Ани

От томчето "Козативни сили" 12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.), Пѫрво издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЗАТИВНИ СИЛИ. Поздравъ: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прочетоха се работитѣ върху темата: „Защо духатъ вѣтроветѣ?“ Прочете се разюме на темата: „Разлика между духовни и физически чувства.“ За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Най-красивиятъ органъ на човѣшкото тѣло“. Сега изпѣйте упражнението „Вдъхнозение“. Пѣнието спада къмъ тъй нареченитѣ формативни сили, защото тѣ служатъ като съединителни нишки между всички други сили. Ония сили пъкъ, които градятъ, се наричатъ козативни. Въ това отношение музиката прѣдставлява формативна сила. Съврѣменнитѣ пѣвци и музиканти въ своитѣ пѣсни не избиратъ думи, съотвѣтни на тоноветѣ, вслѣдствие на което тѣ не произвеждатъ нужния ефектъ. Често думитѣ не сѫ формативни. За да има хармония между тоноветѣ и думитѣ, композиторитѣ въ музиката трѣбва да се вслушватъ въ своята интуиция, т. е. тѣ трѣбва да се ползуватъ отъ разположението на ума и сърцето си. Когато човѣкъ иска да пѣе, той трѣбва да бѫде свободенъ, да не се смущава отъ мисъльта, какво ще кажатъ хората за неговото пѣние. — Какво ще кажатъ, това е тѣхна работа. — Може да се смѣятъ. — И това нищо не значи. Смѣхътъ улеснява пѣнието. — Може да се сърдятъ, че ги смущавате. — Това още повече улеснява пѣнието. Изобщо, на добрия пѣвецъ нито се смѣятъ, нито се сърдятъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си. По-добъръ слушатель отъ него нѣма. Харесва ли той самъ пѣнието си, и другитѣ хора ще го харесатъ. Пѣй, докато си доволенъ! Не си ли доволенъ ти самъ, прѣкѫсни да пѣешъ, почакай, докато отново придобиешъ разположение. Започнешъ ли да питашъ другитѣ, дали сѫ доволни отъ твоето пѣние, ти си изгубилъ вече 50% отъ твоята пѣсень. Мнозина ще кажатъ, че въ пѣнието сѫ необходими техника, тактъ и редъ други правила. Въ хубавото пѣние трѣбва да има мекота и хармония между думитѣ и тоноветѣ. Когато се поставятъ думи на нѣкоя пѣсень, трѣбва да се знае. какъ да се наредятъ, коя да бѫде първа, коя втора и т. н. Думитѣ въ нѣкои пѣсни сѫ така наредени, че разрушаватъ. Щомъ има мекота и хармония въ пѣнието, техниката и тактътъ се налагатъ сами по себе си. Освѣнъ това, трѣбва да се знае, кои слогове и кои букви сѫ силни или слаби, та да се поставятъ на мѣста, съотвѣтни на тоноветѣ. Сега, ако разгледате азбуката на всички езици, първата буква е а. Тя е най-силната буква, начало на всички нѣща. Буквата а означава човѣкъ, който започва да се проявява. Обаче, създаването на свѣта е започнало съ буквата б, а не съ а. Буквитѣ включватъ въ себе си формативни сили. Буквата а прѣдставлява човѣкъ, който се проявява. Буквата б пъкъ прѣдставлява кѫщата на човѣка, т. е. творческа, формативна сила. Буквата г прѣдставлява натоварена камила, защото има гърбица, като камилата. И така е въ дѣйствителность. Започне ли човѣкъ да се проявява, той ще си направи кѫща; има ли кѫща, трѣбва да има животно, което да прѣнася въ кѫщата. Съврѣменнитѣ хора сѫ забравили смисъла на буквитѣ. Не е въпросъ за това, какво символизиратъ буквитѣ, но сѫщеврѣменно тѣ изразяватъ извѣстни течения въ природата. Азбуката е образувана, именно, отъ тѣзи течения. Правете опити съ буквитѣ, да видите, като ги произнасяте, какво влияние указватъ тия течения върху васъ. Когато сте неразположени духомъ, по причина на нѣкакво чувство на съмнѣние, подозрѣние, гордость или щестлавие, зародило се у васъ, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите, коя отъ тѣхъ ще трансформира състоянието ви. Съмнѣнието, напримѣръ, е сѫществувало отъ прѣди хиляди години и въ хората, и въ животнитѣ. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човѣкъ трѣбва само да работи върху себе си, за да се справи съ него. Съмнѣнието се насажда въ мозъка на човѣка, както сѣмената се посаждатъ въ почвата. Значи, човѣкъ днесъ не посажда съмнѣнието въ себе си, но му дава само благоприятни условия, да расте и да се развива. Сѫщото може да се каже и за безвѣрието, и за подозрѣнието, и за редъ още отрицателни прояви въ човѣка. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не вѣрвамъ нито въ Бога, нито въ хората. Това не е нѣщо ново. Безвѣрието е сѫществувало отъ памти-вѣка, както въ хората, така и въ животнитѣ. Давашъ хлѣбъ на едно животно, но то те поглежда въ очитѣ, ту се приближава, ту се отдалечава отъ тебе, не смѣе да вземе хлѣба и казва: нѣмамъ вѣра въ никого. Разправятъ единъ случай за голѣмото невѣрие на единъ вълкъ въ Америка къмъ хората. Той правилъ много пакости на околното население, което прибѣгвало до разни начини, да го уловятъ нѣкакъ, да се освободятъ отъ него. Туряли му капани, но той отдалечъ ги забѣлѣзвалъ и избѣгвалъ. Туряли му парчета месо съ отрова, но и до тѣхъ не се доближавалъ. Цѣли експедиции отъ най-опитни ловджии тръгвали срѣщу него, но всички опити оставали безрезултатни — не могли да го уловятъ. Цѣли легенди се разправяли за този вълкъ, за неговото умѣние да избѣгва опасноститѣ. Той нѣмалъ вѣра въ хората и отдалечъ прѣдвиждалъ всѣкаква засада противъ него. Какъ може да се обяснятъ тѣзи факти? Мнозина мислятъ, че въ животнитѣ отсѫтствува всѣкаква интелигентность. Не, и тѣ иматъ извѣстна интелигентность, която чака своето врѣме да се пробуди и развие. Понѣкога, обаче, тѣхната интелигентность се пробужда, и тѣ проявяватъ много добри качества. Казвамъ: щомъ човѣкъ живѣе въ свѣта, той трѣбва да има широки схващания и разбирания за него. За да може той да прѣнася всичко съ търпѣние, нека си помисли за Бога, Който е създалъ цѣлата вселена, Който е така мощенъ и великъ, и въпрѣки това Той търпи всичко, което се върши на земята, съ пълно разположение на духа. Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да се стреми да постѫпва като Бога! Нѣкои казватъ: не е възможно да бѫдемъ като Бога. — Не, възможно е човѣкъ въ миниатюръ поне да бѫде като Него. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, и дѣто отиватъ, да ги посрѣщатъ съ музика и пѣсни, съ лаврови вѣнци. Ако придобиете това, какъ и дѣ ще се прояви вашето търпѣние и вашата разумность? Който е дошълъ на земята, ще му дадатъ да разразрѣшава трудни задачи, за да се развива неговата разсѫдливость, неговата интелигентность. Ако човѣкъ не се натъква на неразрѣшени задачи, какъ ще развива способноститѣ си? Ако той не се обезвѣри, какъ ще придобие истинската вѣра? Мнозина казватъ: защо Господъ създаде така свѣта? Да се говори по това, то е все едно магарето да запитва, защо го товарятъ и разтоварятъ. Товарятъ го, защото е магаре — нищо повече. Запитва ли нѣкой, защо страда и защо се радва, това е сѫщиятъ въпросъ, който и магарето си задава. Буквата м, съ която започва думата „магаре“, означава вещество, отъ което може да се правятъ гърнета. Значи, ти си каль, която грънчарьтъ ще мѣси, ще мачка, докато изкара нѣщо отъ нея. Какво ще изкара най-послѣ? — Стомна. — За какво? — За носене на вода. Отъ тази каль той може да направи не само стомна, но и гърне, и тенджера, каквото пожелае, а ти трѣбва да бѫдешъ търпеливъ, да слушашъ. Отъ грънчаря зависи, какво ще направи отъ тебе, а ти можешъ да питашъ, колкото искашъ. Тури ли вода въ тебе, ти трѣбва да бѫдешъ благодаренъ, че носишъ вода, т. е. вършишъ нѣкаква работа. Носишъ ли вода, не си въобразявай, че можешъ да й заповѣдвашъ. Водата сѫществува и безъ тебе. Казвашъ: водата отъ моето гърне се излѣ. — Да, само водата отъ твоето гърне се излѣ, но не и водата на океана. Дѣ може да се излѣе водата на океана? Да допуснемъ, че нѣкога земята може да се прѣобърне въ пространството, и водата, която се намира по повърхнината й, да се излѣе. Дѣ ще се излѣе, на кое мѣсто въ пространството? Слѣдователно, има нѣща, които не могатъ да се изливатъ. По аналогия на това, казвамъ: какъвто и да е животътъ на човѣка, най-послѣ той ще дойде до положение, когато нещастието за него вече ще бѫде невъзможно. Нещастието е възможно за стомната, но не и за океана. Като се излѣе водата отъ стомната, това е нещастие за стомната. Може ли това нещастие да сполети и океана? И тъй, човѣкъ трѣбва да има широки схващания за всички явления въ живота и природата. Нѣкой казва: защо сѫ тия философски въпроси? Азъ се занимавамъ съ дребни работи, философията не ме интересува. Дребнитѣ работи създаватъ страдания на хората. Страданията произтичатъ отъ малки, отъ дребни работи, а не отъ голѣми. Влѣзе ли въ рѫката на нѣкой човѣкъ едно малко трънче, то му създава голѣмо страдание; тури ли домакинята повечко соль въ яденето, това става причина за голѣмо страдание: сольта прѣдизвиква голѣма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усѣща се голѣма тежесть. Значи, малкитѣ работи въ свѣта създаватъ голѣми страдания и нещастия. Сѫщото се забѣлѣзва и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка, затова той не трѣбва да се занимава съ дребнавости. Запитватъ едного, послѣдователь на новото учение: какво прѣдставлявате вие отъ себе си? Той отговаря: всички ние сме кандидати за светии. И правъ е този човѣкъ. Когато единъ студентъ учи въ университета, той има възможность и професоръ да стане — отъ него зависи. Какво невъзможно има въ това? Нѣкой се страхува да каже това нѣщо, и по този начинъ минава за скроменъ. Да станешъ светия, това не е професия, то е фаза, прѣзъ която всѣки трѣбва да мине. Всѣки човѣкъ е кандидатъ за светия, и то отъ първокласнитѣ светии. Казвате: има ли пързостепененъ или второстепененъ светия? Това се отнася до вѫтрѣшното, дълбоко разбиране на думата „светия“. Да станешъ светия, това подразбира да възприемешъ и приложишъ живота на светията. Нѣма ли човѣкъ прѣдъ видъ живота на светията, той може да се спъне въ пѫтя си. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ пѫтя на светията, но да се моли на Бога да светне, да се просвѣти и да каже: Господи, искамъ светия да стана! Всѣки може да стане светия и ще стане, защото такава е волята Божия. Мнозина казватъ: ние сме грѣшни хора, за светии не ни бива. Питамъ: каква логика има въ тази мисъль? Кой баща иска да има хилавъ синъ? Всѣки баща иска да има здравъ синъ, като себе си. Обаче, синътъ казва на баща си: азъ не мога да бѫда като тебе здравъ, затова ти ще ме носишъ. Бащата не се радва на такъвъ синъ. Синътъ трѣбва да се стреми да бѫде като баща си и да е благодаренъ на това, съ което природата го е надарила. Той трѣбва само да работи, за да се развива. И въ религиозния животъ се срѣщатъ сѫщитѣ заблуждения, сѫщитѣ лъжливи учения, затова хората казватъ: грѣшни сме, не можемъ да водимъ чистъ и светъ животъ. Не, всички хора не сѫ грѣшни. Само тѣзи сѫ грѣшни, които се отказватъ да вършатъ волята Божия. Само тѣхъ Богъ ограничава. Рѣшатъ ли да вършатъ волята Божия, тия ограничения моментално се прѣмахватъ. Сегашниятъ животъ на хората прѣдставлява халка, бримка, която лесно се окачва и закачва. Знаете ли, защо сте дошли на земята? Нѣкой човѣкъ е дошълъ на земята само да товари и разтоваря магарето. Ще кажете: и тазъ добра! Че ако вие знаете да товарите и разтоваряте едно магаре, както трѣбва, ангелитѣ ще ви пѣятъ хвалебни пѣсни. Знаете ли, какво символизира магарето? Ако можете да разтълкувате всички букви на думата „магаре“, тъй както сѫ поставени въ живата природа, вие ще разберете, че магарето прѣдставлява великъ символъ. Днесъ всички се смѣятъ на магарето, но Писанието казва: „Блажени сѫ тѣзи, на които се подиграватъ“. Магарето се оплаква: все мене биятъ, мене корятъ, на мене се подиграватъ. Когато искатъ да изкажатъ недоволството си отъ нѣкого, хората казватъ: магарешки работи! Когато магарето реве, то изказва своята мѫка прѣдъ Господа, като Му се оплаква: не зная, какво искатъ хората отъ мене! Господъ му отговаря: не бой се, всичко ще прѣнесешъ, и единъ день ще се освободишъ отъ това положение. Магарето се поуспокои малко, замисли се и си продължи работата. Магарето не е щестлавно, нито горделиво, но има достоинство. То казва: бийте ме, правете, каквото искате съ мене, но трѣбва да знаете, че гоненитѣ сѫ блажени. Ще каже нѣкой, че този стихъ се отнася до хората, а не до магарето. — Какъ може този стихъ да се отнася до хората, когато тѣхъ никой не е билъ? Тебе кой те би? Този стихъ се отнася за всѣки, когото биятъ. Хлѣбътъ е за гладния, не за сития. Така трѣбва да се разбиратъ нѣщата. Всѣко нѣщо, всѣка проява трѣбва да се разбира въ нейния дълбокъ символистически смисълъ, за да се придобие духъ на широта. Всички недоразумѣния, всички ограничения се дължатъ на старитѣ възгледи у хората. Ние трѣбва да имаме по-широки възгледи отъ сегашнитѣ. Съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ смѣшно положение, тѣ не знаятъ положително за какво сѫ способни и до колко е тѣхната сила; тѣ не знаятъ още, за какво сѫ дошли на земята. Нѣкой човѣкъ е дошълъ на земята да направи една кѫща и да си замине; другъ е дошълъ да свърши пети класъ и да си замине; трети е дошълъ да свърши университетъ и да си замине; четвърти е дошълъ да стане учитель, и още първата година на своето учителствуване той си заминава. Казвате: наистина, нѣма ли по-високъ смисълъ животътъ? — Кой е по-високиятъ смисълъ? — Да служимъ на Бога, да проповѣдваме на хората за Него. Питамъ: като си говорилъ нѣкому за Бога, какво си спечелилъ? Всички вие сте учили аритметика, знаете, какво нѣщо сѫ дробитѣ. Напримѣръ, имате слѣднитѣ нѣколко дроби: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. По какво се различаватъ тия дроби една отъ друга? Коя е най-важна отъ тѣхъ: най-голѣмата, или най-малката? Знаменателитѣ на всички тия дроби сѫ различни, и тѣ означаватъ едно прѣходно състояние. Числото 1 въ първата дробь показва, че вие имате извѣстна енергия, съ която трѣбва да се борите. Слѣдователно, тази енергия трѣбва да има за знаменатель число, което да прѣдставлява формативна сила, която ще може да прѣвърне енергията на единицата въ производна. Такова число, именно, е двойката. Запримѣръ, въ даденъ случай вие имате едно малко неразположение и сте готови да създадете цѣлъ скандалъ, за нищо и никакво. Въ този моментъ, обаче, пощаджията ви носи писмо отъ вашъ дѣдо, който съобщава, че ви завѣщава наслѣдство отъ 100,000 лева. Дѣдото е турилъ въ писмото и чека, съ който ще вземете паритѣ. Щомъ отворите писмото, неразположението ви минава, вие забравяте всичко. Това писмо прѣдставлява числото двѣ, т. е. формативната сила. Числото три е неутрална сила. Запримѣръ, вие сте направили нѣколко кѫщи и сте потънали въ дългове, тревожите се, какъ ще ги изплатите. Въ помощь трѣбва да ви дойде числото три, да тури край на изразходване на вашата енергия. Това ще стане, като се обърнатъ силитѣ, енергиитѣ на вашия умъ въ противоположна посока на тази, въ която сѫ вървѣли до това врѣме. Често слушате да се пѣе пѣсеньта „цвѣте мило, цвѣте красно“. Питамъ: какво се крие въ тази пѣсень? Когато нѣкоя стара баба пѣе тази пѣсень, какво означава това? Или какво означава, когато я пѣе нѣкоя млада мома, или нѣкой професоръ, или нѣкой войникъ? Идеитѣ, които внасятъ бабата и младата мома въ тази пѣсень, се коренно различаватъ; идеитѣ, които внасятъ професорътъ и войникътъ въ сѫщата пѣсень, пакъ се различаватъ. Слѣдователно, тази пѣсень, излѣзла отъ устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникътъ пѣе тази пѣсень, той подразбира своята сабя, която навсѣкѫдѣ пѫть му отваря. Когато професорътъ пѣе „цвѣте мило, цвѣте красно“, той има прѣдъ видъ нѣкаква задача, върху която прави своитѣ изслѣдвания, както химикътъ нагрѣва извѣстни смѣси въ ретортата, прави опити, дано открие нѣщо, че да спечели пари за една кѫщичка, да подобри живота си. Когато свещеникътъ пѣе тази пѣсень, и той влага въ нея нѣкаква идея. Тъй щото, когато човѣкъ пѣе, той всѣкога трѣбва да влага въ пѣсеньта извѣстна идея. При това, идеята въ неговия умъ трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлена. Колкото идеята е по-опрѣдѣлена, толкова тя е по-важна. Питамъ: можете ли да съберете даденитѣ дроби? Тѣ могатъ да се събератъ само при извѣстни условия, а именно, като се приведатъ подъ общъ знаменатель. Какъ се привеждатъ дроби подъ общъ знаменатель? Трѣбва да се намѣри едно общо число, въ което знаменателитѣ на отдѣлнитѣ дроби да влизатъ безъ остатъкъ. Общиятъ знаменатель на тѣзи дроби ще бѫде 60. Като ги приведемъ подъ общъ знаменатель, ще получимъ слѣднитѣ дроби: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Като ги приведохме подъ общъ знаменатель 60, това показва, че единицата се раздроби на повече частици, но по-дребни. Сега, ако искаме да съберемъ тия дроби, ще съберемъ само числителитѣ имъ, а знаменательтъ ще остане общъ за всички: 30/60 + 40/60 + 45/60 + 48/60= 163/60. И тъй, единицата въ дробьта 1/2 показва, какъ трѣбва човѣкъ да работи. Числото двѣ пъкъ показва законитѣ, условията, при които трѣбва да работимъ на земята. Всички числа сѫ живи, а не мъртви бѣлѣзи, които само пишемъ. Ако се рѣзглеждатъ като живи величини и ги разбираме правилно, животътъ напълно ще се осмисли и подобри. Обикновено единицата показва най-малкия капиталъ, съ който започваме всѣка работа. Числото двѣ показва методъ, какъ да използуваме законитѣ и условията въ материалния свѣтъ, за да увеличимъ капитала, съ който сме започнали, и послѣ правилно да го разпрѣдѣляме. Значи, така наредени дробитѣ, отъ най-малката до най-голѣмата, прѣдставляватъ течения, енергии въ природата, които трѣбва да се използуватъ разумно, като се съпоставятъ въ правилни съотношения. Първата дробь 1/2 прѣдставлява човѣкъ съ положителенъ характеръ, който не отстѫпва отъ своитѣ убѣждения. Намисли ли си нѣщо, той ще го направи; могатъ да минатъ 10-15-20 години, но той ще направи така, както нѣкога си е намислилъ. Вие може да му давате редъ философски доказателства или примѣри отъ живота на Мойсея, на Христа, той ще ви слуша и ще си мълчи, но слѣдъ години ще го видите, че е постѫпилъ така, както той си знае. За такъвъ човѣкъ казваме, че той е изразъ на дробьта 1/2. Разбира се, това не е общо правило. Човѣкъ може да измѣни тоноветѣ на тази гама. Гамитѣ не сѫ абсолютни закони, тѣ търпятъ промѣни. Дробьта 2/3 прѣдставлява човѣкъ, съ крайно отстѫпчивъ характеръ. Той е съгласенъ съ всички хора, само за да живѣе въ миръ и съгласие. Въ това отношение той е като кальта, можешъ да я мѣсишъ, както искашъ. Този човѣкъ често побутва джоба си и казва: пъленъ ли е джобъть, и умъть ти ще стига; нѣмашъ ли пари, нищо не струвашъ. Такъвъ е човѣкътъ на числото двѣ. Тройката, обаче, внася равновѣсие. Слѣдъ това ти отивашъ при единъ човѣкъ, който прѣдставлява дробьта 3/4 и му казвашъ: хайде, да направишъ еди-каква си работа! Той ще ти каже: почакай малко, тази работа трѣбва да се обмисли, да се види, какви сѫ условията; ако условията благоприятствуватъ, тогава ще прѣдприемемъ работата, но дотогава не мога да дамъ дума. Този човѣкъ мисли вече. И слѣдъ това, като обмисли всичко, той казва: господине, това мога да направя за тебе, онова не мога. Честно и справедливо ще ви докаже, защо, именно, не може да направи нищо. Той никога не лъже, но искрено ще ти каже: сега моитѣ работи не позволяватъ да направя за тебе това, което искашъ, но слѣдъ една година ще ти услужа. Най-послѣ дохождате до човѣка, който прѣдставлява дробьта 4/5. Той е крайно взискателенъ, намира погрѣшки въ всички хора, и малкитѣ нѣща прави голѣми. Види ли единъ малъкъ недостатъкъ въ нѣкой човѣкъ, той го туря подъ микроскопъ, увеличава недостатъка най-малко десеть пѫти и казва: човѣкъ трѣбва да знае, какво нѣщо е култура, какво нѣщо сѫ отношения! Строгъ е този човѣкъ. Тази строгость се дължи на числото четири, което е огънь, барутъ. Ако остане само на него, то би запалило цѣлия свѣтъ. Този огънь изгасва, благодарение на числото петь. Това число смекчава силитѣ, енергиитѣ на числото четири. То постоянно кваси барута, да не изгори всичко около него. Казвамъ: всички дроби се срѣщатъ и въ човѣка. Едни отъ тѣхъ се намиратъ въ рѫцѣтѣ му, а други — въ краката. Човѣкъ едноврѣменно дѣйствува и съ рѫцѣтѣ, и съ краката си. Казвате: значи, човѣкъ е раздвоенъ. До кръста си той мисли по единъ начинъ, а отъ кръста нагорѣ — по другъ начинъ. Когато човѣкъ е ситъ, той се занимава и съ наука, и съ философия, разсѫждава по много философски въпроси, какво е казалъ Кантъ, какво е казалъ Шопенхауеръ, но щомъ огладнѣе, напуща всичката философия, не го интересува вече, кой какво е казалъ, прѣстава да се интересува за небето, за ангелитѣ; той започва да мисли вече само за хлѣба, какъ се изкарва отъ земята, какъ се пече и т. н. Гладниятъ си прѣдставлява само нѣща за ядене. Въ този случай коремътъ заповѣдва на човѣка. Нахрани ли се, картината се смѣня, и човѣкъ пакъ започва да мисли за по-високи нѣща. Това раздвояване у човѣка, именно, създава противорѣчията въ живота му. Обаче, въ човѣка има едно трето сѫщество — Божественото — което примирява тия противорѣчия. Безъ тѣхъ свѣтътъ не може да сѫществува. Тѣ прѣдставляватъ условия, чрѣзъ които Богъ дѣйствува между хората. Противорѣчията сѫ една необходимость за развитието на съврѣменнитѣ хора. И тъй, когато човѣкъ разбере вѫтрѣшния смисълъ на живота, той ще си обясни смисъла на противорѣчията. Запримѣръ, ако човѣкъ се самонаблюдѣва, ще види, че неговитѣ състояния на скръбь и радость непрѣкѫснато се мѣнятъ прѣзъ деня; ако не е скърбенъ или радостенъ, той ще изпитва или съмнѣние, или подозрѣние къмъ нѣщо; изобщо, все ще се намира подъ тежестьта на нѣкакво отрицателно чувство въ себе си. Казвате: защо става всичко това? Питамъ: защо перачката пере? Защо професорътъ прави своитѣ научни изслѣдвания? Защо музикантътъ свири? Защо момата постоянно се гледа въ огледалото? Казвате: това сѫ обикновени работи. — Не, не сѫ обикновени, защото задъ всѣка проява, задъ всѣко явление се крие нѣкаква разумна сила; всѣко явление си има причина. Когато човѣкъ се огледва въ огледало, той знае причината, която го подбужда да прави това. Той иска да види въ огледалото, дали е красивъ, или не. Всѣки човѣкъ иска да бѫде красивъ. Защо? — Защото въ красотата се крие нѣкакъвъ идеалъ, който той иска да постигне. Ако човѣкъ има истински идеалъ, като се погледне въ огледалото, той ще разбере по лицето си, какво още му липсва, за да постигне своя идеалѣ. Нѣкой казва: азъ съмъ красивъ. — Не, вие още не сте завършили развитието си; вашитѣ чърти още не сѫ такива, каквито трѣбва. Знаете ли, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ ви? Когато ви погледне нѣкой, въ очитѣ ви трѣбва да има дълбочина, мисъль. Другъ пъкъ казва: азъ чувствувамъ. — Какво чувствувашъ? Да чувствува човѣкъ, това значи да има непрѣодолимъ стремежъ, да бѫде носитель на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Такова дълбоко чувство хвърля голѣма свѣтлина върху лицето на човѣка. Мнозина казватъ: ние не сме родени за тѣзи работи. — Ами за какво сте родени, за обикновени работи ли? И слѣдъ всичко това искатъ хората да ги уважаватъ. Човѣкъ се уважава само за великото, за Божественото, което той носи въ себе си. Каквато друга философия и да подържа човѣкъ, той трѣбва да знае, че за човѣшкото въ него никой не може да го уважава. Отъ памти-вѣка и досега само възвишеното, красивото, великото, Божественото въ човѣка се почита и уважава. И дѣцата разбиратъ, кое е Божествено, и кое човѣшко. Който не може да разбере Божественото, нека извика нѣкое малко дѣте, то ще му опрѣдѣли точно, коя проява е Божествена, и коя човѣшка. Неговиятъ отговоръ, макаръ и дѣтински, ще бѫде отличенъ. Сега ще ви запитамъ: кое е Божественото, което тази вечерь трѣбва да направимъ? Вие се смущавате, че не можете да отговорите, но азъ ще ви помогна малко. Прѣдставете си, че стотина души пѫтуватъ прѣзъ единъ горещъ день, и всички усѣщатъ голѣма жажда, гърлата имъ сѫ засъхнали. Приближаватъ до една рѣка, съ здравъ и хубавъ мостъ, и запитватъ нѣкои пѫтници, има ли наблизо вода да пиятъ. Казватъ имъ, че слѣдъ като минатъ моста, на разстояние 200—300 м. отъ него, има чешма съ хубава, чиста вода. Кое е по-добрѣ да направятъ: да прѣминатъ моста и да отидатъ при чешмата, или да пиятъ вода отъ рѣката? Най-доброто въ случая е да минатъ прѣзъ моста и да отидатъ при чешмата, да се напиятъ съ чиста, хубава вода. Като задоволятъ жаждата си отъ тази вода, тѣ ще кажатъ: слава Богу, че намѣрихме такава хубава вода! Водата е носителка на живота. Слѣдователно, тази вечерь и вие трѣбва да минете прѣзъ моста на рѣката и да отидете при чешмата, при Божествения животъ, да пиете отъ неговата вода, която единствена ще задоволи жаждата ви, т. е. умразата, която мори всички съврѣменни хора. Слѣдъ това ще насѣдате на зелената морава и ще кажете: заслужава да се живѣе на земята! Колко е хубаво човѣкъ вечерь да излѣзе подъ открито небе, да накладе огънь, да седне на земята и да наблюдава звѣздитѣ на небето! Слѣдъ това да се прибере дома си да спи, и сутриньта бодъръ, свѣжъ да продължи работата си. Нѣкои казватъ: какъ можемъ да постигнемъ всичко, което ни се говори? Мѫчни сѫ тѣзи работи за насъ. — Не, човѣкъ може да направи всичко, каквото желае. Помнете слѣдното: мѫчнитѣ нѣща сѫ непостижими за човѣка, но понеже Богъ присѫтствува въ тѣхъ, затова ставатъ леснопостижими. Дѣто Богъ взима участие, и най-мѫчнитѣ нѣща се постигатъ лесно. Понеже въ леснитѣ нѣща Богъ не присѫтствува, човѣкъ самъ се заема съ уреждането имъ, и затова въ края на краищата ще забърка нѣкаква каша. Който търси лесниятъ пѫть, той свършва съ дефицитъ; който не избѣгва мѫчниятъ пѫть, той урежда работитѣ си, защото Богъ е съ него и му помага. И затова е казано, че ученикътъ трѣбва да бѫде герой, да издържа въ страданията, неволитѣ и буритѣ на живота. Ученикътъ се учи отъ всичко. Когато направятъ нѣкому бѣлѣжка, той се огорчава и казва: защо ми направиха тази бѣлѣжка? Зарадвайте се, когато ви правятъ бѣлѣжки. Това сѫ ваши приятели, които искатъ да изправятъ нѣкой вашъ недостатъкъ. Една майка се оплаква, че дѣтето й плаче много. Питамъ тази майка: подобрѣ ли ще бѫде за нея, ако дѣтето й умре и прѣстане да плаче и да я безпокои? Майката трѣбва да се радва, че дѣтето й е живо и пролива сълзи. Сълзитѣ показватъ, че изворитѣ на живота сѫ започнали да бликатъ. Блажени онѣзи, на които изворитѣ на живота никога не прѣсъхватъ. Ще кажете: и тазъ добра! Да, така е. Най-дълбокитѣ въздишки сѫ създали най-благородни и възвишени чувства. Най-хубавиятъ езикъ на земята е скръбьта. Като казвате, че много сте страдали и скърбѣли, научихте ли езика на страданията? Той е единъ отъ важнитѣ езици на земята. Като го научите, ще започнете да изучавате езика на слънцето. Научите ли езика на слънцето, ще изучавате Божествения езикъ. Безъ страдания и безъ радости човѣкъ не може да научи Божествения езикъ. Казвате: ние живѣемъ на земята. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ скръбьта и въ страданията, но тѣ още не сѫ опитали живота въ неговата сѫщина. Животътъ може да се разбере само слѣдъ като човѣкъ се издигне надъ всички страдания и радости. Значи, скърбитѣ и страданията прѣдставляватъ почва, въ която Божественитѣ сѣмена ще растатъ и ще се развиватъ. Новиятъ животъ, който се развива въ почвата на скърбитѣ и радоститѣ, ще бѫде истинскиятъ животъ. Що е радостьта? — Блаженство на духа, или споредъ индуситѣ — само блаженство, покой. Радостьта прѣдставлява разуменъ животъ безъ ограничения. И тъй, ще знаете: най-мѫчнитѣ работи сѫ най-лесни. Ако не вършите тѣхъ, ще дойдатъ още по-трудни, които непрѣменно трѣбва да изпълните. Всѣки, който е дошълъ на земята, непрѣменно трѣбва да рѣши своята задача, да изпълни своето прѣдназначение. Нѣкой казва: азъ имамъ своя задача, свой планъ, който трѣбва да изпълня. Речешъ ли да изпълнишъ своя планъ, а не този, който Богъ ти е прѣдначърталъ, ще видишъ, че твоятъ планъ ще стане на пухъ и прахъ, и слѣдъ това ще дойде господарьтъ да те товари и разтоваря, а ти ще ревешъ, ще страдашъ. Казвашъ: азъ магаре ли съмъ? Питамъ: когато те заведатъ въ затвора и те положатъ на земята, дѣто ти удрятъ такъвъ бой, който съ години помнишъ, не си ли магаре? Биятъ те, изтезаватъ те, докато те принудятъ да кажешъ, че си открадналъ нѣщо, за което ти никога не си мислилъ. Питамъ: твоето положение не е ли по-долу отъ това на магарето? Магарето, колкото и да го биятъ, никога нѣма да каже нѣкаква лъжа. Единъ българинъ се напилъ една вечерь до забрава, и като се връщалъ дома си, отбилъ се при единъ изворъ да напои магарето си. Магарето пило вода, колкото трѣбвало, и тръгнало да си върви. Господарьтъ го тегли къмъ извора и му казва: пий още малко вода! Магарето не иска да пие, дърпа се назадъ. Пий де, изпълни желанието ми! Магарето пакъ се отказва да пие. Най-послѣ господарьтъ го оставилъ свободно и му казалъ: азъ те похвалявамъ. Ти си по-умно отъ мене. Азъ пихъ за волята на този, на онзи, а ти не искашъ да изпълнишъ волята даже и на господаря си. Напие ли се веднъжъ магарето, повече не пие. Нѣкой казва: често условията на живота ме заставятъ да направя това, което не искамъ. Щомъ външнитѣ условия те заставятъ да направишъ това, което Богъ не иска, ти не си човѣкъ. Така може да постѫпва само животното. Казвамъ: това сѫ максими, които човѣкъ трѣбва да държи въ мисъльта си. Намѣришъ ли се прѣдъ нѣкое изкушение, кажи си: трѣбва ли да бѫда по-долу отъ магарето? Не мога ли да бѫда поне толкова честенъ и устойчивъ, колкото и магарето? Много животни иматъ добри чърти, на които ние трѣбва да подражаваме. Единъ паякъ се явилъ между културнитѣ паяци и започналъ да имъ разправя една своя опитность: „Днесъ една красива муха попадна въ моята паяжина, но азъ я пуснахъ на свобода“. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ти изневѣри на цѣлото наше общество? — Добрѣ, щомъ е така, утрѣ елате всички у дома, и азъ ще повикамъ пакъ тази муха, да видимъ, какво ще направите вие съ нея. Всички се съгласили. На другия день пристигатъ 20 паяци-философи; пристига и мухата, която се указало, че била оса. Като я видѣли, всички паяци рѣшили единодушно да я пуснатъ, защото била много красива муха. За нея трѣбвало да направятъ изключение. Осата имъ казала: „Ще ме пуснете, разбира се, така е рѣшилъ Господъ. Азъ нося въ жилото си нѣщо, което всѣки непослушенъ ще опита. Който не изпълнява волята Божия, той скоро ще опита това, което нося въ жилото си“. Трѣбва ли и вие, като тѣзи паяци, да казвате, че ще пуснете осата на свобода, защото била красива? — Ще я пуснете не по ваша воля, а по Божия. Да постѫпвате като тия паяци и да мислите, че сте извършили нѣщо велико, това не е истинска култура. Благородството на човѣка се проявява, когато той има свободенъ изборъ, да постѫпва, както иска, а при това той разбира волята Божия и постѫпва споредъ нея. Ще кажете: опасно нѣщо е окултната наука! Питамъ: дѣ нѣма опасности? Като ходите по улицитѣ, нѣма ли опасность нѣкоя керемида да падне върху главата ви? За умния човѣкъ, който ходи внимателно по пѫтя си, нѣма никакви опасности, но за невнимателния, за разсѣяния има много опасности. Казвамъ: дробитѣ, които разгледахме, прѣдставляватъ извѣстни символи и правила, необходими въ живота на човѣка. Тѣ сѫ методи, чрѣзъ които може да смекчавате нѣкои ваши състояния. И живата природа си служи съ тѣзи методи. Въпросътъ за значението и приложението на дробитѣ е обширенъ. Сега ние го разгледахме покрай другитѣ въпроси, затова останаха много междини, които вие сами ще си допълните. Днесъ всичко не може да ви се каже, защото нѣма да го разберете. Запримѣръ, нѣкои ме запитватъ нѣщо, но азъ не отговарямъ, а само тихо произнасямъ частицата „хмъ“. Какво разбирате отъ тази малка частица? Тя е символъ, който изразява нѣщо, но малцина ще разбератъ нейния смисъль. Нѣкой не говори много, но само извиква: „ахъ!“ Буквата „а“ показва, че този човѣкъ започва да мисли. Сега вие не трѣбва да се смущавате отъ всички обяснения, които ви се даватъ по извѣстни въпроси. Когато изучавате една картина, вие разгледвате главно основнитѣ чърти, но покрай тѣхъ се занимавате и съ подробноститѣ. Това, обаче, не трѣбва да ви смущава. Основни и важни бѣлѣзи на картината сѫ очитѣ, носа, устата и вѣждитѣ. Всички останали дребни, тънки линии, тѣ сѫ за умнитѣ, за ученитѣ хора, както и за великитѣ художници. За обикновенитѣ хора сѫ важни основнитѣ идеи. Изкуство е човѣкъ да схваща и най-дребнитѣ чърти на дадена картина. Лзъ наблюдавамъ, какъ художницитѣ турятъ сѣнки на своитѣ картини. Природата, обаче, не поставятака своитѣ сѣнки. Ще дойде день, когато художницитѣ ще научатъ това изкуство отъ природата. Съврѣменното човѣчество се намира въ прѣходенъ периодъ на своето развитие. Нѣкой казва: искамъ да бѫда ученъ. Въ какво седи ученостьта на човѣка? Вие срѣщате хора, които сѫ свършили по 2 — 3 факултета, а срѣщате и такива, които нищо не сѫ свършили. Питамъ: каква разлика има между свършилитѣ 2 — 3 факултета и между тия, които нищо не сѫ свършили? Ако е въпросъ за знанията имъ по отношение невидимия свѣтъ, и еднитѣ не знаятъ и не виждатъ нищо отъ него, както и тия, които нищо не сѫ учили. Ако учениятъ човѣкъ вижда нѣщата въ невидимия свѣтъ, той е истински ученъ; и ако простиятъ вижда, и той е ученъ човѣкъ. Простиятъ, който днесъ не е свършилъ университетъ, той въ миналото нѣкога е училъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора сѫ учени, други сега учатъ, а трети за въ бѫдеще ще учатъ. Ето защо не се смущавайте отъ това, дали сте учени или прости, богати или бѣдни. При всички условия на живота ученикътъ трѣбва да учи, безъ да се смущава. Христосъ казва: „Въ Бога вѣрвайте, и въ мене вѣрвайте!“ Когато човѣкъ вѣрва въ Бога, духътъ му се повдига, душата му се разширява, и той разрѣшава правилно задачитѣ на своя животъ. Питамъ: може ли нѣкой отъ васъ да даде отговоръ на музикалното упражнение: „Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа?“ За коя Истина се подразбира това? — За Истината, която отъ Любовьта излиза и отъ Мѫдростьта просиява. Само тази Истина носи вѣченъ животъ и свобода за човѣшката душа. Сега вие направете мелодията на този отговоръ. Изпѣйте сега упражнението „Сила жива изворна течуща.“ Както виждате, това упражнение започва съ буквата с, въ думата „сила“; звукътъ с раздѣля, т. е. отдѣля доброто отъ злото, красивото отъ грозното. Като пѣете това упражнение, трѣбва да знаете, за коя сила пѣете. Вие пѣете за силата, която дѣли. За да се изпѣе това упражнение правилно, вие трѣбва да се нагласите въ хармония съ живата природа, че като ви слуша, и тя да бѫде доволна отъ васъ. Нѣма по-интелигентно, по-нѣжно, по-отзивчиво сѫщество отъ живата природа, затова вие трѣбва да се вслушвате въ нея. Щомъ получите нейното удобрение, тя ще ви подкрѣпва, и тогава вие ще знаете, че можете да пѣете и прѣдъ цѣлия свѣтъ. Пѣемъ ли, трѣбва да се вслушваме въ живата природа, дали ще получимъ отзвукъ на нашето пѣние, или не. Не получимъ ли отзвукъ, още ще трѣбва да се упражняваме, докато я задоволимъ. Сѫщото нѣщо се отнася и до мисъльта. Ние трѣбва да бѫдемъ и въ мисъльта си въ хармония съ живата природа. Нѣкой казва: азъ мога да мисля, както искамъ. Не, ти не можешъ да мислишъ, както искашъ. Когато човѣкъ мисли върху нѣкой въпросъ, той трѣбва да наблюдава,каква свѣтлина прониква въ съзнанието му. Ако отъ неговата мисъль съзнанието му се помрачава повече, той не мисли правилно, т. е. мисъльта му не е въ хармония съ живата природа. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, ако иска да придобие Истината. Само по този начинъ цѣлата душа на човѣка ще вземе участие въ възприемане словото на Истината. Вслушвайте се въ нейния езикъ и въ нищо не се колебайте. Поколебаете ли се нѣщо въ сърцето или въ ума си, дълбоко въ себе си вие ще чуете нейния тихъ гласъ да казва: „Не бой се, върви напрѣдъ!“ Ти излизашъ на сцената, държишъ нѣкаква рѣчь. Въ това врѣме идва изкушението прѣдъ тебе и ти пошепва: колко хубаво говоришъ! Речешъ ли да се вслушашъ въ думитѣ му, хубавата рѣчь изчезва. Една знаменита проповѣдница въ Америка излѣзла на амвона да говори. Въ това врѣме иде изкушението, и тя чува гласъ: много хубаво, краснорѣчиво говоришъ. Обаче, проповѣдницата не обърнала никакво внимание на тѣзи думи. Като слѣзла отъ амвона, публиката започнала да я поздравлява и да й казва: много хубаво говорите. — Това ми се каза, още когато бѣхъ на амвона. Само Богъ казва хубавитѣ, красивитѣ нѣща. Ние, обаче, сме само носители на Божиитѣ мисли и чувства. Каже ли човѣкъ нѣщо красиво, истинно, това е Божественото, което се е проявило чрѣзъ него. Човѣкъ трѣбва да работи за развиване на Божественото въ себе си. И тогава, говори ли красиво, той трѣбва самъ да се радва, че е казалъ Истината, тъй както Богъ изисква. По какво се различава Истината отъ лъжата. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да различавате човѣка на Истината отъ човѣка на лъжата. Прѣдставете си, че въ една болница има сто души парализирани, и прѣдъ тѣхъ се явятъ десеть души, които претендиратъ, че сѫ хора на Истината. Ако сѫ хора на Истината, отъ тѣхното слово парализиранитѣ трѣбва да станатъ отъ леглата си. Първиятъ започва да имъ говори: „Богъ е Любовь.“ Всички лежатъ на леглото си, не мърдатъ. Вториятъ говори: „Богъ е Мѫдрость“. Болнитѣ пакъ лежатъ на леглата си. Третиятъ говори: „Богъ е Истина“. Болнитѣ сѫ въ сѫщото положение. Така се изреждатъ деветьтѣ единъ слѣдъ другъ, но болнитѣ не оздравяватъ. Излиза най-послѣ десетиятъ, който, наистина, е придобилъ Истината, живѣе въ нея; той казва на болнитѣ: „Въ името на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина бѫдете свободни!“ Въ този моментъ още болнитѣ наскачатъ отъ леглата си, и започватъ да пѣятъ за слава Божия. Питамъ: кой отъ десетьтѣ души говори Истината? — Този, който можа да дигне парализиранитѣ отъ леглата имъ. И послѣ казват на този човѣкъ: ти не говори, както трѣбваше. Не е важно, какъ съмъ говорилъ, но важно е тѣзи хора да стѫпятъ на краката си и да се движатъ, да се радватъ на живота. Това Богъ иска, това и тѣ сами искатъ. Може ли човѣкъ съ своето слово да направи това нѣщо, то е доказателство вече за хубаво, за истинно говорене. Нѣкой може да говори много красиво, но болнитѣ да си останатъ пакъ въ леглата. Другъ може външно да не говори толкова красиво, но отъ неговото слово болнитѣ оздравяватъ, здравитѣ осмислятъ живота си, и всички заедно започватъ да изпълняватъ волята Божия. Казвате: ние не знаемъ, що е Истина. Казвамъ: когато говорите на хората, и отъ вашето слово всички заедно започватъ да пѣятъ, да славословятъ Бога и да изпълняватъ волята Му, вашето слово е истинно, то съдържа въ себе си великата Божия Истина. Изпѣйте упражнението „Изгрѣва Слънцето.“ — „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 1. Лекция, държана отъ Учителя, на 18 ноември, 1925 г. въ г. София.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Срѣда, 8 юли. На „Изгрѣвъ“ 8 ч. с. Закриване на събора Поде се въпроса за „просвѣтенъ фондъ“. Мнозина говориха въ единъ и сѫщъ духъ. Прие се единодушно тази идея, съ реализирането на която обѣщаваме да се снабди братството съ едно мощно орѫдие за разпространяването на нашитѣ свѣтли идеи всрѣдъ мрака на народнитѣ маси, които, въ една или друга форма, по единъ или другъ начинъ, съ готовность биха ги приели. Думата бѣше за работнитѣ народни маси. Причинитѣ за оснотаването на фонда сѫ слѣднитѣ: липса на освѣтление въ обществото по въпроситѣ отъ „нашето учение“, както въ столицата така и въ провинцията. Това още повече се отнася до ония, които сѫ далечъ въ провинцията, и слѣдователно нѣматъ възможность да слушатъ бесѣди, или да влизатъ въ непосрѣдствени разговори съ Учителя. Цѣлитѣ му: слѣдъ като се закрѣпи достатъчно, да подпомага за издаването на брошури, книги и пр., цѣлещи пръскането на новата свѣтлина, разбира се, споредъ цѣльта, носяща съотвѣтния популяренъ духъ. При едно благоприятно стечение на обстоятелствата, засилване на нашата печатница и поставянето й въ основата на просвѣтното дѣло. Срѣдствата си фондътъ първоначално ще почерпи отъ доброволнитѣ вноски на всички братя и сестри. Като вторъ източникъ е печатницата. Избра се централенъ касиеръ въ София, комуто ще се внасятъ сумитѣ всѣки 3 мѣсеца: чрѣзъ мѣстнитѣ касиери отъ провинцията, и направо отъ братята и сестритѣ отъ София. За правилното използуване срѣдствата на фонда се избра просвѣтна комисия, състояща се отъ трима братя и три сестри. * * * Изпѣ се пѣсеньта „Богъ е Любовь“. Мото: Доброта, Истина, Красота, това е Любовьта! Съборътъ се закри въ присѫтствието на Учителя и на всички братя и сестри.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ, 7 юли, 3 ч. сл. обѣдъ Общи въпроси Постави се на дневенъ редъ разискване върху списанието. Г. Томалевски говори върху духа, въ който е било списвано „Житно Зърно“, причинитѣ, които сѫ наложили подържането на тоя духъ. Засегна накратко въпроса и за финансовото положение на списанието. Помолени бидоха братята и сестритѣ отъ провинцията и София да изкажатъ своето мнѣние и това на братята и сестритѣ, които прѣдставятъ това списание, като изтъкнатъ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни въ досегашната му програма, като заедно съ това дадатъ едно общо очертание на насоката, къмъ която то би трѣбвало да се насочва занапрѣдъ. Почти отъ всички краища на България говориха прѣдставители и всестранно се произнесоха. Въ резултатъ се прие, че списанието принципно има добра насока, която е желателно да се спази. Могатъ да се внесатъ извѣстни корекции само въ реда, по който се излага материята, като, при това се засегнатъ и нѣкои по-назрѣли въпроси, като напр. изъ областьта на педагогията и пр. Подигнатъ биде отъ бр. Хр. Христовъ отъ Арбанаси въпроса за образуване на „просвѣтенъ фондъ“. „Този въпросъ, обаче, биде оставенъ да се рѣши въ срѣда на „изгрѣвъ“ 5 ч. слѣдъ обѣдъ. * * * КОНЦЕРТЪ.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Паскалевъ. Основни въпроси на ученичеството. Основниятъ въпросъ, който се поставя на разглеждане въ тази годишната ни братска срѣща, е въпросътъ за окултния ученикъ. Ние всички сме ученици на една школа, и тоя е единъ отъ първитѣ въпроси, който се изпрѣчва прѣдъ насъ. Наистина, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ лежи по единъ образъ на идеалния ученикъ, който ние се стремимъ да реализираме въ себе си, но за да стане този образъ по-реаленъ, по-близъкъ до живота, необходимо е неговитѣ черти да станатъ по-опрѣдѣлени, по-ярки. Оня младежъ, който постѫпва въ единъ университетъ, за да слѣдва, напримѣръ естественитѣ науки, въ неговото съзнание е ясно поставена идеята, че той желае да се запознае съ природата — да изучи законитѣ, които регулиратъ развоя на живота, формитѣ, които той взима и т. н. Водимъ отъ това желание, той постѫпва въ университета, за да му даде необходимитѣ условия да направи това. Явява се въпросътъ: каква идея стои въ съзнанието на онзи ученикъ, който постѫпва въ една школа? Какво желае той отъ нея? Какъвъ е неговиятъ идеалъ? Дали той желае тази щкола да му даде необходимитѣ методи, за да издигна себе си - да се освободи отъ своитѣ недѫзи, да добие добродѣтели и пр., или желае да получи повече познания, за да разшири своя мирогледъ? Или търси да се свърже съ Бога? Или най-послѣ търси нѣщо друго? Ето единъ въпросъ, за който заслужава да се мисли. Който трѣбва да се изясни въ съзнанието на ученика. Сега нека се спремъ върху понятието ученикъ. Самата дума ясно показва, че това е човѣкъ, който учи. Обаче съдържанието, което днесъ се влага въ това понятие, не е напълно идентично съ онова на окултния ученикъ. Днесъ обикновено, подъ „ученикъ“ се разбира човѣкъ, който изучава нѣщата, които сѫ извънъ него. Окултниятъ ученикъ върви по другъ пѫть — той започва отъ себе си, отъ своя вѫтрѣшенъ миръ и върви навънъ. Но какво собствено намира въ себе си? Отъ една страна цѣлъ единъ свѣтъ на неговото минало — тукъ влизатъ редъ отрицателни качества, редъ недѫзи, които сѫ се трупали въ него отъ редица сѫществувания. Отъ друга страна се издига нѣщо свѣтло, възвишено. Това е неговиятъ идеалъ, новото, което се е родило въ него, и къмъ което той се стреми. Ученикътъ стои между тия два свѣта. Той чувствува въ себе си единъ непрѣодолимъ стремежъ да се доближи до това възвишено. Отъ друга страна той чувствува, че нѣщо здраво го прикрѣпя къмъ старото, като че ли многобройни нишки го свързватъ съ него, и при всѣки опитъ да ги скѫса, вижда, че тѣ сѫ нѣщо живо, органическо и кѫсането имъ е болезнено, причинява страдания. Тукъ, именно, възниква първиятъ конфликтъ, за разрѣшаването на който е необходимо голѣма морална сила и себепожертвуване. Другъ въпросъ, който възниква въ връзка съ понятието „окултенъ ученикъ“ е именно въпросътъ: гдѣ ученикътъ учи, гдѣ е неговата школа? Мѣстото, гдѣто той прилага на опитъ своитѣ познания, е неговиятъ собственъ животъ. Животъть му е, така да се каже, неговата лаборатория. Единъ неуспѣхъ, една неблагоприятна случка, едно радостно чувство и т. н. — ето прѣдмети, които той проучава. Ученикътъ навсѣкѫдѣ учи — и въ благоприятни и въ неблагоприятни условия, и въ щастие и въ нещастие. По такъвъ начинъ животътъ на ученика добива новъ смисълъ, съвършено незнаенъ до тогава отъ него. Той става приятенъ, не защото мѫчнотиитѣ изчезватъ — напротивъ, тѣ още повече се увеличаватъ, но защото той започва да гледа на тѣхъ по другъ начинъ. Една мѫчнотия за единъ обикновенъ човѣкъ е едно брѣме, противъ което той непрѣстанно роптае, когато за ученика е единъ прѣдметъ за проучаване. Разбира се, че това състояние не се постига така лесно, както лесно се описва. Нека се спремъ сега за малко върху така нареченитѣ първи стѫпки на ученичеството. Трѣбва да признаемъ, че въ началото тия стѫпки сѫ твърдѣ трудни и неувѣрени. Ученикътъ навлиза въ една срѣда напълно неизвѣстна нему, срѣда крайно дисхармонична. Психичното му състояние започва де се движи въ двѣ крайно противоположни посоки. Въ извѣстни моменти той се чувствува силенъ, мощенъ — готовъ да побѣди цѣлия свѣтъ; въ други — крайно слабъ и немощенъ. Въ едни моменти той чувствува себе си готовъ да обича всички сѫщества, да обгърне цѣлия свѣтъ; въ други — всичко му става ненавистно. По нѣкога той е потиснатъ отъ силни страдания, съмнѣния и пр.; другъ пѫть — една необяснима вѣра и радость го обхващатъ. Отначало ученикътъ стои смутенъ, безсиленъ да излѣзе отъ това неблагоприятно състояние. Той само страда, безъ да може да намѣри изходъ. Но той не е изоставенъ самъ. Въ тия трудни моменти има нѣщо, което бди надъ него, което всѣкога е готово да му посочи правия пѫть и което никога не го изоставя, дори и тогава, когато всички сѫ го изоставили. Само че то е така тихо, така нѣжно, щото не винаги ученикътъ може да долови неговото желание и да го изпълни. Това тихото именно е, което гради въ живота на ученика, и той трѣбва да се вслушва въ него, то да бѫде неговото рѫководно начало. За да може растенето на единъ окултенъ ученикъ да става правилно, необходими сѫ редъ качества. Прѣди всичко нему е необходима една абсолютна вѫтрѣшна искреность. Това значи да констатира въ себе си нѣщата така, както си сѫ, безъ да ги надцѣнява. Това е първото условие, да може да изправи себе си. По-нататъкъ сѫ необходими и много други качества. Той трѣбва да притежава голѣма морална сила и готовность за жертва, да надделѣе въ себе си нисшето. Нему е необходимо едно абсолютно послушание къмъ Висшето, което говори вѫтрѣ въ него и т. н. На всички тия качесгва нѣма да се спираме. Ще кажа нѣколко думи само за едно, което считамъ за най-важно. Има моменти въ живота на ученика, въ които той чувствува себе си самъ, като че ли изоставенъ отъ всички сѫщества. Това сѫ моменти на една страшна самота, отъ която никое качество не е въ състояние да го освободи, освѣнъ едно: абсолютна и безпрѣдѣлна вѣра и упование въ Великото, Абсолютното; вѣра твърда и несъкрушима отъ нищо; вѣра, която да бѫде за ученика една малка свѣтлинка, която, въ тази тъмна и бурна нощь на неговия животъ, да му сочи пѫтя къмъ оная свещена земя, дѣто той ще може да реализира своя идеалъ — да намѣри Бога.

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание О. Славчева. Мисли за ученика. Ученикътъ, въ своитѣ постѫпки и дѣла. трѣбва да върви по стѫпкитѣ на свърхчовѣка. Той самъ себе си ограничава, самъ себе си управлява и самъ себе си сѫди. Ученикътъ на Великата Божествена щкола не е вече дѣте бозайниче, което да възприема готова храна и да расте въ люлката при майка си. — Той вече е мѫжъ — човѣкъ — отговоренъ прѣдъ Бога за всичко. Той е оная фиданка, отъ която сѫ махнати вече всичкитѣ подпорки и трѣбва самъ, съ своя жизненъ устой, да се противопоставя на всички виелици и бури, които непрѣменно ще се извиятъ надъ главата му. Да, той е оставенъ самъ. Самъ съ себе си, съ онова Божественото, което е недѣлимо отъ него. Могатъ да му отнематъ всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя съ всички мѫчнотии. Законитѣ на Бога вече сѫ написани въ сърцето му и тежко му, ако се отклони. Ако той не изпълни Божественитѣ слова, които се мълвятъ въ неговата душа, то тѣ замлъкватъ едно по едно и, тогава въ човѣка се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърть! Мойсей изведе отъ Египетъ множество народъ. . . Но колко отъ тѣхъ пристигнаха въ Ханаанъ? — Всичко онова, което не устоя на свещенитѣ си къмъ Бога задължения, изчезна като димъ отъ трѣва, а всичко, което пристѫпваше съ сигурни стѫпки къмъ Високия Идеалъ на Вѣчното добро — отиде, влѣзе въ красивата и плодородна земя, въ която, слѣдъ толкова мѫчения и страдания, достойното плѣме влѣзе, за да се весели съ пѣсни и свирни. Братя и сестри, въ Бога е и нашата участь! Ние живѣемъ въ 20 вѣкъ, но носимъ прѣдопрѣдѣлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сѫ стояли прѣдъ свои вѫтрѣшни дилеми; и тогава сѫ плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на воля и сѫ настѫпвали истински празници, когато нѣкой Шела е прославялъ Бога. Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блѣстятъ лѫчитѣ на слънцето. . . . Нѣма сѣнка, дѣ да се подслонишъ. Сложи ржцѣтѣ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе — ще ти направи сѣнка. Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трѣва, додѣто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голѣмия Изворъ. Утоли глада си съ нѣколко житни зрънца, които сѫ малки, но съдържатъ цѣненъ животъ въ себе си, и ти нѣма да гладувашъ съ тѣхъ, макаръ и самъ да си — на край свѣта. И когато нагледъ всички те оставятъ, тебъ, тебъ, който си вече мѫжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отново свещения пѫть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прѣодолявашъ спънки. Тогава ще бѫдешъ настигнатъ отъ други, които сѫщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тѣ ще направятъ сѫщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ - малцинство у мнозината. Тогава самитѣ природни стихии ще ви съдѣйствуватъ и ще се яви не звѣзда, а изгрѣващето слънце на надеждата. Работа, работа и пакъ работа! Ето истинското прѣдназначение на човѣшкия умъ; ето храната му, безъ която той измѣня своята насока и губи своята сила. Чрѣзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лѣкува своитѣ братя. Всѣки единъ отъ насъ има въ себе си онова философско камъче, съ което може да измѣня неблагоприятнитѣ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смѣлость. На него сѫ отпечатени словеса Божии, и то трѣбва да се намѣри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцѣнниятъ бисеръ, който свѣти въ душата и я прави мѫдра, силна и обична. Трѣбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нѣщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човѣкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински върхъ, кѫдѣто душитѣ сѫ пропити отъ свѣтлина, а мислитѣ — отъ чистота. Ние всички имаме еднакви вѫтрѣшни условия за работа. Подобно землевладѣлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитѣ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градината имъ. И ето, въ рѫцѣтѣ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдѣ и какъ да я разпрѣдѣли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря — така и отъ съзнанието и умѣнието на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина — та чрѣзъ работата да дойде още по-голѣма свѣтлина въ ума и видѣлина въ сърцето, да види ясно, хубаво онзи Божественъ свѣтъ, населенъ съ висши, разумни сѫщества, които ще го приематъ, като свой съработникъ и братъ. Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врѣмето е злато. Всѣки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послѣ, съ удвоени сили трѣбва да се възстанови опрѣдѣлената ни работа. Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравняватъ набързо придобититѣ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсѣда си. Прѣди всичко търпѣние и вѣра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!

От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Вл. Кузмановъ. Окултното ученичество въ нашето врѣме*) Думата ученикъ се употрѣбява обикновено въ троякъ смисълъ. Ученикъ е дѣтето или младежътъ, който посѣщава нѣкое училище. Ученикъ е всѣки човѣкъ, въ тоя смисълъ, че всѣки, както казва общопознатата поговорка, се учи, докато е живъ. И най-сетнѣ, ученикъ може да бѫде човѣкъ на нѣкоя окултна школа, или Учитель (въ окултния смисълъ на тази дума). Първитѣ два вида ученичество сѫ нѣщо твърдѣ естествено и попѫтно за днешния обикновенъ мислитель. Третиятъ видъ обаче, се явява като нѣщо по-особено, по-трудно разбираемо и за мнозина дори съвсѣмъ ново, макаръ че окултни Учители и ученици е имало прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Това противорѣчиво, нагледъ, явление си има исторически причини и се обяснява обширно въ окултната литература. Окултното ученичество изобщо е единъ голѣмъ въпросъ, който при сегашното състояние на нашитѣ схващания едва ли може да разгледаме въ неговата пълнота. Защото тукъ се кръстосватъ стотици въпроси, научни и философски, малки и голѣми — като се започне съ близкитѣ, до тоя за началото и смисъла на битието и се свърши съ мъничкитѣ въпросчета отъ личния животъ на всѣко по отдѣлно. — Хората, които ние отъ обикновено гледище считаме за гении, водители на човѣчеството въ историята, стоящи на недосегаема висота — сѫ били само напрѣднали окултни ученици. И обратното — и въ миналото, и днесъ може би — много напрѣднали окултни ученици и Учители, живѣятъ незабѣлѣзано, като най-обикновени хора, и вършатъ винаги творческа работа за духовния напрѣдъкъ на човѣчеството. Отъ друга страна, отъ окултната история знаемъ, че е имало случаи, когато напрѣднали ученици, до степеньта на адепти, въ края на своята еволюция, за една малка погрѣшка, сѫ бивали деградирани и повръщани съ вѣкове назадъ. Горното показва едно — че окултното ученичество е нѣщо твърдѣ сериозно и се държи въ прѣдѣлитѣ на вѣкове и сфери, които излизатъ далечъ отъ границитѣ на нашето обикновено схващане за врѣмето, пространството и развитието на човѣка въобще. Отъ това широко окултно гледище, да можешъ въ даденъ животъ да разберешъ окултенъ ученихъ ли си, на кого и коя степень отъ своето развитие се намирашъ, за да направишъ нѣщо малко нагледъ, но най-необходимото и най-разумното при днешнитѣ условия — и това крие въ себе си голѣма красота и величие. Ние всички знаемъ и отъ книгитѣ, и отъ своя личенъ опитъ, че въ окултното ученичество дѣйствително има нѣщо необикновено, нѣщо особено, което най-вече се отнася до нашия вѫтрѣшенъ подемъ и растежъ. Въ мистичнитѣ и окултни школи на изтока, необикновеното въ окултното ученичество има и типични външни форми и изрази: отдалечаване отъ хората, задълбочаване въ себе си, постъ, молитва, търсене Учителя прѣзъ планини и пустини, церемонии при приемане ученика — това сѫ все външни характерни черти за ученичеството на изтока. И западнитѣ изслѣдователи, проучвайки външнитѣ форми на източнитѣ религии и школи (до вѫтрѣшната имъ сѫщина и смисълъ тѣ рѣдко стигатъ) — ги намиратъ за твърдѣ странни и невъзможни за човѣка на запада, поне при съврѣменнитѣ условия, при които той е поставенъ. И подъ влияние на това западноевропейско схващане се намира и нашето обществено мнѣние, което често е настроено критически къмъ подобни на нашитѣ разбирания. А окултни школи сѫ възможни не само подъ тоя имъ видъ, както ги знаемъ въ древна и днешна Индия, и изтока изобщо, а и по много други начини. Защото основнитѣ закони на живота по сѫщество сѫ едни, но по форма могатъ да се видоизмѣнятъ, споредъ расовитѣ, национални, битови и природни особености и условия — стига да има мѫдри и опитни рѫководители. Живо потвърждение на това е нашатга окултна школа. Като се изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на природата и човѣшката душа — въ нея ни се посочватъ най-подходящитѣ за нашитѣ условия форми на приложение. За това и характерното за външнитѣ отношения у насъ не сѫ церемониитѣ и външното подчинение, (както е, може би, свойствено за изтока) а свободното и непринудено отдаване почить единъ на другъ — нѣщо по-естествено за насъ. Природата и животътъ сѫ щедри, но и строги и справедливи спрѣмо ония, които нарушаватъ или спазватъ тѣхнитѣ закони. Изключение за никого не се прави. И нашиятъ успѣхъ, като окултни ученици, се обуславя отъ това, до колко ние познаваме и съблюдаваме тия закони. Понеже сме облѣчени още въ плъть и кръвь и живѣемъ до голѣма степень прѣдимно на физическото поле, както и другитѣ хора, ние имаме да се справяме въ нашия животъ съ всички економически, социални, научни, философски, морални и др. въпроси, които озадачаватъ и занимаватъ цѣлото мисляще човѣчество. Върху тѣхъ Учительтъ се е изказвалъ твърдѣ обширно въ своитѣ бесѣди и лекции. и всѣки който се интересува, може да се отнесе направо до тѣхъ. Ще поменемъ на кратко само нѣколко отъ тия въпроси. Економическиятъ въпросъ засѣга прѣко или косвено всички, затова и почти всички иматъ опрѣдѣлено становище по него. Едни сѫ материалисти, други идеалисти, трети застѫпватъ нѣкакви срѣдни гледища, повече или по-малко егоистични или алтруистични и т. н. У насъ личниятъ економически въпросъ се обуславя отъ вѣрата (не религиозно вѣрване, а дълбока вѣра, тъй както я разбира новото учение). Учительть казва: „Погледнете птицитѣ небесни . . .“ или „Богъ е далъ отъ всичко за всички прѣизобилно . . .“ или „Никой, който изпълнява волята Божия, не може да умре отъ гладъ. . .“ и т. н. А кой би могълъ да ни научи да вѣрваме, освѣнъ ние самитѣ? По отношение на колективния економически въпросъ, у насъ постепенно се създаватъ условия за едно ново и оригинално разрѣшение, което не се срѣща, може би, у никое отъ сѫществуващитѣ до сега економически теории, съ изключение до нѣкѫдѣ на така наречената синархия. Изобщо, отъ чисто окултно гледище е еднакво трудно да се прѣодолѣятъ извѣстни материялни несгоди, както и разумно да се справи човѣкъ съ извѣстно натрупано материялно богатство. Но и въ единия, и въ другия случай, материялнитѣ условия нѣматъ рѣшающе значение за нашия растежъ като ученици. Върху въпроса за държавата днесъ се пише и говори твърдѣ много отъ разни страни. Ние можемъ да приложимъ нашето учение, безъ да влѣземь въ външенъ конфликтъ съ държавата, и безъ сѫщеврѣменно да имаме нужда отъ нейната помощь. Нашето учение се отличава отъ всички сѫществуващи идеалистични учения по своя вѫтрѣшенъ характеръ. Нашата първа задача, като ученици, е да изправимъ нашитѣ лични недостатъци. А това се постига не чрѣзъ търсене причинитѣ отвънъ, а чрѣзъ интенсивна вѫтрѣшна работа. Правилниятъ вѫтрѣшенъ духовенъ животъ никога нѣма да почувствува нужда да се изрази навънъ чрѣзъ протести, демонстрации и резолюции — нѣща, отъ които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвънъ, а активни отвѫтрѣ. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за насъ. У насъ често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяватъ нѣкои — кои сѫ „учени“ и кои „прости“. Учительть много пѫти се е изказвалъ за съврѣменната наука, и нагледъ често доста противорѣчиво. Веднъжъ той казва: „Днешната наука е уводъ въ окултната. Колкото повече знаете отъ нея, толкова по-добрѣ“. Другъ пѫть обратно, той иронизира ученитѣ и казва, че съ днешната наука въ Царството Божие не се влиза. Какво показва това? — Че колкото по-добрѣ познаваме днешната официална наука, толкова по-добрѣ ще се ориентираме въ обществото и външния свѣтъ. Но вънъ отъ тая ориентировка, отъ чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днешната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А намь учени не ни трѣбватъ. Ние вече ги имаме. Учительтъ ни прѣподава едно по-висше и сѫщеврѣменно по-практично знание. Той изхожда отъ познанието на единъ невидимъ за сега за насъ, но реаленъ и разуменъ свѣтъ, който регулира цѣлия ни животъ, и въ контактъ съ който можемъ да влѣземъ не съ срѣдствата на днешната наука, а само съ вѫтрѣшнитѣ методи, които се прѣподаватъ въ окултната школа, и които сѫ достѫпни еднакво за всички. И „учени“, и “прости“ ние сме прѣди всичко, както и Учительтъ казва, души, които еволюиратъ, и при днешнитѣ условия еднакво имаме нужда едни отъ други. Когато става дума за моралъ, по липса на нови и подходящи думи, Учительтъ употрѣбява старитѣ религиозни и етични термини — Богъ, душа, добро, зло, грѣхъ и затова нашето учение не прѣдставлява нагледъ като че ли нѣщо ново за повърхностния изслѣдователь. Ако се вникне, обаче, по-внимателно задъ тия прости и обикновени думи, тъй както ги употрѣбява Учительтъ, ще се види, че въ тѣхъ се крие съдържанието на единъ новъ и дълбокорелигиозенъ моралъ — особено по отношение на традационния християнски моралъ на външно и фалшиво благочестие. Една отъ характернитѣ черти на новия моралъ е искреностьта и прямотата. Примѣри имаме много. Окултизмътъ, особено заучениятъ отъ книгитѣ, може да създаде условия за много съзнателни или несъзнателни илюзии и заблуждения. Тѣ сѫ понѣкога доста поучителни. Но въ края на краищата, нищо скрито-покрито не остава, по силата на строгия законъ на Правдата. Нашиятъ моралъ се подлага често на критика отъ така нареченото обществено мнѣние. Ние всички познаваме днешното общество, неговитѣ разбирания и неговитѣ добри и лоши страни. Въ обществото има умни, учени и интелигентни хора, и въобще много и много работи, които трѣбва да ни служатъ за примѣръ. Но малцина сѫ въ обществото ония, които сѫ си поставили за задача да реализиратъ безкористно нѣкоя отъ малкитѣ „незнайни“ добродѣтели и съ нея да вършатъ добро само прѣдъ лицето на Оня, Който присѫтствува въ всички моменти на всички мѣста и съ малкитѣ нѣща и добрини крѣпи цѣлата вселена. А стремежъ къмъ това у насъ има, и той е не по-малко важень и на по-малко цѣненъ, отъ която и да било друга обществена работа. И затова погрѣшното обществено мнѣние не трѣбва да ни смущава. Върху поменатитѣ по-горѣ бѣгло въпроси се е писало и пише, говорило и говори твьрдѣ много и отъ учени, и отъ философи, и отъ моралисти. Но отъ чисто окултно гледище, и отъ това, което е казалъ до сега Учительтъ, едно е ясно — че за невидимия свѣтъ тия въпроси сѫ разрѣшени или най-малко не сѫществуватъ подъ тоя имъ видъ, както сѫществуватъ за насъ хората. Па и тѣхното правилно разрѣшение ще се постигне не чрѣзъ дълги разисквания и умувания, а чрѣзь едно разумно приближаване къмъ невидимия свѣтъ, който е около насъ и вѫтрѣ въ насъ. А методитѣ за това ни сѫ вече посочени. Ние всички сме се движили и въ други обществени и идейни срѣди, и както знаете, всички постоянно сме констатирвали и констатирваме едно: че у насъ, ако и всичко да е просто и обикновено нагледъ, и дори съ недостатъци понѣкога, има и нѣщо особено, нѣщо хубаво, което никѫдѣ другадѣ не се срѣща. Какво е то — мѫчно може да се опрѣдѣли — но всички го чувствуваме. Когато сме заедно, то не ни прави впечатление, но когато се отдалечимъ единъ отъ другъ и попаднемъ въ чужда срѣда, тогава започваме да го схващаме и цѣнимъ по-добрѣ. Единъ братъ, който е пѫтувалъ и въ Австрия, и въ Германия, и въ Франция — разправяше, че е посѣтилъ много отъ сѫществуващитѣ за сега окултни общества въ за-адна Европа и видѣлъ много красиви и хубави работи навсѣкѫдѣ — но все пакъ никѫдѣ не по-чувствувалъ и не изпиталъ това, което може да се почувствува и изпита между насъ. Горното показва едно — че ние имаме условия за духовно развитие — на каквито малцина се радватъ. И кой може да ни попрѣчи да ги из-ползуваме, освѣнъ самитѣ ние? Днесъ на всѣкиго отъ насъ, и на всички заедно, се дава възможность да изпълнимъ една малка нагледъ, но величава мисия. При това разложение и хаосъ въ духовния животъ на днешнитѣ хора, които търсятъ и чакатъ нѣщо, безъ сами да знаятъ отъ кѫдѣ, всѣки отъ насъ, отъ първия до послѣдния може да направи много. Тукъ скоро единъ писатель чете отъ името на теософското общество въ Военния клубъ три лекции — „Мистика и безвѣрие“, „Блѣнъ ли е свърхчовѣкътъ“ и „Копнежътъ на народитѣ“. Слушатели имаше много. Тамъ се казаха работи нови, но за другитѣ, а не и за насъ. Въпроситѣ за мистиката, вѣрата, свърхчовѣка ние отдавна ги знаемъ, но сме прѣстанали да ги теоритизираме, защото за насъ тѣ се прѣвръщатъ вече въ жива дѣйствителность, въ живо дѣло. 3 — 5 ч. сл. обѣдъ. __________________________ *) Съкратено изложение отъ рефератъ, четенъ прѣдъ III-я млад. окултенъ съборъ — София, юли, 1925 г.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание Топлината на живота Съвременните хора говорятъ за мѫчение, трудъ и работа и мислятъ, че ги разбиратъ. Това сѫ три състояния, презъ които минава човѣшкиятъ духъ. Това сѫ три велики науки, до които всеки човѣкъ трѣбва да се домогне. Мѫчението започва отъ физическия или материалния свѣтъ и се дължи на инертностьта на материята. Като не разбира свойствата на материята, запримѣръ, сцеплението, гѫстотата й, човѣкъ се натъква на мѫчнотии и противодействия. Достатъчно е единъ неорганизиранъ, инертенъ атомъ да падне върху човѣшкия умъ, за да произведе голѣма пертурбация. Това показва, че страданията на човѣка се предизвикватъ отъ микроскопически причини. Докато материята е инертна, човѣкъ неизбежно ще бѫде изложенъ на мѫчение. Като се мѫчи, той постоянно се движи и по този начинъ размърдва материята, прави я активна. Когато дойдемъ до труда, материята се проявява въ едно по-високо състояние - нейната разумность. Като се труди, човѣкъ произвежда топлина. Дето има топлина, тамъ се явява животъ. Топлината разредява малко материята, прави я по-рѣдка. Работата пъкъ произвежда светлина, която разредява материята още повече. Следователно, като минава презъ мѫчение, трудъ и работа, човѣшкиятъ духъ произвежда движение, топлина и светлина. И тъй, човѣкъ не може да разбере живота, ако не познава законитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината. Движението е свързано съ физическия свѣтъ, топлината - съ астралния, т. е. съ свѣта на чувствата, а свѣтлината - съ умствения, т. е. съ свѣта на мислите. Когато изучава чувствата, човѣкъ дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човѣкъ нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да късате и хвърляте, да свързвате и развързвате нещата. Който не знае да къса и хвърля, да плаща и разплаща, той трѣбва да търпи. Първата задача на човѣка е да изучава законите на топлината. Каже ли нѣкой, че сърдцето му е студено, трѣбва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щомъ кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щомъ се увеличи топлината, и състоянието на човѣка се подобрява. Като ученици, вие трѣбва да работите съ малкитѣ величини. Само по този начинъ можете да реализирате своитѣ идеали. Нѣкои мислятъ, че за реализиране на тѣхнитѣ идеали съ нужни голѣми работи. Не, съ колкото по-малки величини работи човѣкъ, толкова по-голѣми постижения ще има. Като работи съ малките величини, човѣкъ постепенно се натъква на своитѣ погрѣшки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свѣтъ, човѣкъ ще плаща въ духовния свѣтъ. Ако и тамъ не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по нѣкакъвъ начинъ, какво да прави, за да изплати дълговетѣ си. Като се моли, той ще срещне некой беденъ, страдащъ човѣкъ, на когото ще помогне. Това, че е могълъ да облекчи положението на страдащия човѣкъ, ще му причини голѣма радость. Казвате: Колко време трѣбва човѣкъ да се моли? Молитвата може да трае отъ една минута до 24 часа. Докато се моли, човѣкъ трѣбва да бѫде напълно съсредоточенъ, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За нѣкой е невъзможно да се молятъ 24 часа, но за нѣкой е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли нѣколко минути, но пакъ ще бѫде съсрѣдоточенъ. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисъльта. За да познаете живота въ неговите проявления, ще започнете първо отъ движението, после ще отидете къмъ топлината и най-после къмъ свѣтлината. Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на свѣтлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Доволството дава потикъ, импулсъ за работа. Недоволството пречи на човѣка да работи, да учи. Той е вѣтропоказатель: днесъ мисли едно, утре - друго. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да издържа на убежденията си. За това се иска характеръ. Безъ характеръ той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещенъ идеалъ, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което може да се избави отъ мѫчнотиитѣ и злинитѣ въ живота. Когато изгуби идеала си, човѣкъ изпада въ униние и обезсърдчаване. Какъ може човѣкъ да се насърдчи? Като се обезсърдчатъ, нѣкои търсятъ хора да ги насърдчаватъ, да имъ помагатъ. Колкото и да ви насърдчаватъ хората, това е външна помощь. Ако днесъ ви насърдчатъ, на другия день пакъ ще се обезсърдчите. Следователно, истинското насърдчаване иде отъ Бога. И въ началото на живота, и въ края, човѣкъ намира насърдчение само при Бога. Какъ се изявява Богъ? Чрезъ хората. Въ това отношение хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ е важенъ дотолкова, доколкото е свързанъ съ Божествения организъмъ. Щомъ напусне мѣстото си, той губи своето значение. Всѣка нишка отъ платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя нѣма значение, всѣки може да я тъпче. Значи, докато е свързанъ съ Божествения организъмъ, човѣкъ има цена. Огкѫсне ли се отъ Великия организъмъ на живота, той губи цената си и самъ се осѫжда на смърть. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате. Да се изучава човѣкъ, това значи, да изучава своитѣ отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнѣва, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ си предъ него и се самоизлъгва, че го нѣма въ себе си. Това е заблуждение. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи и на отрицателнитѣ си прояви, както и на положителнитѣ. Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да застане предъ гнѣва като ученъ естествоизпитатели и да започне да го изучава: отде е дошълъ, защо го е посетилъ, какъвъ е произходътъ му, какви и кои сѫ родителитѣ му и т. н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щомъ е ялъ и пилъ съ господаритѣ на свѣта, той трѣбва да плаща. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ съ всички отрицателни прояви въ себе си, за да дойде до онова дълбоко вѫтрешно познаване, за което видниятъ гръцки философъ е казалъ нѣкога: „Познай себе си!” Мнозина бѣгатъ отъ погрѣшкитѣ си, отъ своитѣ отрицателни прояви, безъ да взиматъ въ внимание положението, че колкото повече бѣгатъ, толкова повече се натъкватъ на тѣхъ. Натъкнете ли се на нѣкоя погрѣшка, не бѣгайте, но гледайте на нея положително, като на проява, отъ която ще се учите. Това не значи, да бѫде човѣкъ безразличенъ къмъ погрѣшкитѣ си, но трѣбва да се отнася съзнателно къмъ тѣхъ. Докато се усъвършенствува, човѣкъ неизбежно ще грѣши. Не сѫ страшни погрѣшкитѣ; страшно е, ако човѣкъ не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е отсѫтствието на топлина въ тѣхнитѣ чувства. По това, именно, хората се дѣлятъ на добри и лоши. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да има известно количество топлина въ себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Нѣма ли нужната топлина, той не е добъръ. Както силата на богатия човѣкъ зависи отъ количеството на златото въ неговата каса, така и добротата на човѣка се определя отъ количеството на топлината, която чувствата му произвеждатъ. Който може да използува топлината на сърдцето си за облагородяване на своитѣ чувства, той минава за сърдеченъ човѣкъ. Съ други думи казано: колкото по-голѣмо количество калории отъ топлината на сърдцето си можете да използувате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трѣбва да изучавате законитѣ на топлината. Ако не познава законитѣ на топлината и не ги прилага, човѣкъ самъ ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто моралъ да му се проповядва, ако нѣма това знание, човѣкъ ще бѫде кимвалъ, що дрънка. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта”. Следователно, който може да превръща топлината въ свѣтлина, той може да каже като Христа: „Азъ съмъ виделина”. Така може да каже всеки ученикъ на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината въ свѣтлина. Нѣмате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много отъ знанията на съвременните хора сѫ посредствени, но и резултатите на тия знания сѫ посредствени. Необикновенитѣ резултати изискватъ необикновени знания. Съвременното човѣчество се нуждае отъ нови знания въ областьта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за раждането на децата, за тѣхното възпитание, безъ да разбиратъ дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва деветь месеца въ утробата на майка си, че възприема много отъ нейните качества и т. н. Кой е раждалъ дете, както трѣбва, да знае, какво означава раждането? По този въпросъ не трѣбва да се говори. Той е свещенъ въпросъ, върху него не се говори. Лесно е да каже земедѣлецътъ, че е посадилъ семена въ земята, и следъ известно време тѣ израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. Отъ своя страна, земята казва: Азъ не приехъ доброволно тия семена въ себе си, отвънъ ми ги натрапиха. Кѫде седи истината по този въпросъ? Като разсѫждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята - майка на семената, които покълватъ отъ нея. Следователно, единъ отъ важните въпроси, до които човѣкъ трѣбва да дойде, е следниятъ: Може ли човѣкъ да се роди самъ? Самораждането е велика наука. Когато човѣкъ самъ се роди, тогава ще разбере, какво нѣщо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждатъ, вашата работа нѣма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родятъ, вие ще бѫдете въ положението на дърво, което всѣки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизатъ въ строежа на човѣшкитѣ кѫщи. Тъй щото, докато самъ не се роди, човѣкъ не може да говори за раждането. Докато не се слѣе съ Битието, човѣкъ не може да говори за любовьта. Общението между две души, между двама млади, не е още любовь. Любовьта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието отъ едно състояние въ друго. Физическата близость между двама души не е Божественъ актъ, но търговска сделка. Въ търговската сделка, наречена отъ хората любовь, ставатъ големи промени, въ които мнозина падатъ и ставатъ, разочароватъ се и отново се очароватъ. Съвременните хора, млади и стари, трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи и разбирания за любовьта. Дойдатъ ли до истинското понятие за любовьта, умътъ и сърдцето имъ трѣбва да се изпълнятъ съ свещенъ трепетъ къмъ всичко живо. Сега, като се говори за любовьта, хората я свръзватъ съ самоотричането. Наистина, Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ себе си, отъ баща си и майка си, отъ живота си и да ме последва”. Значи, ученикътъ, който люби Учителя си, трѣбва, да се самопожертвува. Ако е жененъ, той трѣбва да напусне жена си и децата си; ако не е жененъ, ще напусне майка си и баща си и т. н. Въ очитѣ на разумнитѣ хора това самоотричане минава за безумие. Оттукъ излиза, че великитѣ работи се вършатъ отъ безумни, извѣяни хора. А обикновенитѣ работи се вършатъ отъ обикновени, трезви хора. Какъвъ по-великъ актъ познавате отъ самопожертвуването като вѫтрешенъ процесъ въ човѣка? Като говоримъ за любовьта, като великъ козмически процесъ, имаме предъ видъ онази любовь, която ражда живота. Само новородениятъ, само онзи, който самъ се е родилъ, разбира тази любовь. Новораждането е процесъ на новата култура. Значи, само новородилитѣ се хора, само хората на шестата раса ще разбиратъ и прилагатъ любовьта. Хората на шестата раса сѫ хора на свободата, на безсмъртието. Тѣ сѫ носители на Божественото въ свѣта, въ което нѣма измѣна, нито промѣна. И тъй, стремете се къмъ онази любовь, която носи истинско знание, истинска свобода на човѣка. Докато дойде до тази любовь, човѣкъ ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата ставатъ по механически начинъ. Въ механическите действия нѣма развитие, а проявите на любовьта подразбиратъ развитие. Дето любовьта присѫтствува, тамъ има растене и развитие. Да забиешъ единъ гвоздей, това е механически процесъ, въ който нѣма никакво развитие. Съ забиване на гвоздеи нищо не се постига. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо понѣкога не успѣватъ въ работите си? Една отъ причините за неуспѣха имъ се дължи на съмнението, което ги обхваща. Тѣ ту вѣрватъ въ нѣщо, ту се съмняватъ. Каквото и да правятъ, те не могатъ да се освободятъ отъ съмнението. Съмнението показва, именно, че те сѫ живи. Живиятъ човѣкъ може да се съмнява, а не умрѣлиятъ. Като се съмнява, човѣкъ губи; като вѣрва, той печели. Обаче, колкото сѫ необходими печалбитѣ, толкова и загубитѣ. Животътъ се изявява въ контрасти. Чрезъ съмнението човѣкъ се домогва до истината. Нѣкой се съмнява въ постѫпкитѣ на своя приятель. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава отъ съмнението. Така се съмняватъ хората и въ Бога, но въ края на краищата, или започвать да вѣрватъ въ Него, или съвършено се провалятъ. Не се съмнявайте въ Бога! Ако съмнението дойде независимо отъ васъ, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. Основната мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, е следната: Изучавайте законитѣ на топлината. Безъ топлина животътъ не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползува. За това е казано: Каквото правите съ другитѣ, това ще правятъ и съ васъ. Ако обичате, ще ви обичатъ; ако бѫдете добри, честни и справедливи къмъ другитѣ, и тѣ ще се проявяватъ къмъ васъ по сѫщия начинъ. Като млади, прилагайте горнитѣ правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможность на Бога да се проявява чрезъ васъ. Отличителнитѣ качества на ученика сѫ: да обича и да има готовность къмъ възприемане на новото. Това го прави вѣчно младъ. Каже ли нѣкой, че е старъ, това показва, че е на кривъ пѫть. Старъ е само мѫдрецътъ, който самъ разрешава въпроситѣ си. Кой отъ васъ разрешава въпроситѣ си самъ? Желая ви да бѫдете вѣчно млади, да възприемате и прилагате великата истина въ живота и да сте готови на всички жертви за нея. 4. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий 1924 г. - София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Топлината на живота Съвременнитѣ хора говорятъ за мѫчение, трудъ и работа и мислятъ, че ги разбиратъ. Това сѫ три състояния, презъ които минава човѣшкиятъ духъ. Това сѫ три велики науки, до които всѣки човѣкъ трѣбва да се домогне. Мѫчението започва отъ физическия или материалния свѣтъ и се дължи на инертностьта на материята. Като не разбира свойствата на материята, запримѣръ, сцеплението, гѫстотата й, човѣкъ се натъква на мѫчнотии и противодействия. Достатъчно е единъ неорганизиранъ, инертенъ атомъ да падне върху човѣшкия умъ, за да произведе голѣма пертурбация. Това показва, че страданията на човѣка се предизвикватъ отъ микроскопически причини. Докато материята е инертна, човѣкъ неизбѣжно ще бѫде изложенъ на мѫчение. Като се мѫчи, той постоянно се движи и по този начинъ размърдва материята, прави я активна. Когато дойдемъ до труда, материята се проявява въ едно по-високо състояние — нейната разумность. Като се труди, човѣкъ произвежда топлина. Дето има топлина, тамъ се явява животъ. Топлината разредява малко материята, прави я по-рѣдка. Работата пъкъ произвежда свѣтлина, която разредява материята още повече. Следователно, като минава презъ. мѫчение, трудъ и работа, човѣшкиятъ духъ произвежда движение, топлина и свѣтлина. И тъй, човѣкъ не може да разбере живота, ако не познава законитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината. Движението е свързано съ физическия свѣтъ, топлината — съ астралния, т. е. съ свѣта на чувствата, а свѣтлината — съ умствения, т. е. съ свѣта на мислитѣ. Когато изучава чувствата, човѣкъ дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човѣкъ нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да кѫсате и хвърляте, да свръзвате и развръзвате нѣщата. Който не знае да кѫса и хвърля, да плаща и разплаща, той трѣбва да търпи. Първата задача на човѣка е да изучава законитѣ на топлината. Каже ли нѣкой, че сърдцето му е студено, трѣбва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щомъ кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щомъ се увеличи топлината, и състоянието на човѣка се подобрява. Като ученици, вие трѣбва да работите съ малкитѣ величини. Само по този начинъ можете да реализирате своитѣ идеали. Нѣкои мислятъ, че за реализиране на тѣхнитѣ идеали сѫ нужни голѣми работи. Не, съ колкото по-малки величини работи човѣкъ, толкова по-голѣми постижения ще има. Като работи съ малкитѣ величини, човѣкъ постепенно се натъква на своитѣ погрѣшки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свѣтъ, човѣкъ ще плаща въ духовния свѣтъ. Ако и тамъ не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по нѣкакъвъ начинъ, какво да прави, за да изплати дълговетѣ си. Като се моли, той ще срещне нѣкой беденъ, страдащъ човѣкъ, на когото ще помогне. Това, че е могълъ да облекчи положението на страдащия човѣкъ, ще му причини голѣма радость. Казвате: Колко време трѣбва човѣкъ да се моли? Молитвата може да трае отъ една минута до 24 часа. Докато се моли, човѣкъ трѣбва да бжде напълно съсрѣдоточенъ, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За нѣкои е невъзможно да се молятъ 24 часа, но за нѣкои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли нѣколко минути, но пакъ ще бжде съсрѣдоточенъ. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисъльта. За да познаете живота въ неговитѣ проявления, ще започнете първо отъ движението, после ще отидете къмъ топлината и най-после къмъ свѣтлината. Не изучите ли проявитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Доволството дава потикъ, импулсъ за работа. Недоволството прѣчи на човѣка да работи, да учи. Той е вѣтропоказатель: днесъ мисли едно, утре — друго. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да издържа на убежденията си. За това се иска характеръ. Безъ характеръ той не може да постигне идеалитѣ си, нито да издържи на своитѣ убеждения. Който има свещенъ идеалъ, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което може да се избави отъ мѫчнотиитѣ и злинитѣ въ живота. Когато изгуби идеала си, човѣкъ изпада въ униние и обезсърдчаване. Какъ може човѣкъ да се насърдчи? Като се обезсърдчатъ, нѣкои търсятъ хора да ги насърдчаватъ, да имъ помагатъ. Колкото и да ви насърдчаватъ хората, това е външна помощь. Ако днесъ ви насърдчатъ, на другия день пакъ ще се обезсърдчите. Следователно, истинското насърдчаване иде отъ Бога. И въ началото на живота, и въ края, човѣкъ намира насърдчение само при Бога. Какъ се изявява Богъ? Чрезъ хората. Въ това отношение хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ е важенъ дотолкова, доколкото е свързанъ съ Божествения организъмъ. Щомъ напусне мѣстото си, той губи своето значение. Всѣка нишка отъ платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя нѣма значение, всѣки може да я тъпче. Значи, докато е свързанъ съ Божествения организъмъ, човѣкъ има цена. Откѫсне ли се отъ Великия организъмъ на живота, той губи цената си и самъ се осѫжда на смърть. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате. Да се изучава човѣкъ, това значи, да изучава своитѣ отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнѣва, на съмнението, на подозрението, на лицемѣрието, не се страхувайте, не ги отбѣгвайте. Като не иска да признае отрицателното въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ си предъ него и се самоизлъгва, че го нѣма въ себе си. Това е заблуждение. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи и на отрицателнитѣ си прояви, както и на положителнитѣ. Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да застане предъ гнѣва като ученъ естествоизпитатель и да започне да го изучава: отде е дошълъ, защо го е посетилъ, какъвъ е произходътъ му, какви и кои сѫ родителитѣ му и т. н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щомъ е ялъ и пилъ съ господаритѣ на свѣта, той трѣбва да плаща. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ съ всички отрицателни прояви въ себе си, за да дойде до онова дълбоко вѫтрешно познаване, за което видниятъ гръцки философъ е казалъ нѣкога: „Познай себе си!“ Мнозина бѣгатъ отъ погрѣшкитѣ си, отъ своитѣ отрицателни прояви, безъ да взиматъ въ внимание положението, че колкото повече бѣгатъ, толкова повече се натъкватъ на тѣхъ. Натъкнете ли се на нѣкоя погрѣшка, не бѣгайте, но гледайте на нея положително, като на проява, отъ която ще се учите. Това не значи, да бжде човѣкъ безразличенъ къмъ погрѣшкитѣ си, но трѣбва да се отнася съзнателно къмъ тѣхъ. Докато се усъвършенствува, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши. Не сѫ страшни погрѣшкитѣ; страшно е, ако човѣкъ не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е отсѫтствието на топлина въ тѣхнитѣ чувства. По това, именно, хората се дѣлятъ на добри и лоши. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да има известно количество топлина въ себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Нѣма ли нужната топлина, той не е добъръ. Както силата на богатия човѣкъ зависи отъ количеството на златото въ неговата каса, така и добротата на човѣка се опредѣля отъ количеството на топлината, която чувствата му произвеждатъ. Който може да използува топлината на сърдцето си за облагородяване на своитѣ чувства, той минава за сърдеченъ човѣкъ. Съ други думи казано: колкото по-голѣмо количество калории отъ топлината на сърдцето си можете да използувате, толкова по-голѣмо е благословението, което ви се дава. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трѣбва да изучавате законитѣ на топлината. Ако не познава законитѣ на топлината и не ги прилага, човѣкъ самъ ще се осакати. Каквито проповѣди да слуша, какъвто моралъ да му се проповѣдва, ако нѣма това знание, човѣкъ ще бѫде кимвалъ, що дрънка. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта“. Следователно, който може да превръща топлината въ свѣтлина, той може да каже като Христа: „Азъ съмъ виделина“. Така може да каже всѣки ученикъ на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината въ свѣтлина. Нѣмате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много отъ знанията на съвременнитѣ хора сѫ посрѣдствени, но и резултатитѣ на тия знания сѫ посрѣдствени. Необикновенитѣ резултати изискватъ необикновени знания. Съвременното човѣчество се нуждае отъ нови знания въ областьта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за раждането на децата, за тѣхното възпитание, безъ да разбиратъ дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва деветь месеца въ утробата на майка си, че възприема много отъ нейнитѣ качества и т. н. Кой е раждалъ дете, както трѣбва, да знае, какво означава раждането? По този въпросъ не трѣбва да се говори. Той е свещенъ въпросъ, върху него не се говори. Лесно е да каже земедѣлецътъ, че е посадилъ семена въ земята, и следъ известно време тѣ израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. Отъ своя страна, земята казва: Азъ не приехъ доброволно тия семена въ себе си, отвънъ ми ги натрапиха. Кжде седи истината по този въпросъ? Като разсжждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълватъ отъ нея. Следователно, единъ отъ важнитѣ въпроси, до които човѣкъ трѣбва да дойде, е следниятъ: Може ли човѣкъ да се роди самъ? Самораждането е велика наука. Когато човѣкъ самъ се роди, тогава ще разбере, какво нѣщо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждатъ, вашата работа нѣма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, тѣ да ви родятъ, вие ще бѫдете въ положението на дърво, което всѣки може да отсѣче. За какво ще употрѣбите едно отсѣчено дърво? Отсѣченото дърво се употрѣбява за дъски, за греди, които влизатъ въ строежа на човѣшкитѣ кѫщи. Тъй щото, докато самъ не се роди, човѣкъ не може да говори за раждането. Докато не се слѣе съ Битието, човѣкъ не може да говори за любовьта. Общението между две души, между двама млади, не е още любовь. Любовьта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието отъ едно състояние въ друго. Физическата близость между двама души не е Божественъ актъ, но търговска сдѣлка. Въ търговската сдѣлка, наречена отъ хората любовь, ставатъ голѣми промѣни, въ които мнозина падатъ и ставатъ, разочароватъ се и отново се очароватъ. Съвременнитѣ хора, млади и стари. трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи и разбирания за любовьта. Дойдатъ ли до истинското понятие за любовьта, умътъ и сърдцето имъ трѣбва да се изпълнятъ съ свещенъ трепетъ къмъ всичко живо. Сега, като се говори за любовьта, хората я свръзватъ съ самоотричането. Наистина, Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ себе си, отъ баща си и майка си, отъ живота си и да ме последва“. Значи, ученикътъ, който люби Учителя си, трѣбва. да се самопожертвува. Ако е жененъ, той трѣбва да напусне жена си и децата си; ако не е жененъ, ще напусне майка си и баща си и т. н. Въ очитѣ на разумнитѣ хора това самоотричане минава за безумие. Оттукъ излиза, че великитѣ работи се вършатъ отъ безумни, извѣяни хора. А обикновенитѣ работи се вършатъ отъ обикновени, трезви хора. Какъвъ по-великъ актъ познавате отъ самопожертвуването като вѫтрешенъ процесъ въ човѣка? Като говоримъ за любовьта, като великъ козмически процесъ, имаме предъ видъ онази любовь, която ражда живота. Само новородениятъ, само онзи, който самъ се е родилъ, разбира тази любовь. Новораждането е процесъ на новата култура. Значи, само новородилитѣ се хора, само хората на шестата раса ще разбиратъ и прилагатъ любовьта. Хората на шестата раса сѫ хора на свободата, на безсмъртието. Тѣ сѫ носители на Божественото въ свѣта, въ което нѣма измѣна, нито промѣна. И тъй, стремете се къмъ онази любовь, която носи истинско знание, истинска свобода на човѣка. Докато дойде до тази любовь, човѣкъ ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нѣщата ставатъ по механически начинъ. Въ механическитѣ действия нѣма развитие, а проявитѣ на любовьта подразбиратъ развитие. Дето любовьта присѫтствува, тамъ има растене и развитие. Да забиешъ единъ гвоздей, това е механически процесъ, въ който нѣма никакво развитие. Съ забиване на гвоздеи нищо не се постига. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо понѣкога не успѣватъ въ работитѣ си? Една отъ причинитѣ за неуспѣха имъ се дължи на съмнението, което ги обхваща. Тѣ ту вѣрватъ въ нѣщо, ту се съмняватъ. Каквото и да правятъ, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ съмнението. Съмнението показва, именно, че тѣ сѫ живи. Живиятъ човѣкъ може да се съмнява, а не умрѣлиятъ. Като се съмнява, човѣкъ губи; като вѣрва, той печели. Обаче, колкото сѫ необходими печалбитѣ, толкова и загубитѣ. Животътъ се изявява въ контрасти. Чрезъ съмнението човѣкъ се домогва до истината. Нѣкой се съмнява въ постѫпкитѣ на своя приятель. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава отъ съмнението. Така се съмняватъ хората и въ Бога, но въ края на краищата, или започвать да вѣрватъ въ Него, или съвършено се провалятъ. Не се съмнявайте въ Бога! Ако съмнението дойде независимо отъ васъ, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. Основната мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, е следната: Изучавайте законитѣ на топлината. Безъ топлина животътъ не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползува. За това е казано: Каквото правите съ другитѣ, това ще правятъ и съ васъ. Ако обичате, ще ви обичатъ; ако бѫдете добри, честни и справедливи къмъ другитѣ, и тѣ ще се проявяватъ къмъ васъ по сѫщия начинъ. Като млади, прилагайте горнитѣ правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможность на Бога да се проявява чрезъ васъ. Отличителнитѣ качества на ученика сѫ: да обича и да има готовность къмъ възприемане на новото. Това го прави вѣчно младъ. Каже ли нѣкой, че е старъ, това показва, че е на кривъ пѫть. Старъ е само мѫдрецътъ, който самъ разрешава въпроситѣ си. Кой отъ васъ разрешава въпроситѣ си самъ? Желая ви да бждете вѣчно млади, да възприемате и прилагате великата истина въ живота и да сте готови на всички жертви за нея. * 4. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий 1924 г. — София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Новото възпитание Мѫчно се дава банкетъ на сити хора. Мѫчно се говори на уморени хора. Мѫчно се говори на хората за новъ начинъ на възпитание. Каквото и да имъ се каже, не хваща мѣсто. Защо? Защото не съ изплатили дълговетѣ си. Не давайте пари на заемъ на човѣкъ, който не е изплатилъ старитѣ си дългове. Не давайте съветъ на болния, какъ да оре нивата си, докато още е на легло. Като оздравѣе и напусне леглото си, той самъ ще намери начинъ, какъ да изоре нивата си. За да успѣвате въ живота си, носете въ ума си следната мисъль: Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т. е. по-естествени и чисти сте въ отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Подъ думата „простота” ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключватъ всички ненужни прибавки къмъ нѣщата. Истината не се нуждае отъ никакви украшения, отъ никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единственитѣ, на които позволява да говорятъ за нея, съ Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да говорятъ за истината. Никой другъ нѣма право да се произнася за нея. Даже правдата нѣма право да говори за истината. Ще каже нѣкой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовьта и мѫдростьта сѫ проговорили вече. Ако любовьта и мѫдростьта не сѫ проговорили на човѣка, той нѣма право да се произнася за истината. Съвременните хора говорятъ за възпитанието на младитѣ и търсятъ нови методи, съ които да си служатъ. Въ български езикъ думата „възпитание” е съставена отъ предлога „възъ” и глагола „питая” - храня. Значи, да възпитавашъ човѣка, това подразбира, да го хранишъ. На гръцки езикъ думата „възпитание” означава рѫководене на деца, т. е. да водишъ хорото. Кой човѣкъ не може да води хоро? И следъ това ще кажете, че всѣки човѣкъ може да възпитава. Да водишъ хоро и да възпитавашъ човѣка, не е едно и сѫщо нѣщо. Играта не указва възпитателно влияние върху детето. Кой човѣкъ може да се възпитава? Здравиятъ, младиятъ човѣкъ се поддава на възпитание. Каквото и да прави, той все ще вземе участие въ играта. Заблуждение е отъ страна на религиознитѣ и духовни хора да мислятъ, че не трѣбва да играятъ. Духовниятъ животъ не из ключва играта. Престане ли да играе, да се движи, човѣкъ заспива. Като заспи, той изпада въ заблуждението да мисли, че е дошълъ до състоянието на „нирвана”. Състоянието на нирвана не е сънно състояние. Играта е необходима, както за детето, така и за възрастния. Играта придава на духа бодрость, живость, схватливость, за да използува разумно условията, които му сѫ дадени. Каквито и да сѫ условията на човѣка, той не трѣбва да се срамува отъ тѣхъ, но трѣбва да ги използува разумно. Съвременнитѣ педагози търсятъ специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовьта. Искашъ ли да възпитавашъ детето, ти трѣбва да го обичашъ - нищо повече. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Значи, между душата на детето и Бога не трѣбва да допущате никого - нито майката, нито бащата, нито учителя. Допуснете ли нѣкого, като клинъ между детето и Бога, никакво възпитание не можете да очаквате. Това правило е отъ значение, както за детето, така и за възрастния. Всѣка душа трѣбва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бѫде възпитатель. - Защо? - Защото само Богъ люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли нѣкой да ви възпитава, нека стои вънъ, и оттамъ да дава своитѣ наставления, но въ никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клинъ между човѣшката душа и Бога, той всичко ще развали. Ако майката е Богъ за детето, тя не трѣбва да позволява на когото и да е да влезе като клинъ между нея и детето й. Майката трѣбва да съзнава положението и отговорностьта си като майка, като заместница на Бога. Съзнава ли това, Богъ ще се проявява чрезъ нея и ще я учи, какъ да възпитава детето си. Следователно, поставете любовьта като връзка между човѣшката душа и нейния възпитатель и не се страхувайте. Любовьта трѣбва да се постави като основа на живота. Днесъ се прилагатъ множество нови методи за възпитание, но малко отъ тѣхъ даватъ добри резултати. - Защо? - Защото не всички сѫ изразители на истината. - Какъ ще познаемъ, кой методъ носи истината въ себе си? Истината освобождава и подмладява човѣшкия духъ. Следователно, предложатъ ли ви нѣкакъвъ новъ методъ за възпитание, не го приемайте, докато не разберете, носи ли освобождаване и подмладяване на човѣка. Да се подмлади човѣкъ, това значи, да се освободи отъ онази инертна материя въ себе си, която носи недѫзитѣ на миналитѣ вѣкове. Човѣшкиятъ духъ трѣбва да се освободи отъ инертното състояние, въ което е изпадналъ. Това значи, да се подмлади, да се новороди, да възкръсне. Тъй щото, дали ще възпитавате децата, или ще се самовъзпитавате, всѣки човѣкъ трѣбва да е направилъ поне единъ микроскопически опитъ, да знае, какво очаква. Мнозина препорѫчватъ молитвата като възпитателенъ методъ. Можете да приложите молитвата като методъ за възпитание, но само за душата. Когато ви е тѫжно на душата, помолете се и вижте, какво влияние е указала молитвата ви върху вашия умъ и вашето сърдце. Ако съ молитвата вие можете да облекчите товара на ума и на сърдцето си, тя ви е помогнала. Обаче, ако не получите никакво облекчение, това показва, че молитвата ви не е приета. Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могатъ да ви се притекатъ на помощь, нека молитвата стои настрана, като резервенъ методъ. Добре е човѣкъ да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всѣкога. Когато между двама добри приятели е произлязло нѣкакво недоразумение и никой не може да имъ помогне да се примирятъ, всѣки поотделно трѣбва да се обърне къмъ Бога, т. е. къмъ любовьта. Ако любовьта застане между тѣхъ, тя ще ги примири. Молитвата, като великъ актъ на общение между човѣшката душа и Бога, всѣкога дава добри резултати. Като не разбиратъ законитѣ на живота, майкитѣ и бащитѣ се възхищаватъ отъ децата си и ги наричатъ ангелчета. Ангелчета сѫ тѣ, но безъ крила. Като пораснатъ и се проявятъ, тогава родителитѣ виждатъ заблуждението си. Има ангели на земята, но тѣ сѫ рѣдко. На няколко хиляди деца едва едно отъ тѣхъ е ангелъ, който слиза на земята съ определена мисия, да рѫководи хората. Нѣкои родители се възхищаватъ отъ тънкитѣ вежди на децата си, отъ малката имъ устичка, отъ малкитѣ имъ ушички и т. н. Тъкмо тѣзи белези говорятъ за неправилно развитие, за нѣщо лошо въ характера. Родителитѣ могатъ да не познаватъ нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искатъ ли да знаятъ, какви заложби носятъ децата имъ въ себе си, ще се подаватъ ли на новите педагогически методи, нека видятъ, обичатъ ли ги децата имъ. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза въ положението имъ и цени всичко, каквото те правятъ за него. Въ това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото въ детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукатъ камъни, да копаятъ руди, да оратъ земята, за да изпитатъ горчивинитѣ на живота. На благороднитѣ и напреднали души природата дава по-благородни задачи. Изобщо, природата възпитава своите деца съ години, като прилага къмъ тѣхъ различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи съ по-сурови методи, когато иска да смекчи характера имъ, да сломи тѣхната упоритость. Не се възпитава лесно човѣкъ. Задачата на природата не е да унищожи човѣка, да го стрие на прахъ, но да го възпита. Нѣкой човѣкъ и да го стриешъ на прахъ, пакъ си запазва грубото, горчиво и люто естество. Пиперътъ и на прахъ да го стриешъ, пакъ пиперъ си остава. По-лошъ става, но не по-добъръ. Ако го хвърлишъ въ очите на хората, голѣма пакость причинява. Като се натъквате на нѣкои лоши характери, на мѫже или на жени, казвате: Ялъ ли си попарата на жена? Ялъ ли си попарата на мѫжъ? Зависи, на каква жена, или на какъвъ мѫжъ сте попаднали. Всички мѫже и жени не сѫ еднакви. Страшно е да попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, въ когото Божественото съзнание още не е пробудено. Сега азъ говоря за голѣмитѣ деца, за мѫжетѣ и за женитѣ. Обаче, каквито сѫ голѣмитѣ деца, такива сѫ и малкитѣ. Мѫжътъ, като по-силенъ отъ жената, мисли, че има право да си служи съ закона на прѫчката и я прилага на общо основание. Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. - Защо? - Слаба е. Вечерьта, когато мѫжътъ заспи, тя връзва рѫцетѣ и краката му съ вѫже, набива го добре и му казва: Разбирашъ ли сега и ти този законъ? Втори пѫть ще ми давашъ ли такъвъ урокъ? Ако ти не бѣше ме билъ, и азъ нѣмаше да те бия. Ти ме научи на този законъ. За това е казано въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри”. Нѣма по-великъ методъ за възпитанието на детето и на възрастния отъ закона на любовьта. Като ученици, вие трѣбва да приложите закона на любовьта и съ него да работите. Мнозина казватъ, че хората могатъ да се изправятъ съ съвети, съ проповѣди. Днесъ много се говори и проповѣдва на хората, но въпрѣки това не се изправятъ. Когато първитѣ човѣци въ рая проявиха своето непослушани Богъ ги изпъди въ свѣта да копаятъ, да оратъ и да сѣятъ, но тѣ пакъ не се изправиха. Като видѣ, че и съ изпѫждане свѣтътъ не се възпита, Богъ приложи единъ отъ най-силнитѣ методи за възпитанието му, а именно - законътъ на любовьта. Нѣма сила въ свѣта, която може да противодействува на любовьта. И най-упорититѣ духове отстѫпватъ предъ любовьта. Значи, следъ като всички методи за възпитанието на човѣка се указали слаби и безрезултатни, Богъ приложилъ любовьта като най-мощенъ методъ. Коя любовь е приложилъ Богъ? Той е приложилъ онази любовь, която прави човѣка малъкъ, доволенъ отъ всичко, което му е дадено, отстѫпчивъ и готовъ всѣки моментъ да изправя погрѣшкитѣ си. Този човѣкъ може да бѫде и пръвъ, и последенъ. Той не търси човѣшко право, нито човѣшка слава. Щомъ люби, той носи въ себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бѫдете истински педагози, приложете любовьта като единъ отъ новитѣ и мощни методи при възпитанието. Съвременнитѣ учени и педагози прилагатъ различни методи за възпитание на младото поколѣние, но въ края на краищата не получаватъ голѣми резултати. - Защо? - Има нѣщо, което куца въ тѣхнитѣ методи. Като не успѣватъ, тѣ бързатъ да се оправдаятъ съ условията. Въ това отношение тѣ изпадатъ въ положението на десетьтѣ животни, които взели участие въ конкурсъ за надбягване, но, като не успѣли, обвинили условията. Ще предамъ накратко съдържанието на тази басня. Двама царе избрали по десеть животни отъ царството си - охлювъ, ракъ, заякъ, лисица, вълкъ, мечка, лъвъ, тигъръ, орелъ и маймуна, които да се конкуриратъ въ бързина. За тази цель билъ опредѣленъ день и часъ, когато животнитѣ ще се явятъ предъ специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животнитѣ на едното царство се различавали отъ животнитѣ на второто царство по бързина, но, въпрѣки това, нито едно отъ тѣхъ не могло да стигне на време на определеното место, въ определения день и часъ. Всѣко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запримѣръ, охлювътъ казвалъ: Азъ съмъ много бръзъ, но въ влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа. Този примѣръ се взима като символъ за всички съвременни методи, които се прилагатъ при възпитание на младото поколение. Единъ отъ методите е методътъ на охлюва, другъ - на рака, трети - на лисицата, на тигъра, на мечката и т. н. Охлювътъ казва: Има време за всичко, нѣма защо да се бърза. Ракътъ пъкъ казва: Нѣма защо да се върви напредъ, и назадъ може да се върви. Каквито методи да прилагате за възпитанието на младежьта, резултатитѣ сѫ слаби. Тѣ не могатъ да въздействуватъ върху естественитѣ недѫзи на децата. Причинитѣ на тия недѫзи се криятъ въ мозъка на човѣка. Следователно, да въздействувате върху детето, това значи, да познавате човѣшката глава въ подробности. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истината. Тѣ се стремятъ къмъ нея, но не могатъ още да я придобиятъ. Съвременниятъ човѣкъ не може да си служи съ истината. Защо? По естествената причина, че органътъ за възприемане и предаване на истината въ него не е развитъ. Следователно, докато човѣкъ не възстанови първичното, здравословно състояние на своите органи, той не може да си служи съ тѣхъ. Най-ценното нещо за човѣка е неговиятъ мозъкъ. Всички центрове на мозъка трѣбва да бѫдатъ въ нормално състояние. Ако мозъчнитѣ центрове на детето не сѫ въ нормално състояние, задачата на възпитателя се свежда, именно, къмъ това, да прилага такива методи, чрезъ които да възстанови нормалното състояние на тия органи. Когато възпитава детето си, майката трѣбва да си служи и съ мекъ, и съ строгъ говоръ. Отъ време на време тя трѣбва да създава мѫчнотии на детето, чрезъ които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисъльта на човѣка, тя развива мозъчнитѣ центрове. Обаче, отъ любовь къмъ децата си, майките ги ограждатъ отъ мѫчнотии и страдания. Те искатъ децата имъ да бѫдатъ здрави, силни, безгрижни, обаче, природата не търпи това. Тя има грижа не само за хората, но и за животните. Запримѣръ, за да предпази животните отъ опасностите на живота, тя е вложила страха въ тѣхъ като предпазителна мѣрка. Страхътъ е вложенъ и въ човѣка. Докато съвѣстьта въ човѣка не е развита, страхътъ е необходимъ за него. Той го предпазва отъ престъпления. Като не знаятъ това, майкитѣ се стремятъ да освободятъ децата си отъ страха. Ако детето на нѣкоя майка е страхливо, тя го води при баби и лѣкари, да го лѣкуватъ. Обаче, ако съвѣстьта на това дете не е развита, щомъ се освободи отъ страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпникъ, не го освобождавайте отъ страха преждевременно. Казано е въ Писанието: „Страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта”. И тъй, страхътъ е основа, върху която лежи възпитанието на децата. Страхътъ предпазва детето отъ погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ преживява не само свои състояния, но и чужди. Въ единъ день само човѣкъ може да мине презъ състоянията на стотици и хиляди хора. Иначе не може да се обясни, какъ въ единъ мекъ, миролюбивъ човѣкъ се явява желание да бие, да наказва близкитѣ си. Това не е негово състояние. Този човѣкъ се е подалъ на течението, по което се движатъ воинственитѣ хора. Понѣкога нѣкой лошъ, грубъ човѣкъ се проявява като добритѣ хора. Тази проява не е негова. Той е влѣзълъ въ течението на добритѣ хора и се проявява като тяхъ. Ето защо, всѣки трѣбва да знае, кои състояния съ негови и кои чужди. Възможно ли е добриятъ човѣкъ въ единъ день да стане лошъ и лошиятъ въ единъ день да стане добъръ? Срещате единъ добъръ човѣкъ, като ангелъ, но следъ нѣколко часа го виждате погрознѣлъ, съ помраченъ погледъ. Кѫде отиде ангелската му доброта? Може ли диамантътъ да стане вѫгленъ? И при най-лошите състояния добриятъ човѣкъ си остава добъръ. Ще кажете, че и добриятъ човѣкъ греши. Това е другъ въпросъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не греши. Въ развитието на човѣка погрѣшкитѣ представятъ излишъци, които служатъ за наторяване. Каже ли нѣкой за себе си, че никога не грѣши, ние го наричаме „задъненъ човѣкъ”. Това дете, което върши и погрешки, и добри дѣла, е по-благонадежно отъ онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено”. Отъ него нищо не може да се очаква. Тъй щото, погрѣшкитѣ на хората сѫ резултатъ на неасимилирана енергия. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да греши. Обаче, колкото и да се пази отъ погрѣшки, като работи, човѣкъ неизбежно ще грѣши. Като грѣши, той трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си и да се учи отъ тѣхъ. Коя домакиня, като готви, не цапа тенджерите и тиганите? Невъзможно е домакинята да готви, и сѫдоветѣ й да оставатъ чисти. Ако сѫдоветѣ й сѫ чисти, това - показва, че тя не е готвила. Какво трѣбва да правите съ нечистите си сѫдовѣ? Ще ги измиете добре съ топла вода и сапунъ. Като ги измиете, ще видите, какво е тѣхното естество. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете благоразумни, да не се самоосѫждате. Ако хората ви сѫдятъ, вие трѣбва да се вслушвате въ тѣхната сѫдба. Обезсърдчавайте се, безъ да се обезсърдчавате. Гнѣвете се, безъ да се гнѣвите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театъръ, безъ да влагате себе си, сърдцето си въ него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го отъ все сърдце. Цѣлото ви сѫщество трѣбва да взима участие въ правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Нѣкой вдигналъ 50 клгр. тежесть. Трѣбва ли да се чудите на това? Дѣдо му вдигалъ сто килограма. Бѫдете доволни и на 50-тѣ килограма. Ще дойде день, когато ще вдигате повече отъ сто килограма. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да благодари и за най-малкото добро, което въ даденъ случай може да направи. Ще кажете, че ако въ проявитѣ си човѣкъ не е великъ, душата му поне е велика. Наистина, велика е човѣшката душа, но тя не се е проявила още. Днесъ тя приготвя условия за своето проявление. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ да прояви душата си. Докато човѣкъ не даде пѫть на Божественото начало въ себе си, душата не може да се прояви. Тя чака своето време, както пѫпката чака слънчевитѣ лѫчи, да се разцъвти. Сега, като говоримъ за новото възпитание, имаме предъ видъ новите методи. Единъ отъ новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сънь. Направете опитъ, да извикате при себе си учениците си, когато спятъ. Ако въ сънното си състояние тѣ могатъ да се свържатъ съ съзнанието на своя учитель, отъ тѣхъ може да се очаква нѣщо добро. За ония ученици, които въ време на сънь не могатъ да се свържатъ съ съзнанието на учителя си, казваме, че нѣматъ будно съзнание. Така всеки учитель може да провери будностьта на съзнанието на учениците си, за да знае, какъ трѣбва да постѫпва съ тѣхъ. Само ония ученици могатъ да възприематъ учението на своитѣ учители, на които съзнанието е будно вечерь, въ време на сънь. Не е ли будно съзнанието имъ вечерь, отъ тѣхъ нищо не може да се очаква. Този методъ е приложимъ не само при възпитанието, но и при други случаи. Запримѣръ, ако искате да узнаете, можете ли да работите успешно съ своя приятель, извикайте го на сънь при васъ. Ако се отзове на поканата ви, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако не се отзове, между васъ нѣма разумна връзка. И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученикъ, между вашето съзнание и неговото трѣбва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свѣтъ, отъ него нищо не може да стане. Това дете зависи отъ условията: ако условията сѫ добри, и детето е добро; ако условията сѫ лоши, и детето е лошо. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ условията, да стане тѣхенъ господарь. Само човѣкътъ на любовьта може да бѫде господарь на условията. Следователно, искате ли да възпитавате нѣкого, приложете любовьта като великъ факторъ, като велика сила въ свѣта. Да възпитавашъ нѣкого, това значи, да го любишъ съ всичкото си сърдце и душа. Въ вашето лице той трѣбва да вижда човѣкъ, на когото да се довѣри напълно, за да приеме и приложи всичкитѣ му съвети. Следъ свършване на събора, на всички ни предстои една екскурзия до върха Мусала, да подишаме чистъ въздухъ, да се обновимъ и да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ досега. Като се върнемъ отъ Мусала, всички да започнемъ нова, интенсивна работа. Новата работа подразбира приложение на любовьта. Работете съ любовь, за да имате резултати. Като ученици, съветвамъ ви да бѫдете вѣрни на великия законъ на любовьта, т. е. на Бога, Който ви е призовалъ на работа. Не оставяйте да се вмъкне нѣкой като клинъ между вашата душа и Бога. Вѣрвайте, че вашитѣ добри желания ще се изпълнятъ. Т. м. * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий, 1924 г. - София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Правилно разбиране на природнитѣ действия. Какво обяснение ще дадете за пелените, въ които майките увиватъ децата си? Защо майките увиватъ децата си въ пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражаватъ на природата. Нѣма сѫщество, което природата да не е увила въ пелени. Съ това тя го предпазва отъ външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, съ които майките увиватъ децата си, виждате, че презъ различните годишни времена те биватъ различни: зимно време пелените сѫ най-дебели, есень - по-тънки, презъ пролѣтьта - още по-тънки, а презъ лѣтото - най-тънки. Значи, всѣко време налага свои изисквания, които сѫ общи за всички сѫщества. Общите условия и изисквания, които се налагатъ на хората, зависятъ отъ законите на природата. Оттукъ вадимъ заключение, че животътъ на всички живи сѫщества се определя отъ великите закони на разумната природа. Те сѫ общи за всички сѫщества безъ изключение. Който разбира тия закони и имъ се подчинява, той се развива правилно и безъ катастрофи. Който ги разбира, но не иска да имъ се подчинява, той самъ се излага на ненужни страдания. Ще дойде день, когато, иска или не иска, човѣкъ ще бѫде заставенъ да се подчини на природнитѣ закони. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като не се е подчинявалъ на тия закони, да не е счупилъ главата си. Като говоримъ за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме предъ видъ съзнателното отнасяне на човѣка къмъ тия закони. Не е въпросъ да страда човѣкъ изкуствено, а да изработи дълбочина въ душата си. Казватъ за нѣкого, че е дълбокъ човѣкъ. За насъ е важно, какъ е станалъ дълбокъ. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрезъ съзнателна и разумна работа на човѣка върху себе си и чрезъ голѣмо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човѣкъ да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начинъ. И тъй, когато човѣшката воля се противопостави на Божествената, въ живота на човѣка ставатъ голѣми катастрофи и пертурбации. Когато се срещнатъ две воли съ различни сили и скорости, тѣ се сблъскватъ и произвеждатъ огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващитѣ сили сѫ по-голѣми, толкова и огъването е по-голѣмо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пѫтя си. Мнозина изучаватъ духовния животъ и, като се намѣрятъ предъ известно затруднение, мислятъ, че съ молитва могатъ да постигнатъ всичко. Всичко разумно се постига съ молитва, но не и неразумното. Можете ли съ молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове отъ Библията, дето се казва, че Исусъ Навинъ спрѣлъ движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трѣбва да разбирате дълбокия смисъль, който е вложенъ въ тѣхъ. За тази цель трѣбва да разбирате езика на Свещените книги. Съ такъвъ езикъ си служи и природата. Природата е пълна съ символи. Който иска да се разговаря съ нея, трѣбва да разбира езика й, т. е. символитѣ, които тя влага въ своята речь. Всичко въ природата е разумно. Когато възлага на човѣка нѣкаква работа, тя му дава свобода да си послужи, съ какъвто методъ той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само единъ начинъ. Затова казваме: Много сѫ пѫтищата за приготвяне на една работа, обаче, единъ е методътъ за нейното прилагане. Съ други думи казано: Природата дава възможность на човѣка да се прояви по различни начини, чрезъ което изпитва неговата интелигентность, неговитѣ добродетели и волята му. Въ изпълнение на нещата, което е предметъ на Божествения свѣтъ, има само единъ начинъ. Да допуснемъ, че предъ васъ се разкриватъ два пѫтя, които водятъ къмъ планински връхъ, високъ три хиляди метра. Единиятъ пѫть е широкъ, но, за да се стигне до върха по този пѫть, трѣбва да се обикаля много. Другиятъ пѫть е тѣсенъ и много стръменъ, Нѣкои хора ще тръгнатъ по широкия пѫть, а други - по тесния. Но тези, които вървятъ по широкия пѫть, сѫ хора съ разложено сърдце, които обичатъ лесните работи. Дойдатъ ли до мѫчнотиитѣ въ живота, тѣ съзнателно ги избѣгватъ. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръменъ пѫть къмъ планината, понеже обичатъ да преодоляватъ мѫчнотиитѣ. На тѣхъ те гледатъ като на задачи за упражнение на ума, на сърдцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даденъ човѣкъ, вижте, по какъвъ пѫть върви той и какъ решава задачите си. Достатъчно е да влезете въ едно село, за да се произнесете, съ какви възможности разполагатъ селяните отъ това село. Ако те сеятъ изключително овесъ, ръжь и ечемикъ, вие казвате, че възможностите имъ сѫ ограничени. Щомъ не могатъ да сеятъ жито, те сѫ лишени отъ отъ условията, при които житото расте. Влезете ли въ единъ домъ, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характеръ. Всѣка външна проява на Човѣка определя неговия характеръ. Добре е човѣкъ да отглежда цветя, но трѣбва да се знае, че всѣко цвете е изразъ на известна интелигентность. Отъ цветята, които човѣкъ отглежда, сѫдимъ за степеньта на неговото развитие. Човѣкъ не съзнава, защо обича нѣкои цветя повече отъ други. Макаръ и да не съзнава това. Обичьта му къмъ едни цветя повече, отколкото къмъ други, показва, какви способности и сили се криятъ въ него. Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуватъ за различни култури. Черноземътъ, запримѣръ, дава добро жито. Нѣкои хора сѫ подобни на черноземъ. Тѣ сѫ богати материалисти, но разумни. Освенъ черноземъ, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растатъ различни култури. Отъ всички почви най-богата е черноземътъ, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремятъ къмъ разнообразна храна, затова тѣ често употрѣбяватъ и ръженъ хлѣбъ. Всѣка зърнена храна, всѣки плодъ съдържа въ себе си специфични елементи, отъ които човѣшкиятъ организъмъ се нуждае. Тази е причината, поради която човѣкъ отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове. Като ученици, вие трѣбва да изучавате външната страна на нещата и оттамъ постепенно да влизате навѫтре. Виждате нѣкой човѣкъ външно грубъ, суровъ, а вѫтрешно деликатенъ, нѣженъ. Вие се чудите, защо е толкова грубъ външно. Много естествено. Този човѣкъ живѣе при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на некой плодъ, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човѣшкия мозъкъ, толкова по-мѫчно човѣкъ възприема нещата. Както да обяснявате на този човѣкъ нѣкой философски въпросъ, той мѫчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозъкъ. Той се намира още въ зимата на своя животъ. Дебели снѣгове покриватъ земята му. Трѣбва да чакате пролѣтьта, да дойде топлото слънце, да разтопи снѣговетѣ, които го обвиватъ. Щомъ се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човѣкъ да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голѣмото, човѣкъ трѣбва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявитѣ на своята душа. Въ познаването на човѣшката душа се крие смисълътъ на живота. Докато дойде до това познание, човѣкъ минава презъ големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трѣбва да го обезсърдчава. Той трѣбва да знае, че това, което днесъ му противодействува, единъ день ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днесъ му съдействува за добро, единъ день ще му противодействува. Това е законъ. Кой не е опиталъ този законъ? Днесъ имате единъ добъръ приятель, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува въ доброто, защото върви въ възходещъ пѫть, къмъ Бога. Единъ день, когато линиите на неговото движение взематъ обратна посока, въ низходещо направление, безъ да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този законъ, вие се очудвате, какво е станало, защо приятельтъ ви се опълчва противъ васъ, защо идатъ мъчнотии въ живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизатъ отъ васъ. Тѣ се криятъ въ самия козмосъ, въ условията на Битието. Заради васъ нито козмосътъ, нито природата ще измѣнятъ своите сили. Отъ васъ се изисква разумность, да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ и съ злото въ свѣта. Христосъ не казва да се борите съ злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умнитѣ, най-силнитѣ и най-добритѣ хора въ свѣта, които могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си изведнъжъ. Най-мощниятъ, най-разумниятъ и най-добриятъ въ света е Богъ. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се съ Него. Докато стоите далечъ отъ Него и не Го признавате, вие никога нѣма да решите задачите на своя животъ. Вие ще се блъскате отъ една мѫчнотия въ друга, докато съвършено капитулирате. Като изнасямъ този въпросъ, азъ имамъ предъ видъ да ви освободя отъ кривите разбирания. Ученикътъ трѣбва да мисли право. Ако говори за физическия свѣтъ, той трѣбва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свѣтъ, също трѣбва да ги познава добре. Не е ученикъ онзи, който живѣе съ заблуждения. Нѣкой прави различни движения, вдига рѫцетѣ си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духътъ го каралъ да прави тези упражнения. Той трѣбва да знае, кой духъ го заставя да прави движения съ рѫцетѣ и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете въ себе си, трѣбва да знаете, какъвъ смисълъ иматъ тия движения. Ще каже нѣкой, че тия движения сѫ дадени специално за него. И това е възможно, но той трѣбва да знае, че специалните работи се даватъ рѣдко. Много цигулари има въ свѣта, но само единъ е Паганини, който могълъ да свири едновременно на четиритѣ струни. Това, което Паганини е могълъ да направи съ цигулката, други не сѫ постигнали още. Техниката, която Паганини ималъ, била специална. Съвременните хора сѫ музиканти, но отъ различна величина. И тѣ изучаватъ най-великото музикално произведение - живота. Всички хора се стремятъ къмъ добъръ животъ, но малцина го живѣятъ. Срещате едного, виждате, че е веселъ. Защо? Пари има, задоволилъ е нуждите си. На другия день срѣщате сѫщия човѣкъ, но вече недоволенъ, тѫженъ. Защо е недоволенъ? Нѣма вѫглища, нѣма топли дрехи. Вие изваждате отъ кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става веселъ. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбьта на този човѣкъ се е превърнала въ радость, защото Богъ го е посетилъ. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и въ първия случай Богъ го е посетилъ? Богъ посещава човѣка и чрезъ страданията, и чрезъ радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трѣбва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изтисканъ цирей, трѣбва да се радвате и на празната кесия. Право е човѣкъ да се радва, когато циреятъ се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя въ цирея може да причини голѣми пакости на човѣка, но мислите ли, че пълната кесия съ пари не може сѫщо да му причини известни пакости? За да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си, човѣкъ трѣбва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човѣкъ трѣбва да заеме средното положение и оттамъ да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, съ която да разрешава противоречията и мѫчнотиитѣ си. Мнозина искатъ да бѫдатъ дебели, да иматъ запасъ отъ материя. Защо ? Те мислятъ, че като сѫ пълни, ще бѫдатъ здрави. Щомъ сѫ здрави, ще бѫдатъ щастливи. Те не подозиратъ, че колкото повече излишна материя иматъ, толкова по-големи страдания ще иматъ. Не е въпросъ човѣкъ да си създава изкуствено мѫчнотии и страдания. Изкуственитѣ страдания ожесточаватъ човѣка, а естественитѣ го облагородяватъ и осмислятъ живота му. Въ тѣхъ човѣкъ познава Божиите пѫтища. Казвате: Не може ли да се живѣе безъ страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човѣкъ, толкова повече знания и по-голѣма мѫдрость придобива, толкова повече се освобождава отъ ограничителнитѣ условия на живота. Казано е въ Писанието: „Блажени страдащитѣ”. За кои страдащи се говори въ този стихъ? За ония, които иматъ разумни страдания. Разумните страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце, повдигатъ духа на човѣка, внасятъ разширение въ душата му. Ако поетътъ има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цѣлото човѣчество. Обаче, ако страданията му сѫ неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъчь въ душите на читателите си. Като знаете това, не избѣгвайте разумнитѣ страдания, които Богъ ви праща, но бѫдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания. За да се ползувате отъ разумнитѣ страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила въ живота си: Не увеличавайте радоститѣ и страданията на никого. Не отнемайте радоститѣ и страданията на никого. Това сѫ две правила, които трѣбва да пазите, както къмъ себе си, така и къмъ другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човѣка за деня, поне азъ да не го увеличавамъ. Достатъчно е и радостьта, която му е дадена. Нека той я използува, както трѣбва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човѣкъ страда. Ако Богъ му е изпратилъ това страдание, азъ нѣмамъ право да го отнемамъ. Той има сила да се справи съ него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостьта му, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. Ама радостьта му била причинена отъ нѣкакво заблуждение. И така да е, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе съ известно заблуждение, което му причинява малка радость, отколкото да му се отнеме тази радость и да остане душата му празна. Другъ е въпросътъ, ако, при освобождаване на човѣка отъ известно заблуждение, ти можешъ да внесешъ нещо ново, по-велико, съ което да запълнишъ душата му. Не можешъ ли да внесешъ въ душата на човѣка по-голѣма радость отъ тази, която той има, ти правишъ престъпление. Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трѣбва да излезете отъ болницата. Като излезете отъ болницата съвършено здрави, вие имате възможность да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате единъ боленъ, това не значи, че трѣбва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности сѫ само за васъ. Пѫтьтъ, по който вие сте минали, се различава коренно отъ пѫтя на другитѣ хора. Искате ли и другите хора да вървятъ по вашия пѫть, освенъ че нищо нѣма да придобиятъ, тѣ могатъ да се спънатъ. Искате ли да предадете нѣкоя ваша опитность, ще изнесете най-малкото отъ това, което сте преживяли. Ако пъкъ е нужно да я предадете изцѣло, предайте я точно, както сте я преживели, безъ никакви преувеличения. Когато попадне подъ влияние на щеславието си, безъ да иска, човѣкъ преувеличава своите опитности и казва: Азъ видѣхъ ангелъ. - Какъвъ беше? - Не мога да кажа, но нещо светло блесна предъ очите ми. - Голема ли бѣше тази свѣтлина? - Като точка. Значи, отъ една светла точка той създаде цѣлъ ангелъ. Може ли свѣщьта, която нѣкой човѣкъ носи, да каже, че представя самия човѣкъ? Силата на свѣтлината, която човѣкъ пръска на пѫтя, по който върви, показва степеньта на неговата интелигентность. Човѣкъ не е нито въ свѣтлината на своя умъ, нито въ топлината на своето сърдце, нито въ силата на своя организъмъ. Човѣкъ е скритъ другаде. Кѫде е той, мѫчно можете да отговорите на този въпросъ. Следователно, проявитѣ на човѣка не опредѣлятъ още неговата същина. Тѣ не осигуряватъ неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото въ хамбара осигурява живота на човѣка? Колкото и да се осигурява, съ това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човѣкъ, толкова повече се приближава къмъ края на своя животъ. Смъртьта засѣга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртьта засѣга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пакъ има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоенъ, съ усмивка на уста, съ свѣтлина и съзнание въ себе си, че отива на по-добро мѣсто, отколкото е билъ досега. Той се намира въ положението на мома, която се жени за своя възлюбенъ. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбять за нея, но знае, че отива на добро мѣсто, отъ което и тя, и тѣ ще бѫдатъ доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворникъ, постоянно пазенъ отъ стражари. Кое отъ двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала цельта си и осмислила своя животъ, или като затворникъ, лишенъ отъ свобода и свѣтлина? И тъй, искате ли да живѣете и да умрете въ свѣтлина, изучавайте Божиитѣ закони, които не само азъ казвамъ, но и великитѣ хора на миналото и настоящето не преставатъ да проповѣдватъ за тѣхъ на човѣчеството. Като изучавате Божиитѣ закони и пътища, изучавайте и вашия животъ, както и живота на своите ближни. По този начинъ ще видите, какъ се проявява Богъ въ живота на всички хора. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободенъ да направи нѣкакво отклоняване надѣсно или налѣво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човѣка отъ Бога. Това сѫ методи, по които човѣкъ постѫпва. Човѣкъ е свободенъ да постѫпва по различни начини. Както и да постѫпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържатъ правилото, като се срѣщатъ, да се усмихватъ. Това е единъ начинъ на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещатъ, всѣкога да се усмихватъ? Представете си, че двама души се срещатъ въ тъмна, мрачна нощь. Могатъ ли тѣ да се усмихнатъ единъ на другъ? Ако се срещнатъ презъ деня, а вънъ е много прашно, могатъ ли да се усмихнатъ? Значи, човѣкъ може да се усмихва при благоприятни условия. Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, съ цель да направимъ живота имъ приятенъ. Запримѣръ, всички хора, особено жените, готвятъ, но не сѫ доволни отъ своето готвене. Защо? Тѣ сѫ усъвършенствували кулинарното изкуство, въпреки това сѫ недоволни. Недоволството имъ се дължи на факта, че гостбитѣ имъ лесно се вкисватъ. Както и да ги запазватъ, тѣ издържатъ най-много четири-петь деня, когато гостбитѣ, които природата готви, издържатъ петь-шесть месеца. Каквото е различието между човѣшкитѣ и природни гостби, такова е различието и между човѣшкитѣ мисли и чувства и тия, които идатъ отъ Божествения духъ. Първите сѫ временни, лишени отъ животъ, а вторите - вечни и пълни съ животъ и енергия. Колкото повече човѣкъ се приближава къмъ Божественитѣ мисли, толкова животътъ му става по-приятенъ, толкова повече човѣкъ се облагородява и повдига. Следователно, когато се движи по права линия, човѣкъ има възможность да се отклонява въ четири посоки: надѣсно, налѣво, нагоре и надолу. Да се отклони човѣкъ надѣсно, това значи, като върви въ правия пѫть, да разреши даденъ въпросъ съ ума си; да се отклони налѣво, това значи, да разреши даденъ въпросъ съ сърдцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса съ своя висшъ умъ, съ разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса отъ гледището на материалния животъ, въ който се намиратъ коренитѣ на злото. Значи, съ помощьта на разумната дейность на ума и на сърдцето, човѣкъ слиза въ материалния свѣтъ да изучава злото като сила и принципъ въ свѣта. Това може да постигне човѣкъ само тогава, когато е далъ пѫть на идейното, на Божественото начало въ себе си. Кога отваря човѣкъ сърдцето и ума си за Божественото? Когато живѣе споредъ великитѣ закони на Битието. Тогава човѣкъ е подобенъ на изворъ, който дава на всички. Когато Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той има какво да дава отъ себе си. Той е радостенъ и доволенъ. Обаче, докато разрешава въпроситѣ си отъ гледището на ума и на сърдцето си, човѣкъ живѣе въ свѣта на радостите и скърбите, т. е. въ материалния животъ. Започне ли да решава въпросите си отъ гледището на разумния или Божественъ свѣтъ, човѣкъ се качва горе, въ главата си, и тамъ се проявява. Отъ главата си, т. е. отъ клонете на живота, човѣкъ слиза въ материалния животъ, въ корените на злото. Щомъ е далъ пѫть на Божественото въ себе си, той лесно се справя съ злото. Въ материалния свѣтъ умътъ и сърдцето работятъ едновременно. Запримѣръ, ако човѣкъ тръгне съ лѣвия кракъ напредъ, веднага следъ това дѣсната рѫка излиза напредъ. Значи, сърдцето се проявява чрезъ лѣвия кракъ, а умътъ - чрезъ дѣсната рѫка. И обратно: ако дѣсниятъ кракъ излезе напредъ, съ него заедно излиза лѣвата рѫка. Това сѫ два метода, съ които човѣкъ работи въ материалния свѣтъ. Ако приложи двата метода и нѣма резултати, човѣкъ прибѣгва до третия методъ - приложение на висшия умъ. Той се отправя къмъ главата си, т. е. къмъ Божествения свѣтъ. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите на рѫцетѣ си, стиска главата си и се обезсърдчава. Нѣма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зрѣла ли е, или не. Погледнете къмъ рѫцетѣ и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Свѣтътъ е създаденъ разумно. Следователно, и азъ трѣбва да бѫда разуменъ, да реша правилно въпросите на своя животъ. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате съ възвишенитѣ сѫщества, които ви идатъ на помощь. Днесъ много хора умиратъ преждевременно, защото не се движатъ. Човѣкъ трѣбва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъмъ. Същевременно той трѣбва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тѣлото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъмъ, човѣкъ се свързва съ Божественото начало въ свѣта, което започва да работи върху него. По този начинъ, именно, Богъ въздействува върху разумнитѣ хора. Работете съзнателно върху силитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да се свържете отъ една страна съ природата - майка на цѣлото човѣчество, а отъ друга - съ Божествения духъ - баща на човѣчеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито сѫ имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, безъ напрежение, но не се подавайте на леностьта. Сега ще ви дамъ едно правило, което трѣбва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лѣгайте си рано, да се наспите добре и въ четири часа сутриньта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна въ леглото, но веднага ставайте. Следъ това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 ÷ 15 минути въ размишление върху разумния животъ и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрезъ сънь. Другъ начинъ има, по който човѣкъ може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щомъ го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка съ силитѣ на разумната природа, които укрепватъ организъма. Така човѣкъ ще кали волята си и ще постигне своитѣ желания. Волята е свързана съ духа на човѣка. Силната воля подразбира силенъ духъ. Има ли силенъ духъ, човѣкъ е въ състояние да се справи съ всички болезнени състояния въ себе си, да изправи своитѣ погрѣшки. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човѣка. По него познавате, какво носи човѣкъ въ себе си, какво е изработилъ въ миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носятъ тѣ въ себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и нѣма да се лъжете въ това, което тѣ представятъ. Невежиятъ човѣкъ се обезсърдчава, отчайва се и страда повече отъ учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законитѣ, които управляватъ живота. Той се разочарова на всѣка стѫпка. Учениятъ вижда нещата, както сѫ въ действителность, и не ги идеализира. И тъй, стремете се къмъ разумнитѣ прояви, къмъ съзнателния животъ, въ който нѣма големи противодействия. Когато противодействията сѫ големи, и страданията сѫ големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създаватъ излишни страдания. Като ученици, вие трѣбва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трѣбва да се радвате на печалбата отъ лотария, преди да сте проверили, кой билетъ печели? Ама нѣкой ви казалъ, че вашиятъ билетъ печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Сѫщото се отнася и до скръбьта. Преди да разберете, какъ е станала една работа, не се подавайте на скръбьта. Гледайте на живота разумно, съ самообладание, да внесете нова вълна, новъ импулсъ въ себе си. Задачата на всеки човѣкъ, като ученикъ на Великата школа на живота, е да даде пѫть на Божественото начало въ себе си, което осмисля живота. Т. м. * 2. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 г. - София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Любовь и мисъль Свѣтътъ е създаденъ въ седемь дни. Първиятъ день отговаря на недѣлята. Човѣкъ пъкъ е създаденъ въ шестия день, който отговаря на петъкъ - день на Венера, день на любовьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да благодари за своето създаване, но същевременно и да го оправдае. Човѣкъ е създаденъ въ деня на любовьта, но не може да обхване Великата Божия Любовь. Той е възприелъ само часть отъ нея въ душата си, за да изпълни светото предназначение, за което е дошелъ на земята. Въ какво седи светото предназначение на човѣка? Въ придобиване на разумната любовь и свѣтлата мисъль. Кои сѫ отличителните качества на разумната любовь и свѣтлата мисъль? Разумната любовь обединява нѣщата. Въ нея нѣма никакво разединяване. Свѣтлата мисъль изключва всѣкакво вкисване, гниене, ферментиране на нѣщата. Какъ познаваме, кой човѣкъ живѣе въ разумната любовь, въ шестия день на Битието? Който живѣе въ шестия день, въ деня на любовьта, забравя своитѣ лични интереси и се стреми къмъ едно: да приложи закона на любовьта въ своя животъ. Той познава проявите на разумната любовь, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислятъ живота му. Той има правилни отношения къмъ Бога, къмъ хората и къмъ своята душа. Този човѣкъ наричаме човѣкъ на шестата раса - новиятъ човѣкъ. Два елемента отличаватъ новия човѣкъ отъ стария: разумна любовь и свѣтла мисъль. Той малко говори, много работи. Обикновениятъ човѣкъ повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървятъ добре. Казано е въ Писанието: „Който много говори, много грѣши”. Наистина, като се вслушвате въ говора на хората, виждате, че много думи не сѫ поставени на мѣсто, вследствие на което внасятъ нещо дисхармонично въ живота. Освенъ това, нѣкои думи сѫ груби, отрицателни и пораждатъ недоразумения между хората. Ето защо, добре е човѣкъ малко да говори. Като говори малко, и грубиятъ човѣкъ минава за благороденъ. Една българска поговорка казва: „Говоренето е сребро, мълчанието – злато”. Като знаете това, вие трѣбва да работите надъ себе си, да се пробуди Божественото съзнание въ васъ. Щомъ Божественото съзнание се пробуди, човѣкъ се хармонизира напълно. Той носи Божия образъ въ себе си. За такъвъ човѣкъ се казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Докато човѣшкото, или нисшето съзнание работи въ васъ, вие сте неразположени, недоволни, груби, гледате мрачно на живота. Пробуди ли се Божественото съзнание въ васъ, вие ставате весели, разположени, доволни отъ живота, готови на всякакви услуги и жертви за Бога. Малко нѣщо се иска отъ човѣка: да обърне мисъльта си къмъ Бога, къмъ Великото начало въ свѣта. Каквато работа и да предприеме, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на разумната любовь и свѣтлата мисъль. Безъ тѣзи елементи, каквото знание, каквато сила и да има, той не може да ги използува разумно. Съветвамъ ви презъ тази година да дадете възможность на Бога да работи въ васъ, да уреди външния и вътрешния ви животъ. Страдате ли или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е въ състояние да регулира енергиитѣ ви, да уреди вашитѣ работи. Да предоставите всичко на Бога, това значи, да хармонизирате силите на своя организъмъ, да определите отношенията си къмъ цѣлото и къмъ неговитѣ части. Ако не дадете ходъ на Божественото съзнание въ себе си, никаква хармония не можете да въдворите въ живота си. Каквито проповѣди да ви се държатъ, каквато философия и наука да изучавате, щомъ Божественото съзнание не е пробудено въ васъ, вие ще се намирате въ положението на богатъ човѣкъ, който има на разположение всичко, но стомахътъ му е разваленъ и не може да се ползува отъ благата на своя животъ. Който е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си, той е богатъ и здравъ човѣкъ. Богатиятъ и здравъ човѣкъ се ползува отъ всички блага на живота: отъ светлината, отъ въздуха, отъ водата, отъ храната. Голѣмо е влиянието на чистия въздухъ върху човѣка. Като знаете това, дайте възможность на въздуха да прониква въ дробоветѣ ви, да внесе разширение въ дихателната ви система. И тъй, помнете: човѣкъ е създаденъ въ шестия день, въ деня на любовьта, заради което е нареченъ дете на любовьта. Като дете на любовьта, той трѣбва да оправдае грижите, които майка му е положила и всеки моментъ полага за неговото повдигане и развитие. Какъ ще оправдаете грижите на своята майка? Какъ ще благодарите на любовьта, която ви е създала? Какъ ще докажете, че сте чада на Бога на любовьта? Като изпълните Неговата воля. Волята на Бога е да живѣете помежду си въ любовь. * 3. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 г. - София.

Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Да възлюбишъ. [Първо] Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл.[1] Въ свѣта сѫществува единъ законъ, неизвестенъ на съвременното човѣчество по своята сѫщина. Този великъ, разуменъ законъ е неизвестенъ, понеже човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ не сѫ дошли на такава степень на развитие да схващатъ неговата висота. Той е предаденъ съ дветѣ велики заповѣди отъ Евангелието, за които Христосъ казва, че върху тѣхъ е построенъ цѣлиятъ свѣтъ. Тѣ сѫ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си!” За да разберемъ смисъла на тѣзи две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четемъ; тѣ се нуждаятъ, отъ една страна, отъ обяснение на тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, а отъ друга - отъ приложение. За да разберемъ, какво се крие въ житното зърно, или въ семката на какъвъ и да е плодъ, не е достатъчно само да ги видимъ, но трѣбва да ги посадимъ въ земята, да израстатъ, да дадатъ плодъ, и плодътъ имъ да се опита. Безъ тѣзи вѫтрешни процеси четенето на стиховетѣ отъ Евангелието, както и гледането на семената, не водятъ къмъ никакво знание. Тѣ представятъ само факти, лишени отъ вѫтрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти сѫ неизвестни. А всеки фактъ, на който връзкитѣ оставатъ неизяснени, внася съмнение въ човѣка. Тѣзи факти сѫ непроверени, но могатъ да се провѣрятъ. Докато се провѣрятъ, те минаватъ за непроверени истини. Значи, за да се провѣри нѣщо, трѣбва да се обърнемъ къмъ ония методи, които сѫ съобразни съ законите, вложени въ разумната природа. Не прилага ли тия методи, човѣкъ всѣкога ще се съмнява въ близкитѣ си, въ себе си, даже и въ Бога. Въ този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не сѫществува, човѣкъ всѣкога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камъкъ, който се търкаля надолу, по наклонъ. Камъкътъ може да се търкаля по наклонна площь, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза отъ едно орѫдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. Въ това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкътъ, гранатата могатъ да слизатъ и да се качватъ не по своя воля; обаче, човѣкъ може по своя воля да се качва и слиза. Въ несъзнателните и въ механическите процеси нѣма връзка между отделните факти, но въ съзнателнитѣ тази връзка сѫществува. Като съзнателно сѫщество, човѣкъ намира връзката между фактите въ своя животъ и се учи отъ тѣхъ. Каже ли, че трѣбва да възлюби Господа и ближния си, човѣкъ съзнателно се качва нагоре и се ползува отъ новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трѣбва да се разбере въ своята пълнота. Щомъ се разбере въ своята пълнота, тя внася нови елементи въ живота - разширяване и свобода. „Да възлюбишъ Господа!” Защо трѣбва да възлюбишъ Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора сѫ излезли отъ Бога, въпреки това, между тѣхъ сѫществуватъ дисхармонични отношения. Какъ е възможно, разумни сѫщества, излезли отъ Великото Битие на Бога, да иматъ разногласия помежду си? Какъ ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняватъ различно. Азъ пъкъ ще я констатирамъ само, безъ да я обяснявамъ, защото всѣко обясняване на нещата подразбира и тѣхното отричане. Трѣбва ли да обяснявате факта, че като отрежете рѫката отъ тѣлото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази рѫка започва да гние? Защото е изгубила връзката си съ цѣлото. На това основание, казваме, че грѣхътъ не е нищо друго, освенъ процесъ на гниене, който показва, че човѣкъ се е отдѣлилъ отъ цѣлото, т. е. отъ Бога. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ грѣха? Той трѣбва да се върне къмъ Бога съ молба, отново да го постави на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ. Върне ли се на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ, съ това заедно се прекѫсва и гниенето. Ето защо, рѫката, като удъ отъ цѣлия организъмъ, трѣбва да стои на мѣстото, дето първоначално е поставена. Семето сѫщо така трѣбва да стои на онова мѣсто, дето се криятъ условията за неговото развитие. Кое е това мѣсто? Почвата. Падне ли въ почвата, семето намира благоприятни условия за животъ и развитие. „Да възлюбишъ Господа!” Това значи: да възлюбишъ голямото въ малкото. Да възлюбишъ ближния си, това значи, да възлюбишъ малкото въ голямото. - Защо човѣкъ обиква големия орѣхъ? - За малкитѣ орѣхчета, които той ще роди. Като яде тия орѣхчета, човѣкъ придобива нѣщо. Tѣ предаватъ нѣщо на неговия организъмъ. Като яде малкитѣ орѣхчета, човѣкъ обиква и голѣмия орѣхъ, защото отъ него излиза благото, което се крие въ неговитѣ плодове. Като знае това, човѣкъ разбира, че малкото не може да се прояви безъ голѣмото и естествено отправя погледа си къмъ него. На наученъ езикъ казано: ще обикнешъ малкото въ голѣмото и голѣмото въ малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртьта въ живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото въ малкото и малкото въ великото. Приложи ли този законъ, човѣкъ може да възстанови изгубената хармония въ живота си. Следователно, само любовьта е въ състояние да внесе хармония въ живота. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да различаватъ проявите й въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовьта, т. е. на любовьта, проявена на физическия свѣтъ, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовьта въ физическия свѣтъ и проявите на стомаха, съ които се занимаватъ економиститѣ, има нѣщо общо. Днесъ всички учени разглеждатъ економическия въпросъ за хлѣба. Всеки вика: Хлѣбъ искаме! И въ Господнята молитва е казано: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ.” Обаче, докато мисли само за стомаха си, човѣкъ разбира една трета отъ любовьта. Любовьта на физическия свѣтъ се отличава съ свойството да отделя частите отъ цѣлото. Кой момъкъ, или коя мома, като се влюбятъ, не отдѣлятъ възлюбената или възлюбения си отъ своя домъ, отъ родителите и близките имъ? Момъкътъ казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва сѫщото. Че родителитѣ имъ скърбятъ при тази раздѣла, тѣ не искатъ да знаятъ. Момъкътъ и момата мислятъ, че като се отдѣлятъ отъ родителите си, отъ близките си, проявяватъ велика любовь единъ къмъ другъ. Стремежътъ имъ е правиленъ, но начинътъ, по който постѫпватъ, е кривъ. Красиво е, когато момъкътъ и момата се обичатъ, но не е правилно желанието имъ да се отдѣлятъ отъ близките си и да живѣятъ само единъ за другъ. Въ края на краищата родителитѣ се примиряватъ съ раздалата, но намиратъ, че има нещо неправилно въ тази любовь. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителитѣ си все по-често и да се оплаква отъ своя възлюбенъ. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любовь не задоволява душата й. Втората проява на любовьта е въ духовния свѣтъ. Тази любовь наричаме духовна. Мѣстото на духовната любовь въ човѣка е въ гърдите. Когато тази любовь се проявява правилно, човѣкъ изпитва известно разширяване въ гърдите. Не се ли проявява правилно, човѣкъ изпитва мѫка, стеснение въ гърдите. Безъ нѣкаква видима причина, той усеща тежесть, стѣгане, мѫка въ гърдите. Тази мѫка се дължи на дисхармония въ чувствата на човѣка. Ако си даде отчетъ за мѫката, човѣкъ ще види, че причината се крие въ съмнението. Той се съмнява въ онзи, когото обича. Изобщо, човѣкъ се съмнява въ хора, които обича. Не обича ли нѣкого, той не се съмнява въ него. Съмнението се поражда между хора, които се обичатъ. Това показва, че тѣ се надѣвали да получатъ нѣщо единъ отъ другъ. Отнематъ ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе съ чувствата ви. Съмнението е признакъ на никаква дисхармония въ чувствата на човѣка. Срещате единъ познатъ и започвате да споделяте съ него своитѣ свещени мисли, своето вѣрую, своитѣ възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава видъ, че разбира и цени възгледитѣ ви. Щомъ се изкажете, той започва да ви се смѣе, да ви нарича глупакъ, простакъ, че можете да вѣрвате въ такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голѣма тѫга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте билъ искренъ, да сподѣлите съ своя приятель най-съкровенитѣ си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря отъ нейния възлюбенъ. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една отъ вашите велики и свещени идеи. Третата проява на любовьта е въ Божествения свѣтъ. Мѣстото на тази любовь е въ главата на човѣка. Който се е домогналъ до тази любовь, той дава на всички изобилно и не се отдѣля отъ хората. Проявите ли Божествената любовь къмъ нѣкого, не само че не се отделяте отъ него, но ставате удъ отъ неговия организъмъ. Вие се присъединявате къмъ него, съ готовность да му услужвате въ всички случаи на мѫчнотии и страдания. Вие преживявате заедно съ него и радостите, и скърбите му. Божествената любовь осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любовь внася радость и веселие, свобода и просторъ въ човѣшката душа. За да дойде до нея, човѣкъ трѣбва да мине презъ първите две фази на любовьта, като първи стѫпала на живота. Първото проявление на любовьта на физическия свѣтъ може да се уподоби на движението на кръвьта по артериите. Чистата артериална кръвь се разнася по цѣлото тѣло и го храни. Всѣка клетка приема часть отъ чистата, артериална кръвь и по закона на обмѣната й предава нещо отъ себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръвь, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръвь се връща отново въ сърдцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвьта пакъ се разнася по тѣлото, да предаде отъ своя животъ, т. е. отъ своята енергия, на всѣка жива клетка. Въ процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовьта отъ великото къмъ малкото и отъ малкото къмъ великото. Любовьта, която иде отъ великия Изворъ на живота, е чиста, здрава, пълна съ енергия. Щомъ се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назадъ, да се пречисти. Ако венозната кръвь не се върне въ сърдцето, т. е. въ своя първоизточникъ на живота, не може да се пречисти. Чиста трѣбва да бѫде човѣшката кръвь. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Затова е казано въ Писанието, че само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога. Само тѣ могатъ да се приближатъ къмъ първоизточника на живота, да се пречистятъ и обновятъ. Мнозина се запитватъ, може ли човѣкъ да живѣе на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човѣкъ се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушаватъ чистотата на неговото сърдце, но той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да се чисти. Първо той трѣбва да намѣри причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идатъ, и следъ това да отиде при великия Изворъ на живота, тамъ да се измие. Както се е оцапалъ човѣкъ, така има възможность да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които сѫ близо до царството Божие. На тѣзи души, именно, Богъ иска да се открие. Tѣ сѫ изпълнили двата закона - любовь на малкото къмъ великото и на великото къмъ малкото. Сега влизатъ вече въ третия законъ - познаване на Бога. Като познае Бога, човѣкъ се домогва до онзи животъ, който може да го направи свободенъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Какъ познаваме това? Чрезъ живота, който ни е даденъ. Първото нѣщо, чрезъ което Богъ изявилъ любовьта си, е животътъ. Ние виждаме, че животъ е даденъ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ същества. Значи, Богъ проявява любовьта си чрезъ живота и на малкитѣ, и на голѣмитѣ сѫщества. Една отъ отличителнитѣ чърти на великото е тази, че то се проявява и въ най-малкитѣ и слаби форми, чрезъ което изявява своята любовь. Като знаете това, бѫдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Единъ день малкото ще се рззрасте, ще обхване въ себе си и голѣмото. Видите ли, че, въ сравнение съ други сѫщества, животътъ ви е малъкъ, благодарете и за него. И най-малкиятъ животъ произтича отъ Онзи, Който люби всички живи сѫщества, безъ изключение. Не се съмнявайте въ Любовьта на Великия. И въ най-тъмнитѣ, бурни и страшни нощи на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. И въ най-свѣтлитѣ, тихи и красиви дни на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. Божията Любовь е свещената канара, върху която е поставенъ живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бѫдеще. Изгубите ли упованието си въ тази канара, животътъ ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора сѫ минали презъ тази опитность. Докато сѫ били свързани съ Бога, животътъ имъ ималъ смисълъ. Щомъ прекѫсвали връзката си съ Бога, животътъ имъ се обезсмислялъ. Лесно е днесъ да цитирате, че еди кой-си пророкъ или апостолъ казалъ това или онова. Лесно се цитиратъ и Христовите думи, но трѣбва да знаете, че за да изнесатъ великите истини на живота, тия хора сѫ минали презъ големи изпитания. Христосъ казва: „Азъ говоря това, на което Отецъ ме е научилъ”. Ако разберете Божиитѣ закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиитѣ закони въ тѣхната дълбочина, вие ще разрешите важните и сѫществени въпроси, които ви измѫчватъ. Това значи, да разбере човѣкъ Божията Любовь, изявена чрезъ живота. Този животъ се гради върху любовьта - храна за душата, и мѫдростьта - потикъ за човѣшкия духъ. Христосъ казва: „Истината ще ни направи свободни”. Кога? Когато човѣкъ благодари за живота, за любовьта и мѫдростьта, които му сѫ дадени. Казано е, че доволниятъ отъ малкото е доволенъ и отъ голѣмото. Който е доволенъ отъ малкото и благодари за него, той се е домогналъ вече до великата истина на живота, която го прави свободенъ въ всички негови прояви. Да придобие човѣкъ великата истина на живота, това значи, да разбира свѣта, не както ученитѣ и философитѣ го представятъ, но както Богъ го е създалъ. Щомъ разбира свѣта, цѣлата природа, човѣкъ разбира и себе си. Той знае, какво е вложилъ Богъ въ него и какво трѣбва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човѣкъ познава цѣлата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тѣла сѫ направени отъ различна материя. Две тѣла, еднакви по видъ и по форма, се различаватъ по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различаватъ коренно, по материя. Съ това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетитѣ, както и между всички тѣла, изобщо. Срещате, запримѣръ, двама братя, родени отъ една майка и единъ баща, но единиятъ всѣкога говори истината, а другиятъ обича да полъгва; единиятъ постоянно внася въ къщи по нѣщо, а другиятъ постоянно изнася. Споредъ насъ, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, отъ която сѫ направени. Материята на първия отъ тѣхъ е устойчива, поради силите на доброто, съ което той е свързанъ. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, съ което той е свързанъ. Силитѣ на доброто съединяватъ частиците на материята въ едно цѣло, вследствие на което я правятъ устойчива. Силитѣ на злото разединяватъ частиците на материята, вследствие на което я правятъ неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациитѣ въ свѣта. Явленията въ неустойчивата материя се движатъ между живота и смъртьта. Тамъ всичко се стреми къмъ животъ, а въпреки това свършва съ смърть. Следъ всичко това нѣкои учени казватъ, че смъртьта е методъ за пречистване. Ние, обаче, знаемъ отъ Писанието, че Богъ е казалъ на първия човѣкъ: „Въ който день престѫпишъ моя законъ, ще умрешъ”. Съ други думи казано: Въ който день се отдѣли отъ Бога, човекъ е осѫденъ на страдания и нещастия, на смърть. Значи, смъртьта е резултатъ на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е методъ на пречистване. Нѣкой казва: Бѣлъ день не видѣхъ въ живота си. Много естествено. Щомъ се отдѣлишъ отъ Бога, отъ цѣлото, бѣлитѣ дни отъ живота ти ще изчезнатъ и ще дойдатъ черни дни. Бѣлитѣ дни сѫ въ Бога. Вънъ отъ Бога всички дни сѫ черни. Може ли момата да бѫде щастлива далечъ отъ своя възлюбенъ? Не може. Докато възлюбениятъ и възлюбената ви сѫ живи, вие ще бѫдете щастливи. Заминатъ ли възлюбенитѣ ви на онзи свѣтъ, заедно съ тѣхъ и щастието ви напуща. Любовьта е единъ отъ великитѣ закони на живота. Вънъ отъ любовьта никакво щастие не сѫществува. Когато двама души се обичатъ, въ единия действува закона на малкото, а въ другия - закона на голѣмото. Тѣзи два закона се преплитатъ взаимно и между тѣхъ се явява животътъ. Единствената сила, която повдига човѣка, е връзката му съ Бога. Затова на всички хора препорѫчваме любовь къмъ Бога безъ никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдатъ, не губете вѣpa въ Бога. Приемайте всичко съ смирение. Намѣрите ли се предъ нѣкое голѣмо нещастие, не казвайте, че Богъ ви е забравилъ. Понякога и Богъ може да забрави човѣка, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бѣга отъ слънцето, и него Богъ забравя. Ако човѣкъ се скрие въ центъра на земята, далечъ отъ слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхностьта на земята, слънцето пакъ ще го обикне. Отъ човѣка зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ любовьта, такива сѫ отношенията и на любовьта къмъ човѣка. Страшно е положението на човѣкъ, който се е отдѣлилъ отъ Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживѣвала. Сутринь чувствувала, че расте неимовѣрно много. Отъ моментъ на моментъ се увеличавала, ставала голѣма като планина и се страхувала да не се пръсне. Следъ обѣдъ започвала да се смалява все повече и повече. Вечерь ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при нѣколко лѣкари, но не могла да намери цѣръ на своето състояние. Като я изслушахъ, казахъ й, че причината за това й състояние се дължи на отдѣлянето й отъ Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трѣбва да се свърже съ любовьта, съ първоизточника на живота. Докато живѣе съ Бога, човѣкъ постепенно се увеличава, става все по-голѣмъ. Щомъ връзката му съ любовьта се прекѫсне, той се намалява и рискува да изчезне въ пространството. Частиците на материята му се отдѣлятъ една отъ друга и започватъ да се разлагатъ. За да възстанови първото си състояние, тя трѣбва да измени посоката на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху ума, сърдцето и волята. Въ 13 гл. [4 стих] отъ [Първо] Посланието къмъ Коринтянитѣ, апостолъ Павелъ казва: „Любовьта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае”. Значи, който иска да бѫде силенъ, не трѣбва да се съмнява въ Бога. Изгуби ли вярата си въ Бога, човѣкъ става слабъ, немощенъ и нещастенъ. За да се свърже съ Бога, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ своя първиченъ животъ на чистота и вѣра. Сега ще предамъ накратко единъ разказъ за единъ отъ светиитѣ на древностьта, нѣкой си Апио, който живѣлъ нѣкѫде въ Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живѣели въ местностьта, дето и той живѣлъ. Той прекаралъ цели 20 години въ тази местность и постоянно се молелъ на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавалъ, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трѣбва да разбира езика на животните. Единъ день той се разхождалъ въ гората и чулъ силенъ ревъ на лъвъ. Въ този моментъ между дърветата излѣзълъ единъ лъвъ, съ дигната нагоре лапа, и се отправилъ срещу светията. Като го видѣлъ, Апио се взрѣлъ въ лапата му и забелязалъ единъ голѣмъ трънъ, дълбоко забитъ въ нея. Той решилъ да извади тръна, но преди да направи това, започналъ да се разговаря съ лъва: Ще извадя тръна отъ лапата ти, но съ условие, че нѣма да нападашъ говедата и да ги ядешъ. Ела да живѣешъ при мене, азъ ще се грижа за тебе, като за свой братъ. Лъвътъ се съгласилъ на предложението на светията, който веднага пристѫпилъ къмъ операцията. Извадилъ тръна отъ лапата и повелъ лъва къмъ дома си. Лъвътъ заживѣлъ братски съ човѣка и станалъ неговъ ученикъ. Следъ известно време лъвътъ срещналъ една крава въ гората и казалъ: Ела съ мене при моя господарь, ще живѣешъ при него ще се учишъ на ново знание. Той ми извади трънъ отъ лапата, и отъ благодарность, азъ живѣя съ него, въ братски отношения. Ти ще му давашъ млѣкото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество отъ животни, които заживели помежду си въ миръ и съгласие, по братски. По този начинъ Апио изпълнилъ възложената му задача. Като ученици, вие трѣбва да прилагате любовьта си и къмъ силния, и къмъ слабия. Когато влѣзе трънъ въ крака на силния, и той става слабъ. Човѣкъ е силенъ дотогава, докато любовьта живѣе въ душата му. Въ който моментъ любовьта го напусне, той става слабъ. Единственото нѣщо, което осмисля човѣшкия животъ, е любовьта. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка любовь, но за онази любовь, която внася идеали въ човѣшката душа, която заставя сърдцето да чувствува правилно, ума да мисли право и волята - да действува разумно. Казано е: „Богъ е Любовь”. За тази любовь говоримъ ние. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духътъ на Истината, това, което отчасти знаемъ, ще се прекрати”. На друго мѣсто той казва: „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ мѫдрувахъ”. Това се отнася до разбиране и прилагане на любовьта. Хората и до днесъ разбиратъ и прилагатъ любовьта като младенци. Като се говори за любовьта, мнозина казватъ: Възможно ли е при сегашнитѣ условия на живота да се прилага любовьта, или да се води чистъ и светъ животъ? Тѣ задаватъ този въпросъ, защото намиратъ, че е невъзможно да прилагатъ любовьта и чистотата въ живота си. Тѣ сѫ прави само въ едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало безъ майка, да бѫде чисто. Това дете, останало безъ майка и безъ близки, е осѫдено на смърть. То ще умре отъ собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижитѣ на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добъръ и чистъ животъ. За такива хора не е извинение, че не могатъ да водятъ добъръ животъ. За такива хора не е оправдано, че не могатъ да приложатъ любовьта въ живота си. Божията Любовь е приложима навсѣкѫде и на всѣко време. Мислите ли, че орачътъ, който оре нивата си съ любовь, ще има по-малко плодъ отъ другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плодъ, но плодътъ й ще бѫде благословенъ. Мислите ли, че решенията, които съдията издава съ любовь, сѫ по-слаби отъ тия, които не сѫ издадени съ любовь? Неговите решения сѫ по-силни отъ решенията, издадени безъ любовь. Професорътъ, който работи върху научните си трудове съ любовь, стои по-високо въ умствено отношение отъ всички учени и философи, които не работятъ съ любовь. Любовьта е стимулъ, който кара хората да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ правилно. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да го прави съ любовь. Много неща върши човѣкъ безъ любовь, но Богъ търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голѣмо и ще започне да работи съзнателно и съ любовь. Преди да постигне това, детето се забавлява съ играчките си. Преди години ми зададоха следния въпросъ: Какъ се обясняватъ и оправдаватъ неправдите, които сѫществуватъ въ съвременния свѣтъ? Споредъ мене, свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е разуменъ и хармониченъ. Всички сѫщества, които живѣятъ въ този свѣтъ, прилагатъ Божията Любовь и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живѣятъ, е болница. Който е слѣзълъ на земята, той е дошълъ да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножоветѣ на лѣкаритѣ. Въ бѫдеще, когато хората се излѣкуватъ, ще влѣзатъ въ Божествения свѣтъ и ще видятъ, че той е създаденъ другояче, а не както тѣ сѫ го разбирали. Тѣ ще разбератъ, че правилата за земята не сѫ и за небето, защото земята е болница, въ която се лѣкуватъ болни хора. Въ Писанието е казано: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ лукаваго, т. е. въ грѣха”. И Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми”. Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислятъ, че какъвто е животътъ на земята, такъвъ е на всички планети. Съвременните хора се намиратъ въ болезнено състояние, отъ което единъ день ще се освободятъ. Засега тѣ сѫ болни. Като казвамъ, че земята е болница, а хората - пациенти на тази болница, нѣкои сѫ недоволни отъ това и се чудятъ, защо имъ говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползува отъ думите ми. Който не разбира, ще остане само съ запитването си. Трѣбва ли да питате, защо изгрѣва слънцето? Слънцето изгрѣва и залѣзва, изпраща свѣтлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грѣе слънцето, ще се ползува отъ енергията му. Който не разбира, той ще остане съ неразбирането си. - Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи въ една или въ друга посока? На този въпросъ слънцето отговаря: Азъ изпълняваме единъ великъ законъ, който ми повелява да се движа въ една или въ друга посока, да изгрѣвамъ и залѣзвамъ. Съвременнитѣ хора се движатъ въ четири посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Тъкмо намисли човѣкъ да направи едно добро дѣло, т. е. да изгрѣе на изтокъ, изведнъжъ дойде нѣкакъвъ вѣтъръ до ухото му и му пошепне: Къде си тръгналъ да правишъ добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за другъ пѫть. Този човѣкъ се подава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назадъ. Не е време сега за добрини. Щомъ каже така, слънцето се скрива отъ неговия хоризонтъ, и той остава въ тъмнина, въ залѣзъ на слънцето, въ запада на живота. Въ това отношение съвременните хора приличатъ на Настрадинъ Ходжа. Единъ день той си направилъ една хубава пещь и я обърналъ съ устата на изтокъ. Въ това време го срещналъ единъ познатъ и му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо си поставилъ устата на пещьта къмъ изтокъ?- Накѫде трѣбваше да я поставя? - Къмъ югъ. - Добре, ще я поправя. Той поставилъ устата на пещьта на югъ и мислилъ, че всички хора ще бъдатъ доволни отъ поправката. Обаче, въ скоро време другъ познатъ му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо не обърнешъ пещьта си съ устата къмъ северъ? - Ще я обърна и къмъ северъ, казалъ Настрадинъ Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познатъ му казалъ да обърне пещьта си на западъ. И това направилъ Настрадинъ Ходжа. Като видѣлъ, че тѣзи поправки му струватъ пари и пакъ не задоволилъ хората, той направилъ следното: Турилъ пещьта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаятъ хората да обърне пещьта си, да го направи. Така той задоволилъ всички хора. Казвамъ: Устата на неразумната пещь е отправена въ различни посоки, споредъ желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещь е отправена само къмъ една посока. Тя не се подава на различни мнения. Въ бѫдеще, когато хората изпълняватъ волята Божия съзнателно и съ любовь, нѣма да има нужда отъ никакви пещи. Днес жената мисли съ часове, какво да сготви на мѫжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да готви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидемъ на нѣкое дръвче, да видимъ, какво е приготвило слънцето за насъ. Tѣ кацатъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, отъ плодъ на плодъ, докато задоволятъ глада си. Женската птица не пита мѫжката, отде ще донесе ядене; нито мѫжката пита женската, какво ще готви днесъ. Съвременнитѣ хора на първо мѣсто се запитватъ: Какво ще купимъ днесъ за готвене и какво ще се готви? Засега най-важниятъ въпросъ е яденето. Това е една фаза въ човѣшкото развитие. Въ бѫдеще хората ще се интересуватъ отъ други въпроси. На първо мѣсто ще стои любовьта. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ, непременно ще му сготвишъ. Щомъ той те обича, също така ще ти сготви. При любовьта този въпросъ се урежда лесно. Като обича хората, Богъ имъ е приготвилъ храна: плодове, зърна, семена. Те нѣма за какво да се грижатъ. Единствената мисъль, която трѣбва да занимава човѣка, е какъ по-добре да изпълни волята Божия. Сегашните хора се оплакватъ отъ живота. Казватъ, че мъчно се живѣе, че нѣма какво да се яде. Казвамъ: Нали хлѣбъ и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете безъ месо. Какъвъ по-вкусенъ обѣдъ отъ този: да вземете парче хлѣбъ, два-три домата и една краставичка. Лѣтно време такъвъ обѣдъ е приятенъ, разхлажда човека. Лѣкъ е животътъ, когато човѣкъ даде ходъ на Божията Любовь въ себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърдцето и волята на човѣка. Тогава той мисли, чувствува и постъпва по особенъ начинъ. Той е доволенъ на всичко, което Богъ му е далъ. „Да възлюбишъ Господа! Да възлюбишъ и ближния си!” Това значи, да възлюбишъ великото въ малкото и малкото въ великото. Който разбере и приложи този законъ, той се разширява вътрешно и става доволенъ отъ всичко. Не разбере ли този законъ, човѣкъ живѣе въ вечно недоволство, т. е. въ закона на промените. Ако иска да излезе отъ закона на промените, човѣкъ трѣбва да възлюби Господа въ душата си. Който прилага закона на любовьта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувствува, той го превръща въ дело. Въ духовния животъ мислитѣ, чувствата и постъпките се превръщатъ въ дела. Каквото намислишъ да правишъ, добро или лошо, щомъ си въ духовния или въ Божествения свѣтъ, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовниятъ човѣкъ трѣбва да води чистъ и свѣтъ животъ. Ако не обичашъ нѣкого, не търси случай да изкажешъ омразата си, но му дай всичко, отъ което той се нуждае, и се отдалечи. Постѫпишъ ли така, той никога нѣма да те забрави. Ако нѣкой е недоволенъ отъ нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай съ любовь и не се безпокой. Любовьта превръща горчивото и киселото въ сладко, отрицателното въ положително. Затова казватъ, че любовьта върши чудеса. Единъ религиозенъ човѣкъ отишълъ при свещеника да се изповѣда: Отче, не зная, какво да правя, какъ да си въздействувамъ. Отъ известно време нещо въ мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имамъ, нещо въ мене настоятелно казва: Винце, винце искамъ! Свещеникътъ билъ разуменъ човѣкъ, познавалъ психологията на човѣка, затова му казалъ: Щомъ ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човѣкъ вино, да не стане пияница. Нѣма нищо опасно въ това, защото още въ този моментъ въ него ще се явятъ много противодействуващи сили. Въ него ще се явятъ различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щомъ пие вино, човѣкъ може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало отъ сладката вода на гроздето. Казва се, че Христосъ превърналъ водата въ вино. Това не се разбира буквално. Въ превръщането на водата въ вино има известенъ мистицизъмъ, който трѣбва да се разбира. Виното, което Христосъ направилъ, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днесъ не може да се намѣри човѣкъ, който да превърне водата въ вино, както е направилъ Христосъ преди две хиляди години. Като ученици, вие трѣбва да приемете разумната любовь въ себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казалъ за васъ, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което въ даденъ моментъ ви се дава, е най-добро за васъ. Вие не знаете, какво е предвидилъ Богъ за васъ, не знаете, каква е Неговата крайна цель. Целиятъ свѣтъ да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Ако вѣрвашъ въ това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато отъ Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днесъ не виждашъ, но утре ще видите. Следователно, дали мѫжътъ или жената, ще бѫдатъ груби съ тебе, не се обезсърдчавай - за добро е. Такава е волята Божия. Въ това се крие нѣкакво благо, което единъ день ще разберешъ. Като слушашъ грубите думи на мѫжа или на жена си, кажи: Колко сѫ хубави тия думи! Има нѣщо съдържателно и ценно въ тѣхъ, което трѣбва да извадя и проуча. Тѣ криятъ никакво богатство въ себе си. Въ древностьта единъ адептъ носѣлъ съ себе си единъ скъпоцененъ камъкъ. За да не го открадне нѣкой, адептътъ завилъ камъка въ една нечиста, миризлива материя. Който минавалъ покрай него и усѣщалъ неприятната миризма, веднага се отдалечавалъ, отивалъ настрана. Така адептътъ запазилъ скъпоценния си камъкъ. Никой не подозиралъ, че въ нечистата, миризлива материя се крие скъпоцененъ камъкъ. Следователно, знайте, че въ всѣка обидна дума, която отвънъ мирише неприятно, се крие нѣщо скъпоценно. Каже ли ви нѣкой една обидна дума, не се настройвайте единъ срещу другъ, но вземете тази дума въ рѫцетѣ си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното отъ нея. Като знаете, че човѣкъ живѣе и умира заради Бога, гледайте и на семейнитѣ отношения като на такива, въ които Богъ се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи въ живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията нѣма. Искате ли да видите, какъ работи законътъ на любовьта въ живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия. И тъй, като ученици, работете върху третия законъ: познаване на Бога въ всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва въ живота, вие ще познаете Бога въ великото и въ малкото. Това значи, да познаете Бога въ Неговата сѫщина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете въ новия животъ, дето отношенията на хората почиватъ на любовьта. Желая ви да се възцари любовьта въ умоветѣ, въ сърдцата, въ душите и въ духа ви. Желая ви да приложите любовьта, мѫдростьта и истината въ всички прояви на своя животъ. * 1. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 год. — София ______________________________________ [1] В оригинала не е указано от Първо или Второ Послание е тази 13 глава. От поместения по-долу стих се установява, че става дума за Първо Послание.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Важностьта на числата. Размишление. Ще ви говоря върху важностьта на числата 3 и 5. Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще полу-чите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това ся тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримеръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление, или, ще му издекламирашъ нѣщо, или ще му кажешъ нѣкоя хубава дума: или, ще му дадешъ една хубава ябълка: или ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 5 работи само Богъ. Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ: ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ, Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви. Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство — болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли друго-яче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува друго яче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува друго-яче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си умень, можешъ да й направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата й, но щомь се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица!“ Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще й въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждажъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ? Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.“ Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога. Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!“ Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ. Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години. Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ. Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, която Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! Ти трѣбва да ни слушашъ.“ А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? - Тои може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ. Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимазашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истинага въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ! Това е първото условие. Ти започвашъ да работишь съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си“. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна. Добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ“ — философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! „Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него“. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце“. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота. Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, и и отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ. отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туи е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 5. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ простражргвото е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече се явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка. Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива. Вие започвате съ числото петь. Какъ ще нарисувате пентограмата? Какъ ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ: Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения. Сега, при начертаването на триѫгълника, какво движение ще направите? Движението ще бѫде по посока на стрелкитѣ. Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движенйе, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга (1), а започваме обратно (2)? Споредъ правилата на съврѣменната геометрия, точката се движи все къмъ една посока, напримеръ отъ лѣво къмъ дѣсно, а тукъ, при движение на двѣте рѫцѣ въ обратна посока, се образува правата линия. „Послѣ рѫцѣтѣ се движатъ нагорѣ, докато се срещнатъ заедно и образуватъ триѫгълникъ. Когато отдалечавате рѫцете си, туй движение дѣйствува успокоително. Когато пъкъ движите рѫцете си една срѣщу друга, туй движение дѣйствува въ противовѣсъ на първото. Затова вие ще кажете на тия противодѣйствуващи сили да се движатъ нагорѣ. Сега, въ васъ остава желанието да провѣрите, дали това нѣщо е вѣрно. Туй положение сѫ го провѣрявали хиляди философи и не сѫ дошли до никакъвъ резултатъ. Какъ не сѫ описвали човѣшкия умъ? И философи сѫ го описвали, и окултисти сѫ го описвали, но тъй както окултиститѣ сѫ го описвали, това не е умъ. Тѣ описватъ само проявата на ума. Послѣ, тъй както тѣ описватъ сърцето, това е само проява на човѣшкото сърце. Тъй, както описватъ волята, и то е само проявление на човѣшката воля. За примѣръ, нѣкой адептъ описва, какъвъ е будическиятъ свѣтъ, какъвъ е менталниятъ свѣтъ, но това сѫ само прояви на тия свѣтове. При описанието не тия свѣтове се изисква буденъ умъ. Вие сте били въ тѣзи свѣтове, имате опитность отъ тѣхъ. Когато ви се описватъ тия свѣтове, постарайте се да събудите възпоминанията за тѣхъ отъ миналото, които сѫ вложени въ вашия умъ и сърце. Вие мислите за нѣща които сте запомнили. Вие четете нѣкой философъ, който служи въ вашия умъ като побудителна причина, да възбуди нѣкой спомени. Вие четете и казвате: чакай да си спомня, този човѣкъ разправя за нѣщо, което азъ зная. Когато той описва астралния свѣтъ или човѣшкото сърце, вие си спомняте нѣщо. Когато той описва човѣшката воля, пакъ си спомняте нѣщо. Вие виждате тогава, че въ васъ има вложено нѣщо Божественно въ което сѫ складирани тия спомени и трѣбва да го проявите. Проявите ли го, Богъ дѣйствува въ васъ. Значи, дойдете ли на физическия свѣтъ, ще дойдатъ и вашигѣ сѣтива, и ще се учите, какъ да си служите съ тѣхъ. Напримѣръ, нѣкой се разговаря съ васъ, вижда васъ, вижда и хората, а едноврѣменно се вслушва, какво се говори задъ него. Другъ пъкъ се разговаря съ васъ, но едноврѣменно слуша какво говорятъ другитѣ, а съ рѫцѣтѣ си бърка въ джобоветѣ на хората, изпитва дълбочината имъ, изпитва съдържанието на кисиитѣ: злато ли има въ тѣхъ, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сѣтивата. Нѣкоя сестра казва: азъ ти изпитвамъ ума, изпитвамъ кесията ти. Никой не може да изпита твоя умъ, нито твоето сърце, нито твоята воля, И въ туй отношение, ако искате да се владате, погледътъ ви трѣбва да бѫде хармониченъ. Не се старайте едноврѣменно и да слушате, и да гледате, и да пипате. Възприемете една идея, вземете отъ нея най-хубавото, та нека бѫде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате нѣкому нѣщо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трѣбва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трѣбза да правите, ако искате да възпитате вашия езикъ Нашиятъ езикъ е невъзпитанъ, понеже всѣки го е пипалъ. Кой не е влизалъ въ тази станция? Като се завърти крана и човѣкъ започва да говори. Казватъ: фонографътъ говори сега. Това не е разумно. Съ уста ли говори човѣкъ? Казватъ, че човѣкъ говори съ устата си. Питамъ: тогава фонграфътъ съ какво говори? Дѣ е неговата уста? Той говори съ една иглица, която се движи по една плоча. Тогава, нашата теория се опровергава. Ето, чрѣзъ тази плоча може да се говори. Значи, има единъ говоръ, който е много практиченъ — безъ да си утваряшъ устата, говоришъ. Нѣкои хора иматъ обичай да се пипатъ за врата, за краката, по ушитѣ и другадѣ. Това сѫ все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своитѣ висши енергии, трѣбва да се пипа на друго мѣсто. Нѣкои правятъ безразборни движения, както нѣкои медиуми дращатъ разни криви линии по хартията, докато се прояви нѣкой духъ. Казвате: колко е ученъ този медиумъ! Не, той е първокласенъ глупецъ, първокласенъ невѣжа, нищо не знае. Никаква философия нѣма въ него! Друго щѣше да бѫде, ако този медиумъ нарисува нѣкоя разумна фигура, или ако употрѣби азбука на извѣстни интелигентни сѫщества. Тия драскулки по хартията говорятъ за невѣжеството на нѣкои духове. Въ природата сѫществуватъ такива знаци, но тѣ не ги знаятъ. Нѣкой пѫть и вие неволно правите нѣкакви движения, но не разбирате тѣхния дълбокъ смисълъ. Разправяше ми единъ мой приятель, че както пѫтувалъ въ кола, почесалъ се отзадъ по главата и си помислилъ, че ще дойде при него нѣкои човѣкъ, когото той не обича. Вади си той заключения, но тѣ не сѫ на мѣсто, въ тѣхъ нѣма никаква смисъль. Почесалъ се, защото го сърбѣло по главата, нищо повече. Нѣкой братъ, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бѫде едно безмислено движение. Когато дѣтето направи нѣкоя грѣшка, то си туря рѫцѣтѣ на очитѣ. Това движение означава: отъ срамъ не мога да те гледамъ. Туй не е благородно. Човѣкъ, който затваря очитѣ съ рѫцѣтѣ си, не е благороденъ. Нѣкой пѫть и по друга причина можешъ да си затворишъ очитѣ - да не влиза много свѣтлина, значи помагашъ си физически. Но, когато си между хората, не прави това. Когато си самъ, може да го направишъ. Ако вие влѣзете въ моята стая и азъ затворя кепенцитѣ си, какво означава това? Казвамъ: Не съмъ разположенъ да ви приема. Когато влѣза при единъ човѣкъ и той тури рѫцѣтѣ на очитѣ си, азъ ще си взема шапката и ще си излѣза. Казвамъ: не оставамъ въ стая, дѣто кепенцитѣ сѫ затворени. Прѣдставете си, че азъ ви говоря за Любовьта, казвамь ви, че трѣбва да служимъ на Бога, а ти седишъ прѣдъ мене, почесвашъ се задъ ухото и казвашъ: каква велика идея е тази, да служимъ на Бога. Да, но този човѣкъ си мисли за своята любовь, не за Божията. Той е материялистъ. Нѣма да се почесвашъ отзадъ, когато говоришъ и когато ти се говори за Божията Любовь! Казва: „Азъ разбирамъ Божията Любовь“ — и се почесва задъ ухото, или отзадъ на главата. Щомъ се говори за Божията Любовь, на друго мѣсто ще туришъ кръста си. Послѣ, нѣкой говори за Божията Мѫдростъ и се почесва по колѣното. Не, щомъ ти се говори за Божията Мѫдрость, нѣма да се почесвашъ по колѣното. Почешешъ ли се по колѣното, това показва, че не си силенъ, нѣмашъ умъ. Най първо, ще се научите да владате чувствата си, понеже тѣ сѫ въ вашитѣ рѫцѣ, тѣ сѫ на ваше разположение. Ще се научите да владате езика си, очитѣ си, носа си, ушитѣ си. Като завладате чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всѣки моментъ само това което трѣбва. По нѣкой пѫть вие казвате туй, което не трѣбва, но ще се научите. Сега, какъвъ е общиятъ сборъ на числата 3 и 5? — Осемь. Какво означава числото 8? — Осемь е числото двѣ, взето въ кубъ. За да разберемъ какво означава числото осемь, трѣбва да разберемъ числата двѣ и четири. Въ сегашната математика числата се разглеждать отъ друго гледище, разглеждатъ ги като резултати, а не като живи числа. Първото важно нѣщо сега за васъ е идеята, че само Богъ може да внесе свѣтлина въ ума ви. Само Богъ може да внесе топлина въ сърцето ви. Само Богъ може да внесе сила въ волята ви. Слѣдователно: ако нѣмате правилно понятие за Бога, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля не могатъ да се развиватъ правилно. Затуй трѣбва да се стремите да имате за Бога най-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена свѣтлина въ ума ви. Когато пъкъ дойдете до вашитѣ чувства, тогава ще навлѣзете въ човѣшкия животъ, ще разберете и научите туй, което хилядитѣ поколѣния преди васъ сѫ работили, за да го придобиятъ. Вие ще разберете, какъ сѫ работили животнитѣ за създаването на своитѣ органи: очи, уши, носъ, езикъ. Всички тия органи ще ги вземате прѣдъ видъ и ще работите съобразно тѣхъ. Това е една велика педагогическа задача за бѫдащето. Азъ мога да създамъ разни играчки на дѣцата по пентограмата. Или, мога да имъ създамъ разни музикални упражнения, съ които да повлияе върху чувствата имъ благотворно. Или, мога да имъ правя разни цвѣтя, и да ги занимавамъ съ тѣхъ. Ще си служа и съ живи цвѣтя. Всички миризми на цвѣтята не дѣйствуватъ еднакво върху дѣцата. Нѣкой миризми иматъ обратно дѣйствие върху тѣхъ. Правете различни опити въ това отношение. Запримѣръ, вашето дѣте е неразположено. Какво ще направите? Откѫснете една роза, едно карамфилче една теменужка или друго нѣкое цвѣте и безъ да забележи дѣтето, туряйте подъ носа му едно слѣдъ друго тия цвѣтя и слѣдете, кое цвѣте какъ му влияе. Запомнете онова цвѣте, което произведе ефектъ върху разположението на дѣтето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го померише. Направете опитъ и втори, и трети пѫть, да се увѣрите въ резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пъкъ можете да направите опита и съ голѣмата си дъщеря, нѣкой пѫть може да го направите и съ мѫжа си. Нѣкой пѫть мѫжьть може да направи сѫщия опитъ и съ жена си. На мѫжа си ще кажешъ тъй: тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! Опитайте какъ ще ви повлияе карамфила, теменугата и редъ други цвѣтя. Записвайте си тия резултати! Вие се накичите нѣкой день съ едно карамфилче и цѣлиятъ день сте весели, живѣете въ миръ. Значи, едно карамфилче спасява положениего за цѣлъ день. Ако една роза се жертвува за нашия миръ, тя има цѣна. Ако можемъ да възприемемъ и вложимъ въ себе си туй чувство, този благороденъ импулсъ на жертвата, тази жертва отъ страна на розата не е напразно дадена. Тогава, при възпитанието на дѣцата можете да откѫснете една роза, една теменуга или друго нѣкое цвѣте. Тази вечерь трѣбваше да имамъ едно цвѣтенце, да го дамъ всеки да го помирише, безъ да знаете защо и по този начинъ да опитамъ, какво дѣйствие указва върху васъ. Ако сега покажа нѣкой цвѣтя, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва. Затова, другъ пѫтъ ще направя нѣкой опитъ съ васъ, безь да се сѣтите. Има и други начини за възпитание на дѣцата, освѣнъ тия, но цвѣтята сѫ най-ефектни. Направете опитъ съ всички цвѣтя, които имате. Направет опита много разумно, безъ да грѣшите. Естествено ще го направите! Направете опита и съ нѣкоя ваша приятелка, и най-послѣ го направете и съ себе си. Неразположени сте, откѫснете една роза, помиришете я. Не ви ли подѣйствува, вземете едно карамфилче, или една теменужка. Въ туй огношение, добре е да си имате градина. Като помиришете едно цвѣтенце, между цвѣтята и въ васъ ще се образува една моментна връзка, и вашето душевно състояние ще се измѣни. Цвѣтята сѫ най-близко до насъ. Като се приближишъ до нѣкоя роза, или до нѣкое бѣло карамфилче, тѣ казватъ: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!“ Сега обърнете внимание върху методитѣ, които дадохъ. Числата 3 и 5 сѫ отвлѣчени понятия, но дойдете ли до цвѣтята, тѣ сѫ вече реални величини, съ които може да боравите. Онѣзи отъ васъ, които иматъ разположение за тия опити, нека ги правятъ а които нѣматъ разположение, нека го създадатъ. Ние, въ школата, нѣкой день трѣбва да излѣземъ на открито нѣкѫдѣ и по петь души заедно да направимъ нѣкои гимнастически упражнения, но не въ формата на петоѫгълникъ, а въ форма на пентограмъ, въ всѣки ѫгълъ по единъ Всички трѣбва да знаете, кой накѫдѣ ще си движи рѫцетѣ Кой каквато добродѣтель изразява, ще се движи по съотвѣтната ней посока и ще заеме опрѣдѣленото мѣсто на единъ отъ върховетѣ на пентограма. — Изговорете формулата: „Любовьта разкрива Бога въ насъ“, (съ движения на рѫцѣтѣ, споредъ означенитѣ стрѣлки въ триѫгълницитѣ). Т. м. * 37-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя На 10. IХ. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МОЛИТВАТА. Мълчание. За въ бѫдаще, като се събирате тукъ, 1/2 часъ ще прѣкарате въ мълчание. Най-хубавото упражнение въ живота на човѣка е молитвата. За сега, въ свѣта, по-хубаво упражнение отъ молитвата нѣма. Молитвата е общение съ Бога. Думата „молитва“ въ български езикъ е малко несполучлива. На френски езикъ „молитва“, значи „lа рriеrе“. Буквата „М“ въ думата „молитва“, и буквата „Р“ въ думата „рriеrе“, показватъ за какво се моли българина и за какво се моли французина. Всѣки народъ си има свой стремежъ. У англичанина и американеца, молитвата почива на волята. Българинътъ пъкъ казва: като спусна кофата си въ кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нѣщо. Той се отличава по това, че обича повторението на едно и сѫщо нѣщо. Повторението, това сѫ двата брѣга на едно течение. Това означава буквата „М“. Стремежътъ въ всички славянски народи е навѫтрѣ. Буквата „М“ е подобна на европейската буква „W“, но българитѣ сѫ малко по-добри отъ евреитѣ. Тия двѣ букви въ българския и въ еврейския езици означаватъ крайния материализъмъ. Българинътъ се моли само когато се намѣри на тѣсно: или когато нѣма пари, или когато е боленъ, или когато се запали кѫщата му. Нѣма ли боленъ въ кѫщата му, здрави ли сѫ всички, богатъ ли е, той си накривява калпака и казва: не струва да се моли човѣкъ! Често, когато плодоветѣ на дърветата падатъ, дѣцата държатъ калпацитѣ си подъ дърветата отдолу, та плодоветѣ да падатъ вѫтрѣ. Едно отъ дѣцата разтърсва дървото, а другитѣ държатъ калпацитѣ си от долу и събиратъ плодоветѣ. И българинътъ прѣдставлява една такава захлюпена шапка. Това, обаче сѫ останки отъ миналото. Всѣки народъ си има своитѣ етически останки, навици на миналитѣ вѣкове, които трѣбва да прѣобразува. Вземете, запримѣръ, твърдението, което сѫществува въ българина, па и въ всички народи почти, че човѣкъ трѣбва да се моли само когато има разположение. Защо човѣкъ трѣбва да се моли само когато има разположение? Ако туй е правило, тогава човѣкъ трѣбва да говори пакъ само когато е разположенъ. Въ такъвъ случай защо когато биятъ нѣкого говори най-много? Нека мълчи въ това врѣме! Защо тогава именно най-много говори? Тази философия, че човѣкъ трѣбва да говори и да се моли само когато е разположенъ, отчасти е вѣрна. Човѣкъ трѣбва да се моли всѣкога! Подъ думата „молитва“ се разбира общение съ Бога. Значи, такова общение човѣкъ всѣкога трѣбва да има. Защо? Защото Божествениятъ животъ у насъ е непрѣривенъ и тогава, не само на думи, но въ всички положения въ живота си, ние трѣбва да сме постоянно въ общение съ Бога. Ти можешъ да се молишъ умствено, можешъ да се молишъ философски — има хиляди начини, по които можешъ да се молишъ философски — има хиляди начини, по които можешъ да се молишъ. При това, не само за едно нѣщо можешъ да се молишъ, но има хиляди работи за които, можешъ да влѣзешъ въ общение съ Бога, да ти се разкриятъ тия нѣща. Молитвата е единъ отъ най-хубавитѣ методи за избистряне на ума и на чувствата. Значи, молитвата е методъ, който може да се прилага въ различни случаи. Нѣкой пѫть, обаче, хората свързватъ молитвата съ чувствата, а нѣкой пѫть я свързватъ съ мислитѣ. Не, въ молитвата влиза метода и на мисъльта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва, туй разположение на човѣка да се моли, е вложено нѣкѫдѣ по-дълбоко въ душата, отколкото въ самата мисъль или чувство. И тъй, най-главното е: когато се моли човѣкъ, когато се приближава при Бога, едно отъ най-разумнитѣ сѫщества, Той всѣкога трѣбва да бѫде готовъ да възприема! А сега, когато отивате при Господа, вие Му разправяте, разправяте. . . Прѣдставете си какво е положението на Господа! Той трѣбва да слуша какво му разправятъ всички. Като му кажешъ: „гладенъ съмъ“, Той те е разбралъ, разбралъ е всичко, отъ което имашъ нужда. А ти ще Му разправяшъ половинъ часъ за глада си, ще се молишъ, ще разправяшъ. Слѣдъ тебе дойде втори, трети. Всички се молятъ, разправятъ, оплакватъ се, и все очакватъ молитвата имъ да бѫде послушана. Това сѫ неразумнитѣ молитви. Молитвата, дѣйствително, включва ония необходими нѣща, туй, отъ което човѣкъ има нужда, но трѣбва да се знае, какъ да се изрази. Ако въ човѣка има една вѫтрѣшна дисхармония, която прѣкѫсва общението му съ Бога, молитвата е необходима пакъ. Молитвата трѣбва да е насочена къмъ това, да свързва човѣкъ съ Бога. Молитвата е необходима за възстановяване прѣкѫснатитѣ общения съ Бога, въ които хората изпадатъ. Молитвата е най-силното дѣйствие въ живота на човѣка. Човѣкъ всѣкога трѣбва да се моли, за да бѫде всѣкога въ общение съ Бога. И нѣкога, като се молимъ, трѣбва да си вдигнемъ рѫцѣтѣ нагорѣ, което значи „дай, Господи“, или още означава приемане нѣщо отгорѣ. Това дигане на рѫцѣтѣ е знакътъ „W“, но сѫщевременно този знакъ „ε“, на гръцки езикъ е знакъ на размножение. Нѣкой казва: ще си спусна рѫцѣте надолу. То е буквата „М“. Това означава Господи. азъ страдамъ! Ти казвашъ, че страдашъ, но не казвашъ причинитѣ, защо страдашъ — скрилъ си крушата подъ шапката си. Въ молитвата, душата ти трѣбва да бѫде чиста и празна, да ти сипе Господъ нѣщо. Ако ти си пъленъ съ философски теории и възгледи. Господъ трѣбва да изпрати нъкой ангелъ да те изпразни, че тогава да ти сипе нещо. Той ще каже: „Изпразнете туй шише!“ Съ какво ще идемъ ние при Бога? Кое е това, което има тяжесть предъ Него? Всичкитѣ положения, които сѫществуватъ сега на земята сѫ все глупави положения, тѣ сѫ дѣтински работи. Кое е онова положение, съ което, ние трѣбва да идемъ при Бога? — Когато идемъ при Бога, не трѣбва да имаме никакви образи въ душата си — само единъ образъ трѣбва да имаме. Понеже човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, той трѣбва да изхвърли всички други образи отъ душата си и да остави само единъ свещенъ образъ — обрзътъ за Бога. Останатъ ли и другитѣ образи въ душата му, той не може да се моли Ще изчистите вашата Светая Свѣтихъ отъ многото образи и да остане въ нея само първоначалния Божественъ образъ. Само той е въ състояние да даде великъ импулсъ на душата ви. Многото образи, многото идеи, многото желания довеждатъ до заспиване. Вземете, запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ, който има да взима пари отъ 100 полици: ти му говоришъ за Бога, а той си мисли какво има да взима, че едната полица е отъ 1,000 лв, другата отъ 500 лв. и т н. Ама Христосъ дошълъ! Чакай, третата полица е отъ 1,500 лв. Сто полици сѫ всичко! Ако има да дава, пакъ сѫщото положение. Хубаво, ако срещнешъ нѣкой ученъ, философъ и му говоришъ за Бога, за значението на молитвата, той си мисли за Кантовата теория на чистия разумъ. Е, хубаво, отъ кѫдѣ сѫ взели Кантъ, Лапласъ своитѣ теории? Чудни сѫ хората! Говорятъ за Канта, за Лапласа, но какво сѫ тѣ? Лапласъ е едно малко дѣте, той нищо не знае за свѣта. Я потвърдете вие неговата теория? Отъ гдѣ е взелъ той тази теория? Казвате: и азъ имамъ понятие за свѣта. Отъ кѫдѣ го разбра? — Отъ Бога. А, отъ Бога си го разбралъ! Не казвай, че си го разбралъ отъ Бога. Слѣдъ като нѣкой проповѣдникъ е проповѣдвалъ за Бога, хората излизатъ и казватъ: разбрахъ какво казва Богъ. - Нищо не сте разбрали. Туй още не е разбиране. За да разберешъ Бога, ще направишъ единъ малъкъ опитъ. „Ама азъ издържахъ една критика.“ Това не е опитъ, 99 пѫти трѣбва да изържишъ критика, че тогава да имашъ единъ малъкъ опитъ. Нѣкой казва: азъ се помолихъ на Бога и Той ме послуша. Ти провѣрилъ ли си, колко пѫти Господъ те е послушалъ? Ако на 100 пѫти, 10 пѫти те слуша, а 90 пѫти — не, мислишъ ли, че си отъ много праведнитѣ? Ако Господъ на 100 молитви, 99 пѫти те послуша, а само единъ пѫтъ направи изключение, не те послуша, тогава ти си човѣкъ. Истинското, дѣйствиелното знание въ свѣта почива на единъ вѫтрѣшенъ опитъ: и всички теории въ свѣта почиватъ на единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Въ Кантовата теория, обаче, има едно изопачаване на фактитѣ. Защо? Защото той иска да угоди на свѣта. И всички съврѣменни учени хора изопачаватъ теориитѣ си, понеже искатъ да угодятъ на свѣта. Тѣ нагаждатъ своитѣ теории съобразно врѣмето и хората. Вземете, напримѣръ ученитѣ хора, тѣ не могатъ да кажатъ, че човѣкт е сѫществувалъ преди единъ милионъ години. Нѣкой може да каже, че човѣкъ е сѫществувалъ отъ преди еди-колко си хиляди години, но той не говори Истината. Ако нѣкой ученъ каже така: азъ съмъ направилъ изслѣдвания и съмъ намѣрилъ, че отъ какъ човѣкъ сѫществува има 20 милиона години, безъ огледъ на това, дали вие вѣрвате, или не ще го направятъ лудъ. Нѣкои учени казватъ: за да опрѣдѣлимъ, отъ колко години човѣкъ сѫществува на земята, ще вземемъ едно число, приблизително числото, което Мойсей дава. Добрѣ, знаятъ ли тия учени на каква база разчиташе Мойсей, когато правѣше своитѣ изчисления? Цѣлото лѣточисление на Мойсея е окултно, а съврѣменнитѣ учени иматъ съвсѣмъ друго изчисление. Та като се молите вие трѣбва да имате туй вѫтрѣшно прѣживяване. Молитвата, това е едно вѫтрѣшно прѣживяване, вѫтрѣшна връзка съ Бога. Молете се и вие, за да бѫдете въ общение съ Бога! Ако прѣзъ цѣлия си животъ дойдете въ съприкосновение съ Бога само нѣколко пѫти, тия нѣколко моменти ще ви донесатъ неизчислими богатства. Този моментъ е най-великиятъ, най-радостниятъ и най-прятниятъ въ живота ви. Най-великото събитие въ живота на всѣки човѣкъ е, когато той има общение съ Бога, съ тази велика разумность! За туй всички трѣбва да се молите вѫтрѣшно. Безъ молигва човѣкъ не може да прогресира. Той може да има много знания, но безъ молитва не може да бѫде циментиранъ, всичко въ него бързо изчезва. Молитвата влиза въ човѣка като единъ вѫтрѣшенъ импулсъ, като едно велико благо. Самъ Христосъ се молѣше. Той имаше много знания, но всѣка вечерь се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда да се моли, колко повече вие? Вие казвате: азъ не трѣбва да се моля. Не, ще се молите поне колкото Христа? Значи вие сте по-горѣ отъ Христа? Вие казвате: тази вечерь не съмъ разположенъ да се моля, но утрѣ ще бѫда разположенъ, тогава ще се моля. Господъ не иска, щото хората да Му се молятъ при разположение. Господъ обича молитви, които сѫ направени безъ разположение. Въ молитвата се изисква едно дѣтинско състояние, но на най-разумното дѣте въ свѣта. Такива състояния въ небето ги наричатъ: състояния на най-разумното дѣте. И когато Христосъ казва да бѫдемъ като малкитѣ дѣца, Той не разбира тия малкитѣ, глупавитѣ дѣца въ свѣта, а разумнитѣ дѣца. Той взима дѣцата само като образецъ, но подразбира друго нѣщо. И въ небето има дѣца, но какви дѣца? — Отлични дѣца сѫ тѣ! „Бѫдете като малкитѣ дѣца!“ Затова трѣбва да се молите, да станете като малкитѣ дѣца. Само молитвата е въ сила да отмахне онази грубость, която сѫществува между васъ. Голѣма грубость сѫществува между хората. Има и естествена грубость въ насъ, която се дължи на естеството на нашата материя. Всѣки отъ васъ нека направи единъ опитъ, да види колко грубъ е човѣкътъ. Запримѣръ, ти си богатъ, дойде единъ иска ти да му дадешъ 100 лв. Слѣдъ като помогнешъ на единъ, на втори, на трети, на 20, на 30 души, най-послѣ ти почвашъ да се дразнишъ вече, и кой какъ дойде, усѣщашъ, като че нѣщо те ухапва. И като дойде най-послѣдниятъ, ще го изхукашъ, ще кажешъ: е, стига ме безпокои! Ето гдѣ е грубостьта на човѣка. Кажи му: азъ съмъ уморенъ сега, ще бѫдешъ тъй добъръ да дойдешъ другь пѫть. Защо си служишъ съ дургия начинъ и казвашъ: махни се отъ тукъ! Защо не постѫпишъ съ по-мекия начинъ? Вие никога не сте си давали за това нѣщо психически отчетъ. Туй у всинца ви сѫществува. Вие сте добри, но кога? — Съ първия сте добъръ. Като дойде вашиятъ приятель, пакъ сте много добъръ. Ако азъ дойда при васъ и ви донеса единъ подаръкъ, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за менъ. Тогава вие сте изправенъ, радвате се. Пъкъ като ви дойде нѣкой бѣденъ, окѫсанъ роднина, който се свива, нѣма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богатъ, защо, споредъ закона на Любовьта, не пуснете въ джоба на този вашъ бѣденъ роднина 50 — 100,000 лева, та и той да се радва, да казва: моятъ роднина е богатъ и благороденъ! А вие, напротивъ, дойде ли ви бѣденъ роднина на гости, казвате си: дано да си върви! Защо? — Това сѫ навици на миналото. Всички тия навици трѣбва да се изправятъ. И ние сега виждаме тѣзи навици. Азъ съмъ ги опитвалъ, опитвалъ и търся начини и методи, чрѣзъ които човѣкъ да изправя своитѣ лоши навици и дѣйствия. Най-трудното нѣщо въ свѣта е човѣкъ да си създаде хубави съзнателни навици, та който и да му дойде, винаги да се радва. Съзнанието въ хората още не е толкова будно, че да могатъ веднага да се въздържатъ. Щомъ съзнанието въ нѣкой човѣкъ не е много будно, то не може да те възпре отъ нѣкаква лоша проява, но слѣдъ като излѣзешъ изъ релситѣ си, тогава се спирашъ. Е, защо ти е спирачката тогава? Азъ мисля, че всичката причини за нещастията въ свѣта се дължи на това, че не се молите усърдно. Рѣдко съмъ срѣщалъ хора въ свѣта да се молятъ. Да се молишъ, това е най-красивото състояние! Човѣкъ навсѣкѫдѣ може да се моли. Може да си на банкетъ, между приятели и пакъ да си на молитва: все ще има единъ малъкъ промежутъкъ, прѣзъ, който ще можешъ да се молишъ. Онзи, който знае, ще намѣри този промежутъкъ, въ който да изпрати своята молитва. Туй значи да използуваме врѣмето съзнателно! Бихъ желалъ, постоянно да се молите, т. е. въ тия промежутъци да сте въ връзка съ Бога. Само така ще дойде върху васъ онова въздействие отгорѣ, Тогава вие ще усѣтите онова Божествено облагородяване и закрѣпване. Само когато човѣкъ се моли тѣлото му укрѣпва, чувствата му и мислитѣ му сѫщо укрѣпватъ. Онзи човѣкъ, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатенъ, но тѣлото му е здраво, мислитѣ му устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме, въ общение съ Бога и да сме хилави! Казва се въ Писанието: „Бѫдете постоянно въ молитва!“ Защо? Тази свѣтлина, тази топлина, която иде отъ Бога е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и свѣтлина на безсмъртието! Нѣкой пѫть азъ ще се спра да ви поговоря върху тази свѣтлина. Тя е тази именно свѣтлина въ свѣта, съ която не можешъ да направишъ никаква пакость. Нашитѣ свѣщи могатъ да направятъ голѣма пакость въ нѣкой хамбаръ съ сѣно или слама, цѣль пожарь могатъ да създадатъ, но съ свѣтлината, която иде отъ Бога, нищо не можешъ да запалишъ Съ нея можешъ да четешъ книга, съ нея само добро може да се прави. Азъ я наричамъ „безврѣдната свѣтлина“. Тази свѣтлина се добива въ молитвата. При тази свѣтлина човѣкъ добива едно успокояване, единъ вѫтрѣшенъ миръ. Дъто и да насочимъ тази свѣтлина, отъ нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се освѣтлява Въ придобиването тази свѣтлина, седи силата на молитвата. Нѣма другъ начинъ за добиване тази свѣтлина! Всички окултни ученици иматъ много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „свѣтлината на Безсмъртието“, всички употрѣбяватъ молитвата — и Учители, и ученици. За добиване на Мѫдростьта, сѫщо има много методи, но доиде ли се до тази свѣтлина, има само единъ методъ — Молитвата. Тази свѣтлина за сега е необходима за всички. Нашиятъ земенъ животъ трѣбва да се осмисли. Напримѣръ, имашъ да разрѣшишъ нѣкой мѫченъ въпрось въ живота си. Какъ ще го разрѣшишъ? — Само чрѣзъ тази свѣтлина. Всѣки отъ васъ има мѫчни въпроси, които трѣбва да разрѣши. Има сѣмейни, обществени, морални, какви ли не въпроси, при разрѣшението на които човѣшката душа се развива. Разрѣшаването имъ, обаче, става само при тази свѣтлина. Когато дойде тази свѣтлина въ свѣта, споръ между хората вече не може да има, обмѣната става правилно, и всички противорѣчия, които се подигатъ между хората, изчезватъ — навсѣкѫдѣ настава пълна хармония. И тъи, ще помните правилото: Ще се молите всѣкога! Ама кога? Прѣзъ цѣлия день ще се молишъ! Разбирашъ ли какво значи това? И като си буденъ, и като спишъ — прѣзъ цѣлия день ще се молишъ. Като станешъ отъ сънь, ще се молишъ: като си лѣгашъ, пакъ ще се молишъ, ще кажешъ: отивамъ да се моля пакъ! Молитвата е най красивото нѣщо въ живота! Тъи че да не питате: кога да се молимъ? Прѣзъ цѣлия денъ ще се молите! И ще ви научатъ да се молите Всѣкога ще се молите! Сега разбрахте нали? Може би цѣла година ще трѣбва да правимъ опити, докато се домогнемъ чрѣзъ молитвата до микроскопически резултати. Тѣзи микроскопически резултати сѫ цѣнни за насъ. Размишление. * 36-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 23. VII. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумниятъ животъ. Размишление. Прочете се резюме върху темата: „Кой е първиятъ поетъ?“ Какво трѣбва да разбираме подъ думата „разуменъ животъ?“ Мислитѣ ли, че онзи нагонъ, онази жажда и гладъ, които имате, това сѫ нѣща разумни? Гладътъ ви принуждава да работитѣ, за да ядете. Жаждата ви принуждава да пиете. Мислите ли, че този актъ въ природата е разуменъ? Подъ „разумни нѣща“ ние разбираме хармонични нѣща. Разумнитѣ нѣща сѫ достояние само на Любовьта. Като изключитѣ всичко друго, само въ Любовьта може да има разуменъ животъ. Но вие ще напуснете вашитѣ възгледи за Любовьта която проявявате, понеже вашата любовь е любовь на насилието. Това не е истинската, разумната любовь. Слѣдователно, вие сте учили само тази любовь и затова въ живота ви нѣма никаква хармония. Сегашниятъ ви животъ не е разуменъ животъ. Добриятъ човѣкъ може да грѣши, и лошиятъ човѣкъ може да прави добро. Питамъ ви: защо добриять човѣкъ грѣши и защо лошиятъ човѣкъ прави добро? Можете ли да ми отговорите? Азъ ще ви отговоря и ще ви кажа, кои сѫ причинитѣ за това. Прѣдставете си единъ слуга, който се е научилъ въ живота си само да изважда съ една кофа нечистотиитѣ и да ги изхвърля на вънъ. Но прѣдставете си, че той единъ день намѣри една кофа съ чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питамъ: виновенъ ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловимъ и го нагълчаваме. Прѣдставете си сега другъ единъ слуга, който се е научилъ въ живота си само да внася съ кофата чиста вода, и единъ день намъри една кофа съ нечиста вода и я внася между кофитѣ съ чиста вода. Туй често се случва и въ вашия животъ. Вие иамѣрите една кофа съ нечиста вода и я турите между вашитѣ добродѣтели, но понеже нѣмате обоняние, вие не можете да я забѣлѣжите. Тъй щото, въ туй отношение, добриятъ човѣкъ е направилъ едно прѣстѫпление, като е внесълъ кофата съ нечистата вода между чистата, а тя трѣбваше да върви по обратенъ пѫтъ, назадъ. Лошиятъ човѣкъ пъкъ, който изхвърлилъ чистата вода навънъ, и той направилъ едно зло. Кое зло е по-голѣмо? Злото, което е направено, съ изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено, съ внасянето на кофата сѣ нечистата вода? Следователно, това е резултатъ на единъ навикъ. Когато ние извършваме нѣщо въ природата, а ние извършваме често извѣстни длъжности, въ насъ остава да носимъ само навика, безъ да различаваме съдържанието, което се помѣстя въ дадения случай. За примѣръ, вие имате жажда, гладъ, но не сте си обяснили, защо сѫществуватъ тия нѣща въ свѣта. Това е единъ дълбокъ философски въпросъ, върху който трѣбва дълго врѣме да мислитѣ. Азъ нѣма да ви отговарямъ на този въпросъ, понеже всѣко знание, което се дава лесно на ученицитѣ, тѣ не го оцѣняватъ. Щомъ ви дамъ една кесия съ злато, вие я взимате и я носите надѣсно, налѣво, навсѣкѫдѣ я разнасяте, но щомъ ви накарамъ да работите на лозето и така да припечелите нѣщо, това спечеленото нѣщо вие го цѣните вече. Тъй че знание, което се придобива съ усилено мислене е по-цѣнно, отколкото знание, което се лесно добива. Не мислете, че отношенията между символитѣ, подобията сѫ произволни. Не, има закони, по които тѣзи символи може да се нареждатъ. Нѣкои мислятъ, че лесно се нареждатъ тѣ. Сега, ще ви запитамъ: какъ ще опрѣдѣлите разликата между физическия и духовния животъ? Какъвъ символъ ще дадете за тѣхъ? По какво се отличава физическия животъ? Че не е устойчивъ. По какво се отличава духовния? Че е устойчивъ. Защо именно физическиятъ животъ е неустойчивъ, а духовниятъ устойчивъ? Азъ зная: вие ще кажете това онова, ще направите цѣла каша. Азъ ще ви дамъ единъ символъ изъ вашия животъ. Ще туря единъ паралелъ. Физическиятъ животъ мяза на двѣ запалени главни. Като ги туришъ една до друга, тѣ се поощряватъ, даватъ свѣтлина и хората се топлятъ, но отъ постеленното горение тѣ се смаляватъ, смаляватъ и нищо не оставятъ. Ние имъ се редваме, но тѣ оставятъ само пепель. Духовниятъ животъ прѣдставлява двѣ плодни сѣменца, посѣти на едно мѣсто. Тѣ растатъ, растатъ, увеличаватъ се, докато най-послѣ се развиятъ въ двѣ голѣми дървета и дадатъ плодъ. Значи, физическиятъ животъ дава само топлина, ти можешъ да се стоплишъ на него, но храна не дава, гладенъ можешъ да умрешъ. Въ духовния животъ този плодъ едноврѣменно ще създаде и топлина, и храна. Слѣдователно, въ духовнитѣ процеси има разширение, а въ физическитѣ процеси има смаляване. Въ физическитѣ процеси топлината е отвънъ, а въ духовнитѣ процеси топлината е отвѫтрѣ, храната — отвънъ. Значи, и думитѣ, които употрѣбявашъ, нѣкои сѫ на физическото поле, други — на духовното. Тия. които сѫ на физическото поле, тѣ се поощряватъ, горятъ и изгарятъ, нищо не остава отъ тѣхъ. Така и нѣкой хора, говорятъ за любовьта, но това сѫ двѣ запалени главни. Тѣ говорятъ за нѣкаква си обичь, говорятъ за нѣкакви си идеи, но слѣдъ 2 — 3 години всичко това изгаря, нищо не остава. Всичко това изчезва, обръща се на газове. Въ духовния животъ нѣщата сѫ като плоднитѣ сѣменца, т. е. Божественитѣ думи сѫ като сѣменца, които растатъ и се разрастватъ. Тѣ сѫ Божественитѣ дървета, посѣти вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ именно благото за въ бѫдаще. Та всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се стреми живота му да мяза на едно сѣме, което расте, а не да бѫде една запалена главня — то е жалко състояние. Това, което ви говоря сега не се отнася къмъ вашия животъ, но то е една мѣрка, съ която да познавате, кѫдѣ падатъ вашитѣ мисли въ даденъ случай. Имате двѣ мисли или идеи, или двѣ чувства, вие не можете да опрѣдѣлите, къмъ коя категория спадатъ, къмъ физическия или къмъ духовния свѣтъ. Ако образуватъ топлина и се смаляватъ, тѣ сѫ отъ физическия свѣтъ. Ако започнатъ отъ малки сѣменца, растатъ и даватъ плодове, тѣ сѫ отъ духовния свѣтъ. Слѣдователно, и еднитѣ и другитѣ идеи трѣбва да ги използувате. Главнитѣ на вашитѣ огнища сѫщо трѣбва да използувате, но казвамъ, че тѣ сѫ само за нѣкои души. На тѣхъ не можете да разчитате: тѣ сѫ само за зимно врѣме, за лѣтно врѣме не сѫ потрѣбни. Сега, въ разумния животъ се изисква непрѣкѫсната връзка съ Бога. Ще ви обясня, какво означава думата Богъ, а не само да произнасяте това име. Въ еврейски езикъ подъ думата „Богъ“ се разбира първия принципъ, който твори, който е въ врѫзка съ всички онѣзи сили, онѣзи условия, отъ които произтича живота. Първата буква се пише по слѣдния начинъ: א Онзи, който произнася думата Богъ, трѣбва да бѫде много разуменъ и внимателенъ, трѣбва да знае, че всички активни сили сѫ многб опасни и трѣбва да ги изучава. Тамъ се изисква една абсолютна чистота и единъ възвишенъ моралъ, а не като обикновения. Онзи, който влѣзе безъ моралъ, ще стане на пепель. Онзи който произнася това име току тѫй и влезе нечистъ, на пепель става. Влѣзте въ една електрическа инсталация и бутнете тези силни волтове, веднага целиятъ ви животъ ще изчезне. Внимание трѣбва, изолиране трѣбва, а чистотата, това е качество само на разумния животъ. Тя прѣдставлява една дреха, една броня, която пази отъ всички опасности, отъ всички сили въ разумния животъ. Нѣкои казватъ: защо ти трѣбва чистотата? — Вие влизате въ единъ свѣтъ, дѣто не царува Божествената Любовь, а царува грѣха, царуватъ всички отрицателни сили и отрови, които постоянно тровятъ хората. Нѣкой пѫть дойде нѣкоя лоша мисъль — тя е дошла нѣкѫдѣ отвънъ. Въ еврейската дума Богъ, втория принципъ е мекъ, той е принципътъ на Любовьта, ל. Той е принципътъ, който съгражда, който носи живота въ себе си, който съхранява нѣщата. Безъ този принципъ свѣтътъ би се прѣвърналъ на едно вѣчно мѫчение. Този принципъ, който ние наричаме проявление на Бога, на Любовьта, прѣвръща всичко на добро въ свѣта. Слѣдователно, когато произнасяме името на Бога, прѣдстои ни да се занимаваме съ три вида сили: едни, които творятъ: други, които съграждатъ и трети видъ сили които държатъ всички сили въ равновѣсие. Когато дѣйствуватъ двѣ сили, тѣ всѣкога иматъ единъ общъ резултатъ, или добъръ или лошъ Слѣдователно, ако резултатътъ е лошъ, ние знаемъ, че първиятъ принципъ е взель надмощие. Ако резултата е добъръ, знаемъ, че вториятъ принципъ е взелъ надмощие. Отъ резултата сѫдимъ за принципа Това сѫ все разумни сили. Не мислете, че ние трѣбва да ги подчинимъ. Не, трѣбва само да спазимъ законитѣ. Когато отивате при единъ святъ духъ, вие нѣма да се приближавте тъй, направо, но въ васъ ще се яви единъ трепетъ. Той ще ви съблече, вие ще изгубите всичкото си величие на земята и ще се намѣрите въ положението на едно малко дѣтенце, всѣка ваша философия ще изчезне и вие ще се чуствате че сте нищожество. Че сте философъ, че сте свършили нѣкакъвъ университетъ че майка ви баща ви сѫ отъ такова високо произхождение, всичко туй ще изчезне, ще ви остане само това, че сте нищо, че сте единъ малъкъ лѫчъ излѣзълъ отъ Бога, и че не сте изпълнили още вашата задача. Нѣкой казва азъ съмъ човѣкъ. Човѣкъ ли си? Че ти до сега мислилъ ли си правилно? Колко пѫти досега си се спиралъ въ пѫтя си! Значи, ако сме пратени да мислимъ, това е една велика задача. Тогава, задайте си въпроса: всички вие, мислили сте до сега? Не, вие сте мислили за много работи, но за Бога мислите само кога? — Когато ви турятъ въ менгемета, въ страдания. При всѣко друго врѣме, щомъ нѣмате страдания, Господъ го нѣма въ мисъльта ви. Защо Го нѣма? Защото ядете и пиете туй, което Той ви е далъ, а като осиромашѣете, като нѣма накѫдѣ тогава си спомняте за Него, тогава Го търсите, понеже Той дава. Разуменъ синъ е онзи, който увеличава талантитѣ. които баща му е далъ. Сега всички вие трѣбва да прѣгледате живота си, да видите, като сте излѣзли толкова хиляди години отъ Бога, какво сте припечелили и да го увеличите. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Най-важното нѣщо, което идва въ сегашната епоха, е да се свържемъ съ Бога и да имаме постоянно Неговото присѫтствие, тъй както слънцето като изгрѣва, изпраща свотѣ лѫчи. Има нѣкои цвѣтя, камъчета, които не виждатъ слънчевитѣ лѫчи. Има души, които виждатъ Бога, има души, които не Го виждатъ. Въ последнитѣ има една мѫка. Най-хубавото състояние е виждането на тия сльнчеви лѫчи. Въ тѣхъ ще видимъ Бога. Тия лѫчи произвеждатъ въ насъ разумностьта. Само тогава ние почваме да мислимъ. Сега, споредъ съвременната математика, въ колко посоки може да се движи една точка въ даденъ моментъ? Не я взимайте като едно цяло. Тя може да се движи въ една посока. Значи, тя ще образува правата линия. И тъй, колко граници има правата линия? — Двѣ граници: А ________________ В Значи, правата линия АВ има двѣ граници. Когато линията се движи, колко граници има? — Четири граници. Точката може ли сама по себе си, да се движи? — Не може. Въ свѣта всичко се движи едноврѣменно. Нѣма отдѣлна часть, която да се движи сама по себе си. Напримѣръ, моята рѫка може да се мърда, но то е по причинана това, че азъ се движа. Когато цѣлото прѣстане да се движи и да мисли, и всѣка отдѣлна часть прѣстава да се движи и да мисли. Слѣдователно, когато една точка се движи, това показва, че цѣлото се движи, цѣлото дѣйствува. Нѣкой може да каже, че една точка или едно тѣло се движи въ пространството. Не, движението на всѣка точка въ пространството прѣдставлява движението на цѣлото въ себе си. Слѣдователно, ако извѣстна мисъль се явява въ васъ, въ дадения случай тази мисъль е свързана съ редъ други мисли, и по тази точка, отъ линията АВ вие трѣбва да намѣрите връзката съ всички тия мисли и жеиания. Запримѣръ, вие замисляте да направите нѣкому едно добро. Казвате: да занеса нѣкому единъ чувалъ брашно, но отлагате да сторите това добро. Туй, което вие намисляте да направите, другъ го почувствува, а трети го извършва. Кой е направилъ доброто? — Този, който го извършва. Той казва: азъ не само че помислихъ това нѣщо, не само че го почувствувахъ, но го извършихъ. Значи, едни отъ хората въ даления случай сѫ тия, които замислятъ доброто, но не го вършатъ. Вторитѣ сѫ отъ тия, които чувствуватъ доброто но не го вършатъ, а третитѣ сѫ отъ тия, които вършатъ доброто, понеже занасятъ чувала. Тогава имаме единъ законъ, казваме, че Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми, а човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми. Защо човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми, а Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми? Човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми, понеже тѣ сѫ въ врѣмето и пространството. Човѣкъ най-напрѣдъ ще си направи единъ планъ и слѣдъ години ще го реализира. Ние можемъ да намѣримъ този планъ и ще знаемъ, какво мисли да върши. Божиитѣ пѫтища сѫ извънъ врѣмето и пространството. Той каже нѣщо и го направи затуй Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми. Ние не знаемъ какво можеда направи Богъ въ слѣдующия моментъ. Той казва и прави, дѣйствува извънъ нашето съзнание. Затуй, като дойдемъ до Бога, нѣма да се стараемъ да узнаваме Неговитѣ пѫтища, но ще се стараемъ да проучваме туй, което Той прави, да Го подражаваме, да бѫдемъ като Него, и каквото кажемъ, да го направимъ. Кажешъ нѣщо, налрави го! Тия разсѫждения за нѣкои отъ васъ сѫ малко трудни, понеже вие сте дошли облѣчени въ материя, имате такива-онакива отношения и мислите нѣкой пѫть, че не можете да извършите волята Божия. Волята Божия не седи въ великитѣ работи, тя седи въ микроскопическитѣ добрини въ свѣта. Доброто може да го вършатъ и най-малкитѣ сѫщества. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не може да върши добро. Когато говоримъ за доброто, то е най-лесно. Най-лесниятъ пѫть е да се върши добро. Нѣкой мисли, че е мѫчно да се прави добро. Мѫчно е, ако азъ искамъ да дигна единъ чувалъ отъ 100 кгр. наведнъжъ, но ако го раздѣля на 100 равни части и всѣки день, между другата си работа взимамъ по една отъ тия части и я прѣнасямъ, това не е мѫчно. Сега, нѣкои седятъ, седятъ, искатъ да покажатъ изведнъжъ колко сѫ добри, и затуй въ тѣхъ се заражда желание да направятъ единъ монастиръ, или една църква, или да дадатъ нѣколко милиона лева, изведнажъ да блѣснатъ. Е, отдѣ ще взематъ тѣзи милиони? Ама ще ги спечеля. Съ работа колко може да спечели човѣкъ? Вижъ, съ кражба, може и 5 и 10 милиона лева. Слѣдъ като одерешъ 100-ина хиляди кожи на воловетѣ и продадешъ всяка кожа за 100 лв. това прави 10 милиона лева. Да, но 100,000 животни трѣбваше да работятъ, да пожертвуватъ своитѣ кожн заради тебе. Това не е добрина. Великото за въ бѫдеще ще седи въ малкитѣ работи. Като срещнешъ единъ човѣкъ, да му кажешъ една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги, кѫдѣто и да е той като му кажешъ една дума, въ неговото сърце се образува една мекота, една готовность да направи добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направишъ единъ храмъ. Но тъй да я кажешъ, че той да я запомни. После, трѣбва да се научитѣ да пращате на всѣки човѣкъ по единъ милъ погледъ, не да мисли той какво искашъ да му кажешъ съ този погледъ, но погледътъ ви да е такъвъ, че никога да не се забравя. Когато нѣкой човѣкъ се отчаялъ, ти като го погледнешъ, всѣка уплаха, всѣка безнадежность да изчезне, и той да каже: срѣщнахъ единъ човѣкъ въ свѣта, чрѣзъ когото Богъ ми помогна. Срѣщнешъ другъ човѣкъ, който помислилъ да върши нѣкакво прѣстѫпление, ти като го погледнешъ съ единъ милъ погледъ, той да каже. благодаря на този човѣкъ че ме спаси. Ами защо имате очи? Вашитѣ очи трѣбва да бѫдатъ такива, че чрѣзъ тѣхъ да се проявява Божията Любовь. Който ви погледне, да знае, че Богъ проглежда чрѣзъ тѣхъ. Този погледъ да внесе любовь, вѣра, едно дълбоко чувство въ човѣка, че той да каже: срещнахъ единъ човѣкъ и никога нѣма да забравя неговия погледъ. Какво по-хубаво, по-красиво отъ това? Колко хора може да срещнете съ такъвъ погледъ? Казано е въ песеньта: „Мили погледъ на очитѣ, туй езикъ е на душитѣ. Сладка дума на устата, туй езикъ е на сърцата.“ Ами ушитѣ за какво сѫ? Трѣбва да имашъ толкова тънъкъ слухъ, че да можешъ да чувашъ не само на разтояние единъ километъръ, но като насочишъ ухото си, да можешъ да чувашъ на 100, на 200 клм. пъшкането на нѣкоя душа, която се мѫчи и да й помогнешъ. Това наричамъ азъ развитъ слухъ на Мѫдростьта. Не трѣбва само да се афектираме. Разумния животъ изключва всѣкаква афекция. Добрия човѣкъ не казва, хайде, елате да помогнемъ. Той е силенъ самъ да помага. Той ще направи доброто, и никой нѣма да го знае. Това е толкова малко за него. Добриятъ човѣкъ има на разположение всички Божествени сили, изисква се само да завърти този Божественъ ключъ и всичко става. Той нѣма да каже: елате тукъ да помагате. Кѫщата се запали, елате да гасимъ. Ще ви задамъ другъ вълросъ: защо сѫ създадени рѫцѣтѣ, защо сѫ създадени краката? Какъ бихте отговорили? Краката сѫ създадени за да ходи човѣкъ въ добрия пѫть, да ходи въ доброто. Рѫцѣтѣ сѫ създадени за правото, да помагате. Слѣдователно, като си дигнешъ рѫката, да знаешъ, че твоята рѫка е създадена за правото. Като погледнешъ на краката си да знаешъ, че тѣ трѣбва да вършатъ добро. А ти като погледнешъ краката си, казвашъ: чакай да видя, хубави ли сѫ тѣ, бѣли ли сѫ, ще ги хареса ли нѣкой? Азъ като правя добро, като влѣза въ нѣкоя бѣдна колиба, при нѣкой нещастенъ човѣкъ, всѣки ще хареса краката ми. Тѣ сѫ крака на доброто, които вършатъ волята Божия. Кой нѣма да хареса една рѫка, която е готова да работи, да принася благото за другитѣ? Кой нѣма да обича тази рѫка? Всѣки щея хареса, всѣки ще я цѣлува. Нѣкой те бие, но тази рѫка дойде да те спасява и те спаси. Нѣма ли да я обичашъ? — Ще я обичашъ, Следователно, нашитѣ рѫце трѣбва да бѫдатъ изразъ на Божията Правда. Като помисля за рѫцете си, трѣбва да кажа: Тѣ трѣбва да бѫдатъ изразъ на великата Божия Правда. Като погледна на краката си, да кажа. краката ми трѣбва да ходятъ въ великата Божия Добродѣтель. Всѣки день, като ги поглеждамъ, това трѣбва да си спомнямъ. Ако постѫпвате така, знаете ли какъвъ прѣвратъ може да стане съ васъ? — Не щѣхте да имате тия замислени, потъмнели, съ хлътнали очи, лица обезнадеждени. Ще си кажете: Чрѣзъ моитѣ рѫце ще работи Божията Правда. Чрѣзъ моитѣ крака ще работи Духътъ Бо жий, Божията Добродѣтель. А ние, напущаме реалното и търсимъ вънка нѣкѫде Божията Правда и Божията Добродѣтель. Божията Добродѣтель не може да се прояви извънъ нашитѣ крака. Божията Правда не може да се прояви извънъ нашитѣ рѫцѣ. Кажете ми сега, тъй, както сме организирани, може ли да се прояви Божията Правда и Добродѣтель вънъ отъ нашия организъмъ? Ако свѣтлината се движи по права линия и не срещне никакво съпротивление, за да се прѣчупи и образува ѫгълъ, тя не може да се види. Само когато стане едно прѣчупвае на слънчевитѣ лѫчи, само тогава тѣ сѫ видими. Слѣдователно, Божията Правда и Божията Добродѣтелъ сѫ видими само тогава, когато срещнатъ едно малко съпротивление. И за доброто се изисква едно малко съпротивление. Това съпротивление е злото. Затуй иде злото въ свѣта. Злото е едно малко прѣпятствие, за да отклони лѫча на Божията Добродѣтель. И неправдата сѫщо е едно малко прѣпятствие, за да се яви Божията Правда. Тъй щото, ще видите, че всички неща, които считате днесъ нещастия сѫ били срѣди, прѣзъ които Божественото се прѣчупва и проявява. Единъ день, когато научимъ тази по-висока философия на живота, ще можемъ да излеземъ изъ тия срѣди. За примеръ, било е врѣме, когато рибата е живѣла извънъ водата. Тогава тя е станала птица. Тя се е учила на закона на хвърченето. Млѣкопитающитѣ, слѣдъ като сѫ научили законитѣ на растителния животъ, се прѣвърнали въ хора, почнали сѫ да мислятъ и да ходятъ изправени. Слѣдователно, така и ние единъ денъ ще излѣземъ отъ сегашния животъ и ще влѣземъ въ закона на ангелитѣ. Тогава тѣзи ограничени условия постепенно ще се прѣмахнатъ. Това нѣма да стане изведнъжъ. Ще се минатъ, може би, повече отъ милиони години, докато станемъ ангели, но ще влѣземъ въ свѣта на ангелитѣ, дѣто животътъ ни постепенно ще се подобрѣва и като дойдемъ до фазата на онази абсолютна интелигентность, ние ще знаемъ, какъ да прѣвръщаме, формата си. Това, обаче, е въпросъ на далечното бѫдаще. Най-важното е, можете ли вие да бѫдете справедливи, добри въ сегашния моментъ? Не че не сте добри, не че не сте справедливи, но азъ забѣлѣзвамъ, че въ ученицитѣ на окултната школа има едно индивидуализиране. По нѣкой пѫть вие сте разпръснати, разсѣяни въ съзнанието си, и трѣбва да дойде отвънъ нѣкоя голѣма бѣда, за да ви сплоти: тогава вие се нахвърляте, започвате да се бранитѣ, но неразумно: Вие още не мислите, какъ прѣживѣватъ другитѣ, за да имъ помогнете, а всѣки мисли за себе си. Това е слабата ви страна. Вие вървите по единъ кривъ пѫть. При сегашното ваше състояние, да кажемъ, че ви срещна, азъ нѣма какво да очаквамъ отъ васъ, да ме обичате, нито вие да очаквате отъ мене, азъ да ви рбичамъ. Азъ само ще очаквамъ момента да проявя онази Божествена Любовъ, къмъ васъ, и вие да я проявите къмъ мене. Божественото въ менъ, и Божественото въ васъ трѣбва да се прояви. Въ моето съзнание, и въ вашето съзнание трѣбва да се проявятъ тѣзи два момента, и да си кажемъ: отъ сега нататъкъ ще оставимъ Божественото да се проявява. Ние нѣма да запушимъ този Божественъ тласъкъ, импулсъ, и ще изпълнимъ волята Божия. Подпушването на Божественото въ насъ ражда всички страдания. Страданията показватъ, че като дойде нѣкоя Божествена мисъль въ насъ, ние реагираме срѣщу неч; тогава става подпушване въ насъ. Обаче, трѣбва да знаемъ, че въ Божественото нѣма обратни дѣйствия. Тази Божествена енергия ще си пробие пѫть и ще прѣчупи не само нашата ограда, но и кюнцитѣ ни и ние казваме тогава: пострадахъ много. Защо? Защото съ сърцето, съ ума си не си отговорилъ на този Божественъ импулсъ. Когато човѣкъ дълго врѣме реагира срѣщу нѣкоя Божествена мисъль, Богъ казва: „Дигнете този човѣкъ отъ земята! Доведете другъ на неговото мѣсто, чрѣзъ когото водата може да върви правилно“. Ако оставите Богъ да дѣйствува въ васъ, Той ще ви благослови. А сега, всички болести, които идватъ у васъ — коремоболие, ревматизъмъ, гръбъ ви боли, това-онова — всичко туй е резултатъ на вашитѣ грѣхове. И вие слѣдъ всичко това търситѣ лѣкарь, искате да ви правятъ инжекции. Азъ ще ви кажа, какъ трѣбва да се лекувате. Вие можете да се лекувате, като изправяте вашитѣ прѣгрѣшения. Направишъ едно прѣгрѣшение — изправи го, ще ти мине корема. Направишъ друго прѣгрѣшение — изправи го, главоболието ти ще се махне. Вашитѣ грѣхове сѫ създали болеститѣ ви и вие никога нѣма да се освободите отъ тѣхъ, докато не ги прѣмахнете. Нѣкой казва: много съмъ нервенъ. Знаете ли какво нѣщо е нервностьта? — Грѣхове сѫ това. Кой не е нервенъ? Я вижте кой и да е пияница, не е ли нервенъ? Въ пиянството има и блудъ, и кражби, и убийства. И сега, нѣкои току идватъ при мене, и ме питатъ: какво трѣбва да правимъ? Рѣшете да изправите коренно, не изведнъжь, но съзнателно всички ваши грѣхове, да прѣмахнете всички причини на злото, и ще видите, какъ всичко ще се изправи. Гърбътъ те боли нѣщо — вижъ каква грѣшка си направилъ още днесъ. Минавашъ по улицата, Господъ ти казва: „Кажи една блага дума на този човѣкъ!“ Ти минешъ, заминешъ, не се спирашъ, но като се върнешъ дома си, гърбътъ те боли. Защо? — Не си се спрѣлъ да кажешъ една блага дума. На другия день ти дойде една мисъль да отидешъ при нѣкоя бѣдна вдовица: или нѣкое сираче, но ти се спирашъ, почешешъ се по главата, казвашъ си: е, нека отиде другъ нѣкой братъ, азъ имамъ работа сега. Не се минава дълго врѣме, и главата ти те заболява. Защо? — Тази вдовица е влѣзла въ главата ти. Ако ме слушате, нѣма да бѫдете хилави. Азъ гледамъ въ провинцията, нѣкой влѣзълъ въ вана, разтриватъ го, мажатъ го съ масло, лѣкуватъ го. Казвамъ: това не е правиятъ начинъ за лѣкуване. Не, ще рѣшимъ основно: като станемъ сутринь, да се помолимъ Богу, да ни покаже, какъ да извръшимъ волята му, защото при туй извършване волята Божия се обуславя моето умствено, сърдечно и волево състояние. При изпълнение волята Божия ще се подобри даже и физическото ми състояние. И сега, на тукъ — на — тамъ, уволняватъ те, страдашъ. Защо? — За идеитѣ ми, Не ви уволняватъ за идеитѣ ви, а за погрешкитѣ ви. И азъ искамъ вече да видя, онѣзи, които ме слушате, кой пѫтъ ще изберете. Вие можете сами да оправите пѫтя си. Нѣма сила въ свѣта, която може да ни противодѣйствува. Но кога? Когато сме чисти, когато сме добри Когато сме нечисти, всѣкога ще бѣгаме. Ще запомните тази философия! Казвате: ние знаемъ много. Ще прѣстанете съ това. Какво знаете? — Че линията имала двѣ граници. Че правата линия като се движи образува плоскость, и тогава има четири граници, а плоскостьта като се движи образува кубъ, и тогава има шесть граници. Какво значи това? Всичко се движи въ свѣта. Не мислете, че като се отказвате да вършите волята Божия, тъй ще мине. Богъ работи въ свѣта и тежко ономува, който се отказва да върви съ Бога. Вие сте една точка, една права линия, една плоскость и не можете да правите, каквото си искате. Ще направите туй, което Богъ иска: ще го направите или разумно, или неразумно. Ако вършите разумно волята Божия, ще мязате на една кофа, която носи чиста вода, и ако не се противите, ще я внесете дома си. Ако вършите неразумно волята Божия и се противите, ще мязате на една кофа, съ която носятъ нечиста вода и смъртьта ще ви покоси. Слѣдователно, праведнитѣ хора сѫ кофи, съ които се носи чиста вода, а грѣшнитѣ хора сѫ кофи, съ които се носи нечиста вода. Ако има повече грѣшни хора въ свьта, значи тия хора ядатъ и пиятъ, и ще трѣбватъ повече кофи за изнасяне нечистотиитѣ, Та въ дадения случай, при сегашнигѣ условия, вие ще вземете две позиции, нѣма изборъ — или пѫтя на доброто, или пѫтя на злото. Слѣдъ като научите това, ще дойде или пѫтя на Любовьта, или пѫтя на умразата: или пѫтя на свѣтлината, или пѫтя на тъмнината. Друга алтернатива нѣма. Да не мислите, че има друга философия! Казвате: е, да сѫ живи дѣцата! Но слушайте! Дѣцата ще бѫдать живи и здрави, ако вършите волята Божия. Мѫжътъ ви ще бѫде живъ и здравъ, ако вършите волята Божия. Не вършите ли волята Божия, нито дѣцата ви, нито мѫжътъ ви, нито жената ви ще бѫдатъ живи и здрави. Туй ще го опитате навсѣкѫдѣ. Ще знаете, че като ученици трѣбва да имате единъ моралъ. Нѣма нищо скрито — покрито. Когато направите една погрѣшка, нѣма да се извинявате, но ще кажете: направихъ една погрѣшка, ще я поправя. Трѣбва да знаемъ, кои нѣща сѫ допуснати въ дадения случаи, и кои не. При сегашнитѣ условия има извѣстни блага, за които хората не сѫ готови да ги използуватъ. Ако вие нахраните едно малко дѣте съ твърда храна, какво ще стане? — Смъртьта ще дойде. Нѣкой казва: азъ искамъ да почувствувамъ нѣщо силно, да имамъ силни прѣживѣвания. Знаете ли какво могатъ да ви причинятъ тия силни удоволствия, които вие искате? Тия силни сътресения, тия вълнения на душата могатъ да разтопятъ тѣлото ви. Не си играйте съ голѣмитѣ прѣживѣвания! Играйте си съ онѣзи малки прѣживѣвания на любовьта. Туй мекото, приятното прѣживѣвание, то е Божествено, а онѣзи голѣмитѣ прѣживѣвания, това сѫ главни, които могатъ да прѣдизвикатъ цѣлъ пожарь. Нѣкой казва: азъ ще стана много голѣмъ, като планина, побѣдилъ съмъ всичко. И наистина, гледамъ този човѣкъ, разширилъ се, разпрострѣлъ се изъ цѣлия козмосъ. Не се минава и единъ часъ врѣме, този който се разпрострѣлъ изъ цѣлия козмосъ, ходилъ изъ цѣлия свѣтъ, сега се смалилъ, станалъ много малъкъ и казва: какво стана съ мене? Той не разбира Божия законъ. Никѫде не е ходилъ, но той е като нѣкой пиянъ човѣкъ. Мяза на онзи пияница, който, като се напилъ, майка му казва: „Синко, ти съ този умъ нѣма да въртишъ кѫща“. Той легналъ на земята и казалъ на майка си: „Мамо, ела да видишъ, какъ въртя кѫща! Като дойдатъ у васъ тия чувства на пияницата, тогава и ние, като него, въртимъ кѫща. Ще се пазите отъ психологическото пиянство. Чувствата у васъ трѣбва да бѫдатъ постоянни. Като се каже думата „любовь“, да се разбира любовь. Тази дума е свещена въ всичкитѣ нейни прояви. Щомъ кажешъ думата „любовь“, трѣбва да бѫдешъ готовъ на всички жертви. Туй разбирамъ любовь! А това, което вие наричате любовь, то е любовь отъ картошки. Ами, че по какво се отличаватъ хората на новата култура отъ другитѣ хора? За насъ казватъ, че сме били много кротки. Да, дѣйствително много кротки сме, но не сме още такива. Азъ казвамъ: тѣзи хора на новото още не сѫ минали подъ този силенъ Божественъ огънь. Вие едва сте заченати, и азъ се опасявамъ да не би да ви пометнатъ. Нѣкои отъ васъ сѫ заченати, но страхъ ме е да не дойде нѣкой силенъ вѣтъръ да помете всички плодове отъ дървото. Тамъ е всичката опасность, да не би човѣкъ да се пометне. Родимъ ли се веднъжъ, фактътъ е свършенъ. Нѣма да има сила въ свѣта, която да ни помръдне. Докато се родимъ, трябва да се държимъ за Бога. Та отъ всинца ви се изисква непрѣодолима вѣра, безъ абсолютно никакво съмнѣние. Богъ е започналъ туй дѣло, и Той ще го доизкара. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на туй дѣло. То е свършенъ фактъ. Ако вѣрвате, фактътъ е свършенъ, ако не вѣрвате, не е свърщенъ. За другитѣ не е свършенъ, за насъ е свършенъ. Тъй щото, споредъ насъ, въ дадения случай, Богъ е, Който дѣйствува. Неговата воля е да бѫдемъ любящи, мѫдри и да сме носители на Божествената свѣтлина. Като се върнете дома си, нѣма да кажете: е, тъй се говори то. Не, ще погледнешъ рѫцѣтѣ си и ще кажешъ: мога ли да върша Божията Правда? — Мога. Ще погледнешъ краката си и ще кажешъ: мога ли да бѫда изразъ на Божията Добродѣтель? — Мога. Ще бѫдешъ смѣлъ и силенъ. Ще срещнешъ мечката, ще я помилвашъ. Ще си кажешъ: дали ще ме разбере? — Ще те разбере. Ами ако ме ухапи? — Нѣма да те ухапи. Щомъ си съ Бога, тя ще коленичи и ще ти каже: „Азъ те познавамъ“. Нѣма сѫщество, което да не се подчинява на Бога. Ако Богъ е въ васъ нѣма какво да се плашите. Ако е въ мене и въ васъ, като се срещнемъ, и двама ще се радваме. Богъ е тази възвишена интелигентность, която рѫководи свѣта. Нѣма да сѫдимъ никого, но ще знаемъ, че Богъ, тази възвишена интелигентность, ще изглави всичко, ще прѣвърне всичко за добро. Каквито погрѣшки и да сме направили, Той ще уреди всичко. Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да побѣдимъ. Азъ искамъ, всѣки единъ отъ васъ, като се върне сега дома си да се замисли и да каже: азъ ще върша волята Божия. Нека всѣки се моли, щото Богъ да прѣодолѣе надъ всичко и да дойде царството Му на земята. Вие чакате да дойде царството Божие отъ нѣкѫдѣ другадѣ. Не, ще станете сутринь и ще кажете: азъ желая да дойде Царството Божие на земята и да бѫда носитель на Неговата свѣтлина! Ти Го пожелай и То ще дойде. Господъ работи въ свѣта. Като Го пожелаемъ всинца, Господъ ще извърши това. Значи, ние всинца трѣбва да отворимъ сърцата си за Господа, а по нѣкой пѫть вие затваряте сърцето си за Господа. Върнете се дома си и казвате: азъ бихъ вървѣлъ въ това братство, но има прѣпяствия. Че въ кое братство нѣма прѣпятствия? Въ туй братство нѣма никакви прѣпятствия. Ти крака нали имашъ? — Имамъ здрави ли сѫ? — Здрави? Рѫцѣ нали имашъ? Имамъ. Здрави ли сѫ? Здрави. Очи нали имашъ? — Имамъ здрави ли сѫ? — Здрави сѫ значи, ти не си куцъ, не си сакатъ, не си слѣпъ, не си глухъ, нѣмашъ никакви прѣпятствия, човѣкъ на мѣстото си. Отъ тази вечерь искамъ вече да бѫдете други! Искамъ да бѫдете малко по-сладки, съ единъ градусъ повече, по-разширени, по-добри и да желаете доброто единъ на другъ. Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, за да изпрати Богъ своето благословение, та у всинца ви да се увеличи доброто, любовьта, свѣтлината, но не привидно. Въ Божествения свѣтъ има единъ обратенъ законъ. Човѣкъ може да прояви любовьта, когато е въ най-лошо положение, когато е въ най-голѣмата сиромашия, а когато е най-богатъ, тогава има най-малки условия. Сѫщиятъ законъ е и за знанието. Когато човѣкъ има най-много знания, той има най-малъкъ шансъ да прояви свѣтлината, а когато е най-голѣмъ невѣжа, има най-голѣмъ шансъ. Тогава не че е невѣжа, но е като дѣте и въ него има най-голѣми възможности. Щомъ, е богатъ, щомъ има знания, той се орахатява и казва: азъ съмъ богатъ, имамъ знания, нищо не ми трѣбва. Той нѣма сртемежъ. Тъй щото ние имаме много знания. Отъ тази вечерь, отъ тозъ Божественъ часъ започваме Божественото знание. Дойде при мене една ученичка и ми казва: Учителю, азъ искамъ да си отмъстя по правилата на новото учение, споредъ закона на Любовьта. По старому зная какъ да си отмъстя. Толкова врѣме мислихъ, какъвъ методъ да избера по новото учение, та като си отмъстя нѣкому, завинаги да ме помни. Сега и азъ отъ васъ искамъ, да си отмъстявате като тази ученичка, по новия методъ: та да ви помнятъ. Казвамъ й: „Много хубаво ще ти кажа.“ Сега азъ ви пожелавамъ да си отмъстявате по новия начинъ, споредъ законитѣ на новото учение, учението на Любовьта, та всички да ви помнятъ! Т. м. — Мирътъ носи Божията радость. * 35-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 16. VII. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малкото приложение. Т. м. Прочетоха се резюметата отъ темитѣ: „Най-добриятъ начинъ за примирение“ и „За кого грѣе слънцето?“ Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Кой е първиятъ поетъ“. Думитѣ иматъ смисълъ дотолкова, доколкото тѣ засѣгатъ живота. Не всички думи засѣгатъ живота. Прѣдставете си, че даденъ крѫгъ изразява живота. Мислите ли, че всички капки, които падатъ върху единъ цвѣтъ, иматъ влияние върху него? Сега вие трѣбва да мислите, безъ да потвьрждавате. Азъ не искамъ да потвърждавате. Когато човѣкъ опита нѣщо, само тогава може да го потвърди. Значи, въ даденъ случай ние можемъ да опитаме само ония капки отъ водата, които влизатъ въ състава на организма. Тъй сѫщо нѣкой пѫть може да ви се говори много въ една бесѣда, но отъ цѣлата бесѣда само една дума може да ви ползува. Азъ мога да ви кажа слѣдното: обичамъ ви, желая вашето добро, ще ви направя кѫща, ще ви дамъ пари, дѣцата ви ще осигуря и т. н. Мислите ли, че това ще повлияе върху вашия животъ? Мислите ли, че ще станете по-добри? Не, човѣшкитѣ обѣщания често ставатъ една голѣма спънка въ живота. И колкото повече вие се вслушвате въ обѣщанията на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате. Ще бѫде смѣшно, ако способниятъ ученикъ го убѣждаватъ съкласницитѣ му, че е способенъ, че е първокласенъ ученикъ. Той самъ трѣбва да знае това. Като седне да учи, да рѣшава задачи и може да разрѣши всичкитѣ задачи, той знае, че е способенъ. Хубаво, ако вие не можете да разрѣшите една задача на милосърдието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на търпѣнието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на вѣрата правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на надеждата правилно, питамъ ви тогава: въ какво седи вашата способность? Ще кажете: азъ не съмъ търпеливъ, но съмъ уменъ човѣкъ. Умъ безъ търпѣние, това е колело безъ ось. Смѣшно е като казва, че билъ уменъ човѣкъ. Да, той е едно хубаво колело безъ ось. Съ това колело малкитѣ дѣца могатъ да си играятъ, да го търкалятъ, както искатъ, да го пущатъ отъ който и да е върхъ да се движи и пада надолу. Нѣкой пѫть и васъ могатъ да ви търкалятъ, като това колело. Дойде нѣкой, пошушне ви нѣщо като нѣкой бръмбарь, тури ви на това колело и вие цѣлия денъ се търкаляте отъ върховетѣ надолу. Като срѣщнете голѣмо прѣлятствие, катурнете се и казвате: усѣщамъ се крайно неразположенъ! Това значи, че колелото е паднало и се е обърнало въ хоризонтално положенне. Азъ казвамъ: това колело е безъ ось. Сега, надпрѣварването на ученицитѣ трѣбва да бѫде въ това, да разрѣшаватъ правилно задачитѣ си. Вие ще кажете: ние сме разрѣшили много задачи. Не, въ училището има програми, задачи, които трѣбва да разрѣшите. Въ I класъ се разрѣшаватъ из вѣстни задачи: въ II класъ — други: въ III, IV, V, VI, VII, VIII — пакъ други. Като влѣзете въ универ-ситета, и тамъ сѫщо има задачи за разрѣшение. Като излѣзете отъ унивѣрситета, чакатъ ви още по-сложни задачи. Запримѣръ, ако ви дадатъ една задача да примирите двама души, какъ ще постѫпите? — Ще имъ поговоримъ. Добрѣ, ще имъ говорите, но какъ? Примирението почива на единъ математически законъ. Трѣбва да разбирате примирението — то е великъ законъ. Трѣбва да разбирате положителнитѣ и отрицателнитѣ сили на живота. Най-първо, за да примирите двама души, трѣбва да отнемете отъ единия часть отъ неговия мѫжки принципъ, отъ неговата сухота и да му прѣдадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите сѣмето съ почвата, трѣбва да паправите почвата мека. Какъ ще примирите сѣмето съ почвата? — Като направите почвата мека. Почвата може да даде приемъ на сѣмето, само като стане мека. Тъй ще може растението да извади отъ почвата необходимитѣ сокове и при това да й даде нѣщо. Човѣкъ, като се примирява съ себе си, работи по сѫщия законъ. Често човѣкъ трѣбва да примирява двѣтѣ части на тѣлото си. Защо? Защото нѣкой пѫть човѣшкото е раздвоено на лѣва и дѣсна половина. Лѣвата страна не се подчинява на дѣсната, има споръ на клѣткитѣ отъ лѣвото полушарие на мозъка съ клѣткитѣ отъ дѣсното полушарие на мозъка. Тѣ цѣль день спорятъ и не само спорятъ, но и воюватъ помежду си. Казвате: главата ми се наду! Какъ нѣма да се надуе? День, два, три, продължава тази война, надува се главата ти, разбира се, и тогава природата ти прати нѣкоя болесть, за да те излѣкува. Като полежишъ 2 — 3 недѣли, тази енергия се изразходва и ти ставашъ много кротъкъ. Казвашъ си: слава Богу, просветна нѣщо въ ума ни. Какво значи това? — Часть отъ грубата енергия на мѫжкия принципъ се е трансформирала, нѣщо меко е дошло. Усѣщате, че малко топлина е дошла въ сърцето. Тази топлина именно произвежда мекотата. Свѣтлината това е силата, която сѫщо внася мекота. Тъмнината внася твърдость. Щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ и срещнете тъмнина, ако не разбирате законитѣ, вие може да си счулите главата. Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напрѣднали духове, ако не спазватъ законитѣ, изпитватъ противодѣйствието й. Туй, впрочемъ, е казано мимоходомъ. Ние, като говоримъ за тъмнината, се отдалечаваме отъ въпроса. Тази сутринь една сестра, като чела послѣдната бесѣда отъ I серия, ме запита какъ да разбира Господа като условие и Господа като срѣда. Казвамъ й: това е много дълбока философия. Богъ не е нито условие, нито срѣда. Той създава условието и срѣдата, не може да бѫде нито условие, нито срѣда. Той е извънъ срѣдата и извънъ условията. Въ примѣра е турено, че трѣбва да познаваме Бога, т е трѣбва да знаемъ, какъ Богъ дѣйствува въ тази срѣда. Послѣ, трѣбва да познаемъ Бога, какъ дѣиствува въ условията. Богъ действува въ срѣдата по единъ начинъ, а въ условията — по другъ начинъ. Тамъ е казано: ако ние живѣемъ въ Бога, не можемъ да Го познаваме, т. е. ако ние искаме да бѫдемъ като Бога, да живѣемъ въ Него, какъ ще Го познаемъ? Чудни сте! Като живѣеге въ вѣчностьта, какво ще познавате? Вѣчното се стреми да познае малкитѣ работи, своитѣ части. Богъ се стреми да види съотношенията между всичко онова, което Той е създалъ. Ние се стремимъ да познаемъ онзи източникъ, отъ който сме излѣзли. Върху тия спорни въпроси много философи сѫ дали 20—30 години отъ живота си за разрѣшението имъ като ги питаме, какво сѫ спечелили, казватъ: окаляхме само умоветѣ си. Защо? Защото сѫ питали, какъ се е появило злото въ свѣта, има ли грѣхъ, или не и т. н. Нѣкой казва: Богъ навѣрно има недостатъци. Ти отдѣ зчаешъ това? Значи, ти си надъ Него, та знаешъ Онзи, който сѫди, трѣбва да знае повече отъ този, когото сѫди. Съ каква мѣрка мѣришъ, та казвашъ, че у Бога има зло? Смѣшно е, когато мѫтната вода почне да прѣцѣнява, до колко чистата вода е нечиста. Нѣма никаква философия тукъ! Слѣдователно, въ дадения случай само онова е разбрано, което човѣкъ може да възприеме, да асимилира въ себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвѣте въ гората и се намирате между други не толкова благородни цвѣтя. Вие ще се намѣрите въ едно неприятно вамъ общество, между магарешки трънъ, между хмѣлъ и др нѣкои подобни растения. Вие като растеге, съ тѣхъ ли ще се занимавате, или съ васъ? Сега вие се занимавате съ въпроса. Защо Богъ е турилъ магарешкия трънъ до васъ. Не, трѣбва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръне. Тѣ, по своето естество сѫ толкова благдродни, колкдто и вие. Магарешкиятъ трънъ, въ нѣкои отношения, за васъ може да нѣма тия качества, каквито вие изисквате. По отношение на природата, обаче по отношение на службата, която извършватъ, тѣ сѫ на мѣстото си. Нъкои цитиратъ единъ стихъ отъ апостолъ Павелъ, че Господъ е направилъ нѣкои сѫдове за почесть, други за безчестие. Той констатира единъ фактъ. И вие нали правите сѫщото? Въ едно гърне готвите, въ друго туряте помия. Питатъ: кое гърне е за прѣдпочитане? И двѣтѣ не сѫ на мѣстото си? Чудни сте вие! Онова гърне за помията изваждате навънъ казвате: такива хора, такива гърнета не искаме. Тогава трѣбва да се откажете и да ядете. Защо? Като ядете, ще имате и помия. Съ какво ще я изхвърлите, съ вашето чисто гърне ли? Не, ще имате едно нечисто гърне. И много отъ вашитѣ мисли и желания заематъ мѣстото на такива гърнета, съ които вие трѣбва да изхвърлите вашата помия. Вие казвате: тия мисли не ги искаме, тия желания не ги искаме. Казвамъ: да въ една кѫща се допуща само едно гърне за помия, но ако имате сто такива гърнета, вие вървите въ кривия пѫть. Едно гърне за помия и сто гърнета за чиста вода ви трѣбвать Такава е пропорцията. Щомъ обърнете процеса и въ кѫщи си имате сто гърнета за помия, а едно за чисата вода, вие сте на кривъ пѫть. Тогава, като се влѣзе въ кащата ви, усеща се само воня. Такива хора наричаме лоши, навсѣкѫдѣ вонятъ. Тѣ имать особено мнѣние за себе си, но отдалечъ вонятъ, издавать се. Казватъ: ние извършваме една важна служба. Условията, при които сте поставени тази вечерь, вие трѣбва да ги използувате още сега, а не утрѣ. Тази вечерь може да използувате много отъ тия условия. Когато се говори. За извѣстень принципь, мнозина правять общо заключение Запримѣръ, общото заключение, че трѣбва да се любимь, че Богъ е Любовь, е вѣрно, но ако тази любовь е едно велико, силно течение въ свѣта, като се пусне въ вашата градина, ще я разкопае ще завлѣче всичката пръсть и останать само камънитѣ, питамь тази любовь каква полза е принесла на вашата градина? — Никаква. Слѣдователно, отъ тази велика любовь ще отдѣлите една много малка, слаба вадичка за вашата градина, та като тече водата и да се попива. Въ дадения случай, това е вашата любовь. Вие казвате: Ами голѣмата Божия Любовь? Че тази любовь именно движи цѣлия козмосъ, слънцето, всички други слънца и планети. Ако вие не знаете да отдѣляте малката вадичка, какъ ще излолзувате това голѣмо течение? - То ще помете всичко. Друго вьзражение. Казвате: Любовьта не е такава сила, която помита — Любовьта не помита, когато не й се противишь, но когато й се противишь, тя всичко помита Въ Любовьта има единъ важенъ законъ. тя абсолютно не тьрпи никаква нечистота. Единъ отъ основнитѣ принципи на Любовьта е, че тя съ първото свое проявление носи чистота въ себе си. Има светии, които сѫ живѣли 20 години осамотено, постили сѫ, търсили сѫ Господа, измѫчвали сѫ се, занемарявали сѫ ср, дрехитѣ имъ се окѫсвали, брадясвали сѫ, за нищо не сѫ мислили, но въ деня, въ който почувствували Божията Любовь, съживѣвали се, очитѣ имь просветвали. Срѣсвали си коситѣ, измивали си краката, тѣлото — веднага у тѣхъ се появявало чувство къмъ хубавото и красивото. Туй виждаме и въ свѣта, Всѣки, който почувствува любовьта, веднага започва да се докарва. Купува си нова връзка, палто ново или друго нѣщо. Защо? — Любовьта е дошла, въ каквато и да е форма. Едно отъ качествата на Любовьта е абсолютната чистота. Като казали на Давида, че дѣтето му се е разболѣло, тои плакалъ молилъ се за него, но като умрѣло, почувствувалъ едно облекчение, разбралъ, че е вървѣлъ по кривъ пѫть. Станалъ измилъ се и благодарилъ на Бога. Трѣбваше да умре това дѣте, за да изчисти грѣховетѣ на баща си. Не си правете илюзии, че наши тѣ грѣхове може да се простятъ по другъ начинъ. Казвате: Богъ е Любовь. Да, но Любовьта обича чистотата. Ако Давидъ бѣше съзналъ своята псгрѣшка прѣди да дойде Натанъ, туй дѣте шѣше да остане живо. Но трѣбваше да дойде Натанъ, да го мушне съ остена. Давидъ каза: „Азъ съмъ царь, азъ се разправямъ съ тия работи, азъ съмъ законъ, мога да правя каквото искамъ!“ Господъ казва на Натана: „Такъвъ ли е примѣрътъ, който ще даде този овчарь, когото взехъ отъ стадото и направихъ царь?“ Отиде Натанъ да му говори, но не го стресна изведнъжъ. Той му каза: „Царю, въ единъ градъ имаше единъ богатъ човѣкъ съ много овце, а другъ — сиромахъ, само съ една овца. На богатия човѣкъ дойдоха гости. Той взе овцата на бѣдния човѣкъ и я закла. Какво трѣбва да се направи съ този човѣкъ?“ — Смъртно наказание за него! каза Давидъ. Ти си онзи човѣкъ! Когато дойде Господъ, тъй ще каже и на вась: „Ти си онзи човѣкъ, който си извършилъ пакость“ Какво направи Давидъ? — Коленичи, плака дълго и написа 51 псаломъ, изповѣда се. Туй е благородството на неговата душа! Сега мнозина отъ васъ искате да станете ученици. Вие сте отъ много голѣмитѣ философи, отъ много голѣмитѣ грѣшници. Разбирате ли какво значи „грѣшници“? Грѣшници сте вие като ме критикувате. Нито единъ нѣма право да ме критикува! Азъ съмъ огледало за васъ. Щомъ се занимавате съ мене, Господъ ще изкара всичкитѣ ви грѣхове навънъ. Знаете ли какво нѣщо е грѣхъ? Грѣхъ е да убиешъ една душа. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да излѣзе и да каже, кого азъ съмъ спрѣлъ въ пѫтя му къмъ Бога. Че дошла нѣкоя сестра при мене, че седѣла два-три часа повече отъ другата, що отъ това? Че една яла повече, а другата по-малко, що отъ това? На едната съмъ далъ 10 круши, на другата — една, що отъ това? Казвате: нали трѣбва да има равенство, братство? Чудна философия! Едната яде повече, другата по-малко — нищо повече. Може да ядете толкова, колкото искате. Казвате: каква е тая привилегия? Тукъ трѣбва да има редъ и порядъкъ! Я ми кажете, дѣ е порядъкътъ въ свѣта? Не, ще дойде Натанъ при васъ, ще ви каже: „Ти си онзи човѣкъ!“ Натанъ иде всѣкога и когато дойде съ остена си . . . Вие седите и си мислите: ние вървимъ по пѫтя. Този, който върви по пѫтя, трѣбва да върви съ свѣтлина ни въ лѣво, ни въ дѣстно, той трѣбва да върви напрѣдъ. Вие не трѣбва да се спирате при погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Видишъ ли нѣкоя погрѣшка у другитѣ хора, радвай се, че я нѣмашъ ти. Видишъ ли у себе си нѣкоя погрѣшка, радвай се пакъ, че можешъ да я изправишъ. Радвай се всѣкога, и когато имашъ погрѣшки, и когато нѣмашъ. Въ единия случай ще имашъ едно упражнение, да покажешъ волята си, какъ ще изправишъ единъ лошъ навикъ. Научилъ си се да пушишъ тютюнъ. Ще си кажешъ: азъ сега ще опитамъ волята си, нѣма да пуша. Като кажешъ, че нѣма да пуша, ще ти притъмнѣе на очитѣ 20 пѫти ще ставашъ ще се разхождашъ изъ стаята, ще пухтишъ, слугинята ще хокашъ, жена си ще хокашъ. . . Не, ще бѫдешъ тихъ, ще си кажешъ: и безъ тютюнъ мога. Вземи си едно кило череши, вмѣсто една цигара. Ама не си наученъ тъй - ще се научишъ, нищо повече! Съ това ще се уякчи вашата воля Или, имате другъ недостатъкъ: нетърпеливъ сте. Ще упражнитѣ волята си, ще кажете: ще бѫда търпеливъ! Нѣкой пѫть нѣкой иска да ви прѣдизвика нѣщо. Ще се стегнешъ въ този случай, ще гледашъ да побѣдишъ. Ако не можешъ да издържишъ зарадвай се, кажи си: вториятъ пѫть ще видя кѫдѣ е неприятельтъ. Тъй, три четири пѫти ще опитвашъ, докато заемешъ надмощие. Всичкитѣ недѫзи, които имате, сѫ дадени, за да калятъ вашата воля. Туй става по негативенъ начинъ. Положителниятъ начинъ е другъ. Да кажемъ, че ми даватъ задача да изтърпя извѣстна обида. Това е най-малкото, което мога да направя. Каже ми Господъ: „Ще продадешъ кѫщата си, съ която си осигурилъ жена си и дѣцата си и ще раздадешъ всичко на сиромаситѣ!“ Кѫдѣ се иска по-голѣма воля. де те оплюе нѣкой човѣкъ и да изтърпишъ, или да продадешь кѫщата си? Разбра се, въ втория случай. Най-първо, всички школи започватъ съ негативната страна на живота. Вие не можете да дойдете до никоя добродѣтель, докато не обуздаете вашитѣ недѫзи. Не е лошо, че си кипналъ но трѣбва да се обуздаешъ. Какво правятъ женитѣ, когато кипне яденето? — Или ще прѣмѣстятъ тенджерата, или ще намалятъ огъня отдолу ще оставятъ само едно дръвце. Хубаво, твоето гърне е кипнало Защо? - Турилъ си отдолу десетъ дъвета. Извади деветьтѣ, остави само едно. Водата въ гърнето пакъ ще клокочи, и житцето ще се свари. Ще кажешъ: слава Богу, всичко мина! Сега вие считате тия методи за прости. Въ окултната наука има методи, които струватъ много скѫпо, но тия методи които ви давамъ, сѫ най-износнитѣ, най-практичнитѣ, тѣ сѫ и провѣрени. Когато кипнете, ако ви дойде на умъ за онази жена, кажете си: и азъ ще постѫпя по сѫщия начинъ, ще извадя отъ огъня нѣколко дръвца, ще оставя само едно дръвце да гори. Този, който те е обидилъ, той ти е прѣдалъ извѣстна енергия, а ти ще впрѣгнешъ тази енергия, ще си сваришъ на нея житцето. Имайте прѣдъ видъ, че всѣка обида, която ви се нанася, внася нѣщо ново въ васъ. Обидитѣ въ сегашния животъ внасятъ нѣщо много по-благородно въ човѣшкото сърце, отколкото похвалитѣ, защото похвалитѣ ставатъ отъ нѣмай кѫдѣ. Онзи, който ви обижда, прави това съ всичкото си сърце и гледа, дали ще ви потекатъ два реда сьлзи. Онзи който хвали, казва: нѣма какво да се прави, трѣбва да се похвали този човѣкъ. Затова обидитѣ сѫ по-силни, понеже се правятъ отъ сърце. Не е ли така? Когато се обиждате сте по-горещи, и като се върнете въ кѫщи, казвате: още 10 думи имаше да му кажа. Още тръбваше да му говоря, за да се разбере! Когато се хвалите, казвате: малко го прѣкалихъ, но хайде, отъ мене да замине! Слѣдователно, ония думи, които влизатъ въ нашия животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Туй, което ви говоря тази вечерь, искамъ да го запомните. Въ моята рѣчь най-проститѣ нѣща влияятъ. Може да ви говоря и по другъ начинъ: субстанциалното начало, трансцеденталния миръ: послѣ мога да ви говоря за тангентитѣ, за синуситѣ, за косинуситѣ, за квадратурата на крѫга, за питагоровата теорема, за триѫгълницитѣ и т. н. Това сѫ проблеми за бѫдещия животъ. Казватъ нѣкои, че равностанниятъ триѫгълникъ у човѣка прѣдставлявалъ едноврѣменно еднаквото дѣйствие на сърцето, на ума и на волята у човѣка. Констатирали ли сте вие това? Щомъ обикнешъ нѣкого и започнешъ да мислишъ, какъ да го обичашъ, ти разкривявашъ цѣлата работа. Това именно въ сегашния животъ е невѣрно. Когато умътъ се намѣси въ работитѣ на сърцето, равновѣсието се нарушава. Вие казвате, че за да любите, умътъ, сърцето и волята трѣбва да дѣйствувать еднакво. Направете този опитъ при сегашнитѣ условия. Веднага любовьта се разваля. Законътъ е вѣренъ. Ако създадете една хубава мисъль и турите повече чувство, пакъ ще развалите мисъльта си. Послѣ, ако направите едно дѣяние и започнете да се критикувате, пакъ ще нарушите равновѣсието. Законътъ е слѣдниятъ остави мисъльта да се прояви, както е въ своята природа. Остави чувството ти да се прояви тъй, както е въ сърцето. Остави твоята воля да дѣйствува тъй, както е нейното естество. Не си ти, който дѣйствувашъ въ сърцето! Въ сърцето ти дѣйствува Богъ чрѣзъ Своя Духъ. Въ ума ти дѣйствува Богъ чрѣзъ Своята мисъль. Въ волята ти дѣйствува Божията воля. Слѣдователно, оставете ги да се проявятъ съ своята истинска природа. Това значи равностраненъ триѫгълникъ, а не да нарисувашъ единъ триѫгълникъ съ равни страни. Пазете се въ живота си да не замязате на нѣкой си философъ, събирачъ на антики, които, като намѣрилъ една много хубава стара статуя, далъ я на слугата си да я измие отъ праха. Тя била отъ мраморъ, затова слугата взелъ единъ камъкъ и хубаво я изтъркалъ. Професорътъ като я погледналъ, косата му настръхнала. И вие нѣкой пѫть сте такива философи, като този слуга Казвате: азъ ще се очистя! Зная какъ ще се очистите. Всичко, което Богъ е написалъ, ще го махнете, ще го изтриете. Нѣкой пѫть когато ставамъ лошъ за васъ, то е, че съмъ видѣлъ нѣкой, който взелъ камъкъ и търка. Казвамъ му: не може така, по този начинъ не се чисти. Хвърли долу камъка, нѣмашъ право — нищо повече! Но защо? — Тукъ философия нѣма. Туй нѣщо е писано отъ милиони години. Да го изтъркашъ изведнъжъ това е най-голѣмата глупость, най-голѣмото прѣстѫпление. Нѣма да го търкашъ! То се чисти по особенъ начинъ. Какъ се чисти азъ ще ви кажа. Вие трѣбва да благодарите, че всичкитѣ нещастия въ живота сѫ Божествената рѫка, която ви хваща въ момента, когато разваляте нѣщо Вие трѣбва да се радвате за това! Трѣбва да разбирате великата вѫтрѣшна философия на живота. Не разбирате ли това, вие ще вървите по една наклонна плоскость. Страданията ще идватъ и ще си заминаватъ. Послѣ, ще идватъ хиляди пѫти на земята, но това нѣма да ви ползува. Мисля, че вие сте отъ тѣзи ученици, които можете да се ползувате сега. Всѣки отъ васъ ще държи този методъ. Имайте прѣдъ видъ, че вие нѣмате много врѣме да си играете, вие вече сте на края на тази епоха. Каквото направите сега, направено ще бѫде. Каквото изоставите сега, по другъ начинъ ще го поправите. Туй нека ви бѫде въ ума. Какъвъ е външниятъ свѣтъ, за него не се грижете. Всички да имате вѣра, да знаете, че въ вашия животъ Богъ дѣйствува. Той взима участие. Въ вашия животъ има и други сѫщества, заинтересовани, ваши братя. Тъй че, въ свѣта не сте сами. Не тълкувайте нѣщата криво. И тъй, отъ всичко това искамъ само едно нѣщо да ви остане въ ума. Кое тоѣбва да остане? — Богъ да работи, и ние да помагаме, съработници да бѫдемъ. Или, казано друго яче: да проязимъ въ себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можемъ въ даденъ случай. Това значи да работи Богъ въ насъ! Вземете тия мои думи тъй, както слънчевитѣ лѫчи, както роснитѣ капки, които падатъ върху ви. Такова отношние, иматъ тѣ къмъ васъ. Ако можете да ги използувате, вие ще бѫдете блажени. Ако ги тълкувате по другъ начинъ, нищо нѣма да придобиете. Азъ имамъ прѣдъ видъ растенето на вашитѣ думи, а вие не се спъвайте отъ външнитѣ прояви на физическия свѣтъ. Много спънки може да се явятъ, но тѣ иматъ съвсѣмъ друго естество — Богъ е свѣтлина въ живота ни! Т. м. * 34-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ Учителя на 18. VI. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Право ходене. Т. м. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Истинското помирение“. Прочете се резюмето: „Какъ познахъ, че имамъ умъ?“ Тема за слѣдния пѫть: „За кого грѣе слънцето“? Когата правите нѣкакви упражнения, ще държите главата си отвѣсно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трѣбва да се съвпада съ центъра на слънцето. При всѣко отклонение отъ този центъръ, въ лѣво или въ дѣсно, напрѣдъ или назадъ, вие подпадате къмъ растителното царство, подъ закона на случайностьта, т. е. когато вие вече не сте господари на вашата сѫдба. Нѣкой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда глава та си надолу? Другъ пъкъ я вири назадъ. Защо? Той ще каже: като се молихъ Богу, азъ гледахъ нагорѣ къмъ небето. Донесе ли ти това нѣкакво благо? Или, като гледашъ къмъ земята напримѣръ, защо правишъ това, не си ли я виждалъ другъ пѫть? Земята сега е отклонена на 23° отъ своята ось, отъ своя перпендикуляръ. По-напрѣдъ остьта й е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бѫде, ако земята се отклони на 90° отъ перпендикуляра? — Човѣкъ ще се намѣри въ положението на животнитѣ. Слѣдователно, животнитѣ се намиратъ по отношение остьта на земята подъ наклонъ отъ 90°. Ето защо тѣ не ходятъ изправени. Ако земята се отклони отъ остьта си на 90°, всички хора ще станатъ четириноги. Сега нѣма да ви обяснявамъ причинитѣ за това нѣщо. На дѣца философия не се разправя. Въ окултно отношение вие сте дѣца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засѣгаме. На васъ се прѣдставятъ само образи, туй което вие може да разберете. Първото важно нѣщо за васъ: ходите ли въ кѫщи, лѣгате ли или ставате, всѣкога ще държите въ съзнанието мисъльта, умътъ ви да бѫде насоченъ къмъ слънцето, да има отвѣсно положение. Когато гѫрдитѣ на нѣкой човѣкъ започватъ да хлътватъ навѫтрѣ, това е лошъ признакъ. Когато коремътъ на нѣкой човѣкъ изпѫква навънъ, това показва, че въ физическия свѣтъ има отлагане на непотрѣбни вещества и нѣма да се мине дълго врѣме, този човѣкъ ще заболѣе отъ нѣкаква белесть. Затова, първото нѣщо за всички ви, и млади и стари, трѣбва да ходите право, нѣма да се пригърбвате. Правило е това! И онзи ученикъ, които не спазва това правило, ще попадне подъ влиянието на свѣта, Ако дойде единъ ангелъ отъ небето между васъ, той ще бѫде много строенъ по форма. Ако единъ човѣкъ не може да прѣобрази своето тѣло, което е резултатъ на неговата душа, какъ ще може да работи съ по-висшитѣ сили? Ако ти не започнешь съ своитѣ уши, съ своитѣ очи, ако не можешъ да се разправишъ съ Стомаха си, какъ ще се разправишъ съ другитѣ хора? Силата на човѣка зависи отъ онова, което той упражнява върху своето разумно тѣло. И сега, когато нѣкой започне да изучава окултната наука, казва: менъ вече не ме интересува свѣта. Не, васъ трѣбва да ви интересува свѣта, но въ нова форма. Не трѣбва да ви интересуватъ излишецитѣ на свѣта, но трѣбва да ви интересува съзнанието на свѣта. Ще гледашъ, ще изучавашъ и онѣзи най-малки трѣвици, които сѫ скрити въ това пепелище. Всѣка трѣвица е единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Ще го очистишъ. Дадатъ ти едно ръждясало желѣзо. Ти нѣма да разглеждашъ ръждата му, но ще го изчистишъ, ще видишъ, има ли нѣщо отъ него, което може да влѣзе въ работа. Мнозина отъ вась казватъ: менъ нищо не ме интересува. Казвамъ: менъ пъкъ ме интересува Любовьта. Вие сте чудни! Какво нѣщо е Любовьта? Толкова врѣме ви говоря за Любовьта! Казвате: Любовьта служи да стопля сърцето. Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: тогава Любовьта избистря ума. Ами че кога умътъ не е бистъръ? Не е ли бистъръ умътъ на онзи вълкъ, който мисли да слѣзе при нѣкое стадо? Това е символъ. И тукъ има бистрота въ ума. Нима въ бистрата вода не се давятъ? Човѣкъ се дави въ мжтната вода тъй, както и въ бистрата, само че смъртьта му въ бистрата вода е по благородна, а смъртьта му въ мътната вода минава като нечестна. Само въ това е разликата. Въ всички ви трѣбва да се зароди желание да обичате простотата въ разсѫжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъль? — Идея, отъ която нищо не можешъ да отнемешъ, нито да притуришъ. Тия идеи сѫ много малко. Такива мисли и желания въ човѣка се срѣщатъ много малко. Вие трѣбва да имате нѣколко отъ тѣзи основни желания. Вие казвате, запримѣръ, по нѣкога, че имате разположение на духа, че Дхътъ Божий, мирътъ Божий е въ васъ. На какво се дължи това? — На тия основни мисли. Но едно малко нещастие въ свѣта е въ състояние да наруши въ васъ този Божи миръ. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезва. Кѫдѣ остана всичко това? Та нима Божественото въ човѣка може да изчезче? Мислите ли, че ако направите едно рало отъ златото, та то ще се измѣни? — Нѣма да се измѣни. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се измѣня. Тъй щото, когато говоримъ за Божественото, ние разбираме то да проникне въ всичкитѣ наши клѣтки. Всичкитѣ клѣтки, които съставляватъ човѣшкия организъмъ, трѣбва да възприематъ новото учение. Всѣка клѣтка трѣбва да се проникне отъ мисъльта, че тя вѣрва въ Бога. Това азъ наричамъ вѣрване. А това, главата приеме едно, стомахъть не го приема, не е вѣрване. Стомахътъ казва: азъ не се занимавамъ съ такива глупави работи: Хлѣбецъ, хлѣбецъ ми дай! Това е философията въ живота. Кисъ-кисъ, смѣе се на господаря си той. Мислете ли, че можешъ да бѫдешъ философъ или учитель на такъвъ стомахъ? — Не, никога. Той ще се подиграе съ господаря си единъ день. Ще каже на главата: хубаво, щомъ ти мислишъ, че имашъ господарь, азъ нѣма да работя, нека твоятъ господарь те храни! Какво ще кажешъ на този стомахъ? Вие ще кажете: това сѫ дѣтински разсѫждения. Добрѣ, но вашитѣ разсѫждения не сѫдѣтински. По нѣкой пѫть разсѫждавате доста зрѣло, а по нѣкой пѫть като дѣцата не разсѫждавате. Ученикътъ на Божествената школа трѣбва да разбира пѫтя въ който е поставбнъ. Въ тозй пѫть има хиляди малки задачи, които трѣбва да разрѣши. Въ тази школа вие сте поканени да рдзрѣшите тия задачи. И тъй, всѣкога ще ходите изправени! Ако носишъ главата си назадъ, главата ти е празна. Ако я носишъ на лѣво или на дѣсно, това сѫ клонища на едно дърво, и тогава, всѣчи клонъ споредъ тяжестьта си, се наклонява на една или на друга страна. Въ такъвъ случай ти си клонъ, не си човѣкъ, ти играешъ роль на часть отъ нѣкое дърво. Слѣдователно други сѫщества ще ти заповдватъ. Седнешъ нѣкой пѫть, туришъ си краката единъ върху другъ. Какво показва това? — Не си гослодарь на себе си. Като седнешъ нѣкѫдѣ, нѣма да туряшъ краката единъ върху другъ. Въ школата никой нѣма право да си туря краката единѣ върху другъ. Вие тукъ не сте разбоййици, че трѣбва да се пазите единъ отъ другъ. Вие правите нѣща, които не се позволяватъ въ школата, разбирате ли? Не мислете, че съ моята отстѫпчивость ще се нарушатѣ Божиитѣ закони! Ако азъ мълча, законътъ нѣма да се промѣни. Законътъ си е законъ. Въ школата ще сѣдате така, че краката ви да бѫдатъ единъ до другъ. Поне половинъ часъ ще седите така ще знаете, че се намирате прѣдъ сѫщества, които сѫ минали по вашия пѫть, които сѫ завършили своето развитие и наблюдаватъ вашитѣ души. Вие седите криво, обтегнете се назадъ,. изкривите се налѣво или надѣсно и слѣдъ туй ще кажете, че Духътъ Божий дѣйствува въ васъ. Кой духъ дѣйствува? Гѫрдитѣ ви трѣбва да бѫдатъ широки, а не тѣсни, не трѣбва да бѫдете тѣсногѫрди. Широчина трѣбва да имате на гѫрдитѣ си! Краката ви трѣбва да бѫдатъ единъ до другъ, рѫцѣтѣ ви прибрани и умътъ ви да присжтствува. Часътъ, прѣзъ който сте тукъ, трѣбва да сте концентрирани, умътъ ви да е въ тѣлото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви изкаратъ отъ това равновѣсие, но нищо отъ това. Ще приберете ржцетѣ и краката си и ще се стараете да се съсрѣдоточвате. Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служатъ. Вие, като идвате въ класа, добрѣ е да си имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде нѣкоя мисълъ, да може да си я запишете. Всѣки има по нѣщо, съ което може да се занимава. Всѣка идея която ви дойде въ класа, запишете си я, не я оставяйте за у дома си, защото ще я изгубите. Всички трѣбва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този законъ има отношение къмъ нѣкакъвъ прѣходенъ обектъ. Не, послушание трѣбва да имате къмъ великата природа, т. е. послушание къмъ Бога! Този законъ убославя всички нѣща въ живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то като ни вдъхновятъ съ нѣкоя велика мисъль, бихме я изпълнили веднага. И вие ако не успѣвате въ живота си, то е защото отлагате да изпълните всѣка мисъль, която ви се внуши отгорѣ, или пъкъ опрѣдѣляте свое врѣме за изпълнението й. Вие я отлагате и послѣ на нейно мѣсто влагате нѣкоя чужда мисъль. Азъ бихъ желалъ да напразите единъ анализъ, да видите, колко на сто отъ мислитѣ, които ви занимаватъ, сѫ ваши. Допуснете, че като дойдете на земята отъ невидимия свѣтъ, прѣдвиждали сте да имате една малка кѫща съ двѣ стаи и кухня. Туй е бюджетътъ ви за този животт?. Вие дойдете, направите си, обаче, една по-голѣма кѫща. Продадете я, направите друга още по-голѣма. И нея продадете, направите си трета кѫща съ четири стаи. Питамъ: какво придобихте отъ това правене и продаване на кѫщи? Това сѫ чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Прѣдвидено ви е да свършите само гимназия, или да свършите и университетъ, но вие свършвате два, три факултета. Какво ви ползува повечето, което свършвате? Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ ви е опрѣдѣлено да свършите университетъ, но вие се отказвате. Въ този случай губите. За васъ е важно да реализирате mot a mot плана, който ви е опрѣдѣленъ отъ невидимия миръ. Това е идейниятъ животъ Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е опрѣделено. Вие сега ще си мислите: Щомъ всичко е опрѣдѣлено, тогава това е фатализъмъ. Ако всичко е опрѣдѣлено, ние не сме свободни. Азъ съмъ съгласенъ съ васъ. Когато станешъ слуга на нѣкой господарь, свободенъ ли си? Дойде рано сутриньта господарьтъ, похлопа: „Иване вземи ралото и хайде на нивата!“ Онзи, койго се е опрѣдѣлитъ за проповѣдникъ, свободенъ ли е? Не, не е свободенъ, той получава 4 — 5 хиляди лева мѣсечно. Сѫдията седи, рѣшава едно дѣло цѣлъ день. Свободенъ ли е? — Заповѣдватъ му онѣзи, които сѫ му дали 5-тѣ хиляди лева. Ако не му се плащаше, щѣше ли да рѣшава това дѣло? Онзи професоръ — астрономъ, седи надъ телескопа по цѣли часове, наблюдава небето. Защо? — Пари ще получи. Колко души знаете, които работятъ безъ да имъ се плаща? Кои работятъ по свобода на волята си? Азъ бихъ желалъ да намѣря хора, които да наблюдаватъ небето безъ да имъ се плаща. Покажете ми единъ човѣкъ, комуто да даватъ торбата и да го изпратятъ на работа безъ никакво заплащане. Азъ не осѫждамъ туй, но казвамъ: Ако ние извършваме нѣкоя работа и се намираме подъ тия човѣшки ограничения, то и когато отъ невидимия свѣтъ ни дадатъ да изпълнимъ една програма, пакъ се намираме подъ извѣстни ограничения. Онѣзи, по-висши отъ насъ сѫщества по сѫщия начинъ ни ограничаватъ. Тѣ казватъ: ако искате, може да живѣете споредъ нашата програма, ако не искате, вие можете да живѣете и по другъ начинъ. Дѣ седи ограничението? Ограничението седи въ това, че ако изпълните този планъ, вие ще бѫдете щастливи. Ние се заемемъ съ тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само съ коригиране отъ единия край до другия. Най-послѣ казваме не си струва да се живѣе. Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинскиятъ пѫть. Всѣки отъ васъ трѣбва да се проникне отъ мисъльта, че той има една малка мисия въ живота си, която трѣбва да изпълни съ всичкитѣ подробности. Вие идвате въ класа — и то е опрѣдѣлено. Нѣкой пѫть дойдете въ класа, но ви се приспи. Вие казвате: Какъвъ дяволъ ме нападна? Ами този дяволъ сега за пръвъ пѫть ли е дошълъ? За пръвъ пѫть ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всѣкога спите Всѣки човѣкъ, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всѣкога. Щомъ не мислите, нищо не ви интересува, има нѣщо, което обрѣменява ума ви. Азъ мога да ви накарамъ всинца да бѫдете будни. Какъ? Стига да кажа, че се отпуща една премия отъ 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очитѣ ще бѫдатъ отворени. Будни ще бѫдете! Защо? — Премия има отъ 50 хиляди лева. Какъ ще бѫдатъ ококорени очитѣ ви! Ако очитѣ ви могатъ да бѫдатъ ококорени за 50 хиляди лева, азъ имамъ по-голѣми премии отъ тази. Колко пѫти нося тия премии въ торбата си! Нося ги и назадъ ги връщамъ. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трѣбва да считате, че дадениятъ моментъ е най-важниятъ моментъ въ школата. Вие влизате въ връзка съ най-великата школа, съ невидимиятъ свѣтъ, и една мисъль предобита отъ нея, ще ви послужи за вечни врѣмена. Тя е нѣщо велико. Вие идвате тукъ въ школата и казвате: азъ не съмъ разположенъ. То не е мѣродавно, не обрѫщайте внимание на вашето неразположение. Послѣ, казвате, че умътъ ви не е разположенъ. Умътъ не е мѣродавенъ въ дадения случай. И сърцето ви не е мѣродгвно. Споредъ законитѣ, въ които сега се намирате, може умътъ ви да бѫде неразположенъ, да не можете да разсѫждавате, то е въ реда на нѣщата, но нѣма да се минатъ 10 — 15 минути, и неговата свѣщь ще се запали, ще дойде една нова мисъль. Сърцето ви сѫщо може да не е разположено. И то е въ реда на нѣщата, но тия неразположения азъ наричамъ настроения. Умътъ има настроения, и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията: нѣма да ходите споредъ тѣхъ. Щомъ вѣтърътъ духа, той все ще движи клонищата въ една или въ друга посока. Нѣкой пѫть вие се ожесточите, че нѣщата не ставатъ тъй, както вие ги искате. Всѣкога вие сте неразположени по причина, че нѣщата не сѫ станали тъй, както вие сте искали. Ако азъ имахъ вашия умъ, всѣкога щѣхъ да бѫда много неразположенъ, но какво правя азъ? Взема всичкитѣ ваши ексцентричности, които проявявате днесъ, напримѣръ, напиша ги въ дневника си, направя си отъ тѣхъ редъ задачи и извадя извѣстни заключения: Защо, напримѣръ, нѣкой отъ васъ седи кривъ, на една страна, или защо нѣкой спи. Туй съчетание на нѣщата ме интересува. Отъ кѫдѣ иде то, защо е дошло, какъ е дошло, всичко това ме интересува. Щомъ разрѣша тия задачи, азъ печеля. Ще разрѣша нѣкоя вечерь, защо заспивате. Нѣкой казва: склопиха ми се очитѣ. Защо, отговорете си сами! Азъ съмъ ви привеждалъ примѣра за баща и синъ, които посѣщаватъ нашето събрание въ Варна. Бащата всѣкога е буденъ, но синътъ щомъ дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. Слѣдъ като излѣзатъ отъ събранието, бащата нарича сина си калпазанинъ, дава му редъ некрасиви епитети, казва му: „Ти човѣкъ нѣма да станешъ, застрамвашъ ме прѣдъ хората. Защо не слушаше, колко хубава бѣше бесѣдата!“ Той казва: „Тате не мога да се владѣя“! Какъ да не можешъ? Обаче единъ день синътъ се ококорва въ събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всичкитѣ правила. Синътъ гледа баща си и се подсмива. Излизатъ на улицата, синътъ пита: „Тате, защо ти днесъ заспа?“ Бащата тъй си замина за онзи свѣтъ, безъ да разрѣши въпроса, защо е заспалъ. Но има причини. Разбира се, това нѣщо нѣкой пѫть зависи отъ съчетанието. Ако вие седнете до единъ човѣкъ, който е негативенъ, т. е. изтощенъ магнетически, а сѫщо и вие сте негативни, и двамата ще заспите. Въ нѣкое събрание седнешъ при нѣкой човѣкъ, който не се интересува отъ това, което се говори, но е по-силенъ отъ тебе, тогава и ти ще станешъ като него. Ако ти си индиферентенъ, но седнешъ при нѣкой човѣкъ, който силно се интересува, тогава той ще ти прѣдаде своя импулсъ. Любовьта любовь прѣдава: Мѫдростьта мѫдрость прѣдава: Добродѣтельта добродѣтель прѣдава: Свѣтлината свѣтлина прѣдава. Когато хората заспиватъ, това показва, че между тѣхъ нѣма хармония. Ако на сто души заспива единъ, той е връзка съ невидимия свѣтъ, понеже нѣма друга връзка. Той слуша отгорѣ, а останалитѣ слушатъ отъ физическия свѣтъ. Тъй щото, той е връзката, кореспондентъ е. Когато пъкъ единъ слуша отъ тукъ, а стотѣ сѫ горѣ, и това е хубаво. Има такива случаи въ Америка, дѣто сто души заспиватъ, а единъ само слуша. То сѫ вълни, които идватъ. По нѣкой пѫть дойде една такава вълна и всички заспятъ, както това стана съ христовитѣ ученици. Между тѣхъ остана само единъ буденъ. Такива случаи сѫ голѣми рѣдкости. Първото нѣщо, като въздѣйствие при такива случаи, ще упражнявате волята си. Нѣма да си казвате отъ кѫщи: азъ като отида въ събранието, нѣма да спя. Не, всѣки моментъ ще бѫдете будни. Кажешъ ли нѣщо — свърши го. Кажешь ли си, че нѣма да спишъ, нѣма да спишъ, ще бѫдешъ буденъ. Ще си казвашъ: ще бѫда буденъ, ще ходя правъ. Хиляди пѫти повтаряй това на день, докато станешъ най-послѣ буденъ, докато се изправишъ. Ревматизъмъ имашъ, ще си кажешъ: нѣмамъ ревматизъмъ, изправи се рѫката ми. Имашъ да давашъ, ще си кажешъ: платихъ си дълга, платихъ дълга си — докато най-послѣ го платишъ. Повтаряй, повтаряй, докато отъ невидимия свѣтъ кажатъ: Дойде му да млъкне! Хлопайте, хлопайте! Когато е за доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълиимъ волята Божия. Повторението е сила Божия“. Послѣ, нѣкой не може да учи. Като стане сутринь, цѣлия день да казва: ще уча, ще уча. Нѣкои седне малко, вземе да учи и пакъ стане. Тъй не се учи. Това не е характеръ. Ако ти не можешъ да се справишъ съ единъ обикновенъ прѣдметъ, какво ще правишъ съ по-сериознитѣ въпроси? Ти навсѣкѫдѣ въ живота си ще имашъ все сѫщата спънка. По нататъкъ вие ще имате по-мѫчни задачи. Въ този пѫть не се изисква само самообладание отъ човѣка, но и воля му трѣбва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служимъ на Бога, да покажемъ на свѣта, че ще го побѣдимъ. Съ главата надолу ще го обърнемъ но ще го побѣдимъ — нищо повече. Ще побѣдимъ свѣта! Нѣкой отъ васъ се запитва: какво ли пишатъ за насъ вѣстницитѣ? Не сте чели тази седмица вѣстници, нали? Нѣкои може да сѫ надникнали, да сѫ попрочели нѣщичко, но за това ще си наложатъ сѫщата задача още една седмица. Като не издържатъ пакъ, още една седмица, докато се научите да издържите. Само при едно такова състояние може да ви дамъ нѣкои правила. Тия правила сѫ толкова прости, но важни, обаче, ако вашиятъ умъ не е свѣтълъ, ще ви се видятъ маловажни. Вие виждате, че по нѣкой пѫть една ваша стара сестра прави извѣстни движения. Това сѫ течения. Не всѣкога се правятъ движения. Защо? Защото, ако нѣкой пѫть направишъ нѣкое движение, ще създадешъ зло на човѣка. Ето защо нѣкой пѫть нѣма да правишъ движения, нѣкой пѫть ще правишъ. Кога трѣбва да се правятъ движения? — Това трѣбва да се знае. Азъ мога да туря рѫката си върху главата на нѣкого и да не я движа. Защо трѣбва да си движа рѫката? Кога трѣбва да я махна? Това е езикъ на природата. Нѣкой пѫть искамъ да ви прѣдамъ нѣщо. Думата ли е по-силна или движението? — Нѣкой казва нѣкому: нали знаешъ, че азъ те обичамъ? Този, когото обичашъ, веднага изважда кесията си съ сто английски лири и ти я подава. Ти взимашъ кесията и казвашъ: да, азъ те обичамъ. Той вече не те пита, дали го обичашъ. Всичко това се изказва въ движения, безъ думи. Давашъ кесията и той разбира. Турятъ ви въ затвора, но вие имате нужда отъ пари, трѣбва да се освободите отъ този затворъ. Азъ ви казвамъ: вземете тази кесия, да се освободите отъ затвора. Азъ ви я давамъ, защото ви обичамъ. Ще кажете: ама моето достойнство ще пострада. Това е другъ въпросъ. Другъ нѣкой день вие ще дойдете съ кесията си, ще ми я прѣдложите и ще кажете: заповѣдайте, вземете си колкото ви трѣбватъ. Вие ще разберете, че азъ ви обичамъ. Ама най-първо ще ви дамъ кесията, и тогава ще ви кажа, че ви обичамъ. Тази кесия ще ходи отъ рѫка на рѫка. Това е Божественото учение: казано свършено. Туй, което раздѣля всичкитѣ окултни ученици навсѣкѫдѣ, сѫ лошитѣ думи. Запримѣръ, азъ съмъ недоволенъ, но дойде нѣкой, седне при мене, азъ казвамъ: на този човѣкъ му хлопа дъската, но той иска да му кажа нѣщо, затова е дошълъ при менъ. Когато казватъ, че нѣкому хлопа дъската, това подразбира, че нѣкѫдѣ въ ума му има единъ развинтенъ винтъ. Неговиятъ господарь казва: ти знаешъ, какъ да го поправишъ — завърти му винта. Азъ му завъртя винта. Слѣдъ това му казвамъ: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждамъ, че другъ винтъ му хлопа. Азъ завия и този винтъ. Питамъ го: сега какъ си? — Много добрѣ: хубаво направи, че ми зави винта. Бѣхъ малко неразположенъ, но сега съмъ добрѣ. Говоришъ съ другъ нѣкой и той казва: винтътъ ти е развитъ. На всѣки човѣкъ се развъртва винтътъ. Кому не сѫ развъртвали винтоветѣ? Нѣкой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши. Едно правило ще имате въ обходата си: нѣма да казвате, че нѣкому хлопа дъската. Кажешъ ли нѣкому така, ще изправишъ погрѣшката си. Всѣки човѣкъ въ даденъ случай е прѣдметно обучение. Ако видишъ единъ недѫгъ въ себе си, той ти е даденъ съ цѣль или да изправишъ нѣщо въ себе си, или да научишъ нѣщо. Никога да се не смѣешъ на човѣка за неговия недѫгъ, защото ще ти дойде на главата. Турцитѣ казватъ, че който се присмива, сѫщото и нему се връща. Ние по нѣкой пѫть се присмѣемъ на нѣкой човѣкъ, а като ни дойде сѫщото до главата, казваме: да ме прости Господъ отъ туй прѣгрѣшение. Да ми помогне Богъ да се очистя. И тъй, първото нѣщо, което ще повтаряте често е слѣдното: право ще ходимъ; право ще постѫпваме; право ще мислимъ; сърцата ни топли ще бѫдатъ. Т. м. * 32-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 4. VI. 1924 г. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съзнателната монада. Размишление. Прочетоха се резюметата върху темитѣ: „Службата на самообладанието и търпѣнието“ и „Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ“? Тема за идущия пѫть: „Истинскиятъ начинъ за примирение“. Материялътъ който сте минали до сега, е много малко проученъ. Вие сте отъ тѣзи ученици, които ядатъ и пиятъ, а не плащатъ. Дошли сте като на угощение, като пансионери. Не става така. Защо? Понеже всички закони въ природата дѣйствуватъ равномѣрно. Работитѣ никога не се отлагатъ. Вие трѣбва да учите — нищо повече. Сега нѣкой може да се извинява: условия нѣма, това-онова... То не влиза въ смѣтката, той трѣбва да учи. Послѣ, казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, Той пакъ ще каже, че условия нѣма. Ако разбира закона, той трѣбва да бѫде добъръ — нищо повече! Ние мислимъ, че нѣмаме условия. Какъ ще докажете математически, че вие нѣмате условия? Щомъ имате два крака и стоите правъ, нѣмате ли условия да ходите? Не сте парализиранъ, имате крака, уши, очи — можете да ходите. Ако не ходите, никой не ви е кривъ. Ако си парализиранъ, разбирамъ, не можешъ да ходишъ, но всѣки човѣкъ, който има крака, може да ходи. Човѣкъ, който има умъ може да учи. Човѣкъ, който има сърце, душа, духъ, може да прави добро — нищо повече! Сега, въ, какво седи новото учение? То е необходимо за васъ. Защо? Защото за въ бѫдеще ще влѣзете въ по-интимна връзка съ напрѣдналитѣ сѫщества. Азъ опитвамъ вашия характеръ сега. Какъ се опитва гласътъ на една пѣвица? Може да я мислятъ за много видна, но тя трѣбва да излѣзе да пѣе прѣдъ свѣта. Когато ще ви опитватъ въ това общество, спрѣмо васъ ще бѫдатъ безпощадни. Нѣма да бѫдагъ снизходителни като майка ви, като баща ви, като брата ви. Ако не си талантливъ, ще те набрулятъ по всичкитѣ правила. Ще кажатъ: нека дойде тоя, който е талантливъ. Прави сѫ хората. Този свѣтъ не е мѣсто за малодушни хора. Душитѣ които слизатъ на земята сѫ най-голѣмитѣ герои. Страхливцитѣ не могатъ да живѣятъ на земята. Страхливцитѣ ставатъ зайци, мухи, бълхи, и най-послѣ се израждатъ. Вие знайте, че страхътъ дѣйствува въ свѣта, за да се изродите. Това е по форма. Човѣкъ, който се страхува, се изражда. Рече да направи нѣщо, казва: това не е за мене, онова не е за мене: днесъ не е за мене, утрѣ не е за мене: това не мога, онова не мога, и той остава едно „не мога“, една въпросителна, една удивителна, една запетая и най-послѣ една точка. Всички хора, които не могатъ, сѫ въпросителна, удивителна, запетая, точка. Ще каже нѣкой отъ васъ: азъ зная какво нѣщо е Господъ. Ти, който не можешъ да ходишъ, дрехитѣ ти треперятъ отъ страхъ, знаешъ какво е Господъ! Прѣди всичко, Господъ нѣма нищо общо съ страхливцитѣ. Господъ най-първо нѣма нищо общо и съ мързеливцитѣ. Богъ нѣма нищо общо съ мъртвитѣ. Богъ има отношение само къмъ ония души, въ които има едно дълбоко желание, една дълбока жажда за учение, едно непрѣодолимо желание да Го познаятъ. Такъвъ човѣкъ ще прѣброди цѣлия свѣтъ, ще обърне земята и казва: ще намѣря Господа! Господъ може да го зарови въ центъра на земята, но той ще Го намѣри. Толкова силно е желанието на душата — да намѣри Господа. Нѣма сила въ свѣта, която може да спъне човѣка. Сега вие може да кажете: всѣки философъ има свое схващане. Да, единъ философъ — материялистъ има свое схващане: единъ философъ — идеалистъ има свое схващане: единъ философъ — натуралистъ има свое схващане. Кой отъ тѣзи философи е правъ? — Нито единиятъ, нито другиятъ. Господъ по естество нито е материяристъ, нито е идеалистъ. Подраздѣленията въ битието сѫ наши изобрѣтения. Материя, духъ, душа и т. н., отъ чисто Божествено гледище, сѫществуватъ ли? Запримѣръ, ако си въ магарешкия свѣтъ, ще констатирашъ, че всички магарета иматъ опашки: ако си въ свѣта на воловетѣ, ще констатирашъ, че всички волове иматъ рога. Отъ тамъ ще извадите заключението, че всички сѫщества иматъ рога, че всички иматъ опашки, че всички ядатъ като магарето, и който не може да реве като магарето, не може да бѫде знатенъ човѣкъ. Но това сѫ понятия за магарето и за вола. Имате право, всички магарета реватъ, иматъ опашки. Тия сѫщества пъкъ, които сѫ въ свѣта на воловетѣ, иматъ рога. Тъй е. Казваме: всички хора сѫ слаби, грѣшници, недѫгави. Това сѫ само думи. Азъ отнасямъ този въпросъ къмъ васъ, като ученици. Кой е онзи отъ васъ, който не може да вдигне единъ килограмъ вода? — Всички можете да вдигнете. Кой отъ васъ не може да заучи единъ стихъ на день? Кажете ми единъ стихъ, единъ пасажъ отъ всичкитѣ лекции, които съмъ държалъдо сега! Да допуснемъ, че вамъ сѫ извѣстни възможноститѣ на една душа. Добрѣ, но трѣбва да знаете, че всѣка душа не е сама. Въ нея влизатъ душитѣ X, У, Z. Три категории души влизатъ въ нея, за да я образуватъ. Тия неизвѣстни души сѫ едно грамадно количество. У тѣхъ всѣка една клѣтка прѣдставлява една душа, която мисли, която има специални възгледи за нѣщата. При дадени условия тия души указватъ извѣстно влияние върху общия животъ на кой и да е човѣкъ. Когато човѣкъ е духовенъ, когато той се развива съразмѣрно съ Божественитѣ закони, тия души се развивагъ правилно помежду си и се групирватъ въ тази централна монада, която прѣдставлява човѣка, самия индивидь. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групирватъ и подкрѣпятъ. Обаче, когато тази рѫководяща душа, която носи името, знайно въ небето, не спазва законитѣ, всички останали души сѫ въ разногласие. Тогава се ражда въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце и човѣшката душа цѣль хаосъ. Когато казваме, че трѣбва да работимъ върху себе си, разбираме, че трѣбва да дадемъ единъ образецъ на тия души въ насъ, какъ трѣбва да работятъ. Тази централна монада е като центъръ. Тя трѣбва да бѫде образецъ, идеалъ на тия души въ насъ. И тѣ иматъ свое мнѣние. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ грѣши, тия души знаятъ това, взиматъ всичко подъ внимание, докато единъ день започватъ да те напущатъ една слѣдъ друга и ти останешъ самъ. Тогава знаете ли какво ще бѫде вашето положение? Вие ще дойдете на мѣстото на една отъ тия малкитѣ монади и ще влѣзете като съставна часть въ другъ нѣкой организъмъ. И знаете ли тогава колко хиляди години ще ви трѣбватъ, докато излѣзете отъ този организъмъ и добиете вашата първа свобода? Нищо не се губи въ природата, но всѣка една душа ще се върне да научи урока на живота. Ако тя не може да даде образеца, други ще дойдатъ на нейно мѣсто, а васъ ще ви лишатъ отъ тази свобода. Като слушате да ви говоря така, вие може да се уплашите. Кога може да ви лишатъ отъ тази свобода? — Когато нарушите великитѣ Божии закони. Всѣки човѣкъ е една съставна часть на този великъ Божественъ организъмъ. Е, какъ се ражда грѣхътъ въ свѣта? Ако ние не можемъ да дадемъ образецъ на тия души въ насъ, образуватъ се редъ извратени мисли, желания и дѣйствия, и ние идваме въ стълкновение съ общия законъ, идваме въ едно противорѣчие. Така се явява кармата, която трѣбва да изкупимъ съ редъ страдания, мѫчения, докато дойде часътъ на изкуплението. Понеже вие сте достигнали до този етапъ, нѣма защо да се повръщате назадъ. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ не разбирамъ тия нѣща. Може да се роди споръ въ човѣка, дали дѣйствително въ него има толкова души? Тогава, ако вие сте една единица, може ли да се роди този споръ? Мине ви извѣстна мисъль, вие се борите. Въ даденъ случай вие искате да учите, но послѣ отлагате, казвате: не днесъ, утрѣ Защо отлагате? Кои сѫ причинитѣ? Или пъкъ, кои сѫ причинитѣ единъ човѣкъ да стане художникъ, или другъ поетъ, трети писатель, четвърти музикантъ, пети земледѣлецъ и т. н.? Кои сѫ дълбокитѣ причини въ самия животъ? Всички тия неизвѣстни души въ васъ, трѣбва да ви станатъ извѣстни. Тѣ сѫ свързани съ цѣлото битие, съ цѣлия козмосъ. Тия малки души сѫ специално назначени на извѣстна длъжность: възприематъ нѣкоя мисъль и я прѣдаватъ на централната монада. Тѣ сѫ чиновници въ човѣка и безъ тѣхна помощь човѣкъ не би могълъ да се мръдне. И отъ тамъ, като казватъ, че човѣкъ е една малка вселена, право е. Дѣйствително, той е единъ малъкъ свѣтъ. Първото нѣщо, вие трѣбва да си създадете единъ опрѣдѣленъ характеръ. Не се занимавайте единъ съ другъ. Азъ онзи день държахъ на сестритѣ една лекция, и тя даде своитѣ резултати, понеже показаха, колко сѫ готови на самопожертвуване. У всички ви има този личенъ елемешъ на амбиция, на докачение. Вие трѣбва да знаете, че когато влѣзете въ една Божествена школа, въпросъ за докачение никога да не става, защото законътъ е такъвъ: ако нѣкой би се опиталъ да ви докачи, да ви обиди и съ това прѣстѫпи нѣкой законъ, той ще се намѣри извънъ школата. Въ школата всѣки има право да бѫде една свѣщь. Като кажемъ нѣкому да каже Истината, нека я каже по закона на Любовьта. Ако вие минавате по единъ мостъ, направенъ само отъ сламки, нѣмамъ ли право да ви каже: не минавайте по този мостъ, защото ще паднешъ! Вие ще ми възразите: и другъ пѫть съмъ минавалъ по мостове. Казвамъ: ще паднешъ, не казвай! Вие отговаряте: не е ваша работа! Онѣзи, които правятъ бѣлѣжки комуто и да е, трѣбва да знаятъ едно правило: никога не критикувайте една погрѣшка, която сами не можете да изправите! Туй, което ти самъ въ себе си не си могълъ да изправишъ, не критикувай! Туй, което ти си оправилъ въ себе си, за сѫщото можешъ да помогнешъ и на другитѣ. Да кажемъ, ти учишъ другитѣ да не се страхуватъ, а самъ се страхувашъ. Ще имашъ ли добъръ резултатъ отъ твоя урокъ? Нѣкой казва: ние трѣбва да имаме воля: или, ние можемъ да живѣемъ и безъ пари. Ти безъ пари можешъ ли да живѣешъ? Ти воля имашъ ли? Азъ като говоря, че безъ пари може да се живѣе, принципално разбирамъ въпроса Азъ не съмъ ви далъ методитѣ, какъ може да се живѣе безъ пари, какъ може животътъ да се уреди по другъ начинъ. Теоретически е тъй, може да се живѣе безъ пари, но това трѣбва да се докаже практически. Ако съмъ направилъ този опитъ въ себе си, може да ви кажа: направихъ единъ опитъ, излѣзе много сполучливъ, сега и вие може да го направите. СлѢдователно, когато ние по-правяме една погрѣшка, трѣбва да изхождаме отъ нашия личенъ опитъ. Само тогава може тази погрѣшка да бѫде изправена. Или, когато искаме да запознаемъ нѣкого съ нѣкоя добродѣтель, ние трѣбва да сме направили опить съ нея. Ако вие спазвахте тия правила, въ васъ щѣше да се зароди една хармония. Сега, между всичкитѣ ученици сѫществува дисхармония. Всичкитѣ хора иматъ за себе си по високо мнѣние, отколкото сѫ въ дадения случаи. Изобщо е така. Всѣки човѣкъ въ сѫщность мисли, че отъ него може да стане нѣщо много. Отпослѣ условията отвънъ го довеждатъ до противоположно мнѣние И наистина, той може да стане много нѣщо, но трѣбва да знае, дали тия негови побуждения произтичатъ отъ душата му, или сѫ дошли отвънъ. Вие трѣбвада се пазите отъ всички посторонни влияния. За всѣко желание, което произтича отъ душата ви, може да се родятъ хиляди прѣпятствия отвънъ, но то пакъ ще успѣе. А вие, като срещнете 10 — 15 прѣпятствия, казвате: тая работа нѣма да я бѫде! Сега, въ живота има извѣстни изречения, които трѣбва да заучвате. Тия изречения могатъ да видоизмѣнятъ вашето душевно състояние. Такива изречения има у всички древни и нови поети. Има малки пѣсни, запримѣръ, отъ единъ куплетъ, взетъ отъ нѣкой пасажъ изъ нѣкоя свещена книга — отъ Евангелието, отъ Псалмитѣ, които сѫщо могатъ да промѣнятъ състоянието ви. Тѣхъ трѣбва да заучвате, да обогатявате вашата паметь. Паметьта ви трѣбва да бѫде богата. Мнозина се оплакватъ, че губятъ паметьта си. У васъ има напоръ отъ енергии. Вие искате да бѫдете добри, но не знаете какъ. Човѣкъ може да бѫде добъръ и да се упражнява въ тази си добродѣтель тъй, както онзи, който се занимава съ свирене. Той трѣбва да има инструментъ, трѣбва да има и учитель, и всѣки день трѣбва да свири. Умътъ му трѣбва да е на мѣсто. Когато свири, трѣбва да мисли за музиката. Законътъ е такъвъ. Започнешъ ли да свиришъ, ще ти дойде друга мисълъ. Не като свирите, умътъ ви трѣбва да бѫде заетъ само съ това, което свирите. Може да свирите половинъ часъ, но умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ върху това, което работите въ дадения случай. Ще концентрирате ума си върху работата, която имате. Каква е цѣльта на школата? — Цѣльта на всѣка школа е да сближи ученицитѣ по закона на Любовьта. Каква е цѣльта на свѣтлината и топлината? — Да призведатъ всичката растителность която сега сѫществува на земята. Тия посторонии мѫчнотии, които изпѫкватъ въ вашия животъ, тѣ сѫ нѣща второстепенни, тѣхъ ще оставите на заденъ планъ. Най-първо разрѣшете основното въ живота. Туй основното взима най-малко врѣме, за да се разрѣши. Да издържашъ единъ ученъ човѣкъ, единъ силенъ човѣкъ, е много лесна работа, но да издържашъ едно дѣте е много трудно. Слѣдователно, когато ние дойдемъ да се занимаваме съ Бога, да го проучаваме, съ този въпрось най лесно ще се справимъ. Ученикътъ трѣбва да знае, че отъ всгчкитѣ сѫщества най-лесно може да намѣри Бога. И когато Го намѣри, ще придобие едно разширение на душата, една свобода, каквато никога не е прѣдполагалъ. Това е първото качество. Той усѣща едно абсолютна свобода: умътъ му е пъргавъ, дѣятеленъ. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ като намѣри Бога, нѣма за какво да мисли, всичко му е въ редъ и порядъкъ. Не е така. Онзи, който изгуби Господа, за него е тъй, но онзи, който намѣри Господа, той ще има хиляди работи, съ които да се занимава. Мнозина мислятъ, че това, което сега учатъ, нѣма приложение въ живота. Запримѣръ, правили ли сте опитъ съ вашата любовь? Какъвъ опитъ сте на правили до сега? Въ свѣта сѫществуватъ два метода за проявяване на любовьта, но и двата сѫ лѫжливи. При единиятъ ние пишемъ: „азъ ви обичамъ“, а при другиятъ методъ криемъ любовьта си. Тѣ сѫ неестествени методи. Единиятъ методъ ние употрѣбяваме, за да се поощряваме. Майката нѣкой пѫть казва на дѣтето си: азъ не те обичамъ. То е особенъ методъ на възпитание. Нѣкой пѫть ние се стремимъ да по кажемъ, че имоме любовь. Вие правили ли сте опитъ да прослѣдите онова истинско чувство, когато се поражда любовьта? При сегашнитѣ условия, като се зароди любовьта, изпитва се слабо стѣснение. Това е неестествено положение на любовьта. хората не обичатъ да изразяватъ външно туй чувство. Тогава питамъ: ако трѣбва да поставимъ любовьта като основа, какъ трѣбва да я проявимъ, че никога да се не срамимъ, отъ нея? Азъ ще ви дамъ едно сравнение. Когато запалите една вощеница, тя гори, освѣтява напълни кѫщата съ димъ, но тази свѣтлина струва ли? Дѣйствително, тя е услужила, но сутриньта като станете въздухътъ е разваленъ. Българитѣ иматъ такива газеничета, виждали сте ги вие, вечерь горятъ, но сутриньта като станешъ, гърлото ти е засипано съ сажди. Това показва, че горенето тукъ не става пълно, тази светлина не е хубава. Слѣдователно, когато чувствата се събудятъ у насъ, когато горенето не е правилно, образува се такъвъ димъ. Онази приятна свѣтлина, въ която нѣма никакви излишъци, онази мека и приятна свѣтлина, трѣбва да дава на очитѣ и на лицето на човѣка такъвъ изразъ, такъвъ лъхъ, такова блалоухание, че всѣки да го обича. Светиитѣ сѫ имали туй нѣщо. То се дължи на този свещенъ огънъ на любовьта Тия хора съ пълното си концентриране къмъ Бога, съ възвишената си любовь, съ най-голѣмото самоотрицание сѫ готови за всѣкаква жертва. Свегиитѣ се отличавали съ голѣма услужливость. Тѣ сѫ се молили на Бога, но сѫ били готови да услужатъ на всѣки, помагали сѫ на другитѣ, прѣвързвали сѫ краката на вълцитѣ на зайцитѣ, на мечкитѣ, на лъвоветѣ. Имали сѫ това изкуство. Тѣ не сѫ се само молили. Ние говоримъ за просвѣтенитѣ светии които сѫ били хора съ свещенъ духъ. Сега въ школата вие трѣбва да придобиете тия качества. На нѣкои отъ васъ остава само една крачка да прѣстѫпятъ този свещенъ прагъ. Нѣкои сте при положение на постоянно съмнѣние. Казвате: азъ не съмъ достоенъ, азъ не съмъ способенъ На какво основание е това чувство въ васъ? Нѣкой казва: азъ мога да направя това. На какво се базира той? Всѣки отъ васъ ще се вгледа дълбоко въ душата си Азъ бихъ желалъ, всѣки единъ ученикъ да има по едно особено, специално качество, което да го отличава отъ другитѣ. Тъй че, като съберете всички тия качества въ едно, ще дадатъ една мощна сила. Нѣкои мѣстности раждатъ хубави сливи, други хубави круши, грозде и т. н. Слѣдователно, всички хора не могатъ да произвеждатъ еднакви нѣща. Има разнообразие въ човѣшкитѣ души. Първото нѣщо е, да имате положителенъ разумъ и непрѣодолима вѣра. Азъ ви говорихъ за добритѣ навици. Желанието на невидимия свѣтъ, т. е. желанието на всички ония, които сѫ минали прѣди васъ, е вие да вървитѣ по тѣхния пѫть. Желанието на Господа, Който е създалъ свѣта и цѣлата вселена, е вие да свършите това училище. И тогава, ако вие не искате да го свършите по този начинъ, ще се зараждатъ мѫчнотии. Мжчнотията може да се роди отъ това, че вие ще имате другъ учитель. Той казва: „Не му е дошло врѣмето. Имашъ още да се прѣраждашъ“. Онзи, който ти казва, че имашъ още да се прѣраждашъ, може ли да ти каже колко прѣраждания си ималъ? Той ти казва: „Ти въ слѣдующето прѣраждане ще направишъ това“. Онзи, който ти дава този съвѣтъ, трѣбва да ти опише едно, двѣ, 10, 100 твои прѣраждания и да ти каже, въ еди-кое си прѣраждане, еди-какво качество си придобилъ. Такъвъ човѣкъ може да ти услужи. Онзи човѣкъ пъкъ, който ти казва: е, чини ми се, че си билъ такъвъ, тъй мисля — този човѣкъ не може да ти даде съвѣтъ. Кой не мисли, кой не усѣща? Усѣщане, мислене, това сѫ само възможности. Та онѣзи отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали, съ по-събудено съзнание, трѣбва да излѣзатъ малко напрѣдъ да потеглятъ, да дадатъ примѣръ. Единь отъ ученицитѣ трѣбва да излѣзе напрѣдъ. Все трѣбва да има една овца да прѣскочи трапа. Все трѣбва една овца да бѫде първа, и като прѣскочи тя, слѣдъ нея втора, трета и т. н, Запримѣръ, нѣкой отъ васъ ще се отличи съ единъ наблюдателенъ умъ, другъ съ едно добро сърце, трети съ милосърдие, четвърти съ музика. Има хиляди добродѣтели, които може да се развиятъ въ всички души. Сега вие сте се ограничили въ едно нѣщо. Гледамъ, кой какъ дойде, единъ мисли за своята кѫща, другъ за себе си, за дѣцата си, за мѫжа си, за обществото, за излишни работи мислите. Взимате вѣстницитѣ, четете, еди кой вѣстникъ какво пише. Що отъ това? Минавате прѣзъ една улица, много кучета ви лаятъ. Казвате: като минавахъ покрай улицата, фиксирахъ тия кучета и тѣ си отидоха. Хубаво, едно куче фиксирате, друго фиксирате, всичкитѣ кучета фиксирате, но като отидете въ гората, срещнете една мечка, искате да а фиксирате, не можете. Казвате: азъ бѣхъ въ Рилската пустиня, видяхъ една мечка, че като хукнахъ, едва се спасихъ. Кучетата фиксирашъ, а мечката не можа да фиксирашъ. Така и вие нѣкои пѫть хванете нѣкой малъкъ недѫгъ, фиксирате го като едно кученце, но като дойде голѣмиятъ недѫгъ, като мечката, отстѫпвате. Не, голѣмиятъ недѫгъ ще хванете. Първото нѣщо: силенъ човѣкъ е този, който влада ума си. Трѣбва да впадате ума си! И азъ бихъ желалъ за една седмица да направимъ единъ опитъ: никакъвъ вѣстникъ да не четете! Азъ ще ви дамъ онзи примѣръ, дѣто кръстникътъ казва на шега на, кумеца: „Ако можешъ да поиграешъ, но безъ да викашъ „иху ху“, ще ти дамъ една крава съ телето“. Онзи почва да играе, но казва. „Кръстникъ, ритамъ ти кравата съ телето, но, казвамъ иху ху!“ Нѣкой иска да ви говори нѣщо лошо. Затворете ушитѣ си! Ако ви говори нѣщо хубаво, слушайте го. Едно правило искамъ да приложите. Цѣла една седмица нѣма да четете вѣстници. Ще напрзвимъ този опитъ, нѣма да си играемъ. Можете ли? Ще говорите само добро, само положителни работи, а не и дребнавости. Щомъ доиде другата седмица, ще отпушимъ бента. Ще се упражните за една седмица само и ще видите, какво може да направите. Ако по длъжность трѣбва да четете вестници, ще ги четете. Това, което се отнася до службата ви, ще го изпълните, но има нѣща, които сѫ и извънъ службата, тѣхъ ще избегнете. Кой каквото ви казва, ще го изолирате, ще мислите най-хубавото. Разбрахте ли хубаво? Никаква погрѣшка нѣма да виждате. За всичко добро ще си говорите, за лошото нѣма да говорите. Само хубави книги може да четете. Вѣстникъ „Алфа“ даже нѣма да четете тази седмица. Или, прѣзъ тази седмица може да напишите най-хубавитѣ рабрти, като че живѣете въ единъ идеаленъ свѣтъ. Ако си въ канцеларията и нѣкой ти говори за вѣстници, ти ще се концентрирашъ, ще кажешъ: много сериозна работа имамъ! Това, което се отнася до службата, ще слушашъ, но което е извънъ нея, нѣма да слушашъ, ще бѫдешъ глухъ за него. Вие веднага казвате: дали е възможно да се издържи всичко това? Онѣзи, които се ангажиратъ за този опитъ, само тѣ да го направятъ, но като изневѣри единъ, прѣпятствува се и на цѣлата работа. Когато една халка не е здрава, скѫсва се цѣлата верига. За цѣла седмица трѣбва да бѫдете послѣдователни, да направите този опить. Ние говоримъ за нѣща, които сѫ възможни. Не казваме: напуснете службата си, не слушайге началника си! Всичко това не трѣбва да става по буква, по духъ трѣбва да става. Ще концентрирате ума си, ще направите опита, ще видимъ колцина отъ васъ ще могатъ да го вършатъ. Като вършите работата си, всички малки нѣща да ви не засѣгатъ, да ви занимава само великото. Човѣкъ може и да се уедини за една седмица нѣкѫдѣ, но смисълътъ не е тамъ. Нека хората ви говорятъ, безъ обаче да ви засѣгатъ, само тъй ще опитате силата на своя духъ. Вие не сте отъ онѣзи ученици да не знаете тия работи. „Ако те съблазнява едната ти рѫка, отсѣчи я: ако те съблазнява едното ти око, извади го“, е казалъ Христосъ. Ако се водите по буквата, значи, трѣбва да си отсѣчете рѫцѣтѣ и да си извадите очитѣ, но това сѫ иносказания. Сега, този опитъ лесно може да се направи, нѣма голѣми мѫчнотии. Единъ виденъ професоръ искалъ да излѣкува единъ французинъ, който заеквалъ и му казза: „За една година нѣма да говоришъ съ никого. Ако дадешъ обѣщание една цѣла година да не говоришъ съ никого, ти ще се излѣкувашъ“. Този французинъ издържалъ и се излѣкувалъ, слѣдъ една година могълъ да говори свободно. Това е воля. Срѣщашъ единъ познатъ човѣкъ, той ти говори, ти си мълчишъ, вървишъ си, не се спирашъ да му отговаряшъ. Всички казватъ: мръднала му дъската! Като се избави човѣкъ отъ едно зло, ще се избави и отъ друго зло. Вашиятъ опитъ сега е лекъ. Да говори човѣкъ само добро, да не слуша зло, само за една седмица — какво по-лесно отъ това? Послѣ, пакъ ще отпушимъ бента, ще видите разликата отъ едната седмица и отъ другата. Отъ тази вечерь ще започнете опита, до слѣдната срѣда Другата срѣда, слѣдъ събранието, бентътъ ще бѫде отпушенъ. Тия малки опити сѫ необходими за каляване на волята, за да можемъ да противостоимъ на всичкитѣ изкушения въ свѣта. Ние трѣбва да бѫдемъ хора съ силна воля, да владаме ума си, защото хората отъ свѣта разбиратъ психологическитѣ закони и ви използуватъ за зло. Въ свѣта всѣкога търсятъ случаи да създадатъ вина, съмнѣние, подозрѣние, скарване. Въ черното братство има редъ методи, по които може да ви скаратъ. Когато искатъ да постигнатъ извѣстна цѣль, вдигатъ скандалъ. Защо? Цѣльта е да се скарате, да се произведе дисхармония. Тѣ искатъ да постигнатъ своитѣ цѣли и отъ нищо нѣщо създаватъ. Това не е методътъ на Бѣлото Братство. Методитѣ на Бѣлото Братство сѫ съвсѣмъ други. Двама братя може да се спогодятъ, ако постѫпватъ разумно. Нѣма въпросъ, по който да не може да се спогодятъ, но когато постѫпватъ по човѣшки, нѣматъ възможность. Отстѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ взаимни — и отъ едната, и отъ другата страна. При сегашнитѣ условия, колкото отстѫпва единиятъ, толкова трѣбва да отстѫпва и другия — равномѣрни трѣбва да бѫдатъ отстѫпкитѣ. Всѣки трѣбва да вземе онзи дѣлъ, който му се пада. Това е човѣшкото. И тъй, ще пристѫпваме къмъ нѣкои малки опити. Този е единъ отъ най-лекитѣ опити. Тия опити сѫ необходими, за да провѣримъ нѣкои положения, дадени въ лекциитѣ. Трѣбва да се намѣри за въ бѫдеще единъ, методъ да знаете какъ да прилагате, защото не е лесна работа приложението. Ние знаемъ, до каква степенъ това е възможно споредъ врѣмето, обществото и хората, между които живѣете. Писанието казва. „Богъ всичко знае“. Въ даденъ случаи ти изнемогвашъ подъ тяжестьта на живота. Богъ, обаче, знае положението. Той знае какво може да направишъ въ този случай Той знае условията, при които живѣешъ, знае баща ти, майка ти, взима прѣдъ видъ окрѫжающата срѣда и знае всичко, което може да направишъ. Той взима всичко прѣдъ видъ и оставя само възможноститѣ, въ които ти можешъ това да направишъ. Невидимиятъ свѣтъ е много снизходителенъ, но за това, което можешъ да направишъ, е много взискателенъ. Нѣкой пѫть седишъ и езикътъ ти мръдне безъ да искашъ, кажешъ нѣкои излишни думи, а послѣ съжалявашъ въ себе си, казвашъ: защо казахъ така? Ти съжалявашъ въ себе си и започвашъ да се морализирвашъ. Ти съжалявашъ, че езикътъ ти мръдналъ прѣди ума ти и си направилъ една погрѣшка. Нѣкой пѫть пъкъ рѫката ти мръдне прѣди ума. Нѣкой пѫть пъкъ мръдне устата ти, тя нѣкакъ си се изкриви. Мръдватъ устата ти, рѫцѣтѣ ти прѣди ума и вслѣдствие на това се раждатъ всичкитѣ противорѣчия. Слѣдователно, ние още не сме господари на нашето тѣло, не сме господари на нашитѣ волеви дѣйствия. Вслѣдствие на това се ражда дисхармонията. Езикътъ мръдне, рѫцѣтѣ мръднатъ, очитѣ мръднатъ, неспокойни сме, не можемъ да слушаме. Нѣкой казва: остави ме, нѣмамъ това търпѣние! Може да го нѣмате, но можете да постѫпвате разумно, има начини за това. Всѣки човѣкъ може да постѫпва добрѣ. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 31-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 28. V. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четиритѣ проекции. Т. м. Прочете се резюмето и тема: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Защо човѣкъ е недоволенъ?“ Защо човѣкъ е недоволенъ? Какво е най-краткото опрѣдѣление на недоволството? Кажете го въ три думи. Кои сѫ причинитѣ на недоволството? Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ? Пишете за слѣдующия пѫть върху темата: „Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ“? Вие трѣбва да разбирате този въпросъ малко по-обективно, а не материялно. Този крѫгь (фиг. 1) е една опрѣдѣлена величина въ природата, образувана отъ безбройното число крѫгове, които сѫществуватъ. Животътъ на човѣка е единъ опрѣдѣленъ крѫгъ. Линиитѣ АВ и СД прѣдставляватъ сили, които подтикватъ този крѫгъ къмъ дѣйствие. Първата сила, АВ раздѣля крѫга, на човѣшкия животъ на двѣ части: втората сила, която означаваме съ СД, е въ противовѣсъ на първата. И тя раздѣля крѫга още на двѣ части. Крѫгътъ е раздѣленъ, значи, на четири равни части. Тия четири равни части на крѫга означаватъ четири велики фази, прѣзъ които минава човѣшката душа: физическиятъ свѣтъ астралниятъ свѣтъ, умствениятъ свѣтъ и причинниятъ свѣтъ. При сегашнитѣ условия човѣкъ използува само една четвъртъ отъ този крѫгъ. Тия четвъртини означавамъ съ числата 1, 2, 3, 4. Значи, вѫтрѣшностьта на човѣшкото съзнание се отнася както 1:4. За обяснение на това, азъ нѣма да се впущамъ въ математически подробности, но вие трѣбва да ги знаете. За да разбирате окултната наука, вие трѣбва да сте запознати добрѣ съ математиката. Всѣки отъ васъ трѣбва да разбира тия факти, които математицитѣ учатъ и слѣдъ туй да пристѫпимъ къмъ по-високо разбиране на живота, къмъ живата математика. Запримѣръ, въ геометрията има двѣ проекции, наречени синусъ и косинусъ. Математицитѣ наричатъ косинусъ тази линия, която съвпада съ радиуса, а отвѣсната линия наричатъ синусъ. Имайте прѣдь видъ, че крѫгътъ е една проекция на сили, проекция отъ четвъртото измѣре ние. Четвъртото измѣрение е силово движение въ всички посоки. Туй движение е въ всички посоки, затова тамъ ще срещнете най голѣмото противорѣчие. Нѣкои отъ васъ може да се заблудятъ, да мислятъ, че туй движение е навънъ. Не, туй движение е навънъ. То е вгънато навѫтрѣ къмъ центъра. Слѣдователно, този центъръ, който се внжда въ крѫга, това е единъ вѣченъ спиралъ, една проекция на сили. Крѫгътъ е проекция въ нашия триизмѣренъ свѣтъ. Слѣдователно, косинусътъ азъ наричамъ почва на живота, а синусътъ прѣдставлява растението, сѣмето. Щомъ едно сѣме се посади въ почвата, тя започва да обѣднява, а животътъ на сѣмето се уголѣмява. Когато почвата обѣднява, човѣкъ расте. Докато окрѫжающата срѣда не обѣднѣе, човѣкъ не може да израсне. Когато пъкъ окрѫжающата срѣда забогатява, това показва, че хората обѣдняватъ. Въ туй отношение, тѣлото може да го вземете катс почва, въ която душата расте. Тѣлото е косинусъ, а душата и умътъ, които растатъ въ него, сѫ синусъ. Да видимъ сега, дали законътъ е вѣренъ. Щомъ благоутробието на човѣка расте, неговиятъ умъ спира. Туй показва, че почвата забогатява. Този човѣкъ минава прѣзъ синуса и достига до n, до своя центьръ. Отъ тукъ почвата постепенно се смалява. Косинусътъ е изражение на силитѣ, които работятъ. Когато тия сили влѣзатъ въ индивидуалния животъ, почвата започва да обѣднява, докато синусътъ се съедини съ радиуса и даде плодъ. Aко животътъ даде наврѣме своя плодъ, той минава вече въ астралния свѣтъ. Въ физическия свѣтъ нѣма условия да расте животътъ. Въ астралния свѣтъ е обратното: синусътъ или животътъ се смалява и човѣкъ започва да остарява, а косинусътъ се увеличава. Тази почва не е на физическото поле. Слѣдъ като човѣкъ мине двѣтѣ четвърти отъ крѫга, този процесъ се смѣня. Той влиза въ умствения свѣтъ и най-послѣ идва въ причинния свѣтъ. Отъ тамъ, отново започва пакъ сѫщия процесъ но въ нова форма. Сега, ако вие бихте разбрали живота въ неговата пълнота, тия два процеса, на материялния и духовния животъ, ще се съвпаднатъ, тѣ сѫ еднакви. Както човѣкъ расте въ физическия свѣтъ, така расте и въ умствения свѣтъ. Както човѣкъ се развива въ физическия свѣтъ, т. е. какъвто материялъ тамъ съгражда, такъвъ ще бѫде и неговиятъ умъ. Затуй, първо вие трѣбва да имате здраво тѣло. То е почва. Нѣкои отъ васъ казватъ: защо ми е тѣло? — Почва е. Това тѣло дава материялъ на вашия умъ да работи. Отъ тази почва ще излѣзе най-хубавия плодъ на умствения свѣтъ. Ако имате хилаво тѣло, значи имате хилава почва. Нѣкой казва: азъ съмъ нервенъ. Нервниятъ човѣкъ е безъ почва, въ него почти всичката почва се е прѣвърнала въ динамически сили. Той иска всичкиятъ свѣтъ да му се подчинява. Той иска да запали свѣта отъ единия край до другия и никого не може да търпи. Не, на физическия свѣтъ материя трѣбва да имашъ, почва трѣбва да имашъ. Ще търпишъ! Нѣкой казва: не мога да търпя. Има ли човѣкъ, който може да търпи? Не мисли, че само ти си нервенъ. Всички хора сѫ нервни. Кой нѣма тия динамически сили. Нервностьта е единъ малъкъ порокъ. Хубаво е, че имаме нерви, но тия нерви трѣбва да се контролиратъ. Всичкитѣ високоорганизирани хора трѣбва да се радватъ, че иматъ нервна система. Какво трѣбва на нервния човъкъ? Забѣлѣжете, че животътъ започва съ магнитизма. Косинусътъ на тази окрѫжность означава едно магнетическо течение, а синусътъ — електрическо течение. Слѣдователно, когато животътъ завърши единъ цикълъ до точка n, всичката енергия става електрическа, човѣкъ е въ едно напрегнато състояние. Нѣкой пѫть, като не знаемъ този законъ, когато човѣкъ е складиралъ тази енергия, ние отидемъ при него, бутнемъ го, запалимъ тази енергия и прѣдизвикаме единъ взривъ. Ние ще направимъ сѫщата погрѣшка, ако вземемъ ябълчно сѣме и го насадимъ въ малко пръстъ. По този начинъ ти прѣдизвиквашъ единъ взривъ. Това зърно изисква почва, не го лъжи. Туй дърво послѣ ще ти създаде едно нещастие. Ти ще го уморишъ, но и ти ще умрешъ. Ти ще бѫдешъ отговоренъ за неговия животъ. Така и вие, събуждате извѣстно желание въ себе си, но трѣбва да разбирате този основенъ законъ за отглежеане на желанията. Всѣко желание въ човѣка е сѣме. Ако възбудите едно желание и го турите въ една паничка, вие сте отговорни прѣдъ Божествения законь. Нѣкои казва: азъ имамъ желанието на ябълката. Имашъ ли такова желание, направи си нѣкой голѣмъ джобуръ или нѣкоя голѣма кѫща и тамъ посѣй сѣмето Ако имашъ паничка, тя е добра само за нѣкое малко растение. Създадешъ ли желания, които не можешъ да отхранвашъ, природата ще те хване за ухото. Тя не обича лъжитѣ. Ти ще излъжешъ туй сѣменце, но то не може да расте въ тази паничка. Ако ти посадишъ нѣкой дѫбъ въ една паничка и му кажешъ: азъ ще ти дамъ условия за растене — ти вече си го излъгалъ. Дѣ ще го посадишъ въ тази паничка? Дѣ ще се развива той? Сега вие, па и цѣлиятъ свѣтъ минавате за голѣми философи. Отъ тази именно ваша глупава философия страдате. Защо? Защото най великитѣ ви желания сѫ посадени въ малки панички. Виждамъ нѣкога, нѣкой турилъ любовьта въ една малка паничка и казва: Учителю, моята любовь може ли да израстне? Казвамъ: не може да израстне. Любовьта не изисква паничка, но изисква много голѣмъ джобуръ. Въ тази чашка никаква любовь не може да израстне. Нѣкой казва: ами най-малката любовь не може ли да израстне въ тази паничка? Най-малката любовь вие не може да я съберете и въ най-голѣмия свѣтовенъ джобуръ. За израстването на най-малката Любовь се изисква едно всеобемтяще слънце. Нѣкой пѫть искате да турите любовьта въ вашето сърце. Колко сърца сѫ разпукани отъ тази любовь! Вие, при вашитѣ условия, не може да по садите Любовьта въ сърцето си. Ако я посадите, тя ще разруши сърцето ви. Нѣкой казва: азъ съ сърцето си любя. То е тъй, но вие сте чудни въ вашитѣ разсѫждения. Хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Вѣрно ли е? Ученитѣ хора ни убѣждаватъ, че то никога не изгрѣва и не залѣзва, но въпрѣки това, ние казваме, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Кое е вѣрно сега? Дѣйствително, слънцето изгрѣва и залѣзва и дѣйствително, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. Кога изгрѣва! Кога залѣзва? Когато земята се е създала и започнала да се върти около осьта си, слънцето е започнало да изгрѣва и да залѣзва. Когато земята е била въ първообразно състояние, слънцето никога не е изгрѣвало и залѣзвало. Тамъ, дѣто има гжста материя, има изгрѣвъ и залѣзъ. Процесътъ на изгрѣване и залѣзване е процесъ само на нашия умъ. Онѣзи, които се занимаватъ съ концентриране на своята мисъль, сѫ минали прѣзъ слѣдующитѣ любопитни наблюдения. Човѣкъ посрѣдъ день може да концентрира своята мисъль, може да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ, и слънцето въ него изчезва. Той се намира въ най-голѣмъ мракъ, той не вижда слънцето. Така могатъ да минатъ 5 — 10 минути, той усѣща въ себе си едно непрѣодолимо движение, стреми се къмъ единъ центъръ, нѣкѫдѣ къмъ слънцето. Слѣдъ 10 — 15 минути започва да вижда една свѣтлина въ видъ на зора и прѣдъ него се явява пакъ слънцето, но туй слънце не е това, което изгрѣва на нашата земя. Питамъ: какъ ще примирите този фактъ? Значи, туй което казваме, че слънцето изгрѣва и залѣзва, това е процесъ само на мозъка. Сега, аналогично на туй наблюдение, изваждаме въ физиката законътъ за отражението. Образитѣ отъ прѣдметитѣ се отразяватъ въ очитѣ въ обърнато положение, но ние не виждаме прѣдметитѣ въ обърнато положение, а ги виждаме прави. Физицитѣ казватъ, че споредъ туй впечатление, което приемаме въ очитѣ, трѣбваше да виждаме всичкитѣ хора все съ главата надолу, обаче не ги виждаме. Физицитѣ обясняватъ причината на това нѣщо. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да се занимаятъ съ този въпросъ, могатъ да го проучатъ. Въ сѫщностъ, когато образитѣ се получаватъ въ обърнато положение, съ главата надолу, въ реалностьта така ли е? Не, само отражението е такова. Слѣдователно, само по отражение намъ се вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Въ дѣйствителность, образитѣ и прѣдметитѣ се виждатъ прави. И тъй, когато тѣлото се смалява, умътъ се увеличава: когато умътъ се смалява, тѣлото се увеличава — обратенъ процесъ. Когато сърцето се увеличава. причинния свѣтъ, душата се смалява, т. е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, душата се увеличава. Когато тѣлото се увеличава, умътъ се смалява. Когато умътъ се смалява, тѣлото се увеличава. Когато чувствата се увеличаватъ, душата се намалява. Когато чувствата се смаляватъ, душата се увеличава. Това сѫ закони въ природата. Слѣдователно, когато усѣщате по нѣкрй пѫть, че вашето сърце се е стѣснило, вие трѣбва да знаете, че нищо не сте изгубили. Чудни сте! Нѣкой казва: азъ изгубихъ сърцето си. Не си го изгубилъ. Твоето сърце се е смалило въ микроскопическа сѣнка, но вашата душа се е разширила, тя се проявява. Ако чувствувате, че сте изгубили ума си, то значи, че енергията ви е минала въ физическото ви тѣло. Слѣдователно, тази енергия само се е видоизмѣнила. Нищо не се губи въ природата. Ако вашето тѣло се развива нормално, умътъ ви ще се прояви. Когато единъ духъ се въплотява на земята, той най-първо изгубва ума си. Всичкитѣ малки дѣца сѫ изгубили ума си. Тѣ врѣкатъ, плачатъ не имъ стига ума, какъ да мърдатъ рѫцѣтѣ си. Тѣ не могатъ да се нахранятъ. Нѣкое отъ тия дѣца е било нѣкой философъ, нѣкой ученъ човѣкъ, училъ цѣлия свѣтъ, а сега при майка си, не му стига умътъ, какъ да си отвори устата. Туй е фактъ! Защо е така? Защото този ученъ е вложилъ всичкитѣ си умствени енергии въ тѣлото. Всичко туй е създаване. Той си гради кѫща. Нѣкой пѫть казваме: азъ не искамъ кѫща, не искамъ да бѫда материялистъ. Какъвъ искашъ да бѫдешъ? Ако не станешъ материалистъ, не може да станешъ умственъ гений. Материята е необходима като срѣдство, за да повдигне вашия умъ. Азъ искамъ да придобиете едно правилно схващане за материята. Тя прѣдставлява обмѣна, смѣна на енергии. Физическиятъ свѣтъ може да се смѣни съ умствения. Астралниятъ свѣтъ може да се смѣни съ духовния. И когато тази енергия се смѣня, не трѣбва да ви текатъ по четири реда сълзи. Вие тогава казвате: азъ не вѣрвамъ въ Господа. СмѢна става! Падатъ листата на дървото, за да се явятъ пакъ идущата година. Ако вие спазите сѫщитѣ условия, по сѫщото врѣме отново ще изгрѣе слънцето. Вие ще започнете да никнете, да растете отдолу й на края на лѣтото ще дадате плодъ Нѣма какво да сѣ плашите. Сърцето пъкъ е дѣте на душата, тя е почвата за него. Такъвъ е законътъ. Ние сме индивиди, растемъ въ косинуса. Слѣдователно, когато почвата се смалява, тия енергии влизатъ въ физическото тѣло на индивида. Синусътъ, като достигне радиуса m, започва да се намалява въ обратната посока, и тогава сърцето започва да расте, т. е. индивидуалностьта на човѣка започва да се проявява въ астралния свѣтъ. Това нѣщо става периодически въ живота. Въ новата раса, която ще дойде въ слѣдующата епоха, ние ще минемъ въ числото двѣ. До сега ние слизахме отгорѣ-надолу, а отъ сега нататъкъ, отиваме отъ лѣво кѣмѣ дѣсно. Съ това движение ще започне новата култура, културата на сърцето. И тогава нйе трѣбва да пожертвуваме всичко, Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва всичко да пожертвува вие не разбирате това нѣщо. Ти ще пожертвувашъ всичко за да израстне сърцето ти, понеже силитѣ на това сърце ще дойдатъ да работятъ за душата ти. Туй е единъ процесъ. Ти не трѣбва да плачешъ. Нѣкой казватъ: ти трѣбва да пожертвувашъ душата си за своитѣ ближни Азъ ще ви кажа единъ афоризъмъ. Когаго нахранишъ едного, ти нахранвашъ всички, и когато откажешъ прѣхраната на едного, ти отказвашъ нахранването на всички. Азъ ще ви докажа туй. Това е една непонятнг мисъль, нали? Ето въ какво седи тя, ето какво подразбира: Стомахътъ е единъ. Щомъ нахранишъ стомаха, ти нахранвашъ и милиярдитѣ клѣтки. Чрѣзъ единъ удъръ ти нахранвашъ дробоветѣ, мозъка, изобщо, на всички удове той дава храна. Въ морално отношение е сѫщиятъ законъ. Въ астралния свѣтъ сѫщо. Дойде единъ човѣкъ при васъ, и азъ ви казвамъ: ако ти нахранишъ този човѣкъ, ще нахранишъ цѣль свѣтъ. Въ астралния свѣтъ ти си по-голѣмь човѣкъ, отколкото въ физическия. Тамъ си грамаденъ, не си тъй дребнавъ, както си тукъ. Ако съберете всичкитѣ физически хора на земята въ едно, отъ тѣхъ ще направите единъ астраленъ човѣкъ. Всичкитѣ хора, колкото милиярда и да сѫществувать на земята, като ги съберете въ едно, ще дадатъ единъ астраленъ човѣкъ. А пъкъ като съберете всичкитѣ астраци въ едно, ще направиге единъ умственъ човѣкъ. Ако съберете всичкитѣ умствени хора въ едно, ще направите единъ причиненъ човѣкъ. Такъвъ е законътъ. Тогава казваме. ако нахранишъ единъ астралецъ, ти си нахранилъ всичкитѣ. Туй означава жертвата на душата. И всички тия афоризми и противорѣчия, които изглеждатъ невъзможни, при извѣстни условия сѫ възможни. При какви условия? — Които природата е създала. Всички нѣща сѫ възможни, но не на физическия свѣтъ. Тѣ сѫ възможни нѣкѫдѣ или въ числото 1, или въ числото 2, или въ числото 3, или въ числото 4. Въ цѣлия крѫгъ всичко е възможно, но не и въ едната четвъртъ. И тъй, ето защо тѣлата ви трѣбва да бѫдатъ чисти. При сегашната еволюция, въ която се намира земята, има изоставена инертна материя на сѫщества минали прѣди насъ. Хората сѫ всмукали много отъ тази инертна материя. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ тази материя, да гледатъ да я изхвърлятъ. Тя е причината за сегашното падание на хората. Тя е, която създава страданията имъ. Вие сте чувствували въ себе си, като че нѣщо ви души, мѫчи ви, иде ви дори, ако ви е възможно да разрушите цѣлия свѣтъ. Това се прѣдизвиква отъ инертната материя въ васъ. Въ нея сѫ вложени мислитѣ, желанията на миналитѣ вѣкове. Тази материя трѣбва да се одухотвори. За това Божествената енергия трѣбва да дойде да работи въ насъ. Само Божествениятъ Духъ разбира законитѣ, по които може да прѣорганизира тази материя. Въ него се съдържатъ соковетѣ но трѣбва да се посадятъ въ нея редъ мисли, желания и пориви на душата, които да могатъ да се прѣработятъ тъй, както се прѣработва тора на земята. Сѫщиятъ законъ, сѫщото отнсшение сѫществува и тукъ. Ние имаме само една наука. Нѣкой пѫть вие искате да възпитате нѣкой човѣкъ. Туй възпитание, както азъ го зная, е дресировка, затова до сега то не е дало никакви сѫществени резултати. Обаче то ни е създало по-добри разбирания. И то е печалба. Опитностьта, която сме придобили, вече се наслѣдява. За въ бѫдеще, който нѣма тази опитность не може да се развива. Не мислете, че нищо не сте придобили. Всичко придобито е едно богатство на живота ви. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, тогава ще се започне вашата истинска култура. До сега вие сте се занимавали само съ тѣлото, съ слѣдствтята на нѣщата. Не смѣсвайте процеситѣ на душата съ процеситѣ на сърцето. Душата трѣбва да обѣднѣе до извѣстна степень, за да се обърне въ почва, та да се организира сърцето, да се облагороди, защото плодоветѣ на сърцето трѣбва да влѣзатъ въ Божествената житница. Азъ ви говоря за козмическия човѣкъ. Туй, което е вѣрно за цѣлия козмически човѣкъ, е вѣрно и за всѣки едного отъ васъ. Вие като проучвате този законъ, може да си послужите съ него въ вашето развитие. И тъи, всѣка четвъртъ отъ крѫга е цѣль крѫгъ. Той е проекция. Втората четвъртъ е проекция отъ четвъртото измѣрение. Третата четвъртъ спада къмъ петого измѣрение, а четвъртата — къмъ шестото измѣрение. Това сѫ проекции отъ по-висши свѣтове на нашия. Като проекции тѣ ни се виждатъ друго-яче, не може да си ги прѣдставимъ просто. Ако мислите, че цѣлиятъ животъ се изразява само въ физическото тѣло, може да попаднете въ една погрѣшка. Първата четвъртъ прѣдставлява първитѣ седемь години отъ живота и се занимава съ физическото тѣло. Втората четвъртъ прѣдставлява вторитѣ седемь години и се занимава съ астралното тѣло. Третата четвъртъ прѣдставлява други седемь години и се занимава съ мозъка. Послѣдната четвъртъ прѣдсгавлява пакъ периодъ отъ седемь години и се занимава съ причинното тѣло. Слѣдъ гова пакъ се повтаря сѫщия процесъ. Тъй щото, на всѣки седемь години енергиитѣ въ човѣка се трансформиратъ. При това, тия седемь години пакъ иматъ подраздѣления по мѣсеци. Общия процесь е развитие на тѣлото, но сѫщеврѣменно се развива обективния умъ, наблюдателностьта, както и другитѣ способности. За всичко това, обаче, се изисква цѣла вѣчность. Не се обезсърчавайте! Ако нѣкой пѫть ставатъ пертурбации въ сърцето ви, печели душата: ако има пертурбации въ душата ви печели сърцето. Душевнитѣ пертурбации ни даватъ идеи. Ако забѣлѣжите извѣстна дисхармония въ душата, сърцето печели. Ако има дисхармония въ тѣлото, умътъ печели. Не говоря за заболѣването, но за онази вѫтрѣшна дисхармония, която се явява. При тия пертурбации или тѣлото печели, или умътъ печели. Тъй щото, вие трѣбва да си разяснявате разумно ония естествени процеси, които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть вие се уплашвате, когато стане въ васъ една малка пертурбация. Тогава нѣкой дойде и ми казва: изгубихъ вѣра, не вѣрвамъ вече въ Бога. Това е лъжливо схващане. Туй, което човѣкъ има, не може да се изгуби. Човѣкь може да се спъне, но да се изгуби — никога. Има окултисти, които казватъ, че ако човѣшката душа не се развива правилно, ще се върне въ 13 сфера долу ще дойде въ Божественитѣ корени и ще се разруши. Питамъ: тия адепти ходили ли сѫ въ Божественитѣ корени, та да видятъ какъ става това? Туй сѫ теории. Не искамъ да споря съ тѣхъ, но казвамъ, че това сѫ тѣхни заблуждения. Има такива процеси не истина, но не сѫ тъй, както тѣ ги прѣдставляватъ. И мѫчение има, но то не е таково, както се прѣдставлява. Има и рай, има и адъ, но и раятъ не е такъвъ, какъвто хората си прѣдставляватъ. Рай и адъ има и въ малъкъ размѣръ, и въ голѣмъ размѣръ, тѣ не сѫ такива, каквито хората си ги прѣдставляватъ. Адътъ и раятъ сѫ два противоположни полюса. Тѣ извършватъ една велика служба въ живота. На рая съотвѣтствува ада, на радостьта съотвѣтствува страданието, на свѣтлината съотвѣтствува тъмнината, на злото съответствува доброто. Питамъ тогаза онѣзи, които казватъ, какъ така, Богъ, Който е съвършенъ, допусналъ злото въ свѣта? Злото е излишекътъ на нашето развитие. Онази материя, която останала не дефиренцирана, която не може да се одухотвори въ насъ, тя е започнала да се разлага и да ферментира. Тя именно е образувала злото. Отъ нея започва да се формира единъ нисшъ животъ, безъ разумъ. Слѣдователно, тази инертна материя ни спъва. Нѣкой пѫть си неразположенъ, невѣрие имашъ, съмнѣние, готовъ си да отмъщавашъ — инертна материя има въ тебе. Защо? — Морковъ си ялъ. Турете единъ малъкъ морковъ въ стомаха на нѣкой, който не вѣрва, ще видите, какъ ще се почувствува. Единъ отъ ученицитѣ ялъ морковъ, пилъ чай, но цѣла нощь се въртѣлъ, не може дт спи, умира отъ болка. Излѣкивахме го, но тази материя трѣбваше да се изхвърли навънъ, иначе пискане, охкане щѣше да бѫде. И то, отъ такова малко парченце. Казвамъ: тази инертна материя не може да се възприеме, тя е морковътъ, който произвежда това нѣщо въ стомаха. Има и друга инертна материя, която не може да се изхвърли, по тия естествени начини. Нѣкой пѫть казвате. Запали ми се главата, ще се пръсне отъ болки — Рициново масло вземи! Всички тия срѣдства: студени бани, топли бани на краката, разтривки — нищо не минава. Я вижте онзи мѫжъ, който изгубилъ жена си, разправяйте му каквото искате, той е непримиримъ, казва: отиде тя! Той изгубилъ нѣщо, никой не може да го излѣкува. Прѣдлагатъ му да го водятъ на театъръ, на забавление, да яде, да пие, нищо не помага — жена му я нѣма. Не иска да яде: въ театъръ да отиде, не, всичко му е тъмно, мрачно, защото му липсва нѣщо, изгубилъ е най-основното — разумната сила въ живота си. Вие нѣкой пѫть не оцѣнява те вашитѣ приятели, но слѣдъ врѣме ще оцьнитѣ каква стойность има и най-лошия приятель, които имате. Той ви е донесълъ несмѣтни богатства Сега вие казвате: какъ срѣщнахъ този несрѣтникъ? Не, единъ день ще познаете закона, Най-лошиятъ ви приятель ви е допринесълъ несмѣтно богатство. Такова богатство ви е долринесълъ той, че ако продадехте и цѣлата земя, не бихте могли да му се отплатите. Такива голѣми философи сте вие на земята, че винаги сте недоволни. Вие сте недовотни, понеже знаете много. Като можете да обясните всичко, вие сте недоволни, че нѣма други философски въпроси, които да разрѣшавате. Всѣки единъ отъ васъ мисли, че всичко е разрѣшилъ. Изпъчи се, казва, азъ зная това. Знае го, но като го заболи корема, не знае какъ да се лѣкува. Дай му малко страдание, не може да се справи. Отъ невидимия свѣтъ всѣки день трѣбва да ни пълнятъ главитѣ, но ние не искаме да ни убѣдять, не се подаваме. Не че не знаемъ, но не мис лимъ правилно. Имаме оптическа измама, не виждаме нѣщата въ тѣхната естествена величина, заблуждаваме се. Виждаме една малка мравя, прѣдставя ни се като цѣлъ волъ. Казвамъ: това не е волъ, мравя е. Какъ мравя, азъ виждамъ. че е много голѣмо нѣщо. Всеобщата война въ Европа се дължи на тази инертна материя на туй течение което обхвана човѣчеството. Сега пъкъ ще минемь въ друга вълна. Ще се потопимъ въ нея тъй, както въ Черното море. Ще се стегате да бѫдете готови. Земята ще нагази тази вълна и ще прѣстои въ нея, може би, день, два, три, четири, десеть, година, или най-много десеть години. Повече отъ десетъ години нѣма да мине. Ще зависи отъ това какво ще бѫде съчетанието на този поясъ, въ който ще влѣземъ. Максимумъ десеть години ще вземе на земята докато мине тази вълна. Хора, които сѫ по-високо организирани, я чувствуватъ тягостно. Вие сега ще се изпоплашите, ще кажете: Вижъ какво казва Учительтъ! Никѫдѣ нѣма да влѣземъ. Това е въ реда на нѣщата. Земята минава въ този поясъ, ще мине прѣзъ тази вълна и ще замине. Ако вие спазите нужното равновѣсие, то ще ви причини полза, нищо нѣма да изгубите, затова трѣбва да бѫдете готови. Тази вълна съдържа много енергия. Ако сте готови, ще забогатѣете, ако не сте готови, ще ви причини извѣстни страдания. Вие ще мълчите, никому нищо не разправяйте. Ученитѣ хора ще ви опровергаятъ. Това сѫ окултни истини. Съврѣменната наука не може да говори за тѣхъ. Сега малко музика. Ще направя нѣколко изяснения. Моето желание е да се повърнете къмъ чистотата на музиката, защото има тонове, които, ако се пѣятъ съчетано, означаватъ извѣстенъ чувственъ или. мисловенъ стремежъ и т. н. Тѣ още не носятъ добро за човѣка, то е прѣживѣване. Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чиститѣ тонове, които не сѫ покварени. Нѣкой пѫть и между най приятнитѣ тонове има покварени. Отъ съчетанието на извѣстни тонове човѣкъ може да се развали. Обикновената музика е прѣдисловие на чистата музика. (Учительтъ изсвири на цигулката единъ чистъ тонъ послѣ единъ покваренъ). Въ тия покваренитѣ тонове често има трептения, образуватъ се голѣми вълни. Когато при пѣние гласътъ на нѣкой човѣкъ трепти, това показва, че той се афектира. Не, тонътъ трѣбва да бѫде прѣмъ, изразителенъ. Когато човѣкъ се афектира, той пѣе за другитѣ. Щомъ иска да печели съ пѣнието, да подкупува, това не е музика, Дѣто сѫществува под купъ, има огрѣшаване. Въ тия чувства не се изразява никаква чистота. Нѣкои отъ силнитѣ музикалнитѣ тонове изразяватъ страсть. Когато цигуларьтъ свири съ сила, той изразява ония страстни чувства, които сѫ на физическия свѣтъ. Мѫжетѣ изобщо сѫ носители на сила. Изпѣйте упражнението: „Тѫги, скърби“. Въ упражнението често се допущатъ противоположности. Едно упражнение може да се прѣвърне на пѣсень За да стане пѣсень, трѣбва да се прѣработи. Цѣльта на упражнението е концентриране на ума. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде концентриранъ. Изпѣйте сега гамата! Знаете ли защо не можете да вземете тона ми? Тонътъ ми е магнетиченъ, затова, онѣзи, у които прѣобладава мѫжкия принципъ не могатъ да го взематъ. Какъвъ е тонътъ фа — мѫжки или женски? Тонътъ до е бащата, ре е синътъ, ми е неговата въздюбена, а фа е вече роденото детенце. Синътъ е малко по-мекъ отъ баща си. Между бащата и снахата нѣма хармония. Образувать ли акордъ ре и ми? — Не могатъ. Най-първо ще се стремите да взимате чисти тонове. Всѣки единъ отъ вась нека си изпѣва гамата. Има пѣсни въ които съчетанието на чиститѣ тонове не е хубаво. Научете се да пѣете тия чиститѣ тонове. Пѣйте тия чисти тонови само за себе си. Пѣете ли ги, вие ще започнете да си подбирате тонноветѣ. Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантитѣ сѫ създали много малко класически парчета съ синъ цвѣтъ. Сегашнитѣ музикални парчета иматъ зеленъ, портокаленъ, жълтъ, рѣдко ще срещнете парче съ синъ цвѣтъ. Въ съчетание на тоноветѣ сега прѣобладава повече червения цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ дѣйствува повече на чувствата, на афекциитѣ. Има нъкои парчета сь синъ цвѣтъ. И щомъ човѣкъ ги слуша, тѣ го отнасятъ отъ този свѣтъ, въ него се зараждатъ най-възвишени състояния. Щомъ излѣзе отъ концертъ, човѣкъ трѣбва да направи едно добро. Нѣкои говорятъ за класическа музика но за нея трѣбва много силенъ гръбнакъ. Много отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ почти инвалиди, понеже тази музика не мѣни тѣхнитѣ чувства, а развива честолюбие, щестлавие и редъ други лични чувства, резултатъ на червенъ цвѣтъ. Музиканти като се съберътъ, не могатъ да се търпятъ. Нѣкой като пѣе хубаво, поражда зависть въ другитѣ. Нека слушатъ и да се повдигнатъ. Този, който слуша хубаво пѣние или свирене, трѣбва да бѫде благодаренъ. Въ него обаче се заражда амбиция и той да пѣе. То е резултатътъ на червения цвѣтъ, Азъ желая, като пѣемъ нашитѣ пѣсни, да внасяме синия цвѣтъ. Отъ васъ зависи това. По нѣкой пѫть, като ви слушамъ, виждамъ червенъ цвѣтъ, зеленъ, портокаленъ и се яви дисхармония. Тогава пѣнието ви изглежда като че цѣлите дърва. Щомъ дойдете на синия цвѣтъ, ще почусгвувате вдъхновение, ще дойде веселието. Окултната музика започва съ синия цвѣтъ. Затуй, ще се стараете, щото синиятъ и зелениятъ цвятъ да бѫдатъ двата прѣобладающи цвѣта въ музиката. Жълтиятъ цвѣтъ много мѫчно се възпроизвежда, но по-лесно синиятъ и бѣлиятъ, Синиятъ ще внесе подемъ, разширение, а бѣлиятъ цвѣтъ ще донесе миръ. Нѣкои казватъ „упокоение“. Не упокоение, то е за умрѣпитѣ хора, а мирътъ е за живитѣ хора. Бѣлиятъ цвѣтъ ще внесе спокойствие и миръ, а синиятъ цвѣтъ ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и сърцето. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 3О-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 14. X. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Страхътъ. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. Т. м. Прочете се темата: „Какъ познахъ, че имамъ умъ“. Тема за слѣдния пѫть! „3ащо човѣкъ има уста?“. Въпросътъ „какъ познахъ, че имамъ умъ, е отвлеченъ прѣдметъ. Никой до сега не е видѣлъ ума, слѣдователно, мѫчно се говори за него. Но въпросътъ „защо човѣкъ има уста“ е лесенъ за разрѣшение. Какво доказателство може да дадете на въпроса, защо човѣкъ има уста? Най-първо ще отговорите: човѣкъ има уста, за да яде. Туй е право, но това не е цѣлата истина. Въ устата се крие и другъ единъ органъ, органътъ за говорене. Устата е създадена, за да изрази разумното въ човѣка. То се изразява чрѣзъ езика. Езикътъ служи още и да изпитва вкуса на нѣщата. Нѣкои хора чрѣзъ устата още и дишатъ. При всички тия служби на устата, за какво, обаче, е най първо създадена тя? Ако кажемъ, че устата ни служи първо за ядене, това още не е доказателство, защото било е врѣме, когато не е имало уста. Значи, въ природата, единствениятъ методъ за хранене не е чрѣзъ устата. Да се хранимъ чрѣзъ устата, това е единъ специаленъ методъ. Ако природата би накарала човѣка да говори, той не би създалъ устата. Значи, най-първо природата е съзала въ човѣка илюзията да яде и той, като видѣлъ хубави, вкусни нѣща, отварялъ е устата си и съ това се измамилъ, подкупилъ се. Сега ще ви приведа една алегория. Искашъ една услуга отъ нѣкой човѣкъ. Ако този човѣкъ е жененъ, той ти казва: нѣмамъ врѣме, жена, дѣца имамъ, заетъ съмъ. Ако е професоръ или заема каква и да е друга длъжность, казва: имамъ работа въ училището, въ канцеларията, не мога да ти услужа. Но ако този човѣкъ ти каже слѣдното: слушай, услужи ми въ това, което те моля. Азъ имамъ единъ чекъ отъ 2000 лв., на тебъ ще го дамъ. При такова условие този човѣкъ ти казва: добрѣ, на твое разположение съмъ, готовъ съмъ да ти услужа. Тъй че, при наличностьта на тия пари, готовъ е за всѣкаква услуга, а щомъ нѣма пари, и врѣме за услуга нѣма. Природата като е създала устата, това подразбира, че прѣдлага на човѣка единъ чекъ отъ 2000 лв., да опита всичко, което е направила. Слѣдъ вкуса е дошло говоренето. Въ първо врѣме човѣкъ е мислилъ, не е могълъ да говори, но слѣдъ като природата му е направила устата, заставила го е и да говори. Той знаялъ какво е нужно да говори, но трѣбвало е да се помѫчи, да изговори думитѣ. Природата му казвала: азъ ще ти дамъ това, което, искашъ, само слѣдъ като му кажешъ името, слѣдъ като го изговоришъ. По този начинъ именно тя го е заставила да говори. Само така човѣкъ е научилъ имената на всички животни, растения, извори и камъчета въ природата. Слѣдователно, устата най-първо е създадена, за да изпита външната страна въ природата, а слѣдъ това да може да изрази разумното въ природата. Това сѫ два важни процеса. Единиятъ процесъ е отвънъ навѫтрѣ, значи отъ природата къмъ насъ: другиятъ процесъ е отвѫтрѣ навънъ. Тия два процеса се съвпадатъ. Най-първо е създадено сърцето въ човѣка. Сърцето изразява единъ процесъ отвънъ навѫтрѣ. Да чувствувашъ нѣщата, значи да живѣешъ отвънъ навѫтрѣ: да мислишъ, значи да живеѣшъ отвѫтрѣ навънъ. Всѣки човѣкъ започва да мисли, когато има вече извѣстенъ образъ, и когато този образъ, съ своитѣ впечатления, е оставилъ дълбоко впечатление въ него. Тогава човѣкъ започва да различава тия образи, започва да ги опитва. Въ такива случаи се явява умътъ, започва да прави разлика между разнитѣ образи и прѣдмети, които сѫ му причинили приятность или неприятность, радость или скръбь. Приятностьта и неприятностьта се прѣдизвикватъ отъ физическия свѣтъ, а радостьта и скръбьта — отъ духовния свѣтъ. Сега, за да може да се разбератъ нѣкои нѣща, човѣкъ трѣбва душевно да се повдигне на едно по-високо ниво въ своитѣ разбирания. Окрѫжающата срѣда указва влияние върху човѣка. Ако вие заобиколите човѣшкия умъ съ кѫщи, съ пари съ удоволствия, съ градини, съ ниви, всичката му философия, ще бѫде материалистическа. Той ще говори за кѫщи за ниви, за градини, за всичко, което е видимо. Такъвъ човѣкъ ще бѫде цѣлъ естественикъ. Отнемете ли му кѫщата, отнемете ли му паритѣ, градинитѣ, нивитѣ, да остане безъ тѣхъ, той ще си създаде една отвлѣчена философия. Слѣдователно, природата употрѣбява два метода за възпитание на човѣка: най-първо тя дава, а слѣдъ туй взема. Защо? — За да го застави да се повдигне на едно по-високо ниво. Азъ влизамъ въ тази область, за да ви покажа този великъ законъ. Вие много пѫти си задавате въпроса: защо трѣбва да страдамъ? Азъ ви питамъ: защо пъкъ да не страдашъ? Това не е обяснение на въпроса, то е по-скоро отклонение отъ въпроса. Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непрѣменно трѣбва да ви се даде нѣщо и послѣ да ви се вземе. Ще ви обясня мисъльта си картинно. Прѣдставете си, че ви изваждатъ съ едно дебело вѫже отъ единъ кладенецъ, дълбокъ 500 м. Туй вѫже е необходимо за васъ, Докато, ви издигнатъ на повърхностьта на земята съ това вѫже, вие изпитвате радость. Но, прѣдставете си, че това вѫже тежи 4—5 кгр. и като се качите горѣ, ви го окачатъ на гърба. Питамъ ви: сега това вѫже ще ви причинява ли радость? — Не, радостьта ви ще се прѣвърне на скръбь. Изобщо, трѣбва изяснение на нѣщата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само отъ материялния свѣтъ отъ настоящия животъ. Казвате: този животъ, който ние живѣемъ на земята е реалниятъ животъ. Да, така е, но това сѫ ваши субективни схващания. Прѣдставете си, че вие сте радостенъ, понеже дѫщеря ви, 22 годишна мома, свършила наукитѣ си: радостенъ сте още и поради това, че майка ви, съ която не сте се виждали много врѣме, дойде въ дома ви по този случай. При тази голѣма радость азъ ви хващамъ, вързвамъ ви съ вѫже и ви пущамъ въ единъ дълбокъ кладенецъ. Питамъ: на какво ще се обърне сега вашата радость? — На скръбь. Вие започвате да се молите да ви извадя отъ кладенеца. Тогава азъ взема да навивамъ вѫжето и да ви вадя отъ кладенеца. Въ този случай вашата скръбь се измѣня на радость. Като излѣзете вънъ отъ кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте и скръбьта, и радостьта нѣма вече да ви спущамъ въ кладенеца съ вѫже. Радостьта и скръбьта сѫ състояния, които се смѣнятъ постоянно въ човѣка. Въ единъ моментъ усещате радость, въ другъ — скръбь. Всѣко страдание е слизане въ материята, за да се качите после по-високо. Слѣдователно, когато минавате отъ едно състояние въ друго, навлизате въ една зона, кояго ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законътъ е такъвъ. Щомъ имате страдание, това показва, че пѫтувате прѣзъ една область, неприятна вамъ, щомъ имате радость, пакъ пѫтувате, само че прѣзъ една область, която е приятна вамъ. И двата процеса сѫ процеси на движение въ природата. Вашитѣ очи не сѫ отворени, нѣмате духовно зрение. Вие виждате нѣщата съ физическитѣ си очи. Защо не виждате нѣщата духовно? Защо вашитѣ очи не сѫ отворени? — Заради вашия страхъ. Вие сте много страхливи. Единственото нѣщо, което спъва сегашнитѣ ученици да прогресиратъ бързо въ духовната наука е страхътъ. Азъ съмъ срѣщалъ малко смѣли хора въ свѣта. Не говоря за смѣли, за безстрашни само за моментъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде смѣлъ, безстрашенъ на бойното поле. Тамъ може геройски да влѣзе въ 10 най-страшни сражения, но оставете го въ обикновения животъ, тамъ ще се прояви, като най-голѣмъ страхливецъ. Вземете му паритѣ отъ касата и той вече е подъ страха на утрѣшния день. Страхътъ е, който ви спъва навсѣкѫдѣ. Този страхъ влияе върху ума ви, прѣчи ви да се проявите. Вие имате нѣкое добро желание, но се възпирате да го проявите. Азъ наблюдавамъ, слѣдното въ много отъ васъ: въ нѣкой ученикъ възникнала нѣкоя добра идея, иска да поговори съ менъ по този въпросъ. Гледамъ го, засилилъ се, дойде при менъ и току се спре, каже си: хайде сега да не занимавамъ Учителя съ такива въпроси! Азъ го оставя свобденъ, нищо не му казвамъ. Другъ пѫть дойде да ме занимава цѣлъ часъ съ нѣкой дребнавъ въпросъ който не заслужава да се разглежда. Въ първия случай той считаше важния въпросъ за маловаженъ, понеже разсѫждаваше по човѣшки. Той мисли, че важниятъ вьпросъ ще ми вземе много дълго врѣме. Важнитѣ въпроси отниматъ най-малко врѣме. Малкитѣ въпроси сѫ като циганскитѣ тръне, часове отнематъ, докато се прѣмахнатъ. Голѣмиятъ трънъ лесно се набутва, лесно се хваща съ щипцитѣ, а речешъ ли да хванешъ малкия трънъ съ щипцитѣ, той се откѫсва. Него и съ игла не можешъ извади. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че лесно се рѣшаватъ малкитѣ въпроси. Лъжатъ се, не е така. Голѣмитѣ погрѣшки въ свѣта много по-лесно се изправятъ, отколкото малкитѣ. Когато кажемъ, че трѣбва да поправимъ малкитѣ погрешки, това подразбира, че трѣбва да се започне една сериозна работа. Запримѣръ, нѣкой пѫть сърцето ми трепне. То не трепва отъ Любовь. Ами отъ какво? — Трепва отъ нищо и никакво, отъ страхъ. Вие всички се плашите, безпокоите се, дали ще спечелите нѣщо отъ това, къмъ което се стремите, или не. До тогава, докато въ васъ седи идеята, че ще спечелите нѣщо, че ще можете лесно да влѣзете въ небето, вие сте на кривъ пѫть. Ако азъ ви говоря, че вие трѣбва само мене да слушате, като Учитель: че ако ме слушате, ще отидете на небето, дѣто ангели ще ви посрещнатъ, райскитѣ врати ще ви се отворятъ, нѣма да остане нито единъ отъ васъ тука. Защо? Защото това е подкупъ. Отгдѣ знаете, че ще влѣзете въ небето? Това, че азъ ви казвамъ, може да сѫ голи, външни обѣщания. Ако ви говоря на Божественъ езикъ, няма да ви обѣщавамъ нищо. Ще кажа само: елате съ менъ! Казано и свършено! Ето защо, когато вие разсѫждавате за Истината, трѣбва да разсѫждавате извънъ врѣмето и пространството. То значи, че онова, което схванете по даденъ въпросъ, трѣбва да стане моментално. Единъ день, една ученичка дойде при менъ и ме запита слѣдното: Учителю, до сега съмъ те запитвала голѣми работи, но сега искамъ да ми кажешъ една отъ най-малкитѣ добродѣтели, която трѣбва да развия въ себе си. Съ този неинъ въпросъ, ще отговоря на всинца ви. — Ще гледате да се освободите отъ страха. Страхътъ сѫществува както у всички животни, така и у всички растения. Туй малкото, което прави сърцето ви да трепва е страътъ. Той спъва всички хора. И първата жена се уплаши. Онзи адептъ, който бѣше на дървото, й каза: какъ, нима нѣма да си откѫснешъ отъ този плодъ? Тя се уплаши и отъ страхъ веднага се съгласи и каза: ще приема плода. Тя не е разсѫждавала никакъ. Всички прѣстѫпления въ свѣта ставатъ все отъ страхъ. Искашъ да станешъ ученъ. Защо? — Отъ страхъ. Искашъ да станешъ докторъ. Защо? — Отъ страхъ. За сега страхътъ е само една побудителна причина, затова нѣщата не ставатъ правилно. Страхътъ, като влиза въ насъ, внася отрова въ организма ни, вслѣдствие на което, ние не може да използуваме разумно знанието. За да се събуди стремежъ къмъ знание, има други побудителни причини. Затуй се казва въ Писанието, че на страха трѣбва да противопоставимъ най-малката любовь. Вие още не сте опитали най-малката любовь въ свѣта. Онзи, който е опиталъ най-малката любовь, той може да опита и най голѣмата любовь. Вие сте въ срѣдата: нито сте горѣ на небето, нито сте долу на земята. За сега, ще гледате да се освободите отъ двѣ нѣща: отъ страха и отъ докачението, отъ обидата. Ще разглеждате страха отъ всички положения, понеже той постоянно реагира върху васъ, постоянно ви влияе. Причината да се докача човѣкъ е пакъ страхътъ. Тои се плаши, че ще се урони неговия престижъ. Нѣкои хора ми казватъ: знаете ли какво говорятъ за васъ? — Зная, но не се плаша. Ако се плаша, ще трѣбва да се разправямъ съ хората. Никой не може да урони вашия престижъ. Помнете слѣдното нѣщо: не е било врѣме и нѣма да бѫде, когато нѣкой е сполучвалъ да вземе благото, което Богъ е далъ нѣкому. Нѣма нито единъ примѣръ, дѣто нѣкой да е успѣлъ да вземе благото комуто и да е. Това е единъ великъ законъ! Слѣдователно, цѣлиятъ козмосъ да се дигне противъ тебе, цѣлата земя и цѣлата слънчева система, никой не ще може да ти отнеме това, което Богъ ти е далъ. Вие седите на една скала, на единъ великъ законъ, но се страхувате, че нѣкой може да ви вземе благото. Вие мислите, че Богъ, който е създалъ свѣта, може да се мѣри съ вашитѣ мѣрки. Не, казалъ съмъ ви и другъ пѫть, че у Бога нѣма обратни рѣшения. У Бога има нѣщо велико: и за най-малкото нѣщо, което е обѣщалъ, Той е всѣкога буденъ. Това, което обѣщае веднъжъ, всекога испълнява. Нѣма умъ по-буденъ отъ Неговия. Значи, никой не може да ни лиши отъ това, което Богъ първоначално е обѣщалъ да ни даде, затова трѣбва да бѫдемъ свободни и безстрашливи. У Бога нѣма страхъ. Ако вие сте страхливи, това не е отъ Бога, това е отъ дявола. Страхътъ е начало на грѣха въ свѣта. Забѣлѣзалъ съмъ, че когато ученицитѣ дойдатъ въ училището, въ първо врѣме се уплашватъ, какъ и кога ще свършатъ гимназия. Свършатъ гимназия, влѣзатъ въ университета, боятъ се какъ ще го изкаратъ. Свършатъ университетъ, сега се плашатъ, какъ ще си намѣрятъ работа. Нѣкой е чиновникъ, казва си: ами ако ме уволнятъ? Страхътъ царува навсѣкѫдѣ. Той ви свързва психологически. И когато ние се избавимъ отъ тази язва, отъ тази душевна проказа — страха — ще бѫдемъ хора свободни. Тогава вече можемъ да говоримъ за друга философия. Докато страхътъ не е излѣзълъ отъ васъ, и да ви се каже истината, вие ще я облѣчете пакъ въ дрехата на страха. Щомъ облѣчете истината въ страха, тя се покваря. И истината може да се поквари. Ако въ едно нечисто шише внесете чиста вода, тя все ще има малко миризъ, който ще разваля вкуса й. За да бѫде човѣкъ абсолютно свободенъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Абсолютно свободни и чисти сѫ онѣзи, които сѫ безстрашни, Само безстрашниятъ човѣкъ може да стане вѣренъ на Бога. Той е вѣренъ въ всичкитѣ вѣкове, а това е цѣнно качество. Имашъ ли страхъ, може да изневѣришъ на Бога. Щомъ сгрѣши човѣкъ, после се разкайва. Онзи, който грѣши, се разкайва. То е хубаво. По-добрѣ е, обаче, човѣкъ да върши нѣщата безъ страхъ. Туй е едно отъ най-благороднитѣ качества. Не говоря за нахалство, но за безстрашие. Веднъжъ приемешъ едно убѣждение, рѣшишъ да служишъ на Бога, изпълни го. Тогава ще дойде най-малката любовь въ тебе. Запита ме единъ мой ученикъ единъ малъкъ въпросъ, който слушалъ отъ нѣкой германецъ, а именно: казвало се, че едва въ човѣка имало отворена една толкова малка врата, че една слънчева прашинка могла да мине прѣзъ нея. Всѣки другъ, който успѣялъ да мине прѣзъ тази дупчица, щѣлъ да ходи кѫдѣто иска, — по слънцето, по луната и по всички останали планети. Това е действително така. За да можешъ да излизашъ извънъ тѣлото си, трѣбва да изучавашъ този законъ на смаляване. Азъ не ви говоря по този законъ, защото сте страхливи, а на страхливи хора не може нищо да се говори. Единъ день. когато се освободите отъ страха, и азъ ще ви говоря по това. А сега какво ще ви разправямъ? Да кажемъ, че река да ви прѣкарамъ прѣзъ тази малка дупчица. Какво ще стане съ васъ? — Вие ще се разтреперите отъ страхъ, ще се разплачете, и азъ ще трѣбва да вкарвамъ пакъ вѫтрѣ. Знаете ли, колко врѣме ще ми трѣбва, докато ви вкарвамъ отново въ тѣлото. Това е една алегория. Изисква се човѣкъ да бѫде абсолютно безъ страхъ. За да бѫде ученикътъ безъ страхъ, душата му трѣбва да бѫде изпълнена съ любовь. Страхътъ е качество само. на животинския човѣкъ. Слѣдователно, всички хора, които се страхуватъ, животинското ги управлява. Такъвъ човѣкъ може да е свършилъ три, четири факултета, обаче животинското го управлява. Сега нѣкой ще каже: тогава не трѣбва да бѫдемъ учени. Не, нищо отъ това, има учени животни, има и прости животни: има учени хора, има и прости хора, но страхътъ разваля всичко. Сега, ще турите въ себе си принципа: Безъ страхъ! Туй ви дадохъ като мото. Вие мислите, че е много лесно да го изхвърлите вънъ отъ себе си, но трѣбва да го виждате навсѣкѫдѣ въ проявитѣ си и да умѣете да се освободите отъ него. Искамъ да бѫдете свободни. Този въпросъ занимава всички ви. Дойде нѣкой при мене и ми казва: защо постѫпи така еди коя си сестра? — Отъ страхъ. Чудни сте вие! Главата ми побѣлѣ отъ тия ваши глупави въпроси. „Защо тази сестра така постѫпи?“ — Отъ страхъ. Ами ти защс питашъ? — Отъ страхъ. „Защо не живѣемъ братски?“ Защото ни е страхъ „Защо не се примиримъ“? Защото ни е страхъ. „Ами кога ще тръгнешъ правилно къмъ Бога“? — Когато любовьта ни изпълни сърцата. „Кога ще стане това?“ — Когато страхътъ изчезне отъ васъ. Тъй седи въпросътъ. Може да имате културата на всичкитѣ минали вѣкове, може да имате културата на всичкитѣ бѫдещи вѣкове, нищо не ще може да направите, ако имате страхъ. Ако мислите да разберете Божественото по другъ начинъ, лъжете се. Нѣкой пѫть може да ви приведа много авторитети на миналото и настоящето, да видите, какво говорятъ за Любовьта, за постигане Божественото. Апостолъ Павелъ казва: „Ако говоримъ съ человѣчески и ангелски езици, а Любовь нѣмаме, нищо не сме“. Значи, ако бихме имали всичкото знание, което ангелитѣ иматъ и знанието, което хората иматъ, а Любовь нѣмаме, нищо не струваме. Ще бѫдемъ като „кимвалъ що дрънка“. Върху този стихъ никой не се е спрѣлъ да размишлява. Тозъ е единъ символъ. Вие ще кажете, че сте ме разбрали. Ще кажете: страхътъ бѣше до сега. Отъ сега нататъкъ нѣмаме страхъ. Не, до сега вие изучавахте само резултатитѣ на страха, а самиятъ страхъ не сте го хванали. Вие трѣбва да хванете самия страхъ, разбирате ли? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за поука. Това се е случило прѣди 60 години въ варненско. Единъ учитель си направилъ градинка, посадилъ въ нея най-хубавитѣ цвѣтя, искалъ да даде на дѣцата примѣръ. Отива една сутринь въ градината си, вижда едно човѣшко извержение вѫтрѣ. Отива втората, третата сутринь — все сѫщото нѣщо намира. Чуди се, какъ става това нѣщо, не може да разрѣши въпроса. Какъ биха постѫпили нѣкои учени хора въ този случай? — Ще взематъ да изслѣдватъ състава на това извержение. Нѣма защо да го изслѣдватъ, това извержение е резултатъ. Задачата е тукъ да се хване този, който хвърля тия извержения въ градината. Така постѫпилъ този учитель. Улавя виновника, дава му единъ добъръ урокъ, и втори пѫтъ не се осмѣлилъ да влѣзе въ градината безъ позволение. Страхътъ е, който внася тия човѣшки извержения, тия най-мръсни работи въ сърцею. Хитъръ е той! Но, ще го хванемъ единъ день и ще му кажемъ: кой ти дава това право да влизашъ въ моята градина? Скоро вънъ отъ градината! Ще му дадемъ единъ добъръ урокъ. Нѣкой пѫть казвате: трѣбва да се проповѣдва на хората, но не проповѣдвате. Защо? — Пакъ страхътъ дѣйствува у васъ. Нѣкой пѫть ви кажа нѣщо по силно, но категорично и наблюдавамъ, какъ ще изтълкувзте думитѣ ми. Казвате: Учительтъ трѣбваше да каже това нѣщо малко по другояче. Вие мислите, че азъ нося външния умъ. Когато кажа една Истина, ще я кажа, както разбирамъ, а това, какъ мислятъ хората, то е другъ въпросъ. Тѣ нека мислятъ за себе си, и азъ ще мисля за себе си. Има законъ, който регулира отношенията. Какъ трѣбва да говоря? — Всѣка Истина трѣбва да се каже безъ страхъ. Ако искамъ да кажа една Истина, а мисля, че ще ме критикувате, ще дойде страхътъ, ще кажа това, което не искамъ. Щомъ дойде страхътъ, ще кажа това което не искамъ. Щомъ дойде страхътъ, човѣкъ говори това, което не му е приятно. Когато искашъ да кажешъ една Истина, страхътъ ти казва: знаешъ ли какъ ще пострадашъ? Ти трѣбва да му отговоришъ: именно затова ще я кажа. „Ти нали знаешъ, не ще изгубишъ положението си?“ — Именно затова ще я кажа. Сега, азъ не искамъ да се обърнать хората къмъ Бога отъ страхъ. Ако бихъ говорилъ отъ страхъ, както говорятъ другитѣ проповедници, друго нѣщо щѣше да направи страхътъ. Азъ говоря отъ Любовь, която не иде отъ страхъ. Въ тази Любовь, съ която ви говоря, страхътъ не влиза. Любовьта, е която ще оправи свѣта. Вие трѣбва да бѫдете свободни! Щомъ кажете: това нѣщо е невъзможно — това е страхътъ, който дѣйствува въ васъ. „Не му е дошло врѣмето“.— страхътъ дѣйствува въ васъ. Нѣкои отъ васъ се запитватъ: защо учительтъ ни е събралъ? Ние нищо не разбираме. Защо не е събралъ по учени хора отъ насъ? Защото онѣзи сѫ по-страхливи отъ васъ. Вие сте най-безстрашнитѣ хора. Вие мислите, че азъ съмъ толкова будала, та като нѣма какво да правя, събралъ съмъ който ми попадне И у вась има страхъ, само че по-малко отколкото у другитѣ. Това е една истина. Онзи човѣкъ, който ще те остави посрѣдъ пѫтя, какъ ще пѫтувашъ съ него? Прѣдъ всичкитѣ вѣкове, Учителитѣ, които сѫ идвали въ свѣта, и сѫ изисквали отъ своитѣ ученици безстрашие — първото нѣщо. Затова, за да се придобие без страшие, придобивали сѫ предварително други малки качества. Какво качество се изисква отъ ученика, за да бѫде безстрашливъ? Какъ ще озаглавите тази бесѣда? — Страхътъ. И тъй, видѣхте, че слѣдъ всѣко страдание има възможность да се подигнете или да паднете. Ако се уплашите, ще се роди желание, да се върнете назадъ. Прѣдставете си, че зданието, въ което живѣете, гори. Вие ще поискате да бѣгате, но прѣдставете си, че насрѣща ви излѣзе единъ човѣкъ съ ножъ въ рѫка. Ножътъ е книженъ, но вие не знаете това, Уплашите се и хуквате да бѣгате назадъ въ зданието, дѣто изгаряте. Не трѣбва да се страхувате. Излѣзете ли отъ зданието, което гори, трѣбва да знаете, че никой не може да ви прободе съ ножъ. Всички ножове, които ви прѣсрѣщатъ прѣдъ вратата, сѫ все книжни. Щомъ кѫщата ви гори и избѣгате навънъ, значи Господъ е съдѣйствувалъ да се спасите. Нѣма защо сега наново да иска Той да ви погуби. Това нѣщо хората може да го правятъ, но въ Божествения свѣтъ нѣма такъвъ процесъ. Въ Божествения - свѣтъ на страданието се гледа като на единъ великъ потикъ, за да излѣзешъ отъ едно по-нисше и да влѣзешъ въ едно по-висше състояние. Слѣдъ като си вървѣлъ дълго врѣме прѣзъ страданието, ще дойде радостьта, ще се компенсира. Слѣдъ това радостьта ще се смѣни отново съ скръбь, докато вие съедините радостьта и скръбьта въ едно и придобиете Божествения миръ и спокойствие, да може да разгледате свѣта безъ да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е великъ идеалъ за всички ония напрѣднали души. Сега отъ васъ се изисква безстрашие. Нѣксй казва: Учителю, вижъ еди-коя си ученичка плаче. — Отъ страхъ. Ама скръбь има тя! Нищо, азъ виждамъ. Скръбьта е Божественъ потикъ. Тя скърби отъ страхъ, че страда. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за васъ. Въ него е науката. Ще каже нѣкой: има и други разбирания. Нѣма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието отъ тия, никѫдѣ не може да намѣрите. Ако нѣкой каже, че еди кой си адептъ може да даде по-добри тълкувания, лъжете се. Азъ мога да ви посоча всичкитѣ книги на миналото и всичкитѣ книги иа бѫдащето, по други разбирания отъ тия, които ви давамъ, нѣма да намѣрите. Това е Божественото. Тъй сме учили и ние: безъ страхъ, въ пълната смисъль на думата! Отъ нищо да не ви е страхъ. Нѣкой пѫть ще кажешъ: азъ не искамъ да обиждамъ тази сестра. Защо не искашъ да я обиждашъ? — Отъ страхъ. „Азъ искамъ да й направя добро“. Защо? — Пакъ отъ страхъ. Когато започнемъ да живѣемъ по закона на Любовьта, тамъ всичко ще правимъ като на себе си. Тамъ всичко е отношение на музикални тонове, които хармониратъ помежду си Всѣки музикаленъ тонъ има извѣстно количество трептения. Тия трептения иматъ свои опрѣдѣлени, свойства, качества, по които се проявяватъ. Музиката сама по себе си не е механически процесъ. Тя е живъ процесъ на Божественото съзнание. Ако вие измѣните състоянието на страхъ въ себе си, ще се измѣни и вашиятъ цвѣтъ на лицето. Червениятъ цвѣтъ показва единъ видъ страхъ въ човѣка. Портокалевиятъ свѣтъ показва другъ видъ страхъ. Зелениятъ — трети видъ страхъ. Жълтиятъ — четвърти видъ страхъ. Синиятъ — пети видъ страхъ и т. н. Всичкитѣ цвѣтове изявяватъ извѣстни видове страхъ. Запримѣръ, ти се разгнѣвишъ — това е отъ страхъ. Казвашъ нѣкому: какъ можешъ да ми вземашъ хлѣба? Знаешъ ли, че излагашъ живота ми на опасность! И току извадишъ ножа, бранишъ живота си. Защо? — Отъ страхъ. Нѣкой позеленѣе. Защо? — Който позелѣнева, показва че обича материялния животъ. Този пъкъ, у когото страхътъ има портокаловъ цвѣтъ, той е човѣкъ, на когото личнитѣ чувства сѫ уронени, личниятъ му престижъ е уроненъ. Той казва: какъ тъй да се засегне моето честолюбие? Когато е засегнатъ неговия умъ, явява се жълтиятъ цвѣтъ на страха. Има различни жълти цвѣтове, по между единъ и другъ жълтъ цвѣтъ има разлика. Въ различнитѣ жълти цвѣтове има хиляди нюанси, които трѣбва да се изучатъ. Има жьлтъ цвѣтъ, който не изразява страхъ: има жълтъ цвѣтъ, който изразява Любовьта. Ако жълтиятъ цвѣтъ се явява въ вашия умъ, показва, гдѣ дѣйствува той, за даденъ моментъ. Ако се явява у васъ синия цвѣтъ, той дѣйствува. Виолетовиятъ цветъ пакъ изразява сила. Всички цвѣтове иматъ по нѣколко тълкувания. Запримѣръ, казахъ ви, че има жълтъ цвѣтъ на страха, има и жълтъ цвѣтъ на Любовьта. Значи, единъ и сѫщъ цвѣтъ има по-висше значение, има и нисше значение. Хора, у които се развива ясновидството, когато прѣзъ тѣхъ мине нѣкоя опасна умисъль, явява се тогава извѣстна фигура съ зеленъ, червенъ или портокалиенъ цвѣтъ. Нѣкои сѫ ме питали, какво означава това нѣщо. Тогава нищо не съмъ имъ обяснявалъ, но сега казвамъ: това показва, че въ васъ още господствува страхътъ. Видишъ една червена точка. Тя изразява страхъ. Нѣкой пѫть се подигнете къмъ Бога и веднага се уплашите. Въ тозь моментъ виждаге една синя топка. Казвамъ: въ васъ сега господствува синиятъ цвѣтъ на страха. Вие казвате: ако се моля много прѣдъ хората, какво ще мислягъ за мене? Това е страхъ, Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Когато дойдемъ до Божественото, ние ще бѫдемъ най-умни. Рѣчьта ви трѣбва да бѫде много естествена. Не трѣбва да бѫдете ексцентрични. Ексцентричностьта е качество на страха Страхътъ е използувалъ благородството въ човѣка, Той е добъръ негозъ учитель. Страхътъ е негативно качество. При сегашното състояние на хората, онѣзи, които искатъ да прѣминатъ отъ животинското къмъ човѣшкото трѣбва абсолютно да се освободятъ отъ страха: „Който обича майка си, баща си или имота си повече отъ менъ, не е за менъ достоенъ“. Отъ всичко въ свѣта трѣбва да се освободятъ. Защо? Защото мисъльта за майка ти причинява страхъ: мисъльта за баща ти причинява другъ видъ страхъ: мисъльта за имота ти -причинява трети видъ страхъ. Всички тия връзки, които ти внасятъ страхъ, ще ги скѫсашъ. За тия нѣща не се грижи, ще се освободишъ. И какво казва още Христосъ? — И своя животъ ще дадешъ всичко ще пожертвувашъ, за да дойде онова възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовьта. Вие не може да влѣзете въ това възвишено състояние, докато не се освободите отъ страха, въ всичкитѣ негови прсяви на живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие може да я постигнете въ този животъ, то ще извършите една важна работа - ще се посветите. Размишление. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 29-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ учителя на 7. V. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добритѣ и лошитѣ. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. Т. м. Прочетоха се нѣкои теми върху: „Службата на търпѣнието и самообладанието“. Тема за слѣдния пѫть: „Какъ познахъ, че имамъ умъ“? Като пишете върху тази тема, нѣма да ми разправяте, какъ сѫ познали другитѣ хора, че иматъ умъ, но вие какъ сте познали. Ще ви дамъ и още една тема: „Защо човѣкъ е недоволенъ“? Сега азъ ще ви задамъ единъ въпросъ и ще ви отговоря на него. Този въпросъ е слѣдниятъ: защо хората не могатъ да се научатъ? Защото не се учатъ? Има нѣщо, което имъ прѣпятствува. Запримѣръ, у всинца ви има желание да бѫдете добри. Въ дъното на душата си всички искате да бѫдете добри, но не успѣвате въ това, защото мислите, че сте добри. И дѣйствително, нѣкога сте били добри, но сега не сте. Какво е добро и зло, това трѣбва да се докаже. Доброто и злото не сѫ нѣща, които могатъ да се виждатъ. Нѣкой казва, че е добъръ. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Това трѣбва да се докаже научно. Въ миналата си бесѣда ви говорихъ за добри и лоши хора. Казвамъ: еднитѣ сѫ добри, които правятъ добро, а вторитѣ сѫ добри, които правятъ зло. И еднитѣ, и другитѣ сѫ добри. Втората категория сѫ лошитѣ хора, които нито добро правятъ, нито зло правятъ. Законътъ е такъвъ. Въ първата категория е началото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е и добъръ, и лошъ, това показва, че той започва да живѣе. Слѣдователно, човѣкъ като започва да живѣе, едноврѣменно става и добъръ, и лошъ. Тия двѣ сили, зло и добро, сѫ творчески. Тѣ вървятъ въ двѣ противоположни посоки. Вие може да ме запитате: защо човѣкътъ, който прави и добро, и зло не считатъ за лошъ човѣкъ, а минава за добъръ? — Доброто и злото, това сѫ извѣстни принципи, необходими за създаване на извѣстни форми. Безъ добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създаватъ отъ злото, а клонищата се създаватъ отъ доброто. Значи, едната сила работи въ по-гѫстата материя, а другата — въ по-рѣдката. Ако тия двѣ сили вървятъ по една крива линия и то така, че всичката имъ енергия да се използува, постепенно, то при това си движение тѣ ще се приближатъ, ще се срещнатъ безъ да се произведе между тѣхъ нѣкаква експлозия. Отъ движението имъ се образува единъ крѫгъ. Обаче, ако човѣкъ е задържалъ въ себе си тия сили, то щомъ се срѣщнатъ, ще произведатъ експлозия. Слѣдователно, като се срещнатъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ, тѣ образуватъ взривъ, защото сѫ двѣ положителни сили. Всѣки човѣкъ, който не прави добро, става лошъ човѣкъ: всѣки човѣкъ, който не прави зло, става добъръ човѣкъ. Такъвъ е законътъ. Енергията може да се прѣвръща. Този законъ провѣряваме въ самата природа. Сегашнитѣ растения сѫ били нѣкога минерали, които сѫ живѣли въ почвата, не сѫ имали клоне. Слѣдъ врѣме тѣ сѫ се поляризирали. Половината отъ тѣхъ сѫ израсли и сѫ дали клоне, превърнали се въ растение, при което другата половина отъ тия кристали е останала въ почвата въ видъ на корени. По нататъкъ, при по-благоприятни условия за развитие на това растение, колкото повече се развивала неговата интелигентность, то е успѣло да се прѣвърне на животно, като изважда коренитѣ си навънъ отъ земята. По сѫщия законъ, всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, всички религии, които сѫществуватъ, това сѫ все школи, въ които човѣкъ трѣбва да научи начина, онова истинското изкуство, какъ трѣбва да живѣе. За да живѣе човѣкъ правилно, трѣбва му наука. Не мислете. че е лесно да направите добро. То е цѣло изкуство! Вие искате нѣкой пѫть да ме нагостите хубаво. Ако дойда въ вашата кѫща и вие замѣсите тѣсто и го сложите предъ менъ въ паницата и ми кажете: заповѣдайте, ние тъй сме навикнали да ядемъ тѣстото сурово. Добрѣ, дойда другъ пѫть въ кѫщата ви и вие ми сложите печенъ хлѣбъ, а не суровъ, както по-рано. Питамъ: кое е по-разумно сега, сурово тѣсто ли да ядемъ, или да го опечемъ? Кажете ми, кой е начинътъ за ядене въ природата? Българитѣ. когато хранятъ прасета или кучета, замѣсватъ имъ малко кашица отъ брашно или трици, за тѣхъ много готвене не трѣбва. Кой е истинскиятъ начинъ за приготвяне храната? — Всички трѣбва да се ползуваме отъ методитѣ на природата. Сега, разбира се, азъ не говоря за тази природа, въ която ние сме оставили своитѣ излишъци, не говоря за природата, която е създадена отъ мъртвитѣ тѣла на милиярди и милиярди сѫщества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната природа е създадена отъ останкитѣ на миналитѣ сѫщества върху тия мъртви тѣла растатъ сега крушитѣ, ябълкитѣ и други плодове. Слѣдователно: ние се хранимъ само отъ мъртви сѫщества. При такова положение може ли да бѫдемъ безсмъртни? — Никога! Слѣдъ врѣме, когато започнемъ да образуваме храната си отъ слънчевитѣ лѫчи, ще бѫдемъ безсмъртни. До тогава, докато изваждаме за храна сокове отъ земята, ще умираме, смърть ще има за насъ. Единъ день ние ще имаме растения, които ще възприематъ енергия направо отъ слънцето. Хлѣбътъ сѫщо ще приемаме направс отъ слънцето. Само тогава ние ще имаме възможностьта да бѫдемъ безмъртни. И сега можемъ да бѫдемъ безсмъртни, само че се изисква голѣмо усилие. Човѣкъ, слѣдъ като е приелъ единъ обѣдъ, трѣбва да знае методитѣ, чрѣзъ които да прѣвърне въ тѣлото си различнитѣ енергии, които е получилъ отъ храната. Вие, които ме слушате тукъ, всичко това е недостѫпно при сегашнитѣ условия за вашия умъ. Каквото и да ви казвамъ, нѣма да го разберете, все ще си изгубя врѣмето. Ще кажете: какъ е възможно човѣкъ да възприема храната си отъ слънцето? Христосъ на едно мѣсто въ Писанието казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Той не казва: ако не ядете плодове — круши, ябълки и други, но казва, че ако не ядете моята плъть и не пиете моята кръвь, нѣмате животъ въ себе си. Слѣдователно, подъ „плъть и кръвь“ Той подразбира животътъ, който излиза отъ този центъръ. Ако отъ този центъръ не възприемате живота, вие не може да имате вѣчния животъ въ себе си. По нѣкой пѫть тия центрове се проектиратъ. Запримѣръ, по нѣкой пѫть енергиитѣ на слънцето сѫ негативни: подъ думата „негативни“ разбирамъ, че силитѣ на слънцето се стремятъ, къмъ центъра на земята. Въ такъвъ случай умътъ на човѣка е въ възходяща степень и тогава той твори доброто. Обаче: въ нѣкои хора полюсътъ е другъ, умътъ му се стреми иъмъ центъра на земята, а сърцето му се стреми къмъ центъра на слънцето — къмъ доброто. Ако се събератъ двама души, на които сърцата се стремятъ къмъ центъра на земята, а умоветѣ имъ се стремятъ къмъ центъра на слънцето, тѣ нѣма да направятъ нищо. Въ тѣхъ и злото ще се усили, и доброто ще се усили. Сърцето всѣкога е по-силно отъ ума. Ако искате приятель, трѣбва да изберете човѣкъ, на когото силитѣ на сърцето сѫ насочени къмъ центъра на слънцето. Ако усѣщате, че вашитѣ сили на сърцето сѫ насочени къмъ центъра на земята, търсете приятель, на когаю силитѣ, на сърцето ся. насочени къмъ центъра на слънцето. Човѣкътъ има два центъра, запримѣръ центроветѣ А и В. Да кажемъ, че на центъра А влияе земята, а на центъра В — слънцето. Когато се движимъ къмъ А, т. е. къмъ центъра на земята, ние сме по-активни тогава: когато се движимъ къмъ центъра на слънцето, ние сме по-пасивни. Слѣдователно, до тогава, докато се движите въ посока А, къмъ земята, ще знаете, че ще бѫдете по-активенъ къмъ злото, т. е. възможноститѣ да направите зло сѫ по-голѣми, отколкото възможноститѣ да направите добро. Когато се движите къмъ центъра на слънцето, или когато се стремите къмъ Бога, възможноститѣ за правене добро сѫ повече, отколкото възможноститѣ за правене зло. Богъ е великиятъ центъръ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Свѣтътъ всѣкога показва центъра на земята. Слѣдователно, отъ желанието, което имате въ даденъ моментъ, се опрѣдѣля и посоката на движението ви: къмъ центъра на земята ли се движите, или къмъ центъра на слънцето. Човѣкъ, който иска да има кѫщи, ниви и много други богатства, той не може да бѫде добъръ. Знаете ли защо не може да бѫде добъръ човѣкъ? Той ще си направи 1-2 кѫщи, ще тури въ тѣхъ кираджии и ще се кара всѣки день съ тѣхъ, че наемътъ не му плащали, че развалили това-онова. Или, ще има нѣколко декара земя, ще пазари хора да я обработватъ, но тѣ ще гледатъ да го използуватъ, а съ това ще го прѣдизвикватъ да се сърди, да се кара. Послѣ, гледашъ друго нѣкое желание се явило. Това е много естествено! Нѣкои отъ васъ ще ми възразятъ: какъ, не трѣбва ли да имаме кѫщи, ниви? Дали трѣбва да имате кѫщи, ниви или, да нѣмате, то е другъ въпросъ. Кой отъ васъ е безъ кѫща? Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой отъ васъ безъ кѫща. Ще кажете: ние искаме направена кѫща. Вие не говоритѣ Истината! Кой отъ васъ нѣма тѣло? Ако нѣмахтѣ кѫща, нѣмаше да бѫдете тукъ на земята. Всѣки си има по една кѫщица. Азъ ги виждамъ: едни кѫщи сѫ по малки, други по-голѣми: едни прозорци и врати сѫ по голѣми, други по малки — различни входове за гости си иматъ. Ще дойде день, когато отъ този материялъ, отъ който хората днесъ могатъ да направятъ само едно село, ще направятъ сто такива села. Днесъ обаче, хората поради това, че нѣматъ техника, нѣматъ умѣние, разпиляватъ материялитѣ. Тукъ се проявява глупостьта на човѣшкия умъ. Глупавиятъ човѣкъ върши много глупости. Слѣдъ всичко това, отъ научно гледище, какъ трѣбва да разсѫждаваме върху тия въпроси? Нѣкои казватъ: ние не трѣбва да мислимъ за утрѣшния день, но за днешния само. Какво означава това, да мислишъ за днешния день? — Днешниятъ денъ показва цѣлокупностьта, която е у човѣка. Днешниятъ день показва, че най-първо трѣбва да се добие единъ талантъ, който да влада врѣмето и пространството. Мислите ли, че единъ знаменитъ цигуларь може да мисли за своята прѣхрана тъй както васъ? Той взима цигулката си, веселъ е човѣкътъ, посвири 2—З часа и току вижъ, изкаралъ прехраната си за една година. Вие работите цѣла година по 6 — 8 часа дневно, и едва се прѣхранвате. Другъ нѣкой е знаменитъ хирургъ. Направи една операция, вземе най-малко 50 — 60,000 лева за нея и си изкарва прѣхраната за една цѣла година. Вие, които нѣмате нито едно отъ тия изкуства: казвате: Господъ е отредилъ за насъ да се трудимъ, да се мѫчимъ и така да изкараме прѣхраната си. Гдѣ е писано, че ние трѣбва да се трудимъ? Слѣдъ като създаде Богъ първия човѣкъ, постави го въ рая и му каза: „Ти ще живѣешъ тукъ като царски синъ. Ще наглеждашъ всички дървета и цвѣтя въ градината, ще се радвашъ на всичко хубаво тукъ“. Но Адамъ прѣстѫпи великия Божи законъ, съгрѣши прѣдъ Него, и Богъ го изпѫди отъ рая, като му каза: ,.Отъ сега нататъкъ съ трудъ и потъ на челото си ще си изкарвашъ прѣхраната — много ще орешъ и копаешъ земята, но малко приходъ ще ти дава тя“. Така че, щомъ прѣстѫпишъ великия Божи законъ, много ще работишъ, малко ще придобивашъ. Отъ това изваждамъ едно правило! Когато нѣкои ме питатъ, трѣбва ли да ни лѣкува лѣкарь, азъ отговарямъ: ако сте грѣшни, лѣкари ще ви лѣкуватъ. Грѣшниятъ — лѣкарь го лѣкува: праведниятъ — свѣтлината. Слѣдователно, всѣки, който се лѣкува отъ лѣкарь, е грѣшенъ човѣкъ нищо повече! Това е фактъ. Всички ония, които сѫ прѣстѫпили великия Божи законъ, сѫ пострадали. Защо? — Злото е въ услугата, която вие правите. Когато дяволътъ извелъ Христа на покрива на храма, какво Му казалъ? — „Хвърли се отгорѣ, ще ти дамъ всичкитѣ царства тукъ на земята!“ Христосъ противопоставилъ ли се е на дявола? Той му казалъ: „Махни се, сатана, отъ тукъ“! Христосъ не се уплаши. Той не се даде въ услуга на дявола, защото знаеше, че злото, като сила извънъ насъ, не цапа човѣка. Когато злото се възприеме вѫтрѣ въ човѣка, тогава е опасно. Дяволътъ казалъ на Христа: „Хвърли се долу, нали Писанието казва, че Господъ ще прати ангели да те поематъ на рѫцѣ!“ Христосъ му отговориль: „Понеже съмъ се научилъ да вървя все нагорѣ, не искамъ да слизамъ къмъ земята. Когато и тебъ нѣкой ти каже: ти се посвѣти вече, я се хвърли отъ тази височина! — Ти ще му отговоришъ: азъ съмъ се научилъ да се качвамъ нагорѣ, не слизамъ долу. Това ще имате като правило: нѣма да слизате долу по волята на свѣта! Изобщо, въ чисто морално отношение се зараждатъ противорѣчиви въпроси. Въ даденъ случай тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, въ даденъ случай могатъ да не бѫдатъ вѣрни. Тия условия, които сега имате сѫ благоприятни за вашето развитие. Втори пѫтъ тѣ нѣма да се повторятъ, защото два еднакви момента въ природата не се съвпадатъ. Този, който изостане веднъжъ отъ пѫтя на своето развитие, пакъ ще влѣзе въ Царството Божие. но знаете ли какъ? Ап. Павелъ казва: „Като главня въ огънь“. То значи, че всичко ще бѫде изгубено, ще се прѣвърне на главня въ огъня. Който върви правилно въ пѫтя си, ще бѫде като злато, което излиза отъ огъня — такова богатство ще прѣдставлява той. Вие трѣбва да се стремите да използувате енергията, която се накопява въ вашия организъмъ за ваше добро. Трѣбва да знаете, че около васъ има отрицателни сили, на чието влияние може да се подадете и да пострадате. Идете при нѣкой боленъ, който е силно концентриралъ мисъльта си върху болестьта, че гѫрдитѣ го болятъ, ще забѣлѣжитѣ, че ако сте слаба натура, тази силна мисъль на болния ще ви се натрапи и слѣдъ малко ще усѣтите, че и васъ ви болятъ гѫрдитѣ. За да се освободитѣ отъ това чуждо влияние, вие ще си кажете: не, туй е болѣстьта на болния, едно отражение отъ неговата мисъль. Мнозина отъ васъ страдатъ по отражение. Срещнете се съ нѣкой човѣкъ който скърби. Постоите малко при него и се отдалечавате вече скърбенъ, тъженъ. Ако той скърби и не може да се повдигне, ако и вие заедно съ него скърбите и не можете да се подигнете, какво печелите, какво печелите? — Нищо. Напротивъ, скръбьта се увеличава. То значи 1+1=2, т. е. единъ грошъ, плюсъ единъ грошъ, ставатъ два гроша — значи скръбьта се увеличава. Този братъ, който усѣща голѣмата скръбь въ сърцето си, трѣбва да направи една изповѣдь прѣдъ тебе. Изповѣдьта е хирургическа операция, разрѣзване на този циреи, който прѣдизвиква скръбьта. Нѣкой казва: трѣбва да се изповѣдашъ! Защо? — За да се направи една хирургическа операция, да се прѣрѣже нагноясания цирей. Нѣкои казватъ. ама азъ не искамъ да се изповѣдамъ — Ще се изповѣдашъ и оттатъкъ ще минешъ. Дойде докторътъ вземе ножа и рѣже. Ти плачешъ, викашъ — той си продължава работата. Като се яви нѣкой духовенъ цирей, сѫщата хирургическа операция трѣбва да се направи и тукъ. Мнозина отъ васъ страдате по единствената причина, че криете циреитѣ си. Не, циреятъ е единъ вѫтрѣшенъ недѫгъ, който трѣбва да излѣзе навънъ и да се прѣрѣже. Онѣзи отъ васъ, които искатъ за въ бѫдеще да се повдигнатъ, да станатъ поети, музиканти, художници, или какво и да друго, не трѣбва да иматъ циреи. Отрицателнитѣ качества въ свѣта не правятъ човѣка положигеленъ. Туй трѣбва да знаете! Много нѣща може да внесете въ характера на единъ човѣкъ съ отрицателни качества, но да внесете въ него единъ талантъ. това е невъзможно. Слѣдователно, вие ще се стремите да прѣвръщате енергията, да я трансформирате. Какъ? — Ще намѣрите единъ вашъ приятель, сърцето на когото се движи въ противоположна посока на вашата. Той ще ви подѣйствува. Тогава, между сърцето на единъ лошъ човѣкъ и сърцето на единъ добъръ човѣкъ има допирни точки, както между коренитѣ и клонетѣ на растението, вслѣдствие на което става и растенето. Тъй щото лошитѣ и добритѣ хора всѣкога се допиратъ Вие може да живѣете съ най-лошия човѣкъ, стига вие да сте добъръ. Вие ще бѫдете едно допълнение за него. Много отъ ученицитѣ сѫ дошли до една фаза, дѣто стълкновятъ ли се съ този законъ, тѣ се спъватъ. Защо? Защото въ ученичеството тѣ се срѣщатъ съ разни електрични и магнетични течения. Мимоходомъ ще ви припомня въ връзка съ това единъ законъ отъ физиката, споредь който, всѣки лѫчъ, който пада отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда, се прѣчупва. Това прѣчупване става вслѣдствие на различно гѫститѣ вълни, които изпълватъ цѣлото пространство и се движатъ изъ него. За нашето око изглежда, че тия лѫчи се прѣчупватъ, но въ сѫщность тѣ се само отклоняватъ отъ пѫтя си. Въ природата нѣма прѣчупване на лѫчитѣ. има само изкривяване, отклоняване. Криви линии, обаче сѫществуватъ въ природата. Когато има криви линии, тогава казваме, че е станало малко прѣчупване, или по-право отклонение. Гѫстата срѣда, която се движи въ насъ, произвежда тия прѣчупвания. Всичко въ свѣта се движи. Туй движение, което отклонява нашата мисъль, създава едно слабо прѣчупване. Този прѣломъ показва, че е имало силно движение, което отклонява, както нашия умъ, така и нашето сърце отъ правия пѫть Слѣдователно, какво трѣбва да правимъ въ такъвъ случай? — Да се повдигнемъ по мисъль и по чувства къмъ Бога, защото не само едно течение ще ни срещне. Много течения се прѣкръстосватъ въ природата. Да излѣзете благополучно отъ тия течения, за това се изисква една велика наука. Щомъ слизашъ надолу, трѣбва да си намѣришъ едно подходяще течение. Когато говоришъ за Любовьта, подразбираме едно велико течение. Когато говоримъ за Мѫдростьта, подразбираме пакъ такова течение. Когато говоримъ за Правдата, подразбираме сѫщото. Когато говоримъ за Добродѣтельта, подразбираме пакь едно велико течение. Когато говоримо за милосердието, подразбираме сѫщото. Това сѫ символи, които означаватъ извѣстна срѣда, въ която дѣйствуватъ опрѣдѣленм закони. Щомъ влѣзешъ въ тази срѣда, ти имашъ вече всичко. Ти ще влѣзешъ въ туй течение и ще вървишъ прѣспокойно, тъй както не се безпокоишъ кѫдѣ ще те заведе парахода или трена, въ който си влѣзълъ. Параходътъ или тренътъ ще те заведатъ на едно опрѣдѣлено мѣсто. Затуй ще се стремите къмъ познаване на законитѣ. Нѣма да отхвърлитѣ сегашния животъ. Злото въ него ви е потрѣбно до тогава, докато придобиете новото. Не искамъ да кажете, отъ сега вече ние ще живѣемъ по новия начинъ; не ни трѣбватъ вече кѫщи, не ни трѣбватъ дрехи. Не, трѣбватъ ви още. Казвате: ние можемъ да се задоволяваме съ малко. Азъ не съмъ срещналъ до сега човѣкъ, който да се задоволява съ малко. Това, че може да се откажете отъ нѣщо, не е още доказателство, че вие изобщо се задоволявате съ малко. Туй е само единъ малъкъ опитъ, а за да се увѣрите въ нѣщо, трѣбватъ ви много опити. Слѣдователно, вие трѣбва да държите стария си животъ до тогава, докато опитате, че новитѣ методи наистина даватъ по-добри резултати. Тогава ще замѣстите старото съ новото. Така е и въ природата. Природата, запримѣръ, какво прави? Обърнете се къмъ нея и вижте методитѣ й! Когато си охлузишъ рѫката, най-първо се образува надъ нараненото мѣсто една грапава, червена, неприятна на гледъ кожица. Природата я туря за първа прѣвръзка. Подъ тази кожа разумното работи, докато създаде хубавата горна кожица. Слѣдъ това, тя разпаря първата кожица и оставя долната, хубавата. И разумната майка тъй прави. При сегашнитѣ неблагоприятни условия, при които живѣете, трѣбва да знаете, че лошото, което дяволътъ ви туря отгорѣ, е първата прѣвръзка. Затова мълчете си, работете разумно отдолу и когато създадете новитѣ условия, старата прѣвръзка сама по себе си ще падне. Дяволътъ като види това нѣщо, ще каже: разумни сѫ тия хора! Вие казвате: ние не искаме дяволска прѣвръзка. Не, трѣбва ви такава прѣвръзка! Ами какво лошо има въ това, че дяволътъ те прѣвързалъ? Христосъ казваше на всѣки, когото дяволътъ е прѣвързалъ, че не трѣбва да хвърля тази прѣвръзка, докато не се създаде отдолу нова. Щомъ се създаде новата, жената, мѫжътъ хвърлятъ старата прѣвръзка и казватъ: свободни сме вече! Да, свободни сте отъ прѣвръзката на дявола. Ето защо вие не трѣбва да се оплаквате отъ първата си прѣвръзка. Питате: да хвърля ли тази прѣвръзка? Казвамъ: не още, кожата отдолу не се е приготвила. Като се образува, лесно се хвърля старата. Съ други думи казано: не се старайте да прѣмахнете неблагоприятнитѣ условия, при които живѣете. Работете подъ тѣхъ, докато си създадете единъ добъръ характеръ, докато създадете новото въ себе си! Само тъй се създава човѣшкиятъ характеръ! Трѣбва да знаете, че само ония хора сѫ създали отъ себе си велики характери, които сѫ издържали, прѣвъзмогнали неблагоприятнитѣ условия на живота си. Това виждаме въ цѣлата история на човѣчеството. Отъ ония, които сѫ живѣли въ разкошъ, малко велики хора сѫ излѣзли. Азъ поне не зная нито единъ великъ човѣкъ, който да е живѣлъ въ разкошъ. Нѣкой отъ васъ може да ми приведе за примѣръ живота на Аврамма. Знаете ли какъвъ бѣше живота на Авраама? — Авраамъ нѣмаше дѣца, но слѣдъ като Господъ му даде едно дѣте, изпита го, като му каза: „Принеси ми сина си жертва!“ И какво мислите? Той изпълни волята Божия. Послѣ, прослѣдете живота на Якова! Той стана праотецъ на евреитѣ, но много пати главата му; какви мѫчнотии нѣмаше! Той взе благословениею на брата си, но цѣли 14 години трѣбваше да странствува, да служи на двѣ жени и слѣдъ като се върна при брата си, трѣбвише да плаща данъкъ три години. Прѣзъ какви тежки закони на смирение трѣбваше да го прѣкара Господъ! Всичкитѣ знаменити пророци, всички велики ангеаи на небето сѫ минали прѣзъ неблагоприятни условия на живота. Писанието казва: „Когото Богъ обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни. Ако сега имате неблагоприятни условия, то е защото Богъ ви обича. Богъ ви поставя при неблагоприяни условия, защото за въ бѫдаще мисли да ви даде нѣщо по-хубаво. Ако мислите да ви лиши отъ туй благо, Той щѣше да ви даде доброто още първоначално. Затуй, всѣки като слиза отъ небето питатъ го: какво искашъ, доброто на земята, или доброто на небето? Ако каже че иска доброто на земята, даватъ му го още на земята. Но, едно трѣбва да знаете, че тукъ на земята нѣма условия за добро, за щастие. Тукъ има само движение. Запримѣръ, за да ви дадатъ богатство, трѣбва да заемете единъ виденъ постъ, да станете пръвъ министъръ въ България или въ Англия. Само така ще видите, какви тайни има скрити въ това богатсво! Ще получите едно, двѣ и повече заплашителни писма за живота си. Не само това, но какви ли не опити за отравяне какви ли не заговори ще правятъ противъ васъ! И въ България, и въ Англия, и въ Америка — навсѣкѫде си служатъ съ едни и сѫщи срѣдства. При такова едно богатство човѣкъ трѣбва да се страхува. Питамъ: При такъвъ животъ може ли да имате щастие? Това щастие е привидно. Най-щастливи хора сѫ били светиитѣ. Тѣ излѣзатъ изъ гората, отъ нищо не ги е страхъ. Турятъ си на огъня едно гърне съ житце, хапнатъ си прѣспокойно, нищо не ги плаши. Казватъ за нѣкого: той е толкова святъ човѣкъ, че и въшка не убива, оставя ги свободно да лазятъ по него. Човѣкъ, който оставя да го ядатъ въшкитѣ, не е святъ човѣкъ, не е светия. Азъ уподобявамъ лошитѣ мисли, желания и дѣйствия въ човѣка на въшки и бълхи. Ако вие имате тия нѣща, не сте светии, а сте обикновени хора. Всички ще се учите! Учение ви трѣбва! Туй учение, което имате, слѣдвайте, но сериозно учение ви трѣбва. Като имате нѣкаква болесть, най-първо ще се опрѣдѣпите въ себе си, на Бога ли служите, или на себе си. Ако служите на себе си, ако сте грѣшенъ, ще викатъ единъ, два и десеть доктора дори, докато най-послѣ ви помогнатъ. Ако служите на Бога, нито единъ лѣкарь нѣма да викате. Не се плашете! Болѣстьта за васъ има съвсѣмъ друго прѣданазначение. Ще ви кажа едно правило: въ свѣта Богъ всичко е прѣдвидѣлъ. Всичко абсолютно става за добро. Туй трѣбва да знаете! Не мислете, че Господъ е намислилъ да направи нѣкому зло или да му изпрати нѣкакво нещастие. Злото идва, защото вие мислите, че ще ви сполети нѣкакво зло, та привиквате тия сили. Не се заблуждавайте да мислите, дали Господъ знае, колко тухли влизатъ въ постройката на вашето здание. Азъ ще ви обясня, какъ седи тази работа. Онази Божествена материя, която влиза въ образуването на тия тухли е жива, и за тази материя се държи смѣтка. Богъ знае за всѣка една частица въ насъ, знае колко атома, колко йони има въ насъ, знае силата ни, знае всичко, но колко тухли има въ нашето здание, за това Той не иска да знае, не се интересува. Това, да знаемъ, колко тухли има въ едно здание, прѣдстои намъ. Отъ материята, която има на разположение, отъ законитѣ, която знае за съчетанието на магерията, Богъ всѣкога може да опрѣдѣли, колко тухли сѫ влѣзли въ дадено здание. Освѣнъ това, споредъ законитѣ на материята, ако вие затворите, въ една форма едно кило вода, тя не ще може да се задържи повече отъ 1 — 2 — 3 — 4 — 5 — 10 години. Тази форма ще се пръсне. Значи, колко врѣме ще се задържи тази вода въ сѫда това е точно опрѣдѣлено, нито една минута повече не ще можете да я задържите. Нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени. Отъ този законъ ученитѣ ще видятъ, че материята се измѣня. Слѣдъ години земята нѣма да бѫде въ това състояние, въ която я намираме днесъ. Материята на земята става по-рѣдка, защото земята се повдига нагорѣ и влиза въ друго течение, което изменя състава й, а съ това и движението на нейнитѣ частици. По сѫщия начинъ и вашата душа, която е турена въ вашия организъмъ, като една затворена форма, има опрѣдѣленъ пѫть, опрѣдѣлена работа, която трѣбва да извърши. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да извърши работата, която му е дадена. Нѣкой ще каже: азъ не мога да извърша голѣма работа. Отъ васъ не се изисква голѣма работа. Господъ не се интересува отъ голѣми работи. Ако Му разправятъ голѣми работи, напримѣръ отъ какво сѫ направени звѣздитѣ, планетитѣ, изобщо цѣлата вселена, Богъ не иска да слуша, но ако ти направишъ едно малко добро, каквото никой другъ не може да направи, Богъ ще се заинтересува отъ това. Богъ се интересува отъ малкитѣ работи. Ако нѣкой отъ васъ е царь на България и като такъвъ направи нѣкое голѣмо добро, Господъ за това не иска да знае, но ако направи едно малко добро на нѣкоя бѣдна вдовица, за това Богъ се интересува. Той не се нуждае отъ голѣми хора и отъ голѣми работи. Никѫдѣ въ Писанието не е казано, че сѫ блажени царетѣ, князетѣ или богатитѣ, а се казва: „Блажени сѫ дѣцата, сиромаситѣ, гоненитѣ, онеправданитѣ и т. н. Князетѣ. царетѣ сѫ величия само на земята, на материялния свѣтъ, но не и на небето. На небето царе и князе нѣма. Въ невидимия свѣтъ нѣщата не сѫ както въ материялния свѣтъ. По този законъ вие ще се стремите да използувате разумно енергията, която е вложена въ васъ. Не влагайте отрицателни мисли въ ума си: не питайте, защо това е направено така, а не иначе, но гледайте, какъ Богъ работи. Това не е лесна работа. Най-първо вие трѣбва да започнете съ успореднитѣ линии. Започнете какво означаватъ двѣ успоредни линии? — Тѣ означаватъ пѫть, движение. Ако сънувашъ нѣкога, че тъчешъ на станъ, какво означава това? — Платътъ, който тъчешъ, означава живота. Прѣди години бѣхъ въ Стара-Загора и тамъ една жена ми разправяше слѣдното: сънувахъ, че ми дадоха станъ и бѣлъ памукъ да тъча платно. Идва въ това врѣме при менъ единъ отъ великитѣ Учители и ми казва: ще тъчешъ! Започнахъ да тъча платното, но го напуснахъ. Така стана и въ живота ми. Заинтересувахъ се отъ новото учение, слѣдвахъ го и послѣ го напуснахъ. Вдадохъ се въ свѣта и цѣли 10 години се лутахъ, докато най-послѣ ме постигна голѣма скръбь: единствениятъ ми синъ се самоуби. Отъ тази голѣма скръбь отново се обърнахъ къмъ Господа. Една вечерь се явява при мене Христосъ, донася ми сѫщия по-раншенъ станъ и ми казва: „Туй платно бѣше добрѣ започнато. Ако можешъ да го довършишъ, ти ще излѣзешъ благополучно въ живота.“ Значи това показва за всинца ви, че трѣбва добрѣ да обработвате живота, който сте започнали. Неуспѣхътъ, погрѣшкитѣ се дължат на васъ. Нѣма да напущате вашия станъ, нѣма да плащате на другъ да тъче заради васъ. Нѣкой казва: нека потъче другъ заради мене! Не, ти самъ ще си свършишъ започнатата работа! Ако нѣкой е добъръ майсторъ и иска да ти помогне, нека ти насучи цѣвитѣ, но ти самъ ще си тъчешъ. Не оставяй други да тъчатъ заради тебе. Това е лошъ навикъ Всѣки самъ трѣбва да си тъче. Накарашъ ли други хора да тъкатъ заради тебе, работата е развалена вече. Спазвайте тия закони! Тѣ сѫ важни за вашето развитие. Не мислете, че ще намѣрите другъ методъ за развитието си. Този е единъ отъ най-проститѣ. Вие трѣбва да прилагате разумно методитѣ на природата. Ще работите вѫтрѣшно, скрито въ себе си, тъй както скрито, незабѣлѣзано за другитѣ работи и самата природа. Ще работите така, докато съградите въ себе си единъ солиденъ характеръ. Докато не създадете Божественото въ себе си, не хвърляйте човѣшкото. Вие хвърляте човѣшкото, нѣмате още Божественою създадено и оставате сухи кости. Дръжте човѣшкото, а Божественото нека работи отвѫтрѣ, докато се засили. Когато всичко въ васъ стане Божествено, тогава всѣка велика прѣвръзка сама по себе си пада, или по-право, прѣвръща се въ Божествена. Сега, помнето едно правило: при всѣка беседа която ви държа, и доброто у васъ се увеличава, и страданията ви се увеличаватъ. Едноврѣменно съ това, и радостьта ви се увеличава, и скръбьта ви се увеличава. Затова не се стремете да ме надхитрите. Щомъ сте влѣзли въ този пѫть и не работите, нѣма да ви се помогне. Това не зависи отъ менъ. Отъ невидимия свѣтъ се интересуватъ за васъ, държатъ ви за всичко смѣтка. Слѣдователно, всѣка вечерь идватъ при васъ и разглеждатъ, какъ сте завършили деня. Тъй щото, ако речете да се оплаквате отъ нѣщо, не забравяйте, че ви наблюдаватъ. По нѣкой пѫть вие мълчите, външно не се проявявате: азъ виждамъ вѫтрѣшното ви състояние, но държа очитѣ си прѣвързани, като че не виждамъ. Нѣкога снимамъ прѣвръзката си и тогава виждамъ всичко. Вие трѣбва да живѣете чистъ, абсолютно чистъ животъ Само чистиятъ човѣкъ може да познае чистотата, може да познае чистия човѣкъ. Нечистиятъ не може да познае чистия човѣкъ. Чудни сѫ нѣкои?хора, които запитватъ, какъвъ е Учительтъ. Ако си чистъ, ще ме познаешъ. Всѣки познава подобния си. Това е законъ въ свѣта! Чистиятъ ще познае чистия: любящиятъ ще познае любящия: мѫдриятъ ще познае мѫдрия, силниятъ ще познае силния, праведниятъ ще познае праведния и т. н. Това сѫ закони, въ които нѣма изключение за никого. Трѣбва да се познавате, да се обичате. Нѣма законъ, чрѣзъ който да се опрѣдѣля, какъ да се люби. Не е било врѣме, когато да се е заповѣдвало на Любъвьта. Богъ не се подчинява на никакъвъ законъ! Любовьта е отъ Бога. Споредъ закона на Любовьта, които азъ познавамъ, не е било врѣме, когато Богъ не е обичалъ нѣкого въ този вѣкь. И въ миналитѣ, и въ бѫдещитѣ вѣкове, Богъ всѣкога е единъ и сѫщъ, изобиленъ въ своята Любовь. Неговата Любовь се е спирала само тогава, когато нашата воля Му е противодѣйствувала. Спирането на Божествената Любовь произвежда страданията въ свѣта. За сега отъ васъ не се изисква много. Колкото знаете, прилагайте го! Нѣкога ще ви дамъ една задача, да направите най-малкото добро. Какъ мислите, какво трѣбва да бѫде това добро? — Това добро съ пари не става: съ дрехи, обуща не става: съ имоти — кѫщи, ниви не става. Днесъ вие разбирате, че за да се направи добро, трѣбва да имате пари: ако нѣмате пари, а искате да направите добро, ще вземете отъ нѣкѫдѣ на заемъ. Всѣки, който помага съ пари, мисли, че е добъръ човѣкъ. Това ни най-малко не е добро. Доброто въ свѣта не е създадено отъ материя. Доброто не седи нито въ сиромашията, нито въ богатството: доброто не седи нито въ учението, нито въ глупостьта. Защото, ако си ученъ, ти можешъ да направишъ много добро, но може да напрапишъ и много зло. Ако си глупавъ, ти пакъ можешъ да ниправишъ много добро, но можешъ да направишъ и много зло. Сѫщото нѣщо може да се каже и въ случай, когато си богатъ, когато си силенъ и т. н. Тъй както ви схващамъ, вие още живѣете въ външния животъ, и доколкото ви виждамъ, вие очаквате доброто да дойде отвънъ. Има три категории влияния върху васъ. Първото влияние е свѣтътъ. Той ви влияе и вие не можете да се избавите отъ него. Второто влияние е вашата плъть, вашето тѣло. Плътьта казва: азъ искамъ хлѣбъ, вода, жаденъ съмъ. Иска ли нѣщо плътьта, тя ще те прати прѣзъ седемь баира, но да й го доставишъ. Като каже „хлѣбъ искамъ!“ — Ще те накара цѣлъ день да работишъ за хлѣбъ. — Третото влияние е влиянието на дявола. Свѣтътъ, плътьта и дяволътъ, това сѫ тритѣ фактора, които днесъ човѣчеството е опорочило. Дяволътъ работи вече въ вашия умъ. Слѣдъ като направишъ много глупости, той казва: понеже не излѣзе уменъ, както ти казвахъ, затова пострада. Не трѣбваше само ти да крадешъ, но трѣбваше и другитѣ да накарашъ да крадатъ. Не трѣбваше само ти да убивашъ, но трѣб-ваше другитѣ да убиватъ, и тѣхъ да турятъ въ дрънгулника, а ти да минешъ за праведенъ. Плътьта пъкъ казва тъй: ако слушаше менъ, да ядешъ и да пиешъ, щѣше да бѫдешъ снаженъ, силенъ, здравъ. Но тъй, като не ме слуша, като пости, не съмъ отговоренъ, нѣма какво да ти правя. Свѣтътъ казва: ти трѣбваше да се запознаешъ съ всички окрѫжающи, силни на деня, за да ти помагатъ. Всѣки единъ отъ тия три фактора си има методъ за постигане своята крайна цѣль. Идете въ свѣта, идете при плътьта, идете при дявола, навсѣкѫдѣ ще имате едни и сѫщи крайни резултати. Вие ще гледате да прѣвъзмогнете тия три изкушения, тия три слабости. Нѣма да ги орхвърлите, но ще ги замѣстите. Кое може да замѣсти свѣтътъ, споредъ васъ? — На мѣстото на дявола. ще туримъ Христа! На мѣстото на плътьта ще туримъ Духа. На мѣстото на света ще туримъ Царството Вожие. Царството Божие, Духътъ Божии и Любовьта на Христа, това сѫ тритѣ нови фактори, тритѣ метода, съ които можемъ да работимъ и да се повдигаме нагорѣ. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 28-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 30. IV. 1924 г. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Точилото и ножътъ Т. м. Прочете се темата: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Тема за слѣдния пѫть: „Службата на търпѣнието и самообладанието“. Сега ще ви запитамъ: кои сѫ най-добритѣ, и кои сѫ най лошитѣ хора въ свѣта? — Най-лошитѣ хора въ свѣта сѫ тия, които нито добро правятъ, нито зло правятъ. Добритѣ хора въ свѣта сѫ тия, които и добро правятъ и зло правятъ. Значи, има двѣ категории хора. Първата категория: Н. Д — не прави добро. Н. З. — не прави зло. Втората категория: П. Д. — прави добро. П. З. — прави зло. Тѣзи, които не правятъ добро, слизатъ отъ Бога и отиватъ къмъ земята. Законътъ е такъвъ, не могатъ да ги търпятъ горѣ. Тѣзи пъкъ, които не правятъ зло, отиватъ нагорѣ и се срѣщатъ съ първитѣ — иматъ противололожно движение съ тѣхъ. Първитѣ иматъ движението n, вторитѣ — движението m. Втората категория сѫ тия, които правятъ добро. Тѣхното движение е нагорѣ, въ възходяща степень. Тѣ сѫ добритѣ, които отиватъ къмъ Бога. Тия пъкъ, които правятъ зло, отиватъ къмъ центъра на земята. Тѣзи двѣ движения ще се срещнатъ. Еднитѣ ще минатъ прѣзъ центъра на земята, ще образуватъ единъ крѫгъ и послѣ ще се срещнатъ съ тия, които правятъ добро. Хората, които правятъ зло по необходимость, привидно сѫ лоши. Но тия, които не правятъ зло и не правятъ добро, сѫ най-лошитѣ хора. Сега, нѣкой казва: ако е така, да станемъ лоши. Добрѣ, нѣмамъ нищо противъ, стани лошъ, но ще слизашъ къмъ центъра на земята, къмъ гѫстата материя. Ти ще слизашъ надолу, докато се засили земната температура толкова, че не можешъ да издържашъ повече. Тази горещина ще те застави да минешъ нагорѣ, да излѣзешъ отъ центъра на земята и да се качишъ нагорѣ, да минешъ въ противоположна страна. Движението на лошитѣ хора е противоположно на движението на добритѣ хора — теченията сѫ обратни. Слѣдователно, всѣкога, когато означавате лошия човѣкъ, изразявате движението му съ слѣдната формула: Формулата за изразяване движението на добрия човѣкъ е слѣдната: Тия нѣща сѫ само философски разяснения, въ които има редъ противорѣчия. Ние ще оставимъ привиднитѣ противорѣчия. Противорѣчия сѫществуватъ въ природата, но не се старайте да примирите тия противорѣчия. Вие никога нѣма да ги примирите. Ако речете да примирите противорѣчията, вие ще изгубитѣ смисъла на живота. Богъ е създалъ най-противорѣчиви сѫщества на земята, и всички живѣятъ, размножаватъ се, изяждатъ се, взаимно се унищожаватъ и пакъ се пази равновѣсие. Чудни сѫ хората, като запитватъ: защо Богъ, като е създалъ ангелитѣ, е създалъ и такива хора? Хората мислятъ, че Господъ ги е създалъ. Не ги е създалъ Господъ, тѣ сами се създадоха. Казва Господъ: „да стане това!“ и то става. ,Да стане онова!“ — и то става. Всичко, каквото е казалъ Господъ, станало. И тъй, въ природата сѫществуватъ привиднитѣ противорѣчия. Тия противорѣчия сѫ висши математически задачи. За глупдвитѣ хора сѫществува противорѣчие, сѫществува зло, но тия нѣща сѫ висши задачи въ свѣта. Тия задачи понѣкой пѫть се явяватъ въ дома: по нѣкой пѫть се явяватъ въ обществото, а по нѣкой пѫть и въ самитѣ насъ — навсѣкѫдѣ може да се явятъ. Онзи, който не иска да разрѣшава правилно задачитѣ, въ него се заражда мисъльта да ги изличи отъ себе си, т. е. да се самоубие. Човѣкъ, който иска да се самоубие, изличава задачитѣ отъ себе си, не иска да ги рѣшава. Обаче, и сто пѫти да се самоубивашъ никога не можешъ да заличишъ задачитѣ. Пакъ ще те хванатъ тукъ на земят и ще ти кажатъ: ще рѣшавашъ — нищо повече! Десеть, сто хиляди години ще те държатъ на земята, но най-послѣ ще рѣшишъ зададенитѣ задачи. Може да си послужишъ съ всички философски теории, може да си послужишъ съ всички противорѣчиви възгледи, но въ края на краищата пакъ ще трѣбва да рѣшишъ задачитѣ. Такъвъ е законътъ на великото Божествено училище. Вие, като ученици, трѣбва да разбирате този великъ, безпощаденъ законъ въ свѣта. Той не е монархически законъ, ще е законъ на абслютна справедливость. Ако мислите по този начинъ, ако вѣрвате въ този законъ, ще получитѣ едно облекчение въ себе си. Въ свѣта сѫществуватъ двѣ противорѣчия: или че Богъ е абсолютна Правда, или че не е. Ако допуснете, че Богъ е абсолютна Правда, че Богъ е безграниченъ всемѫдъръ, всесиленъ, че всичко, което е създалъ въ свѣта го е прѣдвидѣлъ предварително, че нѣма никакви случайности въ свѣта, вие сте на правата страна. Богъ е взелъ всичкото предъ видъ, направилъ е подробно своитѣ изчисления. На много отъ висшитѣ, отъ интелигентнитѣ сѫщества Богъ е далъ редъ задачи, да направятъ подробни изчисления, та по този начинъ да взематъ и тѣ участие въ създаването на свѣта. Най-послѣ Богъ далъ редъ задачи за разрѣшение на човѣшкитѣ духове, които сѫ въплотени тукъ на земята, изобщо на цѣлата човѣшка раса, въ нейната цѣлокупность. Ние Трѣбва да възприемемъ този законъ, да го спитаме и ще получимъ облекчение, ще разберемъ, защо Господъ е направилъ свѣта така, а не иначе. И тогава прѣди да питашъ, защо Господъ направи така свѣта, азъ ще те питамъ: защо колишъ и ядешъ тази кокошка? Отговаряшъ: така е наредилъ Господъ. Добрѣ, ако е така, защо овцата не яде кокошката? Ако е право това, че е наредено отъ Бога да ядешъ кокошка, защо твоятъ братъ не може да яде кокошка? Защо овцата не може да яде кокошка? Какъ тъй, Богъ създалъ едного да яде кокошка, а другиго — да яде трѣва? Не, отговорътъ на този въпросъ не е правиленъ. Богъ е прѣдвидѣлъ всичко, до най-малки подробности. Като възприемемъ закона на абсолютната Божествена справедливость, разумность, ще оставимъ противорѣчията да си сѫществуватъ: тѣ сѫ необходими. Тѣ сѫ били една необходимость въ нашето минало: тѣ сѫ една необходимость и за нашето настояще и за нашето бѫдаще. Тѣ сѫ явления, които ни подтикватъ къмъ свобода и за въ бѫдеще. Изобщо, противорѣчията, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ потрѣбни. Сега, тия мисли, тия явления на противорѣчия смущаватъ и стари, и млади. Имате братъ който се проявява по особенъ начинъ, и вие казвате: защо трѣбва да има тази чърта? Не питайте, защо той има тази чърта въ характера си. Остави го свободенъ, не се занимавай съ него. Казвашъ: ама азъ искамъ той да бѫде съвършенъ! Не се занимавай съ неговото съвършенство! Това не е твоя работа. Не се занимавай съ съвършенството на другитѣ хора! Всѣки лично трѣбва да се занимава съ своето съвършенство. Единственото нѣщо, което намъ е позволено да дадемъ разумно на другитѣ хора, то е едно малко щастие. Гледате, че нѣкое дѣте плаче. Вие изваждате отъ джоба си една ябъдка и му я давате. Въ продължение на 5 — 10 минути то прѣстава да плаче. Ето, съ колко малко нѣщо може да доставите една радость. Както виждате, за човѣка е достатъчно петь минути щастие, Знаете ли, колко струва щастието на човѣка? — Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. Слѣдъ като ви направятъ за петь минути щастливи, започвате да мислите за бѫдещето си и разваляте вашето щастие. Петь минути щастие ви е достатъчно. Потърсишъ ли повече щастие, ще изгубишъ и малкото. Слѣдователно, вие въ школата не може да имате успѣхъ, безъ правилно разбиране, безъ правилна философия. Нѣмате ли тия нѣща, вие всѣкога ще се ожесточите. Като не разбирате нѣщата. постоянно ще питате: Защо Учительтъ ни говори така? Защо си мръдна рѫката? Защо спрѣмо еди-кого си има такава обхода, а спрѣмо менъ друга? Чудни сте! Ами какъ трѣбва да ви говоря най послѣ? Казвамъ ли ви, какъ трѣбва вие да ми говорете? Като дойде нѣкой отъ васъ при мене, казвамъ ли му: чакай, нѣма да си мърдашъ устата, нѣма да я отваряшъ, очитѣ си нѣма да отваряшъ и т. н. Не, оставямъ този човѣкъ свободно да си се проявява. Нека свободно, както иска, си отваря и затваря устата. Нека си каже, защо е дошълъ, а по какъвъ начинъ ще каже, то е негова работа. Насъ ни занимава само това, какво ще каже. Той носи едно писмо отъ бащата ви. Ще го повикаме на трапезата, ще го запитаме, какъ сѫ нашитѣ и ще го изпратимъ. Най послѣ, ние още нѣмаме една установена форма, да знаемъ кой е правилниятъ начинъ да говоримъ — какъ трѣбва да държимъ очитѣ си, устата си и т. н. Кой отъ васъ знае правилнитѣ дѣйствия при говоренето? Сега запримѣръ, азъ държа рѫката въ джоба си. Ще ви кажа, защо я държа въ джоба си. Отишълъ съмъ на дюкяна и съмъ купилъ нѣщо. Значи, бъркамъ сега въ джоба си, за да ви дамъ нѣщо. Изобщо бащата държи въ джоба рѫката си, когато е купилъ или смокини, или друго нѣщо и го вади отъ тамъ. Това, обаче, не е истинското обяснение на въпроса. Азъ мога да туря рѫката си въ джоба и случайно. Истинската причина за това нѣщо е скрита дълбоко въ човѣка. Нѣкой пъкъ туря рѫката си отзадъ на гърба: другъ движи или само лѣвата си рѫка, или и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ (въ знакъ на очакване) и казва: тази работа нѣма ли да се свърши. Послѣ сваля рѫцѣтѣ си долу и казва: изгубихме работата! Ами сега? Туря рѫкага на челото си, започва да мисли. Слѣдъ това си тури рѫката на гърба: казва: тази работа може да стане, куражъ си дава. Турянето рѫката на гърба, това е скритность, подълъ начинъ на пристѫпване. Онзи, който иска да те прободе съ ножъ, скрива ножа задъ гърба си и казва ти: добрѣ дошълъ! И тъй, както не очаквашъ, мушне те изведнъжъ съ ножа си. Този, който държи рѫката си отзадъ, има нѣщо скрито. Единъ ораторъ, който държи рѫка си отзадъ, на гърба си, пакъ крие нѣкаква мисъль. Ако рѣчемъ да обяснимъ всичкитѣ движения на хората, ще си изпокѫсате космитѣ на главата отъ ужасъ. Ако се изтълкува всѣко ваше движение, не ще може да си намѣритѣ мѣсто. Невѣжество, тъмнина трѣбва да има! Невѣжеството е благословение за сегашното човѣчество. Нѣкой пѫть тия движения въ насъ сѫ неволни: тѣ сѫ изостанали навици отъ нашето минало. Нѣкой пѫть, запримѣръ, ти се разгнѣвишъ, вдигнешъ рѫка, започвашъ да удряшъ налѣво, надѣсно. Защо? — По старъ навикъ. Всѣко движение има свой вѫтрешенъ смисълъ. И тъй, туй, което на първо мѣсто раздѣля хората въ свѣта, това сѫ тѣхнитѣ материялни отношения, които сега сѫществуватъ. По никой начинъ, обаче не се старайте да задоволите кого и да е човѣка, нито себе си! Старайте се да дадете на човѣка само за петь минути едно веселие, едно щастие, Виждате нещастенъ единъ човѣкъ, оплаква се, казва: да имамъ единъ декарь земя, ще бѫда щастливъ. Дадешъ му единъ декарь земя. Щастливъ ли е? Не, сега казва: да имамъ два, три, четири, петь декара — разбирамъ. Дай му и цѣлата земя, пакъ единъ день ще бѫде нещастенъ. Тогава той ще започни да мисли за мѣсечината, какъ да отиде на нея. Като не може да отиде на мѣсечината, ще бѫде недоволенъ, че не може да я завладѣе. Щомъ тази празнина, която сѫществува въ насъ, не може да се запълни отъ земята, то да туримъ въ нея и мѣсечината, и слънцето, и цѣлата слънчева система, пакъ нѣма да се запълни. Единственото, нѣщо което може да запълни празнинага отъ човѣшкото недоволство, е само Божествената свѣтлина. Тя като блесне, изведнъжъ изпълва всичко. Изведнъжъ блѣсва, но и изведнъжъ изчезва. Направишъ ли нѣкаква погрѣшка, тази свѣтлина веднага се вдига и въ тебъ настава пакъ празнина — Чувствувашъ че всичко въ тебъ е празно. Изгубишъ ли Любовьта, нѣмашъ свѣтлина, нѣмашъ сила и казвашъ: едно врѣме можахъ да мисля, но сега съмъ станалъ идиотъ, остарѣлъ съмъ. Не, не си остарѣлъ, но ти искашъ по единъ физически начинъ да запълнишъ тази празнина въ живота си, тръгналь си по кривъ пѫть. Не можешъ да заставишъ никого да те люби. Любовьта е една велика сила въ живота, която не се подчинява на никакъвъ законъ. Това трѣбва да го знаешъ! Богъ, слѣдователно, не се подчинява на никакъвъ законъ. Ти не можешъда искашъ любовь. Не търсете любовь. Който търси любовьта, той я изгубва. Свѣтлината можешъ ли да я търсишъ? — И Свѣтлината не можешъ да търсишъ. Любовьта ще те търси, Свѣтлината ще те търси, а ти ще бѫдешъ готовъ да ги възприемешъ. Въ това е смисълътъ. Всички вие, които търсите Любовьта, не можете да я намѣрите: всички вие, които търсите Свѣтлината не можете да я намѣрите. Но всички ония отъ васъ, които сѫ готови да излѣзать вънъ отъ кѫщи, като изгрѣе слънцето, свѣтлината и топлината му сами ще дойдатъ при васъ. Любовьта сама ще дойде при тебъ, но ти трѣбва да имашъ готово сърце да я приемешъ. Свѣтлината сама ще дойде при тебъ, но ти трѣбва да имашъ готовъ умъ да я приемешъ. Тъй седи великата Истина! И вие, като ученици, ще знаете, че сѫщото нѣщо е и съ знанието. Вие търсите знание. Нѣкой казва: азъ търся знание. Тамъ е погрѣшката ви. Не търсете знанието. Вие никога нѣма да го намѣрите. Бѫдете готови, обаче, да възприемете знанието. Знанието вие нѣма да създадете, всѣки самъ ще го възприеме. То е създадено отдавна. Прѣзъ него сѫ минали ангелитѣ, то ни е останало въ наслѣдство отъ тѣхъ. По-висши отъ насъ сѫ го създали. На когото е рѣчника, тѣ ще ви пратятъ знанието, тѣ ще ви научатъ на всичко, а вие само бѫдете готови да го възприемете. Туй, което вие мислите за ново, което сега измисляте, откривате, за тѣхъ е старо, за тѣхъ е играчка. Когато хората на земята направятъ нѣкое велико откритие, когато нѣкой ученъ създаде нѣкоя нова теория, или открие нѣщо, това въ англелския свѣтъ е остарѣло, тамъ никой вече не говори за това велико откритие. Тѣ казватъ: не е голѣма философия това откритие! За самитѣ ангели има смисълъ това което тѣ сами откриватъ. Така седи въпросътъ. И тъй, казахъ ви. Любовьта не търсете, бѫдете готови да я приемете, тя ще дойде при васъ. Свѣтлината, знанието — сѫщо. Не ги търсете, тѣ сами ще дойдатъ при васъ. Това сѫ положения, закони, при които вие трѣбва да приготвите вашия умъ и вашето сърце, за да може разумно да се ползувате отъ тия закони. Сѫщото се отнася и до писателската ви проява. Нѣкой казва: азъ искамъ да напиша една хубава статия. Не се напрѣгай! Ти самъ нѣма да създадешъ нищо. Мисъльта сама ще дойде при тебе, а ти ще я възприемешъ. Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще го посгавишъ въ земята, отдѣто слѣдъ врѣме ще изникне. Ще дойдатъ тия зрънца, ти не се безпокой! Не дойдатъ ли, ти и да копаешъ, какво ще изникне? — Нищо нѣма да изникне напразно ще копаешъ. Сега, като ви говоря върху този прѣдметъ, нѣкои отъ васъ казватъ: Учителю, 20 години вече отъ какъ работя въ това направление, но отъ менъ нищо нѣма да стане. Азъ не станахъ по-добъръ човѣкъ. — Ти нѣма да бѫдешъ никога добъръ. Добрината е плодъ на Божествената Любовь. Слѣдователно, ако си възприелъ Божествената Любовь, добрината ще дойде. Щомъ нѣмашъ добрина, значи не си възприелъ Любовьта и пѫтьтъ, по който си тръгналъ, е лошъ. Цѣли 20 години си вървѣлъ по този пѫть и не си възприелъ Любовьта. Какво да правя тогава? Казвамъ ти: бѫди готовъ да вьзприемешъ Любовьта, и слѣдъ петь минути ще станешъ добъръ: слѣдъ петь минути ще имашъ плодъ, и съ това ще се свърши всичката философия. Днесъ ви говоря върху този законъ, но вие, като отидете дома си, ще започнете пакъ по-старому, ще вземете нѣкой стихъ отъ Евангелието, ще го разтълкувате по своему и ще заличите, това, което чухте тукъ. Вие ще постѫпите сѫщо, както онзи поетъ, който се възхитилъ отъ природата, отъ едно нейно кѫтче и написалъ: „Прѣкрасни, величествени канари“! Азъ казвамъ: отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да бѫдатъ прѣкрасни, но не и отъ Божествено гледище. Всичко това, което срѣщате въ живота, въ природата е необходимо за васъ, за да се възстанови помежду ви хармония. Противорѣчията вие нѣма да разрѣшавате. Даже нѣма да се стараете да си въздѣйствувате единъ на другъ, защото щомъ въздѣйствувашъ комуто и да е, и на тебъ ще въздѣйствуватъ. И всѣки, който се е опиталъ да изправи нѣкой лошъ човѣкъ, самъ е станалъ лошъ. Законътъ е такъвъ. Ще ви приведа примѣра за точилото и ножа. Точилото, на което острятъ ножоветѣ, печели ли нѣщо? Ножътъ, който се остри на точилото, печели ли нѣщо? Не, нито точилото печели, нито ножътъ печели. И който точи, и когото точатъ — губятъ. Да точишъ, и да те точатъ, това не е добрина. Въ това нѣма никаква философия. Да бѫдешъ острило за ножоветѣ, въ това нѣма никаква добрина. Нѣкой казва: азъ съмъ лошъ човѣкъ. То значи, азъ съмъ точило и който дойде при мене, ще го наточа, да стане по-остъръ. Точишъ ли, не си отъ голѣмитѣ философи. И този, който точи, и тогова, когото точатъ, даватъ орѫжие въ рѫцѣтѣ на лошитѣ хора, заставятъ ги да правятъ прѣстѫпление. Но нѣкой пѫть, като седя въ събранието, наблюдавамъ, какво става между васъ. Гледамъ двамина отъ васъ говорятъ върху нѣщо, а другъ се концентриралъ, мисли за Бога. Виждамъ, какъ дяволътъ се разхожда помежду васъ и казва: слушай, ти размишлявашъ за Бога, а тия двамата те смущаватъ. Я ги бутни, посмушкай ги малко! Ти се обърнешъ къмъ тѣхъ, смушкашъ ги. Дявола сега казва на тѣхъ: какъ се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете, какво право има той да ви заповѣдва! И тия двамата се нахвърлятъ върху него. Става прѣрѣкание между всички. Еднитѣ говорятъ, и другитѣ говорятъ, но до никакво заключение не се дохожда. Въ тия спорове нѣма никаква философия. Ти трѣбва да оставишъ тия двамата, нека си говорятъ задъ гърба ти. Ти си свърши работата и нищо повече. Тази е правилната философия за ученика. Азъ не говоря за свѣта, азъ говоря за разумнитѣ хора. Така трѣбва да постѫпваме всички — по единъ разуменъ начинъ. Азъ не съмъ намѣрилъ по-правъ пѫть отъ този, за който ви говоря. Азъ съмъ го опйталъ и получилъ добри резултати. Вие можете да постѫпите и по другъ начинъ, но резултатътъ ще бѫде, какъвто е резултатътъ отъ точилото и ножа. Резултатитѣ, които ние имаме, трѣбва да бѫдатъ като резултатътъ отъ посѣтото зрънце — да изникне, да цъвне и да даде плодъ. При този резултатъ, при този законъ, послѣдствията сѫ слѣднитѣ: растението пораства, но почвата обѣднява. Слѣдъ това пъкъ става друга конпенсация: това дърво на есень хвърля листата си, които изгниватъ и по такъвъ начинъ наторява земята. Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: ,.Идущата година ще ти пратя новъ кредитъ“. Дървото й отговаря: „Благодаря ти, азъ ще си свърша работата и слѣдъ това ще ти върна всичкия кредитъ назадъ. Значи, навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува закона на компенсацията на взимане-даване. Това е правилниятъ пѫть. Слѣдователно, ние може да имаме отношението на точилото и ножа, но туй не разрѣшава въпроситѣ. Свѣтѣтъ има тия отношения, по този начинъ се управлява той. Цѣлиятъ свѣтъ се управпява съ ножа и точилото. Всички вие сте живѣли самосъ ножа и точилото. Този методъ си отживѣ врѣмето. Вториятъ методъ, който трѣбва сега да приложите е методътъ на растението и почвата. Третиятъ методъ е методътъ на животнитѣ. И най-послѣ, четвъртиятъ методъ е методътъ на човѣка. Азъ ще се спра на първитѣ два метода, тѣхъ ще обясня, за сега тѣ сѫ важни. Вторитѣ два метода ще оставя. Ясно е сега, че и ножътъ губи, и точилото губи. При втория методъ, при метода на дървото и почвата, отношенията сѫ други. Дървото, което трѣбва да расте, да се развива въ своя обемъ, най-напрѣдъ взима. Слѣдъ това, непотрѣбното връща обратно на земята, за да не губи тя. А тъй на пръвъ погледъ, тия отношения не се забѣлѣзватъ. Отъ Божествено гледище, приятно е да гледа човѣкъ на противорѣчията въ живота. Да кажемъ, че двама братя сѫ глухи и си приказватъ високо. Нѣкой другъ ги слуша и се пита: защо толкова викатъ тия хора? Тѣ говорятъ високо, защото сѫ глухи. Необходимо е за тѣхъ да говорятъ високо. Да допуснемъ сега, че двамата братя дойдатъ въ кѫщи и продължаватъ да говорятъ високо. Кой е правилниятъ начинъ да се отнесете съ тѣхъ: да ги изпъдите на улицата, или да излѣзешъ на улицата и да ги оставишъ въ кѫщи, да се разправятъ. Първиятъ начинъ, да ги изпъдишъ е методътъ на точилото и ножа. Вие ще се освободите отъ тѣхъ, но тѣ ще се наточатъ насрѣща ви и ще кажатъ: безобразникъ, изпъди ни отъ кѫщи! Ако постѫпите по втория начинъ, ще кажете: братя бѫдете спокойни, разговаряйте се, азъ ще излѣза вънъ, имамъ работа, скоро ще се върна, а прѣзъ това врѣме вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си. Този е методътъ на растението и почвата. Този методъ е практиченъ, но мѫченъ за приложение. Теоретически е тъй, но за приложението си, има вѫтрѣшно приложение, което не мога да изнеса, защото ще се злоупотрѣби съ него. Въ дѣйствителния животъ не е лесна работа да се разправяшъ съ хората. Има единъ моментъ, когато човѣкъ е поставенъ почти на върха на нѣкое острило, дѣто нѣма никакво измѣрване, и ако съзнанието не е будно, всѣки моментъ може да падне долу, всѣкога може да изгуби равновѣсие. И тогава казва: азъ съзнавамъ, че съмъ направилъ погрѣшка, падналъ съмъ. Слѣдъ като падне започва да философствува: не направихъ добрѣ. Работата е на врѣме, за дадения моментъ, съзнанието да е будно. Будно ли е съзнанието ви, ще употрѣбите втория методъ. Най-първо, съзнанието ви трѣбва да бѫде всѣкога будно за да може да се справите съ всѣка слабость, която ще се яви у васъ, и която ще ви хвърли въ погрѣшка. Въ човѣка има много слабости. Прѣдизвикването на извѣстна слабость у васъ иде отвънъ. Запримѣръ, вие вървите по улицата, рѣшавате нѣщо и току изведнъжъ нѣкой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажемъ, че вие сте проповѣдникъ, отивате нѣкѫдѣ да проповѣдвате, но изведнъжъ ви спира нѣкой и вие се разгнѣвявате, скарвате се съ този човѣкъ. Вие продължавате по нататъкъ пѫтя си, но вече нѣмате вдъхновение, изгубили сте любовьта. Не, будно съзнание трѣбва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всѣка друга философия е излишна. Азъ мога да ви прѣдставя редъ автори, които сѫ прѣпоржчвали разни методи за самообладание, но тия методи не сѫ дали нищо до сега. Защо? Защото у хората днесъ липсва Любовьта. Вземете, запримѣръ, въпроса за вегетарианството. Има философи, които цѣли 15 години наредъ сѫ били вегетариянци и слѣдъ тия 15 години прояждатъ месо, като опровергаватъ по-раншнитѣ си убѣждения. Защо? Защото съзнанието у тѣхъ не е будно, тѣ нѣматъ любовь. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога може да стане вегетариянецъ и отново месоядецъ. Кога? — Щомъ изгуби съзнанието си. Това е движение. Всички хора, които ядатъ месо се стремятъ къмъ центъра на земята. Такова е движението имъ. Тѣ не могатъ да бѫдатъ вегетариянци. Всѣки, който се стреми къмъ слънцето, той е плодоядецъ или вегетариянецъ. Месоядецъ си, искашъ да станешъ вегетариянецъ. Измѣни стремлението си къмъ слънцето, и ще станешъ вегетариянецъ. Измѣнишъ ли отново стремлението си къмъ центъра на земята, ще станешъ месоядецъ. Тия двѣ посоки опрѣдѣлятъ, каква ще бѫде храната ви. Сѫщиятъ законъ се отнася и до растенията, и до птицитѣ. Има и растения, и птици месоядни. Азъ рѣшавамъ въпроса принципално. Не можешъ да бѫдешъ вегетариянецъ, докато не измѣнишъ посоката на движението си къмъ слънцето. Къмъ слънцето ще се стремишъ, къмъ ангелитѣ, къмъ Бога. Отъ тамъ ще възприемашъ идеитѣ си. Тѣ ще събудятъ съзнанието ти. Като възлюбишъ Бога, ще възлюбишъ и всички окръжаващи те сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. И тогава у тебе нѣма да има желание да ядешъ месо. Свържешъ ли се съ Бога, ще възлюбишъ всички сѫщества, ще искашъ да имъ правишъ добро. Принципално тъй съмъ опрѣдѣлилъ азъ, кои хора сѫ месоядци, и кои плодоядци. Всичкитѣ мосоядци отиватъ къмъ центъра на земята, иматъ стремежъ надолу, нѣкои повече, нѣкои по-малко. Такъвъ човѣкъ може да ви говори за идеи, за Бога, но това сѫ второстепенни работи. Неговиятъ вѫтрѣшенъ стремежъ е къмъ центъра на земята. У този човѣкъ съзнанието не е будно. Той е въ постоянна борба съ себе си. Има месоядци, които за въ бѫдеще ще станатъ вегетариянци, както има и вегетариянци, които за въ бѫдеще ще станатъ месеядци. Било е врѣме въ културата на човѣчеството, когато дѣцата изяждали радителитѣ си. Това било привилегия за тѣхъ. Тѣ не чакали да умратъ родителитѣ имъ отъ собствената си смърть, но като наближи смъртьта имъ, даватъ голѣмо угощение, на което опичатъ родителитѣ си и ги изяждатъ. Че това е било така, потвърждава се отъ факта, дѣто често въ сегашно врѣме майката казва на дѣцата си: изядохте ме! Бащата сѫщо имъ казва: изядохте ме! Отъ гдѣ сѫ останали тия изрази? Майката и бащата не могатъ да изкажатъ тия думи, ако не сѫ ядени нѣкога отъ дѣцата си. Това е фактъ! Това сѫ изостанали нѣща отъ архивата на миналото. И какво очаквате отъ едно човѣчество, бащитѣ, и майкитѣ на което сѫ били изяждани отъ своитѣ синове и дъщери? Колко има да работи това човѣчество! Защо сѫ яли родителитѣ си? Защото сѫ се стремѣли къмъ центъра на земята. Тогава, помнете слѣдното нѣщо: не примирявайте противорѣчията въ свѣта! Знайте, че всичко въ свѣта работи за хармония съ доброто. Дръжте тази мисъль въ себе си, като цѣнно правило. Не се опитвайте да внесете тишина въ морето. То нѣма да утихне. Попитайте морето, защо шуми. То казва: „Мойтѣ дѣца, вълнитѣ, вдигатъ шумъ“. Вълнитѣ пъкъ казватъ: „Дѣдо ни вѣтърътъ, дошълъ, та се радваме на живота“. Хванали дѣдото, питатъ го: защо си вдигналъ толкова шумъ? — Пратиха ме да посѣтя дѣцата, да ги видя. Кой те прати? — Свѣтлината и топлината ме пратиха. Кой е кривъ, най-послѣ, че морето дига шумъ? Морето не е криво: вълнитѣ не сѫ криви: вѣтърътъ сѫщо не е кривъ. Кой е кривъ тогава? Да изпѣемъ сега упражнението: „Ходи, ходи“.... Ходи, ходи, ходи За водата ходи сутринната роса прѣзъ рѣчица бистра, прѣзъ пѫтека чиста За дома си носи тазъ водица бистра за цвѣтенца мили, пѫти нейнитѣ дѣчица. Думата „ходи“ има смисълъ: тя изразява движение. За водата ходи сутринната роса — това е ясна идея. Росата, като минава прѣзъ небесното пространство, минава и прѣзъ водицата. Изпѣйте сега упражнението: „Тѫги, скърби, вдигай, слагай, право върви“! Това упражнение прилича повече на свѣтска пѣсень. Като изпѣете тази пѣсень, ще почувствувате едно ободрение. Ако изпѣете една свещена, духовна пѣсень, ще почувствувате тѫга. Тогава, коя пѣсень е по-права, тази която внася радость въ душата на човѣка, или тази която внася тѫга? Всѣка дума, която внася Божественото благо въ душата на човѣка, тя е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до пѣснитѣ. Всѣка пѣсень, която внася извѣстно Божествено благо въ душата на човѣка, е на мѣстото си. Езикътъ изобщо трѣбва да бѫде простъ. Единъ день всички езици ще се изгладятъ и нѣма да има свещенъ и обикновенъ езикъ. Много свещени езици сѫ измрѣли. Свещениятъ еврейски езикъ, на който е писано Евангелието, е умрѣлъ: свещениятъ санскритски езикъ е умрѣлъ. Всички свещени езици сѫ измрѣли. Останали сѫ живи само обикновенитѣ, проститѣ езици. Вие ще се стремите да бѫдете свободни въ душата си, да се не смущавате отъ нищо. Запримѣръ, ако река да извадя едного отъ васъ да напише едно прѣдложение, което послѣ другитѣ да поправятъ, той ще се върне въ кѫщи разтревоженъ и цѣла нощь нѣма да спи. Ще си каже: какъ тъй, менъ да ме поправятъ? Чудни сте вие! Че езикътъ, на който говоритѣ, не е така съвършенъ, има нужда отъ поправяне. Като дойдете за въ бѫдаще, езикътъ ще бѫде по-добъръ, но за сега, такъвъ, какъвто е, той е добъръ. Езикътъ на българитѣ е отличенъ за сега. И езикътъ е прѣтърпѣлъ извѣстни промѣни. Въ нѣкои отношения сегашниятъ езикъ е спечелилъ, а въ нѣкои отношения е изгубилъ, но загубата и печалбата се компенсиратъ. За въ бѫдаще езикътъ ще прѣтърпи още по-голѣма промѣна. И тъй, ще се стремите да бѫдете сврбодни отъ всѣкакви прѣдубѣждения, отъ всѣнакви прѣдразсѫдаци. Човѣкъ трѣбва спокойно да работи за да придобие смирение. Той трѣбва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влѣзете въ окултната школа. Безъ това спокойствие, нѣмате достѫпъ въ тази школа. Когате употрѣбявамъ думата ,достѫпъ“, кѫдѣ е по правилно да се тури ударението, на първата, или на втората сричка? Има закони, които опрѣдѣлятъ ударенията на думитѣ въ езика. Въ думата „добро“, запримѣръ, ударението пада на втория слогъ. Защо да не е на първия слогъ? По кой законъ е турено тамъ ударението? — Ударението е турено на втория слогъ, понеже думата „добро“ означава плодъ. Двѣ личности, двѣ сили сѫ опрѣдѣляли ударението на тази дума: едната отъ тѣхъ е била по-силна, слѣдователно, тя е поставила ударението на думата „добро“ на втория слогъ. Ударението въ този случай е женско. Жената, значи, е опрѣдѣлила ударението въ думата „добро“. Ако туримъ ударението на първия слогъ, то е мѫжко. Ще ви докажа тава. У македонцитѣ главитѣ сѫ широки, у тѣхъ има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слогъ. Когато енергията е мека, ударението пада върху послѣднитѣ слогове. Мекитѣ ударения падатъ или на втория, или на третия слогъ. Когато силата е дошла въ жената, тя опрѣдѣля, кѫдѣ да бѫде ударението на думитѣ, въ края ли, или въ началото. Силнитѣ натури винаги си турятъ ударението на първия слогъ. Силниятъ казва: Азъ! Онзи, който е скроменъ, казва меко: наша милость. Ако турите ударението на първия слогъ, имате слѣдното движение: Това движение показва, че се движите къмъ двѣ противоположни пюсоки — къмъ центъра на земята, и къмъ центъра на слънцето. Единиятъ отива къмъ небето, а другиятъ къмъ посока на земята. Законътъ за поставяне на ударенията е чисто вѫтрѣшенъ, психологически. Когато ви говори нѣкой човѣкъ, ще гледате какъ туря ударенията. Ако той каже „азъ“, ти ще употрѣбишъ нѣкоя дума, съ ударение на втория слогъ, и работата ще се уреди благополучно. Т. м. Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 27-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 23. IV. 1924 г. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь къмъ Бога! „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. Т. м. Прочете се резюмето „Качествата на новия човѣкъ“. На дъската е написано зададеното отъ миналия пѫть мото: „Азъ и Отецъ едно сме“. Всички съгласни ли сте съ това мото? Сега бихъ ви запиталъ: по какво се отличава човѣшкия умъ отъ ума на животнитѣ? При сегашното развитие на човѣка, въ човѣшкия умъ едноврѣменно има двѣ движения. Първото движение е къмъ материята Такова движение има и у животнитѣ. Второто движение е противоположно на първото, то е движение нагорѣ. Туй движение много малко се забѣлѣзва у животнитѣ. За да се даде този горенъ потикъ на ума, който назоваватъ „човѣшки разумъ“, непрѣменно трѣбва да се прояви съзнателното чувство въ човѣка. Умътъ върви по права линия, а движението на сърдцето е противоположно на движението на ума въ човѣка. Когато сърцето се облагородява, носътъ на човѣка се разширява. Нѣкой пѫть носътъ надебелява, но ние не подразбираме туй надебеляване, ние говоримъ за отверстията на носа. Важно е, какви сѫ ноздритѣ. Нѣкой носъ е дебелъ, но ноздритѣ му сѫ много малки. При това нѣкой носъ може да е подутъ, но това още не говори за благородство на сърцето. Българитѣ казватъ: надулъ му се носътъ. Тъй че, когато на единъ човѣкъ носътъ се надуе разшири или надебелява, то значи, че сърцето на този човѣкъ не дѣйствува правилно, хармонично. Колкото и да се старае човѣкъ да прикрие това, носътъ го издава Това показва, че въ природата нѣма никаква лъжа. Всички хора, както и всички животни, отъ най-малкитѣ до най-големитѣ, иматъ слабость да прикриватъ, да замаскирватъ своитѣ недостатъци и грѣшки. Вслѣдствие на тази си слабость, у всички сѫщества се забѣлѣзва лъжата. То е най старото изкуство, което сѫ научили всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Сега, азъ ви говоря като на съзнателни души. Вие не можеге да разберете тази дълбока философия, ако не може да нагодитѣ правилно вашитѣ отношения спрѣмо Божественитѣ закони, т. е. да съзнаете, че вие сте прѣдъ лицето на едно разумно сѫщество, което слѣди постѫпкитѣ ви и ги одобрява или не ги одобрява въ даденъ случай. Туй сѫщество не слѣди само какво сте казали, но слѣди и какво мислите, какво чувствувате. Това разумно сѫщество слѣди всички ваши чувства и мисли, които вие проектирате въ чувствения и въ умствения свѣтъ. Този разуменъ свѣтъ не може да бѫде индиферентенъ къмъ онова, което вие проявявате. Вие ще кажете: ние сме свободни да вършимъ каквото искаме. Азъ бихъ ви навелъ много примѣри, отъ които да видите, че не сте свободни да вършите, каквото искате, но ще ви наведа сега само единъ примѣръ. Ако вашето дѣте излѣзе на улицата и види тамъ една овца, умрѣла отъ 3 — 4 дена, вмирисала се и то ви я донесе въ стаята, какво ще му кажете? Туй дѣте може да каже на баща си, и на майка си: донесохъ тази овца въ стаята, защото имамъ право и азъ да правя своитѣ научни изслѣдвания. Какъ ще погледнатъ родителитѣ му на тази постѫпка? Разбира се, че нѣма да бѫдатъ доволни. Когато ние говоримъ за свобода, разбираме абсолютно разуменъ човѣшки животъ. Само при разумния животъ може да се говори за свобода. Всички разумни сѫщества сѫ свободни — никой не ги ограничава, никого не ограничаватъ. За едно разумно сѫщество е унизително да ограничи когото и да е. Всѣко сѫщество, което изгуби своята разумность, само по себе си се ограничава и като не разбира законитѣ, хвърля вината на другитѣ хора. Казва, че тѣ го ограничаватъ. Ако вие се хвърлите отъ една висока скала и си навѣхните крака, ще бѫдете ли свободни да ходите? — Нѣма да можете. Кой е причината за това ви ограничение? — Вие сами. Вие сами сте се хвърлили отгорѣ и сте си навѣхнали крака. Слѣдователно, въ умствения свѣтъ човѣкъ самъ може да навѣхне ума си. И сега, за да може умътъ ви да се развива правилно, трѣбва да имате Любовь къмъ Бога. Има една любовь, която хората проявяватъ къмъ Бога, но тя ги затѫпява. Тази любовь е придружена съ страхъ. Отъ тази любовь страда цѣлиятъ свѣтъ. Вие обичате едно слщество, но сѫщеврѣменно искате да обсебите това сѫщество, само вие да разполагате съ него затова се безпокоите да не ви го вземе нѣкой. Нѣкоя майка има дѣте, обича го, радва му се, но постоянно мисли за него, безпокои се, да не му стане нѣщо — нѣма довѣрие. Слѣдователно, и ние често придаваме такива слабости и на Бога. Когато направимъ нѣкаква погрѣшка, ние мислимь, че и Богъ е като насъ, веднага ще ни накаже. Затова усѣщаме едно угризение на съвестьта, и умътъ ни прѣстава да работи день, два, три докато се прѣмахне туй състояние. Прѣмахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умътъ правилно, трѣбва да бѫде спокоенъ. Миръ трѣбва да има човѣкъ! Слѣдователно, Богъ, Който е толкова далечъ отъ насъ, разбира тия закони. Той се е отдалечилъ, скрилъ далечъ отъ насъ именно защото разбира законитѣ — не иска да хвърля никаква сѣнка върху насъ. Забѣлѣжете, всѣкога когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициаторитѣ въ това, което вършите. Защо мислите така? Защото Богъ се скрива така, че вие не Го чувствувате никакъ. Тогава, какво нѣщо е угризенето на съвѣстьта? Какво нѣщо е вѫтрѣшната радость, която се явява като направимъ нѣкое добро? Щомъ направимъ една погрѣшка, Богъ веднага се появи, проговори и скоро се скрива. Това е „гласътъ на съвѣстьта“. Щомъ направимъ нѣкое добро, Богъ веднага се появи, като една свѣтлинка, и моментално изчезва. Нѣкой ще каже, че му проговорилъ нѣкой ангелъ. Не, това е чисто Божественото влияние въ човѣка, на което всички духове се подчиняватъ. Това е Богъ, Който проговаря въ душитѣ на всички сѫщества и моментално се отегля. Когато Богъ ви проговори, вие се радвате, чувствувате една малка радость и мислите, че самата постѫпка, която сте направили, ви радва. Не, Богъ, въ дадения случай, одобрява постѫпката ви. За да може човѣшкиятъ умъ да израсне, непрѣменно човѣкъ трѣбва да се развива нормално. Нормалното развиване седи въ това, че неговитѣ добри постѫпки трѣбва да бѫдатъ повече отъ неговитѣ погрѣшки. Ако направишъ три пргрѣшки прѣзъ деня, трѣбва да направишъ петь добрини. Тъй щото, всѣкога да ви остава единъ малъкъ излишъкъ. Всѣки день човѣкъ трѣбва да свършва съ плюсъ. Това трѣбва да ви бѫде като правило въ живота. Вие сте написали изречението: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Какво разбиратѣ отъ това? Азъ желая да напишете нѣщо върху изречението: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Пишете, обаче, не това, какво сѫ казали другитѣ, но какво вие разбирате. Това ще бѫде за васъ една научна задача. „Азъ“, това е животинското, ограничениятъ човѣкъ. „Отецъ“, това е вѣчностьта, която е дала условия на „аз-а“ да се развива, да расте. Стремежътъ нагорѣ е Божественъ процесъ. Такъвъ стремежъ нагорѣ има въ всички сѫщества. Дори и най-малкитѣ сѫщества разбиратъ, че сѫ нѣщо индивидуално, затова и тѣ искатъ да живѣятъ. Сега, за да може да напишете нѣщо върху темата „Азъ и Отецъ ми едно сме“, прочетете, какво сѫ писали нѣкои философи върху „аз-а“ и слѣдъ това изложете вашето мнение върху зададената тема. И тъй, човѣкъ при сегашнитѣ условия на живота трѣбва да има едноврѣменно двѣ посоки на движение въ душата си: да върви по права линия, значи да има дълбочина, да има и широчина въ своитѣ чувства. Какво образуватъ двѣтѣ ноздри на човѣка? — Тѣ образуватъ буквата Ф. Разбира се, туй обяснение нѣма нищо общо съ сегашния практически животъ на хората. При сегашния практически животъ, колкото по-малко чувства иматъ хората, толкова по-лесно се справятъ съ живота. Колкото повече чувства иматъ, толкова по по-мѫчно се справятъ. Знаете ли защо? Защото богатитѣ хора, които иматъ повече срѣдства, повече богатства, иматъ и повече затруднения, отколкото хора съ малки срѣдства, които живѣятъ икономически и минаватъ живота си по-добрѣ. Тия хора, които иматъ изобилни чувства, сѫ хора съ голѣмъ замахъ, живѣятъ на широко, разпиляватъ всичкото си имане и къмъ края на живота си започватъ да слизатъ надолу, да живѣятъ въ носа си и съжаляватъ, че сѫ живѣли за Бога. Познавахъ едно врѣме единъ проповѣдникъ, човѣкъ съ добрѣ развито чело, богато надаренъ, но живѣ богато, изпохарчи всичко и слѣдъ това слѣзе да живѣе въ носа си и казваше: едно врѣме, когато хората си уреждаха работитѣ, азъ пасѣхъ на патриката магарето. Започна слѣдъ това търговия, но забатачи се, разпиля всичкото си имане. Отъ проповѣдникъ да станешъ търговецъ, то значи да слизашъ отгорѣ на долу. Да се качвашъ отдолу нагорѣ, разбирамъ, но да слизашъ отгорѣ надолу, това е всѣкога опасно, Проповедникъ, който става търговецъ, деградирва: търговецъ, който става проповѣдникъ се облагородява. Слѣдователно, вие имате въ себе си двѣ сили, съ които трѣбва да работите: вашиятъ умъ и вашето сърце. Свѣтлината всѣкога трѣбва да озарява ума ви, да бѫде негова съпѫтница, а пъкъ топлината трѣбва да бѫде съпѫтница на вашето сърце — нищо повече. И тогава, въ вашия слънчевъ възелъ или въ сърцето си всѣкога ще усѣщате една малка, приятна топлинка. Никога не трѣбва да усѣщате студенина въ сърцето си и тъмнина въ ума си. Щомъ дойде мракъ въ ума ви и студенина въ сърцето ви, раждатъ се най-противорѣчивитѣ чувства, най-противорѣчивитѣ мисли въ живота. Азъ ви говорихъ вече за разумното сърце. Когато се намѣрите въ туй велико противорѣчие на живота, а неизбѣжно ще се намѣрите, понеже живѣете въ тази гѫста материя, винаги ще се обръщате къмъ вашето разумно сърце и ще разберете, че въ васъ има заложено нѣщо добро. Туй добро нѣма да го търситѣ отвънъ то е вѫтрѣ въ васъ. Отвънъ ще търсите само стимулъ. Основата, сѣмената ще търсите вѫтрѣ въ себе си, затуй човѣкъ трѣбва да има вѣра въ своето разумно сърце и вѣра въ своя умъ Да добиете вѣра въ своя умъ и вѣра въ своето сърце, това сѫ задачи за всѣки човѣкъ. Докато добиемъ тази вѣра, има други опасности, но ние требва да изучаваме ума и сърцето си. Когато нашиятъ умъ говори криво по нѣкой пѫть той прѣдава отвънъ какво е чулъ, безъ да го провѣри, ти ще подложишъ всичко това на една критична прѣценка и тогава ще действувашъ. Този умъ е като малкитѣ дѣца — полъгва. Сърцето сѫщо обича да полъгва. За да разберете Истината, ще повикате сърцето и ума, ще ги изслушате, ще сравнитѣ казаното отъ двѣтѣ мѣста и слѣдъ като имате общи доказателства, ще приемете фактитѣ тъй, както ви се прѣдаватъ. Сега, въ съврѣменната математика вие събирате, запримѣръ, числата 2 и 3 и казвате: 2+3=5. Можете ли да съберете 2 и 3? Числата 2 и 3 не може да съберете. Защо? — Числата, това сѫ идеи. А вие не можете да събирате идеитѣ. Ако съберете вашитѣ кокошки въ курника, това събиране ли е? Кокошката е една ваша идея. Тия кокошки могатъ да се събиратъ и безъ васъ. Често, птичкитѣ, кокошкитѣ се събиратъ сами на едно мѣсто. Ние казваме: събрахме нашитѣ кокошки. Събирането е една случайность въ свѣта. Вие не може да събирате числата. Числата 2, 3, това сѫ факти, идеи. Вие, като ги събирате, правите само единъ прѣводъ. Отдѣ намѣрихте, че 2+3=5? Може ли отъ 2 и 3 да произлѣзе 5? Вие ще ми възразите: какъ да не може? Азъ имамъ 2 кокошки, купувамъ още 3, нали правятъ 5 кокошки? Всѣка отъ тѣхъ ще снесе по едно яйце на день, значи ще имамъ 5 яйца. Отдѣ знаете това? — Туй сѫ само предположения. Тогава, какво трѣбва да разбираме подъ думата „събиране“? Подъ „събиране“ вие разбирате да съберешъ пари въ кесията си, да съберешъ хора на едно мѣсто, но можешъ ли да съберешъ тѣхнитѣ сърца и умове? Може ли да съберетѣ два ума на едно мѣсто? Може ли да съберете двѣ сърца на едно мѣсто? Може ли да съберете двѣ души на едно мѣсто? Вие ще кажете: какъ не? Азъ мога да ги събера. Напримѣръ, трима души и четирма души правятъ седемь души. Тия хора, тия души, които вие мислите. че събирате, тѣ представляватъ извѣстна идея. Въ дѣйствителность можете ли да ги съберете? Хубаво, имате единъ книженъ левъ и единъ срѣбъренъ левъ. Може ли да съберете тия левове? Наистина, предполага се, че книжниятъ левъ е равенъ на сребърния, но тѣ сѫ разнородни, а само еднороднитѣ нѣща се събиратъ. Единъ златенъ левъ плюсъ единъ златенъ левъ правятъ два златни лева. Тогава, ще ви задамъ, като на учени хора, слѣдния въпросъ да видимъ, какъ ще го обясните. Напримѣръ: Когато събираме единица съ единица, получаватъ се 2 единици. Когато пъкъ умножаваме единица по единица, получаваме пакъ единица. Когато събираме двѣ единици съ двѣ единици, получаваме четири единици. Когато умножаваме двѣ единици на двѣ единици, получаваме пакъ четири единици. Какъ ще обяснитѣ сега, защо въ втория случаи и при събирането и при умножениего на двѣтѣ единици получаваме единъ и сѫщъ резултатъ? Числото 2 показва, че единицата се е намалила. Когато събирате единица съ единица, тя се намалява. Когато пъкъ умножавашъ единица съ единица, тя си остава една и сѫща, нито се увеличава, нито се намалява. Значи, при събирането, единицата всѣкога се намалява. Послѣ, имаме слѣдния процесъ: 1—1=0. Тукъ единицата иде въ своето естествено състояние, Сега нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ тия нѣща, защото не искамъ да ви забърквамъ, Числото двѣ по-голѣмо ли е отъ единицата? Числата, както се изучватъ при сегашнитѣ условия, нѣматъ практическо приложение. Ако ви кажа, че 2 единици сѫ по-малко отъ единицата, тогава ще ме питате: какъ. единъ грошъ по-голѣмъ ли е отъ 2 гроша? Тия нѣща, които ви казвамъ, сѫ вѣрни само при съзнателния животъ, при онази висша математика. Въ обикновената математика работитѣ сѫ съвсѣмъ други. Сега, да попѣемъ малко, за да промѣнимъ мисъльта, да измѣнимъ малко философскитѣ размишления! Вие трѣбва да мислитѣ, трѣбва да се спрете върху мисъльта, защо въ физическия свѣтъ, единицата е по-малка отъ другитѣ числа? Има редъ формули, които трѣбва да приложимъ, за да докажемъ, че дѣйствително единицата въ висшия свѣтъ е по-голѣма отъ останалитѣ числа. Това е цѣла философия! За да ви докажа това, трѣбва да ви държа една цѣла лекция. Не мислете, че сме разрѣшили въпроса, като чухте, че когато единицата се събира, се намалява. То е твърдение, но още не е доказано, а трѣбва да се докаже! Пѣнието, обаче, не върви. Да изпѣемъ едно ново упражнение: „Свѣтълъ день, Божий день“! (Учительтъ свири, всички пѣятъ). Свѣтълъ день, свѣтълъ день, день, день, день, Веселъ день, веселъ день, день, день, день. Божий день, Божий день, день, день, день. Какво липсва на това упражнение? То по смисълъ е завършено, но по музика не е завършено. Да изпѣемъ сега друго упражнение! — „Тѫги скърби“. „Тѫги, скърби вдигай, слагай, право върви. (2). Не се спъвай, всичко вдигай, слагай, право върви! (2). Върви, върви, върви, право върви (3). Върви, върви, право: върви, върви, върви, право върви!. Т. м. — Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 26-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 16. IV. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тъчете мислитѣ си! Т. м. Прочетоха се нѣколко теми върху „Качествата на новия човѣкъ“. Всѣка мисъль има свое приложение. Думата „приложение“ е ясна. Мислитѣ могатъ да бѫдатъ отдѣлни, разхвърляни, тъй както сѫ отдѣлни и разхвърляни нишкитѣ, прѣди да се е изтъкалъ отъ тѣхъ какъвто и да е платъ. Може да имате най-хубавитѣ нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все-таки тѣ ще бѫдатъ разхвърляни тукъ-тамѣ изъ материята. Питамъ: тия нишки ще ви ползуватъ ли? — Не. Ако дойде една разумна сила и така вплете тия нишки, че образува отъ тѣхъ единъ платъ, този платъ ще може вече да се използува за вашето тѣло, за вашата кѫща. На сѫщия законъ се подчиняватъ и човѣшкитѣ мисли. Докато сѫ разхвърляни, не ви ползуватъ нищо, изплетатъ ли се така, че да образуватъ едно цѣло, тѣ сѫ вече една материя, която може да се използува въ живота. Сега нѣкои казватъ: трѣбва да мислимъ! Да мислимъ, значи да предемъ. Добрѣ, но ако прѣзъ цѣлия си животъ правимъ само конци, какво сме научили? Казватъ: жената преде. Какво отъ това? Каква полза имате отъ тѣзи нишки? Тѣзи нишки трѣбва да се изтъчатъ. Мнозина отъ младитѣ и старитѣ се страхуватъ да влѣзатъ въ нѣкоя окултна школа, зашото щѣлида се приравнятъ съ другитѣ и не ще могатъ да мислятъ. Кой е кривъ за това, че човѣкъ не може да мисли? Ако вие сложите медъ прѣдъ една муха, тя ще отиде ли при меда? — Ще отиде. Като види още отдалечъ меда, мисли ли да отиде при него, или нѣщо я привлича. Никаква мисъль не я рѫководи къмъ меда, освѣнъ желанието й да си вкуси отъ него. Тя може да се удави въ този медъ, може крилцата й да залѣпнатъ и да умре, но въпрѣки всичко това ще отиде къмъ меда. Така е и съ всѣка разхвърляна мисъль, затова мислитѣ трѣбва да се изтъчатъ. Какъ ще се изтъчатъ? — Има закони за това. Тия закони трѣбва да се разбиратъ, а при разбирането има и методи за приложение. Да кажемъ, че имате една величина А. Тази величина може да е една неподвижна точка, която чака потикъ отвънъ, за да се движи, а може да е и една жива топка, която има потикъ за движение отвѫтрѣ. Да кажемъ, че тази величина може да се движи въ извѣстна посока, напримѣръ къмъ посоката В. Какво може да направи тази величина въ движението си къмъ В? Кѫдѣ ще бѫде слѣдното положение на тази точка А? — Щомъ тази величина дойде до В, тя ще се обърне назадъ. Сега нѣма да се впущамъ въ обяснение на механическитѣ закони, понеже живитѣ закони на природата се отличаватъ отъ механическитѣ, а съзнателнитѣ закони на живата природа се различаватъ отъ живитѣ закони. Въ тия закони има градация. Допуснете, че А е единъ волъ, който живѣе въ София, а В представлява пашата му нѣкѫдѣ горѣ по Витоша. Този волъ прѣкарва цѣло лѣто на паша и не мисли за София. Значи, той се намира въ движение къмъ В. Но, дохожда зимата, цѣлата мѣстность се покрива съ снѣгъ. Едва тогава му дохожда на умъ, че трѣбва да се върне въ София. Слѣдователно отъ В той трѣбва да се върне назадъ. Значи величината А се движи отъ величината В назадъ къмъ София. Можете ли математически да опрѣдѣлитѣ, запримѣръ, слѣдъ , колко врѣме величината А ще се върне обратно въ София? 3а рѣшението на тъзи задача иматъ значение условията, врѣмето, прѣзъ което ще се върне този волъ. Този волъ ще се върне въ София когато падне снѣга и покрие цѣлата мѣстность. И наистина, тъкмо така става. Сѫщото нѣщо прилагаме и по отношение на човѣка. Той е сѫщата величина, която слиза отъ невидимия свѣтъ (А) въ видимия, физическия свѣтъ (В), дѣто остава на паша. Той прѣкарва на земята 40 — 50 години — яде, пие, забравя за онзи свѣтъ. Обаче снѣгътъ падне, дохожда смъртьта. Тази величина отъ В се врьща пакъ въ А, въ първоначалното си състояние. Тъй че човѣкъ най-напредъ се движи отгорѣ — надолу, и послѣ отдолу — нагорѣ. Тамъ, отдѣто започва движението, положението на тази точка наричаме „горѣ“. Силата, която движи извѣстна величина е отгорѣ. Слѣдователно, силата, която заставила човѣка да се движи е отгорѣ. Изминатиятъ пѫть АВ може да е пѫть на единъ волъ, може да е пѫть и на единъ човѣкъ, но резултатитѣ ще се различаватъ. Ако величината А е единъ воль, който дошълъ до В, той прѣзъ цѣлото лѣто само ще пасе и за нищо нѣма да мисли. Ако пъкъ е единъ човѣкъ, който слиза на земята, процесътъ на движението за него ще е по-сложенъ. Туй движение по посока АВ прѣставлява задачи за рѣшение отъ висшата математика на живота. Можете ли вие, запримѣръ, математически да опрѣдѣлитѣ коя посока ще вземе единъ воль, като тръгне отъ София за паша на Витоша? Той все ще вземе една посока, но отгдѣ ще тръгне, дали отъ южната, източната, западната или сѣверната страна? Освѣнъ това, можете ли да опрѣдѣлите математически. гдѣ ще спре? — Може. Онѣзи, които разбиратъ законитѣ и правилата за решението на тия задачи, ще могатъ да ги рѣшатъ. Сѫщо така математически може да се опрѣдѣли, кога ще се роди нѣкой човѣкъ на земята, какво е способенъ да извърши и какво ще извърши. Слѣдователно, главната мисъль въ нашия животъ е да се разбератъ вѫтрѣшнитѣ закони, по които се гради и развива разумниятъ животъ. Азъ наричамъ „разуменъ животъ“ онзи, когато човѣкъ е въ състояние самъ да прѣмахне нѣкоя своя болесть. Такъвъ човѣкъ споредъ мене е разуменъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, който не може да прѣмахне нѣкоя своя болесть, не е разуменъ, и слѣдователно разумниятъ животъ не е въ него. Великата сила, която лѣкува хората, иде отвѫтрѣ. Великата сила, която прави хората разумни сѫщо иде отвѫтрѣ. Любовьта, която може да подигне човѣка, и тя иде отвѫтрѣ. Отвънъ сѫществуватъ само условия, поводи за Любовьта отвънъ сѫществуватъ само поводи за знанието. Извѣстенъ предметъ може да ви причини извѣстно впечатление. може да ви подбуди къмъ нѣщо, но сѫщинската причина, която ви подбужда, иде всѣкога отвѫтрѣ. А вѫтрѣшниятъ свѣтъ е реалниятъ, истинскиятъ, дѣйствителниятъ свѣтъ. Питамъ ви: въ какво седи една права мисъль, споредъ васъ? Допуснете, че изкарамъ единъ отъ ученицитѣ да напише на дъската единъ триѫгълникъ и да опише, колко положения може да заеме този живъ триѫгълникъ, т. е. какви възможности се криятъ въ него. Колко положения може да заема този триѫгълникъ? Какъ се явява въ живата природа той? Да вземемъ, запримѣръ единъ равнобедренъ триѫгълникъ А1В1С1 (фиг. 1). Правата А1В1 е движението на величината А1 къмъ В1. Обяснете, какви сѫ качествата на този равнобедренъ триѫгълникъ! Той е остроѫгъленъ триѫгълникъ и въ него страната А1В1 = В1С1 , а страната А1С1 е по-малка. Добрѣ, но сега ви питамъ: кои сѫ били условията, които сѫ направили този триѫгълникъ остроѫгъленъ? Ако въ човѣшкото сърце и въ човѣшкия умъ е имало повече сили, триѫгълника се развива повече на височина и става равнобедренъ, т. е. триѫгълникъ съ слабо тѣлосложение. Ако пъкъ имате по-низкия триѫгълникъ А2В2С2 (фиг. 2), той показва, че условията, при които се е родилъ, сѫ били по-неблагоприятни. Материята въ която се развивалъ, била по-гѫста. Давленията сѫ били по-силни, значи този триѫгълникъ изразява по-силно тѣлосложение. Въ този случай тѣлото се развива за смѣтка на всичко, а умътъ и сърцето сѫ като условия за развиване на тѣлото. Тѣлото е господарьтъ, то заповѣдва на ума и на сърцето, а въ първия, равнобедрения триѫгълникъ сърцето и умътъ заповѣдватъ на тѣлото. Слѣдователно, въ сърцето и въ ума на човѣка има въ еднаква степень егоизмъ, затова двѣтѣ бедра въ равнобедрения триѫгълникъ сѫ равни. Това показва, че за да бѫде човѣкъ нормаленъ, между ума и сърцето му трѣбва да има хармония. Нормаленъ човѣкъ е само онзи, въ който умътъ сърцето и тѣлото сѫ въ хармония, т. е. тѣлото се подчинява на ума, а умътъ се подчинява на сърцето. Ще кажете: сърцето трѣбва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по силно отъ ума. Най-първо човѣкъ е чувствувалъ и послѣ се появила мисъльта. Значи първо се явило сърцето, а отпослѣ ума. Вие може да мислите, че вече разбирате тия триѫълници. Не, въ тѣхъ има движения. Прѣдставете си, че единъ отъ тия триѫгълници се движи около своята ось съ извѣстна бързина. Това движение може да има извѣстна посока, но може да има и второ движение, точно противоположно на първото. Посоката и дължината на тия движения може да се опрѣдѣлятъ. Да допуснемъ, че силата на вашитѣ чувства е два пѫти по-голѣма отъ силата на вашитѣ мисли (фиг. 3). Тогава ще имаме отношението 2:1. Ако пъкъ вашитѣ чувства сѫ два пѫти по-слаби отъ вашите мисли, какво ще бѫде отношението въ този случай? — Отношението ще бѫде 1:2. Какъ мислите, ако вашитѣ чувства сѫ два пѫти по-силни отъ вашитѣ мисли, колко отъ вашитѣ мисли ще могатъ да бѫдатъ реализирани? Всѣкога слѣдъ реализирането на двѣ желания ще дойде една мисъль. Слѣдъ като се реализиратъ двѣ желания, човѣкъ се изтощава и чувствата му отслабватъ. Тогава законътъ се смѣня: умътъ става два пѫти по-силенъ отъ сърцето. Щомъ се реализира мисъльта, умътъ отслабва, т е. енергията му се изразходва и той се нуждае отъ набавяне нова енергия. Много пѫти човѣкъ не може да мисли, понеже нѣма енергия. Нѣкой пѫть човѣкъ иска да чувствува, но нѣма енергия. Той знае какво е Любовьта, но енергия нѣма. Запримѣръ, дойдатъ ти гости, искашъ да ги нагостишъ, но нѣмашъ брашно, сиренце, масло и започвашъ да се извинявашъ — усѣщашъ едно стѣснително състояние. Имашъ ли брашно, масло, направишъ баница на гоститѣ, радостенъ си. Сега, какво е приложението на закона? Да кажемъ, че азъ зная много добрѣ, какъ се прави баница. Баницата е единъ символъ. Това значи, че азъ зная символа, но нѣмамъ сирене, масло, брашно, т. е. нѣмамъ условия, за да приложа символа. Законътъ за приложението на тия геометрически формули е слѣдниятъ: всѣкога, когато имашъ условия да проявишъ една мисъль или едно желание, но не ги проявишъ, ти се спъвашъ, ти влизашъ въ дисхармония съ Битието. Дойде ти нѣкой приятель и ти имашъ желание да му направишъ една баница, ти трѣбва да му направишъ тази баница, та колкото врѣме и да ти костува. Изпълнишъ ли това си желание, въ тебе ще се развие едно благородно качество. Нѣкой ти поиска нѣкаква малка услуга — направи я. Ама може да се явятъ въ васъ противорѣчия: нѣмамъ условия, нѣмамъ врѣме и т. н. Не, ние говоримъ само за възможноститѣ. Когато нѣма абсолютно никаква възможность, това вече е изключение. Законътъ за невъзможноститѣ е другъ. Мъртвиятъ човѣкъ живѣе въ невъзможности и затова той отива въ гроба. Умрѣлиятъ човѣкъ мълчи, не се проявява, казва: „не мога“. Но когато отидемъ при живия човѣкъ, той говори. Живиятъ човѣкъ трѣбва да говори, а мъртвиятъ — да мълчи. Сега има хора умрѣли поради нѣмане любовь. Казва нѣкой: азъ не мога да любя. Казвамъ: мъртавъ си, затова ще мълчишъ, ще изучавашъ философията на мълчанието. Мълчанието е законътъ на мъртвитѣ. Трѣбва да научишъ закона на мълчанието! Мъртвитѣ само ще мълчатъ въ почвата, докато събератъ енергии да израснатъ отново. Сега, разбира се, азъ не говоря за естествената смърть, но азъ говоря за онова вътрѣшно бездѣйствие, когато човѣкъ не се интересува абсолютно отъ нищо. Допуснете, че азъ ви дамъ една задача въ школата. Какво ще правите? Трѣбва да сте готови! Вие още не сте имали задачи. Едва сега ще пристѫпимь къмъ задачитѣ. Запримѣръ, ще раздразнимъ едного отъ васъ. Ще пратимъ 10 души да го набиятъ, тъй да го масажиратъ, че да го прѣдизвикатъ да се раздразни. Слѣдъ туй ще искаме отъ него, точно математически, слѣдъ петь минути да бѫде веселъ, всичко да забрави, като че нищо не било. Но да не бѫде веселъ само привидно, а и вѫтрѣшно. Така ще направимъ съ единъ, съ двама, съ трима и повече. Други пъкъ ще изпитаме по другъ начинъ. Послѣ ще направимъ и другъ опитъ. Ще ви свикаме на събрание и безъ да знаете, изведнъжъ ще запалимъ салона. Тъй ще видимъ до колко сте смѣли. Сега говоримъ: че трѣбва да сме смѣли, рѣшителни, че въ случай на нѣкое нещастие не трѣбва да се бѣга и т. н. Ще направимъ опита безъ да знаете. Тогава какво мислите ще бѫде? Вие всинца може да бѫдете герои, да седите спокойно, безъ всѣкакъвъ страхъ, но може и всинца да избѣгате навънъ — не се знае. То е само прѣдположение. Прѣдположението не е знание. Докато нѣщата не се опитатъ, не се знаятъ. Запримѣръ, азъ може да мисля, че съмъ герой, но на геройство на думи само, азъ не разчитамъ. На такова геройство нищо не градя. Често, когато си задавамъ нѣкоя задача, азъ прѣдварително си правя единъ малъкъ опитъ. Сега запримѣръ, наблюдавахъ, какъ се проявиха нѣкои отъ васъ въ послѣдната екскурзия. Врѣмето е облачно, вали дъждъ, но ние вървимъ. У мнозина минава мисъльта: ужъ пролѣтна екскурзия, врѣмето трѣбваше да баде хубаво, а то вали, ще се простудимъ: не струва да се излагаме така на дъжда, да отидемъ по-добре на хи жата, да се изсушимъ. Това е много право, но то сѫ човѣшки разсѫждения. Казвамъ: добрѣ, като дойдатъ всички, ако искатъ, ще отидемъ на хижата, но ако не се съгласятъ, ще отидемъ на нашето мѣсто, ще накладемъ огънь и ще се изсушимъ тамъ. Ако отидемъ на хижата, какво ще спечелимъ? Ние постоянно сме прѣдъ очитѣ на хората, всички ни слѣдятъ, затова като отидемъ тамъ, ще дойдатъ и други екскурзиянти и нѣма да бѫдемъ свободни. Казватъ: вали дъждъ, може да се простудимъ, духа вѣтъръ. Значи, дъждътъ и вѣтърътъ ви плашатъ. Ако единъ малъкъ дъждъ и вѣтъръ могатъ да ни плашатъ и не можемъ да ги издържимъ, какви екскурзиянти можемъ да бѫдемъ, какъвъ характеръ имаме? Не, спокойни ще бѫдете. Гледамъ, нѣкой потреперва, студено му е. Казвамъ: нѣма нищо, ще се стоплите. И природата въ туй отношение е много умна! Азъ я познавамъ. Азъ запознатъ съмъ съ нея. Много умна и много досѣтлива е природата! Тя има всичкитѣ методи, за да изпита човѣка. И какво бѣше врѣмето прѣзъ цѣлия день? Току изведнъжъ се поправи врѣмето, небето се отвори. Всички казватъ оправи се врѣмето! Мине се половинъ часъ, отново завали дъждъ. Всички казватъ: сега вече ще ни накваси. Мине се половинъ часъ, врѣмето пакъ се оправя. Така цѣлиятъ день врѣмето си игра съ насъ — ту дъждъ, ту слънце. Ние, като виждахме че завалѣва дъждъ, мислѣхме че нѣма повече да се поправи врѣмето. Обаче, не минава половинъ часъ, пакъ се промѣня. Та, въ свѣта има единъ разуменъ законъ, който рѫководи нѣщата. Отъ опитъ трѣбва да го научимъ. Щомъ го научимъ, ще добиемъ тази вѣра. Азъ наричамъ тази вѣра, вѣра въ законитѣ на живата природа, вѣра въ законитѣ на разумния човѣшки животъ и най-послѣ вѣра въ законитѣ на Божествената Любовь. Придобиемъ ли тази вѣра, тогава ще разберемъ дълбокия смисълъ на Божествения животъ. Това сѫ три области, които трѣбва да се изслѣдватъ, Вие най-първо трѣбва да изучавате законитѣ на живата природа. Имате да изучавате една отлична область, богата съ разнообразие. Всичкитѣ възможности има човѣкъ да изучава живата природа, безъ да се умори. Послѣ ще изучаваме разумния човѣшки животъ. И когато най-послѣ дойдемъ до Божествената Любовь, това е финалътъ на всичкитѣ науки, който ние можемъ отчасти да изучаваме. Сега всички вие учите, но трѣбва да тъчете вашитѣ мисли. Ако вашитѣ мисли сѫ разхвърляни, ще ги тъчете. Всѣки день ще мислишъ. Ако станешъ материалистъ, ще кажешъ: азъ съмъ единъ отъ по-низкитѣ триѫгълници. Станешъ ли много чувствитепенъ и започнешъ да философствувашъ, ще кажешъ: азъ станахъ сега по-заостренъ, по-високъ триѫгълникъ. Тогава идеалътъ ти ще бѫде да станешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Чувствата ти трѣбва да бѫдатъ хармонични, изобщо, волята, умътъ и сърцето ти трѣбва да бѫдатъ хармонични. Всичко това е лесно за говорене, но мѫчно за изпълнение, обаче може да се постигне. Желанието ни да постигнемъ туй състояние, трѣбва да ни движи въ живота. Казвамъ: на всинца ви трѣбва благородство въ обходитѣ ви. Азъ ви наблюдавамъ, вие не вѣрвате въ погледа на човѣка. Казвате той не ме погледна хубаво. Защо не вѣрвате? — Има нѣщо лошо въ погледа ви. Погледътъ трѣбва да бѫде точно опредѣлѣнъ. Обходата ви къмъ всички хора трѣбва да бѫде такава, каквато е обходата ви къмъ самитѣ васъ — нищо повече! Тъй, ученикътъ трѣбва да си създаде истински отношения. Ако не можете прѣзъ цѣлия день да имате добра обхода, то поне единъ часъ отъ деня да бѫдете примѣрни въ обхода си. Ще си кажете: единъ часъ отъ деня азъ ще се обхождамъ съ другитѣ тъй, както съ себе си. Като се мине този часъ, слѣзъ отъ сцената, върни се къмъ стария начинъ на обхода. Утрѣ, пакъ единъ часъ. Всѣки день увеличавай по петъ минути. Туй сѫ много приятни опити. Условията, при които сега живѣемъ постоянно ни изваждатъ изъ релситѣ и ние се спираме, изгубваме този вѫтрешенъ импулсъ и стремежъ да се учимъ, да се облагородѣваме и ставаме индиферентни, като казваме: остарахме вече, нашето се свърши, за друго прѣраждане ще остане. „Трай коню за зелена трѣва!“ Ти не знаешъ, какво ще бѫде другото ти прѣраждане. Това е прѣдположение. Знаешъ ли точно, математически, каква ще бѫде идущата ти възможность? Сегашното положение е най-важното. Отъ сегашното положение по-важно нѣма. Слѣдующето ти положение като дойде тогава то ще бѫде най-важно. Трѣбва да знаете, че слѣдующето ви положение зависи отъ сегашното. Сѫщиятъ законъ ще имате и тогава. Прѣдставете си, че величината А, волътъ нѣма храна въ София. Какво трѣбва да прави. — Той трѣбва да се прѣроди въ В, т. е. на Витоша и тамъ да живѣе. Той живѣе въ София, но слама нѣма: сѣно нѣма, трѣбва да излѣзе вънъ отъ София. Ако този волъ каже: Азъ не мога да напусна София, ще остана да живѣя въ нея, София е отличенъ градъ, какво ще стане съ него? — Краката му ще, почнатъ да се прѣплитатъ. Той непрѣменно ще трѣбва да излѣзе на паша по Витоша (В), за да си събере отъ тамъ енергия, та като се върне въ София, да бѫде оправенъ и да може да използува живота. Ако вие, които сте дошли при условията В, както вола, не пасете, нѣма да можете да се развивате правилно, Сега, да прѣведа смисъла на този символъ. Да пасете, значи да мислите правилно. Ако не мислишъ, ако не туряшъ тия нишки въ едно, ако не събирашъ тази енергия въ себе си, какво друго ще работишъ? Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день отъ вашия животъ е пъленъ съ енергия. Тази енергия трѣбва да се складира и за въ бѫдеще да я обработвате. Тия сѫ задачитѣ. съ които вие трѣбва да се занимавате, и да ги рѣшавате, не по единъ начинъ, но всѣки въ крѫга на възможноститѣ, при които сѫществува. Азъ мога да ви дамъ единъ методъ, по който да се обхождате помежду си, но знаете ли на какво ще мязате? — Всички ще бѫдете еднообразни Еднообразието е много смѣшно нѣщо. Всички вие трѣбва да бѫдете разнообразни. Какъвто поздравъ дадешъ ти, да нѣма подобенъ на твоя. Ти да се отличавашъ отъ другитѣ. Всички да бѫдете тъй различни помежду си, както сѫ различни листата на едно и сѫщо дърво. Нека има нѣщо еднакво, но то да се състои въ това, че действува единъ и сѫщъ принципъ, обаче въ отдѣлнитѣ ви прояви да има разнообразие. Между всички ни трѣбва да има една обща нишка, която да ни свързва въ дѣйствията. Нѣкой отъ васъ, като поздравлява, може да направи единъ реверансъ, другъ — едва да се поклони, трети — да се усмихне, четвърти — да даде едно цвѣтенце, или една смокиня, или единъ портокалъ, или една картичка, или една кърпичка — хиляди начини има, по който може човѣкъ да изяви учтивостьта си къмъ своя братъ. Може да занесешъ на своя братъ нѣщо много малко, една теменужка. Какво отъ това? Ти съ тази теменужка изразявашъ извѣстно чувство. Азъ ви говоря това нѣщо, като на ученици. Подъ ученици на една окултна школа подразбирамъ хора, които се стремятъ къмъ Божественъ животъ. Тия хора трѣбва да развивать чувствата на деликатность и благородство по отношение своитѣ близки, а послѣ сѫщитѣ качества ще приложатъ и къмъ външния свѣтъ. Нѣма по-опасно нѣщо въ духовната наука отъ еднообразието, което азъ считамъ начало на грѣха. Еднообразието азъ наричамъ духовенъ мързелъ. Допуснете, че имате едно стихотворение отъ Петко Славейковъ. Излѣзатъ на сцената сто души, единъ слѣдъ другъ, да декламиратъ това стихотворение. Какво ще научите отъ тази декламация? Достатъчно е единъ, двама, трима до десетина души най-много да го декламиратъ, но да слушате 100 души наредъ да го декламиратъ, нито ще можете да издържите, нито има смисълъ. То е губене врѣме. Опасностьта е въ повторението. Запримѣръ, често казваме: да бѫдемъ добри! Не се мине много врѣме, пакъ повтаряме: да бѫдемъ добри! Хубаво, да бѫдемъ добри, но какъ? Въ какво седи добротата? — Е, добри трѣбва да бѫдемъ! Споредъ менъ, за доброто човѣкъ трѣбва да мисли най-малко. Не трѣбва да си индиферентенъ, но да се проявявашъ, като добъръ човѣкъ, безъ да мислишъ, че трѣбва да си добъръ. Започнешъ ли да мислишъ, че ще направишъ нѣкое добро, ти нѣма да го направишъ. Не мисли, а прави доброто. Започнешъ ли да мислишъ за любовьта, ти нѣма да я прбявишъ. Не мислете, че умнитѣ хора много обичатъ. Поне моята опитность е такава: умнитѣ хора много малко обичатъ. Умниятъ човѣкъ е много уменъ, но за себе си. Азъ ви говорихъ за разумното сърце. То се проявява при съвсѣмъ особени условия. Азъ съмъ наблюдавалъ хора, които отричатъ Бога, казватъ, че нѣма Господъ, че трѣбва да отмъщавашъ на и т. н. Но сѫщиятъ този човѣкъ, като минава покрай рѣката, вижда, че нѣкой се дави и веднага се хвърля въ водата и го изважда. Казвамъ му: ти казваше, че нѣма Господъ, защо извади този човѣкъ отъ водата? — Е, будала съмъ билъ. Значи, ако би се спрѣлъ да разсѫждава, дали да го спаси, или не, би казалъ: нека се удави! Той го спасява защото въ този моментъ въ него заговаря нѣщо възвишено и благородно отъ миналото. Неговиятъ миналъ животъ му казва: тази философия не струва не е права. Ето защо той влиза въ водата, спасява човѣка и съ това изпълнява волята Божия. Ние дължимъ нашето величие не на сегашнитѣ наши мисли, но на онова, което е вложено въ насъ отъ миналото ни. Има нѣщо хубаво, благородно въ насъ. Вие и не подозирате даже, какво велико нѣщо има заложено въ извѣстни души. Дайте на човѣка благоприятни условия да се прояви и тогава ще го познаете. Хората, за да се проявятъ въ доброто, трѣбва да минатъ прѣзъ много тежки изпитания. Само така ще може да излѣзе онази хубава почва, дълбоко скрита въ тѣхното естество. Приложение ви трѣбва сега! Трѣбва да се научите всички да мислите правилно, да знаете, какъ да прѣплитате нишкитѣ на вашата мисъль. Сега, какъ бихте постѫпили единъ спрѣмо другъ? Азъ бихъ ви казалъ, какъ постѫпвате вие, като се съберете двама души. Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за коситѣ, набиете се и слѣдъ това настѫпва примирение. Примирявате се, но и двамата се връщате дома си съ пръснати глави. Нѣкога пъкъ само единиятъ пострадва. Азъ съмъ наблюдавалъ такива случаи. Какъ идва примирението? Върнатъ се дома си, но не се мине много врѣме, единиятъ се размисли върху станалото, па си каже: пръснахъ му главата, но не направихъ добрѣ. Не се мине много врѣме, и вториятъ казва сѫщото. И двамата съжеляватъ — подадатъ сѫ рѫка и си простятъ взаимно. Това нѣщо постоянно става съ хората. Този начинъ е старъ методъ, и вие сега трѣбва да се освободите отъ него. И ще се освободите. Новиятъ животъ е безъ вързани глави — то е най-хубавото нѣщо. Като срещнете единъ човѣкъ, старайте се да носите въ ума си една свѣтла мисъль за него: старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му и, ако видите нѣщо лошо, да кажете: той бѣше добъръ човѣкъ, има нѣщо добро заложено въ него. Ако бихъ ви далъ една задача, какъ бихте я разрѣшили? Да кажемъ, че се раздаватъ три премии: една премия за ума, друга за сърцето и трета за волята. Коя отъ тритѣ ще си изберете? Ако сте инженеръ и градите кѫща, какво ще ви трѣбва? — Умъ. Ако сте работникъ и копаете на лозето, или орете на нивата, какво ще ви трѣбва? — Воля, сила. Тъй че, ако сте инженеръ, ще изберете премията за ума. Ако сте работникъ, ще изберете премията за волята. Ами кога ще изберете премията за сърцето? Дайте единъ примѣръ! Мнозина отъ васъ трѣбва да проучавате живота на актьоритѣ. Тѣ сѫ много интересни. Запримѣръ, въ Англия, въ Америка има актьори, които играятъ само любовни роли. Нѣкой такъвъ актьоръ, за да изнесе по-сполучливо своята роль, обикаля свѣта, на блюдава хората, проучава ги въ тѣхнитѣ любовни роли на житейската сцена. Слѣдъ това, изправя се прѣдъ огледалото, имитира всички гримаси, изрази въ тия имъ отношения и тогава излиза предъ публиката да прѣдставлява, да играе своята роль. Другъ актьоръ иска да прѣдстави на сцената нѣкой умирающъ. Затова, той търси такива случаи въ живота, наблюдава ги какъ се мѫчатъ, проучва отдѣлнитѣ моменти въ изживѣванията имъ и тогава излиза на сцената. Тренировка трѣбва, не може друго-яче! Когато човѣкъ иска да развие каква и да е сила въ себе си, било умствена, било душевна, било волева, непрѣменно трѣбва да се тренира. Той трѣбва да проучи външната форма, външния изразъ на тази сила: Трѣбва да знае, какъ се проявява тя. Запримѣръ, вие искате да се учите на търпѣние. Седнете прѣдъ огледалото, вземете една игла и я забийте въ рѫката си. Наблюдавайте, до колко врѣме нѣма да мръдне нито единъ мускулъ на вашето лице. Слѣдете, нѣма ли да ви потекатъ сълзи! Трѣбва да знаете, че физическитѣ страдания сѫ прѣдговоръ, приготовления, за да издържите на душевнитѣ. моралнитѣ страдания, които сѫ по-тежки. Запримѣръ, тия отъ васъ, които не могатъ да търпятъ, ще ги накарамъ да направятъ нѣколко екскурзии. Азъ ще избера за тази цѣль дъждовни, вѣтровити дни и тогава ще ви накарамъ да направите тия екскурзии. Ще отидете на екскурзия и ще видите, че като се върнете, ще бѫдете отлично разположени. Най-малко за една седмица нѣма да мислите да се карате съ никого. Природата е майсторъ да трансформира енергиитѣ въ човѣка. Нѣкой пѫть запримѣръ, вѣтърътъ вѣе или отъ изтокъ, или отъ западъ, или отъ сѣверъ, или отъ югъ и донася дъждовнитѣ капки, които като падатъ върху човѣка, внасятъ извѣстни топлинни енергии въ човѣка, и по такъвъ начинъ обновяватъ организъма му. Ние, съврѣменитѣ хора, страдаме отъ недоимъкъ. Извѣстна часть на нашето тѣло гладува, и вслѣдствие на това се явява извѣстно неразположение. Ние страдаме отъ душевенъ гладъ. Материални блага имаме, но душевно всинца страдаме. Казваме: нѣма нито единъ човѣкъ, който да ме разбира. Не съмъ намѣрилъ до сега нито единъ истински братъ. Самотенъ съмъ въ свѣта. Значи, все липсва нѣщо на човѣка. Гдѣ ще намѣри това, което му липсва? — Той може да го намѣри само въ живата природа. Тя има всичко. Дѣйствително, тия мисли не сѫ нищо друго, освѣнъ шишове, които азъ познавамъ. Много добрѣ съмъ запознатъ съ тѣхь Нѣкога, при случай, азъ мога да ви покажа образи и форми на тия шишове. Тѣ прѣдставляватъ цѣла култура. Ще кажете: такъвъ е животътъ, сѫдба е това! Ще се примиримъ съ необходимостьта на нѣщата. Не, тази философия не разрѣшава въпроситѣ. Всичко, което намираме, че е лошо, че е неправилно, можемъ да го изправимъ. Ние трѣбва да знаемъ, че въ настоящето се проявява Божията Промисъль, а въ бѫдещето имаме свобода да живѣемъ споредъ Божитѣ закони. За да подобримъ сегашното си положение, ние трѣбва да съединимъ въ едно тритѣ нѣща: необходимость, свобода и Божествена Промисъль. Човѣкъ, който не разбира необходимостьта, който не разбира свободата и който не разбира Божествената Промисъль, всѣкога ще се намѣри въ едно противорѣчие. Освѣнъ тази, никаква друга философия въ живота ви не може да работи. Да имаме едно малко упражнение! Ще ви дамъ прѣдварително едно обяснение: Ако поставите дланьта на лѣвата си рѫка върху дѣсната или обратно какво ще почувствувате? — Една топлина. Защо? Защото се срѣщатъ двѣ противоположни енергии. На горната страна на човѣшката рѫка се набира положително електричество, затова тя е космата. Долната страна на рѫката, дланьта е пасивна, на нея се набира отрицателно електричество. Сега, допрете двѣтѣ длани на рѫцѣтѣ си и наблюдавайте, какво ще почувствувате въ себе си? Всичката опасность въ съврѣменнитѣ ученици седи въ това, че колкото правила съмъ ви далъ, вие не сте приложили даже една десета отъ тѣхъ. Казвате: тъй казва Учительтъ. Да, но никой отъ васъ не е направилъ ни най-малкия опитъ. Като ви дамъ нѣкое правило, вие започвате да го разправяте тукъ тамъ, но за себе си не го прилагате. Запримѣръ, турете двата си палца върху брадата. Турете слѣдъ това ноктитѣ на двата си палца подъ брадата си, и ще забѣлѣжите, че имате въ двата случая два противоположни резултата върху вашата воля. Туй, което можешъ да направишъ въ дадения случай не седи въ самитѣ палци, а зависи отъ силата, отъ енергията, коята можешъ да прѣкарашъ прѣзъ твоитѣ палци. Рѫката е проводникъ на сили. Доколкото можешъ да прѣкарашъ, да проектирашъ прѣзъ твоитѣ палци извѣстна сила къмъ извѣстна часть на тѣлото си, дотолкова ще можешъ да направишъ едно упражнение. Съ туй упражнение може да не постигнешъ цѣльта, която гонишъ — нищо отъ това. Все пакъ, обаче, то ще е една придобивка за каляване на волята. Защо нѣкога нѣма да постигнете резултатъ? Защото много отъ васъ сѫ нервни и тази нервность се проявява несъзнателно и прѣчи при упражнението. Запримѣръ, започвате да си мърдате единия кракъ, да се чешете, да се движите насамъ-нататъкъ, Искате ли да направите нѣкое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си къмъ всичкитѣ си органи, тъй че за 5-10 минути тѣ да бѫдатъ подъ контролата на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути нѣма да се шавнете, ще мислите само за себе си, ще бѫдете силно съсрѣдоточени. Ще дойде нѣкой прѣзъ това врѣме, ще иска да ви изкара отъ това съсрѣдоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тихъ и спокоенъ, като че този човѣкъ не сѫществува. Ще кажете: възможно ли е това? — Възможно е, има хора, които не се подаватъ на слабости. Вие ще се подигнете по-горѣ отъ причинитѣ, които искататъ да ви извадятъ отъ нормалното ви състояние. Да допуснемъ, че азъ съмъ турилъ главата си въ водата, правя нѣкакво наблюдение, а нѣкой въ това врѣме ме пита какво има въ водата, какво виждашъ тамъ. Питамъ: ако азъ река да му отговоря, какво ще стане съ мене? Нали тази вода ще нахлуе веднага въ устата ми? Азъ ще мълча и ще наблюдавамъ, нѣма да му се обаждамъ. Като си извадя главата извънъ водата, тогава ще му разправямъ. Докато си въ водата, ще мълчишъ, ще правишъ наблюденията си, но щомъ излѣзешъ, тогава ще отговаряшъ. Отговаряшъ ли докато си въ водата, това не е философия. Въ дадения случай не трѣбва да знаешъ да говоришъ, но да мълчишъ. Има случаи, когато може да говоришъ, но има случаи, когато трѣбва да мълчишъ. Казвашъ: всѣкога мога да говоря. Не, приятелю, има моменти, когато не трѣбва да кажешъ нито дума. Ще мълчишъ, ще правишъ наблюдения само. Излѣзешъ ли отгорѣ надъ водата тогава можешъ да говоришъ. Ще ми възразите: ами ако този човѣкъ се разсърди, че не му отговаряме? Споредъ мене, въ свѣта съществува само единъ човѣкъ. Всичко друго е илюзия. Слѣдователно, щомъ е тъй, азъ ще кажа: въ свѣта сѫществува само единъ човѣкъ, и зная, че отъ този човѣкъ зависи всичко Тогава, кой може да ви се сърди? Въ Бога има ли сръдня, я ми кажете? Казватъ, че Господъ се сърди. Тъй сѫ писали пророцитѣ, но азъ питамъ: Богъ сърди ли се? — Не, Богъ никога не се сърди. Само ние, хората на земята, се сърдимъ за нищо и никакво. Дойде нѣкой твой приятель, каже ти: знаешъ ли, какво говори еди кой си за тебе? Казвашъ: не зная. Еди кой си казва, че си говорилъ нѣкои лоши работи по неговъ адресъ. — Не, не е вѣрно това. Тъй ли, чакай азъ ще му каже! Разсърдятъ се двамата. Дойде другъ и ти кажа: знаешъ ли, че кѫщата ти изгорѣ! Не, не е изгорѣла. Всѣки день хората ни лъжатъ, а ние ги вѣрваме. Ти ще кажешъ тъй: моята кѫща никога не изгаря. Моятъ братъ никога не може да каже нѣщо лошо за мене. Приятель за приятель никога не може да каже лоша дума. Азъ не зная нито едно изключение отъ това правило. Ако има само едно изключение, този човѣкъ не ти е приятель. Слѣдователно, въ това отношение ти ще бѫдешъ спокоенъ. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е създаденъ заради насъ. Ние живѣемъ въ най-добри усдовия. При сегашното си развитие, при по-добри условия отъ тия, не можемъ да бѫдемъ: толкова сме могли да подобримъ пѫтищата. Трѣбва да знаете, че при тѣзи условия, този животъ, който прѣкарвате, е най-добриятъ. Сега, нѣкой отъ васъ казва: еди-кой си не трѣбваше да ми казва така. Ами какъ? — Трѣбваше друго-яче да ми каже. Не, това сѫ наши умувания, наши разсѫждения. Той ти каза точно това, което трѣбваше. Вие се спъвате отъ тия нѣща, но за ученикъ, който разбира нѣщата, това е една положителна философия. Казвате: не трѣбвало тъй да ви говори! Ами какъ? Ами азъ какъ, по кой начинъ трѣбваше да ви говоря тази вечерь? Вие казвате, запримѣръ: този човѣкъ трѣбваше да ни говори по-малко, колкото да ни обясни нѣкои нѣща. Какво значи по-малко говорене? Може да говоримъ повече, може да говоримъ и по-малко. Да допуснемъ, че имаме едно сѣме, попаднало на камениста почва. Колко ще израсте това сѣме нагорѣ? — Малко ще израсте. Защо? — Нѣма условия. Слѣдователно, това сѣме говори малко. Допуснете сега другата възможность: това сѣменце е паднало на богата почва. Какво ще стане съ него? — То ще стане дълго, ще има дълга и щирока рѣчь. Значи, многото говорене подразбира богата почва, благоприятни условия. Малкото говорене подразбира нѣмане на условия. Тъй, че да говоримъ много или малко, това не зависи отъ насъ. Нѣкой пѫть говоримъ много, защото има условия: другъ пѫтъ говоримъ малко защото нѣма условия. Нѣкой пѫть чувствата се проявяватъ повече, защото има условия, нѣкой пѫть не се проявяватъ, защото нѣма условия. Извѣстни външи условия ограничаватъ чувствата ни, ограничаватъ волята ни, ограничаватъ ума ни. Ние не можемъ да мислимъ каквото искаме, и да чувствуваме, каквото искаме. Ще кажете: тогава гдѣ е свободата? Абсолютна свобода въ свѣта нѣма. Туй, което казватъ философитѣ, че можемъ да мислимъ, както искаме: че можемъ да дѣйствуваме, както искаме: че можемъ да чувствуваме, както искаме, не е така. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, въ който всичкитѣ нѣща сѫ относителни. Мисъльта е относителна: чувствата сѫ относителни и волята е относителна. Запримѣръ, дѣтето мисли тъй както мисли баща му и майка му, съ малко видоизмѣнение. Като кого мисли малкото вълче? — То мисли като майка си, като баща си. Баща му може да е билъ по-голѣмъ герой отъ него: може да е ялъ, да е давилъ повече овци отъ него, но и то постѫпва като баща си, макаръ и по-малко да се проявява въ герейството си. Като кого мисли малкото агънце? — И то мисли като баща си и майка си. Като кого мисли малкото сѣменце? — Ако е ябълчно, ще мисли тъй, както е мислила и ябълката. Слѣдователно, ние мислимъ това, което сѫ мислили другитѣ хора прѣди насъ. Нѣкой казва: азъ мисля идея имамъ! Я ми кажете една нова мисъль, една нова идея, каквато никой другъ до сега не е помислялъ! — Нѣма такива мисли. Това, което наричате нова мисъль, нова идея, ще видите, че и други сѫ я мислили, само че у васъ се явява съ едно малко видоизменение. Сегашнитѣ условия, при които се намираме, всичко е относително. Нашитѣ мисли, нашитѣ чувства и нашата воля е относителна. Обаче, ние се приготовляваме за единъ по-висшъ животъ — отиваме къмъ реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за единъ класъ, дѣто темпераментитѣ, умоветѣ, сърцата и волята на всички ученици ще бѫдатъ тъй хармонизирани, както сѫ музикантитѣ въ единъ великъ оркестъръ, всѣки музикантъ изпълнява вѣщо своята часть. Капелмайстора като даде тактъ, всички започватъ да свирятъ и се сливатъ въ една обща хармония. А сега, единъ свири по единъ начинъ, другъ — по втори, трети — съвсѣмъ иначе, цѣла неразбория се създава. Този капелмайсторъ трѣбва да чака нѣколко години, докато музикантитѣ му се научатъ да свирятъ хубаво. Не е лесно да се научатъ хората да мислятъ и постѫпватъ идейно. Когато дойде врѣме да се образува единъ класъ, въ който да се учатъ хората, всѣкога ще има мѫчнотии. Затуй, азъ зная, че всинца вие мислите умно, но ви казвамъ: за даденъ случай не изисквайте повече отъ това, което е възможно. Ще ви обясня, какво нѣщо е възможность. Срещна единъ овчарь, който има половинъ пита хлѣбъ. Най-голѣмата възможность въ дадения случай е, този овчарь да ми даде половината отъ своята пита на мое разположение. Ако сме двама приятели, имаме единъ хлѣбъ, тогава на всѣки едного ще се падне по половина: Ако сме четирма — по четвъртъ: ако сме осемь души — ще ни се падне по една осминка. Следователно, туй е, което ни се пада въ дадения случай. Толкова ти се пада, за толкова ще претендирашъ. Условията, обаче може всѣкога да се мѣнятъ, нѣма да бѫдатъ все едни и сѫщи. Но въ дадения случай, въ дадения моментъ използувайте условията, каквито сѫ, не роптайте противъ тѣхъ. Слѣдъ това моментътъ може да бѫде по богатъ. Въ природата всѣкога има приливи и отливи. Ако въ единъ моментъ има отливъ, въ другъ моментъ ще има приливъ, т. е. ако въ единъ моменгъ условияга сѫ неблагоприятни, въ другъ моментъ ще бѫдатъ благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не слѣдвать единь слѣдъ другъ. Това е законъ. Два щастливи момента не може да слѣдватъ единъ слѣдъ другъ. Това е пакь законъ. Слѣдователно, ако имате едно хубаво разположение, трѣбва да знаете, че второто расположение което дойде слѣдъ него, ще бѫде обратно на това, което сте имали. Това сѫ закони. Вие не изисквайте да дойдатъ условоята прѣждеврѣменно. Вие казвате: азъ искамъ да живѣя щастливъ животъ. Много искашъ! Не, дойде ли благотриятниятъ моментъ, кажи: въ този моменгъ азъ ще живѣя щастливо Щастието е една секунда, кратковрѣменно е. Слѣдъ него иде една секунда скръбь Мине скръбьта, дойде щастието. Скръбьта и щастието се редувать. Бѫди доволенъ отъ туй, което иде! Азъ ще направя сега единъ опитъ. Ще ви прѣдамъ мислено една мисъль, да видимъ колцина отъ васъ може да я хванатъ. Слѣдующата срѣда ще видимъ, колцина отъ васъ сѫ я възприели. Тази мисъль, която ще ви прѣдамъ, ще произведе въ васъ едно движение. Вие нѣма да знаете, какво е това движение, но наблюдбвайте идущата срѣда, дали това движение, което ще направите, съотвѣтствува на мисъльта. Вие може да направите много движения, но ще гледате, дали ще направите туй движение, което да съотвѣтствува на тази мисъль. Туй е само единъ опитъ. Нѣма да се вмѣнява за грѣхъ на този, който не е доловилъ мисъльта. Ако доловите мисъльта, ще бѫдете по-близо до Божия законъ. Туй е всичкото. Сега вие си мислите, коя ли е мисъльта. Тя е проектирана вече. Послѣ, ако ви намѣря изправни, бихъ ви обяснилъ, какво означава туй движение: ако не ви намѣря изправни, нѣма да ви обяснявамъ това движение. Азъ наричамъ туй движение едно отъ свещенитѣ движения. У човѣка има много движения, които сѫ свещени. Тѣзи движения човѣкъ проявява при особени случаи. Нѣкой пѫть човѣкъ направи нѣкакво движение, съ което причинява благоговение въ другитѣ хора. Тѣзи движения сѫ особени и се случватъ много рѣдко. Затова азъ ги наричамъ „свещени движения“ у човѣка. Нѣкой казва за нѣкого: този човѣкъ ми изпрати веднъжъ единъ ангелски погледъ. Но единъ пѫть бѣше то! Нѣкой пѫкъ си помръдне само рѫката. Но свещено движение е то! Грациозни движения има въ човѣка, но много рѣдко се случавать. Тѣ сѫ най-хубавитѣ, най-красивитѣ нѣща, които оставатъ въ насъ дълбоки впечпления За слѣдния пѫть ще напишете на черната дъска едно мото, единъ лозунгъ, едно изречение, за ко ето всички да сте съгласни. Ще си изберете единъ отъ ученицитѣ, който да напише хубаво, красиво, това мото на дъската. Размишление „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. * 25-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 9. IV. 1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумното сърце. (10 минути мълчание). Тема за слѣдния пѫть: „Качествата на новия човѣкъ.“ Всѣка работа, или всѣко прѣдприятие въ свѣта, не трѣбва да почива на една колеблива основа, но на една здрава основа. Подъ думитѣ „здрава основа“ разбирамъ основа, която не се мѣни, която остава една и сѫща при всичкитѣ условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие като живѣете на земята, основата ви е здрава. Значи, вие разчитате на вашата личность. Но слѣдъ вашата смърть, върху каква основа ще туритѣ живота си? И тъй, земята не е истинската основа, върху която човѣкъ може да стѫпи. Тогава, коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме ,,разумното човѣшко сърце.“ Не говоря за разумното сърце на настоящия човѣкъ, но за разумното сърце на Божеавения човѣкъ. Апостолъ Павелъ казва: Физическиятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи, понеже тѣ духовно се разбиратъ. Вие трѣбва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. Въ това разумно сърце оперира или дѣйствува Божиятъ Духъ. И въ дѣйствията на това разумно сърце нѣма никакво изключение. Човѣкъ като дѣйствува споредъ него, не прави никакви погрѣшки, и ако пъкъ направи нѣкакви погрѣшки, всичкитѣ погрѣшки се разрѣшаватъ моментално. Погрѣшкитѣ въ свѣта произтичатъ отъ обективния умъ на човѣка. Той е сегашниятъ умъ, съ който човѣкъ разсѫждава. Дойде ти една добра мисъль и ти почвашъ да разсѫждавашъ, по кой начинъ да я приложишъ и изгубвашъ условията. Ние често казваме, че ако човѣкъ влѣзе въ водата може да се удави. Или трѣбва да знае да плава, или трѣбва да се учи да плава? Питамъ: въ кое училище е учило изкуството на плаване онова малкото патенце, което щомъ се измжти и знае да плава? Прѣди хиляди години то се научило това изкуство, тъй щото, вѫтрѣ въ човѣшкия умъ има единъ Божественъ елементъ, ние Го наричаме Божествения Духъ, Който дѣиствува разумно, безъ никакви изключения. И когато ние слушаме този вѫтрѣшенъ гласъ, азъ го наричамъ „разумното сърце“, моитѣ разсѫждения се отличаватъ отъ обикновенитѣ разсѫждения. Може да направите единъ простъ опитъ. Ако вие мислите съ вашата глава, трѣбва да мислитѣ дълго врѣме, трѣбва да правите изслѣдвания година, двѣ, три, петь, десеть, и повече върху извѣстенъ въпросъ, докато дойдете до извѣстни заключения. Да кажемъ сега, че вие си зададете въпроса, какво ще бѫде врѣмето въ понеделникъ. Нашиятъ умъ започва да разсѫждава и казва: хубаво ще бѫде. Добрѣ, ще провѣрите. Послѣ ще се запитате: дали врѣмето ще бѫде абсолютно ясно, или наполовина ясно: дали ще бѫде само облачно, или дъждовно и т. н. Ще си зададете въпроса ясно въ ума. При тия опити ще забѣлѣжите, че каквото умътъ каже, едва ли излиза една на стотѣ вѣрно. Че врѣмето ще бѫде хубаво, това е прѣдположение. Но, ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бѫде врѣмето въ понедѣлникъ, то ще ви каже съ абсолютна точность. Въ тия схващания нѣма разсѫждение. Щомъ започнете да разсѫждавате, Божественото вече почва да губи своята стойность. Разсѫждавате ли съ разумното си сърце, вие ще почувствувате едно приятно разположение долу подъ лъжичката си, и тогава всѣки единъ отъ васъ може да каже: врѣмето ще бѫде еди-какво си. Запитайте се, запримѣръ, какъ ще прѣкарате тази година живота си, добрѣ ли, или не? Ако отговорите съ ума си, той ще ви даде или най-хубавитѣ проекти, или нѣкой пѫть може да ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде единъ положителенъ отговоръ. Не само че ще ви даде единъ положителенъ отговоръ, но ще ви посочи, дали ще минете прѣзъ мѫчнотии, като сѫщеврѣменно ще ви даде права насока, за да може да прѣминете по-благополучно. Сега, въ това разумно сърце влизатъ и добритѣ навици. Всѣки човѣкъ има добри навици. У нѣкои хора добритѣ навици се явяватъ по-рано, а у нѣкои — по-късно. Дойде ти едно побуждение, една добра мисъль да направишъ нѣкому добро. Минавашъ покрай пѫтя, гледашъ една бѣдна вдовица. Ти бръкнешъ въ джоба си, но веднага започвашъ да философствувашъ. Казвашъ си: имамъ пари, но тѣ ми трѣбватъ днесъ. Хайде другъ день ще направя това добро. Разсѫждавашъ ли така, ти вече си направилъ първата погрѣшка. Нѣма да се мине дълго врѣме, и ти ще платишъ десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Слѣдователно, ние всѣкога трѣбва да се подчиняваме на Божествения гласъ въ себе си. Щомъ това Божествено чувство заговорва въ насъ, то е изпитъ въ живота ни. Богъ ни изпитва. Трѣбва абсолютно да Му се подчинимъ! Възприемешъ ли Божественото, изпълни го. За това добро, което ще направишъ, не се изисква да дадешъ цѣлото си имане: то е една малка услуга. Едно дѣте паднало на улицата, счупило си крака. Какво ще ти костува да го вземешъ, да го занесешъ дома си и да му помогнешъ? — Ще изгубишъ само половинъ часъ. Казвашъ: азъ имамъ важна работа Всичкото нещастие въ нашия животъ е тамъ, че ние не слушаме своитѣ добри побуждения и добри навици, които имаме вѫтрѣ въ сърцето си. Ние се спираме на редъ философски разсѫждения и умувания и казваме, че ние трѣбва да уредимъ живота си. Първото заблуждение е въ това, че ние мислимъ и искаме сами да уредимъ живота си. Животътъ ни, споредъ това разумно сърце, е уреденъ. Всичкитѣ условия, при които трѣбва да живѣемъ, всичкитѣ хора, съ които трѣбва да се срѣщаме и които трѣбва да иматъ влияние върху насъ — всичко това е опрѣдѣлено. И както е опрѣдѣлено, така ще бѫде. Цѣлото небе работи върху насъ въ тази насока. Въ свѣта ние не живѣемъ, но Богъ живѣе. И слѣдователно, всѣко добро дѣло е проявление на Бога въ насъ. И когато ние противодѣйствуваме на една добра Божествена мисъль, ние създаваме своето нещастие въ свѣта. Съ тия добри навици, които имате, не се изисква вие да вземете цѣлия товаръ на свѣта. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, че всѣка една добра мисъль е свързана съ хиляди други добри мисли. Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъль, Богъ не е прѣдвидѣлъ това. Той е прѣдвидѣль всичко, но вие губите условията. При всѣко неизпълнение на добрата мисъль вие се понижавате, вие потъвате, при което и животътъ ви става по-труденъ. Съ отказването да изпълните каква и да е добра мисъль, вие всѣкога се понижавате, срѣдата става все по-груба и по-груба, докато най сетнѣ вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на сѫдбата. т. е. на външнитѣ условия. Тия условия идватъ по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце. Какъ познаваме, че въ насъ дѣйствува разумното сърце? Когато това разумно сърце дѣйствува въ насъ, въ душата ни всѣкога настава едно разширение. Щомь направишъ най-малкото добро, ти усещашъ вѫтрѣшно доволство въ себе си, като че си придобилъ цѣлия свѣтъ. Всички трѣбва да се пазитѣ отъ слѣдното нѣщо: Когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвънъ. Изявите ли го отвънъ, вие спъвате себе си. Защото въ дадения случай, когато направишъ доброто, ти вече имашъ удобрѣнието на Бога и се радвашъ. Съ това ти не се прѣпорѫчвашъ, но Богь те прѣпорѫчва. Да кажемъ, че единъ човѣкъ се дави въ водата. Ти го спасишъ. Слѣдъ като го извадишъ отъ водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, слѣдъ като направишъ доброто, пишешъ въ вѣстницитѣ, че си избавилъ отъ смърть еди кого си, това добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който слѣдва Божественото учение е въ това, че той трѣбва да има абсолютна вѣра въ Бога. Ние може да не знаемъ, гдѣ е небето: може да не знаемъ, гдѣ живѣе Господъ, колко е далечъ отъ насъ, но трѣбва да чувствуваме Бога. Единъ английски проповѣдникъ казва: азъ не зная, гдѣ е небето, но щомъ започна да се моля Богу, тайно въ душата си чувствувамъ дѣйствието на Божествения Духъ. Значи, чува го Господъ моментално, а това е важното че въ момента, когато ние отправимъ своя Духъ къмъ Бога, Той ни чува. Право е казалъ пророкътъ, че Богъ не живѣе въ небето, а въ сърцата на смиренитѣ. Кои сѫ смиренитѣ? — Хората на разумното сърце, казвамъ азъ. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичкитѣ спорове, които по нѣкой пѫть се явяватъ между васъ, биха изчезнали. Запримѣръ, вие имате груби навици, по нѣкой пѫть нѣмате търпѣние — всичко туй се дължи на вашия философски умъ, че сѫ ви обидили. Въ какво седи достоинството на човѣка? — Достоинството на единъ човѣкъ седи въ изпъл нението волята Божия, въ приложението на най-малкитѣ добродѣтели. Ти може да си спечелилъ едно отъ най-голѣмитѣ сражения, може да си повдигналъ цѣлъ народъ, но, ако единъ день сърцето ти каже да завържешъ обувката на единъ старецъ и не направишъ това, всичко сторено пропада. Да завържешъ обувката на единъ старецъ струва повече, отколкото да спечелишъ едно сражение. Сега ще ви приведа примѣра за онѣзи двама отшелници, които живѣли цѣли 20 години въ пустинята, дѣто постоянно се молили на Бога. Единъ день единиятъ отъ отшелницитѣ вижда, че другарьтъ му, като минава покрай едно мѣсто, подскача и хуква да бѣга. Чуди се, какво вижда този човѣкъ, отъ какво се е уплашилъ, та хуква да бѣга. Отива на мѣстото и вижда единъ голѣмъ кюпъ съ злато. Казва си: колко глупавъ човѣкъ, бѣга отъ златото! Той изважда златото отъ кюпа, взима го и отииа въ Александрия: дѣто направя голѣма кѫща — староприемница: помага на бѣднитѣ, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се въ пустинята и се моли на Бога, да му каже, дали е доволенъ отъ него. Явява му се единъ ангелъ и му казва, че всичкитѣ негови добрини не струватъ колкото подскачането на неговия братъ. Слѣдователно ако съберемъ всичко онова, което сегашниягъ нашъ обектйвенъ умъ може да направи, отъ врѣмето на нашето дѣтинство, до врѣмето когато си заминемъ за другия свѣтъ, и го прѣтеглимъ, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постѫпка на разумното сърце. И въ писанието нѣкѫдѣ се казва: „Размишляваше Давидъ въ сърцето си.“ — значи той размишляваше съ това разумно сърце. Туй е, което сега се изисква отъ всички ви. Въ втората стадия на вашия животъ вече се изисква обхода, т. е. да знаете, какви трѣбва да бѫдатъ постѫпкитѣ ви единъ спрѣмо другъ, Запримѣръ, искашъ да направишъ бѣлѣжка нѣкому. Направи, но да я на-правишъ отъ любовь, както ще постѫпишъ спрѣмо себе си. Когато правишъ бѣлѣжка на себе си, какъ постѫпвашъ? Осѫждашъ ли се строго? Нали смекчавашъ условията? Защо да не постѫпваме спрѣмо другитѣ тъй, както и спрѣмо себе си? Слѣдователно, ние трѣбва да изнесемъ Истината съ любовь. Когато поправяме грѣшкитѣ на кой и да е братъ, трѣбва да ги поправяме съ любовь, та той да почувствува, че ние правимъ това нѣщо отъ любовь, а не че искаме да се радваме на нѣкоя негова погрѣшка. Първото нѣщо, което сега липсва на хората то е благородството. Запримѣръ, въ тази школа нѣкой пѫть се карате за столове. Нѣкои ме питатъ: ние нѣмаме ли право да седнемъ напрѣдъ да слушаме? Питамъ: кой е по-благороденъ — който сѣда отпрѣдъ, или който сѣда отзадъ? Ако си човѣкътъ, който можешъ да отворишъ устата си и да кажешъ една любовна дума, да изпълнишъ волята Божия, седни на първия столъ! Ако си човѣкътъ който можешъ да кажешъ най грубата дума, седни най-послѣденъ! И да те викатъ напрѣдъ, кажи: братя, азъ не съмъ за първото мѣсто. Азъ ще седя отзадъ и постепенно ще идвамъ къмъ първитѣ столове. Казвате: да седнемъ отпрѣдъ! Да седнете отпрѣдъ, азъ ще се радвамъ, но трѣбва да знаете, че азъ чета тия първи редове. Тѣ трѣбва да бѫдатъ редове на Божествената Любовь, че кой какъ ви срещне, отъ васъ да излиза онази благость, онази нѣжность, онази сила, да си помагате единъ другъ. Вие сега ще ми кажете: да, но това сѫ нашитѣ наслѣдствени чърти — Това е една лъжа. Наслѣдственитѣ чърти сѫ ваша измислица. Доброто, добритѣ навицн, благородното сърце у васъ, Богъ ви ги е вложилъ още когато ви е създавалъ вась, още когаго сте излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, въ всѣки единъ случай, ние имаме толкова възможности да бѫдемъ добри, колкото и лоши. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, що е зло. Злото всѣкога произтича отъ отказването ни да вършимъ добро. Злото е ненаправено добро. Да допуснемъ сега, че двама ученици се скаратъ, обидятъ се нѣщо. Това е много естествено. Какъ ще изгладятъ тази обида? Ако единиятъ отъ тѣхъ си каже: чакай, азъ ще постѫпя споредъ моето разумно сърце. И другиятъ казва въ себе си: и азъ ще постѫпя споредъ моето разумно сърце. Постѫпятъ ли и двамата така, веднага спорътъ ще бѫде изгладенъ. Ами че какво има да дѣлитѣ? Какво има да дѣлитѣ въ този свѣтъ? Не е ли най-хубаво да имаме Божествената Любовь? Онова, което може да даде сила на ума ни; онова, което може да даде сила на сьрцето ни; онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Богъ, Който се е ограничилъ, за да живѣе въ насъ. Има Единъ Богъ въ свѣта, Който се е ограничилъ заради насъ. Това е най-голѣмото величие на Бога. Ако ти прѣнебрегнешъ тази жертва, която Господъ е направилъ — да влѣзе въ човѣшкото сърце, създавашъ условия за смъртьта. Отьтамъ произтича смъртьта. Ние всѣки день и умираме, и възкръсваме. Ако още тази вечерь вие рѣшите да бѫдете вѣрни на този великъ законъ на Божественото проявление, знаете ли каква промѣна ще стане съ васъ? Ако вие се подчините на този Божественъ законъ, то който човѣкъ и да срѣщнете на пѫтя, и най-лошия да е, щомъ се спрете и го погледнете, Богъ ще ви се усмихне чрѣзъ него. Ще кажете: познахъ Го! У лошитѣ хора Богъ е скритъ на дълбоко. Тия хора сѫ лоши, защого не живѣятъ добрѣ. Когато се развалятъ пѫтищата въ една държава, кой е виновенъ — пѫтищата или хората? Хората не поправятъ пѫтищата. И тъй, при сегашнитѣ условия на живота, ние, съ своето непослушание на този вѫтрѣшень великъ законъ, сме дошли до такова положение, че цѣлиятъ съврѣмененъ християнски свѣтъ страда. И тьй, изисква се мекота въ нравитѣ! Единъ господинъ е казалъ, че отъ лицата на тукашнитѣ школници свѣти смъртьта. Не, азъ не зная, дали смъртьта може да свети, но това, което зная, то е, че нашитѣ лица не трѣбва да дишатъ смърть, но трѣбва да дишатъ животъ. Сега, когато азъ говоря за разумното сърце, трѣбва да знаете, че за да се развие то, страданията трѣбва да ви засегнатъ издълбоко. Човѣкъ трѣбва да бѫде разклатенъ отъ дълбочинитѣ на душата си. Не сѫ нуждни само афекти, които да засѣгатъ повърхностьта ви, както нѣкои вълни засегатъ само десетина метра отъ морската повърхность: за васъ трѣбва коренна обнова. Ние трѣбва да имаме характера на Авраама. Авраамъ бѣше бездетенъ. Споредъ закона на евреитѣ, наслѣдството трѣбваше да остане на едного отъ неговитѣ слуги, или на едного отъ неговитѣ синове отъ робинитѣ му. Обаче Богъ му каза, че ще му даде наслѣдникъ. Кой бѣше наслѣдникътъ на Авраама? — Исакъ. Баща му и майка му имаха една свѣтла идея. Богъ каза на Авраама: „Ще принесешъ сина си въ жертва“. Ако вие бѣхте на мѣстото на Авраама, щѣхте да кажете: това не може да бѫде! Богъ ме изпитва. Такива работи не върша. Авраамъ, обаче, не направи така. Каза: да бѫде волята Божия! Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мѣстото, дѣто му бѣ казано да го принесе въ жертва. До послѣдния моментъ бѣ на изпитание. Когато дигна ножа, Господъ му каза: „Познахъ, че ти си човѣкъ на послушанието, затова нѣма да принесешъ сина си въ жертва.“ Ето една похвална чърта на Авраама! Съ това той показа, че е готовъ да пожертвува и най-цѣнното, което имаше. Затова Авраамъ се нарича приятель Божи. Азъ го наричамъ отецъ на вѣрующитѣ, понеже бѣше човѣкъ на абсолютната вѣра, човѣкъ безъ никакво съмнѣние. Разбира се, вие ще приложите това учение, кой на което мѣсто се намира въ живота. Вие ще опитате Бога, и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той нѣма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраама: ще ви изпита като апостолитѣ: ще ви изпита като пророцитѣ Всички ще минете прѣзъ огънь, седемь пѫти ще минете прѣзъ огънь. Като казвамъ, че всички ще минете прѣзъ огънь, васъ ви е страхъ. Трѣбва да се мине седемь пѫти прѣзъ Божествения огънь! Това е най-голѣмото благословение. Това е свещенниятъ огънь на Любовьта, който ще причисти умоветѣ и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и какъ трѣбва да го изпълните. Никога нѣма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Нѣкой отъ васъ е търговецъ, заплете се въ смѣткитѣ си, нѣма пари: отиде си въ кѫщи, стисне си главата — отчая се. Не стискайте главата си! Като дойдете въ кѫщи седнете, отправете ума си къмъ Бога, къмъ своето разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже да направитѣ въ дадениятъ случай. Все ще получите единъ отговоръ. Майка сте — имате една непослушна дъщеря. Не й се карайте, не я молете да направи това онова, но се обърнете къмъ своето разумно сърце и го попитайте, какво да правите. Може да се минатъ день, два, три, четири — ще дойде най-добриятъ отговоръ, какво трѣбва да направите. Учитель си, слуга си нѣкѫдѣ, ученикъ си, каквото и положение да заемашъ не бързай. Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че онѣзи, които иматъ вѣра, всѣкога се спасяватъ — около 250 — 500 души офицери били осѫдени отъ болшевиците на смъртно наказание. Отиватъ при единъ отъ тѣхъ. Питатъ го: вѣрвашъ ли въ Бога? Не вѣрвамъ. Теглятъ му куршума, убиватъ го. Отиватъ при втори, при трети, при четвърти и все ги питатъ: вѣрвате ли въ Бога? — Не вѣрваме. Най-послѣ запитватъ единъ отъ тѣхъ. Ами ти вѣрвашъли въ Бога? — Да, вѣрвамъ! — И се прѣкръства. Най-послѣ намѣрилъ се единъ да вѣрва въ Бога. Хайде навънъ, не заслужавашъ да те убиемъ. Пущатъ го на свобода. Защо — Господъ пошепва на този, който убива: пусни този, той е мой човѣкъ! Този човѣкъ вѣрва въ своето разумно сърце, слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ. Азъ мога да ви приведа още много примѣри за съвѣтитѣ на разумното сърце, но тия примѣри иматъ сила въ своето приложение. Азъ зная, колко е мѫчно човѣкъ да приложи едно правило! Когато човѣкъ се разгнѣви, веднага идва съмнѣнието, колебанието. Въ всичко въ свѣта може да се усъмните, но въ Бога — никога! Бѫдете готови да се жертвувате заради тази велика Любовь — заради Господа, което съизволява да се ограничи, да дойде да живѣе въ насъ! Бѫдете готови въ дадения случай всичко да пожертвувате заради Него! Съ това се е отличилъ Христосъ: „Доидохъ да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратилъ“, казва Христосъ. Най-послѣ, когато Му казаха, че трѣбва да понесе кръста на страданията, каза: „Азъ ще направя всичко, което Отецъ ми е казалъ.“ Христосъ имаше знание, имаше и сила. Той казваше: „Не мога ли да поискамъ единъ — два легиона ангели да дойдатъ и ме освободятъ? — Мога, но нѣма да го направя. Азъ ще прѣдпочета позора, страданието, мѫчението, но всичко това да бѫде за благото на моитѣ братя“. Туй е Божествената воля! Въ какво седи Божията Любовь? — Въ послушанието. Ще дойде день, когато нѣма да има страдания. Христосъ вече нѣма да Го разпъватъ въ свѣта. Защо? Ами, че нѣма такова дърво, на което могагъ да разпънатъ Христа! Този Христосъ, който днесъ живѣе въ сърцата и душитѣ на 500 милиона хора, за Него нѣма такова голѣмо дърво, на което могатъ да го разпнатъ. Той е достатьчно силенъ, и Неговата сила ще се развие още повече. Съ тази сила можемъ да разполагаме и ние. Затова казва Христосъ: „Всичко, каквото попросите въ Мое име, ще ви бѫде“. Въ кое име? — Въ името на Божията Любовь, въ името на това разумно сърце, което е въ насъ. Ако имашъ разумно сърце, Христосъ може да дойде и да живѣе въ него. Азъ ви говоря, но ние не можемъ да ви наложимъ правила. Желая едно нѣщо отъ васъ: да се надпрѣварвате въ отдаване почитъ единъ на другъ. То е първото нѣщо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате: лекции може да държите: моралъ на хората може да дадете: можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трѣбва. Най-мѫчното нѣщо е приложението, а това се изисква отъ всинца ви. Който приложи, той влиза въ втората фаза, Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. Добритѣ навици сѫ, на които може да разчитате. Трѣбва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето какъ ще ви докажа. Ако ви обидя, вие ще ми покажете, какъ трѣбваше да постѫпя. Ще ми кажете: трѣбваше да бѫдешъ по-мекичъкъ. Ще ми четешъ моралъ — значи, имашъ добъръ навикъ, знаешъ какъ да постѫпвашъ. Щомъ можешъ да ми четешъ моралъ, значи разбирашъ отъ добритѣ навици. Защо да не можешъ да постѫпишъ така и ти? Всички знаемъ, какъ трѣбва да постѫпваме. Щомъ знаемъ, защо да не можемъ да приложимъ? Можемъ да приложимъ! И тъй, всички, безъ изключение, можете да приложите. Ние имаме добритѣ навици, имаме разумно сърце. Богъ се е ограничилъ и живѣе въ насъ. Ако 2,000 години слѣдъ Христа кажемъ, че не можемъ да живѣемъ единъ чистъ християнски животъ, това е срамъ за насъ! Азъ ви слушахъ прѣди лекцията, единъ братъ каза. „Братя, да се помолимъ“! Азъ бихъ желалъ само единъ отъ васъ да се помоли, а не всички. Единъ отъ васъ би свършилъ цѣлата работа. Единъ тренъ колко души машинисти изисква? — Единъ. Ако всички станатъ машинисти, ще има караница. Единъ машинистъ е нуженъ! Той ще се качи на машината, а всички останали ще насѣдатъ въ вагонитѣ, и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли: този лостъ ще се съобрази съ великия Божественъ законъ, а всички други ще стоятъ въ вагонитѣ тихо и спокойно. Вие ще кажете: ама да не направи той нѣкаква погрѣшка. Историята, която ние знаемъ отъ хиляди години, казва, че всички онѣзи, които сѫ се рѫководили отъ своето разумно сърце, сѫ постѫпвали разумно. Тѣ никога не сѫ създапи нѣкаква катастрофа. И затова псалмопѣвецътъ казва „Младъ бѣхъ и остарѣхъ, но не видѣхъ праведния да проси. Не видѣхъ човѣкъ съ разумно сърце да проси, да е излѣзълъ на поругание“. Ако нѣкой пѫть праведнитѣ сѫ били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнатъ на своитѣ братя. И тъй, сега ще апелирате къмъ вашитѣ добри навици, които имате, къмъ вашето разумно сърце. И послѣ ще апелирате къмъ Христа, къмъ този живиятъ Христосъ, когото азъ наричамъ Синъ на Любовьта. Единствениятъ Учитель въ свѣта. Неговото име ние знаемъ, че е Христосъ, но Той има свещенно име, което не смѣемъ да произнесемъ. Когато се обръщамъ къмъ Него, азъ казвамъ Господи, съ Твоето име, съ което Ти си знаенъ само горѣ на небето, да бѫде Твоята воля. Надпрѣварвайте се въ почить! Това нѣщо е необходимо за българина Между всичкитѣ славяни, българитѣ сѫ най-груби. Това ще си го признаете. Нѣма никаква обида въ това. Не е лошо да бѫдете груби, но оглаждане трѣбва. За да се огладите, ще се надпрѣварвате въ Божествената Любовь. Тази Любовь ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите отъ вашата грубость единъ бисеръ. Най-първо ще започнете съ добрата обхода. Азъ постоянно слушамъ да казватъ нѣкои отъ васъ: Учительтъ спрѣмо нѣкои е по-благосклоненъ, а спрѣмо други — не. Вие разсѫждавате плътски. Ние не можемъ да бѫдемъ благосклонни по лице. Божествената Любовь дѣйствува еднакво къмъ всички хора. Къмъ всички хора Богъ дѣйствува еднакво, но не всичк хора еднакво проявяватъ Божията Любовь, слѣдователно, вашитѣ души се различаватъ по това, че нѣкои сѫ по-готови и затова Господъ по-силно се проявява къмъ тѣхъ. Обаче всички трѣбва да знаете, че имате една и сѫща възможность. Както Богъ дѣйствува спрѣмо единъ ангелъ, тъй дѣйствува и спрѣмо единъ човѣкъ: тъй дѣйствува и спрѣмо растението: тъй дѣйствува и спрѣмо послѣдното камъче — безъ никаква разлика. Азъ не говоря за външния, за физическия свѣтъ. Азъ грворя за живитѣ камъни, за живитѣ растения, защото въ небето и растенията говорятъ, и камънитѣ говорятъ и сѫ живи. Та, всички трѣбва да проявявате вашитѣ добри навици! И азъ бихъ желалъ да изчезнатъ грубостьта, хукането между васъ. Съ това се нарушава Божията любовь. Всички хора се оплакватъ, казватъ: Любовь ни трѣбва. Ами че Любовьта е между васъ! Любовьта е вѫтрѣ въ васъ, проявете я само. Ами че кой е кривъ, ако вие имате единъ затворенъ кранъ и водата не може да тече прѣзъ него? Водата ли е крива, или вие? — Отворете крана, и вашето разумно сърце веднага ще проектира тия извори навънъ. Първата чърта и за младитѣ, и за старитѣ е да се надпрѣварвате въ отдаване почить. Ученици, които не могатъ да се почитатъ единъ другъ, не могатъ да почитатъ и Учителя си. Ученици, които не живѣятъ помежду си добрѣ, не почитатъ и своя Учитель. Господъ казва, че не е доволенъ отъ онѣзи, които не Го слушатъ. Сърцата на всички трѣбва да сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Всички трѣбва да изпълнятъ волята Божия отъ любовь, и Неговото царство ще дойде. Тогава всички ще се веселимъ. Това може да го направимъ още отъ тази вечерь. Не, тази вечерь е день. Ние можемъ да обърнемъ вечерьта на день. Сега искамъ да остане въ главата ви слѣдната мисъль: всѣки единъ отъ васъ самъ за себе си да разреши въпроса, какъ да се обхожда съ другитѣ, а не какъ се обхождатъ другитѣ съ него. Този е главниятъ въпросъ. Вие започвате обратно, Не всѣки единъ отъ васъ, отъ свое гледище, да разреши, какъ се обхожда съ другитѣ, и дали Господъ е доволенъ отъ неговата обхода. Азъ не казвамъ, че Господъ е недоволенъ, защото ако кажа, че Той е недоволенъ, то е сѫдене. Вие можите да изправите всичкитѣ ваши погрѣшки. Тази вечерь Господъ ще вземе всичкитѣ наши грѣхове и ще ги хвърли задъ гърба си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, новото раждане на човѣка, ще се зароди единъ новъ подемъ въ човѣшкия духъ. Новородениятъ човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ своитѣ терзания, ще бѫде радостенъ и веселъ. Това може да стане още тази вечерь. Този въпросъ може да разрѣшите още тази вечерь. Онѣзи, които сѫ готови, да не отлагатъ. Пъкъ онѣзи, които не сѫ готови, когато имъ дойде врѣмето. Които сѫ готови, моментално могатъ да разрѣшатъ този въпросъ. (Размишление). Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ. * 24-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година, държана отъ Учителя на 2. IV .1924 г. — София.