Ани

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вторникъ. 23 августъ. 7 ч. с. Дойде гласъ. „Б о г ъ ц а р у в а н а н е б е т о . Б о г ъ ц а р у в а в ъ ж и в о т а. Д а б ѫ д е и м е т о М у б л а г о с л о в е н о.“ „Отче, прослави името Твое!“ Тогазъ дойде гласъ отъ небето; „И прославихъ, и пакъ ще прославя“. Иоана 12:28 Човѣкъ може да осмисли живота си само при едно обстойно проучване на живота въ неговата широчина и дълбочина, както и въ неговата вѫтрѣшна проява. Засега, безсмислието въ живота, както и всички противорѣчия, които се срѣщатъ въ него, се дължатъ на индивидуалния животъ. Слѣдователно, безпорядъкътъ въ всѣко общество се дължи на индивидитѣ, които го образуватъ. Сѫщо тъй и безпорядъкътъ въ цѣлото човѣчество се дължи на всички сѫщества, които го съставляватъ. И най-послѣ, безпорядъкътъ въ цѣлия свѣтъ, изобщо, се дължи на човѣка. Значи, индивидътъ, отдѣлниятъ човѣкъ, като мислещо сѫщество, е нарушилъ единъ отъ великитѣ закони на природата, и отъ това е произлѣзълъ безпорядъка въ цѣлия свѣтъ. Това нарушение се обуславя върху желанията на човѣка, върху неговия егоизъмъ. Първата заповѣдь, която Богъ даде на човѣка, бѣше да не вкусва отъ плодоветѣ на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповѣдь до извѣстна степень ограничи неговата свобода. Обаче, човѣкътъ не искаше да пожертвува свободата си. Той се запита: защо Богъ, Който ми даде свобода, сѫщеврѣменно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободенъ въ всички положения на живота? Защо не ме оставя да бѫда абсолютенъ господарь на всичко? Трѣбва да знаете, че ако ч о в ѣ к ъ стане пъленъ господарь въ свѣта, тогава Б о г ъ трѣбва да се ограничи. Такъвъ е законътъ. Когато единъ човѣкъ е свободенъ, другъ нѣкой непрѣменно ще трѣбва да се ограничи. Всички хора не могатъ едноврѣменно да бѫдатъ свободни. Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ въ разумния животъ, намиратъ противорѣчие въ това нѣщо. Само цѣлото е свободно. Обаче, пожелаемъ ли да дадемъ свобода на частитѣ, цѣлото се ограничава. Врѣменно цѣлото може да изчезне. По какъвъ начинъ? Прѣдставете си, че раздѣляте една ябълка на 12 равни части, които раздавате на 12 души. Тия хора взиматъ всѣки своята часть и се разотиватъ на 12 различни мѣста. Питамъ: дѣ отиде цѣлото? — Цѣлото остана въ зародиша, въ сѣмкитѣ на ябълката. Слѣдователно, цѣлото ще се посади въ земята, ще се ограничи, ще се подложи на редъ страдания, за да произведе отново своята форма. Какво стана съ 12-тѣ части, които се освободиха отъ цѣлото? Всѣка часть казва: „Като отида при този господинъ, той ще ме задържи за себе си.“ Значи, всѣка часть отъ ябълката се оженва за едно отъ тия разумни сѫщества. Какъ постѫпватъ възлюбенитѣ съ тѣхъ? — Изяждатъ ги. Всѣки единъ, като глътне своята възлюбена, казва: „Колко е сладичко това парченце! Приятно ще ми бѫде, ако имамъ още едно такова“. За колко дни или мѣсеци той ще си спомня за това парченце? Утрѣ, като дойдатъ други парченца, които трѣбва да глътне, ще забрави първото. Не само че ще го забрави, но ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Казвамъ: има единъ законъ, споредъ който, всѣки слуга, като влѣзе въ своя господарь, той, или ще го изпѫди, или ще го прати на работа. Тъй постѫпва и циганинътъ. Той, като се ожени, лѣга на гърба си и казва на жена си: „Моля ти се, тури тържика на гърба си и тръгни отъ кѫща въ кѫща да съберешъ малко брашнице, да ми направишъ една прѣсна пита.“ Циганинътъ има нѣкакъвъ дребенъ занаятъ, гвоздеи прави, и чака жена си да се върне, да донесе било брашно, било друго нѣщо. Циганката туря тържика на гърба си, взима тояга въ рѫка и тръгва отъ кѫща въ кѫща да проси. Нѣкѫдѣ я залаятъ кучета, другадѣ я пораздърпатъ малко, но тя не се отчайва — върви напрѣдъ. Отиде на едно мѣсто — на карти гледа; отиде на второ — на кафе гледа; отиде на трето — бобъ хвърля — дано събере малко брашнице за своя циганинъ. Не стига това, но като се върне дома си, ако се е забавила малко, отгорѣ на това циганинътъ ще я набие. Азъ взимамъ думата „циганинъ“ не като външна форма, каквато той прѣдставлява въ живота, но като емблемъ на нѣкакво специфично разбиране на живота. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ трѣбва да се набие, защото не е свършилъ работата си наврѣме. Питате: защо трѣбва да се набие? Ами гвоздеитѣ защо трѣбва да се набиватъ? — Да задържатъ нѣщо. Не забиешъ ли гвоздея добрѣ, не държи. Казвате: или гвоздеятъ е слабъ, или не е добрѣ забитъ. Ако гвоздеятъ е слабъ, каква е тази ваша философия, да вземете теслата и да го забивате? Щомъ е слабъ и го забивашъ, ти си направилъ вече една погрѣшка. Ти трѣбва да признаешъ, че си направилъ погрѣшката и да кажешъ на гвоздея: моля ти се, бѫди тъй-добъръ да си излѣзешъ, ти не си за това мѣсто. Вие казвате, че гвоздеятъ билъ виновенъ, че не държалъ добрѣ. Гвоздеятъ билъ виновенъ, а вие сте прави. Щомъ мислите така, и вашиятъ умъ не държи. Тогава ти взимашъ другъ, по-голѣмъ гвоздей, около 12 см. дълъгъ, забивашъ го съ теслата, но и той не държи — изкривява се. Седишъ, чудишъ се, защо и този гвоздей се изкривява. Казвашъ: и той е слабъ. Има майстори, които изхабяватъ много гвоздеи, докато най-послѣ забиятъ единъ. По сѫщия начинъ, когато вие не можете да разрѣшите нѣкоя мѫчнотия въ живота, спирате се и се чудите, защо става така. Казвамъ: всички мѫчнотии въ живота могатъ да се разрѣшатъ, щомъ човѣкъ си отговори на въпроса, какво нѣщо е индивидуалниятъ животъ. Да бѫдешъ индивидуалистъ, значи да бѫдешъ краенъ материалистъ въ духовния животъ. Ти ще видишъ този краенъ материализъмъ навсѣкѫдѣ. Навредъ ще чувашъ думата „азъ“, „азъ“. Знаешъ ли, какво мога да направя „азъ“? Знаешъ ли, какво съмъ направилъ „азъ“? Какво си направилъ ти? — Това и това съмъ направилъ „азъ“. Питамъ: когато земята се създаваше, ти „азъ“-тъ, бѣше ли тамъ? Щомъ ти, „азъ“-тъ си всичко въ свѣта, кой отдѣли тъмнината отъ видѣлината? — Не зная тия работи. Въ това отношение, „азъ“-тъ е ограниченъ, а не тъй безграниченъ и всемогѫщъ, както той си мисли. Оттукъ произтичатъ всички противорѣчия въ живота. Колкото повече човѣкъ се докачва, толкова той е по-дребнавъ, по-голѣмъ материалистъ. Дали хората знаятъ тази своя чърта, или не, това не е важно, но ти самъ трѣбва да я знаешъ и да работишъ за изправяне на характера си. Има цѣръ за дребнавостьта, има цѣръ и за докачението. Ако ти не знаешъ и не можешъ да измѣнишъ своя характеръ, какъвъ човѣкъ си тогава? Идете при нѣкой човѣкъ, който се занимава съ отглеждане на плодни дървета и го попитайте, какъ увеличава тѣхната плодотворность. Той ще ви каже, че ги наторява или прѣсажда съ по-доброкачествени присадки, за да се получатъ понѣкога повече плодове, а понѣкога по-вкусни и по-благородни. Какво се крие въ „азъ“-тъ? — Една Божествена идея, която показва, че човѣкъ трѣбва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, съ това иска да каже: азъ съмъ отъ царско произхождение, дѣдо ми бѣше царь, баща ми бѣше князъ. Разсѫждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордѣели съ своитѣ прадѣди, че освободили Римъ. Единъ селянинъ каралъ патки за проданъ отъ селото за града. Изъ пътя тѣ си говорили: „Този селянинъ не знае ли, че ние сме отъ благородно произхождение; не знае ли, че нашитѣ дѣди и прадѣди освободиха Римъ, та се отнася така грубо съ насъ? Добрѣ, вашитѣ дѣди и прадѣди освободиха Римъ, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господъ е благъ, че Той е създалъ свѣта и т. н. Хубаво, това е така, но туй, което Богъ е направилъ, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Богъ ви е изпратилъ въ свѣта, далъ ви е умъ, сърце, душа и духъ, но вие какво направихте съ вашия умъ, съ вашето сърце, съ вашата душа и съ вашия духъ заради себе си, заради своя ближенъ и заради Господа? Вие, съврѣменнитѣ хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. Питамъ ви тогава: какво направихте съ вашия умъ и съ вашето сърце? Когато Господъ направи свѣта, Той прояви себе си, но слѣдъ това Той даде на човѣка всичко, което направи. Когато Богъ създаде небето и земята, както и всички свѣтила на небето, Той постави човѣка въ Рая, като му каза: „Азъ направихъ всичко това за тебе.“ Туй показва, че Той е промислилъ за човѣка. Сѫщо така, Той е промислилъ и за ангелитѣ, като имъ каза: „Вие ще станете учители, възпитатели на тия дѣца, които оставихъ да живѣятъ на земята.“ Това е единъ крѫгъ на живота, който е съединенъ съ проявата на Бога. Та казвамъ: вие, които живѣете на земята, искате да се проявите. Прави сте въ това отношение. Желанието ви да се проявите е единъ Божественъ принципъ, единъ творчески актъ, но питамъ: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Богъ създаде, даде го на човѣцитѣ, като остави ангелитѣ за тѣхни възпитатели. Значи, Той създаде работа и на еднитѣ, и на другитѣ. Ами вие, които на всѣка крачка казвате „азъ“, „азъ“, кому ще дадете вашитѣ произведения? Затова, именно, ние пристѫпваме къмъ закона на жертвата, който казва: „Всѣки човѣкъ, който задържа за себе си това, което е произвелъ, не може да намѣри смисъла на живота.“ Туй, което ти си произвелъ, не е заради тебе, трѣбва да го дадешъ нѣкому. Азъ ще ви изясня закона на жертвата, като ви дамъ единъ правиленъ образъ за него. Вие казвате: какъ тъй, нима трѣбва да раздадемъ на хората и паритѣ, които сме спечелили съ трудъ? Това е само единъ частиченъ примѣръ, който още не изяснява идеята. Казвамъ: когато прѣкарате една течуща вода прѣзъ нѣкоя чешма, вие имате нѣкаква идея въ това, нали? Каква е вашата идея? — Да се точи вода отъ тази чешма и да се ползувате отъ нея, както вие, така и другитѣ около васъ. Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой другъ да не се ползува отъ нея, какво ще стане? — Цѣлата мѣстность наоколо ще се наводни, ще се покрие съ вода и ще стане невидима. За да бѫде тази мѣстность видима за всички, чешмата трѣбва да се проникне отъ желанието, всички хора наоколо ѝ да черпятъ вода отъ нея. Туй, което изтича отъ чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. Окрѫжаващитѣ я хора ще дойдатъ заради нейната вода. Въ този смисълъ, когато Писанието говори за добрия човѣкъ, ние подразбираме живота, който тече у човѣка. Да проявишъ доброто, това подразбира да раздадешъ онзи текущъ животъ, който изтича отъ тебе по такъвъ начинъ, както Богъ е раздалъ на хората всичко, което е сътворилъ. Той създаде свѣтоветѣ, насели ги съ живи сѫщества и слѣдъ това ги раздаде. Не само това, но и до днесъ продължава да се грижи за тѣхъ. Ние всѣки день се молимъ: Господи, изпрати ни това-онова. . . И ние виждаме, че прѣзъ хилядитѣ години, въ които живѣемъ, Той не е прѣставалъ да ни изпраща Своитѣ блага. Задавали ли сте си въпроса, съ какво сме задължили Бога да бѫде толкова милостивъ и грижливъ къмъ насъ? Азъ съмъ навеждалъ редъ примѣри по този въпросъ, но тѣ сѫ повърхностни, не сѫ тъй сѫществени, не могатъ да изяснятъ идеята, както трѣбва. Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който ще разгледамъ въ неговия по-дълбокъ смисълъ. Да кажемъ, че въ дома на една богата, добрѣ извѣстна фамилия, отъ видно произхождение, идва като слуга единъ младъ, бѣденъ момъкъ, цѣлъ окѫсанъ и босъ. Този момъкъ е трудолюбивъ, честенъ и работи много добрѣ. Господарьтъ като вижда работата му, казва: „Този момъкъ ми харесва, добрѣ работи.“ Заема се господарьтъ му да го облѣче, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща — облича го отъ глава до пети. Погледнешъ този слуга, вече не е първиятъ. Облѣкълъ се хубаво, изправилъ се, върви красиво, стройно, дошълъ вече на себе си. Господарьтъ има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Тѣ му казватъ: „Хайде Стояне, направи това“! Едва свършилъ една работа, отъ друга страна му казватъ: „Хайде Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, къмъ всички се отнася внимателно, вѣжливо, бѣга отъ стая въ стая, бърза, като че има десеть крака. Кой каквото му заповѣдва, на всички изпълнява волята, и тѣ намиратъ, че Стоянъ е отличенъ слуга. Защо? — Той прѣдвижда нуждитѣ и на господаря, и на господарката, и на малкитѣ господарчета, и затова всички го обичатъ. Не само това, но каквото изработи отвънъ, носи го на господаритѣ си — все за тѣхъ мисли. И господарьтъ му го обича, и господарката му го обича, и малкитѣ господарчета го обичатъ, и младата господарка го обича, но нѣкакъ особено тя го обича. Тя излиза изъ границитѣ на тази обичь, която законитѣ и обичаитѣ на тази благородна фамилия позволяватъ. Законитѣ на тази фамилия позволяватъ тази мома да се свърже само съ такъвъ човѣкъ, въ жилитѣ на когото тече сѫщо тъй благородна кръвь. Не е позволено, значи, мома отъ такова произхождение да се свързва съ простъ човѣкъ. Коя е причината, обаче, че тази мома обиква този простъ човѣкъ, при това слуга? Ако причината се крие въ това, че този момъкъ има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вѣжди, хубавъ носъ, могатъ да се намѣрятъ още много момци сѫщо тъй съ хубави очи, вѣжди, мустачки и т. н. Но тази мома ще обикне ли нѣкой отъ тия момци, както обича Стояна? — Не, нѣма да обикне. Причината се крие другадѣ, а не въ чернитѣ очи, или въ хубавитѣ вѣжди, или въ чернитѣ мустачки. Всички тия нѣща сѫ само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. Младата господарка казва: „Ако Стоянъ не остане въ нашия домъ, да ми слугува прѣзъ цѣлия животъ, азъ не ще мога да живѣя“. Тя иска Стоянъ да ѝ слугува прѣзъ цѣлия ѝ животъ, и гласътъ му да чува. Отъ този примѣръ вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрѣшите. Азъ ще ви обясня идеята, която е скрита тукъ съ други примѣри, защото тя е сложна идея и трѣбва да се анализира, трѣбва да се разгледа послѣдователно, въ нейния развой. Не се ли разгледа по този начинъ, тя ще се схване погрѣшно, както е схваната погрѣшно въ живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: вие взимате едно шише пълно съ лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: даватъ ви една хубава ябълка, тежка около половинъ килограмъ. Взимате ябълката, отивате при единъ чистъ, хубавъ изворъ, измивате я, сѣдате на нѣкое хубаво мѣсто и изяждате ябълката, съ намѣрение сѣмкитѣ ѝ да посадите. Скривате сѣмкитѣ ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: даватъ ви една хубава книга. Вие я туряте въ чантата си, отивате при единъ хубавъ изворъ, сѣдате на едно прохладно мѣсто около него, изваждате книгата отъ чантата и започвате да четете. Четете до едно мѣсто, усмихвате се. Пакъ продължавате да четете, пакъ се усмихвате доволно и най-послѣ затваряте книгата, туряте я въ чантата си и тръгвате за дома си. Дѣто и да ходите, книгата е съ васъ. Отваряте я за малко, прочитате нѣщичко отъ нея, поусмихвате се, позарадвате се и пакъ я затваряте. Който ви гледа, ще каже: какво прави този човѣкъ съ тази книга? Ту я отваря малко, прочете нѣщо отъ нея, усмихне се и пакъ я затваря и скрива въ чантата си. Какво ли има въ тази книга? Момъкътъ прѣдставлява една свещена книга за момата и тя казва: моятъ Учитель ми каза, че безъ тази книга азъ не мога да отида на училището, безъ нея не мога да уча. Така е. И въ училището се казва: никой ученикъ не може да се запише въ училището, ако нѣма тази свещена книга! То значи: никой ученикъ не може да отиде на училище безъ Учителя си! И въ Писанието е казано: „Никой мѫжъ не може да отиде при Отца безъ жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца безъ мѫжа си“. Слѣдователно, свещената книга, това е Любовьта. Тя съставлява необходимость и за твоя умъ, и за твоето сърце, и за твоята душа, и за твоя духъ. Безъ тази книга ти ще останешъ простъ, неукъ човѣкъ. Нѣкой казва: азъ съжалявамъ, че залюбихъ. Какво си залюбилъ? Твоята любовь прѣдставлява лимонадата въ шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовьта, която наричатъ свѣтска любовь. Втората, по-благородната любовь, прѣдставлява ябълката, която се изяжда, съ желание сѣмкитѣ ѝ да се посадятъ, но се забравятъ, оставатъ непосадени. Третата, истинската любовь прѣдставлява книгата въ джоба на ученика. Слѣдъ като отвори книгата, този ученикъ пише, рѣшава, излиза вечерно врѣме да наблюдава звѣздитѣ, а сутринь — да наблюдава изгрѣването на слънцето, изучава минералитѣ, растенията, животнитѣ, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т. н. Щомъ отвори книгата, учи, работи; щомъ я затвори, започва да размишлява. Всѣки, който наблюдава, какво прави този ученикъ, казва си: има нѣщо въ тази книга. Сѫщото нѣщо срѣщаме и въ живота. Навсѣкѫдѣ виждаме прояви на Любовьта. Това е вѣрно не само за човѣка, но и за растенията, и за животнитѣ, и за най-малкитѣ мухички и микроби. Въ всички сѫщества се забѣлѣзватъ прояви на любовьта, както и у човѣка. Разликата е само въ степеньта на любовьта, до каква степень на развитие е достигнала тя. Ако наблюдавате една микроба подъ микроскопъ, ще видите, че у нея има сѫщитѣ прояви на любовьта, каквито има и у човѣка. Любовьта подтиква човѣка къмъ животъ, къмъ дѣйность. Срѣщате нѣкоя мома, малко лѣнивичка, захласната, ходи замислена нагорѣ-надолу, не ѝ се работи, не помага въ кѫщи на майка си, но намѣри ли Стояна, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква въ отношенията си къмъ всички. Коя е причината за тази промѣна въ нея? — Тя намѣри тази свещена книга, Стояна, взе да я отваря, да чете отъ нея и стана малко по-мекичка, по-благородна. Всички казватъ: облагороди се нашата Драганка. Кой я облагороди“? — Книгата Стоянъ. Христосъ изказа втората фаза на Любовьта въ слѣдния стихъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, ще има животъ вѣченъ“. Да, но този хлѣбъ има сѣмки, които трѣбва да посадишъ. Слѣдъ като хората сѫ яли толкова години наредъ този хлѣбъ, дѣ сѫ неговитѣ сѣмки? Знаете ли, че ученицитѣ на окултната Школа се държатъ отговорни за сѣмкитѣ на всички изядени ябълки? Сѣменцата на изяденитѣ ябълки трѣбва да се посаждатъ! Не само това, но ученицитѣ сѫ отговорни, ако не прѣброяватъ колко сѣменца има ябълката, която тѣ сѫ изяли, ако не ги посадятъ, ако не знаятъ въ каква почва да ги посадятъ и най-послѣ, ако не знаятъ какъ да ги обработватъ. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мѣстото си като ученикъ. Сегашнитѣ хора, които мислятъ, че иматъ нѣкакъвъ установенъ моралъ за живота, нѣкаква положителна философия, като видятъ, че нѣкой човѣкъ чете тази свещена книга, казватъ: младъ и зеленъ е още този човѣкъ. Знаемъ ние тия луди-млади. Значи, този, който чете книгата на живота, той е лудъ и младъ, а който не я чете, той е мѫдрецътъ на живота. Въ Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Какво значи думата „дай“? Тя подразбира да си отворишъ сърцето. Съврѣменнитѣ хора се плашатъ отъ думата „дай“. Тя подразбира законъ на отваряне, на възприемане. Ти ще се отворишъ, ще възприемешъ нѣщо въ себе си и послѣ ще дадешъ. Най-първо нивата се разтваря, приема сѣменцата въ себе си, послѣ се затваря и слѣдъ врѣме дава плодъ. Дървото най-първо се посажда въ земята, дѣто започва да расте, да възприема, а послѣ дава плодъ. Слѣдователно, когато Господъ казва „дай“, подразбираме, че Той е вложилъ нѣщо хубаво въ насъ, и ние трѣбва да дадемъ това, което излиза отъ хубавото: да дадемъ нѣщо отъ свещената книга на живота. Словото, което е написано на тази книга, не се свършва. Когато ви говоря за живото Слово и за живитѣ отношения, азъ разбирамъ, че между васъ трѣбва да се възстанови обичь, любовь, да се разбирате като живи Божествени книги, въ които Богъ е написалъ великитѣ мѫдрости на Битието. И като срещнете нѣкой вашъ приятель, да можете да прочетете поне единъ листъ отъ неговата свещена книга. Ако не се разбирате така, вие като се срѣщате, ще казвате единъ за другъ: този е ученъ, онзи е простъ; този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е ученъ, разбираме, че неговата книга е съ кожена подвързия, а отгорѣ съ златни надписи. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е простъ, разбираме, че неговата книга е съ проста подвързия, безъ златенъ надписъ отгорѣ. Казвамъ: и двѣтѣ книги сѫ еднакво благородни, но не сѫ еднакво облѣчени. Христосъ казва: „Отче, прослави името Твое!“ Тогазъ дойде гласъ отъ небето, който казваше: „И прославихъ, и пакъ ще прославя“. И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния животъ, ако нѣмате вѫтрѣшенъ потикъ за възприемане на новитѣ идеи, вие така ще си останете. Ако Драганка нѣмаше Стояна, тъй щѣше да си отиде. Тя ще расте и порасне, докато най-послѣ изсъхне и всичко се свършва съ нея. Ето защо, знанието като дойде ще осмисли живота. Отъ това гледище, още отъ древностьта сѫ изучавали редъ науки, като астрологията, хиромантията, кабалистиката и други. Астрологията считатъ наука за формитѣ на тази свещена книга на живота. Какво изразява планетата Венера? Въ Венера сѫ скрити всички методи и начини, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви въ всички свѣтове. Въ нея сѫ скрити начини за проявление на Любовьта къмъ индивида, къмъ ближнитѣ, изобщо, и най-послѣ къмъ Бога. Има ли човѣкъ тази любовь, той ще има любовь и къмъ ближния си, и къмъ себе си. Най-долно проявенъ венеринъ типъ ще бѫде този, който има любовь само къмъ себе си. Такива хора сѫ крайни индивидуалисти, каквито сѫ и всички месоядни животни. Вълкътъ, напримѣръ, е краенъ индивидуалистъ. Той обикновено живѣе самъ. Кога ще видите вълка да ходи въ група съ други вълци? Той обикновено не ходи групово, но зимно врѣме, при много затруднени условия, при голѣми нужди, около 50—60 вълци се събиратъ на групи и заедно отиватъ да си търсятъ храна. Ще ви попитамъ: отъ еволюционно гледище, по какво се отличава вълка отъ овцата? Овцата има по-голѣма интелигентность и по-голѣмо благородство въ характера си отъ вълка. Въ всички месоядни животни е силно развитъ центъра на разрушението. Главата на вълка е по-широка, а тази на овцата по-тѣсна, което показва, че овцата не е тъй енергична, както вълка, но е по-умна отъ него. Въ овцата се крие една магическа сила, съ която се брани отъ неприятелитѣ си. Вълкътъ никога не може да изяде нѣкоя овца. Причината, поради която вълцитѣ ядатъ овцитѣ се крие въ самитѣ овчари. Ако овчарьтъ е добъръ, честенъ човѣкъ, не лъже, не краде, води чистъ животъ, вълцитѣ не ядатъ овцитѣ му. Ако, обаче, овчарьтъ е лошъ човѣкъ, краде, лъже, убива, води нечистъ животъ, овцитѣ му се крадатъ и вълци ги ядатъ. Когато вълкътъ се приближава къмъ нѣкоя овца, тя го изгледа, тропне му съ кракъ, и той се връща назадъ. Тя му казва: „Ти разбирашъ ли Божиятъ законъ? Скоро назадъ!“ Лошиятъ овчарь е Юда Изкариотски, който самъ прѣдава овцитѣ си на вълка. Това е фактъ. Овцата по природа е много смѣла. Като дойде кучето до нея, тя и него погледне, тропне му съ кракъ и му внушава да се върне назадъ. Казватъ, че овцата била много страхлива и мека. Това не е вѣрно. Тя е мека и страхлива, само когато я прѣдадатъ. Иначе, тя е смѣла, тропва съ кракъ не само на вълка и на кучето, но и на лъва, и на тигъра — и тѣхъ връща назадъ. На какво се дължи това? Въ даденъ моментъ вибрациитѣ на нейната воля сѫ по-силни отъ тия на месояднитѣ животни, и по този начинъ тя имъ въздѣйствува. Вълкътъ яде само тия овци, които сѫ се захласнали нѣкѫдѣ и си хрупатъ трѣвицата. Тѣ сѫ материалистки. Такава овца не успѣва да тропне съ кракъ на вълка, и той се приближава до нея, хваща я за врата и казва: „Ти не служишъ на Господа.“ Тази овца нѣма врѣме да се брани. Казвамъ: всички овци, които не служатъ на Господа, сѫ материалистки, а всички духовни овци, като видятъ вълка, още отдалечъ се приготовляватъ да му тропнатъ съ кракъ. Тѣзи овци прѣдчувствуватъ дохождането на вълка. Ако нѣкой отъ васъ е овчарь, ще види, какъ тѣзи овци сѫ на кракъ нѣколко часа прѣди дохождането на вълка — чакатъ го, готови сѫ да му тропнатъ съ кракъ. Материалистката овца седи спокойно, хрупа трѣвицата си, не подозира никаква опасность, а духовната овца пази стадото. Азъ ви навеждамъ този примѣръ, за да знаете, какво трѣбва да правите съ мѫчнотиитѣ въ живота, какво трѣбва да правите съ дявола. Дойде ли дяволътъ при тебъ, първo ще го изгледашъ и послѣ ще му тропнешъ съ кракъ. Казватъ, че дяволътъ билъ голѣмъ, силенъ. Не, нѣма да се боишъ отъ него, ще му тропнешъ съ кракъ. Речешъ ли, че трѣбва първо да си свършишъ работата, а послѣ, да се разправяшъ съ него, той ще те хване за врата и ще те одуши. И слѣдъ това какво ще се прави? Овчарьтъ ще прати кучетата си да го гонятъ. И да те спасятъ отъ устата на вълка, бѣлѣзи ще останатъ по врата ти и на всички ще разправяшъ: знаете ли, че вълкътъ ме хвана за врата? Защо? Защото ти пасѣше трѣва, когато вълкътъ дойде. Будни трѣбва да бѫдете! Когато дяволътъ иде, нѣма да уреждате работитѣ си съ банкитѣ, но на Бога ще се молите. Молитвата, това сѫ снаряженията на Бога, съ тѣхъ Той ще прогони дявола. Ти ще се молишъ на Бога, ще вдигнешъ крака си, ще бѫдешъ готовъ и ще чакашъ, като дойде дяволътъ, да му тропнешъ съ кракъ. Тъй приготвенъ, ти си въорѫженъ съ съврѣменнитѣ манлихерови пушки. Ти ще насочишъ тази пушка срѣщу неприятеля и ще цъкнешъ съ нея, както овцата тропа съ своя кракъ. Азъ виждамъ сега, мнозина отъ по-възрастнитѣ, както и отъ по-младитѣ ученици, казватъ: отдѣ намѣри Учительтъ тѣзи гимнастически упражнения? Отдѣ намѣри тѣзи задачи за миене съ вода и тѣмъ подобни? Тѣ не ни трѣбватъ, нека ни даде нѣщо друго. Чудни сте вие! Я вижте, какво правятъ съврѣменитѣ войници! Тѣ турятъ пушки на рамо, лѣгатъ на земята — стрѣлятъ, ставатъ отъ земята — пакъ стрѣлятъ, упражняватъ се хората. Защо? — Като дойде вълкътъ, да бѫдатъ готови. Я вижте онзи писарь, взелъ перото, пише ли пише — упражнява се човѣкътъ. Защо? — Като дойде вълкътъ, да бѫде готовъ. Дойде вълкътъ при него, иска да му подпише нѣкоя полица. Слѣдъ това хваща дъщеря му, и като разбойникъ, завежда я въ гората. Започва този човѣкъ да гони разбойника. Пуща срѣщу него своитѣ снаряди думъ-думъ, 20 — 30,000 английски златни. Човѣкътъ е работилъ толкова години, именно за тия снаряди. Той туря тия снаряди въ една торба, направя отъ тѣхъ една бомба и казва: „Ще турите тази бомба да експлодира срѣщу неприятеля. Неприятельтъ ще се уплаши, ще избѣга, а вие ще хванете дъщеря ми и ще ми я доведете.“ Питатъ: защо сте се учили да пишете? Нѣкой твой приятель се обезсърдчилъ, иска да се самоубие. Ти взимашъ 20,000 отъ твоитѣ думъ-думъ, туряшъ на рамо своята манлихерова пушка, отивашъ при приятеля си, слагашъ тия думъ-думъ прѣдъ него, давашъ и пушката си и му казвашъ: заповѣдай, приятелю, не бой се! Той погледне, поусмихне се и ти благодари. Това правятъ куршумитѣ думъ-думъ. Тъй се говори на съврѣмененъ езикъ, но и дефактумъ е така. Отъ васъ се изисква главно да имате вѫтрѣшно разположение на духа. Богъ изисква отъ всинца ни да изразимъ великата Божия Любовь и да изпълнимъ Божията воля. Прѣди нѣколко години азъ дадохъ на ученицитѣ едно упражнение, всѣки самъ да отиде вечерно врѣме, слѣдъ 12 часа, на Витоша. Въ първо врѣме тѣ счетоха това упражнение невъзможно за изпълнение и си казваха: за братя и за възрастнитѣ сестри е по-възможно, но за младитѣ сестри това упражнение е невъзможно. Азъ имъ казахъ: всѣки ще тръгне отъ дома си концентриранъ, съсрѣдоточенъ въ мисъльта си и никому нищо нѣма да говори, нито ще поздравлява. Всички ученици извършиха упражнението си сполучливо, съ изключение на двама отъ тѣхъ, една сестра и единъ братъ. Сестрата, като стигнала въ с. Драгалевци, спрѣла се прѣдъ една кръчма да пита, откѫдѣ се отива за Витоша. Кръчмарьтъ я прослѣдилъ и поизплашилъ малко. Той бѣше вълкътъ, който излѣзе насрѣща ѝ. Тя не трѣбваше да се спира да говори съ никого, сама трѣбваше да намѣри пѫтя. Братътъ пъкъ, като вървѣлъ, замислилъ се нѣщо върху нѣкой философски въпросъ и незабѣлѣзалъ, какъ едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвамъ: като отивате на Витоша, нѣма да се захласвате въ посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху нѣкои учени въпроси, нито пъкъ ще мислите за себе си. Дойде ли да разрѣшавате въпроса, какво хората мислятъ за тебъ, какво ще кажатъ за тебъ, това сѫ второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тѣхъ, нѣкое куче ще ви ухапе. Въпроситѣ за пари, за сила, за магия, за различни науки, като асторология, алхимия и други нѣкои, сѫщо тъй сѫ второстепенни въпроси. За васъ е Важно да се занимавате съ великия въпросъ, какъ да разрѣшите своитѣ прави отношения къмъ Бога. Като индивиди, вие прѣдставлявате материалния и обществения свѣтъ. Освѣнъ отношенията си къмъ Бога, вие трѣбва да разрѣшите и въпроса, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ самата реалность. Това е необходимо, защото благото на индивида зависи отъ състоянието на цѣлото. Физическото, умственото и духовното развитие на всѣки индивидъ въ свѣта напълно се обуславя отъ фамилията или отъ обществото, въ което той се намира. Ако даденъ народъ е честенъ, справедливъ, великодушенъ, благороденъ, всѣки неговъ индивидъ трѣбва да носи въ себе си тѣзи качества. Сѫщата идея се отнася и къмъ Бога. Ако ние живѣемъ за Бога и Го любимъ, трѣбва да включваме въ себе си качествата, които Богъ има. Казвате: защо сме толкова глупави, да се молимъ на Бога? Не е въпросътъ, дали трѣбва да се молите на Бога, или не, но вие трѣбва да се свържете съ Него и да придобиете онѣзи Негови качества, които сѫ необходими за вашето развитие. Да допуснемъ сега, че нѣкой отъ васъ има силно желание да стане поетъ, въ най-високия смисълъ на думата. На мѣсто е това желание. Да бѫдешъ поетъ, това е най-високото положение, което човѣкъ може да заеме въ свѣта. Това значи да живѣешъ въ единъ възвишенъ свѣтъ. Обаче, всѣки човѣкъ не може да бѫде поетъ. Поетътъ трѣбва да има специфични гънки въ горната часть на мозъка. Тамъ се намира центърътъ на поезията. Всѣки човѣкъ не може да бѫде музикантъ. Музикантътъ има специфични гънки на челото, отстрана на вѣждитѣ. Френолозитѣ наричатъ тия мѣста по главата и челото центровѣ, азъ ги наричамъ специфични гънки. Имашъ ли такива гънки, ти можешъ да се проявишъ, било като поетъ, било като музикантъ. Нѣмашъ ли ги, не можешъ да се проявишъ нито като поетъ, нито като музикантъ. Духовниятъ или религиозниятъ човѣкъ има специфични гънки горѣ на главата. Отъ тѣзи гънки излизатъ нишки, които се простиратъ по всички посоки на мозъка. Духовниятъ животъ черпи сокове отъ материалния, затова не трѣбва да го отхвърляме. Истинскиятъ животъ, това е духовниятъ. Ето защо, за да бѫдешъ поетъ, прѣди всичко трѣбва да бѫдешъ духовенъ човѣкъ. Не си ли духовенъ човѣкъ, поетъ не можешъ да бѫдешъ. Духовниятъ животъ създава поета. Поезията е умствената страна на духовния животъ. Тя създава формитѣ на този животъ. Умствениятъ животъ дава само просторъ, разширение на поета. Въ това отношение, поетътъ е художникъ въ духовния свѣтъ. Той рисува разни форми съ бои. Той чертае пѫтищата, по които човѣкъ ще минава. Поетътъ, може да мине покрай едно обикновено цвѣте и да вложи въ него животъ, съдържание, каквото никой не подозира. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ поетътъ одухотворява всички нѣща, дори и най-малкитѣ цвѣтенца. Минаватъ много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда въ него. Минава покрай това кокиче поетътъ, спира се прѣдъ него, поглежда го и пѣсень му направя. Той влага много нѣщо въ него, знае какъ да го възпѣе. Питатъ се хората: отдѣ събра толкова нѣщо този поетъ за малкото бѣло кокиче? Чудесии просто написа за него. Поетътъ познава това бѣло кокиче. Едно врѣме то бѣше нѣкоя си красива Драганка, която се влюбила въ поета, красивиятъ Стоянъ, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. Господъ днесъ я изпраща като малко бѣло кокиче, а Стояна изпраща като поетъ, да намѣри Драганка, да опише живота ѝ и да я възпѣе. Той казва: „Понеже едно врѣме азъ не можахъ да се оженя за тебе, ти се самоуби отъ отчаяние Азъ познахъ твоята вѣрна любовь и дойдохъ да те възпѣя“. Всички се питатъ: защо този поетъ възпѣва туй бѣло малко кокиче? — Той възпѣва своята Драганка. Има ли смисълъ поетътъ да възпѣва това малко кокиче? — Има смисълъ, разбира се. Той мълчи, нищо не казва за себе си, но знае цѣлата история на това кокиче. Питатъ го: отдѣ знаешъ тази история? — Вдъхновение ми дойде. Да, вдъхновението все ще дойде отнѣкѫдѣ. Когато казватъ, че у нѣкого дошло Божествено вдъхновение, азъ разбирамъ, че той говори за онѣзи разумни връзки, които сѫществуватъ отъ началото на нашия животъ. Какво те вдъхнови? — Разумнитѣ Божествени връзки. Дали тѣзи връзки ще бѫдатъ положителни или отрицателни, отъ васъ ще зависи: ако сте разумни, ще извадите отъ тѣхъ полезната, добрата страна; ако сте неразумни, ще извадите отъ тѣхъ лошата страна. Писанието казва: „За всички онѣзи, които любятъ Бога, съдѣйствува имъ се за добро“. Въ този смисълъ, всѣка наука, която изучавате, трѣбва да има извѣстно приложение за самитѣ васъ. И тогава, ако бѣхте учени хора, въ пълния смисълъ на думата, щѣхте да прѣдвиждате нѣщата. Какъ? — Щѣхте да си служите съ хиромантията. Ще погледнете рѫката си и ще видите, че на извѣстна възрасть ви е опрѣдѣлено да прѣкарате една тежка криза. Вие щѣхте да видите, че на линията на живота у васъ има една черна точка, която прѣдвѣщава тази криза. И ако разбирахте тия нѣща, вие щѣхте да вземете прѣдохранителни мѣрки, за да избегнете тази криза. Като не разбирате тия нѣща, вие викате нѣкоя врачка, която гледа на карти, или баба Станка, която хвърля бобъ, или баба Драганка, която чете по лѣтъ восъкъ, искате да ви кажатъ нѣщо отъ вашето бѫдеще. Прѣдсказанията по този начинъ сѫ остатъци отъ една велика наука въ миналото, но сега човѣчеството се намира въ друга фаза на своето развитие. Днесъ човѣкъ трѣбва да изучава рѫката си, да се интересува отъ нея, защото тамъ е написано всичко. Нѣма защо да се плаши отъ написаното, но да чете по него. Четмо е това! Окултниятъ ученикъ трѣбва да се оглежда всѣки день въ огледалото, не да гледа, колко е красивъ, но да се проучава. Красотата на окултния ученикъ седи въ това, дали на лицето му сѫ написани чърти на честность, на справедливость, на доброта, на дружелюбие, на вѣрность, на приятелство и т. н. Ако той види въ себе си тия хубави чърти, ще се насърдчи за работа. Напримѣръ, нѣкой ти казва, че не си справедливъ. Не се обезсърдчавай, но вижъ, имашъ ли тази чърта на лицето си. Тя е написана тамъ, не може да се заличи. И ако вашето минало сега е дошло и оцапало лицето ви, не трѣбва ли и вие да постѫпите като онзи антикваръ, въ рѫцѣтѣ на когото е попаднала една стара монета? Какво прави той? — Взима киселина, сипва върху монетата, не да я разтвори, а да я изчисти отгорѣ само, за да познае сѫщината на тази монета. Така и вие трѣбва да откриете лицето си, да познаете неговата сѫщина. Врѣме е вече да отхвърлите онѣзи наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви и да остане само това, което Богъ е написалъ. Нѣкой човѣкъ погледне къмъ дадено лице и казва: това лице ми харесва, приятно ми е да го гледамъ всѣки день. Какво харесва на това лице? — На него е написана чъртата на справедливостьта. На друго лице е написана честностьта. На трето лице — добротата. На четвърто — великодушието. Като погледна лицата на тия хора, отъ тѣхъ изтича нѣщо хубаво, което ме въодушевява и събужда у менъ сѫщитѣ качества. На лицето у нѣкои хора е написано чърти на учтивость, услужливость, пъргавость, схватливъ умъ и т. н. У всѣки човѣкъ има вложени извѣстни добродѣтели, които, ако знаемъ да четемъ, прѣдставляватъ и за насъ едно велико благо. Та казвамъ: всички вие трѣбва да използувате свободното си врѣме за изучаване лицето си, да видите, какви велики нѣща е написалъ Богъ, а не да казвате, че въ лицата ви нѣма нищо особено. Ще намѣрите нѣкой учитель да ви запознае поне съ основнитѣ чърти на лицето. Най-първо се научете да различавате, кои чела сѫ красиви, кои носове, очи, уши и вѣжди сѫ красиви. Кои сѫ красиви очи, напримѣръ? Красивитѣ очи сѫ ясни, съ дълбокъ погледъ. Лѫчътъ на свѣтлината, който излиза отъ тѣхъ, не е хоризонталенъ, но върви малко нагорѣ, образува се единъ малъкъ ѫгълъ. Човѣкъ съ такива очи е уравновѣсенъ. По очитѣ на човѣка се сѫди за дълбочината и съдържанието му. Тѣ сѫ неговото небе. Ако това небе е ясно или мъгливо, виждаме какво се крие въ самия човѣкъ. Христосъ казва: „Отче, прослави името Твое!“ Какъ ще се прослави Богъ у насъ? — Ако всички ние бѫдемъ отражение на онази велика Мѫдрость, която Богъ е вложилъ още отначало въ насъ. Когато Богъ създаде нашето око, чрѣзъ него Той изрази една велика идея. Външното око съотвѣтствува на единъ вѫтрѣшенъ органъ. Въ мозъка на човѣка има множество гънки, задъ които седятъ извѣстни чувства, сили и способности. Ученикътъ трѣбва да разбира силитѣ, които се криятъ въ него. Той трѣбва да проучава и разбира промѣнитѣ, които ставатъ въ него. Напримѣръ, защо нѣкой пѫть човѣкъ говори меко, приятно, а нѣкога грубо? Забѣлѣжете, глухитѣ хора обикновено говорятъ високо и грубо. Всѣки човѣкъ, който говори високо и грубо, е глухъ. Човѣкъ докато е младъ, говори мекичко, нѣжничко, но щомъ остарѣе, започва да говори грубо. За такъвъ човѣкъ казвамъ: вашиятъ Драганчо е оглушалъ малко. Хора, у които слухътъ е силно развитъ, обикновено говорятъ тихо, меко. Вие трѣбва да проучавате тия нѣща, да се развивате, да дадете възможность на душитѣ си да се проявятъ, да бѫдете отзивчиви, да чувствувате страданията на хората. Тогава, като видите единъ човѣкъ, ще познаете, отъ какво има нужда той, ще познаете, какъвъ е животътъ му. Казвате: опасно е да се познаваме. Значи, споредъ васъ, да познавашъ човѣка е опасно, а да не го познавашъ е безопасно. Не, обратното е вѣрно: да не познавашъ човѣка е опасно, а да го познавашъ е безопасно. Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: по какво се отличава Христосъ отъ другитѣ хора? — Той пожертвува живота си, за да прослави Бога въ себе си. Христосъ казва: „Затова дойдохъ на този свѣтъ.“ И днесъ Той учи своитѣ ученици на земята на сѫщия законъ. Сега, вие сте готови да отидете при Христа съ празни рѫцѣ, като послѣдни бѣдняци, и да оставите имането си на другитѣ хора. Питамъ ви: какъ трѣбва да отиде овцата при своя господарь? Трѣбва ли тя да изхвърли вълната си, да издои млѣкото си и тогава да се яви при своя господарь, или трѣбва да ги занесе на него? Овцата трѣбва да отиде при господаря си съ вълната си и съ млѣкото си и да му каже: „Сега вече можешъ да издоишъ млѣкото ми и да острижешъ вълната ми.“ Това е приходъ, това е приносъ, това е жертва, която овцата трѣбва да принесе на своя господарь. Ако тя отиде при него издоена и съ остригана вълна, знаете ли какво тълкувание може да се даде на това нѣщо? Това подразбира вѣруюто на съврѣменнитѣ хора, споредъ което тѣ казватъ: „Младиятъ човѣкъ не може да служи на Бога. Той първо трѣбва да си поживѣе малко, а като остарѣе, ще може да служи на Бога.“ Това значи, дяволътъ първо да издои млѣкото му и да остриже вълната, а слѣдъ това да отиде при Бога. Защо? Защото дяволътъ го изхвърлилъ вече навънъ. Да, но тогава и Господъ ще го изхвърли навънъ. Казвате: на стари години се служи на Господа. Чудна философия, чудна религия е тази! Това е философията, това е религията на свѣта. На млади години се служи на Господа! Богъ не е Богъ на грѣшнитѣ, но на разумнитѣ, на възлюбенитѣ Негови чада, които Той държи написани на дѣсната си рѫка. И понеже Богъ люби тия свои чада, заради тѣхъ помилва и грѣшнитѣ. Ако Богъ съизволява къмъ грѣшнитѣ, то е заради онѣзи, които люби. Отъ това гледище, всички съврѣменни науки трѣбва да прѣтърпятъ едно коренно прѣобразование. Всички науки трѣбва да иматъ едно разумно приложение въ живота, иначе тѣхното развитие е осѫдено на смърть. Вземете, напримѣръ, френологията. Тя прѣтърпѣ едно поражение въ Америка. Това поражение дойде по единствената причина, че тя не се приложи разумно въ живота, Френологията се употрѣби за гадание, за печалба. Отивашъ при нѣкой френологъ, искашъ да ти каже нѣщо. Ти му плащашъ прѣдварително нѣкаква сума, и той туря рѫцѣтѣ си на главата ти, започва да я измѣрва. Щомъ паритѣ се туриха на първо мѣсто, френологията се спрѣ въ своя прогресъ и по-нататъкъ не можа да отиде. Съ това се опорочи основата на тази наука. Не само френологията, но и всички съврѣменни науки дойдоха до едно мѣсто въ своето развитие, и тамъ спрѣха. Днесъ хората очакватъ всичко отъ Бога и казватъ: Богъ ще ни научи. Щомъ мислите така и вѣрвате, че Богъ ще ви научи на всичко, казвамъ: въ свѣта сѫществува Божествена наука, която описва живота на душата, затова заемете се съ изучаването ѝ. Вие трѣбва да разбирате живота на душата си. Напримѣръ, изучавали ли сте окото? Познавате ли, кое око е красиво? Познавате ли кои вѣжди сѫ красиви? Въ наблюденията и изслѣдванията, които съмъ правилъ отъ толкова години, много рѣдко съмъ срѣщалъ хора съ красиви очи, уши, вѣжди, носове, чела и лица. Красиви лица сѫ тия, въ които се крие извѣстна идея — въ тѣхъ има дълбочина. Красивитѣ хора сѫ образци въ свѣта. Тѣ сѫ живи модели. Тия хора мълчатъ, но други се вдъхновяватъ отъ тѣхъ. Тѣ вдъхновяватъ поети и писатели. Красивитѣ майки и бащи мълчатъ, но чрѣзъ мълчанието си вдъхновяватъ своитѣ дъщери и синове. Отъ мълчанието имъ се разбира слѣдното: вземете това богатство, което ние сме събрали и го изразете навънъ. Сега проповѣдватъ на хората да се обърнатъ къмъ Бога. Ако ви изпратятъ да проповѣдвате между прости хора, отдѣ ще започнете своята проповѣдь? Какъ мислите, ще имате ли успѣхъ? Единъ английски проповѣдникъ билъ изпратенъ да проповѣдва въ о-въ Цейлонъ и слѣдъ като проповѣдвалъ тамъ цѣли 20 години по английски и американски начинъ, не успѣлъ да обърне къмъ Бога нито единъ отъ мѣстнитѣ жители. Той съжалявалъ много за този си неуспѣхъ и отъ скръбь захвърля настрана всичкитѣ си документи — диплома си и доктората, съ които завършилъ своето богословско образование. Единъ день, силно натѫженъ, той се обръща къмъ Бога съ молба, да му покаже причинитѣ на неуспѣха въ работата му. Слѣдъ това събира всички тия, на които проповѣдвалъ цѣли 20 години, и имъ казва: „Азъ ви проповѣдвахъ толкова години, но не ви казахъ дѣ се крие сѫщностьта на Христовото учение. Христосъ казва: „Ако имашъ двѣ дрехи, дай горната дреха на ближния си“. Това подразбира, ако имашъ пари, имоти, да ги раздѣлишъ съ нуждаещитѣ се. Разправилъ имъ той, какъ трѣбва да се постѫпва съ бѣднитѣ. И какво става слѣдъ това? Не се минава много врѣме, и послѣдователитѣ му започватъ единъ по единъ да идватъ у дома му и да разправятъ, че сега сѫ доволни отъ него и харесватъ проповѣдьта му. Въ скоро врѣме, обаче, кѫщата му се изпразнила отъ тия посѣтители, и той останалъ само по палтото и долнитѣ си дрехи. Тѣ го обрали и слѣдъ това, прѣстанали да ходятъ у дома му. Проповѣдникътъ се обръща отново къмъ Бога и Го запитва: „Господи, има ли още нѣщо, което не съмъ изпълнилъ?“ Той билъ готовъ да изпълни всичко, което Богъ иска отъ него. Отъ този примѣръ се вижда, какъ трѣбва да се служи на Бога. Не се минало и седмица, у неговитѣ послѣдователи настанало разкаяние, и тѣ си казали: „Този човѣкъ живѣ между насъ 20 години. Ние не дадохме заради него нищо, не му направихме никакво добро, а отгорѣ на това го обрахме. Хайде да върнемъ всичко, което му взехме“. И започнали тѣ единъ по единъ да връщатъ откраднатитѣ вещи. Сега, важниятъ въпросъ не седи въ това, дали ще се върнатъ, или не заграбенитѣ вещи, но въ всинца ни трѣбва да има едно силно вѫтрѣшно желание да изпълнимъ волята Божия тъй, както ние я разбираме, отъ дълбочината на нашата душа, а не както е писано въ книгитѣ. Всѣко сторено нѣщо, всѣка наука трѣбва да бѫде за Слава Божия. И тогава, само чрѣзъ тази наука ние ще можемъ да внесемъ положителни знания за живота. Напримѣръ, отива нѣкой човѣкъ при единъ астрологъ, и той му казва: „Тази година прѣзъ мѣсецъ мартъ ще ти се случи еди-какво си нещастие, затова трѣбва да се пазишъ“. По съчетанието на планетитѣ прѣзъ извѣстно врѣме, астрологътъ може да прѣдскаже, че еди-кой си параходъ ще потъне въ морето, и по този начинъ ще прѣдупрѣди нѣкои хора да не пѫтуватъ прѣзъ тѣзи дни, а да отложатъ пѫтуването си за по-късно. Така бѣше прѣдсказано на английския писатель Стедъ да не пѫтува по никой начинъ съ парахода Титаникъ, но той бѣше тръгналъ и не искаше да се връща. Той не послуша, но намѣри дъното на океана. Това е наука! Химикътъ пъкъ ще вземе часть отъ потьта на нѣкого, ще я анализира и ще му каже: „Въ твоя организъмъ има излишъкъ отъ киселини. Ти трѣбва да вземешъ мѣрки да ги изхвърлишъ навънъ, иначе работата ти е опасна. Ако въ 4 — 5 мѣсеца не ги изхвърлишъ навънъ, ще опиташъ тѣхнитѣ послѣдствия“. На това отгорѣ този химикъ ще ти даде и методи за освобождение отъ излишнитѣ киселини. Като дойде лѣкарьтъ, той пъкъ ще разгледа ноктитѣ ти, защото на тѣхъ сѫ написани всички болезнени състояния на човѣка. Той ще ти каже, каква болесть може да се появи въ тебъ и ще ти даде методи срѣщу нея. Да прѣдвиждашъ нѣщата, да взимашъ прѣдварителни мѣрки срѣщу нѣкоя болесть, която още не се е появила, това разбирамъ наука. Казвамъ: когато човѣкъ съзнателно живѣе добъръ животъ, това е пакъ за Славата Божия. Христосъ казва: „Вие сте храмъ Божий“. Питамъ: ако ние сме храмъ Божий, този храмъ не трѣбва ли отвънъ да бѫде добрѣ измазанъ? Прозорцитѣ — очитѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ добрѣ измазани и чисти? Главниятъ входъ — устата на този храмъ — не трѣбва ли да бѫде добрѣ нареденъ и чистъ? Телефонитѣ и тѣхнитѣ слушалки — ушитѣ — не трѣбва ли да бѫдатъ въ изправность? Завѣситѣ — клѣпачитѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ въ изправность? Рѣсницитѣ — коситѣ на този храмъ — не трѣбва ли да бѫдатъ добрѣ пригладени и чисти? Въ този храмъ всичко трѣбва да бѫде на своето мѣсто! Нѣкои казватъ: оголѣ, побѣлѣ главата ми! Какво подразбиратъ тия думи? Нѣма да ви обяснявамъ тия нѣща, но казвамъ: всичко въ свѣта трѣбва да бѫде за Слава Божия! Всички ние трѣбва да имаме единъ вѫтрѣшенъ импулсъ, вѫтрѣшенъ стимулъ, който да ни тласка напрѣдъ. Безъ този импулсъ нѣма прогресъ. Любовьта, именно, е този стимулъ. Безъ Любовь вие не можете да прогресирате въ никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трѣбва да учите или за баща си, или за майка си, или за брата си, или за сестра си, или за приятеля си, или за Драганка, или за слугата си, или за господаря си — все трѣбва да учите за нѣкого. Вие трѣбва да обичате поне едно разумно сѫщество, за което да учите. Вие трѣбва да живѣете, освѣнъ за себе си, още и за другитѣ. Да живѣете за другитѣ, значи да дадете потикъ на Божията Любовь въ васъ. Слѣдователно, обичате ли Бога, Той ще бѫде вѫтрѣшенъ стимулъ у васъ, и вие ще дадете изразъ на душата си. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обичате Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брата си, или вола, който ви работи на нивата, или нѣкое цвѣтенце въ градината си, или, най-послѣ, единъ камъкъ. Има хора, които обичатъ пръстена си или друго свое украшение. Човѣкъ все трѣбва да обича нѣкого! Казвамъ: Любовьта е великиятъ стимулъ въ живота. Обикнете ли нѣкого, бѫдете увѣрени, че Богъ ще ви благослови за тази Любовь. Промѣняте ли любовьта си, не можете да се повдигнете. Не се извинява този човѣкъ, който мѣни любовьта си. Това подразбира, че невидимиятъ свѣтъ остава индиферентенъ къмъ него. Въ Писанието се казва: „Онзи, който се отрича отъ Бога и не Го люби, и Богъ го отхвърля отъ себе си“. Богъ ви отхвърля, когато и вие Го отхвърляте. Казвате: какво да правимъ тогава? — Започнете да любите. Това е самата Истина. Вие искате Богъ да дойде при васъ и да ви се поклони. Не, Богъ е Любовь, Той е Създательтъ на всичко въ свѣта, Той се грижи за всички и казва: „Всѣки отъ васъ е поставенъ въ положение да бѫде като Мене“. Вие можете да бѫдете чисти като Бога. Има начини за това. Ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть сте слушали. Когато водата дошла въ свѣта, облѣкла се въ бѣла, чиста рокличка, като снѣга. Видѣлъ я волътъ и се влюбилъ въ нея. По едно врѣме той оцапалъ рокличката ѝ, и тя се натѫжила, взела да плаче, да се оплаква на Бога отъ вола. Богъ изпратилъ слънцето да ѝ помогне. То пекнало силно, стопило снѣга, и водата отново, чиста и лека, се понесла въ видъ на пàри горѣ въ небеснитѣ висини. Така се изчистила нацапаната ѝ рокличка. По сѫщия начинъ и вашата рокличка може да се оцапа отъ нѣкой волъ, но трѣбва ли това да спре вашата любовь? Не, Любовьта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можешъ да огорчишъ сърцето на любещия човѣкъ, нито можешъ да помрачишъ ума му, нито можешъ да смутишъ душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовьта е сила непобѣдима. Който има любовь, той е силенъ човѣкъ. Всички може да имате тази сила; тя се добива по благодать, безъ насилие. Що се отнася до Мѫдростьта, до Истината, до знанието и до всички останали добродѣтели, ще платите съ кръвьта си. Единствената добродѣтель, която даромъ се дава, това е Любовьта. Защо идватъ мѫчнотиитѣ въ живота? Като знае всички навици и слабости на хората, Господъ вижда, че тѣ нѣма да приематъ Л ю б о в ь т а доброволно, затова ги прѣкарва прѣзъ м ѫ ч н о т и и и с т р а д а н и я. Ако питате, защо Господъ ви прѣкарва прѣзъ мѫчнотии, ще знаете, че причината за това е, дѣто не приехте Любовьта. Всички хора, които не приематъ Любовьта, ще минатъ по тѣсния пѫть, а този пѫть е пѫть безъ Любовь. Като минатъ прѣзъ този пѫть, тѣ ще повикатъ Любовьта и ще ѝ кажатъ: моля ти се, ела съ насъ и не ни оставяй! Втори пѫть не ни прѣкарвай прѣзъ този пѫть. Безъ тебе никѫдѣ вече не отиваме. Ще ви приведа примѣра за онзи американецъ, който, за да се прослави въ свѣта, рѣшилъ да прѣмине Ниагарския водопадъ съ варелъ. Той влѣзълъ въ единъ варелъ, добрѣ осмоленъ отвѫтрѣ и запушенъ съ двѣ здрави дъна. Като го гледали хората да влиза въ този варелъ, съвѣтвали го да не прави такъвъ опитъ, но той казалъ: „Азъ ще ви моля да ме спуснете отъ височината на водопада, приготвилъ съмъ се вече, искамъ да опитамъ това нѣщо“. Тѣ го спуснали отъ височината на водопада и гледали, какво ще стане. Като слѣзълъ долу, бързо отворили варела, за да го извадятъ. Въ какво положение го намѣрили? — Отъ бързото движение на варела, отъ силното удряне по стѣнитѣ му, извадили го въ безсъзнание. Дълго врѣме трѣбвало да го свѣстяватъ, докато дойде въ себе си. Като дошълъ въ съзнание, той казалъ: „И цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ варелъ да прѣминавамъ Ниагарския водопадъ“. Така и вие, слѣдъ като придобиете една горчива опитность отъ нѣкаква неразумна постѫпка, казвате: и цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ варелъ, да се удрямъ отъ стѣна въ стѣна. Питамъ: кой ви е накаралъ да влѣзете въ този варелъ? Казвамъ: ние, хората на новото учение, трѣбва да се отличаваме не съ своята религиозность, не съ своята наука, не съ своята сила, не съ своята доброта, но — съ своята Любовь. Този е естествениятъ пѫть. Като добиемъ тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, въ която ще се влѣе Новиятъ Животъ. Ние сме минавали по много други пѫтища, но сега ще минемъ по новия пѫть — по пѫтя на Любовьта. Започнете ли съ Любовьта, никой отъ васъ повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви рѣжатъ, никакво съмнѣние и колебание нѣма да дойде у васъ. Не само това, но като ви рѣжатъ, ще пѣете. Ще бѫдете като Иоанъ Хуса, който пѣ, като го туриха на огъня. Вие казвате: какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на Иоанъ Хуса — като горишъ, да пѣешъ. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на апостолитѣ, които, слѣдъ като ги биха, върнаха се съ радость, че били удостоени съ честьта да ги биятъ заради Господа. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Вѣруюто на апостолъ Павла, който слѣдъ разбиване на кораба, съ който пѫтуваше, остана, заедно съ пѫтницитѣ на единъ островъ, дѣто накладоха огънь, а той насърдчаваше всички съ своята проповѣдь. — Какво ще бѫде нашето вѣрую? — Законътъ на Любовьта. И тъй, Любовьта трѣбва да бѫде импулсъ у всинца ни. Само по този начинъ можемъ да получимъ отъ Божествения свѣтъ нѣщо по-хубаво. Само чрѣзъ Любовьта ние можемъ да внесемъ въ своя умъ, въ своето сърце, въ своята душа и въ своя духъ по-голѣми богатства, отколкото сега събираме. Като ме слушате да говоря така, казвате: дали е възможно това нѣщо? Казвамъ: за нѣкои отъ васъ това е възможно да стане слѣдъ единъ день, за нѣкои — слѣдъ една седмица, за нѣкои — слѣдъ единъ мѣсецъ, за нѣкои — слѣдъ една година, а за други — едва слѣдъ 60 години. Вие можете да живѣете 60 години, които ще минатъ като единъ день. Ако човѣкъ рѣши да изпълни волята Божия, неговиятъ животъ се продължава; ако не изпълни волята Божия, неговиятъ животъ се съкращава. Всѣки човѣкъ живѣе толкова, доколкото е рѣшилъ да изпълнява волята Божия. Животътъ, както и учението му, се опрѣдѣлятъ именно по този законъ. Той е мѣрилото. Сега вие казвате: дали, наистина, е така? За мене е така, азъ нѣма да се спирамъ да доказвамъ нѣщата. Всичко, което говоря, азъ съмъ го провѣрилъ. Ако искате, вѣрвайте; ако не вѣрвате, провѣрете го. Азъ ви давамъ кълбото и казвамъ: до слънцето има толкова и толкова километра Ако искате да провѣрите, азъ ще държа единия край на кълбото на земята, а вие вземете другия край и вървете къмъ слънцето. Едно врѣме моятъ Учитель ми показа, какъ да отида на слънцето, каза ми, колко километра има до него, и азъ го повѣрвахъ. Ходихъ на слънцето, и както ми каза, така излѣзе. Ако вие вѣрвате, ще скѫсите врѣмето; ако не вѣрвате, може да отидете до слънцето сами. Казвате: какъ да разбираме това, което ни говори Учительтъ, буквално, или въ прѣносенъ смисълъ? Казвамъ: буквалниятъ смисълъ е неразбраниятъ смисълъ, а прѣносниятъ смисълъ е разбраниятъ, но нито буквалниятъ, нито прѣносниятъ смисълъ могатъ да обяснятъ реалностьта на нѣщата. Тѣ я обясняватъ частично. Напримѣръ, ако отидете до слънцето, какво особено сте разбрали и научили? — Нищо особено. Ще знаете ли нѣщо за съществата, които живѣятъ на слънцето, за тѣхнитѣ интимни сѣмейни отношения между мъже и жени, между майки и дѣца? Ще знаете ли нѣщо за тѣхнитѣ училища, за устройството на тѣхната държава, за тѣхната култура, изобщо? — Нищо нѣма да знаете. Ще знаете само нѣщо за външната страна на слънцето, дали то е горящо тѣло, както казватъ съврѣменнитѣ учени, или не. Ще можете ли да обясните, какво нѣщо съ петната на слънцето? Ако започна да обяснявамъ на съврѣменнитѣ учени, какво нѣщо сѫ петната на слънцето, ще дойда въ стълкновение съ тѣхъ. На тия учени азъ нѣма да разправямъ, че съмъ ходилъ на слънцето, но ще имъ кажа слѣдното нѣщо: въ древностьта, прѣди много години, имало единъ ученъ човѣкъ, който знаялъ добрѣ законитѣ на оптиката и направилъ единъ телескопъ, който можелъ да увеличава 900 милиони пѫти. Съ този телескопъ днесъ могатъ да се откриватъ най-великитѣ тайни въ вселената. — Тъй ли? — Да, този телескопъ и досега стои въ еди-коя си пещера. Ще тръгне една научна експедиция да го търси. Дѣйствително, този телескопъ съществува въ свѣта. Който отиде до тази пещера, ще го намѣри; но който погледне къмъ него, ще заспи. Христосъ казва: „Така ме е Отецъ научилъ.“ Вие разбирате ли вѫтрѣшния смисълъ на думитѣ? Богъ какъ учи хората? Има единъ начинъ, по който Богъ учи хората. Всички ония хора, които Богъ учи, трѣбва да заспятъ. Спането е прѣнасяне на човѣка отъ единъ свѣтъ въ другъ, дѣто той може да учи повече, отколкото въ будно състояние. За да можемъ да учимъ въ свѣта, всички трѣбва да бѫдемъ спокойни. Красиво е да се владѣемъ, когато имаме безпокойства и тревоги. Красиво е да помагаме на своя приятель въ труднитѣ моменти на неговия животъ, когато той е отчаянъ и обезсърдченъ. Вижте, какъ си помагатъ сегашнитѣ учени хора. Единъ ученъ открива нѣкакъвъ наученъ фактъ, другъ ученъ открива другъ нѣкакъвъ фактъ и си ги съобщаватъ взаимно. По този начинъ, взаимно си даватъ директива, която имъ помага да се домогнатъ по-лесно до своитѣ изобрѣтения. По сѫщия начинъ и духовнитѣ хора трѣбва да си помагатъ въ своитѣ изобрѣтения. Задача на духовнитѣ хора, покрай другото, е да изучаватъ живота. Що е животътъ? — Той е велика наука. Та казвамъ: всички трѣбва да се заемете да работите надъ себе си, да побѣждавате мѫчнотиитѣ и взаимно да си помагате. Не се плашете отъ свѣта, но борете се съ него, докато побѣдите. То значи: работете върху себе си, докато побѣдите вълка. Дойде ли вълкътъ, тропнете му съ кракъ. Дойде ли една мѫчнотия, приготви кракътъ си и я чакай. Нѣкой ще те пита: каква е тази поза, която си взелъ? — Чакамъ да дойде вълка, да му тропна съ кракъ. Нека овцата ви служи за примѣръ. Има задачи въ живота, които се разрѣшаватъ мѫчно, но заемете се съ тѣхното разрѣшение. Не оставяйте въ ума си неясни, неразбрани въпроси. Търсете връзката между всички нѣща. Като дойде у дома ви нѣкой вашъ братъ, който е написалъ нѣщо хубаво и пожелае да го прочете, зарадвайте се, изслушайте го внимателно, дайте му вашия съвѣтъ, и върху двама ви ще дойде Божието благословение. Въ всѣко нѣщо трѣбва да бѫдете коректни, внимателни. Пъкъ ако намирате, че въ работата на вашия братъ липсва нѣщо, ще кажете: братко, напиши още нѣщо въ произведението си, да го допълнишъ. Този братъ напечаталъ произведението си, и никой не го чете. Кажете му: нѣма нищо, братко, ще му дойде врѣмето. Ония, за които си написалъ тази работа, не сѫ дошли още. Тѣ сѫ младото поколѣние, което ще чете твоитѣ работи. Когато Христосъ написа своята книга, колко души я четоха? Тогава имаше ли толкова готови души, колкото има днесъ? Готовитѣ души ще дойдатъ отгорѣ, но трѣбва да има приготвени жилища на земята за тѣхъ. Вие приготвили ли сте за тия души жилища? Ако сте приготвили за тѣхъ жилища, вие сте разрѣшили вече важния въпросъ. Когато въ вашия домъ дойде единъ отъ ученицитѣ, животътъ ви ще върви по медъ и масло. Слѣдъ като отиде Яковъ при Лавана, какво стана съ послѣдния? — Той се благослови. Всѣко мѣсто, на което стѫпи крака на единъ добъръ човѣкъ, се благославя. Щомъ въ душата на човѣка се роди една велика мисъль, тя непрѣменно ще донесе своето благословение. Сѫщото може да се каже и за единъ домъ, или за единъ народъ. Всѣка велика мисъль е жива. Тя не е нищо друго, освѣнъ животъ. Тази велика мисъль се е облѣкла въ една жива форма и ти нашепва: това прави, онова не прави. Тя е единъ твой добъръ приятель, тя е свѣтлина въ живота ти, която ти казва: слушай думитѣ ми и не бой се? Върви напрѣдъ! Понѣкога тя може да ти говори отвънъ, понѣкога отвѫтрѣ. Усъмнишъ ли се, обаче, въ нея и допуснешъ, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащашъ основитѣ на своето вѣрую. Усъмнишъ ли се, това показва, че ти вѣрвашъ на дявола повече, отколкото на Бога. Казвамъ ви: вѣрвайте на дявола, но на Бога вѣрвайте повече. Обичайте дявола, но Бога обичайте повече. Страхувайте се отъ злото, но имайте любовь повече къмъ доброто. Ето една максима, която можете да приложите на първо врѣме въ живота си. Това значи да се прослави името Божие у насъ. Вие трѣбва да възприемете Божията Любовь още сега и да повѣрвате въ Бога съ всичката простота на душата си, за да дойде знанието върху васъ. Отъ днесъ всѣки отъ васъ трѣбва да почувствува, че сърцето и умътъ му се разширяватъ. Това разширение може да бѫде много малко, микроскопическо, но малкото се благославя. Слѣдъ свършването на бесѣдата, ще се съберете на групи да прочетете и размишлявате върху 14 глава отъ Евангелието на Лука. Ще ви задамъ слѣдната тема за размишление прѣзъ годината: „Методъ за самовъзпитание на индивида, методъ за възпитание на обществото и методъ за възпитание на човѣчеството.“ Азъ желая, идния съборъ всички да донесете тази тема развита и разработена. Всѣки самъ ще разработи темата, безъ да копира чужди работи. Ще разглеждате всѣки въпросъ отъ гледището на четиритѣ видове животъ. Напримѣръ, ще разгледате най напрѣдъ самовъзпитанието на индивида отъ гледището на старозавѣтния животъ, послѣ отъ гледището на новозавѣтния животъ, слѣдъ това отъ гледището на живота на праведния и най-послѣ отъ гледището на живота на ученика. По сѫщия начинъ, отъ гледището на тия четири вида животъ ще разгледате методитѣ за възпитанието на обществото и на човѣчеството. Тъй щото, ще развиете темата по 12 начина, които прѣдставляватъ 12 астрологически зодии. Значи, индивидътъ въ пѫтя на своето самовъзпитание трѣбва да направи единъ крѫгъ, да прѣмине прѣзъ 12 свѣта. Какво нѣщо е индивидътъ? — Той прѣдставлява отношение на частьта къмъ цѣлото, т. е. отношение на човѣка къмъ Бога. Частьта трѣбва да знае, какво е отношението ѝ спрѣмо цѣлото, а послѣ, какво е отношението ѝ къмъ другитѣ части. Значи, частьта има отношение къмъ половината, къмъ четвъртината и къмъ всички по-малки части на цѣлото. Това е единъ вѫтрѣшенъ законъ, който обуславя нашитѣ разбирания. Ако вие прилагате методитѣ, които ви давамъ, природата ще отвори вратитѣ си и ще ви каже: „Заповѣдайте, азъ ви познавамъ!“ Ако отидете при нея безъ това, което ви говоря, вие нѣма да чуете нейния гласъ, тя нѣма да ви проговори. Изпълните ли всичко, тогава и камънитѣ, и изворитѣ, и дърветата, и цвѣтята, и животнитѣ, и хората, всички ще ви проговорятъ. Защо? Защото ви познаватъ. Това не е измислица, това е велика Истина. Азъ правя изводъ отъ великото, което се крие въ живота на тия малки, сѫщества. Великото ни заобикаля отвредъ. Казвамъ: вие сега не чувствувате привилегиитѣ, които ви се даватъ отгорѣ. Вие виждате хубавото небе, радвате се, смѣете се, говорите си и казвате: дано и слѣдната година бѫде пакъ така! Но кой създаде всичко това? — вие не се замисляте. Вашето задължение бѣше това, да си вземете пари и да се качите на трена. Нѣкои пъкъ дойдоха пѣшъ. Помнете, че Богъ създаде тия благоприятни условия за всички прѣзъ този съборъ. Единъ отъ братята дошълъ пѣшъ отъ Варна. Той пѫтувалъ цѣли два мѣсеца, искалъ да опита, дали ще може да издържи. Той се рѣшилъ да тръгне на пѫть, но нито конь да вземе, нито кола, нито на тренъ да се качва. По едно врѣме усѣтилъ, че краката, му се откѫсватъ отъ умора и си казалъ: „Ехъ, да има сега единъ конь! „Ето изкушението иде! Минава единъ каракачанинъ на конь и му казва: „Господине, защо си тръгналъ пѣшъ? Я се качи на коня, да си починешъ!“ — Не, не се качвамъ на конь. Само болнитѣ хора се качватъ на конь. Продължава по-нататъкъ пѫтя си. Слѣдъ малко пакъ се усѣща уморенъ, — Да имамъ сега единъ билетъ за тренъ! Скоро и билетъ му се прѣдставя. — Не, само болнитѣ хора пѫтуватъ съ тренъ. И пакъ продължава пѫтя си, докато най-послѣ слѣдъ два мѣсеца пристига въ София. Той казва: „Наистина, много поизтеглихъ, но и хубави опитности придобихъ.“ Това е хубавъ примѣръ за назидание на другитѣ. Изъ пѫтя, дѣ кой го срещне, все го запитватъ: защо ти, стариятъ човѣкъ, си тръгналъ пѣшъ? Нѣмаше ли за тебе конь, кола или тренъ? — Обичамъ България, искамъ да я пообиколя. — Защо не стори това на млади години? — Тогава нѣмахъ този умъ. По едно врѣме дохождатъ въ него и вѫтрѣшни обезсърдчения, вѫтрѣшни изкушения: ти си старъ човѣкъ, защо си тръгналъ пѣшъ? — Не съмъ старъ. — Ами защо не се качишъ на конь? — Болни се качватъ на конь, моитѣ крака сѫ здрави. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете тъй издържливи и съ такова постоянство въ живота си. Човѣкъ срѣща много мѫчнотии, на които трѣбва да издържа. Азъ искамъ да провѣрите всичко, което ви се казва, иначе то ще остане за васъ само тоеретическо знание. Има сѫществени нѣща, които трѣбва да оживѣятъ, да станатъ плъть и кръвь у васъ, да кажете: това е самата Истина. Вие питате: колко врѣме още има да се чака, докато придобиемъ това знание? Ако вие мислите, както ви говоря, нѣма да бѫдете обрѣменени отъ нищо, душитѣ ви ще бѫдатъ радостни и весели, сърцата и умоветѣ ви ще бѫдатъ обновени, и знанието, което очаквате, ще дойде отгорѣ. Писанието казва: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“ На кои дава Богъ? — На онѣзи, които люби. Защо? Защото и тѣ работятъ за Бога и отъ любовь. На другитѣ, които не Го любятъ, и не работятъ за Него, парички трѣбватъ. Ще ви приведа единъ примѣръ да изясня мисъльта си. Ние искахме да купимъ единъ хубавъ телескопъ, но понеже въ странство струватъ скѫпо, единъ ученъ българинъ, свършилъ астрономия, обѣща да ни направи такъвъ телескопъ. Като зарѫчахме телескопа, ние мислѣхме, че въ сѫщата смѣтка ще влѣзе и огледалото на телескопа. Чакаме да ни го донесе. Обаче, този българинъ излѣзе много практиченъ човѣкъ. Той казва: „Ако искате да си получите телескопа, ще донесете още 6,500 лева за огледалото. Ако донесете паритѣ, ще го вземете, иначе не го давамъ“. Занесохме паритѣ и тъй си взехме телескопа. Това е работа безъ любовь. Той казва: „Вие искате да се забавлявате, да гледате небето, а азъ имамъ нужда отъ пари, затова работя“. Казвате: този човѣкъ е малко ексцентриченъ. Трѣбва да знаете слѣдното нѣщо: Любовьта не търпи никакви злоупотрѣбления! Вие можете да злоупотрѣбявате съ нея, тя не се сърди, но ония, които злоупотрѣбяватъ, създаватъ въ себе си лоши навици, които ги довеждатъ до смърть. Любовьта търпи, но лошиятъ навикъ ги изолирва отъ Любовьта, прѣкѫсва връзката, съобщенията имъ съ Бога. Лошиятъ навикъ е тиня, проказа въ самия човѣкъ. Тогава защо ви е той? Връзката ви съ Бога всѣкога трѣбва да бѫде чиста, за да не се прѣкѫсва. Ето защо, като ставате сутринь, туряйте въ ума си мисъльта да бѫдете въ непрѣривна връзка съ Бога. Азъ имахъ единъ приятель, старъ човѣкъ, който щомъ се намѣри прѣдъ нѣкаква мѫчнотия, започва да играе нѣщо като рѫченица. Жена му го пита: защо играешъ? — Играя на мѫчнотията. Казвате: тази работа не става съ игра. — И съ игра става. Този човѣкъ играе, но въ това врѣме разумно размишлява върху мѫчнотията. Идея има въ това игране! Често вие правите гимнастическитѣ упражнения набързо, гледате на тѣхъ като на номеръ, който трѣбва да се изпълни. Тѣ иматъ смисълъ за васъ и ще ви допринесатъ голѣма полза, ако можете чрѣзъ тѣхъ да влѣзете въ контактъ съ живата природа. Тѣ сѫ връзки, чрѣзъ които ще изкажете почитанието си къмъ законитѣ и правилата на природата. Нѣкой казва: азъ не искамъ да правя никакви гимнастики, никакви движения. Питамъ: като седнешъ на стола, не се ли движишъ надѣсно, налѣво, нагорѣ, надолу? Като вървишъ всрѣдъ природата, не правишъ ли различни движения? Докато стигнемъ до едно опрѣдѣлено мѣсто, ние правимъ хиляди движения. Хубостьта на живота седи въ разумнитѣ движения. Откакъ си се родилъ, твоятъ животъ е само движения. Животъ безъ движение не може. Даже и индуситѣ, и китайцитѣ, които могатъ да фиксиратъ мисъльта си, сѫщо правятъ много движения. По лицето на китаеца не можешъ да уловишъ нѣкаква мисъль. Седи китаецъ спокойно въ трамвая, съ особена китайска дреха, съ дългия си перчунъ, а срѣщу него седи американецъ и си мисли: голѣми консерватори сѫ тия китайци! Отъ толкова години сѫ между насъ, нищо американско не можаха да възприематъ. Китаецътъ си мисли: и вие сте като насъ! Казвамъ: ние не трѣбва да имаме консерватизма на китаеца, който счита дългата си коса за гордость. Днесъ и женитѣ почнаха да стрижатъ коситѣ си. Съ това тѣ искатъ да кажатъ: ние не искаме вече по китайски да ходимъ. Казвамъ: ако, слѣдъ като се острижете, животътъ ви се подобри, започнете да мислите правилно, да пишете по-хубаво, да работите по-усърдно и станете по-енергични, остригването е на мѣсто. Но ако слѣдъ остригването ви това подобрение не дойде, тогава вие прѣждеврѣменно сте се остригали. Сега вие нѣма да се сърдите, нито ще се обиждате — това сѫ външни нѣща. Но всичкитѣ ни постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни. Всички трѣбва да бѫдемъ чистосърдечни, великодушни, защото само по този начинъ ще имаме Божието благословение. Ето защо ние казваме: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на Мира ще изпълни живота ти съ всички добрини“. Всичко онова, за което твоята душа копнѣе, всичко, което желаешъ, ще имашъ. И тогава, като псалмопѣвецътъ, ще кажешъ: „Когато видя Твоето лице, когато видя онази вѣчна красота, ще бѫда напълно доволенъ отъ живота си“. Азъ желая да имате опитностьта на псалмопѣвеца, да имате опитностьта на думитѣ: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Всички може да имате тази опитность. Христосъ казва: „Отче, прослави Името си!“ Понеже Господъ е рѣшилъ да прослави името си въ свѣта, и ние ще Го прославимъ. Това е задачата ни въ живота.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Понедѣлникъ. 22 августъ. 7 ч. с. Пробуждане съзнанието на ученика. С а м о с ъ в ъ р ш е н а т а Л ю б о в ь м о ж е д а н и п р и б л и ж и к ъ м ъ Б о г а. Т. м. Темата на днешната бесѣда ще бѫде една отъ най-труднитѣ. Тя ще бѫде практически почти недостѫпна за умоветѣ ви. Като слушате тази бесѣда, ще бѫдете въ положението на човѣкъ, който минава прѣзъ нѣкой тунелъ. Ще видите тунела, ще минете прѣзъ него, но външната му обстановка нѣма да схванете. Обаче, трѣбва да се мине прѣзъ тунела! Кое е по-важно, да се мине прѣзъ тунела, или да се види обстановката му? Нѣкой казва: не разбрахъ еди-коя си тема. Кое е по-важно, да се разбере темата, или да се говори за нея? Ако искате да разберете темата, т. е. ако искате добрѣ да схванете тунела, не трѣбва да минавате прѣзъ него; минете ли прѣзъ тунела, тогава можете само да говорите за темата, безъ да сте я разбрали. Понѣкога еднообразнитѣ положения въ живота създаватъ прѣсищания. Когато човѣкъ се прѣсити, той вече не намира удоволствие въ нищо. Прѣсищане има въ физическия животъ, прѣсищане има въ чувствения животъ, прѣсищане има и въ умствения животъ. Значи, прѣсищане има въ материалния свѣтъ, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-голѣмото нещастие, което може да сполети човѣка, е прѣсищането. Свѣтътъ е пъленъ само съ прѣситени хора. Всички болести въ свѣта водятъ началото си отъ прѣсищането. Азъ нѣма да ви обяснявамъ научно, какво нѣщо е прѣсищането, защото вие го знаете тъй, както знаете, какво нѣщо е свѣтлината, безъ да я обяснявамъ. И проститѣ хора даже знаятъ за свѣтлината толкова, колкото и ученитѣ. Нѣкой пѫть ученитѣ знаятъ много нѣщо за свѣтлината, но не виждатъ, а проститѣ хора обратно: тѣ не знаятъ много нѣщо за свѣтлината, но виждатъ. Нѣкой ученъ човѣкъ казва: азъ зная много работи за свѣтлината. Простиятъ човѣкъ го слуша и му казва: кажи тогава, какво има на Витоша? — Мога да ти кажа. И започва учениятъ човѣкъ да му разказва, какво прѣдставлява Витоша, отъ какво е направена, каква форма има и т. н. Не искамъ да ми разказвашъ, какво нѣщо е свѣтлината, но ми кажи, какво разкрива свѣтлината. Слѣдователно, въ едно отношение простиятъ човѣкъ може да седи по-високо отъ учения, но въ друго отношение учениятъ може да седи по-високо отъ простия. Ако, обаче, учениятъ вижда по-добрѣ, тогава и въ двата случая, и въ материално, и въ научно отношение, той седи по високо отъ простия човѣкъ. Азъ искамъ да ви прѣдпазя отъ прѣсищане и отъ прибързани заключения. Нѣкой казва: тия работи, които Учительтъ говори, азъ съмъ слушалъ и другъ пѫть, много нѣща зная. Казвамъ: не бързайте! Да слушашъ да ти говорятъ за свѣтлината, за нейния произходъ, е едно нѣщо, а да имашъ реално съприкосновение съ нея, да ти разкрива тя свѣта, да виждашъ прѣдметитѣ, е друго нѣщо. Азъ озаглавихъ днешната бесѣда „Пробуждане съзнанието на ученика.“ Въ процеса на пробуждане съзнанието на ученика, той много пѫти ще пада и ще става. Падането нѣма да бѫде отъ много високо, като отъ нѣкоя голѣма канара, напримѣръ, но отъ такава височина, отъ каквато падатъ двама пехливани, които се борятъ. Това не е падане отъ високо. Съ какво ще се бори ученикътъ? — Съ извѣстни мѫчнотии въ свѣта. Въ това отношение, неговитѣ мѫчнотии прѣдставляватъ височинитѣ, отъ които той може да падне. Въ Писанието се казва: „Царството Божие насила се взима.“ Оттамъ и у много отъ васъ, които сте тръгнали въ пѫтя на новия животъ, седи идеята, че можете да вземете Царството Божие съ сила. И тогава вие се намирате въ положението на шопитѣ, които нѣкога сѫ ходили да прѣвзиматъ Цариградъ съ кривацитѣ си. Тѣ сѫ искали да взематъ Царството Божие насила. Но за да се влѣзе въ Царството Божие, силата зависи отъ знанието и мѫдростьта на човѣка, а не отъ неговата любовь. Нѣкой казва: може да се влѣзе въ Царството Божие по благодать. Благодатьта произтича отъ Любовьта, но да влѣзешъ въ Царството Божие и да ти дадатъ почтено мѣсто тамъ, това зависи отъ мѫдростьта, която човѣкъ има, а не отъ любовьта. Вие можете да разберете тия нѣща, както искате, азъ нѣма да ги обяснявамъ. Хиляди противорѣчия могатъ да се породятъ въ васъ, това не е моя работа. Противорѣчията сѫ нѣща, които неизбѣжно сѫществуватъ. Напримѣръ, какъ ще примирите злото и доброто? Тѣ не могатъ да се примирятъ по никой начинъ. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тѣхъ. Обаче, ти можешъ да съгласувашъ доброто и злото въ себе си. Тѣ иматъ допирни точки. Да примиришъ доброто и злото, значи да се заемешъ съ грандиозна задача, каквато и боговетѣ не могатъ да разрѣшатъ. Какъ ще отговорите на въпроса, защо хората сѫ лоши? Щомъ питате, защо хората сѫ лоши, трѣбва да питате и защо хората сѫ добри? Ще ви запитамъ: какво ще прави ученикътъ въ свѣта, когато се пробуди съзнанието му? — Ще работи. — Какъ? — Ще се обърнете къмъ Библията, I глава отъ Битието, и оттамъ ще започнете. „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната; и Духъ Божий се носѣше върху водата. И рече Богъ: Да бѫде видѣлина! И стана видѣлина. И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи!“ Това е работата на ученика за първия день, когато той влѣзе въ новия животъ. Писанието казва: „Нищо нѣма да остане отъ старото небе и отъ старата земя.“ Това значи, че отъ свѣта на ученика, отъ неговия умъ, отъ неговото съзнание ще изчезне всичко, и той ще остане, като въ пустиня. Отъ неговото небе нѣма да остане нито слънце, нито мѣсечина, нито една звѣзда, той ще увисне самъ въ въздуха. Отъ неговата земя нѣма да остане нито човѣкъ, нито животно, нито растение — отникѫдѣ нѣма да чува гласъ. Той ще остане абсолютно самъ, като самотенъ пѫтникъ въ пустиня. Когато говори, и себе си нѣма да познава, ще се намѣри въ едно страшно противорѣчие въ живота. Това противорѣчие се нарича смърть. Всичко онова, което те е радвало и веселило, всичко онова, което си знаялъ въ живота, всичко онова, въ което си вѣрвалъ и на което си уповавалъ, всичко онова, съ което си разрѣшавалъ великитѣ задачи на твоя животъ, изчезва, и ти се намирашъ самъ самичъкъ, не знаешъ, какво да правишъ, въ чудо се намирашъ. Питамъ: какво ще правите, като се намѣрите въ такова положение? И гласътъ на Господа нѣма да чувате, и Той ще се скрие отъ васъ. За този часъ, именно, Писанието казва: „Ще хлопате и нѣма да ви се отвори“. Тогава вие ще се намѣрите въ положението на Христа, когато бѣше на кръста, и като Него, отъ дълбочината на душата си ще извикате: „Елоѝ, елоѝ, лама савахтани“. Сега, нѣкой пѫть васъ ви е мѫчно, когато ви изоставятъ. Това не е изоставяне, то е прѣдставление само. Вие още не сте изпитвали, какво нѣщо е истинското изоставяне. Но всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ! Като говоря за това изоставяне, разбирамъ пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начинъ ученикътъ ще може да разбере реалностьта на живота. Нѣкой отъ васъ трѣбва да ме слушатъ, безъ да взиматъ участие, като че това не се отнася до тѣхъ. Тѣ ще мязатъ на ония хора, които обикалятъ вънъ около театъра, дѣто се дава нѣкое хубаво прѣдставление и даватъ ухо, дано чуятъ нѣщо прѣзъ прозорцитѣ, дано доловятъ нѣкой музикаленъ тонъ отъ оркестъра, или нѣкоя думица отъ актьоритѣ — тия хора нѣматъ пари да влѣзатъ вѫтрѣ, нѣматъ билети за това прѣдставление. Други пъкъ едва сѫ могли да си купятъ билети за галерия и за трето мѣсто. И тѣ напрѣгатъ уши да чуятъ, какво се говори на сцената, далечъ сѫ отъ нея. Слѣдъ тѣхъ иде трета категория хора, които заематъ вторитѣ мѣста. Тѣ сѫ по-спокойни, чуватъ и виждатъ по-добрѣ онова, което се върши на сцената. Най-послѣ идатъ ония, които заематъ първитѣ мѣста. Тѣ сѫ ученицитѣ, които виждатъ и чуватъ всичко, което става на сцената. Тѣ сѫ тихи и спокойни. У всички други все има едно недоволство, по-голѣмо или по-малко, че не чуватъ, или не виждатъ всичко. Сѫщото нѣщо не е ли и въ свѣта? Слѣдователно, ти можешъ да бѫдешъ отвънъ, на трето, второ или първо мѣсто, зависи отъ паритѣ. Като ученикъ, ти ще бѫдешъ на първо мѣсто. Законътъ е такъвъ. Защо е така, нѣма да ме питате, нито ще ви обяснявамъ. То е все едно да ме питате, защо Господъ тури хоботъ на слона. Дали Господъ му е турилъ хобота, не зная, но хоботътъ е тамъ. Ако питате, защо Господъ тури рога на вола, не зная, но рогата сѫ тамъ. Ако питате, защо Господъ тури копита на коня, и него не зная, но копитата сѫ тамъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ по това, но тѣ сѫ само обяснения. Да знае човѣкъ, защо сѫ копитата на коня, е едно нѣщо, а какво прѣдставляватъ въ сѫщность тѣ, това е друго нѣщо. Та когато нѣкой човѣкъ обяснява, защо сѫ рогата на вола, или копитата на коня, или хобота на слона, съ своето физическо съзнание, мяза на онзи човѣкъ, който казва, че перото е създадено за подписване отъ царя смъртната присѫда на нѣкой прѣстѫпникъ. Това е едно отъ обясненията за службата на перото, но въ сѫщность така ли е? Вѣрно е, че нѣкой пѫть царьтъ подписва смъртната присѫда на нѣкой прѣстѫпникъ, но това ли е единственото прѣдназначение на перото? То е все едно, единъ праведникъ, или светия, или нѣкой проповѣдникъ да отвори Писанието, да прочете стиха, въ който се казва, че грѣшнитѣ хора ще бѫдатъ на вѣчно мѫчение и като ме види, да каже: „Понеже ти си единъ отъ грѣшницитѣ на земята, и твоята присѫда е подписана, ти ще бѫдешъ на вѣчно мѫчение“. За всички ли е създадено мѫчението? Казвамъ: както мѫчението не е за всички, така и перото не е създадено само за подписване смъртни присѫди. Нѣкой се оплаква отъ другъ, че му казалъ една много горчива дума. Питамъ: кой отъ васъ е билъ толкова праведенъ, чистъ, че да не е казалъ никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Затова Господъ казва: „Оставете на менъ всѣка сѫдба!“ То значи: оставете ме азъ да ви очистя, защото, ако вие се чистите, все нечисти ще бѫдете; ако вие се сѫдите, всѣкога сѫдени ще бѫдете. Сѫдбата не е създадена за осѫждане на хората, нито да ги затваряте, но да имъ давате начини и методи, тѣ сами да се изправятъ. Това е сѫдба! Да учишъ нѣкого, не значи да му напълнишъ главата съ купъ знания. Това не е задачата на ученето. Всѣки учитель, на каквато степень на развитие и да се намира, въ който свѣтъ и да е, той трѣбва да даде на ученика начини, методи, елементи, съ които да работи. Лѣкуването не седи въ това да освобождаваме хората отъ тѣхнитѣ болести, но да имъ дадемъ начини, методи, да запазватъ своето здраве. Иначе, всѣка наука, колкото и да е възвишена, може да се изроди. Та казвамъ: ще дойде въ първия день онзи страшенъ, великъ моментъ за ученика — безмълвието — свѣтлина нѣма да има около него, и той, отъ дълбочината на душата си, отъ своята опитность, ще призове Онзи невидимия, незнайния Богъ на вѣчностьта, създательтъ на всичко въ свѣта. Той ще Го призове съ всичката си душа, съ всичкия си духъ, съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърце и ще каже: Господи, искамъ да те опитамъ! Единъ Си Ти, създательтъ на всичко. Нѣма другъ въ свѣта, освѣнъ Тебе! Ако ученикътъ може да призове Бога съ тази пълнота, нѣйдѣ въ пространството ще блесне малка, микроскопическа свѣтлина, която ще му причини такава голѣма радость, че той изведнъжъ ще забрави всички скърби и страдания. Отдалечъ нѣкѫдѣ той ще чуе гласа Господенъ, гласа на своя Учитель: „Нали искаше да Ме познаешъ, нали искаше да Ме опиташъ? Приготви се сега за работа! Настана день първи на твоя животъ. Твоята земя бѣше неустроена и пуста, и тъмнина бѣ върху бездната“. Богъ, Който прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко, Той е незнайниятъ Богъ. Той е страшниятъ Богъ, Който твори формитѣ, Който се носи надъ бездната, надъ неустроената земя, която сега се строи. И рече Богъ: „Да бѫде видѣлина!“ И стана видѣлина. Ученикътъ ще каже: „Тази видѣлина, която виждамъ тамъ далечъ, да блесне въ менъ!“ И ако той е отъ избранитѣ ученици, като рече „да бѫде видѣлина“, въ него ще настане видѣлина. „И видѣ Богъ видѣлината, че бѣше добро; и разлѫчи Богъ видѣлината отъ тъмнината. И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи“. Слѣдователно, деньтъ ще започне съ доброто, нощьта — съ злото. Този смѣсенъ животъ на свѣтлината и тъмнината ще се разлѫчи: отъ една страна ще се яви свѣтлината, която носи доброто въ себе си, а отъ друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото въ себе си. Така и ученикътъ ще създаде първия день въ себе си — видѣлината. Подъ „видѣлина“ разбирамъ великия стремежъ въ душата на ученика да учи. Значи, ученикътъ трѣбва да започне съ видѣлината. Той трѣбва да разбира законитѣ и като каже: „да бѫде видѣлина“, да стане видѣлина! Вие какъ научвате вашето малко дѣте на този законъ? Седи вашето дѣте въ тъмна стая, вие му давате една кибритена кутия, пълна съ такива клѣчки и му казвате: „Синко, вземи тази кутийка и кажи „да бѫде видѣлина!“ Детето взима кутийката, драсва клѣчката, тя свѣтва, запалва свѣщьта и настава видѣлина въ цѣлата стая. Това е разтваряне, това е животъ, това е първиятъ день на ученика. Това е живата клѣчка, която има мощна сила — силата на магическата пръчица. Като разпрострешъ видѣлината на живота, все ще произведешъ топлина и ще стане день първи. Видѣлината и свѣтлината носятъ въ себе си топлина. „И рече Богъ: Да бѫде твърдь посрѣдъ водитѣ, и да разлѫчи вода отъ вода. И направи Богъ твърдьта; и разлѫчи водата, която бѣше подъ твърдьта, отъ водата, която бѣше надъ твърдьта; и стана така. И нарече Богъ твърдьта Небе. И стана вечерь, и стана утро — день втори. „И разлѫчи вода отъ вода“, подразбира, че Богъ отдѣли Божествения животъ отъ земния животъ, отъ живота на човѣка. Твърдьта пъкъ е границата между Божествения и човѣшкия животъ. Ученикътъ ще създаде тази граница въ себе си и ще нарече това, което е надъ твърдьта „небе“, а което е подъ твърдьта „земя“. И въ скърбенъ часъ той ще пие отъ водата, която е горѣ. Нѣкой пѫть вие искате да пиете отъ водата на земята, отъ земния животъ. Ако пиете отъ тази вода, никога нѣма да уталожите вашата жажда. Роденото отъ плътьта, плъть е, то ще умре; роденото отъ Духа, духъ е, то вѣчно ще живѣе. Вие имате два живота: единиятъ е плътски, земенъ животъ, въ който се ражда онова вѫтрѣшно недоволство, умраза, състезание, спорове — въ него спокойствие нѣма? другиятъ животъ е небесниятъ, Божествениятъ, въ който има Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость. Като разлѫчите тия два живота, ще дойде водата на земята, която ще служи за физическитѣ ви нужди. Вие сега боравите само съ водата, която е на земята. Забѣлѣжете, всички светии, които сѫ боравили съ Божествения свѣтъ, когато лѣкували нѣкой боленъ, прибѣгвали до водата надъ твърдьта. Прѣведено това на наученъ езикъ значи: тѣ сѫ лѣкували само тогава, когато сѫ успѣвали да привлѣкатъ слънчевата прана, или Божествения животъ да дѣйствува върху човѣка, и той веднага произвежда реакция. Понѣкога вашиятъ животъ се обезсмисля, нѣмате никакъвъ стимулъ да вървите напрѣдъ. Какъ ще осмислите живота си? Това е една отъ великитѣ тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна часть отъ милиграма отъ водата на Божествения животъ и да я вкарате въ вашето тѣло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху васъ, и вие коренно ще се измѣните. Ако вие знаете тайната, да внесете въ вашия организъмъ отъ тази вода, като чрѣзъ инжекция, една капка само, въ васъ ще настане цѣлъ прѣвратъ. Ако прѣди това вие сте били 120 годишенъ старецъ, слѣдъ 24 часа само така ще се измѣните, че никой нѣма да ви познае. Ще се прѣвърнете въ единъ младъ, 21 годишенъ момъкъ. Очитѣ, коситѣ, бръчкитѣ на лицето, гласа ви — всичко ще се измѣни. Прѣдъ васъ ще стои младъ човѣкъ, съ мекъ, приятенъ гласъ. Вие ще го попитате: дѣ отиде старецътъ? — Замина си. — Дѣ замина? — Не зная. — Ще се върне ли? — Нѣма да се върне. Той ме остави наслѣдникъ на всичкото си имане, остави ме да уреждамъ всичкитѣ му работи.—Богъ да го благослови! И тъй, слѣдъ като ученикътъ опрѣдѣли своя животъ, ще го събере, ще създаде въ себе си морето, за да се яви сушата, върху която трѣбва да работи. Той самъ ще образува своята суша, самъ ще образува своитѣ морета и океани — творецъ ще бѫде той. Господъ ще гледа това, което ученикътъ твори. Ученикътъ ще твори, и когато Богъ види, че е добро, ще се произнесе. Питамъ ви: колко хиляди години се изискватъ, за да направите едно море, като Черно море, или единъ океанъ, като Великия, или като Атлантическия? Такива морета и океани ще има и въ вашия животъ. Колко хиляди години се изискватъ, за да се създаде единъ континентъ, или една суша, като Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия! Такива континенти трѣбва да създаде ученикътъ и въ своя животъ. Виждате ли сега, каква работа прѣдстои на ученика? Вие, какъ разбирате живота на ученика? Да слѣдва четири години въ основното училище, три години въ прогимназията, петь години въ гимназията, четири години въ университета и слѣдъ това да кажете: свършиха се всичкитѣ работи. Не, прѣдъ васъ седи друга задача: да създадете твърдьта — границата между Божествения и земния животъ, да разлѫчите тия два живота. Вие искате Господъ да твори. Богъ, Който е съвършенъ, нѣма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е заради насъ. „И нарече Богъ сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ Значи, събраниятъ животъ въ видъ на суша и вода, това е новиятъ животъ, новитѣ условия, които трѣбва да разработвате. Всички грамадни морета показватъ условията, при които ученикътъ трѣбва да развива своята дѣятелность, защото водата е носителка на живота. Сушата, земята пъкъ показва новитѣ условия, при които животътъ може да се прояви. Вижте въ живота, всѣки плаче за парче добра земя. И всѣки плаче за водица. Никой въ свѣта не може безъ водица. Тя е необходима за живота. И никой не може безъ парче земя — за нея всички се борятъ. Нѣкой казва: менъ не ми трѣбва никаква нива. Не, ти не разбирашъ смисъла на тази нива, ти не разбирашъ смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. Слѣдъ като завършишъ своята работа, своето учение на физическата нива, ще минешъ на духовната нива. Слѣдъ като завършишъ работата и учението си на духовната нива, ще минешъ на Божествената нива. И най-послѣ, слѣдъ като завършишъ работата и учението си на Божествената нива, ще отидешъ въ Великия животъ, да учишъ велики и славни нѣща. Днесъ ти знаешъ само да орешъ на земята, но това още не е наука. „И рече Богъ: Да прорасти земята зелена трѣва, която да дава сѣме, и дърво плодоносно, което да ражда плодъ по вида си, на което сѣмето да е въ него на земята; и стана така И видѣ Богъ, че бѣше добро, И стана вечерь, и стана утро — день трети“. Както виждате, първитѣ форми на живота започватъ съ растителното царство, съ трѣвитѣ и дърветата. Значи, започва се съ тихия, съ мекия животъ, а не съ буйния животъ. А това, да се отдѣли видѣлината отъ тъмнината, е единъ много труденъ актъ, който ние минаваме мимоходомъ. Може да има нѣкои отъ васъ, които сѫ отдѣлили видѣлината отъ тъмнината, но тѣ сѫ малцина. Колко години, напримѣръ, ще ви вземе да направите една кибритена клѣчка? Какъ ще можете вие сами да извадите отъ земята тази клѣчка, т. е. да я създадете сами, да разлѫчите видѣлината отъ тъмнината? Днесъ всѣки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибритъ, но каква усилена дѣятелность на цѣли 8,000 години седи прѣдъ насъ, докато се придобие тази кибритена клѣчка! Още по лесно е днесъ да се завърти ключа и електрическата свѣтлина да дойде. За въ бѫдеще ще има още по-съвършенъ начинъ за добиване свѣтлина. Ще кажете: да бѫде видѣлина! — и ще стане видѣлина. Тогава нѣма да има нужда отъ кибритъ, нито отъ лампи, нито отъ електрическа свѣтлина. Сега тѣзи нѣща ви се виждатъ като приказкитѣ отъ 1001 нощь Нѣкои казватъ: ние да имаме кибритъ, че за друга свѣтлина не мислимъ. Да, докато живѣете земния животъ, такава свѣтлина ви трѣбва. Питате: каква е тази магия, за която говорите? — Имате право да питате. Ела съ менъ! Завеждамъ ви въ една стая и питамъ: виждате ли нѣщо? — Нищо не виждамъ. Веднага азъ давамъ заповѣдь да се направи една инсталация и казвамъ: да бѫде свѣтлина! И свѣтлината се явява. Вие виждате най-модерна инсталация, каквато и въ въображението не сте си рисували. Виждате хубави лампи и ключове, които безъ да въртите вие, сами се отварятъ и затварятъ. Като дамъ заповѣдь да се затворятъ лампитѣ, всички ключове се затварятъ, свѣтлината изчезва, и стаята остава въ първоначалния си видъ. Такава е нашата умствена инсталация. Ние не се нуждаемъ отъ постоянни инсталации. Не е позволено да се строятъ инсталации въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ кажешъ нѣщо, и то става. Казвашъ нѣщо, то става и ти тръгвашъ по пѫтя си. Инсталации могатъ да се строятъ само въ физическия свѣтъ. Когато ние казваме, че се задоволяваме съ малко, подразбираме Божествения и духовния животъ. Въ физическия животъ, колкото повече имашъ, толкова по-добрѣ; въ духовния животъ, колкото повече имашъ, толкова по-злѣ. Нѣкой пита: какъ ще придобия небето, какъ мога да влѣза въ духовния свѣтъ? Казвамъ: за да влѣзете въ духовния свѣтъ, трѣбва да олекнете, а това се постига, като раздадете всичко. Нѣкога пъкъ, нѣкой възвишенъ духъ иска да слѣзе на земята, но не знае какъ. Има учени духове, които сѫ създали цѣли слънчеви системи, но не знаятъ, какъ да слѣзатъ на земята. Тогава тѣ отиватъ при нѣкой духъ, който е слизалъ на земята, и го питатъ: какъ да слѣза долу? Той имъ казва: „Ще придобиете всичко.“ Въ такъвъ духъ влиза едно противорѣчие. Той си казва: „Досега седѣхъ, нищо не работихъ, но отсега нататъкъ ще започна да работя, да придобия всичко. Ще си създамъ една слънчева система и ще слѣза долу на земята.“ Той слиза на земята, но така се оплита, че съ хиляди години не може да се разплете, всичко забравя и не знае, какво да прави, за да се освободи отъ това положение. Иска да се върне отново въ духовния свѣтъ, но не знае какъ. Тогава Господъ му казва: „Ще се отречешъ отъ всичко.“ Какъ да се отрече, не знае. Господъ му праща единъ ангелъ да му покаже, какъ да се самоотрече, какъ да се разплете отъ своитѣ връзки. Срѣщамъ нѣкой, който ми казва: азъ искамъ да отида на небето, но ще заведа и баща си тамъ, защото го обичамъ. Казвамъ: по този начинъ нито ти ще влѣзешъ въ небето, нито баща ти. Никой никого не може да води при Господа. Всѣки самъ трѣбва да отиде на небето. Сѫщиятъ законъ се приложи и по отношение на Христа, когато заминаваше за небето. Христосъ заведе ли съ себе си своитѣ ученици? — Не. Той имъ каза: „Азъ отивамъ при Отца си и ще ви приготвя мѣсто, а вие до това врѣме ще работите на земята.“ Въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да се роди вѫтрѣшно желание да работи. И тъй, който отива на небето, отрича се отъ всичко земно; който слиза на земята, отрича се отъ всичко небесно. Кой е земенъ човѣкъ? — Който се е отрекълъ отъ всичко небесно. Кой е небесенъ човѣкъ? — Който се е отрекълъ отъ всичко земно. Какво нѣщо е небето? — Мѣсто, дѣто живѣятъ хора, които сѫ се отрекли отъ земния животъ. Какво нѣщо е земята? — Мѣсто, дѣто живѣятъ хора, които сѫ се отрекли отъ небесния животъ. „И рече Богъ: Да бѫдатъ свѣтила на твърдьта небесна, за да разлѫчатъ деня отъ нощьта, и да сѫ за знамения, и за врѣмена, и за дни и години, и да сѫ за свѣтила на твърдьта небесна, за да свѣтятъ на земята; и стана така. И направи Богъ двѣтѣ голѣми свѣтила, голѣмото свѣтило, за да владѣе на деня, а малкото свѣтило, за да владѣе на нощьта; направи и звѣздитѣ. . . И видѣ Богъ, че бѣше добро. И стана вечерь, и стана утро — день четвърти.“ Въ този день Богъ създаде инсталацията на земния животъ, да го освѣтлява, а именно: слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ. Всѣки трѣбва да освѣтли своята земя и своето небе. Вашето слънце, вашата мѣсечина и вашитѣ звѣзди трѣбва да изгрѣятъ! По този начинъ вие ще имате пособия, мѣрки, съ които ще разбирате нѣщата. И въ този смисълъ всѣки може да каже: Господъ създаде слънцето, мѣсечината и звѣздитѣ заради мене, за да опрѣдѣлямъ днитѣ, годинитѣ и врѣмената въ моя животъ. Моятъ животъ е една книга, върху която, съ помощьта на тия свѣтила, ще описвамъ, какъвъ е този животъ, който Богъ е създалъ. Врѣмето на моя животъ е опрѣдѣленъ актъ, въ който ще се отбѣлѣзва, дали азъ съмъ създалъ своята малка вселена, както Богъ иска. Четвъртиятъ день е страшниятъ день, страшното число. Въ този день се появили човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце. Нѣкои отъ формитѣ, които Богъ създаде въ този день се привлѣкли къмъ ума, а нѣкои — къмъ сърцето. „И рече Богъ: Да произведе водата изобилно гадини въодушевени, и птици да летятъ надъ земята по твърдьта небесна. . . И видѣ Богъ, че бѣше добро. И благослови ги Богъ и рече плодете се и множете се, и напълнете водата въ морята: нека се умножатъ и птицитѣ по земята. И стана вечерь, и стана утро — день пети.“ Всички животни въ водата, това сѫ слугитѣ, помощницитѣ на ученика въ неговия пѫть. Сѫщеврѣменно, тѣ се ползуватъ отъ всичкитѣ блага на този свѣтъ. „И рече Богъ: да направимъ человѣка по образу нашему, и по подобию нашему. . . И създаде Богъ человѣка по образу своему, по образу Божию го създаде: мѫжки и женски полъ ги създаде. И благослови ги Богъ и рече имъ: плодете се, и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята. . . И стана вечерь, и стана утро — день шести.“ Като говоримъ за ученика, ние разбираме животъ на творба, а не животъ на благодать, която му се дава. Слѣдъ като ученикътъ прѣмине прѣзъ първитѣ три живота, дава му се възможность да приложи своята сила въ малъкъ мащабъ, да види, по какво се различава новия отъ стария животъ. Новиятъ животъ е животъ на прѣчистване. Слѣдъ това настъпва истинско творчество. Днесъ всички говорятъ, че поетитѣ творятъ, че художницитѣ творятъ — всички хора искатъ да творятъ, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бѫде ученикъ. Затова вие ще си кажете: азъ искамъ да се пробуди въ менъ съзнанието на ученика, да заживѣя въ новия животъ. Щомъ искате това, започнете съ първия день. Всѣки, който стане ученикъ, шесть дни, т. е. шесть периода трѣбва да твори, да създава въ себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Като дойдете до работата, трѣбва да имате образци, да знаете, какво изисква новиятъ животъ отъ васъ, и какъ трѣбва да дойде той. Щомъ новиятъ животъ дойде, всичко това, което сега виждате, нѣма вече да ви интересува. Този животъ трѣбва да бѫде съобразенъ съ Божията Любовь, съ Божията Свѣтлина, съ Мира Божий и съ Божията Радость. Когато говоря за ученицитѣ, азъ виждамъ прѣдъ тѣхъ една велика работа, за която трѣбва да се приготвятъ. Нѣкой казва: азъ ще напусна нивата си. Не, нивата си не трѣбва да напущашъ. Другъ казва: ще напусна ралото и мотиката си. Питамъ: духовно рало и духовна мотика приготви ли си? — Ама азъ искамъ поетъ да стана. — Духовно перо приготви ли си? — Азъ искамъ проповѣдникъ да стана. — Ти знаешъ ли духовния езикъ, съ който трѣбва да говоришъ на хората? Отъ това гледище, вие трѣбва да разбирате думитѣ, които Христосъ казваше на своитѣ ученици: „Ако не се отречете отъ себе си, отъ майка си, отъ баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете слѣдъ мене, не можете да се наречете мои ученици“. Какъ мислите, ако Христосъ не се отрече отъ себе си, отъ своя животъ, отъ майка си и баща си, отъ всичко въ свѣта и не вдигна кръста си, можеше ли да бѫде образецъ за насъ? „Тури кръста на гърба си и ме послѣдвай“, казва Христосъ. Да туришъ кръста на гърба си, това е най-страшното нѣщо. То значи да туришъ на гърба си и доброто, и злото и да ги носишъ. Кого да послѣдвашъ? — Христа, т. е. Любовьта. Когато отидешъ да слушашъ Христа, ти ще бѫдешъ такъвъ юнакъ, че ще вдигнешъ на гърба си и злото, и доброто и ще можешъ да ги носишъ. Злото и доброто сѫ въ постоянна борба помежду си, понеже не могатъ да разрѣшатъ великата задача на живота. Ако ти чакашъ да спре борбата, трѣбва да знаешъ, че тази борба нѣма свършване. Ти ще имъ кажешъ: понеже вие дълго врѣме ще се борите, азъ ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си. Тамъ долу хората вдигатъ шумъ, състезаватъ се. Ти ще си кажешъ: и васъ нѣма да чакамъ да утихвате. Не можете да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръстъ. Защото и злото обича Бога. То прѣдставлява разумни сѫщества, както и доброто, само че сѫществата на доброто вървятъ въ правия пѫть, а тия на злото сѫ се отклонили отъ правия пѫть. И еднитѣ иматъ любовь къмъ Бога, и другитѣ иматъ любовь къмъ Бога. Когато злитѣ духове отиватъ при Бога, падатъ на колѣнѣ прѣдъ Него, цѣлуватъ, пригръщатъ краката Му, молятъ Му се, и Той вдига рѫката си отгорѣ имъ, благославя ги и ги праща въ свѣта да работятъ. Азъ прѣдставямъ това на човѣшки езикъ. Тѣ като дойдатъ на земята съ Божието благословение, живѣятъ по своему: започватъ да ядатъ кокошки, патици, агнета, това-онова, единъ човѣкъ ще убиятъ, другъ ще обѣсятъ, трети ще осѫдятъ и т. н. Тѣ казватъ: „Ние ходихме при Бога, цѣлувахме краката Му, Той ни даде своето благословение и ни каза да отидемъ въ свѣта и да правимъ, каквото знаемъ. Ние видѣхме вече Бога“. — Какъ го видѣхте? Какъвъ образъ имаше? — Той имаше черно лице, седѣше на черенъ столъ, съ черна патерица въ рѫка. Тѣ иматъ особено виждане, като прѣзъ черни очила. Добритѣ и злитѣ духове иматъ диаметрално противоположно схващане за Бога. Като слушате описанието на злитѣ духове за Бога, какво понятие ще си съставите за Бога, за Битието? Често, за кратко врѣме вие минавате състояние на ожесточаване. Казвате: не вѣрвамъ вече въ Бога, ще живѣя, както живѣятъ всички хора. Какво подразбира това? Ще живѣешъ, както всички ония хора, които ядатъ, пиятъ, крадатъ, лъжатъ, заграбватъ, изобщо, както всички лоши хора. Разбиране е това! Другъ нѣкой казва: азъ се покаяхъ, ще живѣя, както всички добри хора живѣятъ. Какво подразбира това? Ще живѣешъ, както всички добри, праведни хора, които любятъ Бога: ще живѣешъ въ хармония и въ съгласие съ Бога, съ хората, ще имъ помагашъ; ще живѣешъ съ вѣра и надежда. Като отидете при добритѣ хора, ще видите весели, засмѣни лица, готови на всѣкаква услуга — хапката отъ устата си могатъ да дадатъ. Като отидете при лошитѣ хора, ще видите мрачни, недоволни лица, никаква готовность за услуга. Питамъ: ако една овца е пѫтувала дълъгъ пѫть и спре въ дома на единъ вълкъ да си почине, какъ ще я посрещне той? — Ще я пригърне, ще я цѣлуне, ще я тури на хубаво легло, ще ѝ даде вода да пие, да се измие и т. н. Какво ще каже тази овца? — Азъ не искамъ да се раздѣлямъ отъ тебе, искамъ вѣчно при тебъ да живѣя. Това Любовь ли е отъ страна на вълка? Въ Писанието се казва: „Ето, хлопамъ на вратата ви, и който ми отвори, ще влѣза“. Каква нужда има Христосъ, Който е съвършенъ, Който е образецъ на Любовьта, да хлопа на нашитѣ врата, да чака да Му отворимъ и да вечеря съ насъ? Това не е ли противорѣчие? Каква нужда иматъ богатитѣ хора, които разполагатъ съ милиарди левове, да тръгнатъ по кѫщитѣ на бѣднитѣ, да тропатъ по вратитѣ, да имъ раздаватъ хлѣбъ, пари и други потрѣби? Вие задавали ли сте си този въпросъ? Можете да си дадете много обяснения, но сѫщината на този въпросъ всѣкога ще остане неразрѣшена. На коя врата хлопа Христосъ? (— На сърдечната). — Дѣ е тази врата? (— У човѣка). — На кое мѣсто, именно? (— Въ съзнанието му). — Какво нѣщо, въ сѫщность, е човѣкътъ? (— Не знаемъ). Вие сте изучавали геометрията, нали? Кажете ми, тогава, какво нѣщо е квадратътъ? (— Фигура, заградена съ четири равни страни, които сѫ двѣ по двѣ помежду си успоредни). Възъ основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни сѫ равни? Значи, квадратътъ е образуванъ отъ четири страни, отъ които двѣ по двѣ вървятъ успоредно. Имате два паралелни пѫтя: А1В1 и А2В2. Пѫтьтъ А1В1 означава мѫжътъ или бащата, а пѫтьтъ А2В2 — жената или майката. Пѫтьтъ ВА означава брата, а пѫтьтъ СД — сестрата. Братътъ и сестрата вървятъ въ диаметрално противоположни посоки съ тия на бащата и майката. Интереситѣ на сина не сѫ интереси на бащата, и интереситѣ на дъщерята не сѫ интереси на майката. Тѣ иматъ само допирни точки. Синътъ има допирна точка съ бащата въ ѫгъла В, а съ майката — въ ѫгъла А. И дъщерята има двѣ допирни точки: съ майка си въ точка Д и съ баща си въ точка С. Питамъ: дѣ сѫ допирнитѣ точки на брата и сестрата? — Тѣ нѣматъ допирни точки. Тогава, сестрата може ли да влияе на брата? — Не може. Ами брата може ли да влияе на сестрата? — Не може. Тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Отношенията, които сѫществуватъ въ единъ домъ прѣдставляватъ цѣла геометрия, която може да се приложи въ живота. Какъ ще си влияятъ сестрата и брата? — Чрѣзъ майка си и чрѣзъ баща си. И забѣлѣжете, когато братътъ не се отнася добрѣ съ сестрата, тя се обръща къмъ майка си и казва: „Мамо, кажи на братъ ми да не ме закача, да не ме бие!“ По сѫщия начинъ тя се обръща и къмъ баща си. Ако сестрата се отнася злѣ съ брата си, той се обръща къмъ баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй злѣ съ мене!“ Сѫщото може да каже и на майка си. Питамъ: А1В1 и А2В2, т. е. бащата и майката иматъ ли допирни точки? — И тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Слѣдователно, тукъ виждаме единъ законъ на противорѣчие: мѫжътъ не може да говори на жената, нито жената може да говори на мѫжа. Ето защо, въ свѣта не може да се създаде фамилия, сѣмейство само отъ мѫжа и жената, понеже тѣ нѣматъ допирни точки. Законътъ на квадрата показва, че за да се образува една косвена връзка между мѫжа и жената, трѣбва да дойдатъ други двѣ линии, които да ги прѣсѣкатъ, и по този начинъ да се създадатъ между тѣхъ допирни точки. Кои сѫ тия двѣ линии? — Дѣцата. Тѣ свързватъ майката и бащата. Слѣдователно, съ право може да се каже: домъ, безъ дѣца е съграденъ на въздуха. Това е философията на живота. И тъй, що е квадратътъ? — Фигура, която показва, какъ трѣбва да се устрои сѣмейния животъ. Затова вие трѣбва да изучавате този великъ законъ. Слѣдователно, бащата и майката заедно ще уредятъ живота на сина си и на дъщеря си, а синътъ и дъщерята заедно ще уредятъ живота на майка си и на баща си. Законътъ е такъвъ. И въ Писанието се казва: „Ще въздамъ възмездие до четвърти родъ“. Значи, синътъ и дъщерята изкупватъ грѣховетѣ на майка си, на баща си. Това е законъ, това е геометрия, това е наука, въ която има реалность. Квадратътъ прѣдставлява животъ въ четвъртото измѣрение. Значи, той е миналъ прѣзъ четири състояния, прѣзъ състоянията 1, 2, 3 и 4. (фиг. 2). Въ съврѣменната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т. е. такова, което не сѫществува, се умножи четири пѫти само на себе си, или се прѣкара прѣзъ четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, съ което можемъ да боравимъ. Какво означава това? Ще го прѣведемъ по отношение квадрата. Квадратътъ остава непонятенъ за насъ дотогава, докато съществува нѣкѫдѣ въ невидимия свѣтъ. Обаче, като го умножимъ четири пъти самъ на себе си, получава се реална единица — реаленъ домъ. На основание на същия законъ, когато човѣкъ се умножи четири пъти самъ на себе си, образува реалния човѣкъ. Да се умножи човѣкъ четири пъти на себе си, значи да мине прѣзъ причинния свѣтъ, прѣзъ умствения свѣтъ, прѣзъ астралния свѣтъ и най-послѣ прѣзъ физическия свѣтъ. И когато въ Писанието се казва „множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човѣкъ знае, какъ да се умножава самъ на себе си, той ще познае своята реалность. Ние идваме вече до онѣзи алхимически закони, до онази висша математика, която трѣбва да разбираме. Ѫглитѣ въ квадрата иматъ отношение къмъ човѣка, защото всѣки ѫгълъ е центъръ на извѣстни сили, които дѣйствуватъ по направление на диагоналитѣ. Какъ ще примирите тия сили? — Тѣ се примиряватъ въ центъра на квадрата, т. е. въ точката, дѣто се прѣсичатъ двата диагонала. Центърътъ прѣдставлява цѣлото. Слѣдователно, тия сили сѫ части отъ цѣлото, които се групиратъ въ общия центъръ. Всички сили на квадрата иматъ направление къмъ този центъръ. Ние наричаме това нѣщо стремежъ къмъ Бога. Щомъ всички сили се стремятъ къмъ Бога, противорѣчия не сѫществуватъ въ свѣта. Тѣ сѫществуватъ само като творчески актъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда добъръ човѣкъ. Казвамъ: за да бѫдешъ добъръ човѣкъ, ти най-първо трѣбва да намѣришъ сестра си, съ която нѣмашъ допирни точки, а послѣ трѣбва да намѣришъ майка си и баща си. Намѣришъ ли ги, съ тѣхъ заедно ще образувашъ триѫгълника, напримѣръ триѫгълникътъ АСВ. Що е триѫгълникътъ? — Законъ на примирение. Тукъ имате пакъ три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тѣхъ трѣбва да има поне три допирни точки. И сега, отъ съчетанието на триѫгълника и квадрата се образува петоѫгълникътъ. Той прѣдставлява дома, кѫщата, въ която петима души трѣбва да живѣятъ подъ единъ покривъ. По този начинъ се е образувалъ домътъ АВСДЕ. Както виждате, нѣщата въ природата не сѫ произволни. Ние живѣемъ въ Божествената реалность на нѣщата, но трѣбва да разбираме нейнитѣ закони. Всѣка жива линия, всѣка жива мисъль, всѣко живо чувство, всѣко живо дѣйствие, което се проявява у насъ, не е произволно — всѣко нѣщо си има причина. Слѣдователно, за да разберете причинитѣ и побужденията на нѣщата, трѣбва да изучавате всички прояви, всички явления въ живота и въ природата. Като се роди една мисъль въ васъ, вие трѣбва да я разгледате, да видите, дали тази мисъль е ваша, или е гостенка: дали ви е сестра, братъ, майка, баща и т. н. Вие трѣбва да разбирате произхода на всѣка мисъль, която се поражда въ ума ви. И тъй, квадратътъ е мѣрка за опрѣдѣляне на всички сили, които се срѣщатъ въ васъ. Вие трѣбва да създадете въ себе си Божественъ домъ. Той прѣдставлява новото тѣло на човѣка, което му е нужно за новия животъ. Има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Нѣкой казва: тия нѣща сѫ дълбоки работи, не сѫ за менъ. Дали ги признавате или не, дали ги искате, или не, тѣ сами ще ви намѣрятъ. Въ това отношение, вие мязате на страусовата птица, която, при опасности, скрива главата си между крилѣтѣ си, и по този начинъ мисли, че е избѣгала отъ очитѣ на неприятеля. Все едно, ловецътъ лесно я намира, защото цѣлото ѝ тѣло седи навънъ. Така и лалугерътъ, като иска да избѣга отъ човѣка, скрива се въ нѣкоя дупка, мисли, че никой не може да го извади оттамъ. Лъже се, горкиятъ лалугеръ! Човѣкътъ е по-уменъ отъ него. Взима 2 — 3 кофи вода, налива ги въ дупката, и лалугерътъ, ще-не-ще, излиза. Сѫщото е и съ човѣка, който казва, че нѣкой работи били дълбоки, не били още за него. Ще дойде нѣкой по-уменъ отъ него и ще го накара да излѣзе изъ дупката. Нѣкой хора казватъ: парици да имаме! Въ тѣхъ седи смисълътъ на живота. Паритѣ сѫ изобрѣтение на човѣшкия умъ, тѣ не разрѣшаватъ въпроситѣ. Ако е въпросъ за богатство и сила, то е друго нѣщо. Богатството и силата сѫ качества на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Динамическиятъ моторъ пъкъ, който дава направление на ума и на сърцето, който използува тѣхнитѣ богатство и сила, това е човѣшката воля. Ако имашъ умъ и сърце, а нѣмашъ воля да приложишъ тѣхното богатство и тѣхната сила, какво ще постигнешъ? Ако нѣкое малко, глупаво дѣте започне да пали отъня, а не знае, какъ да го запали, какво ще стане? — Ще пръсне котелътъ. Котелътъ, това е човѣшкото сърце. То не трѣбва да се пръска. Нѣкой казва: азъ имамъ богато сърце. Да, но ти трѣбва да бѫдешъ уменъ, да знаешъ, какъ се управлява този котелъ, да не се пръсне. Умниятъ човѣкъ не трѣбва да прѣсилва своята машина, не трѣбва да увеличава огъня повече, отколкото котелътъ може да издържи. Всички трѣбва да имате здраво тѣло. Мнозина питатъ: какво нѣщо е новото учение? — Новото учение прѣдставлява хармонично съчетание между единъ триѫгълникъ и единъ квадратъ. Това е научно обяснение на новото учение, съ което хиляди години се занимавали и продължаватъ да се занимаватъ ученицитѣ на окултната Школа. Квадратътъ, триѫгълникътъ прѣдставляватъ качества, сили, които сѫществуватъ въ природата: въ минералитѣ, въ растенията, въ животнитѣ и въ човѣка — въ неговитѣ мисли и чувства. Ако не разбирате тѣхнитѣ закони, вие ще се намѣрите въ единъ лабиринтъ. Забѣлѣжете, вие започвате една работа, донѣкѫдѣ върви добрѣ и тъкмо се почувствувате радостни и щастливи, гледате — всичко рухва, изчезва прѣдъ васъ, като димъ. Чудите се, какъ стана това нѣщо? Защо? Такова нѣщо сѫ силитѣ въ природата. Вие трѣбва да ги разбирате и да вървите съобразно съ тѣхъ. Напримѣръ, вие минавате прѣзъ нѣкоя гѫста гора, но не обръщате внимание на дърветата, и току изведнъжъ единъ клонъ ви удря въ очитѣ. Вие веднага затваряте очитѣ си, спирате се, не можете да вървите напрѣдъ. Очитѣ ви сълзятъ, болятъ ви, не можете да ги отворите. Затова и псалмопѣвецътъ казва: „Господи, като минавамъ прѣзъ непознати, чужди мѣста за менъ, води ме за рѫка“. Да, има незнайни мѣста, има голѣми блата и пропасти въ пѫтя на ученика, които не може да прѣмине безъ водачъ. Нѣкой казва: азъ мога и безъ Учитель. Можешъ безъ Учитель, но ако отивашъ до с. Драгалевци. Отивашъ ли, обаче, на върха Монъ-Бланъ, Учитель ти трѣбва, и то първокласенъ, тамъ самъ не можешъ да стигнешъ. Има учители, които не могатъ да изведатъ своитѣ ученици до тази височина. Като дойдатъ до едно мѣсто, казватъ: по-нататъкъ нѣма защо да вървимъ, това е достатъчно. Много учение не ни трѣбва. Сега, като ученици, вие трѣбва да имате силно желание, да вървите напрѣдъ. Ще имате мѫчнотии въ живота си, но нѣма да се обезсърдчавате; ще срѣщате противорѣчия, но вѣрата си нѣма да губите; ще срѣщате умразата, безъ да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, безъ да взимате участие въ тѣхния разговоръ. Ти ще ги носишъ на гърба си, а тѣ ще спорятъ. Отъ врѣме на врѣме ще се обръщашъ да ги погледнешъ, какъ спорятъ, но ще си мълчишъ, ще повдигнешъ малко раменѣтѣ си и ще продължишъ пѫтя си. Като се уморишъ, ще ги сложишъ на земята да си починешъ. Тѣ още ще продължаватъ спора, но ти нѣма да взимашъ никакво участие. Това ще бѫде едно занимание за тебе. Като си починешъ, пакъ ще ги вдигнешъ на гърба си и ще продължишъ напрѣдъ. Ето едно разрѣшение на противорѣчията, които срѣщате въ живота си! Вие носили ли сте по този начинъ вашия кръстъ? Вие взимате кръста на гърба си, поносите го малко, слѣдъ това го сваляте на земята, но все питате, какъ може да се освободите отъ него. Знаете ли, на какво мязате съ вашия кръстъ? Дѣцата иматъ обичай, като хванатъ нѣкой малъкъ бръмбаръ, завързватъ единия му край съ конецъ, дълъгъ около десетина метра, а другиятъ край на конеца държатъ въ рѫката си и пущатъ бръмбара на свобода. Той, като се почувствува свободенъ, хвръква, но като дойде на височина десеть метра, конецътъ го потегля, и той пада на земята. Слѣдъ това отново хвръква и пакъ пада, не му идва на умъ, че е вързанъ. Така и вие, като този бръмбаръ, сте вързани за вашия кръстъ, но имате вѫже, дълго десеть метра. Направите опитъ да хвръкнете, издигнете се на височина десеть метра и падате. Казвате си: чудно нѣщо! Отначало тръгнахъ добрѣ, хвърчахъ до едно мѣсто, но какво стана, че паднахъ? Дойде нѣкаква външна причина, потегли ме, и азъ паднахъ. Не, вие не можете сами да се освободите отъ вашия кръстъ. Питамъ: кой ще ви освободи отъ този кръстъ? — Това е великата задача, която трѣбва да разрѣшите, като ученици. Да вдигнете своя кръстъ на гърба си, да разрѣшите противорѣчието, което се крие въ него и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня“ — това е най страшната и сѫщеврѣменно най-великата задача, която трѣбва да разрѣшите. Христосъ казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. Въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си. Ти ще ме водишъ!“ Това подразбира връщане къмъ Бога; това подразбира знание и приложение на законитѣ. Този процесъ става сега у всинца ви, но вие не вѣрвате. Дали вѣрвате или не, дали сте свѣтски или духовенъ човѣкъ, това не важи, нѣма да се избавите отъ противорѣчията на живота. Казвате: азъ ще тръгна въ този пѫть. И да тръгнете, и да не тръгнете, вие вече влизате въ живота. Вие слѣдите по вѣстницитѣ за ония двама италиянци, които сѫдятъ въ Америка. Както виждате, тѣ не сѫ американски поданици, но веднъжъ прѣстѫпили законитѣ, държатъ ги отговорни. Сѫщото прави и природата. Прѣстѫпишъ ли нѣкой отъ нейнитѣ закони, тя те хваща и те държи отговоренъ. Казвате: азъ не знаехъ тия закони. — Ти трѣбваше да ги знаешъ. Тѣ сѫ написани въ самата природа, и ти трѣбваше да разбирашъ нейния езикъ. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ протестира за тия двама италиянци, искатъ да ги освободятъ отъ клѣщитѣ на американскитѣ закони, но не могатъ — животътъ имъ виси на косъмъ. И най-страшното положение, въ което се намиратъ тѣ, е това, че отъ толкова дълго врѣме живѣятъ съ мисъльта, какво ще стане съ тѣхъ. Туй положение е по-страшно, отколкото веднага да ги обѣсятъ. Когато говоримъ за Любовьта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи прѣзъ вашия труденъ пѫть и да ви изведе отъ него благополучно. Тя е единствената утѣшителка на човѣка въ тежки и трудни часове на живота му. Това значи да бѫдете носени на рѫцѣ. Само Любовьта може да ви прѣнесе на рѫцѣтѣ си. И сега, азъ искамъ да бѫдете дѣятелни, а не бездѣятелни. Ученикътъ има много работа, има какво да работи. Какво прави добриятъ синъ? — Той ходи всѣки день на работа. Днесъ отива на нѣкоя градина, утрѣ на нѣкое лозе, копае, чисти и като събере достатъчно богатство, занася го на домашнитѣ си. Така и вие, каквото спечелите на земята, трѣбва да го занесете горѣ. Какъ мислите да отидете тамъ? Мислите ли, че ако отидете като грѣшникъ, съ празни рѫцѣ, ще ви посрещнатъ съ лаврови вѣнци? Само единъ случай има такъвъ — случаятъ съ блудния синъ. Добрѣ ли е всички да бѫдете въ положението на блудния синъ? Той се разкая и каза на баща си: „Азъ не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ, затова, направи ме послѣденъ твой слуга!“ Този слуга, като работи на господаря си, нали ще му донесе нѣщо? Та казвамъ: щомъ вие се връщате къмъ Бога, трѣбва да работите, или като слуги, или като синове. Кое положение искате да заемете? И тъй, животътъ на ученика е великъ животъ. Като приемате благата на този животъ, ще казвате: има смисълъ да се живѣе! Псалмопѣвецътъ казва: „Като видя Божието лице, ще бѫда доволенъ“. Ученикътъ трѣбва да каже: „Като видя лицето на своя Учитель, като разбера смисъла на онова знание, което съмъ придобилъ отъ Него и като започна да манипулирамъ съ всички свои сили, азъ ще бѫда доволенъ отъ своя животъ.“ Тогава ученикътъ ще ходи да хлопа по вратитѣ на своитѣ ближни и да имъ помага. Христосъ хлопа на вратитѣ на хората, за да имъ покаже начина, по който могатъ да разрѣшатъ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. На всички врати ли хлопа Христосъ? — Не, Той хлопа само на вратитѣ на ученицитѣ, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено, и които сѫ се молили дълго врѣме. Христосъ ще похлопа, ученикътъ ще Му отвори, и Той ще му прѣдаде първия урокъ. „Ето, хлопамъ на вратата ви“, казва Христосъ. Този стихъ се отнася за ученицитѣ, за пробуденитѣ души. Забѣлѣжка. Днесъ ще прочетете 10 глава отъ Евангелието на Матея, да видите, какъ ще я разберете при свѣтлината, която имате тази сутринь.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Недѣля 21 августъ 7 ч. с. Ще се прѣвърне въ радость. „Богъ царува на небето; Богъ царува въ живота; Да бѫде името Му благосвено!“ Ще ви прочета два образци — единъ отъ Стария Завѣтъ и единъ отъ Новия Завѣтъ — и ще направя паралелъ между тѣхъ. Ще ви прочета 42 глава отъ Исайя, отъ 1 — 16 стихъ, и часть отъ 16 глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 21 стихъ надолу. Ако нѣкой иска конкретно да се опрѣдѣли, въ какво се проявява разумниятъ животъ, за него могатъ да се дадатъ много дефиниции. Всѣки отъ васъ може да си даде по едно обяснение, но само едно отъ тѣхъ може да бѫде напълно разбрано. Подъ думата „разумность“ ние разбираме такива прояви, въ които човѣкъ вижда една послѣдователна, неразривна връзка въ всички нѣща въ природата. Такъвъ човѣкъ ние наричаме „разуменъ“, защото и въ злото, и въ доброто той вижда една Божествена връзка. Азъ не говоря за злото, което сѫществува извънъ насъ, а за проявата на това зло, което е вѫтрѣ въ човѣка. Ние, съврѣменнитѣ хора, не познаваме външния, Божествения свѣтъ, както трѣбва, но имаме едно субективно схващане за този свѣтъ. Ние го познаваме дотолкова, доколкото сме въ съприкосновение съ него, доколкото усѣщаме, виждаме, чувствуваме и мислимъ. Слѣдователно, когато говоримъ за слънцето, за звѣздитѣ, ние ги разбираме дотолкова, доколкото имаме извѣстна връзка, извѣстни отношения съ тѣхъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да дойде до това състояние, да чувствува и да разбира тѣзи връзки, тѣзи отношения. Когато говоря въ бесѣдитѣ си, азъ ви давамъ закони, правила, по които трѣбва да живѣете; азъ ви говоря за човѣка, какви сѫ били първичнитѣ човѣшки идеали, и какви трѣбва да бѫдатъ хората за въ бѫдеще. Има единъ моментъ, който опрѣдѣля отношенията на хората. Напримѣръ, ти си работникъ, условилъ си се на работа при нѣкой господарь. Питамъ: кой е най-щастливиятъ моментъ въ тази работа? Двѣ възможности има. Най-щастливиятъ моментъ за тебе може да бѫде, или когато се цѣнявашъ при нѣкой господарь и отивашъ на лозето му да работишъ, или когато се връщашъ отъ лозето и отивашъ при този господарь. Тукъ разумниятъ човѣкъ трѣбва да разсѫждава. Ако не обичашъ господаря си, приятно ще ти бѫде, когато се отдалечавашъ отъ него. Ще кажешъ: слава Богу, че мога да се отдалеча отъ този човѣкъ, да си поотдъхна малко! Това е особено психологическо състояние. Синъ и дъщеря, които не обичатъ родителитѣ си, като се оженятъ, казватъ: добрѣ, че се освободихме отъ тѣхъ. Когато казвате, че не обичате нѣкого, това е едно естествено състояние, което се ражда у всички хора. То не е нито грѣхъ, нито прѣстѫпление. Това състояние се дължи на единъ неоформенъ, неорганизиранъ животъ, въ който съзнанието на човѣка не се проявява. Това се дължи на единъ неустроенъ свѣтъ, който е около васъ. Обаче, ако обичашъ господаря си, най-щастливиятъ моментъ за тебъ ще бѫде, слѣдъ като си ходилъ на лозето, да се върнешъ при него. Та, ако ви попита нѣкой, кое е най-хубавото нѣщо въ живота, да се отдалечавашъ ли, или да се приближавашъ къмъ нѣкого, вие ще кажете: това зависи отъ обстоятелството, дали обичаме, или не обичаме този човѣкъ. Това сѫ факти въ живота, това сѫ отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потрѣбно, т. е. потрѣбно е и да се отдалечавашъ, и да се приближавашъ. Като не обичашъ нѣкого, потрѣбно е да се отдалечишъ отъ него, да отидешъ на работа. Като обичашъ нѣкого, потрѣбно е да се приближишъ при него, да се върнешъ отъ работа. Когато не обичашъ нѣкого, ти си започналъ работата си; когато обичашъ нѣкого, ти си свършилъ работата си. Ти казвашъ: Господи, не обичамъ този човѣкъ! Господъ ти казва: „Иди на лозето!“ — Господи, много обичамъ този човѣкъ! — Върни се отъ работа, влѣзъ въ кѫщи и почивай! Слѣдователно, когато не обичате нѣкого, вие работите на Божията нива. Когато обичате нѣкого, вие сте дома си на почивка. Ето какъ разсѫждавамъ азъ. Това сѫ изводи отъ живота. Природата е разумна, тя използува всички наши състояния. Нѣкой казва: азъ не съмъ разположенъ, не обичамъ този човѣкъ. Природата казва: „Много добрѣ, азъ имамъ една хубава работа за тебъ. Вземи тази малка мотичка и иди на лозето да покопаешъ!“— Ама рѫцѣтѣ ми се умориха, слабъ съмъ. — Нѣма нищо, всичко ще мине. Ама азъ обичамъ еди-кой си човѣкъ. Природата казва: „Върни се сега въ кѫщи да почивашъ.“ Разбира се природата не говори като насъ. Тя има приятенъ, хубавъ гласъ и приятна усмивка. Нейната усмивка е необикновена. Усмихне ли ви се веднъжъ, вие никога не забравяте тази усмивка. Когато ти си нѣщо недоволенъ, природата те приема любезно, усмихнато, и всичкото недоволство изчезва отъ тебе. Тя знае на кого да дава и какъ да дава. Това показва, че Господъ познава всичкитѣ ни нужди и се отзовава точно на врѣме. Писанието казва: „Богъ познава нашето естество. Той познава нашитѣ слабости, нашитѣ немощи.“ И най-силниятъ духъ, или нѣкой великъ ангелъ, като слѣзе на земята, и той си поплаква малко. И на неговитѣ очи се виждатъ по нѣколко сълзи. Докато той е на небето между ангелитѣ, въ Божествения свѣтъ, дѣто нѣма никакви противорѣчия, живѣе добрѣ, но като слѣзе на земята, като се намѣри въ онази гѫста материя, между хората на грѣха, между тия дебели глави, между тѣхнитѣ неразбранщини, казва: „На небето ние не живѣемъ така.“ Хората, като го слушатъ да говори тъй, казватъ му: за какво небе говоришъ? Да не си сънувалъ нѣщо? Не те ли виждаме, какъ си облѣченъ? И ти си обикновенъ човѣкъ, като насъ. Иматъ право хората. И този ангелъ се вижда въ чудо, мисли си, дали наистина нѣкога е билъ ангелъ, или е сънувалъ нѣщо подобно! Това състояние психологически е много вѣрно, всички сте го изпитвали. Нѣкой пѫть мислите, че сте много праведенъ и вървите гордъ, изправенъ, казвате си: азъ съмъ стабиленъ човѣкъ, нищо въ свѣта не може да ме разклати. Да, така е, но докато си между праведни хора. Намѣришь ли се между грѣшни хора, така се опетнявашъ, че не можешъ да се познаешъ. И тогава казвашъ: дали съмъ азъ, или не. Че съмъ азъ, зная, но какъ е станало това, че съмъ се толкова опетнилъ, не зная. Опетняването на човѣка е външно състояние, дошло нѣкѫдѣ отъ живота. Та има единъ вѫтрѣшенъ законъ въ природата, споредъ който, когато човѣкъ иска да изправи грѣшкитѣ на хората, всички тия грѣшки се натрупватъ на неговия гръбъ. И този човѣкъ хиляди пѫти ще съжалява, че се заелъ съ тази работа. Той казва: що ми трѣбваше да се заемамъ съ хорскитѣ грѣшки? Всички грѣшки се награкватъ наоколо му и казватъ: кажи ни, какво трѣбва да правимъ? Погрѣшкитѣ въ свѣта търсятъ само лесния пѫть. Една погрѣшка, като дойде при тебе, пита те: пари имашъ ли? — Нѣмамъ. — Като нѣмашъ пари, и си толкова бѣденъ, защо дойде на земята? — Ами хлѣбъ имашъ ли? — Нѣмамъ, но ще ви науча, какъ да сѣете, какъ да го обработвате. — Като нѣмашъ хлѣбъ, защо ни викашъ? — Имашъ ли нѣщо приготвело за ядене? — Нѣмамъ, но ще ви науча да си готвите, — Ние не искаме да се учимъ. Сега искамъ да направя единъ паралелъ между нѣкои мисли отъ Стария и отъ Новия Завѣтъ. Вие четете днесъ пророкъ Исайя, който е живѣлъ прѣди повече отъ 2000 години прѣди васъ, при мѫчни и трудни условия, и е произнесълъ много хубави мисли. Напримѣръ, въ 5 стихъ отъ 42 глава той казва: „Така говори Богъ, Господъ, Който направи небесата и ги прострѣ, Който разпрострѣ земята съ произведенията ѝ, Който дава дихание на людетѣ, които сѫ на нея, и духъ на тѣзи, които ходятъ по нея“. Тази мисъль не е разбрана даже и за васъ. Ако я прочетете, ще кажете: какво иска да каже пророкътъ съ тази мисъль? Казва се въ стиха: „Така говори Богъ, Господъ“. Съврѣменнитѣ богослови и философи казватъ, че Богъ нѣма тѣло. Щомъ нѣма тѣло, съ какво говори? Езикъ нѣма, като насъ, а говори. Очи нѣма, като насъ, а вижда Уши нѣма, като насъ, а чува. Рѫцѣ нѣма, като насъ, а всичко твори. Крака нѣма, като насъ, а навсѣкѫдѣ ходи, навредъ е. Слѣдователно, ние мислимъ, че всичко това, което имаме въ този животъ, е максимата на живота. Не, това е едно врѣменно, прѣходно състояние на нѣщата. Ние не знаемъ разнообразнитѣ Божии пѫтища, които великата Божия Мѫдрость е прѣдвидѣла и начъртала. Че днесъ сме така създадени въ съзнанието на Бога, споредъ Неговия великъ планъ, това е въ реда на нѣщата. „Така говори Богъ, Господъ, Който направи небесата и ги прострѣ, Който разпрострѣ земята съ произведенията ѝ“. Кои сѫ произведенията на земята? — Това сѫ растенията, които сѫ изразъ на низшия животъ, на това, което произлиза отъ земята. „Който дава дихание на людетѣ, които сѫ на нея“. Значи, на всички живи сѫщества Богъ даде животъ, дихание, да дишатъ. „И духъ на тѣзи, които ходятъ по нея“. Това сѫ хората, това е свѣтътъ. Тия хора иматъ духъ, ходятъ да работятъ, тѣ всичко творятъ. „Азъ, Господъ, те призовахъ въ Правда, и ще те взема за рѫка, и ще те пазя, и ще те поставя завѣтъ на людетѣ, свѣтлина на езичницитѣ“. „Азъ, Господъ, те призовахъ въ Правда“. Азъ, Господъ ги призовахъ въ Правда“. Това сѫ Божиитѣ избранници, които Той вика отъ свѣта да работятъ. На тия хора Богъ дава дихание. Тѣ сѫ хора отъ свѣта, у които съзнанието е пробудено. Тия хора, които иматъ Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдатъ къмъ насъ. Това е неизбѣжно. Тѣ не могатъ да останатъ въ свѣта тъй, както замѫтенитѣ веднъжъ отъ квачката яйца не могатъ да останатъ въ кошницата. Седѣли ли сѫ веднъжъ подъ квачката, въпросътъ е свършенъ съ тѣхъ. Тѣ ще се излюпятъ, пиленца ще излѣзатъ отъ тѣхъ и ще отидатъ при другитѣ пиленца. Нищо не е въ състояние да спре този процесъ. „Азъ, Господъ, ги призовахъ въ Правда“. Господъ призовава тия хора на първо мѣсто въ Правда. Кой човѣкъ е праведенъ? Какво нѣщо е Правдата? Правдата се обуславя отъ единъ вѫтрѣшенъ законъ въ човѣка. „За да отворишъ очитѣ на слѣпитѣ, да извадишъ затворенитѣ отъ затворъ, седещитѣ въ тъмнина изъ дома на тъмнината“. — Това ще бѫде тѣхната служба и сила. Ще взема сега 21 стихъ, 16 глава отъ Евангелието на Иоана: „Жена кога ражда, на скръбь е, защото е дошълъ часътъ ѝ; а когато роди дѣтето, не помни вече тѫгата си, поради радостьта, че се е родилъ человѣкъ на свѣта.“ Когато говоря за ученика, азъ взимамъ думата „ученикъ“ въ тѣсенъ, а не въ широкъ смисълъ. Въ тѣсенъ смисълъ на думата, подъ „ученикъ“ разбирамъ този, който учи тукъ, на земята, въ този ограниченъ крѫгъ на живота. Той ще се учи тукъ и ще постигне толкова, колкото условията на този земенъ животъ му позволяватъ. Като говоря за ученика въ широкъ смисълъ на думата, разбирамъ идейния ученикъ, който се учи и тукъ на земята, въ този свѣтъ, и горѣ на небето, въ другия свѣтъ. Той никога не напуща школата: денемъ се учи въ лабораторията на земята, а вечерь отива горѣ, при своя Учитель, който му прѣподава теория. На другия день се връща пакъ на земята, за да продължи своитѣ практически занятия въ лабораторията. Този ученикъ постоянно учи: горѣ на небето учи теория, а долу на земята — практика. Когато говоря за идейнитѣ ученици, подразбирамъ тия именно, които горѣ учатъ, а долу прилагатъ. Когато говоря за ученицитѣ въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбирамъ тия, които учатъ на земята, а като заспятъ вечерно врѣме, не ходятъ горѣ да се учатъ. На другия день, като станатъ, продължаватъ пакъ да учатъ. Тѣ нѣматъ връзка съ невидимия свѣтъ и не знаятъ, дали сѫ ученици, или не. Тѣ казватъ: докато сме въ училището, ученици сме, но като го свършимъ, не сме вече ученици. Идейнитѣ ученици, или тия, за които говоря въ широкъ смисълъ, знаятъ, че всѣкога сѫ ученици. И въ единъ животъ, и въ втори, и въ трети, и въ четвърти, тѣ знаятъ, че всѣкога сѫ били и ще бѫдатъ ученици. И слѣдъ врѣме, когато нашата земя, както и цѣлата слънчева система, завърши своето развитие, тѣ ще минатъ като ученици въ нова школа, при нови условия. Богъ тогава ще имъ даде друго име, а не ученици. Думата „ученикъ“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита въ това понятие. Азъ искамъ да ме разбирате право, да не се обезсърдчавате. Дали ще ме разберете право, или не, за менъ е все едно, т. е. не съмъ индеферентенъ, но казвамъ: ако ме разберете право, ще се радвамъ; ако ме разберете криво, ще скърбя малко, не тъй, както вие скърбите, но все ще имамъ едно неразположение. Прѣдставете си, че вие сте облѣкли своята бѣла рокля като снѣгъ, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка. Писмото, което ви написва, е слѣдното: „Имахъ честьта да посѣтя хубавата ви рокля и, за да знаете, че съмъ ви посѣтила, оставихъ си визитната картичка.“ Приятно ли е това посѣщение? — Не е приятно. Тази муха не е намѣрила пощенската кутия, тамъ да остави писмото си. Често и вие правите като нея: напишете нѣкое писмо и докато го занесете на пощата, за да не го забравите, забождате го съ една карфичка на нѣкое отъ пердетата у васъ. Вие, като погледнете тия писма на бѣлата ви рокля, казвате: тукъ ли намѣри тази муха да остави писмата си? Недоволни сте, и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у васъ. Ето защо, на първо мѣсто, отъ всинца ви се изисква едно широко разбиране на нѣщата. Азъ зная послѣдствията отъ неразбирането, затова обяснявамъ въпроситѣ ту по единъ, ту по другъ начинъ, да не се пропусне нѣкоя дума, отъ която да се произведе обратенъ резултатъ. Ако вие пратите нѣкой работникъ на нивата, мислите ли, че правите добро за всички? За домашнитѣ си, за приятелитѣ си, за тия, на които дължите, това е добро, но за малкитѣ червейчета и бубулечици въ земята, това е най-голѣмата пакость. Вчера, въ бесѣдата си, азъ казахъ, че старозавѣтнитѣ хора сѫ орачи. Мнозина отъ васъ си казаха: Учительтъ нарича орачитѣ старозавѣтници. Значи, всички, които оратъ земята, сѫ старозавѣтници. Вие трѣбва да знаете, че земледѣлието е най-висшата форма на старозавѣтния животъ, защото има и по-нисши форми: убийства, кражби и др. Значи, орачътъ не убива, не краде, но хваща воловетѣ, впрѣга ги и казва: „Хайде, сега на работа! Васъ поне намѣрихъ.“ И тѣ, искатъ-не искатъ, цѣлъ день оратъ. Той имъ казва: „Жена ми, дѣцата ми сѫ гладни, боси, трѣбва да се оре!“ Какво общо иматъ тия волове съ неговитѣ дѣца, съ неговата жена, че били гладни, боси? Такова е неговото разбиране. То не влиза въ съзнанието на воловетѣ, които искатъ да бѫдатъ свободни. Азъ разглеждамъ въ този случай воловетѣ като съзнателни сѫщества. Орачътъ продължава по-нататъкъ да се разтоваря съ воловетѣ. „Вие сте създадени отъ Бога да работите заради менъ. Всички ние седимъ по-високо отъ васъ, затова трѣбва да работите по цѣлъ день, безъ да ви плащамъ, безъ да се оплаквате нѣкому.“ Той взима слѣдъ това единъ прѫтъ и ги помушва да вървятъ по-бързо. Съ какво ги храни при това? — Съ малко слама. Въ какво живѣятъ? — Въ най простия дамъ. Воловетѣ се оплакватъ понѣкога, но господарьтъ имъ не ги чува. Той намира, че тѣхниятъ дамъ е много добъръ. Това е негово схващане. Азъ говоря за сѫщината на живота, а не специфично за васъ. Азъ разглеждаме въпроса въ широкъ смисълъ, говоря за цѣлокупния животъ, за пѫтя, прѣзъ който цѣлото човѣчество минава. Засега, човѣкътъ индивидуално, както и домътъ, и цѣлото общество страдатъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не страда. Старозавѣтниятъ животъ засѣга всички. Ще знаете засега, че орачьтъ е най-благородната, най-висшата форма, която старозавѣтниятъ животъ може да произведе. Сега, ако разгледаме старозавѣтния и новозавѣтния животъ въ тѣсенъ смисълъ, Адамъ и Ева бѣха старозавѣтни хора. Старозавѣтниятъ животъ създаде първия законъ, който Ева написа. Тя казва: „Каквото Господъ заповѣдва, нѣма да се разбира въ неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята. Ние ще търсимъ вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Въ тѣхъ се крие друга философия“. Адамъ и Ева, като ученици въ рая, въ разсъжденията си прѣдъ дървото „за познаване доброто и злото“, по другъ начинъ изтълкуваха Божиитѣ закони. Мойсей пъкъ тури начало на новозавѣтния животъ. Той бѣше на границата между новозавѣтния и старозавѣтния животъ, което се вижда въ неговия личенъ животъ. Законътъ се оформи при Мойсея. Нѣма да се спирамъ повече върху тѣзи въпроси, понеже тѣ ще ни отдалечатъ отъ главната мисъль, ще прѣдизвикатъ споръ, разногласия въ умоветѣ ви. Това нѣма да ви доведе до правитѣ разбирания, които сѫ необходими за васъ, защото Адамъ и Ева и днесъ сѫ пакъ ученици на земята и казватъ: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиитѣ закони; не сме разбирали Пѫтя, който Богъ ни е чърталъ!“ Вие срѣщали ли сте Адамъ и Ева на земята? Като ви питамъ, дали сте ги срѣщали, ето каква е идеята, която трѣбва да разбирате. Законъ е: голѣмитѣ рѣки не се вливатъ въ малкитѣ, но малкитѣ рѣки винаги се вливатъ въ голѣмитѣ. Ще изкажа тази мисъль въ друга форма: малкитѣ рѣки се вливатъ въ голѣмитѣ, а голѣмитѣ рѣки се разливатъ въ малки. Когато говоримъ за разливане, разбираме единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а именно: великото, мощното, силното се разлива въ малкото. Водата отъ Великия океанъ се разлива и образува безброй малки поточета и извори. Тѣ знаятъ своя произходъ, знаятъ, че сѫ произлѣзли отъ Великия океанъ и искатъ да се върнатъ въ него. Значи, разливането е излизане, а вливането е връщане. Слѣдователно, нѣкой пѫть великото ще се разлѣе въ тебе. Тогава казваме: Богъ е разлѣтъ въ насъ, а ние ще се върнемъ, ще се влѣемъ въ Него. Казвате: какъ ще се влѣемъ въ Бога? Нали ще изгубимъ своята самостоятелность? Ако Богъ благоволява да се влѣе и да живѣе въ тебъ, защо ти да не се влѣешъ и живѣешъ въ Него? Влѣешъ ли се въ Бога, нѣма да се изгубишъ. Както Богъ, като се е разлѣлъ въ насъ, не се е изгубилъ, така и ние, като се влѣемъ въ Бога, нѣма да се изгубимъ. Както Богъ всѣкога се познава въ насъ, така и ние, като се влѣемъ въ Бога, въ Божественото, ще се познаваме. И като се влѣете въ Бога, ще имате най-хубави условия за развитие: за четене, за музика, за изкуство — каквото пожелаете отъ Бога, ще го постигнете. Като казвамъ да се влѣемъ въ Бога, разбирамъ да ни се дадатъ най-добритѣ условия за развитие, най-добриятъ животъ. По-добри условия отъ тия, не могатъ да ви се дадатъ. Отъ това благо вашитѣ души ще се наситятъ, а не прѣситятъ, както при яденето; ще бѫдете доволни, ще придобиете вѫтрѣшна радость. Азъ ви давамъ тия нѣща, като дефиниции, да ги държите въ ума си, за да не изпаднете въ противорѣчия. Нѣкои отъ васъ може да запитатъ: защо Учительтъ каза така? Защо при даденъ случай, напримѣръ, постѫпва тъй, а не иначе? Вие имате право да питате и менъ, имате право да питате и Господа за много нѣща. Напримѣръ, може да питате, защо Господъ тури Витоша на това мѣсто, на което е днесъ? Защо тури въ политѣ ѝ с. Драгалевци? Защо малко по-горѣ отъ селото постави монастиря? На всички тия въпроси Господъ ще ви даде ли отговоръ? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете, каква е била Витоша прѣди 2000 години, но Господъ пакъ мълчи. Питате ангелитѣ, и тѣ мълчатъ. Защо? Съ това искатъ да ви кажатъ: вие сами прочетете тия нѣща! Проучете ги, всичко е написано по канаритѣ, по пластоветѣ, по дърветата, по изворитѣ. Съврѣменнитѣ геолози, които изучаватъ земята, посвѣщаватъ най-малко 20 — 30 години за изучаването на канаритѣ, на земнитѣ пластове, и едва могатъ да напишатъ една малка книга. Донѣкѫдѣ тѣ разбиратъ езика на живата природа. Богъ е скрилъ отъ насъ нѣщата, защото иска да ни застави да мислимъ. Та казвамъ: ние не трѣбва да тълкуваме скриването на нѣщата отъ Бога въ лошъ смисълъ. Ако тази книга е отворена, като единъ листъ, и достѫпна за всички, знаете ли, какво ще стане? Ще дойдатъ всички ония благообразни посѣтители, като золницитѣ, голѣмитѣ мухи, ще оставятъ върху всѣки листъ на тази книга своитѣ визитни картички и ще си заминатъ. Ще можемъ ли да четемъ слѣдъ тѣхъ на тази книга? — Не, тѣ тъй ще поставятъ своитѣ визитни картички, че трудно вече ще се чете. Слѣдователно, за да се избавятъ отъ тия золници, мѫдритѣ хора сѫ намѣрили за добрѣ да скриятъ всичко, да затворятъ тази свещена книга. Когато дойде онзи човѣкъ, който може да пази книгата съ свещено чувство, съ свещена чистота, нему е позволено да отвори книгата, да чете отъ нея и да разбере, какво е писано въ всички глави на тази книга. Като я прочете, той пакъ ще я затвори. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Въ Израиля се смѣтало за безчестие, за наказание, когато нѣкоя жена не ражда. За тази фамилия, за този родъ се мислило, или че е на израждане, или че е извънъ Божието благословение. Когато кажатъ за нѣкого, че е роденъ отъ Бога, това е най-високото състояние, въ което този човѣкъ се намира. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Защо? Когато нѣкоя жена ражда, тя се намира въ неблагоприятни условия, не знае, какъ ще роди. Има случаи при раждане, когато и майката умира, и дѣтето умира. Но като се роди дѣтето, майката забравя своята скръбь и се радва, понеже човѣкъ се ражда въ свѣта. Азъ взимамъ думата „раждане“ въ най-красивъ смисълъ. Всѣка мисъль, която може да родимъ, прѣдставлява брѣменното състояние на жената. Жена, която зачева, добива самоувѣреность въ себе си. Ще ви дамъ единъ образъ за обяснение идеята за раждането. На какво мяза жена, която не ражда? — Тя мяза на празна кесия. Тази кесия? може да струва 10 — 20 — 50 — 100 лева, най-много 1000 лева, но цѣнна ли е тя? Кога става цѣнна? — Щомъ се напълни съ английски звонкови пари. Колко струва тогава? — Милиони. Ние вече я пазимъ, носимъ я навсѣкѫдѣ съ себе си, казваме: много е почтенна тази кесия. Казвамъ тогава: това, което повдига майката, това, което я създава, е дѣтето. Слѣдователно, дѣтето създава условия да се прояви майката. Ето защо, у майката има желание да роди дѣте. За да стане тя майка, непрѣменно трѣбва да има дѣте. Сега, ние ще прѣнесемъ тази аналогия и въ живота. Докато у човѣка не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може да мисли. Обаче, деньтъ, въ който зачене и дойде първата мисъль, той се напълва. Първата мисъль е Божествена. Той съзнава вече, че трѣбва да направи връзка съ Бога. Първата мисъль е начало на истинския животъ, а той е най-красивиятъ животъ. Този животъ прѣдставлява първата връзка съ Бога, първата връзка съ Любовьта, отъ която произтича всичко. Направишъ ли тази връзка, животътъ ти тече като вода, лѣе се като музикални тонове. Щомъ тази връзка сѫществува, животътъ не е тежъкъ, всички скърби и страдания лесно се носятъ. Но безъ тази връзка, безъ любовь въ живота, и при най-голѣмитѣ богатства и удобства, и при най-голѣмитѣ знания, ще се оплаквате като Соломона, най-мѫдриятъ човѣкъ въ свѣта, който казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“! Когато Соломонъ е изказалъ тия думи, азъ разбирамъ, че въ сърцето му е нѣмало любовь. Това е единъ зовъ, едно мѫчение, една тѫга на душата. Той казва: „Всичко имамъ. Всичко, което пожелахъ на земята, придобихъ. И царь бѣхъ, и богатства имахъ, и жени имахъ, и робини имахъ, ядохъ и пихъ, изучавахъ природата и нейнитѣ закони, и знания имахъ, но великото, което търсѣхъ, което искахъ да придобия за своята душа, не можахъ да намѣря, Безсмисленъ е животътъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ При това, забѣлѣжете, Соломонъ бѣше посветенъ, адептъ бѣше. Той принадлежеше къмъ школата на Есеитѣ, отдѣто придоби своитѣ знания, но за неговото падение му дадоха единъ добъръ урокъ. Той бѣше ученъ човѣкъ, знаеше за идването на Христа. Въ Еклисиастъ казва: „Прави каквото щешъ, но знай, че единъ день ще давашъ отговоръ за всичко“. Въ осма глава на притчитѣ, Соломонъ казва: „Веселихъ се и наслаждението ми бѣше съ человѣческитѣ синове“. Той разбра Любовьта. И като казва „суета на суетитѣ, всичко е суета“, той съзна, че изгуби нѣщо, което Богъ му бѣше далъ. Той изгуби Синоветѣ Божии, слѣдъ това се зае да изправи живота си. Соломонъ бѣше ученикъ, единъ отъ служителитѣ на Христа. Когато Христосъ слѣзе на земята, и Соломонъ бѣше тамъ. Той търсѣше Любовьта. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Отецъ е великата Любовь. Павелъ казва: „Богъ е Любовь“. Слѣдователно, когато казваме, че Христосъ е съ насъ, ние разбираме Божията Любовь. Когато се оплакваме отъ живота, разбираме, че Божията Любовь не е съ насъ. Любовьта не е физическо нѣщо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовьта си, това подразбира, че връзката между васъ и Любовьта е прѣкѫсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрѣзъ правата мисъль. Въ първата бесѣда ви говорихъ за пѫтя на ученика. За да разберете пѫтя на ученика, трѣбваше да ви говоря за четиритѣ вида животъ. Какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика? Колко елемента трѣбва да влизатъ въ него? — Четири елемента: Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость. Това сѫ прѣдмети, въпроси за изучаване. Ученикътъ на новия животъ трѣбва да изучава Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта всестранно, а не тъй, както обикновенитѣ хора ги изучаватъ. Та казвамъ: въ живота сѫществува една вѫтрѣшна връзка, една вѫтрѣшна философия, която трѣбва да се оформи, да се изучи отъ вашитѣ нови възгледи. Безъ тази философия вие не можете да живѣете, т. е. ще живѣете, но не Божественъ животъ, а обикновенъ. Божественитѣ познания се придобиватъ и развиватъ само чрѣзъ закона на Любовьта. Азъ искамъ вие да влѣзете въ новия животъ и да работите съ закона на Любовьта. Дѣто има Любовь, има и Свѣтлина; дѣто има Свѣтлина, има и Миръ; дѣто има Миръ, има и Радость. И обратно: дѣто нѣма Любовь, нѣма и Свѣтлина; дѣто нѣма Свѣтлина, нѣма и Миръ; дѣто нѣма Миръ, нѣма и Радость. Когато нѣкой казва, че изгубилъ своята Радость, разбирамъ, че тамъ липсва Любовь, липсва Свѣтлина, липсва и Миръ. Може да имате нѣкаква малка любовь, но тя не е въ състояние да ви даде тази Радость, за която душата копнѣе. Сега азъ ще направя друга аналогия. Едно разумно сѫщество не може да се роди отъ нѣкое глупаво сѫщество. Напримѣръ, една овца не може да роди едно разумно дѣте. Законътъ е такъвъ. Дѣтето ще мяза на майка си и на баща си. Неговата интелигентность и неговитѣ знания прѣдставляватъ сборъ отъ тия на бащата и майката. Дѣтето е резултатъ. Синътъ и дъщерята не могатъ да стоятъ по-горѣ отъ майката и бащата. Понѣкога, по издържливость, по вѫтрѣшни разбирания, по проява, тѣ могатъ да стоятъ по-високо отъ родителитѣ си, но това е едно външно заблуждение. Ако една рѣка се разлѣе и обхване десеть километра пространство, а друга, при сѫщото количество вода, се стѣсни и обхване само единъ километъръ пространство, питамъ: първата рѣка повече вода ли ще има отъ втората? И двѣтѣ рѣки иматъ едно и сѫщо количество вода, но резултатитѣ отъ тѣхъ ще бѫдатъ различни. Въ какво отношение? Тази рѣка, която е обхванала десеть километра пространство, слѣдъ като се стѣсни, ще остави повече утайки на тия мѣста, отдѣто се е прибрала, и тѣ ще бѫдатъ по-плодородни. Втората рѣка, при която водата се е стѣснила, ще се отличава съ голѣмо движение. Слѣдователно, тамъ, дѣто широчината се намалява, движението се увеличава; тамъ, дѣто широчината се увеличава, движението се намалява. Дѣто движението е по-силно, тамъ животътъ е по-голѣмъ, по-интенсивенъ. Ето защо, за да почне дѣятелностьта въ човѣка, той непрѣменно трѣбва да се ограничи, да се стѣсни. Щомъ дойде дѣятелностьта въ живота, ще дойдатъ скърби, страдания и противорѣчия. Скърбитѣ и страданията въ живота сѫ резултатъ отъ човѣшкото неразбиране на нѣщата. Въ тия случаи хората се намиратъ въ противорѣчие, питатъ: защо Богъ е допусналъ извѣстни нѣща, защо е създалъ тия разнообразни форми въ живота? Да допуснемъ, че въ единъ волъ, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човѣшко съзнание, и той се намѣри въ тѣзи тежки, непоносими условия за него: цѣлъ день оре на нивата, а послѣ влиза въ своя дамъ, завързанъ, лишенъ отъ свобода. Знаете ли, колко би се озлобилъ този волъ? Но благодарение, че по-висшето съзнание у животнитѣ се явява врѣменно и пакъ се оттегля, а остава обикновеното имъ съзнание, което лесно ги примирява, тѣ си казватъ: такава е волята Божия! Животнитѣ, чрѣзъ своето съзнание, живѣятъ въ единъ по-низшъ свѣтъ. Казвамъ: понѣкога и хората, като животнитѣ, минаватъ прѣзъ едно по-низше съзнание отъ човѣшкото, та не чувствуватъ тъй силно положението си. Нима положението на ония затворници, които биятъ по нѣколко пѫти на день, които оставятъ да лежатъ на голи подове, хранятъ само съ сухъ хлѣбъ и вода и лишаватъ отъ работа, е по-добро отъ положението на животнитѣ? Казвамъ: ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да бѫдемъ проводници на Божията мисъль! Ако само четемъ Библията и я тълкуваме физически, ще намѣримъ хубави работи въ нея, но ще бѫдемъ обикновени хора. Ако имате всичкото знание на Соломона, ще бѫдете обикновени хора, и въ края на краищата ще кажете, като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Нѣкои религиозни, духовни хора, казватъ: ние можемъ да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, безъ да минемъ пѫтя на Соломона. Не, за да влѣзете въ Божествения свѣтъ, непрѣменно трѣбва да минете пѫтя на Соломона, да добиете знанията на свѣта, и тогава ще имате единъ плюсъ. На това придобито вече знание, трѣбва да турите подквасата на новия животъ. Тази подкваса ще бѫде Божествената Любовь, която ще извади отъ тѣзи знания всичко сѫществено и необходимо за новия животъ. И тогава, всичко сѫществено, което ни остане, ще се употрѣби за благото на нашата душа и за благото на нашитѣ ближни. И тъй, вие трѣбва да започнете съ Любовьта! Тя трѣбва да се роди у васъ. За да се роди Любовьта, все трѣбва да има една материална форма, чрѣзъ която да се прояви. И тия, у които се ражда Любовьта, както и тия, които я отглеждатъ, иматъ нѣкакъвъ материаленъ образъ. Да вземемъ, запримѣръ, онзи великъ скулпторъ, който вае статуята на Диана — богиня на Любовьта. Той прѣдставя въ материаленъ образъ Любовьта, и слѣдъ това я туря на единъ високъ пиедесталъ, да я гледатъ хората. Всички пазятъ, почитатъ тази статуя. Защо? Тя прѣдставлява Любовьта. Казвамъ: ако хората почитатъ тази статуя, колко повече трѣбва да се почита една човѣшка форма, въ която Богъ, Любовьта може да се прояви? Щомъ статуята се почита, колко повече трѣбва да се почита човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърце, човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ? Значи, ние трѣбва да зачитаме всѣки човѣкъ. За кого? — За Онзи, Когото любимъ. Значи, ние не можемъ да поставимъ въ живота си друга основа, освѣнъ Любовьта. Но не можемъ да придобиемъ Любовьта, докато нѣмаме любовь къмъ Бога. Най-първо трѣбва да любимъ Бога. Не любимъ ли Бога, не можемъ да любимъ и хората. Като не обичаме нѣкой човѣкъ, вижда ни се много обикновенъ, лицето му дребно, очитѣ му хлътнали, съ нищо не ни привлича. То е сѫщото положение, ако вземете една празна кесия, погледнете я оттукъ-оттамъ, вижда ви се изцапана, стара и я захвърляте настрана. Но ако напълня тази кесия съ звонкови, вие я взимате, казвате: чудесна е тази кесия! Вече не обръщате внимание на нейната външна форма, че била стара, но разглеждате, какво е вложено въ нея, какво е нейното вѫтрѣшно съдържание. Вие виждате нѣкоя жена, майка на десеть дѣца, казвате: много е почернѣла тази жена, очитѣ ѝ сѫ хлътнали. Какъ нѣма да почернѣе? Тя е майка на толкова дѣца! Да, но въ душата на тази жена е вложена една свещена идея, за което дѣцата ѝ я обичатъ отъ сърце и ще ѝ се отплатятъ. Тѣ я чакатъ да дойде отъ работа, посрѣщатъ я, радватъ ѝ се, викатъ ѝ: мамо! Когато човѣкъ има благоволението на Бога, той ще види Божията Любовь въ лицето на своята майка или на своя баща, или въ когото и да е другъ. Но колко е тѫжно, когато нѣкой синъ нѣма майка и баща! Той казва: да имахъ поне майчица! Ходи той навсѣкѫдѣ, въздиша, тѫжи — нѣма дѣ да се спре. Той не е като другитѣ хора. Хубаво е да имашъ майка, да и кажешъ: мамо! Хубаво е да имашъ баща, да му кажешъ: татко! Като кажешъ „татко“, той отваря кесията си, праща те на училище. Като кажешъ „мамо“, тя постила леглото ти да си починешъ, а на сутриньта ти дава чисти, хубави дрехи, помилва те цѣлуне те и те праща на училище съ своето благословение. Майката изпраща дѣтето си на училище, и тя учи за него. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ една мома, той се влюбва заради майка си, нея търси. Въ всѣка мома той търси майка си, и въ която я намѣри, нея обиква. Момъкътъ люби момата, докато майката е тамъ. Щомъ майката я напусне, той вече не я люби. Когато една мома каже, че нейниятъ възлюбенъ не я обича, това показва, че майката не е тамъ. Плаче ли нѣкоя мома, то е, защото Любовьта я напуснала — майката не е тамъ. Хората казватъ тогава има нѣщо кривичко въ тази работа. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ това „кривичко“ разваля всички работи. Нѣколко помаци се заели да правятъ една турска джамия. Правилото тамъ било, прѣзъ всичкото врѣме, докато правятъ джамията, да не се употрѣби нито една българска дума. Тръгнали тия помаци изъ близката гора, да търсятъ дървета за строежа на джамията. Като търсили дървета изъ гората, говорили помежду си само на турски, казвали си: „Това дърво е хубаво, високо, валчесто, но на върха е малко „кривичко“. Щомъ дохождали при думата „кривичко“, казвали я на български. Ходжата като ги чувалъ, казвалъ имъ: „Опетнихте джамията, употрѣбихте българската дума „кривичко“. Тръгвали отново да търсятъ дървета изъ гората, но не намирали прави дървета, всички били на върха малко „кривички“, и джамията останала недовършена, само заради българската дума „кривичко“. Казвамъ: всички хора започватъ работитѣ си добрѣ, но на върха излизатъ малко кривички. Значи, всичкитѣ ни работи сѫ като на помацитѣ, на върха малко кривички, затова и до днесъ още не можемъ да направимъ джамията. Защо? Защото употрѣбяваме българската дума „кривичко“. Не взимайте думата „кривичко“ въ букваленъ смисълъ. Често слушамъ да казвате за нѣкои: тия хора не могатъ да направятъ нищо. Не говорете така. Кога хората не могатъ да направятъ нищо? — Когато не обичатъ. Запримѣръ, когато ти не обичашъ нѣкого, казвашъ: не мога да направя това. Когато го обичашъ, казвашъ: всичко мога да направя заради него! Когато не обичашъ нѣкого, посрѣщашъ го отъ официалната врата, но когато го обичашъ, и отъ прозореца излизашъ да го посрещнешъ. Значи, за Любовьта навсѣкѫдѣ има врати. Като ви говоря така, не взимайте думитѣ ми лично за този и онзи, или за тази и онази. Вие може да имате нѣкакъвъ споръ помежду си, обаче не правете никакви сравнения, не казвайте, че тази или онази сестра не обича никого. Мислете принципално върху въпроса, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога. Този е най-главниятъ въпросъ засега, рѣшението на който отъ васъ, именно, зависи. Можете ли заради Бога, заради Неговата Любовь да разрѣшите вашитѣ задачи въ живота? Ако можете, кажете си: заради Божията Любовь азъ мога да уча, слуга мога да стана, безъ пари мога да работя, гладенъ мога да ходя, дѣца мога да отглеждамъ — всички задачи, които Богъ ми е опрѣдѣлилъ, съ приятность мога да изпълня. Като се върнете при Бога, ще видите, какъ сте рѣшили всички тия задачи. Какви задачи имате да рѣшавате? Напримѣръ, спороветѣ, които се явяватъ между васъ, това сѫ малки задачи. Нѣкой ви е казалъ една обидна дума, това е една малка задача, да трансформирате нейната енергия. Нѣма обидни думи въ свѣта. Една обидна дума, това е визитната картичка на онази благочестива муха. Тъй трѣбва да разсѫждавате. Вие може да разсѫждавате и по другъ начинъ, да кажете, ако тази муха имаше моитѣ разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната си картичка на моята рокля, затова, благодаря на Господа, че не съмъ муха, да правя пакости, като нея. Всѣки човѣкъ, който не разсѫждава правилно, който върши прѣстѫпления, има съзнанието на мухата. Когато Богъ е вложилъ Любовьта и Свѣтлината въ васъ, когато ви е облѣкълъ въ Мира и Радостьта, а вие оставяте визитнитѣ си картички тукъ-тамѣ, питамъ: какви сѫ вашитѣ разбирания? Ще ви приведа единъ примѣръ, да ви изтъкна нѣкои отъ методитѣ, по които хората постѫпватъ помежду си. Запримѣръ, случва се нѣкой отъ ученицитѣ на Школата излиза прѣдъ другаритѣ си да имъ държи една хубава бесѣда, въ която изтъква нѣкои тѣхни погрѣшки, или нѣкои тѣхни неправилни прояви. Той казва, напримѣръ, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвитѣ си явно, прѣдъ другитѣ хора, и ставали за посмѣшище и т. н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, съ цѣлъ да се изправятъ тия погрѣшки, но какво излиза отъ този методъ? — Всички изтъкнати погрѣшки на другитѣ, се нахвърлятъ върху самия него. Въ природата сѫществува слѣдния законъ: когато нѣкой човѣкъ изнася погрѣшкитѣ на другитѣ, тия погрѣшки ще укажатъ извѣстно влияние върху него тъй, както нѣкой отровенъ или задушливъ газъ ще укаже влияние върху този, който работи съ него. Но този човѣкъ изнасялъ вѣрни факти, това нищо не значи — законътъ дѣйствува и въ този случай. Защо? — Методътъ, по който този братъ постѫпва е правъ, но има нѣщо „кривичко“ на върха. Понѣкога и азъ си служа съ този методъ, изнасямъ погрѣшкитѣ на нѣкой ученикъ на всеуслишание. Послѣ той ми казва: Учителю, защо изнесохте погрѣшката ми публично, не можахте ли да ми я кажете лично? Казвамъ му: слушай, азъ имамъ голѣмо почитание и уважение къмъ. твоето ухо. Ако кажа погрѣшката ти направо, т. е. отблизо, гласътъ ми ще прозвучи тъй силно, че има опасность тѫпанчето ти да се пукне. Обаче, като изказвамъ погрѣшката публично, азъ намалявамъ силата ѝ като взимамъ върху себе си половината отъ товара. Въ такъвъ случай, прѣдпочитамъ да страдамъ азъ, отколкото вие. Важното е цѣльта да се постигне. Тъй щото, не мислете, че когато изнасямъ недѫзитѣ на хората, не взимамъ нищо отъ тѣхъ. Не, азъ поемамъ половината отъ тѣхъ. Голѣмо внимание се изисква, когато се изнасятъ погрѣшкитѣ на хората. Съзнанието имъ трѣбва да бѫде будно, иначе концитѣ могатъ да се скѫсатъ. Когато се изнасятъ чужди погрѣшки, това трѣбва да става съ по възможность по-голѣма благость и чистота, съ по-голѣмо благородство отъ страна на този, който ги изнася. Друго нѣщо е по-важно: изнасяйте погрѣшкитѣ на хората само тогава, когато Господъ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно къмъ брата си и ще му кажете: „Братко, изнасямъ твоята погрѣшка публично, защото Господъ ми каза да направя така.“ Азъ прѣдпочитамъ да извърша волята Божия и да влѣза въ стълкновение съ свѣта, отколкото да прѣмълча и да влѣза въ стълкновение съ Бога. Когато Павелъ изнасялъ извѣстни погрѣшки на хората отъ свое име, той казвалъ: „Ще ме извините, азъ говоря отъ свое име, Господъ не ми е казалъ да сторя това.“ Той знае, че ще понесе половината товаръ. Затова, всѣки, който попадне въ този законъ, ако не може да носи товара, лицето му потъмнѣва, той се обезсърдчава и казва: защо се наехъ да говоря на тия хора, щомъ не ме разбраха? Хората пъкъ, на които той говори, си казватъ: защо този човѣкъ ни напада така? Нали и ние искаме да служимъ на Бога? Азъ искамъ по този начинъ да ви изнеса два метода, чрѣзъ които може да се въздѣйствува на хората, когато искаме да изправимъ нѣкои тѣхни погрѣшки: или направо, лично на тѣхъ да ги казваме, или публично. Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ казватъ нѣкому: изнеси погрѣшкитѣ на този човѣкъ и за послѣдствията не мисли. Та когато нѣкой братъ или нѣкоя сестра изнасятъ каква и да е идея, вие ги изслушвайте внимателно, постарайте се да проникнете въ тѣхната мисъль, да видите, какво се крие въ нея. Отъ ваше гледище вие знаете, какъ седи въпросътъ, но ако погледнете отъ гледището на този, който ви говори, това ще хвърли нова свѣтлина въ вашитѣ умове, и вие ще имате една придобивка. Тия, които говорятъ на хората, азъ мога да уподобя на рибари, които хвърлятъ мрѣжата въ водата, а тия, които ги слушатъ и възприематъ, уподобявамъ на купувачитѣ на тази риба. При това, извѣстно е на всички, че рибаритѣ, които ловятъ рибата, печелятъ по-малко отъ тия, които я продаватъ. Онзи, който лови рибата, хвърля мрѣжата въ водата, изважда я, пакъ я хвърля и това се продължава по цѣли 4—5 часа наредъ, цѣлъ се измокри и ще го видите, едва уловилъ нѣколко риби. И слѣдъ това сѫ недоволни отъ него, казватъ му: „Защо улови толкова малко риба? При това, тази риба не струва!“ Не, не обезсърдчавайте този човѣкъ! Кажете му: хубава е рибата, другъ пѫть повечко ще уловишъ. Засега това е достатъчно. Затова, казвамъ и на васъ, като ученици: насърдчавайте цѣннитѣ идеи, които възникватъ помежду ви. Поощрявайте се въ знанията, а не се ограничавайте. Не казвайте, че не ви трѣбватъ знания! Знания сѫ нужни за всинца ви, и за напрѣдналитѣ, и за по-слабитѣ. Този съборъ по своитѣ идеи, по всичко, което става, е особенъ. Ние сме прѣдъ очитѣ на Господа, имаме Неговото благословение, имаме подкрѣпата на всички братя въ това дѣло по цѣлия свѣтъ. Ние имаме подкрѣпата и на ангелитѣ. Не мислете, какво сте и кои сте. Ние имаме Божието благоволение, а то е хубавото. Нѣкои казватъ: дали ще успѣе нашето дѣло? Това не влиза въ нашата програма. Ние не повдигаме този въпросъ. Дали ще успѣе дѣлото, или не, по този въпросъ не мислете. Дѣто е Богъ, тамъ е бѫдещето. казвате: кои ще дойдатъ при насъ? Които трѣбва да дойдатъ, тѣ сѫ дошли вече. Ако дойдатъ всички хора, дѣ ще се събератъ? Прѣдставете си, че тукъ дойдатъ 20,000 души. Какъ ще се настанятъ? Тогава вие нѣма да можете да ме виждате. Физически много хора не могатъ да се събератъ въ такова малко пространство. Има другъ начинъ, по който тия хора могатъ да се събератъ и видятъ въ едно малко пространство. Това е идейниятъ начинъ. Като говоря за себе си, азъ разбирамъ идейно нѣщата. Понѣкога съмъ облѣченъ въ празничнитѣ си дрехи, понѣкога въ проститѣ си дрехи. Вие забѣлѣзвате това и казвате: днесъ Учительтъ е облѣченъ съ всѣкидневнитѣ си дрехи. Защо ли? Казвамъ: такава е волята Божия. Господъ ми казва: „Днесъ ще се облѣчешъ съ обикновенитѣ си дрехи и ще слѣзешъ при тия хора да имъ говоришъ на тѣхенъ езикъ“. Другъ день Господъ ми казва: „Ще напуснешъ работата си сега, ще излѣзешъ на пѫтя и тамъ ще видишъ два вола, впрегнати въ кола. Тѣ отдавна се молятъ. Ще се спрѣшъ при тѣхъ, ще ги помилвашъ малко по гърба и ще си заминешъ“. Това е изъ моя интименъ животъ. Азъ излизамъ на пѫтя, намирамъ воловетѣ, помилвамъ ги и се каня да се връщамъ назадъ, когато господарьтъ имъ ме изгледва очудено и ме запитва: „Какво правишъ?“ Той е изненаданъ отъ тази постѫпка спрѣмо воловетѣ си, които всѣки день налага на общо основание. Азъ изваждамъ три-четири златни монети отъ джоба си, давамъ му ги и казвамъ: моля ти се, гледай воловетѣ много добрѣ! Тѣ хубаво изпълняватъ службата си. Ако ме слушашъ, и другъ пѫть ще ти дамъ нѣколко отъ тия монети. Слѣдъ това си заминавамъ. Воловетѣ, като се върнатъ вечерьта дома си, казватъ: „Днесъ мина покрай насъ единъ човѣкъ, потупа ни, помилва ни малко по гърбоветѣ и отъ тозъ моментъ нашиятъ господарь омекна. До вчера ни биеше, мушкаше ни съ остенъ, а отъ днесъ е мекъ, внимателенъ къмъ насъ. Не знаемъ, коя е причината“. Азъ зная, коя е причината. Господъ ми каза да оставя професорската си работа и да отида да помилвамъ тия два вола, а на господаря имъ да дамъ 3 — 4 златни монети. И като отида при този човѣкъ, нѣма да му разправямъ, че Господъ ме пратилъ, но ще му говоря на наученъ езикъ. Казвамъ му: слушай, приятелю, твоитѣ волове сѫ отъ първокачествена порода, други като тѣхъ нѣма да намѣришъ, затова добрѣ ги храни, добрѣ ги гледай. Тѣ вършатъ работата си много усърдно. На воловетѣ, слѣдъ като ги помилвамъ, казвамъ: не бойте се, имайте търпѣние, постоянно се молете! Слѣдъ една година положението ви ще се измѣни. И наистина, този човѣкъ намира отнѣкѫдѣ Евангелие, започва да го чете, става вегетарианецъ, захвърля остена, разбира, че не трѣбва да се измѫчватъ животнитѣ, и слѣдъ една година азъ го виждамъ да оре на нивата съ тия волове и тихо да имъ говори: „Ха, чоджумъ, ха братко, хайде да пооремъ малко!“ Като пооре съ тѣхъ 3 — 4 часа, освобождава ги. Господарьтъ и воловетѣ започватъ вече да се разбиратъ. Всѣки има този господарь въ себе си. Ще ви направя една аналогия сега. Азъ съмъ рѣшилъ вече да посѣтя вашитѣ господари. Васъ ще потупамъ по гърбоветѣ, а на господаритѣ ви ще дамъ по нѣколко звонкови монети, като имъ кажа: бѫдете тъй добри да пазите вашитѣ слуги. Тѣ ви работятъ усърдно, подобни на тѣхъ нѣма да намѣрите. Какво ще кажете вие тогава? Че външнитѣ условия на живота се подобрили, че обществото започнало да гледа на васъ съ по-добро око и т. н. Сега мнозина отъ васъ казватъ: Учителю, не може ли да се измѣни това лошо мнѣние на обществото спрѣмо насъ? Не може ли да се измѣнятъ тѣхнитѣ възгледи по отношение насъ? Тѣ ни спъватъ съ това. Трѣбва да се направи нѣщо! Докато не ни знаятъ отъ кои сме, изслушватъ ни, щомъ се научатъ отъ кои хора сме, резервиратъ се вече. Казвамъ: има единъ начинъ, по който хората могатъ да ви слушатъ. Кой е този начинъ? Ако прѣзъ тази година приложите Любовьта, за която ви говоря, ако приложите Свѣтлината, която иде отгорѣ и прѣдавамъ прѣзъ себе си, ако приемете и Мира, и Радостьта, които идатъ отгорѣ, всички прѣпятствия ще се стопятъ. И тогава, ще говорите на хората тъй краснорѣчиво, че всички ще ви слушатъ. За да прѣмахнете прѣпятствията въ свѣта, трѣбва да имате живъ контактъ съ разумнитѣ сили въ природата. Тия сили се прѣдаватъ само чрѣзъ контактъ. Дойдете ли въ контактъ съ тѣхъ, тѣ ще потекатъ въ васъ, ще стопятъ всички ледове и снѣгове. Та казвамъ: противорѣчията въ вашия умъ трѣбва да изчезнатъ, да нѣма никаква натегнатость между васъ. Нѣкой казва: хладно ми е сърцето. Азъ нѣмамъ опрѣдѣленъ възгледъ за Бога. Казвамъ му: Богъ е Любовь. — Но това е неопрѣдѣленъ възгледъ за менъ. — Тогава започни да обичашъ майка си по новия начинъ! — Обикнахъ я, но пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни баща си! — Обикнахъ и него, но пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни брата си! — Пакъ ми липсва нѣщо. — Обикни сестра си! — Още нѣщо ми липсва. — Обикни слугата си, всички същества, обикни най-послѣ и врага си! Щомъ обикне и най-послѣдния, той казва: Учителю, разбрахъ вече смисъла на Любовьта. И тъй, на всѣки, който не познава Любовьта, казвамъ: приложи Любовьта въ нейната пълнота! Докато въ душата ти тече Божествената Радость, слѣзъ до най- голѣмитѣ дълбочини и ще познаешъ, че Божията Любовь е подѣйствувала тамъ, и ти си изпълнилъ волята Божия. Само по този начинъ ще познаете смисъла на Любовьта. Ако приложите Любовьта, вратитѣ на вашия умъ ще се отворятъ, и знанието на миналитѣ вѣкове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да влиза у васъ по единъ естественъ начинъ. Тогава вие ще се запознаете съ проблемитѣ на новия животъ. Въ свѣта днесъ има добродѣтелни, талантливи хора, които сѫ слѣзли да работятъ съ единствена цѣль, да запознаятъ хората съ тия проблеми. Казвате: това е свѣтска наука! Нѣма свѣтска наука, има само една свещена наука, въ която работятъ много учени, трудолюбиви хора, които изучаватъ Божественото. Тѣ, именно, ще отворятъ своитѣ съкровищници и ще извадятъ прѣдъ свѣта новото знание, новото разбиране, което иматъ. Питамъ ви: какво трѣбва да правятъ онѣзи, на които умоветѣ сѫ празни, т. е, не съдържате нищо ново? Тѣ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както постѫпватъ съ своята кесия, въ която има стари нѣща, безъ никаква цѣна. Тѣ хвърлятъ ли кесията си? — Не, изваждатъ всичко старо отъ нея, всичко онова, което нѣма цѣна и я напълватъ съ нѣщо ново, цѣнно. Когато казвамъ, че трѣбва да изпразните ума и сърцето си, подразбирамъ, че трѣбва да извадите навънъ всичко онова, което се е обезцѣнило, трѣбва да изхвърлите навънъ всички стари идеи, понятия, схващания и разбирания за морала и да турите, да влѣете въ себе си Божественото, а то само по себе си ще се опрѣдѣли. Пуснете Любовьта въ вашия умъ, и тя сама ще покаже своето естество! Вие само ще слушате. Когато майката роди дѣтето, тя ли го учи да говори? — Не, тя му дава възможность само да се прояви. Най-първо дѣтето почва да бъбли, издава нѣкакви звукове и постепенно проговаря. Майката само го поправя. Има дѣца, на които езикътъ никакъ не се сплита, тѣ лесно, ясно говорятъ. Адептитѣ, като малки дѣца, не се нуждаятъ много отъ майкитѣ си да ги поправятъ. Тѣ ще направятъ най-много 2 — 3 грѣшки при говоренето си, и скоро слѣдъ това започватъ да говорятъ добрѣ. Така и вие, като вложите Божественото въ себе си, то ще обнови вашия животъ. Христосъ казва: „Жена, която ражда, на скръбь е“. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ, на свѣта, въ скръбь е, и за да влѣзе въ Божествения свѣтъ, трѣбва да роди. Човѣкъ не може да роди въ грѣшния свѣтъ, тамъ има вѣчно помѣтане, вслѣдствие на което се ражда скръбьта. Въ свѣта най-хубавитѣ идеи се помѣтатъ. Кое е реализирано въ свѣта? Тамъ храмове се развалятъ, училища се развалятъ, майки се развалятъ, дѣца се развалятъ, сестри се развалятъ, братя се развалятъ, слуги се развалятъ — всичко въ свѣта се разваля. Добрѣ се започва тамъ, но отпослѣ всичко се разваля и свършва злѣ. Казвамъ: ако искате да добиете, да родите великата, новата мисъль, ако искате да добиете новата наука, непрѣменно трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да добиете Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта. Вие може да влѣзете въ този свѣтъ, но трѣбва да спазвате всички правила, които сѫществуватъ тамъ. Стариятъ животъ, съ всички негови привички, ще оставите настрана. Всѣки отъ васъ, като става сутринь, ще се помоли на Бога, ще каже: Господи, дай благословение и на моитѣ братя, както давашъ и на менъ! Азъ ще те слушамъ, както ме учишъ. Ще прилагамъ Любовьта, споредъ както е Твоята воля. Въ живота често ние сами си причиняваме нещастия, врѣди. Какъ? Като изтъкваме грѣховетѣ на хората. Нека благодаримъ въ душата си за всѣка скръбь, която иде и да кажемъ като псалмопѣвецътъ: „Добрѣ ми стана, че се наскърбихъ“. Кой го наскърби? — Майка му. Колко майки наскърбяватъ дъщеритѣ си! Тѣ имъ казватъ: дѣ ходи днесъ? Ти трѣбва да седишъ въ кѫщи? Я, снеми новитѣ дрехи. Стига си ходила да играешъ на хорото! Я вземи кърчага, та иди за вода! Злѣ ли мисли тази майка? Злото ли желае на дъщеря си? — Не, тя има най-доброто желание, дъщеря ѝ да бѫде честна и почтена. Майката не е противъ това, дъщеря ѝ да обича, но казва: ти трѣбва да обикнешъ най-добрия, най-благородния момъкъ, а не когото пръвъ срещнешъ на пѫтя си. Дъщерята мисли, че майка ѝ иска да ограничава нейната любовь и казва: „Ти едно врѣме се любѣше, а сега менъ ограничавашъ“. Не, това ограничение, нито пъкъ свободата, която бихте имали, не разрѣшаватъ още великия законъ на Любовьта. Ние трѣбва да се любимъ, трѣбва да се обичаме, но какъ? Ако момата намѣри нѣкой момъкъ, който още на другия день ще я свали отъ колата си, той има ли любовь? — Нѣма. Но има честни хора въ свѣта, които прѣди да се оженятъ, казватъ на своята възлюбена: днесъ азъ те обичамъ, но доколко врѣме ще трае моята обичь, не мога да кажа, гарантирамъ най-много до една година. Ако си готова само за една година да напуснешъ родителитѣ си и да ме послѣдвашъ, дойди съ менъ. Ще ви приведа единъ подобенъ примѣръ. Имаше въ Сливенъ една добра мома, която се влюбва въ единъ отъ най-добритѣ братя тамъ, иска да се ожени за него. Той бѣше си далъ обѣщание да не се жени, ималъ за това нѣкакви причини. Пита ме тя, да се ожени ли за него. Казвамъ ѝ: вие не сте единъ за другъ. Неговото прѣдназначение сега не е да се жени. Тя казва: „Азъ го обичамъ, искамъ да се оженя за него, та ако ще слѣдъ три години да си замина“. Казвамъ ѝ: и три години нѣма да живѣете заедно. Тя не ме послуша, ожениха се. Слѣдъ една година само, той бѣга на една страна, тя — на друга. Като ме срещна слѣдъ това, тя казва: кой знаеше, че така ще излѣзе? Азъ ѝ казахъ, но тя искаше да провѣри. Не мислѣше злото, но така излѣзе. Този братъ обичаше да чете, да философствува, не бѣше за сѣмеенъ животъ. Тя ходи на работа, да печели, а той по цѣлъ день се разхожда съ цигара въ уста и казва: това ще ми купишъ, онова ще ми направишъ и т. н. Казвамъ: докато човѣкъ не уреди въпроса съ своето здраве, докато не уреди работитѣ си съ Бога, той не може да се жени. Една отъ максимитѣ на новото учение е слѣдната: жена, която не може да гледа единъ мѫжъ, не го обича; мѫжъ, който не може да гледа една жена, не я обича; приятель, който не може да уреди работитѣ на приятеля си, като свои, не го обича; господарь, който не може да гледа на слугата си като на свой човѣкъ, не го обича; слуга, който не може да гледа работитѣ на господаря си, като свои, не го обича. Какъ трѣбва да се отнасяме единъ къмъ другъ? Да покажемъ готовность за услуга въ всички трудни моменти, въ всички трудни задачи, които имаме да разрѣшимъ. Трѣбва да има нѣщо, по което да се отличаваме отъ свѣта! Засега вие трѣбва да благодарите на свѣтскитѣ хора. Тѣ прѣдставляватъ за васъ велико училище. Писанието казва: „Не обичайте свѣта!“ То значи: ако възлюбите първо свѣта, а послѣ Бога, ще се спънете, ще се отдалечите отъ Него. Възлюбете първо Бога, и единъ день, когато Го познаете, Той ще ви заведе въ свѣта и ще ви запознае съ него. Слѣдователно, днесъ Богъ ни казва това, което едно врѣме е казалъ на Адама и на Ева: „Ще ядете отъ плодоветѣ на всички дървета, но нѣма да ядете само отъ плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, съ други думи, Богъ сега казва на всички хора: „Всичко въ свѣта може да обичате, но свѣтътъ нѣма да обичате, този плодъ нѣма да опитвате“. Нѣкой казва: защо да не обичаме свѣта? Може да го обичате, но ще мязате на Адамъ и Ева: боси и съ скѫсани дрехи ще ходите. Свѣтътъ можете да изучавате, но отъ плодоветѣ му нѣма да ядете. Като казвамъ свѣта, азъ разбирамъ Божествения животъ. Ще се занимавате съ Божествения животъ, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсѣкѫдѣ въ свѣта. Само така ще постигнете това, което желаете. Тукъ, между васъ, има орачи. Ако ме слушате и ходите по новия начинъ, като сѣете десеть декара земя, ще изкарате толкова плодъ, като че сте сѣли сто декара. Значи, трудътъ ви ще се намали и ще ви остане свободно врѣме за четене. Орачътъ е най-високиятъ изразъ на старозавѣтния животъ. Когато се роди Христосъ, кои дойдоха първи да Му се поклонятъ? Старозавѣтни ли дойдоха? — Не, овчаритѣ дойдоха най-напрѣдъ, а тѣ сѫ новозавѣтни. Новозавѣтнитѣ казватъ на своитѣ овци: „Ние не искаме повече да ви мѫчимъ, ще ви оставимъ да пасете свободно. Тъй ни учи Учительтъ. Ще ви пазимъ отъ вълци, но съ условие да снимаме отъ врѣме на врѣме горната ви дреха и да издояваме млѣкото ви. Такъвъ е законътъ. Ние имаме дѣца, жени, трѣбва да ги хранимъ. Ние сме реформирали вече живота си, нѣма да ви изтезаваме, но ще ни услужвате съ вашата вълна и съ вашето млѣко.“ Христосъ е казалъ: „Ако имашъ двѣ дрехи, дай горната на брата си“. Въ този стихъ това се разбира, да дадешъ горната си дреха на своя господарь. И тогава, овцетѣ казватъ: „Понеже нашиятъ господарь казва така, вземете вълната ни да се облѣчете и млѣкото ни да се нахраните.“ Животътъ на овчаря прѣдставлява по-висока стадия отъ тази на орача. Какво прѣдставлява живота на праведния? — Той е по-висша стадия отъ тази на овчаря. Азъ го уподобихъ на готвачъ. Той не вика хората на угощение, но туря си бѣла прѣстилка, готви, нарежда чиниитѣ на масата и усмихнато на всички казва: „Заповѣдайте!“ Богатитѣ и разумнитѣ хора сами идватъ при него. Той имъ услужва, прѣпорѫчва се за служитель на новото учение, но слѣдъ като се наядатъ, пошепва на ухото имъ: „Слушайте, азъ вълна не искамъ, млѣко не искамъ, но отворете кесиитѣ си, златото не ви трѣбва, азъ го обирамъ. Вие ще оставите златото си въ моята кесия.“ Гостилничарьтъ има работа съ праведни, съ разумни хора. Азъ ви давамъ тѣзи идеи, за да разбирате вашитѣ душевни състояния. Ще се наблюдавате и ще анализирате вашитѣ душевни състояния. Ще си кажете: днесъ азъ съмъ орачъ. изпълнявамъ най-високото занятие отъ старозавѣтния животъ. Днесъ съмъ овчарь, изпълнявамъ най-благородното занятие на новозавѣтния животъ, но още взимамъ млѣкото и вълната на овцетѣ. Днесъ съмъ гостилничарь, заемамъ най-високото положение отъ живота на праведния. Разговарямъ се съ разумни хора, но взимамъ златото имъ. Ние не сме още свободни хора. Най-послѣ дохождаме до новия животъ, до живота на ученика, който не иска нищо. Той се занимава съ Любовьта, съ Свѣтлината, съ Мира и съ Радостьта. Това е истинскиятъ животъ. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите отъ другитѣ три вида животъ: орачъ ви е потрѣбенъ, овчарь ви е потрѣбенъ, гостилничарь ви е потрѣбенъ. Ако искате да имате щастие у дома си, трѣбва да имате орачъ, трѣбва да имате овчарь, трѣбва да имате гостилничарь. Искате ли да имате радость у дома си, искате ли да имате Божието благословение, непрѣменно трѣбва да имате и единъ ученикъ. Когато се събератъ въ дома ви орачътъ, овчарьтъ, гостилничарьтъ и ученикътъ, изправете се прѣдъ Господа и кажете: Господи, благодаря Ти, че изпрати въ дома ми орача, овчаря, гостилничаря и ученика, да се науча отъ всѣки по нѣщо. Орачътъ ме научи нѣщо, овчарьтъ ме научи нѣщо, праведниятъ ме научи нѣщо, и сега ученикътъ ще ме научи на новото учение. Азъ взимамъ „ученика“ въ великъ смисълъ на думата. Отъ невидимия свѣтъ ще изпратятъ въ дома ви единъ ученикъ, който всѣка вечерь ще отива на небето да се учи, а денемъ, като се върне, ще ви разправя, какво е научилъ за Любовьта, за Свѣтлината, за Мира и за Радостьта. Той ще носи хубавитѣ нѣща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите отъ него. Нѣкой казва: хубаво е да има човѣкъ посѣщението на Духа. Казвамъ: добрѣ е да има човѣкъ въ дома си на пансионъ единъ ученикъ, да го учи на Любовьта. Понѣкога той ще има добрината да ви заведе въ училището, да видите неговия Учитель. Вие не можете да отидете сами при Учителя. Трѣбва да има нѣкой ученикъ да ви заведе. Единъ ученикъ води другъ ученикъ. Ученикътъ самъ никога не може да отиде при своя Учитель. По сѫщия начинъ, за да отидемъ при Бога, непрѣменно трѣбва нѣкой да ни заведе. Казвате: има нѣща въ насъ, които Духътъ разработва. Затова, Той ще ни заведе при нашия Учитель и ще ни покаже пѫтя на спасението. Кой е този Духъ? — Христосъ. Кой е Христосъ? — Любовьта, която работи съ усърдие и съ радость. Ако ви кажа, че е врѣме вече да се отворятъ очитѣ ви — тѣ сѫ отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но за мнозина отъ васъ това ще причини голѣмъ страхъ. Като влѣзете въ духовния животъ, въ новия животъ, както го наричамъ, неизбѣжно ще срещнете на пѫтя си едно огледало, въ което ще видите и красивото, и грозното въ себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човѣкъ да бѫде подготвенъ, иначе въ него ще се яви скръбь, че не е достоенъ за този пѫть. Въ това огледало ще видите всички ваши минали сѫществувания, затова ще ви прѣкаратъ прѣзъ единъ подготовителенъ пѫть, дѣто ще видите друго огледало, а послѣ, като ви приготвятъ, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързатъ много, като влѣзатъ въ духовния животъ, натъкватъ се именно на второто огледало и не издържатъ. Тѣ падатъ, ставатъ, докато най-послѣ се отчаятъ и казватъ: тази работа не е за менъ, азъ съмъ много грѣшенъ човѣкъ. И погледнешъ, този човѣкъ хваналъ кривия пѫть. Затова, влѣзешъ ли въ духовния животъ, не бързай, чакай да се подготвишъ, да се калишъ добрѣ и тогава, като видишъ лицето си, ще знаешъ вече, какво се изисква отъ тебъ да работишъ. Това е една велика Истина. Вие се намирате въ прѣдверието на Новия животъ. На вратата на всѣки едного отъ васъ може да похлопатъ още утрѣ и да ви повикатъ. Азъ не говоря за физическо влизане въ Новия животъ, не искамъ да умрете, че така да влѣзете, но казвамъ: когато Господъ похлопа на вашето съзнание, вие може да умрете и пакъ да живѣете на земята. То е вече едно съзнателно умиране, съзнателна смърть. Павелъ казва: „Азъ умрѣхъ, и вече Христосъ живѣе въ мене.“ Той казва, че умрѣлъ, а го виждаме да ходи, да говори. Какъ е възможно, онзи, който е умрѣлъ, да продължава да живѣе? Това показва, че Павелъ умрѣ като съзнание, а Христосъ живѣе въ него, като Любовь, като висше съзнание. Той чу гласа, който му казваше: „Савле, Савле, защо ме гонишъ?“ — Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Исусъ, стани и иди, дѣто ти кажа. Сега Господъ и на васъ казва: „Савле, Савле, защо ме гонишъ?“ Щомъ ние не проявяваме Божията Любовь, това не е ли гонене на Господа? Казвате: не е дошло още врѣмето за тази Любовь. Не, точно сега е врѣмето ѝ. Свѣтътъ никога не е чувствувалъ такава нужда отъ Любовь, каквато сега чувствува. Такива страдания, такива падения, такъвъ мракъ сѫществува днесъ въ свѣта? Сега се изискватъ силни души, силни ученици, които не само да говорятъ за Любовьта, но да я изявяватъ и прилагатъ въ свѣта, да подкрѣпятъ тия души. Знаете ли, колко хора пъшкатъ, плачатъ, страдатъ въ своитѣ домове, безъ да има нѣкой да имъ каже една утѣшителна, една насърдчителна дума? Господъ ви казва: „Намѣрете тия души и имъ помогнете!“ Тѣ ходятъ въ църкви, свѣщи палятъ, молятъ се и не могатъ да се утѣшатъ. Учатъ се, не могатъ да се утѣшатъ. Пари иматъ, не могатъ да се утѣшатъ. Тѣ казватъ: „Господи, изпрати нѣкого да ни даде свѣтлина, да ни опѫти въ този свѣтъ!“ Казвате: нали сѫ учени хора! Колко учени, колко видни хора има въ Европа, които сѫ писали научни книги, но обикалятъ изъ църквитѣ, четатъ Библията, съ голѣмо усърдие търсятъ великата Истина. И вие трѣбва да имате това усърдие да търсите великата Истина. Като ви говоря така, ако нѣмате разположение да ме слушате съ закона на Любовьта, съ закона на Свѣтлината, съ закона на Мира и съ закона на Радостьта, вие нѣма да разберете смисъла на думитѣ ми, и тѣ ще иматъ за васъ обикновено съдържание. И Библията да четете, пакъ нѣма да разберете дълбокия смисълъ, който е вложенъ въ нея. Днесъ Господъ ви говори, Азъ не искамъ дави изпитвамъ, какво бихте поискали отъ Него, но казвамъ: когато Господъ се яви при Соломона, който на врѣмето си бѣше адептъ, какво поиска той отъ Бога? — Знание и мѫдрость. Той направи кривъ изборъ. Избра мѫчния пѫть и не можа да устои въ него. Затова, казвамъ ви: не избирайте трудния пѫть на Соломона, но изберете пѫтя на Любовьта. Този пѫть е пѫть на страдания, на скърби въ свѣта, но дѣто има страдания и скърби, тамъ е Любовьта. Втората стѫпка слѣдъ Любовьта е пѫтьтъ на Свѣтлината. Правило е да започнете съ Любовьта, послѣ съ Свѣтлината, слѣдъ това съ Мира и най-послѣ съ Радостьта. Тогава ще дойде втората фаза, трудния пѫть — пѫтьтъ на Мѫдростьта. Ако не минете по този естественъ пѫть, цѣлъ свѣтъ може да обиколите, може да изучите всички школи на великитѣ Учители въ свѣта, които носятъ Божието Слово, но всички ще иматъ само една опрѣдѣлена Божествена идея, тѣ не могатъ да измѣнятъ този Божественъ пѫть. Навсѣкѫдѣ ще ви кажатъ: първата стѫпка въ живота, това е пѫтьтъ на Любовьта. Пѫтьтъ на Мѫдростьта е най-трудниятъ, той е пѫть само за Учителитѣ. Соломонъ избра този пѫть, защото имаше високо мнѣние за себе си. Той мислѣше, че може да стане Учитель на Израиля. Той създаде единъ храмъ, но колко пѫти трѣбваше да се събаря! Този храмъ показа, че знанието, което Соломонъ имаше за Божествения свѣтъ, не почиваше на здрава основа. Та казвамъ: колко пѫти може да се събори и вашето здание! Това показва, че има Правда въ свѣта! Едно общество се събаря, и пакъ се съгражда. Значи, има нѣщо, върху което животътъ, обществата почиватъ и безъ което не могатъ да се съградятъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ съградилъ тази църква върху канара, и вратитѣ адови нѣма да я прѣодолѣятъ.“ Коя е тази канара? — Любовьта. Ако вие съградите живота си върху Любовьта, нищо не е въ състояние да го разклати. Азъ не говоря за външнитѣ форми на Любовьта, нито за вашето външно вѣрую, но за всичко онова, което живѣе дълбоко въ васъ. „Жена, която ражда, на скръбь е, но като роди, скръбьта ѝ се прѣвръща на радость, защото человѣкъ се е родилъ въ свѣта“. Започнете да раждате съ любовь. Раждате ли съ любовь, вашето дѣте нѣма да умре и скръбта ви ще се прѣвърне на радость. Ако раждате безъ любовь, то ще умре. Законътъ е такъвъ. Животътъ се опрѣдѣля отъ Любовьта. При сегашното положение, въ което се намирате, само ония хора сѫ разумни, които страдатъ дълбоко и съзнателно. Бѫдещето е на страната на страждущитѣ. Двѣ мнѣния по това нѣма. Онѣзи, които страдатъ дълбоко, душата имъ се раздрусва тъй, като че свѣтътъ се руши въ тѣхъ. Тѣ чувствуватъ не само своитѣ страдания, но и тия на цѣлия свѣтъ, на всички сѫщества. Азъ чувствувамъ страданията на всички разумни и неразумни сѫщества, на всички малки и голѣми; моята душа се разтръсва, но зная причинитѣ на тия страдания. Затова азъ съмъ противъ изкуственитѣ страдания, които хората си създаватъ. И безъ това въ свѣта има достатъчно страдания, не туряйте нито косъмъ повече върху тѣхъ! Съмнѣнието, недовѣрието, подозрението сѫ изкуствени страдания, затова ги избѣгвайте, не ги създавайте сами, защото тѣ ще донесатъ други по-тежки страдания. Ето защо, всички велики Учители прѣпорѫчватъ на ученицитѣ си различни методи за придобиване на самообладание. Колко трудно е човѣкъ да се самовлада! И сега, понеже нѣкои отъ васъ сте заченали Божественото, азъ ви прѣподавамъ учението на Любовьта. Нѣкои отъ васъ, като слушатъ бесѣдитѣ, схващатъ, като че азъ отричамъ вашитѣ усилия. Двѣ сестри се разговарятъ: отъ толкова години насамъ правимъ голѣми усилия, работимъ, искаме да станемъ ученици, а като че ли никакъвъ резултатъ нѣмаме, тъй изглежда отъ Думитѣ на Учителя! Азъ виждамъ всичко това, то си е дало своитѣ резултати, но разглеждамъ въпроса въ широкъ смисълъ, говоря ви, какъвъ трѣбва да бѫде великиятъ идеалъ на ученика. Това трѣбва да бѫде стремежъ, импулсъ въ живота ви, но бѫдете увѣрени, колкото малко и да направите, Богъ ще го благослови. Не мислете, че Той ще прѣнебрегне малкото, което сте направили. Богъ казва: „Ако нѣкой човѣкъ даде само една чаша вода, комуто и да е, съ любовь, Азъ ще го благословя“. Тъй щото, всѣко нѣщо, което направите съ любовь, то е заради васъ. Казвамъ: ако вие мислите, чувствувате и дѣйствувате право, то е благо най-първо за самитѣ васъ и за вашитѣ приятели и послѣ за окрѫжаващитѣ ви. Само така можете да бѫдете носители на Божествения животъ. Та казвамъ: ще дойдатъ отвънъ хора да ви изкушаватъ, ще иматъ желание да ви станатъ учители. Тѣ ще ви казватъ: знаете ли, че тамъ, дѣто ходите да ви проповѣдватъ, се всѣва дѣление между народа? Не, дѣление не сѫществува въ свѣта. Въ свѣта има развиване, има разклонение, но не и дѣление. Въ биологията се казва, че клѣтката се размножавала чрѣзъ дѣление. Не, въ клѣткитѣ не става никакво дѣление, а се извършва единъ вѫтрѣшенъ процесъ на разклоняване. Клѣткитѣ растатъ и се размножаватъ тъй, както коренитѣ, клонищата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ на едно дърво. И въ живота нѣма дѣление, но има разклонение. Това сѫ закони. Онѣзи хора, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на тия закони, говорятъ за дѣление, но ние вървимъ по закона на разклонението. Дѣлението произвежда смърть, а разклонението е процесъ на великия животъ, който работи въ свѣта. Слѣдователно, жена, която ражда, се намира въ закона на разклонението. По този начинъ Божественото приижда въ живота. И тъй, ще се стараете да се освободите отъ заблужденията въ живота. Понѣкога ви се вижда странно, защо виждате единъ и сѫщъ прѣдметъ въ разни фази. Ще ви обясня това нѣщо по слѣдния начинъ. Нѣкой казва: азъ видѣхъ сѣнката на еди-кое си дърво на изтокъ. Азъ вадя заключение, че този човѣкъ е наблюдавалъ това дърво при залѣзъ слънце. Другъ казва: сѣнката на това дърво, което наблюдавахъ, бѣше къмъ западъ. Значи, той го е наблюдавалъ при изгрѣвъ слънце. Първиятъ, който наблюдава дървото при залѣзъ слънце, има по-малка свѣтлина отъ този, който го наблюдава при изгрѣвъ слънце. Условията, обстановката на тѣхнитѣ наблюдения е различна. Слѣдъ това се събиратъ двамата и започватъ да спорятъ, накѫдѣ е сѣнката на това дърво, на изтокъ, или на западъ, и започватъ да вадятъ свои заключения. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ грѣши, казвамъ: сѣнката му е на изтокъ. Когато нѣкой човѣкъ прави добро, казвамъ: сѣнката му е на западъ. Питате ме: какво мнѣние имате за еди-кой си човѣкъ? Отговарямъ ви символически: сѣнката на този човѣкъ е на западъ. Вие вече разбирате, че той е добъръ човѣкъ, прави добро нѣкому. За другъ човѣкъ казвамъ, че сѣнката му е на изтокъ. Вие разбирате, че той прави зло. Ако говоримъ за човѣка на Правдата, сѣнката му не може да бѫде на изтокъ, защото Правдата излиза отъ изтокъ, отгорѣ, а сѣнката ѝ ще бѫде всѣкога надолу, дѣто е западъ. Това сѫ вѫтрѣшни разбирания на законитѣ въ живота. Когато човѣкъ страда, сѣнката му е къмъ западъ, когато се радва — къмъ изтокъ. Въ миналото, когато държахъ бесѣди, слѣдъ бесѣдата ще дойде нѣкой у дома да ме пита, дѣ е Господъ. Азъ му казвамъ: на радо сърце ще ти отговоря, дѣ е Господъ, но сега е врѣме за обѣдъ, и понеже сме гладни, нека най-първо да се нахранимъ, а послѣ ще говоримъ. Поканвамъ го на обѣдъ у дома, нагостя го добрѣ, дамъ му чашка винце, развесели се той, и вече забравя да ме пита, дѣ е Господъ. Погледне часа, късно станало вече, и той си отива. На другия день пакъ дохожда да поговоримъ Азъ го поканвамъ пакъ на обѣдъ, и той забравя да ме пита по въпроса, който го интересува. Вие казвате: когато нѣкой човѣкъ скърби, дайте му чашка винце да пие, да забрави тѫгата си. Не, това е криво разбиране. Ти ще дадешъ чашка винце на възлюбения, на човѣка, когото обичашъ. Това подразбира, че му давашъ нѣщо отъ своята любовь. Тази любовь ще го повдигне, и той ще забрави своитѣ страдания. Съ какво трѣбва да се напълни чашата му? — Съ онова словесно, златно вино, отъ което да забрави всички свои скърби и страдания. Облѣчи този човѣкъ, той е окѫсанъ, голъ. Божията Любовь подразбира жертва. Питамъ ви: знаете ли изкуството да черпите? Въ София сега има много кръчмари, не зная, колко сѫ на брой. Ще благодаря на този, който ми каже тѣхното число. Азъ се радвамъ, че има толкова много кръчмари въ София, защото, ако единъ день тѣ се научатъ да черпятъ по новия начинъ, по-добри хора отъ тѣхъ нѣма да има. „Жена, която ражда, на скръбь е, но когато роди, забравя своята скръбь.“ Вие сте въ послѣдната фаза на това раждане, затова ви е нуженъ миръ и спокойствие. Човѣкъ може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя духъ. Когато великиятъ музикантъ твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато великиятъ поетъ твори, казва: „Дайте ми благоприятни условия!“ Когато нѣкоя жена ражда, и тя иска благоприятни условия. Колко повече сѫ необходими тия благоприятни условия за насъ, които трѣбва да родимъ великата мисъль! Какво е нужно, за да дойдатъ тия благоприятни условия? — Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху насъ. Молитвата е връзка, и Любовьта може да дойде въ свѣта само по пѫтя на тази връзка. Мнозина не знаятъ да се молятъ. Молитвата не седи въ външно четене и шепнене на молитви, но цѣлиятъ ни животъ трѣбва да се прѣвърне въ вѫтрѣшна молитва, да приготвимъ условия за идване на Любовьта въ насъ. Дойде ли тя, въ душата ни се явява свѣтлина, миръ и радость. Нѣкои казватъ, че религиознитѣ хора се сковавали. Какъ нѣма да се сковаватъ? Такова е обществото, такава е и неговата религия. Общество, което сковава, е общество безъ любовь. Религия, която сковава е религия безъ любовь. Наука, която сковава е наука безъ любовь. Дѣто има сковаване, тамъ има мразъ, студъ. Дѣто има любовь, има разширение, мисъль, богатство. Мислишъ ли, това е признакъ, че Любовьта е дошла. Любовьта ви посѣщава вече, и азъ искамъ да бѫдете готови. Тя хлопа на сърцата ви, да не се уплашите. Нѣкои казватъ: тия хора, които ние обичаме, заслужаватъ ли нашата любовь? Не задавайте такива въпроси. Тия хора, които вие обичате, всѣкога заслужаватъ вашата любовь. Христосъ казва: „Любете Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила; любете ближния си, като себе си; любете и враговетѣ си!“ Този стихъ има мистически смисълъ, но само мистикътъ може да схване, какво значи да любишъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, ближния си като себе си и най-послѣ да любишъ и врага си. Вие, като ученици, трѣбва да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ. Това е задача за васъ, която за въ бѫдеще трѣбва да разрѣшите. И тъй, ако приложите сега закона на Любовьта, вие ща имате малки практически резултати. Всѣко учение трѣбва да има поне малки практически резултати, които да покажатъ, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикантъ, работата ти ще се благослови; ако си художникъ, работата ти ще се благослови; ако си орачъ, работата ти ще се благослови; ако си чиновникъ, работата ти ще се благослови — Богъ благославя всички. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ труда си. Имате ли това вѫтрѣшно доволство и благодарность за условията, при които Богъ ви е поставилъ, при най-голѣмитѣ мѫчнотии въ живота си, ще чувате вѫтрѣшния гласъ, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди, и скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Но вие трѣбва да учите и да прилагате. Силна мисъль се изисква отъ васъ! Ученикътъ трѣбва да има права мисъль! Той трѣбва да избере единъ положителенъ пѫть въ своя животъ, трѣбва да знае, кои прѣдмети ще изучава и най-послѣ той трѣбва да роди. Щомъ роди, той вече влиза въ Школата, и Учительтъ му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици, или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозавѣтни, новозавѣтни, праведни, или ученици. Това сѫ течения въ общия животъ. Старозавѣтниятъ животъ тече въ стомаха на човѣка; новозавѣтниятъ животъ — въ дробоветѣ; животътъ на праведния — въ мозъка, а животътъ на ученика — въ душата. Животътъ на ученика е почвата, върху която ще сѣете и орете новото. Отъ тази почва за въ бѫдеще ще се създаде новата култура. Навсѣкѫдѣ по свѣта има условия за раждане на новото, за създаване новитѣ хора. Тѣ ще бѫдатъ хората на шестата раса, които азъ наричамъ „ученици на великата Божествена Школа“, които носятъ новата мисъль, които сѫ служители на великия Господъ, създательтъ на всичко въ свѣта. Въ религиозния животъ тия хора наричатъ светии. Казвамъ: всички вие трѣбва да бѫдете готови да възприемете това учение, та като дойде при васъ единъ отъ ученицитѣ, да намѣри готова срѣда за работа. За да се реализира Божествената идея, непрѣменно трѣбва да се съединятъ единъ ученикъ отъ небето и единъ отъ земята, да образуватъ цѣлъ ученикъ. И Христосъ, когато дойде на земята, слѣдъ Него дойде и другиятъ ученикъ отгорѣ. Кой бѣше този ученикъ? — Духътъ. Той дойде и влѣзе въ Христа. Като дойде този ученикъ отгорѣ, и двамата започнаха да проповѣдватъ. Такъвъ е законътъ на земята. Казва се въ Писанието: „Ще положа Духа си върху Него.“ По сѫщия начинъ, щомъ и вие сте ученици, Господъ ще положи Духа си върху васъ, и вие ще изнесете малкото, което Богъ ви е опрѣдѣлилъ. То е малко, повидимому, но туй малко ще възрасте въ вашата душа, и животътъ ви ще се осмисли. И сега, азъ искамъ всички вие на първо мѣсто да бѫдете радостни, на второ мѣсто — да имате миръ, на трето мѣсто — свѣтлина и на четвърто мѣсто — любовь. Любовьта ви да бѫде тилъ. Това е единъ естественъ законъ, който сѫществува на земята. Какво прави една разумна майка, когато тръгне на пѫть съ дѣцата си? — Тя оставя дѣцата да вървятъ напрѣдъ. Дѣцата вървятъ напрѣдъ, а тя слѣдъ тѣхъ. Значи, радостьта трѣбва да върви напрѣдъ, а мирътъ, свѣтлината и любовьта трѣбва да вървятъ назадъ. Неразумнитѣ майки постѫпватъ по обратенъ пѫть: тѣ вървятъ напрѣдъ, а оставятъ дѣцата си да вървятъ слѣдъ тѣхъ, да хленчатъ. Когато една майка остави дѣтето си назадъ, да хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка. Азъ желая вашитѣ дѣца да вървятъ напрѣдъ. Щомъ тѣ сѫ напрѣдъ, вие сте ученици на новото учение. Щомъ тѣ сѫ назадъ, вие сте хора на старото учение. „Жена, която ражда, на скръбь е“. Значи, и вие ще имате малко скръбь. Христосъ казва: „Сега имате скръбь, но азъ пакъ ще ви видя, и тогава скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Това състояние показва само единъ моментъ отъ духовното събуждане на човѣка. Когато великата мисъль дойде у васъ, и вие се пробудите, ще имате едно вѫтрѣшно прѣживѣване, което искамъ да остане за винаги у васъ. Азъ искамъ да запазите радостьта, която придобиете, за прѣзъ цѣлия си животъ. Не е достатъчно тази радость да я придобиете само за единъ день, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъжъ при васъ, да я задържите за винаги. Приемете ли радостьта, ще придобиете това благословение, което Богъ е вложилъ въ нея. На всинца ви трѣбва сега едно вѫтрѣшно прозрѣние, да разбирате нѣщата. Нѣкои хора отъ свѣта трѣбва да се убѣждаватъ, но васъ нѣма какво да убѣждаваме. На васъ казваме: елате, вижте, опитайте! Пророцитѣ сѫ казвали: „Както ни е Господъ научилъ“. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ“. На васъ казвамъ: както Той ви учи отвѫтрѣ, така ще постѫпвате. Ще постѫпвате съобразно знанието, което имате, споредъ това, което слушате и споредъ това, какъ Божиятъ Духъ ви учи отвѫтрѣ. Любовьта ще ви научи, какъ да постѫпвате. Бѫдете увѣрени, че всичко ще се завърши по единъ Божественъ начинъ. Бѫдещето е на Бога. Христосъ казва: „Всѣки, който първомъ търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава“. Затова, търсете на първо мѣсто Радостьта, послѣ Мира, слѣдъ това Свѣтлината и най-послѣ Любовьта. Нека Любовьта бѫде тилъ въ живота ви. Само по този начинъ вие ще можете да разрѣшите всички мѫчнотии, които ви се прѣдставятъ. Тѣ не се разрѣшаватъ теоретически. Азъ бихъ желалъ всички вие да разрѣшите тия нѣща свободно, безъ нѣкакви външни давления, отъ страна на когото и да е. Ако видишъ, че нѣкой братъ постѫпва съ нѣкого по начинъ, какъвто ти не удобрявашъ, не го съвѣтвай, не го изобличавай, но ти постѫпи съ него тъй, както намирашъ за правилно. Ще ви дамъ единъ конкретенъ примѣръ. Идва при този вашъ братъ другъ нѣкой да му иска пари на заемъ. Той се отнася съ него грубо и не му дава пари. Ти виждашъ това нѣщо и не го удобрявашъ. Нѣма защо да съвѣтвашъ брата си, какъ трѣбва да постѫпи, но ще се обърнешъ внимателно къмъ нуждаещия се и ще му кажешъ: братко, извини, ти си изпратенъ до мене, сбъркалъ си адреса, не си отишълъ на опрѣдѣленото мѣсто. Ето, заповѣдай тази сума, услужи си съ нея! Постѫпишъ ли така, ти ще повдигнешъ брата си въ очитѣ на другитѣ. Благородство се изисква отъ всинца ви. Вие можете да изнасяте погрѣшкитѣ на хората, но въ Божественото учение е правило да се постѫпва съ благородство и любовь. Трѣбва ли ние, които сме въ великото благословение, въ Великия океанъ, да се смущаваме отъ малкитѣ нещастия, които ни сполѣтяватъ? Великиятъ океанъ трѣбва ли да рони сълзи, че малката рѣчица може да опетни брѣга му? Той ще се поусмихне и ще каже: „Всѣки, който се влива въ мене, утаява се и бистъръ става“. Въ моитѣ води всички мѫтни рѣки се утаяватъ, всички философски системи се утаяватъ, всички религиозни системи се утаяватъ и остава само великото, Божественото. Хората ще познаятъ, че само Богъ управлява свѣта и само Неговитѣ закони сѫ вѣчни. Слѣдователно. ще излѣземъ смѣло прѣдъ свѣта и ще кажемъ: ние сме длъжни най-първо да изпълнимъ Божия законъ, а слѣдъ това ще изпълнимъ и вашия законъ. Ние трѣбва да бѫдемъ вѣрни на нашия законъ. Искате ли да не измѣняме на вашия законъ, най-първо трѣбва да бѫдемъ вѣрни на нашия законъ. Нѣкой пѫть вие се плашите отъ това, какво ще каже държавата. Отъ коя държава се плашите? Вие се плашите отъ управницитѣ. Отъ кои управници се плашите? Чудни сте вие? Дойде единъ праведенъ човѣкъ въ свѣта, а нѣкой замисля да излѣзе насрѣща му съ револверъ. Питамъ: вие гърмѣли ли сте срѣщу човѣкъ, когото Богъ е пратилъ на свѣта? Можете ли да гърмите срѣщу свѣтлината? Можете ли да направите дупка въ океана? Докато азъ съмъ въ физическо тѣло на земята, безопасенъ съмъ за съврѣменното общество, но лиша ли се отъ тѣлото си и остана съ своитѣ духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато единъ задушливъ, единъ отровенъ газъ е затворенъ въ нѣкое шише, той е безопасенъ, но като излѣзе отъ шишето, всички ще опитатъ неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи единъ праведенъ човѣкъ. Евреитѣ разпнаха Христа, но и до днесъ носятъ послѣдствията на тази постѫпка. Японцитѣ прѣслѣдваха посланника на Оомото — Онисабро Дегучи, когото Богъ изпрати, но голѣми нещастия ги сполѣтѣха. Цѣла Япония се разтърси отъ страшни землетресения. Отгорѣ имъ казватъ: „Нѣма да вдигате шумъ противъ Божиитѣ посланици“. Всѣки народъ, който се е опиталъ да се противопостави на Божиитѣ посланици, не е видѣлъ добро. И сега българитѣ мислятъ, че могатъ да се повдигнатъ противъ менъ. Това, което азъ говоря, сѫ Божии думи; това сѫ Божии закони. Ако тѣ се опитатъ да нарушатъ Божиитѣ закони, Господъ ще ги заличи отъ лицето на земята. Тѣ казватъ: този човѣкъ е самозванецъ. Не, българитѣ трѣбва да знаятъ, че каквото е отношението имъ къмъ мене, такова ще бѫде и отношението на външния свѣтъ спрѣмо тѣхъ. Ако тѣ измѣнятъ отношенията си къмъ мене, и външниятъ свѣтъ ще измѣни отношенията си спрѣмо тѣхъ. Външниятъ свѣтъ ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете: какъ може това? Ще ви кажа. Всѣки, който се обявява противъ Божиитѣ пратеници, обявява се срѣщу Бога, срѣщу Любовьта. Любовьта е вѣченъ законъ, тя нѣма минало, тя има вѣчно настояще и вѣчно бѫдеще. И казва Христосъ: „Всички, които се обявяватъ противъ Мене, т. е. противъ Любовьта, тѣ сѫ крадци и разбойници“. Българитѣ мислятъ, че единъ човѣкъ може да създаде извѣстно течение и да омотае хората. Това не може да бѫде. Христосъ дойде, придоби около 500 милиона послѣдователи. Заблуди ли ги Той? — Не. Христовото учение е Божествено. Значи, Богъ призовава хората. Щомъ е така, Христосъ, който привлѣче толкова хора, отъ Бога е дошълъ. Буда, Мохамедъ сѫщо тъй сѫ дошли отъ Бога, Негови пратеници сѫ тѣ. Азъ не трѣбва да се спирамъ върху това, какво мислятъ хората за мене; не трѣбва да обръщамъ внимание на умразата въ свѣта. Зная, че има готови хора, въ този народъ, готови сърца, които искатъ да служатъ на Бога. Азъ зная, че между този народъ има старозавѣтни, има новозавѣтни, има праведни хора, има и ученици — има отъ всичкитѣ категории хора. Ако азъ съмъ дошълъ между този народъ, дошълъ съмъ за ученицитѣ — тѣ ме интересуватъ. За праведнитѣ хора, както и за новозавѣтнитѣ, и за старозавѣтнитѣ, има кой да се интересува. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и рѣшителни, да имате вѣра, че Богъ е на наша страна. Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работимъ, нѣма да отстѫпваме нито на косъмъ. Никога досега ученицитѣ не сѫ отстѫпвали отъ своя пѫть. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на горения, на страдания, но всѣкога сѫ отивали съ радость. Трѣбва да знаете, че всичко, което се повдига срѣщу Бога, срѣщу Любовьта, се дължи на невѣжеството въ свѣта. Казвамъ: ученицитѣ трѣбва да иматъ жива, положителна вѣра, да живѣятъ съ Радостьта, съ Мира, съ Свѣтлината и съ Любовьта. Бѫдещето е прѣдъ васъ, ще го опитате. Хиляди хора прѣди васъ сѫ страдали и работили за Бога И днесъ хиляди хора живѣятъ, страдатъ и работятъ за Бога. И за въ бѫдеще хиляди хора ще живѣятъ и ще работятъ за Бога. Единъ день ще видите връзката, която сѫществува между всички тия хора. Тогава ще разберете, какъвъ е Божествениятъ планъ, прѣдвиденъ за Неговото дѣло. Ние се радваме, когато Божието дѣло успѣва въ свѣта. Старозавѣтнитѣ подготвятъ, пѫтя за новозавѣтнитѣ; новозавѣтнитѣ подготвятъ пѫтя за праведнитѣ; праведнитѣ подготвятъ пѫтя за ученицитѣ, а ученицитѣ подготвятъ пѫтя за идване Царството Божие на земята. Тази е задачата на всинца ни — да подготвимъ този пѫть. Ученицитѣ сѫ ангажирани съ тази трудна задача. Тѣ ще срещнатъ много прѣпятствия, но всички препятствия ще се разтопятъ като снѣговетѣ и ледоветѣ. Това нѣма да стане въ единъ день, нито въ два дни, нито въ десеть дни, нито въ година, нито въ двѣ години, нито въ сто години, това е единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, за който се изисква дълго врѣме. Обаче, това, за което ви говоря, за всѣки едного поотдѣлно, може да стане бързо и да пожъне плодоветѣ му. Това, което за колективното изисква вѣкове, за единъ човѣкъ отдѣлно може да стане въ единъ кратъкъ периодъ, тъй както единъ авиаторъ за нѣколко минути може да се издигне съ своя аеропланъ високо въ въздуха и да слѣзе долу на земята. И вие може да направите сѫщото. Ние можемъ да ви дадемъ билетъ още за първия аеропланъ, да отидете горѣ и като се върнете, ще кажете: видѣхме новото, което се строи. „Жена, която ражда, на скръбь е, и като роди, забравя своята скръбь“. Азъ желая всички вие да родите, и като родите да забравите своята скръбь, и скръбьта ви да се прѣвърне на радость — да носите Божията Радость винаги съ васъ! „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Сѫбота. 20 августъ. 7 ч. с. Братя въ единомислие. „Ето, колко е добро и колко е угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Псаломъ 133:1. Само Божията Любовь носи пълниятъ животъ! Ще ви прочета нѣколко извадки отъ Библията, като образци на човѣшката мисъль. Ще взема 133 Псаломъ. Всѣки, който прочете този Псаломъ и го вземе въ неговия букваленъ смисълъ, ще попадне въ една погрѣшка и ще си създаде редъ неприятности въ живота. Напримѣръ, въ 2 стихъ на този Псаломъ се казва: „Като многоцѣнното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всѣки отъ васъ има брада, но подъ брада не се разбиратъ само космитѣ, както нѣкои мислятъ. На брадата, наистина, растатъ косми, но космитѣ не съставляватъ брадата, тѣ сѫ само нейно проявление. Долната челюсть, която е лостъ на човѣшката воля, въ сѫщность тя съставлява брадата. Значи, лостътъ, чрѣзъ който човѣшката воля си служи, това е брадата. И тогава, вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лостъ на човѣшката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космитѣ на човѣшката брада, знайте, че съ това нѣщо човѣкъ не може да се благослови. „Ето, колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Прѣдъ кого е угодно да живѣятъ братя въ единомислие, прѣдъ насъ, или прѣдъ Бога? — Прѣдъ Бога, разбира се. Колко е угодно да живѣятъ хората въ единомислие прѣдъ лицето на Бога! Казвате: ние живѣемъ въ единомислие. Не, днесъ не може още да се живѣе въ единомислие, нито пъкъ живѣятъ хората въ единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора иматъ различни интереси. Слѣдователно, вие никога и по никой начинъ не можете да примирите интереситѣ на хората. Отъ хиляди години тѣ се силятъ да примирятъ интереситѣ си, но това се е указало невъзможно. Такъвъ законъ не сѫществува. Защо? — Интереситѣ на частитѣ не могатъ да се примирятъ едни съ други. Тѣ могатъ да се примирятъ само въ цѣлото. Само цѣлото прѣдставлява великъ законъ за примирение интереситѣ на частитѣ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който се занимава съ частитѣ, прѣди всичко трѣбва да разбира закона на цѣлото, понеже всѣка часть има опрѣдѣлено мѣсто въ цѣлото; и тя е часть дотогава, докато запазва своето мѣсто. Изгуби ли това мѣсто, тя вече не е никаква часть. И въ живота забѣлѣзваме сѫщото нѣщо. И тъй, докато човѣкъ има свое опрѣдѣлено мѣсто въ цѣлото, т. е. въ Бога, той живѣе. Щомъ изгуби това мѣсто, той умира. Значи, въ това отношение, смъртьта не е нищо друго, освѣнъ това, че частьта е изгубила своето мѣсто въ цѣлото. Азъ не взимамъ думата „смърть“ въ смисълъ умиране на тѣлото, но я разглеждамъ като състояние, при което умътъ на човѣка се изопачава, и той прѣстава да мисли; сърцето му се изопачава, и той прѣстава да чувствува; смисълътъ на живота се изгубва, и всичко прѣдъ човѣка започва да блѣднѣе. Да изгубишъ смисъла на живота, това е най-ужасната смърть! „Колко е угодно на Бога и прѣдъ Бога да живѣятъ братя въ единомислие!“ „Прѣдъ Бога“ — значи да живѣятъ братя и сестри въ единомислие прѣдъ цѣлото. Мнозина казватъ: ние живѣемъ въ единомислие. Само казването още не разрѣшава въпроса. Ние никога не можемъ да живѣемъ въ единомислие, докато всѣки мисли само за себе си. Мислимъ ли само за себе си, всѣкога ще има противорѣчия. Тогава силниятъ ще има право въ едно отношение, а слабитѣ, колективно съединени, ще иматъ право въ друго отношение. Този законъ сѫществува не само въ обществото, но и въ нашия организъмъ, т. е. това, което става въ обществото, става и въ нашитѣ чувства, мисли и дѣйствия. Много отъ болеститѣ се дължатъ на специфичнитѣ разбирания на клѣткитѣ. Когато клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ се индивидуализиратъ и всѣка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, въ организма на човѣка настава анархия. Идватъ лѣкари тогава — единъ, двама, трима, правятъ инжекции, прѣпорѫчватъ разтривки, изпотявания, какви ли съвѣти не даватъ, но всичко това може да се сведе къмъ слѣдното: всички клѣтки трѣбва да разбератъ, че тѣ сѫ живи сѫщества, че щастието на всѣка една отъ тѣхъ зависи отъ общото състояние на организма. Затова клѣткитѣ, които живѣятъ въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да иматъ взаимно съгласие помежду си. Ако тѣ живѣятъ всѣка за себе си, никога не ще иматъ благото на общото, благото на цѣлото. Ако всѣка клѣтка пожелае да живѣе нѣкѫдѣ отдѣлно, като малка микроба, тя ще има единъ простъ, нищоженъ животъ. Влѣзе ли да живѣе въ човѣшкия организъмъ, тя ще опита онова величие, което сѫществува въ общата хармония на човѣшката душа. И сега, тия отъ васъ, които още не сѫ ученици, които живѣятъ съ разбиранията на старозавѣтния животъ, или съ разбиранията на новозавѣтния животъ, или съ разбиранията на праведника, познаватъ закона на частитѣ. Тѣ не живѣятъ още въ закона на цѣлото. Азъ не говоря, обаче, за живота и стремежа на душитѣ имъ, но за тѣхнитѣ човѣшки разбирания. Кои сѫ праведни хора въ свѣта? Нѣкой казва: азъ съмъ честенъ и благороденъ човѣкъ. Никому досега не съмъ направилъ какво и да е зло — праведенъ човѣкъ съмъ. Не, колкото и да е праведенъ този човѣкъ, той още не е ученикъ. Той не разбира смисъла на живота отъ гледището на ученика, отъ гледището на цѣлото. И праведниятъ човѣкъ живѣе още за себе си. Той иска да застави хората да познаватъ и признаватъ неговата праведность, затова казва: „Не знаете ли, че азъ съмъ праведенъ човѣкъ, и всички трѣбва да се отнасяте къмъ менъ съ почитание?“ Старозавѣтниятъ човѣкъ иска почитание. Новозавѣтниятъ човѣкъ иска почитание. Праведниятъ иска почитание. Единствениятъ, който не иска почитание, това е ученикътъ. Когато човѣкъ прѣстане да иска почитание, той става ученикъ. Само ученикътъ учи, а всички други се занимаватъ, тѣ живѣятъ единъ физически животъ. Наистина, праведниятъ седи по-високо отъ новозавѣтния, но още не е ученикъ. Новозавѣтниятъ седи по-високо отъ старозавѣтния, но още не е праведенъ. Животътъ на ученика, обаче, е идеалътъ на човѣшката душа. Този животъ включва разбирането на четиритѣ живота. Тия четири живота прѣдставляватъ четири различни направления. Всички сравнения, които ви давамъ сега, служатъ като опрѣдѣления и допълнения на главната мисъль въ този Псаломъ. Той се състои отъ три стиха. Първиятъ стихъ е слѣдниятъ: „Колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие“! Този стихъ е основата на това, което осмисля живота. Този законъ се отнася не само за обществото, но той е вѣренъ и за нашия духовенъ животъ, той е вѣренъ и за физическия животъ. Когато всички части на едно колело сѫ сплотени и работятъ заедно, това колело има смисълъ. Но когато всѣка часть се индивидуализира, въ това колело се образува триене, търкане. Казватъ за това колело: разхалтави се нѣщо туй колело. Щомъ спицитѣ на колелото се разхалтавятъ, чува се нѣщо като пѣние. Не, това не е пѣние, това е скрибуцане, то е хлопане. И коларьтъ тогава казва: „Не върви нѣщо колата ми, разхалтавила се е, трѣбва да се поправи!“ Така и ние често се разхалтавяме и трѣбва да отидемъ при Бога, да се поправимъ. Трѣбва да знаете, че отъ тази гѫста материя, въ която живѣете, често спицитѣ на вашия животъ се поразслабватъ, разхалтавятъ, и трѣбва да се молите, трѣбва да отидете при Бога да ви се поправятъ. Ние трѣбва да ходимъ при Господа най-малко по три пѫти на день да ни поправя спицитѣ. Той самъ нѣма да ги поправи, майсторъ ще изпрати, но ние трѣбва да се молимъ. Какво нѣщо прѣдставляватъ спицитѣ? Ние имаме за тѣхъ специфично разбиране. Тия спици на нашия животъ могатъ да се изправятъ само чрѣзъ молитвата. Молитвата е тониране на сърцето. Да се моли човѣкъ, значи да храни сърцето си. Дишане, прѣчистване трѣбва на човѣка! Какъ става това прѣчистване? — Чрѣзъ молитвата. Докато човѣкъ се моли, той диша. Азъ говоря за съзнателния животъ на човѣка, за съзнателната молитва, за онзи вѫтрѣшенъ, непрѣривенъ стремежъ на душата, да бѫде свързана съ Бога, а не за онази молитва на думи само, написана отъ други хора. Молитвата е непрѣривно стремление да работимъ заедно съ Бога. Тогава нашитѣ интереси и интереситѣ на Бога ще бѫдатъ едни и сѫщи. За да не се прѣкѫсва връзката съ Бога, каквато работа прѣдприемемъ прѣзъ деня, трѣбва да я вършимъ съ единствената мисъль, че тя се върши за Бога. Миешъ ли лицето си, мий го за Бога. Пишешъ ли, четешъ ли, каквато работа и да вършишъ, върши я за Бога. Постѫпвашъ ли така, ще имашъ въ себе си единъ постояненъ импулсъ. Това нѣщо се забѣлѣзва въ живота на всѣки човѣкъ. Нѣкой пѣвецъ, напримѣръ, пѣе хубаво, но нѣма вдъхновение, нищо не го интересува въ живота. По едно врѣме той се влюбва въ нѣкоя красива мома и се вдъхновява, насърдчава се вече. Като излѣзе на сцената, и 10,000 души да го слушатъ, това не е важно за него. Той има прѣдъ себе си единъ образъ и за него пѣе. Всички казватъ: много хубаво пѣе този пѣвецъ. Наистина, той има вече успѣхъ. Отнемете този образъ отъ него, този пѣвецъ изгубва вдъхновението си, отъ никѫдѣ помощь не иде, не му се пѣе вече. Азъ наричамъ този образъ „вѫтрѣшенъ центъръ“, който привлича мисъльта, и въ който всички части намиратъ своето единение. Този образъ не е нѣкаква външна прѣдстава, но едно съзнание въ насъ, което може да регулира живота ни. Този образъ изразява вѫтрѣшното състояние на нашитѣ чувства. Той изразява идеята, която ни движи. Ето защо, вие трѣбва да пазите този образъ въ себе си! Вие може да го намѣрите въ нѣкой по-напрѣдналъ човѣкъ отъ васъ, а може да го намѣрите и въ лицето на Бога. Дѣто и да намѣрите този образъ, пазете го Той носи животъ за васъ. Нѣкой питатъ: какъ се прѣдава живота? — Божествениятъ животъ не се прѣдава направо чрѣзъ мислитѣ, чрѣзъ идеитѣ. Какъ се прѣдава тогава? — Божествениятъ животъ, Божественитѣ идеи се прѣдаватъ най-първо чрѣзъ контактъ, чрѣзъ допиране, не физическо, но духовно, вѫтрѣшно допиране. При това допиране се образува Божествения пламъкъ, и Божествениятъ животъ у човѣка започва да тече. Както при горението въ физическия свѣтъ е необходимо вещество, способно да гори, за да се подържа огъньтъ постоянно, така и въ Божествения животъ трѣбва да има едно постоянно прииждане на Божествени енергии. Значи, за да се прояви животъ, енергия е потрѣбна. Отдѣ ще вземете тази енергия? Отдѣто и да я вземете, ще имате все едни и сѫщи резултати — горение ще става. Ако ви трѣбва дървено масло, ще купите отъ нѣкой бакалинъ. Ако ви трѣбва електрическа енергия, ще вземете отъ дружество „Орионъ“, или отъ другадѣ нѣкѫдѣ, и пакъ ще си платите. Ако не плащате редовно, прѣкѫсватъ тока, и вие оставате въ тъмнина. Нѣкой казва: всичко се дава даромъ отъ Бога. Вѣрно, всичко отъ Бога е даромъ, н о п р и у с л о в и е. Ние взимаме буквално думитѣ, че отъ Бога всичко е даромъ. Питамъ: щомъ всичко отъ Бога е даромъ, защо всички хора не се даряватъ еднакво? Защото всички хора не заслужаватъ еднакво. Тъй седи въпросътъ. Нека говоримъ това, което е, а не това, което не е. Тази мисъль, че отъ Бога всичко е даромъ, е старозавѣтна, и азъ я прѣвеждамъ въ новозавѣтна, за да стане по-ясна. Сега, ще ви прочета часть отъ 16 глава на Евангелието отъ Лука. Ще започна отъ 10 стихъ надолу. Това сѫ образци на Божествения Духъ. Не считайте, че ние сме се събрали тукъ само за прѣминаване на врѣмето. Не, нашето врѣме е запълнено съ Божествения Духъ, и ако сега не Го научите, това врѣме втори пѫть нѣма да се върне. Ако сега запълните, ако сега посадите това врѣме съ новитѣ идеи, които слушате, единъ день то ще дойде при васъ и ще ви донесе узрѣли, благословени плодове на вашия трудъ. Ако, обаче, още сега не запълните това врѣме, единъ день то ще ви донесе най-голѣмото нещастие, каквото не сте виждали на свѣта. Това е единъ старозавѣтенъ законъ, съ който сега нѣмамъ врѣме да се занимавамъ. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задача на ученика е да научи всички закони. Ето какъ започва евангелистъ Лука 10 стихъ: „Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ.“ Това е една новозавѣтна мисъль. Азъ ще сравня тази мисъль съ по-раншната, която цитирахъ. „Ето, колко е добро и колко угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Коя е основата на живота, за да живѣятъ братя въ единомислие? Сега мислете, не говорете още нищо. Азъ искамъ да ме слушате, а не да потвърждавате нѣщата външно. Нѣкои отъ васъ говорятъ, мърдатъ само устата си, безъ да мислятъ. Вие нѣма да мърдате устата си, нито ще се смѣете, понеже сега Господъ е между васъ, сега Той говори. Щомъ дойде врѣме вие да си мърдате устата, азъ ще ви дамъ знакъ. Щомъ дойде врѣме за смѣхъ, азъ пакъ ще ви дамъ знакъ. Мърдането на устата е на мѣсто, смѣхътъ е на мѣсто, говоренето е на мѣсто, но всѣко нѣщо трѣбва да дойде на своето врѣме. Когато говоримъ безъ врѣме, и когато се смѣемъ безъ врѣме, ние сме въ единъ животъ на безпорядъкъ, и тогава не можемъ да идемъ при Бога. Вие казвате: азъ не съмъ ли свободенъ да говоря? Свободенъ си, но когато цѣлото говори, частитѣ трѣбва да мълчатъ, да слушатъ, защото тогава Господъ говори. Когато частитѣ говорятъ, т. е. когато ние говоримъ, трѣбва да се редуваме, да пазимъ редъ, послѣдователно да говоримъ. Най-първо ще говори единъ, послѣ втори, трети, четвърти и като се изкажемъ всички, ще оставимъ цѣлото да даде заключението си. Ние по нѣкой пѫть говоримъ по цѣли часове, прѣреждаме се, бързаме да се изкажемъ, не се изслушваме спокойно, и цѣлото не може да даде никакво заключение. Слѣдователно, всѣки отъ насъ каже ли урока си, който му е зададенъ, трѣбва да, остави Богъ да даде своето вѫтрѣшно заключение. И сега Богъ отговаря: „Когато вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, само тогава братята ще живѣятъ въ единомислие“. Христосъ казва: „Неправедниятъ въ малкото и въ многото е неправеденъ“. Богъ казва: „Щомъ човѣкъ е неправеденъ и въ малкото и въ многото, братята не могатъ да живѣятъ въ единомислие“. „И тъй, ако въ неправедното богатство вие не бѣхте вѣрни, кой ще ви повѣри истинното богатство?“ Питамъ: ако вие въ материалнитѣ работи, ако въ богатството на свѣта, което е врѣменно, сте невѣрни, кой ще ви повѣри духовното богатство? „И ако въ чуждото се не показахте вѣрни, кой ще ви даде вашето?“ Кое счита Христосъ за чуждо богатство? — Божието богатство. Значи, ако вие се показвате невѣрни къмъ благото, което Богъ ви дава, и злоупотрѣбявате съ него, кой ще ви даде вашето? Никой въ свѣта, освѣнъ Богъ, не може да ви даде вашето. Единственото сѫщество въ свѣта, което може да ви даде вашето благо, това е Богъ. Слѣдователно, ако вие сте злоупотрѣбили съ Божието благо, отъ никого не можете да очаквате вашето благо. Въ Бога се крие и Божието благо, и нашето благо. Той държи и своето благо, и нашето благо. Тогава, ако ние злоупотрѣбимъ съ Божието благо, кой ще ни даде нашето? Ще ви дамъ единъ конкретенъ примѣръ за обяснение на този законъ. Прѣдставете си, че вие сте единъ простъ работникъ и отивате да работите на лозето на единъ богатъ българинъ. Той ви казва: „Ще ти платя, колкото желаешъ, но искамъ тъй да прѣкопаешъ лозето ми, че да не остане въ него нито единъ стръкъ трѣва. Послѣ, да разкопаешъ пръстьта добрѣ, на ситно, да не останатъ никакви буци“. И, ако вие прѣкопаете лозето тъй, както господарьтъ ви иска, той ще ви плати добрѣ, както обѣща, но ако дойде и види, че вие сте прѣкопали лозето отгорѣ-отгорѣ само, тукъ-тамъ сте драснали почвата съ мотиката, питамъ: този господарь ще ви даде ли благото, което ви се пада? — Нѣма да ви го даде. „Никой слуга не може на двама господари да слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилѣпи и другиго ще прѣзира. Не можете да работите на Бога и на Мамона“ Човѣкъ не може да работи едноврѣменно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щомъ работишъ за Бога, за Бога ще работишъ. Работишъ ли за себе си, ще знаешъ, че за себе си работишъ. Вие не можете да примирите тия двѣ положения въ живота си. Нѣкой казва: нали трѣбва да живѣемъ за себе си? Ние ще живѣемъ за Бога, а Богъ ще живѣе за насъ. Такъвъ е великиятъ законъ на Битието. Когато апостолъ Павелъ прѣмина въ новозавѣтния животъ, той научи този законъ и каза: „Сега вече не живѣя азъ, но Христосъ. Азъ умрѣхъ, а Христосъ живѣе въ менъ“. Питамъ: какъ е възможно умрѣлъ човѣкъ да говори? Павелъ казва, че той вече не живѣе, а въпрѣки това говори. Подъ думата „смърть“ Павелъ не разбира изгубване на съзнанието въ човѣка, но той подразбира, че въ даденъ моментъ човѣкъ се самоотрича отъ себе си и живѣе за Бога, като казва: „Господи, ще живѣя само заради Тебе“! Лошо ли е човѣкъ да живѣе за Бога? Да живѣе човѣкъ за Бога, това е едно отъ най-красивитѣ състояния на човѣшката душа. Да живѣе човѣкъ за Бога, това още е частиченъ животъ, а да живѣе въ Бога и за Бога, това е цѣлокупниятъ животъ, въ който той минава живота на всички сѫщества. „Всичко това чуваха и фарисеитѣ, които бѣха сребролюбци; и присмиваха Му се“. Това е свѣтътъ, това сѫ безидейнитѣ хора. „Всѣки, който напуща жена си и се ожени за друга, прѣлюбодѣйствува; и всѣки, който се ожени за напусната отъ мѫжъ, прѣлюбодѣйствува“. Какъвъ е смисълътъ на този стихъ? Въ този стихъ се подразбира, че всѣки, който напуща Божията Любовь, напуща Бога и прѣлюбодѣйствува. Жената е символъ на Любовьта. Затова, всѣки, който напуща Бога и започва да живѣе съ тази или онази жена, съ този или онзи мѫжъ, прѣлюбодѣйствува. Такъвъ човѣкъ е изгубенъ вече. Най-ужасното прѣстѫпление е това духовно прѣлюбодѣяние! Когато напуснемъ Любовьта, т. е. великия принципъ на живота, тогава, именно, смъртьта иде. Това е истинското прѣлюбодѣяние. Като четемъ този стихъ, ние не разбираме въ букваленъ смисълъ отношенията на мѫжа къмъ жената, нито отношенията на жената къмъ мѫжа, нито отношенията само на мѫжа, или тия на жената отдѣлно, нито пъкъ отношенията нв всички живи сѫщества, но разбираме отношенията ни къмъ Бога. Казва Христосъ: „Който напусне жена си, прѣлюбодѣйствува“. Христосъ обяснявалъ тази мисъль на ученицитѣ, говорилъ имъ за дълбокия смисълъ, който се крие въ нея. Всички хора днесъ страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Тѣ разглеждатъ всѣко нѣщо въ неговия букваленъ смисълъ. Тази мисъль е новозавѣтна, и кой какъ я прочете, ужаси се и казва: „Ние трѣбва да пазимъ женитѣ си, като писани яйца. Любишъ ли жена си, ще любишъ и Бога“. Не, азъ казвамъ, че ако любишъ жена си, Бога не можешъ да любишъ. Но любишъ ли Бога, ти не можешъ да не любишъ жена си и дѣцата си, и всички сѫщества. Ще любишъ, както Богъ люби. Тогава Любовьта ще бѫде нѣщо възможно за тебе, и ти нѣма да казвашъ, че този не мога да търпя, онзи не обичамъ и т. н. Като човѣкъ, вѣрно е, че много нѣща сѫ невъзможни, но невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Човѣшката любовь е частична, Божията Любовь е цѣлокупна. Подъ цѣлокупность разбирамъ единение, единство въ съзнанията. Ако ти любишъ всички хора, тѣхнитѣ съзнания, като възприематъ твоята любовь, ще се съединятъ съ твоето, и ще има единство въ съзнанията. „Всѣки, който напуща жена си, прѣлюбодѣйствува“. Този стихъ, прѣведенъ въ широкъ смисълъ, означава: всѣки, който напуща Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина, прѣлюбодѣйствува“. Отъ това гледище, азъ ще се спра върху сегашния индивидуаленъ и общественъ животъ. Щомъ въ единъ домъ царува Божията Любовь, тамъ се раждатъ умни дѣца. Въ това отношение, както съврѣменната наука, така и науката въ миналото и бѫдещето, иматъ само едно мнѣние. Този домъ, въ който бащата и майката сѫ били цѣломѫдрени, въ пълния смисълъ на думата, тамъ се раждатъ най-добри, най-разумни и гениални дѣца. Ние имаме такъвъ примѣръ съ Христа. Той се роди отъ една дѣвица, която бѣше най-цѣломѫдрената жена по това врѣме. Еврейскиятъ народъ не можа да създаде по-добра, по-цѣломѫдрена жена отъ Мария — майката Господня. Христосъ можа да се роди само чрѣзъ нея. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ. Само най цѣломѫдрената душа може да роди прави, прѣкрасни, красиви мисли въ свѣта. Сѫщиятъ законъ се отнася и до постѫпкитѣ, до дѣйствията. Само най-цѣломѫдрениятъ духъ може да роди прѣкрасни, красиви постѫпки въ свѣта. Цѣломѫдрието може да се тури като основа въ живота на всѣки едного. Да допуснемъ, че мѫжътъ и жената въ единъ домъ се биятъ и наричатъ това „животъ“. Не, това не може да се нарече животъ. Такъвъ споръ, такъвъ бой става и вѫтрѣ въ васъ; вие сте раздѣлени въ себе си, и въ резултатъ на това се явява тъмнина, мракъ. Въ домоветѣ, нѣкѫдѣ мѫжътъ бие жената, нѣкѫдѣ жената бие мѫжа. Нѣкой пѫть мѫжътъ е лошъ и казва: моятъ умъ е много лошъ. Нѣкой пѫть жената е лоша и казва: моето сърце е много лошо. Какъ ще изправите ума и сърцето си? Турете въ ума цѣломѫдрието, турете и въ сърцето цѣломѫдрието, и вашитѣ умъ и сърце ще се изправятъ. Това сѫ максими, съ които можете да работите. Ще кажете: какъ ще работимъ съ тия максими? — Това сѫ специфични методи и правила. Ако не можете да намѣрите правилния начинъ за работа, т. е. ако не знаете, какъ да отваряте запушенитѣ шишета, елате при менъ, азъ ще ви кажа, какъ се отварятъ. За да отворите едно запушено шише, вие взимате единъ tire-bouchon, прѣкарвате го прѣзъ тапата, и шишето се отваря. Ако влѣзете въ една кѫща, дѣто кепенцитѣ на прозорцитѣ сѫ затворени, какъ ще прѣкарате свѣтлината въ нея? Нужно ли е да каните свѣтлината да влѣзе въ тази кѫща? — Не. Ще отворите кепенцитѣ, послѣ ще махнете кукичкитѣ на прозорцитѣ, ще ги отворите широко, и свѣтлината сама ще влѣзе вѫтрѣ — нѣма защо да я каните. Слѣдователно, азъ говоря за цѣломѫдрието, като за разумна сила, като за разумно сѫщество. Цѣломѫдрието носи сила съ себе си. Та когато вие отворите пѫть на цѣломѫдрието, това сѫщество ще дойде въ вашия умъ и въ вашето сърце, и ще ви покаже, по кой начинъ трѣбва да разсѫждавате, и по кой начинъ трѣбва да чувствувате. Цѣломѫдрието разбира законитѣ на мисъльта, и затова, като влѣзе въ мозъка на човѣка, ще поправи всички центрове, съ които той си служи, и мисъльта веднага ще потече плавно. Тогава мисъльта добива изразъ и става силна, мощна въ своитѣ прояви. Всѣка Божествена мисъль е права. Тя никога не може да бѫде изказана не на врѣме, защото нѣма да се възприеме и приложи, а всѣка мисъль, която не може да се възприеме, не може и да живѣе. Ще кажете: сѫществува ли, наистина, цѣломѫдрие въ свѣта? — Да, има цѣломѫдрие въ свѣта, което не е механическо, но Божествено цѣломѫдрие. Въ Новия Завѣтъ наричатъ това цѣломѫдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посѣщение на Духа“ и т. н. Казва Христосъ: „Духътъ на Истината ще дойде върху васъ и ще ви научи.“ На какво? — Да мислите правилно. Той ще ви даде знания за живота, а животътъ не седи само въ това да чувствувашъ и да мислишъ, какъ да прѣкарашъ врѣмето си. Не, сегашниятъ животъ прѣдставлява една дълбока вѫтрѣшна наука, едно дълбоко познаване на себе си. Ако ви запитамъ сега, коя е основната ви чърта, или кое е основното качество, което ви отличава отъ другитѣ хора, какво ще ми отговорите? Ще кажете, че вашата мисъль ви отличава отъ другитѣ. Че кой не мисли? Ще кажете, че вашиятъ начинъ на разсѫждение е особенъ. Че кой не разсѫждава? Ще кажете, че сте добъръ човѣкъ. Че и другитѣ хора сѫ добри. Или пъкъ най-послѣ ще кажете, че вие обичате хората. И другитѣ хора обичатъ. „Ама азъ съмъ честенъ човѣкъ, не лъжа.“ И другитѣ хора сѫ честни, и тѣ не лъжатъ. Не, кажете ми една отличителна чърта, която само вие имате. Какъ ще я опрѣдѣлите? Ако отидете при нѣкой съврѣмененъ музикантъ, той ще ви каже, че първиятъ тонъ отъ първата октава има 32 трептения, 32 вълни. Той е най-низкиятъ тонъ, който човѣшкото ухо е схванало досега. Само единъ контрабасистъ може да вземе този тонъ. Като се слуша този тонъ, той прѣдставлява едно бучение, като че земята се тресе. Той е силенъ, мощенъ тонъ, въ състояние е да разтърси нашия салонъ. Както виждате, този тонъ има една отличителна чърта, по която се познава отъ другитѣ тонове. Като дойдемъ до осмата октава пъкъ, първиятъ тонъ тамъ има 40,000 трептения. Той е толкова високъ, че човѣшкото ухо едва може да го схване, като че отдалечъ нѣкѫдѣ се носи този звукъ. Днесъ малко цигулари могатъ да взематъ този тонъ чистъ и ясенъ. Грѣшката не е въ цигуларя, нито въ цигулката, но жицитѣ, които се употрѣбяватъ, не могатъ да прѣдаватъ тия трептения. Затова всички майстори-цигулари търсятъ материалъ за жицитѣ по-чистъ, по-отзивчивъ за прѣдаване на тѣзи висши трептения. Азъ прилагамъ този законъ по отношение на нашата нервна система, която постоянно се прѣобразява, прѣустройва. Тя трѣбва да се кали толкова много, че да бѫде въ сила да издържа, както на низкитѣ, тъй и на високитѣ тонове. Това ще се постигне чрѣзъ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота. Чрѣзъ тѣхъ, именно, става прѣустройване на материята въ нашата нервна система. Ако разгледате съ увеличително стъкло нервната система на единъ човѣкъ, който има старозавѣтни вѣрвания, както и на онзи човѣкъ съ новозавѣтни вѣрвания, послѣ разгледате нервната система на праведния човѣкъ и най-послѣ на ученика, ще намѣрите голѣма разлика въ устройството на нервната имъ система. Ако погледнете очитѣ на старозавѣтния човѣкъ, както и тия на новозавѣтния, ще видите, че очитѣ на единия и на другия сѫ различно устроени. Ако слѣдъ това погледнете очитѣ на праведния и тия на ученика, пакъ ще намѣрите разлика въ устройството имъ. Това сѫ факти, съ които съврѣменнитѣ учени хора още не сѫ се занимавали. Тѣ прѣдставляватъ извѣстни празнини въ съврѣменната наука, за изучаването на които се изискватъ редъ изслѣдвания. Това е една широка область за проучаване. Ние можемъ да познаемъ миналото, настоящето и бѫдещето на човека по неговото око. Всичко, което може да стане съ човѣка, е написано въ неговото око, и ние можемъ да четемъ по него. Ако нѣкой човѣкъ страда отъ охтика, или отъ каква и да е болесть, въ окото му има признаци, които говорятъ за тази болесть. Всички болезнени състояния се отразяватъ въ очитѣ на хората. Тамъ ставатъ извѣстни прѣсичания на крѫговетѣ, отъ които правилнитѣ течения въ очитѣ се прѣкѫсватъ. Онзи, който може да чете по очитѣ, като погледне въ тѣхъ, ще познае, че нѣкой човѣкъ ще умре отъ охтика, напримѣръ, слѣдъ една година. Случва се такъвъ човѣкъ, който чете по очитѣ, да отиде при нѣкой боленъ, когото всички лѣкари отписватъ отъ книгата на живота, и казва: този човѣкъ слѣдъ десеть деня ще бѫде на крака. Какъ е възможно това нѣщо? Нали всички лѣкари казватъ обратното? Да, така казватъ тѣ, но въ окото на този човѣкъ е написано положително, че той ще живѣе, нѣма да умре. Тъй е опрѣдѣлилъ неговиятъ духъ. Нѣкой човѣкъ пита: азъ ще стана ли добъръ? — Погледни въ окото си, или намѣри човѣкъ, който може да чете по окото, той ще ти каже всичко, каквото може да стане отъ тебъ. Послѣ намѣри нѣкой опитенъ френологъ и го попитай, за какво си способенъ. Той има редъ мѣрки, съ които ще си послужи: ще измѣри главата ти околовръстъ, на дължина и т. н. Слѣдъ това ще се произнесе не само за твоитѣ способности, но точно ще опрѣдѣли, каква е била майка ти, какъвъ е билъ баща ти, какви сѫ били твоитѣ дѣди и прадѣди прѣди нѣколко поколѣния. Казватъ нѣкой, че и въ България, имало такива гадатели. Не, нашитѣ гадатели говорятъ, както имъ падне, тѣ не сѫ тъй точни, както съврѣменнитѣ френолози, не могатъ даже да се сравняватъ съ тѣхъ. Френологията почива на редъ опити, наблюдения, извлѣчени изъ живота, изъ живата природа. Казахъ ви въ една отъ бесѣдитѣ си, че всѣка форма е изразъ на една Божествена мисъль. Въ този смисълъ, окото е жива Божествена форма, въ която е написано, какъ сѫ устроени цѣлия козмосъ, цѣлата слънчева система, какъ е устроенъ най-послѣ и животътъ. Окото на човѣка е създадено най-послѣ. То има най-високъ произходъ. Слѣдователно, онзи, който може да чете по окото, той е ученъ човѣкъ. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човѣчеството четатъ и се учатъ по окото. Една отъ виднитѣ български ясновидки казваше: „Азъ чета за живота на хората по очитѣ имъ. Най напрѣдъ се помоля на Бога, слѣдъ това, като погледна въ очитѣ имъ, всичко познавамъ. Не мога ли да проникна въ окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета“. Така е, въ окото на човѣка е написано всичко. Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тѣло чисто ще бѫде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тѣло нечисто ще бѫде“. Каквото е окото, такова е и тѣлото. Ако въ окото има признаци на нечистота, тѣлото ти не може да бѫде чисто. Окото седи на първо мѣсто. Ние виждаме това око на лицето, но то е изразъ, отражение на вѫтрѣшното око. За вѫтрѣшното око се говори въ Писанието. Двѣтѣ очи на лицето на човѣка сѫ двѣ сестри, свързани въ мозъка чрѣзъ единъ общъ центъръ. Щомъ прѣминемъ окото и дойдемъ до човѣшкия мозъкъ, прѣдъ насъ се отваря една широка область за изучаване. Всичко онова, което е написано въ клѣткитѣ на мозъка, прѣдставлява недостѫпна область за съврѣменната наука. Ще минатъ, може би, вѣкове още, докато хората се заематъ съ щателното проучване на човѣшкия мозъкъ. Съврѣменнитѣ учени, при извѣстни случаи, сѫ отваряли черепа на човѣка и сѫ наблюдавали мозъка. Тѣ сѫ виждали, какъ той пулсира, какъ се увеличава и намалява по обемъ. Съврѣменната хирургия е дошла до слѣднитѣ факти: при счупване на часть отъ костьта на черепа, отваряла се е дупка, голѣма до 2—3 квадратни сантиметра, и ако субектътъ е развълнуванъ нѣщо, забѣлѣзвали сѫ, че мозъкътъ излиза отъ черепа навънъ, а щомъ се успокои, прибира се пакъ вѫтрѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и при възбудена мисъль. Щомъ мисъльта у нѣкой човѣкъ е силно възбудена, мозъкътъ излиза навънъ до 2—3—5, а даже и до 10 см., като краставица, но като се успокои, отново се прибира. Както виждате, не е лесно да се управлява мозъкътъ. За правилното функциониране на мозъка, за урегулирването на това напрѣжение, изисква се права мисъль. Ето защо, природата, като знае, че съврѣменнитѣ хора, въ тѣхното развитие, сѫ дѣца, е поставила мозъка въ такава здрава коруба. Тя знае, че тия дѣца не могатъ да пазятъ нѣщата. Ако мисъльта ви е еднообразна, т. е. ако тя върви само въ една опрѣдѣлена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина, именно, много хора заболѣватъ умствено, и нервната имъ система се разстройва. Слѣдователно, като разбирате този великъ законъ, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправяте къмъ всички посоки на мозъка. Абсолютно ще избѣгвате еднообразие въ мисъльта! Човѣкъ, който мисли здраво, не полудѣва. Казватъ за нѣкого, че полудѣлъ отъ много мисъль. Не, човѣкъ не може да полудѣе отъ много мислене. Умътъ на човѣка не заболѣва, но заболѣе ли сърцето, то указва вече влияние върху човѣшката мисъль. Въ прѣдната часть на мозъка не става почти никакво заболяване. Обикновено заболяването става въ задната часть на мозъка. Има извѣстенъ родъ мисли, които будятъ, повдигатъ човѣшкото съзнание. Тѣ сѫ правитѣ мисли, които прѣдставляватъ здравословното състояние на човека. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ, право ще мислишъ! Красивата мисъль е хармонично съчетание на мислитѣ. Кривата мисъль подразбира раздвояване въ чувствата. Искашъ ли нѣща, които не ти сѫ потрѣбни, заинтересованъ ли си отъ нѣщо лично, ще се родятъ и кривитѣ прояви въ живота. Ето защо, ти трѣбва да допущашъ въ мисъльта си само такива нѣща, които сѫ необходими за живота ти за даденъ моментъ. Вземете, запримѣръ, факта, че искашъ да бѫдешъ красивъ. Красотата не е лошо нѣщо, но важното е, какви сѫ побужденията ти да бѫдешъ красивъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за красотата. Тѣ казватъ: „Да гледа човѣкъ хубавото въ живота, въ природата, това е привилегия за него, това осмисля живота.“ Красотата е великъ потикъ, великъ импулсъ въ живота на човѣка. Чувството къмъ красивото е развито даже и у животнитѣ. И тѣ съзнаватъ кога сѫ красиви. У всички сѫщества има едно вѫтрѣшно чувство за красотата. Отдѣ иде красотата, какъ се създава тя? — Отъ човѣшката мисъль. Само човѣшката мисъль е въ състояние да подбере съотвѣтната храна, да направи човѣка красивъ. Ако човѣкъ не може да си подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване. Въ този смисълъ, що е красотата? — Мускулна тъканъ, въ която мускулитѣ сѫ хубаво съчетани, съ голѣма пластичность. Азъ не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска. Красиво е това лице, на което се забѣлѣзва всѣка промѣна въ мислитѣ, чувствата и дѣйствията на човѣка. При тази промѣна, обаче, въ чъртитѣ на лицето, все пакъ остава една неизмѣнна чърта. Такова лице е изразъ на една благородна, възвишена душа. Красивъ човѣкъ е този, въ лицето на когото можешъ да четешъ. Това лице изразява всичко онова, което се крие въ душата. Днесъ хората се страхуватъ да четатъ по лицата имъ. Нѣкои отъ тѣхъ казватъ: ще скрия лицето си, не искамъ да ме познаятъ. Защо? Какво лошо има въ това, че нѣкой ще прочете на твоето лице единъ листъ отъ голѣмата книга на твоя животъ? Какво по-хубаво отъ това, като видятъ лицето ти, да познаятъ, че твоята баба и твоятъ дѣдо сѫ били добри хора? Нека хората четатъ красивитѣ нѣща въ живота! Азъ наричамъ грозни лица само ония, по които хората, като немарливитѣ дѣца, сѫ писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пакъ зачерквали онова хубаво писмо, което Богъ нѣкога е написалъ. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човѣкъ пише и задрасква. Красиво лице е онова, по което Богъ пише, а човѣкъ го пази чисто. „Колко е добро и угодно да живѣятъ братя въ единомислие!“ Съ кого? — Съ Бога. Съ кого трѣбва да живѣемъ въ любовь, безъ да се съблазни сърцето ни? — Съ Бога. Характерътъ на човѣка седи въ това, той да не се съблазни отъ нищо. И цѣлиятъ свѣтъ да му даватъ, и всичкото богатство на свѣта да му обѣщаватъ, той трѣбва да каже: не, за нищо въ живота си, не бихъ пожертвувалъ Онзи, Когото обичамъ! Да се самоотречешъ, да понесешъ кръста на страданията и сѫщеврѣменно да носишъ въ душата си великата идея, че всичко това правишъ заради Бога, безъ най-малко да се поколебаешъ, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човѣка. Живѣешъ ли така, ти бѣденъ нѣма да бѫдешъ, лишенъ отъ храна нѣма да бѫдешъ, отъ нищо нужда въ живота нѣма да познавашъ. Щомъ любя Бога, азъ ще имамъ нужната храна — ще дойде нѣкоя врана да ми донесе едно малко парченце отъ Любовьта. Щомъ любя Бога, Той ще ми изпрати отъ Своята трапеза едно малко парченце съ нѣкоя врана. Щомъ любя Бога, азъ не се нуждая хората да ме хранятъ и да казватъ: знаешъ ли, че ние те хранимъ? Докато очакваме хората да ни хранятъ, ние въ Бога не вѣрваме. Докато очакваме хората да ни хранятъ, ние Бога не обичаме. Прѣстанемъ ли да очакваме хората да ни хранятъ, ние обикваме Бога. Казвамъ: имате ли тия максими, които ви давамъ, като основа на живота ви, нѣма да бѫдете бѣдни. Свобода сѫществува само за тѣзи хора, които любятъ Бога. Тѣ сѫ идеалнитѣ хора въ свѣта. Колко сѫ и дѣ сѫ тия идеални хора, които любятъ Бога? Ако срещнешъ такъвъ човѣкъ, той отваря душата си прѣдъ тебе и ти казва: „Ела да те запозная съ Онзи, Когото любя! Ела да видишъ, колко е добъръ Той! Азъ не казвамъ, че трѣбва да те запозная съ себе си, нито съ моя гениаленъ умъ, нито съ моето благородно сърце, но искамъ да те запозная съ Онзи, Когото любя. Не у мене, а у Бога се крие гениаленъ и възвишенъ умъ, благородно и възвишено сърце.“ Мнозина отъ васъ иматъ желание да заведатъ нѣкого при Бога. По кой начинъ можете да заведете кого и да е при Бога? По кой начинъ, именно, трѣбва да заведемъ нѣкого при Този, когото любимъ? Когато момата залюби нѣкой момъкъ, завежда ли нѣкого при него? Не, щомъ момата залюби нѣкой момъкъ, тя не води никого при него. Защо? — По единствената причина, че хората нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Момъкътъ, като залюби нѣкоя мома, води ли нѣкого при нея? — Не. Защо? — По сѫщата причина, нѣма довѣрие въ хората, бои се да не му я откраднатъ. Той не вѣрва даже въ своята възлюбена. Защо? Той казва: момата може да ме разлюби, затова, въ мой интересъ е да я държа въ невѣжество, много да не знае, много да не ходи, само менъ да обича. Иначе, тя може да се изгуби. Засега човѣкъ има довѣрие само въ майка си и въ баща си, затова момъкътъ, като се влюби въ нѣкоя мома, първо я завежда при майка си и при баща си, да получи тѣхното благословение. Слѣдъ това я прѣдставя прѣдъ брата си и прѣдъ сестра си и дотамъ спира. Сѫщото правятъ и турцитѣ. Довѣрието имъ се простира най-много до братята и сестритѣ. Оттамъ нататъкъ не отиватъ. Сега този законъ и у турцитѣ се измѣни, но по-рано бѣше много строгъ. Азъ взимамъ момъкътъ и момата като форми, които сѫществуватъ въ свѣта. Взимамъ ги, като най-чисти форми, съ които искамъ да изясня духовния, както и Божествения животъ. По сѫщия начинъ и грѣшникътъ не може да бѫде заведенъ при Бога, освѣнъ, ако съзнанието му започва да се пробужда. Тогава ще му кажемъ: ела да те заведемъ при Онзи, Когото обичаме! Тамъ ще намѣришъ смисъла на живота. Питамъ ви сега: Отдѣ ще черпите законитѣ, максимитѣ за бѫдещата наука? Ученикътъ трѣбва да черпи познанията, максимитѣ и законитѣ за новата наука отъ другъ източникъ. Той, слѣдъ като е прѣминалъ всички школи на свѣта, като приготовителни училища, ще се ползува отъ единъ съвсѣмъ новъ източникъ. Христосъ казва: „Като дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи на всичко.“ Той казва и за себе си: „Както ме е Отецъ ми научилъ, и както ме сега учи, така и азъ ви уча.“ Той всѣки день се учеше. Смирение имаше въ Христа! Често работитѣ ви не вървятъ добрѣ. Защо? — Смирение нѣма у васъ. Въ каква форма да употрѣбя тази мисъль? Тя е една отъ най-щекотливитѣ мисли. Като казвамъ, че „вие“ нѣмате смирение, изключвамъ себе си отъ това число и обиждамъ васъ. Ако кажа „ние“, включвамъ себе си, а по този начинъ себе си обиждамъ. Ако кажа нѣкому „ти нѣмашъ смирение“, обидата е още по-голѣма. Ще кажа тогава: всѣки, който не върши волята Божия, не е смиренъ. Защо? — Понеже частьта се е индивидуализирала. Тя мисли, че е общъ центъръ, около който всички трѣбва да се групиратъ, и е недоволна, че не може да върши, каквото си иска. Тя казва: „Азъ мога да употрѣбя благото, което Богъ ми е далъ, за себе си.“ Не, Богъ ни изпитва съ благото, което ни дава. Ако не употрѣбимъ това благо за Бога, ще го изгубимъ. Нѣкой казва: азъ не знаѣхъ това нѣщо. Ако ти не знаешъ тия нѣща, ученикъ не можешъ да бѫдешъ. Ако пъкъ ученикътъ знае всичко, той ще бѫде Учитель. Азъ не искамъ да опрѣдѣлямъ, какво нѣщо е Учительтъ. И да ви обяснявамъ това, нѣма да ме разберете, но казвамъ: има по-великъ пѫть отъ този на ученика, той е пѫтьтъ на Учителя. Сега ви говоря за пѫтя на ученика. Той е идеаленъ пѫть. Ако днесъ ви говоря за пѫтя на Учителя, какво ще разберете? Обаче, разберете ли пѫтя на ученика, само по този начинъ, въ далечното бѫдеще, ще дойдете до една нова фаза, да разберете пѫтя на Учителя. Ако не можете да прѣминете пѫтя на ученика, пѫтьтъ на Учителя ще бѫде абсолютно недостѫпенъ за васъ. Ако старозавѣтнитѣ хора подготвятъ пѫтя на новозавѣтнитѣ, тогава новозавѣтнитѣ ще подготвятъ пѫтя на праведнитѣ; и ако праведнитѣ подготвятъ пѫтя на ученика, тогава ученикътъ ще подготви пѫтя на Учителя. Това е правилното схващане за живота. Но смирение трѣбва! Когато човѣкъ добие смирението, всѣкакво терзание изчезва отъ него, и той добива едно вѫтрѣшно спокойствие въ душата си. Докато човѣкъ нѣма смирение, той търси почитъ и уважение отъ хората. Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога!“ Нека Богъ има добро мнѣние за васъ, и Той ще ви научи на всичко. Ще се върна на мисъльта: коя е отличителната чърта, по която се различавате отъ другитѣ хора? Това е една отъ задачитѣ на ученика. Цѣлата ваша еволюция седи въ това, да познаете отличителната си чърта, като ученици. Не знаете ли вашата отличителна чърта, единъ день вие може да се изгубите въ пѫтя си, като ученикъ, и нѣма да познаете, кой сте, дали сте вие, или не. Вие знаете анекдота за онзи човѣкъ, който отишълъ въ банята да се кѫпе. Съблѣкълъ дрехитѣ си, влѣзълъ въ банята между другитѣ хора, но изведнъжъ се изгубилъ, не могълъ да познае, кой е. Като се видѣлъ въ това положение, уплашилъ се. Вториятъ пѫть, когато влѣзълъ въ банята, за да не се изгуби между другитѣ хора, вързалъ единъ конецъ на крака си. Да, страшно нѣщо е изгубването! И човѣкъ, наистина, може да се изгуби. Щомъ се изгуби, въ него настава една вѫтрѣшна суматоха, и умътъ му изфирясва. Ако човѣкъ може да се изгуби въ гората, колко повече може да се изгуби въ широкия свѣтъ? Слѣдователно,задачата на всѣки едного е д а п о з - н а е себе си. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога”. Да познаемъ Бога, значи да познаемъ себе си, да познаемъ Първата Причина, която ни е пратила въ свѣта, да познаемъ Единствениятъ, Който ни обича, Който ни дава свѣтлина, миръ и радость за душитѣ. Азъ бихъ ви обяснилъ въ широкъ смисълъ, какво нѣщо сѫ Любовьта, Свѣтлината Мирътъ и Радостьта, но това ще остане за другъ пѫть. То е цѣла наука! Да се говори за Любовьта, това е широка, необятна область. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовьта въ нейния развой, тъй както започва отъ физическия свѣтъ, продължава въ духовния свѣтъ, докато стигне най-послѣ до Божествения свѣтъ. Вие ще се очаровате и отъ Свѣтлината, ако я разгледате въ всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и отъ Мира, който повдига човѣшката душа, и отъ Радостьта, която внася веселие, доволство въ свѣта. Това сѫ области за прѣминаване, това сѫ теми за проучаване, съ които ученикътъ трѣбва да се занимава прѣзъ цѣлия пѫть, докато достигне крайния прѣдѣлъ на своя животъ и започне да изучава пѫтя на своя Учитель. Тогава той ще бѫде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любовь, която дѣйствува въ свѣта, до причинитѣ и възможноститѣ, които сѫ го създали, до причинитѣ и възможноститѣ, чрѣзъ които хората се сближаватъ, до причинитѣ и възможноститѣ, които заставятъ великитѣ Учители да идватъ въ свѣта и да работятъ. Тогава ще разберете, какъвъ е смисълътъ на това, да се любите единъ другъ, какъвъ е смисълътъ да любите Бога. Засега не разбирате още тия нѣща. Въ сегашното ви разбиране има единъ вѫтрѣшенъ страхъ. Казвате: човѣкъ може да обича, но тази любовь трѣбва да има граници. Значи, Любовьта трѣбва да има граници, прѣдѣлъ. Да, вѣрно е, Любовьта има граници, както и яденето. Стомахътъ има граници, затова и Любовьта има граници. Любовьта има граници, защото и сърцето има граници. Човѣкъ свещено трѣбва да пази границитѣ на Любовьта. И тъй, въ сегашното състояние, въ което се намирате, вие нѣмате право да пипате онзи, когото обичате. Това е законъ! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нѣщо, което трѣбва да спазвате въ Любовьта. И дѣйствително, ние не даваме прахъ да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовьта въ физическия свѣтъ. Ако оставите всичкия прахъ да падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любовь, това не е никаква любовь. Тъй седи Истината. Говоримъ ли при това положение за Любовь, това сѫ празни думи, полици безъ никакво съдържание. Това сѫ банкноти, които всѣкога могатъ да се обезцѣнятъ. Слѣдователно, Богъ ни сѫди заради тази Любовь. Той ни е поставилъ на изпитъ въ този свѣтъ. Не мислете, че вашата любовь е много малка, или съвсѣмъ нѣмате любовь, но казвамъ, че вашата любовь е въ такъвъ малъкъ мащабъ по отношение на великата Божествена Любовь, та като дойдете да боравите съ по-голѣмитѣ изисквания на живота, тя не ще бѫде въ състояние да издържи. Божествената Любовь, за която ви говоря, е силна, мощна. Ти не можешъ да излѣзешъ срѣщу човѣка, който носи въ себе си великата Любовь. Той е толкова гъвкавъ, толкова пластиченъ, дѣто и да го туришъ, ще намѣри и най малката дупчица, прѣзъ която ще излѣзе. Дойде ли нѣкаква мѫчнотия, той лесно я разрѣшава, казва: тази работа ще се оправи. Дойде ли му нѣкоя трудна мисъль за разбиране, казва: тази мисъль ще се проясни. Сега, на старозавѣтнитѣ казвамъ да станатъ новозавѣтни. На новозавѣтнитѣ казвамъ да станатъ праведни. На праведнитѣ казвамъ да станатъ ученици. Азъ съмъ послѣдователенъ, не говоря това отъ себе си, но такъвъ е Божиятъ законъ. Азъ нѣкога ще ви раздѣля на старозавѣтни, на новозавѣтни, на праведни и на ученици и ще образувамъ отдѣлни събрания отъ всички тия категории хора. Като ви говоря това, азъ подразбирамъ степени на човѣшкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това сѫ четиритѣ живота, които текатъ у васъ, безъ да се задържатъ за винаги. Ще ви обясня този законъ, за да не ви създамъ съблазънь Азъ не искамъ да унижа достойнството на вашата душа. Да кажемъ, че баща ви и майка ви сѫ били болни хора и сѫ вложили въ васъ слаба, нечиста кръвь. Какво ще бѫде вашето положение? — Докато тази кръвь не се прѣчисти, докато не се усили, вие не можете да бѫдете здравъ човѣкъ. Тази кръвь е на единъ старозавѣтенъ човѣкъ, и тя трѣбва да се прѣобрази. Вие трѣбва да създадете нова кръвъ въ вашето тѣло, да минете въ живота на новозавѣтния човѣкъ. Докато си старозавѣтенъ човѣкъ, ти си единъ търговецъ, който взима пари на заемъ. Казвамъ му: ти ще се освободишъ отъ дълговетѣ си! Старозавѣтниятъ животъ е животъ на човѣкъ, който прави заеми и оперира съ чуждъ капиталъ. Кой е новозавѣтенъ човѣкъ? Новозавѣтенъ човѣкъ е този, който оперира съ свой капиталъ. Кой е праведенъ човѣкъ? Праведенъ човѣкъ е този, който е пласиралъ своя капиталъ въ чужди банки и дава пари на заемъ. Кой е ученикъ? Ученикъ е този, който не се занимава вече съ нищо, т. е. нито дългове плаща, нито съ свой капиталъ оперира, нито свой капиталъ дава нѣкѫдѣ въ обръщение. Азъ не опрѣдѣлямъ вие отъ кои сте, но поставямъ старозавѣтнитѣ на своето мѣсто, поставямъ новозавѣтнитѣ на своето мѣсто, поставямъ и праведнитѣ на своето мѣсто, а ученицитѣ не поставямъ никѫдѣ. Защо? Защото истинскиятъ животъ започва отъ ученика. Давамъ ви една загадка, помислете сами, на какво можете да уподобите ученика. Дайте една форма, съ която да опрѣдѣлите, съ какво се занимава ученикътъ. Ако успѣете въ това, азъ ще се радвамъ. И тъй, ако ви питамъ, съ какво се занимава ученикътъ, ще кажете: бѣше врѣме, когато той работѣше съ чужди капитали, когато изплащаше дългове; бѣше врѣме, когато работѣше съ свои капитали; бѣше врѣме, когато даваше пари на заемъ, когато работѣше съ ортаци, но тѣ го обраха. Слѣдъ това се ожени, но жена му го би. Послѣ се обърна той къмъ дѣцата и ги запита: „Кажете ми, дѣдовото, какво да правя сега?“ Азъ казвамъ на този дѣдо тъй: дѣдо, ти трѣбва да станешъ ученикъ! И той казва: „Дайте ми букварь да уча!“ Това е фигура. Да учи човѣкъ, въ това седи смисълътъ на живота. Новиятъ животъ изисква отъ всички ви да бѫдете ученици. Това е най-великото и най-славното, което можете да направите. Туй, което сега имате въ себе си, ще го носите, безъ да подозира свѣтътъ, че сте ученици. Свѣтътъ ще ви постави на редъ изкушения, ще ви кара да правите това-онова; ще ви иска пари на заемъ, защото сте богати. Ако хората искатъ отъ васъ пари на заемъ, и вие имъ давате, не сте ученици. Ученикътъ не борави съ пари, той на заемъ пари не дава. Дойде нѣкой да те пита: дългове имашъ ли? — Нѣмамъ. Пари на заемъ давашъ ли? — Не давамъ. Съ какво се занимавашъ тогава? — Ученикъ съмъ. Изваждашъ букваря и казвашъ: ето, съ това се занимавамъ. Че какво се занимавашъ съ този букварь? Много глупавъ човѣкъ си билъ ти! И, наистина, какво ще кажете, ако видите единъ 100-годишенъ дѣдо, съ голѣми опитности въ живота, взелъ букварь въ рѫка, като нѣкое малко момченце, и чете. „Не можешъ ли да пасешъ овце, говеда, ами си взелъ тозъ букварь?“ — Не, моятъ букварь струва повече, отколкото пасенето на говедата. Азъ се опрѣдѣлихъ въ пѫтя на ученика. И той, като ученикъ, започва да се занимава съ Любовьта, съ Свѣтлината, съ Мира и съ Радостьта. Това сѫ четиритѣ прѣдмета, които ученикътъ започва да проучава въ началото на своя пѫть. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Любовьта като прѣдметъ, да знае, какъ да я прилага. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Свѣтлината, като прѣдметъ и да може да я прилага. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Мирътъ, като вѫтрѣшно състояние на душата. Той трѣбва да знае, какво нѣщо е Радостьта, като плодъ на всички блага, които сѫществуватъ въ свѣта. Той трѣбва да знае, какъ да я употрѣби за благото на своето сърце, както и да бѫде полезенъ на своитѣ ближни — на майка си и на баща си. Като казвамъ, че ученикътъ трѣбва да служи на майка си и на баща си, значи, да имъ служи тъй, както Богъ изисква, а това подразбира да изпълнява волята Божия. Сега разбрахте ли всичко ясно? Азъ искамъ да бѫда категориченъ, да ме разберете добрѣ, и да не си служа съ неопрѣдѣлени думи. Въпрѣки това, много нѣща оставатъ неизяснени, но радвайте се на това. Колкото и да ви говоря — и 20, и 30 деня на редъ, па и цѣла година, вие пакъ ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т. е. вие ще знаете повече, но и задачитѣ, които ви се даватъ, ще бѫдатъ все по-сложни. Въ това отношение, привидно, вие като че ли ще бѫдете на една и сѫща степень въ знанията си. Нѣкой ученикъ казва: да свърша първи класъ, нищо повече не ми трѣбва. Като свърши първи класъ, тогава пакъ казва: да свърша поне втори класъ, не ми трѣбва повече да уча. Свършва втори класъ, записва се въ трети класъ, и него свършва. Така минава класъ слѣдъ класъ, докато най-послѣ казва: хайде и университета да свърша, че да нѣма за какво да мисля. Като свърши университета, казва: много малко зная, почти нищо. Това е хубавото, да съзнавашъ, че не знаешъ. Вървишъ ли въ този пѫть, той е пѫть на благословение. Любовьта, Свѣтлината, Мирътъ и Радостьта сѫ плодове на Божествения Духъ. И ученикътъ почва да се храни съ тия плодове. Любовьта е първиятъ плодъ на Духа. Значи, ученикътъ вкусва отъ първия сладъкъ плодъ, който узрѣва на дървото на великия животъ. Той трѣбва да вкуси отъ този плодъ! Защо? — Този плодъ носи вѣчния животъ. Та като имате тази велика идея въ себе си, като имате Любовьта, всички разногласия, които сѫществуватъ въ свѣта, ще изчезнатъ. Мнозина идватъ при мене, искатъ да ги лѣкувамъ. Казвамъ: има четири начина за лѣкуване: начинъ за старозавѣтния, начинъ за новозавѣтния, начинъ за праведния човѣкъ и начинъ за ученика. Затова, когато дойде нѣкой при мене да се лѣкува, ще го питамъ, по кой начинъ иска да го лѣкувамъ, отъ кои хора е той. Ако е ученикъ, ще го лѣкувамъ по начина на ученика; ако е праведенъ, ще го лѣкувамъ по начина на праведния; ако е новозавѣтенъ, ще го лѣкувамъ по начина на новозавѣтния и ако е старозавѣтенъ, ще го лѣкувамъ по начина на старозавѣтния. Старозавѣтниятъ човѣкъ не може да се лѣкува по начина на новозавѣтния. Новозавѣтниятъ не може да се лѣкува по начина на праведния, и праведниятъ не може да се лѣкува по начина на ученика. Въ природата съществува строгъ законъ, който слѣди за изпълнението на това нѣщо. По-нататъкъ, като се дойде до науката, и тамъ има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозавѣтния, наука за новозавѣтния, наука за праведния и наука за ученика. Науката на старозавѣтния не е наука за новозавѣтния; науката на новозавѣтния не е наука за праведния, и науката на праведния не е наука за ученика. Науката на ученика е особена. Това трѣбва да знаете! Ако нѣкой старозавѣтенъ иска да стане новозавѣтенъ, той трѣбва да измѣни начинитѣ и методитѣ, по които живѣе; той трѣбва да измѣни своитѣ схващания и разбирания въ новозавѣтни. Той не може да борави съ сѫщитѣ термини, съ сѫщитѣ понятия, които ималъ по-рано. Старозавѣтниятъ човѣкъ казва за нѣкого: „Този трѣбва да се обѣси, да се убие, да се глоби. Законъ има за прѣстѫпленията!“ Новозавѣтниятъ казва: „Простете този човѣкъ, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!“ Праведниятъ казва: „Дайте условия на този човѣкъ да се повдигне, да работи. Дайте му пари на заемъ, да оправи работитѣ си!“ Ученикътъ казва: „Пратете този човѣкъ на училище да се учи!“ Какъ постѫпва бащата? Ако е старозавѣтенъ, праща сина си на нивата да оре. Ако е новозавѣтенъ, праща го да пасе говедата. Ако е праведенъ, оставя го въ кѫщи да готви. Ако е ученикъ, праща го на училище да се учи. Орешъ ли — старозавѣтенъ си; пасешъ ли говедата — новозавѣтенъ си; готвишъ ли — праведенъ си; учишъ ли — ученикъ си. Тъй е, нѣщата сѫ категорични. Ако разгледате хората въ домоветѣ, нѣкои отъ тѣхъ сѫ старозавѣтни, казватъ: дотегна ни да оремъ земята! Какъ нѣма да ви дотегне? Да орешъ земята цѣли 20—30 години, това не е лесна работа. Нѣколко наши млади братя, идеалисти, работиха земята на „Изгрѣва“ нѣколко мѣсеца, и единъ отъ тѣхъ. ми казва: „Учителю, огрубѣхъ, отиде моятъ животъ!“ Азъ не му казвамъ нищо, но си мисля: какъ нѣма да огрубѣешъ? Да копаешъ, да орешъ земята, това е старозавѣтниятъ животъ. Когато ние копаемъ, съ това искаме да насърдчимъ старозавѣтнитѣ, да не се отчаятъ. Понѣкога отиваме при новозавѣтнитѣ, които пасятъ говедата. Гледаме нѣкой отъ тѣхъ легналъ подъ една круша, излежава се, а говедата му наоколо пасятъ. По нѣкой пѫть и ние готвимъ манджи, насърдчаваме праведнитѣ. Погледнешъ орача, рѫцѣтѣ му сѫ груби, твърди. Погледнешъ говедаря, той е свободенъ човѣкъ: пасе говедата, а самъ легналъ подъ крушата, и като падне нѣкоя круша на земята, взима я и я изяжда. Цѣлъ день седи на чистъ въздухъ, вечерь се връща въ кѫщи. Той е поправенъ, рѫцѣтѣ му сѫ меки, гладки, никакви мазоли по тѣхъ. Погледнешъ праведния, носи манджица, хлѣбецъ. Рѫцѣтѣ му сѫ меки, гладки. Той разполага съ повече срѣдства за живѣене. Погледнешъ ученика, той се връща веселъ, засмѣнъ, казва: вижъ, какво ни разправя днесъ учительтъ! Това е пѫтьтъ, прѣзъ който всички трѣбва да минете. Азъ не говоря на присмѣхъ, но така е въ дѣйствителность. По този пѫть съмъ миналъ и азъ, по този пѫть ще минете и вие. Този пѫть е създаденъ отъ живата природа. Природата е създала пѫтя на старозавѣтния човѣкъ, на новозавѣтния, на праведния и сега създава пѫтя на ученика. Пѫтьтъ на ученика е новиятъ животъ, който иде въ свѣта. По нѣмане на по-добъръ, по-съотвѣтенъ терминъ, азъ наричамъ този пѫть „новъ животъ“ или „животъ на ученика“ въ най-хубавия смисълъ на думата. Вие ще имате прѣдъ видъ тия разграничения въ живота. Като прѣминавате отъ старозавѣтния въ новозавѣтния животъ, всичко цѣнно отъ този животъ ще прѣнесете въ новозавѣтния. Като прѣминавате отъ новозавѣтния животъ въ живота на праведния, всичко цѣнно отъ този животъ ще прѣнесете въ живота на праведния. И най-послѣ, всичко цѣнно отъ живота на праведния ще прѣнесете въ живота на ученика. Само по този начинъ може да се създаде онова вѫтрѣшно единение между всички хора. Думата единение означава всички хора да живѣятъ за Бога. Какъ живѣятъ хората днесъ? Дойде нѣкой братъ гостъ въ нѣкое село, или въ нѣкой градъ, веднага го запитватъ: кога дойде? — Вчера. „Ами кога ще си отивашъ“? Той не знае, какво да отговори, иска да поседи повечко, дошълъ е на гости, като вашъ братъ. Слѣдъ нѣколко седмици го запитватъ; имашъ ли пари за пѫть? Искатъ да му обърнатъ внимание, че много седѣлъ. Тѣ се отекчили отъ него, а той дошълъ и не мисли да си заминава. И еднитѣ, и другитѣ сѫ старозавѣтни хора, които носятъ името ученици. Сега, за да се създаде у васъ хубавия, красивия животъ на ученика, вие трѣбва да елиминирате отъ себе си първитѣ три вида животъ, да ги оставите на страна и да заживѣете само съ идеала на ученика. Само по този начинъ всѣки отъ васъ ще носи своето благо. Въ първитѣ врѣмена, всѣки ученикъ самъ носѣше хлѣба въ торбата си. Всички ученици вкупомъ излизатъ вънъ, всрѣдъ природата, и тамъ насѣдатъ на голѣмата трапеза. Учительтъ ги нарежда. Всички изваждатъ хлѣба си и започватъ да ядатъ. Тия отъ ученицитѣ, които нѣматъ хлѣбъ, взиматъ отъ другитѣ. Вечерьта всички се връщатъ съ празни торбички. На другия день отиватъ на училище пакъ съ пълни торби. Както виждате, и ние правимъ по сѫщия начинъ. Така трѣбва да започне ученикътъ! Като отива на училище, той трѣбва да носи торба пълна съ хлѣбъ; вечерь, като се връща, торбата му трѣбва да е празна. На другия день баща му и майка му пакъ ще напълнятъ торбата, а вечерьта той ще се върне съ празна торба. Това показва, че той се учи. Значи, въ физическия животъ ученикътъ трѣбва да отива на училище съ пълна торба, а съ празенъ умъ. Като се връща отъ училище, физическиятъ животъ е изпразненъ, а умътъ, т. е. духовниятъ, Божествениятъ животъ, е пъленъ. Това трѣбва да стане естествено, нормално състояние за всѣки ученикъ Когато едно нѣщо у васъ се пълни, друго нѣщо трѣбва да се празни. Човѣкъ не може едноврѣменно да богатѣе и материално, и духовно. Това е невъзможно! Не казвамъ, че трѣбва да сте сиромаси, но като ученици, вие трѣбва да изпразвате торбата съ вашитѣ блага и да учите законитѣ на новия животъ, или по-право, да учите живота на великата Любовь. Любовьта носи всички методи, всички начини, чрѣзъ които свѣтътъ може да се изправи, чрѣзъ които животътъ ви може да бѫде щастливъ. Това сѫ Божествени думи, думи на Божествения Духъ, Който учи хората. Той носи новата наука въ свѣта. Затова ще изучавате себе си, ще изучавате окото си. Виждали ли сте красиво око? Красиво е човѣшкото око! Но ако го разглеждате безъ вѣждитѣ, безъ клѣпачитѣ, не можете да познаете, какво изразява то, дали има изразъ на усмивка, или нѣма. Окото е устойчиво, то не се измѣня. Единственото нѣщо въ видимия свѣтъ, което не прѣтърпѣва почти никакви промѣни, е окото. То никога не лъже. Сгрѣши ли човѣкъ, окото веднага потъмнѣва. Стане ли праведенъ, окото веднага става ясно, бистро. По окото може да се чете всичко. Безпощадно е човѣшкото око! Когато човѣкъ не иска да се издаде, че е направилъ нѣщо лошо, затваря клѣпачитѣ си. Когато нѣкое дѣте иска да скрие нѣщо отъ майка си, гледа къмъ земята. Майката казва: „Я си отвори очитѣ, погледни ме!“ Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като лъже, да не съзнава. Той, и като мисли, и като чувствува, и като говори, съзнава, че не говори Истината. Той се бори съ ума си, който му казва: „Ти не говоришъ право, не тури думата на мѣсто, корегирай се!“ Азъ взимамъ ума на човѣка въ високъ смисълъ, като разумно сѫщество, което не лъже, а само корегира. Това, което не лъже у насъ, е Божествениятъ умъ, който всѣкога говори Истината. На този умъ ние се осланяме. Като говоримъ за знанието, азъ разбирамъ именно този умъ, отъ който излизатъ Божественитѣ мисли. Като дойде този умъ у васъ, той ще ви научи на всичко Той е Духътъ, Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има пороченъ умъ. Не, нѣма порочни, нѣма покварени умове въ свѣта. Сърцето понѣкога може да се оцапа, може да се поквари, но умътъ винаги носи свѣтлина. Понеже свѣтлината е необходима, затова се изисква наука, въ която сърцето да се не мѣси. Намѣси ли се нѣкѫдѣ сърцето, нѣщата се изопачаватъ. Косато ученикътъ иска да бѫде пръвъ, да има отлични бѣлѣжки, това се диктува отъ неговитѣ чувства, а не отъ мисъльта. Когато нѣкой човѣкъ иска да бѫде праведенъ, да го познаватъ всички, това се диктува пакъ отъ чувствата. Чистата, Божествената мисъль у човѣка елиминира всички посторонни, всички второстепенни мисли. Тя употрѣбява чувствата като сили, които помагатъ за развитието, за растенето на мисъльта. Пъкъ единъ день, когато ние станемъ чисти, хубави извори, хората сами ще ни намѣрятъ, ще ни оцѣнятъ и ще започнатъ да говорятъ за насъ. Ученикътъ, обаче, първо трѣбва да разбере, че най-необходимото нѣщо за него е да се учи. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да се подложи на една вѫтрѣшна самоанализа. Онѣзи отъ васъ, които сѫ готови затова, да започнатъ вече, но искреность се изисква. Нѣкой казва: азъ ще се трудя, колкото мога, колкото сили Богъ ми е далъ. Това не е езикъ на ученика. Ученикътъ казва: „Азъ мога да направя всичко, каквото Учительтъ ми даде“. Учительтъ не може да ви даде задача, която не можете да разрѣшите. Богъ не може да иска отъ васъ невъзможни работи. Ако Богъ ни туря на извѣстни изпитания, тѣ ще бѫдатъ такива, които ще иматъ добри резултати, ще извлѣчемъ добри уроци. Слѣдователно, всѣко изпитание съотвѣтствува на моята сила. Това изпитание ми е дадено, като задача въ живота, като единъ умственъ актъ, отъ който, слѣдъ като го рѣша, ще стана по-силенъ. Да кажемъ, че вие минавате прѣзъ една гора и въ рѫцѣтѣ си носите торба, пълна съ злато. Сѣдате на едно мѣсто да си починете, и тамъ заспивате. Събуждате се паритѣ ви нѣма — изгубили сте ги, нѣкой ги взелъ. Защо изгубихте паритѣ си? — Онзи, който рѫководи сѫдбата ви, знае, че прѣзъ този пѫть ще минатъ разбойници и като видятъ торбата съ паритѣ, ще ги взематъ, а васъ ще убиятъ. Като минатъ разбойницитѣ покрай васъ и не намѣрятъ нищо цѣнно, ще ви отминатъ, безъ да ви докоснатъ. Вие тогава се връщате назадъ, търсите паритѣ си тукъ - тамъ, и ги намирате. Питате се: защо изгубихъ паритѣ си? — За да спечелишъ живота си. Ще знаете: всѣко прѣпятствие въ живота на ученика е специфиченъ актъ, насоченъ съ цѣль да го избавятъ отъ нѣкое по-голѣмо зло. Затова трѣбва да се благодари на Бога! Не е лесна работа да благодаришъ, да се научишъ да се примирявашъ съ всички прѣпятствия и мѫчнотии въ живота! Десеть пѫти най-малко ще се изпотишъ, докато се научишъ да благодаришъ! Та казвамъ: ученикътъ може да прѣвъзмогне всички мѫчнотии! У насъ има редъ навици и мѫчнотии, редъ теории, които трѣбва да прѣвъзмогнемъ, да разрѣшимъ. За въ бѫдеще, за да разберете човѣшката рѫка, човѣшкото око, за да научите астрономията, астрологията, трѣбва да сте прѣвъзмогнали всички мѫчнотии въ живота си. Само ученикътъ може да се занимава съ тѣзи науки. Тѣзи науки не сѫ достѫпни за онзи, който не е ученикъ. Той може да се занимава съ старозавѣтна, съ новозавѣтна астрология, съ астрологията на праведния, но не може да се занимава съ астрологията на ученика. Ако ти искашъ да проникнешъ въ смисъла, който Богъ е вложилъ въ звѣздитѣ, ако искашъ да проникнешъ въ великото, което тѣ криятъ въ себе си, ти можешъ да бѫдешъ ученикъ. Ученикътъ се отличава съ голѣмо смирение, съ голѣма отстѫпчивость — и на мравята прави пѫть. Навсѣкѫдѣ той е послѣденъ, не мисли за себе си, готовъ е на пълно самоотричане. Старозавѣтнитѣ хора навсѣкѫдѣ сѫ първи. Гледате ги влѣзли въ нѣкой вагонъ, първо мѣсто заели. На второ мѣсто седятъ новозавѣтнитѣ, на трето мѣсто — праведнитѣ, а на послѣдно мѣсто — ученицитѣ. Ученикътъ обикаля тукъ-тамъ и пита: тукъ има ли едно мѣстенце и заради менъ? Качва се въ вагона и заема най послѣдното мѣсто. Тази е отличителната чърта на ученика. Не можешъ ли да заемешъ послѣдното мѣсто, ученикъ не можешъ да бѫдешъ. Христосъ е разбиралъ този законъ и го изказалъ съ слѣднитѣ думи: „Когато те покани нѣкой на гости, заеми послѣдното мѣсто, да не би, като дойде господарьтъ на този домъ да ти каже да отстѫпишъ твоето мѣсто, защото е опрѣдѣлено за нѣкой почтенъ гостъ.“ Тогава ти ще изгубишъ уважението на окрѫжаващитѣ. Като ученикъ, ти ще заемешъ послѣдното мѣсто. Нека старозавѣтнитѣ, нека новозавѣтнитѣ, нека праведнитѣ хора заематъ първитѣ мѣста, а ти, като ученикъ, ще заемешъ послѣдното мѣсто. Ученикътъ трѣбва да каже: докато всички хора спорятъ, докато разискватъ по това-онова, азъ ще се вслушвамъ въ Божествения животъ, който работи въ менъ, ще слушамъ, какво Господъ ми казва, и ще уча. И тъй, ученикътъ не трѣбва да се дразни. Че се дразни, това не е грѣхъ. Ученикътъ не трѣбва да се сърди. Че се сърди, това не е грѣхъ. Ученикътъ не трѣбва да се съмнѣва. Че се съмнѣва, това не е грѣхъ. Съмнѣнието е присѫще на старозавѣтния животъ. Ученикътъ, обаче, трѣбва да работи надъ себе си. Идната година, като дойдете тукъ, искамъ да видя у всинца ви една малка промѣна. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Това е законъ на еволюция. Христосъ казва: „Ако е въпросъ за въздържание, по-добрѣ човѣкъ да се не жени.“ Всичко да става по свобода. Който отъ васъ може, да мине напрѣдъ, а който не може, пакъ да работи, но да чака своя редъ. Казвамъ: на ученицитѣ прѣдстои една отъ най-великитѣ задачи. Тия отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, азъ ще ви събера, ще ви говоря на единъ новъ, необикновенъ, съвсѣмъ специфиченъ езикъ. Тогава старозавѣтни между васъ нѣма да има, новозавѣтни нѣма да има и праведни нѣма да има. Ще има само ученици, съ които ще мога да се разбера. Сега, понеже между васъ има и учени, и неучени, послѣднитѣ ще кажатъ: ние не можахме да разберемъ, какво искаше да каже Учительтъ, не се изясни напълно. Други ще кажатъ: Учительтъ ни нападна малко; не трѣбваше да казва така. Дѣйствително, и при най-голѣмото добро, което човѣкъ иска да направи, все може да стане една малка погрѣшка. Ако вие имате нѣколко ученика, които ви обичатъ, и други, които не ви обичатъ, азъ мога да направя всички да измѣнятъ мнѣнието си за васъ. Какъ? Прѣдставете си, че ви давамъ една кошница, пълна съ ябълки — и голѣми, и малки — отъ различна голѣмина, и ви казвамъ да ги раздадете на вашитѣ ученици. Раздайте малкитѣ ябълки на тия отъ ученицитѣ, които сѫ ви обичали, които сѫ ви носили цвѣтя, и вижте, какво ще направятъ. Тѣ ще прѣстанатъ да ви носятъ цвѣтя и ще кажатъ: едно врѣме ние имахме добро мнѣние за васъ, но сега го измѣняме. Дайте отъ голѣмитѣ ябълки на тия ученици, които не сѫ ви обичали, и вижте, какво ще направятъ. Тѣ ще започнатъ да ви обичатъ, да ви носятъ цвѣтя и ще кажатъ: ние не знаехме, че учительтъ ни билъ толкова добъръ, не мислѣхме така за него. Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво голѣми ябълки, тѣ ще погледнатъ едни къмъ други, ще видятъ, че ябълкитѣ сѫ еднакви по голѣмина и красота, и ще бѫдатъ доволни. Казвамъ: въ свѣта има една особена обстановка на нѣщата, че и при най-доброто и искрено желание да задоволите всички, не можете. Кошницата, която ви даватъ е пълна съ голѣми и съ малки ябълки. На старозавѣтнитѣ ще дадете най-малкитѣ ябълки; на новозавѣтнитѣ — по-голѣмитѣ; на праведнитѣ — още по-голѣмитѣ, а на ученицитѣ, които сѫ най-малко, ще дадете най-голѣмитѣ ябълки. Вие не можете да постѫпите другояче, не можете да дадете на ученика малъкъ плодъ. Ако намѣрите, че този символъ не е сполучливъ за разяснение на мисъльта ми, ще ви дамъ другъ символъ. Прѣдставете си, че ми даватъ една чанта, пълна съ различни книги: граматики, читанки, смѣтанки, разни научни и философски книги. Какво трѣбва да правя съ тѣзи книги? — Да ги раздамъ. По какъвъ начинъ? Трѣбва ли да дамъ философскитѣ и научнитѣ книги на онова дѣте, което сега влиза въ първо отдѣление? — Не, на това дѣте азъ ще дамъ букваря. Подъ малъкъ плодъ, малка ябълка, азъ разбирамъ този букварь. Кому ще дамъ философскитѣ и научнитѣ книги? — На онзи ученикъ, който е напредналъ вече, който може да ги чете, разбира и прилага. Това значи голѣмъ плодъ, голѣма ябълка. Азъ ще раздамъ тия книги съобразно степеньта на развитието на всѣки ученикъ. Това се подразбира и отъ примѣра съ ябълкитѣ. Тукъ може да се постѫпи само по единъ разуменъ начинъ. Другояче не може. Този начинъ е неизбѣженъ. Като употрѣбявамъ този методъ, нѣкои ми се сърдятъ. Отъ свое гледище, тѣ сѫ прави да се сърдятъ. Казвамъ: ако ви поканятъ на едно угощение и ви турятъ на послѣдното мѣсто, вие ще се сърдите, но ако ви поканятъ да работите на лозето и ви турятъ на послѣдно мѣсто, ще благодарите. Ако ви турятъ на лозето на първо мѣсто и на трапезата на първо мѣсто, или ако ви турятъ на лозето на послѣдно мѣсто и на трапезата на послѣдно мѣсто, ще имате два различни резултата. Това става по една необходимость, която се налага отъ самия животъ. Всетаки, единъ трѣбва да бѫде пръвъ на лозето! Кой ще бѫде първиятъ на лозето? — Който знае да работи, който има здрави мишци и здравъ гръбнакъ. И на трапезата трѣбва да има нѣкой пръвъ! Кой ще бѫде първиятъ на трапезата? — Онзи, у когото вкусътъ е най-добрѣ развитъ. Това сѫ неизбѣжни нѣща. Ние, обаче, не можемъ да примиримъ противорѣчията въ живота. Че нѣкой ималъ повече, а другъ — по-малко, това не опрѣдѣля живота. Христосъ казва: „Животътъ не седи въ неговото външно благо“. Външнитѣ блага сѫ относителни нѣща. Че имашъ много или малко, причинитѣ се криятъ другадѣ. Ти ще желаешъ да имашъ, но главно ще желаешъ да бѫдешъ ученикъ, да се учишъ, защото само ученикътъ има бѫдеще въ Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, ученикътъ ще заеме най-почтеното мѣсто. Този животъ има свой изразъ, затова трѣбва да се подготвятъ за него. Иде едно велико бѫдеще за хората, въ което всѣки ще заеме своето опрѣдѣлено мѣсто: старозавѣтнитѣ ще бѫдатъ орачи, новозавѣтнитѣ — говедари, праведнитѣ — готвачи, а ученицитѣ ще заематъ най-високитѣ длъжности. Защо? — На тѣхъ се даватъ тия мѣста. Първитѣ три категории хора ще бѫдатъ ли доволни отъ своитѣ служби? — Не, тѣ постоянно ще викатъ, ще се сърдятъ. Пророкътъ на миналото е изразилъ идеята за ученичеството въ другъ смисълъ, като казва: „Всички хора ще придобиятъ новъ животъ, ще бѫдатъ научени отъ Господа да живѣятъ тъй, както Той изисква“. Така е. На всинца ви прѣдстои новъ животъ, нова работа, различна отъ досегашната. Казвате: какво ще работимъ? Всички трѣбва да работите надъ себе си. Тази нова работа има своето опрѣдѣлено врѣме, има своята сила, има и своитѣ помощници. Ако спазвате този великъ законъ, да четете и проучавате свещената книга на живота, да изучавате живота на великитѣ хора, които сѫ я писали, тя ще ви даде цѣнни упѫтвания. Новата наука започва да чъртае велики методи и пѫтища на бѫдещето. Само единъ човѣкъ съ просвѣтенъ умъ, който се е рѣшилъ да служи на Бога, може да види бѫдещето. Прѣдъ васъ седи велико бѫдеще! По-хубави врѣмена за ученицитѣ отъ сегашнитѣ не сѫ наставали, но ако тѣ не използуватъ условията, и по-лоши врѣмена не сѫ наставали. Христосъ казва: „Иде день и сега е, когато онѣзи, които чуятъ гласа ми, ще излѣзатъ вънъ отъ гробоветѣ и ще възкръснатъ“. Кои ще чуятъ този гласъ? — Само ученицитѣ. Само тѣ ще се обновятъ, само тѣ ще възкръснатъ. Новиятъ животъ, възкресението е само заради тѣхъ. Възкресението не е за старозавѣтнитѣ, не е за новозавѣтнитѣ, не е и за праведнитѣ. То е само за ученицитѣ, за хората на бѫдещето, за хората на новата култура. Тѣ сѫ работницитѣ въ Царството Божие, тѣ сѫ хората на новата раса. Тя нѣма да бѫде многобройна, но всички хора отъ тази раса ще бѫдатъ мощни по умъ, по сърце, по воля, по душа и по духъ. Тѣзи хора ще възстановятъ Царството Божие на земята и ще кажатъ: „Възможно е всички ние да живѣемъ въ Любовьта, възможно е всички ние да живѣемъ въ Свѣтлината, възможно е всички ние да живѣемъ въ Мира, възможно е всички ние да живѣемъ въ вѣчната Радость, която Богъ ни е далъ!“

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Петъкъ. 19 августъ, 1927 г. 7 ч. с. Пѫтьтъ на ученика. Сега ще ви прочета часть отъ 49 глава на пророкъ Исайя, отъ 15 стихъ надолу. Това е учението на старозавѣтнитѣ, на староплътнитѣ хора. Тукъ сѫ изразени тѣхнитѣ тогавашни разбирания. Ще ви прочета и 15 глава отъ Евангелието на Матея и ще направя единъ паралелъ между двѣтѣ прочетени глави. Ще започна пакъ отъ 15 стихъ надолу. Този съборъ е пръвъ по рода си. Първиятъ день започва съ деня на Любовьта. Ние раздѣляме хората на четири категории: старозавѣтни, новозавѣтни, праведни — хора на новитѣ врѣмена, и ученици. Какви сѫ били вашитѣ мисли и възгледи за живота въ миналото, ще ги намѣрите въ Стария Завѣтъ. Какви сѫ били вашитѣ възгледи за живота като новозавѣтни хора, ще ги намѣрите въ Новия Завѣтъ. Ако пъкъ търсите въ Евангелието пѫтя на ученика, тамъ нѣма да го намерите. Значи, пѫтьтъ на ученика, това е новото, което днесъ Богъ дава. Нѣкой човѣкъ казва: азъ говоря така, азъ мисля така. Не, никой човѣкъ въ свѣта не може да говори; никой човѣкъ не може да мисли. Въ свѣта само Богъ се проявява, а всички хора сѫ носители на великата Божия Мѫдрость. Тя се излива чрѣзъ тѣхъ. И всѣки човѣкъ, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човѣкъ. Единъ отъ най-великитѣ духове на първата създадена вселена се огледалъ веднъжъ въ Божественото огледало и като видѣлъ своята красота, която била ненадмината отъ никой другъ духъ, казалъ: „Това съмъ азъ!“ Но отъ момента, когато казалъ „това съмъ азъ“, започналъ да потъмнѣва, да губи красотата си. Защо? —Тази красота не е била негова. Ние наричаме този духъ „денница“. Нѣкой питатъ: що е грѣхътъ? — Грѣхътъ е изопачаване на външния физически животъ, т.е. на великия Божественъ животъ. Когато говоримъ за грѣха, ние не разбираме духовния животъ, но разбираме материалния животъ на хората. Въ всички материални свѣтове грѣхътъ върви тъй, както сѣнката подиръ колелото. Това е една неизбѣжность. Когато Има слънце, има сѣнка, има и грѣхъ. Когато нѣма слънце, нѣма сѣнка, нѣма и грѣхъ. Обаче, въ физическия свѣтъ съществува една привидность, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Въ сѫщность, слънцето никога не залѣзва, вслѣдствие на което сѣнката винаги ще се явява задъ колелото. Днесъ въ съзнанието на всички хора има извѣстни противорѣчия. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие мислите, че сте въ правия пѫть, че сте намѣрили Господа. Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете. И дѣйствително така е. Вие сте дотолкова праведни, доколкото човѣкъ може да бѫде праведенъ. Вие сте дотолкова святи, доколкото човѣкъ може да бѫде святъ. Вие сте дотолкова учени, доколкото човѣкъ може да бѫде ученъ, Въ всичко това има ограничения, има прѣдѣлъ. Когато говоримъ за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелитѣ, но разбираме това знание, което е достояние на човѣшкия умъ. Когато говоримъ за добротата, разбираме сѫщо тази доброта, която е достояние на човѣшкото сърце. Когато говоримъ за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човѣшкия духъ. И тъй, най-първо вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за старозавѣтния човѣкъ; трѣбва да имате ясна прѣдстава за новозавѣтния човѣкъ; трѣбва да имате ясна прѣдстава за праведния човѣкъ — за човѣка на новата епоха, на новитѣ врѣмена и най-послѣ, трѣбва да имате ясна прѣдстава за ученика. Това сѫ пѫтища, фази, които ученикътъ трѣбва да знае. Слѣдователно, когато говоримъ за богатства, за материални блага въ свѣта, ние подразбираме стремежитѣ на извѣстенъ родъ хора. Това сѫ старозавѣтнитѣ хора. Прави сѫ тѣхнитѣ стремежи, затова и Богъ имъ дава. Докато сѫ старозавѣтници, тѣ сѫ въ правото си да иматъ ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да оратъ, да копаятъ земята, да се раждатъ и прѣраждатъ, да се убиватъ — всичко могатъ да правятъ. Това е една обстановка на физическия свѣтъ. Грънчарьтъ, който прави грънци за проданъ, ще направи много гърнета — и хубави, и лоши. Еднитѣ ще се напукатъ, другитѣ ще излѣзатъ здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи отъ неговото знание, и умѣние, като грънчарь. Той ще изпрати и еднитѣ, и другитѣ грънци на пазаръ, но споредъ разбирането си, хубавитѣ грънци ще опрѣдѣли за по-горно употрѣбление, а по-лошитѣ — за по-долно употрѣбление. За всички гърнета има пазаръ въ свѣта. Ако у грънцитѣ има съзнание, по-долнокaчественитѣ и по-лошитѣ щѣха да кажатъ: „Защо този грънчарь постѫпи съ насъ така? Защо на онѣзи грънци тамъ даде такава красива форма, а насъ направи толкова грозни? Защо на тѣхъ даде почесть и слава въ свѣта, а насъ изложи на такова безчестие?“ Питамъ: отговоренъ ли е грънчарьтъ за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно врѣменно схващане на нѣщата. Отъ този примѣръ азъ не разбирамъ само положението на грънчаря. Той е единъ изразъ на живата природа, която работи у насъ. Днесъ на всички прѣдстои да разрѣшимъ този важенъ въпросъ въ живата природа. Въ този смисълъ, питамъ ви: стомахътъ има ли това почтено мѣсто, което иматъ дробоветѣ? Дебелитѣ и тънкитѣ черва иматъ ли туй почтено мѣсто, което заема мозъкътъ? Ходилата на краката иматъ ли това почтено мѣсто, което заематъ очитѣ? Какъ ще обясните всички тия противорѣчия въ живота? Обаче, всички удове въ нашето тѣло, независимо отъ това, какво мѣсто заематъ, сѫ създадени отъ живи клѣтки, отъ живи души, които иматъ една обща, единна душа. И ако единъ день имъ се дадатъ благоприятни условия за развитие, тѣ ще станатъ тъй умни, толкова красиви, като васъ, и съ толкова знания, колкото имате и вие. И тѣ ще могатъ да заематъ въ обществото такова почтено мѣсто, каквото заемате и вие. Но днесъ тия клѣтки сѫ смалени, турени сѫ на такива незавидни мѣста, за да учатъ смирението. Тѣ се задоволяватъ отъ тази нищожна служба. Вие запитвате, какво нѣщо е грѣхътъ. Ще ви кажа. Грѣхътъ започва съ великитѣ работи, а доброто започва съ нищожнитѣ, съ малкитѣ работи. Великитѣ работи, като се смаляватъ, произвеждатъ грѣха, който разрушава. И обратно: малкитѣ, нищожнитѣ работи, като се увеличаватъ, произвеждатъ доброто. Разликата между доброто и злото седи въ слѣдното: доброто като расте, клѣткитѣ се размножаватъ, съединяватъ се въ едно цѣло и образуватъ организма. Когато пъкъ тия клѣтки, слѣдъ като се размножатъ, започнатъ отново да се разединяватъ, става индивидуализиране между тѣхъ, и съ това се ражда злото. Слѣдователно, достатъчно е двама, трима, четирма, петима, шестима или десетина души, които сѫ били по-рано въ съгласие, да се индивидуализиратъ, и всѣки отъ тѣхъ, за да изпѫкне въ нѣщо, започне да настоява на своето, Тѣ сѫ вече прѣдъ прага на злото, прѣдъ прага на грѣха. Тѣ се разединяватъ и впослѣдствие нѣматъ обща цѣль. Грѣхътъ е отклонение отъ Бога. Когато хората се отклонятъ отъ Бога, тѣ иматъ разни цѣли, разни стремежи. Въ грѣха има разнообразие на идеалитѣ, разнообразие на формитѣ. Въ живота на праведнитѣ хора, повидимому, има едно външно еднообразие къмъ цѣльта, която прѣслѣдватъ. Всички се стремятъ къмъ едно и сѫщо нѣщо — да бѫдатъ праведни. Грѣшникътъ никога не казва, че иска да бѫде грѣшенъ човѣкъ, но казва: „Азъ искамъ да си поживѣя, да опитамъ всичко въ свѣта, затова именно съмъ дошълъ на земята. Баща ми има голѣмо богатство, азъ трѣбва да го използувамъ. На стари години, слѣдъ като опитамъ всичко въ живота, слѣдъ като добия знания и мѫдрость, ще си помисля, какъ ще служа на Бога съ тия придобивки. Тогава ще бѫда по-опитенъ и ще зная, какъ да служа на Бога“. Така говори този мѫдрецъ на грѣха. Та казвамъ: като ученици, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за пѫтя на ученика. Отъ гледището, какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правимъ никакви операции. Отъ това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е кривъ, онзи е правъ. Ние абсолютно не се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората. Тѣ не сѫществуватъ за насъ. За насъ сѫществува само правилниятъ животъ — животътъ на Любовьта. Азъ казвамъ: Богъ е Богъ на Любовьта, на Свѣтлината, на Мира и на Радостьта. Слѣдователно, това сѫ качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ идеалъ при сегашнитѣ условия, ще ви кажа, че вашиятъ идеалъ трѣбва да бѫде: Любовь, Свѣтлина, Миръ и Радость за душитѣ. Това не е нѣкакъвъ идеалъ за вѣчностьта, но той може да се постигне още днесъ. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мѫдростьта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мѫдростьта ще дойде друга епоха. Тѣ не сѫ засега, не сѫ за днешнитѣ врѣмена. Сега, въ началото, на васъ трѣбва Любовь, но не безъ Свѣтлина. На васъ трѣбва Свѣтлина, но не безъ Миръ. На васъ трѣбва Миръ, но не безъ Радость. Значи, на васъ трѣбва Любовь съ Свѣтлина, Свѣтлина съ Миръ, Миръ съ Радость. Всички тия нѣща сѫ съединени въ едно цѣло. Какво струва Любовь безъ Свѣтлина? Нали всички старозавѣтни хора имаха любовь безъ Свѣтлина? Какво придобиха? Какво струва свѣтлина безъ Миръ? Нали всички новозавѣтни хора имаха свѣтлина безъ Миръ? Какво придобиха? Ето защо, вие правилно трѣбва да разбирате вѫтрѣшния процесъ на живота. Слѣдъ като добиете знания, туй знание трѣбва да ви даде Свѣтлина. Така ли е въ сѫщность? Вие имате много знания, но сте недоволни отъ живота си, нѣмате Миръ въ себе си. Религиознитѣ хора, освѣнъ че нѣматъ Миръ въ себе си, нѣматъ и Радость. Затова, когато религиознитѣ и ученитѣ хора разправятъ за нѣкоя своя опитность, тѣхнитѣ възгледи и заключения сѫ обикновени. Когато единъ ученикъ разправя за нѣкоя своя опитность, той може да разправя за една опитность на Любовьта, въ която има Свѣтлина. Ученикътъ може ла разправя за една своя опитность на Свѣтлината, въ която има Миръ. Ученикътъ може да разправя за една своя опитность на Мира, която носи Радость за неговата душа. Всички ученици на Всемирното Бѣло Братство сѫ живѣли и между старозавѣтнитѣ, и между новозавѣтнитѣ. Днесъ тѣ живѣятъ и между праведнитѣ. Азъ наричамъ праведни хора тия, които иматъ сѫдилища, съ установенъ редъ и порядъкъ. Всички хора търсятъ Правдата въ свѣта, иматъ желание да я постигнатъ, но нѣматъ методи, какъ да я приложатъ. И днесъ всички се питатъ: какъ трѣбва да се поправи свѣта? Подъ думата „свѣтъ“ разбирамъ сегашния животъ въ всичкитѣ му проявления: индивидуалния, обществения и общочовѣшкия. Какъ могатъ да се поправятъ всички тия видове животъ? — Чрѣзъ Любовьта, чрѣзъ Свѣтлината, чрѣзъ Мира и чрѣзъ Радостьта. Въ сегашния животъ Любовьта не се дава, Свѣтлината не се дава, Мирътъ не се дава и Радостьта не се дава. Азъ говоря за новия животъ, който сега иде. Той ще дойде чрѣзъ новата Любовь, която влиза вече въ свѣта. Това е пѫтьтъ на ученика. Вие трѣбва да знаете, какъ да възприемете тази Любовь. Вие трѣбва да знаете, какъ да посрещнете новата Свѣтлина, която иде въ свѣта. Вие трѣбва да знаете, кое мѣсто въ душата си трѣбва да дадете на новия Миръ. Вие трѣбва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трѣбва да дадете на Радостьта, която иде въ свѣта. Дѣто има радость, само тамъ може да има угощение. Ще ви прочета 15 стихъ отъ 15 глава на Евангелието отъ Йоана: „Не ви наричамъ вече раби, защото рабътъ не знае, що прави господарьтъ му; а васъ нарекохъ приятели, защото всичко, що чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“. Онѣзи отъ васъ, които ме слушатъ, трѣбва да ме разбиратъ добрѣ, да мислятъ право. Никой отъ васъ не трѣбва да се обезсърдчава, нито да се съблазнява. Озлобяватъ се старозавѣтнитѣ, съблазняватъ се новозавѣтнитѣ, наскърбяватъ се праведнитѣ, а ученикътъ винаги се радва на противорѣчията, които срѣща въ живота си. Той знае, че всѣко противорѣчие е една велика задача въ живота му, която той трѣбва да разрѣши. Тия противорѣчия не сѫ само факти, както нѣкои ги наричатъ, но тѣ сѫ резултатъ на всички четири вида животъ, които текатъ въ нашия организъмъ. Старозавѣтниятъ животъ тече въ вашитѣ жили, въ дебелитѣ черва. Вие не можете да се избавите отъ него. Слѣдователно, той носи редъ противорѣчия въ себе си, отъ които вие не можете да избѣгате. Новозавѣтниятъ животъ тече въ вашитѣ дробове, простира се и въ вашата симпатична нервна система, въ слънчевия ви вѫзелъ. Животътъ на праведния обхваща долнитѣ пластове на мозъка, а животътъ, който обуславя „пѫтьтъ на ученика“, тече въ висшитѣ слоеве на мозъка. Той е заелъ най-хубавото мѣсто. Затова този животъ прѣдставлява идеалното въ човѣка. По какво се познава ученикътъ? Вие ще познаете ученика по слѣднитѣ качества: той носи въ себе си една мека свѣтлина, която не прѣдизвиква никакво дразнене на очитѣ. Той говори съ толкова мекъ тонъ, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани съ такава храна, че никога нѣма да разстрои стомахътъ ти, нито да развали вкусътъ ти. Вие трѣбва да разбирате тия нѣща не по форма, но по вѫтрѣшенъ смисълъ. Когато имате радость, която изхвърля всички противоречия вънъ отъ васъ, вие сте засегнали една малка часть отъ живота на ученика. Тази радость ви показва, какви трѣбва да бѫдете като ученици. Досега, мнозина хора отъ разнитѣ епохи сѫ се стремѣли да примирятъ всички тия течения въ живота и да отстранятъ противорѣчията, които се явяватъ като техни естествени резултати. Обаче, резултатите на тия животи, сами по себе си, сѫ непримирими. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на човека, който изгаря една кѫща съ резултата отъ постѫпката на другъ нѣкой, който съгражда тази кѫща. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на онзи, който изгаря една свещена книга съ резултата отъ постѫпката на другъ, който написва тази свещена книга. Ти не можешъ да примиришъ резултата отъ постѫпката на едного, който убива човека съ резултата отъ постѫпката на другиго, който ражда този човѣкъ и го отглежда. Какъ ще примирите тия два вида резултати? Нѣкой човѣкъ, следъ като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т. н. Това сѫ човешки измислици. Този човѣкъ билъ ли е съвѣтникъ на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е единъ общъ законъ, той трѣбва да бѫде общъ за всички. Защо праведникътъ не говори по сѫщия начинъ? Той казва, напримѣръ, че волята Божия е да се съгради тази кѫща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа този човѣкъ. Питамъ: кое е по-хубаво, да се направи една кѫща, или да се създаде едно тѣло? И кое е по-лошо, да изгоришъ една кѫща, или да убиешъ едно тѣло? Това сѫ елементарни въпроси, които азъ нѣма да разрѣшавамъ. Вие сте минали тия фази на животъ. Вие имате въ себе си старозавѣтния животъ, имате новозавѣтния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пѫтя на ученика. Това сѫ четири неизвѣстни, които трѣбва да рѣшите. Азъ минавамъ живота на старозавѣтния човѣкъ мимоходомъ, но трѣбва да го изясня. Ако имамъ врѣме, ще ви обясня, какво нѣщо е старозавѣтниятъ животъ. Казвамъ, ако имамъ врѣме, защото човѣкъ може да говори само ако има врѣме. Всички вие живѣете въ врѣме и пространство, а мнозина отъ васъ искатъ да правятъ това, което е несъвмѣстимо съ законитѣ на живата природа. Вие казвате: какъ тъй човѣкъ да не може да направи всичко, да не може да говори когато иска? Вие искате, запримѣръ, да ви държа една бесѣда по старозавѣтния животъ, но прѣдставете си, че въ това врѣме става такова землетресение, че всички камъни въ салона, дѣто ви говоря, започнатъ да се събарятъ, стѣнитѣ — сѫщо, слънцето отвънъ се помрачава и вие, отъ тия силни трусове, се намѣрите на разстояние половинъ часъ отъ салона. Питамъ: кои отъ васъ ще останатъ въ салона да слушатъ моята бесѣда? Когато слънцето изгрѣе отново, азъ ще се намѣря самъ въ салона. Всички тия работи могатъ да станатъ. Слѣдователно, за да се разисква върху такава една философия, изисква се миръ въ природата, да нѣма никакви землетресения. Слѣдъ това вие искате да ви обясня, какво нѣщо е новозавѣтниятъ животъ. Азъ започвамъ да ви говоря, но прѣдставете си, че тъкмо въ това врѣме ви донасятъ единъ листъ, съ който ви съобщаватъ, че кредитната банка „Гирдапъ“ е фалирала. Вие, обаче, сте вложили капитала си именно въ тази банка. Хващате се за главата, ужасявате се отъ това положение и отъ този моментъ, каквото и да ви говоря вече, мисъльта за банка „Гирдапъ“ заема моето мѣсто въ главата ви. Какъ ще разберете въ този случай новозавѣтния животъ? Това сѫ факти въ живота, които всѣки день отвличатъ вашето внимание. Когато ни се говори нѣщо, ние трѣбва ба бѫдемъ тъй искрени, нашитѣ умове и сърца трѣбва да бѫдатъ тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвънъ, да не ни занимава. Ние се занимаваме съ нѣща, които мязатъ на землетресенията въ природата. Ние се занимаваме съ банка „Гирдапъ“, съ редъ още материални работи и казваме: нали трѣбва да живѣемъ, нали трѣбва да имаме срѣдства? — Разбира се, че трѣбва да живѣемъ; разбира се, че трѣбва да се ползуваме отъ условията на живота. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да живѣе, трѣбва да има условия за това; той трѣбва да има храна да яде, трѣбва да има вода да пие, трѣбва да има дрехи да се облича, трѣбва да има жилище, дѣ да се прибере и да си почине. Казватъ нѣкои, че Богъ е промислилъ за всичко. Да, Той отдавна е промислилъ за всичко, но ти самъ трѣбва да отидешъ на извора да си донесешъ вода. Никой ангелъ нѣма да слѣзе отъ небето да ти донесе вода. Единъ отъ великитѣ пророци на Израиля, мощенъ съ своитѣ знания и сила, като останалъ въ уединение, почувствувалъ нужда отъ храна, но не дойдоха ангели отъ небето да му донесатъ храна, а врани изпратиха да му услужатъ. Тѣ му носѣха хлѣбецъ въ устата си. Този великъ пророкъ разбра Божествения законъ, бѣше доволенъ отъ Него и благодари на Бога. Питамъ: колко храна може да донесе една врана въ своята човка? Вие не мислете, че тя е донесла нѣкое голѣмо парче. хлѣбъ. Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може да носи въ устата си. Пророкътъ се задоволяваше и съ тази малка хапчица. Сега ще направя едно малко сравнение. Вие сте въ положението на пророкъ Илия, който прѣкаралъ на уединение затънтенъ нейдѣ въ планината. Тамъ вранитѣ му носѣли хлѣба. Вие знаете, колко тежко бѣше положението на Израиля тогава! Гладни години бѣха. Три години не бѣше валѣло дъждъ — навсѣкѫдѣ имаше голѣма суша. Почти всичко бѣше изгорѣло, изсъхнало. Хамбаритѣ на Израиля бѣха изпразнени, малко хлѣбъ имаше. Жито имаха само богатитѣ, а бѣднитѣ се хранѣха съ корени. Прѣдставете си, че и вие се намѣрите въ това незавидно положение, като Илия! Какво ще почувствувате, ако дойде при васъ една врана и ви донесе малко хлѣбъ въ устата си? — Божествена Радость. Питамъ тогава: какво нѣщо е Божествената Радость? — Тя е хапчицата хлѣбъ, която малката врана донася въ устата си. Но вие, като старозавѣтника, взимате тази хапка хлѣбъ и казвате: по-добрѣ да не е била и тя, само да ми дразни стомаха! Не ми трѣбва такава малка хапка. За менъ сѫ нужни най-малко 30 — 40 такива хапки! Вие сте недоволни, протестирате. Казвамъ: чакайте, не бързайте толкова! На другия день враната пакъ ще дойде, ще ви подхвърли още една хапка. Слѣдъ като погладувате така десеть деня, прѣставате да сте старозавѣтенъ, ставате новозавѣтенъ. Като получите тази малка хапка, казвате: малко ми е този хлѣбецъ, но ще направя единъ опитъ, все-таки ще уталожа глада си. Взимашъ тази хапка и я изяждашъ, но оставашъ ненаситенъ. На другия день враната донася още една хапка. Докато си недоволенъ, ти си старозавѣтенъ човѣкъ, но като разберешъ великия Божи законъ, да бѫдешъ доволенъ на малкитѣ хапки, които враната ти донася, минавашъ въ Новия Завѣтъ, ставашъ новозавѣтенъ човѣкъ, прѣставашъ да се ожесточавашъ, започвашъ да разсѫждавашъ, да оправдавашъ враната и казвашъ: „Наистина, колко може да донесе въ устата си тази малка врана? — Колкото тя може да изяде. Виждамъ, крилцата ѝ сѫ малки, крѣхки. И на толкова съмъ благодаренъ.“ Сега вече ти не се ожесточавашъ, не се съмнѣвашъ и отъ новозавѣтенъ човѣкъ, започвашъ да се готвишъ да влѣзешъ въ живота на праведния. И като такъвъ, започвашъ да скърбишъ, че нѣма повечко храна, и си казвашъ: „Не може ли да се намѣрятъ повече врани, поне десетина, та да ми донесатъ повече хапчици?“ Дойдете ли до това положение, този въпросъ вече лесно се разрѣшава. Въ сегашния свѣтъ има много такива праведни хора, които казватъ: трѣбва да имаме повече храна! Просѣкътъ, който тръгва на просия въ свѣта, казва: „Дано има повече праведни хора въ свѣта, та този ще ми даде единъ грошъ, онзи ще ми даде единъ грошъ, отъ сто мѣста по единъ грошъ. правятъ 20 лева и то златни!“ Азъ ви прѣдставямъ въ форми тритѣ вида животъ. Какъвъ трѣбва да бѫде животътъ на ученика? — Той не очаква вранитѣ да му донасятъ хлѣбъ. Ученикътъ има вече една реална опитность, той има разумна връзка съ невидимия свѣтъ, понеже е миналъ прѣзъ тритѣ етапа на живота: прѣзъ старозавѣтния животъ, прѣзъ новозавѣтния животъ и прѣзъ живота на праведния. Сега вече той влиза въ пѫтя на „ученика“, въ който пѫть трѣбва да има други схващания и възгледи за живота. Христосъ казва: „Вие, които сте минали прѣзъ тия пѫтища, трѣбва да се самоотречете отъ живота“. Отъ кой животъ? — Отъ живота на старозавѣтнитѣ. Трѣбва да се самоотречете отъ кой животъ още? — Отъ живота на новозавѣтнитѣ. И най-послѣ трѣбва да се самоотречете и отъ живота на праведния. Старозавѣтенъ ли си, ти се ожесточавашъ. Новозавѣтенъ ли си, ти се съмнѣвашъ. Праведенъ ли си, ти се наскърбявашъ. Това не сѫ грѣхове, това сѫ естествени състояния, които всички хора минаватъ. Това сѫ култури, които сѫ сѫществували въ миналото. По нѣмане на други термини, ние употрѣбяваме думитѣ старозавѣтенъ, новозавѣтенъ, праведенъ човѣкъ и ученикъ. Ако обърнемъ страницитѣ на Стария Завѣтъ, ние виждаме, че тамъ има изказани велики нѣща, но великитѣ работи не сѫ останали въ Стария Завѣтъ. Тѣ сѫ прѣминали въ Новия Завѣтъ. Има хора и отъ сегашната култура, които казватъ, че грѣшниятъ човѣкъ може да бѫде праведенъ. Не, грѣшниятъ човѣкъ никога не може да бѫде праведенъ. Той, обаче, има възможность да изправи грѣховетѣ си и слѣдъ това да стане праведенъ човѣкъ. А сегашнитѣ хора, като искатъ да подкрѣпятъ мисъльта си, че грѣшниятъ човѣкъ може да бѫде праведенъ, привеждатъ слѣдния примѣръ. Тѣ казватъ: вижте онзи човѣкъ, бѣше затъналъ до уши въ дългове, но сега оправи живота си, изправи работитѣ си и се облѣче съ рединготъ, съ хубави модерни панталони, съ лачени обуща, съ цилиндъръ на глава, съ хубава, цвѣтно нашарена връзка, съ златенъ часовникъ на хубава, солидна верижка, съ бастунъ, съ дръжка отъ слонова кость въ рѫка, и тъй върви, като джентлеменъ, по всички правила на благородникъ: вдига бастуна, пакъ го слага на земята и на всички познати вѣжливо се покланя. Дѣ какъ мине, всички казватъ: ето единъ благороденъ човѣкъ! казвамъ: дано никой не чува това, що други хора казватъ. Мине шапкарьтъ покрай него, казва: „Тозъ цилиндъръ е мой“! Мине дрехарьтъ, казва: „Тия дрехи сѫ мои, още не ми сѫ платени“! Мине обущарьтъ, казва: „Тия лачени обуща сѫ мои“! Мине часовникарьтъ, казва: „Този часовникъ е мой“! А ние се чудимъ на този човѣкъ , че билъ джентлеменъ, че билъ благородникъ. Той обралъ свѣта, облѣкълъ се съ чуждо и минава за човѣкъ отъ високо произхождение. Не, той е единъ грѣшникъ. Азъ наричамъ грѣшнитѣ хора „хора, накичени съ добродѣтелитѣ на праведнитѣ“. Облѣкли се съ тѣхни дрехи и минаватъ за праведни. Българинътъ, слѣдъ като е разбралъ тази философия, казва: „Чуждото нѣщо и на връхъ Великъ-день се взима“. Какъ да не се вземе? Ще дойде врѣме, когато всички заграбени нѣща ще се взематъ. Законъ има затова! Ще дойдатъ стражари, ще хванатъ облѣчения джентлеменъ, ще го дадатъ подъ сѫдъ, ще му взематъ дрехитѣ, цилиндъра, лаченитѣ обуща, златния часовникъ съ верижката — всичко това ще си отиде на своето мѣсто. И тъй, азъ искамъ да ме разберете добрѣ. Ако се озлобявате, ожесточавате, трѣбва да знаете, че това е старозавѣтниятъ животъ, който тече въ вашитѣ жили. Но старозавѣтниятъ животъ не сте вие. Не смѣсвайте вашата личность, вашата индивидуалность, вашето лично разбиране за живота съ дълбокитѣ вѫтрѣшни стремежи на вашата душа. Когато говоримъ за новозавѣтния животъ, пакъ разбираме течения, които ставатъ вѫтрѣ въ васъ. Сѫщото нѣщо е и животътъ на праведния. Това сѫ общи колективни течения на човѣшкото съзнание. Това сѫ възгледитѣ на всички хора отъ миналото. Казва Христосъ: „Съблазнитѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но тежко и горко на онзи, чрѣзъ когото идватъ“. Въ какво седи това ,,горко“? —Този човѣкъ неизбѣжно ще страда. Въ старозавѣтния животъ е казано: „Много сѫ изпитанията и страданията на праведния, но отъ всички тѣхъ Богъ ще го избави“. Колкото се отнася до ученика, Христосъ казва: „Ако имате Любовь, т. е., ако сте влѣзли въ тази нова епоха като ученици и ме любите, ще упазите моя законъ и ще имате Миръ и Радость въ душитѣ“. Ученицитѣ ще носятъ Радостьта въ живота си, като разрѣшение на своитѣ задачи. Азъ не говоря за радость, която се мѣни, но за Радостьта на ученика, която нищо въ свѣта не може да засѣнчи, която отъ нищо не отпада. Тя е най-високиятъ върхъ въ материалния свѣтъе. Никакъвъ облакъ не може да достигне до този върхъ. Божественото слънце всѣкога огрѣва този върхъ. Никакви бури нѣма на този върхъ. Тамъ царува Любовьта, тамъ царува Свѣтлината, тамъ царува Мирътъ, тамъ царува и самата Радость. Тъй разбираме ние Радостьта на ученика. Любовьта, това е най голѣмата сестра, най-голѣмата дъщеря на Бога, родена въ вѣчностьта. Свѣтлината, това е най-голѣмиятъ братъ, сѫщо роденъ въ вѣчностьта. Мирътъ, това е най-хубавото жилище, въ което Радостьта може да живѣе. За въ бѫдеще, ако искате да съградите своето тѣло, своето жилище, Мирътъ трѣбва да ви дойде въ помощь. Такъвъ е законътъ. И тогава, Радостьта ще влѣзе да живѣе въ това тѣло. Радостьта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галятъ. Дѣто има Любовь, има и Радость. Дѣто има Любовь, има и Свѣтлина, има и Миръ, а Мирътъ носи Радостьта. Мирътъ носи жилището на Радостьта. Ако нѣмате Миръ, Радостьта никога не идва на земята. Тя не идва безъ да сте ѝ приготвили жилище. Любовьта, Свѣтлината и Мирътъ сѫ отстѫпили най-високия върхъ на земята за Радостьта. За въ бѫдеще, при повече свободно врѣме, ще засегнемъ въпроса, какъ трѣбва ученикътъ да се лѣкува, както и въпроса, какви сѫ законитѣ, по които той може да си създаде едно ново тѣло. За тази цѣль той трѣбва да изучава законитѣ на Мира. Това е вѣрно и въ обикновения живот! Вземете, запримѣръ, какви дѣца ще роди онази майка, чийто умъ не се безпокои, нито смущава отъ нѣкакви бури и противорѣчия въ свѣта. и чийто духъ е тихъ и спокоенъ? — Тя ще роди здрави дѣца. Всички майки, които иматъ миръ въ душата си, раждатъ здрави дѣца. Онази майка пъкъ, която се е тревожила прѣзъ всичкото врѣме на своята брѣменность, било отъ условията на живота, било отъ неблагоприятнитѣ съчетания въ природата, ражда болни, хилави дѣца. Ние прѣнасяме този законъ и къмъ себе си. Всѣки човѣкъ, който влѣзе въ пѫтя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъль и по едно ново чувство, и то не само веднъжъ прѣзъ годината, но почти всѣки часъ, почти всѣка минута. Въ какво положение ще се намѣрите тогава? Рибитѣ какъ разрѣшиха този въпросъ? Тѣ въ миналото имаха една възвишена култура, но какво направиха? Изхвърлиха въ водата всички свои мисли и чувства въ видъ на малки яйчица. Тѣ изхвърляха наведнъжъ по 200 — 300 хиляди яйца и тъй ги оставяха. Така и ние по нѣкой пѫть написваме нашитѣ мисли на книгитѣ и ги оставяме настрана, да се излюпятъ, както яйцата на рибитѣ. но това не е правилно разрѣшение на великия Божи законъ. Сега азъ не искамъ да ангажирамъ съ своята бесѣда за дълго врѣме вниманието ви, да ви развивамъ по единъ философски начинъ новата мисъль за старозавѣтния животъ, за новозавѣтния животъ и за живота на праведния, защото ще се уморите. Кой ще остане да ме слуша? — Никой. Започна ли да говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, азъ съмъ готовъ да те слушамъ!“ Сега азъ засѣгамъ въпроса психологически. Туй, което вие търсите въ живота си, е щастието. Вие търсите и богатството и знанието въ свѣта. Стремежътъ ви да търсите всичко това е правъ. Казано е въ Писанието: „Искай, хлопай, търси!“ Погрѣшката не седи въ това, че търсите щастие, богатство и знание, но начинитѣ, методитѣ, които избирате, за да постигнете тия нѣща, сѫ неправилни. Въ методитѣ има отклонения. Слѣдователно, за всѣко нѣщо ученикътъ трѣбва да има само една идея, а не двѣ идеи. Има ли двѣ идеи за едно и сѫщо нѣщо, той ще се раздвои. Ще ви приведа единъ примѣръ отъ Свещеното Писание. Всемирната Бѣла Школа започна съ два ученика. Слѣдъ тѣхъ дойдоха други двама, Адамъ и Ева, създадени по образъ и подобие на първитѣ. Тѣ бѣха вторитѣ иницирани ученици на тази Школа, които Богъ въведе въ рая и имъ даде първата задача за разрѣшение. Той ги повика при себе си и имъ каза: ,,Ще се занимавате съ всички дървета на рая, ще ядете отъ плодоветѣ на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и отъ всички други плодове, но тукъ има едно дърво, съ което нѣма да се занимавате и отъ плода му нѣма да вкусвате. Въ който день вкусите отъ неговитѣ плодове, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата душа ще се отровятъ, защото въ него се криятъ всичкитѣ отрови на живота“. Азъ ви говоря на модеренъ езикъ, а въ Писанието е казано съ други думи. И рече имъ Богъ: ,,Въ който день ядете отъ плода на това дърво, ще умрете“. И това не бѣха прости хора, но най-малко кандидати за ученици. Единъ день, другарьтъ на единия отъ ученицитѣ ходѣше изъ райската градина да изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше си бѣлѣжки, правѣше си снимки. По едно врѣме той се приближи и къмъ дървото за „познаване доброто и злото“ и започна да го изучава; прѣброяваше листата му, изчисляваше броя на плодоветѣ, формата имъ, цвѣта имъ и т. н. Въ този моментъ се приближава до дървото единъ благообразенъ на видъ човѣкъ, съ дълга черна брада, съ черни мустаци, увиснали надолу, облѣченъ съ черенъ дълъгъ рединготъ, като на староврѣменнитѣ учени хора, отгорѣ метналъ черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черенъ кръстъ, на главата златна корона, съ черни диаманти околовръстъ, и внимателно, тихо запитва този ученикъ: „Мога ли да зная, съ какво се занимавате, какво изучавате?“ — Нашиятъ Учитель ни зададе една задача; нея рѣшавамъ. — Какво знаете за това дърво? — Нашиятъ Учитель ни каза, че въ който день хапнемъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умремъ. — Не, вашиятъ Учитель има друго разбиране по този въпросъ. Той ви казва така, за да изпита умоветѣ ви. Вие не сте Го разбрали добрѣ. Отъ думитѣ Му се подразбира, че въ който день хапнете отъ плодоветѣ на това дърво, ще станете като вашия Учитель и нѣщо повече отъ Него. — Тъй ли? — Да, ето тия знаци, които нося по себе си. показватъ, че азъ зная това нѣщо, защото съмъ завършилъ тази Школа, въ която вие едва сега влизате. Азъ съмъ вече адептъ на Школата. Герданитѣ, които нося, ми сѫ дадени, като емблемъ на завършено образование. Едно врѣме и мене, като васъ, изпитваха при това дърво, но азъ не бѣхъ тъй простъ като васъ, правилно рѣшихъ задачата. — Тъй ли? Щомъ сте я рѣшили правилно, лесна работа тогава. И ученикътъ веднага отстѫпва. Този господинъ продължава по-нататъкъ: „Азъ съмъ запознатъ съ вашия Учитель. Той ме изпрати да дойда при васъ, да ви освѣтля върху въпроса“. И тѣ повѣрваха. Въ какво? — Че като яде човѣкъ отъ плодоветѣ на това дърво, не само че нѣма да умре, но ще стане като Учителя си, дори и по-горенъ отъ Него. И дѣйствително, и двамата ученици ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и съгрѣшиха. Казвамъ: тия кандидати за ученици имаха двѣ идеи за дървото на познаване доброто и злото. Първата идея бѣше, че въ който день ядатъ, ще умратъ. Втората идея бѣше, че въ който день ядатъ, не само че нѣма да умратъ, но като Учителя си ще станатъ, а дори и като Бога. Коя мисъль излѣзе вѣрна? — Първата. Първата мисъль, първиятъ лѫчъ въ свѣта е Божествениятъ лѫчъ. Вториятъ лѫчъ е отражение, а отражението има обратна посока, не води къмъ цѣльта. Щомъ имате двѣ идеи за едно и сѫщо нѣщо, вие нѣмате реалностьта, но отражението. И ако се водите по отражението на нѣщата, нѣма да имате никакви резултати. Вие ще дойдете до сѫщото мѣсто, отдѣто сте тръгнали. Слѣдователно, и грѣшнитѣ хора единъ день ще се върнатъ къмъ Бога, но прѣзъ това мѣсто, отдѣто сѫ излѣзли. Вие знаете ли мѣстото, прѣзъ което хората сѫ излѣзли първоначално? — То е най-тѣсното мѣсто, прѣзъ което човѣкъ може да мине. Та онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, ще иматъ само едно схващане за нѣщата. Вие можете да имате само единъ Учитель въ свѣта! Азъ говоря за ученика. Всѣки може да ви говори, вие ще го изслушате, безъ да се противите. Какво трѣбваше да направи ученикътъ, който бѣше въ райската градина, като слушаше да му говори адептътъ прѣдъ дървото за познаване доброто и злото? На този адептъ азъ бихъ казалъ слѣдното нѣщо: „Почитаеми Господине, ти си единъ отъ първитѣ ученици на Школата, но азъ не искамъ да бѫда пръвъ. Азъ искамъ да нося бѣла прѣмѣна, а не черна, като твоята. Ако ти, слѣдъ като си се занимавалъ много години съ това дърво, придоби тази черна краска, азъ ще отложа тази наука за другъ пѫть. Благодаря ти за тази услужливость и готовность да ме просвѣщавашъ, но още не съмъ готовъ за това. Тази Школа прѣпорѫчва на слабитѣ ученици да избѣгватъ изучаването на този въпросъ. Този въпросъ е много сложенъ, и азъ ще го отложа за въ бѫдеще, когато се засиля. Като се видимъ втори пѫть, ще си поговоримъ по този прѣдметъ. Сега, довиждане“! Всичко това ще му докажа научно, безъ да го обидя въ нѣщо. Христосъ казва: „Не ви наричамъ вече раби, но приятели“. Вие сте слушали много пѫти думата рабъ. Робството е най-долното положение, което човѣкъ може да заеме въ този свѣтъ. По-долно положение отъ него нѣма. Робъ — заробване — значи, каквото кажатъ на човѣка, да го направи, безъ какво и да е противорѣчие, безъ всѣкакво противодѣйствие. Ще го направи, нѣма какво. Азъ не говоря за състоянията въ живота, но за съзнателното робство, въ което може да изпадне човѣкъ. Робство има въ умствения свѣтъ — ти не си свободенъ да мислишъ, както искашъ. Робство има въ духовния свѣтъ — ти не си свободенъ да чувствувашъ, както искашъ. Докато други ти опрѣдѣлятъ едно вѣрую, докато други ти налагатъ едно учение, ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ. Защо Господъ даде свобода на двамата ученици въ рая? Той не можа ли да постави два ангела прѣдъ дървото за познаване доброто и злото, които да не позволятъ на двамата ученици да ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво? — Можа, но Той не постави никакви стражари прѣдъ това дърво, а го остави свободно. Какво разрѣшение на въпроса щѣше да има, ако тия ангели стояха съ пламенни мечове прѣдъ това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? — Ние и досега щѣхме да бѫдемъ праведни хора. За прѣдпочитане е свободата, придобита по негативенъ начинъ, отколкото ограничението. Ограничения има навсѣкѫдѣ. Ограничения има, запримѣръ, въ старозавѣтния животъ. Ограничения има въ новозавѣтния животъ. Ограничения има и въ живота на праведния. Въ живота на ученика, обаче, ограничения нѣма. Тамъ всѣка негова постѫпка е съзнателна и разумна. Та казвамъ: въ свѣта има три положения, въ които вие може да дѣйствувате. Първото положение: вие сте разумно сѫщество, което невидимиятъ свѣтъ изпраща на земята и ви дава тѣло, безъ да ви пита, искате ли, или не искате. Такова е положението на старозавѣтния човѣкъ. Второто положение: изпращатъ ви на земята, даватъ ви тѣло, като се ползувате само съ една малка свобода, да кажете, дѣ искате да дойдете. Това е положението на новозавѣтния човѣкъ. Третото положение: изпращатъ ви отъ невидимия свѣтъ на земята при най-благоприятни условия да се учите, за което се ползувате съ сравнително по-голѣма свобода. Това е положението на праведния човѣкъ. Въ старозавѣтния животъ вие ще изкупувате грѣховетѣ си и ще се мѫчите. Въ новозавѣтния животъ вие ще се самоусъвършенствувате. Въ живота на праведния ще помагате на другитѣ, а като дойдете на земята, като ученикъ, ще изучавате първото правило, чрѣзъ което Любовьта може да се приложи въ вашия животъ. При Любовьта азъ опрѣдѣлямъ себе си, свойтѣ постѫпки, отношенията си къмъ хората и къмъ съвършенитѣ сѫщества. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, отношенията ви къмъ него сѫ вече опрѣдѣлени, вие знаете, какъ да постѫпите съ този човѣкъ. Вие можете да му говорите много благо, при това отношенията ви да бѫдатъ неестествени. Вие можете да му говорите много грубо, при това отношенията ви да бѫдатъ пакъ неестествени. Питамъ: кой е най-правилниятъ начинъ, по който трѣбва да говорите на нѣкой човѣкъ? Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Вие ще бѫдете тъй снизходителни къмъ другитѣ, както и къмъ себе си. Казвамъ: онѣзи отъ васъ, които искатъ да влѣзатъ въ пѫтя на ученичеството, трѣбва да иматъ възвишенъ идеалъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ вѫтрѣшното ограничение. Ония, които живѣятъ въ старозавѣтния животъ, казватъ: дотегна ни вече животътъ, не искаме повече да живѣемъ. Другъ нѣкой казва: не искамъ да живѣя вече, искамъ да умра. Казвамъ му: хубаво е това, но има ли, кой да те погребе? Щомъ искашъ да умрешъ, трѣбва да намѣришъ нѣкой да те погребе. Сѣмето, което излиза изъ житницата, трѣбва да намѣри човѣкъ, който да го посѣе на нивата. Не е достатъчно само да го извадятъ навънъ и да го хвърлятъ нѣкѫдѣ. Това още не е разрѣшение на въпроса. Ако ти умрешъ безъ да има нѣкой да те погребе, ти изгубвашъ своето прѣдназначение въ свѣта. Слѣдователно, подъ думата „умиране“, ние подразбираме „посѣване“. Христосъ казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то нѣма да даде никакъвъ плодъ“. Тогава! питамъ: какъ искашъ да умрешъ, като житно зърно, което умира и погребватъ въ земята, или безъ да го погребватъ? Когато житното зърно умре и се зарови въ земята, то принася плодъ много и прѣминава отъ едно състояние въ друго. И тъй, при всѣко страдание вие сте заровени въ земята. При всѣка голѣма тъмнина, при всѣка голѣма скръбь вие искате да умрете, да се хвърлите отъ нѣкоя голѣма канара, или да се удавите, или да се обѣсите, или да се мушнете съ нѣкой ножъ, или да си отсѣчете главата и т. н. Всички тия нѣща идватъ отвънъ, тѣ не сѫ ваши желания. Това сѫ все ваши другари на миналото, които ви даватъ тия съвѣти, Нѣкой отъ тѣхъ ти казва: ако искашъ да свършишъ съ живота си, вземи единъ револверъ или една чаша съ отрова. Не, не се свършва тъй лесно. Счупенитѣ чаши не разрѣшаватъ човѣшкия животъ. Изгорѣлитѣ кѫщи не разрѣшаватъ човѣшкия животъ. Умирането на хората не разрѣшава човѣшкия животъ. Нито страданията, нито мѫченията, нито невѣрието, нито съблазнитѣ сѫ въ състояние да разрѣшатъ живота. Що е животътъ? — Той е голѣмата дъщеря на Бога, която единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учительтъ има четири ученици въ този свѣтъ, които Той обича. И ако тѣзи ученици ви прѣпорѫчатъ на Него, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Любовьта ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Свѣтлината ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако Мирътъ ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. И най-послѣ, ако и Радостьта ви прѣпорѫча на вашия Учитель, Той ще ви приеме въ Школата. Ако тия четири ученици кредитиратъ за васъ, Учительтъ ще ви отвори вратитѣ на Школата, ще ви даде свободенъ входъ, ще ви благослови, ще ви запознае съ други ученици, и отъ този моментъ вие ще имате достѫпъ въ Школата. Нѣмате ли прѣпорѫката на Любовьта, вашиятъ Учитель не може да ви приеме. Азъ не говоря за Любовьта, като разумна сила, нито като вѫтрѣшно чувствуване, но говоря за Любовьта, като едно отъ разумнитѣ сѫщества, първо по рода си. Тя е най-мощниятъ духъ, най-силниятъ ангелъ. По-красиво, по-силно и по-благородно сѫщество отъ Любовьта нѣма. Като погледнешъ лицето на този ангелъ, всѣкаква скръбь изчезва. Като те срещне, той ще те пригърне, ще те помилва и слѣдъ като те остави отъ пригрѫдкитѣ си, всичкитѣ ти страдания, всичкитѣ ти грѣхове изчезватъ. И, слѣдъ това, като се погледнешъ въ огледалото, виждашъ, че мязашъ на него. Кажешь ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнѣешъ. Затова, ти ще пригърнешъ този ангелъ, ще му благодаришъ и ще кажешъ: стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататъкъ ще ходя по твоитѣ пѫтища. Работи въ менъ, отвѫтрѣ, а не само да ме утѣшавашъ, отвънъ. Говори ми за моя Учитель, азъ ще те слушамъ. И той започва да говори сладко, увлѣкателно. Този ангелъ на Любовьта е най-голѣмата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния гласъ, никога нѣма да я забрави. Казвате: това е първата Любовь. Всички говорите за първата Любовь, но никой отъ васъ не я задържалъ. Нѣкои отъ васъ сѫ опитали първата любовь за една секунда; други сѫ я опитали за петь секунди; трети за десеть секунди, а малцина само сѫ я опитали за 60 секунди. Проявената Любовъ е голѣма величина. Да я опиташъ само за 60 секунди, това е много нѣщо. Но понеже мащабътъ на физическия животъ е много голѣмъ, не зная тогава, какво ще ни ползува такава малка хапчица, донесена отъ една врана. Илия тогава не знаеше закона на смаляването, но като изпадна въ тия ограничителни условия на живота, го научи. Когато враната му носѣше малкитѣ хапчици хлѣбъ, той не бѣше вече голѣмъ човѣкъ, а заемаше положението на една малка пеперуда, тъй щото отъ тази храна даже му оставаше. Той казваше: „Господи, храната, която ми изпращашъ, е въ изобилие“! Така Илия се смали и се задоволяваше съ храната, която една врана можеше да изяде. Този законъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Нѣкой пѫть Богъ дохожда до насъ, смалява се, за да ни повдигне. Божието благословение не седи въ голѣмитѣ работи, но въ малкитѣ. Малкото житно зърно, запримѣръ, съдържа всички условия за единъ великъ животъ. Така и вие съдържате всички условия за единъ великъ животъ. Дѣ се криятъ тѣ? — Въ вашия умъ, въ вашето сърце, въ вашата душа, въ вашия духъ. Но за това се изисква врѣме. Да бѫдете ученици, първо трѣбва да влѣзете въ Школата, но врѣме се изисква, за да разберете Любовьта, Свѣтлината, Мира и Радостьта въ една планета, а врѣме Богъ е далъ, колкото искате. Врѣмето е безконечно, то нѣма ни начало, ни край. И по отношение врѣмето понѣкога Господъ казва: „Ще почакашъ малко“! Умрешъ прѣждеврѣменно, плачешъ, Господъ ти казва: „Ще почакашъ малко, има врѣме, пакъ ще те повикамъ. Тогава ще ти дамъ на разположение врѣме, колкото искашъ“. Ти казвашъ: „Господи, искамъ да живѣя 60 години, да продължа работата си!“ Той те пита: „Не искашъ ли повече години? Хайде, азъ ти давамъ още 20 години“. Никой отъ васъ не е издържалъ до 120 години. Въ какво положение ще се намѣрите, ако вие сте на 120 години и се огледате самъ на земята, немилъ-недрагъ за всички? Вашитѣ другари заминали, новото поколѣние не ви познава, не ви зачита. Всички ви погледнатъ и казватъ: този старецъ защо ли не замине? Какво ще прави още на земята? Неговиятъ умъ не може да схваща новитѣ врѣмена. Ще кажете: този старецъ поне опитности ще има. Какви опитности? Ще ви приведа единъ примѣръ за дѣдо Стоянъ Пенджурски, който билъ на 100 години. Той събира единъ день дѣцата наоколо си и започва: ,,Ехъ, дѣца, дѣца, знаете ли, какви нѣща е научилъ дѣдо ви отъ живота? Знаете ли, колко е патила главата ми? Едно врѣме, като бѣхъ 20-годишенъ момъкъ, ходихъ въ Австрия да печеля, бѣхъ градинарь. Единъ день пишатъ ми отъ дома, че ме сгодили. Взимамъ веднага паритѣ, които бѣхъ спечелилъ, и тръгвамъ за въ кѫщи радостенъ и веселъ. Когато минавамъ прѣзъ Стара-Планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме, и азъ се върнахъ дома си бѣденъ и раненъ. Отиде моята годеница! — не можахъ да се оженя. Знаете ли, дѣца, какво значи човѣкъ да работи цѣли 10 години въ чужбина, както азъ работихъ въ Австрия, и да изгуби паритѣ си въ единъ день? Върнахъ се пакъ въ Австрия, взехъ двама ортаци, да работимъ заедно една градина, но слѣдъ като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И азъ пакъ се върнахъ въ България съ дрипелитѣ си, безъ да мога да се оженя. И тъй, станахъ човѣкъ на 45 години и си казахъ: веднъжъ разбойници ме обраха, втори пѫть — моитѣ ортаци. Какво да правя сега? Най-послѣ, за добро, за зло, рѣшихъ да се оженя за една богата мома — продадохъ свободата си. Какво излѣзе отъ тази женидба? - Тази жена ме биеше по два пѫти на день. Виждате ли, дѣца, какво е патилъ дѣдо ви отъ тази жена? Не стига това, но родиха ми се синъ и дъщеря, които мязаха на майка си. Когато пораснаха, синътъ ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгорѣ ме налага съ дърво. Да не ви дава Господъ такава опитность! Това е опитностьта на дѣдо Стоянъ Пенджурски. Питамъ: каква философия има въ това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, синъ му, дъщеря му? Всинца вие имате такава опитность. Кой отъ васъ не е битъ? Но дѣ седи разрѣшението на въпроса? Обръща се дѣдо Стоянъ Пенджурски къмъ дѣцата и ги пита: „Дѣца. макаръ че сте млади, а азъ толкова старъ, не можете ли да ми кажете, какво трѣбва да правя сега? Азъ не зная, защо главата ми тегли толкова много! Самъ не можахъ да спечеля, съ ортаци — сѫщо, отъ женидбата само бой видѣхъ. Кажете ми, дѣдовото, мои грѣхове ли изплащамъ, майка ми и баща ми ли сѫ били грѣшни? Защо става всичко това?“ — Не знаемъ, дѣдо. — Опичайте си умоветѣ, дѣца, да не ви патятъ главитѣ, като моята! Това бѣше заключението на дѣдо Стоянъ Пенджурски. Азъ ви моля, ако между васъ има нѣкой Стоянъ, да не ми се сърди, че съмъ взелъ неговото име, защото, каквото име и да взема, все ще го носи нѣкой отъ васъ. Азъ говоря за дѣдо Стоянъ Пенджурски. Въ този примѣръ се виждатъ тритѣ живота, които човѣкъ трѣбва да разрѣши на земята. Разбойницитѣ прѣдставляватъ старозавѣтния животъ; ортацитѣ — новозавѣтния; дъщерята, която бие баща си, показва, какъвъ пѫть трѣбва да мине праведния. Кажете ми, кой праведникъ не е битъ като дѣдо Стоянъ Пенджурски? Кой художникъ не е битъ по всички правила? Ако ме попитате, защо е така, не мога да ви отговоря, но казвамъ, че това е фактъ. Това е задачата, която всички трѣбва да разрѣшите. Азъ нѣма да се спирамъ да разрѣшавамъ въпроситѣ на старозавѣтния и на новозавѣтния животъ, понеже ви считамъ достатъчно умни сами да си ги разрѣшите. Азъ ви давамъ упѫтвания, какъвъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика. Пѫтьтъ на ученика трѣбва да бѫде пѫть на Любовьта, пѫть на Свѣтлината, пѫть на Мира и пѫть на Радостьта. Можете ли да влѣзете въ този пѫть, не за въ бѫдеще, но още сега, още този моментъ? Любовьта не зависи отъ знанието ви. Знанието е второстепенно нѣщо. Любовьта не зависи нито отъ вашата сила, нито отъ вашата красота. Знанието, силата, красотата, това сѫ само условия, които вашата душа може да използува, за да разрѣши задачата на своя животъ. Любовьта е въ състояние, при най-малкитѣ изключения, да разрѣши всички трудни въпроси. При сегашното положение, въ което се намираме, Любовьта е въ състояние да разрѣши 75 % отъ мѫчнотиитѣ ви. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи, които ученикътъ не трѣбва да избѣгва. Възроптае ли, защо Господъ му е далъ тази задача, той не може да бѫде ученикъ. Напротивъ, той трѣбва да каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача. Когато Господъ или Учительтъ ти те поставятъ прѣдъ една трудна задача, тѣ иматъ високо мнѣние за тебъ. Когато Учительтъ ти не те вдига на урокъ, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде. Ако си старозавѣтенъ, ще се озлобишъ. Ако си новозавѣтенъ, ще се съблазнишъ. Ако си праведникъ, ще се наскърбишъ. Това сѫ състояния. Ако ти се намирашъ прѣдъ голѣмо изпитание, какво ще направишъ? Ако старозавѣтниятъ животъ има прѣодоляваще влияние върху тебъ, ти ще се озлобишъ и ще си кажешъ; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, че Господъ ми даде толкова голѣми изпитания? Главата ми побѣлѣ отъ страдания! Ако новозавѣтниятъ животъ има прѣодоляваще влияние върху тебъ, ти ще се съблазнишъ и ще кажешъ: защо тия страдания идватъ върху менъ? Ето, азъ се моля по три пѫти на день, чета Евангелието и като ме вдигнатъ на урокъ, слѣдъ като съмъ училъ цѣлъ день, учительтъ ми пише една тройка, а този ученикъ тамъ, по-малко учи отъ менъ, но учительтъ му пише шесторки. Има нѣкаква причина, навѣрно учительтъ не е добрѣ разположенъ къмъ менъ. Ако ти опрѣдѣляшъ характера на своя учитель отъ бѣлѣжкитѣ, които той ти поставя, тогава ти си разбралъ отчасти старозавѣтния и отчасти новозавѣтния животъ. Та казвамъ: задачата, която имате да разрѣшите въ живота си, е трудна. Защо? Защото се намирате при трудни условия, но трѣбва да знаете, че Богъ е Богъ на Любовьта, на Свѣтлината, на Мира и на Радостьта. Господъ владѣе небето, Господъ владѣе живота. Господъ носи вѣчното веселие и миръ за душата. Какво ни показва врѣмето тази сутринъ? Днесъ азъ говоря за ученика и вижте, какво е небето, какъ хубаво го е направилъ Господъ! Това чисто, свѣтло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбениятъ на Господа. За ученика, който иска да учи, Господъ дава всичко най-добро. Ученикътъ пъкъ казва: Господи, всичко, което Ти си отредилъ за мене, е хубаво. Азъ се радвамъ, че мога да рѣшавамъ задачитѣ, които Си ми далъ. Този хубавъ день не е за старозавѣтнитѣ. Този хубавъ день не е за новозавѣтнитѣ. Този хубавъ день не е и за праведнитѣ. Този хубавъ день е за ученика, който иска да учи — за възлюбения на Бога. Слѣдователно, само ученикътъ може да каже: хубавъ е този день! Той нѣма да го каже гласно, но ще почувствува въ душата си, че това е Божие благоволение. Това показва, че ако вие ходите по пѫтя на ученика, споредъ както азъ ви говоря, и вашето вѫтрѣшно небе ще бѫде тъй ясно, и вашето сърце ще бѫде тъй чисто, както е небето днесъ. Сѫщо така и вашиятъ умъ, и вашата душа ще бѫдатъ като днешното безоблачно, чисто и свѣтло небе. Сега, азъ искамъ да ме разберете правилно. Азъ внимавамъ въ думитѣ си, да не внеса въ васъ нѣкакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Запримѣръ, азъ често съмъ правилъ слѣдния опитъ: дамъ нѣкому една круша, но той не е доволенъ, иска по-голѣма круша. Дамъ му по-голѣма круша, пакъ не е доволенъ, иска една за дъщеря си. Дамъ и за нея. Пакъ е недоволенъ, иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този - онзи вземе, погледнешъ го, събралъ десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взелъ, то е въпросъ. Азъ го гледамъ, обаче, седналъ подъ нѣкое дърво на сѣнка и си ги яде самъ, една слѣдъ друга. Той прѣдставлява едноврѣменно и дъщеря си, и приятелитѣ си. Такова е разбирането му! Злото не е въ това, че този човѣкъ иска повече, но въ неправилното разпрѣдѣление на полученитѣ блага. Той не е разбралъ смисъла на нѣщата. Обаче, ученикътъ, който влиза въ живота, трѣбва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото въ този животъ. Нѣкой казва: идеитѣ на новото учение, които се проповѣдватъ, не сѫ засега, тѣ не могатъ да се реализиратъ. Не, именно сега е врѣмето имъ, но трѣбва да знаешъ какъ да ги приложишъ. Ти не можешъ да пробиешъ една канара съ нѣкое дърво, но ако вземешъ единъ диамантенъ свределъ, ще я пробиешъ. Въ Африка има сонди, които пущатъ въ земята на дълбочина 800 м. и оттамъ извличатъ вода. Такива сонди могатъ да се спуснатъ и на дълбочина до 2000 м.. Тамъ водата е още по-хубава. Днесъ земята е много малко проучена. Има извѣстни земни пластове, до които съврѣменнитѣ учени още не сѫ достигнали. Стремежъ на ученика е не само да проникне съ тия сонди до дълбочина 2000 м. надолу въ земята, но да издигне нагорѣ въ прстранството високи стълбове, близо 500-1000 клм. височина. Знаете ли, каква енергия би потекла надолу по тия стълбове? Ние бихме създали единъ perpetum-mobile. Знаете ли, какъвъ океанъ отъ енергия се крие въ пространството? По сѫщия начинъ и въ вашия мозъкъ се крие грамадна енергия, която изисква врѣме и пространство, за да се прояви и реализира. Единствената причина, дѣто не можете да реализирате това, което Богъ ви е далъ, то е, че се занимавате съ идеи, които отпослѣ сѫ дошли. Това сѫ идеитѣ на старозавѣтния животъ. Вие ще оставите настрана старозавѣтния животъ; ще оставите настрана и новозавѣтния животъ. Нѣкой казва: искамъ да бѫда праведенъ. Не, вие ще оставите и живота на праведния. Едно ще гледате да придобиете — животътъ на ученика. Това е новото въ свѣта. Нѣма да ликвидирате съ стария животъ, но ще го държите настрана, да не се смѣсва съ новия животъ. Първитѣ три вида животъ текатъ въ коренитѣ на цѣлото човѣчество, но ние не можемъ да ги изолираме изведнъжъ. Изолирането имъ трѣбва да става постепенно, като придобиваме истинското знание въ живота. Можемъ ли да изолираме тия животи, докато не завършимъ живота на ученика? — Не можемъ. Не е въпросътъ да ги изолираме, нито да ги използуваме, но да се повдигнемъ надъ тѣхъ. Та ще знаете: озлобявашъ ли се, това е животътъ на старозавѣтния човѣкъ. Съблазнявашъ ли се, това е животътъ на новозавѣтния човѣкъ. Страдашъ ли, скърбишъ ли, това е животътъ на праведния човѣкъ. Всичко това е, защото искашъ да намѣришъ човѣкъ, който да те обича, искашъ да добиешъ Любовьта въ свѣта. Кой може да те обича, освѣнъ твоя Учитель? Може да те обича само онзи, който те учи. Ако ти обичашъ едно животно и го повдигнешъ до твоето положение, каква философия може да внесе то въ живота ти? Утрѣ това животно може да умре, и ти ще скърбишъ за него. Слѣдователно, това, което обичашъ, трѣбва да бѫде безсмъртно, да не умира. То не трѣбва да изгубва своята красота, не трѣбва да изгубва своята интелигентность, не трѣбва да изгубва своята благость и доброта. Азъ не говоря за външната доброта, но за добротата на душата. Азъ наблюдавамъ, нѣкой човѣкъ говори криво, но има нѣщо хубаво, добро, благородно въ душата си, съ което влияе на другитѣ хора. Такива хора сѫ добри, щедри, не обръщатъ внимание на дреболиитѣ въ живота. Та казвамъ: право е желанието на хората да ги обичатъ. Но ако е въпросътъ за съврѣменната любовь, която трае день до пладнѣ, какво ще ни даде тя? — Само разочарования и страдания. Ние сме опитвали тази любовь много пѫти. Нѣкой казва: човѣкъ може ли жаденъ да ходи? Да се разберемъ добрѣ! Вѣрно е, че безъ любовь не можемъ да живѣемъ, както и безъ вода не можемъ, безъ хлѣбъ не можемъ, безъ топлина не можемъ и безъ свѣтлина не можемъ. Свѣтлната и топлината въ свѣта сѫ течения, които се движатъ съ голѣма бързина. Въ такъвъ случай, ако ти подпушишъ свѣтлината и топлината, тѣ ще ти създадатъ най-голѣмитѣ страдания. Съврѣменнитѣ хора подпушватъ тия течения и затова страдатъ. Слѣдователно, нѣмате право да подпушвате онова, което тече. Защо? Защото всички течения сѫ природни и трѣбва да ги оставимъ свободно да си текатъ. Има свѣтлинни лѫчи, които като излѣзатъ веднъжъ отъ тебъ, обикалятъ пространството и слѣдъ десеть години, като направятъ, единъ крѫгъ, ще се върнатъ пакъ при тебъ. А ти, като човѣкъ, за да направишъ единъ такъвъ крѫгъ и да се върнешъ на сѫщото мѣсто, отдѣто си излѣзълъ, нужни ти сѫ най-малко десеть милиона години. Затова, не се смущавай, не плачи! Свѣтлината, която обикаля въ пространството, слѣдъ десеть години пакъ ще дойде при тебъ и ще ти каже: „Добъръ день!“ Свѣтлиннитѣ и топлиннитѣ енергии се движатъ съ голѣма бързина, затова не спирайте пѫтя имъ, нека текатъ? Любовьта тече съ такава бързина, каквато човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Ако искашъ да подпушишъ Любовьта, която Богъ внася въ тебъ, ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Остави Любовьта да тече върху тебъ! Онова, което Богъ е намислилъ заради тебе, е велико нѣщо. Той е намислилъ и опрѣдѣлилъ за всѣки човѣкъ велики нѣща. Твоятъ великъ Учитель ще ти опрѣдѣли единъ другарь, съ когото ще учишъ. Този твой другарь ще бѫде единъ отъ умнитѣ ученици, а не както онзи адептъ, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голѣмо страдание на двамата ученици въ рая. Сега се изискватъ ученици, които трѣбва да се върнатъ при дървото „за познаване на живота“ Значи, животътъ произтича отъ Любовьта. Затова, всѣки, който иска да намѣри този животъ, именно, не трѣбва да върви нито по старозавѣтния, нито по новозавѣтния животъ нито по пѫтя на праведния, но трѣбва да влѣзе въ пѫтя на ученика. Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва. „Не ви наричамъ вече раби, вие сте минали по този пѫть, но ви наричамъ приятели, защото всичко, което чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“ Какво е чулъ? — За мощното, за великото знание въ свѣта, което и тѣ самитѣ ще опитатъ. Христосъ запозна ученицитѣ си съ силитѣ на природата, затова при единъ случай тѣ Го запитаха: „Учителю, споредъ както ни научи, да снемемъ ли огънь отъ небето, както направи Илия, да изплашимъ ония тамъ?“ Христосъ имъ отговори: „Този огънь не е засега. Вие ще снемете огънь за сърцата на хората, а не отвънъ. Вѫтрѣ въ сърцата имъ ще внесете огънь. Ако снемете този огънь отвънъ, вие ще изгубите пѫтя си като ученици. Азъ не съмъ дошълъ да погубвамъ, но да дамъ животъ и то прѣизобилно.“ Това значи азъ не съмъ старозавѣтенъ, нито новозавѣтенъ, нито праведенъ, но — Учитель.“ На кого? — На ученика. Затова се казва въ Евангелието: „Безъ Мене нищо не можете да направите. Образецъ трѣбва на свѣта! Сега, като ученици, ще държите строго въ себе си мисъльта, че ученикътъ е свободенъ да слуша когото и да е, независимо това, дали говори право, или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: братко, азъ трѣбва да започна първо съ Любовьта, послѣ съ Свѣтлината, слѣдъ това съ Мира и най-послѣ съ Радостьта. Това е вѫтрѣшната връзка на ученика съ Бога. Азъ мога да слушамъ, безъ да се отекча, всѣки човѣкъ, който може да ми говори за Любовьта, за Свѣтлината, за Мира и за Радостьта, цѣлъ день, а дори и прѣзъ цѣлия си животъ. Нѣкои отъ васъ, които ме слушате, ще кажете: вижте, нашиятъ Учитель иска да напуснемъ свѣта. Не, азъ не съмъ отъ тѣзи, които искатъ да напуснете свѣта; азъ не съмъ отъ тѣзи, които искатъ да напуснете училището. Азъ искамъ вие да разрѣшите всички мѫчни задачи, турени въ програмата на училището. Азъ искамъ да разрѣшите всички мѫчнотии въ живота. И всѣки, който прѣодолѣе най-голѣмитѣ мѫчнотии, има моето уважение. Срещнахъ едного праведника, който минаваше за ученикъ, казваше ми: „Учителю, днесъ ме понабиха малко едни мои приятели. Имахъ много кръвь, дадохъ имъ малко. Тѣ ме поздравиха по особенъ начинъ, но благодаря на Бога, защото въ менъ имаше извѣстни погрѣшки, които по този начинъ изчезнаха.“ Слѣдъ това се поусмихна и продължи пѫтя си. Послѣ, една отъ сестритѣ ми разказваше за една своя опитность, отъ която благополучно се спасила. ,,Вървя“, казва тя, „между бороветѣ на ,,Изгрѣва“, а прѣдъ мене друга сестра, едва на 2-3 крачки разстояние, бърза за нѣкѫдѣ. По едно врѣме тя улови единъ отъ клоноветѣ, за да си направи пѫть и веднага го пусна. Въ този моментъ азъ наближавамъ и пуснатиятъ клонъ силно ме удари въ бѣлото на окото и ми протече кръвь.“ Казвамъ ѝ: благодари, че съ малко се изплати, клонътъ можеше да те удари въ зеницата на окото и тогава щѣше да бѫде по-опасно. Иди промий окото си съ чиста вода! Ти трѣбваше да вървишъ най-малко 20 крачки слѣдъ нея, а не толкозъ близко, както си била. Какво щѣше да направи тази сестра, ако бѣше отъ старозавѣтнитѣ хора? — Щѣше да стигне първата, да я поразтърси малко и да ѝ каже: защо вървишъ тъй невнимателно, не можа ли да задържишъ клона, докато го хвана азъ? А тя каза: ,,Азъ съмъ виновна, трѣбваше да вървя малко по-назадъ отъ нея.“ Така всички хора иматъ тази слабость, вървятъ близо единъ до другъ. Когато минавате прѣзъ нѣкоя гора, трѣбва да вървите най-малко 20 крачки на разстояние единъ отъ другъ. Като се пущатъ клоноветѣ, така много хора сѫ ослѣпявали, осакатявали сѫ се по този начинъ. Хората въ живота се сближаватъ, но тази близость въ случая не е нѣкаква добродѣтель. Когато пѫтници вървятъ прѣзъ нѣкоя гора, трѣбва да вървятъ на разстояние най-малка десеть метра единъ отъ другъ. Та казвамъ: този хубавъ день, който имаме днесъ, е за ученика. Той ни показва, какъвъ е пѫтьтъ на ученика. Както виждате, този пѫть е великъ. Христосъ казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромаситѣ, ела и ме послѣдвай!“ И азъ ви казвамъ: идете и раздайте вашия старозавѣтенъ животъ, който имате. Раздайте слѣдъ това и новозавѣтния си животъ. Най-послѣ раздайте и живота на праведния, който е у васъ и слѣдъ това идете при вашия Учитель. Той ще ви посрещне. Но ако вие отидете при вашия Учитель съ разперена тога, съ гердани на врата, съ своето велико достойнство, Той ще знае какъ да ви посрещне. Ще ви се усмихне само и ще ви каже: „Вие ще дойдете другъ пѫть, малко по-късно. Засега въ Школата нѣма мѣсто. Като дойдете идната година, ще се явите на конкурсъ, ще видимъ, какви ще бѫдатъ тогава условията за приемане“. И тъй, година слѣдъ година ще ви отлагатъ, докато най-послѣ старини дойдатъ и кажете: съжалявамъ, че не можахъ да влѣза въ училището! Но трѣбва да се влѣзе въ училището. Най-хубавото нѣщо въ живота е да влѣзете като ученикъ въ Школата. Питате: кога, идната година ли? — Не, днесъ още. Даже не и слѣдъ обѣдъ. Не влѣзете ли сега, врѣмето е вече изгубено. Сега, още този часъ, докато азъ говоря. Прѣстана ли да говоря всичко се свършва. Свърша ли бесѣдата си, може да хлопате, колкото искате може да счупите всички врати — затворено е вече! Сега всички можете да влѣзете, но безъ багажа си. Спомнете си стиха, въ който Христосъ казва: „По скоро камила може да влѣзе прѣзъ иглени уши, нежели богатъ въ Царството Божие“. Първото нѣщо, чрѣзъ което можемъ да успѣемъ, е онзи вѫтрѣшенъ процесъ на освобождение, който става у насъ. И всички трѣбва да се освободимъ! Какъ? — Като се слушаме, като си помагаме. Това индивидуализиране, което се забѣлѣзва въ съврѣменната култура, води къмъ една крива посока на живота. Днесъ има много хора, които подъ брѣмето на незнанието, разрушаватъ своя животъ. Мѫчно е когато дойде нѣкое голѣмо оскърбление на душата! Трѣбва да се помогне на такъвъ човѣкъ, било съ блага дума, било съ милъ погледъ. Нѣкой пѫть се намѣришъ въ парична криза, нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Все трѣбва да дойде нѣкой богатъ човѣкъ да ти помогне. Другъ нѣкой забатачилъ, задлъжнѣлъ до уши и ми казва: поговори ми, много ми говори, насърдчи ме. Постави се, най-послѣ, въ моето положение! Гледамъ го, той има една полица отъ 20,000 лева, която на еди-кой си срокъ трѣбва да изплати. Какво ще го ползуватъ въ случая моитѣ думи, ако взема да му говоря: не бой се, Господъ е великъ. Той има на разположение много ангели, които ще дойдатъ да ти помогнатъ. Ето, на еди-кой си господинъ въ Америка помогнаха по този и този начинъ и т. н. Обаче, азъ съкратявамъ своята рѣчь. Взимамъ единъ чекъ отъ 20,000 лева, подписвамъ са, давамъ му го и казвамъ: ще отидешъ въ народната банка да изтеглишъ тия пари! Той взима чека и излиза. Така въпросътъ е разрѣшенъ. Трѣбва да се даде нѣщо на свѣта. Когато Богъ говори, Той винаги дава. И тъй, само въ пѫтя на ученика ние можемъ да разрѣшимъ правилно живота. Въ другитѣ три живота методитѣ и начинитѣ сѫ други. Едно заблуждение, отъ което трѣбва да се пазите, е слѣдното: не мислете, че въ Царството Божие може да се влѣзе чрѣзъ палене на свѣщи, чрѣзъ правене добрини, чрѣзъ подкупи и т. н. Въ Царството Божие съ палене на свѣщи не може да се влѣзе; въ Царството Божие съ правене добрини не може да се влѣзе; въ Царството Божие съ подкупи не може да се влѣзе. Нѣкой човѣкъ ви е училъ на нѣщо, и вие казвате: азъ мога да се изплатя на този човѣкъ. Какъ? — Като му дамъ пари. Не. този Учитель не взима нищо, той не работи за пари. Скѫпи сѫ уроцитѣ на този учитель! Питамъ: колко сме платили, за да дойдемъ въ този свѣтъ? Ако се заемете да рѣшите една математическа задача, да изчислите, колко струватъ условията, при които живѣемъ, ще видите, че за всѣки едного отъ насъ се харчатъ съ милиарди левове жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Запримѣръ, ако вие изгубите своята жизненость, или ако изгубите свѣтлината на вашия умъ, ще видите, че не можете да я доставите тъй лесно. Тази енергия не се намира на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ неврастения. Защо? — Тѣ сѫ загубили много отъ тази жива енергия отъ своята жизненость, вслѣдствие на което става пропукване въ нервната имъ система. Тогава животворниятъ магнетизъмъ и животворното електричество у човѣка изтичатъ, и той усѣща вѫтрѣшна слабость въ себе си, едно вѫтрѣшно отмаляване. Такъвъ човѣкъ вече отъ нищо не се интересува. Това, обаче, не прѣдставлява никаква философия на живота. Човѣкъ трѣбва да се учи въ училището на живота и до най-старата си възрасть. И 120-годишенъ да е, трѣбва да се учи! До послѣдния часъ, до послѣдния моментъ на живота си, човѣкъ трѣбва да се учи. Щомъ се освободи отъ тѣлото си, той вече е младъ. Душата на човѣка е винаги млада. Той се облича въ друго тѣло, въ което сѫществува вѣчна младость. Когато тѣлото остарѣва, у човѣка се ражда скръбь. Защо? Понеже той е отдѣлилъ живота на тѣлото отъ живота на душата. Въ всѣко тѣло, което остарява, тече старозавѣтниятъ животъ, а той оставя своитѣ дълбоки бразди. И новозавѣтниятъ животъ оставя дълбоки бразди върху тѣлото на човѣка. И животътъ на праведния остава бразди върху тѣлото на човѣка. Изобщо, тия три вида животъ разрушаватъ тѣлото на човѣка, и задачата му въ този свѣтъ остава неизпълнена. Ето защо, като влѣземъ въ другия свѣтъ, ние срѣщаме едно голѣмо противорѣчие. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. — Единъ е Пѫтьтъ, но този Пѫть има три разклонения. „Азъ съмъ Истината“. — За да има човѣкъ Истината въ себе си, той непрѣменно трѣбва да има Миръ въ душата си, а миренъ може да бѫде само онзи човѣкъ, който има Мѫдростьта на своя страна „Азъ съмъ Животътъ“ — Единъ е Животътъ, и той изтича отъ Любовьта. Та казвамъ: нѣкои ученици, които постѫпватъ въ училището сега, тѣ сѫ още слушатели, затова трѣбва да се учатъ отъ опитностьта на по-възрастнитѣ, на по-напрѣдналитѣ ученици отъ тѣхъ. Между васъ да има правилно надпрѣварване. Сега всички ученици искатъ да се доближатъ до Учителя. Не може така. Нѣкѫдѣ ще се учите единъ отъ другъ. Ще се допитвате по зададенитѣ уроци отъ по-напрѣдналитѣ ученици. Между всички ученици трѣбва да има взаимно почитание. Младиятъ ученикъ трѣбва, да се отнася съ почитание къмъ по-възрастния. Ако младитѣ, новитѣ ученици не зачитатъ по-възрастнитѣ, т. е. тия, които сѫ се учили и знаятъ повече отъ тѣхъ, единъ день и тѣ ще се намѣрятъ въ сѫщото положение. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри“, казва Писанието. Казвате: ние знаемъ това нѣщо. Знаете го, вѣрно, но вие още не сте добили сѫщественото знание за живота. Запримѣръ, ти си честенъ човѣкъ, но банката не ти дава пари на заемъ. При това, ученъ човѣкъ си, свършилъ си три факултета, но условията въ България сега сѫ такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе нѣма мѣсто. Ти имашъ голѣмо мнѣние за себе си, но хората не те признаватъ. Ти можешъ да пишешъ хубаво, поетъ си. Напишешъ нѣщо, хората не го оцѣняватъ, ще ти платятъ тъй малко, че ти започвашъ да съжалявашъ за труда си. Ти имашъ още и художествени дарби. Нарисувашъ нѣкоя картина, но пакъ не я оцѣняватъ. Както виждате, има нѣщо сѫществено въ живота, което хората не знаятъ, вслѣдствие на което работитѣ имъ не вървятъ, както трѣбва. Прѣди нѣколко дни дохожда при мене единъ художникъ, прѣдложи ми да купя двѣ негови картини. Азъ имамъ правило, за картини пари не давамъ, пъкъ и картинитѣ не ми трѣбваха. Но за да го насърдча, взехъ картинитѣ и му дадохъ една сума за тѣхъ. Слѣдъ това той нарисува изворчето долу при рѣката. Платихъ му и за тази работа. Какъвъ бѣше резултатътъ отъ всичко това? — Той не употрѣби паритѣ на мѣсто. Азъ не му казахъ нищо, но си помислихъ: пѫтьтъ, по който върви този човѣкъ, ще го изведе на загуба. Защо? — Художество съ пари не се продава. Художникъ, който продава картинитѣ си, мяза на майка, която продава дѣцата си. Всѣка нарисувана картина е дѣте на художника. Той трѣбва да изпрати това дѣте то само да му донесе пари. Какъ? — Ще изложи картинитѣ си, и всѣка картина сама за себе си казва: „Всѣки, който иска да ме види, ще плати нѣщо за мене, безъ да ме вземе.“ Та казвамъ: споредъ новитѣ разбирания на живота, вие трѣбва да давате потикъ на талантливитѣ между васъ, да се интересувате отъ хубавитѣ имъ работи! Азъ съмъ слушалъ да се повтарятъ и потретватъ стари работи. За менъ е било добрѣ, азъ съмъ се училъ на търпѣние, но вие придобихте ли нѣщо ново отъ това? Прѣди години дойде при менъ единъ евангелски ученикъ, да ми проповѣдва Евангелието. Започна той да ми цитира стихове, отъ единия край на Евангелието до другия. Тъй продължи цѣли три часа. Питамъ го послѣ: свърши ли вече? — Свършихъ. — Добрѣ, и азъ съмъ доволенъ. Хайде сега да излѣземъ малко да се поразходимъ, да помислимъ за хубавитѣ стихове. — Да, добрѣ трѣбва да мислишъ, никой другъ не ги е цитиралъ тъй, както азъ ги зная. Знаешъ ли, колко врѣме съмъ се занимавалъ съ тази работа? Цѣли 20 години отъ живота си съмъ посветилъ само за тия цитати! — Да, много хубави сѫ цитатитѣ. Казвамъ: и вие, като ученици, ще се научите да изтърпѣвате. Който иска да ви проповѣдва, изслушвайте го, но научете се отъ всичко, да вадите поука. Казахъ ви, че този съборъ е пръвъ по рода си. Въ какво отношение? — Първиятъ день на този съборъ започва съ деня на Любовьта. Ето защо, вие трѣбва още този день да приложите Любовьта. Започнете ли съ Любовьта, всичко ще ви тръгне по медъ и масло, както казватъ българитѣ. Тогава и Свѣтлината ще дойде у васъ. Какъ ще познаете, че Любовьта дѣйствува у васъ? — Сутринь, като ставате, ако у васъ не е станало никакво окисляване, това показва, че Любовьта дѣйствува вече у васъ. Не е достатъчно, обаче, до провѣрите това само въ единъ день, но ако се минатъ два, три, десеть, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у васъ не се забѣлѣзва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любовь. Нека не говоримъ за такъвъ голѣмъ мащабъ отъ врѣме — 10,000 или 100,000 дни. За васъ е добрѣ, ако поне прѣзъ 100 дни наредъ отъ живота ви слънцето не залѣзва, нито сърцето ви губи своята Любовь. Новата Любовь иде отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ всички ваши братя, които живѣятъ на земята и горѣ на небето и отъ всички ученици. Като си легнете вечерно врѣме и се прѣдадете на размишление, ще почувствувате, че тази Любовь иде отвсѣкѫдѣ: отвънъ — отвѫтрѣ, отгорѣ — отдолу. Тя ще изпрати нѣкой да похлопа на вашия телефонъ и ще ви запита: „Какъ сте?“ Всѣка вечерь ще ви изпраща поздравитѣ си чрѣзъ нѣкого и ще ви каже: ,,Днесъ ви изпратихъ една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия медъ, единъ чифтъ нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“. Вие слушате само, какво ви се изпраща. Освѣнъ това, пощата всѣки день ви носи толкова много писма отъ тия сѫщества на Любовьта, че вие не знаете, какво да правите съ тѣхъ и имъ отговаряте: ,,Моля ви се, братя, спрете малко съ праткитѣ си, докато освободимъ отъ пощата полученитѣ нѣща“. Така постѫпва Любовьта. Тя се отличава съ вѫтрѣшно изобилие. И сега, желая пощата постоянно да ви донася пълни кошници съ грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани — изобщо всички най-хубави плодове, които сѫществуватъ на земята. Прѣвърнете всичко това въ духовенъ смисълъ. Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е далъ. Благодарете на Бога за хубавитѣ думи, които ви е казалъ. На Бога само ще благодарите. Не благодарите ли на Него, каквото и да казвате на мене, или на когото и да е другъ, нищо нѣма да ви ползува. Богъ е първоизточникътъ на всички блага. Нему ще благодарите и къмъ Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите на Бога за хубавото врѣме, за хубавия животъ, за добритѣ условия на живота; ще благодарите, че ви е пратилъ на земята между този народъ; ще благодарите, че сте членъ на човѣчеството; ще благодарите, че сте свързани съ ангелитѣ, а понѣкога и Той самъ благоволява да говори съ васъ. Нѣкой отъ васъ може да пѣе добрѣ, другъ — да рисува, трети — да пише, и казвате: имамъ единъ малъкъ талантъ. Не, на Бога ще благодарите за този свой талантъ и ще знаете, че и малкитѣ таланти могатъ да се увеличаватъ, да ставатъ голѣми. Азъ уподобявамъ малкитѣ таланти на една малка дупчица, прѣзъ която свѣтлината влиза, Колкото повече отваряшъ тази дупчица, толкова повече свѣтлина ще влѣзе. Да се отваря тази дупчица повече и да става все по-голѣма, това зависи и отъ самия човѣкъ Та казвамъ: вие ще проповѣдвате Любовьта въ своя животъ. Какъ? Ще ви дамъ единъ примѣръ. Въ единъ чифликъ живѣли въ съдружие двѣ кози и една маймуна. Козитѣ, като се връщали вечерно врѣме отъ паша, козината имъ била набодена съ много цигански тръне. Маймунката, като виждала, че се връщатъ, отивала при тѣхъ да ги пощи — изхвърляла всички тия тръне отъ козината имъ. Най-напрѣдъ изчиствала едната, послѣ другата и като нѣмала какво повече да прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушитѣ имъ, дращѣла ги, съ което искала да имъ каже: „Донесете още тръне!“ Козитѣ викали, крѣскали, искали да се освободятъ отъ нея. Какво заключение ще извадите отъ този примѣръ? — Щомъ мѫчнотиитѣ дойдатъ въ живота ви, трѣбва да знаете, че маймуната е свършила работата си, и вие трѣбва да отидите въ гората. Прѣди да завърша бесѣдата си, ще ви дамъ още единъ примѣръ. Това се е случило въ новитѣ врѣмена. Графъ Берози ималъ единъ добъръ приятель, италианецъ, на име Нунцио. По едно врѣме Нунцио се влюбва въ една богата мома, която обаче, имала и другъ кандидатъ. Послѣдниятъ, като се научава за любовьта на Нунцио, възненавидѣлъ го толкова много, че намислилъ най-послѣ да го отрови, да се освободи отъ него, за да придобие той момата. Какъ да извърши това? Той искалъ тъй да направи това прѣстѫпление, че никой да не го разбере, даже и самъ Нунцио да не усѣти нищо. Обаче, графъ Берози, който обичалъ приятеля си, схваналъ мисъльта на противника му. Единъ день съперникътъ на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, въ което турилъ една отъ модернитѣ отрови, съ свойство да дѣйствува бавно, но сигурно. Смъртьта отъ тази отрова идвала едва шесть мѣсеца слѣдъ изпиването ѝ. Въ този моментъ графъ Берози билъ при своя приятель. Като видѣлъ, че той надига чашата съ виното да пие, веднага взима пушката си и прицѣлва право въ чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговиятъ съперникъ се уплашватъ, но графъ Берози, съвсѣмъ спокоенъ, казва: „Извинете, азъ искахъ да се опитамъ, дали съмъ добъръ стрѣлецъ, ще мога ли да ударя чашата, безъ да поврѣдя нѣкого“ .Нунцио не подозиралъ, че приятельтъ му по такъвъ начинъ го избавилъ отъ смърть, но и съперникътъ му не подозиралъ, че това нѣщо е направено съзнателно, съ цѣль да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляватъ графъ Берози за умѣнието му да стрѣля. Казвамъ: когато поднасятъ чаша съ отрова нѣкому, вдигнете вашата пушка, отправете своя вистрѣлъ срѣщу чашата! Коя е тази пушка? — Вашата права мисъль. Отправете я къмъ чашата съ отрова, за да я разбиете! Единственото нѣщо, което се позволява на ученика, е да разбие чашата съ отровата. Това е единъ методъ, практикуванъ още въ най-старитѣ врѣмена. Чашата, това сѫ човѣшкитѣ удоволствия, които държатъ хората въ робство. Всички знаете, какво нѣщо сѫ удоволствията. Азъ взимамъ думата „удоволствия“ въ широкъ смисълъ. Тѣ сѫ такова робство, за което се е плащало съ хиляди години. Затова, чашата, която заробва човѣка, трѣбва да се разпръсне. Казвамъ ви: отхвърлете чашата, която трови вашия животъ! Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия умъ, помогнете на вашето сърце! Вие можете да си помогнете. Единъ отъ начинитѣ, чрѣзъ които можете да си помогнете, е молитвата. Ние разглеждаме молитвата като разговори съ невидимия свѣтъ, като разговори съ Бога. Да се молишъ, значи да се учишъ да говоришъ. Трѣбва да се говори. Днесъ ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения езикъ. Не е достатъчно само да се моли човѣкъ, но молитвата трѣбва да прѣдставлява единъ изрази, въ кой го да взима участие цѣлиятъ човѣшки духъ, цѣлата му душа, цѣлиятъ човѣшки умъ и цѣлото му сърце. Въ това, което човѣкъ иска отъ Бога, трѣбва да има само единъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Молишъ ли се, кажи: „Господи, да бѫде Твоята воля! Азъ ще приема на драго сърце всичко онова, което иде отъ Твоята рѫка и ще изпълня волята Ти, безъ никакво прѣстѫпване на Твоя закони“. Тъй и ученикътъ трѣбва да каже на Учителя си: „Учителю, азъ ще разрѣша всички задачи, които си ми дали въ живота. Азъ ще ги донеса прѣдъ Тебъ на удобрение и каквато корекция направишъ, ще я приема съ разположение“. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ пѫть! Ако тръгнете по този пѫть още отъ днесъ, ще забѣлѣжите, че съ васъ ще стане велика промѣна. Ще видите нова свѣтлина, която ще се излѣе върху васъ. Въ душата си ще почувствувате такъвъ миръ и такава радость, каквито никога въ живота си не сте имали. И животътъ ви само по този начинъ ще се осмисли. Сега, младостьта нека не ви блазни. Най-първо заинтересувайте се отъ Любовьта, а не отъ младостьта. Послѣ, заинтересувайте се отъ Свѣтлината, а не отъ младостьта. Слѣдъ това, заинтересувайте се отъ Мира, а не отъ младостьта, докато най-послѣ дойдете и до самата Радость. И тъй, сега азъ ви поздравлявамъ съ Любовьта. Какво значи поздравътъ? Кого поздравляваме? Когато обичаме нѣкого, поздравляваме ли го? — Само странникътъ се поздравлява. На този, когото обичаме, ние се усмихваме вѫтрѣшно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трѣбва да отворимъ душата си тъй, както небето се отваря за насъ. Ние трѣбва да му се усмихнемъ вѫтрѣшно и да му кажемъ: заповѣдайте, добрѣ дошли, отдавна ви чакаме. Много се радвамъ, че сте ни дошли на гости. Сега всички ще отворите душитѣ си за вашия Учитель. Които могатъ, нека направятъ това още днесъ, още сега, да не чакатъ даже и свършването на бесѣдата. Нека това бѫде единъ свършенъ актъ. Тогава между васъ ще има вѫтрѣшна хармония. Азъ искамъ вашитѣ умове да си хармониратъ, да мислите еднакво за Любовьта. Вие можете да прилагате Любовьта по различни начини, както намирате за добрѣ, свободни сте. При прилагането на Любовьта нѣма никакви стражари, нито ангели съ своитѣ огнени мечове. Вие сте свободни да изявявате Любовьта, както намирате за добрѣ. Никой нѣма право да ви сѫди. Постѫпвате ли така, вие се благославяте. Ние гледаме, какви сѫ мотивитѣ, които прѣдизвикватъ проявлението на Любовьта. Казвамъ: всички ще отворимъ сърцата си за новия день. Той е день на Любовьта, той е день на вѣчния животъ. Азъ вѣрвамъ, че всички сте дошли за новия животъ. Ако се занимавате съ стария животъ, вашето идване на земята е безсмислено. Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бѣдни, съ скѫсани и кирливи дрехи и ви изпратимъ пакъ такива, вашето идване на земята е безсмислено. Азъ искамъ да се върнете хубаво облѣчени, добрѣ нахранени, но не прѣситени, добрѣ напоени съ чиста, хубава вода; да сте слушали най-хубавата проповѣдь, която ви е посочила пѫтя къмъ великата цѣль въ живота; да сте си написали една програма, по която да работите за въ бѫдеще, та всичкитѣ мѫчнотии въ живота ви да не сѫ въ състояние нито на косъмъ да ви отклонятъ отъ правия пѫть, по който сега сте тръгнали. Азъ зная, много отъ васъ сѫ бѣдни, много отъ васъ сѫ болни, много отъ васъ сѫ невѣжи, много отъ васъ иматъ недѫзи, много отъ васъ сѫ прости, не сѫ учени — всичко зная. Казвате: Учительтъ не знае ли всичко това? Зная, и защото зная, показвамъ ви пѫтя, по който ще намѣрите това богатство; показвамъ ви мѣстото, отдѣто можете да го вземете. Казвате: Учителю, ела съ насъ, дай ни отъ този хамбаръ! — Ние съ крини не даваме. Ние жито на тегло не мѣримъ. Всѣки ще бѫде абсолютно свободенъ, ще отиде самъ и ще си вземе, колкото му трѣбва. Всѣки трѣбва да бѫде искренъ, да знае, че това учение има приложение. Богъ царува на небето! Богъ царува на земята! И всѣка интелигентность, всѣко знание, всѣка сила, всѣка доброта и всѣка мощь, било на човѣка, било на обществото, било на народа, било на цѣлото човѣчество, се дължи на Този, Който е създалъ свѣта. Този свѣтъ има и външенъ изразъ. Ние сме членове на този свѣтъ, и трѣбва да изпълнимъ Божията воля, каквато и да е тя. Този е великиятъ Законъ на вѣчния животъ. Този е великиятъ Законъ за ученицитѣ, които искатъ да реализиратъ доброто и то тъй, както е писано въ Божествената книга, която още не е напечатана на земята. Желая всички вие да започнете съ Божествената Любовь, сърцата и умоветѣ ви да бѫдатъ свободни. Божествениятъ Духъ и Божествената Любовь да бѫдатъ съ васъ, да бѫдете прѣзъ цѣлия день радостни и весели!

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 4 ч. сл. об. Духътъ на Господа. Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене; Защото Господъ ме помаза За да благовѣствувамъ на смиренитѣ“. Исайя 61 :1. Въ далечното минало, прѣди християнската епоха още, ние виждаме единъ виденъ израилски пророкъ да казва: „Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене, защото Господъ ме помаза, да благовѣствувамъ на смиренитѣ“. Какво е разбиралъ пророкътъ подъ думитѣ „Духътъ на Господа е върху менъ?“ Защо на единъ съврѣмененъ човѣкъ, съ обикновено съзнание, съ обикновено схващане за нѣщата, думитѣ „Духътъ на Господа“ се виждатъ странни? — То е, защото „духътъ“ изобщо е нѣщо невидимо. Даже, когато се говори за Господа, за мѣстото, дѣто живѣе Той, и това е странно за мнозина отъ съврѣменното човѣчество. Казваме: Богъ живѣе извънъ врѣмето и пространството. Когато говоримъ за врѣме и пространство, разбираме начало на реалния, на физическия животъ. Слѣдователно, подъ „врѣме и пространство“, трѣбва да разбираме видимото, ограниченото, което се измѣня. Обаче, задъ врѣмето и пространството сѫществува друга една реалность Какъ можемъ да опрѣдѣлимъ тази реалность? Тя е реалность, която ни ограничава. Колкото и да сѫ малки познанията ви върху този въпросъ, всѣки отъ васъ има поне една такава опитность. Запримѣръ, вие замисляте да извършите една трудна работа. Какво правите тогава? — Не спите цѣла нощь, че втора, трета, мислите, прѣдприемате единъ планъ — отхвърляте го; прѣдприемате втори планъ — и него отхвърляте; прѣдприемате трети — и отъ него сте недоволни. По цѣли нощи се борите, замисляте проектъ слѣдъ проектъ, докато най-послѣ приемете единъ отъ тѣхъ и казвате: азъ рѣшихъ вече да постѫпя по този начинъ. Питамъ: защо става тази борба въ васъ? Ще ви приведа единъ конкретенъ примѣръ, за да изясня мисъльта си. Да допуснемъ, че вие сте касиеръ въ нѣкоя банка. Единъ день вие се намѣрите въ трудно материално положение, имате нужда отъ пари. Обръщате се къмъ единъ приятель да ви услужи, но той ви отказва, нѣмалъ пари. Обръщате се къмъ другъ — и той не ви дава. Какво да правите? Да злоупотрѣбите — не можете, вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Борите се, мислите, най-послѣ започвате да обикаляте касата на банката, дали тя не би ви дала пари на заемъ. Обръщате се къмъ нея и казвате: моля ти се, ти си тъй добра, при това и много мълчалива, ще можешъ ли да ми услужишъ съ единъ заемъ? Надѣвамъ се, че нѣма да ми откажешъ. Проектирате, какъ да постѫпите, да вземете ли, или да не вземете. Вие се намирате въ една вѫтрѣшна борба. Питамъ: защо се борите цѣла нощь, да вземете или да не вземете? Защо не бръкнете изведнъжъ въ касата да си вземете, колкото ви трѣбватъ? Ако рѣшите да вземете пари, кои сѫ мотивитѣ, които ви каратъ да постѫпите така? Ако пъкъ рѣшите да не вземете пари, на какво основание ще постѫпите по този начинъ? Ще си опрѣдѣлите ясно, кои сѫ вѫтрѣшнитѣ мотиви, вѫтрѣшнитѣ причини, които обуславятъ постѫпкитѣ на съврѣменнитѣ хора. Не е достатъчно да се знаятъ само мотивитѣ за постѫпкитѣ на хората, но трѣбва да се знаятъ и тия на цѣлото органическо царство, защото единъ и сѫщъ е великиятъ законъ, който регулира цѣлото органическо царство. Този законъ, тази реалность въ свѣта е разумна, само че всички същества не я схващатъ еднакво. Запримѣръ, съзнанието на растенията не е тъй будно, както у животнитѣ; съзнанието у животнитѣ не е тъй будно, както у човѣка. И най-послѣ, съзнанието у всички хора не е еднакво будно. Съзнанието на единъ земледѣлецъ, или на единъ търговецъ не е толкова будно, както съзнанието на единъ ученъ човѣкъ, на единъ философъ, който се занимава съ отвлѣчени въпроси. Обаче, съзнанието и на този човѣкъ-философъ пакъ не е толкова будно. Този човѣкъ може да е философъ, или нѣкой виденъ ученъ, или нѣкой поетъ, или писатель, но за да има будно съзнание, неговото съзнание трѣбва да прѣдставлява съвокупность отъ съзнанията на поетитѣ, на ученитѣ хора, на философитѣ, на търговцитѣ, на земледѣлцитѣ и т. н. Има единъ вѫтрѣшенъ законъ, едно разумно съзнание, което направлява съзнанията на всички сѫщества. Това съзнание опрѣдѣля, напримѣръ, какъвъ трѣбва да бѫде търговецътъ. Вие мислите, че занятията, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни. Не, всички занятия, които сѫществуватъ отъ памти-вѣка, се опрѣдѣлятъ именно отъ този великъ законъ. Търговецътъ, запримѣръ, е носитель на извѣстна идея въ природата. Писательтъ, поетътъ, или учениятъ човѣкъ сѫ пакъ носители на извѣстни идеи въ природата. Всѣки отъ тѣхъ има своето прѣдназначение. Всѣки човѣкъ е съработникъ на природата. Каквато служба и да заема той, колкото малка и да е, тя има своето опрѣдѣлено мѣсто. И ако човѣкъ изпълни своята служба, както трѣбва, той се счита почтенъ и благороденъ. Въ древностьта, единъ отъ гръцкитѣ граждани, Сократъ, който впослѣдствие се е проявилъ като виденъ философъ, нѣколко години изпълнявалъ една долна служба въ Атина — билъ метачъ. Той се училъ да мете улицитѣ въ Атина, и слѣдъ това се заелъ съ философия. Той си казвалъ: „Ако азъ съмъ майсторъ да вдигамъ праха отъ улицитѣ, ще бѫда майсторъ да вдигамъ праха и отъ умоветѣ на хората. Ако мога да изчистя улицитѣ на Атина, ще мога да изчистя и умоветѣ на атинянитѣ“. Сократъ е билъ човѣкъ съ оригиналенъ умъ. Отъ ваше гледище той минава за ексцентриченъ човѣкъ. Напримѣръ, когато разглеждалъ въпроса за брака и рѣшавалъ, да се жени, или не, той не го разбиралъ тъй, както съврѣменнитѣ хора, да се оженятъ така, че да бѫдатъ щастливи. Той си казвалъ: „Азъ ще се оженя за най-лошата жена и, ако мога да издържа нейното поведение, ще разбера, че въ менъ има положителна философия за живота и ще мога да стана гениаленъ човѣкъ“. И дѣйствително, неговото спокойствие е образцово. Единъ день той завежда единъ отъ своитѣ приятели у дома си и го запознава съ своята възлюбена, като му казва: „Моята другарка е отлична жена, подобна на нея нѣма въ цѣла Атина. Тя е благородна, образована, трудолюбива и каквото намисли да извърши, направя го, безъ да ѝ трепне окото“. И какво става? Въ тозъ моментъ неговата другарка взима единъ легенъ съ вода и го излива върху главата на философа. Той се обръща къмъ приятеля си и казва: „Моята жена знае, че отдавна не съмъ си правилъ баня, имамъ нужда отъ такава, затова изпълнява длъжностьта си точно на врѣме, безъ да взима въ съображение обстоятелството, че имамъ гостъ“. Често, когато искатъ да прѣдставятъ лоша, устата жена, взиматъ за примѣръ жената на Сократа. Питамъ: кой отъ васъ по същество е по-добъръ отъ нея? Но може да се каже, че философията на Сократа се дължи именно на неговата жена, Ксантипа. Тя обичала Сократа, и той я обичалъ и това, което считали лошевина въ нейния характеръ, се дължало на нейната активна воля, на нейния активенъ умъ. У Сократа умътъ не е билъ тъй-буденъ, тъй активенъ, както у жена му. Той ималъ добрѣ сформировано чело, но носътъ му не е билъ хубавъ. Като дѣте билъ своенравенъ, а въ първитѣ си младенчески години водилъ лошъ, пороченъ животъ. Когато единъ добъръ физиогномистъ описвалъ всичкитѣ недъзи на Сократа, той му казалъ: „Права е твоята наука. Въ първитѣ години на своята младость бѣхъ такъвъ, какъвто ме описвашъ, но днесъ, съ помощьта на моята благообразна Ксантипа, изправихъ всичко това“. Така казва прѣданието. Но кой може да говори така? — Само онзи човѣкъ, у когото съзнанието се е пробудило. Дѣйствително, въ края на живота си Сократъ ималъ пробудено съзнание. Единъ отъ съврѣменнитѣ писатели, който мяза малко на Сократа, това е Толстой. Дѣ седи приликата между двамата? — Въ черепа, въ челото и въ носа имъ. Вѣждитѣ на Толстоя сѫ като тия на Сократа. И двамата сѫ имали обективенъ умъ, не се занимавали съ отвлѣчени въпроси. Тѣ се занимавали повече съ реалния животъ. Ще се върна къмъ стиха: „Духътъ на Господа е връхъ мене“. Какъ може Духътъ на Господа да прониква у насъ? Въ съврѣменната наука, напримѣръ, се разглежда въпросътъ, какъ мисъльта на единъ човѣкъ може да проникне мисъльта на другъ човѣкъ. Отъ това гледище, мисъльта е нѣщо материално, което има своя форма. И за образуването, за съчетанието на всички тия форми, има опрѣдѣлени закони, на които тѣ се подчиняватъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който познава законитѣ, по които се нареждатъ мислитѣ ви, може да ви влияе. Съ какво? — Съ мисъльта си. Ето защо, вие не можете да се избавите отъ влиянието на неговата мисъль. Влиянието на мисъльта не е лошо нѣщо. Благодарение на този законъ и добритѣ, и лошитѣ хора въ свѣта едноврѣменно се влияятъ. Запримѣръ, ние се влияемъ отъ слънцето, отъ растенията, отъ водата, отъ хлѣба, отъ родителитѣ си, отъ братята и сестритѣ си, отъ приятелитѣ си и т. н. Разумностьта, обаче, изисква всѣко влияние да се постави на своето мѣсто, за да произведе благотворенъ резултатъ въ душата на всѣки едного. Чрѣзъ влияние ние можемъ да поставимъ въ умоветѣ на хората мисъльта, че Богъ царува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Това се твърди отъ всички религии. Това твърди и съврѣменната наука, като казва, че въ свѣта сѫществува единъ великъ законъ, който управлява всичко. Има извѣстни области отъ науката, които едва сега се проучаватъ. Напримѣръ, има нови методи, нови начини, чрѣзъ които хората, безъ никакви цѣрове, се лѣкуватъ. Тия нови методи се прилагатъ вече въ по-голѣмитѣ градове, като въ Парижъ, въ Лондонъ, въ Берлинъ, въ Чикаго, въ Ню-Йоркъ и другадѣ. Въ какво седятъ тия опити? Забѣлѣжете, ние не говоримъ за нѣкакви чудотворци, но за обикновени учени хора, които постѫпватъ съобразно природнитѣ закони. Тия методи показватъ, какво мощно влияние указва човѣшката мисъль. Мисъльта на човѣка е великъ факторъ въ живота му. Тя чудеса произвежда. Тия хора, които лѣкуватъ по новитѣ методи, сѫ крайни материалисти, а нѣкои отъ тѣхъ сѫ обективни. Тѣ лѣкуватъ по слѣдния начинъ. Дойде при тѣхъ нѣкой парализиранъ, запримѣръ, поставятъ го на столъ и този, който се заема съ лѣкуването му, поставя рѫцѣтѣ си надъ главата на болния и бавно ги спуща до стѫпалата. Слѣдъ това свива рѫцѣтѣ си, изтърсва пръститѣ си и отново пакъ прокарва рѫцѣтѣ си отъ главата до краката на болния. Пакъ свива рѫцѣтѣ си, изтърсва пръститѣ си и потретва опита. Тия движения на рѫцѣтѣ се правятъ нѣколко пѫти, при което се спазва единъ правиленъ ритмусъ. Слѣдъ като рѫцѣтѣ се прѣкаратъ така 10-15 пѫти, болниятъ изпада въ една приятна магнетическа дрѣмка, както дѣтето заспива въ рѫцѣтѣ на майка си. Поставете това дѣте въ рѫцѣтѣ на една нервна слугиня, то ще се умори отъ плачъ. И когато нѣкой ме пита, защо еди-кой си човѣкъ плаче, казвамъ; той плаче, защото се намира въ една дисхармонична срѣда. Турете го въ една хармонична срѣда, между добри приятели, този човѣкъ веднага ще се усмихне и сълзитѣ му ще прѣстанатъ. Питате: какъвъ е цѣрьтъ на сълзитѣ? — Хармоничната срѣда. Какъвъ е цѣрьтъ на сиромашията? — Хармоничната срѣда. Всички учени хора доказватъ това нѣщо. Съврѣменнитѣ лѣкари даватъ наставления, за болнитѣ, да не се смущаватъ, даватъ разни лѣкарства, правятъ различни инжекции, бани и т. н, Новитѣ методи за лѣкуване избѣгватъ всички тия срѣдства и казватъ: създайте хармонична срѣда на болния, и духътъ му ще се успокои. Който отива при боленъ, не трѣбва да има въ себе си нѣкаква дисхармонична или негативна мисъль, защото болниятъ е крайно чувствителенъ субектъ. Има извѣстни инструменти, съ които провѣряватъ, че неговиятъ двойникъ е много разширенъ. Това разширение произвежда у болния едно раздразнено състояние, отъ което се ражда неврастенията. У всички неврастеници двойникътъ е разширенъ, заема по-голѣмо пространство, отколкото трѣбва. Вслѣдствие на това голѣмо разширение, природата имъ налага данъкъ тъй, както държавата налага данъкъ на всички ония хора, които сѫ собстеници на мѣста. Нѣкой човѣкъ купува голѣмо мѣсто, и държавата му налага голѣмъ данъкъ, като му казва: „Ако не искашъ да плащашъ такъвъ голѣмъ данъкъ, трѣбва да съкратишъ мѣстото си“. И като го съкрати, пакъ ще плаща данъкъ, само че по-малъкъ. Нали всички хора плащатъ данъкъ за водата, за смѣтьта, за кѫщата, за правото да ходятъ по улицитѣ — за всичко плащатъ. Дойде ли редъ до природата, мислите ли, че тамъ може безъ данъкъ? Не, тамъ вече се приближавате къмъ великия законъ на разумна обмѣна: обмѣна въ чувствата, обмѣна въ мислитѣ. Това, което ние не виждаме въ свѣта, е Богъ, Който мисли. Слѣдователно, между мисъльта на Бога и нашата мисъль трѣбва да става правилна обмѣна Божията мисъль се изразява въ разни форми. Слънцето, напримѣръ, е една отъ формитѣ на Божията мисъль. Луната, звѣздитѣ сѫщо сѫ образи на Божията мисъль. Самиятъ човѣкъ, тъй както е сега създаденъ, въ своята цѣлокупность, е образъ на Божията мисъль. Растенията, животнитѣ, водата, въздухътъ, огъньтъ — всичко това сѫ образи на Божията мисъль. Слѣдователно, когато палишъ огънь, ако разбирашъ закона, на който той се подчинява, веднага ще влѣзешъ въ общение съ Божията мисъль. И ако ти палишъ огънь, дѣто не трѣбва, непрѣменно ще пострадашъ. Важно нѣщо за ученицитѣ е правилното разбиране и прилагане на законитѣ. Отидешъ ли въ нѣкоя гора, ти имашъ право да запалишъ огънь, само ако имашъ нужда да се стоплишъ, или да си стоплишъ вода за пиене, но нѣмашъ право да си играешъ съ отъня. Когато отидешъ при нѣкой чистъ изворъ, ти имашъ право да пиешъ вода, или да си полѣешъ върху главата, ако те боли, или да си измиешъ рѫцѣтѣ и краката, ако сѫ нечисти, но да си играешъ съ водата, не е позволено. Често нѣкой дѣца, като се спратъ при нѣкой изворъ, започватъ, да хвърлятъ камъни въ водата. И какво става слѣдъ това? — Често се случватъ голѣми нещастия. Водата не обича да я задѣватъ съ камъни. Ако искашъ да поставишъ нѣкой камъкъ въ водата, ще вземешъ да го измиешъ настрана и внимателно, полека ще го поставишъ въ водата. Вие трѣбва да знаете, че водата крие въ себе си разумна сила. Нѣкой мислятъ, че въ водата нѣма разумность. Какъ да нѣма разумность? Че нали тя лѣкува всички недѫзи въ свѣта? Направете опитъ, да видите, какво влияние указва водата върху организма на нѣкой раздразненъ, неразположенъ човѣкъ. По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ пиене гореща вода, или чрѣзъ миене тѣлото съ нея. Днесъ съврѣменнитѣ религиозни хора, както и всички останали, сѫ изгубили правата и разумна мисъль, която сѫществува въ живата природа. Имате ли тази права мисъль, ще знаете, че всичко въ природата е живо и затова къмъ всички трѣбва да имате дълбоко почитание и уважение. Ако ти си разуменъ човѣкъ, като минавашъ покрай нѣкое растение, ще го погледнешъ, ще отправишъ погледа си нагорѣ и ще се отнесешъ съ почитание и уважение къмъ този животъ, който се проявява въ това растение. То е една малка форма, която е образъ на Божията мисъль. Ако ти видишъ единъ изворъ, който прави усилия да си пробие пѫть, и го критикувашъ, че не е излѣзълъ на хубаво мѣсто, той ще се омѫчни и ще каже: „Азъ зная, какви усилия правихъ толкова години, докато намѣря този пѫть!“ Този изворъ за въ бѫдеще ще има по хубаво мѣсто. Изворитѣ, като всички живи сѫщества, мѣнятъ мѣстата си — и тѣ прѣтърпѣватъ извѣстна еволюция. Растенията, животнитѣ, изворитѣ, рѣкитѣ, езерата еволюиратъ, въ всички става една вѫтрѣшна промѣна. Божествената мисъль се проявява навсѣкѫдѣ; тя видоизмѣня, регулира всички нѣща. Та когато говоримъ за живата природа, ние разбираме проявата на Божията мисъль, проявата на онзи великъ законъ, чрѣзъ който Богъ работи въ свѣта. Да допуснемъ, че у васъ се зараждатъ редъ болести: главоболие, коремоболие, слабость въ гърдитѣ, ревматизъмъ, ишиасъ, диабетъ и т. н. Питамъ: на какво се дължатъ всички тия болести? — Тѣ сѫ резултатъ на една вѫтрѣшна дисхармония въ живота. Болеститѣ показватъ пѫтищата на нашето отклонение отъ великия Божественъ животъ, или отъ правата мисъль. И сега всички учени хора, които работятъ върху разнитѣ болести, пишатъ цѣли томове за лѣкуването имъ и казватъ: болниятъ може да се лѣкува, като се прѣмахне причината на болестьта. Какъ ще стане това? — Като се отстрани онзи недѫгъ, който първоначално е прѣдизвикалъ болестьта. Тѣ подържатъ, че въ основата на всѣка органическа болесть лежи една психическа причина. Затова, въ всѣки недѫгъ, въ непроявяването на даденъ талантъ у човѣка, трѣбва да се търси извѣстна психическа причина. Запримѣръ, паметьта у нѣкои хора е съвсѣмъ слаба, съвсѣмъ осакатена. Тѣ забравятъ всичко. Азъ съмъ виждалъ такива случаи. Нѣкой човѣкъ тури писалката на ухото си, но забравя, че я турилъ тамъ, и започва да я търси: дѣ е писалката ми? Тя седи на ухото му, а той я търси изъ цѣлата кѫща. Другъ нѣкой турилъ шапката на главата си и я забравилъ. Ходи изъ кѫщата, пита жена си, дѣцата си: дѣ е шапката ми? Жена му казва: приятелю, не виждашъ ли, че шапката ти седи на главата? Той се чуди, кога я е турилъ на главата си. Този човѣкъ е дошълъ до голѣма самозабрава. Коя е причината за тази разсѣяность? Казвамъ: причината за разсѣяностьта у човѣка седи въ това, че у него топлината се развива повече, отколкото свѣтлината. Този фактъ произвежда анормалность въ чувствата. И затова, много отъ болеститѣ се изразяватъ чрѣзъ горение. Лѣкаритѣ, като знаятъ това нѣщо, при лѣкуването на болеститѣ, прилагатъ извѣстни методи за намаляване на това горение. При трѣската горението се забѣлѣзва на повърхностьта на тѣлото, при което температурата на болния се повишава съ нѣколко градуса. Значи, въ организма става едно повишено горение. Когато нѣкои клѣтки въ общия организъмъ се изопачатъ, тѣ произвеждатъ повече топлина, отколкото трѣбва, а тази топлина руши организма. И това нервно състояние, въ което нѣкога изпадате, се дължи именно на тази излишна топлина. Който се занимава съ лѣкуването на хората, прѣпорѫчва водата, като добро срѣдство за лѣкуване, понеже тя е голѣма любителка на топлината — отнима излишната топлина и възстановява равновѣсието въ организма. Равновѣсието се дължи на скритата органическа сила въ нашето тѣло. Топлината на нашия организъмъ не трѣбва да се изразходва безразборно, тя има своето велико прѣдназначение. Природата я използува за различни разумни цѣли. Пророкътъ казва: „Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза“. Думата „помазване“ значи, че те турятъ на извѣстна служба, която можешъ да извършишъ. Само силниятъ, разумниятъ, добриятъ човѣкъ може да бѫде помазанъ. Та ще знаете: Божията мисъль се проявява въ всѣко ново движение, въ всѣко ново начинание въ свѣта. Запримѣръ, отъ 1914 година насамъ, па и по-рано още, навсѣкѫдѣ по свѣта, се явяватъ редъ явления, редъ събития, които сегашните учени хора не могатъ да обяснятъ. Тия явления сѫ забѣлѣзвани и другъ пѫть, но сега ставатъ по често. Тия явления иматъ за цѣль да събудятъ съврѣменното човѣчество, да раздвижатъ мисъльта на хората. Защо е необходимо събуждането имъ? — Понеже е дошло врѣме за вѫтрѣшна, духовна работа. Кога спи човѣкъ? — Вечерно врѣме. Денемъ, когато слънцето изгрѣе, всѣки трѣбва да е на кракъ, готовъ за работа. Когато дойдатъ благоприятнитѣ условия за духовна работа, всѣки трѣбва да бѫде готовъ! „Духътъ на Господа - връхъ мене“. Какъ ще изтълкуваме тия думи? Тѣ означаватъ, че Божията мисъль е върху насъ, т. е. тя е заради насъ. Ние сме дошли вече до фазата да изучаваме Божията мисъль и да влѣземъ въ съприкосновение съ Нея. Всѣки човѣкъ, който може да манипулира съ Божията мисъль и да влиза въ връзка съ Нея, той може да бѫде господарь на своя животъ, може да бѫде господарь и на условията, при които живѣе. Ще ви приведа единъ фактъ, да видите, какъ Божията мисъль въздѣйствува върху човѣка. Една наша сестра, почти цѣла година, бѣше схваната. Тя страдаше отъ рѫката си. Често рѫката ѝ се схващаше, и това схващане се мѣстѣше по цѣлото ѝ тѣло, изглеждаше като парализирана. Казвамъ на тази сестра, че ще трѣбва да възстанови хармонията въ себе си. Но докато стана това нѣщо, ще мине извѣстно врѣме, прѣзъ което ще има нѣколко кризи. Какъ ще възстанови хармонията въ себе си? — Като влѣзе въ Съприкосновение съ Божията мисъль. Всѣки човѣкъ, който се лѣкува по Божественъ начинъ, не може да се излѣкува изведнъжъ, по магически начинъ, но постепенно, съ редъ кризи. И какво направи тази сестра? — Отиде на Витоша и тамъ приложи всички разумни методи, които ѝ се дадоха. Въ резултатъ на тия методи дохажда ѝ голѣма криза: хваща я такова силно коремоболие, тя мисли, че ще заминава вече за другия свѣтъ. Но слѣдъ едно хубаво прѣчистване, болката съвършено изчезва, и тя оздравѣва. При извѣстни болести прѣпорѫчватъ разстриване на тѣлото до изпотяване. Що е потьта? — Тя се прѣдизвиква отъ една разумна сила, която иска да ви покаже, че всички пори на тѣлото трѣбва да бѫдатъ отворени. Човѣкъ има седемь милиона пори въ своето тѣло, т. е. седемь милиона прозорци, които трѣбва да бѫдатъ отворени. За да бѫде човѣкъ здравъ, всички пори трѣбва да се отворятъ. Слѣдователно, първото лѣкуване, при каква и да е болесть, се свежда къмъ отпушване на поритѣ, за което е нужно изпотяване, измиване на тѣлото. Изпотяването става най-добрѣ съ пиене гореща, врѣла вода отъ 1 — 10 чаши най-много. Като се пие гореща вода, тя излиза чрѣзъ поритѣ навънъ, отваря ги, и съ това се възстановява здравословното състояние на организма. Поритѣ сѫ канали, отвори на душата. Отпушатъ ли се всички пори на тѣлото, човѣкъ дохожда до естественото състояние на душата, при което тя диша свободно, безпрѣпятствено. Душата диша прѣзъ поритѣ. Чрѣзъ дробоветѣ се извършва едно специфично дишане, а чрѣзъ поритѣ на кожата става общо дишане. И когато специфичното и общото дишане вървятъ паралелно, човѣкъ е здравъ. Отъ състоянието на кожата у човѣка зависи и състоянието на неговия умъ. Затова човѣкъ трѣбва да внимава много за тѣлото си, по възможность да нѣма никакви недѫзи. Трѣбва да пазите тѣлото си отъ изгаряния, отъ разни разстривки съ газъ, съ йодъ или съ какви и да е медикаменти. Кожата трѣбва да се държи въ едно меко състояние, защото поритѣ и сѫ дробоветѣ, чрѣзъ които душата диша на физическия свѣтъ. Всѣки съврѣмененъ човѣкъ трѣбва да се запознае съ физиологическитѣ закони на своя организъмъ, да знае, отъ какво зависи здравето му, както и доброто чувствуване и правилно мислене. Всичко това се опрѣдѣля отъ единъ великъ законъ. Въ съврѣменната наука за всичко се държи статистика: раждатъ ли се дѣца, или умиратъ, колко отъ тѣхъ сѫ момчета, и колко момичета, всичко това не е безразборно; този брой е строго опрѣдѣленъ. Сѫщо тъй, строго математически е опрѣдѣлено, колко кѫщи трѣбва да изгорятъ и колко да се направятъ; колко параходи трѣбва да потънатъ и колко да се построятъ; колко дървета трѣбва да се изсѣкатъ и колко да се посадятъ; колко хора трѣбва да умратъ и колко да се родятъ и т. н. Въ всичко има съотвѣтствие. Слѣдователно, когато вие страдате, това е отсичане, а когато се радвате, това е посаждане. Слѣдъ всѣка скръбь иде радость. Скръбьта е излишното, старото, което трѣбва да се отсѣче и на негово мѣсто да се посади новото, да дойде радостьта. Когато влизате въ новото, докато заживѣете съ него, вие изпитвате скръбь. Напримѣръ, вие напущате отечеството си и отивате въ друга нѣкоя страна, нова за васъ, но скърбите. Защо? — Обстановката е нова, непозната за васъ. Вие напущате старитѣ условия, при които сте живѣли и скърбите за тѣхъ. Но останете ли още за дълго врѣме да живѣете въ старата си обстановка, вие не ще можете да се повдигнете. Старата обстановка прѣдставлява бѣдна почва, която не ражда нищо, и на нея вирѣятъ само бѣднотия, болесть и скръбь. Напуснете ли старитѣ условия, въ замѣна на това ще имате по-богата, по-плодородна почва. Ако живѣете въ нѣкое планинско мѣсто, ще имате чистъ въздухъ, но бѣдна почва. Живѣете ли въ полето, ще имате богата, плодородна почва, ще станете по-трудолюбивъ, но ще имате повече страдания. Природата казва: „Съврѣменнитѣ хора още не сѫ станали достойни да живѣятъ по планинитѣ“. И наистина, ние виждаме, че хората, които живѣятъ по планинитѣ, не сѫ много интелигентни, понеже не сѫ се повдигнали на нужната висота, да могатъ да се ползуватъ отъ тия условия. Тамъ хората поети ставатъ, писатели ставатъ, но още не познаватъ хубоститѣ на природата и не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Ония хора пъкъ, които живѣятъ въ полетата, въ долинитѣ, сѫ по-интелигентни, по-развити, защото имъ се създава повече работа. Значи, засега Божията мисъль функционира повече въ материалния свѣтъ. Богъ работи повече въ полетата, въ долинитѣ, отколкото въ високитѣ мѣста. Ще кажете: щомъ е тъй, да живѣемъ грѣшенъ животъ. Това е лесно да се направи, хората знаятъ това изкуство, но трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че всѣки, който злоупотрѣбява съ кредита на нѣкоя банка, натоварва се съ много дългове, и тя го наказва. Една банка, колкото и да дава, всичко си записва, и единъ день ще си вземе това, което ти е дала —или отъ тебе, или отъ твоитѣ дѣца. По сѫщия начинъ и природата постѫпва. Ти не можешъ да я излъжешъ съ нищо. Тя има счетоводни книги, въ които записва всичко, което се взима отъ нея. И когато нѣкой се яви при нея за новъ кредитъ, тя веднага отваря книгата си, да види, колко пѫти той е взелъ заемъ отъ нея и какво има да ѝ дава. Споредъ както вие сега изучавате и разбирате свѣта, споредъ както изучавате и разбирате духовния животъ и доколкото разбирате законитѣ на Божията мисъль — всичко това опрѣдѣля степеньта на развитието ви, до която сте достигнали. Кое е това, което се бори въ васъ? Борбата всѣкога произтича отъ несъгласие между вашата мисъль и Божията мисъль. Борите ли се, значи не сте въ съгласие съ Бога. Когато искате да извършите нѣщо лошо, Божията мисъль ви казва: „Слушайте, не правете това, което сте намислили! Ако го направите, ще страдате и ще бѫдете отговорни“. Всички имате такива опитности. Колцина отъ васъ сте постѫпвали разумно? Колцина отъ васъ сте послушали този вѫтрѣшенъ гласъ? Нѣкой казва: азъ се борихъ цѣла нощь, докато рѣша еди - кой си въпросъ. Такъвъ примѣръ имаме съ Якова, който цѣла нощь се бори съ Господа. Тази борба е прѣдставена като единъ физически процесъ, но въ сѫщность тя прѣдставлява единъ живъ, вѫтрѣшенъ процесъ. Слѣдъ този процесъ Яковъ се прѣобрази, защото въ неговия умъ дойдоха нови идеи. Най-послѣ той каза: „Господи, отсега нататъкъ ще ти служа добрѣ и нѣма да върша неправда въ този свѣтъ“. Слѣдователно, ние се боримъ, за да добиемъ по-добра мисъль, да създадемъ у насъ правата мисъль. Нѣкой питатъ: защо трѣбва да учимъ? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да бѫдемъ по-добри? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да обичаме? — За да познаемъ Господа. Защо трѣбва да търсимъ Истината? — За да познаемъ Господа. Единственото най-сѫществено, най-реално нѣщо, къмъ което трѣбва да се стремимъ въ сегашния си животъ е да познаваме формитѣ на Божията мисъль. И всѣки човѣкъ, който познава формитѣ на Божията мисъль, може да има помощьта на Господа. Казва пророкътъ: „Духътъ на Господа е връхъ менъ.“ Азъ бихъ ви прѣвелъ този стихъ въ слѣдния смисълъ: „формитѣ на Божията мисъль сѫ съ менъ. Азъ познавамъ законитѣ на обективната Божия мисъль.“ Слѣдователно, когато човѣкъ се докосне реално до Божията мисъль, той ще усѣти тази връзка. Често азъ съмъ давалъ на тия отъ васъ, които боледуватъ, извѣстни наставления за лѣкуване. На тия отъ васъ, които сѫ отпаднали, физически или душевно, съмъ казвалъ: ще отидете при нѣкой старъ, но здравъ дѫбъ, който не е изгнилъ, и ще опрете гърба си на него. Така ще постоите 5 — 10 — 15 минути, най-много половинъ часъ, и ще му кажете: понеже въ тебе има изобилие на Божиитѣ мисли, изобилие на Божиитѣ форми, бѫди тъй добъръ, да ми дадешъ малко отъ твоята енергия. Дѫбътъ ще отнеме часть отъ вашитѣ дисхармонични енергии, и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете зарадванъ. Значи, дѫбътъ ви е далъ нѣщо Божествено. Ако пъкъ сте много раздразненъ, залѣйте се съ една кофа прѣсна, чиста вода. По този начинъ главата ви ще се освободи отъ редъ непотрѣбни елементи, и една Божествена мисъль ще се влѣе у васъ. Въ свѣта сѫществуватъ безброй форми, които философитѣ си прѣдставятъ въ видъ на една тънка, жива материя, която прониква въ нашия организъмъ. Тази материя огражда клѣткитѣ съ особена сила, която ученитѣ хора наричатъ имунитетъ. Когато всѣка клѣтка имунира съ Божествената мисъль, или когато човѣшкиятъ организъмъ имунира съ Божествената мисъль, човѣкъ е защитенъ отъ всички непрѣдвидени случайности, отъ всички мѫчнотии, отъ всички нещастия въ живота. Въ деня, въ който ти нарушишъ този имунитетъ, Божествената мисъль започва да се оттегля отъ тебъ. Това показва, че ти си влѣзълъ въ дисхармония съ Нея. Тогава нещастията се зараждатъ въ живота ти. Нѣкой казва: моятъ животъ е нещастенъ. Казвамъ: необходима ти е хармонична срѣда. Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Бога, но и да живѣятъ въ Бога! Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Любовьта, но и да проявяватъ Любовьта! Събирай се съ хора, които не само да говорятъ за Истината, но Истината да имъ е постоянна мѣрка въ живота! Казвате: нѣма такива хора въ свѣта. Не казвайте така! Вие ще срещнете такива хора и въ София, и навсѣкѫдѣ по свѣта. Тѣзи хора не сѫ само между най-ученитѣ. Вие може да ги намѣрите и между проститѣ хора, както и между, селянитѣ. Такъвъ човѣкъ може да бѫде нѣкой селянинъ, който по цѣлъ день оре на нивата си, безъ самъ да подозира, че крие Божественото въ себе си. За да намѣришъ този човѣкъ, може да пропѫтувашъ и 10 — 15 — 20 клм., но намѣри го. Иди при него, поприказвай си малко, ще видишъ, какъ ще се тонирашъ, и нѣщо хубаво ще протече въ душата ти. Въ всѣки народъ има такива хора. Българитѣ наричатъ тия хора врачки или гледачи. Когато нѣкой българинъ се намѣри въ голѣмо притѣснение, или, когато работитѣ му, изобщо, не вървятъ добрѣ, той отива при нѣкоя врачка и казва: „Голѣмо нещастие ме е сполѣтѣло! Моля ти се, гледай ми на бобъ, или на восъкъ и ми кажи, коя е причината, че страдамъ толкова много?“ Врачката излива восъка, или му хвърля карти и казва: „Причината за твоитѣ страдания, за твоята болесть е тази, че прѣди еди-колко си години твоятъ баща открадна десеть вола на единъ свой съсѣдъ, и ти сега трѣбва да ги купишъ и да му ги върнешъ. Направишъ ли това, болестьта ти ще изчезне. Тъй пише на моя восъкъ.“ Този човѣкъ отива на пазаря, купува воловетѣ, връща ги на съсѣда си и, наистина, болестьта му изчезва. Рѣшите ли сега да се лѣкувате по този начинъ, трѣбва да върнете всичко заграбено. Дали знаете това, или не, то е другъ въпросъ, но всичко заграбено трѣбва да се върне. Кражбата може да е извършена отъ дѣдо ти, но понеже ти си наслѣдникъ, тебе държатъ отговоренъ, ти ще плащашъ. Когато се проповѣдва единъ великъ моралъ, той не се отнася само до сегашния животъ; той се отнася и за миналото, и за бъдещето. Вие трѣбва да оправите работата и на дѣдо си, и на прадѣдо си, на всички четири поколѣния прѣди васъ. Вие трѣбва да прѣмахнете лъжата, която е съществувала въ всички четири поколѣния прѣди васъ, докато дойдете до себе си. Направите ли това, тогава само ще се свържете съ Бога, ще възстановите хармонията въ себе си, и всичкитѣ ви работи ще се оправятъ. Ако искате вашата вѣра да се усили, направете първия опитъ. Та когато ние говоримъ за Божественото учение, подразбираме коренно реформиране на цѣлокупния животъ. Затова ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно, да чувствуваме правилно и да дѣйствуваме правилно. Слѣдователно, ние нѣма да се отричаме отъ живота, но ще го използуваме въ своето минало, настояще и бъдеще. Ние нѣма да изхвърляме нечистата вода, но ще я прѣцѣдимъ, за да отстранимъ примѣсенитѣ къмъ нея вещества, а послѣ ще я прѣваримъ, за да я освободимъ отъ бацилитѣ. Казва пророкътъ: „Духътъ на Господа е връхъ мене“ — Божията мисъль е връхъ насъ. Това сѫ новитѣ врѣмена. Отъ всички хора днесъ се изисква да иматъ въ себе си великата Божия мисъль. Това значи, че у всички хора вѣрата трѣбва да дѣйствува не формално, а вѫтрѣшно. Всички трѣбва да съзнаемъ, че сме проекция на Божията мисъль. Въ това отношение, всѣки трѣбва да бѫде въ хармония съ ближнитѣ си. Когато Писанието казва да любишъ ближния си, както самаго себе, това подразбира да любишъ тази велика мисъль въ всѣки едного, както въ себе си. Тя е Божествена мисъль. Днесъ никакви дарби, никакви таланти не могатъ да се развиятъ въ човѣка, докато той не оправи работитѣ на четиритѣ поколѣния прѣди него. Вие сте послѣднитѣ отъ четвъртото поколѣние. На васъ прѣдстои задачата да изправите грѣшкитѣ на вашитѣ прадѣди и прабаби. Ще кажете: какъ ще узнаемъ, че това е дѣйствително така? — Отворете книгата на живота, и тамъ ще намѣрите всичко написано. „Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза.“ За какво? — Да благовѣствувамъ на смиренитѣ, да освободя народа си, да възстановя редъ и порядъкъ навсѣкѫдѣ въ живота. Азъ искамъ у всинца ви да сѫществува тази трѣзва мисъль. Сегашното общество, сегашниятъ свѣтъ има особени схващания и разбирания за живота, вслѣдствие на което страда отъ много болести, отъ много недѫзи. Въ свѣта сѫществуватъ толкова много и органически, и психически болести, че съврѣменнитѣ лѣкари не могатъ вече да се справятъ съ тѣхъ. И всички нещастия, които сѫществуватъ въ живота, произтичатъ именно отъ тази вѫтрѣшна дисхармония, въ която се намираме. Ако двама души не могатъ да живѣятъ добрѣ помежду си, причината е, че и двамата нѣматъ връзка съ Бога — тѣхната мисълъ не е свързана съ Божията мисъль. Не можешъ да пишешъ — не си свързанъ съ Божията мисъль. Ако се свържешъ съ Божията мисъль, тя веднага ще потече въ тебе, и ти ще започнешъ да пишешъ. Боленъ си — не си свързанъ съ Божията мисъль. Свържи се съ Божията мисъль, и здравето въ тебъ ще се възстанови. Не се безпокойте отъ нищо, но започнете съ най-малкитѣ опити, съ най-малката величина. Сега ще ви дамъ една нова рецепта. Тя седи въ слѣдното. Раздразненъ си, разсърденъ си или се съмнѣвашъ въ нѣщо. Какво трѣбва да направишъ? Вземи въ единъ сѫдъ хубава, чиста вода и полѣй съ нея горната часть на лѣвата си рѫка. Вземи послѣ една кърпа и леко отнеми влагата, мокротата отъ рѫката си; нека рѫката остане малко влажна. Слѣдъ една минута намокри горната часть на дѣсната си рѫка. По сѫщия начинъ съ една кърпа попий влагата и на тази рѫка. Прослѣди сега да видишъ, какво ще стане съ твоето психическо състояние. Ако състоянието ти не се е подобрило, слѣдъ една минута намокри пакъ горната часть на лѣвата си рѫка. Попий я леко съ една кърпа и я остави да седи свободно двѣ минути. Послѣ намокри горната часть на дѣсната си рѫка, попий влагата нѣжно, леко съ кърпа и остави рѫката да седи така пакъ двѣ минути. Ако състоянието ти и сега не се е подобрило, намокри пакъ горната часть на лѣвата рѫка, леко я попий съ кърпа и я остави да седи три минути. Сѫщото нѣщо направи и съ дѣсната рѫка. Остави и нея три минути спокойна и вижъ слѣдъ това, какво е състоянието ти. Ако състоянието ти не се подобрява, правете по-нататъкъ сѫщия опитъ, като увеличавате врѣмето отъ измиването на едната до другата рѫка съ една минута, докато стигнете най-послѣ до десеть минути. Направите ли послѣдния опитъ, съ промежутъкъ отъ десеть минути за едната и другата рѫка, състоянието ви ще се измѣни и това, което ви е мѫчило, ще изчезне, ще се стопи, както ледътъ се топи прѣзъ топлитѣ дни. Кое е по-хубаво сега, да си мокрите ту едната, ту другата рѫка, или да ви разтриватъ? — Първиятъ опитъ е за прѣдпочитане. И на пѫть да сте, пакъ ще можете да направите този опитъ. Ща кажете: врѣмето си ще изгубимъ съ този опитъ. Не, това врѣме не е изгубено. Врѣмето е прѣдвидено за лѣкуване То е дадено за проява на Божията мисъль. Не мислете, че това е една магическа формула. Не, това е едно практическо правило, съ което може да измѣняте едно ваше неразположение, едно лошо състояние. Има редъ други лоши състояния, или неразположения на духа, които не можете да измѣните по този начинъ, но ще можете да ги трансформирате чрѣзъ употрѣбление на водата въ разни части на тѣлото. Напримѣръ, вие можете да намокрите съ вода врата си, или задната часть на ушитѣ си, или краката си, отъ колѣнѣтѣ надолу и т. н. Измиването на разнитѣ части отъ тѣлото произвежда разни психически промѣни въ мозъка. Та казвамъ: като ученици, вие може да употрѣбявате водата за лѣкуване. Ако вѣрвате въ силата и влиянието на водата, може да се лѣкувате съ нея, но вънъ отъ това може да употрѣбявате и силата на мисъльта си. Ако човѣкъ не вѣрва въ водата, той не може да се лѣкува съ нея. Вие можете не само буквално да употрѣбявате водата, но можете и мислено да си служите съ нея, тя ще произведе пакъ сѫщия ефектъ. Да кажемъ, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълбъ. Ще си прѣдставите една чешма, или единъ изворъ съ чиста хубава вода, на разстояние единъ километъръ отъ васъ. Ще вземете една стомна и мислено ще се отправите къмъ този изворъ. Ще напълните стомната и ще се върнете дома си. Ще снемете горнитѣ си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полѣете съ изворна вода по гърба си. Слѣдъ това леко ще попиете водата съ една кърпа, ще се облѣчете и ще видите, че нѣма да се минатъ 10 — 15 минути, и ще усѣтите такова влияние, като че сте направили тази баня въ дѣйствителность. Нѣкой ще каже: това е заблуждение. Не е заблуждение. Въ свѣта сѫществува една съзнателна вѫтрѣшна връзка. Само Божията мисъль е реална, и дѣто тя сѫществува, тамъ има резултати. Когато болниятъ вѣрва, че ще оздравѣе, той се свързва съ Божията мисъль и оздравява. Когато болниятъ не вѣрва, че ще оздравѣе, той не се свързва съ тази мисъль, и наистина не оздравява. Когато единъ младъ, или единъ старъ човѣкъ вѣрва, че ще се научи, той дѣйствително се научава. Каже ли обаче, че науката не е заради него, той нѣма да се научи. Това става въ живота: въ което вѣрвашъ и което желаешъ, то става. Ти ще вѣрвашъ отъ дълбочината на душата и сърцето си! Свѣтлината е резултатъ на Божията мисълъ. Слѣдователно, ако имаме свѣтлина въ себе си, тя произтича отъ факта, че сме въ съгласие съ Първичната мисъль, съ Божията мисъль, която функционира навсѣкѫдѣ въ природата. И когато пристъпвате къмъ природата, нѣма да си играете съ нея, но къмъ всѣки актъ, който прѣдприемате, ще пристъпвате съ едно свещено страхопочитание. Миенето, напримѣръ, е единъ свещенъ актъ. Вие какъ се миете сутринь? Не трѣбва да се миете бързо, както обикновено правите, но трѣбва да спазвате извѣстни правила. Ще си вземете единъ чистъ легенъ, ще налѣете въ него вода, малко топлинка, и ще наплискате лицето си хубаво. Слѣдъ това ще си изтриете лицето леко, едва да попиете влагата, съ много мека кърпа. Вие търкате лицето си много силно. Не правете така. Мийте се по новото правило. Не плискайте силно лицето си съ водата, но леко, да ви е приятно, като че се милвате, едва да го докосвате. Лицето на човѣка е много нѣжно и отзивчиво. Много учени хора прѣпорѫчватъ кърпи за изтриване на лицето отъ ленъ, отъ конопъ, но тѣ сѫ само за грѣшни хора. За единъ праведенъ, за единъ разуменъ човѣкъ е нужна мека, нѣжна кърпа. Божествената мисъль за да функционира правилно у насъ, не трѣбва да търкаме лицето си съ груба кърпа Защо? — Понеже лицето е огледало на нашата душа. Чрѣзъ него се съзира връзката ни съ Бога. Когато се измиете и погледнете лицето си, вие трѣбва да бѫдете доволни отъ него. Ако не сте доволни, слѣдъ десета минути се измийте втори пѫть. Измийте се десеть пѫти наредъ, докато най-послѣ бѫдете доволни отъ себе си Онѣзи отъ васъ, които имате свободно врѣме, направете слѣдния опитъ. Ставате сутрина, но сте неразположени. Измийте лицето, шията, ушитѣ си единъ, два, три най-много до десета пѫти, и ще видите, че неразположени то ви ще изчезне. Ако слѣдъ като се измиете десеть пѫти, неразположението ви не изчезне, азъ ще ви кажа, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. Направете този опитъ първо съ себе си. Не го прѣдавайте на другитѣ, докато не го опитате вие сами. Когато го провѣрите нѣколко пѫти и бѫдете доволни отъ резултатитѣ, тогава го прѣдавайте и на други хора. И тъй, като ученици, вие трѣбва да възстановите вѫтрѣшната връзка съ Бога. Тази връзка ще ви освободи отъ всички заблуждения, нещастия, болести, страдания, нечистотии и т. н. На мнозина отъ васъ краката, устата, тѣлата миришатъ. Всички тия миризми трѣбва да се прѣмахнатъ. Вие трѣбва да се заемете да се изчистите най-първо органически. Онзи, на когото краката миришатъ, трѣбва да се заеме да ги изчисти съ мисъльта си. Въ стомаха на много хора оставатъ излишни вещества, които се разлагатъ, вслѣдствие на което устата на такива хора мирише неприятно. Обаче, човѣкъ, съ силата на своята мисъль, може да изхвърли всички тия нечистотии навънъ. Ще кажете: какъ може да стане това? Човѣкътъ е живъ, съзнателенъ организъмъ, и той може да внуши на клѣткитѣ си да изхвърлятъ вънъ отъ тѣлото всички нечистотии. Но за да се реформира вашия организъмъ, отъ васъ се изисква голѣмо постоянство. Човѣкъ, за да познае, че има силна мисъль, трѣбва да е господарь на своето тѣло. Да бѫдешъ господарь на тѣлото си, не значи, че трѣбва да го измѫчвашъ, но да живѣешъ съ него тъй, като съ свой добъръ другарь. И това тѣло, като ни напусне единъ день, да каже: „Благодаря на Бога, че ми даде отличенъ господарь, съ когото живѣхъ толкова години. Бихъ желалъ и втори пѫть да живѣя съ него!“ Днесъ какво казва нашето тѣло? То казва: „Господи, благодаря, че ме освободи отъ този господарь.“ Наистина, ние злоупотрѣбяваме съ нашето тѣло. Писанието, обаче, казва, че ние сме храмъ Божий. Така е, тѣлото ни е храмъ на Бога. Ние сега искаме смъртното тѣло да се облѣче въ безсмъртие. Кога ще стане това? — Когато научимъ великитѣ закони на Божията мисъль. Тѣ ще ни доведатъ до безсмъртието. Всички тия закони могатъ да се приложатъ, когато се влѣзе въ Божественото учение. Затова се изисква учене. Нѣкои отъ васъ трѣбва да се учатъ отъ по-напрѣдналитѣ ученици. Тѣ трѣбва да иматъ смирение, да питатъ това, което не знаятъ. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че знаятъ всичко, че може да се постигне всичко изведнъжъ. — Не е тъй лесно да се постигнатъ нѣщата изведнъжъ, по магически начинъ. Вие мили ли сте си лицето десеть пѫти, за да измѣните вашето лошо разположение на добро? Спазвали ли сте най-простото правило, да си измивате рѫцѣтѣ слѣдъ свършването на каквато и да било работа? Ако спазвате това най-малко правило, то ще е едно благословение за васъ. Дръжте рѫцѣтѣ си по възможность въ по-голѣма чистота! Въ такъвъ случай, човѣшката мисъль, която се стреми да влѣзе въ единение съ Божията мисъль, ще се прѣобрази. Нашата цѣль е да образуваме връзка съ Бога чрѣзъ външната природа, чрѣзъ която Той е направилъ своята мисъль достѫпна за насъ. Напримѣръ, планинитѣ, долинитѣ това сѫ Божията мисъль. Свѣтлината, топлината, това сѫ Божията мисъль. Щомъ сме въ единение съ тия форми, съ тия енергии, ние ще изучаваме и Божията мисъль. Богъ ни учи по този начинъ. Слѣдователно, щомъ имаме работа съ тази жива, разумна сила въ свѣта, тя ще ни покаже, по кой начинъ трѣбва да постѫпваме. Напримѣръ, знаете ли, по колко грама вода трѣбва да пиете на единъ пѫть? Знаете ли още, по колко вода трѣбва да изпивате на день? Знаете ли, коя вода е най-хубава и отдѣ можете да си я доставите? — Не знаете. Затова, тия отъ васъ, които искатъ да пиятъ най-хубава вода, потърсете по селата и по градоветѣ, дѣто живѣете, кои сѫ най-хубавитѣ извори, и оттамъ си носете по двѣ стомни вода. Изпитвайте дѣ се намиратъ най-хубавитѣ, най-чиститѣ извори и такава вода пийте! Мнозина отъ васъ търсятъ лесния пѫть и казватъ: този кладенецъ е близо, отъ него ще си черпимъ вода. Не, тази вода е варовита, не пийте отъ нея. Тамъ, далечъ нѣкѫдѣ, има единъ хубавъ изворъ, отъ него пийте вода. Не жалете врѣмето си! За да придобиете една Божествена мисъль, може да се иждиви и цѣла година. Тя заслужава това врѣме, защото е една велика придобивка за васъ. Щомъ влѣзете въ общение съ една Божествена мисъль, вие ще усѣтите, като че нѣкой богатъ гостъ ви е посѣтилъ, и веднага ставате самостоятелни. Проникването на най-малката Божествена мисъль въ нашия животъ, ни прави вѫтрѣшно самостоятелни; развива въ насъ една вѫтрѣшна самоувѣреность, въ която проблесва малка любовь, малка свѣтлина, малъкъ миръ и малка радость. И споредъ както расте Божествената мисъль у насъ, така постепенно се увеличаватъ и любовьта, свѣтлината, мирътъ и радостьта. По този начинъ расте и цѣлиятъ човѣкъ. Тъй, както хората днесъ постѫпватъ, това още е стариятъ, хирургическиятъ начинъ. Тѣ виждатъ само опакото на живота. Ученикътъ, обаче, нѣма право да критикува. Само мѫдритѣ хора иматъ право да критикуватъ. Нѣкой пита: ами азъ нѣмамъ ли право да критикувамъ? Ако си нѣкой великъ мѫдрецъ природата ти дава carte-blanche, но ако си ученикъ, който едва сега започвашъ да учишъ, нѣма да се занимавашъ съ критика! Можешъ да четешъ, какво сѫ казали критицитѣ по разнитѣ въпроси, но своето мнѣние нѣма да изказвашъ, докато природата не ти позволи. До това врѣме ще учите онзи великъ законъ на чакане. До кога? — Докато ви дойде врѣмето. Пророкътъ казва: „Духътъ на Господа е връхъ менъ“. Когато Духътъ дойде, ще ти каже: „Стани и кажи това, което си научилъ и придобилъ“. Кое трѣбва да кажешъ? — Неговото Слово. Само тогава ти ще бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ, безъ да се колебаешъ. Затова отъ васъ сега се изисква смѣлость. Мнозина отъ васъ сѫ дошли до едно вѫтрѣшно прѣраждане, но трѣбва да бѫдете внимателни къмъ живота си. Когато хората се стремятъ къмъ добъръ и благочестивъ животъ, то е по отношение на Божията мисъль. Порочниятъ животъ прѣкѫсва вѫтрѣшната връзка съ Бога, прѣчи за проявата на Божията мисъль. Критиката, съмнѣнието, подозрѣнието, всички недѫзи, изобщо, спъватъ хората. Докато сѫществуватъ тѣ, въ каквато и да е форма, вие не можете да имате единение съ Бога, не можете да бѫдете свободни. Свободата е вѫтрѣшенъ процесъ, връзка съ Божията мисъль. Свободенъ е само онзи човѣкъ, чиято мисъль е свързана съ Божията мисъль. Това е сѫщественото за всѣки човѣкъ. Тази връзка е носителка на свѣтлината въ живота. Питамъ ви: защо всинца вие се разполагате тъй приятно въ този салонъ? Защото свѣтлината му е изобилна. Влѣзте въ другъ нѣкой салонъ, прозорцитѣ на който сѫ обърнати на сѣверъ, и вижте, какъ ще се почувствувате. Слѣдъ това направете двѣ събрания — едното въ нашия салонъ, тукъ, и другото въ салона, чийто прозорци сѫ обърнати на сѣверъ и вижте, какъ ще се почувствувате и еднитѣ, и другитѣ. Прослѣдете, какви резултати ще имате въ продължение на една година. Ето защо, ние трѣбва да отворимъ и сърцата, и умоветѣ, и душитѣ си за Божията мисъль. Мнозина отъ васъ иматъ повече сѣверни прозорци, отколкото източни и южни. Сега, като ви говоря по този начинъ, вие казвате: значи, ние трѣбва да се простимъ съ живота си. Нѣма какво да се прощавате съ живота си, вие ще се свържете съ живота. Нима дѣтето, слѣдъ като е живѣло деветь мѣсеца въ утробата на майка си и единъ день излѣзе въ широкия свѣтъ, се прощава съ живота? Нима то умира? Да, умира нѣщо въ него, но кое? Само онази малка ципица, съ която то се е хранило и съ която е било завито въ утробата на майка си. Питамъ: вториятъ, свободниятъ животъ не е ли по-хубавъ за дѣтето? Слѣдователно, досегашниятъ ни животъ е животътъ на дѣтето въ утробата на майката. Животътъ на плътьта, това е животъ въ утробата на майката. А този животъ, за който ние сега говоримъ и въ който вие трѣбва сега да влѣзете, подразбира единение съ Божията мисъль, т. е. освобождение или новораждане. И при този животъ майка ви ще бѫде при васъ, но ще поеме грижата отвънъ. По сѫщия начинъ и природата отвънъ ще ви укаже своето влияние. Значи, днесъ Божията мисъль ви обгръща отвсѣкѫдѣ, но ще дойде врѣме, когато Тя ще дѣйствува специфично върху васъ. Често нѣкои отъ васъ казватъ, че Богъ не ги слуша. Не, не е така. Това противорѣчиво положение за васъ показва, че условията на живота ви сѫ се измѣнили. Едно врѣме майка ви се грижеше за васъ отвѫтрѣ, сега ви дава храна, условия отвънъ, а вие сами ще се храните. Да мислишъ, значи самъ да се хранишъ. Да чувствувашъ, значи самъ да се хранишъ. Това сѫ условията, храната, които Богъ ни дава. Колкото по-правилно мислите, толкова по-добрѣ се храни вашиятъ умъ. Колкото по-правилно чувствувате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. Туй, което сега ви казвамъ, не е за ради мене. То е едно благо за вашето тѣло, за вашия умъ, за вашето сърце, да разберете и познаете Истината. Вие искате да бѫдете силни, да имате свѣтли мисли, да имате добро сърце, искате да ви люби нѣкой. Питамъ: кой може да ви люби повече отъ Бога? Затова, ако искате друго нѣкое лице да ви люби, вие трѣбва да се допитате до Бога, и тогава Божествената мисъль ще направи една идейна връзка съ ония форми, които подхождатъ на вашето развитие. Когато двама другари се обичатъ, между тѣхнитѣ мисли и чувства трѣбва да има естествена хармония. Любовь безъ хармония не съществува и не може да се прояви. Тия мисли, които ви казвамъ, съ елементарни. Тази наука, която тукъ изучавате, е елементарна, но ако я приложите, тя ще прѣдставлява твърда канара въ живота ви, на която веднъжъ застанали, нѣма да се разклащате. Влѣзе ли въ васъ съмнѣнието, вие казвате: дали пѫтьтъ, по който вървимъ, е правъ? Да не би да сме се заблудили нѣщо? Я да се върнемъ къмъ старото! Казвамъ: така и дѣдото постъпва. Той се връща все къмъ младенческия си животъ и казва „Ехъ, дѣдовото, едно врѣме, когато азъ бѣхъ младъ“. . . Той все младостьта си припомня и къмъ нея се връща. И правъ е този дѣдо. Младостьта е Божественото у насъ. Докато сме млади, и Божественото е у насъ. Азъ считамъ младъ човѣкъ този, на когото сърцето е свободно. Той всѣкога е готовъ да услужва, комуто и да е. Стегне ли се сърцето му, той казва: “Работитѣ не се уреждатъ съ идеализъмъ. Ще гледамъ да се оженя, че като остарѣя, да има поне кой да се грижи за менъ.“ Мисли ли така, идеализмътъ му вече изчезва. Почне ли човѣкъ да се страхува отъ живота, той вече е старъ. Младиятъ не се страхува, той носи въ себе си сила, енергия и казва: „Благодаря на Бога, че ми е далъ този умъ, това сърце и тѣзи рѫцѣ. Докато имамъ всичко това, азъ съмъ способенъ човѣкъ и мога самъ да си изкарвамъ прѣхраната.“ И тъй, за всинца ви е потрѣбно да се домогнете до Божественото. То ще внесе въ васъ подмладяване, свѣжесть и сила. Не казвамъ насилие, а сила, чрѣзъ която да проявите всичко добро и благородно у васъ и да го приложите по всички правила на новото учение. Така всички ще бѫдете носители на Божественитѣ мисли. Тогава по-напрѣдналитѣ братя отъ васъ ще се радватъ, че вие сте отъ достойнитѣ ученици, които сега започватъ своята кариера. Тѣ, като ви гледатъ, какъ работите, ще кажатъ: „Тѣзи ученици сѫ способни, ще излѣзе нѣщо отъ тѣхъ, затова ние ще имъ помогнемъ въ тѣхната кариера.“ Тѣ ви се радватъ тъй, както учителитѣ се радватъ, когато ученицитѣ имъ напрѣдватъ. Вие сте ученици, и за да напрѣдвате, трѣбва да се молите. Молитвата е наука. Питамъ: когато отидешъ при своя учитель, какъ ще му разкажешъ урока си? Ако той те извади на дъската и ти даде нѣкоя задача по математика, ти какъ ще постѫпишъ? На колѣнѣ ли ще седнешъ и ще дигнешъ рѫцѣ нагорѣ да се молишъ? — Не, ти ще трѣбва да рѣшавашъ задачата си, да говоришъ, а Учительтъ ще те слуша. Значи, ти ще рѣшавашъ, ще пишешъ и ще се молишъ. Като свършишъ молитвата, задачата ти трѣбва да бѫде рѣшена. Молитвата, въ този случай, прѣдставлява велико почитание и уважение, велика любовь, която трѣбва да имаме къмъ онази Първична причина, която ни е дала животъ. Сега азъ желая всички вие да кажете като онзи еврейски пророкъ: „Духътъ на Господа е връхъ мене и ме помаза да благовѣствувамъ.“ Ще дойде день, когато всички вие, въ единъ или въ другъ смисълъ, ще благовѣствувате, и трѣбва да бѫдете готови съ една богата опитность въ себе си, да знаете, че всичко, което кажете на свѣта, е вѣрно. Когато говорите великата Истина, трѣбва да имате пълна самоувѣреность. И ако ви пита нѣкой, познавате ли Господа, да кажете: да, прѣзъ цѣлия си животъ съмъ опитвалъ Господа, и Неговата мисъль е връхъ менъ. Та казвамъ: ще правите упражнението за миене на рѫцѣ. Ако нѣкой отъ васъ го мързи да направи туй упражнение, нека дойде при мене, азъ ще измия рѫцѣтѣ му десеть пѫти. Вие ще видите, какво ще стане тогава. Азъ съмъ правилъ цѣли 11 години редъ упражнения, които сега не искамъ да изнасямъ прѣдъ свѣта. Единъ день тѣ ще бѫдатъ извѣстни, но сега имамъ прѣдъ видъ друга задача. Днесъ хората трѣбва да се лѣкуватъ дотолкова, доколкото здравето за тѣхъ прѣдставлява една съединителна нишка съ Божията Любовь. Доколкото ученикътъ иска да научи Божията Любовь, азъ съмъ готовъ да му услужа, и 10 пѫти да измия краката му. На мнозина съмъ правилъ редъ услуги. Нѣкой се оплаква, че го боли глава. Взимамъ чиста вода въ една кана, поливамъ върху главата му 3—4 пѫти, както азъ зная, и главоболието му минава. Какъ става това? Азъ прилагамъ Божията мисъль и казвамъ: „Господи, Ти който живѣешъ въ водата, излѣкувай главата на този човѣкъ да познае, че Ти прониквашъ и чрѣзъ водата. Този човѣкъ оздравява и казва: „Благодаря, азъ имамъ вече връзка съ Божията мисъль.“ Водата, обаче, менъ познава и казва: „Азъ ще излѣкувамъ главата на този човѣкъ, но заради тебе, и ако той не познае Господа и злоупотрѣби, ти ще бѫдешъ отговоренъ.“ Азъ имамъ връзка съ Божественото, затова и моитѣ опити иматъ резултатъ. И този, който лѣкува, и онзи, когото лѣкуватъ, трѣбва да бѫдатъ чистосърдечни. Този, който лѣкува, не трѣбва да се пазарува съ болния, да му иска извѣстна сума за лѣкуването. Нито пъкъ онзи, когото лѣкуватъ, има право да се пазари. Въ пазарлъка нѣма нищо Божествено. Ако свѣтътъ злоупотрѣбява съ своитѣ дарби, това е другъ въпросъ, но ученикътъ, който учи пѫтя на Истината, трѣбва да бѫде правдивъ, трѣбва да бѫде образецъ на Божията Любовь. Ти реализирай Божията мисъль, и послѣ я остави сама да се проявява. Посѣй сѣмето, и не мисли за послѣдствията! Нека всички ваши приятели познаятъ, че Господъ е въ васъ. Често, въ човѣка се забѣлѣзва натрупано нѣщо кисело, нѣщо струптиво. Понѣкога пъкъ се забѣлѣзва извѣстна недосѣтливость. Запримѣръ, като говоря сега, нѣкои бързатъ да си отидатъ и казватъ: защо Учительтъ не свърши вече бесѣдата си? Азъ чета тази мисъль у тѣхъ. Други пъкъ казватъ: дано Учительтъ каже още нѣщо! И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави, но и азъ, отъ своя страна, се питамъ: защо трѣбва да говоря на тия хора? Азъ трѣбваше да дойда при васъ и въ нѣколко изречения да свърша бесѣдата си. Трѣбваше да ви кажа: вие трѣбва да разбирате живата природа, да се свържете съ формитѣ на Божествената мисъль въ природата, да поливате главата си съ чиста вода три пѫти на день, да миете рѫцѣтѣ си десеть пѫти, често да си миете краката. Слѣдъ това да си туря шапката и да излѣза. Какво ще стане тогава? — Азъ ще пѫтувамъ бързо, а вие ще тичате подиръ менъ и ще казвате: Учителю, почакайте малко! Какво казахте? По колко пѫти да си поливаме главата? По колко пѫти да си миемъ краката и рѫцѣтѣ? Другъ нѣкой ще каже: Учительтъ каза много работи, че азъ забъркахъ, какъ и по колко пѫти да се миятъ лицето, рѫцѣтѣ и краката. Сега ви казвамъ: нѣма да тичате подиръ менъ, да ме достигате по улицата, да ме запитвате по това-онова, защото и безъ това говорихъ много и закъснѣхъ за пѫтя си, но вие, ученицитѣ, сами едни други ще си прѣдавате това, което сте чули, и ще правите опити, а като ме достигнете на пѫтя, да говоримъ вече за други работи, а не за старитѣ. Това се отнася до практическата страна на живота, защото той има и теоретическа страна. Засега искамъ десеть души да направятъ опита съ миенето на рѫцѣтѣ, споредъ правилото, което ви дадохъ. Ако нѣма десеть души, нека поне 1 — 2 души, като сѫ неразположени, да направятъ този опитъ и да ми кажатъ, какви резултати иматъ. Ще започнемъ опита съ двама души и ще стигнемъ постепенно до десеть души. Останалитѣ нека почакатъ малко. Утрѣ, слѣдъ като изгрѣе слънцето, започнете опита и вижте, какъвъ е резултатътъ. Ако има резултатъ, кажете ми да зная; ако нѣма резултатъ, пакъ ми кажете. И въ единия, и въ другия случай азъ ще ви обясня причинитѣ за успѣха и неуспѣха на опита. Наука е това! Може би да има нѣщо развалено въ вашата инсталация. Не е лесенъ този опитъ! Ти можешъ да измиешъ и 20 пѫти рѫцѣтѣ си, и пакъ да нѣмашъ резултатъ. Първото нѣщо: правете всичко съ вѣра. Вѣрата е актъ, който усилва човѣшкия организъмъ, дава му стабилность. Вѣрата, която прилагате при лѣкуването си, ще упражни благотворно влияние върху цѣлия ви организъмъ, и вие ще бѫдете въ хармония съ живата природа. По сѫщия начинъ и всѣко ваше усилие упражнява благотворно влияние върху организма ви. Като правите упражненията съ миене на рѫцѣтѣ, лицето и краката си, ще гледате да бѫдете сами, да не обръщате внимание на околнитѣ. Освѣнъ единичнитѣ опити, има и колективни, които се правятъ въ извънредни случаи. Ако единъ човѣкъ самъ лѣкува нѣкой боленъ, ще има единъ резултатъ. Ако го лѣкуватъ десеть сто или хиляда души, чрѣзъ концентриране на мисъльта си къмъ него, ще опитатъ мощната сила на човѣшката мисъль. Мисъльта е сила, която може да лѣкува. Има още редъ опити, отъ които ще видите вѫтрѣшната връзка, която сѫществува въ природата. Природата прѣдставлява верига отъ форми, така свързани една съ друга, че взаимно си подпомагатъ. За да разберете тази верига отъ форми, трѣбва ви разумность. Духътъ на Господа и Божията мисъль трѣбва да дойдатъ върху насъ. Това врѣме е наближило. По какво ще се познае? — Човѣкъ самъ ще отиде до Божествения изворъ съ свои сѫдове, да черпи отъ тази чиста, кристална вода. Сега, азъ ви желая прѣзъ този съборъ да направите правилна връзка съ Бога и да усилите тази връзка. Или съ други думи казано — да усилите връзката между Божията мисъль и вашата душа.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Три посоки — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Като ученици, всички сте изучавали математика. Задавали ли сте си въпроса, каква е ползата отъ математиката въ живота? Можете ли чрезъ математиката да разрешите всички въпроси? Запримѣръ, какъ ще разрешите глада съ помощьта на математиката? Съ коя наука, изобщо, можете да разрешите въпроса за глада? Въ сѫщность, какво нѣщо е гладътъ? Гладътъ е сила, която заставя човѣка да работи. Безъ гладъ и безъ жажда човѣшкиятъ животъ не би могълъ да се развива. Гладъ и жажда, това сѫ две сили, които се отнасятъ къмъ закона на необходимостьта. Попадне ли подъ действието на тия сили, по необходимость вече човѣкъ започва да работи. Тѣ сѫ подобни на учитель, който влиза въ класъ съ прѫчка въ рѫка. Първитѣ учители сѫ употрѣбявали прѫчка, наказания, но днесъ тия методи нѣматъ мѣсто въ училищата. Днесъ и родители, и учители прилагатъ други, по-меки методи отъ тия, съ които първоначално сѫ си служили. И природата първоначално е била по-строга и сурова къмъ човѣка, но днесъ и тя си служи съ други методи. За всѣки вѣкъ, за всѣка епоха, за всѣка възрасть тя си е служила и си служи съ различни методи. Нѣкои деца се раждатъ при благоприятни условия, при богати родители, иматъ на разположение слуги и слугини. Следъ време, обаче, родителитѣ умиратъ, слугитѣ и слугинитѣ напущатъ дома, и децата продължаватъ живота си при трудни условия. Други деца пъкъ се раждатъ при неблагоприятни условия, а впоследствие условията имъ се подобряватъ. Това сѫ методи, съ които природата има предъ видъ развитието на различнитѣ индивиди. Каквито методи да употрѣбява, природата има една крайна цель — да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мѫчнотии и да се развива. Не постигне ли човѣкъ това нѣщо, причината е самъ той. Това показва, че не е работилъ съзнателно, вследствие на което не е използувалъ условията, опредѣлени специално за него. Представете си, че ви сѫ дадени на разположение една точка, права линия, квадратъ и кубъ. На какви мисли ви навеждатъ тия нѣща? Точката представя непроявено сѫщество, което се намира само въ зачатие и не заема никакво пространство. То живѣе въ себе си, безъ форма, но съ известна енергия, и чака времето на своето проявление. Като говоримъ за точката, ние имаме предъ видъ известни мисли и идеи, които сѫществуватъ само въ съзнанието на човѣка, безъ да се проявятъ. Взематъ ли нѣкакво направление, въ каква и да е посока — нагоре, надолу, надѣсно или налѣво, образува се правата линия. Какво нѣщо е правата линия? Въ геометрията е казано, че правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Съ други думи казано: най-кѫсото разстояние между две разумни сѫщества е правата линия. Какво могатъ да разрешатъ две сѫщества, следъ като се движатъ по права линия? Докато се движатъ по права линия, тѣ нищо не разрешаватъ. Обаче, започнатъ ли да се движатъ по две посоки, да образуватъ плоскость — квадратъ, запримѣръ, тѣ решаватъ нѣщо. Да се движатъ въ плоскость, това значи, да прилагатъ изкуството на тъкане: единиятъ е горно кросно, другиятъ — долно. Като се движатъ, отъ една страна, краката на човѣка, а отъ друга — рѫцетѣ, сувалката се промъква между кросното, и платното се тъче. Щомъ се изтъче платното, дветѣ разумни сѫщества тръгватъ да го продаватъ, или да шиятъ отъ него дрехи, съ които се обличатъ. Това представя куба, или кое и да е тѣло, което има вече три измѣрения. Ще ви дамъ още единъ примѣръ за обяснение на тритѣ измѣрения. Срѣщате единъ астрологъ, френологъ или хиромантикъ, за когото предполагате, че има знания, но той не е проявенъ още. Той не е влѣзълъ въ отношения съ никого; никой не е опиталъ знанието му. Този ученъ се намира въ положението на точката — на непроявения животъ. По едно време къмъ него иде сѫщество, което иска да го предизвика, да му каже нѣщо. Астрологътъ започва да се проявява, отива въ посока на разумното сѫщество, което се интересува отъ неговото знание. И разумното сѫщество отива къмъ астролога. По този начинъ между тѣхъ се образува права линия. Следъ това астрологътъ самъ вече взима друга посока нагоре, и образува плоскость. Той влиза въ отношения съ други сѫщества, разговаря се съ тѣхъ, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуватъ отъ знанието му, астрологътъ написва една книга, напечатва я и я пуща въ свѣта. По този начинъ той влиза въ свѣта на тритѣ измѣрения. Следователно, като живѣе на земята, човѣкъ разбира, че животътъ му е подчиненъ на закона за „правилна обмѣна на нѣщата“. Споредъ този законъ, всички сѫщества се движатъ между два полюса — даване и взимане. Въ даденъ моментъ, ти или ще давашъ, или ще взимашъ. Ако въ даденъ моментъ твоятъ приятель взима, въ сѫщия моментъ ти ще давашъ; ако той дава, ти ще взимашъ. Невъзможно е човѣкъ презъ цѣлия си животъ само да дава, или само да взима. Природата обича да компенсира нѣщата. Ако не сѫществуваше законъ за правилна обмѣна, никакви отношения не могатъ да се подържатъ. Този законъ има отношение и къмъ чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Запримѣръ, ако въ даденъ моментъ една идея дава нѣщо на човѣка, друга идея трѣбва да взима. Само при това положение идеитѣ могатъ да се реализиратъ. Не се ли реализиратъ, тѣ внасятъ вѫтрешно смущение въ човѣка. Не е достатъчно, известна идея само да се реализира. Щомъ се реализира, това трѣбва да стане по правъ пѫть. Всѣка идея, която не е реализирана по правъ пѫть, непременно ще внесе въ човѣка известно смущение. Когато говоримъ за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира тя, но важенъ е и начинътъ, по който става това. Важно е, какво ще донесе тази идея. Запримѣръ, за земедѣлеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивитѣ му трѣбва да бѫдатъ добре изорани, наторени и посѣти. Отъ това зависи, какво жито ще се роди. Отъ друга страна, важно е да не падне градъ върху нивитѣ, или да не стане наводнение. Това сѫ условия, необходими за земедѣлеца. Обаче, за окултния ученикъ сѫ нужни още нѣкои условия. Къмъ всички тия условия той трѣбва да приложи своята мисъль и чувство. Като приложи мисъль и чувство, житнитѣ класове ще бѫдатъ по-едри и вкусни. Съ мисъльта си човѣкъ може да развие ония чувства и способности въ себе си, които не сѫ добре развити. Ако нѣкой не е музикаленъ, съ мисъльта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даденъ центъръ, човѣкъ отправя къмъ него повече кръвь и по този начинъ го храни. Ако житото е отгледано съ пѣсни, съ радость и любовь, хлѣбътъ, направенъ отъ него, ще бѫде хранителенъ, ще внесе особена енергия въ човѣка. Този методъ на работа трѣбва да се приложи и къмъ мѣсенето и печенето на хлѣба. Който прави хлѣбъ, трѣбва да бѫде здравъ, жизнерадостенъ и добъръ човѣкъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на мѫчнотии, които не знаятъ, какъ да решатъ. Искатъ ли правилно да решатъ мѫчнотиитѣ си, тѣ трѣбва да се учатъ отъ напредналитѣ сѫщества. Понѣкога човѣкъ може да се учи и отъ растенията и животнитѣ. Срѣщате две кучета: едното куче е голѣмо, силно, лошо по характеръ, злобно, а другото — малко, добро, съ остра муцуна — интелигентно и хитро. Господарьтъ подхвърля една кость на дветѣ кучета. Малкото кученце се затичва къмъ костьта, съ намѣрение да я опита. Въ този моментъ голѣмото куче пристига. Като вижда костьта предъ кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костьта, поставя я предъ голѣмото куче и се отдалечава. Съ това то иска да му каже: Заповѣдай, костьта е за тебе. Азъ ти я донасямъ, безъ да искамъ нѣщо отъ нея. Добре ли постѫпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстѫпва костьта на голѣмото куче, съ което спасява кожата си. Не е ли готово да отстѫпи, кожата му ще бѫде одрана. Ако едно кученце знае, какъ да се справи съ мѫчнотията си, колко повече човѣкъ трѣбва да знае, какъ да решава мѫчнитѣ си задачи. Какво представя голѣмото и силно куче въ човѣшкия животъ? Голѣмото куче не е нищо друго, освенъ сѫдбата на човѣка. За да се справишъ разумно съ сѫдбата си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да приемешъ всичко, което тя ти изпраща. Видишъ ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстѫпи. Тя иска да вземе костьта отъ устата ти. Вземи тази кость, сложи я предъ нея и кажи: Заповѣдай, костьта е твоя. Щомъ не се противишъ на сѫдбата си, бъди увѣренъ, че тя нѣма да те преследва. Боришъ ли се съ нея, кожата ти ще одере. Следователно, искате ли да се справите разумно съ сѫдбата си, вслушвайте се въ Божествения законъ, който въ всички случаи ви нашепва, какъ трѣбва да постѫпвате. Ти бързашъ, искашъ въ нѣколко години да станешъ ученъ. Нѣщо въ тебе ти нашепва: Не бързай! Щомъ чуешъ този гласъ, вслушай се въ него и не бързай. Бързашъ ли, ще се осакатишъ. Ти започвашъ една работа, но я отлагашъ, вижда ти се мѫчна. Този гласъ ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Нѣкога седишъ и не знаешъ, какво да правишъ. Този гласъ ти казва: Спри! Чакай, докато въпросътъ се изясни. Нѣкога си затворилъ спирачкитѣ и се чудишъ, защо работата ти не върви. Изведнъжъ чувашъ, гласътъ ти нашепва: Отвори спирачкитѣ! Каквото гласътъ ти каже, слушай го. Така, именно, сѫдбата ще разбере, че има работа съ уменъ човѣкъ, и ще бѫде по-снизходителна къмъ тебе. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска постоянство въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Искате ли да усилите паметьта си — постоянствувайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете единъ методъ и го прилагайте съ постоянство. Започнете първо съ решаване на малкитѣ мѫчнотии и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Какво прави детето? То започва отъ първо отдѣление и постепенно се издига нагоре. Кога синътъ може да получи своята наследствена часть? Когато стане пълнолѣтенъ. Докато не е дошълъ до пълнолѣтие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата къмъ сина, такова е отношението на разумната природа къмъ цѣлото човѣчество. Съвременното човѣчество не е дошло още до своето пълнолѣтие, поради което се намира подъ настойничество и не може да прави каквото иска. Единъ день, когато достигне пълнолѣтието си, то ще излѣзе отъ настойничеството и ще решава въпроситѣ по другъ начинъ. Днесъ човѣчеството се намира подъ закона на необходимостьта, а когато стане пълнолѣтно, ще се намира подъ закона на свободата. Нѣкои религиозни мислятъ, че сѫ свободни отъ закона. Обаче, дойде ли гладътъ, болестьта, страданието, смъртьта, тѣ виждатъ, че не сѫ свободни. Само съвършениятъ човѣкъ е господарь на положението. Искате ли да бѫдете последователни въ живота си, започнете отъ точката и постепенно вървете напредъ — къмъ правата линия, къмъ плоскостьта и най-после къмъ тѣлото — къмъ явленията отъ триизмѣрния свѣтъ. Какво значи да се движи човѣкъ по права линия въ живота си? Представете си, запримѣръ, че искате да отидете на планината и търсите човѣкъ да ви придружи. Срѣщате единъ свой приятель и го запитвате направо: Можешъ ли да дойдешъ съ мене на планината? Вие го запитвате направо, и той трѣбва да ви отговори по сѫщия начинъ. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори, може или не може — споредъ работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи съ прави и съ криви линии, но никога не ги размѣства: дето сѫ нужни прави линии, такива поставя; дето сѫ нужни криви линии, съ криви си служи. Движението по права линия е едно отъ хармоничнитѣ движения въ природата. Да се движи човѣкъ хармонично, това значи, да задава разумно въпроситѣ и да отговаря разумно. Като следва правия пѫть на живота, човѣкъ може да реализира програмата, която му е дадена. Щомъ реализира своята програма, той едновременно реализира часть отъ Божествената програма. Затова, именно, е призванъ човѣкъ на земята. За да реализира програмата си, човѣкъ трѣбва да вѣрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, е постижимо. Всѣки човѣкъ носи бѫдещето си въ своето съзнание. Бѫдещето на човѣка зависи отъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Колкото по-голѣми сѫ възможноститѣ му, толкова по-свѣтло е неговото бѫдеще. Често се говори за миналото, настоящето и бѫдещето. Това сѫ три момента въ човѣшкия животъ, скрити въ съзнанието му. За да проникне въ тия моменти, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Чрезъ тѣхъ той се запознава съ силитѣ и възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Чрезъ окултнитѣ науки човѣкъ може да се предпази отъ нѣкои нещастия и неприятности въ живота. Чрезъ тѣзи науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!“ Къмъ това познаване се стреми всѣки човѣкъ. Това е една отъ задачитѣ на неговия животъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 37 Лекция отъ Учителя, държана на 19 юний, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Скрити сили — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да правите опити, да използувате скрититѣ сили въ своя организъмъ, като лѣчебни срѣдства. Въ човѣка има клетки, задачата на които е да лѣкуватъ. Тѣ се наричатъ лѣчебни клетки. Достатъчно е човѣкъ да отправи мисъльта си къмъ тѣхъ, за да проявятъ тѣ своето действие. Въ такъвъ случай човѣкъ не се нуждае отъ външни лѣкарства. Ако страда отъ треска, човѣкъ може мислено да приеме хининъ въ организъма си. Лѣчебнитѣ клетки веднага ще проявятъ своята сила, ще се застѫпятъ за организъма и ще му помогнатъ. Отъ човѣка се иска само концентрирана и положителна мисъль. Всѣка отрицателна мисъль парализира действието на клеткитѣ. Иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да подържа положителни мисли. Иска ли да реализира желанията си, той трѣбва сѫщо да подържа положителни мисли въ себе си. Нѣкои животни прилагатъ закона за концентриране на мисъльта. Коткитѣ особено си служатъ съ този законъ. Когато иска да хване нѣкоя мишка, котката седи при дупката ѝ съ часове, докато, съ силата на мисъльта си, я застави да излѣзе навънъ. Щомъ мишката излѣзе отъ скривалището си, котката веднага я хваща. Когато е гладна, котката може съ часове да седи предъ вратата на господаря си, който, колкото да е заетъ, ще излѣзе отъ стаята си, да я нахрани. Тя го извиква съ мисъльта си. Разрешаването на великитѣ задачи въ живота изисква голѣма концентрация на мисъльта. Запримѣръ, нѣкой виденъ математикъ се заеме съ решаването на една трудна задача. Той поглежда къмъ даденитѣ елементи, но не може да я реши, вижда му се объркана. И започва той да мисли върху нея усилено, докато единъ день нѣщо проблесне въ ума му — той вижда, че може да я реши. Ученитѣ хора постигатъ голѣма концентрация на мисъльта си чрезъ задачитѣ и проблемитѣ, които решаватъ. Обикновенитѣ хора, които не се интересуватъ отъ науката и не напрѣгатъ много мисъльта си, дохождатъ до концентрация чрезъ болеститѣ. Болеститѣ, които нападатъ човѣка, сѫ добро срѣдство за съсрѣдоточаване на мисъльта. Ако болкитѣ му сѫ силни, той не мисли за нищо друго, освенъ за тѣхъ. Обаче, има опасность, като мисли много за болката си, да не я усили, или да не дойде до убеждението, че болестьта му е неизлѣчима. Да мисли човѣкъ, че болестьта му е неизлѣчима, това значи, да изгуби вѣра въ разумностьта на природата. Ако те боли кракъ, не мисли, че ще окуцѣешъ. Човѣкъ може да остане хромъ само тогава, когато е извършилъ нѣкакво голѣмо престѫпление, заради което, за предпочитане е да изгуби единъ удъ, отколкото да загуби душата си, т. е. Божественото начало въ себе си. Страшно е положението на човѣка, когато изгуби вѣра въ Великата Разумность на живота. Страшно е положението на човѣка, когато се усъмни въ своя добъръ приятель. Докато човѣкъ не е далъ пѫть на съмнението въ себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелскитѣ отношения продължаватъ. Задържи ли съмнението въ себе си, човѣкъ се подпушва. Щомъ се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвънъ, предизвиква вѫтрешно напрежение въ човѣка и, като нѣма пѫть да излѣзе навънъ, тя причинява отблъсване между двамата приятели. Значи, когато двама души се отдалечаватъ, това показва, че енергиитѣ действуватъ вѫтре въ тѣхъ и предизвикватъ вѫтрешно напрежение. Всѣко отдалечаване между хората е резултатъ на две еднакви мисли, чувства или желания въ тѣхъ. Щомъ мислитѣ, чувствата или желанията имъ се измѣнятъ, станатъ различни, тѣ отново могатъ да се приближатъ. Такова отдалечаване или приближаване става не само съ хората, но и съ идеитѣ на човѣка. Понѣкога между идеитѣ на човѣка се вмъква особена енергия, която внася раздвояване въ мисъльта му, и той ту се отдалечава, ту се приближава къмъ своята идея, която е мислилъ да реализира. Дойде ли една свѣтла идея въ ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трѣбва да пристѫпите къмъ реализирането ѝ. Всѣка идея се реализира въ външния свѣтъ. Тя се ражда въ човѣка, а се реализира вънъ отъ него. Преди да реализира една своя идея, човѣкъ все ще мине известно раздвояване, но цельта е да се справи съ него. Това раздвояване е резултатъ на прекѫсване на връзката между личностьта на човѣка и неговата душа. Тази е причината, че на всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Съзнателно, или несъзнателно, всѣки човѣкъ иска да възстанови връзката между душата и личностьта си. Успѣе ли да постигне това, той става гениаленъ. Индивидуалностьта въ човѣка свързва личностьта, т. е. временния животъ, съ душата — животътъ на вѣчностьта. Гениалниятъ разполага съ умъ, на който всички сили и способности съ добре развити и се проявяватъ въ положителна посока. Гениятъ прави нѣщата достѫпни за окрѫжаващитѣ. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Често съвременнитѣ хора наричатъ талантливия човѣкъ гениаленъ, вследствие на което изпадатъ въ заблуждения. Гениалниятъ човѣкъ коренно се различава отъ талантливия. Организъмътъ на гениалния е изтъканъ отъ финна материя, нервната му система е добъръ приемникъ и предаватель, понеже нѣма никакви наслоявания. Ако клеткитѣ на мозъка му се разгледатъ подъ микроскопъ, ще видите, че тѣ иматъ особена форма, различна отъ тая на талантливия човѣкъ. Нѣкои казватъ, че гениалнитѣ хора били грозни. Грозотата или красотата на човѣка зависи отъ това, откѫде и какъ го гледате. Гениалнитѣ хора не сѫ грозни. Кажете ли, че планината е грозна, това показва, че вие я гледате вечерь, при залѣзъ слънце, когато хвърля сѣнки. Гледайте планината сутринь, когато слънцето я огрѣва, и ще видите, че е красива. Сѫщото се отнася и до гениалния човѣкъ. Гледайте гениалния човѣкъ сутринь, когато слънцето го огрѣва, да видите неговата красота. Гениалниятъ не може да бѫде грозенъ. Грозенъ ли е, той не е истински гений. Гениалностьта подразбира сборъ отъ много таланти. Обикновено на сто години се раждатъ нѣколко гениални хора, на хиляда години — нѣколко светии, а на две хиляди години — единъ Великъ Учитель. Гениятъ е тѣло на светията, светията — облѣкло на Учителя, а Учительтъ — проява на Бога. Гениятъ е все още свързанъ съ земята, вследствие на което има поне една слабость. И за Толстоя, като гениаленъ човѣкъ, разправятъ, че ималъ нѣкаква слабость, която често го довеждала до желание да се самоубие. Като виждалъ, че животътъ нѣма смисълъ, той решавалъ да се самоубие. За тази цель той отивалъ въ гората, дето се предавалъ на дълбоко размишление. Като мислѣлъ дълго време, най-после гората, съ своитѣ сѣнки, го спасявала. Сѣнкитѣ на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождалъ до мисъльта за самоубийство. Почти на всички гениални хора, които изпадали въ обезсърдчение, имъ дохождала мисъльта за самоубийство. Гениалнитѣ хора сѫ крайно честолюбиви. Личнитѣ имъ чувства сѫ силно развити. Тѣ не позволяватъ да имъ правятъ забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разбератъ, че сѫ направили нѣкаква погрѣшка, и бързатъ да я изправятъ. Само отъ погледъ тѣ разбиратъ, харесвате ли тѣхнитѣ произведения, или не. За да разбере, дали произведенията му ще се приематъ отъ хората, Толстой ги е челъ първо на децата. Той казвалъ: Ако децата ме разбератъ, възрастнитѣ не могатъ да бѫдатъ извинени. Като ученици, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е самообладание. Ако сте неразположени нѣщо, за да запазите мира си, кажете си: Азъ живѣя въ свѣтъ на пълна хармония. Обиколенъ съмъ съ разумни и възвишени сѫщества, които сѫ готови да ми помагатъ. Знайте, че тѣзи сѫщества сѫ разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могатъ да ви помагатъ. Тѣ искатъ отъ васъ разумность. Ако сте разумни и знаете, какъ да се отнасяте съ тѣхъ, тѣ всѣкога сѫ на ваше разположение. Ще кажете, че сте глупави. Мислите ли така, вие обиждате Онзи, Който ви е създалъ. Бащата е готовъ всѣкога да помага на сина си, но синътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не обижда баща си. Синътъ трѣбва да се приближи къмъ майка си и баща си, да признае погрѣшката си. Щомъ признае погрѣшката си, сиромашията, недоволството, болеститѣ ще се махнатъ. А тъй, да мисли човѣкъ, че е лошъ, че е глупавъ, това не е разрешение на задачитѣ. Вѣрно е, че понѣкога човѣкъ не постѫпва добре, или не може да разреши задачитѣ си, но това не значи, че той изобщо е лошъ и не може да си решава задачитѣ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще реши всичкитѣ си задачи. Това е въ неговитѣ възможности. Докато сте млади, работете за развиване на своята мекота. Придобиете ли мекота, стремете се да я запазите. Мекотата прави човѣка пластиченъ, подвиженъ като водата, която, дето мине, всичко чисти и освежава. Изгуби ли мекотата си, човѣкъ става сухъ. Казватъ за нѣкого, че ималъ сухъ умъ. Увеличи ли се сухотата, човѣкъ започва да се топи. Не е добре човѣкъ да има много мазнини, но ако изгуби всичкитѣ си мазнини, той става сухъ и коравъ. За да намазва колелата на своя организъмъ, човѣкъ се нуждае отъ известно количество мазнини. Мазнинитѣ и водата въ организъма трѣбва да бѫдатъ въ такова количество, което да подържа неговата постоянна топлина. Искате ли да бѫдете здрави, пазете следнитѣ правила: главата да бѫде винаги хладна, а краката — топли. Въ областьта на слънчевия вѫзелъ всѣкога трѣбва да усѣщате известна топлина. Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ всѣкога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна. Хванете ли рѫката на човѣка и усѣтите тази топлина, вие изпитвате известна приятность. Тя е нормалната топлина на организъма. Ако рѫцетѣ и краката сѫ по-топли или по-студени, отколкото трѣбва, това е лошъ признакъ. Човѣкъ трѣбва да вземе мѣрки, да възстанови нормалната топлина на своя организъмъ. Сегашнитѣ учени знаятъ много нѣща за слънцето, за планетитѣ, но не знаятъ по какъвъ начинъ да прекаратъ кръвь къмъ пръститѣ на рѫцетѣ и на краката си, да ги стоплятъ. Ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ показалеца си, човѣкъ не може да свърже приятелство съ Юпитера; ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ срѣдния си пръстъ, човѣкъ не може да свърже приятелство съ Сатурна; ако не може да изпрати кръвь къмъ безименния си пръстъ, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ Слънцето; ако не може да изпрати кръвь къмъ малкия си пръстъ, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ Меркурий. И най-после, не може ли да изпрати кръвь къмъ голѣмия си пръстъ, къмъ палеца си, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Изобщо, за да бѫде човѣкъ здравъ, рѫцетѣ му трѣбва да иматъ приятна, умѣрена топлина. Сѫщевременно, тѣ трѣбва да бѫдатъ малко влажни. Голѣмата сухота и голѣмата влага, голѣмата горещина и голѣмиятъ студъ съ ненормални прояви на организъма. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва мислено да се свързва съ здрави хора, които нѣматъ никакви слабости и недъзи. Свързвайте се мислено съ добри, съ силни, съ здрави хора, за да приемете часть отъ тѣхната енергия. Тѣзи хора съ свързани съ Божествения свѣтъ и съ проводници на Божествени енергии. Добри и разумни хора сѫществуватъ навсѣкъде. Безъ тѣхъ животътъ не може да протече правилно. Въ който градъ влѣзете, непременно ще намѣрите такива хора. Ако въ единъ градъ нѣма поне десетина добри, здрави и разумни хора, той не би сѫществувалъ. Свързвайте се съ такива хора, за да бѫдете и вие добри, здрави и разумни. Затова е казано въ поговорката: „Съ каквито дружишъ, такъвъ ще станешъ.“ Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да правите опити въ различни направления, но да се пазите отъ крайности, за да не се обезсърдчите. Каквито опити правите, започвайте отъ малкитѣ работи и постепенно вървете къмъ голѣмитѣ. Ако искате да се развивате физически, започнете съ дигане на малки тежести отъ единъ килограмъ и постепенно увеличавайте тежеститѣ, да дойдете до сто килограма. Ако нѣмате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено. Като дигате голѣми тежести, трѣбва да се изпотите, да познаете, че действително сте направили известно напрежение. Това значи концентриране на мисъльта. Ако искате да решавате задачи, пакъ започнете отъ малкитѣ и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ. Когато искате да реализирате една мисъль, умътъ ви трѣбва да бѫде силно концентриранъ. По този начинъ вие ще привлѣчете къмъ вашата мисъль всички умове, които мислятъ върху дадения въпросъ. Вие ще бѫдете фокусъ, въ който ще се съсрѣдоточаватъ идеитѣ на хора, които мислятъ като васъ. Така се раждатъ гениалнитѣ мисли. Всѣка гениална мисъль, макаръ че се е родила въ ума на единъ човѣкъ, сама по себе си, е колективна. Много умове сѫ работили върху тази мисъль, докато дойде единъ човѣкъ, нареченъ гений, чрезъ когото тя се ражда. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие дохождате до смирението. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да знае, че въ свѣта има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единственъ и самостоятеленъ връхъ въ свѣта, човѣкъ никога не може да бѫде гениаленъ. Енергиитѣ на планинския връхъ трѣбва да се стичатъ къмъ долинитѣ. Самъ за себе си той представя фокусъ, къмъ който се събиратъ енергии отъ всички посоки. Само гениятъ, светията и Учительтъ могатъ да бѫдатъ смирени. Тѣ сѫ върхове, които възприематъ енергиитѣ отъ възвишения свѣтъ и ги отправятъ къмъ долината на живота. Тѣ съзнаватъ, че колкото да сѫ високи, безъ енергиитѣ на възвишения свѣтъ, представятъ голи, студени, неосвѣтени върхове. Дойдатъ ли Божествената свѣтлина и топлина, Божественитѣ мисли и чувства отгоре, тѣ ставатъ богати и могатъ да раздаватъ на всички, които сѫ подъ тѣхъ. Ако гениалнитѣ хора иматъ нужда отъ подърѫката на подобнитѣ си, колко повече това важи за обикновенитѣ хора. Възъ основа на този законъ се образуватъ семейства, общества, училища, да могатъ хората взаимно да си помагатъ по мисли, чувства и действия. Ако ученицитѣ въ единъ класъ се обичатъ и живѣятъ въ хармония, тѣ се стимулиратъ взаимно. Самъ човѣкъ по-мѫчно учи, отколкото съ другари, съ които си хармонира. Възъ основа на този законъ се крепятъ сдруженията. Силата на сдруженията се заключава въ мисъльта и чувствата на сдруженитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 27 Лекция отъ Учителя, държана на 3 априлъ, 1927 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРОЯВА НА МУЗИКАТА ВЪ СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Произходътъ на музиката датира отъ скоро врѣме, отъ сегашната раса. При това, всички хора не сѫ еднакво музикални, вслѣдствие на което може да се каже, че музикалното чувство въ човѣка е ново чувство. То е започнало да се развива съ проявата на самосъзнанието въ човѣка. Самосъзнанието пъкъ се е явило отъ триста хиляди години насамъ. Пѣнието и музиката сѫ дадени на човѣка като методъ за трансформиране на енергиитѣ въ него, а не като професия, като срѣдство за прѣхрана. Ето защо, човѣкъ трѣбва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У нѣкои хора музикалното чувство е добрѣ развито, у други — слабо, но всички трѣбва да работятъ въ това направление. За да може човѣкъ да пѣе, или да свири, той трѣбва да има нѣкаква идея, нѣкакъвъ дълбокъ вѫтрѣшенъ импулсъ. Безъ идея нѣма пѣсень. Който иска да пѣе и да свири добрѣ, той трѣбва да концентрира вниманието си въ пѣнието или въ свиренето. Само по този начинъ човѣкъ може да се повдигне. Можете ли да дадете образецъ отъ нѣкаква българска пѣсень? Едно врѣме българинътъ е билъ вѫтрѣшно по-музикаленъ отъ сегашнитѣ българи. Едно нѣщо трѣбва да имате прѣдъ видъ: музиката, пѣнието иматъ смисълъ само тогава, когато служатъ за облагородяване на човѣка. Ако прослѣдите музиката у птицитѣ, ще видите, че и тѣ се намиратъ на различна степень на развитие. Запримѣръ, каква е музиката на пѣтела? Първоначално пѣтелътъ не е кукуригалъ, но впослѣдствие той е научилъ това изкуство. Отъ колко хиляди години пѣтелътъ е започналъ да кукурига? Въ музикално отношение славеятъ и канарчето седатъ по-високо отъ пѣтела. Съврѣменнитѣ хора дѣлятъ музиката на външна или обективна и вѫтрѣшна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е прѣходна, подлежи на постоянни промѣни. Въ нея нѣма нѣщо установено, нѣщо стабилно. Отъ тази музика човѣкъ трѣбва да мине въ музиката на козмическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влѣзе въ козмическото съзнание, той не може да влѣзе и въ Божествения свѣтъ. За да влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да имате широко съзнание, да възприемете свѣтлината на този свѣтъ, за да разберете живота въ неговия дълбокъ смисълъ. Всички хора, у които чувствата сѫ загрубѣли, нѣматъ музика въ себе си. Онѣзи хора пъкъ, които иматъ нѣжни чувства, тѣ иматъ музика. Тѣ могатъ да пѣятъ, да свирятъ, и по съзнание седатъ повисоко отъ първитѣ, които не пѣятъ, нито свирятъ. Между музикантитѣ и пѣвцитѣ можете да срещнете пияници, но никога нѣма да срещнете крадци и разбойници. Едно нѣщо, което прѣчи на музикантитѣ и на пѣвцитѣ, е стѣснението. Когато нѣкой иска да пѣе, той започва да мисли за окрѫжаващата срѣда и се стѣснява. Естествено е това стѣснение. Защо? — Ако публиката, която дохожда да слуша нѣкой пѣвецъ или музикантъ, сама по себе си, е музикална, тя ще изисква, ще очаква отъ музиканта нѣщо повече отъ това, което той може да даде. Ако пѣвецътъ изпълни своята програма съ чувство, публиката ще го слуша; обаче, ако той е посрѣдственъ пѣвецъ, тя нѣма да го слуша, ще го освирка и ще го свали отъ сцената. Ако сравнявате американеца съ българина, въ музикално отношение българинътъ седи по-високо отъ американеца. Изобщо, българинътъ е антиподъ на американеца въ много отношения. Въ музикално отношение и българитѣ трѣбва много още да работятъ. Тѣ иматъ желание да бѫдатъ музикални, но работитѣ не ставатъ само съ желание. Изисква се работа, упражнение. Изпѣйте сега упражнението „Киаметъ-Зену,“ да видимъ, какъ сте го схванали. Буквата К въ думата „киаметъ“ означава великото въ живота, което се крие въ врѣмето и пространството. „Киаметъ-Зену, Махаръ-Бену“ — Махаръ-Бену е Великиятъ, който урежда и съгражда нѣщата. Той е неизмѣненъ и постояненъ. Ако нѣкой отъ васъ би могълъ да изпѣе това упражнение, както трѣбва, той би събралъ много публика около себе си. Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Сѫщественитѣ качества на съврѣменната култура“. Въ съврѣменната култура се забѣлѣзватъ три течения, които вървятъ паралелно. Едното течение наричатъ животинско; то прѣдставя простото съзнание на животнитѣ, у които нѣма още съзнание за личность. Второто течение е това на човѣшкото съзнание, което единствено отличава човѣка отъ животнитѣ; то е самосъзнанието. Въ това положение човѣкъ съзнава себе си като личность, като добъръ или лошъ човѣкъ, като живо сѫщество, което се ражда и умира. Третото течение е това на козмическото съзнание, въ което човѣкъ губи страхъ отъ смъртьта и влиза въ новата култура. Който живѣе въ козмическото съзнание, той гледа вече на цѣлата природа като на живъ организъмъ, на който всички части сѫ живи: растенията, животнитѣ, хората - всички съставятъ клѣтки на цѣлокупния животъ. Животътъ на самосъзнанието има своитѣ добри и лоши страни. Докато човѣкъ не започне да изучава живота основно, отъ неговата вѫтрѣшна страна, какъ е създаденъ, какъ се е развивалъ съ течение на врѣмето, той не може да влѣзе въ новата култура. Казвамъ: вие имате извѣстни понятия за културата, но какво прѣдставя въ сѫщность културата? Какво се разбира подъ думата „култура“? Всѣки трѣбва да си състави точно понятие за тази дума. Всѣка дума е изразъ на нѣкакво понятие. Нѣкой казва: Азъ имамъ понятие за дадена работа. Питамъ: какво понятие има този човѣкъ? Той самъ трѣбва да си изясни този въпросъ. Тъй щото, всѣка дума, всѣко понятие за нѣщата, трѣбва да изразява точно идеята, която е скрита въ това понятие. Казвате: Този човѣкъ е добъръ. Отдѣ знаете това? Виждате ли добротата на този човѣкъ? Прѣди всичко, добротата е нѣщо невидимо. За другъ нѣкой казвате: Този човѣкъ е благороденъ, пъленъ съ любовь. Дѣ се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и любовьта. Това сѫ отвлѣчени понятия, които хората изразяватъ съ думи, но като започнатъ да анализиратъ тия понятия, да видятъ, въ какво и какъ, именно, се изразяватъ, тѣ се убѣждаватъ, че това не е лесна работа. Ако човѣкъ рече да подложи на вѫтрѣшна анализа думитѣ „християнинъ, любовь, вѣра, надежда,“ той съвсѣмъ ще се обърка. Да вѣрвашъ въ Христа, въ любовьта, това още не означава, че ти си християнинъ, или че имашъ въ себе си любовь. Вѣрата на човѣка трѣбва да се прѣвърне въ животъ, да се крѣпи на редъ вѫтрѣшни прѣживявания. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата. Прѣживяването подразбира изгаряне. Като говорятъ за прѣживяване, мнозина иматъ прѣдъ видъ, че сѫ минали прѣзъ нѣща, които горятъ и изгарятъ. Когато волътъ се храни, той събира храна повече, отколкото му трѣбва, и послѣ започва да я прѣживя. Като я прѣкара нѣколко пѫти прѣзъ устата си, най-послѣ той счита, че е прѣживѣлъ нѣщо. Казвамъ: нѣщата не трѣбва да се прѣживятъ, нито да се прѣживяватъ, но трѣбва всѣки моментъ да се живѣятъ. Който прѣживява, или прѣживя нѣщата, въ края на краищата, той умира. Нѣкой казва: Азъ съмъ прѣживѣлъ нѣщата; студентъ съмъ билъ, миналъ съмъ младинитѣ си, богатъ съмъ съ прѣживявания. Не, този човѣкъ не може да се нарече богатъ, нито ученъ. Който е прѣживѣлъ нѣщата, той не може да стане ученъ човѣкъ. Учениятъ всѣкога трѣбва да живѣе, да изживява нѣщата и да не казва, че нѣкога ги е прѣживѣлъ. И слѣдъ всичко това ще дойде нѣкой ученъ да казва, че познава най-новитѣ теории за създаването на вселената. Споредъ мене, и най-новитѣ теории не сѫ въ състояние да обяснятъ създаването на вселената. Кой ученъ досега е могълъ да прѣдстави нѣкаква теория, която да обясни всички явления, които сѫ се извършили въ вселената отъ началото на създаването й и досега? Прѣди всичко, създаването на вселената не е еднократенъ процесъ. Нѣкои приематъ Кантъ-Лапласовата теория за създаването на свѣта, но колко отъ свѣтовнитѣ явления може да обясни тази теория? Най-послѣ всѣки човѣкъ има своя теория за създаването на свѣта, но тия теории могатъ ли да обяснятъ всички явлеления въ свѣта? Всѣка научна теория е по-близо или по-далечъ отъ истината, въ зависимость отъ степеньта на съзнанието на единъ или другъ ученъ. Вие подържате нѣкой ученъ, признавате го за авторитетъ, обаче, авторитетътъ на единъ ученъ зависи отъ това, доколко той живѣе въ козмическото съзнание. Ако разглежда явленията отъ гледището на козмическото съзнание, той може да се признае за ученъ; ако разглежда явленията отъ гледището на обикновеното съзнание, той е обикновенъ ученъ, който е събралъ факти, изучилъ ги е отъ външната имъ страна, безъ да разбере тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Слѣдователно, има два вида учени хора въ свѣта: обикновени учени и истински учени. Споредъ това и обясненията на явленията и законитѣ въ природата ще бѫдатъ по-близо или по-далечъ отъ истината. Запримѣръ, вземете закона за увеличаването или намаляването на свѣтлината. Този законъ гласи: свѣтлината на тѣлата се увеличава или намалява въ зависимость отъ квадрата на разстоянието. Обаче, отъ какво зависи това намаляване или увеличаване на свѣтлината, не е обяснено. Значи, може да се прѣдполага, че слънчевата свѣтлина срѣща съпротивления въ пространството, вслѣдствие на което трептенията й се намаляватъ. Освѣнъ това, забѣлѣзано е, че всички хора не възприематъ еднакво свѣтлината. Това се дължи вѣроятно на различното устройство на мозъчнитѣ клѣтки. Запримѣръ, всички хора не възприематъ еднакво червения цвѣтъ. Нѣкой казва: Азъ виждамъ червения цвѣтъ. — Ти можешъ да виждашъ червения цвѣтъ, но не и да го разбирашъ. Между виждане и разбиране има голѣма разлика. Въ послѣдно врѣме ученитѣ пишатъ и говорятъ за цвѣтоветѣ повече, отколкото въ по-раншнитѣ врѣмена. Тѣ изучаватъ най-тънкитѣ различия между цвѣтоветѣ, изучаватъ трептенията имъ и т. н. Обаче, често срѣщате хора, които мѫчно различаватъ тъмносиния цвѣтъ отъ черния. Изобщо, схващането на най-тънкитѣ тонове на цвѣтоветѣ зависи отъ развитието на очитѣ, отъ мозъчнитѣ клѣтки и отъ редъ още причини. Съ влизането на човѣка въ козмическото съзнание, започва развиването на редъ мозъчни центрове и способности въ него, вслѣдствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цвѣтоветѣ, тоноветѣ и звуковетѣ. Днесъ хората различаватъ много цвѣтове. И тъй, човѣкъ се намира на по-високо или по-низко стѫпало на развитие въ зависимость отъ степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако живѣе въ простото съзнание, той не се отличава много отъ животнитѣ. Ако живѣе въ самосъзнанието, той влиза въ областьта на грѣха, въ областьта на смъртьта. Щомъ се натъкне на тази область, той иска да излѣзе отъ нея, да мине въ безсмъртието, въ свободата. Нѣкои хора вече сѫ влѣзли въ козмическото съзнание. Запримѣръ, апостолъ Павелъ казва, че се е прѣнесълъ на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на козмическото съзнание въ човѣка. Много светии, много велики хора сѫ живѣли въ това съзнание. Запримѣръ, Христосъ, Буда, Сведенборгъ и други нѣкои сѫ познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди козмическото съзнание въ човѣка, той изпитва необикновена радость, която никой не може да му отнеме. Докато човѣкъ не влѣзе въ това съзнание, неговата радость ту ще се явява, ту ще изчезва: днесъ ще е радостенъ, утрѣ ще е скърбенъ. Задачата на Христа бѣще да научи хората да живѣятъ правилно, да съдѣйствува за пробуждане на козмическото имъ съзнание. Христовото учение внесе въ свѣта нова наука, която цѣли да приготви пѫтя за проявяване на това ново съзнание въ хората. Старитѣ пророци наричали това съзнание „новото слънце“, а Христосъ се произнасялъ за него съ думитѣ: „И ще влѣя Духа си“. На съврѣмененъ езикъ това подразбира: ние трѣбва да съзнаваме, че козмосътъ е живъ, съставя нѣщо цѣло и се интересува отъ насъ дотолкова, доколкото и ние се интересуваме отъ него. Той е цѣлото, ние сме неговитѣ части. Казвамъ: когато човѣкъ влѣзе въ козмическото съзнание, това не значи още, че той е добилъ и разбралъ всичко. И тамъ има степени на разбиране, но все пакъ той има потолѣма свѣтлина за нѣщата и ще може отчасти поне да се освободи отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ на своя животъ. Обаче, затова се изисква школа, мегоди за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадатъ, тѣ ще останатъ неприложени. Ако дадешъ на съврѣменнитѣ хора пари, първото нѣщо, за което ще ги употрѣбятъ, е да си направятъ кѫща, и цѣлъ животъ да обикалятъ около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили нѣкаква пакость. Този човѣкъ се намира въ положението на нѣкое куче, на което даватъ кость да гложди. То взима костьта, разнася я натукъ-натамъ, крие се отъ другитѣ кучета, докато дойде отнѣкѫдѣ нѣкое по силно куче, сдави го и му вземе костьта. По сѫщия начинъ дойде нѣкой ученъ човѣкъ, създаде една теория и започне да я разправя навсѣкѫдѣ. Тукъ прѣпоржчва теорията си, тамъ я прѣпоржчва, гложди я, както кучето гложди костьта. Дойде по-ученъ отъ него, създаде нова теория, а първата остава на заденъ планъ. Всички се възхищаватъ отъ теорията на втория ученъ, а първиятъ остава самъ съ теорията си, отъ никого непризнатъ. Значи, смисълътъ не е въ знанието на нѣщата, но въ разбирането имъ. Какво се ползува учениятъ отъ своята теория за създаването на свѣта, ако той самъ не разбира този свѣтъ? Не е въпросътъ въ това, учениятъ да ни обяснява механическата страна на създаването на свѣта, но той трѣбва да обясни живата страна на създаването на свѣта, за да могатъ всички да се ползуватъ. Съврѣменниятъ физиологъ и анатомистъ ще направи аутопсия на единъ умрѣлъ човѣкъ, ще извади сърцето, бѣлия дробъ, стомаха, червата му и ще ги изучава, но това още не е наука. Той разглежда тия органи самостоятелно, независимо отъ тѣхнитѣ общи функции въ организма, но това не е цѣлата наука. Докато човѣкъ живѣе, той е свързанъ съ своя духъ така, както сѫ свързани единъ съ другъ органитѣ на неговия организъмъ. Ето защо, за да се види връзката между човѣшкия организъмъ и неговия духъ, човѣкъ трѣбва да се изучава и анатомически, и физиологически, и духовно, като живъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да изучава, освѣнъ физическия, още и духовния свѣтъ, да се свърже съ по-напреднали сѫщества, които ще му помагатъ въ неговия пѫть. Обаче, ежедневниятъ животъ на човѣка прѣдставя една опасность за него въ това отношение, именно, че като се търка около съзнанието му, постепенно заличава, изтрива хубавото, красивото, което е написано тамъ, и за развитието на което не сѫ дошли оше благоприятни условия. Слѣдователно, когато човѣкъ влѣзе въ свѣта, той не трѣбва да оставя хората да заличаватъ неговитѣ идеали, нито пъкъ самъ той да ги продава. Който влиза въ свѣта, той трѣбва да влѣзе съ цѣль да се ползува отъ него; който влѣзе въ свѣта, той трѣбва да отиде между хората, да се окѫпе набързо и веднага да излѣзе. Свѣтътъ е море, въ чиято вода можешъ да прѣседишъ най-много 15—20 м. и веднага слѣдъ това да излѣзешъ на брѣга, да се изсушишъ. Ако не излѣзешъ скоро отъ вълнитѣ на това море, голѣмо зло ще те сполети. Свѣтътъ е мѣсто за работа, а не за удоволствие. Въ свѣта съзнанията на всички хора се прѣплитатъ, вслѣдствие на което се образува една каша, и при това положение хората очакватъ спасението си. Тѣ очакватъ спасението си оттамъ, отдѣто по никой начинъ не може да дойде. Всѣки човѣкъ има желание да придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законитѣ, по които може да реализира тия свои желания, той се обезсърдчава, отчайва се и се връща назадъ. Нѣкои хора при най-малкото съпротивление се отчайватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да вървимъ. Сѫщото се забѣлѣзва и въ религиознитѣ хора. Нѣкой християнинъ, въ стремежа си да намѣри истината, ще обиколи всички християнски черкви, послѣ ще отиде между източнитѣ народи и, въ края на краищата, пакъ ще остане незадоволенъ. Това зависи отъ степеньта на развитието, до което е стигнало неговото съзнание. Съзнанието прѣдставя вѫтрѣшния организъмъ на човѣка, чрѣзъ който душата се съобщава съ Божествения свѣтъ. То е вѫтрѣшната обвивка на душата. Отъ теософско и окултно гледище, будическото тѣло свързва душата съ невидимия свѣтъ. Ето защо, въ козмическото съзнание вѣрата е непрѣривенъ процесъ, а въ самосъзнанието — прѣривенъ процесъ. Въ самосъзнанието човѣкъ ту вѣрва, ту губи вѣрата си; той е пъленъ съ съмнѣния, съ подозрѣния. Който живѣе въ козмическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нѣщата, каквито сѫ, въ истинското имъ положение. Ако въ дома на такъвъ човѣкъ дойде нѣкой апашъ и задигне паритѣ му, той вижда това и знае, дѣ ще ги скрие. Не само туй, но той знае, кога ще дойде този апашъ въ дома му. Като види, че се готви да отваря касата, той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искашъ? — Еди-колко. Той самъ изважда отъ касата си пари и му дава. Обаче, докато съврѣменнитѣ хора живѣятъ още въ своето съзнание и самосъзнание, тѣ ще живѣятъ въ вѣченъ страхъ и безпокойствие, какво ще стане съ тѣхъ, какъ ще прѣкаратъ живота си и т. н. Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ. Веднъжъ дошли на земята, хората ще бѫдатъ подтиквани къмъ вѫтрѣшенъ прогресъ и развитие. Има право да се страхува човѣкъ само тогава, когато служи на мързела, на своята лѣнность. Има хора мързеливи, които прѣчатъ на своето спасение. Тѣ не искатъ да работятъ, да учатъ, да се молятъ, очакватъ всичко на готово. Работата, мисленето, молитвата сѫ процеси на самосъзнанието. Ако човѣкъ се откаже отъ тѣхъ, нищо не би останало отъ него. Отъ хиляди години насамъ се е проявявало човѣшкото самосъзнание. Сега иде врѣмето на козмическото съзнание, или както се казва въ Писанието: „Сега Богъ създава ново небе и нова земя“. Слѣдователно, новата земя е за праведнитѣ хора, за светиитѣ, които живѣятъ въ културата на козмическото съзнание. То сега си пробива пѫть въ живота, вслѣдствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Свѣтлината на това съзнание е голѣма; тя освѣтява и най-забуленитѣ кѫтове въ живота на хората, и тѣ днесъ виждатъ погрѣшкитѣ си повече, отколкото всѣко друго врѣме. Нѣма нѣщо скрито-покрито. Човѣкъ може да се скрие отъ хората, но отъ себе си, отъ свѣтлината, която иде, той не може да се скрие. Нѣкой грѣши и се страхува да го не видятъ отвънъ. Не отвънъ, но отвѫтрѣ трѣбва да се страхувате, отъ свѣтлината, която иде. И тъй, страданията неизбѣжно ще дойдатъ и то право пропорционално на свѣтлината, която иде въ свѣта. Щомъ се намѣри прѣдъ тази свѣтлина, човѣкъ започва да се бичува, да се самоосѫжда. Въ това бичуване той нѣкога прѣувеличава своитѣ погрѣшки. Не е лошо човѣкъ да страда, но трѣбва да бѫде справедливъ, да не прѣувеличава страданията и погрѣшкитѣ си, нито да ги намалява. Когато човѣкъ изпитва по-голѣма или по-малка грѣховность въ себе си, това се дължи на степеньта на развитие на неговото съзнание. Ако вие напуснете кѫщата си за 2—3 мѣсеца и слѣдъ това се върнете, въ какво положение ще я намѣрите? — Тя ще бѫде потънала въ прахъ. Какво трѣбва да направите? Трѣбва ли да се осѫждате, да считате, че вината е ваша? Не, вината не е ваша, но вие не трѣбва да оставите кѫщата си прашна, ще се заемете да я изчистите. По сѫщия начинъ ще трѣбва да чистите и грѣховетѣ си. Когато богословитѣ казватъ, че никой не може да изчисти човѣка отъ грѣховетѣ му, освѣнъ той самъ, то е все едно да кажете, че никой не може да изчисти кѫщата, освѣнъ слугинята. Не, и господарката може да изчисти кѫщата си. Какъ може да се изчисти кѫщата отъ голѣмия боклукъ? — Чрѣзъ запалване на боклука. Въ този смисълъ, спасението на човѣка не е нищо друго, освѣнъ запалване на онѣзи нечистотии, утайки, които той носи отъ миналото. Сега трѣбва да се яви учитель на човѣчеството, който да прѣкара самосъзнанието прѣзъ козмическото съзнание. Запалка трѣбва, потикъ трѣбва за душитѣ на хората! Тѣзи запалки сѫ вълни, които идатъ въ свѣта, а всѣка такава вълна носи съ себе си нова свѣтлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трѣбва да се повдигне на по-висока степень. Ако не се повдигне, животътъ ще остане за хората непознатъ — terra incognita. Каква е разликата между думитѣ когносъ и кома? Медицитѣ употрѣбяватъ думата кома, която означава една болесть — вцѣпеняване. Като се вцѣпени, човѣкъ очаква да дойде нѣкой да му помогне. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ състояния, подобни на тази болесть. Съзнанието имъ се вцѣпенява, и тѣ очакватъ отнѣкѫдѣ помощь. Въ този случай страданията идатъ въ помощь на човѣка. Тѣ разтърсватъ съзнанието му, събуждатъ го, освобождаватъ го отъ това вцѣпеняване. Пробуждането на съзнанието не става механически, чрѣзъ насилие, напримѣръ, но чрѣзъ потици, които страданията събуждатъ. Всѣки потикъ влива нѣщо живо въ организъма на човѣка. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спятъ. Тѣ усѣщатъ, като че сѫ вънъ отъ тѣлото си, искатъ да влѣзатъ вѫтрѣ — не могатъ; искатъ да се пробудятъ, да кажатъ нѣщо — пакъ не могатъ. Това състояние се нарича кома. Какъ може човѣкъ да се освободи отъ това състояние? Когато изпадне въ това положение, човѣкъ започва да се моли и изгубва съзнание. Слѣдъ това се стрѣска, отново дохожда въ съзнание, безъ да може да опрѣдѣли, колко врѣме е траяло това състояние. Та при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ минава прѣзъ това положение. То трае нѣколко секунди, но изглежда, като че продължава вѣкове. Когато минава прѣзъ това състояние, човѣкъ се мѫчи, ходи, сѣда, става, движи се и послѣ легне да спи. Тъй щото, при всѣко пробуждане на съзнанието, човѣкъ отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спалъ по-рано. И тъй, ние трѣбва да изучаваме различнитѣ степени на съзнанието. Първо човѣкъ минава прѣзъ три степени на съзнанието, които сѫ степени на илюзии. Прѣзъ тѣзи три степени човѣкъ може да се подаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповѣдватъ. Подъ чужда воля той може да си прѣдстави, че минава море, или че влиза въ огънь и т. н. Обаче, влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ става независимъ. Докато човѣшкото съзнание се намира въ първитѣ три степени, може да му се влияе. Влѣзе ли въ четвъртата степень на съзнание, хипнотизираниятъ се освобождава отъ влиянието на хипнотизатора, и той, самъ за себе си, става ясновидецъ. Тогава вие можете да накарате този човѣкъ да отиде въ Лондонъ, въ Ню Иоркъ, да провѣри, какво става тамъ. Той може да види, какво се върши по Атлантическия океанъ, колко параходи пѫтуватъ, какво става тамъ и т. н. Когато нѣкой човѣкъ живѣе въ четвъртата степень на съзнание, той може да прѣдсказва много нѣща, може да опрѣдѣля диагнозата на болнитѣ и да имъ прѣпоржчва начини за лѣкуване. Щомъ излѣзе отъ това съзнание, той се проявява като обикновенъ човѣкъ. Слѣдователно, въ човѣка има състояния, възможности, способности, които въ бѫдеще могатъ да се развиятъ. Тѣ очакватъ тия условия като най-благоприятни за тѣхното развитие. Забѣлѣзано е, че когато поставятъ човѣка въ магнетиченъ, или, както нѣкои го наричатъ, хипнотиченъ сънъ, той проявява особени дарби и способности. Щомъ се събуди отъ този сънъ, той става обикновенъ човѣкъ. Това показва, че въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които очакватъ врѣмето за своето развитие. Докато не е развилъ онова, което Богъ е вложилъ въ душата му, човѣкъ още не е въ своята сфера, не живѣе живота на своята душа. И тъй, врѣме е вече да се потопимъ въ Духа Христовъ, или да влѣземъ въ висшето, въ Божественото съзнание, да видимъ, какво трѣбва да правимъ. Който живѣе въ това съзнание, при започване на всѣка работа, той ще знае, какъ ще я свърши, какви резултати ще има. Казвате: Господъ само знае тия работи. Да, днесъ само Господъ знае тия нѣща, но единъ день и вие ще ги знаете. Засега хората знаятъ нѣщата само слѣдъ като тѣ станатъ. Имашъ пари, радвашъ се, но слѣдъ двѣ години ги изгубишъ. Ти вече знаешъ, че си изгубилъ паритѣ. Отивашъ на пързалка, радвашъ се, че можешъ да се пързаляшъ, но паднешъ на леда, счупишъ крака си. Ти знаешъ вече, какво си прѣкаралъ на пързалката. Ако живѣеше въ висшето съзнание, ти щѣше прѣдзарително да знаешъ, че слѣдъ двѣ години ще изгубишъ паритѣ си; сѫщо така щѣше да знаешъ, че този день ще счупишъ крака си на пързалката, и нѣмаше да излизашъ вънъ отъ стаята си, щѣше да прѣкарашъ деня въ размишление и молитва. Отивашъ да орешъ на нивата си, ще знаешъ, дали този день е добъръ, или не. Случаватъ се лѣтни дни толкова горещи, че орането излиза несполучливо. Прѣзъ такива дни има мчого стържели, които нападатъ воловетѣ, и тѣ хукватъ да бѣгатъ, задигатъ оралото, за нищо не искатъ да знаятъ, Този день не е благоприятенъ за оране. Ако знаеше това нѣщо прѣдварително, този день ти щѣше да разпуснешъ воловетѣ, да ги прагишъ въ гората на свобода. Речешъ ли да орешъ, ще дойдатъ стържелитѣ, ще нападнатъ воловетѣ, а ти ще ходишъ да ги гонишъ. Достатъчно е единъ стържелъ да бръмне край ухото на вола, за да го застави да бѣга. Интересно е, отдѣ е дошълъ този страхъ въ воловетѣ отъ тѣзи малки мухи — стържели. Ето защо, човѣкъ трѣбва да използува условията на живота, на културата за своето усъвършенствуване. Съврѣменната култура е условие за проява на самосьзнанието въ човѣка, да види той своитѣ недѫзи. И наистина, днесъ всички хора сѫ недоволни отъ своя животъ. Учениятъ е недоволенъ; проповѣдникътъ е недоволенъ; музикантътъ, художникътъ, поетътъ, писательтъ — всички сѫ недоволни отъ своя животъ. Иматъ право хората да сѫ недоволни отъ живота си. Защо? — Защото, докато живѣятъ въ самосъзнанието, тѣ никога не могатъ да изразятъ онѣзи велики идеи и стремежи, които сѫ вложени въ тѣхната душа и въ тѣхния духъ. Въ човѣка трѣбва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде потикъ да гради, да създава ония органи, чрѣзъ които да изрази своитѣ велики идеи и възвишени чувства. Казвамъ: когато човѣкъ започне да работи, отъ гледището на Божественото съзнание, той ще придобие въ себе си вѫтрѣшно богатство, къмъ което днесъ се стреми. Както хората биватъ различно богати, така и съврѣменнитѣ езици, а сѫщо така и езицитѣ на миналото сѫ били различно богати. Запримѣръ, въ арабски езикъ за понятието камила има петь хиляди думи. Въ санскритски езикъ за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи, арабитѣ сѫ мислили най-много за камилата. Въ български езикъ колко думи има за слънцето? Днесъ най-видниятъ български ораторъ си служи едва съ петь хиляди думи. Думитѣ се раждатъ и умиратъ, като живитѣ сѫщества. Милиони думи умиратъ, милиони думи се раждатъ; тѣ постоянно се обновяватъ. Божественото съзнание разполага съ нова, възвишена енергия, която е въ сила да изрази вѫтрѣшнитѣ състояния на хората. Тогава хората ще иматъ по-правилни схващания, повече свѣтлина. Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлѣчена область, подобна на дълбока вода, въ която всѣки не може да влѣзе. То е така недостѫпно за съзнанието на съврѣменния човѣкъ, както сѫ недостѫпни много отъ окултнитѣ пѣсни. Вземете, запримѣръ, пѣсеньта „Fir-fur-fen.“ Какво ще кажете за тази пѣсень? Ритмусътъ, темпътъ, съчетанието на звуковетѣ въ тази пѣсень сѫ такива, че малцина могатъ да издържатъ на тѣхъ. Даже и класическитѣ музиканти не могатъ да издържатъ на тия тонове. Въ своитѣ произведения тѣ сѫ дошли до едно мѣсто и тамъ сѫ спрѣли. За да продължатъ по-нататъкъ, изисква се благоприятна срѣда. За да се създаде каква да е пѣсень, тя се нуждае отъ съотвѣтна срѣда, която да й послужи като екранъ за проектиране. Вземете, запримѣръ, българскитѣ пѣсни. Отъ освобождението на България до днесъ има ли нѣкакви нововъведения въ музиката? — Нищо ново нѣма, все старитѣ пѣсни се пѣятъ. Старитѣ български пѣсни сѫ повече тѫжни. Тѣ сѫ пѣсни на чувствата и говорятъ за инволюцията на човѣка. Хороводнитѣ български пѣсни сѫ волеви, свързани съ нѣкой митъ изъ живота на българитѣ. Сега ще ви дамъ съдържанието на една българска пѣсень: „Давай,давай всичко давай: Чисто сѣме пшеничено; Да се сѣе на нивата, на нивата красивата, Да се чисти прѣзъ зимата. Да се радва на живота, всичко сѣто на полето (2); На полето, подь небето (2). Тази пѣсень трѣбва да се пѣе съ движения. Безъ движения тя нѣма смисълъ. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да има обектъ. Който разбира езика на природата, той ще влѣзе въ връзка съ нея, и тя ще му проговори. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 декември, 1926 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОБЕКТИВЕНЪ И СУБЕКТИВЕНЪ УМЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Чете се резюме на темата: „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“ Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя прѣдставя разумно сѫщество. Отлѣво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно сѫщество, съдържа въ себе си животъ. Ако единицата съдържа само животъ, тя прѣдставя отъ себе си само животинско състояние. Обаче, ако отдѣсно на единицата поставите разумностьта (р), отдолу вѣрата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълътъ на тази единица ще се измѣни. Питамъ: какво ще излѣзе отъ тази единица? Както въ физическия свѣтъ една материя произлиза отъ друга, т. е. трансформира се една въ друга, така и въ духовния свѣтъ силитѣ произлизатъ една отъ друга. Значи, както въздухообразната материя произлиза отъ течната, и течната отъ твърдата, така и надеждата произлиза отъ вѣрата. Безъ вѣра надеждата не сѫществува. Ако човѣкъ има надежда безъ вѣра, той нѣма да има почти никакво понятие за духовния свѣтъ. Ако попитате такъвъ човѣкъ да ви каже нѣщо за духовния свѣтъ, той ще ви отговори: Празна работа е този животъ! Обаче, ако вѣрата е добрѣ развита въ нѣкой човѣкъ, той ще слуша, ако му говорите за духовния животъ, пъкъ и той самъ може да ви говори. И умътъ въ човѣка е сила, но този умъ трѣбва да гледа на живота прѣзъ очитѣ на вѣрата, надеждата и любовьта. И тъй, мнозина мислятъ, че когато любовьта дойде въ човѣка, тя ще въздѣйствува върху неговия умъ. Не, любовьта нѣма да въздѣйствува на ума, но умътъ трѣбва да гледа прѣзъ очитѣ на любовьта. Любовьта е срѣда, прѣзъ която се прѣчупватъ лѫчитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ. Щомъ умътъ гледа прѣзъ очитѣ на любовьта, той ще разбира Божия законъ и поредъкъ въ свѣта. При сегашното развитие на човѣка, умътъ има двѣ проявления, които ученитѣ наричатъ обективно и субективно проявление, т. е. обективенъ и субективенъ умъ. Обективниятъ умъ живѣе само въ миналото, той не прозира въ бѫдещето. Този умъ схваща нѣщата материалистично и се върти навсѣкѫдѣ, както се въртѣла пещьта на Настрадинъ Ходжа. Единъ день Настрадинъ Ходжа си направилъ една пещь. Дошълъ при него единъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на изтокъ? — Дѣ да я туря? — На югъ. Настрадинъ Ходжа го послушалъ, турилъ устата на пещьта на югъ. Слѣдъ това дошълъ другъ познатъ и му казалъ: Защо си турилъ устата на пещьта на югъ? — Дѣ да я туря? — На сѣверъ. — И така може. Той турилъ устата на пещьта на сѣверъ. Дошълъ трети и му казалъ, че по-добрѣ ще бѫде, ако тури устата на пещьта на западъ. За да угоди на всички свои познати, Настрадинъ Ходжа турилъ пещьта си на двѣ колелета, че кой накѫдѣто пожелае, на тамъ да я обръща. Казвамъ: такова нѣщо прѣдставя пещьта на обективния умъ. Тя е построена на двѣ колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспѣхи въ живота, всички морални падения се дължатъ все на обективния умъ на човѣка. Това не се дължи на злата воля на човѣка, но въ обективния умъ се включва съдържанието на миналия животъ. Когато види, че направите нѣщо, което не е по негово желание, обективниятъ умъ ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубѣди, да не го правите. Запримѣръ, нѣкой иска да стане сутринь рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубѣждава: Поспи още малко, докато изгрѣе слънцето, защото вънъ е студено, 15° студъ, ще се простудишъ. Виждате, че този човѣкъ слуша обективния умъ и не става да си направи молитвата. Много хора ставатъ неврастеници, заболяватъ отъ редъ болести, защото се подаватъ на съвѣтитѣ на обективния умъ. Той казва: Не се качвай на този тренъ, защото ще дерайлира; не излизай сутринь рано на разходка, защото ще се простудишъ; не се качвай по планинитѣ, ще паднешъ и ще строшишъ крака си. По този начинъ той наплашва човѣка, вързва го на едно мѣсто и му става господарь. Слѣдъ това човѣкъ започва вече да вижда неправилното положение, въ което е изпадналъ, но мѫчно може да се освободи. Забѣлѣзано е, че всички хора, въ които обективниятъ умъ е силно развитъ, говорятъ много, като прѣповтарятъ едни и сѫщи нѣща отъ миналото. Субективниятъ, вѫтрѣшниятъ умъ, или, както мнозина го наричатъ, истинскиятъ човѣкъ, не е нищо друго, освѣнъ Божественото начало въ него. Той живѣе и въ миналото, и въ бѫдещето, и въ настоящето, и каквото каже на човѣка, излиза вѣрно. Той има интуиция, за отличие отъ обективния умъ, който нѣма никаква интуиция. Обективниятъ умъ обича да плаши човѣка. Той му казва, напримѣръ: Не минавай прѣзъ това мѣсто, има приготвена засада противъ тебе, ще те убиятъ. Ти, обаче, не го послушашъ, минешъ прѣзъ този пѫть и виждашъ, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай въ тази гора, защото има мечки, които ще те нападнатъ. Ти минешъ прѣзъ гората и виждашъ, че никакви мечки нѣма. Субективниятъ умъ е добриятъ съвѣтникъ на човѣка: каквото каже, всичко става. Ти се тревожишъ нѣщо, но той, безъ да дава нѣкакви доказателства, казва: Имай търпѣние, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи. — Какъ ще се оправи? — Имай търпѣние, ще видишъ, какъ ще се оправятъ работитѣ. Обективниятъ умъ всѣкога има желание да спъне човѣка. Като види, че нѣкой е много ревностенъ въ духовния пѫть, той му казва: Слушай, толкова години вече, какъ се подвизавашъ, ставашъ рано, молишь се, правишъ добро, сега вече трѣбва да си починешъ; ти си по-добъръ отъ другитѣ, нека сега тѣ поработятъ вмѣсто тебе. Ако продължавашъ да живѣешъ по този начинъ, ще станешъ смѣшенъ за хората. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до областьта на обективния умъ, но трѣбва да се справятъ съ него. Щомъ дойде човѣкъ до тази область, той се раздвоява и ту рѣшава да тръгне напрѣдъ, ту отлага. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, който се качва на плета, иска да прѣскочи, но пакъ слѣзе долу, отложи; пакъ се качи на плета, пакъ слѣзе. Най-послѣ трѣбва да стане нѣкаква катастрофа, нѣкакъвъ катаклизъмъ, който да го застави да се качи на плета, да прѣскочи и да мине на отвѫдната страна. Обективниятъ умъ се проявява и въ религията, и въ науката. На него се дължи консерватизма на хората. Достатъчно е веднъжъ да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо, хората трѣбва да се освободятъ отъ него и да станатъ като майки, които криятъ отъ дѣцата си, какво мислятъ да правятъ, или какво сѫ направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето отъ дѣтето си, да не знае, дѣ ще го тури. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да криете отъ обективния умъ всичко, каквото сте намислили да правите. Ако дѣтето знае, дѣ е гърнето съ сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря отъ варненско, която обичала да вади парченцата тикви отъ гроздовия петмезъ. Единъ день бащата казалъ на жена си: Кажи на Марийка да извади отъ гърнето малко гроздовъ петмезъ, да си хапнемъ. Майката изпратила Марийка да извади малко петмезъ. Минало извѣстно врѣме, бащата чакалъ да му донесатъ петмезъ, но Марийка не се явява. Той казалъ на жена си, да види, защо Марийка не идва. Майката отива въ килера и вижда, че Марийка седи тамъ и се страхува да се яви при баща си.— Защо не донесешъ отъ петмеза на баща си? Той чака въ стаята. — Нѣма тиквички въ петмеза, останало е само сокъ. — Защо нѣма рѣзанчета отъ тикви? — Марийка ги изяла. По сѫщия начинъ обективниятъ умъ върши много пакости на човѣка. Той ще изяде всичкитѣ рѣзанчета тикви отъ петмеза и ще се бои да признае погрѣшката си. При това положение на нѣщата, първата задача на човѣка е да различава, кои състояния сѫ присѫщи на обективния умъ, кои — на субективния и кои сѫ абсолютно Божествени. Домогне ли се човѣкъ до тия познания, до тази вѫтрѣшна наука, той ще може лесно да се справя съ себе си. Който не е придобилъ тази наука, той постоянно ще се натъква на вѫтрѣшни борби и противорѣчия, които ще го доведатъ до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трѣбва да се ползувате отъ окултнитѣ музикални упражнения. Тѣзи упражнения не сѫ нищо друго, освѣнъ методи за трансформиране на енергиитѣ. Тѣ коренно се различаватъ отъ упражненията на обикновената музика. Въ обикновената музика тоноветѣ сѫ като отмѣрени слогове, а ритмусътъ е подобенъ на този, който се произвежда при удряне съ камшикъ. Окултнитѣ музикални упражнения почиватъ на друга основа. Наистина, има нѣкои допирни точки между тѣхъ и обикновенитѣ музикални упражнения, но има и голѣмо различие. Окултната музика още не е достѫпна за цѣлото човѣчество. Единъ день, когато хората се развиятъ музикално, тази музика ще стане достѫпна за всички. Вземете, запримѣръ, упражнението „Киаметъ зену“, има източенъ характеръ и не е понятно за всички. Ако можете да изпѣете това упражнение, както трѣбва, то би произвело необикновенъ ефектъ. Силата му седи въ неговитѣ тонове, въ тѣхното съчетание. Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену“. Изобщо, всѣко упражнение, или всѣка пѣсень може да се изпѣе по два начина: силно и слабо, меко. Когато пѣете високо, натъртено, вие ще привлѣчете около себе си съотвѣтни сили, съотвѣтни сѫщества. Ако пѣете тихо, меко, ще привлѣчете около себе си сѫщества отъ по-висока култура. Човѣкъ трѣбва да пѣе съ убѣждение. Когато умътъ на човѣка не работи, той не може да пѣе меко. Дѣто има разумность, тамъ има ритмусъ, има съотвѣтствие между всѣки тонъ и слогъ. Това се забѣлѣзва и въ поезията, и въ музиката, и въ говора. Всѣка дума, която произтича отъ духовния свѣтъ, носи въ себе си и ритъмъ, и мекота, и благость. Често отъ устата на нѣкой човѣкъ излизатъ благи думи, но сърцето му не е благо. Случава се и обратното: думитѣ сѫ груби, а сърцето е меко. Това показва, че вѫтрѣшнитѣ побуждения на този човѣкъ сѫ благородни. Щомъ побужденията на човѣка сѫ добри, благородни, тѣ сѫ въ сила да смекчатъ неговия гласъ. Слѣдователно, най-правилно е, когато между външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ прояви има пълно съотвѣтствие. И тъй, пѣнието трѣбва да изразява права мисъль и благородни чувства, които да смекчаватъ и облагородяватъ характера на човѣка. Пѣние безъ говоръ и чувство безъ мисъль не могатъ да сѫществуватъ. Истинското пѣние трѣбва да включва въ себе си три елемента: първо, то трѣбва да се подтиква отъ разумната любовь; второ, то трѣбва да се придружава съ вѣра, която дава широчина, просторъ на гласа; трето, въ пѣнието трѣбва да има надежда, че това, което се пѣе, трѣбва и може да се реализира. Щомъ въ пѣнието има вѣра, надежда и любовь, и животътъ се проявява. Нѣкой казва: Що ми трѣбва да пѣя? До пѣсень ли ми е сега? Когато човѣкъ е неразположенъ духомъ, той трѣбва да пѣе. Пѣнието трѣбва да бѫде непрѣривенъ потикъ въ живота на човѣка. „Пѣйте и хвалете Господа!“ — е казано въ Писанието. Всѣки трѣбва да пѣе! Безъ пѣсень сегашниятъ животъ на хората би заличилъ красивото въ него. Пѣйте, докато е топло вънъ! Щомъ студътъ дойде, човѣкъ, и да иска, не може да пѣе. Когато гърлото на човѣка прѣсипне, може ли той да пѣе? Когато рѫцѣтѣ му измръзнатъ, може ли той да свири? Когато цѣлото му тѣло измръзне, може ли той да съчинява поезии, или да държи рѣчи? За пѣние, за свирене, за съчинения се изисква топлина. Обаче, за онзи, който разбира законитѣ на разумната природа, студъ не сѫществува, защото топлината се включва въ самия животъ. Тъй щото, студътъ произтича отъ незнание на великитѣ закони въ живота. Човѣкъ може да бѫде вънъ, на студъ, и пакъ да му е топло, а може да бѫде въ стая, на топло, и да се оплаква отъ студъ. Забѣлѣжете, запримѣръ, нѣкой страда отъ треска срѣдъ лѣто, при температура 30-35°; вънъ е горещо, а той трепери, зѫбитѣ му тракатъ отъ студъ. Коя е причината за този студъ? — Вѫтрѣшното състояние на човѣка е такова. Слѣдователно, дали ще бѫде на човѣка топло или студено, това зависи отъ редъ вѫтрѣшни причини въ самия него. Външната топлина и външниятъ студъ не опрѣдѣлятъ, какво усѣща човѣкъ, — студъ или горещина. Слѣдъ студа, въ организма на трескавия настѫпва триене между клѣткитѣ, вслѣдствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се, и треската го напуща. Когато човѣкъ изгуби естествената си топлина, треската го напада, като методъ за възстановяване на естествената му топлина. Когато човѣкъ се простуди, ние казваме, че въ организъма му е станало прѣкѫсване на топлината на живота. Всѣка лоша мисъль, всѣко дисхармонично чувство или желание прѣкѫсва потоцитѣ на топлината, вслѣдствие на което въ организма на хората се явяватъ болезнени състояния, като необходими условия за възстановяване на тѣзи течения. Слѣдъ всѣка болесть потоцитѣ на живота отново проникватъ въ организма и го обновяватъ. Топлината на живота трѣбва да тече отвънъ навѫтрѣ. Дойде нѣкой при васъ и вложи една отрицателна, обезсърдчителна мисъль въ ума ви. Ако се подадете на тази мисъль, веднага въ васъ настава прѣкѫсване на теченията на топлината, които идатъ отъ живота. Щомъ дойде въ ума ви нѣкаква положителна, или насърдчителна мисъль, потоцитѣ на живота отново потичатъ. * „Вѣренъ, истиненъ чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 22 декември, 1926 г. София.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕРАЗРѢШЕНОТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ: „По какво се отличава напредналия ученикъ“? Сега ще напиша нѣколко равенства: 1=1; 2=1; 3=1; 4=1; 5=1; 6=1; 7=1; 8=1; 9=1. Какво разбирате отъ тия равенства? Прѣдставете си, че имате едно дѣте на една годишна възрасть. Какви резултати ще има то прѣзъ първата година на своя животъ ? Какви ще бѫдатъ резултатитѣ на неговия животъ прѣзъ втората, третата и най-послѣ прѣзъ деветата година? Дѣтето е сѫщото, но резултатитѣ на неговия животъ прѣзъ тия деветь години ще бѫдатъ ли едни и сѫщи? Ще ви задамъ другъ въпросъ: врѣмето и пространството ли опрѣдѣлятъ живота, или животътъ опрѣдѣля врѣмето и пространството? Врѣмето и пространството сѫществуватъ като нѣщо дадено на нашето съзнание. Това е субективно схващане. Врѣмето и пространството обективно не сѫществуватъ. Тѣ не могатъ да се хванатъ. Казватъ, че тѣлата се вмѣстватъ въ пространството. По тѣзи въпроси могатъ да се явятъ редъ разсѫждения. Прѣдставете си, че имате единъ центъръ А и една свѣтеща точка В. Ако завъртите точката В около центъра А, ще се образува единъ свѣтълъ крѫгъ. Питамъ: точката В има ли голѣмината на свѣтлия крѫгъ? Тя може ли да излѣзе вънъ отъ свѣтлия крѫгъ? Ако тази точка има животъ въ себе си, тя може да се продължи, да стане по-голѣма, но ако нѣма животъ въ себе си, тя ще остане еднакво голѣма. Какво показва този свѣтълъ крѫгъ? Този свѣтълъ крѫгъ показва, че е образуванъ отъ движението на една свѣтла точка. По този начинъ се обяснява образуването на вселената. Вселената се е образувала отъ една точка, която нѣма никакво измѣрение, но като се е движила едноврѣменно по всички направления, тя е образувала хиляди крѫгове. Слѣдователно, вселената изглежда голѣма, но сама за себе си тя нѣма никаква голѣмина. Щомъ движението на тази точка спре, всичко се съсрѣдоточава въ нея, и тогава казваме, че вселената е много малка, равна на точка. И като точка, тя нѣма никакво измѣрение. Докато точката се движи, вселената има измѣрения; щомъ прѣстане да се движи, тя изгубва всички свои измѣрения. Питамъ: като говоря по въпроса за вселената, каква полза ще имате отъ това? Туй сж разсѫждения, които могатъ да занимаватъ само философитѣ. Може да е така, може и да не е така. Като наблюдавате живота на сегашнитѣ хора, виждате, че човѣкъ се ражда, расте, развива се и като достигне до извѣстна стадия, неговото развитие спира. Той се връща въ обратния пѫть на своя животъ. Защо човѣкъ е създаденъ така? Защо трѣбва да се роди и послѣ да умре? Ще кажете, че волята Божия е била такава. Обаче, кой отъ васъ е билъ при Бога, когато Той е създавалъ свѣта, да знае, че Неговата воля е била такава? Богъ разговарялъ ли се е съ васъ, да знаете, че така е пожелалъ? Щомъ Богъ не се е разговарялъ съ васъ, всѣки може да отрече вашитѣ твърдения. Мнозина казватъ, че сѫ се разговаряли съ Бога. Ако е вѣрно, нека докажатъ тази своя опитность. Какъ ще се докаже това нѣщо обективно? Евреитѣ казватъ, че когато Мойсей се качилъ на планината, тамъ се разговарялъ съ Бога. Вѣрно ли е това, или не? Ако е вѣрно, то може да се провѣри и сега. Ако слънцето е изгрѣло прѣди хиляда години само веднъжъ, а слѣдъ това вече не е изгрѣвало, ние не можемъ да докажемъ, че наистина то нѣкога е изгрѣло. Абсолютната реалность има това качество, че тя всѣкога може да се провѣри. Тъй щото, когато човѣкъ не е провѣрилъ реалностьта, това показва, че той не е въ съгласие съ нея. Значи, неговото движение е по-слабо отъ движението на реалностьта, вслѣдствие на което тя остава непонятна за неговия умъ. Запримѣръ, всички подържатъ, че растенията растатъ. Питамъ: растенето движение ли е? Растенето е движение, но толкова бавно, че се изискватъ много години, за да се забѣлѣжи. И растенията се движатъ отъ едно мѣсто на друго, както животнитѣ и хората, но за да забѣлѣжите, че едно дърво се е прѣмѣстило отъ едно мѣсто на друго, трѣбва да минатъ поне сто години. Ето защо, на пръвъ погледъ се вижда, като че растенията не се движатъ. Сѫщо така и почвата се движи. Запримѣръ, Стара Планина днесъ не е на сѫщото мѣсто, дѣто е била прѣди двѣ хиляди години. Нѣкога тя е била къмъ Карпатитѣ, а сега отива къмъ Срѣдиземно море. Земята, слънцето, всички планети се движатъ. Всичко въ вселената е въ движение. Единственото сѫщество, което не се движи, е Богъ. Вънъ отъ Него всичко е въ движение, но съ различна степень на бързина. Сега, като знаете тия нѣща, какво заключение, какъвъ изводъ ще направите? Какво заключение ще извадите отъ това, че всичко се движи? Вие трѣбва да си кажете: щомъ земята, слънцето, всички планети, животни и растения се движатъ, мѣнятъ мѣстата си, тогава и нашитѣ научни теории, нашитѣ морални възгледи за живота ще се подвижатъ, ще се измѣнятъ. Вие трѣбва да благодарите, че всичко въ свѣта е подложено на промѣни. Нѣкои казватъ, че днешниятъ моралъ е сѫщиятъ, какъвто е билъ въ миналото. Не, не е така. Колкото малко и да се е измѣнилъ, все пакъ има разлика между морала на миналото и този на настоящето. Съврѣменнитѣ хора не знаятъ още, какво нѣщо е истинскиятъ моралъ. Ако първитѣ хора, които бѣха въ райската градина, знаеха, какъвъ е Божиятъ законъ, какъвъ моралъ се изисква, тѣ не биха сгрѣшили. Тѣ сгрѣшиха, понеже не разбраха Божия законъ и гледаха на живота дѣтински. Адамъ много пѫти се е прѣраждалъ на земята и ще продължава да се прѣражда, докато разбере, научи и приложи Божия законъ. Той е билъ и владика, и царь, искалъ е да оправи свѣта, но все не е успѣвалъ. И Ева сѫщо така се е прѣраждала много пѫти, и още ще се прѣражда. И като царица е дохождала, мѫчила се е да оправи свѣта, но свѣтътъ и до днесъ не е оправенъ. По този начинъ, както хората сѫ работили въ миналото, както и днесъ работятъ, свѣтътъ не може да се поправи. Ще кажете: Какъ е възможно. Адамъ да се прѣражда още, когато е създаденъ по образъ и подобие Божие? Има два Адама. Първиятъ Адамъ е билъ създаденъ по образъ и подобие Божие, а вториятъ е билъ направенъ отъ пръсть. Когато се казва, че Христосъ е вториятъ Адамъ, трѣбва да се разбира, че Той е произлѣзълъ отъ първия, който е билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Съврѣменнитѣ хора се натъкватъ на философски въпроси, които не могатъ да разрѣшатъ. Въ ума имъ се явяватъ редъ задачи, като тия на Адама, 2=1, 3=1, 4=1 и т. н. Въпрѣки това тѣ се силятъ, искатъ да разрѣшатъ задачи, които не сѫ по силитѣ имъ. Запримѣръ, мнозина искатъ да се повдигнатъ, да станатъ велики хора. Защо искатъ да станатъ велики? И дърветата въ гората искатъ да станатъ голѣми, високи. Всѣко живо сѫщество иска да стане голѣмо, високо, велико. Кога може едно дърво да стане голѣмо? Ако изсѣчете всичкитѣ дървета въ гората и оставите само едно отъ тѣхъ, свободно да расте и да се развива, то непрѣменно ще стане голѣмо. Какво се ползува това дърво отъ своята голѣмина? На кого ще се хвали съ своята голѣмина? Едно прѣимущество ще има: много птици ще могатъ да кацатъ върху него. Ако остане по-малко, и по-малко птици ще кацатъ върху него. Като е голѣмо, много гарги, много щъркели ще кацатъ на него и ще казватъ: Голѣмо е това дърво! Тази е всичката привилегия на голѣмото дърво. Слѣдователно, ако и вие сте голѣми, много птици ще кацатъ по васъ. Не, основа трѣбва да имате. Всѣко желание, всѣка мисъль е цѣнна, когато е поставена на здрава основа. Когато човѣкъ желае да стане голѣмъ, великъ, прѣди всичко той трѣбва да разрѣши този въпросъ за себе си. Той трѣбва да си каже: Азъ искамъ да стана голѣмъ, великъ за себе си. Човѣкъ расте, става голѣмъ и великъ, когато разрѣшава три вида задачи: първо, той разрѣшава задачата на своето тѣло — физическа задача; второ, той разрѣшава задачата на своята душа — духовна задача и най-послѣ разрѣшава задачата на своя духъ — Божествена задача. Слѣдователно, когато човѣкъ се справи съ своето тѣло, съ своето сърце и съ своя умъ, той може да каже, че е разрѣшилъ задачитѣ и въ тритѣ свѣта. Ако човѣкъ е на умиране, но веднага стане отъ леглото си и каже: Нѣма да умра, още 50 години ще живѣя! — той е разрѣшилъ правилно една отъ своитѣ задачи. Той може пакъ да легне, но винаги да подържа въ ума си идеята: Азъ нѣма да умра, искамъ да живѣя, да свърша работата, за която съмъ дошълъ на земята. Щомъ мисйи така, той ще има добъръ резултатъ. Казвате: Възможно ли е това? — За онзи, който разбира законитѣ, всичко е възможно. За онзи, който не разбира законитѣ, не е възможно. Тъй щото, задачата на човѣка не е да стане великъ, но да се справи съ сърцето и съ ума си. Нѣма по-велика наука за човѣка отъ тази, да се справи съ своя умъ и съ своето сърце. Може ли да се счита за велико положението на царя, изобщо? Царетѣ днесъ сѫ велики, утрѣ ги свалятъ отъ това имъ величие. Ако хората днесъ те правятъ великъ, а утрѣ отнематъ величието ти, това не е истинско величие. Ако днесъ имашъ знание, но утрѣ го изгубишъ, това не е знание. Ако днесъ си разположенъ, но утрѣ изгубишъ разположението на духа си, ти не си господарь на положението си, ти не можешъ да се наречешъ великъ. Великъ човѣкъ е онзи, който помни своето дѣтство отъ най-ранната си възрасть. Кой отъ васъ помни своето дѣтинство още отъ първата, втората или третата си година? Нѣкои дѣца запазватъ смжтни спомени за своето дѣтинство едва отъ четвъртата година нататъкъ. Повечето дѣца помнятъ, какво сѫ прѣкарали прѣзъ дѣтския периодъ на живота си отъ деветата година нагорѣ. Прѣзъ тази година тѣ свършватъ трето отдѣление. Значи, тѣ сѫ въ низшия курсъ на университета. Съврѣменнитѣ хора иматъ повърхностни схващания за живота. Обикновениятъ човѣкъ, който има материалистични възгледи за живота, казва: Азъ тъй мисля за живота. Учениятъ казва: Природата е създала нѣщата. Религиозниятъ казва: Богъ е създалъ нѣщата. Не, по този начинъ животътъ не може да се обясни. Когато нѣкой казва, че мисли тъй или иначе по даденъ въпросъ, значи, нѣщо го заставя да мисли така. Слѣдователно, той не е господарь на положението. Тогава ще излѣзе, че по единъ и сѫщъ въпросъ човѣкъ мисли по единъ начинъ, природата — по другъ, а Богъ — по трети начинъ. Прѣди всичко, човѣкъ е Божие създание. Природата сѫщо е създадена отъ Бога. Ето защо, нито Богъ, нито природата, нито човѣкътъ могатъ да бѫдатъ въ противорѣчие съ себе си. Когато нѣкой казва, че мисли тъй или иначе, съ това той нищо не разрѣшава. Какво е разрѣшилъ човѣкъ, като е мислилъ толкова години наредъ? Питамъ: кой е създалъ тѣлото, ума и сърцето на човѣка? Ще кажете, че Богъ ги е създалъ. Ако кажете, че Богъ ги е създалъ, за мене това е невъзможно, понеже още утрѣ това тѣло ще умре, този умъ и това сърце ще прѣстанатъ да функциониратъ. Ако кажете, че природата ги е създала, и това не е вѣрно. Ако кажете, че човѣкъ ги е създалъ, донѣкѫдѣ е вѣрно. Защо? Ако тѣлото на нѣкой човѣкъ е слабо, хилаво, кой е виновенъ за това? Той ли създаде това хилаво тѣло? Не, той го наслѣдилъ отъ баща си. Бащата го наслѣдилъ отъ своя баща и т. н. Значи, тѣлото на този човѣкъ води началото си още отъ неговитѣ дѣди и прадѣди, всѣки отъ които е внесълъ по едно малко прѣобразование. Такова е положението на съврѣменния човѣкъ, дошълъ на земята да живѣе, да се прояви. Когато умниятъ човѣкъ слиза на земята, той ще си избере баща и майка, каквито желае; неговитѣ родители ще бѫдатъ добри, умни хора. Той ще бѫде господарь на положението си. Невѣжиятъ, обаче, ще си избере такива родители, които ще му създадатъ редъ страдания и нещастия на земята. Когато се казва, че Богъ създалъ човѣка, това значи, че Той е създалъ първия човѣкъ, и го е създалъ по образъ и подобие свое. Този човѣкъ е безсмъртенъ. Всички Божии творения сѫ безсмъртни, а човѣшкитѣ — смъртни. Казвамъ: една отъ задачитѣ на човѣка е да се освободи отъ заблужденията си. Колкото великъ и да е човѣкъ, ако не се освободи отъ заблужденията си, въ края на краищата, той ще дойде до едно вѫтрѣшно разочарование. При това положение, каквото направи човѣкъ, все недоволенъ ще бѫде. Дали ще бѫдете художникъ, ученъ, писатель или философъ, все ще бѫдете недоволни отъ положението си. Защо? — Все неразбрани ще останете. Вземете, запримѣръ, положението на пророцитѣ отъ Стария Завѣтъ. Колко хора вѣрватъ днесъ въ тѣхното пророчество? Колко хора въ миналото сѫ вѣрвали въ тѣхъ, и колко сѫ ги разбирали? Колко души познаватъ философията на Хермеса? Колко души познаватъ гръцкия пѣвецъ Орфей? Колцина отъ васъ, запримѣръ, сте запознати съ учението на Кришна? И най-послѣ, колко християни познаватъ, както трѣбва, учението на Христа? Това, което днесъ християнитѣ проповѣдватъ, е сѣнка на онова, което на врѣмето си Христосъ е проповѣдвалъ. Вземете, запримѣръ, мисъльта, която Христосъ е казалъ: „Безъ мене нищо не можете да направите.“ Разбрана ли е тази мисъль? Днесъ всѣки може да каже: Безъ мене нищо не можете да направите. Бащата казва на сина си: Синко, безъ мене нищо не можешъ да направишъ. Професорътъ казва на студента си: Безъ мене нищо не можешъ да направишъ. Мисъльта, която Христосъ е изказалъ, има дълбокъ, вѫтрѣшенъ смисълъ. Така може да каже само оня, който се е подложилъ на вхтрѣшна прсвѣрка, който се е изпиталъ. Христовото учение е дълбоко, мистично учение. То може да се разбере и приложи само отъ мистика. Това учение изисква вѫтрѣшно приложение, вѫтрѣшни опити. Когато мистикътъ приеме учението на Христа, той се натъква на редъ изкушения, които иматъ за цѣль да го отклонятъ отъ правия пѫть. Ще му обѣщаватъ хиляди блага, само да го спратъ въ пѫтя му. Въ това огношение съврѣменната наука е потикъ за човѣка, тя му дава импулсъ да върви напрѣдъ. Обаче, за онзи, който не може да я употрѣби на мѣсто, тя е спънка въ живота му. Както чашата вино може да спре развитието на човѣка, така и за неразумния науката е спирачка въ неговия пѫть. Чашата вино за стомаха на стария човѣкъ е на мѣсто, но за стомаха на младия не е на мѣсто. Защо? — Защото стомахътъ на младия не се нуждае отъ укрѣпителни срѣдства. Питамъ: ако човѣкъ живѣе само деветь години на земята, какво може да свърши? Или, ако живѣе 90 години, какво може да свърши? Каква е задачата индивидуално на всѣки човѣкъ? Всѣки човѣкъ все трѣбва да има нѣкакво сѫществено постижение въ живота си. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да се домогне до своята специфична задача, да я рѣши правилно, за да има извѣстно постижение, да знае, че е направилъ нѣщо. Сега, ако напиша, че 2 = 1, вѣрно ли е това равенство? Обаче, ако напиша, че 365 дни се равнязатъ на една година, това равенство е вѣрно. Въ такъвъ случай и 2 = 1, ако приемемъ, че числото 2 прѣдставя двѣ полугодия. Значи, двѣ полугодия образуватъ една година. Питамъ: въ втората си годишна възрасть дѣтето ще има ли тия условия, които е имало първата година? Първата годишна възрасть на дѣтето прѣдставя основа, потикъ на неговия животъ. Прѣзъ втората годишна възрасть дѣтето има единъ малъкъ плюсъ, то е израсло мапко, и съзнанието му се е разширило. На третата година дѣтето вече може да ходи, а на четвъртата може да приказва. На петата година съзнанието на дѣтето вече се прояснява, то започва да смѣта, да чете, да се разговаря по-разумно съ майка си и баща си, съ братята си и съ сестритѣ. Азъ взимамъ числата отъ едно до деветь като най-важни. Останалитѣ числа отъ деветь нататъкъ сѫ повторение на първитѣ. Който изучи отношението на тия числа къмъ човѣка, той ще знае отношението и на останалитѣ числа. Сегашнитѣ хора, даже и ученитѣ, не знаятъ значението на тия числа и отношението имъ къмъ човѣка. Напримѣръ, ученитѣ хора не знаятъ, какви сѫ характернитѣ чърти на дѣтето прѣзъ първата, втората, третата до деветата година. Ако запитате нѣкой баща, и той не може да ви каже отличителнитѣ чърти въ характера на своитѣ дѣца прѣзъ първитѣ деветь години на тѣхния животъ. Защо не знае? — Защото не е правилъ наблюдения. Всѣка година отъ живота на човѣка има свои отличителни прояви, които, отъ врѣме на врѣме, се прѣповтарятъ. Нѣкой баща казва: Моето дѣте е десетгодишно. По какво се познава, че това дѣте е на десеть години? Ще кажете, че това знаете отъ смѣтката, която правите отъ деня на раждането му до послѣдния моментъ. Не, всѣка година си има свои характерни чърти, по които трѣбва да сѫдите за годинитѣ на дѣтето. Въ физическия свѣтъ вие различавате нѣщата по тѣхната голѣмина. Казвате, запримѣръ, една оканица, двѣ оканици, три, четири и т. н. По какво ги различавате? — По голѣмината имъ. Щомъ дойде до възрастьта на човѣка, не познавате, на колко години е. Ако бѣхте наблюдавали разнитѣ възрасти на дѣтето, щѣхте да различавате, кое дѣте, на каква възрасть е. Всѣка година човѣкъ придобива нѣщо сѫществено, присѫщо на дадената възрасть. Ако не знае тия отличителни чърти, човѣкъ може да изпадне въ редъ погрѣшки. Той ще се влияе отъ външнитѣ прояви на хората, а тия прояви не сѫ нищо друго, освѣнъ украшения. Срѣщате млади моми и момци, накичени по главата съ пера, цвѣтя, панделки, съ пръстени на рѫцѣтѣ, съ огърлици на врата, но това не е човѣкътъ. Когато нѣкой знае, кой философъ, какво казалъ, и това не прѣдставя човѣкътъ. Знание, което днесъ се придобива, утрѣ се губи, не е истинско знание. Мислите ли, че ако турите на врата на единъ волъ скѫпа огърлица, съ диаманти, той ще се върне дома си? Безъ тази огърлица волътъ е въ безопасность; съ огърлицата той е изложенъ на голѣма опасность. Тъй щото, ако е въпросъ за знание, човѣкъ трѣбва да придобие такова знание, съ което да разрѣшава най-труднитѣ задачи въ своя животъ. Ако е въпросъ за вѣрую, човѣкъ трѣбва да има такова вѣрую, което да го направлява въ правия пѫть. Нѣкой казва, че истинското вѣрую носи спокойствие. Питамъ: какво спокойствие трѣбва да търси човѣкъ? Прѣди всичко спокойствието подразбира извѣстни условия. Какво е нужно, за да бѫде човѣкъ спокоенъ? Казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Обаче, и търпѣнието се нуждае отъ извѣстни условия, отъ извѣстна подкрѣпа. Който нѣма воля, той не може да бѫде търпеливъ. Нѣкои хора се раждатъ търпеливи, а други трѣбва да работятъ върху себе си, да добиятъ търпѣние. Казвате още, че човѣкъ трѣбва да бѫде милосърденъ. Питамъ: какъ се придобива милосърдието? Какъ мислите — сила, способность, чувство или качество е милосърдието? Защо, именно, милосърдието има отношение къмъ слабитѣ? Когато слабиятъ страда, или направи нѣкаква погрѣшка, къмъ него ние сме снизходителни, милосърдни; когато силниятъ грѣши, къмъ него сме строги, взискателни. Силниятъ може да прѣдизвика нашето милосърдие, само когато го видимъ, че много страда. Сѫщо така и любовьта се проявява къмъ слабитѣ, а не къмъ силнитѣ. Ако видите една голѣма мечка, или единъ слонъ, у васъ се явява чувство на страхъ, на удивление къмъ тѣхъ, но не и на любовь. Ако видите нѣкое малко, слабо сѫщество, у васъ се явява по-скоро чувство на състрадание къмъ него, отколкото чувство на любовь. Когато се говори за любовь, за обичь, съврѣменнитѣ хора казватъ, че тѣ могатъ да обичатъ слабия, който може напълно да ги слуша, да имъ се подчинява. Това е особено психологическо състояние начовѣка, да иска да бѫде зачитанъ, слушанъ отъ онзи, когото обича. Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви, като всички хора. Да разбирате човѣка, това значи да имате първото условие за разговоръ, за връзка съ него. Когато нѣкой ви донесе единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, обвитъ въ нѣколко книги и поставенъ въ кутия, първата работа, която ви прѣдстои, е да отворите кутията, да освободите камъка отъ всички обвивки и слѣдъ като го разгледате внимателно, да се произнесете за него, дали е истински, или фалшивъ. Само при това положение можете да говорите за скѫпоцѣнния камъкъ. Когато изучите и разберете този камъкъ, истинската наука ще дойде. Скѫпоцѣнниятъ камъкъ прѣдставя човѣшката душа, която трѣбва да освободите отъ обвивкитѣ, да я очистите отъ праха и така да я занесете на небето, дѣто е нейното мѣсто. Човѣшката душа е живъ камъкъ, тя не служи само за украшение, както скѫпоцѣнниятъ камъкъ. Както дѣтето е спокойно, когато се намира въ обятията на майка си, така и човѣшката душа е спокойна, когато е прѣдадена въ рѫцѣтѣ на Бога. Човѣкъ е спокоенъ, когато има абсолютна вѣра въ Бога. Щомъ има такава вѣра, достатъчно е само да помисли за Бога, за да може умътъ му веднага да се изпълни съ свѣтли мисли. Всички велики потици на човѣшката душа, всички благородни и възвишени мисли и чувства, всичкиятъ стремежъ на човѣка къмъ дѣятелность се дължи на Бога. Той подтиква човѣка къмъ работа, къмъ стремежъ за знание и слѣдъ това се оттегля. Богъ не ни оставя да стоимъ на едно мѣсто. Щомъ забѣлѣжи най-малкото недоволство, или най-малката индиферентность въ насъ, Той веднага ни подтиква напрѣдъ, постоянно ни дава потикъ за работа. Нѣкой казва: У мене се яви малъкъ потикъ къмъ доброто. — Това е малкиятъ пръстъ на Господа, съ който Той те е бутналъ. Ако се спрешъ за малко и кажешъ, че това не струва, или онова не струва, Господъ веднага ще дойде при тебе, ще те бутне съ малкия си пръстъ, да не стоишъ на едно мѣсто. Случава се съ нѣкои хора, Богъ ги поставя въ едно направление, тѣ отиватъ въ друго. Какво ще излѣзе най-послѣ? — Богъ ще постави тия хора въ правия пѫть, но ще ги остави да опитатъ това, което тѣ желаятъ. Щомъ придобиятъ извѣстна опитность, тѣ ще видятъ, че нѣма другъ пѫть, освѣнъ този, въ който Богъ ги направлява. Едно трѣбва да знаете: всѣки човѣкъ има своя орбита на движение, отъ която никой не може да го измѣсти. Да се мисли другояче, това е крива философия. Земята, луната, слънцето, както и всички останали планети, иматъ свой опрѣдѣленъ пѫть на движение, своя орбита. Никой никого не може да измѣсти отъ неговия пѫть, нито може да го засѣнчи. Нѣкой казва: Азъ искамъ да бѫда комета, да съмъ свободенъ. — Да, но и на кометитѣ пѫтьтъ е опрѣдѣленъ. Има комети, които минаватъ отъ една система въ друга, правятъ връзка между тѣхъ. Тъй щото, ако подържате кривата философия, че нѣкой може да ви извади отъ пѫтя ви, това показва, че вие сте въ положението на падащитѣ звѣзди, които нѣматъ посока, нѣматъ опрѣдѣленъ пѫть на движение. Ако може нѣкой да ви измѣсти отъ вашия пѫть, това показва, че вие нѣмате никаква тежесть. Често хората изгубватъ знанието си, изгубватъ присѫтствието на духа си. Това се дължи на мѫчнотиитѣ, на които тѣ се натъкватъ. Обаче, каквото и да правятъ, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Запримѣръ, вѣрващиятъ може да срещне съпротивление на своитѣ идеи отвънъ и вѫтрѣ въ себе си. Той може да срещне противорѣчия вънъ и вѫтрѣ въ себе. Търговецътъ може да срещне съпротивление въ търговията си, стоката му да не се продава. Нѣкой изобретатель може да срещне съпротивление въ произведенията си, не му даватъ възможность да ги прокара въ свѣта. Писательтъ, поетътъ, учениятъ могатъ да срещнатъ редъ съпротивления въ своитѣ работи. Изобщо, всички хора могатъ да се натъкнатъ на мѫчнотии, на противорѣчия въ живота си, но тѣ трѣбва да прѣодолѣятъ, да ги разрѣшатъ правилно. Като четете живота на великитѣ хора, ще видите, прѣзъ какви мѫчнотии, прѣзъ какви противорѣчия сѫ прѣминали. Вземете, запримѣръ, живота на Христа. Той дойде съ велика мисия въ свѣта, и въ първо врѣме Го посрещнаха съ финикови вѣйки, но на третия день Го разпнаха. Отъ всички тия примѣри се потвърждаватъ думитѣ на гръцкия философъ Солонъ, който е казалъ, че никой не може да бѫде щастливъ прѣди смъртьта си. И наистина, човѣкъ става великъ слѣдъ смъртьта си. Въ мистиченъ смисълъ това означава: когато човѣкъ се откаже отъ суетата на живота, отъ прѣходнитѣ желания на своята плъть и се подаде на стремежитѣ на духа си, само тогава той може да стане великъ. И тъй, величието не е за този свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.“ Величието е за небето. Истинско постижение е това, да работите усърдно на земята, за да може невидимиятъ свѣтъ да се заинтересува отъ васъ и да ви помогне. Христосъ казва: „Не се радвайте, когато ви се подчиняватъ духоветѣ, но радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето.“ Какво значатъ думитѣ „радвайте се, когато имената ви сѫ записани на небето“? Мнозина отъ васъ слѣдватъ това учение отъ деветь години насамъ, но питамъ: какво е било тѣхното вѣрую, или какви сѫ били постиженията имъ въ първата, втората, третата до деветата година? Правили ли сте наблюдения въ това отношение? Нѣкои отъ васъ показаха голѣмо усърдие прѣзъ първата година; втората година усърдието имъ се намали; третата година стана още по-малко и сега, когато сѫ въ деветата година на своето подвизаване, свѣтлината имъ е много слаба, почти като тази на нѣкоя вощеница. Нѣкои пъкъ сѫ вървѣли точно обратно: тѣ сѫ започнали съ малко усърдие, съ малка свѣтлина, но постепенно свѣтлината имъ се увеличавала. И днесъ, когато се намиратъ въ деветата година, свѣтлината имъ е доста голѣма. Първитѣ вървятъ отъ зенита къмъ залѣза, а вторитѣ — отъ изгрѣва къмъ зенита. Мистичниятъ животъ подразбира движение въ възходеща посока, а не въ низходеща. Ако любовьта на човѣка не се увеличава, тя не е истинска любовь; ако знанието, милосърдието не се увеличаватъ, тѣ не сѫ истински. Въ всички свои добродѣтели и способности, човѣкъ трѣбва да расте, да се разширява. Сега, като говоря за проява на добродѣтелитѣ и способноститѣ на човѣка, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ неговитѣ отрицателни състояния. Човѣкъ може да изпадне въ обезсърдчение, въ отчаяние — това нищо не значи. Това е резултатъ на вѫтрѣшна борба въ човѣка, на падане и ставане. Азъ говоря за положителното въ човѣка, въ което взиматъ участие неговитѣ сърце, умъ, воля, душа и духъ. За да прѣодолѣе човѣкъ тия отрицателни състояния, прѣпоржчватъ му самообладание. Всички окултни школи сѫщо говорятъ за самообладание. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да се владѣя, да владамъ духа си. Какво разбирате подъ думитѣ владане на духа? Кой човѣкъ може да влада духа си? — Духовниятъ. Ако нѣкой човѣкъ изгуби богагството си, знанието си, и се обезсърдчи, отчае, той не е духовенъ още. Обаче, ако се зарадва, слѣдъ като изгуби всичкото си богатство, знание, той е духовенъ човѣкъ. Този човѣкъ благодари на Бога за всичко, което е изгубилъ; той гледа на живота отъ мистичната страна, вижда, че може да живѣе и безъ това богатство и знание. Отъ вѫтрѣшното разбиране на човѣка зависи, какъвъ животъ ще води той. Защо човѣкъ да не вѣрва, че може да живѣе и безъ кѫща, и безъ пари? Това вѣрую не може да се прѣдаде външно, по механически начинъ; то трѣбва да се придобие отвѫтрѣ, да стане убѣждение на човѣка, негова плъть и кръвь. Бѣдниятъ казва: Богъ е опрѣдѣлилъ да бѫда сиромахъ. Сѫщеврѣменно той е недоволенъ отъ сиромашията си. Неговото убѣждение е само на думи. Другъ казва: Човѣкъ трѣбва да се облича скромно, да не обръща внимание на хората съ облѣклото си. Този човѣкъ говори така, но се стѣснява отъ дрехитѣ си. Значи, той още не се е убѣдилъ въ това, което говори. Какъ си прѣдставяте ангелитѣ? Какви дрехи носятъ тѣ? Мислите ли, че дрехитѣ имъ сѫ прости, скѫсани? Ангелитѣ сѫ облѣчени съ бѣли, широки дрехи, прѣпасани съ коланъ. Ако обикновенъ човѣкъ влѣзе между тѣхъ, той не би могълъ да ги различи единъ отъ другъ; тѣ си приличатъ напълно. Ако сте живѣли дълго врѣме съ единъ ангелъ и послѣ го видите между другитѣ ангели, по никой начинъ не бихте го познали. Ангелитѣ иматъ едно специфично качество; тѣ не искатъ да изпѫкватъ, вслѣдствие на което външно запазватъ едно подобие, а вѫтрѣшно се различаватъ. Вѫтрѣшно тѣ живѣятъ разнообразенъ животъ, по който се различаватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде гениаленъ, за да различи единъ ангелъ отъ другъ. Животътъ на хората е точно обратенъ: външно има голѣмо разнообразие, а вѫтрѣшно има еднообразие. Когото и да срещнете, по вѫтрѣшенъ животъ той прилича на другитѣ хора, но ще го чуете да казва: Азъ не съмъ като другитѣ. Не, и той е като тѣхъ, но не се познава. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да се освободи оть вѫтрѣшното еднообразие. Нещастията на хората се дължатъ, именно, на това еднообразие. За тази цѣль вие трѣбва да прилагате въ живота си редъ окултни закони, които да ви послужатъ при самовъзпитанието. Колцина отъ васъ употрѣбяватъ поне 10-15 минути отъ деня за упражнения? Даже и сѫществата отъ невидимия свѣтъ правятъ упражнения. Колко повече тия упражнения сѫ необходими за васъ! Който не иска доброволно да прави тия упражнения, тѣ все ще му се наложатъ по нѣкакъвъ начинъ. Мжчнотиитѣ, спънкитѣ, които хората иматъ. не сѫ нищо друго, освѣнъ методи, чрѣзъ които тия упражнения се налагатъ. Като станете сутринь, благодарете на Бога за живота, който ви е далъ. Щомъ излѣзете вънъ, благодарете, че слънцето изгрѣва, праща своята топлина и свѣтлина. Слѣдъ това започнете работата на деня. Дали ще учите, дали ще копаете земята, обърнете се къмъ невидимия свѣтъ за помощь. Какво правите вие? Ставате сутринь и веднага заповате да работите и забравяте за Бога, за ангелитѣ, за разумнитѣ сѫщества. Какви сѫ резултатитѣ на такъвъ животъ? — Неуспѣхи. Всѣки камъкъ на пѫтя ви не е нищо друго, освѣнъ спънки, прѣпятствия. За да не се ударите въ този камъкъ, вие трѣбва да бѫдете разумни, да намѣрите начинъ да го избегнете. За тази цѣль трѣбва да учите, да знаете, че прѣзъ живота на всѣки човѣкъ има години на радости, има години на скърби; има дни и часове на радости, има дни и часове на скърби. Това сѫ смѣни на състояния, прѣзъ които всѣки човѣкъ неизбѣжно ще мине. Тѣ идатъ периодически, по строго опрѣдѣлени закони. Колкото и да си радостенъ, ти трѣбва да знаешъ, че това състояние ще се смѣни, ще дойдатъ противорѣчията въ живота. Слѣдъ тѣхъ пакъ ще дойдатъ радости. Това ще продължава дотогава, докато най-послѣ дойде Онзи. съ Когото си свързанъ. Той ще те освободи. Има нѣща, които ни сѫ наложени, и тѣ трѣбва да се изживѣятъ. Когато дойде на земята, Христосъ знаеше много закони, но и Той не можа да се освободи отъ скръбьта. Мнозина запитватъ: Христосъ страдаше ли физически? Христосъ имаше и физически страдания, което се разбира отъ стиховетѣ: „Синъ Человѣчески нѣма дѣ глава да подслони.“ На друго мѣсто Той казва; „Скръбна ми е душата до смърть.“ Христосъ бѣше облѣченъ въ плъть, на която физическитѣ страдания сѫ присѫщи, но сѫщеврѣменно Той съзнаваше, че Висша воля Го изпратила на земята, да извърши една велика работа. Сѫщиятъ законъ се отнася и до васъ. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзка съ Бога да прѣодолявате. Вие можете да прѣодолѣете! Христосъ изгуби ли нѣщо отъ това, което имаше въ себе си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира своята идея. За тази цѣль Той трѣбваше да дойде въ свѣта, между хората, да разработи и приложи своето учение. Ето защо, и вие трѣбва да изучавате живота си. И отъ всички мѫчнотии, които се явяватъ въ живота ви, трѣбва да вадите поука. Доколкото съмъ прослѣдилъ живота на писатели, поети, философи и учени, виждамъ, че най-видни отъ тѣхъ сѫ ония, които най-много сѫ страдали. Произведенията имъ почиватъ на живи опитности, минали прѣзъ самитѣ тѣхъ. Ако великитѣ хора е трѣбвало да минатъ прѣзъ редъ страдания и мѫчнотии, сѫщото прѣдстои и на ученицитѣ. И тъй, спрете се на равенствата, които написахъ въ началото на лекцията, и размишлявайте върху тѣхъ. Сега ще ви дамъ едно упражнение за десеть деня. Като ставате сутринь, правете опити да се върнете къмъ своето дѣтинство, отъ първата до десетата годишна възрасть, и да видите, съ какво се е отличавала всѣка отъ тия години на вашия животъ. Като намѣрите отличителното качество на тия години, направете връзка между тѣхъ и сегашния си животъ, да видите, какъ сте работили, и какви придобивки имате. Ако не можете да си припомните нѣщо отъ първата година на живота си, минете въ втората, послѣ въ третата и т. н. Като дойдете до онази година, въ която има извѣстно пробуждане на съзнанието ви, продължавайте нагорѣ, докато дойдете до сегашния моментъ на вашия животъ и направете връзка, да видите резултата на вашата работа. Това ще бѫде едно хубаво упражнение. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 15 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСЛѢДНАТА ПОСТѪПКА „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се темитѣ върху: „Горение безъ димъ“ и „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“ Питамъ: по какво се отличава точката отъ линията? — Точката нѣма никакво измѣрение, а линията има едно измѣрение. Знаемъ, обаче, че линията се образува отъ движението на точката. Значи, точката може да се проектира въ линия. Линията може ли да се проектира въ точка? Има ли нѣкаква прилика между точката и линията? Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има двѣ измѣрения. Когато плоскостьта се движи, тя образува тѣло, което има три измѣрения. Слѣдователно, точката, която нѣма измѣрение, при движението си образува линията, която има едно измѣрение. Линията, която има едно измѣрение, при движението си образува плоскостьта, която има двѣ измѣрения. И най-послѣ, плоскостьта, която има двѣ измѣрения, при движението си образува тѣло, което има три измѣрения. Когато кубътъ се движи, той образува още по-сложно тѣло съ четири измѣрения. По кой начинъ може да се проектира точката, за да образува права линия? Сега ние опрѣдѣляме правага линия като първата съзнателна връзка между двѣ разумни сѫщества. Който не може да направи тази разумна връзка, той не знае законитѣ на правата линия. Той се намира въ единъ въображаемъ свѣтъ, вслѣдствие на което всичкитѣ му идеи прѣтърпяватъ мораленъ крахъ. При това положение не може да има никаква философия, никаква наука. Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Животъ, който се явява и изчезва, не е животъ, той е сѣнка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание. Такова знание служи за забавление само, както дѣцата се забавляватъ съ играчкитѣ си. Когато нѣкой човѣкъ заспи и дойде другъ да го събуди, той е недоволенъ, че го събудили. Дѣйствително, опасно е да събудите човѣка, когато не си е доспалъ, но сѫщо така е опасно, ако го оставите да прѣспи. Колко часа сѫ необходими за човѣка, за да си отспи? Споредъ съврѣменнитѣ учени достатъчно е човѣкъ да спи една трета отъ денонощието. Значи, най-много осемь часа сѫ необходими за сънъ, а останалитѣ 16 часа ще бѫдатъ за работа, за наука, за ядене и пиене и за всички останали работи. Сега, като се говори за точката, за правата линия, за плоскостьта и за тѣлата, това показва, че нѣкои проблеми въ живота се разрѣшаватъ съ неизмѣрими величини; други проблеми се разрѣшаватъ съ правитѣ линии, но не съ геометрическитѣ линии, а съ живитѣ линии въ природата; трети проблеми се разрѣшаватъ съ плоскоститѣ, съ живитѣ квадрати; четвърти — съ живитѣ тѣла въ природата. Който е разбралъ законитѣ на квадрата, той ще може да разрѣши най-труднитѣ задачи въ живота. Квадратътъ е най-опасното мѣсто, въ което човѣкъ може да попадне. Съврѣменнитѣ хора сѫ поставени въ квадрата, заобиколени сѫ съ четири страни. Едната страна на квадрата е приятелската, а противоположната на нея — неприятелската. Другитѣ двѣ страни сѫ неутрални сили. Значи, въ квадрата има неутрални зони. Който не разбира законитѣ на квадрата, той ще слѣзе на тази страна, именно, дѣто сѫ неприятелитѣ му. И ако се намира при добро благосъстояние, тѣ ще го ограбятъ. Когато знанието дойде при него, той ще слѣзе точно тамъ, дѣто сѫ невѣжитѣ, и по този начинъ ще изгуби всичко, което е придобилъ. Религиозниятъ човѣкъ пъкъ, като намѣри пѫтя на истината, ще слѣзе при такива сѫщества, които ще му отнематъ всичко, което е спечелилъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, съврѣменнитѣ хора често губятъ всичко онова, което сѫ спечелили. Срѣщате нѣкой религиозенъ, говори за Бога, но не се минава единъ часъ, умътъ му се е измѣнилъ, той вече мисли и говори други нѣща. Ето защо, свѣтскитѣ хора казватъ за религиознитѣ, че дъската имъ е мръднала. Слѣдъ единъ часъ пакъ ще го чуете да говори за Бога. Какъ си обяснявате промѣнитѣ, които ставатъ толкова често съ религиознитѣ хора? Нѣкои казватъ, че Богъ е наредилъ работитѣ така. Не, ние ме можемъ и не трѣбва да приписваме своитѣ глупости и неиздържани положения на Бога, на великия законъ въ свѣта, въ който нѣма никакво изключение. Нашитѣ глупости, нашитѣ врѣменни задачи сѫ дѣтински работи, упражнения за ума. Тѣзи упражнения подготвятъ само човѣка за разрѣшаване на великата задача въ живота, но тѣ не могатъ да я разрѣшатъ. Яденето, пиенето, ученето сѫ приготовления само за великата задача, но сами тѣ не могатъ да я разрѣшатъ. Казвате: Трѣбва да се учи! Да, трѣбва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъжъ да разрѣшите важнитѣ задачи въ живота си. Въ живота има по-важни нѣща отъ знанието. Вие трѣбва да дойдете до точката, която при движението си образува правата линия. Правата линия прѣдставя вече свѣта на първото измѣрение. Питамъ: защо хората се движатъ? Съврѣменнитѣ хора говорятъ за моралъ, но ако ги питате, коя е мѣрката за морала, и тѣ не знаятъ. Кои нѣща сѫ морални? Нѣкой човѣкъ краде и, за свое оправдание, казва: Въ Свещената книга е писано, че всички нѣща въ свѣта принадлежатъ на Бога. Другъ убива човѣка и пакъ намира причини да се оправдае. Ако нѣкой счупи крака на сѫщия този човѣкъ, или го нарани нѣкѫдѣ, той ще започне да протестира, какъ смѣятъ да му счупятъ крака! Значи, докато нещастията се трупатъ върху главитѣ на хората, този човѣкъ подържа една философия; щомъ дойдатъ до неговата глава, той има друга философия. Помнете слѣдното: ония ученици, които иматъ подобни възгледи, ще останатъ като запартъци яйца, които при никакви условия не могатъ да се измѫтятъ. Има яйца въ природата, които съ милиони години не могатъ да се измѫтятъ. Нѣкои хора, които нѣматъ основна идея въ живота си, казватъ: Лесна работа, ще работимъ, както можемъ и колкото можемъ. Милостивъ е Богъ, Той ще се погрижи за насъ. Да, Богъ е милостивъ за разумнитѣ хора, за растенията, които растатъ и се развиватъ, но за изсъхналитѣ растения има брадва, има и търнокопъ. Ние не говоримъ на сухитѣ дървета, на изсъхналитѣ растения; ние говоримъ на разумнитѣ хора, които могатъ да растатъ и да се развиватъ, които могатъ да прилагатъ. Нѣкой казва: Азъ не разбирамъ тия работи. Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи отъ своитѣ опитности. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да придобие едно качество, което сѫ имали всички велики хора — смирението. Ще дамъ единъ примѣръ на смирение. Седи единъ великъ ученъ въ кабинета си и се занимава. Въ това врѣме дохожда при него едно малко дѣте, носи писмо, съ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, отъ неговъ приятель. Дѣтето казва: Господине. вашиятъ приятель ми даде това писмо да ви го прѣдамъ и да ви кажа нѣщо важно. Учениятъ веднага прѣкѫсва работата си, спира вниманието си върху дѣтето и започва да го слуша. То прѣдава всичката работа, както му е заповѣдано, а учениятъ слуша внимателно, взима всичко въ съображение. Отъ врѣме на врѣме го запитва, какво още има да каже, и слѣдъ всичко това му благодари любезно, като на голѣмъ човѣкъ. Този човѣкъ е философъ, мѫдрецъ, учи се отъ малкото дѣте. Ако той не бѣше смиренъ, щѣше да каже: Какво ще слушамъ това дѣте? Казвамъ: има дѣца, изпратени отъ Бога. Дойде ли такова дѣте при тебе, ти ще го приемешъ съ най-голѣмо внимание. То ще говори, какво Господъ му е казалъ, а ти ще пишешъ всичко това, ще се научишъ, какъ да употрѣбишъ скѫпоцѣнния камъкъ, изпратенъ отъ приятеля ти. Ако учениятъ каже на дѣтето, че ще се срещне съ приятеля си и отъ него ще разбере, какво иска, съ това той ще изкаже прѣнебрежение къмъ дѣтето. Това прѣнебрежение е признакъ на гордость. Отъ този ученъ нищо не може да излѣзе. Този законъ нѣма никакви изключения. И тъй, ако въ даденъ моментъ не сте въ състояние да приемеге скѫпоцѣнния камъкъ отъ приятеля си, изпратенъ съ това малко дѣте, вие не разбирате живота. Дѣцата сѫ емблемъ на чистота. Тѣ прѣдставятъ животъ, който иде отъ по-високо мѣсто. Дѣцата носятъ съ себе си животъ, който старитѣ не могатъ да изразятъ. Старитѣ сѫ хора материалисти, тѣ вѣрватъ въ това, което сѫ придобили вече. Тѣ вѣрватъ въ кѫщитѣ си, въ синоветѣ и дъщеритѣ си, въ богатството си. Стариятъ казва: Свърши се животътъ ми. Много видѣхъ и патихъ. — Какво видѣлъ той! Азъ мога да изчисля, какво е придобилъ стариятъ, като е живѣлъ 120 години. Прѣзъ тѣзи 120 години може да се направятъ изчисления, колко кокошки е изялъ, колко пѫти е игралъ на хорото, колко пѫти е видѣлъ изгрѣването на слънцето, колко години е слѣдвалъ въ училище, какви и колко знания е придобилъ. Важно е, въ края на краищата, какво е спечелилъ отъ всичко това и какво е приложилъ въ живота си. Той казва: Азъ зная много нѣща. — Щомъ знаешъ толкова много нѣща, кажи, колко тежи слънцето, но съ точность до единъ грамъ. Той веднага ще започне да привежда мнѣнието на редъ учени по този въпросъ. Не, азъ искамъ ти да изчислишъ това. Нали казвашъ, че знаешъ много работи? Има една висша математика, която съврѣменнитѣ учени още не познаватъ. Споредъ нея може точно да се изчисли теглото на слънцето. Ако нѣкой старъ човѣкъ живѣе сто години, той ще може да изчисли поне теглото на земята. Какъ ще направи това изчисление? Ако е ученъ човѣкъ и изучава своитѣ мисли, чувства и желания, като ги прѣтегли, той ще види, че тѣ тежатъ толкова, колкото тежи земята. Значи, стариятъ човѣкъ тежи, колкото земята, а дѣтето, което иде отъ слънцето, тежи, колкото слънцето. Защо? — Понеже дѣтето расте, увеличава теглото си, а стариятъ се смалява. Въ това отношение малкото дѣте тежи милионъ и петстотинъ хиляди пѫти повече отъ стария човѣкъ. Казвате: Възможно ли е малкото дѣте да тежи повече отъ стария човѣкъ? — Да, това дѣте, именно, стана причина ти да ходишъ на хорото съ момитѣ; това дѣте те накара да се оженишъ; това дѣте те застави да работишъ, да станешъ художникъ, писатель, поетъ, философъ или ученъ. Ако не бѣше това малко дѣте, ти камъкъ щѣше да станешъ. Като говоримъ за дѣцата, ние имаме прѣдъ видъ разумнитѣ дѣца. Царството Божие е на дѣцата. Христосъ казва: ,,Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“, т. е. въ онази висша наука, която може да ви просвѣти. Докато не станете като малкитѣ дѣца, колкото знания да имате, тѣ нѣма да ви ползуватъ. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на земята, но тази земя се нуждае отъ енергията на слънцето. Безъ слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви безъ земята. Каквото прѣдставятъ слънчевитѣ лѫчи за земята, такова нѣщо прѣдставя Божествената енергия за човѣка. Ако Божественото не се прояви у васъ, вие ще се намирате въ положението на стария човѣкъ. Питамъ: по какво се отличава религиозния отъ свѣтския човѣкъ? Ще кажете, че религиозниятъ човѣкъ има любовь къмъ Бога. Кое е първото качество на тази любовь? Казано е нѣйдѣ въ Писанието: „И послуша Господъ молението ми.“ Плачътъ е молитва. Когато дѣтето плаче, сѫщо така и то се моли. То плаче, защото възрастнитѣ не разбиратъ езика му; щомъ започне да плаче, тѣ веднага се заинтересуватъ, отъ какво има нужда и го задоволяватъ. Ако майката разбираше езика на дѣтето си, то никога не би плакало. Дѣтето плаче, понеже майката е неразумна. Докато е била мома, тя се е занимавала съ редъ фантазии, чела романи, свирила на пияно, но въ всичко това липсва идея. И като стане майка, тя пакъ мисли за други нѣща. Родятъ се едно, двѣ, три или повече дѣца, тя не е готова да ги възпита, да ги отгледа, както трѣбва. вслѣдствие на което се явявать редъ недоразумения въ дома. Това не е животь, това е забавление. Могатъ да се забавляватъ само свѣтскитѣ хора, но онѣзи, които говорятъ за Божествената Любовь, тѣ трѣбва да знаятъ нейнитѣ качества. Ако не знаятъ качествата й, тѣ трѣбва да слушатъ, да се учатъ. Когато човѣкъ се моли на Бога, когато иска нѣщо отъ Него, той трѣбва да иска най-малкото, но сѫщеврѣменно най-необходимото. Вие трѣбва да знаете, че прѣди всичко имате отношения къмъ Бога, а послѣ идатъ отношенията ви едни къмъ други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако прѣдварително не е прѣчистилъ сърцето си. Човѣкъ може да обиколи земята, може да посѣти всички слънца и планети, но ако не е прѣчистилъ сърцето си, кракътъ му не може да стѫпи до вратата на Царството Божие. Това трѣбва да имате всѣкога прѣдъ видъ. Не е достатъчно само да говорите за любовьта, за да влѣзете въ Царството Божие. Нѣкой казва: Едно врѣме сърцето ми горѣше отъ любовь, но изгасна вече. Питамъ: какъ е възможно да изгасне любовьта въ сърцето на човѣка? Любовьта е лампа, която Богъ е запалилъ въ сърцето на човѣка и така го е изпратилъ въ свѣта. Има лампи, запалени отъ хората, които хиляда години горятъ, безъ да изгасватъ. Какъ е възможно тогава, лампата, която Богъ е запалилъ въ сърцето на човѣка, да изгасне? Може ли Господъ да направи такава лампа, която само въ продължение на 30 — 40 години да гори, да свѣти и слѣдъ това да изгасне? Това е невъзможно! Невъзможно е една свѣтла мисъль, дошла отъ Бога, да изгасне, да потъмнѣе въ продължение на единъ часъ само! Казвамъ: вие трѣбва да цѣните малкитѣ нѣща, да давате мѣсто на малкитѣ идеи, на малкитѣ чувства, които се зараждатъ въ васъ. Въ малкитѣ нѣща се крие Божественото. Ако не дадете пѫть на Божественото въ себе си, вие ще изпаднете въ редъ погрѣшки. И отъ всички ваши погрѣшки само азъ ще спечеля. Каквото вие не направите, азъ ще направя, но въ края на краищата, вие губите, азъ печеля. Вие ще останете невѣжи — нищо повече. Нѣкои казватъ: Ние имаме важни задачи въ живота си, нѣмаме врѣме да се занимаваме съ малки работи. Питимъ: какви сѫ вашитѣ важни работи? — Ние се интересуваме отъ социалнитѣ въпроси, отъ въпроса, какъ можемъ да изправимъ свѣта, да повдигнемъ човѣчеството, а сѫщо тъй интересуваме се и отъ духовни въпроси. Едно трѣбва да знаете: разрѣшаването на духовнитѣ въпроси изисква отъ човѣка външна и вѫтрѣшна чистота. Сега, като говоря така, мнозина ще се обезсърдчатъ, ще помислятъ, че нищо не сѫ. постигнали. Не, за да се повдигне човѣкъ духовно, той трѣбва да започне отъ елементарнитѣ нѣща. Когато дѣтето започне да учи въ училище, учительтъ му първо го запознава съ проститѣ дѣйствия — събиране, изваждане, умножение и дѣление, послѣ го запознава съ дробитѣ, съ просто и сложно тройно правило, съ степенуване, коренуване и т. н. Обаче, и това не е достатъчно. Слѣдъ като ученикътъ мине цѣлия курсъ на математиката, той трѣбва да я прилага въ живота си, да знае, дѣ да приложи събирането, дѣ — изваждането, умножението, дѣлението, дѣ коренуване. степенуване и т. н. Както числата иматъ коренъ, така и идеитѣ иматъ свои корени. Добродѣтелитѣ сѫщо иматъ свои корени. Запримѣръ, кой е коренътъ на доброто? Любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродѣтельта сѫщо така иматъ свои корени. Човѣкъ трѣбва да знае коренитѣ на всички тия добродѣтели, като числа, за да може да ги прилага въ живота си. Въ това отношение математиката има приложение не само въ физическия, но и въ духовния животъ на хората. Колко е квадратниятъ коренъ на числото деветь? — Три. — Ами на числото три, на числото осемь? — Отъ три и отъ осемь не може да се извлѣче квадратенъ коренъ съ точность. Отъ осемь може да се извади кубиченъ коренъ. Числото двѣ е кубиченъ коренъ на осемь. Защо отъ числото деветь може да се извади квадратенъ коренъ, а отъ осемь — кубиченъ коренъ? Вие трѣбва да мислите върху тия въпроси. Като размишлявате върху тѣхъ, това не значи, че ще ги разрѣшите, но все-таки ще дойдатъ въ ума ви нѣкои нови идеи. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ еднообразие. Еднообразието убива човѣка. Всѣки день, отъ сутринь до вечерь, животътъ на човѣка е пъленъ съ едни и сѫщи нѣща: става сутринь, обува обущата си, измива се, вчесва се, облича се, приготвя се за работа. Ако е жена, започва домашната работа; ако е мѫжъ, взима шапката си, чадъра или бастона и излиза. Отива въ канцеларията и започва всѣкидневнитѣ прѣписки и изчисления. Жената пъкъ, като свърши домашната си работа, излиза на гости, или на разходка: тукъ спира вниманието си, тамъ го спира и т. н. Вечерьта всички се връщатъ уморени. Отъ какво? — Отъ голѣмото външно разнообразие, отъ много впечатления. Не, това е животъ на еднообразие, коетс се отпечатва въ съзнанието на хората и ги уморява. Само еднообразието уморява човѣка. Ученикътъ се връща отъ училище, главата му е пълна съ уроци по всички прѣдмети; той всичко знае, но тия уроци сѫ упражнения само за ума, тѣ не могатъ да ползуватъ ученика при разрѣшаване на житейскитѣ му задачи. И едно врѣме хората сѫ изучавали естественитѣ науки, математика, философия, и сега изучаватъ тия прѣдмети, но все има разлика между положението на наукитѣ едно врѣме и сега. Днесъ хората минаватъ за по-учени, за по-културни. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на съврѣменната култура? Пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на съврѣменната култура". Казвамъ: вие минавате за ученици на окултна школа. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да направи една разумна, правилна критика, да разгледа научно всички култури на миналото и да отдѣли отъ тѣхъ потрѣбното отъ непотрѣбното. Което е цѣнно, да го отдѣли и приложи въ новата култура. Ученикътъ трѣбва всѣка вечерь да прави балансъ на своитѣ мисли и чувства, да задържа цѣннитѣ, а непотрѣбнитѣ да туря настрана, като торъ. Човѣкъ е миналъ прѣзъ всички култури, вслѣдствие на което носи отпечатъци отъ тѣхъ въ съзнанието си. Нѣкой мисли за живота си, какво ще стане съ него слѣдъ 20 години. Добрѣ е човѣкъ да мисли за себе си, но въпросъ е, дали ще доживѣе това врѣме. Важно е човѣкъ да мисли само за днешния день. Утрѣшниятъ день носи своитѣ задачи, своитѣ блага и изпитания, нѣма защо да се мисли за него. Щомъ днесъ си добрѣ, благодари за този день. За утрѣ нѣма защо да мислишъ. Ако ученикътъ научи добрѣ днешнитѣ си уроци, той ще бѫде въ състояние и утрѣшнитѣ да научи. Дали ще придобие ново знание, това зависи отъ вѫтрѣшната подготовка на духа и на душата. Пишете нѣщо върху темата: „Какви качества се изискватъ отъ човѣка, за да придобива знания?“ Казвате: нѣма защо да бързаме, да се прѣсилваме отъ работа и учене. Нали много пѫти ще се прѣраждаме? Единъ день все ще придобиемъ нужното знание. Прави сте въ разсѫжденията си, но ако отлагате нѣщата отъ единъ животъ за другъ, отдѣ знаете, че бѫдещиятъ животъ ще ви донесе по-благоприятни условия отъ сегашния? Освѣнъ това, не забравяйте, че каквото днесъ положи човѣкъ въ живота си, то ще остане за основа на бѫдещия му животъ. Слѣдователно, нѣкои ваши мисли, чувства и постѫпки могатъ да се реализиратъ едва въ бѫдещия ви животъ, и тогава вие ще носите лошитѣ или добритѣ послѣдствия на миналото. Ще кажете: „Ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ,“ т. е. не било сега, че за въ бѫдеще, слѣдъ сто години. Не само слѣдъ сто години, но и слѣдъ четири поколѣния даже може да се прѣдскаже, какъвъ ще бѫде животътъ на човѣка. При това, ако вие сте послѣденъ отъ даденъ родъ, непрѣменно ще носите послѣдствията на извѣстенъ дефектъ, или на нѣкоя дарба на свой дѣдо или прадѣдо. Това нѣщо хората наричатъ наслѣдство. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ връзкитѣ на своето минало. Човѣкъ има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, съ това той чъртае само своето бѫдеще. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ живота си, да знае, че връзкитѣ които днесъ прави, ще укажатъ влияние не само слѣдъ сто години въ живота му, но тѣ ще иматъ влияние даже и слѣдъ четири поколѣния. Това е красивата страна на нашия животъ. Слѣцователно, ако искате да жънете добри плодове въ бѫдеще, оста вете Божественото въ васъ да се проявява. Този е новиятъ човѣкъ. Това е дѣтето, за което Христосъ говори. Стариятъ човѣкъ новъ не може да стане. Каквото и да правите, той не може да се подмлади. Той казва: „На остарѣлъ царь съвѣтъ не се дава.“ Питамъ: коя е основната мисъль отъ тази лекция? Всѣки ще отговори по своему, споредъ своитѣ нужди и споредъ степеньта на своето развитие. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вслѣдствие на което всѣки отъ васъ различно ще схване основната мисъль. Кой каквото схване, това е най-важно за него въ дадения случай. Отъ мисъльта, която схване, той ще се добере до най-важната, до сѫществената мисъль въ лекцията. Който добрѣ разбира и прилага човѣшката любовь, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любовь, той още повече ще разбира човѣшката. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ човѣшката любовь и послѣ да стигне до Божествената. Нѣма нищо лошо, когато човѣкъ минава отъ човѣшката въ Божествената любовь. Опасностьта седи въ това, когато човѣкъ заспи въ човѣшката любовь и тамъ остане за по-дълго врѣме, отколкото трѣбва. Човѣшката любовь прѣдставя градина съ хубави, ароматни цвѣтя, съ чисти извори. Който влѣзе въ тази градина, той се упоява отъ силната миризма на цвѣтята и остава тамъ, като мисли, че е влѣзълъ въ рая. Рай е това, но човѣшки, а не Божественъ. Нѣкой човѣкъ започне една работа, върви му; започне втора, трета. все напрѣдъ му върви: пари печели, кѫщи прави и започва да мисли, че Богъ гледа благосклонно къмъ него. Лъже се този човѣкъ. Успѣхътъ на човѣка въ материалния му животъ не означава още Божието благословение върху него. Казано е въ Писанието: „Богъ е ревнивъ“. Думата „ревнивъ“ тукъ е употрѣбена въ хубавъ смисълъ. Това не е онази ревность, която турцитѣ приписватъ на своя богъ Яма. Като дойде богъ Яма при васъ, той ще ви вземе онова, което най-много обичате. И слѣдъ това вие ще тичате подиръ Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подиръ любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-послѣ разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия законъ, вие винаги ще се натъквате на Яма. Щомъ разберете Божия законъ. вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христосъ, Казвамъ: не е достатъчно само да знаете името на Христа, но трѣбва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговитѣ мисли, да знаете, коя е била основната мисъль, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начинъ ще разберете значението на думата Христосъ. Когато Христосъ прие Духа. съзнанието Му се пробуди, и Той се свърза съ Бога, прие Неговата мисъль и придоби Вѣчния Животъ. Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену.“ Който правилно мисли, той може и правилно да пѣе. Щомъ мисли правилно, той дава изразъ, смисълъ на пѣсеньта. Въ слоговетѣ ки-а-метъ, слѣдъ гласната и слѣдва гласната а. Буквата и прѣдставя начало на нѣщата, което дава потикъ къмь творчество. Буквата а прѣдставя методъ, начинъ, чрѣзъ който се изразява това творчество. Думата „киаметъ“ означава нѣщо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м прѣдставя смърть. Значи, и е начало на творчесгвото; а — методъ за изразяване на това творчество. Ако човѣкъ не знае, какъ да прѣдстави това творчество, тогава иде смъртьта. Буквата е пъкъ означава възраждане. Смъртьта трѣбва се побѣди. Буквата Т означава силата, съ която трѣбва да се воюва, за да се побѣди смъртьта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина — ш. Тази буква означава материални стремежи. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ материалнитѣ си стремежи, да започне идейна работа. Тази промѣна не може да стане по механически начинъ, тя става постепенно, чрѣзъ усилена работа на Божественото въ човѣка. Когато нѣкой каже, че може моментално да направи нѣкакво добро, това подразбира, че отъ началото на сѫществуването си до момента на това добро той е направилъ безброй усилия въ това направление. Нѣкой взима чукъ и удря върху единъ камъкъ, но не може да го счупи. Той се обезсърдчи, хвърли чука настрана и казва: Този камъкъ не може да се счупи! Не, ти си ударилъ 499 пѫти; удари още единъ пѫть и ще видишъ, че камъкътъ ще се счупи. — Не ме изпитвай, азъ ударихъ толкова пѫти, и камъкътъ не се счупи, че сега отъ единъ пѫть ще се счупи. — Удари, не се безпокой, ще видишъ, че ще успѣешъ. Той дигне чука, удари още единъ пѫть, и камъкътъ се счупва. И слѣдъ това се чуди, какъ разбирамъ отъ тия работи. — Много лесна работа е тази. Какъ да не се разбере? Азъ поглеждамъ камъка, виждамъ, че на повърхностьта му има вече много пропуквания, изисква се единъ ударъ само, за да се счупи камъкътъ. Той казва: Толкова удари направихъ, не искамъ повече да удрямъ. — Колко удари си направилъ? Ударилъ си 499 пѫти; трѣбва още единъ ударъ, да станатъ 500. На послѣдния ударъ ти ще имашъ резултатъ. Често и вие постѫпвате по сѫщия начинъ. Започвате една работа, ударите 499 пѫти и, като нѣмате резултатъ, отказвате се: Нѣма да я бѫде тази работа! Не. още малко ви остава, за да свършите тази работа: само единъ ударъ още. Трѣбва да ударите 500 пѫти, за да свършите работата си. Въ това седи философията на живота. Нѣкой удря, удря съ чука върху камъка, обезсърдчи се най-послѣ и казва: Не мога да счупя този камъкъ. Не, ти си къмъ края вече. Азъ виждамъ, че си ударилъ 499 пѫти, трѣбва още единъ ударъ само, и камъкътъ ще се счупи. Постоянство се изисква отъ всички хора. Казвате: Трѣбва да се живѣе добрѣ! Да, трѣбва да се живѣе добрѣ. Защо? — Добриятъ животъ подразбира непрѣривна работа отъ миналото още, която продължава въ настоящето и слѣдва въ бѫдещето. Краятъ на работата ще се види въ бѫдещето. Изпѣйте сега упражнението „Махаръ-Бену-Аба.“ * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 8 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ГОВОРЪ И ПѢНИЕ. Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Горение безъ димъ.“ Упражнение: рѫцѣтѣ прѣдъ гърдитѣ съ свити юмруци; рѫцѣтѣ нагорѣ, настрана и разтваряне на юмруцитѣ. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, като при послѣдното поставяне рѫцѣтѣ настрана съ разтворени юмруци, се прави „трептение съ китката“ (само китката се движи ускорително). Изпѣйте упражненията „Тѫги, скърби, вдигай, слагай“ и „Мисли, право мисли!“ Пѣнието и говорътъ прѣдставятъ голѣмо изкуство. Тѣ се даватъ даромъ, но не се налагатъ. Изобщо, за характера на човѣка се сѫди по степеньта на неговата музикалность: колкото е по-музикаленъ човѣкъ, толкова и характерътъ му е по-издържанъ; колкото е по-малко музикаленъ, толкова и характерътъ му е по-неиздържанъ. Да бѫде човѣкъ музикаленъ, това не значи да знае да свири и да пѣе, но да има дълбокъ вѫтрѣшенъ усѣтъ къмъ музиката. Когато съврѣменнитѣ хора дойдатъ до опрѣдѣлена възрасть, тѣ казватъ: Ние сме възрастни вече, нека младитѣ пѣятъ. И наистина, въ България пѣятъ само младитѣ, докато не сѫ женени. Щомъ се оженятъ, тѣ прѣставатъ да пѣятъ. Ще срещнете и възрастни да пѣятъ и да свирятъ, но само тогава, когато пѣнието, свиренето е занаятъ за тѣхъ, съ който изкарватъ прѣхраната си. Щомъ забогатѣятъ, и тѣ прѣставатъ да пѣятъ и да свирятъ. Казвамъ: когато пѣнието и свиренето станатъ еднообразни, ние се намираме прѣдъ механически процеси. Музиката трѣбва да бѫде жива, разнообразна. Опитайте се да изпѣете пѣсеньта „Любовь ме озари.“ Когато нѣкой музикантъ твори, създава, той винаги изразява нѣщо колективно. Той самъ нищо не може да направи. Хиляди сѫщества, хиляди духове взиматъ участие въ неговото творение. Когато ангелитѣ пѣятъ, и хората могатъ да пѣятъ; щомъ ангелитѣ млъкнатъ, и хората прѣставатъ да пѣятъ. Когато човѣкъ пѣе отъ душа, съ духъ, въ него се явяватъ избликъ на чувства, които прѣдизвикватъ разширение на сърцето, а въ ума повече мисъль, повече сила. Питамъ: каква мелодия ще да-дете на думитѣ „любовь ме озари“? Ако дамъ като задача на класа да намѣрите съотвѣтна мелодия на тия думи, какво ще направите? Музиката внася въ душата на човѣка разширение, въ духа — сила и мощь, въ сърцето — мекота и топлина, а въ ума — свѣтлина и свобода. Говорътъ на музикалния човѣкъ е мекъ, приятенъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че говорътъ му е задушевенъ, топълъ. Който иска да придобие това качество, той трѣбва да обича музиката. Който не обича музиката той не може да говори правилно, музикално. Когато човѣкъ носи въ себе си Божествената Любовь, той говори музикално и пѣе хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртьта, за противорѣчията въ живота. За него сѫществува само една идея: животъ и безсмъртие! Който пѣе и свири отъ любовь, той се намира въ общество на музикални хора, които го вдъхновяватъ. Ако човѣкъ пѣе безъ любовь, той остава самъ, не може да привлѣче музикални хора около себе си. Щомъ не е обиколенъ отъ срѣда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пѣние безъ вдъхновение е механическо дѣйствие. Всички трѣбва да работите, да развивате въ себе си музикалното чувство. У едни отъ васъ не е развито врѣмето, у други — паметьта, у трети — разсѫдливостьта, у четвърти — милосърдието и т. н. Изобщо, всички трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човѣка. Когато се уморите, попѣйте малко, да си починете, и слѣдъ това продължете работата си. Правилното пѣние подразбира изразително пѣние. Кои тонове отговарятъ на думата любовь? Мнозина отъ васъ могатъ да напишатъ мелодия на даденитѣ думи, но се боятъ отъ критика. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: хубавитѣ работи не ставатъ лесно. Много условия се изискватъ, за да се създаде една хубава работа. Истинското пѣние включва живость, подвижность въ гласа. Въ мелодията на пѣсеньта „любовь ме озари,“ трѣбва да има нѣщо, което грѣе, което съживява човѣка. Значи, мелодията всѣкога трѣбва да отговаря на думитѣ. Казва се: любовь ме озари, душа ми разшири. Коя сила внася разширение? — Топлината внася разширение на тѣлата. „Духътъ ми укрѣпи.“ Коя сила укрѣпва духа? — Мисъльта. По-нататъкъ е казано: „И благость въ менъ всели.“ Питамъ: може ли благостьта да се всели? Споредъ мене, благостьта не може да се вселява. Това е поетически изразъ. Само разумното може да се всели въ човѣка. Само живитѣ нѣща се вселяватъ. Слѣдователно, ако разглеждаме благостьта като мъртво нѣщо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нѣщо, тя може да се всели. За да бѫде благостьта жива, ние трѣбва да си прѣдставимъ, че задъ нея седи нѣкое разумно сѫщество, което я носи. Щомъ благостьта оживѣе, тя може да се всели въ човѣка, тя може да закрѣпи духа му. Ето защо, и поетическитѣ изрази трѣбва да се прѣработятъ, да станатъ живи. Думитѣ „любовь ме озари“ прѣдставятъ кости, скелетъ на нѣщо, което трѣбва да се облѣче въ мускули. Слѣдъ това вече духътъ и животътъ могатъ да дойдатъ, да оживятъ, да одухотворятъ и самитѣ думи. Това може да направи само онзи поетъ, който истински разбира нѣщата. Засега пѣсеньта не върви, понеже още не се е явилъ този поетъ. Въ дадения случай, нека всѣки отъ васъ направи опитъ, да даде мелодия на пѣсеньта и отъ всичкитѣ образци ще извадимъ най-хубавото да създадемъ една хубава пѣсень. Питамъ: въ какво седи красотата, хубостьта на човѣка? — Въ неговото лице. Лицето пъкъ е изразъ на човѣшкия умъ. Клѣткитѣ, отъ които е направено човѣшкото лице, се отличаватъ съ голѣма чувствителность. Благодарение на тази чувствителность, тѣ могатъ да прѣдавать изразъ на лицето. Всичко, което сърцето прѣживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротость, въздържание, благость, сила — всички тия сложни съединения, се отпечатватъ върху лицето на човѣка. Дѣ е сърцето на човѣка? На лицето ли? Дѣ е умътъ му? — На челото специално. Широчината на носа пъкъ специално изразява сърцето. Отъ тази широчина се опрѣдѣля и дишането на човѣка. Ябълкитѣ на лицето сѫ въ връзка съ стомаха. Когато ябълкитѣ сѫ много изпѫкнали, стомахътъ на човѣка се намира въ неестествено състояние. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всѣко мръдване на мускулитѣ, да прави научни изводи. Мускулитѣ трѣбва да бѫдатъ пластични. Очитѣ, напримѣръ, не трѣбва да бѫдатъ нито много хлътнали навѫтрѣ, нито много изпѫкнали. Когато очитѣ изпѫкватъ навънъ, това се дължи на утайки, които се набиратъ около тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да слѣди за очитѣ си, да бѫдатъ въ нормално състояние. Мислитѣ, чувствата и волята на човѣка указватъ влияние върху всички органи на тѣлото му. Като знае това, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да води чистъ животъ за да не накърни правилностьта на своитѣ органи. Когато органитѣ сѫ били създадени, тѣ сѫ имали правилни форми, подчинявали сѫ се на извѣстни заксни. За създаването на тия органи сѫ взели участие редъ разумни сѫщества, които сѫ работили въ различни области. Запримѣръ, стомахътъ е направенъ отъ едни разумни сѫщества и въ специална область; дробоветѣ — отъ други разумни сѫщества и въ друга область; мозъкътъ — отъ трети разумни сѫщества — въ трета область и т. н. Всички органи сѫ създадени отъ разумни сѫщества и по разуменъ начинъ. Човѣкъ е поставенъ въ тѣлото си, като ученикъ, да учи. Човѣкъ сега учи, какъ да контролира мозъка, дробоветѣ и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще прѣживѣе редъ катастрофи, редъ катаклизми. Тия катастрофи хората наричатъ смърть. Нѣкой прѣживѣе една катастрофа, и всички казватъ: Умрѣ този човѣкъ! Какво подразбира смъртьта? Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ експлозия на единъ отъ главнитѣ органи въ човѣка. Тогава хората казвать: Еди-кой си умрѣ, замина за онзи свѣтъ. Да, машината на този човѣкъ се развали, а машинистътъ замина, отиде да търси майстори, да ремонтиратъ машината му, да започне отново да функционира. Казвамъ: пѣние има и на този, и на онзи свѣтъ, само че на онзи свѣтъ ще пѣете по особенъ начинъ. Нѣкои мислятъ, че като взематъ перото въ рѫка, съ единъ замахъ ще напишатъ пѣсеньта. Не, работитѣ не ставатъ така лесно. Ако нѣщата можеха лесно да ставатъ, пръвъ Христосъ би оправилъ свѣта. Той щѣше да каже една дума, и свѣтътъ моментално щѣше да се оправи. Защо свѣтътъ не се изправи изведнъжъ. не е ваша работа. Ако искате да разрѣшите този въпросъ, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всѣки самъ трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да стана музикантъ; азъ трѣбва да обичамъ; азъ трѣбва да мисля право! Когато постигнете това нѣщо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щомъ разберете правилно нѣщата, вие ще можете да ги прѣдадете и на другитѣ. Това показва, че всѣки човѣкъ е свободенъ да възприеме, или да отхвърли Божественото. Щомъ го приеме веднъжъ, той не трѣбва вече да се отдалечава отъ него. Съврѣменнитѣ хора се движатъ между двѣ крайности: ту съзнанието имъ потъмнява, и тѣ се скриватъ въ себе си, ту се разсвѣтлява, и тѣ излизатъ навънъ. Има извѣстенъ родъ охлюви, които нѣкога сѫ излѣзли отъ черупката си, безъ да сѫ били готови за външнитѣ условия, и сега страдатъ, не могатъ да се върнатъ назадъ. Тогава и на васъ казвамъ: дръжте черупката си, докато не измѣните формата си, докато не се пригодите на външната срѣда. На сѫщото основание и възгледитѣ ви трѣбва да иматъ такива форми, които да ви помагатъ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви занимава, трѣбва да има прѣко отношение къмъ васъ, да ви помага въ пѫтя, въ който вървите. Ако мислитѣ и чувствата не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Ако музиката, науката не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Ако добродѣтелитѣ не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Всѣко нѣщо трѣбва да е на мѣстото си, да принесе извѣстна полза. Съврѣменнитѣ хора гледатъ повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а съ това спъватъ развитието си. На това основание Богъ държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждеврѣменно да се пробудятъ и да станатъ нещастни. Нѣма по-голѣмо благо и щастие за човѣка отъ това, да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човѣка се пробуди преждеврѣменно, когато не е готовъ за това, то е равносилно на положението на човѣкъ съ боленъ стомахъ. Ако поканятъ такъвъ човѣкъ на угощение, той не може да вкуси отъ нищо, защото стомахътъ му е разваленъ. Той погледне къмъ това ядене, къмъ онова ядене и казва: Щастливи сѫ онѣзи хора, които могатъ да ядатъ. Ако вкарате единъ невѣжа въ една библиотека съ класически книги, какво ще се ползува отъ тѣхъ? — Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира. И тъй, отъ васъ се изисква здрава, солидна мисъль, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човѣкъ не подържа въ ума си такива мисли и въ сърцето си такива чувства, той ще изпадне въ тягостно състояние, ще се отекчи отъ живота си. Сѫщо така, ако пѣете една пѣсень нѣколко пѫти наредъ, най-послѣ ще се отекчите. Това показва, че въ тази пѣсень липсва нѣщо живо, което, колкото повече се пѣе пѣсеньта, толкова повече да я осмисля. Музикалниятъ човѣкъ самъ внася нѣщо ново, нѣщо живо въ пѣсеньта, която пѣе. Ето защо, какваю пѣсень и да пѣе, той не се отекчава. Пѣснитѣ сѫ резултатъ на чувствата въ човѣка. Болкитѣ, нуждитѣ, радоститѣ и скърбитѣ на хората сѫ създали пѣснитѣ. На това основание всѣки човѣкъ може да има своя пѣсень. Българскитѣ пѣсни иматъ два ясно очъртани характера: едни отъ тѣхъ сѫ тѫжни, а други — хороводни. И въ еднитѣ, и въ другитѣ пѣсни липсва нѣщо въ музикално отношение. Истинскиятъ пѣвецъ трѣбва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувствува. Нѣкой пѣе: „Заплакала е гората...“ Гората плаче, но хората не плачатъ. Понѣкога пѣвецътъ плаче, а хората не плачатъ. Когато пъкъ хората плачатъ, пѣвецътъ вече не пѣе. Има случаи, когато нѣкой говори, а хората, които го слушатъ, се смѣятъ. Всички около него се смѣятъ, само той не се смѣе. Другъ пъкъ говори и самъ се смѣе, а които го слушатъ, не се смѣятъ. Защо хората се смѣятъ? Онѣзи отъ васъ, които сѫ по-напреднали, нека отговорятъ на въпроса по какво се отличава напредналиятъ ученикъ. Сега, като говоря за музиката, намирамъ, че малко хора сѫ истински музикални. Повечето започватъ съ техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложенъ характеръ. Тъй щото, техниката въ музиката е само едната й страна. Ние се ин тересуваме отъ музиката главно отъ възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката прѣдставя нейната научна страна. Който има свободно врѣме, добрѣ е да се запознае съ теорията на музиката, да може да прѣвежда отъ една гама въ друга. Когато влизате въ окултна школа, пазете се да не изпадате въ заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всѣки може да каже, че иска да бѫде свободенъ, да се движи, дѣто иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човѣкъ да прави, каквото му дойде на умъ, да бѫде свободенъ, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвамъ: никой нѣма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане съ тази книга, ако всѣки пожелае да движи листата й? — Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Слѣдователно, когато и вие се приближавате единъ къмъ другъ, трѣбва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото въ другитѣ, ще го изтрие и въ себе си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е грубъ, а вие се заемате да му въздѣйствувате, да го изправите. Не се занимавайте съ другитѣ хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимавашъ съ работитѣ на другитѣ хора, това значи да изтривашъ рѫбоветѣ по кората на дърветата. Богъ е опрѣдѣлилъ специални сѫщества за тази работа. Остриятъ рѫбъ е толкова якъ, че мѫчно може да се изтрие. Покажете единъ педагогъ, който е могълъ досега да отѫпи острия рѫбъ въ характера на нѣкое дѣте. Ако мислите, че ще намѣрите такъвъ педагогъ, лъжете се. Азъ виждамъ дѣца, които постоянно се движатъ около учителя си и всичко, каквото той имъ каже, изпълняватъ. Обаче, отдалечатъ ли се отъ учителя на една крачка само, започватъ да го подиграватъ, да му се смѣятъ. Значи, тѣ сѫ го излъгали. Сега и на васъ казвамъ: не мислете, че можете да ме залъгвате, че съмъ изгладилъ рѫбоветѣ ви. Азъ самъ не искамъ да изгладя рѫбоветѣ ви. Ако помисля, че мога да изгладя рѫбоветѣ ви, азъ ще се самоизлъжа. Азъ оставямъ хората свободни. Мене ме интересуватъ хората дотолкова, доколкото иматъ отношения къмъ Бога. Вънъ отъ това, тѣ не ме интересуватъ. Слѣдователно, когато и вие се доближавате единъ до другъ, пазете извѣстно разстояние помежду си, да не се изтривате. Нѣкой се приближи до нѣкого и казва: Този човѣкъ е много остъръ, трѣбва да стоя далечъ отъ него. Да, не се приближавай до този рѫбъ, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротувашъ, докато господарьтъ дойде. Само той има право да отваря страницитѣ на тази книга. Нѣкой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си билъ повече обичанъ. По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е повече обичанъ отъ васъ? Ако имамъ двѣ шишета, едното съ вмѣстимость десеть килограма, а другото — единъ килограмъ, и ги напълня съ вода, можете ли да кажете, че пързото шише оби-чамъ повече? Нѣкой ще каже, че обичамъ първото шише повече, понеже съмъ турилъ въ него повече вода. Питамъ: какво ще кажете тогава, ако въ шишето, което съдържа единъ килограмъ течность, туря първокачествена вода, а въ по-голѣмото туря вода отъ второ качесто? За прѣдпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цѣни по съдържанието си. Ако по-голѣмото шише има по-добро съдържание, ще има по-голѣма цѣна. Тъй щото, когато казвате, че нѣкой човѣкъ е повече обичанъ, това значи, че съдържанието на този човѣкъ е по-цѣнно отъ съдържанието на останалитѣ. Кой човѣкъ може да бѫде обичанъ? — Само онзи човѣкъ може да се обича, който никога не умира. Обичанъ е онзи, който никога не гладува и жадува. Обичанъ е онзи, който сиромахъ не става. Всѣки човѣкъ, който умира, който гладува и жадува, който е изложенъ на всички мѫчнотии въ живота, не може да бѫде обичанъ. Той е изпратенъ на земята да се изправи, за да бѫде впослѣдствие обичанъ. За какво обичатъ пѣвецътъ? Пѣвецътъ е обичанъ не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пѣнието. Гласътъ на пѣвеца е неговото съдържание. Пѣвецътъ може да е красивъ, може и да е грозенъ, важното е, какъвъ гласъ има. Ние се възхищаваме отъ добротата, отъ правата мисъль на добрия човѣкъ, но не и отъ неговото лице. Доброто въ добрия човѣкъ се вижда въ неговитѣ очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно отъ очитѣ. По отношение на разумностьта, умътъ е по-важенъ отъ лицето. И тъй, човѣшкото лице става толкова по-цѣнно, колкото по-добрѣ изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, въ което се отразяватъ умътъ и сърцето на човѣка. Когато влѣзе въ невидимия свѣтъ. човѣкъ и тамъ носи лицето си. Много хора, като влизатъ въ невидимия свѣтъ, се объркватъ, поради голѣмото външно еднообразие. Човѣкъ трѣбва да има голѣмо прозрѣние, за да намѣри вѫтрѣшното разнообразие въ външното еднообразие. Ако въ невидимия свѣтъ търсите приятеля си, нѣма да го познаете изведнъжъ. Голѣмо усилие, голѣмо прозрѣние се изисква отъ васъ, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорятъ за онзи свѣтъ, за нѣща далечъ отъ тѣхъ, които не ги ползуватъ много, а най-важното за сегашния имъ животъ — музиката и пѣнието — оставятъ настрана. Азъ бихъ желалъ всички да пѣете и свирите по най-новитѣ правила на изкуството. Всички трѣбва да пѣете така, че въ пѣсеньта ви да има чувство, мисъль, да има свѣтлина и топлина. Една отъ задачитѣ на ученика е да знае да пѣе. Ако не може да пѣе, той трѣбва да изучава пѣнието като пръвъ и необходимъ прѣдметъ въ школата. Който не знае да пѣе, той не може да бѫде ученикъ. За окултния ученикъ музиката е единъ отъ важнитѣ елементи, който му служи като броня, да го прѣдпазва отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ неблагоприятни условия. Музиката служи за равновѣсие, пази човѣка да не се увлича въ лошитѣ страни на живота. Музиката сѫщеврѣменно закрѣпва човѣка. Дѣто и да ходи човѣкъ, щомъ пѣе, той се намира въ безопасность. Между музикалното чувство и разсѫдливостьта на човѣка има извѣстно съотношение. Колкото по-музикаленъ е човѣкъ, толкова и разсѫдителнитѣ му способности сѫ по-силно развити. Значи, никой още не е намѣрилъ съотвѣтна мелодия на даденитѣ думи. Дѣто има любовь, тамъ може да има и мелодия. Ако нѣма любовь, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М въ думата мелодия? Тя показва, че за да се роди нѣкаква мелодия, първо трѣбва да пожертвувашъ нѣщо отъ себе си, да го посадишъ въ земята, да умре тамъ, и послѣ отново да изникне, да цъвне, да върже плодъ и да узрѣе. Въ една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала прѣзъ живота и е разбрала неговия смисълъ. Когато военниятъ отиде на бойното поле и се върне като побѣдитель, той започва да пѣе и свири на мажорна гама. Ако военниятъ се върне побѣденъ, започва да пѣе и свири на миньорна гама. Побѣдительтъ пѣе и свири съ диези, защото е спечелилъ нѣщо побѣдениятъ пѣе и свири съ бемоли, защото е изгубипъ нѣщо. Мажорната гама внася разширение въ човѣка, а миньорната — свиване. Ето зашо, винаги трѣбва да става прѣливане, смѣна между мажорната и миньорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на даденитѣ думи. Нека поработятъ върху нея и млади, и стари, да видимъ, какво ще излѣзе. Питамъ: колко нишки трѣбва да вземете, за да изтъчете единъ хубавъ, коприненъ платъ? Една, двѣ, три или десеть нишки достатъчни ли сѫ за цѣльта? — Не, стотици хиляди нишки сѫ необходими, за да се изтъче единъ коприненъ платъ. При това, тия нишки трѣбва да бѫдатъ така прѣплетени, че платътъ да бѫде навсѣкѫдѣ еднакво гладъкъ. По сѫщия начинъ и музикалнитѣ произведения с ѫ изтъкани отъ безброй нишки, добрѣ съчетани въ едно цѣло. Когато нѣкой казва, че не е музикаленъ, това значи, че той е взелъ само десетина нишки за своята пѣсень, а сѫ необходими хиляди нишки още. Казвате:Кога ще постигнемъ това? — Работете всѣки день по-малко: днесъ десеть нишки, утрѣ десеть нишки и неусѣтно ще изтъчете своята пѣсень. Съврѣменнитѣ хора сѫ заставени по неволя да работятъ, да четатъ и да пишатъ, да учатъ, да градятъ кѫщи и т. н. Ако не бѣше неволята, тѣ не биха работили толкова много. Ако бихте живѣли въ тропическия поясъ, щѣхте ли да градите такива солидни кѫщи, каквито градите днесъ? Днесъ хората градятъ голѣми, високи кѫщи, безъ да сѫ хигиенични. Хигиеничната кѫща трѣбва да отговаря на извѣстни условия: тя не трѣова да бѫде нито на много сухо мѣсто, нито на много влажно. Свѣтла трѣбва да бѫде кѫщата, но това не значи, че свѣтлината й трѣбва да бѫде изобилна. Силната свѣтлина врѣди на очитѣ. Свѣтлината на свѣщитѣ е по-лека, по-приятна отъ електрическата. И когато нашитѣ мисли минаватъ прѣзъ тъмни срѣди, ние сме недоволни, защото не можемъ да ги използуваме правилно. Задачата въ живота ни е да прѣодолѣемъ на всички мѫчнотии, спънки, прѣпятствия, като се ползуваме отъ мѫдростьта и знанието, коего Богъ ни дава. Всѣки день ни се даватъ извѣстни упѫтвания. Започвашъ да ядешъ, нѣщо ти казва: Стига вече! Спечелишъ хиляда лева, мислишъ, какъ да спечелишъ още, нѣщо ти казва: Достатъчно сѫ толкова! Пишешъ нѣкаква работа, нѣщо ти казва: Спри, не продължавай повече! Съврѣменнитѣ хора не се подаватъ на тия упѫтвания. Тѣ постѫпватъ точно обратно. Когато имъ се казва да спратъ нѣкѫдѣ, тѣ продължаватъ да вървятъ. Когато пъкъ имъ дойде нѣкоя свѣтла идея, тѣ я отлагатъ. Не, дойде ли нѣкоя свѣтла идея въ ума ви, вие трѣбва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щомъ нѣщо ви каже да спрете, послушайте този гласъ. Вие трѣбва да се подчинявате на Божественото въ себе си. Когато ви каже да пѣете, пѣйте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Нѣкой иска да каже нѣщо, но мисли, обикаля, не знае, отдѣ да започне. Когато искате да кажете нѣщо, изкажете се свободно, както мислите, безъ да имате прѣдъ видъ, ще ви разбератъ ли другитѣ, какво ще кажатъ хората за васъ и т. н. Говорете направо по въпроса, безъ никакви смущения, безъ никакви съображения. Когато говорите прѣдъ Бога, говорете свободно, направо, безъ заобикалки. Когато говорите прѣдъ хората, говорете, както намирате за добрѣ. Изобщо, вие трѣбва да имате високо мнѣние за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между васъ. Тази връзка пъкъ ще помогне за прѣодоляване на вашитѣ недѫзи. Това се изисква отъ всички хора, а най-много отъ окултнитѣ ученици. Много се дава на окултния ученикъ, но и много се изисква отъ него. И тъй, въ думитѣ „любовь ме озари“ липсва нѣщо. Какво имъ липсва? — Животъ. Само животътъ озарява човѣка, а въ живота, като важни елементи, влизатъ свѣтлина и топлина. Въ този смисълъ, истински приятель е онзи, който може да стопли, да озари човѣка. Този човѣкъ носи животъ за тебе. Когато отивашъ при нѣкой човѣкъ да искашъ пари на заемъ, ако ти е приятель, той още отдалечъ ще отвори касата си и ще каже. Азъ приготвихъ една топлинка за тебе. Заповѣдай! Това значи вѫтрѣшно разбиране между двѣ души. Дѣто има разбиране между душитѣ, тамъ има и хармония, и музика. Сега, като знаете тѣзи положения, работете върху даденитѣ думи, да напишете нѣкаква мелодия. Можете да напишете и припѣвъ на тази мелодия. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 1 декември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСТОИ НА СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Чете се темата; „Разлика между дѣтско и старческо съзнание“. Прѣдставете си, че имате една жива единица, повдигната въ втора, въ трета, въ четвърта степень: 12, 13, 14. Какво ще стане съ тази единица? Въ каквато степень да се повдигне, единицата винаги си остава единида, не се увеличава. Ако съберете една единица съ още една, ще получите двѣ единици: 1+1=2. Питамъ: може ли единицата да се събере съ единица? Може ли цѣлото да се събира? Въ математиката събиратъ и цѣли числа, както и части отъ цѣлитѣ, обаче, въ природната математика цѣлото никога не се събира. Събиратъ се само части отъ цѣлото. Въ този смисълъ, човѣкъ, като цѣло, нито се събира, нито се изважда, нито се умножава, нито се дѣли. Това е твърдение, но дали вие сте съгласни съ него, то е другъ въпросъ. И тъй, четири велики закона има въ свѣта, отъ спазването на които зависи щастието на човѣка. Тѣ сѫ законитѣ за събиране, изваждане, умножение и дѣление. Ако човѣкъ не се събира, изважда, умножава и дѣли, винаги самъ остава, т. е. винаги ще бѫде свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ живѣе вънъ отъ противорѣчията на живота. Забѣлѣжете, когато двама души се събератъ на едно мѣсто, между тѣхъ непрѣменно ще се яви нѣкакво стълкновение. Докато кучето е само, не лае. Щомъ види друго куче, започва да лае. Ако поставите огледало прѣдъ нѣкое куче, то вижда образа си въ огледалото, но мисли, че друго куче има тамъ и започва да лае, да се хвърля върху него. Съ кого се бори това куче? — Съ себе си. По сѫщия начинъ и човѣкъ се запитва: Прѣди да съмъ дошъпъ на земята, сѫществувалъ ли съмъ? Казвамъ: човѣкъ е сѫществувалъ и прѣди да е дошълъ на земята. Въ това отношение той прѣдставя отражение на другъ нѣкакъкъ образъ, който е сѫществувалъ прѣди слизането му на земята. И днесъ човѣкъ се бори, но съ кого? — Съ себе си, съ своето отражение, което вижда въ огледалото. Като знае това, той не трѣбва да се бори съ себе си, но да се изучава, да се опознава. Какъвъ е смисълътъ, частитѣ да се борятъ съ цѣлото? Какъвъ смисълъ има човѣкъ да се бори съ Бога? Ако вие се борите съ себе си, това показва, че се борите съ Бога, но тази борба нѣма да ви изведе на правъ пѫть. Каквото и да правите, цѣлото ще си остане цѣло, и частитѣ ще си останатъ части. Съ други думи казано: единицата ще си остане единица, а множеството ще си остане множество. Нѣкой казва: Мирътъ ми се отне. — Кой отне мира ти? Никой не може да ти отнеме мира, освѣнъ ти самъ. Мжжътъ казва, че жената го истезавала; жената пъкъ казва, че мѫжътъ я истезавалъ. Казвамъ: мѫжътъ не сѫществува вънъ отъ жената; и жената не сѫществува вънъ отъ мѫжа. Тѣ сѫ части на цѣлото и, като части на цѣло, живѣятъ и се развиватъ въ него. Мѫжътъ и жената сѫ проекции на цѣлото, което се изявява въ пространството въ множество форми. Казвате, че трѣбва да обичате всички хора, всички живи сѫщества. Каквото и да говори човѣкъ, той обича само себе си. Че това е така, забѣлѣжете, когато човѣкъ е разположенъ, той обича всички хора; щомъ не е разположенъ, той никого не обича. Обаче, това не отрича любовьта. Казано е: Богъ е Любовь. Слѣдователно, душитѣ прѣдставятъ различни състояния, въ които Любовьта, т. е. Божественото съзнание се проявява въ врѣме и пространство. Всичко може да изчезне въ свѣта, но Божественото съзнание — никога. То вѣчно е сѫществувало, сѫществува и ще сѫществува въ врѣме и пространство, както и извънъ врѣмето и пространството, въ своитѣ микроскопически и грандиозни размѣри. Това е отвлѣчена философска мисъль, която отчасти само дава идея за Божественото съзнание. Значи, всички души заедно образуватъ Божественото съзнание. Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога. Щомъ е така, кой може да ни извади отъ Божественото съзнание? И слѣдъ всичко това, нѣкой се оплаква, че е нещастенъ, забравенъ, изоставенъ. Не, това е лъжливо учение, крива философия. Никой не може да извади човѣка отъ Божественото съзнание, никой не може да го направи нещастенъ. Докато човѣкъ вѣрва, че живѣе въ Бога и е свързанъ съ Неговото съзнание, работитѣ му вървятъ добрѣ, и той е доволенъ отъ живота си. Въ деня, въ който човѣкъ помисли, че е особено сѫщество и подобенъ на него нѣма, той самъ се отдѣля отъ Бога, и страданията, нещастията, противорѣчията тръгватъ слѣдъ него. Който иска да управлява другитѣ хора, да разполага съ тѣхъ, той самъ създава нещастията си. Не е лесно човѣкъ да управлява хората, да задоволява тѣхнитѣ нужди и изисквания. Да управлявашъ ближния си, това значи преждеврѣменно да остарѣешъ и побѣлѣешъ. И тъй, като цѣло, единицата не се събира. Богъ е единица. Съ кого ще Го съберешъ? Числата 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и т. н., до безконечность, прѣдставяватъ части отъ цѣлата единица. Слѣдователно, тѣ изразяватъ безкрайни състояния или възможности, които се включватъ въ Бога, въ единицата, въ вѣчностьта. Сега, азъ ще дамъ ново опрѣдѣление за вѣчностьта. Ако начъртаете една окрѫжность, вие казвате, че тази окрѫжность затваря единъ вѣченъ крѫгъ. Защо този крѫгъ е вѣченъ? — Защото окрѫжностьта никѫдѣ не е прѣкѫсната. Щомъ се прѣкѫсне нѣкѫдѣ, и крѫгътъ се прѣкѫсва или пропуква, и тогава казваме, че крѫгътъ е врѣмененъ. Тогава, отъ едната страна на крѫга тече положителна енергия, а отъ другата страна — отрицателна. Плюсътъ означава посоката, отдѣто минава Божествената енергия. Минусътъ означава мѣстото, дѣто Божествената енергия започва да изтича. Плюсътъ и минусътъ прѣдставятъ течения на сили въ двѣ успоредни посоки, които се срѣщатъ нѣкѫдѣ въ вѣчностьта и образуватъ окрѫжность, затварятъ единъ крѫгъ. Слѣдователно, вѣчни нѣща сѫ тия, които нѣматъ нито начало, нито край. Който иска да стане знаменитъ човѣкъ, той трѣбва да опише около себе си една окрѫжность, да образува крѫгъ, който нѣма начало, нѣма и край. Ако знаменитиятъ човѣкъ е недоволенъ отъ положението си, иска да се прослави, той разкѫсва нѣкѫдѣ окрѫжностьта, и въ нея вече се явява положителна и отрицателна енергия. Този човѣкъ иска да се прѣдстави прѣдъ хората, да имъ заповѣдва, но ще се намѣри въ положението на човѣкъ, който се огледва въ огледало. Каквото върши отвънъ, това ще види и вѫтрѣ въ огледалото. Ако отвънъ е сериозенъ, и вѫтрѣ ще бѫде сериозенъ; ако отвънъ е веселъ, и вѫтрѣ ще бѫде веселъ. Въ края на краищата този човѣкъ заповѣдва на себе си, прославя се пакъ прѣдъ себе си. Единъ день, когато съзнае това, той ще разбере комичното положение, въ което се е намиралъ. Съврѣменнитѣ хора понѣкога изпадатъ въ фалшиво положение въ живота. Тѣ се боятъ отъ сиромашията и казватъ: Какъ ще прѣживѣемъ старинитѣ си, когато не можемъ да работимъ, а сме бѣдни? Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ отъ сиромашията, защото слѣдъ нея ще дойде богатството. Богатството е плюсъ, а сиромашията е минусъ въ живота. Тѣ сж полюси, между които животътъ се движи. Който иска да бѫде богатъ, той трѣбва да се въорѫжи, да е готовъ да изхвърли всичкитѣ си снаряди и послѣ отново да ги спечели. Ако кесията не се празни, тя не може да се пълни. Сиромашията и богатството сѫ врѣменни състояния. Тѣ могатъ да траятъ моментъ, а могатъ да траятъ и години — отъ човѣка зависи. Човѣкъ трѣбва да мине и прѣзъ двѣтѣ състояния, да научи нѣщо отъ тѣхъ. Сиромашията дава едни уроци, богатството — други. Нѣкой казва: Трѣбва ли да бѫда богатъ? — Трѣбва да бѫдешъ богатъ. — Трѣбва ли да бѫда сиромахъ? — И сиромахъ трѣбва да бѫдешъ. — Трѣбва ли да бѫда ученъ? — Трѣбва да бѫдешъ ученъ. — Трѣбва ли да бѫда невѣжа? — И невѣжа трѣбва да бѫдешъ. Учението е богатство; невѣжеството е сиромашия. — Трѣбва ли да бѫда праведенъ, добъръ човѣкъ? — Трѣбва да бѫдешъ праведенъ. — Трѣбва ли да бѫда грѣшникъ? — Трѣбва да бѫдешъ грѣшникъ. Добротата е богатство, грѣховностьта, лошевината е сиромашия. Това е правата философия въ живота. Слѣдователно, права философия е тази, която създава силни, устойчиви хора, които разбиратъ всички прояви на живота и лесно се справятъ съ прогиворѣчията. Мнозина, които не разбиратъ живота, се обезсърдчаватъ, отчайватъ и казватъ: Нѣма щастие на земята. Днесъ и млади, и стари търсятъ щасгието и, като не го намѣрятъ, казвать: Щастието е непостижимо. Питамъ: на какво се дължи щастието, и на какво — нещастието? Всѣки иска да бѫде щастливъ. Ще ви дамъ една рецепта, да знаете, какь можете да придобиете щастието. Първото условие за щастиего е любовьта. Когато придобиете любовьта, и щастието ще дойде. Когато изгубите любовьта, и щастиего ще изгубите. Ако нѣкой казва, че нѣма щастие въ свѣта, подразбирамъ, че между хората нѣма любовь. Хората искатъ безъ любовь да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. Вие можете да имате знание, богатство, сила, но ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете щастливи. Мѫдростьта не прави човѣка щастливъ. Мѫдрецътъ може да бѫде доволенъ отъ знанието, отъ мѫдростьта си, но и той не е щастливъ, ако нѣма любовь. Въ щастието човѣкъ изпитва пълнота, разширение, благодарение на любовьта, която го е посѣтила. Щастливиятъ човѣкъ има връзка съ Бога, вслѣдствие на което той чувствува пулса на всички живи сѫщества. Нѣма по-голѣмо блаженство за човѣка отъ това, да чувствува този пулсъ! Само този човѣкъ живѣе съзнателно и разумно. И тъй, който придобие любовьта, той придобива и щастиего. Хванете ли щастиего въ рѫцѣтѣ си, всички ваши ближни — мѫжъ, жена, дѣца, приятели тръгвать слѣдь васъ. Изпуснете ли щастието, всички ви изоставятъ. Щастливиятъ човѣкъ не боледува, нито умира. Нѣкой казва, че еди-кой си умрѣлъ отъ любовь. Който люби, той не умира. Отъ безлюбие хората умиратъ, но отъ любозь — никога. Казватъ за нѣкого, че като видѣлъ майка си и баща си, коиго отдазна не виждалъ, не могълъ да издържи отъ радость, вслѣдствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбенъ видѣлъ възлюбената си и отъ любовь къмъ нея, сърцето му се пукнало. Това не е вѣрно. Хората умиратъ отъ безлюбие, но не отъ любовь. Любовьга не умъртвява, но възкръсява човѣка. Ако въ сърцето на умрѣлия може да се събуди любовь, той сгава силенъ, мощенъ и оживява. Хората мислятъ, че когато умре нѣкой, съ него всичко се свършва. Всичко се свършва само съ онзи човѣкъ, който е изгубилъ любовьта си. Докато човѣкь има любовь въ сърцето си, той не умира. Той заминава за онзи свѣтъ, както хората на земята заминаватъ отъ едно мѣсто на друго, но не умира. Когато нѣкой казва, че еди-кой си умрѣлъ, това значи, че той съблѣкълъ старитѣ си дрехи и облѣкълъ нови. Можете ли да кажете, че нѣкой умрѣлъ, само защото съблѣкълъ старитѣ, скѫсанитѣ си дрехи? Можете ли да кажете, че нѣкой умрѣлъ, само защото коститѣ му били разхвърляни по гробищата? Тѣлото на човѣка е дреха, отъ която нѣкога може да се откѫсне рѫкавъ, гръбъ, прѣдница или друга нѣкаква часть. Отдѣлнитѣ удове на тѣлото прѣдставятъ теркове отъ които може да се опрѣдѣли, каква е била формата на цѣлото тѣло. Рѫката е единъ теркъ, кракътъ — другъ, бѣлитѣ дробове — трети и т. н. Казватъ: Великолѣпно нѣщо е човѣшкото тѣло! Да, физическото тѣло е оригинална дреха. И ако съврѣменнитѣ учени изучаватъ тази дреха и я намиратъ толкова сложна, какво ще бѫде положението имъ, ако единъ день се заематъ съ изучаването на самия човвкъ? Засега ученитѣ изучаватъ колко влакна, колко клѣтки има въ дрехата на човѣка. Тия клѣтки прѣдставятъ тухлитѣ, отъ които е съградено човѣшкото тѣло. Душата на човѣка е вънъ отъ тѣзи клѣтки. Тя е свободна, и нищо не е въ сила да я ограничи. Тази вечерь ще ви дамъ слѣдното музикално упражнение: „Любовь ме озари, Душа ми разшири, Духътъ ми укрѣпи И благость въ менъ всели“. Сега, на тѣзи думи трѣбва да се даде нѣкаква мелодия. Тия думи сѫ положителни. Казано е: любовь ме озари. Значи, любовьта озарява човѣка. Нѣкой казва, че е скърбенъ, понеже изгубилъ онзи, когото люби. Невъзможно е да изгубишъ човѣка, когото любишъ. Запримѣръ, Богъ, Който ни люби, не може да ни изгуби. Той нито губи, нито печели. Да изгубимъ онзи, който ни люби и когото ние любимъ, подразбира да изгубимъ Бога. Логически това твърдение е невъзможно. Да изгубишъ Бога, значи да умрешъ. Отсѫтствието на Бога въ единъ домъ внася смърть. Слѣдователно, дисхармонията въ свѣта се дължи на кривата философия, която сѫществува между хората, че могатъ да изгубятъ Бога. Второто неправилно твърдение е, когато нѣкой казва, че никой не го обича. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, Богъ не може да измѣни на себе си. Ако приемемъ, че Богъ може да измѣни на себе си, тогава трѣбва да допуснемъ, че има сила вънъ отъ Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовьта е неизмѣнна, тя всѣкога ни озарява. Обаче, има случаи, когато човѣшката душа минава отъ едно състояние въ друго. При прѣминаване на тия състояния, въ съзнанието на човѣка врѣменно настава мракъ, тъмнина, докато той отново влѣзе въ Божественото съзнание, въ любовьта, въ която има свѣтлина и радость. Необходимо е човѣкъ да прѣмине прѣзъ тия промежутъчни състояния, като условия за неговото повдигане. И въ тия прѣходни състояния той пакъ се намира въ областьта на любовьта, но облацитѣ на неговото съзнание му прѣчатъ да вижда тази свѣтлина. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате отъ едно състояние на съзнанието въ друго. Това прѣминаване отъ човѣшкото съзнание въ Божественото винаги носи нѣщо ново. Когато ученикътъ се натъкне на тия състояния, той не трѣбва да се безпокои, но да мисли. Нѣкой казва: Голѣми страдания имамъ! Колкото по голѣми и продължителни сѫ страданията, толкова по-велики, по-мощни ще бѫдатъ състоянията на радость и на любовь, които ще дойдатъ като послѣдствия на първитѣ. Това всѣки може да провѣри. Това не е теория, то е наука. Ще кажете, че съврѣменната наука не разглежда тия въпроси. Това нищо не значи. Съврѣменната наука още не е завършена, тя не е дошла до своя краенъ развой. Но и ние нѣма да я кърпимъ съ нови ями, ще я оставимъ да върви и да се развива по естественъ пѫть. Ако й туримъ нови ями, нови кръпки, дупкитѣ й ще станатъ по-голѣми. Старитѣ дрехи ще кърпимъ съ стари ями, а отъ новитѣ дрехи ще съградимъ новата философия за живота. Ако речемъ да реформираме свѣта по стария начинъ, ние ще се натъкнемъ на още по-голѣми мѫчнотии. Ако религиозниятъ човѣкъ види, че нѣкой се оглежда въ огледало, той ще го счита за голѣмъ грѣшникъ, ще му наложи епитимия, въ постъ и молитва, въ разкаяние и т. н. Въ това огношение турцитѣ сѫ по-свободни. Тѣ казватъ: Благословение е да гледашъ красивото! И тъй, всѣко съзнание, като часть отъ Божественото, има условия да расте и да се развива. Щомъ знаете това, вие ще можете да устоявате на всички мѫчнотии и противорѣчия. Понѣкога човѣкъ се отчайва, обесърдчава и казва: Дотегна ми да живѣя. Отъ мене нищо не може да стане, азъ ще се самоубия. Не, невъзможно е човѣкъ да се убие. Той е часть отъ цѣлото, часть отъ Божественото съзнание, на което по никой начинъ не може да посегне. Ако кѫщата на нѣкой човѣкъ се запали и изгори, мислите ли, че той не може да си направи нова? Ако дрехитѣ на нѣкой човѣкъ се скѫсатъ, мислите ли, че той не може да си направи нови? Слѣдователно, каквото и да направи човѣкъ съ себе си, той не може да докосне нито на йота своята душа. Тя е часть отъ Бога, а на Божественото никой не може да посегне. Човѣкъ може да изгори кѫщата си, или да скѫса дрехата си, но каква разумность има въ това? Ще изгоришъ кѫщата си, ще скѫсашъ дрехата си, но душата си не можешъ да докоснешъ. Тя е недостѫпна за тебе. Подъ „душа“ ние разбираме групировка или съвокупность отъ множество сѫщества, или съзнания, всѣко отъ които прѣдставя извѣстна степень на интелигентность, или извѣстно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзние. Въ този смисълъ, въ момента на своето проявление, всѣка душа не е нищо друго, освѣнъ изразъ на едно отъ състоянията на Божественото съзнание. Запримѣръ, искате да ядете — това е състояние; искате да четете, да учите, да свирите — това е състояние; искете да станете великъ човѣкъ — това е състояние. Всички тия състояния, събрани въ едно цѣло, прѣдставятъ стремежи на една душа. Стремежитѣ на всички души пъкъ се съединяватъ и се вливатъ въ крѫга на Божественото съзнание. Това е дълбока философия, за разбирането на която се изисква голѣмо умствено напрѣжение. Както мѣхурътъ може да се пръсне отъ надуване, така и нервната система на човѣка е въ състояние да се пропука отъ силитѣ на злото. По сѫщия начинъ човѣкъ трѣбва да тонира своята нервна система и за Божественитѣ енергии, да ги възприеме правилно, да издържа на тѣхъ. Въ този смисълъ ученикътъ трѣбва да гледа на живота не като на нѣщо механическо, а като на съвокупность отъ разумни сили, които го рѫководятъ. Щомъ е така, той отъ нищо не трѣбва да се плаши. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ и рѣшителенъ да върши волята Божия, като едно отъ състоянията на Божественото съзнание. Затова, именно, Богъ мисли за човѣка само добро. Като мисли доброто на човѣка, Той мисли доброто и за себе си. За Бога злото е абсолютно изключено. Значи, злото въ свѣта иде отъ неразбиране на условията, въ които се намираме. Сега ще помните слѣдното положение: никоя сила въ свѣта не е въ състояние да ви извади отъ Божественото сьзнание. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да ви направи пакость, да вземе щастието ви. Ако нѣмате щастие, трѣбва ли да плачете за него? Защо плачете за нѣщо, което не познавате? Кой отъ васъ е билъ щастливъ? Досега азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, който да е изгубилъ щастието си. Бихъ желалъ да срещна такъвъ човѣкъ. Говорятъ нѣкои, че сѫ изгубили щастието си. Да, това сѫ само философски или поетически изрази. Който има щастието въ себе си, той не може по никой начинъ да го изгуби, защото щастието произтича отъ любовьта. Който има любовь, той не може да я изгуби, защото, като душа, той е състояние на Божественото съзнание. Тази мисъль трѣбва да държите постоянно въ ума си, ако искате да запазите своя вѫтрѣшенъ миръ и добро разположение на духа. Мнозина отъ васъ сѫ добри пѣвци, добри музиканти. Опитайте се да съчините нѣкаква мелодия на четиритѣ стиха, които ви дадохъ. Нека това бѫде задача за всички, да видите, дали мажорна или миньорна гама ще подхожда повече. Ако се опитате да дадете нѣкаква мелодия, вие ще се натъкнете на мисъльта, какво ще кажатъ другитѣ, ще я удобрятъ, или не. Това е прѣходно състояние, прѣзъ което всички минаватъ. Не се смущавайте отъ това, кой какво ще каже. Всѣко нѣщо, което е направено съ любовь, не може да не се хареса. При това, вие трѣбва да знаете, че се намирате въ процесъ на развитие. Ето, и азъ ви дадохъ една незавършена работа, вие да я завършите. Красотата седи въ незавършенитѣ процеси. Ако искате, вие можете да измѣните текста, да размѣстите думитѣ така, че да съотвѣтствуватъ на мелодията, която ще дадете. Нервната система на съврѣменния човѣкъ не може да издържа абсолютна хармония въ тоноветѣ, въ звуковетѣ, вслѣдствие на което и въ рѣчьта, и въ музиката се допуща поне единъ дисонансъ. Всички поети и музиканти, които сѫ писали произведения, издържани въ хармонично отношение, млади сѫ умрѣли. Животътъ може да се продължи благодарение на дисонанситѣ. Въ този смисьлъ страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ дисонанси. При страдания, при дисонанси, животътъ е по-устойчивъ, а материята — по-издържлива. Абсолютната хармония създава голѣмо напрѣжение върху нервната система на човѣка, а дисонансътъ е почивка, той е необходимъ за смѣна на състоянията. Ако дисонанситѣ сѫ на брой много и на малки разстояния единъ отъ другъ, тѣ прѣдизвикватъ разпокѫсване въ нервната система. Обаче, ако сѫ бързи, т. е. кратки и на голѣмо разстояние единъ отъ другъ, тѣ сѫ необходими за смѣна на състоянията въ живота. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, че вие малко пѣете, вслѣдствие на което губите гласа си. Човѣкъ трѣбва да пѣе, за да се научи правилно да говори. Правилниятъ говоръ трѣбва да бѫде музикаленъ. Значи, пѣнието е музикаленъ говоръ, а говорътъ е пѣние. Човѣкъ не може да пѣе, докато не се научи да говори музикално. И обратно: той не може да говори, докато не се научи да пѣе. Но човѣкъ все трѣбва да има на кого да пѣе и да говори. На кого ще пѣе? — На висшето въ себе си. — За кого ще учи? — За висшето въ себе си. Човѣкъ може да бѫде обектъ самъ за себе си, но и другъ нѣкой може да му бѫде обектъ. Изобщо, обектътъ може да се мѣни. Когато човѣкъ даде ходъ на Божественото въ себе си, тогава обектътъ на неговитѣ стремежи е постояненъ. Тогава той разбира нѣщата моментално. Защо? — Понеже дохожда въ състояние на вѫтрѣшно прозрѣние или прѣдвкусване, и бързо се ориентира върху нѣщата. Божественото начало въ човѣка носи разширение за сърцето, свѣтлина за ума и разнообразие и красота за духа. При всичко това, пакъ има нѣщо неизмѣнно въ живота на човѣка. Божественото е неизмѣнна мѣрка, която физиономиститѣ търсятъ въ лицето на човѣка, но не могатъ да я намѣрятъ. Френолозитѣ я търсятъ въ главата, но не могатъ да я намѣрятъ. Хиромантицитѣ я търсятъ въ рѫката, но не могатъ да я намѣрятъ. Астролозитѣ я търсятъ нѣкѫдѣ въ съчетанието на планетитѣ, но и тамъ не могатъ да я намѣрятъ. Тази мѣрка се срѣща и на главата, и на лицето, и на рѫката на човѣка, но тя е неуловима. Всѣки я чувствува, но не може да опрѣдѣли мѣстото й. Срѣщате единъ човѣкъ, виждате, че лицето му е свѣтло, сияе. Другъ пѫть срѣщате сѫщия човѣкъ, но тази свѣтлина я нѣма на лицето му. Той е тъй обикновенъ, както всички хора. Слѣдователно, Божественото въ човѣка не се проявява всѣкога. Въ това седи красотата на живота. Туй не значи още, че когато човѣкъ е облѣченъ съ старитѣ си дрехи, е грозенъ. Наистина, новитѣ дрехи придаватъ на човѣка нѣщо хубаво, тържествено, но и съ старитѣ си дрехи той пакъ обръща внимание на околнитѣ: всички го търсятъ за работа, всѣки се нуждае отъ него. Ако сте облѣчени въ нови дрехи и срещнете на пѫтя си човѣкъ, който е гладувалъ нѣколко деня, вие ще поприказвате съ него, но не можете веднага да му услужите. Ако сте съ старитѣ си дрехи и срещнете този човѣкъ, веднага ще го заведете дома си, ще измиете краката му, ще го нагостите добрѣ и слѣдъ това ще го запознаете съ домашнитѣ си. Значи, не само вие ще направите връзка съ него, но цѣлиятъ ви домъ. Ако пъкъ Божественото ви покани дома си и ви нахрани, това ще бѫде още по-добрѣ за васъ. И Божественото има свой домъ, домашни, съ които може да ви запознае. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка отъ този, да бѫде поканенъ въ дома на Божественото, да се запознае съ домашнитѣ му и да направи връзка съ тѣхъ. Казвамъ: пазете връзката си съ Божественото! Ако Божественото дойде въ вашия домъ, вие трѣбва да го приемете като великъ гостъ, да му послужите съ свещенъ трепетъ. Този гостъ иде отъ далеченъ пѫть. Той ще ви разправи за своето пѫтешествие, за красивото, за великото въ живота, а вие само ще слушате и ще се учите. Като поседи малко при васъ, той ще ви остави благословението си и ще замине, като обѣщае, че отъ врѣме на врѣме ще ви пише по едно писмо. Питамъ: ако вие не сте готови да послужите на Божественото, за какво друго ще бѫдете готови? Това значи: дойдете ли до Бога, вие трѣбва да бѫдете готови на всѣкакви жертви, безъ никаква философия. Вънъ отъ Бога можете да философствувате, колкото искате. Въ философията вие търсите логика, разглеждате всички методи, правила, съ цѣль да извадите едно общо заключение. Дойдете ли до Бога, всѣкаква философия пада. Защо? — Защото тамъ всичко се схваща моментално: и поезия, и музика, и наука, и изкуство, и религия изведнъжъ ставатъ ясни. Въ човѣшката философия нѣщата се извършватъ въ врѣме и пространство, затова човѣкъ има нужда да доказва, да разсѫждава, да съпоставя. Въ Божественото всички нѣща се извършватъ извънъ врѣмето и пространството, слѣдователно, тѣ сѫ ясни, разбрани, не се нуждаятъ отъ никакви доказателства, отъ никакви разсѫждения върху тѣхъ. И тъй, не се безпокойте, че не можете изведнъжъ да постигнете желанията си. Бѫдете доволни отъ това, което днесъ имате. Да бѫдете доволни отъ това, което имате, не значи, че не трѣбва да се стремите. Вие трѣбва да бѫдете доволни отъ най-малкото, защото въ него се криятъ условия за голѣмото. Въ малкото се крие Божественото, което е носитель на красивото въ живота. Който се радва на малкитѣ придобивки, той ще дойде и до голѣмитѣ. И Богъ се радва на малкитѣ придобивки. Той има всичката сила и власть да застави хората да Му служать, както иска, но ги остава свободни, сами да дойдатъ до съзнание да Му служатъ. Той има търпѣние да чака съ вѣкове тѣхното пробуждане и да се радва на микроскопическитѣ усилия, които тѣ правятъ. Човѣкъ е оставенъ свободно да се развива, самъ да поеме правия пѫть, да разбере и прѣцѣни неговата красота. Когато човѣкъ влѣзе въ този пѫть, той започва да вижда навсѣкѫдѣ само красивото, възвишеното. Богъ вижда само хубавото, само доброто. Съ лошото, съ злото Той не се занимава. Когато стане въпросъ за изправяне на нѣкои криви страни въ човѣка, съ това се занимаватъ ангелитѣ и арахангелитѣ. Слѣдователно, страданията на хората се дължатъ на корекциитѣ, на ремонта, който ангелитѣ правятъ върху тѣхъ. Когато болката имъ се увеличи, тѣ викатъ: Господи, защо ни измѫчвашъ? Трѣбва ли комарьтъ, смачканъ, отъ човѣка, да пита Господа, защо му е отнелъ живота? Богъ ли отне живота на комаря? — Човѣкъ отне живота му. Когато комарьтъ се оплаква, че отнели живота му, Богъ казва: Направете му нова дрешка! Дойде нѣкой и се оплаква, че кѫщата му изгорѣла. Богъ казва: Съградете на този човѣкъ нова кѫща, по-хубава отъ старата! Нѣкой се оплаква, че го изпѫдили отъ служба. Богъ казва: Дайте нова служба на този човѣкъ, по-добра отъ старата! Слѣдователно, Богъ използува всѣко нещастие, всѣко страдание, на което хората се натъкватъ, за да имъ покаже правата посока въ живота. Сегашниятъ животъ е приготвяне за онова, което прѣдстои да дойде. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ухо не е чуло, нито око е видѣло онова, което Богъ е опрѣдѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ“, т. е. за онѣзи, които сѫ готови да възприематъ Неговата Любовь. Казвамъ: понеже много съмъ говорилъ за любовьта, ще ви дамъ задача, всѣки отъ васъ да опрѣдѣли поне по едно отличително качество на любовьта. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя не се съблазнява, нито се подкупва. Запримѣръ, когато младата мома намѣри своя възлюбенъ, тя отъ нищо не трѣбва да се съблазнява. И царскиятъ синъ да дойде при нея, да й обѣщава цѣлиятъ свѣтъ, тя да не се съблазни, да не се подкупи съ нищо. При това, всѣка жертва, която е направена отъ любовь, трѣбва да се оцѣни правилно. Любовьта не се колебае. Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, въ дущата на когото има любовь. Който има любовь, той е абсолютно неуязвимъ. И животнитѣ даже познаватъ любовьта. Тѣ изпитватъ прѣдъ нея свещенъ трепетъ, който ги кара да отстѫпватъ. Въ своитѣ прояви любовьта е вѣчна. Когато любовьта минава отъ единъ свѣтъ въ другъ, тя създава страдания на хората. Който не разбира този законъ, той може да прѣживѣе нѣкаква катастрофа. Който го разбира, той никога не се обезсърдчава. Ако чешмата въ двора на нѣкой човѣкъ дава малко вода, това не е за обезсърдчение. Утрѣ водата на тази чешма ще се увеличи и ще напоява по-изобилно цвѣтята и дърветата. Това сѫ фази, прѣзъ които любовьта минава. Човѣкъ трѣбва да разбира тѣзи фази и да не се смущава. Когато човѣкъ съблѣче старитѣ си дрехи, той трѣбва веднага да облѣче нови, да не остане голъ. Ако е лѣто, може да мине, както и да е; но когато зимата настѫпва, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ съ новитѣ си дрехи, веднага да ги облѣче. И тъй, когато ученикътъ иска да добие знанието, което любовьта носи, той трѣбва да хвърли старитѣ си дрехи, т. е. всички ненужни страдания, да се откаже отъ своя егоизъмъ. Егоизъмътъ е прѣпятствие на човѣка, да види свѣтлината на деня. Мнозина отъ васъ сте се индивидуализирали, мислите само за себе си, за своитѣ страдания. Такъвъ човѣкъ мяза на боленъ, който мисли само за болестьта си. Казвамъ на болния: ти приеми любовьта въ себе си, а за болестьта не мисли. Любовьта е сила, която е въ състояние да те излѣкува. Любовьта лѣкува всички болести. Тя повишава трептенията, вибрациитѣ на човѣшкия организъмъ и съ това го прави способенъ да издържа на външнитѣ влияния и на влиянията на микробитѣ. Когато човѣкъ се демагнетизира, той губи своята жизнена енергия и лесно заболѣва. При всѣко демагнетизиране става пропукване на извѣстни мѣста въ двойника, отдѣто изтича голѣма часть отъ жизнената енергия на човѣка. Когато това пропукване се запуши, човѣкъ оздравява. Всѣка дума, която излиза отъ любовьта, служи като мазилка, съ която се запушва и най-малкото пропукване на нервната система. Когато кръвоноснитѣ сѫдове въ човѣка губятъ своята пластичность, своята пъргавина, той заболява отъ артерио-склероза. Това се случава най-много съ старитѣ хора. Който иска да запази здравето си, да про дължи живота си, той трѣбва да запази по-движностьта на тѣлото си. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да не прѣяжда и да пие гореща вода, която помага за разтваряне на утайкитѣ, които се образуватъ при храненето. Отъ друга страна, горещата вода прѣдизвиква изпотяване, при което, чрѣзъ потьта се отдѣлятъ токсинитѣ отъ организъма. Тѣзи сѫ елементарни правила, които трѣбва да спазватъ, както здравитѣ, така и болнитѣ хора. И тъй, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ! Защо? — Това е необходимость на организъма. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ! Това е необходимо условие за неговото развитие. Човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ! Това е необходимость за ума. Човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Красотата е изразъ на Истината. Само свободниятъ човѣкъ може да бѫде красивъ. Само свободниятъ човѣкъ може да се домогне до истинското знание, до знанието на природата. Той чете направо отъ книгата на природата, защото знае нейната азбука. Като види човѣка, той гледа на него като на библиотека. Ще влѣзе въ тази библиотетека, ще отвори една книга — ушитѣ, ще отвори втора книга — носа, ще отвори трета книга — устата, четвърта книга — очитѣ и т. н. Той ще чете и ще прѣвежда. Човѣкъ е отворена книга, по която може да се чете за небето и за земята. Който не може да чете тази книга, той ще ходи да учи въ Англия, въ Франция, въ Германия, ще прѣкарва тамъ, но въ края на краищата, тази книга ще остане пакъ затворена за него. Нпостолъ Павелъ казва: „Вие сте написана книга.“ Велики и славни работи сѫ написани въ човѣшката душа, които за въ бѫдеще ще се четатъ и прѣпрочитатъ. Първо човѣкъ ще почне да чете написаното на ума, на сърцето, докато дойде най-послѣ до човѣшката душа, въ която се крие истинското Божествено знание. Въ душата е съсрѣдоточенъ реалниятъ свѣтъ, който нито се измѣня, нито се промѣня. Докато изминемъ този свѣтъ и дойдемъ до опрѣдѣленото мѣсто, ние ще се разговаряме едни съ други, ще учимъ, ще прилагаме и ще се радваме, че дълъгъ е пѫтътъ, който ни прѣдстои да минемъ. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 17 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛЮБОВЬ - КОЛЕКТИВНОСТЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. За слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Сега, ще задамъ нѣколко въпроса. Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на свѣта? Ако умътъ мисли и не е измислилъ нищо полезно, какво е постигналъ? Ако човѣкъ скача, безъ да е подскочилъ на извѣстна височина, какъвъ смисълъ има това скачане? Ако ученикътъ учи и нищо не е научилъ, каква полза отъ неговото учение? Нѣкой казва: О, свѣтла зора, която изгрѣвашъ въ моята душа! Какво означава това изречение? Въ сѫщность зората изгрѣла ли е въ душата на този човѣкъ? Щомъ казва, че зората е изгрѣла въ неговата душа, това подразбира, че той или е придобилъ нѣщо хубаво, или е само поетизиралъ. Но това се отнася само за него. За да може другъ нѣкой да каже сѫщото, непрѣменно трѣбва да види нѣщо добро въ живота си. Тогава и въ неговата душа ще изгрѣе зората. Често хората се провикватъ: О, хлѣбецъ, който давашъ животъ на душата ми! Ако човѣкъ не може да хапне отъ хлѣбеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъвъ смисълъ има това изречение? Отъ сутринь до вечерь човѣкъ мисли и се моли само за хлѣба.Това показва, че той разбира неговата цѣна. Щомъ разбира и знае цѣната на хлѣба, той може да каже: О, хлѣбецъ, който давашъ животъ на моята душа! Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, прѣживяно. Човѣкъ вѣрва въ силата на хлѣба. Защо хората вѣрватъ въ хлѣба? — Защото сѫ опитали силата му, той имъ е придалъ нѣщо. Сега, ще напиша нѣщо на дъската. Ето, написвамъ линийката А. Какво ще кажете, единица ли написахъ, или една права линийка? Ако кажете, че съмъ написалъ единица, значи, имате начало на нѣщата. Ако до тази единица напиша друга линийка, която прѣдставя слизане надолу — В, имате проява на това начало въ физическия свѣтъ. Значи, всѣко нѣщо прѣтърпява двѣ фази: първата фаза А означава създаване на нѣщата, тѣхното начало. Втората фаза В означава проява на създаденото въ физическия свѣтъ. Най-послѣ имате правата С, която се качва нагорѣ. Тя означава възлизане, т. е. реализиране на всички възможности, вложени въ А. Съ други думи казано: посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В спизане на това съзнание въ физическия свѣтъ. Посоката С пъкъ означава възлизане на сѫщото съзнание нагорѣ, т. е. изкачването му въ свѣта, отдѣто е слѣзло. Това показва, че духътъ на човѣка е вѣченъ, той непрѣкѫснато слиза, проявява се и отново се качва. Слѣдователно, той сѫществува като малъкъ центъръ, като зародишъ въ козмоса. Когато Божественото съзнание слѣзе върху духа на човѣка, той се пробужда, проявява и слѣдъ това отново възлиза къмъ Бога. Това се нарича изразъ на живота. Значи, необходимо е Божественото съзнание да слѣзе върху човѣшкия духъ, да го събуди, Щомъ духътъ на човѣка се пробуди, той непрѣменно отправя ума, сърцето си къмъ нѣкого: къмъ Бога, къмъ човѣка, къмъ нѣкое растение или животно — безразлично къмъ кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силитѣ си къмъ нѣщо. Какво ще бѫде това нѣщо, за него не е важно. Майката отправя мисъльта си къмъ своето дѣте; учениятъ — къмъ книгата; поетътъ — къмъ перото; художникътъ — къмъ четката. Различието се заключава само въ начина, по който духътъ се изявява. Хиляди сѫ начинитѣ, чрѣзъ които духътъ изразява своята сила и мощь. Хиляди сѫ начинитѣ, чрѣзъ които душата излива своята любовь. Казвате: защо сѫществува любовь между хората? Любовьта между двама души е изразъ на първичната любовь, която сѫществува между Бога и човѣшката душа. Обаче, когато слѣзе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение въ свѣта, вслѣдствие на което тя проявява любовьта си къмъ кого и да е. Човѣкъ може да обича кого и да е, но резултатитѣ отъ тази любовь ще бѫдатъ различни. Ако обичашъ конь, любовьта ти ще има единъ резултатъ; ако обичашъ нѣкое плодно дърво, любовьта ти ще има другъ резултатъ; ако обичашъ човѣкъ, подобенъ на себе си, любовьта ти ще има съвсѣмъ другъ резултатъ. Обаче, обичашъ ли Бога, резултатътъ на твоята любовь ще бѫде съвьршено различенъ отъ резултатитѣ на другитѣ видове любовь. Каквото и да прави, ябълката ще обича по своему. Коньтъ ще отговори на любовьта по своему. Човѣкъ ще отговори по своему. Всѣко сѫщество изявява любовьта си споредъ условията и възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Всѣко живо сѫщество е часть отъ цѣлото. Слѣдователно, като часть отъ цѣлото, то не може да прояви любовьта въ своята пълнота, въ своята цѣлокупность. Макаръ и частично, любовьта сѫществува на земята, но какви паметници е оставила тя, като свидѣтели за нейното сѫществуване? Милиони хора, мѫже, жени, дѣца сѫ избити все за любовьта. Земята е напоена съ човѣшка кръвь, все за любовьта. И тъй, като говоря за резултатитѣ на любовьта, вие трѣбва да се абстрахирате отъ вашитѣ опитности. Често и вие сте се вкисвали отъ резултатитѣ на вашата любовь. Понѣкога това вкисване прѣдизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовьта си и казвате: Сърцето ми вече не тупти. Казвамъ: когато сърцето на човѣка не тупти отъ любовь, то мяза на нѣкое колело отъ желѣзницата, което не може да се движи. Защо не може да се движи? — Защото не е намазано съ масло. Между частицитѣ, между винтоветѣ на това колело се е натрупалъ прахъ, утайки, които прѣчатъ на движението му. Такова нѣщо прѣдставя чуждата мисъль въ ума на човѣка. Чуждата мисъль прѣчи на любовьта да се прояви. Но понеже нищо не се губи, тази любовь прониква дълбоко въ подсъзнанието на човѣка и въ резултатъ на това се явяватъ отрицателннтѣ мисли въ живота. Запримѣръ, вие имате приятель, когото обичате и който ви обича. По едно врѣме дойде нѣкой при васъ и казва, че приятельтъ ви говорилъ лоши работи по вашъ адресъ. Вие веднага измѣняте разположението си къмъ него, и съзнанието ви се помрачава. Питамъ: коя е основната чърта, по която познавате приятеля си? Коя е онази чърта, на която вие всѣкога можете да разчитате? Всѣки човѣкъ има специфиченъ тонъ, който никога не се мѣни. Този тонъ има нѣколко категории, обаче, той е специфиченъ за всѣки човѣкъ. На това основавание, никой не е зъ състояние да произведе този тонъ, освѣнъ самиятъ човѣкъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ има свой специфиченъ тонъ, свой специфиченъ лѫчъ, чрѣзъ който прѣдава свѣтлината; сѫщо така той има и специфиченъ звукъ, или специфична дума, съ която проговаря. Въ този смисълъ никой никого не може да прѣдстави, т. е. да замѣсти. Вие можете да подражавате на нѣкого, но между него и васъ пакъ ще остане голѣма пропасть. Който може да възприеме и прѣдаде тона, свѣтлината и звука на другъ нѣкой, между тия двама души ще стане сливане. При сливане на тоноветѣ, свѣтлината и звука на двама души, никаква загуба нѣма, но става само разширение. Тонътъ остава сѫщъ, свѣтлината и звукътъ — сѫщо. Значи, човѣкъ се познава по своя специфиченъ тонъ, свѣтлина и звукъ. Сега, вие трѣбва да се изучавате, да се познавате, да различавате чувствата, които се явяватъ въ сърцето ви. Запримѣръ, виждате, дѣте пригръща майка си и казвате, че то я обича. Не, това пригръщане е прѣдизвикано отъ нѣкакво користолюбиво чувство. Това дѣте пригръща майка си, защото има прѣдъ видъ чинията съ прѣсното млѣко и топлата погача. Щомъ цѣлуне и пригърне майка си, тя веднага му прѣдлага чаша прѣсно млѣко и парче топла погача. Тъй щото, слѣдете, какво ще остане отъ вашето чувство, ако онзи, когото обичате, не ви даде прѣсно млѣко и топла погача. Какво ще бѫде състоянието на дѣтето, което, като цѣлуне и пригърне майка си, не получи нищо? То ще изпита едно недоволство, една тжга. Обаче, ако майката каже: Почакай, мама, азъ току-що подквасихъ млѣкото, замѣсихъ питата, слѣдъ малко ще ти дамъ да си хапнешъ — дѣтето веднага ще се зарадва, ще почне да скача, да пѣе. По сѫщия начинъ и вие постѫпвате съ природата: всѣки день я цѣлувате и пригръщате, за да ви даде прѣсно млѣко и топла погача. Когато нищо не ви дава, вие се обезсърдчавате, обезвѣрявате и казвате: Животътъ нѣма смисълъ! Защо не вѣрвате въ живота? — Защото паницата е празна. Защо не вѣрвате въ живота? — Защото погача нѣма. Нѣкой казва: Моята вѣра е толкова силна, че нищо не е въ състояние да я разклати. Не се минава и една година, той казва: Отиде ми вѣрата! Защо? — Защото паницата е празна и погачата още не е замѣсена. Питамъ: Защо се обезсърдчавате? Защо губите вѣрата си? Може би, не е врѣме още за ядене. Въ живата природа е прѣдвидено всичко да става на врѣме. Има законъ, който строго опрѣдѣля, кога човѣкъ трѣбва да яде. Природата е опрѣдѣлила точно часа, минутата и секундата, когато човѣкъ трѣбва да яде. Съврѣменнитѣ хора не спазватъ този законъ. Тѣ искатъ да се самовъзпитаватъ, но правятъ една капитална грѣшка: тѣ не сѫ въ съгласие съ великитѣ закони на природата. Запримѣръ, споредъ законитѣ на природата, човѣкъ не трѣбва да яде, когато е неразположенъ. Нека почака малко, нека отложи яденето, докато придобие разположение на духа. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Мнозина казватъ: Ние знаемъ тѣзи нѣща, нѣма защо да ни се говорятъ. — Вѣрно е, че знаете, но не ги прилагате. Запримѣръ, кой отъ васъ е разглеждалъ своитѣ мрачни мисли, както хирургътъ прѣглежда счупения кракъ, или както финансистътъ разглежда положението на нѣкой важенъ държавенъ въпросъ, дали трѣбва да се прѣдприеме нѣщо, дали ще има загуба или печалба. Всѣка мрачна мисъль, която минава прѣзъ ума на човѣка, трѣбва да се разнищи, да се анализира най-щателно, да се види, отдѣ е дошла, какво носи и какво ще вземе. Всѣка мрачна, отрицателна мисъль взима нѣщо отъ човѣка, ограбва го. Запримѣръ, вие имате приятель, когото обичате, но по едно врѣме се усъмните въ него и казвате: Той не ме обича вече. Щомъ се усъмните въ приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и васъ се изпрѣчи едно тъмно, непрозрачно тѣло и прѣпятствува да виждате свѣтлината, кой е виновенъ за това? Вината се крие въ непрозрачното тѣло, което е застанало на пѫтя между васъ и слънцето. Сѫщото става между васъ и вашето съзнание, когато се усъмните въ приятеля си. Съмнѣнието е непрозрачното тѣло, което прѣчи на свѣтлината и топлината, които идватъ отъ приятеля ви, да достигнатъ до васъ. Съмнѣнието и редъ още отрицателни мисли и чувства сѫ въ състояние да затъмнятъ съзнанието на човѣка. На сѫщото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че нѣкое тъмно, непрозрачно тѣло минава прѣзъ орбитата на слънцето и хвърля сѣнка върху него. Ако хората разбираха този законъ, тѣ лесно щѣха да се справятъ съ своитѣ отрицателни състояния. Ако не го разбератъ, тѣ ще се намѣрятъ въ положението на кокошкитѣ, които, щомъ видятъ, че се яви нѣкакво затъмняване на слънцето, бързатъ да се прибератъ въ курницитѣ и да чакатъ първия слънчевъ лѫчъ, да съобщатъ, че слънцето е изгрѣло. Често и прѣзъ съзнанието на хората минаватъ тъмни тѣла, които хвърлятъ сѣнка върху него. Тѣ мислятъ, че слънцето имъ е залѣзло. Който има будно съзнание, той ще разбере този законъ и нѣма да се натъква на по-голѣми мѫчнотии. Който не разбере закона, той ще се намѣри въ положението на пѣтела: ще влѣзе въ курника и ще чака зазоряването, а послѣ изгрѣването на слънцето и ще започне да кукурига. Влѣзе ли човѣкъ въ курника, той ще прѣживѣе състояния, които новата обстановка му налага. Съ други думи казано: той ще влѣзе въ гѫстата материя, дѣто ще се натъкне на още по-голѣми мѫчнотии. Казвамъ: при каквито условия да се намира човѣкъ, при радостно или мрачно съсгояние, той трѣбва да държи връзка съ Бога. Всички връзки въ неговия животъ могатъ да се скѫсатъ, но връзката му съ Бога никога не трѣбва да се кѫса. Каквито тъмни тѣла да минаватъ прѣзъ съзнанието ви, колкото врѣме да продължаватъ, дръжте връзката си съ Бога, работете усилено върху себе си и ще излѣзете отъ тази тъмна зона. Нѣкои хора, като се натъкватъ на такива мрачни състояния, отчайватъ се и посѣгатъ на живота си. Други пъкъ посѣгатъ върху живота на ближнитѣ си. Трети се прѣдаватъ на лошъ животъ. Не, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на природата, да знае, че той се движи и живѣе по нейнитѣ закони, вслѣдствие на което ще мине прѣзъ състояния на день и нощь, на студъ и топлина, на добро и зло. Обаче, тия състояния се смѣнятъ: човѣкъ не може постоянно да бѫде въ нощь, или въ день. Ако окултниятъ ученикъ не се ползува отъ знанието, което придобива, щомъ се натъкне на нѣкое мрачно състояние, ще каже: Нѣма смисълъ тази наука, това знание! По-добрѣ да влѣза въ свѣта, да се прѣдамъ на по-лекъ животъ, да си почина малко. По този начинъ той несъзнателно влиза въ по-гѫста срѣда, дѣто мрачнитѣ състояния зачестяватъ и неизбѣжно го водятъ къмъ катастрофа. Истинското знание подразбира приложение. Когато кажа, че обичамъ нѣкого, азъ зная вече, че тази обичь е реализирана нѣкѫдѣ: тя може да е реализирана на физическия свѣтъ, може да е реализирана въ духовния, а може да е реализирана и въ Божествения свѣтъ. За разумния човѣкъ не е важно, дѣ и въ кой свѣтъ се реализиратъ нѣщата. За него е важно, всѣка изказана мисъль да се реализира, да даде плодъ, а дѣ ще се реализира, това седи на вторъ планъ. И тъй, споредъ новата наука, всѣка ми съль, всѣко чувство трѣбва да даде плодъ. Тѣ се насаждатъ въ добра почва, развиватъ се, растатъ, даватъ плодъ, но всичко това става безъ сѣмена. Такова е било и положението на дърветата въ райската градина. Тѣ сѫ израствали, давали сѫ плодове, но се развивали отъ издънки, а не отъ сѣмена. Въ Писанието е казано: „Всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще израсте и плодъ ще даде. Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени.“ Слѣдователно, всѣко дърво, което човѣкъ насажда, ще се изкорени. Питамъ: какъвъ смисълъ има човѣкъ да сади, когато посаденото отъ него ще се изкорени? Ето защо хората трѣбва да насаждатъ въ своята градина само Божествени дървета, които могатъ свободно да растатъ и да се развиватъ, безъ да бѫдатъ изкоренени. Нѣкой казва: Искамъ да насадя една моя мисъль въ главата на хората. — Това не е философия. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, други да насаждатъ въ ума му своитѣ мисли. Никой нѣма право да насажда новото въ човѣка. Единственъ Богъ има това право. Той е насадилъ новото въ човѣка и то отвѫтрѣ, а не отвънъ. И когато педагозитѣ казватъ, че трѣбва да възпитаватъ младото поколѣние, това подразбира, че тѣ трѣбва да създадатъ условия за развиване и растене на онова, което е насадено, вложено въ душитѣ имъ отъ Бога, а не тѣ сами да насаждатъ нѣкакви нови идеи въ тѣхъ. Казвамъ: тази е истинската философия на живота. Садене и прѣсаждане сѫществуватъ на земята като врѣменни процеси, като пособия само, но истинскиятъ животъ се заключава въ нѣща, които не се посаждатъ. Ако една човѣшка мисъль може да се насади, по сѫщия начинъ тя може и да се изкорени; ако едно човѣшко желание може да се насади, по сѫщия начанъ то може и да се изкорени. На това основание всѣки човѣкъ трѣбва да изслѣдва своитѣ мисли и желания, дали сѫ отъ Божественъ, или отъ човѣшки произходъ. Ако сѫ отъ Божественъ произходъ, тѣ ще внесатъ сила и мощь въ човѣка. Божественитѣ мисли, чувства и желания сѫ вложени въ нашата душа, а ние сме дошли на земята да ги проявимъ, да изявимъ Божественото въ насъ. Нѣкой казва: Едно врѣме имахъ много любовь, много любихъ, но сега остарѣхъ, а заедно съ това и любовьта си изгубихъ. Не, това не е любовь, това е само нѣкаква врѣменна присадка, която се откършила отъ дървото. Възможно ли е човѣкъ да пламне отъ любовъ, да гори и свѣти само два-три деня и слѣдъ това да изгасне и всичко да се свърши съ него? Тази любовь азъ наричамъ любовь на сцената, когато актьоръ играе ролята на нѣкой влюбенъ човѣкъ, че умира отъ любовь. Възможно ли е човѣкъ да умре отъ любовь? Отъ безлюбие човѣкъ умира, но отъ любовь — никога. Безлюбието ражда умразата, а любовьта — живота. Мнозина, като прѣкаратъ нѣколко години въ едно религиозно общество, казватъ: Не знаемъ, какво стана съ насъ, но изгубихме вече любовьта си. Едно врѣме имахме повече любовь, бѣхме ревностни, изпълнителни, а сега нѣкакъ охладнѣхме. Казано е въ Писанието: „Човѣкъ губи любовьта си, когато се отклони отъ Бога.“ Слѣдователно, ако човѣкъ се усъмни въ Бога, той непрѣменно ще изгуби любовьта си. Ако пъкъ прояви любовьта си къмъ нѣкого, той трѣбва да знае, че върши това заради Бога. Щомъ е тъй, трѣбва ли да очаква нѣщо отъ човѣка, а послѣ да се разочарова, да се отчайва? Любовьта е актъ къмъ Бога, а не къмъ хората. Майката заради кого люби дѣтето си? За самото дѣте ли? — Не. Любовьта на майката къмъ дѣтето е въ отношение право пропорционално на любовьта й къмъ мѫжа. Колкото повече майката е любила мѫжа си, толкова повече тя ще обича дѣтето си. Невъзможно е майка да обича дѣтето си, ако не е обичала мѫжа си. Отъ такова дѣте нищо не може да се очаква. Щомъ дѣтето се роди и започне да расте и да се развива, любовьта на майката къмъ мѫжа е въ отношение обратно пропорционално на любовьта къмъ дѣтето й: колкото повече обича дѣтето си, толкова и любовьта къмъ мѫжа й намалява. Значи, каквато е била първоначално любовьта на майката къмъ мѫжа, такава е любовьта къмъ дѣтето й. Тогава мѫжътъ започва да чувствува, че жена му не го обича, както по-рано. Между мѫжа и жената като че настава нѣкакво охлаждане. Такъвъ е законътъ на физическия свѣтъ. Така се проявява любовьта въ врѣме и пространство. Този законъ дѣйствува не само между мѫже и жени, но още между слуги и господари, между приятели и т. н. Слѣдователно, всѣки обектъ може да отвлѣче вниманието на човѣка отъ прѣкото му прѣдназначение. Често майката дава повече любовь на сина, отколкото на мѫжа си. Тя повече уповава на сина си, отколкото на мѫжа си. Обаче, случава се и обратното: майката обича повече мѫжа си, отколкото сина си. Когато мѫжътъ види, че жена му обича повече сина, въ подсъзнанието му се заражда огорчение, вслѣдствие на което синътъ не може да живѣе дълго врѣме и умира. Значи, той нѣма условия да остане въ този домъ. Слѣдъ смъртьта на сина, любовьта на майката се прѣхвърля върху мѫжа. Ако пъкъ мѫжътъ обича дъщерята повече отъ жена си, въ послѣдната може да се породи тжга, огорчение, вслѣдствие на което дъщерята умира. Колко майки и бащи сѫ уморили синоветѣ и дъщеритѣ си по силата на този законъ! За да се разрѣши този въпросъ, за да се избегнатъ тия нещастия, отъ съврѣменнитѣ хора се изисква самообладание и благородство. Благородството изисква отъ човѣка да се радва, когато види двама души да се обичатъ. Когато двѣ приятелки се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не се натъкнатъ на този законъ. Какъ ще се натъкнатъ? Случава се, че едната отъ тѣхъ обикне друга нѣкоя. Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бѣга, да се махне отъ свѣта. Въ случая и отъ двѣтѣ се изисква благородство, да приематъ третата между тѣхъ свободно, съ широта на сърцето, безъ да накърнятъ съ нѣщо чувствата си. Въ сѫщность така ли става? Обикновено новодошлата се държи надмѣнно, съ съзнание за себе си и даже заявява прѣдъ приятелката си: Азъ знаехъ, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена. Съ това тя иска да каже, че могла да пророкува, какво става въ душата на другата. Ако, наистина, умѣе да прѣдсказва, значи, тя разполага съ една отъ висшитѣ науки. Нейното пророчество мяза на пророчеството на единъ ходжа, когото жена му направила пророкъ. Той прѣдсказвалъ това — онова, но щомъ го запитвали за крайния резултатъ въ живота на нѣкой човѣкъ, той нишо не могълъ да каже. Не, човѣкъ може да пада, да става, но важно е, какъ ще свърши живота си. Ако нѣкой може това да прѣдскаже, туй е наука. Споредъ вѫтрѣшната наука за числата, въ края на краищата, всѣки човѣкъ ще свърши живота си добрѣ. Той може да мине прѣзъ много перипетии, но най послѣ ще свърши добрѣ. Всички разногласия, които се срѣщатъ между ученицитѣ на единъ класъ, или между членоветѣ на сѣмейството или обществото, се дължатъ на неразбиране на великитѣ Божии закони. Първиятъ законъ: Когато видишъ, че Божията Любовь се проявява нѣкѫдѣ, зарадвай се въ душата си! Щомъ се зарадвашъ, Богъ и тебе ще благослови. Въ това отношение и млади, и стари не спазватъ този законъ, вслѣдствие на което не могатъ да бѫдатъ щастливи. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, той има отношение къмъ съзнанието на всички хора. Слѣдователно, той трѣбва за мигъ поне да влѣзе въ връзка съ съзнанието на всички хора. Ако човѣкъ успѣе да направи съзнателно връзка съ цѣлото човѣчество, той ще бѫде свободенъ да замине за онзи свѣтъ, когато пожелае. За такъвъ човѣкъ казваме, че е завършилъ своята еволюция. За онзи пъкъ, който не е направилъ съзнателно тази връзка, казваме, че той има да работи много на земята, да заминава за онзи свѣтъ и пакъ да дохожда, докато най-послѣ завърши своята еволюция. Докато хората сѫ на земята, тѣ не могатъ да се примирятъ, понеже живѣятъ въ врѣме и пространство. Всѣки човѣкъ иска особени условия, особена обстановка, много мѣсто, да се разшири, никой да не го стѣснява. Обаче, когато хората влѣзатъ въ духовния свѣтъ, като души, тамъ могатъ да се събератъ всички на едно мѣсто, голѣмо като лѣшникъ. И въ лѣшника даже ще имъ бѫде широко. Душата има това прѣимущество, че маже да става малка, почти невидима, а сѫщеврѣменно може да стане голѣма, като вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на земята въ нѣкаква малка форма. Изкуството седи въ това, докато човѣкъ е на земята, въ тази малка форма, да влѣзе въ връзка съ душитѣ на другитѣ хора. Казвамъ: силенъ човѣкъ е онзи, който има връзка съ душитѣ на другитѣ хора, като съ негови ближни. Душата на човѣка е вашиятъ ближенъ. Колкото е по-голѣмъ броя на душитѣ, съ които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметьта — по-силна. Успѣхътъ на човѣка зависи отъ броя на душитѣ, съ които е свързанъ. Когато музикантътъ свири, неговиятъ успѣхъ зависи отъ публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има срѣдъ публиката, толково повече и музикантътъ ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира отъ музика, тя може да попрѣчи даже на музиканта. Имало е случаи, когато нѣкой музикантъ и пѣвецъ се е съвършено провалялъ на сцената, благодарение на публиката която не го разбирала, и по този начинъ не е могла да го вдъхнови. Освѣнъ това, който свири или пѣе, било прѣдъ публика, или прѣдъ единъ човѣкъ само, той трѣбва да бѫде обичанъ отъ тѣхъ. Въ любовьта е съсрѣдоточено съзнанието на всички разумни сѫщесгва, които взиматъ участие въ живота на човѣка и му помагатъ. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бѫдете подкрѣпени въ мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Прѣдставете си тогава, какво може да стане отъ човѣка, ако не една душа, а безброй души насочатъ любовьта си къмъ него! Такъвъ човѣкъ може да стане и музикантъ, и пѣвецъ, и поетъ, и художникъ. и ученъ Каквого пожелае, може да сгане. Велика сила е любовьта! Нѣкой казва: Азъ залюбихъ еди-кого си. Да, този човѣкъ е залюбилъ една душа, но иска да я ограничи. Любовьта не се ограничава. Когато нѣкой иска да ограничи любовьта, той ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие съ себе си. Това противорѣчие пъкъ ще прѣдизвика мракъ, тъмнина въ съзнанието му. Любовьта не може да се ограничи, понеже не произтича отъ едно сѫщество. Тя е колективна проява на всички разумни сѫщества. които сѫ завършили своето развитие и сѫ станали едно съ Бога. Любовьта на едного е колективната любовь на всички тия сѫщества. Ако любовьта на едного не е проява на колективната любовь на всички разумни сѫщества, тя не е любовь. И тъй, любовьта е проява на любовьта на всички сѫщества, които сѫ завършили своето развитие и които сѫ дали пѫть на Божественото въ себе си. Вашата любовь е тѣхна любовь; вашата радость е тѣхна радость. И обратно: тѣхната любовь е ваша любовь; тѣхната радость е ваша радость. Ще кажете, че не разбирате тази любовь. Ако не разбирате тази любовь, това ни най-малко не значи, че вие не трѣбва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дамъ нѣкому единъ чувалъ, тежъкъ сто кгр., да го прѣнесе отъ едно мѣсто на друго, това не значи, че той трѣбва да го прѣнесе изведнъжъ. Ако е силенъ, той ще го тури на гърба си и изведнъжъ ще го прѣнесе. Ако е слабъ, ще развърже чувала, ще извади отъ него десеть килограма, послѣ още десеть килограма и ще го прѣнесе на нѣколко пѫти. Тъй щото, да разберете нѣщо, това още не значи, че всичко изведнъжъ ще разберете, но постепенно: днесъ малко, утрѣ малко и т. н. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ е много гладенъ, той започва да трепери отъ гладъ, иска изведнъжъ да се нахрани. Не, той трѣбва да яде малко, но по-често. Любовьта на човѣка постоянно се изпитва, за да види той самъ, колко любовь има въ сърцето си. Питамъ: майката какъ изпитва дѣтето си? Тя знае, запримѣръ, че дѣтето й обича баница. Направи хубава баница и му слага да яде. Въ момента, когато дѣтето се готви да яде, майката взима чинията съ баницата и я слага прѣдъ току-що дошлото негово другарче. Сега майката наблюдава, какво ще прави дѣтето й. Ако то се зарадва отъ постѫпката на майка си, стане отъ стола и отиде да я цѣлуне, това показва, че то има любовь. Обаче, ако се намръщи и започне да плаче, то нѣма любовь. По сѫщия начинъ и Богъ изпитва хората. Майката нѣма да лиши дѣтето си отъ баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голѣмо парче, но дѣтето трѣбва да прояви любовьта си, както къмъ нея, така и къмъ ближнитѣ. Дѣтето трѣбва да вѣрва въ майка си, да знае, че тя е постѫпила умно. Може би, това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човѣкъ трѣбва да има търпѣние, да чака своя дѣлъ, да чака да го поканятъ на мѣстото, опрѣдѣлено за него. Въ едно сѣмейство поканватъ 12 души на обѣдъ. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е опрѣдѣлила, кой дѣ да седне. Дохожда единъ отъ поканенитѣ и, безъ да чака покана, сѣда на първо мѣсто. Влиза домакинътъ, вижда, че този гостъ заелъ първото мѣсто, и остава недоволенъ. Послѣ казва на жена си: Втори пѫть ще внимавашъ, да не ставатъ такива работи. Другъ гостъ бѣше прѣдвиденъ за това мѣсто. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не внася въ съзнанието на другитѣ хора мисли, които създаватъ огорчения, пертурбации. Сега, азъ искамъ да оставя въ ума ви слѣдната мисъль: не мислете за човѣка невѣрни нѣща! Нѣкой казва: Този човѣкъ нарочно постѫпи спрѣмо мене така, за да ме огорчи. Не говорете нѣща, въ които не сте убѣдени. Човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде абсолютно правдивъ. Отъ това зависи неговото правилно развитие. Кривитѣ мисли прѣдставятъ тъмни тѣла, които засѣнчватъ съзнанието му, вслѣдствие на което чувствата и мислитѣ на човѣка не вървятъ правилно. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка не се развиватъ правилно, това се отразява и върху неговото здраве. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да работятъ, именно, въ това направление. Тѣ не могатъ да постигнатъ това нѣщо изведнъжъ, но постепенно. Каквото помисли, почувствува или направи, човѣкъ трѣбва да се запита въ себе си: правъ ли съмъ, или не? Ако си отговори положително, нека даде мѣсто на тѣзи мисли и чувства въ себе си; ако си отговори отрицателно, нека работи върху себе си, да се освободи отъ тѣхъ. И тъй, като говоря по този начинъ, вие ще кажете, като Давида: „Тежко е орѫжието, което Саулъ ми даде. Азъ ще взема старото си орѫжие, тоягата, съ която досега съмъ се бранилъ.“ Той взе старото си орѫжие, което му прилягаше. Сега и на васъ казвамъ: ако старото не ви прѣчи и можете да се ползувате отъ него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни отъ старото, разрушете го, хвърлете настрана старитѣ греди, замѣстете ги съ нови и започнете да градите. Всѣки трѣбва да постави здрава основа на своя животъ, защото този градежъ не е само за сегашнния животъ, но за вѣчностьта. Щомъ новото се съгради, старото само по себе си ще рухне. Питамъ: прогресивна ли е думата любовь? Когато произнасяте думата любовь, вие трѣбва да разбирате нейнитѣ вибрации. Когато произнасяте думата любовь, вие трѣбва да изпитвате свещенъ трепетъ въ себе си. Ако поетътъ произнесе думата любовь, той трѣбва да я произнесе така, че всѣки да я почувствува. Всѣка дума, правилно произнесена, е ключъ, съ който може да се отварятъ желѣзни врати. Ако отидете при нѣкой скѫперникъ банкеръ и произнесете правилно думата милосърдие, той трѣбва веднага да отвори касата си. Опитвали ли сте се да произнесете думата „любовь“ така, че да видите нейното въздѣйствие върху себе си? Произнесете думата любовь въ гнѣвно съсгояние и вижте, какво дѣйствие ще укаже върху васъ. Ако гнѣвътъ ви прѣмине, и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи, правилно сте я произнесли. Духовниятъ животъ не търпи никакъвъ фалшъ, никаква неискреность. Когато човѣкъ говори, всѣка изказана дума отъ него трѣбва да е въ съгласие съ смисъла, съ съдържанието и съ интонацията. Нѣма ли това единство между думитѣ и начина, по който тѣ се изказватъ, ще се яви голѣмъ дисонансъ, какъвто сѫществува и въ пѣнието. Когато между думитѣ и тоноветѣ на една пѣсень има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не сѫществува, въ пѣсеньта ще има дисонанси. Какво ще кажете за нѣкои отъ българскитѣ пѣсни: „Заплакала е гората“, „Стоянъ, мами, думаше“, „Докога, мамо, по гурбетъ ще ходя“, „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имамъ“. Питамъ: права ли е тази идея, че майката трѣбва да жени сина си? Синътъ самъ не може ли да се ожени? Това е идея, вложена отъ самия поетъ, който съчинилъ пѣсеньта. Той искалъ да ожени сина, че кара майката да го жени. Когато изучавате българскитѣ пѣсни, ще забѣлѣжите, че тѣ сѫ монотонни. Въ хороводнитѣ пѣсни има нѣщо живо. Когато поетътъ описва нѣщо, трѣбва да го опише вѣрно и по форма, и по съдържание. Тагоре, запримѣръ, е силенъ по това, че има вѫтрѣшно разбиране на нѣщата. Той се обръща къмъ невидимото, влиза въ разговоръ съ него. Послѣ, той говори за Бога, а това развива въ човѣка извѣстна мекота. Защо? — Защото прѣдметътъ, който той люби, отговаря на неговата любовь. Човѣкъ не може да люби едно говедо; той не може да люби единъ камъкъ. Може ли камъкътъ да отговори на човѣшката любовь? Любовьта се опрѣдѣля отъ съзнанието на любещата душа. Ако ти любишъ една душа, а тя не съзнава, това не е любовь. Любовьта е свещенъ актъ. Ако ти обичашъ нѣкого и се запитвашъ, дали го обичашъ, това не е любовь. Любовьта не може да има двѣ лица. Тя е отношение между двѣ души, което не се е зародило днесъ Любовьта, която днесъ се проявява между двѣ души, е резултатъ на отношения, които сѫ сѫществували въ продължение на нѣколко живота. Когато нѣкой казва, че любовьта сега се е проявила въ него, той не говори право. Тази любовь се е приготовлявала отъ двѣ-три хиляди години насамъ, а днесъ само се е проявила. Тъй щото, когато срещнешъ човѣкъ, на когото любовьта се е приготовлявала отъ двѣ хиляди години насамъ, ти ще гле дашъ на нея, като на свещенъ актъ въ живота. При това, нѣкой казва: Нищо не струва любовьта на този човѣкъ. Какво искате вие? Тя не може да изникне като гѫба отъ земята. Щомъ тази любовь сѫществува двѣ хиляди години вече, тя може да сѫществува хиляди години още, да образува голѣмо море, въ което ти ще искашъ да плавашъ съ своята лодка. Въпросъ е, дали тогава ще те пуснатъ въ това море. Когато Христосъ произнасяше думата любовь, тогавашнитѣ равини се смѣеха, тѣ не бѣха готови за тази любовь. Затова Христосъ каза, че ще излови всички ония риби отъ морето, които не могатъ да живѣятъ въ тази вода. Човѣкътъ на безлюбието не може да живѣе въ любовьта - нищо повече! Нѣкой казва: Богъ е създалъ свѣта за забавление. Не, свѣтътъ, въ който Богъ живѣе, не може да бѫде за забавление. Когато Богъ създалъ свѣта, Той е носилъ човѣка въ ума си, въ сърцето си, въ душата си и въ духа си. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да гледа на създаването на свѣта като на свещенъ актъ и да е готовъ на всѣкакви жертви заради своя Създатель. При това положение сѫ изключени всички съмнѣния и противорѣчия въ живота на човѣка. Ако Богъ не е носилъ човѣка въ ума си, той не би дошълъ въ свѣта. Слѣдователно, нашето сѫществуване е доказателство за сѫществуването на Бога. Богъ казва: „Понеже си ме забравилъ, и азъ те забравихъ.“ Ако съгрѣшимъ на физическия свѣтъ, отписватъ ни оттамъ; ако съгрѣшимъ на астралния свѣтъ, отписватъ ни оттамъ; и най-послѣ, ако съгрѣшимъ на умствения свѣтъ, пакъ ни отписватъ. Щомъ ни нѣма въ физическия, въ астралния и въ умствения свѣтъ, остава ни само причинния свѣтъ, дѣто ние сами заличаваме своето сѫществуване. Хората сами се отказватъ отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, искатъ отъ Бога друга форма, искатъ Той да изяви любовьта си къмъ тѣхъ по другъ начинъ. Така тѣ се отказватъ отъ резултатитѣ на милионитѣ години. Вие мязате на нѣкой писатель, който написалъ сто тома, и единъ день се отказва отъ тѣхъ, не иска да ги признае. Той казва: Азъ искамъ да започна отново да работя. Казвамъ: вие трѣбва да държите въ ума си положителни мисли, да не отричате онова, което досега сте направили, но да продължавате всѣки день да прибавяте по малко нѣщо къмъ направеното. Мнозина се запитватъ, дали сѫ на правъ пѫть. Едно е важно за васъ: когато свѣтътъ се е създавалъ, дали сте били въ ума, въ сърцето, въ душата и въ духа на Бога. Щомъ си отговорите положително, щомъ прѣведете тия положения въ тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ, вие ще намѣрите мѣстото, до което сте стигнали, ще видите прогреса, който сте направили. Да се отречете отъ това, което досега сте постигнали, значи да привлѣчете смъртьта. Казватъ нѣкои, че хората ги прѣслѣдватъ, че искатъ да ги убиятъ и т. н. — Това е невъзможно. Защо? — Ако ти си първата халка отъ една верига, а другитѣ хора сѫ останалитѣ халки отъ сѫщата верига, невъзможно е първата халка да се прѣмахне. Първата халка показва посоката, по която трѣбва да се движатъ и останалитѣ. Ако се махне първата, и другитѣ ще отидатъ слѣдъ нея. Докато първата е на мѣстото си, и другитѣ ще вървятъ слѣдъ нея. Възможно ли е да си играете съ това, което Богъ е създалъ? Всички хора сѫ свързани единъ съ другъ. Ако единъ отива нагорѣ, и другитѣ ще вървятъ нагорѣ. Божието благо се дава еднакво на всички. Важно е слънцето да изгрѣва, а за кого изгрѣва, не е важно. Трѣбва ли да питамъ, за мене ли изгрѣва слънцето? Ако слънцето, изгрѣва за мене, ще се радвамъ; ако не изгрѣва за мене, пакъ ще се радвамъ. Щомъ слънцето изгрѣва, обърни погледа си нагорѣ и кажи: Господи, благодаря, че има праведни хора въ свѣта, за които слънцето изгрѣва. Щомъ за тѣхъ изгрѣва, и азъ ще се грѣя на него. Обаче, правата мисъль е, че слънцето изгрѣва за всички. Още по-вѣрно е, че слънцето върши волята Божия. Сега, като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да се спъвате отъ думитѣ ми, да мислите, че нѣмате достатъчно опитности, или че не познавате Бога. Докато човѣкъ живѣе, въ него постоянно ставатъ промѣни, той постоянно расте и се развива. Докато слънцето грѣе, въ съзнанието на човѣка постоянно ставатъ промѣни, той постоянно расте и се развива. Щомъ сте рѣшили да слѣдвате пѫтя къмъ Бога, и възгледитѣ ви за живота трѣбва да се изправятъ. Вие трѣбва да увеличите вѣрата си, да развиете милосърдието си, да имате довѣрие къмъ хората. Нѣкой казва: Азъ имамъ довѣрие къмъ хората. Колцина отъ васъ биха приели въ дома си единъ бѣденъ, подозрителенъ човѣкъ? Ако го приемете, ще го слѣдите, да не открадне нѣщо. Прѣди още да е дошълъ този човѣкъ въ вашия домъ, вие трѣбва въ съзнанието си да провѣрите, какъвъ е той. Ако е добъръ, честенъ човѣкъ, въ съзнанието ви ще се яви слаба, приятна свѣтлина, която постепенно ще се увеличава, като че нѣкой човѣкъ слиза отъ планината съ свѣщь. Нѣма да мине много врѣме, и вие ще чуете, че нѣкой хлопа на вратата ви. Единъ гласъ отвѫтрѣ ще ви каже, че този, който хлопа на вратата, е онази свѣщь, онази свѣтлина, която прѣди малко се яви въ съзнанието ви. Обаче, и да прѣживѣе такова нѣщо, човѣкъ лесно забравя, и като се натъкне на подобенъ случай, той, или нѣма да приеме бѣдния човѣкъ дома си, или, ако го приеме, ще го слѣди, ще се съмнява въ него да не го обере. Тъй щото, всѣко чисто съзнание, което се приближава къмъ насъ, внася въ съзнанието ни малка свѣтлинка. Ако влѣземъ въ съприкосновение съ Божественото съзнание, ние чувствуваме радость въ душата си и подемъ въ духа си. И тъй, когато човѣкъ произнася думата любовь, отъ състоянието му ще зависи, какъвъ ефектъ тя ще произведе. Гладниятъ ще я произнесе по единъ начинъ; ситиятъ — по другъ начинъ. Много хора днесъ се стѣсняватъ да произнесатъ думата любовь. Защо? — Понеже тази дума за тѣхъ има двоякъ смисълъ. Затова. казвамъ: когато човѣкъ иска да произнесе една дума, той трѣбва да се освободи отъ нейното двояко значение. За да избегне двойния образъ на тази дума, той трѣбва да я замѣсти съ друга, подобна на нея. Слѣдователно, всѣка дума, която произнасяте, трѣбва да има чистъ образъ. Запримѣръ, думитѣ милосърдие, вѣра, надежда, обичь сѫ чисти, понеже нѣматъ двоякъ смисълъ. Чиститѣ думи правятъ човѣка младъ, силенъ, здравъ, а лошитѣ, нечиститѣ думи създаватъ цѣлъ хаосъ въ него. Всѣка дума трѣбва да отговаря на своя вѫтрѣшенъ смисълъ. Който проповѣдва учението на любовьта, той трѣбва да носи нейния свещенъ огънь въ сърцето, въ ума, въ душата и въ духа си. Само този човѣкъ може да говори за любовьта и да люби. Само на този човѣкъ думитѣ иматъ смисълъ. Всѣки може да провѣри тази истина. Достатъчно е човѣкъ да възприеме минимална часть отъ любовьта, за да почувствува радость въ душата си и подемъ въ духа си. Любовьта е онази велика, мощна сила въ свѣта, която е въ състояние да се справи съ всички мѫчнотии, противорѣчия и разочарования въ живота на човѣка. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 10. Лекция отъ Учителя, на 24 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОБРОТО СЪРЦЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди'“ Размишление. Четоха се нѣкои отъ темитѣ за цвѣтоветѣ на дѫгата. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Дѣтско и старческо съзнание.“ Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се научатъ да мислятъ, като природата. Тѣ мислятъ по изкуственъ начинъ, съвсѣмъ различенъ отъ този на природата. Когато хората се научатъ да мислятъ правилно, тогава тѣ ще разбиратъ значението на всѣко движение на човѣка, както и на всѣка написана отъ него буква. Ако разгледате почерка на нѣкой човѣкъ, виждате, че буквитѣ въ началото сѫ дебели, а на края ставатъ тънки. Защо пише така, вие не можете да си обясните. Ако дадете това писмо на нѣкой графологъ, той веднага ще го изтълкува, ще каже: При започване на своитѣ работи, този човѣкъ е твърдъ, смѣлъ и рѣшителенъ, но въ края губи тази твърдость и рѣшителность, на тънко свършва. Въ началото на работитѣ си той обѣщава, говори за хиляди левове, а на края свършва едва съ сто лева. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия носъ. Носътъ на нѣкой човѣкъ при основата си, подъ вѣждитѣ, е дебелъ, масивенъ, като колона, а надолу става тънъкъ. Какво означава такъвъ носъ? Архитектътъ, който го е постройвалъ, знаелъ, какво означава, но важно е вие да го разберете. Дебелината на носа горѣ означава голѣмо налѣгане. Значи, въ началото на живота си този човѣкъ е миналъ подъ голѣмо налѣгане. Когато колонитѣ на едно здание сѫ голѣми и дебели, какво показва това? Това показва, че върху тѣхъ лежи голѣма тежесть. Носътъ на другъ човѣкъ при основата си е тънъкъ, надолу върви като права линия, а на върха се завива, като човка. И това има значение. Казвамъ; вие трѣбва да изучавате формитѣ на човѣшкия носъ и да ги разбирате. Като ги изучавате, ще видите, че мисъльта на човѣка опрѣдѣля формата на неговия носъ. Както врѣмето влияе върху барометъра, и той се повдига и спада, така и мисъльта влияе върху носа, като го видоизмѣня. Въ това отношение човѣшкиятъ носъ е барометъръ за мисъльта. Значи, има извѣстно съотношение между мислитѣ на човѣка и линиитѣ на неговия носъ. Отъ формата на носа се сѫди за природния умъ на човѣка. Слѣдователно, колкото носътъ на нѣкой човѣкъ е по-масивенъ, а цвѣтътъ по тъменъ, толкова по-гѫста е срѣдата, прѣзъ която този човѣкъ е миналъ. Колкото срѣдата е по-рѣдка, толкова и цвѣтоветѣ, които минаватъ прѣзъ нея, сѫ по-ясни, по-свѣтли. Споредъ срѣдата, прѣзъ която цвѣтоветѣ минаватъ, се даватъ и тѣхнитѣ тълкувания. Запримѣръ, когато срѣдата е гѫста, черниятъ цвѣтъ подразбира животъ, изключително егоистиченъ. Сѫществата отъ тази срѣда казватъ на човѣка: Ти си роденъ за да живѣешъ, и то само за себе си. За червения цвѣтъ тѣ казватъ: Който ви се противи, трѣбва да му отмъстите. Щомъ дигнете червеното знаме, то означава война. За портокаления цвѣтъ казватъ: Човѣкъ трѣбва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добрѣ, на цѣлия свѣтъ ще бѫде добрѣ; ако на него е злѣ, на цѣлия свѣтъ ще бѫде злѣ. За зеления цвѣтъ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде материалистъ, да събира материални богатства, защото всичко е въ материята. Щомъ дойдатъ до жълтия цвѣтъ, тѣ казватъ: Човѣкъ има интелектъ, но трѣбва да го използува самс за себе си. Всѣкакъвъ моралъ, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другитѣ хора, за тѣхъ може да се даде друго нѣщо. За виолетовия цвѣтъ казватъ: Като човѣкъ, ти имашъ сила, но ще я държишъ само за себе си, нѣма да я изразходвашъ за другитѣ хора. Това е тълкуванието на цвѣтоветѣ, но само въ една отъ тѣхнитѣ гами. Цвѣтоветѣ на дѫгата въ физическия свѣть, въ астралния и въ менталния се различаватъ едни отъ други. Въ всичкитѣ свѣтоветѣ сѫ седемь, но се различаватъ по тоноветѣ си, както се различаватъ и музикалнитѣ гами. Човѣкъ трѣбва да започне отъ дѫгата на физическия свѣтъ и постепенно да върви къмъ по-горнитѣ гами, за да схване цвѣтоветѣ въ всички прояви. Дойде ли до причинния свѣтъ, тамъ цвѣтоветѣ иматъ най-нѣжни тонове и естествено, незабѣлѣзано, се прѣливатъ единъ въ другъ. По-напредналитѣ сѫщества пъкъ давать друго тълкувание на цвѣтоветѣ. Споредъ тѣхъ червениятъ цвѣтъ символизира живота, даденъ отъ Бога. Портокалениятъ цвѣтъ означава индивидуалностьта на човѣка, която трѣбва да се посвети за служене на Бога, за служене на цѣлото човѣчество. Зелениятъ цвѣтъ означава растене и развитие. Човѣкъ трѣбва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а сѫщеврѣменно да помага и на своитѣ ближни. Жълтиятъ цвѣтъ изразява човѣшката интелигентность, която трѣбва да се прѣдложи въ услуга на човѣчеството. Синиятъ цвѣтъ — служене на истината. Виолетовиятъ цвѣтъ опрѣдѣля силата на човѣка, употрѣбена за благото на всички хора. Тъй щото, голѣмо е значението на цвѣтоветѣ и тѣхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. Запримѣръ, много болести могатъ да се лѣкуватъ съ цвѣтоветѣ: една болесть може да се лѣкува съ червения цвѣтъ; друга — съ жълтия: трета — съ синия, съ протокаления, съ зеления, съ виолетовия и т. н. Когато нѣкой човѣкъ има идея, иска да живѣе за Бога, тогава червениятъ цвѣтъ указва добро влияние върху живота му. Божествениятъ животъ започва да се влива въ него. Докато човѣкъ е егоистъ, мисли и служи само на себе си, Божествениятъ животъ не може да мине прѣзъ него. Егоизъмътъ е прѣграда, прѣпятствие за този животъ. Нѣкой казва: Човѣкъ не трѣбва да бѫде егоисть. Да, човѣкъ не трѣбва да бѫде егоистъ, но трѣбва да има прѣдстава за своето висше азъ, за своята душа, да вижда, да схваща нѣщата добрѣ и правилно да ги прилага въ живота си. Какво е понятието на съврѣменния човѣкъ за неговото азъ, когато, едва прѣкаралъ 60 години на земята, го понесатъ съ тарга на далеченъ пѫть? Слѣдъ това поставятъ върху него паметникъ, на който пишатъ: Тукъ лежи и почива единъ „азъ“ отъ високо произхождение. Не, това не е азъ. Азъ-тъ не умира. Господъ казва за себе си: Азъ, Господъ. Значи, Той е Азъ-тъ, който не умира. Когато човѣкъ съзнава Божественото, т. е. висшето азъ въ себе си, той е ученикъ на новото учение, носитель на новитѣ идеи. И тъй, казахъ ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У васъ е точно обратно: малко мислите, много говорите, много се тревожите, и въ резултатъ на това работитѣ ви не вървятъ добрѣ. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Отдѣ знаете, може би нѣкои отъ васъ да станатъ велики оратори, да държатъ рѣчи прѣдъ народа? Има оратори, които издържатъ да говорятъ по петь-шесть часа безъ умора. Обаче, обикновениятъ човѣкъ не трѣбва да говори повече отъ 15 минути. Когато нѣкой иска да прѣдаде идеитѣ си на другиго, той казва: Азъ ще говоря много, да напълня главата му. Да, ти ще напълнишъ чуждата глава, но твоята ще изпразнишъ. Ти не си изворъ, който непрѣстанно извирашъ; ти си стомна, която се пълни и изпразва. Ако съ водата на твоята стомна напълнишъ друга нѣкоя, ти ще останешъ съ празна стомна. На сѫщото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, безъ да приемате отнѣкѫдѣ ново знание, въ скоро врѣме ще се изчерпите. И най-виднитѣ професори, слѣдъ като прѣподаватъ лекциитѣ си, въ нѣколко години се изчерпватъ. И ако продължаватъ още да прѣподаватъ, тѣ могатъ да направятъ въ лекциитѣ си малки, едва забѣлѣжими корекции. Изкуство е да се говори добрѣ. Да говори човѣкъ, както трѣбва, подразбира всѣкога да дава нѣщо оригинално. Иначе, ако той говори и повтаря нѣщата, това е лесна работа. Споредъ законитѣ на говора само онази мисъль е права, която задоволява, както говорителя, така и слушателитѣ: говорительтъ се ползува по единъ начинъ, а слушателитѣ — по другъ. Всѣка рѣчь, която не задоволява нито говорителя, нито слушателитѣ, е обикновена рѣчь. И тъй, вие трѣбва да имате положително знание за линиитѣ на тѣлото, на лицето, на рѫцѣтѣ си и да ги разбирате. Като знаете това, ще намѣрите, дѣ се криятъ вашитѣ дефекти и вашитѣ добри страни. По този начинъ ще можете да изправяте дефектитѣ и слабитѣ си страни. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ, мога да мисля, да чувствувамъ, да дѣйствувамъ, както искамъ. Не е така. Свободата се опрѣдѣля отъ силитѣ въ човѣка. Запримѣръ, ако носътъ на нѣкой човѣкъ е дълъгъ 4 см., той показва, какво е количеството на силитѣ, вложени въ мозъка му. Това количество сили пъкъ опрѣдѣля интелигентностьта на този човѣкъ. Мислите ли, че ако единъ човѣкъ има чело, високо 4 см , а другъ — 2 см., и двамата ще иматъ еднаква интелигентность? Тѣ нѣма да бѫдатъ еднакво интелигентни. Значи, дължината на линиитѣ на челото опрѣдѣля количеството енергия, вложена въ мозъчното вещество. Човѣкъ трѣбва да пази мозъчната си енергия, да не я прахосва. Тя се прахосва, намалява отъ страхъ, отъ умраза, отъ злоба, отъ отрицателни мисли и чувства, отъ разни пертурбации въ живота му. Слѣдователно, като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ своя мозъкъ. Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е Божията Любовь. Тя е първото условие за проява на интелигентностьта въ човѣка. Положителната, права мисъль се изявява само при влиянието на великата Божия Любовь. Когато тази любовь напусне човѣка, той става обективенъ, мисъльта му — прозаична, повърхностна, като тази на животнитѣ. Мислите ли, че богатиятъ човѣкъ, който яде по нѣколко ястия на день и се грижи само за ядене, седи по-високо отъ птицата, която кълве гроздето по лозята, или хваща пилцитѣ и ги изяжда? Ние се отвръщаваме отъ сокола, който граби кокошкитѣ отъ двороветѣ, а не се отвръщаваме отъ себе си, когато вадимъ ножъ и колимъ кокошки, агнета, волове, крави и др. Когато колимъ животнитѣ, ние намираме, че това е наше право. Защо? Считаме, че ние сме господари на всички сѫщества, които по интелигентность седатъ по-долу отъ насъ и, слѣдователно, можемъ да разполагаме съ тѣхния животъ. Казвамъ: много отъ погрѣшкитѣ на хората се дължатъ на извѣстни дефекти въ линиитѣ на тѣхното тѣло, лице, крака, рѫцѣ и т. н. Запримѣръ, физиономиститѣ сѫ намѣрили седемь линии въ човѣшкия носъ, които считатъ като дефекти, вслѣдствие на което тѣ казватъ, че на нѣкой носъ е изразена чърта на страхливость, на другъ — щестлавие, на трети — гордость, на четвърти — любопитство, на пети — търговски духъ и т. н. Ако човѣкъ разбира тази наука, той ще се оглежда често и, при съзнателна работа съ мисъльта си, ще изправя дефектитѣ си. Може ли да се нарече художникъ онзи, който не умѣе да корегира своята картина? Той турилъ нѣкѫдѣ по-силни, нѣкѫдѣ по-слаби сѣнки, или очитѣ не сѫ достатъчно изразителни и всичко това самъ трѣбва да корегира. Ако човѣкъ самъ не може да изправи дефектитѣ на своето лице и тѣло, има ли право да казва за себе си, че Богъ живѣе въ него? Казвате: Лицето на човѣка е изразъ на душата. Питамъ: може ли едно криво лице, или съ дефекти лице да прѣдставя душата? Може ли душата да живѣе въ неорганизирано тѣло? И слѣдъ това казвате, че като умре човѣкъ, всичко съ него се свършва. Какъ е възможно човѣкъ, въ когото душата живѣе, да умре? Невъзможно е да умре човѣкъ, въ когото душате живѣе! Апостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно.“ Тѣло, въ което душата е облѣчена, не може да умре. Това тѣло е дѣте на душата. Може ли тогава душата да има смъртно дѣте? Значи, ще излѣзе, че душата живѣе въ хижа, която всѣки моментъ може да се събори и изчезне. Това сѫ стари разбирания, отживѣли врѣмето си. Само грѣхътъ може да живѣе въ хижа. Отъ осемь хиляди години насамъ той си е направилъ една хижа, единъ затворъ, а иска да убѣди хората, че тукъ живѣе душата. Ясновидецътъ вижда тази хижа около човѣка, въ видъ на тъмна, черна обвивка, която нѣкога прониква дълбоко въ него и го стѣга, ограничава. Та усилията, борбитѣ на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ стремежъ на духа да се освободи отъ тази тъмна сѣнка, отъ това черно покривало. Това може да се постигне само чрѣзъ свѣтлина. Казвамъ: човѣкъ не трѣбва да търси само дефектитѣ си, но трѣбва да учи, да различава нормалнитѣ линии отъ анормалнитѣ и да знае, какъ да ги изправя. Значи, анормалность има въ очитѣ, ушитѣ, устата, носа, челото, вѣждитѣ на човѣка, и той трѣбва да работи съзнателно за своето изправяне. Много отъ съврѣменнитѣ физиономисти твърдятъ, че най-лесно ставатъ промѣни въ черепа на човѣка. Той може да прѣтърпи нѣкаква промѣна въ черепа си даже въ продължение на три мѣсеца. Това зависи отъ интенсивностьта на мисъльта. Колкото по-интенсивна е мисъльта на човѣка, толкова повече изтънява неговиятъ черепъ. Запримѣръ, ако вземете черепа на човѣкъ, заминалъ за онзи свѣтъ, у когото мисъльта е била много интенсивна, ще видите, че черепътъ на този човѣкъ на много мѣста е тънъкъ, и свѣтлината на свѣщьта лесно минава прѣзъ тия мѣста. Обаче, ако турите една свѣщь въ черепа на човѣкъ, който малко е мислилъ прѣзъ живота си, ще видите, че свѣтлината не прониква прѣзъ неговия черепъ. Слѣдователно, колкото по-разработенъ е билъ мозъкътъ на човѣка, толкова и костьта на черепа му ще бѫде по-тънка. Това показва, че мисъльта е динамическа сила, която заставя мозъка да работи, да се развива. Гърцитѣ наричатъ българитѣ „дебели глави.“ Това отчасти е вѣрно, както отчасти е вѣрно твърдението на нѣкои физиономисти, че моралнитѣ чувства у гърцитѣ сѫ недостатъчно развити. И тъй, колкото повече се развиватъ вѫтрѣшнитѣ чувства и способности на човѣка, голкова повече се развиватъ и неговитѣ морални чувства, вслѣдствие на това става повдигане на горната часть на черепа. Голѣма енергия, голѣма интенсивность се изисква отъ човѣка, за да може да придаде на черепа си горѣ красива крива линия. Голѣма е придобивката на човѣка, ако той, съ усилието на духа си, може да направи нѣкаква промѣна въ своитѣ удове. Ако линията на ухото, въ срѣдната часть, е издута, това показва активность въ чувствата. Ако тази линия е малко сплесната, този човѣкъ е външно пасивенъ, а вѫтрѣшно активенъ. Сѫщитѣ линии иматъ значение и за носа на човѣка. Когато носътъ е малко вирнатъ нагорѣ, това показва любопитство; ако е малко завитъ надолу, това показва търговски духъ. Човѣкъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да прѣдаде правилни линии на ухото, на носа, на челото си и т. н. Правилнитѣ линии на носа говорятъ за равновѣсие между човѣшкитѣ способности. За всѣка своя постѫпка човѣкъ трѣбва да мисли. Съврѣменната култура трѣбва да даде методи за работа, чрѣзъ които хората да постигнатъ пълно равновѣсие между силитѣ на своя организъмъ. Тѣзи методи сѫ сложни, но рационални. При тѣхъ може да се постигнатъ извѣстни резултати, които ще се отразятъ, както вѫтрѣшно, така и външно върху човѣка. Тази промѣна ще се отрази върху лицето, ушитѣ, очитѣ, носа, както и върху цѣлото тѣло на човѣка. Той трѣбва да изучава чъртитѣ на лицето си, да рабоги върху тѣхъ, да ги изправя. Ако срещнете човѣкъ съ правилни чърти на лицето, вие трѣбва да го изучавате, да се сравнявате съ него, за да знаете, какво ви липсва. И младиятъ, и стариятъ обичатъ да се оглеждатъ. Защо? Всѣки желае да бѫде красивъ. Въ красивото лице е изразено всичко, което Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Затова Богъ казва: „Огледай се и вижъ, какво съмъ вложилъ въ твоята душа. Ако има нѣщо, което си нарушилъ, работи върху него, докато го изправишъ.“ Нѣкой се оглежда и казва: Азъ нѣмамъ никакви дарби. — Това не е вѣрно. Който нѣма никакви дарби, той има чело едва 1— 2 сантиметра високо. Въ сѫщность така ли е? Твоето чело е високо петь сантиметра, а казвашъ, че нѣмашъ никакви дарби. Даже котката проявява извѣстна интелигентность, а колко повече човѣкъ! Красиво е човѣшкото лице! Като погледнете брадата на човѣка, въ нея има една красива чърта. Дѣто е добрѣ развита тази чърта, тя говори за голѣма устойчивость на човѣка. На хиляди парчета да разрѣжете този човѣкъ, той нѣма да се откаже отъ убѣжденията си. Който нѣма тази чърта на брадата си, още при първия ударъ е гоговъ да отстѫпи. Нѣкой казва: Азъ те обичамъ. — Добрѣ, съгласенъ съмъ съ тебе, но първо ще погледна на брадата ти. Ако имашъ тази специфична чърта на брадата си, тя доказва, че ти си правъ Това е написано въ книгата на твоята брада. Ако нѣмашъ тази чърта на брадата си, ти си неустойчивъ човѣкъ, и азъ не мога да се возя на твоята кола. Чувствата и мислитѣ на хората не сѫ еднакво устойчиви. Казвате: Богъ всичко може да направи. — Да, вѣрно е това. Богъ всичко може да направи за онѣзи, които Го слушатъ и обичатъ. Но, ако искаме Богъ да върви по нашия умъ и по нашето сърце, Той нищо нѣма да направи. Докато човѣкъ се излежава, Богъ нищо нѣма да направи за него; ако работи, той ще има помощьта и съдѣйствието на Бога и на всички разумни сѫщесгва. Който нищо не работи, а цѣлъ день заповѣдва на слугитѣ си, той въ единъ животъ само може да деформира лицето си, да изкриви носа, устата, очитѣ си, да атрофира вѫтрѣшнитѣ си органи и послѣ да се чуди, какъ и отдѣ му дошло нещастието. Мързелътъ, непослушанието сѫ причина за неговото нещастие. Когато човѣкъ повдигне ума си въ култъ и мисли, какъ повече знания да придобие, стомахътъ въ него ще пострада. Когато пъкъ той повдигне стомаха си въ култъ, главата му ще пострада. Слѣдователно, между стомаха и главата на човѣка има извѣстно съотношение. Когато стомахътъ грѣши, мозъкътъ се наказва когато мозъкътъ грѣши, стомахътъ се наказва. Тъй щото, стомахътъ се наказва, за да се изправи мозъка на човѣка; мозъкътъ се наказва, за да се изправи стомаха. Разумниятъ ученикъ всѣка сутринь трѣбва да се оглежда въ огледалото, да види, има ли нѣкаква най-малка промѣна въ чъртитѣ на лицето си и, ако има такава, дали тя е правилна, или не. Нѣкой казва: Остарѣхъ вече, лицето ми се набръчка. Казвамъ: ако по лицето се явяватъ бръчки, тѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣсто. Всѣка бръчка трѣбва да е резултатъ на нѣкаква придобивка. Природата не търпи никаква дисхармония. Бръчкитѣ по лицето на стария човѣкъ се подчиняватъ на единъ общъ законъ. Тия бръчки показватъ, какво е постигналъ стариятъ човѣкъ. Тѣ сѫ индивидуални и колективни бръчки. Ако бръчкитѣ по лицето на старитѣ хора сѫ наредени споредъ законитѣ на природата, тѣ сѫ нормални и на мѣсто. Ако не сѫ наредени по законитѣ на лриродата, тѣ сѫ анормални, не сѫ на мѣсто и сѫ резултатъ на извѣстни паталогически състояния. Сѫщото може да се каже и за линиитѣ на носа. Линиитѣ на носа трѣбва да бѫдатъ правилни. Изобщо, човѣкъ трѣбва да развива линиитѣ на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата си. Той трѣбва да развива и очитѣ си, да дойде до положение и при затворени очи да вижда. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Природата обича искреностьта. Когато човѣкъ погледне на носа, на ушитѣ, на вѣждитѣ, на очитѣ си и види нѣщо изкривено, деформирано въ себе си, той трѣбва да си каже: имамъ нѣщо деформирано въ себе си, но ще работя да го изправя. Смѣлость и рѣшителность се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Тѣ носятъ рѫкавици, пазятъ кожата си отъ слънце, отъ вѣтъръ, отъ природни влияния. Много хора, безъ да съзнаватъ, съ рѫкавицитѣ прикриватъ дефектитѣ на рѫката си. Питамъ: какво благо могатъ да донесатъ на човѣка рѫкавици отъ кучешка кожа, които той туря на рѫцѣтѣ си? Може ли да стане културенъ човѣкъ ескимосътъ, който се облича съ дреха отъ меча кожа? Могатъ ли да донесатъ нѣкакво благо за човѣка птичитѣ пера на шапката му, или лисичата кожа на врата му? Дрехитѣ на разумния човѣкъ трѣбва да бѫдатъ направени отъ растителни материали. Донѣкѫдѣ за прѣпорѫчване сѫ и вълненитѣ дрехи, направени отъ вълната на овцитѣ. Ако се облѣчете съ вълнена дреха и отидете при нѣкой кошеръ, пчелитѣ могатъ да ви нажилятъ добрѣ. Тѣ не обичатъ миризмата на овцата. Ако се облѣчете съ ленена дреха, пчелитѣ сѫ спокойни. Като знаеше този законъ, Мойсей забрани на левититѣ, Божиитѣ служители, да се обличатъ съ вълнени дрехи. Той имъ прѣпорѫчваше да се обличатъ съ ленени дрехи. Когато ученикътъ изучава природата, или когато размишлява върху въпроси отъ Божественъ характеръ, той трѣбва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничнитѣ движения. Тя обича разумнитѣ постѫпки. Тя ще научи човѣка по вѫтрѣшенъ пѫть, какъ и въ какви дрехи да се облича, какъ да лѣга и става, какъ да се храни, какъ да диша и т. н. Природата казва на човѣка, на коя страна да лѣга и какъ да става, но ако не слуша и легне, както намира за добрѣ, той цѣла нощь ще се върти въ леглото, безъ да спи. Правилно е човѣкъ да спи на дѣсната си страна, но може да спи и на лѣвата. Когато енергиитѣ на повърхностьта на земята сѫ положителни, човѣкъ трѣбва да лѣга на лѣвата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмѣна между силитѣ. Легне ли на дѣсната страна, цѣла нощь нѣма да спи. Когато силитѣ на повърхностьта на земята сѫ отрицателни, човѣкъ трѣбва да лѣга на дѣсната си страна. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае, дали енергиитѣ на повърхностьта на земята сѫ положителни или отрицателни. При това, енергията на земята не е еднаква навсѣкѫдѣ. Има мѣста, дѣто енергията е положителна, а въ сѫщото врѣме, на друго мѣсто на земята, енергията е отрицателна. Човѣкъ трѣбва да познава тия сили и да се съгласява съ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора често се обезсърдчаватъ, че не могатъ да постигнатъ копнежитѣ на своята душа. Питамъ: какви сѫ тѣхнитѣ копнежи? Нека всѣки конкретно да си отговори, какво иска да постигне. Като наблюдавамъ младитѣ, виждамъ, че нѣкой иска да стане виденъ писатель, да напише нѣкакъвъ романъ, съ който да внесе нѣщо ново за човѣчеството. Другъ иска да стане поетъ, да пише такива стихове, че всѣки четецъ да се забравя отъ тѣхъ. Трети иска да стане знаменитъ музикантъ или пѣвецъ и т. н. Всѣки иска съ нѣщо да обърне внимание на хората. Тия стремежи сѫ на мѣсто, но човѣкъ трѣбва да развива дарбитѣ си за слава Божия. Каквото направи, той трѣбва да има прѣдъ видъ славата Божия, а не своята. За да стане човѣкъ виденъ поетъ, писатель, философъ или музикантъ, той трѣбва да се е родилъ при специални условия. Първото условие за това е любовьта. Любовьта трѣбва да влѣзе като основа въ живота на човѣка. Двѣ раждания има въ свѣта. Едното е физическо раждане, по плъть, а другото — духовно, по духъ. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родишъ по духъ и да се слѣешъ съ физическия човѣкъ. Духовното тѣло прѣдставя доброто, разумното сърце на човѣка, което намира правия пѫть въ живота. Нѣкои го наричатъ интуиция. Който има доброто сърце въ себе си, той има особена, специфична чърта на лицето си. Тази чърта придава пластичность, подвижность на мускулитѣ на лицето. Отъ лицето на такъвъ човѣкъ излиза свѣтпина, и дѣто мине, той обръща внимание на хората, привлича ги. Всѣки може да има добро сърце. Да бѫде човѣкъ талантливъ, или гениаленъ, това е мѫчна работа, но да има добро сърце, това е лесно постижимо. Да бѫде човѣкъ ученъ, философъ, поетъ, музикантъ, това е непостижимо въ единъ животъ, но да има добро сърце, за това се изискватъ най-леки условия. Слѣдователно, започнете съ най-малкитѣ усилия, да проявите доброто сърце въ себе си. Проявите ли доброто сърце, всички останали дарби, сами по себе си, ще дойдатъ. Мнозина говорягъ за велики постижения, за велики добродѣтели, а при това не познаватъ себе си. Запримѣръ, кой отъ васъ е изучавалъ подробно лицето си, да знае, колко сантиметра сѫ дълги и широки неговитѣ чело, вѣжди, носъ, уста, уши и т. н.? Кой отъ васъ е изучавалъ формата на своитѣ очи, уши, носъ, брада, уста, да знае, какво означава всѣка форма? Вземете едно огледало, наблюдавайте, изучвайте удоветѣ на своего лице и слѣдъ това ги нарисувайте. Нека всѣки се заинтересува отъ себе си и се изучава, както естественикътъ изучава минералитѣ, растенията, животнитѣ до най-малкитѣ имъ подробности. Когато човѣкъ е боледувалъ извѣстно врѣме, той изгубва часть отъ своята жизнена енергия, и за да я възстанови, търси лѣкари, или различни медикаменти, съ които да си помогне. Ето какво може човѣкъ да направи въ този случай. Нека отъ врѣме на врѣме хваща съ два пръста долната, месестата часть на ухото си и леко да я опва надолу. Слѣдъ това да разтрива подутината задъ ухото и да слѣди за промѣнитѣ, които настѫпватъ въ неговия организъмъ. Правете и вие тия опити, не само, когато сте болни, но и при неразположение на духа. Когато учительтъ иска да застави ученика да мисли, той го хваща за ухото. Ученицитѣ винаги сѫ недоволни отъ учители, които дърпатъ ушитѣ имъ. Защо? — Защото тѣ не знаятъ, какъ да ги дърпатъ. Нѣкой учитель хване ученика за ухото и го дърпа до зачервяване. И майкитѣ не знаятъ, какъ да хващатъ ушитѣ на дѣцата си. Дърпането, опъването на ухото трѣбва да се прави съ любовь, а не съ гнѣвъ. Когато направишъ нѣкаква погрѣшка, хвани леко едното си ухо, послѣ другото и кажи: Ако искашъ да станешъ човѣкъ, ти трѣбва да слушашъ, какво Богъ ти говори. Казвате: Малко работа имаме, че ще се занимаваме съ ухото си. — Това е методъ за усилване на жизненостьта въ човѣка. Който иска да бѫде здравъ, да има добро разположение на духа, той трѣбва да приложи този методъ, да опита неговитѣ резултати. И животнитѣ прилагатъ този методъ. Когато се усѣщатъ слаби, тѣ нагаждатъ ухото си между клончетата на нѣкое низко дърво, или нѣкое колче и го търкатъ, докато възбудятъ своята жизнена енергия. Другояче тѣ не могатъ да си помогнатъ. Тѣ нѣматъ рѫцѣ, да си дръпнатъ ухото, затова си служатъ съ груби начини. И тъй, всички линии, всички движения въ природата иматъ своя стойность, свое опрѣдѣлено мѣсто. Дали дадена линия ще бѫде дълга или кѫса, права или крива, тя има дълбокъ смисълъ. Задъ всѣка линия се крие една разумна сила. Въ този смисълъ външниятъ човѣкъ още не е истинскиятъ човѣкъ. Той прѣдставя само една микроскопическа часть отъ неговия миналъ, настоящъ и бѫдещъ животъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да учи и прилага. Знание безъ приложение е суета, както е казалъ нѣкога Соломонъ. Той билъ мѫдъръ човѣкъ, ималъ много знания, но казалъ: Многото знание е товаръ за човѣка. Той подразбиралъ: много знание безъ любовь е тежесть; много знание съ любовь е бодрость. Соломонъ живѣлъ разкошно, ялъ и пилъ, но любовьта не седи въ ядене и пиене. Царството Божие не седи въ ядене и пиене. Знание безъ любовь е тежесть за човѣшкия духъ. Знание съ любовь е благословение. Казвамъ: дръжте въ ума си мисъльта, че всѣки трѣбва да работи за усъвършенствуването на своя душевенъ животъ, за хармонизиране на силитѣ въ своя организъмъ. Ако човѣкъ работи съзнателно, съ усилие на своя духъ, безъ смущения и безпокойствия, въ продължение на три мѣсеца даже той ще може да измѣни въ минимална степень живота си, да внесе микроскопическо подобрение въ линиитѣ на носа, на ушитѣ, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вѣра. Мнозина отъ васъ имате пѫпки по лицето си — работете за прѣмахването имъ. Мнозина се оплаквате отъ ревматизъмъ и редъ други болести — всичко това трѣбва да изчезне отъ васъ. Всички болести, недѫзи сѫ резултатъ на чужди вещества, наслоени въ организъма ви. Тѣзи утайки трѣбва да се изхвърлятъ навънъ! Само Божествениятъ животъ е въ сила да освободи човѣка отъ тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добриятъ животъ е методъ, чрѣзъ който човѣшката мисъль може да се освободи отъ ненужния прахъ, натрупанъ отъ вѣковетѣ. Този прахъ е изопачилъ мисъльта на съврѣменния човѣкъ, вслѣдствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човѣка за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене сѫ станали на каша. Ако го питате, какво трѣбва да яде, и той не знае; какво трѣбва да пие — не знае; въ какво трѣбва да вѣрва — не знае; какво да учи — не знае. И при всички блага, които хората иматъ днесъ, тѣ не знаятъ, какво да правятъ, кой пѫть да поематъ и, въ края на краищата, вършатъ глупости. Единъ американски милионеръ пожелалъ да се качи на аеропланъ, да опита, какво нѣщо е да се качишъ на високо въ въздуха. Качилъ се най-послѣ на аеропланъ, но изпиталъ голѣмъ ужасъ и страхъ, струвало му се, че умира. Той си казалъ: Кой ме кара да се качвамъ на аеропланъ? Втори пѫть нѣма да помисля за аеропланъ. Казвамъ: който иска да се качва на аеропланъ, той трѣбва да знае, кое врѣме благоприятствува за качване. Човѣкъ не може всѣкога да се издига нагорѣ съ аеропланъ. За всѣко нѣщо има специално врѣме и мѣсто. Ще говоришъ, когато е врѣме за говорене; ще мислишъ, когато е врѣме за мислене; ще правишъ добро, когато е врѣме за правене добро; ще ядешъ и пиешъ, когато е врѣме за ядене и пиене. Правилниятъ животъ се заключава въ това, човѣкъ да прави всѣко нѣщо на своето врѣме. Нѣкой казва: Сега не ми се учи, не ми се ходи на работа, нѣмамъ разположение. Казвамъ; ако е врѣме за учене, или за работа, ти ще станешъ и ще свършишъ всичко, каквото е необходимо. Щомъ станешъ, разположението ще дойде. Ако не е врѣме за работа, или за учене, и да имашъ разположение, ще го изгубишъ. За изяснение на мисъльта си ще приведа слѣдния фактъ: единъ търговецъ отишълъ на борсата да печели. Въ 10 — 15 минути той спечелилъ 500,000 лв. Слѣдъ това продължилъ още да играе, но започналъ да губи, и въ половинъ часъ всичко изгубилъ. Защо въ първо врѣме печелилъ, а послѣ губилъ? — Защото нито на врѣме е започналъ, нито на врѣме е свършилъ. Споредъ мене, не е уменъ онзи, който въ началото губи, а на края печели. По-добрѣ е въ началото да губи, а на края да печели. Още по-добрѣ е, когато човѣкъ не взима участие въ борсата. Природата не обича борсата. Тя казва: Не влизай въ борсата, докато не ти кажа. Когато ти кажа да влѣзешъ, послушай ме. Ако ме послушашъ и влѣзешъ, богатъ ще излѣзешъ. Когато ти казвамъ да не влизашъ, не влизай. Ако не ме послушашъ и влѣзешъ, послѣденъ бѣднякъ ще излѣзешъ. Природата на никого не прави отстѫпки. Когото хване въ непослушание, на онзи свѣтъ го изпраща; който я слуша, тя го благославя. Това не значи, че трѣбва да станете страхливи. да не смѣете да прѣдприемете нѣщо. Смѣли бѫдете, но се вслушвайте въ своето добро сърце. Ако е дошълъ часътъ да мислишъ, мисли. Ако е дошълъ часътъ да правишъ добро, прави добро. Ако е дошълъ часътъ да се качишъ на аеропланъ, качи се! Обаче, не е ли дошълъ часътъ за всичко това, чакай, докато доброто сърце ти каже, какво да правишъ. Слѣдователно, ученицитѣ на новото учение трѣбва да се вслушватъ въ гласа на доброто сърце, въ гласа на Божественото начало въ себе си. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 10 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧОВѢШКИЯТЪ ДУХЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. За слѣдния пѫть пишете нѣщо за цвѣтоветѣ на дѫгата. Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: защо човѣкъ трѣбва да учи? Мнозина казватъ, че науката напѫтва човѣка въ живота. Право ли е това? Ако се качите на единъ автомобилъ, можете ли да кажете, че той ви напѫтва? Колкото автомобилътъ напѫтва човѣка, толкова и науката го напѫтва. Какво прѣдставя въ сѫщность науката? По този въпросъ има двѣ мнѣния: едното мнѣние е, че безъ наука не може; другото мнѣние е, че безъ наука може. Значи, и съ авто мобилъ може, и безъ автомобилъ може. Науката е произведение на човѣшкия духъ, а човѣшкиятъ духъ седи надъ всички науки. Отъ хиляди вѣкове насамъ човѣшкиятъ духъ е създавалъ и продължава да създава наукитѣ. Едни отъ тѣхъ сѫ. изчезнали, а други и досега продължаватъ да сѫществуватъ. И съврѣменната наука единъ день ще изчезне; отъ нея ще остане само най-цѣнното, а всичко друго, което е служило като забавление за малкитѣ дѣца, ще се забрави, ще се заличи. Мислите ли, че единъ ангелъ може да се занимава съ съврѣменната математика и съ съврѣменното счетоводство? Мислите ли, че единъ ангелъ може да се занимава съ законодателството, по което се управляватъ съвръменнитѣ общества и народи? Мислите ли, че въ бѫдещето съврѣменната физика и химия ще се намиратъ въ сѫщото положение, въ каквото днесъ? Сега, като говоря по този начинъ, мнозина мислятъ, че азъ отричамъ науката, или че не признавамъ ученитѣ хора. Нито науката отричамъ, нито ученитѣ, но казвамъ, че всички учени хора сѫ черпили познания отъ източникъ, по-високъ отъ тѣхъ, и то всѣки се е домогвалъ до тѣзи знания споредъ степеньта на своето развитие. Въ този смисълъ, азъ не признавамъ учени, които черпятъ своята наука отъ земята. Кантъ бѣше ученъ, но отдѣ черпѣше знанията си? Пророцитѣ отдѣ черпѣха знанията си? Тъй че, когато нѣкой мисли, че знае много нѣща, това значи, че прѣди това той е билъ невѣжа. И прѣди да е свършилъ университетъ, човѣкъ все е знаелъ нѣщо. И слѣдъ като свърши, пакъ знае нѣщо. Важно е човѣкъ да не се заблуждава, да мисли, че като свърши университетъ, всичко знае. Колкото да учи, човѣкъ все остава невѣжа по отношение на това, което се разкрива прѣдъ него. Учениятъ знае, че земята се върти около своята ось, но какъ, именно, се върти, той не може да докаже. Учениятъ знае, че земята се е отклонила на 23° отъ осьта си, но какъ е станало това отклонение, не може да докаже. Слѣдователно, учениятъ трѣбва да бѫде като художника. Щомъ нарисува една картина, той самъ трѣбва да знае, вѣрна ли е картината му, има ли дефекти, добрѣ ли прѣдставя природата и т. н. Учениятъ трѣбва да бѫде първиятъ критикъ на себе си. Всѣко нѣщо, което знае, той трѣбва да докаже, да го обоснове. Това е знание. Когато музикантътъ свири, той трѣбва да изразява нѣщата, както сѫ. Ако свири нѣщо отъ Бетховена, той трѣбва да го изпълни, както самиятъ Бетховенъ. Всѣки трѣбва да прилича на себе си. Ако прѣдставяте Бетховена, така трѣбва да го изразите, че той самъ да се познае. Обаче, много хора, като приличатъ на себе си, искатъ и другитѣ да бѫдатъ като тѣхъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за хората отъ това, да мязатъ едни на други. Природата обича разнообразието. Докато всѣки човѣкъ прѣдставя особенъ екземпляръ, той е цѣненъ; щомъ се явятъ два еднакви екземпляра, цѣната имъ се намалява. Казвате, че въ свѣта има безброй учени хора. Не, въ свѣта има само единъ ученъ човѣкъ — козмическиятъ. Всички останали учени сѫ негови секретари, които ходятъ тукъ-тамъ, събиратъ материалъ, какво казалъ този или онзи ученъ и го разгласяватъ. Запримѣръ, може ли съврѣменната наука да обясни произхода на живота и да създаде човѣка? Знае ли тя онзи елементъ, който създава безсмъртието? Съврѣменната наука обяснява нѣщата все отъ гледището на физическитѣ закони. Вънъ отъ тѣхъ тя нищо не може да докаже. Питамъ: други закони, освѣнъ фи зическитѣ, не сѫществуватъ ли? Освѣнъ физическитѣ закони има и други, които ученитѣ не сѫ открили. Това, което ученитѣ наричатъ законъ, е проявяване само на истинския законъ. Въ абсолютния законъ нѣма никакви изключения. Законъ, въ който има изключения, не е истински законъ. Въ законитѣ на живата природа нѣма никакви изключения. Слѣдователно, кажете ли за нѣщо, че е законъ, въ този законъ не трѣбва да има изключения. Щомъ има изключения, той е правило. Казватъ, че логиката изучава законитѣ за правилното мислене. Ако въ мисъльта на човѣка има изключения, какви сѫ тѣзи закони? Какво ще се каже тогава за отрицателнитѣ мисли на хората, върху които се съгражда животъ само на страдания и разочарования? Какво ще кажете за любовьта на съврѣменнитѣ хора? На какви закони почива тя? Съ това не искамъ да разрушавамъ идеалитѣ ви, но искамъ да ви извадя отъ заблужденията въ живота. Запримѣръ, нѣкой седи прѣдъ една стѣна и казва: Задъ тази стѣна нѣма нищо. Не, задъ тази стѣна се криятъ много нѣща, които ти не виждашъ. Ако ти не виждашъ нищо, това още не значи, че наистина нищо друго не сѫществува. Слѣдователно, положението, до което е дошла съврѣменната наука е само въведение къмъ истинската наука. Съ това авторитетътъ на ученитѣ не се подцѣнява. Напротивъ, съврѣменнитѣ учени иматъ цѣна и то толкова по-голѣма, колкото по-близо седатъ до истината. Всѣка теория е цѣнна дотолкова, до колкото тя съдържа истината въ себе си. И музиката, и художеството трѣбва да съдър жатъ истината въ себе си. Всѣко нѣщо, върху което работимъ, трѣбва да съдържа истина. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да съдържа истината въ себе си. Истината е сѫщественото въ живота, къмъ което трѣбва да се стремите. Ако турите истината като основа на своя животъ, всички недоразумения между васъ ще изчезнатъ. Въ отношенията на хората липсватъ допирни точки. Защо? — Защото всѣки живѣе въ специаленъ центъръ на мозъка си и вънъ отъ него не излиза: единъ живѣе въ центъра на своитѣ лични чувства, другъ — въ своитѣ религиозни чувства, трети — въ общественитѣ чувства и т. н. Всѣки отъ васъ, запримѣръ, знае ли въ кой центъръ на главата си живѣе? Знаете ли, коя станция на мозъка ви е отворена? Слушате нѣкоя хубава сказка или бесѣда, но въ това врѣме ви занимаватъ други въпроси; други желания се събуждатъ у васъ. Нѣкой казва: Дано по-скоро свърши сказчикътъ, че да отида на концертъ. Другъ казва: Дано по-скоро се освободя, че ме чака важно търговско прѣдприятие Това показва, че интереситѣ на човѣшкия духъ сѫ различни. Какво се ползува духътъ отъ музиката, отъ религията или отъ науката въ всичкитѣ имъ области? Кой кого учи: духътъ се учи отъ музиката, или музиката се развива отъ духа? Цигулката ли учи цигуларя, или цигуларьтъ развива цигулката? Цигуларьтъ учи цигулката да свири, но не обратното. Слѣдователно, човѣшкиятъ духъ учи човѣка на всичко. Нѣкой извърши едно дѣло и послѣ казва: Азъ постѫпихъ споредъ природата си, другояче не мога да постѫпя. Другъ казва: Азъ трѣбва да лѣгамъ рано. Само по този начинъ мога да почивамъ. Питамъ: право ли е това? Истинската почивка не се постига съ много спане. Когато човѣкъ иска да почине, той трѣбва да освободи ума си отъ всички непотрѣбни мисли, сърцето си — отъ всички непотрѣбни, тягостни чувства и желания. Тѣ изчерпватъ енергията на човѣка, безъ да му дадатъ нѣщо. За да почине, художникътъ трѣбва врѣменно да изхвърли всички бои отъ ума си. За да почине, ученикътъ трѣбва врѣменно да изхвърли всички книги отъ ума си. Докато приеме необходимата енергия отъ природата, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде съвършено свободенъ отъ всички външни пособия. Щомъ приеме нужната енергия, той може вече да вземе пособията си и отново да започне работата си. Като знаете това правило, трѣбва да бѫдете внимателни, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ. Никога не се налагайте съ своето мнѣние върху приятелитѣ си, да не ги обрѣмените, нито се оставяйте други да ви обрѣменяватъ. Пазете се отъ прѣсищане. Човѣкъ може да се прѣсити отъ музика, отъ наука, отъ религия. Нѣма по-опасно нѣщо за човѣка отъ прѣсищането. Човѣкъ може да се прѣсити и отъ живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се прѣситите отъ живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете. Нѣкой казва: Азъ зная всичко. Онѣзи хора, които знаеха всичко, днесъ сѫ заровени въ земята. Ученитѣ слѣзоха долу, въ земята, а невѣжитѣ останаха горѣ, да учатъ. Ученитѣ създадоха свѣтоветѣ. Вѣрно ли е това? Туй е теория, която се нуждае отъ доказателства. И да се докаже, всѣки ще запита: Кой е присѫтствувалъ при създаването на свѣтоветѣ, че да знае, какъ е станало това? Казвамъ: истината не се нуждае отъ доказателства или отъ демонстрации. Нѣкой човѣкъ е тѫженъ, скърбенъ, отчаянъ. Какъ ще докажете това? Ако можете моментално да смѣните състоянието му, това е истинска наука. Едно е важно за човѣка: сърцето, умътъ, волята, душата и духътъ му да бѫдатъ съвършено свободни, т. е. да могатъ всѣки моментъ да се проявятъ. Правата мисъль може да се прояви само при свобода. Вънъ отъ свободата тя не се изявява. Когато умътъ, сърцето и волята на човѣка се проявяватъ правилно, той има цѣнни придобивки. Тия придобивки се складиратъ въ душата. Тя е съкровищница на човѣшкия духъ. Тя носи въ себе си всичко онова, което човѣшкиятъ духъ е придобилъ отъ незапомнени врѣмена до днесъ. Въ този смисълъ казваме, че нищо въ живота не се губи. Богатството, което човѣшкиятъ духъ е придобилъ, е скрито въ душата му, и единъ день, когато потрѣбва, то ще се даде като даръ, като наслѣдство на онзи, който го е изработилъ. Единъ день това знание, това богатство ще бѫде достояние на всички души. Ще дойде день, когато и невѣжитѣ, безъ да сѫ работили, ще иматъ на разположение науката на миналото. Не става ли това и днесъ? Вземете една плоча, турите я на грамофона, завъртите ключа и слушате рѣчьта на нѣкой ученъ. Той не сѫществува вече на земята, заминалъ е за онзи свѣтъ, но прѣподава, развива, обяснява своитѣ формули. Може ли, при това положение, да наречете плочата учена? Колкото плочата е учена, толкова ученъ може да бѫде и онзи автоматъ, който механически рѣшава най-труднитѣ задачи. Може ли да се нарече ученъ човѣкъ онзи, който отъ създаването на свѣта до днесъ е изчислилъ, колко хора сѫ се родили и колко сѫ умрѣли? Ученъ е той, но какво ще допринесе неговата ученость за човѣчеството? Слѣдъ него ще дойде другъ ученъ, ще изнесе причинитѣ за умиранията, ще доказва на хората, какъ трѣбва да се измѣнятъ условията, за да се намали смъртностьта. Добро е всичко това, но то е само теория. Кой отъ тия учени ще бѫде най-авторитетенъ? Ако тѣзи учени дойдатъ при васъ и чрѣзъ изчисления ви покажатъ, какви страдания ще минете прѣзъ живота си, при какви условия ще ви сполетятъ, какъ можете да ги избегнете, вие ще се замислите малко. Въ края на краищата ще кажете, че това е теория. Обаче, натъкнете ли се на страданията, вие започвате сериозно да мислите. Значи, истинскиятъ авторитетъ за васъ е животътъ. Казвате: Айнщайнъ е ученъ човѣкъ, Дарвинъ, Кантъ сѫщо така сѫ учени, понеже внесоха нѣщо ново въ свѣта. Айнщайнъ е нѣкѫдѣ въ Германия, Дарвинъ — въ Англия, Кантъ — въ Германия, обаче, всѣки човѣкъ включва въ себе си и Айнщайна, и Дарвина, и Канта. Всички хора живѣятъ въ васъ. Цѣлото човѣчество се съдържа въ единъ човѣкъ, и всѣки човѣкъ е въ цѣлото човѣчество. Като кажете ябълчна сѣмка, вие разбирате зародишитѣ на всички ябълки. Една ябълчна сѣмка съдържа въ себе си разнообразието на всички ябълки. За да се разбере тази идея, човѣкъ трѣбва да разглежда живота като нѣщо цѣло. За тази цѣль той трѣбва да се проникне отъ онази непрѣодолима вѫтрѣшна любовь къмъ знанието, къмъ истината. Духътъ подтиква човѣшката душа къмъ знание. Слушали сте да казватъ: Копнѣе ми душата. Духътъ подтиква ума къмъ пластичность, къмъ просвѣтление, а сърцето — къмъ облагородяване. Защо е нужна наука на човѣка? — Науката развива дарбитѣ и способноститѣ. Тя разработва, оформява главата на човѣка. Като погледнете челото, черепа на човѣка, ще познаете, съ кои области отъ науката най-много се е занимавалъ. Ако духътъ на нѣкой човѣкъ не намѣри условия да се прояви, главата му постепенно започва да се деформира, носътъ му се изкривява. Като наблюдавате хората, ще видите, че всѣки отъ тѣхъ все има нѣкакъвъ дефектъ: на едного очитѣ сѫ изкривени; на другиго — носътъ е кривъ, ноздритѣ сплеснати; на трети — вѣждитѣ сѫ неправилни; на четвърти — лицето е асиметрично. Добрѣ е отъ врѣме на врѣме да се оглеждате, да видите, какъвъ дефектъ имате на лицето, или на главата си и да работите за неговото изправяне. Ако човѣкъ не се огледа, да види дефектитѣ си, той ще мисли, че е безпогрѣшенъ, че е абсолютно добъръ. Добъръ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който нѣма никакъвъ дефектъ нито въ физическо, нито въ умствено, нито въ сърдечно отношение. Физически той трѣбва да бѫде здравъ, но не пъленъ, дебелъ. Пълнотата още не показва здраве. Кръстътъ или талията на човѣка по мѣрка трѣбва да бѫде два пѫти по-дебела отъ врата; вратътъ трѣбва да бѫде два пѫти по-дебелъ отъ рѫката. Ако мѣркитѣ на кръста и на врата на даденъ човѣкъ сѫ по-голѣми отъ опрѣдѣленитѣ, значи, има извѣстна анормалность въ него. Като говоря за положителната наука, азъ я сравнявамъ съ музиката. Математиката, физиката, химията сѫ музикални изрази. Механиката, напримѣръ, се занимава съ движението на тѣлата, съ силитѣ. Значи, тя се занимава съ живи тѣла. Само живитѣ тѣла се движатъ. Движението не е механически процесъ. Само разумнитѣ тѣла се движатъ; само разумнитѣ тѣла биватъ тъмни и свѣтли; само разумнитѣ тѣла биватъ твърди, течни и въздухообразни. Енергиитѣ, силитѣ пъкъ сѫ достояние на човѣшкия духъ. Когато човѣшкиятъ духъ иска да си направи сѣнка, да се освободи отъ вибрациитѣ на свѣтлината, той сгѫстява материята около себе си. Слѣдователно, той е въ сила да сгѫстява и разредява материята. Въ това отношение земята прѣдставя образецъ на твърда, гѫста материя, а слънцето — на рѣдка материя. Слънцето е свѣтещо тѣло, а земята — тъмно. Може би слѣдъ милиони години и земята ще свѣти като слънцето. Нѣкога и тя е била свѣтещо тѣло, но е изгубила свѣтлината си. Една българска поговорка казва: „Дѣто е текла вода, тамъ пакъ ще тече.“ И човѣкъ минава прѣзъ състояния на тъмнина и свѣтлина. Нѣкога той свѣти като слънцето, а нѣкога е тъменъ като земята. Това сѫ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава, за да научи нѣщо. Тъй щото, човѣкъ ще се качва въ рая, ще слиза и въ ада. Като слѣзе въ ада, той казва: Страшно нѣщо е адътъ! Казвамъ: страшно нѣщо е адътъ, когато човѣкъ не знае, отдѣ да излѣзе. Иначе, може ли да излѣзе самъ отъ ада, нищо страшно нѣма тамъ. Ако човѣкъ попадне между жителитѣ на слънцето, безъ да разбира езика и реда имъ, безъ да е готовъ за тѣхната култура, а при това не може да слѣзе на земята, той и тамъ ще бѫде нещастенъ. Мнозина мислятъ, че ако отидатъ въ рая, ще ги посрещнатъ съ музика и пѣсни, съ угощения. Да, ако сѫ готови за това, ако съзнанието имъ е пробудено, така ще бѫде. Ако съзнанието имъ не е будно, и въ рая, и въ ада да сѫ, все е страшно. Христосъ казва: „Голѣма е радостьта на небето за грѣшника, който се разкайва за грѣховетѣ си, който се обръща къмъ Бога и прила га Любовьта, Мѫдростьта и Истината.“ И тъй, ако искате да се ползувате отъ знанието, което сте придобили, трѣбва да го прилагате. Каквото знание придобиете, каквато книга прочетете, приложете поне най-малкото отъ нея. Ако прочетете една книга, безъ да приложите нѣщо отъ нея, по-добрѣ да не сте я чели. Сѫщото се отнася и до Библията. Малко четете отъ нея, но прилагайте. Казвате: Какъ можемъ да познаемъ, коя книга трѣбва да четемъ? Ще ви дамъ слѣдното правило: вземете книгата, която искате да четете, турете я прѣдъ челото си, отправете мисъльта си къмъ разумния свѣтъ и запитайте Божественото въ себе си, да я прочетете, или не. Слѣдъ това останете спокойни за една-двѣ минути и ще чуете единъ тихъ гласъ отвѫтрѣ ви отговаря, да четете книгата, или не. Слушайте този гласъ! Той никога не лъже. Човѣкъ трѣбва да знае, какво да чете. Това четиво, което е полезно за едного, не е полезно за другиго. Има смисълъ да се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човѣка. Когато човѣкъ чете по този начинъ и се съвѣтва съ своя вѫтрѣшенъ гласъ, той ще развие въ себе си интуицията, чрѣзъ която ще познава соковетѣ, които текатъ въ живота и оттамъ ще задържа за себе си полезнитѣ, а ще се прѣдпазва отъ отровнитѣ. Вие трѣбва да се прѣдпазвате отъ отровнитѣ сокове на книгитѣ. Четете нѣкоя философска книга, или нѣкой романъ, и цѣла нощь не можете да спите, казвате: Тази книга съвсѣмъ размѫтъ ума ми! Значи, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде буденъ. Чете нѣщо, или говори съ нѣкого, той всичко трѣбва да поставя на критика, на вѫтрѣшна анализа. Материалиститѣ казватъ: Всичко въ свѣта е материя. Слѣдователно, другъ свѣтъ, освѣнъ материалния, не сѫществува. Значи, и Богъ не сѫществува. И едното, и другото твърдение прѣдставятъ външната страна на живота. Като говорите за материалния свѣтъ, като единственъ свѣтъ, тогава и Богъ ще бѫде за васъ материаленъ. Всичко, което е извънъ васъ, е материално; всичко, което е вѫтрѣ въ васъ, е духовно. Слѣдователно, външното е отражение на вѫтрѣшното. Когато човѣкъ говори за душата си, а живѣе изключително въ врѣмето и пространството, това показва, че той още не се е въплътилъ напълно, все още му липсва нѣщо. Вслѣдствие на това, човѣкъ още не е господарь на положението си. Трѣбва да минатъ хиляди години още, докато душата на човѣка остане завинаги да живѣе въ неговото тѣло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човѣкъ става господарь на положението си, той става светия. Засега човѣкъ е въ положението на растение, не е пусналъ дълбоко корени въ окрѫжаващата срѣда, вслѣдствие на което нѣма условия за дълъгъ животъ. И при това положение хората казватъ: Ние имаме свободна воля, това ще направимъ, онова ще направимъ. Да, съврѣменнитѣ хора сѫ толкова силни, толкова умни, че още на 60 годишната си възрасть тѣ губятъ силитѣ си, губятъ знанията си и казватъ: Едно врѣме бѣхме даровити, способни, имахме знания, но старини ни налегнаха, и всичко изгубихме. Питамъ: какъ е възможно това? Значи, като остарѣе човѣкъ, мисъльта му изчезва. Ако започне да мисли, филмътъ му се измѣства, не може да се появи на платното. Казвамъ: ако човѣкъ иска да запази и на старини знанието, способноститѣ, богатството си, които е придобилъ на млади години, той трѣбва да е живѣлъ съвършено чистъ вѫтрѣшенъ животъ. Безъ чистота човѣшкиятъ духъ не може да се прояви въ силата си, не може да запази богатството, което е придобилъ на младини. Човѣкъ много пѫти ще изучава едни и сѫщи нѣща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-послѣ тѣ станатъ въ него втора природа. Истинско знание е това, което никога не се заличава отъ съзнанието на човѣка. Споредъ теорията на прѣраждането, вие сте дохождали много пѫти на земята и въ нѣкое отъ своитѣ прѣраждания може да сте били виденъ адептъ въ Индия, да сте имали послѣдователи, да сте учили хората на великото знание, а днесъ нищо не помните. Защо? — Отклонили сте се отъ правия пѫть, вслѣдствие на което всичко сте изгубили. Сега трѣбва отново да работите, да придобиете старото си знание. Нѣкои разправятъ, че Ледбитеръ, водитель на теософитѣ, въ нѣкогашното си минало, е билъ пророкъ Амосъ. Ледбитеръ самъ се чуди, какъ е забравилъ всичко отъ миналото си знание. Днесъ той е лишенъ отъ пророчеството на Амоса, който е билъ простъ говедарь: малко нѣщо знаелъ, но всичко това е знаелъ добрѣ и го е прилагалъ. Амосъ прѣдсказвалъ много нѣща, а Ледбитеръ едва запазилъ отъ миналото си разположението къмъ духовенъ животъ. Слѣдователно, ако човѣкъ не иска да регресира, а желае да запази знанието си, той трѣбва да живѣе абсолютно чистъ животъ. Само при такъвъ животъ човѣкъ може да запази знанието си, да даде просторъ на духа си и да работи въ съгласие съ законитѣ на живата природа. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че много знаятъ. Тѣ не трѣбва да забравятъ, че сѫ проводници на Божественото знание. Докато държатъ връзка съ Бога, тѣ могатъ да бѫдатъ носители на Неговитѣ мисли. Щомъ прѣкѫснатъ връзката си съ Него, и знанието имъ ще се прѣкрати. При това, каквото знание придобиятъ, тѣ трѣбва да го обработятъ въ себе си и часть отъ него да дадатъ на другитѣ. И тъй, нѣма по-красиво състояние за човѣка отъ това, да има добро разположение на духа си, да има онази дѣтска възприемчивость, да се ползува отъ всичко, което слуша. При това, той трѣбва да бѫде свободенъ да изказва мнѣнието си, като счита, че всички хора знаятъ поне колкото него. Сега, ще напиша числото 111, което е съставено отъ три единици, т. е. отъ три прави линии. Като разглеждате този профилъ, виждате, че и той е образуванъ отъ прави линии, на брой седемь: 1111111. Значи, имаме числото 1,111,111. Този профилъ струва ли единъ милионъ? Прѣдставете си, че тия единици сѫ силови линии, отъ които може да създадете цѣлъ образъ и да подвижите свѣта напрѣдъ. Обаче, за да поставите тия сили на мѣстото имъ, изисква се знание. Въ тѣзи линии се крие цѣла наука. Когато се говори за единицата, за двойката, за тройката и за другитѣ числа, трѣбва да се знае, дѣ се намира всѣко отъ тѣхъ по лицето и тѣлото на човѣка. Единицата, напримѣръ, е поставена на носа; тройката — на вѣжцитѣ, (1); петьтѣ — на пръститѣ Тройката е поставена още и на човѣшката уста, разгледана профилъ, (2). Устата прѣдставя халка, която ни свързва съ земята, посрѣдствомъ вѫже, което постоянно влиза и излиза, прѣнася храната, (3). Котвата пъкъ прѣдставя очитѣ, свързани съ но са и устата, като халка. Устата ни спасява отъ труднитѣ положения въ живота. Ако халката се скѫса, сама за себе си, котвата нищо не струва. Вѫжето прѣдставя вѣрата въ човѣка, че винаги ще има храна да подържа организъма си. Храната прѣдставя живитѣ сили, които влизатъ въ устата и послѣ излизатъ навънъ. Устата извършва нѣколко функции: първо въ нея влиза храна, която се сдъвква отъ зѫбитѣ; послѣ, прѣзъ нея влиза въздухъ за дробоветѣ. И най-послѣ устата говори, произнася се за всичко, което е опитала. Питамъ: коя е основната мисъль въ тази лекция? (— Човѣшкиятъ духъ, като авторъ на всички нѣща на земята). Щомъ човѣшкиятъ духъ е авторъ на всички нѣща, които виждате по лицето на земята, трѣбва ли да се кланяте на това, което той е създалъ? Затова и въ Писанието е казано: „Да не се кланяшъ на никакъвъ идолъ нито на земята, нито на небето.“ Като казвамъ, че човѣшкиятъ духъ е създалъ всичко, азъ го разглеждамъ въ неговата първоначална сила и чистота. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ това състояние на духа си, да възстанови неговата сила и чистота, като постепенно се освобождава отъ заблужденията на своето минало. Щомъ човѣшкиятъ духъ, прѣзъ врѣмето на своя животъ, е създалъ и доброто, и злото, той може да ги използува, да бѫде господарь и на едното, и на другото. Казвате: Ами тогава, дѣ остава волята Божия? Казвамъ: духътъ на човѣка винаги изразява волята Божия. Той върши това, което отъ Бога е научилъ. Той е разумното начало въ живота на човѣка. Слѣдователно, да вършимъ волята Божия, това е проява на разумното въ насъ. Да се противимъ на волята Божия, това значи да изразимъ нашата воля. Когато човѣкъ се противопоставя на Божията воля, той се изявява негативно. Въ това отношение, хора, които минаватъ за волеви натури, сѫ изложени на повече страдания отъ онѣзи, които нѣматъ своя воля, а изпълняватъ Божията воля. Такива хора минаватъ за безволни. Споредъ мене пъкъ безволнитѣ хора, именно сѫ разумни. Казватъ за такъвъ човѣкъ: Голѣмъ глупецъ е този, ще го набия. Питамъ: кой учитель, като е билъ и наказвалъ ученицитѣ си, ималъ тѣхното уважение? Кой баща, като е теглилъ ушитѣ на дѣцата си, ималъ тѣхното уважение? И слѣдь всичко това, казватъ, че прѫчката е излѣзла отъ рая. За каква прѫчка се говори? Прѣди всичко прѫчки въ рая нѣмаше. Защо? — Защото тамъ всички прѫчки бѣха живи и не позволяваха да ги рѣжатъ, Тъй щото, като се говори за прѫчката въ рая, тя символизира Божията Правда. Значи, Правдата е излѣзла отъ рая, за да управлява хората. Който знае отношенията между фактитѣ и явленията въ свѣта, той разполага съ тази прѫчка. Магическа прѫчка е тя! Казвамъ: стремете се всички да уредите своя вѫтрѣшенъ животъ. Говорете малко, мислете много! Тревожете се малко, работете много! Когато мисъльта се придружава съ тревоги, тя се осакатява. Както халкитѣ въ една верига вървятъ непрѣкѫснато една слѣдъ друга, така и мисъльта трѣбва да върви гладко, непрѣривно. Всѣка тревога внася прѣкѫсване на мисъльта. Ако се извади само една халка отъ веригата, послѣдната постепенно почва да се разпада. Слѣдователно, когато и отъ мисъльта се извади само една халка, тя губи своята непрѣривность и се прѣвръща въ механическо дѣйствие, или мислене по калъпъ. Правата мисъль винаги се придружава съ радость, и човѣкъ се чувствува господарь на положението си. Като мислятъ, много хора хващатъ главата си, разтърсватъ я, движатъ се, сѣдатъ, но това не е права мисъль. Нѣкой поетъ сѣда да пише, но не му върви. Хваща главата си, почесва се, става, сѣда, движи се, докато най-послѣ се обезсърдчи и каже: Поетъ отъ мене не може да стане! Щомъ каже така, Божественото въ него се събужда и му нашепва: Седни и пиши! Отъ тебе поетъ сега, именно, може да стане, защото призна въ себе си, че не си ти, който можешъ да направишъ нѣщо. Този поетъ веднага се вдъхновява и започва да пише. Значи, духътъ диктува на поета, какво да пише и послѣ му казва: Хайде, сега вече можешъ да се подпишешъ вмѣсто мене. Сѫщото става и съ ученитѣ хора. Нѣкой ученъ иска да пише по даденъ въпросъ, но не може. Става, сѣда, движи се, докато най-послѣ каже: Отъ мене ученъ човѣкъ не може да стане! Щомъ каже така, духътъ го подкрѣпва и казва: Седни да пишешъ! Ще пишешъ, каквото ти казвамъ, и ще видишъ, че ученъ човѣкъ ще станешъ. Хайде, подпиши се сега. За тѣзи случаи англичанитѣ иматъ слѣдното изречение: Погрѣшкитѣ и неуспѣхитѣ на хората сѫ благоприятни случаи за проява на Бога. Съ други думи казано: Тамъ, дѣто човѣкъ скѫсва, Богъ започва. Богъ никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човѣкъ до пълно обезсърдчение и отчаяние, Той му казва: Започни да работишъ! Азъ ще бѫда съ тебе и ще ти помагамъ. Ти ще се проявишъ, ще постигнешъ своитѣ копнежи. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че има духъ въ себе си, авторъ на всичко онова, което той счита невъзможно. Духътъ на хората е цѣненъ въ това отношение, че той ги свързва съ Бога. Той е авторъ на всички нѣща на земята, заради което хората трѣбва да го слушатъ. Щомъ слушатъ духа си, тѣ ще слушатъ и Бога, понеже духътъ е изпълнитель на волята Божия. Имайте високо мнѣние за духа си, като великъ авторъ, като авторитетъ, като тълкуватель и изпълнитель на волята Божия. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 3 ноември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се нѣколко теми върху: „Произходътъ на златото.“ Изпѣйте пѣсеньта: „Въ зоритѣ на живота.“ За слѣдния пѫть, който може, нека напише въ поетическа форма три куплета върху „Най-хубавото въ живота.“ Питамъ: защо нѣкои пишатъ, че златото има отношение къмъ слънцето? Златото произлиза ли отъ слънцето? Има извѣстно отношение между златото и слънцето, но златото не е произлѣзло отъ слънцето. Като казвате, че златото е произлѣзло отъ слънцето, кажете тогава, отдѣ е произлѣзло слънцето? Това е въпросъ, върху който трѣбва да мислите години наредъ. Не е лесно съ единъ калемъ да се разрѣши този въпросъ. Какви свойства има златото? Златото не се окислява, вслѣдствие на което е извѣстно като благороденъ металъ. Сѫщото свойство има и платината. Въ това отношение златото минава за голѣмъ аристократъ, който не се влюбва лесно. То избира, съ кого да влѣзе въ отношение. Желѣзото, обратно на златото, се влюбва лесно, т. е. съединява се съ много елементи. Къмъ кислорода желѣзото има голѣмо разположение, лесно се влюбва въ него и, вслѣдствие на това леко, безогледно влюбване, ръждясва. Въпрѣки това, че златото мѫчно влиза въ съединения, все пакъ сѫ извѣстни редица златни съединения. Сега, вие трѣбва да изучавате прѣвръщането на материята. Трѣбва да изучавате различнитѣ теории за произхода на златото. Интересно е, защо златото, което минава за благороденъ елементъ, създава такива спорове между хората? Хората страдатъ, каратъ се, убиватъ се все за златото. Двама братя дѣлятъ наслѣдство, каратъ се, биятъ се, не могатъ да раздѣлятъ златото помежду си: единиятъ иска повече, и другиятъ иска повече. Много хора страдатъ отъ нѣмане злато въ организъма си; много болести се дължатъ сѫщо така на отсѫтствие на злато въ кръвьта имъ. Значи, необходимо е по алхимически начинъ да се внесе злато въ човѣшкия организъмъ. Изобщо, каквито елементи сѫществуватъ въ природата, и каквито реакции се извършватъ между тѣхъ, сѫщото става и въ човѣшкия организъмъ. Кажете една отъ основнитѣ мисли на миналата лекция. (— За любовьта). Казахъ ви, че който люби, той трѣбва да е готовъ да бѫде оплютъ за любовьта. Това е противорѣчие, но така е въ обикновения животъ. За да се обясни това противорѣчие, вие трѣбва да изучавате живота, като започнете отъ неговитѣ обикновени прояви и стигнете до цѣлокупния животъ, т. е. отъ проявеното къмъ непроявеното. Забѣлѣжете, момъкъ или мома се влюбватъ, но веднага родителитѣ се противопоставятъ на тѣхната любовь. Младитѣ настояватъ, родителитѣ прѣчатъ на любовьта имъ, и по този начинъ се създаватъ скандали, възникватъ недоразумения. Много хора страдатъ отъ любовьта и за любовьта. Днесъ любовьта е единъ отъ най-жизненитѣ въпроси въ живота. Питамъ: какъ е възможно, най-хубавото нѣщо въ живота — любовьта — да създава такива страдания на хората? Срѣщате нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена, на които сърцето е пълно съ любовь, готови на всички хора да даватъ. Въ този се влюби, въ онзи се влюби, но веднага слѣдъ това хората се опълчватъ срѣщу него, започватъ да го критикуватъ. Значи, има нѣщо криво въ любовьта на съврѣменнитѣ хора, което произвежда недоволство, споръ и недоразумения. Всички казватъ, че безъ любовь не може. Като дойде любовьта, намиратъ пъкъ, че не трѣбвало така да се прояви. Значи, безъ любовь — лошо, съ любовь — пакъ лошо. Какво да се прави тогава? Казватъ за нѣкого: Много далечъ отиде той. Питамъ: колко близо трѣбва да бѫде? Ако е много далечъ, не е добрѣ; ако е много близо, пакъ не е добрѣ. Този въпросъ е важенъ, и трѣбва да се разрѣши Съврѣменнитѣ хора оставятъ важнитѣ въпроси настрана, не се занимаватъ съ тѣхъ и казватъ: Тѣзи въпроси ще се разрѣшатъ сами. Не, тѣзи въпроси сѫ жизнени и трѣбва да се разрѣшатъ часъ по-скоро. И тъй, едно трѣбва да знаете за любовьта: тя образува най-устойчиви съединения. Нѣма сила въ свѣта, която може да разлѫчи, да разедини онѣзи два елемента, които любовьта е свързала. Тъй щото, това, което хората наричатъ любовь, не е любовь. Защо? Защото тѣзи два елемента, които тѣхната любовь е съединила, лесно се разлѫчватъ и лесно влизатъ въ нови съединения съ други елементи. Значи, има друга сила, която свързва два елемента, но не образува отъ тѣхъ устойчиво съединение. Тази сила хората погрѣшно наричатъ любовь. Дѣто любовьта свързва два елемента, тамъ разединение не сѫществува, понеже между тѣхъ Богъ присѫтствува. Всѣко съединение, образувано отъ два елемента, между които Богъ присѫтствува, е рззумно и устойчиво. Всѣко съединение, при образуването на което Богъ не присѫтствува, е неустойчиво, неразумно и носи слѣдъ себе си редъ страдания и мѫчнотии. Апостолъ Павелъ казва, че Христосъ, като се влюбва въ хората, страда. Защо? Понеже грѣхътъ влиза като клинъ между Него и хората, които не издържатъ на любовьта Му и, въ края на краищата, Го разпъватъ. Той говори за вѫтрѣшната връзка съ Христа. Външно Христосъ се е освободилъ отъ страданията, но духовно още не е свободенъ. И досега още сѫществува вѫтрѣшна борба между Бога и хората. Богъ иска да освободи душитѣ на хората, потънали въ гѫстата материя, но тѣ все още се съпротивяватъ. Засега добритѣ, напреднали братя, светиитѣ, ангелитѣ правятъ съединения съ хората, но полученитѣ съединения не сѫ много устойчиви. Ще дойде день, когато тѣзи съединения ще бѫдатъ устойчиви, и тогава човѣшкитѣ души ще излѣзатъ отъ гѫстата материя, ще се освободятъ отъ страданията и противорѣчията въ живота. Тѣзи устойчиви съединения ще се образуватъ първо горѣ, а послѣ ще се прѣнесатъ на земята. Влюбването на съврѣменнитѣ хора е повърхностно и нетрайно. Тѣ се влюбватъ въ формитѣ на нѣщата, но при това влюбване не се образуватъ устойчиви съединения. Едно отъ свойствата на това влюбване е желанието за владане. Това желание създава всички страдания. Обаче, при образуване на устойчиво съединение, двата елемента, т. е. двѣтѣ души образуватъ една по-голѣма душа съ двѣ съзнания. Тѣзи двѣ души, като срещнатъ други двѣ, съединяватъ се съ тѣхъ и образуватъ още по-голѣма душа. Тия четири души, като срещнатъ още четири, пакъ се съединяватъ съ тѣхъ и образуватъ още по-голѣма душа и т. н. Тъй щото, въ Божията Любовь всички души се съединяватъ въ едно цѣло, като образуватъ сложно тѣло, но толкова устойчиво, че никаква сила въ свѣта не е въ състояние да го разкѫса, да го разедини. Когато хората се обичатъ по форма, тѣ винаги се индивидуализиратъ. Обаче, когато се обичатъ по смисълъ, тѣ виждатъ себе си въ лицето на всѣки човѣкъ и се радватъ въ неговото присѫтствие. На окултенъ езикъ казано: ти трѣбва да живѣешъ въ душата на другитѣ, и тѣ да живѣятъ въ твоята душа, т. е. единството да се включва въ множеството, и множеството въ единството. Докато ученикътъ не живѣе съ това съзнание, той винаги ще страда въ любовьта си. Значи, любовьта трѣбва да свързва душитѣ, да образувг устойчиви съединения между тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за любовьта, но се съмняватъ въ нея. Това не е любовь. Досега нито единъ поетъ или писатель не е описалъ любовьта въ нейната сѫщносгь. Прѣди всичко едно отъ качествата на любовьта е, че тя никога не отпада. Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато човѣкъ се свързва съ любовьта, едноврѣменно съ това той се свързва и съ Бога. Той е силата, която свързва двѣ души въ едно цѣло. Когато двама души се съединятъ въ името на любовьта, Богъ е третиятъ, който присѫтствува между тѣхъ. Христосъ казва: „Дѣто сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Този стихъ, прѣведенъ, означава: Дѣто сѫ двама или трима, събрани въ моята любовь, тамъ съмъ и азъ. Думитѣ „мое име“ се замѣстватъ съ думитѣ „моята любовь.“ И двата израза сѫ вѣрни. Име има само въ любовьта. Безъ любовь нѣщата нѣматъ име, тѣ сѫ безименни. И безсмъртието се дължи на сѫщия законъ. Дѣто е любовьта, тамъ е и безсмъртието. Вие искате да влѣзете въ Царството Божие, да придобиете Вѣчния Животъ. Какъ ще го придобиете? — Чрѣзъ положително знание и абсолютна чистота. Който се е домогналъ до основния законъ на любовьта, той е придобилъ вече това знание и тази чистота. Казано е: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ.“ Това подразбира: нито умъ безъ сърце, нито сърце безъ умъ. Умътъ и сърцето сѫ два полюса на едно цѣло. Мнозина искатъ да знаятъ, какви ще бѫдатъ въ другото си прѣраждане, мѫже или жени. Казвамъ: ако ти днесъ, на физическия свѣтъ, си мѫжъ, на астралния свѣтъ си жена; ако въ умствения или менталния свѣтъ си мѫжъ, въ причинния свѣтъ си жена. И обратно: ако на физическия свѣтъ си жена, на астралния си мѫжъ; ако въ менталния свѣтъ си жена, въ причинния си мѫжъ. Слѣдователно, не е само външната форма, която опрѣдѣля човѣка като мѫжъ или жена. Това показва, че нѣма чисти типове мѫже или жени. Ако въ едно отношение сте мѫжъ, въ друго отношение сте жена. Четири допирни точки, четири свѣта указватъ влияние върху човѣка: физическия, астралния, умствения и причинния. Тъй щото, не е достатъчна само формата на човѣка на физическия свѣтъ, за да се опрѣдѣли той като мѫжъ или жена. Нѣкоя жена казва: Азъ искамъ да бѫда мѫжъ. — Ти си мѫжъ въ астралния свѣтъ. Какво искашъ повече? Мѫжътъ пъкъ казва: Азъ не искамъ да бѫда жена. — Искашъ или не, на астралния свѣтъ ти си жена. Значи, мѫжътъ и жената сѫ полюси, безъ които не може да се работи. Съврѣменнитѣ хора се заблуждаватъ отъ формитѣ на тия полюси на земята. Обаче, тия форми днесъ сѫ изродени, тѣ не сѫ нито истински мѫже. нито истински жени. Какъвъ образъ на мѫжъ или жена може да прѣдставя съврѣменниятъ човѣкъ, който отъ прѣди осемь хиляди години е прѣтърпѣлъ голѣмо падение и се е отдалечилъ отъ Бога? И полътъ на съврѣменнитѣ хора е изопаченъ. Какъвъ мѫжъ е този, който цѣлъ день се занимава съ своитѣ мустаци прѣдъ огледалото, за да го харесатъ женитѣ? Това не е мѫжъ. Мѫжътъ не се характеризира съ мустацитѣ и брадата си. Или, каква жена е онази, която цѣлъ день мисли за мѫжа, какъ да го увлѣче и задържи за себе си? Днесъ нито мѫжътъ е истински мѫжъ, нито жената е истинска жена. Ако е въпросъ за мѫжъ или жена, друго опрѣдѣление може да се даде за тѣхъ. Мѫжътъ прѣдставя мѫдростьта, а жената — любовьта. Но понеже съврѣменниятъ животъ на хората прѣдставя голѣма сцена, на която се играе една велика драма, то мѫжътъ и жената се явяватъ тамъ главнитѣ актьори. Тѣ играятъ роля на мѫжъ и на жена, но далечъ сѫ още отъ първообраза на мѫжа и на жената, каквито нѣкога Богъ ги е създалъ, по образъ и подобие свое. Днесъ всичкитѣ хора сѫ актьори, прѣдставятъ това, което не сѫ. Гледате нѣкой човѣкъ се изправилъ, взелъ благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглжбяване въ себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свѣтъ и за всичко, което става около васъ, трѣбва да бѫде така далечно, че и съ игла да ви боднатъ, да не усѣтите. Каква молитва е тази, когато всички виждатъ, че се молите. Когато търговецътъ се моли, той трѣбва да забрави търговията си, всички взимания — давания. Когато учительтъ се моли, той трѣбва да забрави своитѣ ученици, саоитѣ приятности и неприятносги въ службата. Когато домакинята се моли, тя трѣбва да забрави, че има мѫжъ, дѣца, задължения. Въ врѣме на молитва човѣкъ трѣбва да се чувствува самъ, безъ всѣкакви ангажименги и връзки, като че за пръвъ пѫть иде на този свѣтъ. Въ този моментъ никой не трѣбва да сѫществува за него, освѣнъ Богъ. Щомъ свърши молитвата си и се свърже съ Бога, той трѣбва да каже: Господи, сега ще слѣза на земята, ще туря на гърба си всѣкидневния хомотъ, който съмъ поелъ заради Тебе, да Те позная. Само тази молитва е въ състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържатъ на всички мѫчнотии и страдания. И тъй, молитвата е единъ отъ начинитѣ да познаете Бога, като Любовь. Само по този начинъ работата ви ще се осмисли. Само по този начинъ вие ще си създадете устойчивъ характеръ. Казватъ: Какъ можемъ да познаемъ Божията Любовь? Едно отъ свойствата на Божията Любовь е, че тя образува устойчиви съединения между душитѣ. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ люби нѣколко моми. Смѣшно е да се говори така. Ако този човѣкъ е свързанъ съ Бога, той люби не три моми или три момъка, а всички хора. Той трѣбва да каже: Азъ обичамъ Бога и заради Него обичамъ душитѣ на всички хора. Въ какво ще обвините този човѣкъ? Нѣкой пита: Обичашъ ли ме? На такъвъ човѣкъ азъ отговарямъ: тебе не обичамъ, но Бога обичамъ. Щомъ Бога обичамъ, азъ не мога да не обичамъ и тебе, защото всички души влизатъ въ Бога. Единствениятъ, който може да каже, дали обичамъ хората, това е Богъ. Ако азъ самъ трѣбва да доказвамъ това, вие ще се усъмните. Какъ мога да докажа на нѣкой човѣкъ, че го обичамъ? Ако му дамъ пари, или ако му направя една кѫща, или ако му дамъ добъръ приемъ въ дома си, това доказателство ли е за любовьта ми къмъ него? Не, това не сѫ прояви на истинската любовь. Това сѫ прояви на обикновената любовь въ живота. Защо? Днесъ давашъ пари на нѣкой човѣкъ, приемашъ го добрѣ въ кѫщата си, правишъ голѣми жертви за него, но утрѣ не искашъ да го знаешъ. Въ Божията Любовь, обаче, има нѣщо велико, което постоянно гради. Тя не руши нито дома, нито обществото, но непрѣкѫснато трансформира и съгражда. Който се домогне до любовьта, въ истинския смисълъ на думата, той забравя вече себе си, забравя свѣтовното и живѣе, споредъ както тя изисква. Когато хората започнатъ да живѣятъ споредъ законитѣ на Божията Любовь, всички противорѣчия въ живота изчезватъ. Казвамъ: противорѣчията въ живота се дължатъ на обстоятелството, че всѣки живѣе само за себе си, или за единъ малъкъ крѫгъ отъ хора. Обаче, докато човѣкъ живѣе самъ, той не е въ сила да извърши нѣщо. Каквото направи, то ще бѫде нетрайно, несигурно. Ако двама души се съединятъ въ името на любовьта, всѣко тѣхно начинание ще даде добъръ плодъ. Защо? Защото Богъ ще бѫде между тѣхъ. Каквото пожелае този човѣкъ, той всичко ще направи, защото въ неговото желание седи на първо мѣсто волята Божия. Такъвъ човѣкъ нито се заблуждава, нито се съблазнява. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за любовь, но се плашатъ отъ нея. Жената се бои, да не би мѫжътъ й да обикне друга нѣкоя. Мѫжътъ се бои, жена му да не се влюби въ другъ мѫжъ. Родителитѣ се страхуватъ за дъщеря си, или за сина си, да не се влюбятъ нѣкѫдѣ и да пострадатъ. Питамъ: каква е тази любовь, отъ която хората се плашать? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Какво страшно има въ това, когато човѣкъ се влюби? Подъ влюбване трѣбва да се разбира съединение на двѣ души въ името на Бога. При такова влюбване на хората се създаватъ хармонични отношения. Тѣ се въодушевяватъ, започватъ да учатъ, да пишатъ, ставать писатели, поети, учени хора. Трѣбва ли тогава да осѫждате тази любовь и да се плашите отъ нея? Тъй щото, вие трѣбва да различавате любовьта отъ чувствата на човѣка. Ако нѣкой младъ момъкъ идеализира една мома, радвайте се, това е една малка частица отъ великата любовь, която осмисля всичко. Тя прави хората разумни. Едно особено качество на любовьта е, че тя не приема чужди съвѣти. Тя върши всичко, както отвѫтрѣ й се диктува. Когато хората искатъ да посъвѣтватъ въ нѣщо любовьта, тя се затваря и нищо не дава. Ако не я съвѣтватъ, тя е готова много да даде. Коя майка, или кой баща досега сѫ могли да убѣдятъ сина или дъщеря си, какъ да постѫпватъ въ любовьта? Каквото сѫ имъ говорили, тѣ всичко сѫ вършили на своя глава. Всички синове и дъщери, на които родителитѣ сѫ правили опити да ги съвѣтватъ въ любовьта имъ, по-скоро сѫ се настроили срѣщу тѣхъ, отколкото да сѫ ги послушали. За прѣдпочитане е да се оставятъ младитѣ да пострадатъ малко въ любовьта си, отколкото да се подпуши въ тѣхъ този изворъ. Изворъ е любовьта, тя не може да се подпушва. Задачата на родителитѣ е само да направляватъ течението на този изворъ, но не и да го подпушватъ. Като говоря за любовьта, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ човѣшкитѣ чувства и страсти, но онова съзнателно чувство, което носи свѣтлина на ума и разширение на сърцето. Тъй щото, ако вашиятъ синъ или вашата дъщеря се влюбятъ по този начинъ, тѣ ще носятъ радость и за себе си, и за васъ. При това положение влюбениятъ мяза на царь, той става щедъръ, на всички дава. Всѣко влюбване, което не носи радость и свѣтлина, не е проява на истинска любовь. Въ Божествената Любовь човѣкъ е готовъ да жертвува всичко за Бога. За да дойде до тази любовь, той трѣбва да започне отъ малкото и постепенно да върви къмъ голѣмото. Който е силенъ, той може да започне по обратенъ пѫть; отгорѣ и постепенно да слиза надолу, т. е. отъ голѣмото къмъ малкото. Когато видите единъ човѣкъ на земята, той още не е това, което въ сѫщность прѣдставя. За да кажете, че нѣкой човѣкъ е идеаленъ, вие трѣбва да видите, какво прѣдставя въ причинния свѣтъ. Причинниятъ свѣтъ е жилище на душата. Ако видите единъ човѣкъ на физическия свѣтъ, вие ще намѣрите нѣкакъвъ дефектъ въ него; ако го видите въ астралния или въ умствения свѣтъ, и тамъ ще му намѣрите нѣкакъвъ дефектъ. Дойдете ли, обаче, до причинния свѣтъ, тамъ ще видите душата му, въ която нѣма никакъвъ дефектъ. И тъй, смисълътъ на живота седи въ съединението на душигѣ съ Бога. Отъ гова съединение произтича любовьта, която ражда живота. Когато любовьта посѣти човѣка, тя коренно го прѣобразява. И най-силниятъ, и най-учениятъ тя прѣвръща на дѣте. Той всичко забравя и остава само съ Божественото въ себе си. Любовьта разрѣшава всички противорѣчия въ живота. Тя е Божественото начало въ човѣка. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, искатъ да разрѣшатъ този въпросъ, но още не сѫ успѣли. Ще дойде день, когато тѣ ще разбератъ любовьта и ще влѣзатъ въ Царството Божие. Тогава ще разбератъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ.“ Сега, ще ви дамъ единъ методъ за приложение, чрѣзъ който лесно да се справяте и издържате, когато ви нападнатъ тежки чувства и неприятни мисли. Щомъ дойде въ сърцето ви нѣкое неприятно чувство, прѣдставете си, че живѣете въ първата епоха на християнството и ви измѫчватъ за убѣжденията ви: прѣслѣдватъ ви, изтезаватъ ви, докато най-послѣ ви турятъ на кладата, дѣто живъ ви изгарятъ. И всичко това вие понасяте съ твърдость. Кажете си тогава: Ако единъ християнинъ може да издържи на убѣжденията си даже и прѣдъ огъня, защо азъ да не мога да издържа на едно неприятно чувство? Бѫдете готови да понесете страданието търпеливо. Ако нѣкоя неприятна мисъль ви измѫчва, извадете я отъ ума си и разгледайте формата й. Вижте, какво иска тя отъ васъ и се поразговорете съ нея. Човѣкъ трѣбва да се упражнява, да наблюдава, какво се крие въ съзнанието и подсъзнанието му, да знае, какво става въ него. Нѣкой прави извѣстни движения съ рѫцѣтѣ, съ краката си и като го запитатъ, какво означаватъ тия движения, той дига рамѣнѣ и казва, че не знае и не разбира смисъла имъ. Всѣко движение, което човѣкъ прави, трѣбва да се осмисли. При това, движенията му трѣбва да бѫдатъ естествени. Когато човѣкъ е нервиранъ, той прави много движения, не може да се контролира, не може да се влада. Тѣзи движения сѫ неестествени, дисхармонични, затова той трѣбва да се съсрѣдоточава, да регулира силитѣ на своя организъмъ. Когато сте нервни, направете слѣдното упражнение: седнете на столъ прѣдъ масата изправете тѣлото си добрѣ и турете рѫцѣтѣ си на масата. Дръжте рѫцѣтѣ си въ това по-ложение около 10—15 м., като концентрирате мисъльта си първо къмъ палцитѣ, послѣ къмъ показалцитѣ, слѣдъ това къмъ срѣднитѣ, къмъ безименнитѣ и най-послѣ къмъ малкитѣ пръсти и на двѣтѣ рѫцѣ. Послѣ, турете дѣсната си рѫка върху лѣвата; слѣдъ това — лѣвата върху дѣсната и пакъ концентрирайте вниманието си върху пръститѣ. Като съсрѣдоточите вниманието си къмъ пръститѣ, свържете се въ съзнанието си съ всички добри, здрави хора, които иматъ чисти и благородни сърца, философски умове, съ дълбоко разбиране на живота. Щомъ се свържете съ тия хора, повдигнете мисъльта си къмъ Бога, и всички заедно се помолете. Който направи този опитъ, той ще има резултатъ, ще разбере силата на колективната молитва. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да се свърже съ всички добри хора по лицето на земята и заедно съ тѣхъ да отправи молитвата си къмъ Бога? Тази молитва непрѣменно ще бѫде приета. Когато човѣкъ се моли по този начинъ, до него седи единъ ангелъ, който занася молитвата му до Бога. Само чиститѣ души прѣнасятъ молитвитѣ на кората. Тѣ служатъ като проводници, чрѣзъ които молитвитѣ отиватъ нагорѣ. Духътъ на човѣка е проводникъ, чрѣзъ който душата прѣдава своитѣ молитви. Казано е, че Богъ живѣе въ човѣка. Това подразбира, че Той живѣе въ причинното му тѣло. Обикновено душата на човѣка живѣе въ причинното тѣло, вслѣдствие на което на физическия свѣтъ той често се усѣща изпразненъ. Съ тѣлото си човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, а душата му отъ врѣме на врѣме само го посѣщава. Тогава той се усѣща пъленъ, богатъ, вдъхновенъ. Прѣзъ това врѣме душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва въ причинния свѣтъ, отдѣто го наблюдава, какво върши. Докато човѣкъ държи връзка съ душата си, той има сила и желания да работи; щомъ прѣкѫсне тази връзка, силитѣ му го напущатъ, животътъ му се обезсмисля, и страданията започватъ да се нижатъ едно слѣдъ друго. Сега, ще прѣдставя графически движението на човѣка въ живота посрѣдствомъ тъй нареченото въртещо колело. Вие се намирате въ центъра А на това колело, което е въ постоянно движение. Слѣдъ това вие излизате отъ центъра А и се движите по периферията на окрѫжностьта, като започвате отъ точка М, вървите по направлението на а1, докато стигнете до точка В. Тази точка е мѣстото на най-голѣмото разширение на съзнанието. Тя означава още рая, небето. Отъ точка В вие постепенно слизате къмъ N, като губите по малко радостьта си. Отъ N минавате въ а2 и пакъ се изкачввте къмъ В. Оттукъ слизате къмъ М и навлизате въ а3. Отъ а3 пакъ се изкачвате къмъ В, но скоро слѣдъ това слизате къмъ N, навлизате въ а4. По сѫщия начинъ вие постепенно слизате въ долната половина на колелото и се приближавате къмъ точка A2, която прѣдставя ада, най-ограниченото съ знание, дѣто изживявате голѣми страдания, обезсърдчения, противорѣчия, тъмнина. Вие дохождате до положението на самоубийство. Казвамъ: имайте търпѣние, не се обезсърдчавайте. Колелото на живота се движи, и вие много пѫти ще се качвате въ В и ще слизате въ A2, дѣто ще придобивате голѣми опитности. Въртящото колело на живота обяснява закона на поляризирането. Сега, вие трѣбва да изучавате законитѣ на живота, за да можете да се развивате правилно. Който се свързва съ материалния свѣтъ и го обикне, той неизбѣжно ще слѣзе въ ада. Когато придобие извѣстни опитности тамъ, човѣкъ излиза отъ гѫстата материя на ада и постепенно отива до границитѣ М, N и започва да се движи по друго въртещо колело на живота, въ посокитѣ а1, а2, а3, и а4 дѣто отново се връща въ В, въ рая. Посоката а1 прѣдставя физическия свѣтъ; а2 — астралния; а3 — менталния и а4 — причинния свѣтъ. Когато човѣкъ влѣзе въ причинния свѣтъ, той е абсолютно свободенъ отъ влиянията на ада. Да влѣзешъ въ причинния свѣтъ, това значи да се примиришъ съ Бога въ себе си. Колкото повече съзнанието на човѣка се разширява, толкова повече прѣдмети го занимаватъ, и той, безъ да иска, влиза въ свѣта на противорѣчията. Тогава, колективниятъ животъ на хората, тъй наречениятъ колективенъ монархизъмъ започва да го измѫчва. Значи, сѫществува колективенъ монархизъмъ, както и единиченъ монархизъмъ; сѫществува колективно съзнание на доброго и на злото, сѫществува и единично съзнание на доброто и на злото. На това основание, когато човѣкъ сподѣля еднакви идеи съ нѣкои хора, или съ нѣкоя партия, той се свързва въ съзнанието си съ тѣхъ. Затова той трѣбва да внимава, съ какви хора прави връзки. И въ Писанието е казано: „Не се свързвайте съ грѣшни хора!“ Слѣдователно, чистота и разумность се изискватъ отъ човѣка, когато прави връзки съ хората, защото всѣки човѣкъ има своя орбита на движение, която може да го завлѣче. Обаче, вие трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното положение: никой не може да измѣсти душата отъ пѫтя, въ който Богъ я поставилъ. Дръжте тази мисъль въ ума си като аксиома. Пѫтьтъ на всѣка душа е строго очъртанъ, и никой не е въ сила да я измѣсти отъ него. Когато казваме, че хората взаимно си влияятъ, това се отнася до тѣхния физически пѫть, но не и до пѫтя на душата. Щомъ единъ човѣкъ се докосне до другъ, т. е. до неговия центъръ, той влиза въ извѣстно съприкосновение съ този центъръ на физическия свѣтъ и започва да се влияе отъ него. Едноврѣменно съ това и той указва влияние на този човѣкъ. Това влияние е врѣменно, понеже тия двама души се движатъ по орбититѣ на своитѣ души и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Невъзможно е една душа да отклони друга отъ нейния пѫть, защото Богъ бди надъ душитѣ. Той регулира тѣхния пѫть. Той зорко слѣди за всичко онова, което е създалъ. Свѣтътъ, който Богъ е създалъ, лежи въ Негови рѫцѣ, а не въ рѫцѣтѣ на ангелитѣ, или въ човѣшки рѫцѣ. Слѣдователно, ако става дума за поправяне на свѣта, само Богъ е въ сила да го изправи. Когато нѣкой казва, че сѫ го заробили, той не говори истината. Никой не е въ сила да го зароби, освѣнъ той самъ. И когато нѣкой казва, че хората не го обичатъ, той пакъ не говори истината. Питамъ: прѣди всичко, има ли нужда този човѣкъ отъ любовьта на хората? Той има любовьта на Бога и не е доволенъ отъ нея, а търси любовьта на хората, която не само, че нѣма да го задоволи, но и нещастенъ ще го направи. Всѣки човѣкъ, като душа, излѣзла отъ Бога, има своя специална орбита, по която се движи; той има умъ, сърце, воля, съ които работи на физическия свѣтъ и пакъ не е доволенъ. Който иска любовьта на хората, нека се съедини съ тѣхнитѣ души, да образува едно устойчиво съединение, и да влѣзе въ една слънчева система съ тѣхъ. Невъзможно е да се обичатъ двама души, докато всѣки отъ тѣхъ живѣе въ отдѣлна слънчева система. Мнозина подържатъ редъ отрицателни мисли въ ума си и казватъ: Животътъ нѣма смисълъ; азъ съмъ отчаянъ, отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Питамъ: защо си отчаянъ? — Обиденъ, излъганъ съмъ. — Какъ си излъганъ? — Азъ обичахъ еди-кого си, дадохъ му всичката си любовь, а той не ме обича, лъже ме. — Не, ти никаква любовь не си му далъ. Богъ е Любовь, а ти играешъ съ Неговата любовь. Вашитѣ чувствувания и настроения вие наричате любовь, безъ да сѫ изразъ на любовьта. Хората сами се заблуждаватъ, играятъ съ любовьта, вслѣдствие на което страдатъ. Магическа сила се крие въ думата любовь. Достатъчно е нѣкой да ти каже, че те обича, и ти веднага се отваряшъ. Не се минава много врѣме, ти виждашъ, че си се излъгалъ. Съ любовьта игра не бива. Единственото нѣщо, което не търпи никаква лъжа, това е любовьта. Единственото нѣщо, което не можешъ да нагрубишъ, да наранишъ, нито да подчинишъ, това е любовьта. Когато нѣкой казва, че сърцето му е наранено отъ любовь, той се самоизлъгва. Любовьта нито се наравява, нито другитѣ наранява. И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате нови разбирания за любовьта, за да не изпадате въ изкушения и съмнѣния. Само при такива разбирания вие можете да бѫдете силни. Нѣкой казва: Едно врѣме азъ вѣрвахъ, но сега вече не вѣрвамъ. Не, ти всѣкога трѣбва да вѣрвашъ. Ти ще вѣрвашъ въ любовьта, която Богъ е вложилъ въ твоя животъ. Щомъ вѣрвашъ въ тази любовь, ти ще вѣрвашъ и въ любовьта на хората. Ако нѣкой е отчаянъ отъ сиромашията, той трѣбва да отвори Свещената книга на живота, Библията, и да чете. Иначе, ако се прѣдаде на отчаянието си, той може, или да посегне по нѣкакъвъ начинъ на живота си, или да открадне извѣстна сума отъ нѣкой свой приятель. Ако рече да открадне хиляда лева, напримѣръ, ще бѫде неспокоенъ, съвѣстьта му ще го измѫчва. Какво трѣбва да направи тогава? Най-напрѣдъ трѣбва да се изповѣда прѣдъ Господа за направения грѣхъ. Богъ ще му проговори тихо: Не направи добрѣ, но щомъ съзнавашъ погрѣшката си, занеси паритѣ на приятеля си и помоли го да те прости. Докато не се изповѣда прѣдъ Господа, той всѣкога ще бѫде неспокоенъ и мѣсто нѣма да си намѣри. Щомъ се изповѣда, ще олекне на душата му, и той е готовъ да отиде при приятеля си, да признае погрѣшката си. Ще каже: Приятелю, изслушай ме. Азъ откраднахъ отъ тебе хиляда лева, но не можахъ да намѣря миръ въ душата си. Изповѣдахъ се прѣдъ Господа, прѣдъ лицето на Когото направихъ погрѣшката, а сега идвамъ и при тебе, да върна паритѣ ти и да кажа. какво съмъ направилъ. Моля те да ме простишъ. Приятельтъ ти ще ти прости, но и ти ще имашъ една опитность, за която скѫпо си платилъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ това, което е намислилъ да прави. По този начинъ той ще кали характера си. Запримѣръ, нѣкой пѫть казвате, че трѣбва ла станете точно въ 5 часа сутриньта. Като дойде този часъ, вие казвате: Кой ще става толкова рано? Мога и по-късно да стана. Обръщате се на другата страна въ леглото и заспивате. Другъ пѫть намислите да направите нѣкаква жертва, но като дойде момента да извършите тази жертва, казвате: Не може ли безъ жертва? Казвамъ: и безъ ранно ставане може, и безъ жертва може, но трѣбва да знаете, че постижението на великитѣ работи зависи отъ изпълнението на малкитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ малкитѣ обѣщания, които дава. Който не е точенъ въ малкитѣ обѣщания, той не може да бѫде точенъ и въ голѣмитѣ. Когато нѣкой човѣкъ се намѣри на тѣсно, той веднага рѣшава да излъже. Прѣди да излъже, нека хване срѣдния си пръстъ и да помисли малко. Ако му дойде мисъльта да не лъже, нека послуша този съвѣтъ, който иде отъ разумнитѣ сили въ този пръстъ. Казвате: Кога ще се освободимъ отъ страданията? — Страданията сѫ привилегия за хората. Питамъ: ако Богъ се открива на хората чрѣзъ страданията, не заслужава ли да се понасятъ съ радость? Всѣко страдание е отворена врата къмъ познаване на Бога. Безъ страдания хората не могатъ да се приближатъ до Бога. Такъвъ е пѫтьтъ на земята. Ангелитѣ се приближаватъ до Бога чрѣзъ радости, а хората — чрѣзъ страдания. Ако се радвашъ, ти не можешъ да се приближишъ до Бога, защото не си ангелъ. Ако скърбишъ, ти ще се приближишъ до Бога. Твоитѣ мѫчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия сѫ вратата, прѣзъ която ще отидешъ до Бога. Страданията сѫ пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да развие Божественото въ себе си. Изучавайте живота на светиитѣ, на великитѣ и добри хора и ще видите, че всички сѫ минали прѣзъ голѣми страдания. Много отъ ученицитѣ мислятъ, че като влѣзатъ въ Школата, ще ги посрещнатъ съ букети и цвѣтя. Не, това е невъзможно. Ако турятъ на нѣкого вѣнецъ на главата му, той ще бѫде не отъ цвѣтя, а отъ тръне. И съврѣменнитѣ булки носятъ вѣнци на главата си, но това сѫ залъгалки само. Едно отъ качествата на ученика е справедливостьта. Досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ ученикъ, който да прѣдава фактитѣ точно, както сѫ. Той, или ще ги прѣувеличи, или ще ги намали. Благородството на човѣка изисква той да бѫде справедливъ. Освѣнъ това, когато видите една грѣшка въ ближния си, не бързайте нито да я осѫждате, нито да я корегирате. Защо? Ако осѫждате, или корегирате погрѣшкитѣ на своитѣ ближни, нѣма да мине много врѣме, и вие ще направите сѫщата погрѣшка. Утрѣ пъкъ васъ ще осѫждатъ. Тъй ще върви животътъ, безъ никакво постижение. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, не сѫдете. Считайте, че този, който е направилъ една погрѣшка, е боленъ. Вие сѫдите ли болния за слабостьта, въ която изпада? Болниятъ не може да се влада, и вие му помагате, кѫпете го, безъ да го сѫдите. Ако той оздравѣе и прави сѫщото, което е правилъ като боленъ, тогава го сѫдите. На болния всичко прощавате, а на здравия не прощавате. Слѣдователно, който несъзнателно грѣши, той е боленъ. Простете на този човѣкъ, безъ да го сѫдите. Ако го сѫдите, тази болесть ще дойде и при васъ. И вие, като него, сте войникъ на бойното поле, и васъ може да ви сполети нѣщо. Нѣкой казва: Мене не ме е страхъ. — Не говори така, картеченъ огънь има около тебе. Достатъчно е единъ куршумъ да те засегне, и да се търкулишъ на земята. Тогава трѣбва да дойдатъ санитаритѣ отъ тила, да те прѣнесатъ съ носилка, да ти прѣвържатъ раната и т. н. Земята е бойно поле, дѣто хората се биятъ съ ангелитѣ. Който взима участие въ тази война, той непрѣменно ще пострада. Ангелитѣ оставатъ незасегнати, но хората винаги пострадватъ. Не е било случай кавалерия да взима участие въ войната, и конетѣ да не сѫ пострадали. Въ този смисълъ конетѣ сѫ хората, а хората прѣдставятъ духоветѣ, които се биятъ. И като резултатъ на тази война, хората биватъ убити, а духоветѣ минаватъ незасегнати. Съврѣменнитѣ хора воюватъ за една велика кауза — за идването на любовьта. Дали тѣ съзнаватъ това, или не, то е другъ въпросъ. Щомъ се воюва за любовьта, трѣбва да се дадатъ жертви. Досега сѫ дадени много жертви, остава още малко да се дадатъ. Щомъ се даде и послѣдната жертва, Царството Божие ще дойде на земята. И сега, ние, съврѣменнитѣ хора, които сме вече прѣдъ вратата на Царството Божие, ще откажемъ ли да дадемъ послѣднитѣ жертви? Най-малкитѣ жертви се искатъ сега. Ще откажемъ ли да дадемъ тия най-малки жертви? И тъй, всички трѣбва да бѫдете готови за най-малкитѣ жертви. Затова трѣбва да се молите, да бѫдете силни, да издържите послѣцното сражение. Колективна, сърдечна молитва се изисква отъ всички хора, да прѣмахнатъ недоразуменията и стълковенията помежду си. Хората се хулятъ, каратъ помежду си, безъ да знаятъ, че неприятельтъ е отвънъ. Той е силенъ и чака само моментъ да ги нападне. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ, за да изцѣлѣете“. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ Божието благословение, отъ Божията подкрѣпа и Любовь, отъ Божията Мѫдрость и Истина. Казвамъ: Имайте търпѣние да понесете всичко, което може да ви сполети. Мнозина ще слѣзатъ въ ада, но нека разчитатъ на Онзи, който върти колелото. Той ще ги извади оттамъ. Давидъ казва: „И въ ада да слѣза, азъ зная, Господи, че и оттукъ Твоята дѣсница ще ме извади.“ Дѣто и да отиде човѣкъ, въ каквото положение да изпадне, той трѣбва да знае, че Богъ е навсѣкѫдѣ и, ако Го призове, Той ще му помогне. Ако слѣдвате Бога, ако уповавате на Него, Той ще ви избави отъ всички вѫтрѣшни противорѣчия, отъ всички неуспѣхи и страдания. Слѣдователно, свържете се съ Любовьта, направете съ нея едно устойчиво съединение, за да се освободите отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ противорѣчия на живота. Щомъ се съедините съ Любовьта, знайте, че Мѫдростьта и Истината сами по себе си ще дойдатъ. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 27 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЙ-ГОЛѢМОТО ВЕСЕЛИЕ И НАЙ-МАЛКАТА РАДОСТЬ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Четоха се нѣкои отъ свободнитѣ теми. За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на златото.“ Сега, ще задамъ слѣдния въпросъ: Защо всички хора искатъ да бѫдатъ богати? Защо всички хора бѣгатъ отъ сиромашията? Ще кажете, че хората се стремятъ къмъ богатство, защото то имъ дава условия да се развиватъ, да се облагородяватъ, да станатъ щедри. Питамъ: всички богати хора развити ли сѫ? Всички богати хора благородни ли сѫ? Всички богати хора щедри ли сѫ? Най-послѣ всички богати хора безсмъртни ли сѫ? Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ нѣкаква висша философия, къмъ висша наука, съ която да разрѣшаватъ велики проблеми, напримѣръ: какъ е създадена вселената, какъ е произлѣзълъ свѣтътъ, а при това цѣлъ животъ мислятъ, какъ да станатъ богати, да натрупатъ повече пари. Мнозина даже казватъ: „Бѣли пари за черни дни.“ Тѣ поставятъ за идеалъ на своя животъ паритѣ. Достатъчно е да помислятъ само за сиромашията, за да настръхнатъ космитѣ имъ отъ ужасъ. Какво по-голѣмо противорѣчие отъ това, човѣкъ да се стреми къмъ разрѣшаване на велики проблеми, а едноврѣменно съ това да постави парата като идеалъ на своя животъ? Питамъ: какъ е възможно добра, благородна майка да роди едно капризно, упорито, лъжливо дѣте? При това, тази майка, като всички други, счита своето дѣте ангелче. Какъвъ процентъ, т. е. колко на сто отъ нейното твърдение е вѣрно? Ако майката мисли, че нейното дѣте е ангелче, съ това въпросътъ разрѣшава ли се? Какво означава думата „ангелъ“? Ангелътъ подразбира служитель на Бога. Едно отъ качествата на Божиитѣ служители е, че тѣ носятъ свѣтлина. Има ангели на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродѣтельта, на милосърдието, на кротостьта, на въздържанието, на братолюбието — цѣла градация отъ ангели има. Специфичнитѣ добродѣтели се прѣдставятъ отъ съотвѣтни ангели. Често хората се запитватъ, защо Богъ ги е поставилъ при толкова трудни за тѣхъ условия. Богъ е поставилъ всѣки човѣкъ точно при такива условия, които сѫ необходими да развие въ себе си извѣсгна добродѣтель. Питамъ: можете ли да сѣете оризъ на сухо бърдо? Не можете, разбира се. Оризътъ се сѣе тамъ, дѣто има много вода и то на равнище, на поле. Житою може ли да се сѣе при сѫщитѣ условия, при които и ориза? Това, което е добро за ориза, не е добро за житото. Слѣдователно, всѣка добродѣтель се развива при специфични за нея условия. Запримѣръ, една добродѣтель се развива при сиромашията, друга — при богатството и т. н. Който иска да придобие любовьта, да я научи, той трѣбва да заеме най-долното положение въ живота, да стане послѣденъ бѣднякъ. Ако заеме най-високото мѣсто, той нѣма да разбере любовьта. Турите ли любовьта при богати условия, отъ нея нищо нѣма да остане. Казвамъ: когато хората не разбиратъ законитѣ за развитието на добродѣтелитѣ, тѣ се опитватъ да даватъ съвѣти на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ, какъ да постѫпватъ съ тѣхъ. Нѣкой казва: Какъ смѣятъ мене, човѣкъ отъ високо произхождение, да ме поставятъ при такива трудни условия на животъ? За таково долно мѣсто ли съмъ дошълъ на земята? Казвамъ: защо се оплаквашъ? Нали искаше да родишъ оризъ? Щомъ плодътъ ти е оризъ, ще те турятъ на низко мѣсто, въ блатата. Другъ иска да роди жито — ще го турятъ малко по-високо отъ първия. Трети иска да роди тиква — ще го турятъ при специални условия, за шесть мѣсеца да израсте, да цъвне, да завърже плодъ и да узрѣе. Четвърти иска да бѫде дѫбъ, букъ или друго дърво — ще го турятъ въ гората. Който не разбира тѣзи нѣща, ще каже: Ето, тиквата я поставиха при благоприятни условия и въ нѣколко мѣсеца даде плодъ, а пъкъ азъ 20—25 години вече работя и нищо не съмъ направилъ. Кой е виновенъ за това положение? Ти самъ направи този изборъ. Ако бѣше избралъ да станешъ тиква, и ти щѣше да бѫдешъ при сѫщитѣ условия. Твоятъ изборъ е такъвъ. Кой е виновенъ: законитѣ на природата, или онзи, който прави избора? Кой за каквото е дошълъ, това ще даде. Нѣкои окултисти казватъ, че още при слизането на земята, човѣкъ самъ си нареждалъ програма на дѣйствие. Слѣдователно, за всѣки день човѣкъ има опрѣдѣлена програма, какво трѣбва да извърши. Ако работата, опрѣдѣлена за деня, е повече, отколкото може да свърши, той ще си избере, какво непрѣменно трѣбва да свърши и какво да отложи. Нѣкой човѣкъ става рано сутринь и казва: Днесъ искамъ да позная Божията Любовь. Отъ невидимия свѣтъ за този день тъкмѣли по нѣкакъвъ начинъ да му изпратятъ пари. Обаче, щомъ разбератъ, че този день той иска да познае Бога, като Любовь, тѣ задържатъ богатството, което мислили да му изпратятъ. Любовь и богатство сѫ несъвмѣстими нѣща. Обаче, сиромашия и любовь сѫ съвмѣстими, тѣ вървятъ заедно, като братъ и сестра. Богатство и грѣхъ сѫщо така вървятъ заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздоръ между тѣхъ, направете ги богати. Искате ли да се помирятъ, направете ги сиромаси. Като говоря по този начинъ за богатството и за сиромашията, много хора ще се настроятъ, както ученицитѣ се настройватъ срѣщу учителитѣ си. Учителитѣ съвѣтватъ ученицитѣ си да ги почитатъ, но така ли е въ сѫщность? Когато нѣкой учитель обича ученицитѣ си, работи усърдно съ тѣхъ, той получава тъкмо обратното. Кога става това? — Когато учительтъ иска да бѫде обичанъ отъ ученицитѣ си. Докато учительтъ изисква отъ ученицитѣ си любовь, той всѣкога ще бѫде оплютъ и подигранъ отъ тѣхъ. Защо? Защото той е избралъ кривъ пѫть; той мисли за себе си. Другъ е случаятъ, ако този учитель обича ученицитѣ си и нищо не иска отъ тѣхъ. Той казва: Азъ желая да работя върху умоветѣ на ученицитѣ си, да се просвѣтятъ, да придобиятъ знание и мѫдрость. До това врѣме учительтъ ще бѫде изложенъ на подигравки, на оплюване отъ ученицитѣ си, но единъ день тѣ ще съзнаятъ грѣшката си и ще я изправятъ. Като знае законитѣ, разумниятъ учитель винаги прощава на ученицитѣ си. Христосъ е казалъ: „Който много грѣши, много люби. Комуто много се прощава, много люби.“ Споредъ този стихъ, въ края на краищата, учительтъ ще получи любовьта на ученицитѣ си. Първо той се заема съ изкореняване на плѣвелитѣ, за което ще бѫде оплютъ отъ ученицитѣ си. Впослѣдствие, когато насади доброто сѣме на мѫдростьта на тѣхнитѣ ниви, той ще получи любовьта имъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ хората да ме обичатъ. Щомъ си направилъ този изборъ, ти ще срещнешъ голѣми противорѣчия въ живота си. Ученикъ, който отива на училище, и желае да бѫде обичанъ отъ учителитѣ и отъ другаритѣ си, ще срещне голѣми противорѣчия. Вмѣсто да бѫде обичанъ, той ще бѫде отъ всички подиграванъ, усмиванъ, вмѣсто да бѫде пръвъ ученикъ, той ще бѫде послѣденъ. Кой каквото направи, все върху главата му ще се стовари. Докато излѣзе отъ училище, главата му ще побѣлѣе. Значи, който влѣзе въ училището, той трѣбва да знае, че главната му задача е да учи, а дали ще го обичатъ, или не, това не е негова работа. Да обичатъ нѣкого, значи да му даватъ нѣщо. Кому даватъ? Обикновено на просецитѣ се дава. Кой дава на просецитѣ? — Бѣднитѣ. Рѣдко ще видите богатъ човѣкъ да се спре прѣдъ нѣкой просекъ да му дава помощь. Единъ американецъ казвалъ, че всѣка минута му струвала десеть английски лири. При това положение, кой просекъ ще се осмѣли да спре такъвъ богатъ човѣкъ да му иска единъ шилингъ? Богатиятъ ще му каже: Ти имашъ ли умъ, да мислишъ, че за единъ шилингъ, който бихъ ти далъ, ще спра една минута при тебе да изгубя десеть английски лири? Освѣнъ това, богатиятъ може да каже на този просекъ нѣкоя обидна дума. Ако много просеци го безпокоятъ, най-послѣ той може и бастона си да дигне срѣщу тѣхъ. Ето защо, прѣди да поиска нѣщо отъ богатия, просекътъ много ще мисли. Съврѣменнитѣ хора се оплакватъ отъ несгоди, отъ противорѣчия въ живота. Питамъ: на какво се дължатъ противорѣчията? Причината за противорѣчията е тази, че хората търсятъ лесния пѫть въ живота. Материалиститѣ казватъ: Икономическитѣ условия сѫ причина за всички противорѣчия. Ако условията се подобрятъ, и животътъ ще стане по-лекъ. Религиознитѣ пъкъ казватъ: Господъ може да подобри живота. Той ще уреди всички работи. Питамъ: знаете ли, какъ Богъ урежда работитѣ? Вие взимате една изкривена ось и казвате: Майсторътъ ще изправи тази ось. Какъ ще я изправи? Първо той ще накладе огънь и слѣдъ това ще тури изкривената ось въ огъня, дѣто ще я държи до нагорещяване. Като се нажежи добрѣ, ще вземе чука и ще удря отгорѣ, докато се изправи. Майсторътъ пита ли осьта, колко е страдала? Той не иска да знае за нейнитѣ страдания. Задачата му е да я изправи, а колко ще страда, за това не се интересува. Тази е идеята, че Господъ ще оправи всички работи. Ако гръбнакътъ ти е изкривенъ, Богъ ще го оправи. Изкривениятъ гръбнакъ означава изкривения умъ на човѣка. Богъ ще вземе този изкривенъ умъ, ще го тури въ огъня, ще го обръща натукъ-натамъ, докато го изправи. Като го изправи, ще каже: Хайде сега на работа! Казвате: Нѣма ли другъ начинъ за оправяне на работитѣ? Има единъ начинъ, той се заключава въ слѣдното: Никога не оставяйге Богъ да оправя работитѣ ви. По-добрѣ е вие сами да оправите работитѣ си, отколкото да заставяте Бога, Той да ги оправя. Защо трѣбва да спираме Бога въ работата Му? Знаете ли, какво нѣщо е да спрете вниманието на Бога за единъ моментъ само върху нѣкоя ваша погрѣшка? Мнозина мислятъ, че Богъ трѣбва съ часове да се занимава само съ тѣхъ. Това сѫ дѣтински разбирания за Бога. Трезва мисъль се изисква отъ всинца ви — мисъльта на мѫдреца! Нѣкой казва: Защо Господъ не ми даде това, което ми е нужно? Той ти е далъ повече, отколкото можешъ да използувашъ. Не искайте повече отъ това, което можете да носите. Ти искашъ да те обичатъ хората. Щомъ искашъ любовьта на хората, ти трѣбва да имашъ гръбнакъ, да понесешъ тѣхното оплюване. Законътъ е такъвъ. Мома пристава на нѣкой момъкъ: тя го обича, и той я обича. Щомъ се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ готови на всички поругания отъ страна на майка, баща, близки и далечни познати. Момата и момъкътъ ще понесать голѣми страдания за любовьта. Какъ сѫ описани главнитѣ герои въ романитѣ? Като дойде до любовьта, авторътъ излага героитѣ си на голѣми страдания. Сега, азъ разглеждамъ тия нѣща мимоходомъ, но като се говори за любовьта, трѣбва да знаете, че тя е велика сила, която приижда въ нервната система на човѣка въ видъ на приливи. За да се приспособи организъмътъ къмъ нея, за да се кали, човѣкъ трѣбва да стане естественъ. Човѣкъ е проводникъ на любовьта, но тя не живѣе въ неговия организъмъ. Любовьта може да мине прѣзъ мозъка на човѣка и да се прѣдаде, да се разпрѣдѣли по цѣлия организъмъ. Нѣкой казва: Цѣлъ день сърцето ми бѣше топло отъ любовь. Не, това е невъзможно. Едва мѫдрецътъ може да издържи една минута на любовьта, а що се отнася до обикновения човѣкъ, даже една хилядна часть отъ секундата е много за него. Това, което хората наричатъ любовь. то сѫ послѣдствия на любовьта. Тя ги е засегнала съ некъта си само. Ако любовьта обхване човѣка изцѣло, животътъ му моментално ще се промѣни: той ще стане безсмъртенъ, всички страдания и нещастия ще го напуснатъ. Едно отъ качествата на любовьта е това, че тя никога не отпада. Човѣкътъ на любовьта не може да каже, че едно врѣме ималъ повече любовь, а сега по-малко. Когато нѣкой казва, че любовьта отпада, той трѣбва да има прѣдъ видъ онѣзи врѣменни настроения въ живота, които хората неправилно наричатъ любовь. Ап. Павелъ, който бѣше окултистъ, казваше: „Отъ всички добродѣтели най-велика е любовьта.“ Слѣдователно, ако любовьта отпада, на какво ще уповаваме въ живота? Казано е при това, че Богъ е Любовь. Когато търсимъ Божията Любовь, ние трѣбва да изучаваме нейнитѣ закони. Нѣкой казва: Слабъ човѣкъ съмъ азъ. — Само ти не си слабъ — цѣлиятъ свѣтъ е слабъ, понеже не е готовъ още да приеме любовьта въ себе си. Само любовьта прави човѣка силенъ. Когато се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи,“ Той каза: „Никой не е благъ, освѣнъ единъ Богъ.“ Значи, и Христосъ, великъ Учитель, не прие да Го наричатъ благъ. Когато влѣзе въ Ерусалимския храмъ, Той взе камшикъ и изгони всички търговци навънъ. Питамъ: любовьта съгласна ли е съ камшика? Любовьта не работи съ камшикъ. Вземете ли камшикъ въ рѫка, любовьта излиза навънъ. Нѣкой казва, че отъ любовь набилъ нѣкого, да го поучи въ нѣщо. Не, това е залъгване. Дѣто играе тоягата, тамъ дѣйствува правдата, но не любовьта. Законътъ на правдата казва: На пѫтя на силния не стой! Стоишъ ли на пѫтя на силния, той ще те прѣгази. Законътъ на любовьта се проявява по другъ начинъ. Когато слабиятъ стои на пѫтя на силния, на пѫтя на любовьта, тя заобикаля, да не го прѣгази. Нѣкой одумва приятеля си и казва: Азъ правя това отъ любовь къмъ него, да се изправи. Не, по този начинъ любовьта не постѫпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грѣхъ за нея не сѫществува. Когато хората виждатъ грѣшкитѣ на другитѣ, когато ги сѫдятъ, това става по закона на правдата. Когато обидите нѣкого, и това става по сѫщия законъ. Отъ хиляди години насамъ хората живѣятъ по закона на правдата, но свѣтътъ не се е поправилъ. По този начинъ свѣтътъ не само, че не се поправя, но земята се е покрила съ кости. Защо умиратъ хората? Защото Богъ не е съгласенъ съ тѣхния животъ, съ тѣхнитѣ вѣрвания. Ако искате да придобиете безсмъртието, да не страдате, живѣйте съгласно Божиитѣ закони. Нека Богъ бѫде идеалъ въ живота ви! Щомъ е вашъ идеалъ, Той ще спре вниманието си върху васъ и ще каже: Ето една велика душа! Тази душа се отличава съ красота; дѣто мине, тя пръска свѣтлина. Ако нѣкой богатъ князъ види една много красива мома, той ще пожелае да я вземе за другарка въ живота си. Но какво ще бѫде мнѣнието му за нея, ако я види у дома й, между близкитѣ си, да се кара съ майка си и баща си, да бие по-малкото си братче или сестриче? Той ще вземе шапката си и ще каже: До виждане! Мислите ли, че Богъ ще остане да живѣе въ вашето сърце, ако при влизането си въ него намѣри всичко въ безпорядъкъ? Въ сърцето ви владѣе пъленъ хаосъ: вие сте се скарали съ баща си, съ майка си, съ братята и сестритѣ си, съ приятелитѣ си и само чакате, нѣкой да ви каже нѣщо, да го нахокате. Като влѣзе въ сърцето ви, Богъ веднага ще излѣзе и ще напише: Да се секвестиратъ всички имущества на този човѣкъ, да се взематъ майка му, баща му, близкитѣ му, да остане самъ и слѣдъ това да се прати на заточение. Когато човѣкъ остане самъ, безъ майка, братя, сестри и приятели, тогава само той ще разбере, какво е направилъ. Днесъ болницитѣ сѫ пълни все съ такива самотни хора, изпратени на заточение. Това не става по желанието на невидимия свѣтъ, но по злата воля на човѣка, по неразбиране дълбокия смисълъ на Божиитѣ закони. Всѣки иска животътъ му да тече гладко, спокойно, обаче, това е невъзможно. Човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия да прѣодолѣе мѫчнотиитѣ и да постигне желанията на душата си. Мнозина сѫ ме питали, защо идатъ страданията въ живота? Тази вечерь ще отговоря на всички, които се интересуватъ отъ този въпросъ. Една отъ причинитѣ за страданията е неприложеното знание. Много отъ васъ не могатъ да използуватъ знанието, което получаватъ. Всѣко знание произвежда извѣстна реакция въ човѣка: той или губи, или печели. Прѣдставете си, че имате двѣ динамически тѣла, А и В, подобни на слънцето. Енергиитѣ, които излизатъ отъ тѣлото А въ видъ на лѫчи, минаватъ въ пространството и слѣдъ врѣме се връщатъ въ тѣлото В. Тѣлото А прѣдставя едната страна на слънцето, а тѣлото В — другата страна. Слѣдователно, лѫчитѣ на слънцето, които излизатъ отъ едната страна А, слѣдъ врѣме пакъ се връщатъ въ слънцето, но отъ другата страна — В. Значи, между еднитѣ и другитѣ сили има извѣстна връзка. Възъ основа на сѫщия законъ, всѣка сила, или всѣка мисъль, която излиза отъ човѣка, отива въ пространството и слѣдъ врѣме пакъ се връща въ него, но вече съ извѣстна придобивка, съ единъ малъкъ плюсъ. Като се знае това, може да се изчисли математически, слѣдъ колко врѣме дадена мисъль ще се върне обратно въ своя източникъ. Нѣкои мисли се връщатъ въ своя източникъ слѣдъ 10—15 минути; други — слѣдъ единъ часъ; трети — слѣдъ единъ или нѣколко деня; четвърти — слѣдъ мѣсеци или години. Изобщо, извѣстенъ е най-кѫсиятъ, както и най-дългиятъ периодъ, прѣзъ който една мисъль може да се върне, отдѣто е излѣзла. Излизането на мислитѣ отъ едно тѣло и връщането имъ пакъ въ това тѣло се подчинява на извѣстенъ законъ. Това не е произволно. Този законъ се отнася до цѣлия органически свѣтъ, а не само до човѣка. Мислитѣ биватъ единични и колективни, затова човѣкъ трѣбва да ги различава, да знае, съ какъвъ материалъ има да работи. Въ този смисълъ и човѣкъ е единично и колективно сѫщество. Слѣдователно, той борави съ капиталъ, който не е напълно неговъ. И тъй, талантитѣ, за които Христосъ говори въ една отъ своитѣ притчи, прѣдставятъ мислитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка за обработване. На това основание, когато една добра мисъль дойде въ ума ви, дайте й мѣсто, дайте й потикъ да се прояви. Щомъ й дадете възможность да се развие и прояви, и вие ще получите съотвѣтенъ дѣлъ отъ благото, което тя носи. Между енергията, която носи мисъльта отъ тѣлото А и тази, която се връща назадъ въ тѣлото В, има извѣстно отношение. Въ този смисълъ, както добритѣ, така и лошитѣ мисли, излѣзли отъ човѣка, слѣдъ извѣстенъ периодъ отъ врѣме пакъ се връщатъ къмъ него. Ако нѣкой човѣкъ изпрати нѣкѫдѣ въ пространството една прѣстѫпна мисъль, тази мисъль най-много слѣдъ четири поколѣния пакъ ще се върне къмъ него. Тѣзи четири поколѣния включватъ единъ периодъ отъ сто години. Значи, тази мисъль, излѣзла отъ А, слѣдъ сто години най-късно ще се върне въ В, дѣто ще се намирате по това врѣме. Това става по закона на прѣраждането. Вънъ отъ него има другъ законъ, който регулира промѣнитѣ, които постоянно се извършватъ въ нашето съзнание. Често хората се натъкватъ на голѣми страдания и, като не разбиратъ причинитѣ на тия страдания, дохождатъ въ състояние на заспиване. Тѣ чувствуватъ, като че нѣщо се руши въ тѣхъ, едва издържатъ този моментъ. Слѣдъ това иде пробуждане на съзнанието, и тѣ се обновяватъ. Страданията и противорѣчията изчезватъ, и тѣ се чувствуватъ като новородени. Слѣдъ това състояние на новъ животъ, на свѣтлина, хората навлизатъ въ друга тъмна зона, която продължава нѣколко деня. Тѣ пакъ се намиратъ въ противорѣчия, страдания, докато отново заспятъ. Слѣдъ това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, новораждане. Тѣзи промѣни въ съзнанието на човѣка сѫ необходими. Тѣ идатъ по единъ неизбѣженъ законъ, но човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ да устоява, да не се съмнява въ Бога. Вие трѣбва да разбирате този законъ, да не се плашите. Нѣкой казва: Дотегнаха ми тѣзи състояния. Искамъ да се освободя отъ тѣхъ, да отида на небето. Най-лесната работа е да отидете на небето. Достатъчно е човѣкъ да заспи съ тази мисъль, за да може за едно кратко врѣме да се прѣнесе тамъ. И като умре, той пакъ може да отиде на небето. Не е въпросътъ само да отиде човѣкъ на небето, но тамъ той трѣбва да научи нѣщо, да се върне богатъ съ опитности и знания. Ако се върнете отъ небето съ опитноститѣ на Настрадинъ Ходжа, все пакъ сте научили нѣщо. Обаче, върнете ли се безъ опитности, нищо не сте придобили, Единъ день жената на Настрадинъ Ходжа му казала: Хайде, иди въ гората да насѣчешъ малко дърва! — Срамота е, жена, ходжа съмъ, не ми прилича да сѣка дърва въ гората. — Не, ще отидешъ, нѣма какво. Най послѣ Настрадинъ Ходжа взелъ брадвата си и отишълъ въ гората, дѣто започналъ да избира, кое дърво да отсѣче. Избралъ едно дърво, качилъ се на единъ клонъ и започналъ да удря клона съ брадвата. По това врѣме минавалъ прѣзъ гората единъ селянинъ и му казалъ: Слушай, Настрадинъ Ходжа, тъй както сѣчешъ клона, на който си седналъ, ще го отсѣчешъ, но и ти, заедно съ него, ще се намѣришъ на земята. — Това не е твоя работа, рекълъ Настрадинъ Ходжа, и продължилъ да сѣче. Едва отсѣкълъ клона, и съ него заедно и той падналъ на земята. Позамислилъ се малко и казалъ: Уменъ бѣше този селянинъ. Щомъ знае това нѣщо, той ще знае и кога ще умра. Я чакай да го настигна, да видя, какво ще ми каже. Той оставилъ дървото въ гората и настигналъ селянина: Приятелю, като знаешъ толкова, кажи ми, кога ще умра. — Слѣдъ три деня. Тръгналъ Настрадинъ Ходжа за дома си, замисленъ, тѫженъ и казалъ на жена си; Срещна ме въ гората единъ ангелъ и ми каза, че слѣдъ три деня ще умра. Наскърбила се жена му, затѫжила се и заплакала. Той отишълъ да си изкопае гробъ подъ една круша, да влѣзе тамъ и да чака смъртьта си. Като изкопалъ гроба си, легналъ въ него и чакалъ да дойдатъ отъ онзи свѣтъ, да го взематъ. Отъ врѣме на врѣме круши падали отъ дървото, той си похапвалъ и чакалъ смъртьта. На третия день той чулъ отдалечъ нѣкакво дрънкане на звънци и си казалъ: Навѣрно идатъ вече съ колесница отъ онзи свѣтъ да ме взематъ. Той надигналъ малко главата си, да види, какво ще стане, но видѣлъ, че къмъ него иде стадо камили съ камиларигѣ си. Като го видѣли, камилитѣ се изплашили, хукнали да бѣгатъ и изпотрошили много грънци. Камиларитѣ го хванали, набили го и пуснали го да върви дома си. Като се върналъ при жена си, тя го попитала: Какво има на онзи свѣтъ? — Остави се, само главата си да подигнешъ, и боятъ е готовъ. Съ това той искалъ да каже: Всичко е хубаво на онзи свѣтъ, но ако подплашишъ камилитѣ, бой те чака. Казвамъ: по сѫщия начинъ много хора си създаватъ неразумни страдания, безъ които могатъ да минатъ. Значи, има страдания естествени, разумни; има страдания неестествени, неразумни. Когато човѣкъ иска да се освободи отъ неразумнитѣ страдания, той трѣбва да изучава законитѣ, които регулирать живота. Сега, ще ви дамъ нѣколко правила за приложение. Като ставате сутринь, успокойте се добрѣ и вижте, каква мисъль ще дойде въ ума ви. Първата добра мисъль, която дойде въ ума ви, приложете я. Не философствувайте, дали да я приложите, или не. Вслушвайте се въ интуицията си и ще бѫдете близо до истината. Когато разсѫждавате и философствувате много, по този начинъ вие можете да уредите само материалнитѣ си работи, но не и Божественитѣ. Божественитѣ работи се уреждатъ само чрѣзъ интуицията. Първо ще повикате Божествената интуиция, а послѣ разума, като слуга на Божественото. Интуицията ще урежда работитѣ въ Божествения свѣтъ, а за физическия свѣтъ тя ще събира свѣдѣния отъ разума, който ще играе служба на секретарь. Божественото показва новитѣ пѫтища, прѣзъ които човѣкъ трѣбва да мине. Великитѣ хора, на които работитѣ винаги сѫ вървѣли успѣшно, сѫ минали по вѫтрѣшния пѫть на интуицията. При страдания и мѫчнотии въ живота си, тѣ винаги сѫ се справяли съ интуицията си. Слѣдователно, когато се намѣрите прѣдъ нѣкакво страдание или нѣкаква болесть, не философствувайте много, защо и какъ е дошла болестьта, но отправете ума си къмъ Бога, къмъ своята интуиция и оттамъ ще получите съвѣтъ, какво да правите. Не бързайте да викате лѣкарь. По-добъръ лѣкарь отъ интуицията нѣма. Не се плашете отъ болестьта, или отъ страданието. Тѣ идватъ при васъ да ви научатъ нѣщо, да придобиете нѣкаква опитность, да се калите. Като прѣкарате болестьта, все ще имате нѣкаква придобивка — по-силни ще станете. Хората се плашатъ отъ болеститѣ и гледатъ на тѣхъ като на зло. Не, болеститѣ сѫ привилегия за човѣка; привилегия е, когато не можете да ядете и трѣбва да легнете гладни; привилегия е, когато сте бѣдни. И тъй, който търси закона на любовьта, въ всички противорѣчия той трѣбва да вижда доброто. Този погледъ на живота ще го направи свободенъ. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ. Чрѣзъ свободата той ще се прѣроди, ще влѣзе въ новия животъ. Това е необходимо за всѣки ученикъ, защото сега е краятъ на старата култура, и той трѣбва да държи своя послѣденъ изпитъ, матура. Безъ този изпитъ ученикътъ не може да влѣзе въ новата култура, която иде вече. Който издържи матурата си, той ще бѫде записанъ за ученикъ на новата култура. Като се запишатъ ученицитѣ, ще имъ дадатъ отпускъ за единъ-два мѣсеца, слѣдъ което ще започне приложението на новата наука. Съврѣменнитѣ хора се интересуватъ отъ новата култура, каква ще бѫде тя, какви ще бѫдатъ нейнитѣ хора, като прѣдставители на шестата раса. Всѣки иска да знае, ще бѫде ли приетъ въ шестата раса. Мнозина питатъ, какви ще бѫдатъ очитѣ на хората отъ шестата раса. Казвамъ: ако очитѣ имъ сѫ сини, тѣ ще бѫдатъ студени хора; ако очитѣ имъ сѫ черни, тѣ ще бѫдатъ горещи натури; ако очитѣ имъ сѫ кестеневи, тѣ ще бѫдатъ хора съ мекъ благъ характеръ; ако очитѣ имъ сѫ зеленикави, тѣ ще бѫдатъ хора съ научни възрѣния. Съврѣменнитѣ учени сѫ крайни материалисти, на тънко предатъ. Тѣ главно изреждатъ фактитѣ, констатиратъ ги, даватъ имъ научни обяснения, но тия факти сѫ размѣстени, не сѫ поставени въ строго опрѣдѣленъ редъ. Да се констатира, напримѣръ, че даденъ черепъ принадлежи на единъ, или другъ родъ животно, това още не е наука. Истинската наука се заключава въ това, да може по даденъ черепъ да опрѣдѣли точно степеньта на умственото развитие на единъ индивидъ, и по този начинъ да възкреси неговото първоначално състояние. Обективната наука трѣбва да си служи съ Божествената интуиция, като методъ за издирване и обяснение на фактитѣ. Ако науката не може да осмисли, да одухотвори материалния животъ, ако не може да мине отъ ограничения животъ въ вѣчния, каква наука е тя? Подъ думата вѣченъ животъ се разбира безграничнитѣ условия на любовьта, която носи живота на безсмъртието; на мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание и на истината, която носи свобода. Ако вие не успѣете да прѣвърнете вашия ограниченъ животъ въ безграниченъ, той за винаги ще остане обикновенъ материаленъ животъ. Когато човѣкъ влѣзе въ безграничния животъ, той ще бѫде обиколенъ отъ най-добритѣ си приятели. Този е Божествениятъ животъ, за който всички хора мечтаятъ. Докато дойде това врѣме, много усилия, много работа се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Сега, като разглеждате човѣка внимателно, ще забѣлѣжите, че двѣтѣ му очи не сѫ еднакви. Едното око е алчно, иска да владѣе цѣлия свѣтъ, а другото иска малко, вслѣдствие на което двѣтѣ очи не виждатъ еднакво. Човѣкъ самъ не знае, кое отъ двѣтѣ очи е алчното, обаче, когато поглежда къмъ нѣщо, незабѣлѣзано той затваря окото, което лесно се задоволява, скромното око, а гледа съ лакомото. У нѣкои хора пъкъ става обратното: тѣ гледатъ съ скромното си око, а затварятъ лакомото. Когато човѣкъ не може да постигне нѣкое свое желание, той плаче. Защо плачатъ хората? Често хората плачатъ, за да дадатъ ходъ на събралата се въ тѣхъ енергия, да излѣзе навънъ. Ако искате да знаете, какви сѫ сълзитѣ ви, на какво се дължатъ, събирайте ги въ едно шишенце и послѣ ги анализирайте. Отъ анализата на сълзитѣ си ще разберете, дали скръбьта ви е била приета, или не. Ако скръбьта ви е обърнала внимание на нѣкое разумно сѫщество, сълзитѣ ви ще бѫдатъ лѣковити. Какъ ще познаете, дали сълзитѣ ви сѫ лѣковити? Ще сипете нѣколко капки отъ сълзитѣ си на една чиста, тънка кърпичка и леко ще я поставите върху нѣкоя рана. Ако раната оздравѣе, сълзитѣ ви сѫ лѣковити; ако не оздравѣе, сълзитѣ ви не сѫ лѣковити. Тогава Господъ ще каже: Още трѣбва да пълнишъ шишенцето си, докато сълзитѣ ти станатъ лѣковити. Това е опитъ, който всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да направи, да знае, колко е страдалъ и какви сѫ страданияга му, дали тѣ сѫ излѣзли отъ дълбочината на душата, или сѫ повърхностни. Нѣкои хора страдатъ, но страданията имъ не сѫ засегнали дори и сърцето. Човѣкъ трѣбва да се изучава и въ това направление. Казвате: Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме съ такива дреболии, да събираме сълзитѣ си и да ги анализираме Казвамъ: ученикътъ трѣбва да започне отъ малкитѣ работи и постепенно да отива къмъ голѣмитѣ. Нѣма по-голѣмо щастие за ученика отъ това, да има едно шишенце, пълно съ лѣковити сълзи. Когато дойде деня, да събирате такива сълзи отъ очитѣ си, този день трѣбва да бѫде най-щастливиятъ въ живота ви. По-свещенъ день отъ този нѣма. Всѣка капка отъ сълзитѣ ви ще бѫде лѣкъ. Ако нѣкой ви пита, какво носите въ шишенцето, кажете: Азъ нося свещена амброзия, която Богъ ми даде. — Можете ли да дадете и на мене? — Ако имате нужда, ще ви дамъ, но ако днесъ не се нуждаете, ще ви покажа пѫтя, по койго съмъ миналъ, за да ги събера. Всѣки самъ трѣбва да събира сълзитѣ си, да ги изслѣдва, докато най-послѣ дойде до положение, всѣка сълза да бѫде свещенъ лѣкъ. Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени, и въ шишенцето си ще има винаги по десеть капки. Нѣкой казва: Азъ съмъ окултенъ ученикъ. Лесно е да се каже, че си окултенъ ученикъ, но имашъ ли качествата на този ученикъ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да има гръбнакъ, по-силенъ отъ този на слона, за да издържа, да понася трудноститѣ и мѫчнотиитѣ въ живота. Издържливостьта е качество, което постоянно се развива. Ако искате да бѫдете ученици, да влѣзете въ Школата на Бѣлото Братство, трѣбва да ликвидирате съ стария животъ. Стариятъ животъ има редъ прояви, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ не мога да търпя еди-кого си. Едно трѣбва да знаете; докато не уредите правилно смѣткитѣ си съ това лице, вие никога нѣма да се освободите отъ него. И на онзи свѣтъ да отидете, то ще бѫде първиятъ човѣкъ, който ще ви срещне, ще ви попрѣчи да вървите напрѣдъ. Каквито неуредени смѣтки имате, изплатете ги още тукъ. Достатъчно е да имате само една неуредена смѣтка, за да не можете крачка нагорѣ да поемете. Това е изказано въ Писанието съ слѣдния стихъ: „Който не се отрече отъ себе си, той не може да бѫде мой ученикъ“. Самоотричането е велика наука. Щомъ бѫде готовъ човѣкъ да се отрече отъ себе си, той ще каже: Господи, отсега нататъкъ да бѫде Твоята воля! Себеотричането подразбира скѫсване на всички стари, неправилни връзки съ хората и създаване на нови, любовни връзки, които почиватъ на законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. Казвате:Този човѣкъ ми изгори сърцето. — Какъ горите тукъ, не зная, но помирете се съ този човѣкъ, докато сте на земята, за да не горите на онзи свѣтъ. Страшенъ е огъньтъ на земята, но по-страшенъ е огъньтъ въ онзи свѣтъ. Казано е въ Писанието: „Примири се съ неприятеля си, докато си на пѫть, за да не би той да те прѣдаде на сѫдника, а сѫдникътъ на слугата си, да те затвори, докато не дадешъ послѣдния си кондрантъ“. И въ рая да си, и въ затвора да си, неприятельтъ ти пръвъ ще те срещне. Слугата, на когото сѫдникътъ те прѣдаде, ще бѫде този, когото ти не обичашъ. Щомъ влѣзешъ въ рѫцѣтѣ му, той ще те измѫчва, както иска. Ако влѣзешъ въ рая, той и тамъ ще те намѣри и ще каже: Понеже си станалъ голѣмъ човѣкъ, азъ ще дойда да прислужвамъ. И тъй, вие трѣбва да се освободите отъ мисъльта, че и безъ да се примирите съ хората, можете да влѣзете въ Царството Божие. И затова казвате: Господъ не можа ли да създаде свѣта по другъ начинъ? — Господъ е създалъ свѣта много добрѣ, и ние трѣбва да изпълнимъ волята Му, както Той иска. За никого не се правятъ изключения, за никого нѣма привилегии. Ние трѣбва да изпълнимъ Божия законъ не по буквата на нѣщата, но по духъ. Строгъ е този законъ. Когато дойде слугата на сѫдника, вие трѣбва да бѫдете готови да се отречете отъ себе си, да приложите закона на любовьта. Казвате: Готовъ съмъ да дамъ всичкото си имане, само да се освободя отъ този слуга. Не, и това нѣма да ви спаси. Всичко можете да дадете, но едно е важно: да възлюбите този слуга! Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си!“ Щомъ вьзлюбите врага си, Божията воля ще бѫде законъ за вась. Тогава ще придобиете ново просвѣтление, правилно да разбирате Божиитѣ пѫтища. Иначе, и по десеть пѫти на день да се молите, Богъ нѣма да измѣни закона си за своитѣ своенравни дѣца и учениии. Който изпълни и приложи Божия законъ, той ще получи голѣмо благословение, подобно на онова, което една бѣдна вдовица получила чрѣзъ пророкъ Елисея. Той отишълъ у дома й и казалъ: „Какво имашъ у дома си? — Нищо, освѣнъ една масленица съ елей. — Иди тогава у съсѣдитѣ си и вземи отъ тѣхъ на заемъ много празни сѫдове. Слѣдъ това налѣй отъ елея въ празнитѣ сѫдове и като се напълнятъ, туряй ги настрана. Като се напълниха сѫдоветѣ и нѣмаше други празни, елеятъ прѣстана да тече. Тогава Елисей й каза: „Иди, продай елея, та плати дълга си, и живѣй съ остатъка, ти и чадата ти.“ Мнозина искать още днесъ да бѫдатъ съвършени. Радвайте се, че още не сте съвършени. Съвършенството не е за васъ. Докато е на земята, човѣкъ може отчасти само да бѫде съвършенъ. На земята нѣма условия за пълно съвършенство. Съвършенъ е онзи, който прѣзъ цѣлия си животъ може да запази състояние на пъленъ вѫтрѣшенъ миръ и равновѣсие. Досега поне въ цѣлата история на човѣчеството не се е срещналъ подобенъ примѣръ. Казва се, че и боговетѣ се състезавали. Ако боговетѣ се състезаватъ, какво остава за обикновенитѣ хора? Слѣдователно, не се заемайте съ задачи, които не сѫ по силитѣ ви. Човѣкъ трѣбва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бѫдещето, дѣто се криятъ велики възможности. Стремежъ къмъ съвършенство се изисква отъ всички, безъ да мислятъ, кога ще го постигнатъ. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: всѣка минута човѣкъ може да направи едно добро, колкото малко да е то. Когато говоря така, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Който иска да постигне съвършенство, той трѣбва непрѣривно да носи въ ума си тази идея. Обаче, който седи на низко умствено стѫпало, той ще се откаже да работи за своето съвършенство и ще очаква на Бога, Той да извърши всичко заради него. И това е възможно, но този човѣкъ ще плати скѫпо за своето съвършенство. Възможно е да дойдатъ светии, напреднали братя, да го носятъ на рѫцѣ, но възможно е и на земята да го оставятъ. Възможно е тѣ да го окѫпятъ въ корито, изведнъжъ да го направятъ чистъ, но възможно е и да го набиятъ. Възможно е да го нахранятъ, но възможно е и гладенъ да го оставятъ. И едното, и другото е възможно. Който оставя другитѣ да работятъ за него, той трѣбва да счита и двѣтѣ положения за привилегия. Тѣзи възвишени сѫщества не вършатъ нищо отъ зла воля. Колкото късно и да ви дадатъ храна, пакъ трѣбва да благодарите. Ако останете послѣдни, ще имате по-голѣмъ апетитъ, и ще ядете по-сладко. Сега, като имате толкова знания, трѣбва да прилагате вече, да се упражнявате. Мнозина отъ васъ сѫ постили по четири, петь и десеть деня, но какво сѫ разбрали отъ поста? Постътъ има за цѣль да освободи човѣка отъ страха, че ако не яде нѣколко деня, ще умре отъ гладъ. Отъ друга страна, чрѣзъ поста човѣкъ се прѣчиства и калява. Той прѣчиства тѣлото, мислигѣ и чувствата си. Постътъ трѣбва да трае дотогава, докато човѣкъ се усѣща бодъръ, крѣпъкъ. Ако отпадне много и силитѣ му съвършено го напуснатъ, този лостъ нѣма смисълъ. Казано е въ Писанието, че когато човѣкъ пости, никой не трѣбва да знае това. Разбира се, когато човѣкъ пости, все ще изгуби малко отъ теглото си, ще отслабне, но поне силитѣ си да запази. Какъвъ смисълъ има човѣкъ да пости, докато изгуби силитѣ си и започне да се влачи? При това положение той ще прѣдизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можешъ да постишъ така, че да бѫдешъ веселъ, съ бодъръ духъ и никой да не те познае, този постъ има смисълъ. Така може човѣкъ да пости и десеть, и повече дни. Който не може да пости по този начинъ, да не се заема за голѣмъ постъ, а да пости само единъ-два деня. Геройство е, наистина, човѣкъ да пости, нито хлѣбъ да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добрѣ е човѣкъ да прави опити да пости. Ако не издържи, ще му се посмѣятъ малко. Какво отъ това? Поне ще има нѣкаква опитность. Питамъ: на какво се дължи смѣхътъ? Ангелитѣ смѣятъ ли се? Смѣхътъ се дължи на силни контрасти, на голѣмо несъотвѣтствие между двѣ явления, или между двѣ мисли, чувства или постѫпки. Когато човѣкъ се посмѣе малко, става трансформиране на тежкото състояние, въ което се е намиралъ. Хора, у които центърътъ на веселието е силно развитъ, много се смѣятъ. При смѣха се изразходва енергия, но едноврѣменно съ това силитѣ въ човѣшкия организъмъ се уравновѣсяватъ. Тъй щото, здраво е, когато човѣкъ се смѣе. Добрѣ е понѣкога човѣкъ да се посмѣе и на себе си, че е страхливъ, че се съмнява и т. н. Нѣкой пѫть хората се плашатъ отъ това, че нѣма да постигнатъ желанията си. Казвамъ: всичко е постижимо за човѣка прѣзъ дългия периодъ на неговия животъ, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно и постижимо. И тъй, ще мислите върху богатството и сиромашията, както и върху поста, за които говорихъ въ тази лекция. Когато постите, трѣбва да имате поне най-малки резултати въ нѣколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, като внесете въ тѣхъ малко повече мекота и въ ума си да внесете повече свѣтлина. Който е придобилъ тѣзи нѣща, той е постилъ правилно; който нищо ие е придобилъ, той напразно е изразходвалъ енергия. Този човѣкъ мяза на търговецъ, който купува и продава, но никаква печалба нѣма. Който иска да отиде при Господа, той трѣбва да пости. Когато Мойсей се яви прѣдъ Господа, той пости цѣли 40 деня. Постътъ е сила, и затова Христосъ казва: ,,Този духъ не излиза, освѣнъ съ постъ и молитва“. Значи, за да се освободишъ отъ нѣкое лошо състояние въ себе си, ти трѣбва да постишъ и да се молишъ. Казвате: Не може ли безъ постъ и молитва да постигнемъ всичко онова, което желаемъ? Защо свѣтътъ е създаденъ така, че всичко да се постига съ голѣми усилия? Защо хората се мѫчатъ едни други? Азъ не се интересувамъ отъ този въпросъ. Защо? Защото другояче свѣтътъ не би могълъ да се създаде Това, което Богъ е създалъ, е най-доброто. Хората пъкъ постѫпватъ по единъ или другъ начинъ, защото другояче не могатъ да постѫпятъ. Що се отнася пъкъ до любовьта, тя не иде отъ хората, но отъ Бога. Ако нѣкой юнакъ ви хване съ пръститѣ си и ви стиска, пръститѣ ли сѫ виновни за това. Когато юнакътъ измѣни мнѣнието си за васъ, и пръститѣ му ще станатъ по-нѣжни, по-деликатни, нѣма да стискатъ. Пръститѣ на всѣки човѣкъ могатъ да стискатъ, но могатъ и да милватъ. Нѣкой казва: Огрѣшихме се въ този животъ. Едно трѣбва да знаете: при всички условия на живота човѣшката душа не се опетнява. Може ли водата да се окаля? Външно водата може да стане нечиста, кална, но достатъчно е да се прѣкара прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣчисти. По сѫщия начинъ и грѣхътъ може да проникне въ сѫщината на душата. Човѣкъ се цапа външно, но не и вѫтрѣшно. Душата на човѣка винаги остава чиста. Които не разбиратъ този законъ, казватъ: Нали се говори въ Писанието, че всѣка душа, която грѣши, умира? Да, така е казано, но това означава: когато душата се оцапа, т. е. когато се докосне до грѣха, тя се освобождава отъ него и влиза въ друго, чисто тѣло. Ако и това тѣло стане нечисто, душата го напуща и отива въ трето тѣло. Слѣдователно, душата никога не се цапа. Понеже душата е чиста, тя може да очисти тѣлото, но никога нечистото тѣло не може да чисти душата. Сега, като знаете това, впрегнете душата си на работа, да изчисти мислитѣ и чувствата ви. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ чисти, и тѣлото му чисто ще бѫде. Сега, ще ви дамъ едно упражнение. Като ставате сутринь, не мислете нищо за себе ти. Станете съ мисъльта, че отивате да служите на Бога, да вършите Негова работа. Послѣ мислете за себе си. Тъй щото, мислитѣ ви трѣбва да бѫдатъ наредени въ естественъ редъ. Вие мислите за Бога, но мислитѣ ви сѫ толкова разхвърляни, че нищо не ви ползуватъ. Несвързанитѣ мисли мязатъ на разхвърляни халчици. които нѣкоя разумна сила трѣбва да съедини, да образува отъ тѣхъ една цѣла верижка. Мисъльта за Бога е разумната сила, която свързва тия халки въ едно цѣло. Днесъ всички хора сѫ недоволни, нещастни, защото на всѣки липсва нѣщо: нѣкой нѣма пари да си купи хлѣбъ; втори нѣма срѣдства да наеме стая, да слѣдва университетъ; трети нѣма дрехи за зимата, нѣма дърва, вѫглища и т. н. Всички очакватъ да имъ помогне нѣкой. Казвамъ: ако тия хора сѫ болни, немощни, всѣки ще имъ помогне, но ако сѫ здрави, силни хора, тѣ трѣбва да се впрегнатъ на работа. Щомъ работятъ, тѣ ще иматъ всичко, и недоволството ще ги напусне. Нѣкой се оплаква, че страдалъ. Погледна го, виждамъ, че е здравъ момъкъ, юнакъ, и му казвамъ: радвамъ се, че страдашъ. Страданието ще те повдигне. Казано е въ Евангелието: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отсича се.“ Слѣдователно, радвай се, че страдашъ, за да дадешъ плодъ. Скръбьта и радостьта сѫ два полюса на живота: когато единъ човѣкъ страда, другъ нѣкой се радва; когато нѣкой се радва, другъ страда. Това може да се докаже математически. Не всѣка радость е истинска радость; и не всѣка скръбь е истинска скръбь. Ако имаше истинска радость въ свѣта, тя би донесла най-голѣмото веселие. Веселието е по-високо отъ радостьта. Значи, хората се радватъ, а Богъ се весели. Какъ иде веселието? — По закона на мѫдростьта. Между тѣзи два закона има голѣмо съотвѣтствие. Когато Богъ погледне на противорѣчията, които сѫществуватъ въ цѣлия козмосъ, Той се развеселява, защото вижда доброто, като плодъ на всичко това. Хилядитѣ години за Бога сѫ като единъ день. Слѣдователно, радвайте се за противорѣчията, които имате и които не можете да разрѣшите! Оставете Богъ да се весели за тѣхъ. Когато вие най-много страдате, Господъ най-много се весели. Когато най-много се радвате, Господъ най-малко се весели. Когато радостьта ви е на върха, веселието на Господа едва започва. Когато скръбьта ви е на върха, тогава Господъ работи за васъ. Това означава стихътъ: „И скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.“ Богъ ще прѣвърне страданията на хората въ скѫпоцѣнни камъни, които ще постави като вѣнецъ на главитѣ имъ. За въ бѫдеще страданията на човѣка ще красятъ неговата глава. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 20 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление Изпѣйте упражнението: „Въ зоритѣ на живота.“ Прочете се резюме отъ темата: „Защо Истината е глава на Словото?“ За слѣдния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Като се говори за свободна тема, трѣбва да се знае, че и свободнитѣ теми сѫ опрѣдѣлени. Запримѣръ, когато казваме, че човѣкъ може да ходи свободно, ние имаме прѣдъ видъ, че той може да ходи свободно само тамъ, дѣто има мѣсто. Слѣдователно, човѣкъ може да се движи свободно само по земята. Рибата може да се движи свободно само въ водата. Птицата може да се движи свободно само въ въздуха. Ако човѣкътъ, рибата и птицата бѫдатъ заставени да се движатъ въ срѣда, чужда за тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ изложени на голѣми страдания. Значи, страданията на хората се дължатъ главно на физически причини. Когато човѣкъ приема несъотвѣтна храна за своя организъмъ, той страда. Когато приетата храна не се асимилира отъ организъма на човѣка, както трѣбва, той пакъ страда. Когато храната се задържа дълго врѣ ме въ стомаха, безъ да се смели, отъ нея се образуватъ отровни вещества, токсини, които се разнасятъ изъ цѣлия организъмъ и отравятъ кръвьта. Сѫщо така и въ сърцето на човѣка има натрупани непостигнати желания, които, вслѣдствие на това, че не могатъ да се асимилиратъ, създаватъ астрални токсини. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ задържа въ себе си мисли, които не може да реализира, тѣ оставатъ за дълго врѣме въ мозъка и понеже не могатъ да се асимилиратъ отъ него, образуватъ ментални токсини. Тъй щото съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупалитѣ се въ тѣхъ физически, астрални и ментални токсини. Тѣзи токсини въ организъма сѫ първото условие за развитие на микробитѣ, носители на различни болести. Казвамъ: такова е положението на човѣка, който не знае законитѣ. Какво трѣбва да бѫде положението на окултния ученикъ, който разбира и знае законитѣ? Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, какво му прѣдстои да разрѣши всѣки день. Както земледѣлецътъ знае, какво трѣбва да прави прѣзъ различнитѣ годишни врѣмена, така и окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, каква задача има да разрѣшава всѣки день. Да допуснемъ, че вие сте въ едно училище, дѣто имате четири двойки дѣца отъ различни степени: 21, 22, 23,24. Двойката въ първа степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ пролѣтьта. Двойката въ втора степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ лѣтото. Двойката въ трета степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ есеньта и двойката въ четвърта степень прѣдставя дѣте, родено прѣзъ зимата. Еднакво ли ще се развиватъ тия четири дѣца? Тѣ ще се развиватъ съвършено различно, понеже условията, при които се родили, сѫ съвършено различни. Запримѣръ, дѣтето, което се е родило прѣзъ лѣтото, ще го обличатъ въ тънки, леки пелени и дрешки, защото вънъ е топло. Обаче, дѣтето, което се е родило прѣзъ зимата, ще го обличатъ съ дебели, топли пелени и дрешки. Значи, има положения въ живота, които за едни хора сѫ добри, а за други — лоши, Знанието на окултния ученикъ се заключава въ това, именно, да разбира тия условия, тия положения въ живота и да знае, какво може да очаква отъ добритѣ и какво — отъ лошитѣ условия. Всѣки трѣбва да познава себе си, да познава и хората, съ които има отношения, за да не изпада въ грѣшки и въ заблуждения. Като изучавате себе си, като изучавате и другитѣ хора, ще забѣлѣжите, че всички се различаватъ въ разбиранията, въ морала си и т. н. Нѣкои хора сѫ много чувствителни, други иматъ силно развити лични чувства, трети сѫ много щестлавни, четвърти — горделиви, нѣкои пъкъ сѫ завистливи, злобни, отмъстителни. Много хора пъкъ сѫ добродѣтелни, т. е. въ тѣхъ сѫ развити добродѣтелитѣ. На какво се дължи гордостьта? Гордостьта е признакъ на излишъкъ отъ мозъчна енергия. Гордиятъ човѣкъ е отворилъ всички прозорци на умствения си животъ, вложилъ е въ ума си безброй непостижими идеи, които иска на всѣка цѣна да постигне, да стане пръвъ човѣкъ въ свѣта. Пръвъ човѣкъ е само козмическиятъ, който се е явилъ най-напрѣдъ. Всѣки другъ, който се е явилъ слѣдъ него, по никой начинъ не може да бѫде пръвъ. Ти, който си се родилъ на опашката, ще бѫдешъ доволенъ и на това мѣсто, на което те поставятъ. Който влѣзе пръвъ въ гостилницата, той ще яде отъ най-хубавото ядене и ще има най-голѣмъ изборъ. Който влѣзе послѣденъ въ гостилницата, той ще яде отъ това, което е останало. Трѣбва ли да се сърди за това на гостилничаря? Гостилничарьтъ ще каже: Ти нѣмашъ право да се сърдишъ, да си недоволенъ отъ храната. Азъ даже не подозирахъ, че ще дойдешъ толкова късно. Сега, бѫди благодаренъ и на това, което си заварилъ. Та и вие, като ученици, трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други; всѣки да бѫде доволенъ отъ положението, което заема. Всѣки иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ другитѣ. Това желание е на мѣсто, но постѫпва ли той спрѣмо другитѣ така, както иска да постѫпватъ спрѣмо него? Когато нѣкой отъ васъ излѣзе да каже нѣщо, другитѣ му се смѣятъ. Защо се смѣятъ? Защото той не разбиралъ това, върху което говори. Вѣрно е, че нѣкога човѣкъ говори нѣща, които не разбира, а нѣкога говори нѣща, които разбира, но които не може да изкаже, да прѣдаде точно съ думи. За да може човѣкъ да прѣдаде точно една идея, първо тя трѣбва да му е ясна на физическия свѣтъ. Щомъ идеята му е ясна на физическия свѣтъ, той ще може да я изкаже, да я прѣдаде и на другитѣ хора. Значи, нѣщата трѣбва да започватъ отъ физическия свѣтъ и да вървятъ нагорѣ, т. е. отъ простото, отъ видимото къмъ сложното, къмъ невидимото. За изяснение на мисъльта си, ще ви дамъ слѣдното правило. Когато ви дойде нѣкой гостъ, когото не сте виждали десетина години, първия день ще му дадете най-простото ядене: бобъ безъ масло, безъ никакви приправки, само съ солчица. Втория день ще му дадете по-хубаво ядене; третия день — още по-хубаво, и така ще подобрявате яденето, докато послѣдния день го угостите съ най-хубавото ядене. Обаче, вие постѫпвате точно обратно: първия день слагате на госта си най-хубавото ядене, втория день — по-просто ядене, и ако гостътъ ви прѣкара десетина деня у васъ, послѣдния день го гощавате съ бобъ. Слѣдователно, искате ли да изкажете нѣкоя мисъль, прѣдайте я най-напрѣдъ въ най-проста и ясна форма, а послѣ я украсявайте. Първо, вие искате да я прѣдадете въ най-красива, изящна форма, да направите впечатление на хората, а послѣ завършвате, като прѣдавате мисъльта си въ най-простъ видъ. Тази е причината, поради която хората не успѣватъ въ живота си. Учительтъ извиква на урокъ единъ отъ ученицитѣ си и го запитва: Минчо, кажи ми, какво е прѣдназначението на ученика? Ученикътъ отговаря: Когато Богъ създаде свѣта. Първо той направи небето и земята; послѣ — деня и нощьта; на третия день създаде трѣвата, цвѣтята и дърветата; на четвъртия день — небеснитѣ свѣтила; на петия день — животнитѣ; на шестия день Богъ създаде човѣка, да расте и да се развива, да учи. Другаритѣ на Минча слушатъ, не могатъ да разбератъ, какво иска да каже той съ тази дълга история. Минчо трѣбваше да отговори на зададения въпросъ кратко, ясно и просто: Прѣдназначението на ученика е да учи. Слѣдователно, за да напрѣдва ученикътъ, той трѣбва да прилага. Прѣзъ течение на годината ученикътъ минава достатъчно материалъ, но той трѣбва да приложи поне една десета отъ този материалъ. И вие, като ученици, сѫщо така трѣбва да прилагате; много материалъ имате, но часть отъ него трѣбва да приложите. Не прилагате ли, вие ще натоварите ума си, а този товаръ ще ви създаде голѣми безпокойствия. Умътъ на ученика трѣбва да е спокоенъ, да не се товари повече, отколкото може да носи. При това, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има голѣмо разнообразие. Еднообразието носи смърть. Когато въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка има еднообразие, той става тягостенъ, както за себе си, така и за другитѣ. Дѣто има еднообразие, тамъ има повторение на нѣщата. Въ литературния езикъ повторението се нарича тавтология. Човѣкъ може да повтаря нѣкои истини, но винаги въ различни форми, въ различни облѣкла. Изнесете ли една истина нѣколкократно, въ една и сѫща форма, въ едно облѣкло, тя ще създаде неразположение, както за онзи, който я прѣдава, така и за онзи, който я слуша. Всѣко неразположение на духа пъкъ е носитель на различни болести. Мнозина отъ ученицитѣ боледуватъ. Питамъ: коя е причината за тия болести? Всѣки ученикъ трѣбва да знае произхода на своята болесть, дали тя има физически, умственъ или духовенъ характеръ. Щомъ се знае произходътъ на болестьта, ще се намѣри начинъ, по който тя може да се лѣкува. Ако болестьта има физически произходъ, ще се лѣкува по физически начинъ. Нѣкой боледува и казва: Не може ли Богъ да прѣмахне болестьта ми? Казвамъ: ти създаде болестьта, ти самъ трѣбва да я прѣмахнешъ. Въ Божествения свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: кой каквото е създалъ, добро или зло, той самъ трѣбва да носи послѣдствията. Запримѣръ, въ нѣкой класъ има единъ ученикъ много честолюбивъ, гордъ, съ всички свои съученици се кара, съ никого не живѣе, и въ края на краищата, намира, че съученицитѣ му сѫ лоши. Излиза, че единственъ той е добъръ въ класа, а всички други сѫ лоши. Възможно е неговитѣ съученици да сѫ прѣвишили правата си, но и той има нѣкаква вина. Питамъ: какво трѣбва да направи сега този ученикъ? Да разправи всичко на учителя си и да остави на него, той да ги помири, или самъ да отиде при съученицитѣ си, съ които се е скаралъ, и да се помири? Това е задача за този честолюбивъ ученикъ, той самъ трѣбва да намѣри начинъ, какъ най-правилно да я рѣши. Ако този ученикъ иска да се помири съ своитѣ съученици, той трѣбва да се смири, да излѣзе прѣдъ тѣхъ и да имъ каже: Азъ съмъ виновенъ, обидихъ, наскърбихъ всички, като искахъ да се прѣдставя нѣщо повече отъ това, което съмъ. Мислѣхъ, че зная много, а виждамъ, че нищо не съмъ знаелъ. По природа съмъ малко сприхавъ, не търпя чуждо мнѣние, чуждъ съвѣтъ, затова, моля ви, да ме извините. Щомъ се смири така, другаритѣ му веднага ще го простятъ. Обаче, рече ли да се хвали съ своята благородна кръвь, съ своето високо произхождение, че дѣдо му, прадѣдо му сѫ били поети, писатели, философи, никой нѣма да му обърне внимание. Другаритѣ му ще кажатъ: Какво значение има за насъ твоята благородна кръвь и твоето произхождение, когато ти се отнасяшъ съ насъ като най-простъ човѣкъ, безъ никакво възпитание и култура? Каква е била кръвьта на твоя дѣдо, това не ни интересува. Каква е твоята кръвь, това е важно за насъ. Каква е кръвьта на нашитѣ дѣди, и това не е важно за насъ. Ние искаме да знаемъ, каква е нашата кръвь, и какво ние можемъ да направимъ. Всичко останало е стара философия, отъ която ние не се интересуваме. Законъ е: добриятъ животъ прави кръвьта чиста. Момента, въ който човѣкъ внесе една нечиста мисъль въ ума си и едно нечисто чувство въ сърцето си, кръвьта му се покваря, т. е. губи чистотата си. Всѣка мисъль, всѣко чувство иматъ своето опрѣдѣлено мѣсто. Не се ли поставятъ на мѣстото си, тѣ изгубватъ прѣцназначението си. За изяснение на мисъльта си, ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставеге си, че вие сте бѣденъ човѣкъ и отивате съ десеть празни чувала при единъ богатъ земледѣлецъ да тури въ тѣхъ жито. Земледѣлецътъ туря жито въ единия, въ втория, въ третия чувалъ, докато напълни послѣдователно и десетьтѣ чувала. Вие виждате, че той е готовъ още да дава и подлагате рѫцѣтѣ си да сипва и въ тѣхъ. Питамъ: това жито ще ви ползува ли? Рѫцѣтѣ ви ще се напълнятъ съ жито; то ще прѣлѣе отъ тѣхъ и ще почне да се разсипва по земята. За васъ е цѣнно само това жито, което влиза въ чувалитѣ. Тамъ е неговото мѣсто. Вънъ отъ чувалитѣ житото не може да се използува. То се пръска по земята и се затъпква отъ всѣки, който мине по този пѫть. Слѣдователно, всѣка хапка, която не се придружава съ добра мисъль и съ добро чувство, носи за стомаха отрова, смърть. Сѫщиятъ законъ се прилага и при говоренето. Когато човѣкъ говори, въ всѣка негова дума трѣбва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхнозение носи благословение, както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щомъ вдъхновението се прѣкѫсне, прѣкѫсва се и благословението. Тогава човѣкъ трѣбва да прѣстане да говори. Това всѣки е опиталъ. Ако човѣкъ продължава да говори безъ вдъхновение, страданията неизбѣжно ще дойдатъ върху него. Защо? Защото той не е послушалъ своя вѫтрѣшенъ гласъ. Казвамъ: когато хората не се подчиняватъ на своя вѫтрѣшенъ гласъ, тѣ минаватъ за лоши; когато се подчиняватъ на вѫтрѣшния си гласъ, тѣ минаватъ за добри. Разумниятъ човѣкъ е всѣкога добъръ. Той зачита себе си, зачита и другитѣ хора. Неразумниятъ мисли само за себе си; той не иска да знае, какъ се отразява неговото поведение върху окрѫжаващитѣ. Запримѣръ, дъщерята се обиди нѣщо отъ майка си или отъ баща си и се затвори въ стаята си, седи день, два, три, никому не отваря. Какво ще разрѣши тя въ стаята? Ще седи и ще плаче. Не, въпроситѣ не се разрѣшаватъ въ затворени стаи. Който иска правилно да рѣши нѣкой въпросъ, нека излѣзе на чистъ въздухъ, подъ открито небе. Нѣкой човѣкъ заболява отъ извѣстна болесть и за да се лѣкува, занасятъ го въ болница. Седи той тамъ мѣсецъ, два, три, но болестьта не минава. Всички се чудятъ, какво да правятъ. Казвамъ; извадете този човѣкъ отъ болницата, оставете го да лежи на открито, подъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи. Тѣ ще бѫдатъ най-добрата завивка, най-добриятъ лѣкарь на болния. Нека болниятъ спи подъ открито небе, безъ никакъвъ покривъ. И дъждъ да завали, нѣма опасность за болния. Достатъчно е само да се покрие отгорѣ съ една каучукова мушама, да не прониква влагата въ тѣлото му. Въ този случай болниятъ ще оздравѣе по-скоро, отколкото ако лежи на пружинени легла, завитъ съ дебели, топли дрехи. Слѣдователно, когато човѣкъ е тѫженъ, по сѫщия начинъ нека излѣзе вънъ, на чистъ въздухъ, подъ открито небе. А тъй, да се затвори въ нѣкоя стая и да седи тамъ съ дни, той нищо нѣма да разрѣши. Човѣкъ има право да се заключва въ стаята си, само когато се моли. Затворенитѣ стаи сѫ за молещитѣ се хора. Христосъ казва: „Когато се молишъ, влѣзъ въ тайната си стаичка и се затвори, никой да не те вижда.“ Щомъ свърши молитвата си, човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ, на отворено, между хората. Нѣкой казва: Защо ще ходя между хората, когато тѣ ми причиняватъ толкова страдания? Казвамъ: ако си недоволенъ отъ нѣкои хора, всички не сѫ виновни за това. Посѣти нѣколко бѣдни сѣмейства, разговори се съ тѣхъ и ще видишъ, че скръбьта ти ще изчезне. Ако си студентъ и не ти върви въ уроцитѣ, иди при нѣколко твои другари, по-слаби отъ тебе и вижъ, какви голѣми усилия правятъ тѣ за да помнятъ, да заучаватъ уроцитѣ си. Ти ще се насърдчишъ, ще си кажешъ: Не съмъ билъ азъ най-послѣдниятъ; имало и отъ мене по-слаби студенти. Ако мислишъ, че си лошъ човѣкъ, намѣри десетина души по-лоши отъ тебе и ще се насърдчишъ. Когато човѣкъ види, че има хора, които седатъ по-долу отъ него, това му дава импулсъ за работа. Тъй щото, понѣкога и отрицателнитѣ положения въ живота сѫ въ сила да поощрятъ ученика, да го заставятъ да работи, да върви напрѣдъ. Обаче, когато работитѣ трѣбва да вървять напрѣдъ, тогава на първо мѣсто ще се поставятъ способнитѣ ученици. Истински способни ученици сѫ ония, които даже не съзнаватъ това, а не ония, които се мислятъ за способни. За способния ученикъ е толкова естествено да бѫде такъвъ, колкото естествено е за ябълката да бѫде сладка. Способниятъ ученикъ заема винаги послѣдното мѣсто. Той не говори за себе си, не се хвали, не очаква похвали и отъ другитѣ, но каквато задача му дадатъ, той веднага я рѣшава. Другаритѣ му излизатъ на сцената, пѣятъ, свирятъ, а той седи на послѣдното мѣсто. Ако го накаратъ да изсвири нѣщо, той взима цигулката си и започва така да свири, че моментално приковава вниманието на всички. Когато човѣкъ говори много за себе си, когато се хвали, безъ да оправдава думитѣ си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той само дрънка. Днесъ съ дрънкане работа не се върши. Това е методъ на старата култура. Новата култура, обаче, изисква нови методи. Казвамъ: новата култура иска приложение, резултати. Тя не се задовслява само съ думи и теории. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който ви казва: Чудни сѫ моитѣ плодове! — Дѣ сѫ тѣ? — Ето дръвчетата. — Дѣ сѫ плодоветѣ имъ? — Ще вържатъ и тогава ще ги опитате, но казвамъ, че плодоветѣ имъ ще бѫдатъ много хубави. — Можешъ ли още сега да докажешъ това? — Не мога. — Щомъ не можешъ, не ги прѣпорѫчвай прѣдварително. Азъ ще повѣрвамъ на думитѣ ти, само когато опитамъ плодоветѣ. Когато ученикътъ прѣдаде своята теза и я защити, само тогава учительтъ ще се произнесе за нея. До това врѣме той ще се въздържа да даде мнѣнието си, колкото да му прѣпорѫчватъ този ученикъ. Нѣкой ученикъ се оплаква отъ учителя си, че отговорилъ за шесть, а учительтъ несправедливо му поставилъ тройка. Казвамъ: възможно е учительтъ да не е билъ справедливъ, но възможно е и ученикътъ да не е справедливъ и да не разбира уроцитѣ си. И двѣтѣ нѣща сѫ възможни. И двѣтѣ положения се срѣщатъ въ живота. И тъй, за всѣки даденъ случай е важно, какво е отношението на човѣка къмъ Първата Причина, къмъ ближнитѣ му и къмъ себе си. Който иска да разбере, дали отношенията му къмъ Бога сѫ правилни, нека си отговори, приема ли Богъ молитвата му, изпълнява ли желанията му. Слѣдъ това, нека си даде отчетъ, какво е отношението на невидимия свѣтъ, т. е. на ближнитѣ му къмъ него. И най-послѣ, нека анализира отношенията си къмъ самия себе, да види, правилни ли сѫ тѣ, или не. Ако Богъ не отговаря на молитвитѣ му, ако ангелитѣ не го слушатъ и ако той се намира въ противорѣчие съ себе си, кой е виновенъ за това? Той ще каже, че всички сѫ го забравили. Не, съ такъвъ отговоръ въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Погрѣшката е въ самия човѣкъ. Може би неговиятъ телефонъ или радио — апаратъ е разваленъ нѣкѫдѣ и не може да възприема вълнитѣ, които идатъ отъ невидимия свѣтъ. Слѣдователно, причината за всѣки неуспѣхъ, за зсички страдания и мѫчнотии е самиятъ човѣкъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Знаете ли, какво се изисква отъ човѣка, за да бѫде обичанъ? Човѣкъ може да бѫде обичанъ, само ако дава нѣщо отъ себе си. Паритѣ се обичатъ за цѣнностьта имъ. Книгата се обича за съдържанието й. Силниятъ човѣкъ се обича за силата си. Чукътъ се обича за работата, която може да свърши. Перото се обича за това, което може да напише. Нѣкой казва: Азъ съмъ слабъ, наистина, но хората трѣбва да ме обичатъ, защото съмъ Божие създание. Когато става въпросъ за Божии създания, човѣкъ трѣбва да знае, че родениятъ отъ Бога трѣбва да включва три важни качества въ себе си: първо, той трѣбва да обича; второ, той трѣбва да мисли и трето, той трѣбва да свѣти. Слѣдователно, всѣки човѣкъ ще бѫде обичанъ заради любовьта, която носи въ себе си, заради мисъльта и заради свѣтлината. Какъ и дѣ се проявява любовьта? Къмъ зцрави, къмъ силни хора тя не се проявява. Това не е ли противорѣчие? Питамъ: ситиятъ нуждае ли се отъ угощение? Богатиятъ нуждае ли се отъ пари? Учениятъ нуждае ли се отъ знание? На сѫщото основание и любовьта се изявява къмъ слабитѣ, къмъ нуждаещитѣ се, къмъ изоставенитѣ. Обаче, любовьта се изявява и къмъ подобнитѣ си. Тази форма любовь е наречена „любовь на подобие.“ Тя е любовь, която се изявява въ обмѣна между душитѣ. Тази любовь е въ възходещо състояние; тя носи здраве и сила за душитѣ. Въ тази любовь душитѣ растатъ и се развиватъ, съзнанието се разширява, умътъ се просвѣщава, а сърцето се облагородява. Любовь, която не се придружава съ тия проявления, не е истинска любовь. Тя е залъгалка въ живота на обикновения човѣкъ. Сега, ние се нуждаемъ отъ положителна наука, отъ положително знание, съ което да изправимъ сегашния си животъ, да се освободимъ отъ извѣстни недѫзи въ себе си. Ако човѣкъ се заеме да изправи недѫзитѣ си, той нищо не би направилъ безъ тази наука. Напротивъ, при това положение той би се спъналъ отъ своитѣ недѫзи, но по никой начинъ не би могълъ да се освободи отъ тѣхъ. Прѣди всичко, той не може да скрие недѫзитѣ си. Нѣма нишо скрито — покрито въ живота на човѣка. Всѣки недѫгъ остава свои чърти, бѣлѣзи върху човѣка, които съ нищо не могатъ да се прикриятъ. По сѫщия начинъ и добродѣтелитѣ оставятъ бѣлѣзи върху човѣка. Добро или лошо, всичко е написано на човѣшкото лице. Какво бихте казали, ако тия чърти могатъ да се фотографиратъ? Единъ день това ще се постигне. Човѣшкитѣ мисли ще могатъ да се фотографиратъ, както днесъ се сниматъ изображения на прѣдмети върху свѣточувствителни стъкла. Дойде ли този день, всички прѣстѫпни мисли, всички прѣстѫпления на хората ще се откриятъ. Това става на небето. Всичко, каквото тукъ се върши, се отпечатва на небето. Когато нѣкой човѣкъ се мисли за чистъ и светъ, Господъ казва: Изнесете прѣдъ този човѣкъ филма на неговия животъ, да види всичко, каквото е вършилъ. Вие четете въ нѣкой вѣстникъ: Днесъ се дава филма за живота на еди-кой си знаменитъ светия. Мнгелитѣ отиватъ да гледатъ този филмъ и оставатъ очудени отъ страшнитѣ работи, които се прѣдставятъ. Това ще бѫде не само съ светиитѣ, но и съ всѣки обикновенъ човѣкъ. Това не е за обезсърдчение, но фактъ, отъ който хората ще се учатъ. Значи, въ свѣта сѫществува висша справедливость, отъ която ще се разбере, че всѣко добро или лошо дѣло носи своитѣ послѣдствия. Доброто винаги има добри резултати; злото има лоши резултати. Като знаете това, нѣма защо да се сърците, ако животътъ ви е лошъ. Лошиятъ и добриятъ животъ сѫ резултати на миналото. Небето слѣди всичко и отдава всѣкиму заслуженото. Въ небето има двѣ крайности: или съвсѣмъ изкоренява човѣка отъ лицето на земята, или го подига. Строгъ е законътъ на възмездието. Срѣдно положение въ него нѣма. На земята, обаче, има срѣдни положения, които наричатъ „обстоятелства, смекчаващи вината“. Тѣ сѫ резултатъ на любовьта. Само любовьта е въ сила да смекчи условията. Мнозина искатъ да обърнатъ вниманието на ангелитѣ, да се застѫпятъ за тѣхъ. Ангелитѣ сѫ крайно строги, взискателни и изпълнителни къмъ закона. Рекатъ ли да сѫдятъ хората, малцина ще бѫдатъ оправдани. Ако искате нѣщо отъ ангелитѣ, искайте тѣхното знание, тѣхната култура. Ако искате сѫдба, оставете Богъ да ви сѫди. Той отдава всѣкиму заслуженото, и всички оставатъ доволни. Тъй щото, отъ васъ се изисква само да учите Божиитѣ закони и да ги прилагате въ живота си, а кой ще ви сѫди, какъ ще ви сѫди, това не е ваша работа. Сега, ще дамъ още нѣкои обяснения на числото 2, взето отъ първа до четвърта степень. Числото 21 означава човѣкъ, роденъ прѣзъ пролѣтьта. Пролѣтьта е подъ влиянието на Венера, богиня на любовьта. Значи, този човѣкъ се намира при най-добри аспекти. Дѣто ходи, той все любовь ще развива. Той ще бѫде поетична натура. Която жена срещне, ще се влюби въ нея и ще я възпѣва. Ако родениятъ прѣзъ това врѣме е жена, сѫщо така ще бѫде поетична натура, ще се увлича лесно. Изобщо, всички поети се намиратъ подъ влиянието на Венера. Не може да бѫде поетъ онзи, на когото Венера не влияе. Числото 24 прѣдставя човѣкъ, роденъ прѣзъ есеньта и се намира подъ влиянието на Сатурнъ Този човѣкъ е крайно подозрителенъ. Религиозенъ или свѣтски, ученъ или простъ той подозира всички. Каквото да му се говори, той казва: Тѣзи работи прѣдъ мене не минаватъ. Сатурновиятъ типъ не се убѣждава лесно. Обаче, обикне ли те веднъжъ, той издържа въ любовьта си, готовъ е на всички жертви. Когато сатурновиятъ типъ рѣши да се жени, той ще избира, ще търси, ще има прѣдъ видъ най-малко сто моми, докато избере една отъ тѣхъ. Неговата избранница ще бѫде богиня, а останалитѣ 99 ще бѫдатъ обикновени моми. Често и вие изпадате въ голѣми съмнѣния, подозрѣния, което показва, че се намирате подъ влиянието на Сатурнъ. Нѣкой казва: Много добри хора сѫ моитѣ познати. Не се минава година-двѣ, той започва да се съмнява въ всички и казва: Лъгалъ съмъ се азъ, тия хора не сѫ толкова добри, както съмъ мислилъ. Питамъ: какъ така по-рано бѣха добри, а сега станаха лоши? — Заблуденъ съмъ билъ, затова съмъ ги виждалъ такива. Значи, да виждашъ хората добри, това било заблуждение; да ги виждашъ лоши, не било заблуждение. Има едно вѣрно положение въ живота, споредъ което трѣбва да виждашъ хората такива, каквито сѫ. Често хората се проявяватъ такива, каквито не сѫ, понеже изпадатъ въ трудни положения, отъ които не знаятъ, какъ да излѣзатъ. Запримѣръ, нѣкой добъръ човѣкъ, безъ да измѣри материалнитѣ си сили, прѣдприема направата на кѫща отъ три етажа. Кара до едно врѣме и слѣдъ това се затрудни, не може да продължи кѫщата си. Чуди се, какво да прави. Обърне се тукъ за услуга, обърне се тамъ, никой не му помага. Хората виждатъ, че той ще обърка смѣткитѣ си, та нито тѣхнитѣ, нито своитѣ пари ще може да спаси. Най-послѣ той си казва: Едно отъ двѣтѣ ми остава — или да фалирамъ, или да излъжа. По-добрѣ ще излъжа нѣкого, че скоро ще му върна паритѣ, отколкото да фалирамъ. Слѣдователно, когато човѣкъ се намѣри на тѣсно, той лъже. Ако има повече врѣме да обмисля, той нѣма да си послужи съ лъжата. Когато се намѣри на тѣсно, и най-силниятъ човѣкъ може да излъже. Прѣдставете си, че вие носите въ рѫцѣтѣ си една скѫпа ваза на нѣкой вашъ приятель и по невнимание я изпуснете на земята. Вие толкова се изплашвате, че при първото запитване отъ страна на приятеля ви, кой счупилъ вазата, веднага скроявате една лъжа. Ако слѣдъ счупване на вазата имате достатъчно врѣме, докато кажете на приятеля си, какво сте направили, вие ще му кажете истината. Богъ, като знае този законъ, никога не сѫди хората веднага слѣдъ като сгрѣшатъ. Господъ не обича лъжата. Когато хората грѣшатъ, Богъ не бърза да ги сѫди, но оставя свободно да помислятъ върху това, което сѫ направили, да се признаятъ прѣдъ себе си и слѣдъ това да бѫдатъ готови да признаятъ грѣшкитѣ и грѣховетѣ си и прѣдъ Него. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ лъжата. Тя се дължи на единъ психологически законъ, който се изявява въ всички проявления на живота. Този законъ внася извѣстно опорочаване въ живота. Когато лъжата влѣзе въ ума на учения човѣкъ, той губи часть отъ своята свѣтлина, а науката губи своята чистота. Слѣдователно, който иска да се домогне до истинската наука, той трѣбва да освободи ума си отъ всички заблуждения. Тази наука не се придобива въ единъ — два деня, нито въ единъ животъ. Истинскиятъ животъ сѫщо така не се постига моментално. Ако човѣкъ знае всички свои слабости и грѣшки, пакъ не би могълъ изведнъжъ да се поправи. Врѣме и усилия се изискватъ, за да може човѣкъ да изправи погрѣшкитѣ си. Като знае това, Богъ е скрилъ грѣховетѣ на хората дълбоко въ тѣхното подсъзнание и единъ день, когато тѣ се натъкнатъ на своята карма, грѣховетѣ имъ постепенно ще изпѫкнатъ въ тѣхното съзнание. Нѣкой казва: Много ми е тежко! Слѣзълъ съмъ въ ада, между грѣшнитѣ сѫщества. Не, ти не си въ ада, но си попадналъ въ твоята карма. Въ съзнанието си човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ всички свои сѫществувания, да се види въ най-низкитѣ положения, когато е вършилъ такива прѣстѫпления, каквито съзнанието му днесъ не позволява да направи. Той трѣбва да изкупи тия прѣстѫпления, да ги изплати. Въ сегашния животъ вие ще се срещнете съ всички ония хора, на които въ миналото сте правили зло и добро. Ето защо, днесъ човѣкъ трѣбва да живѣе добрѣ, да изличи отъ съзнанието си всички грѣхове на миналото, за да се домогне до положителното знание. Съврѣменната наука, въ това отношение, дава редъ методи и познания на човѣка, какъ да се справи съ кармата си, т. е. какъ да ликвидира съ нея. Когато хората ликвидиратъ съ своята карма, тогава и науката ще мине въ нова фаза. Днесъ мнозина сѫ недоволни отъ науката, намиратъ, че тя не задоволява напълно тѣхния интересъ. Обаче, новата наука, която иде, ще внесе въ тѣхъ радость и веселие. Сега, като ученици, вие трѣбва да работите, да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, вие можете вечерь, когато той спи, да изпращате къмъ неговото подсъзнание добри мисли, че той ще оздравѣе, ще се поправи скоро. Ако нѣкой отъ васъ отпадне духомъ, или се съсипе материално, вие пакъ можете да му изпрашате насърдчителни мисли. Чрѣзъ закона на внушението вие можете да помагате на болни, на бѣдни, на отчаяни хора. Великъ, мощенъ е законътъ на внушението. Достатъчно е, чрѣзъ този законъ, да внесете една добра мисъль въ своето подсъзнание или въ подсъзнанието на нѣкой вашъ ближенъ, за да се реализира тя. Ако успѣете пъкъ да внесете една добра мисъль въ свърхсъзнанието, тя още по-скоро ще се реализира. Нѣма мисъль, която, вложена въ свърхсъзнанието на човѣка, да не се реализира чрѣзъ работата на свърхсъзнанието. Всички недѫзи могатъ абсолютно да се изправятъ, но при условие на абсолютна вѣра. Въ свърхсъзнанието човѣкъ може да проектира всичко, каквото пожелае, но безъ никакво съмнѣние. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ всички, е да храните помежду си взаимно довѣрие и уважение. Искате да се изкажете по нѣщо — не бързайте. Помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете въ мисъльта си красива форма. Нека това бѫде една задача за васъ. Наистина, не е лесно човѣкъ да подържа въ ума си изключително красиви мисли, но нека работи върху това. По този начинъ той ще създаде здрава, трезва мисъль въ себе си. Човѣкътъ на новото трѣбва да бѫде изпълнителенъ въ всичко, което е обѣщалъ да направи. Кажешъ нѣщо, изпълни го. Обѣщаешъ нѣщо, направи го въ такава форма, въ каквато си обѣщалъ. Обѣщалъ си прѣдъ Бога или прѣдъ душата си да отидешъ нѣкѫдѣ — иди, изпълни обѣщанието си, макаръ и на легло да си. Парализиранъ да си, пакъ иди. По силата на внушението, че си обѣщалъ прѣдъ Бога да направишъ нѣщо, ще можешъ да го изпълнишъ. Краката ти ще се развържатъ и ще проходишъ. Щомъ се освободишъ отъ ремъцитѣ, съ които дяволътъ те е завързалъ, ти ще кажешъ: Слава Богу, че се освободихъ! Съврѣменнитѣ хора сѫ вързани съ ремъцитѣ на дявола. Вечерь, прѣди да заспите, ще се развързвате чрѣзъ закона на внушението. Много ремъци има човѣкъ на рѫцѣтѣ и на краката си. Тѣзи ремъци сѫ подобни на тия, които пехливанитѣ турятъ на рѫцѣтѣ си, докато се борятъ. Въ врѣме на борбата тѣ сѫ необходими, но щомъ свършатъ, ремъцитѣ ставатъ вече излишни. Когато човѣкъ се обезсърдчи, той е въ положението на пехливанъ, който носи ремъци на рѫцѣтѣ си и е забравилъ да ги хвърли. Развържи ремъцитѣ отъ рѫцѣтѣ си, хвърли ги настрана и обезсърдчението ще изчезне. Сега, азъ говоря за новата култура, която изисква отъ хората великъ моралъ. Вие можете да живѣете и по стария моралъ, но ще знаете, че сте въ старата култура. Новиятъ моралъ се отнася къмъ съзнанието на хората. Тѣ трѣбва да иматъ прѣдъ видъ, че сѫ служители на Бога и всичко, което вършатъ, става прѣдъ Неговото лице, и Той удобрява или не удобрява тѣхнитѣ постѫпки. Когато мисъльта на човѣка е права, тя има Божието удобрение и тече безпрѣпятствено. Никаква външна буря, никаква стихия не е въ сила да спре течението на правата мисъль. Всѣка мисъль, която нѣма удобрението на Бога, се прѣкѫсва. Тя не може да тече гладко, не може да постигне своята цѣль. Казвамъ: всички ние трѣбва да се стремимъ да имаме Божието благословение, да Го чувствуваме въ себе си, да слушаме Неговия гласъ. Това е необходимо за всинца ни, ако искаме да бѫдемъ здрави. Здравето е първото условие за ученика. Само здравиятъ ученикъ може да учи. За да учи, той трѣбва да има срѣдства, да бѫде богатъ. Само умниятъ може да бѫде истински богатъ и уважаванъ отъ всички. Богатството е свързано съ разумностьта. Всички хора се стремятъ къмъ красотата; тѣ искатъ да бѫдатъ красиви. Човѣкъ може да бѫде и здравъ, и силенъ, и богатъ, и красивъ, но прѣди всичко той трѣбва да бѫде достоенъ, да заслужи тия качества. Казвате: Нали духовното се дава даромъ? — Даромъ се дава само на достойния. Всѣки трѣбва да се стреми да бѫде достоенъ за Божието благословение. Това достоинство е първото условие, заради което Богъ обръща внимание на човѣка и му дава условия да учи. Отъ своя страна пъкъ той трѣбва да бѫде признателенъ, да работи, да учи, за да отговори на това внимание. Една отъ важнитѣ мисли, която трѣбва да задържите въ ума си отъ тази лекция, е да запазите достоинството си, за да не изгубите Божието внимание. Щомъ сте пратени на земята, Богъ ви е удостоилъ съ своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачитѣ, които се даватъ въ Школата. Запримѣръ, една отъ задачитѣ, която трѣбва да имате прѣдъ видъ, е да работите върху музиката, да придобиете нѣщо ново, нѣщо повече отъ това, което съврѣменната музика е постигнала. Ако е въпросъ за наука, за музика, за изкуство, съ каквито съврѣменниятъ свѣтъ разполага, тогава нѣма защо да вървите по новитѣ пѫтища. Какво струва за насъ сегашната музика, ако не й придадемъ нѣщо ново? Отъ какво се вдъхновяватъ съврѣменнитѣ пѣвци и музиканти? Тѣ се вдъхновяватъ, или когато се харесатъ на публиката, или когато имъ се плаща добрѣ. Отъ какво трѣбва да се вдъхновява бѫдещиятъ музикантъ, или пѣвецъ? Той трѣбва да се вдъхновява отъ това, дали неговата музика е въ сила да направи прѣвратъ въ душата на падналия човѣкъ. Какво по-голѣмо възнаграждение може да има за музиканта отъ това, когато той свири въ една кръчма на пияници и половината отъ тѣхъ се откажатъ веднага отъ пиянството? Тѣ ще кажатъ: Богъ да те благослови, дѣто дойде между насъ да ни посвиришъ! Какво по-голѣмо морално удовлетворение може да очаква музиканта, ако съ своята музика той е успѣлъ да събуди импулсъ къмъ наука у този, който никога не е пожелавалъ да учи? Този човѣкъ започва да учи, свършва нѣколко факултета, става професоръ и казва: Благодарение на единъ музикантъ, азъ днесъ не съмъ простъ човѣкъ, а професоръ. На това основание, когато и ние изкажемъ една дума, тя трѣбва да произведе сѫщия ефектъ, какъвто музиката произвежда върху пияницата, или върху простия човѣкъ. Нека и този човѣкъ каже: Чухъ нѣкога една дума, която ме избави отъ голѣма беля и човѣкъ ме направи. Тѣзи сѫ едни отъ задачитѣ, които ви прѣдстоятъ, като на ученици. Правилното разрѣшаване и прилагане на тия задачи, ще опрѣдѣли положението ви като хора, носители на новото. Упражнение: двѣтѣ рѫцѣ се изнасятъ успоредно, напрѣдъ. Дѣсната рѫка се поставя прѣдъ устата, съ палеца къмъ нея, слѣдъ което се изнася настрана, но съ бавно хлъзгане по рамото. Сѫщото се прави и съ лѣвата рѫка. Послѣ, и двѣтѣ рѫцѣ се поставятъ прѣдъ устата, съ палцитѣ къмъ нея и съ бавно хлъзгане по рамѣнѣтѣ. И двѣтѣ рѫцѣ се изнасятъ настрана и се спущатъ надолу. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 13 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВАТА ПОЛЮСА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочете се резюме на темата: „Най-мощното въ човѣка.“ Четоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Защо Истината е глава на Словото?“ Сега, като се четоха темитѣ, въпросътъ остава пакъ неразрѣшенъ. Радвайте се, когато нѣкои въпроси оставатъ неразрѣшени. Красивото въ живота седи въ това, което не се разрѣшава. Като се четоха темитѣ за истината, естествено изникна и въпросътъ за лъжата. Една българска поговорка казва: „Краката на лъжата сѫ кѫси.“ Споредъ мене лъжата нѣма никакви крака. Защо хората лъжатъ? За да взематъ нѣщо. Когато нѣкой иска да вземе пари отъ банкера, той ще го излъже, че това има, онова има, за да може да вземе пари отъ него. Шомъ вземе паритѣ, пакъ ще го лъже, дано нѣкакъ не ги върне. Лъжата сѫществува само въ материалния, въ физическия свѣтъ. Значи, за да лъже нѣкой, все трѣбва да има нѣкакъвъ материаленъ обектъ, като причина за лъжата. Въ духовния, въ Божествения свѣтъ лъжа не сѫществува. Докато човѣкъ се намира при добри, при благоприятни условия, каквито сѫ въ невидимия свѣтъ, той не се познава, не знае, дали обича да лъже, или не. Когато слѣзе въ материалния свѣтъ, при по-трудни условия на живота, тукъ той се проявява такъвъ, какъвто е. Характерътъ на човѣка се изпитва повече при неблагоприятиитѣ условия, отколкото при благоприятнитѣ. Днесъ считатъ благороденъ човѣкъ този, който проявява велики дѣла и качества. Въ новата кулгура сѫдятъ за благородството на човѣка по това, какъ се проявява въ най-малкитѣ нѣща. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за честь, за моралъ и казватъ, че мораленъ човѣкъ е онзи, който спазва правилото „не убий!“ Кого да не убива: човѣка ли? Питамъ: може ли тогава да се нарече мораленъ човѣкъ онзи, който коли кокошки, агнета, волове, или който убива мухи, сѣче гори и т. н.? Ако истинскиятъ моралъ се заключава въ спазване правилото „не убий“, този моралъ трѣбва да се прилага по отношение на всичко живо, отъ най-малкото до най-голѣмото. Не се ли прилага той въ цѣлокупния животъ, това не е моралъ. Много отъ днешнитѣ учени, писатели и философи казватъ, че моралътъ е нѣщо относително. Да, човѣшкиятъ моралъ е относителенъ, но Божествениятъ е абсолютенъ. Прѣдставете си, че имате единъ добъръ приятель, когото обичате, и той ви обича: приема ви дома си винаги добрѣ, разположенъ е къмъ васъ, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява, и вие се чувствувате щастливъ, доволенъ. Единъ день отношенията на приятеля ви се измѣнятъ къмъ васъ, по разни причини — материални, духовни, или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпитъ: ако сте мораленъ човѣкъ, ще останете вѣренъ на приятеля си, нѣма да се поколебаете въ отношенията си къмъ него. Ако нѣмате моралъ въ себе си, веднага ще се измѣните къмъ него, ще му дадете гърбъ. Вие трѣбва да знаете, че човѣкъ е колективно сѫщество, вслѣдствие на което често той не е отговоренъ за постѫпкитѣ си. Наистина, човѣкъ трѣбва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговоренъ за дѣлата си, или не, въ края на краищата, пакъ той страда. Когато турите дървото въ огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновенъ човѣкътъ, който туря дървото въ огъня, а послѣ е виновенъ огъньтъ, който има свойството да изгаря тѣлата. Когато вземете единъ остъръ ножъ и съ него мушнете нѣкой човѣкъ, ножътъ ли е виновенъ за това убийство? Слѣдователно, постѫпкитѣ, дѣйствията на човѣка биватъ колективни и индивидуални. Отъ постѫпкитѣ на човѣка се опрѣдѣля неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употрѣбява насилие върху другия, ако послѣдниятъ самъ не се подаде на това насилие. Тъй щото, когато човѣкъ не се подава на лошото влияние на нѣкоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия мораленъ устой. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ качествата на духовния и на Божествения животъ? Както Божествениятъ, така и духовниятъ животъ не се проявяватъ въ врѣме и пространство. Тѣ сѫ извънъ врѣмето и пространството. Физическиятъ живогъ, обаче, се проявява въ врѣме и пространство. Слѣдователно, докато човѣкъ е въ Божествения свѣтъ, той е въ приятно, добро разположение на духа. Слѣдващиятъ моментъ, когато слѣзе на физическия свѣтъ, той изгубва това добро разположение на духа и минава въ обикновения животъ. Въ Божествения свѣтъ хората всѣкога се намиратъ въ добро разположение на духа, а въ физическия животъ тѣ се намиратъ въ добро или въ лошо настроение. Хората на настроението всѣкога се движатъ между два полюса: когато на единия полюсъ е топло, на другия е студено. Такъвъ е законътъ на физическия свѣтъ. Когато двама приятели живѣятъ добрѣ помежду си и образуватъ едно цѣло, единиятъ отъ тѣхъ винаги ще се намира на единия полюсъ, а другиятъ — на про-тивоположния полюсъ. Ако единиятъ е въ лѣтото на живота, другиятъ ще бѫде въ зимата; ако единиятъ е въ пролѣтьта на живота, другиятъ ще бѫде въ есеньта. Обаче, сѫществата отъ духовния и Божествения свѣтъ, понеже знаятъ законитѣ, могатъ да смѣнятъ полюситѣ на живота, както искатъ. Тѣ иматъ най-малко четири полюса. Ако едно отъ тия сѫщества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това сѫщество ще се качи въ духовния свѣтъ. Когато и тамъ изгуби условията, това сѫщество ще се качи още по-нагорѣ. Така то ще се качва отъ една область въ друга по-висока, докато най-послѣ не срѣща никакви прѣпятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свѣтъ, като не познаватъ духовнитѣ закони, ще се раждатъ и умиратъ, ще минаватъ отъ единъ полюсъ въ другъ, докато най-послѣ научатъ тия закони и могатъ да ги прилагатъ въ живота си. Казвамъ: отъ хиляди години насамъ Божествениятъ свѣтъ работи върху хората, да ги научи на онѣзи методи, чрѣзъ които ще могатъ, по свое желание, да минаватъ отъ единъ полюсъ въ другъ. Пожелае ли човѣкъ да влѣзе въ Божествената Школа, като ученикъ, той непрѣменно трѣбва да изучава методитѣ за трансформиране на състоянията, за прѣминаване отъ единъ полюсъ въ другъ, за да може да се справи съ изпититѣ на тази Школа. Въ Божествената Школа изпититѣ сѫ по-трудни, отколкото въ обикновенитѣ. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ нѣкоя окултна школа, работитѣ имъ веднага ще се наредятъ, всичко ще имъ тръгне напрѣдъ. Тѣ мислятъ, че ще живѣятъ като галени дѣца: слугини ще ги обличатъ и събличать, ще ги водятъ по разходки, пѣсни ще имъ пѣятъ и т. н. И ако не излѣзе така, тѣ казватъ: Да знаехме, не бихме влѣзли въ тази школа. Питамъ: ако не влѣзете въ Школата и останете въ свѣта, тамъ по-добрѣ ли ще ви бѫде? Положението на хората въ свѣта е много по-лошо отъ това на ученицитѣ отъ нѣкоя окултна школа. Има редъ статистики, които показватъ, какво се върши въ свѣта. Тамъ хиляди хора умиратъ отъ различни болести; тамъ мѫже убиватъ женитѣ си, и жени убиватъ мѫжетѣ си; родители убиватъ дѣцата си, и дѣца убиватъ родителитѣ си. Страшенъ и тежъкъ е животътъ въ свѣта! Ако разгледате съврѣменната култура съ окото на ясновидеца, или на окултиста, ще видите, че тамъ е мѣсто само на прѣстѫпления. Тази култура ще загине по причина на тия прѣстѫпления. И ако много добри хора даже се гнѣвятъ, сърдятъ, искатъ да отмъстятъ на този, на онзи, искатъ да убиятъ нѣкого, или да се самоубиятъ, това се дължи, именно, на лошото влияние на тази култура, въ която тѣ сѫ потопени, и безъ да желаятъ, взиматъ участие въ нейния животъ. Но има много хора, които по мисли, чувства и животъ коренно се различаватъ отъ обикновенитѣ хора на съврѣменната култура. Кои сѫ тѣзи хора? Тѣ сѫ ония, които сѫ доволни отъ най-малкото благо, което имъ е дадено. Тѣ сѫ доволни, защото знаятъ, че това благо постоянно расте. Нищо въ природата не седи на едно и сѫщо мѣсто, на едно и сѫщо положение. Ако малкото благо, като житното зърно, съдържа въ себе си условия за растене, щомъ се посади въ земята, всѣки новъ моментъ то ще расте, ще се развива, докато даде плодъ, отъ който всички ще се ползуватъ. Който не е доволенъ отъ малкото благо, той нѣма да се погрижи да го посади въ земята, вслѣдствие на което ще го лиши отъ условия за растене и животъ. И тъй, въ природата малкитѣ нѣща растатъ, а голѣмитѣ се смаляватъ. Който иска да стане голѣмъ, той трѣбва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Нѣкои учени твърдятъ, че едно врѣме слънцето е било по-голѣмо, отколкото е днесъ. Тѣ казватъ, че слънцето още ще се смалява. Сѫщото се твърди и за нашата земя. Нѣкога тя е била много по-голѣма, отколкото днесъ. Слѣдователно, който търси велики работи въ свѣта, той трѣбва да знае, че непрѣменно ще се смали. Законътъ е такъвъ. Щомъ желаешъ велики работи, ще те смалятъ. Щомъ желаешъ малки работи, ще те възрастятъ. Това е изказано въ стиха: „Богъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи.“ Сега, като говоря по този начинъ, искамъ да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човѣкъ добрѣ да се обхожда. Той трѣбва да се отнася съ хората така, че и тѣ да останатъ доволни отъ него, и той да бѫде доволенъ отъ себе си. Нѣкой, като говори съ хората, вади кърпата си срѣщу тѣхъ, изтрива носа си, пръска слюнки отъ устата си и т. н. Щомъ говорите съ нѣкого, трѣбва да спазвате извѣстно разстояние между него и васъ и никога да не нарушавате това правило. Нѣкой казва: Дребни работи сѫ тия, нѣма какво да имъ се обръща внимание. Не, ако човѣкъ обръща внимание на малкитѣ работи, той ще бѫде внимателенъ и къмъ голѣмитѣ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много за това-онова, за каквото имъ дойде на ума, и послѣ казватъ: Ние разглеждаме въпроса обективно, а не субективно. Какво разбирате подъ думитѣ обективно и субективно? Ще кажете, че обективниятъ свѣтъ е външенъ, а субективниятъ — вѫтрѣшенъ. Обективниятъ свѣтъ е широкиятъ, голѣмиятъ свѣтъ, а субективниятъ е малкиятъ, ограничениятъ свѣтъ. Както и да разглеждате нѣщата, обективно или субективно, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да имате добра обхода. Обходата не се прѣдава, тя се придобива съ съзнателна работа. Има редъ методи за това, но тѣ не сѫ механически. Човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ най-голѣмитѣ изпитания, но сѫщеврѣменно трѣбва да мине и прѣзъ най-голѣмитѣ блага; той трѣбва да мине прѣзъ най-голѣмата сиромашия, а сѫщо така и прѣзъ най-голѣмото богатство. И като се движи между тия два полюса, той най-послѣ ще изработи начинъ на обхода, както къмъ себе си, така и къмъ другитѣ. И тъй, казано е отъ Псалмопѣвеца: „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Слѣдъ него много пѫти е повтаряна тази мисъль, но разбрали ли сѫ хората, каква идея ималъ въ главата си Псалмопѣвецътъ? За да се разбере идеята, кояго той ималъ, човѣкъ трѣбва да се постави на неговото мѣсто и да прѣживѣе неговата опитность. Когато човѣкъ разбира и прѣживява опитноститѣ, страданията и изпитанията на хората, той става по-мекъ, по-снизходителенъ и по-добъръ къмъ тѣхъ. Питамъ: защо човѣкъ не е мекъ, не е добъръ, не е снизходителенъ къмъ хората? Нѣкои хора не сѫ меки, понеже нѣматъ достатьчно пространство въ себе си, да се разширяватъ. Мекотата се развива при извѣстни условия. Какво е нужно на желѣзото, за да стане меко? Топлина му е нужна. Когато се приближавате къмъ меки хора, вие изпитвате извѣстна приятность. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата прѣдставя приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави мекитѣ хора имунитетни къмъ всѣкакви болести. Здравето на човѣка зависи отъ неговата мекота. Когато човѣкъ изгуби мекотата си, той започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дѣто влѣзе той, каквото погледне, навсѣкѫдѣ вижда лошото. Недоволството е неговъ спѫтникъ. Той е недоволенъ отъ хората, недоволенъ е и отъ себе си. Недоволството е присѫщо качество на съврѣменната култура, която вече си отива. Въ тази култура човѣкъ е крайно индивидуализиранъ. И ние виждаме, какъ днесъ всѣки човѣкъ иска да подчини другитѣ, той да стане центъръ, около който тѣ да се движатъ. Вслѣдствие на това силно индивидуализиране, между хората започва една вѫтрѣшна борба за първенство. И въ заключение тази борба свършва съ катастрофа, обща за всички и лична за всѣки, който участвува въ нея. Това нѣщо става и въ държавитѣ. Днесъ избиратъ едного за царь, благославятъ го, коронясватъ го, но утрѣ се обяви нѣкаква война, която не даде очакванитѣ резултати, и този царь се вижда принуденъ да напусне прѣстола. Възцарява се другъ царь, събиратъ се около него други хора и започва пакъ сѫщата история. Коя държава, кой народъ и кой царь досега сѫ реализирали своитѣ идеали? Резултатитѣ на всички държави, на всички царствувания сѫ само катастрофи: избити хора, осакатени, болни, икономически съсипани народи и т. н. Казвамъ: когато хората се биятъ, това показва, че тѣ сѫ млади. Само младитѣ се биятъ. Старитѣ подтикватъ младитѣ да се биятъ, а тѣ сами седатъ настрана. Гледате нѣкой младъ момъкъ седи у дома си, работи нѣщо, но дойдатъ старитѣ, баща му, майка му и казватъ: Синко, какво си се затворилъ въ кѫщи? Я излѣзъ вънъ, иди на хорото да си поиграешъ съ момитѣ. Той седи, не иска да играе, не го привлича хорото. Днесъ му говорятъ така, утрѣ му говорятъ, докато най-послѣ му внушатъ, че трѣбва да излѣзе, да си избере нѣкоя мома, да се ожени за нея. Той си хареса нѣкоя мома, но другъ я обича, и гледашъ, че единъ день тия двама момци се сбили. Слѣдъ това старитѣ започватъ да ги критикуватъ: Гледай тия луди-млади, какви глупости вършатъ! Докато човѣкъ живѣе въ старата култура, той все глупости ще върши: войни ще отваря, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура, обаче, изисква нови форми, ново съдържание, новъ смисълъ на живота. Когато свързвашъ сѫдбата си съ нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да се изпиташъ не само външно, но и вѫтрѣшно, можешъ ли да живѣешъ съ този човѣкъ и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви. Това е задача на човѣка при всички случаи въ живота му. Откато се роди, докато замине за другия свѣтъ, човѣкъ непрѣстанно трѣбва да рѣшава въпроса за връзкитѣ и за отношенията си съ хората. Защо? Защото старата култура разрѣшава тия въпроси по единъ начинъ, а новата култура ще ги разрѣши по другъ начинъ. Сега, азъ искамъ да ви дамъ нѣколко нови правила, но който приеме тѣзи правила, трѣбва да ги приложи. Отъ всички се изисква приложение. Нѣкой седи и очаква, каквото Господъ даде. И това е добрѣ, но въ всичкитѣ си работи този човѣкъ напълно уповава ли на Бога? Отдѣ знае той, че каквото му се случи, все отъ Бога е дошло? Прѣди всичко, съврѣменниятъ свѣтъ отъ Бога ли е нареденъ? Има нѣкои нѣща създадени отъ Бога, но повечето отъ тѣхъ сѫ отъ хората. Всички отклонения въ този свѣтъ сѫ резултатъ на човѣшкитѣ мисли и чувства. Първоначално Богъ създаде свѣта и послѣ го даде подъ наемъ на хората. Единъ день Той ще дойде при тѣхъ и ще имъ иска смѣтка за всичко, което тѣ сѫ развалили. Цѣлата инсталация на този свѣтъ е развалена, вслѣдствие на което съврѣменниятъ свѣтъ може да се нарече свѣтъ на развалини. Като погледнете лицата на хората, тѣ сѫ асиметрично. Дѣдо ви е изкривилъ носа, баба ви — очитѣ, прадѣдо ви — устата, прабаба ви — вѣждитѣ, и въ края на краищата, като се погледнете въ огледалото, вие виждате, че ви липсва онази красота, онази хармония, онази съразмѣрность между частитѣ. Вашитѣ дѣди и прадѣди, благодарение на редица неправилни животи, развалили кѫщата, която имъ бѣ дадена на врѣмето, въ която днесъ и вие продължавате да живѣете, но плачете, не сте доволни отъ положението си. Защо плачатъ хората? Хората плачатъ по разни причини. Единъ плаче, че не се отнасяли хората добрѣ съ него. Когато хората се отнасятъ злѣ съ него, той плаче; когато пъкъ той се отнася злѣ съ тѣхъ, не плаче. Нѣкоя жена плаче, че мѫжътъ й я бие. Утрѣ пъкъ тя бие мѫжа си, той плаче. Казвамъ: докато хората живѣятъ въ старата култура и постѫпватъ по старитѣ методи, всѣкога ще има плачъ. Ако единиятъ бие, другиятъ трѣбва да отстѫпи, да покаже благородство на характера си. Ако единиятъ се гнѣви, сърди, нагрубява, нека другиятъ постѫпи така, че да му покаже своята нова философия. Нека му докаже, че въ него има велика мисъль, която го движи къмъ по-високъ свѣтъ, дѣто нѣма полюси, дѣто нѣма противорѣчия и страдания. Сега, като ученици на окултната Школа, отъ васъ се изисква да развиете своята чувствителность. Чувствителность ви е необходима, за да влизате въ положението на хората, да разбирате тѣхнитѣ страдания. Наистина, когато човѣкъ е чувствителенъ, той е изложенъ на по-голѣми страдания, но като ученикъ, той ще разбира законитѣ и ще може по-лесно да се справя съ страданията си. Прѣдставете си, че вие живѣете въ единъ градъ и съ своята чувствителность долавяте, че слѣдъ нѣколко мѣсеци този градъ ще потъне, или ще се разруши отъ нѣкакво голѣмо земетресение. Какво ще бѫде вашето положение? Можете ли да бѫдете спокойни, като знаете, че тия хора, които днесъ сѫ радостни и весели, слѣдъ нѣколко мѣсеци само ще се намиратъ подъ развалинитѣ на този градъ, или подъ вълнитѣ на водата? Още по-тежко е положението на ясновидеца, който вижда, запримѣръ, че слѣдъ десеть години земята ще се сблъска съ нѣкоя планета въ пространството и ще се разрущи. Какво ще бѫде положението на хората, ако имъ се каже, запримѣръ, че земята ще прѣтърпи такава катастрофа? Мнозина ще повѣрватъ и ще се уплашатъ, ще живѣятъ съ страхъ, а нѣкои нѣма да повѣрватъ и ще бѫдатъ спокойни. Казвамъ: има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свѣтъ. Всѣки човѣкъ е опиталъ реалностьта на този свѣтъ, но въпрѣки това пакъ се съмнява въ него. Запримѣръ, при най-малкитѣ проявления на добродѣтели отъ страна на когото и да е, винаги присѫтствува нѣкой великъ духъ, който слѣди всичко, което се върши. Ако човѣкъ замисли нѣщо лошо, този духъ веднага му нашепва: Бѫди внимателенъ, мисли, какво правишъ. Ако те обиди нѣкой, ти искашъ да му отмъстишъ, но духътъ пакъ ти нашепва: Не бързай, не се тревожи. Азъ ще уредя тази работа. — Не, азъ ще му дамъ да разбере! Какъ смѣе той да ме обижда? Питамъ: кой на кого досега е далъ да се разбере? Колко хора избѣсиха, колко войни станаха, но това поправи ли свѣта? Всички тия срѣдства сѫ палеативни. Свѣтътъ така не се поправя. Хората трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, естествено да се смирятъ, а не чрѣзъ насилие. И тъй, ако човѣкъ иска да се самовъзпитава, той трѣбва да учи, да прилага ония методи, които истинската, положителната наука дава. Често паметьта на човѣка отслабва, благодарение на голѣми тревоги и безпокойствия. Много хора се безпокоятъ за нищо и никакво. Каквато неприятность имъ се случи, тѣ се ожесточаватъ, намиратъ, че Провидѣнието е несправедливо къмъ тѣхъ. Провидѣнието е абсолютно справедливо. Миналиятъ животъ на човѣка опрѣдѣля настоящия, а настоящиятъ животъ опрѣдѣля бѫдещия. Тъй щото, каквото днесъ прѣживяватъ хората, то е резултатъ на тѣхнитѣ минали дѣйствия. Страданията, несполукитѣ въ сегашния животъ на хората се дължатъ на утайки отъ миналия имъ животъ. Това индуситѣ наричатъ карма. Дълго врѣме човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да се изчисти отъ утайкитѣ на миналото. Често тия утайки така засипватъ хората, че става нужда невидимиятъ свѣтъ да се заеме да ги освободи отъ тѣхъ. Докато ги извади отъ това положение, тѣ минаватъ голѣми помрачения на съзнанието. Вслѣдствие на това помрачение на съзнанието, много хора губятъ вѣрата си, мѣнятъ убѣжденията си и казватъ: Не вѣрваме вече въ Бога. — Въ какво вѣрватъ тия хора? Това сѫ състояния, които личностьта прѣживява. Слѣдователно, всѣка обида, която човѣкъ прѣживява, показва, че въ него е засегната личностьта. Споредъ мене, само стариятъ човѣкъ се обижда. Стариятъ човѣкъ е крайно честолюбивъ. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. Когато наближи послѣдния му часъ, тогава той е готовъ да се помири съ всички, съ които е ималъ нѣкаква неприятность въ живота си. Тогава той ги извиква при себе си и казва: Азъ отивамъ вече при Господа, искамъ да се простя съ васъ, да не ви остана длъженъ. Много старци, и като умиратъ, пакъ не сѫ готови да простятъ, да се помирятъ съ ближнитѣ си. У дѣцата е точно обратно: ако днесъ се скаратъ съ нѣкого, утрѣ ще се помирятъ. Тѣ не задържатъ обидата за дълго врѣме въ сърцето си, вслѣдствие на което сѫ безгрижни. Затова е казалъ Христосъ: „Станете като дѣцата!“ И между религиознитѣ хора, и между ученицитѣ на Школата се срѣщатъ такива стари дѣдовци и баби, които се обиждатъ и никому не прощаватъ. Гледате нѣкой младъ човѣкъ, едва има 20 години, обидилъ се, надулъ се, нищо не иска да чуе, остава на особено мнѣние. Не, по този начинъ работитѣ не вървятъ. Достатъчно е Богъ да мръдне само палеца си, и всичко е свършено съ тѣзи стари хора, които иматъ голѣмо съзнание за себе си. Ако влѣзете въ небето съ тѣзи разбирания, съ това съзнание, тамъ ще ви освиркатъ така, че ще се чудите, какво да правите. Тогава ще кажете: Колко прости сме били! Какви дебели глави сме имали! Какъвъ по-голѣмъ шамаръ отъ това освиркване? Докато сте били на земята, вие сте мислили, че сте завършили своето развитие и сте създадени само да заповѣдвате. Щомъ влѣзете въ онзи свѣтъ, тамъ ви по-срѣщатъ съ смѣхъ, освирквания и подигравки. Едва тогава съзнавате, въ каква заблуда сте били и пожелавате часъ по-скоро да се върнете на земята, да се изправите, да работите върху себе си. Казвамъ: докато човѣкъ е на земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, петь-шесть часа за ума, за душата, за духа си и слѣдъ това ще помисли за ядене и пиене. Единъ день, когато човѣкъ съблѣче тѣлесната си дреха, когато се обезплъти, тогава той ще мине въ друга фаза на работа. Той нѣма да оре, да копае, да готви, защото нѣма да има вече рѫцѣ и крака. И като духъ той пакъ ще работи, пакъ ще оре и копае, но въ друга область, въ друго поле. Нѣкоя религиозна сестра казва: Азъ завършихъ вече своето развитие, нѣма повече да готвя. Богъ не ме е пратилъ за готвачка. Ето какво трѣбва да каже тази сестра: До днесъ азъ готвихъ само за дѣцата и за мѫжа си, само за тѣхъ се грижихъ. Обаче, съзнахъ, че трѣбва да поработя малко и за Бога. Затова, днесъ, като наготвя на своитѣ дѣца, ще отида въ дома на нѣкоя бѣдна вдовица, съ нѣколко малки дѣца, ще й наготвя, ще си поприказвамъ съ нея и ще си отида. На другия день ще посѣтя друга бѣдна кѫща, ще опера, ще ушия нѣщо. Така, день слѣдъ день ще обикалямъ бѣднитѣ кѫщи въ София, ще помогна, дѣто съ каквото мога. Това е работа за Бога. Нѣкой може да каже, че е глупава тази работа, да ходи отъ кѫща на кѫща, да помага на хората. Колкото е разумна работата за себе си, толкова е разумна работата и за другитѣ. И тъй, животътъ изисква взаимопомощь. Науката, която ще дойде, ще бѫде свързана съ живота. Днесъ хората сѫ готови само да се критикуватъ. Срещне ви нѣкой, изгледа ви отъ главата до петитѣ, измѣри ви съ своя аршинъ и казва: Като виждамъ, какъвъ талантъ се крие въ васъ, азъ мисля, че сте нѣкой великанъ. Какво излиза въ сѫщность? На ръстъ сте едва 1.60 м., гърдитѣ ви сѫ тѣсни, изобщо нѣмате внушителенъ видъ. Гледате другъ нѣкой, строенъ, добрѣ поставенъ, глава — правилно сформирувана, всичко е, както трѣбва, а въ сѫщность тази глава нищо не ражда. Значи, съврѣменнитѣ хора се лъжатъ въ своитѣ прѣцѣнки, понеже не познаватъ онѣзи абсолютни мѣрки, по които могатъ да опрѣдѣлятъ, кой човѣкъ е обикновенъ, кой е талантливъ и кой — гениаленъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на гениалния човѣкъ? Не е достатъчно само да се каже, че еди-кой си човѣкъ е гениаленъ. Трѣбва точно да се опрѣдѣли, кое въ човѣка е гениално — носътъ, очитѣ, ушитѣ, устата, брадата или челото. Истински гениаленъ човѣкъ е този, на когото всички удове на тѣлото сѫ гениални. Ако единъ отъ удоветѣ му не отговаря на изискванията на гениалностьта, този човѣкъ не може да бѫде гениаленъ. Погледътъ на гениалния човѣкъ е дълбокъ. Той е свързанъ съ цѣлото Битие. Когато се разговаряшъ съ нѣкой гениаленъ човѣкъ, той те изслушва внимателно, изучава те, безъ да те унижи. Той е толерантенъ къмъ всички. Казвамъ: като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да бѫдете толерантни едни къмъ други. Какво означава думата толерантенъ? На български тя означава търпеливъ, снизходителенъ човѣкъ. Ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ зазоряване на своята душа. Нѣма по-красивъ моментъ въ живота на човѣка отъ зазоряването. И при изгрѣва на слънцето нѣма по-красивъ моментъ отъ зазоряването. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, на ранина Те повикахъ!“ Дѣйствително, човѣкъ най-добрѣ размишлява сутринь, прѣди изгрѣвъ слънце. Щомъ слънцето изгрѣе, вниманието му се отвлича на разни страни. Отъ изгрѣвъ на слънцето до залѣзъ, това врѣме е опрѣдѣлено за развитие на дарби, способности, чувства и за проява на разни дѣйствия. Тъй щото, за всѣка работа има точно опрѣдѣленъ часъ отъ деня. Който иска да развие Божественото въ себе си, да стане гениаленъ, той всѣка сутринь трѣбва да излиза вънъ, да наблюдава зазоряването, да посрѣща изгрѣва на слънцето. Той трѣбва да се свързва съ тия мощни сили въ природата, да остави тѣ да работятъ върху него. Нѣкой спи късно сутринь и като стане, усѣща се неразположенъ, недоволенъ и започва да размишлява, защо Господъ е създалъ така свѣта. Казвамъ: стани рано, излѣзъ вънъ, прѣди изгрѣвъ на слънцето, и постарай се да видишъ поне часть отъ мантията или отъ гърба на Бога въ свѣтлината на хоризонта. Красиви нѣща се криятъ въ изгрѣващето слънце! Ако човѣкъ излиза редовно сутринь да наблюдава зазоряването и изгрѣва на слънцето, все ще му се открие нѣщо. Най-малко той ще се вдъхнови. Светията се вдъхновява и чрѣзъ молитва. Той дълго врѣме се моли, докато се вдъхнови, докато направи връзка съ Бога, съ разумния принципъ въ свѣта. Това подразбира стиха: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи на всичко“. Когато се молите, или когато наблюдавате изгрѣва, вие не трѣбва да бѫдете педанти, всички да постѫпвате по единъ начинъ. Молитвата изисква вѫтрѣшна свобода. Тя трѣбва да става по духъ, по разположение. Дѣто има свобода, тамъ има разнообразие. Въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви трѣбва да има разнообразие, но и при найтолѣмото разнообразие отъ всинца ви се изисква единство. Всички хора говорятъ за любовьта. Тѣ търсятъ любовьта, но трѣбва да знаятъ, че любовьта не може да се изяви въ животъ, дѣто хората умиратъ. Въ живота на съврѣменнитѣ хора любовьта се явява само за мигъ и веднага слѣдъ това изчезва. Вслѣдствие на това тѣ страдатъ, плачатъ, разочароватъ се. Всички хора страдатъ все за изгубената любовь. Обаче, това не е изгубване на любовьта, но лишаване отъ условията, при които тя може да се прояви. „Глава на Твоето Слово е Истината“. Питамъ: хората иматъ ли глава? Споредъ старата митология, нѣкои животни сѫ имали по седемь глави. Ако животнитѣ сѫ имали по нѣколко глави, може ли хората да нѣматъ поне една глава? При това, въ каква глава може да се вмѣсти Истината? Прѣзъ цѣлата година размишлявайте върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Каквото и да мислите, чувствувате и вършите, винаги се вслушвайте въ вашия вѫтрѣшенъ гласъ. Съпоставяйте външното съ вѫтрѣшното въ себе си, за да се доберете до онази истинска, положителна наука. Стремете се да се освободите отъ старитѣ навици, да съблѣчете смъртната си дреха и да остане въ васъ само цѣнното, Божественото. Каквото се яви на пѫтя ви, не се обезсърдчавайте. Условията, въ които се намирате сега, сѫ най-добри за васъ, като ученици. По-добри условия отъ сегашнитѣ никога не сте имали. Не се безпокойте, че нѣкои отъ васъ сте стари. Въ новото учение старитѣ моментално могатъ да се подмладятъ. Какъ? Като измѣнятъ стария начинъ на мислене и на чувствуване. Свѣтли мисли въ ума и възвишени чувства въ сърцето сѫ условия за подмладяване. Обаче, и младитѣ могатъ да остарѣятъ, когато изгубятъ своитѣ свѣтли мисли и благородни чувства. Който изгуби своята свещена идея, той веднага остарява. Свещената идея е свѣтлина въ ума на човѣка. Какво прѣдставя слънцето за човѣкъ, който нѣма зрѣние? Какво прѣдставя звукътъ, говорътъ за човѣкъ безъ слухъ? Какво прѣдставятъ чувствата за човѣкъ безъ сърце? Какъвъ е смисълътъ на движението, ако човѣкъ изгуби душата си? Такова нѣщо е свещената идея за човѣка. Изгуби ли тази идея, цѣлиятъ му животъ се обезсмисля Като говоря за умъ, сърце, душа и духъ, азъ имамъ прѣдъ видъ задачата на всѣки ученикъ, да се разбере и познае като умъ, сърце, духъ и душа. Мнозина се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че нищо не сѫ научили. Ако Мойсей, който минаваше за адептъ на врѣмето си, търсѣше помощьта на евреитѣ, за да спечели едно сражение, какво остава за васъ? Защо трѣбваше евреитѣ да се избиватъ едни други? Ако между тѣхъ е имало грѣшници, не можа ли Богъ да се справи съ тѣхъ, а трѣбваше сами да се избиватъ? Всичко това бѣще необходимо, да видятъ евреитѣ и доброто, и злото, което сѫществуваше въ самитѣ тѣхъ. Запримѣръ, всѣки човѣкъ е добъръ, докато никой не го засегне. Засегнатъ ли го малко, той веднага се обижда, сърди се, гнѣви се, готовъ е да се откаже отъ убѣжденията си, отъ Бога. Той казва: Азъ не вѣрвамъ вече въ нищо. Да се гнѣви човѣкъ на Бога, това нищо не допринася. Той само губи. Нѣкой се сърди, че хората не го обичали, не го уважавали и казва: Не искамъ вече да живѣя! Не искамъ да гледамъ слънцето, не искамъ да излизамъ. Ей тъй, ще седа въ кѫщи. Питамъ: какво е виновно слънцето? Едно трѣбва да знаете: досега никой никого не е обичалъ. Това, което хората наричатъ любовь, не е нищо друго, освѣнъ залъгалки. Едно отъ качествата на любовьта е постоянство, неизмѣнность. Който истински обича, той никога не се мѣни. Щомъ вие страдате отъ това, че хората не ви обичатъ вече, че сѫ измѣнили любовьта си къмъ васъ, тркбва да знаете, че тѣ никога не сѫ ви обичали. Господъ казва: „Записахъ ги на дланьта си“. Това значи: онѣзи, които Богъ обича, тѣ сѫ написани на дланьта Му, и Той никога нѣма да ги забрави. Христосъ казва: „Благъ е само Богъ“. Въ Божията Любовь нѣма никаква измѣна, нито промѣна. Когато човѣкъ се намѣри въ трудно положение, той мисли, че Богъ го е напусналъ, изоставилъ. И Христосъ, когато бѣше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставилъ“? Обаче, оставянето не поцразбира, че любовьта се оттегля. Когато майката отива на работа и оставя дѣтето си въ кѫщи само, това подразбира ли, че тя не го обича? Когато учительтъ бие непослушния ученикъ, това не показва, че той него обича. Когато майката затваря дѣтето си, което обича да взима яйца отъ полозитѣ, да краде ябълки, круши, сливи отъ дърветата на съсѣдитѣ, не го ли обича тя? Майката обича дѣтето си, но го възпитава, дава му уроци, да не ходи по чуждитѣ дворове, да прави пакости. Слѣдователно, дойдете ли до любовьта на Бога, трѣбва да сте напълно убѣдени, че Той е неизмѣненъ. Когато имате страдания, мѫчнотии, трудности, трѣбва да знаете, че Провидѣнието, Богъ ви възпитава, да не ходите безъ позволение по чуждитѣ дворове. Казвате: Не сѫществува ли любовь на земята? Любовьта има извѣстни прояви и на земята, но вие не сте доволни отъ нея. Вие търсите друго нѣщо, искате друга любовь. Ходите, хлопате тукъ, хлопате тамъ и се домогнете до нѣкакво благо. Радвате се на това благо, но радостьта ви скоро изчезва. Защо? Не е тази радость, която сте търсили. Туй, което търсите, на земята нѣма да го намѣрите. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Вие живѣете въ прѣходенъ свѣтъ, между смъртьта и живота, но единъ день, когато придобиете безсмъртието, любовьта ще се изяви въ своята пълнота. Тя чака този моментъ. Засега хората сѫ въ дълбокъ сънъ, тѣ още не сѫ се пробудили. Тѣ сънуватъ само за любовьта, но въ дѣйствителность още не сѫ я придобили. Казано е въ Писанието: „Когато мъртвитѣ се пробудятъ, тѣ ще излѣзатъ изъ гробоветѣ си.“ Казано е още: „Седна отдѣсно на Отца си и положи враговетѣ си подножие на нозѣтѣ Му.“ Значи, дѣсната страна е почетно мѣсто. Слѣдователно, ако срещнете нѣкой вашъ приятель, отъ коя страна трѣбва да върви той, отлѣво или отдѣсно на васъ? Щомъ знаете, че почетното мѣсто е дѣсната страна, ще го оставите да върви отъ дѣсната ви страна. Сега, ще ви дамъ слѣдното упражнение за една седмица: като си лѣгате вечерь, турете въ ума си мисъльта да станете точно въ 12 ч. прѣзъ нощьта. Като се събудите, погледнете часовника. Ако е точно 12 ч., станете, помолете се тихо въ себе си и кажете: Господи, да дойде Твоето благословение върху мене“. Прѣчарайте нѣколко минути въ размишление и се запитайте, да си легнете, или не. Ако не можете да си отговорите, напишете си двѣ билетчета съ думитѣ „да“, „не“ и извадете едното отъ тѣхъ. То ще опрѣдѣли да си легнете, или не. Ако не трѣбва да си легнете веднага, останете около 15—20 м. въ размишление и си кажете: Господи, благодаря Ти за всички блага, за всички благословения, които ми изпращашъ. Наистина, Божиитѣ благословения винаги сѫ били върху васъ, но не сте могли да ги разберете и благодарите за тѣхъ. Слѣдъ това можете да си легнете пакъ. Който се е помолилъ добрѣ, той ще заспи леко и ще има нѣкакъвъ хубавъ сънъ. Когато хората сънуватъ страшни сънища, това се дължи на обстоятелството, че молитвата имъ не е приета. Добрата молитва винаги се приема. Тя дава вѫтрѣшенъ миръ на човѣка. Като правите упражнението една седмица, слѣдете, какви резултати ще имате. Който не може самъ да става на врѣме, нѣкой отъ домашнитѣ му да го събужда. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 6 октомври, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СТРЕМЕЖЪ КЪМЪ СЪВЪРШЕНСТВО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бдѫи!“ Размишление. Изпѣйте упражнението: „Тѫги, скърби дигай, слагай!“ Четоха се работи върху темата: „Най-мощното въ човѣка.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Защо Истината е глава на Словото“? Всички съврѣменни хора живѣятъ въ 20 в. и говорятъ за културата на този вѣкъ, като за култура, която е стигнала най-високата точка на развитие. Сѫщеврѣменно се говори, че тази култура вече залѣзва. Слѣдователно, вие живѣете на границата между двѣ култури — една, която залѣзва и друга, която изгрѣва, която се развива. Вие живѣете въ деня на второто пришествие, когато едни се осѫждатъ и умиратъ, а други се оправдаватъ и възкръсватъ. Стариятъ се оправдава съ думитѣ: Какво да правя? И азъ искамъ, като младитѣ, да работя, но краката не ме държатъ. Питамъ: оправдание ли е това, че краката му не държатъ? Нека стариятъ си отговори, защо прѣди години краката го държаха, а сега не го държатъ? Той казва; Едно врѣме, като младъ, бѣхъ юнакъ, всичко работѣхъ, но сега остарѣхъ, краката ми вече не държатъ. Затова той казва на младия: Синко, едно врѣме азъ работѣхъ, а сега ти ще работишъ. Да се говори и мисли така, то е все едно да излѣзе нѣкой виденъ, но старъ професоръ прѣдъ студентитѣ си и да имъ каже: Господа студенти, едно врѣме азъ бѣхъ младъ, ученъ, пъленъ съ сили, но сега вече съмъ извѣтрялъ малко, ще ме извините! Какво ще кажатъ студентитѣ на този професоръ? Тѣ ще му кажатъ: Щомъ си извѣтрялъ, врѣме е вече да слѣзешъ отъ катедрата. Нека на твоето мѣсто дойде нѣкой младъ професоръ, готовъ за работа и трудъ. И тъй, всички хора казватъ, че иматъ желание да работятъ, но не могатъ да работятъ, както едно врѣме сѫ работили. Питамъ: защо не могатъ да работятъ? Какво ги спъва: краката на стария, или умътъ на извѣтрѣлия професоръ? Могатъ ли да се оправдаватъ съ това? Може ли пукнатата стомна да се оправдава съ това, че водата отъ нея изтича, защото е пукната? Важно е, защо стомната се е пукнала, а не защо водата изтича. Щомъ стомната се е пукнала веднъжъ, водата неизбѣжно ще изтича. За свое оправдание стомната ще каже: Само на едно мѣсто съмъ пукната, отгорѣ съмъ съвсѣмъ здрава. Казвамъ: дали на едно, или на повече мѣста е пукната стомната, не е важно. Въпросътъ е, че водата отъ стомната изтича навънъ. Днесъ има много пукнати стомни, пукнати бъчви, отъ които водата и виното изтичатъ навънъ. Трѣбва ли и хората да се оправдаватъ, че не могатъ да направятъ това или онова, защото сѫ пукнати нѣкѫдѣ? Не, човѣкъ е въ състояние да направи всичко. Като казвамъ, че човѣкъ може да направи всичко, разбирамъ, че той може да направи всичко, което е разумно. Само разумниятъ човѣкъ може да направи нѣщо. Глупавиятъ нищо не може да направи. Ако нѣкой човѣкъ прѣнесе хиляда пѫти една сламка отъ едно мѣсто на друго, това работа ли е? Ако ученикътъ напише десеть хиляди пѫти подъ редъ една и сѫща буква, това работа ли е? Може ли това да се нарече наука? Този ученикъ може да каже, че има голѣмъ прогресъ въ него, слѣдъ като написалъ толкова пѫти буквата. Той може да каже, че е започналъ да пише тази буква много красиво. Казвамъ: каквото и да е постигналъ този ученикъ съ многото писане на буквата, това още нищо не значи. Тази буква е само начало на нѣщо. Тя е начало, напримѣръ, на една дума. Значи, както хората сѫ на различна степень на развитие, така и чувствата и мислитѣ на всѣки човѣкъ сѫ на различна степень на развитие. Мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на човѣка не сѫ на еднаква възрасть, вслѣдствие на което тѣ се различаватъ. Има мисли въ човѣка, които сѫ само на нѣколко мѣсеци; има мисли, които сѫ нѣколко годишни, а има и такива, които сѫ вече на 120 години, тѣ чакатъ своя край, своята смърть. Тъй щото, процеситѣ на раждане и смърть се извършватъ непрѣкѫснато въ човѣка. Често слушате нѣкой да казва: Азъ имахъ едно свещено чувство въ сърцето си и една свещена мисъль въ ума си, но изгаснаха вече. Съ тѣхъ заедно и моятъ животъ свършва. Питамъ: какъ е възможно твоятъ животъ да се свърши само отъ угасването на единъ лѫчъ или на една свещена мисъль? Ако имашъ само единъ свѣтълъ лѫчъ въ сърцето си и една свещена мисъль въ ума си, тогава ти си много жалко сѫщество. Безсмъртниятъ животъ се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне въ човѣка, прѣдставя отклонението му отъ правия пѫть, отъ Великия законъ, който рѫководи живота. Ако единъ отъ лѫчитѣ на твоя умъ или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгналъ по кривъ пѫть. Какво трѣбва да правишъ тогава? Обърни се точно въ обратната посока на твоето движение, отдѣто слънцето изгрѣва, и твоятъ изгасналъ лѫчъ отново ще светне. Това се отнася до окултния ученикъ, или до човѣка на трезвата мисъль, който иска да се добере до Божествения свѣтъ. Само окултниятъ ученикъ, или само човѣкътъ на правата мисъль се стреми къмъ правата посока въ живота. Питамъ: какъвъ е смисълътъ на живо та? Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ доброта. — Не. Къмъ правда? — Не. Къмъ истината? — Не. Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? — Къмъ съвършенство. Любовьта, мѫдростьта, правдата, истината, добротата сѫ качества, сили, способности, присѫщи на безсмъртния животъ. Докато човѣкъ живѣе въ смъртьта, докато тя го слѣдва, всички добродѣтели за него сѫ безъ смисълъ и съдържание. Слѣдователно, който е изгубилъ любовьта си, той се намира въ свѣтъ, дѣто всичко умира. Въ болния човѣкъ има ли здраве? Въ безумния човѣкъ има ли мѫдрость? Въ лъжата има ли истина? Въ човѣка на безправието има ли правда? Какъвъ е смисълътъ на животъ, лишенъ отъ добродѣтели? Трѣбва ли да се ровимъ въ този безсмисленъ животъ? Мнозина казватъ: Ние трѣбва първо да уредимъ земния си животъ, а послѣ ще мислимъ за духовния. Въ какво седи уреждането на земния животъ? Откакъ свѣтътъ сѫществува, хората все земния животъ сѫ уреждали, но дали сѫ го наредили? Хиляди и милиони ученици сѫ учили прѣди насъ въ земнитѣ училища, но какво особено сѫ научили? Който е научилъ нѣщо повече отъ другитѣ, той е миналъ въ нова область на живота — въ живота на безсмъртието. Който влѣзе въ безсмъртието, той се стреми вече къмъ съвършенство. Не е въпросътъ, дали може лесно да се постигне съвършенството. Важно е човѣкъ да се стреми къмъ съвършенство, а що се отнася до великитѣ добродѣтели на живота — любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта — тѣ постепенно ще дойдатъ и ще живѣятъ заедно съ него. Такъвъ трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣки човѣкъ. Нѣкой казва: Азъ искамъ да любя. Не, ти никога не можешъ да любишъ. Най-първо ти трѣбва да станешъ съвършенъ, а послѣ ще любишъ. Зато? Несъвършениятъ не може да люби. Второ: съвършениятъ не може да люби несъвършения. Каква музика може да се създаде отъ една дъска, на която сѫ опнати четири ненагласени струни? Може ли на тѣзи струни да се изсвири нѣкое парче отъ Бахъ или отъ Бетховенъ? Нищо не може да се изсвири. Съвършениятъ човѣкъ има само единъ идеалъ — къмъ Бога. Пѫтьтъ къмъ Бога се намира въ съвършенството. Стреми ли се човѣкъ къмъ съвършенство, всички добродѣтели ще му дойдатъ въ услуга. Тѣ ще бѫдатъ неговитѣ вѫтрѣшни потици. Безъ съвършенството Богъ остава непонятенъ за хората. И въ такъвъ случай, колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добрѣ. Който иска да разбере Бога, той трѣбва да мисли право. Правата мисъль е потикъ къмъ Божественото, потикъ къмъ постигане на съвършенството. Щомъ човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, той ще познае Бога като любовь. И тогава, щомъ Богъ е любовь, и човѣкъ ще люби. Може ли човѣкъ да люби, едноврѣменно съ това той ще придобие необходимата свобода. Въ свободата си човѣкъ ще влѣзе въ съприкосновение съ по-напреднали отъ него сѫщества, които ще му покажатъ пѫтя къмъ съвършенство. Тѣ ще го подкрѣпватъ въ неговия пѫть, ще му помагатъ, докато най-послѣ той постигне своя идеалъ. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на Бога къмъ васъ? Мислите ли, че ако Той ви даде всичкото богатство на земята, или ви направи ученъ, знатенъ човѣкъ или светия, та вие ще бѫдете щастливи? Не, и божество да ви направи Той, вие пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Били ли сте въ положението на нѣкое божество, да знаете, какви отговорности носи то и какъ се справя съ тѣхъ? Знаете ли, колко тежко е положението на учения, къмъ когото всички погледи сѫ насочени? Знаете ли, каква отговорность носи той за всѣка направена погрѣшка? Вие искате да заемете положениею на светия, но знаете ли, колко тежъкъ и отговоренъ е неговиятъ живогъ? Той трѣбва непрѣкѫснато день и нощь, да бѫде буденъ, да свѣти съ фенерчето си, та кой какъ мине покрай него да отвори книгата си, да прочете нѣщо отъ нея и да си замине. Отговоренъ постъ е този на светията. Той постоянно трѣбва да дава отъ своята енергия, безъ самъ да се ползува отъ другитѣ. Какво ще научи той отъ книгитѣ на обикновенитѣ минувачи? Нищо нѣма да научи, но дльженъ е да освѣтява пѫтя на всички, които минаватъ покрай него. Мине нѣкой младъ човѣкъ, получилъ писмо отъ майка си, отвори го на свѣтлината и чете: Синко, ние се намираме въ голѣма бѣднотия. Три деня вече, какъ не сме турили хапка хлѣбъ въ устата си. Ако имашъ пари, прати ни малко, защото рискуваме да умремъ отъ гладъ. Свѣщьта слуша това и мълчи. Мине единъ младъ студентъ, който слѣдва въ странство и чете: Синко, баща ти внезапно заболѣ и умрѣ. Ти знаешъ вече, въ какво положение се намираме. Не можемъ повече да ти изпращаме пари. Не остава друго, освѣнъ да напуснешъ университета и да се върнешъ при нась. Този студентъ затвори писмото си, тури го въ плика, просълзи се малко и продължи пѫтя си. Свѣщьта пакъ слуша и мълчи. Така всички хора се изреждатъ единъ слѣдъ другъ при свѣтлината на тази свѣщь да четатъ писмата си, а тя само слуша и мълчи. Писмата сѫ все такива, отъ нещастни по-нещастни. Какво ще се ползува светията отъ тия писма? Че бащата умрѣлъ, това е остатъкъ отъ старата култура. Баща, който умира, той не е истински баща. Професоръ, който извѣтрява, не може да се нарече професоръ; той не може да заема професорска катедра. Светия, свѣщьта на когото изгасва, не може да остане на земята, не може да освѣтява пѫтя на хората. Божество, което не може да понесе грѣховетѣ на свѣта, нека си върви! Хората не се нуждаятъ отъ такива божества. Ученикъ, който не може да учи, да си върви! Човѣкъ, който не може да търпи, да си върви! Дѣ трѣбва да вървятъ тия хора? Да вървятъ въ пѫтя на съвършенството, дѣто могатъ да научатъ търпѣнието, дѣто могатъ да научатъ, какво нѣщо е любовь, мѫдрость, истина, правда, доброта и т. н. Тамъ ще намѣрятъ тѣ смисъла на живота. Въ този пѫть трѣбва да върви всѣки човѣкъ! Който търси музика, изкуство, да върви въ пѫтя къмъ съвършенство! Който иска да осмисли живота си, да върви въ пѫтя къмъ съвършенство! Мнозина искатъ животътъ имъ да тече тихо и спокойно безъ бури, безъ мѫчнотии и страдания. Казвамъ: идете при нѣкой старъ джбъ, който е живѣлъ нѣколко стотинъ години и го питайте, безъ бури ли е миналъ неговиятъ животъ? Вижте онази кротка овца, покрита съ хубава, бѣла вълна и я запитайте, какво е прѣживѣла, докато най-послѣ е създала този типъ, който днесъ стои прѣдъ васъ. Голѣми страдания и мѫчнотии е прѣкарала тази кротка овца, докато е дошла до днешното положение. Колко скѫпо е платила овцата за уроцитѣ си, докато е научила изкуството да създава такава хубава вълна и да се защищава отъ околната срѣда съ своитѣ рогчета! Какво ще кажете най-послѣ за културата, съ която съврѣменнитѣ хора се хвалятъ? Скѫпо костува тази култура! Тя е изградена отъ усилията и труда на миналитѣ поколѣния. Тя ще се досъгради съ усилията на сегашнитѣ и бѫдещитѣ поколѣния. Трѣбвало е всѣки да плати по нѣщо, и всѣки трѣбва да плаща по нѣщо, за да може да се ползува и радва на придобивкитѣ отъ своитѣ усилия и трудъ. Едно врѣме въ рая имаше една култура, на която Адамъ бѣше родоначалникъ. Дойде Ева, и тя донесе съ себе си друга култура. Културата на Адама замина, остана културата на Ева. Казватъ, че Адамъ билъ ученъ, че той турилъ имената на всички животни. Вѣрно е, че Адамъ е билъ ученъ, но питамъ: каква писменость остана отъ неговата култура? Отъ културата на Ева все е останало нѣщо, но и тя вече е на залѣзъ. Съврѣменната култура е продължение отъ културата на Ева, т. е. отъ културата на жената. Досега Божествениятъ чукъ е работилъ само върху жената. До днесъ само жената се е възпитавала. До днесъ навсѣкѫдѣ е изпѫквала майката. Бащата го нѣма още. Тукъ-тамѣ ще се яви мѫжътъ, като гостъ, и веднага слѣдъ това изчезва. Още съ явяването си на земята, жената е внесла въ свѣта елемента на слава и величие. Жената е много славолюбива. По-славолюбиво сѫщество отъ жената нѣма. Тя е благородна, деликатна, фина, съ тънка психология. Казвамъ: не си играйте съ жената! Като говоря за жената, която е внесла славолюбието въ свѣта, азъ имамъ прѣдъ видъ прѣфинената жена, която прѣдъ нищо не се спира. Колко мѫже е продала тази жена! Колко войни сѫ станали за нея! Войнитѣ ставатъ само за женитѣ. Тѣ раждатъ повече, отколкото трѣбва, и като не могатъ да отхранятъ тия дѣца, казватъ: Трѣбва да стане една война, да се поизтрѣбятъ малко хората. Защо вълкътъ напада овцитѣ? — Да се храни, да подържа живота си. Сега, нека разсѫждаваме обективно. Вие казвате: Господъ създаде свѣта. Питамъ: когато грънчарьтъ направи десеть хиляди грънци и казва, че Богъ го е накаралъ да ги направи, говори ли той истината? Прѣди всичко грънчарьтъ не се нуждае отъ толкова хиляди гърнета. Десеть гърнета му сѫ достатъчни. Ако той бѣше направилъ само десеть гърнета, тѣ щѣха да бѫдатъ хубави, добрѣ опечени и всѣки щѣше да ги хареса. А между тѣзи десеть хиляди гърнета има счупени, изкривени, пукнати, и кой какъ дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На сѫщото основание и азъ казвамъ: Господъ, наистина, е създалъ свѣта, но само онова, което всѣки търси, отъ което всѣки е доволенъ, а именно — здравото, красивото — то е Негово създание. Всичко останало — изпочупено, изкривено и пукнато, е човѣшко изобрѣтение. Богъ ще ви държи отговорни за тия непотрѣбни нѣща, за изхабенитѣ материали, както ще държи отговоренъ и грънчаря за голѣмото количество глина, която е изразходвалъ напразно. Всѣко производство трѣбва да бѫде разумно. Днесъ всички хора сѫ производители и се стремятъ къмъ изобилие. Не, хората трѣбва да се върнатъ къмъ първоначалната култура, девизътъ на която е билъ: малко, но хубаво. Малко говори, но хубаво, мѣсто да хване. Малко направи, но хубаво, всѣки да остане доволенъ. И тъй, първото правило: малко, но хубаво. Понѣкога и азъ говоря много, защото живѣя въ вашата култура, дѣто правилото е точно обратно на първата култура. Днесъ всѣки се стреми къмъ възможность повече, по-много и т. н. Азъ говоря много, защото иначе не бихте ме разбрали. Даже и при многото говорене, като свърша лекцията, пакъ ще дойде нѣкой при мене и ще ми каже, че не разбралъ това, не разбралъ онова, ще иска още обяснения. Много нѣща могатъ да се обяснятъ, но врѣме се изисква за тѣхното разбиране. Тъй както животътъ се изявява, той има своето математическо, своето геометрическо изяснение. Той крие въ себе си редъ възможности. И когато животътъ на нѣкой човѣкъ достигне своята най-висока точка на развитие, този човѣкъ трѣбва да напусне живота си; той трѣбва да се откаже отъ своята форма, въ която е билъ досега, и да мине въ нова срѣда, въ нова фаза и нова форма на животъ. На съврѣменнитѣ хора прѣдстои още дълго врѣме да се развиватъ. Когато нѣкой човѣкъ изгуби нѣщо въ живота си, той не трѣбва да съжалява. Това сѫ неговитѣ стари мисли, чувства и желания, съ които трѣбва да се прости, като съ нѣщо старо, отживѣло своето врѣме. Човѣкъ трѣбва да постави новото като основа на своя животъ. Затова казвамъ: поставете за основа въ живота си нови мисли, нови чувства и желания. Работете безъ да се оплаквате, безъ да мислите, че едно врѣме сте били по-добри, отколкото сега. Ако, наистина, по-рано сте били по-добри отъ сега, тогава защо сте дошли на земята? Задачата на човѣка е да се усъвършенствува, да става все по-добъръ. Затова е пратенъ той на земята. Това е задача, дадена на всички сѫщества безъ разлика. Въ Божествената програма е поставено на първо мѣсто стремежъ къмъ усъвършенствуване на всички сѫщества, като цѣль въ живота. Понеже всички сѫщества влизатъ въ великия животъ, то и великитѣ сили — любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель — служатъ като потикъ къмъ усъвършенствуване. Щомъ този стремежъ е вложенъ въ всѣко сѫщество, рано или късно то ще намѣри правата посока на своето движение — пѫтя къмъ съвършенство. Питамъ: какво прави житното зърно, когато го заровятъ въ земята? То започва да разсѫждава, да опрѣдѣля посоката на своето движение: нагорѣ ли да върви, или надолу. Веднага то се поляризира и тръгва въ двѣ посоки: надолу — за развитието на коренитѣ си, нагорѣ — за развитието на клонетѣ си. Слѣдъ това житното зърно пристжпва къмъ работа. То разрѣшава една трудна задача въ живота. Слѣдователно, когато и васъ поставятъ, като житното зърно, въ земята, първата ви задача е да опрѣдѣлите посоката на своето движение, посоката къмъ съвършенство, и слѣдъ това да започнете работата си. Намѣрите ли тази посока, вие всичко ще можете да постигнете. Отъ вашата съзнателна работа, къмъ съвършенство, зависятъ и вашитѣ постижения. Ако вървите правилно въ този пѫть, вие още сега можете да постигнете и богатство, и знание, и сила. Отъ васъ зависи вашето щастие. Не вървите ли, както трѣбва, не работите ли съзнателно, щастието ще се отдалечава отъ васъ. Вие ще го постигнете едва слѣдъ хиляди години. Колкото повече отлагате, толкова повече и щастието ви ще се отдалечава. Не мислете, че като хванете единия край на щастието, всичко сте придобили. Вие можете да хванете единия край на щастието и да го изпуснете. Работете постоянно, безъ отлагане, та като хванете единия край на щастието, да не го изпуснете. Хванете ли здраво щастието, вие ще влѣзете въ безсмъртния животъ. Влѣзете ли въ безсмъртния животъ, това не значи още, че всичко сте разбрали. Не, безсмъртниятъ животъ изисква още повече работа, усилия, отколкото врѣменниятъ животъ. Защо? — Защото, ако не работите, вие можете да го изгубите. И въ безсмъртния животъ нѣщата не се постигатъ моментално. И тамъ човѣкъ трѣбва да работи, да се развива, да учи. Той не може изведнъжъ да обхване този широкъ свѣтъ около себе си. Работа се изисква отъ всички. Нѣкой казва: Азъ не искамъ да се влияя отъ никого. Казвамъ: влиянието въ живота е неизбѣжно. Слънцето не влияе ли на земята? Луната не влияе ли на земята? Влиянието е законъ: ще влияешъ и ще ти влияятъ. Чрѣзъ влиянието става вливане отъ единъ човѣкъ на другъ. Благодарение на влиянието хората си помагатъ взаимно. Мнозина се плашатъ отъ влиянието, защото мислятъ, че ще изгубятъ свободата си. Не, това е криво разбиране. Истински свободенъ човѣкъ е онзи, който може разумно да използува влиянието на хората върху себе си. Питамъ: ако нѣкой не иска да се подава на влиянието на хората, защо той иска да имъ влияе? Който иска да не се намира подъ ничие влияние, нека се изолира, да живѣе отдѣлно отъ хората. Тогава нито тѣ ще му влияятъ, нито той ще имъ влияе. Иначе, докато човѣкъ живѣе между хората, той винаги ще се влияе отъ тѣхъ, пъкъ и той самъ ще имъ влияе. Само умрѣлиятъ човѣкъ отъ никого не се влияе и никому не влияе. Когато нѣкой ви казва да се пазите отъ неговото влияние, това подразбира, че той иска да ви влияе. Не се плашете отъ влиянието на хората. Защо? — Защото само Божественото въ човѣка е въ сила да влияе. Здравиятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да използува това влияние, а не да се пази отъ него. Нѣма по-страшно нѣщо за хората отъ това, да прѣстане Божественото да имъ влияе. Опасно е положението на дъщерята, когато майката прѣстане да й влияе; опасно е положението на сина, когато бащата прѣстане да му влияе; опасно е положението на всѣки човѣкъ, когато приятельтъ му прѣстане да му влияе. Радвайте се, докато сте подъ влиянието на моята свѣщь. Какво лошо има въ това, когато вие сте всрѣдъ гората, въ тъмна, мрачна нощь, и азъ ви светна съ моята свѣщь? Лошо ли е влиянието на моята свѣщь въ този моментъ? Какво ще бѫде вашето положение, ако въ тази тъмна нощь азъ изгася свѣщьта си, за да не ви влияе? Не, спасително нѣщо е влиянието на хората. Всѣко влияние прѣдставя запалена свѣщица. Вие трѣбва да схващате влиянието като разуменъ процесъ въ природата и правилно да го използувате. Знайте, че когато се намирате подъ влиянието на лоши мисли, едноврѣменно върху васъ ще дойде влиянието и на добритѣ мисли. Влиянието на добритѣ мисли винаги е по-силно отъ влиянието на лошитѣ мисли. Слѣдователно, винаги ще имате прѣдъ видъ сдѣдния законъ въ живота: дѣто е злото, тамъ е и доброто. И обратно: дѣто е доброто, тамъ е и злото. Ако не се пробуди злото въ човѣка, и доброто нѣма да се пробуди. Ако не се пробуди доброто, и злото нѣма да се пробуди. Тѣзи сѫ признацитѣ, по които се познава, че човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. Щомъ дойде злото, то ще влияе върху човѣка. Злото ще иска да вземе човѣка на своя страна, да го убѣди въ своитѣ методи. Обикновено крадцитѣ си служатъ съ методитѣ на злото. Когато крадецътъ се приближава къмъ нѣкой домъ съ намѣрение да обира, той пристѫпва тихо, безъ свѣтлина, да не го види никой. Щомъ се настани прѣдъ касата, отдѣто ще вземе пари, той запалва свѣщьта си. Когато свърши работата си, изгасва свѣщьта и излиза навънъ, сѫщо така тихо, безъ всѣкаква свѣтлина. Питамъ; защо крадецътъ влиза безъ свѣщь, а когато обира, запалва свѣщь? За изяснение на това положение ще приведа слѣдната аналогия. Прѣди да отиде да обира, крадецътъ е облѣченъ съ скѫсани дрехи, минава за послѣденъ бѣднякъ. Щомъ обере нѣкоя каса, той веднага си купува нови дрехи, шапка, обуща и никой не може да го познае. Между онзи бѣденъ човѣкъ съ скѫсани дрехи и облѣчения съ нови, хубави дрехи има голѣма разлика. Тази е причината, дѣто крадецътъ, прѣди да обира каситѣ, не запалва свѣщьта си, а котато я обира. запалва свѣщьта. да му свѣти, да вижда, какво прави. Той трѣбва да мине незабѣлѣзано за хората, да не го видятъ, да не го познаятъ. Можете ли да кажете, че крадецътъ съ скѫсанитѣ дрехи е скроменъ човѣкъ? Не, той ходи скѫсанъ, за да не обърне внимание на хората, да мине незабѣлѣзанъ. Сѫщото прави и лихварьтъ, който обира бѣднитѣ вдовици. Той ще отиде на черква хубаво облѣченъ, ще запали голѣма свѣщь, ще мине за благочестивъ човѣкъ. Каквото и да прави, той не може да излъже Бога. Богъ не се нуждае нито отъ неговата голѣма свѣщь, нито отъ хубавитѣ му дрехи. Този лихварь все пакъ ще си остане отвѫтрѣ нечистъ. По-добрѣ е човѣкъ да бѫде отвънъ нечистъ, а отвѫтрѣ чистъ, отколкото отвѫтрѣ нечистъ, а отвънъ чистъ. И тъй, като навлизате въ мѫчнотиитѣ на живота, за да ги прѣодолѣете, вие трѣбва да се стремите къмъ съвършенство. Каквото да правите, каквато философия и да имате, мѫчнотиитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Тѣ сѫ опрѣдѣлени за всѣки човѣкъ, билъ той простъ или ученъ, сиромахъ или богатъ. Ти може да си свършилъ и десеть факултета, но мѫчнотиитѣ и за тебе ще дойдатъ. Има опрѣдѣлени нѣща, които непрѣменно трѣбва да станатъ. Това, обаче, не е фатализъмъ. Законъ е: мѫчнотиитѣ, страданията сѫ неизбѣжни, понеже сѫ условия за развитие, за разрѣшаване на задачи. Нима Христосъ, който бѣше гениаленъ човѣкъ, не понесе редъ мѫчнотии и страдания? Той всичко прѣдвиждаше, знаеше, какво ще стане, но въпрѣки това се подчини на закона. Единъ отъ ученицитѣ Му Го посъвѣтва да приложи своята сила, да прати единъ легионъ войници да унищожи римската войска и да се избави отъ страданията. Христосъ можа да унищожи не само римската войска, но и цѣлата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бѣха опрѣдѣлени да мине. Христосъ носи до едно мѣсто дървения кръстъ, но послѣ го хвърли на земята и каза: „Да нося страданията на хората, разбирамъ, но да нося дървенъ кръстъ, не разбирамъ. Оттукъ нататъкъ вие го носете.“ Христосъ не искаше да носи дървения кръстъ и го свали на земята, а хората, въ Негово име, и днесъ още носятъ кръстове на врата си. Геройството на човѣка не се заключава въ носене кръстъ на врата. Когато дойде страданието, турете го на гърба си и го носете, безъ да ви знаятъ хората. Това е живиятъ кръстъ, това е геройство. А тъй, турите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждатъ. Дойде ли страданието, прѣвърнете го въ добродѣтель. Христосъ издържа на поруганията на цѣлъ народъ, на множество войници. Той понесе всички страдания съ любовь, но дървения кръстъ хвърли на земята. Днесъ християнитѣ цѣлуватъ само дървени кръстове. И защо не вървятъ работитѣ имъ напрѣдъ? — Защото тѣ туриха на вратоветѣ, на главитѣ си, именно, този дървенъ кръстъ, прѣзрѣнъ отъ самия Христосъ. Врѣме е вече хората да се стремятъ къмъ съвършенство, къмъ истинско знание, къмъ любовь, мѫдрость, истина. Врѣме е да се откажатъ отъ дървенитѣ и металическитѣ кръстове. Прѣдставете си, че единъ светъ човѣкъ цѣлува единъ златенъ кръстъ, който веднага се разтопява отъ цѣлувката. Ще бѫдете ли доволни отъ тази цѣлувка? Когато Христосъ дойде на земята, Той ще цѣлуне всички кръстове. Отъ тѣзи кръстове нѣма да остане никаква слѣда. Тѣ ще се прѣвърнатъ на прахъ и пепелъ. Това, именно, подразбира стихътъ: „Ще обърша сълзитѣ имъ, ще хвърля прѣстѫпленията имъ настрана и никога повече нѣма да ги помена“. Единъ отъ апостолитѣ казва: „Ще се похваля съ кръста си.“ Това значи: ще се похваля съ страданията, които понесохъ за Господа. Ще се похваля съ страданията, чрѣзъ които Богъ ме изпита. Ако страдашъ и съ радость понасяшъ страданията си, имашъ любовь. Ако страдашъ безъ радость, нѣмашъ любовь Слѣдователно, страданията сѫ пробенъ камъкъ за изпитване на човѣшкия характеръ. Казвамъ: мислете право и не се натъквайте сами на противорѣчия. Не се плашете отъ влиянията. Ако влиянията на хората сѫ добри, приемете ги безъ страхъ. Ако влиянията на хората сѫ лоши, пакъ ги приемете безъ страхъ и размишлявайте. Понѣкога човѣкъ може да се ползува и отъ отрицателнитѣ влияния. Да се влияешъ отъ лошото, отъ отрицателното въ човѣка, значи, слѣдъ като видишъ погрѣшката, която той прави, да бѫдешъ внимателенъ, ти да не я направишъ. Като постѫпвате така, ще си създадете силни, велики характери. Ако не използувате нито добритѣ, нито лошитѣ влияния, вие ще се натъквате на противорѣчия. Когато човѣкъ се намѣри въ противорѣчие съ себе си, той постоянно губи. Да влиза човѣкъ въ противорѣчие съ себе си, това значи да пробива стѣна съ главата си. Може ли човѣкъ да пробие стѣна съ главата си? — Не може. Турятъ едного въ затворъ, и той казва: Какво да правя въ този затворъ? Какъ да излѣза оттука? Казвамъ: почакай малко, приложи търпѣнието. Все ще се намѣри отнѣкѫдѣ една желѣзна пила, съ която ще можешъ да пробиешъ стѣната. Твоятъ приятель ще се погрижи за тебе. Той ще ти опече единъ хубавъ хлѣбъ и въ него ще тури една желѣзна пила. Като разчупишъ хлѣба, ще намѣришъ пилата и ще си послужишъ съ нея. Защо трѣбва да се мѫчишъ съ главата си да пробивашъ стѣната? Вземи пилата и стържи. Тя прѣдставя единъ отъ начинитѣ за разрѣшаване на въпроситѣ. Питамъ: какъвъ начинъ знаете за разрѣшаване на проблемитѣ въ живота? Нѣкой казва: Единъ отъ начинитѣ за правилно разрѣшаване на всички трудни задачи е всѣкога да се говори истината. Добрѣ, ще ви дамъ единъ примѣръ, да видимъ, какъ бихте постѫпили: истината ли ще кажете, или ще излъжете. Неприятели или стражари гонятъ единъ отъ добритѣ ви приятели. Той се скрива въ дома ви. Стражаритѣ тичатъ по слѣдитѣ му и влизатъ въ вашия домъ, като ви запитватъ: Тука ли се скри единъ човѣкъ? Ако кажете истината, че приятельтъ ви е у васъ, вие ще станете неговъ прѣдатель, ще го прѣдадете въ рѫцѣтѣ на стражаритѣ. Ако кажете, че не е у васъ, ще излъжете. Какъ ще разрѣшите тази задача? Ако не кажете истината, ще спасите приятеля си; ако кажете истината, ще го прѣдадете на стражаритѣ. Това сѫ двата начина, по които може да постѫпи обикновениятъ човѣкъ. Но човѣкъ съ дарби, съ ясновидство, ще постѫпи по другъ начинъ. Прѣди още да сѫ дошли стражариттѣ да търсятъ приятеля му, най-малко единъ день по-рано, той ще напълни торбата на приятеля си съ хлѣбъ и ще му каже: Тръгни още сега за Рилската пустиня, скрий се на еди-кое си мѣсто, прѣкарай тамъ 24 часа. Слѣдъ това можешъ да се върнешъ пакъ при мене. И послѣ, когато стражаритѣ дойдатъ да търсятъ приятеля му, той свободно ще каже: Да, тука бѣше човѣкътъ, когото търсите, но той още вчера замина, може да е отишълъ нѣкѫдѣ изъ горитѣ. Този е начинътъ, по който едноврѣменно и приятельтъ си ще спасите, и истината ще кажете. Слѣдователно, наука се изисква, да знае човѣкъ, кога и кому да говори истината. Кому ще говорите истината? — Само на Бога. Кога ще Му говорите истината? — Всѣкога. На Бога всѣкога ще говорите истината. Истината може да се говори само на Бога. Когато говоря истината, азъ имамъ прѣдъ видъ Бога, а не хората. Да говоришъ истината на Бога, това е смисълътъ на живота. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всички. Дойде ли въпросъ до истината, ще се вдълбочите въ себе си, и Богъ ще ви научи, какъ и какво да говорите. Ако говорите истината на хората въ името на Бога, Той ще ви научи, какво да говорите. Ако не говорите истината на хората, Богъ нѣма да ви научи. Той ще мълчи, ще ви остави сами да се разправяте. Понѣкога вие искате да угодите на хората, да имъ кажете истината, безъ да сте запитали Бога въ себе си, трѣбва ли да имъ се каже, и ако трѣбва, какъ да имъ я кажете. Прѣдставете си, че този, на когото ще кажете истината, е стражарь или разбойникъ, който иска да хване приятеля ви. Трѣбва ли да му кажете истината? Казвате: Азъ да си кажа истината, а той, ако е правъ, нека се защити. Ами, ако тѣ го прѣбиятъ отъ бой, безъ да му позволятъ да каже дума за свое оправдание? Това истина ли е? Какво допринесохте на вашия приятель съ казването на истината? Прѣдадохте го, нищо повече. Прѣди да сте казали истината, трѣбваше да влѣзете въ тайната си стаичка и да се посъвѣтвате съ Бога, да ви каже, какво да направите. Този въпросъ лесно се рѣшава отъ човѣкъ, който слѣдва Божия пѫть. Какъ може да го рѣши? Той разполага съ магическа прѫчица. Като влѣзатъ стражаритѣ въ дома му, той ще махне съ прѫчицата си и ще имъ каже: Търсете, да видите, ще намѣрите ли човѣка, който ви трѣбва. Тѣ ще гледатъ натукъ, ще гледатъ натамъ, ще търсятъ, ще обикалятъ, но нищо нѣма да видятъ. Тѣ ще изпитатъ голѣмо вълнение, тъй щото и да видятъ човѣка, нѣма да посмѣятъ да кажатъ. И като ги питатъ, дали сѫ намѣрили онзи, когато търсятъ, тѣ ще кажатъ, че не сѫ го намѣрили. Казвате: Има ли право този човѣкъ да си служи съ магическа прѫчица? Питамъ: иматъ ли право стражаритѣ да прѣслѣдватъ човѣка? Кога стражарьтъ има право да арестува единъ човѣкъ? — Когато му е дадена за това заповѣдь отъ Бога. Това се потвърждава и отъ стиха: „Всѣка власть е отъ Бога дадена“. То значи: всѣка разумна власть е отъ Бога дадена. Сега, като ученици на окултната Школа, вие трѣбва да разглеждате законитѣ въ тѣхния дълбокъ смисълъ. И затова, когато ученикътъ сѫди нѣкого, той трѣбва да върши това не по свое желание, или по свой интересъ, а по заповѣдь, по власть, дадена му отъ Бога. Ако постѫпва по този начинъ, той винаги ще бѫде доволенъ отъ себе си. Само по този начинъ вашитѣ умъ, сърце и воля ще се развиватъ правилно. Слѣдователно, не влизайте въ противорѣчие съ Божественото въ себе си. Дойдете ли до Божественото, не отстѫпвайте отъ него. Ако искате мѫдрость, обърнете се къмъ Бога. Той ще изпрати най-виднитѣ професори да ви учатъ. Ако искате сила, обърнете се къмъ Бога, Той ще изпрати най-добритѣ учители, да ви покажатъ, какъ се придобива сила. Ако искате да разберете любовьта, истината, правдата, добродѣтельта, обърнете се къмъ Бога, Той ще ви изпрати съотвѣтни учители. Не единъ учитель ви е нуженъ прѣзъ деня, но хиляди, милиони учители ви сѫ нужни всѣки день. Въ това седи красотата на живота. Докато човѣкъ живѣе, той всѣкога ще се намира подъ закона на влиянието. Силнитѣ ще влияятъ на него, а той ще влияе на по-слабитѣ отъ себе си. Основната мисъль която трѣбва да остане въ ума ви отъ тази лекция, е мисъльта за съвършенството. Каквото и да правите, трѣбва да държите тази мисъль въ ума си, докато напълно узрѣе. Тя трѣбва да ви дава непрѣривенъ импулсъ, да осмисли живота ви. И слѣдъ това, като ви пита нѣкой, какво прѣдставя новото учение, ще отговорите: Новото учение води къмъ съвършенство. Казвате: Ние сме слушали отъ мнозина да говорятъ за съвършенството. Не е достатъчно само да се говори, но то трѣбва да се опита. Който е влѣзълъ въ пѫтя на съвършенството, въ него едноврѣменно ще потекатъ три струи: едната струя ще мине прѣзъ сърцето и ще създаде въ човѣка разширение на чувствата; втората струя ще мине прѣзъ ума и ще възбуди въ него безброй свѣтли мисли; третата струя ще проникне прѣзъ душата и ще подтикне човѣка къмъ свобода на неговитѣ дѣйствия. Слѣдователно, този човѣкъ ще се движи безпрѣпятствено въ три направления. Когато човѣкъ се домогне до пѫтя на съвършенството, Божественото се пробужда въ него. Съвършенството прѣдставя идеалъ, за постигането на който Богъ всѣкога е готовъ да ни помага. Когато ние се стремимъ къмъ обикновени работи, Богъ ни оставя сами да работимъ. За изяснение на тази мисъль ще при веда слѣдния случай изъ живота. Това било още въ първитѣ години слѣдъ освобождението на България. Единъ младъ българинъ, родомъ отъ Свищовъ, отишълъ въ Америка да слѣдва. Като свършилъ образованието си, той се върналъ въ България и се явилъ при князъ Александъръ Батембергъ да иска служба. По това врѣме нѣмало много учени българи, затова князътъ билъ готовъ да го назначи пръвъ министъръ въ България и го запиталъ: Искашъ ли да те назнача за министъръ на България? — Не, азъ искамъ да стана директоръ въ една отъ софийскитѣ гимназии. — Щомъ е така, ще отидешъ при министъра на просвѣщението. Той се грижи за тия работи. Азъ мога да ти дамъ по-високъ постъ. Такова е често положението, въ което изпадатъ много отъ съврѣменнитѣ хора. Богъ иска да ги назначи министри, а тѣ се отказватъ, искатъ да станатъ директори. Тогава Богъ имъ отговаря: Щомъ искате да станете директори, идете при министъра на просвѣщението, той се грижи за тия назначения. Като отидете при министра, той обѣщава, че ще ви назначи, но отъ день на день отлага, докато най-послѣ се убѣдите, че и директоръ не можете да станете. Тъй щото, докато князъ Батембергъ ви прѣдлага да станете министъръ, вие се отказвате, искате директорско мѣсто. Обѣщаватъ ви днесъ, утрѣ, че ще ви назначатъ директоръ, но въ края на краищата, и това мѣсто не получавате. Слѣдователно, търсите ли служба, намѣрете такава, която да води къмъ съвършенство, което е вашиятъ идеалъ. Казвате: Ние знаемъ, какво нѣщо е съвършенството. Вие знаете, какво нѣщо е съвършенството, говорите за него, но сѫщеврѣменно говорите за млади и за стари. Ако говорите за съвършенство, а едноврѣменно считате, че сте стари и не можете да учите, вие сте въ културата, която залѣзва. Тя е култура на западнитѣ народи. Ако сте славяни, влѣзте въ новата култура, която води къмъ съвършенство. Човѣкътъ на новото знае, че има смърть, но той знае, че има и възкресение. Човѣкъ може да легне въ гроба, но той знае, че пакъ ще стане. Той ще отиде при Господа, но пакъ ще се върне, съ лице по-свѣтло отъ това, съ което е отишълъ. Не става ли сѫщото и съ житното зърно? Когато посѣятъ житното зрънце въ земята, никой не знае за това. Когато то израсте, цъвне и даде плодъ, всички знаятъ за него и се радватъ. Желая на всички да бѫдете запалени свѣщи, отдалечъ да свѣтите и всички да ви се радватъ. Запазете въ себе си идеала къмъ съвършенство и къмъ него се стремете. Имате ли този идеалъ, вие всѣкога ще бѫдете добри, весели и силни. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 22 септември, 1926 г. София.

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТѢ ИСТИНИ КЪМЪ ЧОВЕКА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Изпѣйте пѣсеньта „Fir-fur-fen.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-мощното въ човѣка.“ Една отъ задачитѣ на човѣка е да разбира отношението на проститѣ истини въ живота. Не е въпросътъ за великитѣ истини, но за проститѣ истини и тѣхното взаимоотношение. Когато говоримъ за отношението на истинитѣ, ние подразбираме отношение на разумни сѫщества, споредъ степеньта на развитието имъ. Вселената е сборъ отъ разумни сѫщества, между които отношенията сѫ абсолютно хармонични. Тѣзи живи, разумни сѫщества даватъ цѣна на цѣлия козмосъ. Ако земята е цѣнна, това се дължи на живитѣ сѫщества, които я населяватъ. И ако човѣкъ е цѣненъ, това се дължи на духа и на душата въ него, които проникватъ въ организъма му, като живи сили, и му създаватъ импулсъ къмъ постоянно растене и развитие. Тъй щото, подъ живо нѣщо разбираме сѫщество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива. Живото сѫщество не можемъ да уподобимъ даже и на съзнанието, защото и съзнанието понѣкога се помрачава. Живото сѫщество, обаче, никога не се помрачава, защото животътъ е въ него. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Не се занимавайте съ въпроса, какъ ще прѣкарате старинитѣ си, или какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на живота ви. Съ този въпросъ се занимаватъ само фалиралитѣ търговци, или само западналитѣ чиновници. Който е закѫсалъ, само той мисли и се безпокои за края на живота си, но онзи, на когото работитѣ вървятъ добрѣ, той мисли за развиващия се животъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за Божественото въ себе си. Защо? — Защото въ човѣка едноврѣменно ставатъ два процеса: Богъ се проявява чрѣзъ него, и човѣкъ се проявява чрѣзъ Бога. Прѣдставете си два квадрата, страната на единия да е единъ метъръ, а страната на другия — два метра. Нека тѣзи квадрати прѣдставятъ прозорци на двѣ стаи. Единиятъ прозорецъ ще има страни, дълги по единъ метъръ, а другиятъ — по два метра. Коя отъ двѣтѣ стаи ще бѫде по-хигиенична ? По-хигиенична ще бѫде стаята, която има прозорецъ съ страни, дълги по два метра. Прѣзъ този прозорецъ ще влиза повече чистъ въздухъ, повече свѣтлина и топлина. Значи, въ ума ви трѣбва да залегне идеята, че колкото повече свѣтлина влиза въ съзнанието на човѣка, толкова по-добъръ ще бѫде и неговиятъ животъ. Като се говори за свѣтлина на съзнанието, азъ имамъ прѣдъ видъ онази свѣтлина, която всѣки день се увеличава. Тази свѣтлина носи животъ. Обаче, свѣтлината, съ която свѣтътъ си служи, не носи животъ. Тя разкрива само външно свѣта, очъртава неговитѣ външни форми, безъ да прониква въ дълбинитѣ на тѣзи форми. Дойде ли въпросъ до свѣтлина на съзнанието, ние разбираме онази свѣтлина, за която Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ видѣлината на живота.“ Колкото повече имаме отъ тази свѣтлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умътъ, сърцето и волята на човѣка се намиратъ при благоприятни условия за развитие. Това сѫ факти, които не се нуждаятъ отъ никакви научни доказателства. Който е опиталъ помрачение на съзнанието си, той разбира, какво нѣщо прѣдставя тази свѣтлина. Нѣкой казва: Докажи, ако искашъ да повѣрвамъ. Не, вѣрата прѣдшествува знанието. Безъ вѣра никакво знание не може да се придобие. Знанието прѣдставя опитани, провѣрени факти. Хиляди нѣща има въ живота, които вие не знаете, но тѣ указватъ извѣстно влияние върху васъ. Запримѣръ, срѣщате една мечка въ гората и веднага се уплашите. Отдѣ се яви този страхъ? Досега мечка не ви е нападала, но въпрѣки това вие се плашите отъ нея. Коя е причината за този страхъ? Казвате: Не зная, какво ми стана; не зная, защо се уплашихъ, но фактъ е, уплашихъ се отъ мечката. И животнитѣ се сграхуватъ като васъ. Казвамъ: когато вибрациитѣ на двѣ тѣла не сѫ еднакви, онова тѣло, чиито вибрации сѫ по-силни, указва влияние върху другото, на което вибрациитѣ сѫ по-слаби. Ако се срещнатъ двѣ тѣла съ еднакви вибрации, тѣ напълно си хармониратъ. Ако човѣкъ се отзове много близо до нѣкой голѣмъ водопадъ, той непрѣменно ще изпита страхъ. Защо? — Този човѣкъ разбира, че водопадътъ е въ сила да завлѣче всичко, което попадне на пѫтя му. Водопадътъ казва: Ако искате да ме гледате, да се възхищавате отъ мене, стойте надалечъ. Дойдете ли близо до мене, азъ ще се разправя съ васъ по всички правила на моето изкуство. Този законъ се срѣща и въ живота. Има мисли, чувства и желания у човѣка, които по сила сѫ подобни на водата въ водопадитѣ. Щомъ попадне човѣкъ прѣдъ такива мисли, чувства и желания, нека стои далечъ отъ тѣхъ, по никой начинъ да не влиза въ тѣхнитѣ течения. Слѣдователно, водопадътъ е символъ на мощни сили въ природата. Който попадне неподготвенъ въ течението на тия мощни сили, тѣ ще го завлѣкатъ, т. е. ще спратъ врѣменно неговото развитие. Това спиране на развитието пъкъ ще му причини страдания. Ако искате да причините страдания на малкото дѣте, което едва е тръгнало на училище, спрете го отъ училището, т. е. забранете му да ходи на училище. Отнемете ли на човѣка храната, необходима за подържане на живота му, вие веднага ще му причините страдания. Забраните ли търговията на човѣка, който изкарва прѣхраната си отъ нея, вие ще му причините страдания. Тъй щото, когато лишите човѣка отъ нѣкакво благо, вие му причинявате страдания. И когато давате на човѣка повече блага, отколкото му трѣбватъ, вие пакъ му причинявате страдания. Ето защо човѣкъ трѣбва да изучава висшата геометрия, да я прилага въ живота си, за да знае, въ какви размѣри да се ползува отъ величинитѣ и какъ да ги съпоставя. Прѣдставете си, че ви е даденъ единъ квадратъ, като основа на вашия животъ. Вие можете да вземете квадрата, като единица мѣрка, споредъ която да опрѣдѣлите вашитѣ отношения въ Битието. Прѣкарвате двата диагонала въ квадрата: АВ и СD, като двѣ равнодѣйствуващи сили. Диагоналътъ АВ прѣдставя отношението на положителнитѣ сили въ природата, или отношението на мѫжа къмъ Битието. Диагоналътъ СD прѣдставя отношението на отрицателнитѣ сили въ природата, или отношението на жената къмъ Битието. Щомъ знаете тѣзи отношения, вие ще намѣрите, какво могатъ да постигнатъ хората. Въ ума на човѣка сѫ вложени идеи, разположения, отъ които по никой начинъ той не може да се освободи. Запримѣръ, единъ мѫжъ бие другъ. Колкото и да ги възпиратъ отвънъ да не се биятъ, тѣ не обръщатъ внимание на никого, боятъ продължава. Обаче, яви ли се една жена между тѣхъ и дигне рѫка за помирение, боятъ веднага прѣстава. Тъй щото, мѫжъ на мѫжъ мѫчно може да въздѣйствува. Ако нѣкой мѫжъ иска да застави тия двама мѫже да не се биятъ, съ думи той не би могълъ да стори това. Би трѣбвало той да бѫде физически по-силенъ отъ тѣхъ, ако иска да ги примири. Жената би могла съ нѣколко думи само да ги примири. Питамъ: кое е мощното въ жената? Жената съдържа въ себе си примирителенъ елементъ, съ който въздѣйствува върху мѫжа. Жената разбира условията, при които мѫжътъ се укротява. Съ една дума само жената може да укроти мѫжа. И обратно: съ една дума само мѫжътъ може да укроти жената. Законътъ е такъвъ. Ако мѫжътъ и жената разбиратъ този законъ, отношенията между тѣхъ ще бѫдатъ правилни. Ако не разбиратъ този законъ, тѣ винаги ще се разправятъ по обикновенъ начинъ: съ грубости, насилие и бой Сега, като говоря за мѫжа и жената, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ тѣхнитѣ външни форми. Азъ разглеждамъ мѫжа и жената като принципи, които дѣйствуватъ въ човѣка. Диагоналътъ АВ прѣдставя още отношението между силитѣ на дѣсното полушарие на мозъка и цѣлата дѣсна страна на човѣшкия организъмъ Диагоналътъ СD прѣдставя отношението между силитѣ на лѣвото полушарие на мозъка и цѣлата лѣва страна на човѣшкия организъмъ. Силитѣ отъ дѣсната страна на човѣшкия организъмъ и тия отъ лѣвага страна трѣбва взаимно да се уравновѣсявать. Тия сили се проявяватъ, както чрѣзъ тѣлото на човѣка, така и чрѣзъ неговигѣ мисли и чувства. Това е цѣла наука, цѣла философия, върху която трѣбва да размишлявате. Въ първо врѣме, колкото и да размишлявате, въ васъ, въ вашитѣ мисли и чувства, ще се образува една каша. Не се плашете отъ кашата, нищо лошо нѣма въ нея. Когато грънчарьтъ взима глина, какво прави съ нея? Прѣди да видимъ хубавитѣ грънци, ние виждаме кашата, отъ която грънчарьтъ вае своитѣ красиви форми. Какво прави домакинята съ брашното? Тя взима брашното, замѣсва го съ вода и образува отъ него каша. Послѣ туря въ тази каша малко квасъ, замѣсва го добрѣ, и кашата се прѣвръща въ тѣсто. Тя оставя тѣстото да втасва, слѣдъ което го раздѣля на нѣколко хлѣба, които носи на фурнята да се пекатъ. Щомъ хлѣбъть се опече, всички се нареждатъ около масата и започватъ да ядатъ. Ако домакинята не може да мѣси хлѣбъ, тя ще остави брашното настрана, и то ще се разпилѣе Който знае да мѣси, той ще прѣвърне брашното въ каша, отъ която послѣ ще опече хубавъ, топълъ хлѣбъ. Който не знае да мѣси, ще остави брашното да го разпилѣе вѣтърътъ. Та когато идеитѣ на човѣка се прѣвърнатъ на каша, той правилно се развива. Щомъ има каша, ще има и тѣсто. Щомъ има тѣсто, и хлѣбъ ще се пече. Въ такова положение се намира и ученикътъ въ училището. Влиза учительтъ въ класъ и започва да прѣдава урокъ. Урокътъ е мѫченъ. задачитѣ сѫ мѫчни и въ главата на ученика става цѣла каша. Връща се дома си и започва да учи; размишлява върху задачитѣ 10—15 минути и незабѣлѣзано умътъ му се прояснява, и той започва да разбира. Сега, да допуснемъ, че имате единъ ѫгълъ АСВ, на върха на който седите вие и чрѣзъ трѫбата Д наблюдавате въ пространството. По едно врѣме забѣлѣзвате, че едно микроскопическо тѣло се движи прѣдъ васъ и образува дѫгата АВ. Ако дѫгата на този ѫгълъ се увеличава, това показва, че тѣлото се приближава къмъ васъ. Ако пъкъ дѫгата се намалява, тѣлото се отгдалечава отъ васъ. Такива заключения може да прави само умниятъ човѣкъ. Обаче, невѣжиятъ не вади никакви заключения отъ това, че ѫгълътъ се увеличавалъ или намалявалъ. На сѫщото основание ние можемъ да правимъ заключения за отношенията на хората едни къмъ други, споредъ това, дали тѣ се приближаватъ, или отдалечаватъ. Какви сѫ отношенията на хората къмъ васъ, ако тѣ постоянно се отдалечаватъ? Когато едно тѣло се отдалечава отъ земяга, то е неприязнено настроено къмъ нея. И обратно: когато земята се отдалечава отъ едно тѣло, тя не е разположена къмъ него. Колкото повече тѣлата се приближаватъ едни къмъ други, толкова по-голѣмо е взаимното имъ разположение. Когато се говори за разположение на хората едни къмъ други, това не подразбира разположението на апаша, който има прѣдъ видъ да обере нѣкой човѣкъ. Да бѫде единъ човѣкъ разположенъ къмъ другъ, това значи да бѫде той въ хармония съ него; между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на тия двама души трѣбва да има съотвѣтствие и съгласие. Само такива хора могатъ да се приближаватъ единъ къмъ другъ. Всѣко приближаване между двама души прѣдставя приятно съзвучие между два тона. Когато гледате звѣздитѣ на небето, вие спирате погледа си на една или на друга звѣзда. Защо? — Понеже една отъ звѣздитѣ привлича вниманието ви повече отъ другитѣ. При това, една звѣзда привлича вниманието на единъ човѣкъ; втора звѣзда привлича вниманието на другъ човѣкъ и т. н. Какво показва това? Това показва, че между трептенията на една звѣзда, напримѣръ, и даденъ човѣкъ има извѣстно съотвѣтствие. Тази звѣзда е свързана съ дадения човѣкъ и взима участие въ неговия животъ, помага му. Казватъ за Наполеона, че той ималъ опрѣдѣлена звѣзда, която винаги му помагала. Казвамъ: всички живи, разумни сѫщества въ вселената, които съдѣйствуватъ за нашето подигане, за нашето усъвършенствуване, сѫ въ съгласие съ насъ. Щомъ знаемъ това, ние трѣбва да се пазимъ, да не разваляме отношенията си съ тѣхъ. Съ други думи казано: „Не разваляйте това, което Богъ е съчеталъ.“ Ето защо, цѣльта на Щколата е да помогне на ученицитѣ да разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на Божествения животъ. Това разбиране пъкъ ще разшири съзнанието имъ, а щомъ съзнанието имъ се разшири, Божествената свѣтлина ще проникне въ тѣхния животъ. Щомь животътъ имъ се освѣтли и осмисли, тѣ ще придобиятъ вѫтрѣшенъ миръ. Много учени и религиозни хора казватъ, че имали свѣтлина въ ума си, топлина въ сърцето си, миръ въ душата си, но тази свѣтлина и топлина, този миръ, за които тѣ говорятъ, сѫ обикновени състояния у тѣхъ. Тѣ днесъ иматъ свѣтлина въ ума си, утрѣ я изгубватъ; днесъ иматъ топлина въ сърцето си, утрѣ я изгубватъ; днесъ иматъ миръ въ душата си, утрѣ го изгубватъ. Когато Божествената свѣтлина и топлина дойдатъ въ ума и сърцето на човѣка, тѣ не го напущатъ, докато той самъ не затвори кепенцитѣ на своитѣ прозорци. Съврѣменната наука е само единъ методъ за човѣка, да му покаже, какъ да нареди живота си по-добрѣ, да му услужи, но не и да просвѣти съзнанието му. За разумния науката е благо, но за неразумния тя е нещастие. Всѣка наука указва извѣстно влияние върху мозъка и способноститѣ на човѣка. Всѣка наука упражнява извѣстно влияние и върху чувствата на човѣка. И тъй, когато се говори за наука въ широкъ смисълъ на думата, се разбиратъ методи, които навеждатъ човѣка къмъ права мисъль, къмъ правилни схващания за живота. Казвате: Какво да правятъ ония, които не сѫ учили, както и ония, които нѣматъ възможность да учатъ? Споредъ мене, всички хора учатъ, и всички хора иматъ възможность да бѫдатъ учени, само че нѣкои хора минаватъ прѣзъ официални училища и ускоряватъ учението си, а други минаватъ само прѣзъ практическата житейска школа. Майката, бащата, приятелитѣ, обществото сѫ учители за човѣка отъ най-ранната до най-късната му възрасть. Свѣтлината, топлината сѫщо така сѫ учители за човѣка. Когато малкото дѣте изгори пръста си на огъня, втори пѫть то не посѣга къмъ него. Отъ книга ли се е учило то? — Отъ опитъ. Вземете животнитѣ, напримѣръ, и тѣ правятъ дрехитѣ си съобразно, климатическитѣ условия. Кой ги е научилъ на това? Природата, самиятъ животъ ги учи, какво да правятъ, какъ да се прѣдпазватъ отъ лошитѣ условия. Птицитѣ, безъ да ги е училъ нѣкой, разбиратъ отъ астрономия, познаватъ, кога какви промѣни ще станатъ съ врѣмето. Пчелитѣ пъкъ, хиляди години прѣди човѣка, сѫ знаели изкуството да правятъ медъ, и днесъ дохождатъ съ готово изкуство въ себе си. Сега, като се наблюдава развитието на съврѣменния човѣкъ, вижда се, колко обикновенъ животъ той прѣкарва. Съврѣменниятъ човѣкъ се занимава съ обикновени работи: колко години ще живѣе, отдѣ да намѣри срѣдства за по-добъръ животъ, какъ ще прѣкара старинитѣ си, кога ще умре, какъ ще го погребатъ и т. н. Тѣзи въпроси развиватъ обикновени способности. Врѣме е вече човѣкъ да работи за събуждане на висшитѣ способности на своя мозъкъ. Иначе, да се живѣе съ обикновени разбирания за живота, това не е никаква философия. Когато хората мелятъ житнитѣ зърна, отъ Бога ли имъ е заповѣдано? Никѫдѣ не е писано, че житото трѣбва да се мели на брашно. Меленето на житото е човѣшко изобрѣтение. Въ бѫдещата култура воденици нѣма да има. Да се мели житото, това не прѣдставя нѣкаква наука. Когато житото се мели, голѣма часть отъ маслата, както и отъ хранителнитѣ имъ сокове, изчезватъ. Слѣдъ като смелятъ житото, турятъ брашното въ чували, дѣто стои по петь-шесть мѣсеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненость, всѣкакъвъ животъ отъ него изчезва. Ето защо най-добрѣ е житото да се не мели, да се яде сурово, но понеже съврѣменнитѣ хора нѣматъ здрави зѫби, житото трѣбва да се вари поне, и въ този видъ, докато е топло още, да се яде. Ако остане жито отъ днесъ за утрѣ, то не трѣбва да се яде. Всѣки день трѣбва да се вари прѣсно жито. Казвате: Дѣ ще се намѣри толкова врѣме, всѣки день да се вари жито? Вѣрно е, че това е малко непрактично, но щомъ човѣкъ съзнае ползата отъ житото, той ще намѣри начинъ, какъ по-лесно и скоро да го вари. Умниятъ човѣкъ може да свари житото за десеть минути, а глупавиятъ ще го вари часове. Умниятъ човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ неблагоприятнитѣ условия, въ които животътъ го поставя. Глупавиятъ, обаче, не може да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Като се оплете въ тѣхъ, той прилича на пѣтелъ въ калчища, не може да се освободи. Понѣкога и съврѣменнитѣ учени мязатъ на пѣтли въ калчища. Тѣ влизатъ въ калчищата и съ години не могатъ да излѣзатъ навънъ. Казвамъ: не туряйте краката си въ калчища. Ако не сте научили нѣкой законъ, стойте вънъ отъ калчищата и предете. Ако влѣзете въ калчищата съ краката си да изслѣдвате, ще се оплетете въ тѣхъ. И тъй, нужно е повече свѣтлина за ума, повече топлина за сърцето и миръ за душата, за да може да се внесе по-голѣма широта въ живота, да може човѣкъ да работи правилно и хармонично. Тази година трѣбва да започнете съ разбирането, да имате дълбоко разбиране за истината. За тази цѣль трѣбва да се молите да придобиете повече свѣтлина въ съзнанието си. Казвате: Защо трѣбва да се молимъ? Богъ знае всичко. Той разбира нашитѣ нужди. Азъ взимамъ молитвата като условие за придобиване на нѣщо. Не може човѣкъ да придобие нѣщо, ако не се моли. Вървишъ по пѫтя, но си много уморенъ. Една кола те настига, и ти веднага се обръшашъ къмъ коларя съ думитѣ: Моля ти се, позволи ми да се кача на колата ти. Много съмъ уморенъ. Ще платя, колкото искашъ. Гладенъ си, отивашъ въ гостилница и казвашъ на гостилничаря: Моля, дай ми нѣщо отъ това, което си сготвилъ. Дѣто отиде човѣкъ, каквото пожелае, той все трѣбва да се моли. Молитвата е разговоръ, общение съ Бога. Отивашъ на училище, но не можешъ да разберешъ нѣкои работи, обръщашъ се къмъ Господа и казвашъ: Господи, моля Ти се, изпрати ми Духа си чрѣзъ нѣкои отъ моитѣ напреднали братя, да ми помогнатъ да разбера уроцитѣ, които се прѣподаватъ въ училището. Нѣкои ще кажатъ, че и безъ молитва може да се живѣе добрѣ, че и безъ молитва може човѣкъ да учи. Така е, и безъ молитва може. Молитвата не е задължителенъ актъ, тя е свободенъ актъ на човѣшката душа. Само свободниятъ, само разумниятъ човѣкъ може да се моли. Лудиятъ моли ли се? Лудиятъ не се моли. Той се отличава по това, че непрѣкѫснато повтаря една и сѫща история. Той не внася нищо ново въ съзнанието си. Какъ полудяватъ хората? Обератъ нѣкой човѣкъ, взематъ паритѣ му, и той започва да повтаря: Отидоха паритѣ ми! Нѣмамъ съ какво да живѣя, гладенъ ще умра, ще се съсипя и т. н. Като държи все тази идея въ ума си, най-послѣ той се умопобърква. Кажете на този човѣкъ, че ще му върнатъ паритѣ, че слѣдъ нѣколко мѣсеца ще има още една кѫща, и той ще се поправи. Значи, щомъ внесете една нова идея въ ума на побъркания човѣкъ, той дохожда на себе си. Богъ, който е всемѫдъръ, така е създалъ свѣта, че условията на живота постоянно да се промѣнятъ, да не остане съзнанието на човѣка занято само съ една идея, но постоянно да се обновява. Не съсрѣдоточавайте мисъльта си на едно мѣсто, но гледайте на всичкитѣ условия като на възможности за вашето развитие. Ако изгубите едно, ще спечелите десеть; ако изгубите десеть, ще спечелите сто; ако изгубите сто, ще спечелите хиляда и т. н. Такъвъ е законътъ въ разумния животъ. Сега, мнозина ще ви привеждатъ стихове, че еди-кой си пророкъ казалъ това, еди-кой си казалъ онова и т. н. Да, всѣки пророкъ е казалъ нѣщо, но това, което е казалъ, се отнасяло за специални случаи. Много отъ казаното прѣдставя врѣменни условия на живота. То не е нѣщо абсолютно, за вѣчни врѣмена. Има нѣща, казани отъ пророцитѣ, които се отнасятъ за вѣчностьта, но човѣкъ трѣбва да различава тия нѣща отъ врѣменнитѣ, прѣходнитѣ. Какъ ще изтълкувате думитѣ на майката къмъ дѣтето: Слушай, да не ходишъ на рѣката да се кѫпешъ; убивамъ те, ако се удавишъ! Питамъ: какъ може да се бие удавенъ човѣкъ? Съ това тя иска да каже, че ако то се удави, тогава отношенията между нейната и неговата душа ще се измѣнятъ. Тя не ще може вече да изпраща силитѣ на своя животъ въ неговия. Тя иска съ това да му каже: Не отивай на рѣката да не се удавишъ, защото ще прѣкѫснешъ условията на живота си. Прѣкѫснешъ ли тия условия, и връзката между моя и твоя животъ ще се прѣкѫсне. Тѣзи думи днесъ сѫ изопачени. Затова, всѣки трѣбва да си каже: Азъ не трѣбва да върша глупости, необмислени работи, съ които да прѣкѫсна връзката между разумния животъ и своя животъ. Между Бога и човѣка има връзка, която не трѣбва да се прѣкѫсва. Щомъ тази връзка се пази, между мислитѣ, чувствата и постжпкитѣ на Бога и човѣка ще има постояненъ приливъ, постояненъ животъ. Животътъ трѣбва да тече непрѣкѫснато отъ Бога къмъ насъ и отъ насъ къмъ Бога. Казвамъ: вие трѣбва да бѫдете положителни, да можете правилно да давате и да възприемате. Щомъ сте положителни, вие ще можете правилно да възприемате знанията, които ви се даватъ. Щомъ ги възприемете правилно, ще можете разумно да ги приложите. Знанието идва и заминава. Който може да го възприеме и приложи правилно, само той ще се ползува. Вие можете да го използувате, имате всички условия за това. Обаче, молете се да дойде повече свѣтлина въ умоветѣ и сърцата ви. Работете усърдно да развивате ума и сърцето си. Гледайте тази година да се обезсърдчавате по-малко, отколкото миналата година. Изпѣйте сега „Махаръ-Бену-Аба“. * „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 22 септември, 1296 г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВО МИСЛИ! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Какво показва скърцането на нѣкоя кола? Ако влѣзете въ една държава, на която колата много скърца, сигурна ли е тази държава? Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили правилния начинъ на мислене. Най-трудното нѣщо е човѣкъ да мисли право. Обаче, една отъ важнитѣ задачи на съврѣменнитѣ хора е да се научатъ да мислятъ право. Да мислишъ право, това е изкуство, това е наука. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: какво е мѣстото, прѣзъ което рѣката, която тече, става по-широка и по-плитка? — Равнина. Какво е мѣстото, прѣзъ което рѣката, която тече, става по-дълбока и по-тѣсна? — Планинско. Въ такъвъ слуай, питамъ: ако вашиятъ животъ се стѣснява, какви сѫ неговитѣ условия? — Планински. Ако вашиятъ животъ се разширява, какви сѫ неговитѣ условия? — Полски, равнинни. Щомъ е така, вие трѣбва да проучавате условията, при които живѣятъ планинцитѣ, както и условията, при които живѣятъ хората по полетата, защото животътъ на еднитѣ се различава коренно отъ живота на другитѣ. Казвате: това сѫ обикновени работи, които не ни интересуватъ много. Да, но ако вие изучавате обикновенитѣ работи отъ гледището на вашия вѫтрѣшенъ животъ, тогава бихте разбрали смисъла, който се крие въ тѣхъ. Казвамъ: всѣки день носи съ себе си по една велика мисъль, по едно велико чувство и по едно велико дѣйствие, които трѣбва да се обработятъ. Въ това отношение всѣка велика мисъль, всѣко велико чувство и всѣко велико дѣйствие прѣдставляватъ камъни, върху, които, ако не друго, човѣкъ трѣбва да напише поне датата на тѣхното явяване на земята. Значи, всѣки день изисква отъ васъ да обработите въ себе си по една важна мисъль, по едно важно чувство и да извършите по едно важно дѣло, колкото и да сѫ микроскопически. Не изпълните ли това нѣщо, деньтъ е миналъ незабѣлѣзано, съ нищо не ознаменуванъ. За сега стремежитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ много общи. Тѣ искатъ изведнъжъ да израснатъ, да придобиятъ много нѣща, безъ усилия. Къмъ това се стремятъ и малкитѣ дѣца. Тѣ иматъ силно желание да станатъ голѣми, високи. На каква височина най-много може да израсне човѣкъ? Въ България, напримѣръ, срѣдната височина, до която човѣкъ може да достигне е 175 — 180 см. Питамъ: какво постига човѣкъ съ това, че е израсналъ на височина, напримѣръ, 175 или 180 см.? Ако височината прави хората велики и гениални, тогава, какво бихте казали за онѣзи вѣковни дървета, високи десетки метри? Ако височината е мѣрка за величието на нѣщата, тогава тия дървета трѣбва да бѫдатъ велики и гениални. Въ сѫщность така ли е? Мнозина казватъ: човѣкъ трѣбва да стане голѣмъ, да порасне на височина и широчина, при това да бѫде строенъ и деликатенъ. Споредъ васъ, кой е по-строенъ: стогодишниятъ дѫбъ, или нѣкой високъ, снаженъ човѣкъ? Вѣковнитѣ дървета се хвалятъ съ своята дебелина и устойчивость, а хората се хвалятъ съ пластичностьта на своето тѣло. Цѣлото тѣло на човѣка трѣбва да се отличава съ подвижность, съ пластичность на мускулитѣ. Напримѣръ, ако разгледате лицето на човѣка, всѣки мускулъ на лицето му трѣбва да изразява идеитѣ, които го вълнуватъ. Сѫщо така, въ движенията си човѣкъ трѣбва да бѫде изразитель на своитѣ идеи. Неговиятъ ходъ, неговиятъ вървежъ трѣбва да изразява напълно идеитѣ му. Ако наблюдавате хода на нѣкой човѣкъ и видите, че при движението си той прави криви, счупени линии, като лѫкатуши ту на една, ту на друга страна, вие ще познаете и характера на неговитѣ идеи. Послѣ, виждате, че нѣкой човѣкъ върви съ наведена глава, другъ — съ изправена, трети съ увиснала надолу устна, съ разчорлени вѣжди и казвате: и така може. Не, така не може. Това е дисхармония на линиитѣ, която по никой начинъ не може да се допусне въ небето. Какъ мислите, може ли да сѫществува такава дисхармония между ангелитѣ? Когато нѣкой човѣкъ се стреми къмъ съвършенство, къмъ свѣтли идеи, линиитѣ на неговитѣ движения трѣбва да бѫдатъ хармонични, плавни и пластични. Азъ не говоря за тѣлото, като форма, но като изразъ на свѣтли и свещени Божествени мисли. Ако линиитѣ на движението въ човѣка не сѫ хармонични, той е осѫденъ на заболяване отъ различни болести. Изобщо, всички болести се дължатъ на изтощаване на нервната система у човѣка. Когато човѣкъ се грижи повече за придобиване на материални блага, отколкото за разработване на своитѣ мисли и чувства, той заболява отъ туберкулоза. Човѣкъ трѣбва да знае, че той не е длъженъ да носи свѣта на гърба си, нито пъкъ свѣтътъ е длъженъ да се грижи за него. Много отъ съврѣменнитѣ хора искатъ другитѣ да мислятъ за тѣхъ, да ги славятъ, да имъ даватъ букети и вѣнци за тѣхнитѣ придобивки. Казвамъ: тѣзи хора взиматъ само едната страна на това положение. Тѣ не знаятъ, на какво могатъ да се натъкн тъ отъ грижитѣ на хората къмъ тѣхъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, хората да мислятъ за него и да го славятъ. Прѣдставете си, че вие вървите по улицата и срѣщате хора, които се грижатъ за васъ и постоянно ви мислятъ. Какво трѣбва да направите? Вие трѣбва непрѣкѫснато да ги поздравлявате, вслѣдствие на което ще бѫдете постоянно съ наведена и въ движение глава. Ако пъкъ тия хора ви дойдатъ на гости, вие трѣбва да ги посрещнете добрѣ, да ги нагостите, да имъ поговорите малко. Лесно ли е да се справите съ хиляди хора? Тъй щото, като взимате облагитѣ отъ хората, трѣбва да имате прѣдъ видъ и задълженията къмъ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ взискателни къмъ правата си, а немарливи къмъ задълженията си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се моли на Бога за нѣкого, да му помогне Богъ, да го благослови. Щомъ получи благословението отъ Бога, този човѣкъ трѣбва да поеме извѣстни задължения къмъ онзи, за когото се е молилъ, или поне да му занесе Божието благословение. При това, той самъ трѣбва да занесе благословението на своя ближенъ, а не слугата. И тъй, като ученици, вие трѣбва да се спрете върху положителния животъ, върху хармоничното въ него. Въ това отношение вие можете да се учите и отъ свѣтскитѣ хора, които сѫщо така иматъ своя школа и свои учители. Нима търговецътъ не учи, какъ да търгува? Отъ невидимия свѣтъ изпращатъ учители за хората отъ всички професии и занаяти. Отъ способноститѣ на ученицитѣ зависи и правилното положение на една, или на друга професия въ живота. Сѫщото може да се каже и за религиознитѣ хора. И религиознитѣ хора иматъ свои учители, които ги учатъ, какъ и въ какво да вѣрватъ. Запримѣръ, отъ невидимия свѣтъ устройватъ нѣкакво видѣние на нѣкой религиозенъ човѣкъ; на другъ пъкъ внушаватъ нѣкаква възвишена идея, която той съ ставането си още трѣбва да приложи. Чрѣзъ своитѣ ангели Богъ работи върху всички добри хора, явява имъ се, подтиква ги къмъ дѣйность. Затова и въ Писанието е казано, че Богъ не живѣе само на небето, но и въ сърцата на всички добри и смирени хора. Тогава, какъ мислите, Богъ може ли да живѣе въ сърце, което постоянно плаче и протестира? Казано е: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать.“ Той живѣе само въ сърца, дѣто има любовь, вѣра и надежда, т. е. въ дѣтскитѣ сърца, въ които нѣма никаква скръбь, никакво отчаяние. Това се отнася до висшия, до съзнателния животъ на човѣка. И въ този животъ има скръбь, но такава, която повдига човѣшката душа. Страда ли човѣкъ съзнателно, той е близо до Бога. Казано е въ Писанието: „Призовете ме въ день скърбенъ!“ Страда ли човѣкъ, безъ да разбира смисъла на страданията, той вика, плаче, протестира, докато най-послѣ Богъ изпрати нѣкой отъ своитѣ служители да му помогне. Дойде ли Божиятъ служитель, той ще остане при васъ само за нѣколко моменти и ще ви напусне. Какво ще прави цѣлъ день при васъ? Има ли смисълъ той да слуша вашитѣ оплаквания, че този ви казалъ нѣщо обидно, или че не сте се нахранили, както трѣбва, или че нѣмате обуща, дрехи и т. н.? Духовниятъ човѣкъ е доволенъ отъ всичко. Великъ човѣкъ може да се нарече този, който, слѣдъ като прѣтърпи една загуба отъ сто хиляди лева, той се обърне къмъ Бога съ всичкото си смирение и каже: Господи, благодаря Ти за това, което спечелихъ чрѣзъ загубата на тия пари. Казвамъ: само такъвъ човѣкъ е въ състояние да се радва на петьтѣ лева, които би му далъ нѣкой. Материалнитѣ блага, къмъ които хората се стремятъ, иматъ значение за ненапрѣдналитѣ още души. И затова ще видите, че на такива хора Богъ дава кѫщи, ниви, богатства, пари, които имъ служатъ като срѣдства за забавление. На напрѣдналитѣ души Богъ казва: вие не се нуждаете отъ пари, отъ богатства, отъ ниви; вие трѣбва да обърнете погледа си нагорѣ, къмъ необятния небосклонъ, и тамъ да наблюдавате и проучавате звѣздитѣ, луната и слънцето. Нѣкой отъ ученицитѣ, който иска да работи за Бога, хваща едно отъ дѣцата въ свѣта, което още се забавлява, и го довежда въ школата, да го направи ученикъ, като му казва, че трѣбва да се откаже отъ всички свои кукли и забавления. Мислите ли, че това дѣте може да се задоволи съ работата въ школата? То скоро ще се отекчи и ще излѣзе вънъ, въ широкия свѣтъ. Това дѣте още не се е наиграло, нѣма защо да му отнимате игритѣ преждеврѣменно. Оттукъ азъ вадя слѣдното заключение: ученикъ, който страда за пари, за богатства, това показва, че той е още дѣте, което преждеврѣменно сѫ заставили да учи. Спорътъ между ученицитѣ днесъ се свежда, именно, къмъ това, да придобиятъ повече пари, да придобиятъ повече материални блага и кой отъ тѣхъ да вземе първо мѣсто. Дойдете ли до това положение, ще си признаете, че у васъ нѣма никакво смирение, никакъвъ копнежъ за ученичество. Смирението се придобива отвѫтрѣ, а не отвънъ. Сега, отъ всички се изисква чистота, искреность, да не се прѣдставяте такива, ка квито не сте. Може ли да се нарече духовенъ човѣкъ този, който се занимава изключително съ материални нѣща въ живота си? Съврѣменнитѣ хора минаватъ за християни, но търсятъ само материални блага. Тѣ минаватъ за християни, но искатъ отъ Бога здраве, което да използуватъ, както тѣ разбиратъ. Едно нѣщо трѣбва да помните: Христосъ дойде въ свѣта да научи хората да познаватъ Бога и да Му служатъ, а не да придобиватъ богатства и щастие. Какво виждаме въ сегашнитѣ хора? Щомъ не постигнатъ това, което желаятъ, започватъ да критикуватъ Бога, да се съмняватъ въ Него. Никой нѣма право да критикува Бога, нито да се съмнява въ Него. Рече ли да Го критикува, той ще получи добъръ урокъ за своитѣ постѫпки. Въ това отношение небето е безпощадно. Свещено трѣбва да пазите Божието име! Това е първото необходимо условие за запазване чистотата на душата. Освободите ли се отъ критиката, вие имате вече условия за създаване на вашия характеръ. Ако е въпросъ за критика, и азъ мога да ви кажа, че сте обикновени хора, направени отъ пръсть. Какво става съ вашитѣ синове и дъщери? Като поживѣятъ нѣколко години на земята, умиратъ. Тогава, какво може да се каже за хора, които умиратъ? Казвате: като умремъ, поне ще отидемъ на другия свѣтъ, който е по-добъръ отъ земния. Казвамъ: каквото е заслужилъ човѣкъ на земята, такова ще получи и въ другия свѣтъ. Нищо не се дава незаслужено. Казвате: култура трѣбва на съврѣменнитѣ хора! Какво означава думата култура? — Обработване. Прѣдставете си тогава, че нѣкой съврѣмененъ човѣкъ си направи една хубава кѫща съ градина, въ която посажда много цвѣтя, между които се развъждатъ голѣмъ брой червеи, мухи, бръмбари и др. Питамъ: ако цвѣтята се развалятъ, изсъхватъ отъ тия червеи, какво ще се ползува той отъ тази градина? При това, той развъжда кокошки, които цѣлъ день ровятъ цвѣтята, да търсятъ червейчета. Какво ще го ползува тази градина? Слѣдъ това този човѣкъ се облича съ хубави дрехи, модерно ушити и влиза — излиза отъ богата, скѫпо направена кѫща, която служи за съблазънь на хората. Питамъ: какъвъ смисълъ иматъ хубавитѣ дрехи и богатата кѫща? Може ли да се нарече това нѣщо култура? Хубавитѣ дрехи, богатитѣ кѫщи иматъ смисълъ само тогава, когато въ тѣхъ могатъ свободно да влизатъ нашитѣ братя, Божиитѣ посланници. Днесъ нѣкоя свѣтла мисъль слиза отъ Божествения свѣтъ и хлопа на вратата на една отъ тия хубави кѫщи: моля, отворете ми, азъ съмъ посланница отъ висшия свѣтъ, искамъ да погостувамъ у васъ. Пѫтница съмъ, отъ далеченъ край ида. — Не мога да те приема днесъ. Въ този моментъ азъ се обяснявамъ съ моя мѫжъ. Господъ ми е далъ лошъ мѫжъ, съ когото постоянно се караме. Никого не приемамъ, не съмъ разположена. Щомъ тази мисъль — Божията посланница, се връща назадъ, на другия день Богъ изпраща въ тоя домъ болестьта дивтеритъ. Той казва на болестьта: ще отидешъ въ еди-кой си домъ и ще хванешъ за гърлото дѣтето на тази жена, която вчера не те прие, и ще го задигнешъ въ онзи свѣтъ. Слѣдъ нѣколко дни Богъ изпраща друга мисъль — посланница въ този домъ, но вече при мѫжа. Посланницата хлопа на вратата и казва: моля, приемете ме въ вашия домъ. Азъ съмъ странница, ида отдалечъ, искамъ да погостувамъ малко при васъ. — Не мога да приема никого, не съмъ разположенъ, защото днесъ не можахъ да спечеля толкова, колкото трѣбваше за нуждитѣ на жена ми. Иди на друго мѣсто! Не се минава много врѣме, и въ работата на този господинъ настѫпва криза; той изведнъжъ изгубва една сума отъ 100,000 лева. Питамъ: разбирате ли сега на какво се дължатъ страданията и нещастията, които сполетяватъ съврѣменнитѣ хора? Тъй щото, всички страдания, изпитания на човѣчеството се дължатъ на факта, че хората не приематъ Божиитѣ посланници въ своя домъ, но ги пѫдятъ, връщатъ ги назадъ. Това значи да не приемате Божественото въ себе си. И тъй, дойдатъ ли страдания въ живота ви, ще знаете, че причината за това сте самитѣ вие. Кой отъ васъ не е хулилъ Божието име? Кой отъ васъ не е критикувалъ Бога? Кой отъ васъ не се е съмнявалъ въ Него? Ще кажете: ние не сме хулили Божието име. Казвамъ: да хулите Бога, това не подразбира направо да хулите Неговота име. Достатъчно е да хулите и да критикувате всѣки, който служи на Бога. Какви думи, какви измислици се носятъ по неговъ адресъ! Всичко това се върши задъ гърба му. Смѣлость трѣбва да имате! Ако искате да кажете за нѣкого нѣщо, излѣзте прѣдъ лицето му и кажете всичко, каквото искате. Нѣма по-грозно нѣщо отъ това да се говори задъ гърба на човѣка. И затова казвамъ: ако искате Богъ да ви благослови, да вървятъ работитѣ ви добрѣ, да учите хубаво, да имате добри дѣца, мислете добрѣ за всѣки човѣкъ, който върши волята Божия и Му служи. Когато ви казвамъ, че трѣбва да мислите добрѣ за такъвъ човѣкъ, това подразбира, че трѣбва да мислите добрѣ за Бога, Който живѣе въ него и Комуто той служи. Сѫщото се отнася и до мене. Азъ съмъ изпратенъ отъ Бога да покажа на хората пѫтя, по който трѣбва да вървятъ и да служатъ на Бога така, както никога до сега не сѫ служили. Щомъ се интересувате да знаете, кой съмъ азъ, това ще научите отъ Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете, кой съмъ азъ и защо съмъ дошълъ. Азъ не говоря за себе си, но казвамъ, че съмъ дошълъ на земята да покажа на хорате истинския пѫть, по който тѣ могатъ да служатъ на Бога. И затова, ако искате да знаете, кой съмъ, идете първо при Бога, а послѣ елате при менъ, да ви покажа пѫтя, по който трѣбва да вървите. Ако намѣрите другъ, който може да ви покаже пѫтя, идете при него. Нѣкой казва: Христосъ ще ни покаже пѫтя. — Радвамъ се, че можете да намѣрите Христа. Безразлично е, кой ще ви покаже пѫтя, дали Мойсей, Христосъ или Мохамедъ; все трѣбва нѣкой да ви покаже пѫтя. Единъ е този, който може да ви покаже пѫтя, не сѫ двама. Тъй е наредилъ Богъ. И когато казвамъ, че ще ви покажа пѫтя къмъ Бога, вие трѣбва да знаете, че азъ не съмъ самозваникъ. Самозваникътъ никога не може да покаже пѫтя на хората къмъ Бога. И затова казвамъ: първо научете се да любите Бога, ако искате да отидете при Него. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Днесъ кой може да каже, че люби Бога, Христа или своя Учитель по този начинъ? Какво сте пожертвували вие за Господа, за Христа или за своя Учитель? Истинската жертва не седи въ материалното, което можете да дадете нѣкому. Ако е въпросъ за материални облаги, Христосъ нито на врѣмето си е ималъ нужда отъ тѣхъ, нито днесъ се нуждае. Христосъ бѣше единъ отъ най-добритѣ лѣкари: Той отваряше очи на слѣпи, възкръсяваше мъртви, а освѣнъ това Той разполагаше съ наука, каквато днесъ никой не познава. Питамъ: може ли такъвъ човѣкъ да остане гладенъ и необлѣченъ? Затова, всѣки, който и днесъ работи съ Христа, съ Неговото име, той е въ сила да направи това, което и Христосъ правѣше. Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Едно е важно за мене: ако азъ, слѣдъ толкова годишната си работа въ България, успѣя да науча българитѣ да любятъ Господа, както е казано въ Писанието, това ще бѫде първата свѣтла страница въ моя животъ. Тъй щото, азъ ще имамъ двѣ важни страници въ своя животъ: едната тъмна, черна страница, пълна съ хули и лоши думи кажа за мене, защото съмъ се осмѣлилъ да кажа Истината въ очитѣ на хората. Втората страница ще бѫде свѣтла, красива страница на моя животъ, защото съмъ научилъ хората да любятъ Бога съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Казвамъ: на васъ, като ученици на видѣлината, прѣдстои задачата да различавате Божия Духъ отъ духоветѣ на онѣзи малки ненапрѣднали души, които могатъ само да спъватъ хората, но не и да ги напѫтватъ къмъ Бога. И затова, ако искате да напрѣдвате, като ученици, трѣбва да изхвърлите всѣка лоша мисъль отъ ума си и всѣко лошо чувство отъ сърцето си. И тогава, тьрсите ли Христа, ще ви покажатъ, дѣ е. Търсите ли Буда, Мохамеда, Кришна или Мойсея, ще ви покажатъ, дѣ се намиратъ. Ако търсите ангелитѣ, и тѣхъ ще намѣрите. Обаче, отидете ли да живѣете между тѣхъ, ще станете два пѫти по-нещастни, отколкото сте били. Защо? — Защото ангелитѣ сѫ красиви, тѣ живѣятъ абсолютно чистъ животъ, съ който вие не бихте могли да се справите. И затова тѣ скоро ще ви пратятъ на земята, тамъ да завършите своето развитие. Всѣкй ангелъ има опрѣдѣлена мисия въ козмоса, тъй щото, ако рече да дойде за малко при васъ, то е само да ви прѣдаде нѣкакво благословение отъ Бога. Щомъ свърши работата си, той веднага ще ви напусне. Рече ли да остане дълго врѣме при васъ, въ козмоса ще настане вѫтрѣшна промѣна, вѫтрѣшна дисхармония. Ангелитѣ идватъ при човѣка само да донесатъ нѣкаква Божествена мисъль, или едно Божествено чувство, което той трѣбва да разработи. И затова, ако вие искате да подобрите своето сърце, своя умъ и своята воля, едно ви е потрѣбно: да възлюбите Бога. Сега, важната мисъль, която ви оставямъ е: познайте Бога, любете Бога! До сега никому не съмъ казвалъ, че трѣбва да продаде имането си и да го раздаде на бѣдни. Това други сѫ ви проповѣдвали. Нито съмъ казвалъ, че не трѣбва да се жените. Който иска да се жени, свободенъ е, но който иска да познае Бога и да Му служи, той не е свободенъ да се жени. Рече ли такъвъ човѣкъ да се жени, още вечерьта неговата невѣста ще бѫде задигната. Той самъ е далъ обѣщание да служи на Бога, и трѣбва да изпълни обѣщанието си. Бѫдете свободни въ своитѣ дѣйствия, но въ всичко бѫдете честни, справедливи, добри и умни. Нѣкой иска да стане търговецъ. Свободенъ е да стане търговецъ, но като такъвъ, той трѣбва да бѫде честенъ, уменъ, справедливъ и добъръ. Другъ иска да стане адвокатъ. Нека стане адвокатъ, но да бѫде честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ. И затова, който иска да се жени, свободенъ е, но трѣбва да носи всичко съ благодарность. Когато мѫжътъ дойде неразположенъ, киселъ, жената трѣбва да благодари на Бога за това положение. Така ли правятъ днешнитѣ жени? И жената, и мѫжътъ, въ изпълнение на своята служба, трѣбва да бѫдатъ честни, добри, умни и справедливи. Постѫпватъ ли по този начинъ помежду си, ще дойде день, когато Богъ ще ги освободи отъ това положение, и тѣ ще се намѣрятъ въ по-висока фаза, като ангели, за които се казва, че тѣ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ. Тѣ сѫ сѫщества на възкресението. Що е женитбата? Женитбата е актъ, който Богъ е допусналъ първоначално още, за подобрение живота на падналитѣ души, да имъ се даде възможность да се върнатъ отново на земята, да продължатъ работата си и да достигнатъ своето усъвършенствуване. Животътъ на съврѣменнитѣ хора е животъ на страдания. Всѣки, който се е оженилъ, знае, какво нѣщо прѣдставлява брака. Да се ожени човѣкъ, това значи да мине прѣзъ най-гѫстата материя. За сега, обаче, това състояние е необходимо, то прѣдставлява прѣходна фаза въ живота на съврѣменния човѣкъ. Ще дойде день, когато отношенията между мѫже и жени ще бѫдатъ отношения между души. Тогава, ако мѫжътъ е на земята, жената ще бѫде на луната, или на слънцето; ако жената е на земята, мѫжътъ ще бѫде на луната, или на слънцето, и оттамъ ще си телеграфиратъ, ще влизатъ въ взаимни отношения и разбирания. Тѣ могатъ отъ врѣме на врѣме само да се срѣщатъ заедно или на земята, или на луната, или на слънцето и послѣ пакъ да се раздѣлятъ. Може ли да има по-хармониченъ животъ отъ този? Какво по-идеално съчетание между двѣ души отъ това? Ще има ли тогава горчиви думи и обиди между мѫжа и жената? Тѣ ще трептятъ, ще очакватъ момента да се срещнатъ и да си размѣнятъ нѣколко хубави мисли и чувства. Само при такива отношения може да сѫществува любовь между мѫжа и жената. Този видъ съчетание прѣдставлява идеалъ за всѣка душа. Ще дойде день, когато хората ще живѣятъ така, но сега тѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ гѫстата материя, да прѣодолѣятъ извѣстни трудности и мѫчнотии, и когато разрѣшатъ правилно своитѣ задачи, ще опитатъ истинската любовь, истинския животъ, къмъ който сега всички се стремятъ. Казвамъ: всички трѣбва да взѣзете въ новия животъ, да живѣете съ нови мисли, съ нови чувства, и всѣки актъ да бѫде осветенъ отъ Бога. Вършете всичко за слава Божия! Ако се жените, момата и момъкътъ прѣдварително трѣбва да отидатъ при Бога, да Го възлюбятъ, и ако получатъ Неговото благословение, да се женятъ. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина трѣбва да взиматъ участие въ всѣки актъ, който вършите на земята. Идея трѣбва да имате! Сега вие питате: какво нѣщо е Господъ? Азъ ще ви отговоря на този въпросъ. Това, безъ което не можемъ да живѣемъ, е Господъ. Ако за мигъ само Богъ прѣстане да мисли за насъ, нашиятъ животъ съвършено се прѣкѫсва, и ние се намираме въ положението на изсъхналъ цвѣтъ, лишенъ отъ вода, въздухъ и почва. Благодарение на това, че Божията мисъль е постоянно отправена къмъ насъ, ние живѣемъ, движимъ се, мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме. Неговата мисъль не е нищо друго, освѣнъ Божественъ токъ, който тече прѣзъ нашия животъ. И затова казвамъ: изчистете ума си отъ всички нечисти и неправилни мисли; изчистете сърцето си отъ всички отрицателни и користолюбиви чувства, ако искате да потече прѣзъ васъ Божия животъ, Божиитѣ блага и благословения. Казано е, че Богъ ще заличи грѣховетѣ ни и никога нѣма да ги спомене. Кога ще стане това? — Когато ние изчистимъ умоветѣ и сърцата си. Казвате: възможно ли е Богъ да ни освободи отъ всички грѣхове? — За Бога нѣма невъзможни нѣща. Ако вашитѣ грѣхове сѫ тежки, като планина, Богъ ще ги дигне съ малкия си пръстъ, като перушинка, и ще ги разпръсне изъ пространството. Сърце смирено и духъ кротъкъ се изисква отъ васъ, за да имате Божиитѣ блага. Тогава всичко ще се прѣвърне за ваше добро. Сега, като говоря така, мнозина ще помислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, азъ говоря за всинца ви. Животътъ на всички трѣбва да се измѣни. Идеитѣ ви трѣбва да бѫдатъ строго опрѣдѣлени. Чувствата ви сѫщо така трѣбва да бѫдатъ насочени къмъ една опрѣдѣлена посока, да възлюбите Бога. Този е пѫтьтъ на Истината, къмъ който трѣбва да вървите. И тъй, врѣме е вече да се внесатъ нови мисли въ умоветѣ ви, защото тѣ носятъ животъ и разнообразие. Еднообразнитѣ мисли раждатъ хипнотични, тягостни състояния въ човѣка. Разнообразието е основа на новия животъ. Влѣзете ли въ Божествения животъ, първото условие, което се иска отъ човѣка, е доволство, отъ всичко да е доволенъ и за всичко да благодари. Запримѣръ, като бѣхте това лѣто на Мусала, тамъ прѣкарахте много положения, чрѣзъ които невидимиятъ свѣтъ ви даде условия да развиете въ себе си доволството. Тамъ ви валѣ дъждъ, бруля ви вѣтъръ, и вие изнесохте това съ радость и доволство въ себе си. Изложени на открито, безъ палатки и особени приспособления, вие прѣкарахте нѣколко дни съ пѣсни и веселие. Благодарение на огъня, вие се сушихте ту отъ едната, ту отъ другата страна, макаръ че дъждътъ непрѣстанно валѣше. Това бѣше една отъ важнитѣ задачи, която, като ученици, трѣбваше да прѣкарате. За мнозина това положение служеше за съблазънь, защо Богъ да не послуша молитвата ви, дъждътъ да прѣстане, да се поизсушите и стоплите. Обаче, отъ невидимия свѣтъ ви поставиха на изпитъ, да понесете тѣзи условия, да се калите, да погледнете на нѣщата отъ дълбочина, да разберете, че всичко иде отъ Бога. Нали е въпросъ за разнообразие? Какво по-голѣмо разнообразие искате отъ това? Ту дъждъ, ту слънце, ту вѣтъръ. Тия прѣходни състояния въ врѣмето не сѫ нищо друго, освѣнъ условия за развитие на човѣшката мисъль и чувства. Често хората казватъ: ние трѣбва да живѣемъ добрѣ. Казвамъ: прѣстанете да говорите така и кажете, че всичко, което става въ живота ни, е добро, понеже иде отъ Бога. И тъй, красотата на живота седи въ разнообразието. Ядешъ или постишъ, благодари на Бога; страдашъ или се радвашъ, благодари на Бога; боледувашъ или си здравъ, пакъ благодари на Господа. Кажи си: добъръ е Господъ; всичко, което Той ми изпраща, е за мое добро. Азъ не съмъ отъ много добритѣ хора, имамъ нужда малко отъ Божията корекция! Нека остане въ ума ви мисъльта, да бѫдете благодарни отъ всичко. Само по този начинъ вие ще създадете въ себе си новъ свѣтъ отъ идеи и чувства. Защо? — Защото идеитѣ, които се градятъ, почиватъ на извѣстни закони, които вие трѣбва да знаете. Сѫщото нѣщо се отнася и за физическия свѣтъ. Речете ли да построите една кѫща, вие можете да я построите по три начина: или по физически начинъ, като поставите основитѣ й на физическия, на материалния свѣтъ; или по духовенъ начинъ, или по Божественъ начинъ. И затова, като построите една кѫща на физическия свѣтъ, тя трѣбва да съдържа въ себе си и тритѣ елемента, физически, духовенъ и Божественъ, ако искате да имате Божието благословение. Като съградите кѫщата по този начинъ, непрѣменно ще се роди единъ добъръ човѣкъ. Иначе, не се ли спазятъ тия закони при съграждането на една кѫща, непрѣменно нѣкой човѣкъ ще умре. Тъй щото, всѣка кѫща трѣбва да бѫде съградена при такива правилни съотношения, че да се роди единъ добъръ човѣкъ. Тази кѫща трѣбва да бѫде изразъ на този добъръ човѣкъ. Казвамъ: отъ васъ, като ученици на Любовьта, се изисква устойчивость въ убѣжденията. При каквито изпитания и да ви подложатъ, вие трѣбва да издържате. Подавате ли се на съмнѣния, нѣма да издържите изпититѣ си. Трѣбва ли да се съмнявате въ Бога? Нѣкой казва: Богъ не ме обича, на еди-кого си е далъ повече благословения. Като говорите така, то е все едно нѣкоя долина да се оплаква, че слънцето не я огрѣва, както съсѣдната долина. Вѣрно е, че една долина може да дава повече плодове отъ друга, но затова нито долината, нито слънцето е виновно. За да може една долина да дава повече плодове отъ друга, причината на това се крие въ почвата, въ самитѣ плодове и т. н. Може ли планинскиятъ връхъ да страда отъ това, че не ражда плодове? Всѣка долина и всѣка планина приема толкова, колкото й трѣбва. Тъй щото, въ това отношение слънцето на живота дава всѣкиму толкова, колкото му е необходимо. Богъ обича всички еднакво, само че едни съзнаватъ това, а други не го съзнаватъ. Богъ обича и човѣка толкова, колкото и ангелитѣ, само че ангелитѣ съзнаватъ Божията Любовь и я приематъ, а хората всѣкога не я съзнаватъ. Запримѣръ, върху единъ камъкъ се излива толкова вода, колкото и върху околната растителность, обаче, камъкътъ не приема тази вода въ себе си, вслѣдствие на което може да каже, че Богъ не го обича. Водата минава и заминава по повърхностьта на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичатъ. Който има твърдостьта на камъка, той не може съзнателно да възприема Божията Любовь. Казвате: какво трѣбва да направимъ тогава? Станете меки, подвижни като водата. Второ важно положение е да създадете добри отношения помежду си. Дойде ли нѣкой братъ у дома ви, приемете го сърдечно, искрено, прѣдложете му да си измие краката, да си почине, а послѣ се разговаряйте съ него братски. Бѫдете свободни, искрени, безъ стѣснение помежду си. Въ това отношение много помагатъ екскурзиитѣ. Когато отиваме на Мусала, напримѣръ, азъ изпитвамъ удоволствие да се разговарямъ съ себе си, съ камънитѣ, съ околната природа и съ васъ. Като ви наблюдавамъ на това мѣсто, азъ ви изучавамъ такива, каквито сте. Всрѣдъ природата човѣкъ отваря сърцето си и за своитѣ ближни, и за околната обстановка, като приема повече или по-малко отъ Божието благословение. Животътъ всрѣдъ природата е единъ отъ методитѣ за подмладяване на човѣка. И тъй, ако искате да бѫдете ученици на Всемирното Братство, откажете се абсолютно отъ съмнѣнието и отъ подозрѣнието. Какъвъ смисълъ има да се съмнявате въ нѣкой човѣкъ? Ако този човѣкъ е свързанъ съ Бога, не се съмнявайте въ него. Той и безъ това е подъ зоркото око на Бога. Нѣма мисъль или чувство у него, въ които Божието око да не прониква. И тогава вѣрвайте, че този човѣкъ ще ви даде най-хубавото и красивото, което се крие въ неговата душа. Затова, дойде ли въ ума ви нѣкаква мисъль на съмнѣние, знайте, че тя не е ваша. Тя е неканена гостенка, дошла нѣкѫдѣ отвънъ. За това, именно, и Писанието казва: „Молете се единъ за другъ“. Азъ пъкъ казвамъ: мислете добрѣ и бѫдете така добри, както Богъ е добъръ, и както Той иска да бѫдете добри. Сега ще кажете: защо Богъ, който е толкова силенъ, допуща лоши мисли, лоши чувства и лоши постѫпки у насъ? Той не може ли да спре тия промишления? На тѣзи въпроси вие сами ще си отговорите. Нали и вие имате нѣкаква философия за живота? Отговорете споредъ нея. На сѫщото основание можете да запитате: защо Богъ допуща Учительтъ да изнася грѣшкитѣ ни и по този начинъ да ни обижда? Да се обижда човѣкъ, това подразбира, че той намира, какво всичко, което му се казва, не отговаря на дѣйствителностьта. Значи, на този човѣкъ се приписватъ качества и дѣяния, които той не притежава. Щомъ вие се обиждате и мислите така, казвамъ: криво мислите и криво чувствувате. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. И за това, на всички ви желая да имате топли сърца и свѣтли умове. При това, на всички ви желая свобода, която да ви прави искрени въ отношенията си. Знайте, че всичко, което става въ този свѣтъ, е за добро. Казвамъ: млади или стари, всички трѣбва да бѫдете скромни и смирени. Смирение се иска отъ всинца ви. Смирениятъ човѣкъ познава Бога, познава своя Учитель. Той не се съмнява, нито се колебае. Едно трѣбва да знаете: вие ще срещнете много учители, но за васъ е важно, кой е истинскиятъ Учитель. Много учители има въ свѣта, но единъ е Великиятъ Учитель. Много майки има въ свѣта, но една е Великата Майка. Много бащи има въ свѣта, но единъ е Великиятъ Баща. Всѣки може да бѫде учитель въ свѣта, но той не трѣбва да заеме мѣстото на Великия Учитель, мѣстото на Бога. Кой обикновенъ човѣкъ може да играе ролята на слънцето?И коя запалена свѣщь може да освѣтли цѣлата земя, както слънцето? Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажатъ: каква цѣль има Учительтъ да ни говори по този начинъ? Казвамъ: единствената цѣль, която имамъ, е да ви помогна, да станете достойни синове или членове на Всемирното Бѣло Братство. Нѣкой ще каже: тукъ се говори за членове на нѣкакво ново общество. Бѣлото Братство, за което ви говоря, не е ново общество; то е сѫществувало отъ памти вѣка, но продължава да сѫществува и до днесъ. За да се удостоите за това благо, вие трѣбва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне: всички бури и вѣтрове, всички вълнения на морето въ него да прѣстанатъ. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгрѣвътъ на вашето слънце, ще настане свѣтълъ день за вашето небе, безъ облаци и безъ сѣнки. Изгрѣе ли слънцето на вашия животъ, и сърцехо ви ще трепне, защото ще чуете гласа на Божия Духъ, на всички ангели, на всички напрѣднали братя. И тогава вие ще влѣзете въ Великия Градъ, между възвишени и разумни сѫщества. Постигнете ли това, вашата радость ще бѫде неописуема. За сега всички сте въ пустинята, дѣто дълго врѣме трѣбва да се молите, докато прѣодолѣете мѫчнотиитѣ, които се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Прѣодолѣете ли веднъжъ мѫчнотиитѣ, вие ще бѫдете бодри и весели. Защо? Защото задъ вашия гърбъ не е нито държавата, нито индивидуалниятъ животъ, нито сѣмейниятъ животъ, нито обществениятъ животъ. Задъ вашия гърбъ е Богъ. До сега вие сте живѣли за себеси, живѣли сте за дома си, живѣли сте за обществото, живѣли сте за народа си, живѣли сте и за човѣчеството, но казвамъ: отсега нататъкъ живѣйте вече само за Бога! Живѣете ли за Бога, вие ще придобиете свѣтлина, да разберете това учение, да се разбирате съ хората и съ своитѣ ближни. Живѣете ли за Бога, вие ще възкръснете. Живѣете ли зд Бога, ще има единство въ разбиранията и въ схващанията на всички хора. Казвамъ: знанието, което се прѣподава въ школата, не може да се повѣри на профани хора. Ако нѣмате чистъ умъ, чисто сърце и чиста воля, вие не можете да се доберете до това знание. То изисква хора абсолютно чисти и съ готовность въ себе си да пожертвуватъ всичко за Слава Божия. Нѣмате ли тази чистота, азъ ще занеса съ себе си новото знание, никому нѣма да го повѣря. Единъ день то ще се повѣри само на готовитѣ отъ васъ. Казвате: Христосъ даде много знания на ученицитѣ си. Наистина, Христосъ повѣри извѣстно знание на своитѣ ученици, но то бѣше малка часть отъ това, което Той носѣше съ себе си. Христосъ казва: „Още много знания могатъ да ви се дадатъ, но не сте готови за тѣхъ. За това, когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи и припомни всичко онова, което е било скрито въ мене“. Кога ще дойде Духътъ на Истината? — Когато бѫдете готови. Сѫщото мога да ви кажа и азъ, като ви прѣведа тѣзи думи и на наученъ, и на религиозенъ, и на философски езикъ, както и въ проза, и въ поезия. Изобщо, азъ мога да ги прѣведа на какъвто езикъ искате, било отъ модернитѣ, или отъ старитѣ езици. На кой езикъ искате да ви ги кажа, да ме разберете най-добрѣ? Навѣрно ще искате да ги прѣведа на български езикъ. Обаче, азъ съмъ рѣшилъ отсега нататъкъ да говоря на Божественъ езикъ, а вие сами да си прѣвеждате, всѣки споредъ своя близъкъ матеренъ езикъ. За сега азъ едва съмъ намѣрилъ съотвѣтни символи въ български езикъ, чрѣзъ които прѣвеждамъ Божествения езикъ. Ако хора отъ други народи искатъ да слушатъ Божието Слово, тѣ трѣбва да дойдатъ тукъ, и сами да си намѣрятъ символи, съ които да Го прѣвеждатъ. Западнитѣ народи ще приематъ Божието Слово отъ изтокѣ. Изобщо, мисъльта на западнитѣ народи е аналитична, когато тази на източнитѣ народи е повече символистична. Сега, въ тази лекция ви дадохъ много правила и методи, които трѣбва да спазвате, ако искате да бѫдете ученици на видѣлината. Нѣкой ще каже, че е жененъ и не може да се занимава; другъ ще каже, че е простъ; трети, че не е добъръ човѣкъ и т. н. Казвамъ: при каквото положение и да се намирате, нищо не ви прѣпятствува да бѫдете добри ученици и да изучавате, каквото ви се прѣподава въ школата. И като женени и неженени, и като прости и учени, и като бѣдни и богати, нищо не ви липсва да бѫдете ученици. Въ всички има вложенъ добъръ материалъ, който трѣбва само да се обработва. Не работите ли, той ще остане суровъ, и вие ще мязате на зелени плодове. Работите ли, вие ще узрѣете, отъ васъ ще излѣзатъ и учени, и философи — каквито пожелаете. Ще кажете: остарѣхме вече, не е врѣме за учение. Казвамъ: утрѣ вие пакъ ще се родите. Днесъ пригоговлявате условия за вашия бѫдещъ животъ. Ако днесъ не работите, утрѣ ще се родите като зелена, недозрѣла краставица. Тъй щото, не работите ли върху себе си, краставици, тикви, пѫпеши, дини ще станете, и то зелени. Казвате: каква е тази философия? Какъ така ще станемъ краставици, тикви и т. н.? Азъ ще ви обясня тѣзи символи. Какво означава краставицата? По форма краставицата е дълга и тѣсна. Тя е символъ. Слѣдователно, ако не работите, вашата глава ще стане тѣсна и дълга, като права линия. Тиквата пъкъ подразбира, че въ скоро врѣме ще станете голѣмъ, великъ, но слѣдъ шесть мѣсеца всичкото ви величие ще изчезне. Въ края на краищата, градинарьтъ ще продаде и тиквитѣ, и краставицитѣ, ще вземе пари отъ тѣхъ, ще яде и ще пие, а отъ васъ нищо нѣма да остане. Питамъ: какво остана сега въ ума ви отъ тази лекция? Важната мисъль е да намѣрите пѫтя къмъ Бога, да отидете при Него, и Той да ви разправи нѣщо за вашия Учитель. Като намѣрите Бога, ще Му служите съ всичката си любовь. Като казвамъ, че Богъ ще ви разправи, кой е вашиятъ Учитель, азъ разбирамъ думата Учитель въ широкъ и дълбокъ смисълъ. Когато бѫдете готови, може да ви се поговори нѣщо повече върху смисъла на тази дума. Като се говори за единство между Бога и Учителя, това единство се изразява съ думитѣ: „Единъ е вашиятъ Отецъ, единъ е вашиятъ Учитель“. Разберете ли тѣзи думи, вие ще разберете и мисъльта: „Дѣто е Духътъ Христовъ, тамъ съмъ и азъ“. Сега, една отъ задачитѣ, която ви е дадена, като на ученици, е да уравните всички смѣтки, всички спорове и недоразумения, които сѫществуватъ между васъ. Ще се молите, ще работите, ще рѣшавате задачитѣ си, докато най-послѣ се обърнете къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, трудна е задачата, която си ми далъ за разрѣшение, но ще направя всичко възможно да я разрѣша, да Ти покажа, че, съмъ Те възлюбилъ“. Богъ е вѫтрѣ въ васъ, Той ви слуша и ви помага. Бога съ никого не можете да сравните. Ще дойде моментъ въ вашия животъ, когато вие ще се изявите въ всичката си чистота; въ този моментъ вие ще бѫдете подобни на Бога. И когато се разгнѣвите, отъ гледището на Божествената Правда, вие ще мязате на Бога. Защо? — Защото въ Стария Завѣтъ е казано: „Богъ твори доброто и злото“. Тогава, какъ ще примирите това противорѣчие? Прѣди всичко вашето зло не е зло и за Господа; и вашето добро не е добро и за Господа. Запримѣръ, ако вие дадете 100,000 лева на нѣкое бѣдно, благочестиво сѣмейство, съ тия пари вие можете да го тикнете въ кривия пѫть. Значи, вашето добро не е добро и за Господа. Този бѣденъ, човѣкъ се разваля, развалятъ се и домашнитѣ му, отричатъ се отъ Бога и не искатъ повече да работятъ. И обратното може да стане: вие взимате тѣзи 100,000 лева отъ нѣкой богаташъ и ги давате на едно бѣдно сѣмейство, което отъ този часъ се повдига: дѣцата започватъ да работятъ, да учатъ; родителитѣ сѫщо така работятъ, прѣдприематъ нѣкаква работа, отъ която се ползуватъ още много бѣдни. Питамъ: злото, което причинихте на богаташа, като му взехте паритѣ, сега не е ли добро за бѣдния човѣкъ и за неговото сѣмейство? Тъй щото, първата ваша постѫпка бѣше добра за васъ, но за Бога — зла. Въ втория случай постѫпката бѣше зла за васъ, а за Бога — добра. Обаче, има постѫпки, главно отъ духовенъ, а не отъ материаленъ характеръ, които и прѣдъ Бога сѫ добри, и прѣдъ хората сѫ добри; има постѫпки, които и прѣдъ Бога сѫ зли, и прѣдъ хората сѫ зли. Сега, на всинца ви трѣбва свѣтла мисъль, чисто сърце и силна, свободна воля. Всички трѣбва да бѫдете бодри и весели. Всѣки трѣбва да се проявява разумно, по Божественъ начинъ. Това ще стане, когато придобиете свѣтли мисли и чисти чувства. Тогава ще можете да постѫпвате като ангелитѣ. Сега, отъ васъ искамъ Словото, което ви говорихъ, да не падне на пѣсъчлива почва, но да го приложите прѣзъ течение на годината. Трѣбва да бѫдете будни въ мисъльта си: всѣка вечерь, като си лѣгате, и всѣка сутринь, като ставате, дръжте въ ума си мисъльта да приложите това, което тази вечерь ви говорихъ. Изправете се прѣдъ Господа и кажете: Господи, заради Тебе искамъ да направя това, макаръ и сто пѫти да падна. Ще работя, ще прилагамъ, докато постигна идеала, който си вложилъ въ моята душа. Не казвайте, че не можете да направите това, което Богъ иска отъ васъ. Всичко, което Богъ иска да направите за себе си, е възможно. Всички можете да изпълните това, което тази вечерь ви говорихъ. Знанието трѣбва да се разработи и асимилира отъ васъ така, че да стане ваша плъть и кръвь. Изпаднете ли въ гнѣвно състояние, не се сърдете на Бога. Богъ не е виновенъ за трудноститѣ и ограниченията, въ които изпадате. Усилено трѣбва да работите, да се молите, докато изправите своитѣ погрѣшки. Вземете, напримѣръ, еврейския народъ! Богъ даде на еврейския народъ много обѣщания, но въпрѣки това, той пропадна. Защо пропадна този народъ? Защо разпна Христа? Вие ще започнете да философствувате, че така било писано въ книгитѣ на пророцитѣ. Прѣди всичко въ книгата на пророцитѣ е писано Христосъ да бѫде разпнатъ отъ римската империя. Обаче, евреитѣ, за които Христосъ дойде, тѣ Го разпнаха. Езичницитѣ пъкъ отидоха да проповѣдватъ Неговото Слово; тѣ станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилатъ трѣбваше да се произнесе за присѫдата на Христа, той изми рѫцѣтѣ си и каза: „Ние, езичницитѣ, не намираме никаква вина въ този праведникъ, вслѣдствие на което се отказваме да носимъ отговорностьта за Неговата смърть. Вие сами носете тази отговорность. Значи, римската империя застана на страната на Христа, а еврейскиятъ народъ каза: ние имаме законъ, споредъ който този човѣкъ трѣбва да се разпне. Обаче, Мойсей бѣше прѣдсказалъ на евреитѣ, че Богъ ще издигне пророкъ между тѣхъ, когото тѣ трѣбва да слушатъ и да Му се подчиняватъ. Който не Го слуша, ще бѫде заличенъ отъ лицето на земята. Евреитѣ не послушаха Мойсея и разпнаха Христа. Мнозина отъ васъ ще кажатъ, че така било писано въ книгитѣ на пророцитѣ. Така се оправдавата евреитѣ, така можете и вие да се оправдавате, да кажете, че е писано вашиятъ Христосъ да бѫде разпнатъ. Отъ кого? — Отъ самитѣ васъ. Казвамъ: за васъ е писано, въ вашия законъ, да станете ученици на Христа, Той да ви покаже пѫтя къмъ Бога. Затова, именно, Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Бога. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Истината. Азъ съмъ Пѫтьтъ къмъ Живота“. Това значи: всички трѣбва да минете прѣзъ Христа, да ви покаже пѫтя къмъ Бога. И като отидете при Бога, пакъ ще се върнете при Христа. Тогава азъ ще ви кажа, защо пакъ ще се върнете при Него. Богъ е вѣренъ и истиненъ. За Неговата Слава трѣбва да извършите всичко. Който е ходилъ при Бога и се е върналъ при своя Учитель, той вече е намѣрилъ Истината. Каквото сте научили и разбрали отъ Бога, ще го провѣрите на земята. И ако сте научили добрѣ уроцитѣ си, ще ви пратятъ между хората да проповѣдвате. Моята задача сега е да ви покажа пѫтя къмъ Бога, да Го възлюбите и да Му служите безкористно, даромъ. Има три начина, по които хората работятъ въ живота. Първиятъ начинъ е служене, работене за пари. Запримѣръ, имате единъ земледѣлецъ, който обработва нивата си, и колкото жито изкара, продава го и печели отъ него. Вториятъ начинъ: земледѣлецъ обработва нивата си, а житото раздава на сиромаситѣ даромъ. Третиятъ начинъ: земледѣлецъ обработва нивата си и освѣнъ, че раздава житото си на сиромаситѣ даромъ, но той отваря безплатни училища за тѣхъ и ги просвѣщава. За сега най-достѫпно служене за васъ е това на втория земледѣлецъ. Започнете съ него! Единъ день, когато напрѣднете повече, ще служите на Бога по третия начинъ, като третия земледѣлецъ. Ученицитѣ на Любовьта трѣбва да работятъ абсолютно безкористно и съ любовь. Дойде ли при мене нѣкой, който продава житото си съ пари, азъ зная, отъ коя категория е той. Дойде ли втори, който раздава житото си на сиромаситѣ даромъ, и него зная, отъ коя категория е. И най-послѣ, дойде ли трети, който постѫпва като послѣдния земледѣлецъ, раздава житото на сиромаситѣ и ги просвѣщава, той е истинскиятъ ученикъ. Когато ученикътъ дойде при своя Учитель, тѣ се разбиратъ напълно. Тогава и небето е готово да направи много нѣщо за ученика. И тъй, всички трѣбва да живѣете въ Миръ! Глава на вашия разуменъ животъ ще бѫде Истината. Глава на вашето разумно сърце ще бѫде Любовьта. Глава на вашата воля ще бѫде Мѫдростьта. Когато волята ви се рѫководи отъ Мѫдростьта, когато сърцето ви се рѫководи отъ Любовьта и когато умътъ ви се рѫководи отъ Истината, нѣма по-добъръ животъ отъ този. Казвамъ: всички трѣбва да бѫдете свободни, прѣзъ цѣлата година да работите за Царството Божие, за благата Божии и за реализиране волята Божия. Сѫщеврѣменно ще работите за идване Божията Любовь и Божия Миръ у васъ. Само така ще можете да придобиете знания въ всички отрасли на Божествения животъ. Сега ще ви дамъ слѣдното мото: „Милостьта Божия да прѣбѫдва въ насъ прѣзъ всичкитѣ дни на нашия животъ!“ „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 14 юли, 1926 г. въ г. София.

От томчето "Условия за разумния човѣкъ" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СПЕЦИАЛНИЯТЪ ЗАКОНЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Отъ какво зависи успѣха на ученика въ този свѣтъ? Три отговора могатъ да се дадатъ на този въпросъ. Едни подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговия умъ; други подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговото сърце и трети подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговата воля. Значи, ако успѣхътъ на човѣка зависи отъ ума му, той има връзка съ умствения свѣтъ; ако успѣхътъ зависи отъ сърцето му, той има връзка съ чувствата, съ религията; и ако успѣхътъ зависи отъ волята му, той има връзка съ физическия, съ материалния свѣтъ. Изобщо, за да има човѣкъ успѣхъ въ живота си, той трѣбва да си създаде характеръ. Какво нѣщо е характерътъ на човѣка, вие знаете това, нѣма защо да се обяснява. Всѣки човѣкъ, всѣко животно има свои характерни чърти, по които се различава едно отъ друго. Въ това отношение характерътъ прѣдставлява външна придобивка, спечелена прѣзъ вѣковетѣ. Успѣхътъ на човѣка, колкото и малъкъ да е, той е свързанъ, както съ неговото минало, така и съ настоящето и бѫдещето му. При това, и минималниятъ успѣхъ на човѣка не е нѣщо единично, индвидуално, но прѣдставлява колективенъ резултатъ, т. е. резултатъ на множество сѫщества, които сѫ работили въ извѣстно направление. Въпросътъ за успѣха на човѣка е философски. Нѣкои може да се интересуватъ отъ този въпросъ, а нѣкои може да не се интересуватъ. Обаче, всички хора трѣбва да се интересуватъ отъ този въпросъ, защото тѣ искатъ да иматъ успѣхъ. Успѣхътъ подразбира вѫтрѣшно благо за човѣка. Сега, всички вие минавате за ученици. Споредъ васъ, кой е ученикъ? Кои сѫ характернитѣ чърти на ученика? Прѣди всичко, ученикътъ трѣбва да има връзка съ живата природа, да разбира нейнитѣ закони, да ги спазва правилно и да ги прилага въ живота си. Има два вида ученици: еднитѣ сѫ ученици на Всемирното Бѣло Братство, а другитѣ сѫ ученици на Всемирното черно братство. Между тѣзи двѣ категории има и трета категория, които не сѫ нито бѣли, нито черни, но примиряватъ и двѣтѣ категории. За третата категория ученици нѣма да говоря нищо, понеже тѣ спадатъ извънъ рамкитѣ на сегашния животъ. Ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, както и тия отъ Всемирното черно братство се различаватъ коренно по методитѣ на своитѣ дѣйствия. За да има успѣхъ ученикътъ, отъ която категория и да е, той непрѣменно трѣбва да има самообладание. Ако най-малката случка, най-малкото противодѣйствие или изненада може да наруши равновѣсието му, той не може да се надѣва на успѣхъ въ работата си. Запримѣръ, много хора се влияятъ отъ врѣмето, отъ условията на живота: ако врѣмето е облачно, и тѣ ставатъ мрачни; ако сѫ економически затруднени и нѣматъ петь пари въ джоба си, тѣ веднага се смущаватъ изгубватъ присѫтствието на духа. Дѣйствително, економическиятъ въпросъ е отъ голѣма важность за човѣка. Този въпросъ е голѣмъ изпитъ за ученика, докато той го разрѣши правилно. За правилното му разрѣшение се изисква необикновенъ умъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Когато човѣкъ не може лесно да се справи съ изѣстна мѫчнотия, той оставя всичко на Господа и казва: Господъ ще промисли за мене. — Това е само прѣдположение: Богъ може да промисли за тебъ, а може и да не промисли. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ ще научи законитѣ, по които се придобиватъ благата на живота. Има специаленъ законъ, споредъ който Богъ опрѣдѣля и раздава благата на всички хора. Питамъ: вие знаете ли, кой е вашиятъ специаленъ законъ? Ето едно нѣщо, което не знаете. За всѣки човѣкъ има специаленъ законъ, по който той получава благата на своя животъ. Отъ този законъ зависи неговото щастие, неговиятъ успѣхъ. По този законъ той може да се домогне и до тайнитѣ на природата. Този законъ прѣдставлява модерно наредена инсталация, съ ключоветѣ и съ всичкитѣ си приспособления. Знаете ли закона, вие ще можете да управлявате и инсталацията; не знаете ли закона, нищо не можете да направите съ вашата инсталация. Казвамъ: на всички ви е необходима свѣтлина, за да може всѣки отдѣлно да се добере до специалния законъ. Ученикътъ трѣбва да знае специалния законъ, който се отнася до самия него. Нѣкой казва: колко е щастливъ моятъ приятель! Всички блага се сипятъ около него: жена има, деца има, кѫща има, богатства има. За този човѣкъ казвамъ, че той само седи и като нѣкой свещеникъ чете редица заучени молитви и нищо не работи. Този човѣкъ трѣбва да потърси въ архивата на своя животъ специалния законъ, който е опрѣдѣленъ изключително за него и да го научи. Специалниятъ законъ гласи: въ всѣка работа, която прѣдприемашъ, пръвъ започвай и послѣденъ свършвай! Мнозина казватъ: нека първо другитѣ хора започнатъ работата, азъ ще започна послѣденъ. Значи, тѣ обръщатъ този законъ въ обратенъ смисълъ: послѣденъ започвай, а пръвъ свършвай! Мислите ли така, дѣйствувате ли така, вие никога нѣма да научите специалния законъ. Ако сте отъ хората, които започватъ всѣка работа първи, вие сте вече въ рамкитѣ на специалния законъ. Дойдете ли до прѣдвѣрието на този законъ, лесно можете да го придобиете и да се ползувате отъ него. Въ Писанието се казва, че за всѣки човѣкъ има опрѣдѣлено едно написано камъче, което той самъ трѣбва да намѣри. Такова нѣщо прѣдставлява и специалниятъ законъ. Специалниятъ законъ опрѣдѣля начина, по който Божията Любовь може да се прояви отдѣлно за всѣки човѣкъ. Всички хора проявяватъ любовьта си по различни начини. Нѣкой казва: азъ искамъ да обичамъ всички хора. За да обичашъ всички хора, ти трѣбва да си намѣрилъ специалния законъ. Като ученици, на васъ прѣдстои велика задача, да намѣрите прѣзъ тази година своя специаленъ законъ. Сега, ако се напише дробьта 1/2, какво прѣдставлява тя? Числата едно и двѣ, които сѫ числитель и знаменатель въ дробьта прѣдставляватъ въ дадения случай двѣ живи сѫщества. Единицата означава сина, а двойката — майката. Въ дробьта 2/3, двойката прѣдставлява майката, а тройката — сина; въ дробьта 3/4, тройката прѣдставлява дѣтето, а четворката — бащата; въ дробьта 4/5, четворката прѣдставлява бащата, а петорката — майката. Тъй щото, вие можете да започвате съ една отъ дробитѣ:1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. Ако прѣведете дробьта 4/5 въ реална форма, вие може да имате женска форма, каквато е майката, но съ мѫжки качества: гласътъ й силенъ, гърленъ; по лицето и брадата си има косми, като у мѫжа и т. н. Често има и обратни прояви на първото явление: срѣщате мѫжъ, съ мустаци и брада, но съ женски качества: говори нѣжно, по характеръ е чувствителенъ, мекушавъ; при всѣка мѫчнотия плаче, обезсърдчава се и т. н. Питамъ: коя е причината, че въ женската форма влѣзоха мѫжки качества, а въ мѫжката форма влѣзоха женски качества? Мѫжътъ прѣдставлява кварцова канара. И наистина, въ Битието е казано, че първиятъ човѣкъ, Адамъ, бѣше направенъ отъ пръсть. Значи, Адамъ бѣше мощенъ човѣкъ. Жената пъкъ, Ева, бѣше направена отъ плъть, вслѣдствие на което тя прѣдставлява меката, нѣжната страна въ естеството на Адама, т. е. на мѫжа. Питамъ: щомъ жената е направена отъ плъть, какъ е възможно въ това нѣжно сѫщество да влѣзатъ мѫжки качества? И щомъ мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, отъ твърда материя, какъ е възможно въ него да влѣзатъ женски качества? Прѣзъ 40—50-тѣ години на своя животъ, човѣкъ нѣколко пѫти измѣня характера си. Азъ познавахъ единъ ученикъ отъ варненската гимназия, който се отличаваше съ необикновена женственость. Той имаше лице нѣжно като на дѣвица. Послѣ той свърши за докторъ, и слѣдъ 20 години го видѣхъ въ София, но вече коренно измѣненъ: гласъ грубъ, мѫжки, лице загрубѣло, нѣма поменъ отъ оново нѣжно, приятно лице. Питамъ: дѣ отиде прѣдишната му нѣжность? Съ какво се замѣсти? Кое е неизмѣнното въ човѣка, което при никакви условия не се губи? Коя е постоянната единица, неизмѣнната величина въ човѣка? Кое го прави въ младини единъ, а въ старини другъ? Наистина, човѣкъ трѣбва да се измѣня, но има нѣщо въ него, което при всички условия трѣбва да остава едно и сѫщо. Иначе, безъ промѣни, нѣма прогресъ. Ако човѣкъ не се измѣня, той не би могълъ да се освободи отъ своитѣ грѣшни състояния, въ които днесъ се намира; ако човѣкъ не се измѣня, той не би могълъ да се възпитава. Всички промѣни, които ставатъ съ човѣка, се отнасятъ до неговото външно, т. е. физическо естество, при което се измѣня и състава на материята въ неговия организъмъ. Запримѣръ, ако въ кръвьта на нѣкого се натрупа желѣзо повече, отколкото трѣбва, той ще огрубѣе. Сѫщиятъ резултатъ ще се получи, ако човѣкъ подхранва въ себе си нѣкаква користолюбива мисъль, или ако чрѣзмѣрно развива центъра около слѣпитѣ си очи, задъ ушитѣ. Този центъръ се развива въ нѣкои хора повече, отколкото въ други, благодарение на това, че тамъ се изпраща повече енергия; затова, ако човѣкъ иска да се освободи отъ тази излишна енергия, той трѣбва да потърси начинъ, да я трансформира. Единъ отъ начинитѣ за трансформиране на тази енергия е физическата работа, напримѣръ, копане, рѣзане на дърва и т. н. Не успѣе ли човѣкъ да трансформира тази енергия въ себе си, той прѣзъ цѣлия день ще бѫде нервенъ, ще се сърди, ще се кара съ този, съ онзи и ще бѫде въ положението на човѣкъ, за когото казватъ, че е разпасалъ пояса си. Той се извинява прѣдъ хората, като казва: извинете ме, азъ съмъ малко нервенъ, не мога да търпя никого. Казвамъ: този човѣкъ не е нервенъ, но бентътъ му е слабъ. Той трѣбва да каже: ще ме извините, бентътъ ми е малко слабъ, и понеже нѣмамъ пари да го поправя, въ мене е станало наводнение, съ което не мога изведнъжъ да се справя. Нѣкой се извинява, че билъ нервенъ. Споредъ мене, азъ бихъ съжалявалъ този, който не е нервенъ. Защо? — Защото нѣма нерви. Щомъ не е нервенъ, той нѣма нерви. Да бѫде човѣкъ нервенъ, това е голѣмо благословение. Другъ казва: азъ съмъ много чувствителенъ, силно чувствувамъ. — Рацвамъ се, че си чувствителенъ, защото иначе ще приличашъ на камъкъ. Колкото повече се развива чувствителностьта и нервната система у човѣка, толкова той е по-благороденъ, добъръ и отзивчивъ. — Ама избухвамъ често. — Кой не избухва? И слънцето избухва, и земята избухва. Прѣдставете си, че имате дѣте, което никога не избухва, кротко е, не мърда, нищо не иска, никого не безпокои. Питамъ: ще ви радва ли това дѣте? Казватъ за нѣкого: той е буенъ човѣкъ. — Споредъ васъ, какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ? — Кротъкъ. — Какво разбирате подъ думата кротъкъ човѣкъ? Кротъкъ човѣкъ е този, който знае въ всѣки даденъ случай, какъ да постѫпва. Той е уменъ, досѣтливъ, услужливъ човѣкъ. Това, което обичаме въ хората, е тѣхната досѣтливость и услужливость. Какво обичате повече: изворитѣ, или щернитѣ? Всѣки обича изворитѣ повече отъ щернитѣ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да наблюдавате, какъ водата на нѣкой изворъ тече чиста, прѣсна и подвижна, като жива. Погледнете ли водата на нѣкоя щерна, вие веднага се отдръпвате, тя не ви прѣдразполага, защото е мѫтна, плѣсенясала. Когато човѣкъ прилича на добрѣ прѣчистенъ изворъ, всѣки има желание да пие отъ неговата вода. И тъй, говори ли се за кротъкъ човѣкъ, ние имаме прѣдъ видъ Христа, който казва: „Елате при мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце.“ Христосъ бѣше кротъкъ, наистина, но като влѣзе въ храма и видѣ, какъ търгуваха тамъ, Той взе единъ камшикъ и прогони всички търговци навънъ. Какъ мислите, ако Христось дойде днесъ на земята, нѣма ли да постѫпи по сѫщия начинъ, ако намѣри подобни нѣща? Нима и природата не постѫпва по сѫщия начинъ? Често ние виждаме, че небето става облачно, мрачно и слѣдъ извѣстно врѣме се явява буря, цѣлото небе трещи, гърми, свѣтка се — страхъ навѣва на човѣка. Не е ли хубаво това? Какъ би се прѣчистилъ въздухътъ, ако не ставатъ тѣзи естествени провѣтрявания? Ето защо, като срещнете нѣкой нервенъ, раздразнителенъ човѣкъ, не се смущавайте, но го изучавайте, да видите, че Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ неговитѣ прояви. Проучите ли характера на този човѣкъ, видите ли неговитѣ добри страни, вие никога нѣма да приложите върху него камшика. Нервниятъ, раздразнителниятъ човѣкъ е изворъ, който силно блика. Не подпушвайте този изворъ, но използувайте водата му, да кара воденици, или да полива градини. Той е дѣятеленъ човѣкъ, който може да извърши много полезна работа. Радвайте се на дѣятелнитѣ хора! Сега, като се говори за Божията Любовь и за Божията Мѫдрость, ние разбираме вода, която тече, а не застояла вода. Течащата вода прѣдставлява активенъ човѣкъ, а застоялата — пасивенъ човѣкъ. Обаче, тази вода е застояла врѣменно, нѣма да мине много, и тя отново ще потече. Значи, пасивниятъ човѣкъ добрѣ обмисля въпроситѣ, и слѣдъ това дѣйствува. Ако погледнете на живота, било отъ човѣшко, било отъ Божествено гледище, вие ще разберете, че сте дошли на земтга съзнателно да вършите волята Божия, а не, както много хора, я извършватъ механически. Вършите ли съзнателно волята Божия, въ каквото положение и да сте, било като търговецъ, чиновникъ или професоръ, вие ще имате достатъчно свѣтлина, за да можете правилно да изпълните своята служба. Казвате: грѣшно е за духовния човѣкъ да бѫде търговецъ. Питамъ: кой занаятъ считате, че не е грѣшенъ? Ако учительтъ прѣподава невѣрни нѣща на ученицитѣ си, нима това не е грѣшно? Отъ гледището на разумнитѣ закони въ природата, всѣка работа, която човѣкъ извършва, е на мѣсто, ако съ това той допринася нѣщо за общото благо, както и за свое благо. Въ това отношение всѣки човѣкъ е роденъ да извърши извѣстна работа. Споредъ френолозитѣ, напримѣръ, нѣкой човѣкъ е роденъ за учитель, другъ — за свещеникъ, трети — за лѣкарь, четвърти — за земледѣлецъ и т. н. Всѣки човѣкъ заема една или друга служба, споредъ наклонноститѣ и дарбитѣ, които природата е вложила въ него. Ако вие не сте роденъ за писателъ или за поетъ, нищо не можете да напишете. Вие можете да дращите съ перото си по цѣли дни, но никой нѣма да ви признае за поетъ. Ако не сте роденъ за музикантъ, можете цѣлъ день да стържете съ лѫка на цигулката, но никакъвъ музикантъ нѣма да излѣзе отъ васъ. Ако не сте роденъ за учитель, или за художникъ, колкото и да се силите въ това направление, никога нѣма да станете добъръ учитель, или добъръ художникъ. Питамъ: знаете ли за какво сте родени? Ще кажете, че сте родени да служите на Бога. — Като какъвъ искате да служите на Бога: като поетъ, като писатель или като учитель? Казвамъ: каквато служба и да изпълнявате въ живота си, тя още опрѣдѣля вашето служене на Бога. При всички служби вие можете да служите на Бога. Въпросътъ е, какъ изпълнявате службата си. Правилното изпълнение на службата включва въ себе си и служенето на Бога. Дългиятъ животъ, прѣзъ който човѣкъ минава, трѣбва да прѣдставлява сборъ отъ всички служби, отъ всички професии. Има служби, които той е извършилъ вече, но има нѣкои, по които той още не е работилъ, не се е специализиралъ, затова трѣбва да мине и прѣзъ тѣхъ. Мнозина не знаятъ нищо по философия. Напримѣръ, какво ще ми отговорите на въпроса: какъ може да се дойде отъ причината на нѣщата къмъ тѣхното слѣдствие? Или, какво ще ми отговорите на въпроса: какъ е създаденъ свѣтътъ, и дали въ дѣйствителность свѣтътъ сѫществува? Прѣдставете си при това, че азъ отричамъ сѫществуването на свѣта. Мнозина ще отговорятъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, и слѣдователно, той сѫществува. Обаче, за мене този отговоръ не е достатъченъ, азъ искамъ да ми се докаже. Тѣзи въпроси могатъ да се разрѣшатъ отъ философски глави, тѣ не сѫ за обикновени хора. Казвате: тѣзи въпроси не ни интересуватъ, нѣма защо да ги доказваме. — Възможно е тѣзи въпроси, именно, да не ви интересуватъ, но има въпроси, които сѫ общи за всички, и тѣ не могатъ да не интересуватъ всѣки човѣкъ. Кажете тогава, кой е общиятъ принципъ въ християнството, който обединява хората? Общиятъ християнски принципъ, който обединява хората, е Любовьта. И ако днесъ хората още не сѫ обединени, това показва, че на всички липсва тази Любовь. Значи, Христосъ е говорилъ за Любовьта, която ще обедини хората. Казвамъ: отъ всички хора днесъ се изисква работа, усилия, да намѣрятъ специалния законъ и начинъ за проявление на този законъ. Домогнатъ ли се до начина, по който може да се приложи специалния законъ, тѣ ще могатъ да прѣдизвикатъ въ себе си възвишени и благородни чувства. Изкуството е да може човѣкъ да прояви въ себе си тъкмо това красиво чувство, което храни къмъ нѣкого. Прѣдставете си, че вие обичате едного, но той иде въ дома ви въ момента, когато вие сте изгубили 20,000 лева. Тогава вие сте разтревоженъ, нищо не виждате прѣдъ себе си, и никакво любовно чувство не трепва у васъ. Обаче, ако въ дадения случай дойде човѣкътъ, който носи загубенитѣ 20,000 лева, вие веднага ще се зарадвате и ще му приготвите една хубава баница. Едно трѣбва да знаете: всѣки човѣкъ, който иде дома ви, той носи щастие. Нѣкога той може да дойде въ форма на чужденецъ, когото вие не познавате, но и въ тази форма той пакъ ви носи щастие. За да не изгубите щастието, което той ви носи, вие трѣбва да знаете, какъ да го посрещнете. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какви сѫ резултатитѣ на добритѣ отношения. Единъ младъ българинъ, свършилъ по музика въ Берлинъ, дохожда въ България да се назначи на служба. По едно врѣме го поканватъ като частенъ учитель по цигулка на сина и дъщерята на единъ богатъ чорбаджия. Той започналъ да имъ прѣподава добрѣ, но отъ врѣме на врѣме, като млади хора, тѣ си поигравали. Бащата останалъ недоволенъ отъ неговото поведение и го изпѫдилъ отъ дома си. Останалъ вънъ на пѫтя, безъ служба, той прѣкаралъ три деня въ гладъ и мизерия, прѣзъ което врѣме се намѣрилъ единъ свещеникъ, който го приелъ дома си, нахранилъ го и му далъ едно турско меджедие. Музикантътъ казалъ: много ти благодаря за тази услуга, Три деня прѣкарахъ безъ хлѣбъ, но ти ми дойде въ помощь. Нѣма да забравя твоята услуга. Слѣдъ врѣме този младъ човѣкъ се назначилъ за секретарь на турския валия въ Варна. Въ това врѣме валията му далъ да прѣгледа нѣкакви писма и обвинения срѣщу единъ свещеникъ, когото считали за комита. Като прѣгледалъ тия писма, той видѣлъ, че тѣ се отнасятъ, именно, до този свещеникъ, който въ онзи тежъкъ моментъ на неговия животъ му далъ турското меджедие. Той веднага прѣгледалъ писмата, които намѣрилъ за опасни, хвърлилъ ги въ печката да изгорятъ, като си казалъ: отче, твоето меджедие те спаси отъ вѫжето. Слѣдъ това той отишълъ при валията и му казалъ: прѣгледахъ всички писма, които ми дадохте и намѣрихъ, че този човѣкъ не е опасенъ, нѣма сериозни улики противъ него. Доколкото зная, той е добъръ, благороденъ човѣкъ. Сега, да прѣнесемъ този примѣръ и въ вашия духовенъ животъ. Запримѣръ, дойде ви една Божествена мисъль, но толкова скромна по външенъ видъ, че вие намирате, какво тя не заслужава да употрѣбите врѣме за нейното реализиране и казвате: не е врѣме сега за реализирането на тази мисъль. Казвамъ: ако вие се заемете съ реализиране на тия малки, скромни мисли, за въ бѫдеще тѣ ще създадатъ велики характери. Малкитѣ Божествени мисли създаватъ характера на човѣка, а не голѣмитѣ, грандиознитѣ. Затова, заемете се съ проучването на вашия характеръ, на вашето тѣло, лице, очи и т. н. Като изучавате лицето си, напримѣръ, ще видите, че то е несиметрично. Почти на всички съврѣменни хора лицата сѫ несиметрични. Нѣкой пѫть ще видите, че лицето ви напълнява, а нѣкога отслабва. Послѣ често и коремътъ ви надебелява, а нѣкога отслабва. Забѣлѣжите ли такова нѣщо въ себе си, веднага вземете мѣрки да стѣсните желанието, което иска да се разширява. Вие трѣбва да измѣрвате всички части на тѣлото си съ сантиметъръ, да знаете точно, съ колко сте се увеличили или намалили. Ако забѣлѣжите, че гърдитѣ ви се стѣсняватъ, започнете да правите дълбоки дишания, за да се разширятъ. Изобщо, горната часть на човѣка, гърдитѣ, именно, трѣбва да бѫдатъ широки, а кръстътъ и коремътъ трѣбва да бѫдатъ деликатни, тънки. Сутринь, прѣди да започнете работата си, изправете гръбначния си стълбъ, за да могатъ теченията на природата да циркулиратъ правилно; послѣ, отправете мисъльта си къмъ невидимия свѣтъ, свържете се съ Бога и тогава станете и започнете работата си. Вие не можете да имате успѣхъ въ работата си, докато не сте нагласили своята нервна система. Мнозина отъ васъ едва се пробуждатъ и започватъ да се обличатъ, да се чешатъ, да се нареждатъ. Така правятъ и свѣтскитѣ хора, но ученикътъ никога не трѣбва да бърза. Обличането, измиването ще оставите за послѣ. Първата ви работа е да прѣкарате 5—10 минути въ съзерцание, въ мисъль къмъ Бога, къмъ всички напрѣднали сѫщества, да ги призовете въ помощь, като кажете: Господи малко знания имамъ, просвѣти ума ми, да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начинъ да реализирамъ Твоитѣ желания, както Ти си опрѣдѣлилъ! Кажете ли така, нѣма да мине много врѣме, и вие ще получите отговоръ на вашата молитва. Ще почувствувате въ душата си едно затишие, една радость и ще започнете работата си. Постѫпвате ли така, вие ще имате хармония въ себе си и ще придобиете разположение, съ което ще можете да работите. Оставите ли се на свѣта и на неговитѣ влияния, той може да ви изкара отъ релситѣ на вашия животъ. Всички отрицателни състояния, които имате въ себе си, както и помежду си, се дължатъ на влияния на сѫщества отъ този прѣходенъ свѣтъ. Затова, попаднете ли подъ тѣхното влияние, кажете си: заповѣдвамъ ви въ името на Божията Любовь, въ името на Божията Мѫдрость и въ името на Божията Истина да мълчите! Може да кажете: дали и тѣзи изпитания не сѫ волята Божия? Ще знаете, че волята Божия е да служите безкористно на възвишената Любовь, ако искате да бѫдете мощни и силни, Сега, мнозина очакватъ да дойдатъ ангели при тѣхъ, да имъ помогнатъ. Ако дойде при васъ ангелъ, той ще ви дигне, като чукъ въ рѫката си, ще ви удари върху нѣкой прѣдметъ, и вие ще се пръснете. Това ли трѣбва да получите? Не, човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия отъ своя страна, безъ да очаква всичко наготово. Казвате: трѣбва ли ангелитѣ да постѫпватъ съ насъ по този начинъ? Вие запитвате по сѫщия начинъ, както съврѣменнитѣ хора се питатъ за постѫпкитѣ на Христа, на светиитѣ, или на истинскитѣ християни. Тѣ често казватъ: не можа ли Христосъ да постѫпи по другъ начинъ съ търговцитѣ въ храма, ами трѣбваше да ги бие съ камшикъ? Вие считате, че Христосъ трѣбва да бѫде мекушавъ човѣкъ. Казвамъ: нито Христосъ, нито светиитѣ, нито старитѣ християни сѫ били мекушави хора. Когато светията срещне нѣкой разбойникъ, той го хваща за краката, издига го въ въздуха и го разтърсва. Или, ако светията срещне човѣкъ, който иска да стрѣля, той махне съ рѫката си изъ въздуха, и орѫжието на стрѣлеца пада. Смѣли трѣбва да бѫдете! Не сте ли смѣли, разбойникътъ, апашътъ ще дойде при васъ и ще ви обере. Досега отъ нѣкои хора сѫ одрани по десеть кожи, отъ които сѫ направени хубави лачени обуща. И тъй, всички трѣбва да се стремите къмъ онази вѫтрѣшна велика наука, която дава самообладание на човѣка и създава неговия характеръ. Да се самовлада човѣкъ, това е волята Божия; да обича, това е волята Божия; да придобива знания, това е волята Божия; да бѫде свободенъ, това е волята Божия; да познава Любовьта, това е волята Божия; да познава Мѫдростьта, това е волята Божия; да познава Добродѣтельта, това е волята Божия. Всички вие можете да бѫдете такива. Това може да се постигне, ако не се критикувате. Критикувате ли се, че този билъ такъвъ, онзи билъ онакъвъ, нищо нѣма да постигнете. Видите ли, че нѣкой братъ, или сестра, споредъ васъ, не постѫпватъ правилно, отправете къмъ тѣхъ една добра мисъль, помолете се на Бога да просвѣти съзнанието имъ и ще видите, че тѣ полека лека ще се изправятъ. Срещнете ли слѣдъ врѣме този братъ, или тази сестра, тѣ ще иматъ къмъ васъ по-голѣмо разположение. Казвамъ: пѫтьтъ, по който вървите, като ученици, изисква много работа и чистене, докато се освободите отъ утайкитѣ на миналото. Въ това отношение вие имате помощьта на добритѣ хора, на светиитѣ, както и на Учителитѣ на човѣчеството. Тѣ работятъ, борятъ се съ недѫзитѣ на хората, и по този начинъ помагатъ на цѣли народи. Тъй щото, колкото повече се издигате, толкова повече работа се отваря и на васъ. Дойдатъ ли страдания въ живота ви, поставете срѣщу тѣхъ самообладанието. Страданията прѣдставляватъ почва, въ която плодоветѣ зрѣятъ. Като знаете това, молете се Богъ да благослови страданията. Щомъ дойдатъ радости въ живота ви, не искайте много радости, но кажете: нека моитѣ радости бѫдатъ за слава Божия, за името Божие. Кажете ли Богъ да благослови страданията ви, Божиятъ Духъ ще дойде и ще ги прѣвърне въ радость. Казано е въ Писанието: „Богъ всичко ще прѣвърне въ добро за онѣзи, които Го любятъ.“ Сега ние сме дошли на земята да вършимъ волята Божия, и то по начинъ най-добъръ, най-правиленъ. Дали ще се проявимъ въ науката, въ изкуствата, въ музиката, или въ каква и да е область на живота, ние трѣбва да помнимъ своята задача. За тази цѣль всѣки трѣбва да намѣри онзи специаленъ, живъ законъ, по който става неговото развитие. Станете ли сутринь, кажете си: азъ зная, че за мене има единъ специаленъ законъ, по който, ако вървя, ще бѫда познатъ въ небето. За всѣки човѣкъ има не само специаленъ законъ, но и специаленъ тонъ отъ Божествената гама. Той може да бѫде четвъртъ тонъ, половинъ тонъ, цѣлъ тонъ и т. н. Всѣки трѣбва да изучава своя специаленъ законъ и своя специаленъ тонъ, по които се различава отъ другитѣ хора. Казвамъ: освѣнъ специалния законъ за всѣки човѣкъ, има още и единъ общъ великъ законъ за всички хора, който изисква отъ тѣхъ да се приготвятъ да бѫдатъ носители на Великата Божия Любовь Велико нѣщо е Любов та, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я прояви. Той може да прояви Любовьта само въ единъ погледъ, но трѣбва да знае, какъ да погледне; нѣкога Любовьта може да се прояви само въ едно движение, но той трѣбва да знае, какъ да направи това движение; нѣкога Любовьта може да се прояви само въ една дума, но той трѣбва да знае, какъ да изговори тази дума; нѣкога Любовьта може да се прояви и въ мълчание, но той трѣбва да знае, какъ да мълчи. Любовьта може да се прояви по хиляди начини, но трѣбва да знаете, какъ да я проявите. Влѣзете ли въ нѣкое общество, вие трѣбва да знаете, какъ да постѫпите съ това общество. Запримѣръ, отъ невидимия свѣтъ могатъ да дадатъ на нѣкоя сестра задача да отиде въ едно общество отъ високопоставени личности. Тя трѣбва да знае най-първо, какъ да се облѣче, съ какъвъ цвѣтъ дрехи, а послѣ, какъ да си пробие пѫть въ обществото. Какъ ще си пробиете пѫть въ нѣкое общество? Мислите ли, че насила ще можете да наложите своитѣ възгледи на хората? Божественото учение може да се приложи само по специаленъ пѫть, опрѣдѣленъ отъ Бога. Вие не можете да го приложите на другитѣ хора, както искате и както вие разбирате. Говорите ли на хората нѣщо върху Божественото учение, тѣ сами трѣбва да признаятъ, че имъ говорите Истината. Божествената Истина може да се прѣдаде само по специаленъ начинъ. Ако е въпросъ да заставяте хората да вѣрватъ въ Бога, тогава и васъ могатъ да заставятъ да повѣрвате въ нѣщо. Когато желѣзарьтъ иска да стопи желѣзото, той прѣдварително наклажда огънь въ огнището, взима чукъ и духало и започва да го нагорещява, докато го смекчи, да може да се огъва и да се правятъ отъ него различни издѣлия. Та и вие, ако се намѣрите въ общество, твърдо като желѣзо, най-напрѣдъ ще накладете огънь на огнището си, ще турите желѣзото въ огъня, ще вземете мѣха да духате, а съ чука ще удряте върху смекченото вече желѣзо, докато образувате отъ него нѣщо ново. Слѣдъ това, като отидете въ това общество, ще видите, че въ него е станала нѣкаква промѣна. Затова, всѣки отъ васъ трѣбва да влада нѣкакво изкуство въ съвършенство, та като иска да помогне нѣкому, ще му помогне по единъ оть най-добритѣ методи на своето изкуство. Отидете ли въ единъ домъ, или въ едно общество, първо ще видите, има ли тамъ хора, които страдатъ отъ нѣкаква болесть; ако има такива, ще се заемете да имъ помогнете. Помогнете ли имъ, и тѣ ще бѫдатъ готови да ви приематъ. Какво правятъ нѣкои религиозни хора? Тѣ отиватъ тукъ-тамъ и казватъ: ние сме изпратени отъ небето, да ви донесемъ новото учение. Не, този методъ е старъ, днесъ той не може да има добри резултати. Ако искате да проповѣдвате новото учение, ето какъ трѣбва да постѫпвате. Ще отидете въ нѣкой домъ съ торба пълна съ злато. Вие нѣма да разправяте, че носите торба съ злато, но самата торба трѣбва да бѫде такава, че отъ дупкитѣ й да се вижда златото. Който види торбата, самъ трѣбва да се заинтересува отъ нея. Вие ще потропате на вратата на този домъ и ще кажете: моля, търся еди-коя си госпожа, нося й наслѣдството. Тѣ веднага ще ви приематъ, и вие ще започнете да разправяте за наслѣдството на госпожата. Всички наоколо ви въ единъ моментъ ще се заинтересуватъ. Както виждате, съ единъ килограмъ злато може да се заинтересуватъ много хора. Вие оставяте торбата съ златото и си отивате. Обаче, на другия день тази госпожа дохожда при васъ уплашена, разтревожена и ви казва: знаете ли, че нѣкой разбойникъ е дохождалъ снощи у дома и открадналъ торбата съ златото? — Така ли? Не се смущавайте, снощи азъ хванахъ този разбойникъ и взехъ отъ него торбата съ златото. Ето, заповѣдайте, вземете си торбата назадъ! По този начинъ вие успѣвате да привлѣчете вниманието на тази госпожа и на хората около нея. Значи, Божественото учение е торба съ злато, което е въ сила да заинтересува всѣки човѣкъ, безъ изключение, но зависи, какъ ще му прѣдставите това злато. Първото нѣщо: вие трѣбва да се научите да услужвате. Знаете ли да услужвате на себе си, вие ще можете да услужвате и на другитѣ. Човѣкъ не може да служи на другитѣ, докато не е служилъ на себе си. Отъ благата, които имате, вие ще носите и на другитѣ. Това значи да бѫдете носители на Божиитѣ блага. Затова и Христосъ казва: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ И вие, както и съврѣменнитѣ хора, често не успѣвате, понеже още си служите съ старитѣ методи. Нѣкой започва една работа, но другъ му казва: остави тази работа настрана, сега не е врѣме за нея. Значи, всѣка ваша работа срѣща извѣстно противодѣйствие. Оставете всѣки да се прояви, както той разбира, както той чувствува нѣщата. Като казвамъ, че всѣки трѣбва да се прояви, както той чувствува, подразбирамъ разумнитѣ чувствувания. Що се отнася до резултатитѣ, не ги критикувайте. За резултатитѣ Богъ мисли; Той се грижи за тѣхъ. Като ученици, вие не трѣбва да се спъвате едни други. Нека всѣки работи, както той може. Оставете всѣки да се лроявява свободно, както може. Ако нѣкой направи погрѣшка, кажете: наистина, ти направи една малка погрѣшка, но тя ще се прѣвърне въ добро. Вие еднакво трѣбва да се ползувате, както отъ положителнитѣ, така и отъ отрицателнитѣ си качества. И еднитѣ, както и другитѣ прѣдставляватъ страни на вашия характеръ. Остане ли отвънъ нѣкой да изправя характера ви, нищо нѣма да постигне. Никой никого не може да изправи. Само Божиятъ Духъ, който работи въ човѣка, споредъ Божия планъ, е въ сила да изправи и прѣработи човѣшкия характеръ. Духътъ не изправя характера на човѣка изведнъжъ, но Той работи постепенно, послѣдователно, като изправя неговитѣ мисли, неговитѣ чувства, а най-послѣ корегира и неговитѣ желания и дѣйствия на физическия свѣтъ. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да работите. Духътъ работи бавно, но сигурно. Не очаквайте бързи резултати. Достатъчно е човѣкъ да има добро желание да се изправи. Щомъ има това желание, той постепенно всичко ще постигне. Силното желание е вече крачка. напрѣдъ. И тъй, насърдчавайте всѣка добра мисъль, или всѣко добро желание, които се явяватъ у васъ, или у вашитѣ близки. Пожелае ли нѣкой да се прояви въ своитѣ добри мисли и чувства, насърдчавайте го. Ако нѣкой философствува, вие можете да се произнесете, дали неговото философствуване е право, или не, но рече ли той да се прояви, оставете го свободенъ. Ако спъвате добритѣ желания, вие ще мязате на онѣзи хора, които единъ английски художникъ изобразилъ въ една отъ своитѣ картини. Картината прѣдставлява високъ планински връхъ, къмъ който се стремятъ много хора. Въ стремежа си нагорѣ, всѣки прави опити да се качи на самия връхъ. Обаче, едва успѣе нѣкой да се качи малко по-високо отъ другитѣ, и всички започватъ да го теглятъ, да се върне назадъ. Послѣ виждате другъ нѣкой успѣлъ да се изкачи на една доста голѣма височина, когато всички около него започватъ да го теглятъ назадъ, да се върне при тѣхъ. При това положение, никой не може да стигне до върха на планината. Всички хора се блъскатъ, сбиватъ, кой пръвъ да излѣзе на върха; обаче, въ края на краищата, тѣ се намиратъ все въ подножието на планината. Сѫщитѣ чувства се срѣщатъ и между ученицитѣ въ школата. Всѣки тегли другия, да не излѣзе напрѣдъ, като му казва, че отъ него човѣкъ нѣма да стане. Казвамъ: яви ли се желание у нѣкого да върви напрѣдъ, оставете го, нека излѣзе напрѣдъ! Слѣдъ него ще излѣзе втори, послѣ трети и т. н. Ще дойде день, когато всички ще стигнатъ върха. Ако единъ се подигне нагорѣ и стигне върха, и останалитѣ ще вървятъ слѣдъ него; ако единъ отъ тѣхъ се върне назадъ, и останалитѣ ще се върнатъ. Такъвъ е законътъ. Смъртьта на едного е смърть за всички; животътъ на едного е животъ за всички. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява за смъртьта на грѣшницитѣ.“ Сега, като ученици, необходимо е първо да придобиете Божията Любовь, която ще изпълни душитѣ ви; послѣ ви е нужна Божията Мѫдрость, която ще просвѣти умоветѣ ви и най-послѣ всички се нуждаете отъ Божията Истина, която ще ви освободи отъ всѣкакви ограничения и заблуждения. За да постигнете това нѣщо, вие трѣбва да изучавате специалния законъ, по който можете да се проявите, а послѣ да разберете, защо сте дошли на земята и какъ трѣбва да работите. Ако имате нѣкакви спънки, ще се молите, ще работите, докато побѣдите. Дойде ли ви нѣкаква болесть, вие обѣщавате, че ще направите това — онова, само да се освободите отъ болестьта. Като се освободите, всичко забравяте. Не, дойде ли ви нѣкоя болесть, кажете: Господи, благодаря, че ми дойде тази болесть, да се изпитамъ, и Ти да ме изпиташъ. Помогни ми да се освободя отъ нея, за да изпълня Твоята воля. Не изпълня ли волята Ти, пакъ ми изпрати болестьта. Обѣщаете ли нѣщо, трѣбва да го изпълните. Кажете: Господи, сега съмъ боленъ, страдамъ, бѣденъ съмъ, нѣмамъ петь пари, но като оздравѣя, ще почна да работя и всичко, което спечеля, ще употрѣбя въ служене на Тебе. Азъ имамъ възможность да стана богатъ, да придобия знания, затова искамъ да ми дадешъ здраве. Ученикътъ не трѣбва да бѫде бѣденъ, нито безсиленъ. Той трѣбва да е богатъ, силенъ и здравъ, да работи и за себе си, и за другитѣ. Всички вие трѣбва да храните помежду си взаимно уважение и почить. Врѣме е вече двама души отъ васъ да дадатъ примѣръ, да потеглятъ къмъ върха. Азъ виждамъ вече двѣ сестри и двама братя, които сѫ готови да потеглятъ къмъ върха. Ще кажете: защо непрѣменно трѣбва да тръгнатъ два братя и двѣ сестри? — Защото свѣтътъ е създаденъ отъ двойката. Тъй щото, най-напрѣдъ ще започнатъ двама, послѣ четирма, осмина и т. н. Въ душата на всѣки човѣкъ е вложено разумното безстрашие. Той трѣбва да има страхъ отъ грѣха, а безстрашие при правене на добро. Нѣкои казватъ: ние сме се събрали тукъ разни чешити. Какво може да излѣзе отъ насъ? Казвамъ: радвайте се, че сте чешити. Въ разнообразието е красотата на живота. Кой търговецъ не се радва на чешити стока? Колкото повече чешити има, толкова повече хора ще го търсятъ, ще влизатъ и излизатъ отъ дюкяна му. Казвате: ние искаме да бѫдемъ учени, даровити хора. Между васъ има и учени, и философи, и музиканти, и художници — каквито желаете. Човѣкъ всичко може да постигне, но не трѣбва да се обезсърдчава. Той ще пада, ще става, ще побѣждава, ще го побѣждаватъ, докато разрѣши задачитѣ си. И Христосъ, който бѣще толкова силенъ, усѣти тежестьта на кръста, на страданията. Христосъ не изгуби присѫтствието на духа си, но Той каза: „Господи, ако може, нека ме отмине тази чаша. Ако не може, нека бѫде Твоята воля!“ Когато човѣкъ вика, плаче отъ страданията, които му сѫ дадени, това се дължи на второто негово естество. Значи, човѣкь има двѣ естества: едното естество е Божественото начало въ него, което понася всичко съ радость; другото естество е човѣшкото, което и най-малкото не може да носи. То вика, плаче, иска да умре. Когато човѣкъ иска да умре, това подразбира, че той иска да промѣни условията на своя животъ, да мине въ новия животъ. Лошото въ човѣка трѣбва да умре, да се прѣтопи, и да израсте новото въ него. Каквито изпитания и да ви дойдатъ, кажете: и сто пѫти да се обезсърдча, Богъ е вѣренъ, въ Него нѣма нито промѣна, нито измѣна. Това, което Той е опрѣдѣлилъ, ще стане. Казвамъ: първата работа на всички е да направите връзка съ Божията Любовь, послѣ съ Божията Мѫдрость и най-послѣ съ Божията Истина. Съ Божията Любовь ще свържете сърцето си, съ Божията Мѫдрость ще свържете ума си, а съ Божията Истина ще свържете волята си. Свържете ли сърцето си съ Божията Любовь, ще имате животъ; свържете ли ума си съ Божията Мѫдрость, ще придобиете свѣтлина и знание; свържете ли волята си съ Божията Истина, ще придобиете свобода, сила и мощь въ себе си. Всички трѣбва да любите, но тази любовь трѣбва да носи животъ, а този животъ да носи сила въ сърцата ви. Искате ли да успѣете въ това, приложете закона за самообладанието; молете се единъ за другъ и прѣстанете да се критикувате. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, когото не обичате, вие непрѣменно трѣбва да намѣрите една добра, специална чърта въ характера му, която никой другъ нѣма, и за тази чърта, именно, да го обикнете. Намѣрите ли тази чърта въ него, вие ще се свържете съ душата му. Свържете ли се по този начинъ, вие ще можете да си помагате. Днесъ хората на първо мѣсто виждатъ своитѣ лоши чърти, вслѣдствие на което тѣ се индивидуализиратъ и отдѣлятъ единъ отъ другъ. Вглеждайте се въ страданията си и си помагайте. Днесъ хората се оплакватъ, че никой никого не поглеждалъ, не влизали въ положението си и т. н. Срещнете ли нѣкой, който плаче, спрете се прѣдъ него и му кажете: ти си на правъ пѫть, благословенъ си отъ Бога, затова не плачи. Послѣ вземете едно малко мускалче и го дайте на този човѣкъ, да събере въ него сълзитѣ си, и да не оставя да падатъ на земята. Свещено нѣщо сѫ сълзитѣ на човѣка! Пъкъ и вие си вземете споменъ отъ сълзитѣ на този човѣкъ. Днесъ хората казватъ, че се разбиратъ, а оставятъ свещенитѣ си сълзи да падатъ на земята. Ако нѣмате малки шишенца, въ които да събирате сълзитѣ си, поне носете си по една чиста, копринена кърпичка, съ която да ги изтривате. Послѣ скрийте тази кърпичка нѣкѫдѣ, като споменъ отъ скръбнитѣ ви състояния. Всички мѫже и жени трѣбва да иматъ такава кърпичка. Свещено нѣщо сѫ сълзитѣ на човѣка. Който зачита свещеното въ себе си, той ще си създаде добъръ характеръ. Зачита ли свещеното въ себе си, ще зачита свещеното и у другитѣ хора. Като видимъ, че нѣкой плаче, ние казваме: този човѣкъ плаче. Кой плаче? — Който страда. И сега, като знаете това, видите ли нѣкой човѣкъ да плаче, обърнете се къмъ Бога и се помолете: Господи, дай свѣтлина, знание, любовь, животъ и свобода на този човѣкъ, споредъ както си опрѣдѣлилъ въ Своя планъ. Ако постѫпвате така, лицата ви ще издаватъ свѣтлина, и вие винаги ще бѫдете бодри, свѣжи, весели и засмѣни. Питамъ: какво искате да приложите прѣзъ тая година? Комисията отгорѣ се интересува да знае това нѣщо. Какво мислите да правите, напримѣръ, утрѣ сутриньта, слѣдъ като станете? Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ето какво ще направя. Ще стана рано сутриньта и ще си кажа: искамъ да възстановя онова, което Учительтъ вчера ни говори въ лекцията. Като се помоля, Духътъ ще ми помогне да си припомня, ако не всичко, то поне онази часть отъ лекцията, която азъ бихъ могълъ да разбера и приложа. Това, което се изнесе въ лекцията, прѣдставлява само една часть, но Духътъ, който работи у васъ, ще трансформира тѣзи мисли по специаленъ начинъ, по специаленъ законъ за всѣки едного. Това нѣщо нѣма да стане изведнъжъ: може да минатъ дни, седмици, а нѣкога мѣсеци или години, докато тѣзи мисли се прѣдадатъ по специалния законъ. Специалниятъ законъ на вашитѣ мисли, на вашитѣ чувства и на вашитѣ дѣйствия сѫ врати, прѣзъ които Духътъ работи. Той ще влѣзе прѣзъ една отъ многото врати и ще си свърши работата, както Богъ е прѣдвидилъ за всѣкиго специално. Значи, висшето начало работи върху васъ. То се изразява чрѣзъ по-напрѣднали ваши братя, чрѣзъ ангели, които работятъ за вашето усъвършенствуване. Слѣдователно, дойдатъ ли тия работници на вашата нива, вие трѣбва да бѫдете отзивчиви, да отговорите на тѣхния зовъ и да се солидаризирате съ тѣхната работа. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 7 юли, 1926 г. въ г. София.