Ани

ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА ЗА УЧИТЕЛЯ ... Аз гледах как Той стоеше на хълма - величествен, добър и спокоен, и странно чувство обхвана моята душа. В този момент аз схванах, че това е един слънчев Дух, същество, дошло от Слънцето, не символически, а буквално, и че неговото идване на земята е свързано с очакваното идване на Христа ... ... Известно е че Учителите не принадлежат в същност към определена нация - тяхното учение принадлежи на цялото човечество, а тяхната Родина е онзи възвишен свят, от който те са дошли като посланици тука, на земята. Но във физическото си тяло Учителят има образа на величествен мъдрец, с одухотворено лице и меки, благородни движения. Той не прилича на никой друг човек, върху Него лежи отпечатъка на нещо неземно, на някаква висша духовна красота. Това се открива и в дълбочината на неговото учение, и в силата на неговото Слово, и в онова благоговейно уважение и преданост, които чувствуват към Него неговите ученици и последователи. В разговор с Него се чувствува дълбочината на неговата мисъл и проникването му в мисълта на събеседника, а също и неговата необикновена доброта. Ясно е, че Учителят е дошъл от друг свят, гдето отношенията са съвсем други в сравнение с тези на земята, гдето любовта и добротата са естествени състояния на душата, а мъдростта и знанието са качества на Духа. Пишейки тези редове, аз отново виждам в мисълта си белия дом на хазаина на Изгрева, неговата приветлива усмивка и меката светлина на неговото лице, през което като че ли гледа друго лице - лицето на неговия велик, мощен дух, пратеник на Слънцето, чието значение и величие само бъдещето ще разкрие.

СТОЯН ВАТРАЛСКИ ЗА УЧИТЕЛЯ ... Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек историчен; издигнат до недосегаема неувредимост. От света, от когото и да било, той е вече неуязвим. Гонение от пътя му няма да го отклони. Смърт делото му няма да спре. Насилствена смърт само би го засилила и ускорила. ... И неговото велико дело, което като пристигаща Пролет, в сърцето си носи пъпките на живота, а на челото си зората на утрешния век - историчното братско движение, на което той е родител, глава и душа, ще отнесе името му зад всяко българско име, до краищата на света! Обвиняват го, че Дънов казал че е превъплътен Христос. Аз не чух, като съм чел той да твърди подобно нещо. Ала ако аз вярвах в прераждане, щях да кажа че той е превъплътен поп Богомил, оня религиозен гений от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му, пробуди и прероди, въпреки кървави гонения, Западния свят.

МАРА БЕЛЧЕВА ЗА УЧИТЕЛЯ Виждайки за пръв път Учителя Дънов, Той изглежда стар, със сива почти бяла коса, надвесена над снежно бяла брада. Нежни кафяви очи, с дълбоко проницателен поглед, гледат спокойно изпод сивите вежди. Челото му е израз на неговата мисъл. Правилен, добре оформен нос разкрива деликатни ноздри. Бихте казали, че тази бликаща живот, одухотворена фигура, е послужила някога за модел на бронзовия Омир, който се пази във Флорентинския музей, между най-прочутите произведения на изкуството. Когато Учителят заговори, старецът изчезва. Музиката на неговото слово - ту бърз поток, слизащ надолу от величествените планински върхове, ту тихо разливаща се върху равнините - отнася върху крилата на своята симфония зародишите на злото. Къде сте сега вие - страдание, скръб, униние, старост, смърт? Едва са минали няколко минути откакто Той е заговорил, и ти си вече далеч някъде, отвъд пространство и време, в сферата на твоята душа. И ето, Той замлъква. От катедрата слиза човек със среден ръст, с хармонични движения. Ето го че застава край вас със своето тъмносиньо, сиво или бяло облекло. И вие се питате: Той ли е наистина? Това ли е Той, Учителят? Неколцина от учениците му го последват до неговото скромно бяло жилище, с хубава градина, украсена с алени рози, в която се намират и няколко пчелни кошери. Мъже, жени, стари и млади, богати и бедни, от всички класи - неговите ученици - непрекъснато посещават жилището му, като някои достигат само до прага и, получавайки мълчалив отговор на своите въпроси, доволни се връщат дома. Други, по-смели, очакват своя ред, и когато вече са влезли, те забравят защо са дошли, отхвърляйки далеч зад себе си дребнавите въпроси, които са ги измъчвали у дома им ден и нощ. Там, отнесени в друг един свят, тия въпроси един след друг отпадат - всички те са разрешени. Посетителите са сега високо над мислите, които ги измъчваха у дома им. Учителят лекува тялото чрез духа. Той препоръчва много ранните утринни слънчеви лъчи, а също така и чистата вегетарианска храна. Такава вие ще видите и на неговата трапеза, край която винаги има гости, дошли от близо и далече. След обед Той разговаря с тях, разпитва ги за живота им и им дава необходимите съвети. Когато е сам в своята стая, Учителят свири на цигулка, а понякога и пее. Често Той прави това и пред своите ученици. Винаги бодър, Учителят обича екскурзиите и по всяко време води своите ученици на планината. Зиме те посещават Витоша, а лете веднъж в годината се качват на Мусала /най-високия връх на Балканския полуостров, в планината Рила, висок над 3000 метра/, Чрез тези чести екскурзии, както и чрез дълбокото дишаме на чист въздух, слабите заякват, болните оздравяват, мускулите на старите се засилват и те се подмладяват. Близо до София Братството притежава, върху едно възвишение, своето имение - градина, заобиколена от три страни с борови дървета, отдето се разкрива величествена гледка на планините: Витоша, Рила и Люлин. Наоколо са построени множество малки къщички, в които живеят учениците. Сам Учителят име подобна малка къщичка, в която Той живее. Наоколо житните полета са потънали в своите блянове. През цялата пролет тук идват пред изгрев слънце всички ученици. Те правят своите ритмични упражнения, пеят своите песни, песни на Окултната Школа, свирят на цигулка или на други инструменти, копаят обработваемата земя, насадена с различни растения, поливат цветните лехи. Някои седят на слънце, четат, учат, рисуват. Някои от песните са композирани от самия Учител, като образци, а някои от учениците музиканти, върху основата на тези образци. Част от тези песни-образци, са дадени от Учителя на някакъв древен, непознат език. Някои от учениците на Учителя - музиканти, поети, художници - въплътяват неговите идеи в музика, поезия и художество. Учителят прекарва много време сред своите ученици, както е правил някога Сократ. Задават му въпроси и Той отговаря. Учителят внася хармония в душите, отнасяйки ги върху крилата на своята Любов в най-възвишените сфери на Духа. Задават му се най-разнообразни въпроси и Той отговаря с компетентност и дълбоко разбиране на нещата. Всички в братството са жадни за знание и светлина. Освен беседите в неделен ден, които са достъпни за всички, един ден в седмицата Учителят държи своите лекции пред общия окултен клас, а също и пред специалния или младежки клас, в който участвуват главно студенти и изобщо учащи се. Първите Учителят учи да използват опитността, своята опитност, за реализиране на доброто, а вторите - да използват опитността на първите, без да я повтарят, и така да вървят напред. Учителят не се стреми към известност, не търси популярност. И въпреки това, числото на неговите ученици е голямо. Само в България то е около 40,000 души, а ученици на Учителя има и в много други страни на света. Ето няколко изказани от Него мисли: Изучи първо човешката душа и тогава влез в Божествената Школа. Когато се откажете от себе си, тогава ще намерите своето истинско „Аз“. Само когато заживеете в Космичната Любов, вие ще разберете тайната на тайните - истинската поезия и истинското изкуство. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Излъчвайте също така и вие светлина навсякъде. Даже и животното е твой брат. Бъди верен на Бога, на себе си и на своите близки. Животът трябва да се подобри първо в самия човек и после отвън. Сигурността в живота ни се състои в това, да бъдем в постоянна връзка с Бога. Така говори Мъдрецът, Революционерът, Учителят на новия живот, Петър Дънов, когото привържениците на старото ненавиждат, и когото неговите ученици, хората на новото, обожават. Мара Белчева София, 1926 г.

ЙОЗЕФ ДОБЛЕР ЗА УЧИТЕЛЯ До всички братя и сестри в България! Братя и сестри! Току що получих вестник „Братство“. Много ми е приятно до чувам от време на време глас от обична България, затова аз с радост и благодарност го получавам. О, как ми говори българският език, макар и не всичко да разбирам! Аз бях в България само два месеца и след завръщането си учих руски език, но той недостатъчно ми открива спокойния живот при София - онзи живот, който братята и сестрите се стремят да уредят според законите на природата. „Изгрева“! - Колко много обичам аз това заселище край София, където цари мир и където говори Учителят. Никога няма да забравя ранните часове, когато вземах участие в гимнастическите упражнения. Никога няма да забравя екскурзиите до Витоша, където разбрах чистата детска душа и честност на българина, в които естествената любвеобилност на славянската душа се изявява. Не съм забравил също братята и сестрите, с които се запознах там. Много скъпи спомени имам от София. Две години вече се изминаха от как бях в България, но често ме посещават във въображението ми приятните моменти. И аз благодаря на Учителя, към когото чувствувам най-голямо уважение и преданост. Две години след това аз нося в сърцето си голямото желание да чуя отново духовните песни, които говорят направо на душата със своята прекрасна простота. Да видя изгрева на слънцето, там, да намеря духа на братството и духовната атмосфера, която никак не се чувствува в другите страни - в тях цари грубият интерес и егоизма. Още по-силна е моята надежда да намеря мястото на „Изгрева“ навсякъде, и в целия свят да зацарува мирът и да има за всички хора достатъчно добри условия и щастие. Сега вече се запалва огънят на чистенето в гнилото общество. Поздрав на братята и сестрите, които правят опит да живеят според Словото на Учителя, там, край гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просветление и освобождение на човечеството. Довиждане, приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Йозеф Доблер - Белгия.

ХУДОЖНИКЪТ АЛИАНДРО ХИДАЛГО ЗА УЧИТЕЛЯ Учителю! Във всеки лист, във всеки камък на планинския път си Ти! - В свежия въздух и в аромата на цветята, които напълват разцъфналите долини; и в песента на птичките, които веселят живото; в далечния хоризонт, който чезне, като че ли е идващото бъдещо, което човечеството очаква; във водата, която отразява върховете; в бръмченето на пчелите, които събират меда; в лъчезарното Слънце, което дава здраве и сила; в пътя, който отдалече наподобява лента, свързваща сърцата; в белия облак, който като музика дава прочувствения тон в облика на твоето съществуване; в сребърната светлика на луната, която прави дуката да се концентрира, за да си възвърне спомените; и в розовия цвят на зората, който вдъхва в нас вяра и любов - твоята душа се разширява във Вселената като прекрасно излъчване, за да пее за Любовта и Щастието. Твоята душа става голяма като твоите планини, и като незабелязан атом прониква в сърцето на всяко същество, което обича Доброто и Любовта. И където мине, Твоят Дух се превръща в сияние на светлина, и музика, и багри на вселенския ритъм. Твоите очи виждат в Безкрайността, където само малцина могат да достигнат. Вибрациите на твоята Душа са изпълнени само с Доброто. И достатъчно е само да помислим за Теб, за да почнем да чувствуваме щастието на живота. И в света на невидимото Ти твориш Любов, и в света на видимите форма стават реалност твоите светли мисли. И в света на твоите благородни стремежи се вижда да блести твоето чисто сърце. И растеш, и растеш, за да се слееш с Бога, в безкрайността на Вселената... Буенос Айрес, Аржентина

НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТ ЗА УЧИТЕЛЯ Този, който е бил поне веднъж в планината Рила, който е видял там красотата на Живата природа и е слушал Живото Слово на Великия учител, той е придобил неоценимо блага. И, сравнени с това благо, нищожни са богатствата, славата, разкоша и всички удобства на нашия обикновен земен живот. И какво можем да видим на планината? - Там ние ще видим Учителя и учениците на Великото Всемирно Братство, - новите хора, истинските човеци. Там ще се срещнем с братя и сестри с всеобгръщаща душа, със светъл, прозорлив ум, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Това са Живи Души, пробудени, способни да живеят интензивен духовен живот. Ний ще почувствуваме че там, във висините, се разрешава една велика задача - създава се нов свят, изгражда се новото здание на това Ново, което ще се роди в близкото бъдеще. Там ний ще влезем в съприкосновение с Източника на живота и ще възприемем трепета на други светове. По тези висини минават токове в милиони и милиарди волта, и този, чиито нозе докосват тези места, ще почувствува тяхното благотворно влияние. Там ще се слеем с Живата Разумна Природа, защото там всичко живее: и камъните, и водата, и въздуха и светлината - и всичко говори на своя език - дивния език на символите и образите. На тези висини ний можем да разберем скритата разумна дейност на Живата Природа и да осъзнаем това Ново, което сега се влива в света. И, слизайки от тези висини, ние не можем да не възкликнем: Да забравим старото, и да заживеем по новому! А по новому ще заживеем тогава, когато следваме учението на Христа. Учителят казва: „Проявете Любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа и на вашия Дух! И тогава ще бъдат верни и истинни словата на Христа: „Аз ще пребъда с вас до окончанието на века“. И казва още Учителят: „Всички хора вече живеят в окончанието на века, защото краят на века, това е краят на старите разбирания на човечеството и началото на новата ера на любовта, края на насилието и началото на мира и свободата, края на старото и началото на Новото. Рига, Латвия.

МАРГАРИТА БОРЕЛ ЗА УЧИТЕЛЯ Маргарита Борел, от Лион, Франция, пише в едно свое писмо: „... Изгаряйки на Божествения олтар всички мои лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен: желанието да служа на Всемирното Бяло Братство, което желание денонощно гори в мен. ... Аз вече правя това, доколкото мога, като превеждам, предимно на френски език, беседите на Учителя, за да ги разпространявам тук. Чрез радиостанцията в Лион аз се старая да заинтересувам слушателите за новия идеал. Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация.“

ПЕДРО ГАРЦИА ЗА УЧИТЕЛЯ Педро Гарция, от Цеута, Мароко, в едно свое писмо казва: „Беседите на Учителя са прекрасно четиво, еднакво полезно както за тялото, така я за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива прекрасни произведения.”

АНДЕРС РОЗЕНБЕРГ ЗА УЧИТЕЛЯ Андерс Розенберг от Швеция, дългогодишен вегетарианец, който е направил много за разпространението на вегетарианството в своята родина, посрещна с радост издаването на беседите на езика Есперанто, като ни съобщи, че се счита за член на Бялото Братство и ученик на Учителя. В друго свое писмо Андерс Розенберг пише: „Познавам добре Бахаизма, познавам религията Оомото, както и философските системи на индусите, но нищо не е, според моето мнение, тъй ясно и изразително, както учението на нашия Учител Петър Дънов. Учението на Учителя далеч превъзхожда другите философски системи и учения.

РЕНЕ ГЕНОН ЗА УЧИТЕЛЯ Големият френски окултист Рене Генон (René Guénon) се е изказал така за Учителя: „Учителят е истинския Пратеник на небето. Той не е слязъл на земята да основе една нова религия, защото има достатъчно религии; той не е дошъл да изгради една нова наука или ново социално движение. Учителят е най-големият духовен магнит, който е слизал досега на земята. Той ще намагнитизира своите ученици с магнетизма на Любовта, който те ще разнесат по цялата земя”.

ПИСАТЕЛЯТ ГАБРИЕЛ ГОБРОН ЗА УЧИТЕЛЯ Габриел Гоброн (Gabriel Gobron), известен френски писател, познат със своите книги за богомилите във Франция /албигойците/ пише във вестник „Льо Фратернист“ следното за книгата „Учителят говори“: „Тази книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов от София, на учениците на Всемирното Бяло Братство. Той е обновител на християнството, чрез пламтящия огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време. Това са страници за размишление за всички ония, които търсят”.

ПИСАТЕЛЯТ СТЕЛЛАН ЕНГХОЛМ ЗА УЧИТЕЛЯ Известният шведски писател Стеллан Енгхолм (Stellan Engholm), познат ни от някои свои книги-романи, преведени на есперанто, в едно свое писмо до редакцията на в. „Фратецо“ казва следното за Учителя: „Думите на вашия Учител, макар тъй прости, съдържат най-дълбоките мисли, които човек е изказал в наше време“.

ПИСАТЕЛЯТ АДОЛФ ФЕРРИЕР ЗА УЧИТЕЛЯ. Адолф Ферриер (Adolphe Ferrière) от Швейцария, известен писател, социолог и педагог, е издал на френски език книгата „Петър Дънов - един съвременен мистик“. Книгата е придружена с предговор от Морис Басан под заглавие „Учителят, и тези, които Го обичат”, и с портрета на Учителя от художничката Цветана Щилиянова. В тази книга авторът излага учението на Учителя, като прави паралел между него, древната окултна традиция, и някои по-съвременни мистици, като Райсбрюк Удивителни и Майстор Екарт.

ПОЕТЪТ АЛДО МАРКЕТИ ЗА УЧИТЕЛЯ Италианският поет Алдо Маркети е написал и отпечатал един хвърчащ лист със заглавие: „Новото време и силата на спиритуализма“. Между другото в този лист е казано: „От планините на България Учителят Дънов, големият философ, възвестява идването на Царството на Духа. В същото време във всички страни има разни прояви, които говорят, че наистина в света иде нещо ново“.

ПИСАТЕЛКАТА ЛАУРА ДИАНА ЛАГРАНЖ ЗА УЧИТЕЛЯ Италианската писателка Лаура Диана Лагранж, в книгата си „Светлина от Горе“, говори за Учителя на Бялото Братство в България като за един от малцината Учители на човечеството, които са дошли на земята да му дадат потик към нов живот и чието идване бележи началото на една нова ера в историята на човечеството.

ДЖИНО СОРДЕЛЛИ ЗА УЧИТЕЛЯ Джино Сорделли, основател и ръководител на окултно общество в Италия, в един превод на беседи на италиански език, се обръща със следните думи към Учителя: „Учителю, вашето Слово е насъщен хляб за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце. Във вас говори нашият Отец, с глас Божествен, слизащ от Небесата. Който дойде при вас, ще намери Пътя, Истината и Живота“.

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ РАЙНОВ ЗА УЧИТЕЛЯ Известният български писател и изкуствовед професор Николай Райнов, който беше окултист и член на Теософското Общество, е посетил Учителя в с. Мърчаево /през време на евакуацията на София - 1944 г./ На разговора е присъствал и брат Боян Боев. При сбогуването Никола Райнов е казал на Учителя: „С вълнение Ви благодаря за вашето велико дело и за всичко, което правите за подигане на българския народ, на славянството и на цялото човечество“.

ПРОФЕСОР ХУГО ЦЕРЕТТИ ЗА УЧИТЕЛЯ Професор Хуго Церетти, от Розарио де Санта Фе, Аржентина, е съобщил, че разпространява идеите и учението на Учителя чрез радиостанцията на този град.

ПРОФЕСОР ЛУИДЖИ БЕЛОТИ ЗА УЧИТЕЛЯ Обществото за психични изследвания „Алфа“ в Рим е издало книгата „На прага на невидимото“, в която е поместено едно стихотворение-акростих под заглавие „На Учителя“, написано от професор Луиджи Белоти от Венеция. Заедно със стихотворението е поместена и една статия със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София“. В началото на статията са дадени извадки из „Влиянието на слънчевата енергия“ от Учителя /из книгата „В Царството на живата природа“/. Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Петър Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а професор Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си да се прочете това стихотворение-акростих на професор Белоти в чест на Учителя Дънов - Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra“ във Венеция, чийто председател е професор Белоти. Това общество в Венеция, което професор Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия. Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности. Той развива голяма литературна дейност и произведенията му се четат от цялата будна интелигенция в Италия. В Италия има хора на науката, които считат за чест и щастие да бъдат ученици на Учителя. Не само библиотека „Алфа“, но и други списания в Италия печатат редовно всеки месец беседи от Учителя в италиански превод. От читателите на тези списания получаваме много писма, в които те изразяват своята радост и възхищение от тези беседи и изказват благодарността си към Учителя за знанието, за светлината, която Той им дава. Под ръководството на професор Луиджи Белоти в Венеция е основана „Италианска спиритуалистическа академия за наука, литература и изкуства“, с видни членове от Италия и от чужбина, между които са : професор Шарл Рише от Париж, професор Ал. Чиапарелли, от Флоренция, професор Ернесто Боццано, от Савона, професор Линда Ерари , от Рим, професор Тито В. Севера от Рим и др. Академията има за задача да изследва по-дълбоките сили и закони в природата, така наречената „Метапсихика“ или „Парапсихология“. НА УЧИТЕЛЯ НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ Духовен Ръководител на „Домус Ностра“ във Венеция, Душа велика, слязла на земята да носи на света високий идеал, Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар. * На правий път ни Ти поставяш. До дъното е слязло човечеството вече, залутано, безпомощно и сляпо, обвито в черен мрак, във кръг се то върти. * От Изток идва нова сила, на страдащий човешки род тя носи Светлина, нова вяра, мир и истинско добро - към Любовта и Мъдростта тя води. * Братя, новото знание ще прогони вашата скръб и към Божественото съвършенство ще ви поведе. Луиджи Белоти В италианският текст на това стихотворение думите са написани така, че като се четат първите букви на всеки стих от горе надолу, получават се думите: „Ал Маестро Петер Даноф“ /На Учителя Петър Дънов/. В оригинала това стихотворение е напълно издържано в художествено отношение. Дадения тук превод е само дословен.

ПРОФЕСОР АЛФРЕД ЛОМОНИЕ ЗА УЧИТЕЛЯ Двадесет души французи предприехме тази година едно пътуване до София, за да прекараме три седмица при Учителя Петър Дънов. Какво значи това? - То значи, че неговото учение представя за нас нещо жизнено, което създава занапред една неразривна духовна връзка между България и нас. Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя, за да бъдем спечелени и да почувствуваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов, която е красота и доброта. Преди години ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя единствен и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намерихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които име всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева”, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че целият наш живот се преобрази завинаги от тях, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат от своя страна чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука за живота, която почива на Любовта: именно Любовта и почитта към природата ни разкриват нежните най-съкровени тайни; именно Любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от всички люде на добрата воля; а пък Любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тази възвишена философия се предава чрез музиката и Паневритмията - възвишени Божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните упражнения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на Рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-те души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот такъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя, са създали образец на човешко братство. От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе, за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живата любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия. Орфей се завърна на земята! - Не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира - а и да слее и обедини хората с песните, Паневритмията и примера на Евангелската Любов! Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имахме предимството да бъдем между първите звена на тая верига на Любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, въпреки всички общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие всички народи и най-после ще им донесе мир и щастие! Алфред Ломоние Професор в Историко-филологическия факултет на Университета в Тулуза.

ПРОФЕСОР ДУНСТАНО КАНЧАЛИЕРИ ЗА УЧИТЕЛЯ Италианският професор Дунстано Канчелиери, живущ по това време в Триполи, Либия /тогава Либия беше италианска колония/, е дал тълкувание на някои мисли из книгата на Учителя „Светът на великите души“. В това си тълкувание той разглежда една мисъл от Учителя подробно в триизмерно осветление: от гледището на нейното значение за физическия свят, за духовния свят и за Божествения свят. Относно влиянието, което тази книга указва върху тези, които я четат и медитират върху нея, професор Канчелиери изнася подробно своя опит като между другото казва, че като е медитирал в продължение на повече от година върху един стих всеки ден, той се е изпълнил с такава светлина, сила и бодрост, че се почувствувал истински подмладен, макар да наближавал тогава седемдесетгодишна възраст.

ПРОФЕСОР АЛБЕРТ АЙНЩАЙН ЗА УЧИТЕЛЯ По случай смъртта на Айнщайн, френското радио е предало следното негово изказване за Учителя: „Целият свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България“. На един международен конгрес на мира проф. Айнщайн запитал двама българи професори: „Познавате ли Учителя Петър Дънов?“ Те му отговорили, че това е един обикновен човек. Тогава Айнщайн им възразил: „Съжалявам че сте българи, а не го познавате“. Тези сведения са съобщени от брат Боян Боев пред събрание на учители от Братството, на 22 април 1955 година. От същия източник са и сведенията за Далай Лама и за Онисабуро Дегучи, продиктувани от Боян Боев лично на автора на този сборник.

ГЛАВНИЯТ РАВИН ДАНИЕЛ ЦИОН ЗА УЧИТЕЛЯ Даниел Цион, главен равни на България и такъв на Централната синагога в София, който почина преди няколко години в Израел, беше един от преданите и ревностни ученици на Учителя. Той много често посещаваше Учителя на „Изгрева“, идвал е и в лагера на Братството в Седемте рилски езера. И Учителят се отнасяше с особено внимание към него. Макар ученик на Учителя, Даниел Цион продължаваше да изпълнява своята длъжност като главен Равин. В разговорите си с него, Учителят, между другото, го е напътвал към мисълта, че еврейството трябва да приеме Христа и че трябва да се работи в това направление. Знаейки много добро, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е старал по всички възможни начини да внесе тази идея всред световното еврейство. В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и помолил Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение. Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев, но тъй като последният по това време бил много зает, това задължение минало върху брат Йордан Андреев. - Тогава, казва брат Йордан, аз бях още млад и беден студент. И аз самият се смятах за начинаещ в учението, без достатъчно познания, но по настояването на брат Лулчев поех върху себе си възложената ми задача. От тогава насетне, цели три годили аз редовно посещавах дома на равин Даниел Цион, като заедно четяхме беседите и дълго време след прочитането на беседата, разговаряхме върху нейното съдържание и тълкувахме по-съществените мисли в нея. Винаги, преди да ме изпрати, равин Даниел Цион ми давеше отличен обед, нещо което при тогавашното ми безпаричие имаше голямо значение за мен. По-късно, като видя, че не съм достатъчно добре облечен за зимата, равинът ме облече с нов, хубав балтон. Може да се зададе въпроса: Прие ли равин Даниел Цион Христа, към което го напътваше Учителят? - Да! - ще отговорим, ако се гледа на съществото на нещата. Равин Даниел Цион прие Христа по дух, и Го прие напълно и безрезервно, а това именно е същественото, което не е изпълнено от мнозина, които са приели Христа само по форма и се наричат с неговото име. Че това е така, достатъчно ще бъде да разгърнем една от книгите на равин Даниел Цион, например „Тройният път на новия човек“ - беседа за народа. Заключението на книгата завършва с думите: „Един Бог, една религия, един народ!“ Какво по-голямо и по-пълно християнство от това? По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир!“ равина Даниел Цион казва следните трезви истини: „Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите“ „Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение“ „В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда“. „Преди всичко, участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство.“ „Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертват най-хубавата си възраст за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили ся най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението.“ „Да се даде пълна свобода на всичките народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение“. „На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да игнорират изцяло нуждата от проливаме на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този който убива, при какъвто и да е случай, и по каквато и да е причина“. „Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир“. Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите на новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой. За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората”. На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка. Така, идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство новия път - единствения спасителен път - пътя към Христа! Днес световното еврейство и специално еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно, въпроса, спора с арабския свят. Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки и с хитрувания и отлагания - не ще се разреша. И нека евреите не си правят никакви илюзии, нека на нищо друго не се надяват - никакви свръхоръжия не ще им помогнат. Изобщо, не трябва да се разчита на никакво оръжие. Този въпрос от който е заинтересувано цялото човечество, ще се разреши само по пътя на Любовта - по пътя сочен от Христа. Няма друго разрешение. Никакви пазарлъци не ще помогнат. Евреите и арабите трябва да заживеят като братя, като истински братя, каквито и наистина са. - Това е разрешението! Да не се прави разлика между евреин и арабин, както в Йерусалим, така и по цялата израелска територия. Могат да живеят по братски тези два народа. Само трябва да се надживее Мойсеевия закон и да се приложи Христовия. Спасението на евреите е в приемането на Христа - на Любовта. Тогава и арабите ще станат съвсем други. „Нашето минало ни е довело до сегашното положение. Затова нека опитаме нов път” - казва равин Даниел Цион.

АРХИЕПИСКОП ХЮЛЕТ ДЖОНСЪН ЗА УЧИТЕЛЯ Кентерберийският архиепископ Хюлет Джонсън, лауреат на ленинска награда като борец за мира, при посещението си в България пожела да се срещне с представители на всички църкви и духовни движения у нас. Той посети всички и проучи тяхното духовно състояние. Най-после, след среща с представители на Братството, той отишъл и на „Изгрева“, дето бил посрещнат най-сърдечно от изгревчани, макар и да не бил предупредил за идването си. Тук той бил обгърнат от такава атмосфера на любов и братство, спонтанно избликнали от присъстващите братя и сестри, което му направило много силно впечатление. Трогнат от това, преценявайки разликата в състоянието на духовните движения и църквите в България, архиепископ Хюлет Джонсън казал пред изгревчани дословно? „Живот намерих само тук !“ Освен това, пред свои познати българи, Хюлет Джонсън е заявил: „Най-много ми хареса вашият „Изгрев“. Французите ни задминаха обаче, като разпространяват масово учението на Учителя Петър Дънов. Сега ние ще си заплануваме да ги надминем“. Напускайки България, архиепископ Джонсън е взел със себе си литература на Братството на френски и английски езици.

ПАПА ЙОАН XXIII ЗА УЧИТЕЛЯ Папа Йоан XXIII, преди да бъде избран за такъв в 1958 година, живя дълго време в България, като представител на Католическата църква у нас. Тук той беше познат под името Монсиньор Ронкали. Познавайки отлично български език, Монсиньор Ронкали през време на пребиваването си в България, се запознава основно е беседите на Учителя. Когато той живял в Пловдив, много католици под негово влияние са почнали да посещават събранията на Бялото Братство в този град. Монсиньор Ронкали се е изказал за Учителя така: „В днешната епоха, в която живеем, най-големият философ, който живее на земята, това е Петър Дънов”. Сестра Анина Бертоли, италианка, е слушала по радиото встъпителната реч на Йоан XXIII, след провъзгласяването му за папа, отправена към всички католици по света и към цялото човечество. Според нея, цялата тези реч е била изцяло проникната от духа на Учителя. Мислите, идеите, които той изказвал, самите изрази, напомняли словото на Учителя. Тя имала впечатлението, че чрез устата на папа Йоан XXIII говори самия Учител. Известно е на всички, които са следили внимателно световната преса по времето на Йоан XXIII, че той внесе нов, съживителен и обновителен дух в католическата църква, в нейните прояви и отношения към световните събития и към живота въобще. Преди всичко той се постара да извади, да освободи католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били характерни за нея в миналото. Той се постара да я освободи от нейната откъснатост, от нейната незаинтересованост от живота, от парливите въпроси на деня, от световните събития, и да я направи заинтересован участник във всичко, от което зависи съдбата на народите и на човечеството. И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви. /За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега доста често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи, против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност, безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантската и на Православната църква, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт.