Ани

РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЗА УЧИТЕЛЯ Боян Боев, един от най-близките ученици на Учителя, когато бил за първа година студент в Германия, и преди да познава още Учителя, отива при Рудолф Щайнер, големия ясновидец и основател на антропософското движение, като му казва, че иска да стане негов ученик. Щайнер обаче му казва: Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България - като се завърнеш там, ти ще станеш негов ученик. Щайнер казал също, че поради това България е една много важна страна и че на нея и на цялото славянство предстои да играят голяма роля в бъдещето. - Поради това изказване, казва брат Боян Боев, към нас, българските студенти, се отнасяха тогава с особено внимание и уважение. Боян Боев съобщава също следното: - През време на евакуацията /поради бомбардировките над София в 1944 година/, след една неделна беседа в село Мърчаево, запитах Учителя: „Учителю, идат ли тук, на вашите беседи, някои от големите окултисти, намиращи се в другия свят?“ Учителят отговори: „Да. Между другите, тук редовно идват Седир и Рудолф Щайнер. Последният току що беше тук и ми каза: „Учителю, чудно ми е как можете да изразявате такива велики идеи и мисли на тъй прост и общодостъпен език“. /Известно е, че по-голямата част от творчеството на Рудолф Щайнер е дадено на един високо интелектуален и мъчно достъпен за обикновения читател език, нещо което се обуславя до голяма степен от отвлечената материя, която той трактува в главните си съчинения: тълкуванията на Битието, на Евангелията и Откровението, както и цяла още редица специални лекции. Нужна е голяма подготовка - пълно познаване на окултизма и на духовните въпроси, за да бъде разбран Щайнер в тия му съчинения. В случая ще добавим, че Учителят се е изказал за Рудолф Щайнер - че той е прероденият Питагор, основателя на Окултната школа в Древна Гърция и Италия. От всичко това става ясно, че учението и литературата, създадени от Рудолф Щайнер и от неговите близки последователи, са преди всичко за интелектуалци и то за такива интелектуалци, с духовна насоченост на своя ум и интереси. За разлика от това, учението на Учителя е общодостъпно: в него има храна за всички. То е за цялото човечество. И най-големият интелектуалец, както и най-обикновеният човек, ще намерят в беседите и лекциите предостатъчно духовна храна, отговаряща на тяхното развитие, на техните нужди и търсения. Всеки ще намери, всеки ще взема от там това, което е за него. Такова е учението на Мировия Учител - то е за всички./

ОНИСАБУРО ДЕГУЧИ ЗА УЧИТЕЛЯ Един българин в 1936 година обиколил много страни, за да проучава религиозните и окултните течения в света. Той отива в Япония и се среща с Онисабуро Дегучи, вожда на мощното духовно движение „Оомото“. Той казал на Дегучи: „Кой е истинският път? Аз намиран Вас за истинският Учител“. Дегучи му отговорил: „Аз съм ученик, а не Учител. Учителят е в България!“ Тогава му показва портрета на Учителя и го пита: „Познаваш ли това лице?“ Българинът казва, че не го познава. Дегучи му казва: „Този е истинският Учител!“ И му дава съвет, като дойде в България, да се срещне с Учителя.

ДАЛАЙ ЛАМА ЗА УЧИТЕЛЯ Няколко българи, пътуващи в Далечния Изток, пожелали, между другото, да посетят и Далай Лама, върховният духовен глава на будистите, живеещ тогава в Лхаса, столицата на Тибет. Този ден Далай Лама не приемал, но като се научил че посетителите са българи, наредил да бъдат поканени. През време на приема той им показал един портрет на стената в приемната си, представляващ Учителя в цял ръст. Далай Лама казал на учудените българи, някои от които дори не били чували за Учителя: „Това е моят Учител!“ След това Далай Лама се изказал така за учението на Учителя, който работи в България: „Това е една Светлина, която сега е забулена от облаците, които са обгърнали цялата земя, но когато се разчисти атмосферата, тази светлина ще залее целия свят“.

ДЯЛ ТРЕТИ СВЕТЪТ ПРИЕМА УЧИТЕЛЯ /Исказвания за Учителя, учението и беседите от Франция, Германия, Швеция, Швейцария, Италия, Белгия, Латвия, Естония, Полша, Югославия, Чехословакия, Аржентина, Япония, Тибет, Англия, Съединените щати, Канада, Унгария, Румъния, Египет, Австралия и др./ КРИШНАМУРТИ ЗА УЧИТЕЛЯ Когато приближените ученици на Кришнамурти го запитали, дали чрез него ще се прояви Мировият Учител, той отговорил: - ТЪРСЕТЕ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ! През 1932 година в град Оомен, Холандия, се състоял голям конгрес на ордена „Звездата на Изток“, създаден от Теософското общества. На този конгрес, на който присъствали теософи от целия свят, по предварителни решения на водачите на световното теософско движение, Кришнамурти трябвало да бъде провъзгласен за Миров Учител. Обаче още при откриването на конгреса Кришнамурти казал: - Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировият Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук, между нас. Мировият Учител е в България, на този конгрес в Оомен е присъствал от България Софрони Ников, председател на Теософското общество в България, който е съобщил горното на брат Георги Куртев, когато му е гостувал в Братската градина край Айтос. Кришнамурти тогава казал и следното: „Аз ще продължа да работя за Божието дело, обаче наравно с вас, като равен на вас“. И наистина, според сведенията, които имаме, Кришнамурти развива голяма дейност за Божието дело в Америка, Европа и другаде. Факта, че Кришнамурти не се възгордя, не се подаде на изкушението, пред което беше поставен - да се провъзгласи за Миров Учител - факта, че той прояви истинско смирение и ясно съзнание за своята роля в духовната обнова на човечеството, както и това, че пред неговия вътрешен взор се разкри кой е истинският Миров Учител, ни го прави още по-симпатичен.

Словото на Мировия Учител Сава Калименов Дял трети. СВЕТЪТ ПРИЕМА УЧИТЕЛЯ /Изказвания за Учителя, за учението и беседите от Франция, Германия, Швеция, Швейцария, Италия, Белгия, Латвия, Естония, Полша, Холандия, Югославия, Аржентина, Япония, Тибет, Англия, Съединените щати, Канада, Унгария, Румъния, Египет, Мароко, Австралия, Финландия/ Кришнамурти за Учителя Далай Лама за Учителя Онисабуро Дегучи за Учителя Рудолф, Щайнер за Учителя Папа Йоан XXIII за Учителя Архиепископ Хюлет Джонсън за Учителя Равин Даниел Дион за Учителя Професор Алберт Айнщайн за Учителя Професор Д. Канчелиери за Учителя Професор Алфред Ломоние за Учителя Професор Луиджи Белоти за Учителя Професор Хуго Церетти за Учителя Професор Николай Райнов за Учителя Писателя Джино Сордели за Учителя Писателката Лаура Диана Лагранж за Учителя Поетът Алдо Маркети за Учителя Писателят Адолф Ферриер за Учителя Писателят Стеллан Енгхолм за Учителя Писателят Габриел Гоброн за Учителя Писателят Рене Генон за Учителя Андерс Розенберг, Швеция, за Учителя Педро Гарциа, Мароко, за Учителя Маргарита Борел, Франция, за Учителя Николай Калерт, Латвия, за Учителя Художникът Алиандро Хидалго, Буенос Айрес за Учителя Йозеф Доблер, Белгия, за Учителя Поетесата Мара Белчева за Учителя Писателят Стоян Ватралски за Учителя Елисавета Кидалова за Учителя Изказвания за Учителя от Латвия Изказване за Учителя от Канада Изказване за беседите Друго изказване за беседите Изказване за беседите от Швейцария Изказване за беседите от Югославия Изказване за беседите от Аржентина Изказване за беседите от Съединените щати Изказване за беседите от Италия Писмо от Белград Писмо от Лион, Франция „Херолдо де Есперанто“ и други периодични издания за беседите Паневритмия в Стокхолм Гости от чужбина Французи при Учителя в Рила Речта на проф. Алфред Ломоние пред Учителя и учениците в Рила Изказване на Д-р Роже Фаетоз, Париж Словото на французите при заминаването им (на 28 август, 1939 г.) Писмо от Жул Ербен, Франция В-к „Льо Фратернист“ за Учителя Писмо до Учителя (от Франция) Идеите на Всемирното Братство в чужбина Едно изказване за Паневритмията Песни и танци на Слънцето Паневритмия във Варшава Писма от Полша Сп. „Хейнал“, Варшава, за Всемирното Братство Между българските приятели, от Д-р Иво Хенгстер, Загреб, Югославия В страната на розите - На гости на Великия Учител, от Елисавета Кидалова, Белград Изгрев - градът на Слънцето, Елисавета Кидалова Паневритмия, Елисавета Кидалова Гости от Югославия. Издания на сръбски език Аржентина, Буенос Айрес Аржентина, Санта Мария Бразилия Чехия Писмо от Египет Писмо от Израел Латвия, писма от Рига Румъния Австралия Естония: „На гости на Великия Учител в България“ от Валтер Урб Корея Германия: „Пионери на една нова култура“, из в-к „Реформблат“ Холандия, сказка от Агнеса Хофман на Изгрева Япония, из спис. „Оомото“ Съединените щати: „Братството в България - семе за Шестата цивилизация“ Писмо от Финландия Изпращането на Никол Едно официално изказване за Учителя Кои и какви са Белите братя, от Стоян Ватралски: 1. Моето гостуване и плен у белите братя 2. Молитвено тържество пред изгрев слънце 3. Дънов Бъдещето на България - /Из в-к „Братство“, 1933 г./ * * * Дял четвърти СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ Из спомените на Паша Теодорова 1. Пътят на Словото 2. Новите скрижали 3. Палящите искри 4. Аурата на Учителя Из спомените на Милка Периклиева 1. Когато Небето пожелае да ти даде нещо 2. Ангелският хор 3. Той виждаше и надалече 4. Новият човек Из спомените на Райна Каназирева Из спомените на Мария Райчева Из спомените на Георги Радев Спомени от Мърчаево Из спомените на Руси Караиванов. 1. За бъдещето на славянството 2. Съветският офицер Последната екскурзия на Учителя до Мусала * * * Дял пети СТИХОТВОРЕНИЯ И ДРУГИ Учителят, Мара Белчева Към Беинса Дуно, В. Учителят, Олга Славчева Учителю! Х. Учителят говори! - Райна Каменова България, Весела Несторова Химн на Обединените народи Кормчия, Г. Две думи, Димитринка Антонова Новата Ева, Аврора На беседа, Саша Светлинов Идвайте, светли души! Петунии на „Мястото на Учителя“ Айтос - Братската градина - Денят на Учителя Тази безкрайна светлина! Честита пролет! Великата Пролет Към обединена Европа Излъчвай любов! Без страх! Послесловие

ПОСЛАНИЯ – СЪДЪРЖАНИЕ 1. Без заглавие, 22 септември 1963 2. Без заглавие, 27 декември 1963 3. Без заглавие, 22 март 1964 4. Сто години, 12 юли 1964 5. Без заглавие 22. септември 1964 6. Без заглавие 27. Декември 1964 7. Без заглавие, 22 март 1965 8. Той иде, 12 декември 1965 9. Без заглавие, 22 септември 1965 10. Новото, 27 декември 1965 11. Живото пространство, 22 март 1966 12. Срещата с Учителя, 12 юли 1966 13. Без заглавие, август 1966 14. Без заглавие, 22 септември 1966 15. За служенето, 27 декември 1966 16. Без заглавие, 22 март 1967 17. Среща с Божията Любов, 12 юли 1967 18. Небесният хляб август, 1967 19. Най-важната работа, 22 септември 1967 20. Денят 27-и декември, 27 декември 1967 21. „Той заповядва и на добрите, и на злите“, Нова година 1968 22. Вечният живот, 22 март 1968 23. Без заглавие, 12 юли 1968 24. Без заглавие, август 1968 25. Учителя и Неговото слово, 22 септември 1968 26. Посещение, 27 декември 1968 27. Новата 1969 година, Нова година 1969 28. Празникът на Пролетта, 22 март 1969 29. Човекът, който живееше с Бога, 22 март 1969 30. Изкуството да живеем с Бога, 12 юли 1969 31. Всемирният език август, 1969 32. „Домът Господен“, 22 септември 1969 33. Живот вечен, 27 декември 1969 34. 1970. Нова година 1970 35. Песни и танци на Слънцето, 22 март 1970 36. Живият хляб, 12 юли 1970 37. Образният език на Природата, август 1970 38. Обхода на Любовта, 22 септември 1970 39. Единството, 27 декември 1970 40. Живото пространство, Нова година 1971 41. Слънцето, 22 март 1971 42. Син человечески, 12 юли 1971 43. Пътят на вярата, август, 1971 44. Без заглавие, 22 септември 1971 45. Йоан Предтеча, 27 декември 1971 46. „За онези, които Го любят“, Нова година, 1972 47. Законът на правдата, 22 март 1972 48. Молете се за обединението на Европа, 22 март 1972 49. Послание от Учителя, 12 юли 1972 50. Без заглавие, август, 1972 51. Очакване, 22 септември 1972 52. „Жал ми е за народа“, 27 декември 1972 53. Новата година Нова година, 1973 54. Първият велик закон, 22 март 1973 55. Живот за Цялото, 1 юли 1973 56. Син человечески, август 1973 57. Ученикът 22 септември 1973 58. Словото, 27 декември 1973 59. Единството, 22 март 1974 60. Без заглавие, 12 юли 1974 61. Учител и ученик, 22 септември 1974 62. Без заглавие, (липсва 1. стр. със заглавието), 27 декември 1974 63. Камъкът, 22 март 1975 64. Без заглавие, 27 декември 1975 65. Дом, построен на канара, 22 март 1976 66. Последната пасха, 12 юли 1976 67. Новият човек, август 1976 68. Пътят на синовете Божии, 22 септември 1976 69. Бялото Братство, 27 декември 1976 70. Чистото сърце, 22 март 1977 71. Утешителят, 12 юли 1977 72. „Изяви ми се!“ август 1977 73. Множение, 22 септември 1977 74. Богомилското учение, 27 декември 1977 75. „Денят на равноденствието“, от Учителя 22 март 1978 76. Сила и живот, 12 юли 1978 77. Тези трите, 22 септември 1978 78. Единството, 27 декември 1978 79. Братство, 22 март 1979 80. Живот вечен, 12 юли 1979 81. Духът Божий, 22 септември 1979 82. Духът диша където си ще, 27 декември 1979 83. Двата пътя, 22 март 1980 84. Трагедията при жертвеника, 12 юли 1980 85. Мирът, август 1980 86. Всемирният език, 22 септември 1980 87. Бялото Братство, от Учителя; Световният мир, 27 декември 1980 88. Мирът, 22 март 1981 89. Чистите по сърце ще видят Бога, 12 юли 1981 90. Кратки сведения за българите, 12 юли 1981 91. Пространството август, 1981 92. Учителя и Неговото слово, 22 септември 1981 93. „Той заповядва и на добрите, и на злите“, 27 декември 1981 94. Домът Господен, 22 март 1982 95. Домът Господен II, 12 юли 1982 96. „Вие сте солта на Земята“, август 1982 97. Двата пътя, 22 септември 1982 98. Великата Магнаурска школа, 27 декември 1982 99. Изворът на Доброто. Нова година, 1983 100. Живот вечен, 22 март 1983 101. Живот вечен II, 12 юли 1983 102. Правдата август, 1983 103. Мисли на ученика, 22 септември 1983 104. Пределът. (Мисли на ученика,) 27 декември 1983 105. „Изяви ми се!“(Мисли на ученика), 22 март 1984 106. Школата, 12 юли 1984 107. Школата II, август 1984 108. Ученикът, 22 септември 1984 109. Благодарете! 27 декември 1984 110. Любовта е условие за изява на Бога, Нова година, 1985 111. Мир и Братство, 22 март 1985 112. Без заглавие, 12 юли 1985 113. Без заглавие, 22 септември 1985 114. „Ти до Бога се докосваш“, Коледа 1985 115. Космическото съзнание, 27 декември 1985 116. Пътят Господен, Нова година 1986 117. Иночеството, 22 март 1986 118. „Свободни сте!“ 12 юли 1986 119. Едното, 27 декември 1986 120. Животът, 22 март 1987 121. Бог е Любов! 12 юли 1987 122. Силата на молитвата август, 1987 123. Без заглавие, 22 септември 1987 124. Без заглавие, 27 декември 1987 125. Живот изпълня Всемира, 22 март 1988 126. Отговорността, 12 юли 1988 127. Изкуството да живеем август 1988 128. Новото човечество, 22 септември 1988 129. Връзката, 27 декември 1988 130. Вярата, 22 март 1989 131. Словото, 12 юли 1989 132. Иде час, и сега е, август 1989 133. Великото семейство – „Домът Господен“, 22 септември 1989 134. Иде новото човечество, 27 декември 1989 135. Домът Господен, 22 март 1990 136. Аурата на Учителя (като Послание от Сестра Паша Теодорова) август, Събор, 1991

1991. 12 юли - Петровден 1991. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. Песента „Бершид Ба“ · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „В начало бе Словото“ · 5. Евангелия: Матей - 5 гл., 1 - 12 ст. Марко - 1 гл., 16 - 20 ст. Лука - 12 гл., 13 - 21 ст. Йоан - 16 гл., 12 - 16 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Денят на Доброто“, „Сила и живот“ 3. серия, 1919. · 7. Песента „Бог е Любов“ · 8. Послание: „Сила и живот“, от 1978 г. · 9. „Отче наш“ · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). ПОСЛАНИЕ - Посланието за Петровден, 1978 г. * * * Съборни дни 19 - 21 август 1991. НАРЯД - 19 август, 6 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. Песента „В начало бе Словото“ · 3. Молитвата на Братството · 4. Песента „Фир Фюр Фен“ · 5. Евангелия: Матей - 17 гл., 1 - 8 ст. Исайя - 8 гл., 1 - 8 ст. Йоан, 1. послание 1 гл., 1 - 5 ст. Деяния на апостолите - 3 гл., 1 - 10 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Божествена радост“, т.“Божествен и човешки свят“, Рила, 1940. · 7. Песента „Бог е Любов“ Послание: „Спомени от Търновските събори“ (?) · 8. Молитвата „Пътят на Живота“ · 9. „Отче наш“ · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ * * * НАРЯД - 20 август, 6 ч. вечерта · 1. Песента „Благословен Господ Бог наш“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Светлината („Добрият път“) · 4. Прочит: Евангелие от Марка - 9 гл.,1 - 9 ст. Изход - 14 гл., части Деяния на апостолите - 9 гл., 32 - 42 ст. Послание към Колосяните - 1 гл., 12 - 20 ст. и 2: 9. · 5. Беседа от Учителя: „Проветряване“, т. „Божествен и човешки свят“, рилски, 1940. · 6. Песента „Благословен от Бога, Ти ...“ · 7. Послание: „Аурата на Учителя“ от сестра Паша Теодорова · 8. „Отче наш“ · 9. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ * * * ПОСЛАНИЕ АУРАТА НА УЧИТЕЛЯ Видях аурата на Учителя няколко пъти, и то обикновено в неделен ден, след беседата, която Той държеше редовно от 10 до 11,30-12 ч. преди обяд. Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някоя от другите беседи, които Учителя изнасяше в сряда, петък и неделя в 5 ч. сутринта? Аз така си го обяснявам: неделните беседи винаги биваха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по-продължително. Когато за първи път видях аурата на Учителя, изненадах се много, защо-то дотогава имах друга представа за човешката аура. Нали още от детство виждах образи на светци в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: цветна обвивка с багрите на спектъра обгръщаше тялото на Учителя от главата до основата на краката. Тази цветна светлинна обвивка имаше форма на елипса, която обграждаше цялото тяло като яйце и тялото като че ли се губеше в нея. Ясно виждах образа на Учителя, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я долавях, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата. Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време. Светлинните багри не бяха наредени, както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично - някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Цялото сияние представляваше прекрасен разноцветен букет. Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата. Когато Учителя застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра, застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената и пр. Но която и багра от спектъра да доминираше, останалите повече или по-малко бяха запазени. Така че, ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна. Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали. Сестра Паша Теодорова * * * НАРЯД - 21 август, 6 ч. вечерта · 1. Песента „Ще се развеселя“ · 2. Песента „Бершид Ба“ · 3. Песента „Венир Бенир“ · 4. Добрата молитва · 5. Прочит от Писанието: Лука - 9 гл., 28 - 36 ст. Йоан - 14 гл., 15 - 18 ст. Йоан - 16 гл., 12 - 16 ст. Откровение - 3 гл., 7 - 13 ст. · 20 гл., 1 - 3 ст. · 21 гл., 1 - 8 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Изостаналите укрухи“, т. „Вехтото премина“, неделни 9.серия, 1927. · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. „Славата Господня“ (видение на Учителя) (?) · 9. „Отче наш“ · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ *** За 1991 г. липсват наряд и послание за 22 март

1990. 22 март - Първият ден на Пролетта НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. 91. псалом (с песен) · 2. 23. псалом · 3. Песента „Фир Фюр Фен“ · 4. Добрата молитва · 5. Песента „Вехади“ · 6. Молитвата на ученика („Господи на Светлината...“) · 7. Песента „Имаше человек...“ · 8. Евангелия: Матей - 12 гл., 30 - 37 ст. Марко - 8 гл., 1 - 9 ст. Лука - 6 гл., 19 - 46 ст. Йоан - 14 гл., 1 - 18 ст. · 9. Песента „Вътрешният глас на Бога“ · 10. Беседа от Учителя: „Разумните кротки“, т. „Голямото благо“, неделни, 11.серия, 1929. · 11. Молитвата на Братството · 12. Послание от брат Борис: „Домът Господен“ · 13. „Отче наш“ · 14. Формула: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно със Бога.“ (три пъти) · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ ДОМЪТ ГОСПОДЕН „Едно желае душата ми и него винаги ще диря -да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ Божественият порядък обгръща всичко. Учете, за да пребъдвате винаги с него. От какво се смущавате? Всичко, което не е в съгласие с великия Разумен ред, ще отпадне. Само онова, което Е в съгласие с Божествения ред, ще остане. Разумният свят има свой център. Винаги прибягвайте към Него, когато решавате някоя трудна задача. „Домът Господен“ - Разумният свят - Той ръководи всичко. Това е Волята Божия - не да унищожаваш враговете си, а да повдигнеш и спасиш враговете си. „Молете се за ония, които ви гонят.“ „Не дойдох да погубя, но да спася.“ „Бог не съизволява в смъртта на грешния.“ Защото Бог е Любов. Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожават враговете си. Ето кое не е възможно. Да общуваш с Божествения свят, да разговаряш с великите Братя, които живеят там, да виждаш красотата на Божествения Живот и да я разбираш, да те учи Бог чрез своя Дух, да ти разкрива Мъдростта, вложена в Битието - това е Пътят на ученика. Това е Школата на Учителя - „Домът Господен“. Школата на Учителя е път на освобождение. Това е святата наша Работа. От Братския съвет София, март 1990 * * * 22 септември - Начало на Учебната година 1990. НАРЯД Начало 6 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. Формула: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“ (три пъти) · 3. Песента „Духът Божий“ · 4. Евангелия: Матей - 4 гл., 1 - 11 ст. Марко - 4 гл., 1 - 9 ст. Лука - 8 гл., 19 - 21 ст. Йоан - 1 гл., 43 - 51 ст. · 5. Беседа от Учителя: „В Божественото училище“, от т. „Божествен и човешки свят“, 1940. · 6. Песента „Бог е Любов“ · 7. Послание от Братския съвет от 1965 г. · 8. Песента „Бершид-Ба“ · 9. „Отче наш“ · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 11. Гимнастически упражнения Братска вечеря (където има условия). ПОСЛАНИЕ - Посланието за Съборните дни от 1965 г. („За този, който служи на Бога, всичко в света е живо и в движение“, Учителя) Липсват наряди и послания за 12 юли, Съборните дни, 27 декември.

1989. 22 март - Първият ден на Пролетта НАРЯД Започва в 5 ч.сутринта: Размишление: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина своего Единороднаго, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има Живот Вечен...“ · 1. Добрата молитва · 2. Песента „Духът Божий“ · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „Вътрешният глас на Бога“ · 5. Молитвата на Братството · 6. 91. псалом (песента) · 7. Евангелия: Матей - 13 гл., 24 - 30 ст. Марко - 14 гл., 3 - 10 ст. Лука - 9 гл., 18 - 28 ст. Йоан - 3 гл., 1 - 21 ст. · 8. Песента „Имаше человек, проводен от Бога...“ · 9. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 10. Беседа от Учителя: „Гредите на живота“, от т. „Просветено съзнание“, ООК, 1931. · 11. Послание от брат Борис: „Вярата“ · 12. Песента „До' ще ден!“ · 13. „Отче наш“ · 14. Малка молитва на ученика: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен план за ДелотоТи и ние да бъдем Твои работници всякога!“ · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Първия ден на пролетта ВЯРАТА Едно свещено право има всеки човек - да мисли, да чуВства, да Вярва. Той си има своя вяра. И ако някой се опита да пренебрегне това негово право, той го брани; той презира силата, заплахата, страданията, смъртта - той става герой, мъченик. И най-незначителният човек има тази сила! -„Те ще опазят Словото!“ Вярата е въпрос на виждане - виждане със сърцето. Който обича Истината, не е безверник; който върши добро, не е безвер-ник; който служи на Правдата, не е безверник; който носи една Божествена Идея, има вяра - какъвто и да се нарича всеки от тях, това са хората на Братството по цялата Земя. Вътрешната сила е, която ги свързва и обединява. Има ли тази връзка, могат да възникнат и общества, и организации. Но те са само дреха, огнища на живота; огънят е важен. Ние сме Братство, ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Дом, основан на „канара“ ( Единния, Мощния) устоява на всички бури и порои. Дом, основан на „пясък“ (множество, маса), като дойдат бурите, пороите, ще рухне, и крушението на този дом ще бъде голямо. „Зидате се на дом духовен!“ Както клетките в организма се събират и образуват органи и системи, тъй и човешките души са свързани с дълбоки вътрешни връзки и вършат обща работа, ако и отвън да не се познават. Един Живот тече в тях, една мисъл - това е Братството. Вярата - това е силата, която чувства душата, когато вижда Божия Дух и чувства Единството си с Него. Божият Дух работи днес в света, и то в човешките души, и във всички условия. Имай вяра в Него! Той устройва всичко! Той те люби! Брат Борис София, март, 1989 г. * * * 12 юли - Петровден 1989. НАРЯД Започва в 5 ч. с.: · 1. Песента „Вехади“ · 2. Песента „Станник съм на този свят“ · 3. Малка молитва на ученика: „Обични ми Учителю, бъди винаги с нас! Учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, упази ни за Твоето Дело!“ Амин · 4. Тайна молитва (свободна) · 5. „Аум“ · 6. Добрата молитва · 7. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 8. Евангелия: Матей - 12 гл., от 46 ст. до края Марко - 12 гл., 28 - 34 ст. Лука - 12 гл., 13 - 34 ст. Йоан - 12 гл., от 44 ст. до края · 9. Песента „Духът Божий“ · 10. Слово от Учителя: Първи слова, дадени през 1903. · 11. Песента „В начало бе Словото“ · 12. Послание от брат Борис: „Словото“ · 13. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Петровден - 12 юли, 1989 година СЛОВОТО „В начало бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог.“ Йоан, 1: 1 * * * „СЛОВОТО НА ЖИВОТА ПАЗИМ!“ Този е бил поздравът на богомилите. Те са пътували из страни и народи, за да проповядват възраждащата Истина на чистото Слово Божие. Когато се срещнат нейде по пътищата двама от тях, спрат се, поклонят се леко един на друг, и единият каже тихо: „СЛОВОТО НА ЖИВОТА ПАЗИМ!“. Другият също: „СЛОВОТО НА ЖИВОТА ПАЗИМ!“. И продължават пътя си... От всички свещени книги богомилите най-много почитаха, като най-свята книга, Евангелието от Йоана. - „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“ Самото богомилство е изявление на Евангелието на Йоан. Българският народ е минал през много изпитания, през големи мъчнотии и страдания. Устоял е и се е възродил благодарение на Духа. Духът е силата! Носители, пазители, служители на Духа са богомилите. Те извършиха възраждането и на българския, и на европейските народи. И днес човечеството се възражда, ръководено пак от същия Дух. Веднъж Учителя ми каза: „Ако някой човек се заинтересува за богомилството, нека изучава историята на братството, защото днес богомилите сме ние“. Духът е същият. В Него е силата! Тази обнова, която става днес - за нея са работили Чадата Божии. Тя става и ще става. За нея Учителят ни говори, за нея работи чрез своето слово и чрез своя живот. Тя е едно благословение. „Досега ние ги търсихме, отсега те ще ни търсят“. Цялото човечество ще се обърне към нашата хубава страна, към нашия хубав народ - но ще дойдат заради Словото! „СЛОВОТО НА ЖИВОТА ПАЗИМ!“ Има смисъл да живее човек! Този смисъл е: Да служи на Бога! Нека ви вдъхновява идеята: служение на Бога! Не е въпросът за организации, за слава, за известност, не! ВЪПРОСЪТ Е: СЛУЖЕНИЕ НА БОГА! Да пазиш Словото на Живота - значи да служиш на Бога, значи да изпълняваш Неговата Воля. - „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно!“ Разумността присъства навсякъде. Съгласен ли си с Нея, вършиш ли Волята Божия - всичко е с тебе, силен си! Разумността - това е Словото. И тъй - не се опасявайте от нищо! Без страх! „СЛОВОТО НА ЖИВОТА ПАЗИМ!“ Ние сме винаги заедно - ние сме служители Божии! Където и да сте, каквото и да правите - съзнавайте, че вие сте служители Божии! С това ви поздравявам - една вест от Всемира!... Ще знаете едно нещо: Мисълта е свещена! Пред нея ще заставате винаги с обич и почит. Искам да споделя с вас една мисъл - най-съществената! Тази мисъл е изрекъл Христос - най-великото нещо, което е казал: „АЗ И ОТЕЦ МИ ЕДНО СМЕ, АЛА ОТЕЦ МИ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ МЕНЕ!“ Тази мисъл трябва да живее във вас винаги! - при всички условия, където и да сте. Тази мисъл крепи, обновява, възражда човека. Тя е праната, поради която растем. „АЗ И ОТЕЦ МИ ЕДНО СМЕ!...“ По-силна дума не е казвана! Трябва мисълта да ви поддържа, да ви подкрепя, да ви вдъхновява, да ви храни. СИЛНИ СМЕ ПОРАДИ СЛОВОТО! Брат Борис София, юли 1989 г. * * * Съборни дни 19 - 25 август 1989. НАРЯД Започва в 6 ч. сутринта: Мото (за размишление): „Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духа не угасвайте, непрестанно се молете.“ 1. Песента „Фир Фюр Фен“ 2. Добрата молитва 3. 91. псалом (песента) 4. Молитвата на Светлината 5. „Аум“ 6. Евангелия: Матей - 11 гл., от 27 ст. до края Марко - 3 гл., 1 - 6 ст. Лука - 6 гл., 27 - 38 ст. Йоан - 8 гл., 31 - 36 ст. 7. Молитвата на Братството 8. Беседа от Учителя: „Часът на Любовта“, от едноименния том, 1934. 9. Послание от брат Борис: „Иде час, и сега е“ 10. „Отче наш“ 11. Всяка сутрин, през цялата година, за приключване на молитвата ще се произнася като формула: „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) Тази формула ще ни свързва всички за работа. 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай Съборните дни, 19-21 август, 1989 г. „ИДЕ ЧАС, И СЕГА Е...“ В Природата има време за действие на всяка сила и докато е „нейното“ време, никой не може да спре действието и. Смяната на силите става според строгите закони на Битието. Христос казва: „Сега е часът на тъмнината и тя ще прави, каквото си ще. “ Същия закон Учителя изразява така: „В Божиите решения обратни действия няма“. Ние сме тук, за да работим за Часа на Светлината ! „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен.“ - „Без страх и без тъмнина, с обич и Виделина“! Ние не воюваме с никого! Бог е всемогъщ. Негово е „Царството, и Силата, и Славата“. Ние не воюваме, ние служим. Това е нашият живот -служение на Бога! Неговото Царство е във век. Силен е Бог в нас. Ние не воюваме с плът и кръв. Силата на молитвата - чрез нея всичко може да се постигне! На силата, която иде от Бога, никой не може да устои, и най-злите даже! Затова връзката с Бога е най-важна. Поддържайте връзката си с Бога! Решителни и единни! Ние сме всякога заедно в нашата работа. Работата за Високия Идеал е свещена, тя заслужава всички жертви. Учениците на Божествената школа трябва да страдат, да мислят, да се молят, за да дойдат добрите условия за всички. Тъй е било през всички времена, тъй е и сега. Това е нашият Път. Великото Бяло Братство ръководи съдбините на човечеството. То съществува хиляди и хиляди години преди всички човешки организации, преди всички могъщи политически империи. Те са в разцвет, когато То присъства и ръководи всичко. Когато То се оттегли, настъпва упадък и културите умират. Бялото Братство се изявява, когато иска, то е видимо и невидимо. То се изявява и изчезва, когато иска. То се смалява и увеличава, когато иска. Бялото Братство е неуязвимо. Които са умни, ще се учат от Бялото Братство. Нямам предвид това малко общество в България - то е само една безкрайно малка проекция. Знание трябва - Бялото Братство е пазител на Знанието. Любов трябва - Бялото Братство е носител на Любовта. Сега настава Неговият Час! Братството на Любовта е неуязвимо! Брат Борис София, август 1989 г. * * * 22 септември - Начало на Учебната година 1989/90. НАРЯД Започва в 6 ч. сутринта.: · 1. Песента „Фир Фюр Фен“ · 2. Молитва „Плодовете на Духа“ · 3. Песента „Вътрешният глас на Бога“ · 4. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 5. Евангелия: Матей - 18 гл., от 23 ст. до края Марко - 3 гл., 2 - 20 ст. Лука - 23 гл., 17 - 25 ст. Йоан - 8 гл., 31 - 36 ст. · 6. Песента „Вехади“ · 7. Беседа от Учителя: „Духовното у човека“, т. „По Бога направени“, съборни,1929. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Послание от брат Борис: „Великото Семейство - Домът Господен“ · 10. Малката молитва на ученика, с която е хубаво всеки ден да завършвате молитвата си: „Обични ми Учителю, бъди винаги с нас! Учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята милост, упази ни за Твоето Дело!“ · 10. „Отче наш“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай 22 септември 1989. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - „ДОМЪТ ГОСПОДЕН“ Ята птички отлитат на юг. Те летят задружно, под една команда. Как се създава колективът в природата? Една душа - в много форми. Това е одухотвореният колектив. Една Божествена Идея е душата на един колектив. Колективът не е механично образувание. Братството е жив организъм, в който ние сме клетки. Животът на Учителя тече в него и ние трябва да го опазим чист и свят, тъй както Той ни го е предал. Има една опасност за Братството, която иде отвън. Има сили, които искат да го използват за свои цели. Учениците трябва да бъдат будни и внимателни. Будни бъдете всички! Сега е време за Работа. Мислете върху всяко предложение, което дойде отвън, турете го в душата си, задръжте го дълго, опитайте го със сърцето си и с ума си, прекарайте го през огъня на Любовта и вижте, какво ще остане от него. Учителя не ни е оставил без светлина. Най-голямата опасност, когато една идея вземе външен израз, добие форма, е, че чужди сили ще се опитат да я обсебят, да я използват за свои цели. Такова нещо не трябва да се допусне! Трябва да бъдем внимателни! Спокойно посрещайте всичко. С упование и вяра гледайте на бъдещето - без страх! Ние сме служители. Делото, на което служим, е свято! Войнството на Бялото Братство е велико и мощно. То решава всички въпроси. То работи за повдигане на човечеството. Учителя ни призова в челния отряд. Да благодарим за това, че Господ ни е призовал да Му служим! Това са хубави, щастливи дни от живота ни, защото Той е с нас. Ние сме едно голямо Семейство в Господа. Ние живеем по цялата Земя, сред всички народи. Ние живеем във Вечността. Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат неговия път, са членове на това Велико Семейство. Псалмопевецът нарича това семейство „Дом Господен“. „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“ Външните форми, колкото и да са твърди и яки, са уязвими. Но Онзи, Невидимият, Който ги създава, е неуязвим! Когато Той се оттегли, формите се разпадат; когато дойде, създава нови. Той се явява и изчезва, създава народи и погубва народи. Не знаеш откъде идва и къде отива. Той е Мощният и Силният. Търси Него - Невидимия, Незнайния, Вечния. Брат Борис София, септември 1989 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1989. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: Размишление „И видях небето отворено, и ето бял кон, и Онзи, Който седеше на него, наричаше се Верен и Истинен; и с правда съди и войнства; и зовеше се Слово Божие, и войските небесни идеха след Него на бели коне, облечени с висон бял и чист.“ Откровение, 19; 11, 14 · 1. „Аум“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „Бог е Любов“ · 5. Прочит на Евангелията: Матей - 28 гл., 1 - 10 ст. Марко - 16 гл., 9 - 18 ст. Лука - 24 гл., 36 - 50 ст. Йоан - 16 гл., 1 - 14 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Новото човечество“, 19 август 1920. · 7. Песента „Братство, единство“ · 8. Послание от брат Борис: „Иде Новото човечество“ · 9. Малката молитва: „Обичний ми Учителю, бъди винаги с нас! Учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, упази ни за Твоето Дело!“ · 10. „Отче наш“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов!“ Където има условия за братска вечеря, да се проведе същият наряд, без беседата. * * * ПОСЛАНИЕ по случай Деня на Учителя - 27 декември 1989. ИДЕ НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Обични братя и сестри, Една Велика Разумност, едно Велико Сърце устройва живота на всички същества - малки и големи, добри и зли. Житните зрънца, посяти отпреди хиляди години, сега започват да поникват. Те са най-добрите идеи, посяти от Великите Посветени. Едно ново съзнание прониква в човечеството, едно ново виждане, вътрешно виждане - духовно виждане. Братството е единствената спасителна идея за човечеството. Братството става необходимост за човеците. Идеите на Братството са артериалната кръв в общочовешкия организъм, която ще обнови живота му. Духовният живот е едно ново виждане, едно ново съзнание, което носи истинското братство между хората. Новото човечество е обединеното човечество, чиято епоха иде сега. Иде новото човечество, и неговият девиз е: Едно Човечество, Едно Отечество! Предстои световна акция на Бялото Братство. Предстои ни голяма работа в новото човечество. Братството ще ни постави на работа, за която ни е подготвяло. Ние сме тук - кой където и да е, и каквато и работа да върши; но силата е в Идеята, в чувството, в мисълта. Ние сме на този един фронт. Идеята е: Духът е творецът. Духът е, който обединява човечеството. „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ Брат Борис София, декември 1989 г.

1988. 22 март - Първият ден на Пролетта НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: Годината има благоприятни условия за творческа работа, каквато и да бъде тя. Използвайте ги! · 1. Добрата молитва · 2. Песента „Венир Бенир“ · 3. Послание от брат Борис: Живот изпълня Всемира. Поддържай връзката си с Него - той е наш живот! Това е духовната работа. Земята е Школа! · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Песента „Имаше человек...“ · 6. Евангелия: Матей - 17 гл., 1 - 22 ст. Марко - 11 гл., 1 - 20 ст. Лука - 2 гл., 1 - 22 ст. Йоан - 3 гл., 1 - 22 ст. · 7. Беседа от Учителя: „Двете култури“ (резюме на първите три беседи от т. „Петимата братя“) · 8. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 9. „Отче наш“ · 10. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). София, март 1988 г. * * * 12 юли - Петровден 1988. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: Мото: „Братство, Единство, Свобода да всади Господ в нашите сърца!“ (Формула, дадена от Учителя в Духовната група) · 1. Песента „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. Малката молитва на ученика: „Обични ни Учителю, бъди винаги с нас! учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, упази ни за Твоето Дело!“ „Господи, не допускай да развалят онова, което Учителя създаде!“ · 4. Песента „Имаше человек...“ · 5. Молитвата „Пътят на Живота“ · 6. Песента „Венир Бенир“ · 7. Молитвата на Данаила: „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 8. Песента „Вътрешният глас на Бога“ · 9. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 10. Евангелия: Матей - 5 гл., 1 - 17 ст. Марко - 8 гл., от 1 ст. до края Лука - 12 гл., 1 - 22 ст. Йоан - 3 гл., 1 - 22 ст. · 11. Беседа от Учителя: „Красотата на душата“, от едноименния том утринни слова, 1938. · 12. Послание от Брат Борис: „Отговорността“ · 13. Размишление: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“ · 14. „Отче наш“ · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай Петровден, 1988. ОТГОВОРНОСТТА Какво мислиш? Какво чувстваш? Как постъпваш? С какво живееш? Помни : Почит и уважение към Доброто! Почит и уважение към Красотата! Почит и уважение към Любовта! Срещнеш ли се с тях, направи малък поклон. - Ами, ти си в Храма Божий! Благодари! Спазваш ли това, всичко ще ти върви в живота. Ти ще бъдеш щастлив. Работиш - ти си в Храма Божий! Служител Божий! Каквато и работа да извършваш! „А Исус обичаше Марта, Мария и Лазара!“... Във всичко, което вършиш - да служиш! От всичко най-ценно е служението! Люби и служи! Всичко добро и красиво в живота, всичката свобода и правдивост са изявление на Бога. „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно! “ Делото на Доброто е общо, всички участвуват в него, всеки е отговорен за нещо - отстоява! Колко е необходим той! Борбата е обща, и отговорността е обща - всички носим отговорност за съдбата на человеците - и тя е обща! Всеки човек представя един елемент, необходим за общия целокупен Живот, той има свои качества, необходими за Цялото. Той е длъжен да представя този елемент, значи - да бъде верен на себе си и да изяви себе си - той е отговорен за това! Сега започва обединение на човечеството. В тази борба и ти вземаш участие, и си необходим елемент. „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно!“ Брат Борис София, юли 1988 г. * * * Съборни дни - 19 - 22 август 1988. ОБЩАТА БРАТСКА МОЛИТВА започва в 5. ч.сутринта: · 1. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 2. „Отче наш“ · 3. Добрата молитва · 4. Молитвата на Светлината · 5. „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“ (три пъти) · 6. Песента „Венир Бенир“ · 7. Евангелия: Матей - 10 гл., от 16 ст. до края Марко - 14 гл., 3 - 9 ст. Лука - 3 гл., 7 - 22 ст. Йоан - 15 гл.8 - 17 ст. · 8. Песента „Фир Фюр Фен“ · 9. Беседа от Учителя: „Общение с Бога“, 23. март 1930. · 10. Песента „Духът Божий“ · 11. Послание от брат Борис: „Изкуството да живеем“ · 12. Песента „Вехади“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай Съборните дни - 19-22 август 1988 г. ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ Животът е чудо! Не търси други чудеса! Не се покланяй на никакви човешки творения, било наука, изкуство или организации. Животът е най-великото чудо ! Пази се от собственост! Тя всичко покваря! Пази се от богатство, каквото и да бъде то! Пази се от всяка лична изгода! По-опасно от личното утвърждаване няма! Това е робството. Пази се най-много от себе си ! Кажи: „Няма ме!“ Превъзмогнеш ли себе си - спасен си! Себе-чувството - превъзмогнеш ли го, разрешил си всички въпроси! „Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си! “ „Домът Господен“ - Големият Живот! За да разреши правилно проблемите на личния живот, човек трябва да познае Големия Живот. Той се изучава в Школата. Земята е една от Великите Божии школи във Всемира. „Винаги се радвайте! За всичко благодарете! Духът не угасвайте! Непрестанно се молете!“ Молитвата - тя ни показва как да живеем. Изкуството да живеем е най-красивото и най-сложното изкуство! Брат Борис София, август 1988 г. * * * 22 септември - начало на Учебната година 1988/89. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Малката молитвата на ученика: „Обичний ни Учителю, бъди винаги с нас! Учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, упази ни за Твоето Дело!“ · 2. Кажете си: „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ · 3. Послание от брат Борис: НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Днес на Земята се възражда едно Ново човечество. Неговото верую, изразено с две думи, е: „Мир и Братство!“ За него се е работило и борби са се водили векове. И жертви големи са дадени. Днес то се реализира. Нови хора трябват! Новият Човек се ражда! Земята е училище. Учителя създаде училище - Школа, а не организация! · 4. Молитвата на Светлината · 5. Песента „Венир Бенир“ · 6. Песента „Имаше человек...“ (целия псалом да се изпее) · 7. Евангелия: Матей - 10 гл., цялата Марко - 9 гл., 1 - 30 ст. Лука - 11 гл., 1 - 5 ст. Йоан - 5 гл., 1 - 41 ст. · 8. Беседа от Учителя: „Новият ден“, т. „Вътрешният господар“, ООК, 1940. · 9. „Отче наш“ · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). София, септември 1988 г. * * * 27 декември -Денят на Учителя 1988. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Размишление: „Аз и Отец ми едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене.“ · 2. Добрата молитва · 3. Песента „Венир Бенир“ · 4. Евангелия: Матей - 2 гл., 1 - 13 ст. Марко - 13 гл., цялата Лука - 3 гл. 20 - 22 ст. Йоан - 1 гл., 1 - 5 ст. · 5. Песента „Имаше человек...“ · 6. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 7. Беседа от Учителя: „Глас в пустинята“, т. „Затова се родих“, неделни 9. серия, 1926. · 8. Послание от брат Борис: „Връзката“ · 9. „Отче наш“ · 10. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Деня на Учителя, 1988. ВРЪЗКАТА „А Исус обичаше Марта, Мария и Лазара.“ „Лазаре, излез!“ Има едно нещо съществено: да поддържа човек връзката си с Бога. Поддържа ли тази връзка, опази ли я, той е на своя пост. Това е творческа работа! А има ли творчество, значи Духът присъства! Това означава молитвата: „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно!“ Музика е животът! Животът е песен! Животът е един и прекрасен! И вечен! „Да бъде благословено Името Божие от века и до века...“ Брат Борис София, декември 1988 г.

1987. 22 март - Първият ден на Пролетта НАРЯД Започва в 5 ч.с.: · 1. Песента „Имаше человек, проводен от Бога“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Евангелия: Матей - 28 гл., цялата Марко - 6 гл., от 35 ст. до края Лука - 6 гл., от 12 ст. до края Йоан - 6 гл., 1 - 60 ст. · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Малка молитва, дадена от Учителя в частен разговор: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, който си ни дал! Благодарим Ти за този свят, който си създал! Ние искаме да живеем по новия начин - по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които стоят пред вратата на нашата душа!“ · 7. Беседа от Учителя: „Високият идеал“, ООК, 1923. · 8. Из разговор с Учителя: „За Любовта“ (?) · 9. Послание от брат Борис: „Животът“ · 10. „Отче наш“ · 11. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Първия ден на Пролетта „Духът диша, където си ще....“ Животът е ЕДИН. Животът е голям - БЕЗГРАНИЧЕН - без граници, без край. Навсякъде във Всемира има живот - и на слънцата, и на планетите, и в така нареченото Пространство. Това, което наричаме Пространство - това е една от формите на присъствие на Живота. Органическите съединения – основата на тази форма на Живот, която ние познаваме тук, на Земята - ги откриваме дори на метеоритите и на кометите. Навсякъде прониква и присъства Животът. „Господи, ние Ти благодарим за хубавия живот, който си ни дал! Благодарим Ти за този свят, който си създал!“ Животът е Един, Единен, защото почива върху един Принцип, защото е въплощение на един Закон - Законът на Любовта. Живот значи Любов! - „Любете се, за да живеете!“ Животът е загадка. Тя ни се разкрива във Вечността. Защото Животът е вечен. СЛОВОТО на ЖИВОТА ПАЗИМ ! Брат Борис София, март 1987 г. * * * 12 юли - Петровден 1987. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!“ · 1. „Отче наш“ · 2. Добрата молитва · 3. Песента „Духът Божий“ · 4. Песента „Венир Бенир“ · 5. Беседа от Учителя - по избор · 6. Псалом 117. · 7. Евангелия: Матей - 7 гл., от 18 ст. до края Марко - 8 гл., 1 - 22 ст. Лука - 2 гл., 1 - 22 ст. Йоан - 12 гл., 1 - 37 ст. · 8. Песента „Имаше человек, проводен от Бога“ · 9. Послание от брат Борис: Бог е Любов! Обичаш - Бог се изявява чрез тебе. Обичат те - Бог се изявява чрез онзи, който те обича. Амин · 10. „Аз и Отец ми едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене.“ · 11. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). София, юли 1987 г. * * * Съборни дни 19 - 23 август 1987. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. Песента „Духът Божий“ · 3. Песента „Венир Бенир“ · 4. 91. псалом · 5. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст. Марко - 14,гл., 17 - 25 ст. Лука - 1 гл., от 32 ст. до края Йоан - 1 гл., 1 - 14 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Даром давайте“, т. „Красотата на душата“, утринни слова, 1938. · 7. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 8. Послание от брат Борис: „Силата на молитвата“ · 9. „Отче наш“ · 10. Формула: „Проявеният Дух на Любовта, проявеният дух на Мъдростта, проявеният Дух на Истината носи всичките блага на Живота, на Единия, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява!“ · 11. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ за Съборните дни - 19-23 август, 1987 г. СИЛАТА НА МОЛИТВАТА Основната идея на наряда днес е: Силата на молитвата. Най-голямото от всички изкуства, е изкуството на словото, а най-съвършен израз на словесното изкуство е Молитвата. ... И попита Авраам Господа: „Господи, ако имаше десет души праведни, щеше ли да погубиш Содом?“ - „Нямаше да го погубя!“... Праведните - това са хората на правата мисъл. Мисълта е космична-та Виделина. Тя изпълва Всемира. Тя се движи със скорост по-голяма от скоростта на светлината. Следователно човекът, който има Мисълта, присъства навсякъде и всякога! Това е Вечният Живот - Животът, който присъства навсякъде и всякога. Вечният Живот се изявява чрез: мисълта, чувството и идеята. Какво представлява едно хубаво чувство? Цял един живот е скрит в него. То иде от едно далечно минало. Но миналото не е мъртво. То е като семенце, посято в почвата - като му дойде времето, то ще се пробуди, ще поникне. Закони, чудни закони действат тука! Любовта се изявява чрез тях. Затова имайте почит и уважение към тях - мислите и чувствата са свещен Живот! Ние пътуваме във Всемира на крилете на Мисълта! Мисълта е, която ни свързва с Големия всемирен Живот. Това изкуство се изучава в школата на Учителя - да присъства човек съзнателно в Големия всемирен Живот ! Той е наш живот! Мисълта е Сила Божия! Чувството е Сила Божия! Мисълта обединява човеците! Чувството обединява човеците! Идеята обединява човеците! Дошло е време човеците да си подадат ръка като братя! Идат МИР и БРАТСТВО на Земята! Брат Борис София, август 1987 г. . * * * 22 септември - начало на Учебната година 1987/88. НАРЯД Започва в 5 ч. Сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91 псалом · 3. Песента „Имаше человек...“ · 4. Молитвата на Светлината ( „Господи на Светлината, на всичката пълнота и благост...“) (Тази молитва всеки ще си я препише собственоръчно, като рисува всяка буква; и цялата година ще си я казва тихо, покрай другите си молитви.) Всички ще се молим! Авраам пита Господа: „Господи, ако имаше десет души праведни, щеше ли да погубиш Содом? „ - „Нямаше да го погубя!“...) · 5. „Венир Бенир“ · 6. Молитвата „Пътят на Живота“ · 7. Евангелия: от Матея - гл.23, 1 - 13 ст. от Марка - гл.10, 13 - 31 ст. от Лука - гл.2, 1 - 21 ст. от Йоана - гл.4, 1 - 31 ст. · 8. Беседа от Учителя - по избор · 9. „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“ (три пъти) · 10. Песента „Вехади“ · 11. “Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са негови!“ (три пъти) · 12. „А Исус обичаше Марта, Мария и Лазаря...“ (за размишление) · 13 „. Послание от брат Борис · 15. Малката молитва на ученика: „Обични ми Учителю, бъди винаги с нас! Учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, упази ни за Твоето Дело. Амин“ · 16. „Отче наш“ · 17. „Да се прослави Бог...“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай Началото на Учебната Година 22 септември 1987 „Всеки народ е призван в света за една велика мисия. И всеки човек е призван да извърши една велика работа, една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото на цялото човечество зависи от един човек, и благото на един човек зависи от цялото човечество.“ Учителя, Утринни слова, 1939. Предстои една велика епоха на МИР и БРАТСТВО! За нейното идване всички трябва да работим ! Иде тази хубава епоха, с участието на всичко и на всички! Човек е център на лъчи - оригинални и неповторими. Знайно е - химическата реакция и в малката епруветчица, и в океана - една и съща е! Пейте и славословете Господа! Мир и Братство идат на Земята! ВСИЧКИ СМЕ ПРИЗВАНИ ДА РАБОТИМ ЗА ТЯХ!! АМИН Брат Борис София, септември 1987 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1987. НАРЯД Започва в 6 ч. сутринта: „Винаги се радвайте! За всичко благодарете! Духът не угасвайте! Непрестанно се молете!“ „А Исус обичаше Марта, Мария и Лазара...“ (Размишление) · 1. Добрата молитва · 2. Песента „Вехади“ · 3. 91. псалом /песента/ · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Евангелия: Матей - гл.25, 1 - 14 ст. Марко - гл.11, 1 - 15 ст. Лука - гл.13, от 18 ст. до края Йоан - гл.1, 1 - 35 ст. · 6. Песента „ Имаше человек, проводен от Бога...“ · 7. Беседа от Учителя: „Служене, почит и обич“, от едноименния том, МОК, 1929. · 8. Молитвата на Светлината ( „Господи на Светлината...“) · 9. Послание от брат Борис · 10. Песента „Венир Бенир“ · 11. Молитвата на ученика: „ Обични ми Учителю, бъди винаги с нас! Учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята милост, упази ни за Твоето Дело!“ Ученикът ще си казва тази молитва всяка сутрин! · 12. „Отче наш“ · 13. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай Денят на Учителя 27 декември, 1987 година „Аз и Отец ми едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене.“ От човека излизат лъчи, както от Слънцето. Те отиват безкрайно далеч! За тях препятствия няма! Това е Мировият Живот, който се изявява чрез неговата мисъл, чрез неговите чувства и съзнание. Те са оригинални и неповторими! Духовният живот - това е изкуството да поддържаме връзката с Великия космичен Живот, да сме в съгласие с него! Което ще рече - да сме ЕДНО с него. „Хлябът наш насъщний дай го нам и днес!“ Братството е всемирно! Вечно! Пожелаваме ви да бъдете ученици на Всемирното Бяло Братство! Мир и Братство идат на Земята! Мир и Братство идат за човечеството! Брат Борис София, декември 1987 г.

1986. Новата 1986 г. НАРЯД · 1. „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ · 4. Молитвата на Братството. · 5. Молитвата на Светлината. · 6. Евангелия: Матей - гл.4, 1 - 4 ст. Марко - гл.13, 1 - 13 ст. Лука - гл.12, 1 - 7 ст. Йоан - гл.6, 24 - 33 ст. · 7. Беседа от Учителя: „Абсолютна истина“ от едноименния том, утринни слова, 1930. · 8. Послание от брат Борис: „Пътят Господен“ · 9. 91 псалом · 10. Песента „Венир Бенир“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог...“ ( 3 пъти) * * * ПОСЛАНИЕ По случай Новата 1986 година ПЪТЯТ ГОСПОДЕН „Пригответе Пътя Господен! Прави правете Неговите пътеки!“ Матей, 3:3 „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Йоан, 1:5 Всемирът е изпълнен с мисъл, с чувство, с живот . Празно пространство няма! А че не го вижда човек - значи е сляп. Много същества има, които нямат зрение. Мисълта, чувството, творчеството - това е Виделината, която изпълня Всемира. Ако само на нашата малка Земя тя се изявява с безброй много форми на живота, какво да кажем за Всемира! Виделината се движи по-бързо от светлината. Тя е „небесният хляб “! Виделината е творческият процес. Бог се изявява чрез нея. Човекът също е изявление на Виделината. „Аз и Отец ми едно сме!“ - Това е творческо явление. Това е процес - Път на Съвършенство. Животът е школа, в която се учи този Път. Учителя откри школа, а не изрази Истината като вярване. Защо трябва да следва човек школата на Учителя? - За да може да чува и да вижда. Човекът е ученик! Знанието, което Учителят даде, е огромно. То е за настоящото и за бъдещото човечество. Човекът е ученик ! И тъй, поздравявам ви за Новата 1986 година като ученици на великата Божествена школа! Брат Борис * * * 22 март - Първият ден на Пролетта, 1986. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Венир Бенир“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 5. Евангелия: Матей - 16 гл., 1 - 5 ст. Марко - 15 гл., 1 - 16 ст. Лука - 3 гл., от 40 ст. до края Йоан - 11 гл., 1 - 39 ст. · 6. Песента „Духът Божий“ · 7. Беседа от Учителя: „Който дойде при мене“, от едноименния том, неделни, 1924. · 8. Формула: „Словото Божие няма да се върне, без да принесе своя плод“ (три пъти) · 9. Послание от брат Борис: „Иночеството“ · 10. „Отче наш“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Първия ден на Пролетта 22 март 1986 г. ИНОЧЕСТВОТО Има едно чудесно явление в нашата история, което се разви след падането под турско робство. Можем да го наречем иночество - монашество, отшелничество. В страната възникнаха хиляди монастири. Проучете уставите им и условията, при които се е развивал монашеският живот. Би могло да се направи подробен анализ на това явление, но трябва да се знае, че неговите причини са преди всичко психически, а после обществени, политически, религиозни, икономически. Как да се обясни онази мощна иноческа вълна, която заля страната след поробването? Човекът, угнетен от външните условия, обезправен, унижен, търси и намира смисъла на живота в служението на Бога и в подвизаването. Иночеството - това е зов за помощ! Този зов може да се преведе така: „Господи, покажи ми Пътя!“ А това е молитвата на Богомилите. Те именно влязоха в монастирите и създадоха иночеството. При тази трагедия, която преживя народът, те се оттеглиха в планините, в монастирите - в отшелие. Техният дух обаче, тяхната идея се съхраниха чрез духовното подвизаване. Този дух крепи петстотин години българския народ! Богомилите бяха живата среда, която подхранваше иночеството, почвата - добрата, плодоносна почва, векове обработвана от страданията. Техният копнеж за Истината, готовността им за саможертва, чувствата, които възникнаха в техните подвизи, стремежът им да служат на Бога, изразен в техните устави - ето от тук може да се извлече същественото в душата на човека. Благодарение на него именно, той оцеля през вековете на робството. Благодарение на религиозното чувство, което развиха у него и подхранваха богомилите. Много дължим ние на религиозното чувство, на монашеството. Религията днес е пренебрегната, но какво дължи човекът на нея? Силата на религиозното чувство на българина е изразена в богомилство-то. То опази човека, българина, то го спаси от робството. Без богомилите тоя народ би загинал! Защо? На тях дължим ние хилядите монастири. А монастирите станаха центрове на живот, източници на култура. В тях се съхраняваше вярата на народа; а вярата е въплътена в неговите нрави, обичаи и традиции, в песните, приказките и легендите - те се съхраняваха в монастирите. Тук работеха книжовници, зографи и майстори - запазиха се езикът, писмеността и художествените традиции - това е културата на един народ. Във всичко това намира израз неговата духовност и неговата душевност. Така иночеството подхранваше и развиваше добродетелите, основните качества на човека - те се съхраняваха и развиваха в монастирите. Това е важно! Затова се казва, че монастирите поддържаха духа на народа. Какво влияние упражни още иночеството върху човека? То го насочи да се обърне навътре към себе си. Инокът. Монахът. Какъв е неговият образ? Той е посветен. Той е човекът, който се е отрекъл от външните блага - светът на робството, и се е посветил на вътрешния живот - светът на служението. Добродетелта, осъзната като смисъл на живота; животът, осъзнат като Път; монашеството - служенето - осъзнато като идеал -това е, което иночеството изгради. На тази почва започнаха да никнат нови чувства, нови разбирания, нови стремежи - ново творчество! Иночеството подхранваше чувството Човек! Има едно вечно явление. На това явление дължим всичко. Това е: духовният стремеж. Негов израз е иночеството. Иночеството означава: копнеж за един съвършен живот! Това е, което даде сили на човека да устои векове на двойното робство - политическо и религиозно. И през тези векове на робство тоя народ не само, че не загина, но се и възроди! Така злото се превърна в добро! Човекът търси смисъла на живота, търси Пътя, търси “Царството Божие.“ Богомилството, иночеството подготви българина за тоя Път. Сега Учителя, като се отзова на този копнеж, създаде не религия, а школа -Учението е Път. Това е смисълът на живота. Учителя положи основния камък за възкресението на Човека. Той даде знанието за Пътя. В това е спасението, това бъдещето на човечеството: мир и братство! Днес богомилите са в цялото човечество! Днес любовта обединява човеците. Духовните хора са носителите на Мир и Братство. Това е новата Епоха, която иде. Духът Христов възкръсва в човечеството днес! Кажи: “Боже, благодаря Ти за всичко, което си ми дал и си ме научил!“ Брат Борис София, март, 1986 г. * * * 12 юли - Петровден 1986. НАРЯД · 1. Добрата молитва Молитвата е най-съвършеният израз в словесното изкуство. Изучавайте молитвите, които Учителя е дал. Записвайте си ги саморъчно, грижливо, съсредоточено, с благоговение. Така вие влизате във връзка с Учителя, с Белите братя, така вие се ограждате от всякакви лоши влияния, от всякакви опасности. Молитвата е най-висшето изкуство! · 2. 91. псалом Животът е вечен и непреривен. Смърт няма! · 3. Песента „Махар Бену Аба“ Пейте винаги - и когато сте радостни, и когато сте угнетени. Песента е също космичен език. · 4. Евангелия: Матей - 10 гл., 5 - 16 ст. Марко - 12 гл., 1 - 15 ст. Лука - 3 гл., 21 - 25 ст.; 4 гл., 1 - 14 ст. Йоан - 4 гл., 1 - 46 ст. (цялата) · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Беседа от Учителя: „Бъдещото верую на човечеството“, съборни, 1933. · 7. Песента „Фир Фюр Фен“ · 8. Послание от брат Борис: „Свободни сте!“ · 9. Песента „Вехади“ · 10. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Петровден - 12 юли 1986 г. „СВОБОДНИ СТЕ!“ „Излезте от затвора на Ирода! Опашете се с Истината, обуйте се в Добродетелта, облечете се в Любовта! Въпросът е решен - и вие сте свободни! Първото нещо, което ви оставям сега, добре да го знаете, то е: свободни сте! Аз отворих вратата на затвора, ставайте сега! И който не излезе - грях му на душата!“ Учителя, беседа от 11.12.1921, т. „Братя и сестри на Христа“, „Сила и живот“ 4 с. „Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни!“ Благодарете, че пътуваме на нашия малък, красив космичен кораб и изучаваме Големия всемирен Живот! Всичко, което ни заобикаля, е Негово изявление, Негов говор. Един камък мълчалив - това е едно присъствие на мировия Живот, който е в него. Ти, човекът - направи връзка с този Живот чрез камъка! Дъждовната капчица - и тя е едно приветствие от Всемира... Така, като разговаряме с Всемира, ние живеем. - „И това е Живот Вечен - да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото си проводил!“ ... Като познаваш този велик Живот, какво ти се разкрива? „Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни! “... Това изкуство - да разговаряме с Всемира, да познаваме Големия миров Живот и да бъдем свободни - това изкуство се изучава в школата на Учителя. Школата на Бялото Братство е университет, висша Академия. Да благодарим, че Учителя откри тази Школа в България! Това е благословение. Да бъдеш ученик - от това по-хубаво положение няма! Всичко, което ни заобикаля, е Писменост - израз, изявление на Словото. Ние сме обгърнати от Слово и проникнати от Слово. Словото не се губи! Всичко може да се изгуби, но Словото - не. Словото на Живота никога не може да се загуби. Можеш да изгубиш жълтиците, имота, замъка, общественото положение... Но Словото - никога! Всичко, което можеш да изгубиш, те ограничава; онова, което никога не можеш да изгубиш - в него си свободен. „Словото на Живота пазим!“ То е „небесният хляб“. Поети, художници, музиканти, писатели, майстори, домакини - всичко, което твори, изявява Словото. Това творчество е „небесният хляб“. Ние сме обгърнати от Словото и проникнати от Словото. Словото иде от Всемира, ние само го възприемаме - с ума си, със сърцето си, с душата си. От туй сме живи! Ако не е това, от какво ще си жив?! „Живот“ значи „Слово“. Словото никога не може да се загуби! Смърт няма! Брат Борис София, юли 1986 г. * * * Съборни дни - август 1986. НАРЯД по случай Братската среща - август 1986 г. · 1. Песента „Имаше человек...“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 4. Песента „Венир Бенир“ · 5. „Пази Свободата на душата си! Пази Силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си!“ · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Евангелия: Матей - 23 гл., цялата Марко - 8 гл. 1 - 10 ст. Лука - 19 гл., 1 - 11 ст. Йоан - 1 гл., 1 - 24 ст. · 8. Беседа от Учителя: „Един удар“, т. „Бъдещото верую на човечеството“, 1933 г. · 9. „Словото на Живота пазим!“ · 10. Наредба от Учителя за шест месеца (в беседата „Оправдание и спасение“, за сестри, 5 април 1917 г.): „Всеки ден си казвайте по една положителна мисъл. Имайте за мото: „Всичко, което ще се случи, Господ ще обърне на добро!“ Когато срещнете в живота си спънка, ще спрягате глагола МОГА. Ще казвате в душата си: „Мога. Можеш. Може. Мога аз. Можеш Ти, Господи, Който си в мен, в моята душа. Може Великият ти Дух, Който ме ръководи. Можем. Можете. Могат. Можем. Можете - Ти, Господи, и всички светли сили и духове. Могат - Великият ти Дух, всички от Теб благословени войнства, с цялото Небе!“ Вашата вяра, вашата чистота ще помагат на всички, които са Горе, да съдействат на Божествената Идея да се осъществи в живота ви. В този Път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее у вас. Това ще правите винаги, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин от 4 до 7 ч., най-късно до 12 ч., защото тогава са най-добри влиянията. Преди да е изгряло Слънцето, ще кажете: „Мога“ - така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърце! „Можеш“ - така да изгрее Божието слънце в мен и да обнови моята душа! „Може“ - така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум! „Можем“ - така да изгрее Слънцето на нашите ангели и да обнови нашите сърца! „Можете“ - така да изгрее Слънцето на Великия Господ на мира и да обнови нашите души! „Могат“ - така да изгрее Слънцето на всички слънца в нашите духове и да обнови нашите умове! Така трябва у вас шест слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по 4 минути; всичко 24 минути ще се употребяват за изгряването на шестте слънца. Този опит може да го препоръчате на вашите обични приятелки. През първия месец, като изговаряте всичките шест точки, ще наблягате най-много на първата - „мога“; през втория месец ще изговаряте пак всичките шест, но ще наблягате на втората точка, и т.н. И така, от 6. април до 6. октомври ще ставате драговолно в 4 ч., ще бъдете тихи и спокойни - благословението, което ще дойде, ще бъде толкова, колкото ви е потребно. Искам да произведете една благоприятна вълна, и от всичко, което ви се случи през тези 6 месеца, ще се стараете да извадите добрата страна на неприятността. Ще казвате и следните изречения: „Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мен всички добродетели и добри семена в живота ми. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега. Ти възрастваш Доброто у мен. Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще. Да дойде Твоята виделина върху всички ни! Да се прослави Името Ти! Да се въдвори Царството Ти! Да се изпълни Волята Ти на Земята, както горе, на Небето!“ През тези 6 месеца ще се стараете с всички да бъдете в хубави отношения, да просветне вашата виделина пред вашите ближни. Ще изговаряте също: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов!“ Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух!“ или: „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух!“ · 11. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото мъдростта и силата са Негови!“ (три пъти) · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ София, август 1986 г. * * * 22 септември - началото на Учебната година 1986/87. НАРЯД Започва в 5 ч. с.: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Песента „Махар Бену Аба“ · 4. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века Защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 5. Евангелия: Матей - 4 гл., 1 - 12 ст. Марко - 13 гл., от 14 ст. до края Лука - 5 гл., 1 - 12 ст. Йоан - 8 гл., от 31 ст. до края · 6. Беседа от Учителя - по избор · 7. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 8. „Отче наш“ · 9. „Ние работим за Мир и Братство!“ (произнася се от всички три пъти) · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). (Няма Послание) * * * 27 декември - Денят на Учителя, 1986. НАРЯД Започва в 5 ч. с.: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Евангелия: Матей - 14 гл., от 15 ст. до края Марко - 10 гл., 1 - 17 ст. Лука - 7 гл. цялата Йоан - 12 гл., 1 - 37 ст. · 5. Беседа от Учителя: „Едно звено“, от т. „Бъдещото верую на човечеството“, съборни, 1933. · 6. Песента „Венир Бенир“ · 7. Послание от брат Борис: ЕДНОТО Един е Животът! Великият Живот изпълня Всемира. Животът е вечен! Работете! Учете! За да поддържате връзката си с Всемирния живот. Него търсете Във всичко - и в малкото, и в Голямото! Него виждайте навсякъде и във всичко! Станеш сутрин - кажи си: „Бъди свободен!“ „Бог мой - на Него ще се надея!“ · 8. Малката молитва на ученика гласи: „Обични ми Учителю, бъди винаги с нас! Учи ни на Твоите пътища, Закриляй ни според Твоята милост Упази ни за Твоето Дело!“ · 9. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 10. „Отче наш“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). София, декември 1986 г.

1985. Нова Година ПОСЛАНИЕ по случай Новата 1985 година ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА ИЗЯВА НА БОГА Животът е Един и ние всички участваме в Него! “Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал и си ме научил!“ В Закона на Любовта е така: за да разцъфне един талант, едно дарование, за да се развие то цялостно, трябва да има една душа, която да те обича. Това е чувството на Любовта! Трябва и ти да обичаш някого, за да се пробудят и да пораснат в тебе дарбите и способностите. И ако няма кой да те обича, те ще останат спящи. Кога ще се пробудят, пораснат и принесат плод те? Когато някой те обикне, и когато ти обикнеш. В тази обмяна се изявява Бог! Любовта показва, че в Храма Господен има Служение - Благодари! Изпей един псалом, едно благодарствено хваление! Дали съзнават или не съзнават творците, те пият вода от Извора, т.е. от онези, които ги обичат! Пророкът нарича това „Небесният хляб“! Това е Свещенослужение в живия храм на Бога! Като обикнеш един човек, ти ставаш условие да се разцъфне талантът, вложен в него от Бога, ти ставаш условие да се прояви Бог в него! Това значи да станете едно! Талантът е вложен, Бог е посял семенцето, но ти си условието то да израсне и да се прояви, да принесе плод! Като обичаш, ти ставаш условие, за да се проявят дарбите и способностите на твоя възлюблен - ти ставаш едно с него! - „Да се весели Твоят Дух в моята душа“. Пророкът казва: „Изяви ми се тъй, както Ти благоволиш, както на Тебе е угодно“. Кажи: “Боже мой, благодаря Ти!“ Казвай си често Малката молитва: “Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ Любовта е Светая светих на храма! И като обичаш някого, ще знаеш, че обичаш, за да се прояви Бог! - Ти, който обичаш, и талантът, който се изявява чрез него, сте едно! „Аз и Отец ми Едно сме!“ - Обичай, защото ти ставаш условие да се изяви Бог! “Бог мой, на Него ще се надея!“ - Това е Давид Непобедимият! Той живее и днес, и всякога! В душата ти трябва да звучи тихичко тази песен: „Едно е важно, само едно е важно: да върша винаги това, което на Тебе е угодно!“ “И да се радвам аз в присъствието на Твоята Светлина, заради Името на моя Учител, чрез Когото Ти си ми говорил!“ Молитвата е дълбокото, истинското знание, от нея ще се учим! Защо трябва да обичаме? За да се изявят талантите, дарбите, способностите. Във Всемира трябва да има хора любящи! За да расте житното зърно, за да цъфтят цветята, за да зреят плодовете - трябва да има хора, които да обичат! “И това е Живот Вечен!“ “Да се весели Твоят Дух в моята душа!“ Пей си тихичко: „Боже мой, душата ми тихо уповава на Тебе!“ Помни: за да се изявят талантите, вложени в тебе, трябва да обичаш; трябва да има кого да обичаш, и кой да те обича. Майката трябва да обича детенцето си, за да се изяви Бог чрез него. - „Изяви ми се тъй, както Ти благоволиш.“ Човекът трябва да съдействува на Бога - тогава е ученик. Казвам: тежко' на онези, които противодействуват на Бога! Помни и не забравяй защо трябва да обичаме - за да се изяви Бог! Брат Борис София, януари 1985 г. * * * 22 март - Първият ден на Пролетта НАРЯД започва в 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. Тайна молитва · 4. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 5. Евангелия: Матей - 21 гл., 1 - 10 ст. Марко - 14 гл., 1 - 10 ст. Лука - 22 гл., 1 - 39 ст. Йоан - 4 гл., 1 - 31 ст. · 6. Песента „Венир Бенир“ · 7. Беседа от Учителя: „Учение и работа“, от едноименния том, утринни слова, 1934. · 8. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 9. Послание от брат Борис: „Мир и Братство“ · 10. Песента „Ще се развеселя“ · 11. Формула: „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и силата са Негови!“ · 12. „Отче наш“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай 22 март - Първият ден на Пролетта 1985 г. МИР И БРАТСТВО „Пази свободата на душата си!“ Природата е поетичен говор на един Велик свят. Формите са език жив, в него има красота и сила. Човекът е искрица от този велик Живот, затова може да го изучава и познава. Светът е Школа. У човека има чувства, сетива, които сега предстои да се развиват. Това са семенца, посети в почвата. Учителя казва, че човек има 45 сетива. А досега са развити 5 - предстои да се развият останалите. Това е дълъг процес. Затова има Вечност и Безконечност. Животът е Школа! Епохата, в която живеем, е важна. В човека започват да се развиват останалите сетива, които разкриват Духовния свят. Животът е сложен. Братството е Училище! Първата добродетел, която се развива в това училище, е себеотрицанието. До нея върви смирението. Човек влиза вече в Духовния свят. Понякога условията са трудни - сгъстяват се облаците, небето помръква, изгубва се хоризонтът. Стане трудно! - Молитвата! Молитвата е метод за работа. Тя дава сила на човека. Молитвата е живот. Тя е виждане в Духовния свят. Чрез нея ученикът може да устои на всичко! Чрез нея ученикът е в Пътя на Живота. Това е неговото призвание - да учи! Днес човечеството прониква в Космоса, изучава го, започва да зачита законите му. Едно ново съзнание се разкрива. Не е трудно да се изучава Всемира. Ние сме искрица от него - можем да го познаваме. В Школата на Бялото Братство се изучават законите и силите на Живота. Човек влиза в духовния свят, едно ново съзнание се ражда в него. Школата е навсякъде, Братството е навсякъде - те не могат да бъдат уязвени! Те са бъдещето на човечеството. МИР и БРАТСТВО! - Новите идеи растат. Те ще обновят човечеството. Формите са много, но те са само дрехи; същественото е Идеята - Духът Божий! Учителя казва: „Учение и Работа!“ Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда, и всичко ще ви се даде!“ Мир и Братство идат на Земята! Брат Борис София, март 1985 г. * * * 12 юли - Петровден 1985. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: „А Исус обичаше Марта, Мария и Лазара...“ · 1. Песента „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Песента „Венир Бенир“ · 5. Молитвата „Пътят на Живота“ · 6. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст. Марко - 13 гл., цялата Лука - 22 гл., 5 - 13 ст. Йоан - 16 гл., 1 - 17 ст. · 7. Песента „Имаше человек...“ · 8. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 9. Песента „Вътрешният глас на Бога“ · 10. Слово от Учителя: Днес аз говоря на младите, които са за Любовта. Казват, че съм развращавал младите. Така мислят само старите, затова аз ги оставям настрана. Аз оставям настрана и религиозните хора. Младите са на моя страна. Те нямат църква. Те питат: „Нова църква ли ще градите?“ Може ли да се гради църква? Как ще градиш Любовта?! Ние не градим църкви. Благодарим на онези, които градят църкви. Ако е въпрос за църкви, ние признаваме само една във Вселената - църквата на Природата, с безброй кандила - звезди и слънца. Цялата Природа е едновременно и църква, и училище. Ние можем да посетим църквата на ония, които са я градили; ние можем да се радваме на тия братя, че си имат църква. Обаче ние не можем да градим такива църкви. Извинете ме, но аз не зная да градя църкви, не зная дали има нужда да градя. Всичко мога да градя, но за църква и за училище не съм се учил да градя. Докато има толкова майстори, дошли преди мене, нека те градят църкви и училища.“ (т. „Живият Господ“, 1922, стр.39) „Вземете един народ като еврейския. Евреите са толкова тесногръди, фанатици, жестоки. Аз не ги наричам такива - така ги описва в Библията техният пророк, който е живял между тях. И - явява се в еврейския народ един човек като Христа, с най-широки идеи, които обхващат целия свят. Как ще обясните това противоречие? Следователно хора с широки умове, с благородни сърца могат да се явят само в такъв народ. (...) Значи в еврейския народ имаше материал, от който можеше да се създадат най-благородните идеи. Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние - гради се, създава се нещо. Когато се завърши цялата еволюция, когато се съгради целият Космос, злото ще изчезне.“ (т. „Живият Господ“, стр. 31) · 11. Песента „До' ще ден!“ · 12. Беседа от Учителя: „Христос и Мойсей“, т. „Затова се родих“, неделни, 9.серия, 1926. · 13. Послание от брат Борис · 14. Молитва на ученика: „Обични ми Учителю, бъди винаги с нас! Учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята милост, упази ни за Твоето Дело! Господи, Ти бди над нас и ни пази!“ Всеки ще запише тази молитва в бележничето си и ще я знае. · 15. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 16. „Господ е пастир мой, на Него ще се надея!“ (три пъти) · 17. За тази година ученикът трябва да свърши една малка работа за Делото Божие. Каква? Той сам трябва да почувства. · 18. „Отче наш“ · 19. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Петровден - 12 юли 1985 г. В псалома на цар Давид е казано: „Едно желае душата ми и него винаги ще диря -да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ „Домът Господен“ - това е Божествената Школа. Да живея в този Дом - значи да бъда ученик на Божествената Школа. Това е най-високото положение, до което човек може да достигне - „Едно желае душата ми...“ Земята е училище, човекът е ученик - това разбиране е необходимо, за да можеш да разчиташ сложната писменост на Природата. Растения, животни, скали, води, човеци - това е писменост, език, това е Словото на Всемира. Всемирът е изпълнен със Слово! Всемирът е изпълнен с Живот! Той е навсякъде. Той се изявява по безброй начини, в безброй видими и невидими форми. Необходими са нови сетива, за да може човек да изследва по-нататък Всемира, за да може да разчита сложния език на тези форми. Новите сетива се развиват в Школата. Само като следва Божествената школа, човек може да чете писмеността на Природата. Какво е скрито в тази чудесна писменост? Растения, животни, минерали, човеци - удивителни истории разправят те, легенди и действителност. Впрочем легендите представляват друг израз на действителността... Разгледайте едно цветче: формите, багрите, ароматът - това е красив език, жив език. Животът тече през тези форми. Тези багри, тази песен! - Наистина Всемирът е изпълнен с живот, с музика. Чувай, разбирай, превеждай! Всемирът не е затворен за нас, човек може да изучава и най-далечните слънца - когато разбира езика, Словото на Живота. Той тепърва има да го изучава, макар че отдавна е започнал, от най-древни времена. Но сега човек вече с други очи гледа на Всемира, като негов гражданин. Красота, Свобода, Правда - за това работим, това е, което иде! Така ще изучаваме Живота. Ние сме ученици на Божествената школа. Тази Школа е космично явление. Учителят Е и днес, и всякога, и тук, и всякъде. УЧИТЕЛЯТ Е ЕДИН! „Ученикът има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога -и едно със Бога.“ Брат Борис София, юли 1985 г. * * * Съборни дни 19 - 24 август 1985. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: Размишление: Мисълта е Светлината във Всемира. Тя е, която свързва Живота в едно велико Цяло. Един е Бог, и ние сме Негови служители! Давид казва: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си“. · 1. Песента „Венир Бенир“ · 2. Добрата молитва · 3. Песента „Духът Божий“ · 4. 91. псалом · 5. Молитвата „Пътят на Живота“ · 6. Песента „Ще се развеселя премного заради Господа“ · 7. Евангелия: Матей - 5 гл., 1 - 12 ст. Марко - 1 гл., 1 - 10 ст. Лука - 14 гл., 1 - 11 ст. Йоан - 6 гл., 1 - 13 ст. · 8. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 9. Беседа от Учителя: „Високият връх“, съборни, 1925. · 10. Песента „Имаше человек, изпратен от Бога“ · 11. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ · 12. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 13. „Отче наш“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). София, август 1985 г. * * * 22 септември - начало на Учебната година 1985/86. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Размишление · 2. Песента „Духът Божий“ · 3. Добрата молитва · 4. Формулата: „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) Тази формула ученикът ще си казва всяка сутрин! · 5. Молитвата „Пътят на Живота“ · 6. Евангелия: Матей - 21 гл., 1 - 14 ст. Марко - 10 гл., 13 - 17 ст. Лука - 5 гл., 1 - 12 ст. · Йоан - 1 гл., от 6 ст. до края · 7. Песента „Венир Бенир“ · 8. Слово от Учителя - беседа по избор · 9. Песента „Имаше человек“ · 10. Слово от брат Борис: Зад всички форми в Природата стои един Велик свят; чрез тях той се изявява. Те са негов говор. Това е писменост, която ученикът постепенно почва да разчита. В школата на Бялото Братство - школата на Учителя -това се изучава! За да започне да учи, за да започне да разбира този говор, Ученикът трябва да обича този Велик Свят! · 11. Учителя е дал тази формула: „Без страх и без тъмнина - С обич и виделина!“ Това е Пътят на Ученика! · 12. „Отче наш“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). София, септември 1985 г. По случай Коледа 1985. ТИ ДО БОГА СЕ ДОКОСВАШ! Вкусваш ябълчица, наведеш се над изворчето - ти до Бога се докосваш! Вдъхнеш вдишка, радваш се на изгрева - ти до Бога се докосваш! За да се изяви Господ в теб, трябва да има някой, който да те обича! Всеки талант, всяко дарование е изявление на Бога. Кажи: „Боже, благодаря Ти за всичко, което си ми дал и си ме научил!“ * * * 27 декември - Денят на Учителя 1985. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Светлината („Добрият път“) · 4. „А Исус обичаше Марта, Мария и Лазара...“ (формула за размишление) „Лазар, нашият приятел, заспа, но да ида да го събудя.“... ( Йоан, 11:11) „Кой човек може да ви събуди? Който ви обича. Христос обичаше Марта, Мария и Лазара. Марта, Мария и Лазар представят ума, сърцето и волята на човека. Тези три принципа, съединени в едно, представят човека. Следователно, когато умът, сърцето и волята на човека работят едновременно, той може да бъде събуден...“ (Учителя, беседа: „Да ида да го събудя“, 8. 12. 1929., т. „Крадецът и пастирят“) „А Исус обичаше Марта, Мария и Лазара“... · 5. Тайна молитва · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Беседа от Учителя: „Дух Господен“, т. „Крадецът и пастирят“, 1929. · 9. Послание от брат Борис: „Космичното съзнание“ · 10. „Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ За 27 декември 1985 г. КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ Ще знаете: Покой, неподвижност не съществува! Във Всемира всичко е в движение! Един велик Творчески процес се извършва непреривно - Духът Божий се изявява! Казано е: “Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно!“ - Това е най-характерното, най-типичното за живота - тази искрица в човека, където Духът Божий се изявява! Новото изявление Божие, което получаваме, което иде от великия Разумен свят - това е творчеството. Човек участвува в творческия процес във Всемира! - Това е културата. Ние свързваме тези две понятия: “творчество“ и “култура“ “И това е живот вечен - да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил!“ - Животът е творчество, изявление на Божия Дух! Да пребъдваш в творческия процес и да съзнаваш това - “това е Живот вечен!“ Има една жива връзка между душите Божии. Тази връзка е творчеството. „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш.“ Брат Борис София, декември 1985 г. За 1985 г. липсва послание за Съборните дни.

1984. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 3. 91. псалом · 4. Молитвата „Пътят на „Живота“ · 5. Евангелия: Матей - 4 гл., 1 - 17 ст. Марко - 9 гл., 1 - 14 ст. Лука - 11 гл., 1 - 5 ст. Йоан - 10 гл., 1 - 19 ст. · 6. Беседа от Учителя: по избор. · 7. Песента „Ще се развеселя“ · 8. Послание от брат Борис: „Изяви ми се!“ · 9. Песента „Махар Бену Аба“ · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Вечерта, където има условия - братска вечеря. ПОСЛАНИЕ „ИЗЯВИ МИ СЕ!“ Бог ни се изявява по хиляди начини и ние трябва да бъдем будни за тези изявления. Така ние общуваме с Него, познаваме Го и растем. „И това е Живот вечен“. * Възлюбленият Един е Възлюбленият, но Той може да ти се изявява чрез много образи. Бог ни се изявява чрез всички, които ни обичат и които обичаме - Любовта във Всемира е Една. * Човек е дошъл на Земята не да благува, но да учи! * Всемирът е изпълнен с Живот - мисли, чувства, идеи... - един велик невидим Свят. Невидим, но безкрайно разнообразен и богат. Човекът мисли, чувства, твори - така той участва в мировия Живот. Той е частица от него. * Скептицизмът е болест - ревматизъм на мозъка. Втвърдяване на мозъка. Мъчно се лекува. * Нашите обични заминали ни се изявяват чрез живите, които ни заобикалят. Така ние разговаряме с тях и те вземат участие в нашия живот. * Болката показва, че същества работят в теб, за да изправят погрешка, която си направил. Благодари за болката! * „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил!“ * Днес човечеството психически преживява ледниковия период. Този студ, тази жестокост, това насилие и експлоатация - това е той. И все пак -Любовта е, която ще ни спаси! Тя е същината на новото Учение. * Някои се страхуват да обичат, считат, че е грешно. Но, ако да обичаш е грешно, кое тогава е праведно?! * Интервалът Какво голямо разстояние има между небесните тела! И между душите е така. Разстоянието е необходимо. Но, какво е всъщност Пространството - не знаем. Интервал - това е Безмълвието, което обгръща всичко. Незнайното, което присъства мълчаливо. * Законите на Живота са едни и ние можем да ги изучаваме и чрез нашия личен живот. * Божиите закони са закони на Всемира. Ще ги зачиташ, иначе сам себе си погубваш. * Във всяко страдание е скрито едно благо - затова то е допуснато. * Събитията не са фатално предопределени. И най-голямото бедствие може да бъде предотвратено, ако се изправи погрешката, която го е предизвикала. * Човекът живее на много места едновременно. * От човек, когото не обичаш, не искай нищо! Посрещай и приятностите, и неприятностите с еднаква готовност. Тогава ще бъдеш здрав. * „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.“ Бог е, който живее в нас. И пясъчното зрънце принадлежи на всемирния Живот - Животът на Цялото. * Културата е всемирно явление. Тя има един Източник. * Бог се изявява чрез Творчеството. Чрез творческото усилие ние призоваваме Бога. * Извънземни жители са посещавали Земята от най-дълбока древност досега. Митовете описват тези посетители. Археолозите днес изучават онези космически площадки, които са им служили тогава: пирамидите в Египет, Америка и на много други места, Стоунхендж в Англия и навсякъде по Земята. Животът е космичен - и ЧоВечеството е космично! Животът е един и вечен. * Има фактори, които като влязат в действие, неутрализират земното притегляне - материята се лишава от тежест. За Христа се казва: „И ходеше по водата...“. Древните маги са знаели това изкуство. * Езичеството е: култ към личното, поклонение на човешката личност - своята или на другиго. Социализъм, комунизъм, болшевизъм - това е езичество. * Помни: ЕДИН е, Който те обича! Чрез всички, които те обичат. * В личния живот понякога присъства великият Живот. Това са свещени моменти. „И това е живот вечен - да позная Тебе - Единия!“ Брат Борис София, март 1984 г. * * * 12 юли - Петровден 1984. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога е Христа, Когото си проводил.“ · 4. „Господи, изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, Както на Тебе е угодно.“ · 5. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 6. Евангелия: Матей - 21 гл., 1 - 10 ст. Марко - 14 гл., 1 - 14 ст. Лука - 11 гл., 1 - 5 ст. Йоан - 6 гл., 41 - 60 ст. · 7. Беседа от Учителя - по избор · 8. Песента „Махар Бену Аба“ · 9. Слово от брат Борис: „Школата“ · 10. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 11. „Обични ми Учителю, да се изпълни Твоят Божествен план за Делото Ти, и ние да бъдем Твои работници всякога!“ Нарядът не е задължение. Той се изпълнява по свобода. Може да се изпълнява и през годината, всякога. Той е връзка между учениците от този и онзи свят. * * * ПОСЛАНИЕ По случай Петровден, Празника на Учителя ШКОЛАТА „Да се весели Твоят Дух в моята душа.“ „Не ви наричам вече раби, но вас ви наричам приятели...“ Йоан, 15:15 За да се роди едно ново човечество, не е достатъчно да се промени само външния ред. Човекът трябва да се промени! Той трябва да се учи! Тогава животът се превръща в школа. Учителя казва: Знанието, което сега ви давам, е ново. То се отнася до Шестата раса. Шестата раса има нов морал, който почива на закона за Любовта. Помнете: вие и великият всемирен Живот сте Един живот! Човек трябва да забрави себе си. - „Аз и Отец ми едно сме. Ала Отец ми е по-голям от мене.“ Социалните борби не допринасят нищо, ако човекът не се подготви -ако не работи върху себе си. И тъй, помнете: Животът е Школа! Това е новото днес. Брат Борис София, юли 1984 г. * * * Съборни дни 19 - 29 август 1984. НАРЯД Започва в 5 ч.с.: Земята е школа. Учениците пожелаха и Учителя откри Школата. Казано е: „ За всичко благодарете.“ · 1. Песента „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Беседа от Учителя - по избор, според възможностите · 6. Песента „Имаше человек, проводен от Бога“ · 7. Послание от брат Борис: „Школата II“ · 8. Песента „Венир Бенир“ · 9. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината...“) · 10. Песента: „Ще се развеселя“ · 11. Формулата: „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, . защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) · 12. Братска вечеря (където има условия) · 13. През тази година ученикът трябва да направи едно малко добро. Какво - той сам ще реши. · 14. „Едно желае душата ми И него винаги ще диря -да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ (три пъти) * * * ПОСЛАНИЕ ШКОЛАТА - II Земята е школа на Разумния свят. Всички същества - от най-малките до най-големите - са ученици. Човекът също. * Всеки от вас трябва да има по едно малко бележниче, на което да записва мислите, които го посещават. Човек има висша природа, която го свързва с Всемира. Мисълта и чувството са връзката. Мисълта се движи хиляда пъти по-бързо от светлината, а чувството - хиляда пъти по-бързо от мисълта. Човек е гражданин на Всемира, той пътува в него. * Животът е един. Всички същества са свързани - това са нашите ближни. Тази връзка е жива! Тя се поддържа чрез мисълта, чувството и волята. * Казано е: „Красив е животът на нашата душа.“ Всяко същество, било то и най-малкото, изпълнява служба Във великия всемирен Живот. Казано е: „Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта си, да ни е вечен закон! Защото е Твое Царството, и Силата, и Славата завинаги! Амин“ Единство съществува във Вселената! * Всяко същество е Божие благословение - тъй ще гледате на Живота! Гледа ли тъй, човек е в Райската градина. * Като станете сутрин, кажете: „Ето ме, Господи!“ Винаги бъдете готови да изпълните Волята Божия! Тогава вие сте ученици в Божествената Школа. Брат Борис София, август 1984 г. * * * 22 септември - начало на Учебната година 1984/85. НАРЯД Започва в 5 ч.сутринта: · 1. Песента „Имаше человек, проводен от Бога“ · 2. Добрата молитва · 3. Песента „Махар Бену Аба“ · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Евангелия: от Матея - 22 гл., от 1 до 14 ст. от Марка - 8 гл., от 1 до 9 ст. от Лука - 11 гл., от 5 до 13 ст. от Йоана - 10 гл., от 1 до 19 ст. · 6. Беседа от Учителя - по избор · 7. Послание от брат Борис: „Ученикът“ · 8. Песента „Венир Бенир“ · 9. Молитвата на Светлината („Господи на Светлината“) · 10. Формулата: „Едно желае душата ми и него винаги ще диря -да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ · 11. Размишление (Молитвата да бъде ваш живот.) · 12. „Отче наш“ · 13. Песента „Вехади“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). ПОМНИ: Ти си ученик на Великата Божествена Школа! Това е основната мисъл, идеята за тази година. * * * ПОСЛАНИЕ за 22 септември, началото на Учебната година. УЧЕНИКЪТ „Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни!“ Йоан, 8:32 Светът, в който живеем, е школа. Условията, които са ни дадени, са съобразени с това. Условията и Животът са свързани в едно цяло. Ние сме в един свят, който ни обгръща, прониква и пази. Животът се изявява по много начини, но той е един. Обществените форми, каквито и да са те -политически, религиозни или други - не могат да разрешат противоречията, ако човекът не е подготвен да изпълни законите на Живота. Следователно необходима е школа, която да го подготви. Тогава животът става път, а човекът - ученик. Учителя казва: „Знанието, което сега ви давам, е ново. То се отнася до Шестата, а не до сегашната, Пета раса“. Същественото за Шестата раса е: човек да забрави себе си! Сегашната, Пета раса отминава със своите стари възгледи. Шестата раса има нов морал, той почива на законите на Любовта. Любовта е създала Живота, затова той е един; Христос е изразил това така: „Аз и Отец ми едно сме“. Ти гледаш една далечна звезда - с това ти участвуваш в нейния живот. Гледаш синьото небе - с това ти участваш в живота, който протича в него. Растенията, животните - всичко, което се движи и диша, принадлежи на този всемирен Живот. И ние сме елементи в него - необходими сме, трябва да присъстваме. Като присъстваме, като участваме, Бог ни се изявява „както Той благоволява, както на Него е угодно“, „Духът диша където си ще.“ Ученикът трябва да познава тези изявления. Брат Борис София, септември 1984 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1984. НАРЯД Започва в 6 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Евангелия: Матей - 25 гл., 31 - 41 ст. Марко - 6 гл., 35 - 45 ст. Лука - 8 гл., 4 - 19 ст. Йоан - 16 гл., 12 - 29 ст. · 4. Беседа от Учителя: „Светилник на ръцете и на нозете“, т. „Лъчи на Живота“, рилски, 1937. · 5. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 6. Песента „Венир Бенир“ · 7. Послание от брат Борис: „Благодарете!“ · 8. „Отче наш“ · 9. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ за Деня на Учителя БЛАГОДАРЕТЕ! Божията Милост и Божията Благост да бъдат над вас! Дните ви да отминават с усмивка! Винаги си казвайте: „ Да бъде благословено Името Божие, защото Мъдростта и силата са Негови!“ Духът на Данаила и днес живее! Духът на Давида и днес ръководи човечеството! Словото живее в душите ! „Винаги се радвайте. За всичко благодарете. Духа на угасвайте. Непрестанно се молете!“ - Радостта да не ви напуска! - „ Бог мой, на Него ще се надея!“ Мисълта е космичната Светлина! Тя свързва човечествата във Всемира. Чрез нея човеците общуват, разговарят, живеят в Големия живот. Духът казва: „Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си“! Тази година, която идва, е Година на Ученика - благодарете! Тази година от учениците се изисква да мислят и работят върху Словото и музиката на Учителя! При всяко новолуние трябва да се срещат и да споделят върху тези въпроси. Един контакт, една връзка трябва да се поддържа. Благодарете, за да бъдете в Големия, единен Живот! Нова Епоха настава, ново съзнание се пробужда, ново виждане се разкрива, нов образ на човека се очертава - човекът-ученик. Предстои изучаване на Словото и Музиката на Учителя ! Ново творчество започва - на човека-ученик. Идат Братство и Мир на Земята ! Брат Борис София, декември 1984 г.

1983. 1 януари, Нова Година НАРЯД 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Ще се развеселя премного заради Господа“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. 23. псалом · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. „Отче наш“ · 7. Послание от брат Борис: „Изворът на Доброто“ · 8. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). През тази година ще мислите положително и ще храните добри чувства! Мисълта и чувствата са космична сила - включете се в нея! Тя е Силата! Човеците са братя, дошло е време да си подадат ръка и да живеят в мир! Отсега лозунгът е този: Едно човечество! Едно Отечество! Един закон! Мирът иде на Земята! Обични братя и сестри, честита Новата 1983-та година! Брат Борис * * * ПОСЛАНИЕ Обични братя и сестри, споделям с вас един малък спомен с Учителя. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО Въздушните нападения над столицата следваха едно след друго. Градът беше разрушен, опожарен, обезлюден. Голямата бомбардировка на 10. януари довърши всичко. По всички шосета от София - плътни тълпи народ, бягаха. Бяхме с Учителя на поляната на Изгрева. Беше мрачен ден - мъгли, пушеци, дъжд. Учителя дълго мълча, после рече: „Тук няма вече условия да поддържа човек връзката си с Бога. Да излезем!“ Организирахме за някой ден отиването до Мърчаево, където брат Темелко беше предоставил къщичката си на Учителя - скромна селска къщичка, в подножието на стръмен склон; тук Слънцето изгряваше два часа по-късно. Вода нямаше наблизо. Учителя огледа обстановката, спря се насред пътеката и каза: „На това място има вода“. Разкопахме - излезе малко водичка. Като я каптирахме - струйка, колкото малкото пръстче на ръката. Учителя нарече чешмичката Изворът на Доброто. Идеята е тази: не пренебрегвай и най-малкото благо. Като завършихме чешмичката, Учителя даде тази малка молитва: „Господи, готов съм да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света. Ако намеря благодат пред Тебе, нека почувствам радостта Ти, в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов! Какво искаш да направя за възтържествуване на Твоето Царство и за осветяване на Твоето Име на Земята? Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри тъй, както Ти мислиш за тях! Амин“ Брат Борис София, януари 1983 г. * * * 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на живота“ · 4. Тайна молитва · 5. Молитвата на Светлината („Добрият път“) · 6. Евангелия: Матей - 13 гл., 1 - 9 ст. Марко - 4 гл., 3 - 9 ст. Лука - 7 гл., от 36 ст. до края Йоан - 16 гл., от 23 ст. до края · 7. Беседа от Учителя - по избор на ръководителя · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Послание от брат Борис: „Живот вечен“ · 10. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 11. Братски песни („Братство, единство“ и др.) · 12. „Да се прослави Бог...“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай Духовната Нова година ЖИВОТ ВЕЧЕН Във Великия космичен Живот разменна монета не са парите. Награда за всяко дело са душите. Свършиш една работа - изпратят души да те възнаградят. Тъй ти растеш, укрепваш, връзката ти с Великия всемирен Живот се усилва. Във Всемира пътуват велики Същества. Те имат мисия, работят. В нашия свят те могат да донесат благословение, но могат да донесат и нещастие, и страдание. Те разполагат със сили - много души са на тяхно разположение. Само с присъствието си те могат да извършат големи промени. Те могат да се явят и като епидемия, като болест, но могат да донесат и благополучие. Като изтече времето им, те отминават по своя вечен Път... После пак могат да се явят - има ритъм ... Животът е космично явление. Въпреки неговото безкрайно многообразие, в него има единство. Той не може да бъде изолиран от Цялото. Той не може да бъде затворен и ограничен само в едно небесно тяло! Във Всемира няма точка, където Животът да не присъства! Ние се удивляваме на величието, разнообразието и единството на Живота. В Писанието се споменува за Енох. Енох не е човек. Енох - това е Божественият живот в човека. Трябва да знаем кога и как ще се яви той. Чрез образа на Енох са засегнати най-трудните проблеми на живота - проблемите за доброто, злото и страданията. Във Всемира Животът присъства навсякъде. Той прониква всички условия, създава безброй форми; всъщност той си създава и условията. Животът не се изявява само в материалната природа; има и друга природа, за която още нямаме сетива. Човешките теории - дарвинизъм, материализъм, социализъм - са детински теории. Във всички, които обичаме и които ни обичат, трябва да виждаме своя Възлюблен. За Него сме дошли ние на Земята! Него търсим.... Целувката е тайнство - свещенодействие. Казано е: „целование свято“! Любовта не търпи никакво ограничение, никакво насилие. Тя изисква свобода и сила! Сега иде братството на човечествата! Тази идея е заповядана днес: МИР И БРАТСТВО! Човечеството е готово вече да я изпълни! НЕ войни и унищожения, а МИР иде на Земята!! Брат Борис София, март, 1983 г. 12 юли - Петровден 1983. НАРЯД · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: Матей - 20 гл., от 20 ст. до края Марко - 14 гл. 1 - 9 ст. Лука - 24 гл., от 36 ст. до края Йоан - 15 гл., цялата · 6. Песента „Ще се развеселя“ · 7. Беседа от Учителя: „Житното зърно“, от „Сила и живот“ 1. серия, 1914. · 8. Песента „Имаше человек, проводен от Бога“ · 9. Послание от брат Борис: „Живот вечен“ · 10. Песента „Ти си проявената любов към мене, Господи“ · 11. Песента „Гласът на живия Господ“ · 12. Да се изпеят и песни по желание ( „Мусалла“, „Вяра чиста“, ...; да се завърши с песента „Свобода е потребна за душата“) · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 14. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (три пъти) Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Петровден - 12 юли 1983 г. ЖИВОТ ВЕЧЕН - II Целият този чуден мир около нас, цялата жива Природа: тревички, цветя, животни, човеци - мир вълшебен - това е Отец. Кажи: „Господи, благодаря Ти за всичко, което си ми дал и си ме научил!“! „Аз и Отец ми едно сме, ала Отец ми е по-голям от Мене.“ - В това седи Учението на Христа - Учение за вечния Живот. Любовта Любовта не подразбира милувки и прегръдки. Тя е връзка между две души и тази връзка е Бог. Казано е: „Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни“. Търсете най-простото разрешение на жизнените задачи. Това спестява сили и време, и гарантира успех. Благоприятни и неблагоприятни центрове Човек трябва да бъде разумен, в живота има опасни места. Животът е една електрическа централа, много опасна. Приближаваш до някой център, пише: „Лековита вода“ - чуВстваш се освежен, умората изчезва... Срещаш човек - изчерпва те, чуВстваш се ограбен, срещаш друг човек - придава ти, обогатява те. Човекът е слово в Мировия Говор. Бъди внимателен към него! Не обиждай никого, и нито най-малкото същество, нито една тревичка даже! Това е твоето отношение към Големия живот! Всяко цветенце, всяка тревичка имат служба в Него и те я изпълняват, съзнателно или несъзнателно - колко повече човекът! Колкото на по-висока служба е човекът, толкова отговорността е по-голяма! Законът на красотата Според твоята мисъл, според твоите чувства и постъпки е и твоят образ - твоята красота. Една мисъл, която ти изпращаш във Всемира - чрез нея ти говориш. Внимавай какво изпращаш! Мисълта ти трябва да бъде светла, Божествена! Знай: има полезни растения, има и отровни растения. Ти какво искаш да бъдеш? Звуци изпълват Пространството. Това е музика. Говор! Бъди в съгласие с живота във Всемира - това е Божият живот, т.е. твоят живот! Слушай и се учи! Ти си ученик - Това е Смисълът на Живота! Всемирният говор Топлината, която излиза от човека, е говор. Формите, багрите, движенията - това е говор, чрез тях мировият Живот се изявява. Песните на птиците, ароматите, багрите на цветята, въздухът, минералите, водите, речта на човека - това е мировият говор. Божият Дух говори. Ние изучаваме този говор. Тихият глас Животът изпълня Всемира. Ние казваме „пространство“ - за Живота говорим. Светлината във Всемира е „тихият глас на Бога“ - него слушайте! Много гласове може да чуваш - води се само от Тихия глас. Гледай Него да долавяш! Сила и Живот Тази светлина, която иде от звездите, която преодолява пространството - какво носи тя? Сила има в нея! Със силата върви и животът. „Сила и Живот“ - това е същественото! Истината „Да живеете в Христа и Христос да живее във вас“ - това значи да носите постоянно Истината. „Аз съм Истината“. Всемирният живот И най-далечните светове на Всемира са достъпни за нас. Чрез природата - чрез растенията и животните - всемирният Живот става достъпен за нас. Чрез тях ние го познаваме. Малкият живот за големия Живот говори. Безкрайно малкото говори за безкрайно голямото... “Велик е животът на нашата душа.“... Скептикът казва: „Няма Бог“. Че ти във Бога живееш! Няма точка във Всемира, където Бог да не присъства! Мнозина се гордеят с това, че не вярват в Бога и с гордост се наричат „скептици“... Бога ние познаваме чрез живота - „Аз съм Пътят, Истината и Животът“... Страданията В страданията човек възкръсва, достига Истината и Свободата. Сладостите съкращават живота. Страданията и несгодите продължават живота. Радвайте се и на страданията, и на радостите. „Домът Господен“ Хубаво е при тебе да има душа, която обичаш и която те обича. Чрез нея Големият живот се изявява - „Домът Господен“. „Едно желае душата ми и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“ Работата на Природата Природата е работила милиарди години, докато създаде елементите. Какво е вложила тя във всеки от тях - това е тайна. Водата, въздухът, скалите, почвите са условия да се яви Животът. Милиарди години е взело на Природата докато приготви тези условия. Това не е игра на случая -разумни Същества са работили, работят и сега. Какво влагат те в тези условия? Това изучаваме ние сега. Художествената литература Какво голямо богатство е вложено в нея! Но малцина са, които умеят да четат... Споменът Кой може да ти отнеме онова, което вече си преживял? Сила има в спомена, от нея можеш всякога да черпиш. Това, което си преживял, не се губи. То върви с тебе и ти дава сила. Изкуство Ние имаме едно изкуство, което сме изучавали в школата на Учителя: където и да бъдем, да сме полезни на всички! Добродетелите Добродетелите правят човека устойчив. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Няма ли ги тях - на такъв човек не можеш да разчиташ. Зазоряване Иде дългоочакваният МИР на Земята! Превръщенията От камъните произлезе водата. От водата произлезе въздухът. От въздуха произлезе етерът. От етера произлезе чувството. От чувството произлезе мисълта. Принадлежим на обширен, безграничен свят - Един е Той! Славянството Бъдещето е на Славянството! Траки, българи, славяни - това е един народ! Богомилството Идеята за Братството и Любовта в нашия народ иде от Богомилство-то - първоначалното християнство. „Не ви наричам вече раби, а вас ви наричам приятели“... Основа на Богомилското учение е Братството! Боян Мага е живял в общините на есеите край Мъртво море. В Магнаурската школа в Цариград, където е следвал, той е имал приятели есеи. С тях е отишъл в Израил, препоръчали са го в техните общини... Богомилското учение е Учението на Христа, приложено в живота! Учението на Христа и днес работи за обединението на Човечеството в едно велико Братство! Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“... Славянството е Любов - Бъдещето е на Славянството! Новата Култура е култура на едно обединено Човечество! Епохата на крайния индивидуализъм премина вече - и той направи своя принос. Западът залязва! Свърши се дългата нощ! На Изток се зазорява! Братството на Човечеството - това е Новото днес! Учителят донесе знанието за Новата Култура! Човечеството възкръсва! Няма да загине Човечеството! Брат Борис София, юли 1983 г. * * * Съборни дни 19 - 22 август 1983 НАРЯД Някой ме попита: „Кой е Господар на Земята?“ Казвам: Бялото Братство! Всемирното Бяло Братство владее всички небесни тела. То не е човешка организация! Нарядът започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на живота“ · 4. Песента „Махар Бену Аба“ · 5. Евангелия: Матей - 13 гл., 1 - 9 ст. Марко - 11 гл., 1 - 11 ст. Лука - 5 гл., 1 - 11 ст. Йоан - 12 гл., 1 - 8 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Силите на Природата“, мл. клас, 1923. · 7. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 8. Послание от брат Борис:„Правдата“ · 9. Песента „Ще се развеселя премного“ · 10. „Отче наш“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 12. „Мисли за всеки ден 1983/84“ - да се раздадат за 19., 20., 21., 22. август Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ за Съборните дни - 19-22 август, 1983 година ПРАВДАТА Духовният свят е извън времето и пространството! Той се разкрива на душата. Тя има сетива за Него. В школата на Учителя се развиват тези сетива. В духовния свят ученикът навлиза постепенно. „И това е Живот Вечен!...“ Свръхчовеците и Синовете Божии Свръхчовеците работят за своето усъвършенстване. Преодоляват мъчнотии, водят борба, побеждават враговете си. Синовете Божии служат на друг закон: „Любете враговете си! Молете се за онези, които ви гонят!“ „Враговете“ - това е въплъщение на вашите мисли и чувства. Враговете ви са за съжаление! Голяма е тяхната трагедия! Сега другояче ще посрещате изпитанията. Христос беше гонен от фарисеите и упрекван от учениците си. На Петър Той каза: „Махни се от мене, Сатана!“, тоест: изключете злото от ума си! Като погледнете човека, да виждате, че Бог живее в него! Бог царува! „Той заповядва и на добрите, и на злите!“ Тихият глас Светлината е тихият глас на Бога. Него слушайте! Слушайте го! Тази светлина, която изпълня Всемира, която прониква и преодолява Пространството - какво носи тя в себе си? Какво е скрито в нея? Мировият Живот трепти в нея! Условията Природата е работила милиарди години, за да приготви условията на Живота - да създаде Елементите - водата, въздуха, скалите - за да може да се изяви Животът. Какво е вложила в тях, и в какви количества - Разумни Същества са пресмятали това и са ръководили тези процеси! Изучавайте условията - Живота на Бога! Собствеността Собствеността ограничава. Обичаш ли свободата - не търси собствеността! „Шапка-невидимка“ Тъй хармонично да се приобщаваш към средата, тъй да се приобщиш към всичко около тебе, че да не се отличаваш. Твоето присъствие да създава една приятност на всички - а ти да си невидим... Колцина виждат Христа? Но той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“! Бъдещето Един ден, като дойде свършекът на света, хората ще се пръснат в Пространството като камъните в планината. Само онези ще бъдат запазени, които са облечени в дрехата на Надеждата, Вярата и Любовта! Сега светът преминава най-важното преобразувание - едно коренно преустройство! Бог прави Нов свят! Всички човеци помагат в тази работа! Всеки може да тури поне един камък от Любов! „Сега е краят на Века! Свърши ли се този век, хората ще вдигнат бели знамена! Ще дойдат до границата на Царството Божие! Ще кажат: „Да живее Любовта! Да живее Мъдростта! Да живее Истината!“ Хората ще си подадат ръце, ще живеят в мир и любов, в братство и свобода! Идва една епоха, за която хората не са и сънували! Те ще бъдат толкова добри, че няма да искате да напуснете Земята! Като дойде това време, сами ще видите! Това, което ви казвам, ще бъде! Ще го проверите! “ (Учителя) Брат Борис София, юли 1983 г. 22 септември - началото на Новата Учебна година 1983/84. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на живота“ · 4. Песента „Махар Бену Аба“ · 5. Евангелията: Матей - 20 гл., от 17 ст. до края Марко - 13 гл., 1 до 13 ст. Лука - 11 гл., 1 до 4 ст. Йоан - 1 гл., 14 - 28 ст. · 6. Слово от Учителя: „Синове на възкресението“ от „Сила и живот“ 10. серия, 1928 (или беседа, която имате под ръка) · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Мисли на ученика - брат Борис · 9. Песента „Аин Фаси“ · 10. Размишление! · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ МИСЛИ НА УЧЕНИКА Мисълта е всемирно явление. Също и чувството. Те принадлежат на всемирния Живот. * „Опитайте се да турите мелодия на следните думи: Дръж правия път в живота! Каквато и да е скръбта ти, ти дълбоко я скрий. Скръбта си тежка ти само на Бога кажи. Тя плод богат ще ти даде - тогава на всички я покажи.“ Учителя * Във Тебе живеем, Господи! Във Тебе живеем, Боже мой! От какво има да се боим?! * Всичко говори за безкрайната Любов на Бога към нас. „Боже, благодарим Ти за всичко, което си ни дал и си ни научил!“ „Изяви ни се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.“ Все Тя е. Все Тя е - Любовта. Вечната и святата. В неизброими образи се явява Тя. Познаваме Я! Вечната и Святата!... * Има един безмълвен език - на Делото! Него всички разбират. * Много въпроси седят пред човека. Какъв отговор ще им даде? От тези отговори зависи и какви условия ще му се дадат. Човек сам подготвя пътя си. * Миналото не е безвъзвратно отминало. То пребъдва всякога. И когато му дойде времето, ще стане настояще. * В онези далечни времена, когато не е имало още писменост, преживяното се е предавало чрез легенди, приказки, песни. Тъй паметта е запазила всичко. После е дошла писмеността. Действителността и Мечтата са вървели ръка за ръка. * Великата Разумност! Ние се възхищаваме от Нея, в неизброимите и изявления. Тя говори и пее, Тя се изявява в багри и образи, в движение... Красота неизразима! Прелест неизказана! * „Господи, благодаря Ти за всичко, което си ми дал и си ме научил!“ Казвайте си често тази формула - може на ум, може гласно, може да я изпеете. * Земята е обгърната от енергия на хиляди километри височина, както от атмосферата. Тази енергия е фина, етерна, тя подхранва мислите и чувствата - без нея не бихме могли да мислим и да чуВстваме. Антени за тази енергия са умът и сърцето. Върху тях трябва да се работи, за да могат те да се ползват от нея. Без тази енергия не може да има никакво творчество. * Какво е Братството? Всички, които живеят в Господа и вършат Неговата Воля, те са Братството. * Земното притегляне - то е едно чудно явление! То поддържа реда и порядъка в природата. Помислете само върху него! То прониква и най-малката частица, то обединява и свързва всичко. То е израз на Единството в природата - невидимата Ръка, която всичко държи. * Новата култура - това е културата на обединеното човечество. Братството - това е бъдещето на човечеството. Премина ерата на крайния индивидуализъм - това беше културата на Запада; тя свърши своята работа. Мирът иде на Земята - „Новият Ден“. Зазорява се вече! Брат Борис София, септември 1983 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя, 1983. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст. Марко - 14 гл., 1 - 9 ст. Лука - 21 гл., 1 - 4 ст. · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Беседа от Учителя: „Кротостта и смирението“, 1920. · 7. Песента „Махар Бену Аба“ · 8. Послание от брат Борис: „Пределът“ · 9. Поздравлението на богомилите: „Словото на Живота пазим!“ Богомилите са и днес, и всякога! · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 11. Братски песни, по желание Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ ПРЕДЕЛЪТ мисли на ученика „Едно желае душата ми и него винаги ще диря – да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ Пределът Всеки организъм расте до определен размер. Достигне ли го, започва обратният процес - разпадане. Този закон ВаЖи за всички явления на Живота. Той важи както за организмите, за органическите форми, така и за обществата - държави, религии, политически, икономически и всички други организации. Един организъм, дойде ли до своята граница, спира да расте. Този закон спазват и пчелите, и мравките... Това е законът за предела. Всеки, който се е опитал да създаде организация, дойде ли до своя предел, тя, и да няма противодействие, ще се разпадне. Ние знаем великите империи в историята: Китай, Египет, Рим, тези на Александър Македонски и на Наполеон, пък и съвременните империи. Организациите са само условия, човекът е същественото. От човека зависи как да ги използва. Самите обществени форми, без човека, нищо не ползват. Човекът трябва да се възпита, за да имаме едно ново общество. Тогава - животът става Школа. Този опит Учителя го проведе, и той излезе сполучлив. Върху човека трябва да се работи, да се възпита той, да се просвети - тогава можем да имаме едно ново човечество. Учителя даде обилно знание за просвета и възпитание на човека. Той откри Школата и в продължение на 22 години изнасяше редовни лекции, в които изложи това знание и методите за неговото приложение. Това знание е запазено и в бъдеще ще се проучва. Без нов човек не може да има ново общество. * Преходното говори за Вечното. Смъртното - за Безсмъртното. В света на формите всяко нещо, което има начало, има и край. Само идеите са вечни и безгранични. Те могат да се изявяват и пространствено, в дадено време, но самите те са извън времето и пространството. Те са навсякъде и всякога. Всяко явление има една същина вечна и една същина конечна. То съществува поради своята вечна същина, изявява се поради нея в конечната. Конечното говори за Безконечното. Като елемент на Божествения живот, всяко същество, всяко явление е на мястото си. Улфила Старата наша азбука, глаголицата, е създадена от готския епископ Улфила, живял в Никополис през петия век. Готите са живели по нашите земи в началото на нашата ера; центърът им е бил в Казанлъшкото поле, Тулова кория. Тази наша стара азбука наподобява азбуките на древните азиатски народи. Интересно е, че в нашите народни везби се срещат букви от нея - вплетени Във везбата. Понякога, като се разчетат тези букви, получава се дума, а понякога и няколко думи - получава се благословия. Тъй народът е изразявал хубавите си чувства и пожелания. Тази писменост във везбата нарекохме везбена писменост. Защо е използвана старата азбука във везбите? Може би това доказва, че туй изкуство е древно, че то е свързано с храмовете и жреческото съсловие. В древността изкуствата са били свързани с религиите. Слово, художество, скулптура, архитектура, музика - всички изкуства в древността са излезли от храмовете. Жреците са били хора на изкуството. Истината За Истината човек има чувство. То му подсказва това истина ли е, или не е, присъства ли Истината, или не. Това чувство е безпогрешно. То е чувство на душата. Личното Всичко, което изтъква себе си и ни се налага, то ни ограничава. Може и да е красиво, и добро, и разумно, но изтъква ли себе си, то ни ограничава. Затова обстановката, която си създавате, да бъде проста, естествена, да не се налага и да не утвърждава себе си. Защото свободата е над всичко. Личният живот Много и сложни са движенията на малкия, личен живот. Личният живот иска да обсеби вечния Живот, да го представи като свой живот. Това е престъплението на човечеството. От това произтича трагедията му, от това зависи да бъде или да не бъде. Вечното настояще Учителя в своите беседи и лекции проектира идеята „вечно Настояще“. Има едно Време, в което няма минало и бъдеще. То е само Време... То е един чудесен свят, в който сме едно с всичко! Вечният Живот е реалност - човек може да го опита. Той го има! Има едно Време, в което един миг се равнява на цяла вечност. Този миг иде от незнайното минало и се изявява сега. Вавилонската кула Тя е образ на човешките творения. Личният живот, в каквито и форми да ни се изявява - това е идолопоклонство. Поклонение на онова, което човекът е създал. Това е езичеството. Съвременният човек се гордее с него. Това е религиозен култ. И ако някой се осмели да го отрече, може пак да отиде „на кладата“... Вечните ценности За тях сме говорили, и пак ще говорим... Само творчеството може да те избави от безсмислието на обикновения живот - и да те върне при Бога! Бъди един жив център на Любов и Творчество - и Божието благословение ще бъде над тебе. Има положения, до които човек идва след дълъг път и работа. Молитвата да бъде твое постоянно състояние. Високият идеал Човекът е ученик! Първо ще турите ред и порядък в мислите и чувствата си. Тъй ще възстановите връзката си с Бога. Ще живеете и ще учите. Това е ваше свещено право - никому не го отстъпвайте. Прегърни Доброто и само Нему служи - така ще бъдеш свободен. Свободата е високият Идеал. Органическите форми Те са упражнения. Проследете през какви форми е минал Животът, за да достигне до човека. А човекът не е още крайната форма. Има форми на Живота, които ще се явят в бъдеще, ние не ги познаваме още. В разните форми се изработват и развиват елементите, необходими за Големия живот, да се изяви Той. Учителя го нарича Живот за Цялото. Една съвършена Разумност води Живота. Чрез него Тя се изявява. Дълъг път е извървял човекът, и занапред по-дълъг му предстои. Формула: Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си! Тази формула ще си казвате сутрин и вечер! Изворчето Човек е изворче. Водичката си тече, тя си е все такава - тя не се променя според желанието на този, който идва да пие. Водичката си е все такава - и за хора, и за животни, и за растения. Правило Към сладостите бъди пестелив, за мъчнотиите и страданията благодари. Човек не зависи нито от едните, нито от другите. Молитвата Разговаряйте всеки ден с Господа! Молитвата е разговор с Бога и с Ангелите Божии. Всеки ден разговаряйте с Бога! Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но вас ви наричам приятели“... В това седи учението на Христа. Съвет От книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината“ свикнете да си четете всеки ден. Така вие се свързвате с душите, които са напреднали и са готови да ви помогнат. Мото: „Аз и Отец ми Едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене.“ „Защото ще заръча на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища...“ Братството Братството е велика идея на Живота. Има ли живот - има братство! Всяко същество отглежда едно духовно качество - една добродетел, необходима за Живота на Цялото. Всяко същество е елемент на Великия всемирен Живот. На тази основа е братството. Брат Борис София, декември 1983 г.

1982. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Молитвата започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Евангелия: Матей - 4 гл., 1 - 16 ст. Марко - 8 гл., 33 - 37 ст. Лука - 6 гл., 27 - 38 ст. Йоан - 12 гл., 1 - 19 ст. · 5. Песента „Махар Бену Аба“ · 6. Беседа от Учителя: „Езикът на дъгата“, от т. „Учение и работа“ , утринни слова, 1934. · 7. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 8. Послание от брат Борис: „Домът Господен“ · 9. Тайна молитва · 10. Песента „Ще се развеселя“ · 11. Песни по желание · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ ДОМЪТ ГОСПОДЕН Земното притегляне - тежестта - е мълчаливата сила, която ни държи прикрепени към Земята, за да можем да учим. Благодарение на нея ние имаме “образ и име“, за материалния свят това е необходимо. Във Всемира има светове, където други сили действат, там земното притегляне не е необходимо, но за материалния свят... Ние благодарим за това чудесно училище, в което сме поставени. * Има свещени моменти в живота: Божият Дух дава един подтик - това е творчески момент. В молитвата е казано: “Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.“ Ти слушай, бъди буден и кажи: “Ето ме, Господи“! * Тези, които ни обичат, образуват около нас аура, това е атмосферата, в която живеем, от нея черпим сили, тя ни крепи. Като страдаме за нашите близки заминали, връзката с тях става още по-дълбока. * Работата поддържа здравето. Ученикът работи - това е творческо усилие, то поддържа действието на всички органи и системи, и тъй човек е здрав. Една космическа хармония има в него. * В човешкия организъм има една чудесна система от жлези с вътрешна секреция - когато те са в съгласие, човек е здрав. Техните секреции - излъчвания, чрез кръвта се предават на всички органи и тогава те функционират правилно. * Пазете правилото: “Не коригирай Божественото!“ Живейте прост и естествен живот, ще си спестите много излишни страдания. * Въображението е виждане на душата. Това е виждане в настоящето, миналото и бъдещето. При това виждане пред човека се разкриват нови творчески възможности. * Любовта е силата, чрез която всичко може да постигне ученикът. “Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духа не угасвайте, непрестанно се молете.“ * Човешкият организъм е източник на лъчи - живот специфичен, особен, характерен само за него. По това познаваме един човек, а не по името и формата. Много същества съпътстват човека. В тях е силата му, те го пазят и ръководят. * Кой е вашият ближен? Един духовен човек познава своя ближен, независимо от това дали е в този или в онзи свят. * Домът Господен - това е светът, в който живеем. Обичай го! Той включва в себе си всяка тревичка, всяко цветенце и птичка, снежинките и росните капки, потоците и облаците. Какъв замах и творчество на Божия Дух! - Благодари! Кажи: “Да живеем в дома Господен!“. * Културата. Доколкото в човека е развито чувството за красота, дотолкова той има култура. Чувството за красотата е вложено в душата, но върху него трябва да се работи, да се развива, да расте. Човек трябва да обича красотата и да я дири. * Паневритмията. Движенията имат магическа сила, особено когато са проникнати от чувство, мисъл и воля. Те са сила Божия, сила на Благия Божий Дух. Веднъж след Паневритмията Учителят каза: “Ако не бяхте играли Паневритмията, положението на българския народ щеше да бъде много по-тежко.“ Тогава исторически ние бяхме в най-неблагоприятното положение - във война с целия свят. И все пак българският народ излезе благополучно от това положение. Едно духовно присъствие може да отмени и природни бедствия, защото животът е Един и центърът, който го ръководи, е Един. Мислите, чувствата, подтиците са показатели - в този сложен комплекс човек е сила Божия. * Братството. Братството излезе от областта на личния живот. То не е вече обществена организация, която може да бъде атакувана и уязвена, това е невъзможно. Братството е идея, мисъл, живот, то иде със самия Живот, то седи над всякакви борби и противоречия. Братството принадлежи на Големия всемирен Живот! Същият закон важи и за човека - и той в своя път излиза от областта на личния живот. Казано е: “Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни“. * Ученикът може да се потопи във времето и да се изгуби в него, и когато е нужно, пак да се яви. * Търсете в живота Необикновеното. Вие го имате, но върху него трябва да се работи - да се развива то! * Не е ли чудно, че Бог и Неговите ангели построиха този хубав „кораб“, на който ние пътуваме във Всемира и който Учителя нарече „Анхира“! Брат Борис София, март 1982 г. * * * 12 юли - Петровден 1982. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: Матей - 4 гл., 1 - 16 ст. Марко - 13 гл., 14 - 32 ст. Лука - 21 гл., 1 - 11 ст. Йоан - 8 гл., 21 - 30 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Любовта“, от т. „Трите основи на живота“ , неделни, 1920/21. (Тези беседи ще си четете през цялата година) · 16. Песента „Ще се развеселя“ · 17. Послание от брат Борис: „Домът Господен II“ · 18. Песента „Изгрява Слънцето“ · 19. „Винаги се радвайте. За всичко благодарете. Духа не угасвайте. Непрестанно се молете.“ (Тази формула ще си я препишете на чисто и ще я закачите в стаята си.) · 20. Песни · 21. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). Едно човечество - едно отечество - един закон! * * * ПОСЛАНИЕ по случай Петровден - Празника на Учителя, 1982. ДОМЪТ ГОСПОДЕН-II „Едно желае душата ми и него винаги ще диря -да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ Псалом 27:4 Великият космичен Живот ни прониква и обгръща. Ние участваме в него, ние принадлежим на него. Той е нашият живот! Ние него познаваме! Формите на живота, които ни ограждат - това е език. Великият всемирен Живот говори чрез тях. Един учен човек разбира този език, той чете и превежда, а ние се учим от него. Науката е превод, благодарение на нея ние разбираме този език, говорим, виждаме миналото, настоящето и бъдещето. А всъщност, има само едно време - Учителя го нарича „вечното настояще“ - времето на Вечния живот. В миналото жреците, а днес учените разчитат този език и ни дават знание, как да живеем в „Дома Господен“. Защото без това знание човек ще загуби връзката си с Големия живот, а следователно - и малкия живот. Науката се изучава в университети, но тя се изучава и в окултните школи. Окултната наука е скритата страна на Всемирния живот, тя е неговата творческа страна. Съвременната наука не може да обясни защо великият Живот взема такава или онакава форма. Факторите, които Дарвин изтъква, не са достатъчни, за да обяснят това безкрайно разнообразие, красота и целесъобразност в природата. Една велика Разумност се изявява в нея - и тя е всемирна. Тази разумност, която ние, хората имаме, е само една искра от нея. В живата Природа има безкрайно художествено творчество. Чрез нейните форми ние можем да изучаваме великия всемирен Живот. Всъщност Животът е един, и този живот е наш живот, него като изучаваме, ние себе си изучаваме. Преходността на формите показва, че Животът е вечен, непреходен. Евангелистът казва: „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил“. Като говорим за Бога, разбираме Великата Творческа Разумност. Една форма в нашия свят съществува, тя се появява, расте и се развива, защото един далечен свят във Всемира съществува, тя е израз на неговия живот. Този Живот преодолява пространството и времето - проблеми, които едва сега почваме да изучаваме. Днес от всички се изисква усилие, учение, работа, мисъл. Мисълта е творчество. Някой твори - благодарение на това ние мислим. Като изучаваме Всемира, ние Твореца търсим. Молитвата е метод, чрез който ние изучаваме великия всемирен Живот. Като изучаваме него, ние себе си изучаваме. София, юли 1982 г. Брат Борис * * * Съборни дни 19 - 25 август 1982. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: Матей - 23 гл., 1 - 9 ст. Марко - 9 гл., 1 - 9 ст. Лука - 6 гл., от 46 ст. до края Йоан - 4 гл., 5 - 14 ст. · 6. Беседа от Учителя: от книгата „Учителя говори“, гл. „Душата“ · 7. Песента „Ще се развеселя“ · 8. Послание от брат Борис: „Вие сте солта“ · 9. Молитвата на Данаила · 10. Песента „Махар Бену Аба“ · 11. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 12. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 13. „Отче наш“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ за Съборните дни - 19-25 август 1982 година „ВИЕ СТЕ СОЛТА НА ЗЕМЯТА!“ „Вие сте солта на Земята. Ако солта избезсолее, с какво ще се осолява?“ Матей, 5:13 Мисълта Мисълта е, която огражда и пази човека. Чувството е вътрешна сила. На тях трябва да се разчита всякога. Те са, които пазят човека. В школата на Учителя това са отдели, които се изучават. В 91. псалом е казано: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“ Това се отнася за мисълта и чувството, които всъщност произтичат от Бога. Ще знаете, че вашият живот и животът на Бога е един живот. При това съзнание всичко можеш да знаеш и всичко можеш да постигнеш. При това съзнание ти си свободен човек. Бялото Братство Бялото братство не е никаква външна обществена организация. То е един велик Живот, който може да се изяви при всички условия. Онези, които имат този живот, принадлежат към Бялото Братство. Тъй че, Бялото Братство като форма може и да не съществува, но то е навсякъде и може да създаде форми, когато и където иска. То е Идея и следователно е неуязвимо. Човекът Човекът е елемент на Божествения живот и като такъв той е необходим, какъвто и да е. И където е необходимо, този елемент присъства. Той влиза в съединение с други елементи и Божественият план се реализира. Работата Важното, същественото във всяка работа е творчеството. Даже и когато човек извършва най-обикновената работа, създава своята ежедневна обстановка, той извършва пак творческа работа, в която расте и се развива. Човек е творец във всичко, което върши съзнателно или несъзнателно. Любовта Помислете само в колко много образи ви се изявява любовта! Каква красота и сила внася в живота! И благодарете на Бога! Образите са много, но Любовта е Една! Мирът Кажи си: „Моето щастие се покои на здрава основа“. Погледни небето и се усмихни! - Ще имаш Мира... Душата Душата е Божествена - Душата принадлежи на Бога. Щом ти се е изявила, ти не можеш да не я обичаш. Всъщност, ти като обичаш Душата, Бога обичаш. Растенията И у растенията има симпатия и антипатия. И на тях им е приятно или неприятно да са близко или далече едно от друго. Днес това се изучава в науката, това е отдел в новата биология. Древните жреци и учени са познавали тази наука и са я използвали. Животът Животът е космичен. Той е един, но изявленията му са различни. Това е великата наука, която се изучава - какви форми взема Животът на всевъзможните небесни тела, при различни условия. Животът ни се разкрива чрез светлината. Молитвата Чрез молитвата - чрез святата мисъл, ние се ограждаме и пазим. Молитвата е висша магия. Чрез нея ние призоваваме Невидимия свят -Висшия свят - да ни пази и закриля, да ни съдейства. Мислите и чувствата са съдове; от нашите мисли и чувства зависи какъв живот ще призовем, какво ще призовем от Големия живот. Външните форми, в които ще го облечем, може да са еднакви, да си приличат, но съдържанието е различно. Животът е важен. Ти срещаш в живота много характери и образи, сходни, прилични на твоите любими майка, баща, брат, приятел, възлюблен, и ти пак ги обичаш. Чрез тях твоите любими ти се изявяват. Следователно, те живеят. Животът е вечен! „За всичко благодарете!“ Мисълта и чувството Една хубава мисъл, едно хубаво чувство - те ни свързват с Възвишения свят, те са крилете, с които летим във Всемира. Помни: Твоят живот и Великият всемирен живот са един живот! Гледай на малкия живот, както на Големия - това да определя отношението ти към него. Тогава ти си свободен! Бог ни съпътства, огражда и пази. Той ни учи чрез своите ангели и светии. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века...“ Брат Борис София, август 1982 г. * * * 22 септември - началото на Учебната година 1982/83. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на живота“ · 4. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 5. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст. Марко - 9 гл., от 18 ст. до края Лука - 6 гл., 20 - 38 ст. Йоан - 8 гл., 12 - 20 ст. · 6. Беседа от Учителя - по избор, каквато имате · 7. Песента „Ще се развеселя премного заради Господа“ · 8. Послание от брат Борис: „Двата пътя“ · 9. Песента „Венир Бенир“ · 10. Молитвата на Данаила · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ ДВАТА ПЪТЯ - Пътят на външните постижения и Пътят на вътрешните постижения В образния език на Евангелието тези два пътя са представени като „Марта“ и „Мария“. Марта се оплаква на Христа, че Мария не и помага при толкова много гости, седи при него и слуша Словото Му. Христос отговаря: „Мария избра добрата част и тя няма да и се отнеме“. Ежедневните грижи и тревоги заглушават Тихия глас. Човек трябва да има часове, през които да се освобождава от тях. Това са часовете на молитвата. Тези часове вие трябва сами да си ги изберете и да ги спазвате. Това са свещени часове. Как ще чуваш ти Божия глас в този гам* (диал. -шум, врява) на ежедневието? Трябва да се научиш да излизаш от него. Човекът е елемент на Божествения живот и като такъв принадлежи на него. Почитай и уважавай човека такъв, какъвто е. Ти не можеш да го измениш. Златото ще си остане злато, среброто - сребро, желязото - желязо; ти трябва да знаеш на какво в тях да разчиташ - това е разумност. Учението на Христа и учението на Учителя в какво седят? Да живееш с Бога. Това е Пътят на ученика. Човек трябва да посвети живота си, за да изучава това изкуство. Питат: кои са Белите Братя? Всички, които живеят с Бога и са едно с Него, са Белите Братя. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“, и веднага добавя „Ала Отец ми е по-голям от мене“. Дъждовната капчица и водата в океана са една вода. Добрите мисли и чувства ограждат и пазят човека. Те са сила Божия! Чрез тях Бог присъствува в нашия живот. Бога призоваваме ние чрез тях. Когато постигнем това изкуство, ще имаме един живот с Бога! Ще бъдем свободни, и ще знаем всичко, което ни е потребно. Добрите мисли и чувства са броня, тя пази ученика. В псалма е казано: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго“. Това изкуство се изучава в школата на Учителя. То е важно за здравето. Кръвта в организма се движи по кръвоносните съдове. Някои от тях са капиляри - съвършено тесни, механичното налягане чрез сърцето не е достатъчно да движи кръвта в тях; следователно има и други фактори - електрични и магнетични течения, които движат кръвта, те карат и самите кръвоносни съдове да пулсират; това пулсиране е в зависимост от мислите и чувствата! Създава се силово поле - от него зависи здравето. Този проблем е важен, той трябва да се изучава! Необходима е школа - такава създаде Учителя. Казваме „Бог“. От тази идея днес се страхуват и се борят с нея. Това е неразбиране. Ние сме живот на Бога! Тъй ще гледате и на всяко същество - то е елемент на Цялото! Всички живи същества са изявление на Божия Дух. Човекът е най-съвършеното от тях тук, на Земята. И какво велико разнообразие има в това изявление! Едни изявяват Божия живот чрез слово - писатели, поети, оратори, други - чрез музика, други - чрез рисунък в картини, трети - в движения и танци, други - в строителство. Учителя е дал формулата: „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно“. Христос казва: „Мир ви оставям, моят Мир ви давам“. Пазете часовете на Мира - те са свещени! В тях ще чуете Тихия глас. В часовете на молитвата човек прави връзка с онези, които обича и които го обичат. Тъй ние си помагаме. Молитвата е работа! Учителя е дал една древна формула: „ИХРИШ БЕН РУТ“. От най-древния език превеждаме така: „КЪДЕТО МЕ ИЗПРАТИ ГОСПОД, ТАМ ОТИВАМ“. Брат Борис София, септември 1982 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1982. НАРЯД · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. формулата: „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ · 5. Молитвата на Светлината (Молитва на ученика: „Господи на светлината...“) ( Тази молитва всички трябва да я научат!) · 6. Тайна молитва · 7. Евангелия: Матей - 13 гл., 33 - 43 ст. Марко - 6 гл., 35 - 45 ст. Лука - 6 гл., 20 - 38 ст. Йоан - 15 гл., 1 - 13 ст. · 8. Беседа от Учителя - по избор от вас, каквато имате. · 9. Песента „Духът Божий“ · 10. Послание от брат Борис: „Великата Магнаурска школа“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). Нарядът се изпълнява по свобода - не е задължение! * * * ПОСЛАНИЕ ВЕЛИКАТА МАГНАУРСКА ШКОЛА „И това е живот вечен – да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Йоан, 17:3 От дълбока древност в Цариград е съществувала великата Магнаурска школа, основана по образец на древните школи в Елада. Тук се е съхранявало Знанието - като светиня - от жреци предани и верни, защото Знанието е Сила, и ръцете, които ще го пазят, трябва да бъдат чисти! ... В школата са се приемали само синове на царе и боляри, на жреци и сановници. Изучавали са се историята, изкуствата, науката, религията и най-вече - езици и писменост, древна и съвременна. Науката за здравето, за небесните тела и пророческите науки са били на особена почит. Строителството също е било на преден план. Отглеждането на растения и животни също е било важен отдел в школата. Военното изкуство - също, но само за избрани хора, когато е определяло пътя им. Ролята на великата Магнаурска школа е била голяма. Писмеността тогава е била рядко нещо и знанието се е обличало в легенди, митове, предания, в религия. И ако нещо знаем за тогавашното знание, то е от тях. Великата Магнаурска школа е била Академия - най-висшият учебен институт, и да го завърши някой е било голяма чест. Учениците са се допускали след най-строги изпитания. Някои от нашите царе са следвали в тази Школа. Цар Борис, цар Симеон и синовете му Иван, Петър и Боян са следвали в Магнаурската школа. Естествено, тук те са се срещали и са общували с ученици от близки и далечни страни. Така са се предавали знанието и опитът. Така е било винаги, така е и сега! Легендата казва - а може би и историята, - че цар Симеон се е отказал да влезе в Цариград, след като го е обсадил по суша и по море, защото ключовете на града му били поднесени от патриарха Николай Мистик - негов учител от Магнаурската школа. Дали е легенда или история - това е образец на постъпка, достойна за ученик, рядка в историята! Тя изразява почитта и уважението на ученика към Учителя. Тъй трябва да бъде! Иван, най-големият син на цар Симеона, познат сред народа като свети Иван Рилски, също е следвал Магнаурската Школа. Имал е голяма култура за онова време. Той е трябвало да заеме престола, а не Петър. Но понеже болярите са били под влиянието на Византия, той не е приел да стане цар и се е оттеглил в Рилската пустиня. Цар Петър е търсил среща с него, защото му е бил брат и защото е искал да сподели въпроси по важни държавни работи. Но Иван не е бил доволен от неговата политика с Византия и затова не го е приел. Втори път търси среща цар Петър - и Иван приема само да се видят от два съседни върха в Рила - Мальовица и Еленин връх. Запалили двамата два огъня - в знак, че добрите чувства се пазят. Това е било далновидност, жертва, за да не се яви раздвоение в царството. Преданието разказва, че димът от огъня на Иван Рилски отивал право нагоре, а този от огъня на цар Петър се влачел по земята... - образ и художествен, и верен. Боян Мага - това е третият син на цар Симеона, най-малкият. Той също е учил в Магнаурската Школа и я е завършил с отличие. Бил е посветен в Знанието! Направил е там и големи връзки с ученици от всички страни. Не може да не се допусне, че в Магнаурската школа са се учили и ученици от Израил, от Ерусалим, от близкия и далечния Изток, и че с тях Боян Мага е завързал приятелство. И през ваканциите, естествено, заедно с тях е посещавал светите места, където е живял и проповядвал Христос. И какво е намерил там? Останки от древните христиански общини, отшелници и постници, които са се подвизавали, учени, философи и жреци, продължители на древните традиции. И най-важното: Боян Мага се е запознал с есеите, които са имали колонии около Мъртво море, в Кумран. Не може той да не ги е проучил, да не е живял с тях! А може би е имал и съученици от тях в Магнаурската школа? Кумранските ръкописи, намерени напоследък в пещерите край Мъртво море, подсказват такава връзка. Като сравняваме уставите на есейските общини , които се съдържат в тези ръкописи, с богомилското учение и организация, намираме много общо! Защото много от правилата на богомилите за живота приличат на есейските. Също, който е разглеждал уставите на католическите манастири в Европа и кумранските ръкописи, ще разбере откъде са взети първите - кръстоносците донесоха на Запад това учение. Може би там у Боян Мага се е родила и оформила идеята за богомилството - като средство да се спаси българския народ от византийското влияние, което води към претопяване и обезличаване - да се спаси чрез истинското учение на Христа. Християнството е било в нашия народ преди официалното покръстване на българите, което беше повече политически акт. Именно то е послужило за основа, на която да стъпи богомилството, именно него е имал пред вид Боян Мага. Той е прозрял истинското значение на Христовото учение, обединяващо и примиряващо народите в едно братство: „Не ви наричам вече раби, но вас ви наричам приятели...“ Ето какво трябва на човечеството и днес, и то иде неотменно. Братството иде вече, а следователно - и Мирът! Боян Мага е познавал, естествено, и тайната Школа в родината си, която е пазела знание древно - много култури са взели участие в него - и е имала календар по онова време още, много древен, който се е различавал от сегашния само с няколко минути. (Този въпрос разви наскоро Борис Рогев и издаде изследванията си.) В древността знанието се е прикривало зад яките стени на храмовете и манастирите, защото то е богатство и сила. Богомилското учение е създадено от Боян Мага - поп Богомил е бил само разпространител. Това е учение за един прост живот в духа на Христа, затова то е преди всичко школа, а не само вярване. Богомилите са учили народа не само в какво да вярва, но и как да живее. Пътуващи апостоли-богомили, „съвършени“, са учили народа как да живее, как да устройва дома си, стопанството си, как да пази здравето си и как да се лекува. Затова народът ги е приемал лесно и всеотдайно. Много монаси и свещеници от нисшето духовенство са приемали богомилството и са го проповядвали и живеели, а нисшето духовенство е било от народа и с народа. И като имаме пред вид, че в онова време нисшето монашество в манастирите е достигало огромни размери, то влиянието на богомилите е било също много голямо. Но висшето духовенство е преследвало богомилите, защото е било под заповедите на Византия. Борбата е била голяма, тя не е била само борба за вярвания, а за живот и свобода. Богомилите са приемали жената наравно с мъжа. Това за пръв път се случва - до туй време жената е била отстранявана от всякакъв обществен живот и просвета. Сега жената е поставена наравно с мъжа - това е новото, което внасят богомилите. Братята Асеновци, които се облегнаха на богомилите, освободиха България от византийско робство. Иван Асен II също пазеше богомилите, те бяха неговата сила. Само царете, които бяха поставени от Византия и бяха под пълно нейно влияние, преследваха богомилството. Но богомилите показаха силата си, поеха мъченическия кръст и го изнесоха достойно. Мнозина загинаха мъченически, други мнозина избягаха в чужбина, в далечни страни, и пренесоха богомилското учение. Там то получи различни имена; и то подготви и предизвика Възраждането на западните народи. С настъпването на турското владичество, понеже богомилите бяха всред народа, останаха скрити в него и тъй поддържаха духа му през дългото, двойно, петвековно робство. Благодарение на тях българският народ оцеля! Богомилството е приложение на учението на Христа - богомилите са се стремели към прост и чист живот в духа на Христа. Благодарение на това те са издържали епохата на обезправения, поробен човек. Богомилското учение запази българския народ от претопяване и обезличаване. „Не ви наричам вече раби, защото робът не знае що върши господарят му. А вас ви наричам приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих го вам.“ Подобен процес, както разделението на Римската империя на Източна и Западна, се извършва и днес. Паралел има - без да има повторение, същите закони и сили действат и сега. Братството съпътства живота като идея и като такава то е неуязвимо! Когато има условия, всякога могат да бъдат създадени форми. „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Брат Борис София, декември 1982 г.

1981. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Молитвата започва в 6 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Тайна молитва за преуспяване Делото на Учителя · 5. Евангелия: Матей - 5 гл., 1 - 16 ст. Марко - 10 гл., 1 - 16 ст. Лука - 6 гл., 20 - 38 ст. Йоан - 14 гл., от 15 ст. до края · 6. Беседа от Учителя: „Бъдете съвършени!“ , от т. „Новото начало“, утринни слова, 1943. · 7. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 8. Послание от брат Борис: „Мирът“ · 9. Песента „Имаше человек, проводен от Бога“ · 10. Молитвата на Бялото Братство · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Празника на Пролетта - 22 март 1981 г. МИРЪТ „Мирът носи Божието благо.“ Учителя Обични Братя и сестри! Днес искам да разгледам Живота от гледището на Науката, която е ръководният фактор сега. Благодарение на нея ние имаме това разбиране на Природата и Живота. Като изучаваме света, в който живеем, виждаме, че той е съгласуван с нашите нужди и изисквания; това показва, че този свят го създават напреднали, разумни, интелигентни същества, които знаят от какво имаме нужда и с удивително умение и находчивост ни задоволяват. От това следва, че те ни обичат. Учителя ги нарича великите Братя на човечеството, или великия Разумен свят. Техните грижи, тяхната Любов ни задължават и ние да ги обичаме, да им оказваме любов, почит и уважение. Това е първото условие да ги познаваме, да ги разбираме, да ги виждаме. Това е първото условие да разбираме и света, в който живеем. Този свят е нашето Училище. Тази година ние се обръщаме към всички братя човеци и казваме: “Братя, да си подадем ръка и да се прегърнем, така да изявим Великия Единен Живот, който е и нашият живот.“ Да живеем в мир и братство, да се учим от тези, които знаят и да помагаме на онези, които са слаби. Тъй ще се отплатим на нашите напреднали Братя! Тъй се постига Единството на Живота, а то е първият и основен закон. Сега за нашите ширини настъпва Пролетта - Началото на годината. Благодарим, благодарим, благодарим! Ние отправяме нашата обич към всички същества, в които животът се пробужда. Това е песента на нашата душа, тя достига до нашите велики Братя. Те се усмихват и казват: „Разумни са нашите деца!“ Нека се изкажем и на езика на верующите: Ние за Господа живеем. Него обичаме. За Него работим. Имайте вяра! Имайте вяра! „Благославяй, душе моя, Господа!“ (песента) Брат Борис София, март 1981г. * * * 12 юли - Петровден 1981. НАРЯД Молитвата започва в 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Песента „Венир Бенир“ · 6. Евангелия: Матей - 20 гл., 1 - 16 ст. Марко - 12 гл., 1 - 12 ст. Лука - 6 гл., 39 ст. до края Йоан - 3 гл., 1 - 18 ст. · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Беседа от Учителя: „Абсолютно малкото и абсолютно великото“, ООК, 2.г., 1923. · 9. Песента „Ще се развеселя“ · 10. Послание от брат Борис: „Чистите по сърце ще видят Бога“ · 11. „Бялото Братство пред Конгреса по българистика“ · 11. Молитвата на Бялото Братство · 12. „Да се прослави Бог...“ · 13. Братска вечеря · 14. Песни от Учителя · 15. „Аз и Отец ми едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене.“ * * * ПОСЛАНИЕ По случай деня на Учителя – Петровден, 12 юли 1981 г. „ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ ЩЕ ВИДЯТ БОГА.“ Ученикът на Божествената школа вижда своя Възлюблен и в този, и в онзи свят. Той чувства Неговото присъствие, долавя лъчението, което излиза от Него. Той чувства Неговото присъствие дори и в неодушевените предмети - в движението на водите, в облаците, в светлината на небето. „Невидимият“ свят е достъпен за ученика, както и видимият свят. Те са един свят. Видимият свят е безкрайно малко изявление на невидимия. Ученикът изучава и двата свята. Невидимият свят не е статичен, не е предметен. В него всичко е в движение. Какво будно съзнание се изисква, за да виждаш в невидимия свят, за да го познаваш! Ти трябва да се движиш със скорост, над тази, с която нещата се движат - в това движение и сам ученикът участва. Ученикът не е обременен от своята личност, той е свободен и от нея. Мислете върху проблемите на живота, мисълта освобождава! Тя ни свързва с Големия космичен живот. Големият космичен живот ни обгръща и прониква, ние принадлежим на него. Форми, движение, говор, багри, музика - това е все език на Големия всемирен живот. В този говор се изявяват миналото, настоящето и бъдещето. Има едно особено Време, в което нищо не се губи, а вечно съществува. Всичко, каквото е станало и става, е записано в скалите, в растенията, в минералите. Чудно е, че човешката душа може да чете тази писменост. Един поет, един музикант, един художник чете това, което е записано на нея. Големият космичен живот се проектира в нашия свят чрез всички живи същества. Те са връзката ни с него - те за него говорят. Науката, изкуствата са превод от тези записи. Един учен, един поет, един музикант четат и превеждат от великата Книга на Природата. Ученикът разбира преходността на формите, той се е примирил с нея, защото в нея вижда Големия всемирен живот. Животът на душата е вечен. Нашият Възлюблен може да ни се изяви по какъвто начин иска. Цялата жива природа, всички същества, стихии, сили са на Негово разположение. Ученикът живее със своя Възлюблен и непрестанно Го опознава. Бъдещият живот се определя от настоящия. Два процеса вървят един след друг: в първия процес от семката, от Незнайното излиза животът с всичката своя красота, разнообразие и сила. И когато достигне крайния предел, настава друг процес - изявеният живот отново се събира в едно малко семенце. А то, като изчака „своето време“, пак ще почне първия процес -поникването. Тези два процеса най-ясно са илюстрирани в растенията. Ето какъв говор и каква музика е животът! Единството. Единството е основна идея на духовния мироглед. Всемирният живот е и твой живот! Да служиш, значи да спазваш неговите закони - да бъдеш едно с Него. Творчеството. Всяко творчество се подхранва от един център, от него идат идеята, подтикът, силата, образът; художественото чувство ги ръководи. Животът пулсира, в него има ритъм и музика. Той е вечен извор, в него всеки момент иде нещо ново - това е чудото на Любовта. Една Любов - и няма друга като нея. Какви чудни образи взема Любовта - благодари! Нея виждай във всичко. Това е истинското виждане. В света има само Един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава и мъдрост, и всяко знание и сила са Негови. Има много видове виждане, зависи в кой свят виждаш. Има виждане във физическия свят, има виждания в етерния свят, има виждания в астралния свят, има виждания и на душата. Възможностите на душата са неограничени. Важен закон. Външните условия се слагат според вътрешния живот на човека. Ако си в съгласие с разумната природа, всички условия във външния живот се слагат благоприятно за тебе, всичко ще ти съдейства - и хора, и животни, и природа. Видимият и невидимият свят говорят постоянно, душата разбира този говор. Научи се да слушаш езика на душата! Аспектите. Аспектите са живи. Те ходят около нас в образи, форми, отношения. Онзи, който вижда, може да не ги изчислява астрономически. Аспектите трябва да ги виждаш и разбираш. Ти трябва да разговаряш с тях. Образите, имената, формите не са най-същественото, те са преходното. Зад преходното седи Великото, Незнайното. Истинското виждане е, когато си изработиш виждане за него, т.е. когато го живееш. Остави нещата да се развиват естествено. Гледай, участвай в тях и благодари! „Време“ и „Пространство“ - това са големи проблеми, те не са разкрили пред нас още истинското си съдържание. „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е Волята на Господа, Исуса Христа, Духа не угасвайте.“ Брат Борис КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЗА БЯЛОТО БРАТСТВО И РОЛЯТА МУ В БЪЛГАРИЯ (За конгреса по българистика от учениците на Бялото Братство) България е малка страна на Балканския полуостров, но тя е част от великата някога империя на траките и одризите, която се е простирала от Дунав до Бяло море и от Адриатическо до Черно и Каспийско море. Траките са коренни жители на Балканския полуостров, те са неговото автохтонно население, както и славяните. Археологическите изследвания, макар и още в начален стадий, показват, че траките са имали много висока култура за онова време и са били могъщи; можем само да отбележим, че персийският цар Дарий I (син на Хистасп), който е много успешен завоевател, стигнал чак до долината на река Инд, е бил спрян от траките в похода му срещу скитите на север от Черно море и бил принуден да се върне, стигайки едва до р. Дон. Елинските историци, които са много скържави на похвали, когато се касае за чужденци, неохотно споменават, все пак, нещо за траките, за техните мъдреци, жреци, учители, певци и музиканти, царе и воини - като Залмоксис, Орфей, Улфила, Боян Мага. филип и Александър Македонски са набирали войските си главно от траките. За тракийските воини и конница споменава и Омир. По-късно на Балканите идват Аспаруховите българи, които са били част от хунската орда на Атила. Можем само да споменем нещо за техния поминък по онова време: те са се занимавали главно с лов и скотовъдство. Особено са били прочути техните бойни коне - силни, издръжливи и свирепи в бой, хвърляли са се като зверове върху пехотата. С такава конница Крум разби войските на Никифор, византийския император, а Калоян - войските на кръстоносците при Одрин. Още две важни явления в историята на българите ще споменем: едното е старобългарският календар, другото - богомилството. Според изследванията на големия учен Борис Рогев старобългарският календар датира отпреди 5000 години и се различава от съвременния астрономически календар само с няколко минути. Пита се: как е възможно да се постигне такава точност в онази отдалечена епоха? Днес, при съвременното съвършенство в науката и техниката, даже за специалисти това е трудно, а за онези времена е невъзможно, т.е. необяснимо. Богомилското учение възниква в България в 9-ти век, основано от третия син на цар Симеон - Боян Мага, когото народът дълбоко почита и за когото има много легенди и разкази. Богомилското учение за малко време обхвана целия народ, който беше обезправен, поробен, експлоатиран от царе, боляри и духовенство. Богомилството е движение, което се бори за свобода и права, в духа на Христовото учение. Християнството е разпространено на Балканите още от учениците на Христа и апостол Павел. В България то е било разпространено много преди покръстването, което стана в 9-ти век. Богомилското учение и движение възникна на основата на християнските общини, които вече съществуваха. С официалното покръстване обаче нахлу византийското влияние в България. Чрез религията византийците искаха да победят и обезличат българския народ. Богомилите бяха противници на византийското влияние, те се съпротивляваха на това поробване - оттук произтича конфликтът и борбата между официалната църква и богомилството. По-късно, когато братята Асеневци освободиха България от византийското иго, те имаха подкрепата на народа, който принадлежеше в по-голямата си част към богомилите. Поради това Асеневци, при които България достигна най-големите си граници, не преследваха богомилите и бяха силни с тяхната подкрепа. След Асеневци гонението срещу богомилите се засили много, особено при цар Борил и Шишмановци. Богомилите - това е народът. Като се засили гонението, много от богомилите избягаха от България в други страни и така разнесоха учението - като начин на живот и като отношение между човеците, а не само като религиозни вярвания. На Запад богомилите приемат други имена, но там те също трябва да се борят със старите религиозни форми. Каквото и име да са носили - албигойци, катари, бугри, квакери, духобори - това са все богомилски разклонения. Бунтът против папизма на Запад е запален от богомилите. В 19-тия век стремителното развитие на науката я направи център на културата. Но тя трябваше да изнесе тежка борба с религията, която за векове наред заемаше това място, с нейната организация и форми. Религията е нощ, науката е ден. Човеците бяха зажаднели за слънце. В тази голяма борба се създаде съвременната западна култура. Големите и бързи успехи на науката и техниката доведоха до това, че материализмът и атеизмът завладяха умовете. Обаче по закона на поляризирането - един от великите закони на Битието - в противовес на тях се появиха спиритизмът, теософията и редица още духовни движения; някои от тях представляваха възродени древни учения, идващи от старите източни култури, а други възникнаха на местна почва, като противопоставяне на грубия материализъм и свързаните с него скептицизъм и атеизъм. Тази борба продължава и днес. Това са естествени процеси на живота. Но в началото на нашия век се роди едно ново учение, което се издига над това противопоставяне, над тази борба. Неговата поява е също закономерна - в нея намира израз един друг велик закон на диалектиката - законът за единството на противоположностите (теза - антитеза - синтеза). Новото, с което иде това учение, е новата идея за любов и братство между човеците, за сближаване и обединение на народите, независимо от техните различия. С няколко думи тази идея се изразява така: Едно човечество, Едно отечество, Един закон - за всички! Това е основната идея на новото време, на новото човечество, това е бъдещето. Това е залегнало и в кодекса на Обществото на обединените народи. Това учение се появи и разви в България от Петър Константинов Дънов. То не може да се определи нито само като философско, нито само като нравствено-етическо и пр. То има цялостен характер и тази цялостност се дължи на непосредствената му връзка с живота. Основна идея, основен принцип в учението е Единството: единство на живота - във всички негови форми, прости и сложни, неорганични и органични, земни и космични; единство на човека и природата; единство между човеците, което се крие в дълбочините на човешката природа; единство на народите, на човечеството като цяло. Оттук - много голямото значение, което Петър Дънов отдава на природосъобразния живот, на внимателното и грижливо отношение към природата и изучаването на нейните закони като главно условие за правилен, разумен живот. Оттук и голямото внимание, което той отделя на изработването на хармонични отношения между хората, на основа на работата върху себе си и развиването на всички човешки добродетели и дарби. Същата идея - за Единството - стои в основата и на изискването за развиване на социалното чувство, т.е. издигане на общото над личното, на братството и взаимопомощта над егоизма и индивидуализма, на доброто на Цялото над интересите на частите и пр. Друг основен принцип в учението е Свободата: свободата е закон на историческото, общественото и индивидуалното развитие. Учението предполага и изработва стремеж към един естествен живот, който следва естествените природни изисквания и условия, свободен от всякакви догми и предразсъдъци - религиозни, морални, идеологически, политически и т.н. Особено характерна черта на учението на Петър Дънов е изискването за Приложение на получените знания, принципът на единство между теория и практика, между знание и живот, между думи и дела. Това е абсолютно необходимо условие за постигане на резултати в процеса на израстване на човека и на обществото. Цялата дейност на Петър Дънов представлява осъществяване именно на това единство между учение и живот. Той създаде едно общество сред българския народ, което в начина си на живот прилага основните идеи на учението. Преди създаването на това общество той е пътувал много години по села и градове, изучавайки живота и характера, психиката на народа, като при това е изнасял сказки за един правилен, хигиеничен, природосъобразен живот. По-късно, когато започва своята системна просветителска дейност, той държи повече от 5000 беседи и лекции, неповтарящи се, оригинални. В тях са изложени и развити философски, религиозни, нравствени и социални проблеми, а също и богат научен материал от областта на природни науки, хигиена, медицина, психология, социология, етика, естетика, педагогика, история, народопсихология, астрология, изкуство, култура и пр. Петър Дънов даде голям педагогически материал, принципи и методи за възпитание на децата и възрастните - приложен, той довежда човека до съгласие с големия, всемирен Живот. Особено богат и ценен е материалът, който съдържа знание и методи за вътрешна работа - работа над себе си, за да се справи човек със слабостите и недостатъците, завещани от миналото, за да бъде в съгласие с Природата, с Големия, космичен Живот. Така че, учението на Петър Дънов е една Школа за Живота. Основен метод за работа в тази Школа е музиката. Петър Дънов е създал повече от 150 песни (мелодии и текстове), музикални упражнения и художествени музикални творби. Освен това той създаде една система от 28 упражнения, които представляват оригинален, жив синтез на мелодия, ритъм, движения и идея. Това са спокойни, плавни и хармонични „гимнастически“ упражнения, които се изпълняват от много хора, наредени в кръг, сутрин, преди изгрев и на открито, по възможност в природна обстановка. Той нарече тези упражнения „Паневритмия“, което ще рече: „В съгласие с всемирния ритъм“. Ролята и значението, които имат в България учението и обществото, наречено Бяло братство, могат да се разберат по-пълно, ако се има пред вид дълбокото вътрешно родство между това духовно движение и богомилството, което на времето стана духовна основа на Западноевропейското Възраждане. От друга страна, неговите основни идеи за братство и единство между хората и народите добиват изключителна актуалност в съвременната епоха, когато стават проблем самото оцеляване на човечеството и съхраняването на живота върху планетата, и когато става все по-ясно, че този проблем може да се реши единствено с усилията и добрата воля на едно обединено човечество. Бялото братство в България всъщност представлява един малък образец на бъдещото човешко общество, то е един малък опит, но може да се каже успешен, който показва, че човеците по съзнание се приближават до приемането и осъществяването на тези вечни човешки идеали: братство, единство, свобода. София, юли 1981 г. * * * Съборни дни - 28 август 1981. НАРЯД Молитвата започва сутринта в 5 ч.: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Тайна молитва за преуспяване Делото Божие · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Евангелия: Матей - 6 гл., от 1 ст. до края Марко - 6 гл., 1 - 9 ст. Лука - 9 гл, 1 - 17 ст. Йоан - 6 гл., 1 - 13 ст. · 7. Беседа от Учителя: „Условия на вечния живот“, от „Сила и живот“ 1.серия, 1914. · 8. Песента „Ще се развеселя“ · 9. Послание от брат Борис: „Пространството“ · 10. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов !“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай съборните дни - 28 август 1981 г. ПРОСТРАНСТВОТО „Едно желае душата ми и него винаги ще диря -да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си“ Псалом 27. Пространството е изпълнено с живот - сегашният, миналият и бъдещият. В Пространството се пазят картините на живота. От тях се вижда как се е развивал той. Те могат да бъдат извикани и днес, и пак да се видят. Пространството е загадка, тайна и за съвременната наука. Неизчерпаемо е Пространството. Всичко излиза от него и се връща пак в него. Човешката мисъл трябва да бъде отворена за Пространството, за да възприема онова, което иде от него. Животът и Пространството са неразривно свързани. Заради живота съществува Пространството. Изучавайте Пространството - безграничното и вечното! От него иде към нас нещо топло, родно - „Домът Господен“... Защото нашият живот и животът на Пространството са един живот. Пространството е сложно силово поле. Какви сили се засрещат в него? Проникването в Пространството е безкрайно. Човешката душа има това дарование, тази способност - да прониква Пространството. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-дълбоко прониква Пространството. Животът му се разкрива във все по-голяма и по-голяма пълнота. Ние пътуваме в Пространството с мисълта. Тя се движи със скорост хиляда пъти по-голяма от тази на светлината. По-бърза от мисълта обаче е интуицията: тя присъства едновременно навсякъде и във всичко, и чрез нея ние можем да знаем всичко мигновено. Материалния свят ние познаваме чрез петте сетива, които имаме. Те имат дълга история на развитие. Чрез тях ни се разкрива светът на материята. Етерният и астралният свят обаче ни се разкриват чрез други седем сетива, първото от които е интуицията. Тя едва сега почва да се пробужда в човека. Ала какъв живот има да ни разкрият тези седем сетива?! - Нови светове, непознати досега. А Учителя казва: всъщност душата има 45 сетива. Безкрайни перспективи стоят пред човека. Животът присъства в Пространството. Бога ние познаваме като Живот. Какво друго по-голямо доказателство може да се иска от това? Живот има в Пространството, и какъв пулс бие в него! Понякога този пулс е тържествен - това са празници на Природата, тъй ги нарича Учителя; това е среща на Великите Братя, които ръководят Живота. Тогава те ни изпращат своето благословение. Животът е поверен в сигурни ръце, не се безпокойте за него. Всяка криза, каквато и да е тя, ще бъде преодоляна. И тази година Светлите Братя изпращат своето благословение до нас и до всички човеци. Те казват: „Не се страхувайте! Бъдете смели и решителни! Ние сме с вас!“ Учениците на Божествената Школа са сред всички народи. Те работят за обединение на човечеството, за реализиране на Братството. На тях пращаме ние нашия братски привет! „Мир ви оставям. Моят мир ви давам“, ни казва Христос. Брат Борис София, август 1981 г. * * * 22 септември - начало на Учебната година 1981/82 г. Есенното равноденствие НАРЯД Молитвата започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Тайна молитва (свободна) · 5. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 6. Беседа от Учителя: „Необходимостта да познаваме Бога“, от „Сила и живот“ 1. серия, 1914. · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Послание от брат Борис: „Учителя и Неговото Слово“ · 9. Молитвата на Братството ( „Господи, благослови Всемирното Бяло Братство...“) · 10. Евангелия: Матей - 10 гл., от 16 ст. до края Марко - 14 гл., 3 - 9 ст. Лука - 3 гл., 7 - 12 ст. Йоан - 15 гл., 8 - 17 ст. · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). ПОСЛАНИЕ Посланието за тази година - Начало на учебната 1981/82 година ще бъде предговорът към „Разговорите на Ел Шадай“ - посланието, дадено за началото на Учебната 1968/69 г.: УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО СЛОВО София, септември 1981 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя, 1981. НАРЯД Молитвата ще започне в 5 ч. с.: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Тайна молитва - свободна · 5. Евангелия: Матей - 4 гл., 1 - 16 ст. Марко - 13 гл., от 14 ст. до края Лука - 6 гл., 20 - 36 ст. Йоан - 3 гл., 1 - 21 ст. · 6. Песента „Духът Божий“ · 7. Беседа от Учителя: „Мир вам“, от „Сила и живот“ 1. серия, 1914. · 8. Песента „Махар Бену Аба“ · 9. Послание от брат Борис: „Той заповядва и на добрите, и на злите“ · 10. Молитвата на Бялото Братство · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ по случай Деня на Учителя - 27 декември 1981. „ТОЙ ЗАПОВЯДВА И НА ДОБРИТЕ, И НА ЗЛИТЕ“ Всяко същество, като елемент от великия Всемирен живот, трябва да бъде вярно на себе си! Бъди такъв, какъвто Бог те е създал! Мисли така, както Бог те е създал! Кажи: „Аз трябва да се проявя така, както Бог ме е създал!“ Всеки трябва да изпълнява призванието си, да бъде верен на себе си. Златото трябва да бъде злато. Среброто трябва да бъде сребро. Желязото - желязо, оловото - олово. Този закон важи и за човека. Човек трябва да знае мястото си в Големия Всемирен живот! Всеки елемент е необходим - всеки елемент трябва да бъде верен на себе си. Всеки елемент трябва да изпълнява призванието си! В това се изразява Единството на живота. Най-напред изпълни работата за Бога - бъди верен на себе си, после - всичко друго! Невидимият свят Някои отричат невидимия свят. Казвам: Как да няма невидим свят! Ние седим сега с тебе, ти слово чуваш ли? - Не! Музика чуваш ли? - Не! Картини виждаш ли? - Не! - Слагам един магнетофон, натискам едно копче - и слово чуваш, и музика слушаш, и картини виждаш - значи, има невидим свят, но е невидим поради нашето несъвършенство. Човечествата Животът присъства навсякъде във Всемира! Астрономите казват: във Всемира има безброй много светове, подобни на нашия и следователно - и живот, подобен на нашия. Въпросът е: можем ли да ги изучаваме? Могат ли да общуват човечествата? Те общуват. Светлината е връзка между световете. Светлината е връзка между човечествата. И мисълта е връзка между човечествата, и чувствата. Световете се проектират един в друг. Нашата малка, хубава Земя - Анхира, както я нарича Учителя, с която ние пътуваме във Всемира и която е нашето Училище, нашата Школа, ще ни стане по-понятна, ако я изучаваме от тази гледна точка Пространството Пространството е “съкровищница“. Какви богатства има в него! Какво иде от него, какво остава в него - това е загадка. Тя ни се разкрива постепенно, като учим. Кой е направил този хубав свят, в който живеем? Онзи, Който даде краски на цветята. Ние Го познаваме като Живот! Любовта Всички същества, от най-големите до най-малките, жадуват за Любовта! - “Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес!“ - тъй е казано в Господнята молитва. Армагедон Армагедон - великата битка между Доброто и Злото. Тя се подготвя от далечни времена. Учителя я нарича “Ликвидация на века“. Велики и малки същества участват в тази битка. Това и днес става. В живота ние не сме зрители, ние сме участници - ние сме сила на живота! Ние вземаме участие в неговата творческа работа. Когато погуби Бог Содом, Авраам Го попита: „Господи, ако имаше в града сто души праведни, щеше ли да го погубиш?“ Господ отговори: „Не!“ Авраам продължава: „Ами ако имаше 80 души праведни?“ - „Не!“ - „Ами 60 души?“ - „Не!“ - „Ами 40?... 20...10?“ Господ все казва “Не!“ Като стигна до 10, Авраам спря - това е най-малкото добро! Битката на Доброто и Злото се решава Горе - значи: в нашата душа. И тъй, събитията не са фатално предопределени, едно бедствие може да се предотврати, да се избегне! Възлюбленият Един е Възлюбленият, независимо от това какво име носи, какъв образ взема, каква работа върши. Един е Той и Него ще търсите да видите във всички хора. Закон “В Божиите решения обратни действия няма!“ Израил получи Божието благословение, и то няма да му се отнеме. Може да мине през големи страдания заради грешките си, но Божието Благословение ще остане. В него винаги ще се раждат вдъхновени, талантливи, даровити хора, ще има учени, богати, силни... Яков се бори цяла нощ с ангела Божий; призори ангелът му казва: “Пусни ме!“ Яков отговаря: “Няма да те пусна, докато не ме благословиш!“ Ангелът го блъСна в хълбока и той окуця, но го благоСлови. И тъй, Израил винаги ще има Божието БлагоСловение! То няма да му Се отнеме. Божиите работници В псалмите е казано: „С перата си ще те покрива, и под крилата Му ще имаш прибежище“. „Перата“ - това са Божиите закони, които пазят човека. И пак е казано: “Защото ще заповяда на ангелите си за тебе, да те пазят във всите твои пътища“... Да има готовност в тебе да изпълниш Божията Воля! Като те повика Господ, кажи: „Ето ме, Господи!“ Всемирният език Формите са език - говор. Формите са космичният език. Този език трябва да се изучава и превежда. Този език трябва да се разбира! Тъй може да се изучава Мировия живот! Това се учи в Школата на Учителя. Молитвата Молитвата е сила! Молитвата е изкуство! Който има това изкуство, може да постигне всичко. Като се молиш, да чувстваш една вътрешна радост! Тогава молитвата е приета. Приятелството В приятелството ти призоваваш Бога. Приятелството е живот с Бога. Оня, когото обичаш, ти вземаш участие в живота му, в работата му. Които се обичат, са свързани чрез творчеството. Творчеството се подхранва от Божия Дух. Божият Дух те свързва с твоя приятел. Учителят казва: “Приятелството седи по-горе от братството“. Христос казва: “Не ви наричам вече раби, но ви наричам приятели“. Мечтите Човек има рядкото дарование да мечтае. Това е духовно виждане - недейте го възпира! Заминалите Наблюдавайте хората, които се доближават до вас - в тях може да видите някои от вашите обичани заминали. Разбира се, те ще имат друг образ, други имена, но Божествената искра, по която ги познавате, ще ви подскаже кои са те. Двата закона Помнете двата закона! Първият закон: Люби Бога! Вторият закон: Обичай ближния си! Това са двата велики закона. Красотата Красотата се придобива в мъчнотии, страдания, несгоди, лишения. В сладостите на живота човек погрознява. Творчеството Творчеството е послание на Божия дух! В малката лаборатория на личния живот всяко качество, всяка добродетел, всяко чувство и мисъл се придобиват с работа. Това са сили на Душата. В творческата работа има последователност - Големият всемирен живот влиза в малкия личен живот. Бога ние познаваме като Живот - тъй Бог ни се изявява. Ясновидството Светът на формите, организациите, имената, светът на багрите, ароматите, звуците, мислите, чувствата - това е обстановката, при която работим. Тя е преходна. Ти търси вечното зад нея - това е ясновидство. Правдата Никой не може да наруши закона на Правдата. Временно - да. Но Във Времето тя винаги се възстановява. Интуицията Чрез интуицията Истината се постига мигновено. Мисълта дава само дрехата. Интуицията е виждане в настоящето, миналото и бъдещето. Интуицията е виждане с всичките 12 сетива едновременно. Чрез интуицията човек може да узнае всичко, каквото поиска. Най-хубавите часове Утринните часове са най-хубавите. Тях трябва да посветим на Бога. Два процеса Два процеса се редуват в природата: единият - когато семенцето покълва и се развива, другият - когато растението влезе пак в семенцето. Това е сложно, четириизмерно движение. Културата Културата е преди всичко творчество - велик процес, в който Божият Дух се изявява! София, декември 1981 г. Брат Борис

1980. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Неделя. Службата започва в 6 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Песента „Махар Бену Аба“ · 4. Молитвата на Братството · 5. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст. Марко - 2 гл., от 23 ст. до края Лука - 1 гл., 26 - 45 ст. Йоан - 15 гл., цялата · 6. Молитвата на ученика: Господи, пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, пътищата си. Проводи ми Виделината си и Истината си -те да ме водят! Придай ми вяра, Господи! Вярвам, Господи! · 7. Беседа от Учителя: „Огънят на Любовта“, от т. „Устойчиви величини“, утринни, 1936. или „Часът на Любовта“, от т. „Часът на Любовта“, съборни, 1934. · 8. Послание от брат Борис: „Двата пътя“ · 9. Песента „Духът Божий“ · 10. „Отче наш“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Задача: През тази година ще се чете всеки ден по една глава от Евангелието. · 12. Паневритмия (където има условия) Вечерта, където има условия - братска вечеря. Молитвата е работа! * * * ПОСЛАНИЕ ДВАТА ПЪТЯ Космичният живот Животът е свещен. Ние сме обгърнати от живота на Всемира. Нали светлината ни обгръща и прониква? Това е всемирният Живот. Всемирният Живот и нашият живот са един живот. Животът иде със светлината. Той е свидетелство, че Бог присъствува. Всяко същество - човек, животно, растение - е връзка с космичния Живот. Чрез всяко същество един свят в Космоса се проектира на Земята. Чрез органическите форми той участва и в живота на Земята, чрез тях той се изявява. Едно растение има хранителни или лечебни свойства - зад него стои животът на едно човечество във Всемира, от там са тези свойства. Временното и вечното Формите са временни. Животът е вечен. Не искайте временното да бъде вечно. С преходността на формите трябва да се примирите, те възникват и се разрушават по законите на материалния свят. Вечното създава временното, преходното. То е безкрайно по-красиво и силно от преходното. Всяко хубаво чувство, мисъл, преживяване са вечни - Животът е вечен. Промени стават, мислите и чувствата преминават, но те не се губят, не изчезват; като дойде времето им, те пак застават пред нас като едно ново Бъдеще. „Горящата къпина“ Пред теб стои Човекът - душа на Бога живаго - благодари! Обичай Бога в него! Застани с почит и уважение. На това правило древните са дали поетичен образ: „горящата къпина“, която не изгаря. Бог казва: „Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Можеш ли да видиш Бога - това е виждане. Всяка жертва за Любовта е оправдана. Ако не познаваш Любовта, какво познаваш тогава? Въображението Въображението е виждане на душата. Душата е, която вижда. Въображение значи: Божият Дух те е осенил - Бог те е посетил. Всяко творчество иде от Неговия Дух. В молитвата е казано: „Да се весели Твоят Дух в моята душа.“ Мисълта Мисълта е светлината на Всемира. Тя има скорост много по-голяма от тази на светлината, която ние тук познаваме. Затова тя е навсякъде и винаги - за нея нито Пространството, нито Времето, нито Материята са препятствия и ограничения. „И това е живот вечен“ Ако ти познаваш един човек по фигурата, по чертите на лицето му, не можеш ли да го познаваш и по неговите мисли и чувства? Това е живот вечен. Като го познаваш тъй, ти живееш вечно и той живее вечно. Ние имаме вечния живот. Чрез мисълта ние общуваме с тези, които обичаме и които ни обичат, независимо къде се намират те - в този или в онзи свят. Всяко същество принадлежи на Големия всемирен Живот. Един ден то ще се върне в Него. Смъртта За смъртта представа дава сънят. Те са родствени, близки. Смъртта е най-хубавото задължение, което едно същество може да изпълни, т.е. то се връща в Големия всемирен Живот. В Писанието е казано: „И Духът да се върне при Бога, Който го е дал“. Йоан Кръстител Йоан Кръстител е образ на силите, които предшестват идването на Христа. Той е едно от най-красивите явления на Живота. Във времето на Христа тези сили се явиха еднолично, но в днешната епоха „Йоан Кръстител“ се яви в много идеи, учения, образи; това са мисли, чувства и живот - един Голям живот, и външен, и вътрешен, който подготвя човека за идването на Христа. Ние го наричаме „Йоан Кръстител“. Намерете и прочетете онези места в Евангелието, където Христос говори за Йоана и Йоан говори за Христа. Задача: през тази година всеки ден ще се чете по една глава от Евангелието. Двата пътя Пред човеците винаги са стояли два пътя: пътят на Свръхчовеците и пътят на Синовете Божии. Всички, които са видели власт и сила, са се поддавали на изкушението да завладеят света - да станат господари на Земята. Те са създали големите империи - религиозни и политически. Но никой досега не е успял да завладее Земята. Защото Земята си има Господар. И всички тези опити са завършвали без успех и са причинявали големи страдания и трагедии на човечеството. Проучете древните култури - на Акад, на шумерите, на Халдея, на Юдея, на Вавилон, на Египет, на Елада... Проследете историята; вземете древните религии - това са империи религиозни, в тях жреците са имали властта. Вземете и съвременните религии - католицизма, православието, исляма, социализма - това са религиозни империи. Всички те се стремят да завладеят Земята... Земята си има Господар! Проследете и съдбата на големите завоеватели - Александър Македонски, римските императори, Атила, Чингиз хан, Тамерлан, Наполеон, Хитлер - това са последователи на една лъжлива идея - идеята за Свръхчовека. Цялата западна култура е под знака на тази идея - „Силният човек“. Тази идея всякога я съпътстват нещастия, страдания, разорения и смърт. Тя завършва с безумие. Другият път е пътят на Синовете Божии. Образ на тази идея е Христос - „Отец ми е по-голям от мене.“ Той казва: „Аз съм Пътят“. В нашата епоха образ на тази идея, на този Път е Учителя. Той даде и знанието за Пътя, който е път за спасение на човечеството. Братство! - Това е разрешението на световната криза. Прочетете беседата „Пътят на синовете Божии“, ако я намерите. Поздрав: брат Борис София, март 1980 г. * * * 12 юли - Петровден 1980. НАРЯД Молитвата ще започне в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 5. Евангелия: Матей - 20 гл., 17 - 28 ст. Марко - 14 гл., 1 - 9 ст. Лука - 6 гл., 20 - 38 ст. Йоан - 6 гл., 35 - 40 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Ключът на Живота“, от едноименния том, ООК, 1928. · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Послание от брат Борис: „Трагедията при жертвеника“ · 9. Молитвата на Бялото Братство · 10. „Отче наш“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Където има условия - братска вечеря. „Аз за това се родих - да свидетелствувам за ИСТИНАТА!“ * * * ПОСЛАНИЕ По случай Празника на Учителя - Петровден ТРАГЕДИЯТА ПРИ ЖЕРТВЕНИКА „И говори Каин на брата си Авела, когато бяха на полето; и вдигна се Каин срещу брата си, и уби го. И запита Господ Каина: „Де е брат ти?“А той рече: „Не зная. Страж ли съм на брата си?“ И рече Бог: „Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. Сега проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта от твоята ръка. Когато работиш, земята няма да ти дава вече силата си, скитник и бежанец ще бъдеш по Земята“. И рече Каин Господу: „Престъплението ми е по-голямо, отколкото да бъде простено. Ето, гониш ме днес от лицето на Земята, и от Лицето Ти ще се скрия, ще бъда скиталец и бежанец, и който ме намери, ще ме убие“. И Господ рече: „ Онзи, който убие Каина, на него ще стане седмократно отмъщение“. И тури Бог белега на Каина, за да не го убие, който го намери.“ (Битие, 4. гл., 8 - 16 ст.) Оттогава трагедията при жертвеника се повтаря непрестанно - войни, войни, войни, убийства на хора и животни. Докога? Докато дойде времето братята да се познаят и прегърнат. Тогава ще настъпи една нова епоха. Това време вече е наближило. Божестевното Във всеки човек виждай Божественото, но пази свободата си. Не ставай роб на човека. Правило за ученика: „Пази свободата на душата си, пази силата на духа си, пази доброто на сърцето си!“ Свободата, която Бог ти е дал, е свещена. Как ще я опазиш? Като любиш Бога. Единството Единството за да се постигне, трябва учене и работа. За да се разбере Единството като чувство, мисъл и идея, изисква се вътрешна работа - виждане. Възможно ли е да се обединят народите със заКони, наредби, правила? За Единството, за сближаването на човеците работят вярата, изкуството, науката, ако щете спортът и техниката. Много допринася за това и любовта към природата. Единството на живота днес е понятно и разбираемо, близко до съзнанието на човека. Всемирът е изпълнен с живот - това е един живот. Всемирът е изпълнен с музика - тя прави човека добър. Всемирът е изпълнен със Словото - то е „хлябът“; казано е в молитвата: „Храни душите ни с небесния си хляб“. Идеята за Бога ще обедини човечеството. Каин и Авел ще се прегърнат. Дойдем ли до Любовта към Бога, Единството е постигнато. Ние работим за братството между човеците, за обединение на народите. Учителя даде знанието за това. Възлюбленият Този, когото обичаш, с него ти споделяш всичко най-хубаво, което имаш. Това е служение в храма на Любовта - свещенодействие. Тогава от храма се възнася хваление към Бога и ти си радостен и щастлив, и всичко ти върви добре. Не пренебрегвай личния живот, той е тъй важен, както и Големият живот. Обичай непостижимото! То е непостижимо, но ти го обичай - това дава вечен импулс. Школата Ако науката за материалния свят е толкова сложна, че са необходими специалисти за всеки раздел, какво да кажем за науката за духовния свят, където всичко е в движение? Тук се иска много повече работа. Формите, имената не са най-същественото. Във всичко търси Същността! За да се разбере духовния свят, иска се учение и работа. Това е задачата на Школата. Формула за ученика: „Душа, обширна като Вселената!“. Духът се изявява чрез формите. Ние живеем във Великото училище на Природата. Истината Истината иде всеки ден. Тя изгрява като Слънцето.Човек трябва да бъде буден - да се моли, да мисли, да чувства, да работи - голяма вътрешна работа е необходима, за да възприеме човек Истината. Тя е храна за душата. Казано е: „Храни душите ни с небесния си хляб“. Господарят Някои ме питат, кой е господар на Земята. Казвам: Бялото Братство. То е всемирно. То владее всички небесни тела. То не е човешка организация. Свободен и радостен Преди години при мен дойде общественик. Той имаше власт, сила и авторитет. Беше материалист, атеист и социалист. Към мене държеше тон строг, заповеднически, упрекна ме за моите разбирания, за вярата ми; считаше, че каквото той каже, е задължително за всички. Отричаше, твърдеше, заповядваше, заплашваше, беше пиян от власт. Накрая спря, да си отдъхне или да види ефекта от думите си - очакваше възражения, а може би и отстъпление от моя страна. Аз го слушах с приятност и разположение. Накрая се усмихнах и казах: „Искате ли да ви покажа, как сте изглеждали преди 200 милиона години?“ Той ме погледна с изненада и недоумение - най-малко това очакваше. „Преди 200 милиона години?! Как??“ Пресегнах се, взех от масата Каталога на животните от ерата на Мезозойкума - средната ера на живота на Земята - и му показах едно чудовище. „А сега, погледнете се в огледалото - какъв грамаден напредък сте направили!“ И продължих: „А след 200 милиона години как ще изглеждате?“ Той все ме гледаше с недоумение, не разбираше какво искам да му кажа. Аз продължих: „След 200 милиона години ще бъдете един ангел, ще можете да се движите със скоростта на светлината, ще минавате през огъня и водата, ще се движите свободно през скали и планини, както ние се движим през въздуха, ще отивате до най-отдалечените светове на Вселената, ще посещавате слънца и планети, ще се разговаряте с човечествата там и когато искате, ще се връщате на Земята, ще живеете във всички форми на живота, ще влизате, ще излизате, ще си почивате в росна капка, ще летите с водното конче над водите, ще тичате със сърничката през горите, ще влизате в който човек искате, ще работите с него - възможностите ви ще бъдат неограничени. Големият Живот ще бъде ваш живот.“... Той ме гледаше с недоумение, помисли, че съм побъркан: „Такива като вас трябва да ги изтребим!“ Казвам му: „О, можете. Но това, което седи пред вас, е само моята дреха, аз имам много такива; като река, мога да изляза и от тази, и да облека друга. Вие няма да ме познаете. Какво ще правите тогава? Вие нямате власт над мене!“ Разговорът не можеше да продължи повече. Той рече на служителя си: „Отведете го!“ И вече не ме потърси. Аз си отидох в моя свят, свободен и радостен. Днес в човечеството се пробужда нова духовна природа. Поколения са работили за това, дошло е времето! Може да се каже, че първите пролетни цветенца цъфтят. Обърнете внимание какви проблеми днес възникват пред човека под влиянието на науката, изкуствата, обществения живот, какви инициативи възникват. Иде една нова епоха. За тази епоха Учителя е говорил, Той даде примери, образи, даде знанието за Пътя. Иде новото човечество, и то ще потърси това знание. Брат Борис София, април 1980 г. * * * Съборни дни 19 - 23 август 1980. НАРЯД Започва в 6 ч.сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Духа свят · 4. Евангелия: Матей - 5 гл., 1 - 16 ст. Марко - 14 гл., 1 - 9 ст. Лука - 11 гл., 1 - 4 ст. Йоан - 1 гл., 15 - 34 ст. · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Беседа от Учителя: „Поливане“, от т.1 на „Заветът на Любовта“, 1944. · 7. Послание от брат Борис: „Мирът“ · 8. Песента „Бог е Любов“ · 9. Молитвата на Бялото Братство · 10. Песента „Имаше человек...“ · 11. „Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си.“ · 12. Молитвата на Данаила: „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ По случай съборните дни 19-28 август, 1980 г. МИРЪТ „Мир Ви оставям, Моят Мир Ви давам.“ (Размишление). Учителят казва: „Мирът Божий превъзхожда всяко знание!“ Животът е един! Животът е един във всичките си проявления! Мирът произтича от това Единство на живота, следователно: ЕДНО ЧОВЕЧЕСТВО! ЕДНО ОТЕЧЕСТВО! ЕДИН ЗАКОН! Бялото Братство за това работи! Това ще обедини народите. Това ще освободи човечествата във Всемира! Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствам за Истината!“. „Ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“ Свободата иде от Мира Божий! Брат Борис София, август 1980 г. * * * 22 септември – началото на Учебната година 1980/81. НАРЯД Започва в 6 ч. сутринта: · 1. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на ученика („Господи на Светлината...“) · 5. Молитвата на Бялото Братство · 6. Евангелия: Евангелие от Йоана, гл. 6, цялата · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Беседа от Учителя: „Общение с Бога“, 1930. · 9. Песента „Фир-Фюр-Фен“ · 10. Послание от брат Борис: „Всемирният език“ · 11. Размишление върху: „Мирът Божий превъзхожда всяко знание“ · 12. „Отче наш“ · 13. „Да се прослави Бог...“ Братска вечеря (където има условия). * * * ПОСЛАНИЕ до Братята и сестрите по случай началото на Новата учебна година – 22 септември 1980 г. ВСЕМИРНИЯТ ЕЗИК Размишление: “Аз и Отец ми едно сме, ала Отец ми е по-голям от Мене.“ Животът е един и всемирен. Няма точка в пространството където Той да не присъства. Животът е един, единството примирява всички противоречия. Единството повелява човек да учи - да познава Живота. Учителят казва: “Учи, свободен бъди!“ Погледнете звездното небе - безброй звезди, и всяка е център на лъчи; те се разпространяват сферично в пространството, взаимодействат си, интерферират, взаимно се проникват и отиват в безкрая. В това сложно силово поле се раждат мислите и чувствата, в него се явява и подтикът за творчество. Това е зов от далечните човечества във Всемира - чрез творчеството ние общуваме с тях. Ние участваме в Мировият живот, и чрез науката и изкуствата ние му даваме израз. Зад видимият свят седи невидимият и доколкото човек учи, невидимият свят му се разкрива и става видим за него. Любовта е силата на всяко творчество - от нея иде вдъхновението. Твоят възлюблен може да ти се изяви чрез всичко, което те обкръжава. Ученикът на Божествената школа познава изкуството да извиква своят Възлюблен чрез когото иска и когато иска - Великият Живот се изявява и в безкрайно малкото, и в безкрайно голямото. Големият Живот е непреривен, Той е Вечният Живот! Същественото Павел казва: “Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духът не угасвайте, непрестанно се молете!“ Ученикът чрез молитвата поддържа връзката си с Бога. Това е най-същественото! Когато ставаха въздушните нападения над София и градът беше разрушен, опожарен и обезлюден, заварих Учителя една сутрин на полянката на Изгрева. Тежки тъмни облаци бяха надвиснали, градът гореше, пушеците се влачеха ниско, хората бягаха, беше тежко и тъжно. Учителя стоеше сред поляната, омъчнен и сериозен. Като се приближих до Него, каза: „Тук вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога. Да излезем!“ Тогава почуВствах кое е най-същественото в живота - Връзката с Бога! Учителя се оттегли в с. Мърчаево, там създаде малък център, където имаше условия да поддържа човек Връзката си с Бога. Истината За истината човек има чувство - той я познава непосредствено с душата си. Истината не се нуждае от доказателства! Учителя казва: “Душа, обширна като Вселената!“ Любовта Образите на Любовта са много - но Любовта е Една! Бог се изявява чрез Любовта. Ученикът трябва да учи, да работи, да мисли, за да почне да вижда Любовта във формите на живота, своя Възлюблен - в цялата Жива природа. “И това е живот вечен!“ Любовта е извор на всички добрини в живота ни. Любовта е една във всичките си прояви, сега и всякога - завинаги, заставай пред нея с благоговение! В Бога ще намерите онези, които обичате и които ви обичат. От Бога сме излезли, и в Бога ще се намерим пак. Псалмопевецът казва: “Едно желае душата ми, и него винаги ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си!“ Всички, които обичаме, ще намерим в Дома Господен, те не се загубват! Човечествата във Всемира На всяко преживяване може да се намери един математически израз. Това може да се изрази в едно сложно математическо уравнение с много неизвестни. Ученикът, като учи, като работи, постепенно определя неизвестните -придобива знание, свобода и сила. Но за да дойде до това виждане, изисква се един дълбок вътрешен анализ на мислите и чувствата, а те са едни от най-деликатните сили на Природата, те са всемирният език, на който човечествата във Вселената говорят. Човечествата във Всемира общуват, те не са изолирани; мислите и чувствата са онези естествени пътища, които Природата е оставила - онази естествена връзка между тях. Мислите и чувствата са сила Божия, чрез тях ние се ограждаме, пазим и отбраняваме, чрез тях ние воюваме. Казано е: “Неговата истина е щит и всеоръжие.“ Брат Борис София, септември, 1980 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1980. НАРЯД който ще се изпълни в 6 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Евангелия: Матей - 13 гл., 24 - 52 ст. Марко - 8 гл., 1 - 9 ст. Лука - 5 гл., от 22 ст. до края Йоан - 13 гл., 12 - 20 ст. · 5. Беседа от Учителя: „Синове на възкресението“, неделни, 10. серия, т.3., 1928. · 6. Молитвата „Плодовете на Духа“ („Господи на обичта...“) · 7. Учителя за Бялото Братство Брат Борис: Апел за световния мир · 8. Молитвата на Братството · 9. Молитвата на Данаила · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря (където има условия). Шестте гимнастически упражнения ще се изпълняват всяка сутрин до 22 март 1980 г. БЯЛОТО БРАТСТВО от Учителя Беинса Дуно Епохата, в която днес живеем, е особено важна. Бог ни поставя на изпит и следи как ще го издържим. Ако издържим изпита си, Той ще ни се усмихне и ще каже: „Доволен съм от вас, че издържахте изпита си“. Сега аз ви съветвам да се държите крепко, за да възприемете новата светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която може да се противопостави на тези велики принципи. Всички добри, честни, справедливи и умни хора - мъже, жени и деца по целия свят - са с нас. Онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато и църква, от каквато и партия да са, те са с нас. Питат ни: кои сте и колко сте? Ние сме едно Велико Братство, каквото светът не е виждал. Едно братство, което има членове и на Земята, и на Небето, и в цялата Вселена. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: „Ние искаме да станем членове на това Братство“. Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство. * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай 27 декември 1980 г. СВЕТОВНИЯТ МИР МИРЪТ е Високият идеал на човечеството! Бялото Братство е работило за мира от дълбока древност до днес. И ако в природата съществува закон „борба за съществуване“, за човешкото общество, за човека, представител на съзнателния и разумен живот, важи законът за братството и взаимопомощта. За това са работили велики хора на всички времена и народи. И Христос казва: „ Мир ви оставям!“ Днес човечеството е изправено пред изпитание: как ще излезе от това положение на борба и ще влезе в живота на Мира? Това е критичен момент. Всички разумни човеци трябва да положат усилия да се излезе благополучно от това изпитание. В това отношение досега е направено много -човечеството има голям общ живот, който повелява: народите да си подадат ръка, да си помагат и да живеят в мир и братство! Идеята за мира има една външна, но тя има и една вътрешна страна, която се отнася до съзнанието на човека; тази страна трябва да се изучава, върху нея трябва да се работи сега и в бъдеще. За днешната епоха мирът е належащ и неотменен! Защото бъдещето на човечеството е светло! Иде една велика епоха на мир и братство. Самата идея братство подразбира мир. Нашият Учител е говорил повече от петдесет години за мира и братството. Той създаде едно малко общество в България, което представлява опит да се приложат мира и братството. Този опит показва, че това е възможно и че човекът вече е израсъл да приложи високия идеал на Братството и Мира. Животът на Бялото Братство и неговата мисъл са единни с основната и най-важна идея на нашето време - мир и братство! АПЕЛ ЗА СВЕТОВЕН МИР от учениците на Всемирното бяло братство в България до Световния парламент за Мир София, септември 1980 г.

1979. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Ще се изпълни в 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Изгрява Слънцето“ · 2. Песента „Ще се развеселя“ · 3. Добрата молитва · 4. 91. псалом · 5. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст Марко - 11 гл., 1 - 11 ст. Лука - 2 гл., 8 - 20 ст. Йоан - 2 гл., 1 - 11 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Сродни души“, от т. „Път на мисълта“, неделни и извънредни, 1920-22. · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Послание от брат Борис: „Братство“ · 9. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 10. Молитвата на Братството · 11. Тайна молитва за преуспяване Делото на Учителя · 12. Песента „Фир-фюр-фен“ · 13. „Отче наш“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Където има условия - братска вечеря. Преди вечерята да се каже Малката молитва: Господи, Боже мой, направи ме да видя Твоето лице! Развесели ме заради Името си! Благослови ме заради милостта си! Освети ме заради Духа си! Въздигни ме заради Словото си! Помогни ми заради обещанието си! Ръководи ме заради Истината си! Укрепи ме заради Правдата си! И бъди Ти благословен, Господи, всякога, защото си благ и истинен към всички! Амин * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай Празника на Пролетта БРАТСТВО Животът във Всемира е Един. Оттук иде идеята за братството. Животът преодолява времето и пространството, за него те не са пречка. Те са условия да се изяви той в своята пълнота. Днес човечеството вече е готово да приеме идеята за братството. Когато Разумният свят реши да проектира една идея, той изпраща души да я приложат. Сила има в идеите! Една идея може да завладее света. Творците във всички области на живота са носители на идеите. В науката, във философията, в изкуството, в обществения живот, в религията - творците са, които носят идеите. Иде една нова култура, и ако някой е говорил за нея, това е Учителя. Той даде и образа на новия човек. Човечеството има вече път, посока на движение, идеал. Големият живот апелира към човешката душа и тя се отзовава. Животът има една обикновена страна, но -Животът е необикновен! Той иде от незнаен Източник и в своята проява винаги е нов, разнообразен и неповторим. Смъртта е едно тайнство, необходимо, за да премине човек от един свят в друг. Хората се плашат от нея, защото не я познават. Смъртта е свещенодействие. Всъщност няма смърт! Във Всемира има безброй много форми, велико богатство и разнообразие цари. И в нашия свят има такова разнообразие. Вземете растенията, птиците, животните - във земята, във водата, във въздуха, в ледовете... - колко се различават неизброимите видове по форма и по начин на живот! Кой може да си представи какви още форми на живот може да има във Вселената?! Органическите форми са език на всемирния живот. Ние отчасти разбираме този език. Във Всемира нищо не се губи: образите, думите, цветовете, звуците, събитията - всичко се отбелязва в материята, като на магнетофонна лента. И чудното е, че човек може да разчита тези записи. Едно чувство, една мисъл могат да живеят като семенца в Големия живот и когато дойде времето им, да се проявят пак. Едно пясъчно зрънце, и то не може да се изгуби. Животът е вечен. Животът е един. На всички небесни тела има живот, и на Слънцето има живот. Съществуват безброй много човечества и ние всички сме граждани на Всемира. И човечествата не са изолирани, Природата е оставила естествени пътища, по които те да общуват. Тя е дала на всеки човек сили, дарби и способности, чрез които да може да общува с Всемира. Това е смисълът на вътрешната духовна работа, чрез нея се поддържа връзката, единството. Мисълта е всемирна. Тя е течение в Космоса, като минава през съзнанието, тя го разширява и просветлява, и то расте. В молитвата е казано: „Храни душите ни с небесния си хляб“. Ние сме носители на идеята за братството. Ние си служим със силите, които имат най-малкото напрежение - мислите и чувствата, но те са, които проникват най-дълбоко. Легендата казва, че 22 март е денят, в който човек е бил създаден, и този ден бил петък. Тогава имало равноденствие. Равноденствието е момент, когато Слънцето започва да възлиза от юг към север, т.е. нагоре, към Бога. Равноденствие. Както от този ден скритите в земята семенца започват да никнат, да растат и цъфтят, тъй и Божият Дух като огрее човека, той става красив, облича се като цветята в най-хубавата си премяна, скритите в него сили започват да се изявяват. Пожелаваме на всички братя и сестри: през тази година да влезете във възходящия път на Пролетното равноденствие, да участвате в Големия всемирен живот, да го чувствате като ваш живот! София, март 1979 Брат Борис * * * 12 юли, Петровден 1979. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Тайна молитва за преуспяване Божието Дело на Земята · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Евангелие от Йоан, гл.14, цялата · 7. Беседа от Учителя: „За това се родих“, от едноименния том, неделни, 9. серия, 1926. · 8. Песента „Стани, стани!“ · 9. Слово от брат Борис: „Живот Вечен“ · 10. Песента „Ще се развеселя“ · 11. Малката молитва: „Господи, Боже мой, направи ме да видя Твоето Лице...“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря, където има условия * * * ПОСЛАНИЕ по случай Празника на Учителя, Петровден 1979. ЖИВОТ ВЕЧЕН „И това е живот вечен - да позная Тебе - Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ „Аз и Отец ми Едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене.“ Размишление Вечният живот не се отнася до личността, той се отнася до Големия живот - животът за Цялото, както го нарича Учителя. И личният живот е изявление на Мировия Живот - безкрайно малко изявление, но специфично, характерно за всеки човек. За Вечния живот човек има чувство, това чувство трябва да се развие, да проникне съзнанието. В това чувство има отричане от себе си - човек трябва да знае, че принадлежи на Големия живот и е едно с него. Но това е дълъг път, то се постига с дълбока вътрешна работа. Това е задача на духовната, окултна школа, ръководена от Учителя. Учителя откри Школата в два класа: за младежи и за възрастни, като едновременно развиваше идеите и мислите в редица беседи, лекции и разговори. Той ни учеше на братски живот, показа ни живота в планините, създаде у нас отношение към Природата. Той приложи музиката като метод, като сила за възпитание на учениците, създаде многобройни песни и упражнения. Тъй в ученика започна да се изгражда едно ново съзнание, в което се разви чувството за Вечния живот. Животът ни с Учителя продължава и сега, самият спомен за него показва, че той е Живот вечен. Животът продължава. Тук се извършват процеси, които имат подобие в живата Природа. Както едно ябълково дърво може да се събере в семката, тъй и цял един живот може да се събере в един спомен и да остане в Големия живот като една семка, и когато дойде времето му, да застане пред нас като едно ново бъдеще. Ние не казваме умря, но казваме замина си - с това утвърждаваме Вечния живот. Заминаването е красиво явление, какви силни чувства извиква то, какви страдания! Но тези страдания усилват още повече връзката. В самия спомен вече се крие предчувствие, че животът е вечен. В мисълта има сила, творческа сила. Мисълта на Учителя, като минава през нашите умове, разширява съзнанието, извиква нови представи и чувства, обогатява сърцето. В молитвата е казано: „Храни душите ни с небесния си хляб“. Когато нивата е изорана и посята, когато съзнанието на ученика е разработено, той лесно изпълнява решенията, които е взел, и може лесно да се справи с всички мъчнотии в живота. Привилегия е, че пътуваме във Всемира с нашия чудесен кораб Земя -Анхира , на древния ватански език. Животът е един, той има сила и власт да преодолява времето и пространството, и така осъществява единството, връзките във всичките си прояви. Човек трябва да свикне да живее с Големия живот. Както едно пясъчно зрънце не може да се загуби, тъй и една мисъл, и едно чувство не могат да се загубят. Те могат да прекарат дълго в Големия живот като семенца, и отново да се явят, да поникнат, когато дойде времето им. „Това е Живот Вечен“... Приемайте Големия живот като свой живот. В този живот човек е фактор, сила! Той участва във всички явления на природата, той е необходим елемент. Психическият фактор, който присъства във всички явления - всъщност той е важният! Обърнете внимание, че звездите имат различна светлина. Няма две звезди, които да имат еднаква светлина. Светлината е носителка на мислите, чувствата и идеите, тя преодолява пространството, тя е, която осъществява единството на Големия живот - Животът за Цялото. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене“. Между Божия Живот и вашия живот не правете разлика. Животът е един. Той е чист и свят, и трябва да благодарим заради него. Тогава идва малката молитва: „Господи, направи тъй, че нашата мисъл да бъде достойна за Тебе“. Като напусне тялото си, човек може да използва която си иска форма на природата, за да се изяви. Може да се изяви чрез един слънчев лъч, чрез облака, който плува в небето, чрез потока, който бърза, чрез ветреца, който тича, чрез растенията, животните и човеците. Всички форми в Природата са възможности да се прояви душата. Ето, твоят възлюблен, ти го познаваш, знаеш образа му, характера, постъпките му. Питам: този образ съвършен ли е, че да искаш да остане за вечни времена? Благодари, че нещата са преходни - това е движение, това е път към съвършенство. Като има разстояние, като има пространство и време, животът протича правилно. Ние казваме: „Срещи“. Какви чудесни срещи съществуват между душите, какви чувства и мисли възникват между тях! Това е богатство на Живота. Има срещи в малкия, личен живот, има срещи в големия, всемирен Живот. В кой живот искате да се срещнете с вашия възлюблен? Каква ще бъде едната и другата среща? Но Животът е тъй устроен, че в него се реализират и двете срещи. Като изхождаме от Единството на Живота, ние сме носители на идеята за братството. В една мисъл, в едно чувство напрежението на силите е безкрайно малко, но каква проницателност имат те! Физическите енергии, със своите груби сили, са подчинени на безкрайно слабите напрежения. Мислите, идеите, чувствата - те са, които управляват. Колкото напрежението на силите е по-слабо, толкова влиянието им е по-голямо, или по-дълбоко проникват те. Една идея може да завладее света, но една армия не може! Животът изпълва Пространството. Няма точка във Всемира, където Животът да не присъства. Той има безброй много прояви, ние познаваме много малко от тях. Всяка форма в органичния мир се изгражда под ръководството на Космичния Живот. За всяка от тези форми има един разумен Център, който ръководи строежа и: едно цвете, една пеперуда, една птичка, един човек - това е съчетание на знание, изкуство, разумност и красота. И всяка връзка с тази форма е слово, поезия, музика, художество, мисъл, чувство, работа - това е разговор с този Център. От Всемира идат към нас мисли, чувства, идеи - ние сме постоянно в разговор с човечествата във Всемира. Те общуват пълно и всестранно. Големия всемирен Живот ние го приемаме, душата ни има органи за него. В молитвата е казано: „Душа, обширна като Вселената“. Тогава идеята е тази: Един живот, едно човечество, един закон! Никакво насилие, никакви войни, никакви диктатури! ТОВА Е БЪДЕЩЕТО! Човечеството на Земята се подготвя за новата култура. И ако има някой, който да е говорил за нея, това е Учителя. Той даде и знанието за пътя към тази нова култура. Животът е Божествен. Той не може да се изгуби, но постоянно се преобразява. Творческият процес в него е непреривен. Той е Незнайното, от което идем, и Незнайното, към което отиваме. Красотата е добродетел. Не пропускайте нито един момент на красотата - отбележете го, отдайте му почит и уважение; той е изявление на Големия всемирен Живот. Отворете се за него и го приемете като свой живот! Всички форми в Природата са език на всемирния Живот. Чрез тях той се изявява в нашия свят, чрез тях той говори. Това са естествените пътища, по които великото единство на Живота се осъществява. Този език всички същества разбират. Какъв е смисълът на живота? Да живеем Големия живот като свой живот. Това ще рече - ДА ЖИВЕЕМ С БОГА. София, юли 1979 г. Брат Борис * * * 22 септември - Начало на учебната година 1979/80. НАРЯД който ще се изпълни в 6 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на живота“ · 4. Песента „Ще се развеселя“ · 5. Евангелия: Матей - 21 гл., 33 - 46 ст. Марко - 8 гл., 1 - 9 ст. Лука - 15 гл., 11 - 32 ст. Йоан - 16 гл., 23 - 28 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Високият идеал“, ООК, г.3.,1923. · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Деянията на апостолите, 9 гл., 1 - 9 ст. · 9. Послание от брат Борис: „Духът Божий“ · 10. Песните: „Давай, давай“, „Кажи ми ти истината“, „Вяра светла“, „Духът ми шепне това“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 13. „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови!“ (3 пъти) · 14. Братска вечеря, където има условия. · 15. Да се раздадат „Мисли за всеки ден 1979/80“. * * * ПОСЛАНИЕ До братята и сестрите по случай нова учебна година 1979/80 ДУХЪТ БОЖИЙ „Духът диша където си ще“ Йоан, 3:8 Във всяко общество има хора, които са духовни центрове, центрове на духовен живот. Духът се проявява чрез тях. Независимо от това дали говорят или мълчат, те вършат своята работа. Те са, които привличат душите, пробуждат ги и ги просвещават. Те вършат работата си главно с присъствието си. Те трябва да присъстват, за да се извърши един процес. Влиянието им наподобява онова на катализаторите в химията - елементи, които само с присъствието си улесняват една реакция. Те са необходими, за да може Божият Дух да се проявява. Те са, които образуват „Веригата“. В духовния свят в това седи организацията. Там има друга управа, друго ръководство - Духът управлява и се проявява чрез когото иска, а ученикът познава проявите на Духа. Бог ръководи човечеството чрез душите, които е подготвил. Имайте вяра! Бог и днес ще изведе човечеството на спасителния бряг. В живота има хиляди примери за това, но ще приведа примера на апостол Павел. Той гонеше последователите на Христа. Другите апостоли поискаха да изберат на мястото на Юда, който се обеси, друг апостол и си избраха такъв между презвитерите, но Христос избра Павла. Павел отиваше в Дамаск с воините на юдеите, да хване и да хвърли в затвора християните, но Христос му се яви на пътя и Павел падна от коня. „Павле, Павле, защо ме гониш?“ - „Кой си ти, Господи?“ - „Аз съм Христос, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ срещу ръжен.“ Павел ослепя, но после прогледа. Тъй се създаде веригата на първите християни, тя се разшири и достигна милиони. Павел беше „катализатор“. „Духът диша където си ще.“ Веригата съществува и днес. Това са всички души, които Духът обединява, чрез които работи и които просветлява - това е истинското ръководство. Всяка външна управа, каквато и форма да вземе, няма значение. Това е ръководството на всяко духовно общество. Всевъзможните управления в света само подражават това, но не изпълняват неговата служба. Истинското ръководство е на Духа Божий. София, септември 1979 г. Брат Борис * * * 27 декември - Денят на Учителя 1979. НАРЯД Започва в 6 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на живота“ · 4. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 5. 27. псалом · 6. Евангелия: Матей - 23 гл., от 29 ст. до края Марко - 15 гл., 6 - 15 ст. Лука - 19 гл., от 29 ст. до края Йоан - 16 гл., 1 - 16 ст. · 7. Беседа от Учителя: „Царският път на душата“, рилски, 1935. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Слово от брат Борис: „Духът диша където си ще“ · 10. Песента „Венир Бенир“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в божията Любов“ Където има условия, да се даде братска вечеря. ИЗ „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА“ Пази следните четири неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си. Те са награда на твоя живот. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото на изгубения път на тъмнината, който си напуснал. Помни: царският път на душата е добрата мисъл на Духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява. Когато Слънцето изгрява, светлината се възцарява. Когато Слънцето залязва, тъмнината се въдворява. Съблюдавай разумния порядък на Божествената душа, в който силата предшествува свободата; свободата предшествува светлата мисъл; светлата мисъл предшествува добрите чувства; добрите чувства предшествуват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което търсиш. Помни и не забравяй: ти не си пратен на Земята да глождиш изоставените кости на твоите предци. Твоята разумна душа има свое определено място в света. Бъди благодарен за това, което ти е дадено! Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа. 7 август 1935., 5 ч. с. * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай 27 декември, Денят на Учителя „ДУХЪТ ДИША КЪДЕТО СИ ЩЕ“! Мото за размишление: „И ето, аз ви изпращам като овце между вълци. Бъдете прочее разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.“ Матей, 10:16 „Защото ти не узна времето, когато беше посетен.“ Лука, 19:44 Да живееш Големия живот като свой живот - това ще рече да живееш с Господа. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме, ала Отец ми е по-голям от мене“. Единство има в Живота - това е смисълът на тези думи. Пази това единство и не го нарушавай! Днес естествениците вече знаят, че цветята се ограждат от лоши влияния и чрез своя аромат - той ги пази от вредните бацили и бактерии. Професор Токин създаде институт в Ленинград за изследване на този проблем. Ароматът има отношение не само към насекомите, той огражда растението. Същата роля играят формите и багрите, с които растението се облича. Това са сили на Живота, чрез тях той се пази. Друг учен, проф. Рьонтген, също изследва растенията и твърди, че те изпускат лъчи в пространството, които също ги пазят. Няма противоречие между единия и другия. Растенията изпращат в пространството и вещества, и лъчи. Този закон, отнесен към човека, може да се изрази така: една хубава мисъл, едно хубаво чувство ограждат и пазят човека от лошите влияния. Затова в една духовна школа се изучават законите на мисълта, чувствата и волята. Добрите мисли и добрите чувства са основа на здравето. Следователно и молитвата е ограждане. Тя образува около човека броня. Казано е: „Непрестанно се молете!“ и „Неговата Истина е щит и всеоръжие“. И тъй, багрите, ароматът и формите са сили на Живота, чрез тях той се изявява и пази. Органическият живот За да се създадат условия за органически живот на едно небесно тяло, милиони години се е работило. Определило се е разстоянието до Слънцето, установила се е светлината и топлината, количеството на въздуха и водата, приготовлявали са се минералите... Привилегия е за едно небесно тяло да има органически живот. Нашата мъничка Земя е удостоена с тази привилегия. Учителя я нарича Анхира, на древния акадски език. Органическите форми са всемирни. Те са форми на Големия космичен живот. Няма точка, където той да не присъства. Това е Словото Божие, което изпълня Всемира. Любовта е, която създава формите, за да се изяви. Оттук трябва да започне изучаването на формите - като се почне от кристалите, после растенията, животните и човека. Това е задачата на естествените науки. Слънцето Всички форми на живота на Земята разкриват съдържанието на слънчевата светлина. Светлината е връзка между световете. Тя е космична. Мислите и чувствата са връзка между човечествата, които са свързани в една велика космична Верига. Единството Всички хубави образи, които срещате в живота, идат от Любовта. Образите са много, а Любовта е една. Тя ги създава: бащата, майката, братът, сестрата, приятелят, възлюбленият... Казано е: „Духът диша където си ще“. Любовта се проявява където и както иска. Това е един живот, живот вечен, живот на Бога нашего. Всички, които се обичат, където и да се намират - в този или в онзи свят - имат един живот. Казват за някого: „Умря, замина си“. Това се отнася до формата. Любовта, която е създала тази форма, е вечна. Тя може да създаде нови, по-съвършени форми. Във всяка форма на живота виждайте Любовта. Това е виждане. Преражданията Прераждането подразбира Духа. Той е вечният! Него трябва да виждаме във всичко. Да познаваш - това значи да виждаш Духа. Всяка жертва, всеки подвиг се извършва от Духа. „Духът диша където си ще.“ Духът може да вземе каквато си иска форма, и ще се прояви където и както иска. За него няма ограничения, няма закон. Христос казва: „Отец ми работи, делата Той прави“; в молитвата се казва: „Научи ни да правим Твоята Воля“; Давид казва: „Той е прибежище мое и крепост моя“. Духът - единният Живот на множеството форми. Ученикът Какво изучава ученикът в Божествената школа? Да бъде в съгласие с Големия живот, тоест да бъде господар на тялото, ума и сърцето си. Това е наука и изкуство. То се изучава цял живот - не, много животи! Ученикът работи върху себе си, докато почувства, че всичко, което иска, може да го направи. Музиката Човек не може да бъде ученик без музика. Човешката мисъл е построена по законите на музиката. Любовта е най-великата симфония. Между пеенето и мисълта има връзка. Когато човек пее, това засяга мислите и любовта. Когато музиката достигне своя най-висок предел, сменя се в молитва. Музиката е носител на велика наука. Новото ще победи чрез музиката. Светът ще се оправи чрез музиката. Небесната манна Има часове, когато слиза небесната манна. Човек трябва да бъде буден за тях, трябва да ги знае кога са. Да си припомним малката формула: Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духът не угасвайте, непрестанно се молете. Волята Божия „Научи ни да правим Твоята Воля!“ Ако вършиш Волята Божия, цялата природа е с тебе. Всичко ти съдейства. Затова е казано: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!“. София, ноември, 1979. Брат Борис За 1979 г. липсват наряд и послание за Съборните дни.

1978. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Обични братя и сестри, по случай Празника на Пролетта - Денят на Пролетното равноденствие, началото на духовната Нова година, ще се изпълни следния ред, в 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 2. Песента „Имаше человек, проводен от Бога“ · 3. Добрата молитва · 4. 91. псалом · 5. Евангелия: Матей - 21 гл., от 33 ст. до края Марко - 4 гл., 1 - 21 ст. Лука - 12 гл., 22 - 41 ст. Йоан - 3 гл., 1 - 22 ст. · 6. Беседа и послание от Учителя: „Денят на равноденствието“ · 6. „Химн на великата душа“ · 7. „Отче наш“ · 8. „Да се прослави Бог...“ · 9. Паневритмията Братска вечеря - където има условия. София, февруари 1978 г. * * * ПОСЛАНИЕ ДЕНЯТ НА РАВНОДЕНСТВИЕТО Девети март е символичен ден. Символите придобиват значение, само когато се изтълкуват и се разбере вътрешния им смисъл. Ако се каже просто „девети март“ или „равноденствие“, няма смисъл. Преданието казва, че 9-ти март е денят, когато човекът е бил създаден, т.е. роден. Този ден бил петък. Тогава имало равноденствие. Равноденствието на човека е възлизането на Слънцето от юг към север. Югът е надолу, а Северът - нагоре. От времето на Христа човек е почнал да еволюира, т.е. да се качва нагоре, към Бога. Ако можете да ознаменувате 9-ти март в смисъл, че днес се раждате, т.е. скритите във вас Божествени сили да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието всякога трябва да внася в човешката душа най-хубави мисли и желания. От този ден скритите в земята семенца почват да никнат, да растат, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя. За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Но дойде ли Божественият Дух , т.е. скритите сили в човека започнат да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човекът не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него; както Слънцето иде от Северното към Южното полушарие, т.е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава истинността, а още и смъртта; Юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човекът не може да живее. Това е закон. Животът започва със смъртта. Това е противоречие, но е факт, който се проявява в самата природа. Всяко семенце, всяка форма, в която са облечени нещата, трябва да умре. Девети март има и друг смисъл. Човек трябва да се научи на онзи велик закон на самопожертвувание, да се освободи от ненужните неща в този свят, които спъват неговото развитие. (Из беседа на Учителя, държана на 9/22 март 1920 г., в 8 ч. вечерта, в дома на П. Гумнеров, София) * * * 12 юли - Петровден 1978. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Мълчание една минута. Песента „Духът Божий“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Царството · 5. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 13 ст. Марко - 14 гл., 1 - 9 ст. Лука - 8 гл., 4 - 8 ст. Йоан - 4 гл., 1 - 37 ст. „Итова е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил.“ · 6. Беседа от Учителя: „Затова се родих“ (9. серия, 1. т.) · 7. „Отче наш“ · 8. Послание от брат Борис: „Сила и живот“ · 9. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря - където има условия * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай Петровден - 12 юли 1978 г. СИЛА И ЖИВОТ Днес вече се говори за Космична Разумност. Ние казваме: „Космичен живот“. Те са неразделни. Няма място в Космоса, където животът да не присъства. В нашия свят космичният живот е проектиран в органичните форми. Учените днес не могат да обяснят произхода на органичните форми. Дарвиновата теория разглежда условията като фактор и това е неоспоримо, но условията не обясняват произхода на самите форми. Едно плодно дръвче, една тревичка, едно цвете, една птичка, един човек - откъде се ръководят тези форми и защо се явяват в този вид? Ние казваме: всяка форма на Земята представя проекция на живота на един далечен свят във Всемира. Естествено, че и там може да има човечество, подобно на нашето, че и самият живот там не ще бъде много различен от нашия. Животът прониква Всемира. Ние познаваме светлината като връзка между световете и следователно между човечествата. Всъщност какво е виждането на една звезда? Тя е слънце, подобно на нашето. Какво представлява тази вълна, която нашето око долавя като лъч? Всъщност това е сфера, сферична вълна, която се разгъва в пространството със скорост триста хиляди километра в секунда. Каква ще бъде тази сфера, след като светлината се е движила хиляди години? Какво разширение на енергията ще стане? Ние не можем да имаме представа за това. Но при такова разредяване физическата енергия преминава в психическа - разкрива се нейната по-дълбока вътрешна същина. Следователно мислите, които приемаме, се подхранват от Космическия живот. Но разредяването продължава, и то отива до безкрайност, и превръщанията на енергията се извършват - силата се превръща в мисъл, в чувство, в добро, разкрива се нейната все по-дълбока същина. Това не е еднопосочно движение, каквото познаваме в триизмерния свят, а сложно, многоизмерно движение. Може би само нашето въображение може да ни даде представа за него. Такова сложно явление е „виждането“. И тъй, ние принадлежим на Единния Живот, ние сме част от него и едно с него. Сега вече другояче познаваме космичния живот и други отношения имаме към него. При една вдълбочена вътрешна работа Всемирът ни се разкрива в необозримото свое разнообразие и красота. Така ние намираме и себе си. Всъщност това „себе“ отпада при разширение на съзнанието. Това значи, че трябва да работим, за да бъдем едно с Големия всемирен живот. Тогава може да се каже, че сме жители на Всемира и можем да посетим далечните светове в Космоса и да общуваме с човечествата там. Това е смисълът и значението на вътрешната работа на ученика, това е задачата на Школата. Учителят даде голямо знание и методи за работа, и какъв език намери Той, прост и ясен, за да го предаде! Слово, музика, поезия, движение, упражнения - цялата природа включи в това „Слово“. Това знание е предадено в беседите, лекциите, разговорите, песните и молитвите. Това знание е богатство на бъдещото човечество и то един ден ще го подири. София, юни, 1978 г. Брат Борис * * * 22 септември – начало на новата Учебна година 1978/79. НАРЯД който ще се изпълни в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Евангелия: Матей - 21 гл., 21 - 32 ст. Марко - 13 гл., 9 - 26 ст. Лука - 10 гл., 25 - 37 ст. Йоан - 1 гл., 19 - 34 ст. · 5. Беседа от Учителя: „Пътят на ученика“, съборни, 1927. (Може да се прочете на два пъти - сутринта и вечерта.) · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Послание от брат Борис: „Тези трите“ · 8. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 9. Молитвата на Братството · 10. Песните „Напред да ходим смело“ и „Братство, единство“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря, където има условия. (Разговори върху повдигнати теми) * * * ПОСЛАНИЕ по случай началото на трудовата нова Учебна година „ТЕЗИ ТРИТЕ“ „Сега остават тези трите: вяра, надежда и любов, ала най-голяма от всички е Любовта.“ Първо, Коринтяни, 13:13 Личността е фикция - привидност. С пътя на ученика започва освобождението на човека от личния живот и приобщаването му към Големия всемирен Живот, който ние наричаме Божествен живот. Преди да започне тази голяма вътрешна работа, има предварителни стадии на съзнание, които Учителя определя така: старозаветни хора, новозаветни, праведни и ученици. Върху тези видове съзнание Учителя дава пояснение в беседите „Пътят на ученика“. Съзнанието на ученика е повратната точка, от която започва възлиза-нето на човешката душа към Бога. Христос е тази повратна точка. Христос е в нас. Ние, учениците на Бялото братство, следваме пътя на Христа. Учителя в своите беседи, лекции, разговори и песни даде знание за пътя на ученика. Това знание трябва да се проучва и прилага с любов. Така то дава резултати. Ученикът стъпва в пътя с кротост и смирение, учи с прилежание, търпение и постоянство. Дълго време трябва да се работи, докато се излезе от личното съзнание и се роди новото съзнание. Затова казваме: личността е фикция - привидна реалност. Много задачи стоят пред ученика. Някои от тях са много трудни и изискват време и големи усилия. Ученикът минава през големи страдания и скърби, но в тях той укрепва, събуждат се Божествените сили в него, те го подкрепят. За да върви ученикът в пътя, необходим е Учител - вътрешна връзка с Бога. Школи е имало всякога - и в древността, и сега. Как са бивали приемани учениците в школата на Питагор? Новият ученик е бил подлаган на изпитания: учениците са го хулели, обиждали, презирали, подигравали, и ако той издържи тези изпитания, приемали са го в школата. В школата на Учителя не е така, ученикът е приеман с почит и уважение. Пътят на ученика - това е придобиване на ново съзнание, ново виждане, ново отношение към Бога. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“ и веднага добавя: „Ала Отец ми е по-голям от мене“. Това е най-важният момент в Пътя. Това е моментът на Любовта. Има много школи за придобиване на съвършенство, но разликата между тях се състои в следното: това съвършенство, тези дарби, сили и способности, които постига ученикът, на какво ще ги посвети - на себе си ли, или в служене на Бога. Тук именно се очертават двата пътя: пътят на свръхчовеците и пътят на синовете Божии. Пътят на Христа и пътят на Учителя - това е път на общение и обединение с Бога. „Аз и Отец ми едно сме.“ Това е пътят на Любовта. „Най-голяма от всички е любовта.“ Няма точка във Всемира, където Животът да не присъства. Животът във Вселената е един! В каквато и форма да се явява, животът е един. Днес науката не отрича, че има и други светове, подобни на нашия, и следователно и други човечества. Днес пред нас стои въпросът: общуваме ли ние с тези човечества, можем ли да установим връзка с тях? Съвременната техника доказа, че може да се установи и външна връзка, но аз искам да обърна вниманието ви към онези естествени връзки, които Природата е оставила и от които ние се ползваме. Науката не е обяснила още голямото разнообразие на органическите форми. Обаче имайте пред вид, че Животът е един и че животът на Земята е проекция на Мировия живот. Следователно човечествата, които живеят в неизброимите светове на Всемира, се проектират в органическите форми на Земята. Вие ядете един плод, една круша например, и не подозирате, че тя е проекция на живота на едно далечно човечество. Нейният вкус, аромат, сладост, хранителност, целебност - това са чувствата, мислите, животът на това човечество. Крушата ви предава вест от него. Следователно вие общувате с това човечество, вие разговаряте с него. И житното зрънце е проекция на едно човечество от Всемира и ни предава неговия живот. И тъй, общуват ли човечествата, помагат ли си? От това гледище може да се изучават органическите форми. Чрез тях можем да изучаваме всемирния Живот. И тъй, нашето човечество, с подкрепата на всемирния Живот, се развива и усъвършенства. Мировият живот тече в нас. Това са естествените пътища, които Природата е оставила, за да общуват човечествата. От тази гледна точка можем да се спрем и на мисълта, и на чувствата... - и те са връзки с всемирния Живот. Ние казваме: Един живот! Едно отечество! Едно човечество! Един закон! Това е бъдещето! София, септември 1978 г. Брат Борис * * * 27 декември - Денят на Учителя 1978. НАРЯД който ще се изпълни в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Песента „Духът Божий“ · 4. Молитвата „Плодовете на Духа“ · 5. Песента „Бог е Любов“ · 6. Беседата „Духът Господен“, от т. „Пътят на ученика“, съборни, 1927. · 7. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 8. Послание от брат Борис: „Единството“ · 9. Молитвата на ученика („Добрият път“: „Господи на светлината...“) Молитвата ще се произнася вдълбочено, с мисъл и чувство. Който ще чете беседата, да внимава в нея; да се чете ясно, свободно. Молитвата е работа. Да благодарим, че сме призвани да участваме в нея! Всички ученици, във всички човечества на Всемира се молят. Молитвата е най-дълбоката връзка между човечествата! Това е Бялото Братство. То не е външно общество или организация. То е Божествено присъствие в космическия Живот. Човек трябва да има отношение към него - връзката се постига чрез молитвата. · 10. „Винаги се радвайте! За всичко благодарете! Духът не угасвайте! Непрестанно се молете!“ · 11. „Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот.“ · 12. Песента „Аум“ Който не знае някои от молитвите, да си ги препише саморъчно. Тъй започва работата на ученика. Школата на Учителя е във всички човечества. Щастие е да бъдеш ученик в Божествената школа. Тя е всемирна. Пожелаваме на всички братя и сестри да бъдет добри ученици! „Да бъде благословено Името Божие от века и до века!“ Вечерта, където има условия, ще има братска вечеря. * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите, по случай Деня на Учителя - 27 декември ЕДИНСТВОТО „И това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил.“ Новото съзнание Каквото се говори за Бога, същото се отнася и за човека. „И ето, рекох: Богове сте.“ По-нататък Хистос пояснява: „Аз и Отец ми едно сме“, но веднага добавя: „Ала Отец ми е по-голям от мене“. Това е отношението към великия Живот, изразено по най-прост и съвършен начин. Това съзнание се постига в школата на Учителя. Ученикът работи дълго, за да го постигне. Закон за жертвата В старите легенди и митове се говори за „трагедията при жертвеника“ - Каин уби Авеля! Двамата братя правят приношение на Бога. Бог прие жертвата на Авеля, а тази на Каина отхвърли. Тук е скрит един от законите на Любовта. Легендата е картина, образ, илюстрация, за да се запомни и предаде закона. Защо Бог прие приношението на Авеля, а на Каина отхвърли? Жертвоприношението - това са мислите и чувствата. Накъде са насочени те - към небето или към земята? Трагедията при жертвеника се повтаря безброй много пъти и до днес: войни, убийства, неправди... Срещнеш твоя възлюбен - Бог се проявява чрез него. Той е щастлив да направи една жертва за тебе. Ще приемеш ли ти неговата жертва? Спазвай закона - приеми жертвата. И бъди благодарен. Благодарността показва, че жертвата е приета. Повторенията В природата повторения няма. Животът е извор, в него винаги има нещо ново; подобия има, паралели също, цикли - да, но повторения няма. Разгледайте листата на едно дръвче, няма да намерите две еднакви! Закони движат събитията и създават образите, но в живота има едно непреривно творчество, приток на Новото. Този приток е Незнайното, което иде. Ученикът Възможностите на душата са неограничени. Ученикът може да дойде в контакт с Великия Живот и да стане изразител на него. Това изкуство се изучава във висшите класове на Школата. Павел казва: „Стремете се към по-високите дарби“. Животът със Бога - това е идеалът на ученика. Школата В школата на Учителя ученикът изучава изкуството да живее с Бога. Като придобива това изкуство, той придобива и свободата си. Има моменти в природата, когато всичко се изпълня с Божието присъствие. Това са свещени моменти. Ученикът гледа и слуша - всяка тревичка, всяко камъче, облаците и планините - чрез всички тях, и чрез всички живи същества Бог се изявява. Това е смисълът на всяко битие. Да живеем с Бога - това се изучава в школата на Учителя. Свободата Свободата е идеал за всички ни - желаната и обичаната! Учителя казва: „Дето е Духът Господен, там е свободата“. Там няма ограничения за никого. Онова, което е хубаво, добро и красиво, включва благото на всички живи същества. Като казвам „живи същества“, разбирам това, в което функционира съзнанието - то е живото, то носи благото. В това общо съзнание се крие благото. Отношенията Въпросът за отношенията е един от най-трудните. Много радости има в отношенията, но и много скърби. Тук са едни от най-сериозните изпитания на ученика. В Школата са дадени знанията и методите за работа върху отношенията. Приятелството е над всички отношения. То се постига с взаимна работа, тя е творческа работа! Приятелството е над братството, над женитбата и над всички други родови отношения. Христос казва: „Не ви наричам вече раби, но вас ви наричам приятели, защото всичко, което научих от Отца, явих ви го.“ Време и пространство Във времето и пространството има едно Божествено присъствие. Чрез времето и пространството се разкрива вътрешното съдържание на Силата. Във времето и пространството Силата се разединява, напрежението намалява и когато това достигне крайния предел, силата преминава от физическа в духовна. Това превръщане става непреривно. Животът се изявява във времето и пространството и чрез времето и пространството. Времето и пространството са живи! Красотата Не е въпрос за външната красота. Важни са мислите, чувствата, съзнанието. Те показват през какви области на Всемира минаваме ние с нашия прекрасен кораб Земя, или Анхира, както са я наричали на най-стария език. Има един общ всемирен Живот, в който влизат всички човечества на Вселената. Общуват ли човечествата? Общуват. Общуват! Мисълта и чувствата са връзката между тях. Мислите не са лични, нито чувствата, те идат от Големия всемирен Живот и носят вести от далечни светове. Ние ги приемаме и чрез тях знаем нещо за тези светове. Всемирът говори, човек приема и разбира този говор, и ето - ражда се знанието, мисълта, науката, изкуството. Творчеството е всемирно! Една невидима ръка води човечеството и подготвя условията му. Да благодарим за всичко! Да уповаваме на Господа! Има едно велико Единство в устройството на Вселената! София, декември 1978 г. Брат Борис За 1978 г. липсват наряд и послание за Съборните дни.

1977. Нова Година НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ · 1. 103 псалом, 1-5 стих. Размишление върху него. · 2. Отправяне мисълта ни към Учителя и възвишените същества, които ръководят Братството, да бъдат винаги с нас, да ни ръководят и помагат. · 3. Песента „Духът Божий“ · 4. Добрата молитва · 5. Молитвата на Братството · 6. Тайна молитва: Да даде Бог благоприятни условия за преуспяване Делото на Учителя; да се даде свобода за работа на божиите работници. · 7. Песента „Аум“ · 8. Евангелия: Матей - 25 гл., 1 - 10 ст. Марко - 14 гл., 1 - 9 ст. Лука - 22 гл., 8 - 20 ст. Йоан - 12 гл., 1-3 ст. · 9. Беседата „Който има уши да слуша, нека слуша.“, неделни, 1941. (Ще ви се изпрати) · 10. „Отче наш“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Да ни се изяви Бог през тази година така, както Той благоволява. И ние да сме негови работници винаги! Поздрав на всички приятели! Брат Борис * * * 22 март - Празникът на Пролетта 1977. НАРЯД 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Изгрява Слънцето“ · 2. Песента „Фир Фюр Фен“ · 3. Добрата молитва · 4. 91. псалом · 5. Молитвата Плодовете на Духа („Господи на обичта...“) · 6. Евангелия: Матей - 26 гл., 6 - 13 ст. Марко - 14 гл., 3 - 9 ст. Лука - 15 гл., 11 - 24 ст. Йоан - 12 гл., 1 - 8 ст. · 7. Беседа от Учителя: „Правилно растене на душата“, съборна, Търново, 1921. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Послание от брат Борис: „Чистото сърце“ · 10. Песента „Бог е Любов“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог...“ Нарядът ще се проведе в 5 ч. сутринта. Няма да се бърза, ще се чете внимателно, съсредоточено, ще се размишлява. Четците предварително да прочетат четивата си. Това е служба пред Господа. Помнете с каква любов ни е давал Словото Учителя! Което правите за Делото, е свещенодействие. * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай 22 март – духовната Нова година ЧИСТОТО СЪРЦЕ „Чистите по сърце ще видят Бога.“ „ Сърце, чисто като кристал.“ Малката молитва: Господи, Боже мой, Направи ме да видя Твоето Лице. Развесели ме заради Името си. Благослови ме заради Милостта си. Освети ме заради Духа си. Въздигни ме заради Словото си. Помогни ми заради обещанието си. Ръководи ме заради Истината си. Укрепи ме заради Правдата си. И бъди благословен, Господи, всякога, Защото си благ и истинен към всички! Тази Малка молитва от Учителя ще си я препишете собственоръчно и ще я заучите. Ще се казва през цялата година, сутрин и вечер, пък и във всяко време на деня. Бог работи и създава този свят заради нас, неговите деца, да растем и да се учим. Знаете ли колко струва на Природата една зелена тревичка, едно цъфнало клонче? В тях Бог присъства. Във всяка работа, била тя и най-обикновената, и най-малката, има един творчески момент - той е важният, той е същественият. Никога не отбягвайте работата. Бъдете благодарни, че можете да работите. Всеки човек трябва да има една любима работа, едно малко поле, където да се проявява, едно малко творчество трябва да гори в него. Може да е най-обикновена работа, но в нея има един Божествен, творчески момент - в него са силата и смисълът. Ние не морализираме хората, ала на безумието противопоставяме разумността, на злото - доброто, на омразата - Любовта, и спокойно ходим в нашия път на живота. Човек принадлежи на няколко живота едновременно. Живели сме много пъти на Земята - в различни култури, сред различни народи. Не е било време, когато да не сме живели. Историята на човечеството е и наша история. Как иде Новото? То няма да се яви във форми, които да влязат в борба със старите форми. Няма да има борба - Новото иде със самия живот, то се приема по свобода, с любов и радост. То не се налага отвън със сила. То само' създава своите форми. Разглеждайте всяко същество, всяко явление като частен случай от Големия живот, а той е навсякъде. Откъде иде всичкото това многообразие, кой център го ръководи? Сега цъфтят кокиченцата и клончетата на дръвчетата се разлистват - кой е онзи Център, който организира малкия живот и го пази? Тук има ръководство, има разумност, има целесъобразност. Всяко същество има онова мъничко знание, което му е необходимо. В него присъства Божият Дух, Той го учи. Мисълта - това са крилата на духа, с тях човек може да пътува навсякъде във Всемира, да посети далечни слънца и планети, да види светове и човечества, и да общува с тях. С мисълта си човек може да отиде в един миг където си иска. Той може да настигне в пространството една картина, която отдавна е отминала, едно събитие, което отдавна е станало, и да го види отново. Това хората наричат „спомен“... Мисълта иде към нас от Всемира. Какви светове има там? Какви човечества живеят? Какви мисли и какви чувства отправят те към нас? Чрез мисълта Великият всемирен Живот се изявява. На този Живот ние принадлежим. Животът е един и ние сме щастливи, че принадлежим на него. По тази връзка ние можем да знаем всичко, каквото поискаме. По тази връзка човек има вечния живот. На крилете на мисълта човек може да отиде до най-далечните светове на Вселената. Мисълта е, която свързва човечествата и ги обединява в един велик Живот. Следователно има едно Човечество, едно Отечество, един Живот. Това е учението за Единния Бог. Човек предстои пред Бога, следователно той се отчита за всичко, което мисли и върши. Ако светлината на звездите иде до нас, колко повече мисълта! Тя иде от безброй човечества във Всемира, чийто живот е един. Разглеждайте всяко същество - какво място заема то в живота на Цялото. Тогава може да го изучавате и да го разберете. Силата е в нравствения закон. Той е Божият закон. Той седи над всякакви човешки закони. Него като изпълним, изпълняваме и тях. Добрата мисъл е като слънчевия лъч - стопля, осветлява, изцелява. А като дойдем до добрите чувства, те са като хляба - хранят, дават сила. Човек трябва да ходи с радост и благодарност в себе си. Изкуството има задачата чрез видимото да те накара да видиш невидимото. Към живота имайте свещено чувство. Пазете живота! Не огорчавайте растенията - те са чувствителни към нашите мисли, чувства и постъпки. Те черпят от човека, но и човек черпи от тях. Всеки живот е ценен поради това, че Бог присъства в него. Зачитайте малкия живот като своя, приемайте го като искра от Големия живот. Имайте почит и уважение към всяко същество. Хората още не са свикнали да се радват на една хубава мисъл, както се радват на едно цвете, на един плод, на един извор, на едно хубаво лице. Хубавата мисъл иде от един висок свят. Освен с мисълта, човек разполага и с други сили, чрез които прави връзка с този свят. Щастие е да гледате звездното небе - Орион, Плеядите, Близнаците, Голямата мечка, Касиопея... Звездното небе говори! Какви гласове идат до нас от него! Ами нашите мисли и чувства - това е този говор. Човек трябва да изучава езика на великия Разумен свят. Той е тъй реален, красив, образен - език, пълен със съдържание. Учителя казва: „Няма да остане човек на Земята, който да не види Господа.“ Поздравяваме ви с Пролетта - с настъпващия нов живот! Той не се е проявявал досега, за пръв път иде той и носи непознати блага. Каква радост и благодарност трябва да изпитва човек за Божиите блага, които слизат над него! Каква привилегия ни е дадена - да участваме във Великия всемирен Живот, да го виждаме, опитваме и изучаваме! „Винаги се радвайте. За всичко благодарете. Духът не угасвайте. Непрестанно се молете.“ Братски поздрав за Новата Духовна година! Брат Борис София, март 1977 година * * * 12 юли - Петровден 1977. НАРЯД Молитвата започва в 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Имаше человек, проводен от Бога“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата „Пътят на Живота“ · 5. Евангелия: Матей - 5 гл., 1 - 16 ст. Марко - 9 гл., 1 - 13 ст. Лука - 11 гл., от 20 ст. до края Йоан - 16 гл., 7 - 16 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Отвори очите ни“, от т. „Поучаваше ги“, неделни, 1923. · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Послание от брат Борис: „Утешителят“ · 9. „Отче наш“ · 10. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай Петровден, денят на Учителя 12 юлий 1977 г. УТЕШИТЕЛЯТ „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви проводя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за мен.“ Йоан, 15:26 Божият Дух слиза днес над човечеството. От Него иде този подтик към творчество. Това е Утешителят - Духът Святий. Художникът рисува, поетът пише, философът мисли, певецът пее, скулпторът създава образи - всички те творят, това е тяхното служение пред Бога. Бог се изявява чрез тях. Човек може да знае какво носи Божият Дух за дадено време - трябва да познава творчеството. Във всички области на живота Божият дух се изявява в творчеството. Нови идеи идват, нови мисли, чувства, подтици за работа - в тях се изявява Божият Дух. Благодарение на Него човек вижда, мисли, разбира, работи. Тази вълна засяга не само вярващите, а всички, които творят. Но все пак учениците са, които стават причина, за да слезе Божият Дух - те Го призовават, те Го измолват. „Изпроводи ни Духа си!“ Човек трябва да поиска - тогава Бог дава Наблюдавайте какво става днес в света, какви идеи движат човечеството, какви инициативи възникват. Тази готовност за взаимопомощ, това примирение на верите, това приятелство между народите, обединението им, тази грижа за природата, това търсене на Големия общ живот, този вътрешен стремеж към съвършенство и знание - това се дължи на Божия Дух, който слиза. Той е, който носи новата култура. Гледайте на всяко творчество като на свое дело! Трябва разбиране за това, трябва виждане на онези връзки, които съществуват в живота. Живее някъде скромен човечец, работи, мисли, моли се - незнаен човек е. А далече някъде един поет пише, един художник рисува, един скулптор дяла камъка. Този простичък човек е условие за тях - онзи творец твори благодарение на него, на незнайния, на невидимия; той е както почвата за растението. Когато Божият Дух слиза, Любовта се увеличава, Знанието се увеличава, Силата се увеличава. Когато Божият Дух слиза, Той постепенно прониква съзнанието на човека и той става способен да Го вижда и да Го разбира, да Го приема и да върши Неговата воля. В молитвата е казано: „Изпроводи ни Духа си, да ни ръководи и крепи в пътя на Живота“. Велики Същества предават Божия Дух, Той минава през тях. Това са Ангелските йерархии, през които Божият Дух минава, докато посети човеците. Следват Ангелските йерархии: · 1. Серафими - Братя на Любовта. Те са, които приемат божествените мисли и идеи и ги предават по-нататък. Те образуват главата на Космичния човек. Затова в Кабалата ги наричат Духове на Божия венец. Те управляват главата на земния човек. · 2. Херувими - Братя на Хармонията и Мъдростта. Те представляват гърдите на Космичния човек. Затова в земния живот те управляват гърдите и белите дробове. Като диша, човек се свързва с Херувимите. Като дишате, ще мислите за Херувимите, за тяхната мъдрост и сила - защото мъдростта се придобива чрез дишане. · 3. Престоли - Братя на Истината и Волята. Те представляват сърцето на Космичния човек. Чрез сърцето си човек се свързва с Божествения Разум. Учителя го нарича Разумното сърце. · 4. Господства - Братя на Интелигентността и Радостта. Те са представители на колективната Интелигентност, която се проявява в Природата. Те са границата между света на принципите, който се представя от трите главни йерархии, и света на силите и законите, които действат в Космоса. Те представляват диафрагмата на Космичния човек. Затова в земния човек те управляват диафрагмата и слънчевия възел. · 5. Сили - Братя на Движението и Растенето. Те ръководят всички сили в Природата и дават подтик на всяко движение и растене. Те работят в стомаха на Космичния човек, затова в земния човек управляват стомаха и жлъчката. Те са същества на благородството. Когато човек е в хармония с тях, той става по-добър, по-благороден, готов за всяка жертва. · 6. Власти - Духове на Формата. Братя на обикновените форми и изкуствата. Те дават живот и кръв на всяка идея от висшите светове, като я обличат във форма. В Космичния човек те представляват черния дроб и жлъчката. Българите представляват черния дроб в общочовешкия организъм, който е една от формите на проява на Космичния човек. Следователно може да се каже, че Властите се явяват като Духове и Ръководители на българите. Когато се разстрои черният дроб на човека, това показва, че между Божествените Власти и човека има някаква дисхармония. Жлъчката се възстановява, когато се възстанови хармонията между Божествените Власти и човека. Те се наричат още Същества на Доброто. Когато се поболят черният дроб и жлъчката, това показва, че човек е нарушил законите на Доброто. За да се нормализира жлъчката в човека, трябва да се увеличи доброто. Когато жлъчката е в нормално състояние, доброто и любовта се увеличават и човек влиза в хармония с Божествените Власти. Те се наричат още Елохими. · 7. Началства - Духове на Времето, Братя на времето, състоянието и такта. Те представляват далака на Космичния човек. Чрез далака човек се свързва с Началствата. Наричат ги още Братя на Правдата и победата в света. Разстройството на далака показва, че правдата е нарушена и човек е в дисхармония с Началствата. · 8. Архангели - Братя на Огъня и топлината. В Космичния човек те са свързани с бъбреците, затова в земния човек управляват бъбреците. Те се наричат още същества на Божествената Слава. Който не слави Бога, не се въодушевява от великото и красивото в природата, не може да влезе в полето на Архангелите. Той ще страда от разстройство на бъбреците. · 9. Ангели - Духове на Живота. Те са носители на живота и растенето. Те приготовляват живота, който се проявява във физическия свят. Понеже са свързани с раждането, всеки човек, за да бъде във връзка с Ангелите, трябва да ражда. Който не може да роди една светла мисъл, едно благородно чувство, не може да бъде във връзка с Ангелите, ще прекъсва връзката си с тях, носителите на живота, и неговият живот ще се намалява. Велики същества предават Божия Дух. Той трябва да мине през тях, за да слезе до човеците. Той е техният живот. Това са Ангелските йерархии. Това са Велики светове... Поздравяваме ви с нашия свят Празник - Денят на Учителя! Нека Божият Дух ви посети, Той да ви учи, ръководи и пази! Брат Борис * * * Съборни дни 21 - 25 август 1977. НАРЯД 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Песента „Бог е Любов“ · 5. Молитвата „Плодовете на Духа“ · 6. Евангелия: Матей - 6. гл., 6 - 23 ст. Марко - 11 гл., 1 - 24 ст. Лука - 1 гл., 39 - 55 ст. Йоан - 6 гл., 48 - 58 ст. · 7. Беседа от Учителя: „Пред новата епоха“, от т. „Петимата братя“, неделни, 1923. · 8. Песента „Ще се развеселя“ · 9. Молитвата на Братството · 10. Тайна молитва за преуспяване Делото Божие между човеците · 11. „Аум“ · 12. Послание от брат Борис: „Изяви ми се“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря, където има условия Нарядът да се изпълнява бавно, съсредоточено, с мисъл и разбиране. * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай Съборните дни 21 - 25 август 1977 г. „ИЗЯВИ МИ СЕ“ „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.“ Ученикът винаги трябва да чете беседите на Учителя, за да придобие знание как да живее, за да се учи и да мисли. Съзнанието му трябва да се разширява, погледът му да се задълбочава. Това е вътрешно растене. То става постоянно, непреривно и носи тихата вътрешна радост. Зад малкия живот седи Великият всемирен Живот. Той се изявява чрез малкия живот. Органическите форми са говор, език на Великия всемирен Живот. Ученикът изучава и разбира този говор. Така той постепенно навлиза във великия Живот, вижда Бога и Ангелите, и разговаря с тях. Така постепенно той разбира, че това е неговият живот - ограниченията отпадат и освобождението идва Сутрин и вечер ще се казва „Молитвата на Данаила“: „Да бъде благословено Името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови...“ През цялата година ще се казва и „Малката молитва“ („ Господи, Боже мой, направи ме да виждам Твоето Лице...“) София, август 1977 г. Брат Борис * * * 22 септември - Начало на учебната година 1977/78. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Размишление върху: „Пътят на ученика“; „Да укрепнат в нас всички Твои добродетели.“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Царството · 5. Песента „Махар Бену Аба“ · 6. Евангелия: Матей - 15 гл., 32 - 28 ст. Марко - 6 гл., 31 - 44 ст. Лука - 12 гл., 31 - 38 ст. Йоан - 15 гл., 1 - 27 ст. · 7. Беседата от Учителя: „Късият път“, от т. „Разумният живот“,Упът-вания, дадени на учениците през септември 1924 г. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Послание от брат Борис: „Множение“ · 10. „Оче наш“ · 11. „Да се прослави Бог...“ Братска вечеря - където има условия * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай 22 септември – начало на новата Учебна-трудова година От 22 септември започва нашият годишен наряд. В него се посочва работата, която учениците трябва да извършват през годината: размишление и съзерцание върху разни теми, четене на Библията и Евангелието, четене и проучване на беседи и лекции от Учителя, изпълнение на задачи, общи за всички. Всеки ученик си поставя и лични задачи за вътрешна и друга работа: придобиване и развиване на една добродетел, преодоляване на един недъг, овладяване на добри навици и качества, и др. В това послание е засегнат един от трудните за разбиране въпроси от Евангелието, върху който може да се мисли. МНОЖЕНИЕ „Търсите ме, не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба и се наситихте.“ Йоан, 6:26 Христос извърши много чудеса - изцели болни, възкреси мъртви, отвори очите на слепи, нахрани 5 000 души мъже с пет хляба и две риби. „Взе петте хляба и двете риби, погледна на небето, благослови и като преломи, даде хляба на учениците, а те - на народа. И ядоха всички, и наситиха се; и вдигнаха от укрухите дванадесет коша пълни.“ Човекът на логичната мисъл пита: „Откъде се взе този хляб?!“ Явлението множение срещаме на всяка крачка в природата. Благодарение на него животът се разгъва и изявява в своята пълнота и богатство, и отново се намалява и прибира в едно малко семенце. Явлението множение е най-обикновеното и най-необикновеното в природата. Посявате едно житено зърно и получавате сто. Посаждате една ябълчна семка - получавате хиляда. Едно такова качество има материята - да се умножава. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това явление множение. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена, както духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. Множението е качество на материята. То може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата на два свята. Как става преминаването от един свят в друг? Как става трансформирането на силите на материята - това е чудо! И материята е вечна и безгранична, както духът, и може да се увеличава и намалява до безкрайност. Множението говори за единството в природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии. „И нахрани пет хиляди мъже с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи.“ Обикновената логика е смутена от този пример, тя го отрича. Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба.“ Хлябът е символ на Словото. Това е Божественото, което човек проявява. То е същественото. Пожелаваме на братята и сестрите Господ да ни посети тази година, да се нахраним с хляба - Словото. Това е благословението на Учителя за нас, учениците. София, септември 1977 г. От Братството в София * * * 27 декември - Денят на Учителя, 1977. НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Молитвата „Плодовете на Духа“ · 5. Тайна молитва за преуспяване Делото на Учителя · 6. Евангелия: Матей - 5 гл., 1 - 16 ст. Марко - 3 гл., 13 - 35 ст. Лука - 7 гл., 11 - 22 ст. Йоан - 12 гл., 1 - 19 ст. · 7. Беседа от Учителя: „Да им дам живот“, от едноименния том, съборни, 1936. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Послание от брат Борис: „Богомилското учение“ · 10. Песента „Благославяй, душе моя, Господа“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Братска вечеря, където има условия * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай годишната на Учителя – 27 декември 1977 г. БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ „Но пристъпихте до гората Сион и до града на Бога Живаго, небесният Йерусалим, и до безчетни ангели. При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небеса, и при Бога, съдникът на всички, и при духовете на праведните, които са стигнали до съвършенството. И при Иисуса, Ходатаят на Новия завет, и при кръвта на поръсването, която говори по-добре от Авеловата.“ Послание към евреите, 12:22-24 Основател на богомилското учение е Боян Магът. Поп Богомил е разпространител. Цар Симеон може да е имал много синове и дъщери, но главни са трима. Иван - най-големият, който е трябвало да наследи престола, но който се е отказал поради засилващото се византийско влияние чрез духовенството и болярите; той се е оттеглил в планините като отшелник и е известен като свети Иван Рилски. Петър, вторият син на Симеона, който е наследил престола и е станал цар, царувал е дълго време в мир, но е бил под византийско влияние и макар привидно свободна, България е била почти в робство под Византия. Третият син на цар Симеон, наречен Боян Магът заради неговата ученост, е основател на богомилското учение. Византия чрез църквата, духовенството и болярите се е домогвала до властта. Боян Магът чрез богомилството се е борил против тази зависимост. Проповядвал е учението на Христа, приложено в живота - Богомилството, което преди всичко е братство на хора, които имат вяра и любов към Бога. Социалното течение по-късно възниква в него. Поп Богомил е разпространител на богомилството. Негов основател е Боян Магът. Според установената традиция на онова време синовете на царете и болярите са можели да следват прочутата тогава Магнаурска школа в Цариград, която и Симеон е завършил. Тук са се изучавали древните цивилизации, даже отдавна изчезналите култури на шумерите, на акадците, на Вавилон, Персия, Египет, на древна Елада и Рим, изучавало се е църковното християнство с всичките му догми и канони, и йерархии. Това е бил висш религиозен и научен университет. Естествено, че когато са имали възможност, учениците са посещавали светите места, където Христос се е родил и живял. И какво са намерили там? Следи от старите християнски общини, както са описани в „Деянията на апостолите“, срещнали са се с вярващи и отшелници, разговаряли са с тях. Боян Магът, впечатлителен и умен, не ще да е минал по тези места безучастен. В него се е родила идеята за ново човешко общество, основано наистина на Христовото учение, за нови хора, за нови отношения между човеците. Тъй се е родило Богомилството. Тук той се е срещнал и с фарисеите, и със садукеите, но и с есеите. Техните общини и братства са били разположени около Мъртво море. Те са били не само стопанства, но и школи, където се е преподавало наука, писменост, изкуства. С тези впечатления се връща в България Боян Магът и намира тук народ беден, унижен, поробен. И той вижда спасението само в учението на Христа, приложено в живота. Така се ражда Богомилството. Христовото учение е било вече разпространено между народа още от времето на апостолите, особено между добрите и кротки траки и славяни. Тук богомилството е намерило добра почва и се разпространява бързо. Тъй започва една духовна култура, която повдига българския народ. Тук ще ви приведем една глава от книгата на брат Боян Боев „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“. Една тема и на нашето време, макар че от основаването на богомилството минаха хиляда години. Именно: главата „Идеи и живот на богомилите.“ ИДЕИ И ЖИВОТ НА БОГОМИЛИТЕ Има големи недоразумения върху богомилството. Едно от тях е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализма на някои източни схващания. Обаче това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Когато богомилският ръководител Жирар в Италия бил извикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо, и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това виждаме, че тук няма никакъв дуализъм. И два века по-късно албигойците отговарят по същия начин: че Бог е създал и крепи всичко. Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогава в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. В гръцката литература те са проникнали от индийската и арабската книжнини. И професор Мурко в своята „История на югославянската литература“ казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са Досев и Киселков. Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И Венгеров, като констатира, че богомилството не е секта, продължава: „То е бразда, образувана от южнославянския живот. В епохата на арианството сектите са били повече от 150. Защо се удало именно на богомилството да се разпространи в Западна Европа и да поведе подир себе си най-будната част от западно-европейското население?“ Това показва, че богомилството има в себе си жизнени сили и творчески, плодотворни идеи. Богомилите издигнаха лозунги, някои от които чак сега се подемат, и много от тях още не са приложени, а ще се приложат в бъдеще. Богомилството е най-ценното, което българският народ е дал на човечеството. Богомилите са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против смъртното наказание и робството. Тия идеи още не са приложени. И наистина, новите изследвания на богомилството хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Манихейските писания“ и „Умствената еволюция на Св. Августин“ от Проспер Алфарик и особено книгата „Магите и посветените“ от Морис Магр (Париж, 1930г). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тая книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която и досега не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които са живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тия хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи, и когато искат да я изучават, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тия, които са умрели за един висок идеал. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху богомилството, го представя в съвсем друг вид. Ето какво какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет - което говори за тяхното неВежество, - че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали.“ Тогаз какво нещо е богомилството? Великата Божествена наука лежи в основата му. По-новите изследвания доказват това. Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на Великата Божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Те са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата“. И немският историк Дьолингер, и други потвърждават, че богомилите са знаели и проповядвали за прераждането като закон на човешката еволюция. Понеже богомилството е било окултно движение, те са изхождали при своята дейност от знанието на великата Божествена наука. Има запазени някои документи, от които се вижда, че богомилите са владеели по-дълбоко знание. Това е загатване за окултния характер на богомилското движение. Например народът вярвал, че богомилите могат да влияят на ветровете, на времето, на природата. Значи народът е долавял, че богомилите владеят висше знание и им е приписвал свръхчовешки сили. После се знае, че самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят тъй наречените „чудеса“, което е обещано от Христа на повярвалите. Това е пак само едно загатване за онова висше знание, което те притежавали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва, че най-малкият син на Симеона - Боян - минава всред народа за маг, вълшебник. Тук под думата „вълшебник“ се разбира лице, владеещо по-дълбоки сили и закони. Защо Боян се нарича именно „маг“? Народът, който не е посветен, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Магът притежавал свръхчовешко знание и мощ. Малцина историци са се спирали на това, защо Боян носи това име. После, трябва да се обърне внимание, че той живее тъкмо във времето на основаването на богомилското движение. Според новите изследвания Главният основател и ръководител на богомилското движение е бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството. По-после един от видните ръководители е бил Василий, след него е бил Петър. След него е бил Тихик, а Никита е бил след Тихика. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Той бил един от съвършените. Като посветен, той имал големи познания и е един от тия, които са много допринесли за разпространението на богомилството в Италия, Франция и пр. Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството във Франция, пропътувал много пъти Южна Франция и хвърлил семената на новите идеи в готовите души. Той в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам, заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отиват във Франция, дето е присъствал в Сен-Феликс-де-Караман (Тулузко графство) на събор, в който е държал реч. Неговото присъствие навсякъде е правило дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване от Франция отишъл в Сицилия. Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда. От тая история се вижда какво голямо влияние упражнявал Никита. След като избили по-голямата част от албигойците, част от тях останали в най-южната френска област, близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклармонда. Още като била дванайсетгодишна, тя видяла българина Никита, който минал през ония места. Тя е нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един магически знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тая, която ще го разбере и ще защити Истината? Есклармонда е трябвало да живее с тоя поглед на пратеника Никита. Но преди да стане апостолка, организаторка и душата на албигойството, тя минала през едно дълго мъченичество. Баща и я дал на граф Джордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. Това бил за нея периодът на мъченичеството. След смъртта му тя почва апостолството си, което е траяло трийсет години. Тя пътувала, излагала новите идеи, станала учената Есклармонда. Нейният замък Монсегюр станал убежище на всички албигойци, прокудени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против Монсегюр, който бил опожарен и населението избито. Към богомилите принадлежали хора от разни класи - както от народа, тъй и благородни в Италия и Франция, които притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в Парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомили, но всичко, писано от тях, било изгорено от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане, за събуждане на всички техни заложби и на Божественото в тях, те имали детски училища. Във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че богомилите, подобно на движението на Всемирното Братство в България днес, са обръщали особено внимание на музиката. Те са имали песни за възрастни и деца. Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли покрай пътищата и в горите книги, за разпространението на идеите. Това говори за онзи ярък огън на идеализма, който изпълвал душите им! Богомилите са владеели и медицината. И това, разбира се, е ясно, понеже окултизмът издига сградата на окултната медицина, която изучава анатомията и физиологията на човешкия организъм във връзка с по-дълбоките сили и закони както в човека, тъй и в природата. Във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицаря Вилхелм Матфред, който страдал от парализа. Албигоецът му казал, че ако бъде освободен, ще го освободи от болестта му. И наистина, той го излекувал, и тогаз рицарят станал последовател на албигойството. Богомилите се делели на три кръга: съвършени, вярващи и слушатели. Вярващите се приемали в кръга на съвършените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвършените бил много опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на вярващите бил голям. Вярващите могли да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят с каквото искат и пр. Те не са минавали през посвещение. Какво трябва да се разбира под думата „съвършени“, за които се говори в историята на богомилството? Богомилите, като огнище на великата Божествена наука, са притежавали ония дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна, планомерна, разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат в тая велика Божествена наука. Под „съвършени “ в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен“. Съвършените са били във връзка с великите гении на човечеството и са работили в контакт с тях. Писателят Сакони казва, че в цяла Европа към 1250 година е имало 4000 съвършени, мъже и жени. Тоя брой намалял след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. В 1241 г. само в Ломбардия е имало около 2000 хиляди души съвършени. Споменава се, че в град Верона те са били около 150 души. Във време на гоненията актът за приемане в кръга на съвършените ставал при най-голяма тайна, през нощта. Гледали са да не узнае това някой от противниците. Съвършените били наричани още „Божии приятели“, „добри хора“, „утешените“. Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Привилегията, която имали, далеч не ги карала да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братствата, за да проповядват и поучават, да насърчават вярващите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията, при неуморна работа за разпространение на идеите. Те не притежавали никакъв имот. Живеели в общежития. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тия имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците, и приносите, които те получавали от вярващите или от тия, които излекували. Според средновековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите било да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. Те искали да се върнат към живота на първите християни. Животът на съвършените е бил живот свят и чист, живот на пълно самоотричане за човечеството. В известни времена те прекарвали в пост. Ето какво те казвали за себе си: „Ние водим живот суров и скитнически. Тичаме от град на град, подобно на овце пред вълци. Страдаме от преследвания, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от тоя свят.“ При пътуване те носели със себе си една торба с Новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един друг. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които само окото на един богомил можело да разпознае. Имало и жени съвършени. Те не са пътували, както братята, а живеели или сами, или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, с възпитанието на девици или с бедните и болните. Съвършените се ползвали с голямо уважение от вярващите в братството и от населението, всред което живеели. Благоговението на вярващите към съвършените било безгранично. Богомилите се наричали един друг братя и сестри. Животът на съвършените бил скромен и строг. Те удовлетворявали само най-съществените си потребности. Когато някой от тях пристигнел в някой замък или село, то всеки бързал да го приеме, да му послужи и да му даде нужните средства за съществувание: един донасял хляб, друг - зеленчуци, плодове. Най-богатите барони се считали щастливи да им отслужват на трапезата. Те им давали коне, доставяли им охрана при пътуването и правели дарения за техните общежития. Във време на опасност те ги скривали и ги предизвестявали за наближаването на неприятеля, и сами се излагали на опасност, за да ги заведат до някое безопасно място. С уважение хората следвали техните съвети и упътвания. Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа, с готовност приемали. Благословението им имало голяма цена за тия, които го приемали. Когато вярващият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен. Жените поздравявали, като навеждали глава и туряли ръце на гърди. При влизане и излизане от една къща съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените-съвършени. Хората търсели тяхното благословение, както и на мъжете-съвършени. Венгеров казва: „Големият брой на съвършените ни дава право да твърдим, че най-добрите сили на българското население са приемали богомилите и че в южнославянските земи всички, които са били малко по-събудени, са ставали богомили.“ Съвършените са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те са изключвали от своя живот всяко насилие. Те са считали за грях да убиват, ето защо са изключвали от своя живот всяко участие във война. Те са били против смъртното наказание. Това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогава. Те не носели оръжие със себе си и не си служели с такова. Те отхвърляли клетвата. Не заемали съдебна и военна служба. Понеже били и против убиването на животни, били пълни вегетарианци. Хранели се с растителни произведения, плодове и зеленчуци. Също така не употребявали и спиртни питиета. Не ходели по кръчмите. Немският император Хенрих III повикал арестувани богомили и в негово присъствие епископът, който принадлежал към свитата му, спорил с тях. И най-много ги изненадало, че богомилите не ядели месо и не убивали животни. Богомилите казали, че на един християнин е забранено да убива животни. За да ги турят на изпит, епископът им заповядал да убият в тяхно присъствие кокошка. Понеже отказали, те били обявени за еретици и императорът заповядал да бъдат обесени. Често убиването на животни служело на противниците като средство за удостоверяване, дали лицето принадлежи към богомилското движение. Според Стефан дьо Борбон католическите войници във време на кръстоносните походи против албигойците си служели с тоя метод: на подозрителните предлагали да убият кокошка или друго животно и при отказ познавали, че са албигойци. И инквизицията си служела в някои случаи с това средство. Богомилите винаги казвали истината. Един богомил бил по-скоро готов да умре, отколкото да каже лъжа. И най-големите противници са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на техните нрави. Те са се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат висок идеал. Един писател върху богомилите казва: „Това, което правеше най-голямо впечатление на хората от всички класи, беше строгостта на техните нрави, чистотата и честността на техния живот. И духовниците даже признавали, че не знаят що да мислят за тия хора, които не лъжат, нито се кълнат.“ Казахме, че богомилите били наричани още и „катари“. Терминът „катари“ тъй подхожда за тях - произлиза от катарзис - изчистване, чистота! Богомилите не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога. Външността им била проста и скромна. Вярващите водели един живот активен, на трудолюбие. Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на общежитието. Богомилите проявявали голямо милосърдие към бедните, към нещастните, към затворниците, към заточените. Това било изтъквано и от противниците им. Това, което привличало най-много вниманието върху тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели. Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянията им за техни последователи. Съвършените живеели целомъдрен живот. Има записан следния интересен случай. В Реймс имало в 1170 г. тайно албигойско братство. Един духовник при разходка се срещнал с една девойка и като започнал да и говори непочтено, тя го отблъснала и казала, че завинаги ще остане целомъдрена, за да може да расте душата и. По тези и думи той познал, че тя трябва да е албигойка, и я арестувал като заподозряна в ерес. Почнали да я разпитват и в своето добродушие тя казала да повикат жената, от която взела първите уроци по учението и която била способна да обори всички аргументи против. Арестували и оная жена. И всички били учудени от нейния кураж и от способността на защитата и. И след това те били затворени отделно. Другата имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито капка сълза. Тълпата била трогната от радостта, с която умирала в пламъците и вместо да я кълнат, я сравнявали с християнските мъченици. Богомилите се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане на общежития, в които прилагали великото учение за Любовта, Мъдростта и Истината. Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура и затова виждаме как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух, който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса. Богомилството е работило в България в оня дух, който е живял в славянството, понеже тоя дух определя значението на славянството в общочовешката култура. Каква ще бъде новата култура? Кои ще бъдат основните елементи? Въз основа на познанието за законите на развитието и изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо тоя дух прониква живота на богомилското общежитие. Богомилите са умеели да организират оня хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития), и всеки внасял в задругата своя имот. Тия, които не са били в задругата, внасяли в задругата това, което им е останало след задоволяване насъщните им нужди и потребности. В общежитието всички работели за всички. Помежду си живеели братски и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта. Не е имало случай в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие. В епохите на преследвания богомилите в разните страни правели събранията си в замъци, в колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето е имало по-голяма свобода, имали специални събори за събрания, както например в южна Франция в епохите на затишие. При най-големите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. В 1284 година Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвършените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните. Младежи дежурели при вратите на събранията, и при най-малък знак за опасност богомилите се оттегляли, ръководени от предани водачи. Тайната, с която трябвало да се обгръща движението, го правела по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им. *** Спомням си един разговор с Учителя за богомилството. Повод за този разговор даде сънят на една сестра. Сънувала тя, че Учителят носи едно детенце, повито в пелени, негово детенце, на пелените - написани цифри. В съня и се казва, че това детенце било съвършено, имало само един малък недостатък в едното око. Сестрата запомнила цифрите. Като разправя съня на Учителя, казва му и цифрите. Той събира цифрите и казва, че това е годината на създаване на богомилското учение. Учителят каза по повод недостатъка: „Какъв е бил този недостатък? Богомилите обявиха война на злото. Те трябваше да се стремят към доброто... Много говореха за злото, много го критикуваха. Човек не може да се бори със злото. Той трябва да се стреми към доброто, него да призовава. Само доброто може да се справи със злото“. Като мина малко време, Учителя продължи: „Основателят на богомилското учение е Боян Магът - като даде да се разбере, че той е бил Боян Магът. - Някога ще ви говоря върху богомилството. Сега те не се наричат богомили, а ученици на Всемирното Бяло Братство“. Ако вникнете в Евангелието, ще видите че Христос не е критикувал, нито е осъждал някого, колкото и да са го предизвиквали. Фарисеите упрекват учениците на Христа: „Защо твоите ученици късат класове в съботен ден? Нарушават закона! Защо твоите ученици ядат хляб с немити ръце? Защо и ти лекуваш в съботен ден?“. Като четете Евангелието - а трябва да го четете, - ще видите как е отговорил Христос на фарисеите. Един от фарисеите поканва Христа на вечеря; идва една жена с алабастров съд, пълен със скъпо миро нард, счупва съда и помазва главата и нозете на Исуса, и ги отрива с косите си. Фарисеят негодува, критикува мислено: „Ако този беше пророк, щеше да знае коя е тази, която го пипа“. Христос долови мисълта му и му отговори: „Симоне, ще те попитам нещо. Един човек имаше двама длъжници. Единият му дължеше десет пеняза, а другият - сто. Като не можаха да платят, прости им дълговете. Как мислиш ти, кой ще изпита по-голяма благодарност? “ Фарисеят отговори: „Естествено, онзи, на когото е простено повече“. „Право си отсъдил - казва Христос. - Аз дойдох в дома ти, и ти вода да измия нозете си не ми даде, а тази жена, откак съм влязъл, не е престанала да полива нозете ми с миро и да ги изтрива с косите си, затова прощават и се многото и грехове.“ Фарисеят пак критикува и се пита в себе си: „Какъв е този, който може да прощава грехове?“... Христос вижда доброто, положителното, него насърчава - не упреква, не съди, не критикува. Ето красив, Божествен пример! Богомилското учение щеше да се развие другояче и други резултати щеше да има, ако не беше повело тази борба със злото. Христос казва: „Мир ви оставям, моя мир ви давам!“ Мирът Христов да бъде над всички нас! Амин ! Брат Борис София, декември 1977 година

1976. 22 март – Празникът на Пролетта НАРЯД 5 ч. сутринта: · 1. Песента „Изгрява Слънцето“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Духа („Господи, да дойде Твоят благ Дух...“) · 4. Молитвата „Плодовете на Духа“ („Господи на обичта, Боже на Любовта...“) · 5. Тайна молитва · 6. Ще се прочете 17. глава от Евангелието на Йоана. (Тази година, освен беседите, ще се проучват и Евангелията.) · 7. Беседата „Високият идеал“, общ клас, 1923. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Писмото от брат Борис · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие.“ · 12. „Да се прослави Бог ...“ · 13. „Химн на Великата душа“ Нарядът е работа! Няма да се бърза. Да се чете внимателно, съсредоточено. През годината ще се изпращат добри мисли и чувства на всички братя и сестри. Никаква критика! Никакво осъждане! Радостта на идващата Пролет да осветява душите ви! * * * ПОСЛАНИЕ По случай Празника на Пролетта – Духовната Нова Година, 22 март 1976. ДОМ, ПОСТРОЕН НА КАНАРА „И видях престол на Небето, и на него имаше Някой седнал.“ Откровение на Йоана Преди време попаднах в общество на учени, професори, хора на изкуството, хора прогресивни, повече с научен, атеистичен мироглед. Сам хазяинът беше известен професор педагог. Аз се чувствах добре в тяхната среда, прикрит зад моя скромничък занаят, който всъщност е приложно изкуство, пък и в него аз бях професор, даже нещо повече - майстор. Следях с интерес разговора, умело насочван от хазяина, тъй че интересът не отслабваше. Неочаквано той се обърна към мен с думите: “Вие нали сте от Бялото Братство?“ С това наруши моето уединение и всички насочиха погледите си към мене. Професорът продължи: “Бях на световен конгрес на педагозите в Швейцария. Между другите представиха ме и на професор Фериер, световно известен педагог. Като научи, че съм от България, хвана сърдечно ръцете ми и запита: “Какво ще ми кажете за Бялото Братство и господин Дънов? Пиша книга за Него.“ Аз останах смутен и засрамен, не знаех нищо за Бялото Братство. Сега моля Ви, ако моите гости нямат нищо против, кажете ни нещо за господин Дънов и за Бялото Братство.“ От някъде се чуха насърчителни гласове. Да се говори пред такава аудитория не е лесно, но аз се спрях за момент; изпитах към тях съчувствие, станаха ми мили и въпреки титлите, които носеха, изглеждаха ми като деца. Помълчах малко и после с простички думи започнах да говоря за Учителя и за Учението на Бялото Братство, тъй както ние го живеем. Но чувствах, че трябва да започна с Великия, Незнайния, или „Свещеното Начало“, както Го нарича Учителя. Продължих: Ще ми позволите да ви приведа един стих от Евангелието: „Царството Божие не е в слово, но в сила.“ Значи Царството Божие не е в приказване, но в приложение. Учението на Бялото Братство е преди всичко живот. На друго място пророкът-поет казва: „И видях престол на небето, и на него имаше Някой седнал.“ Пророкът казва „Някой“ - неопределено; Великият, Незнайният не може да се определи. Така е по-добре. Това са встъпителни думи, използвам религиозния език, защото не съм намерил още новия език, на който трябва да говоря. И тъй, ние живеем в един уреден свят, сред една могъща природа, богата и разнообразна. Учителя я нарича Живата разумна Природа. Тук животът се изявява в безброй много форми. Този свят е предмет на науката, философията, изкуствата и религията, и сам човекът принадлежи на този свят. Следователно като изучава себе си, човек може да познава и този свят. Условията да се появи животът на Земята са се подготвяли стотици милиони години. Първите ери са ери на огъня, на катаклизмите. Подготвя се появата на сушата. Тази епоха в геологията се нарича Архайкум. Химическите елементи не са били още обособени. По-късно се явява твърдата почва, водата и атмосферата. В началото те не са имали този състав, както днес. След продължителна подготовка от милиарди години, явява се животът в най-нисшите си форми. Геолозите наричат тази епоха Палеозой-кум. Почва процес на развитие и усъвършенстване, естествен за живота. Явяват се по-висши организми, започва ерата на земноводните и тя е траяла милиони години, това е мезозойкума - средната ера. Земноводните са изчезнали бързо. Някои геолози считат, че това се дължи на радиоактивен облак в космоса, през който са минали Слънцето и Земята. Едновременно с това се явили топлокръвните бозайници, по-пригодени към новите условия. Животът продължава да се изразява в нови, неизброими форми. Условия и живот вървят паралелно - тук има целесъобразност, разумност, логичност. Това не са механични процеси. Появява се човекът - начало на съзнателния живот. Онова, Разумното, което беше скрито до сега, Незнайното, почва да се проявява. Науката за човека е голяма и сложна. Вие, като учени и педагози, най-добре знаете това. Сега ще изнеса някои основни положения и правила от учението на Учителя. Храненето - един от най-важните въпроси. В Братството се поддържа най-строг вегетариански режим - никакъв алкохол, никакво пушене. Простичка, скромна, растителна храна. Правило: винаги оставай малко гладен, това е здравословно. Чиста вода, чист въздух, движение на открито, полезен творчески труд - това се препоръчва. Учителя насърчаваше всички да се учат, да работят и в изкуството, според способностите си, да учат и един занаят, за да бъдат свободни. Животът сред Природата е естествен за нас. Тя е нашата любима обстановка, сред която живеем. Учителя ни въведе в нея постепенно. Той ни научи да я обичаме, да не се страхуваме от промените и стихиите, закали ни да издържаме на сняг, на студ, на дъжд, на ветрове и бури. Ние сме се справяли при всички мъчнотии в природата. В това отношение имаме голям опит. Учителя ни даде някои прости правила, които да спазваме: Когато ходим или работим и се изпотим, да не седим с мокра риза, веднага да я сменяме. Студена вода не пием - винаги гореща или чай. Изворите, където отидем, издирваме и почистваме. Движим се спокойно, без да спортуваме, правим малки почивки, обикновено на южни, припечни склонове. Радостта от живота се изразява с песни, разговори, добрите чувства, мисли и постъпки са основата на братския живот. В природата братският живот намира най-добри условия да се изяви в своята пълнота и красота. Във всеки човек живеят хубави подтици и чувства, те трябва да се насърчават. Слънцето обичаме най-много от всичко! Науката за Слънцето е голяма. В своите беседи и лекции Учителя е дал много знания за Слънцето, кога и как да се ползваме от неговите сили. Слънцето посрещаме всяка сутрин, обикновено на открито, от някое хубаво място, което наричаме “Изгрев“. Тук се молим, размишляваме, правим гимнастически упражнения. Понякога Учителя държи кратка беседа. Музиката съпътства братския живот навсякъде. Учителя отдаваше голямо значение на музиката, тя беше важен педагогически метод в Неговата школа. Сам Учителя пееше хубаво и свиреше на цигулка. Той създаде повече от сто песни. Някои от тях ще станат образци на новата музика. Учителя създаде 28 гимнастически упражнения с музика, които Той нарече “Паневритмия“- в хармония със световния ритъм. Те тонират човека и укрепват здравето му. Те се играят сутрин, общо, по двама, в кръг, на някоя хубава поляна сред природата. Движенията са плавни, спокойни, в такт с музиката. В средата на кръга свири малък оркестър. Красивата обстановка, участието на близки и любими хора дават възможност да се почувства братския живот и единството с Природата. Тук педагозите биха могли да научат много нещо от Учителя. Дишането е особено важно. Учителя даде цяла наука за дишането и много упражнения. Ние винаги търсим чистия горски и планински въздух. Дишането укрепва здравето. Излизането в планината стана традиция за нас. Учителя пръв даде подтик за общи екскурзии. В онова време туризмът не беше популярен и нашите общи излети предизвикваха насмешки. Ние излизахме на малки или големи групи, понякога 200-300-500 души, че и повече. Тук общият братски живот намираше пълен и красив израз. Балканът, Рила, Родопите и особено Витоша станаха любими места на братството. Ние отивахме във всяко време и бяхме доволни и щастливи. На Витоша имаше любимо място, където излизахме почти всяка седмица. Учителя го нарече Ел-Шадай. Тук открихме извор, направихме чешма, оградихме част от поляната с висок зид от камъни да ни пази от студените ветрове. Оградихме и огнище с камъни, стана уютно като дом. Огънят в планината е важно нещо - и да се сгрееш, и вода да стоплиш, и супичка от картофи да направиш. Занимавам ви с тия подробности, за да почувствате живота около Учителя. Виждате, учението на Учителя не е религия и следователно Братството не е “Верска общност“, а школа, в която човек се учи как да живее. През лятото - юли, август - Братството излиза в Рила, при Седемте езера, на палатки. Тук се организира общ братски живот. Това са опити, които дадоха отлични резултати. Учителя насърчаваше всички да учат, наука или изкуство, но да учат и един занаят, за да са свободни. Учителя е държал повече от пет хиляди беседи и лекции, неповтарящи се. Това е огромно творчество и ако трябва да се проучи и оцени то, това трябва да се направи от специалисти, не от любители. В Учението на Учителя има научен материал. Той трябва да се проучи от учени. В Учението на Учителя има философия, тя трябва да се проучи от философи. Учителя е дал голям педагогически материал, той трябва да се проучи от педагози. Учителя е дал музика, повече от сто песни и художествени произведения, дал е материал и върху философия на музиката - той трябва да се проучи от музиколози. Учителя е дал гимнастически упражнения и танци, те трябва да се проучат от хореографи. И когато всички тези специалисти се съберат и обединят своите изследвания, тогава могат да се произнесат за учението на Учителя. Ако това не стане сега, то ще стане в бъдеще. Този е научният подход - обективното проучване на едно велико Учение за живота, оригинално, самобитно, което има световно значение и прави чест на българския народ. Един ден то ще намери своето признание, както Богомилството, което беше гонено на своето време и едва сега се оценява. Ново човечество иде на Земята: нови идеи, нова мисъл. Човек отправя поглед към Всемира с вярата, че в това звездно небе има безброй населени светове, подобни на нашия, и следователно човечеството не е само в Космоса. В човека се явява ново съзнание и той се чувства гражданин на Всемира. Получих аплодисменти. Сам хазяинът стисна ръцете ми и сърдечно благодари. И все пак един глас се обади: “Като че остана много нещо, което вие не казахте“. Отговорих: Разбира се, може ли да се каже всичко! „И видях престол на небето, и на него имаше Някой седнал.“ Брат Борис София, март 1976 година * * * 12 юли, Петровден НАРЯД За Петровден 1976 г., 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. Псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Тайна молитва · 5. Молитвата на Братството · 6. Евангелия: Матей - 10 гл.,от 32 ст. до края Марко - 6 гл.,1 - 11 ст. Лука - 22 гл., 7 - 23 ст. Йоан - 17 гл. Цялата · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Беседата „Свещеният огън“, от едноименния том, съборни, 1926. · 9. „Отче наш“ · 10. Послание от Брат Борис: „Последната Пасха“ · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ През годината ще се проучват беседите „Пътят на ученика“. * * * ПОСЛАНИЕ До братята и сестрите По случай Деня на Учителя, Петровден, 12 юли 1976 г. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА „Много хубави неща от Отца моего ви показах, за кое от тях искате да ме убиете с камъни?“ Христос Обични братя и сестри, Ще споделя с вас някои спомени от последните ни години с Учителя. Като последни години можем да считаме 1942, 1943 и 1944. Учителя живя през бурна епоха: балкански войни, световни войни, революции, и при това непрестанно гонение, при неговото деликатно здраве, чудо е, че живя 80 години. Последните години той отслабна, хранеше се малко, нямаше апетит, но своите беседи и лекции държа до последните дни. През тези години Учителя предприе екскурзии до онези места в планините, където бяхме живели с Него, където ни беше предал своите беседи, лекции и разговори, и където ни показа братския живот. При последните екскурзии Той беше сериозен, мълчалив, тъжен, имаше уморен вид. Не искаше големи и шумни групи и обикновено сам посочваше кои да го придружават. При това забелязах, че вървеше с усилие, особено при стръмнините - явно затрудняваше го сърцето. Затова често даваше по една минута почивка на крак. През 1942 година, още през месец юни, Учителя повиква брат Боян и му казва: „Може ли да отидем до Езерата?“. И му посочва кои да покани, братя и сестри - бяхме 9-10 души. Използвахме влака до Дупница, оттам някакъв рейс ни докара до Сапарева баня. Оттам поехме пътеките през Паничище, хижа Скакавица и - Езерата. Слънцето беше още високо, когато пристигнахме. Мислехме да се настаним в нашата кухня, но там беше лежал добитък, беше нечисто, а на нас не ни се чистеше, и ние решихме да се обзаведем на открито. Избрахме една полянка между клековете, опънахме на Учителя палатка, а на нас - едно платно наведено, и отпред накладохме огъня - приятно, романтично, хубаво. Първият ден и нощта минаха добре - топла лятна нощ. Сутринта излязохме на Молитвения връх. Посрещнахме изгрева, направихме молитва, Учителя държа кратка беседа. Той се освежи, почина си, яви му се апетит; сестрите наготвиха нещо вкусно, ние се радвахме. След обед обаче времето внезапно се промени - духна западният вятър, затъркаляха се тъмни облаци, засвятка, загърмя, затрещя и се изсипа градушка, лед покри земята. Зърната наедряха като орехи. Страхувахме се дали ще издържи платното. Изведнъж градушката спря, облаците отминаха, Слънцето пак грейна. Но ние не можехме да останем на открито, ледът беше до глезен. Наложи се да очистим кухнята и там създадохме удобства, уют, огънят лумна, чайниците завряха - всички се почувствахме добре. Учителя се усмихна: не ви се чистеше, но ви накараха да почистите. Всяка сутрин излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева, правехме молитва и размишление, Учителя държеше кратка беседа. Животът протече в нашия любим стил - живот на братя. Минаха пет-шест дни, Учителя казва: „Времето е хубаво, добре е да поостанем още малко“. Сестрите се обаждат: „Учителю, свършваме хляба“. Учителя погледна към братята. Казвам: „Аз ще слезна до София и ще донеса хляб и каквото е потребно“. Учителя каза простичко: „Хубаво“. Метнах раницата, спуснах се през Говедарци, Маджаре, Самоков - рейса за София, още по пладне бях там. До вечерта набавих всичко. На сутринта с първия влак - до Дупница, от там наех велосипед до Сапарева баня, оттам нагоре - Паничище, Скакавица и към 2 ч. след обед бях на Езерата. Всички останаха очудени. Сега имахме продукти за още пет-шест дни. Учителя отпочина, ободри се, яви се апетит - всички се радвахме. Това беше последното посещение на Учителя на Езерата, аз тъй чувствах. Той си вземаше сбогом с любимите места... Какво благословение остави Учителя тук! И какво богатство даде Той за сегашното и за бъдещото човечество! Минаха два месеца. Учителя казва на брат Боян: „ Може ли да отидем до Мусала?“. Брат Боян само това и чакаше. Събрахме се и обмислихме как да организираме екскурзията. Трудно беше да вземем кола до Чамкория. Все пак и този въпрос се уреди. Колата ни докара до река Царска Бистрица. Поехме пътеката край реката, посрещна ни свежият дъх на гората, песента на потока, във въздуха се носеше роса от водопадите. Вървяхме бавно, Учителя ходеше се усилие, трудно, особено на стръмнините, и често даваше една минута почивка на крак. Където пътеката пресича рекичката, направихме голяма почивка и обед. На тази екскурзия бяха поканени само братя. Продължихме. Планината беше безлюдна, хижите празни. Пристигнахме рано на хижата, Слънцето беше високо, нямаше хора. Пазачът ни се зарадва. Разположихме се удобно. През нощта тръгнахме към 3 ч., за да бъдем за изгрева на върха. Учителя смени ризата, и ние също - беше студено. Направихме утринната си молитва, уловихме Първия лъч. Слънцето затопли, поседнахме на тревата; имахме хубав разговор за вечните истини в нашия път. Пазачът от наблюдателницата излезе, покани ни, но ние останахме отвън - гледката беше величествена и родна. Прекарахме няколко часа на върха, после слязохме до малкото езерце Окото, както го беше нарекъл Учителя. Това място той обичаше, тук прекарахме целия ден. Той повече почиваше. Учителя създаде песен за Мусала, Той влагаше идея във възлизането до върха. Мен не ме напускаше чувството, че Учителя си вземаше сбогом с любимия ни връх. Тъй прекарахме трите дни, които си бяхме определили. В Чамкория колата ни чакаше. Това беше втората екскурзия през 1942 г. която Учителя предприе. През 1943 г. Учителя пожела да отидем на Черни връх и Големия Резен. Сега бяха поканени и братя, и сестри. За Учителя наехме кола и макар че пътят не беше добър, тя ни изкара до паметника на скиора. Оттам, по пътеката, възлязохме до върха. Пазачът и майка му ни приеха много добре, отстъпиха стаята си на Учителя, грижеха се за всичко. Всяка сутрин излизахме на една хубава поляна между Черни връх и Големия Резен. „Това е най-хубавото място на Витоша“, казваше Учителя. Тук посрещахме изгрева, правехме първите шест упражнения, разговаряхме, Учителя държеше кратка беседа, но повече си почиваше. За обед се връщахме на наблюдателницата. Прекарахме на Черни връх 3-4 дни, след това слязохме на хижа „Алеко“, там имаше само един пазач. Заехме хижата, от София дойдоха още братя и сестри, групата се увеличи. Удивително, каква хармония се създаде! Тя се изрази и в песните, рядко сме пели тъй хубаво! Учителя беше доволен. И самата обстановка беше приятна - печката бумти, чувствахме се около Учителя като едно семейство. Учителя пожела да останем още няколко дни. Сестрите казват: „Нямаме хляб, да изпратим някой брат да донесе“ - и поглеждат към мен. Учителя казва: „Няма да пращаме, хлябът сам ще дойде“. След 1-2 часа идва от наблюдателницата на върха Гошо и носи два големи хляба - майка му, баба Мария, ги омесила и изпекла на върха, за Учителя. При това, дойдоха от София братя и сестри, и те донесоха храна. Учителя тъй си взе сбогом и с Черни връх. След това се оттегли в Мърчаево. През 1944 г., месец август, Учителя с приятелите излезе на хижа Брокс (Острица) от Мърчаево. Групата беше голяма - 50 или 60 души, имаше приятели и от провинцията. Планината - чиста, безлюдна, хижата - празна, само един пазач. Заехме хижата. Всяка сутрин излизахме с Учителя на връх Острец, посрещахме изгрева. Сутрините бяха студени, но Слънцето скоро затопляше. На връхчето прекарвахме почти целия ден. Учителя беше изморен, малко говореше, повече почиваше. Като дойде време да се връщаме, Той ми казва: „Да останем още няколко дни, че вече няма да дойдем“. Нещо тревожно трепна в мен, но аз го отстраних, като си казах: то се отнася за тази година само. Останахме. Отидохме на хижа Еделвайс, която е наблизо. И там - само един пазач. Тук прекарахме незабравими дни. Сутрин излизахме на голяма поляна сред горите - треви, цветя, въздух с дъх на бор... Учителя държеше беседа, хранехме се заедно - бяха съборни дни. Такова хубаво духовно присъствие имаше! Това бяха последните съборни дни. Но виждаше се, колко изморен беше Учителя. Той чувстваше, че пътят е вече извървян, работата му - завършена, идат други условия, други хора, друго време. Но нивата е посята, Словото е дадено и то чака своето време. Богомилите имаха един обет: „Словото на живота пазим!“. Така Учителя завърши своето прощаване с нашите любими планини. Веднъж на Изгрева Той каза: „За вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Делото всичко е приготвено“. Учителя си замина на 27 декември 1944 г., сряда, в 6 ч. сутринта, заобиколен от своите ученици. Между тях имаше и лекари, те се грижеха и искаха да определят от какво боледува Учителя; бяха склонни да приемат, че е пневмония. Аз повиках един специалист, д-р Тодоров, лекар на финансовите служители. Учителя се остави да го прегледа, което той направи грижливо, внимателно и като свърши, обърна се към нашите лекари и каза: „Аз не зная, какво мислят колегите, но г-н Дънов страда от сърце“. Това ние, които придружавахме Учителя на екскурзиите, знаехме. Не мога да си обясня, защо нашите академици, философи, в своето издание „История на философската мисъл в България“, в трети том, пръснаха тази злонамерена и тенденциозна лъжа, при това вносна, донесена от вън, за заминаването на Учителя. Те са философи, но учението не разбират, не са ученици. Ще дойдат в бъдеще други хора, с други разбирания, те ще от-дадат правото на Учителя, ще оценят неговото Дело, което е Дело Божие. София, юли 1976 година Брат Борис * * * Съборни дни - август 1976. НАРЯД за съборния ден 28 август 1976 г. неделя, 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91 псалом · 3. Молитвата на ученика („Господи на Светлината...“) · 4. Молитвата на Братството · 5. Тайна молитва · 6. Евангелия: Матей - 11 гл., 1 - 15 ст. Марко - 1 гл., 1 - 15 ст. Лука - 7 гл., 11 - 23 ст. Йоан - 3 гл., от 16 ст. до края · 7. Песента „Духът Божий“ · 8. Беседата „Аз съм онзи човек“, от т. „Да възлюбиш Господа“, неделни, 1916. · 9. Песента „Имаше человек“ · 10. Послание от брат Борис: „Новият човек“ · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ * * * СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ 28 - 29 август 1976 НОВИЯТ ЧОВЕК „Аз виждам вече появата на един нов човек, едва доловим още. Като малки искрици е разпръснат той между много и много хора. Сега той е само една усмивка у някого, или един поглед бегъл, мигновен, или една-едничка дума, или едно малко движение, една постъпка между хилядите - но тя принадлежи на Новия живот, който сега се ражда.“ Учителя Първите признаци на Новия човек трябва да търсим в творчеството. Творците са, които са насочили антените си към Всемира, те долавят Новото, което иде, те търсят начин чрез своето изкуство да му дадат израз. Толстой в своите писания, особено в приказките си, търси моралния образ на новия човек. Виктор Юго в романа си „Клетниците“ дава някои черти от образа на новия човек в образа на епископ Мириел, който приема Жан Валжан в дома си, а той откардва сребърния светилник, и когато полицията го хваща и довежда при епископа, отец Мириел казва: „Не го е откраднал. Аз му подарих и двата свещника, но той е забравил единия. Дайте му и него!“ Това е постъпка на новия човек. Тази красива постъпка възражда Жан Валжан. Немският писател Бернхард Келерман (1879-1951) пише романа си „Глупец“, чийто главен герой Грау - образ на новия човек - е толкова странен и необикновен, че хората го наричат глупец. Достоевски в романа си „Идиот“ прокарва същата идея. Неговият герой княз Мишкин - новият човек - е толкова непонятен, че го наричат идиот; за обикновения човек той е болезнено проявление. В другия му роман, „Братя Карамазови“, са дадени два образа - старецът Зосима и Альоша Карамазов -чрез които Достоевски се опитва да представи човека на любовта. Александър Куприн в своите разкази също долавя някои черти на новия човек, особено в разказа „Гранатовата гривна“, където представя пълното безкористие и любов на новия човек. И други автори са разработвали идеята за човека на любовта. Тази идея вече слиза на Земята, това са първите, които я долавят. Идеите слизат от един висок свят. Норвежката писателка Селма Лагерльоф в своите „Легенди за Йоста Берлинг“ постига някои черти на Новия човек. Той е разпопен поп, мнозина го презират, но и много го обичат. Контрастът между новия и стария човек е голям, но се чувства силата и жизнеността на новия човек - бъдещето на човечеството. Датската писателка Карин Михаелис пише „Книга за любовта“, в която, макар и своеобразно, тя представя човека на любовта. Друг от северните писатели - Гунар Гунарсон написа повестта „Презреният“; героят е син на пастор, но със своя разпътен живот е спечелил презрението на всички, само баща му го обича, и това го спасява. Такава е силата на любовта. Това са прояви на новия човек - все още странен и неразбран, отричан от обикновените хора. Всички тези образи са все още несъвършени, те са само предвестници на новото, което иде. Всички тези явления може да ги наречем „Йоан Предтеча“ - те показват, че е дошло времето да се появи новият човек. В Евангелието е казано: „Прави правете Неговите пътеки“. Учителя е, който даде пълния и съвършен образ на новия човек. Той го нарече Ученик на Божествената школа. В своето слово той даде знанието за пътя на новия човек - Пътят на ученика. Един ден човечеството ще потърси това знание. МИСЛИ НА УЧЕНИКА Ако светлината на звездите иде до нас, колко повече мисълта. Тя се движи хиляди пъти по-бързо от светлината. Безброй човечества живеят във Всемира, те не са изолирани, те общуват. * Гениалните хора, които се раждат на Земята, идват от световете в Космоса, те носят тяхната култура. * Вътрешният, нравственият закон седи по-горе от човешките закони. * Изкуството разкрива пред нас невидимия свят и го прави видим. * Не огорчавай малкия живот, той е частица от великия Живот. * Има една художествена правда, човек има за нея чувство - тя трябва да се пази свято. Чувството за Истината - това е вътрешна мярка, един вътрешен закон на живота, който трябва да се пази. * Пространството е сложно силово поле. Какви сили се засрещат в него, какви съзнания, мисли, чувства, идеи! Ние го наричаме „живо пространство“. * Светът без Бога е в тъмнина. Бог е, който осветява този свят. Той е Слънцето. * Пътят на ученика започва със смирението. В него е радостта да живееш с Бога. Знанието как да живеем с Бога се изучава в школата на Учителя. * Учението на Учителя е учение за Новия човек - човекът на любовта. * За в бъдеще всички народи ще се обединят, ще бъде едно човечество. Иде Божият народ, който е едно велико семейство - братя и сестри, които имат Един Баща. * Животът е свят, животът е един, животът принадлежи на Бога. Това е вечният живот. * Ако човек не вижда Бога в живота, какво вижда тогава! * * * ЗАВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ В последните дни на Учителя се наложи да дежуря нощем при него. Беше му твърде усилно, беше много изтощен; движеше се, ставаше, пак полягваше, от време на време казваше някоя дума или произнасяше някоя фраза - виждаше се, беше му много усилно. Изведнъж той стана, отърси болестта и умората, изправи се мощен и силен, величествен - и с ясен, силен глас рече: „Едно е важно! Само едно е важно! Любов към Бога! Любов към Бога! Любов към Бога! Това е всичко. Това е всичко.... Това е всичко!“ Тези думи са заветът, който Учителя ни остави, не само на нас - на цялото човечество, сегашното и бъдещото. София, август 1976 г. Брат Борис * * * 22 септември – Начало на Учебната година 1976/77. НАРЯД който ще се проведе в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата „Пътят на Живота“ · 4. Тайна молитва за преуспяване Делото на Учителя · 5. Молитвата на ученика („Господи на светлината...“) · 6. Евангелия: от Матея - 28 гл., 1 - 20 ст. от Марка - 12 гл., 18 - 31 ст. от Лука - 14 гл., 14 - 35 ст. от Йоана - 10 гл., 27 - 38 ст. · 7. Молитвата на Братството · 8. Беседа от Учителя · 9. Песента „Духът Божий“ · 10. Послание от брат Борис · 11. „Отче наш“ · 12. „Да се прослави Бог...“ * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай 22 септември – Началото на учебната година ПЪТЯТ НА СИНОВЕТЕ БОЖИИ Мото за размишление: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Матей, 5:48 „А които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии.“ Йоан, 1:12 „Аз в тях и Ти в мене, Отче, да бъдем едно.“ „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Матей, 11:29 Учителят започна Школата с три теми: Кротостта, Смирението и Мълчанието. Когато човек придобие знание, сила, власт, богатство, той е склонен да ги използва за себе си, счита ги свои. В това седи неговата погрешка. Оттук и двата пътя: пътят на свръхчовеците и пътят на Синовете Божии. Ученикът на Божествената Школа търси съвършенството, за да бъде в съгласие и единство с Божествения живот, а не за себе си. Пътят на свръхчовеците е път на крайния индивидуализъм. Цялата западна култура е в този път. Идеалът е „силният човек“ - Ницше даде крайния образ на този път - Заратустра - свръхчовекът. Безспорно, в пътя на свръхчовеците човек развива дарбите, способностите, силите, вложени в него, но доведени до крайност. Крайният индивидуализъм води до безумие, до самоунищожение. Ученикът на Божествената школа върви в пътя на съвършенството, но той смирено се приобщава към Великия всемирен Живот, не се противопоставя на него, не се бори с него. Докато пътят на свръхчовеците е път на борби - борба на всички против всички, пътят на Синовете Божии е път на единство и хармония с живота на Цялото. В художествената литература само за пример ще приведа някои представители на крайния индивидуализъм: Байрон, Ницше, Стефан Цвайг, Джек Лондон и други, много други още. В музиката: Вагнер и съвременните модернисти. В политическия живот в този път са всички владетели, диктатори, „непобедими“, които желаят да завладеят света. Пример на щастливо изключение е чешкият председател Томаш Масарик - държавник, учен и мъдрец. Учените, които работят за своя слава, вървят в този път. И все пак, и между тях има щастливи изключения, и те не са малко. Тези борби днес в света - войни, революции, са рожба на крайния индивидуализъм. Силата, властта, богатството, славата опияняват съвременния човек, той е в пътя на крайния индивидуализъм. Този път води към погибел. Обаче в пътя на чоВечеството е имало винаги светли образи - светли образи на жертва и самоотричане. Има ги и днес. Явяват се духовни школи, които ръководят човека. Те са отговор на онзи дълбок порив на човешката душа да служи, да се пожертва, да се върне при Бога, да се проникне от Неговата мисъл, да бъде в съгласие и единство с Него. Най-светлият образ в този път е Христос. „Не дойдох своята воля да сторя, но волята на Отца, който ме е проводил.“ Това е образ на кротостта и смирението. Четете Евангелието, за да се проникнете от Христовия Дух. Той е Пътят. Ако проследите историята на човечеството, и други образи осветяват неговия път от най-дълбока древност до сега: Орфей, Питагор, Платон и безброй още знайни и незнайни светлини върху пътя. Това са духовните, окултни школи, които водят човека към Бога. Пътят на Синовете Божии е път на мир, братство, път на милост, съчувствие и жертва. За нашата епоха най-светлия образ в пътя на Синовете Божии даде Учителят. Той даде и знанието за този път - откри Школата, даде знанието за онази вътрешна дълбока работа, в която ученикът се освобождава от робството на личния живот - това е Освобождението. Учителя откри Школата с трите лекции: за Кротостта, Смирението, Жертвата - качества, с които ученикът започва Пътя. В продължение на 22 години Учителя предаде знанието за Пътя. Следователно Братството е Школа, а не вярване, не е религия, не е някаква „Верска общност“. Това е път, чрез който ученикът се приобщава и обединява с Великия всемирен Живот. Идеята за свръхчовека крие в себе си едно фатално противоречие. Животът е един, не може да има два живота - личен и общ. Множествеността в природата, многобройните форми на живота - то е привидно. Зад тази множественост седи Единият Живот, на който принадлежи всяко същество, на който принадлежим и ние. Естествено, в пътя на свръхчовеците има постижения, развиват се индивидуалните дарби, способности, сили, но доведени до крайност. Когато индивидът, с всичкото свое богатство, се противопоставя на Цялото, с това той нарушава единството, което е основната идея на живота. Затова пътят на крайния индивидуализъм завършва със самоунищожение, с безумие. От индивидуализма човек трябва да премине в другия път - Пътят на Синовете Божии. И в човечеството днес се забелязват признаци на един нов живот - животът на обединение, братство, взаимопомощ, в него е спасението. За пътя на Синовете Божии има знание, тук трябва да се извърши голяма вътрешна работа, да се ликвидират погрешките на миналото, да се създаде един нов мироглед, да се изгради един характер. За тази работа трябва да се извикат силите на душата, ума, сърцето, волята; трябва Учител - това е път на пълно обединение, на пълно единство, път труден и сложен; за това трябва Школа. Тук се извършва превъзпитанието на човека; новата светлина в него му разкрива живота по нов начин; той си изработва нови отношения към човека и природата. Животът на Цялото се пробужда, ученикът чувства неговия велик пулс. Разбиране и освобождение има в това - да гледаш и на малкия живот като на свой живот, да виждаш мястото му в Големия живот - това е разбиране. Пред човека се разкрива безкрайното небе, всемирът му се усмихва -това е неговата Родина. Сега човек ще опита Радостта от живота с Бога! Мира от Живота с Бога! Свободата от Живота с Бога! Единство - новият морал е изграден върху тази идея. В него не става въпрос за лично съвършенство, но за изпълнение на Волята Божия. Това изпълнение осмисля и изпълня живота, от него иде Мирът. Учителя казва: „Мирът Божий превъзхожда всяко знание“. В пътя на ученика Любовта е силата, която го движи. Затова Любовта е основна идея на беседите и лекциите на Учителя. Пожелавам през тази година вдъхновена работа на учениците - най-красивата работа! „Пътят на ученика е като на зазоряване.“ София, септември 1976 година Брат Борис * * * 27 декември – Денят на Учителя 1976. НАРЯД който ще се изпълни в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91. Псалом · 3. Молитвата на Братството · 4. Молитвата на ученика · 5. Беседата „Да им дам живот“, от едноименния том, съборни, 1936. · 6. Песента „Духът Божий“ · 7. Послание от брат Борис · 8. „Отче наш“ · 9. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ * * * ПОСЛАНИЕ до братята и сестрите по случай деня на Учителя - 27 декември 1976 г. БЯЛОТО БРАТСТВО Когато ангелите пеят, за нас Слънцето грее. Когато престанат ангелите да пеят и си почиват, за нас настава тъмнина. Започнеш ли да пееш в душата си, ще дойде светлината. Пеенето вътре в душата е празник на светлината. Учителя Защото и да ходим по плът, по плът не войнствуваме. Защото оръжията на нашето войнствуване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Понеже съсипваме помишления и всяко възвишение, което се издига против познанието Божие, и пленяваме разума да се покланя на Христа. Второ, Коринтяни, 10:3-6 Ние сме храм на живия Бог, както е рекъл: Ще се заселя между тях, ще ходя между тях, и ще им бъда Бог и те ще ми бъдат люде. Второ, Коринтяни, 6:16 Когато Соломон построи божия храм и завърши всичката му украса, нареди в храма да пеят хорове непрестанно; те се сменяха един след друг , тъй че се издигаше хваление към Бога денонощно. Докато се спазваше това, на Соломона всичко му вървеше, във всичко имаше успех: и във войни, и в приятелство със силните царе, и с Египет се сроди, имаше почит и уважение от всички. Богатствата течаха към него, корабите му се връщаха благополучно, от далечната офирска земя идеха злато и скъпи камъни. От далечните страни идеха аромати, скъпи кожи, роби и робини. Отвсякъде течаха блага към него. Но когато Израел отстъпи от този закон, всичко му тръгна назад, докато дойде халдейското робство. Тук работи един велик закон, който важи за всички времена, за всички народи, важи и за отделния човек. Този закон работи и сега. Апостол Павел казва: „Не знаете ли, че сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?“ Човек е храм на живия Бог. Как трябва да започне деня? С хваление към Бога! Как трябва да работи през деня? С хваление към Бога! Как трябва да завърши деня? С хваление към Бога! Животът ви трябва да бъде молитва и хваление на Бога. Това е вашето служение! От човека трябва да се издига хваление към Бога - хваление, благодарност и радост. Човек трябва да вижда и разбира Божия порядък, да бъде в съгласие с него, да се радва и да благодари. Това ни е учил Учителя през всичките години. Това трябва да пазим и днес, и всякога. Да разбираме условията, които Бог ни е дал. Учителя дава правилото за ученика: Каквото правиш, заради Бога го прави! Това е закон на Бялото Братство. Това да бъде естественият подтик в нас - за Бога да живеем. В Бялото Братство има школа, в нея ученикът се учи да мисли - изучава великата Всемирна наука. Защото мисълта е, която свързва всички човечества в Космоса. И докато човек мисли, той е гражданин на Всемира. Бялото Братство е всемирно. Мисълта е космическо виждане! Мислиш - значи виждаш. Виждаш в миналото - виждаш в настоящето - виждаш в бъдещето. Всъщност в реалния живот има само едно време. Учителя го нарича „вечното настояще“. Човечествата във Всемира не са изолирани. Мисълта ги свързва и обединява, между тях съществува жива връзка; между тях става обмяна, преливане на всичко, което са постигнали. Всъщност всички човечества имат един Голям общ живот. В Космоса има човечества, много по-напреднали от нашето. Когато на Земята се роди един гениален човек, той е представител на едно напреднало човечество в Космоса. Той носи неговата култура и знание. Дали е той философ, учен, художник, музикант, поет, общественик - все по някакъв начин ще предаде културата, която носи и с това ще помогне и на земното човечество. Човечествата във Всемира си помагат, те са обединени в едно велико Братство. Бялото Братство ръководи човечеството. Бялото Братство е господар на планетата! Бялото Братство устройва пътя на човека и му дава условията. Каква идея има човек за Бога? Каквато е идеята му за Бога, такова е и познанието му за природата и за него самия. И доколкото познава Бога, дотолкова познава природата в себе си. Човек принадлежи на Единния велик живот, но за да бъде едно с него, трябва да бъде в пълна хармония с него, затова е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен“. Христос казва: „Кажете на братята ми да дойдат в Галилея, там ще ме видят“. „Галилея“ - това е планината - духовният свят. Духовният свят - това е живот на души. Човек трябва да има техния живот, за да бъде в духовния свят. Според живота си човек приготовлява и условията си. Душите, с които е свързан, представляват условията, при които живее. Сега става спор, има ли невидим свят, реален ли е той, или не. Какво е невидимият свят? Идеите, мислите, чувствата, силите, дарбите и способностите на човека - това е невидимият свят. Реален ли е този свят? Реален е! Сетивният свят представлява безкрайно малко сечение на реалния свят. Говорим за време и пространство, но днес става въпрос за живот извън времето и пространството. А това е идейният, духовният свят. Той образ няма, но образи създава. Идеите са едновременно навсякъде. Например можете ли да си представите, че идеята равностранен триъгълник може някъде да не съществува? Тя е навсякъде, независимо от това дали е изявена или не. Когато вземе образ, когато се изяви, идеята се ограничава, слиза в материалния свят, но тя съществува навсякъде и всякога. Музиката е език на Бялото Братство. Словото е език на Бялото Братство. Това е „небесният хляб“. Човек е храм на живия Бог. И рече Бог: „Ще се заселя между тях, ще ходя и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат люде“. Бялото Братство е всемирно, вечно, то е навсякъде и през всички времена. Бялото Братство е господар на планетата. Много завоеватели са се опитвали да я завладеят - не са успели и не могат да успеят. Планетата си има господар! Човек трябва да познава този Господар, да върши Неговата воля, да Го славослови, да отправя химни към Него непрестанно. Тогава този Господар ще му се изявява, ще устройва живота му, ще му показва лицето си. Затова ученикът се моли така: Господи, бъди винаги с нас. Учи ни на Твоите пътища. Закриляй ни според Твоята милост. Упази ни за Твоето дело. Божият Мир да бъде над всички ни! Брат Борис София, декември 1976.

1975. 22 март - Празникът на Пролетта НАРЯД Започва в 5 ч. сутринта: · 1. Добрата молитва · 2. 91 псалом · 3. Молитва на Царството · 4. Тайна молитва · 5. Евангелия: Матей - 7 гл., 13 - 27 ст. Марко - 4 гл., 1 - 23 ст. Лука - 12 гл., 22 - 40 ст. Йоан - 10 гл., 1 - 18 ст. · 6. Беседата „Ще се превърне в радост“, от т. „Пътят на ученика“, съборни, 1927 · 7. „Отче наш“ · 8. Послание от брат Борис: „Камъкът“ · 9. Песента „Духът Божий“ · 10. Свободни песни по случай пролетта · 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ * * * ПОСЛАНИЕ По случай 22 март 1975 год. КАМЪКЪТ „Ето, положих в Сион камък избран и драгоценен.“ Исайя, 28:16,17 Превеждам: Положих в Бялото Братство учението на Живота. В символичния, образен език на свещените книги Божественото учение е наречено „Камък избран и драгоценен“. Върху тази основа ученикът гради. Щастие за човека е да встъпи в Пътя, да изучава основите на живота. Самият този стремеж извиква вниманието на Разумния свят и той взема ученика под своите грижи и покровителство. Ученикът, който е издържал изпита си, придобива знанието за Пътя, това е Съвършеният човек. Какви силни думи и красиви образи е намерил Йоан, за да опише Новия човек! „И отведе ме духом на една гора голяма и висока, и показа ми Града, големия, святия Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога, имаше Славата Божия, и светлостта Негова беше подобна на драгоценен камък, както камък Яспис (диамант), прозрачен като кристал, и градът от чисто злато, подобен на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: Яспис, Сапфир, Халкедон, Смарагд, Сардоникс, Сардий, Хризолит, Вирил, Топаз, Хризопрас, Иакинт, Аметист, и дванадесетте порти бяха дванадесет бисера. И храм не видях в него, защото храм негов е Господ Бог Вседържител и Агнето. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна, да светят, защото Славата Божия го осветяваше, и светилото негово е Агнето“ (Откровение Йоаново, 21:10-23). „Блажени, които изпълняват Неговите заповеди, за да имат власт над Дървото на живота и да влязат през портите на града.“ Едва ли може да се намери по-съвършен и правдив образ на ученика! „Защото ето камъка, когото тури пред Исуса, връх единия този камък имаше седем очи. Аз ще начертая начертанието му, говори Господ Саваот.“ Седем очи - какво е това виждане?! - „Не сте ли прочели вие нито това писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: от Господа бе това и чудно е в очите ни.“?“ (Марко, 12: 10). „Така говори Господ Йехова: Ето полагам в Сион основание, камък. Камък избран и драгоценен, краеъгълен, основание твърдо, който вярва в него, няма да се посрами. И ще туря съдбата правило и правдата мерило!“ (Исайя, 28:16,17) Какви силни, поетични образи е намерил Пророкът за Божественото учение! „Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да пораснете, понеже вкусихте, че Господ е благ; при Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камене, зидате се на нов дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу, чрез Исуса Христа.“ (Първо Петрово послание, 2:2-6). Камъкът е тук образ на сила и устойчивост. Пророкът вижда в образи и в картини. Той е и поет, може да изкаже нещата: „ ...и чух глас голям от небето, който казваше: Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люди Негови, и сам Бог ще бъде с тях, техен Бог...“ . Ново човечество иде! Ученикът е извървял вече пътя - какво проникновение и разбиране има той! Пророкът е намерил най-хубавите образи, за да изрази идеята за ученика. Новият човек, ученикът, постепенно заема своето място в Големия живот - той е вече сила на Божествения живот и принадлежи на него. Христовият дух обединява учениците, в Него е единството. В един разговор Учителя казва: „ Оставете своите обикновени тревоги и безпокойства, не ги внасяйте в къщата! “ - т.е. в своя вътрешен живот. Това значи: „Събуй обущата си, защото местото, на което стоиш, е свято!“. Всички религии на миналото са пригодени за човеците - всички форми, церемонии, обряди, вярвания; има обаче едно учение - на Бялото Братство, чисто и свято! „То е камък избран и драгоценен.“ С какво снизхождение гледат Белите Братя на човеците! Не отправят към тях никакъв упрек, не упражняват никакво насилие, те гледат отгоре със съчувствие, съветват ни, но никога не упражняват насилие върху нашата воля. В Небето зачитат свободата и правата и на най-малкото същество. Това е великото! Мислите и чувствата градят, и ако те не са устойчиви, клетките на тялото се разпадат и тогава идват болестите. За да изрази тази якост, тази стабилност и чистота, пророкът е взел образа на скъпоценния камък. Устойчиви мисли, устойчиви чувства усвоявайте в себе си - каквото върши човек, каквото мисли, да бъде като камък избран и драгоценен. Сега е важно да се възстановят тези отношения с Разумният свят и да се поддържат. - „Ето, положих камък в Сион!“ Това е учението на Бялото Братство. Тук са работили силите на Господа, те са положили този камък. В Откровението е казано: „Даде ми се бяло камъче и на него - име ново написано“. Когато завърши пътя, ученикът получава ново име според онази основна добродетел, която е развил. Истинската радост иде от вътрешната работа и постижения. За нашия светъл празник - Духовната Нова Година, с която започва Пролетта, пожелавам ви да бъдете „Камък избран и драгоценен.“ София, март 1975 г. Брат Борис * * * 27 декември - Денят на Учителя 1975. ПОСЛАНИЕ Посланието е до цялото човечество. Днес, заедно с всички честни хора по Земята, ние издигаме глас и казваме: Едно Човечество! Едно Отечество! Един Закон! Народите трябва да се обединят и да живеят в мир и братство! Учителя за това работи, и ние за това работим. Поздрав! Брат Борис София, декември 1975 г. За 1975 г. липсват наряди и послания за 12 юли, Съборните дни, 22 септември и наряд за 27 декември.

1974. 22 март - Празникът на Пролетта ПОСЛАНИЕ До братята и сестрите по случай Духовната нова година - 22 март ЕДИНСТВОТО „Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единомислие!“ Псалом 133:1 Единството съществува, то не се създава от человеци. То е качество на живота на Бялото Братство. Ученикът изучава този живот и се приобщава към него. Едно време, когато теософите подготвяха световен конгрес (за обединение) на религиите, някои приятели се бяха въодушевили от това; съобщават на Учителя и му предлагат и Братството да изпрати делегати на конгреса. Те очакваха Учителя да ги насърчи и да помогне, но Той рече просто: „Това, което те искат да направят, съществува. То е реалност“. Бялото Братство обединява всички човеци, които имат жива вяра в Бога. Това не се постига с външни решения, а с дълбока вътрешна работа. Когато човек изработи в себе си онези духовни качества и добродетели, Единството идва от само себе си - то Е постигнато вече. Ученикът познава живота на Бялото Братство и се приобщава към него. Той изучава този живот и подкрепя всяка инициатива, която изхожда от него. - Единството е постигнато. Помислете само, какъв живот е една година! Една година да мислиш всеки ден за Господа! Каква привилегия е това, и какво благословение! При Бялото Братство човек сам трябва да отиде, това е смисълът на вътрешната работа на ученика. Бялото Братство обединява всички хора, които имат стремеж да вършат Божията Воля, независимо от това към коя религия, раса или народ принадлежат. По случай Празника на Пролетта ще се прочете беседата „Братя в единомислие“, от т. „Пътят на ученика“ (съборни, 1927). Това томче ще се изучава през цялата година. Трябва да се чете бавно, съсредоточено, с внимание и размишление. В духовната работа не се бърза. В нея има единство, ритъм и хармония. В нея трябва да се почувства Живота на Цялото. Пожелаваме на всички ученици да изучават живота на Бялото Братство и да го придобиват с учение, търпение и постоянство! Пътят на ученика е като зазоряване. Поздрав! Брат Борис * * * 12 юли - Петровден 1974. ПОСЛАНИЕ Юни отмина. След това е юли. Тук е Денят на Учителя. Споменът за Учителя е връзка между нас. Учителя раздаде себе си в Словото, затова той е с нас, както и тогава. Словото трябва да се изучава. Какво чудесна работа стои пред учениците! Да го откриват, да го познават в себе си и вън от себе си. Тази година изучаваме „Пътят на ученика“, следователно беседата, която ще се прочете на Петровден, ще бъде от това томче. Да се изучава „Пътят на ученика“ е благословение! Това е дар от Учителя. Да благодарим за всичко! Малкият наряд за Петровден ще си го направите сами, по дух. Турете мисълта в сърцето си, призовете Учителя, вижте как ще постъпите - тогава ще имаме една мисъл и едно чувство - не по буква, а по Дух. Научете се да работите по Дух; формите, обрядите, церемониите не са съществени. Когато учениците вършат своята работа, всички въпроси на живота се разрешават добре, правилно. Животът на Братството е голям, Всемирен живот, той не е само тук, на Земята. Ученикът изучава него. Поздравляваме ви с нашия хубав, скромен Празник - Денят на Учителя! Поздрав! Брат Борис София, юли 1974 г. * * * 22 септември - Начало на новата Учебна година 1974/75 НАРЯД · 1. Добрата молитва · 2. 91. псалом · 3. Молитвата на ученика („Господи на светлината...“) · 4. Евангелия: Матей - 21 гл., от 1 до 15 ст. Марко - 2 гл., от 13 ст. до края Лука - 5 гл., от 27 ст. до края Йоан - 13 гл., от 31 ст. до края · 5. Песента „Духът Божий“ · 6. Беседата „Дойде глас“ , от т. „Пътят на ученика“, съборни, 1927. · 7. Слово от брат Борис: „Учител и Ученик“ · 8. „Отче наш“ · 9. „Да се прослави Бог...“ Вечерта, където има условия - братска вечеря. * * * ПОСЛАНИЕ УЧИТЕЛ И УЧЕНИК „Аз и Отец ми ЕДНО сме.“ Учител и ученик - това е най-високото отношение, което съществува. То е по-високо от отношенията с баща, майка, брат, приятел. Образът на ученика слиза постепенно, той се приближава постепенно до човешкото съзнание. В Стария завет идеята за ученика още я няма. Само отделни негови черти се явяват в образите на пророците, патриарсите, съдиите, царете, посветените на Израил. Едва при Христа образът на ученика се очертава по-ясно. Христос не е бил съгласен с есеите в това, че са държали скрито знанието. Той им възразява: „Не се запалва свещ, за да се тури под шиник, но да се тури на светилника, да свети на всички“. За тази епоха Учителя откри Школата и даде знанието за Пътя на ученика. Той създаде Братството като среда, в която да се опита Словото. Братството съществува при всички условия, то седи над всякакви противоречия и борби. В днешната епоха учениците трябва да присъстват, те приемат Божията мисъл и я предават. Божията мисъл е „небесният хляб“. От работата на учениците зависи творчеството - учениците трябва да се молят, да работят, за да може поетът да напише стихотворението си, художникът да нарисува картината си, певецът да изпее песента си, ученият да придобива знание, философът да мисли, праведният да се подвизава. Учениците трябва да работят, за да дойдат добрите условия за всички. Бог държи всички условия в ръцете си, но ученикът трябва да ги поиска. Казано е: „Ще ме призове и ще го послушам.“ Това е работата на ученика. Бог осмисля и запълва живота на човека, никой не може да заеме Неговото място. Където е Божият Дух, там е животът. Това, което става днес, е необходимо. Всяко същество има служба в Големия Живот. И охлювът, който гризе зеления лист, има служба. Всяко същество е един малък творец в своята област, и човек повече от всичко има потреба да се прояви. Творчеството е проява на Божия Дух. Всяко същество има потребност от жизнено пространство, от светлина, въздух, вода, простор, от среда. Пространството е изпълнено с живот, мисли и чувства летят във всички посоки. Животът е един и човечествата са едно във Всемира. Във всички форми на живота се проявява един велик, Разумен свят, те са език, на който и чрез който този свят говори. Словесният език е само частен случай на Всемирния език. Мисълта винаги достига онзи, до когото е изпратена. Тя не може да бъде възпрепятствана. Тя твори и създава формите на Живота. Мисълта е мировият вестител, тя обединява всички човечества във Всемира, тя е връзката между тях. Всички човечества имат представители на Земята между нас, в нашия свят. Иначе как ще се обяснят безбройните органически форми - растения, животни, човеци? Това са проекции на космичния живот. Човек има скрити дарби и способности, сили, които му отварят пътя към Космоса. Пътят към Космоса е духовен, силите на душата преодоляват времето и пространството. С механизми не може да се отиде далеч. Има тайни на материята, които човек не е още открил. Трябва да се намери вътрешната връзка между явленията. Съществуват чудни взаимоотношения - някъде Във Всемира живее чоВечество, а тук, на Земята - зрее плод. Този плод говори за онова човечество. Тук цъфти едно цветенце, а някъде във Всемира има един свят - цветенцето е проекция на този свят. Животът преодолява пространството и достига до нас. Възможностите на Живота са безгранични. Всяко същество притежава от великото Знание толкова, колкото му е потребно. Формите на Живота са израз на Божията Любов. Като изучава тях, човек разговаря с Бога, изучава Неговия език. Ученикът се чувства едно с Големия всемирен Живот, неговите прояви той счита за свой живот. Това е ЕДИН живот. Човечествата във всички светове са ЕДНО човечество. Наскоро имах една хубава среща - момиченце от далечна страна пътува, проповядва Единството. То има малко приложно изкуство, изработва малки художествени предмети и ги предлага. В тях е вложена идеята, на която служи. То не говори, то работи. На малките оризови зрънца е написано: „Един Бог“, „Едно човечество“, „Един Живот“. Вижда се - човечеството вече е готово да се обедини. Божията мисъл иде от Горе до всички. Кой ще я приеме? Учениците! Тя трябва да се приеме с благоговение и благодарност. Божията мисъл е, която ни храни, тя е „хлябът наш насъщний“. Пожелавам на учениците през тази година да почувстват Единството на Живота и неговите неограничени възможности. Няма по-хубаво от това да бъдеш ученик на великата Божествена школа - да се учиш, да мислиш, да живееш, да работиш. Пожелавам ви тази година дълбока вътрешна работа, като ученици! София, септември 1974 г. Брат Борис * * * 27 декември - Денят на Учителя 1974. НАРЯД · 1. Добрата молитва · 2. 91 псалом · 3. Молитвата на Царството · 4. Песента „Духът Божий“ · 5. Евангелия: Матей - 28 гл., от 16 ст. до края Марко - 12 гл., 1 - 12 ст. Лука - 17 гл., от 20 ст. до края Йоан - 14 гл., 1 - 14 ст. · 6. Беседа от Учителя: „Свещеният час“, от т. „Пътят на ученика“, съборни, 1927. · 7. Послание от брат Борис · 8 „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ * * * ПОСЛАНИЕ (липсва 1. страница) ...Днес човечеството идва до едно ново отношение към природата, към Разумния свят, който стои зад нея. Наблюдавайте какво става в света -нови идеи идат, нова мисъл, създават се нови отношения между народите и между човеците. Днес за човечеството може да се каже: „Наближило ви е Царството Божие“. Едно човечество, една правда за всички, един живот, сътрудничество и взаимопомощ - тези явления се обединяват в едно, можем да го наречем „Йоан Предтеча“. Подготвят се условията за живота на ученика, знанието за който донесе Учителя. Светлината създаде органическия живот, той разкрива нейната дълбока вътрешна същина. Светлината на Слънцето и на звездите е една и съща. Следователно живот има в цялата Вселена. Има милиони земи като нашата и следователно - живот, подобен на нашия. Човек е гражданин на Всемира. Той може да посети която и да е планета, което и да е човечество, но пътищата към Всемира са духовни. Има състояния на материята и нейни закони, които човек още не познава. Това е наука на бъдещето. Човек може да отиде до който и да е населен свят, но трябва да мине през Слънцето, да се облече в неговата светлина и с нея да отиде. Човек може да отиде и до звездите, облечен в слънчевата дреха. Органическия живот познаваме, но има още безброй форми на живота, които не познаваме. Животът е чист, свят и прекрасен. Такъв трябва да го пазим - „Събуй обущата си!“. Трябва ново отношение към разумната Природа. Нека радостта да съпътства живота ни! Каквото правите за Учителя, правете го с радост. От Учителя ще се научим да работим с радост и благодарност. Това ви пожелавам за Новата година! София, декември 1974 г. Брат Борис За 1974 г. липсват нарядите за 22 март и 12 юли; наряд и послание за Съборните дни.

1973. Нова Година ПОСЛАНИЕ от Братския съвет да братята и сестрите по случай Новата 1973 година Формула, дадена от Учителя: „В Божия план е аз да раста в Добродетелта. В Божия план е аз да възраствам в Божията Правда. В Божия план е аз да живея в Божията Истина. В Божия план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост. В Божия план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм в Пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми отнеме. То е мое собствено право. Дето е Господ, там съм и аз.“ НОВАТА ГОДИНА Човек пътува в пространството 365 дни - обикаля около Слънцето на този чудесен „космически кораб“, наречен Земя. А какво иде към Земята през тези дни? Какво приема тя от пространството? Какви идеи, мисли, чувства идат от човечествата във Всемира към нас? Човек не разговаря само с думи. Човек може да разговаря и без думи. Много видове говор има в природата: светлината, багрите, звуците, ароматите, движенията, думите, мисълта - всичко това е говор! Има какво да изучава човек. В живота влиза нещо Ново. Човек трябва да го посрещне, да го приветства - да го приеме, както майката приема детенцето. Новото е, което подхранва всяко творчество. То отваря очите на човека, разширява съзнанието му, разкрива пред него чудесния свят, в който живее. Има за какво да благодари човек! В света съществува едно велико Братство. Ние го наричаме Братството на Помирителите. То примирява и обединява хората на живата вяра. За тях е казано: „Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат“. 1973 - числата показват какви сили работят през тази година. Това са строги числа. Тази година не е година за забавления, а година за сериозна, задълбочена, творческа работа. Това е година на Правдата. Добре е човек да бъде в съгласие със законите на Правдата. Годината ще бъде плодородна, но не разточителна, и каквото се роди, ще бъде здраво и хубаво. Валежите ще бъдат умерени, но редовни и навременни. В личния живот ще има добри условия за работа над себе си. Ако човек не противодейства на Божественото, То ще влезне в него и ще го повдигне. Но ако противодейства, ще изгуби добрите условия. Човек има едно свещено право: да живее с Господа. Като живее с Господа, човек мисли, чувства и твори. Пази свещеното право, което имаш - да живееш с Господа! Пази реВниво свещеното право, което ти е дадено - да живееш с Бога, и никога не отстъпвай от това право! Тази година пожелаваме на всички братя и сестри да живеят с Бога -Той да ги учи и ръководи във всичко! София, декември 1972 г. * * * 22 март - Празникът на Пролетта 1973. НАРЯД Обични братя и сестри, Празникът на Пролетта - 22 март 1973 година ще се отпразнува, като в 5 ч. сутринта се изпълни следният ред: · 1. Песента „Изгрява Слънцето“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Духа („Господи, да дойде Твоят благ Дух...“) · 4. Евангелия: от Матея - 5 гл., от 38 ст. до края от Марка - 4 гл., 10 - 28 ст. от Лука - 6 гл., 20 - 38 ст. от Йоана - 10 гл., 1 - 18 ст. · 5. Молитвата на Царството · 6. Тайна молитва · 7. Песента „Грее, грее светлината...“ · 8. Беседата „Закони на дишането“, от т. „Божествен и човешки свят“, рилски, 1940. · 9. Песента „Блага дума на устата“ · 10. Послание от Братския съвет · 11. „Отче наш“ · 12. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 13. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ · 14. Песента „Ето, пристига чудната пролет“ Гимнастически упражнения „Химн на Великата Душа“ Вечерта, в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и посланието. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите ПЪРВИЯТ ВЕЛИК ЗАКОН Празникът на Пролетта е празник на Слънцето. Много радост и веселие има в него. От този ден ние посрещаме първия лъч на изгряващото Слънце, от този ден играем Паневритмията. Това е празник на Братството. Човек е изпратен на Земята да извърши една малка работа за Бога. Човек е носител на една идея. Той има мисия, която трябва да изпълни. Ние проповядваме едно велико Учение - Любов към Бога. Ние проповядваме братство между човеците и мир между народите. Ние проповядваме милост към животните. Животът е един, в каквито и форми да се проявява. Животът е всемирен, няма място във Вселената, където той да не присъства. Животът има безброй много начини, по които може да се прояви. Какво знае човек със своите скромни пет сетива? Те му разкриват една безкрайно малка част от Битието. Но той има и други сетива. Те ще се пробуждат едно след друго, ще се развиват и усъвършенстват, и ще му разкриват нови и нови светове. Човек принадлежи на великия Всемирен живот и има всички сетива и чувства, за да го познава. Светлината създава формите на Живота. Чрез тях тя ни разкрива живота на Слънцето, показва ни какви същества има там, какво внимание и обич имат те към нас. Какво говорят плодовете, цветята, животните? Светлината носи всички блага на живота. Навсякъде, където присъства Любовта, присъства и Животът. Любовта иде към нас от всички слънца. Тя ни разкрива великия Всемирен живот. * Ние сме едно велико братство на Любовта. Ние, които живяхме с Учителя, познаваме живота на Братството, как-то Той ни го откри. Този живот никой не може да ни отнеме. Никой не може да върне времето и да ни лиши от живота, който живяхме с Учителя. Животът на Братството е наш живот - ние отстояваме за него. Бъдете смели и решителни - такива иска Учителя своите ученици! * Всичко съществува, за да се прояви Бог. Грешката на човека седи в това: като мисли за Бога, мисли, че е вън от Него Всички форми са създадени от Любовта. В Божията Любов ще намерите онези, които обичате и които ви обичат. Божествената школа е основана на Любовта. * Насилието почива върху страха. А правилото на ученика гласи: „Без страх и без тъмнина. С обич и виделина“. Образът на ученика е даден от Учителя в неговото Слово. Това е Новият човек - „Син Человечески“. Ние има тепърва да го изучаваме. Днес Синовете Божии слизат на Земята. * Любов към Бога - това е великото Учение на Живота. Днес хората се борят с идеята за Бога. Но те не са се замислили, какво нещо е един плод, който държат в ръката си, една ябълка например. С каква любов и разбиране е направена тя! Онези, които са я създали, са имали пред вид нашите нужди, нашите изисквания - форма, цвят, вкус, аромат, имали са отношение към нас. И вижте с каква обич са работили те! Чудното е, че човек не вижда ръката, която му подава един плод. Това е слепота. Има в Евангелието една малка притча за житото и плевелите. Посял стопанинът на нивата си жито. Но поникнали с житото и плевели. Служителите му питат: „Господарю, нали посяхме само чисто жито, откъде се взеха тези плевели? - „Лукавият е минал след нас и ги е посял.“ - „Да отидем ли да ги оплевим?“ - „Недейте ги плеви, да не би да повредите и житото. Но оставете ги до деня на жетвата, тогава ще бъдат отделени плевелите от зърното.“ В притчите идеите са дадени в образи, но те са скрити и не всеки може да ги разбере. Тези примери карат човека да мисли. Те са прости, но в тях се чувства скритият смисъл. Христос си служи с притчи; Учителя също си служи с притчи, с приказки. С какво старание и грижа търси Той начин да ни изясни Истината! Сега е пролет. Земята приема енергии от Слънцето. Използвайте ги разумно, по методите, които знаете, за да укрепите здравето си. Бъдете радостни и благодарни. Пейте песни на Господа! Знанието как да живеем е голямо знание. То трябва да се изучава с търпение и постоянство. Знанието как да живеем е дадено в беседите и лекциите на Учителя. От нас се иска да учим и да прилагаме. Бъдете благодарни за условията, които имаме днес. Те са най-добрите условия. Бъдете радостни, смели и без страх! Щом Слънцето грее, няма за какво да се боим. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - ТОВА Е ПЪРВИЯТ ВЕЛИК ЗАКОН! Поздрав на всички братя и сестри! София, март 1973 г. * * * 12 юли - Петровден 1973. НАРЯД Обични братя и сестри, Петровден - Денят на Учителя ще се отпразнува на 12 юли 1973 г., като в 5 ч. сутринта се изпълни следният ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91. псалом · 4. Молитвата на Царството · 5. Тайна молитва · 6. „Аум“ · 7. Молитвата на Братството · 8. Евангелия: от Матея - 23 гл., от 34 ст. до края от Марка - 14 гл., 17 - 23 ст. от Лука - 6 гл., 20 - 38 ст. от Йоана - 10 гл., от 22 ст. до края · 9. Песента „Махар Бену Аба“ · 10. Беседата „Възходящият път“, от т. „Ценната дума“, утринни слова, 1935. · 11. Песента „Ти съзнавай, ти люби“ · 12. Словото от Братския съвет · 13. „Отче наш“ · 14. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 15. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният наряд, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите по случай Деня на Учителя - Петровден 1973 г. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО „Аз и Отец ми Едно сме.“ Йоан, 10:30 Обични братя и сестри, Днес, по случай Деня на Учителя, добре е да си припомним някои правила, които Той ни е дал. Ние живеем в един уреден свят, създаден и ръководен от разумни, интелигентни същества. Като изучава този свят, човек придобива знания, расте и се развива. Учителя даде едно учение за Живота. Той създаде братството, за да се опита и приложи това учение. Ние започваме науката за Живота със Слънцето. Ученикът работи дълго време, докато си създаде правилно отношение към Слънцето, да го разбира и обича. Учителя започна с изгревите на Слънцето. Човек не може да забрави ранните утринни часове, когато на изток руменее, светлините се преливат една в друга - подготвя се Изгревът. Правилото за ученика гласи: „Улови първия лъч на изгряващото Слънце“. Тук има идея, има идеал. Ние посрещаме Слънцето не защото му се кланяме, а защото го обичаме. Учителя даде обилно знание как да се ползваме от енергиите на Слънцето. Това знание днес се оценява и приема, то постепенно прониква в живота. Учителя ни въведе в Царството на Природата, разкри ни нейната вътрешна красота, научи ни да я обичаме и разбираме. Природата е език на Великия Разумен свят, той чрез нея говори. Като я изучава, човек започва да разбира този език. Като дойдем до дишането, ние препоръчваме чистия въздух, а не дима от цигарата. Да дишаш пушек, това значи да коригираш Природата - тя е създала човека да диша въздух, а не дим. Ще знаете едно нещо: никой не може да коригира Природата безнаказано. По същата причина ние пием чиста вода, а не алкохол. Където и да отидем, ние търсим изворите и обичаме да пием вода от главата им, където е най-чиста. По отношение на храненето, ние се придържаме към растителна храна и от всичко най-вече предпочитаме плодовете. Те са идеалната храна. Това са хигиенични правила, които съвременният човек започва да оценява и възприема. Утринните гимнастики - Учителя пръв тури началото им. Той създаде система от упражнения, с музика, които нарече „Паневритмия“. Чрез тях човек може да влезе в съгласие с ритъма на Големия живот. Който познава онези чисти, слънчеви мелодии, простите и съвършени движения на Паневритмията, той е опитал тяхното благотворно и обновително въздействие. Животът е Един във всички свои прояви, заради него трябва да уважаваме всички същества и да им отдаваме тяхното право. Един живот тече във всички човеци, затова ние ги наричаме братя. Братството е живот на Целокупното Човечество. Всъщност има само ЕДИН ЖИВОТ. Народите трябва да живеят в мир. Те са едно голямо Семейство. Те трябва да се обединят и да си помагат. Тази идея вече работи в човечеството. Знанието е едно. Учените от всички области на науката и от всички народи си сътрудничат, споделят своите знания. В миналото знанието е било скрито, то се е пазело в светилищата, било е достъпно само за посветени. Христос възразява на това: „Не се запалва свещ, за да се тури под шиник, но на светилника, да свети на всички“. Всяко творчество, всяко изкуство се подхранва от Един Център. Това е Творческият Дух. Законът за Единството е всемирен. Учителя ни въведе в живота на Братството постепенно. Той ни разкри неговата дълбочина, красота и сила. Новото учение е Път. Тук е дадено знанието как да се приобщи човек към Големия живот и да бъде едно с него. Братството е носител на идеята за Единството. Тази идея Учителя изрази тъй: „Живот за Цялото“. Следователно Братството не е никаква секта; то не е част от нещо. Братството е израз на идеята за Единния живот. За тази епоха Братството беше създадено в България. То е самобитно, оригинално духовно движение, възникнало и развило се тук. Бялото Братство, където и да се е явявало, е носител на идеята за Единството през вековете. Братството е светло явление, то води човечеството напред, примирява и обединява човеците. Хората на Братството са отлични работници в стопанствата, като чиновници, или на служби. Те са трудолюбиви, честни, съзнателни, добросъвестни, те са един здрав обществен елемент. Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение. Учителя даде едно учение за Живота, учение проверено и опитано. Животът е една велика Наука, тя трябва да се изучава и прилага с любов. Тогава човек се чувства здрав, радостен и щастлив, приобщен към Големия всемирен Живот. И тъй, новата идея, която Учителя донесе, е ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО. София, юли, 1973 г. * * * Съборни дни 19 - 25 август 1973. НАРЯД Обични братя и сестри, Тази година Съборните дни ще се проведат от 19 до 25 август включително, като на 19-ти ще се изпълни общ наряд в 5 часа сутринта, при следния ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. Молитвата на Духа („Господи, да дойде Твоят благ Дух...“) · 4. Молитвата на Братството · 5. Тайна молитва · 6. „Аум“ · 7. Евангелия: от Матея - 5 гл., 38 - 55 ст. от Марка - 10 гл., 42 - 45 ст. от Лука - 9 гл., от 57 ст. до края от Йоана - 10 гл., 7 - 18 ст. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Беседата „Напразно ме почитат“, от т. „Петимата братя“, неделни, 1923. · 10. Песента „Грее, грее светлината“ · 11. Словото от Братския съвет · 12. „Отче наш“ · 13. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие!“ · 14. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ 16. Песента „Напред да ходим смело“ Гимнастически упражнения Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. През останалите съборни дни ще се проведе наряд по свобода. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ „И дойде един книжник, и Му рече: „Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.“ А Исус му рече: „Лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда, а Син Человечески няма къде глава да подслони.“ Матей, 8:19 Има три свещени правила за ученика - за размишление и приложение: Когато сърцето ти е стегнато, че не можеш да схванеш и поместиш свободата на другите; когато умът ти е стеснен и когато волята ти се превърне в своеволие, че спира своята деятелност в Доброто, тогава, казва Учителя: — Удължи радиуса на сърцето си - да обхване и недостатъците на хората, и продължавай свещения път към Бога на Любовта и при най-големите несгоди; — Удължи радиуса на ума си - мисли, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог в цялото разнообразие. Него намирай във всичко, и продължавай великия път на ума към Истината и през най-големите противоречия; — Удвои радиуса на волята, и приеми волята като дар от Бога, и я посвети в служение Нему. Тъй продължавай мощния път на Волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло. Божията мисъл изпълня пространството. Тя е „Небесният хляб“. Ученикът следи тази мисъл - живее с нея, прекарва я през сърцето си и така обогатена, изпраща я по-нататък. Частица от него отива с нея. Така човек участва в Големия Всемирен Живот. Че животът е Един, това е неоспоримо, стига да има човек очи да вижда. Учителя казва: „Този свят, като дело на Божиите ръце, е съвършен“. Търсете Вечния Живот - там работи Бог и ангелите Негови. И вие, като скромни служители, приобщавайте се към тях и бъдете едно с тях. Може ли човек да разговаря с Бога? Може. Затова Бог му е дал ум, сърце и воля. Но над тях трябва да се работи. Те трябва да се усъвършенстват. Това е задача на съзнателния живот - задача на Школата. Тук са дадени знанието и методите за работа. Изучавайте формите на Живота. Те всички представляват изложение на космичния Човек. Чрез тях ние можем да го изучаваме, да добием представа за него. Животът е необозрим в своето разнообразие. Всеки свят се проектира във формите тук, на Земята. Разгледайте едно растение от това гледище - направете анализ, преведете на наш език всички негови качества и ще получите картината на един чудесен свят - далечен и все пак сроден нам. Тук се иска аналитичен ум, любящо сърце и обширна душа. Човешката душа разбира езика на формите. Тя може да разчита тази космична писменост. Един учен откъде черпи вдъхновение? Откъде идат в него тези идеи, хрумвания, мисли? Той чете от голямата Книга на Природата, както детето от своя буквар. А когато дойдем до Големите Братя - един мистик, той слуша, вижда и живее. Той е в по-горен клас. В това седи истинската работа и учение. Ученикът винаги помни това. Като изучават древните култури, съвременните учени идват до предположението, че човечеството и друг път е достигало до „атомната ера“ и е преживявало кризата, която тя носи. В Космоса има светове, които са надживели атомната криза и са я преминали благополучно. След това вече почва един възходящ път, иде една висока култура. Земното човечество днес преживява тази криза. И то ще я надживее. Границите между народите ще паднат - ще остане едно човечество, един закон, едно право. Ученикът се моли така: Господи, дай благословението си на моите братя, както даваш и на мен. Аз ще Ти служа, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, както е Твоята Воля. Божиите възможности са неограничени. Когато иска, Бог може да те превърне в едно цветенце и да те тури някъде в планината, да си почиваш, да се радваш на Неговия живот. Затова - уважавайте всички форми на Живота, вие не знаете кой живее в тях. На страданията гледайте като на работа. Който и да страда, където и да страда - това е работа за Цялото, защото животът е Един. Ученикът има това съзнание. Ученикът не се покланя на форми. Не създава места за поклонение. Това е идолопоклонство - ограниченост. Христос казва: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще служат Господу в Дух и Истина.“ „Ще служат в Дух и Истина“ - тогава учениците са свободни и неуязвими. Те вършат работата си при каквито и условия да се намират. Те работят с великия Разумен свят и под неговото ръководство, и имат радостта, че са негови служители. В Господнята молитва е казано: „ Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги“. Това учете всякога. Наистина, Животът е Велика Школа! Помнете трите правила. Мислете върху тях. Използвайте всеки случай да ги прилагате. Благословението на Учителя да бъде над всички нас! София, август 1973. * * * 22 септември – Началото на новата Учебна година 1973/74. НАРЯД В 5 ч. сутринта ще се изпълни следният ред: · 1. Песента „В начало бе Словото“ · 2. Добрата молитва · 3. 91 псалом · 4. Молитва на Братството · 5. Евангелия: Матей - 5 гл. , цялата Марко - 3 гл. , от 28 стих до края Лука - 2 гл. , от 71 ст. до края Йоан - 6 гл. , 44 - 51 ст. · 6. Песента „Махар Бену Аба“ · 7. Учителя: беседата „Духът на Господа“, от т. „Пътят на ученика“, съборни, 1927. · 8. Песента „Духът Божий“ · 9. Словото на Братския съвет · 10. „Отче наш“ · 11. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе, на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие.“ · 12. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ Гимнастически упражнения Вечерта, в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред, без беседата и словото. Поздрав на всички братя и сестри! Братският съвет * * * ПОСЛАНИЕ от Братския съвет до братята и сестрите УЧЕНИКЪТ „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка.“ Матей, 6:6 Тези думи се отнасят до ученика. Работата на ученика е: дълбока вътрешна работа. В нея седи неговото служение пред Бога. Като учи и работи, човек се приготовлява да бъде служител на Онзи, Който го е пратил на Земята и му е дал всички условия. Тези дни минавах през треви. Гледам - по дрехите ми полепнали някакви семенца. Опитах се да ги изчистя - държат се здраво. Взех лупата да ги разгледам - мънички такива, лещовидни, към тях дръжчица с кукичка, с нея се закачват. Гледам - всичко обмислено, целесъобразно, всичко предвидено. Някой е мислил над тази форма и я е създал. Една обикновена машина не става от само себе си, инженери са я измислили и майстори са я направили. Ако застанем пред една постройка и аз започна да ви убеждавам, че тя е станала поради свойствата на материалите, че и случаят е играл известна роля, и условията ... - колкото и да са остроумни моите теории, няма да бъдат убедителни. Един прост факт помита всички теории: човекът, творецът - той е главният фактор. Същото е и в Природата. На всяка крачка се срещаме с една велика Разумност, удивителна по своята интелигентност. Във всичкото това многообразие има единство, съгласуваност. Това показва, че тази Разумност има Един Център. Същата разумност срещаме и в самия човек. Благодарение на Нея той има наука, изкуство, личен и обществен живот. Разгледайте едно цветенце, как е реагирало то на условията, как се е приспособило към тях. Навсякъде срещаме разумност, целесъобразност, единство. Като изучаваме Природата, всъщност изучаваме великата Разумност. В това усилие да я постигнем, да я познаем, има растеж. Затова човекът се нарича Мислящият. Правото да мисли е свещено негово право и той трябва да го пази свято. Като мисли, човек расте и се развива. Затова науката за живота започва със самия човек. От тази Разумност иде в него подтикът да учи. Наблюдавайте цветенцето глухарче, навсякъде го има. Семенцата му са снабдени с парашут. Най-лекият ветрец ги вдига и ги отнася надалеч -всичко е съобразено с условията. Какви сложни задачи са разрешени в тази скромна форма! Изучавайте Природата от това гледище. Всички живи същества - растения, животни - представляват решени задачи, зададени на разумни същества. Разумността е универсална, тя е навсякъде. Разгледайте зеления лист - каква сложна химическа лаборатория представлява той! Какви чудни вещества се приготовляват тук - храни, багри, аромати, всевъзможни защитни средства! Човек е взаимствал много от Природата. С това той доказва, че е способен ученик. Някои се страхуват да мислят. Човек може и да не мисли, той не е задължен за това, но ще има много ограничен живот. Мисълта - това са крилете на човека. Те могат да го издигнат до висините, да го доведат до далечни светове. Мисълта е виждане. Едно цветенце - това е музикален акорд. Разложи го - ще получиш мелодия. Разложи го по-нататък - ще получиш мисъл, чувство. Разложи го по-нататък - ще се явят образи, движение - пред теб ще се разкрие цял един свят. Тъй човек може да посещава далечните светове на Всемира. Такива възможности стоят пред него. Но - ти трябва да обичаш това цветенце, за да ти се разкрие то. Любовта е ключът. Тя отваря вратите. Само тя може да те въведе в един свят, да ти го открие, за да го познаваш и да живееш в него Разумността произтича от Любовта. Трябва да любиш, за да можеш да учиш. Това е Пътят на ученика. Защото Земята е училище, а човекът е ученик. Учителят даде едно знание, което е за сегашното и за бъдещото човечество. Пожелаваме на учениците през тази година разширение на съзнанието, свобода и простор на мисълта! „Пътят на ученика е като зазоряване.“ Поздрав на всички братя и сестри! София, септември 1973 г. * * * 27 декември - Денят на Учителя 1973. ПИСМО до братята и сестрите СЛОВОТО Стихове за размишление: · 1. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“ (Йоан) · 2. „ Който има Словото, той е Син Божий.“ (Учителя) · 3. „Храни душите ни с небесния си хляб.“ (Учителя) · 4. „Нека твоите светли духове на обичта, вярата и надеждата да пребъдват в нас сега и всякога, заедно с Тебе.“ (Учителя) · 5. „Ако си Син Божий, кажи на тези камъни да станат хлябове. - Не само с хляб ще бъдеш сит, но с всяко Слово, което излиза от Божиите уста.“ (Матей) Словото е Разумното Начало, което ни ръководи. „Да възлюбиш Господа Бога твоего.“ (Първото правило) Учението на Христа и учението на Учителя е едно Учение. Молитвата е най-хубавото задължение, което човек има. Тя го пази и закриля. Словото държи злото далеч. Чрез молитвата човек приема Божието благословение и го предава. Молитвата е най-висшето изкуство. Който владее това изкуство, може да постигне всичко. В молитвата е силата. Който притежава изкуството на молитвата, има сила - зад него е великият Разумен свят. Учителя ни показа живота на братството. Той го показа във всичката негова красота, докато беше още тук, на Земята. Той ни го показа със Слово, с пример, с музика, с движение, следователно неговото учение е опитано и проверено. Братският живот ще издържи при всички условия и на всички изпитания. Човек, като душа, е толкова ценен на Бога, че Той не гледа на неговите недостатъци и слабости. Той знае, че тук има да се работи, картината не е още завършена. Веднъж при Учителя дойдоха група възрастни сестри. Те бяха възбудени и гневни. Почнаха да критикуват и одумват други братя и сестри. Учителя ги слуша дълго, беше мълчалив и сериозен. Накрая отсече строго: „Стига сте ги критикували! Които Бог ми е пратил, с тях ще работя.“ Трябва да познавате човека; човек е добър и честен, но е слаб, не искай от него повече, отколкото може да носи. Всеки човек ще свърши своята работа. Какъвто и да е, той е необходим елемент в живота на Цялото. Никой не може да лиши човека от творческия дух, от творческата инициатива. При всички условия човек ще намери начин да се прояви особено, оригинално. Творчеството е основна потреба на човека. Човек устройва живота си според разбиранията и вкуса си. Да лишиш човека от творческата инициатива - това значи да го лишиш от свещеното негово право. Творчеството - това е основният подтик в живота - Бог е, Който се прояВява в цялата жива природа. Някой иска доказателство за Бога. Какво по-хубаво доказателство от самия живот? Ние познаваме Бога чрез живота, който ни е дал. Разумността съпътства живота - от нея произтича мисълта; на тази основа е изградена науката. Веднъж наблюдавах как една малка птичка устройваше гнездото си. Кълвачът беше издълбал дупката грубо, трябва да е дирил храна в омекналата дървесина. Сега малката птичка нагаждаше дупката за своите нужди. Най-първо тя почна да намалява отвора - носеше глина в човчицата си, залепяше я на отвора и я набиваше с главичката си. Тя работи около половин ден, докато дупчицата се оформи кръгла и толкова голяма, колкото тя да минава. Самата глина, като изсъхна, стана яка като камък, може би беше смесена със слюнка. След това почна вътрешната уредба: птичката изчисти дупката и я застла с меки тревички и пух. Гнездото беше готово! Това и взе почти три дни. Но с каква радост, с какъв ентусиазъм работеше! От време на време ще се спре, ще изпее една песничка... Удивително, каква воля имаше това малко сърчице, голямо колкото грахово зърно! И тук се засрещнах с мировото Творчество. Ето, това е ценното в живота - Божествената искра във всяко същество! Заради нея трябва да го обичаме и да зачитаме неговото право. В природата няма произвол. Човек и не подозира какви строги закони охраняват правата на всяко същество. В Евангелието е казано: „Колко по-горе стои човек от овцата. А на вас и космите на главата ви са всичките преброени“. И после: „Не се ли продават две врабчета за един асарий? И нито едно от тях не пада без волята на Отца ми“. В Божествения живот съществува абсолютен ред и порядък, и абсолютна правда. Човек е свикнал да живее по един начин и мисли, че по друг не може. А то има хиляди начини, по които може да се живее. Във Вселената има милиарди светове, някои са в подготвителен стадий. Материята дълго време се приготовлява, за да дойде животът в нея. В тази работа участва целият Космос. Разумният свят работи върху материята. Човекът, който мисли и чувства, е включен в тази работа. Космичните лъчи видоизменят материята, създават химическите елементи, внасят в нея чудни и непознати нам свойства. Животът е един. Ние сме свързани с всички човечества, общуваме с тях, получаваме мисъл и изпращаме мисъл. Човек участва в Големия всемирен Живот. Той трябва да го изучава с благоговение и да зачита неговите правила и закони. Това е велика наука. Тя се изучава във висшите духовни школи. Ние трябва да знаем какви хора са живели преди нас, как са мислили, как са работили, какви способности и дарби са имали, за да можем да отгадаем как ще се развие животът в бъдеще; защото същите хора продължават да работят. Това са сили на даден народ; човек трябва да познава пътя, който един народ е извървял, за да прозре бъдещето му. Когато човек отиде в невидимия свят, Господ може да го изпрати къде-то иска в небесните свои светове. Затова Христос казва: „В дома на Отца моего много жилища има“. Някои от нашите приятели са смутени: „Взеха ни салона, къде ще се събираме?“. Вярно е, че ни лишиха от един салон, направен от човешки ръце, той беше за нас условие, удобство, улеснение. Но кой може да ни лиши от салона, който Бог ни е дал? И какъв чудесен е той! Просторен, светъл, какво движение и красота има в него - ритъм, музика и хармония! В него Слънцето, Луната и звездите се движат, планини, облаци, гори и цветя -всичко, съчетано в съвършено съзвучие! Но и самите хора, които ни заобикалят, нашите братя и сестри - какво неоценимо богатство са те! Има за какво да благодарим! Вярно е, има радости, има и страдания. Но всяко страдание, през което човек минава, това е неговият дял от работата за Големия космичен Живот. Една душа е толкова ценна за Бога, че Той не гледа на нейните слабости и недостатъци, той само я обича, а тя расте, огряна от Неговата Любов. Възможностите на човешката душа са неограничени. Веднъж разговаряхме с група приятели, имаше и външни хора; един от тях запита старшия брат: „Вие говорите все за нови идеи, кажете ми една мисъл, която никой не ми е казал досега“. Братът се усмихна и рече: „Ще ви кажа. Вие гледате вечер звездите. Това са слънца; те са толкова далече от нас, че и през най-силните телескопи се виждат като точки. И ако ние знаем нещо за тях, то е от нашето Слънце - звездите са подобни на него. В нашата галактика, Млечния път, има сто милиона слънца; около всяко от тях се движат планети; някои от тях имат условия, подобни на земните, и следователно - живот, подобен на нашия. Допуснете сега, че човек може да живее едновременно във всичките тези сто милиона светове.... Ето една мисъл, която не е минавала през ума ви.“ На нашата чешмичка на Изгрева бяха написани думите: „Храни се добре! Мисли добре! Работи добре!“ Тази формула беше дадена от Учителя. Ако тази чешмичка се намира в тези сто милиона светове, може ли да бъде разрушена?! Може ли да се загуби?! Идеите са вечни - обстановката се мени. Ние търсим вечния Живот. Възможностите на човешката душа са неограничени, както са неограничени Времето и Пространството. Пред този велик Живот нас не ни интересуват дворци, салони и земи. Те не са най-същественото. Те не могат да ни задоволят при този всемирен салон, който имаме. При един разговор запитаха Учителя: „Коя е най-важната глава от Евангелието на Йоана?“. Учителя отговори без колебание: „Шестата глава. Четете я внимателно и размишлявайте върху нея“. Това е задачата на учениците за 1974 година. През 1974 година човечеството ще направи още една крачка напред към Мира и Братството! Това е Божественият план, и той ще се изпълни. Със самото си присъствие учениците поддържат тази идея. За това са пратени на Земята. За Новата 1974 година пожелавам Мир на всички народи! А на учениците през тази година пожелаваме Словото да бъде с тях! То да ги учи. То да подготвя условията им. То да направлява стъпките им. Бъдете смели и решителни, „без страх и без тъмнина“! Поздрав! Брат Борис Декември 1973 г. За 1973 г. липсва наряд за 27 декември.