ? Да любишъ, това значи, да предавашъ на ближния си благата, които си приелъ, така Чисти, както сѫ били. Носишъ единъ пликъ отъ Господа до своя ближенъ, но искашъ да знаешъ, какво има въ него. Отваряшъ плика и започвашъ да четешъ. Това не се позволява. Само оня има право да чете писмото, който го праща. Следователно, ще го предадешъ, безъ да се подадешъ на изкушение, и ще се радвашъ, че си изпълнилъ задачата си правилно. Тогава и двамата ще се радватъ: оня, който носи писмото, както и оня, който го получава. Не можешъ да се радвашъ, ако слънцето не изгрѣва. Изгрѣващето слънце е писмото, което всѣки день се отваря и прочита отъ оня, който отива да го посрѣща. Като залѣзва, слънцето затваря писмото си и отива да се чете на друго мѣсто. Когато изгрѣва и залѣзва, слънцето разнася писмото по цѣлия свѣтъ, да го четатъ всички, да видять, какво Богъ е вложилъ въ него. Всички блага идатъ отъ слънцето. Мнозина не разбиратъ Писанието и казватъ, че човѣкъ пе трѣбва да се покланя на нищо. Покланянето подразбира влюбване. Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? Все ще се влюби въ нѣщо, все ще напише едно любовно писмо. Слънцето чете любовнитѣ писма на хората и ги носи по свѣта, като казва: Ето любовьта. Като грѣе, слънцето говори за любовьта. И човѣкъ, както слънцето, трѣбва да изявява любовьта, която е вложена въ него. Като изявява любовьта на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, човѣкъ трѣбва да знае, че изявява любовьта на Оня, Който живѣе въ него. Изявявайте Бога въ себе си и не мислете, че нѣма подобни на васъ. Подобни на тебе има много, но подобни на Бога нѣма. Естествено е да има подобни на тебе. — Защо? — Защото ти се оглеждашъ, въ ближния си като въ огледало. Ако се гледашъ въ едно огледало, ще видишъ само единъ образъ — само лицето си. Ако искашъ да видишъ гърба си, ще вземешъ две огледала. Колкото повече огледала имашъ, толкова повече образи ще получишъ. Така ще се оглеждашъ отъ всички страни. Който не разбира закона на отражението, казва, че едно огледало е достатъчно. Не е достатъчно едно огледало, най-малко две огледала сѫ нуждни: въ едното ще видишъ лицето си, въ другото — гърба си. Когато стрижатъ косата на нѣкого, пакъ употрѣбяватъ две огледала. Остане ли само съ едно огледало, трѣбва да се задоволи съ това, което бръснарьтъ каже. Щомъ и той вземе едно огледало въ рѫката си, ще види, какъ е остриганъ отзадъ. Не разчитай само на думитѣ на бръснаря. Често неопитни момчета могатъ да те направятъ за смѣхъ. Разправяше ми единъ старь човѣкъ, какъ го остригало едно младо, неопитно момче. Взело ножицитѣ и стригало, дето му попадне. Като се погледналъ стариятъ въ огледалото, уплашилъ се: на мѣста косата му била по-дълга, на мѣста по-кѫса, а нѣкѫде, до кожата остригана. Момчето кълцало съ ножицитѣ, както му попаднало. Като наблюдавамъ проявитѣ на любовьта на сегашнитѣ хора, виждамъ, какъ се кълцатъ едни-други. Като не знаятъ да стрижатъ, тѣ взиматъ ножицитѣ и рѣжатъ, както имъ попадне. Така тѣ накълцватъ умоветѣ и сърдцата си — не знаятъ да стрижатъ. Като се научите да стрижете, тогава прилагайте изкуството си. Като се научите да говорите музикално, по любовь, тогава говорете. Докато не сте научили едно изкуство, както трѣбва, не бързайте да се проявите. Азъ разбирамъ добре музиката и, въпрѣки това, не пропущамъ случая да слушамъ видни музиканти и пѣвци. Всѣки музикантъ влага нѣщо особено въ музиката, което заслужава да се чуе. Всѣка пѣвица има нѣщо особено въ пѣенето : една се отличава по своя тембъръ, друга — по мекия си и чистъ тонъ. Има пѣвици, които влагатъ душата си въ пѣенето. Човѣкъ може да пѣе и да свири добре, ако се свърже съ разумния свѣтъ. Той може да мисли и чувствува правилно, ако се свърже съ разумния свѣтъ. Като се свържешъ съ разумния свѣтъ, благата на живота протичатъ по естественъ начинъ. Ако не можешъ да направишъ тая връзка, ще пренасяшъ благата на части, както носишъ вода съ кофи да поливашъ градината си. Водата трѣбва сама да дохожда при тебе, да тече непреривно. Остане ли ти да я пренасяшъ отъ едно мѣсто на друго, това значи, да се натъквашъ на мѫчнотии и страдания. Плодоветѣ на Духа съ: Любовь, радость, миръ, дълготърпенис, благость, кротость, въздържание. Радостьта има отношение къмъ ангелския свѣтъ, мирътъ — къмъ човѣшкия свѣтъ, а дълготърпението — къмъ животинския свѣтъ. Дълготърпението е слизане дълбоко въ материята. Всички живи сѫщества се нуждаятъ отъ благость, милосърдие, кротость, въздържание. Веднъжъ видѣхъ една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвѣше да я глътне, азъ се приближихъ до нея и мислено ѝ казахъ: Въ мое присѫтствие не позволявамъ да ставатъ престѫпления. Ще пуснешъ жабата и ще продължишъ пѫтя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не ѝ се иска да я пусне, но най-после се съгласи — пусна жабата и се скри нѣкѫде между камънитѣ. Ще кажете, че змията не може да говори. Азъ говоря съ духа, който е въ змията, а не съ нея. Змията е форма, въ която се крие нѣкакъвъ духъ. Той разбра, че въ мое присѫтствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Следъ мене той е свободенъ да прави, каквото иска. Първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Хората сѫ дошли едва до опаковката на любовьта. Тѣ сѫ далечъ отъ съдържанието на любовьта — до Божията Любовь. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, не можемъ да познаемъ любовьта, докато не опитаме любовьта на Бога къмъ насъ. Много блага е далъ Богъ на хората, много любовь е излѣлъ къмъ тѣхъ, но тѣ още не сѫ Го познали, поради което сѫ недоволни отъ живота. Богъ вижда това, търпи и чака времето, когато хората ще се пробудятъ. Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ. Той знае, че недоволството, мѫчението, страданието сѫ временни нѣща. Само любовьта и радостьта сѫ вѣчни. Казано е въ Писанието; „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да помена грѣховетѣ имъ“. Стариятъ свѣтъ заминава, новъ свѣтъ се създава. Каквото става въ свѣта, е за добро. Посаждашъ единъ орѣхъ, който следъ време се пропуква и отъ него израства ново, младо растение. Вѣгьрътъ огъва клонетѣ на младото дърво, снѣгътъ ги навежда къмъ земята, докато единъ день дървото заякне и устоява иа всички несгоди и вѣтрове. Който яде отъ плодоветѣ на тоя орѣхъ, трѣбва да благодари. Докато нашата любовь не даде плодъ, както орѣхътъ, не можемъ да разберемъ Божията Любовь. Христосъ казва : „Който ме яде, той има животъ въ себе си“. Никой не може да яде Христа, но ще яде плодоветѣ на Неговия животъ. Следователно, давайте на хората отъ плодоветѣ на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки, за да ви разбиратъ. Само така ще се радвате на плодоветѣ си, както и на плодоветѣ на своитѣ ближни. Изучавайте музиката, както азъ съмъ я изучавалъ. Като изучвавахъ музиката, намѣрихъ погрѣшкитѣ на музикантитѣ, разбрахъ, де грѣшатъ. Питатъ ме, свиря ли Бахъ, Бетовенъ или Моцартъ. Намирамъ, че не съмъ дошълъ до тѣхъ. Свиря нѣкакъвъ Бетовенъ или Бахъ, но мой Бетовенъ, мой Бахъ. Въпрѣки това, азъ познавамъ класическата музика, зная, отде Бетовенъ е черпилъ своята музика. Азъ се интересувамъ отъ истинския оригиналъ, а не отъ преводитѣ, които музикантитѣ сѫ направили. Бетовенъ, Бахъ, Моцартъ сѫ направили сполучливи преводи. И азъ свиря мои, оригинални работи; понѣкога правя преводи, по-близки или по-далечни отъ оригинала. Като работихъ върху музиката, намѣрихъ доста музикални времена, отъ които разбрахъ, дали свиря правилно, или не. Когато попадахъ точно на музикалното време, достатъчно бѣше да посвиря 10—15 минути, за да се оправи времето: облацитѣ се разпръсваха, и небето ставаше чисто, ясно. Ако има голѣма суша, пакъ свиря. Тогава небето се заоблачава, дохожда дъждъ. Съ свиренето си мога да примирявамъ хората. Ако не мога да примиря двама души, които се каратъ и биятъ, не съмъ свирилъ хубаво. Доброто свирене е въ състояние да подобри нѣщата, да премахне мѫчнотиитѣ и противоречията въ пѫтя на всѣки човѣкъ. Сѫщиятъ законъ действува и въ любовьта. Нѣкой казва: Азъ обичамъ. Щомъ обичашъ, всички противоречия въ живота ти, временно поне трѣбва да престанатъ. Ако не изчезнатъ, ти не обичашъ, както трѣбва. Обаче, има противоречия, които сѫ необходими за развитието на твоя умъ и на твоето сърдце. Тѣ сѫ на мѣстото си. Да бѫдешъ кротъкъ и да не вършишъ никаква работа, това не е желателно. Каква работа ще свърши единъ слабъ, хилавъ конь, на който ребрата се броятъ отдалечъ? Кротъкъ е тоя конь, не рита, но и работа не върши. За предпочитане е здравиятъ конь, който рита, но върши работа, отколкото хилавиятъ, който кротува и нищо не работи. Нѣкои хора, като остаряватъ, ставатъ кротки, добри, но нищо не работятъ. Това не е право. Стариятъ трѣбва да работи. Че е старъ, че не може вече да работи, това не го оправдава. Дѣдото казва: Когато бѣхъ младъ, работихъ; сега ще почивамъ. Като младъ си вършилъ доста пакости и глупости. Сега пъкъ ще работишъ, безъ да причинявашъ на кого и да е пакости. На млади години си грѣшилъ, на стари години ще работишъ и ще изправяшъ погрѣшкитѣ си. Това е правило, което забелязахъ и при свиренето. Когато взимахъ нѣкой тонъ неправилно, другитѣ музиканти свирѣха добре, чисто. Ако нѣкой отъ тѣхъ грѣшеше, азъ свирѣхъ правилно. Дълго време упражнявахъ ухото си въ слушане, докато схванахъ това съотношение между хората. Тѣ едни-други се корегиратъ. Като научихъ законитѣ на музиката, и азъ свирѣхъ добре, и другитѣ музиканти свирѣха добре. Така се създаде оркестърътъ — всички свирѣхме заедно. Когато капелмайсторътъ дирижираше, все се намираше нѣкой да грѣши. Щомъ отсѫтствуваше капелмайсторътъ, никой не грѣшеше. — Защо никой не грѣшеше? — Нѣмаше кой да поправи погрѣшката. И да грѣши нѣкой, погрѣшката минаваше незабелязано. Много хора се отегчаватъ отъ живота на земята, искатъ да отидатъ въ другия свѣтъ. Тѣ не знаятъ, че и тамъ ще работятъ. Ще ги поставятъ въ оркестъръ и ще изискватъ отъ тѣхъ да свирятъ безъ погрѣшки — тамъ оркестрантитѣ свирятъ безъ капелмайсторъ. Тамъ никой не се занимава съ погрѣшкитѣ на другитѣ — не искатъ да се петнятъ. И азъ необичамъ да се занимавамъ съ погрѣшкитѣ на хората, да не петня ума и сърдцето си. Погрѣшкитѣ сѫ каль, която се чисти мѫчно. Докато има капелмайстори, всѣкога ще има противоречия и погрѣшки. Богъ е допусналъ противоречията, за да се изправятъ хората. Погрѣшкитѣ се изправятъ само на земята. Ето защо, когато нѣкой ангелъ иска да изправи нѣкоя своя погрѣшка, слиза на земята въ човѣшка форма. Щомъ изправи погрѣшката си, отново се връща на небето и заема мѣстото си между ангелитѣ. Много ангели има на земята, дошли да изправятъ погрѣшкитѣ си. И вие сте дошли на земята да изправите погрѣшкитѣ си и да се научите да мислите, да чувствувате и да постѫпвате правилно. Само така човѣкъ ще оцени благата, които Богъ му е далъ. Велико нѣщо е да срещнешъ човѣкъ, който цени благата, защото и той самъ е благо за другитѣ. Като любишъ човѣка, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое, и твоето благо е негово. Какво представя любовьта? Тя е пробенъ камъкъ; тя е ключъ, който отваря всички затворени врати. Прилагайте любовьта като потикъ на своя умъ и на своето сърдце. Любовьта е първиятъ плодъ на духа. Когато соковетѣ на тоя плодъ, проникнатъ въ вашия умъ и вашето сърдце, вие ще се освободите отъ противоречията на живота. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата“. Казано е още, че истината освобождава човѣка. Истината е врата, презъ която Духътъ минава и носи свободата. Казано е: „Ще изпрати Богъ Духа си“. Когато Духътъ влѣзе въ васъ, ще роди първо любовьта. Щомъ приемемъ любовьта, като плодъ на Духа, и ние ще се хранимъ съ нея, и окрѫжаващитѣ ще се хранятъ. Сега азъ прочетохъ 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ, а вие прочетете 5 гл. отъ посланието къмъ Галатянитѣ, за плодоветѣ на Духа. Работете съзнателно върху себе си, безъ да се самоосѫждате. Ако направите една погрѣшка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два пѫти повече. Самоосѫждането не е Божествено качество. Понѣкога причината за погрѣшкитѣ е вънъ отъ човѣка. Нѣкой иска да каже нѣщо на приятеля си, който е далечъ отъ него. За да се чуе гласътъ му, той трѣбва да вика, защото външната срѣда е шумна. Като вика много, гласътъ излиза нехармониченъ. А въ всѣка дисхармония има нѣкаква погрѣшка, нѣщо фалшиво. Кой е виновенъ за тая погрѣшка: оня, който говори, или шумътъ въ външната срѣда? Голѣмиятъ шумъ се дължи на грубата срѣда. Ти викашъ, крѣскашъ, за да те чуятъ и, ако никой не те чуе, ставашъ нервенъ, гнѣвишъ се. После се извинявашъ, че си нервенъ. Какво нѣщо е нервностьта? Кога е нервенъ човѣкъ? — Когато има да плаща дългове, а нѣма съ какво да ги плати. Бръкне въ джоба си, нищо не намира. Богатиятъ бръкне въ джоба си и веднага вади, колкото му трѣбватъ. И бедниятъ, и богатиятъ не сѫ на правъ пѫть. Тѣ не трѣбва да чакатъ последния моментъ да си платятъ дълга, но два-три деня преди срока да отидатъ при своя кредиторъ и да се изплатятъ. Не чакайте кредитора да ви търси, но вие идете при него да оправите смѣткитѣ си. Ако си беденъ и не можешъ да платишъ дълга си, помоли се на кредитора да отложи плащането. Той ще чуе молбата ти, но ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не го карашъ да те търси въ дома ти и да се връща назадъ празенъ. Законътъ е сѫщъ и при изправяне на погрѣшкитѣ. Като направишъ една погрѣшка къмъ нѣкого, не чакай тоя човѣкъ да дойде при тебе, тогава да се извинишъ, но ти го намѣри, иди въ дома му и тамъ се извини. Като видѣ Богъ, че хората не искатъ да се изправятъ, не сѫ готови да обърнатъ погледа си къмъ Него и да искатъ извинение, изпрати своя Единороденъ Синъ на земята, да имъ покаже пѫтя за примиряване. Хората могатъ да се примирятъ само чрезъ любовьта; тѣ могатъ да се спасятъ само чрезъ любовьта — другъ пѫть нѣма. Безъ любовь нищо не се постига. Казано е: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Всѣки трѣбва да се храни отъ плодоветѣ на любовьта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вѣченъ животъ. „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единннаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. * 3. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 24 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Синовно отношение Лука, гл. 5 Въ пета глава отъ Евангелието на Лука, 19 стихъ, е казано: „Понеже не намѣриха мѣсто, отдето да внесатъ болния, възлѣзоха на покрива, и презъ керемидитѣ го спуснаха съ одъра предъ Исуса“. Ако днесъ човѣкъ се осмѣли да отвори покрива на нѣкого и оттамъ да спусне болния, ще го дадатъ подъ сѫдъ. Ние похваляваме тия хора за смѣлостьта имъ. Голѣма е била тѣхната смѣлость, но и кѫщата не е била много солидна. Ако покривътъ е билъ като сегашнитѣ, не биха могли да го отворятъ. Смѣлъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ доброто, даже и да сгрѣши. За предпочитане е да бѫде смѣлъ, отколкото страхливъ. Понѣкога и страхътъ е на мѣсто. Ако заекътъ срещне мечка, трѣбва ли да прояви смѣлость, да се бори съ нея? Той трѣбва да разчита на краката си и да бѣга. Тукъ се изисква разумность, а не смѣлость. Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ пчелата? Смѣшно е да бѣгашъ отъ пчелата. Спри на мѣстото си, вдигни главата си и духни къмъ нея. Тя се плаши отъ вѣтъра. Щомъ духне вѣтъръ, пчелитѣ се скриватъ въ кошеритѣ. Обаче, не е позволено на пчеларитѣ да опушватъ съ димъ кошеритѣ, за да взиматъ меда. Това е насилие, а насилието води къмъ зло. Стремете се къмъ доброто въ живота. Всѣки день трѣбва да внасяме нѣщо ново въ живота, колкото и да е малко то. Вижте, какъ художникътъ започва своята картина. Ако рисува човѣкъ, той първо поставя основнитѣ чърти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всѣки день прибавя по нѣщо къмъ портрета. Той постепенно дохожда до най-малкитѣ подробности. Ако художникътъ бърза да свърши картината си въ единъ день, нищо не е постигналъ. Само скицитѣ ставатъ бързо. Има художници, които сѫ майстори на скици, но малцина могатъ да нарисуватъ човѣка такъвъ, какъвто е. Гледашъ единъ портретъ, виждашъ, че добротата на тоя човѣкъ е пресилена. Той е представенъ по-добъръ, отколкото е въ действителность. Нѣкой художникъ нарисувалъ нѣкого по-смѣлъ, по-красивъ, отколкото е въ сѫщность. — Отъ кого зависи това? — Отъ художника. Смѣлиятъ художникъ предава своята смѣлость на човѣка, когото рисува. Страхливиятъ художникъ предава своя страхъ на човѣка, когото рисува. Какъвто е характерътъ на художника, такива сѫ и неговитѣ картини. Казвамъ: Мнозина ме слушатъ, малцина ме разбиратъ. Това зависи отъ разбирането. Всѣки разбира споредъ своята мѣрка. Не е лошо това, но понѣкога вие съкращавате тая мѣрка. Съ единъ или съ два милиметра, но все ще я съкратите. — Защо става така? — Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човѣкъ нѣщата, или да ги намалява? Това се опредѣля отъ случая. Ако ти е дошълъ гостъ и пожелаешъ да го нагостишъ, дай му изобилно ядене, да остане доволенъ. Когато се хранишъ, никога не преяждай. На госта ще дадешъ изобилно, да не мисли, че си скѫперникъ. Къмъ себе си ще бѫдешъ строгъ, нѣма да преяждашъ, а къмъ госта си щедъръ. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде единъ човѣкъ? Може ли да изяде единъ хлѣбъ? Има хора, които ядатъ много, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Тѣ минаватъ за голѣми герои. Разправятъ за единъ българинъ, отъ Варненско, че могълъ да изяде цѣло агне. При единъ случай той изялъ едно агне, което тежало 12 кгр., два килограма хлѣбъ и единъ килограмъ халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кгр., но съ кожата, съ вѫтрешноститѣ — неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7—8 килограма най-много. Има нѣщо преувеличено въ тоя фактъ, но има и нѣщо вѣрно. Срѣщатъ се хора, които ядатъ много и около тѣхъ се създаватъ легенди. Българинътъ обича да преувеличава и да намалява — това е негова чърта. Единъ американски писатель описалъ два интересни случая за хора, които ядатъ много. Единъ американецъ влѣзълъ въ едно сиротопиталище и изялъ закуската, приготвена за 70 деца. Другъ американецъ изялъ яденето, приготвено за 20 души. И двамата надминаватъ българина, който изялъ едно агне. Трѣбва ли човѣкъ да яде много? — Това не е въ съгласие съ законитѣ на природата. Чрезъ яденето тя опитва хората. За да ги изпита, на едни дава много, на други — малко. Може ли слонътъ да се задоволи съ едно кило оризъ? Десетки килограми оризъ сѫ нуждни, за да се нахрани. Какво ще прави бащата, ако синътъ и дъщерята ядатъ като слона? Той ще се види въ чудо, не може да ги задоволи. Въ бѫдеще човѣкъ ще яде малко. За да дойде до това положение, той трѣбва отсега да намалява количеството на храната. Сегашниятъ човѣкъ работи извънъ мѣрката, съ цель да осигури яденето. Днесъ голѣмъ процентъ отъ хората умиратъ отъ преяждане и отъ пресиленъ трудъ за осигуряване на прехраната. Тѣ ядатъ бързо, не правятъ подборъ въ хранитѣ. Това изтощава и разстройва организъма. Малъкъ процентъ отъ хората умиратъ отъ други болести. Помнете: Яденето е великъ процесъ, свързанъ съ любовьта. Който не яде съ любовь, самъ се излага на страдания. Който яде бързо и преяжда, самъ се излага на страдания. Споредъ една статистика, 95% отъ хората страдатъ отъ преяждане, отъ недоволство. Тѣ ядатъ и не благодарятъ — все намиратъ нѣщо, отъ което сѫ недоволни: яденето било пресолено, постно; хлѣбътъ билъ твърдъ или недопеченъ. Хигиената на яденето изисква отъ човѣка да благодари за хлѣба и за яденето, които му се даватъ. Не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Който не благодари, всѣкога ще се натъква на лошъ хлѣбъ и на лошо ядене. Въ това нѣма никакво изключение. Подобното подобно привлича. Любовьта привлича хубавото, красивото, чистото, а безлюбието — лошото, нечистото. Когато хората грѣшатъ, яденето имъ е лошо. Когато хората се биятъ, яденето имъ е лошо. Съвременнитѣ хора се биятъ, милиони хора се убиватъ, но всичко това не е волята на Бога. Това не е въ съгласие съ законитѣ на природата, нито е опредѣлено да стане. Понеже хората се отклониха отъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, войната дойде като естествено последствие на това отклоняване. На това се дължи и намаляването на дажбитѣ. Днесъ хлѣбътъ се намали, захарьта, месото, маслото сѫщо се намалиха. Днесъ най-здравитѣ хора отиватъ на бойното поле, да правятъ окопи, бункери, укрепления. Казватъ за нѣкого, че е лошъ. Не е лошъ, но е войникъ на бойното поле, въорѫженъ е, воюва. Безъ да иска, ще те докосне съ орѫжието си. Казватъ за нѣкого, че работитѣ му не вървятъ добре. Много естествено, умътъ му е заетъ съ ненуждни работи. Вмѣсто да се занимава съ велики и красиви нѣща, той впрѣга ума си въ работи, които го изтощаватъ. Човѣкъ трѣбва да воюва, но за това се изисква умъ, доброта и сила. Ако не си най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ, не воювай съ никого. Има смисълъ да воювашъ, ако си въорѫженъ. Съ какво трѣбва да се въорѫжишъ? Какъ трѣбва да воювашъ? Следъ сегашната война милиони мѫже и жени трѣбва да работятъ усилено, най-малко 30 години, за да изправятъ погрѣшкитѣ, които сѫ направили. Милиони майки трѣбва да работятъ, за да изправятъ погрѣшкитѣ на войната. Не е лесно да се родятъ толкова синове и дъщери, които да замѣстятъ числото на убититѣ. Това сѫ сравнения, отъ които се виждатъ последствията на войната. Казвате, че само неразумнитѣ хора се биятъ. Не е въпросъ само за външната война. Страшна е външната война, но по-страшна е вѫтрешната. Единъ човѣкъ се разгнѣви и, безъ да съзнава, убива милиони клетки въ себе си. Скаратъ се или се сбиятъ двама души, двойно число клетки умиратъ. Това е излишно разпиляване на енергия. Гнѣвътъ разрушава човѣшкия организъмъ. Като се разгнѣви, човѣкъ отпада, губи енергията си. Нѣкой се оправдава, че наследилъ гнѣва отъ майка си или отъ баща си. Сѫщевременно казва, че е роденъ отъ Бога и следва пѫтя на Христа. Това е невъзможно. Не може да се родишъ отъ Бога и да се гнѣвишъ. Христосъ си послужи само веднъжъ съ камшикъ, да изгони търговцитѣ отъ храма, и повече не повтори. Като влѣзе въ храма и вдигна камшика, Той рече: „Ревностьта къмъ тоя домъ ме изяде“. Съ вдигането на камшика, Христосъ искаше да каже, че човѣкъ трѣбва да изхвърли своитѣ лоши мисли, чувства и желания навънъ. Така трѣбва да се разбира постѫпката на Христа. Ако мислите, че Христосъ ималъ намѣрение да изгони лошитѣ хора отъ църквата, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Съ камшикъ свѣтътъ не се оправя. Лошитѣ хора въ църквата представятъ ония сѫщесша въ човѣка, които тьргуватъ съ Божественото. Който иска да служи на Бога, самъ трѣбва да се заеме да очисти своя храмъ. И тогава, като влѣзе Христосъ въ неговия храмъ, нѣма да вдига камшика си, да гони търговцитѣ. Нѣкой се извинява за погрѣшкитѣ си. Нѣма нищо лошо въ погрѣшкитѣ, но човѣкъ трѣбва да знае, защо грѣши. Въ тъмнината се допущатъ всѣкакви погрѣшки. Обаче, свѣтлината не допуща нито една погрѣшка. Ако грѣшишъ, ще знаешъ, че живѣешъ въ тъмнина. Ако не грѣшишъ, живѣешъ въ свѣтлина. Съвременното човѣчество трѣбва да се поправи. Божествениятъ свѣтъ е добъръ, но човѣшкиятъ свѣтъ е разваленъ. Хората сѫ го развалили, и тѣ сами трѣбва да го поправятъ. — Кой ще оправи свѣта? — Добритѣ хора. Както въ невидимия свѣтъ има добри и лоши сѫщества, така и въ човѣшкия свѣтъ има добри и лоши хора. Първиятъ Адамъ, който бѣше създаденъ по образъ и подобие на Бога, бѣше добъръ и праведенъ. Обаче, вториятъ Адамъ, който бѣше направенъ отъ пръсть, носѣше грѣха въ себе си, затова сгрѣши. И Ева, направена отъ реброто на Адама, сѫщо сгрѣши. Всѣки мѫжъ и всѣка жена, направени отъ пръсть, иматъ слабостьта да ядатъ повече, отколкото имъ е нуждно. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е направенъ отъ каль. Не, той бѣше направенъ отъ най-хубавата пръсть, а не отъ каль. Частицитѣ на тая пръсть бѣха издържливи и трайни. Впоследствие, когато човѣкътъ сгрѣши, тѣ изгубиха своята чистота и трайность. Така се създадоха различнитѣ болести и тумори, отъ които хората и доднесъ страдатъ. Ако се питате, защо идатъ болеститѣ, ще знаете, че тѣ сѫ резултатъ на отслабване на любовьта, мѫдростьта и истината; болеститѣ сѫ резултатъ на намаляване силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бѫде здравъ, трѣбва да увеличи количеството на любовьта и енергията въ себе си. Възприемайте повече енергия отъ слънцето, ако искате да бѫдете жизнерадостни. Радвайте се на изгрѣващето слънце, ако искате да продължите живота си. Мнозина се отдаватъ на грижитѣ си и не обръщатъ внимание на слънцето, което изгрѣва. Заети само съ себе си, тѣ сѫ недоволни отъ слънцето, отъ неговата топлина и се оплакватъ, че то силно грѣе и ги изгаря. Да благодаримъ на слънцето! Безъ него злото щѣше да бѫде по-голѣмо. Злото, нещастието и страданието сѫ резулгатъ на човѣшкия животъ. Богъ не създаде орѫжието — човѣкъ го създаде. Човѣкъ злоупотрѣбява съ благата, които слънцето създава, и казва, че слънцето е причина за нещастията. Слънцето създава изобилно блага, но човѣкъ, като не може да отвори сърдцето си, задържа ги само за себе си, докато се развалять и започнатъ да гниятъ. Гнилитѣ и развалени ябълки се продаватъ евтино, но тѣ носятъ болести. Прѣсното млѣко и масло се продаватъ скѫпо, по 400—500 лв.; развалятъ ли се, бързатъ да ги продадатъ. Пазете се отъ стари, развалени храни. Пазете се отъ стари, развалени мисли, които евтино се продаватъ. Стремете се къмъ правитѣ и нови мисли, които никога не се продаватъ. Добритѣ чувства и желания, както и добритѣ постѫпки сѫщо не се продаватъ. Който се е опиталъ да продаде една добра мисъль, едно добро желание или една добра постѫпка, всичко е изгубилъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ сѫ живи и съзнателни. Щомъ почувствуватъ, че господарьтъ имъ мисли да ги продаде, тѣ веднага го напущатъ. Стихътъ отъ Писанието, въ който се казва, че Богъ ще изпрати Духа си, се отнася до посещението на човѣка отъ добритѣ мисли, чувства и постѫпки. Духътъ внася красивото и възвишеното въ човѣка. Да мисли човѣкъ, че може безъ Духа да се прояви, това е криво разбиране, крива мисъль. Божиятъ Духъ, като жива енергия, слиза отгоре и действува върху човѣшката душа. Мощень е Божиятъ Духъ, мощна е Неговата енергия. Тя повдига угнетения, оживява мъртвия, оздравява болния. Когато Духътъ те посети, ако кажешъ на болния, че ще оздравѣе, най-много следъ два деня той ще стане отъ леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животътъ му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смѣло напредъ. Мощна е Божията мисъль. Тя върши чудеса. На какво се дължи обезсърдчаването? — На отрицателната мисъль на окрѫжаващитѣ. Както физически силниятъ човѣкъ може да те хване за рѫцетѣ и завърже съ вѫже, да не мръднешъ отъ мѣстото си, така и отрицателната мисъль на окрѫжаващата срѣда може да те скове и ограничи. Отрицателнитѣ сили могатъ да заведатъ човѣка, дето пожелаятъ. Нѣкой казва, че въ умствения свѣтъ поне може да бѫде свободенъ. Зависи, подъ чие покровителство се намира. Ако е подъ влиянието на отрицателната мисъль, той не може да бѫде свободенъ. Ако е подъ покровителството на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е свободенъ. Вънъ отъ любовьта, вънъ отъ мѫдростьта и вънъ отъ истината, никаква свобода не сѫществува. Търсите ли свобода, ще я намѣрите въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината. Търсите ли свобода, ще я намѣрите въ живота и въ знанието. Въ свободата има животъ, въ свободата има знание. Свобода, която не носи животъ, не е истинска. Защо е свободенъ човѣкъ, глупости ли да върши? Ако можешъ да подобришъ живота си и да се освободишъ отъ противоречията на ума и на сърдцето си, ти си свободенъ човѣкъ. Ако не можешъ да постигнешъ това, ти не си свободенъ. Животътъ освобождава човѣка. Задъ живота стои любовьта, а задъ любовьта — Божиятъ Духъ. Дето животътъ, любовьта и Духътъ не присѫтствуватъ, тамъ нѣма свобода. Ако животътъ, любовьта и Духътъ не присѫтствуватъ въ човѣка, той не е свободенъ. Свободата иде чрезъ свѣтлината. Както свѣтлината е свободна да прониква навсѣкѫде, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Свободата иде чрезъ въздуха. Както въздухътъ се движи свободно, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Свободата иде чрезъ водата. Както водата тече свободно, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Както хлѣбътъ минава свободно презъ живитѣ сѫщества, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си,,. Живъ е хлѣбътъ, живо е житното зърно. То говори на човѣка, както Богъ му говори отвѫтре. Крушата, ябълката сѫщо сѫ живи. И тѣ говорятъ на човѣка. Нѣкои религиозни очакватъ Христа да дойде отвънъ, да имъ говори. Христосъ е въ светлината, въ въздуха, въ водата, въ хлѣба и въ плодоветѣ. Не Го търсете отвънъ. Достатъчно е да приемешъ хлеба съ любовь, за да ти проговори. Яжъ плодовете съ любовь, за да ти проговорятъ. Човекъ може да проповѣдва чрезъ плодовете. Посади нѣколко плодни дървета, отгледай ги съ любовь и, кой какъ мине, давай по единъ плодъ. Така ще проповѣдвашъ по-добре, отколкото съ думи. Който иска да стане проповѣдникъ, нека отгледа 20—30 плодни дървета и да раздава на всѣки уморенъ и ожаднѣлъ пѫтникъ. Ще кажете, че това е губене на време. Кой не си е губилъ времето? Кой не е съжалявалъ за изгубеното време? Ако си изгубилъ часть отъ времето си за непотрѣбни неща, дай малко време и за отглеждане на нѣколко плодни дървета, да видишъ, какъвъ резултатъ ще имашъ. Сѣйте изобилно сѣмена въ живота си и знайте, че времето ви не е изгубено. Това обновява и подмладява човѣка. Новото учение изисква млади, жизнени хора, способни за работа. Да се подмладишъ и обновишъ, това не значи, че ще живѣешъ вѣчно на земята. Ако живѣешъ 120 години, това е достатъчно. Повече отъ 120 години не може да се живѣе на земята, нѣма условия за това. Като живѣешъ 120 години, ще напуснешъ тѣлото си, както събличашъ старата си дреха. Ще съблѣчешъ дрехата си и ще благодаришъ на клеткитѣ, които сѫ работили за тебе цѣлъ животъ. Мнозина гледатъ на тѣлото си като на временна машина; щомъ тя престане да работи, всичко се свършва съ нея. Не е така. Милиарди клетки има въ човѣшкия организъмъ, които сѫ живи, съзнателни и организирани, както хората се организиратъ. Вижте, какъ днесъ, въ войната, се организиратъ милиони хора, които изпълняватъ специфична работа. Всѣки върши работата си точно на време, съ пълно съзнание за своето задължение. И войната крие нѣщо добро въ себе си. Външно войната се води отъ хората, но задъ тѣхъ се крие нѣщо друго. И конетѣ взиматъ участие въ войната, но другъ ги напѫтва. Коньтъ не отива доброволно на война, господарьтъ му го кара. Както конникътъ възсѣда коня и го управлява, така и духоветѣ възсѣдатъ хората и ги каратъ да се биятъ. Кога ще се свърши войната? — Когато конницитѣ слѣзатъ отъ хората. Докато сѫ на гърба имъ, войната ще продължава. Обикновено войнитѣ ставатъ вечерь, въ тъмнина, когато хората не виждатъ, че ги възсѣдатъ. Невъзможно е презъ деня да става война. Сега на земята владѣе нощь. Тази е причината, дето съзнанието на обикновенитѣ хора е въ тъмнина. Напримѣръ, ако въ мирно време убиешъ човѣкъ, ще те сѫдятъ, ще те затворятъ и скѫпо ще платишъ за престѫплението, което си направилъ. Ако въ време на война убиешъ 10—20 души, ще минешъ за герой, за което ще получишъ кръстъ за храбрость. — Какво показва това? — Че личниятъ моралъ е по-високъ отъ обществения. Когато се говори за съзнанието на народитѣ и на цЬлото човѣчество, виждаме, че тѣ сѫ останали назадъ. Много трѣбва да се работи върху съзнанието на единъ народъ, за да се повдигне до нуждната висота. И отдѣлниятъ човѣкъ не е прогресиралъ много. Въпрѣки това, нѣкои хора се опитватъ да пророкуватъ. Често се чува пророчеството на тоя, на оня, кой народъ ще победи въ сегашната война. Ново слънце ще изгрѣе! То се приближава вече къмъ земята. Щомъ се яви първиятъ лѫчъ на това слънце, войната ще престане. Тогава хората ще разбератъ, че не трѣбва да се биятъ. Право ли е двама братя да се биятъ? Тѣ се биятъ, защото сѫ пияни. Като изтрезнѣятъ, ще си подадатъ рѫка. Днесъ се биятъ християнски народи. Какво ще спечелятъ отъ войната? Ще видятъ, че не сѫ разбрали още Христовото учение. Както евреитѣ не приеха на времето Христовото учение, така и сегашнитѣ християни не разбраха Христа. Да се биешъ, това не е въ съгласие съ Христовото учение. Войната е остатъкъ отъ езичеството. Казано е въ Писанието: „Той отначало бѣше отцеубиецъ.“ За кого се говори въ тоя стихъ? — За чернитѣ братя, последователи на черната ложа. Помнете: Любовьта изключва убийството. Човѣкъ нѣма право да убива. Грънчарьтъ, който прави грънцитѣ, има право да ги чупи. Обаче, чиракътъ, който само помага, нѣма това право. Следователно, ако войната е отъ Бога, на мѣсто е; ако е отъ хората, не е на мѣсто. Има ли право коньтъ да ритне човѣка и да го убие? Ако си позволи това, куршумъ го чака. Въ съзнанието си човѣкъ минава презъ една тъмна нощь — кали юга. Попадне ли въ тая нощь, той може да извърши най-голѣмото престѫпление. Външно човѣчеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава презъ тая тъмна нощь — кали юга. Дълъгъ е периодътъ на тъмната нощь. Той започна отъ съгрѣшавапето на първитѣ човѣци и продължи до времето на Христа. Христосъ дойде на земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния вѣкъ. Като изтече това време, ще настѫпи свѣтлиятъ вѣкъ на човѣчеството. Идатъ вече свѣтлитѣ братя на земята. Иде новото време въ свѣта. Нѣкои отъ свѣтлитѣ братя ще се въплътягь, други ще се вселятъ. И еднитѣ, и другитѣ ще бъдатъ видими. Тѣ ще разрешатъ всички въпроси правилно. Тѣ ще напишатъ: Не е позволено на хората да се биятъ. Какво допринася войната? Хиляди и милиони хора умиратъ, хиляди и милиони хора се осакатяватъ. Всички тия хора сѫ гласували за войната. Днесъ всички следятъ съ интересъ, кой ще победи: германци, руснаци, италианци, или англичани. Пророцитѣ предсказватъ едно, вестницитѣ пишатъ друго — всички очакватъ края на войната. Казвамъ: Горко на ония хора и на ония народи, които не вървятъ въ Божия пѫть ! Това е пророчество. Богъ е противъ ония синове на непослушанието, които не вършатъ Неговата воля. Въ това отношение, всички хора сѫ подъ единъ знаменатель. Предъ Бога и германци, и руснаци, и италианци, и англичани — всички сѫ на едно стѫпало. Предъ Бога всички народи сѫ непослушни. Всѣки народъ преследва своитѣ лични интереси, а не интереситѣ на Божието Царство. Така е било, така е днесъ, но бѫдещето носи новото. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ първо ще има предъ видъ интереситѣ на Бога, а после своитѣ. Всѣки ще разбере, че това, съ което разполага, не е негово. Слънцето, отъ което се ползуваме, наше ли е? Растенията, цвѣтята, камънитѣ, въздухътъ и водата, съ които се ползуваме, наши ли сѫ? Земята наша ли е? Ние сме дошли на земята като наематели, и Богъ ни изпитва. И като живѣемъ, това ще ни се въздаде. Нѣкои желаятъ да победятъ германцитѣ, други — англичанитѣ, трети — руснацитѣ. Защо желанието на хората е различно? Азъ бихъ желалъ любовьта да победи; азъ бихъ желалъ мѫдростьта да победи; азъ бихъ желалъ истината да победи. Азъ бихъ желалъ животътъ, знанието и свободата да победятъ. Азъ бихъ желалъ движението, учението и работата да победятъ. Когато любовьта победи, животътъ ще дойде; когато мѫдростьта победи, знанието ще дойде; когато истината победи, свободата ще дойде. Това е истинската победа. Тая победа трѣбва да желаемъ всички. Ако човѣшкото победи, какво ще придобиемъ? Едни ще бѫдатъ потиснати, а други — свободни. Това не е победа. Свѣтскитѣ хора иматъ право да разчитатъ на себе си; тѣ иматъ право да мислятъ, както искатъ, но духовнитѣ хора не могатъ да мислятъ като тѣхъ. За духовнитѣ хора е не само погрѣшно да мислятъ криво, но и грѣшно е. Ние трѣбва да се молимъ да дойде свѣтлината, да изгрѣе тоя день. Свѣтлината трѣбва да озари всички народи, да съзнаятъ, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ. Тѣ трѣбва да разбератъ, че методитѣ, съ които си служатъ, не сѫ човѣчни. Ако двама души искатъ да се биятъ, нека се замѣрватъ съ ябълки. Единиятъ да подхвърли една ябълка, другиятъ да подхвърли една ябълка и, който може да удари съ повече ябълки, той ще излѣзе победитель. Ще кажете, че е глупаво да се биятъ хората съ ябълки. А да се биятъ и убиватъ, както сега, е умно. За предпочитане е да воювашъ съ ябълки, отколкото съ сегашнитѣ орѫжия. Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. Не се отнесли съ нуждното внимание къмъ нѣкого, и той веднага се възмущава. Казва: Знаете ли, кой съмъ и отде ида? Знаете ли, на коя държава съмъ посланикъ? Ако си посланикъ на една държава, трѣбва да зачиташъ законитѣ на тая държава, и тя ще зачита твоитѣ права. Следователно, и ние, като дохождаме на земята, трѣбва да зачитаме нейнитѣ закони. Само така тя ще зачита нашитѣ права. Само така ще има правилна обмѣна между земята и насъ. Какво виждаме днесъ? Срѣщатъ се двама души, не се познаватъ, а се критикуватъ. Не е лошо да критикувашъ, но ако познавашъ нѣщата. Какво означава думата „критика“? Тя е съставена отъ две думи: крие и тика. Значи, критикътъ крие и тика нѣщата напредъ. Критикътъ скрива истината, а вади логическото заключение напредъ. Ще доказва, че нѣкой е правъ, защото билъ обиденъ. Какво представя обидата? — Муха, която безпокои човѣка. Той може лесно да се справи съ мухата. Достатъчно е да духне, и ще се освободи отъ нея. Ако не вложишъ мисъль и чувство въ духането, нищо нѣма да постигнешъ. Единъ нашъ познатъ, отъ търновскитѣ села, крайно религиозенъ, решилъ да опита силата си, да види, доколко е напредналъ. Като се разхождалъ край селото, видѣлъ единъ бикъ между говедата и си помислилъ: Ще хвана бика за рогата и ще му заповѣдамъ да не реве. Приближилъ се до него, хваналъ го за рогата и му казалъ: Въ името на Господа Исуса Христа, заповѣдвамъ ти да мълчишъ! Съ едно мръдване бикътъ го повалилъ на земята. Говедарьтъ видѣлъ, какво става, и веднага дошълъ на помощь на нашия познатъ. Ако не бѣше говедарьтъ, апостолътъ нѣмаше да остане живъ. Питамъ: Трѣбва ли човѣкъ да се бори съ бикъ, за да опитва силата си? Бикътъ нека си реве. Неговото мѣсто е между говедата. Нека си пасе спокойно, а ти мини край него, безъ да го закачашъ. Казвамъ: Не се занимавайте съ злото въ себе си. Не го пѫдете. Не е ваша работа да се борите съ него. Само любовьта може да се бори съ злото. Само мѫдростьта може да се бори съ злото. Само истината може да се бори съ злото. Ако любовьта, мѫдростьта и истината не могатъ да ви спасятъ отъ злото, никаква сила не може да ви помогне. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ сили, които излизать оть Бога и работятъ за нашата свобода. Да приложимъ любовьта за основа, да освободи живота. Да приложимъ мѫдростьта за основа, да приемемъ знанието. Да приложимъ истината за основа, за да станемъ свободни. Ако не приложимъ любовьта въ живота си, никакво знание, никаква свобода не можемъ да придобиемъ. Знание е нуждно на съвременнитѣ хора, да разбиратъ, какво мѣсто да заематъ, какви врьзки да правятъ помежду си. Тръгнешъ съ нѣкого, туришъ го отъ лѣвата си страна, той заема дѣсната; туришъ го надѣсно, той заема лѣвата страна. Той не разбира, че ако върви отлѣво, ще изгуби разположението си. Много пѫти съмъ правилъ опити съ своитѣ приятели, но тѣ, като не разбиратъ, какво правя, постѫпватъ по своему. Не е безразлично, дали ще вървишъ отъ лѣвата или дѣсната страна на човѣка. Нѣкой седне на края на трапезата и се чувствува обиденъ. Повечето хора се борятъ за първитѣ мѣста. И въ времето на Христа двама отъ ученицитѣ Му, Заведеевитѣ синове, пожелаха единъ отъ тѣхъ да седне отлѣво на Христа, а другиятъ — отдѣсно. Който иска да седне отлѣво или отдѣсно на Христа, трѣбва да има знание. Правило е: ако умътъ работи повече въ човѣка, тури го отъ лѣвата си страна; ако сърдцето му работи повече, тури го отъ дѣсната си страна. Ако не спазвате тия правила, често ще изпадате въ противоречия. Дѣсната страна на човѣка е свързана съ свѣтлината, а лѣвата — съ топлината. Нѣкои хора обичатъ топлината, а други не обичатъ да стоятъ на топло. Който обича топлината, трѣбва да стои надѣсно, дето е свѣтлината. Който обича свѣтлината, има права мисъль; той трѣбва да стои налѣво. Само така ще се оправятъ работитѣ. Сърдцето има нужда отъ помощьта на ума, а умътъ — отъ помощьта на сърдцето. Умътъ и сърдцето се нуждаятъ отъ помощьта на душата и на духа. Духътъ следи, наблюдава, какво прави човѣкъ и тихо му нашепва: Не постѫпвашъ добре. Ако постѫпва добре, пакъ му нашепва: Добре постѫпвашъ. Колкото и да се оправдавашъ за постѫпката си, той казва : Нищо не те оправдава. Колко трѣбва да продавашъ стоката си? Колкото струва, толкова ще я продавашъ — нито повече, нито по-малко. Защо ще преувеличавашъ нѣщата? Ще продавашъ крушитѣ или ябълкитѣ толкова, колкото струватъ. Тежка, хубава била крушата. Колкото да е голѣма една ябълка или круша, ще тежи 200 — 300 гр. — единъ килограмъ не тежи. Понѣкога и природата, когато възпитава, увеличава или намалява нѣщата. Обаче, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за нѣщата, да ги вижда такива, каквито сѫ въ действителность. Всѣки трѣбва да се вслушва въ ума, въ сърдцето си, да не излиза отъ рамкитѣ на своето естество. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ не слушатъ ума, сърдцето, душата си и очакватъ да излѣзе нѣщо особено отъ тѣхъ. Това е невъзможно. Нищо не може да стане повече отъ това, което Богъ е създалъ. Той създаде свѣта. Какво повече може да направи човѣкъ? Богъ е работилъ милиарди години за създаването на свѣта, и още милиарди години ще работи върху него. Това не се иска отъ човѣка — търпение се иска отъ него. Трѣбва да свършишъ една работа за единъ часъ — не скѫсявай времето, нито го увеличавай. Ако скѫсишъ или увеличишъ времето, работата нѣма да се свърши добре. Едно се иска отъ човѣка: Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка да произтичатъ отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Тогава и той ще се ползува отъ мисъльта, отъ чувството и отъ постѫпката си, но и окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ. Както азъ се ползувамъ отъ хубавата вода, така и околнитѣ ще се ползуватъ. Както азъ се ползувамъ отъ чистия въздухъ, така и околнитѣ ще се ползуватъ. Посрѣщайте светлината съ любовь, за да се ползувате отъ нея. Ще кажете, че слънцето грѣе силно. Не гледайте слънцето, когато грѣе силно. Гледайте го сутринь, когато изгрѣва. При това, има особенъ начинъ за възприемане на слънчевата свѣтлина, не само чрезъ очитѣ. Малко хора могатъ да използуватъ правилно свѣтлината, въздуха и водата. Повечето хора дишатъ само съ дробоветѣ си. Има и другъ начинъ на дишане — чрезъ астралното тѣло, или чрезъ етерния двойникъ. Съветвамъ едного да прави шесть вдишки, шесть задържания на въздуха и шесть издишки. Той ме пита, не може ли по-малко отъ шесть. Другъ ме пита, не може ли повече отъ шесть. Първиятъ иска да съкрати вдишкитѣ, вториятъ иска да ги увеличи. И двамата не разбиратъ правилно закона за дишането. Азъ взимамъ числото шесть като число на Венера, да смекчи нѣщата — всичко да става по пѫтя на най-малкото съпротивление. При любовьта нѣщата ставатъ съ най-малки разноски. Вънъ отъ любовьта, разноскитѣ се увеличаватъ. Любовьта не обещава голѣми резултати. Тя започва съ малки величини, съ малки сѣменца, които поставя при благоприятни условия. Въ скоро време тѣ порастватъ, ставатъ голѣми дървета, които даватъ изобилно плодъ. Който прави голѣми кѫщи, той не се движи по закона на любовьта — другъ законъ го рѫководи. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма знание, нѣма свобода. Безъ любовь нѣма движение, нѣма учение, нѣма работа. Какво представя любовьта? — Разумно отношение на Бога къмъ насъ. Чрезъ това отношение ние възприемаме Божията мисъль, Божието чувство, Божията сила. — Какво носи любовьта за човѣка? — Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрезъ любовьта човѣкъ опредѣля своето синовно отношение къмъ Бога. Откажешъ ли се отъ любовьта, ти губишъ правата си, губишъ свободата си, губишъ синовното си отношение къмъ Бога и ставашъ слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря съ любовь. Синътъ става наследникъ на баща си. И слугата, и синътъ сѫ на мѣстото си, но всѣки трѣбва да знае своето мѣсто, своитѣ права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовьта, ще работите по нейнитѣ закони. Ако искате да ви плащатъ, ще станете слуги. Казвамъ: Отворете покрива на вашата кѫща, да се освѣти тя. Има кѫщи, които не се освѣтяватъ добре — прозорцитѣ имъ сѫ малки. За да се освѣтяватъ, както трѣбва, отворете и покрива имъ. Бихъ желалъ и вашитѣ глави да се освѣтяватъ не само чрезъ очитѣ ви, но и чрезъ покрива ви. Човѣкъ е на правъ пѫть въ живота си, когато започне да приема свѣтлината и отъ горната часть на главата си. Ония отъ васъ, които желаятъ да работятъ съзнателно, нека направять опитъ, да видятъ, колко мисли, колко чувства и колко постъпки се възприематъ по пѫтя на любовьта. Всѣки трѣбва да знае за себе си, колко отъ неговитѣ мисли и чувства се възприематъ и прилагатъ съ любовь. Кажешъ ли, че нѣкой е лошъ, ти не живѣешъ по закона на любовьта. Отъ гледището на любовьта нѣма лоши нѣща въ свѣта. Ако яденето, което ядешъ, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готвачътъ ли е лошъ, или ти самъ си виновенъ за това. Погрѣшката е въ готвача, ако не те е предупредилъ. Погрѣшката е твоя, ако ядешъ бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричатъ зло, не е нищо друго, освенъ горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да истине яденето, и тогава яжъ. Казватъ за нѣкого, че е много студенъ човѣкъ; за другъ казватъ, че е много горещъ. Вината е въ рѫката. Ако рѫката ти е студена, не се рѫкувай съ хората, докато не се стоплишъ; ако рѫката ти е гореща, не се рѫкувай, докато не се разхладишъ; ако рѫката ти е влажна, пакъ не се рѫкувай, докато не се изсуши. Не е добре рѫката на човѣка да бѫде много суха. Рѫката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята рѫка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние. Кое е естественото състояние на човѣка? Естественото състояние на човѣка изисква свѣтълъ умъ и топло сърдце. Не е естествено сърдцето на човѣка да истива; не е естествено умътъ му да потъмнява. Избѣгвайте студенината на сърдцето. Избѣгвайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бѫдете здрави, бодри и силни. * 2. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 17 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Двата пѫтя Ще прочета 5 гл. отъ Евангелието на Матея. Много пѫти сте чели тая глава и мислите, че я знаете. Човѣкъ знае нѣщата, само когато може да ги прави. Докато не се е научилъ да ги прави, той нищо не знае. Колко нѣща сте чели върху музиката, колко пѫти сте пѣли, но докато не се научите да взимате вѣрно тоноветѣ, не знаете, какво е музика, нито какво е пѣене. Всичко въ природата пѣе: и растенията, и дърветата, и птицитѣ, и животнитѣ, но грамадна разлика има между пѣенето на еднитѣ и на другитѣ. Прочетената глава представя една малка часть отъ голѣмата беседа, която Христосъ държалъ на времето. Тя е часть отъ едно цѣло, което може нѣкога да се възстанови. Казва се: „Не тропай на едно мѣсто“. — Кога не се тропа на едно мѣсто? — Когато играятъ хоро. Ако младиятъ момъкъ и младата мома играятъ на хорото и тропатъ само на едно мѣсто, това не е хоро. Който играе хоро, трѣбва да обикаля хорището. Другъ е въпросътъ, ако се играе рѫченица, но и при рѫченицата има движение напредъ и назадъ, въртене, махане съ кърпа. Казва се за нѣкого, че е религиозенъ. Въ какво се заключава религиозностьта ? Кой човѣкъ е религиозенъ? Сѫществуватъ два вида религиозни хора: едни играятъ хоро, а други — рѫченица. Така, именно, тѣ се състезаватъ. И еднитѣ, и другитѣ искатъ да минатъ за праведни. Това е невъзможно. Не е лесно да станешъ голѣмъ, не е лесно да станешъ дълбокъ. Кой може да придобие дълбочината на океана ? Казватъ за нѣкого, че е набоженъ — Кой човѣкъ е набоженъ? — Който има благоговѣние. Въ Индия има милиони богове. Ако си набоженъ, можешъ ли да служишъ на толкова богове ? Колко време ти е нуждно, да служишъ на всѣки богъ по единъ день? При това, на всѣки ще служишъ по особенъ начинъ. Ти служишъ на единъ Богъ и не можешъ да се справишъ, а какво ще стане, ако трѣбва да служишъ на много богове? Какво значи да служишъ на много богове и какво — да служишъ на единъ Богъ? — Много богове подразбира много идеи. Единъ Богъ — една идея. Какъ ще служишъ на болния ? — Изкуство е да служишъ на боленъ. Трѣбва да знаешъ, кога и какъ да го повдигнешъ, да го обърнешъ, да смѣнишъ дрехитѣ му, да го завиешъ, да му донесешъ на време вода и храна. Деликатно трѣбва да го пипашъ, да не му причинишъ болка. Както и да го пипашъ, той казва: Внимавай, боленъ съмъ. Днесъ малко хора сѫ деликатни и внимателни. Много отъ съвременнитѣ хора иматъ необузданъ езикъ, не говорятъ добре. Тѣ говорятъ безсмислени и невѣрни работи. Изучаватъ Библията невѣрно; тълкуватъ я невѣрно и я нрилагатъ невѣрно. Нѣкой мисли, че нѣма другъ като него. Правъ е, нѣма другъ човѣкъ като него. Той е особенъ екземпляръ, нѣма подобенъ на него. Ако е праведникъ, нѣма другъ да мисли по сѫщия начинъ; ако е грѣшникъ, нѣма като него грѣшникъ. Всѣки човѣкъ е особенъ екземпляръ. Понѣкога праведниятъ е по-лошъ отъ грѣшника, а грѣшникътъ — по-добъръ отъ праведния. Какво ще кажете на това ? Нѣкой иска да стане виденъ, богатъ, всички да говорятъ за неговото богатство , за кѫщата, за нивитѣ, за говедата му. Смѣшно е да уповавашъ на богатството си. Кѫщата ти е хубава, говедата ти сѫ здрави, угоени, но това се отнася до тѣхъ. И това не е лошо, но направи онова, което нивата прави. Бѫди и ти добъръ като нивата си. Въ какво се заключава доброто на нивата? Тя се отличава съ безкористие. Каквото изработи и каквото расте на нея, нищо не задържа за себе си. Сѣешъ жито, нивата го възраства. Ожънешъ нивата, съберешъ житото, а за нея оставяшъ само стърнището. Задето се е мѫчила, ти ѝ давашъ стърнищата. Следъ това казвашъ: Азъ съмъ по-добъръ отъ нивата. Така постѫпвашъ и въ живота. Ядешъ отъ чуждото, отъ онова, което другитѣ сѫ изработили, и минавашъ за добъръ човѣкъ. За бедния, който работи цѣлъ день, казвашъ, че умътъ му не достига, затова е беденъ. Питамъ : Чий умъ е по-добъръ — на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва ? Положението на оня, който пълни хамбара си, въ едно отношение е добро, а въ друго отношение — лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретникъ или за будала, но съ това той си създава приятели. Всички го обичатъ и познаватъ. Ако си богатъ, ще те обичатъ за пълния хамбаръ, а не за тебе. Мнозина се запитватъ, какъ да обичатъ даденъ човѣкъ. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срѣщашъ младъ момъкъ, здравъ, уменъ, красноречивъ. Младата мома се влюбва въ него. — Защо се влюбва? — За пълния му хамбаръ. Той е богатъ, здравъ, разуменъ, хубаво говори, обещава да ѝ купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда съ автомобилъ, да я води въ странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. Следъ това, казватъ, че тая жена обича мѫжа си. Обича го, докато хамбарътъ му е пъленъ. Щомъ се изпразни хамбарътъ, тя го изпѫжда отъ кѫщата и му казва: Да си вървишъ, не обичамъ празенъ хамбаръ. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. — Защо го напуснала? — За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трѣбва само да се констатира. Така постѫпватъ хората и въ религиозния си животъ. Моли се човѣкъ на Бога и казва за себе си, че е религиозенъ. Защо се моли? Единъ дервишъ отишълъ на баня и, споредъ тогавашното разбиране, като Божи служитель, не трѣбвало да се занимава съ пари, затова не носѣлъ нищо въ джоба си. Окѫпалъ се хубаво и излѣзълъ оть банята. На вратата го спрѣлъ баняджията и го запиталъ: Кѫде отивашъ? —Отивамъ си вече, благодаря, окѫпахъ се хубаво. — Тая работа не става съ благодарность, ще платишъ за банята. — Нѣмамъ пари. — Като нѣмашъ пари, защо си дошълъ да се кѫпешъ ? — За Бога, пусни ме! — Ти си дервишъ, трѣбва да знаешъ законитѣ — ще платишъ. Поне 20 пари ще дадешъ, не може безъ нищо. Дервишътъ започналъ да се моли: Господи, или ми дай 20 пари да си платя, или събори банята. И наистина, случило се нѣщо особено: съборила се банята, вдигналъ се голѣмъ шумъ. Баняджията се втурналъ да види, какво е станало, а въ това време дервишътъ си отишълъ. По пѫтя той видѣлъ, че единъ ходжа се моли и му казалъ: Азъ зная, за какво се молишъ. — За какво се моля ? — За пари, искашъ отъ Господа да ти даде нѣщо. И азъ се молихъ на Господа само за 20 пари. Той предпочете да събори банята, отколкото да ми даде пари. Господъ не се занимава съ пари. Сега и вие се молите. Нѣкой ви донесе нѣщо, и вие казвате, че Господъ послушалъ молитвата ви. Вие получавате отговоръ на молитвата, но не защото се молите. Въпросътъ е съвсемъ другъ. Направили сте добро на нѣкого. Тоя човѣкъ вижда, че се нуждаете отѣ нѣщо и, за благодарность, ви отговаря пакъ съ добро. Нѣкои мислятъ, че Богъ е горе нѣкѫде, на небето. Тѣ се молятъ, и Той оттамъ отговаря на молитвата имъ. Това е заблуждение, невежество. Молишъ се за пари невежество е това; молишъ се за дрехи, за обувки — невежество е това. Набожниятъ, като говори за любовьта, знае, че тя разрешава всички противоречия. Това, което не разрешава противоречията въ живота, не е любовь. Може да е нѣкакво състояние, което наричатъ любовь, обичь, но не е истинска любовь. Да любишъ, това значи, да живѣешъ, да те грѣе слънцето презъ деня. Да обичашъ, значи, да се грѣешъ вечерь на месечината. Какво ще придобиешъ, ако се грѣешъ на месечината ? Плодоветѣ не зрѣятъ на месечината; и благословения не идатъ отъ нея. Когато слънцето грѣе, благословенията идатъ на земята. Понѣкога и отъ месечината идатъ благословения, но тѣ се различаватъ отъ тия на слънцето. Който не разбира законитѣ на живота, не прави разлика, отде идатъ благословенията. Ако искашъ да работишъ, ще отидешъ на слънцето; ако искашъ да почивашъ, ще отидешъ на месечината. Не можешъ да се грѣешъ на слънцето и да почивашъ. Слънцето не обича да се грѣятъ хората на неговитѣ лѫчи и да почиватъ. Който иска да почива, нека се грѣе на месечината. Тя обича всички да се грѣятъ на нея и да почиватъ, а не да работятъ. Който отива на месечината, трѣбва да почива. Хората се дѣлятъ на свѣтски и религиозни. Докато е свѣтски, човѣкъ работи: прави кѫщи, прекарва пѫтища, строи фабрики, прокарва желѣзници. Като стане религиозенъ, той престава да работи и мисли само за почивка. Той казва : Азъ работихъ много, сега трѣбва да почивамъ. Той посещава концерти и театри, разговаря се, почива. И вие, които ме слушате, сте религиозни хора. Едно ви е нуждно — знание, да се научите да говорите истината. Никога не допущайте въ ума си една невѣрна мисъль, въ сърдцето си — едно невѣрно чувство и въ душата си — една невѣрна постѫпка. Не давайте ухо на всичко, което се говори отвънъ. Нѣкой слуша всичко, каквото се говори отвънъ, и го приема сто на сто вѣрно. Преди нѣколко деня дойде единъ човѣкъ отвънъ и каза, че вечерьта ще има бомбардировка. Богатитѣ се уплашили много, задигнали часть отъ богатството си и забѣгнали въ близкитѣ села. Може да има бомбардировка, но може и да нѣма. Болниятъ може ли да те бомбардира? Здравиятъ може да те бомбардира, но болниятъ — никога. Ако болниятъ каже, че ще дойде да работи на нивата ти, не вѣрвай на думитѣ му; ако здравиятъ ти каже това, можешъ да разчиташъ на него. Двама религиозни се разговарятъ: единиятъ е безъ работа, а другиятъ заема висока служба. Първиятъ моли втория да го назначи на служба. — Бѫди спокоенъ, на мене разчитай; имамъ много познати, все видни хора, ще ти услужа. Първиятъ чакалъ нѣколко седмици, но не получилъ отговоръ на молбата си. — Защо? — Виднитѣ хора отсѫтствували. Докато разчиташъ на видни хора отъ Англия, Америка, Русия, да дойдатъ и да ти помогнатъ, много време ще чакашъ. Не разчитай на видни хора. Който разчита първо на видни хора, а после на себе си, той служи на много богове. Разчитай на себе си, на онова, което ти самъ можешъ да направишъ. Ако съмъ цигуларь и отида въ нѣкое село, нѣма да разчитамъ на беднитѣ и на богатигѣ хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная съ тѣхъ. Въ дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля съ богатството си или съ високото положение, което заемамъ. Хората не се интересуватъ отъ богатството ми, нито отъ високото ми положение, но отъ свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при нѣкой боленъ и му помогни да се излѣкува. Той веднага ще те пита: Имашъ ли нѣкакъвъ цѣръ, да ми помогнешъ? Азъ не се нуждая отъ хора, които сѫ обиколили свѣта, но се нуждая отъ истински учени, които могатъ да ми помогнатъ. Ако си оня, който носи цѣра, ти си добре дошълъ. Често казвате, че имате любовь. Ако вашата любовь въ даденъ случай не може да даде утеха на ума ви, каква любовь е тя? Ако вашата любовь не може до даде утеха на сърдцето ви, каква любовь е тя ? Ако вашата любовь не може да даде утеха на душата ви, каква любовь е тя ? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза отъ любовь, не е истинска. Молитва безъ любовь е кална вода, образувана отъ пороя. Отъ такава молитва нищо не остава. Ако глухъ човѣкъ свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трѣбва да свири за себе си, пръвъ той да се радва на свиренето си. Щомъ той се радва, и другитѣ ще се радватъ. Ако самъ не се радва, и другитѣ не могатъ да се радватъ. И пѣвецътъ трѣбва да пѣе за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христосъ казва: „Боленъ бѣхъ, не ме посетихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте“. Запитаха Христа: „Кога, Господи, си билъ боленъ и гладенъ?“ Христосъ отговаря: „Който направи това на едипъ отъ малкитѣ, на мене го е направилъ, и той носи благословението. Който не го е направилъ на единъ отъ малкитѣ, и на мене не може да го направи. Той самъ се излага на ограничения.“ Мнозина искатъ да отидатъ на небето, безъ да знаятъ тамошния езикъ. Ако кажатъ „добъръ день“, трѣбва да знаятъ езика на небето; кажатъ ли на другъ езикъ „добъръ день“, ще ги върнатъ назадъ. Тамъ не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Тамъ се говори езикътъ на любовьта. При това, какъ ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пакъ ще ви върнатъ назадъ. Това е по човѣшки казано. Не е лесно да отидешъ на небето. Не е лесно да станешъ царь. Нѣкой иска да стане царь, всички хора да го почитатъ. Какво е направилъ за човѣчеството, за народа си, за да го почитатъ ? Той не е създалъ свѣта, не е създалъ народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило. Всички хора разчитатъ на миналото. Тѣ говорятъ за миналия си животъ, но на миналото не трѣбва да се разчита. Трѣбва ли да се разчита само на онова, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години? Той е говорилъ на тогавашнитѣ хора, а сегашнитѣ трѣбва да посѣятъ Словото Му, да опитатъ неговия плодъ. Ако не направятъ това, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Въ времето на Христа любовьта е била такава, каквато е и днесъ. Каже ли нѣкой, че не може да обича, това показва, че трѫбичката му е тѣсна. Въ времето на Христа тѣснитѣ трѫбички пущаха малко вода, но и сегашнитѣ трѫбички не пущатъ повече. Обаче, голѣмитѣ и широки трѫби и днесъ пущатъ толкова, колкото и въ времето на Христа. Какво може да излѣзе отъ една градина, която се полива съ тѣсни трѫбички? Оня, който е поливалъ съ Словото Божие, той носи Божествената свѣтлина, топлина и сила въ себе си. Той озарява човѣшкитѣ души. Той не знае, какво нѣщо е болесть, недоимъкъ, лоша дума. Дето минава, всички му правятъ пѫть. И кучетата отстѫпватъ предъ него. Минавамъ презъ едно село. Отдалечъ още виждамъ нѣколко кучета, които се готвятъ да ме лаятъ. Понеже не искамъ да ме лаятъ, турямъ рѫката си въ джоба, изваждамъ единъ геврекъ и, като дойда до тѣхъ, начупвамъ геврека, давамъ на всички по едно парче. Тѣ ме поглеждатъ недовѣрчиво, съ което искатъ да кажатъ: Вѣрно ли е това ? Наистина ли ни давашъ геврекъ, или ще последва друго нѣщо? Много пѫтници сѫ минавали презъ селото ни, но сѫ ни давали такива ритници, отъ които хълбокътъ ни още носи тѣхнитѣ следи. Казвамъ имъ: Опитайте ме, ще видите, какъ ще постѫпя съ васъ. Тѣ взиматъ геврека и съ погледа си ми говорятъ, че не вѣрватъ още. Много пѫти трѣбва да мина презъ селото, за да разбератъ, какъвъ човѣкъ съмъ. Отъ единъ пѫть тѣ не правятъ заключение. Вѣрвамъ, че ще иматъ възможности да ме опитатъ. Колкото пѫти мина презъ тѣхното село, все ще имъ давамъ по нѣщо. Помнете: Докато е на земята, човѣкъ постоянно се изпитва. Нѣкой прави добро и говори за това, което е направилъ. Той трѣбва да се запита, за кого е направилъ доброто. Ако посѣешъ нивата си, на кого правишъ добро: на нивата, или на себе си ? Като ожънешъ житото, ти се ползувашъ отъ него. Посадишъ едно плодно дърво, което следъ нѣколко години даде плодъ. Кой се ползува отъ плода: дървото, или ти ? Като знаете това, не казвайте, че правите добро. Преди да казвате, колко добрини сте направили, запитайте се, дало ли е плодъ доброто, което сте направили, и ползуватъ ли се близкитѣ ви отъ тия плодове. Докато доброто не дава плодъ, то не ползува нито насъ, нито нашитѣ близки. Често седа въ стаята си и се чувствувамъ неразположенъ. Търся причината за неразположението и намирамъ, че нѣкой паразитъ ме безпокои. Отде е дошълъ той? Или нѣкой гостъ ми го е пренесълъ, или азъ съмъ го донесълъ отнѣкѫде. Питамъ тоя паразитъ, защо е влѣзълъ въ мене да ме безпокои. Той отговаря, че му е дотегнало между хората, дошълъ да ме чуе, какъ говоря. Слушалъ за мене, че съмъ говорилъ хубаво. Питате: Паразититѣ говорятъ ли? Казвамъ: Това е алегория, отъ която и вие ще научите нѣщо. Паразититѣ сѫ плодове на човѣшката мисъль. По тѣхъ познавате, какъвъ е човѣкътъ. Кога се почесва човѣкъ по главата? — Когато мисли много. Искамъ отъ нѣкого да ми направи една услуга. Безъ да мисли, той веднага ми услужва. Искамъ отъ другиго услуга, но той започва да се почесва и мисли, да направи ли услугата, или не. Щомъ видя това, отказвамъ се отъ молбата си. И банкерътъ мисли много, да даде ли пари на заемъ, или да не дава. Ако искашъ пари отъ нѣкой банкеръ и видишъ, че той се почесва отзадъ по врата, откажи се отъ неговата услуга. Тоя день не е щастливъ. Ако вземешъ пари отъ банкера, работата ти ще пропадне. Излѣзъ отъ кантората и се пази, тоя день да не взимашъ отъ никого пари на заемъ. Ако правишъ заемъ въ петъкъ, паритѣ ще се пръснатъ. Ако взимашъ пари въ вторникъ, ще се скарашъ съ съседитѣ си. Изобщо, не взимай пари отъ човѣкъ, който се почесва отзадъ по главата. Ще кажете, че той може да е щедъръ. Рѣдко ще срещнете щедри хора. За непотрѣбнитѣ нѣща тѣ сѫ щедри, но дойде ли до потрѣбнитѣ, тамъ нѣма никаква щедрость. Всички даватъ щедро гнилитѣ плодове, но здравитѣ задържатъ за себе си. Кѫде се проявява щедростьта на човѣка? — Въ любовьта. Като люби, човѣкъ дава отъ себе си най-ценното. Това, което е ценно за него, е ценно и за другитѣ. Кое е ценното за човѣка? — Здравето. Следователно, ще подържашъ здравето си и ще го пазишъ. Азъ съветвамъ всѣки здравъ човѣкъ да отива поне единъ пѫть въ месеца при лѣкарь да го преглежда. На болния казвамъ да отива при Господа, при Него да се лѣкува. Единствениятъ, Който може да помогне на болния, е Богъ — никой другъ. Какво ще допринесатъ хората на болния? Нищо особено. Тѣ ще му говорятъ небивали нѣща, които повече ще го разстроят, отколкото да му помогнатъ. Време е вече да отворимъ новъ листъ въ живота. Ако говоря за любовьта, а краката ми не я разбиратъ, тя не е дошла още. Когато любовьта дойде въ мене — и главата, и рѫцетѣ, и краката, и сърдцето, и душата ми — всѣка клетка на моето тѣло знае, че любовьта цари въ менъ. Цѣлото тѣло трѣбва да се радва на любовьта. Очитѣ ми трѣбва да се радватъ на любовьта; ушитѣ ми трѣбва да се радватъ на любовьта; устата ми трѣбва да се радва на любовьта. Всички хора трѣбва да се радватъ на любовьта. Каква любовь е тая, на която никой не се радва? Това значи, да проповѣдвашъ на хората онова, което не познавашъ. Казвашъ: Да обичаме Бога ! Какъ ще накарашъ човѣка да обича Бога, ако не си го научилъ да обича тѣлото си, което Той му е далъ ? Какъ ше се молишъ на Бога, ако самъ измѫчвашъ тѣлото си? Ти боледувашъ, изнасилвашъ клеткитѣ си, ядешъ, пиешъ чрезмѣрно, а следъ това викашъ къмъ Бога за помощь. Какво ще Му кажешъ, като дойде Той при тебе и види, че не си живѣлъ, както трѣбва ? Ти не си далъ нуждната храна на тѣлото си, не си поелъ въздухъ, както трѣбва, не си поелъ свѣтлината, както трѣбва. Ти не си постѫпилъ честно съ себе си: не си постѫпилъ честно нито съ ума, нито съ сърдцето, нито съ душата си. Какъвъ човѣкъ си ти тогава? Вървишъ намръщенъ, съ свити вежди, недоволенъ си отъ всички. Може ли при това положение да не боледувашъ и да не страдашъ ? За да се освободишъ отъ болестьта и страданието, потърси Бога. Само Той може да Ти помогне. Нѣкой иска Христосъ да го посети. Христосъ ще те посети само тогава, когато си съвършено самъ, и никой не може да ти помогне. Ако искашъ да познаешъ Христа, това може да стане само тогава, когато се намирашъ предъ най-голѣмото изпитание, когато никой не може да ти помогне. Христосъ е последниятъ, който ще те посети. Той е началото и краятъ на твоя животъ. Богъ посещава човѣка два пѫти презъ живота му: когато се ражда и когато напуща земята. Онзи, Който те праща на земята, и Онзи, Който те посреща въ другия свѣть, е Богъ. Хората сѫ въ междината, дето работятъ всичко, каквото имъ попадне. Сегашнитѣ хора не разбиратъ дълбоко нѣщата. Мнозина казватъ за себе си, че всѣки день се разговарятъ съ Господа. Преди известно време дойде при мене единъ младъ, съ бѫдеще човѣкъ, който ми каза, че се разговарялъ съ Господа. Зная, какъ се разговарялъ. Той мисли върху нѣкой въпросъ, разговаря се съ себе си и счита, че Богъ говори съ него. Той се самозаблуждава. Миналъ край една градина съ хубави, зрѣли плодове, пожелалъ да си откѫсне единъ плодъ и твърди, че нѣщо му казвало отвѫтре, да си хапне отъ тия плодове. Това, което му проговорило отвѫтре, е неговото желание, е не гласътъ на Бога. Когато Богъ проговори на нѣкого, всички се радватъ. Ако откѫснешъ единъ плодъ само за себе си и казвашъ, че е твой, Господъ не ти е проговорилъ. Да задържашъ нѣщата само за себе си, това е човѣшко желание. Срещнешъ единъ боленъ, радвашъ се. Срещнешъ единъ здравъ, не се радвашъ. Какво разбиране е това? Трѣбва да се радвашъ и на болния, и на здравия еднакво. Радвай се и на невежия, и на учения. Радвай се и на тоя, който знае да свири, както и на оня, който не знае да свири. Който знае да свири, ще весели оня, който не може да свири. И двамата ще бѫдатъ доволни. Учениятъ ще говори на простия; здравиятъ ще помага на болния; музикантътъ ще свири на оня, който не знае да свири. Това е Божественото. Всичко, каквото можешъ да направишъ за другитѣ отъ любовь, е Божествено. Ако нѣкой ти говори съ любовь и желание да ти помогне, Богъ говори чрезъ него. И тъй, ако искашъ да учишъ музика, ще търсишъ човѣкъ, който познава музиката въ нейната дълбочина. Ако си боленъ, ще търсишъ здравъ човѣкъ, който живѣе съ Бога. Всѣки здравъ човѣкъ, който живѣе въ съгласие съ Божиитѣ закони, може да лѣкува. Колко отъ сегашнитѣ лѣкари, като хванатъ само рѫката на болния могатъ да го излѣкуватъ? Това може да направи само оня лѣкарь, който е абсолютно здравъ и е свързанъ съ Бога. Отъ него изтича жизнена, магнетична сила. Ако болниятъ се лѣкува при такъвъ лѣкарь, той оздравява. Какво виждаме днесъ ? Болни лѣкари лѣкуватъ болни; болни религиозни хора, които сами не сѫ разрешили въпроситѣ си, учатъ здрави хора. Следъ това и еднитѣ, и другитѣ се чудятъ, защо нѣматъ успѣхъ. Невъзможно е боленъ да лѣкува болния, нито невежиятъ да просвѣщава невежия. Невъзможно е човѣкъ, който самъ не е разрешилъ важнитѣ въпроси въ живота си, да просвѣщава другитѣ. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.,, Нѣкой казва, че иска да бѫде съвършенъ, да прилага правдата. Нѣма по-страшно нѣщо отъ правдата. — Защо? — Защото правдата има две страни. Отъ една страна тя сѫди човѣка, задето не се училъ да свири; отъ друга страна тя го сѫди, задето не свири правилно. Разбере ли, че нѣкой не иска да учи, тя заповѣдва да го затворятъ. Щомъ се яви въ него желание да учи, тя го освобождава. Сега азъ ви говоря като на ученици и желая да ме разбирате. Приятно е да говоришъ на нѣкого, който те разбира. Като говоря, нѣкои се запитватъ, какво искамъ да кажа. Значи, тѣ не разбиратъ беседитѣ. Защо не разбиратъ? — Защото беседитѣ ми сѫ обвити въ нѣколко опаковки. Това правя съзнателно, за да не ги цапате. Рѫцетѣ, мислитѣ ви не сѫ чисти. Дойде нѣкой да слуша беседа, но се съмнява въ думитѣ ми, подозира ме. Щомъ се съмнява и подозира, и азъ му се отплащамъ по нѣкакъвъ начинъ — опаковамъ беседата. Той се чуди, защо нищо не разбира. Много естествено — боленъ е тоя човѣкъ. Какъ може да слуша и възприема правилно оня, който страда отъ коремоболие? Той се върти въ леглото, не може да се успокои. Това е адътъ на земята. Следъ това ще каже, че Господъ го е забравилъ. Не го е забравилъ Господъ, но той е забравилъ Господа. Болниятъ се обръща къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си се отдалечилъ отъ мене? Какъ ще се отдалечи Богъ, когато Писанието казва, че Той изпълва цѣлата вселена? Следователно, не Богъ се отдалечава отъ насъ, а ние отъ Него. Стремете се къмъ новото, за да изправите мисъльта си. Въ какво се заключава новото? Ти си недоволенъ, гнѣвенъ, не знаешъ, какво да правишъ. Запитай се, защо си недоволенъ, какво искашъ. Ти си богатъ — недоволенъ си; имашъ добъръ слуга — пакъ си недоволенъ. Докато не се научишъ да служишъ на другитѣ и да ги обичашъ, никога нѣма да бѫдешъ доволенъ. Ако не можешъ да служишъ на слугата си и не го обичашъ, и той не може да ти слугува и да те обича. Безъ любовь служене не може да има. Богъ създаде свѣта съ любовь. Той посещава хората съ любовь и на всѣкиго дава по нѣщо. Ако си градинарь и отглеждашъ различни плодове, дето отивашъ, носи по една кошница отъ своитѣ плодове съ любовь. Ти самъ ги носѝ, не оставяй на другитѣ да ги носятъ, защото ще ги оцапатъ. Всички недоразумения между хората се дължатъ на безлюбието. Дето е безлюбието, тамъ недѫзитѣ се отхранватъ, както селянитѣ отхранватъ прасетата. Какво правятъ съ своитѣ угоени прасета? Продаватъ ги — търговия въртятъ съ тѣхъ. Нѣкой мисли, какъ да скрие своя недѫгъ. Недѫзитѣ не се скривать, но се изправятъ. Отвори сърдцето си за доброто, и недѫзитѣ ще те напуснатъ. Джобътъ ти е пъленъ съ пари — давай и не желай да казватъ за тебе, че си добъръ. И това не е лошо, но по-добре е да давашъ, безъ да очаквашъ похвала. Може и да не давашъ, и това не е лошо, но даването и недаването произвеждатъ два различни резултата. Другъ е въпросътъ, ако не давашъ на пияницата пари. Преди години бѣхъ въ Америка, въ Ню Йоркъ. Веднъжъ ме срещна единъ човѣкъ, започна да ми говори на английски, да описва положението си: Ималъ болна жена, деца, беденъ билъ, не могълъ да ги гледа. Дадохъ му нѣщо, и той се отби въ една кръчма. Следъ два часа го срѣщамъ пакъ. Спрѣ ме и започна да се оплаква отъ положението си. Той не ме позна, но азъ го познахъ и му казахъ, че не обичамъ хора, които лъжатъ. Щомъ искашъ пари за пиене, кажи си истината, азъ и така ще ти помогна. Следъ това го заведохъ въ една гостилница, дадохъ една сума на гостилничаря и казахъ : Дайте на господина ядене срещу тия пари. Ако не иска да яде, оставете го свободенъ, да си върви, а вие задръжте паритѣ за себе си, Често хората се натъкватъ на желания, подобни на тия на пияницата. Роди се въ васъ едно желание, и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче, то не говори истината. Не задоволявайте това желание въ себе си. То не иска да прави добро. Помагай на всѣки човѣкъ, който е готовъ да прави добро. Отложи помощьта си къмъ оня, който е готовъ за доброто. Законъ е да се дава, но той е за разумнитѣ. — На кого трѣбва да се дава ? — На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христосъ казва: „Ако имашъ две ризи, дай едната на своя ближенъ.“ Това се отнася до оня, който люби. Само любещиятъ дава така и само на любещия можешъ да дадешъ. Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадецъ и разбойникъ. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. Съ други думи казано: Нѣма законъ, който може да застави човѣка да дава и да прави добро. Хората на любовьта сѫ крайно внимателни, никога не искатъ повече, отколкото имъ трѣбва. Единъ дервишъ срещналъ на пѫтя си единъ бей. Спрѣлъ го и помолилъ да му услужи съ малко пари. Беятъ отворилъ кесията си, въ която имало лири, сребърни и медни пари, и казалъ на дервиша: Заповѣдай, вземи, колкото ти сѫ нуждни. Дервишътъ погледналъ къмъ кесията и взелъ само 20 пари. — Вземи повече — казалъ беятъ. — Благодаря, толкова ми трѣбва. Ако взема повече, това е лакомство. Казвамъ: Човѣкъ, който мисли да се осигурява за месеци и години, не прилича на дервиша. Днесъ ти се нуждаешъ отъ свѣтлина, въздухъ, вода и отъ хлѣбъ. Отъ тебе се иска само едно: да живѣешъ споредъ закона на любовьта. Тогава, както се е погрижила любовьта за днешния день, така ще се погрижи и за утрешния. Това, че хората се оплакватъ и роптаятъ, се дължи на миналото. Сега хората воюватъ, биятъ се помежду си. — Защо? — Искатъ да турятъ новъ редъ въ свѣта. Тѣ не знаятъ, че новиятъ редъ сѫществува. Кой може да наложи тоя редъ? — Слънцето. Кой може да накара земята да дава добри плодове? — Слънцето. Може ли месечината да накара земята да дава добри плодове? — Не може. На болния тя дава почивка, но не може да въздействува на земята, да я застави да дава плодове. Не разчитайте на малкитѣ лампички. На тѣхната свѣтлина не могатъ да зрѣятъ плодове и да оправятъ работата на хората. Само слънцето носи благословение на земята. Само слънцето на живота е въ състояние да оплоди земята и възрасти сѣмената на твоята душа, да развие твоята мисъль. Често хората се питатъ, кѫде отива човѣкъ, като нанусне земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и какъ ще го приематъ, това се опредѣля отъ земния му животъ. Както е живѣлъ на земята, такъвъ ще бѫде животътъ му и въ другия свѣтъ. Ако нѣкой е водилъ нечистъ животъ на земята, като отиде въ другия свѣтъ, нѣма да го приематъ въ чиститѣ апартаменти, но ще го пратятъ на баня да се изчисти. Като излѣзе отъ банята, ще го подложатъ на огънь отъ 50 милиона градуса топлина, да изгорятъ въ него и последнитѣ нечистотии и да свѣтне. Ако главичката на една карфица се постави на тоя огънь, всичко около него ще изгори. Тоя огънь е нуженъ, за да унищожи всички вредни елементи, всички паразити, всичко нечисто и да остане само Божественото, на което може абсолютно да се разчита. Въ свѣта нѣма по голѣмъ огънь отъ огъня на любовьта. Който люби, той е миналъ презъ огъня на любовьта; той знае, какво значи огънь отъ 50 милиона градуса. Тоя огънь съгражда, а не руши. Който не се ползува отъ благата на любовьта, прави и себе си, и окрѫжаващитѣ нещастни. Безъ любовь щастие не сѫществува. Всички нѣща, придобити безъ любовь, носятъ нещастие и страдание. Значи, страданието и скръбьта идатъ по пѫтя на безлюбието. а радостьта и благата — по пѫтя на любовьта. И тъй, сѫществуватъ два пѫтя: лѣвъ пѫть — на безлюбието и дѣсенъ — пѫть на любовьта. Ако вървишъ по пѫтя на любовьта, ще имашъ единъ резултатъ; ако вървишъ по пѫтя на безлюбието, ще имашъ другъ резултатъ. Любовьта произвежда единъ родъ явления, а безлюбието — съвсемъ другъ. Който не разбира любовьта, казва: И безъ любовь може. Единъ день ще се движишъ въ пѫтя на любовьта, а на другия день — въ пѫтя на безлюбието. Значи, единъ день налѣво, на другия день — надѣсно. Влѣзешъ ли веднъжъ въ пѫтя на любовьта, тамъ ще останешъ. Който не иска да върви заедно съ тебе, покажи му лѣвия пѫть. Всѣка мисъль, която не е съгласна съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть; всѣко чувство, което не е съгласно съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть; всѣка постѫпка, която не е съгласна съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть. Всички добри мисли, чувства и постѫпки, които сѫ съгласни съ тебе, вървятъ въ пѫтя на любовьта. Това, което е въ съгласие съ човѣшката душа, иде отъ Бога. Това, което не е въ съгласие съ човѣшката душа, не е отъ Бога. Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ. Блажени кроткитѣ. Блажени нажаленитѣ. Блажени милостивитѣ. Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата. Блажени миротворцитѣ“. Като четешъ блаженствата, и ти трѣбва да бѫдешъ отъ тия блажени. „Блажени нищитѣ духомъ. Блажени миротворцитѣ“. Можешъ да бѫдешъ нищъ духомъ, безъ да си миротворецъ. Само оня е миротворецъ, който носи миръ между хората. Може ли да се нарече миротворецъ оня, който не внася миръ между хората? Стремете се да бѫдете блажени, да придобиете блаженствата като сѣмена въ живота. Сладки сѫ плодоветѣ на блаженствата. Помнете: Както блаженствата иматъ плодове, така и Духътъ има плодове. Напримѣръ, любовьта е плодъ на Духа. За коя любовь се говори ? — За творческата, за любовьта, която съгражда и която носи свѣтлина. Изгрѣващето слънце подразбира любовьта. Често слънцето е скрито въ облаци. И облацитѣ, и дъждътъ сѫ потрѣбни. Какво прави земедѣлецътъ, ако нѣма влага и дъждъ? Българинътъ знае, че ако една година нѣма дъждъ, гладъ го очаква. Както житото има отношение къмъ влагата, така и сърдцето има отношение къмъ любовьта. Любовь, която не повдига сърдцето, не е истинска. Ако сърдцето не се храни съ любовь, не може да се прояви. Душа, която не се храни съ любовьта, не може да се прояви. Духъ, който не се храни съ любовьта, не може да се прояви. Днесъ всички говорятъ за любовьта, въпрѣки това сѫ недоволни, бедни, страдащи. И вие сте въ сѫщото положение. Очаквате да отидете на оня свѣтъ, тамъ да се задоволите и разбогатѣете. Чудно нѣщо, толкова години ви говоря за любовьта, но и доднесъ не сте я приложили! Идете тогава на другия свѣтъ и вижте, какво ще научите тамъ за любовьта. Ако на земята не възприемете и приложите любовьта, на другия свѣтъ нищо нѣма да научите. Нѣкои се страхуватъ отъ любовьта, да не ги заблуди. Любовьта е чиста, бистра вода Чистата вода не причинява пакости. Колкото пѫти и да минавашъ презъ чиста вода, тя нѣма да ти причини никаква пакость. Обаче, мѫтната, нечиста вода, всѣкога оставя нѣщо лошо въ човека. Добриятъ човѣкъ е чиста вода, която носи благословение за всички. Дружи съ добъръ човѣкъ, и не се страхувай. Лошиятъ човѣкъ, съ своитѣ мисли и чувства, все ще остави нѣщо лошо въ тебе. Пази се отъ дружба съ лошъ човѣкъ. Ако чрезъ Божественото въ себе си не можемъ да внесемъ чистота въ свѣта, какво сме придобили? Любовь, която не носи чистота, не е истинска. Любовь, която не носи здраве и благословение, не е истинска. Любовь, която носи чистота, здраве и блага на хората, е истинска, Божествена любовь. Стремете се къмъ тая любовь, и то доброволно, безъ насилие. Ако ви насилятъ, това е безлюбие. Казвате, че се страхувате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, да не се качи на главата ви. Зависи, кого сте обикнали. Ако обичате муха, тя ще се качи на главата ви. Ако обичате конь, вие ще се качите на него. Различавайте хората, за да знаете, какъ да проявявате любовьта и какво да давате на всѣки човѣкъ. Колкото и да говоришъ за любовь на мухата, все муха ще остане. Тя постоянно ще те безпокои: ще каца на носа ти, на лицето ти, докато я изхвърлишъ навънъ. Не можешъ да направишъ мухата любеща, добра и щедра. Какво се иска отъ човѣка на любовьта ? Ако искашъ да придобиешъ любовьта, ще пожелаешъ свѣтълъ умъ, добро сърдце, широка душа и силенъ духъ. Само любовьта внася свѣтлина въ ума. Само любовьта внася мекота въ сърдцето. Само любовьта внася широта въ душата и сила въ духа. Желая ви да бѫдете умни, добри, широки и силни, да не се оплаквате отъ живота. Ако заболѣете, хванете болестьта и я изхвърлете навънъ. Ако ви заболи кракъ, намажете го съ дървено масло, помилвайте го и кажете: Толкова години си ми служилъ безкористно, сега и азъ ще ти послужа. Дайте почивка на крака си, безъ да се страхувате отъ болката. Ако не постѫпвашъ благородно съ себе си, никога не можешъ да проявишъ благородство къмъ окрѫжаващитѣ. Ако не постѫпвашъ благородно съ своитѣ рѫце, крака, очи, уши, носъ, какъ ще постѫпвашъ съ другитѣ хора ? Както се отнасяшъ съ себе си, така ще се отнасяшъ и къмъ другитѣ хора. Едно е нуждно на сегашнитѣ хора — добра обхода. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ пѣвци, музиканти и учени. Много пѣвци и музиканти има, но всѣки трѣбва да се запита, като пѣе и свири, раждатъ ли се повече плодове. Ако дърветата даватъ изобилно плодове, пѣвцитѣ и музикантитѣ сѫ пѣли и свирили добре. Не раждатъ ли дърветата много плодове, музикантитѣ не сѫ свирили добре, и пѣвцитѣ не сѫ пѣли хубаво. Нѣкой казва, че обърналъ много хора къмъ Бога. Какъ ги е обърналъ и какво е обърналъ въ тѣхъ? Ако обърналъ кесиитѣ имъ, а сърдцата имъ не е обърналъ, това не е никакво обръщане. Другъ е въпросътъ, ако обръщате пълната кесия на човѣка, който се дави. Тежката кесия ще го отнесе на дъното на морето. Тежка е човѣшката кесия. Има звезди въ вселената, на които материята е 22,000 пѫти по-тежка отъ материята на водорода. Какво ще стане съ васъ, ако вземете една малка часть отъ тази материя? Ще се намѣрите на дъното на океана. Ако кесията на човѣка е отъ такава материя, той веднага ще потъне въ водитѣ на океана. И следъ това трѣбва да дойде другъ човѣкъ отвънъ, да го спаси отъ смърть. Следователно, за да не потъва, човѣкъ се нуждае отъ леки мисли, леки чувства и леки постѫпки, да не се претоварва неговата кесия. Стремете се къмъ любовь, която носи свѣтлина за ума. Стремете се къмъ любовь, която носи мекота и топлина за сърдцето. Стремете се къмъ любовь, която разширява душата и усилва духа. Тая любовь прави човѣка щедъръ, готовъ на всѣкакви услуги и жертви. Това е истинската, правилна любовь къмъ Бога. Такива хора сѫ нуждни за България, за Франция, за Русия, за Англия, за Америка, за цѣлия свѣтъ. Това сѫ хората, които ще служатъ на новото, на бѫдещия редъ въ свѣта. Радвайте се на слънцето. Радвайте се на месечината. Радвайте се на звездитѣ. Радвайте се на всичко, което сѫществува въ свѣта. Радвайте се на малкитѣ работи, както се радвате и на голѣмитѣ. * 1. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 10 октомврий, 1943 г. 5 ч. с., София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Смисълътъ на живота Размишление. Иоана 14 :1—17. Често хората се запитватъ, има ли смисълъ животътъ? — Животътъ има смисълъ за онѣзи, които го разбиратъ. Разбраниятъ животъ е радость, неразбраниятъ — скръбь и страдание, а злеприложениятъ — мѫчение. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората започватъ да търсятъ Бога. Тѣ Го търсятъ отъ памти-вѣка. И доднесъ още продължаватъ да Го търсятъ. Вѣрващитѣ мислятъ, че сѫ Го намѣрили и Го познаватъ. Познаване, което не произвежда превратъ въ човѣка, е външно познаване, подобно на външната мазилка на кѫщата. Нѣкой замаже кѫщата си отвънъ съ бѣла боя или съ варь и мисли, че и той е станалъ бѣлъ. Външното познаване на нѣщата е подобно на приготвянето на мъртвеца: обличатъ го съ нови дрехи, турятъ му пръстени, украшения, накичатъ го съ цвѣтя и следъ това го заравятъ въ земята. Казватъ: Така трѣбва да бѫде. Отъ умрѣлия оставатъ само кости. И отъ житното зърно, като се посади въ земята, оставатъ само кости, но следъ време то израства и дава плодъ. Ако следъ известно време умрѣлиятъ не израсте и не даде плодъ, криво е разбралъ живота, криво е позналъ Бога. Защо е допусната смъртьта? — Да се изпита вѣруюто на хората. Чрезъ нея се познава, доколко човѣкъ е разбралъ Бога и доколко вѣрва въ Него. Ако Го е позналъ, той ще израсте и ще даде плодъ. Ако не Го е позналъ, отъ него ще останатъ само сухи кости. Ученитѣ дѣлятъ годината на четири времена: пролѣть, лѣто, есень и зима. Сега сме въ есенното равноденствие. Пролѣтьта е детинството на човѣка, лѣтото — юношеството, есеньта — възмѫжаването, а зимата — старостьта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството — за юношеството, юношеството — за възмѫжаването, а възмѫжаването — за старостьта. Четиритѣ възрасти съставятъ единъ годишенъ цикълъ. Понеже сега иде есень, ние влизаме въ възмѫжаването, което носи плодоветѣ на живота. Старостьта се ползува отъ тѣзи плодове, но трѣбва разумно да ги използува. Ако косата на стария е побѣлѣла, това показва, че той е придобилъ нѣщо. Има единъ статиченъ бѣлъ цвѣтъ, съ който мажатъ кѫщитѣ отвънъ. Той се получава отъ варовититѣ камъни. Обаче, има единъ бѣлъ цвѣтъ, който символизира чистотата. Въ този смисълъ, старостьта, бѣлиятъ цвѣтъ и чистотата съ синоними. Тѣ съ степени на една и сѫща гама, на една и сѫща Божествена идея. Мнозина мислятъ, че сѫ остарѣли. Това е крива идея. Да мисли човѣкъ, че е остарѣлъ, това значи, да се самоизлъгва. Старъ е онзи, който е поумнѣлъ, който е станалъ мѫдъръ. Ако не сте поумнѣли и не сте мѫдри, стари ли сте? — Краката ми сѫ отслабнали, не ме държатъ. — Ако на старини краката ви сѫ отслабнали, това показва, че или на младини не сте живѣли, както трѣбва, или не сте разбрали живота. Стариятъ човѣкъ има повече свѣтлина въ себе си, затова не се интересува отъ външния свѣтъ. Той живѣе въ своята свѣтлина, за да разглежда живота си, да си даде отчетъ, какъ е живѣлъ и какъ е използувалъ условията, които му били дадени. Той разглежда мисъльта си, да види, какво е останало отъ всички мисли, които сѫ минавали презъ главата му. Правата мисъль е материалътъ, отъ който се гради духовното и Божественото тѣло на човѣка. Непотрѣбнитѣ мисли трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, а да останатъ само онѣзи, които могатъ да се използуватъ като градивенъ материалъ. Стариятъ човѣкъ трѣбва да разбира качеството на градивния материалъ и да го поставя на мѣстото му. Тури ли веднъжъ материала на мѣсто, повече не трѣбва да го движи. За направеното не трѣбва да съжалява. Какво виждаме въ живота? Нѣкой старъ съжалява, че не се е оженилъ. Чудно нѣщо, той е станалъ причина майка му и баща му да се оженятъ, а съжалява, че самъ не се е оженилъ. Щомъ е майсторъ да жени другитѣ, и той е жененъ. Който е майсторъ на лъжата, самъ си служи съ нея. Не е въпросъ да се говори за лъжата, важно е да се придобие истината — онова всемогѫщо начало, което избавя човѣка отъ всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мѫчнотии, всички слабости. Тя освобождава човѣка отъ робството и ограничението, отъ невежеството и насилието. Истината освобождава човѣка и отъ смъртьта. Когато се изнася истината предъ хора, които не я разбиратъ и не я обичатъ, тѣ се отегчаватъ отъ нея. Да изнасяшъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ на хората, това не е истина. Истината открива пѫтя къмъ любовьта. Който търси слабоститѣ на хората, самъ попада въ тѣхъ. Който вижда погрѣшкитѣ имъ, самъ попада въ тѣхната мрежа. Нѣкой говори противъ пиенето, а самъ пие. Като видятъ хората, че си носи шишенце съ ракия, запитватъ го, какво има въ шишето. Той казва, че носи нѣкакъвъ цѣръ. Понеже не може да издържи на убеждението си, да не пие спиртни питиета, той прибѣгва до лъжа. Ще каже нѣкой, че не може да се живѣе безъ вино. Безъ вода не може да се живѣе, а не безъ вино. Ако е нуждно виното, защо да не се пие сладко вино? Гроздениятъ сокъ е за предпочитане. Когато ферментира и се превръща въ вино, образуватъ се отрови, които сѫ вредни за организма. Квасътъ или маята, отъ която се образува виното, не е нищо друго, освенъ малки сѫщества, ферменти, които се размножаватъ въ сока и оставатъ не— чистотиитѣ си въ него. Какво може да се очаква отъ хора, които се хранятъ съ нечистотиитѣ на ферментитѣ? Сладкото вино е отъ Божественъ произходъ, а ферментиралото — отъ човѣшки. Като сравняваме сладкото вино съ ферментиралото, това не значи, че всички хора ще се откажатъ отъ виното. Ние разглеждаме въпроса научно, а не отъ морална гледна точка. Каквото и да говорите на вълка противъ яденето на овце, той пакъ ще напада овцетѣ и ще ги яде. Той е убеденъ, че безъ овца не може да живѣе и се мѫчи да убеди и нея, че, като влѣзе въ него, положението ѝ ще бѫде по-добро. Той й казва: Докато те ямъ, ще се помѫчишъ малко, но следъ това ще бѫдешъ добре, ще влѣзешъ въ рая. Азъ ще те храня, ще се грижа за тебе. Останешъ ли сама въ живота, ще имашъ голѣми мѫчнотии. Погрѣшката не е въ вълка, но въ овцата, която вѣрва въ неговото учение. Когато се откаже отъ учението на вълка, овцата ще запази кожата си. Тогава вълкътъ никога нѣма да я напада. Единъ момъкъ обещалъ на една млада мома, че, ако се съгласи да се ожени за него, ще я направи княгиня: ще има хубава кѫща, по две-три слугини, ще се разхожда съ файтонъ, ще я облича въ коприна, ще я кичи съ скѫпоценности. Тя се подала на обещанията му и се оженила за него. Каква била изненадата ѝ, когато, вмѣсто златнитѣ кули, които очаквала, сама трѣбвало да стане слугиня. Той нѣмалъ никаква работа, затова и двамата трѣбвало да ходятъ по чужди кѫщи, да работятъ, за да изкарватъ прехраната си. Защо е трѣбвало момъкътъ да лъже момата? Ако тя не се е родила княгиня, тежко ѝ да очаква на този момъкъ, той да я направи княгиня. Ако момъкъ или мома се женятъ, за да може единиятъ да храни другия, тѣ вършатъ престѫпление противъ себе си, противъ своята душа. Богъ е далъ на човѣка всичкитѣ блага на живота. Той изпраща храната, водата, въздуха и свѣтлината, и, следъ всичко това, ще дойде мѫжътъ или жената да си казватъ единъ на другъ: Знаешъ ли, че азъ те храня? Това е първата лъжа, съ която тѣ си служатъ. Никой никого не храни. Човѣкъ е слуга на Божественото. Чрезъ него Божественото се проявява. Човѣкъ е проводникъ на благата, които идатъ отгоре. Колкото по-добъръ проводникъ е той, толкова по-голѣмо благословение го очаква. Човѣкъ трѣбва да мисли право, за да предава Божественитѣ мисли право. Трѣбва ли да казвате на хората, че сѫ лоши? По естество човѣкъ е добъръ, но не постѫпва споредъ добрината, която е вложена въ него. Затова, именно, той е отговоренъ. Ако лошиятъ постѫпва споредъ лошавината си, никой не го държи отговоренъ. Въ този смисълъ, и вълкътъ не е отговоренъ за дѣлата си. Като огладнѣе, той казва на овцата: Гладенъ съмъ, ще умра отъ гладъ. За да не умра, единъ отъ насъ трѣбва да се пожертува: или ти, или азъ. Богъ е създалъ и мене, и тебе, Той трѣбва да се грижи и за двама ни. Понеже въ дадения моментъ азъ нѣмамъ храна, като по-силенъ, ще те нападна, ще те накарамъ да се пожертвувашъ за мене. Единъ отъ учителитѣ на Индия размишлявалъ единъ день върху дѣлата на Брама. Близо до едно дърво висѣла люлчица, въ която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си само, докато свърши нѣкаква работа. Въ това време една кобра се приближила къмъ люлката. Индусътъ започналъ да мисли: Кобрата може да ухапе детето. Какво трѣбва да направя азъ въ дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но азъ нѣмамъ право да се мѣся въ Божиитѣ работи. Богъ създаде и детето, и кобрата. Следователно, Той има грижа за тѣхъ. Докато размишлявалъ, какъ трѣбва да постѫпи, кобрата повдигнала главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. Следъ години индусътъ умрѣлъ и, като се явилъ предъ Господа, да даде отчетъ за дѣлата си, Той го попиталъ: Защо не уби кобрата, за да спасишъ детето на бедната вдовица? Ти мислѣше, че, ако вземешъ участие въ тази работа, ще те обвинятъ въ намѣса на моитѣ планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислѣше, че ще изпълнишъ моята воля. Нѣмаше ли да изпълнишъ волята ми, ако бѣше убилъ кобрата? Понеже не разбра, каква бѣше волята ми, ще те изпратя пакъ на земята, да научишъ законитѣ и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Не можа ли да кажешъ на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щѣше да приложишъ закона на жертвата. Нѣкои хора минаватъ за миролюбиви, но когато се натъкватъ на злото. По отношение на злото човѣкъ може да не му се противи, но не може да, бѫде миролюбивъ. Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ него, ако то иска да ти се наложи? Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагатъ, тѣ да упражняватъ насилие върху него, той е отговоренъ и въ двата случая. И злото, и доброто трѣбва да се проявяватъ по закона на любовьта. И злото може да говори меко, както доброто. Ако иска да каже на нѣкого, че не постѫпва добре, то може да му каже меко, съ тихъ, спокоенъ гласъ. Нѣкой се извинява, че не може да говори меко, защото страда, боли го нѣщо. Болката и страданието сѫ причинени повече отъ страхъ, отколкото отъ нѣщо, което много ви измѫчва. Ако, наистина, болката ви е голѣма, турете рѫцетѣ си на болното мѣсто, съсрѣдоточете мисъльта си и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Като чуе, че говорите за вѣчния животъ, болката ще се изплаши и ще ви напусне. Ще кажете, че само лѣкарьтъ може да ви помогне. Щомъ мислите така, идете при лѣкарь. И лѣкарьтъ предава нѣщо на болния и усилва вѣрата му. Който отива при лѣкарь, дължи му нѣщо, трѣбва да се изплати. Изобщо, всички хора, които дохождатъ при васъ, все ви дължатъ нѣщо. Когато отивате при тѣхъ, вие имъ дължите нѣщо. Мнозина искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли въ другия свѣтъ. — Безъ любовь хората не могатъ да се познаватъ. Дето е любовьта, тамъ е познаването. За да познаешъ човѣка, ти трѣбва да го обичашъ. Детето познава майка си, защото взима нѣщо отъ нея. Като я познава, сѫщевременно то я обича. Ученикътъ обича учителя си, понеже учительтъ му дава нѣщо. Всички хора обичатъ слънцето, понеже взиматъ нѣщо отъ него. Хората обичатъ плодоветѣ, защото получаватъ нѣщо отъ тѣхъ. Следователно, човѣкъ познава всички нѣща, които му даватъ нѣщо. Невъзможно е да те познава нѣкой, ако никога нищо не си му далъ. И тъй, като заболѣете, не се страхувайте, но турете рѫцетѣ си на болното мѣсто и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Това е животъ вѣченъ, да позная любовьта, мѫдростьта и истината. Това е животъ вѣченъ, да позная, че Богъ е Духъ, Който царува навсѣкѫде. Ще кажете, че това е заблуждение. Не е ли заблуждение, да вѣрвашъ въ горчивия цѣръ, или въ инжекцията? И лѣкаритѣ помагатъ на хората, тѣ сѫ придобили изкуството да лѣкуватъ болни, но добре е, покрай тази работа, да имъ проповѣдватъ хигиена на здравето. Въ едно отношение лѣкарътъ е голѣмъ моралистъ. Той знае причинитѣ на болеститѣ и, ако нѣкой се оплаче отъ болки въ краката, ще му каже: Краката те болятъ, защото риташъ много. Престани да риташъ, и болкитѣ ще минатъ. — Боли ме устата, ранички имамъ вѫтре. — Престани да говоришъ криви, изопачени работи, и раничкитѣ ще минатъ. — Оглушахъ, не чувамъ добре. — Не давай ухо на лошитѣ думи, и слухътъ ти ще се възстанови. — Очитѣ ми отслабнаха. — Възлюби истината, и очитѣ ти ще се усилятъ. Когато възлюбятъ истината, хората влизатъ въ реалния свѣтъ, дето нѣщата сѫ вѣчни и истинни. Докато живѣятъ въ нереалния, въ преходния свѣтъ, тѣ сѫ въ сѣнката на истината. Стремете се къмъ реалностьта, за да придобиете истинския животъ, истинското знание и истинската свобода. Какво ще правятъ онѣзи, които сѫ въ есеньта на живота? — Ще събиратъ плодоветѣ си. — За себе ли ще ги задържатъ, или ще даватъ отъ тѣхъ и на другитѣ? Вижте какво прави изворътъ. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но, въпрѣки това, продължава пѫтя си, съ цель да се влѣе въ морето, и тамъ да даде нѣщо отъ себе си. Човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ едно добро. Много добрини трѣбва да направи той и да не изпуща случаитѣ за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за истината и да се прилага истината, това сѫ две различни нѣща. Да се страхувашъ отъ хората и да се страхувашъ отъ Бога, това сѫ две различни нѣща. Последниятъ страхъ е естественъ, а първиятъ — неестественъ. Хората се страхуватъ и отъ смъртьта и често си задаватъ въпроса: Кѫде ще отида, като умра? — Нѣма кѫде да ходишъ. Кѫде отива житото, когато излѣзе отъ хамбара? — Въ земята. Като израсте и даде плодъ, пакъ отива въ хамбара. Кѫде се чувствува житното зърно по-добре: въ хамбара, или въ земята? Въ хамбара то е спокойно, нѣма влага, дъждъ — нѣма противоречия. Въ земята житното зърно е изложено на голѣми противоречия, но тукъ, именно, то расте и се развива. Божествениятъ животъ се проявява чрезъ противоречията. Следователно, който търси щастието, нека влѣзе въ Божествения хамбаръ. Тамъ условията за животъ сѫ леки. Само едно е лошото, че ще бѫдешъ потиснатъ. Мѣстото е тѣсно, и всички ще се трупатъ едни върху други. Който иска да бѫде на широко, да отиде на Божествената нива. Тамъ го очакватъ страдания и противоречия: ще плаче, ще вика, докато се примири, но поне ще расте, ще се развива и плодъ ще даде. Това показва, че човѣкъ е въ правия пѫть на живота. Който иска да се учи. ще напусне хамбара и ще се посѣе на Божествената нива, да получи Божието благословение. Сегашнитѣ хора страдатъ, оплакватъ се ютъ живота, но тѣ не знаятъ, че страданията имъ се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Тѣ сѫ объркали мѣстата имъ и, като не знаятъ, кѫде да ги турятъ, страдатъ. Мѣстото на житото презъ зимата е въ хамбара, а презъ пролѣтьта — на нивата. Посѣете ли житото презъ зимата, то нищо нѣма да роди. Сѫщото се отнася и до Словото. Ако Словото не се приложи на своето мѣсто, не може да внесе миръ въ душата на човѣка, нито свѣтлина въ ума и радость въ сърдцето му. За това Слово казваме, че му липсва нѣщо. Всѣка дума, казана не на мѣсто и на време, измѫчва и обезнадеждва човѣка. Защо трѣбва да кажете на нѣкого, че не е добъръ? — Всичко, създадено отъ Бога, е добро. Следователно, и човѣкъ е добъръ, но, като музикантъ, въ дадения случай, не свири добре. Той има хубава цигулка, съ доброкачествени струни, добъръ лѫкъ, добъръ професоръ, прилежни другари, но има нѣщо, което не задоволява неговия професоръ. Не може ли да свири повече и да научи урока си добре? Да живѣешъ, това е велико изкуство. Човѣкъ трѣбва да се научи да живѣе правилно, споредъ изискванията на това изкуство. Ако не живѣете добре, за какво ще ви обича Богъ? За какво младиятъ момъкъ обича момата? За очитѣ ѝ, за носа, за веждитѣ, за устата, или за фигурата ѝ? Все ще намѣри нѣщо хубаво въ нея, за което ще я обикне. За какво момата обича момъка? — За нѣщо хубаво въ него. Ако е боленъ, той ще търси лѣкарь — не се интересува отъ моми, но и момитѣ не се интересуватъ отъ него. Ако човѣкъ не обича любовьта, мѫдростьта и истината, и Богъ нѣма да го обича; ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Защо никой не го обича? — Защото нищо не може да направи. Да се радваме, че можемъ да се движимъ, да отидемъ на планината, да посетимъ нѣкой чистъ изворъ, да срещнемъ нѣкой свой приятель. Да се радваме, че учимъ, че придобиваме знания. Да се радваме, че можемъ да работимъ, да влѣземъ въ връзка съ своитѣ ближни. Като се говори за работа, нѣкои мислятъ, че работа има само на земята. Не, човѣкъ работи и на този, и на онзи свѣтъ. Който отиде на онзи свѣтъ, трѣбва да е изработилъ нѣщо и да занесе изработеното съ себе си, за да разбератъ, каква нова работа да му дадатъ. Всѣки човѣкъ представя нѣщо отъ себе си. Нѣкой изобразява плодъ, другъ — изворъ, трети — ноти, по които може да се изпѣе или изсвири нѣкаква пѣсень. Каквато форма да представя човѣкъ, важно е тя да бѫде красива — да обърне внимание на сѫществата отъ възвишения свѣтъ. Ангелитѣ обичатъ красиви души. Ако твоята душа не е облѣчена съ красива дреха, какъ ще се явишъ въ ангелския свѣтъ? Тамъ не приематъ голи хора — всѣки трѣбва да бѫде облѣченъ. Нѣкои религиозни мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, Христосъ ще ги облѣче. Всѣки самъ ще облѣче своя умъ, своето сърдце, своята душа и своя духъ, и то съ дрехи отъ най-красива и фина материя. Да мисли човѣкъ, че Христосъ ще го облѣче, т. е. ще го спаси, това е криво разбиране. Спасява се само онзи, който е готовъ да работи. Като отиде на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да занесе нѣщо. Плодъ се иска отъ всѣки човѣкъ. Какво занесе блудниятъ синъ, като се върна при баща си? Той напусна бащиния си домъ отъ гордость, че не иска да го рѫководятъ други. Той си въобрази, че е голѣмъ и самъ може да се управлява. Влѣзе въ широкия свѣтъ и тамъ се изгуби. Като разбра, какво нѣщо е свѣтътъ, върна се при баща си съ плодъ въ рѫка и каза: Татко, живѣхъ при тебе като твой синъ, но не разбрахъ любовьта ти. Въ главата ми се роди идеята да те напусна, да отида въ свѣта, тамъ да приложа онова, което зная. Обаче, свѣтътъ ме погълна, азъ влѣзохъ въ него, окаляхъ се, пропиляхъ всичкото си богатство и сега се връщамъ при тебе да се уча. Не искамъ да ме приемешъ като твой синъ; приеми ме като единъ отъ твоитѣ последни слуги, да ходя на нивитѣ, да ора и копая. Тогава баща му го цѣлуна, пригърна и облѣче въ нова премѣна. Той билъ доволенъ, че синътъ му донесе единъ добъръ плодъ — смирението. Мнозина се стремятъ къмъ онзи свѣтъ, съ надежда, че ще ги посрещнатъ ангели, съ вѣнци на главата и съ китари въ рѫце, съ пѣсни и музика. Какъ ще ви посрещнатъ ангелитѣ, това е тѣхна работа. Какъ ще ви посрещне Богъ, и това е Негова работа. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъ ще го посрещнатъ. Това зависи отъ васъ, отъ това, което носите съ себе си. Лесно се туря вѣнецъ на човѣшката глава, но, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е приготвилъ нѣщо за своя вѣнецъ, за своята красива дреха. Безъ любовь и безъ обичь нѣма спасение. Безъ любовь никаква дреха не може да се изтъче. Любовьта и обичьта сѫ мощни сили, съ които Божиятъ Духъ работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трѣбва да се тъче съ любовь и съ обичь. Днесъ всички очакватъ идването на Христа. Тѣ казватъ, че само Христосъ може да оправи свѣта. — Преди две хиляди години Христосъ бѣше на земята, но не оправи свѣта. И днесъ пакъ нѣма да го оправи. Защо? — Хората очакватъ оправянето и спасението на свѣта по магически начинъ, безъ нѣкакво усилие отъ тѣхна страна. Когато дойде на земята, Христосъ ще обърне нѣщата наопаки. Силнитѣ, които сѫ разчитали на силата си, ще ги направи слаби, а слабитѣ — силни. Какво сѫ направили хората за Господа, че очакватъ отъ Него спасение? Ще кажатъ нѣкои, че познаватъ Господа. Това не е достатъчно. Тѣ Го познаватъ дотолкова, доколкото интереситѣ имъ се задоволяватъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ пчели, които жилятъ. Щомъ жилятъ, тѣ не могатъ да работятъ. Такива пчели сѫ стражари на кошера. Отъ кого пазятъ кошера? — Отъ крадци и разбойници. Тѣ се страхуватъ да не дойде нѣкой отвънъ, да вземе меда имъ. Споредъ мене, истински работници сѫ онѣзи, които даватъ меда си доброволно. Тѣ работятъ за Бога и отъ нищо не се страхуватъ. Лесно се вади медъ отъ пчелитѣ, но колко хора, като пчелитѣ, сѫ събирали соковетѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината и сѫ ги вложили въ душата си? Колко хора сѫ вложили соковетѣ на знанието, свободата и движението въ своята душа? Който не е вложилъ нѣщо ценно въ душата си, постоянно се оплаква, че душата му е праздна. Ако душата му е праздна, нека я отвори за любовьта, за мѫдростьта и за истината. Любовьта ще внесе въ него животъ и движение, мѫдростьта — знание и свѣтлина, а истината — свобода. Любовьта ще вложи въ душата му милосърдието, да помага на ближния си, като на себе си. Нѣкои казватъ, че искатъ да бѫдатъ Синове Божии. Само онзи може да бѫде Синъ Божи, който е проводникъ на Божията Любовь. Той може да бѫде и ученикъ, и учитель; той може да бѫде и майка, и баща. Докато не стане проводникъ на Божията Любовь, човѣкъ нищо не може да постигне. Каквото придобие, скоро ще го изгуби. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ Който люби, той придобива знания и помага на другитѣ. Често хората се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ. Отговорътъ е простъ: човѣкъ живѣе, за да си изработи права и чиста мисъль, да облагороди сърдцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъль изключва всѣкакви тревоги и безпокойства. Защо трѣбва човѣкъ да се безпокои отъ това, което става въ свѣта? Богъ царува въ свѣта. Какво страшно има тогава? Вѣрвайте въ живота, а не въ неговитѣ сѣнки. Вѣрвайте въ радоститѣ и страданията като носители на Божиитѣ блага. Страданията представятъ плодове на коренитѣ на живота, а радоститѣ — плодове на клонетѣ. Човѣшката душа е градината, въ която тѣзи плодове зрѣятъ. Отъ време на време Богъ поглежда къмъ тѣзи плодове и се весели. Хората пъкъ се радватъ на плодоветѣ, които зрѣятъ въ душитѣ имъ. Като се погледнатъ едни други, тѣ се радватъ на това, което сѫ изработили. Достатъчно е да погледнатъ къмъ нѣкое красиво ухо, за да разбератъ, че този човѣкъ е уменъ. Красивата уста пъкъ говори за любовьта въ човѣка; красивитѣ очи — за истината, която работи въ него; красивиятъ носъ — за разумностьта; красивата брада — за силната воля; красивото чело — за способноститѣ, които човѣкъ е развилъ. Какъвъ човѣкъ е този, който се е прегърбилъ отъ условията на живота? Здрави, бодри, работоспособни хора сѫ нуждни на свѣта. Това изисква новата религия. Каква религия е тази, която не може да подмлади човѣка? Каква старость е тази, която не може да използува условията на възмѫжаването, на юношеството и на детинството? Стариятъ трѣбва да носи благата на всички възрасти въ себе си и да ги предава на младитѣ. Благата на човѣшкия животъ трѣбва да се предаватъ отъ единъ човѣкъ на другъ, да се създава движение. Понеже влизате вече въ възмѫжаването, вземете благата на вашата възрасть, като плодове, и ги принесете въ жертва предъ олтаря на Бога, да се весели, че има хора, които, и при тежкитѣ условия на живота, могатъ да Му служатъ. Цѣлото небе и цѣлата земя се радва на онѣзи, които служатъ на Бога съ любовь. „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Така казва Христосъ. Нека всѣки отъ васъ каже: Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ. Както Той изпълнява нашитѣ желания, така и ние да изпълняваме Неговата воля. * 24. Беседа отъ Учителя, държана на 20 септемврий, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малки възможности Марка, 4 гл. Сѫществуватъ два вида възможности: малки и голѣми. Детето не се нуждае отъ философски книги, но отъ букваръ. Философътъ се нуждае отъ философски книги. Значи, букварътъ е за децата, а философската книга за философа. Не е важно, каква е възрастьта на човѣка, дали е дете, или голѣмъ, важно е да взима участие въ живота. И птичката, колкото и да е малка, щомъ живѣе, влиза вече въ театъра на великия животъ. Привилегия е да живѣешъ. Не е важно какво мѣсто заема човѣкъ, първо или последно. Когато отиватъ на концертъ, едни хора заематъ първитѣ мѣста, а други — последнитѣ. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ се ползуватъ еднакво. Първото мѣсто не е всѣкога най-хубаво. Голѣмиятъ човѣкъ не е всѣкога знатенъ. Не всѣки философъ е знатенъ. Много философи сѫ черпили знания отъ децата и така станали философи. Много хора станаха учени следъ като изучаваха живота на нѣкои растения, пеперуди, насѣкоми, бръмбари. Чувате да наричатъ нѣкого докторъ по ботаника, по зоология, или по минералогия. Значи, растенията животнитѣ или минералитѣ му дадоха докторска титла. Ако нѣмаше минерали, растения и животни, нѣмаше да има доктори по тѣзи специалности. Ако нѣмаше болки, нѣмаше да има и доктори по медицината. Като пожълтѣе лицето на болния, лѣкарьтъ търси причината на заболяването му и предписва различни лѣкарства. Какво лошо има въ пожълтяването на очитѣ? Като видятъ нѣкой човѣкъ съ жълто, изпито лице, казватъ, че прилича на светия. Жълтиятъ цвѣтъ символизира разумностьта, но цвѣтътъ на лицето на светията е особенъ, а не като на болния. За другъ нѣкой казватъ, че пулсътъ му отслабналъ, бавно бие. Чудни сѫ хората. Когато видятъ, че биятъ нѣкого, искатъ по-слабо да го биятъ; щомъ дойде до пулса на сърдцето, искатъ да бие по-бързо, да не забавя нормалния си темпъ. Радвайте се на малкитѣ възможности, които сѫществуватъ въ свѣта, а не на голѣмитѣ. Въ човѣка, както и въ млѣкопитаещитѣ, е останало и досега желанието на мамонта, да бѫдатъ голѣми, да внушаватъ страхъ и трепетъ въ окрѫжаващитѣ. Достатъчно е било да мине единъ мамонтъ край нѣкое животно, за да внесе въ него страхъ. Кѫде е днесъ мамонтътъ, на когото всички животни сѫ отваряли пѫть да мине? Дребнитѣ животни, които се плашеха отъ него, живѣятъ на земята и до днесъ, а той изчезна. Днесъ още живѣе китътъ, едно отъ голѣмитѣ животни, но и той е на изчезване. Хората искатъ да бѫдатъ голѣми като ангелитѣ, безъ да подозиратъ труднитѣ задачи, които тѣ разрешаватъ. Момата иска да бѫде красива, безъ да знае, какви задачи сѫ дадени на красотата. Ако е красива и неразумна, красотата ще внесе въ нея такава отрова, отъ която съ години не може да се освободи. Ако искашъ да бѫдешъ голѣмъ човѣкъ, приеми красотата, да видишъ, какъ ще се справишъ съ нея. Красота безъ разумность е нещастие. Който мине покрай красивия, ще пожелае да бѫде като него красивъ, ще му завиди. Не е лесно да се справя човѣкъ съ мислитѣ и пожеланията на окрѫжаващитѣ. Който иска да запази мира си, трѣбва да предпочете външната грозота и вѫтрешната красота. Въ сегашния животъ грозотата е за предпочитане предъ красотата, невежеството предъ ученостьта, сиромашията предъ богатството. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, ученъ, богатъ, но ако може да се ползува отъ тѣзи блага разумно. Не може ли да ги използува за благото на човѣчеството, по-добре да не ги притежава. Днесъ всички хора се плашатъ отъ бомбитѣ — едно отъ културнитѣ изобретения на човѣчеството. Страшни сѫ бомбитѣ, съ които военнитѣ си служатъ, но не по-малко сѫ страшни и бомбитѣ на религиознитѣ. Съ чувствата си тѣ могатъ да убиятъ човѣка. Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ, защо сѫществуватъ тѣ, не може ли безъ противоречия. И безъ противоречия може, но хармониченъ животъ се изисква отъ човѣка. Много отъ противоречията се дължатъ на натрупване на излишна енергия въ човѣшкия мозъкъ. Като не намира изходъ, тя произвежда натискъ върху нѣкои мозъчни центрове, и човѣкъ се проявява неправилно. Той не знае законитѣ, чрезъ които излишната енергия може да се трансформира. Защо трѣбва човѣкъ да трупа въ мозъка си взривни енергии, които разрушаватъ, умъртвявагь, тровятъ човѣшкия организъмъ? Една отъ взривнитѣ енергии е тази на гнѣва, на тревогитѣ и на безпокойствата. Една отъ причинитѣ за смъртьта на живота е щеславието. Когато черниятъ адептъ видѣ Ева въ райската градина, той ѝ заговори за голѣмитѣ възможности. Каза ѝ, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — цѣлиятъ свѣтъ ще говори за нея и ще ѝ се кланя. Така се събуди щеславието на Ева. Тя пожела да придобие тѣзи качества и яде отъ забраненото дърво, а следъ това даде и на Адама. Така, именно, смъртьта влѣзе въ живота. Търсете малкитѣ възможности и на тѣхъ уповавайте. Докато момата и момъкътъ разчитатъ на малкитѣ възможности, тѣ сѫ на спасителния брѣгъ на живота. Стремятъ ли се къмъ голѣмитѣ възможности, тѣ влизатъ въ вълнитѣ на морето и започватъ да се давятъ. Докато не сѫ женени, младитѣ сѫ свободни, разчитатъ само на онова, което е вложено въ тѣхъ. По едно време родителитѣ, приятелитѣ и познатитѣ имъ започватъ да ги увещаватъ да се оженятъ, да придобиятъ щастието. Щомъ се убедятъ, че женитбата имъ носи щастие, тѣ тръгватъ по пѫтя на голѣмитѣ възможности и тамъ загазватъ. Момъкътъ намира една млада, красива мома и започва да поетизира предъ нея: Ти си ангелъ, божество; ако се оженишъ за мене, ще ме спасишъ. Азъ ще се грижа за тебе, прахъ нѣма да падне върху главата ти. Тя го слуша, радва се, че е намѣрила единъ обожатель. Като се оженятъ, всичко забравятъ. Той се съмнява въ нея, тя — въ него и си приписватъ такива нѣща, каквито никога не сѫ мислили. Наричатъ се съ такива имена, каквито въ никой речникъ не можете да намѣрите. Тя вече не е ангелъ, но и той не е по-добъръ отъ нея. И това се върши не между диваци, а между културни хора. Не е лошо нѣщо женитбата, но има нѣщо неустойчиво въ човѣка, което създава противоречията. Мнозина се запитватъ единъ другъ: Жененъ ли си? Ако нѣкой не е жененъ, казватъ му: Щомъ не си жененъ, нищо не знаешъ. Невежеството е за предпочитане предъ това знание. Когато нѣкой се оплаква отъ жена си, азъ го съветвамъ да я обича. — Какъ да я обичамъ? — Ще я обичашъ. Въ обичьта е твоето спасение. Щомъ си се оженилъ за нея, трѣбва да я обичашъ. Защо не мисли преди да се женишъ? Ако бѣше дошълъ при мене по-рано, щѣхъ да ти кажа: Не се жени за мома, която не може да заеме мѣстото на дветѣ ребра въ твоя организъмъ. Женитбата е операция, която само разумниятъ и опитенъ лѣкарь може да направи. Ако момата може да запълни празднината на гръдния ти кошъ, да заеме точно мѣстото на дветѣ ребра, тя е за тебе. Не може ли да заеме това мѣсто, да изпълни празднината, тя ще ти причини най-голѣмитѣ нещастия. Такава женитба не е нищо друго, освенъ най-опасната операция въ човѣшкия животъ, която води къмъ смъртьта. Ще преведа тази идея на разбранъ езикъ. Не възприемай една мисъль, която не може да се намѣсти въ твоето съзнание, да свърши една разумна работа. Не възприемай едно чувство, което не може да се намѣсти въ сърдцето ти, да извърши нѣщо благородно. Не влагай въ волята си нито една постѫпка, която не може да се изяви навънъ така, че да повдигне душата ти. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освѣнъ тѣхнитѣ неразумни мисли, чувства и постѫпки, които тровятъ организма имъ и ги водятъ къмъ смъртьта. Женитба, въ която човѣкъ изразходва своитѣ енергии напраздно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христосъ казва: „ Който се е сподобилъ съ бѫдещия животъ, нито се жени, нито за мѫжъ отива.“ Който се жени и за мѫжъ отива, той самъ си подписва смъртната присѫда. Има случаи въ живота, когато нѣкой старъ, нежененъ човѣкъ, съжалява, че не се е оженилъ. Защо не се е оженилъ на младини, когато ималъ възможность да направи това? Той иска да се ожени сега, когато изгубилъ всички възможности. Който разбира дълбокия смисълъ на женитбата, знае, че още съ слизането си на земята, се е оженилъ. Всѣки човѣкъ представя съчетание между духа и плътьта. Значи, духътъ и плътьта се намиратъ въ брачни отношения помежду си. Плътьта е хванала духа така здраво въ оковитѣ си, че не мисли да го пусне на свобода. Всѣки день тя измисля нови начини, какъ по-здраво да го върже, завинаги да ѝ остане слуга. Духътъ пъкъ търси различни пѫтища, чрезъ които да задоволи плътьта, да отклони вниманието ѝ отъ себе си, да се освободи отъ нея. Въ този смисълъ, нито плътьта е свободна, нито духътъ е свободенъ. Докато не разреши правилно отношенията, които сѫществуватъ между духа и плътьта, човѣкъ не може да разреши отношенията между мѫжа и жената. Следователно, той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духътъ е създалъ голѣмото разнообразие въ свѣта, за да отвлѣче вниманието на плътьта отъ себе си, да има съ какво да се забавлява, да не го смущава отвѫтре. Плътьта пъкъ е измислила всички вѫзли, да свърже по-здраво духа, да не го изпусне. Като слушатъ да се говори за духа и за плътьта, мнозина се запитватъ, защо сѫществуватъ тѣ, защо сѫществуватъ такива отношения помежду имъ. Никой не може да отговори на тѣзи въпроси. Отговорътъ се крие нѣкѫде далечъ, въ началото на Битието. Защо водата тече надолу? — Наклонъ има. — Донѣкѫде е така, но и друга причина има. Защо парата отива нагоре? Водата се подчинява на едни закони, а парата — на други, обратни на първитѣ. Овцата пасе трева, а вълкътъ се храни съ месо, той обича да яде овце. Защо е така? — И това си има своитѣ причини. Вълкътъ е по-интелигентенъ отъ овцата, но, въ морално отношение, овцата е по-устойчива отъ вълка. Отличителното качество на вълка е привързаностьта. Колкото и да е лошъ и жестокъ, той се привързва като кучето. Привърже ли се къмъ нѣкого, той може да се жертвува за него. Вълкътъ има добри чърти, но нѣщо лошо е присадено въ него. Лошото, именно, го прави вълкъ. Отнеме ли се лошата му присадка, тогава изпъкватъ добритѣ му чърти. На сѫщото основание, казвамъ: Нѣкои хора сѫ лоши, понеже лоша присадка имъ е поставена. Други сѫ добри, понеже присадката имъ е добра. Лошитѣ хора сѫ присадени съ дяволска присадка, а добритѣ — съ Божествена присадка. Присадката на лошитѣ хора е направена отъ кръвьта на Каина, а присадката на добритѣ — отъ кръвьта на втория синъ на Адама — Авелъ. Всички сегашни хора носятъ въ себе си по малко отъ кръвьта на Авелъ — отъ добрата присадка. Като знаете закона за присаждането, не се лъжете въ хората, нито въ себе си. Съ каквато присадка сте присадени, такиви сте. Ако си добъръ, внимавай да не счупишъ добрата присадка отгоре, да не излѣзе лошата основа. Ако си лошъ, помѫчи се да счупишъ лошата присадка отгоре, да остане доброто, което е основа на твоя животъ. Значи, добритѣ хора сѫ присадени съ добра присадка, но подъ коренитѣ на това добро се крие злото. Лошитѣ хора сѫ присадени съ лоша присадка, но подъ коренитѣ на това зло се крие доброто, като основа на тѣхния животъ. Това сѫ контрасти, които сѫществуватъ, освенъ въ живота, още и въ природата. Дали вѣрватъ хората въ това, или не вѣрватъ, то е другъ въпросъ. Важно е, какво говорятъ фактитѣ. Нѣкои хора въ младини живѣятъ добре, вѣрватъ въ Бога, а въ старини се разпущатъ, водятъ лошъ животъ. Други пъкъ обратно: въ младини живѣятъ разпуснато, а на старини се стѣгатъ и започватъ да търсятъ Бога. Нѣкои се обезсърдчаватъ отъ живота и питатъ, защо сѫ дошли на земята. Не питайте, защо сте на земята, но считайте това за привилегия. Нѣкои ангели, които заематъ високи служби на земята, съ удоволствие биха замѣнили своето мѣсто съ вашето. Тѣ искатъ да дойдатъ на земята, да видятъ, какъ живѣятъ хората. Ангелитѣ работятъ неуморно. Всѣки моментъ пѫтуватъ презъ пространството. Тѣ слизатъ на земята, посещаватъ всички планети, носятъ заповѣдитѣ, които имъ се даватъ отъ по-високи мѣста. Тѣ непрестанно изпълняватъ Божията воля. Понѣкога пѫтуватъ групово, а понѣкога — единично. Каквото и да се говори за ангелитѣ, ще кажете, че никой не ги е видѣлъ. Това нищо не значи. Дали сте ги видѣли, или не, тѣ сѫществуватъ. Мухитѣ, комаритѣ, мравкитѣ виждатъ ли човѣка? И тѣ не го виждатъ, но той сѫществува. И дърветата не виждатъ човѣка, но тѣ чувствуватъ, че вънъ отъ тѣхъ има нѣщо, което отъ време на време ги изкоренява или сѣче. Единственото сѫщество, което се открива на човѣка направо, чрезъ любовьта си, това е Богъ. Като поглеждатъ къмъ мухата, нѣкои се чудятъ, какво предназначение може да има тя. Мухата е интелигентна, музикална. Като кацва по носа, по веждитѣ, по устата на човѣка, тя го възпитава, заставя го да мисли. Когато нѣкоя господарка се кара на слугинята си, мухата кацва по лицето ѝ, по очитѣ, носа, устата, хапе я, докато престане да се кара. Господарката маха съ рѫката си, да се освободи отъ мухата и съ това вниманието ѝ се отклонява отъ слугинята. Кѫде хвърчатъ мухитѣ? По плодоветѣ, по хранитѣ. Значи, дето има мухи, тамъ има блага. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да има плодове, макаръ че ще има и мухи, отколкото да нѣма плодове. Щомъ нѣма плодове, нѣма да има мухи. Дето има блага, тамъ има мухи. При хубавитѣ и вкусни работи всѣкога има мухи. Тѣ не сѫ източници на хубавитѣ и вкусни нѣща, нито на благата въ живота, но само ги придружаватъ. Значи, дето любовьта присѫтствува, тамъ непремѣнно има мухи. Гледайте на въпроситѣ въ широкъ смисълъ, за да разбирате предназначението на всички нѣща. Който е дошълъ на земята, трѣбва да учи, да изучава първо себе си, а после ближнитѣ. си. Човѣшкото тѣло не е завършено още. Всѣки трѣбва да знае, какво му липсва. Рѣдко ще срещнете хора съ добре оформени глави, съ правилно чело, носъ и уста. Въ нѣкой човѣкъ липсва центъра на хармонията, въ другъ. — реда, въ трети — времето, въ четвърти — музиката и т. н. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде набоженъ, но не му се подава. — Защо? — Не е развилъ въ себе си безкористната любовь. Да бѫдешъ набоженъ, това значи, да проявявашъ абсолютно безкористие. Набожниятъ е подобенъ на изворъ, отъ който постоянно изтича нѣщо навънъ. Той услужва на всички сѫщества и му е приятно да прави услуги. Отъ никого нищо не очаква и е готовъ да се притича на всички на помощь. Той се радва на всичко, каквото срещне на пѫтя си: камъкъ, дърво, цвѣте, животно, човѣкъ. Ако комаръ кацне на рѫката му, той не го убива, но го духне, да отиде на друго мѣсто. Комаритѣ и дървеницитѣ не хапятъ добрия човѣкъ. Понѣкога само го нападатъ, да си смукнатъ молко чиста кръвь. Тѣ не нападатъ и лошитѣ хора, на които кръвьта е нечиста и отровна. Тѣ отдалечъ ги подушаватъ и бѣгатъ отъ тѣхъ. Тъй щото, ако много ви хапятъ дървеници, или сте много добъръ, или сте много лошъ. И тъй, ще знаете, че всички сѫщества, малки и голѣми, сѫ призвани за нѣкаква работа. И на човѣка е дадена известна работа, която трѣбва да свърши добре. Колкото по-добре я свърши, толкова по-голѣмо благословение го очаква. Въпрѣки това, всички хора сѫ недоволни отъ работата, която имъ е дадена, и постоянно се оплакватъ: жената се оплаква, че е жена; мѫжътъ се оплаква, че е мѫжъ; детето се оплаква, че е дете. Радвайте се, че на всѣки човѣкъ е дадена специфична служба, каквато никой другъ не може да свърши. Една млада мома се оженила, но налетѣла на нѣщо лошо — свекървата била много сприхава. Снахата постоянно се оплаквала отъ свекърва си и се чудила, какво да прави, какъ да постѫпва съ нея. Една нейна другарка, която сѫщо имала сприхава свекърва, я посъветвала, на всѣка обидна, тежка дума, казана отъ свекървата, да преглъща. Щомъ се научила снахата да преглъща, свекървата престанала да се кара съ нея. Като преглъщала често, тя придобила търпение, и свекървата я обикнала. Тъй щото, когато снахата се оплаква отъ свекървата, вината е въ снахата. Когато свекървата се оплаква отъ снахата, вината е въ свекървата. Който се оплаква отъ нѣкого, той е виновенъ за лошитѣ отношения. Въ него има нѣщо криво, което трѣбва да се изправи. Когато хората се каратъ и морализиратъ едни други, тѣ мислятъ, че могатъ да си въздействуватъ, да се възпитаватъ. Не си правете илюзии, никой никого не може да възпита. Всѣки човѣкъ си остава такъвъ, какъвто си е. Той проявява това, което е вложено въ него. Вълкътъ всѣкога ще си бѫде вълкъ, мечката — мечка, тигърътъ — тигъръ, змията — змия и т. н. Споредъ мене, да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да му дадешъ възможность да прояви Божественото, което е вложено въ него. Ако чрезъ възпитанието искате да вложите въ човѣка това, което природата отначало не го е вложила, нищо нѣма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено въ човѣка, и на него да се разчита, но не и да внесе нѣщо отвънъ. Човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какво е вложено въ него и никога да не се самоосѫжда. Самъ да се сѫдишъ, това значи, да сѫдишъ Бога въ себе си. Доброто е Божественото начало въ човѣка. По естество човѣкъ е добъръ. Ако има нѣщо лошо въ него, това сѫ присадки, които той носи отъ минали сѫществувания. Тѣхъ трѣбва да възпитава той, а не доброто. Какво представя злото въ човѣка? — Навикъ да яде повече, отколкото трѣбва. Като яде повече, той изяжда часть отъ дѣла на другитѣ хора. Разправятъ за едного, че самъ, на едно ядене, изяждалъ обѣда, приготвенъ за 72 деца. За другъ пъкъ разправятъ, че изяждалъ на едно ядене цѣло агне, отъ 12 кгр., два килограма халва и единъ голѣмъ хлѣбъ. Богатството, придобивкитѣ не се заключаватъ въ голѣмитѣ работи, нито въ многото ядене. Стремете се къмъ малкитѣ възможности. Който иска да се развива, трѣбва да остава на заденъ планъ, да не се стреми да излиза всѣкога напредъ. Последното мѣсто е за предпочитане предъ първото. Ако е въпросъ за първо мѣсто, това право се пада на планината. Човѣкъ не може да бѫде висока планина. Малъкъ връхъ може да бѫде, но високата планина е една, тя има свое предназначение. Всички снѣгове, ледове се задържатъ все на нея. Тамъ ставатъ най-голѣмитѣ бури н земетресения. Тя понася всичко това и пакъ запазва величието си. Следователно, не се заемайте съ повече работа, отколкото можете да свършите. Защо ви сѫ нуждни милиони и милиарди левове? Човѣкъ се нуждае отъ малки, а не отъ голѣми работи. Ако малкото не го задоволи, голѣмото никога не може да го задоволи. Ако е въпросъ за богатство, цѣлата природа е дадена на разположение на човѣка. Щомъ природата му е на разположение, какво по-голѣмо богатство може да очаква той? Земята носи човѣка на гърба си десетки години, безъ да му иска нѣщо. Той се ползува отъ храната, отъ водата, отъ въздуха и отъ свѣтлината, безъ да му искатъ нѣщо. Защо да не се радва и да не благодари на благата, които му се даватъ изобилно? Цигуларьтъ свири на цигулката си и я познава, а хората живѣятъ заедно съ години и не се познаватъ. Който не знае да свири, бутне цигулката оттукъ-оттамъ и казва: Дърво е това. — Не е дърво, цигулка е. Така постѫпватъ всички хора, които не се ползуватъ отъ свѣтлината, не виждатъ, какво се крие въ ближния имъ. Голѣмо богатство е скрито въ човѣшката душа. Ако знаешъ, какъ да се домогнешъ до него, ще се ползувашъ; ако не знаешъ, то завинаги ще остане скрито за тебе. Човѣкъ е цигулка, на която всѣки може да свири. Кога? — Когато свири на нея съ любовь. Колкото повече се свири на една цигулка, толкова по-дълго време живѣе тя, толкова по-обработена е, и толкова по-интенсивенъ животъ се крие въ нея. Цигулка, на която видни майстори и виртуози сѫ свирили, е лѣковита. Достатъчно е да се докосне нѣкой боленъ до нея, за да оздравѣе моментално. Тя се отличава съ висши трептения, затова звучи приятно и хармонично. Оценявайте тѣлото си, което ви е дадено, както цигуларьтъ цени и пази цигулката си. Той не я оставя въ рѫцетѣ на невежитѣ, да не я демагнетизиратъ. По-велико творение на земята отъ човѣшкото тѣло не сѫществува. Човѣкъ има стомахъ — органъ за смилане на храната, въ който има повече отъ десеть милиона клетки; тѣ изпълняватъ ролята на разумни слуги и безропотно вършатъ своята работа. Той има дробове, образувани отъ повече отъ 20 милиона клетки, които изпълняватъ друга служба — приематъ въздуха и го пречистватъ. Той има и мозъкъ, съставенъ отъ около три билиона и 600 хиляди милиона клетки, които взиматъ участие въ неговата умствена дейность. Чрезъ стомаха, бѣлия дробъ и мозъка си човѣкъ влиза въ връзка съ всички свѣтове — съ физическия, съ духовния и съ умствения. Така той обогатява знанията си, придобива повече опитности и се развива правилно. Работете съзнателно върху себе си, за да се ползувате отъ благоволението на разумната природа. Тя действува възпитателно върху човѣка. — Какъ ? — Както родителитѣ постѫпватъ съ децата си. Ако детето е плачливо, тѣ го изнасятъ въ градината, да се разсѣе. Като види зрѣлитѣ плодове въ градината, то престава да плаче. Отправя погледа си къмъ плодоветѣ, усмихва се и насочва рѫце къмъ тѣхъ, да си откѫсне единъ плодъ. Не лишавайте човѣка отъ плодоветѣ на Божествената градина, за да го възпитава тя. Щомъ се разгнѣви, природата му показва своитѣ плодове, и той трансформира състоянието си. Красивъ е свѣтътъ. Каже ли нѣкой обратното, той самъ се заблуждава. Нѣма по-красивъ свѣтъ отъ този, въ който сега живѣемъ. Радвайте се и благодарете, че Богъ ви е изпратилъ на земята, да се учите и да придобивате опитности. Казано е въ Писанието, че Богъ създаде човѣка по свой образъ и подобие и го постави въ райската градина, да се учи. И доднесъ още земята е рай — отъ човѣка зависи, да гледа на нея като на рай, или като на адъ. Единственото мѣсто, дето човѣкъ може да живѣе, да се учи, да работи и да прилага наученото, е земята. Следъ всичко това той иска да напусне земята, като нечисто мѣсто, и да отиде на небето. Той не познава земята, а иска да отиде на небето. За да се ползува отъ условията на земята, човѣкъ трѣбва да измѣни своитѣ възгледи за живота. Нови възгледи, новъ моралъ, ново възпитание е нуждно за човѣчеството. Хората се дѣлятъ на различни нации и сами опредѣлятъ качествата на всѣка нация. Какъвъ трѣбва да бѫде българинътъ? Какви качества притежава той? Българинъ е онзи, който е проводникъ на Божествената енергия; българинъ е онзи, който помага за повдигането на цѣлото човѣчество, както и на своето отечество, въ физическо, духовно и умствено отношение. Всички народи сѫ Синове Божии. Никой нѣма право да преследва и малтретира своя братъ. Голѣмиятъ братъ може да напѫтва малкия, но не и да го измѫчва. Ако единъ отъ братята не постѫпва добре, другитѣ могатъ да го посъветватъ, какъ да живѣе, и да му кажатъ: Братко, не петни името на Баща ни. Голѣмитѣ братя ще служатъ за примѣръ на малкитѣ. Хората се нуждаятъ отъ образци, отъ модели, а не отъ теория. Свѣтътъ е пъленъ съ теории, какъ да се свири, но това не е достатъчно. Важно е човѣкъ да знае правилно да свири. Науката се заключава въ свиренето, а не въ теорията. Теорията произлиза отъ науката, отъ постоянното свирене. Който произвежда чисти и хармонични тонове, той може да създаде теорията. Мнозина искатъ да напуснатъ земята преждевременно. Защо? — Недоволни сѫ отъ живота, отъ окрѫжаващитѣ. Защо сѫ недоволни? — Защото не сѫ научени да виждатъ поне поедна добра чърта въ близкитѣ си. Единъ день Христосъ минавалъ съ Петра край нивитѣ. Петъръ видѣлъ едно умрѣло куче на земята и, като минали близо до него, казалъ: Учителю, колко лошо мирише това куче. Христосъ отговорилъ: Колко бѣли зѫби има това куче. Петъръ спрѣлъ вниманието си върху отрицателното на кучето, а Христосъ — върху положителното. Другъ день Христосъ и Петъръ вървѣли заедно и се разговаряли. Христосъ видѣлъ на земята едно петало и казалъ на Петра да го вземе. — Учителю, не ни трѣбва това петало. Кой ще се навежда на земята да го взима? Христосъ се навелъ и взелъ петалото. Следъ известно време, тѣ срещнали на пѫтя си човѣкъ, който продавалъ череши. Христосъ съобразилъ, че може да даде петалото за череши. Следъ това взелъ черешитѣ и продължилъ пѫтя си, като, отъ време на време, пущалъ по една череша на земята. Петъръ се навеждалъ, взималъ черешата и я изяждалъ. Тогава Христосъ му казалъ: Петре, ти ценишъ благото, което излѣзе отъ петалото, а самото петало не ценишъ. Умътъ и сърдцето сѫ петала, които човѣкъ не цени. Той цени благата, които произтичатъ отъ петалата. Ценете благата, но повече ценете източницитѣ, отъ които тѣ произлизатъ. Радвайте се и благодарете за, тѣлата, които ви сѫ дадени, като инструменти, съ които да си служите. Радвайте се на всичко, което Богъ е създалъ. Като изучавате организмитѣ на живитѣ сѫщества, виждате, какъ работи разумностьта. Тѣ се различаватъ по степеньта на своето развитие. Красиво е човѣшкото тѣло, но бѫдещето тѣло ще се отличава отъ сегашното: ще бѫде по-красиво, по-стройно, съ по-голѣма симетрия между отдѣлнитѣ части. Благодарете, че живѣете въ разуменъ свѣтъ, въ който Богъ се проявява. Всѣки предметъ, всѣко сѫщество, които срѣщате на пѫтя си, — камъкъ, дърво, цвѣте, птичка, животно, човѣкъ ви предаватъ, нѣщо. Рѣкитѣ, въздухътъ, свѣтлината сѫщо ви предаватъ нѣщо. Като знаете това, ползувайте се отъ всичко и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здравъ, бодъръ, младъ и се радва на живота. Въ бѫдеще нѣма да има болести. Тогава лѣкаритѣ ще се занимаватъ само съ здрави хора. Ще ги преглеждатъ, ще имъ казватъ, че сѫ здрави и ще имъ се плаща само тогава, когато кажатъ на нѣкого, че е здравъ. Днесъ безлюбието е причина за болеститѣ. Ако хората приематъ любовьта и я приложатъ, 99% отъ болеститѣ ще изчезнатъ. Ще остане само единъ процентъ отъ тѣхъ за научно изследване. Обичайте природата. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Обичайте красивия свѣтъ, въ който сте потопени. Ще кажете, че не можете да обичате всичко. Какво прави актьорътъ на сцената? Той играе различни роли; при това, съ любовь играе. Ако на сцената играе съ любовь и минава за гениаленъ, защо и въ живота си да не приложи любовьта? Външниятъ животъ на човѣка трѣбва да отговаря на вѫтрешния. Единъ негъръ се обърналъ къмъ Христа и станалъ ревностенъ последователь на християнството. Казали му веднъжъ: Много си черенъ. — Лицето ми е черно, наистина, но душата ми е бѣла, свѣтла. Не може човѣкъ да се обърне къмъ Бога и да нѣма свѣтла душа. Радвайте се, че душитѣ ви сѫ свѣтли. Ако сте чернички отвънъ, благодарете, че душитѣ ви сѫ свѣтли. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде спасенъ, но не трѣбва да очаква на другитѣ, тѣ да го спасяватъ. При това, всѣки човѣкъ има специфично предназначение. — Какъ ще изпълнимъ своето предназначение? — Като изпълняваме Божията воля. Който изпълнява Божията воля, стои по-високо отъ всички знатни и учени, отъ всички ангели и арахангели. Въ изпълнението на Божията воля е силата на човѣшката душа. Погледнете навънъ и си кажете: Единъ Господарь има въ свѣта. Той проявява своята благость къмъ всички сѫщества. Обърнете се къмъ Него и кажете: Отче, благодаря Ти за всичко, което си ми далъ. Отправете ума, сърдцето и душата си къмъ вашия Баща и благодарете, че ви е изпратилъ на земята. Благодарете Му, че пакъ ви приема, като блудния синъ, който съзна положението си и пожела да бѫде приетъ като слуга, а не като синъ. Единъ англичанинъ, милионеръ, влѣзълъ въ подземието, дето били съкровищата му, да преброи златото си и да му се порадва. По невнимание, вратата на подземието се заключила отвънъ, и той останалъ въ подземието, при паритѣ си. Никой не знаялъ, кѫде е, но и той нѣмалъ възможность да съобщи на нѣкого, да дойдатъ отвънъ да го отключатъ. Като наближила смъртьта, той написалъ на едно листче: Ако нѣкой би ми донесълъ парче хлѣбъ, щѣхъ да му дамъ половината си богатство. Защо умрѣ този милионеръ? — Защото не бѣше готовъ да даде цѣлото си богатство. И предъ смъртьта си той не бѣше готовъ да пожертвува цѣлото си богатство. Помнете: Една дума на Божествената любовь струва повече отъ всичко, което човѣкъ има. Бѫдете готови да дадете всичко за една дума на Божествената любовь. * 25. Беседа отъ Учителя, държана на 20 септемврий, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опознаване Размишление върху най-ценното, което дава любовьта. Сегашнитѣ хора сѫ много замислени, но мислитѣ имъ сѫ най-разнообразни; тѣ не мислятъ за едни и сѫщи нѣща. Старитѣ казватъ: Какво ще се прави? Краката не ни държатъ вече, ще се мре, а трѣбва да се дава отчетъ за живота. Значи, старитѣ се смущаватъ отъ смъртьта. Възрастнитѣ, които иматъ деца, казватъ: Какво ще се прави съ тѣзи деца? Животътъ е скѫпъ, пари трѣбва, да се учатъ, грижи и условия сѫ нуждни за възпитанието имъ. Младитѣ моми и момци мислятъ, какъ по-здраво да хванатъ плячката си, да не я изпуснатъ. Момата мисли да хване здраво момъка, какъ да го върже по-добре. Момъкътъ мисли, какъ да хвърли мрежата, да хване сигурно момата, за да не я изпусне. Какво мислятъ децата, за тѣхъ нѣма да говоря. Едно е нуждно за човѣка: да знае, какво да изповѣдва и какъ да го изповѣдва. Тъкмо това малцина знаятъ. Ще кажете, че е лесно да колѣничишъ, да туришъ главата си подъ епатрихила и да се изповѣдашъ, а който изповѣдва, само да слуша. Ако единъ гладенъ човѣкъ дойде въ кѫщата ви, какво ще направите съ него? Вие сте свещеникъ, въ широкъ смисълъ на думата, ще извадите епатрихила си и ще му кажете да колѣничи, да му прочетете една-две молитви. Ще му четете молитви, но той ще ви каже: Братко, три деня не съмъ ялъ, гладенъ съмъ. Добре е да му прочетешъ една-две молитви, но какво ще правишъ после? Все ще снемешъ епатрихила отъ главата си. Готовъ ли си следъ това да го нахранишъ? Гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ, а не отъ молитви. Кое е най-ценното, което любовьта дава? Като отидешъ при любовьта, тя ще те прати при мѫдростьта, да се запознаешъ съ нея и да придобиешъ знанието, което тя носи въ себе си. Мѫдростьта пъкъ ще те изпрати при истината, която ще ти даде свобода — най-ценното за човѣшката душа. Нѣма по-ценни нѣща въ живота отъ знанието и свободата. Тѣ отварятъ пѫть навсѣкѫде. Който е придобилъ живота, знанието и свободата, той се е запозналъ съ трима приятели отъ небето — съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Който се е сподобилъ съ тѣзи приятели, той е човѣкъ безъ недѫзи и слабости. Той се ползува отъ ценнитѣ подаръци на своитѣ приятели. Любовьта му подарява живота, мѫдростьта — знанието, а истината — свободата. Да притежавашъ тѣзи подаръци, това значи, да живѣешъ между свѣтли, разумни и свободни сѫщества. Който има тѣзи подаръци, а не се ползува отъ тѣхъ, самъ прави живота си тежъкъ и безсмисленъ. Въ дома на едного, който минавалъ за набоженъ, дошълъ единъ мѫдрецъ, добъръ гадатель. Набожниятъ не разбралъ, какъвъ човѣкъ е влѣзълъ въ дома му, защото мѫдрецътъ билъ скромно облѣченъ, като обикновенъ човѣкъ. Като поседѣлъ малко, мѫдрецътъ казалъ: Дай ми Библията си, да ти предскажа нѣщо. Взелъ той Библията и написалъ съ пръстъ, вънъ на корицата, думата „любовь“. Съдържателна е тази дума, но мѫдрецътъ обърналъ внимание на друго нѣщо. Какъ може да пише човѣкъ съ пръстъ върху една книга и написаното да се чете, ако тази книга не е прашасала? Следъ това мѫдрецътъ запиталъ домакина: Четете ли Библията? — Да си кажа истината, повече отъ десеть години не съмъ я челъ. Мѫдрецътъ отговорилъ: Ти притежавашъ едно богатство, което не знаешъ, какъ да използувашъ. Ако бѣше го използувалъ, ти щѣше да разберешъ смисъла на думата, която написахъ върху корицата на Библията. Мнозина четатъ Библията, говорятъ за Бога, но малцина познаватъ любовьта, мѫдростьта и истината. Може ли да каже нѣкой, че е челъ и чете Словото Божие, ако не се е запозналъ съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината? За него Словото Божие е затворена книга. Дълго време плакалъ Иоанъ, като видѣлъ предъ себе си книга, затворена съ седемь печата. Той не могълъ да отвори книгата, но ако би я отворилъ, не би могълъ да чете. Да отворишъ една книга, това значи, словото въ нея да оживѣе, редоветѣ, думитѣ и буквитѣ да се размърдатъ, да излѣзе нѣщо отъ четенето. Най-после дошълъ единъ ангелъ при Йоана и казалъ: Има единъ, който може да отвори книгата и да размърда редоветѣ ѝ. — Кой е той? — Това е агнето, агнецътъ Божи — любовьта. Агнецътъ Божи е огъньтъ, който излиза отъ любовьта. Той отваря книгитѣ, размърдва словото и чете. Казано е, обаче: Любовьта носи живота. Всѣки търси охолния животъ, да бѫде богатъ, да разполага съ пари. Не е лошо да има човѣкъ пари, но трѣбва да има обхода къмъ тѣхъ, да знае, какъ да ги използува. Едни богати използуватъ свободно богатството си, открито казватъ, колко пари иматъ. Тѣ сѫ смѣли, не скриватъ нищо отъ богатството си. Други сѫ страхливи, не смѣятъ да разполагатъ съ богатството си и казватъ, че нѣматъ нищо. Тѣ предпочитатъ да минаватъ за сиромаси, отколкото да се признаятъ за богати. И религиознитѣ постѫпватъ по сѫщия начинъ: едни сѫ смѣли, открито изповѣдватъ убеждението и вѣруюто си. Други сѫ страхливи, не се изказватъ, да не имъ вземе нѣкой богатството. Въпрѣки това, държавата създава закони, съ които преследва богатитѣ, особено онѣзи, които сѫ забогатѣли незаконно. Едно време турцитѣ преследвали българскитѣ чорбаджии, които забогатѣвали много. На всѣки 45—50 години, тѣ обявявали голѣмо преследване противъ тѣхъ, докато съвършено ги опропастявали. Като имъ обератъ всичко, оставяли ги свободни. Не правятъ ли сѫщото и пчеларитѣ съ своитѣ пчели? Като видятъ, че единъ кошеръ е забогатѣлъ, тѣ идватъ съ своитѣ пушалки, опушатъ пчелитѣ, взиматъ меда имъ и за тѣхъ оставятъ по 10—12 кгр., да иматъ за презъ зимата. Ако кошерътъ е събралъ около 30—40 кгр., тѣ взиматъ 30 кгр. за себе си, а 10 кгр. за пчелитѣ. Който може да взима медъ отъ пчелитѣ, той е уменъ човѣкъ. Сегашнитѣ пчелари проявявзтъ по-голѣма човѣщина къмъ пчелитѣ, въ сравнение съ миналитѣ. Едно време пчеларитѣ избивали пчелитѣ и така имъ взимаха меда. Сегашнитѣ сѫ внимателни къмъ живота на пчелитѣ. Взиматъ пушалката, като кадилница на свещеника, и започватъ да кадятъ. Пчелитѣ се изплашватъ, замайватъ се, сгушатъ се около царицата, и пчеларьтъ работи свободно, вади медъ, туря нови рамки и казва: Бѫдете благодарни, нови рамки ви турямъ, да има какво да работите. Като извади, колкото медъ иска, той затваря кошеритѣ и оставя пчелитѣ отново да събиратъ медъ. Той постѫпва съ тѣхъ по евангелски, сподѣля благото, което тѣ иматъ, раздѣля го между себе си и тѣхъ. Като разсѫждава спокойно, пчеларьтъ си казва: Пчелитѣ правятъ меда, но взиматъ нектара и праха отъ цвѣтята, всичко не е тѣхно. На сѫщото основание, и азъ имамъ право да взимамъ медъ отъ пчелитѣ. Всѣки човѣкъ представя кошеръ съ хиляди пчели въ него, които работятъ за неговото благосъстояние. Единъ день Богъ — Господарьтъ му, ще дойде при него, да види, какъвъ медъ е изработенъ и да вземе часть и за себе си. Какъ искате да дойде Господарьтъ ви при васъ: по старъ начинъ, да издави пчелитѣ въ вода, или по новъ начинъ — съ кадилница въ рѫка, само да ги замае. Нито по старъ, нито по новъ, модеренъ начинъ. Вие трѣбва да очаквате Господаря си съ любовь и доброволно да Му отстѫпите меда си. Той знае, колко да вземе за себе си и колко да остави за васъ. Защо пчеларитѣ постѫпватъ съ насилие къмъ пчелитѣ? — Защото пчелата е користолюбива. Като приготвя медъ, тя има предъ видъ само себе си. Щомъ се приближи нѣкой до кошера, тя го посрѣща съ бръмчене, като го запитва: Какво искашъ? Нѣмашъ работа при насъ. Скоро да си вървишъ, че ще те ужиля. Ако не разбере езика ѝ, тя го жили. За да я възпита, сегашниятъ пчеларь отива при нея съ кадилницата си и я опушва. Като се замае, тя вече отстѫпва. Учете се да давате доброволно, за да не става нужда да ви пушатъ. Кое е сѫщественото въ човѣшкия животъ? — Задоволяване на естественитѣ нужди на човѣка. Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи и да работи. Като пѫтува, той все ще се отбие въ единъ домъ, дето ще го посрещнатъ добре. Ще му дадатъ топла вода да измие краката си, да се преоблѣче. Следъ това ще му сложатъ хлѣбъ, топло ядене, да се нахрани. Най-после ще му предложатъ легло, да си почине. Рано сутриньта, той ще стане, ще благодари и ще продължи своя пѫть. Каквото е отношението на човѣка къмъ тѣлото му, такова трѣбва да бѫде отношението му и къмъ неговия умъ, къмъ неговото сърдце и къмъ неговата душа. И тѣ се нуждаятъ отъ почивка. Като работятъ презъ деня, вечерь трѣбва да си починатъ, да се освободятъ отъ всички грижи и безпокойства. Да се грижи и безпокои онзи, който има деца, а нѣма овце, които да му даватъ млѣко, това е въ реда на нѣщата. Но трѣбва ли да се безпокои овчарьтъ, който има стотици овце на разположение? Да се безпокои циганинътъ, който не знае, кѫде ще осъмне, кѫде ще замръкне, това е естествено. Но да се безпокои онзи, който се е свързалъ съ Бога и всѣки моментъ се ползува отъ Неговитѣ блага, това не е естествено. Нови времена идатъ, нови хора сѫ нуждни на свѣта. Христосъ дава Притчата за петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви, които очаквали младоженика. Първитѣ петь били готови, кадилницитѣ имъ били пълни съ масло; вторитѣ петь не били готови, и когато дошълъ младоженикътъ, тѣ тръгнали да търсятъ масло за кадилницитѣ си, но вратата се заключила следъ тѣхъ, и тѣ останали отвънъ. Свѣтътъ се нуждае отъ готови хора, на които кадилницитѣ сѫ пълни съ масло и които очакватъ идването на любовьта. Българитѣ иматъ обичай да палятъ вечерь кандило. Защо сѫ нуждни кандила? Тѣ ги палятъ главно за покойницитѣ, да имъ е свѣтло на онзи свѣтъ. Много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ се намиратъ въ тъмнина, преследвани и измѫчвани отъ тѣхни неприятели — лоши духове. За да не се мѫчи нито на този, нито на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има кандило, което постоянно да гори и свѣти. Следователно, който се мѫчи, нѣма кандило. Всѣки трѣбва да носи въ себе си кандилото на мѫдростьта, напълнено съ маслото на истината и запалено отъ огъня на любовьта. Запалите ли веднъжъ това кандило, то постоянно свѣти. Въ който домъ свѣти такова кандило, Божественитѣ блага непрестанно текатъ. Като се отегчатъ отъ земния животъ, хората искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ да благуватъ. Само онзи може да се ползува отъ благата на другия свѣтъ, на когото кандилото постоянно свѣти. Онзи, на когото кандилото не свѣти, като отиде въ другия свѣтъ, още на третия день ще се отегчи. Защо? — Нѣма какво да работи. Тамъ има много работа, но той не е готовъ, не знае какво да прави. Каквато работа му дадатъ, той вдига рамене, нищо не може да свърши. Представете си, че влизате въ оркестъръ, въ който свирятъ 50-60 цигулари, всички съ музикално образование, цигулкитѣ имъ се сливатъ въ едно. Вие слушате, чудите се, какво да правите. Имате цигулка, но не знаете да свирите като тѣхъ. Щомъ вземете първия тактъ, веднага започвате да грѣшите. Вие виждате, че пръститѣ на музикантитѣ се движатъ по цигулкитѣ, но не разбирате, какво свирятъ. Пъкъ и ухото ви не е развито, не можете да различавате тоноветѣ. Колкото и да е хубава тази музика, ще се отегчите и ще пожелаете да се върнете у дома си. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който не е подготвенъ да свири въ симфонически оркестъръ. Дали е на земята, или на онзи свѣтъ, положението му е едно и сѫщо. Ако е на земята, ще пожелае да се върне у дома си, да свири още много години, докато го приематъ въ оркестъра. Ако е на онзи свѣтъ, ще пожелае да слѣзе на земята, да използува условията, които нѣкога му били дадени. Невидимиятъ свѣтъ е хармониченъ, тамъ не се допущатъ никакви дисонанси. На земята хората говорятъ високо, викатъ, крѣскатъ. За невидимия свѣтъ тѣхниятъ говоръ е буря и гръмъ. Казватъ за нѣкого, че говори тихо, не го чуватъ отдалечъ. Колкото тихо да се говори на земята, на онзи свѣтъ го възприематъ като гърмотевица. Ако влѣзете въ обществото на ангелитѣ, само ще виждате, че устата имъ се движи, но нищо нѣма да чувате. Хората нѣматъ представа за невидимия свѣтъ и за сѫществата, които живѣятъ тамъ. Затова тѣ говорятъ за любовьта, искатъ да я придобиятъ, безъ да знаятъ, отде иде и какъ се придобива. Любовьта слиза отъ възвишенитѣ свѣтове. Никой не може да я придобие, ако предварително не се е научилъ да дава. Преди всичко, вие нѣмате съответенъ сѫдъ, въ който да ви сипятъ любовьта. Ако отидете въ разумния свѣтъ, можете да си вземете, колкото искате любовь, но сѫдъ трѣбва да имате. Кѫде ще турите любовьта, ако на земята още не сте си приготвили сѫдъ? Ще кажете, че ще вземете кола, съ която да я пренесете. Това не се позволява. Всѣки самъ ще си донесе сѫдъ, въ който ще му турятъ толкова, колкото може да носи — ни повече, ни по-малко. Като знаете това, ще се пазите отъ заблуждения, да мислите, че можете да бѫдете много добъръ, че имате много любовь въ себе си. Като е дошълъ на земята, на човѣка е точно опредѣлено, колко добъръ може да бѫде или колко любовь може да носи въ сърдцето си. Има случаи въ живота, когато и да иска, човѣкъ не може да прояви добротата си. Представете си, че въ дома на една млада жена дойде гостенка млада, красива мома. Тя е пѫтувала нѣколко деня, уморила се е, изгладнѣла и ожаднѣла. По обичая, домакинитѣ трѣбва да я посрещнатъ любезно. Ако домакинътъ я посрещне добре и я погледне мило, даде ѝ вода да се измие, приготви ѝ закуска, домакинята ще бѫде недоволна, ще се свие сърдцето ѝ, ще почне да ревнува. Ще кажете, че грѣшката е въ жената, тя трѣбва да се издигне високо, да не се подава на ревностьта. Вината не е само въ жената. Кога ревнува човѣкъ? — Когато остане на последно мѣсто. За да не се яви ревность, мѫжътъ трѣбва да даде първото мѣсто на жена си. Той ще я остави, тя да услужи на момата. Когато услужва, жената ще познае, каква е момата, която влиза въ дома ѝ. Ако е добра, разумна и справедлива, тя ще види въ лицето ѝ ангелъ и ще я посрещне добре. Следъ това ще даде пѫть на мѫжа си, да я посрещне добре, да ѝ услужи, както той може. Когато жената даде право на мѫжа си да услужи на момата, последната ще приеме услугата му и ще го благослови. Жената ще я цѣлуне и ще я приеме като сестра. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ мѫже и жени, между разумнитѣ хора. Съвременнитѣ хора страдатъ, разочароватъ се отъ любовьта, защото сѫ размѣстили нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на мѣстото си. Днесъ много майки цѣлуватъ децата си по лицето, по устата, по крачетата. Нѣкои майки особено обичатъ да цѣлуватъ крачетата на децата си. Като ги окѫпятъ, тѣ започватъ да ги повиватъ и цѣлуватъ рѫцетѣ и краката имъ. Това не е правилно. Майката трѣбва да цѣлува детето си по челото, по странитѣ, по устата, а бащата — по крачетата. Мѫжътъ и жената сѫ объркали своитѣ работи и задължения, затова страдатъ. Мѫжътъ трѣбва да цѣлува краката на детето си, а жената — по лицето. Защо? — Понеже мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, взета отъ земята, трѣбва да върви отдолу нагоре; понеже жената е направена отъ реброто на мѫжа, трѣбва да слиза отгоре надолу. Следователно, когато хората ревнуватъ, това показва, че тѣ живѣятъ въ свѣта на безпорядъка. Има нѣщо, което имъ недостига, поради което тѣ се страхуватъ, че нѣкой може да ги измѣсти, т. е. да отнеме мѣстото имъ, което сѫ заели. Кой може да измѣсти способниятъ професоръ по математика? Никой не е въ състояние да го измѣсти, защото той решава и най-мѫчнитѣ задачи. Кой може да заеме мѣстото на видния и способенъ цигуларь въ оркестъра? Ако може нѣкой да го замѣсти, той ще бѫде или по способенъ отъ него, или равенъ на него. Ако е по-способенъ, радвайте се, защото ще се учите отъ него. Трѣбва ли човѣкъ да се смущава при това положение? Способниятъ и даровитъ човѣкъ все ще остави нѣщо на човѣчеството. Обаче, обикновениятъ ученъ, професоръ или музикантъ, нека има търпение и смирение, да работи, докато дойде до едно по-високо положение, да заеме достойно мѣстото на способния и даровитъ човѣкъ. И тъй, учете се, работете прилежно, за да придобиете любовьта, следъ което ще давате отъ нея и на другитѣ. Докато взимате нѣщо отъ любовьта, вие се учите отъ нея. Щомъ можете да предавате нѣщо отъ нея, вие сте въ положението на първокласния ученъ и музикантъ. Ще обичате и ще съзнавате, че много има да учите. Ще изучавате и разбирате законитѣ на човѣшката мисъль, на човѣшкото сърдце и на човѣшката душа. Ако не ги разберете, ще влѣзете въ дисхармонията на живота. И тогава, дисхармонията, на която ще се натъкнете, ще се създаде първо отъ вашата възлюбена и отъ децата, които сте родили. Ще съжалявате, че сте се оженили, че сте родили толкова деца. Това значи, да се намѣрите въ положението на рибата, която хвърля по 300,000 семенца — хайверъ, отъ които нищо не придобива. Коя риба познава децата си? Кѫде отиватъ нейнитѣ деца? — Въ нѣкоя уста. Има ли смисълъ човѣкъ, като рибата, да ражда много деца, които да не познава, нито тѣ да го познаватъ? Ако е въпросъ да реализира желанията си, не е ли по-добре да роди нѣколко свѣтли мисли и чувства, съ които да се огради, отколкото да роди нѣколко деца, чужди на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата душа. Свѣтлитѣ мисли, желания и постѫпки правятъ човѣка мощенъ, готовъ за велики подвизи. Какво ще прави човѣкъ въ днешнитѣ времена, ако, като рибата, роди триста хиляди деца? За едно дете днесъ сѫ нуждни стотици хиляди лева, за да получи образование. Колко милиарди ще трѣбватъ за триста хиляди деца? Заблуждение е да се отхранватъ много деца. Многото деца представятъ безбройнитѣ човѣшки желания. Едно дете е достатъчно, важно е да го възпиташъ и образовашъ, да излѣзе добъръ гражданинъ и на земята, и на небето. Като поставишъ много огледала предъ единъ образъ, той ще се умножи. Отъ едното ще получишъ хиляди. Това представя многото човѣшки желания. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отражение на едно единствено желание на човѣка въ много огледала. Кое е това желание? — Желанието на човѣшката душа да служи на Бога и да се слѣе съ Него. Единственото желание на човѣка е да намѣри любовьта, да я познае и да ѝ служи. Докато не е реализиралъ още желанието си, той ще го вижда въ много огледала, ще се раздвоява и ще живѣе въ заблуждения. Сегашнитѣ хора говорятъ за любовьта и я търсятъ тамъ, дето я нѣма. Ако искате да намѣрите любовьта, търсете я навсѣкжде — въ цвѣтята, дърветата, изворитѣ, мушицитѣ, бръмбарчетата и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ величини — хората. Търсете я между смиренитѣ хора. Горделивиятъ човѣкъ не дава мѣсто на любовьта въ себе си. Между насѣкомитѣ комарътъ е горделивъ. Той кацва на човѣка, съ цель да прави научни изследвания на кръвьта му. Пчелата пъкъ излиза да се бори съ него съ жилото си. Като извади жилото си и го забие нѣкѫде по тѣлото му, тя не може да го извади и умира. Въ това отношение осата е по-умна отъ пчелата. И тя жили, но не забива жилото си дълбоко, затова може да си служи съ него много пѫти. Пчелата не се е научила още да воюва. Тя не знае да прилага правилно любовьта. Това показва, че злото и доброто се проявяватъ паралелно въ органическия свѣтъ. Пчелата дава медъ, но сѫщевременно лошо жили. Така постѫпватъ всички хора, мѫже и жени, момци и моми. Отъ една страна даватъ медъ, а отъ друга — жилятъ. Когато млада мома или младъ момъкъ влѣзатъ въ нѣкой домъ, родителитѣ се страхуватъ, да не се обърка умътъ на тѣхната дъщеря, или на тѣхния синъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Тѣ могатъ да объркатъ ума на дъщерята или на сина, но могатъ и да внесатъ нѣщо добро въ тѣхъ — зависи, коя страна ще обърнатъ къмъ васъ — свѣтлата, или тъмната страна. Какво представятъ доброто и злото? — Доброто е младата мома, а злото — младиятъ момъкъ. Когато доброто влѣзе въ нѣкой домъ, то обръща умоветѣ на членоветѣ въ семейството, и тѣ започватъ да раздаватъ на бедни, на страдащи. Който ги наблюдава отвънъ, казва: Така не може да се живѣе, човѣкъ скоро ще остане на пѫтя. Когато злото влѣзе въ нѣкой домъ, то започва да обира. Въ този случай, домакинитѣ трѣбва да проявятъ доброто въ себе си и да започнатъ да възпитаватъ злото. Следователно, ако въ дома ви дойде доброто, т. е. момата, тя ще поправи вашия синъ. Ако въ дома ви дойде злото, т. е. момъкътъ, дъщеря ви ще го възпитава. Доброто въ човѣка се задължава да внесе нѣщо въ злото, да го повдигне. Злото навсѣкѫде търси доброто. Дето и да се намѣри човѣкъ — при злото, или при доброто, всѣкога трѣбва да съзнава, че има добро въ свѣта. Отъ кои момци бѣше Христосъ? — Отъ онѣзи, които даватъ ходъ само на любовьта и на доброто. Докато човѣкъ, мѫжъ или жена, момъкъ или мома, обича баща си и майка си повече отъ свѣта, той има синовни отношения къмъ тѣхъ и къмъ Бога. Ако даде предимство на любовьта си къмъ свѣта, за смѣтка на любовьта си къмъ своитѣ родители, той вече е направилъ първия грѣхъ. Какъ може човѣкъ да обича свѣта повече отъ онѣзи, които сѫ го родили и му даватъ всички блага въ живота? Свѣтътъ нищо не дава, той само взима, черпи жизненитѣ сокове на сѫществата. Какво ще кажете за онзи домъ, който изчерпва последнитѣ сили на своя ближенъ? Момъкъ или мома, когато се женятъ, трѣбва да се пазятъ отъ такъвъ домъ. Това значи свързване съ свѣта, съ злото въ него, а не съ доброто. Свързвайте се съ доброто, а възпитавайте злото. Мнозина питатъ какво представя новото учение. Новото учение не е нищо друго, освенъ запознаване на човѣка съ любовьта. Щомъ се запознае съ любовьта, тя ще го запознае съ мѫдростьта, а последната — съ истината. И ако човѣкъ придобие отъ любовьта животъ, отъ мѫдростьта — знание и свѣтлина и отъ истината — свобода, той е на правъ пѫть. Ако животътъ му даде възможность да се движи, движението — възможность да се учи, а учението — възможность за работа и освобождаване отъ ограниченията, той е на правъ пѫть. Който не може да се запознае съ принципитѣ на живота — любовьта, мѫдростьта и истината, той е осѫденъ на страдания. Той плаче, вайка се, не може да намѣри изходенъ пѫть въ живота си. Добре е човѣкъ да плаче, но ако сълзитѣ му носятъ благословение. Иначе, тѣ сѫ вредни, както за него, така и за окрѫжаващитѣ. Има сълзи, които сѫ отровни. Има сълзи, които горятъ, дето паднатъ; тѣ сѫ като киселинитѣ, съ които си служи химията. Какво носѣха сълзитѣ, които Христосъ пролѣ за евреи ския народъ? Съ тѣзи сълзи Той искаше да имъ каже: Вие не приемате учението на любовьта, но ще минете презъ голѣми страдания и горчевини. Следъ това ще дойде Божието благословение върху васъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да изпълнява Божията воля, за да се излѣе благословението върху него, както пролѣтниятъ и есененъ дъждъ се изливатъ върху посѣтото жито. Пазете се да не предизвикате сълзи на очитѣ на Христа отъ това, че не сте изпълнили Божията воля. Блажени сте, ако очитѣ на Христа се пълнятъ съ сълзи отъ радость, че изпълнявате Божията воля. Следователно, когато плачете, когато мислите, когато чувствувате или когато действувате, първо вие трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си, оть сълзитѣ, които проливате. Често хората се срамуватъ отъ любовьта. Защо? Любовьта е запалена свѣщь. Трѣбва ли да криете запалената свѣщь и да се срамувате отъ нея? Запалишъ ли свѣщьта си, ще я туришъ на видно мѣсто, да освѣтява пѫтя на всички, които се заблудили. Като запалишъ огъня си, ще го туришъ на такова мѣсто, всички хора да се отопляватъ. Огъньтъ на любовьта не изгаря човѣшкитѣ сърдца, но ги повдига и обновява. Любовь, която изгаря човѣшкитѣ сърдца, не е истинска. Знание, което възгордява човѣка, не е истинско; знание, което разширява човѣшкия умъ и смирява човѣка, е истинско. Отличителното качество на любещия, на знаещия и на свободния е смирението. Той знае, какво прави, какво мисли, затова не се дразни за нищо и никакво. Това е човѣкътъ на новото учение. Щастливъ е онзи, който може да срещне човѣкъ отъ новото учение и да му услужи. Новиятъ човѣкъ не говори за себе си, но ще го познаете по проявитѣ му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пакъ ще ви се усмихне. Новиятъ човѣкъ разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вѫтрешна красота. Той и външно е красивъ: главата му е добре оформена, чъртитѣ на лицето му сѫ красиви. Челото, носътъ, устата, веждитѣ му сѫ правилни и красиви. Отъ всѣка клетка на организма му излиза животъ и енергия. Който иска да придобие Божието благословение, трѣбва да отвори сърдцето си за Божествената любовь и свѣтлина, както житнитѣ зрънца и плоднитѣ семена се разпукватъ, за да приематъ слънчевата свѣтлина и топлина. Всѣко зрънце, всѣко семе, които се разтварятъ за слънчевата свѣтлина и топлина, израстватъ и даватъ плодъ; всѣко зрънце и всѣко семе, които не се отварятъ, не израстватъ, лишаватъ се отъ животъ. Задава се въпросъ, какъ да се отвори човѣкъ за свѣтлината и топлината на Божественото слънце? — Както отваря куфаритѣ си. Какво правите, когато заминавате за чужбина или се връщате оттамъ? Щомъ дойдете до границата, гранични чиновници ви спиратъ, за да разгледатъ куфаритѣ ви, да видятъ, какво носите. Както отваряте куфаритѣ си, така ще отворите сърдцата си и, което е за земята, ще остане на земята; което е за небето, ще го вземете съ себе си, като вѣченъ капиталъ на своята душа. Земното остава на земята, а небесното — на небето. Ако земното отиде на небето, а небесното остане на земята, човѣкъ самъ се спъва. Трѣбва ли той да се пита, какво е нуждно за земята и какво — за небето? Трѣбва да се знае, че има едно нѣщо, което е еднакво нуждно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и любовь къмъ Бога. Следователно, не питайте, кого трѣбва да обичаме. Единъ ни обича и Едного трѣбва да обичаме. Кѫде ще Го намѣримъ? Или въ майка си, или въ баща си, или въ брата си, или въ сестра си и най-после въ приятеля си. Много видни жени, съ високо обществена положение, обичатъ кучета и ги водятъ съ верижки, разхождатъ ги по улицитѣ. Тѣ се занимаватъ съ тѣхъ по цѣли часове: кѫпятъ ги, чистятъ ги, радватъ имъ се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трѣбва да се занимаватъ съ кучета, да изразходватъ срѣдства по тѣхъ? Право е това, но тѣ не сѫ срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърдцето на нѣкоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво отъ човѣка. И това е право, но има животни, които нѣкога проявяватъ по-голѣма интелигентность отъ човѣка. Какво ще кажете за ослицата на пророкъ Валаама? За нея се казва, че тя видѣла ангела, преди господарьтъ ѝ да го види. И когато той я биелъ, за да върви напредъ, тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангелъ стои предъ тѣхъ. Следъ това ангелътъ проговорилъ на пророка: „Нѣма да се връщашъ отъ пѫтя си, но ще отидешъ тамъ, задето си тръгналъ, и ще говоришъ това, което вложа въ устата ти.“ Днесъ всички хора, като Валаама, сѫ тръгнали за нѣкѫде съ своята ослица. Нѣма да имъ кажа, че трѣбва да се върнатъ. Нека продължаватъ пѫтя си, но да слушатъ внимателно, какво ще имъ каже ангелътъ. Каквото имъ каже, точно да го предадатъ на онзи, къмъ когото сѫ тръгнали. Словото Божие трѣбва да се разнесе по цѣлия свѣтъ, а съ него заедно и Божиитѣ блага. Следователно, не казвайте, че сте бедни, че нѣмате нищо, че сте неразположени, защото не говорите истината. Вие живѣете въ свѣтъ, дето Богъ е господарь. Той раздава изобилно благата си. На васъ не ви остава нищо друго, освенъ да отворите широко умоветѣ, сърдцата и душитѣ си, за да възприемете Божиитѣ блага. Отворете ушитѣ си, да чуете думитѣ, които Той ще ви каже, за да ги предадете на време тамъ, дето трѣбва. Само така вие ще се запознаете съ ангелитѣ — служителитѣ на любовьта; съ херувимитѣ и серафимитѣ, които стоятъ най-близо до Бога, и съ всички възвишени сѫщества, които работятъ за прилагане на Божествения редъ въ свѣта. Когато се говори за познаването на Бога, трѣбва да се иматъ предъ видъ три Негови качества. Той е вселюбещъ, всемѫдъръ и истиненъ. Любовьта е сила, която при никакви условия не се измѣня. Всичко може да се измѣни, но любовьта — никога. Какво представя мѫдростьта? — Това, което носи свѣтлина и знание и никога не се измѣня. Какво нѣщо е истината? — Това, което носи свобода за човѣшката душа, и на което всѣкога може да се разчита. Който носи въ себе си любовьта, мѫдростьта и истината, и въ ада да влѣзе, огъньтъ нѣма да го изгори, грозотата нѣма да го уплаши и ограничението нѣма да го обхване. Вратата на ада сама ще се отваря и затваря предъ него, за да може той свободно да влиза и да излиза. Животъ безъ любовь не може да се прояви; знание безъ свѣтлина не може да се придобие и истина безъ свобода не може да се приложи. Който се е запозналъ съ любовьта, ще възкръсне; който се е запозналъ съ мѫдростьта, ще се облѣче съ най-красивата дреха — съ дрехата на свѣтлината; който се е запозналъ съ истината, ще придобие свобода, да ходи, дето иска, да проповѣдва Словото Божие. Желая тази сутринь да се отворятъ очитѣ ви, и всѣки да види своя ангелъ, който го рѫководи. За всѣки човѣкъ е опредѣленъ по единъ ангелъ, да се грижи за него; ангелитѣ се споразумѣватъ помежду си, тѣ не искатъ да знаятъ, кой е по-голѣмъ отъ тѣхъ. Тѣ знаятъ, че всички сѫ носители на Божията Любовь и проповѣдници на Божието Слово. Единственото нѣщо, което може да приближи човѣка до Бога, е любовьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е мѫдростьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е истината. Щомъ дойде до Извора на живота, човѣкъ започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползува съ довѣрието на сѫществата отъ разумния свѣтъ. Дето е любовьта, тамъ животътъ се проявява въ своята пълнота; дето е мѫдростьта, тамъ знанието се изявява въ своята истинска свѣтлина; дето е истината, тамъ свободата се проявява такава, каквато душата я желае. Време е вече да се запознаете съ любовьта, мѫдростьта и истината. Ако се запознаете още днесъ, ще се подмладите. Оставите ли за другъ животъ, нищо нѣма да постигнете. И въ другия животъ ще бѫдете такива, каквито сте днесъ. Настоящето опредѣля бѫдещето. За мнозина се вижда невъзможно запознаването имъ съ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ ядешъ, ти можешъ да се запознаешъ съ любовьта, която ражда живота; щомъ знаешъ да четешъ, ти можешъ да се запознаешъ и съ мѫдростьта, която носи знанието. Щомъ имашъ очи да наблюдавашъ нѣщата, ти ще видишъ красотата навсѣкѫде: въ хората, въ животнитѣ и въ растенията. Достатъчно е да изчистите външно и вѫтрешно човѣка, за да видите Божественото му лице, озарено отъ красота, отъ свѣтлина и отъ любовь. Затова, именно, Богъ поглежда благосклонно на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Когато любовьта посети бръмбаритѣ, чува се бръмчене между тѣхъ; когато посети дърветата, чува се шумолене на листата и на клонетѣ. Който не познава действието на любовьта, казва, че шумъ се вдига въ природата. Това не е шумъ, но изявяване радостьта на живитѣ сѫщества отъ посещението, което любовьта имъ е направила. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не се радва на топлината и на свѣтлината; нѣма сѫщество, което да не търси любовьта, за да се радва на нейнитѣ топли и свѣтли лѫчи. Единъ день Александъръ Велики пожелалъ да види Диогена, гръцки философъ, за когото чувалъ да се говорятъ интересни нѣща. Той го намѣрилъ вънъ нѣкѫде, на открито, въ една бъчва. Следъ като се разговарялъ съ него, Александъръ Велики го запиталъ: Съ какво мога да ти услужа? — Нищо не искамъ. Моля те само да се отдалечишъ, да не ми закривашъ слънцето, искамъ свободно да ме огрѣва. Колко хора днесъ биха имали смѣлостьта на Диогена, да отговорятъ така на Александъръ Велики. Следъ това Александъръ Велики казалъ: Ако не бѣхъ това, което съмъ днесъ, щѣхъ да пожелая да бѫда на мѣстото на Диогена. Ако зададете сѫщия въпросъ на любещия, какъвто зададоха на Диогена, и той би отговорилъ, че не се нуждае отъ никаква услуга, освенъ никой да не застава предь слънцето, да прѣчи на слънчевитѣ лѫчи да го огрѣватъ. Всѣки трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че е голѣмъ, че може да бѫде господарь, да заповѣдва на другитѣ. Къмъ голѣмство се стреми и малкото дете. То иска да порасне, да стане господарь, да заповѣдва. Преди да стане господарь, човѣкъ трѣбва да е билъ слуга. Първо ще бѫдешъ слуга, а най-после господарь. Само мѫдриятъ, любещиятъ, истинолюбивиятъ може да бѫде господарь. Истински господарь е онзи, който не причинява зло на никого. Кое е за предпочитане: да ездишъ, или да те ездатъ; да давашъ, или да взимашъ; да бѫдешъ уменъ, или глупавъ; да бѫдешъ силенъ, или слабъ? Когато човѣкъ прави зло, глупостьта и безсилието сѫ на мѣсто; когато прави добро, разумностьта, знанието и силата сѫ на мѣсто. Постѫпвайте така, че да изявявате Онзи, Който живѣе въ душитѣ ви. Съ други думи казано: Изявявайте се такива, каквито сте. Какъвъ е човѣкъ? — Какъвто първоначално е създаденъ. Казано е за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, той може да се проявява като Създателя си. Какво по-голѣмо благо може да очаквате? Вложи любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си, а истината въ душата си, за да проявишъ Бога, да се радватъ всички около тебе. Лесно се говори за любовь, мѫдрость, истина, но, докато дойде до тѣхъ, човѣкъ минава презъ по-достѫпни области. Въ това отношение, различаваме нѣколко категории прояви на човѣка: движение, животъ и любовь — първа категория. Ако не се движишъ, не можешъ да проявишъ животъ; ако не живѣешъ, не можешъ да любишъ и да те любятъ. Проявата на любовьта е животъ, а проявата на живота — движение. Животътъ е най-хубавата музика и най-мелодичната пѣсень, каквито добриятъ музикантъ и пѣвецъ могатъ да изпълнятъ. Мѫдрость, знание и свѣтлина — втора Категория на прояви. Ако нѣмашъ свѣтлина, не можешъ да учишъ и да придобивашъ знания, не можешъ да станешъ мѫдъръ. Стремете се къмъ добритѣ и разумнитѣ хора, да се учите отъ тѣхъ. Какъ ще станете цигулари, ако не слушате добри, знаменити майстори? Истински майсторъ - цигуларь е онзи, който обича цигулката си. Като свири, двойникътъ му влиза въ цигулката, и той поставя всѣки пръстъ на опредѣленото мѣсто. Между него и цигулката му сѫществува вѫтрешенъ афинитетъ. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, съ чисти, меки. Тѣ се отличаватъ и съ голѣма сила и яснота. Това се отнася не само до музиката, но и до пѣнието и движенията. Въ всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да влагате любовь и разположение. Тогава движенията и гимнастическитѣ упражнения ще ви направятъ силни, да помагате на другитѣ. Всѣко упражнение, направено съ любовь и разположение, внася такава сила въ васъ, че можете да спасите и давещия. Всѣко повдигане на рѫката представя изнасяне навънъ книгата на вашия животъ. Всѣки може да чете по тази книга. Линията на живота на рѫката огражда областьта на Венера — областьта на любовьта, която слиза по палеца. Той се поставя срещу всички пръсти, което показва, че е въ съгласие съ тѣхъ. Четиритѣ пръста съ четиритѣ струни на цигулката. Отнемете ли палеца, човѣкъ губи основата на живота. Ако линията на живота е слабо развита, и любовьта на човѣка е слаба. Освенъ линията на живота, има още две важни линии на рѫката: линията на ума и линията на сърдцето. Изобщо, рѫката е свидетель на цѣлия човѣшки животъ. По нея можете да четете историята му: какъ е живѣлъ, какви мисли и чувства сѫ го вълнували. Който знае да чете по рѫката, даже само по палеца може да разбере миналия и сегашния животъ на човѣка. Нѣкои криятъ палеца си между другитѣ пръсти. Не крий палеца си, но го хвани и кажи: Господи, благодаря Ти, че ми показвашъ пѫтя на любовьта. Както Ти проявявашъ любовьта си къмъ мене, така азъ ще проявя обичьта си къмъ Тебе. И тъй, когато сте обезсърдчени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всички клетки въ васъ трѣбва да благодарятъ и да се радватъ, че живѣятъ и се ползуватъ отъ благата на живота. Отворете сърдцата си предъ Бога, да види, какво има въ тѣхъ, и да ви помогне. Той знае всичко, но вие трѣбва да бѫдете готови, да се отворите за Неговата свѣтлина. Бѫдете чистосърдечни и искрени. Не крийте нищо отъ Бога и не се критикувайте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Нѣма по-голѣмо благо отъ свободата на мисъльта, на чувствата и на действията. Нѣма по-голѣмо благо и отъ познаването: да познавашъ себе си, да познавашъ ближния си, а сѫщо така и тѣ да те познаватъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. Да познаваме Бога въ всички Негови проявления — това е новиятъ животъ, който иде вече въ свѣта. Виждайте Бога навсѣкѫде — въ камънитѣ, въ водитѣ, въ растенията, въ звездитѣ, въ животнитѣ, въ хората и кажете: Благословенъ е Господъ, Който се проявява навсѣкѫде и ни говори чрезъ всички живи сѫщества. Благословено е името Му сега, всѣкога и презъ всичкитѣ вѣкове. Единъ младъ момъкъ се спрѣлъ предъ единъ изворъ да пие вода. При него се приближила една стара жена, уморена, запъхтѣна. — Бабо, отде идешъ? — запиталъ я момъкътъ. — Отдалечъ, синко; много съмъ уморена, много е патила главата ми. — Седни, бабо, да си поприказваме. Седнала бабата при извора и разказала своята история. — Какъ ти е името, бабо? Искамъ да се запозная съ тебе. Вмѣсто да каже името си, бабата свалила маската отъ лицето си и бързо се отдалечила съ думитѣ: Млади човѣче, ако не искашъ да остарѣвашъ, търси Бога, да Го видишъ и познаешъ. Голѣма била изненадата на момъка: вмѣсто образа на бабата, видѣлъ млада, красива мома. Той запомнилъ лицето ѝ, но запомнилъ и думитѣ ѝ. * 22. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добриятъ животъ Добриятъ животъ е като утринната роса, като утринната зора, като изгрѣващото слънце. Добриятъ животъ е животъ на любовьта. Какво представя животътъ? За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да се намира въ положението на онзи, който излиза вече отъ затвора, а не на онзи, който влиза въ затвора. Първиятъ има опитности, които му даватъ възможность да разбира нѣщата. За да разберете живота, трѣбва да бѫдете като децата, които сѫ готови да се учатъ и да възприематъ, а не като стария и прегърбенъ дѣдо. Нѣкои мислятъ, че сѫ стари вече и не могатъ да учатъ. Щомъ е така, нека опредѣлятъ, какво нѣщо е старостьта. Не е старъ онзи, на когото косата е побѣлѣла, или краката му сѫ слаби и не държатъ тѣлото му. Бѣлата коса е зимниятъ снѣгъ, който покрива земята. Нѣма по-хубава завивка отъ снѣга, съ който природата покрива растенията, да прекаратъ спокойно своя зименъ сънь. Следователно, щомъ главата ти побѣлѣе, ще спишъ, т. е. ще отидешъ въ другия свѣтъ да учишъ и, като се върнешъ сутриньта, ще разправяшъ на хората, какво си научилъ. Побѣляването на косата не е нищо друго, освенъ дигизиране, както актьоритѣ се дигизиратъ на сцената. Като гледате, какъ играятъ актьоритѣ, вие пожелавате да бѫдете на тѣхното мѣсто. Мислите, че слава и почести ви очакватъ. Отъ ваше гледище, животътъ на сцената е много красивъ, но питайте нѣкой артистъ, той ще ви каже, презъ какви мѫчнотии минава. Играе той, но лицето му не е естествено; при това, играе чужда роля, която не е по неговата воля. Животътъ на хората е актьорство. Ако не можешъ да изиграешъ добре ролята, която ти е дадена, ти не си истински актьоръ. Нѣкой играе ролята на герой, но, като излѣзе на сцената да се бори, другъ, по-силенъ отъ него, дойде и го повали на земята. Какъвъ герой е тогава той? Другъ пъкъ играе ролята на ученъ, но срещу него излѣзатъ по-учени, които веднага го оборять. Какъвъ ученъ е той? Двама млади англичани решили да си устроятъ една шега, да се подиграятъ съ християнството. Предварително тѣ се наговорили, каква роля ще изиграе всѣки отъ тѣхъ. Първиятъ ще играе роля на безвѣрникъ, ще се мѫчи да доказва на другия, че Богъ не сѫществува. Вториятъ ще играе ролята на вѣрващъ, да убеди другаря си, че Богъ сѫществува. Безвѣрникътъ излѣзълъ пръвъ и започналъ да убеждава приятеля си, че извънъ видимия свѣтъ нищо не сѫществува, че свѣтътъ е само материя, че духътъ е нѣкаква илюзия и т. н. Вѣрващиятъ слушалъ всички доводи на безвѣрието, но останалъ вѣренъ на своето вѫтрешно убеждение. Следъ това вѣрващиятъ излѣзълъ на сцената и започналъ да говори: Какъ не те е грѣхъ и срамъ да не вѣрвашъ въ своя Създатель? Може ли полското цвѣте да расте безъ слънце? Науката не допуща растенето и развитието на цвѣтята безъ слънчева топлина и свѣтлина. Може ли човѣкъ да стане силенъ безъ въздухъ, безъ свѣтлина и безъ храна? Който приема, че може да се живѣе безъ въздухъ, храна и вода, той е най-голѣмиятъ невежа въ свѣта. Знаешъ ли, какво те очаква на онзи свѣтъ? Тамъ ще те горятъ въ вѣченъ огънь, ще те държатъ гладенъ и жаденъ съ години. Като слушалъ приятеля си да говори толкова убедително, най-после безвѣрникътъ навелъ глава и тихо напусналъ сцената. На другия день той срещналъ приятеля си и му казалъ: Знаешъ ли какво стана съ мене? Като те слушахъ да говоришъ за ада, за вѣчния огънь, азъ се уплашихъ, цѣла нощь не можахъ да спя. Повѣрвахъ въ Бога и решихъ да стана християнинъ. — Чудно нѣщо, азъ самъ не зная, какъ съмъ ти въздействувалъ. Можешъ ли и ти да ми проповѣдвашъ така, че и азъ да повѣрвамъ въ сѫществуването на Бога? Изкуство е, така да проповѣдвашъ на човѣка, че да го убедишъ въ своето вѣрую. Така, хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината проповѣдватъ днесъ на човѣка. Тѣ го убеждаватъ, че Богъ сѫществува и изпраща блага на цѣлото човѣчество. Хлѣбътъ и водата внасятъ животъ въ човѣка; въздухътъ му дава възможность да говори, а свѣтлината го заставя да мисли. Хлѣбътъ, въздухътъ, водата и свѣтлината представятъ реални величини, безъ които животътъ не се проявява. Ще кажете, че реално е всѣко нѣщо, което човѣшкиятъ умъ може да обхване и разбере. Не е реално онова, което умътъ не може да обхване и разбере. Слънцето и земята не можемъ да обхванемъ съ ума си, но това не значи, че не сѫ реални. За да ги обхванемъ и разберемъ, тѣ сѫ поставени далечъ отъ насъ, да ги виждаме малки. Въ този видъ тѣ ставатъ за насъ видими и разбрани. Малкитѣ, микроскопически нѣща пъкъ се увеличаватъ, за да станатъ видими. Следователно, за да обхване нѣщата, човѣкъ влиза въ опитния свѣтъ, дето всѣко нѣщо се поставя на провѣрка. Първо опитвате топлината на тѣлата, да видите, можете ли да издържите на нея. После опитвате студа имъ. Ще кажете, че имате вѣра, нѣма защо да си служите съ опита. Споредъ менъ, хората още не сѫ дошли до истинската вѣра. Тѣ иматъ вѣрвания, вѣра още нѣматъ. Едва сега тѣ изучаватъ вѣрата, която изключва противоречията. Първитѣ християни били безбожници. Нѣкои отъ тѣхъ вѣрвали въ много божества, други били идолопоклонци. Какво може да се очаква отъ единъ богъ, направенъ отъ човѣка? Божество, което не може да внесе свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ душата, не е никакво божество. Само онова сѫщество можете да наречете Богъ, Което помага на човѣка при всички условия. Онзи, Който повдига човѣка и крепи животнитѣ и растенията, наричаме Богъ. — Какво представятъ ангелитѣ? — За да имате представа за ангелитѣ, вие трѣбва да се върнете къмъ онази епоха, да видите свѣта такъвъ, какъвто първоначално е билъ създаденъ. Тогава и растенията, и животнитѣ, и човѣкътъ не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането всички форми се изопачили, поради което днесъ хората нѣматъ истинска представа нито за себе си, нито за окрѫжаващитѣ. Първитѣ животни заемали мѣстото на човѣка, а човѣкъ е билъ още по-високо. Следъ грѣхопадането човѣкъ заелъ мѣстото на животнитѣ, а тѣ слѣзли по-долу отъ него. Въ всички животни сѫ затворени човѣшки души, изостанали въ развитието си. Когато човѣкъ се издигне на стѫпалото, до което е билъ, и животнитѣ ще се издигнатъ, а съ тѣхъ заедно и затворенитѣ човѣшки души. Чувате, че нѣкой бръмбаръ бръмчи и казвате, че това е бръмбаръ, дребно сѫщество. Не е така. Като бръмчи, той обръща вниманието ви на своето произхождение. Бръмбаръ съмъ, казва той, но произлизамъ отъ Брама, имамъ Божественъ произходъ. Сегашнитѣ хора минаватъ за умни, за културни, а като умре нѣкой, веднага се обличатъ въ черни дрехи и плачатъ, че сѫ го изгубили. Когато ядете ябълки, дървото не плаче за децата си, но се радва, че влизатъ въ красивия човѣшки свѣтъ. А хората плачатъ за покойницитѣ си. Когато питате ябълката, кѫде сѫ децата ѝ, тя казва: Тѣ влѣзоха въ благоутробието на човѣка, за да посетятъ добрата стаичка на ума и добрата стаичка на сърдцето му. Наистина, като изяде една ябълка, човѣкъ я носи въ мисъльта си и казва: Изядохъ една вкусна ябълка. Помнете: Животътъ, вложенъ въ всички форми, е единъ и сѫщъ. Той само се разлива въ тѣхъ и различно се използува. Недѣлимъ и единенъ е животътъ, затова го наричаме Божественъ. Всички сладки, вкусни, красиви и морални нѣща произлизатъ отъ Божествения свѣтъ. Грознитѣ, неморалнитѣ нѣща криятъ произхода си въ човѣшкия свѣтъ. По произходъ, всички нѣща идатъ отъ едно и сѫщо мѣсто, но, като минаватъ презъ нечисти мѣста, и тѣ ставатъ нечисти. Докато умътъ и сърдцето на човѣка сѫ нечисти и изопачени, Божественитѣ нѣща всѣкога ще приематъ примѣси, които ще ги опетняватъ. Като влѣзе човѣкъ въ нѣкое общество, първата работа е да го поставятъ на изпитъ, да разбератъ, какви сѫ намѣренията му. Ако е издигнатъ, мораленъ и носи нѣкакъвъ идеалъ въ себе си, веднага ще го подозрятъ въ желание да се наложи на другитѣ, да ги хипнотизира. И животнитѣ се хипнотизиратъ едни-други; вие знаете, какъвъ е резултатътъ на хипнотизирането. Змията може да хипнотизира съ погледа си и човѣка, и животнитѣ, и тѣ се сковаватъ на мѣстото си. Коткитѣ се хипнотизиратъ една-друга, и хипнотизираната остава на мѣстото си. Обаче, не можете да кажете сѫщото и за човѣка, който носи въ себе си високъ идеалъ или велика идея. За да се произнасяте за нѣщо, вие трѣбва да имате права мисъль. Коя мисъль е права? — Която носи свѣтлина, топлина и сила. Правата мисъль и правото чувство освобождаватъ човѣка. Тѣ свалятъ товара отъ гърба на обременения. Тѣ освобождаватъ човѣка отъ сиромашията и нейния гнетъ. Богатството и сиромашията сѫ психически състояния. Както мисли човѣкъ, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромахъ, сиромахъ става; ако мисли, че е богатъ, богатъ става. Отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или сиромахъ. Богъ му е далъ носъ, съ който да помирисва нѣщата отдалечъ, да намѣри златото и да го използува. Съ носа си можете да намирате добритѣ хора въ свѣта. Отъ тѣхъ излиза ароматъ, който привлича хората, както цвѣтята привличатъ пчелитѣ. Ако носътъ ви е повреденъ и не можете да възприемате миризмитѣ, вината е ваша. — Много се молихъ. — При това положение молитвата ти е безпредметна. Ти си далъ сѫщественото на слугата си, а после ще се молишъ да ти даде нѣкакво подаяние. Не, ще хванешъ слугата си, ще го разтърсишъ и ще му кажешъ: Богатството, съ което разполагашъ днесъ, е мое. Азъ ти го дадохъ, за да те изпитамъ. Ако си жаденъ за пари, ще ти дамъ, колкото искашъ, но не ти позволявамъ да ме изнудвашъ. Господарьтъ трѣбва да бѫде разуменъ, силенъ и справедливъ, да не се оставя на слугитѣ, да го използуватъ и да разполагатъ съ него. Какво ще бѫде положението на обикновения човѣкъ, ако забогатѣе? Какво ще направи той съ богатството си? Ще си купи хубава кѫща, съ голѣмъ, добре уреденъ дворъ, съ плодове и красиви цвѣтя. После ще облѣче децата, жена си въ коприна; ще имъ купи златни украшения, скѫпоценности. Следъ това ще си купи автомобилъ, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайность. Нѣкои хора изпадатъ въ друга крайность. Тѣ се обличатъ съ стари, скѫсани дрехи, и така искатъ да се представятъ за светии. Светийството не е нито въ богатитѣ и скѫпи дрехи, нито въ скѫсанитѣ. Сиромахътъ не вѣрва въ богатитѣ светии, но и богатиятъ не вѣрва въ светии, които се обличатъ съ скѫсани дрехи. Свѣтътъ не може да се оправи съ такива светии. Умътъ не се проявява нито чрезъ скѫпитѣ дрехи и обуща, нито чрезъ скѫсанитѣ. Свѣтътъ се нуждае отъ богати хора по умъ, по сърдце и по душа. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ“. Това не значи, че нищиятъ е хилавъ, беденъ, слабъ. Напротивъ, той е силенъ по духъ, по съзнание и по разбиране. Казано е още: „Блажени кроткитѣ.“ Кроткиятъ не е слабъ и мекушавъ. Той е силенъ чрезъ кротостьта си и така се налага на злото, на неправдата въ свѣта. Кроткиятъ не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволътъ е допуснатъ въ свѣта, именно, за това, да направи хората силни. Чрезъ него тѣ опитватъ силата си. Като излизатъ на двубой съ него, ако той ги повали на земята, тѣ продължаватъ да се трениратъ, докато най-после го победятъ и сложатъ на земята. Когато дяволътъ започне да се плаши отъ хората и да бѣга отъ тѣхъ, тогава тѣ ще разбератъ, какво значи кротъкъ, нищъ, чистосърдеченъ. Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Преди нѣколко месеца заболѣхъ отъ разстройство на стомаха, което ме докарваше до полуда. Понѣкога имахъ желание да се самоубия, толкова тежко ми бѣше състоянието. Преди да заболѣя, сънувахъ следния сънь: Сънувамъ, че съмъ самъ въ стаята си и при мене дойде единъ черенъ човѣкъ, съ ножъ въ рѫка. Хвана ме, повали ме на земята и ме мушна съ ножа си въ стомаха. На сутриньта ставамъ отъ сънь, но съ голѣми болки въ стомаха. Легнахъ и цѣли четири месеца боледувахъ. Презъ това време черниятъ човѣкъ ме посещаваше всѣка нощь и се борѣше съ мене. Всѣкога той побеждаваше. Болестьта ми не ме напусна. Азъ се чудѣхъ, какъ да си помогна, отникѫде не виждахъ помощь. Обаче, въ борбата си съ черния човѣкъ, нѣщо въ мене се засилваше — духътъ ми укрепваше, макаръ че тѣлото ми все още бѣше слабо. Всѣка нощь, когато черниятъ ме събаряше на земята, азъ си казвахъ: Азъ ще те науча, ще ти дамъ добъръ урокъ, само ако посмѣешъ да дойдешъ другъ пѫть. Той редовно ме посещаваше. Веднъжъ азъ решихъ да се бия докрай. Дойде черниятъ човѣкъ, азъ скочихъ отъ леглото си и видѣхъ, че имамъ ножъ въ рѫката си. Хвърлихъ се върху него съ всичката си сила; счупихъ ножа му, и той, обезорѫженъ вече, удари на бѣгъ. Той бѣга, азъ следъ него, докато го прогонихъ. По едно време той влѣзе въ единъ домъ, отдето излѣзоха две малки черни човѣчета — негови деца. Ударихъ и тѣхъ съ ножа си и ги насѣкохъ на парчета. Следъ тази победа се успокоихъ, легнахъ и заспахъ дълбокъ, здравъ сънь. Събуждамъ се на сутриньта, но вече здравъ, безъ болки въ стомаха. Хората страдатъ, защото се страхуватъ отъ болести, отъ сиромашия, отъ смърть. Изхвърлете страха навънъ и отъ нищо не се плашете. Ще кажете, че волята на Бога е човѣкъ да умира. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Следователно, ще се боришъ съ смъртьта. Другъ е случаятъ, ако доброволно пожелаешъ да умрешъ. Истинската жертва е доброволенъ актъ. Само онази овца се жертвува, която доброволно туря главата си подъ ножа на своя господарь. Ако богатиятъ жертвува доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздавашъ богатството си, раздавай го съ разположение и любовь. Тогава богатството на цѣлия свѣтъ ще бѫде въ твои рѫце. Не мислете, че, като раздава богатството си, човѣкъ ще осиромашее. Щомъ вършите всичко съ любовь, сиромашията е изключена. Какво означава раздаването на богатството? То е все едно да имате две голѣми бъчви, пълни съ вода и да раздавате отъ водата на жаднитѣ. Ще изпразните едната бъчва, ще напълните другата. Изворътъ е близо до васъ, ще пълните и ще изпразвате бъчвитѣ и никога нѣма да осиромашавате. Пригответе всички по две бъчви у дома си, за да ги пълните и изпразвате и да раздавате на онѣзи, които се нуждаятъ. Нѣкои се страхуватъ да раздаватъ благата си, да не обеднѣятъ. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислитѣ, чувствата, богатството, съ които днесъ разполагате, сѫ чужди. Това е богатството на напредналитѣ сѫщества, които сѫ живѣли преди васъ. Когато заминали за онзи свѣтъ, тѣ оставили богатството си на земята, да се ползуватъ отъ него бѫдещитѣ поколѣния. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които днесъ разполагате, принадлежатъ на възвише-нитѣ сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. —- Не знаемъ какъ. — Ще се научите. Затова, стремете се къмъ знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се къмъ знание, което подмладява. Като глътнете единъ отъ неговитѣ хапове, да се подмладите. Има такива хапове, отъ които бръчкитѣ на лицето моментално изчезватъ; побѣлѣлата коса става руса, кестенява или черна. — Възможно ли е това? — Възможно е, това може да се опита. Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онѣзи, които иматъ нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила въ единъ виденъ американски епископъ и пожелала да се ожени за него. Американскитѣ епископи иматъ право да се женятъ, но нѣкои отъ тѣхъ се посвещаватъ въ служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа съ следното съдържание: Давамъ на твое разположение сърдцето си, рѫката си и всичкото си богатство. Той ѝ отговорилъ: Уважавамъ чувствата и разположението ти, но съветвамъ те да дадешъ сърдцето си на Бога, рѫката си — на онзи, който те обича, а богатството си — на беднитѣ. Защо ще дадешъ сърдцето си на онзи, който нѣма право на него? Защо ще дадешъ рѫката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадешъ богатството си на онзи, който нѣма нужда отъ него? Помагайте на онѣзи, които ви обичатъ и които иматъ нужда отъ васъ. Помагайте на по-слабитѣ отъ васъ — на растенията и на животнитѣ, които работятъ за васъ. Тѣ ще направятъ за васъ това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тѣхъ това, което тѣ не могатъ да направятъ за себе си. Герои сѫ нуждни за живота, а не хора съ обикновени вѣрвания и убеждения. Истински човѣкъ е онзи, който притежава три качества: умъ свѣтълъ, който мисли право; сърдце любещо, което има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества, и душа силна, широка, която обхваща цѣлата вселена. Той благодари и на най-малкитѣ сѫщества за услугитѣ, които му правятъ. Когато коньтъ му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направилъ. Ще кажете, това е конь, не разбира отъ милване и благодарность. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава отъ човѣка следъ смъртьта му? — Само кости. Главата му се изпразва, сърдцето, дробоветѣ, стомахътъ му изгниватъ. Коститѣ могатъ ли да се нарекатъ човѣкъ? Истински човѣкъ е онзи, на когото умътъ е пъленъ съ свѣтлина, сърдцето — съ топлина, а душата — съ сила. Той вѣчно живѣе. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ пѫтища, които опредѣлятъ живота на човѣка. Сѫщевременно тѣ го опредѣлятъ като човѣкъ. Истински човѣкъ е този, който мисли, люби и действува по вѫтрешенъ потикъ на своята душа. Това значи, да живѣе Богъ въ човѣка. Ако всѣки самъ не вижда Бога въ себе си, никѫде не може да Го види. Щомъ Го види въ себе си, ще Го види и въ ближния си, както и въ цѣлата природа. Ако питате водата, въздуха и свѣтлината, кѫде е Богъ, тѣ ще ви отговорятъ: Като ни приемешъ вѫтре въ себе си, чрезъ насъ ще се изяви Този, Когото търсишъ. Следователно, ще намѣрите Бога въ всичко, което влиза въ васъ и което излиза отъ васъ. То е реалното, т. е. Божественото, чрезъ което Той се проявява. Виждайте Бога и въ всички сѫщества, малки и голѣми, съ които се срѣщате. Какъ трѣбва да гледате на слугата си, който ви работи съ разположение? Той е пратеникъ, служитель на Бога. Той не опредѣля, колко да му плащате, но оставя на вашата добра воля. Ще кажете, че е глупавъ, не застѫпва интереситѣ си. Идея има този човѣкъ, не е глупавъ. Въ древностьта, въ християнската епоха, единъ отъ ревностнитѣ християни вървѣлъ по улицитѣ и викалъ, че нѣкой го души. Хората минавали — заминавали, не му обръщали внимание. Една майка се спрѣла да го пита, защо вика. — Гладенъ съмъ, гладътъ ме мѫчи. Тя го нахранила и следъ това го запитала: Искашъ ли да ми станешъ робъ? — Искамъ. — Купувамъ те за хиляда драхми. — Съгласенъ съмъ. Тя го завела у дома си, доволна, че го купила евтино. Тя имала две дъщери, които оставила въ рѫцетѣ на роба, той да ги възпитава. Като добъръ християнинъ, той ги възпитавалъ въ духа на Христовата любовь и изкаралъ отъ тѣхъ две добри християнки. Следъ десеть години той казалъ на господарката си: Понеже свършихъ работата си въ вашия домъ, отднесъ искамъ да бѫда свободенъ. Връщамъ ви хилядата драхми, за които ме купихте, и вече съмъ свободенъ. Този светия станалъ робъ, за да спаси дветѣ дъщери на господарката си. Нека всѣки се запита, колко души е обърналъ къмъ Бога. На колко хора сте дали примѣръ за любовь къмъ Бога, за човѣщина? Ако учениятъ, професорътъ или учительтъ не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвѣти, каква е неговата ученость? Ако майката не може да научи синоветѣ и дъщеритѣ си да обичатъ Бога, каква е нейната любовь? Истинска майка е тази, която може да запознае децата си съ любовьта; истински баща е този, който може да запознае децата си съ мѫдростьта; истински братъ е този, който може да запознае сестра си съ истината. Значи, любовьта има отношение къмъ майката, мѫдростьта — къмъ бащата, истината — къмъ брата. Кой има нужда отъ любовьта? — Който не я е придобилъ още. Богатиятъ не се нуждае отъ богатство, сиромахътъ има нужда отъ него. Слабиятъ се нуждае отъ помощьта на силния. Единъ светия си въобразилъ, че постигналъ всичко, че се повдигналъ много и нѣмалъ вече работа на земята, затова отишълъ въ другия свѣтъ. Щомъ влѣзълъ тамъ, срещналъ единъ ангелъ и започналъ да му разправя, какво правилъ на земята. Ангелътъ му казалъ: Понеже си свършилъ работата си на земята, ще останешъ тукъ да си почивашъ въ пълно мълчание. Тукъ всички сѫ заети, никой не е свободенъ, да се разправя съ тебе. Светията седѣлъ безъ работа и въ мълчание известно време и започналъ да мисли: Какво да правя тукъ? Работа нѣмамъ, прекарвамъ само въ мълчание, отегчихъ се. Въ това време единъ отъ жителитѣ на земята се приближилъ при него и му казалъ: Слѣзъ на земята между хората, които се нуждаятъ отъ помощь. Разкажи имъ, какъ си работилъ, какво си постигналъ и какво си видѣлъ на този свѣтъ. Кажи имъ, че сѫществата въ този свѣтъ живѣятъ въ любовь и хармония помежду си, че всички работятъ за общото; тукъ нѣма зло, нѣма никакви престѫпления. Наистина, единъ погледъ на любовьта, една сладка дума на мѫдростьта и една благородна постѫпка на истината, струватъ повече отъ всичкото богатство на свѣта. Влѣзе ли любовьта въ сърдцата ви, всичкитѣ ви желания ще се изпълнятъ. На всѣка ваша мисъль, на всѣко ваше чувство и желание веднага ще се притичатъ красиви, свѣтли сѫщества на любовьта, да ви предлагатъ услугитѣ си. Ако искате да се учите, веднага ще ви дадатъ условия за учене; ако искате дрехи, храна, и това ще ви доставятъ; ако искате да се разхождате, ще ви разведатъ, дето искате. Ще кажете, че това сѫ илюзорни работи. Възможно е, човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ илюзии. Гледате нѣкой търговецъ, седи по цѣли часове въ магазина си, чака клиенти, дано спечели стотина лева.: Това не е ли илюзия? Какво ще продаде и какво ще спечели? Има нѣщо ценно, което придобива. Той се учи на търпение и обхода. Въ сѫщность, само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да услужватъ на човѣка, да му доставятъ това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовьта ще му ги достави; ако търси свѣтлина и знание, мѫдростьта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Ученъ, който не знае законитѣ на тритѣ велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание, предадено по законитѣ на тѣзи принципи — по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, се отпечатва въ мозъка на човѣка. Съ това знание той влиза въ областьта на безсмъртието. Тритѣ принципа, съединени въ едно, раждатъ живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пъкъ даватъ условия на човѣка да работи. Който иска да работи, трѣбва да е миналъ презъ Божествения и ангелския свѣтъ и следъ това да слѣзе на земята. Истинската работа се придружава отъ любовьта. Едно отъ отличителнитѣ качества на любовьта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбенъ. Така постѫпва Богъ. Като ни обича, Той се оттегля въ себе си и ни дава свобода да се проявяваме и въ любовьта, и въ знанието, и въ движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели въ насъ. Той не се нуждае отъ палене на свѣщи, отъ жертви, отъ милостиня. Едно иска Той отъ насъ: каквото правимъ, да става съ любовь. Всѣка жертва, всѣка милостиня, направена безъ любовь, не е истинска. Всѣка свѣщь, запалена безъ любовь, гори и изгасва; запали ли се съ любовь, вѣчно гори. Животъ, който не гасне, е истински; той е животъ на любовьта. Дето е любовьта, тамъ Богъ присѫтствува. Радвайте се, когато обичате, защото Богъ се проявява чрезъ васъ. Не е важно, какво обичате — камъкъ, дърво, животно или човѣкъ. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е пѫть, чрезъ който Божествената сила влиза въ васъ. Любовьта е пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да стане мощенъ, съ свѣтълъ умъ, съ топло сърдце и съ силна воля. Сегашнитѣ хора сами създаватъ законитѣ и сами се страхуватъ отъ тѣхъ. Въ бѫдеще законитѣ ще се пишатъ въ човѣшкитѣ сърдца. Иска ли да се изяви въ нѣщо, човѣкъ ще погледне въ сърдцето си, да види, какво е написано тамъ. Ако е написана думата „любовь“, ще постѫпи по закона на любовьта. Ако е написано „мѫдрость“, ще постѫпи по закона на мѫдростьта. Тогава хората ще бѫдатъ сѫдени за доброто, което правятъ, а не за злото. Сѫдбата нѣма да бѫде затворъ или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, споредъ доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голѣмо добро, голѣмо възнаграждение, Ако нѣкой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и азъ ще ти отговоря съ сѫщото. Турете доброто за основа на живота си и вървете въ пѫтя на любовьта. — Кѫде е този пѫть? — Дето е правата мисъль, правото чувство, правата постѫпка. — Кѫде е пѫтьтъ на любовьта? — Дето сѫ добритѣ отношения — отношения на хармония и мелодия, на музика и пѣсень. Какво ще кажете за единъ домъ, въ който всички сѫ генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мѫжътъ-генералъ, тя непремѣнно трѣбва да заеме мѣстото на войникъ, който да изпълнява всички заповѣди. Не е лесно на тази майка, да ѝ заповѣдватъ петь генерала. Ако изпълни службата си добре, тя ще бѫде призната за героиня. Като отиде на онзи свѣтъ, направо ще ѝ отворятъ вратата за рая. Желая ви да бѫдете добри войници, да изпълнявате заповѣдитѣ на петтѣ генерала съ любовь. Само така ще ви запишатъ за граждани на Царството Божие. Който може да мине презъ всичкитѣ страдания — презъ огънь, презъ хули и гонения, презъ обиди и огорчения, безъ да мръдне мускулъ на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човѣкъ съ свѣтълъ умъ, съ вѫтрешенъ миръ, съ силенъ и мощенъ духъ. Дето мине, той чува пѣсеньта на възвишенитѣ сѫщества: Великъ е Господъ! Велики сѫ Неговитѣ дѣла! Блажени любещитѣ. Блажени сѫ, които обичатъ. Блажени, които служатъ на Истината. Превърнете жилищата си въ храмове на Любовьта. Превърнете вѫгленитѣ въ диаманти, за да се украсявате съ тѣхъ. * 23. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь и обичь Размишление върху любовьта и обичьта. Всѣки си задава въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ. За да се задава този въпросъ, това показва, че човѣкъ нѣма ясна представа за себе си. Гледате човѣка въ движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, имате друга представа. Когато спи, той затваря очитѣ си, тихъ и спокоенъ е; отъ време на време нѣкой мускулъ на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Нѣкои хора спятъ спокойно, не се обръщатъ; на която страна легнатъ вечерь, на сѫщата страна се намиратъ сутринь. Други пъкъ се обръщатъ ту на дѣсната, ту на лѣвата си страна, ту на гръбъ — неспокойно спятъ. Когато сѫ будни, хората сѫщо се различаватъ: едни говорятъ тихо, меко, а други — високо, грубо. Ако питате нѣкого, защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човѣкъ говори високо; когато има да дава, говори тихо, низко. Важно е да разбирате вѫтрешния смисълъ на високото и на низкото говорене. Задава се още и въпросътъ: какво нѣщо е топлината и какво — студътъ? По какво се различаватъ тѣ? — По броя на трептенията, на амплитудитѣ, на разстоянието, което заематъ. Тази е причината, поради която мѣркитѣ, съ които опредѣлятъ топлината, сѫ различни отъ тѣзи, съ които опредѣлятъ студа. Знаковетѣ, съ които се опредѣлятъ, сѫщо сѫ различни. При това, студътъ достига най-много до минусъ 273°, а топлината — до милиони градуси. Както се разглежда въпросътъ за студа и топлината, така се разглежда въпросътъ за тъмнината и свѣтлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво — злото? Всѣко нѣщо, което поставя живота за основа, е добро; всѣко нѣщо, което поставя смъртьта за основа, е зло. Доброто се разбира само отъ разумния човѣкъ, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за нѣкого, че е добъръ, но не разбира сѫщностьта на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи въ себе си благата на живота. Що е човѣкътъ? — Сѫщество, което се движи отъ едно мѣсто на друго. Той е свързанъ за земята, по-далечъ отъ нея не може да отиде. Той поглежда къмъ луната и си мисли за условията, които сѫществуватъ тамъ. Какво има на луната? Вечерь има голѣмъ студъ, а презъ деня — голѣма горещина. Тя действува върху въображението на човѣка. Подъ нейно влияние той си мисли, че е красивъ, богатъ, ученъ, но като излѣзе отъ въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисъльта и чувствата, човѣкъ разбира, че ангелитѣ живѣятъ въ тѣзи свѣтове. Тъй щото, човѣкъ мисли и чувствува чрезъ ума и сърдцето на ангелитѣ. Чистата и права мисъль е достояние на ангелитѣ. Това, което хората наричатъ мисъль, е въ сѫщность въображение. Единъ младъ циганинъ турилъ на главата си едно гърне съ млѣко и тръгналъ да го продава. Като вървѣлъ, той си мислѣлъ за бѫдещето и си представилъ, че, като продаде млѣкото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпятъ, ще си има пиленца. Като пораснатъ пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голѣма овца. Тя ще му роди нѣколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи конь, ще го впрегне и ще работи съ него, докато забогатѣе. Като стане богатъ, ще си намѣри една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувалъ живота циганинътъ и подскочилъ отъ радость. Гърнето паднало на земята, млѣкото се разлѣло, и той се озовалъ предъ разбити мечти — нито циганката, нито циганчето постигналъ. Мнозина живѣятъ съ въображението си, като младия циганинъ, но, въ края на краищата, изгубватъ реалното. Човѣкъ трѣбва да мисли. Той е дошълъ на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трѣбва да учи, докато разбере живота и неговитѣ прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае, кой я направилъ, отъ какво дърво е, какви сѫ струнитѣ, но той трѣбва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трѣбва да бѫде добъръ цигуларь. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ. Това значи: Азъ имамъ цигулка, т. е. цигуларь съмъ. Богъ ме е създалъ. — Значи, добъръ майсторъ е направилъ цигулката ти, но тя трѣбва да знае да говори. Всѣки човѣкъ има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четиритѣ струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще изсвири нѣщо. Модерниятъ и опитенъ цигуларь ще изсвири нѣщо отъ Бетховенъ, отъ Моцартъ, отъ Бахъ. Обикновениятъ цигуларь ще изсвири една народна или хороводна пѣсень. Както знае да говори човѣкъ, така знае и да свири на своята цигулка. Тѣлото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, представятъ неговата мисъль. Колкото по-чисти сѫ тоноветѣ, толкова мисъльта е по-права. Като свири, човѣкъ храни душата си. Той се нуждае, освенъ отъ физическа, още и отъ духовна храна. Като живѣе, човѣкъ минава презъ нѣколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалътъ, който се използува за подържане на организма. Мисъльта и чувствуването сѫ градивни процеси. Тѣ използуватъ физическия и духовния материалъ за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тѣло на човѣка. Красивъ е човѣкътъ, но бѫдещиятъ човѣкъ ще се различава коренно отъ днешния. Каквато ще бѫде разликата между бѫдещия и сегашния човѣкъ, такава е разликата между сегашния и миналия. Има единъ образъ, къмъ който се стреми човѣкъ. Това е образътъ, който Богъ е направилъ още при създаването на свѣтаъ. За него се казва: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Ние се интересуваме отъ храната дотолкова, доколкото можемъ да извадимъ отъ нея живота. Ако човѣкъ не мисли върху това, което Ботъ е създалъ, той не може да се ползува отъ живота, който е скритъ въ цѣлата природа. За да се ползуваме отъ природата, трѣбва да проявимъ и външенъ, и вѫтрешенъ животъ. Външниятъ животъ се изразява чрезъ движение, а вѫтрешниятъ — чрезъ мисъль, чувствуване и действие. Движи се физическиятъ човѣкъ, за когото се казва, че е направенъ отъ пръсть. За да стане жива душа, която да мисли, чувствува и действува, трѣбвало е Богъ да вдъхне презъ ноздритѣ му отъ своето дихание. Красивъ е билъ първиятъ човѣкъ, но следъ грѣхопадането се е изопачилъ. Днесъ той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне тамъ, отдето се е отклонилъ. Каква е дрехата, съ която били облѣчени първитѣ хора? Ще кажете, че тѣ били облѣчени съ дрехи, каквито сегашнитѣ хора носятъ. И на сегашнитѣ хора липсва нѣщо. Тѣхнитѣ дрехи не сѫ изработени съ любовь. За да бѫдатъ здравословни, преди всичко, овчарьтъ трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и справедливъ. Като пасе овцетѣ си, трѣбва да се отнася добре съ тѣхъ, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не имъ казва. Щомъ се отнася добре съ тѣхъ, тѣ доброволно ще си даватъ вълната. Който я купи, трѣбва да я пере съ чиста вода, да я преде и тъче съ разположение и радость. Вретеното, на което се преде човѣшкиятъ животъ, не е нищо друго, освенъ земята, която се върти около себе си и около слънцето. Богъ е направилъ първата дреха на човѣка отъ преждата, която земята изработила. Сега, за насъ е важно, какво Богъ е направилъ; за човѣка пъкъ е ценно, какво той може да направи. Ще туримъ на мѣсто основата, вѫтъка и ще започнемъ да тъчемъ. Като изтъчемъ плата, ще намѣримъ добъръ шивачъ, да скрои и ушие дрехата. Който облѣче дреха, изработена съ любовь, той ще чуе най-хубавата пѣсень, която едва ли нѣкога се е пѣла въ свѣта. Това значи, да си изработи човѣкъ сватбарска дреха, съ която да влѣзе въ небето. Подъ думата „небе“ разбираме разумния свѣтъ, между сѫщества, които любятъ. Разумнитѣ и възвишени сѫщества любятъ, а човѣкъ обича. Любовьта се изявява чрезъ музика и пѣсни, написани въ мажорни и миньорни гами. Мажорнитѣ пѣсни иматъ сила, а миньорнитѣ — мекота. Въ обикновената музика подъ миньорни пѣсни разбиратъ такива, които съдържатъ тонове съ понижение. Какво представя човѣкъ? — Копие отъ първоначалния, истински оригиналъ. „Познай себе си!“ — е казалъ единъ отъ старитѣ гръцки философи. За да се познае, човѣкъ трѣбва да познае първо своя оригиналъ. Оригиналътъ, по който човѣкъ е създаденъ, се отличава по три нѣща: доброта, сила и разумность. Отъ доброто, като основа на живота, се вади градивенъ материалъ. Силата произвежда движението. Като се подвижилъ, човѣкъ станалъ жива душа. Дето има движение, тамъ е животътъ. Разумностьта пъкъ подразбира словото и мисъльта. Като мисли, човѣкъ дохожда до положението да съзнава, че живѣе не само за себе си, но и за своитѣ ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава отъ истинския животъ и изпада въ статическо положение. Колкото повече навлиза въ Божествения свѣтъ, човѣкъ опредѣля отношенията си къмъ Бога, като Неговъ синъ, и разбира, че безъ любовь нѣма животъ. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адамъ сгрѣши, защото още не бѣше се опредѣлилъ. Той живѣеше въ рая, но не се ползуваше отъ условията, които му бѣха дадени. Той съзнаваше, че не е готовъ още да живѣе въ рая, съ Бога, и пожела да има другарка, съ която да се разговаря. Желанието му, да има около себе си сѫщество, подобно на него, стана причина да излѣзе отъ рая. Сегашнитѣ хора сѫ извънъ рая. Следъ излизането на Адамъ и Ева отъ рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първитѣ човѣци отъ рая? — Изкусительтъ. Той започна да имъ описва красотата на външния свѣтъ, съ което ги съблазни. Обаче, тѣ не знаеха, какъ да излѣзатъ. Той имъ даде съветъ да направятъ нѣкаква погрѣшка, съ която да проявятъ неподчинение на Божиитѣ заповѣди. Погрѣшката на Адама се заключаваше въ неговото скрито желание, да получи единъ плодъ направо отъ рѫката на Ева. Той самъ си кѫсаше плодове, когато пожелаеше, но не бѣше опиталъ, какво значи, да получи плодъ отъ рѫката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и, при първия случай, който ѝ се представи, тя му поднесе единъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, какъ се яде този плодъ. Първо тя хапна отъ него, а после даде и на Адама. Щомъ ядоха отъ забранения плодъ, царскитѣ мантии паднаха отъ гърба имъ, и тѣ се намѣриха предъ отворената врата на рая. Какво става съ човѣкъ, който грѣши и прави престѫпления? Стражари го хващатъ и го затварятъ, като турятъ на ръцетѣ и краката му вериги. Щомъ влѣзе въ затвора, той е далечъ вече отъ бащиния си домъ. Той влиза въ новъ свѣтъ, но лишенъ отъ свѣтлина и свобода. На наученъ езикъ казано, той слиза въ гѫста, неорганизирана материя. Като се натъкне на тѣзи условия, човѣкъ започва да мисли, какво да прави, за да излѣзе отъ ограничението. Той се чуди на положението си: богатъ е, но не е доволенъ — нѣщо му липсва. Единъ младъ селянинъ, отъ Варненскитѣ села, се отличавалъ между момцитѣ, свои другари, съ голѣма сила и необикновено здраве. Прочутъ билъ между селянитѣ. Всички го знаели като голѣмъ юнакъ и борецъ. Едно му недостигало — момитѣ не го харесвали и бѣгали отъ него. Той често казвалъ на майка си: Мамо, не зная, какво да правя съ тази сила и това здраве, които Богъ ми е далъ. Защо, ми сѫ, щомъ момитѣ не ме харесватъ. Единъ день той заболѣлъ отъ тежка болесть, която го газила три години. Като отслабналъ съвършено, той казалъ на майка си: Мамо, да ми върне Богъ здравето и силата, и съ камъни да ме товари, на всичко съмъ готовъ. Сега той разбралъ, че здравето и силата сѫ за предпочитане въ свѣта. Сегашнитѣ хора иматъ сила, знание, здраве, богатства, но пакъ сѫ недоволни. Защо? — Защото мнозина отъ тѣхъ ги използуватъ криво, не знаятъ, кѫде да ги приложатъ. Силниятъ прилага силата си тамъ, дето не трѣбва. Като намѣри нѣкой слабъ, бърза да го повали на земята, да му покаже, че е силенъ. Излиза, другъ, по-силенъ отъ него, и го поваля на земята. Вториятъ пъкъ срѣща по-силенъ, който поваля него и т. н. Така и ученитѣ, и богатитѣ се борятъ помежду си, всѣки иска да излѣзе пръвъ, да събори противника си. При това положение, могатъ ли хората да се обичатъ? Докато се тъпчатъ едни други, никаква любовъ не може да сѫществува между тѣхъ. Въ свѣта сѫществуватъ две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грѣшни, красиви и грозни. Учениятъ казва на невежия: Признавашъ ли ме за ученъ? — и го повали на земята. Добриятъ казва на лошия: Признавашъ ли ме за добъръ? — и го повали на земята. Така постѫпватъ и праведниятъ, и грозниятъ, но, въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ сѫ нещастни. Слабиятъ иска да стане силенъ, грозниятъ — красивъ, невежиятъ— ученъ, грѣшникътъ — добъръ, но съ цель да господствуватъ надъ по-слабитѣ отъ себе си. Това е криво разбиране на живота. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри, силни и справедливи хора, които да кажатъ: Слабъ е този човѣкъ, но да не го натискаме; ако е падналъ, да му дадемъ възможность да стане, да се изчисти и да върви напредъ. Какво прави майката съ детето си? — Дълго време тя го кѫпе, докато го изчисти и вложи въ съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва въ гласа му, радва се, че то пѣе. Въ плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тонъ. Следъ това въ нея се явява желание, да стѫпи детето ѝ на краката си и да започне да се движи. Най-после въ нея се заражда желание детето ѝ да учи. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всички хора едни къмъ други. Ще каже нѣкой, че въздиша, че има страдания. — Това е въ реда на нѣщата. Безъ страдания и безъ радости не може. — Искамъ да се радвамъ, да бѫда силенъ, да забогатѣя. — Това сѫ задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне нѣкого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкътъ да натиска камъкъ, това е естествено, но човѣкъ да натиска човѣка, това не е позволено. Добриятъ човѣкъ освобождава потиснатия. Докато хората продължаватъ да се натискатъ едни-други, животътъ нѣма смисълъ. Като се обезсърдчаватъ, мнозина казватъ, че нѣма защо да живѣятъ, всичко е безсмислено за тѣхъ. Вземете примѣръ отъ очитѣ, ушитѣ, устата, рѫцетѣ и краката. За кого живѣятъ очитѣ? — За свѣтлината? Ушитѣ? — За звука. Устата? — За яденето. Рѫцетѣ? — За работата. Краката? — За ходене. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да се познае. Всѣки трѣбва да знае, защо е роденъ и какво може да направи. Всѣки трѣбва да се запознае съ душата си, т. е. съ доброто; после трѣбва да се запознае съ сърдцето си — съ живота и най-после, съ своя умъ — съ мисъльта си. Щомъ се запознае съ душата, съ сърдцето и съ ума си, той придобива истинската красота. Безъ красота нѣма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарностьта красотата е родила доволството и благодарностьта. Благодарнитѣ хора сѫ станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарнитѣ — невежи, грозни, лоши и слаби. — Слабъ човѣкъ съмъ. Какво трѣбва да правя, да се освободя отъ безсилието? — Да благодаришъ за всичко, което ти е дадено. Както ученицитѣ се срѣщатъ съ учителитѣ си, така и ти ще се срѣщашъ съ Господа, Той — на своята катедра, а ти — на своето столче, и оттамъ ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемашъ и прилагашъ. Като не разбиратъ причинитѣ на злото, мнозина ги търсятъ въ дявола и него считатъ виновенъ за всичко. Тѣ не сѫ прави. Дяволътъ е внесълъ стремежи и желания въ хората, да постигнатъ велики нѣща, да станатъ господари на свѣта. Нѣкои майки и бащи сѫ заели тѣзи служби по потикъ, внесенъ пакъ отъ дявола. Много хора сѫ станали учени, музиканти все по сѫщата причина. Красиви нѣща е създалъ дяволътъ, затова не трѣбва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновенъ за падането на човѣчеството и за съгрѣшаването на първитѣ хора. Вината не е въ дявола, но въ Ева. Тя трѣбваше да го попита, по кой начинъ да изяде плода. Дяволътъ учи хората на нѣщо, но тѣ трѣбва да го разбиратъ. Ако не разбиратъ, нека питатъ, но да не бързатъ да прилагатъ учението му. Единъ свѣтски човѣкъ се обърналъ къмъ Бога и станалъ религиозенъ. Той си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си и, безъ да я чете, очаквалъ да се наредятъ работитѣ му. Какво станало? Не само че работитѣ му не се наредили добре, но отъ день на день положението му се влошавало. Той си казалъ : Чудно нѣщо! Откакъ купихъ тази книга, работитѣ ми се объркаха повече. Ще я туря въ огъня, да изгори, да се освободя отъ нея. Решилъ и изпълнилъ решението си. Библията изгорѣла, но случайно едно крайче отъ една страница не изгорѣло. Той взелъ листчето и прочелъ: „Богъ е Любовь“. Ще скрия това листче въ джоба си, казалъ си той, и ще мисля върху него, да видя, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Какво било очудването му, когато отъ този день, именно, работитѣ му тръгнали добре. Той турилъ въ сърдцето и въ ума си мисъльта, че Богъ е Любовь, и работитѣ му се оправили. Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй подъ възглавницата си. Носи всѣки день въ ума, въ сърдцето и въ волята си мисъльта, че Богъ е Любовь, за да постигнешъ всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образъ и подобие на Бога, ще станемъ като Него. Богъ е мислилъ хиляди и милиони години наредъ, докато създаде свѣта, докато направи човѣка и му даде всички блага и условия за добъръ животъ. Единъ день, когато човѣкъ се пробуди, ще разбере, какво е правилъ Богъ и колко време е мислилъ, за да се прояви. Следъ всичко това ще кажете, че Богъ не мисли за васъ. Всичко следи Той, нищо не може да избѣгне отъ Неговото око. Той следи и най-малкитѣ движения на човѣшката мисъль. Той следи и най-слабитѣ чувствувания и движения и знае, какъ мисли, чувствува и постѫпва всѣки човѣкъ. Той следи и най-малкитѣ му движения и постѫпки. Всѣки моментъ Богъ внася възвишени и свѣтли импулси въ човѣка, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаятъ, отпущатъ се, отлагатъ, не искатъ да дадатъ ходъ на доброто, което имъ се нашепва. Колко учени хора, колко търговци сѫ изпуснали моментитѣ да помогнатъ на нѣкой нуждаещъ. Учениятъ погледне къмъ невежия, който иска помощь отъ него, но той го отминава, като казва: Нѣмамъ свободно време. Петь минути иска човѣкътъ. Отдѣли му петь минути отъ времето си и продължи научнитѣ си изследвания. Търговецътъ седи въ дюкяна си, нѣкой беденъ го безпокои, иска помощь отъ него. — Нѣмамъ пари за раздаване, иди да работишъ! Какво ти костува да му дадешъ единъ левъ? Ако пожертвувашъ нѣщо за ближния си, и за тебе ще пожертвуватъ. Ако не си готовъ за жертва, вмѣсто него, тебе ще поставятъ на работа. Природата ще ти прати болесть, ще те тури налегло и ще те застави да се обръщашъ на една и на друга страна въ леглото си, да се въртишъ съ часове. Следъ това ще се оплаквашъ, че си далъ за лѣкари и за лѣкарства хиляди левове. Защо да не кажешъ „Богъ е Любовь“ и да дадешъ на бедния нѣколко лева? Любовьта е въ сърдцето. Вложи любовьта въ ближния си, и той самъ ще започне да работи. Любовьта ще го подтикне къмъ дейность. Често хората ме запитватъ, вѣрвамъ ли въ Христа. Азъ не отговарямъ на този въпросъ, но се стремя да правя добро на всички, които искатъ нѣщо отъ мене. Като имъ направя добро, казвамъ имъ: Вложете Бога, т. е. любовьта въ сърдцето си, и всичкитѣ ви работи постепенно ще се наредятъ. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ сърдцата ви.“ Когато Богъ направи жилище въ човѣшкото сърдце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата сѫ щастливи? — Когато се роди първото имъ дете. Кога човѣкъ е щастливъ? — Когато въ ума му се роди първата мисъль, въ сърдцето — първото чувство — и въ волята — първата постѫпка. — Да видимъ лицето на Бога. — Когато погледнете небето, осѣяно отъ милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройнитѣ звезди на небето сѫ изразъ на Божието лице. Красивата синева на небето е другъ образъ на Божието лице. Отъ това лице се излѫчва свѣтлина, която прониква цѣлия свѣтъ и на всички дава по нѣщо. На всѣки човѣкъ тя казва: Бѫди добъръ! Нека доброто расте и се развива въ тебе. Бѫди силенъ! Употрѣби силата си за добро. Бѫди уменъ! Употрѣби разумностьта си за произвеждане на свѣтлина. Прави добро на всички хора, на всички живи сѫщества. Вложете въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да оживѣятъ, както посаденитѣ въ земята семена израстватъ и се развиватъ. Когато тѣзи думи оживѣятъ въ сърдцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи съ зрѣли, сладки плодове. Красиво е всѣко плодно дърво, което ражда. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земедѣлецътъ. Всѣка прѫчка, която дава плодъ, се обрѣзва; а която не дава плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля“. Казано е, че дървото се познава по плода; сѫщото се отнася и до насъ. Нашитѣ свѣтли мисли и чувства, нашитѣ добри постѫпки създаватъ нашия образъ, отъ който излиза сила. Тѣ сѫ плодоветѣ на нашия животъ. По тѣхъ ни познаватъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Човѣкъ се обича за това, което дава отъ себе си на другитѣ хора. Понеже Богъ е вложилъ въ насъ своитѣ свѣтли мисли и чувства, ние трѣбва да Го обичаме. Като Го възлюбимъ съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, каквото пожелаемъ и каквото очакваме, ще ни се даде. Съ любовь всичко се придобива; безъ любовь нищо не се придобива. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ Го възлюбихъ“. Той даде всичко заради Господа, да изяви любовьта си къмъ Него. Всички хора трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си за Господа, но трѣбва и да приематъ нѣщо отъ Него. Давайте, за да приемате. Когато нѣкой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, съ което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човѣкъ? — Отвори писмото и прочети. Какво правятъ нѣкои моми и момци, когато се влюбятъ? — Тѣ бѣгатъ. Момата бѣга отъ момъка, а момъкътъ — отъ момата. Защо бѣгатъ? — Да не изгорятъ. — Това, което изгаря хората, не е любовь. Когато нѣкой момъкъ залюби млада мома, тя почернява — лицето ѝ става тъмно. Това е любовьта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на рѫце, слуги ще има на разположение, ще я облича въ коприни, нищо нѣма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Другъ момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, и лицето ѝ свѣтне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не ѝ обещава, но казва, че тя трѣбва да отвори сърдцето си за всички, които я обичатъ; да излѣзе отъ инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмѣни майка си въ работата. Разправятъ единъ анекдотъ, който се случилъ въ Бостонъ, съ американския председатель на Щатитѣ — Вашингтонъ. Единъ день той билъ на пазара, наблюдавалъ, какъ хората купуватъ и продаватъ. По едно време той спрѣлъ вниманието си върху единъ богаташъ, който купилъ единъ пуякъ, но се озърталъ, търсѣлъ човѣкъ, да му го занесе вкѫщи. Намѣрилъ нѣколко носачи, но не се установилъ нито на единъ, скѫпо му се видѣло това, което искали. Тогава Вашингтонъ се приближилъ къмъ богатия господинъ и му казалъ: Азъ мога да ви услужа. Той веднага взелъ пуяка и тръгналъ следъ богаташа. Като стигналъ до кѫщата му, спрѣлъ се и подалъ пуяка на собственика. Последниятъ бръкналъ въ джоба си, извадилъ единъ доларъ и го подалъ на носача. — Благодаря, господине, не се нуждая отъ пари. — Какъ, да не би и ти да си недоволенъ отъ възнаграждението? Въ този моментъ Вашингтонъ извадилъ картичката си и я подалъ на богаташа. Той останалъ крайно изненаданъ и засраменъ, като прочелъ името на Вашингтона. Следъ това той тихо добавилъ: Ако азъ мога да нося пуяка, защо да не направишъ и ти сѫщото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавамъ пуяка. Моля те, да не го колишъ. Ако ме обичашъ, ще го оставишъ въ двора си на свобода. Нека ти остане за споменъ, да знаешъ, че нѣкога Вашингтонъ, председатель на Щатитѣ, ти е носилъ пуякъ. Не прави ли сѫщото и Богъ? Ти вървишъ напредъ, а Той следъ тебе, носи пуяка ти, за което Му давашъ единъ доларъ възнаграждение. Колко хубави и свѣтли мисли, чувства и желания ти донася Богъ, за които ти Му плащашъ по единъ доларъ. Ако Го обичашъ, ще задържишъ Неговитѣ мисли и чувства въ сърдцето си. Тѣ ще те повдигнатъ и ще ти предадатъ по-голѣма цена. Ще приемашъ съ радость и съ благодарность всичко, което Богъ ти донася и ще си кажешъ: Това, което Богъ прави за мене, и азъ мога да направя за .другитѣ. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я, но като я намѣрятъ, въ края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовьта, това значи, да проявявате Бога, всѣки да Го види и познае. Иначе, любовьта нѣма смисълъ. Ще кажете, че любовьта причинява страдания, че който ви обича, сѫщевременно ви измъчва. Любовьта никога не измѫчва. Злото мъчи човѣка, съ единствената цель, да го накара да обикне Бога. То не казва на човѣка, какъ да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материалъ за работа, а доброто гради. Доброто показва на човѣка, какъ трѣбва да обича. Казано е въ Евангелието: „Не противи се на злото“. Сега се иска още нѣщо: не само да не се противишъ на злото, но и да го обикнешъ. Като го обикнешъ, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камъкъ. Ако не можешъ да го разтопишъ, ще ударишъ главата си въ него и ще я разбиешъ. Мѫчно се разтопява злото, но, ако успѣешъ, ще го превърнешъ въ течность и въ пара и ще лъхне къмъ тебе като вѣтрецъ. Тогава ще видишъ, че Богъ се крие задъ злото. Дрехата, съ която е облѣчено злото, е създадена отъ човѣка. Кой е цѣрътъ срещу злото? — Любовьта. Въ кой свѣтъ най-много се проявява злото? — Въ човѣшкия. Тамъ то се шири навсѣкѫде. Въ ангелския свѣтъ е само началото на злото. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакво зло не сѫществува. Обикнете злото, за да се освободите отъ неговия тормозъ. Ако нѣкой ти е неприятенъ, обикни го; не можешъ ли самъ да постигнешъ това, извикай нѣколко свои приятели да ти помогнатъ. Любовьта е колективецъ процесъ, и въ нейно име всичко се постига. Тя е процесъ, който се изявява на открито. Когато влюбенитѣ се криятъ и бѣгатъ отъ хората, тѣ свършватъ съ катастрофа. Лицето на влюбения трѣбва да бѫде свѣтло, а не тъмно. Щомъ потъмнѣе, той е на кривъ пѫть. Като се влюби, болниятъ оздравява, глупавиятъ поумнява. Любовьта произвежда превратъ въ човѣка. Тя го прави смѣлъ и решителенъ, готовъ на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човѣкъ да обича всички хора? Както житното зърно, въ продължение на нѣколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани цѣлия свѣтъ, така и любещиятъ може да обича всички живи сѫщества. Вложете въ умоветѣ и въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да постигнете желанията си. — Бедни сме, слаби сме, невежи сме. — Щомъ Богъ не е съ васъ, разбира се, че ще бѫдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената свѣтлина, да увеличите амплитудата на своитѣ мисли, чувства и действия. Любовьта носи всички възможности въ себе си. Предъ нея и злото се отваря като доброто. Предъ любовьта и ангелътъ на смъртьта е красивъ. Той има две лица: предъ човѣка на безлюбието открива грозното си лице; предъ любещия той отваря своето красиво и засмѣно лице и го носи презъ пространството на онзи свѣтъ, докато го постави на опредѣленото мѣсто. Докато е на земята, човѣкъ се лута натукъ-натамъ, не знае кого да обича. Като замине на онзи свѣтъ, той обиква Бога, защото остава самъ. Време е вече да вложите любовьта въ сърдцето си и, когото срещнете, вашъ приятель или неприятель, да сте готови да си подадете рѫка въ името на любовьта. Бѫдете готови, да раздадете всичко, каквото имате, въ името на любовьта. Какво е направилъ единъ разбойникъ? Като разбралъ, че Богъ е Любовь, вложилъ любовьта въ сърдцето си и, каквото открадналъ, върналъ го на хората, които ограбилъ. Той имъ казалъ: Всичко това правя въ името на любовьта и желая, всички да се превърнемъ отъ разбойници на добри, праведни хора, да проповѣдваме навсѣкѫде любовьта. Помнете: безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Като любите, всѣки да си постави за задача, да намѣри първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта. После ще намѣрите първия човѣкъ, който е проявилъ щедрость. Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта, нищо не можете да постигнете. Човѣкъ трѣбва да има образецъ за всички нѣща, за да върви напредъ. Любовьта носи истинскитѣ образци. Следвайте я, за да се ползувате отъ нейнитѣ възможности и блага. Поставете си днесъ като задача, когото срещнете, да намѣрите една добра чърта въ него, изразена въ очитѣ, въ ушитѣ, въ носа, въ устата, въ движенията или другаде нѣкѫде. И, като го видите, да ви стане приятно. Всѣки човѣкъ носи нѣщо хубаво въ себе си, за което заслужава да бѫде добре посрещнатъ. Вземете примѣръ отъ младитѣ моми и момци. Като се срещнатъ, тѣ веднага намиратъ по една хубава чърта единъ въ другъ, за която сѫ готови да се жертвуватъ. Като се оженятъ, тѣ забравятъ, че иматъ нѣщо хубаво, и развалятъ отношенията си. Търсете Божественото, както въ себе си, така и въ своя ближенъ, да разчитате на него. Какво прави българинътъ, когато жъне нивата си? Той отдѣля житото отъ плѣвата: житото туря въ хамбара, защото разчита на него; плѣвата дава на добитъка. Правете и вие сѫщото. Ако се жените, разчитайте на Божественото въ човѣка, т. е.на житото въ него, а не на плѣвата — на човѣшкото. Разчитайте на любовьта, на чистото жито, отъ което може да се направи хубавъ хлѣбъ. Разчитайте на онази любовь, която кара сърдцето, ума и душата да трептятъ по особенъ начинъ. Това е чистата, истинска любовь. Въ нея болниятъ оздравява, умрѣлиятъ оживява и възкръсва. Казано е въ Писанието: „Които чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ и възкръснатъ.“ Какъ ще посрещнете любовьта днесъ? Тя ще ви посети по особенъ начинъ. Ще бѫде облѣчена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облѣчена въ царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовьта, но скромно облѣчена. Изкуство е да я познаете въ дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде единъ отъ плодоветѣ на живота, отъ който ще оживѣете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртьта, а любовьта — плодове на живота и на безсмъртието. Любовьта дава на всѣки човѣкъ първия плодъ, първия погледъ, първата усмивка, първото движение. Идването на любовьта подразбира оживяването и възкресението. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ вашитѣ души“. Който приема любовьта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовьта въ всичко, което днесъ става въ свѣта — добро или лошо. Божието благословение е навсѣкѫде — и въ доброто, и въ злото. Отъ васъ зависи, да го приемете, или да го отхвърлите. * 21. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 5. ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постоянна благодарность Размишление върху стиха: „Богъ е Любовь“. Какво представя човѣкътъ? Ако говоримъ за духовния човѣкъ, характерно за него е това, че той изпитва всичко, а него никой не изпитва. Човѣкъ се интересува отъ много нѣща, но всички не сѫ еднакво важни, много отъ тѣхъ сѫ второстепенни. Единственото нѣщо, което интересува човѣка, е отъ какво зависи неговото благо. То се опредѣля отъ добротата му. Благо е за човѣка да бѫде добъръ. Добриятъ не се безпокои, нито смущава. Който се безпокои и смущава, не е истински човѣкъ. Той е развълнувана вода, която постоянно се блъска въ брѣговетѣ; той е канара, която постепенно се разрушава; той е изсъхналъ листъ, който пада отъ дървото и започва да гние; той е пепель отъ огнището. Хората се чудятъ, кѫде да турятъ нечистата си вода, парчетата отъ разрушената канара, изсъхналитѣ листа, както и пепельта отъ огнището, да не ги смущаватъ. На всички нѣща, които смущаватъ човѣка, сѫ турени различни имена. Като четете Стария Заветъ, на много мѣста срѣщате да се говори за прокажения. Днесъ ние употрѣбяваме тази дума повече за психически прокаженъ човѣкъ, понеже физически тази болесть не е толкова разпространена, както въ миналото. Съ каквато дреха и да се облѣче прокажениятъ, пакъ прокаженъ си остава, дрехата нищо не го ползува. Съ каквато идея да се накичи, каквото чувство и да се вложи въ сърдцето му, нищо не го ползуватъ. Проказата не е нищо друго, освенъ неблагодарностьта на човѣка. Той трѣбва да се освободи отъ нея, да стане благодаренъ. Защо човѣкъ е неблагодаренъ? — Защото му липсва нѣщо. Като се огледа, той вижда, че му липсватъ нови обуща, нова дреха, нова шапка, нѣкаква книга и става неблагодаренъ. Благодарностьта трѣбва да влѣзе въ човѣшката душа, като необходимость, не само за единъ моментъ, но завинаги. Радвайте се, че неблагодарностьта не е постоянна, но посещава човѣка периодически и отваря пѫть за благодарностьта. Герой е онзи, който всѣкога е благодаренъ. Неблагодарниятъ е подобенъ на каменнитѣ вѫглища, които сѫ се образували преди хиляди години отъ дървета, затрупани отъ земнитѣ пластове. Тѣ сѫ се овѫглили отчасти или напълно. Ние ги горимъ и се ползуваме отъ тѣхъ като гориво. Съ използуването на вѫглищата, човѣчеството се натъкна на голѣми мѫчнотии и изпитания. Вѫглищата се образували отъ гигантски предпотопни дървета, съ голѣми амбиции и копнежи. Богъ затворилъ тѣзи сѫщества въ земята, да не вдигатъ голѣмъ шумъ и безпокойство. Обаче, отъ невежество, хората ги пуснаха на свобода, и днесъ тѣ имъ причиняватъ по-голѣми пакости и мѫчнотии, отколкото въ миналото. Хората мислятъ, че като вадятъ каменнитѣ вѫглища отъ земята и ги горятъ, съ това печелятъ нѣщо. Не, каменнитѣ вѫглища се извадиха отъ земята преждевременно. Трѣбваше да се извадятъ по-късно — въ епохата на любовьта, когато сѫществата, които сѫ затворени въ тѣхъ, ще иматъ възможность да изправятъ погрѣшкитѣ си. Сега не само че не имъ се помага, но на пепель ги превръщаме. Тѣ трѣбва да се върнатъ къмъ своя първоначаленъ животъ. Кои нѣща сѫ ценни: живитѣ, или тѣзи, които могатъ да оживѣятъ и да вършатъ работа? Влакътъ е цененъ, когато се движи, когато пухти подъ напора на водното напрежение. Тогава той пренася пѫтници, стока, изминава известенъ пѫть. Параходътъ е цененъ, когато се движи. Машинистътъ кара влака, капитанътъ — парахода и ги заставятъ да вършатъ нѣкаква работа. И човѣкъ е цененъ, когато се движи. Той може да се движи физически, сърдечно и умствено. Не е важно, въ кой свѣтъ става движението, важно е нѣщата да се движатъ. Движението ги одухотворява и ги прави живи. Прекрати ли се движението въ всички свѣтове, навсѣкѫде настава смърть. Както машината се направлява отъ нѣкого, така и човѣкъ трѣбва да има капитанъ, който да го управлява. Капитанътъ на човѣшката машина, споредъ едни, е неговиятъ духъ, а споредъ други — неговиятъ умъ. Той се справя съ всички мѫчнотии, несгоди и недоволства. Желая ви, още тази сутринь, да постѫпите съ недоволството споредъ закона на любовьта, да му кажете, че е седнало на чуждъ столъ и да му дадете неговия. Мѣстото, на което седи, е почетно, то е опредѣлено за доволството. Досега недоволството и неблагодарностьта сѫ били господари въ човѣшкия животъ; отсега нататъкъ тѣ ще станатъ слуги, а доволството и благодарностьта — господари. Това не значи, че трѣбва да хванете неблагодарностьта и да я разтърсите. Ако постѫпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротивъ, ще благодарите на неблагодарностьта, че ви е дала ценни уроци въ живота, и ще постѫпите съ нея по закона на благодарностьта. Какъ трѣбва да се постѫпва? — Много примѣри има за това, но, ако човѣкъ не е готовъ вѫтрешно да се справи съ недоволството и съ неблагодарностьта, примѣритѣ не могатъ да го ползуватъ. Много фокуси има, съ които човѣкъ може да си служи, но той и за тѣхъ трѣбва да бѫде готовъ. Разправятъ за единъ фокусникъ следния примѣръ. Той взималъ 12 ножа и единъ следъ другъ ги забивалъ на една дъска, отъ разстояние на петь-шесть метра. Предъ дъската стояла жена, съ разперени настрана рѫце. Фокусникътъ отправялъ първия ножъ къмъ дѣсното й ухо, втория — къмъ лѣвото, третия — надъ главата, четвъртия — до врата, отъ едната и отъ другата страна, петия и шестия — отъ дветѣ страни на краката и т. н. Така забивалъ той 12 ножа, но толкова сполучливо, че нито единъ отъ тѣхъ не докосвалъ живото тѣло. Опитенъ билъ той, но не по-малка заслуга имала и жената. Единъ следъ другъ ножоветѣ се забивали около нея, безъ да трепне мускулъ на лицето или на тѣлото ѝ. И двамата се отличавали съ голѣмо самообладание. Не можете ли и вие да направите така съ неблагодарностьта? Поставете я на една дъска, и забивайте отъ всичкитѣ ѝ страни ножове, безъ да я докоснете, безъ да я нараните. Това е изкуство — да ликвидирашъ съ нѣщо, безъ да го огорчишъ, обидишъ или наранишъ. Единъ виденъ гръцки скулпторъ и единъ виденъ художникъ решили да изработятъ нѣщо ценно, което да изнесатъ предъ свѣта. Скулпторътъ изработилъ единъ гроздъ толкова естествено, че излъгалъ птицитѣ. Като приближавали до него, тѣ се опитвали да клъвнатъ, но веднага се отдръпвали назадъ — човката имъ удряла въ камъкъ. Художникътъ пъкъ нарисувалъ една красива мома, покрита съ тънко було. Като дошълъ скулпторътъ, той пожелалъ да види красивата мома и се приближилъ до картината, съ намѣрение да вдигне булото. Като насочилъ рѫката си къмъ булото, останалъ излъганъ, то било рисувано. Той се задоволилъ да гледа красивата мома презъ булото. Какво сѫ постигнали двамата майстори съ изкуството си? Първиятъ излъгалъ птицитѣ, а вториятъ — човѣка. Въ грозда на скулптора липсва съдържание. Птицитѣ кацали и се връщали излъгани, но и скулпторътъ останалъ излъганъ отъ картината на своя приятель. Той мислилъ, че задъ булото ще види красивата мома. Голѣмъ майсторъ ще бѫде онзи, който може да извади задъ булото неблагодарностьта и вмѣсто нея да постави благодарностьта. Днесъ всички хора казватъ, че трѣбва да се обичатъ. Всички говорятъ за любовьта, но картинитѣ имъ сѫ подобни на грозда, който скулпторътъ направилъ, и на булото на художника. Ще кацатъ птицитѣ върху грозда и ще се връщатъ, безъ да си вкусятъ отъ него. Ще дохождатъ хората до булото, задъ което се крие красивата мома, но и нея нѣма да видятъ. Любовьта иде само отъ едно мѣсто, а не отъ много мѣста. Докато иде отъ много мѣста, хората ще говорятъ за нея, но въ края на краищата всички ще умратъ. Сега, като те залюби единъ човѣкъ, ти трѣбва да умрешъ. Ако ти го залюбишъ, той трѣбва да умре. Ако залюбишъ кокошка, тя умира; залюбишъ ябълка или круша, и тя умира; залюбишъ паритѣ, и тѣ умиратъ. Каквото залюби човѣкъ, непремѣнно трѣбва да умре. Когато смъртьта влиза въ любовьта, това показва, че животътъ не се разбира, както трѣбва. Въ древностьта, единъ отъ Учителитѣ на любовьта изпратилъ двама отъ своитѣ ученици въ свѣта да се учатъ и да проповѣдватъ. Тѣ пѣли и проповѣдвали на хората. Съ пѣсеньта си единиягь ученикъ развеселявалъ хората; вториятъ, не само ги веселѣлъ, но отварялъ сърдцата имъ и ги разполагалъ къмъ даване, къмъ добри отношения съ ближнитѣ си. Отъ пѣсеньта му болнитѣ оздравявали, скръбните забравяли скръбьта си. Сега и вие пѣете много пѣсни. Пѣете, че можете да любите и да обичате, да станете слуги на Бога. Желая ви, както пѣете, така да се проявявате. Какъвъ смисълъ има служенето, ако не сте доволни отъ живота? Недоволството показва, че не разбирате дълбокия смисълъ на служенето. Ако момъкътъ не служи на своята възлюбена, и ако момата не служи на своя възлюбенъ, любовьта не може да се прояви между тѣхъ. Любовь безъ служене не е истинска любовь. Първото качество на любовьта е даването. Не можете да наречете любовь това, което нищо не дава отъ себе си. Не можете да наречете обичь това, което не оценява проявитѣ на душата. Любовьта и обичьта сѫ вѣчни принципи въ Битието. Любовьта излиза отъ Бога и носи Неговия животъ на всички сѫщества, да растатъ и да се развиватъ, да се радватъ и веселятъ. Всички очакватъ този животъ, но той не може да се прояви безъ любовь и безъ благодарность. Благодарностьта носи безсмъртието, а неблагодарностьта — смъртьта. Не се изисква много отъ човѣка, за да бѫде безсмъртенъ. Щомъ е всѣкога доволенъ и благодаренъ, той е придобилъ вече безсмъртието. Обралъ те нѣкой, благодари, че те обралъ; казалъ нѣкой лоши думи за тебе — благодари; заболѣлъ си нѣщо — благодари. Това сѫ сѣнки на живота, презъ които неизбѣжно ще минешъ. Че времето е дъждовно или вѣтровито — благодари; че имашъ или нѣмашъ нови дрехи — благодари. За всичко благодари: и за малкото, и за голѣмото благо. Нѣкой те нарекълъ животно — пакъ благодари. Има нѣщо лошо въ думата „животно“. Лошото се крие въ неговата неблагодарность. Животнитѣ изглеждатъ кротки, примирени съ положението си, но въ сѫщность тѣ сѫ крайно недоволни и неблагодарни. Опитай се да приближишъ при нѣкое животно, когато яде. То веднага ще даде изразъ, че е недоволно отъ тебе, не иска да го смущавашъ. Животнитѣ спазватъ това правило едни къмъ други, внимаватъ да не се безпокоятъ, когато ядатъ. Ако при вола се приближи другъ волъ, първиятъ веднага ще отправи рогата си къмъ него и ще му каже: Не виждашъ ли, че ямъ? Защо ме безпокоишъ? И доднесъ още животнитѣ не сѫ разбрали живота, който носятъ въ себе си, но и хората още напълно не сѫ го разбрали. Често хората се спъватъ сами. Всѣки иска да знае, какво мислятъ другитѣ за него. Ако е религиозенъ, той иска да знае, какво мнение иматъ близкитѣ му, дали обича Христа и каква е любовьта му. Ако е свѣтски, той иска да знае, мислятъ ли го познатитѣ му за ученъ, за голѣмъ човѣкъ. Искате ли да знаете, каква е любовьта ви, вижте, какво ще кажатъ животнитѣ за васъ. Дойде едно куче около васъ, върти си опашката. То е гладно, иска да му дадете малко хлѣбъ. Ако го погледнете и нищо не му дадете, то има вече известно мнение за любовьта ви. То казва: Този човѣкъ нѣма сърдце, не влиза въ положението ми. Обаче, дадете ли му хлѣбъ, то разбира, че имате любовь. Колкото повече хлѣбъ му давате, толкова по-голѣма е любовьта ви. Младитѣ моми и момци си пишатъ писма, въ които изливатъ любовьта си. Каква любовь е тази, която е написана съ черно мастило? Истинската любовь трѣбва да се пише съ лѫчи на свѣтлината, а не съ черно мастило. Въ бѫдеще така ще се пишатъ любовнитѣ писма. Като отворите едно любовно писмо, трѣбва да се облѣчете съ лѫчи отъ свѣтлината, да свѣтнете. При това, ако въ писмото се говори за ябълки и круши, ще ги получите въ действителность. За каквото се пише въ писмото, ще го имате предъ себе си. Не е въпросъ да имате цѣли кошници съ ябълки и круши. Една ябълка да имате, но да отговаря на действителностьта. Хората се интересуватъ още, могать ли да видятъ Бога и Христа. — Отъ тѣхъ зависи. Като извадятъ неблагодарностьта вънъ отъ себе си и внесатъ благодарностьта въ сърдцето си, тѣ ще видятъ и Бога, и Христа. — Какъ? — Въ проявитѣ на любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, отвори широко сърдцето си, да влѣзе Божествената топлина въ него, да изпиташъ Божествената радость и веселие. Отвори ума си широко, да влѣзе Божествената свѣтлина въ него, за да изправишъ пѫтя си. Отвори широко душата си, да влѣзе Божествената сила въ нея, да те направи смѣлъ и решителенъ. Топлината, свѣтлината и силата, това е Богъ, Когото търсите. Той живѣе въ нашитѣ умове, сърдца и души. Като знаете това, гледайте съ благоговение на душата си, като жилище на Бога, на ума си — като на свещенъ олтаръ и на сърдцето си — като на свещена стаичка. Благодарете за ума, за сърдцето и за душата, които ви сѫ дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болеститѣ, които сѫщо ви сѫ дадени. Болеститѣ, страданията, сиромашията представятъ проявитѣ на Бога, Който ви хваща съ рѫцетѣ си и изпитва любовьта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрезъ тѣхъ ви посочватъ новъ пѫть къмъ любовьта. Ще благодаришъ за всичко: ако си боленъ, ще благодаришъ; ако си здравъ, пакъ ще благодаришъ; като умирашъ, ще благодаришъ; и като се раждашъ, пакъ ще благодаришъ. Днесъ, като се ражда нѣкой, всички благодарятъ; като умира, всички скърбятъ. Щомъ дойде смъртьта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нѣщо страшно въ смъртьта? Ако умрешъ, за да излѣзешъ отъ затвора, ти придобивашъ свободата си. По-страшно е, когато се раждашъ въ затворъ. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човѣкъ се изпитва и чрезъ смъртьта, и чрезъ живота. Ако не мине и презъ дветѣ положения, той не може да разбере любовьта и обичьта. Когато момъкътъ и момата се влюбятъ, тѣ трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си, да се откажатъ отъ нѣщо, да се научатъ да служатъ единъ на другъ. Ако човѣкъ мисли само за себе си, той забравя, че трѣбва да служи на другитѣ. Ако Богъ служи на всички сѫщества, и човѣкъ трѣбва да следва Неговия примѣръ. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ ще работя“. Хората искатъ да станатъ господари, безъ да сѫ служили на другитѣ. Това е невъзможно. Господарь може да бѫде само онзи, който се е научилъ да служи. Днесъ хората се учатъ да служатъ. Ако най-голѣмиятъ Господарь, Който е създалъ свѣта, служи, какво остава за онзи, който нищо не е създалъ? Затова, всѣки човѣкъ вѫтрешно трѣбва да пожелае да стане слуга, да служи на любовьта. Работата е служене, въпрѣки това, мнозина не сѫ доволни отъ работата си. Тѣ казватъ: Тази работа не ни подхожда, не е за насъ. Сократъ е билъ метачъ въ Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарялъ: Уча се да работя, да измета всичко нечисто въ себе си. Той искалъ да покаже, че човѣкъ може да бѫде благодаренъ на всичко. Сѫщевременно, той доказалъ, че човѣкъ може да бѫде благодаренъ и отъ лошата жена, затова се оженилъ за Ксантипа, известна по своя лошъ харак-теръ. Както и да постѫпвала съ него, той всѣкога благодарѣлъ. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарялъ: Благодаря, че разтръсвашъ главата ми, да мисля по-добре. Като го потупвала по гърба, той казвалъ: Благодаря ти, че изтърсвашъ праха отъ дрехитѣ ми. Чрезъ Ксантипа той си изработилъ една велика философия за живота и си казалъ: Благодарение на Ксантипа, азъ станахъ философъ. Неблагодарностьта трѣбва да се превърне въ благодарность. Ако човѣкъ не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ това, да бѫдешъ благодаренъ. Благодарностьта отваря пѫтя на любовьта. Мислите ли, че, който ви люби, може да ви направи зло? Злото се дължи на неблагодарностьта. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣхъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, обичатъ се, но, въпрѣки това, постоянно се каратъ. Защо? — Защото тѣ не обичатъ Бога въ човѣка, а себе си. Нѣкой обикне единъ човѣкъ и веднага влиза въ него. Щомъ влѣзе въ него, той обича първо себе си въ своя възлюбенъ и започва да го хвали и да се възхищава отъ него. Въ сѫщность, той обича себе си. Като излѣзе отъ него, той вижда вече погрѣшкитѣ му и се чуди, какъ го е обичалъ. Докато възлюбенитѣ влизатъ единъ въ другъ, тѣ се обичатъ, но започватъ да се налагатъ, кой на кого да служи. Ако единиятъ отстѫпи и приеме да стане слуга, тѣ живѣятъ донѣкѫде добре, споразумяватъ се. Обаче, ако никой не отстѫпва, тѣ излизатъ навънъ и започва война помежду имъ. Ето защо, когато срещнешъ единъ човѣкъ, възлюби Бога въ него, а не човѣка, и кажи: Господи, готовъ съмъ да Ти служа, защото Ти внесе живота въ мене. Благодаря Ти за всичко, което си направилъ заради мене. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Господа: Влѣзъ въ Царството на любовьта и бѫди блаженъ. Това значи, Богъ да се весели въ човѣка, а човѣкъ да се радва и да има вѫтрешенъ миръ. Сегашнитѣ хора се влюбватъ и разлюбватъ. Защо става това? — Защото всѣки човѣкъ влиза въ възлюбения си самъ, безъ Господа. Затова казвамъ: Като обикнешъ нѣкого, влѣзъ въ него съ Господа заедно, не влизай самъ. Като те обикне нѣкой, и той трѣбва да влѣзе въ тебе съ Господа заедно. Който влиза въ човѣка самъ, безъ Господа, той не носи любовьта. Влѣзешъ ли въ нѣкой домъ безъ любовь, ти носишъ нещастие за този домъ. Свѣтътъ, който сега се създава, е свѣтъ на любовьта. Влѣзешъ ли въ този свѣтъ, любовьта трѣбва да бѫде твой съпѫтникъ. Каквото помислишъ, каквото почувствувашъ, всичко трѣбва да бѫде продиктувано отъ любовьта. Както и да постѫпвашъ, всичко трѣбва да е написано съ рѫката на любовьта. Това може да ви се вижда чудно — нищо не значи. Чуднитѣ нѣща сѫ приятни. Ако нѣкой ти изпѣе една пѣсень, и ти не пожелаешъ да я чуешъ втори пѫть, това показва, че тя не е пѣта съ любовь. Изпѣятъ ли ти я съ любовь, ти ще пожелаешъ да я чуешъ и втори, и трети пѫть. Ако една пѣсень не расте като дървото и не зрѣе като плода, не е истинска, т. е. не носи любовьта. Ако една мисъль не расте и не зрѣе, не е права мисъль. Правата мисъль е капиталъ, на който човѣкъ всѣкога може да разчита. Каже ли нѣкой, че е остарѣлъ и нищо не може да постигне, той не мисли право. Правата мисъль подразбира вѣченъ животъ. Човѣкъ живѣе вѣчно, като съблича старата си дреха и облича нова. Казано е въ Писанието: „И прибра се Аврамъ при отцитѣ си“. Не е казано, че Аврамъ остарѣ и се прибра при старитѣ хора. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, въ онзи свѣтъ не се говори за старость. Тамъ има мѫдреци, а не стари хора. Този стихъ може да се преведе въ следния смисълъ: Ако благодарностьта не влѣзе въ сърдцето ти, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Благодарностьта води къмъ любовьта. Безъ благодарностьта не можешъ да намѣришъ пѫтя къмъ любовьта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидятъ, и като ви похвалятъ, еднакво благодарете. Не е въпросъ да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчевината въ сладчина. Всѣки човѣкъ е на фронта, началникътъ му заповѣдва, и той трѣбва да изпълнява. — Докога ще продължава това подчинение? — Докато човѣкъ дойде до онази вѫтрешна дисциплина въ себе си, докато придобие пълно самообладание, да стане господарь на себе си. Сегашнитѣ хора страдатъ, защото не разбиратъ това, което става вѫтре въ свѣта. Вѫншно тѣ го разбиратъ, но вѫтрешно още не сѫ го разбрали. Външно свѣтътъ е добре нареденъ. Външниятъ редъ и порядъкъ е добъръ: навсѣкѫде има кѫщи, фабрики, работилници, желѣзници, параходи, аероплани. Превозни срѣдства има навсѣкѫде. Външно животътъ е улесненъ, но време е вече да се постави вѫтрешенъ редъ и порядъкъ, да се оправи и вѫтрешниятъ животъ на хората. Божественото носи вѫтрешния редъ и порядъкъ въ всички хора, въ всички домове, общества и народи. Вѫтрешниятъ редъ ще направи хората радостни и весели. Всѣко лице ще бѫде засмѣно. И тогава, колкото хлѣбъ сложите на трапезата, нѣма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и на тѣхъ. Нѣма да казвате, че нѣкой ви е далъ само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме. Единъ светия тръгналъ за небето, да се срещне съ Господа, да Му даде отчетъ за дѣлата си. На пѫтя си срещналъ единъ богатъ човѣкъ, който го запиталъ, кѫде отива. — При Господа. — Моля ти се, кажи Му, че ми дотегна богатството, искамъ да се освободя отъ него. Ако не ме освободи, ще слѣза въ дъното на ада и ще се погубя. По-нататъкъ светията видѣлъ единъ голъ човѣкъ, заровенъ въ пѣсъка. — Какво правишъ тукъ? — запиталъ го той. — Какво правя? Лежа и оплаквамъ положението си. Дотегна ми вече тази сиромашия. Ти си светъ човѣкъ, кажи, моля ти се, на Господа, да ме освободи отъ сиромашията и отъ тази голота. Светията отишълъ при Господа, свършилъ работата си и на връщане пакъ миналъ по сѫщия пжть. Първо видѣлъ сиромаха, а после богатия. Той казалъ на сиромаха: Богъ те съветва, да благодаришъ за сиромашията и за голотата, въ които се намирашъ. Само чрезъ благодарностьта ще се освободишъ отъ сиромашията. — Това е невъзможно! — отговорилъ сиромахътъ. — Щомъ не можешъ да благодаришъ за сиромашията, тя никога нѣма да те напусне. После светията миналъ покрай богатия и му казалъ: За да се освободишъ отъ богатството, Богъ те съветва да роптаешъ, да проявишъ недоволство, че си богатъ. — Това е невъзможно! — отговорилъ богатиятъ. — Щомъ е невъзможно, ще носишъ богатството си и ще пъшкашъ подъ неговия тормозъ. И тъй, който благодари за всичко, което му е дадено, е богатъ. Който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромахъ. Благодарностьта се крепи върху три нѣща: доброта, разумность и справедливость. Дето сѫ доброто, разумностьта и справедливостьта, тамъ е любовьта. Дето отсѫтствуватъ доброто, разумностьта и справедливостьта, тамъ никаква любовь не сѫществува. Тамъ е човѣшкиятъ, временниятъ порядъкъ на нѣщата. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно благодарете“. Ще кажете, че не е дошло още времето за Божествения порядъкъ. Не само, че е дошло, но повечето сѫ закъснѣли, трѣбва да усилятъ темпа на своя ходъ. Мнозина запитватъ, въ какво да вѣрватъ, кое вѣрую е най-право. Не е въпросътъ за това. Всѣки трѣбва да се запита, благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарятъ за това, което Богъ имъ е далъ, тѣ ще се разбератъ. Тѣхното вѣрую е право, тѣ вѣрватъ въ единъ и сѫщъ Богъ. Ако хората постоянно благодарятъ, много нѣща ще имъ се дадатъ, и много тайни ще имъ се откриятъ. Обаче, държатъ ли само една неблагодарность въ сърдцето си, тѣ сами се спъватъ. Бѫдете благодарни на всичко, за да ви се даде онова, отъ което душата ви се нуждае. Дали космитѣ отъ главата ви падатъ или не падатъ, пакъ благодарете. Всѣки косъмъ е законъ. Като се свързвате съ тѣзи закони, трѣбва да ги прилагате. Ако не ги прилагате, нищо не се постига. Нѣкой вземе косъмъ отъ своя любимъ, радва му се, държи го за спомеиъ. Като се разочарова отъ него, хвърля косъма. За да не дойде до разочарование, той трѣбва да приложи закона, който е свързанъ съ косъма. Вложи доброто, разумностьта и справедливостьта въ душата си, за да приложишъ Божиитѣ закони. Божиитѣ косми сѫ законитѣ на Битието. Тѣ сѫ лѫчитѣ на слънцето, за които постоянно трѣбва да благодаришъ. Всѣки лѫчъ трѣбва да се използува разумно. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които подхранватъ и развиватъ ума. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които подхранватъ сърдцето и го правятъ мощно. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които хранятъ душата. Понеже днесъ е петъкъ — деньтъ на любовьта, желая ви, лѫчитѣ на Божията Любовь да хранятъ ума, сърдцето и душата ви не само единъ день, но за вѣчни времена. Желая ви, постоянно да благодарите на тѣзи лѫчи. Служете на Господа съ любовь, служете Му съ мѫдрость, служете Му съ истина, за да имате животъ, свѣтлина и свобода въ себе си. * 20. Беседа отъ Учителя, държана на 28 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Устойчиви връзки Размишление. Ако на съвременнитѣ хора се зададе въпроса, доволни ли сѫ отъ живота, какво ще отговорятъ? Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, весели и красиви, да бѫдатъ добре облѣчени, да иматъ хубави жилища. Мислите ли, че, ако имате тѣзи нѣща, животътъ ви ще бѫде добъръ? Мнозина не мислятъ по този въпросъ, тѣ искатъ да иматъ всичко и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете тогава за малкитѣ бръмбари и щурци, които се криятъ въ своитѣ дупчици и се задоволяватъ съ тѣхъ? Какво ще кажете за дърветата, които съ години стоятъ заровени въ земята? Не само това, но дойде единъ день нѣкой човѣкъ, замахне съ брадвата си и ги отсѣче едно по едно. Следъ всичко това ги туряте въ огъня да горятъ. Ще кажете, че това е Божия работа. Да горите дърветата, да кѫсате цвѣтята, това не е Божия работа. Богъ ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човѣка да се гнѣви, да не иска да работи и да учи? Малко хора си даватъ отчетъ за своя животъ и за проявитѣ си и постоянно си мислятъ, че, ако въ този свѣтъ не сѫ добре, поне на онзи свѣтъ ще бѫдатъ добре. Тѣ си представятъ онзи свѣтъ като този. Старитѣ българи имаха особена представа за онзи свѣтъ. Тѣ мислѣха, че като замине нѣкой отъ близкитѣ имъ за онзи свѣтъ, тамъ ще го посрещнатъ всички негови познати отъ земята. Затова, като умре нѣкой тѣхенъ близъкъ, селянинъ или гражданинъ, всичкитѣ имъ познати, които иматъ покойници, ще се изредятъ при умрѣлия, да пращатъ много поздрави на тѣхния покойникъ. Какъ ще носи поздравитѣ имъ, не мислятъ по това. Преди всичко, умрѣлиятъ не знае, кѫде е адьтъ, или раятъ, не знае езика на онзи свѣтъ, а ще носи поздрави отъ земята. Както на земята човѣкъ трѣбва да ходи, да вижда, да чува, да разбира, да мисли и да чувствува, така и на онзи свѣтъ трѣбва да притежава тѣзи способности. Ако човѣкъ не може да ходи, въ кой свѣтъ ще бѫде тогава? Ако не вижда, не чува, не мисли и не чувствува, въ кой свѣтъ е той? Ще кажете, че това сѫ дребни работи. Не сѫ дребни нѣща тѣ. При това, трѣбва да знаете, че Богъ се занимава и съ дребни нѣща. Това, за което човѣкъ никога не помисля, Богъ за него, именно, мисли. Повечето хора мислятъ, че паритѣ движатъ живота. Въ сѫщность така ли е? Можете ли да купите живота съ пари? Никакви милиони не могатъ да откупятъ единъ животъ. Дойде ли смъртьта, паритѣ сѫ безсилни. Храната, водата, въздухътъ и свѣтлината даватъ на човѣка повече, отколкото паритѣ. Тѣ го повдигатъ, обновяватъ, подмладяватъ. Това съ пари не се постига. Цената на паритѣ зависи отъ свѣтлината. Ако нѣма свѣтлина, паритѣ не се виждатъ. Щомъ не се виждатъ, тѣ нѣматъ никаква цена. Обаче, дойде ли свѣтлината, паритѣ ставатъ видими. Щомъ сѫ видими, тѣ ставатъ ценни. Ценно е това, което прави човѣка вѫтрешно и външно доволенъ. Ще кажете, че безъ пари не може. Съгласенъ съмъ, безъ пари не може, безъ хлѣбъ не може, но безъ кое не може нито единъ моментъ? Безъ въздухъ, безъ свѣтлина, безъ вода може ли? Ако нѣма свѣтлина, човѣкъ не може да се движи свободно. Какво ще кажете, ако той не довижда малко, или ако никакъ не вижда? Нѣкои мислятъ, че очитѣ сѫ нуждни само за земята, а не и за онзи свѣтъ. И тамъ човѣкъ трѣбва да вижда. Съ какви очи ще си служи, това е другъ въпросъ. Важно е, че и тамъ е нуждна свѣтлина, да вижда, кѫде ходи. Като отиде на онзи свѣтъ, първата работа е да видятъ, какъ се движи човѣкъ, по права, или по крива линия. Докато е на земята, той се стреми да върви по права линия. Въпрѣки това, друга една сила го заставя да криволичи, да се движи по крива линия. Не само това, важно е, какъ стѫпва човѣкъ. Правилно е да стѫпва първо на пръститѣ, а после на петата. Който не спазва този законъ, стѫпва първо на петата, после на пръститѣ. Така той вдига голѣмъ шумъ, разтърсва пода, дето стѫпва, и изразходва много енергия. Природата не обича хора, които вдигатъ голѣмъ шумъ около себе си и изразходватъ напразд-но енергията си. Животътъ не е само буря, нито само гърмотевици. Ако е само гърмотевици, хората ще се изпоплашатъ и изпокриятъ въ миши дупки. Много хора се страхуватъ отъ гърмотевици, палятъ свѣщи, молятъ се, безъ да подозиратъ, че гърмотевицитѣ действуватъ обновително. Когато природата плаче и се сърди, тогава, именно, обновява нѣщата. Дъждътъ е плачътъ на природата, а буритѣ и гърмотевицитѣ — нейниятъ гнѣвъ. Защо плаче природата? — Защото децата ѝ не я разбиратъ. Като имъ се разсърди и види, че пакъ не я разбиратъ, тя поплаче малко и се отдалечи отъ тѣхъ, като казва: Пакъ ще ви навестя. Щомъ се отдалечи, хората започватъ да я подражаватъ: викатъ, крѣскатъ, сърдятъ се, съмняватъ се едни въ други. Но работитѣ не се нареждатъ нито съ крѣскане, нито съ недоволство, нито съ съмнение и подозрение, нито съ плачъ. Преди години вестницитѣ писаха за единъ интересенъ случай, който станалъ на Софийския пазаръ. Единъ селянинъ, отъ близкитѣ села, донесълъ едно каче съ чисто, прѣсно кравешко масло, да го продава. Приближили се до него двама граждани, добре облѣчени, и го запитали, колко иска за маслото. — Еди-колко си, казалъ селянинътъ. Тѣ му дали 50 лв. и добавили: Ние сме трима души съдружници. Третиятъ е свещеникъ въ село. Той е добъръ човѣкъ, ще плати останалата сума. Ето, вземи този пликъ, на който е написанъ адреса на свещеника, и ще получишъ паритѣ си. Тѣ турили въ плика 50 лв., за свещеника и му написали да приеме добре селянина и да му прочете една молитва, защото е малко психически разстроенъ. Като получилъ писмото, свещеникътъ го прочелъ, взелъ паритѣ и завелъ селянина въ черковата да му чете. Турилъ епатрихила на главата му и започналъ да чете. Селянинътъ се навелъ, колѣничилъ и слушалъ, какво чете свещеникътъ. Молитвата продължила 15—20 минути, докато най-после селянинътъ се обадилъ подъ епатрихила: Отче, тази работа съ четене нѣма да се нареди. Като чулъ, че говори несвързани работи, свещеникътъ продължилъ да чете още молитви. Селянинътъ пакъ проговорилъ: Отче, тукъ никакви молитви не помагатъ, пари трѣбва да дадешъ. Нѣкои хора искатъ да разрешаватъ важни въпроси съ молитви. Какво става? Четатъ молитви една следъ друга, но, въ края на краищата, въпроситѣ оставатъ неразрешени. Животътъ се нуждае отъ добри и разумни хора. Нѣмо защо да четете молитва за 50 или за сто лева. Това е съблазънь. Ако нѣмаше пари въ писмото, свещеникътъ нѣмаше да чете молитви и нѣмаше да се изложи. Много хора, като свещеника, четатъ молитви върху главата на нѣкой човѣкъ, дано се нареди работата имъ добре. Напримѣръ, нѣкой си купува лотариенъ билетъ и, ако не е вѣрващъ, очаква на щастието, да спечели нѣщо; ако е вѣрващъ, моли се на Бога да спечели, като обещава, че ще раздаде часть отъ печалбата на беднитѣ. Преди години дойде при мене единъ познатъ, да ме моли, да му кажа, кой билетъ е пъленъ, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щѣлъ да даде на Братството 50 хиляди лева. Казахъ му, че ако Братството се нуждае отъ пари, то ще вземе пълния билетъ, нѣма да чака на него. — Сиромахъ човѣкъ съмъ, да си помогна на положението. — Сиромахъ си, но днесъ си по-добре, отколкото, ако станешъ богатъ. Богатството ще те заслѣпи и ще се откажешъ да служишъ на Бога. Чудни сѫ сегашнитѣ хора. Тѣ разполагатъ съ голѣми богатства, но не ги ценятъ. Мозъкътъ, сърдцето, тѣлото, които имъ сѫ дадени, съ никакви пари не могатъ да се купятъ. Тѣ струватъ милиарди. Следъ всичко това, нѣкой казва: Какво струва човѣкътъ? Отъ пръсть е направенъ, въ пръсть ще се превърне. Не е така. Вие не знаете, отъ каква пръсть е направенъ човѣкъ. Не знаете, какви елементи има въ тази пръсть и какъ сѫ съчетани тѣ. Скѫпо струва човѣкъ. Сложенъ е неговиятъ организъмъ. Нѣкои хора сѫ недоволни, искатъ да бѫдатъ красиви. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но красотата е опасна. Само умниятъ, добриятъ, любещиятъ могатъ да бѫдатъ красиви Който се учи, който обича истината, само той може да бѫде красивъ. Нѣма ли тѣзи качества, човѣкъ не може да бѫде красивъ. Интересно е, че човѣкъ е недоволенъ отъ грозотата, но върши нейната работа. Обича истината и любовьта, но не постѫпва споредъ тѣхнитѣ закони. Всѣки иска да бѫде обичанъ, и, като намѣри нѣкой да го обича, злоупотрѣбява съ него. Любовьта е свѣтлина. Какво взимате отъ нея? Отваряте се за свѣтлината и оставяте свободно да влѣзе въ васъ. Каквото ви даде тя, вие сте доволни отъ нея. Трѣбва ли, тогава, да искате отъ онзи, който ви обича, да ви даде всичко, каквото има? Чрезъ свѣтлитѣ слънчеви лѫчи, въ васъ влизатъ разумни сѫщества, които ви носятъ нѣщо ценно. Всѣко сѫщество се представя чрезъ специаленъ цвѣтъ — синь, червенъ, жълтъ, зеленъ, портокаловъ и т. н. Приемайте цвѣтоветѣ имъ и благодарете за тѣхъ. Не очаквайте да дойдатъ при васъ ангели, да ви донесатъ благата на живота. Каквото ви донесатъ, малко или голѣмо благо, бѫдете доволни отъ него. Ангелитѣ сѫ сѫщества на мисъльта. Тѣ не могатъ да се спиратъ при васъ съ часове и да ви занимаватъ. Тѣ минаватъ и заминаватъ край васъ, както свѣтлината. Тѣ се движатъ съ бързината на свѣтлината, никой не може да ги стигне, нито тѣ могатъ да се спиратъ на обикновени разговори. Който има свѣтли и възвишени мисли, може да следва ангелитѣ съ своята мисъль. Има ли нѣкой отъ васъ опитностьта, да е изпратилъ една свѣтла мисъль въ ангелския свѣтъ, която да се е върнала следъ известно време? Много мисли, чувства и постѫпки на хората ги осакатяватъ. Който иска да се освободи отъ тѣхъ, нека се погледне въ огледалото. Всичко е написано на лицето. Вземете четката, като художници, и заличавайте всичко, което ви спъва. Следъ. това нарисувайте такива линии, които да ви предадатъ онази красота и любовь, къмъ които се стреми вашата душа. Истинскиятъ човѣкъ е художникъ, скулпторъ, музикантъ. Той работи върху себе си, да пресъздаде онзи първоначаленъ образъ, за който е казано въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Човѣкъ има очи. Защо? — Да изразяватъ възвишената мисъль на Бога. Чрезъ тѣхъ той трѣбва да я възприема и да се учи отъ нея. Който не може да възприема тази мисъль, постоянно се натъква на горчиви нѣща и се обезсърдчава. И горчивитѣ, и сладкитѣ нѣща сѫ на мѣсто. И природата си служи съ тѣхъ. Когато лѣкува човѣка, тя му дава горчиви хапове. Горчивото оправя работитѣ. Ако нѣкой не може да приеме направо горчивия хапъ, природата го покрива отгоре съ нѣщо сладко. Така постѫпватъ лѣкаритѣ съ децата. Има два вида животъ: единиятъ е отвънъ сладъкъ, отвѫтре горчивъ; другиятъ е отвѫтре сладъкъ, отвънъ горчивъ. Дали отвънъ, или отвѫтре е горчивъ, горчевината е неизбѣжна. Земниятъ животъ е отвънъ сладъкъ, отвѫтре горчивъ. Раждането на детето представя сладката обвивка на живота. Смъртьта на човѣка представя вѫтрешната горчевина на живота. Има единъ животъ, който и отвънъ, и отвѫтре е сладъкъ. Това е Божествениятъ животъ, въ който любовьта царува. Какви сѫ условията на този животъ? — Първото условие е свѣтлината. Който живѣе въ свѣтлина, животътъ му е сладъкъ и външно, и вѫтрешно. Човѣкъ е създаденъ отъ свѣтлина. Защо да не живѣе въ собствената си срѣда? Свѣтлината води къмъ доброто, а тъмнината — къмъ злото. Кое е дошло по-рано въ свѣта: доброто или злото? Доброто е проявена реалность на нѣщата, а злото — сѣнка на тази реалность. Значи, доброто е дошло по-рано. Доброто представя клонетѣ на дървото, а злото — коренитѣ. Тѣ смучатъ хранителни сокове отъ земята и ги изпращатъ въ стъблото и клонетѣ. Сладкитѣ, вкусни плодове се раждатъ на клонетѣ. Между доброто и злото сѫществува такова отношение, каквото между коренитѣ и клонетѣ на дървото. Тѣ взаимно си помагатъ. Често хората свързватъ лошитѣ постѫпки съ злото. Въ сѫщность, тѣ не сѫ идентични. Злото влиза въ лошитѣ постѫпки и престѫпления на хората, за да ги изяви навънъ, но то се различава отъ тѣхъ. И доброто влиза въ лошитѣ постѫпки, за да ги изправи, но то е само условие за тѣхъ. Злото е кислородътъ на лошитѣ постѫпки и погрѣшки, то усилва проявитѣ имъ. Като влѣзе доброто между тѣхъ, горението се прекратява. То се противопоставя на злото, както азотътъ регулира буйното действие на кислорода въ въздуха, и човѣкъ може свободно да диша. Кое е по-добро: съ огънь да се живѣе, или безъ огънь? Огъньтъ, самъ по себе си, гори, изгаря и руши, но резултатитѣ му сѫ добри. Едно се иска отъ човѣка — да мисли право. Впрегнете ума си на работа, и вървете напредъ. Ще кажете, че искате да видите Господа. Който има свѣтли мисли, чувства и постѫпки, всѣкога може да Го види. Животътъ е построенъ върху доброто. Значи, доброто е основа на живота. Богъ вижда доброто, което се прави, и постоянно пише. Бѫдещиятъ животъ на човѣка се опредѣля отъ това, което е писано въ неговата книга. Споредъ писаното се опредѣля кредитътъ на човѣка. Ако нищо не е написано въ книгата, или, ако писаното не е свѣтло, кредитътъ на човѣка се отнема. Може да е писано малко, но свѣтлина има въ него. Тази свѣтлина, именно, опредѣля човѣшкия животъ. Малко ще знаешъ, но добре и правилно ще го прилагашъ. Какъ ще постѫпишъ, ако видишъ, че две мравки се борятъ за една трошица? Едната казва, че първа видѣла трошицата; и другата казва сѫщото. Ти си сѫдия. Какъ ще разрешишъ спора? На коя отъ дветѣ мравки ще отдадешъ правото? На онази ли, която първа видѣла трошицата? Не, джобоветѣ на сѫдията трѣбва да бѫдатъ пълни съ трошици и, дето срещне недоимъкъ, да хвърля. Трѣбва ли хората да спорятъ за една трошица и да обвиняватъ Господа въ несправедливо раздаване на благата? Кой човѣкъ е добъръ? Може ли да наречете добъръ онзи човѣкъ, следъ посещението на когото говедата ви започватъ едно следъ друго да умиратъ? Добъръ човѣкъ ли е онзи, ако, следъ неговото идване въ вашия домъ, плоднитѣ дървета започватъ да съхнатъ? Този човѣкъ носи нѣщо користно въ себе си. Той не е искренъ къмъ домакинитѣ, въ чиято кѫща влиза. Въ това отношение той прилича на онази мома, която дава видъ, че не иска да се жени, а сѫщевременно скрито поглежда къмъ момъка, който я интересува. Какво ще ѝ даде този момъкъ, ако той самъ не е полезенъ на себе си? Който не е полезенъ на себе си, не може да бѫде полезенъ и на другитѣ. Да бѫде нѣкой полезенъ на себе си и на ближния си, това значи, да е доволенъ отъ живота. Щомъ е доволенъ отъ живота, той е готовъ да служи на Бога. Пръвъ Богъ е далъ примѣръ за служене. Той е служилъ на хората, повдигалъ ги е, за да израснатъ, и така ги е училъ и тѣ да служатъ. Въпрѣки това, когато накаратъ човѣка да служи, той е недоволенъ, счита себе си за господарь. Нежеланието на човѣка да слугува е причина за страданията му. Той иска да бѫде щастливъ, богатъ, да се ползува отъ изобилието на живота, но други да работятъ за него. Овцата изработила вълната си, други я прали, прели и тъкали, а той облича готовитѣ дрехи и се докарва предъ хората. Виждате нѣкой облѣченъ съ нови дрехи, съ копринена риза, бѣла връзка, съ сребърни или златни копчета, върви напредъ, никого не поглежда. Защо носи връзка? Връзката има нѣкакво значение, което човѣкъ не знае. И пръстенътъ на рѫката на младата мома или на младия момъкъ има нѣкакво значение. Той е символъ за свързване. Добре е човѣкъ да разбира значението на нѣщата, като символи, въ които се крие нѣщо. Кое е по-важно за човѣка: да бѫде добре облѣченъ, или да бѫде здравъ? — Здравето е надъ всичко. Здравето на човѣка зависи отъ свѣтлината на Божествената мисъль. Дето е свѣтлината, тамъ сѫ и благата; щомъ изчезне свѣтлината, и благата изчезватъ. Дето е топлината, тамъ е животътъ; щомъ изчезне топлината, смъртьта иде. Дето е силата, тамъ е здравето; щомъ изчезне силата, болестьта иде. Когато е здравъ, човѣкъ се ползува отъ всички блага на живота. Свѣтлината, топлината и силата сѫ срѣдства, пѫтища, чрезъ които възвишенитѣ сѫщества се проявяватъ и пращатъ подаръци на хората. На нѣкого даватъ пари, а на другиго — едно житно зърно. Разумниятъ се радва повече на житното зърно, отколкото на паритѣ. Житното зърно се размножава и храни цѣлия свѣтъ. Ако има жито, съ паритѣ можешъ да си купишъ, колкото искашъ; ако нѣма жито, паритѣ нищо не струватъ. Житото се яде, а паритѣ не се ядатъ. Паритѣ не даватъ нищо отъ себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, кѫде е силата му. Ако го обработвате, въ продължение на десеть години можете да станете богатъ човѣкъ. Малко е житното зърно, но цѣлъ свѣтъ храни. Всѣка свѣтла мисъль, всѣко свѣтло чувство и всѣка свѣтла постѫпка сѫ като житнитѣ зрънца. Малки сѫ тѣ, но всесилни. Тѣ носятъ благо за цѣлия свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, ще ви питатъ: Носите ли поне единъ отъ плодоветѣ на ума, на сърдцето и на волята си? Тамъ и най-малкитѣ плодове се ценятъ. Ако имъ занесете голѣми нѣща, тѣ нѣма да имъ обърнатъ внимание. За тѣхъ голѣмитѣ нѣща не сѫ важни. Ще каже нѣкой, че иска да стане голѣмъ, великъ човѣкъ. Кой човѣкъ е голѣмъ? — Който разполага съ голѣми възможности за правене на добро. Опредѣлено е, колко голѣмъ може да бѫде човѣкъ. Като дете, човѣкъ постепенно расте, дохожда до известна възрасть, и растенето спира. Следъ това отново се смалява. Значи, човѣкъ започва съ малкото, въ срѣдата на живота си е голѣмъ, израсълъ, и накрая пакъ се смалява. Това сѫ фази на единъ и сѫщъживотъ. Въ какво се заключава цената на живота? — Въ умѣенето да привлича благата къмъ себе си. Този животъ е цененъ и полезенъ. Кой умъ е полезенъ? — Който привлича Божественитѣ мисли. Кое сърдце е полезно? — Което привлича Божественитѣ чувства. Коя воля е полезна? — Която привлича Божественитѣ постѫпки. Ако нѣма привличане въ живота, човѣкъ не може да постигне нѣщо, нито може да направи нѣщо полезно. Правете това, което разумнитѣ сѫщества правятъ. Вие искате всѣкога да бѫдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чистъ хоризонтъ. Ако всѣки день сте весели и радостни, небето ще бѫде всѣкога свѣтло, ясно и ще настане суша. Ако всѣки день сте скръбни, небето всѣкога ще бѫде облачно и постоянно ще вали дъждъ. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да бѫде небето му ясно и кога — облачно. Стремете се къмъ свѣтли мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете сами доволни отъ живота си. Не очаквайте хората да ви харесватъ и да бѫдатъ доволни отъ васъ. Вие сами трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си. Само онзи е доволенъ отъ себе си, който носи музиката въ душата си. Той е доволенъ отъ пѣнието си, разбира, кои тонове сѫ чисти и кои не сѫ. Щомъ разбира и своитѣ, и чуждитѣ погрѣшки, той е истински музикантъ. За него не само пѣнието е музика, но и мисъльта, и чувствуването, и говорътъ. Стремете се навсѣкѫде да виждате музика и да я прилагате. Докато не превърнете живота си въ музика, вие не можете да се свържете съ природата и да се ползувате направо отъ нейнитѣ блага. Преди да се свърже съ природата, човѣкъ трѣбва да се е свързалъ съ своя Създатель, да Го познава. Нѣкой живѣе десетки години на земята и още не Го познава. За свое оправдание, той казва, че не Го е видѣлъ. Това е невъзможно. Какъ можешъ да не познавашъ въздуха и свѣтлината, въ които си потопенъ? Богъ е Духъ. Богъ е свѣтлина. Следователно, Той е навсѣкѫде и въ всичко, не може да не Го познавашъ. Ученитѣ Го търсятъ по небето, по звездитѣ — въ голѣмитѣ нѣща. Тѣ не подозиратъ, че Той се крие въ малкитѣ, микроскопически нѣща. И въ голѣмитѣ ще Го намѣрите, но и въ малкитѣ — трѣбва да знаете да търсите. Нѣкои Го търсятъ въ сѣнкитѣ на нѣщата, но и тамъ не е. Той е въ реалнитѣ нѣща, а не въ тѣхнитѣ сѣнки. Реално е това, което работи за съграждането на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата душа. Реално е това, което разширява ума, сърдцето и душата ви. Реалното прави човѣка доволенъ и щастливъ. И тъй, за да бѫдешъ доволенъ, приемай всѣкога Божественитѣ мисли съ разположение. Тѣ сѫ сѫщественото въ човѣшкия животъ, защото сѫ вѣчни. Избѣгвай временнитѣ нѣща и се стреми къмъ вѣчнитѣ. Напримѣръ, паритѣ сѫ временни, свѣтлината е вѣчна. Човѣкъ се нуждае главно отъ хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина, а не отъ пари. Паритѣ идатъ най-после, като резултатъ на нѣщо. Тѣ сѫ слуги на вѣчнитѣ нѣща. Следователно, не обръщай внимание на паритѣ, като на резултатъ въ човѣшкия животъ. Човѣкъ се нуждае и отъ любовь. Ако имате любовь, паритѣ ще дойдатъ сами по себе си. Който нѣма пари, любовьта му е малка. Който има любовь, всѣкога ще намира по единъ наполеонъ въ джоба си. Любовьта носи живота, а животътъ е свързанъ съ златото. Затова, именно, златото е ценно. Стремете се къмъ Божествения животъ, да мине презъ васъ и да ви остави ценното, което носи въ себе си. Работете върху себе си, да придобиете качествата на златото. Веселието на Бога е проявената свѣтлина. Радостьта на човѣшката душа е сѫщо така проявена свѣтлина. „Богъ се весели, човѣкъ се радва“ е казано въ Писанието. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 19. Беседа отъ Учителя, държана на 26 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тайната стаичка Размишление. Каква е разликата между здравия и болния, между умния и глупавия, между силния и слабия? Има нѣщо, по което се различаватъ. Кое е отличителното качество на способния и даровитъ ученикъ? — Той учи добре и никога не повтаря класа. Не е достатъчно ученикътъ да минава отъ единъ класъ въ другъ и, като свърши училището, да забрави всичко. Какъвъ ученикъ е този, който презъ годината придобива знания, а презъ ваканцията ги забравя? Какъвъ ученикъ е този, който е забравилъ знанието и опитноститѣ, които е придобилъ въ миналитѣ си сѫществувания? Това е все едно да носи човѣкъ въ ума си мисъльта, че нѣкога е билъ ученъ или богатъ. Само мисъльта не храни човѣка. Стремежътъ му къмъ забогатяване има опредѣлено мѣсто въ мозъка, надъ слѣпитѣ очи. Колкото по-силно се стреми човѣкъ къмъ забогатяване, толкова повече се развива този центъръ. Често хората заболяватъ отъ ракъ по причина на голѣмата имъ алчность къмъ пари и забогатяване. Клеткитѣ въ нѣкои отъ удоветѣ имъ се индивидуализиратъ, нарастватъ, ставатъ самостоятелни и не слушатъ господаря си. Като заболѣятъ, тѣ се обръщатъ къмъ лѣкари, да имъ помогнатъ. Лѣкаритѣ правятъ операции, рѣжатъ рака, рѣжатъ и тумора, но следъ това и болниятъ заминава за онзи свѣтъ. Защо? Клеткитѣ не искатъ да се подчиняватъ на господаря си. Човѣкъ се нуждае отъ нѣколко сѫществени нѣща: отъ очи, уши, носъ, уста, рѫце и крака, чрезъ които влиза въ общение съ външния свѣтъ. За да постигне това, той трѣбва да се намира въ особено състояние. Иначе, той ще гледа, ще слуша, ще мирише, ще говори, ще яде и ще се движи, но механически. Време е вече да се освободи отъ механическия животъ. Механическиятъ животъ подразбира движение по инерция, въ което съзнанието не участвува. Гнѣвътъ и безпокойството за загубване на нѣщо ценно, създаватъ въ човѣка състояние на инерция, при което, изпадне ли веднъжъ, мѫчно може да се върне въ първото си положение. Като изгуби нѣщо ценно, човѣкъ губи и самообладанието си и се предава на тревога и безпокойство. Ако пъкъ се разгнѣви, той губи вѫтрешния си миръ, който дълго време не може да възстанови. Гнѣвътъ е полезенъ, като енергия, когато е подъ влияние на ума, на сърдцето и на волята. Ако тѣ не могатъ да го регулиратъ, гнѣвътъ действува разрушително. Той е порой, който прави голѣми пакости. Каквото срещне на пѫтя си, отнася го съ себе си. Ако този порой може да се контролира, той върши полезни работи — напоява градини, дървета, цвѣтя. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде смѣлъ и решителенъ въ доброто. И като се гнѣви, и като е тихъ и спокоенъ, да бѫде смѣлъ. Въ първия случай, да бѫде смѣлъ да укротява гнѣва, а въ втория да бѫде смѣлъ да проявява доброто. Когато работитѣ на човѣка вървятъ добре, той е смѣлъ. Когато срѣща противоречия на пѫтя си, той се плаши и отстѫпва. Защо отстѫпва? Богъ е и въ противоречията. Чрезъ тѣхъ Той изпитва хората. Защо да не бѫдатъ смѣли, да решатъ задачата, която се крие въ противоречието, а трѣбва да отстѫпватъ? Страхътъ подразбира известна слабость. Щомъ забележи нѣкакъвъ страхъ въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи, да се справи съ него, да го преодолѣе. Не се ли освободи отъ страха, той прилага лъжата, бѣлата или черната. Децата обикновено лъжатъ. Когато направятъ нѣкаква пакость, която води къмъ наказание, тѣ прибѣгватъ къмъ лъжа, за да избѣгнатъ наказанието. Животътъ на мнозина е изграденъ върху бѣлата лъжа. Щомъ не могатъ да изпълнятъ обещанието си, тѣ прилагатъ бѣлата лъжа. Уплашатъ се отъ нѣщо, пакъ си служатъ съ бѣлата лъжа. Искатъ да постигнатъ нѣщо преждевременно, пакъ излиза на лице бѣлата лъжа. Защо момъкътъ трѣбва да казва на момата, че умира за нея? Въ сѫщность, ще умре ли за нея? Нѣма да умре. При това, умиралъ ли е, за да знае, какво нѣщо е смъртьта? Защо тогава говори нѣща, които нѣма да станатъ? Избѣгвайте лъжата, била тя бѣла или черна. Японцитѣ иматъ обичай, срещу Нова година да посетятъ всички хора, къмъ които иматъ задължения, и да изплатятъ дълговетѣ си. Новата година трѣбва да ги завари безъ дългове. Единъ младежъ, богатски синъ, ималъ голѣми дългове, които трѣбвало да изплати. Той отишълъ при единъ отъ своитѣ кредитори — известенъ банкеръ, да уреди дълга си, и казалъ на банкера: Дължа ви голѣма сума, но понеже не мога да я изплатя, по обичая, ще направя харакири, ще се самоубия предъ васъ. Не мога да остана съ това безчестие, да дължа такава голѣма сума. Банкерътъ се разтревожилъ и казалъ на младежа: Не прави харакири, готовъ съмъ да простя цѣлия ти дългъ. Не се самоубивай. Като чулъ тѣзи думи, младежътъ благодарилъ и тръгналъ да си отива. — Стой, почакай да изпиемъ заедно по едно кафе! — добавилъ банкерътъ. — Не мога, бързамъ; трѣбва да отида още на нѣколко мѣста, да направя харакири. Японецътъ обикаля всички банкери, да прави харакири. Често хората използуватъ нѣкой иароденъ обичай, за да нареждатъ личнитѣ си работи. Тѣ прилагатъ пакъ бѣлата лъжа. Едни си служатъ съ нея отъ страхъ, а други — отъ слабости. Силниятъ плаши слабия. Първиятъ настѫпва, вториятъ отстѫпва. Ако съзнавашъ, че си силенъ, настѫпвай; ако съзнавашъ, че си слабъ, отстѫпвай. Съ други думи казано: ако си силенъ, самъ решавай задачата си; ако си слабъ, не прави грѣшки, които мѫчно се решаватъ, но остави други да решатъ задачата ти. Който не може самъ да реши задачата си, нека потърси помощьта на единъ, двама, трима, докато най-после я реши правилно. Една отъ великитѣ задачи, дадена за разрешение, е задачата за служене на Бога. Тя е толкова лесна, колкото и мѫчна. Малцина сѫ я разрешили правилно, Човѣкъ може да служи на Бога и съ любовь, и безъ любовь, но резултатитѣ сѫ различни. Така служи той и на доброто, и на злото, като сили, които взаимно си помагатъ. Човѣкъ е силенъ дотолкова, доколкото дава условия на доброто и на любовьта въ себе си, да се проявятъ. Иска ли да запази силата си, той никога не трѣбва да се отказва да прави добро. Никога не отлагайте времето за правене на добро. Щомъ сте решили да правите добро, не отлагайте. И разбойници да ви гонятъ, и стражари да ви преследватъ, вие пакъ можете да се отклоните, да направите едно малко добро. Представете си, че нѣкой ви гони да ви убие. Въ това време виждате на пѫтя си единъ умиращъ конь, падналъ отъ крайно изтощение, отъ слабость и жажда. Ако можете да се спрете за моментъ, да намѣрите вода и да я подадете на умиращия конь, вие сте готовъ всѣки моментъ да правите добро. Вие обичате доброто и сте свързани съ него. Правете добро съ любовь, и не се страхувайте. Богатиятъ се страхува да прави добро, за да не осиромашее. Нѣма случай въ живота, нѣкой да прави добро и да е осиромашалъ. Невъзможно е да правишъ добро безъ любовь. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, е зло. И обратно: всѣко нѣщо, направено съ любовь, е добро. Който попадне въ областьта на злото, трѣбва да се стреми да направи най-малкото зло. Влѣзе ли въ областьта на доброто и на любовьта, трѣбва да се стреми да направи най-голѣмото добро. Кое е най-голѣмото добро, което човѣкъ може да направи? Ако може да даде парче хлѣбъ и чаша вода на умиращия и да го подкрепи, това е най-голѣмото добро въ дадения моментъ. Този умиращъ е прекаралъ 40 дневенъ гладъ; ако гладува още единъ день, непремѣнно ще умре. Дадешъ ли му въ този моментъ малко хлѣбъ и вода, ти си му направилъ най-голѣмото добро. Ще кажете, че паритѣ сѫ важни, че безъ тѣхъ не може да се живѣе. Предъ смъртьта паритѣ нищо не струватъ. Въ този случай, хлѣбътъ и водата сѫ за предпочитане. За обезсърдчения сладката дума струва повече отъ всѣкакви пари. За обезсърдчения, за болния, за умиращия добриятъ и милосърденъ човѣкъ е вѫже, съ което тѣ се спасяватъ.Той имъ предава нѣщо отъ себе си. Не може човѣкъ да предаде нѣщо отъ себе си на другитѣ, ако не го носи въ ума, въ сърдцето и въ душата си. Напримѣръ, вѣрващиятъ може да предаде отъ своята вѣра и на другитѣ, безъ да говори за нея. Обаче, безвѣрникътъ, колкото и да проповѣдва за вѣрата, нищо нѣма да постигне. Думитѣ му ще минаватъ и заминаватъ край ушитѣ на хората, безъ да ги засегнатъ. Вѣрата заема особено мѣсто въ човѣшката глава. Достатъчно е да погледнете главата на човѣка, за да познаете, вѣрващъ ли е, или не. Вѣрата има различни прояви. Не е все едно, дали човѣкъ вѣрва въ Бога, въ ближния си или въ себе си. Въ каквото и въ когото вѣрва човѣкъ, това се отпечатва на лицето му. Казано е въ Писанието: „Привлѣкохъ ви съ любовьта си.“ Значи, любовьта има нишки, съ които привлича или свързва човѣка. Силата на любовьта опредѣля и силата на човѣшката вѣра. Ако любовьта се проявява въ своята пълнота, и вѣрата е устойчива и непреривна. Тя действува и въ спокойни, и въ усилни времена, тя придружава човѣка навсѣкѫде — и на този, и на онзи свѣтъ. Съ вѣрата и съ любовьта човѣкъ е добре приетъ и на този, и на онзи свѣтъ. Той има навсѣкѫде добри приятели, които ще го посрещнатъ съ радость. Безъ вѣра и безъ любовь той навсѣкѫде се чувствува самотенъ, като чужденецъ, вънъ отъ отечеството си. Той има очи и не вижда, има уши и не чува; носи само едно съзнание въ себе си, че е самъ, изоставенъ отъ всички. Катознаете това, не питайте, защо трѣбва да обичате. Ще обичате хората на земята, за да виждате външния свѣтъ. Ще обичате разумнитѣ сѫщества въ невидимия свѣтъ, за да виждате чрезъ тѣхъ свѣта, въ който тѣ живѣятъ. Като се говори за обичь между хората, запитватъ се, може ли да обичатъ лошия човѣкъ. Могатъ ли добъръ и лошъ човѣкъ да дружатъ? Какъ може да се изправи лошиятъ човѣкъ? — Като го турите между двама добри. Не се ли постави между добри хора, той никога не може да се изправи. Като разгледате буквата „Ж“, ще видите, че тя не е нищо друго, освенъ дружба между двама лоши и единъ добъръ, праведенъ човѣкъ. Така се изпитва силата на праведния или на добрия. Значи, лошитѣ хора потискатъ добрия. Какъ ще се освободи той отъ тѣхъ? — Като ги обикне. Тѣ сѫ обърнати къмъ него съ гърбоветѣ си и гледатъ навънъ, къмъ външния свѣтъ. Затова Христосъ казва да възлюбишъ врага си. Буквата „Ж“ показва сѫщо така и положението на лошия човѣкъ между двама добри. Въ единия случай, правата линия въ буквата „Ж“ показва положението на добрия човѣкъ между двама лоши. Въ другия случай, правата линия показва положението на лошия между двама добри. Така тѣ взаимно си помагатъ и въздействуватъ. Като знаете това, не оставяйте лошитѣ хора да се съединяватъ помежду си. Между тѣхъ поставяйте добри хора, за да намаляватъ силата на злото. Тъй щото, не примирявайте злото съ доброто, но чрезъ доброто да се намалява силата на злото. Ако това се постигне, доброто и злото ще вървятъ паралелно и ще вършатъ Божията воля. Не мислете, че добриятъ човѣкъ може да направи самъ всичко, каквото желае. Може ли да даде животъ на умрѣлия? Може ли да направи хората богати и щастливи? Задачата на добрия е да изпълни своитѣ задължения — нищо повече. Ако направи това, той е изпълнилъ своето предназначение, да смекчава ударитѣ на злото. Можешъ ли да обичашъ чуждото дете, както го обичатъ майка му и баща му? — Искамъ да му помогна, да го повдигна. — Щомъ искашъ да му помогнешъ, трѣбва да го обичашъ повече отъ родителитѣ му. Ако го обичашъ, както тѣ го обичатъ, ти не си му нуженъ. При това, трѣбва да обичашъ и родителитѣ му. Не ги ли обичашъ, твоята любовь е користна. Така обичашъ и кокошката. Хранишъ я, грижишъ се за нея, за да взимашъ яйцата ѝ. Мѫчно е днесъ да прояви човѣкъ абсолютно безкористна любовь. Ако това е невъзможно, той трѣбва да бѫде поне справедливъ. За да бѫде справедливъ, добъръ и любещъ, човѣкъ трѣбва да има високо съзнание, да се е издигналъ надъ обикновенитѣ условия на живота. Пазете се отъ обикновеното съзнание, което създава тревоги, безпокойства и противоречия. Докато живѣе въ това съзнание, човѣкъ често изпада въ заблуждения. Въ едно бедно американско село назначили единъ проповѣдникъ, за когото веднага се разчуло, че косата му била вчесана на пѫть. Селянитѣ не обичали да решатъ така коситѣ си и веднага се обявили противъ него. Тѣ казали, че не искатъ такъвъ проповѣдникъ. Докато изложатъ протеста си писмено, проповѣдникътъ пристигналъ вече въ селото. Каква била изненадата имъ, когато видѣли, че главата му била съвършено гола. Той нѣмалъ никакъ коса, а тѣ били заблудени, подали се на лъжливи слухове. Какво лошо има въ това, че нѣкой разчесва косата си на пѫть? По-добре е съ пѫть, отколкото безъ пѫть. Както коситѣ се решатъ на пѫть, така и мислитѣ трѣбва да иматъ пѫть. Какъ рисуватъ Христа? Какъ е ресалъ Той косата си, съ пѫть или безъ пѫть? Буквата „Ж“ представя косата на човѣка, разчесана на пѫть. Отлѣвата страна на главата е злото, отдѣсната — доброто, а въ срѣдата — самиятъ човѣкъ, който се ползува отъ силитѣ на доброто и на злото. И тъй, помнете, че добриятъ, праведниятъ човѣкъ се намира между двама лоши хора, като въ затворъ. Какво трѣбва да прави той? — Да се моли. Така се молѣха добритѣ хора, когато туриха апостолъ Петра въ затворъ. Въ отговоръ на тѣхната молитва слѣзе ангелъ отъ небето, бутна вратата на затвора и влѣзе при Петра. Докосна се до веригитѣ, и тѣ паднаха отъ краката му. Тогава той му каза: „Излѣзъ вънъ и повече не се връщай въ затвора“. — Честно ли е това? — За слабия е честно. Щомъ дойде нѣкой отвънъ да го освободи, той не трѣбва да се връща въ затвора. Който е подъ влиянието на злото, той е въ неговия затворъ; който е подъ влиянието на доброто, е въ затвора на доброто. Кой отъ двата затвора е по добъръ? Въ затвора на злото ще те биятъ по нѣколко пѫти на день, а въ затвора на доброто ще те хранятъ редовно съ чиста, здравословна храна, ще те водятъ на разходка, и вечерь ще те връщатъ въ затвора, на почивка. Като не разбиратъ живота, мнозина се безпокоятъ за нищо и никакво. Майката се безпокои за децата и за мѫжа си; мѫжътъ — за жена си, децата — за родителитѣ си. Ученитѣ пъкъ се безпокоятъ, да не би нѣкога слънцето да изгасне и да се прекрати животътъ. Странно е това. Защо ще се страхувашъ, че слънцето ще изгасне? За да свѣти и грѣе, нѣкой го е запалилъ. Който го е запалилъ, той има грижата за него. Той знае защо го е запалилъ. Който го е запалилъ, той стои по-високо отъ слънцето. Това е Богъ, Който е виделина, която никога не гасне и не потъмнява. Като знаете това, стремете се да се справите съ безпокойството. — Какъ да не се безпокоимъ, когато сме гладни, когато не сме яли нѣколко деня? Какво трѣбва да прави гладниятъ и изморенъ пѫтникъ? Представете си, че пѫтникъ минава презъ едно село; гладувалъ е три-четири деня, нѣма хлѣбъ, нѣма и пари въ джоба си. Ако е разуменъ, лесно ще се справи съ положението си. Има два начина за това: външенъ и вѫтрешенъ. Ако работи по външенъ пѫть, той ще влѣзе въ нѣкой домъ да си почине. Ще започне да разправя нѣщо отъ живота си, съ което ще разположи домакина, да му даде нѣщо да си хапне. Ако работи по вѫтрешенъ пѫть, ще потърси нѣкаква добра чърта въ характера на домакинитѣ, съ което ще отвори сърдцата имъ. Той трѣбва да проникне въ тайната стаичка на душата имъ, дето Богъ живѣе, и да се свърже съ тѣхъ. Мисли ли добро за тѣхъ, тѣ непремѣнно ще го приематъ добре и ще го нагостятъ. Ако мисли лошо за тѣхъ, той ще предизвика злото и, вмѣсто да го приематъ добре, тѣ ще го обератъ. Въ всѣки човѣкъ живѣе и доброто, и злото — отъ васъ зависи, кое ще събудите въ него. Злото и доброто трѣбва да се опитатъ, да знаете, кое е по-силно въ васъ. Ако злото е по-силно, ще работите върху доброто, поне да се уравновесятъ. Въ началото, доброто е слабо, а злото силно; накрая, злото е слабо, а доброто — силно. Любовьта, обаче, и въ началото, и въ края е еднакво силна. Колкото повече се усилва доброто, толкова по-голѣми сѫ условията за проявяване на любовьта. Ако доброто не започне съ слабата си страна и постепенно не се усилва, любовьта никога нѣма да се прояви. Единъ отъ главнитѣ закони на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Това не значи, че трѣбва да желаете цѣлия свѣтъ, да бѫде вашъ, нито да желаете всички блага да сѫ ваши. Дайте възможность на близкитѣ си да взиматъ участие въ благата ви, за да станатъ ваши приятели. Дайте отъ любовьта си на близкитѣ си, за да бѫдете обичани и почитани отъ тѣхъ. Ако не дадете възможность на близкитѣ си да взиматъ участие въ вашето знание, въ вашето добро, въ благата и любовьта, които имате, нищо не можете да постигнете. Ако си пѣвецъ, не пѣй само за себе си, но пѣй за болния, за обезсърдчения и за отчаяния. Изпѣй имъ една пѣсень, кажи имъ една сладка, насърдчителна дума. Кажи на болния и на обезсърдчения: Както изгрѣва слънцето, така ще се оправятъ и твоитѣ работи. Днесъ всички питатъ, кой ще победи вь сегашната война. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да питате, кой ще победи: рѣката или канарата? Рѣката трѣбва да следва своя пѫть, да влѣзе въ морето. Канарата може да отбие водата, но да я отправи тамъ, дето тя е нуждна. Ако не срѣща препятствия, рѣката трѣбва да следва своя пѫть, да тече тамъ, дето иматъ нужда отъ нея. Ако се отклони отъ пѫтя си, ще заобиколи и пакъ ще отиде тамъ, дето я очакватъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да изпълни Божията воля. Момата и момъкътъ се женятъ, за да се научатъ взаимно да обичатъ Господа. Ако не се научатъ да обичатъ Господа, женитбата имъ е безпредметна. Ако имашъ приятель, задачата ти къмъ него се свежда въ това, да го научишъ да обича Господа. И той има сѫщата задача къмъ тебе. Всички хора трѣбва да обикнатъ Господа и да съзнаятъ, че Той е Любовь. Когато любовьта проникне въ човѣшкитѣ умове, сърдца и души, свѣтътъ ще се оправи. Дето е любовьта, тамъ е редътъ и порядъкътъ; тамъ е музиката, тамъ е изкуството. Който свири съ любовь, той може да оправя времето: ако е суша, ще докара дъждъ; ако е буря, ще я укроти. Като свири на болния, вдига го отъ леглото. — Какъ става това? — То не е моя работа. Това изкуство е отъ Божествения свѣтъ. Който придобие това изкуство, веднага става музикаленъ — музикалното му чувство се проявява. Никой нѣма право да злоупотрѣбява съ това изкуство. Обикновената любовь дава обикновени постижения, а Божествената дава необикновени постижения. Прилагайте Божията Любовь, учете се отъ нея, за да имате необикновени резултати. Когато всички хора станатъ добри, красиви, силни, любещи, свѣтътъ ще се оправи. Време е вече хората да излѣзатъ отъ човѣшката любовь и да влѣзатъ въ Божествената. Нѣкой казва, че не може да търпи хората. Защо не може да ги търпи? — Защото любовьта му е ограничена. На този дава, на онзи не дава; на единъ се усмихва и го приема добре; къмъ другъ е строгъ, не го приема въ дома си. Разширете се, отворете сърдцата си за Божията Любовь, за да търпите всички хора и да ги обичате. Учете се едни-други да обичате Господа, за да ви обича и Той. Едно отъ качествата на Великата Любовь е способностьта ѝ да превръща киселитѣ плодове въ сладки, болнитѣ хора — въ здрави, лошитѣ — въ добри. Който се е научилъ да люби Бога, ще учи и близкитѣ си, какъ да любятъ. Ако самъ не е научилъ това изкуство, и на другитѣ не може да го предаде. Мойсей даде на евреитѣ нѣколко заповѣди, показа имъ, какъ да любятъ Бога, но тѣ не научиха това изкуство. Богъ имъ изпрати своя Синъ, Той да ги научи, но тѣ не пожелаха да Го следватъ и Го разпнаха. Сега и на васъ се казва: Приемете Божията Любовь като правда, като красота, като знание, за да бѫдете полезни на себе си и на своитѣ ближни. Всички хора сѫ призвани за работници на Божията нива. Като работи съ любовь, човѣкъ изпълнява Божията воля. Той помага, безъ да говори. Огъньтъ показва отдалечъ, че гори. Хлѣбътъ самъ говори за себе си. Като влѣзе въ стомаха, той проявява силата си. Сѫщото се отнася и за любовьта. Тя не се нуждае отъ проповѣди. Достатъчно е да я възприемете, за да разберете, че тя носи животъ въ себе си. Тя обновява, подмладява и повдига човѣка. Стремете се къмъ любовьта, за да се подмладите и възкръснете. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 18. Беседа отъ Учителя, държана на 19 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На зазоряване Казано е въ Писанието, че животътъ на праведния е като на зазоряване. Често се задаватъ въпроситѣ: каква е основата на живота? Каква е основата на свѣта? Преди да се отговори на тѣзи въпроси, важенъ е въпросътъ за човѣшкия животъ. На какво почива той? Човѣшкиятъ животъ се рѫководи отъ три важни начала: отъ ума, отъ сърдцето и отъ волята. Като дойде до тѣхъ, той отива и по-далечъ, иска да знае, какво представя душата, сѫществува ли тя, или не. Душата е навсѣкѫде, но е толкова малка и толкова голѣма, че съ нищо не може да се измѣри. Какво представя животътъ? И на този въпросъ не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Сѫщото се отнася и за свѣта. Той е създаденъ отъ съвокупностьта на множество числа, наредени въ хармонични съчетания. Ще запитате, отъ какви числа е създаденъ свѣтътъ — отъ четни или нечетни? Да се отговори на този въпросъ, това значи, да се врачува. Какво представя сегашниятъ животъ на хората? — Врачуване. Повечето хора живѣятъ, като че ли очакватъ да дойде нѣкой да имъ врачува. Тѣ живѣятъ отъ день за день. Ставатъ сутринь отъ сънь и си казватъ: Да видимъ, какво ще ни се случи днесъ. Така постѫпватъ младата мома и младиятъ момъкъ. Тѣ търсятъ нѣкоя баба — врачка, да имъ хвърля бобъ, карти, или да имъ гледа на кафе, какво ще имъ се случи въ близкото или по-далечно бѫдеще. Ако питате врачкитѣ, какво въ сѫщность виждатъ и разбиратъ на боба, или на кафето, и тѣ сами не знаятъ, но нѣкога налучкватъ нѣщо. Има врачки, които врачуватъ на хората, а на себе си не могатъ. Събератъ се две врачки, една на друга врачуватъ, но на себе си не могатъ да познаятъ. Въ Варненско нѣкѫде имало една врачка, която познавала бѫдещето на хората. При нея се стичали хора отъ всички крайща на околията и оставали доволни отъ врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще имъ се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечерь я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало въ тѣхни рѫце. Тя останала пакъ бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка. Като живѣятъ, хората искатъ да се възпитаватъ, да просвѣтятъ умоветѣ си и да облагородятъ сърдцата си. Въ сѫщность, тѣ не знаятъ, какво искатъ. Първата задача на човѣка е да използува възможноститѣ и условията за проява на ума и на сърдцето, а после да се грижи за просвѣта на ума и за облагородяване на сърдцето. Щомъ се проявятъ тѣ, естествено е, че умътъ ще търси условия да се просвѣщава, а сърдцето — да се облагородява. Задачата на човѣка е да опредѣли първо отношенията си къмъ Божественото въ себе си, къмъ своята душа и на нея да разчита. Съ какви капитали разполагатъ хората, какъ мислятъ, колко сѫ добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, съ което ти разполагашъ, което ти носишъ въ своя умъ и въ своето сърдце. Ще кажете, че трѣбва да се разчита само на Бога. Това е другъ въпросъ. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трѣбва да Го познавате, да Го разбирате като реалность, която сѫществува вънъ отъ васъ и вѫтре въ васъ. Той е и въ малкото, и въ голѣмото въ човѣка. Сѫщевременно, Той е и въ малкото, и въ голѣмото вънъ отъ човѣка. Следователно, когато казваме, че трѣбва да разчитаме на Божественото въ себе си, имаме предъ видъ Бога като реалность, въ която нѣма никаква измѣна. Следъ това човѣкъ може да разчита отчасти и на хората. Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ здрава основа, при която, всѣко нѣщо да е поставено на мѣстото си. При това положение човѣкъ ще има ясна представа за смъртьта и за живота, за раждането и прераждането. Днесъ мнозина се произнасятъ повръхностно за смъртьта, и току слушате нѣкой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъль въ главата му? Защо младиятъ не мисли и не говори за смъртьта? Като наближи да се ражда нѣкое дете, всички казватъ: Дете ще се роди въ този домъ. Какво означава раждането? Въ широкъ смисълъ, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човѣкъ на свѣта. Ако нѣкой човѣкъ ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е въ дома ви, при вашитѣ условия, той е ограниченъ. Щомъ напусне дома ви, за васъ той е умрѣлъ, но за себе си — роденъ, излѣзълъ отъ ограниченитѣ условия на вашия домъ. Тъй щото, понятията „раждане и смърть“ сѫ относителни. Човѣкъ се ражда, когато напусне ограничителнитѣ условия, при които е живѣлъ цѣли деветь месеца. Следъ това той влиза въ други ограничителни условия на живота. Следъ време напуща земята — умира, т. е. заминава за другия свѣтъ, дето отново се ражда. Значи, човѣкъ непрекѫснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането сѫ многократни процеси въ живота. Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онѣзи, които нѣматъ кѫщи, т. е. които живѣятъ вънъ отъ тѣлата си. Ще кажете, че тѣ сѫ умрѣли хора. Ние наричаме умрѣлитѣ хора свободни. Ограничени пъкъ сѫ онѣзи, които живѣятъ въ малки, затворени кѫщи. Човѣшкото тѣло е малка кѫщичка, въ която духътъ и душата пребиваватъ временно. Ще кажете, че реалното въ човѣшкия животъ се заключава въ създаване на семейство: да се ожени човѣкъ и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мѫжъ? Има ли случаи въ живота, когато мѫжътъ и жената да сѫ прекарали заедно единъ животъ отъ сто години? Ако се оженили на 20 годишна възрасть и сѫ живѣли сто години заедно, да заминатъ и двамата заедно на 120 години. Такъвъ случай не съмъ срѣщалъ въ живота си. Значи, като се оженятъ, мѫжътъ и жената живѣятъ заедно най-много 40–50 години и заминаватъ, единиятъ по-рано отъ другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Нѣкѫде мѫжътъ и жената живѣятъ заедно само една-две години и се раздѣлятъ. Реалнитѣ нѣща сѫ вѣчни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влѣзе въ новъ животъ. Това е лесна работа. Но трѣбва да се знае, че женитбата е слугуване. Всѣки може да стане слуга, но важно е, като се пазаришъ нѣкѫде да слугувашъ, да не те изпѫдятъ преждевременно, безъ да ти платятъ. Когато намаляватъ заплатата ти, това показва, че има нѣщо, което не е въ естествения редъ на нѣщата. Увеличаватъ ли заплатата, това е въ реда на нѣщата. Когато мома и момъкъ се оженятъ, тѣ скѫпо си плащатъ. Тѣ си даватъ по сто цѣлувки на день. Всѣка цѣлувка е чисто злато — ефективъ. Колкото по-дълго време живѣятъ заедно, цѣлувкитѣ постепенно намаляватъ. На втората, третата година едва ли си даватъ по една цѣлувка на день; на десетата година по една цѣлувка годишно. Значи, заплатата имъ се намалява до минимумъ. Когато заплатата между мѫжа и жената въ дома намалява, животътъ имъ постепенно се влошава, изгубва всѣкаква поезия. Много отъ сегашнитѣ хора не знаятъ да се цѣлуватъ. Това не е нищо друго, освенъ измама. Много хора не се рѫкуватъ правилно. Тѣ подаватъ само единъ, два или три пръста. Ще се рѫкувашъ съ цѣлата си рѫка, да знае човѣкъ, че може да разчита на тебе. Съвременнитѣ хора отричатъ сѫществуването на душата, но, въ сѫщность, тѣхниятъ стремежъ къмъ проявяване не е нищо друго, освенъ стремежъ на душата да се изяви. Тя се проявява чрезъ ума, сърдцето и волята. Умътъ се проявява чрезъ очитѣ, сърдцето — чрезъ носа, а волята — чрезъ устата. Вижте, какво прави лъвътъ, когато хване жертвата си. Той я сграбчва съ краката си и я туря до устата си да я разкъса. Значи, устата е изразъ на волята. Нѣкои искатъ да знаятъ, иматъ ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човѣкъ да има силна воля. Колкото по-голѣма е устата на човѣка, толкова по-силна е волята му, но колко голѣма трѣбва да бѫде устата, това е въпросъ, който сами трѣбва да изучавате. Всѣки човѣкъ има уста, носъ, очи, вежди, уши, но малцина знаятъ, по колко сантиметра сѫ тѣ. Никой не ги е измѣрвалъ точно, да знае голѣмината на своитѣ удове. Ако попитате единъ земедѣлецъ, колко голѣма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за кѫщата му и нейнитѣ размѣри, сѫщо така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължатъ на факта, че нѣщата, съ които си служатъ, не сѫ построени добре, не отговарятъ на точнитѣ мѣрки, които природата е предвидила. Сегашнитѣ кѫщи сѫ много хубави. По-хубави и по-удобни кѫщи човѣчеството не познава, въпрѣки това, тѣ сѫ нехигиенични. Свѣтлината не пада добре, поради което повечето хора сѫ нервни, лесно се дразнятъ. Пречупването на свѣтлината отъ стенитѣ и таванитѣ не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивкитѣ имъ, не сѫ хигиенични. Сѫщото се отнася и до дрехитѣ, съ които се обличатъ. Тѣ не сѫ хигиенични, затова трѣбва да си изработятъ облѣкла, които да отговарятъ на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и тамъ има нѣщо нехармонично. Главниятъ елементъ при храненето — житото, го мелятъ съ камъни. Това значи, да отнематъ хранителнитѣ му вещества — етернитѣ масла, и да останатъ въ него трицитѣ. Въ бѫдеще, житото нѣма да се мели сухо. Изобщо, една отъ причинитѣ за страданията на хората се крие въ преобладаване на прави линии и остри ѫгли въ тѣхния животъ. Поради изопачаване на живота си, човѣкъ е изкривилъ и своитѣ удове. Рѣдко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, свѣтлината не се възприема еднакво отъ всички хора. Тя не пада подъ еднакъвъ ѫгълъ, затова хората иматъ различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да иматъ еднакви разбирания за любовьта. Ако двама добри художници се заематъ да рисуватъ единъ и сѫщъ човѣкъ, да предадатъ основнитѣ му чърти, тѣ ще се различаватъ въ схващанията си. И двамата ще предадатъ различно неговитѣ чърти. Всѣки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, въ края на краищата, ще имате два различни образа за единъ и сѫщъ човѣкъ. За да рисува точно, художникътъ трѣбва да следва пѫтя на природата: да предаде характернитѣ чърти на човѣка така, както природата ги е поставила, безъ никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата въ нейната работа. Задачата на човѣка е да подражава на природата, но не и да конкурира съ нея. Какво представя човѣкъ? — Сборъ отъ милиарди малки душички или сѫщества, които се съгласили, въ името на Божията Любовь, да влѣзатъ въ човѣка и да работятъ за него, да му дадатъ изразъ на човѣкъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за него, станали сѫ негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нѣщо е тѣлото? — Нищо друго, освенъ машина. Нѣкои религиозни гледатъ на тѣлото като спънка за духовния животъ на човѣка и казватъ: Не ни трѣбва тѣло, можемъ да се освободимъ отъ него. За насъ е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесѫща. Колкото и да е голѣма, тя присѫтствува едновременно въ всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, споредъ нуждата. Малкитѣ клетки създаватъ голѣмото тѣло. Като погледне тѣлото си, нѣкой се запитва, съ какво тѣло ще дойде въ бѫдеще. Не е важно, съ какво тѣло ще дойде човѣкъ на земята. Важно е, съ колко души ще дойде, т. е. съ какъвъ брой. Ако дойде съ по-малко души отъ тѣзи, които сега влизатъ въ тѣлото му, той никога нѣма да влѣзе въ рая. Доказано е, че на лошитѣ и престѫпни хора липсва нѣщо. Значи, въ всѣки животъ малкитѣ души ги напущатъ една по една. Тѣ започватъ да приличатъ на праздни кошери. Пчелитѣ ги нѣма, а кошеритѣ оставатъ. Когато душитѣ разбератъ, че нѣкой човѣкъ не изпълнява Божията воля, тѣ казватъ: Този човѣкъ нѣма да се оправи, да го напуснемъ, нека да си научи урока. Човѣкъ усѣща, че нѣщо изчезва отъ него, и той остава самъ. Това състояние на самота го плаши, той се усѣща вѫтрешно изоставенъ, осиромашалъ. Докато малкитѣ душички сѫ въ човѣка, той е радостенъ и веселъ. Щомъ го напуснатъ, той става скръбенъ, започва да се оплаква отъ живота си, докато единъ день си замине. Когато остане самъ въ живота си, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли. Той пита, кѫде е Богъ. Иска да Го намѣри вънъ отъ себе си. Безъ любовь и безъ обичь човѣкъ не може да влѣзе въ общение съ Бога. Да мисли човѣкъ, че може да живѣе безъ любовь и безъ обичь, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотдѣлно, както и всички удове на човѣшкия организъмъ, не могатъ да любятъ, и човѣкъ не може да люби. Любовьта е качество на душата. Значи, човѣкъ люби чрезъ клеткитѣ на своя умъ, на своето сърдце; човѣкъ люби чрезъ своята душа и чрезъ своя духъ. Колкото повече добродетели има човѣкъ, толкова и любовьта му е по-силна. Колкото по-голѣмъ е неговиятъ умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговиятъ духъ, толкова по-силна е любовьта му. Домъ, въ който хората не се каратъ, е домъ на любовьта. За този домъ може да се каже, че е хигиениченъ. Какво ще кажете за този домъ, въ който хората постоянно се каратъ? Ще кажете, че тѣ се молятъ на Бога по три пѫти на день. Азъ чета надписитѣ и виждамъ, че тѣ се каратъ и оплакватъ отъ живота си по три пѫти на день. Тѣ се молятъ за хлѣбъ, за дрехи, за кѫщи, за пари. Рѣдко виждамъ надписи, които показватъ, че нѣкой домъ изпълнява Божията воля, че хората въ този домъ служатъ на Бога.Нѣма по-велико нѣщо въ човѣшкия животъ отъ служенето. На кого може да служи човѣкъ? — На съвършения. Кого може да слуша ученикътъ? — Учителя си. За да бѫде ученикътъ абсолютно послушенъ, учительтъ трѣбва да бѫде гениаленъ. Гениалниятъ учитель се отличава съ голѣмо постоянство и решителность. Когато Мохамедъ проповѣдвалъ учението си, най-после той дошълъ до голѣмо обезсърдчение и решилъ да бѣга отъ хората. Не могълъ да издържи на хулитѣ и гонението, което обявили противъ него. Спрѣлъ на едно мѣсто да си почине и дълбоко се замислилъ. Въ този моментъ той видѣлъ, какъ една мравка, носеща много тежъкъ товаръ за нея, искала да го занесе въ мравуняка. Мохамедъ броилъ, колко пѫти мравката вдигала товара отъ земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успѣла да го занесе въ мравуняка. Като видѣлъ голѣмото постоянство на мравката, Мохамедъ си казалъ: Чудно нѣщо, една мравка проявява такова голѣмо постоянство и смѣлость. Тя може да вдига и изпуща 99 пѫти товара си, съ надежда, че на стотния пѫть ще успѣе, а азъ се обезсърдчихъ още отъ първитѣ опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния пѫть и азъ ще успѣя въ своята работа. Малка е мравката, но и отъ нея можете да се учите. Човѣкъ иска едно нѣщо — да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човѣкъ, когато, още съ идването си на земята, той е осигуренъ? Който го е изпратилъ на земята, Той го е осигурилъ. Вѣрвайте въ Онзи, Който живѣе въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Той ще нареди работитѣ ви, както трѣбва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за васъ. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва отъ любовьта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голѣмъ човѣкъ. За да бѫдете голѣми, трѣбва да носите голѣмъ товаръ. Великиятъ човѣкъ разрешава велики въпроси. Той трѣбва да има предъ видъ благото на цѣлото човѣчество. Всѣки човѣкъ трѣбва да носи нѣщо, освенъ за себе си, още и за своитѣ ближни. Свѣтътъ се нуждае отъ живия хлѣбъ. Който мисли и за ближнитѣ си, той е добъръ човѣкъ. Той дава пѫть на Божественото въ себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената свѣтлина въ ума си, нищо не постига. Човѣкъ е дошълъ на земята да се възпитава, да постигне три нѣща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човѣкъ, това значи, да прилага всичко, което е научилъ. Достатъчно е да се погледне въ огледалото, за да види, ясни или мѫтни сѫ очитѣ му. Яснитѣ, бистри очи показватъ, че човѣкъ е изработилъ въ себе си права мисъль, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постѫпва право, очитѣ му са мѫтни, пълни съ влага. Едно време и земята бѣше пълна съ влага, но Господъ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредѣли въ морета и въ океани, и небето се изясни. Нашиятъ умственъ свѣтъ трѣбва да се проясни, да се махнатъ облацитѣ и да се разкрие хоризонтътъ, чистъ и ясенъ. Звездитѣ на небето символизиратъ хората. Слънцето и луната представятъ дветѣ системи, съ които хората си служатъ. Слънцето е представитель на ученитѣ хора, а луната — на религиознитѣ. Казано е въ Писанието, че слънцето и луната ще потъмнѣятъ. Това подразбира, че религията и науката ще слѣзатъ отъ положението, въ което се намиратъ. Новъ животъ, нови пѫтища, нови условия идатъ въ свѣта. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ, всички народи се биятъ за нѣкаква идея. На мѣсто ли е тази идея? Ако каменарьтъ чупи камъни, за да направи кѫща, чупенето на камънитѣ е на мѣсто. Ако дърварьтъ сѣче дървета, за да ги вложи въ строежа на една кѫща, сѣченето на дърветата е на мѣсто. Обаче, ако каменарьтъ и дърварьтъ вършатъ една работа, безъ да иматъ предъ видъ нѣкакво благо, работата имъ не е на мѣсто. Да изсичате горитѣ безразборно, това значи, да си създавате най-голѣмитѣ нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителностьта. Много отъ болеститѣ на хората се дължатъ на слабата растителность въ тѣхния организъмъ. Растителностьта въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха имъ е отслабнала, поради което тѣ заболяватъ отъ мозъчно разстройство, или отъ разстройство на дробоветѣ и на стомаха. Когато растителностьта въ човѣка е силна, той се радва на дълъгъ животъ. Растенията знаятъ законитѣ за дългия животъ по-добре отъ хората. Има дървета, които живѣятъ стотици и хиляди години, когато никой човѣкъ не е стигналъ хиляда години. Въ Стария Заветъ имаме примѣръ само за единъ човѣкъ, който е живѣлъ най-много, и то 900 години. „Животътъ на праведния е като на зазоряване“. Дружете съ праведни и добри хора, за да изгрѣе и у васъ зората на новия животъ. Една българска поговорка казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Ако дружишъ съ болни, боленъ ще станешъ; ако дружишъ съ здрави, здравъ ще станешъ; ако дружишъ съ уменъ, уменъ ще станешъ; ако дружишъ съ силенъ, силенъ ще станешъ. Следователно, за да се оправи свѣтътъ въ единъ день, хората трѣбва да дружатъ съ Любовьта, т. е. съ Бога. Животътъ на земята е времененъ. Човѣкъ е като наематель, отъ него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време въ кѫщата, която е наелъ. Ако отношенията му съ домакина на кѫщата сѫ добри, той ще остане по-дълго време да живѣе въ нея. Развали ли отношенията си съ домакина, последниятъ ще го изпѫди отъ кѫщата си. Ако иска да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ себе си и къмъ ближния си. Каква любовь? — Която възкресява. Ако младъ момъкъ, съ свѣтълъ умъ и сърдце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравѣе и ще стане отъ леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. Въ който моментъ се убеди, че нѣкой я обича, тя се пробужда за новъ животъ и оздравява. Сегашнитѣ хора умиратъ отъ безлюбие, а оживяватъ отъ любовь. Следователно, човѣкъ живѣе, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трѣбва да се убедите, че има Единъ, Който ви обича. Кой е Той? — Той е Единниятъ, Вѣчниятъ, Който не се отказва отъ никого, не сѫди никого, къмъ никого не отправя кривъ погледъ, на никого не казва горчива дума. Като срещне нѣкого, който направилъ една погрѣшка, Той му казва: Добро дете си ти, човѣкъ ще излѣзе отъ тебе. Ангелитѣ могатъ да не го харесватъ, но Богъ харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Богъ отправя къмъ васъ, вие сте радостни и весели. Осъмните ли се въ Него, радостьта ви напуща.Щомъ се насърдчите въ живота, радостьта отново ви посещава. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човѣкъ. За образецъ на истинския човѣкъ ни служи Христосъ. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Съ живота си Той доказа, че не е дошълъ да приложи своята воля. Ако бѣше приложилъ своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдатъ на помощь 12 легиона ангели. Единъ ангелъ е въ състояние да се справи съ 150,000 души. Значи, тѣ можаха въ една нощь да се справятъ съ цѣлото човѣчество. Цельта на Христа не бѣше тази. Той дойде да изпита любовьта на хората и да приложи Божията Любовь. Каква е любовьта на хората, Той и до днесъ още я опитва на гърба си. Казва се въ Писанието, че Христосъ срещналъ Савела на конь и го ослѣпилъ съ свѣтлината си. Христосъ го запиталъ: „Савле, защо ме гонишъ?“ — Кой си ти, Господи? — Азъ съмъ Исусъ, Когото разпнаха. Казвамъ ти да не риташъ срещу остенъ“. Отъ този моментъ Савелъ се обърна къмъ Христа и стана единъ отъ ревностнитѣ Му последователи. Савелъ разбра, че на жертвата, която Христосъ даде за цѣлото човѣчество, заслужава да се отговори пакъ съ жертва. Съвременнитѣ хора мислятъ, че, като се пожертвува за Христа, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ жена си, отъ децата си и да напусне своя домъ. Не е така. Когато мѫжътъ възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мѫжа, и децата си. Сѫщото се отнася и до децата. Като възлюбятъ Христа, тѣ ще обичатъ родителитѣ си. Когато хората възлюбятъ Христа, ще обичатъ и отечеството си, ще станатъ истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаятъ и възлюбятъ Христа, хората ще бѫдатъ готови да раздаватъ отъ своитѣ блага на онѣзи, които нѣматъ, както пощальонътъ носи писмата на онѣзи, за които сѫ предназначени. Днесъ искамъ да направите следния опитъ: Като излѣзете отъ салона, да прекарате петь-шесть часа въ абсолютенъ вѫтрешенъ миръ. Каквото и да ви се случи презъ деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живѣете въ ангелския свѣтъ. Който и да ви говори, да се вслушвате въ думитѣ му и да си представяте, че слушате нѣкаква музика. Ако мѫжътъ или децата ви сѫ сърдити, разгнѣвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорятъ! Бѫдете глухи и слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Само така ще разберете Христовата Любовь. Христосъ живѣе въ човѣшкитѣ души. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“. Защо? — Защото Той живѣе и въ неговата душа. Той се интересува отъ живота, а не отъ смъртьта. Следователно, ако човѣкъ умира, за да живѣе, смъртьта има смисълъ; ако живѣе, за да умира, нито животътъ има смисълъ, нито смъртьта. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щомъ съзнава, кой му е далъ главата, той трѣбва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човѣкъ трѣбва да си каже: Благодаря за Божествената свѣтлина, която възприемамъ чрезъ главата. Благодаря за любовьта, която възприемамъ чрезъ сърдцето си. Готовъ съмъ да приложа свѣтлината и любовьта, които възприемамъ, не само къмъ хората, но и къмъ най-малкитѣ сѫщества. Готовъ съмъ да направя пѫть и на мравката и да ѝ се притека на помощь. Единъ день наблюдавамъ, какъ две мравки се каратъ за една трошица хлѣбъ. Питамъ ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Азъ първа намѣрихъ тази трошица; тя иска да вземе половината, но азъ не я давамъ. Въ този моментъ изваждамъ отъ джоба си много трошици и имъ хвърлямъ. Спорътъ веднага се разреши. И за дветѣ мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпроситѣ. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора сѫ жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любовь не разрешава въпроситѣ, но голѣмата ги разрешава. Да носишъ голѣмата любовь въ себе си, това значи, следъ като си работилъ цѣлъ день усилено, да се върнешъ вечерьта бодъръ, пъленъ съ сили и животъ въ себе си. Българинътъ, като прави стомнитѣ си, предвижда две отвърстия: голѣмо, презъ което стомната се пълни; малко, странично отвърстие, презъ което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отвърстие, но то трѣбва да бѫде два пѫти по-широко отъ сегашното. Помнете следния законъ: много давашъ, много взимашъ; малко давашъ, малко взимашъ. Много мислишъ, много знания придобивашъ; малко мислишъ, малко знания придобивашъ. Много работишъ, много печелишъ; малко работишъ, малко печелишъ. Това сѫ процеси на любовьта. Не можешъ да постѫпвашъ, както искашъ, и да се ползувашъ отъ любовьта. Мома или момъкъ, които се каратъ съ баща си, съ майка си, съ братята и сестритѣ си, не могатъ да живѣятъ добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкътъ на момата, той нѣма да ги изпълни. Невъзможно е, да се карашъ, сърдишъ и гнѣвишъ на родителитѣ си, а да живѣешъ добре съ своя възлюбенъ. Такава мома и такъвъ момъкъ могатъ да изпълняватъ службата на надзиратели, но не на мѫжъ или на жена въ семейството. Днесъ Богъ ни гледа, какво правимъ, и се чуди на умоветѣ ни. Сегашнитѣ християни мислятъ да влѣзатъ въ Царството Божие по лесния пѫть. Нѣма лесенъ пѫть за Царството Божие. Който иска да влѣзе тамъ, трѣбва да бѫде готовъ да мине по пѫтя на Христа. Той дойде въ свѣта, донесе Божията Любовь, пожертвува се за човѣчеството, заради което Го разпнаха. Цѣла нощь римскитѣ войници се гаврѣха съ Него, но Той понесе всичко съ любовь и велико самообладание. Той знаеше, че единъ день тѣзи удари ще се сипятъ върху тѣхнитѣ гърбове. Римскитѣ войници опредѣлиха броя на ударитѣ, които бѫдещето човѣчество трѣбваше да понесе. Днесъ всички се интересуватъ, кой ще победи въ сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвамъ: Блаженъ е този народъ, който пръвъ приложи Божията Любовь, Божията Правда, Божията Мѫдрость и Истина. Старото трѣбва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрезъ любовьта, която изключва всѣкакво безправие. Свѣтътъ се нуждае отъ новъ редъ и порядъкъ, отъ разумность и справедливость. Безправието трѣбва да изчезне отъ всѣки домъ и отъ всѣка държава и да се замѣсти съ порядъка на правдата и любовьта. „Животътъ на праведния е като на зазоряване“. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Търсете тогава разрешението на въпроситѣ въ любовьта, а не вънъ отъ нея. Като дойде между хората, любовьта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия животъ, който ще се изяви чрезъ ума, сърдцето и душата на хората. Отворете умоветѣ, сърдцата и душитѣ си за Онзи, Който всѣки моментъ ви говори чрезъ всички живи сѫщества. Слушайте, какво ви говори, и изпълнявайте Неговата воля. Отворете се за любовьта. Ще кажете, че любовьта е само за младитѣ. Не е така. Любовьта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовьта въ себе си. Любещиятъ е здравъ, уменъ и добъръ. Щомъ е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовьта си въ всѣко свое действие. Като готви, тя влага любовьта си въ яденето. Който яде отъ това ядене, ако е боленъ, оздравява; ако е недоволенъ, става доволенъ. Когато нѣкой казва, че има любовь въ сърдцето си, накарайте го да сготви. Отъ яденето му ще познаете, каква е неговата любовь. Докато дава пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ разполага съ всички нейни възможности. Щомъ изгуби любовьта, изгубва и възможноститѣ, съ които тя разполага. Животътъ е цененъ главно за любовьта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрѣли. Тѣ ще възкръснатъ, ще се явятъ отново на земята, като левенти моми и момци, и всички единодушно ще извикатъ: Напредъ съ любовьта! Блаженъ е онзи, който се е родилъ отъ любовьта. Йосифъ се роди отъ любеща майка и получи благословението на любовьта. Преди това, обаче, мина презъ две голѣми изпитания. Той видѣ единъ сънь, който разказа на братята си. Тѣ възнегодуваха противъ него и решиха да го убиятъ, но после измѣниха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха въ Египетъ. Отъ тѣхъ го купи Пентефрий, началникъ на тѣлохранителитѣ. Неговата жена се влюби въ Йосифа. За да се освободи отъ нея, той избѣга, като остави дрехата си въ нейнитѣ рѫце. Наклеветенъ отъ жената на своя господарь, той бѣше осѫденъ да лежи въ затворъ. Йосифъ предпочете затвора, отколкото да сгрѣши предъ господаря си. Оттукъ той бѣше освободенъ, следъ като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана гладъ въ Ханаанъ, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се — съньтъ на Йосифа се сбѫдна. Тогава Йосифъ имъ се откри, като тѣхенъ братъ, и имъ прости направената отъ тѣхъ погрѣшка. Животътъ на Йосифа показва пѫтя, по който всички хора минаватъ. За да получи Божието благословение, човѣкъ трѣбва да мине по пѫтя на изпитанията и мѫчнотиитѣ. Той трѣбва да победи мѫчнотиитѣ, да се справи съ тѣхъ и тогава да дойде до любовьта. Любовь безъ мѫчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любовь иде следъ голѣми изпитания и страдания. Голѣми блага, възможности и условия се даватъ на хората, но тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Богъ чака търпеливо да се осъзнаятъ всички хора и да се върнатъ къмъ Него. Времената сѫ усилни. Който иска, може да живѣе въ любовьта. Всички имате опитности, които трѣбва да използувате. Природата не обича повторението на нѣщата. Тя не позволява да се повтарятъ погрѣшкитѣ. Една погрѣшка, направена веднъжъ, е на мѣсто, човѣкъ се учи отъ нея. Обаче, не е позволено сѫщата погрѣшка да се повтаря. * 17. Беседа отъ Учителя, държана на 16 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силнитѣ Размишление. Представете си, че сте нарисували на дъската окрѫжность съ единъ диаметъръ. Центърътъ на окрѫжностьта, означенъ съ единица, опредѣля силата, която е създала свѣта. Съ две означаваме самата окрѫжность, която е граница на свѣта. Тройката пъкъ представя диаметъра, т. е. силата, която е вложила съдържание на свѣта. И човѣкъ минава презъ сѫщитѣ числа: презъ единицата, която създала неговия свѣтъ; презъ двойката, която ограничила неговия свѣтъ и презъ тройката, която вложила съдържание и смисълъ въ него. Като ученици на живота, вие искате да се учите, но сѫщевременно искате да станете и учители. Днесъ не се става лесно учитель. Едно време, за да станешъ учитель, трѣбвало да свършишъ най-малко четири-петь класа. И съ първокласно образование се е ставало учитель. Сега, за да станешъ първоначаленъ учитель, трѣбва да си свършилъ гимназия. За да станешъ гимназиаленъ учитель, трѣбва да свършишъ университетъ. Нѣкой иска да стане професоръ. За това е нуждно да свършишъ не само гимназия и университетъ, но да си специализиралъ по нѣкакъвъ отрасълъ отъ науката. Нѣкой пъкъ иска да стане силенъ, ученъ човѣкъ или да се прояви въ духовно отношение. Какъ можешъ да станешъ такъвъ? Трѣбва да си работилъ много въ известна область и тогава да реализирашъ желанието си. За да постигне известно положение, човѣкъ трѣбва да изпитва любовь и обичь къмъ това, което иска да придобие. Каква е разликата между понятията „любовь и обичь“? Подъ „любовь“ разбираме това, което постоянно дава и никога не взима. Подъ „обичь“ разбираме това, което всѣкога взима и нищо не дава. Богъ се проявява въ човѣка чрезъ своитѣ атрибути: постоянно дава и постоянно взима. За нѣкои това не е ясно. Тѣ не могатъ да си представятъ, какъ така Богъ постоянно дава и постоянно взима. Че нѣкои не разбиратъ известни нѣща, това не значи, че тѣ не сѫществуватъ. Много нѣща не разбира човѣкъ, но, въпрѣки това, тѣ ставатъ. Какъ ще обясните, напримѣръ, процеса на човѣшката мисъль? И най-ученитѣ не могатъ точно да обяснятъ процеса на мисъльта, но тя си тече, изминава известенъ пѫть. Разбирането или неразбирането на този процесъ не спира течението на мисъльта. За да си обясни, какъ идатъ мислитѣ, по какви закони се движатъ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да стане господарь на своитѣ мисли. Като дойдемъ до мисъльта, съставена отъ числата 1, 2 и 3, казваме, че е динамическа. Всѣка мисъль, която създава единъ свѣтъ около себе си, която внася въ него известно съдържание, е динамическа. Всѣка мисъль, която не създава нѣщо, която не ограничава и която не внася съдържание и смисълъ въ човѣка, е слаба. Ще възразите, че мислите добре. Който мисли добре, и пѣе добре. И обратно: Който не пѣе добре, не може да мисли. Слабиятъ не мисли добре. Който не е силенъ и разуменъ, сѫщо така не мисли добре. Силниятъ има добри мисли, добри чувства и добри постѫпки. Ще каже нѣкой, че отъ десетки години насамъ следва Божественото учение и още не е станалъ силенъ и добъръ. Отде знае той това? Отъ години насамъ житото се сѣе въ земята, и привидно е останало сѫщо; то не се измѣнило, но е вършело и доднесъ още върши своята работа. Човѣкъ живѣе и сѫществува благодарение на водата, на въздуха и на свѣтлината. Като отваря и затваря устата си, въздухътъ влиза и излиза отъ нея. Така той приема и водата. А като отваря очитѣ си, той приема свѣтлината и се ползува отъ нея. Следователно, отъ създаването на човѣка доднесъ, той приема едни и сѫщи елементи за подържане на, своя животъ и привидно е останалъ все човѣкъ, но разликата между първобитния и днешния човѣкъ е голѣма. Днесъ всички хора търсятъ правилно разрешение на социалнитѣ въпроси. Единъ отъ социалнитѣ въпроси е женитбата. Всѣки иска да знае, кой е правиятъ начинъ за разрешаването му. Кой трѣбва да се жени? — Само онзи, който е уменъ, добъръ и здравъ. Той ще създаде здраво и добро поколѣние. Ако не си уменъ, добъръ и здравъ, по-добре не се жени. Нѣма защо да се женишъ, да създавашъ хилаво поколѣние. Свѣтътъ се нуждае отъ умни, добри и здрави хора. Всѣка мома и всѣки момъкъ, които искатъ да се женятъ. трѣбва да отговарятъ на тѣзи изисквания. Въ такъвъ случай нека се женятъ. — Каква е Божията воля? — Волята Божия е опредѣлена: жени се само умниятъ, добриятъ и здравиятъ. Богъ създаде първитѣ хора умни, добри и здрави и позволи имъ да се женятъ. На онѣзи, които не сѫ умни, добри и здрави, Той забранява да се женятъ. Човѣкъ се жени всѣки моментъ, безъ да разбира смисъла на женитбата. Всѣка хапка хлѣбъ, която туря въ устата си, не е нищо друго, освенъ женитба. Ако човѣкъ сдъвче хлѣба правилно, а стомахътъ го смели добре, въ него се развива сила. Въ този смисълъ, силата, която той придобива, представя детето, което се ражда отъ женитбата на човѣка съ хлѣба. Жени се за хлѣба и става силенъ само онзи, който е уменъ, добъръ и здравъ. Това показва, че умствената, дихателната и храносмилателната система въ него сѫ добре развити. Ако една отъ системитѣ не работи добре, той ще яде, но хлѣбътъ нѣма да се използува правилно и не може да развие необходимата сила. Той ще яде, но храносмилането нѣма да става правилно. Какъвъ смисълъ има това хранене? Има смисълъ човѣкъ да се жени, т. е. да се свърже съ хлѣба, но да го използува добре. Помнете: всѣко нѣщо е ценно, когато става на време. Тогава то се използува разумно и дава добри резултати. Ако се жените, на време да се жените. Ако раждате, на време да раждате. Какво дете ще бѫде това, което се ражда на първия, на втория, на третия, на четвъртия, на петия, на шестия, на седмия или на осмия месецъ отъ зачеването му? Каква жена е тази, която бабува на майка, която носи детето си само единъ или два месеца следъ зачеването му? Не ставайте майка на такова дете. Не бабувайте на преждевременно родено дете. Имайте търпение да дочакате деветия месецъ. Не е лесно да бабувашъ на такава майка. Още по-мѫчно е да родишъ такова дете. Това раждане е последствие отъ стария животъ, дето има болести, недоразумения, противоречия. Стариятъ животъ е мѫтенъ порой, който трѣбва да изтече. Новиятъ животъ носи чиста, кристална вода. Той изтича отъ Божията Любовь, която постоянно дава. Той изтича и отъ обичьта, която всичко взима. За Бога е казано, че всичко дава и всичко взима, но не и за човѣка. Човѣкъ не може всичко да даде, не може и всичко да вземе. Може ли човѣкъ да иска всичко отъ онзи, който го обича? Какво му е далъ, за да иска всичко отъ него? Умъ даде ли му? Сърдце даде ли му? Тѣло даде ли му? Ако нищо не си му далъ, съ какво право му искашъ всичко? Майката и бащата сѫ родили детето, дали сѫ нѣщо отъ себе си, следователно, иматъ право да искатъ нѣщо отъ него. Обаче, какво право иматъ външнитѣ хора по отношение на него? Нѣкой зарови житното зърно въ земята и счита, че има право на всичко, което ражда то. Земята е майка на житното зърно, а той се счита за неговъ баща. Въ сѫщность, той ли му е баща? И птичката може да зарови житното зърно въ земята, безъ да се счита за неговъ баща, безъ да има право на него. И свинята като рови, може да зарови едно житно зърно въ земята, безъ да е неговъ баща. Тя заравя и житни зрънца, и царевица, и семена на бора, безъ да се нарича тѣхенъ баща. Какво се разбира подъ думитѣ „баща, майка и синъ“? Бащата дава, майката взима и обработва нѣщата, а синътъ изпълнява. Синътъ носи радость на баща си и на майка си. Сѫщото отношение трѣбва да имаме и ние къмъ Бога. Той е нашъ Баща, а ние — Негови синове. Богъ се весели, а ние трѣбва да се радваме. Веселието е право на Бога, а радостьта — на човѣка. Ние трѣбва да се радваме на Божиитѣ дѣла, на ума, на сърдцето и на душата си. Да се радваме, че умътъ изучава нѣщата, а сърдцето ги възприема. Да се радваме на всичко, което ни е дадено, което е вложено въ насъ. — Трѣбва ли да обичаме? — Ще обичате, разбира се; при това, колкото повече сѫщества обичате, толкова по-добре за васъ. Кой досега е обикналъ всички хора, цѣлото човѣчество? — Само Христосъ. Той слѣзе на земята, обикна всички хора и съ любовьта си плати всичкитѣ имъ дългове. Ще кажете, че и вие трѣбва да обичате всички хора. За да ги обичате, трѣбва да умрете за тѣхъ и следъ това да възкръснете за тѣхъ. За да любишъ всички, първо трѣбва да си роденъ отъ Бога, после да умрешъ за тѣхъ и най-после да възкръснешъ за тѣхъ. Всѣки е роденъ, но не всѣки е готовъ да умре. Защо? — Защото не е роденъ отъ Бога. Той не е готовъ да умре, затова не може да възкръсне. Много хора умиратъ по необходимость, затова не могатъ да възкръснатъ, т. е. да израснатъ. Тѣ очакватъ да дойде новата свѣтлина и топлина въ свѣта, че тогава да възкръснатъ. Да се върнемъ къмъ числата 1, 2, 3. Какво означаватъ тѣ? — Много нѣщо се крие въ тѣхъ, но само за онзи, който разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. За него тѣзи числа носятъ разумность, доброта и сила. — Кога ще се свърши войната? — Когато приложите числата 1, 2, 3 въ живота си. Тѣ разрешаватъ всички въпроси. Когато любовьта и обичьта започнатъ да работятъ заедно, свѣтътъ ще се оправи. — Кога ще се освободимъ отъ страдания и болести? — Когато и вие, и страданията ви, и болеститѣ ви възлюбятъ Бога. Въ любовьта се крие и вѣрата, и надеждата. Не допущайте болеститѣ въ себе си, преди тѣ да се влюбили въ Бога. Вие оставяте тѣ да се влюбватъ въ васъ и да ви измѫчватъ. Всѣка такава болесть е неканенъ гостъ. Какъ ще обичате неканения гостъ, и какъ ще ви обича той? Бѫдете будни къмъ страданията и къмъ болеститѣ и, докато тѣ не изправятъ отношенията си къмъ Първата Причина, не ги приемайте въ дома си. Сѫщото се изисква и отъ човѣка. Никой нѣма право да обича, докато първо не е обикналъ Бога. Любовьта подразбира вѫтрешно възприемане на нѣщата. Какъ ще изядешъ единъ плодъ, ако не ти е дадено право за това? Ако нѣмате любовь въ себе си, нѣмате право да ядете плодоветѣ на дърветата. Първитѣ човѣци ядоха отъ забранения плодъ и създадоха нещастия и на себе си, и на цѣлото човѣчество. Да ядешъ отъ забранения плодъ, това значи, да ядешъ безъ любовь. Следователно, ако искате да възприемете Божията Любовь и да я приложите, следвайте пѫтя на Христа. Той дойде на земята и направи опитъ да обикне всички хора. Скѫпо плати за този опитъ, но опитътъ Му излѣзе сполучливъ. Това не значи, че Христосъ и втори пѫть ще дойде на земята да направи сѫщия опитъ. Ако дойде втори пѫть, сѫщата участь Го очаква. Трѣбва ли да желаете това? Днесъ цѣлото човѣчество трѣбва да се жертвува за Христа, Който пръвъ се е пожертвувалъ и е доказалъ, че обича всички хора. Човѣкъ може да се жертвува само за Онзи, Който се е пожертвувалъ за него. Майката, която се е жертвувала за детето си, има право да изисква нѣщо отъ него. Обаче, тя нѣма право да изисква отъ чуждитѣ деца. На сѫщото основание, човѣкъ може да изисква нѣщо само отъ онѣзи мисли, които той е родилъ. Но какво ще иска той отъ мисли, които не сѫ излѣзли отъ неговата глава? Тѣ нѣматъ нищо общо съ него. Мнозина се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не. Нѣкои вѣрватъ въ сѫществуването Му, други не вѣрватъ, но и еднитѣ, и другитѣ нѣматъ страхъ отъ Бога. Тѣ се страхуватъ отъ хора, отъ животни, но не и отъ Бога. Не е нуждно да се страхуватъ, но трѣбва да Го зачитатъ, да се съгласуватъ съ Неговата воля. Пазете се, да не изпаднете въ положението на клеветника — дяволъ, който постоянно хулѣлъ името Божие, за което го изпѫдили отъ небето. Който се осмѣлява да хули своя Създатель, той следва пѫтя на този клеветникъ, и самъ подписва присѫдата си. Не говорете лошо и за хората, за които Богъ се грижи като за свои деца. Изобщо, не се подавайте на клевети, на критики, на хули, да не изгубите мѣстото, което ви е опредѣлено на небето. Днесъ се изисква отъ всички хора будно съзнание, да знаятъ, какво говорятъ и какво правятъ. Дойдете ли до Божественитѣ работи, не оставяйте другъ да ги върши. Всѣки самъ ще свърши работата, която му е опредѣлена. Не я ли свърши, скѫпо ще плати. Божиитѣ работи трѣбва да оставяте въ рѫцетѣ на онзи, който може да ги поеме като свои. Съ тѣхъ не се търгува; съ тѣхъ не може да осигурявате материалното си положение. Тѣ се изпълняватъ доброволно и съ любовь. Каквато работа предприемете, обърнете се първо къмъ Бога, да видите, одобрява ли я Той, или не. Дали човѣкъ се ражда, жени или умира, първо трѣбва да потърси одобрението на Бога. Нѣма ли Неговото одобрение, животътъ му ще се превърне въ адъ. Каквато служба и да вършите, искайте одобрението на Бога. Само съ Него можете да разчитате на успѣхъ. Безъ Него и доброто ще се превърне на зло. Съ Него и злото ще се превърне на добро. Спазвайте следнитѣ правила въ живота си: яжте чиста храна, пийте чиста вода, дишайте чистъ въздухъ, живѣйте въ здравословна кѫща. Преди лѣгане мийте краката и рѫцетѣ си. Никога не лѣгайте съ немити рѫце и крака. Ако сте неразположени, не търсете причината вънъ отъ себе си, но направете нѣщо, да се облекчите. Измийте лицето, рѫцетѣ и краката си съ топла вода. Ако неразположението ви не изчезне, окѫпете се, разходете се на чистъ въздухъ. Не се критикувайте едни-други, че този не е добъръ, онзи не е добъръ. Между онѣзи, които търсятъ Бога, нѣма лоши хора, но има такива, които сѫ въ процесъ на узрѣване. Докато пло-дътъ узрѣе, минава презъ много фази: като пѫпка, като цвѣтъ, като завързалъ плодъ — зеленъ още, киселъ или стипчавъ. Трѣбва да мине известно време, докато узрѣе и стане сладъкъ, готовъ за ядене. Щомъ е така, радвайте се, че има условия, плодътъ да узрѣе и да се ползувате отъ него. Радвайте се, че има условия да станете умни, добри и силни. Кой прави човѣка уменъ? – Богъ. Очаквайте тогава, Той да ви даде условия да придобиете това, което ви е нуждно. Отворете сърдцата си за Господа, безъ страхъ и безъ смущение. — Не сме готови още. — Отъ васъ зависи да бѫдете готови. Измийте кѫщата си, провѣтрете я. Той ще влѣзе вѫтре и ще ви даде своето благословение. Приемете Божията Любовь въ дома си, за да се ползувате отъ нейнитѣ блага. Тя носи скѫпоценни нѣща — храна, свѣтлина, топлина и въздухъ. Тя прави човѣка уменъ, добъръ и силенъ. Тя осмисля живота и сближава хората. Тя премахва преградитѣ и противоречията между тѣхъ. Безъ любовь нищо не се постига. Каквито усилия да правите, ако любовьта е далечъ отъ васъ, животътъ ви се превръща въ адъ. Отворете се за любовьта, за да влѣзете въ рая, въ областьта на безсмъртието. Мнозина искатъ да бѫдатъ добри, безъ да сѫ придобили правата мисъль. Това е невъзможно. Първо човѣкъ трѣбва да мисли. Мисъльта му трѣбва да мине презъ мозъка, после презъ сърдцето и най-после презъ тѣлото. Когато тя обхване и тѣлото, като сила, казваме, че той носи свѣтлина въ своя умъ. Приеми любовьта въ ума си, обичьта — въ сърдцето си, а силата — въ душата си, за да бѫдешъ уменъ, добъръ и силенъ. Прилагайте разумностьта, добротата и силата си, за да помагате на себе си и на своитѣ ближни. Ако знаете, че нѣкой вашъ близъкъ е боленъ, не го лѣкувайте съ лѣкарства, но нека го посетятъ десетина души, и всѣки отъ васъ да отправи къмъ него мисъльта, че ще оздравѣе. Ако той приеме мисъльта ви и повѣрва въ нея, ще стане отъ леглото си. Мисъльта е мощна сила, която лѣкува и повдига човѣка. Човѣкъ се нуждае отъ нѣколко нѣща: отъ красота, доброта и милосърдие; отъ хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина. За да придобие тѣзи качества, той трѣбва да мисли. Иска, или не иска, трѣбва да мисли. Като мисли право, той ще стане и добъръ, и силенъ. Това се изисква отъ всички хора. Който не стане уменъ, добъръ и силенъ, главата му ще пати. Сега е време всички да бѫдемъ умни, добри и силни. По-добро време отъ сегашното нѣма. Всѣки за себе си ще работи, да стане уменъ, добъръ и силенъ. Всѣки самъ ще свърши работата, която му е опредѣлена. На всѣки е даденъ дѣлъ отъ Божията нива, и всѣки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да попрѣчи на вашата работа. Ако досега сте били спъвани, причината се крие въ вашата слабость. Никой не може да препятствува на силния. Единъ день паяцитѣ чули, че слонътъ щѣлъ да мине презъ тѣхното царство и решили да го спратъ, да не го пущатъ между тѣхъ, да ги смущава. Тѣ започнали да правятъ паяжини на пѫтя му, да го спънатъ. Събрали се всички паяци въ царството и започнали да сноватъ своитѣ паяжини. Сновали по цѣли дни и нощи и, когато барикадата имъ била готова, слонътъ пристигналъ. Той миналъ безпрепятствено презъ паяшката крепость. Като го запитали, какво усѣтилъ, той спокойно махналъ съ опашката си и казалъ: Нищо не усѣтихъ. Иде слонътъ въ свѣта; ще мине презъ царството на паяцитѣ, но нищо нѣма да остане отъ паяжинитѣ. Всички паяци ще го питатъ, какво усѣтилъ, но той спокойно ще отговори: Нищо не усѣтихъ. Слонътъ представя любовьта. Иде любовьта въ свѣта. Тя ще мине и замине презъ всички препятствия, но нищо нѣма да усѣти. Вложи любовьта въ ума си, обичьта въ сърдцето си и силата въ тѣлото си, за да се ползувашъ отъ благата на живота. Стреми се да проявишъ силата, доброто и разумностьта, които Богъ е вложилъ въ тебе. Това се отнася само до онзи, който е готовъ да служи на любовьта. Който не е готовъ да служи на любовьта, нека да се държи за стария животъ. Който е възприелъ любовьта, обичьта и силата въ себе си, да отиде още сега на работа. Никой да не пита, какъ да работи. Трѣбва ли да казвате на художника, какъ да работи? Щомъ има платно, бои и четки, той знае, какъ да работи. Започни да рисувашъ, безъ да питашъ, какъ се рисува. Времената сѫ усилни, не чакатъ да се теоретизира много. Нека всѣки се опита да състави нѣкаква мелодия на следнитѣ думи: „Люби ти, добъръ бѫди! Обичай ти, силенъ бѫди!“ Любовьта и обичьта даватъ потикъ въ живота. Изпѣйте думитѣ: „Азъ мога да любя, добъръ да бѫда. Азъ мога да обичамъ, силенъ да бѫда.“ Който иска да придобие любовьта, нека се опита, да си съчини нѣкаква мелодия на дадения текстъ, да затвори стария тевтеръ на своя животъ и да отвори новъ. Нека напише въ новия тевтеръ думитѣ: Азъ мога да любя, добъръ да бѫда. Азъ мога да обичамъ, силенъ да бѫда. Следъ това всѣки въ себе си да каже: Господи, готовъ съмъ да направя всичко заради Тебе, защото Си ме възлюбилъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 16. Беседа отъ Учителя, държана на 12 августъ 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наследници на земята „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята (Матея 5:5.). Понѣкога човѣкъ изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. Въ младини той е идеалистъ, а на стари години става материалистъ. Ако сѣчемъ постоянно клонетѣ на дървото, коренитѣ му се развиватъ чрезмѣрно и се забиватъ дълбоко въ земята. Значи, когато клонетѣ нѣматъ условия да се развиватъ, за тѣхна смѣтка се развиватъ коренитѣ. Сѫщиятъ законъ има значение и за човѣка. Когато човѣкъ нѣма условия да се развива духовно, той се развива материално. Коренитѣ въ него се развиватъ за смѣтка на клонетѣ. Обаче, човѣкъ, както и дървото, трѣбва да се развива правилно — и коренитѣ, и клонетѣ му трѣбва да растатъ еднакво, т. е. той трѣбва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремимъ къмъ такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремимъ къмъ такава наука, която едновременно да усили вѣрата, надеждата и любовьта ни. Мнозина се запитватъ, какво представя човѣкъ предъ вселената. Наистина, човѣкъ е микроскопическо сѫщество предъ вселената, но тя представя материалната страна за него. Той трѣбва да я изучава. За него тя е предметно обучение. Малъкъ е човѣкътъ, но милиарди клетки, т. е. милиарди малки сѫщества образуватъ тѣлото му и живѣятъ за него. Само стомахътъ му е образуванъ отъ десеть милиона клетки. Значи, човѣшкиятъ стомахъ е голѣма фабрика, въ която взиматъ участие десеть милиона работника. Който не разбира смисъла на тѣхната работа и не я оценява, казва, че храненето е проста работа. Не е проста работа. Десеть милиона работника участвуватъ въ обѣда, който ти си приелъ. Ако плащате по единъ левъ на работникъ, за единъ обѣдъ трѣбва да платите десеть милиона лева. Кой може да плати десеть милиона за единъ обѣдъ? И по една стотинка да плащате на работникъ, пакъ е много. Това е само за единъ обѣдъ. А колко пѫти на день яде човѣкъ? Направете изчисление, да видите, колко струва годишно работата само на стомаха. Следъ това изчислете, колко работници има въ мозъка, въ дробоветѣ и направете смѣтка, колко струва тѣхната работа. Приложете математиката, да видите, какво нѣщо е човѣкътъ и колко струва на природата. Само така ще разберете, имате ли право да се обезсърдчавате. Човѣкъ се обезсърдчава отъ две положения въ живота: отъ недоимъкъ и отъ изобилие. Въ първия случай той купува билети, конто не печелятъ; въ втория случай купува билети, които печелятъ, и той изпада въ такова изобилие, което го обезсърдчава; не знае, какъ да се справи съ него, че да се задоволи. Който не печели, не е доволенъ, търси богатство. И той може да спечели. — Какъ? — Или като купи всичкитѣ билети, или като разполага съ голѣми знания, да разбира науката за щастливитѣ числа и да си вземе билетъ, който печели. Кой човѣкъ е истински богатъ? Богатъ е онзи, на когото умътъ, сърдцето и душата се проявяватъ правилно. Ще се запитате, сѫществува ли, наистина, душа. За мене този въпросъ е разрешенъ. Азъ виждамъ проявитѣ на душата всѣки моменть. Тя се изявява чрезъ човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който тя работи. Азъ се разговарямъ съ нея и виждамъ, че тя крие въ себе си велика история. Тя носи голѣми знания въ себе си, всичко помни. Само учениятъ признава сѫществуването на душата, защото всѣки моментъ влиза въ разговоръ съ нея. Тъй щото, който пита, сѫществува ли Богъ, сѫществува ли душа, има ли любовь въ свѣта, той самъ опредѣля мѣстото си. Той самъ се поставя въ категорията на проститѣ, или на онѣзи, които искатъ да учатъ, или между истинскитѣ учени. За ученитѣ тѣзи въпроси съ предрешени. Може ли човѣкъ да разреши въпроситѣ за душата и за духа, за доброто и за злото? — Може. За онзи, който е въ съгласие съ Първата Причина на нѣщата, всичко е възможно. И за него има невъзможни нѣща, но за тѣхъ той никога не мисли. Напримѣръ, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно мѣсто и да имъ даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и тѣ да я посетятъ. Има хора лунни типове, но това не значи, че тѣ идатъ отъ луната. Луната имъ влияе силно, и тѣ вечерь ставатъ отъ леглото си, качватъ се по покриви; тѣ ходятъ свободно, безъ да падатъ. Това е въпросъ, който нѣма отношение къмъ невъзможнитѣ нѣща. Нѣкой иска да бѫде богатъ, безъ да мисли за последствията, които богатството може да му създаде. Ако богатството ти създава нещастия, защо ти е то? Това богатство влиза въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Какъвъ смисълъ има да се качи човѣкъ на Монтъ-Еверестъ и да се задуши тамъ? Човѣкъ не е пригоденъ за голѣми височини. За да се изкачи на този връхъ, той трѣбва да носи съ себе си чистъ кислородъ, да подържа дишането си. Едно време и човѣкътъ е мислилъ, като рибитѣ, че вънъ отъ водата нѣма животъ. Но впоследствие и нѣкои риби се убедиха, че извънъ водата може да се живѣе и станаха птици. Въ бѫдеще човѣкъ ще се убеди, че може да се живѣе и на голѣми височини, дето въздухътъ е крайно разреденъ. Както рибитѣ използуватъ въздуха отъ водата, така и човѣкъ единъ день ще извади отъ въздуха онази материя, която е необходима за дишането. Тѣлото на бѫдещия човѣкъ ще бѫде по-фино отъ сегашното, и той ще живѣе въ етера. Тогава той ще пѫтува свободно отъ земята до луната, защото пространството между тѣзи планети е изпълнено съ етеръ, къмъ който човѣкъ ще бѫде нагоденъ да живѣе. Обаче, сегашниятъ човѣкъ не може да отиде на луната, не е годенъ за тамъ — дробоветѣ му не могатъ още да възприематъ етера. Който си е изработилъ дробове, нагодени къмъ етера, свободно може да пѫтува до луната. Споредъ окултиститѣ, има такива хора на земята. Тѣ пѫтуватъ не само до луната, но и до други планети. Обаче, какъ става това, не може да се докаже научно. За истината това не е важно. Тя не се нуждае отъ доказателства. Доказватъ се само материалнитѣ работи. Свѣтлината има ли нужда отъ доказателства? Ако доказвате броя на трептенията на червената, жълтата или на синята свѣтлина, съ това още не се доказва самата свѣтлина Трептенията сѫ превозни срѣдства на свѣтлината, но свѣтлината, сама за себе си, не е трептение. Човѣкъ си служи съ автомобила като превозно срѣдство, но самиятъ автомобилъ не е човѣкътъ. Автомобилътъ е едно нѣщо, а човѣкъ — друго; трептенията на свѣтлината сѫ едно нѣщо, а свѣтлината е съвсемъ друго; трептенията на музикалния тонъ сѫ едно нѣщо, а музиката нѣма нищо общо съ трептенията. Звукътъ се предава чрезъ трептенията на въздуха, но нито звукътъ, нито трептенията представятъ сѫщинската музика. И тъй, когато говоримъ за човѣка, можемъ да го разглеждаме като индивидъ, като личность; можемъ да го разглеждаме и като колективно сѫщество, излѣзло отъ единъ общъ Източникъ на живота. Той е дошълъ на земята да живѣе за себе си, за дома си, за отечеството си, за цѣлото човѣчество. Най после, като мине презъ всички фази на живота, той ще съзнае, че е дошълъ на земята да живѣе за своя Създатель. Да живѣешъ за Създателя си, за Бога, това значи, да имашъ любовь въ себе си. Да живѣешъ за свѣтлината и да се ползувашъ отъ нея, това значи, да имашъ очи. Който има очи, той вижда и свѣтлината, и Бога и ги познава. Въ този смисълъ, тѣ не се нуждаятъ отъ никакви доказателства. Ще каже нѣкой, че чувствувалъ Бога. Чувствуването на нѣщата е срѣдство, съ което човѣкъ си служи, но то не е доказателство. То е превозно срѣдство за човѣка, каквото е автомобилътъ за физическия му животъ. Обмѣната между Бога и човѣшката душа е доказателство за сѫществуването на Бога и за Неговитѣ прояви като Любовь, Мѫдрость и Истина. Да живѣешъ въ Бога, и Той да живѣе въ тебе, това е доказателство за Неговото сѫществуване. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, любовьта е отношение на Бога къмъ насъ. Обичьта пъкъ представя отношение на човѣка къмъ Бога. Малцина разбиратъ тѣзи отношения, затова тѣ обичатъ, безъ да знаятъ, кого обичатъ. Нѣкой ги люби, безъ да знаятъ, кой въ сѫщность ги люби. Нѣкой казва, че едикой си го люби — Петко, Стоянъ, Драганъ. Човѣкъ не може да люби. Може ли едно кило вода да задоволи жаждата ви презъ цѣлия животъ? Може ли единъ скѫпоцененъ камъкъ да ви украси? Следователно, единъ човѣкъ не може да задоволи нуждата на душата ви, да бѫдете любени; нито човѣкъ може да обича само едного. Ако Богъ не живѣе въ човѣка, подобниятъ му не може да го обича. Може ли котката да обича човѣка за самия него? Тя го обича за хлѣба, който той ѝ дава. Като престане да я храни, и тя престава да го посещава — не го обича вече. Всички хора говорятъ за любовьта, но малцина я разбиратъ като велика сила, като велика добродетель. Тя осмисля живота и внася хармония въ него. Безъ любовь животътъ е смърть, а безъ обичь — адъ. Когато престане да люби, човѣкъ умира; когато престане да обича, той слиза въ ада. Богъ каза на първия човѣкъ: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ“. Това значи: въ който день престѫпишъ закона на любовьта, ще умрешъ. Смъртьта под разбира отдалечаване на човѣка отъ любовьта. Като говорятъ за любовьта, хората я разглеждатъ като проява, отъ една страна въ индивидуалния животъ на човѣка, а отъ друга, като проява на колективния животъ. Отъ това гледище авторитѣ, различнитѣ писатели, романисти, философи, разглеждатъ въпроситѣ на живота. Напримѣръ, Викторъ Хюго разрешава вѫтрешнитѣ противоречия въ индивидуалния животъ на човѣка. Толстой пъкъ разрешава единъ голѣмъ социаленъ въпросъ — причината за войнитѣ, за голѣмитѣ спорове и недоразумения между народитѣ. По отношение на своитѣ възгледи, въ романитѣ си „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“, и двамата сѫ прави. И сегашнитѣ хора се питатъ, като Толстоя, коя е причината за сѫществуването на злото въ свѣта. Какво правятъ войницитѣ, когато минаватъ презъ нѣкой мостъ? За да не го разрушатъ, тѣ не вървятъ ритмично, но по единъ или по двама-трима, безразборно. На основание на този законъ отъ физиката, казвамъ: Злото сѫществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войницитѣ вървятъ ритмично по нѣкой мостъ, тѣ го събарятъ. Когато много хора вървятъ ритмично въ посока на злото, тѣ създаватъ голѣми катастрофи въ свѣта: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратятъ катастрофитѣ, хората трѣбва да се откажать отъ ритъма на своя изопаченъ умъ и своето сърдце, отъ единодушието въ злото. Тѣ трѣбва да се обединятъ по умъ, по сърдце и по воля въ правене на добро, за да превърнатъ земята въ рай, а живота си — въ музика и пѣсень. Не е достатъчно само човѣкъ да търси причината на злото, но той трѣбва да бѫде готовъ да се откаже отъ него. Ако не се откаже отъ своята алчность, той не може да влѣзе въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Ако пчелата - работница не може да излѣзе отъ обществото на пчелитѣ, нищо нѣма да придобие. Тя ще има царица - пчела, която ще ѝ заповѣдва, и завинаги ще си остане работница въ кошера на своята царица. И въ кошера има редъ и порядъкъ, чистота, но този редъ и порядъкъ не е идеаленъ. Ако пчелата се стреми къмъ нѣщо възвишено, трѣбва да напусне кошера. Въ живота на пчелитѣ е допуснато многомѫжеството, което не може да бѫде идеалъ на единъ възвишенъ свѣтъ. Тѣхниятъ строй е отживѣлъ времето си. Всѣка съзнателна пчела търси нови условия, за новъ, възвишенъ животъ. Въ какво се заключава идеалниятъ строй на живота? — Въ прилагане на любовьта и на обичьта. Вънъ отъ любовьта и обичьта никакъвъ идеалъ не може да сѫществува. Въ бѫдеще, когато се приложатъ любовьта и обичьта въ живота, хората нѣма да се страхуватъ отъ смъртьта. Тѣ нѣма да умиратъ, но ще минаватъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Хората умиратъ днесъ по единствената причина, че не сѫ хармонизирали любовьта и обичьта въ себе си. Който не ги е хармонизиралъ, не може правилно да ги прилага. Слушахъ една млада жена да се оплаква отъ положението си. Разправя, че се оженила преди две години, а се обичали съ мѫжа си седемь години преди женитбата си. И тя не знае, какво е станало помежду имъ, но той обикналъ друга жена и казвалъ ѝ: Ще ме извинишъ, сега не те обичамъ, както по-рано. Ако ти ме обичашъ, пожертвувай се за мене, остави ме свободенъ. Понеже жена му го обичала, макаръ и съ мѫка, тя го оставила свободенъ, не го напуснала, но не се мѣсила въ любовьта му. Тази жена е разумна. Тя разбира, че не може да се бърка въ живота на сърдцето, но иска да знае, коя е причината за новото положение, въ което се намира. Много просто. Кога човѣкъ обича нѣкого? — Когато той се жертвува за него. Следователно, тази жена въ миналото нѣкога се е пожертвувала за него, и днесъ той ѝ благодари съ обичьта си. Като обича тази жена, той ще прояви и къмъ жена си по-голѣма любовь, но ако тя го остави свободенъ. Той ще оцени жертвата, която тя прави за него, и ще ѝ благодари. Сѫщото се отнася и до жената. Любовьта е единна и непреривна. Въ нея нѣма никакви престѫпления, никакво зло. Престѫпленията, които хората приписватъ на любовьта, се криятъ другаде, а не въ любовьта. Тѣ не я разбиратъ, или криво я разбиратъ. Любовьта повдига и възкресява човѣка, а не го умъртвява. Богъ се проявява чрезъ любовьта въ всѣко живо сѫщество. Колкото повече хора обича човѣкъ, толкова повече се отворилъ за Бога. Любовьта е пѫть кьмъ повдигане. Какъ се проявява любовьта, не е важно Тя има милиони начини за проявяване. Важно е да се придобие нѣщо ценно чрезъ нея. Като се повдига отъ едно стѫпало на друго, човѣкъ ще дойде най-после до великата любовь, въ която нѣма измѣна, нѣма престѫпления, нѣма смърть. Тя носи радость и щастие, тя носи свобода и безсмъртие. Задачата на разумния свѣтъ се заключава въ това, да освободи човѣка отъ заблужденията, които носи отъ миналото, да внесе въ живота имъ новъ, великъ моралъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ едни въ други? Трѣбва ли мѫжътъ да се съмнява въ жена си, да мисли, че тя търси други мѫже? Трѣбва ли жената да се съмнява въ мѫжа си? Защо мѫжътъ да не гледа на женитѣ като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мѫжетѣ като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщеритѣ си, майката обича синоветѣ си. Има ли нѣщо престѫпно въ тази любовь? Семейството е създадено, именно, за това, да регулира отношенията между мѫжа и жената, да ги повдигне на по-висока степень. Не мислете, че, ако нѣкой мѫжъ обича една жена, той върши престѫпление. Въ любовьта нѣма престѫпления. Невъзможно е да любишъ, и да вършишъ престѫпления. Който люби, не върши престѫпления; който не люби, върши престѫпления. Това се отнася еднакво и за мѫжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичатъ. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщеритѣ си, а майката — синоветѣ си? На земята нѣма по-възвишена любовь отъ тази на майката и на бащата. Днесъ повечето хора не разбиратъ любовьта, а говорятъ за нея, приписватъ ѝ качества, каквито тя не притежава. Това е любовь на насѣкомитѣ, сь която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизатъ въ любовьта на сърдцето. Тѣ четатъ романи, влюбватъ се, мислятъ, че познаватъ тази любовь. И нея още не познаватъ. Ако тази любовь още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любовь. Ще каже нѣкой, че познава Бога, че Той е близо до насъ. Понѣкога Богъ е близо до насъ, нѣкога е далечъ. Когато Го обичаме, Той е далечъ отъ насъ. Когато не Го обичаме, Той е близо до насъ, учи ни, възпитава ни. — Какъ? — Чрезъ страданията. Когато жената се оплаква отъ мѫжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всѣка стѫпка я следи, да не направи нѣ каква погрѣшка. Когато е далечъ отъ нея, тя е доволна отъ него и знае, че той я обича. Тя има вѣра въ него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далечъ“ сѫ относителни. Разумнитѣ сѫщества, които се движатъ съ бързината на свѣтлината, отиватъ до слънцето за осемь минути и се връщатъ за осемь минути. Тѣ сѫ близо до насъ. Обикновениятъ човѣкъ, за да отиде до града и да се върне, трѣбватъ му единъ-два часа. Значи, той е далечъ отъ васъ. Въ бѫдеще мѫжътъ и жената ще живѣятъ далечъ единъ отъ другъ. Ако жената е на слънцето, мѫжьтъ ще бѫде на земята. После ще смѣнятъ мѣстата си. Мѫжътъ ще се качи на слънцето, а жената ще слѣзе на земята. Адамъ направи грѣшка, като извика жената отъ другия свѣтъ, въ който тя живѣеше. Той я взе при себе си, но, въ края на краищата, и двамата излѣзоха отъ рая. За да се обичатъ, хората трѣбва да се вселяватъ едни въ други. При това положение, тѣ нѣма да се каратъ, нѣма да се сърдятъ. Ако жената се разсърди, мѫжътъ ще се всели въ нея. Ако мѫжътъ се разсърди, жената ще се всели въ него. И така, тѣ нѣма да се каратъ, ще бѫдатъ скрити единъ за другъ. Самъ човѣкъ може ли да се кара? Вѫтрешната страна на живота представя небето, а външната — земята. Който иска да запази хармонията си, трѣбва постоянно да влиза въ себе си и да излиза, т. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовьта, не се страхува, че нѣкой може да му я отнеме. Любовьта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовьта е неизчерпаема. Който люби, никога не измѣня на любовьта. Който иска да го любятъ, трѣбва да стане като детето. Всѣки се радва на детето, всѣки го носи на рѫце. Можете ли да носите единъ мѫжъ или една жена на гърба си? Следователно, за да бѫде обичана, жената трѣбва да се откаже отъ желанието си, да я носи мѫжътъ на гърба си. И мѫжътъ трѣбва да се откаже отъ желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бѫде обичанъ. Христосъ казва: „Кроткитѣ ще наследятъ земята“. Кой човѣкъ е кротъкъ? — Който носи въ себе си любовьта и обичьта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява въ тѣхъ, не ги измѫчва, не имъ причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява въ мѫжа си, не допуща нито една лоша мисъль за него; ако е мѫжъ, и той не се съмнява въ жена си и не допуща нито една лоша мисъль за нея. Кроткиятъ познава любовьта и обичьта и вѣрва въ тѣхнитѣ прояви. Като се говори за любовьта, ние не разбираме свободната любовь, която хората допущатъ. Любовьта стои по-високо отъ свободата. Тя произтича отъ истината, а сѫщевременно носи въ себе си и истината, и мѫдростьта. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вѣрно. Нѣма живо сѫщество въ свѣта, което да не е обичано. Едно се изисква отъ човѣка: да възприеме любовьта чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ душата си. Който не възприема така любовьта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трѣбва да се запознаете и съ любовьта. И тогава, нѣма да казвате, че мѫжътъ ви или жена ви не ви обичатъ, но ще знаете, че, като ви е изпратилъ на земята, Богъ ви е обикналъ. Той не ви е пратилъ между мѫже и жени, но между братя и сестри, да имъ покажете, какво нѣщо е любовьта. Не очаквайте да ви обичатъ, но вие обичайте. Бѫдете герои да проявите любовьта, да бѫдете носители на новото въ свѣта. * 15. Беседа отъ Учителя, държана на 9 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ценни добродетели Разумниятъ и щастливъ животъ зависи отъ прости нѣща. Всѣки човѣкъ иска да бѫде щастливъ, но въ какво се заключава щастието, не знае. Да казвашъ, че трѣбва да бѫдешъ щастливъ, това е все едно, да казвашъ, че трѣбва да ходишъ. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да ходи. Ако ходишъ правилно, ще бѫдешъ здравъ; ако не ходишъ правилно, ще си създадешъ различни болезнени състояния. Отъ хода се познава, дали човѣкъ е уменъ, дали има повече или по-малко свѣтлина въ съзнанието си; ходътъ опредѣля още и твърдостьта на човѣка. Изобщо, отъ хода се познаватъ неговитѣ характерни чърти. Всѣко движение, съзнателно или несъзнателно, опредѣля характера на човѣка. Тѣлото е изразъ на човѣшката душа. Достатъчно е да изучите тѣлото на човѣка, за да познаете неговия вѫтрешенъ животъ, скрититѣ сили въ него. Нѣкой мисли, че като мълчи, никой не знае, какво носи въ себе си. Лъже се той, не е нуждно човѣкъ да говори, за да го познаятъ. Лицето, главата му, рѫцетѣ и краката, както и цѣлото тѣло, говорятъ за него. За онзи, който знае да чете, всичко е открито. Той знае да чете, но знае и да мълчи. Съвременнитѣ хора се страхуватъ едни отъ други. Ако нѣкой има лошо мнение за васъ, вие сте затворени за него. Ако ви попитатъ, кой човѣкъ е добъръ, вие ще се произнесете за неговата доброта по проявитѣ му. За бакалина ще кажете, че е честенъ, понеже продава честно. Като мѣри стоката си, точно тегли. При това, той казва: Тази стока е първокачествена, а тази е второкачествена. Както казва, така излиза. Учениятъ, обаче, чете по лицето на човѣка, дали е честенъ, или не. Той казва: Ако бащата и майката на даденъ човѣкъ сѫ били честни, и той ще бѫде честенъ; ако тѣ сѫ били умни и добри, и той ще бѫде уменъ и добъръ; ако тѣ сѫ били здрави, и той ще бѫде здравъ. На лицето и на главата на човѣка е написанъ живота не само на неговитѣ родители, но и на десетки поколѣния преди него. Всѣко нѣщо крие произхода си въ единъ далеченъ източникъ. Вие гледате електрическитѣ лампи и казвате, че електрическата енергия е взета отъ водата. Истински учениятъ, обаче, знае, че тази свѣтлина не иде направо отъ водата, но отъ още по-далеченъ източникъ — Слънцето, което е само резервуаръ на тази енергия. Задъ Слънцето пъкъ се крие първопричината на нѣщата. Следователно, следъ всѣко извършено действие или проява иде друго нѣщо. Напримѣръ, следъ яденето иде почивката, а следъ почивката — работата. После отново идатъ ядене, почивка, работа. Какъвъ е смисълътъ на живота? Като живѣе, човѣкъ се стреми да придобие нѣщо. Ако всѣки день не придобива нѣщо ново, той мисли, че не живѣе. Чиновникътъ и работникътъ се стремятъ да увеличатъ заплатитѣ си. Всѣки иска увеличаване на хлѣба, да задоволи глада си и да предаде нѣщо къмъ строителния материалъ на тѣлото си. Както за строежа на една кѫща е нуждно известно количество материалъ — тухли, камъни, греди, пѣсъкъ, така и за човѣшкото тѣло, външно и вѫтрешно, е нуженъ градивенъ материалъ. Ако нѣма достатъчно отъ този материалъ, той се оплаква, че му липсва нѣщо. Всѣки човѣкъ изпитва нѣкакъвъ недоимъкъ въ живота си и се стреми да го набави. Недоимъкътъ, липсата на нѣщо прави човѣка недоволенъ. Той знае, че му липсва нѣщо, но каква е тази липса, нѣма ясна представа за нея. Защо? — Защото едва придобие нѣщо, явява се другъ недоимъкъ. Цѣлъ животъ се мѫчи човѣкъ, да задоволи липсата си и все не може да я задоволи — нѣщо му недостига. Христосъ казва: „Едно ти недостига“. Какво е това „едното“? Ще кажете, че любовь искате. Какво нѣщо е любовьта? Яде ли се, пие ли се? Нито се яде, нито се пие, но тя сама донася всичко онова, което се яде и пие. Сама по себе си любовьта не е щастие, но щастие носи; тя не е силна, но прави хората силни; тя не е свѣтлина и топлина, обаче, носи свѣтлина и топлина. Какво въ сѫщность е любовьта? Излиза, че любовьта е нищо, а всичко носи. Подъ думата „нищо“, разбираме, че любовьта не е ограничена, къмъ никого не е задължена, а всичко прави. Любовьта не е задължена къмъ никого, но всички задължава. Като донесе ядене на човѣка, тя го заставя да яде; като го направи разуменъ, тя го заставя да прояви разумностьта си; като му даде свѣтлина и топлина, тя изисква отъ него да ги прояви, дето трѣбва. Докато момата е при родителитѣ си, тя е свободна отъ задължения. Щомъ се влюби въ нѣкой момъкъ и се ожени за него, тя е длъжна да се грижи за дома, за възлюбения и за децата си. Новороденото дете се нуждае отъ грижитѣ на майка си. То иска да яде, но не знае, отде да вземе храна и какъ да яде. Майката му дава отъ себе си доброкачествена храна и се грижи на време да я доставя. Както детето се учи отъ майка си, така и всѣки човѣкъ, за да стане добъръ, уменъ, силенъ и здравъ, трѣбва да има учитель, който да му покаже начинъ за придобиване на тѣзи качества. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, но не знаятъ, какъ да постигнатъ желанието си. Ако имъ се каже, че, за да бѫдатъ здрави, трѣбва да дишатъ дълбоко, тѣ нѣма да повѣрватъ и ще започнатъ да философствуватъ. Тѣ искатъ да имъ се каже друго нѣщо. Защо? — Защото мислятъ, че дишането си върви само по себе си. Вѣрно е, че всѣки човѣкъ диша, но неправилно. Всички болести, всички неразположения се дължатъ на неправилното дишане. Съвременнитѣ хора дишатъ само съ горната часть на дробоветѣ си, а това е недостатъчно. При дишането трѣбва да взиматъ участие умътъ, сърдцето и волята. Ако тѣ не взиматъ участие при дишането, човѣкъ не се ползува, както трѣбва отъ въздуха. Той го приема и изпуша механически. Човѣкъ трѣбва да диша съзнателно. Здравето на човѣка зависи отъ количеството на въздуха, на свѣтлината и на топлината, които той приема отъ външния свѣтъ. Свѣтлината дава просторъ на човѣшката мисъль. Дишането пъкъ дава просторъ на чувствата му, а топлината внася разширение и въ чувствата, и въ мислитѣ. Какво дишане е това, което не може да освободи човѣка отъ недоволството му? Нѣкой диша, приема свѣтлина и топлина, а е недоволенъ. Защо е недоволенъ? — Защото обущата му били стари, дрехитѣ му — изтъркани и избѣлѣли. Едно ще знаете: Нѣма нови нѣща въ свѣта, но нѣма и стари. Сльнцето, което изгрѣва и залѣзва, не е нито старо, нито ново. То сѫществува отъ създаването на свѣта. Ново ли е тогава? Сѫщевременно, казваме, че иде новъ день, когато слънцето ще изгрѣе отново, съ нова свѣтлина и топлина. Значи, за едни хора слънцето е ново, а за други — старо. Всѣко новородено дете е новъ човѣкъ.Но колко пѫти това дете се е раждало и умирало! Колко пѫти то е било ученъ, знаменитъ човѣкъ! Въ малка форма е дошло то, но въ него се крие голѣмъ ученъ или голѣмъ философъ. Често хората се оплакватъ отъ живота си, не могатъ да носятъ страданията и търсятъ виновника вънъ отъ себе си. Въ това отношение тѣ приличатъ на малкитѣ деца, които сами си причиняватъ страдания, но, като не се разбиратъ, отдаватъ вината на външни условия. Едно дете яло диня и, като си играло съ семкитѣ, пъхнало една семка въ ухото си и не могло да я извади. Следъ това започнало да плаче, че ухото го боли. Семката набъбнала и причинила голѣма болка.. Майката се чудѣла, на какво се дължи това. Извикала една опитна баба, да го прегледа. Бабата пипнала ухото отвънъ и забелязала една подутина. Запитала детето, да не е турило нѣщо въ ухото си. Едва сега то си спомнило, че пъхнало една семка въ ухото си, която не могло да извади. Бабата взела една кука, внимателно я пъхнала въ ухото и извадила семката. Така постѫпватъ и възрастнитѣ хора. Тѣ турятъ една мисъль, едно чувство или една постѫпка тамъ, дето не трѣбва, и после се чудятъ, защо страдатъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Ако си бакалинъ, ще теглишъ стоката точно. Премѣришъ ли по-малко, отколкото трѣбва, ще те хванатъ и ще изгубишъ довѣрието на хората. Ще кажешъ, че не си забелязалъ това, или че слугата ти е направилъ погрѣшката. Не скривай истината. Бѫди буденъ къмъ постѫпкитѣ си и, ако съзнателно правишъ погрѣшки, признай си и започни да се изправяшъ. Ще кажете, че живѣете добре. Радвайте се, ако, наистина, живѣете добре; но, ако животътъ ви не е достатъчно чистъ, благодарете на условията и на сѫществата, презъ които той минава, за да се пречисти. Земниятъ животъ на човѣка прилича на мѫтна вода, която минава презъ земнитѣ пластове и се пречиства. Пластоветѣ, презъ които минава този животъ, съ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата душа. Като мине презъ тѣхъ, животътъ на човѣка се пречиства и излиза въ видъ на чистъ изворъ, отъ водата на който се ползуватъ всички живи сѫщества — растения, животни и хора. Колкото е по-чистъ изворътъ, толкова радостьта на разумнитѣ сѫщества е по-голѣма. Ако изворътъ е нечистъ, тѣ казватъ: Този животъ не е добъръ, още трѣбва да се пречиства. Казватъ за нѣкого, че мислитѣ му не съ чисти. За другъ казватъ, че чувствата и желанията му не сѫ чисти. Това показва, че умътъ, сърдцето и волята на дадени хора, като филтри на живота, не съ изпълнили добре службата си. Както хората се хранятъ отъ плодоветѣ на дърветата, така и много по-долностоещи и по-високостоещи отъ човѣка се хранятъ отъ неговитѣ мисли и желания. Както плодоветѣ на дърветата влизатъ като съставна часть въ човѣшкия организъмъ, така сѫщо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка влизатъ като съставна часть въ организмитѣ на други сѫщества. Значи, цената на човѣка се опредѣля отъ плодоветѣ, които той дава на другитѣ сѫщества. Затова казваме, че човѣкъ носи отговорность за дѣлата си. Богъ е турилъ всички хора на работа, като съработници въ Неговото дѣло. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ е поелъ една служба, която трѣбва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чиновникъ, когото ревизиратъ всѣки моментъ. Сутринь, като изгрѣе слънцето, той поема службата си, цѣлъ день работи, а вечерь дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всѣки день, всѣка седмица, всѣки месецъ и всѣка година. И най-после, като свърши цѣлата работа, пакъ го ревизиратъ. Последната ревизия опредѣля положението му, като добъръ или лошъ чиновникъ. Главата и лицето на човѣка показватъ, какъвъ чиновникъ е билъ той въ своитѣ минали сѫществувания. Бѫдещиятъ му портретъ ще покаже, какво е работилъ той въ сегашния си животъ. Каквато работа предприеме човѣкъ, трѣбва да я изпълни добре. Въ това отношение той трѣбва да бѫде като музиканта, всѣки тонъ да бѫде чистъ, ясенъ, никакъвъ фалшъ, никаква неясность да нѣма въ него. Какво се иска отъ добрия музикантъ? — Да взима чисти, ясни, опредѣлени тонове. Всѣки тонъ трѣбва да има опредѣлена форма, голѣмина, тежесть. Сѫщевременно, тонътъ трѣбва да има редъ, количественость и животъ въ себе си. Ако тонътъ на музиканта нѣма тѣзи качества, музиката му не привлича. Коя мома и кой момъкъ привличатъ хората? — Красивитѣ. Не сѫ ли красиви, никой не ги търси. Голѣмата красота е опасна, но и голѣмата грозота е опасна. Това, което повдига човѣка, е красотата; това, което го понижава, е грозотата. Ще кажете, че грозниятъ нѣкога ще стане красивъ, а красивиятъ — грозенъ. Не е така. Грозниятъ, трѣбва да стане красивъ; красивиятъ трѣбва да стане добъръ. Добриятъ трѣбва да стане справедливъ, а справедливиятъ — разуменъ. Това сѫ степени, презъ които човѣкъ минава въ развитието си. Красотата дава външнитѣ условия на живота. Ако си красивъ, всички хора сѫ готови да ти услужатъ. Красотата е подобна на златото, което не се окислява. Който разбира свойствата на златото, може да си послужи съ него, като физическо злато, да подобри материалния си животъ, но може да си послужи съ него и като съ органическо злато, да подобри вѫтрешния си душевенъ животъ. Много отъ болеститѣ се дължатъ на отсѫтствието на органическо злато въ кръвьта. Слабостьта и малокръвието се дължатъ на недостатъчно количество желѣзо въ кръвьта. Когато мисъльта на човѣка е неподвижна, това показва, че той има малко фосфоръ въ кръвьта си. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които не се виждатъ. Говори се за мисъльта, но никой не я вижда. Казватъ, че нѣкой мисли добре, но и за това има причина. Само онзи мисли добре, когото обичатъ. Ако никой не обича даденъ човѣкъ, той не може да мисли добре. Съ любовьта си майката заставя детето си да мисли. Колкото повече го обича, толкова по-добре мисли то. Първоначално детето е било въ спещо състояние, но постепенно въ него се събуждала мисъльта. Като се прояви умътъ, и сърдцето се проявява и повдига. Сърдцето пъкъ дава възможность да се прояви тѣлото и неговата сила. Значи, умътъ, сърдцето и волята сѫ свързани помежду си. Умътъ е свързанъ съ сърдцето, а сърдце то — съ тѣлото, т. е. съ силата на човѣка. Разумностьта има отношение къмъ майката. Тя представя проява на Божествения Духъ въ човѣка, който го заставя да мисли. Когато детето отговаря на майчината любовь, умътъ му се събужда, и то започва да мисли. Събуди ли се умътъ, сърдцето и душата въ човѣка, той започва да живѣе съзнателно. Това значи, да се движи човѣкъ въ три посоки — по дължина, широчина и височина или дълбочина. Съзнателниятъ животъ подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и възприемане на свѣтлината. Мнозина ядатъ, пиятъ, дишатъ, безъ да даватъ значение на тѣзи процеси. Съ това тѣ малко използуватъ условията. Дишането има смисълъ, когато и мисъльта, и чувствата, и волята взиматъ участие. Дишане безъ концентрирана мисъль нищо не допринася. Като дишашъ, бавно ще приемашъ въздуха, и бавно ще го изпущашъ. Както влиза въздухътъ, така трѣбва и да излиза. Петь минути ще дишашъ, но ще мислишъ само за Божествени, за възвишени нѣща, нѣма да се смущавашъ отъ обикновени работи. Когато е гладенъ и яде съ любовь и съ разположение, човѣкъ придобива нѣщо ценно отъ яденето. Малко ще ядешъ, но съ любовь. То допринася повече отъ многото ядене, прието безъ любовь. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь, се увеличава; всѣко нѣщо, което не става съ любовь, се смалява. Бѫдете доволни отъ малкото. Ако имате едно житно зърно или една клечка кибритъ, бѫдете доволни и оть тѣхъ. Едно житно зърно може да роди 30, 60 или 100 зрънца. Съ една кибритена клечка можете да запалите голѣмъ огънь, на който да се грѣете и да сготвите ядене за много хора. — Какво да правя съ едно житно зърно? — Посѣй го въ земята. — Какво да правя съ една клечка кибритъ? — Запали огънь. Който мисли правилно, туря клечката тамъ, дето огъньтъ лесно се запалва. За да помогне на горението, той духа. Така той внася повече въздухъ и усилва горението. Духането на огъня подразбира отправяне на мисъльта тамъ, дето може да се придобие нѣщо ценно. Каквито упражнения да правите, вложете мисъльта и чувствата си, да се ползувате отъ тѣхнитѣ блага. Всѣко упражнение крие въ себе си известно благо. Въ продължение на една седмица правете гимнастическитѣ упражнения, както и упражненията за дишане, съ вѣра и любовь, да видите резултата. Голѣмъ е резултатътъ при работа съ любовь и вѣра. Турете далечъ отъ себе си съмнението и работете. Всѣко съмнение въ мисъльта, въ чувствата или въ волята води къмъ нещастие. Действието на съмнението за човѣка е подобно на въздухъ, който лѣкарьтъ, по невнимание, допуща при вкарване на кръвь въ болния. Влѣзе ли въздухъ въ кръвьта, болниятъ е изложенъ на голѣми страдания. На сѫщото основание, казвамъ: Влѣзе ли съмнението въ човѣка, той е изложенъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Съмнението е единъ отъ опаснитѣ паразити, който се размножава бързо. Въ 24 часа то е въ състояние да отрови кръвьта на човѣка. И следь това трѣбва да прави голѣми усилия, да пречисти кръвьта си отново. И тъй, всѣко упражнение трѣбва да се прави съзнателно. Вдигнешъ ли едната рѫка нагоре, това показва, че приемашъ нѣщо. Щомъ я спуснешъ надолу, давашъ нѣщо. Едната рѫка помага на ума, а другата — на сърдцето. Чрезъ пръститѣ на рѫката човѣкъ възприема Божиитѣ блага. Палецътъ е свързанъ съ волята, съ Божествения свѣтъ. Ако отрѣжатъ палцитѣ на дветѣ рѫце, човѣкъ става безволевъ. Въ старо време, когато искали да накажатъ нѣкой крайно упоритъ човѣкъ, отрѣзвали палцитѣ му, и той ставалъ безволевъ. Останалитѣ четири пръста сѫ свързани съ ангелския свѣтъ. Показалецътъ е свързанъ съ личнитѣ чувства, срѣдниятъ пръстъ — съ справедливостьта, безименниятъ съ чувството на красивото и изящното, а малкиятъ пръстъ — съ честностьта. Малкиятъ пръстъ е търговецътъ въ човѣка. Чрезъ пръститѣ си човѣкъ черпи необходимия материалъ за работа. Нѣма ли този материалъ, нищо не може да направи. За да работи разумно, човѣкъ влиза първо въ връзка съ силитѣ, които действуватъ въ тѣлото му, а после и съ силитѣ, които действуватъ въ разумната природа. Като погледнете краката си, радвайте се, че имате възможность да изучавате доброто. Като се движите отъ едно мѣсто на друго, ще срѣщате добри хора и ще се свързвате съ тѣхъ. Радвайте се и на рѫцетѣ си. Не казвайте, че не сѫ красиви, но гледайте пръститѣ да не сѫ криви. Тѣ трѣбва да бѫдатъ успоредни единъ на другъ. Всѣко изкривяване на пръститѣ показва, че сте изопачили нѣкѫде живота си — стремете се да го изправите. Човѣшкото тѣло е апартаментъ, въ който душата пребивава. Красивъ е този апартаментъ, но въ бѫдеще човѣкъ ще разполага съ още по-красивъ. За да си изработи нѣщо по-красиво, отъ него се изисква разумна и съзнателна работа. Да работи човѣкъ съзнателно върху себе си, това значи, да се стреми къмъ красивитѣ нѣща. Красивото се крие въ Божественото начало, а грозното — въ човѣшкото. Не се занимавайте съ човѣшкото, съ погрѣшкитѣ на хората. Всѣки самъ да изправя погрѣшкитѣ си. Тѣ сѫ временна опаковка на нѣщата. Срещнешъ нѣкой лошъ човѣкъ. Не казвай, че е лошъ, но потърси причинитѣ, които го заставятъ да се проявява така. Ролята му е такава. Той е поставенъ на постъ, да плаши хората. Щомъ изпълни задачата си, той нѣма да бѫде вече лошъ. Молете се за себе си, молете се и за другитѣ хора. Какъ трѣбва да се молимъ? Като станешъ сутринь, поглади челото си и кажи: Господи, благослови челото ми и способноститѣ, които сѫ скрити въ него. Ако не мислишъ добре, поглади носа си и отправи мисъльта си пакъ къмъ Бога. Ако очитѣ ти гледатъ криво на нѣщата, поглади и тѣхъ. Ако не ядешъ правилно и не говоришъ правилно, ще се помолишъ за устата си и ще я погладишъ. Ако не възприемашъ звуковетѣ чисто, ще погладишъ ушитѣ си и ще се помолишъ за тѣхъ. Следъ това ще погладите рѫцетѣ и краката си, които ви служатъ добре. Благодарете за удоветѣ, които ви сѫ дадени въ услуга. Тѣ сѫ ваши слуги, а вие — тѣхни господари. Вие зависите отъ тѣхъ. Какво ще стане съ васъ, ако очитѣ, ушитѣ, устата, носътъ, рѫцетѣ и краката се откажатъ да ви служатъ? Вие ще се намѣрите въ положението на пъленъ инвалидъ. За да се развивате правилно, трѣбва да имате добра обхода къмъ себе си, т. е. къмъ всичкитѣ свои удове. Не е позволено на човѣка да бѫде грубъ къмъ себе си. Ако ви сърби носътъ, не го хващайте грубо, но го погладете леко съ рѫката си и следъ това го измийте съ топла вода. Ако човѣкъ е грубъ къмъ себе си, къмъ другитѣ хора ще бѫде още по-грубъ. Човѣкъ трѣбва да има високъ моралъ, който да прилага първо къмъ себе си, а после и къмъ ближния си. На себе си ще се учи, а върху ближния ще прилага наученото. Какво правятъ свѣтскитѣ хора? Когато страдатъ отъ болки въ рѫцетѣ и краката, тѣ посещаватъ различни бани, дето се лѣкуватъ като стоятъ по половинъ часъ въ водата. Значи, тѣ се грижатъ за краката, за рѫцетѣ, за цѣлото си тѣло. Трѣбва ли човѣкъ да чака момента, когато краката му сѫ болни, за да се грижи за тѣхъ? Бѫдете внимателни къмъ своитѣ удове, преди да сѫ заболѣли. Отнасяйте се добре и съ ума, и съ сърдцето си, за да използувате условията, вложени въ тѣхъ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко и какво трѣбва да постигне чрезъ ума и чрезъ сърдцето си. Работете върху себе си съ любовь, за да се ползувате отъ нейнитѣ сили. Любовьта е единствената сила, която дава, безъ да взима нѣщо. Тя не очаква на никого. Докато работи любовьта въ васъ, ползувайте се отъ нея, но пазете се да не я изгубите. Тя напуща човѣка, когато той се стреми да я задържи само за себе си. Тя е вода, която не се подпушва. Подпушите ли я, тя ще разруши бентоветѣ, ще ви наводни и ще продължи пѫтя си. Радвайте се на любовьта, която дава животъ и свѣтлина на всички. Благодарете, че тя посещава всички и дава на всѣко живо сѫщество споредъ нуждитѣ му. Свѣтлината и топлината слизатъ на земята, благодарение на любовьта. Всички блага слизатъ на земята, благодарение на любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, благодарете на Бога за всичко, което ви дава. Тъй щото, ако искате да бѫдете здрави, да живѣете добре, работете съ любовьта. Нека тя бѫде мѣрка въ вашия животъ. Избѣгвайте всѣкакви отношения съ хора, които не служатъ на любовьта. Не дружете съ хора, които нѣматъ нищо общо съ любовьта. Не правете връзки съ хора на безлюбието. Какво постигна Ева отъ връзката си съ черния адептъ? Не само че нищо не придоби, но изгуби щастието и свободата си за хиляди години. Който се свързва съ безлюбието, влиза въ областьта на смъртьта; който се свързва съ любовьта, влиза въ областьта на вѣчния животъ. Да придобиешъ вѣчния животъ, това значи, да придобиешъ благоприятни условия за развиване на своя умъ, на своето сърдце и на своята душа. За това се изисква благодарность за всичко, което ви е дадено. Ако имате нѣщо криво въ себе си, не търсете виновника вънъ нѣкѫде, но сами се изправете. Вината се крие въ вашето минало, въ нѣкой вашъ дѣдо или прадѣдо, който не е живѣлъ добре. Изправете погрѣшката си, за да помогнете и на вашия дѣдо или прадѣдо. Мнозина се обезсърдчаватъ отъ живота си, казватъ, че сѫ остарѣли, че нищо не могатъ да постигнатъ. Престанете да мислите за старость. Старъ човѣкъ ли е онзи, който е на 60–70 или повече години? Възрастьта на човѣка се опредѣля отъ времето, което той е употрѣбилъ за служене на любовьта. Ако нѣкой е 70 годишенъ, но отъ 20 години насамъ се е предалъ въ служене на любовьта, въ сѫщность той е 20 годишенъ. Ако пъкъ се е обърналъ къмъ Бога отъ две години насамъ, той е едва двегодишно дете. Защо да не се чувствува като дете? Защо да не е готовъ да възприема отъ възрастнитѣ и да се учи? Всѣки се радва на децата, всѣки ги обича. Детето носи нѣщо ново, отъ което всѣки иска да вземе часть. Всѣки обича добрия човѣкъ, защото може да вземе отъ неговитѣ плодове. Човѣкъ не е сухо дърво, но живо, което дава плодове. Всѣко дърво, което не дава плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля. Работете върху себе си, не само да давате плодове, но плодоветѣ ви да бѫдатъ доброкачествени. Който вкуси отъ вашитѣ плодове, да благодари и да пожелае и втори пѫть да си откѫсне. Стремете се да бѫдете плодни дървета, съ добри мисли и чувства, всѣки да ви търси, да желае вашитѣ плодове. Религиознитѣ хора очакватъ посещението на Духа. Какво ще намѣри Духътъ въ тѣхъ? Той посещава само онѣзи хора, които иматъ плодове. Когато Мойсей изведе евреитѣ отъ Египетъ, Той имъ даде закони, които да изпълняватъ. За да се ползуватъ отъ Божиитѣ блага, тѣ трѣбваше да научатъ закона на жертвата. Безъ жертва човѣкъ не може да постигне нѣщо ценно. Евреитѣ не познаваха този законъ. Тѣ не бѣха готови на никаква жертва, и затова трѣбваше да започнатъ първо отъ материалната жертва. Нѣкой стане сутринь и мисли, какво да прави. Ако нѣма работа, нека полива цвѣтята и дърветата. — Нѣмамъ дървета и цвѣтя въ градината си. — Ще отидешъ въ друга градина, на свой близъкъ, и тамъ ще поливашъ. Следъ това ще поишъ птичкитѣ, ще имъ хвърляшъ трошици, особено презъ зимата, когато земята е покрита съ снѣгъ. Когато се научите да правите малки жертви, тогава ще влѣзете между учени хора, да придобивате знания. И следъ това се искатъ жертви. Истински ученитѣ сѫ хора на жертвата и на любовьта. Помагайте на по-малкитѣ и слаби сѫщества отъ васъ, за да се ползувате и вие отъ тѣхнитѣ услуги. Като чистите дърветата отъ гѫсеници, тѣ ще ви благодарятъ и ще ви даватъ отъ своитѣ плодове. Ще кажете, че това не е ваша работа. Всѣко криво нѣщо, което човѣкъ види, трѣбва да го изправи, особено, ако това е въ негова възможность. Като ставате сутринь, пѣйте. „Който пѣе, зло не мисли“ — казва българската поговорка. Днесъ всички хора искатъ да се подмладятъ, но не знаятъ, какво да правятъ, какъ да станатъ млади. Любовьта подмладява човѣка. Тя твори, съгражда живота и го обновява. Тя внася хармония навсѣкѫде. Обръщайте внимание на малкитѣ работи. Така постѫпва и любовьта. Тя не пренебрегва никого. Срещнешъ единъ човѣкъ, който се прегърбилъ. Не го критикувай, не му се смѣй, но вижъ, коя е причината за прегърбването му. Ако товарътъ му е физически, снеми часть отъ него и го облекчи; ако товарътъ му е сърдеченъ, кажи му нѣколко сладки, ободрителни думи, да го насърдчишъ; ако товарътъ му е умственъ, изпрати му нѣколко свѣтли мисли, да го повдигнешъ. Изпращайте добри мисли къмъ близкитѣ си, за да изпращатъ и на васъ. Добритѣ и възвишени сѫщества — хора, ангели работятъ въ свѣта съ своитѣ мисли и чувства и повдигатъ цѣлото човѣчество. Бѫдете носители на доброто и красивото въ свѣта, за да се ползувате отъ Божиитѣ блага. Въ това се заключава подмладяването и облагородяването на човѣка. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 14. Беседа отъ Учителя, държана на 5 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Самовъзпитание Матея, 2 гл. Въ 12. глава отъ Евангелието на Матея е важна думата „раждане“. Като процесъ, раждането представя великъ актъ въ природата, защото носи велики последствия. Раждането на човѣка, на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ е свързано съ известни събития. Тъй щото, раждането има смисълъ, когато носи известни последствия и когато е свързано съ известни събития. Вънъ отъ това, то представя обикновенъ процесъ, а ние не се занимаваме съ обикновени работи. Обикновенитѣ нѣща сѫ трици въ живота. Следователно, дали човѣкъ ще отиде въ рая или въ ада, дали е билъ богатъ или сиромахъ, това не е важно. Важно е той да бѫде добъръ, уменъ и справедливъ. Ако притежава тѣзи качества, човѣкъ може да превърне и ада въ рай. Каква е цельта на самовъзпитанието? — Да приготви човѣка външно и вѫтрешно да, създаде рай въ себе си. Който е подобрилъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия на своя животъ, той се е освободилъ отъ ада, или, както казватъ, отъ пъкъла. Адътъ не е такъвъ, какъвто си го представятъ хората. Тамъ живѣятъ различни хора: учени и прости, професори, доктори, музиканти и др. И тамъ се женятъ, раждатъ се деца и т. н. Ще кажете, че адътъ е мѣсто на вѣченъ огънь. Огъньтъ не е лошо нѣщо. Огъньтъ е игралъ важна роля при създаването на свѣта. И доднесъ още той не е изгубилъ значението си. Страшно е, когато хората не знаятъ, какъ да се ползуватъ отъ огъня, и сами си създаватъ нещастия съ него. Страшно е, когато човѣкъ не знае, какъ да употрѣби храната, водата, въздуха и свѣтлината, които природата изобилно му дава. Като работи съзнателно върху самовъзпитанието си, човѣкъ дохожда до положение да се справя правилно съ всички блага, които му се даватъ. Всички хора говорятъ за самовъзпитание, но едва сега тѣ започватъ да разбиратъ, какво въ сѫщность е самовъзпитанието. Какво означава думата ,самовъзпитание“? Тя е образувана отъ думитѣ „самъ и питая“. Значи, човѣкъ трѣбва да дойде до положение, да се храни самъ, да храни една мисъль, едно чувство или една своя постѫпка. Човѣкъ не може правилно да се питае, ако нѣма обичь къмъ храната, която употрѣбява въ физическия, духовния или въ умствения свѣтъ. Съ глагола „питая“ е свързанъ глаголътъ „питамъ“. Когато се храни, човѣкъ трѣбва да се запитва, каква храна да употрѣби и какво количество. И тъй, ще знаете, че любовьта и обичьта подразбиратъ връзка съ нѣщата. Правилнитѣ връзки сѫ връзки съ разумни сѫщества. Въ този смисълъ, любовьта и обичьта сѫществуватъ само въ разумния свѣтъ. Вънъ отъ този свѣтъ, тѣ не се проявяватъ. Тамъ действуватъ механически закони. Когато не сѫ възпитани, хората живѣятъ въ неразуменъ свѣтъ. Не е лесно човѣкъ да се възпита. Той живѣе едновременно въ три свѣта: въ физическия, дето се раждатъ постѫпкитѣ; той живѣе едновременно и въ умствения свѣтъ, дето се раждатъ мислитѣ и идеитѣ; той живѣе и въ духовния свѣтъ, дето се раждатъ чувствата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава едновременно и въ тритѣ свѣта. Ще кажете, че ясновидството помага при самовъзпитанието. Кой човѣкъ е ясновидецъ? — Който вижда ясно и надалечъ. Какъ познаваме, кой човѣкъ е ясновидецъ? — Като го подложимъ на опитъ, да провѣримъ, какъ и колко вижда. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде авторитетъ за себе си, самъ да провѣрява нѣщата. За мене не е музикантъ онзи, когото хората ми препорѫчватъ, но онзи, когото азъ самъ съмъ чулъ. Като чуя, какъ свири, азъ веднага се произнасямъ, дали е добъръ музикантъ. Като свири, веднага ще го поставя въ известна категория — на добритѣ или на слабитѣ музиканти. Когато самъ опитва нѣщата, човѣкъ има свое собствено мнение. Той не се нуждае отъ доказването на другитѣ хора. Защо ясновидецътъ вижда нѣщата ясно и отдалечъ? — Защото има по-голѣма свѣтлина. При голѣма свѣтлина, човѣкъ вижда нѣщата ясно; при малка свѣтлина, той ги вижда слабо. При лунно освѣтление нѣщата не се виждатъ ясно. Обаче, като изгрѣе слънцето, нѣщата се виждатъ ясно. Който има голѣма свѣтлина въ ума си, вижда отдалечъ; който има малка свѣтлина, вижда отблизо. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да се е родилъ ясновидецъ. Щомъ имашъ очи, ти можешъ да бѫдешъ ясновидецъ; щомъ имашъ уши, ти можешъ да чувашъ добре; щомъ имашъ носъ, ти можешъ да възприемашъ всички миризми. И човѣкъ, като цвѣтята, отдалечъ още разнася своята миризма — приятна или неприятна. Отъ нѣкой човѣкъ се отдѣля ухание, по-приятно отъ това на карамфила или на розата. Нѣкои, обаче, миришатъ неприятно. Отъ лошитѣ хора излиза лоша, неприятна миризма. Отъ материалиста лъха материалистическо ухание, отъ духовния — духовно, отъ интелигентния — интелигентно и т. н. Какъ се доказва това? — Съ сѣтивата. Развийте добре зрението, слуха, обонянието си, сами да провѣрите тѣзи нѣща. Нѣщата ставатъ ясни, когато се видятъ, чуятъ, помиришатъ, пипатъ и вкусватъ. Не приложите ли сѣтивата си, като методи при научното изследване на фактитѣ, нищо не можете да разберете. Колкото и да говорите на слѣпия за свѣтлината, колкото и да му я обяснявате, въ края на краищата, той ще ви каже, че тази работа му е тъмна, не я разбира. Мнозина отричатъ самовъзпитанието, като работа върху себе си, и разчитатъ само на онѣзи качества и способности, които сѫ унаследили. Тѣ не знаятъ, че унаследенитѣ нѣща произтичатъ, именно, отъ самовъзпитанието. Това, което бащата и майката сѫ придобили чрезъ самовъзпитание, тѣ го предаватъ на децата си. Това, което синътъ и дъщерята сѫ придобили чрезъ самовъзпитание, тѣ го предаватъ на следното поколѣние и т. н. Хората взаимно си влияятъ и предаватъ нѣщо отъ себе си. Духовниятъ предава на окрѫжаващитѣ нѣщо отъ своята духовность, учениятъ — отъ своето знание. Ако дружишъ съ ученъчовѣкъ, той ще те подтикне къмъ придобиване на знание. Затова е казано, че съ какъвто, дружишъ, такъвъ ставашъ. Нѣкой е търговецъ и се стреми да стане светия. Това е невъзможно. Колкото е невъзможно търговецътъ да стане светия, толкова е невъзможно и светията да стане търговецъ. Невъзможно е светията да остави богатството си и да тръгне да пасе трева. Време е вече животътъ на човѣка да се преобрази. Това не може да се постигне по другъ начинъ, освенъ чрезъ самовъзпитанието. Ако не преобрази живота си, човѣкъ не може да придобие любовьта. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ се е преобразилъ и придобилъ любовьта? — Като го поставите на изпитания. Докато не посѣете житното зърно въ земята, то остава непроявено. Какъ ще познаете, каква круша, ябълка или слива ще излѣзе отъ семкитѣ имъ, ако не ги посадите? Щомъ ги посадите, отъ тѣхъ ще израсте дърво — ябълка, круша или слива, които следъ време ще дадатъ плодъ и по плода имъ ще ги познаете. За да познаете плода, трѣбва да го обичате. Ето защо, при възпитанието и самовъзпитанието главна роля играятъ любовьта и обичьта. Ако не любишъ и не обичашъ, не можешъ да се самовъзпиташъ. Любовьта има отношение къмъ мисъльта, а обичьта — къмъ чувствата. Човѣкъ люби съ ума си, а обича съ сърдцето си. Всички хора сѫ любили и обичали, но любовьта и обичьта имъ се понижили, тѣ сѫ изгубили нѣщо отъ тѣхъ. Отъ любовьта имъ сѫ останали само нѣкои мисли, а отъ обичьта — нѣкои чувства. Остатъцитѣ отъ любовьта и обичьта могатъ да се уподобятъ на сухитѣ кости, останали отъ покойницитѣ. Вие туряте коститѣ въ една торбичка и казвате, че това сѫ свещенитѣ кости на вашитѣ ближни. На всѣки, който не се възпитава съ обичь и любовь, коститѣ му ще лежатъ въ торбичка. За него се казва, че умрѣлъ. За всѣки, който се възпитава съ обичь и съ любовь, казваме, че е преминалъ отъ смърть въ животъ, т. е. влѣзълъ е въ областьта на безсмъртието. Всѣки иска да бѫде щастливъ, но трѣбва да знае, че дето има смърть, щастие нѣма. Следователно, за да бѫдете щастливи, избѣгвайте всичко, което води къмъ смъртьта. Понѣкога малкитѣ желания спъватъ човѣка и го водятъ въ областьта на смъртьта. Единъ день вървя изъ града и виждамъ на една поляна нѣколко момчета разиграватъ единъ патокъ. Тѣ скачатъ, играятъ, а той се върти около тѣхъ. Искахъ да разбера, защо патокътъ не бѣга, а се върти наоколо. Приближавамъ се и какво виждамъ? Момчетата нанизали на единъ тънъкъ канапъ царевица, която патокътъ нагълталъ лакомо, но краятъ на канапа останалъ въ рѫката на едно отъ момчетата и съ него държи патока. Тази шега ми се видѣ жестока и пожелахъ да освободя патока отъ рѫцетѣ на палавитѣ момчета. Попитахъ ги: Колко искате за този патокъ? Искамъ да го купя отъ васъ. — Ако ни купишъ шекеръ, ще ти го дадемъ. Помислихъ си: Много евтино го продаватъ. Дадохъ имъ пари да си купятъ шекеръ и веднага прерѣзахъ канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи отъ момчетата, патокътъ нагълта края на връвьта и се отдалечи настрана. Азъ му предадохъ мисъльта: Ще внимавашъ, да не гълташъ втори пѫть низана царевица, да не те разиграватъ момчетата. Така изправихъ тѣхната погрѣшка и освободихъ патока. Какъ може човѣкъ да различава доброто и злото въ свѣта? Сѫщинското добро и сѫщинското зло сѫ невидими. Видими сѫ само сѣнкитѣ на доброто и на злото. Забелязано е, че сѣнкитѣ на злото сѫ положителни, когато самото зло е отрицателно. Напримѣръ, като се намѣри предъ нѣкоя каса, човѣкъ започва да си мисли: Защо да не взема нѣколко хиляди лева отъ тази каса? Ще отида въ странство, ще науча езикъ, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагамъ. При това, паритѣ принадлежатъ на Бога, не сѫ собственость на този, на когото е касата. Като разсѫждава така, човѣкъ попада въ сѣнкитѣ на злото, които сѫ положителни. Щомъ извърши кражбата, той влиза въ самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващатъ, турятъ го въ затворъ и го осѫждатъ на 10–15 годишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Сѣнкитѣ на доброто пъкъ сѫ отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човѣкъ да краде отъ нѣкоя каса, веднага идатъ сѣнкитѣ на доброто, които сѫ отрицателни и започватъ да го плашатъ: Не кради, ще те хванатъ, ще те турятъ въ затворъ, дето можешъ да заболѣешъ, да изгубишъ благоволението на Бога и т. н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влѣзе въ областьта на доброто, дето всичко е положително. Пазете се отъ онѣзи, които даватъ голѣми обещания. Тамъ се крие злото. Въ малкитѣ обещания пъкъ се крие доброто. То казва на човѣка: Предпочитай сиромашията и смъртьта предъ богатството и охолния животъ; така ще се ползувашъ отъ благоволението на Бога. Злото казва: За предпочитане е славата, богатството, величието предъ сиромашията и безславието. Защо трѣбва човѣкъ да прекара цѣлъ животъ въ беднотия и мъчение? Въ миналия вѣкъ, единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Муди, често държалъ съживителни събрания на открито. Единъ день минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтонъ, и решила да спре за моментъ, да чуе, какво говори този празднословецъ–проповѣдникъ. Като я видѣлъ, Муди прекѫсналъ проповѣдьта си и се обърналъ къмъ събранието съ следнитѣ думи: Въ този моментъ продавамъ душата на еди-коя си госпожа. Какво дава свѣтътъ за нея? И какво дава Христосъ за нея? Следъ това той започналъ да изрежда, какво дава свѣтътъ за една душа и какво дава Христосъ. Като чула, какво дава Христосъ за душата ѝ, тя веднага слѣзла отъ файтона си, приближила се къмъ проповѣдника и казала: Отднесъ азъ ставамъ християнка. Днесъ всички хора продаватъ душитѣ си, и всѣки иска да знае, кой повече ще даде за душата му — свѣтътъ, или Христосъ? Защо трѣбва да ходите съ наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. Съ какво ви тъпче? — Съ болести, съ сиромашия. Кое е лошото въ болестьта и въ сиромашията? Изправете главитѣ си и радвайте се, ако сте боленъ, или ако сте сиромахъ. Какво липсва на човѣка? Всѣки носи въ себе си несмѣтни богатства. Той има очи, уши, носъ, уста, сърдце, дробове, стомахъ и т. н. Това струва милиарди, а той минава за сиромахъ. Той има душа, духъ, които сѫщо струватъ милиарди. Трѣбва ли при това богатство човѣкъ да минава за беденъ? Трѣбва ли при методитѣ, които сѫ вложени въ него за лѣкуване, да мисли, че е боленъ и не може да се излѣкува? Преди години дойде при мене единъ богатъ софиянецъ, да ме моли да го лѣкувамъ, понеже страдалъ отъ нѣкаква неизлѣчима болесть. — Ако ме излѣкувашъ, казва той, ще ти дамъ много пари. — Колко пари ще ми дадешъ? Ако мислишъ, че можешъ да ми дадешъ 5–10,000 лв., това не е нищо. Когато се лѣкува нѣкой, той трѣбва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излѣкуванъ, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласенъ при тѣзи условия, азъ се наемамъ да го лѣкувамъ. Защо човѣкъ да не даде всичко на Онзи, Който му е далъ всичко? Обаче, този господинъ се замисли и доднесъ още мисли, не се явилъ да ми отговори. Ако намѣри другъ лѣкарь, освенъ Бога, Който може да го излѣкува и физически, и душевно, нека отиде при него. Богъ лѣкува всички болести и недѫзи на хората. Съ други думи казано: Любовьта лѣкува всички външни и вѫтрешни болести и недѫзи. Тя лѣкува, повдига и възкресява. Като не разбиратъ силата на любовьта, нѣкои се запитватъ, защо трѣбва да обичатъ, или защо трѣбва да мислятъ за любовьта. Ще мислишъ за любовьта, ще обичашъ хората, защото не можешъ безъ тѣхъ. Любовьта и обичьта внасятъ импулсъ, потикъ въ човѣка. Ти се интересувашъ отъ нѣкого, защото го обичашъ. Ти се интересувашъ отъ една книга, четешъ я и се ползувашъ отъ съдържанието ѝ, защото я обичашъ. Ти се интересувашъ отъ хлѣба, отъ плоднитѣ дървета, защото ги обичашъ. Изчезне ли любовьта, интересътъ ви изчезва, а заедно съ него и условията за вашето растене и повдигане. Ще кажете, че нѣмате никакво отношение къмъ растенията. Не е така. Растенията и плоднитѣ дървета представятъ енергии на висши, разумни сѫщества, къмъ които вие имате естествени отношения. Вие не можете безъ тѣхъ. Тѣ внасятъ въ васъ потикъ къмъ добро; тѣ събуждатъ въ ума ви красиви и възвишени мисли, а въ сърдцето ви — благородни чувства и желания. Когато Ева яде отъ забранения плодъ, въ който се криеха нисши енергии, въ нея се събудиха съответни потици — щеславие, гордость. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде отъ забранения плодъ, тя си въобрази, че ще се прослави по цѣлия свѣтъ, всичкитѣ поколѣния ще говорятъ за нея. Не излѣзе така. Тя стана причина за падането на човѣчеството, а оттамъ и за разпъването на Христа. Въ времето на Христа, тя бѣше на земята и горко плака. Тя съзна погрѣшката си и се разкая, че я направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала въ своитѣ мисли и желания. Погрѣшката ѝ се дължи на безлюбието. Тя яде отъ забранения плодъ безъ любовь. Тя обичаше двама, и то съ различна сила. Любовьта е единна и нераздѣлна. Когато любовьта ви къмъ двама души е различна, вие сте на кривъ пѫть. Въ любовьта нѣма различие. И къмъ човѣка, и къмъ животното любовьта е една и сѫща. Различието се заключава само въ това, че човѣкъ повече оценява любовьта, а животното — по-малко, или никакъ. Храната за човѣка е една, а за животното — друга. Като хранишъ човѣка съ добра храна, той става и поетъ, и художникъ, и музикантъ, и философъ и ученъ. Каквато храна да давашъ на животното, добра или лоша, пакъ животно ще си остане. Ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: Ще ме извинишъ, че не мога да използувамъ, както трѣбва, храната, която ми давашъ. И тъй, не мислете, че растенията и животнитѣ сѫ невежи, че нищо не разбиратъ и не знаятъ, но благодарете, че се ползувате отъ тѣхнитѣ енергии. Въ Божествения свѣтъ тѣ сѫ разумни сѫщества, като хората, но на земята изпълняватъ по-долна служба. Тукъ тѣ живѣятъ колективно. На земята живитѣ сѫщества сѫ сѣнки на една реалность, която сѫществува въ другъ свѣтъ. И човѣкъ е сѣнка на истинския човѣкъ, който не се е проявилъ на земята. Докато сѣнката на човѣка стане реалность, неговата форма постоянно ще се измѣня. Когато сѣнката му стане съвсемъ малка, това показва, че той е най-близо до реалностьта. Колкото по-голѣма е сѣнката на човѣка, толкова по-далечъ е той отъ реалностьта. Когато страданията на човѣка се увеличаватъ, и благата му се увеличаватъ. Когато се увеличаватъ страданията и благата, човѣкъ е близо до реалностьта. Като знаете това, ползувайте се отъ страданията си и отъ благата още въ момента, когато дохождатъ. Какво прави ученикътъ въ училището? — Учи, работи, решава задачи. По четири-петь часа на день той се занимава, учи уроцитѣ си; усилията, трудътъ и работата му се увѣнчаватъ съ успѣхъ. Значи, благото иде следъ мѫчението и страданието, следъ труда и работата. Не е лесно да стане човѣкъ ученъ, музикантъ, художникъ или скулпторъ. Много години той трѣбва да се рови въ библиотекитѣ, да движи лѫка по струнитѣ, да тегли четката по платното или да удря съ чука по камъка. Само онзи може да стане добъръ цигуларь, който, освенъ видимата цигулка, си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръститѣ на цигулката си, тѣ падатъ точно на мѣстата си. Следователно, докато човѣкъ не даде ходъ на Божественото начало въ себе си, да проникне въ физическото му тѣло, той не може да живѣе добре. Вънъ отъ Бога нѣма добъръ животъ. Като не разбиратъ това, нѣкои гледатъ на Бога като на страшилище, плашатъ се отъ Него. Единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка?“ Това е неразбиране на нѣщата. Не може Онзи, Който те е създалъ, да застане на пѫтя ти като мечка и да те преследва. Така, именно, мислѣлъ пророкъ Иеремия, който билъ голѣмъ патриотъ, обичалъ народа си. Той намиралъ, че голѣми страдания се даватъ на евреитѣ. Много погрѣшки е направилъ еврейскиятъ народъ, които трѣбва да се изкупятъ. Послушание се иска отъ този народъ. Разумниятъ свѣтъ желае да имъ помогне и обръща вниманието имъ къмъ разумностьта, доброто и справедливостьта. Както всички хора, така и евреитѣ трѣбва да бѫдатъ добри, разумни и справедливи. Единъ отъ древнитѣ учители на мѫдростьта изпратилъ единъ свой ученикъ въ свѣта, да се учи. Ученикътъ искалъ въ скоро време да се прослави, и затова решилъ да лѣкува болни. На слѣпи отварялъ очитѣ, на глухи — ушитѣ; сакати прохождали. Наистина, въ скоро време той се прочулъ, но и на голѣми изненади се натъкналъ. Всички, които излѣкувалъ, почнали да го биятъ, да го гонятъ, за да напусне царството имъ. Тѣ си казвали: Този човѣкъ ще иска пари, задето ни излѣкува. За да се освободимъ отъ него, трѣбва да го прогонимъ. Ученикъгь се принудилъ да избѣга и се върналъ при учителя си да се оплаче, какъ, вмѣсто благодарности, всички му отговорили съ черна неблагодарность. Коя е причината за противоречието, на което се натъкналъ? Учительтъ го изслушалъ и следъ това му отговорилъ: Погрѣшката е въ тебе. Преди да отваряшъ очитѣ на слѣпитѣ, ти трѣбваше да ги научишъ да обичатъ свѣтлината; преди да отваряшъ ушитѣ на глухитѣ, трѣбваше да ги научишъ да обичатъ звука; преди да лѣкувашъ краката на хората, трѣбваше да ги научишъ да обичатъ движението и да знаятъ, какъ да ходятъ. Трѣбва ли да давате свѣтлина и знание на човѣкъ, който не се е отказалъ отъ престѫпленията си? Трѣбва ли да просвѣщавате човѣкъ, който не е готовъ за една висока култура? Какво правятъ съвременнитѣ хора съ своитѣ технически изобретения? Днесъ аеропланитѣ, параходитѣ, подводницитѣ сѫ впрегнати повече за разрушение, отколкото за внасяне на нѣщо добро въ културата. Това култура ли е? Днесъ повечето хора се стремятъ къмъ голѣми нѣща, къмъ велики постижения. Всѣки иска голѣми кѫщи, дворци и палати. Защо ви сѫ голѣми кѫщи? Нѣкога кѫщитѣ ще бѫдатъ малки, прости, съ тънки стени, като паяжина. Ако е въпросъ за голѣми кѫщи, ето, земята е най-голѣмата кѫща, съ голѣмъ покривъ — небесниятъ сводъ. Какво повече искате? Не е ли по-добре, дето седнешъ, да си направишъ една магнетична кѫща, да тежи едва сто грама. Щомъ станешъ, ще съберешъ кѫщата си и ще я вземешъ съ себе си. Ако искашъ две стаи, ще ги разпънешъ нѣкѫде и веднага ще се подслонишъ. Една стая ще тежи сто грама, две стаи — двеста грама и т. н. Важно е да владѣешъ изкуството, да си правишъ магнетични стаи. Щомъ владѣешъ това изкуство, можешъ да давашъ стаи подъ наемъ. Като работите върху самовъзпитанието, имайте предъ видъ първата и главна задача, да развиете въ себе си любовь къмъ Бога. Докато не развиете това чувство, всѣкога ще бѫдете изложени на голѣми страдания и изпитания. Защо, като яде хлѣбъ, човѣкъ да не мисли за източника, отдето иде той? Като мисли за това, човѣкъ се свързва съ онази категория слънчеви сѫщества, които изпращатъ енергията си за създаване на хлѣба. Различни сѫщества изпращатъ различни енергии отъ слънцето и на специфични мѣста. Има сѫщества на слънцето, които специално се интересуватъ отъ България. Тѣ предвиждатъ за нея специаленъ бюджетъ, колко жито, колко плодове да изпратятъ. Тѣ опредѣлятъ точно, колко деца трѣбва да се раждатъ всѣка година, колко хора да се оженятъ и колко да умратъ. Сѫщевременно тѣ се интересуватъ и отъ начина, по който се използуватъ полученитѣ отъ тѣхъ блага. Ще кажете, че слънцето е огнено тѣло и нищо повече. Освенъ огнено тѣло, слънцето представя и съвокупность отъ свѣтли, разумни сѫщества. Отде знаятъ хората, че слънцето е огнено тѣло? — Отъ ученитѣ, на които тѣ гледатъ като на авторитети. Религиознитѣ пъкъ считатъ Мойсея, Буда, Мохамеда, Христа за авторитети. Като се говори за създаването на свѣта, тѣ казватъ, че Мойсей е писалъ по този въпросъ. Споредъ него Богъ създаде свѣта въ шесть деня. Богословитѣ спорятъ по този въпросъ — какъ е възможно да се създаде свѣтътъ въ шесть деня. Едни казватъ, че тѣзи шесть деня съ Божествени, а други, че тѣ съ по 24 ч., както нашитѣ денонощия. Въ бѫдеще, когато човѣкъ стане господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, тогава ще има ясна представа за създаването на свѣта. Дотогава той ще приема нѣщата като хипотези. Единъ день, когато човѣкъ се научи да служи на ума, на сърдцето и на душата си, тогава самъ ще ходи на слънцето, и самъ ще провѣрява, какъ е станало създаването на свѣта. Днесъ човѣкъ живѣе на една, сравнително малка планета — земята и не може да я обгърне, а какво би било положението му, ако живѣеше на слънцето, което е милионъ и 500 хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята. Ще дойде време, когато слънцето ще бѫде населено като земята и ще се огрѣва отъ друго слънце, по-голѣмо отъ него. Както мравкитѣ не могатъ да обхванатъ идеята, какво нѣщо е земята, на която живѣятъ, така и ние не можемъ да си представимъ, какво нѣщо е слънцето и какъ може да се живѣе на него. За мравкитѣ земята е най-голѣмата планета въ свѣта. За тѣхъ земята е нѣщо Божествено. Казано е въ Притчитѣ: „Върнахъ се въ обетованата земя; и влѣзохъ тамъ съ Синоветѣ Божии.“ Подъ „обетована земя“ се разбира земята, въ която нѣма никакъвъ недоимъкъ. Като влѣзе тамъ, човѣкъ се освобождава отъ страха и отъ всички мѫчнотии. Обетованата земя представя благоприятнитѣ условия въ живота. Отъ какво се страхува човѣкъ? — Отъ тъмнината. Има една тъмна зона около земята, въ която витаятъ всички отрицателни човѣшки мисли, желания и постѫпки. Докосне ли се до тѣхъ, човѣкъ настръхва. Когато възвишенитѣ сѫщества минаватъ презъ тази зона, тѣ, като Мойсея, вдигатъ тоягата си и я раздѣлятъ, отварятъ си свободенъ пѫть. Който има знания, лесно минава тази зона; който нѣма знания, удавя се въ нея. Мостътъ, който свързва тъмната зона съ свѣтлата, е много тѣсенъ, като конецъ. Праведниятъ лесно минава по него. Въ това отношение той е акробатъ. Грѣшникътъ, обаче, като дойде до него, поколебае се, завие му се свѣтъ и пада въ пропастьта. Затова е казано, че, когато заминава за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ всичко земно, отъ всичко човѣшко, нищо да не носи съ себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. Като познавалъ човѣшката природа, Богъ поставилъ тъмна зона за граница между този и онзи свѣтъ, да не ставатъ никакви кражби. На земята можешъ да крадешъ, колкото искашъ, но въ обетованата земя не се позволяватъ никакви кражби и престѫпления. Тамъ можешъ да занесешъ само свѣтлитѣ си мисли и желания. Тамъ всичко е безсмъртно. Дойдешъ ли до своитѣ смъртни мисли и желания, ще ги оставишъ на земята. Човѣкъ трѣбва да се роди изново. Това значи, да възприеме Христовата мисъль, да даде мѣсто на Божественото въ себе си. Христосъ е Божествениятъ принципъ, който свързва всички души. Той не може да дойде втори пѫть на земята. Защо? — Защото има опитность вече отъ любовьта на хората. Обаче, Христосъ се проявява навсѣкѫде въ свѣта. Ще Го срещнете въ всѣко чисто сърдце, въ всѣки свѣтълъ умъ и въ всѣка възвишена душа. — Възможно ли е това? — Както слънцето се отразява въ хиляди огледала, така и Христосъ се проявява въ хиляди души. Той се проявява чрезъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Както слънчевата свѣтлина влиза презъ очитѣ ни, така и Божествената свѣтлина прониква човѣшкитѣ души. Нѣкои религиозни цитиратъ стиховетѣ, какво е казалъ нѣкога Мойсей, какво сѫ казали пророцитѣ, апостолитѣ. Вѣрно е, че ние се учимъ отъ тѣхъ, но днесъ и тѣ се учатъ отъ съвременнитѣ християни. Ние се учимъ отъ онова, което Богъ е разкрилъ на тѣхъ, но и тѣ се учатъ отъ онова, което Богъ е разкрилъ на насъ. Христосъ донесе любовьта въ свѣта, но, въпрѣки това, пострада. Така Той научи, какво представя Божията Любовь. Той разбра, че въ Божията Любовь нѣма измѣна, тя е вѣчна и безгранична. Христосъ упова на Бога докрай, затова възкръсна на третия день. Ако имаше нѣщо, което Го направи великъ, това е любовьта Му къмъ Бога. Той не се поколеба въ нея нито за моментъ. Следователно, който уповава на Божията Любовь, той ще възкръсне. Който не уповава на нея, ще падне въ пропастьта. Живѣйте на земята, ползувайте се отъ благата на живота, но не си поставяйте за цель да занесете тѣзи блага на онзи свѣтъ. Докато дойде часътъ за заминаването ви на онзи свѣтъ, вие трѣбва да сте се отрекли отъ всичко земно. Въ онзи свѣтъ има повече и по-ценни блага отъ земнитѣ. Не носете съ себе си нѣща, които гниятъ и се развалятъ, но занесете своитѣ добри, свѣтли и възвишени мисли, чувства и постѫпки и благодарете на Бога за тѣхъ. Благодарете за всичко, което ви е далъ. Благодарете и за страданията, и за радоститѣ, които сте имали на земята. Всичко ще се превърне на добро. Да се върнемъ къмъ въпроса за самовъзпитанието. За да се възпитава, човѣкъ трѣбва да черпи знания отвсѣкѫде. Въ каквато срѣда и да влѣзете, вие ще научите нѣщо. Ако влѣзете между бедни, страдащи, ще научите едно нѣщо; ако влѣзете между здрави и весели, ще научите друго нѣщо; ако влѣзете между музиканти, учени, философи, и отъ тѣхъ ще придобиете нѣщо. Човѣкъ се учи и отъ радоститѣ, и отъ страданията. Страданието е методъ за пречистване на човѣшкото сърдце. Както водата въ природата се пречиства чрезъ прецеждане и изпаряване, така и страданието подлага човѣшкото сърдце на прецеждане и изпаряване, докато го пречисти. Тъй щото, сърдцето се чисти и чрезъ радостта, и чрезъ страданието. Като се радвашъ, ще сподѣляшъ радостьта си съ своя ближенъ. Като страдашь, ще задържашъ страданието си само за себе си. Ако постѫпвашъ така, и въ двата случая печелишъ. Постѫпвашъ ли обратно, да задържашъ радостьта си за себе си, а да сподѣляшъ страданието и скръбьта си съ ближния си, и въ двата случая губишъ. Който не разбира този законъ, търси начинъ да стовари страданието си на гърба на другитѣ. Това не е право. Страданието си ще давашъ на Бога, а радостьта си — на своя ближенъ.Затова е казано въ Писанието: „Възложи товара си на Господа“. Само Богъ е въ състояние да оцени страданието на човѣка и да му даде заслуженото. Да сподѣляшъ скръбьта си съ Бога, а радостьта си съ хората, това подразбира, да се възпитавашъ по новъ начинъ. И тъй, докато сте на земята, ползувайте се отъ условията, които тя ви дава. Като отидете на небето, ще се ползувате отъ тамошнитѣ условия. Ако не използувате разумно земнитѣ условия, и небеснитѣ не можете да използувате. Бѫдете доволни отъ това, което сега имате. Всички хора страдатъ отъ изобилие, а не отъ недоимъкъ. Раздайте излишното, за да се облекчите. Вие сте пѫтници, екскурзианти на земята. Всѣки носи по-тежка раница, отколкото му сѫ силитѣ. Снемете излишния товаръ отъ гърба си и оставете само толкова, колкото можете да носите съ радость и разположение. * 13. Беседа отъ Учителя, държана на 2 август, 10 ч. с. 1942 г. София – Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Домъ на блаженството Размишление. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.“ (Иоана, 3 гл., 3 ст.) — Родениятъ изново е човѣкъ, роденъ отъ любовьта, оживѣлъ въ мѫдростьта и възкръсналъ въ истината. Това е човѣкътъ, който сега излиза отъ Бога и иде на свѣта, за да изяви силата Божия, да изяви силата на доброто, силата на правдата и силата на разумностьта. Това е човѣкътъ, който носи знанието на любовьта и силата на милосърдието. Това е човѣкътъ, който носи свѣтлината на мѫдростьта. Той отваря очитѣ на слѣпитѣ. Това е човѣкътъ, който носи истината и свободата. Това е човѣкътъ, който носи живота на безсмъртието. Съгради дома си отъ нишкитѣ на любовьта; изплети го отъ нишкитѣ на мѫдростьта; украси го съ нишкитѣ на истината. Сложи тогазъ трапеза въ дома си и покани на гости любовьта; покани на гости мѫдростьта; покани на гости истината. Стани, та имъ послужи, да се научишъ, какъ да живѣешъ. Престани да се тревожишъ за малкитѣ нѣща — отъ тѣхъ се създаватъ скѫпоценни камъни. Престани да се тревожишъ за мѫтната вода — тя наторява живота. Престани да се смущавашъ отъ тъмнината, която ограничава живота. Тъмнина и свѣтлина сѫ приятели на любовьта. Знание и невежество сѫ приятели на мѫдростьта. Робство и свобода сѫ приятели на истината. Тъмнината е стариятъ заветъ; свѣтлината — новиятъ заветъ. Родениятъ отъ плътьта е човѣкъ на стария заветъ; родениятъ отъ Духа е новиятъ човѣкъ — човѣкътъ на любовьта. Всѣки човѣкъ, който се тревожи отъ хапливитѣ мухи, не може да разбере свѣта. Който впрѣга хапливитѣ мухи на работа, да оратъ земята, той разбира живота. Създай отъ хапливитѣ мухи говеда, крави, коне и тури имъ самаръ; нека и тѣ да работятъ, да помагатъ на живота. Не мисли, какво ще стане съ тѣхъ и каква е тѣхната участь. Нека работятъ! По-добре работа, отколкото хапане; по-добре ядене, отколкото ритане; по-добре говорене, отколкото злословене. Накарай хапливитѣ мухи да пѣятъ. Накарай хапливитѣ мухи да играятъ на хорото, както младитѣ моми и момци. Нека хапливитѣ мухи станатъ ученици на добритѣ хора. Нека хапливитѣ мухи станатъ ученици на живота. Нека хапливитѣ мухи забравятъ своето минало недоволство и не се гордѣятъ съ това, че заставятъ воловетѣ да бѣгатъ отъ тѣхъ. Защото, когато слабиятъ гони силния, смѣшенъ става; когато слабиятъ рита силния, краката му се изкълчватъ; когато слабиятъ се бори съ силния, рѫцетѣ му се осакатяватъ; когато слабиятъ спори съ силния, той оглупява. Не се опитвай да победишъ Всесилния. Не се опитвай да надхитришъ разумния. Не се опитвай да ограничишъ свободния. Стани слуга на любовьта. Стани ученикъ на мѫдростьта. Стани придворенъ на истината. По-добре любовь, отколкото омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство. Хапливитѣ мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти костува да се откажешъ отъ една хаплива муха? Нѣма по-слабо сѫщество отъ хапливата муха. Какво те спъва да я победишъ? Не се заблуждавай да мислишъ, че хапливата муха е силна. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнатъ да играятъ хоро. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнатъ да пѣятъ въ хоръ. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще вдигнатъ знамето на свободата и ще го разнесатъ по свѣта. Стани началникъ на хапливитѣ мухи и ги поведи напредъ, като знаменосецъ. Да пѣятъ, да играятъ, да скачатъ и да кажатъ, че това е новиятъ животъ въ свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за любовьта, която си изпратилъ на свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за мѫдростьта, която си изпратилъ на свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за истината, която си изпратилъ на свѣта. Тѣ ще ни въведатъ въ дома на блаженството. * 12. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 3 юлий, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красотата на живота Размишление. „Защото, който прави волята на Отца моего, Който е на небеса, той ми е братъ, и сестра, и майка“. (Матея, 12 гл.,— 50 ст.). Въ добрия и разуменъ животъ красивото е любовьта. Въ добрия и чистъ животъ красивото е мѫдростьта. Въ добрия и свѣтълъ животъ красивото е истината. Подържай красотата на любовьта. Подържай чистотата на мѫдростьта. Подържай свѣтлината на истината, и ще бѫдешъ винаги радостенъ и блаженъ, защото Богъ пребѫдва въ тѣхъ. Любовьта, съ своята красота, изпълва цѣлия Божественъ свѣтъ. Мѫдростьта, съ своята чистота, прониква цѣлото Битие. Истината, съ своята свѣтлина, държи въ свобода всички сѫщества въ Божествения свѣтъ. Обичай любовьта, обичай мѫдростьта, обичай истината. Нека тѣ бѫдатъ свѣтилници на душата ти, защото чрезъ тѣхъ Богъ се изявява на онѣзи, които Го търсятъ. Призовавайте Бога въ любовьта. Призовавайте Го въ мѫдростьта. Призовавайте Го въ истината. Само така ще чуете тихия гласъ на Неговия Духъ да говори на вашия духъ, да говори на вашата душа, да говори на вашия умъ, да говори и на вашето сърдце. Благостьта на Бога винаги пребѫдва въ Неговата любовь, въ Неговата мѫдрость, въ Неговата истина. Чрезъ тѣхъ се изявява Неговата безгранична благость. Служете на Господа съ любовь, служете Му съ мѫдрость, служете Му съ истина, и ще имате животъ, свѣтлина и свобода. Красотата на любовьта, чистотата на мѫдростьта и свѣтлината на истината да пребѫдватъ въ васъ. Пребѫдете въ тѣхъ, за да пребѫдатъ и тѣ въ васъ. Тѣ сѫ новиятъ животъ, който Богъ изпраща въ свѣта. Духътъ Божи иска милость, а не жертва. * 11. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч. с. 1942 г.