Ани

КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ[1] /Наблюдения и опит за преценка/ 1. МОЕТО ГОСТУВАНЕ И ПЛЕН У БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори за новото и бърза растяща у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа „дъновисти”, а от самите тях и от съчувствениците им - окултисти или ученици на Бялото Братство. Говори се, и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения загадъчно явление. Интересно защото е оригинално, българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се увеличават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становище и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би смахнати; вторите - за „опасни сектанти“, „нови богомили“ /в калугерско разбиране/; а третите за съвременните Божии люде, истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити са хората на второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата ... Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме и справяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли или да им се противопоставяме? Длъжност на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тези въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои досежмо тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и да чуя също и техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения той вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: „От плодовете /делата/ им ще ги познаете“, аз отидох на събора им[2] без всяко предубеждение, да видя и да науча, ако е възможно, самата истина. Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, моите четци. Аз само ще ви кажа какво видях и чух и как аз разбирам видимото и чуто. Беше август 26, къде 17 часа, когато, поизпотени под силното слънце, стигнахме на „Баучер“, където, по случай годишния му събор, беше разположен лагера на Бялото Братство. Те наричат местността не „Баучер“, а „Изгрева“. Мястото, състоящо се от 14 декара, бе обградено с бодлива тел. Извън оградата, двама книжари разпрострели като на панаир за показ своите книги. По натам навалица любопитни надзъртат навътре и споделят своите впечатления. Двама конни стражари , разположени под сянка, срещу входа, стоят готови за възможна длъжност. А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола или ходатайство на някой брат. Тъкмо когато един младеж протестираше че го не пускали вътре, приближихме се и ние. - Какво желаете, моля? - Искаме да влезем, канени сме. - Кой брат ви е канил? Имате ли тук някой познат? Казахме кой. Изпратиха да го повикат. В пет минути, ето го, бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го навътре. В миг се намерихме в една от природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из борините имаше пътеки и скамейки за сядане. В ляво, откъм изток и югоизток, се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха с. Драгалевци и драгалевския манастир; още по към изток селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърския просек при Панчарево. Но кой ще ти гледа сега тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тил приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите. А те бяха пред нас или около нас. Казаха ни, че на събора им има около 1400 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка. Едни четяха, други с молив в ръце пишеха, трети спокойно разговаряха. Една голяма група слушаше разискванията на незнам що си от общ засягащ ги интерес. Други се заминаваха или почиваха из палатките. А още други, където се намирахме и ние, било единично, било на двойки или тройки, се разхождаха, приказвайки си по широката поляна. Поведоха ни да ни запознават: „Брат В.“, „сестра X.“. Срещнахме и познати. По външен наглед, хора като хора, граждани и селяни. Но пак имаше очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Като че ли модната мода тук е обгорели от слънцето лица. Вместо модни шапки, всякъде личаха бели пребрадки. У много мъже липсваха колосани яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име, хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди кого душата? Отчасти по носията и думите; повече по лицето и очите; а най-вече по обноските и делата /при условие че са искрени/. Срещнахме и двама познати, бивши евангелисти. Между тях сестра X. от С., една американка. И тя носеше бяла пребрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна на английски да ми проповядва. Както всички, тя с особен жар говореше за Учителя. Дънов между тях няма друго име, освен „Учителя“. - Ах, господин Ватралски, вие трябва да го чуете как говори. Аз съм американка. Слушала съм велики проповедници. Но като учителя - никого, никъде. Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно и душевно. Удари час за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-право на една от трапезите. Защото, разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше /не броих колко са/: варненска за варненци, търновска за търновци и пр. Нас настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме, както всички, на постлани черджета. Свирна тръба за молитва. Всички стават на крака. Станахме и ние. А хилядното множество като един човек изрече: - Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов! С това се свърши тази паметна за нас вечеря с Белите Братя След вечеряте полковник В. ме разведе да разгледам лагера. Всякъде, из палатки и дворища, владееше чуден ред и образцова чистота. Да не вярваш на очите си че си в България. Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, живели тук денонощно близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа, ни кора от плод; никъде късче хартия. Който е виждал български лагер или дружина по екскурзия само за едни ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелствуваха, както ни казваше брат В., за присъствието не само на дисциплина, но че в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано, и тъй рядко у нас... Мръкваше се и аз тръгнах с моя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да пренощувам у тях, та да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и, ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното. Аз най-напред го съгледах при една от трапезите, нещо пет метра от където седях. Дънов заемеше тихо, недемонстративно, своя авторитетен трон. Той седеше въз бяла възглавничка на бяло столче, когато всички ние седяхме на тревата или на послани черджета. Макар безгласен, той беше средоточие на всички погледи и внимание. Екзалтирани жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги гледа и какво мисли за тях. Те смятат това не труд, а висока и свещена привилегия. Мъже и жени говорят за Учителя с фанатична преданост и сляпа вяра и гледат на него като на властна сила, свръхчовешка и свръхземна. По негова заповед или позволение, или заради него, половината от белите братя и сестри биха отишли на мъченичество, като първите християни; и биха отишли с песни. Всички за всичко се допитват до него. И когато го питат или се сбогуват с него, благоговейно му целуват десницата. Според „Църковен вестник“ в България имало 15,000 дъновисти. Според други, от 40,000 нагоре. Тъй щото, подир Светия синод, г. Дънов брои най-много последователи в България. И то с авторитет, какъвто Синодът никога не е имал... [1] Настоящето изложение е извлечение от три последователни статии от г-н Стоян Ватралски, поместени във в. „Зорница“, орган на Евангелските църкви в България, през 1926 г. [2] Думата е за събора в София - 22-28 август, 1926 година.

ЕДНО ОФИЦИАЛНО ИЗКАЗВАНЕ ЗА УЧИТЕЛЯ И институтът по философия при Българската Академия на науките е издал книгата „Кратка история на българската философска мисъл”, с редакционна колегия: проф. Райчо Караколов, к. ф. н. Стою Стоев и к. ф. н. Васил Субашки, при отговорен редактор професор Михаил Бъчваров, издадена от Партиздат, София, 1975 г., в която на страница 452 се казва за Учителя и Учението му: „... Едно своеобразно българско философско-богословско учение е дъновизмът. Негов основоположник и теоретик е Петър ДЪНОВ /1864- 1944/. Изучавал медицина и философия, Дънов формира своите възгледи в САЩ по време на следването си. Изградено върху теософски основи, неговото учение е един опит да се съчетаят еклектически спиритуализмът с данните на медицината и на най-новите открития в науката. За първопричина и същност на света се приема Бог, който е налице във всички неща. Светът не се изчерпва с материята, която съществува в триизмерното пространство, а се проявява и в други форми и измерения. Цялата природа е изява на божествената същност, на Божествената Любов и Разум. Еволюцията на органическия свят е проява на тази Божествена същност, продукт на която е и човекът. Като проява на Божествената разумност и любов, човекът не е нещо противоположно на природата, а частица от нея. Той е в единство с нея и с целия свят. Разумността и Любовта са най-висшите прояви на Бога, и затова дъновизмът призовава човека да се откаже от животинското си съществуване, от робуването на материалните вещи и да се възвиси към Божественото начало. В своята етика дъновизмът призовава към чисти нравствени отношения, към природосъобразен и първобитно-комунален живот. Излекуването на някои заболявания в резултат на природосъобразния живот и ползуването на народната медицина, допринасят дъновизмът да вербува значителен брой свои последователи...“ УЧИТЕЛЯТ Един народ има в света всред несъвършеното човечество - Божият народ. Тоя, който в материалната дреха съзнава своята дума и живее за Бога. Едно учение има в света за всички търсещи пътя към Бога: - Благовестието на Царството Божие и за синовното отношение на Бога към човека като Баща към син. Един Учител има в света, който ръководи тая свещена връзка, изявен в много форми - Истината на Бога. Никога светът не е бил сирак. Никога неговото съзнание не е било без фар, без посока към вечната Истина. Колкото времената, условията, историческите вътрешни кризи са по-големи, идеите в по-голяма борба, толкова личността, която поема по небесните закони учителствуването, ръководството на космичното Божествено царство - е по-сюблимен образ за една връзка между Бога и целия свят. В сегашната най-кардинална епоха, всред нараствалото и възмъжало човечество, живя, работи и представлява Божествената мисъл - УЧИТЕЛЯТ ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА. Досега, в ранни епохи, идваха не веднъж силите на тоя свят в стълкновение с представителите на Божието благовестие. Днес борбата е в съзнанието на пробуденото човечество. По-реална е тази борба между съзнанието на небесния човек и земния двойник. В сегашното историческо пепелище - човешките души се принасят в изкупителна жертва, защото вече две хиляди години не приеха Учителя. Той идва много пъти. Днес е представен с целия си Божествен спектър. Това е най-пълното изявление на Учителя през цялата мирова история. Той дойде да свърже живота от неговото проявление до последното му обожествяване. Любовта му е живота на света. А Истината е слънчевия му метод, с който работи в съзнанието на цялото видимо и невидимо Битие. В неговия образ лъха хармонията на космичната красота. Неговата мисъл спасява света от разрушение, защото тя носи светлината на живота. В неговото Слово земната аура се пречиства и душата на човека живее в лекота и мекота. Между космичните сложни тайни за обожествяване на човечеството. Той раздробява Божественото знание на просени зрънца, за да бъде погълнато от малките птички. Безпределно смирение! Слънчева красота! Учителят - това е небесно музика. При Него всичко земно се губи. Съзнанието диша Любовта на Бога. С мекото си Слово отвежда душата в света на примирението и добротата. Всичко при Него е виделина, поема на Рая, който човечеството търси. - И тоя Учител е днес на земята! В безмълвие отпраща злото от нас и ни влива живота на Истината. О! Ако човечеството би го приело, всичката земна лъжа би изчезнала, света би се обожествил. Божият народ единствен Го позна. Той тръгна след Него, както винаги, когато е бил на земята. В сегашната епоха Учителят присътствува на своето възкресение. Две хиляди години съзнанието на хората бе в сянката на мрака. Не приели Словото, душите страдаха и страдат ... Милиони духове се въплътиха в човешка форма, и сега по всички полета на земното човечество се борят със злото за едно: да се приеме Словото на Учителя. Слънцето ще огрее всички съзнания. Мировата култура ще приеме Новото Учение. В общото безсилие - космичният човек ще падне при нозете на Учителя и ще чака изгрева на Слънцето. Това ще бъде Второто пришествие. Идването на царството Божие отвътре, не отвън. Това ще бъде изгрева на съзнанието - новата култура. Има в света едно учение, което никога не овехтява. Учението за слънчевия живот, за първия рай. Има в света един народ - при който е пратен Слънчевия Учител. Синовете на тоя народ по цялата земя приеха Учителя и работят за новата епоха в света: Царството Божие на земята. Учителят е предтеча на приложение Божието учение в целия космичен свят. Това време дойде. Това време е сега!

ИЗПРАЩАНЕТО НА НИКОЛ Една сестра от Франция дойде в България, за да се запознае с Братството, да види с очите си, да почувствува непосредствено това, за което толкова много са й говорили и което други французи бяха видели, чули и разбрали при идването им и пребиваването им тук. Никол беше млада, около двадесет и пет годишна. Тя за пръв път идваше в България. Запознах се с нея много късно - едва при нейното изпращане. Така се случи, че трябваше да занеса една книга, предназначена за нея и съвсем неочаквано се озовах в една среда от младежи - това беше прощалната вечеря, която те даваха на Никол, в едно братско семейство на Изгрева, преди нейното отпътуване за родината й. Поканиха ме и останех при тях. Вечерята беше свършена, но песните, декламациите, разговорите продължаваха. Може ли да има нещо по-хубаво от тази наситена, пренаситена с любов, с братски и сестрински чувства, с мили сърдечни отношения, атмосфера, която непосредствено създаваха с присъствието си тези наши млади братя и сестри, която се излъчваше от душите и сърцата им, от очите и от лицата им! Някои казват, някои мислят, че любовта е някаква илюзия, нещо нереално. При това те обикновено свързват това понятие с някакви тясно ограничени лични отношения между двама. О, каква велика реалност е любовта! И колко безграничен, надминаваш всякакви тясно лични отношения, е нейният обсег! Да влезеш наистина в атмосферата на любовта, това е все едно да се потопиш в златна баня - не можеш да не бъдеш позлатен и ти - колкото и да е твърдо сърцето ти, колкото и да е хладен разсъдъка ти. А ако имаш чувствително сърце, ти би могъл да се разплачеш при наличието, при реалността, при мисълта, че е възможна и че наистина съществува такава красота, такава топлота, такива мили, сърдечни братски и сестрински отношения, такава свещена атмосфера на Любовта... Но минутите и часовете текат. И колкото и да е мъчно на всички, колкото да е мъчно това и за Никол, те трябва да се разделят... Рила, Паневритмията край прекрасните езера, свещените утринни часове на Молитвения връх преди изгрева на Слънцето, разходките, екскурзиите до околните върхове и езера, сърдечните, мили братски и сестрински отношения - всичко това ще бъде вече само спомен за Никол, скъп спомен, незабравим, скътан дълбоко в сърцето и, в душата и, като някаква нетленна скъпоценност. И наистина, какво притежаваме истински ние, кое е наше истинско, неунищожимо богатство, ако не са тези свещени мигове, когато душите и сърцата се разкриват в своята първична безкрайна красота, ако не са тези мигове на Любовта! Една част от братята и сестрите остават на Изгрева, а други ще съпроводят Никол до квартирата на една сестра в града. Тя ще нощува там, за да бъде готова сутринта за път. Присъединих се към групата, изпращаща Никол и аз. И без това моята квартира е също в града. Не се търси никакво превозно средство. Целият път от Изгрева, по шосето и в града до квартирата на Никол ще бъде изминат пеш. Така ще бъде продължено, таке ще бъде спечелено повече време, повече златно време да бъдем заедно, да се чувствуваме заедно през близката раздяла. Шосето до града се изминава без да се бърза. Защо да бързаме? Нали сме заедно! Навлизаме в града. Тръгваме по един широк булевард. Има, има още доста път, има още доста разстояние до квартирата на Никол. И с какво ще бъдат изпълнени тези последни скъпоценни минути? Тези минути, вълнуващи из основа сърцата на изпращачите и на изпращаната? Разбира се, богинята на поезията слиза от своето небесно жилище да обгърне с красота, да удвои свещения трепет в сърцата на малката група. Повечето от изпращачите знаят френски. Никол ни рецитира стихове. Това е Пол Верлен: „Диалог мистик“. Каква дълбочина! Какво чувство! Каква велика реалност в съдържанието на рецитираните стихове! Но Никол знае и английски. Някои от изпращачите - също. И прозвучава на английски „Лайфс мирър“ /“Огледалото на живота“/ от Мадлен Бриджес. Нека цитираме само началото, в български превод: Има верни сърца и героични духове. Има души чисти и светли. Затуй дай на света най-доброто което имаш, И най-доброто ще се върне при теб... И т. н., и т. н. Всеки иска да каже нещо. Нещо хубаво, незабравимо. Но какво става? Ето, Никол върви все по-бавно и по-бавно. Тя едва пристъпва, като че ли измерва всяка своя стъпка. Бавно, все по-бавно пристъпва Никол, и ние, разбира се, заедно с нея. Никол казва: „Нарочно правя така. Иска ми се да се продължат тия мигове. Трудно ми е да се разделя с вас”. И все пак, трябва да се разделим. До виждане, Никол! Богатствата, които ти отнасяш от тука в душата си, богатствата, които ти остави в нашите души, са вечни безсмъртни! Върху тях времето няма власт!

ПИСМО ОТ ФИНЛАНДИЯ Две сестри, по националност финландки, но родени и живущи в Америка, желаейки да се запознаят с Братството, посетиха България и прекараха няколко време в летния лагер на Братството в Рила. Тук даваме извадки из писмото на една от тях: ... Пиша ви от Финландия, дето съм на гости у мои роднини. Тук всичко е хубаво, но все пак така ми липсва България, че би било трудно да се разбере това. Може би съм много сантиментална. Тука ми се смеят, когато на въпросите им - защо съм замислена и защо тъгувам, аз им отговарям, че ми е мъчно за България и искам да се върна там. Тогава те ме запитват - какво толкова необикновено съм видяла в България - и за мен е трудно да им обясня. Опитвам се да им разкажа за Паневритмията, но те мислят, че това е някакъв глупав, безсъдържателен танц. Те смятат, че това са някакви възбуждащи телесни движения, които доставят удоволствие. Когато им разказвам какво съм правило на планината, те казват, че е глупаво да намира човек някаква радост в това. А относно вегетарианството, те направо ми казват че съм луда, дето съм станала вегетарианка. Трудно ми е до им обясня това, и те ме питат - намирам ли, че съм логична. Аз им казвам просто „не“ и с това завършва дискусията. Аз почнах да считам тия хора за много забавни, иначе би трябвало да ги считам за много жестоки. В това отношение не знам дали ще бъде по-добре или по-зле, когато се завърна в Америка. Аз употребявам сега голяма част от моето свободно време да уча български език, и намирам че той е доста труден за мен. Въпреки това, решила съм да го науча. Добротата и разбирането, които намерих при вас, ме изпълниха с вяра в човечеството. Една от причините, да ми е толкова мъчно за България е тази, че докато бях там, с мене стане такава голяма вътрешна промяна, че аз вече в никой случай не мога да мисля тъй, както съм мислила по-рано. Аз вече не възприемам нещата по пътя на интелекта, а - чрез моята интуиция и чувства. Така нещата са много по-красиви. Така те имат и много по-дълбок смисъл. Четох някои лекции от Учителя и сега ги разбирам много по-добре, отколкото преди. И макар че съм далеч от тия, с които можех да общувам тогава, сега ги чувствувам по-близки , тъй като те разбират това, което аз чувствувам. А сега аз мога много повече да чувствувам и много повече да обичам. И макар, че някои хора ме отегчават или потискат, те вече не могат да ме накарат да се сърдя. Бих казала, че това е някакъв вътрешен мир, който изпълва душата ми. Разбира се, знам че съм още много далеч от състоянието на мнозина от Братството, които са видели светлината на Учителя. Има толкова много неща относно Братството, които бих желала да узная, че дори не знам за какво първо да започна да пиша там. И когато почна да мисля за моите преживявания в лагера на Братството, трудно ми е да разбера кое е било реално и кое е било само мое въображение, поне относно мислите на заобикалящите ме. Толкова е трудно да разбереш човешката мисъл, дори когато няма езикови бариери, а когато има такива, като че ли това е невъзможно. И въпреки това, аз долавях тази вътрешна ценност, този вътрешен мир в душите на хората, които бяха около мен, каквито никога преди това не бях виждала в Америка или другаде. А също така една любвеобилност и щедрост, каквито рядко могат да се срещнат където и да било по света. Трудно е наистина да се разбере как всички вие бяхте така внимателни, така нежни към нас, отнасяйки се с нас като с истински сестри, макар че никога преди това не бяхте ни виждали. Тук навярно има нещо, което никак не може да се разбере чрез ума, а само чрез сърцето на човека. Чувствувам, че нямам вече думи, с които да се изкажа, и затова привършвам писмото си. Бих желала да намеря начин да ви благодаря за всичко това, което направихте и което сте за мен. Мисля че разбирате колко красиво бе всичко това и от какво голямо значение е то за мен. Надявам се в скоро време да имам вест от вас. Предайте моите поздрави на всички в Братството и кажете им, че аз усилено изучавам български език, с надеждата отново да посетя България. Винаги любеща Н.

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ БРАТСТВОТО В БЪЛГАРИЯ - СЕМЕ ЗА ШЕСТАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Сказка, държана от мис Вередин Крил, на 4 юни, 1954 година, в Ню-Йорк /извадки/. ... Помислете за възможностите, скрити в едно семе! Помислете за потенциалността на малкия жълъд да създаде един мощен дъб! Но семето трябва да бъде посадено и дълго време след това се появява и израства дърво. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един единствен Велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание. Какво е новото съзнание, което ще стане нормално за Шестата раса? В противовес на материализма и егоизма на нашия век, Шестата раса ще достигне до братството, всемирна човешка любов чрез духовност и всемирна вечна Истина. Шестата култура ще бъде много важна, защото мир и братство ще бъдат постигнати посредством една обща Мъдрост. Ще стане онова, което винаги е било наричано в езотеричното християнство „духовен брак“, т. е. единение между човешкото „аз“ и духовното “аз“ и по този начин ще се свържат интелигентността с духовността. В резултат на излъчващата се светлина на духовното „аз“ като духовно слънце, в човешкото „аз“ ще се появи една подчертана възприемчивост, едно ориентиране на душата към Духовното Слънце, както цветята се обръщат към Слънцето. Друг резултат от това единение ще бъде, че духовността ще протече през ежедневния живот и вечната Истина ще бъде прилагана практически. „Това е точно туй, което липсва на нашия век“, казва Д-р Рудолф Щайнер. Днес никой не може да намери правилното разрешение на много проблеми „защото хората пишат безброй статии върху тези проблеми, държат се речи и сказки и всеки говори от собствената си гледна точка, без да е готов да проучи онова, което лежи в центъра - Вечната Истина. Не е въпроса да са придобие някакво абстрактно знание за истините на духовната наука, но те да бъдат прилагани направо в живота: да се проучи социалния живот, образователната система, в същност целия диапазон на човешкия живот от гледна точка на действителната вечна мъдрост“. През шестата култура вечната Истина ще бъде популяризирана, разбрана и приложена в живото. Днес интелектуалните сили се употребяват главно за задоволяване на телесните нужди, и повечето хора употребяват интелекта за задоволяване на нисшите инстинкти. Помислете само колко много интелектуалност се употребява за планиране на войни и отбрана. Трябва обаче да разберем, че известни народи имат специална мисия. Мисията на западната цивилизация е да развие интелекта и да доведе петата култура до нейния зенит. Но с течение на времето славяните, които имат друга мисия, ще дойдат до едно ново състояние и ще дадат един нов, мощен импулс в света, който импулс ще бъде обратният полюс на интелектуалността, защото посредством възприемчивостта на душата към Духовното Слънце, те, славяните, ще изградят една култура, основана на всемирната Любов, Мъдрост, Истина. Различните хора са в различно отношение към силите в и около земята. Американците предимно са свързани с подземните сили на електричеството и магнетизма, които действуват чрез метаболичната система към главите и се използват предимно за чисто практични цели. Славяните, от друга страна, се свързани със светлината, отразена от земята. Както земята възприема слънчевата светлина и я превръща в златно жито, така и Азът на славяните ще бъде в състояние да възприема духовното Аз и да даде плод в практичния живот. Новият импулс е проявен и в Толстоя. Докато Запада възприема света чрез интелекта, в Толстой е работила една елементарна сила, носеща нов живот, така че „ако разбирате книгите на Толстой, често ще намерите съсредоточено в десет реда онова, което бихте намерили в Запада само ако прочетете 30 тома“, казва Д-р Рудолф Щайнер, който по-нататък характеризира Толстой като преждевременно цъфнало цвете на една надигаща се цивилизация, но цвете, което е цъфнало прекомерно рано, за да бъде напълно съвършено. Следователно, име всички грешки на едно предварително раждане“. И все пак „той е предвестника на бъдещия век, когато духовността на Изтока ще се съедини с интелектуалността на Запада? За да се осигури правилния растеж на едно семе не само семето трябва да бъде добро, но трябва да бъде посадено в подходящо време на добра почва. Също така, при подготовката на Шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, който чрез своя живот, слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере и подходящото място за започване на тази работа. Шестата култура, както вече казахме, се въздига между славяните. Но защо България бе избрана за изходната точка? Някои хора са чувствителни към промяната на атмосферата при преминаване от една страна в друга и дори от една стая в друга, и все пак малцина съзнават, че „всички океани, континенти, планини, реки и пр. на земята съответстват на известни области в духовния свят - те са във връзка с известни сили и идеи, които действуват там. От друга страна, те съответстват и на различни аспекти на човешката душа. Когато една култура бива посадена в дадена географска област, то е с цел да се накарат известни сили, качества и способности на душата да намерят израз, да могат нови идеи да навлязат в живота и да накарат хората да направят още една крачка напред по пътя на съвършенството. България е на кръстопътя между Изтока и Запада. Тя се намира в сърцето на три континента. Силите, действуващи в тези три континента, се срещат тук“. /Из книгата „Учителят“/ При два случая през изминалите векове Балканите са били люлката на духовна светлина. Тази територия в древни времена се е наричала Тракия, там са възникнали мистериите на Орфей, който е бил вдъхновен от Аполон. А преди хиляда години Богомилите създадоха мощно духовно движение, свързвайки езотеричното християнство с радикални социални реформи. При настъпването на двадесетия век, когато нашата земя влезе в зодията на Водолей, - светлината - България стана люлката на пробуденото човешко съзнание, реализирайки бъдещия живот на Любовта и Братството, характерни за бъдещата Шеста цивилизация, която ще се роди сред славянството. „България има важна историческа роля като глава на славянския организъм“. „Глава“ тук се употребява не в преносен смисъл, означавайки „първа“, но като съотношение подобно на положението на главата по отношение на останалото тяло. „Учителят дойде в една славянска страна във връзка с мисията на славяните, която не е расова, а всемирна по характер“. Българинът съчетава славянското сърце с доста от култивирания ум на англосаксонците. Освен това българите са били 500 години под турско робство /до 1878 г./ и чрез това страдание са се подготвили за своята духовна мисия - да дадат първоначалния импулс на новата култура, направлявана от Любовта, Мъдростта и Истината. * * * Учителят е роден на 12 юли 1864 година, на деня на св. Петър и затова бил наречен Петър. Неговият баща, Константин Дъновски, бил свещеник на православната църква, чиито свещеници трябва да се оженват. Бащата на малкия Петър още като малък искал да живее за един висок идеал, да се посвети в служене на Бога и тръгва за Света гора, там да се посвети на монашески живот. По пътя за Света гора той се отбил в Солун и отишъл в една стара църква - Св. Димитър. Там, когато е бил заедно с няколко свои другари, явява им се един старец, който ги разпитал за какво са дошли. След това се обърнал към Константин и му казал: „Ела утре пак тук, но сам“. На другия ден той отишъл пак в същата църква и старецът му се явил и му казал така: „Недей отива в Света гора, а се върни във Варна“. Казал му още, че славянството ще изиграе важна роля в изграждането на новата култура. Този старец му дал един свитък и се изгубил. Тогава Константин разбрал че този старец не е илюзия, защото той имал в ръката си свитъка, който и сега се пази в църквата „Архангел Михаил“ във Варна, като документ. Този , документ се нарича Антимис и представлява картина на живота на Христа. Учителят употребявал „Дънов“ като фамилно име, а по-късно „Беинса Дуно“ като негово духовно име. Той бил чувствително дете, внимателно, което обичало да се разхожда сред природата, чийто език е бил разбираем за него. Любимото му изкуство било музиката и той свири отлично на цигулка. Това е твърде многозначително, тъй като, както рисуването е играло голяма роля при Ренесанса, в началото на Петата цивилизация, така музиката ще играе важна роля във връзка с Шестата раса. Повечето от песните и останалата музика, употребявана от Братството, са композирани от Учителя, който е знаел окултното действие на своите произведения. След като учителствувал една година в село Хотанци, Русенско, в 1888 година той идва в Съединените Щати да учи медицина и теология. Въпреки че неговата мъдрост не е имала за източник университета, по този начин „той е опитал докъде е стигнало човешкото знание, както и развитието на научната мисъл. В Америка той живял богат вътрешен живот, в непрекъсната връзка с по-високите сфери на Духа, от където е черпил своето духовно ръководство и духовни сили“. След седем години, т. е. на възраст 31 години, той се завърнал в България, напълно съзнателен за своята мисия за българския народ, за славянството и за цялото човечество, във връзка с идването на новата култура на земята. През следващите пет години 1895 - 1900 г. той прекарва почти изолирано, подготвяйки себе си чрез медитация и вътрешна работа за своята мисия, която трябва да изпълни с идването на века на Светлината - Водолей. В това време обаче бяха направени няколко подготвителни стъпки. В 1896 година той издава книгата „Наука и възпитание“, в която „той дава синтетично, накратко, дълбоките принципи, закони и методи, въз основе на които по-късно развива цялата своя философия и духовна концепция за Вечното Начало на Живата Природа и човека“. Този подход към духовната основа на живота е естествен, когато материалистичната наука има надмощие в света и не е чудно, че тази книга е срещнала противодействие от страна на онези, които са имали материалистични разбирания за живота. Противодействието бе издържано и до известна степен преодоляно чрез търпение и благост. В 1898 година Учителят отправил важно „Послание до българския народ и славянството“ - призив да се подготвят и да служат на новия живот на идващото царство на Мира: „Истината за живота слиза от света на вечната виделина, за да просвети умовете, да възобнови сърцата, да повдигне и обнови душите на всички Синове на истината, предназначени да станат ядката на новото човечество, на което славяните ще станат люлката“. През същата година Той се свързва със своите първи ученици, но едва след 6. април 1900 година, когато Слънцето влиза в новия цикъл Овен, през първата година на века на Светлината - в знака Водолей, той среща първите свои трима ученика и през юли става първия конгрес във Варна, на Черно море. Учителят въведе своите първи трима ученика в подготвителната работа за установяване на новата култура на Любов, Братство и Свобода. Тогава един от учениците казал: „Ние сме само трима, и единият от нас е стар, почти на път за онзи свят“. На това възражение Учителят отговорил: „Сега наистина сме малцина, но за в бъдеще ще станем хиляди и милиони“. След няколко десетилетия броят им се увеличава на 50,000 , от които 40,000 в България, която е една малка страна, с жители приблизително колкото в щата Охайо. Съборът почнал да се свиква всяка година през м. август. В 1901 и в 1902 г. той се състоял в Бургас, друг град на Черно море, намиращ се до древния тракийски град Аполония. От 1903 до 1909 Варна отново става седалище на съборите, но от 1910 година Братството прави своите събори в Търново, град във вътрешността на страната, свързан с богомилското учение. Когато залата станала малка, съборите ставали на открито. Съборът бил не само нещо като училище, с по една-две сказки всеки ден и часове на разговори за законите и проблемите на живота, за Живата Природа, за духовните същества, за земни и небесни неща, но тези събрания закалявали душите чрез огъня на Любовта. Една велика идея, един свещен огън, повик, който откликва в дълбочините на душата, свързва всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри“. Те са ставали преди изгрева на Слънцето и го посрещали с песен и молитва. Музиката е била нещо важно през време на съборите и песните, специално създадени от Учителя, били повик за нов живот. Тези братя и сестри не са били безцелни, мечтателно жадували за нов ред на земята и работили за културата на Любовта. Резултатите се виждали в радостта, бликаща от очите им, в светлината върху лицата им, мира и хармонията в душите им и в готовността им да служат. От 1901 до 1912 година Учителят държал сказки в по-големите градове на цяла България. След една такава обиколка Той писал: „Радостно е, че чрез вяра и търпение ние направихме онова, което бе най-добро за момента - ние вляхме нова струя живот в хората и стимулирахме умовете им“. През своите пътувания Учителят е подбирал свои ученици и им е показвал тяхното място в новия живот. „През всеки един от вас ще преминат известни сили, необходими за новата култура. Следователно, бъдете верни и истинни. Не се обърквайте с маловажни неща, но бъдете верни на своя път и непрекъснато се молете. Мислете право, чувствувайте благородно, действувайте безкористно“. Първата и най-важна задача е да се работи върху себе си, човек да се усъвършенства, да стане господар на себе си и по този начин да стане подходящ инструмент на Божествените импулси. Идването на новото предизвиква големи промени и борби. То предизвиква борба между двата центъра: първо, тъмнината - зоната на земното притегляне и робуване и второ -светлината Христова, слънчевата сила и свобода. За да се предотврати опасността от конфликта между светлината и тъмнината, Учителят на Великото Всемирно Братство предупреждава: „Нека Любовта бъде водач на всички. Живейте в мир и разбирателство и нека никой от вас да не става пречка в нашата работа. Ако допуснете врага вътре в крепостта, всички ще страдате“. „Нека никой не търси личното си добруване, но доброто на всички“. „Най-малкото егоистично чувство, което би влияело във вашата работа, ще я подкопае като някакъв червей прояжда дървото“. „Ние не желаем и нямаме нужда от многочисленост. По-добре е щото двама души да живеят в Духа, отколкото мнозина без духа“. „Има неприятности в живота, но те трябва да се понасят с търпение, и благост. Това е закона на всеобщата любов“. София, столицата на България, през 1904 година става център на движението. Началото било много скромно и ограничено външно, в съгласие с окултния принцип: „Най-богатото вътрешно съдържание, под най-скромния външен израз и условия“ Малката къщичка на улица „Опълченска“ 66 е потънала в чистота, спокойствие и светлина. Когато Учителят не пътува, държал неделни беседи, като учил за живия Христос, принадлежащ на цялото човечество.. С течение на времето станало нужда да се говори пред отворения прозорец, за да слушат и многобройните слушатели, застанали вън на открито. Ето какво описва един от онези тогавашни слушатели: „Видението за един нов свят се разкриваше пред вътрешния взор на всеки слушател - свят дълго мечтан, търсен, но непостижим до онзи момент, свят пред чието предверие дълго бяхме чакали и ето че близко е времето, когато ще бъдем поканени да станем негови граждани. Сега пътят към този свят е открит пред всеки един от нас и всяка душа взема твърдо решение - да тръгне по този път, каквото и да й струва това. Нови сили, дремещи до сега, се събуждат във всеки слушател и светлината на една вътрешна победа озарява всички“. През течение на седмицата на много посетители в малката къща се дава любов и светлина, нов импулс сами да си помогнат и разрешат своите задачи. „В приветствието на Любовта и Светлината всички неща възприемат своя първоначален Божествен аспект“. Когато се е касаело за болести, душите са били учени да ги приемат като лечебен процес, балансиращ силите на организма. Освен Божествената Любов като лечебен фактор, не е била пренебрегвана и силата на чистата мисъл и чистото чувство, нито силата на храната, водата, въздуха и светлината. „Слънчевата светлина, възприета с любов, е изключително целебна за физическото тяло. Тя успокоява душата и освежава духа“. След две десетилетия на дейност растежа на Братството налага в 1920-21 година да се установи общ живот на Изгрева. За Братството това е едновременно едно място и един символ. Като тръгнете източно от София навън, в края на трамвайната линия /сега трамваят минава покрай Изгрева/ след това през една борове гора, до едно открито поле с царствената планина Витоша, издигаща се на юг, идвате до Изгрева, центъра на Братството, от където безпрепятствено може да се наблюдава изгрева на Слънцето. Като място то може да се опише така: „Има прекрасни мраморни палати по земята - работа на велики архитекти - заобиколени от чудни богати паркове, езера и фонтани, декорирани с редки произведения на изкуството. Те са ценни, наистина, но са лишени от живот. Земята е препълнена с безжизнени паметници. Те говорят само за великото минало. Прилагателните „прекрасни и пищни“ не могат да се употребят във връзка с Изгрева. За него може да се каже само че е чисто и светло“. Като символ, Изгревът указва състояние на душата - събуждане, а също така означава зазоряването на един Нов Ден - нов социален ред. От 1922 година до времето, когато Учителят остави физическото си тяло, на 27 декември 1944 година, всеки неделен ден са се държали в салона на Изгрева, в който Слънцето влиза през седем големи прозорци, по две беседи - една в 5 часа, а друга в 10 часа сутрин, и окултни лекции два пъти седмично - в 5 часа сутрин в сряда и в петък. Тъй като възрастните хора имат вече сформирани навици, докато за младите необходимостта е да се развиват в правилна насока, имало и отделен окултен клас за младите. Учениците са били обучавани да знаят, че те са на училище и дене и нощи, и че трябва вечер да си лягат, съзнавайки този факт. Подчертавало се е отношението между човека и природата. В нашата цивилизация е прекъсната връзката с Живата Природа. Следователно, първата задача на ученика е „да възстанови пътищата, по които живите сили на природата могат да дойдат при нас“, човек може да започне с това, като си тълкува предметите в символи, представляващи езика на Природата, защото животните, растенията и минералите са азбуката и мислите на Природата“. ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ Щастлива съдба ме отведе през есента на 1928 година в България и аз съм много благодарна за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 год. Аз отидох да уча деца, а в същност аз самата учих там. Американският пансион, в който отидох да бъда учителка, имаше около 200 деца и по-големи момичета и се намираше в красиво разположения град Ловеч, в Северна централна България, между Стара планина и реката Дунав, на еднодневен път североизточно от София, столицата. Чух за Братството през втората ми година в страната. През есента на 1930 година една обична моя ученичка, която току що бе завършила пансиона, замина за Атина, Гърция, да продължи образованието си там. В своите писма тя понякога пишеше за един българин младеж, на име К., чийто мироглед се различавал значително от този на другите студенти. През зимната дълга ваканция на 1932 г. отидох на разходка в Гърция и там се запознах с този българин и бях изненадана да открия, че той е от Братството в България. К. бе жив, слънчев и притежаваше една здрава универсалност. От него за пръв път чух за връзката на човека с космоса, а прераждането за него бе един неоспорим факт. По онова време аз много се интересувах от планинарство и когато споменах това, братът предложи да ни бъде водач, на мене и на моята бивша ученичка, през следващото лято, в прекрасната Рила планина в Югозападна България и ни обеща да ни съобщи кога ще тръгне. През юли получих картичка от него с датата и мястото, където ще започне изкачването, като беше прибавил, че Братството също така ще отиде там. Първата ми мисъл бе колеблива. Но младежкото чувство за приключения и някаква необикновена сигурност надвиха. И тъй, на уречения ден аз чаках в едно малко курортно селище е бани, когато от София пристигна К. и около 50 членове на Братството. Този ученик веднага ме представи на Учителя и на някои братя и сестри и всички те ме посрещнаха радушно като сестра, а не като непознато и чужденка. Имаше стари хора, както и млади в групата, но никой не изоставаше назад. Всеки 20 минути на умерено качване почивахме малко, така че когато спряхме горе да нощуваме, нямаше никакви следи от умора. Всички с удоволствие помагаха да се съберат дърва и след една проста вечеря седнахме около огъня и душите ни се възвисиха чрез песни за чистота, мир, радост и любов. През този първи ден с групата ми стана ясно, че уважението, което те отдаваха на Учителя, бе напълно заслужено, защото Той бе наистина един истински Учител, безпретенциозен, но все пак незабележимо бдеше над живота на всички и бе жив център на спокойствие и хармония; човек, у когото всеки дъх, мисъл, дума и дело бяха изпълнени с духовност. Той бе самата същност на благост и свобода, В четири чеса сутринта станахме и продължихме изкачването. Преминавахме отвъд уханните борови гори на височина, където имаше само храсти и мъхове. По обед стигнахме нашето предназначение - второто от Седемте рилски езера, където се издигнаха палатки и една любезна сестра покани мен и другарката ми да споделим малката й палатка. Огромното влияние на онова, което преживях през петте дни, през които останах на планината, не бе за мен напълно ясно тогава, но сега, като гледам назад, чувствувам че символично, както и буквално, то бе едно с нищо несравнимо по родя си в живота ми преживяване на планинския връх. Следователно, впечатленията, които сега пиша, са смесица от непосредствени реакции и по-късни размишления. Символите са едно важно нещо в учението, както това ще се види от примери. Планината, разбира се, е познат символ на езотеричния ученик - това е символ на по-високи сфери на съзнание. Летните престои на Рила и неделните излети на планината Витоша бяха действително символи на онова, което за ученика щеше да бъде духовна опитност. „Слънцето свети по-другояче в планината - светлината му е по-весела и освобождаваща. Високите върхове водят погледа нагоре“. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА високо в планината Рила, близо едно до друго, но на различна височина, говореха на душата. Незамърсени от човешки същества, тяхното спокойствие, свещена чистота и ясни отражения, ги правеха да бъдат „очите ме планината“, също както седемте свещени центрове у човека, когато са правилно развити, стават духовните очи, които Христос имаше пред вид, когато казваше: „Този който има очи да гледа, нека види“. Дори по форма някои от тях приличат на органи на тялото и се наричаха „Бъбрека“, „Сърцето“ и т. н. Думите са напълно безсилни да предадат красотата, атмосферата и значението, което те даваха. Един твърде често употребяван и важен символ бе този за извора. Подхранвайки Второто езеро, близо до лагера, беше най-големият извор, от който си вземахме вода за ежедневните нужди. Неговата красота бе задъхващ?. Години преди това някои от братята го бяха заобиколили с бял мрамор и един скулптор бе направил от бял мрамор две ръце, съединени при малките пръсти и отворени при палците, и от тези чисти даващи ръце течеше водата, и върху един голям камък близо до извора бе гравирано: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто, и бъдете като този извор“. В словото си Учителят многократно говори за извора: „Изворът знае как да дава, той тече непрестанно“, „От извора на Любовта произтичат всички светове“, „Пийте от самия извор, не от калната река“, „Винаги си наливайте от главата на извора, където тя е най-чиста“, „Чистете изворите, и докато правите това, мислете за сърцата си“, „Изворът, който идва от върховете на планината, напоява всичко по своя път. Ако искате да помогнете на човечеството, коригирайте собствения си живот. По този начин ще приложите закона на извора“. Този последен цитат е взет от книгата „Свещени думи на Учителя“. Тези изречения не само илюстрират символичния характер на учението, но също така и факта, че повечето от посланията са във форма на семе, така както и самото Братство е семе за Шестата цивилизация. Само няколко думи и редове съдържат семенната сила на обилна духовна жетва, ако бъдат приложени в живота. Тази потенциалност на едно семе се намира също така в идеала на братството: „Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога“. Голямо впечатление правеше начина, по който се започваше деня, било в планината, или на Изгрева. Събрани на открито място, всички се обръщаха към изток и в момента, когато Слънцето се показваше, те изпяваха първите пет стиха от пролога на Евангелието на Йоана. Това доказва, че учението на Братството се корени в истинското езотерично християнство. Основни езотерични християнски истини се намират и в книгата „Учителят говори“ /преведена вече не английски/. В „Учителят говори“ последната и най-дълга глава е „Христос” - истинското въплъщение на Любовта, чието идване на земята е най-важното събитие в историята на човечеството и комуто е дадена всяка власт на небето и на земята. Далеч от това да са „обожатели на Слънцето“, Братството признава дейността на Духовните Същества при великия момент на настъпващия ден. „Изгревът на Слънцето е жив център, в който е съсредоточена мисълта на велики разумни Същества“, „Велика идея е скрита в Слънцето. Хора, които не обичат Слънцето, не обичат Бога. Слънцето не желае да го боготворите или да му служите. То само дава и казва: „Вземете от мен колкото искате“. С какво ще се отплатите на Великия? Великият само дава, докато вие трябва да прилагате онова, което ви се дава“. „Притокът на слънчева енергия е най-голям и най-съживяващ при изгрев Слънце и изпълва сутринта с радост, светлина, чистота, свежест и сила“. Възвисяването, получено при изгрева на Слънцето, се засилва чрез Паневритмията, която следва. Под акомпанимента на цигулки, и понякога на песен, всички, стари и млади, участвуваха в упражненията, основани върху окултни принципи, които носят обновяване на тялото и душата, когато в движенията се включват правилна мисъл, чувство и воли. В допълнение на доброто, произтичащо от нея, Панепритмията помага и на Космоса, защото записва движения и идеи в космичните етери. Няколко прости упражнения ще дадат известна представа на читателя за тяхното естество. При първото упражнение, наречено „Пробуждане“, тъй като бележи пробуждането на една душа с готовността да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се в страни и се връщат -движението се придружава от чувството на даване и получаване. Като последно упражнение се подигат нагоре ръцете и се съединяват над главата, по който начин човек се поставя в контакт с енергията на Висшите Светове и получава Божествено благословение изобилно и свободно; свалят се ръцете и докато се разделят, човек осъзнава полярността, характерна за физическия свят. Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготовляваше по дежурство от различни групи. Един ден, когато аз, моята ученичке и К. направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер, сред атмосферата на радостно приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога, всред мълчанието на планината и под звездното небе. През деня имахме възможност за разговори във връзка със силата на мисълта, прераждането, връзките на човека с Космоса и пр. Работа ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това време личното наблюдение ме увери, че Братството е това, което претендираше да е: „усърдни ученици, добри братя, верни и искрени служители“. Прилаганата любов създавате онази атмосфера, която преди това аз си представях, че би могла да се постигне само в много отдалеченото бъдеще. В деня на заминаването си осъзнах колко дълбоко се бях свързала с тях като със сродни души. Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през май дойде телеграма, че всякакви отпуски се анулираха, поради липса на средства, дължащо се на депресията. Вътрешно знаех че ще бъде по-добре да остана и тая шеста година. Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по едно съвсем ново направление и ме остави завинаги благодарна за всичко, което научих, когато отидох аз да уча другите. Всред съмненията, отчаянието, конфликтите и хаоса на нашето време, човек бива изпълнен с радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно СЕМЕ, което има възможност да се развие и да се разцъфти в една съвсем нова цивилизация -Обществото на Филаделфия. Окуражително е да знаеш, че сърца са били събудени и възпламенени от едни нов жизнен импулс, изразен в посланието на едни от учениците: „Нов ден наближава, и човек ще приеме своето Божествено наследство като Син Божи, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото Слънце. През това преходно време стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в Духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички неща. Ще престане егоистичното разделяне и ще се реализира братството между цялото човечество, и Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества. Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движещ се все нагоре процес, самата душа на културата, както и на индивидуалната еволюция; Любовта като всеобхващащ, всеобединяващ принцип при реконструиране живота на човека“. „През Новия Век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно в Бога и като изпълняваме с желание Неговата воля, ний ставаме строители на Новия Век и на Делото, което трябва да се извърши, за да стане целият живот на земята духовен“. Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата и ни показваше тяхната слава. Безпретенциозен, с благ мелодичен глас, Той ни говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която Небето извършва, за да се трансформира земята през тези дни. Той ни даваше да почувствуваме Бога близко до себе си и Космоса едно познато място за тези, които го обичат“. * * * Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с Шестата цивилизация, ние тук на Запада също така имаме отговорност за приготовляване на бъдещето. Д-р Рудолф Щайнер, в своята сказка върху „Азът“ каза, че в нашия настоящ век, петия, хората ще се разделят само на две: 1/ Онези, които живеят слепешката ден за ден, правят каквото другите правят, подържат обичаите, и не знаят нищо за приготовлението на Шестата цивилизация и 2/ Другите, които чувствуват, че нещо ново се подготвя и знаят, че това ново е чрез човешките същества. Думите му, казани в 1900 година са в силя и днес: „Ако съзнателно бъдете брънка във веригата на човечеството, то тогава ще трябва да извършите нещо - във вас самите и в заобикалящата ви среда, което да допринесе за онова, което идва, т. е. да участвувате в подготовката на Шестия период на културата - културата на Братството и Любовта“. Вередия Крил * * * „Свещени и думи на Учителя“ е отпечатани в Ню-Йорк в английски превод. Изданието е разкошно. Всеки екземпляр е подвързан красиво Формата на книгата е като българската. Издателят в Ню-Йорк нарочно е подвързал разкошно всеки екземпляр, понеже съзнава, че тя трябва да се употребява като настолна книга. Той счита, че тя ще играе важна роля за пробуждане на ново съзнание в човечеството. Книгата е пръсната по всички щати на Америка. В Чикаго е отпечатана беседата „Общение с Бога“ от Учителя.

ЯПОНИЯ В есперантското списание „Оомото“, орган на мощното духовно движение в Япония Оомото, е поместена статията „Бялото Братство“, от която даваме кратка извадка: „Днес религия, философия и наука са в упадък. Навсякъде владее формата, в духът липсва. Християнският проповедник, към която църква или общество да принадлежи, повтаря еди и същи фрази, по разни начини. Всичко това се морални съвети, повтаряни от векове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т. н. Но кой е пътя, по който може да се постигне всичко това? Ето главния въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е , че само окултизмът може да направи това. Той е неука, идваща от дълбоката древност; той е бил хранилище на всички науки, постигнати от всички напреднали души през миналите хилядолетия. България е страна на стара окултна традиция. В далечното минало в нея се е появило силно окултно движение, наречено богомилство, което започнало бързо да се разпространява. Но то не намерило прием между българския народ. Привържениците му били преследвани, изтезавани и най-после били принудени да напуснат България и да отидат между западноевропейските народи, където спомогнали за тяхното културно повдигане. В това време България паднала под петвековно робство и това причинило прекъсването на окултната традиция. Днес българският народ е отново свободен. В късо време той направи голям прогрес в своето духовно и културно развитие. Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е учението на така нареченото общество „Бяло Братство“. Това е окултно движение в България, което включва привърженици от всички класи на обществото. То е основано върху принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основете на еволюцията на човешките душа лежат пет принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост и Добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта — топлина, а Истината — свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта, в нейното най-високо проявление. В същия брой на списанието е поместена беседата „Високият идеал“ от Учителя. * * * Японският вестник „Цинруи Аизеи Синбун“ в няколко броя подред помества статии, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му.

ХОЛАНДИЯ Госпожа Агнеса Хофман, сестра от Духовното Братство в Холандия, посети Бялото Братство в България, с мисия да направи връзка между Братството в Холандия и това в България. Или, както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя Петър Дънов веднага щом научих, че той е в България“. Тук даваме няколко извадки от словото, което тя отправи към учениците в България, в салона на Изгрева, на 23 декември, 1928 година: Мили мои приятели, Много се радвам, че дойдох между вашето духовно общество от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим как нашия мил и възвишен Христос бе приет и разпънат от народа и как всички християни имаха големи страдания. Те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат, но след това възкръсне и отиде при Отца си. Тъй ще бъде и за вас! Чрез вашите страдания вий вървите по същия път. Ние знаем от Писанието, че няма пророк без почест, освен в отечеството си. Днес в тази страна започва голяма борба около учението на Учителя Петър Дънов. Той е при вас, говори с вас, вие го слушате. В беседата „Високият идеал“ Учителят казва: „Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се изцапа; той остава вечно чист“. И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във Вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще започне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една възвишена атмосфера, обиколени от хубави скалисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо?“ Наблизо до вас има един извор, нареден от Учителя с хубави чешми, чисти и светля, изложени на лъчите на утринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагоре, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието!“ Те дават сила на душата ви, като превръщат омразата, злобата и гнева в покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието“. Хората на тази раса ценят хубавото, вършат доброто, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езика на приятелството, или, както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на Шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека. За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „Високият идеал“. Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще го видим потопено в една голяма мъгла, обзето от един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание, навред се носи смрад. Христос поглежда този тъмен фон и търси по него поне малко светлина. Видя ли такава, Той казва: „Има едно дете тук, което запалва светлината в сърцето си!“ И веднага в сърцето на това дете Той изпраща своята помощ през тоя тъмен свят. Всеки знае, че ако има любов в сърцето си, ще придобие щастие то да бъде във връзка с Великото Бяло Братство, което помага на всички хора. Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ. Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България и в Америка и по целия свят се запалени тия малки свещи. От ред години Учителят Петър Дънов казва: „Новата раса иде вече. Сега ние сме пионерите на тази нова раса, а след сто години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото“. При светлината, в която ще живеят тези хора, може ли да става въпрос за убийства, за изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратите на ума и на сърцето на човека, ще го запита: „Имаш ли чистота във всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопам на сърцето на пробудените души, които веднага запалиха светилниците си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака“. Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа. Тези, които днес се готови, да тръгнат след Христа. Никога не е късно! И стогодишен да си, щом си чул Христовия глас и тръгнеш след Него, ти ще станеш негово дете, негова любов. Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, което е вътре в него.

ГЕРМАНИЯ Вестник „Реформблат“, Год. 32, брой 3741, печата следната статия: ПИОНЕРИ НА ЕДНА НОВА КУЛТУРА Настоящият доклад за „Истинска България“ не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западноевропейските народи. Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което се нарича Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти, липсват. То е едно братство, в което човек много може да види и да научи. Към това Братство принадлежат хора от всички обществени класи: до придворната дама - някоя селянке, която работи земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря, стоят работници и пр. Там видяхме опитомени лъвове, станали кротки като агънце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение в София и множество подобни в провинцията дават ясна картина за материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това общество се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата воля да се реализират тези идем и в непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката си с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това Братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов. Една красива фигура, дишаща доброта, глава заобиколена от бяла коса и брада. Гърдите му дишат необикновено спокойствие, очите му са живи, проницателни. Роден като син на български свещеник, който основава /във Варна/ още през време на турското робство, първата българска църква /защото до тогава са служили в църква на гръцки език/, той е изучавал в Америка медицина и философия. Преди 36 години той се върнал в България и почнал своите беседи. Но преди това той изследва физическата основа на духовното поле, като изучава хиляди човешки глави с помощта на френологията, която наука той основно познава. Всички ученици на Бялото Братство са вегетарианци и въздържатели. Това е принципа, с който те започват, без да говорят много за това. Някои от тях ядат само плодове. Те мислят, че тялото е само един израз на самия живот и че чистата мисъл може да се прояви по-добре в едно чисто тяло. Чиста мисъл, чисто тяло, искрен стремеж към лично съвършенство, безкористно помагане в колективния живот, искрена любов към всичко, което има живот - Божествена Любов, както я нарича Учителят - са характерните черти на тези, които следват това учение - хора с различни схващания и степени на съзнание. Докато едни следват Учителя, защото Той ги е освободил от някоя болест и недостатъци, други търсят истината, а други пък са получили мъдрост от него. Учението на Учителя Дънов е една дълбока философска система и наглед не се занимава с никоя от религиите. Разглеждайки всички религии от тяхната положителна страна, това учение ги счита като ценни придобивки на човечеството. Обаче то разглежда християнството като основна направляваща идея, с която Учителят води слушателите си до онези висини на мисълта, дето може да се говори за висша Мъдрост и за истинска Любов. Учениците на Бялото Братство са хора от всички кръгове на населението. Те стоят на едно високо морално ниво. Двадесет и петгодишната непрекъсната работа на Учителя Дънов, постепенното прииждане на хора, които са разочаровани от политическия и социалния живот в България, активната и при това безшумна дейност на тези хора във всички слоеве на обществото, обединението на силите на действително идеалните хора, с непрекъснато духовно развитие, и неспособността из политическите движения да облекчат съществуващите тежки условия на живота, дават на това движение мощна творческа силя, а на други страни и народи добър пример. В книгата „Das Reich Gottes auf Erden“ /Царството Божие на земята/ от Рудолф Буркерт, описвайки духовните движения в различните страни, се говори и за Учителя, когото авторът нарича „Пророк на Бялата раса“ В немското списание „Дас Ворт“ е отпечатана статия за движението на Бялото Братство в България. В нея се излагат принципите, целите и методите на учението. Списание „Ди Глоке“ , год IX. брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя, със сведения за живота на учениците на Братството. В статията се излагат и основните принципи на учението.

КОРЕЯ Писателят Димитър Полянов посетил Корея. Той видял там манифестанти с портрета на Учителя. Казали му, че това са ученици на Бялото Братство. Като куриоз, след завръщането си в България, Полянов съобщава този факт на директора на гимназията, където тогава учителствал нашия брат Георги Тахчиев, от когото е получено това сведение.

ЕСТОНИЯ Естонското окултно списание „Ваимсусе идеология“ е поместило обширна статия под заглавие ”На гости на Великия Учител в България“ от Валтер Урб, който описва подробно впечатленията си от Братството, Изгрева и Рила, от която даваме само следната кратка извадка: Ако ме запитате що е Изгревът, аз без колебание ще отговоря: Изгревът е мощна Радиопредавателна станция на най-късите духовни вълни. Той е място, където се носят най-тънки трептения. Получавайки, според степента на своята възприемчивост, част от всичките блага, ни един гост не може да остане тук само наблюдател. Първата работа на дошлия да прекара известно време на Изгрева, е да изучи български език, за да може да се разбира с другите. За тази цел ми дойде на помощ един от братята на Изгрева. Късото време, с което разполагах, не ми даде възможност да науча напълно езика, но скоро вече можех да чете и да разбирам. На Изгрева има Окултна Школа, в която Учителят държи беседи четири пъти седмично. Една от тези беседи е публична и се състои в неделя, 10 часа преди обед. Публичните беседи се посещават от стотици хора. Последователи на учението на Всемирното Братство има не само в България, но и във всички страни. У нас, в Естония, също е образуван кръжец от ученици, които работят от няколко години. Няма нищо чудно впрочем, че учението на Учителя Дънов е така разпространено, защото то почива на любовта, на братството, на мъдростта и светлината, на истинската свобода. Някои от братята, с които имах щастието да поговоря, ми обясниха, че повечето от учениците, които следват Школата, са хора, които са търсили истината, минали са през много организации и общества, докато станат ученици на Учителя. За да стане човек такъв, необходимо е да име силно желание и дълбок вътрешен стремеж. Няколко дни след моето идване на Изгрева, пристигнаха гости от Латвия. След като си отпочинаха един-два дни, всички заминахме за Рила - Седемте езера. Аз не мога да опише величествените картини на рилската природа, човек трябва сам да види, за да им се наслади. Лагерът, където летуват учениците на Всемирното Братство, е разположен край Второто езеро. Тъй като имах само няколко дни на разположение, аз тръгнах да обикалям езерата и върховете, придружен от един приятел, който през цялото време беше на моите услуги. Катерехме се по стръмнини, съзерцавахме дивни планински езера. Каква тишина, какво спокойствие цари там, във висините! Човек без да иска се вдълбочава в себе си, обхванат от едно нежно, възвишено чувство ... Настъпи последната вечер от моето пребиваване в Рила. На определеното за огъня място запалиха грамаден огън. Всички насядаха около него. Започнаха песни, една след друга, една от друга по-хубави. Песните прекъснаха за десетина минути, през което време всички потънаха в дълбоко размишление. Аз чувствувах как присъстващите ме обгръщаха със своите хубави мисли. Раздялата на другия ден беше дълбоко сърдечна. Защото аз се бях свързал с приятели, от които винаги ще чувствувам потребност. Особено съжалявам за беседите на Учителя. Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен. Има много гостоприемни народи, но такова гостоприемство, отиващо до саможертва, едва ли ще се намери другаде. Има неща, които не мога да опише, тъй като човек може да ги разбере само като ги преживее.

АВСТРАЛИЯ Тук отдавна работи за братското движение брат Тоаб Елиот. Той чете беседите на Есперанто и на английски и с това обогатява своята дейност чрез печата и духовни сказки с нови творчески идеи.

РУМЪНИЯ В едно писмо от редактора на „Метапсихична библиотека“, излизаща в Крайове, Румъния - Михаил Драгамеску - се казва: „Словото на Мъдростта на Учителя буди голям интерес и има голямо въздействие върху мен. Благодаря за изпратеното. Преведох на румънски език статията на Учителя „Съвършеният човек“. Тя е повече от великолепие. В едно допълнително съобщение се казва: „В румънския вестник „Трибуна Олтенией“ който излиза в Крайове, е поместен превод на статията на Учителя „Съвършеният човек“. Преводачът се е ползувал от френския превод на статията, поместен в сп. „Житно зърно“.

ЛАТВИЯ ПИСМА ОТ РИГА ... Както прелетните птици, преди и след отлитането си от едни в други страни, се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние северняците, след напущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост, и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото са Изгрева и Рила. Със светлината на своята Любов към човечеството Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрева и Рила. Може да се каже че ние, рижаните, все още продължаваме да живеем там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост в нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнеха ни импулс да учим и да работим. Животът на учениците, които се стремят да прилагат словото на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне се намираме в истинския си дом. А да почувствуваш че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да отправяме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобития опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота! Как да са опише сиянието на лазурното небе денем или трептенето на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените место на земята. Тя е храм неръкотворен, създаден от природата. Рила говори! Камъни, скали, езера, извори, върхове, долини и цветя - всичко говори на своя красив език. И тоя говор на планината се възнася към небето, сливайки се с Божествената мирова симфония, заедно със Словото на Учителя. ИЗ ДРУГО ПИСМО ... Всяко писмо от България, от Изгрева, е слънчев лъч за мен. Господи, кой би могъл да разбере това! Само оня, който се е чувствувал на Изгрева като у дома си и след това пак е трябвало да замине някъде далеч, далеч ... Ни ден не минава да не бъда мислено по няколко пъти на Изгрева, при Учителя и с всички вас. Искрено и от все сърце мога да кажа: Щастлива съм, защото намерих именно онова, което дълго търсих във всевъзможни организации и общества. Накрая аз достигнах бреговете на Обетованата земя, където живее Учителят, благият Учител. Сега виждам че всички лишения и страдания, през които трябваше да мине в стремежа на моята душа да намери истинския път, са все пак малки и нищожни в сравнение с онова велико благо, което получих в България, И сега напред, с бодър дух и радост в сърцето! Има един вечно бликащ извор, от който всякога могат да се почерпят нови сили за работа. И вие знаете кой е този Извор.

ПИСМО ОТ ИЗРАЕЛ ...В еврейската колония Рамат Рахел в околностите на Йерусалим, по покана на д-р Олсвангер, държах сказка за Бялото Братство, при голям интерес на слушателите, превеждана дословно от есперанто на староеврейски. В Палестина евреите работят с младежки жар и са превърнали пустините в градини, а скалите в дворци“ Ив. X. Кръстанов В Израел съществуват групи от членове на Бялото Братство, организирани от евреи, бивши жители на България и там редовно стават събрания, в които се четат беседи от Учителя.

ПИСМО ОТ ЕГИПЕТ ... Изказвам най-голямата си благодарност за изпратените книги. Много се радвам, че притежавам тази ценна духовна храна. Новото учение, което се съдържа в тези беседи, трябва да се разпространи по целия свят, за да се спаси страдащото човечество. Тедрос Мегали журналист Забележка: Сега Тедрос Мегали живее в Западна Германия, пътува непрекъснато по света и разпространява вегетарианството, есперанто и учението на Всемирното Братство.

ЧЕХИЯ Преведени са на чешки език и са отпечатани в Прага беседите на Учителя: „Трите основи на живота“ и „Мировата Любов и Космичната обич“. Преведена е също книгата „Учителят“. В чешкото списание „Спиритичка ревю“, орган на чешкото спиритическо общество, е отпечатана статията „Ново послание на Слънцето“, в която се излагат някои от идеите на всемирното Братство. В друг номер на същото списание е поместена статията „Всемирното Бяло Братство в България“. В тая статия се описва „Изгрева“, живота на учениците на Бялото Братство и Паневритмията. Придружена е с шест снимки на живота на братството.

БРАЗИЛИЯ Бразилският вестник „Мундо еспирита“, който излиза в Рио де Жанейро, печете в няколко броя статии за Всемирното Братство в България. Същият се отзовава много ласкаво за есперантските издания на Братството: в-к „Фратецо“ и библиотека „Нова Културо“, които печатат беседите на Учителя. Списанието „Реформатор“, изливащо в Рио де Жанейро, помества статия от френския писател Габриел Гоброн за Всемирното Братство в България. Статията продължава в следващата книжка.

АРЖЕНТИНА Буенос Айрес. Тук имахме добре посетено публично със събрание, на което се чете беседата „Високият идеал“ от Учителя. С тази задача бе натоварена сестрата Магдалина де Пита, една от ревностните и неуморни ученички на тукашното Братство. Преди да пристъпи към четене на беседата сестрата се обърна към присъствуващите с няколко думи, между които и следните: „И тъй, аз днес се явявам пред вас с настоящата беседа „Високият идеал“, изпълнена с истина, светлина и красота, които вие трябва да откриете в самите себе си. Аз ще изпълня само това, да повторя пред вас туй, което Учителят е говорил пред своите ученици и слушатели в България. И така, и ние днес всички сме ученици и слушатели, както тези наши братя и сестри в България или в която и да било страна на земята. Ний всички се намираме под едно и също небе, под едно и също слънце; което ни дава светлина, топлина и живот. Всичко, що ни разделя, ще падне пред сиянието на тази Божествена Светлина, Божествена Любов, която ни свързва братски един с друг. Санта Мария. ... Тук ние работим неуморно за разпространение на братското учение във все по-широки и по-широки кръгове. От ден на ден Учителят става все по-близък на хиляди сърца, пръснати в различните кътища на тази обширна земя. Ето защо, ние трябва да бъдем винаги с едно съзнание и със сърце напълнено с любов, която да обгръща страдащите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия, егоистичен живот. Светли хоризонти се разстилат пред нас. Всичко наоколо се радва и пее, че човек е достигнал до състоянието да разбере че всички ние, без разлика на народност, сме братя, че цялото земно кълбо е наше отечество. Въобще, засега ние напредваме от ден на ден все повече и повече, Четат се беседи от Учителя и се печатат много от тях. В Буенос Айрес беседите на Учителя се превеждат от италиански на испански. От там се пращат беседи за печатане в списания и вестници в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Магдалина де Пита продължава своята работа за идеите на Бялото Братство чрез печатното и живото слово. Ето нейните уводни думи, с които е открила събранието в Буенос Айрес, в което била четена беседата „Великият закон“ от Учителя: „Наново ви поднасям Словото на Учителя. Струва ми се че ви чувам да ме питате: „Дали сестра Магдалина е ученичка на Учителя? Нима Го познава? Кой е Учителят? Аз на свой ред ви питам: дали, когато вий се приближите да една розова градина и дойдете в екстаз от багрите, прелестта и благоуханието на нейните рози, дали, казвам, вие се запитвате към кое семейство принадлежат тези рози, кое е тяхното име? Сигурно не. Първото, което ще направите, е да вдъхнете благоуханието им, да благоговеете пред тяхната прелест и после може би ще ги определите и класифицирате, но тя вече изпълни своята мисия: да ви даде красотата си в своите багри, своята любов в аромата си. Красотата влиза през сърцето. Така аз поднасям Учителя, формата, която представлява красотата, е красота чиста и спокойна. Предлагам ви в думите му уханието на неговата излъчена Любов, осъществена. Най-искрено ви казвам: аз искам да ви представя една градина от рози, от голямата божествена градина, в които има безброй рози, от която градина днес е попаднала една роза в моите ръце. Аз ви я предлагам. Можете да я гледате и да се чудите. Можете и да я оставите настрани. Това е ваша работа. Но не, братя, вземете я, защото с нея аз ви давам сърцето си, преизпълнено с любов, и душата си, изпълнена с мир и радост. Това е единственото нещо, което притежавам и което мога да ви дам“. Списание „Елевасион“ е отпечатало в испански превод, предговора на Мара Белчева към беседата „Високия идеал“. Преводът е придружен с портрета на Учителя, Списание „Ла естрелла де Окциденте“, излизащо в Буенос Айрес, е отпечатало изцяло беседата на Учителя „Новата Ева“. Преводът е направен от Магдалина де Пита.

ГОСТИ ОТ ЮГОСЛАВИЯ. ИЗДАНИЯ НА СРЪБСКИ ЕЗИК Петима членове на югославска делегация, югославски стопански деятели от Белград, дойдоха на Изгрева да се запознаят с идеите на Всемирното Братство. Те имаха разговор с Учителя. Проявиха голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са наложени. Някои от тях освен литературата преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползват и от български език. Тия, които работят за сближаването между народите на стопанска, икономическа основа, вършат ценна работа, обаче това сближаване не е достатъчно. То е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне. Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближаване и взаимно опознаване. Още по-голяма сила за истинско сближаване на народите имат новите иден, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Узвишени идеал, /Високият идеал/ на сръбски език е отпечатана в Белград, с предговор от Мара Белчева и с портрет на Учителя от Борис Георгиев. Превода е направен от Живоин Костич, уредник на Вегетарианска библиотека. ... „Преди около една година един брат, вдъхновен от една идея, със сияйно лице идва при мене и ми повери една сума от 2000 лева за първата книга на Учителя, която ще се печата на сръбски език. Отпосле той прибави още 1000 лева. Така, благодарение на готовността му да се отзове на вътрешния глас, който му е пошепнал, имаме вече началото на една велика просветна работа. Голяма е радостта на кръжока в Белград, който с енергия се е заел с разпространението на Живото Слово на Учителя. Ако българите знаеха каква привилегия им е дадена - да сеят Живото Слово между славянството!“ „Абсолютна чистота“ - след „Високия идеал“, печатана на сръбски, излезе в Белград втора беседа на хърватски език „Абсолютна чистоти“, превод на Душен Богосавлевич, с предговор и портрет на Учителя. Един брат живущ в Белград отпечата на свои разноски тази беседа, след като се запозна с учението на Учителя. Идеята за това му идва след като се научава, че и други братя и сестри са отпечатали беседи на Учителя в България, Латвия и другаде и така са придобивали привилегията да бъдат сеятели на Божието Слово. Ето извадки из предговора на книгата: „Докато в първата беседа Учителят ни открива „Високият идеал“ в живота, а той е любов към Бога и ближния, във втората беседа „Абсолютна чистота“ Учителят ни указва на средството да се приближим към този идеал, а то е абсолютната чистота: чистота в мисли, чувства и постъпки, следователно, външна и вътрешна чистота. Великите хора, гениите, Учителите на човечеството, са светли, слънчеви Духове, които са дошли на земята да донесат светлина, любов и свобода за всички. Това носи и Учителят. Това, което най-силно въздейства на всички у него, е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата сила на Духа, която Той е проявявал през целия си живот. В това е и тайната на неговата сила. И ако движението на Всемирното Бяло Братство в България Учителят е започнал само с един ученик преди четиридесет години, сега Той има десетки хиляди въодушевени последователи не само в България, но и в чужбина. Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота е в това, че чрез Него и неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физически болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухи за мъдростта започват да чуват, хроми в добродетелта започват да ходят, прокажените в греха възкръсват в новия живот на Божията Любов. И по този начин Той със силата на доброто, чистотата, любовта и светлината изгонва из човешките души бесовете на злото, греха и лъжата. Много хора са оставили стария живот и са започнали нов живот - станали са трезвеници, вегетарианци, ученици на Божественото учение“. „Нова порука сунца“ /Ново послание на Слънцето/ от група ученици на Всемирното Братство, е издадена от Вегетарианското етично дружество в Белград. Книгата е снабдена с хубав предговор от Душан Богосавлевич. В него той изтъква важността на епохата като завой между две култури и подчертава значението на идеите, изнесени в тая книга във връзка с днешния момент.

ПАНЕВРИТМИЯ Думата Паневритмия означава универсален космичен ритъм. В значението, в което ние я употребяваме тук, тя се явява като един слънчев ритуал, като магическо действие с необикновена сила. Тези, които наричат Паиевритмията „езичество“ и „поклонение на Слънцето“, са в същност подобни на езичниците, които преследваха някога учениците и последователите на Христа, хвърляйки ги на арената да ги разкъсат дивите зверове. Сега, макар да не хвърлят никого на зверовете, преследват с присмехи и злобни клевети. Паневритмията е един величествен обряд на приобщаване на човека към силите на Живата Природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма, скритите, непознати енергия, вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото Слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани неприсъстващите в братско единение. Това е стройна система, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представляват символически пътят за посвещение на душата в мистериите на Великата Любов. Паневритмичните упражнения започват на 22 март, началото на астрономическата година, когато Слънцето влиза в първия знак на Зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ - Слънчевия град на Всемирното братство - се отпразнува тържествено, в ранни зори, сред живописната природа, първия ден на пролетта. Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество, ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са изгубили и забравили, за вечната сила и слава на Бога, на неизчерпаемите сили, съдържащи се в Природата, в организма и в душата на човека. Вечното обновление, както природата се обновява всяка година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата, към светлината и към Бога, възкресението в Христа - това е значението на Паневритмията. ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Аз наричам Изгрева Град на Слънцето, защото той като че ли целият е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за Слънцето. Миналата година, през месец август, аз прекарал две седмици на Изгрева и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея - идеята че Изгрева е наистина един малък град на Слънцето. Малките дървени жилища на Изгрева са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността не стаите с топлина, от която можете да се освободите само ако отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете Слънцето, само че сега със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина. На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение - почти всички жилища на Изгрева са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки, прозорци и са подобни на тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилище на Изгрева имат този вид, но той преобладава. „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, сред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на Изгрева си много приличат едни на други и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш сред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушови и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувствува особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още е полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу в низините, спи. Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление - към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до салона за събрания, обградена с млади борови дървета. На алеята пред поляната са вече застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени. Всички като че ля очакват нещо. Постепенно на изток хоризонта пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на Слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува иззад хоризонта. Мълчаливите и съсредоточени фигури на братя и сестри са застанели неподвижни, в беззвучна молитва. Нужно е мълчание и спокойствие. Нужно е трепетно прислушвано към пулса на Великия Живот, за да може душата да се отвори и да възприеме неговите блага. Така тези, които наистина са разбрали, че животът иде от Слънцето, се приобщават към Духа на великото Светило. В ранните пролетни утрини паневритмичните упражнения почват още преди изгрева на Слънцето. През лятото, когато Слънцето изгрява много рано, те стават след неговия изгрев. След свършването на молитвата братята и сестрите се нареждат в успоредни редици, обърнати на изток, и започват редица упражнения, които предшествуват Паневритмията. Тия упражнения са шест, и се правят без музика. При всяко от тях обаче се произнася една определена формула. Тези упражнения регулират електромагнитните течения в организма. Те могат да се правят и от отделен човек, всред природата или в стаята , според условията. След свършване на тези упражнения се започва истинската Паневритмия. В средата на широката поляна, обрасла с мека зелена трева, застава оркестър. Наоколо се образува двоен затворен кръг. Тогава, под звуците на музиката, се започва първото упражнение, което се казва „Пробуждане“: „Първия ден но пролетта, първия ден на радостта, първият ден на Любовта, носят радост и живот“. Първото упражнение символизира пробуждане на съзнанието в човека, в който се е появил стремеж към духовното, в същото време то означава и пробуждане на природата - първия ден на пролетта, началото на радостта, на любовта, на живота и силата. Това съдържание се изразява чрез плавни, красиви движения, сгъване на ръцете към гърдите и разгъване в страни с разтворени пръсти, което изразява идеята за даване - навлизане в по-широката област на колективния дух и началните проявления на човешката душа. Следващите движения са продължение на първото. - Душата расте, разширява се, примирява в себе си противоречията, става жив извор на енергия и сила. Пред нея се възправя живота: двата процеса в природата - слизане и качване. В нея се проявява стремежа към Висшото. Духовният свят я зове. Тя започва да побеждава препятствията, да овладява и ръководи правилно своите мисли и чувства и най-после разкъсва оковите на старото и излиза из тъмницата на материята и се радва на изгрева на своята свобода. Тя сее Словото Божие, научава закона на придобиване на светлина и знание. В нея почват да действуват двата принципа - мъжки и женски, Любов и Мъдрост, които водят към творчество и към Истината. С радост тя се отдава на Великото в света и познава закона за циркулацията на електрическите и магнетичните сили. Тогава настъпва великия момент на приближаването на Слънцето, радостта на живота и пълнотата на светлината. За да се подготвим за това, трябва да внесем в организма си ритъм, който идва от света на правилната и възвишена мисъл. Това действие се символизира с упражнението „Мисли!“ „Мисли, право мисли! Свещени мисли за живота ти крепи!“ което се явява като тържествено встъпление към посрещане на Слънцето. Следващото упражнение е „Аум” - свещеното Божествено Слово на древните мъдреци. Всички го повтарят с издигнати нагоре ръце, възприемайки теченията, които идат от Слънцето. Тихо, бавно, тържествено и плавно, като величава молитва, като хода на самата Вечност, се издигат звуците на музиката, и ето че Слънцето се показва: „Изгрява Слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя“. Всички вдигат ръце над главите си и с плавни кръгообразни движения, като че ли разпространявайки наоколо си светлината, отново ги събират към гърдите си, събирайки слънчевата енергия. Това упражнение е необикновено красиво. То ни напомня как Слънцето изплува иззад хоризонта и описва своя кръг, като разпраща вредом светлината. То е подобно на движението на Слънцето, и музиката, която го придружава, има дълбоко вътрешно значение. Нейните звуци са израз на това, което побеждава тъмнината. Божественото Слънце изгрява в душата, побеждавайки всички препятствия, всички затруднения и създава красива окръжаваща среда за човека, давайки му импулс за работа. Следва упражнението „Сила жива“. То изразява мощната сила, която блика от Слънцето и се разпространява на всички страни. „Квадратът“е красиво упражнение, със също така красива музика, свързано с понятието за четирите страни на света - изток, запад, север, юг, към които последователно се обръщат участвуващите в упражненията. Звуците на музиката изразяват радостта на природата, че Слънцето е изгряло и осветило всичко. В света действуват две сили - електричеството, мъжкия принцип, и магнетизма, мекият, женският принцип. Овладяването на всичко получено съставлява победа на душата над смъртта и материята. Полученото трябва да се използува, да се приложи, а приложението внася единство в нашия вътрешен живот. Това единство означава съединението на двете начала в човека, на двата полюса - мъжкия и женския. Докато в човека съществуват противоречия, той не може да бъде истински човек и да се радва на безсмъртие. Двете половини на човешката душа трябва да се съединят, да се слеят. Това е изразено символически с упражнението „Запознаване“ което се извършва на двойки: двамата съседи ту се хващат за ръка, обърнати един към друг, ту се пускат и обръщат назад, с плавни, ритмични движения на ръцете. Следващото упражнение закалява нервната система, като я магнетизира и дава правилен ход на енергиите. То се състои от движение във въздуха ту на единия, ту на другия крак, ритмически, под такта на музиката. Тези движения дават устойчивост и равновесие. - Душата е достигнала до Посвещение и е научила тайната на живота. Тя е способна да владее и правилно да оценява благата на Природата. По такъв начин Паневритмията се явява символическо изражение на свещения път на душата към Посвещението и в мистериите на живота. Тя го изразява с външните си действия, с музиката си и с вътрешния си смисъл. Този, който е поне отчасти готов за посвещение в тайните на Духа, ще намери в Паневритмията неизчерпаем източник на мистическа поддръжка и сила, а физически тя укрепва, заздравява и облагородява организма, правейки го по-духовен, по-изтънчен, по-красив, по-хармоничен и способен към възприемане на висшите енергии. Паневритмията завършва с музикални дихателни упражнения, които свързват човека с хармонията на Природата, и със символическо обливане на тялото, което означава приемане на всички Божии блага и методи за вливане във връзка с идеалния свят на Духа. Казах, че на Изгрева всички жилища се къпят в слънчевите лъчи. На Изгрева всички са обгорени от Слънцето, всички са здрави и устойчиви, невъзприемчиви към болестите. Учителят казва, че бактериите не могат да живеят в чистата кръв. Вегетарианската храна, правилният начин на живот в хармония с природните закони, чистият въздух и дълбокото дишане, светлината и отправянето на мислите към възвишеното, пречистват кръвта. Учителят препоръчва също да се стои на слънце гърбом, за да се улесни проникването на слънчевата енергия в гръбначния стълб, в който функционира симпатичната нервна система, която управлява храненето, кръвообращението, дишането и живота на клетките в организма. Аз изпитах на практика този метод през време на моето пребиваване на Изгрева. Седейки обърната гърбом към Слънцето, аз чувствувах как животворната сила се влива в моя организъм и, цяла пропита от Слънце, обгоряла в неговите лъчи, аз разбрах че сега живея истински живот, който Творецът е отредил за своите създания. Обаче последните тъй много са го извратили, поставили са го при такива ненормални, неестествени форми, та не е чудно че постоянно боледуват и преждевременно остаряват. Остава да кажа и няколко думи за създателя на Слънчевия Град, за Учителя Петър Дънов. Известно е че Учителите не принадлежат в същност към една определена нация - тяхното учение принадлежи на цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици тук, на земята. Но във физическото си тяло Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша душевна красота. Това се открива и в дълбочината на неговото учение и в силата на неговото Слово, и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувствуват към него неговите ученици и последователи. В разговор с него се чувствува дълбочината на неговата мисъл, и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброто. Ясно е, че Учителят е дошъл от друг свят, дето отношенията са съвсем други в сравнение с тези на земята, дето любовта и добротата са естествени състояния на душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа. Пишейки тези редове, аз отново виждам в мисълта си белия дом на хазяина на Изгрева, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, лицето на неговия велик, мощен Дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие. Елисавета Кидалова, Белград, март, 1939 г.

ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО Във всички времена и на всички народи е било известно, че Слънцето е извор на животворна топлина, която дава живот на всичко на земята. Слънчевата енергия, слизайки на земята, събужда заспалите дървета, разтваря пъпките им, покрива ги с листа, цветове и плодове. Тя прави същото и с всички други растения, и треви, с чиито стъбла или плодове се хранят хората и животните. Слънчевата енергия обновява и човешкия организъм, като го освобождава от различните отрови и вредни вещества. Но хората дълго време не са знаели това и затуй даровете на Слънцето са пренебрегвани до голяма степен от днешните хора. Всички религии, обаче, са облекли понятието за Слънцето в символи, правейки го предмет на религиозен култ. В древната Атлантида, която е прародителка на нашата култура, и отдето е дошла до нас древната мъдрост, култът на Слънцето е бил единствената религия в храмовете на Атлантида, в епохата на нейния златен век. След погиването на Атлантида, тази религия преминала в Мексико и Перу. В Египет тя се проявявала в култа на Озириса. Озирис, светлият слънчев Бог, е убит от Бога на тъмнината и после възкръсва. Митът за Озириса представлява очакване на идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адониса. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част в ада. Мистериите на Адониса означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия. Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори, е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги на дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените, в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта - раждането, възхода на Слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта, че Христос - Слънце се е родил. Възкресение Христово пък е празника, ознаменуваш пълния разцвет, апогея на пролетта, когато Богът на Любовта - Христос, е възкръснал от гроба на материята. По такъв начин животът на природата и великата Космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в Природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта е раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвет и пълнота на нейния живот и сили; есента е зрялост и постепенно увяхване, а зимата е старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на вечно обновление. Деветнадесетия век, потънал в материализма, забрави даровете на Слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение - движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата на слънчевия култ. Но то ни носи не само тия знания, които ни даваха древните мъдреци някога, но и нещо ново. Светът почва вече да възприема тези схващания. Навсякъде лекарите препоръчват слънчеви бани. Лете, вместо да се крият в тъмните стаи, хората вече предпочитат да посещават плажовете. Обгорялото от Слънцето лице е станало вече модно, а предишната бледност - некрасива. Появиха се нови науки - хелиотерапия и хромотерапия - лекуващи болестите с помощта на Слънцето и на светлинни лъчи, минаващи през различно оцветени стъкла, а също и други науки, предпочитащи вместо предишните лекарства от аптеките, употребата на живите сили на природата - водата, електричеството, магнетизма, силата на мисълта и на лечебните билки, кондензатори на слънчевата енергия. Христос, живият, възкръсналият Бог на Любовта, изпраща обилно на земята своите блага и ний трябва да ги възприемем. Учителят ни разкрива тайните на силите, съдържащи се в слънчевата енергия. Тези знания са изложени в книгата „В царството на Живата Природа”, но те се намират и на други места на неговите беседи. Науката за Слънцето, науката за светлината, нова и величествена, постепенно се разкрива пред нас. Апотеоза на тази наука е онова велико свещенодействие, наречено Паневритмия.

В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ. – НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ. Учителят Дънов! - Това име не може да са предаде точно на руски език.1/ Мнозина вече са чували за прекрасния, величествен човек, който от около 30 години учи хората в България на братски живот и ги зове към светлия идеал на Любовта. Преди две години аз се запознах с това прекрасно духовно учение, обясняващо в мистично осветление великите Божествени истини, и от тогава - да видя Учителя и да говоря с Него, стана моя мечта. Тази мечта се осъществи през настоящата година. Тук аз искам да споделя туй, което видях и лично преживях в Братството на Учителя. Преди всичко ще кажа, че то съвсем не е някаква секта, както някои мислят. То е свободна школа за изучаване законите на природата и за хармонизиране на живота с новите изисквания на Духа. „Да живеем в съгласие със законите на природата, да живеем в хармония с Божествените закони“ - такъв е идеала на учениците на Учителя. „Изгрева“- така се нарича тяхното поселение, намиращо се на няколко километра от София, на една височина, непосредствено след градския парк „Борисовата градина“.2/ Това са редица малки дървени къщички, чисти и необикновено приветливи, както отвън, така и отвътре. До всяко жилище се намира и градинка с овощни дървета. Учениците на Братството обичат много природата. Съгласно учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и духовно, не е достатъчно само да правим разходки в природата, но винаги трябва да се намираме в пряк, непосредствен контакт с нея. И затова неговите ученици са устроили живота си така, че да имат възможност да общуват винаги с природата. И в тяхното заселище има винаги в изобилие чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият Изгрев прилича на прекрасна градина, от дето се разкрива далечната картина на планината, начело с върховете на Витоша. Учителят живее в центъра на поселението, в бяла къщичка, до която се издига голямо здание, дето три пъти седмично Учителят говори своите лекции. В сряда и петък лекциите са само за учениците, а в неделните дни те са достъпни за всички, и тогава идват от София много хора да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, в които обаче има доста черни нишки. Той е на повече от 70 години, но въпреки това, спирайки погледа се на Него, човек се учудва на неговата духовна и физическа свежест. Блестящите му очи излъчват ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен. Всички тия забележителни неща, които аз видях в Школата на Учителя, не биха били възможни, ако неговите ученици и последователи не притежаваха високото съзнание за ценността на всяка отделна личност в обществото, и ако нямаха любов и дружба помежду си. И действително, този факт учудва всеки човек и на първо време изглежда невъзможен. Това е също едно велико дело на Учителя. Той не е само философ, писател, оратор, музикант, непресъхващ източник, от който изтича все нова и нова жива вода чрез неговото Слово, но още и прекрасен реформатор на човека. Отличен познавач на човешката душа, проницателен Дух, Той е намерил начин и възможност да обедини всички тия различни мъже и жени в едно голямо семейство. Наистина, Той е прав като казва, че никакви външни социални реформи не са възможни, докато човек преди това не реформира своята душа. На това, именно, е основано Учението на Учителя. То не е само философия, но и практическа система, опитна Школа, в която се създава новия човешки дух и новия човешки характер. Любовта е основа на всичко. Тези думи са казани от Христа, но и досега не са приложени. Любовта, това е огромно, широко понятие, обгръщащо в себе си всички неща и всички възможности за прогрес и еволюция. Елисавета Кидалова, Белград - 1938 г. ___________________________ 1/ Оригинала на статията е написан на руски език 2/ По-късно преименуван в „Парк на свободата“.

МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ОТ Д-Р ИВО ХЕНГСТЕР (Председател на Вегетарианското дружество в Загреб.) На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближавахме София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас, вегетарианците, е половин храна. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобус през „Борисовата градина“ на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. От тук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далеч от нея се издига величествения планински гигант Мусалла - толкова много възпяван в песните на Братството. Той със своите 3000 метра височина никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси. Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големите сгради, където последователите на Учителя прекарват своя живот. Нека отидем сутрин рано на кръглата полянка, заобиколена от борова гора, където, съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения /Паневритмията/, и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали от обикновените наслаждения на този свят, за да може да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до Природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните - максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и за света. На Рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на Духа, които са водени от стремежа към съвършенство. След едно изкачване на 2000 метра, когато забелязахме палатките, зашумяха езерните води, засвириха тънки цигулки, запяха братски гърла и ние след още 200 метра качване се намерихме в топлите обятия на пеещите души. След като посвикнах малко с живота на височината, за слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на Всемирната Филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшната работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговия тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост, вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и тека спечелваха всекиго, без разлика. С личния си пример за всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на Слънцето, като символ на живота. Освен това той говори в неделен ден върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения /ритмична гимнастика/ всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира сред група от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечер обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници, и братята си взаимно помагат, отваряйки курсове по езици, устройват сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи вече 40 години в България, издига Христовия морал и проповядва всемирно братство, и нищо не търси за своята работа, освен любов. Общата снимка на тазгодишните гости се вижда тук 1/. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и в планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят, и когато нашият бърз влак тръгна и мене почнаха да ме задушават сълзите на моята спътница, мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърдечно се побратимяваме ... Да, наистина само братската любов между хората е сигурно поръчителство за общочовешко щастие. Идеята за братството и за Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благосъстояние. Духовното и телесно оздравяване на личността сигурно води към оздравяване на колектива. Духовно и телесно здрави народи лесно ще се споразумеят, защото в тяхната щастлива земя владеят Божествените начала на живота: Мъдрост, Истина, Любов. „Политика”- най-разпространеният и меродавен югославски вестник дава една обширна статия за движението на Всемирното Братство в България, в която се излага биографията на Учителя, зараждането и развитието на движението, неговото разпространение в България и чужбина. Описват се също така живота на Изгрева, паневритмичните упражнения, екскурзиите, летуването на Рила. Изобщо, в статията, написана обективно, се хвърля широк поглед върху движението. Учителя се нарича в статията професор Дънов, а Изгрева - „Свободния университет на Всемирното Братство”. Статията е написана от С. Паунович, който лично е посетил Изгрева. Тя е придружена от три снимки - портрета на Учителя от Борис Георгиев, една групова снимка от летуването на Рила и такава на „Изгрева“. ________________________ 1/ Настоящето представлява извадки из загребското списание „Вегетаризам“ /Вегетарианство/.

СПИСАНИЕ „ХЕЙНАЛ“, ВАРШАВА, ЗА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО „Xейнал“, полско окултно списание, отпечатало статия за Всемирното Бяло Братство, в която между другото се казва: „Ако се запитаме какво ново течение идва в света, трябва да признаем искрено, че духовната вълна залива човечеството и го подтиква напред. Пред тази вълна се открива широк хоризонт, нов плен на живота. След материалистичната вълна, която заля Европа, а след нея и целия свят, през втората половина на деветнадесетия век и в началото на двадесетия век се яви спиритуалистичната вълна, която осветлява всички прояви на живота, обяснява по нов начин значението и целта на живота. Силата на тази вълна е голяма. Това се вижда от непрестанното нарастване на нейното влияние във всички отрасли на живота: в науката, в изкуството и пр., въпреки значителните пречки на материалистическите учения, които от векове се всаждат в хората, отравяйки техните души. Днес материализмът се явява във формата на грозен, неизлечим цирей върху снагата на човечеството. Това е архаизъм, от който хората трябва да се освободят. По настоящем съществуват вече среда и условия, в които могат да се развиват и проявяват висши дремещи сили в човека. „В България се създаде Окултна Школа, в която се учат тия, които желаят да се подготвят сериозно за живота и да придобият истински познания за него, за да могат да бъдат полезни на човечеството. Ръководител на тази Школа е Учителят Петър Дънов, който държи специални лекции четири пъти седмично. Вратите на тази Школа се широко отворени за всеки, който желае да учи и познае Истината. В света има много окултни школи, но тази в България се отличава с нещо особено, а именно със своето общо възпитателно влияние, което се стреми да упражни върху обществото чрез добите примери“.

ПИСМА ОТ ПОЛША ... Брат П. ни показа паневритмичните упражнения и ни научи на тях. Много ми са харесват вашите хубави песни. Ние разбираме значението на сутринните часове и когато можем, посрещаме изгрева на Слънцето. Ние знаем, че наближава новата епоха, че трябва да бъдем пионери и да сочим на хората истинския път в живота. Друга важна задача е тая за обединението на славяните. Ние трябва да ратуваме за осъществяването на тези идея. Нашият меч трябва да бъде Любовта, нашият дълг трябва да бъде Истината и нашата броня трябва да е Правдата. Аз имам намерение да науча български език. Моето желание е да ви посетя през лятото в планината. Моля ви, мислете понякога за нас. Карл Шоботович Из друго писмо ... Аз съм ви крайно благодарен за вашите издания „Фратецо“ и „Нова културо“, които са не само интересни, но и необходими за мен и за моите шестима колеги, на които чета веднага след получаването на нещо ново от вас. Темите на съчиненията на нашия велик Учител и на неговите последователи са сродни на тия души, които търсят да пият жива вода, която искат да се приближат до децата на Светлината. С нетърпение аз винаги очаквам новата книга на библиотека „Нова култура“ и „Фратецо“. В. Дорошенко Друго писмо ... Четем беседите на Учителя и ги превеждаме на полски. Пеем песните на Учителя, песните на братството, на есперанто и на български. Мнозина учиха есперанто, а сега учат и българския език, заради беседите. Тук се създаде още един кръжок на Бялото Братство - по-активен. Бог ще благослови посятото. Всички ние работим, кой колкото може. Вие бодро стоите на своя пост. „Братство“ има велико бъдеще. Ще израсне в бъдеще като орган на Всемирното Братство са цялото славянство. Великото започва с малкото.