Ани

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Познай себе си! (Мълчание 20 минути). Въ тия събрания на мълчание, вие ще изучавате, каква сила има човѣшката воля. Да имашъ воля, значи човѣкъ да може да извърши нѣщо. Мълчаливъ човѣкъ е само онзи, който е докаралъ въ себе си всички мисли, желания и дѣйствия въ съгласие. Мълчаливъ човѣкъ, значи човѣкъ, който вдига малко шумъ. Онѣзи нѣща, които сѫ хармонични, тѣ сѫ проявление на мълчанието. Свѣтлината е мълчалива. Всички трѣбва да се отвикнете отъ единъ старъ навикъ, който е навикътъ на дявола. Вие му слугувате отъ 8000 години насамъ. Тогава питамъ: кой слуга, слѣдъ като е живѣлъ 8000 години при своя господарь, не е взелъ отъ неговитѣ навици? Това е една служба отъ цѣли 8000 години при единъ и сѫщъ господарь! Въпрѣки всички усилия, които правите въ себе си, да се подигнете, вие все-таки носите нѣкои отъ неговитѣ навици. Всичкитѣ контрасти които произтичатъ въ живота ви, се дължатъ на него. Сега, разбира се, школитѣ, по въпроса за сѫществуването на дявола, се раздѣлятъ въ мнѣнията си. Нѣкои не вѣрватъ, че има дяволъ, понеже мислятъ, че дяволътъ не е всесиленъ, а нѣкои мислятъ, че дяволътъ е господарь на свѣта. Христосъ казва: „Иде князътъ на този свѣтъ! Ще знаете, че азъ нѣмамъ нищо общо съ господаря на вашия свѣтъ“ Значи, отъ двѣ хиляди години насамъ, Христосъ управлява свѣта. Мнозина се очудватъ на слѣдния фактъ, казватъ: чудно нѣщо, отъ какъ съмъ тръгналъ въ този пѫть, да служа на Бога, изживѣхъ толкова нещастия, толкова неприятности и злини. Трѣбва да се върна къмъ стария животъ, тукъ не върви. Пари имахъ, изгубихъ ги; кѫща имахъ продадохъ я; дѣца здрави имахъ, сега сѫ болни; жена ми по-напрѣдъ ме почиташе, сега петь пари не дава за мене! Защо става така? Това сѫ навицитѣ на стария господарь. Че много естествено е това! Ако вашата дъщеря излѣзе отъ дома ви, безъ ваше съгласие, ще дадете ли прикята, която сте й приготвили? Обущата, роклята, шапката, които сте й приготвили, ще ги дадети ли? Азъ говоря принципално. Нѣкой пѫть ние казваме: майката е длъжна да дава, това е Христовия законъ. Да, споредъ Христовия законъ така е, но споредъ човѣшкия законъ, майката ще вземе обущата и ще изпѫди дъщерята навънъ боса. Така и дяволътъ: като речешъ да служишъ на Бога, той си иска, паритѣ, които му дължишъ. Тои казва: тѣ сѫ мои, дай ги тукъ, въ моята каса. Тия дрешки, обуща, дай ги на менъ и ти излѣзъ навънъ голъ, тъй както си. Не е ли това естествено? Вие се чудите, но дяволътъ съ празо казва: тия нѣща сѫ мои. Нѣкои искатъ да отидатъ при Бога съ паритѣ на дявола, съ дрехитѣ на дявола, съ обущата надявола. Азъ ви казвамъ: Господъ не иска такива разбойници. Туй е фактъ! Сега вече, за новия животъ трѣбва да има други методи, и затуй е внесена смъртьта. Смъртьта седи между дявола и Господа. Тя примирява нѣщата. Дяволътъ отива при смъртьта и й казва: еди-кой си заминава за онзи свѣтъ. Като отидешъ при него вземи му всичкото, което е взелъ отъ този свѣтъ. Тя казва: не бой се, всѣки, който дойде до мене, всичко му снемамъ. Господъ сѫщо отива при нея и й казва: Азъ искамъ синъ ми и дъщеря ми да се върнатъ чисти при менъ, да не оставишъ никакъвъ грѣхъ въ тѣхъ. — Добрѣ, азъ ще ги очистя напълно. Тъй щого, едното лице на смъртьта е обърнато къмъ дявола, а другото — къмъ Бога. Ето защо, ако погледнете смъртьта отъ страната, дѣто е дяволътъ, тя е страшна, но ако погледнете на смъртьта отъ страната, дѣто е Богъ — тя е красива. Тази страна на смъртьта носи чистота, затова Господъ придружава това лице на смъртьта. Кои сѫ старитѣ навици на дявола? Единъ отъ старитѣ навици на дявола е докачението. Когато е билъ въ небето, той се докачилъ за много малка работа, и отъ тамъ сѫ го изпѫдили. Така и всичкитѣ ученици въ школата се докачатъ все отъ малки нѣща. Нѣкой дошълъ и не поздравилъ нѣкого. Какъ тъй да не му обърнатъ внимание? Питамъ сега: ако ние разсѫждаваме съ онзи здравъ разумъ, кое е онова, което повдига ученика въ очитѣ на учителя? Нали неговитѣ способности? Когато единъ ученикъ влѣзе въ класъ, може никои да не му обърне вниманието, но когато започне да рѣшава всичкитѣ задачи най-хубаво, когато започне да отговаря тамъ гдѣто никой не може да отговори, учительтъ ще обърне внимание на него, а послѣ и ученицитѣ ще му обърнатъ внимание. Слѣдователно, не важи какъ влиза ученика и какъ го посрещатъ, но какъ се учи и какъ проявява своята воля. Сѫщиятъ законъ е и по отношение васъ. И вие влизате въ свѣта, и свѣтътъ не ви обръща внимание. За да ви обърне внимание, вие трѣбва да бѫдете способни, трѣбва да иматѣ дарби. Нѣкои отъ васъ трѣбва да бѫдетѣ краснорѣчиви, други да имате сила да лѣкувате: трети да бѫдете художници, четвърти — да бѫдете писатели, музикати, пети — да бѫдете архитекти, инжинери, зидари, щести — да бѫдете търговци, но не търговци на лъжата, а търговци на честностьта. Всички трѣбва да развивате всестранна деятелность въ живота. Всички тия професии трѣбва да се осветятъ и да се прилагатъ тъй, както ангелитѣ ги прилагатъ. Когато свѣтътъ се е построилъ, всичкитѣ по-напреднали братя на човѣчеството сѫ имали вече мѣсто, кѫдѣ да проявяватъ своитѣ дарби. Не е въпросътъ, какво е вашето положение днесъ. Сегашното ви положение е положение на обществото, а за васъ е важно положението, когато вие излѣзете отъ затвора. Човѣкъ е въ затворъ до тогава, докато има известни недѫзи въ себе си. Когато се освободите отъ всичкитѣ свои недѫзи и добиете ония велики добродѣгели, които сѫ били първоначално вложени въ вашитѣ души, въ вашитѣ духове, вие ще бѫдете свободни отъ законитѣ на свѣта, отъ законшѣ на смъртьта. Това, което човѣкъ ще придобие въ бѫдаще, ние наричаме „ново състояние“, състояние на новъ животъ. Всичкитѣ окултни школи, съ многобройните си клонове, както и Божествената школа, иматъ за цѣль да въведатъ ученицитѣ въ това ново състояние. Разбира се, не е лесна работа да влѣзе човѣкъ въ новия живогь. Падането е било трудно, но и възлизането е трудно. Колкото е голѣма силата, която е тласнала човѣка къмъ земята, толкова голѣма е силата, която може да тласне човѣка къмъ Бога. Низходящата и възходящата сили сѫ равни една на друга. И слизането, и качването е въ Бога. И падането и ставането е въ Бога. И едното, и другото сѫ отъ Бога. Всички ония хора, които не сѫ искали да слизатъ по правия пѫть, сѫ паднали: и всички ония, които не сѫ искали да възлизатъ нагорѣ по правия пѫть, сѫ криволичили много. Не се спъвайте въ кривитѣ си възгледи, които сѫ внесени въ вась по закона на наслѣдственостьта, или по закона на прѣраждането, или въ врѣмето на странствуването на човѣшката душа. Сега, за насъ е важно да прѣвъзмогнемъ лошитѣ навици. Запримѣръ, между васъ сѫществува навикътъ, че двама души не могатъ да се търпятъ. Че не могатъ да се търпять, това не е грѣхъ, не е и нѣкакво прѣстѫпление. Защо не могатъ да се търпять? — Допуснете, че вие влизате въ една много тѣсна стая само съ едно легло и то за единъ човѣкъ. Идва вторъ човѣкъ, и тъй иска да легне, но нѣма мѣсто. Тогава той лѣга отгорѣ надъ първия. Какъ мислите, онзи, който е отдолу, ще бѫде ли разположенъ? — Нѣма да бѫде разположенъ. Напротивь, той нѣма да може да го търпи и много естествено е, че ще му каже: махни се! Вториятъ ще бѫде малко по-разположенъ и ще му каже: ако ме обичашъ, моля ти се, остави ме да полежа отгорѣ ти! Това, че тѣ не могатъ да се търпятъ, се дължи на едно съвпадение, че и двамата искатъ да използуватъ единъ естественъ навикъ въ едно и сѫщо врѣме. Този споръ може да се избегне, каго си раздѣлятъ и двамата леглото по слѣдния начинъ. Единиятъ ще каже: азъ ще спя три часа. Слѣдъ това азъ ще стана, а ти ще легнешъ. Нѣма защо да лежимъ единъ отгорѣ, другъ отдолу. Въ това врѣме, когато азъ спя, ти ще бѫдешъ дежуренъ. Послѣ ти ще спишъ, азъ ще дежуря. Силнитѣ хора, хората, които спорятъ въ свѣта, това сѫ хората на едното легло. Спорътъ се отнася до въпроса, кой върху кого да лежи. Единиятъ казва: този човѣкъ не се подчинява. Той отговаря: какъ да се подчиня? Да се оставя да тегнешъ отгорѣ ми? Това подчинение ли е? Товае, което често се случававъ в живота. Затова, онзи, когото не обичаме, ние считаме за котцузъ човѣкъ и не можемъ да го търпимъ. Причината за всичко това е много проста: и двамата иматъ единъ естественъ навикъ, който искатъ да използуватъ въ едно и сѫщо врѣме — нищо повече. Запримѣръ, ако срещна двама души, които сѫ чрѣзмѣрно горди, и поздравя единия най-напрѣдъ, а послѣ другия, то този, когото поздравя послѣденъ ще се докачи. Тогава, ако съмъ уменъ, ето какъ ще разрѣша тази задача. Щомъ и двамата сѫ горди, ще почакамъ да излѣзе най-напрѣдъ единиягъ, и като го срещна, ще го поздравя. Слѣдъ 15 минути ще излѣзе вториятъ — и него ще поздравя. Той нѣма да знае, че съмъ поздравилъ другаря му първо, а послѣ него. Всѣки ще мисли че пръвъ съмъ го поздравилъ. Види ли ми че поздравя другаря му по-рано, той ще каже: значи менъ ме мислишъ за опашка. Има много противорѣчия въ свѣта, които ние нѣма да оправимъ. Тия нѣща не сѫ само отвънъ, но това сѫ противорѣчия които сѫществуватъ въ нашата плъть. Нѣкой пѫть ние се боримъ съ себе си. Това е най-голѣмого зло. Човѣкь никога не трѣова да се бори съ себе си, защото, ако се бори съ себе си, ще се унищожи. Побѣдишъ ли себе си, ти ще се заличишъ. Единственото естествено нѣщо е да познаваме себе си. Да познаваме себе си, значи да познаемъ доброто, което е вложено въ нась, и да знаемъ какъ да го развиваме. Човькъ трѣбва да познава себе си, но не и да се бори съ себе си. Тази мисъль трѣбва да се изхвърли отъ ума ви. Боришъ ли се съ себе си, дяволътъ е влѣзълъ въ тебе — нищо повече, Започнешъ ли да познавашъ себе си. Богъ започва да живѣе въ тебе, и ти започвашъ да познавашъ Бога, Много нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факга, че човѣкъ се бори съ себе си. Познаешъ ли себе си, ще знаешъ какъ да постѫпвашъ. Борбата е навикъ. Сега, да кажемъ, че трѣбва да се боримъ и сме, поставили борбата като принципъ въ живота си. Всички хора днесъ се борятъ: и на лѣво, и на дѣсно все се борятъ. Питамъ: ако борбата разрѣшаваше въпроситѣ, гдѣ сѫ резултатитѣ на тази борба? — Нѣма почти никакви резултати. Тази борба прѣдставлява само едно упражнение за уякчаване на силитѣ. Да воювашъ съ себе си, това е най-голѣмата глупость, която човѣкъ може да извърши. Ние не трѣбва да воюваме. Защото, ако воюваме, какъ ще обяснимъ стиха отъ Писанието, който казва: „Богъ е, който дѣйствува въ васъ“. Туй, което мислишъ, което вършишъ, това е Богъ. Тогава съ кого ще се боримъ: съ кого ще воюваме? Разберемъ ли това нѣщо, този навикъ „да се боримъ“, трѣбва да го избѣгваме и къмъ външнитѣ. Не трѣбва да се боришъ нито съ себе си, нито съ своитѣ близки. По сѫщия законъ трѣбва да се стремимъ да познаемъ и тѣхъ. Има моменти, когато единъ братъ, или една сестра сѫ тѫжни, скръбни въ душата си и се нуждаятъ отъ една малка услуга. Това е въ реда на нѣшата. Такава нужда отъ услуга всѣкога ще се яви, не сме ние всесилни. Даже Богъ, Който е всесиленъ въ Своето величие, който нѣма нужда отъ нищо, радва се когато ние направимъ едно добро. Какво печели той отъ това? — Нищо не е спечелилъ, но Той се радва, че вие сте изпълнили, че вие се разбрали едно Негово свещено желание. Радва се, че вие сте възприели и реализирали една ваша свещена мисъль, която е чакала хиляди години реда си. Богъ се весели, а щомъ се весели Той, ние се радваме, че ще имаме възможность да изпъдимъ отъ себе си лошитѣ навици. Човѣкъ трѣбва да познава себе си! И тъй нѣма да се борите съ себе си, но ще познавате себе си. Ако ви сполети нѣкакво нещастие въ свѣта, то е отъ дявола. Астролозитѣ отдаватъ нещастията въ свѣта все на Сатурна, на падналия Богъ. Дяволътъ не обича да види човѣка щастливъ, той иска всички да бѫдатъ нещастни като него. За това умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде на щрекъ. Дяволътъ има прѣстолъ на земята, има агенти, които слѣдятъ всичко. Мислше ли, че той не знае за туй събрание, което става сега тукъ? Той знае всичко Въ България той си има много агенти, понеже царството на свѣта е негово. Всичкитѣ хора които управляватъ свѣта, които служатъ на свѣта, сѫ все негови слуги. Той не иска нѣкои да знае смисъла и прѣдназначението на това негово царство. Пъкъ ние му казваме ти се разправяй съ свѣта, ние имане въ твоето царство нѣмаме, нѣма защо да се разправяшъ съ насъ. Ти не си взелъ твоето царство отъ насъ: Ако Богъ те остави на власть, ние нѣмаме нищо противъ, но когато Той те снеме, ние нѣма да те подържаме Дойде дяволътъ и те пита ако Господъ ме свали отъ власть, ще гласувашъ ли заради мене? — Нѣма да гласувамъ. Тамъ е туй дълбокото разбиране на живота. Не мислете че вие може да избегнете отъ тия по-висши интелигентни сили, наречени „адепти на злото на тъмнитѣ сили“. Тѣхната мисъль е насочена да действува разрушително, да вселява сѫблазънь, съмнѣние. Има Братя, като носятъ миръ, радость, съзнание. Тъй че въ свѣта сѫществува голѣма борба между тия двѣ сили, т. е. борба между свѣтлината и тъмнината. Сега ние ще излѣземъ за пръвъ пѫть на 9 (22) мартъ сутриньта, да госрещнемъ първия лѫчъ на слънцето всичкитѣ ученици да бѫдатъ на своето мѣсто, дъждъ, каль, каквото и да е врѣмето, всички, безъ изключение, ще излѣземъ. Не казвамѣ, че само при хубаво врѣме. Хубаво, лошо, каквото и да е врѣмето, ние ще хванемъ първия лѫчъ, ще се качимъ надъ облацитѣ отгорѣ, Вие може ли да прѣдскажете, какво ще бяде врѣмето въ сѫбота? Какъ прѣдчувствувате? — (Хубаво). Не ви питамъ, какво искате да бѫде, но какво чувствувате? Туй, което чувствувате, то е вѣрно. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 22-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 19. III. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Безъ съмнѣние, безъ подозрѣние, безъ докачение. Т. м. (Мълчание и размишление 1/2 ч.) Съмнѣние, подозрѣние и докачение, това сѫ три важни положения, които спъватъ ученика. Затова първиятъ законъ е: никакво съмнѣние, никакво подозрѣние и никакво докачение къмъ вѫтрѣшното начало, което те рѫководи. И каквито да бѫдатъ външнитѣ условия въ живота ти, знайте, че Богъ нито се измѣня, нито се промѣня. Да прѣдпочетешъ всичко: да те биятъ, да бѫдешъ гоненъ, но да останешъ вѣренъ на Бога — това е величието на човѣка! Човѣкъ, който не може да умре за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина — не е характеренъ човѣкъ. Азъ едно зная: не само вие, но и цѣлиятъ свѣтъ да дойде, не може да ме накара да се съмнѣвамъ въ себе си. Всички хора да дойдатъ, не могатъ ме накара да подозра себе си. Никой не е въ състояние да ме застави да се докача. Въ менъ докачение нѣма, защото азъ зная, че Богъ нито се промѣня, нито се измѣня, Той е вѣченъ. Защо ще се съмнѣвашъ въ Бога? Ако не можешъ да глътнешъ единъ горчивъ хапъ въ живота, ти не си ученикъ. Вие имате невидими неприятели. Ако не внимавате, тѣ могатъ да изсмучатъ всички сокове на живота ви, и да останете мъртви кости. Ако внимавате, ще бѫдете насадени на лозата. Вѣчното начало е невидимо, безгранично, не може да Му турите никакъвъ образъ. Отъ Бога нѣма да се докачате. Отъ васъ се изисква една вѫтрѣшна просвѣта, която да ви служи като основа въ живота. За да може Божествениятъ Духъ да работи въ васъ, не трѣбва да се съмнѣвате, нито да се подозирате, нито да се докачате. При това положение, духовниятъ свѣтъ ще ви говори на единъ разбранъ езикъ. Сега, като мълчахте, нѣкои се питаха: какво да мислимъ? — Ще прекарате въ ума си, доброто и лошото въ васъ. Ще разгледате, какъ сте приложили търпението, милосърдието, смирението, кротостьта, въздържанието. Любовьта и Истината. Ще се помолите на Бога, да дойде Божествениятъ Духъ въ вась като свѣтлина да ви помогне, да приложите всичко това постепенно. Безъ тази Божествена благодать, много трудно ще се борите въ свѣта. Вие мислите, че Истината може да я намѣрите на земята. Не, Истината е жителка на небето. Единственото нѣщо, което Богъ обича въ насъ, е Истината. Господъ ще постѫпи съ васъ тъй, както е постѫпилъ едно врѣме спрѣмо пророцитѣ — сѫщата опитность ще имате и вие, сѫщото благословение ще имате и вие. Духътъ, който работи, е сѫщиятъ и прѣди Христа, и слѣдъ Христа. За Божественото въ душата си трѣбва да имаме единъ свещенъ трепетъ. Всѣка дума, излѣзла отъ Божествената уста, който и да ни я донесе е цѣнна за насъ. Скѫпоцѣнниятъ камъкъ който и да го донесе, има своята цѣнностъ. Сѫщо е по отношение Божественитѣ думи. Само по този начинъ може да се установи между насъ хармония. Ние имаме да се боримъ още съ доста сериозни мѫчнотии, съ голѣмо неразбирателство. Въ даденъ моментъ се иска голѣма мѫдрость, за да знаемъ какъ да постѫпваме. За въ бѫдаще, вички трѣбва да да постъпваме по Бога, и ще бѫдемъ силни. Ако Богъ е съ насъ, ще бѫдемъ силни. Втория пѫтъ ще гледаме да направимъ мълчанието по-пълно. Ще се молите да се изцѣрите отъ физическитѣ си недѫзи. Би трѣбвало всички ние да бѫдемъ здрави. Тѣзи болести не ни прѣпорѫчватъ много. Прѣдъ Бога скрито - покрито нѣма, лицеприятие нѣма. И тъй, никакво съмнѣние, никакво подозрѣние и никакво докачение! Сполучите ли въ това, ще дойде онази свѣтлина, която очаквате. Човѣкъ, който не е спокоенъ, който се дразни и е недоволенъ отъ себе си, не е силенъ. Силниятъ човѣкъ не се дразни, слабиятъ се дразни. Опитътъ показва, дали трѣбва да се съмнѣвамъ, или не. Докачението е единъ опасенъ недѫгъ. Дълго врѣме ще трѣбва да се борите съ него. Стремежитѣ на човѣка сѫ безконечни: човѣшкиятъ духъ може да го задоволи само вѣчностьта. Тукъ на земята човѣкъ не може да се задоволи. Щомъ кажешъ да направишъ нѣщо, не подозирай себе си, дали може да го направишъ, или не. Кажи и го направи! Послѣ, не се съмнѣвай, че нѣмашъ толкова сили! Безъ подозрѣние, безъ съмнѣние, безъ докачение! Работите ли така, Божието благословение ще дойде. Въ този законъ нѣма изключение. Всичкитѣ велики хора въ свѣта сѫ се отличавали съ това. Въ характера на Христа имаше самообладание. Той имаше власть, но когато го биха, не се защищаваше. Той знаеше, че е отъ високо произхождение, но при все това, не се защити. Христосъ не се съмнѣваше въ работата, която имаше да върши. Той прѣнесе всичко съ търпѣние. Вие не може да бѫдете по-търпеливи отъ Христа. Когато дойде плѣсницата на вашата карма, на сѫдбата ви, ще трѣбва да издържите безъ колебание, безъ страхъ. Ще застанете срѣщу нея безъ страхъ, безъ съмнѣние и безъ отчаяние. Само хората безъ честолюбие, безъ гордость се отчайватъ. Когато човѣкъ изгуби своята гордость, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордость. И като ви биятъ, пакъ ще стоите горди. Човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ като вѣчната скала, о която морскитѣ вълни се разбиватъ. Гордъ, това значи да се не поколебаешъ, да се не подкупвашъ отъ никаква съблазънь: да останешъ вѣренъ на Бога въ любовьта си, вѣренъ къмъ Истината. Човѣкъ, който не може да умрѣ за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина, не знамъ кѫдѣ седи неговото величие. Който издържи смѣло всички изпитания неговитѣ по-голѣми братя го поздравляватъ и му казватъ: „Не бой се, ние ще прѣвърнемъ тия плѣсници на благословение. Тѣ сѫ само по лицето ти, твоята душа не е засегната. Божественитѣ плѣсници сѫ хубави! Ако Господъ нѣкога ни прати своето благословение, да не Го подозираме. Най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да изтърпимъ всички изпитания. безъ докачение. Тѣзи нѣща не сѫ за дѣца, а сѫ за възрастни хора, за хора които разсѫждаватъ. Азъ говоря лично за всѣкиго едного отъ васъ. Азъ ви виждамъ като горящи свѣщи. Виждамъ кой колко свѣти. Животътъ не е играчка, не трѣбва да се самозаблуждаваме. Ние сме прѣдъ лицѣто на Бога, Който е съвършенъ и желае и нашето усъвършенствуване, желае да разбираме Неговитѣ закони. Когато азъ говоря, имамъ прѣдъ видъ всички ви. Всѣка Истина може да я провѣрите, азъ не я измислямъ отъ себе си. Приложете я, вие ще се ползувате отъ нея. И който да ви донесе Истината, вие трѣбва да използувате. Истината, като фактъ, отъ когото и да е дошла, винаги има една и сѫща стойность. Когато дойдете въ съприкосновение съ самия източникъ на нѣщата, то е другъ въпросъ. Знайте, че изворътъ самъ нѣма да дойде при васъ, вие трѣбва да отидете при него. Господъ нѣма да дойде при васъ. Въ васъ трѣбва да има разположение вие да отидете при Него. Щомъ рѣшите вие да отидете при Бога, това показва, че Божественото изтича отъ васъ. Тогава и въ Бога ще се породи желание да дойде при васъ — ще изпрати Духа си. Като ученици, въ всички ви трѣбва да има морална стабилность, устойчивость. Безъ тази морална стабилность, колкото познания и да имате, ще ги изгубите. Разбойникѫтъ въ свѣта, който иска да обира хората, е дяволътъ. Ако си силенъ, ще го разтърсишъ: ти ще имашъсила, само ако имашъ морална стабилность. Ще хванешъ дявола, ще го раздрусашъ хубаво и ще кажешъ: азъ съмъ, който побѣждавамъ. Това въ окултната, въ Божествената наука наричатъ самообладание, благородство на Духа. Азъ ви зная слабоститѣ и ако искахъ да ви привлека за себе си, щѣхъ да ви угаждамъ. Азъ, обаче, ви казвамъ недъзитѣ, за да ги изпразите. Ако учительтъ не покаже грѣшкитѣ недъзитѣ на ученика си, защо е учитель? Да се изправятъ погрѣшкитѣ, това е една задача на живота. Ще прѣмините прѣзъ редъ изпитания, ще дойдете най-послѣ до Божественото око ще ви се даде една задача, и ако я разрѣшите, ще влѣзете въ Царството Божие. Кога? — за ученика остаряване нѣма. Въ вѣчния животъ има вѣчно подмладяване. На земята може да работите, каквото ви се даде. Отъ никаква работа човѣкъ не трѣбва да се срамува. Всѣки день, каквото и да намѣрите, нѣкоя малка работа, направете я. Нѣкой търси специална работа, за светии само. Не, каквато работа и да ти се даде свърши я, не избирай работата. Каквато работа и да е, тя ще се облагороди отъ тебе. Не трѣбва да се срамуваме отъ работата, която Богъ ни е далъ. Щомъ една работа ни е опрѣдѣлена отъ невидимия свѣтъ, бѫди благодаренъ отъ нея. Започни, и ще я свършишъ. Кой каквато работа върши — да се радва. То е важно. Богъ има за васъ разни длъжности. Каквото ви попадне на рѫцѣтѣ, извършете го безъ роптание, безъ съмнѣние, безъ подозрѣние, безъ докачение. На мѣстото на съмнѣнието турете надеждата: на мѣстото на подозрѣнието турете вѣрата: на мѣстото на докачението турете любовьта. И кажете тогава на първитѣ трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нѣмаме мѣсто за васъ, намѣрете си другадѣ мѣсто. Ще уволните подозрѣнието, докачението, съмнѣнието, но приятелски и ще насадите вмѣсто тѣхъ вѣрата, надеждата любовьта, които служатъ безъ пари. Първитѣ искатъ много пари. Съмнѣнието — 10,000 лева, подозрѣнието — 20,000 лева, докачението иска 1,000,000 годишно. Надеждата, вѣрата, любовьта работятъ безъ пари. Тѣ сѫ три закона които трѣбва да работятъ въ васъ Мълчанието, което ви давамъ е само една промѣна, една малка почивка. Другъ пѫтъ ще искамъ отъ васъ едно събрание тихо, безъ никаква кашлица. Искамъ да се дисциплинирате. Да седишъ 1/2 или 1 часъ въ мълчание, това е благодатно срѣдство. Всички да забравятъ мъчнотиитѣ си поне за 1/2 ч., това е Божие благословение. Т. м. * 21-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 12. III. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двѣтѣ граници Т. м. Въ характера на ученика се забѣлѣзватъ два психологически дефекта: единиятъ произлиза отъ прѣувеличаване или надцѣняване на нѣщата, а другиятъ — отъ намаляване или подцѣняване на нѣщата. Въ първия случай ученикътъ мяза на онзи ученъ естественикъ, който наблюдава подъ микроскопъ извѣстни микроби или клѣтки отъ нѣкое растение и ги вижда силно увеличени. Въ втория случай ученикътъ мяза на онзи астрономъ наблюдатель, който съ своя телескопъ проучва грамаднитѣ звѣзди и планети, но ги вижда въ намаленъ видъ отъ естествената имъ голѣмина. Обаче, както естественикътъ, така и астрономътъ, за да разполагатъ съ вѣрни научни данни, трѣбва да знаятъ, колко пѫти микроскопътъ увели чава и колко пѫти извѣстна звѣзда, гледана прѣзъ телескопа е по-малка отъ нормалната си величина. По сѫщия начинъ ученикътъ трѣбва да има точна, правилна прѣцѣнка за нѣщата. Когато той се произнася върху извѣстно свое качество или дѣйствие, както и за извѣстни качества или дѣйствия у другитѣ, трѣбва да има правиленъ погледъ, нито да прѣувеличава нито да намалява, защото, колкото въ единия случай ще изпадне въ грѣшка, толкова и въ другия случай. Той трѣбва да прѣцѣнява нѣщата тъй, както сѫ. Трѣбва да бѫде тъй точенъ, както е точенъ математикътъ при рѣшаване на задачитѣ си. Всѣка прибавена или отнета единица или най-малка часть отъ единицата, не дава правилни изводи, и задачата на този математикъ не може да се счита че е вѣрно рѣшена. За да дойде ученикътъ до едно правилно разглеждане на нѣщата и да прѣцѣнява всичко точно, той трѣбва да се вглежда въ отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучава и най-малкитѣ прояви въ живота и по такъвъ начинъ постепенно да се приближава къмъ разрѣшението на малкитѣ и голѣмитѣ задачи, които ежеминутно изникватъ въ живота. Може да ми възразите: какво ще ни ползувать тия нѣща — Тѣ ще ви дадатъ истински знания. Азъ наричамъ истински знания тия, които почиватъ на едно вѫтрѣшно разбиране и които иматъ приложение въ живота. Това сѫ знания, които почиватъ на една дълбока опитность. Животътъ е училище, въ което придобивашъ знания, прилагашъ тия знания и жънешъ тѣхнитѣ плодове. Той е опитното училище на живата, разумна природа. Нѣкои ще кажатъ: еди-кой си човѣкъ знае много нѣща, той е много образованъ, свършилъ е нѣколко факултета. Какво отъ това? Азъ не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие отъ паметьта на учения, както морскитѣ вълни изтриватъ написаното на пѣсъка. Азъ говоря за онова вѫтрѣшно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможноститѣ, които живата природа е вложила въ тебе — това е една отъ важнитѣ задачи въ развитието на ученика. Да изучавашъ живота въ неговия вѫтрѣшенъ смисълъ, да придобивашъ знания и да дойдешъ до самопознанието, това трѣбва да бѫде стремежътъ на ученика. Ученикътъ ще намѣри всичко това скрито въ живата природа. Природата постоянно ни говори. Всѣки моментъ всѣки часъ, всѣки день тя смѣня своитѣ картини, промѣня гамитѣ въ своитѣ пѣсни, и въ туй велико разнообразие тя открива тайнитѣ на Битието за оня, който знае да чете отъ нейната книга. Вие трѣбва да изучавате езика на прйродйта, защото въ този езикъ ще намѣрите скрити онѣзи велики закони, които трѣбва да прилагате и въ своя животъ. Мнозина запитватъ: какво прѣдставляватъ страданията? Защо съврѣменното човѣчество страда тъй много? Казвамъ: страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ ретортитѣ на живата природа, въ които се поставятъ хората, за да се очистятъ отъ извѣстни свои грѣшки, заблуждения и нечистотии на миналото. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички утайки, отъ всички излишеци въ своя организъмъ. Когато едно дѣте излѣзе на улицата да играе и падне въ нѣкоя локва и се окаля, какво прави майка му, слѣдъ като се върне дѣтето дома си? Нали взима едно корито съ топла вода, сапунъ и започва да кѫпе това дѣте? То плаче, недоволно е, сърди се, но майка му не обръща внимание на неговитѣ сълзи. Тя го измива добрѣ, прѣоблича и оставя го въ стаята на топло, не го пуща вънъ на улицата да играе — лишава го врѣменно отъ прѣдишната му свобода. Не прави ли сѫщото нѣщо и природата съ насъ? Сѫщото прави. Тя е нашата обща майка, която като види нѣкое отъ своитѣ дѣца изцапано, окаляно, нечисто, туря го въ една отъ своитѣ реторти, подлага го на огънь и слѣди, кога ще трѣбва да прѣкрати този процесъ. Ти плачешъ вѫтрѣ, викашъ, но тя си знае работата, Като те извади отъ ретортата и намѣри, че си чистъ, оставя те на спокойствие, но ако нѣмашъ необходимата чистота, ще те тури въ втора, трета и редъ още реторти, докато придобиете необходимата чистота, чрѣзъ която ще разбирате правилно Божиитѣ закони и повеления. Слѣдъ като човѣкъ прѣмине прѣзъ всички реторти нуждни за неговото очистване, той ще се освободи отъ онзи тежъкъ камъкъ, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича „новораждане или възкресение на човѣшката душа“. Изобщо, природата съ своитѣ мѣстности — планини и долини — указва извѣстно влияние върху характера на хората. И наистина, забѣлѣзано е, че хора, които живѣятъ на по-високи мѣста, иматъ по-благородни и възвишени стремежи. У тѣхъ се забѣлѣзва единъ по-високъ полетъ на духа, по-голѣмъ стремежъ къмъ търсене на Истината — тѣ сѫ хора повече идеалисти. Тия пъкъ, които живѣятъ по долинитѣ сѫ хора повече материалисти, хора на живота, на удоволствията. Тѣ сѫ по-здраво свързани съ материята. Освѣнъ това дали нѣкои хора живѣятъ по южнитѣ, а други по сѣвернитѣ склонове на нѣкоя планина, това сѫщо тъй указва влияние върху характера на хората. Всичко това какво показва? — Че природата е жива, разумна. Затова, проучавайте нейния езикъ, проучавайте въздѣйствието, което указва тя върху характера на хората и използувайте нейнитѣ методи за вашето самовъзпитание за вашето развитие, като ученици. Вижте какь ученитѣ хора изучаватъ природата и попзувайте се отъ тѣхнитѣ методи, отъ тѣхнитѣ придобивки. Природата, въ своята необятность, въ своето голѣмо разнообразие и голѣмо множество на явления е неподатлива на едно щателно и дълбоко проучаване само отвънъ, затова ученитѣ хора я вмъкватъ постепенно и бавно, явление следъ явление, въ тѣхнитѣ малки скромни научни кабинети. Нѣкѫдѣ нѣкой химикъ въ своята малка лабаратория изучава извѣстно химическо явление, такова, което въ природата става. Нагажда условия, обстановка за това явление, каквито въ природата сжшествуватъ и го проучава. Другадѣ нѣкой физикъ въ своя малъкъ физически кабинетъ прави нѣкакви опити, изслѣдва нѣкое физическо явление, проучава го, мѫчи се да подражава на природата. На трето нѣкое мѣсто нѣкой техникъ — механикъ мѫчи се да съчетае отъ множество отдѣлни частици, нѣкаква голѣма машина — иска да използува познатитѣ нему закони въ природата, да види тѣхното дѣйствие. И успѣватъ тия учени хора, постоянствуватъ въ своитѣ изслѣдвания. Така работете и вие, ще видите добритѣ резултати, Въ стремежа си къмъ търсене Истината, никога не мислете, че сами можете да си помогнете въ пѫтя на възлизането нагорѣ. Не си ти самъ, който се подигашъ. Прѣди тебе е имало мгого работници, които сѫ прокопали, изчистили и подготвили пѫтя за твоето развитие, както и за развитието на твоитѣ братя. Вие пъкъ ще работите за бѫдащето поколѣние слѣдъ васъ Осѣяна е стълбата на, възлизането съ усилията труда и работата на нашитѣ предшедственици. Затова, помнете, че множеството е една несбходимость за развитието на човѣшката душа. Съврѣменната наука въ своитѣ изслѣвания ни дава извѣстна свѣтлина върху силата на слънчевитѣ лѫчи, които тѣ упражнѣватъ върху растежа на растенията. Правени сѫ опити, напримѣръ, какво влияние има червениятъ лѫчъ, портокалениятъ, зелениятъ, жълтиятъ, синиятъ, бѣлиятъ и другитѣ цвѣтове върху растенията. Сѫщото нѣщо е и съ човѣшкитѣ желания. И тѣ сѫ отъ разни категории: Всичкитѣ желания на човѣка нѣматъ единъ и сѫщи цвѣтъ. Запримѣръ, когато човѣкъ се възбужда, явява се червениятъ цвѣтъ. Когато хората искатъ да отворятъ война, дигатъ червеното знаме. Когато нѣкоя мома иска да се жени, все червени рокли носи. Черниятъ цвѣтъ, напримѣръ, черната пръсть означава проявяване на най-малката степень на животъ. Когато действува портокалениятъ цвѣтъ, хората обичатъ да изпѫкватъ, индивидуализиратъ се. И у животнитѣ е сѫщото. Щомъ дойде портокалениятъ цвѣтъ, кучето си дигне опашката и те отминава. Сплашишъ ли го, то си свива опашката. Щомъ дойде зелениятъ цвѣтъ хората ставатъ материалисти. И у животнитѣ е сѫщото. Птичката, напримѣръ, си прави леговище, полочка, гнѣздо. Хората пъкъ мислять за кѫщи, за ниви, за пари, като че свѣтътъ се състои само отъ тѣзи нѣща. Злото не е въ това, че се пораждатъ такива желания, но щомъ материалниятъ животъ вземе надмощие надъ духовния, явява се злото въ свѣта. Изобщо всички цвѣтове трѣбва да си хармониратъ помежду си. Всѣки цвѣтъ си има опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлено въздѣйствие върху природата и човѣка. Напримѣръ, кога може да се даде прѣдимство на зеления цвѣтъ? До тогава, до като той подкрѣпя твоитѣ корени, до като дава стабилность на твоя животъ, до като те успокоява, той е на мѣстото си. Но щомъ се натрупа повече, отколкото трѣбва, заражда се злото. Щомъ дойде жълтиятъ цвѣтъ, той указва влияние върху развитието на човѣшкия умъ, и човѣкъ започва да разсъждава повече, да търси причинитѣ на явленията. До тогава този цвѣтъ е на мѣстото си. Но ако този цвѣтъ изпъди другитѣ цвѣтове съвсѣмъ и вземе надмощие надъ тѣхъ, той влияе злѣ. Щомъ дойдемъ до синия цвѣтъ, той събужда у човѣка по-благородни чувства, стремежъ къмъ Истината. Но ако този цвѣтъ се набере повече и изключи другитѣ цвѣтове, такъвъ човѣкъ става фанатикъ и умътъ му се спъва. Най-послѣ всички цвѣтове трѣбва да се съединятъ въ едно, за да образуватъ свѣтлината. Всички цвѣтове трѣбва да се слѣятъ въ свѣтлината. Така и човѣкъ трѣбва да стане свѣтълъ. Човѣкъ става свѣтълъ само тогава, когато се хармонизиратъ въ него всички цвѣтове. Свѣтлината е изразъ на всички стремежи на човѣшката душа, понеже въ свѣтлината ние виждаме степенитѣ на живота, който се проявява, или интелегентностьта на всички свѣтове. Всѣки човѣкъ споредъ своето естество, възприема и изпраща по единъ лѫчъ на живота. Напримѣръ, всички по-висши сѫщества знаятъ, какво изпращатъ чрѣзъ червения, чрѣзъ бѣлиятъ цвѣть и т. н. Бѣлиятъ цвѣтъ е повече пасивенъ, отколкото активенъ. Той действува умиротворяващо. Ти да гледашъ свѣтлината, колкото искашъ, но ако не можешъ да я възприемешъ отвѫтрѣ, а само отвънъ, ти ставашъ само буенъ и нищо повече. Но ако възприемешъ свѣтлината, отвѫтрѣ, ти можешъ да станешъ интелегентенъ, да живѣешъ разумно. Когато свѣтлината дѣйствува отвънъ, събужда само врѣмени, обикновени прояви, а когато дѣйствува отвѫтрѣ, човѣкъ става активенъ. Та казвамъ: вие сте влѣзли въ тази школа и трѣбва да разбирате истинския животъ, трѣбва да разбирате злото и доброто. Злото и доброто, това сѫ двѣтѣ граници на живота. Като дойдешъ до скрѫбьта, ти си до границата на живота. Ти дойдешъ до скрѫбьта и казвашъ: въ моя животъ има само скърби. Не, ти си дошелъ само до единия брѣгъ на живота. Като дойдешъ до другия брѣгъ, ще намѣришъ радостьта. Но ти ще живѣешъ между радостьта и скръбьта. Трѣбва да прѣкопавашъ брѣговетѣ на радостьта, за да разберешъ, какво нѣщо е скръбьта. Ако прѣкопавашъ брѣговетѣ на скръбьта, ще разберешъ, какво нѣшо е радостьта. Ще живѣете между единия и другия брѣгъ. Ако живѣете между двата брѣга все ще изкъртите по малко отъ тѣхь. Тъй щото, ако искате да живѣете въ живота, трѣбва да бѫдете между брѣговетѣ му. Щомъ искате да знаете, какво нѣщо е скръбьта, ще знаете, че сте до единия брѣгъ на живота и трѣбва да се върнете назадъ. Дойдете ли до радостьта, и тамъ ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисъльта си, ще ви дамъ единъ примѣръ. Ако азъ ямъ и пия въ кръчмата и се радвамъ затова, не изгубвамъ ли живота си? Днесъ повечето хора умиратъ отъ прѣяждане и пиене, отколкото отъ гладъ. Ще знаете, че радоститѣ и скърбитѣ сѫ двѣтѣ граници на живота. Значи, ние вървимъ между радостьта и скръбьта. Тѣ ни показватъ пѫтя къмъ Бога. Тѣ сѫ успоредни линии отъ които едната се движи отъ лѣво къмъ дѣсно, а другата отъ дѣсно къмъ лѣво. Въ този животъ вие трѣбва да контролирате вашигѣ желания Щомъ станешъ по материалистъ, искашъ да трупашъ повече, отколкото ти трѣбва, ще се спрѣшъ, ще помислишъ, че Божиятъ законъ е крайно взискателенъ. Въ живота си всѣки трѣбва да носи толкова, колкото е необходимо. Тури ли повече, скѫпо ще плати. Не че съзнателно ще го накажатъ, но понеже пѫтьтъ му е дълъгъ, затова ще плати скѫпо. Не е въ многото работене на земята — това трѣбва да знаете! Не е и въ многото тичане, не е и въ многото мислене. Защото не сме само ние, които мислимъ. Нѣкой казва: да си уредя живота. Не си ти, който го уреждашъ. Ти ще мислишъ толкова, колкото ти е дадено, Ти ще уреждашъ живота си толкова, колкото трѣбва. Нима като влѣзете въ единъ унивирситетъ, ще мислете да уреждате програмата на този унивирситетъ? Не, ни най-малко. Нима като влѣзете въ една школа, вие ще уреждате програмата й? Не, вие, ще мислите за врѣмето, кога ще посѣщавате, какъ ще учите и т. н. Туй, което ви е дадено на земята, него ще изпълните, както трѣбва. На всички ви е дадена по една програма. По нѣкой пѫть вие седнете и започвате да корегирате тази програма. Какво става обаче? Азъ казвамъ: всички тия, които корегиратъ тази програма, които искатъ нова програма сѫ отишли въ гробищата. На тия хора Господъ казва: „Ти ще слѣзешъ на земята, азъ ще ти дамъ ново тѣло да работишъ, но като се върнешъ, ще дадешъ отчетъ за всичко.“ Ти като слѣзешъ долу започвашъ да ядешъ, да пиешъ и казвашъ: тъй ще направя, иначе ще направя, но нищо не направяшъ и осиромашявашъ напълно. Тогава Господъ казва: „Я повикайте този!“ Като се разправятъ тѣзи работи, нѣкой българинъ казва: то не е башъ така: нека, азъ да се наямъ и напия на този свѣтъ, пъкъ какво отъ това, че като отида на онзи свѣтъ щѣло да има огънь? Нека има, менъ не ме е страхъ отъ огънь, поне толличко ще ми бѫде! Когото съмъ чувалъ да казва така, азъ съмъ му казвалъ: слушай, на онзи свѣтъ нѣма да те горятъ. Ами какво? — Ти като умрешъ, душата ти ще бѫде свързана за тѣлото до тогава, докато научишъ урока си. Ти ще чувашъ всичко, ще виждашъ, какъ месото ти се разкапва парче по парче, какъ го чоплятъ червеитѣ. Казва той: бе, не казвай това нѣщо! Значи, българинътъ не се бои отъ огънь, а се бои за месцето си. Наистина тѣлото ни е едно богатство. Богъ ни го е далъ, за да живѣемъ разумно. И ако живѣемъ по Бога, това тѣло ще се прѣобрази и ще стане духовно. Тогава силитѣ въ него естествена ще се развиватъ. Смисълътъ на тази школа е този, всички да разбератъ вѫтрѣшния смисъль на живота: да разбератъ, че всички хора на земята трѣбва да живѣятъ съгласно Божия законъ. Всѣки трѣбва да прилага живота си разумно, споредъ както е опрѣдѣлено въ неговата програма. Нѣкой отъ васъ може да каже: ама азъ не зная, каква е моята програма, не зная какво да правя. Чудни сте вие! Я попитайте единъ ученикъ отъ първо отдѣление, каква програма има, той знае. Попитайте единъ ученикъ отъ първи класъ, какви прѣдмети изучава, кои учители му лреподаватъ, знае. Ако васъ запитатъ, въ кое училище сте, ще кажете: не знаемъ. Какви прѣдмети ви прѣподаватъ: Ще кажете: не знаемъ. Ще кажете: ние учимъ Божествени работи. Какви сѫ тия Божествени работи? Дѣцата като влѣзатъ въ първо отдѣление, нали най първо се учатъ да събиратъ, а послѣ да изваждатъ? Вие по стария начинъ знаете да събирате и да изваждате, но я ми кажете, знаете ли по новия начинъ да събирате и да изваждате? По Божествения начинъ знаете ли да сьбирате и да изваждате? Сега Господъ ви дава слѣдната задача: двама братя се скарали и се раздѣлили. Какъ ще постѫпите по новия начинъ, за да ги съберете? Нали при събирането всѣкога туряте знака плюсъ, т. е. една хоризонтална и една перпендикулярна черта? Какво показва хоризонталната, линия? — Тя показва почвата, върху която трѣбва да се сѣятъ нѣщата. Перпендикулярната линия показва това, което е израсло отгорѣ надъ почвата. Тѣзи двама братя не се разбиратъ, цѣла рѣка ги дѣли. Сега ти трѣбва да направишъ единъ мостъ, по който тѣ трѣбва да минатъ, защото единиятъ е на брѣга на скръбьта, а другиятъ е на брѣга на радостьта. Тѣзи двама братя сѫ двѣтѣ успоредни линии, и ти за да ги съберешъ, трѣбва да прѣкарашъ едииъ перпендикуляръ между тѣхъ, т. е. да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ученикътъ взима тебешира и написва нѣщо на черната дъска. Ами ти какво ще напишешъ на дъската? Какъ ще съберешъ тия двама братя, които се скарали за имането на баща си? Единиятъ взелъ 20,000 лева, а другиятъ 50,000 лева, затова единиятъ е на брѣга на скръбьта, а другиятъ на брѣга на радостьта Какво ще направишъ? Ще отидешъ да убѣдишъ брата, който е взелъ повече, да върне 50,000 лева на мѣсто. Значи, за да се събератъ хората на едно мѣсто, всѣка неправда между тѣхъ трѣбва да се махне. Неправдата е едно прѣпятствие, което спъва хората да се споразумеятъ. Взимамъ неправдата въ всѣкакво отношение: всѣка лоша мисъль, или всѣко лошо желание, които се загнѣздили въ ума и въ сърцето, трѣбва да се прѣмахнатъ. Само така ще дойде събирането. Дойде ли събирането, ще дойде и изваждането. По другъ начинъ какъ ще можете да събирате или да вадите човѣка? Та сега, на своитѣ ученици, давамъ дѣйствието събиране, първото дѣйствие на аритметиката — събиране по новия начинъ. Ще кажете: ние сме възрастни. А, възрастни сте! Вие сте още дѣца. Когото отъ васъ и да извадя, на черната дъска, все ще се намѣри въ затруднение. Отъ небето изпращатъ разумни ученици, да ви учатъ да събирате. Тѣ ви учатъ, казватъ ви: турете знака, турете черта отдолу и започвайте! Като ви учатъ дълго врѣме, едва започвате да проумѣвате, какво нѣщо е събирането, вие казвате: а, лесно е да се събира. Да, като се научишъ, лесно е. Положителни знания трѣбва за ученицитѣна новото учение. Щомъ се приложи тази нова Божествена наука, и резултатитѣ ще дойдатъ. Ние трѣбва да боравимъ съ нови съединения. Защото градимъ новъ животъ. Ако продължавате да живѣете по стария начинъ, ще имате такива послѣдствия, каквито и до сега Всѣки отъ васъ ще гради, ще гради и всичко най-послѣ ще рухне ще си замине. По новъ начинъ ще гради духовниятъ човѣкъ и само това богатство ще му остане. Казва се въ Писанието: „Събирайте съкровища!“ Кѫдѣ? — Тамъ, дѣто нито молецъ, нито крадецъ влиза“. Не е въпросътъ да бѫдемъ сиромаси, но да бѫдемъ богати по новия начинъ. И всичкото това богатство отъ земята ще се прѣнесе горѣ, ще бѫде заедно съ васъ Вие трѣбва да бѫдете като онзи американецъ, който фалирвалъ 7 пѫги, и като изгубилъ всичкото си богатство казалъ: слава Богу, и за мене остана нѣщо. Какво? — Само онова, което дадохъ на бѣднитѣ. Той ималъ една Библия за 10,000 долари, и нея му продали, но той си казалъ остана ми само това, което дадохъ на сиромаситѣ. Туй, което направимъ за Бога, само то ще ни слѣдва. Това трѣбва да бѫде идеалъ за насъ. Ще кажете: е, то е лесна работа! Всѣки день като станемъ и направимъ едно добро дѣло за Бога, то е оправдано. Не направимъ ли едно добро дѣло, този день е изгубенъ за насъ. Та като ученици, всѣки трѣбва да направи прѣзъ деня по едно добро дѣло за Бога, макаръ и микроскопическо. Като направишъ едно малко добро, да усѣщашъ, че си извършилъ волята Божия, макаръ и въ най-малка степень. Тази е новата насока, въ която трѣбва да турите ума си. Тогава и Духътъ ще действува усилено върху васъ. У васъ трѣбва да стане едно прѣобразование! Като гледамъ лицата ви, виждамъ, че трѣбва да работите още много. Не че лицата ви сѫ лоши, но когато единъ скулпторъ извади единъ камъкъ и започне да го дѣла, той трѣбва много врѣме да го дѣла, докато изкара една хубава статуя. Той ще вземе Божествения чукъ и ще удря. Нѣма да ви изпотроши, но ще работи, докато изкара една хубава статуя. Той трѣбва да изхвърли всички непотрѣбни вещества. Духовния човѣкъ трѣбва да извая своята духовна красота, да остави само онова истинско тѣло, съ което може да живѣе, безъ да го засѣга смъртьта. Това е една отъ великитѣ задачи, която рѣшаватъ, както ученицитѣ на свѣта, така и тия, които слѣдватъ Божествената школа. Тема: за слѣдния пѫть: „Най-кѫсиятъ пѫть между скръбьта и радостьта“. Вие трѣбва да знаете тия кѫси пѫтища, та кой какъ дойде, да имъ кажете: този е най-кѫсиятъ пѫть. Да не считашъ, че като скърбишъ, или като се радвашъ, това е привилегия. Еднаква привилегия е и когато скърбишъ, и когато се радвашъ. Т. м. Миръ! Мирътъ носи Божията радость. * 20-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), държана отъ учителя на 5.III.1924 г. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинско и относително знание. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Най-важниятъ стихъ отъ Ев. на Иоана“. „Многото знание“, казва Соломонъ, създава трѣвоги въ човѣшкото сърце, развива въ човѣка личнитѣ чувства, развива човѣшкия егоизмь, недоволство, създава въ него високо мнѣние за себе си“. Слѣдователно, знанието на земята, можемъ да кажемъ, не е нужно за небето. Сега, искамъ да бѫда обективенъ. Това, че вие знаете да шиете хубави рокли, какво приложение може да има въ небето? Това, че може да пишете много хубаво, какво приложение може да има въ небето? Това, че сте рисувачъ, или че сте поетъ, какво приложение има въ небето? — Въ небето нѣматъ нужда отъ поети, отъ доктори, отъ проповѣдници: тамъ нѣма сѫдии, нѣма стражари, нѣма и министри. За земята тѣ трѣбватъ, но ако всичкото ви врѣме бѫде погълната отъ тия работи, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, ще се намѣрите въ друго едно противорѣчие, много по-лошо, отколкото това на земята. Да кажемъ, честолюбивъ сте, искате да не се излагате прѣдъ свѣта. Какво трѣбва да направите? Който не иска да се излага, ще си има кѫщица, креватъ, това — онова, но щомъ умрѣ, тогава ще дойде мѫчението. Тамъ нѣма да има нищо. като умрешъ, ще те пратятъ тамъ, дѣто не очаквашъ. Тамъ е злото. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: я бѫде, я не. Така е, то е въпросъ на вѣра. Има знания относителни, които сѫ необходими само врѣменно, има и знания истински. Има нѣкои въпроси, които ние зачекваме, но които не сѫ толкова сѫществени. Запримѣръ, тукъ вие може да сте единъ виденъ търговецъ. Въ небето, обаче нѣма търговци. Тамъ продаване платове нѣма. Печатари да печататъ книги нѣма, банки нѣма. Ще кажете: какво има въ небето? Има нѣщо, което хората не сѫ сънували. Павелъ казва, че чулъ и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се изкажатъ. Тѣ сѫ извънъ опитностьта на хората. Това не ви казвамъ, за да ви поощрявамъ, защото вие на земята трѣбва да живѣете земенъ животъ, но тъй да го наредите, че да го съгласувате съ небесния. Въ това се състои изкуството на окултния ученикъ. Такъвъ човѣкъ азъ наричамъ Божественъ. Божествениятъ човѣкъ съгласува земния си животъ съ небесния. Това трѣбва да научиге сега. Нѣкои мислятъ, че много обикновени работи се учатъ тукъ. Питамъ азъ тогава кой да е професоръ, или ученъ, който се занимава съ дълбоката наука, съ дълбокитѣ проблеми на математиката и геометрията, да ми каже, колко милиарда атоми съдържа думата „обичь“. Или нека каже, колко вѫтрѣшни вибрации има тази дума, и какви сѫ тѣ по дължина. Ще ми кажете: що ни трѣбва да учимъ дължината на тѣзи вибрации? Тъй разсѫждавате обикновено, щомъ нѣмате нужда отъ нѣщо. Казвате: не ме интересува какъ е направено. Ще дойде день, когато ще имате нужда, Слѣдователно, това, отъ което сега нѣмате нужда, ще дойде врѣме да имате нужда. Умниятъ човѣкъ е като онзи земледѣлецъ. който приготвя, разорава земята за есеньта, или за пролѣтьта да посѣе. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти, и пакъ ще ви кажа: не виждамъ въ васъ искуството да прѣвръщате вашитѣ мисли. Азъ се чудя на вашитѣ умове, какъ изопачавате думитѣ! И послѣ казвате: и Учительтъ е като насъ. Не, едно ще знаете: азъ не съмъ като васъ. Това да знаете! По нищо не съмъ като васъ. Азъ абсолютно изпълнявамъ волята Божия, обръщамъ внимание на най-малкитѣ прояви въ себе си и мога да трансформирамъ всѣко свое чувство, всѣка своя мисъль моментално. Туй е, което Богъ изисква отъ всинца ни — въ даденъ случай да не реагирашъ противъ волята Му. Въ момента, когато Господъ казва да мълчишъ — да мълчишъ. Когато Господъ казва да говоришъ — да говоришъ. Кагато Господъ казва да почивашъ — да почивашъ. Когато ти каже: работи: — да работишъ. Щомъ започнешъ да философствувашъ съ Него, всичкиятъ свѣтъ ще се обърне съ главата надолу. Нѣкои ще кажатъ: нали трѣбва да се разисква? Яковъ, като се бори съ Господа, какво получи? — Окуцѣ. Тогава Богъ дойде и му каза: „Отъ сега нататъкъ нѣма да се наричашъ Яковъ, а Израилъ.“ Кой си? — пита Яковъ. Нѣма да ти кажа, кой съмъ. Ти имашъ лошо име: ти си човѣкъ, който обичашъ да спъвашъ и да развращавашъ. Отъ сега нататъкъ ти трѣбва да бѫдешъ Израилъ. И Аврамъ има борба съ Бога, но по другъ начинъ: на него Богъ тури още една буква, „а“ на името му и стана Авраамъ. Туй значи, че отъ него се изисква приложение. Казвамъ: ние трѣбва да изискваме нѣщата не само обективно, но трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Формулата: „Нѣма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда,“ трѣбва да я приложимъ всестранно: и въ ума, и въ сърцето, и въ волята си. Да бѫдемъ тъй правдиви, както е Богъ правдивъ! Не приложете ли справедливостьта не можете да приложите и Любовьта. Любовьта е сила, но трѣбва да я регулирате съ нѣщо. Какъ ще я регулирате? Запримѣръ, казваме: трѣбва да обичашъ нѣкого. Какъ? Коя е нормата? Вие хващате рѫката на една ваша приятелка. Колко врѣме трѣбва да й държитѣ рѫката? Майката, като хване своето дѣте, колко врѣме трѣбва да го държи? Това см изяснения само. Природата не е оставила тия нѣща произволно. Тя е опрѣдѣлила, всичко точно. За да се излюпи едно пиле, колко врѣме е необходимо за това? — Три седмици. Всички ония, които се занимаватъ съ ботаника, знаятъ, колко врѣме трѣбва да стои въ почвата сѣмето на всѣко едно растение, за да поникне. Сега има единъ бързъ процесъ за никнене, но има и единъ по-бавенъ процесъ, който е по мекъ. По нѣкой пѫть у васъ се зараждатъ контрасти. Може да дойде единъ силенъ контрастъ, Да кажемъ, нѣкой казва, че Господъ му е говорилъ. Вие може да схванете външната страна на въпроса и да се докачите. Казвате: на менъ Господъ не е говорилъ. Нима, ако азъ влѣза въ вашата кѫща и видя, че свѣщитѣ ви горятъ, ще кажа, че не горятъ? Не, ще кажа, че свѣщитѣ ви горятъ. Но може да направя и слѣдното: влъза въ стаята ви и изгася свѣщитѣ. Вие казвате: горятъ ли свъщитѣ? - Не, не горять. Какъ не горятъ? Влеза отново въ стаята, извадя, кибритя и ги запаля Въ този спучай минавамъ за благороденъ чозѣкъ. Такива работи на единъ ученикъ не се позволяватъ. Отношенията на ученика, трѣбва да бѫдатъ отношения къмъ Бога. Когато говоримъ за „ученици“, подразбираме отношенията ви къмъ Божествения Духъ, който носи всички блага и дарби. Трѣбва да знаете, че този Божественъ Духъ никога нѣма да ви даде едно благо, докато не сте готови. Тъй че, да ви говори Господъ, или да не ви говори, зависи отъ вашата подготовиа. Дарби. Той ги носи, и вие неможете да Го заставите да ви даде нито една, ако не сте готови, Ще Го заставите само тогава, когато изпълните волята Божия. Той е много внимателенъ! Когато бѫдете готови, ще ви даде нужното точно на време. Слѣдователно, ученикътъ има отношение къмъ Духа. Нѣкои отъ васъ казватъ: азъ трѣбва да бѫда рѫководенъ отъ Духа. Не смѣсвайте едно вашо лично отношение съ Духа. Послѣ, не смѣсвайте онзи врѣмененъ импулсь съ това, че Духътъ ви говори Духътъ е най-разумното сѫщество. Онзи ученикъ, който търси виденъ професоръ, намира го. Той е Учительтъ му, Учительтъ говори, той слуша. Това е най-важниятъ моментъ за него. Много учители може да му говорятъ, но този, който може да внесе въ ума му свѣтлина, необходима за неговия животъ, това е Духътъ. Така трѣбва да разбирате. Щомъ дойде Духътъ, не може да има споръ. Когато двама души говорятъ, щомъ дойде този Духъ, когото ние познаваме, то като заговори единиятъ, другиятъ ще седне да слуша. Спорятъ ли двама души, тѣ говорятъ, а не Духътъ. Духътъ когато говори, има взаимна отстѫпка. Не е въ бързането. Когато дойде до Божията работа, дали ще си въ началото, или въ края, все едно е. Тамъ, дѣто е Богъ, е все начало. Дѣто не е Богъ, е все край. Ние може да обърнемъ и опашката да стане глава. Искамъ, забѣлѣжете това нѣщо въ себе си, да бѫдете ученици. Колкото се отнася до другитѣ нѣща, тѣ ще се изправятъ. Нѣма да остане нито една грапавина въ свѣта, която да не се изглади. Тъй казва писанието. Всичкитѣ грапавини, които сѫществуватъ въ този свѣтъ, ще се изгладятъ. То е въпросъ само на врѣме. Нѣщата се проявяватъ въ врѣме. Въ свѣта ще дойдатъ нежелателни работи. Спорове сѫ се явявали, и ще се явяватъ. Не мислете, че само вие сте въ свѣта ученици. Въ свѣта има много школи. Сега бихъ ви запиталъ: отъ гдѣ сѫ се явили тѣзи противорѣчия въ живота? Коя е сѫщинската причина, че хората не могатъ да се спогаждатъ? Нѣкой пише теза, оспорватъ му я, има опоненти, Той трѣбва да я докаже, да обоснове своитѣ твърдения. За въ бѫдеще, ние ще поставимъ нашитѣ теми малко на по-друга почва, На нѣколко души отъ васъ ще дадемъ да разработятъ нѣколко теми. Послѣ ще ги извикаме тукъ да докажатъ своитѣ твърдения, а другитѣ ученици ще оспорватъ. И еднитѣ, и другитѣ ще оспорватъ чисто научно. Да видимъ какъ ще изнесете истината. Запримѣръ какъ ще докажемъ на съврѣменния свѣтъ научно, че Любовьта е необходима, че кръвьта на ония хора, у които Любовьта се проявява, се различава по съставъ отъ кръвьта на ония хора, у които Любовьта не се проявява? Послѣ мускулитѣ на хората, които любятъ, се различаватъ отъ мускулитѣ на ония хора, които не любятъ, по качество и по количество. Не мислете, че Любовьта може сега да се прояви Любовьта се явява като вѫтрѣшенъ процесъ въ всичкитѣ сѫществувания на хората отъ милиони години. Вие сте засегнати отъ нея. Тази Любовь ще ви засегне дотолкова, доколкото може да внесе ония елементи, които сѫ необходими за вашето подигане, Слѣдователно единъ денъ ще дойдемъ до положение, по състава на кръвьта да опрѣдѣляме, до каква степень е достигнала любовьта въ всѣки човѣкъ. Ще вземете една капка кръвь, ще я разгледате подъ микроскопъ и ще знаете, дали даденъ човѣкъ има морални устои, или не. По кръвьта ще се познаете сами. Подъ „мораленъ устой“ разбирамъ основа, върху която, каквато буря и да дойде отъ свѣта, да издържите. Любовь, която не може да издържи буритѣ на живота, е прѣходно състояние, което у всички хора сѫществува. У васъ може да се зароди страхъ: ами ако азъ не мога да издържа? — Любовьта изключава всѣкакъвъ страхъ. Страхътъ придружава само ония хора, които не се учатъ, които не изпълняватъ волята Божия. Когато дойде заимодавецътъ и поиска паритѣ като нѣмашъ страхъ те е. Когато доиде учительтъ а ти не си училъ урока си, страхъ те е, но щомъ си готовъ и знаешъ урока си, ти си смѣлъ и рѣшителенъ. Учительтъ познава, че си училъ, въ неговата душа има любовь къмъ тебе. Щомъ не се учишъ, ти се страхувашъ. Дѣйствително, ние сме възприели страха отъ животнитѣ. То е животинско състояние, отъ което не само трѣбва да се освободимъ, но трѣбва да прѣвърнемъ, неговитѣ енергии, да ги внесемъ въ човѣшкия животъ, за да ги облагородимъ. Страхътъ трѣбва да прѣвърнемъ въ благоразумие! Сега, като ви говорихъ това, какво научихте? Пакъ толкова знаете, колкото и по рано, т. е. любовьта въ васъ не е станала повече, отколкото прѣди. Тъй че и вие не сте се измѣнили. Азъ наричамъ силни думи тия които като изговоримъ да стане у насъ трансформиране, да кажемъ: азъ се измѣнихъ, не съмъ онзи, който бѣхъ по-рано. Запримѣръ, двама души сѫ се скарали отъ 10 години и не искатъ да се видятъ. Силна дума за тѣхъ ще бѫде тази, която, като изговарятъ и двамата, да се помирятъ и да кажатъ: ние забравихме всичко, и двамата братя се прегърнатъ. Въ тѣхъ вече наистина има промѣна. Но, ако само ме слушате тукъ като ви говоря и удобрявате всичко, но при все това всѣки си седи на своята позиция, вие нищо не сте придобили. Азъ искамъ да стане въ васъ извѣстна промѣна, да кажете: въ менъ е станала извѣстна промѣна. Постоянно трѣбва да става тази промѣна. Човѣкъ, който се усъвършенствува, той расте, той е като зората. Нали най-първо се смѣта, че се появява на хоризонта малко свѣтлина, послѣ тази свѣтлина се увеличава, увеличава, докато най-послѣ, по обѣдъ дойде най-ярката свѣтлина. Вие ще кажете: не е врѣме сега за усъвършенствуване. То е другъ въпросъ, това сѫ ваши разсѫждения. Ако искате да слѣдвате Божествения пѫть, знайте, че той е само единъ, нѣма другъ пѫть. Ако вие не се измѣните, може да слушате да ви се говори съ хиляди години, но най-послѣ ще кажете: нищо не научихъ! Азъ ви казвамъ: ако не работите съзнателно, за да се измѣните, дѣто и да идете, вие ще си останете все сѫщитѣ. Европейскитѣ народи промѣниха ли се отъ 2000 години насамъ? Иди кажи на нѣкой евреинъ нѣщо за Христа! Все си е сѫщиятъ той. Евреите и сега не обичатъ Христа. И днесъ, слѣдъ 2000 години нѣматъ любовь. Тѣ сѫ крайни материалисти, казватъ: ако приемемъ учението на Христа, ще спънемъ своята еволюция. Нека чака Христосъ да изучимъ работитѣ, та единъ день ще приемемъ Неговото учение. Практиченъ народъ сѫ тѣ! Може да кажемъ, че евреитѣ сѫ най-материалистическиятъ народъ. Синоветѣ на Якова продадохса брата си Иосифа. Юда, единъ отъ ученицитѣ на Христа, продаде Учителя си за 30 сребърника. Какво може да се очаква отъ хора, които постѫпватъ по този начинъ? Не сѫ само евреитѣ такива, Евреитѣ сѫ разпръснати днесъ изъ цѣлия християнски свѣтъ. Колко народи днесъ дори биха продали Христа за 30 сребърника! За васъ е важенъ въпроса за отношенията ви като ученици. Той е сериозенъ въпросъ. Знанието ви на земята нѣма значение за небето. Туй да го знаете! Знанието, което ви е потрѣбно за другия животъ и това, което ви е потрѣбно за земята трѣбва да вървятъ паралелно. То е разумно. Това трѣбва да знае ученикътъ, туй трѣбва да учи сега. Има нѣкои проповѣдници, които казватъ: трѣбва да си продадете кѫщитѣ, имотитѣ, да живѣете само по Бога. Много пѫти християнитѣ сѫ се опитвали да служатъ на Бога, но все сѫ срѣщали нѣкаква спънка. Казватъ най-послѣ: свѣтътъ още не е готовъ. Знание трѣбва на хората, промѣна въ сърцата имъ — то е важното. Съвършена промѣна трѣбва да стане въ човѣшкото съзнание. Ако двама души могатъ да се обичатъ тѣй, че всѣки въ себе си да счита интереситѣ на другия като свои, въпросътъ е разрѣшенъ. Това е съзнание! Ако въ всѣки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпроситѣ на ближнитѣ си прѣди своитѣ, свѣтътъ щѣше да бѫде другъ. Щомъ уреждаме своитѣ интереси прѣди тѣзи на ближния, свѣтътъ ще бѫде както е сега. Ако слугитѣ уреждатъ най-напрѣдъ работитѣ си на господаря, а послѣ своитѣ, и ако господаритѣ уреждатъ работитѣ на слугитѣ си прѣдъ своитѣ, не щѣше ли да бѫде по добрѣ? Когато ви се правятъ тия бѣлѣжки, имайте прѣдъ видъ, че вие като ученици на земята, сте отлични. Ако ви заведа горѣ на небето, и ви сравнявамъ съ другитѣ ученици тамъ, казвамъ: далечъ сте отъ тѣхъ. Ако отидете като ученици горѣ — тамъ ще ви пишатъ единица. Говоря ви истината тукъ и седемь можемъ да ви пишемъ, но горѣ — единица. Ще кажете: единица. плюсъ седемь, прави осемъ: осемь, дѣлено на двѣ, дава четири. Но единицата горѣ и седемьтѣ тукъ не се събиратъ. Затова ви казвамъ: трѣбва да се стремите! То е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, не е нѣщо, което може да ви се даде готово, но трѣбва да го придобиете. Това е великото въ Божествената школа, че съвършенството можете да го придобиете. Т. м Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 19-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 27. II. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Обектътъ на съзнанието. Т. м. Прочете се резюмето отъ темитѣ: „най-щастливиятъ день въ годината“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ; „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. За идущия пѫть ще имате темата. „най-важниятъ стихъ отъ Евангелието на Иоана“. Втора тема „кой е най-важниятъ въпросъ въ живота“. Тукъ имате линията АВ (фиг. 1). Какъ може да раздѣлите тази линия, изведнъжъ, по най-правиленъ начинъ? — Отъ двѣтѣ крайни точки АВ описваме съ пергелъ дѫги, и тамъ дѣто се прѣсекатъ тия дѫги, означаваме съ точка С. Отъ тази точка спущаме перпендикуляръ къмъ линията АВ и по такъвъ начинъ я раздѣляме на двѣ равни части. Допуснете, че вие сте линията АВ, проектирани въ пространството, и не знаете къмъ коя система принадлежите. Допуснете още, че вие сте единъ свѣтъ, който сега се формира, намирате се въ едно нибулярно състояние. Сега, какъ мислите, гдѣ ще бѫде вашиятъ центръ — на линията ли, или или вънъ отъ линията? Въ васъ ли ще бѫде, или вънъ отъ вас? Ето какви малки въпроси има, които ни спъватъ въ живота. Не че не сте готови да кажете, но всѣки единъ отъ васъ се страхува да каже, имате една неувѣреность, че ще каже нѣщо невѣрно. Възможно е туй, всѣки единъ човѣкъ може да каже невѣрни нѣща. Тази възможность може да не произтича отъ вашето невѣжество. Да допуснемъ, че вие пѫтувате вечерно врѣме въ мрачината и виждате единъ прѣдметъ, но не можете да го измѣрите. Може да направите погрѣшка, която произтича отъ външнитѣ условия, при които се намирате. Слѣдователно, всѣкога, когато искаме да се произнесемъ върху единъ прѣдметъ, непрѣменно трѣбва да има свѣтлина. Може да кажете, че свѣтлината е отъ Бога. Отъ гдѣ знаете, че свѣтлината е отъ Бога? Прѣдставете си, че прѣдъ васъ се намира единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога и ви казва: отъ гдѣ знаете, че свѣтлината е отъ Бога? Вие съ Бога срѣщали ли сте се? — Ама тъй казватъ! То е другъ въпросъ. Азъ казвамъ: свѣтлината не е отъ Бога. Тогава, какъ ще ме убѣдите, че не е така? Слѣдователно, смисълътъ на живота на тази линия е само въ движението й къмъ своя центъръ С. Точката С е центъръ на това движение АВ Ето защо всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има единъ обектъ извънъ своето съзнание. Онѣзи, които сѫ слѣдвали по философия, нека кажатъ, има ли такъвъ обектъ извънъ съзнанието (Нѣма). Всѣко отрицание обаче, показва, че има. Защото, ако нѣщата не можеха да бѫдатъ извънъ съзнанието, не можеше да има и никакво отрицание. Щомъ едно нѣщо се отрича, то сѫществува. Ако ви попитамъ, дали всичко, което сѫществува е съзнато, то е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява цѣлокупностьта на общото съзнание. Казватъ, че вънъ отъ съзнанието нищо не сѫществува. Отъ кое съзнание? Отъ Божественото съзнание — да, но не и отъ нашето съзнание. Защото нашето съзнание е часть отъ Божественото съзнание. Сега, какво приложение може да има този въпросъ въ живота? Да допуснемъ, че вие сте гладни три дни не сте яли. Азъ ви задавамъ въпроса: Има ли Господъ, или нѣма Господъ? Какво отношение има моятъ въпросъ къмъ вашия гладъ? Казвате: не е важно дали има господъ, или нѣма Господъ, но азъ съмъ гладенъ. Азъ ви казвамъ, че причината на вашия гладъ е този, че вие не вѣрвате въ Господа. Ами че то е много естествено! Ако единъ човѣкъ върви вечерно врѣме и се спъва, коя е причината на спъването му? — Нѣма свѣтлина. Сега, нѣкои хора казватъ: свѣтътъ е лошъ, защо хората не се оправятъ? Защото Богъ не е вѫтрѣ въ тѣхния животъ. Помнете само едно правило! Богъ въ врѣме и пространство не работи въ насъ. Той работи извънъ врѣмето и пространството. Той моментално се появява въ насъ, и моментално се отегля отъ насъ. Въ даденъ моментъ, Богъ само ни въздѣйствува и се отегля. Ние казваме изобщо: Богъ живѣе въ насъ. Ако Богъ живѣе въ насъ, какъ е възможно да правимъ толкова много погрѣшки? Какъ ще примиритѣ тия противорѣчия? Нѣкои казватъ: менъ Духътъ ми говори. Да, но Духътъ живѣе извънъ врѣмето и пространството. Духътъ само въздѣйствува и се отегля. Тази е причината за всичкитѣ спорове между хората, за несъгласията, за крайния егоизъмъ, защото умразата, лъжата прѣстѫпностьта, всичко се дължи на това, че Богъ не сѫществува въ тѣхъ, т. е. не че не сѫществува, но Богъ е извънъ тѣхния животъ. Сега нѣкой ще спори, ще каже: Богъ е вѫтрѣ въ нашия животъ. Може ли снѣгътъ лѣтно врѣме да издържи на слънчевата свѣтлина и топлина? — Не може. Слѣдователно, ако Богъ би се проявилъ съ своята Любовь вѫтрѣ въ насъ, то нито единъ отъ нашитѣ пороци не би издържалъ — всичко ще се разтопи, ще изчезне. Вие ще кажете: ама Господъ менъ ми е говорилъ! Кога? — Миналата година, 5 декември въ 5 часа сутриньта! Е какво ти каза? - Каза ми да имамъ вѣра. Имашъ ли я? — Още не съмъ я развилъ. Другъ казва: и на менъ Господъ ми проговори. Какво ти каза? — Да имамъ любовь къмъ ближния. Имашъ ли я? — Старая се. Другъ казва: менъ Господъ ми се яви. Казами да се уча. Е учишъ ли се? — Споредъ условията, гледамъ да ги използувамъ. Още не съмъ станалъ ученъ човѣкъ, но за въ бѫдаще имамъ намѣрения. Това е крайно не опрѣдѣленъ езикъ, туй е езикътъ на земята. Тукъ така се говори. Ако на съврѣменитѣ хора бихме говорили на единъ опрѣдѣленъ езикъ, щѣше да имъ мръдне дъската. Тѣхния мозъкъ не би издържалъ този езикъ. И затова, най-приятното занимание сега е хората да правятъ погрѣшки. Вие си мислитѣ: защо сѫ допуснати погрѣшкитѣ? — Тѣ сѫ най-приятното занимание. Защо? — Тия погрѣшки, които правитѣ тукъ на земята, въ невидимия свѣтъ ги купувать и отъ тѣхъ изкарватъ нѣщо хубаво. Отъ всѣка една ваша погрешка - слѣдъ врѣме ще образуватъ нѣщо прѣкрасно, нѣщо хубаво. Вие се мѫчите, безпокоитѣ се, защо сѫ тия погрѣшки. Въ природата, Божествениятъ разумъ така е разпрѣдѣлилъ нѣщата, че нито една сила, нито едно дѣйствие, не отива напразно, всичко се използува. И въ‘ Исаия единъ стихъ казва: „Словото ми нѣма да се върне, прѣди да принесе плода си“. Значи, разумното слово нѣма да се върне, прѣди да принесе своя плодъ. Исаия разбира, че то ще принесе своя плодъ. Въ васъ трѣбва да има единъ опрѣдѣлснъ стремежъ. Попитайге ония, които говорятъ, че иматъ съобщение съ невидимия свѣтъ, да ви дадатъ едно направление, къмъ коя посока трѣбва човѣкъ да се подвижи въ даденъ моментъ. Ние казваме: трѣбва да се движимъ „Надь.“ Това „надъ“ накѫдѣ е, къмъ коя посока, въ кое мѣсто? — Въ слънцето. На кое мѣсто въ слънцето? Мнозина сѫ ми казвали: не можи ли да ни изведешъ? Кѫдѣ да ви изведа, запримѣръ? Допуснете, че ви изведа въ другия свѣтъ и видите, че и тамъ има планини, но по-високи, долини, но по-широки, рѣки, извори, какво ще кажете? — И този свѣтъ е като нашия. Пакъ ще намѣрите физическия свѣтъ. Тогава, какво ще научите? Допуснете, че ви заведа да видите ангелитѣ. — Красиви, като слънца свѣтять. Тази свѣтлина ще внесе въ васъ страхъ и трепетъ. Какво ще научите отъ свѣтлината имъ? Значи, вие трѣбва да сте на онзи уровенъ на развитие, при който тази ангелска свѣтлина и топлина да може да се оползотвори правилно за вашето развитие — да може да я възприемете и да я асимилирате. Друго яче, тази свѣтлина и топлина ще бѫде врѣдна за васъ. Туй ни най-малко не е едно опровергаване на онзи животъ, който сѫ прѣкарали всичкитѣ разумни и добри хора. Трѣбва да се провѣрятъ, какви сѫ били методитѣ, начинитѣ, по които тѣ сѫ живѣли. Напр. трѣбва да се види, какъвъ е билъ методътъ на ап. Павла, на ап. Петра, на Йоана, на всички пророци, на светиитѣ, защото тѣ сѫ имали начини, тѣ сѫ имали методи, по които сѫ живѣли. Сега, често се явява нѣкой и казва: какво може да ни даде прѣраждането? Какво може да ни обясни то? Прѣраждането до извѣстна степень ще ни обясни, запримѣръ, защо двама души се мразятъ, или обичатъ: защо единъ човѣкъ е по-уменъ, другъ — по-глупавъ. Но по закона на прѣраждането ние нѣмаме още ония методи, съ които да можемъ да възпроизведемъ миналитѣ си сѫществувания. Още не сме достигнали това развитие, че отъ живия човѣкъ да можемъ да възпроизведемъ неговитѣ минали сѫществувания, като на кинемотографъ: да дойде единъ човѣкъ, да завърти кинемотографа и да видимъ редицата сѫществувания. Сегашнитѣ хора още не сѫ достигнали до тамъ. Единъ день може би, ще достигнатъ до това развитие. Миналото е написано на човѣка. То говори то е едно твърдение. Ние още нѣмаме срѣдства да прѣвърнемъ тия картини, да видимъ, каква е историята на човѣшкия произходъ. Моята цѣль сега, въ дадения случай е, знанието, което човѣкъ придобива, да може да го използува, т. е. не да го използува, защото тази дума „използуване“ има малко лошъ смисълъ, но знанието, което човѣкъ има, трѣбва да го употрѣби за добро. Тъй, както вървите, азъ забѣлѣзвамъ, че у мнозина се изгубва желанието къмъ музика, къмъ поезия, къмъ четене, и вие постепенно се свеждате къмъ единь еднообразенъ животъ и у васъ постепенно се образува едно хипнотическо състояние. Вие се стремите къмъ Бога, но въ дадения случай този стремежъ не е опрѣдѣленъ. Казвате: ще жертвувамъ имането си за Бога! Но не го жертвувате. Ще покажемъ подвигъ! Но не го показвате. Ще покажемъ геройство! Нѣма го, Ще покажемъ голѣмо търпѣние! И него нѣма. Ще покажемъ безстрашие! Нѣма го. Ще покажемъ смирение! Нѣма го, т. е., не че го нѣма, но отвънъ не се проявява, отвѫтрѣ може да го имате. Послѣ казвате: да проявимъ любовьта въ тозивисшъ смисълъ! Нѣма я. Ние виждаме, че всѣки върви така. Нѣкой говори, ти слушашъ. Говори за Господа, разправя своята опитность, но ти въ себе си казвашъ: дано свърши по-скоро! Нѣмашъ търпѣние да го изслушашъ. Така е съ мѫжа и съ жената. Жената говори, мѫжътъ казва: мълчи, менъ ми дотегна да слушамъ за Господа! Мѫжътъ говори жената казва: мълчи, менъ ми дотегна да слушамъ за Господа! Послѣ, хората сѫ много докачливи. Вие, ученицитѣ сте по-докачливи отъ свѣтскитѣ хора и много сте своенравни. Отъ най-малкото нѣщо се докачате. Казва нѣкой: азъ нѣма да ходя вече на събранията, нѣма да слушамъ, азъ мога да си живѣя самъ. Ами че тукъ, въ училището, никой не те е теглилъ съ кука, нито ге е използувалъ. Защо казвашъ, че нѣма да ходишъ? Ако имашъ нѣкакъвъ ангажиментъ, то едругъ въпросъ. Ще бѫде смѣшно, единъ волъ, който е влѣзълъ въ дама, да казва: азъ нѣма да седя въ дама. Кой те кара да седишъ? Ти самъ влѣзе, ще седишъ колкото искашъ. Ще влѣзешъ и послѣ ще кажешъ: влѣзохъ, понеже искахъ: излизамъ, понеже искамъ. Тукъ нѣма никаква философия. Трѣбва да знаете, обаче, всички да си запечатите въ ума слѣдната мисъль: всички имате отношеиия къмъ Бога! Вашиятъ животъ не е вашъ, но е на Бога, разбирате ли? Този животъ Богъ ви го е далъ. Вие отричате Неговия животъ, слѣдователно, носите една много голѣма отговорность по отношение на Бога Никаква друга отговорность нѣмате. Ние носимъ въ себе си Божествения животъ, който Богъ ни е далъ. Нѣкой живѣе непорядъчно. Нѣмашъ право да живѣешъ непорядъченъ животъ! Този животъ не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадешъ комуто трѣбва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и хайде въ затвора. Ти ще внесешъ въ банката всичкитѣ пари. Нѣкой казва: азъ съмъ свободенъ да живѣя, както искамъ. Не си свободенъ да живѣешъ. както искашъ. Азъ съмъ свободенъ да любя. Кого да любишъ? Хората все отъ любовь умиратъ, все отъ любовь се избиватъ Въ съврѣменнитѣ окултни школи има ученици, които сѫ разбрали живота, които сѫ разбрали този великъ идеалъ, но малцина сѫ тѣ. Има членове на църквата, които сѫ разбрали живота, но болшинството отъ тѣхъ не живѣе добрѣ, казватъ: Днесъ за днесъ! Нѣкой казва азъ ходя на събрание за развлечение. Другъ: азъ ходя, когато нѣма какво да правя. Трети: азъ да слушамъ само еди-кой си проповѣдникъ. Ти слушашъ за това за онова, но не е тъй. Проповѣдникътъ нѣма право да проповѣдва, каквото иска. И ти нѣмашъ право да слушашъ, какво хората говорятъ. Господъ нѣма нужда отъ глупости, разбирате ли? Не е ли хубаво да имате онова блаюродно качество въ себе си, да имате онова уважение и почитание единъ къмъ другъ? Като срещнете нѣкого, да имате къмъ него истинско уважение, тъй както спрѣмо себе си — ни повече, ни по-малко. Нѣмаме право да злоупотрѣбяваме съ Божествения животъ! Това е единствениятъ законъ за сега. Каквото и да работи човѣкъ въ свѣта, той трѣбва да има прѣдъ видъ обогатяването на този животъ Като четете Евангелието, ще намѣрите притчата за онзи господарь, който далъ власть на своя слуга да управлява десеть града. — Защо? Защото той вършилъ неговата воля. А на онзи който не вършилъ волята му, нищо не му далъ. Често се говори, че трѣбва да имаме концентрирана, силна воля. Едно отъ условията за развиването на силната воля е чистиятъ животъ. Чистотата, чистиятъ животъ не може да ги купимъ отъ нѣкѫдѣ думата „чистота“ има нѣколко значения. Азъ давамъ слѣднята аналогия: гледамъ нѣкой пѫть рѫцѣтѣ си, виждатъ ми се чисти. Искамъ сега да зная, дали моитѣ рѫцѣ сѫ чисти, или не. Правя опитъ. Взема легенъ съ топла вода и сапунь и си измия рѫцѣтѣ. Водата става черна. Значи, водата показва, че рѫцѣтѣ ми не сѫ били чисти. Изхвърля тази вода, още веднажъ ги сапунисвамъ, водата е пакъ черна. Нѣколко пѫти ги измивамъ до като водата стане чиста. Сега вече заключавамъ, че рѫцѣтѣ ми сѫ чисти. Казвамъ нѣкому, че умътъ му не е чистъ. Какъ умътъ ми да не е чистъ! Да, умътъ е нѣщо материално, и мислитѣ сѫ нѣщо материално. Както рѫцѣтѣ може отгорѣ да се окалятъ, така и умътъ и мислитѣ може да се окалятъ. Ще ги измиешъ. Казвамъ: сърцето ти е нечисто. Какъ нечисто! — И то става отгорѣ нечисто, както рѫцѣтѣ. Ще го измиешъ веднъжъ, два пѫти съ сапунъ и вода и ще провѣришъ. До като има кирь въ водата не си прави илюзии, че сърдцето ти е чисто. Когато казвамъ, че умътъ ти е нечистъ, че мислитѣ ти сѫ нечисти, трѣбва да ги измиешъ. Започнешъ да миешъ ума, измиешъ го веднажъ, два пѫти и слѣдъ като го измиешъ ще дойде малка свѣтлинка и ще усетишъ едно успокояване. Това е единъ отъ признацитѣ, че умътъ ти е чистъ. Когато работишъ върху сърцето си, щомъ се очисти сърцето, непрѣменно ще почувствувашъ една малка радость, едно успокоение. Това сѫ признацитѣ въ дадения случай, че този процесъ на чистене е въздѣйствувалъ. Не мислете че единъ день, като очистите сърцето си, вече нетрѣбва да го чистите. Всѣки день човѣкъ трѣбва да чисти сърцето си! Всѣки день човѣкъ трѣбва да чисти ума си! Даже много хубаво ще бѫде, ако вечерно врѣме, като останете сами, 1/2 часъ прѣди лѣгане, да си налравите смѣтка, какво сте мислили прѣзъ деня, какъ сте го прѣкарали. Да си дадете отчетъ за вашитѣ мисли, или за вашитѣ чувства. Ако искате да бѫдете ученикъ и да усилите вашата воля, непрѣменно трѣбва да правите опити. Нѣкой ще каже: азъ го правихъ едно врѣме, но сега прѣстанахъ. Човѣкъ, който започва и прѣстава е по-лошъ отъ онзи. който никога не е започвалъ. Ще ви докажа, защо е по-лошъ. Прѣдставете си, че АВ е единъ прътъ, на който съмъ се покачилъ и отивамъ къмъ С. За нищо не мисля. Разстоянието отъ В къмъ С е единъ метъръ. Ако падна, нѣма да се произведе никаква врѣда, защото е единъ метръ високо. Но въ менъ се заражда една амбиция да вървя, да се кача на по-високо. Вървя отъ С нататъкъ, на 500 — 600 метра височина и се спра на това мѣсто, назадъ не мога да се върна, нагорѣ не искамъ. Ако се спра, ще падна. Защо? — Всѣко спиране е падане. Често, въ това движение нагорѣ ставатъ бури. Щомъ се спремъ, дойде тази буря, задигне ни, и ние се намираме на 500 — 600 метра долу. Какъ мислите тогава, какво ще бѫде положението ви? Писанието казва: „Онѣзи, които стоятъ, да гледатъ да не паднатъ“. Да гледами да не губимъ препечеленото. Нѣкой казва: азъ не съмъ толкова лошъ човѣкъ. Не, ти си на кривата посока. Казвашъ: азъ не съмъ толкова лошъ човѣкъ. Да, но не си и толкова добъръ. Не си толкозъ лошъ — отрицателно. Не си толкозъ добъръ — положително. Сега, вие сте отъ тия ученици, които очакватъ, както се казва въ Писанието, едно голѣмо наслѣдство. Казвате: ние нѣмаме работа. Като дойде наслѣдството, тогава ще си купимъ книги да учимъ. Чакате да умре баща ви, понеже баща ви е скѫперникъ. Ами защо да си губишъ врѣмето, защо да чакашъ да умрѣ баща ти, та тогава да се учишъ? Иди и работи още сега. Тази е сьврѣменната философия въ свѣта. Казватъ: нека се поправи свѣта, че като дойдемъ въ бѫдеще при друга култура, когато хората бѫдатъ по-благородни тогава ще развиемъ своя характеръ. Не, и тогава ще бѫде сѫщото. Силнитѣ натури въ свѣта се показватъ, когато има най-много грѣхове, когато условияга сѫ най-благоприятни. Ако ти на най силната буря не можешъ да издържишъ, то и на най-голѣмата топлина не ще можешъ да издържишъ. Тия двѣ нѣща сѫ равносилни. Нѣкои може да кажатъ този пѫть е много труденъ, азъ не съмъ свършилъ универстетъ. Ако съ университети, съ гимназии може да се оправи свѣта, тогава най добритѣ хора трѣбваше да бѫдатъ тѣзи които сѫ свършили. Вѣрно е, че единъ човѣкъ който е свършилъ университетъ, може да свърши по-хубаво работата и по-добъръ човѣкъ може да бѫде, но и много лошъ човѣкъ може да бѫде. Онзи, който не е свършилъ университетъ, не може да бѫде толкова добъръ, но не може да бѫде и толкова лошъ. Хората на науката могатъ да принесатъ по-голѣма пакость, ако не вървятъ въ правия пѫть: но когато работятъ, принасятъ по-голѣма добрина. Тогава, какъ трѣбва да се приложи това учение? Нѣкои казватъ: да се приравнимъ съ хората. Какъ разбирате този въпросъ. Съ кои хора да се приравнимъ? Ще се приравняваме съ хората, само когато сме невѣжи. Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който владѣя законитѣ на природата и нѣмамъ нито петь пари въ джоба си, нито кесия, нито слуги. Излизамъ на планината, огладнѣя и седна на единъ камъкъ. Тропна съ пръчицата си и тъй като въ 1001 нощь, яденето излѣзе. Ще се нахраня. Тропна пакъ — масата се прибере, нѣма я. Искамъ да си почина. Какъ? На трѣвата, или на кревата? Тропна — приготвено легло легна си. Тропна — леглото пакъ изчезне. Искамъ да пѫтувамъ. Съ аеропланъ, или съ автомобилъ? Тропна - пристига автомобилътъ. Питамъ: съ кого трѣбва да се приравня, я ми кажете! Туй приравняване въ съврѣменнитѣ хора е смѣшно. Въ една видна евангелска църква на Спържи, една отъ най-богатитѣ евангелски църкви, трѣбвало да се събератъ пари за благотворителни цѣли. Членоветѣ на тази църква били все богати хора, прѣпълнени имъ каситѣ съ злато. Събиратъ се всички благочестиви християни да се помолятъ на Христа, да имъ прати нѣкакъ една крупна сума, за да подематъ Неговото дѣло, да свършатъ добре тази работа. Ще се молятъ на Христа, да отвори кесиитѣ на дргитѣ хора, когато тѣ иматъ въ изобилие. Спържи проповѣдникътъ, имъ казва: „Слушайте, братя, да не изкушаваме Христа! Ето, азъ отварямъ кесията си и давамъ толкозъ. И ти, братко, толкозъ ще дадешъ. Ето имашъ, изпълни волята Божия, считай, че Христосъ ги дава! Права ли е тази мисъль? — Права е. Обаче, нито единъ отъ васъ, които сте ученици, не мисли, че е касиеръ на Христа. Всѣки мисли, че е господарь. Това е едно лъжливо положение. Прѣди всичко, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се почувствува, че по отношенйе на Бога е слуга. Почувствува ли, че е слуга, въ него ще се зароди единъ новъ импулсъ, едно ново разбиране, една нова философия — да схваща и да прилала нѣщата. Методитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта, сѫ най-слаби. Тѣзи методи, които употрѣбяваме сега, сѫ играчка. Ако ви дамъ другитѣ методи, всички ще се намѣритѣ въ слѣдното положение. Вие ще мязате на дѣца, всѣки единъ отъ васъ ще тръгне да се хвали кой какво е получилъ. Ако запр. азъ бихъ ви научилъ, като тропнете съ пръчката си, да имате това което искате, вие току изведнажъ ще кажете: знаете ли какво мога да направя азъ? Тропнете. На другъ ти знаешъ ли, какво мога да направя? Пакъ тропнете. И тогава, започва това тракане. Питамъ: каква цѣль ще се постигне? — Това е външната страна на нѣщата. Има по-велики нѣща въ свѣта! Когато въ душата на хората се възцари Любовьта, тѣ пожелаватъ отъ името на тази Любовь онова велико Божие благо — знание за умоветѣ, чувство за сърцата. Това положение е най-хубавото, най-красивото. Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ приятели, които да ни пожелаятъ хубавото. Въ това отношение, външнитѣ условия, живитѣ условия иматъ голѣмо значение. Запримѣръ, има поети въ свѣта, има музиканти, но тия поети ги създаватъ тѣхнитѣ приятели. Музикантитѣ ги създаватъ тѣхнитѣ приятели. Тѣ ставатъ причина да се прояви тѣхниятъ талантъ. За единъ музикантъ, за единъ поетъ тия условия сѫ тъй необходими, както едно растение не може до расте безъ почва, безъ вода и безъ въздухъ, макаръ че има условия въ себе си. Ако единъ човѣкъ съ каквито и да е таланти, нѣма при себе си добри приятели, които да сѫ като почва за него, не ще може да се прояви. Ти, като прочетешъ нѣщо, което той е написалъ, въ душата си ще пожелаешъ нѣщо хубаво за него, и туй, което пожелаешъ, той ще го почувствува. Тъй че, въ всѣка една окултна школа, вѫтрѣшниятъ стремежъ е — да се образува именно тази аура. Въ старо врѣме, ученицитѣ отъ школата на Питагора сѫ се подлагали на тежки изпитания. Тежкиятъ изпитъ седи главно въ очистването кира. Сега, запримѣръ, ако бихъ ви далъ такава една тема — да излѣзе единъ отъ васъ на таблата и да опише отъ своята опитность, какъ различава моралнитѣ чувства отъ личнитѣ и отъ себичнитѣ чувства. Какъ ще ги опише? Въ моралнитѣ чувства всѣкога има единение, единство — цѣльта, къмъ която се стремятъ всички сѫщества е една. Когато едно сѫщество въ името на тия чувства извърши нѣщо, и на земята, и на небето, всички му се радватъ. Запримѣръ, ако ти напишешъ отъ дълбочината на твоитѣ морални или духовни чувства следния стихъ: Любовьта носи животъ, Мѫдростьта носи знание, Истината носи свобода и Духътъ ги съдържа въ себе си. Това изречение има смисълъ. Ако вие вземете изречението „Любовьта носи животъ“ и не го съедините съ изреченията „Мѫдростьта носи знание“, „Истината носи свобода“ и „Духътъ ги съдържа въ себе си“, нѣма да имате никакъвъ резултатъ. За да може да развиете живота, знанието, свободата, вие трѣбва да ги съедините съ Духа. Вашиятъ животъ, вашето знание и вашата свобода трѣбва да растатъ въ Духа. Духътъ ги носи въ себе си. Сега, Какъ ще провѣримъ, че Дюбовьта носи жтвота? Нѣкой отъ васъ може да каже: Азъ имамъ този животъ. Вие може да провѣрите, дали Любовьта носи живота, или не. Искамъ да опитате, дали този законъ е вѣренъ или не. Ще отидете при една сестра, която е отпаднала духомъ и ще си поставите рѫцѣтѣ върху главата й, нищо нѣма да й говорите. Ако въ нея се зароди едно желание за животъ, значи вѣрно е, че Любовьта носи животъ Опитътъ тукъ е на дѣло, а не на думи. Нѣкой пѫтъ думитѣ хипнотизиратъ. Ще си подържите рѫцѣтъ, ще видите, дали животътъ може да се прѣдаде чрѣзъ рѫцѣтѣ. Ако тази сестра се въодушеви, тя е почуствала, че се е влѣло нѣщо въ нейната душа. Значи, първиятъ законъ работи. Послѣ, вие казвате, че мѫдростьта носи знание. Имате едно глупаво дѣте. Нека трима разумни хора поставятъ рѫцѣтѣ си върху главата му. Ако този законъ е вѣренъ, ако вие сте съединени въ Духа, въ това дѣте, което е било глупаво мързеливо, веднага ще се зароди желание да учи, и ще стане много трудолюбиво. Сега, третото правило. Казвате, че Истината носи свободата. Когато вие поставите рѫцѣтѣ си върху човѣкъ, който е билъ ограниченъ въ всѣко отношение, веднага неговитѣ външни отношения ще се измѣнятъ. Той ще почувствува силенъ копнежъ къмъ свободата, къмъ просторъ. Често, има хипнотизатори които поставятъ рѫцѣтѣ си по извѣстенъ начинъ върху главитѣ на хората, но освенъ че не внасятъ животъ, внасятъ извѣстно хипнотическо състояние. Въ църквитѣ често проповядватъ, трѣбва да се покаешъ, да се покаешъ, да се покаешъ — и най-послѣ човѣкъ се покайва. Какво става? — Покаяниятъ не може да бѫде по-горенъ отъ онзи: който го е заставилъ да се покае. Ученикътъ, който се учи при единъ учитель, не може да бѫде по-горенъ отъ него, ще бѫде като учителя си, а по нѣкой пѫть ще има сѫщитѣ слабости, каквито има и учительтъ. Въ Америка, въ една область, имало единъ проповѣдникъ, който носилъ главата си наклонена на лѣво. Всичкитѣ 400 души въ тази область все тъй си носили главата, по примѣра на проповѣдника. Считали, че товз нѣщо е хубаво. И лошитѣ и добритѣ навици сѫ заразителни. Много отъ тия примѣри биха ви привлекли. Може да провѣрите това. Да кажемъ, вие минавате нѣкѫдѣ и виждате, че нѣкой си играе. Най-първо вие мислите, че туй не ви е направило впечатление, обаче, вечерьта, като се върнете дома си, започвате да играете. И доброто, и злото, по рефлексия се прѣдава. Всѣко влияние се прѣдава неизбежно: всѣка форма се прѣдава неизбѣжно. Има едииъ законъ: всѣко нѣщо, което ни е направпло впечатлени, ще се прояви вѫтрѣ въ насъ. Затова именно сърцето на ученика трѣбва да бѫде пълно, да нѣма никаква празнина. Защото всѣко нѣщо, което прониква въ празнината, непрѣменно ще се прояви. Сърцето на човѣка трѣбва да бѫде пълно съ благородни нѣща, за да бѫдемъ избавени отъ влиянието на външния свѣтъ. Това което става сега въ свѣта, отъ Божествено гледище не е толкова лошо. Това, че хората умиратъ, отъ Божествено гледище не е зло. Тия форми сѫ несъвършени. Тѣлата на тия хора не сѫ такива каквито трѣбва да бѫдатъ. Господъ постоянно гради и ги разрушава. Той е единствениятъ, който може да разруши, и да съгради. Ако ти разрушишъ, ти не можешъ да съградишъ. Нѣкой казва: Господъ може, и азъ мога. Хубаво, но Господъ, като събори една кѫща, съгражда друга, а ти съборишъ и не можешъ да съградишъ Сега, всички трѣбва да имаме единъ опрѣдѣленъ вѫтрешенъ стремежъ.Ученикътъ трѣбва да бѫде свързанъ идейно съ по-висши сѫществува, които да му даватъ потикъ за обикновения животъ. Той трѣбва да знае, че обикновениятъ, сегашниятъ му животъ ще създаде условия за неговиятъ бѫдещъ животъ. Не мислете, че сегашнитѣ условия, при които живѣете, сѫ неблагоприятни. Не. Слушамъ, нѣкой казва: що съмъ се вмъкналъ между тия невежи! Азъ мога да влѣза между учени хора въ свѣта. Тоя мисли, че тамъ ще го посрещнатъ съ лаврови вѣнци, ще го увѣнчаятъ. Ние знаемъ свѣта! Ако тукъ не те посрещнатъ добрѣ, и тамъ нѣма да те посрещнатъ добрѣ. Ако ние не можемъ да побѣдимъ малкитѣ мѫчнотии, които имаме, какъ ще побѣдимъ голѣмитѣ? При сегашнитѣ условия ние има да побѣждаваме още редъ мѫчнотии. Има още много години, прѣзъ които ученицитѣ на окултната наука ще срѣщатъ редъ мѫчнотии. Вие трѣбва да се въорѫжите съ търпение, да прѣодолѣете тия мѫчнотии. Нѣкой казватъ: иде Царството Божие! Да иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има единъ доста долъгъ периодъ отъ врѣме. До тогава ще минете прѣзъ извѣстни мѫчнотии. Готови ли сте да ги посрещнете? Готови сте, но не повтаряйте погрѣшката на онѣзи руснаци тамъ при Елена, които, като прѣвзели града, напили се хубиво. Казватъ имъ: „Турцитѣ идатъ!“ — Ничево! „Турцитѣ идатъ!“ — Ничево! Като ги нападнали, тогава удрядъ онѣзи казаци на бѣгъ. Помнете! — турчинътъ е още въ свѣта. И въ васъ има турци. Чалми иматъ тѣ. Нѣкои иматъ и по една гъжва, нѣкои — по двѣ гъжви. Азъ наричамъ знание само това, което може да придружи човѣка слѣдъ неговото заминавание въ задгробния животъ. Знание, което може да се заличи отъ мозъка на човѣка е само забавление. Единъ човѣкъ който има библиотека отъ 10,000 тома философски книги, който е научилъ много работи, всичко това може да се изличи. Това, което остава, то е най-важното, то е хубавото въ живота. Най-важното за насъ е това знание, което може да остане съ насъ, та като отидемъ въ другия свѣтъ, да го носимъ. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трѣбва да се усѣщате силни. Сега, моето желание, цѣльта ми не е да се примирите, но искамъ да бѫдете силни, да не сте малодушни. Защото, гледамъ мнозина отъ васъ сте малодушни. Азъ наричамъ силенъ човѣкъ онзи, който, като дойдатъ страданията, казва: тия страдания сѫ на мѣсто: още, още страдания искамъ. Тия сѫ малко. А пъкъ сега, като нй дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаятъ. Да нѣма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене за ученика. Ученикътъ трѣбва да има характеръ да издържа. Ние казваме: диамантна воля трѣбва. Мнозина отъ ученицитѣ и отъ ученичкитѣ, както ги виждамъ, нѣматъ диамантна воля. Търпѣнието въ човѣка морално чувство ли е, или лично? Когато нѣкоя жена търпи на мѫжа си, отъ морални съображения ли търпи? Тя е много весела, казва: азъ ще ти направя това онова, всичко търпи. Отъ морални съображения ли, или отъ политика е това? Вие иматели опитностьта на това търпѣние, за което говоритѣ? Въ личното търпѣние винаги влиза една неприязненость. Нѣкой търпи, но прави усилия надъ себе си. Ние се радваме на моралното търпѣние. При моралното търпение, щомъ ти дойде една неприятность, ти усещашъ радость. Запримѣръ, мѫжътъ и жената не живѣятъ добрѣ. Нѣма да се докачате. Азъ виждамъ мѫжътъ и жената, като двѣ величини, като 1 и 2. Мѫжътъ и жената не прѣдставляватъ личности, това сѫ само символи. Мѫжътъ може да каже най-лошитѣ нѣща на жена си. Ако тя усѣти една приятность въ себе си, това търпѣние е морално. Но, ако усѣти въ себе си една обида, това търпѣние не е морално, въ него има вече личенъ елементъ. И въ моралнитѣ чувства човѣкъ усѣща едно разположение. Моралнитѣ чувства водятъ къмъ съвършенство. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ! И ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Опитайте се нѣкой пѫть, когато нѣкой ви обиди, да запазитѣ съзнание. Азъ съмъ слѣдилъ. този законъ на моралното чувство. Какви голѣми тънкости се изискватъ, за да се спази той. Онези сѫщества, които поставятъ човѣка на изпитъ, сѫ голѣми майстори. Имашъ едно богатство, разположенъ си, веселъ си, като че имашъ цѣлото богатство на свѣта. Дойде единъ моментъ, за нищо и никакво, за петь пари работа, кажешъ нѣщо и въ една минута всичкото ти щастие изчезне. Може да мине день, два, три, цѣла седмица, до като ти мине. Затова всички ние трѣбва да имаме ние този стремежъ къмъ Бога, да разберемъ, че Богъ е Богъ на Любовьта, Мѫдростьта, на Истината, които носятъ за човѣка: животъ, знание и свобода. Неговиятъ Духъ съдържа всичко това въ себе си. Т. м. * 18-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 20. II. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ състояния у човѣка. Т. м. Прочете се резюме върху темата: „най-щастливия день прѣзъ живота.“ Упражнение. 1. Рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. Дѣсната рѫка на страна, хоризонтално, въ крѫгъ, прѣдъ гѫрдитѣ. Послѣ лѣвата рѫка: настрана, хоризонтално, въ крѫгъ, прѣдъ гѫрдитѣ. Това упражнение се повтори нѣколко пжти ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка. 2. Двѣтѣ рѫцѣ нагорѣ, въ крѫгъ, допрени надъ главата горѣ. Отварятъ се рѫцѣтѣ малко, и пакъ се поставятъ надъ главата. Това се прави съ постепенно усилване и пакъ забавяне (нѣколко пѫти). Рѫцѣтѣ настрана и бавно спущане надолу. Сега, вие можете да си кажете: какво ме ползува такова едно движение? Ами туй движение на птицата какво я ползува? Съ туй движение какъвъ устремъ има птицата? Какъ обръща туй движение напрѣдъ! Разбира се, тя не се движи въ една плоскость, тъй хоризонтално, но туй движение има единъ малъкъ наклонъ. Споредъ този законъ, колкото идеално и да живѣете въ свѣта, като се движите въ гѫста материя, винаги ще имате единъ малъкъ наклонъ. Слѣдъ туй се спирате, почвате едно крѫгообразно движение и тогава пакъ тръгвате по една права линия. Въ туй движение става видоименение въ вашето съзнание, или въ вашето състояние. Ние говоримъ философски. Но тия нѣща за които ви говоря, сѫ вѣрни. Може да ги наблюдавате въ себе си, ще видите, че вашитѣ сѫстояния се измѣнятъ. Сѫстоянията може да се измѣнятъ, безъ да се измѣняте вие. Мнозина отъ васъ не можете да си прѣдставите това и казвате: какъ е възможно, моето състояние да се измѣня, а азъ да не се измѣнямъ? Да прѣдположимъ, че вие имате една свѣщъ и я запалвате (фиг. 1). Този човѣкъ, който наблюдава нѣма да му туримъ око, защото, ако гледа отвънъ, той нѣма да разсѫждава. Ако има око, вѫтрѣшно ще е слѣпъ, Ако тази свѣщь гори и изгаря, промѣня ли се състоянието на вашия господарь. Прѣдставете си, че горящата свѣщь е вашето състояние. Слѣдователно, ако вашето настроение се мѣни, ако вашата мисъль се мѣни, ако вашитѣ чувства се измѣнятъ, това ни най-малко не показва, че вие се мѣните. Промѣната е вашата свѣщь, която гори и изгаря. Всички тия промѣни се дължатъ на естеството на вашата природа. Промѣнитѣ ставатъ въ широката природа, въ която живѣете. Мнозина отъ васъ, като не разбиратъ този законъ, си създаватъ редъ неприятности. Щомъ се измѣни нѣщо въ васъ, вие казвате: изгубихъ нѣщо много цѣнно, много хубаво. Кой ли не губи? — Всички губятъ. Но слѣдъ всѣка една загуба въ природата идва съотвѣтствующа печалба. Въ физиката имате единъ законъ че силата, енергията (Е) е равна на обема на масата (Т), т. е. въ материята всѣкога ставатъ извѣстни прояви. Въ материята има нѣколко движения. Срѣщнатъ се вълни, които иматъ височина, иматъ ширина, иматъ и брой на трептенията. Слѣдователно, енергията е равна и на височината, и на широчината, и на броя на трептенията. Физиката казва, че енергията е равна на масата. Този физически законъ отчасти е вѣренъ. Нѣкой пѫть обемътъ на масата е по голѣмъ отъ енергията, а въ нѣкои случаи силата на енергията е по-голѣма отъ масата. Какво е приложението на този законъ? Извѣстна енергия може да се прояви въ извѣстна маса — извѣстенъ обемъ има тя. Да допуснемъ, че вземете човѣшкото тѣло. И въ него има извѣстна енергия, но енергията може да бѫде специфична, както се взима въ физиката Каквото и да е тя, отъ нея всѣкога излизатъ извѣстни сили. На какво е проява самата енергия въ свѣта? Задъ енергията седи една разумна сила. Слѣдователно, вие трѣбва да знаете, че между отношенията на енергията и масата, постоянно ставатъ промѣни. Тѣзи промѣни може да иматъ разни направления? Нѣкой пѫть движението на енергията може да спомага за вашето морално подигане, а нѣкой пѫть тази енергия спомага за вашето морално падане. Да допуснемъ, че вие сте енергиченъ, способенъ, уменъ и печелитѣ пари, паритѣ, това сѫ масата. Тазн маса като влѣзе вѫтрѣ въ вашата каса, започва да ви изкушава, почвате да се удоволствувате по разни начини. Единъ день масата се намалява, т. е. паритѣ изчезватъ и остава само енергията вѫтрѣ въ вашия умъ. Сега, въ физическия свѣтъ, всички физици казватъ, че човѣкъ трѣбва да има достатъчно маса, въ която енергията може да се прояви, т. е. постоянно трѣбва да има гориво за живота си. Туй е само физическия свѣтъ. Защо се мѣнятъ състоянията въ човѣка? Всѣка една промѣна, каквато и да е, която става въ васъ, означава че извѣстни разумни сѫщества сѫ влѣзли въ васъ да работятъ, взели сѫ участие въ живота ви — нищо повече! Вземете единъ простъ фактъ. Вие седите самъ въ стаята си, имате каса, имате си и пари въ нея. Отворите я, гледате си паритѣ, самъ сте, спокоенъ сте. Вадите си паритѣ, броите ги, радвате имъ се, послѣ пакъ ги затворите. Единъ день дойде нѣкой вашъ приятель и ви завари тъкмо въ момента, когато вашата каса е отворена. Вие отъ благородство не можете да затворите касата си, излизате навънъ, но у васъ се зароди едно малко безпокойствие. Защо? — Възможно е той да бръкне въ касата, да вземе нѣщо отъ нея. Вашиятъ приятель си замине, веднага прѣброявате паритѣ си и казвате: а точно сѫ. Честенъ човѣкъ е, значи, не е взелъ нищо. Сега у васъ се поражда едно довѣрие къмъ него. Този вашъ приятель дойди втори, трети пѫть и т. н. Питамъ: може ли да провѣрите, слѣдъ колко пѫти ако дойде той, ще изчезне туй безпокойствие, туй недовѣрие къмъ него? Ако има законъ, ще може ли точно да изчислите това? Има законъ, чрѣзъ който ще може да се опрѣдѣли. Вземете който и да е градинарь, той може да ви опрѣдѣли точно, слѣдъ колко години една ябълка ще достигне върха на своето развитие, т. е. крайния прѣдѣлъ на развитието си. Така сѫщо може да се опрѣдѣли, слѣдъ колко години единъ човѣкъ може да достигне върха на своето развитие, билъ той младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома. По сѫщия законъ ние можемъ да опрѣдѣлимъ математически, слѣдь колко години човѣкъ ще достигне прѣдѣла на своето растене, т. е. ще спре неговиятъ растежъ. Тогава питамъ: слѣдъ колко години може да дойде прѣдѣла на вашето съмнѣние и невѣрие? Вѣрата и съмнѣнието сѫщо иматъ свой прѣдѣлъ. И най-голѣмата вѣра да имате у нѣкого, достатъчно е само единъ пѫть да задигне паритѣ отъ касата ви, за да се разколебае веднага вашата вѣра. Слѣдователно вашата вѣра не е стабилна. Казвате: нашата вѣра трѣбва да е постоянна. Питамъ: ако вашата вѣра се разколебава, това вѣра ли е, стабилна ли е тя? Не само спрѣмо хората, но вашата вѣра се разколебава и спрѣмо Бога. Вие имате вѣра въ Бога, докато всичко ви върви добрѣ. Казвате: Богъ е добъръ, справедливъ. Но, дойдатъ нѣкои малки изпитания, казвате: а бе, джанъмъ, тази работа не върви. Значи и у Бога имашъ съмнѣние. Е, ако критикувашъ Бога въ себе си, съ каква мѣрка може да Го критикувашъ? Коя е тази абсолютна мѣрка? Ако ти имашъ съмнѣние въ Бога, туй съмнѣние трѣбва да го измѣрвашъ съ нѣкаква величина. Ние казваме: този човѣкъ е честенъ, а онзи не е честенъ. И единиятъ, и другиятъ трѣбва да мѣримъ съ извѣстна мѣрка. Тия нѣща сѫ относителни. Не, единъ ученъ човѣкъ, или единъ християнинъ трѣбва да различава своитѣ състояния. Има състояния чисто физически, има състояния душевни, има и състояния умствени. Физическитѣ състояния се нарушаватъ отъ физически прѣдмети. Запримѣръ, вие имате едно прѣкрасно състояние на духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: а, азъ съмъ достатъчно спокоенъ човѣкъ, азъ не се тревожа. Не се тревожите. понеже имате ниви, говеда. Но единъ день, нѣкой изпразни касата ви, и туй състояние се измѣня. Значи, туй състояние е фи зическо. Взети сѫ паритѣ ви, измѣня се състоянието, изгубвате спокойствието си, Туй спокойствие се дължи само на паритѣ, на нивитѣ, на кѫщитѣ. Има и другъ видъ състояние. Вие се мислите за благороденъ човѣкъ, човѣкъ отъ знатно произхождение, но бѣденъ сте, нѣмате нито петь пари въ джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но, нѣкой казалъ обидна дума за васъ, и веднага се измѣня вашето състояние. Значи, въ този случай вие усѣщате, като че нѣкой е взелъ нѣщо отъ вашата честь. Азъ наричамъ туй измѣнение въ състоянието — душевно състояние. Обиднитѣ думи измѣнятъ вашето състояние. Да допуснемъ сега, че имате известно умствено състояние. Запримѣръ, имате нѣкаква самоувѣреность въ извѣстни научни теории, които вие сте създали, но единъ день намѣрите, че има грѣшка въ всичкитѣ ви теории и изчисления, и въ вашия умъ стане едно измѣнение. Туй, което вие сте твърдѣли, туй, което едно врѣме съставлявало за васъ удоволствие, днесъ въ него намирате една погрѣшка, и веднага се започва една умствена пертурбация. Въ свѣта има и други състояния, за които сега нѣма да се спирамъ да ви говоря. Значи, всички състояния у васъ иматъ свои специаленъ обектъ, който вие може да измѣните. А ние сега туряме всички тия състояния подъ еднакъвъ знаменатель. Не е така. Слѣдователно. онзи. който иска да работи съзнателно, трѣбва да надрасне тѣзи три вида състояния. Отъ това че загубилъ паритѣ си, че му казали обидна дума, и че прѣтърпѣлъ умствена загуба, да се не измѣня, да знае, че това е въ реда на нѣщата. Тия три състояния сѫ горящата свѣщь. Сега нѣкой може да пита: не може ли безъ свѣщь въ кѫщи? — Може, какъ не! Мога да впрегна моя мозъкъ, да ми свети, докато мисля, а като прѣстана да мисля, да настане тъмнина. Значи: мисля ли — свети мозъкътъ ми: прѣстана ли да мисля — тъмнина настава, почивамъ си. Да допуснемъ, че нѣкой ви вземе свѣщьта. Казвате: какво право има да ми взима свѣщьта? — Е, взелъ я, той има право. Тази свѣщь всѣки има право да я вземе, и да измѣни вашето състояние. Но кой е онзи, който може да вземе свѣщьта, която нося въ моя мозъкъ? Тази свѣщь не може да се краде. По нѣкой пѫть, нѣкой се опитватъ да взематъ тази свѣщь, но не могътъ — въ рѣдки случаи само успѣватъ. И ако живѣемъ добрѣ, разумно въ живота си, никой не ще може да ни вземе тази свѣщь. Нѣкои говорятъ за добрия животъ. Добриятъ животъ започва само тогава, когато почнемъ да си служимъ не съ външни свѣщи, но съ свѣщьта на нашия умъ. Когато той свети, ние сме въ безопасность. Сега, ние можемъ да завъртимъ ключовете на нашитѣ мозъци, и ще настане тъмнина. А като отвъртимъ ключоветѣ на нашитѣ мозъци, ще настане свѣтлина. Колко души сте тука? — 200 души. Всѣки единъ мозъкъ може да даде енергия най малко отъ 1000 свѣщи.?(айде, нека да е по-малко — 150 свѣщи. Знаете ли какво нѣщо е енергиятз на 150 свѣщи? Двѣста души по 150 свѣщи прави 30,000 свѣщи. Азъ свеждамъ това къмъ развиване на човѣшката воля. Ние допущаме, че има нѣща невъзможни. Щомъ кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно отъ правилата на Божествения свѣтъ: всичко въ свѣта е разумно, всичко въ свѣта е възможно! Ще кажете: всичко е възможно. Може да се родятъ редъ критики. Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: азъ искамъ да стана богатъ. — То не влиза въ тази формула. Ама азъ искамъ да стана ученъ човѣкъ. — То не влиза въ тази формула. Ще ви превѣда единъ анекдотъ, единъ реаленъ примеръ за нашитѣ смѣшни схващания. Това бѣше по освобождението. Единъ българинъ ходилъ въ Америка, тамъ живѣлъ около 10 — 15 години и се връща въ България, въ врѣмето на князъ Батемберга. Дошелъ той съ специаленъ тренъ въ България, и князъ Батембергъ го приелъ съ специални почѣсти, казва му: на каква длъжность искашъ да те назнача? Князътъ билъ разположенъ къмъ него, зеръ ученъ българинъ билъ, затова искалъ да му даде едно почетно мѣсто, и мислилъ, че той ще поиска да го назначи пръвъ министъръ въ България. „Искамъ казва той“, да бѫда директоръ на нѣкоя гимназия“. — Е, ще отидете при министра на просвѣщението, това е негова длъжность. Като казваме, че всичко е възможно, то значи че сѫ възможни само тия нѣща, които влизатъ въ тази формула. Щомъ кажа, че искамъ да стана директоръ, тогава ще отида при министра на просвѣщението. Чудна работа! Онѣзи богатитѣ хора не работятъ съ тази формула. Ученитѣ хора сѫщо не работятъ съ тази формула. Казвате: невъзможно е. Какъ да е невъзможно? Ще турите въ ума си формулата: всичко е възможно! Казвате: Ама въ този животъ не. Оставете това ограничение „въ този животъ“! Това не е философия, това не влиза въ тази формула. И знаете ли кѫдѣ е заблуждението на мнозина хора? Ние говоримъ често за нѣщата, че едни сѫ нагорѣ, други надолу. Ние говоримъ за Бога. Но кѫдѣ е Господь? — Нагорѣ, хубаво, ти увѣренъ ли си, че Господъ е тамъ горѣ? Хората все отъ тамъ Го викатъ, и Го нѣма. Ученитѣ хора казватъ, че туй, което денемъ виждашъ нагорѣ, вечерно врѣме е надолу. Тогава, ако се молишъ денемъ, Господъ е нагорѣ: ако се молишъ вечерно врѣме, Господъ е надолу. Кѫдѣ е Той? Туй е споредъ науката, това не сѫ мои разсѫждения. И ние, като се въртимъ споредъ земята, тази земя нѣкой пѫть е надолу, нѣкой пѫть — нагорѣ. Казвамъ, надолу и нагорѣ нѣма. Въ дадения моментъ, когато ние разсѫждаваме върху думитѣ надолу и нагорѣ, ние сме центъръ, и всѣки човѣкъ разсѫждава, изхождайки отъ себе си. Ти говоришъ за Бога, но ти си ценгъръ и разглеждашъ нѣщата по отношение къмъ себе си. Нѣкой казва: азъ говоря за Господа. Не, ти мислишъ за Бога, но ти си центъръ, за себе си разсѫждавашъ. И, споредъ твоята интелигентность, такъвъ е твоятъ Господъ. Господъ у философа е по-ученъ, а у простия човѣкъ е по-простъ. Това е много естествено. Вземете единъ отличенъ художникъ и единъ простъ художникъ. Първиятъ ще нарисува единъ хубавъ образъ, а вториятъ — единъ по-простъ образъ — всѣки споредъ своята дарба. Нѣкой казва: азъ ще изразя на платното си една идея, Тази идея ще бѫде точно като тебе. Ти не можешъ да нарисувашъ една идея по-висока отъ себе си. Слѣдователно, това е по отношение положението нагорѣ или надолу, на дѣсно или на лѣво. Да допуснемъ, че имате около 100 кубове, които се движатъ. Трѣбва да знаете, на дѣсно ли се мѣстятъ, или на лѣво. Тѣ се движатъ по единъ математически законъ. Трѣбва да знаете въ дадения моментъ, въ каква посока се движатъ. На лѣво, това е вашето сърце, на дѣсно — това е вашиятъ умъ: налѣво — това е вашиятъ духъ, на дѣсно — това е вашата душа. Значи, въ свѣта има разни движения. Този законъ не е абсолютенъ. Та, горѣ и долу, това сѫ само думи съ обикновенъ смисълъ. И всѣки единъ отъ васъ, когато разсѫждава, трѣбва да знае отъ кѫдѣ иде неговата мисъль. Нѣкой казва: азъ видѣхъ нѣщо. Какво си видѣлъ? — Свѣтлина видѣхъ. Е, хубаво. Разправяше ми единъ нашъ починалъ братъ, който ходѣше изъ България, за нашитѣ ясновидци. Редъ богомолци, ясновидци отивали за Света Гора, и изъ пѫтя въ парахода, имало голѣмо освѣщение, та станало нѣщо, и тѣ веднага казали: елате да видите едно чудо, отъ небето светна нѣщо! И като отиватъ да видятъ, какво виждатъ? — Че туй чудо, тази свѣтлина е чудо на парахода. Отъ Бога е това чудо мислятъ си и почватъ да тълкуватъ, че нѣщо е свѣтнало по особена благодать, а се указва, че лампитѣ на парахода светнали. Не, реалнитѣ нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ строго опрѣдѣлени, тѣ си иматъ специални качества, и тѣзи качества всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае. Нѣкои хора казватъ, че духовниятъ животъ и духовнитѣ явления сѫ специфични, и въ тѣхъ нѣма абсолютно никаква промѣна. Тѣ сѫ еднакви въ всичкиѣ врѣмена. Запримѣръ, нѣкои говорятъ за Божествена свѣтлина. Най-реалното нѣщо е вѫтре въ вашия животъ. Ето въ какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и повѣрите. Нѣкой пѫть у човѣка се намира една много мъжделива свѣтлинка, която никога не се мѣни. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. Въ човѣка има голѣми свѣтлини, много хиляди лампи свѣтвать и изгасватъ, но съ тѣхъ ставатъ промѣни, а тази малката свѣтлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане и при ставанѣ, никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щасливи, но когато се намирате въ най-голѣмото отчаяние, изоставени отъ всички, когато всичко е загаснало на вашето небе — и звѣзди, и мѣсечина. Тогава, далечъ нѣкѫдѣ въ вашето съзнание се появява тази свѣтлинка, блѣщука на вашия хоризонтъ, показва пѫтя, къмъ който трѣбва да се стремите. Тамъ е Богъ! И тогава, ако виждате тази малка свѣтлинка, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите въ тази посока, вие се намирате съ гърба си къмъ свѣтлината, т. е. сьзнанието ви е обърнато къмъ свѣта. Слѣдователно, ще се обърнете точно въ посоката на вашето съзнание. Нѣкои отъ васъ искатъ да видятъ нѣкой ангелъ, но трѣбва да знаятъ, че тази малка свѣтлинка струва повече, отколкото да видятъ единъ ангелъ. Единъ ангелъ може да стои при васъ единъ день, той е единъ пратеникъ - дойде да ви посети и си отива, но тази малката свѣтлинка, това е специфичното, Божественото, което бди надъ васъ всѣки моментъ. Това е тази мъжделивата свѣтлинка. Азъ я считамъ най-приятната свѣтлинка. Когато вие видите тази свѣтлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бѫдете. Единственото нѣщо въ свѣта, което може да ви причини тази радость, това е малката свѣтлинка. И азъ казвамъ: най-доволнитѣ, най щасливитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, които виждатъ най-малкитѣ, микроскопическитѣ нъща, и отъ тѣхъ сѫ доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази свѣтлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито невѣрие, нито адъ, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална свѣтлинка, която дава животъ. Туй е дѣйствителното реалното, положителното, и всѣки единъ отъ васъ може да види тази свѣтлинка въ себе си. Може да направите наблюдения и ще видите, че всѣки има тази малка свѣтлинка. Нѣкой пѫть казвате: загасна моята свѣтлинка. Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати съ гърба си къмъ нея. Тя седи въ далечината на вашия животъ, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделѣе. Тя е отлична свѣтлинка. Ето сега гдѣ е опасностьта въ разискването на тѣзи лекции. Като ви разправямъ за тази свѣтлинка, вие по нѣкой пѫть се намирате въ положението на онзи турчинъ, който казвалъ, че знае български езикъ. Той билъ бей. Отива единъ день на гости у единъ български чорбаджия. Казва му: „Слушайте, да внимавате, да не говорите нѣщо обидно заради мене, азъ зная български езикъ ще ви разбера, затова на български ще ми говорите“. Той си запалилъ чубука, пуши си спокойно. По едно врѣме искрица отъ чубука хвръква и запалва чалмата му. Дохожда домакинята, казва му на българси: „Агачо, чалмата гори“. Не разбира той, продължава да си пуши. Пакъ му казва тя: „Агачо, чалмата гори“. А, знамъ, знамъ. Пакъ не разбралъ. Най-послѣ на турски му казва: „Агачо, чалмата гори!“ — Е, тъй кажи, да те разбера. Всѣно нѣщо трѣбва да се разбира, а щомъ се разбира, то може и да се приложи. Туй приложение не го опрѣдѣляйте съ думитѣ: трѣбва да бѫдемъ добри! Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть. Не се стремете да бѫдете добри защото, онзи, който се стреми да бѫде добъръ, това показва, че той е лошъ. Въ насъ трѣбва да има желанието да изпълнимъ волята Божия. Закони има въ свѣта, които трѣбва да изпълнимъ, Въ неизпълнението волята Божия се раждатъ тия нещастия. „Азъ искамъ да бѫда добъръ човѣкъ“. Че и най-добриятъ човѣкъ може да върши най-глупави работи. Нима единъ добъръ човѣкъ не може да счупи едно шише, да развали една лампа? Но това не показва, че той е лошъ. Туй е невнимание, незнание. Споредъ туй учение, въ единъ моментъ можешъ да бѫдешъ добърь. Но вие се спирате, казвате. то не може изведнъжъ, то е невъзможно. Не, може. Невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни, а възможните нѣща сѫ невъзможни. Бѣдниятъ може да влѣзе въ небето, а богатиятъ — никога. Богатството може да ви подигне, може да ви направи единъ знатенъ царь, но то може да ви лиши отъ царството Божие. Възможнопьта на земята е невъзможность на небето. Бѣдниять човѣкъ. които всѣки може да го подритва, има възможность да влѣзе въ небето. Азъ, казва, зная това. Онзи, който мисли, че знае, той е най-голѣмия невѣжа, а онзи който мисли че не знае тои е най-учениятъ човѣкъ. Но сега, знаете ли какво ще се яви у васъ? Друга една слабость ще се яви, азъ зная този дяволъ. Вие сега ще кажете азъ не зная нищо. Не е така. Ще кажешъ, че не знаешъ нищо, за да почнешъ да мислишъ, че знаешъ нѣщо. Защото, този, койго знае и този, който не знае, въ действителния животъ ще видятъ, колко знаятъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да опрѣдѣли своитѣ възможности. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие казвате, че знаете, че имате вѣра, че Господъ отговорилъ на вашата молитва и т. н. Убеждавате, доказвате: азъ еди-кога се молихъ, зная, че Господъ ми отговори. Другъ пѫть се молихъ за една своя сѫсѣдка и тя оздравѣ. Господъ ми отговори. Азъ ще ви покажа, колко вѣра имате. Заболи ви нѣкой пѫть петата, колѣното, ревматизъмъ имате, казвате: не знамъ, какво ми стана на крака, не мога да ходя. Е, казвамъ, помолете се! — Молихъ се, но не минава. Казвашъ си: едно врѣме Господъ ми отговаряше, сега не ми отговаря. Знаете ли на какво мяза вашиятъ животъ? Трѣбва да бѫдемъ изкрени! Единъ старецъ върви изъ планината, не гледа прѣдъ себе си. Както върви — хопъ въ единъ трапъ! Догнѣвѣло го, какъ той да падне! Излиза вънъ отъ трапа и си казва: ехъ, едно врѣме като бѣхъ младъ, какъ го прѣсочихъ! Прѣскача още веднажъ и хопъ — пакъ въ трапа. Седи, мисли, и го чува нѣкой и си казва: едно врѣме, като бѣхъ младъ, какъ прѣскачахъ, но сега, като остарѣхъ, не мога. Послѣ, като вижда, че нѣма никой около него, казва си: и едно врѣме, и сега все така бѣше. Положителнитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ като задачи въ живота на ученика. Онзи, който сериозно се занима не трѣбва да бѫде критикъ, но трѣбва да бѫде толкова чистосърдеченъ, че да признава нѣщата прѣдъ себе си, и като ги признае, трѣбва да каже: мога да се поправя, възможно е това. Да не казва: е, въ този животъ не мога да се поправя, но въ бѫдащия. Не, още сега е възможно. Ако си нетърпеливъ, казвашъ, азъ сѫмъ нетърпеливъ, отъ майка си наслѣдихъ този нравъ, не мога да се поправя. Ти можешъ още тази вечерь да поправишъ поведението си всичко можешъ да поправишъ. И при самовъзпитанието си, постѫпвайте по слѣдния начинъ: всѣка вечеръ, като си лѣгате, и всѣка сутринь, като ставате, казвайте всичко е възможно! „Всичко е възможно“, подразбирамъ като живѣемъ въ Божествения свѣть, като спазваме онѣзи велики Божествени закони, за насъ нѣма да има невъзможни нѣща. Нарушимъ ли единъ Божественъ законъ, всичката възможность става невъзможность. И тогава, колкото и да е силенъ единъ човѣкъ, той се лишава отъ възможностьта да успева. И като казвамъ, че всичко е възможно, въ какво отношение е възможно? — По закона на Божествената Любовъ, по закона на Божествената Мѫдрость, по закона на Божествената Истина всичко е възможно. Отъ тѣзи лекции, които ви давамъ, знаете ли нѣкой пѫть въ какво положение може да се намѣрите? — Въ едно отношение вие може да се насърчите, а въ друго отношение да се обезсърчите. Всѣкога вие може да попаднете въ плюсъ безконечность, и въ минусъ безконечность. Това сѫ двѣ величини, двѣ възможности. Плюсътъ, това сѫ всички възможности въ свѣта, минусътъ, това сѫ всички невъзможности. Сега, идеята, която е заложена въ менъ е слѣдующата: ние казваме, че всичко е възможно, нали така? По какво се отличаватъ възможноститѣ въ свѣта? Всѣкога, когато вие се доближавате до едно сѫщество, което знае повече отъ васъ, чувствувате, че сте нищо, но то е привидно. Въ васъ се заражда врѣменно само едно такова състояние. Ще направя друго едно сравнение. Ако имате една свѣщь, която ви свети добрѣ радвате й се, но я приближавате при друга една свѣщъ, която има силата на 150 — 200 свѣщи: вашата свѣщь, по отношение на втората, едва ще мѫжделѣе, значи свѣтлината й се намалява. Ако пъкъ се приближавате съ вашата свѣщь при едно сѫщество, което има свѣщь по-слаба отъ вашата, вие се чувствувате надъ него. Слѣдователно, когато се движите въ духовния свѣтъ, нѣкой пѫть вие се чувствувате, че знаете много, значи имате работа съ по-нисши сѫщества, а нѣкой пѫть мислитѣ, че нищо не знаете — имате работа съ по-висши сѫщества Нима онзи студентъ, който е постѫпиль въ нѣкой университетъ да слѣдва математика, не вижда, че професорътъ му знае много? Той, като ученикъ е билъ много добъръ, но като излѣзе онзи професоръ прѣдъ него, като заработи съ онази висша материя, той вижда, разбира, че професорътъ му борави съ много точни, научни работи. Ученикътъ казва: колко има да уча азъ! Та, когато по нѣкой пѫть въ вашия умъ влѣзе мисълтьга „азъ нищо не зная“, то е добъръ признакъ. Значи, доближавате се до онова великото, което знае. Въ васъ тогава именно има условия да учите. А когато мислите, че знаете, държите обратния пѫть. Азъ забѣлѣзвамъ, понѣкога нѣкои казватъ: ние вече свършихме! Не, свършватъ само умрѣлитѣ. Туй го помнете! Само умрѣлитѣ свършватъ, а живитѣ — никога. Живитѣ започватъ, а умрѣлитѣ свършватъ. Азъ свършихъ — минусъ. Започвамъ — плюсъ. Сега, тия мисли ще държите въ ума си. По нѣкой пѫть имаме една слабость, имаме извѣстна стратегия, не искаме да угодимъ на Бога, но искаме единъ другь да си угаждаме. Тамъ седи всичката погрѣшка. Когато глупавиятъ угажда на глупавия, какво става? — Нищо не става. Когато угаждашъ на най-умния, на най-добрия въ свѣта, животътъ има смисъль. Туй не трѣбва да ни доведе въ друга крайность. Всѣка една постѫпка, която извършвате въ свѣта, трѣбва да е строго опрѣдѣлена въ вашето съзнание: трѣбва да имате една строго опрѣдѣлена мѣрка, да знаете защо вършите това или онова. И нѣма нищо по-хубаво отъ това, да имате едно вѫтрѣшно удовлетворение въ свѣта, и всѣки да е доволенъ отъ постѫпкитѣ си. Когато обсѫжда туй хубавото, красивото, да знае, че е правъ, да знае, че е постѫпилъ тъй, както трѣбва. Нищо повече! Тема за слѣдния пѫть: „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 17-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 13. II. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Най щастливиятъ денъ Миръ Мирътъ носи Божията радость. Размишление. За тема ще имате: „Най-щастливиятъ день въ годината“. Упражнение: Дѣсната рѫка настрана. Движение на китката нагорѣ и надолу, отначало по-бавно, съ постепенно усилване и пакъ отслабване. Дѣсната рѫка се прибира свободно. Сѫщото се прави съ лѣвата рѫка. Послѣ и съ двѣтѣ рѫцѣ едноврѣменно. Почивка. Двѣтѣ рѫцѣ успоредно напрѣдъ. Постепенно разтваряне рѫцѣтѣ на страна, съ движение на киткитѣ — трептение. Прибиране рѫцѣтѣ напрѣдъ, пакъ съ трептение. Това упражнение се прави нѣколко пѫти. Рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ. Бавно издигане на рѫцѣтѣ отстрана на главата и до надъ главата и бавно снемане пакъ напрѣдъ (седемъ пѫти). Единъ пѫть обратно движение: рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ издигагъ се надъ главата и се спущатъ покрай странитѣ на главата напрѣдъ. Пакъ първото движение четири пѫти. Рѫцѣтѣ спиратъ успоредно напрѣдъ, движение на киткитѣ съ трептение, при постепенно усилване и отслабване. Рѫцѣтѣ настрана и долу прибрани. Като си движите рѫцѣтѣ, какво усѣщате? Имате ли усѣщане на допиране нѣкакво пихтиеобразно вещество? — Да. Илюзия ли е това, или дѣйствителность? Щомъ движите много бързо рѫцѣтѣ си, усѣщате като че се допира нѣщо. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усѣщане? Когато нѣкой отъ васъ е неразположенъ духомъ, нѣка направи това упражнение. По такъвъ начинъ всѣки, отъ васъ може да трансформира своето състояние. Още първия день щомъ ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви укаже. То е единъ цѣрь за всички ви. Нѣкой пѫть може да не успѣете напълно, но все таки 85% ще имате резултатъ Неразположенъ сте, подвижете си рѫцѣтѣ, съ това упражнение ще се привлече магнетическа сила, и тя ще ви помогне да трансформирате състоянието. Въ природата има единъ законъ, споредъ който може да се опрѣдѣля възрастьта на дърветата. Запримѣръ, у малкитѣ дръвчета клонищата сѫ винаги изправени. Колкото едно дърво започва да остарѣва, толкова клонищата започватъ да се прѣвиватъ къмъ земята. Този законъ за растенията, е сѫщъ, както и у човъка. Човѣкъ като мине извѣстна възрасть, нѣкой пѫть започза несъзнателно да се пригърбва. Това е идеята. Това пригърбване произтича отъ измѣнение на теченията, които дѣйствуватъ въ неговия организмъ. Това учение, което придобиваме, ако не го приложимъ, ние ще мязаме на онзи търновски адвокатъ, когото хващатъ разбойници между Търново и Севлиево и намиратъ въ джобоветѣ му два револвера запазени. Питатъ го: защо ти сѫ тия револвери? — За зоръ заманъ. Ами отъ този зоръ заманъ по-голѣмъ има ли? Тѣ го набили добрѣ и му казали: като не знаешъ да носишъ револверъ, защо го носишъ? Той си ка залъ: втори пѫть вече безъ револверъ ще ходя. Знанието има сила само когато се прилага. Сега изобщо, и въ тритѣ свѣта: и въ материялния, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ, всѣкога хората търсятъ най-лесния методъ за прилагане. Запримѣръ, българинътъ, щомъ го заболи глава, ще вика врачка дс махне съ рѫка, да му побае, веднага да му отнеме главоболието. Изобщо, у всичкитѣ хора има стремежъ къмъ лесното. Тѣ не обичатъ мѫчнитѣ работи. Щомъ се яви една малка мѫчнотия, една мисъль, която не може да разрѣшимъ, или едно тягостно чувство или дѣйствие, винаги се намираме въ едно противорѣчие съ окрѫжающитѣ, и съ себе си. Въ единъ свѣтъ като сегашния, тъй както материята е създадена, тъй както нашитѣ тѣла сѫ устроени, ние не можемъ да очакваме животътъ ни да бѫде лесенъ. Този животъ който сега имаме, е единъ отъ най-мѫчнитѣ. Всички трѣбва да го знаете. Ние се намираме сега при най-мѫчния животъ, не отвънъ, а отвѫтрѣ. Че е тъй, може да се увѣрите отъ това, че вие не може да намѣрите двама души, които да мислятъ еднакво и да си хармониратъ. Нѣкой може да си поклати главата, че е съгласенъ, но той не е съгласенъ. Нѣма да намѣрите двама души съгласни. Ако намѣрите двама души, които сѫ сѫгласни въ своитѣ мисли, то ако имъ дадете да изпѣятъ тона „до“, ще го взематъ тъй чисто, че гласоветѣ имъ ще се сливатъ. Ако двама души мислятъ еднакво, чувствуватъ еднакво, дѣйствуватъ еднакво, тѣ ще взематъ тона тъй правилно, че двата гласа ще се сливатъ. Ние казваме, че човѣкъ е троякъ, т. е. има умъ. сърце и воля. Този законъ може да приложимъ и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърдцето и волята въ нѣкой човѣкъ, то вземели той този тонъ, пакъ трѣбва да стане сѫщото сливане между сърцето, ума и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умътъ образува, трѣбва да е тъй напълнена отъ сърцето, че нито една капка да се не излива, нито пъкъ да остане празно мѣсто — идеално да бѫде запълнена формата. Това значи съгласие. Щомъ остане празнина въ формата на ума, всѣкога се ражда извѣстенъ дисонансъ въ живота, т. е. нѣкой казва: не съмъ разположень, не мога да обичамъ, нѣщо ме стѣга, коравосърдеченъ съмъ. Това стѣгане се дължи на това обстоятелство, че формитѣ на ума не сѫ така идеално запълнени. Защо не сѫ идеално запълнени? Всѣки, който не знае какъ да запълни формата на ума си, той е духовенъ мързеливецъ. Духовниятъ мързелъ е единъ отъ голѣмитѣ врагове. Духовнитѣ хора сѫ много мързеливи. За тѣхъ трѣбва голѣмъ остенъ. Отъ невидимия свѣтъ има изпратени духове, които стѣгатъ мързеливитѣ, впрѣгатъ ги на работа. Имашъ да давашъ полица отъ 10 - 20,000 лева. Казвашъ: азъ мисля да я платя ли, или да нея плащамъ. Какъ, нищо нѣма да мислишъ, остенъ има! Седне нѣкой, пише трактатъ. Професоръ е, стегнали сѫ го студентитѣ — срамъ го е отъ тѣхъ, заставенъ е да пише. Послѣ, обществото какво ще каже, срамъ го е и отъ него. Съврѣменитѣ хора, и професори, и проповедници, и учители, и свещеници, и майки, и бащи, никой не е свободенъ, всѣки е заставенъ съ остенъ да работи. Не само те каратъ да мислишъ, но те каратъ и да чувствувашъ. Така трѣбва да разрѣшавате въпроса. Вие казвате: азъ съмъ свободенъ, азъ чувствувамъ така и така, имамъ такава мисълъ. Не е така, не сте свободни. Често вие се поставяте въ положениего на единъ критикъ. Съврѣменнитѣ хора приличатъ на двата бивола, които влѣзли въ локвата, Единия отъ тѣхъ имапъ каль на гърба си 1/2 с. м., а другиятъ единъ сантиметръ. Първиятъ казва на втория: много си се окалялъ, много дебела каль имашъ. А, неговата е по-малко! И двамата сѫ въ локвата! И малката каль, и голѣмата каль, въ дадения случай произвождатъ еднакви резултати. Когато дойдемъ до личния животъ, до идейния животъ въ насъ, всѣки ученикъ трѣбва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърцитѣ сѫ казвали: „познай себе си!“ Що значи да познава човѣкъ себе си? Да познава това сѫщинското, което е въ него. Не онова, което хората ми слятъ заради него, не това, което той мисли въ нѣкои щасливи моменти за себе си, но да познава онова неизмѣнното въ себе си, при всички случаи на живота си. Да кажемь, има щасливи дни, когато човѣкъ е 100% добъръ. Има и такива дни въ живота, когато той е 100% лошъ. Питамъ тогава: какво е спечелилъ човѣкъ? Като раздѣлите 100 на 100, какво ще получите? — Единица. Какво показва тази единица? Сто, дѣлено на сто, показва погрѣшки отъ втора категория. Единицата показва, че той не се е държалъ съ първата категория на Божествения животъ. Отъ едно до десетъ — това е първата категория на живота — чистиятъ Божествениятъ животъ. Десетьтѣ съставлява единица за по-голѣма мѣрка. Отъ едно до десетъ е животътъ на Бога. Отъ 10 до 100 — животътъ на ангелитѣ, животътъ отъ втората категория. Защото 100 тѣ е единица за хилядитѣ. Отъ 100 до 1000 е животътъ на хората, животътъ отъ третата категория. Слѣдователно човѣкътъ не може да живѣе като ангелъ. Защо? Защото той не разбра смисълътъ на единицата, т. е. туй показва, че той не познава себе си: или подцѣнява, или надцѣнява своитѣ качества и способносги. Човѣкъ въ всѣки сучай трѣбва да се познава. Сега, забѣлѣзали ли сте, какъ нѣкой човѣкъ най-първо ви се вижда много добъръ. Казвате: азъ виждамъ въ лицето на този господинъ единъ много интелигентенъ, много добъръ човѣкъ — човѣкъ съ отличенъ характеръ. Не се мине и една година, вие казвате: азъ съмъ се излъгалъ, той не билъ толкова добъръ. Сега виждамъ, че този човѣкъ билъ лошъ Питамъ ви сега: тази промѣна въ първия и въ втория случай вѣрна ли е? Не, не е вѣрна. Азъ мога да направя всѣки отъ васъ да бѫде добъръ прѣзъ цѣлия си животъ. Какъ? Прѣдставете си, че ви направя една хубава кѫща, съ хубава градина, да имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познаватъ всичкитѣ ваши навици, та да задоволяватъ всичкитѣ ви нужди. Послѣ, да имате файтонъ, автомобилъ, и каквото пожелаете, всѣко най-малко ваше желание да се задоволява. Въ този случай, по-добъръ човѣкъ отъ васъ нѣма да има. Идеаленъ човѣкъ ще бѫдете. Ще ви туря тогава седемъ. Но, азъ мога да направя всѣки едного отъ васъ и най-лошъ човѣкъ. Може да ви пратя въ ада и слѣдъ една година ще станете рогатъ дяволъ. Какъ? — Ще звпочна да ви отнемамъ единъ по единъ слугитѣ — най-първо единия слуга, послѣ втория, че третия, слѣдъ туй файтона, автомобила, градината, кѫщата докато най-послѣ ви оставя гладенъ, голъ и босъ, безъ дрехи, безъ шапка, окѫсанъ... Добъръ ли ще бѫдешъ? Това сѫ нѣща, които ставатъ постоянно въ живота. Туй е което Богъ върши съ насъ. Външниятъ свѣтъ не прави това съчетание. Нѣкой ще каже, че туй е съчетанче на нашата дихарма, или нашата карма. Съчетанието на дихармата прави човѣка щасливъ, добъръ: съчетанието на кармата прави човѣка нещастенъ, лошъ. Кармата всѣкога подразбира лошъ животъ. Кармата е законътъ за причина и послѣдствие. Ние казваме: това е сѫдба! Туй, което хората наричатъ щасливъ животъ, то е дихарма. Всѣки единъ отъ васъ може да бѫде щасливъ. Кога? — Когаго е свързанъ съ Бога. Тогава човѣкъ ще има правилни отношения и въ всѣко едно направление ще се развива правилно. Щомъ неговитѣ отношения съ този първиченъ принципъ на единицата се развагятъ, веднага животътъ му започва да се разрушава. Вие ще кажете: тия работи ние ги знаемъ. Сега, да обясня идеята си. Да кажемъ, че имате тукъ правата линия АВ: А ______________ B. Тя прѣдставлява единъ пѫть. Отъ едната, и отъ другата страна на тази линия има всевъзможни условия и красоти въ живота. Допуснете, че тази линия е равна на 92 милиона мили. Прѣдставете си, че най-напрѣдъ вие изминавате този пѫть съ бързината на свѣтлината, послѣ изминавате сѫщия пѫть съ единъ локомотивъ и третиятъ пѫть изминавате сѫщага линия съ биволска кола. Каква ще бѫде разликата, когато прѣминете съ бързината на свѣтлината, съ бързината на локомотива и съ бързината на биволската кола? Съ какво ще се различава това минаване? Съ свѣтлината вие ще прѣминете бързо и ще имате по-малко знания. Съ локомогива ще имате повече знания, а съ биволската кола ще добиете най-много знания. Добрѣ другъ случай: Прѣдставете си, че вие се движите съ бързината на свѣтлината, но сте слѣпъ. Питамъ: като сте минали отъ едната точка до другата, какво сте придобили? — Нищо. Да допуснемъ, че пѫтувате съ тренъ. Пакъ сте слѣпъ Какво сте придобили? — Нищо. Пѫтувате съ биволската кола и пакъ сте слѣпъ. Какво сте придобили? — Нищо Нѣкой казва зная това. Питамъ: ти когато минаваше съ бързината на свѣтлината, твоитѣ очи отворени ли бѣха? Казва. прѣзъ това врѣме азъ спахъ, ама и дълго врѣме не спахъ. Казвамъ за да се прѣмине тази линия съ бързината на свѣтлината, нужни сѫ всиччо осемь минути. Слѣдователно, ти прѣзъ това врѣме си спалъ, слѣпъ си билъ въ твоето съзнание. Допуснете, че този пѫть го прѣминавате съ тренъ. Колко ще ви вземе? Ще вземе 250 години. Биволската кола пъкъ ще ви огнеме нѣколко хиляди години, за да прѣпѫтувате съ нея сѫщия пѫть. Тъй че, зависи дали съзнанието на човѣка е будно, когато тои минава отъ едната точка до другага. При това, тази линия е раздѣлена на сектори. Първото правило: всѣки трѣбва да се спре и да опрѣдѣли съ какво пѫтува: съ бързината на свѣтлината ли, съ бързината на трена ли, или съ бързината на биволска кола. Сега, нѣкои отъ васъ, като имате страдания, искате да пѫтувате съ бързината на свѣтлината. Когато имате щастливи дни, искате да пѫтувате съ нѣкоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания въ природата, но тя всѣкога се коригира. Ако въ единъ моментъ вашето щастие е кратковрѣменно, а нещастието дълговрѣмен но, слѣдующиятъ моментъ законътъ ще бѫде обратенъ: щастието ви ще бѫде дълговрѣменно, а нещастието кратковрѣменно. Нѣма никакво изключение въ този законъ. Нѣкои казватъ: азъ не съмъ видѣлъ бѣлъ день въ живота си. Това не почива на никаква философия. Приятнитѣ и неприятнитѣ случаи въ живота сѫ еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било въ спящо състояние. Нѣкой пѫть може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието — спящо. Нѣкой може да каже тъй: азъ не съмъ ималъ въ живота си щастие. Възможно е. Нѣкой може да каже: азъ въ живота си не съмъ виждалъ нещастие. Възможно е. Това сѫ само отношения, но това не сѫ чисто философски разсѫждения. Това не почива на Божестйената Мѫдрость. Въ природата всѣкога има равновѣсие. Сега, мнозина искатъ само щастливи дни. Не, това е невъзможно. Въ живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни. Зададохъ ви темата: кой е най-щастливиятъ денъ въ годината? Най-щастливиятъ день е Х, а най-нещастниятъ день е У. Най-нещастниятъ день и най-щастливиятъ день свързватъ верижката на живота. Най-щасливата халка и най-нещастната влизатъ една въ друга и образуватъ едно цѣло колело. Слѣдователно, най-щасливиятъ день и най-нещастниятъ день винаги се допиратъ. При това, трѣбва да знаете, че като намѣрите най-щасливия день въ годината, до него седи най-нещастниятъ. Тия щасливи и нещастни дни сѫ относителни. Ако вашето съзнание е будно, въ най-щасливия день на годината ще намѣрите най добритѣ условия, които сѫ заложени отъ минали ваши сѫществувания и сега се реализиратъ. Въ най-нещастния день тия разумни сѫщества сѫ заложили най лошитѣ условия на миналитѣ ваши сѫществувания. Едните ще изправяте, другитѣ ще използувате. Умниятъ човѣкъ, като има най-щасливия день въ годината, отъ щастливия день ще поправи погрѣшкитѣ на нещастния. Туй, което спечели въ щастливия день, съ него ще плати дълговетѣ на нещастния день. Който не е уменъ, като дойде щастливиятъ день той, ще каже: намѣрихь една тайна, забогатѣхъ. Ще започне да яде и пие. Той нѣма да плати дълговетѣ си, а ще затъне още повече. Тогава вториятъ пѫть неговиятъ нещастенъ день ще се увеличи. Въ това отношене, всички трѣбва да бѫдете внимателни. Нѣкои вѣрватъ, че въ живота има късметъ, има щастие. Да има щастие, но щастието се обуславя отъ миналото на човѣка. Само единъ уменъ човѣкъ може да бѫде щасливъ: глупавиятъ — никога. Когато хората станатъ умни, ще бѫдатъ щасливи. Щастието е качество на ангелитѣ. Когато нѣкой каже: азъ не съмъ отъ щасливитѣ — сѫщеврѣменно се опрѣдѣля и неговата интелигентность. Щомъ той е недоволенъ отъ живота си, въ невидимия свѣть знаятъ, че той не е много уменъ човѣкъ. Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добъръ край води“, за този човѣкъ иматъ добро мнѣние, той е отъ умнитѣ. Сега, запримѣръ, вие казвате: въ този животъ нѣма да го бѫде, ама въ слѣдующия животъ ще тръгне. На какво отгорѣ градите това? Нали всѣко знание трѣбва да почива на нѣщо? Ами отъ гдѣ знаете, че слѣдующиятъ животъ ще бѫдете щасливъ? Нѣкой казва: азъ сега не можахъ да завърша, но оставамъ за слѣдующия животъ. На какво се базиратова твое прѣдположение? Вие трѣбва да знаете, че ако въ единъ животъ вие сте умрѣли щасливъ, погребали сѫ ви съ голѣмо великолепие, имало 5 — 6 диши свещеници, владика, подирѣ ви много войници, много свѣтъ, държали сѫ надгробни рѣчи за вашитѣ добродѣтели и т. н. Всичко това ви е много радвало. Втори пѫть, обаче, като умрете, ще имате едно отъ най-нещастнитѣ погребения. И обратното е вѣрно. Ако вие сте умрѣли въ единъ животъ като послѣденъ бѣднякъ, вториятъ пѫть ще имате едно отъ най-великолепнитѣ погребения. За сега хората не сѫ дошли да търсять безсмъртенъ животъ, но мислятъ, слѣдъ като умратъ, какъ ще ги погребатъ. Гледашъ нѣкой, свършилъ университетъ съ два диплома, казва: ще се мре, но какъ ли ще ме погребатъ? И владиката проповѣдва безсмъртие на другитѣ, но мисли какъ ще го погребатъ. И между васъ, ученицитѣ, слушамъ да казвате: какъ ли ще ни погребатъ? Какъ ще ви погребатъ! Едно отъ двѣтѣ: или съ почести, или въ мизерия. Това сѫ двѣтѣ крайни халки. Между тѣхъ има други второстепенни верижки, второстепенни погребения. Никога не оставяйте сегашния животъ, за да го реализирате въ бѫдаще. То е крива философия. Ние маже да насърчимъ извѣстенъ човѣкъ, който умира, че въ слѣдующия животъ като дойде, ще има по-добъръ животъ. Туй е за насърчение. Но когато азъ говоря на себе си, никога неказвамъ „втори пѫть“, но казвамъ „сега“. За менъ бѫдещето не сѫществува. За грѣшника, който умира, на когото грѣховетѣ не сѫ простени, има бѫдеще, но за праведния има само настояще — нищо повече! Онзи, който казва: „за въ бѫдеще ще възкръсна, на него Господъ не е простилъ грѣховетѣ. Хората на Любовьта, обаче, може да говорятъ само за сегашното, за Божетвеното. Сега, нѣма да изпадате въ другата крайноть. Това сѫ само философски разсѫждения, когато дойдете до онова Божественото въ себе си ще се поставите въ положение да гледате на нѣщата отъ чисто Божествено гледище. Тъй трѣбва да разисквате. Онѣзи отъ васъ, които искате да мислите правилно, подъ думата „сега“, ще разбирате условията, които животътъ днесъ, въ тозъ моментъ ви прѣдлага — използувайте ги за ваше добро! Т. м. Миръ! Мирътъ носи Божията радость! * 16-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III ГОДИНА), 6.II.1924 год. - София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ за кѫситѣ и дългитѣ линии. Миръ! Мирътъ носи Божията радостъ! Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „най-малката добродѣтель“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „произхода на усмивката“. Тема за слѣдующия пѫть: разлика между духъ и материя. Това е една философска тема. Тукъ имате точката А. Да кажемъ, че линията А - А1 е 5 см. дълга. Тази линия реална ли е? Свойството на живитѣ линии въ свѣта е, че тѣ се мѣнятъ постояно. Да допуснемъ че бихъ ви далъ такъвъ единъ ребусъ, какъвто имате на чъртежа. Какъ бихте изтъл кували този ребусъ? Той не е скроенъ току тъй. Туй е, което сѫществува и въ природата. Това е езикътъ на природата, Тия линии не сѫ измислени, те сѫществуватъ. Цѣлото човѣш ко тѣло е направено все отъ такива линии. Запримѣръ, точка D прѣдставлява вашия носъ горѣ, N - е окото ви. Тия малкитѣ линии - A, A1, A2,A3 — това сѫ вашитѣ вѣжди. Послѣ, имате единъ триѫгълникъ С, обърнатъ надолу. Сега, въ природата това сѫ приливи и отливи, и трѣбва да знаете, че когато имате прѣдъ себе си една реалность, за да се убедите, че реалностьта е дѣйствителна, тя трѣбва да даде едно отражение. Всѣка реалность, която не дава отражение, не е дѣйствителна. Слѣдователно, вториятъ триѫгълникъ С е едно отражение на първия — D. Правитѣ линии сѫщо иматъ отражение. Това е законъ на противоположноститѣ. Този законъ е необходимъ за разбиране на сегашния ви животъ, а не на бѫдещия. И цѣлата съврѣменна философия, и всички философски системи на миналото сѫ образувани все отъ тия знаци (фиг.1). Запримѣръ, говори се за абсолютното. Какво подразбирате подъ думата, абсолютно? Никой не може да опрѣдѣли какво значи абсолютно. Казватъ: Богъ е безконеченъ. Може ли да бѫде така? Кой е безконеченъ? Значи, идеята е безкоиечна, Може ли нѣщо, което има начало, да бѫде безконечно? И безконечното може ли да има начало? Може, т. е. начало само по отношение на нашето сѫществувание. Като говоримъ, че вселената е безконечна, подразбираме себе си. Азъ приемамъ едно начало за мене. Когато говоря, че вселената е безконечна, подразбирамъ, че за моето съзнание, за мене, това е начало А. Всѣко начало се подразбира по отношение на васъ. Които отъ васъ говорятъ за начало, подразбиратъ себе си, проявленията на извѣстенъ животъ въ даденъ моментъ извънъ врѣмето и пространсгвото. Да допуснемъ, азъ ви давамъ слѣдното изяснение: вие се движите съ бързината на свѣтлината, съ 300,000 клм. въ секунда. Прѣдставете си, че азъ ви казвамъ: вие, които се движите така бързо, съ тази бързина ще се намѣрите на другата страна на земното кълбо. Тамъ ще намѣрите и мене. Ще кажете: не си правете този трудъ. Може ли да има зарадъ. мене трудъ? Ако вие сте на другата страна на земята, а азъ се движа съ бързината на свѣтлината, колко врѣме ще ми вземе да ви намѣря на това мѣсто, кѫдѣто сте. — Не повече отъ около отъ секундата Значи, 1/20 отъ секундата ще иждивя, за да ви намѣря. Вие казвате: не си правете трудъ. Никакъвъ трудъ. Моето идвание е извънъ врѣмето и пространството. Не, освѣнъ че нѣма да си направя трудъ, но за менъ ще бѫде една приятность да се подвижа къмъ васъ. Нѣкой казва: много дълъгъ пѫть сте минали. Сега, да кажемъ, че ти си извървѣлъ 50 километра заради мене, да ме видишъ, и въ твоя умъ седи една грандиозна идея, че си направилъ много нѣщо. Хубаво, но, ако нѣкой иде отъ слънцето да те види и заради тебе е изминалъ 300,000 клм. въ секундата, какво е отношението между тебе и този послѣдниятъ? Ако сравнявамъ отношението между изминалия пѫть отъ тебе и отъ другото лице, което иде отъ слънцето, какво показва това? Туй е резултатъ на любовьта единъ къмъ другъ. Съзнанието В е извървѣло 300,000 клм. пѫть въ секундата, за да изрази своята любовь къмъ васъ Питамъ: кое отъ тия сѫщества има по-голѣма любовь? Което е извървѣло 50 клм. или което е извървѣло 300,000 клм.? Послѣ, на съзнанието А, което е изминало 50 клм. пѫть му трѣбватъ 10 часа врѣме, а на съзнанието В е нужно само една секнуда. Какъ ще примирите едното и другото положение? Едното сѫщество е извървѣло 50 клм. за 10 часа, а другото сѫщество е извървѣло 300,000 клм. за една секунда. При това, съзнанието А казва: азъ имамъ повече любовь. Азъ извървѣхъ 50 клм. пѫть, цѣлъ день изгубихъ. Съзнанието В казва: не, азъ имамъ повече любовь, понеже по-дълъгъ пѫть изминахъ. Да, но то е изгубило отъ врѣмето си само една секунда. Сега, кое отъ тия сѫщества обича повече? Дѣ е мѣрката за любовьта? Философски ще разсѫждавате. Трѣбва да намѣрите онѣзи елементи, за да не изпаднете на една отрицателна почва. Сега, азъ ще обърна тия величини. Да кажемъ, че съзнанието А ви дава 50 лева, а съзнанието В ви дава 300,000 лева, кое ви дава повече? Щомъ е за пари, разрѣшението е лесно. Второто съзнание В ви е услужило повече, разбира се. Добрѣ, да направимъ тия величини разнородни. Съзнанието В ви дава 300,000 лева, а съзнанието А ви дава 50 житни зрънца подаръкъ. Питамъ: коя величина е по-голѣма въ този случай? — 50-тѣ житни зрънца. Слѣдователно, когато вие прѣвръщате силитѣ, които сѫществуватъ въ васъ, вие трѣбва да знаете какви сѫ тия сили. Тия сили иматъ ли движение, живи ли сѫ, иматъ ли съзнание въ себе си? Вие ученицитѣ на тая школа, трѣбва да правите разлика въ вашитѣ мисли, въ вашитѣ философски схващания, да знаете къмъ коя категория спадатъ. Вие може да правите различни опити, да познаете, дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината й. Тя трѣбва да се движи бързо. Ако искамъ да отида на слънцето, азъ бихъ прѣдпочелъ бързината на съзнанието В. Обаче, ако искамъ да се заселя на земята и да се развивамъ при нейнитѣ условия, ще прѣдпочета бързината на съзнанието А, или туй А, което ми дава 50 житни зрънца. Въ този случай, между А и В има извѣстно съотношение. Тия величини вие може да ги прѣвърнете. Прѣдставете си, че А прѣдставлява почвата, а В прѣдставлява условията, или силитѣ, които работятъ за развиването на ония сѣмена, които сѫ вложени въ почвата. Тогава, като разсѫждаваме философски, различие между А иВ има само по отношение на тѣхнитѣ служби въ свѣта. Да допуснемъ, че едно живо тѣло се движи отъ точка А къмъ насъ, които сме въ точка В. То изминава правата линия АА2 . Колкото тази права се удължава къмъ В, толкова живото тѣло се прибдижава къмъ насъ; колкото тази права се скѫсява къмъ А, толкова живото тѣло се отдалечава отъ насъ. Слѣдователно, когато правитѣ линии се удължаватъ, живитѣ прѣдмети се приближаватъ къмъ насъ, когато правитѣ линии се скѫсяватъ, живитѣ прѣдмети се отдалечаватъ отъ насъ. Разбира се, този законъ има и изключения. Когато човѣшкиятъ носъ се разширява, животътъ се увеличава. Когато човѣшкйятъ носъ се стѣснява, животътъ се намалява. Туй намаление не става изведнъжъ. Тия линии изведнъжъ не се намаляватъ, а постепенно. Туй тѣло, което се отдалечава, се движи въ извѣстна посока. Туй е вѣрно и въ спектроскопа, съ който ученитѣ хора си служатъ. Когато едно тѣло се отдалечава отъ насъ, линиитѣ, които образуватъ правитѣ ѫгли се стѣсняватъ. Когато едно тѣло се приближава къмъ насъ, тия ѫгли се увеличаватъ. И затова, всички хора твърдятъ, че извѣстно небесно тѣло се приближава къмъ земята, а друго се отдалечава, по отношение на нашия животъ. Слѣдователно, когато окрѫжающата срѣда, (ние разбираме живата срѣда) или душитѣ които ви заобикалятъ, сѫ въ хармония, тѣхното съзнание е будно, всички сѫ въ добро настроение къмъ васъ, и линиитѣ ви се увеличаватъ. Щомъ погледнатъ на хората въ едно общество, по тия линии се познава, какво е това общество. Тия линии сѫ езикъ. Като срещнемъ единъ човѣкъ, по тия линии ние познаваме, дали съзнанието на този човѣкъ се приближава, или отдалечава отъ нѣкое дадено лице. Подъ думата „отдалечаване“, ние подразбираме всички ония условия, които носятъ въ себе си сила за развиване на този човѣкъ. По сѫщото ние сѫдимъ, дали Богъ се приближава къмъ насъ, или се отдалечава. Сега, когато азъ говоря, че Богъ се приближава или отдалечава, азъ употрѣбявамъ този езикъ, както когато астрономитѣ казватъ, че слънцето изгрѣва или залѣзва: въ сѫщность слънцето никога не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само по отношение на насъ. Сѫщиятъ законъ е и тукъ. Ако тия прави линии се скясяватъ, ние се отдалечаваме отъ Бога: ако тия линии се удължаватъ, това не става изведнъжъ, а върви по единъ математически законъ, и тогава ние сѫдимъ за правилния развой, има извѣстна пропорция, значи ние се приближаваме къмъ Бога. Щомъ се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е законъ на човѣшкото съзнанне. Често вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е добъръ. Азъ ще ви попитамъ: по какво познавате вие добритѣ хора? Вие казвате, че еди кой си човѣкъ е добъръ. Кои сѫ качествата на добрия човѣкъ? Фактически, кое е, което ви дава право да кажете, че този човѣкъ е добъръ, а другъ е лошъ? Кои сѫ качествата, които въ даденъ моментъ отличаватъ единъ човѣкъ отъ другъ? Ние ги изчисляваме матемагически. Въ добритѣ хора тия линии винаги сѫ широки, дълги, а у лошитѣ хора тия линии сѫ кѫси, неравни Затова казваме: добритѣ хора се приближаватъ къмѣ Бога, а лошитѣ хора се отдалечаватъ отъ Бога. Това е мѣрката, съ която мѣримъ нѣщата. Вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е лошъ, но това е само относително. Окултната наука казва тъй: Този човѣкъ се приближава къмъ Бога по своитѣ стремежи, значи въ стремежитѣ на своето съзнание той се приближава къмъ Бога. Тукъ не става въпросъ за зло. Злото е само единъ резултатъ. Кога се ражда злото? Ти вземи паритѣ на богатия, той отпослѣ се научава да краде, да лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждатъ само при неблагоприятни условия. А тия богатитѣ хора, които обичатъ да крадатъ, тѣ не съзнаватъ, че сѫ богати. Тѣ винаги мислятъ, че сѫ бѣдни хора. Единъ английски милионеръ въ врѣмето на ко ронацията на английския кралъ Едуардъ се връщалъ отъ Африка. Той ималъ 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавилъ въ морето, като мислилъ, че тия пари нѣма да му стигнатъ да прѣкара останалата часть отъ живота си. Значи въ съзнанието си този човѣкъ минавалъ за бѣднякъ. Той казвалъ: „При тази скѫпотия на живота, тѣзи пари нѣма да ми стигнатъ даже за единъ день“. Слѣдователно, богати хора сѫ само ония, които оцѣняватъ условията, при които живѣятъ. Богатството седи въ съзнанието. Нѣкой казва, че той може да има 100 милиона лева, да разбогатѣе. Това още нищо не значи. Човѣкъ може да е милиардеръ, и пакъ да е бѣднякъ, а може да нѣма нито петь пари въ джоба си, и пакъ да е най-богатиятъ. Може въ джоба си да не носимъ нищо, но въ банката на живота да имаме много нѣщо. Ние не знаемъ още, кои хора сѫ богати. Сега, когато правимъ сравнение, може да се употрѣби една аналогия. Думата „богатство“ ние я изключваме. Тя е за обикновения езикъ. Въ окултизма тази дума се изключва. Другъ е езикътъ тамъ. Ние не казваме: този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това сѫ само отношения. Това сѫ сѣнки на живота. Ние казваме: човѣкъ, у когото съзнанието се разширява въ пълнота и свѣтлина е богатъ. Когато въ едно съзнание се намалява свѣтлината, става здрачъ; когато слънцето на нѣкой човѣкъ залѣзе, разбираме, че този човѣкъ е бѣденъ, Бѣдность подразбира условия. Много хора, които казватъ, че сѫ бѣдни, не сѫ бѣдни. Това е само една илюзия на тѣхния умъ. И много хора, които казватъ, че сѫ богати, не сѫ богати. Законътъ е обратенъ. Богатъ е само онзи човѣкъ, който въ даденъ моментъ може да използува разумно богатството, което има. Сега, да допуснемъ, че вие имате 50 милиона лева. Или да кажемъ, че съзнанието А има 50 милиона лева. Имате 5 дъщери и 5 сина. На всѣки единъ отъ вашитѣ синове и дъщери се падатъ по 5 милиона лева наслѣдство. Слѣдъ като имъ дадете това наслѣдство, питамъ: какво печелятъ тѣ, и какво печелитѣ вие? Да дойдемъ до реалнитѣ нѣща. Ако единъ баща остави 5 милиона лева наслѣдство на своя синъ, какво печели той, и какво синътъ му? Съ този законъ азъ обяснявамъ, защо нѣкой пѫть идватъ страданията въ свѣта. Думитѣ „страдание“ и „радость“ въ дадения случай иматъ сѫщото отношение. Въ нѣкои случаи е необходимо бащата да остави 5 милиона лева на сина си, а въ другъ случай нѣма нужда да оставя нито петь пари. Защо? Изчислете, 5 милиона лева злато въ тяжесть колко килограма правятъ. Мисля, че около двѣ хиляди лева правятъ 200 наполеона, а единъ наполеонъ тежи 5 грама Тъй щото, единъ килограмъ злато колко лева сѫ? ( — Единъ милионъ злато тежи 1500 кгр.) Сега, прѣдставете си, че вашиятъ синъ трѣбва да прѣмине океана съ една лодка, която само него може да побере. Ще има ли той възможность да тури при себе си и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите и съ тѣхъ заедно да прѣмине океана? Слѣдователно когато сѫществата тръгватъ отъ небето за земята, нито 5 пари не имъ даватъ отгорѣ. Тѣ тръгватъ така голи, като туристи. На вашия синъ въ дадения случай най-доброто наслѣдство ще бѫде, ако му дадете само 50 житни зърна. Той като влѣзе въ тази лодка съ тѣзи зърна и прѣмине на другия брѣгъ, ще посади зърната тамъ. Нѣкой казва: трѣбва да осигуря сина си. Казвамъ: вашиягъ синъ ще мине прѣзъ морето, какъ ще го осигурите? Ама азъ искамъ да му оставя 5 милиона лева. Нищо не му оставяйте, дайте му само 50 житни зърна. И Господъ нѣкой пѫть ви дава само 50 такива зърна и ви казва: „Ще ги сѣете“. И всички мислите, че Господъ ви е направилъ щастливи. Но вие още не разбирате, дали Господъ ви е направилъ щастливи. Сега, нѣкои отъ васъ астрологически минавате прѣзъ море. Вие мислите, че имате нужда отъ голѣмо богатство. Ами че вие не разбирате законитѣ! Азъ виждамъ, мнозина отъ васъ искатъ съ малка лодка да минатъ прѣзъ това бурно море. Трѣбватъ ви само 50 зърна въ това море, защото всичкитѣ ви страда ния произтичатъ отъ голѣмото богатство. Тъй че ние сега сме въ морето. Тия страдания показватъ, че материята прѣзъ която минава човѣшкото съзнание е жидка, течна. И въ тази жидка материя ставатъ грамадни пертурбации. Въ тази материя ние сме на повърхностьта на живота, и вслѣдствие на това ние се намираме въ бури, въ помрачения, въ мѫчнотии. Нѣкой казва: азъ се забьркахъ. За довечера нѣмаме хлѣбъ, ще умремъ гладни. Но може ли човѣкь да не яде 24 ч. нищо и да умре? Казвамъ: не, 24 часа, 5 — 4 дни, пъкъ и повече да не яде човѣкъ, не умира. Тъй е наредено, че човѣкъ отъ гладъ не умира. Никой до сега не е умрѣлъ гладенъ. Никой не е умрьлъ отъ гладъ. Отъ прѣсищане много хора сѫ умрѣли. Сега всички хора умиратъ все отъ прѣсищане. Въ окултната история нѣма случай нѣкои да е умрѣлъ отъ гладъ, но отъ прѣсищане сѫ умрѣли много хора. Сегашнитѣ сиромаси, които умиратъ отъ гладъ и тѣ сѫ прѣситени — разбирамъ прѣсищане на съзнанието. Съврѣменнитѣ хора азъ наричамъ хора задънени. Казватъ: прѣплели му се червата. Значи, този човѣкъ като се наялъ хубаво, умрѣлъ. Е, отъ гладъ ли умира той? Не, отъ пресищане. Той е ялъ повече, отколкото стомахътъ му може да смѣли и червата му не могли да изхвърлятъ излишъцитѣ. Казвате: бѣдниятъ човѣкъ! Не, не, вие трѣбва да го очистите. И Писанието казва: „покайте се, очищение ви трѣбва!“ - Не само по отношение на стомаха има излишъци, но и по отношение на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ и на човѣшката воля има много излишни работи. Всички тия излишъци трѣбва да се изхвърлятъ, за да може новата храна, която възприемаме, да ни ползува. И тъй, законътъ е вѣренъ. Когато очитѣ въ своята орбита се намаляватъ, човѣкъ се отдалечава отъ Бога. Вие, понеже разсѫждавате по буквата, ще мислите, че се говори за външната орбита. Не, азъ не говоря за тази малка линия, която изразява външната орбита на окото. Тя, прѣди всичко, е проекция тукъ на земята на онази линия въ пространството, която има дължина съ милиони километри. Всѣка една отъ тия линии тукъ служатъ като мащабъ, като мѣрка, съ която мѣрятъ другитѣ линии, другитѣ ѫгли. Колко елемента сѫ нужни, за да измѣримъ колко сѫ дълги странитѣ на единъ ѫгълъ? (Три). Значи въ дадения случай трѣбва да имате единъ ѫгѫлъ. Да допуснемъ, че имате ѫгълъ АВС (фиг. 2). Да допуснемъ послѣ, че АВ е 200 милиона километра, ВС е 200 милиона километра, а между А и С разстоянието е само 10 см. Какво отношение има третата линия АС къмъ другитѣ двѣ линии, които сѫ по 200 милиона клм. дълги? Въ дадения случай, тия 200 милиона клм. трѣбва да се превърнатъ три пѫти, за да намѣрите тѣхната стойностъ. Защо трѣбва да направите на тия три линии три прѣвръщения? — Понеже едното изображение, което имате е въ менталното поле, трѣбва да го снемете въ астралното. Това изображение отъ астралния свѣтъ трѣбва да го снемете на физическия свѣтъ и едва тогава да си съставите една ясна прѣдстава, какво означава този символъ. Двѣтѣ страни АВ и ВС показватъ, че даденъ прѣдметъ се приближава къмъ реалностьта на нѣщата, а линията АС, която прѣдставлява физическия свѣтъ, показва, че физическиятъ свѣтъ е далечъ отъ реалностьта на нѣщата. Значи, 200 милиона километра е по-близо до реалностьта, отколкото 10 см. Слѣдователно, единъ човѣкъ, който е потъналъ въ материята се намира на линията АС, той е далечъ отъ Бога, И каквито усилия и да прави, той не може да се приближи. Вземете най-способното, най-гениялното дѣте и го оставете само въ природата. Какво ще направи? То само нѣма условия, нѣма срѣда и затова, каквито усилия и да направи, нѣма да се развие. Но, ако турите това дѣте при извѣстна благоприятна срѣда, двѣтѣ страни на този триѫгълникъ АВ и ВС показватъ, именно, условията, при които това дѣте може да се развие. Ако това дѣте има условия. то ще се развие. Вие трѣбва да вземете тия линии по отношение на вашето съзнание. Азъ ще ви дамъ слѣдующия мащабъ. Запримѣръ, трѣбви да простите нѣкому, който ви е обидилъ кръвно. Да оставимъ причинитѣ, поради които ви е обидилъ. Фактъ е, че има известна обида. Може да не си е одържалъ думата, или може да ви е изгорилъ кѫщата. Вие може да опитате, дълга ли е или кѫса правата линия на вашето милосърдие. Ако вие не можете да извините този човѣкъ въ себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате — нищо повече! Каквото и да философствувате: ама нѣма условия, туй онуй... Не, не, азъ зная, че вие се отдалечавате отъ Бога. Не ви е възможно да му простите, защото се отдалечавате отъ Бога. Нѣкой казва: азъ не съмъ готовъ, не мога да му простя, Другъ казва: азъ ще му простя. Защо вториятъ прощава? — Защото той се приближава къмъ Бога. Слѣдователно, ние можемъ да употрѣбимъ доброто само когато се движимъ къмъ Бога. Щомъ се отдалечаваме отъ Бога, невъзможно ни е да направимъ добро. Тъй че, когато азъ казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, подразбирамъ. че въ дадения случай нашето съзнание се приближава къмъ Бога, Ще схващате въпроса философски. Споредъ окултната наука, правенето добро не прѣдставлява нищо, никакво врѣме не ви отнима, нищо нѣма да иждивите. Казвате: ще ми вземи всичкото врѣме, азъ имамъ дѣца, трѣбва да работя. Не, не, доброто нѣма да ви вземе даже една хилядна часть отъ секундата. Туй добро, което може да направишъ, е извънъ врѣмето и пространството. Ти ще имашъ врѣме да работишъ и за жена си, и за дѣцата си, и при това да правишъ добро, колкото искашъ. Казвате: азъ трѣбва да отдѣля врѣме. Не, Господъ не иска врѣме. Врѣмето е дадено за физическия свѣтъ. Врѣмето е само за хора, които трѣбва да се мѫчатъ. Врѣмего е за хората на мѫчението, а за хората на блаженството нѣма врѣме. Врѣмето е само да се съзнавашъ, когато се мѫчишъ. Запримѣръ, обичашъ нѣкого, нѣкой свой приятель и той ти обѣщава да дойде. Чакашъ го, казвашъ: много закъснѣ той. Струва ти се, че е минало много врѣме, като че една цѣла година се е минала. Пъкъ то, само двѣ минути сѫ се изминали. Извадишъ часовника, погледнешъ, пакъ го приберешъ и мислишъ, че много врѣме се е минало. Че коя е нормата на врѣмето? Нѣкога врѣмето ви се вижда много кѫсо. Казвате: тази година си отиде като единъ часъ. Значи, въ нашето съзнание има друга мѣрка, съ която ние мѣримъ реалнитѣ нѣща. Сегашното врѣме въ живота не е дѣйствителна мѣрка. То е относителна мѣрка, затова не се спъвайте съ нея. Казватъ някому: ти трѣбва да работишъ за Бога. Ама нѣмамъ врѣме. Ти се отдалечавашъ отъ Бога, нищо повече. Да служишъ на Бога, това нѣма да ти вземе никакво врѣме. Ами че какво ми струва да отправя ума си къмъ Бога? Мислите ли, че Господъ е отъ тия сѫщества, които сѫ не искрени? Нѣкои като отиватъ при Бога, турятъ си було. Други пъкъ си държатъ затулени очитѣ. Не, нѣма да затваряшъ нито очитѣ си, нито ушитѣ си. Нѣкои затварятъ носа, устата си и така отиватъ при Господа, и Господъ като ги види съ затворени уста, знае защо са ги затворили. Защо си затварятъ устата? Защото миришатъ. Такъвъ човѣкъ ще ти каже: извинете, малко съмъ неразположенъ, не мога да говоря. Пъкъ нѣкой си туря памукъ въ ушитѣ, не иска да те слуша. Има богати хора( които си турятъ памукъ въ ушитѣ, когато не искатъ да изпълнятъ волята Божия. Говори му нѣкой бѣденъ, а той казва: не ви разбрахъ, болятъ ме малко ушитѣ, не чувамъ. Елате другъ пѫть. Казвамъ: щомъ намѣришъ единъ човѣкъ съ запушени уши, той се отдалечава отъ Бога, не си губете врѣмето при него. Тия нѣща не сѫ външни, това е процесъ на съзнанието. Азъ ви говоря само за правата линия. Щомъ можете да простите, вашата права линия показва, че вие се приближавате къмъ Бога. Имате голѣма неприятностъ, не се обесърчавайте! Живѣйте съ иззѣстна надежда, вашата права ляния е дълга. Обезсърчишъ ли се, отдалечавашъ се отъ Бога. Ако нищо не може да те разколебае, ако нищо не може да разклати вашето убѣждение, вашата права линия е дълга. Нѣкой пѫть вие се съблазнявате, мислите, че вашата вѣра се намалява. — Вашата линия е кѫса. Ако нищо не може да ви отдалечи отъ убѣжденията ви, вашата линия е дълга. Когато човѣкъ се съблазнява, той се отдалечава. Е, какво ще ме съблазнятъ хората? Нѣкой казватъ: ама неговата жена ме съблазнява. Неговата жена! Тя ли тебъ съблазнява, или ти нея съблазнявашъ? Чудни сѫ хората! Колкото тя може да те съблазни, толкова и ти можешъ да я съблазнишъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Не е въпросьтъ въ съблазъньта. Това сѫ играчки, а окултниятъ езикъ изключва такива залъгалки. Въ дадения случай азъ казвамъ тъй: или се приближавашъ къмъ Бога, или се отдалечавашъ отъ Него — двѣ положения има. Азъ зная, ако се приближавамъ къмъ Бога, всичкитѣ ми отношения сѫ прави. Тѣ може да не сѫ идеални, но всѣко користолюбие е изключено. Може да правя погрѣшки, то е по отношение на свѣтлината, но щомъ съмъ въ тази посока, азъ ще ги изправя, въ края на краищата. Отдалечавамъ ли се отъ Бога, може да съмъ идеаленъ човѣкъ, слѣдъ врѣме ще почна да правя погрѣшки. Има хора, които сѫ грѣшници, обаче сѫ въ посока да се приближатъ къмъ Бога. Казвамъ: този човѣкъ слѣдъ една година ще те замине. Защо? Защото той се стреми съ голѣма бързина къмъ Бога и скоро ще измѣни живота си, а ти, понеже вървишъ въ обратна посока, слѣдъ една година ще се отдалечишъ отъ Бога. Слѣдователно. щомъ се приближаваме къмъ Бога, имаме условия, а щомъ се отдалечаваме отъ Бога, ние губимъ условията. И тъй, правата линия въ нашия животъ може да се удължи, може и да се скѫси. Математицитѣ казватъ: най-кѫсото растояние между двѣ точки е правата линия. Но най-кѫсото разстояние за едно прѣстѫпление се намира между двѣ точки, а най-дългото разстояние между двѣ точки е мѣстото на добродѣтельта. И когато казвате, че между двѣ точки може да прѣкарате една права линия, или че правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки, тъй е, но това е едно отношение. Най-кѫсото разстояние между двѣ точки сѫщеврѣменно е и другъ единъ символъ. То показва и най-голѣмата скорость. Тукъ имате линията n1____________________________n2. Когато кажемъ „най-кѫсото разстояние мѣжду двѣ точки“, това показва, че тия съзнания се движатъ едно къмъ друго съ голѣма бързина. Слѣдователно, разстоянието мѣжду тия двѣ съзнания показва бързината на движението имъ. Това разстояние може да се скѫсява. Но, ако при това движение се образува единъ врѣмененъ застой, тогава върху този застой се зараждатъ най-голѣмитѣ катастрофи. Запримѣръ, ако човѣкъ се движи съ голѣма бързина най-послѣ той ще дойде до земята и ще поиска да се осигури, да живѣе единъ щастливъ животъ. Тогава се създава най-голѣмата катастрофа. Каква е тази катастрофа? Той ще има този тежакъ испитъ на Йова, който, като забогате, синоветѣ и дъщеритѣ му поискаха да се осигурятъ и казаха: „Нашиятъ баща е много богатъ, нека умре! Тия камили, овци, всичкото това за насъ трѣбва, ние ще живѣемъ, както си искаме“. И Господъ каза на Йова, „Понеже ти имашъ такива синове, ще те поставя на най-тежкия изпитъ, ще те науча другъ пѫть да раждашъ други синове, които да се приближатъ къмъ мене, а не да се отдалечаватъ“. И какво стана? Камилитѣ му, говедата, кѫщата, нивитѣ, всичкиятъ му имотъ се загуби. И, слѣдъ като Йовъ мина най-тежкото изпитание, разбра великия законъ на движението, въ него се зароди една нова идея, не само спрѣмо своето съзнание, но и спрѣмо това на своитѣ дѣца. Тогава тои направи едно ново обѣщание прѣдъ Бога. Слѣдъ това обѣщание всичко му се върна въ двоенъ размѣръ И други синове му се родиха. Кои синове се върнаха? Колко дъщери, и колко синове имаше Йовъ? Прочетете въ Писанието, колко синове, и колко дъщери ималъ Йовъ. Вие трѣбва да знаете, че Господъ е отъ онѣзи, които не извиняватъ погрѣшкитѣ, т. е. когато единъ човѣкъ не се движи къмъ Бога, Господъ не го извинява. Ето какво подразбира това: Богъ, на такъвъ човѣкъ не може да даде ония условия, които би далъ на човѣка, който се приближава къмъ него. Туй е всичкото, а не че у Бога нѣма желание да ти даде благоприятни условия. Ти който имашъ противоположенъ стремежъ, не отивашъ къмъ Бога, а се отдалечавашъ. Тогава, и 300,000,000 лв да ти дадатъ, съ какво ще прѣнесешътова богатство, какъ ще го използувашъ? Отъ васъ се изисква да имате опрѣдѣлени идеи въ сърцето, въ ума си, и да не сте колебливи. Вие мислите, че знаете много. Вие знаете много, но още не знаете, че хора, които се приближаватъ при Бога, линията имъ се удължава. Тия символи не ги знаете още. Това може да наблюдавате въ вашия животъ и да видите, че е така. Щомъ се приближавате къмъ Бога, вашето съзнание се разширява и придобивате свѣтлина. Тогава лесно може да си изясните явленията, които ставатъ около васъ. Щомъ се отдалечавате отъ Бога, нѣщата ставатъ смътни и нѣкой пѫть и себе си не разбирате даже. И тъй, азъ желая сега вашитѣ прави линии на съзнанието да се увеличатъ. За това увеличение на линиитѣ не се изисква никакво врѣме. То е само единъ вѫтрѣшенъ поривъ. Ще турите въ душата си онзи стремежъ — всѣкога да се приближавате къмъ Бога! Дръжте едно положение: като ученици, въ съзнанието си ще се движите къмъ Бога! Оставете вашитѣ форми за Христа, за свегиитѣ. Тѣ сѫ много хубави, но това сѫ само методи. Въ дадения случай ще имате само една свѣтла идея, че вие се движите къмъ Бога, въ когото седи всичкото благо на свѣта. Той е изразъ на всичкото съвършенство. Той е, който носи благата на всички сѫщества, отъ Него излиза този Духъ. И когато вие се движите къмъ Бога, ще бѫдете въ съгласие съ всички сѫщества, които отиватъ и се движатъ въ сѫщата посока. Какво може да ни прѣпятствува, когато всички се движимъ къмъ Бога? Въ моя джобъ нѣма нито петь пари, и въ вашия нѣма нито петь пари — нищо не мога да ви взема, и вие нищо не можете да ми вземете. Сега, всѣки единъ отъ васъ кѫдѣто ходи, ще носи съ себе си само 50 зърна, да сѣе.?Ако вие вземете само едно зърно повече, вашата лодка въ живота ще потъне. Ако вземете едно зърно повече, то значи: ако въ васъ се зароди най-малката мисъль за зло, тя може да ви свали долу. Помнете този великъ законъ на малкитѣ и дългитѣ линии! Нѣкой пѫть казвате: Господъ съ насъ не се занимава. Това е една дяволска мисълъ. Това е мисъль вънъ отъ съзнанието ви. Кажете ли така, въ дадения случай вие сте изгубили нѣщо, вие се опетнявате, вие се опорочавате, Ако вие мислите по този начинъ, ще видите единъ день дрехитѣ си опетнени, всички нѣща около васъ почернѣли, а вие ще се прѣвивате, ще се прѣгъвате отъ мѫка за това нѣщо. Не, ще пазите въ ума си слѣдната свещена идея: Богъ съ никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бѫдете силни. Туй е гръбнакъ за всѣки единъ ученикъ. Сега, вие нѣма да мислите, добъръ ли съмъ азъ, или не. Тази мисъль е спънка. Ама азъ не съмъ добъръ! Ти може да не си добъръ, и може да се движишъ къмъ Бога, а може да си добъръ и да се отдалечавашъ отъ Бога. Движението е важно въ този случай. Приближавашъ ли се къмъ Бога, ти ще се усъвършенствувашъ. Слѣдователно, правата идея е тази: да се движимъ къмъ Бога, отъ когото можемъ да почерпимъ знание и Мѫдрость, може да почерпимъ и сила за живота си. Тя ни е необходима при сегашното развитие. Упражнение: Ще теглите рѫцѣтѣ си отъ гѫрдитѣ до подъ лъжичката и ще произнесете думата „сърце“. Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано съ тѣхъ. Послѣ ще движите рѫцѣтѣ си нагорѣ къмъ главата, и ще произнесете думата „умъ“. Слѣдъ това ще разтворите рѫцѣтѣ си на страна: и ще произнесете думата „душа“. И най-послѣ ще приберете рѫцѣтѣ си прѣдъ челото и ще произнесете думата „духъ“. Значи, духътъ включва въ себе си всички движения. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость! * 15-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 23. I. 1924 год. — София

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Приливи и отливи. Т. м. Прочете се резюмето върху: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“. Прочетоха се нѣколко теми; върху; „Най-малката добродѣтель“. Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на усмивката“. За да намѣри човѣкъ най-малката добродѣтель, иска се много ситна мрѣжа, за да я хване отъ морето, нѣкои отъ васъ сѫ взели много едра мрѣжа. Сега, какво разбирате отъ тази картина? Вие я считате за едно украшение. Тѣзи двѣ успоредни линии показватъ теченията, които ставатъ въ астралния свѣтъ, или въ всички онѣзи вещества, които сѫ жидки — можемъ да го наречемъ „течението на жидкитѣ вещества“. Тѣзи двѣ прави линии АВ и СД сѫ граници на астралния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ тѣзи триѫгълници отгорѣ? Съ тѣхъ ние изразяваме духовния свѣтъ. Тѣзи граници АВ и СД прѣдставляватъ по-гѫста материя, въ която хората постоянно биятъ главитѣ си, чупять коститѣ си. Това сѫ нѣща, които не могатъ да се промѣнятъ. Нѣкой пѫть ученитѣ хора се заклещватъ, че нито назадъ, нито напрѣдъ. Триѫгълницитѣ пъкъ показватъ чисто Божествения свѣтъ. Въ тѣхъ енергиитѣ сѫ отъ другъ родъ. Защо линията mn е крива, защото не върви по правъ пѫть? Защо змията като върви прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другатѣ животни, по права линия? Кои сѫ причинитѣ? Вие, физиолозитѣ, нали се досѣщате кои сѫ причинитѣ. — Понеже крака и рѫцѣ нѣма. Всички онѣзи сѫщества, всички онѣзи сили, които сѫ безотговорни, които сѫ невмѣняеми въ свѣта, вървятъ все по тѣзи криви линии. И ще забѣлѣжите, че това е фактъ. Вземете единъ човѣкъ, който върви много спретнатъ, дайте му вино да пие и той ще започне да върви като нѣкоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия. Сега, да обяснимъ, какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си, въ геометрията, тя нѣма никакъвъ смисъль. Казватъ: крива линия. Но отъ окултно гледище, за да изпѫкне тази линия нагорѣ, има извѣстно влияние. Тукъ, между втория и третия триѫгълници, при буквата Р се намира единъ разуменъ центъръ, който е прѣдизвикалъ единъ приливъ на тѣзи разумни енергии. Значи, тукъ има извѣстна култура. На противоположната страна на всѣка една крлтура има извѣстенъ отливъ. Този отливъ се дължи на друго разумно влияние Р1 за отличие отъ Р. Слѣдователно, въ движението на тази крива линия mn, еднитѣ сѫ приливи, другитѣ — отливи. Тия нѣща постоянно ставатъ у самитѣ васъ. Забѣлѣжете, че тукъ има другъ единъ законъ. Сега, коя е дѣсната страна на тия криви линии? Да кажемъ, че сърцето и умътъ въ дадения моментъ представляватъ граници на духовния свѣтъ. Въ ума и сърцето текатъ два рода енергии. Когато въ ума има приливъ, въ сърцето има отливъ. Когато въ ума има отливъ, въ сьрцето има приливъ. Туй не е само едно твърдение, то е единъ фактъ. Този фактъ ние обуславяме психологически на слѣдующето наблюдение. Вземете момчетата и момичетата на възрасть отъ 10—14 години, щомъ почне да се развива тѣхното астрално тѣло, щомъ почнатъ да се развиватъ чувствата у тѣхъ, колкото и да сѫ паметливи, почватъ да ставатъ разсѣяни, става приливъ въ тѣхъ и паметьта имъ почва да се губи. Къмъ 21-та си година, паметьта имъ пакъ почва да се възстановява. Слѣдователно, когато енергиитѣ слизатъ въ сърцето, всѣкога въ ума се явява една разсѣяность, а когато става приливъ въ ума, всѣкога човѣкъ усѣща, че въ сърцето настава една студенина и той казва: изгубихъ онѣзи благородни хубави чувства въ сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечнитѣ енергии, които изразяватъ сѫщность на сърцето, и енергиитѣ, които минаватъ презъ сърцето сѫ двѣ различни нѣща. Когато нѣкой пѫть вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате извѣстенъ родъ енергии, които сѫ въ съгласие съ вашитѣ сърдечни енергии. Пияниятъ като се напие, или гладниятъ като се нахрани, изпитватъ едно приятно разположенне. Учениятъ човѣкъ, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение въ умствения свѣтъ горѣ. Промѣнитѣ на тия енергии не съставлява още сѫщественото въ живота. Тукъ се раждатъ всички противорѣчия. Нѣкой стане сутринь, въ ума си има отливъ, не може да мисли правилно, а въ сърцето си има накипяване на енергии, не може да работи Щомъ влѣзешъ въ сърцето, тамъ трѣбва да работишъ, въ него има по-груба материя, Дразнишъ се нѣщо, но никаква философия нѣма въ това, не можешъ да си дадешъ отчетъ. Ако си майка ще намѣришъ нѣкого, върху когото да излѣешъ този гнѣвъ. Ще ти дойде на ума, че малкото, или голѣмото ти дѣте е счупило нѣкоя паница. Ще го набиешъ и ще му кажешъ: другъ пѫть да не чупишъ! Слѣдъ като го набиешъ пакъ ти е нѣщо мѫчно. Доиде ти на ума, че гащитѣ му скѫсани. Още единъ пѫть ще го набиешъ. Но и слѣдъ това пакъ не ти минава мѫката. Послѣ, дойде ти на ума, че мѫжътъ ти не е донесълъ хубаво месо и ще се скарашъ съ него. Това е една вѫтрѣшна енергия въ тебе, която се е събрала и трѣбва да я изразишъ. Защото ако не стане отливъ на астралнитѣ енергии, ако не имъ дадешъ възможностъ да изтекатъ тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миязми. Така ставатъ хората клюкари. Клюкаритѣ сѫ хора, въ които има блато съ миязми дѣто се събиратъ жаби. Тѣ обичатъ езерото и плашатъ жабитѣ. Такъвъ човѣкъ все мисли да изважда риби, това онова, все търси нѣщо, но тъй си отива животътъ. Тѣзи хора, у които сърцето се развива, азъ ги уподобявамъ на онзи циганинъ, на когото дали едно гърне съ млѣко да го продава. Тои го туря на главата си, тръгва и си мисли: ще продамъ туй млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца, Каго продамъ яйцата, ще си купя една гѫска, която ще ми даде патенца. И тѣхъ ще продамъ. Отъ паритѣ ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продамъ агнетата и ще си купя една крава. И тъй забогатѣлъ въ мечтитѣ си, че рѣшилъ да се ожени. Ама каква ще избере? — Ще се прѣдстави на царската дъщеря, тя ще се съгласи и послѣ ще си иматъ едно хубаво дѣтенце. Като си помислилъ за дѣтенцето, подскочилъ отъ радость, млѣкото съ гърнето паднало на земята и се разлѣло. Сега, има много учени благородни хора, които мязатъ на този циганинъ. Нѣкой отъ тия учени казва: Туй ще чета, онуи ще чета, ще проучвамъ Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Учениятъ казва: това ново ще изобретя, онова ще изобретя. Подскача и изгубва мисъльта си. Не трѣбва да си правите илюзии. Тѣзи граници които сѫществуватъ, това азъ ги наричамъ, граници на два свѣта. Дѣйствителниятъ, реалниятъ Божи свѣтъ, туй сѫ все разумни сѫщества. Всичкитѣ ваши постѫпки, всичкитѣ ваши мисли, всичкитѣ ваши желания нѣма да останатъ безъ послѣдствие. Да не мислить, че може да бѫдете по-умни отъ тѣхъ. Дотолкова, доколкото вашитѣ мисли, вашитѣ интереси сѫ въ съгласие съ тия разумни сѫщества, дотолкова тѣ ще ви съдѣйствуватъ, но въ монента, въ който се отклоните, ще ви турятъ прѣпятствие. Ще ви приведа единъ анекдотъ. Поканили едного на гости, и този, който го поканилъ, му показва една ябълка и веднага я скрива. Слѣдъ туй му показва друга една ябълка, донесълъ я до устата му, той я близналъ и веднага пакъ я скрива. Най-послѣ му донесълъ единъ много хубавъ бонбонъ, така направенъ, че отвънъ биль сладъкъ, а отвѫтрѢ — горчивъ. Близналъ го и си казалъ: А, хубавъ е! Но като го сдъвкалъ, изплюлъ го. Слѣдъ това му донесли ядене, хубаво сготвено, отъ хубаво месо, но като го изялъ, повърналъ — отъ развалено месо било сготвено. И слѣдъ това, като му донасяли нѣщо, питалъ: отъ кое е това? Отъ туй, което се вижда, или отъ туй, което се само близва, или отъ туй, което се вкусва и изплюва, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? И азъ ви питамъ: отъ кое е вашето знание? Отъ туй което се вижда само, или отъ туй което се близва, или отъ туй което се вкусва и повръща, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? Това не е знание. Това сѫ само опити, за да добиемъ онази истинска наука, И при сегашнитѣ условия, нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И въ туй и вие, и всичкитѣ хора сѫ специалисти. Ако нѣкой човѣкъ каже, че е щастливъ, този човѣкъ принадлежи на другъ свѣтъ. И азъ ви казвамъ: човѣкъ, който живѣе въ материялния свѣтъ, абсолютно не може да бѫде щастливъ. Който мисли, че е щастливъ, той се самозаблуждава. Ще ви дадатъ сладкия бонбонъ, но ще го изплюете. Ще ви дадатъ хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава, нѣкой ще каже: какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота е извънъ тази материя, извънъ този свѣтъ, въ който живѣемъ. Всѣки отъ васъ научно ще изучава зокона на приливитѣ и отливитѣ. Нѣкой има едно неразположение. Ще хване това неразположение. Защо си неразположенъ? — Тежко ми е. Е какъ, вчера бѣше готовъ за Христа всичко да направишъ? Казваше: азъ туй ще направя, онуй ще направя, а днесъ си се сгушилъ! Какъ тъй, отъ вчера до днесъ си другъ вече? — Ама такова е обществото! Не, ти ще намѣришъ сѫщинската причина. Ама Господъ тъй наредилъ. Какъ намѣри ти, че Господъ е наредилъ така? — Ама Господъ на едни е опрѣдѣлилъ да сѫ радостни, а на други да скърбятъ. Не, заблуждавашъ се, Господь не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цѣль, ако мога така да се изразя, тукъ на земяти е да ни застави да мислимъ. Сега разберете, азъ ви прѣдставямъ нѣщата въ една фигуративна смисълъ. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ: това е една подигравка съ нашитѣ чувства. Азъ, като на ученици, бихъ ви казалъ, че вие до сега хиляди пѫти сте се подигравали сами съ себе си. Ами, че ако единъ день вие мислите, че сте добъръ и уменъ човѣкъ, а на другия день мислите, че сте единъ идиотъ, или единъ голѣмъ грѣшникъ, питамъ: не се ли подигравате съ себе си? Слѣдъ като днесъ мислите, че сте единъ идиотъ, глупавъ човѣкъ, а утре мислите, че сте единъ гениаленъ човѣкъ, не се ли подигравате съ себе си? Може ли глупавиятъ човѣкъ да стане гений, и гениятъ да бѫде глупавъ? — Не може. Азъ говоря за сѫщностьта на нѣщата. Азъ говоря за интелигентностьта въ свѣта, за нейната колективность. Тя по сѫщество не може да се измѣни. Тази интелигетность, която ни рѫководи, произтича отъ единъ Божественъ центъръ и не може да се измѣни. И ако нѣкой пѫть ви се вижда, че тази енергия се е измѣнила, на това причината сте вие. Ако нѣкой пѫть енергията прави извѣстно отклонение, трѣбва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казватъ, че свѣтлината се движи вълнообразно Защо върви така? — Тя срѣща извѣстна съпротивления, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Свѣтлината има два вида елементи. Единиятъ елементъ носи енергиитѣ на сърцето, а другиятъ елементъ е образуванъ отъ трептения, които носять интелигентностьта, но не само тѣзи вибрации на свѣтлината. Тия вълни показватъ, че етерътъ е правилъ такива малки трептения. Между двѣ височини има една малка трапчинка, която се обуславя отъ извѣстно отклонение въ закона. Сега, вие може да отклоните вашата енергия, т. е можете да измѣняте вашето настроение. Запримѣръ, имате отливъ въ вашето сърце. Какво да правите? — Напуснете сърдечния свѣтъ и влезте въ умствения, не се занимавайте съ чувствени работи. Нѣкѫдѣ се дава театъръ, кинематографъ, забавление, но вие нѣмате пари. Не отивайте на театъръ, защото, ако отидете, ще си създадете редъ неприятности. Или, искате да отидете на курортъ нѣкѫдѣ, обаче нѣматѣ петь пари. Ако отидете, какво ще стане съ вась? — Ще прѣкарате тамъ единъ два, три дни и най послѣ хотелджията ще каже. господине, платете си! Не ви трѣбва курортъ. Колкото и да е труденъ вашия животъ, впрегнете ума си въ умствена работа! Сега, туй, което ви прѣчи е това, че много ученици живѣятъ съ своето минало. Мислите, че сте ученъ. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се повече нѣщо, отколкото сте. Ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ привеждалъ и другъ пѫть. Ако имате една справочна книга, денемъ на свѣтлината може да четете всичко на нея, но ако ви я дамъ на нѣкое тъмно мѣсто, какво може да четете отъ нея. Слѣдователно, нѣкой пѫть Божествената книга на живота е закрита и ние нѣмаме свѣтлина. И ако единъ день се усѣщате въодушевени, то е, че сте прочели единъ листъ отъ вашия животъ. Вие се радвайте, че можете да четете. Вториятъ день вие имате отливъ. Отваряте книгата и казвате: какво стана, че не мога да чета? — Нищо, ще легнешъ да спишъ. Какво означава спането? — Спането е единъ вътрѣшенъ процесъ. Ще напуснешъ физическия свѣтъ и ще влѣзешъ въ астралния свѣтъ, тамъ е день. Ще отидешъ, дѣто има день. Когато въ астралния свѣтъ настане нощь, въ умствения свѣтъ е день. Когато и въ умствения свѣтъ настане нощь, ти ще отидешъ въ Божествения свѣтъ, тамъ е день. Онѣзи, които разбирать законитѣ, ще вървятъ напрѣдъ. По нѣкой пѫть и въ тѣзи висши свѣтове настава нощь, и въ тѣхъ има отливи. Тогава ще започнешъ обратното, ще започнешъ да слизашъ надолу. Когато единъ висшъ духъ слѣзе на замята, т. е. когато слѣзе долу въ ада, за него това съставлява една голѣма приятность. Запримѣръ, ако единъ ангелъ слѣзе на земята, той ще я намѣри като едно забавление и слѣдъ 500 — 600 години ще се върне на небето съ голѣми опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: животътъ е нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото вие искате да бѫдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: нѣма ли нѣкой да ни помогне? Може да ти съдѣйствува, но никой не може да учи заради тебъ. Моята мисъль може да съдѣйствува за вашата мисълъ, но вие за себе си трѣбва да мислите. Моята добродѣтель може да ви съдѣйствува, но тя не може да бѫде заради васъ. Тя нѣма да ви ползува. Такъвъ е законътъ при сегашнитѣ условия. Туй разберете ли веднъжъ. не си правете повече илюзии. Вие си казвате: за мене условията въ живота не сѫ благоприятни. Не, доколкото зная, условията за всѣки единъ човѣкъ сѫ такива, каквито сѫ необходими за дадения случай. Ако така разсѫждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да прѣмахнете и всичкитѣ прѣпятствия, които сѫществуватъ у дома ви, между дѣцата ви. Сега, този законъ, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечерь нѣма да се спирамъ. Мнозина отъ васъ започватъ съ ирационалнитѣ числа, а свършватъ съ рационалнитѣ. А то трѣбва да е обратното: да започнатъ съ рационалнитѣ, а да свършатъ съ ирационалнитѣ числа. Защо? Защото рационалнитѣ числа се дѣлятъ правилно, безъ никакъвъ остатькъ. Ирационалнитѣ числа пъкъ сѫ числа, които сѫществуватъ въ другъ свѣтъ, тѣ не се дѣлятъ. И всичкитѣ спорове сега между васъ, всичкитѣ ваши криви разсѫждения се дължатъ все на тѣзи ирационални числа. Законътъ е такъвъ. Вие дойдете при мене съ една торба отъ 10 кгр., а другъ — съ една торба отъ 50 кгр, които може да носи и ме питате: защо на този даде 50 кгр., а на мене 10 кгр.? Защото твоятъ чувалъ е толкова голямъ — толкова можешъ да носишъ. Ама ти трѣбваше да ми туришъ единь твой слуга да ми носи повече. А, такъвъ законъ нѣма! Ако азъ накарамъ моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носишъ толкова, колкото можешъ. Единъ день, ако станешъ силенъ, и 100 кгр. може да ти дамъ. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, живата природа на всѣки единъ човѣкъ дава толкова, колкото може да носи. Другото заблуждение е слѣдующето: вие не се познавате. По нѣкой пѫть мислите, че се познавате. Нѣкой казва: азъ позназамъ еди-кого си. Да познавашъ нѣщо, то значи да боравишъ съ него. Да познавашъ електричеството, то значи, като посоча пръста си, да светне. Ако азъ мога да заповѣдвамъ на тази електрическа енергия въ моя пръстъ да светне, значи азъ имамъ познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарамъ да светне, но знания трѣбва да имамъ! Туй знание не се добива отъ книги, съвсѣмъ други условия се изискватъ. Азъ мога да запаля своя пръстъ и да гори безь да изгаря. — Ще свети само. Насъ не ни трѣбватъ електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. Послѣ, насъ не ни трѣбватъ тия соби. А сега, вие седите, имате голѣми претенции, мислите, че знаете много. Казвамъ: докато плащате за елекричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отѫпканъ пѫть, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е пѫть на страдания. Сега, вие казвате: защо ми сѫ тия страдания? Нѣкой отговаря: тъй ми е опрѣдѣлено въ свѣта. Сега, ще ви прѣдставя мисъльта си по ясно. Прѣдставете си, че на едно мѣсто природата е изкопала една дупка, около 1/2 до 1 м., дълбочина и широчина. Вие сте ученъ човѣкъ. Минавате покрай дупката, погледнете въ нея и си казвате: защо ли е изкопана тази дупка? — заминете си. Слѣдъ това мине вторъ, погледне въ дупката и пакъ си каже: защо ли е изкопана тази дупка? И, той си замине. Това сѫ все учени хора! Слѣдъ това минатъ още около стотина души, всички се спиратъ погледнатъ дупката и си казватъ: кой ли я изкопалъ и защо? Никой не я заравя. Срещнатъ се всички и си казватъ: забѣлѣзали ли сте тази дупка? Добрѣ, 100 такива дупки сѫ изкопани, всички минаватъ — заминаватъ и само хроникиратъ: 100 дупки има изкопани. Описватъ ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщатъ по сѫщия пѫть, но тъмно е — нощь. Тѣ не забѣлѣзватъ тия дупки и въ мрачината — хопъ, падне единъ въ дупката, изкълчи си крака. Другъ слѣдъ него падне въ друга дупка, изкълчи си рѫката и най-послѣ казватъ: да те пази Господъ отъ тѣзи дупки! Да те пази Господъ отъ този пѫть! Какво искатъ да кажатъ съ това? Ако тѣзи хора се върнатъ, напълнятъ тѣзи дупки съ пръсть и посадятъ въ тѣхъ нѣкакви дръвчета, втори пѫть като минатъ, ще пострадатъ ли? Слѣдователно, вие като сте минавали тамъ, като ученъ човѣкъ, не сте посадили сѣмката на нѣкоя добродѣтель. Втори пѫть като минете, ще я посадите. Питате тогава: защо сѫ страданията? — Много дупки има. Туй показва, до колко сте били готови да изпълните волята Божия. Ти срѣщнешъ единъ твой другарь. Срамъ те е да си изкажешъ мнѣнието, своитѣ убѣждения и затова нищо не му говоришъ Мислиш си: ще се изложа! Не, ти минавашъ за ученъ човѣкъ — срещни приятеля си и му кажи: слушай, приятелю, едно нѣщо има въ свѣта реално, единъ пѫть има: човѣкъ трѣбва да обича Бога съ всичкото си сърце! Така, както вървишъ, ти не вървишъ въ правия пѫть. Речешъ ли му така, ти ще го стреснешъ. Този човѣкъ си отива дома си, и втори пѫть като го срещнешъ, ще видишъ, че туй сѣменце е поникнало. Сега, мнозина казватъ: чакай, да си не казвамъ мнѣнието, да не се излагамъ. Я ми кажете, какъ се проповѣдва за Господа? — Ами да изучимъ Библията! Е, хубаво, пророкътъ какъ е проповѣдваль като нѣмаше Библия? Казвате: да изучишъ Евангелието! Ами апостолътъ какъ е проповѣдвалъ, като нѣмаше Евангелие? Казвате: е, на тѣхъ Господь е далъ. Отъ. гдѣ знаешъ, че Господъ е далъ на тѣхъ? Защо на васъ не даде? — Ама тѣ имаха особена привилегия. Е, въ какво седеше тази привилегия? Привилегията бѣше въ това, че тѣ имаха абсолютна вѣра, любовь, обичь, бѣха готови на всички жертви, за да изпълнятъ воляга Божия. Значи тѣ се учиха съобразно законитѣ на живота. Тѣ имаха друга книга. Сега за васъ е още по-добрѣ, понеже имате и тѣхната опитность. Това не е въ ущърбъ на васъ, азъ не искамъ да се върнете 2000 години назадъ, но казвамъ, че тѣ бѣха при много по-лоши условия. Тѣ сѫ направили много прѣводи отъ живата природа. Вие ще се ползувате отъ тѣхнитѣ прѣводи и опитности. И ние днесъ ще вложимъ нѣщо въ Евангелието на нашия животъ. Какъ? Всѣки отъ васъ ще внесе поне една дума, поне едно прѣдложение въ това ново Евангелие. То се пише тамъ горѣ. Каквато добрина направишъ на земята, тя се пише въ Божествената книга, отбѣлѣзва се. Помислилъ си нѣшо, казалъ си нѣкое прѣдложение, има разумни сѫщества, които веднага го внасятъ въ тази свещена книга, отбѣлѣзватъ името ти и кога се е родила тази мисъль. Вие мислите, че никой не се занимава съ тия работи, никой не се занимава съ васъ. Не, не, занимаватъ се. И всичкитѣ ваши упражнения, които имате тукъ единъ день ще ги разглеждате. Архиви има тамъ! Единъ день ще ви въведатъ въ тѣхъ и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде нѣкое отъ разумнитѣ сѫщества да ви покаже вашите гарджета които сте рисували и ще ви каже: вижъ съ какво си се занимавалъ! Ще дойде учения човѣкъ ще му кажатъ вижъ съ какво си се занимавалъ. Смѣшно ще бѫде! Тамъ ще ви обяснятъ, кои сѫ били причинитѣ, че сте написали тѣзи гарджета. Тѣзи истини ще ви обяснятъ единъ великъ законъ въ свѣта. Туй изисква дълго изучаване. Има извѣстни математически изчисления, споредъ които можете да знаете влиянието на планетитѣ прѣзъ всѣки день, часъ и минута. И послѣ, нѣкой ще каже: какво влияние има мѣсечината, какво влияние иматъ всичкитѣ звѣзди, какво влияние иматъ планетитѣ върху насъ? Ако дойдете да боравите съ тѣзи философски въпроси, вие съвсѣмъ ще се изгубите. Знаете ли какъ ще се изгубите? Казвамъ: има извѣсни учени хора, които обясняватъ, какво нѣщо е топлината, казватъ, че топлината била движение, че светлината била движение. Азъ казвамъ: топлината не е движение. Свѣтлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Свѣтлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега, да оставимъ тѣзи твърдения и отричания, но казвамъ: ще трѣбва ли азъ да чакамъ този ученъ човѣкъ да ми казва, какво нѣщо е топлината и послѣ да я употрѣбявамъ? Прѣди да ми обясняватъ ученитѣ хора, колко трептения имала свѣтлината, топлината, тѣ си сѫществуватъ, азъ си служа съ тѣхъ. И сега, ще ми казва нѣкой, какво нѣщо е Богъ! Ще чакамь азъ еди-кой си богословъ да напише своя трактатъ за Бога, и тогава азъ да боравя съ Него. Че азъ съмъ усѣтилъ, какво нѣщо е Богъ, прѣди да сѫ ми обяснявали. Неговата мисъль, Неговитѣ трептения азъ съмъ усѣщалъ въ себе си! Ако вие ми дадете най-последнитѣ обяснения за свѣтлината, добрѣ, но ако азъ чакамъ да ми обяснявате, какво нѣщо е Богъ, нѣма да чакамъ. И сега, въ църквитѣ ще ми доказватъ, какво нѣщо е Богъ. Тамъ е заблуждението! Прѣди да ми доказва църквата, какво нѣщо е Богъ, азъ Го зная. И всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, ни даватъ само методи, чрѣзъ които можемъ да използуваме великото Божие благо. Сега, първото нѣщо: не отивайте въ друга крайность! Вие искате да научите хората, какво нѣщо е Господъ, прѣди още вие да сте го разбрали. Не, ти не знаешъ какво нѣщо е Господъ. Когато Господъ дѣйствува въ сърцето ми, сърцето ми е меко. Азъ казвамъ: ела, приятелю, готовъ съмъ съ тебе да раздѣля хлѣба си. Седна съ него, приказвамъ си приятелски, дамъ му отъ хлѣба си и тогава и той, и азъ разберемъ какъ дѣйствува Богъ. Щомъ Го нѣма, затворя вратата си. Щомъ Господъ е въ моя умъ, като видя единъ ученъ човѣкъ, уча се отъ него. Може да ме изпъдятъ и 100 пѫти, но азъ ще ида, ще дамъ всички жертви, ще отстѫпя на всичко, само да науча нѣщо. Щомъ нѣма Господа горѣ въ моята мисъль, и цѣлата библиотека да ми дадатъ, азъ ще избѣгамъ отъ тамъ. Знанията и стремежътъ къмъ Божественитѣ идеи се дължатъ на Божественото, което отъ хиляди и милиони години дѣйствува вѫтрѣ въ насъ. Тамъ нѣма да имате тѣзи понятия, да казвате: чакай да видя, какво ще каже моятъ Учитель, че да имамъ едно по-право понятие за Бога. Не, моята задача не е тази, да ви дамъ едно по право понятие за Бога. Азъ искамъ да ви дамъ прави методи, какъ да служите на Бога. Казвамъ, че всичкитѣ методи, съ соито хората до сега сѫ служили на Бога, не сѫ прави. Не че не сѫ добри, азъ не ги отричамъ, но не сѫ единъ идеаленъ начинъ за служене на Бога. Добри сѫ всички църкви, и държави, въ всичко работи Божественото, но не е този истинскиятъ методъ, по който можемъ да служимъ на Бога. Когато истинскиятъ методъ влѣзе, ще има разбирания ще има миръ, ще има благородство между хората. Смъртьта ще изчезне, страданията ще се прѣмахнатъ, затворитѣ ще се прѣмахнатъ, всичко туй ще изчезне. Сега, нѣкои може да кажатъ, че това се отнася до далечното бѫдеще. Не, не, азъ твърдя едно нѣшо, което е вѣрно, а то е, че това е сега. То е извънъ врѣмето и пространствого. Вие може да имате туй нѣщо още сега, не слѣдъ единъ часъ, още сега може да го имате. Какъ? — Ако изхвърлите съмнѣнието отъ вашия умъ. Казвате: е, тогава още не му е дошло врѣмето. Ами че ти самъ си туряшъ тази мисъль въ ума, че не му е дошло врѣмето, Кога ще бѫде врѣмето? Онзи, ксйто казва, че не му е дошло врѣмето, знае ли философски, какво значи да ти е дошло врѣмето? Ами ако това врѣме е прѣминало? Ами ако ти си закъснѣлъ за станцията? Ще чакашъ вторъ тренъ. Не, не, ти ще идешъ точно на врѣме, защото природата обича точность, въ нея нѣма забавления, точно на врѣме ще тръгнешъ, най-малко двѣ секунди прѣди да тръгне трена. Закъснѣешъ ли една секунда, нейниятъ влакъ е на разтояние отъ тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажешъ: закъснѣхъ само една секунда, и не ме чакаха! А, ти се мислишъ една величина. Ама трѣбва да ме чакатъ! Не, ти ще чакашъ. Този е великиятъ законъ. Всички велики хора сѫ чакали. Азъ наричамъ велики хора добритѣ, онѣзи, които служатъ на Бога. Онѣзи хора, които служатъ на свѣта, отъ каквото произхождение и да сѫ, азъ не ги наричамъ велики. Онѣзи, които сѫ написали нѣкои велики книги, тѣхъ наричамъ велики. Вие ще кажете: ама пророкъ Исаия е написалъ една велика книга. Вие знаете ли кой бѣше пророкъ Исаия? — Тои бѣше само една фирма, а въ сѫщность туй сѫ онѣзи велики духове, които сѫ работили съ него. Исаия е като нѣкой редакторъ. Казвате: е, Викторъ Хюго е написалъ една книга. Какво е написалъ? — Клѣтницитѣ. Ние имаме криво понятие. Всѣки единъ трудъ прѣдставлява колективна работа на възвишени и велики сѫщества въ свѣта. Онѣзи велики оратори написали една хубава рѣчь, взиматъ я за своя. Азъ нали зная, нѣкои проповѣдници въ Америка, прочели нѣщо отъ тукъ-отъ тамъ, напълнили кошара си и ще говорятъ. Е, приятели, това е единъ колективенъ трудъ. Не трѣбва да се самоизмамваме. Това е колективенъ трудъ, това е общата интелигентность, която е работила. Тѣзи висши сѫщества, които иматъ благоволението да те вдъхновятъ, иматъ и доблестьта, като ти прѣдадатъ своитѣ мисли, да не искатъ да си турятъ името. Ти напишешъ една хубава рѣчь, казвашъ: тя е отъ мене. Истинскиятъ авторъ седи на страна, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: хайде, нѣма нищо, тури си твоето име! И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дѣте една ябълка, какво прави? — Тури си я въ джоба. И послѣ ти казвашъ: ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасажъ? Той пакъ те погледне, потупа те и каже: нѣма нищо. И послѣ, кой какъ те срещне, казва: ама ти си билъ гениаленъ човѣкъ! — Ами че и азъ не знаяхъ. Той пакъ те потупа и се поусмихне. Е, пакъ гениаленъ човѣкъ си, проводникъ на туй възвишеното. Ще се стремите да бѫдете проводници на туй възвншеното и благородното. Като държа нѣкоя бесѣда, нѣкой казва: учительтъ говори хубаво, но ние пакъ ще си вървимъ по нашия пѫть. Да, ще си вървите по вашия пѫть, но кракътъ ви втори пѫть ще бѫде изкълченъ. За мене е безразлично, но казвамъ: много отъ вашитѣ страдания може да се прѣмахнатъ още сега, не за въ бѫдеще, но трѣбва да вървите въ Божествения пѫть. Нѣкой отъ васъ казва: азъ имамъ доброто желание, правя тѣзи усилия. Други, обаче, търсятъ по лесния пѫть. За да се добере човѣкъ до една велика Божествена Истина при сегашнитѣ условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мѫчнотии. И прѣдставете си сега, азъ като изнасямъ тѣзи Божествени Исгини, всички казватъ за мене: той изнася едно ново учение. Това не може да се нарече ново учение, това е Божественото учение, това сѫ законитѣ въ природата, това сѫ начинитѣ, по които живата природа дѣйствува. Азъ констатирамъ тия закони, които дѣйствуватъ въ живата природа, които дѣйствуватъ и въ живота. Казватъ, че тия нѣща разваляли живота и започватъ срѣщу менъ шпионирания, че той лъже, това онова и т. н. Казвамъ: когато говорятъ за мене, че лъжа, азъ зная, че говоря Истината. Ама той е лошъ човѣкъ! Азъ зная че съмъ най-добриятъ човѣкъ. Защо? — Всѣкога, когато започнатъ за нѣкой човѣкъ да говорятъ лошо, азъ зная, че той е добъръ. Това е едно отъ най-силнитѣ доказателства, че той е добъръ. Хвалятъ ли го, азъ снимамъ 50% и казвамъ: този човѣкъ е единъ отъ посрѣдственитѣ. Говорягъ ли лошо за нѣкой човѣкъ, азъ го взимамъ за добъръ. Сега, мнозина отъ васъ казватъ: азъ влѣзохъ въ бътствого съ доброто желание да работя, но братята не ме разбраха. А, трѣбваше да го посрещнатъ съ финикови вѣйки, гении билъ! Ами че тогава ще бѫдемъ самохвалци! Туй е едно криво разбиране. Туй не съставлява идея на едно братство. Вие сте чудни, като казвате, че сте отъ Бѣлото Братство. Вие още не сте братство, но туй, което сега става е едно побратимяване. Въ какво седи туй побратимяване? — То седи въ това, че като срещнешъ нѣкого, когото много обичашъ, той ще ти направи единь абцесъ, и ти на него другъ, та ще смѣсите кръвьта си. Това е побратимяване, обмѣна. Еднитѣ ще взематъ отъ твоята кръвь и ти отъ тѣхната. Само по такъвъ начинъ у васъ ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъвъ начинъ животътъ ви ще се осмисли. Ще се намѣришъ въ едно затруднено положение: бѣденъ си, сиромахъ си, писатель, си художникъ си или музикантъ, не ти върви. Не че не ти върви, много добрѣ ти върви, но трѣбва да намѣришъ вѫтрѣшната философия на нѣщата, да разберешъ, защо не ти върви. Разбирате ли нѣщата, вие ще намѣрите красивата страна на живота. Като изнасямъ тия нѣща, вие не се занимавате съ себе си, но казвате: чакай, този е хиксъ (х), турите го долу. Онзи тамъ е игрекъ (у), и него турите долу; трети нѣкой е зетъ (z), турите и него долу. Ами вие какво сте? - A, ние сме горѣ. Азъ, азъ, чакай, азъ съмъ важниятъ. Ти казвашъ. азъ съмъ каквото съмъ, а oнѣзи тамъ не разбиратъ нѣщата. Ето философия, която ражда партиитѣ. Ти си като една гимия въ морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкашъ; щомъ морето ти е тихо, и ти си тихъ. Не че ти искашъ да играешъ, но морето те кара. Нѣкой казва: азъ съмъ тихъ, Тихъ си, защото морето е тихо. Нѣкой отъ васъ казватъ: азъ работя. Не работишъ ти, но други нѣкои работятъ съ тебъ. Азъ съмъ тихъ. Не, морето ти е тихо. Азъ бихъ искалъ, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато моретс се развълнува, вие пакъ да сте тихи, да можете да устоите срѣщу вълнитѣ. Тия сѫ солидни мисли. Като ученици, тъй трѣбва да разсѫждавате. Тия мисли трѣбва да се вложатъ въ ума ви. Тѣ не сѫ отъ сега, тѣ се прѣдаватъ отъ хиляди години. Сега искамъ, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става съ васъ, става и по цѣлия свѣтъ. И въ Америка да отидете и въ Англия, навсѣкѫдѣ въ сърцата и умоветѣ на хората има приливи и отлави. Това не сѫ недѫзи. Казвате „азъ“. Това „азъ“ е единъ приливъ горѣ, но послѣ ще дойде единъ отливъ. И тъй, „азъ“ можешъ да бѫдешъ и x, и y, и z — все ще бѫдешъ една величина. Тия величини може да се измѣнятъ. И тъй, въ тази лекция ви показвамь единъ начинъ, съ който може да възстановите равновѣсието на вашитѣ сили, не отвънъ само, но и отвѫтрѣ. Азъ не искамъ да се примирявате така привидно само. Казвате: да се примиримъ! Най-първо трѣбва да при миримъ силитѣ на ума съ силитѣ на сърцето, да можемъ да прѣкараме енергиитѣ на ума въ сърцето, и енергиитѣ на сърцето въ ума. А затова трѣбва да знаете тия закони и да ги проучвате. Т. м. Миръ! — Мирътъ носи Божията радость. * 14-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 16. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мъртвитѣ и живитѣ линии. Размишление. Прочете се разюмето отъ темитѣ „Единство на обичьта“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Произходо на лѣчебнитѣ растения“. Тема за слѣдующия пѫть: „Най-малката добродѣтель“. Ще си изкажете мнѣнието. То нѣма да бѫде мѣродавно, защото такава добродѣтель въ природата сѫществува. Каква е разликата между една мъртва и една жива линия? Да кажемъ, че имате линията С, имате и лииията Д. Какво представляватъ едната и другата линия? Линията С може да прѣдставлява една плоскость, но прѣдставлява и единъ квадратъ, нали? Тогава, казвамъ: тази мъртва линия е граница на една мъртва плоскость. Да допуснемъ, че втората линия Д е жива линия. Тя е граница на една жива плоскосгь. Тогава, по какво се отличаватъ мъртвитѣ линии отъ живитѣ? Сега, азъ нѣма да ви оставя въ затруднение, защото, ако река да взема вашето мнѣние, единъ ще каже едно, друтъ ще каже, че то не е вѣрно, тогава ще се накърни вашето честолюбие. Вие ще мълчите, за да бѫдете умни, пъкъ азъ ще говоря, та ако направя погрѣшка, ще кажете: Учительтъ не знае. Живитѣ линии всѣкога сѫ по-дълги, тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трѣбва да е съвсѣмъ права. Линията Д е една жива линия. Всичкитѣ физически или мъртви сили въ природата, въ които нѣма съзнание вървятъ по права линия, а всичкитѣ живи сили вървятъ по една вълнообразна линия. Слѣдователно, кривитѣ линии, това сѫ изключение между правитѣ линии. Геометрицитѣ всѣкога искатъ да направятъ кривитѣ линии на прави, за да ги измѣрятъ. Едно мъртво тѣло може да го прѣтеглите, но едно живо тѣло не може да го прѣтеглите. По какво се отличаватъ мъртвитѣ тѣла отъ живитѣ? — Че тежестьта на мъртвитѣ тѣла е постоянна, а тежестьта на живитѣ постоянно се измѣня. Тогава, по сѫщия законъ, когато кажемъ, че човѣкъ се е измѣнилъ, ние трѣбва да означаваме, че той се е измѣнилъ чрѣзъ живота. Това е едно благо заради него. Ако е станала една промѣна или едно видоизмѣнение вѫтрѣ въ него, то е за негово добро. Този законъ е много вѣренъ. Всички ония хора, които по единъ прѣстѫпенъ начинъ забогатѣватъ, тѣ идатъ по права линия. Запримѣръ, крадецътъ по права линия бръква въ джоба ти. Той ще се приближи до джоба ти и по правата линия бръкне, извади кесията ти и си свършва работата. И неприятельтъ ти, когато иска да те убие, или да ти направи нѣкоя пакость, гледа да се доближи до тебе по права линия. Слѣдователно, изваждамъ единъ общъ законъ: туй, което скоро се придобива въ живота, скоро се и изгубва. Туй, което скоро се извървява не се прѣцѣнявя. Онзи, който търси кѫсия пѫть въ живота, търси безсмисления пѫть. Смислениятъ пѫть е дългиятъ пѫть. Сега, по нѣкой пѫть мене ме очудва, че вие, като влѣзете въ школата, търсите кѫсия пѫть, искате въ една двѣ години да свършите всичко, всичко да научите и да си излѣзете. Може, туй е пѫтьтъ на С то, туй е пѫтьтъ на правитѣ линии. Но така свършватъ мъртвитѣ линии. Всичкитѣ умрѣли хора така свършватъ, но живиятъ човѣкъ въ свѣта, въ прирсдата, въ козмоса, има единъ дълъгъ пѫть. И туй трѣбва да го поставите като задача, да знаете, че пѫтьтъ ви е безграниченъ. За този пѫть, въ който вървите, никога не туряйте една прѣграда, че ще стигнете на този край. Вие ще стигнете този край, но той е начало на другь единъ пѫть, който е идеенъ. Роди ли се въ васъ мисъльта, че ще дойдете до край, вие имате въ себе си една дребнава мисъль, вие искате да стигнете една височина, и отъ тамъ да се върнете къмъ хората и да покажете, колко знаете. Човѣкъ, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо. Сега, въ васъ ще се зароди другъ въпросъ не трѣбва ли да обмѣняме мисли. Да обмѣняме разумни мисли, то е Божественото вѫтрѣ въ насъ. Да имашъ похвалата на Божественото вѫтрѣ въ себе си, да чуешъ гласа на вѣчното, на безконечното, че ти вървишъ по правия пѫть, по дългия пѫть, по тѣсния пѫть, а не по широкия пѫть, тази е моята идея? Често, нѣкои отъ васъ казватъ моитѣ страдания нѣма ли да се скѫсятъ вече? Мнозина отъ васъ се оплакватъ отъ страданията си. Не може безъ тѣхъ. Впрочемъ, има единъ пѫть, въ който хората не страдатъ, но той е пѫтьтъ на умрѣлитѣ. Два пѫтя има; пѫтьтъ на страданията и пѫтьтъ на живота. Пѫтьтъ на упокоението, въ този смисълъ, както хората го изискватъ, той е пѫть на умрѣлитѣ, на забравенитѣ въ природата. Азъ искамъ, като ученици на тази велика школа, да имате една мѣрка. Не е въпросътъ да се съкратятъ вашитѣ страдания, но трѣбва да станете разумни. Кога изчезватъ мѫчнотиитъ? За единъ способенъ ученикъ, за единъ способенъ математикъ, мѫчнотиитѣ изчезватъ, когато изучи всичкитѣ правила и споредъ тѣхъ рѣшава задачитѣ си. Той пакъ ще срещне мѫчни задачи, но нему е приятно да се бори съ тѣзи трудности, понеже знае какъ, а когато не знае тѣзи правила, той е като гѫска въ мъгла, не знае накѫдѣ да върви. И тъй, живитѣ линии сѫ дългитѣ линии въ живота. Слѣдователно, споредъ този принципъ, животътъ не е единъ крѫгъ. Всичкото движение, отъ положението, въ което сега живѣемъ се прѣдставя като множество отдѣлни крѫгове. Когато ние кажемъ, че трѣбва да любимъ ближния си, какво подразбираме? Кой е този ближенъ? Да кажемъ, че ти си единъ квадратъ. Цѣлъ квадратъ можешъ ли да бѫдешъ? Не, ти можешъ да бѫдешъ само линията АВ, твоятъ ближенъ ще бѫде АС, а твоятъ врагъ ще бѫде СД. Всичкитѣ линии отъ чисто геометрическо положенпе, които се намиратъ на западъ, сѫ все вражески линии, защото врагътъ ти никога нѣма да върви прѣдъ тебе, той всѣкога е отзадъ. И човѣкътъ го убиватъ по-лесно отзадъ, отколкото отпрѣдъ. Пъкъ въ доброто, законътъ е обратенъ. Всички линии въ геометрията, това сѫ сили въ природата, които играятъ, важна роль. Едни отъ тия сили въ природата, при сегашното ваше развитие сѫ въ разрѣзъ съ васъ, и затова вие трѣбва да разбирате този законъ. Слѣдователно, вие може да прѣвърнете единъ врагъ на вашъ приятель. Какъ? — Като намѣрите равнодѣйствуващата линия. Коя е равнодѣйствуващата линия въ квадрата? Тя е линията АВ Сега, за обяснение на мисъльта си, ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ прѣвеждалъ и другъ пѫть. Той е изъ романа на единъ графъ, който се влюбва въ нѣкоя си графиня, красива, интелигентна. Но тя, по едни или други съображения, се отказва отъ него и се оженва за другъ. Обаче, въ този графъ се заражда такава умраза, че той търси начинъ, какъ да отмѫсти и на нея, и на мѫжа й, по такъвъ начинъ, че и двамата да го почувствуватъ, Той помислилъ да ги убие, но този начинъ на отмѫщение му се видѣлъ слабъ. Минава година, двѣ, три, не може да намѣри такъвъ начинъ, че като си отмѫсти, и двамата да почувствуватъ това отмѫщение силно. Графинята почувствувала, че въ неговия умъ се заражда една мисъль да погуби и нея, и мѫжа й, затова като й се родила дъщеря, извикала графа на частна ауденция и му казва: „Дѣйствително, ние се обичахме едно врѣме и сега ти ми се сърдишъ. Ти си младъ, ето дъщеря ми ще порасне, ако искашъ, почакай я малко, ожени се зарадъ нея и считай, че за мене се оженвашъ“. Той се съгласилъ, и всичката му умраза изчезнала. Радостьта дохожда у него и слѣдъ нѣколко години той се оженилъ за дъщерята. Слѣдователно, тази графиня е разбирала великия законъ, какъ да прѣвърне едно чувство на умраза въ едно чувство на любовь. И тъй, всичкитѣ противорѣчия, отъ чисто окултно гледище, това сѫ сили. Това не сѫ индивиди, форми, това сѫ дѣйствуващи сили, на които вие трѣбва да проучавате законитѣ. Ако имате единъ приятель, или единъ врагъ, вие трѣбва да го проучавате като една сила, да проучавате законитѣ и силитѣ, по които той се движи. Защо тои те мрази? — Вие трѣбва да знаете положително причинитѣ за тази умраза. Казвате: ама той ме мрази! Това не е наука. Ама той не иска да ме гледа! — Това не е наука. Ама той не може да ме търпи! — Това не е наука. Всѣко нѣщо си има причина. Какъ можете да разберете тия причини? Може да кажете: той много ме обича. — И това не е наука. Защо те обича? Вие трѣбва да знаете. кое е онова, което той обича въ васъ. Вие имате единъ приятель и казвате: азъ много обичамъ моя приятель. Коя е онази чърта, която служи за основа на вашата обичь? Не знаете ли това — вашата обичь почива на пѣсъчлива почва. Знаете ли причинитѣ, тя почива на скала, или на диамантена основа. Сега, въ всѣка една школа трѣбва да се създадатъ отношения между ученицитѣ. Нали вие сте ученици? Кое е онова у васъ, което трѣбва да ви свързва като ученици? Може да ви дамъ това за тема. Ще кажете, че Богъ ви свързва. Но Богъ свързва ли отвънъ хората? Кое е онова специалното, което свързва ученицитѣ, което въ другитѣ, въ външнитѣ хора го нѣма? Ако това нѣщо го има и въ външнитѣ хора, значи то е общо за всички. Има нѣщо специално, което свързва тѣзи които се учатъ. Азъ бихъ ви задалъ сега другъ единъ въпросъ, за да ви помогна. Кое е онова, което свързва човѣка съ хлѣба? (Гладътъ) Тази сила положителна ли е, или отрицателна? — Тя е положителна сила, въ низходяща степень. Гладътъ самъ пс себе си е едно жестоко чувство, и когато човѣкъ е гладенъ, той и човѣка може да изяде. Слѣдователно, гладътъ сѫществува въ насъ като една връзка да съедини човѣка съ хлѣба. Питамъ тогава: защо природата не тури нѣкоя друга връзка, а туря този голѣмъ врагъ, глада, да свързва хлѣба съ човѣка — едно живо сѫщество съ друго живо сѫщество. Това азъ наричамъ каприции, игри на природата. Този законъ за васъ още не е доказанъ, и азъ не искамъ да го приемете само на вѣра. Вие ще разсѫждавате, ще направите опитъ и тогава ще го приемете. И тъй, ако въ вашия животъ се вмъкне едно зло, това е една съединителна нишка. Злото всѣкога е съединителна нишка между двѣ точки на доброто. Всѣко зло съединява двѣ противоположни точки на доброто въ себе си. Значи, всѣко зло е ограничено отъ двѣ граници на доброто. Тогава казвамъ: тази сила, която дѣйствува между двѣтѣ точки на доброто е зло само между точкитѣ, а вънъ отъ точкитѣ не е зло. Когато вие изучавате ботаниката, когато изучавате лѣчебнитѣ елементи на растенията, ще видите, че дѣйствително соковетѣ на едно растение, ако ги присадите, може да се прѣвърнатъ въ друго. Съврѣменнитѣ ботаници прѣсаждатъ само клонищата. Тѣ незнаятъ да прѣсаждатъ коренитѣ, но присаждане има и въ коренитѣ. Ако единъ ученикъ на окултната школа се заеме да изучава ботаниката, той трѣбва да изучи и двата вида присаждания. Сега е смѣшно да се говори за присаждане на коренитѣ, защото, за да присадимъ единъ коренъ, трѣбва да има други условия. За сега, тъй както живѣемъ, това не може да стане. Днесъ има условия само за присаждане на клонитѣ. Но психологически, въ самия човѣкъ трѣбва да се присадятъ коренитѣ на неговитѣ чувства. Е, питамъ: тия нови твърдения, които ви дадохъ, хвърлятъ ли свѣтлина въ ума ви? Освѣнъ че нехвърлятъ свѣтлина върху вашия умъ въ дадения моментъ, но веднага произвеждатъ едно смущение въ васъ. И знаете ли какво смущение произвеждатъ? Сега азъ ще ви дамъ единъ малъкъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте турили въ джоба си 20 лева и вървите съ мисъльта, че ще си купите билетъ за тренъ и ще направите една разходка. Тихъ и спокоенъ сте, вървите радостенъ, че тренътъ ще ви вози. Обаче, азъ се приближавамъ до вашия джобъ и по правилото на мъртвитѣ линии бръквамъ въ джоба ви и изваждамъ паритѣ. Вие сте още радостенъ, но дойдете до гишето за билетъ бръкнете въ джоба си, паритѣ ви нѣма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате въ дадения моментъ; азъ ли съмъ или не съмъ азъ? Въ джоба ми имаше пари! И първото нѣщо, което изпѫква въ вашия умъ е, че разходката съ трена нѣма да я бѫде, а пѣшъ ще се ходи. Вие казвате: азъ не обичамъ да ходя пѣшъ. Веднъжъ въ недѣлята рѣшихъ да ида на разходка съ съ тренъ, а то паритѣ ми нѣма! Пъкъ сега врѣмето е топло. Какъ ще вървя? Значи, мързелътъ ви безпокои. Другъ случай. Прѣдставете си слѣдующето. Вие сте едно дѣте. Майка ви дава 20 лева въ джоба и казва: иди, качи се на трена и направи една разходка до еди-кѫдѣ си! Обаче, ти не искашъ. Нѣколко твои другарчета сѫ тѣ повикали да отидете на разходка, но пѣшъ. Майката казва: не, ще вземешъ паритѣ, ще идешъ съ трена! Майката заповѣдва. Ти отивашъ, но си неразположенъ. Другаритѣ ти сѫ въ ума ти. Азъ дойда до гишето, бръкна въ джоба ти и ти взема паритѣ. Ти като отворишъ кесията си и видишъ, че паритѣ ги нѣма, развеселишъ се. Върнешъ се и отидешъ съ другарчетата си на разходка. Вечертьта майка ти те пита ходи ли кѫдѣто те пратихъ? — Не. Защо? Откраднаха ми паритѣ. Обаче, кражбата за тебе въ случая е една приятность, защото се постигна твоето желание. Обаче, възгледитѣ на единия, и на другия за откраднатитѣ пари сѫ различни. Питамъ: защо възрастниятъ човѣкъ и дѣтето не мислятъ еднакво? Единиятъ се радва, а другиятъ скърби? Нали старитѣ хора минаватъ за умни хора, а дѣцата за глупави? Кой въ дадения случай мисли здраво? Сега, всичкитѣ учения сѫ приятни само до толкова, доколкото иматъ приложение въ живота, или пъкъ доколкото ни даватъ възможность да се явятъ нови мисли. При всичкитѣ тия твърдения, които ви давамъ, нѣкой ще каже: вижъ какво казва. Учительтъ днесъ, че ако любовьта не може да те снеме въ ада, тя не е любовь, и ако умразата не може да те заведе при Бога, тя не е умраза. Какъ е възможно това? Какъ може умразата да те заведе при Бога! Ще ви дамъ двѣ обяснения, за да направя мисъльта си по-конкретна. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Да допуснемъ, че азъ съмъ единъ богатъ овчарь, или единъ земледѣлецъ. Имамъ 2,000 овце. Вие сте скарани съ мене, и азъ съмъ ви единъ голѣмъ неприятель, врагъ. Вие казвате: въ дома му азъ никога нѣма да стѫпя, не искамъ да го срѣщамъ даже по пѫтя. Обаче, тамъ въ планината азъ си направя една колиба, приготвя за себе си и за овцетѣ храна за прѣзъ зимата, обзавеждамъ се добрѣ. Вие сте единъ търговецъ. отивате по търговия, но случва се една виялица, снѣгъ, запуши пѫтя ви. Вие сте близо до моята колиба. Да вървите по-нататъкъ не можете, Вие се намѣрите прѣдъ една дилема. Гледате насамъ, нататъкъ, какво ще направите? Ще влѣзете ли въ моята колиба, или не? - Ще влѣзете и оттатъкъ ще минете. Като влѣзете въ моята колиба, азъ ще ви нагостя. Казвамъ: умразата си е умраза, а ние като хора, може да се споразумѣемъ. Значи, този студъ, това зло е станало причина, за да влѣзете въ колибата. Друго положение и, ето умразата може да ви заведе при Бога. Вие мразите нѣкого кръвно, но сѫщевръменно сте много слабъ, малодушенъ човѣкъ. Пъкъ онзи, когото мразите е голѣмъ човѣкъ, силенъ, може да ви направи голѣмо зло. Вие, обаче не може да му направите никаква пакость. Какво да правите? Самъ сте слабъ, на Бога не сте уповавали до сега, но този човѣкъ е опасенъ за васъ. Тогава? Обръщате се най-послѣ къмъ Господа и казвате: Господи, не виждашъ ли какво ми прави този, той ме измѫчва. Умразата ви къмъ него въ този случай ви праща къмъ Бога. Вие се молите веднъжъ, дважъ. и най-послѣ казвате: що ми трѣбва да се занимавамъ съ него, азъ намѣрихъ правия пѫть. Ето, умразата къмъ този човѣкъ ви тика къмъ Бога. Ако тази умраза не е толкова силна, тя нѣма да ви накара да се молите. Но какъ се молите? Вие не се молите на Господа да му прости, но искате да ви помогне да си отмѫстите. Сегашнитѣ хора така разбиратъ. Затова казвамъ: ако умразата не е толкова силна, че да ви прати при Бога, тя не е умраза. Питамъ: умразата прати ли те при Бога? — Прати ме. — Колко пѫти азъ Го викахъ на помощь, колко пѫти се молихъ! — Е, твоята умраза има смисълъ. Другиятъ въпросъ: ако любовьта ви не може да ви смъкне въ ада, тя не е любовь. Този въпросъ вие сами ще си изтълкувате. Ако не може да го изтълкувате, слѣдующиятъ пѫть азъ ще ви дамъ пакъ двѣ обяснения. Това сѫ нѣща, които сѫществуватъ въ живота. Когато ние говоримъ съ нѣкой символъ, този символъ трѣбва да се прѣвърне въ една права мисъль. Когато нѣкой човѣкъ каже, че е святъ, трѣбва да е святъ. Когато каже, че е ученъ, трѣбва да е ученъ. Когато каже, че е добъръ, трѣбва да е добъръ. Когато каже, че е търпеливъ, трѣбва да е търпеливъ. И когато каже, че е лошъ, трѣбва да е лошъ. Мнозина отъ васъ говорятъ съ единъ неопрѣдѣленъ езикъ. Казвате: азъ съмъ много лошъ човѣкъ. Ама съ туй вие се хвалите. Съ туй вие искате да си придадете една важность. Или, казвате: азъ съмъ много добъръ човѣкъ. Не сте добъръ, но ис кате да си придадете една важность. Нито сте добъръ, нито сте лошъ. Казвамъ: вашата умраза, вашата лошавина е толкова голѣма, че не ви е подвижила нито една педа отъ дома ви, тя и петь пари не струва. И добрината ви е толкова голѣма. Вие имате малки величини, които не сѫ ви помрѫднали нито на една педя. Тѣ сѫ такива величини, съ които даже и дѣцата не си играятъ. Запримѣръ, едно дѣте като има 5 ст., казва знаешъ ли колко имамъ! Питамъ: ако тия петь стотинки дадете на единъ търговецъ, какво ще направи съ тѣхъ? Тия петь стотинки, обаче въ ума на това дѣте стоятъ като една велика идея. То е право. Тия петь стотинки въ рѫцѣтѣ на дѣтето сѫ една голѣма величина. Ако то може да си купи едно ябълчно сѣме и да посѣе тази ябълка, слѣдъ десеть години то може да стане единъ отъ най-голѣмитѣ търговци; ако то разумно употрѣби 5-тѣ стотинки, въ продължение на 10 години, тѣ може да му донесатъ единъ голѣмъ приходъ. А 10 милиона лева злѣ употрѣбени, може да ти турятъ единъ такъвъ голѣмъ товаръ на гърба, че слѣдъ хиляда години може да слѣзешъ на дъното на океана. Това сѫ все сили, отношения, идеи, които може да ни отклонятъ отъ правия пѫть на живота, но разсѫждението е важно. За нѣкои ученици отъ школата има опасность да се отклонятъ отъ правия пѫть на своето развитие. Какъ? Запримѣръ, нѣкои дойдатъ въ школата и казватъ: азъ ще посѣщавамъ школата. Послѣ поседи, поседи една — двѣ години и казватъ: и безъ школа може. И безъ школа може, нѣмамъ нищо противъ това, но знаете ли какъвъ е законътъ. Сега да опрѣдѣля, какъвъ е моралниятъ законъ. Имате банката С. Имате и клиента А. Този клиентъ А внася 10,000 лева въ банката С. Тия пари седятъ петь години въ банката С съ лихва 7%. Единъ день дойде А, казва на С: Азъ искамъ да си изтегля паритѣ отъ банката ти. Пита ме: сега азъ правя ли зло, като изтеглямъ паритѣ си? Трѣбва да знаете, че С е приятель на А. Сега С казва: не правишъ злѣ, но нашиятъ интересъ страда. Паритѣ сѫ твои имашъ право да си ги изтеглишъ, но съ това нашиятъ капиталъ се намалява. Защо — Всичкитѣ банки се подържатъ все отъ вносове. Ако всички извлѣкатъ своитѣ вносове, банката ще трѣбва да уравновѣси своитѣ смѣтки — ще ликвидира. Добрѣ, но има друга една банка В. Този господинъ А изважда паритѣ си отъ банката С и ги дава въ банката В, дѣто му даватъ 12%. Банката С обаче му казва: тази банка В дѣйствително дава 12%, но слѣдъ една — двѣ години ще фалира и вашитѣ пари ще хвръкнатъ. Питамъ: какво ще придобие този клиентъ, ако извади паритѣ си отъ С и ги тури въ банката В? Най-послѣ, вие имате едно погрѣшно схващане за школата. Веднъжъ рѣшилъ въ себе си да слѣдвашъ Божествената школа, трѣбва да имашъ опрѣдѣлени, неизмѣнни отношения спрѣмо нейнитѣ закони и правила. Спрѣмо когото и да е, отношенията ви трѣбва да бѫдатъ коректни. Това сѫ математечески величини, безъ които вие не можете да функционирате. Ще ви обясня другъ единъ законъ. Нѣкой пѫть и у светиитѣ се заражда едно чувство, едно желание за уединение. И вие казвате: азъ искамъ да се уединя отъ хората, да ги напусна. Какво значи да се уединишъ отъ хората, или да ги напуснешъ? Да се уединишъ, значи да дадешъ свобода на всички хора. Сега да обясня своята мисъль. Представете си, че азъ имамъ 50 голѣми кѫщи, които давамъ подъ наемъ, и въ тѣхъ имамъ квартиранти повече отъ 50 фамилии. Постоянно имаме разправии помежду си. Най послѣ дойде ми до гуша и казвамъ: не мога да ги търпя тия хора! И тѣ казватъ: и насъ ни дойде до гуша, и насъ ни дотегна този човѣкъ! Ще ида въ пустинята най-послѣ! То значи: ще ги оставя свободни една — двѣ години, безъ да имъ искамъ наемъ. Туй значи да се уединишъ — да ги не смущавашъ. И слѣдователно, светиитѣ сѫ учили въ пустинята туй изкуство, да не смущаватъ хората. Сега, мнозина отъ васъ сте рентиери. Всѣка вечерь седите и казвате: този ученикъ тамъ има еди-какъвъ си недѫгъ. Значи има да ви дава. Вие сте сѫдия, сѫдите го. Хиляда лева глоба да се наложи на Драганъ Стояновъ. Налагате му глобата. Критикувате го. И тъй, нареждате този — онзи, на всички туряте глоба. Питамъ: кой ще изпълни вашитѣ присѫди? — Нѣма кой, затова отивате сами да си вземете паритѣ. Ти ще дадещъ 1000 лева. Защо? — Имашъ извѣстенъ недостатъкъ. На другия ти ще дадешъ 2000 лева. Е, кой ще те търпи? Ако тия хора всѣка вечерь изпѫкватъ въ твоя умъ съ своитѣ недостатъци, слѣдъ 10 години какво ще стане? — Разбира се, до гуша ще ти дойде живота. Не, ще седнешъ вечерь и ще мислишъ тъй, както Господъ е мислилъ, когато е създавалъ свѣта, че всичко е хубаво и красиво. Въ Бога всичко е хубаво и красиво, но вънъ отъ Него не е тъй. Слѣдователно, дойде ли вечерь — съ Бога. Дойде ли день — съ хората. Вие още не сте научили това изкуство. Вечерно врѣме, когато дойде да живѣете съ Бога, какво правите? — Всички се криете въ кѫщи. Ами знаете ли, колко е хубаво при Бога, тамъ на Витоша, горѣ! И запримѣръ, ако азъ бихъ ви задалъ една задача такава: въ тѣзи голѣми студове да идете на Витоша. Вие ще кажете: Учителю, извини, но другъ пѫть, защото не ще можемъ да се върнемъ. Пъкъ и азъ, като зная вашето разположение, никога нѣма да ви пратя по това врѣме. И азъ съмъ практиченъ, не ви давамъ такава задача, защото ще трѣбва да ви нося на рѫцѣ отъ Витоша надолу. Положителната страна за ученика е слѣдната: онзи, който иска да се учи, трѣбва постоянно да е въ съприкосновение съ Бога на мѫдростьта. Съврѣменнитѣ, религиозни хора казватъ: не трѣбвало много знание на човѣка. И Соломонъ казва: че много знание на човѣка не е потрѣбно. Има едно знание само на любопитството. То не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродѣтелитѣ сѫщо е потрѣбно. Сегашното знание върви въ низходяща степенъ. До сега вие сте изучавали всички науки въ щета на вашитѣ мисли, въ щета на човѣчеството. Всичкитѣ науки хората ги използуватъ все за зло, не тъй прямо, открито, но вѫтрѣ въ тѣхъ се крие една користолюбива цѣль. Даже най-благороднитѣ хора, или най-възвишенитѣ философи използувать всичко за извѣстни облаги. Защо нѣкой се учи? — Да стане нѣкой виденъ проповѣдникъ. Все очаква нѣкакво благо отъ своето учение. Питамъ: знание, което очаква своята облага отвънъ, знание ли е? — Не. Това е знание на мъртвитѣ линии. Слѣдователно, знанието, за което азъ говоря, то е знание за съприкосновение съ Бога — знание за добродѣтелитѣ. Ние ще дойдемъ до другата фаза на еволюцията — да се учимъ да прѣвръщаме всички отрицателни сили на природата въ добри сили, т. е. не самитѣ сили да станатъ добри, но да дѣйствуватъ за добро. Често, нѣкой казватъ: еди-кой си тъй разправя за насъ. Вие сте чудни! Ние нѣма какво да се занимаваме съ свѣта, нѣма какво да изправяме човѣшкия характеръ. Ами че, който и да е отъ васъ, когато е слѣзалъ на земята, той е подписалъ извѣстна програма за своя животъ. Колко сили, колко велики умове сѫ правили тази програма за работа, и сѫ му опрѣдѣлили начинъ за живѣене, които той трѣбва да изпълни. Нѣма какво азъ да му опръдѣлямъ, да му давамъ нова програма. Казвамъ му: разгърни кодекса на твоята книга, еди-коя си глава, еди-коя си страница, еди-кой си пасажъ и чети! Ако е уменъ, той ще разгърне и ще види. Отъ тамъ трѣбва да започнете. Сега всички ще се повърнете къмъ вашето минало Само така като разберете нѣщата, вие ще можете да използувате вашия живтъ и ще изучите, освѣнъ скрититѣ сили, които сега сѫ вложени въ васъ, но и всички главни точки, закони, съ които да работите. Азъ тази вечерь имахъ единъ разговоръ съ двама учени отъ лѣвото течение Казвамъ имъ така: Мислите ли, че животътъ може да се оправи само тъй, както вие разбирате, и че този е единствениятъ начинъ. Казватъ: да, този е начинътъ. Казвамъ имъ: има и другъ начинъ, хиляди пѫти по-добръ отъ вашия. Е, какъвъ е той? Азъ ще ви го кажа. И започвамъ, давамъ имъ слѣдното обяснение. Питамъ ги: гдѣ седи силата на богатитѣ хора? — Разбира се, въ тѣхнитѣ пари! Хубаво, ами гдѣ седи слабостьта на бѣднитѣ хора? — Въ безпаричието. Но, прѣдставете си, имъ казвамъ, вие сега искате да дадете възможность на бѣднитѣ хора да станатъ силни, да заграбятъ паритѣ на богатитѣ и да ги употрѣбѣтъ разумно. Но вие още не знаете, дали тѣ ще ги употрѣбятъ разумно. Прѣдставате си, че тѣзи бѣднитѣ хора знаяха този законъ, безъ орѫжие да изтеглятъ богатството на богатитѣ, и го приложатъ. Гледа богатиятъ, касата му затворена. Отвори я, вѫтрѣ празно. Я сиромахтъ стане, гледа касата си пълна. Казвамъ: гдѣ ще бѫде силата тогава? — У сиромаситѣ. Казвамъ: туй богатство отъ богатитѣ може да мине по единъ естественъ начинъ въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Да допуснемъ сега, че азъ мога да направя това, да прѣкарамъ златото на богатитѣ хора въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Но вие гарантирате ли, че тия сиромаси, като ги направите богати, ще употрѣбятъ туй богатство за благото на човѣчеството Казватъ: е и това сѫ хора. Да, хора сѫ и тѣ, като онѣзи богатитѣ. И тогава казвамъ: въ окултната наука се знае, че сегашнитѣ сиромаси сѫ едноврѣмешни богаташи, а едноврѣмешнитѣ богаташи сѫ сегашнитѣ сиромаси. Че какъ! Тъй е. Слѣдователно, друго, друго нѣщо трѣбва да се внесе въ живота. Вънъ има нѣщо по-важно. Но какво? — У всички ви трѣбва да има човѣщина. Но какви сме, богати или сиромаси, но човѣшки трѣбва да се отнасяме, да имаме еднакви права всички и да се зачитаме. Ама кога ще дойде това разбиране? Ами по вашия начинъ по-скоро ли ще дойде? Нѣма да дойде по-скоро. Та, сега и за васъ, ученицитѣ, които казвате по нѣкой пѫть, че може и безъ школата, казвамъ: вие грѣшите противъ себе си. Не може безъ школата. Вие не считайте буквата на нѣщата. Ако мислите, както нѣкои сегашни хора мислятъ, че трѣбва да отиватъ въ църква, не сте прави. Ти не трѣбва само веднъжъ да идешъ въ църквата, всѣкога трѣбва да бѫдешъ тамъ. Школата, това е постоянно общение съ Бога, постоянно общение съ всички ония живи и благородни божествени души, съ всички будни и съзнателни умове, съ всички благородни сърца, които иматъ единъ и сѫщъ съзнателенъ стремежъ. Слѣдователно, споредъ менъ, или споредъ правилото, желанието ви за знание, желанието ви за наука трѣбва да бѫде толкова силно, че да нѣма мѫчнотия, да нѣма сила въ свѣта, която да ви спѫне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате. Нѣкой казва; азъ не искамъ сега да уча. Защо? Ако Драганъ или Петко те е обидилъ, какво отъ това? Нали ти търсишъ знание? — Знанието иде отъ Бога. Всичко добро, всичко красиво излиза отъ Бога. Така трѣбва да схващате вие. И въ всинца ви трѣбва да има туй непрѣодолимо желание да учите, а не любопитство, като това въ Ева. Въ Ева нѣмаше непрѣодолимо желание за знание, но имаше любопитство. По нѣкой пѫть трѣбва да се спра да обясня, какво разбирамъ подъ „непрѣодолимо желание за знание“. Вие ще провѣрите много отъ тия качества, вѣрни ли сѫ, или не. Всѣка една жива идея трѣбва да се опрѣдели. Опитностьта, която имате сега е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате единъ новъ потикъ, въ васъ ще се образува едно ферментиране, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А тамъ, дѣто се образува вкиселяване и огорчаване, спира се и прогресътъ на човѣшката душа. Има много отъ васъ, които казватъ: е за въ бѫдаще, въ този животъ не мога да се уча, но въ другия животъ ще уча. Може но ученикътъ трѣбва сега да разрѣши въпроса. Това интенсивно желание за учене въ васъ никога не трѣбва да се прѣкъсва. Прѣкѫсне ли се туй желание, отъ гдѣ знаете че въ бѫдаще ще бѫде пакъ тъй? Кой ще ви свърже тогава? Азъ се чудя на вашата голѣма вѣра въ бѫдащето. Ако ти сега седишъ, — разговаряшъ се и не искашъ да подигнешъ една малка сламчица, какъ ще подигнешъ голѣмата греда въ бѫдещето? И тъй, сега желая ви да се движите. Ако искате да бѫдете живи, не избирайте кѫситѣ, мъртвитѣ линии, но избирайте дългитѣ, живитѣ линии. Слѣдователно, страданията въ живота, въ този смисълъ, сѫ само едно отъ качествата на дългия пѫть. Много се се изморява този, който е ходилъ на дълъгъ пѫть, нали? А онзи, който е изминалъ само 10 метра пѫть изморява ли се? Онзи който е извървѣлъ 10-15 километра, казва; много се изморихъ. Краката много ме болятъ. Не е грѣхъ, че се изморилъ. Той ще си измие краката, ще си почине и на другия день пакъ ще тръгне на дълъгъ пѫть и въ този дълъгъ пѫть той ще добие знание. Ще се срещне съ много хора, ще се запознае съ географическитѣ мѣста, съ живота, съ природата, съ дърветата, съ рѣкитѣ и т. н. Слѣдователно, ще разбере цѣлия козмосъ, който сега сѫществува. Азъ говоря сега за козмоса на човѣшкото съзнание, защото има единъ козмосъ, който е извънъ човѣшкото съзнание, той е съзнанието на ангелитѣ, или козмоса на ангелитѣ, който е различенъ отъ козмоса на човѣка. Нашиятъ козмосъ е много по-малъкъ отколкото козмоса на ангелитѣ. Когаго единъ ангелъ разсѫждава за козмоса, въ неговия умъ има такива нѣща, които единъ човѣкъ даже и на сънъ не е видѣлъ, и на умъ не сѫ му идвали. И тъй, коя е основната мисълъ? — Дългиятъ пѫть. Защо? Защото е пѫть на живота. А другиятъ пѫть, кѫсиятъ пѫть, той е пѫть на смъртьта, той е гладъкъ пѫть. Въ него нѣма никакви прѣпятствия. Сега, вие ще извадите извѣстно заключение. Азъ оставямъ безъ заключение. Знаете ли защо азъ не правя заключение? — Въ окултната наука никога, не затварятъ. Ако слѣдъ като излѣзете отъ школата азъ затворя вратата, какво означава? Или, слѣдъ като влѣзете, вратата се заключи, какво е това положение? Сегашнитѣ хора искатъ заключение. Никакви заключения! Разслждение и обсѫждане върху идеитѣ — да това може но ако вие искате да извадите едно общо заключение за цѣлия животъ, това не може. Заключение не може да се даде, не само за васъ, за никого, т. е. заключение може да ви дамъ, но това заключение нѣма да опрѣдѣли сѫщностьта или смисъла на нѣщата. Често вие питате: какъвъ е смисълътъ на живота? Може ли да дадемъ отговоръ, какъвъ е смисълътъ на живота? Може да питаме, каква е крайната цѣль на любовьта, защо Господъ създаде свѣта, защо хората се мразятъ, защо се обичатъ и т. н. И на всички тия въпроси може да дадете едно, второ или трето обяснение, но да дадете едно общо заключение, да обясните нѣщата, това е една отъ най-труднитѣ философии. Затова ние се пазимъ отъ заключения. Ние разсѫждаваме, обогатяваме се съ знания, а другото оставяме на страна. Заключение въ свѣта може да даде само единъ и то онзи, който разбира тази дълга линия, да събере двата края въ едно. Тогава азъ ви пигамъ: мислите ли, че единъ день Господъ, за да ви убѣди въ това, ще съедини двата края въ едно? Това е пакъ прѣдположение. Ние не можемъ да знаемъ, какво мисли Той. Догатваме, правимъ си прѣдположения, но нищо повече. Нѣкои учени хора говорятъ за случайноститѣ. Но азъ мога математически да изчисля, какви сили седятъ задъ всѣка една случайностъ. Сили работятъ въ изключенията! Има закони, съ които опрѣдѣляме на какво се дължатъ случайноститѣ. Задъ всѣко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието въ даденъ моментъ не е било будно, и така се е явила една случайность. Колкото тази случайность става по-често въ природата, толкова тия сѫщества сѫ по-малко интелигентни, Колкото случайноститѣ и изключенията сѫ по-рѣдки, толкова и тия сѫщества по-умни и по-висши. Тия заключения азъ правя за себе си, Мои заключения сѫ тѣ. Имамъ свои основания, и по този законъ, зная, слѣдъ първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото тѣ ставатъ периодически. Нѣкои питатъ: какъ ставатъ случайноститѣ въ свѣта? Ето какъ: при единъ младъ български чорбаджия отива единъ български абаджия да му крои биръ бучуклия гащи. Изнася абаджията единъ топъ хубаво сукно, измѣрва го и взима ножицитѣ да крои. Но въ това врѣме дъщерята на чорбаджията влиза. Абаджията я поглежда, забравя се, помръдва ножицитѣ и рѣже, обаче платътъ вече за биръ бучуклия гащи не става. Криво изрѣзълъ плата. Кой е причината? — Момата. Не, той се захласналъ и отрѣзълъ на криво плата. Значи, всѣка една случайность се дължи на разумна причина, която е отвлѣкла съзнанието на едно разумно сѫщество въ друга посока. Това не е умишлено. Погледналъ той момата, а тѣ го отдаватъ на закона на случайноститѣ. Тъй щото, тъй погледнато, случайноститѣ сѫ едно изключение, въздѣйствуване на една сила, на едно сѫщество върху друго интелигентно сѫщество. Да изпѣемъ новото упражнение: „Благость носи Свѣтлината“. Т. м. * 13-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година), 8. I. 1924 год. — София.

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас" 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Пѫрво издание Русе, 1923-24 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единство на обичьта. Т. м. Прочете се резюмето върху темата: „Качества на знанието“. Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Единство на обичьта“. Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“. Сега, всички съгласни ли сте съ мислитѣ, които сте писали върху темата „Единство на обичьта“. Какво подразбирате подъ думата „единство“? Нали казвате нѣкой пѫть „единство въ вѣрата“. Какво подразбирате подъ понятието, да имаме вѣра? Като казвате единство на обичьта, подразбирате ли да се проявявате по единъ и сѫщъ начинъ въ обичьта? Вижте, това е единъ дѣтински въпросъ. Онѣзи отъ васъ, които разсѫждаватъ философски, ще кажатъ: не знаемъ ли ние какво нѣщо е единство? Но дѣтинскитѣ работи сѫ философски работи, а философскитѣ работи сѫ дѣтински. Че дѣтинскитѣ работи сѫ философски, това е вѣрно. Азъ, доколкото съмъ наблюдавалъ, забѣлѣзвалъ съмъ, че само дѣцата разсѫждаватъ философски, а възрастнитѣ хора разсѫждаватъ дѣтински. Сега, вие може да ми направите възражение. Добрѣ, снимамъ 50%. Азъ идвамъ тогава къмъ математическитѣ възможности. Нали има 100 възможности, отъ тия 100 възможности изключвамъ 50, оставатъ още 50 възможности. Изключвамъ и и още 25, оставатъ само 25. Съкращавамъ ги, оставатъ 7. Туй вече, е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно дѣтинскитѣ работи сѫ философски? Прѣдставете си, че единъ философъ носи единъ чувалъ отъ 5 крини съ злато на гърба си. Този чувалъ има тяжесть, но има и цѣна. Послѣ, срещнешъ на пѫтя едно дѣте, носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрий го. Всички обръщатъ внимание на философа. Всичкитѣ вѣстници пишатъ за него. Цѣлъ чувалъ съ злато е това! Като даде 25 грама отъ това злато, всѣки ще пише. Кой нѣма да пише? Дѣтето ако даде своето зрънце, никой нѣма да пише, никой нѣма да му обърне внимание. Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което дѣтето носи, и на този чувалъ, кѫдѣ ще бѫде силата? — Въ зърното на дѣтето. Ако вие разгледате всички съврѣменни философски системи и ги прѣведете въ тѣхната стойность, едва ли ще можете да извадите отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото се съдържа въ едно житно зърно. Азъ съмъ дошълъ до това заключение. Не само това, но ако вземете съврѣменнитѣ религиозни системи и ги прѣгледате, едва ли ще извадите и отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Тъй че всички тия съврѣменни философски и религиозни системи, това сѫ цѣлъ чувалъ съ злато, отъ които може да се прѣхрани цѣлъ свѣтъ, но едва може да се извади отъ него екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Сега, въпросътъ е, какво трѣбва да подразбираме подъ думата „единство“? Единството, това е съдържанието на нѣщата. Туй съдържание не включва външната форма. Може да ви дамъ малко вода въ една дървена чаша, може да ви дамъ въ една желѣзна, въ една сребърна, или въ една златна, важното е туй единство да е въ съдържанието, а не въ формата. Значи, подъ „единство на обичьта“ разбираме, че формата, съ която проявяваме нѣщата трѣбва да съдържа необходимото за насъ. Азъ разбирамъ подъ думата „единство“ само тия нѣща, които иматъ вѫтрѣшно съдържание. Единство има само въ нѣща, които сѫ необходими за живота. Тия нѣща, които нѣматъ тази необходимость, за тѣхъ думата единство не сѫществува. Единство въ обичъта, въ любовьта, въ знанието — тия нѣща, които сѫ реални, въ тѣхъ единство може да сѫществува, но тия нѣща, които не сѫ реални, за тѣхъ единството се изключва. Може ли да има единство въ лъжата? — Може да има, но то е вече минусъ, то е вече отрицателна величина, а не единство въ положителенъ смисълъ. И наистина, всичкитѣ лъжци лъжатъ, въ тѣхъ може да има единство. Каквото и да направятъ, за цѣль иматъ лъжата, и въ тази лъжа могатъ да успѣятъ. Каквото и да направятъ тѣ, кѫща да ти направятъ, пари да ти дадатъ на заемъ, друго нѣщо да ти обѣщаятъ, цѣль иматъ тѣ, обектъ иматъ. Въ сѫщинския смисълъ, думата „единство“ може да се приложи само върху добродѣтелитѣ. Затуй, при думата единство, казваме: единъ Богъ има само. Единъ, значи да Го отличимъ. Като кажемъ думата Богъ, тази дума сега е станала малко несъдържателна. Единъ Богъ имаме, значи въ Него има единство, въ Него нѣма абсолютно никаква лъжа. Единство е Той, т. е. туй което е основна мѣрка на всички нѣща. Сега, вие говорите за единство на обичьта. По какво се различаватъ обичьта отъ любовьта? Любовьта и обичьта иматъ единъ и сѫщъ произходъ, но не сѫ родени въ едно и сѫщо врѣме отъ Бога. Значи, тѣ се различаватъ само по врѣмето, по което сѫ излѣзли отъ Бога. Коя е родена по-рано, обичьта или любовьта, какъ мислите? — Любовьта. Да, любовьта е първата проява на Бога. Обичьта послѣ се явила въ свѣта. Сега, ще ви задамъ единъ въпросъ: единица съ единица може ли да се събере? Мислете сега, не искамъ нито единъ отъ васъ да се произнесе. — Единица съ единица не може да се събере никога. Туй, което казватъ математицитѣ въ математиката, че единицата може да се събере съ единица, азъ оспорвамъ това тѣхно твърдение. Когато въ математиката събиратъ единицата, това сѫ части на единицата, не е цѣла едииица. Математицитѣ казватъ, че нѣма число по-голямо отъ единица. Слѣдователно, туй голямото съ какво ще го съберете? Нѣкои хора казватъ: единъ и още единъ да се съберемъ, та да сме двама. Но ако азъ съмъ единица и ти щомъ си единица, ние никога не можемъ да се съберемъ. Тогава нѣкакъвъ договоръ между една единица и друга единица можете ли да турите? Не можете. Вие Бога можете ли да го заставите да направи нѣкакъвъ договоръ съ васъ? Не можете. Нѣкой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислишъ, че си единица, ако искашь да апелирашъ къмъ Бога да те послуша, Той никога нѣма да те послуша. Щомъ почнешъ да мислишъ, че си часть отъ единицата, Той е готовъ да чуе твоята молба, готовъ е да се разговаря съ тебе, на всично е готовъ. Кажешъ ли, че си единица, Той казва: „Ти си единъ първокласенъ невѣжа и лъжецъ въ свѣта!“ Но, сѫществува и друго нѣщо въ свѣта. Тогава единица и нула — можете ли да ги съберете? Нищо съ нѣщото можете ли да съберете? — Може. Единственото нѣщо което можете да съберете е единицата съ нищото. Единственото реално нѣщо въ свѣта е нищото. Нищото е неопрѣдѣлената реалность, а единицата е изявената реалность. Когато човѣкъ има нулата въ себе си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той нѣма нищо. Но, ако вие турите задъ единицата нулата, какво става съ тази единица? — Увеличава се 10 пѫти. Добрѣ, тогава, какъвъ законъ може да се изведе? Единицата, това е човѣкътъ, а нищото, това сѫ условията, при които този човѣкъ може да се развива. Всичкитѣ дадени условия, при всичкитѣ сѫществувания, при които човѣкъ може да се прояви, ние наричаме „нищо“. Така сѫ го опрѣдѣлили ученитѣ. За тѣхъ нищото седи като граница. Надъ нулата имаме единица съ плюсъ, двѣ съ плюсъ и т. н , а подъ нулата имаме единица съ минусъ, двѣ съ минусъ и т. н. + 2, + 1, 0, – 1, – 2... И тъй, въ природата има два вида величини. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Окултната наука трѣбва да разбира този законъ. Вие не можете да имате едно висше схващание за Божествения свѣтъ, докато не усѣтите онази пълна празнота че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Не да се усѣщате, че сте невѣжи; че нищо не знаете и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трѣбва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нѣмате въ себе си. И дъйствително, когато въ физическия свѣтъ, ние мислимъ, че имаме знание, че знаемъ нѣщо, че имаме сила, питамъ: истинско ли е това знание? Колко пѫти ние се самозаблуждаваме! Запримѣръ, азъ махамъ съ рѫката си, Виждашъ ли тази рѫка? — Виждамъ я. Добрѣ като мине единъ куршумъ прѣзъ нея, тя веднага пада надолу Е, какъ е възможно, тази рѫка да изгуби силата си отъ туй малкото парче олово. Нѣкой казва: а, докато имамъ туй сърце, на него мога да уповавамъ. Но утрѣ онзи лѣкарь, цръкне му една инжекция, и твоето сърце клекне. Питамъ тогава: гдѣ е силата на човѣка? Можемъ ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една такава малка инжекция отстѫпва? Можемъ ли да разчитаме на такава рѫка, която отъ едно малко ядро отпада? Нѣкой философъ казва: е, тукъ глава имамъ азъ мозъкъ има въ нея! Но утрѣ дойде единъ малъкъ ударъ, и той изгубва всичко, изгубва рѣчьта си. Питамъ: гдѣ е знанието сега на този човѣкъ? Азъ ще пристѫпя сега къмъ едно обяснение, не къмъ самата реалность на нѣщата, но ще направя една аналогия. Прѣдставете си, че вие сте единъ библиотекарь въ една съврѣменна голѣма библиотека, въ която има около два и половина тона книги. Вие сте ученъ човѣкъ, наредите я и знаете коя книга гдѣ се намира, знаете всички надписи. Но, прѣдставите си, че въ тази библиотека, която се освѣтлява отъ електрическо освѣтление, единъ день се прѣкѫсне токътъ. Питамъ тогава: можете ли да си служите съ тази библиотека? Какво ще прѣдставлява тя сега съ тия си многобройни томове? Самата свѣтлина е едно условие, което показва какъ да намираме тѣзи книги. Добрѣ, знанието намира ли се въ тѣзи книги? Не, не се намира въ книгитѣ. Знанието намира ли се въ човѣшкитѣ мозъци? Не, не се намира и тамъ. Човѣшкитѣ мозъци сѫ една библиотека, пълна съ символи. Гдѣ се намира знанието? — Въ човѣшкия умъ. Гдѣ се намира човѣшкия умъ? — Той се проявява въ мозъка, но той не живѣе тамъ, врѣменно само се проявява. Нѣкой пѫть сме по-интелигенти, а нѣкой пѫти не. Нѣкой пѫть разрѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть не. Нѣкой пѫть разѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть едва ли и нѣкой човѣшки вълросъ можемъ да разрѣшимъ. Защо така? Защото реално нѣщо въ свѣта е само това, което всѣкога се проявява по единъ и сѫщи начинъ, то значи, че въ всичкитѣ свои части то се проявява еднакво. Запримѣръ, като влѣзе животътъ вѫтрѣ въ материята, въ него всѣкога има една отличителна чърта, а именно, че въ всичкитѣ тѣзи частици дѣто влиза живота, има движение. И казвамъ: всичко, което се движи въ него има животъ. А пъкъ въ съзнателния животъ има друга отличителна чърта, тя е неговата разумность. Ние наричаме съзнателно, разумно сѫщество само това, което може да напише единъ триѫгълникъ. Всѣко сѫщество, което може да напише единъ триѫгълникъ въ природата, въ него има съзнатетеленъ, разуменъ животъ, а всѣко сѫщество, което не може да напише единъ триѫгълникъ, не живѣе съзнателно. Тогава вие ще кажете: ама много вещества кристализиратъ въ извѣстни свои форми, въ форми на триѫгълници. Да, но тия кристали, сами по себе си, тѣ ли правятъ тия форми? Ако азъ направя едно триѫгълно гърне и го опека въ пещьта, а нѣкой съзнателенъ, нѣкой разуменъ човѣкъ го намѣри и като не знае, че азъ съмъ го направилъ, почне да го изучава, какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Да допуснемъ. че азъ съмъ го направилъ прѣди 500,000 години, и дойде една култура, като сегашната и почне да го изучава. Какъ ще го изучава? Ще кажатъ, че това е едно проявление на природата, че природата го създала. Какъ го е създала? Азъ имъ казвамъ, че това нѣщо не го създала природата, но едно малко разумно сѫщесгво си играло съ него и го създало. Сьврѣменнитѣ учени минералози обясняватъ по кой начинъ се образуватъ кристалитѣ. Азъ като ги погледна, виждамъ, че има малки разумни дѣца, които правятъ тѣзи кристалчета. Щомь единъ прѣдметъ се постави близо до точката на замръзването си, тѣ направятъ отъ него единъ триѫгълникъ, единъ четириѫгълникъ или единъ петоѫгълникъ, а като дойдатъ ученитѣ, даватъ си важность и казватъ: Какво ли се крие задъ тия кристали? Какво ли е искала да каже природата? Тѣзи кристали винаги кристализиратъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тази кристализация показва, че задъ тѣзи кристали има едно разумно сѫщество. Да оставимъ другага страна но едно нѣщо, което ние знаемъ, то е, че задъ тази область на кристалитѣ седятъ разумни сѫщества, които мислятъ. И тѣзи разумни сѫщества задъ кристалитѣ почватъ да строятъ. Кристалитѣ сѫ основа, отъ която нататъкъ тия разумни сѫщества сѫ почнали да строятъ разстителното царство. По какво се отличаватъ растенията отъ кристалитѣ? (Тѣ се отличаватъ по форма въ това, че тѣхнитѣ клѣтки сѫ ѫглести.) Добрѣ, значи всичкитѣ растителни сѫщества се отличаватъ по това, че тѣ започватъ съ крѫговетѣ. Най-първо, тѣзи висши сѫщества, които образуватъ триѫгълницитѣ, четириѫгъл-ницитѣ, петоѫгълницитѣ, съ това изразяватъ граници на вѣчностьта. Тѣ най-първо сѫ изучавали вѣчностьта. Значи, триѫгълникътъ е единъ начинъ за изучване вѣчностьта въ нейнитѣ възможности. Азъ имамъ слѣдното опрѣдѣление: правата линия е най-малката отсѣчка отъ крѫга. Слѣдователно, слѣдъ като ученитѣ сѫ изучавали всичкитѣ възможности, тѣ очертаватъ единъ крѫгъ и въ него поставятъ живота, за да се види, дали тѣхнитѣ теории за възможноститѣ на живота могатъ да се проявятъ въ крѫга. Възможностьта на триѫгълника може да се прояви въ крѫга. Това сѫ три малки отсѣчки отъ крѫга въ движението му. Този крѫгъ, слѣдъ като се е завъртѣлъ около себе си три пѫти, при всѣко едно завъртване е отрѣзалъ по една малка отсѣчка. Всѣка една область, всѣка една часть отъ крѫга има специални възможности, които прѣдаватъ специални свойства на живота, когато мине прѣзъ този крѫгъ. Крѫгътъ е направенъ отъ живи точки, и всѣка точка има свои качества. Не мислите, че пространството, въ което живѣемъ, за което философитѣ говорятъ, дали сѫществува или не, е мъртво. Не, то е една жива реалность, въ която е включенъ вѣчния животъ. Вѣчниятъ животъ има закони, по които се опрѣдѣля въ себе си. Слѣдъ като ограничитѣ този животъ, той ще се прояви въ една или въ друга посока, ще зависи изобщо отъ проявлението му въ вселената. Отъ наше гледище, има четири важни точки въ крѫга, отъ които вселената може да започне, и споредъ това, сѫществата, които може да се проявятъ при създаването на вселената отъ едната или другата точка, сѫществено ще се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ, и по воля. Ангелитѣ сѫ минали прѣди създаването на сегашната вселена. Тѣ сѫ минали прѣди насъ. Слѣдъ тѣхъ идва създаването на сегашната вселена, въ която човѣкъ се проявява. Ето защо ангелитѣ и човѣкътъ се различаватъ. Единъ день хората ще бѫдатъ като ангелитѣ, но все пакъ ще се различаватъ, все ще има една разлика въ тѣхнитѣ естества. Човѣкътъ ще бѫде ангелъ, но човѣшки ангелъ. Нѣкой казва: азъ ще бѫда ангелъ. Да, ще бѫдешъ, но човѣшки ангелъ. Сега, като разглеждаме този законъ, ще дойдемъ до въпроса, какъ се е създала вселената. Този въпросъ е толкова сложенъ, че ако се заеме човѣкъ да го разглежда, ще изгуби и най-малкото знание, което има. Азъ наричамъ тия въпроси „научни разходки“. Тѣ сѫ много опасни. Резултатитѣ на тия разходки довеждатъ човѣка до положението на онзи човѣкъ, който тръгва да обикаля свѣта съ малко пари, та като остане безъ пари, гледа да започне работа, да спечели малко пари, за да се върне назадъ. Той трѣбва да работи. По крѫга се прави хороскопа на човѣка. Когато единъ астрологъ иска да направи единъ хороскопъ, той направя единъ крѫгъ и го раздѣля на 4 части, поставя зодиитѣ или планетитѣ, знацитѣ плюсъ или минусъ въ възходяща или низходяща степенъ, споредъ съчетанието имъ и почва да гадае, каква е сѫдбата на индивида който е роденъ въ това врѣме. Всичкитѣ хора не сѫ родени прѣзъ едно и сѫщо врѣме. Да кажемъ, нѣкой е роденъ прѣзъ мѣсецъ мартъ, но отъ 1—31 мартъ има 31 деня, значи 31 възможности има. Всѣки день по 24 часа, значи 24 възможности има, въ всѣки единъ часъ по 60 въможности, въ всѣка една минута пакъ по 60 въз можности. Слѣдователно, като дойдемъ и до секунди тѣ, и въ тѣхъ има 60 възможности. Значи, като разглеждаме астрологически всички тия хора, тѣ макаръ да сѫ родени въ единъ и сѫщъ день, все пакъ има разлика. Напримѣръ, и двамата сѫ родени на 1-ви мартъ, 10 часа сутриньта, но единиятъ е роденъ 10 минути по-рано, другиятъ 10 минути по-късно. Е, казватъ, какво има, 10 минути разлика? Голѣма е разликата! Ако вие се движите 10 минути, но съ бързината на свѣтлината, и той се движи 10 минути слѣдъ васъ, какво разстояние ще има между него и васъ? Колко километри изминава свѣтлината въ секунда? — 190,000 мили. Е, смѣтнете тогава: 10 минути по 60 секунди се равняватъ на 600. Умножете 600 по 190,000 и ще видите, че между онзи, който се е родилъ 10 минути по-рано, и онзи, който се е родилъ 10 минути по-късно, ще има нѣколко милиона километра разстояние. И послѣ казватъ: мязать си тия хора. Какво ще си мязатъ? Между тѣхъ има такова голѣмо разстояние. Ами че и една секунда разстояние да има, пакъ ще ги дѣли едно разстояние отъ 190,000 мили. Тъй щото, туй колело, крѫгътъ се движи въ живота ви. За човѣка има не само единъ хороскопъ — когато се е родилъ — за човѣ ка има нѣколко хороскопи. Единъ когато се родилъ, единъ, когато е започналъ да се учи, и трети хороскопъ, когато съ него е станало едно духовно обръщане. Кога си се обърналъ къмъ Бога, това трѣбва да го знаете. Питатъ нѣкого: Кога се обърна къмъ Бога? — Не зная. Не, ще забѣлѣжишъ точно; годината, мѣсеца, деня, часа, минутата, когато си се обърналъ къмъ Бога. Послѣ, ще отбѣлѣжишъ, дали деньтъ е билъ ясенъ, или не. Всичко туй трѣбва да го знаешъ на пръсти. Казвашъ: е обърнахъ се къмъ Бога! Ами че ти когато отидешъ при Бога, ще трѣбва да знаешъ кога си се обърналъ. Богъ е едно сѫщество на подробноститѣ. Той не обича едно сѫщество на невѣжеството. Вие казвате: е, това сѫ малки работи, ние съ голѣми работи се занимаваме. Кажете ми тогава една голяма работа, която помните! Чудни сте! Голѣми работи! Е, кои сѫ голѣмитѣ работи? Кажи ми кога си роденъ! То е малка работа. Е, хубаво, ами коя година постѫпи въ първо отдъление? И то е малка работа, не е важно. А кога постѫпи въ гимназията? И то не е важно. А въ университета? И то не е важно. Е, кое е важното? — Да изядешъ една печена кокошка. Но, азъ питамъ тогава: ти можешъ ли да ми докажешъ, че дѣйствително си изялъ една печена кокошка? Азъ до сега още не съмъ видѣлъ човѣкъ, който да е изялъ една печена кокошка. Запримѣръ, имате единъ пробитъ кюнецъ. Прѣзъ него минава вода. Колко вода е минала? Кажете ми колко вода е изпилъ този кюнецъ? Този кюнецъ може да ми философсгвува, да казва, че прѣзъ него сѫ минали милиони тонове вода, но азъ казвамъ: кажи ми колко милиона вода си изпилъ? Той казва: не е важно пиенето, но минаването. Не, не е важно минаването, но колко си задържалъ. Да изядешъ, да изпиешъ нѣщо, въ пълния смисълъ на думата, разбирамъ туй, което си приелъ, да можешъ да го задържишъ и употрѣбишъ за своето благо и за своето подигане. Казвамъ: ако ти дѣйствително си изялъ кокошката, трѣбваше да се научишъ какъ да хвъркашъ. Онзи, който дѣйствително е изялъ една птичка, или една кокошка, трѣбва да е научилъ изкуството да хвърка. Щомъ не е научилъ това изкуство, тази кокошка е минала прѣзъ него като прѣзъ единъ кюнецъ и нищо не е оставила. И тъй, питамъ: кое е сѫщественото въ живота? Нѣкои казватъ: да вѣрвашъ въ Бога. Това сѫществено ли е? Нѣкои казватъ: да любишъ Бога. Всички тѣзи нѣща вие ги говорите, говорите, но важното е, какво остава въ васъ. Казвате: ние трѣбва да говоримъ. Да, вие започвате добрѣ, но кой отъ васъ е опиталъ любовьта? Вие сега ще ми кажете: какъ, знаете ли колко любовь е минала прѣзъ насъ? Вѣрвамъ, че е минала милиони тонове, това не отричамъ, но колко отъ тази любовь задържахте? Че е минала, приемамъ, 100 милиона, 200 милиона, милиарди е минала, разбирамъ, въ туй отношение мога да ви кажа бравз, вие заслужавате, вие сте герои, че е минала толкова любовь, но питамъ: отъ тази любовь колко задържахте за себе си? Вие сте направени като единъ кюнецъ. Когато хората правятъ тѣзи кюнци, тѣ не сѫ живи, а когато Богъ прави хората, т. е. когато се родятъ отъ Него, Той така ги прави, че всѣко живо сѫщество да задържа нѣщо въ себе си. Вие пуснахте да минава тази любовь прѣзъ васъ и не я задържахте. Хубаво направихте. Ако не я пуснете, тя ще пукне кюнеца и пакъ ще си изтече, защото има напрѣжение. Тази любовь е минала прѣзъ всичката жива вселена, и всѣко сѫщество е взело отъ нея толкова, колкото му трѣбва. Питамъ тогава: ти задържа ли отъ тази любовь за себе си? Да, любовьта мина прѣзъ менъ. Колко задържа за себе си отъ тази любовь? Вие казвате: да любимъ Бога! Вие искате Господъ да мисли като васъ, да се радва като вась, и да скърби като васъ. По-глупаво нѣщо отъ това нѣма! Единствената права философия въ свѣта е ние да се научимъ да мислимъ, както Богъ мисли, да се радваме, както Той се радва, да се веселимъ, както Той се весели. Това е сѫщественото! Когато ние се приближимъ къмъ тази мисъль, ние ще бѫдемъ ученици на тази велика наука, на това Божествено училище. Сега всички насърчаватъ малкитѣ дѣца. Защо? Нѣкой се гневи на Господа и казва: азъ се молихъ, молихъ на Господа, но Той не ме узслуша, не искамъ повече да Му се моля. Защо не искашъ повече да се молишъ? Ето гдѣ е лъжливата философия на живота. Той казва: азъ нѣма да мисля вече за Бога, ти си единъ човѣкъ краенъ материалистъ, понеже си мислилъ, че Богъ има нѣкаква форма. Ти като казвашъ тъй, то значи: азъ съмъ единъ отъ важнитѣ послѣдователи на Бога, и като прѣстана да Му се моля, Той ще почувствува какво нѣщо съмъ. По-смѣшна идея отъ тази нѣма! И най-първо, Господъ не те е пратилъ на земята да Му се молишъ. Молитвата е нѣщо второстепенно, тя отъ послѣ е дошла. Ние сме дошли първо да се учимъ Ще учишъ за себе си и като се научишъ, като станешъ много ученъ, тогава ще почнешъ да говоришъ на Бога и да Му се молишъ. На думата „молитва“ ние сме дали едно криво направление. У васъ молитвата означава: азъ като направя една бѣля, тогава ще се моля, ще туря всичкитѣ глупости на Бога, а като живѣя единъ чистъ животъ, нѣма защо да се моля. И дѣйствително, така е. Когато човѣкъ е въ охолность, не се моли, а щомъ се намѣри въ нѣкоя бѣля, въ нѣкой зоръ, усърдно се моли, нѣкой пѫть се моли и по 3 — 4 пѫти на день. Не, станете като малкитѣ дѣца! И тъй, любовьта е единство на обичьта. Придобийте любовьта! Обичьта е единъ начинъ да прѣдадемъ любовьта си на другитѣ хора. Значи, тя е методъ, чрѣзъ който ние може да прѣдадемъ Божествената любовь. Думата ,,любовь“ и въ български, и въ английски, и въ френски, и въ турски езици не е сполучлива. Първата буква въ думата ЛЮБОВЬ на български езикъ е Л. Въ буквата Л имаме единъ отворенъ ѫгълъ. Този ѫгълъ показва една отсѣчка отъ крѫга. Този ѫгълъ опрѣдѣля отъ колко градуса е любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ. Нѣкои пишатъ този ѫгълъ по-широко, нѣкои — по-тѣсно. Да, кажемъ, че той е равенъ на 30°. Каква часть прѣдставлява той отъ цѣлата окрѫжность? — 1/12. Линиитѣ, които образуватъ този ѫгълъ сѫ живи, опрѣдѣлени. Какъ мислите, споредъ вашитѣ разсѫждения, по колко сантиметра сѫ дълги линитѣ АС и СВ, които образуватъ буквата Л? Азъ ще ви помогна, защото ние навлизаме въ отвлѣчената философия. Да кажемъ, че имаме една малка величина отъ 1 см., положена на едно равнище, на една плоскость. Каква сѣнка ще даде тази линия отъ 1 см. при изгрѣва на слънцето? Каква сѣнка ще даде, когато слънцето е хоризонтално на самата плоскость? И най-послѣ, колко голѣма ще бѫде сѣнката при самата реалность? Правили ли сте опити? При всѣки единъ часъ до обѣдъ правете опити и наблюдавайте. Слѣдователно, ако вие ми кажете, че тази линия може да бѫде дълга 10 см., тази малката буква вѫтрѣ въ закона, въ условията е почти несъизмѣрима съ нашитѣ величини. Тѣзи двѣ линии сѫ отражение на самата реалность. Щомъ ми кажете, че тия линии сѫ били по 10 см. дълги, тогава азъ правя изчисление, кѫдѣ е било дѣйствителното слънце на живота. И забѣлѣжете, когато нѣкой иска да пише на своята възлюбена, той пише голѣмо Л. Туй показва, че неговото слънце изгрѣва на хоризонта. Ако нѣкой пише малко Л, туй показва, че неговото слънце е на обѣдъ. Този човѣкъ е практиченъ, неговитѣ хамбари сѫ пълни, а този съ голѣмото Л е идеалистъ, съ празни хамбари. Той на думи е богатъ, съ много обѣщания, но дойде ли до живота, нѣма го. Този съ малкото Л има мѣрка, малко дава, събралъ е всичко. Този, който нѣма, много дава, обѣщава 100, 200, хиляди, милиони, а другиятъ ги икономисва, казва: съ мѣрка се дава. Вие ще кажете, че тѣзи нѣща сѫ случайности. Не, не сѫ случайности. Питамъ: онзи, който пише буквата Л така, че събере двѣтѣ линии на едно мѣсто, какъвъ характеръ има? Нѣкои графолози има ли тука? Когато нѣкой пише буквитѣ, че стѣснява линиитѣ имъ, какъвъ е по характеръ? Други пъкъ разширочаватъ буквитѣ. Какъ тълкуватъ графолозитѣ туй разширение на ѫглитѣ? Ѫглеститѣ, остритѣ букви показватъ единъ нервенъ характеръ, припрянъ човѣкъ, бързъ, който иска всичко бързо да направи. Тази бързина, това сѫ акумулатори. На всѣки върхъ има центрове. Такъвъ човѣкъ е динамическо сѫщество, той е пъленъ съ електричество. Казвамъ: ако искате човѣкъ, който да движи нѣкоя кола, или ако търсите пионеръ, намѣрете такъвъ човѣкъ. Но, ако искате да уреди нѣкое общество нѣкѫдѣ, него не търсете. Не че е лошъ човѣкъ, но като бърза, разваля работитѣ. Единъ свещеникъ изпратилъ слугата си на лозето и му казва: Стояне, една година си стоялъ при мене, ще можешъ ли да изрѣжешъ лозето? — Мога. Отива Стоянъ и съ ножицитѣ си го изрѣзва. Връща се. Изрѣза ли го? — Изрѣзахъ го. Плаче ли? — И ти да го видишъ, ще плачешъ. И тъй, тѣзи ѫгли може да се измѣнятъ, да ги прѣвърнемъ на магнетически. Ако въ главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетиченъ. Слѣдователно всичката енергия отъ мозъка ви, ще се прѣвърне въ стомаха на магнетическа Нѣкой пѫть стомахътъ е електрически, вслѣдствие на това хората боледуватъ отъ стомахъ. Събере ли се много електричество, енергията отъ мозъка трѣбва да се прѣвърне въ магнетическа. Затова казвамъ: идеитѣ на хората трѣбва да се измѣнятъ въ магнетически. Нѣкои хора много бързатъ, иматъ желание всичко да опитатъ. Това значи, че тѣ иматъ изобилно електричество. Това сѫ посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея. Е, коя е тази основна идея сега? Отъ всичко това, което казахъ до сега, какво извадихте като основна идея? Азъ бихъ желалъ всѣки единъ отъ васъ да остави въ ума си поне една основна идея. Т. м. * 12-а школна лекция на общия окултенъ класъ (Ш година), 2. I. 1924 год. — София.

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОБРАТА ПОСТѪПКА Размишление Ще имате за слѣдния пѫть темата: “Отличителнитѣ черти на физическия и духовния човѣкъ.” Въ всички вѣкове ученитѣ хора отъ разнитѣ окултни школи сѫ правили редъ погрѣшки. Една отъ погрѣшкитѣ се е състояла въ това, че тѣ сѫ събирали знания, складирвали сѫ туй знание тъй, както нѣкой богаташъ събира пари, безъ да го приложатъ. Нѣкой богаташъ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, безъ обаче да го използува за нѣкакво разумно благо, питамъ: какво печели този богаташъ, ако само богатѣе, ако само трупа това богатство по този начинъ? Какво благо е допринесълъ съ това богатство за себе си и за своитѣ близки? Да вземемъ богатството като една сила. Основенъ законъ въ природата е, че тя най-първо събира, акумулира силитѣ си и послѣ ги развива. Така трѣбва да постѫпва и всѣки богатъ човѣкъ. Той трѣбва да разработва, да пусне въ действие своето богатство. Ще ви дамъ друго сравнение. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ има сто хамбара пълни съ жито, но не може да тури въ стомаха си нито сто грама отъ това жито, да се храни съ него или да го опита. Питамъ: какво се ползува този човѣкъ отъ стотѣ хамбара съ жито? Да кажемъ, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всѣки хамбаръ съдържа по толкова и толкова прѣгради, т. е. по толкова крини пълни съ жито, и всѣка крина съдържа по еди-колко си зрънца. Слѣдъ като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползува това нѣщо? Ние разискваме въпроса, въ какво седи знанието, въ какво седи добродѣтельта. Ние питаме: въ какво седи добродѣтельта? Въ какво седи знанието? Въ всичко[то] жито въ хамбара ли или въ стотѣ грама жито, турени въ стома-ха и разумно използувани? Добродѣтельта, както и знанието, могатъ да бѫдатъ сили, турени въ хамбара и неизползувани, а могатъ да бѫдатъ и сили, турени въ стомаха и използувани. Нѣкои казватъ: да бѫдемъ добри. Какво значи да бѫде човѣкъ добъръ? Човѣкъ не се ражда добъръ, не се ражда и лошъ. Въ даденъ случай той има възможности да бѫде добъръ, има възможности да бѫде и лошъ. Значи въ единия и въ другия случай, той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи въ това именно, че въ него има двѣ възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото въ слизането, не е доброто и въ качване-то. Ще ви докажа защо азъ излизамъ отъ гледището на този свѣтъ, отъ видимото, а не отъ невидимото. Ако азъ се качвамъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, съ целъ да обера касата му, какъ мислите, моето качване добродѣтель ли е? Нѣкои казватъ: “Да се качваме!” Качването не е всѣкога добродѣ-тель. Слизамъ въ нѣкой кладенецъ да извадя нѣкой човѣкъ. Зло ли правя? Тъй щото и качването и слизането могатъ да бѫдатъ за добро, а могатъ да бѫдатъ и за зло. Казватъ за нѣкого: “Той слѣзълъ.” Туй още нищо не доказва. Въпросътъ е, защо е слѣзълъ. Качилъ се нѣкой. Питамъ: Защо се е качилъ? Нѣкои отъ васъ се държатъ за буквата, казватъ: “Учительтъ казва да се качваме.” За какво да се качвате, да оберете касата ли? Ето защо, знанието не трѣбва да се натрупва, да става излишенъ баластъ въ мозъка. Знанието трѣбва да се обработи, да се асимилира, потрѣбното да се използува, а непотрѣбното да турите въ вашитѣ хамбари. Вие трѣбва да функционирате само съ онова знание, което може да се приложи въ живота. И тъй, когато нѣкои отъ васъ се произнасятъ запримѣръ, че еди-кой си билъ добъръ, а еди-кой си лошъ, азъ питамъ: какъ го измѣрихте, дѣ ви е аршинътъ, дѣ ви е мѣрката за добро и за зло? Никой нѣма право да мѣри другитѣ хора, докато не е прѣмѣрилъ себе си. Имамъ ли право да стана учитель, докато не съмъ държалъ изпитъ? Докато не съмъ училъ, мога ли да уча другитѣ хора? Вие набързо - набързо се произнасяте, кой човѣкъ е лошъ и кой - добъръ. Само Богъ има право, привилегия да се произнася за хората. Защо? Защото, само доброто е въ сила да се произнася, кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това сѫ извѣстни външни прояви на нѣщата, ти не знаешъ тѣхнитѣ крайни резултати. Ти не знаешъ, защо нѣкой човѣкъ се проявява като лошъ човѣкъ. Онзи лѣкарь, който туря болния на масата и го рѣже съ ножа си, добъръ ли е? Болниятъ отслабва, кръвь тече отъ организма му, болки и страдания изпитва, но лѣкарьтъ не обръща внимание. Тази постѫпка на лѣкаря лоша ли е? Ще кажете: “Той закла човѣка, разпра му корема, извади червата му навънъ.” Ние, обаче не знаемъ още какви сѫ крайнитѣ резултати отъ тази постѫпка на лѣкаря. Всѣка наша постѫпка, всѣко наше дѣйствие има крайни резултати въ заключението на цѣлокупния човѣшки животъ. Въ частность една постѫпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на цѣлокупния животъ има съвсѣмъ друга прѣцѣнка. Азъ мога да направя една търговска сдѣлка и да спечеля отъ нея 200,000 лева, слѣдъ което да направя добро съ тия пари, да ги раздамъ на този - на онзи. Това още не е добро. Тъй щото, крайното добро въ свѣта седи въ крайната сиромашия, а човѣкъ не може да стане добъръ, докато не осиромашѣе съвършенно, докато не опита крайна-та сиромашия. Слѣдъ това той може да бѫде добъръ. Ние пакъ употрѣбяваме думитѣ “може да бѫде добъръ”. Азъ зная, какъ схващате вие идеята за доброто. Какъ се опрѣделя доброто въ педагогията, или въ етиката? (- Утилитарното схващане: доброто това полезното или най-голѣмото благо за по възможность най-голѣма часть хора.) Туй е външната страна на доброто. Благото не трѣбва да включва въ себе си нищо материално. Напримѣръ, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напѫтва хората къмъ добъръ животъ, да научи колкото се може повече хора. Тия постѫпки ние наричаме добри или добро. Въ окултната школа доброто или любовната постѫпка ние опрѣдѣляме съ три качества. Всѣка добра постѫпка, всѣко добро, за да е добро, трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода. Нѣма ли тия три качест-ва, не е добро. Животътъ иде чрѣзъ Любовьта; свѣтлината иде чрѣзъ Мѫдростьта и свободата иде чрѣзъ Истината. Значи, онзи който иска да направи добро, трѣбва да е въ връзка, въ съчетание съ тритѣ велики Божествени свѣта. Както виждате, не е лесна работа да направишъ добро. Ние можемъ да правимъ добрини, колкото искаме, но за да бѫде една наша постѫпка истински добра, трѣбва да бѫде жива, да ходи слѣдъ нас. Ти можешъ да направишъ на земята хиляди добрини, но ако тѣ не сѫ живи, ще си останатъ тукъ. Доброто трѣбва да те придружава. Ако доброто не може да дойде съ тебе, не е добро. Моето добро трѣбва да върви съ менъ. Ако не може да дойде съ мене, не е добро. За да дойде съ мене, то трѣбва да носи животъ, свѣтлина и свобода, както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото азъ, като внасямъ животъ, свѣтлина и свободата въ другитѣ, внасямъ това и въ себе си. Понеже Божествения законъ е колективенъ, той засѣга изведнъжъ всички. Като направишъ едно добро на единъ човѣкъ, туй добро се отнася и за цѣлия свѣтъ. Дали останалитѣ хора ще разбератъ това нѣщо или не, за Божествения свѣтъ е безраз-лично. Фактъ е, обаче, че отъ това добро се ползуватъ всички. Затуй азъ казвамъ: да направишъ добро, това е единъ свещенъ актъ, защото по този начинъ ти предизвиквашъ Бога да се прояви чрѣзъ нас въ Неговата доброта, въ Неговата Любовь, въ Неговата Мѫдрость и въ Неговата Истина. Нѣма по-великъ актъ отъ този, да направишъ едно добро! То значи, да заставишъ Бога да действува чрѣзъ тебъ. Щомъ Богъ подѣйствува, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени сѫщества взиматъ участие. И тъй, всѣка постѫпка, въ която небето не взима участие, е човѣшка, а всѣка постѫпка, въ която небето взима участие, е Божествена. Другъ единъ отъ недѫзитѣ на ученицитѣ е отлагането. Запримѣръ, дойде нѣкой случай да направишъ добро, обаче казвашъ си: “Сега имамъ по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.” Нѣма по-велико дѣло въ свѣта отъ това, да направишъ доброто въ дадения случай. И тъй, доброто нѣма да ти отнеме много врѣме, но въ дадения случай това добро изисква щото умътъ ти, сърдцето ти, волята ти, душата ти, духътъ ти да бѫдатъ напълно ангажирани за момента, въ който трѣбва да извършишъ тази постѫпка. Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си, че вие идвате за последенъ пѫть на земята и въ това последно прераждане трѣбва да направите едно добро, съ което да заминете за другия свѣтъ. Представете си, че вие прѣдъ менъ трѣбва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие, обаче, не кажете истината, а кажете нѣкоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бѫдатъ последствията, като дойдете следния пѫть на земята? - Вие ще дойдете като идиотъ въ този животъ и ще спънете вашето развитие. Тъй щото, животътъ ни на земята не е играчка. Всѣка минута, която изживѣваме въ сегашния си животъ, е важна, защото тя опрѣдѣля положението ни за въ бѫдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете съ живота. Вие не можете да кажете: “Азъ сега си имамъ работа. Ще върша това - онова, че послѣ ще му мисля за добри дѣла.” Не, най-първо ти ще уредишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ по-висшитѣ сѫщества, че послѣ ще уреждашъ земнитѣ си работи. Вие ще ми кажете: “Това не е философия, да не си уреждамъ на първо мѣсто земнитѣ работи. Какъ тъй гладенъ нѣма да умра!” Добрѣ, вие, които сте много умни, които знаете да философствувате, рѣшили сте да си направите въ София хубава, солидна кѫща. Дали сте вече на архитектъ да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материалъ, но чувате по едно време, че неприятельтъ ви нахлува въ града съ своята артилерия. Какво ще правите? - Взимате си най-важнитѣ работи и то ако успѣете и веднага избѣгвате нѣкѫдѣ на безопасно мѣсто. Питамъ, защо не останете да си градите кѫщата? Нали имате друга филосо-фия? Нали казвате, трѣбва най-първо да уредите земнитѣ си работи? Защо бѣгате? Значи, при вида на видимия неприя-тель, напущате работата си на земята, а когато невидимиятъ свѣтъ ви каже да напуснете работата си, казвате: “Ние сме сериозни хора!” Кажете ми, дѣ е сериозностьта ви? Това не е правилно разсѫждение. Мислите ли, че Господь не може да ви накара да прекратите вашата работа тукъ на земята? - Може. Както градите кѫщата си, едно землетресение въ петь минути отгоре ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимиятъ свѣтъ може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо? Ще накара хората да мислятъ правилно. Сега хората мислятъ само за кѫщитѣ си. Защо ви пратиха на земята? Разбирамъ да отидете вечерно време за 1 - 2 часа на театъръ, но целиятъ день да прекарваме въ театъра, не разбирамъ. Сега, азъ не искамъ да идете въ другата крайность, казвамъ ви, да знаете, че и да градите кѫщи и да ядете, и да пѣете, и да учите, всички тия неща сѫ средства, упражнения, не сѫ вашата главна задача въ живота. Градишъ кѫща, нека ти бѫде едно упражнение въ живота, но извънъ тази кѫща мисли, че за тебе, като душа има нещо по-важно. Нѣкои хора морализиратъ другитѣ, казватъ имъ, че трѣбва да живѣемъ по Бога, но щомъ имъ дойде единъ малъкъ изпитъ, не могатъ да го издържатъ. Можете ли да ми кажете, кой е най-малкиятъ изпитъ въ свѣта. Много е трудно да се отговори на този въпросъ. Най-малкиятъ изпитъ е най-страшниятъ, най-мѫчниятъ, а най-голѣмиятъ изпитъ е най-лесниятъ. Да се върна къмъ главната си мисъль. Азъ искамъ всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у васъ едно дълбоко желание да използувате ония възможности, които сега имате у васъ и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? -Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пѣете хармо-нично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви сѫ прѣсипнали, хрипкави. Сега най-първо, въ ума и сърцето на човѣка трѣбва да има топлина и свѣтлина. Азъ съмъ забѣлѣзвалъ въ свѣта и тукъ между ученицитѣ слѣднитѣ примери. Нѣкой човѣкъ е замисленъ, недоволенъ, киселъ, като че всички наоколо му сѫ криви. Обаче, той се нахвърля върху нѣкого, надѣла го добрѣ и този човѣкъ падне духомъ, а той е веселъ и засмѣнъ. Питамъ: защо е сега засмѣнъ? Защото товарътъ, който ималъ, далъ да му го носи другъ нѣкой, а нему олекнало. Другиятъ сега е киселъ. Като се умори и той, дава товара на друго лице. Най-сетнѣ, ако ти дадатъ да носишъ една раница, трѣбва ли да плачешъ за това? Съ плачъ работа не става, мѫчнотиитѣ не се прѣмахватъ съ плачъ. Нѣкой казва, че се забатачилъ, понеже е тръгналъ на пѫть. Съ тази си философия вие мязате на единъ нашъ приятель отъ Варна, който прѣди 20 деня отишълъ на Мусала, обаче му се поискало да остане малко самъ. Остава самъ, качва се горѣ на Мусала и отъ тамъ слиза на Марицинитѣ езера. Потегля отъ тамъ, срѣща единъ дърварь и за по-сигурно го пита: “Дѣ е пѫтьтъ за Ситняково?” Казва му: “Ще държишъ все лѣвата страна.” Обаче той разбралъ, че на дѣсно трѣбва да върви, затова хваща дѣсната страна и тукъ да стигне Ситняково, тамъ да стигне Ситняково, отишълъ чакъ въ Македония. Слѣдъ като вървѣлъ 24 часа, посрѣдъ нощь вижда нѣкѫдѣ далечъ свѣтлина. Казалъ си: “Ситняково ще е това”, обаче то излѣзло Якоруда. Четири деня обикалялъ, дотежало му вече, замаяла му се главата и започналъ да вика, да се моли. Молилъ се, викалъ своитѣ, викалъ Господа на помощь, докато най-послѣ, следъ четиридневно странствуване изъ Македония, се върналъ назадъ въ София, и си казалъ: “Научихъ едно нѣщо, че човѣкъ самъ не трѣбва да ходи, другарь да си има”. Отъ тукъ азъ изваждамъ слѣдното правило: не ходете сами въ този свѣтъ, трѣбва да ви придружава или нѣкой ангелъ, или нѣкой светия, или Господь, сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататъкъ този приятель: “Чудното бѣше това, че слѣдъ като обикалялъ цѣли 24 часа, на другата сутринь се намѣрихъ пакъ на сѫщото мѣсто. Започнахъ да си мисля, привидение ли съмъ азъ или действително съмъ на земята.” И тъй, сами въ този свѣтъ не трѣбва да ходимъ. Като ходишъ самъ, най-страшното е това, че намѣсто въ Ситняково, ще идешъ въ Якоруда. Въ Писанието се казва: “Въ доброто не трѣбва да има отлагане.” Да не мислите, че може да направите добро само когато имате най-доброто разположение. Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите нѣкое добро. Можете да направите нѣкое добро въ живота си въ врѣмето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията въ насъ сѫ външни, физически. Всички физически неразполо-жения сѫ на физическия свѣтъ, тѣ не принадлежатъ на духовния свѣтъ. Ти си неразположенъ, това неразположение се отнася до плътьта. Обиди те нѣкой и ти се докачишъ, това е физическо проявление. Ти ударишъ съ камъкъ едно куче, но слѣдъ 2 - 3 дни, като минешъ покрай него, то започва да те лае, казва ти: “Ти ме удари прѣди нѣколко деня, не искамъ да минавашъ отъ тукъ.” И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата сѫществува въ всички животни, но не е то нѣщо духовно. Слѣдователно, да помнимъ лошитѣ нѣща, това е животинско качество, а да помнимъ добритѣ неща и да забравяме лошитѣ, това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: “Какъ да забравимъ?” Азъ ще ви кажа какъ да забравите. Напримѣръ вие напишете горѣ на дъската думата “мразя”. Качили сте омразата тъй високо и казвате: “Слушай, слѣзъ отъ тамъ!” Вие й заповѣдвате, но тя слиза ли? - Не слиза. Омразата не слиза съ заповѣдь. Какво трѣбва да направите? - Да изтриете съ рѫката си написаната отъ васъ дума “мразя”. Воля трѣбва, рѫка трѣбва - нищо повече. Вие написвате съ своята рѫка думата “мразя”, а послѣ съ думи казвате: “Искамъ да се махне тази дума отъ тамъ.” Значи, вие й заповѣдвате. Не, тази дума е написана отъ ваша-та рѫка и трѣбва да се изтрие пакъ отъ вашата рѫка, а не да й се казва съ думи: “Слѣзъ долу!” Съ думи тя не може да се махне, но съ рѫка - може. Ще ви дамъ другъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие мразите нѣкого, не искате да го видите, но започнете да градите една голѣма кѫща отъ 7-8 етажа, обаче забатачите съ 5-6 милиона лева и всичката ви честь виси на косъмъ, пропадате. Отивате въ една банка, въ друга, отъ тукъ поискате, отъ тамъ поискате, никой не ви дава. Най-послѣ дойде при васъ този човѣкъ, когото мразите и ви казва: “Стоянчо, какъ върви тази кѫща?” -“Забатачихъ.” -“Азъ ти отпущамъ 10 милиона лева кредитъ, услужи си съ тѣхъ.” Питамъ, този човѣкъ можа ли съ 10-тѣ милиона лева да заличи твоята омраза? - Можа. Тогава вие се разполагате къмъ този човѣкъ и му казвате: “Заповѣдайте въ дома ми.” Поканвате го на гости, слагате му богата трапеза. Защо? Понеже този човѣкъ заличи омразата на дѣло. Слѣдователно, съ всѣка добра постѫпка въ свѣта, ние заличаваме омразата. Не е достатъчно само да кажете нѣкому: “Азъ те обичамъ, азъ съмъ готовъ за тебе и да умра”, но дѣла се изискватъ. Друго нѣщо, което правите, е слѣдното: написвате на дъската думата “любовь”. Казвате: “Гори ми сърцето за тебе.” Утрѣ, обаче, като ви опитатъ любовьта, сами виждате, че любовьта ви не издържа. Едно отъ свойствата на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Любовьта никога не прави частична обмѣна. Единъ отъ великитѣ закони въ всѣки любовенъ актъ е този, че той обхваща всичко: всичко дава и всичко взима. За да се прояви Любовьта въ тебе, трѣбва да ангажира и духътъ, и душата, и умътъ, и тѣлото, и сърцето ти. Не може ли да ги ангажира, не може да се прояви. Любовьта е единъ Божественъ актъ, който трѣбва да ангажира цѣлия човѣкъ. Всичко друго извънъ Любовьта е външно проявление, но не и актъ на Любовьта. И тогава, щомъ Любовьта ангажира твоя духъ, ти си крѣпъкъ; щомъ ангажира твоята душа, ти си неженъ; щомъ ангажира твоя умъ, ще имашъ свѣтлина; щомъ ангажира твоето сърце, ще имашъ топлина; щомъ ангажира твоята воля, ще бѫдешъ изпълнителенъ. Слѣдователно Любовьта ангажи-ра всички възможности, чрѣзъ които човѣкъ може да се прояви. Тогава вече нѣма нѣщо невъзможно въ свѣта. Къмъ кои хора проявява Богъ своята Любовь? - Къмъ всички, но главно къмъ онѣзи, на които духътъ, душата, умътъ, сърцето и волята сѫ готови. Това състояние на пълна готовность въ човѣка да възприеме Любовьта, наричатъ “новораждане”. Това “новораждане” не е обикновеното раждане. Новороди-лиятъ се човѣкъ нѣма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, съ което ще може да се приспособява къмъ всички условия. Ученицитѣ на окултизма трѣбва да иматъ едно нѣщо прѣдъ видъ: великитѣ души, като рѣшатъ да посѣтятъ земята, не се грижатъ за това, каква форма ще взематъ. Запримѣръ, нѣкой великъ духъ нѣкога може да ви посѣти въ формата на кристалъ, на нѣкой скѫпоцененъ камъкъ или въ коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си съ години нѣкой възвишенъ духъ, безъ да подозирате това нѣщо. Той скрито поглежда прѣзъ скѫпоцѣния камъкъ на пръстена ви, ходи навсѣкѫдѣ съ васъ и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. Слѣдъ това вие изгубвате пръстена. Този духъ може да ви посѣти въ формата на едно цвѣте или въ формата на птичка, нѣкое животно или най-сетнѣ може да ви посѣти въ формата на човѣкъ, на ангелъ - изобщо, въ каквато форма и да ви посѣти, за него е безразлично. Тъй щото, когато се явяватъ великитѣ духове, вие не знаете, въ каква форма ще се явятъ. Отъ тукъ азъ правя аналогия, какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ постѫпки. Вие въ това отношение трѣбва да учите закона. Едни отъ вашитѣ постѫпки трѣбва да иматъ формата на нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ; други - въ формата на най-хубавото растение; трети - въ формата на птици или животни; четвърти - въ формата на човѣци; пети - въ формата на нѣкой ангелъ - изобщо въ различни форми. Тъй че, споредъ случая ще избирате. Когато трѣбва да се проявите въ най-грубата материя, ще изберете формата на скѫпоцѣнния камъкъ; когато трѣбва да дѣйствувате въ по-рѣдка материя, ще употрѣбите формата на растения, ако трѣбва да действувате въ още по рѣдка материя ще употребите формата на животно, после ще употрѣбите формата на човѣкъ и най-послѣ формата на нѣкой ангелъ. Това сѫ закони, които вие трѣбва да изучавате. Ако нѣкои нѣща ви сѫ неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наслѣдство. То нѣма да ви дойде по наслѣдство, но вие ще придобиете това знание отъ Бога или прѣмо или косвено. Затуй именно прѣзъ всички вѣкове ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ. Доброто е първата връзка въ живота. Безъ добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на доброто започва знанието. Познанието подразбира владане. Христосъ казва: “Това е животъ вѣченъ, да познаешъ Бога.” Та казвамъ: ние трѣбва да правимъ добро, понеже безъ добро не може да се добие знанието. Само добриятъ човѣкъ може да има знания. Нѣкой ще каже: ами какъ тъй, падналитѣ духове иматъ знания? Туй знание се дължи на тѣхната добрина, а тѣхнитѣ лоши постѫпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Слѣдователно, ние съ своитѣ добри постѫпки ще създадемъ връзкитѣ на знанието. Божественото знание пъкъ ни е необходимо за Божествения, висшия животъ. Вие питате: защо трѣбва да направимъ тази връзка? - Трѣбва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи, между добротата, знанието и живота има тѣсна връзка. Въ този животъ сѫ скрити всички възможности на вашето бѫдеще щастие. Вие искате да бѫдете щастливи, слѣдова-телно въ живота ще намѣрите тия условия. Туй трѣбва да поставите като принципъ въ живота си. Нѣкой казва: “И безъ добро може.” - Да, но ще отидешъ въ ада. Вие възразявате: “Ние сами ще се качимъ, сами ще отидемъ въ рая.” - Да, може да се качите въ кѫщата на нѣкой банкеръ, но богати нѣма да станете. Тия положения въ васъ трѣбва да бѫдатъ строго опрѣделени. Всички философи, които сѫ писали това знание, сѫ ученици на ония философи, които стоятъ задъ сцената. Ония, които сѫ на сцената, не сѫ истинскитѣ философи. Задъ тѣхъ седатъ истинскитѣ философи. Въ бѫдеще вие ще видите, каква грамадна разлика има между това, което тѣ знаятъ и това, което се показва на сцената. Прѣдставете си сега една такава постѫпка: вървимъ по пѫтя, азъ ви говоря нѣкои работи, но въ вашия умъ остава едно съмнѣние. Вие се съмнѣвате въ моята искреность. Допуснете обаче, че вие пѫтувате сами прѣзъ единъ зименъ день и вънъ има снѣгъ до колѣне, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пѫтя си. Азъ ви намирамъ на пѫтя, занасямъ ви въ кѫщи, услужвамъ ви и слѣдъ една седмица ви изпращамъ дома ви. Въ първия случай вие се съмнѣвате въ моето разположение къмъ васъ, въ готовностьта ми да ви услужвамъ, но въ този случай ще се съмнѣвате ли? Слѣдователно, красотата въ живота седи въ нашитѣ добри дѣла и постѫпки. Ние още не сме изявили своето добро въ свѣта. Защо? - Изискватъ се специални условия, за да се прояви доброто. Всѣкога нѣма условия за доброто, затова трѣбва да чакате. Много хора трѣбва да чакатъ съ години, докато имъ се даде случай да направятъ едно добро дѣло. Какво добро подразбирамъ? - Да направите такова едно добро, че безъ да искате, да ангажирате човѣка, на когото го правите. Веднъжъ направено добро, никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовенъ актъ и като такъвъ, той се помни въ Божествения свѣтъ за вѣчни врѣмена. Този духъ именно трѣбва да проникне въ всинца ви, да бѫдете герои, смѣли въ правене на доброто. Сега азъ ви описвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ действията на Любовьта, въ сравнение съ тия на съврѣменния свѣтъ. Съврѣменната философия, съврѣменнитѣ автори, които пишатъ въ своитѣ романи за любовьта, всичко това е отживѣло врѣмето си. Този езикъ, на който тѣ пишатъ, дръжте като прѣдговоръ на Любовьта, но тя по такъвъ начинъ не се проявява. Бѫдещитѣ герои нѣма да падатъ на земята, тѣхното сърце нѣма да гори, но ще бѫде топло. Въ сърцата ви трѣбва да има топлина, а не горещина. Въ тѣхъ не трѣбва да става горение. Нѣкой казва: “Сърцето ми гори.” Туй горене не е отъ Божественъ произходъ, Божествената Любовь съдържа въ себе си нѣжна, хубава топлинка, която носи животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ какъ се измѣнятъ лицата ви за нищо и никакво. Нѣкой седналъ, случило му се нѣщо дребно, малко и той си заклатилъ главата. Това е актьорство. Когато страдашъ трѣбва да има нѣкаква голѣма причина, това азъ разбирамъ страдание. Вижте колко сѫ смѣшни съврѣмен-нитѣ християни! Тѣ си окачили на врата едно малко кръстче отъ петь сантиметра и казватъ: “Съ този кръстъ всичко побѣждаваме.” - Нищо не побѣждавате. Ами Христосъ такъвъ кръстъ ли носѣше? Христосъ носѣше голѣмъ кръстъ и не може да го изнесe. Той го носи до срѣдъ пѫтя и отъ тамъ насетнe не можа да го носи, падна на земята заедно съ кръста. Не е лесно да се носи този кръстъ! Като туришъ този кръстъ на гърба си, десеть пѫти ще се изпотишъ, докато го изнесѣшъ. Ако съврѣменнитѣ християни носѣха Христовия кръстъ, азъ съмъ съгласенъ съ това, че тѣ наистина страдатъ, но тѣхнитѣ кръстчета сѫ такива, че една муха не можешъ да разпънешъ. Смѣшни сѫ те. Казватъ: “Турихъ кръста, но тежъкъ е този дървенъ кръстъ!” Чакай да видимъ силата ти де, дали кръстътъ е по-якъ или ти. Азъ мисля, че дяволътъ лъже хората, като имъ туря тия малки кръстчета, и ги кара да вѣрватъ въ тѣхъ. Не, голѣмъ е кръстътъ, който трѣбва да носите. Който ще носи кръстъ, голѣмъ кръстъ трѣбва да носи! Въ Индия, когато прѣкарватъ нѣкой човѣкъ прѣзъ посвѣщение, подлагатъ го на изпитания, едно отъ които е слѣдното. Тѣ иматъ голѣми каменни кръстове, на които заковаватъ на гръбъ този, когото ще посвѣщаватъ, и тъй прѣкарва цѣли три дни. Ако може да изтрае, ще се посвѣти, ако ли не, ще остане за другъ пѫть да го посвѣщаватъ. Та казвамъ: не се заблуждавайте съ вашитѣ малки мѫчнотии! Казалъ ти нѣкой една обидна дума, то е равносилно на това, че ти далъ едно малко кръстче. Азъ, като те видя съ това малко кръстче, засмивамъ се. Иванъ Драга-новъ казалъ на Петко Стояновъ една обидна дума. Какво означава това? - Турилъ му едно малко кръстче и той казва: “Знаешъ ли какво голѣмо страдание имамъ?” Когато ще дойде нѣкое страдание, нека да е голѣмо страдание, голѣмъ кръстъ, да знаешъ поне, че кръстъ носишъ. И ние не трѣбва да се лъжемъ. Когато страдашъ, трѣбва да се раздруса цѣлото ти тѣло, душа, умъ, сърце, цѣлото ти естество и като се намѣ-ришъ въ тази тъмна нощь геройски да издържишъ! Изгубилъ си кѫща, жена, дѣца и приятели, всичко и си останалъ най-послѣ съвсѣмъ самъ, кажи въ себе си: “Богъ не може да се измѣни! Великото въ свѣта не може да се измѣни, а малкото въ свѣта не може да се поврѣди. Азъ съмъ малкото и нѣма да се поврѣдя, понеже Богъ не се измѣня. Слѣдователно, ние сме двама въ свѣта, Богъ и азъ всичко можемъ да направимъ.” Човѣкъ не може да се поврѣди, защото е малъкъ, а малкото прониква всичко. Вие казвате: обзелъ ме е единъ дяволъ, че ме мѫчи. Ами дявола кой го е обзелъ? Тебе дяволътъ те кара да съгрѣшавашъ, ами кой кара дявола? Всѣки е дяволъ самъ на себе си. Хората сѫ и дяволи и ангели. Когато единъ човѣкъ иска да бѫде голѣмъ като Бога, той дяволъ става, а когато иска да стане силенъ, непобѣдимъ за злото, той става най-малъкъ, на мѣстото си е тогава. Ние трѣбва да станемъ много малки въ свѣта, да се смиримъ. Смирението е законъ на смаляване. Щомъ станемъ много малки, ние ще бѫдемъ непобедими. Щомъ си малъкъ, никой не може да те види, никой не може да те намѣри. Дѣ ще те намѣри? Ти си задъ сцената, всичко виждашъ, а тебе никой не вижда. Когато си невидимъ само, тогава можешъ да дѣйствувашъ, както искашъ. Ние се стремимъ къмъ силата, нея трѣбва да придо-биемъ. Божествената сила седи въ малкитѣ добродѣ-тели. Това е законъ. Сега, ако вие на усвоите този законъ, каквито други планове и да имате всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега въ свѣта. Кой човѣшки, грандиозенъ планъ не е пропадналъ? Вие ще строите пирамиди една слѣдъ друга, както тази при Гизо, която показваше културата на човѣчеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египетъ? - Не можа. Съврѣменното човѣчество има велики изобрѣтения, но тия нѣща можаха ли да го спасятъ? - Не. Спасението на човѣчеството седи въ друго нѣщо. Нѣкой отъ васъ ще каже: “Азъ за такива страдания ли съмъ роденъ?” Не, азъ ви пи-тамъ: кой отъ васъ е роденъ за страдания като Христо-витѣ? За какви страдания сте родени, азъ мога да ви докажа. Какъ? - Ще ви зарѫчаме голѣми кръстове като на Христа ще ги туримъ на гърба ви и ще кажемъ: “Хайде сега къмъ Голгота, да видимъ можете ли да го носите.” Ако го носите до половината пѫть и не можете по-нататъкъ да го носите, а се нуждаете отъ помощь, вие все пакъ сте герой. Та всинца вие трѣбва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете редъ изпитания, страдания. Азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти за страда-нията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да рѣшите една задача. Даде ви учительтъ една задача и вие току отивате да питате този - онзи, какъ да я рѣшите. Най-послѣ се намѣри нѣкой да ви я рѣши и вие я прѣписвате на готово. Оставате ли други да ви рѣшаватъ задачитѣ, вие никога не може да се научите да рѣшавате задачитѣ си. Вие сами трѣбва да се опитвате, да видите, колко задачи може да рѣшите. Ако останатъ 1-2 задачи нерѣшени, тогава попитайте нѣкой вашъ другарь или учителя си, какъ да ги рѣшите. Половината отъ задачитѣ си, обаче сами трѣбва да рѣшите. Вие казвате: “Ние сме хора отъ новото учение.” Добрѣ, какви сѫ отличителнитѣ бѣлѣзи на новото учение? Азъ ще се спра нѣкой пѫть да говоря конкретно, по какво се отличава новото учение, тъй както всѣко учение, всѣки животъ се отличава съ извѣстно нѣщо. Запримѣръ у васъ се е развила грамадна енергия, която не използувате, вслѣдствие на което се явява между васъ несъгласие и нѣкои казватъ: “Несъгласие има между насъ.” Да, азъ виждамъ това нѣщо. То се дължи на извѣстенъ психологически законъ. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия въ васъ, започвате да се прѣдизвиквате едни други, по този начинъ вие търсите изходенъ пѫть на тази енергия. Всѣки има енергия, иска да се прояви. За всѣки отъ васъ има мѣсто прѣзъ което може да излѣзе. И всѣки трѣбва да излѣзе отъ своя пѫть. Слѣдователно, ученикътъ се учи въ училището, а възви-шенитѣ духове се учатъ въ небето и отъ тамъ слизатъ да работятъ на земята. Външниятъ свѣтъ е мѣстото, дѣто вие може да провѣрите вашето учение и да видите, доколко сте силни. Напримѣръ, вие срѣщате единъ човѣкъ, който не вѣрва въ Бога, а вие вѣрвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: “Хайде сега, можемъ ли да съберемъ вашето невѣрие и моята вѣра?” Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, ставатъ 101. Раздѣляте това число на 2 и получавате 50,5. Този човѣкъ ще види, че твоята вѣра прѣвъзхожда неговото невѣрие. Само по този начинъ може да се докаже на този приятель, дѣ е смисълътъ, въ вѣрата или въ невѣрието. Ето какъ бихъ му доказалъ азъ това нѣщо. Вървимъ двамата. Азъ нося двѣ торби, въ едната нося празно шише, а въ другата, пълно шише съ млѣко и малко захаръ въ него. Другиятъ не носи нищо съ себе си. Пѫтуваме и двамата, разговаряме се и азъ му казвамъ: “Знаешъ ли, че азъ нося и твоето учение?” - “И моето учение!” - “Да, ще ти докажа.” Изваждамъ празното шише и му казвамъ: “Това си ти. Отвори туй шише и вижъ, какво има въ него.” Отваря той шишето, гледа, празно шише. Казва ми: “Азъ празно шише ли съмъ?” Питамъ го: “Ако ти би ималъ сто хиляди лева, би ли ми далъ половината отъ тѣхъ?” - “Какъ ще ти дамъ, нали и за мене трѣбватъ?” Добрѣ, ето моето учение, което почива на вѣрата. Изваждамъ пълното шише, изваждамъ двѣ чаши, една за него, една за мене, наливамъ въ тѣхъ млѣко, похапваме си и се разговаряме. Казвамъ му: “За втори пѫть нека и твоето шише бѫде пълно! Ние двамата съ тебе си мязаме. Разликата е само въ това, че споредъ твоето невѣрие шишето ти е празно, а моето пълно, иначе и ти си човѣкъ като мене, страдашъ, чувствувашъ, че имашъ празнота, че нѣщо ти не достига.” Нѣкой казва, че душата му е празна. Всѣки човѣкъ, който чувствува въ себе си празнота, той е празно шише. Нѣкой младъ момъкъ или нѣкоя млада мома искатъ да ги обича нѣкой. Виждалъ съмъ нѣкой старъ, 80-годишенъ дѣдо търси нѣкой да го обича - празно му е сърцето. Празното шише трѣбва да се напълни съ млѣко! Лошото не е въ това, че искаме да ни обичатъ, но въпросътъ е, кой трѣбва да ни обича. Не е лошо, че азъ искамъ да се топля на огъня, обаче тази топлина трѣбва да е жива, да внася животъ въ мене. Не е лошо, че азъ искамъ знание, но туй знание трѣбва да даде онази свѣтлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че азъ търся любовь, но тази любовь трѣбва да внесе въ мене изобиленъ животъ, който да бѫде полезенъ за всички. Сега всички вие трѣбва да превъзмогнете себе си. Казвалъ съмъ ви много пѫти, че въ вашата душа сѫ вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнатъ нѣкои отъ васъ да правятъ тия опити. Нѣкои отъ васъ правятъ такива опити и нека продължаватъ. Нѣкои сте се спрѣли, колебаете се, да продължавате ли или не. Не се колебайте, работете безъ колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трѣбва да се говори, повече да се работи. Напримѣръ, какво може да се говори съ единъ беденъ човѣкъ? На такъвъ човѣкъ изпратете му брашно, масло, дрешки за децата и после ще го запитате: “Какъ излѣзоха дрешкитѣ, обущата, шапката, хубаво ли седятъ? Брашното хубаво ли бѣше?” Ето напримѣръ единъ разговоръ. Този човѣкъ ще каже: “Много хубаво бѣше и брашното, и дрѣхите и обущата, всичко излѣзе много хубаво.” Вие отивате при нѣкого и го запитвате: “Отъ какво се нуждаешъ?” - “Отъ брашно.” На тази дума, на тази любовь сега вие трѣбва да заповѣдате. Ще напишете на дъската думата “брашно”. Ще го запиташъ пакъ: “Отъ какво се нуждаешъ?” - “Отъ обуща.” Пакъ написвате на дъската думата “обуща”. Казвате: “Азъ ще имамъ предъ видъ нуждитѣ ви, ще се погрижа за тѣхъ.” Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беденъ човѣкъ и после го срещнете да се разговаряте. Така трѣбва да бѫде споредъ новото учение. Ще извършишъ и после ще говоришъ. А сега, споредъ старото учение, ще се събератъ въ камарата, че ще говорятъ, ще прекарватъ закони, ще назнача-ватъ старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповѣдватъ да се отворятъ сърцата на богатитѣ, че туй, че онуй. Но всичко това трѣбва да стане безъ никакви проповеди, безъ никакви уговаряния, а само на дѣло. Азъ не ви казвамъ да изпратите обуща на едно мѣсто, дрехи на друго, брашно на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповѣдь, вие вършите престѫпление. Ако е така, азъ самъ ще ги изпратя. Азъ съмъ достатъчно богатъ, да мога да изпратя на всички нуждающи се по едни обуща. Въпросътъ не [е] въ това, че азъ не мога да ги изпратя, но ако азъ ги изпратя, ще стана още по-богатъ. Азъ искамъ и вие да станете богати, затова казвамъ: вложете капитала, който имате! Вложете го въ Божествената банка. Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенствуване, вие работите едновременно и за усъвършенствуването на цѣлия свѣтъ. Когато азъ работя за себе си, нѣмамъ предъ видъ само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окрѫжаващитѣ я и всички останали искри се възпламеняватъ и образуватъ обща топлина. Единъ день всички ние, като придобиемъ Божественото въ насъ, тогава и цѣлиятъ свѣтъ ще стане Божественъ и всички ще се радваме въ пълнотата на Божествената Любовь. Вие живѣете, за да изнесете предъ свѣта тази Божественна свѣтлина и топлина. И тогава Богъ ще се прояви хармонично въ всички души. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Любовь по особенъ начинъ. Всѣки единъ отъ васъ ще прояви Божията Добродетель по особенъ начинъ. Това е красивото въ свѣта! Вие нѣма да направите доброто, тъй както азъ ще го направя, но по особенъ начинъ. Всѣка душа има свой особенъ начинъ, по който може да прояви доброто въ свѣта. Това именно ще ви повдигне. За да направите едно добро, нѣма да ви отнеме много врѣме, затуй не отлагайте момента да направите доброто. Отъ тази вечерь започнете да се приготвяте да направите утрѣ едно добро. Хайде да видимъ, колко души отъ васъ ще направятъ утрѣ по едно малко добро. Една голѣма спънка за ученицитѣ е тѣхното малодушие. То произтича отъ едно физическо заблуждение. Човѣкъ, който е владалъ грамадно физическо благо, той често се самозаблуждава да мисли, че е силенъ. Запримѣръ, военниятъ, докато носи шашка* е силенъ, но безъ шашка е малодушенъ; банкерътъ, докато кесията му е пълна, той е силенъ; писательтъ, докато има перо, е силенъ; сѫдията, докато носи гердана съ знака на правосѫдието на врата си, е силенъ; пълководецътъ, докато има войници задъ него, е силенъ, но остане ли самъ, безъ никаква армия задъ себе си, е малодушенъ, нѣма сила. Значи, ние се самозаблуждаваме отъ нѣщо външно. Нѣкой казва: азъ мога да направя това добро, но чакай да видя, има ли нѣкой, който ще подържа моето мнѣние. Не се заблуждавайте! Доброто, което вие ще направите, Богъ го подържа. Това е важното. Азъ не гледамъ, дали хората подържатъ това добро, но за мене е важно да направя туй, което Богъ иска. За мене не сѫ хората мѣрило, но Богъ. Важно е, дали Той би удобрилъ туй, което ще направя. Всѣко нѣщо, което иде отъ Бога, азъ ще го направя, не го ли направя, ще дойдатъ други, които ще го направятъ. То вече не се отнася до мене. Слѣдователно, за да се прояви вашата сила, трѣбва да се освободите отъ физическитѣ заблуждения, отъ това да мислите, че сте силни. Силата ви трѣбва да лежи на такава основа, че нищо въ свѣта да не я разколебае, нищо да не я засегне. Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставятъ на мѫчения, онази отъ вашитѣ идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мѣни, то е прѣходно, то е случайно въ вашия животъ. Туй, което остава неизмѣнно въ вашия животъ, на него ще разчитате. Въ заблужденията, които се срещатъ въ съврѣменнитѣ хора, има и слѣднята мисъль. Още отъ старо врѣме, дори и досега, хората сѫ мислили, че само стариятъ човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ, а не и младиятъ. Значи, младитѣ хора не сѫ за добрия животъ. Това е заблуждение! И младиятъ и стариятъ човѣкъ могатъ да правятъ добро, могатъ да живѣятъ добъръ животъ. Младиятъ човѣкъ ще направи доброто като младъ, а стариятъ - като старъ. Добро-то се отнася еднакво и за младия и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете нѣкому нѣщо, туй добро ще ви лиши отъ едно благо. Не, доброто ще ви повдигне въ очитѣ на когото и да е. Нима една добра постѫпка, едно добро, което сте извършили, нѣма да зарадва онзи, който ви обича? - Ще се радва, вие ще бѫдете идеалъ за него. Момъкъ или мома, които вършатъ добро, се подвигатъ единъ предъ другъ. Всѣки, който прави добро, става идеалъ за другитѣ. Защо? Защото Божественото проблѣсва вече въ него. Вие седите въ бездействие нѣкога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на низъкъ уровенъ, вие сте на степеньта на животно. Това показва, че вие не сте разбрали законитѣ на природата. Да направишъ добро, това подразбира знания. Дяволътъ лъже, като казва, че нѣмате знания. Дяволътъ излъга Ева, като й каза, че нѣма знания, че не разбира законитѣ. Тя отпослѣ узна, че има Божествено начало въ себе си, че имаше знания и нѣма какво да учи отъ плода. Какво научи като изяде този плодъ? Често, въ Индия, за да стане нѣкой човѣкъ ясновидецъ, употрѣбяватъ нѣкакво упоително питие, като вино или друго нѣкое. Пийне 2 - 3 килограма вино и започва да вижда. Други пъкъ употрѣбяватъ нѣкои възбудителни средства като опиумъ и други, но всички тѣ сѫ изкуственни методи и врѣменни само. Когато човѣкъ има много да дава, става ясновидецъ. Ще ви приведа единъ примеръ, за единъ американецъ какъ станалъ ясновидецъ. Той билъ голѣмъ богаташъ. Отива единъ день на ловъ за риби. Дохожда на едно мѣсто, дѣто имало контрабандисти, които пренасяли разни прѣдмети. Като видѣли този богаташъ, казали си: “Този човѣкъ трѣбва да е нѣкой човѣкъ на правителството, ние ще му дадемъ да разбере, какъ се лови риба.” Хващатъ го, свързватъ го, турятъ го въ една пещера и започватъ да се съвещаватъ, да го убиятъ или не. Обаче, като чулъ това, той отъ страхъ почувствувалъ, че излѣзълъ отъ тѣлото си навънъ. Тѣ решили да свършатъ съ него. Приближава се единъ отъ тѣхъ къмъ него, за да го убие, но вижда, че той умрѣлъ. Запитватъ се помежду си: “Като е умрѣлъ вече, да го оставимъ ли или да го хвърлимъ нѣкѫдѣ.” Духътъ му обаче, пазилъ тѣлото си. Единъ отъ контрабандиститѣ рѣшава да го хвърли и влиза въ пещерата, но като влиза въ пещерата, духътъ на умрѣлия му се явява, той се уплашва и избѣгва навънъ. Казва на другаритѣ си: “Оставете се, този човѣкъ оживѣ.” Америка-нецътъ самъ разправя цѣлата си история, какъ се мѫчилъ да внуши да не хвърлятъ тѣлото му, казвалъ имъ: “Идете въ хотела, дѣто живѣя, тамъ ще ви платятъ за менъ.” Като имъ говорилъ дълго врѣме, най-послѣ главата-рьтъ казва: “Може би този човѣкъ да е нѣкой богаташъ, хайде да занесемъ тѣлото му въ града и да кажемъ, че сме го намѣрили, та да ни дадатъ нѣщо.” Занасятъ го въ града. Скоро извикватъ единъ докторъ. Пристига докторътъ, иска да му впръсне нѣкакво вещество, за да не се разложи тѣлото му. Друга бѣля! Ако направи докторътъ това нѣщо, не може да се върне въ тѣлото си. Духътъ му отива при единъ свой приятель и му казва: “Ще кажешъ на доктора, че нищо не плащамъ за балсамиране на тѣлото си.” Приятельтъ го разбралъ и казалъ на лѣкаря: “Нищо не плащамъ за балсамиране, оставете тѣлото свободно!” Отива приятельтъ му да вземе тѣлото му отъ контрабандиститѣ, около 12 души, които продаватъ тѣлото му и го внасятъ въ стаята на хотела, дето живѣялъ. Какво било учудването на всички, когато едва що го внесли въ стаята, той станалъ, съживилъ се. Всички до единъ избѣгали навънъ. Той станалъ и разправилъ своята одисея. Казалъ: “Тежко е човѣкъ да живѣе въ другия свѣтъ!” Човѣкъ трѣбва да разбира Божественитѣ закони! Ако човѣкъ не върви по Божествения пѫть, той е свързанъ съ редъ опасности: разбойници ще го хванатъ, послѣ лѣкаря ще го балсамира, тѣлото му ще продаватъ и т. н. Като минете презъ всички тия перипетии, тъй ще се обезвѣрите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамиратъ, че въ собственото си тѣло не ще може да влѣзете. Ще кажете: “Не плащамъ нищо за балсамиране.” И тъй, нѣма да отлагате! При малкитѣ мѫчнотии нѣма да отстѫпвате, ще бѫдете смѣли и рѣшителни да направите най-малкото добро и това добро да носи за васъ и за вашитѣ ближни животъ, свѣтлина и свобода. Слѣдователно въ всичкитѣ си постѫпки, трѣбва да почувствувате въ себе си свобода. Тази реформа е потрѣбна за васъ. Нѣкои казватъ: “Отъ толкова години насамъ слѣдвамъ този пѫть и нищо не придобихъ.” И още толкозъ години да ходите, нищо нѣма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помѫчете да го направите и ако не можете, елате при мене, азъ ще ви кажа какъ да направите това най-малко добро. Азъ ще ви кажа единъ начинъ. Но менъ ще ми бѫде по-приятно, ако вие сами разрѣшите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне прѣдъ самитѣ васъ. Когато умрѣ единъ човѣкъ, какво става съ него? - Всички негови длъжници започватъ да дѣлятъ тѣлото му. Тъй, че когато хората започнатъ да се дѣлятъ, азъ мисля, че сѫ умрѣли. Хората се дѣлятъ на категории. Когато тѣлата се дѣлятъ едно отъ друго, тѣ правятъ малки отклонения отъ своя пѫть. Горѣ, на Божественото дръвче вие трѣбва да бѫдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоя-телность, но ще черпите вашата енергия отъ енергията на това Божествено дърво. Сѫщеврѣменно ще бѫдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди нѣкой плодъ. Този плодъ ще бѫде резултатъ на усилието, което сте направили. Ето защо всички трѣбва да бѫдете малки клончета, голѣми клончета на това Божественно дърво, за да се роди нѣщо отъ васъ. Това е приятното въ живота. Тази лоша миризма, която имате, трѣбва да изчезне, защото лошата миризма е признакъ на смърть. Азъ бихъ желалъ да имате благоуханието на цвѣтята, аромата на плодоветѣ и езика на Любовьта. Езикътъ на всинца ви не трѣбва да бѫде езикъ на разрушение, но езикъ на Любовьта. Азъ ще съжалявамъ, ако отсега нататъкъ чуя нѣкой, на когото езикътъ разрушава. Отъ тази вечерь думитѣ ви да бѫдатъ думи съграждащи, думи на Любовь, на Мѫдрость, на Истина, на Правда, на Добродѣтель, на Милосърдие, на въздържание, на кротость и тѣмъ подобни. Думитѣ на всинца ви да внасятъ животъ. Така трѣбва да бѫде и между млади и между стари. Всичко друго което правите вънъ отъ туй, е отъ лукавого. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бѫдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото въ сърцето на всѣки едного отъ васъ има добро. Не ставайте орѫдия на низшитѣ духове, да имъ слугувате, да имъ ставате суфльори и каквито драми сѫ написали, да ги представлявате. Ако искаме да представимъ една драма, ще поискаме отгорѣ да ни дадатъ такава. И тѣ сѫ писали драми. Ако ще представимъ една драма, ще прѣдставимъ Божествена драма; ако е за поезия, ще вземемъ сюжетъ отгорѣ, а свѣтътъ нека се занимава съ поезия отдолу. Послѣ, има нѣкои отъ васъ, които не знаятъ да се молятъ. И между младитѣ и между старитѣ има такива, да не могатъ да се молятъ. Ами че молитвата е първия актъ, който всѣки трѣбва да знае. Молитвата е духовното дишане, на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излѣзе отъ васъ? Говоренето на физическото поле, това сѫ хрипове на гърлото. Когато хората иматъ достатъчно въздухъ, дишатъ правилно, равномѣрно. Има нѣкои хора, които като дишатъ, гласътъ имъ се чува. Тѣ иматъ астма. Искамъ въ школата всинца да се молите, но безъ хрипове, а съ онова свободно плавно дишане, тъй да дишатъ, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да влиза и да излиза гладко, тихо, като че този човѣкъ е умрѣлъ. Това е правилно дишане! Когато човѣкъ се моли на Бога, благоухание да излиза отъ него, лицето му да сияе. Въ такъвъ човѣкъ има знание, сила, мѫдрость, той се занимава съ най-великото въ свѣта. Като се молите нѣма да казвате, че сте грѣшникъ, това сѫ елементарни работи, има други по-велики работи, за които трѣбва да се молите. Азъ бихъ се молилъ тъй: “Господи, моля Ти се, изпрати ми единъ ангелъ да ме научи какъ да направя най-малкото добро. Да ме научи, какъ да проявя най-малкия актъ на Любовьта, да ме научи най-малкото знание, да ме научи, какъ да дамъ на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.” Отъ тамъ ще започна азъ, а вие отивате при Господа и казвате: “Господи, не знаешъ ли, че азъ съмъ най-голѣмата грѣшница?” Господь казва: “Тукъ не става въпросъ за грѣхове.” За ученицитѣ това не е въпросъ. Азъ мисля, че вие не сте грѣшници, но отсега нататъкъ може да правите грѣхове. Ние ви приемаме въ училището като праведни хора и ви казваме: Ще се учите, ще посѣщавате редовно, нѣма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататъкъ може да съгрѣшите. Може да сте направили най-голѣмитѣ грѣшки, но ние ви приехме въ училището като праведни. Дипломитѣ ви взехме, записахме ви въ училището, но отсега нататъкъ, ако лавирате, може да минете за грѣшници. Нѣма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния пѫть, но не може. Никакъвъ подкупъ, никаква празна дума не се позволява. Отъ васъ се изисква учение, доброта, любовь и то каква любовь? - Любовь, която включва въ себе си всичко. Сега вие ще кажете: “Учительтъ е говорилъ много пѫти тъй. Не, за пръвъ пѫть ви говоря тази вечерь така. Нали съмъ ви казвалъ, че водата, която тече отъ една и сѫща чешма, всѣкога е различна. Много пѫти сте ме слушали, но тази вода е друга. Слѣдната недѣля ще ви говоря друго нѣщо, друга вода ще бѫде. Нѣма да ви говоря два пѫти едно и сѫщо нѣщо. Силата, която дѣйствува чрѣзъ словото е друга. Богъ се проявява всѣки моментъ различно. Отъ невидимия свѣтъ ви желаятъ доброто, затова вие не трѣбва да отлагате учението [за] нѣкое друго прѣраждане. Може да се прѣродите и другъ пѫть, но ще останете въ 13-та сфера, а въ 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи, като рибитѣ и т. н. Питамъ: такова прѣраждане струва ли? Бихъ желалъ въ бѫдещия си животъ да сте растения отъ висша еволюция, да сте живи растения въ ангелския свѣтъ. Ще си зададете слѣдната задача: да минете отъ това си състояние въ друго, по-висше. Този е единъ важенъ моментъ за васъ и всѣки може да го използува, всѣки има възможности въ себе ни. Нѣкой вече сте минали въ по-горно състояние и сега ще продължавате, нѣма да се връщате назадъ. Слѣдъ васъ идватъ други, които не сѫ взели тази стѫпка. На тѣзи, които се колебаятъ, азъ казвамъ: Влѣзте вѫтрѣ, нищо повече. Сега теософитѣ казватъ: “Като се влѣзе прѣзъ тази врата, иде кармата, а тя била тежка.” Щомъ сте пуснати веднъжъ въ рая, влѣзте, не се плашете! Ако ангелитѣ, които пазятъ тази Божествена врата, съизволяватъ да те пуснатъ, влѣзъ, не се плаши! Важното е да те пуснатъ. Ако влѣзете, казвамъ: не заспивайте, защото ще дойде младоженецътъ, ще намѣри, че масло нѣмате, да запалите свѣтилницитѣ и ще затвори вратата. Вие ще хлопате, но нѣма да ви пуснатъ. Бѫдете будни, защото посрѣдъ нощь ще дойде младо-женикътъ. Разбирате ли какво значи посрѣдъ нощь? Онзи, който е буденъ, ще влѣзе, онзи, който не е, ще остане отвънъ. Азъ не желая да бѫдете отъ онѣзи, които ще останатъ навънъ. Будни ще бѫдете! Толкова врѣме сте били будни, но ако заспите, единъ часъ ще останете назадъ, а това не струва. Тъй разгледанъ, животътъ има вече другъ смисълъ. Вие, обаче, нѣма да останете вънъ. Вие ще усѣтите въ себе си онази Божествена сила, онази младость, онази Божествена Любовь, Божествена Мѫдрость, Божествена Истина, Божествено благо и ще разберете въ какво седи дълбочината и широчината на този Божественъ животъ. Тогава вие ще минете отъ състояние на смърть, на ограниченость въ състояние на безсмъртие, на Божествена свобода. И тъй, ще започнете съ този малъкъ актъ, да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете съ една връзка, защото всѣко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трѣбва да правите такива връзки, а не само веднъжъ. Когато се даватъ условия, постоянно трѣбва да се използуватъ и никога да не се изгубватъ. Мото прѣзъ седмицата: “Топлина на душата, свѣтлина на ума, нѣжность на душата и сила на духа.” Това е, което желаемъ, Господъ да ни даде. Размишление 2-а школна лекция на Общия Окултенъ класъ държана отъ Учителя на 22.X.1924 г. София --------------------- *шашка - сабя

"Абсолютна справедливость". Общъ окултенъ класъ. IV година (1924–1925). Второ издание. София, ИК „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание От томчето "Окултни лекции на Общия окултенъ класъ" 36 лекции на общия окултен клас, 4-та година (1924-1925 г.), Пѫрво издание, Русе, 1924-25 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТЬ Размишление Да се изпѣе “Духътъ Божий”. Прѣдставете си, че имате центъръ С на дадень крѫгъ А, който проявява своя дѣятелность. Да допуснемъ, че дѣятелностьта на крѫга А се опрѣделя отъ неговия радиусъ СД. Мислите ли, че енергията, която се проявява въ този крѫгъ е равномѣрна навсѣкѫдѣ? Не. Енергията, която дѣйствува въ всичкитѣ радиуси, не е равномѣрна. Центърътъ, това е възможности на безграничното, на непроявеното. Слѣдователно, нѣкои отъ тѣзи радиуси иматъ приливъ, нѣкои - отливъ. Тази окрѫжность е проявената, не е сѫщинската окрѫжность, тя е само нейна проекция. Онѣзи радиуси, които сѫ съ отрицателна енергия, се повръщатъ въ сѫщия крѫгъ, въ центъра С, а ония които сѫ съ положителна енергия, образуватъ нови крѫгове. Такъвъ е напримѣръ крѫгътъ В съ центъра Д. Какъ се е образувалъ този крѫгъ? Този крѫгъ се е образувалъ, като си прѣдставите, че половината на радиуса СД не може да се върне назадъ и образува другъ крѫгъ съ радиусъ ДО, равенъ на половината отъ радиуса СД, а отъ тамъ продължава до точка N. Слѣдователно, всѣки активенъ радиусъ, всѣки радиусъ съ приливъ, който излиза отъ центъра С е два пѫти по-голѣмъ отъ всѣки радиусъ съ отливъ, който излиза отъ сѫщия центъръ С. Енергията на СД се връща пакъ въ сѫщия крѫгъ, а СN е два пѫти по-голѣмъ отколкото СД, като диаметъръ въ окрѫжностьта В. Какъвъ изводъ можете да извадите отъ това положение? Ако центърътъ С въ крѫга прѣдставлява едно разумно сѫщество, което при нормални условия, развива извѣстна енергия и образува дадения крѫгъ А, то друго разумно сѫщество, надарено съ още по-добри условия, има двойна дѣтелность. Слѣдователно, въ живата геометрия всѣки може да продължи своя радиусъ, да го направи равенъ на диаметъра въ крѫга на своята дѣятелность. Това зависи отъ активностьта на човѣшкия животъ, радиусътъ е резултатъ отъ човѣшката дѣятелность. И тогава ние казваме, че се е образувалъ радиусъ или права линия въ окрѫжностьта. Какво прѣдставлява правата линия сама по себе си, споредъ съврѣменната геометрия? - Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки. Живата геометрия пъкъ опрѣдѣля правата линия като съвокупность отъ възможности, въ които може да се прояви всѣка точка. Значи, точката въ всички свои възможности образува правата линия, т. е. правата линия включва въ себе си всички дарби на точката. Добрѣ, какво прѣдставлява тогава плоскостьта въ съврѣменната геометрия? - Плоскостьта е пѫтьтъ, който се образува отъ движенията на правата линия въ една посока. Въ живата геометрия плоскостьта прѣдставлява съвокупность отъ всичкитѣ възможности на правата линия. Правата линия не може да се прояви безъ плоскостьта. Най-послѣ идваме до третия въпросъ. Що е кубътъ, споредъ съврѣменната геометрия? - Кубътъ прѣдставлява пѫтьтъ, който изминава една плоскость въ своето движение. Въ живата геометрия кубътъ прѣдставлява съвокупность отъ възможноститѣ на плоскостьта. Значи, възможноститѣ на плоскостьта сѫ включени въ куба. Слѣдователно, ако си точка, ако излизашъ отъ нѣкой центъръ, трѣбва да разбирашъ законитѣ на правата линия. Мнозина говорятъ за правата линия, но кои отъ васъ разбиратъ законитѣ на правата линия? Кой е великия законъ на правата линия? Какво означава това, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия? Това означава да направишъ една работа съ най-малко разноски, т. е. да похарчишъ най-малко енергия. То значи, отъ Божествената енергия, която ти е дадена въ извѣстенъ случай споредъ закона на правата линия, ти трѣбва да изразходвашъ минималната часть. И тъй, правата линия е законъ, който опрѣдѣля начина за изразходване най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само въ една посока. Затова, когато човѣкъ иска да създаде въ себе си нѣщо Божествено, нѣщо идеално, той трѣбва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свѣтъ. Проявлението на плоскостьта е проявление на ангелския свѣтъ, а проявлението на куба е проявление на човѣшкия свѣтъ. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина въ пространството, тя има само дължина, само едно измѣрение, при това нейната дължина е фиктивна. Всѣка математическа точка пъкъ не заема никаква часть отъ пространството, значи нѣма никакво измѣрение. Само когато точката се движи, образува правата линия. Правата линия, като се движи, образува плоскостьта. Плоскостьта, като се движи, образува куба. Слѣдователно, точката може да се разшири, тя сама по себе си има стойность, защото като се подвижи, образува правата линия. И правата линия има стойность въ себе си, защото като се подвижи, образува плоскостьта. Плоскостьта като се подвижи, образува куба. Кубътъ като се подвижи, образува тесеракта. Значи, той съдържа възможноститѣ на тесеракта. Ето защо, всѣка точка съдържа много възможности. Тя образува правата линия - води къмъ Божествения животъ. Правата линия образува плоскостьта - води къмъ ангелския животъ. Стремите ли се къмъ ангелския, къмъ Божествения животъ, излишни работи не ви сѫ потрѣбни. За васъ е нужно разширение на идеитѣ, безъ никаква материална тяжесть. Нѣкой отъ васъ искатъ да бѫдатъ чисти като ангелитѣ. Можете да бѫдете чисти като ангелитѣ, но трѣбва да знаете, че ангелитѣ нѣматъ никаква материална тяжесть. На каквито вѣзни и да теглите единъ ангелъ, ще видите, че той нѣма никаква тяжесть. Ангелътъ нѣма никакви материални желания, при това разбира желанията. Ангелътъ нѣма никаква физическа сила, а при това разбира силата. Въ даденъ случай, той може да прояви сила, но самъ по себе си не се нуждае отъ тази сила. Силата не е обектъ за него, той не я желае, тя е случайно проявление въ него. Едно отъ качествата на ангелитѣ е тѣхната чистота. Чистота може да сѫществува само въ една напълно прозрачна плоскость. Понеже ангелитѣ сѫ нематериални сѫщества, въ тѣхъ има само едно желание - да служатъ на Бога, да придобиятъ вѣчния животъ. Вие искате да бѫдете като ангелитѣ, а сте пълни съ желания, и то какви ли не желания! Азъ бихъ жеалалъ да ми опрѣдѣлите значението на думата “желание”. Да желаешъ значи да искашъ нѣщо. Въпросътъ е, защо искашъ това нѣщо? Не разглеждайте въпроса отъ човѣшко становище. Азъ оставямъ човѣка и неговия животъ настрана, когато разглеждамъ въпроси отъ по-висшъ характеръ. Азъ не разсѫждавамъ по човѣшки, но разсѫждавамъ по пѫтя на отвлѣчената, живата геометрия. Тя нѣма нищо общо съ вашия личенъ, човѣшки животъ. Вашиятъ животъ прѣдставлява единъ голѣмъ борчъ, единъ голѣмъ дългъ отъ множество милиони левове, които ви прѣдстои да плащате. Вие сте играли на борсата, но никакви пари не сте давали, и затова сте заборчлѣли тъй много. Вашиятъ животъ мяза на живота на нѣкой човѣкъ, който сънува, че сѫ го направили царь, съ много войска и той заповѣдва надѣсно-налѣво, но като се събуди сутриньта, вижда, че е пакъ обикновенъ човѣкъ, въ своята малка, скромна колиба. Като се събуди сутриньта, казва: “Снощи бѣхъ царь, но сега съмъ си пакъ обикновенъ човѣкъ.” Тия борчове, дълговетѣ, това сѫ излишнитѣ работи, за които ние разсѫждаваме на земята, и за които мечтаемъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ Божественото. Направишъ си кѫща, заборчлѣешъ, казвашъ: Господи, не виждашъ ли колко задлъжнѣхъ? Господь казва: “Събудете това спяще дѣте, покажете му, че има по-важни работи, съ които трѣбва да се занимава.” Сега азъ говоря за онѣзи Божествени дѣца, които трѣбва да се събудятъ вече. Има обаче дѣца, които трѣбва да се забавляватъ. Дѣтето, което е постѫпило въ училище, трѣбва да се занимава съ уроцитѣ си, а дѣтето, което не е постѫпило въ училище, може още да се забавлява, има врѣме за него. Като говоря за Божественитѣ дѣца, азъ подразбирамъ онѣзи, въ които съзнанието се е пробудило. Ако единъ ангелъ слѣзе при даденитѣ условия на земята, той ще нареди живота си красиво, той ще вземе толкова, колкото му трѣбва. Вие, понеже не разбирате законитѣ, стремите се къмъ много, заграбвате повече, отколкото ви трѣбва и съ това си създавате ненужни страдания. Тъй щото, за да избегнете излишнитѣ страдания, непрѣменно трѣбва да изучавате законитѣ за продължаване своя радиусъ. Добродѣтелниятъ човѣкъ е човѣкътъ, който продължава своя радиусъ, своята активность. Да допуснемъ сега, че имаме една личность, съ дѣтелность на своя животъ, равна на СД и друга личность, съ дѣтелность равна на СN. Отъ това именно се явява и различието между хората. Всички хора въ безграничното пространство не сѫ излѣзли прѣзъ единъ и сѫщъ моментъ на битието. Въ единия случай дѣтелностьта на безграничното е била активна, а въ другия е била пасивна. Слѣдователно всѣки човѣкъ, който се е родилъ въ едно пасивно състояние на безграничното, коренно се различава отъ онзи който се е родилъ въ моментъ, когато безграничното е било въ активно състояние. Онѣзи, у които този радиусъ се продължава и излиза изъ сферата на своята дѣтелность, иматъ опасность, да правятъ повече погрѣшки, т. е. тѣ сѫ свободни да излизатъ отъ центъра С и да описватъ друга окрѫжность, съ радиусъ ДN. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ тъй голѣми, както първия центъръ. Прѣдставете си сега, че цѣлиятъ крѫгъ А е покритъ съ такива центрове, които зависятъ отъ първото сѫщество. Туй сѫщество ще продължи радиуситѣ наполовина. Половината отъ тѣзи радиуси ще бѫдатъ продължени до точка О, а послѣ и до точка N, а половината ще бѫдатъ въ нормално състояние. Този законъ сега дѣйствува и въ васъ. Нѣкой пѫть нѣкои отъ вашитѣ желания сѫ два пѫти удължени, а нѣкой пѫть желанията ви сѫ нормални. Вие не може да намалите, или да скѫсите радиуса на вашитѣ желания. Отъ излишната енергия у васъ, понѣкога се продължаватъ и нѣкои отъ вашитѣ чувства. Като разглеждамъ хората, виждамъ, че у всички хора не сѫ еднакво развити силовитѣ линии. У нѣкои хора е продължена повече дѣятелностьта на ума; въ други хора е продължена повече дѣятелностьта на сърдечната линия. Слѣдователно, съотношението между ума и сърцето не е еднакво. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ тази мисъль по слѣдния начинъ: Духътъ, това е първото проявление на човѣка. Той е точката, въ която човѣкъ се явява. Душата, това сѫ възможноститѣ на духа, т. е. възможноститѣ на точката, посоката, въ която духътъ може да се прояви. Умътъ, това сѫ възможноститѣ на духа. Волята, това сѫ възможноститѣ на сърцето. Ето защо, когато дойдемъ до самовъзпитанието, трѣбва да знаемъ съотношенията между тия сили, понеже тѣ се различаватъ. У нѣкои хора духътъ е силенъ; у други душата е силна; у трети умътъ е силенъ; у четвърти сърцето е силно; у пети волята е силна. Ще обръщаме внимание, коя силова линия е най-удължена и ще работимъ съзнателно върху себе си. Нѣкой казва: “Азъ имамъ правилно сърце.” - Хубаво, има ли между сърцето и ума ти правилно съотношение? И тогава, като се завърти този крѫгъ веднъжъ около центъра си, всички ония радиуси, които не сѫ продължени, въ второто проявление на крѫга ще се продължатъ, ще станатъ положителни. Продълженитѣ пъкъ ще се скѫсятъ, ще станатъ нормални. Слѣдователно, въ единъ животъ твоятъ умъ може да е много активенъ, да е съ продълженъ радиусъ, но въ второто идване на земята, сърцето ти ще трѣбва да продължи радиуса си. Вие трѣбва да знаете тия съотношения, за да спазвате законитѣ. При туй движение въ безграничното, за всѣки отъ васъ има опрѣдѣлени закони, на които трѣбва да се подчинява и върху тия закони се основава моралностьта. Ако радиусътъ на вашия умъ е продълженъ, вие трѣбва да събирате тази енергия за врѣмето, когато нѣма да имате толкова много енергия, т. е. за врѣмето, когато, при второто завъртане на крѫга около остьта си, вашиятъ умъ дойде въ нормално състояние. Вие трѣбва да бѫдете прѣдвидливи като Йосифа. Ако не съберете тази енергия, умътъ ви ще се поврѣди. Значи когато радиусътъ на ума е продълженъ, ще събирате енергията за врѣмето, когато ще бѫде нормаленъ. Между ума и сърцето трѣбва да има равновѣсие. Сега нѣкои отъ васъ изразходватъ енергията си само въ бърборене. Казватъ: “Азъ имамъ умъ, мога да мисля.” Питамъ ви: можете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е мисъльта? Има ли нѣкой отъ васъ, който мисли? Не, никой отъ васъ не мисли. Единственото Сѫщество, за което азъ зная да мисли, е Богъ. Ние имаме само понятия за нѣщата. Ангелитѣ иматъ сѫждения, а Богъ отъ нашитѣ понятия и сѫждения прави заключения, Той разсѫждава, мисли. Кажете ми какъ опрѣдѣляте въ логиката, що е сѫждение? (-“Когато чрѣзъ сѣтивата си приписваме на даденъ прѣдметъ извѣстни качества, това е сѫждение.”) Добрѣ, прѣдставете си сега, че азъ напълня единъ маркучъ съ вода. Водата се проявява чрѣзъ маркуча, и намъ се струва, че маркучътъ дѣйствува, че и той е живъ, въ сѫщность ние дѣйствуваме съ водата. Такова е положението и на съврѣменнитѣ хора, тѣ сѫ повече маркучи. Запримѣръ седишъ, но изведнъжъ ти дойде нѣкоя идея, вдъхнови те, напълни те и ти казвашъ: дойде ми една идея! Ти ходишъ, радвашъ се, скачашъ - значи маркучътъ е напълненъ съ вода. Отдѣ е дошла тази идея? - Нѣкой дѣйствува отвънъ. Слѣдъ туй този огънь въ тебъ загасва и ти казвашъ: “Празна работа било всичко!” Питамъ: когато сте изразходвали толкова врѣме за тази идея, мислили сте, че тя е сѫществена? Мислили ли сте, че тя ще узрѣе и ще даде плодъ? Когато ви дойде нѣкоя идея на ума, провѣрете дали тя е сѫществена, или прѣходна. Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически животъ. Сегашниятъ физически животъ на земята, въ който всички участвуваме, е изводъ на една прѣдишна еволюция. Той не е реаленъ за насъ, той е реаленъ за други сѫщества, а за насъ е прѣходенъ животъ. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадатъ ни едно тѣло, но слѣдъ врѣме остарѣваме, докато единъ день умираме. Какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли когато умрете? - Не. Значи, тъй както човѣкъ се ражда, така и умира. Такъвъ е законътъ. Когато се е родилъ, билъ въ тъмнина, и когато умира, пакъ ще бѫде въ тъмнина. Слѣдователно, влизате въ свѣтла, освѣтена стая, която е свѣтътъ, но излизате вънъ, т. е. въ другия свѣтъ - пакъ тъмнина настава за васъ. Какъ сте влѣзли въ свѣтлата стая и какъ сте излѣзли вънъ, въ тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свѣтъ къмъ онзи свѣтъ. Казвате, че има другъ свѣтъ, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое мѣсто въ онзи свѣтъ сте били? - Не помните. Защо не помните? Азъ ще ви обясня, защо не помните нищо. Могатъ ли извѣстни клѣтки, които живѣятъ въ моето сърце, да излѣзатъ отъ тамъ и да отидатъ въ театъра да гледатъ нѣкакво прѣдставление? Казвате: “Какъ, не сѫ ли свободни тия клѣтки?” - Тѣ нѣматъ право да напущатъ сърцето! Никакъвъ театъръ не имъ трѣбва, никакви разходки не имъ се позволяватъ! Тѣ ще седятъ на мѣстото си. Дѣятелностьта въ свѣта, движенията въ свѣта, всичко това трѣбва да бѫде чуждо за тѣхъ. Вие казвате: “Какъ, нали сме свободни въ този свѣтъ?” - Не сте свободни. Всѣки отъ васъ е туренъ на нѣкое опрѣдѣлено мѣсто въ свѣта, да върши извѣстна работа и не е свободенъ. Тебъ забавления не ти трѣбватъ. Ако ти си една клѣтка въ нѣкое сърце и излѣзешъ отъ тамъ, това сърце ще бѫде мъртво. Когато човѣкъ пожелае да излѣзе отъ мѣстото, дѣто Богъ го е поставилъ, най-послѣ го освобождаватъ, но казватъ: “Извадете го отъ мѣстото му и го оставете да ходи, дѣто си иска и колкото иска.” Какъ мислите, добрѣ ли ще му е? Питамъ: кой пръстъ, като се отрѣже отъ рѫката ми, би отишелъ на театъръ? Азъ искамъ да ви наведа на главната мисъль. Кое е онова, което дава достойнство на човѣка? Кое прави човѣкътъ? (-“Божественото.”) Какво нѣщо е Божественото. Нека опрѣдѣлимъ, Божественото е това, което се проявява въ точката, т. е. въ духа на човѣка. Първото проявление въ човѣка, т. е. духътъ като се движи, образува правата линия - значи опрѣдѣля пѫтя къмъ Божествения свѣтъ. То е абсолютната справедливость въ свѣта. Значи въ всѣка своя постѫпка въ свѣта, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Това е истинския човѣкъ. Този, който не е абсолютно справедливъ, той не може да се нарече “човѣкъ”, въ абсолютната смисъль на думата, ние не говоримъ за любовьта, тя влиза въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта е методъ за изкупление на хората. Човѣкътъ, това е справедливостьта въ Божествения свѣтъ. Казвате: “Искамъ да любя.” Да искашъ да любишъ, това показва, че ти липсва нѣщо. Питамъ, защо трѣбва да любишъ Драгана, или Петкана, или другъ нѣкой? Казвашъ: “Ама той е безпомощенъ.” Хубаво, ако твоето дѣте е безпомощно и затова го любишъ, азъ ще ти прѣдставя едно сѫщество, още по-безпомощно, защо не се грижишъ за него? Това не е аргументъ, това не е логика! Ако действително ти проявявашъ любовьта си къмъ безпомощнитѣ сѫщества, червеятъ трѣбва да има прѣимущество прѣдъ твоето дѣте. Любовьта почива на абсолютна справедливость въ проявлението на духа. Любовьта е законъ, който носи всички блага за обеднѣлитѣ сѫщества. Богъ проявява своята Любовь не къмъ богатитѣ, но къмъ обеднѣлитѣ сѫщества. Любовьта не е за праведнитѣ, тя всѣкога се проявява къмъ страждущитѣ, къмъ грѣшнитѣ хора. Христосъ казва: “Комуто много се прощава, много и люби”. Слѣдователно, Богъ, като ни прости многото грѣхове, ние ще проявимъ своята любовь къмъ Него. Той, като отнеме грѣховетѣ ни, влага въ насъ своята Любовь, за да я проявяваме ние. Сега вие да не извадите заключението: “Щомъ е тъй, да грѣшимъ!” Не, азъ говоря за грѣха, който е дошелъ по други причини, чрѣзъ продължение на тия радиуси, а не съзнателно. Туй сѫщество, което е сгрѣшило, не е могло да използува една отъ възможноститѣ, които Богъ му е далъ, не е могло да разбере истинския пѫть, който Богъ му посочва, като ученикъ. И вие не трѣбва да се учите, като хора на плътьта и да казвате: “Азъ съмъ търговецъ”, или “азъ съмъ баща, майка, не ми трѣбватъ знания.” Не, трѣбватъ ти знания, и то знания на абсолютната справедливость! И тъй, ще се спрешъ върху проявлението на единъ червей и ще размишлявашъ. Защо употребявамъ думата червей? Защо Богъ уподобява Якова на червей? Между единъ червей, въ този смисълъ, както Богъ разбира, и единъ ангелъ, отношенията които сѫществуватъ въ тѣхнитѣ сѫщини, се състоятъ въ възможноститѣ, които тѣ иматъ въ себе си. Но Богъ, въ проявлението на своята Любовь има еднакви отношения къмъ всички сѫщества. Той не прави разлика между сѫществата, но всички не възприематъ еднакво Любовьта Му. Всѣки, който съгрѣши, самъ носи послѣдствията на грѣха си. Богъ е извънъ страданията, извънъ грѣховетѣ на хората. Богъ всѫщность всичко вижда, всичко минава прѣзъ Него, никога, обаче не страда, никога не се измѣня, не се влияе - Той остава всѣкога неизмѣненъ. Той е единственото мѣрило за нѣщата. Затуй, когато говорите за Бога, трѣбва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършатъ прѣстѫпления. Не си правете илюзии! Човѣкъ, който е въ плъть не може да има качествата на единъ ангелъ, т. е. той може да ги има, но не може да ги проявява. Една крива мисъль всѣкога може да ни опетни. Напримѣръ, минавашъ улицата, покрай едно голѣмо здание, дѣто се събиратъ много хора и ти питашъ: “Защо се събиратъ тия хора въ това здание? Какво ще вършатъ тамъ?” - Учатъ се. Но другъ нѣкой ти казва: “Събиратъ се на веселба, на разпуснатъ животъ.” Ти веднага се усъмнишъ. Питамъ: това философия ли е? Това не е Божествено, това не е справедливо. Азъ изяснявамъ вашата философия по слѣдния начинъ: прѣдставете си, че вие виждате лицето ми малко засмѣно, казвате си: Учительтъ ми се засмѣ нѣщо, навѣрно е доволенъ отъ мене. Може да е вѣрно това, може и да не е вѣрно. Защо? Прѣдставете си, че азъ съмъ човѣкъ, който виждамъ всичко, което става по земята. Когато виждамъ нѣщо много хубаво, приятно ми е, засмивамъ се. Ти мислишъ, че се засмивамъ на тебъ, а то се отнася до онзи, който прави въ тозъ моментъ добро. Азъ го виждамъ, а ти не го виждашъ. Вие казвате: “Учительтъ се засмѣ. Какво ли искаше да каже съ това?” Азъ наблюдавамъ единъ фактъ и той ми произвежда приятно впечатление. Другъ моментъ, нѣкой върши прѣстѫпление. Лицето ми е сериозно, замислено. Казвате: “Сериозно ме погледна Учительтъ.” Азъ не гледамъ тебе, азъ гледамъ какво върши онзи тамъ. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се засмива, знаете ли защо се е засмѣлъ? Имаме единъ подобенъ примѣръ за Сара, жената на Аврама, на която Богъ казалъ, че ще роди. Тя се засмѣла. Защо? - Тя счела туй за невъзможно нѣщо. Други нѣкои могатъ да обяснятъ засмиването и по другъ начинъ. Турцитѣ иматъ една поговорка за този случай. Когато нѣщо е невъзможно за тѣхъ, тѣ казватъ: “И да видишъ, не вѣрвай!”. Защо се засмѣ Сара? Тя казва: “Не се засмѣхъ.” Най-слабата страна на жененитѣ жени е тази, че тѣ обичатъ да се смѣятъ за реалностьта на нѣщата задъ вратата. И като ги извадишъ налице, казватъ: “Ние не сме направили това нѣщо.” Колко ученички има, които биха могли да изнесатъ единъ фактъ, една своя постѫпка справедливо, безъ да я измѣнятъ, за Бога да я изнесатъ. Ако ви кажатъ да кажете нѣщо, ще отговорите: “Чакай да си помисля, ако го кажа, какъвъ резултатъ ще даде, какво ще помислятъ хората за менъ и т. н.” Не, когато ще изнеса единъ факт, нѣма да мисля заради васъ, какво ще кажете вие и т. н. Ако трѣбва да го кажа, ще го кажа прѣдъ небето, ще изнеса факта, тъй, както си е - нищо повече. Туй е красивото, туй е сѫщностьта въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога доволенъ въ себе си отъ това, което прави и казва, щомъ то е продиктувано отъ нѣщо по-високо. Азъ не казвамъ, да разправяте нѣщата на менъ. Това е законъ, който се отнася до вашето “висше азъ”. Вие трѣбва да изнасяте всички факти прѣдъ себе си абсолютно справедливо! Ще си кажете: “Това, което направихъ е една погрѣшка въ моя животъ, която трѣбва да изправя.” Има погрѣшки въ живота, които сами трѣбва да изправимъ, никой другъ не ги знае. Разумното, благородното въ живота работи малко по малко, не се стремете да бѫдете добри! Въпросътъ за доброто спада въ друга категория. Стремете се, обаче, да проявявате правдата, справедливостьта въ вашия животъ. Казва Христосъ: “Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Не сѫдете въ себе си! Вижте какъ сѫди Богъ! - Всѣка сѫдба въ Него почива на закона на абсолютната справедливость и на благостьта. Нѣкои хора говорятъ за Бѣлото Братство. Законътъ на Бѣлото Братство е законъ на абсолютната справедливость, а не на осѫждане. Щомъ азъ произнеса една присѫда, това е човѣшко. Като видя, че нѣкой човѣкъ грѣши, азъ нѣма да се приравня съ него, да взема да го осѫждамъ, но ще видя, какъ бихъ постѫпилъ азъ при даденитѣ условия. Ако кажа, че той не постѫпи добрѣ, азъ се поставямъ въ неговитѣ условия и нѣма да се мине много врѣме, сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ, […]* кажа, че сѫщото изпитание ще дойде и върху менъ вие, ще успѣя. Защото, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ мисли, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ желания, ако човѣкъ не е господарь на своитѣ дѣйствия, дѣ е неговата човѣщина? Всѣки човѣкъ може да бѫде господарь на своитѣ мисли, желания и дѣйствия. Не се стремете да бѫдете господари на свѣта, но бѫдете господари на своитѣ желания! Когато едно твое желание е на мѣсто, ще му дадешъ възможность да се прояви, а на друго, което не е на мѣсто, ще кажешъ: “Чакай, не е сега врѣме за това.” На една твоя мисъль ще дадешъ възможность да се прояви, а на друга ще кажешъ: “Чакай!” Ти не си господарь на всички твои желания, на всички твои мисли и дѣйствия, затова на нѣкои отъ тѣхъ ще дадешъ възможность да се проявятъ, това е човѣшко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой животъ. На обикновения животъ. Нѣкой казва: да имашъ силна воля! Въ какво седи силната воля! - Силната воля седи въ ограничението на едно твое малко желание. То за днесъ е тъй нищожно, една малка искра е, но утрѣ, тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цѣлъ градъ. Или, ако турите тази малка искра при нѣкое взривно вещество, може да създаде най-голѣмото нещастие. Тази искра можешъ да запазишъ за себе си, но да не й давашъ условия да се развие въ голѣмъ огънь. Законътъ, който изваждаме отъ този примѣръ, е слѣдния: Не се стремете къмъ великитѣ работи въ свѣта! Защото великитѣ работи сѫ една грамадна планина като Хималаитѣ. Такава планина самъ можешъ да я намѣришъ. Турцитѣ казватъ: “Като питашъ, и Цариградъ ще намѣришъ.” Хималаитѣ, ти лесно можешъ да намѣришъ, но нѣкѫдѣ въ Витоша има турена една малка игла, нея намѣри. Ти трѣбва да знаешъ точно математически мѣстото на тази малка игла, да знаешъ, дѣ е поставена, за да я намѣришъ. Богъ се занимава само съ малкитѣ работи въ свѣта. Това е изкуството! Нѣкой казва: “Ходихъ на Витоша.” Ами намѣри ли онази малката игла на Витоша? Знание се изисква отъ васъ, и то такова знание, че като тръгнешъ, да намѣришъ тази игла. Докато не научитѣ изкуството да намирате иглитѣ, вие ще ходите по съвременната мъртва материя, ще се движите по права линия, ще се движите по плоскость, по кубъ, по криви линии, по крѫгове, ще се раждате, ще се прѣраждате, ще ходите по планинитѣ, ще търсите голѣми работи и ще имате все страдания, но никога нѣма да имате щастие. Да намѣрите една игла на Витоша, това е великото! Когато отидете въ небето, Господь ще те пита: “Ти носишъ ли малката игла, която бѣше оставена нѣкѫдѣ на Витоша?” - “Не, азъ направихъ кѫща, направихъ училище, изучавахъ много философи.” Господь казва: “Всичко това е празна работа, малката игла струва повече отъ всичко друго.” Азъ питамъ: кой философъ е намѣрилъ тази игла? Чудни сѫ сѫврѣменнитѣ хора, голѣми философи сѫ, но гащитѣ имъ сѫ скѫсани, все имъ липсва нѣщо. Такива герои сѫ тѣ! Казвамъ, философи, вие не сте намѣрили иглата, съ която трѣбва да закърпите вашитѣ гащи. Моралисти, и вие не сте намѣрили тази игла! На всички ви липсва тази игла. Най-малката работа въ вашия животъ е да намѣрите тази малка игла, и като я намѣрите, ще разрѣшите всички задачи въ живота си, ще разрѣшите единъ отъ най-великитѣ закони. Всичко друго е лесно. Всичко друго е очевидно. Тази малка игла на Витоша е най-голѣмата възможность въ човѣшкия животъ. И тъй, обръщамъ вниманието ви към най-малкитѣ нѣща въ свѣта. Тази малка игла е справедливостьта въ свѣта. Хората сѫ несправедливи и въ философията, и въ морала, и въ науката - иглата я нѣма никѫдѣ. И всички ние умираме отъ несправедливость. Любовьта при несправедливостьта не може да се прояви. Нѣкой пѫть вие проявявате любовь къмъ нѣкое сѫщество, но то е, защото е дошла една вълна на Любовьта и е прѣлѣла. При обикновено състояние, обаче, вие като имате малко хлѣбецъ, скривате го за себе си. Не, дойде ли нѣкой човекъ при тебе, ще му дадешъ половината отъ тази хапка. Тъкмо що си отиде той, идва другъ нѣкой. Ще му дадешъ другата половина. Слѣдъ него ще дойде трети, четвърти и на всички ще дадешъ докато най-послѣ ти остане една трошица, която самъ ще я глътнешъ. “Ами тогава какво ще стане съ мене?” Чудни сте вие! Като намѣришъ иглата, всичко ще имашъ. Пази тази малка трошица, тя е житно зърно, тя ще се увеличи въ тебе. Ти нѣма да умрешъ гладенъ. Азъ не говоря за тази справедливость, която като осѫжда хората, отнема имъ живота. Азъ взимамъ справедливостьта като великъ законъ за възможноститѣ на добродетелитѣ, които може да се проявятъ въ нашата душа, въ нашия духъ, въ нашия умъ, въ нашето сърце и въ нашата воля. Вие може да ми възразите: “Тия нѣща сѫ отвлѣчени работи. Насъ ни интересува въпросътъ, какъ трѣбва да живѣемъ сега.” Много добрѣ. Вие сте двама приятели, казвате: “Азъ не искамъ да зная него.” И другиятъ казва сѫщото. Обаче, тъй се случва, че тръгвате и двамата по планинитѣ, дохождате до едно опасно мѣсто, прѣзъ което ще ви води единъ планинецъ. Той свързва и двамата съ едно въже. Ти, като си свързанъ сега съ своя приятель, ще се грижишъ ли за него? - Ще се грижишъ. Защо се грижишъ? - Свързанъ си. Защо се интересувашъ за него? - Ще те повлѣче надолу. Има нѣщо, което те засѣга. Азъ се смѣя на сегашната философия, за “даденото”, съ което се занимаватъ философитѣ. Казвамъ: щомъ има дадено, има и взето. Едното е плюсъ, другото е минусъ. Не само даденото рѣшава въпроса. И взетото рѣшава въпроса. Всѣко произведение, което е дадено, е дадено отъ разумния животъ. Ако е взето, пакъ е взето отъ разумния животъ. Слѣдователно, даденото и взетото сѫ резултатъ на единъ разуменъ животъ. Но да мислимъ, че даденото разрѣшава всичкитѣ въпроси диалектически е смѣшно. Това е философия, която не може да закърпи гащитѣ на никой човѣкъ. Хубаво, споредъ тази философия, дадена ми е добродѣтельта, но ходя съ скъсани гащи. Дадена ми е добродѣтельта, но този човекъ нагрубя, онзи нагрубя. Дадена ми е добродѣтельта, но не мога да я проявя. Какво ме ползува? Какъ ми е дадена, като не мога да я проявя? - Взета е. Ако е взета, защо я търсишъ? И ако е дадено, защо пакъ я търсишъ? И въ единия, и въ другия случай защо я търсишъ? Гладенъ съмъ, търся хлѣба. Хлѣбътъ е даденъ, въ стомаха е. Нѣма хлѣбъ - взетъ е. Огладнѣя, търся взетото. Даденото и взетото едноврѣменно прѣдставляватъ свѣтъ на промѣнитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта. Ще дойдемъ въ единъ свѣтъ, обаче, дѣто нѣщата не се даватъ. Можешъ ли да дадешъ твоята добродѣтель нѣкому? Можешъ ли да дадешъ нѣкому твоето сърце? Въ българскитѣ народни приказки се казва: “Взели й сърцето.” Щомъ се вземе сърцето на единъ човѣкъ, той е мъртавъ. Щомъ се вземе ума на единъ човѣкъ, той е безуменъ. Щомъ се вземе душата на единъ човѣкъ, той е бездушенъ. Щомъ се вземе неговия духъ, всичко е свършено съ човѣка, неговото име ще се затрие. Този човѣкъ може нѣкога да се яви въ нѣкоя друга форма. Окулиститѣ казватъ, че съ такъвъ човѣкъ всичко е свършено. Такива заключения правятъ тѣ. Да оставимъ настрана тази отвлѣчена философия. Сега, за да закрепне Божественото въ васъ, трѣбва да се използуватъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ. Духътъ е възможность, която Богъ е вложилъ въ човѣка. Човѣкъ е възможность за духа, но и духътъ е възможность за човѣка. И тъй, въ продължаването на вашитѣ радиуси ще увеличите възможноститѣ на вашата справедливость. Трѣбва да бѫдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бѫдете справедливи, нѣма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите въ сърцето си чувството за справедливость, вие нѣма да чувствувате правилно, нѣма да дѣйствувате правилно. Не сте ли справедливи, любовьта ви правилно не може да се прояви, мѫдростьта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази абсолютна справедливость трѣбва да бѫде идеалъ за васъ, за да може всички онѣзи добродѣтели да дойдатъ и да може да реализирате Божественото въ васъ. Този е пѫтьтъ, този е правиятъ начинъ за работа. Вие пакъ може да намѣрите този пѫть, но слѣдъ като лѫкатушите дълго врѣме въ живота. И тъй, първото нѣщо за васъ: Абсолютна справедливость! Не говорете излишни работи; не мислете излишни работи; не чувствувайте излишни работи; не дѣйствувайте излишно! То е красивото въ живота! Това е законъ, споредъ който, ако се водите, ще дадете на свѣта една нова насока, т. е. небето чрѣзъ насъ ще даде нова насока [на] живота. Или, Богъ ще се прояви въ своята сѫщина. Щомъ искаме да бѫдемъ абсолютно справедливи, Той ще каже: “Ето души, които искатъ да изпълнятъ моята воля!” Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да изпълнимъ волята Божия. Единъ е пѫтьтъ, който води къмъ абсолютната вѫтрѣшна справедливость. Всички трѣбва да работите надъ себе си. Туй е, което може да ви радва, ще радва и менъ, като виждамъ да постѫпвате тъй. Азъ ще се засмѣя. Защо? Защото искамъ да бѫдете абсолютно справедливи. Вие, като вѣрвате, че азъ съмъ абсолютно справедливъ, вие нѣма да се съмнѣвате. Защо се съмнѣвате? Защото не вѣрвате въ този законъ. Ако и азъ не съмъ абсолютно справедливъ, въпросътъ е рѣшенъ. Азъ ви казвамъ: всѣки трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ! И азъ, и вие трѣбва да бѫдемъ абсолютно справедливи. Тогава ще се образуватъ истинскитѣ отношения. Тогава никой нѣма да казва, че сѫ го нагрубили. Въ справедливостьта нѣма нагрубяване. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: “Менъ не ми е ясно това.” Какъ ще ви бѫде ясно? Иглата на Витоша още не сте я намерили. Като намѣрите тази игла, всичко ще ви бѫде ясно. Като бутнете тази игла, тя ще произведе свѣтлина въ васъ и тогава ще ви бѫде ясно. Говоря фигуративно. Като бутнете тази игла, ще се намѣрите прѣдъ такава свѣтлина, каквато не сте сънували. Ще намѣрите лампата на Аладина. Сега, стремете се да намѣрите малката игла. Отъ това нѣма да се освободите, иглата трѣбва да намѣрите. Всичко друго може да е отвлѣчено. Като отидете на небето ще ви питатъ: “Говориха ли ви за иглата?” - “Да.” - “Намѣрихте ли я?” - “Не.” - “Ще се върнете да я намѣрите.” Това е удвояването на радиуса. Човѣшкиятъ духъ еволюира отъ едно състояние въ друго. Всѣки моментъ нашитѣ чувства, мисли, дѣйствия постоянно еволюиратъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ. Отъ него зависятъ постояннитѣ промѣни които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть сте неразположени, другъ пѫть сте разположени. Тия промѣни ставатъ, защото ние влизаме въ единъ организъмъ, отъ който още не сме свободни. Апостолъ Павелъ, като говори на римлянитѣ, казва имъ: “Даже ние, хората на духа, още не сме свободни, подъ законъ сме. Единъ день ще се освободимъ.” Кога? - Като намѣримъ иглата на Витоша. Тогава животътъ ни ще мине въ друга фаза. И тъй, що е правата линия? - Тя може да се разгледа като разширение на съзнанието. Нашето съзнание може да се разширява въ права линия, въ плоскость, въ кубъ и още по-нататъкъ въ тесерактъ. Въ ума ви, правата линия ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране възможноститѣ на Божествения животъ. Плоскостьта ще си прѣдставяте като една възможность за реализиране на ангелския животъ, а кубътъ за реализиране на човѣшкия животъ. По този начинъ правата линия се осмисля. Като видишъ правата линия, ще си кажешъ: Това сѫ възможноститѣ на моя духъ, това сѫ възможноститѣ на моята душа, това сѫ възможноститѣ на моя умъ, това сѫ възможноститѣ на моята воля. Тѣ сѫ четири положения въ тесеракта. Това е крѫгъ, по който върви цѣлата еволюция на човѣчеството. Размишление Само Божията Любовь е Любовь. 1-ва школна лекция на Общия Окултенъ класъ Държана отъ Учителя на 15. Х. 1924 г., София --------------------------------------------------------- *Вероятно е пропуснатъ текстъ въ първото издание.

От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добритѣ навици. Разумното сърце. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ а Богъ на живитѣ“. Размишление. Прочетоха се петь отъ темитѣ „Възможноститѣ на душата“. Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: при сегашнитѣ условия, при които живѣете, кое е най-важното нѣщо за васъ? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-сѫщественото? Вие може да разисквате помежду си по този въпросъ. Азъ ще ви хвърля малко свѣтлина. До сега азъ съмъ се занимавалъ съ вашия умъ и виждамъ резултатъ въ умственото ви развитие. Отсега нататъкъ искамъ да се занимавамъ съ разумното ви сърце. Не съ сърцето изобщо, но съ разумното сърце на човѣка. Туй разумно сърце е душата на всички човѣшки прояви. Всѣко желание, зародено въ душата на човѣка, придобива цѣнность. При сегашнитѣ условия, запримѣръ, всички вие проявявате голѣма индивидуалность и самостоятелность, която се изразява въ концентриране вниманието ви къмъ вашето лично „азъ“. И ако външната срѣда, т. е. онѣзи хора, които ви заобикалятъ, не сѫ въ хармония съ васъ, вие се дразните. Всѣки отъ васъ е готовъ да се докачи, да се обиди за най-малкото нѣщо. И всѣки отъ васъ минава за една норма, т. е. като че ли цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да се управлява споредъ както той мисли. Тъй сѫ сложени нѣщата въ вашия малъкъ свѣтъ. Но тъй мислятъ и всички останали хора. Обаче, това положение всѣкога довежда хората до конфликтъ. И дълго врѣме тѣ трѣбва да се търкатъ, докато се изгладятъ тия грапавини между тѣхъ. Двама души, като се биятъ, послѣ ставатъ добри приятели. У човѣка има и друга една страна. Азъ я наричамъ проява на разумното сърце: човѣкъ схваща, че и другитѣ сѫщества около него иматъ сѫщитѣ права, каквито и той. Ако ти извоювашъ тѣхното право, и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запримѣръ, че имате прѣдъ себе си едно пияно. Туй пияно има стойность дотогава, докато всички клавиши се намиратъ въ извѣстно математическо съотношение, така че тоноветѣ да си помагатъ единъ на другъ. Ако единъ тонъ каже: „Азъ взехъ извѣстно рѣшение, днесъ ще звуча 1-2 тона по-низко“ — какво ще стане съ него? Утрѣ и другъ тонъ ще каже: „И азъ имамъ особено мнѣние, днесъ ще звуча 1-2 тона по-високо“. Това пияно ще има ли вече цѣнность? — Нѣма да има. Тогава трѣбва да викаме акордьоръ да нагласи тоя и оня клавишъ, докато най-послѣ каже, че пияното е хубаво направено. Ако ли не, ще трѣбва да го замѣнимъ съ друго пияно. Това именно върши при сегашнитѣ условия и човѣшкиятъ умъ. Той е търговецъ, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че, ако хората иматъ за васъ добро мнѣние, ще ви направятъ по-добри? Вие ще кажете: ние ще влѣземъ въ противорѣчие съ ония твърдения, че трѣбва да мислимъ добро за хората. Добрѣ, но ако вие концентрирате мисъльта си къмъ единъ вълкъ и мислите, че той е добъръ, че нѣма да дави овцитѣ, ще изправи ли той своето поведение? — Не, той е вълкъ, и вълкъ ще си остане. Той е изработилъ вълчата природа въ себе си и не може да се откаже отъ нея. Врѣменно, отъ страхъ, той може да покаже, че се е морализиралъ, но страхътъ не е моралъ. Моралностьта прѣдставлява обработка на разумното сърце. Слѣдователно, за да има човѣкъ моралъ въ себе си, това е плодъ на неговото разумно сърце, което е придобило извѣстна опитность, извадило извѣстни максими за себе си, приложило ги е, и ние ги наричаме естествени навици на човѣка. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ казва: азъ не вѣрвамъ въ никакво добро, въ никакъвъ Господъ. Обаче, отъ миналото си той носи въ себе си единъ добъръ навикъ и всѣкога постѫпва добрѣ. Казва за нѣкого: този човѣкъ е лошъ, ще му смажа главата. Но вижда по едно врѣме, че сѫщиятъ човѣкъ се дави. Хвърля се веднага въ водата и го спасява. Защо? — И той не знае. Той има добри навици, придобити отъ неговото разумно сърце. Казвамъ: този човѣкъ има една неправилна философия, едно неправилно схващане за нѣщата, а постѫпва правилно, безъ да разсѫждава. На другата страна нѣкой ви говори за Бога, че хората трѣбва да се жертвуватъ и т. н. Казвате: отличенъ човѣкъ е този! Обаче, въ сѫщия моментъ нѣколко апаши ви нападатъ, той си грабва шапката и пръвъ офейква — никакъвъ го нѣма. Питамъ: има ли у този човѣкъ моралъ? — Нѣма. Той ви оставя самъ и избѣгва. Или пъкъ, ако види, че нѣкой човѣкъ се дави, той ще отиде да търси вѫже или другъ човѣкъ, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намѣри такъвъ човѣкъ, докато търси вѫже, онзи ще се удави. Въ този човѣкъ нѣма разуменъ навикъ. Той има права мисъль, но нѣма прави дѣйствия. Ето защо, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да видите, какви навици сѫ вложени въ вашето сърце. Направете единъ прѣгледъ, да видите, има ли у васъ разумни навици. Запримѣръ, тукъ вие сте ученици, нали? Да допуснемъ, че нѣкоя сестра отива при единъ братъ и му каже нѣщо, но той махне съ рѫка и си отминава. Какво означава това? — Това е лошъ навикъ. Защо до сега той е идеализиралъ сестрата, а като дойде тя при него, той махва съ рѫка? — Това е единъ неразуменъ навикъ. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трѣбва да я посрещнешъ внимателно, да я изслушашъ благородно. Ако има нѣкаква погрѣшка, ще ѝ кажешъ право, безъ грубость: азъ мисля, че на еди-кое си мѣсто ти имашъ една малка погрѣшка. Азъ тъй мисля: споредъ менъ, ти имашъ една малка погрѣшка. Тази погрѣшка не ще бѫде полезна въ практическия ти животъ. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се събирате въ единъ класъ, не можете да прѣдизвикате помежду си тия благородни чърти? Отъ васъ не се изисква да правите невъзможни нѣща. Вие трѣбва да прѣдизвикате въ васъ всички ония благородни навици и да имъ дадете мѣсто, възможность, както земледѣлецътъ, да растатъ и да се развиватъ правилно. Ще дойдатъ и противодѣйствия, отъ които може да изгубите присѫтствието на духа си, но веднага ще се корегирате. Тамъ е силата на човѣка. Ти може да кажешъ: азъ не мога да се повдигна. Не, можешъ да се повдигнешъ. Та всички трѣбва да се стремите да прѣдизвикате проявление на разумното въ васъ. Благороднитѣ обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете въ училището. То ще ви даде потикъ за разумно развиване, защото неразумнитѣ прояви на човѣка спъватъ неговия умъ. Човѣкъ може да е много талантливъ въ началото, но въ края на краищата, неразумнитѣ прояви ще го спънатъ. Тѣ сѫ като малкитѣ червейчета, които влизатъ въ коренитѣ, прѣгризватъ ги, и цѣлото дърво изсъхва. Слѣдователно, вие трѣбва да контролирате всѣки лошъ навикъ въ себе си, не всички навици изведнъжъ, но единъ по единъ. Хвани единъ отъ тия навици съ щипцитѣ си, ще го спиртосашъ ли, въ нѣкое шишенце ли ще го туришъ, но наблюдавай го и вижъ, при какви случаи се проявява. Изучавайте вашитѣ лоши и добри навици, и вижте, при какви условия се проявяватъ разумнитѣ навици. Разбира се, ако вие бѣхте въ отношенията си задушевни, съвършено организирани, или ако прѣдставлявахте едно пияно съвършено нагласено, авторътъ на Божествения свѣтъ би свирилъ много хубаво на него. Но сега васъ ви нагласяватъ, турятъ ви като жици на това пияно, и всѣки образува единъ особенъ тонъ. Акордьорътъ ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчинишъ на Божествения законъ, ще станешъ единъ Божественъ тонъ, и всички останали клавиши ще работятъ за твоето повдигане. Туй наричамъ разумность на сърцето. Когато нѣкой отъ васъ падне духомъ, не отивайте да го утѣшавате палеативно, но влѣзте дълбоко въ душата му и узнайте неговитѣ страдания. Ако вие можете да влѣзете въ положението на нѣкого, безъ да му говорите и можете да му помогнете и да облекчите неговитѣ страдания, добрѣ. Нѣкой пѫть вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говоришъ, по-лоши ставатъ, а понѣкога, когато ние мълчимъ, тѣ повече се утѣшаватъ. Сега отъ васъ се изискватъ добри навици. Безъ тѣхъ никакъвъ моралъ не може да се подкрѣпя. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да владѣе страха, да не трепва, да бѫде безстрашенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че пѫтувате въ гората, и между камънитѣ нѣкѫдѣ виждате една малка змия и хуквате да бѣгате. Тя не иде къмъ васъ, но вие бѣгате. Щомъ бѣгате вие, и тя почва да бѣга къмъ васъ. Не, човѣкъ не трѣбва да се стрѣска отъ нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че въ свѣта има разумность и всички добри прояви сѫ разумни, а всички лоши прояви на човѣка сѫ извънъ природнитѣ закони. Всички разумни прояви сѫ съобразно природнитѣ закони. За тѣхъ има една руска поговорка, която казва: „И въ безпорядкѣ есть порядокъ“. Но тази поговорка не е още заради васъ. Ако поставите вашия животъ възъ основа на тази поговорка, и въ безпорядъка да виждате порядъкъ, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка въ природата, а слѣдъ като свършите този курсъ, тогава ще изучавате философията, че и въ безпорядъка има порядъкъ. Тази втора философия е за великитѣ, за гениалнитѣ хора. Въ тази фаза на живота, въ която се намирате, ще изучавате разумнитѣ прояви на човѣшкото сърце въ неговия ежедневенъ животъ. Слуга сте нѣкѫдѣ, или студентъ, или заемате друга нѣкоя длъжность, въ всѣки даденъ случай постѫпвайте споредъ разумното си сърце. Като видите, че нѣкой се дави, сърцето ви трѣбва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начинъ, какъ да му помогнете, какъ да извадите този човѣкъ изъ водата. Но така трѣбва да помагате, че да не се удавите и вие. Човѣкъ, който се подчинява на разумнитѣ прояви на сърцето, никога не прави погрѣшки. Това е законъ. Всѣка разумна проява е единъ Божественъ моментъ въ човѣка. Въ това правило може да има изключение на 100 милиона едно. До сега азъ още не съмъ намѣрилъ изключение, възможно е да има, допущамъ и това, но азъ зная едно: че въ проявитѣ на божественото, на разумното сърце нѣма изключения. Ако искашъ да помогнешъ на човѣкъ, който се дави, ти ще го избавишъ. Ще ви приведа една случка отъ живота, да видите, че разумното работи въ свѣта, по какъвто и да е начинъ. Ставамъ рано една сутринь и отивамъ на морския брѣгъ до варненскитѣ лозя. Морето бѣше доста развълнувано, и азъ го наблюдавахъ. Гледамъ, единъ човѣкъ съблича дрехитѣ си и се хвърля въ морето. Азъ мисля, че знае да плава. По едно врѣме чувамъ, че той вика, иска помощь. Азъ се съсрѣдоточихъ, свързахъ се съ него, влѣзохъ въ съзнанието му и казахъ: въ твоето разумно сърце ти знаешъ да плавашъ. И той придоби присѫтствие на духа, окуражи се, страхътъ изчезна отъ него, и слѣдъ малко той излѣзе надъ водата, започна да плава — излѣзе на брѣга. Казахъ му тогава: „Иди си съ здраве и още единъ пѫть не влизай въ морето, когато е бурно.“ Ако азъ се бѣхъ затичалъ да търся вѫже, той щѣше да се удави. Мѫчнотията е тамъ, какъ да се свържете съ този законъ. Ако помагате нѣкому съ безпокойствие и съмнѣние, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всѣкога можете да помагате. Да помагате, това е навикъ. Помагате ли, ще спазите присѫтствието на духа си. Не само азъ мога да помагамъ, и вие можете да помагате. Когато помагамъ, азъ не работя съ своя умъ, не философствувамъ. Силата на човѣка седи въ друго нѣщо: въ даденъ случай човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ себе си — нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нѣщата по-леки, да разшири тѣхния обемъ. И тъй, вие трѣбва да работите за създаване на добри навици въ васъ. Не казвамъ, че трѣбва да учите нѣкой новъ моралъ, но приложете този, който имате. Този моралъ е заложенъ у васъ. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите въ себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трѣбва да ги извикате да се проявяватъ. Запримѣръ, всички имате навикъ да проявявате силна воля. Какъ мислите, въ какво седи силната воля? Като кажемъ човѣкъ съ силна воля, свѣтътъ разбира неотстѫпчивъ човѣкъ, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физическо; който има силенъ умъ, може да направи, каквото иска въ умствения свѣтъ, но всичко това още не е силна воля. Силна воля, споредъ Божествения законъ, се разбира човѣкъ да може да запази всички придобити резултати отъ добри дѣяния, не само за кратко врѣме, но за винаги и да станатъ плъть отъ неговата плъть и кръвь отъ неговата кръвь. Всѣка разумна постѫпка у човѣка влиза като една малка тухла въ неговото здание. Значи, и всѣка разумна постѫпка влиза като градиво въ общия човѣшки животъ. Мнозина отъ васъ сте неразположени духомъ, нервни, само поради това, че не прѣдизвиквате у васъ проявитѣ на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човѣкъ трѣбва да слуша разумното си сърце, а слѣдъ това своя умъ. Запримѣръ, искате да знаете, дали идещия понедѣлникъ врѣмето ще бѫде хубаво, или не. Почвате да разсѫждавате съ ума си и слѣдъ като разсѫждавате дълго врѣме, опрѣдѣляте, какво ще бѫде врѣмето. Записвате си това и като дойде понедѣлникъ, провѣрявате. Дохожда понедѣлникъ, и врѣмето не излиза, споредъ както сте опрѣдѣлили: вали дъждъ. Или, вие казвате: въ понедѣлникъ слънце ще грѣе. Но нѣма слънце. Тогава софистътъ ще дойде у васъ и ще кажете: да, но еди-кѫдѣ си грѣе слънце. Разбира се, че слънцето грѣе нѣкѫдѣ, но това не е философия. Азъ ви питамъ: тукъ въ София, врѣмето хубаво ли ще бѫде отъ сутриньта до вечерьта? Вие казвате, че ще бѫде хубаво, но като дойде деня, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце, дали врѣмето въ понедѣлникъ ще бѫде хубаво и не мислите повече върху този въпросъ, като се оставите въ положението на онзи философъ, който уповава само на очитѣ си, вие ще си отговорите точно. Оставете свѣтлината свободно да пада върху очитѣ ви, и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако въ понедѣлникъ врѣмето бѫде отлично, вие, щомъ се оставите въ това пасивно положение на мисъльта, ще усѣтите подъ лъжичката си едно приятно разположение, безъ никакво раздвояване. Туй показва, че врѣмето ще бѫде хубаво. Обаче, ако усѣтите на това мѣсто едно малко стѣгане, врѣмето ще бѫде лошо — нищо повече! Може да направите този опитъ веднъжъ, два, три и повече пѫти. Може да направите и редъ други опити. Срещнете единъ човѣкъ, запитайте се: мога ли да живѣя добрѣ съ този човѣкъ? Като запитате тъй разумното си сърце и нѣщо ви стѣга, сърцето ви подсказва, че този човѣкъ нѣма добри навици и не ще можете да живѣете съ него. Този човѣкъ не е лошъ, но не е прѣдизвикалъ своитѣ добри навици. На друго мѣсто пъкъ сърцето ще ти каже: ти можешъ да живѣешъ съ този човѣкъ. И ти чувствувашъ едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното сърце, неговата дума е вѣрна. Сега, вие като изслѣдвате тия работи, почвате да се плашите, дѣ ще му излѣзе края. Този страхъ, въ дадения случай, показва, че този индивидъ не е прѣдизвикалъ своитѣ добри навици. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ като онзи разуменъ човѣкъ, на когото, като даватъ вѫже, той пита: това вѫже здраво ли е? Ето дѣ ще употрѣбите своя умъ. Казватъ му: здраво е това вѫже, отлично е. Азъ имамъ умъ, казвамъ: добрѣ, самъ ще опитамъ вѫжето. Турямъ вѫжето на единъ колецъ и казвамъ на единъ приятель: хайде и двамата ще теглимъ вѫжето, да видимъ, ще се скѫса ли, или не. Теглимъ, не се кѫса. Повиквамъ и трети, четвърти и т. н. Защо? — Искамъ да спусна нѣкого долу въ кладенеца, та вѫжето трѣбва да бѫде здраво. Теглимъ четирма, петима, шестима и повече души, но вѫжето не се кѫса. Значи, това вѫже е здраво. Съ него мога да спусна когото и да е въ кладенеца, и то нѣма да се скѫса. Но ако азъ самъ потегля вѫжето и се скѫса, никого не пущамъ въ кладенеца съ него. Това сѫ сегашнитѣ опити. Въ това отношение, за нѣщата, които можемъ да опитаме, ще употрѣбимъ човѣшкия умъ, но за нѣща, които не можемъ да провѣримъ по този начинъ, ние ще употрѣбимъ нашето разумно сърце. И каквито свѣдѣния ни даде разумното сърце въ дадения случай, тъй трѣбва да постѫпимъ, безъ никакво изключение. Каже ли ти, напримѣръ, разумното сърце: въздържай се! — ще се въздържашъ. Направи това! — направи го, безъ да мислишъ повече, послѣдствията ще бѫдатъ всѣкога добри. Поколебаешъ ли се, каже ли ти разумното сърце нѣщо, и ти не го извършишъ, ще почувствувашъ, че си направилъ погрѣшка. Та гледайте да прѣдизвикате добритѣ навици въ себе си. По това ще се отличавате и прѣдъ външния, и прѣдъ вѫтрѣшния свѣтъ. Само чрѣзъ добритѣ навици на сърцето вие ще имате единъ сносенъ животъ, защото условията, при които живѣете сега, сѫ доста груби. Дори и у животни, които се подчиняватъ на този вѫтрѣшенъ законъ, на своето разумно сърце, нѣкой пѫть работитѣ имъ се оправятъ много по-добрѣ, отколкото човѣшкитѣ. Сега азъ ви казвамъ, че безъ тази подготовка на вашитѣ добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използувате разумно. Вие ще мязате на единъ богатъ синъ, у когото моралниятъ устой е слабъ, и затова наслѣдството, което ще вземе отъ баща си, ще го употрѣби за зло, както за самия себе си, тъй и за околнитѣ. У всички ви трѣбва да се прояви разумното. Въ всички васъ има много добри навици, но ще трѣбва само да ги прѣдизвикате. Давидъ казва: „Размислихъ въ сърцето си“. Затуй, при сегашнитѣ условия на живота, разумнитѣ сили на природата лѣкуватъ хората чрѣзъ страданията. Тѣ изолирватъ човѣка, за да проникне дълбоко въ сърцето си и да се обърне къмъ доброто, което отъ хиляди години е заложено въ него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вѫтрѣшно свободни, да не губите присѫтствие на духа. Отвънъ буритѣ може да ви засѣгатъ, да ви люлѣятъ като параходъ, ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога нѣма да влѣзатъ вѫтрѣ и да ви засегнатъ. Вашиятъ корабъ ще мине отъ единия брѣгъ на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добритѣ навици въ васъ, много прѣчки и спънки ще ви постигнатъ. Сега азъ ви говоря това, защото виждамъ ученици въ свѣта, които, безъ да сѫ слѣдвали нѣкоя окултна школа, употрѣбяватъ своитѣ добри навици, а ученицитѣ отъ окултната школа често не употрѣбяватъ своитѣ добри навици. Тѣ мислятъ, че като сѫ въ окултната школа, нѣкоя друга сила ще ги упѫти къмъ тия добри навици. Не, тѣ сѫ заложени въ тѣхъ, и ученицитѣ сами трѣбва да ги разработватъ. Всѣки самъ трѣбва да разработва своето вѫтрѣшно богатство. Що се отнася до погрѣшкитѣ, които правите, до вашия темпераментъ, до лошото ви разположение, до лошитѣ ви мисли, тия нѣща минаватъ всички хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не ги е миналъ. Като четете псалмитѣ на Давида, ще видите, какъ единъ пророкъ се оплаква, че станалъ посмѣшище на всички, какъ билъ атакуванъ отъ лошитѣ духове — отвънъ и отвѫтрѣ. Но въ него имало едно: той винаги уповавалъ на своитѣ добри навици и въ всички свои борби е прѣминалъ благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Затова, когато дойдатъ изпитанията въ живота ви, нѣма да губите присѫтствието на духа, ще бѫдете разположени. Ако въ врѣме на мѫчнотии не можете да приложите единъ добъръ навикъ, кога ще го употрѣбите? Ако не ми помогнете, когато имамъ нужда, когато забогатѣя ли ще ми помогнете? Тогава нѣмамъ нужда отъ васъ. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство съ мене? — Не, приятелство, свързано въ врѣме на богатство, трае день и половина, а приятелство, свързано при най-мѫчни условия, трае за винаги.Ако вие избавите единъ човѣкъ, който се дави, той ще ви бѫде признателенъ прѣзъ цѣлия си животъ. Ако вие избавите нѣкого, който е билъ на брѣга, но замислялъ да прѣкрати своя животъ, той сѫщо ще ви бѫде благодаренъ. Тамъ седятъ добритѣ навици, тамъ ще се покаже и вашето богатство. Вие можете да философствувате, колкото искате, това нѣма да ви ползува. Трѣбва да търсите нуждаещитѣ се и да имъ помагате на врѣме. Въ това отношение може да бѫдете добри работници, смѣли и рѣшителни, защото знанието, което имате сега тукъ, е достатъчно прѣдъ съврѣменното знание въ свѣта. Външниятъ свѣтъ при вашето знание е въ положение на невѣжи хора, но въ друго отношение тѣ иматъ голѣма смѣлость. Външнитѣ хора сѫ по-смѣли, по-рѣшителни, а ученицитѣ на окултната школа казватъ понѣкога: ние ще отстѫпимъ! Ако отстѫпите по своитѣ добри навици, по духъ, разбирамъ, но ако отстѫпите поради материални побуждения, вие ще останете послѣденъ човѣкъ въ свѣта. Казвате: за да не се карамъ съ този човѣкъ, ще отстѫпя. На такъвъ човѣкъ, който отстѫпва отъ принципитѣ си, кажи: приятелю, твоята постѫпка въ дадения случай не е права. Азъ те моля като приятель, недѣй отстѫпва! Пъкъ ако желанието, което той има е право и благородно, и 10 души да му сѫ въ опозиция, кажете: не, азъ съмъ съ него, на неговата страна съмъ, ще го подържамъ. Подкрѣпете го въ доброто! Това е добриятъ навикъ. Това подразбирали въ срѣднитѣ вѣкове да бѫдешъ рицаръ, кавалеръ. Да бѫдешъ рицаръ, значи да имашъ морална доблесть, да постѫпвашъ въ даденъ случай споредъ добритѣ си навици, за доброто на окрѫжаващитѣ. По такъвъ начинъ ще се повдигнете въ собственитѣ си очи. Сега, мнозина отъ васъ не вѣрватъ на себе си. Щомъ ви турятъ на изпитъ, вие почвате да се колебаете. И нѣкои ме питатъ, дали ще успѣятъ, или не. Казвамъ: ще ви туримъ на вѫжето, ще теглимъ и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглятъ и ти устоишъ, вѫжето ти не се кѫса, ще устоишъ и на изпитанията, но ако само азъ те потегля и вѫжето ти се скѫса, казвамъ: не можешъ да устоишъ. Въпросътъ, обаче съ васъ не седи така. Ако искате, може да устоите. Прѣди врѣме въ вѣстницитѣ се изнесе, че съмъ казалъ, какво всѣка истина е наполовина истина, и всѣка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира подъ тая дума? - Законътъ е слѣдниятъ: въ даденъ моментъ азъ имамъ възможность да кажа и Истината, и лъжата. Колкото имамъ възможность да кажа Истината, толкова имамъ възможность да кажа и лъжата. Азъ съмъ господарь на положението, отъ менъ зависи, какво да кажа. Това не значи, че слѣдъ като съмъ казалъ Истината, тя не е вѣрна. Човѣкъ може да каже една лъжа и да я обвие въ една Истина, а може да каже една Истина и да я обвие въ една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лѣкаритѣ обвиватъ горчиви хапове въ сладка обвивка и болниятъ като хапне, казва: сладичко е, но послѣ му става горчиво. Този хапъ отвънъ е сладъкъ, а отвѫтрѣ горчивъ. Законътъ е такъвъ: въ даденъ случай човѣкъ има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже. Въ даденъ случай човѣкъ може да направи и добро, и зло; това сѫ възможности. Слѣдователно, въ това, да се избере възможностьта на доброто и възможностьта на Истината, седи силата на човѣка. Значи, Богъ ти е далъ единъ законъ, споредъ който да постѫпвашъ: едноврѣменно ти разполагашъ и съ Истината, и съ лъжата. Ако подчинишъ лъжата на Истината, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ злото на доброто, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ неправдата на Правдата, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ глупостьта на Мѫдростьта, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ умразата на Любовьта, ти си мощенъ човѣкъ. И обратно: всѣки може да стане играчка на сѫдбата. Щомъ подчинишъ Истината на лъжата, Правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станешъ единъ изсъхналъ листъ. И този листъ ще се мѣсти отъ мѣсто на мѣсто. Ти не можешъ да кажешъ, че твоята сѫдба била такава. Въ дадения случай Богъ те е поставилъ на изпитъ, казва: отъ тебъ зависи, азъ ще те изпитамъ. Ти имашъ толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господарь, ти можешъ да постѫпишъ, както искашъ. И тъй, извикайте своитѣ разумни навици и приложете този великъ законъ за духовнитѣ работи, безъ никакво разсѫждение. Само така ще имате отлични резултати. Бѫдете увѣрени, че щомъ почнете да се колебаете и разсѫждавате, вашиятъ умъ вече е взелъ участие. Щомъ колебанието прѣстане, твоето разумно сърце дѣйствува, казва ти: „Напрѣдъ“! Ама и отзадъ и отпрѣдъ имало неприятели! — нищо отъ това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напрѣдъ!“ Ама може да ме убиятъ! — Напрѣдъ! Само умътъ философствува. А ти, като вървишъ напрѣдъ, ония, които те прѣслѣдватъ, ще бѣгатъ отъ тебе, ще кажатъ: този човѣкъ е много смѣлъ, ние се боимъ отъ него. Даже и въ гората да си, и видишъ нѣкоя мечка, ако се отправишъ къмъ нея смѣло и безъ страхъ, тя бѣга. Ако се уплашишъ, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: ти не си Божественъ човѣкъ, а си една страхлива крава. Защо не прояви своитѣ добри навици? Когато ти кажешъ една лъжа, хората ще те оплюятъ, както мечката, защото не си употрѣбилъ своя добъръ навикъ. За всичко, което ви се изпрѣчи на пѫтя, ще се попитате вѫтрѣ въ себе си, какъ да постѫпите и слѣдъ това ще бѫдете смѣли. Напрѣдъ! — и ще минете безъ опасность. За послѣдствията не мислете. Постѫпвате ли съобразно тоя законъ, цѣлата разумна природа е съ васъ, всички разумни сѫщества сѫ съ васъ. Тѣ ще оправятъ вашия пѫть. Проявите ли добритѣ навици, вашиятъ пѫть е отворенъ. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдатъ обратнитѣ сили въ природата, а вие знаете вече, какви сѫ послѣдствията отъ тия сили. И тъй, сега ще извикате въ себе си своитѣ добри навици. Азъ искамъ за въ бѫдеще да видя благородство въ вашето поведение, въ вашата обхода. Благородство се изисква отъ всички ви: въ лицето ви, въ поведението ви, въ обноскитѣ ви — навсѣкѫдѣ и въ всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това сѫ хора, които служатъ на единъ високъ идеалъ; това сѫ хора съ идеи! Всички можете да бѫдете такива. Ясенъ ли съмъ? (— Да). Има ли нѣщо неразбрано? Все ще има нѣщо неразбрано, но трѣбва да знаете, че вие имате основнитѣ елементи на живота. Тѣ сѫ необходими. Който става музикантъ, трѣбва да има нѣкои основни елементи. Който става лѣкарь, писатель, или какъвъ и да е, все трѣбва да има основни елементи въ живота си. Азъ не ви говоря за нѣкои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които сѫ необходими, както за хората, тъй и за животнитѣ. Всички имате добри навици, вложени отъ миналото. Всички хора иматъ възможность да се повдигнатъ, ако въ всѣки даденъ случай бѫдатъ готови да проявятъ своитѣ добри навици. Сега, ще правите разлика: въ постѫпкитѣ на разумното сърце нѣма страхъ. Когато разсѫждава умътъ, тамъ вече има страхъ. Въ разумното сърце гнѣвъ нѣма, но въ ума има гнѣвъ. Въ разумното сърце, въ добритѣ навици зависть нѣма, въ ума има зависть. Всички отрицателни чърти се дължатъ на участието на вашия умъ, а когато се движимъ по добритѣ навици, всичко е разумно, всичко е въ хармония. Та ще знаете, че вие сте подъ влиянието или на вашия умъ, или на вашето разумно, благородно сърце. Азъ не говоря за ония чувства, които уподобявамъ на каша. Не, тѣ принадлежатъ къмъ съвсѣмъ друга область. Разумното сърце, това сѫ ония вѫтрѣшни Нѣща въ човѣка, които сѫ придобити отъ миналото. Всички качества, които човѣкъ притежава, не сѫ всѣкога добри. Само разумнитѣ навици даватъ стойность на човѣка. И пакъ ви казвамъ: искамъ отъ васъ да видя поне въ нѣколко мѣсеца, че вашето поведение, вашитѣ обноски, обходата ви, всичко това се е измѣнило въ добро. Нали ви казахъ, че Царството Божие е за малкитѣ дѣца? Искамъ и вие, младитѣ, да бѫдете хора на добритѣ навици. Азъ желая да видя, че вие сте отъ тия хора — дѣца на Царството Божие. Ще живѣете въ този свѣтъ и ще бѫдете дѣца на Царството Божие; ще живѣете разумно, ще дѣйствувате споредъ вашето разумно сърце и ще работите споредъ добритѣ си навици, въ всѣко направление; ще бѫдете смѣли и рѣшителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете. Да не ме разберете криво. Ще срещнете мѫчнотии, но всички тия мѫчнотии, въ края на краищата, ще се стопятъ прѣдъ васъ, и пѫтьтъ ви ще се отвори. Сега азъ ви давамъ основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръвъ стълбъ, вашата първа греда. Тази първа греда е у васъ. Не мислете за нея, тя е сигурна. Щомъ този стълбъ е здравъ, щомъ имате тази основа, отъ тамъ започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Безъ никакъвъ страхъ, безъ никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашиятъ умъ взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и споредъ него да постѫпвате. Въ каквото направление и да дѣйствувате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работитѣ ви ще се уредятъ тъй добрѣ, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършена съ разумното сърце, е отлична. И въ добрия резултатъ на тази работа нѣма никакво изключение. Разумното сърце разполага съ знания и сили, не само за нѣщо специално, но за работи, които се отнасятъ въ всички направления. Затова, разумното ви сърце ще остане като основа въ живота ви, а отъ тази основа вашиятъ умъ ще се развива въ ново направление. Това ще бѫде вашата придобивка, вашиятъ капиталъ за въ бѫдеще. Т. м. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“. III година. 24 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 30. III. 1924 г. въ гр. София.

Скръбь и радость „Скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Иоана 16:20. Съврѣменната култура ние я опрѣдѣляме „култура на скръбьта“. И това е красивата ѝ страна. Отвънъ виждаме тия прѣкрасни здания, желѣзници, кѫщи, столове, всѣкакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбьта. Ще кажете: какъ може да бѫде култура на скръбьта? Нима онази птичка, която е затворена въ онзи златенъ кафезъ, въ туй ограничено положение, мислите, че е щастлива въ този кафезъ? Тя си има храничка и водичка, но нѣма никаква свобода. Има размѣръ на движение само половинъ метъръ, седи тя и си пѣе. Казватъ: колко хубаво пѣе! Да, но тази пѣсень е пѣсень на велика тѫга! Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала въ онзи капанъ вѫтрѣ, въ който си има пастармица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: пастармица си има! Да, но този капанъ е капанъ на скръбьта! И азъ виждамъ онѣзи хора въ хубавитѣ кѫщи и си казвамъ: това сѫ кафези на затворени птички, пѣятъ тамъ вѫтрѣ. Гледашъ, нѣкоя сестра си покаже главата изъ прозореца, погледне като нѣкоя мишка и послѣ пакъ клюхне и си каже: „Ще се живѣе тукъ, нѣма накѫдѣ!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искатъ да ни убѣдятъ, че по-хубаво нѣщо отъ този кафезъ нѣма. И музиканти, всички ще ни пѣятъ, ще ни казватъ, че да имаме кѫщица, кафезъ, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Какво показва това? — Че въ външния свѣтъ има студъ. И днесъ не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ, все тази култура носятъ, все така сѫ убѣдени, все така мислятъ. Културниятъ човѣкъ не се е освободилъ отъ това. Тогава идватъ по-напрѣднали, говорятъ ни за друга култура, говорятъ ни за другъ моралъ, говорятъ ни за нравственость, за щедрость, за това-онова. Можемъ ли да направимъ живота си щастливъ при тѣзи условия? Нѣкои казватъ, че това е неизбѣжно. Въ математиката има единъ законъ на вѣроятноститѣ за разрѣшение, и единъ законъ на вѣроятноститѣ за неразрѣшение — има възможности. Азъ ги наричамъ възможности и разрѣшения на една задача при избиране само на единъ пѫть. При всички възможности само една е идеалната възможность, при която животътъ може да се реализира въ своята пълнота. И сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме оставени да избираме тѣзи възможности на свобода. На човѣка прѣдстои да избира своята възможность. Ние се оплакваме отъ сѫдбата, оплакваме се отъ обществото, оплакваме се отъ Бога, отъ всичко се оплакваме, всѣки индивидъ плаче и пъшка. Питамъ тогава: кой е виновниятъ? Нѣкой пѫть ще посочатъ еди-кой си министъръ. Не е той виноватъ. Чудни сѫ тѣзи хора! Казватъ: еди-кой си сѫдия дошълъ и осѫдилъ нѣкого. Да, но прѣди него, бившиятъ сѫдия сѫщо осѫждалъ. Прѣди този министъръ имаше другъ, прѣди този генералъ имаше другъ, и всички, които сѫ дошли слѣдъ тѣхъ вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Кой е основниятъ принципъ? Казватъ: бацилъ влѣзълъ, прѣдизвикалъ тази болесть. Не, не, отдѣ дойдоха тѣзи бацили? Какъ се създадоха условия, за да се явятъ тѣзи бацили? Отдѣ сѫ тѣ, какъ се развиха? Ние се спираме и търсимъ близкитѣ причини. Казваме: тия сѫ причинитѣ. Не сѫ тамъ причинитѣ, въ туй близко явление. Хубаво, ако азъ забия единъ желѣзенъ клинъ въ едно дърво, клинътъ ли е виновенъ? Не е той причината. Той е единъ войникъ, който казва: „забиха ме“. Излѣзъ навънъ! — И да искамъ, не мога да излѣза. Който ме забилъ, той ще ме извади. И тъй, всичката хубость на съврѣменната култура седи въ скръбьта, всичкиятъ ѝ капиталъ е само въ скръбьта. Казватъ: какъ, култура е това! Колко удобства, колко учрѣждения, колко банки се създаватъ! А, банки се създаватъ! Ако въ това седи културата! Прѣди 15 години въ Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започватъ война. И двамата иматъ акции. Започватъ една борсова война. Единиятъ понижава акциитѣ на другия, и всички, които иматъ акции при него, започватъ да ги продаватъ, за да не изгубятъ. И другиятъ прави сѫщото. Играятъ си и двамата. Но въ тази борсова война повече отъ 5000 богаташи измрѣха: едни полудѣха, други се издавиха, убиха. И послѣ, не мина много врѣме, тѣ се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? — За нѣкаква малка думица, пропаднала честьта имъ. Тѣ не искатъ да знаятъ, че за тѣхъ пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора съ здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питамъ: вашитѣ банки сигурни ли сѫ? Въ Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричатъ у насъ, а у тѣхъ сѫ наречени „спасителни банки“, букваленъ прѣводъ. Слѣдъ като си внесешъ паритѣ у тѣзи спасителни банки, погледнешъ, че слѣдъ нѣколко години и банката се спасила и ти си се спасилъ. Дѣйствително, банката остава безъ пари, но и ти се спасявашъ отъ грижи. Една американка, като била единъ день на събрание, чула, че проповѣдникътъ говори за спасението. Тя си казала: „Е, азъ прѣди 10 дни се спасихъ“. Какъ? — Имахъ 15000 долари въ една банка, но тази банка се спаси и азъ се спасихъ. Освободихъ се отъ скърби и неволи. Е, такава е волята Божия“! И безъ пари може. Отиватъ паритѣ, а тя казва: „Спасихъ се“. И дѣйствително, всички велики Учители, които идватъ въ свѣта, проповѣдватъ на хората, че нищо не трѣбва да иматъ, т. е. всички трѣбва да се задоволяватъ само съ насѫщния хлѣбъ за деня, за утрѣ не трѣбва да мислятъ. Туй учатъ тѣ. Но тѣхнитѣ ученици, синове и дъщери на този свѣтъ, бащи и майки, друго учение учатъ. Какъ казватъ тѣ? Всѣка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трѣбва да се осигуришъ!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трѣбва да се спасишъ, не трѣбва да бѫдешъ толкова глупавъ човѣкъ“. Дойде великиятъ Учитель, Той другояче обърне. Казвате: какъ! Майка ми и баща ми другояче учатъ. Не, ти не трѣбва да се осигуряватъ! Питамъ тогава: кой е на правата страна? Майката и бащата сѫ прави! Азъ ще ви обясня, че тѣ сѫ прави, тѣ искатъ да забогатѣятъ. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбьта. Ти ще станешъ богата, ще имашъ кѫща, за да разберешъ скръбьта, за да разберешъ живота. Ще се оженишъ, за да изпиташъ „скръбьта“. Дойде нѣкой великъ Учитель, казва: „Не, нѣма да се женишъ“. Всички велики Учители казватъ, че не трѣбва да се женишъ. И великиятъ Учитель е правъ. Ще ви кажа защо великиятъ Учитель е правъ. Майката казва: „Ти ще се оженишъ, скръбьта ще трѣбва да учишъ“. Ще ти турятъ вѣнецъ на главата. Този вѣнецъ е вѣнецъ на скръбьта! Всѣки единъ цвѣтъ е откѫснатъ цвѣтъ. Казватъ за момата, че ѝ туряли цвѣтя. Откѫснати рози, откѫснати цвѣтя — това сѫ цвѣтя на скръбьта. И при това, майката казва, че добрѣ се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часътъ на скръбьта. И какво учатъ майкитѣ дъщеритѣ си? — Много хубаво учение! Нека забогатѣватъ! И азъ казвамъ: нека забогатѣватъ, съ малко не може, съ милионъ, два, три, десеть и повече! Колкото повече забогатѣешъ, толкова по-добрѣ ще научишъ скръбьта — ще имашъ, и ще загубишъ. Лъжливостьта въ това учение е тамъ, дѣто майката мисли, че като има дъщеря ѝ кѫща, като взима единъ красивъ момъкъ, че ще е щастлива. Колкото момъкътъ е по-хубавъ, толкова по-нещастна ще бѫде дъщерята, толкова по-добрѣ ще научи скръбьта. Колкото по-здравъ е, толкова повече жени ще има. Красивиятъ момъкъ съ една жена не се задоволява. Ще ми говорите за моралъ! Азъ ще бѫда смѣлъ и рѣшителенъ. Азъ бихъ желалъ да видя единъ момъкъ или една мома, които да сѫ цѣломѫдрени. Не привидно да сѫ цѣломѫдрени, но принципално, вѫтрѣ, въ душата си. Азъ не говоря за външностьта на нѣщата. Който и да е отъ насъ, въ себе си трѣбва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: толкова низко да съмъ падналъ! Азъ съмъ като другитѣ хора, азъ не виждамъ своята чернота. Да, защото слънцето не е огрѣло. Всички съврѣменни хора се оглеждатъ въ тъмнина. Чернота съ тъмнина си приличатъ, но чакай да изгрѣе слънцето, ще видишъ на какво мязашъ, ще видишъ каква е твоята мутра. Какво подразбирамъ подъ думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. Въ съврѣменния нашъ езикъ нѣмаме изразителни думи. Езикътъ на поезията, и той не е изразителенъ. Езикъ, който не прѣдава идеитѣ, той не е изразителенъ. Вижъ, грубиятъ езикъ, той е много изразителенъ. Когато нѣкой ти каже нѣкоя обидна дума, ти високо подскочишъ отъ земята, засегне те. Щомъ говоря за любовь, за обичь, казвашъ: съ тѣзи празни, дѣтински работи нѣмамъ нищо общо. Щомъ ти кажа лъжецъ, вагабонтъ, казвашъ: а, защо ме обиждашъ?“ Е, питамъ тогава: гдѣ е смисълътъ на нашия езикъ? Казвамъ: това не е правило за всички хора. Има хора, които правятъ изключение. „И скръбьта ви“, казва Христосъ „ще се прѣвърне на радость.“ Ще примиримъ тѣзи двѣ противорѣчия. Нашата култура е култура на скръбьта. Единъ братъ въ вѣстникъ „Лѫчъ“ се обръща къмъ всички, прави цѣлъ единъ поменникъ, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашитѣ идеи, вижте сега, вашитѣ страждущи братя искатъ помощь. Че това е Христовото учение! Христосъ ще сѫди свѣта. За какво? — Боленъ бѣхъ, не ме посѣтихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте“. Правъ е този братъ. Защо е правъ? — Защото нашиятъ свѣтъ е свѣтъ на скръбьта. Не е лошо, скръбьта е нѣщо хубаво, приятно. Скръбьта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбьта е приготовление, разбирамъ, че тя е подготовителна страна къмъ истинския животъ, който иде. Е, мислите ли, че за въ бѫдеще, когато ще градимъ кѫщитѣ, ще има нужда да сѣчемъ дърветата? Не, трѣбва да прѣстане сѣченето на дърветата, трѣбва да прѣстане убиването на хората и затварянето имъ въ затвори, трѣбва да прѣстане убиването на животнитѣ! Всичката тази култура съ своитѣ приоми и методи е неприложима за истинския животъ. Методитѣ ѝ сѫ неприспособими. Ние говоримъ за истинския животъ. Вземете съврѣменнитѣ религиозни и не религиозни хора. Еднитѣ говорятъ за Бога, другитѣ Го отказватъ и спорятъ. Какви схващания иматъ тѣ за Бога? Еднитѣ казватъ, че има Господъ, другитѣ казватъ, че нѣма Господъ. Но и еднитѣ и другитѣ, въ своитѣ дѣйствия, иматъ едни и сѫщи методи. Онзи, който проповѣдва за Бога, по сѫщия начинъ ще те заколи, по сѫщия начинъ ще те одере, по сѫщия начинъ ще те изтезава, както и онзи, който не вѣрва въ Бога. Питамъ тогава: въ какво седи разликата на тази култура, въ която едни подържатъ, че има Господъ, а други, че нѣма Господъ. Не е вѣрно, че нѣматъ Господъ. И еднитѣ и другитѣ иматъ Господъ. Еднитѣ иматъ единъ Господъ, когото не виждатъ, а материалиститѣ иматъ единъ Господъ, когото виждатъ. Тѣ казватъ: „Ето нашиятъ Господъ! Върху него ходимъ, ядемъ и пиемъ.“ Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашиятъ Господъ“. Въ дърветата, въ яденето, въ пиенето, въ всичко го виждатъ. Другитѣ казватъ: „Това е пантеизмъ“. „Е, гдѣ е вашиятъ Господъ?“ — Нашиятъ всичко е създалъ, и небето, и земята. Но всичкитѣ иматъ едни и сѫщи методи. Е, казватъ, дайте на бѣднитѣ! Че кога не се е давало на бѣднитѣ? Но свѣтътъ пакъ не се е справилъ. Защо? — Ние още не сме научили онзи дълбокъ смисълъ на скръбьта. Ако ние знаяхме какво нѣщо е скръбьта, ако тази скръбь би оставила всичкитѣ свои отпечатъци въ насъ, друго щѣше да бѫде. Ами че всички ние искаме при сегашнитѣ условия на земята да бѫдемъ щастливи. Най-голѣмото заблуждение, което сега сѫществува е, че при сегашнитѣ, дадени, условия ние искаме да бѫдемъ щастливи — нѣщо, което е абсолютно невъзможно. Всѣки единъ щастливъ моментъ е послѣдванъ отъ една голѣма скръбь. Четете Шопенхауера, вземете Толстоя, всички прокарватъ тази нишка. И онзи философъ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трѣбва да знаете, че слѣдъ всѣки моментъ на щастие идва единъ великъ моментъ на скръбь. Таманъ отгледашъ една красива, хубава мома, 21 годишна, свършила наукитѣ си, вижъ, зародила се отъ нѣкѫдѣ една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти, и гледашъ, въ 5 — 10 дни, очистила и дъщеря ти, и синъ ти, а ти съ такава мѫка си ги отгледалъ. Викашъ лѣкари, консулиуми, и най-послѣ тѣ констатиратъ смъртьта, казватъ, че е станало разривъ на сърцето. Лѣкаритѣ, за утѣшение на майката и бащата, констатиратъ, каква е болестьта. А тѣ оставатъ сами, като кукувица. Днесъ убиятъ нѣкого, ще дойдатъ лѣкаритѣ, ще го разрѣжатъ, ще константиратъ, какъ е станала смъртьта. Е, хубаво, каква философия има въ това? Ще съставятъ единъ актъ, ще го подпишатъ, ще кажатъ: „Намѣрихме какъ стана това“. Стане нѣкое нещастие, война, всички вѣстникари ще дойдатъ, ще констатиратъ какъ стана тази война. А че толкова милиони хора сѫ избити, нищо отъ това! Ние намѣрихме причината. Отвори се друга война, пакъ ще дойдатъ хората, ще констатиратъ, какъ се отворила, кои сѫ причинитѣ. Ще имаме най-послѣ една наука „история“, която показва пѫтя въ развитието на човѣчеството. Пѫтътъ на човѣчеството! Това е смѣшна философия, да мислятъ, че историята показва пѫтя на човѣчеството! Историята показва само безпѫтието на съврѣменното човѣчество. Като вземете всичкитѣ видове идеалисти, всички хубаво разсѫждаватъ, но азъ казвамъ: вие още учите науката на човѣшкото безпѫтие. Ще дойде нѣкой великъ проповѣдникъ, ще се качи тамъ на амвона горѣ, и като дигне рѫката си, като започне да проповѣдва, да описва какъ страдалъ Христосъ, какъ Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачатъ. Всички хора отъ 2000 години насамъ все плачатъ, какъ така да разпнатъ този любящия Христосъ, какъ да не Го познаятъ! Толкова жестоки хора! А ние, съврѣменнитѣ хора, светии сме, благородни! У насъ убийства, затвори, разпъвания нѣма. И азъ се чудя на едно нѣщо. Азъ се чудя на това човѣшко коравосърдечие, което сега сѫществува. И седнали нѣкои философи да ми разправятъ за Бога, за това, за онова. Оставете сега своитѣ разсѫждения! Оставете тия заблуждения! — Тогава остави и твоитѣ. Ще оставя не само моитѣ, но и твоитѣ заблуждения. Ама, казва, ти си набоженъ. —Ама ти си отъ мене по-набоженъ! Защо? — Понеже моитѣ вѣрвания, моятъ Богъ нѣматъ никаква тяжесть. А твоятъ е толкова тежъкъ, не можешъ да го дигнешъ. Моятъ Господъ на гости може да ми дойде, може да се смалява и да се разширява. А твоятъ е толкова голѣмъ, че не може да дойде. Това е игра на думи. Ако повикашъ земята на гости, ще ти дойде ли? — Нѣма да ти дойде. Ако повикашъ слънцето на гости, ще ти дойде ли? Нѣма да ти дойде. И тъй, тази култура на скръбьта ние искаме да я направимъ култура на радостьта. Че човѣчеството успѣвало, това-онова, не е важно. Има нѣща, въ които успѣва човѣчеството, но азъ виждамъ този успѣхъ на друго мѣсто. Азъ виждамъ този успѣхъ само въ единици хора, въ благородни хора. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, гдѣ седи това благородство. Той е единъ митъ или едно прѣдание, не казвамъ, че е реалность. Говори се за единъ римлянинъ по произхождение, който се наричалъ Сафио Бертручио. Дълга история ималъ той. И сега, тия отъ васъ, които не сѫ запознати съ окултната философия, които вѣрватъ, че човѣкъ за пръвъ пѫть идва на земята, мислятъ, че човѣкъ изведнъжъ, като нѣкоя гѫба е излѣзълъ отъ земята, и всичкитѣ му способности, неговото щастие и нещастие зависятъ само отъ този му животъ. Това е ваше схващане, обаче, фактитѣ не седятъ така. Кѫсогледитѣ хора виждатъ нѣщата отблизо, далекогледитѣ ги виждатъ отдалечъ. Кои сѫ прави? — И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави. Еднитѣ виждатъ туй, което е близо при тѣхъ, а другитѣ виждатъ туй, което е надалечъ. По този начинъ, сегашниятъ нашъ животъ е едно звено отъ редъ други сѫществувания. И сега, азъ нѣма какво да доказвамъ тия сѫществуваня. У насъ законътъ е такъвъ. Казваме: ела и вижъ! Но, за да дойдешъ и видишъ, трѣбва да имашъ очи. Ще ми кажете: ние имаме очи. Е, вика ви единъ съврѣмененъ лѣкарь, единъ бактериологъ и ви казва: „Ела и вижъ!“ Но този бактериологъ има начинъ на гледане. Той тури подъ една леща едно стъкалце и казва: „Тукъ има сѫщества“. — Не виждамъ нищо. Не виждашъ нищо? „Азъ не вѣрвамъ“. Казва му този ученъ лѣкарь - бактериологъ: „Азъ искамъ да те накарамъ да гледашъ по моему, но ще ме слушашъ ли?“ Ще те слушамъ. „Ще гледашъ, както азъ гледамъ. Тури си едното око на лещата, като мене, другото закрий!“ — Ама ти искашъ да се подигравашъ съ мене! „Послѣ говори, сега ще гледашъ, както азъ гледамъ“. — Поглеждамъ, цѣлъ свѣтъ се открива! Поглеждамъ извънъ лещата, нѣма нищо. Ама ти да не ме хипнотизирашъ? Туй да не е магия?“ Простъ човѣкъ е той. Казва му учениятъ: „Това сѫ бацили“. — Ти съ мене искашъ да си играешъ ли? „Азъ искамъ да ти покажа, че това не е игра. Ще взема малко отъ тази капчица, ще нацъркамъ подъ кожата ти, да видишъ, дали има нѣщо въ тази течность. Слѣдъ 24 часа ще видишъ каква температура ще имашъ“. — А, температура! „Е, малко ще цръкна. Готовъ ли си на това?“ Слѣдъ като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това!“ Опасни нѣща сѫ тия!“ Сега, ще дойде нѣкой отъ този свѣтъ, ще каже: „Слушай, дали е вѣрно това или не е вѣрно?“ Ние имаме много начини за доказване на нѣщата, само че ще имате търпѣние за тия доказателства. За насъ не е въпросъ, дали тия доказателства сѫ вѣрни или не, въпросъ е, че ние имаме другъ методъ, чрѣзъ който тази скръбь може да се прѣвърне на радость. Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисъльта си. Той билъ изпратенъ отъ своя Учитель за 20 години на уединение. Това е било единъ голѣмъ изпитъ, като на ученикъ отъ една мистическа школа. Дали вѣрвате въ мистицизъмъ и окултизъмъ, то е другъ въпросъ. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ реалното. Ще се спра на думата „реалность“. Ето какъ я опрѣдѣлямъ. Реално е това, което свързва всички свои части въ едно цѣло. То свързва, прониква всичкитѣ свои части, и никаква друга външна сила не може да измѣни съотношението на тѣзи части. И когато ние говоримъ за Бога, като принципъ, като Любовь, ние подразбираме туй, което свързва всичкитѣ живи души въ едно цѣло, безъ то само да се измѣни и промѣни. Ще кажете: защо да не се промѣня? — Има извѣстни промѣни, които ние не удобряваме. Ако азъ те туря като едно живо дърво въ печката, какво ще кажешъ? Ще кажешъ: искамъ да се промѣня. — Въ горенето промѣни и измѣни може да има, но въ истинския животъ има само растене, само придобиване на добродѣтели. И тогава, азъ опрѣдѣлямъ друга една максима. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние искаме да бѫдемъ свободни“. Азъ казвамъ: въ свѣта има само единъ случай, дѣто човѣкъ може да направи нѣщо безъ Бога. — То сѫ прѣстъпленията. Слѣдователно, всичкитѣ наши прѣстѫпления, каквито и да сѫ тѣ, които ние вършимъ на този свѣтъ, ние ги вършимъ безъ Бога, и Богъ не е въ тѣхъ. Богъ не е въ тѣзи прѣстѫпления, но понеже Богъ е Любовь, вѣчность, то въ Неговото разположение Той чака. И единъ день, когато ни прѣкара прѣзъ горивото на тѣзи страдания, до единъ милионъ, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огънь, нашитѣ глави ще узрѣятъ. До това врѣме Той ще ни чака. На нѣкои хора главитѣ ще узрѣятъ въ единъ день, на други въ два, на трети въ година, а за нѣкои трѣбватъ най-малко 10 години, докато имъ узрѣятъ главитѣ. Ще узрѣятъ главитѣ ви! И азъ имамъ едно изражение: въ 10 години главитѣ на хората ще узрѣятъ. Слѣдователно, има едно нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ Бога, то е грѣхътъ. И тамъ, дѣто има грѣхъ, дѣто има страдания, скърби, мѫчения, ние мислимъ, че дяволътъ е тамъ. Да оставимъ този дяволъ, но азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ цилиндри, съ фракове; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ щикове, съ пушки; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ отрови, съ всички перифернелии. Ние търсимъ дявола, но кой ще те заколи? — Братъ ти тегли ножъ. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама безъ клане не може ли? — Може. Да се върнемъ сега къмъ Сафио. Праща го неговиятъ Учитель 20 години на уединение и му казва: „Ще научишъ единъ великъ законъ, и само тогава ще минешъ къмъ втората стадия на своето посвѣщение, да разберешъ смисъла на истинския животъ, да видишъ какъ ще дойде радостьта на този свѣтъ. Сега ти живѣешъ въ единъ свѣтъ отъ скърби, трѣбва да завършишъ своя изпитъ, да опиташъ най-голѣмитѣ скърби, и ако издържишъ, ще минешъ въ по-горно положение. Като христианинъ, изпраща го въ пустинята, дѣто 20 години отлично се подвизавалъ. Изпокѫсалъ си дрехитѣ, обущата, съвършено оголѣлъ. Той билъ единъ отъ виднитѣ римски патриции, отъ високо произхождение билъ. Единъ день се заражда у него желание да се пооблѣче и си казва: „Е, хубаво е да има човѣкъ едно топло облѣкло, пъкъ и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни тамъ, въ пустинята не го считали за постникъ, за светия, използували неговитѣ крака, хапѣли го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъль въ главата и започва да си разсѫждава: „Имамъ такова желание, намирамъ че е законно, най-послѣ душата ми го иска. Двадесеть години живѣя тукъ, моля се, моля се, никакъвъ гласъ. Нито ангелитѣ, никой не дохожда при мене — всѣки дойде и си замине“. Той ималъ много знания, затова идва единъ день при него единъ отъ виднитѣ римски патриций, чийто синъ билъ на умиране. Идва той при Сафио, като при прочутъ постникъ и му казва: „Дайте помощь на сина ми“! Сафио отива при болния, и съ едно махане на рѫцѣтѣ прѣмахва болестьта. Съ едно махане на рѫцѣтѣ маха болестьта, но своята скръбь не може да прѣмахне. Този патриций останалъ много доволенъ отъ Сафио и като мислилъ, какво да му направи отъ благодарность, направилъ му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвилъ му много хубаво ядене, и всичко туй му изпратилъ въ златни и сребърни сервизи. Сафио, като видѣлъ всичко това, казалъ си: „Е, имало добри хора на свѣта“. И тъкмо мислилъ да се облѣче, понахрани и понарадва, ето идва единъ бѣденъ, казва му: „Голъ съмъ, нѣмашъ ли една дрешка?“ Той погледналъ, погледналъ, въздъхналъ си и казалъ: „Нѣма де се носятъ дрехитѣ“. Взима ги и му ги дава. Слѣдъ него идва другъ единъ босъ, казва: „Босъ съмъ, обуща нѣмашъ ли?“ — Е, че отидоха гащитѣ, отидоха; хубавата римска тога и тя отиде, но и обущата ще отидатъ. Дава и тѣхъ, въздъхва си. Не се минава много врѣме, единъ гологлавъ идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава ѝ яденето и си въздъхва. Поглежда, едно парченце хлѣбъ му остава. Мисли си: „Поне малко хлѣбецъ ще си хапна“. Оставатъ още и сервизитѣ. Той ги гледа. Минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моятъ възлюбенъ не иска да ме вземе, иска прикя, нѣкакви златни сѫсѫди, нѣкакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тѣхъ. Остава само съ малкото парченце хлѣбъ. Но, ето гледа, идватъ отвънка птички, накацватъ около него, започватъ да чуруликатъ, и тѣ искатъ. Отдѣля и за тѣхъ, но остава и за себе си едно малко парченце. Току изведнъжъ, изъ дупката се явява една малка мишка, казва: „За мене нѣма ли?“ Дава и ней, и той остава безъ нищо. Тежъкъ е животътъ! — Не е тежъкъ. Той въздъхва дълбоко, намира се прѣдъ една дилема. Тогава се явява неговиятъ Учитель, Христосъ, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христосъ. Явява се Христосъ при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти прѣмина добрѣ изпита, азъ съмъ доволенъ отъ тебе“. Знаете ли какво е станало вѫтрѣ въ този Сафио? — Той веднага се намира въ една прѣкрасна вила, въ която всичкитѣ дървета били обкичени съ хубави плодове. Веднага се намира между своитѣ приятели, които го обичатъ. За него била сложена хубава трапеза. Вижда и дрехи, приготвени за него много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. Има нѣщо тайно въ природата, което ще се разкрие въ свѣта. Казватъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? — Има единъ начинъ, но този начинъ вие го искате още сега. Какъ го искате? — Както съврѣменнитѣ момци искатъ нѣкоя мома. Нѣкой съврѣмененъ момъкъ иска да се жени, но казва на момата: „Азъ ще се оженя за тебе, но ще ми броите тукъ 100,000 лева“. Седятъ майката и бащата, казватъ: „Не може ли по-долу?“ — Не може, 100,000 златни лева искамъ. Той седи, попътъ до него, правятъ договоръ. А отвънка седятъ кръстника и други, чакатъ. Е, нѣма какво, ще се дава. Ще се дава, и оттатъкъ ще минете. Сто хиляди ще броите! Като дадатъ майката и бащата 100,000 лева, казватъ: „Е, толкова взе“. Не само че взе 100,000 лева, но взе и вашата дъщеря, която струва милиарди. И чудното е, какъ тѣзи майки и бащи продаватъ дъщеритѣ си! Не само че даватъ толкова пари, но я даватъ отгорѣ жертва на този момъкъ, да я коли. Ние, съврѣменнитѣ хора, плащаме на този човѣкъ да я вземе, а отгорѣ и да я коли. Той ще вземе паритѣ и ще ходи, ще пие, ще развратничи, и на всичко това отгорѣ родителитѣ казватъ: „Осигурихме я!“ Е, гдѣ сѫ тѣзи осигурени сѣмейства днесъ? Не, не искамъ да кажа нѣщо лошо, може би това да е една крайность, но това е единъ горчивъ фактъ вѫтрѣ въ дълбочинитѣ на самия животъ. При такива условия какъ може да бѫде животътъ щастливъ? Азъ не съмъ противъ мѫже и жени. Законътъ е единъ и сѫщъ. И момъкътъ може да бѫде така продаденъ, както и момата. Продаване е, когато единъ човѣкъ изгуби въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Какво остава тогава у човѣка? Нищо не остава въ него. Какво, нима единъ момъкъ, който влиза въ единъ лошъ животъ, не се продава? И за каква цѣна, той си знае! Казвамъ: този момъкъ не само че се продава, но и много евтино се продава. И сега, ние ще седимъ въ народното събрание, по амвонитѣ на църквитѣ, и отъ тамъ ще говоримъ за моралъ, за поправянето на България. И отъ тамъ всички се провикватъ: „Разсипаха нашето отечество!“ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Азъ наричамъ отечество онзи домъ, дѣто братъ брата не е убилъ, дѣто братя и сестри живѣятъ въ любовъ. Ами че ако вие се намирате въ едно отечество, както въ дома на Давида, дѣто братята постѫпватъ малко подругояче, какъ ще наречемъ този домъ? „И скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Кога? — Когато ние, като този Сафио вѫтрѣшно се освободимъ, а не да дойде нѣкой да ни налага нѣщата отвънъ. Всѣки да дѣйствува споредъ Любовьта Христова. Не само това, да се доберешъ до Любовьта Христова, но да можешъ съвършено да се отречешъ отъ себе си, да стане въ ума, въ сърцето и въ душата ти такъвъ единъ прѣвратъ, че да се почувствувашъ напълно свободенъ. Ние можемъ това да го направимъ, ние сме способни да го направимъ. И когато ние казваме, че чрѣзъ Бога всичко можемъ, това значи, че чрѣзъ Любовьта можемъ. А Любовьта, това е единственото наше стяжание, единствениятъ нашъ капиталъ, единственото наше наслѣдство, което можемъ да придобиемъ. Докато не придобиемъ Любовьта въ свѣта, всичкитѣ наши усилия ще бѫдатъ напразни. Нѣкои казватъ, че не познаватъ Любовьта. Човѣкъ, който умира, той не познава Любовьта! Най-първо човѣкъ трѣбва да стане безсмъртенъ. Сега ще ми възразите: „Може ли човѣкъ да не умира?“ Нима, когато ми взематъ кѫщата азъ умирамъ? Мога да си излѣза. Нима, когато ми взематъ дрехитѣ азъ оставамъ голъ? — Не. Нима, когато ми взематъ тѣлото, азъ умирамъ? Съвсѣмъ други понятия имаме ние. Вие виждали ли сте, какво красиво нѣщо е човѣшката душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човѣшка душа съ нищо не може да се сравни въ свѣта. Ако мога да изнеса прѣдъ васъ единъ фактъ, той е слѣдующиятъ: когато Богъ погледне върху формата на човѣшката душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има въ човѣшката душа, каквато въ никое друго сѫщество въ свѣта. Тогава нѣкои питатъ: „Защо Христосъ слѣзе отъ небето?“ — Той не слѣзе за хората. Той слѣзе да помогне на тази велика душа. Заслужава да се види тази душа! И слѣдователно, на насъ проповѣдватъ единъ моралъ: да залюбимъ човѣшката душа! Да, но вие трѣбва да видите колко е красива тази човѣшка душа, колко е велика! Като видишъ у брата си душа страждуща, душа подобна на тебе, само тогава ще може да се проповѣдва милосърдие. А сега, казвашъ: а, той е единъ простакъ! Да, простакъ. При сегашнитѣ условия, при тѣзи разбирания, въ които живѣемъ, заблуждения, и само заблуждения! Сега, ще имъ говоря за какво? — Ще имъ говоря за булскитѣ дрехи. Да, но булскитѣ дрехи, това не е сѫщностьта на нѣщата. И тъй, какъ ще се прѣвърне вашата скръбь въ радость? Ако нѣкой отъ васъ е много нещастенъ, нека направи единъ опитъ. Ако нѣкой отъ васъ постѫпи подобно на Сафио, той ще опита. Не трѣбва да напуснете службата си. Нѣкои мислятъ, че ако напуснатъ службата си, ако се отрекатъ отъ дома си, този е начинътъ за постигане щастието. Ако е въпросъ за отричане, азъ не бихъ проповѣдвалъ въ този домъ. Истинското отричане е човѣкъ да се отрече отъ себе си. Знаете ли какво значи човѣкъ да се отрече отъ себе си? — То значи, човѣкъ да се отрече отъ всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и дѣйствия на миналото, за които той е пожертвувалъ хиляди и хиляди хора. Да се отречешъ отъ стария животъ на прѣстѫпления, това значи да се отречешъ отъ себе си. Да се откажешъ отъ туй низкото себе, себе си на користь, себе си на лъжа, на умраза. Отъ туй да се отречешъ и тогава да познаешъ въ себе си, какво? — Онова възвишеното, благородното, което въздига човѣка. Сега, нѣкои отъ васъ сте облѣчени въ женска форма, нѣкои сте облѣчени въ мѫжка форма. Казватъ: тя е жена. Е, що е женската форма? Гдѣ сѫ онѣзи писатели, които могатъ да опишатъ, какво нѣщо е жената? Казватъ: той е мѫжъ. Е, въ какво седи мѫжеството? Азъ наричамъ мѫжъ онзи, който може да застане на страната на слабитѣ. Азъ наричамъ жена само онази, която може да прѣвързва ранитѣ на страждущитѣ. И тъй, мѫжътъ всѣкога трѣбва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мѫжъ! Това е благородство. А всички жени трѣбва да се заематъ да прѣвързватъ на хората не само тѣзи обикновенитѣ рани, но и необикновенитѣ. Послѣ, когато нѣкой ме прѣвързва, да не казвамъ: ти си длъженъ. Не, като ме поглади една такава рѫка, да ѝ благодаря. Сега, този Сафио, слѣдъ като далъ всичко, намѣрилъ се въ една борба, и отъ очитѣ му потичатъ двѣ сълзи. Това сѫ сълзи! И когато ти прѣвързвашъ нѣкого, той трѣбва да почувствува, че има една душа, която му служи, и отъ благодарность да му потекатъ двѣ сълзи. Това е заплатата! Тия двѣ сълзи иматъ смисълъ. И когато онзи силниятъ застане прѣдъ слабия и го защищава, отъ очитѣ на слабия да потекатъ двѣ сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човѣчество! Може ли да се установятъ между насъ тѣзи отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивиятъ животъ ще дойде, само когато ние прѣвърнемъ скръбьта въ радость. Скръбьта и радостьта вървятъ по единъ великъ законъ. Азъ ви казахъ, че въ свѣта има сѫщества, които знаятъ само какво е радость. Тѣ сѫ ангелитѣ. За тѣхъ скръбьта е непонятна. Тѣ знаятъ причинитѣ на човѣшката скръбь. А ние знаемъ една малка радость и една малка скръбь. Междинитѣ на тѣзи двѣ нѣща не ги знаемъ. Ангелитѣ знаятъ една голѣма радость и една малка радость. Междинитѣ не ги знаятъ. Падналитѣ духове, падналитѣ ангели знаятъ една малка скръбь и една голѣма скръбь. А човѣкътъ се отличава и отъ еднитѣ, и отъ другитѣ по това, че у него тия двѣ състояния, радость и скръбь, сѫ прѣплетени. Нѣкой казва: развали се настроението ми. Има единъ музикаленъ законъ, споредъ който между тоноветѣ винаги има една малка междина. Нѣкой пѫть си много щастливъ, имашъ едно малко щастие, но вѫтрѣ въ него виждашъ една малка междина, казвашъ: чакай да слѣза въ това благо, тогава ще се кача въ голѣмата радость. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Единъ младъ момъкъ отъ древностьта натоварва своята камила съ много скѫпоцѣнности и отива да посѣти своята възлюбена. Минава прѣзъ пустинята. Вижда по пѫтя една много красива кожа, като тѣзи рускитѣ самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи самъ, а я туря на гърба на камилата. Отъ голѣмата тяжесть гърбътъ на камилата се счупва, и този младиятъ момъкъ остава всрѣдъ пѫтя. Ние сме отъ тѣзи хора, за една кожа по пѫтя, готови сме да счупимъ гърба на камилата. Но, между една малка радость и една малка скръбь винаги произтича едно малко нещастие. Между тѣзи двѣ течения веднага се почувствува една скръбь. Сега, други, които сѫ въ скръбьта, виждатъ една малка междина, казватъ: „Толкова съмъ страдалъ, и тукъ беля, и тамъ беля, чакай поне тукъ, въ тази междина да влѣза, по-голѣмо отъ скръбьта не е!“ Турне се тамъ. Слѣдъ малко излѣзе, и той се очуди, че се хваналъ за радостьта. Казва: „Слава Богу, че влѣзохъ“. Тѣзи нѣща постоянно ставатъ, а ти мислишъ, че сѫ случайни. Тръгва единъ младъ момъкъ, обиденъ отъ другаря си, да му отмъсти. Носи револверъ, по-рано носѣха боздуганъ, а сега револверъ, туря го въ джоба си, върви и си мисли: какво ли ме очаква? Онзи, при когото отивамъ, и той си има револверъ, може той да сполучи и да ме убие. Обаче, по пѫтя го срѣща неговата възлюбена, прѣоблѣчена като една бѣдна жена, съ вуалъ на лице, и съ приправенъ гласъ му казва: „За Бога, помогни ми“! Той се спира и си казва: „И тъй - тъй отивамъ на онзи свѣтъ, не зная дали ще се върна живъ, поне да помогна“. Спира се прѣдъ жената. Тя го хваща за рѫка. Нѣщо топло има въ тѣзи рѫцѣ. Поглежда въ очитѣ и, тя снема вуала си. Веднага той изважда револвера, хвърля го на страна и казва: „Отказвамъ се отъ тѣзи прѣстѫпления“. Защо ставатъ прѣстѫпленията въ свѣта? — Вие знаете. Азъ нѣма да обяснявамъ. Всѣки единъ отъ васъ знае. Такова трѣбва да бѫде вашето поведение. И то е буквата на нѣщата. Сега какъ мислите, какъ ще се яви Христосъ днесъ? Тъй, както прѣди 2000 години ли? Азъ ви питамъ: Христосъ, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Женитѣ идеализиратъ Христа съ златни коси, съ кѫдри, съ хубава мантия, съ туй-онуй. Мѫжетѣ малко другояче си Го прѣдставляватъ. Кой Христосъ вие очаквате въ свѣта? Христосъ ще те срѣщне на пѫтя съ револверъ въ рѫка, ще те хване за рѫцѣтѣ, ще снеме булото си, ще те погледне въ очитѣ и ще ти каже: „Прѣди толкова хиляди години те срѣщнахъ. Ти прѣди едно сѫществуване бѣше пръвъ министъръ едикѫдѣ си, и знаешъ ли колко прѣстѫпления направи като такъвъ? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използува разумно“. Ще ти разправи цѣлата история и ще те пита: „Ти искашъ ли да обърнешъ колата и да вървишъ по правия пѫть, или искашъ да вървишъ още по пѫтя на страданията?“ Ти ще извадишъ своя револверъ и ще го захвърлишъ. Другъ револверъ има въ свѣта! Може да убиешъ човѣка, безъ да го умъртвишъ; може да го завладашъ, безъ да го поробвашъ; може да вземешъ паритѣ на човѣка, безъ да го оберешъ. Нима онзи, който залюби нѣкого не му става робъ? Но не, не е въпросътъ за тази ваша любовь. Момата като залюби нѣкого, прави се, че не го разбира. Той ходи подирѣ ѝ, изъ градината, слѣди я навсѣкѫдѣ, а тя си прави забавления. Слѣдъ туй се обърне малко, поусмихне се, а той продължава да ходи подирѣ ѝ — забавление си правятъ. Нѣкои питатъ: „Какво правятъ младитѣ“? Майката казва: „Играятъ си изъ градината“. Опасна е тази любовь! Това не е възвишената любовь, това е човѣшката любовь. Онзи, който обича, прѣзъ ума му никога не трѣбва да мине една противна мисъль. Образътъ на този, когото обичашъ трѣбва да бѫде тъй свещенъ, както твоятъ образъ и да не внесешъ никакво петно върху него. Това азъ разбирамъ да обичашъ единъ човѣкъ! Това е максима. Който може, комуто е дадено, така трѣбва да обича. Комуто не е дадено, ще седи въ съврѣменния свѣтъ на страдания. И тогава, какво ще стане съ васъ? — Ще орете нивитѣ. Азъ казвамъ, че нѣма млѣкопитающи въ съврѣменния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ съврѣменнитѣ млѣкопитающи? — Тѣ сѫ нѣкогашнитѣ видни философи, писатели и поети, които сега оратъ нивитѣ на хората. Знаете ли това? Може да имъ наредите хиляди имена, но това сѫ все философи, писатели, проповѣдници, архимандрити. Отъ хиляди години Господъ ги е турилъ на това положение и имъ казалъ: „Да знаете какъ трѣбва да се проповѣдва въ свѣта!“ Не само тѣхъ, но и сегашнитѣ ще тури на това мѣсто. Ако ме чуятъ, ще кажатъ: какво говори заради насъ! Ние говеда ли сме? Да, азъ бихъ желалъ съврѣменнитѣ хора да сѫ като говедата. Слава Богу, говедата не се избиватъ поне. Ритатъ се, но не се убиватъ. Съврѣменнитѣ говеда не развратничатъ, не блудствуватъ, не пиянствуватъ. Казватъ: говеда сѫ тѣ! Нека видимъ добрата имъ страна. Една кравица спокойно си дава млѣкото и никому зло не върши. Не, днесъ ние трѣбва да се спремъ, защото сме прѣдъ една дилема. Ние сме прѣдъ прага на една велика пропасть. И ако се мръднемъ още една стѫпка, ще бѫдемъ въ тази голѣма пропасть. Ние се намираме прѣдъ крайния прѣдѣлъ на възможности за животъ. И ако, като онзи цигуларь, не вземемъ камертона и нагласимъ цигулката си по тона на онзи основенъ камертонъ, а я опнемъ съ половинъ тонъ нагорѣ, жицата веднага ще се скѫса. Хората днесъ сѫ обтегнали много своитѣ струни. И тази неврастения, това разтройство се дължи на туй, че хората сѫ обтегнали своитѣ струни. Запитватъ: „Какъ ще се излѣкува тази неврастения“? — Ще развъртишъ тази клечка, на която е завита струната. Не е само въ завъртването на клечката, но и въ развъртването. Ще я развъртвашъ, докато дойде до онзи основенъ камертонъ. Ще развъртвашъ, благородно е. Развъртването е въ полза на хората. Тази клечка се е завъртѣла повече, отколкото трѣбва. Ще развъртишъ назадъ до естествения тонъ на камертона. Ще направишъ едно прѣдставление и ще отстѫпишъ. И всички ние не се нуждаемъ отъ настѫпване, ние сме завъртѣли добродѣтелитѣ, а сега се нуждаемъ отъ отстѫпване — ще отвъртваме клечката. Казватъ за нѣкого: отвъртѣла се клечката му. Че кое е по-опасно? Азъ казвамъ: да се развърти клечката е по-добрѣ, отколкото да се завърти. Кое състояние е по-хубаво? — Щомъ отвъртватъ струната, тя е здрава, нѣма да се скѫса, но щомъ я завъртвашъ, тя ще се скѫса. Нѣкому дошло на ума да си раздаде имането. Казватъ: развъртѣла се клечката, мръднала му дъската! А онзи, който задига имането на другитѣ хора, неговата клечка била на мѣсто, завъртѣна била! А, той е благороденъ човѣкъ, казватъ. Едно врѣме бѣше бѣденъ, но сега нѣма като него другъ. Да, нѣма като него другъ! Питамъ: при тѣзи условия, какъ ще се оправи свѣтътъ? Ако рече човѣкъ да говори Истината, дойдатъ при насъ богати, говорятъ ни по единъ начинъ; дойдатъ сиромаси, говорятъ ни по другъ начинъ. Мислите ли, че Истината е при богатитѣ. — Не е. Мислите ли, че Истината е при сиромаситѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е при ученитѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е въ църквата? — Не е. Ще ме извините, това е мое лично мнѣние. Мислите ли, че Истината е при окултиститѣ? — Не е. Никѫдѣ я нѣма Истината днесъ. Защо? — Този свѣтъ е свѣтъ на страдания и смърть, свѣтъ на разлагане. А тамъ Истината не може да дойде. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за Истина. Не, ние можемъ само да изнесемъ единъ фактъ като истина, но за Истината, ние смъртнитѣ хора, не можемъ да говоримъ. И седнатъ сега хората отъ разнитѣ школи да ни говорятъ за Истината. Слушайте, приятели, азъ зная тази Истина, зная я и не искамъ нито себе си да лъжа, нито васъ. Вие можете само да изнесете единъ фактъ, но, докато като този Сафио не изпитате дълбочината на всичкитѣ страдания, докато не се откажете отъ всичкитѣ ваши минали животи, докато не се домогнете да възприемете тази висша Любовъ, до тогава не можете да бѫдете свободни. Нѣкой ще каже: има добри хора днесъ. Добритѣ хора, които разбиратъ този законъ, навсѣкѫдѣ могатъ да си пробиятъ пѫть. Ама какъ ще живѣятъ? Има хора, на които, като имъ снемете дрехитѣ и ги оставите безъ петаче, тѣ ще обиколятъ свѣта, и приятели ще си създадатъ. Ще кажете: а, той има приятели отъ другия свѣтъ. Отъ кой свѣтъ? — Отъ свѣта на безсмъртието. Нѣкой пѫть азъ говоря съ живата природа. Казвате: какъ може човѣкъ да говори съ живата природа? Какъ може? Ами азъ, като зная езика на българина, не мога ли да говоря съ него? — Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарямъ съ него? — Мога. Така сѫщо мога да се разговарямъ съ животнитѣ, така мога да се разговарямъ и съ растенията. Всѣки си има езикъ. Азъ ще се спра при растенията и ще поговоря съ тѣхъ. Тѣхниятъ езикъ не е като нашия. Всички сѫщества си иматъ езикъ, иматъ си начинъ на съобщение. Въ тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трѣбва да прѣминемъ. Сега, споримъ за своитѣ вѣрвания, но има една спънка, която спира умоветѣ на хората, за да дойдатъ до правия пѫть. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. И азъ желая сега, всички вие да направите единъ малъкъ опитъ. Не защото азъ говоря това, го желая, но понеже всички вие сте обѣщали туй. Азъ желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обѣщание. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е изпълнилъ своето обѣщание. Казвамъ и на мѫжетѣ, и на женитѣ: вие сте обѣщали! Вие се намирате прѣдъ прага на единъ прѣходенъ животъ. Да не мислите, че отсега нататъкъ ще добиете нѣщо. Нищо нѣма да добиете. Отъ сега нататъкъ клечкитѣ ви ще се развъртватъ. Отъ сега нататъкъ ще дойде нѣщо по-лошо за хората. Понеже до сега е имало изобилие, отъ сега нататъкъ нѣма да има такова изобилие, ще дойде единъ недоимъкъ. Тогава какво ще правите? Ако сега не напълните вашитѣ стомни, като тия, които туриститѣ носятъ, какъ ще минете пустинята? Вие ще минете прѣзъ пустинята, както еврейскиятъ народъ, и ще пѫтувате 40 години. Това е само като единъ символъ. Ще обикаляте изъ пустинята, ще се роди едно недоволство у васъ, ще се яви желание за ядене, за пиене, за това-онова. И сега всички хора сѫ като въ пустинята. Като се срѣщнатъ, все за ядене говорятъ. Обикалятъ, туй-онуй, месцето било скѫпо, хлѣбътъ билъ скѫпъ, дрехитѣ, шапкитѣ, навсѣкѫдѣ скѫпотия. И като седнемъ вечерно врѣме, казваме: какво ще се прави? Ами, ако единъ день българскитѣ пари достигнатъ до положението на германскитѣ марки, питамъ ви тогава: какъвъ ще ви бѫде халътъ? Е, какъ се прѣпитаватъ сега германцитѣ? Какъ се прѣпитаватъ! По-рано работиха и имъ плащаха по 10 лева, а сега работятъ, но имъ плащатъ милиарди. Единственото нѣщо, което носимъ въ себе си, това сѫ чувствата, мислитѣ и способноститѣ и нѣма защо да се боимъ. Ето кѫдѣ е сигурностьта. Докато човѣкъ ги носи съ себе си, нѣма защо да се бои. И азъ казвамъ: докато въ свѣта сѫществуватъ добри и разумни хора, нѣма защо да се боимъ. И като влѣза въ единъ домъ на брата си, азъ трѣбва да се радвамъ, за туй, което има вѫтрѣ. А сега казватъ, да вземемъ богатството на богатитѣ, и да го раздадемъ на сиромаситѣ. Пакъ ще има караница. Не, по братски трѣбва да се споразумѣятъ. Между богати и сиромаси трѣбва да се възстановятъ братски отношения, и богатиятъ да почувствува бѣдния, като свой братъ, и бѣдниятъ да почувствува богатия, като свой братъ. Това е, което трѣбва днесъ да се насажда между хората. Всички други методи сѫ употрѣбявани, употрѣбявани отъ памтивѣка, и всички сѫ дали само единъ резултатъ. Туй е, което трѣбва да се проповѣдва. Само тѣзи разумни отношения на любовь могатъ да ни спасятъ отъ бѫдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумниятъ свѣтъ има една максима. Нѣма да си поплюятъ. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любовь. Трѣбва да се върнемъ въ онази култура, да питате атланската раса, какъвъ е Богъ. Тѣ Го опитаха. Тѣ сѫ затворени въ дъното на Атлантическия океанъ, и още не сѫ освободени тѣзи души. Разбирате ли? Ще кажете: тъй е. Да, това е моето лично мнѣние. За тѣзи работи сега има спорове. Нѣкои разправятъ за онзи свѣтъ, какво видѣли тамъ. Азъ не говоря какво съмъ видѣлъ. Въ това отношение нищо не съмъ видѣлъ. Има едно виждане, но трѣбва да живѣешъ въ другъ единъ свѣтъ, да имашъ отношения съ тия разумни сѫщества и да постѫпвашъ разумно. „Скърбитѣ ви ще се промѣнятъ на радость“. Сега, азъ ви желая едно: вие, културнитѣ хора на скръбьта, да прѣминете въ културата на радостьта, защото бѫдещата култура е култура на любовь и радость. Слѣдователно, сегашната ви гама е миньорна. Нея вече научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовьта, но не тази мажорна гама, която употрѣбяватъ музикантитѣ. Тя е едно посмѣшище, нея само въ войнитѣ я употрѣбяватъ. Въ тази мажорна гама на Любовьта, за която ви говоря, нѣма игри, нѣма кълчене, въ нея има дълбочина и височина. И когато вие влѣзете въ тази гама, тогава ще я разберете. А днесъ, който и да е съврѣмененъ поетъ не може да пише за радостьта, не я познава той. Ние трѣбва да влѣземъ въ туй чувство на радостьта, красиво е то! Когато свѣтътъ влѣзе въ радостьта, знаете ли какво ще остане отъ този свѣтъ? Ще ви прѣдставя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като въ затворъ. Прѣдставете си, че съ хиляди години сте живѣли въ този затворенъ замъкъ. Какво не сѫ правили, за да ви освободятъ! Много сѫ идвали да ви освободятъ, но никой не е могълъ. Идва най-послѣ великиятъ Учитель, който казва: „Радостьта ще ви освободи“. И като турите въ дѣйствие тази радость, този замъкъ постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почватъ да капятъ капки, и всичко това, което е служило като прѣграда между васъ, ще се размахне. И прѣдъ васъ ще се отвори този свѣтъ на радость и веселие. Този свѣтъ се различава отъ свѣта на скръбьта. Свѣтътъ на скръбьта е свѣтъ на изкуство, той е създаденъ отъ човѣка, а свѣтътъ на радостьта е създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ на скръбьта го създадоха човѣцитѣ и духоветѣ, а свѣтътъ на радостьта го създаде Богъ. Слѣдователно, въ сегашната епоха ние живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ човѣцитѣ, а въ бѫдещата епоха ще живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ Бога. И казва Христосъ: „Азъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да я отнеме“. Кой ще ви види? — Ще ви види вашиятъ възлюбенъ или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена или вашия възлюбенъ, сърцето ви ще трепне. Азъ взимамъ това въ най-чистия, въ най-красивия смисълъ. Кой ще ви види? — Ще ви срѣщне майка ви, ще ви срѣщне този вашъ приятель, когото не сте виждали отъ хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Азъ бихъ желалъ сърцата на всички така да затрептятъ. И това врѣме е сега. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Ще ми кажете: възможно ли е? — Възможно е. Слѣдъ, колко хиляди години? Никакви хиляди години! Сега, днесъ започва тази радость! Ама не по този начинъ, който вие знаете. Вашата радость е само една сѣнка на тази радость. А сѣнкитѣ показватъ кѫдѣ е тази реалность. И нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ пустинята единъ свой приятель; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ майка си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ баща си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ братъ си, сестра си, възлюбената си, да срѣщнешъ всички онѣзи, които обичашъ и които те обичатъ! Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, да срѣщнешъ своя Учитель! „Скръбьта ви ще се промѣни на радость!“ Всички вие бѫдете носители на културата на радостьта! Бѫдете носители на културата на Любовьта! Бесѣда, държана на 23/ХІІ 1923 г.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. Общи въпроси. Г. Томалевски. Трѣбва да се засили и подкрѣпи просвѣтителното дѣло между насъ. Необходимо е да се нареди въ всѣки градъ четене на реферати и разискване по тѣхъ. Това ще даде възможность за една правилна и полезна обмѣна на мисли. Освѣнъ това, тия реферати ще запознаятъ нѣкои братя и сестри, нѣмащи възможность отъ другадѣ да черпятъ тия знания, и съ основнитѣ положения на съврѣменната наука, която има не малко значение и за разбирането на окултизма. Схващането, че науката отдалечава отъ истината е погрѣшно. За оня, който искрено мисли, знанието е полезно и необходимо, безъ значение отъ кѫдѣ идва то. Не по-малко материялъ за работа има и въ бесѣдитѣ, които постоянно слушаме отъ Учителя. Нека въ всички градове се започне една по-усилена просвѣтна работа! Добрѣ издържанитѣ реферати, да се печататъ въ новопроектираното списание. П. Теодорова. Ние сме ученици на едно велико учение, което събужда у насъ непрѣодолимъ стремежъ къмъ широки, необятни знания, които ще ни доведатъ до постигане и прилагане тритѣ основни принципа въ живота. „Любовь, Мѫдрость и Истина“. Свѣтлината на това ново учение завари всѣкиго отъ насъ на извѣстно стѫпало на развитие. Нѣкого завари на стѫпалото на „основното образование“ другиго на „прогимназиалното“, трети на „гимназиалното“, четвърти на излаза отъ свѣтовната наука „университета“. Но, между всинца ни живѣе, като една обща, свързваща ни нишка — стремежа за нѣщо повече, за развиване на тия гънки отъ душата, чрѣзъ които да познаемъ себе си, да познаемъ Бога, и да Му отблагодаримъ. Тогава, какво се налага намъ, като първа и необходима работа? — Да разберемъ, да почувствуваме, че въ тозъ моментъ, когато единъ копнѣе за висша, духовна наука, редомъ съ него седи братъ или сестра, които сѫ прѣминали салъ първото стѫпало на образователната стълба, а еднакво съ него копнѣятъ, жадуватъ за тази висша, духовна наука. И какъ ще смѣешъ спокойно да погледнешъ въ очитѣ на този свой братъ, да сподѣлишъ своята радость, че си разбралъ и научилъ нѣщо, когато въ неговитѣ очи се крие лѫча на затаено недоволство, или скръбь, че и той това желае и иска, а вьзможность нѣма, нѣма кой да му даде по-елементарнитѣ познания, основа на тази по-висша наука. Ето защо, на всички ония отъ насъ, учители, сгуденти и ученици, се налага единъ приятенъ дългъ, да си подадемъ рѫка за скачване стѫпалата на тази стълба. Да образуваме въ всѣки градъ, дѣто има младежки групи, „общеобразователни класове“ за всички желающи въ които постепенно да се минава материалъ отъ разнитѣ класове. Само така, като отдѣлям безкористно часть отъ врѣмето си за повдигане на своитѣ братя, ние, макаръ и малко, ще задоволимъ тѣхния копнежъ, и ще можемъ да създадемъ здрави връзки помежду си. П. Пампоровъ, Г. Марковъ и Г. Радевъ говориха въ сѫщия духъ, да се заработи за обша просвѣтителна работа помежду ни.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 6 ч. в. Първото правило. (Учительтъ). Всички трѣбва да намѣрите една норма, да имате едно правило за мѣрене на нѣщата. Въ природата има само едно правило. Да кажемъ, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питамъ: Туй списание ще върви ли по вашитѣ стѫпки, или то ще си тръгне по своя естественъ пѫть, по своитѣ стремежи? Напримѣръ, когато една мома или единъ младъ момъкъ се жени, жени се, за да изрази своя идеалъ, който е божественъ, а какво става? Слѣдъ като се ожени, неговиятъ идеалъ, не само че не е божественъ, но става обикновенъ. Че ако вие раждате нѣщо като вась, по-добрѣ е да не го раждате, и трѣбва да се откажете отъ това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждашъ агънца, които хората ще колятъ ще продаватъ това нищо нѣма да ти принесе. Ти трѣбва да се откажешь отъ туй раждане. Ще кажешъ: „Отсега нататъкъ не искамъ да раждамъ така“. Нищо повече! Ако си единъ вълкъ, и раждашъ само вълчета, които ще ядатъ агънца, ще кажешъ: „Пакъ ще се откажа, нѣма да раждамъ“. Туй правило ще го приложите въ вашия умственъ свѣтъ въ вашия сърдеченъ свѣтъ и въ вашата воля. Защото, трѣбва да знаете, че всѣка една мисъль е жива, тя сѫществува, и мѫчно може да се освободите отъ вашитѣ мисли, отъ вашитѣ желания и отъ вашитѣ дѣйствия. Нѣкои окултисти казватъ, че мисъльта е кратковрѣменна. Не, ние виждаме въ пространството ваши мисли и желания, които отъ хиляди години живѣять, и мислятъ тъй, както хората. Мислитѣ, желанията това сѫ живи сѫщества. Тѣ населяватъ особенъ свѣтъ. Трѣбва да имате една много правилна философия за живота. Сега напримѣръ, вие сте млади, въ васъ има една малка изкълченость: вие не говорите искрено, вие не смѣете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вслѣдствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрѣшите? Вие разрѣшавате извѣстни божествени въпроси, нали? Да кажемъ, ще разисквате върху творчеството на нѣкой знаменитъ писатель като Гьоте. Шекспиръ или Толстой. Въ какво седи творчеството на Гьоте или на Шекспира, или въ какво седи творчеството на Толстоя? Или вие искате да се спрете върху бесѣдитѣ. Въ какво седи сѫщественото въ бесѣдитѣ, знаете ли? Ами че вие ще си създадете извѣстна идея. Законътъ е такъвъ: онзи, който иска да изпълни, запримѣръ, закона на женидбата, той трѣбва да се жени съ идея. Ако нѣкой е момъкъ, и послѣ се ожени, то, като се роди неговия синъ, синътъ му да не се жени, той да бѫде послѣденъ; и момата, която се жени — нейната дъщеря, да не се жени, да бѫде послѣдна. Нищо повече. Ама кой човѣкъ нѣма да се жени? — Онзи, който е съвършенъ. Това е само за съвършенитѣ. „Които се сподобятъ съ възкръсението, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Женятъ се само несъвършенитѣ хора. Питатъ: „Да се женимь ли, или да се не женимъ?“ Щомъ сте несъвършени, ще се жените, а щомъ сте съвършени, васъ женидба не ви трѣбва. Рѣзко и положително — съвършенитѣ хора нѣматъ нужда отъ женидба! Сега, думата женидба, нѣма да я разбирате въ нейния букваленъ смисъль. Всѣки, който се жени, трѣбва да има за цѣль синь му да бѫде съвършенъ, слѣдователно, той трѣбва да вложи въ него най-възвишенитѣ свои идеи и синътъ да бѫде изразъ на своя баща. Дъщерята да бѫде изразъ на своята майка, на нейния най-съвършенъ идеалъ, божественъ идеалъ. И тогава ще прѣстане стария начинъ на прѣвъплотяване. Въ природата има новъ начинъ, по който душитѣ може да се усъвършенствуватъ. Тъй че, има и другъ начинъ за усъвършенствуване, не се самозаблуждавайте. не мислете, че само така може Има други по-съвършени методи. Ако тия методи не сѫ приложени досега за насъ, то погрѣшката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този методъ е готовъ, но понеже ние не сме готови да възприемемъ по-идеаленъ методъ и не може да го разберемъ, затова хората сѫ останали толкова назадъ. Прѣди двѣ хиляли години Христосъ е училь така: „Ако не се родите изново отъ духъ и вода. не може да видите царството Божие. Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духа, духъ е.“ Онзи. който има плътски баща и плътска майка, отъ него духовенъ човѣкъ не може да стане. Ако майката е отъ плъть, бащата не трѣбва да бѫде отъ плъть; ако бащата е отъ плъть, майката не трѣбва да бѫде отъ плъть. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете двѣ отрицателни величини, и да дадатъ една положителна? Може ли двѣ празнини да ви дадатъ една положителна реалность? Двѣ празнини всѣкога ще дадатъ празнина, тѣ трѣбва да се напълнятъ съ нѣщо. Сега, азъ мисля, че списанието „Новиятъ животъ“ ще умре, понеже баща му и майка му, и двамата не бѣха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнемъ нѣщо самобитно“. Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това което е Божествено. Вложихте ли въ „Новия животъ“реалность, вложихте ли нѣщо Божесгвено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: кое е новото въ „Новия животъ?“ Това не е за упрѣкъ, но, посочете на ония пасажи, които сѫ нови, които за пръвъ пѫть се явяватъ, кое е новото нѣщо? Въ Америка има една зададена задача: даватъ 25,000 долари на онзи, който каже една нова мисьль. Нова идея, разбирамъ такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която досега не е казана, 25,000 долари ви очакватъ. Ами че сега, за да кажете новото учение, новата идея, вие ще трѣбва да прѣлистите литературата, да видите дали тия нови идеи не сѫ казани въ миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трѣбва да имате абсолютно никаква задна цѣль, да сте прями и откровени. всичко да е ясно като бѣлъ день. Трѣбва да имате само единъ планъ и никакви задни цѣли! Бѣлитѣ Братя, въ туй отношение, сѫ много строги. Та, сега и васъ, младитѣ, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадемъ вдъхновение, ще ви дадемъ теми, материалъ, списанието ще върви много добрѣ. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате двѣ, три, четири списания, но какъ! Въ всинца ви трѣбва да залегне тази велика Божествена идея. Може. Та, казвамъ, споредъ менъ, туй списание, което вие мислите да издавате, може да излиза, но, като се съберемъ на годишното събрание, тамъ ще се рѣшатъ подробноститѣ по издаването. Помнете, че окултниятъ законъ не търпи разединение. Разклонение може да търпи, но разединение не може. Двѣ списания на единъ дънеръ прѣспокойно може да растатъ, но ако ги насадите едно до друго, и двѣтѣ ще станатъ хилави, не ще могатъ. Въ тѣхъ ще има състезание, и нищо нѣма да излѣзе. Единство въ основата, и разклонение въ изпьлнението на природния планъ. Сега, вие сте най-малко двѣста души ученици, всѣки единъ ще има по единъ занаятъ, отъ който, за една година ще спести 300 лв. И тъй, 200 души, по 300 лв. правятъ 60,000 лв. Вие ще дадете 60,000 лв., и старитѣ ученици отъ школата, и тѣ сѫ 200 души по 300 лв., значи и тѣ внасятъ 60,000 лв. За една година ще се събератъ всичко 120,000 лв. Работата е свършена. Но, ще се опретнете да турите нѣщо ново, туй, което досега не е турено. Може ли да го направите. Ще направимъ опитъ. Сега слушайте, тия пари, които сѫ дадени, това сѫ единъ кредить. На този кредитъ отгорѣ може ли да турите нѣщо, което да го компенсира? Законътъ е такъвъ: на всѣки кредитъ отгорѣ, ще може ли да дадемъ нѣщо, което да отговаря? Защото, забѣлѣжете, въ окултната наука, въ Бѣлото Братство, тия пари сѫ живи, тѣ не сѫ мъртви пари. Разбирате ли? Тия пари, които насъ ни даватъ, въ тѣхъ сѫ вложени чувства, любовь. Можемъ ли да отговоримъ на тази любовь съ сѫщото нѣщо? Не мислете, че тия пари сѫ мъртви. Не, на тѣхъ трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ. Помнете правилото, че Божествениятъ пѫть е най-лесниятъ пѫть за ходене. Нѣма по-лесенъ пѫть, не се лъжете. Божествениятъ пѫть, по видимому, е мѫченъ, но той е най-лесниятъ пѫть. Човѣшкиятъ пѫть се вижда по-лесенъ, но той е най-трудниятъ. И азъ казвамъ: вие, които отъ хиляди години сте прѣтърпѣли най-голѣмитѣ страдания, и сте извървѣли толкова пѫть, това е човѣшкиятъ пѫть, по който сте вървѣли. Той е много труденъ. Отсега пѫтьтъ ви е нагорѣ, нѣма да имате такива мѫчнотии. Какви ужасни минути сте прѣкарали въ миналитѣ. сѫществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство, и сте видѣли ужаса му, нима отъ сега нататъкъ, когато сте свободни отъ него, ще се повърнете назадъ? Нѣма какво да се спъвате. Сега, има нѣкои отъ васъ, които сѫ по-близо до истината, т. е. ще работятъ съ по-малко усилия, а нѣкои съ повече. Но всички трѣбва да работите за разработването на вашия умъ. Има извѣстни зародиши, които сѫ посадени въ васъ, и вие трѣбва да имъ дадете условия да поникнатъ на врѣме тия сѣменца, да израстнатъ, да се развиятъ въ вашитѣ умове, и да цъвнатъ, да завържатъ и да узрѣятъ въ вашитѣ сърца. Тия сѣменца сѫ вложени въ васъ, и върху тѣхъ ще работите. Само по този начинъ умътъ и сърцето може да богатеятъ. Само така ще опитаме живитѣ закони на природата. Като четете старитѣ списатели, ще ви дойдатъ нови идеи. Старото дава мѣсто на новитѣ идеи. Разнитѣ науки спадатъ къмъ разни области. Това ще го знаете. Законътъ е такъвъ. Вие не можете да пѣете хороводна песенъ на умрѣло, и на свадба не можете да свирите погребаленъ маршъ. Има извѣстни науки които спадатъ къмъ мажорната гама; има науки, които можемъ да класифицираме къмъ минйорната гама, а има науки, които ще класифицираме къмъ хроматичната гама. Вие, обаче, искате да турите всичкитѣ науки или само въ мажорната, или само въ минйорната гама. Споредъ новото класифициране на наукитѣ, математиката, запримѣръ, къмъ коя область спада, къмъ мажорната или къмъ минйорната гама. — Къмъ мажорната, само че съврѣменната мажорна гама е изгубила своята широта. Музикантитѣ сѫ изгубили основнитѣ тонове на мажорната гама, и тя е останала хороводна. Мажорната гама съдържа просторъ, разширение, идея на удивление, а понеже съврѣменнитѣ музиканти не могатъ да прѣдадать туй удивление, образували сѫ отъ тази гама малки маршове. Значи, отъ мажорната гама сѫ останали малки идеи. Въ минйорната гама има дълбочина Тя е запазила малко своята дъчбочина, понеже е била въ скръбь. Минйорната гама е запазила своята честь, а мажорчата гама е загубила своята честь. Съврѣменната наука, като математиката, запримѣръ тя е станала прозвище. Съврѣменната математика, съврѣменната геометрия сѫ дали въ рѫцѣтѣ на лоши хора най-лошитѣ срѣдства за разрушение. Съврѣменната математика, тя е една блудна жена. Съврѣменната химия, тя е друга блудна жена, тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло въ свѣта. А казватъ: „химията е една хубава наука.“ Да, тази химия не трѣбва да трови хората, а трѣбва да намѣри начини, какъ да се лѣкувагъ отровитѣ, какъ да ги изваждаме отъ човѣшкитѣ сърца, отъ човѣшкитѣ умове. Това е наука! А сега, когато нѣкой химикъ намѣри нѣкой задушливъ газъ, всичкитѣ вѣстници, всичкитѣ литератори ще го хвалятъ, че еди-кой си ученъ намѣрилъ еди-какъвъ газъ, че щѣлъ да отрови цѣлъ градъ. Та, каква полза отъ това, че щѣлъ да отрови цѣлъ градъ? Намѣрилъ нѣкой експлозивъ. Хубаво. Та, ние идемъ да туримъ науката на нейното подобаваще мѣсто. Ще кажемъ на науката: „Ти да не блудствувашъ вече съ толкозъ мѫже, ще бѫдешъ честна жена. Само единъ мѫжъ ще имашъ. Ти ще употрѣбишъ своята сила. своето знание, своята мѫдрость само за Бога, само за човѣчеството, само за доброто „ То е наука. Когато съврѣменнитѣ учени хора откажатъ да се продаватъ за пари, тогава ще се оправи свѣта. Тия, ученитѣ хора, които се продаватъ за пари, развалиха свѣта. Днесъ, много химици, математици, свещеници, може да ги подкупишъ съ пари. Дайте нѣкому отъ тѣхъ единъ, два милиона, и той може да продаде своята наука, и може да ви направи, каквото искате изобрѣтение. Е-е, питамь ви: При такьвъ единъ моралъ, какво общество може да имаме? Сега, васъ, като ученици на Бѣлото Братство, не могатъ ли да ви подкупятъ съ 200 - 300 хиляди лева? Утрѣ и по васъ ще дойде изкушението, Ще ви дадатъ 100,000 лева на година и ще ви кажагь: „Не ви трѣбва да пишете.“ Ти ще кажешь: „Малка умора имамъ, искамъ да си почина, слагамъ перото малко, за по-благоприятни връмена.“ Защо? Защото 100 — 200,000 лв. на перото това е голѣма тяжесть — не можешь да пишешъ. А защо нѣкой пѫть турятъ 200,000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цѣла нощь нѣма да спишъ — пишешъ. Казвамъ: трѣбва да се справите съ една социална мѫчнотия — подкупа съ пари. Вие, младитѣ, трѣбва да се пазите отъ този старъ богъ, парата, най-ужасниятъ богь е той. Той е ужасень Мамонъ. Знаете ли каква е главата му? Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободимъ отъ да се подкупваме съ пари, а съ честенъ трудь да изкарвзме своята прѣхрана. Досега, като сме се опетнили, ще гледаме, за въ бѫдеще, като живѣемъ по честенъ начинъ, да се не каляме вече. Тия старитѣ дрѣхи сѫ се окаляли, но новитѣ дрѣхи да не окаляме. Старото изведнъжъ нѣма да си замине. Азъ ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дѣте, което е заченато въ утробата на майката, то е свързано съ нея, и ще се подчинява на всичкитѣ закони, които майката налага. Докато е въ утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката. Тамъ то не диша, майка му диша заради него. Нѣкой пѫть може кръвьта на майката да не е толкозъ чиста, но то казва: „Сѫдба, карма.“ И то ще бѫде тамъ докато се сформира, но дойде ли деветия мѣсецъ, излиза. Тогава му отрѣзвать пѫпа, то е самостоятелно отъ майка си. Та, казвамъ: въ новия животъ, който иде, вие ще спазите този законъ, той е неумолимъ. Ние не можемъ да скѫсаме изведнъжъ съ старото, но всинца трѣбва да бѫдете готови, та, като дойде момента, когато чуете този гласъ, съ старото всичко изведнъжъ ще бѫде свършено, и изведнъжъ ще кажете първата дума. Сега, дѣцата, като се родятъ, заплакватъ, понеже не знаятъ първата дума. Вие ще въздъхнете, и ще кажете: „Слава Богу, освободихме се отъ това робство, сега сме свободни отъ старото.“ Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрѣзване на този пѫпъ. Ще кажете: „Слава Богу, освободихме се.“ Знаете ли колко дни ви оставатъ, за да се родите? Десеть дни ви оставатъ още за да се родите. Отъ всичкитѣ дни на стария животъ ви оставать още десеть деня до рождението. Всички тия социални въпроси, които днесъ се повдигатъ, това е аларма, за да ви отклонять отъ тази велика идея. Вие трѣбва да погледнете сериозно на морала на всѣка наука, и само така ще видимъ, какви прѣстѫпления е извьршила математиката, ще видимъ и добритѣ и лошитѣ й страни, ще си дадемь отчетъ. Ще видимъ добритѣ и лошитѣ страни на геометрията, добритѣ и лошитѣ страни на физиката, добритѣ и лошитѣ страни на химията, на богословието. Ще видимъ и добритѣ и лошитѣ страни на всички науки и ще си дадемъ отчетъ. Сѫдба е това въ свѣта! Ти си физикъ, ще дадешъ отчетъ за своята физика. Тѣзи физици, тѣзи химици изпълниха ли тѣ Божествената воля? Съ тази наука, която Богъ е вложилъ, изпълниха ли тѣ своята задача, като учени хора? Всѣка наука има своя отговорность. Ще кажете: „Опасна работа е.“ Да, опасна работа е. Като дойде Бѣлото Братство, то ще отмѣри всичко справедливо. Всѣки трѣбва да знае, какво нѣщо е право. Ти, каквото пишешъ, трѣбва да вложишъ душата си, да вложишъ своята мисъль, своето сърце, своята воля, да изкажешъ истината. Изкажи тази истина просто, съ душата си, а не да я забулишъ. Напишешъ едно стихотворение за едно изворче, за едно цвѣте, ти трѣбва да прѣживѣешъ живота на този изворъ, живота на това цвѣте. Не мислете, че тия извори сѫ безжизнени. Тѣ сѫ живи, тѣ страдатъ. Тия извори, тия цвѣтя сѫ живи, въ тѣхъ има такъвъ единъ мораленъ стремежъ, какьвто едва ли долавятъ съврѣменнитѣ хора. Сега, запримѣръ, искаме да докажемъ, защо сѫществува материализма? Има си причини. Какъ да го оборимъ? Менъ ми трѣбватъ само петь минути да оборя единъ материалисть. Ето какъ ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола, тукъ, започне да аргументира, има ли душевенъ животъ или нѣма. Махна съ рѫката си, извадя душата изъ тѣлото му, простра го на легло, извадя неговия двойникъ, питамь го: Какь е сега, има ли другъ животъ или не? Още упорствува. Махна съ рѫка, извадя и астралното му тѣло. Той вижда трима. Още се съмнѣва. Извадя и менталното му тѣло, станать четирма. Той се хване за главата, казва: „Азъ вѣрвамъ вече въ Бога.“ Туря го тогава въ менталното му тѣло, казвамъ: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Помнишъ ли? — Помня. Туря го въ астралното му тѣло, казвамь: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Помнишь ли? — Помня. Туря го въ физическото тѣло. Казвамъ: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Ще помнишъ ли? — Ще помня новото учение, и ще го проповѣдвамъ. Тъй ще му докажемь, че сме прави. Всичкитѣ ваши аргументи сѫ хубави, но не сѫ сѫществени, Има и други доказателства: като отидешь при 35-тѣ милиона градуси на Божествената Любовь, ще се върнешь, и доброволно ще кажешъ: „Събличамъ се отъ всичкитѣ лъжливи мисли и желания, нѣма нито помень да оставя отъ тѣхъ, азъ ще работя, като човѣкъ, желая да изпълня волята Божия.“ И тъй, щомъ срѣщнешь единь материалистъ, въ петь минути ще му докажешъ. Какь? Твьрдѣ лесно. Ама той ще каже: „Ти ме умъртви“. Нѣма нищо, това е първата реторта. Какъ! Въ втората реторта си. Като го прѣкарашъ прѣзь десеть реторти, той ще стане човѣкъ младъ, значи освободень отъ всички заблуждения, човѣкъ, който е готовъ да носи възвишеното, благородното човѣкъть, който нѣма да се подкупва съ нищо. Пьрвото нѣщо, като основа въ живота си, ще турите този мораль: съ нищо да не може да се подкупите. Единственото нѣщо, което може да ви подкупи, да бѫде Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Тогава, всички ние ще бѫдемь носители на Божественото. Сега, не искамъ да ви гледамъ тъй омърлушени, и да казвате: „Дали това е вѣрно, дали това е истина“. Не, вие вървите въ този пѫть, дѣто нѣма абсолютно никаква лъжа. Една стѫпка назадъ може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъль ще имате въ ума си, тя ще ви бѫде като правило, като максима. Не бързайте, десеть деня още имате, докато се родите. Нѣма да скѫсвате съ старото. Азъ ви казвамъ: съ старото нѣма да скѫсате, има още десеть дни. Когато искате да скѫсате съ този свѣтъ, ще трѣбва да има единь бѣлъ братъ при васъ, той ще скѫса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ това старото. Прѣди да дойде той, по никой начинъ нѣма да кѫсате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакател Затуй трѣбва да бѫдете трѣзви въ вашата мисъль. Много трѣзви ще бѫдете, безъ страхт, и безъ тъмнина, съ свѣтлина и съ любовь. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Ние седимъ прѣдъ свѣтлината на Божествения свѣтъ и знаемь кое е погрѣшно, и кое е право. Ние мислимъ, че съврѣменната наука е честна. Не, тя има много грѣхове. Пъкъ и окултизмътъ, и той има много грѣхове. Въ окултизма се родиха чернитѣ братя, затуй и окултизмътъ има своята опасна страна. Като влѣзете въ него, ще изучавате тия нѣща, нѣма какво да се плашите. Тъй седи сега великата истина. Този импулсъ, който имате въ вашитѣ души е Божественъ, но, ако не знаемъ какъ да посѣемь Божественото, може да си поврѣдимъ Послѣ, въ изкуството, художницитѣ сѫщо иматъ много грѣхове. Колко грѣхове иматъ музикантитѣ! Едни отъ тия благородни изкуства, като музиката, като художеството, колко грѣхове иматъ! Свещеницитѣ, които сѫ си играли съ мистериитѣ, колко лъжи иматъ! Всичко туй ще се разбули, ще се очисти, и ще имаме една Божествена наука, въ която нѣма абсолютно никаква лъжа. Има ли въ една книга вложени и петьтѣ добродѣтели, тогава вие не се бойте. А ние имаме такива книги, въ които душата не е взела участие. Нѣкжцѣ е взело участие само сърцето и ума, послѣ у други сѫ взели участие волята и сърцето, нѣкѫдѣ сърцето не е взело участие. Вьзвишеното и благородното у човѣка трѣбва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Азъ ви давамъ насока, но трѣбва да вземете правия пѫть, а този е пѫтьтъ. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите , да бѫде чисто, то е правиятъ пѫть. Сега, вие трѣбва да намѣрите една форма, въ която ще изразите тия истини. Ние трѣбва да бѫдемь като цвѣтята. Като изразимъ най-строгитѣ истини, като изобличимъ свѣта, да го туримъ въ такава лека форма, въ такъвъ ароматъ, че тази истина да бѫде привлѣкателна, да можемъ да привлѣчемъ съ нея свѣта. Сега, азъ зная, какво ще ви кажатъ. Ще ви кажатъ, че въ съврѣменния свѣть има и други хора. Кои сѫ тия хора сега? И други хора има! Ами, ако ти си единъ отъ тѣзи хора, тогава? Първото нѣщо, човѣкъ се съмнѣва, нали? Да кажемъ, че ти си единъ музикантъ. Осъмнишъ ли се, ти парализирвашъ своята дарба въ себе си. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Нѣма желание, нѣма мисъль, въ каквото и да е направление, да пожелае или да помисли човѣкъ, и да не стане. Не въ единъ животъ, но въ цѣлата вѣчность. Човѣкъ има врѣме и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. Въ цѣлата вѣчность имате всичката възможность да опитате всичко, каквото помислите, почувствувате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не въ единъ животъ, но въ цѣлокупностьта на цѣлото битие ще ви се дадатъ възможности да опитате всичко. И туй е красивото въ живота, че имаме възможность за постигане всичко онова, за което копнѣе душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй единъ день ще може да се реализира. Тогава ще кажемъ: Разбираме сега, че животатъ ни има смисълъ, има смисълъ и цѣль има, има и радость въ живота ни. Тъй щото, тази мисъль трѣбва да залегне, като основа у насъ. Тя ще ви повдигне, и тогава нѣма да се усѣщате, като странници, но ще усѣщате, че има нѣщо въ вашата душа. И затуй ние работимъ, а не за настоящето, нито за бѫдещето. Сега, това е противорѣчие, нали? Ние работимъ за Божественото настояще, а не за човѣшкото бѫдеще. Само по този начинъ душата ще може да се освободи отъ робството, което сега прѣкарва. „Богъ е Любовь“ „Добрата молитва“.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. сл. об Общи въпроси. Н. Каишевъ. „Бѫдещата размѣнна монета ще бѫде приятелството“, казва Учительтъ. Азъ изказвамъ благодарностьта на всички братя отъ провинцията къмъ софийскитѣ братя, за малката материална помощь, която ни указаха при пѫтуването. Да пристѫпимъ къмъ работа за събиране на тия 300 лв., за да ускоримь образуването на комунитѣ. Какъвъ ще бѫде живота ни въ комунитѣ, затова може да се вземе образецъ отъ живата природа, отъ живота на пчелитѣ въ кошеритѣ. Всѣкѫдѣ, дѣто има младежка група, да се образува една каса, като дава всѣки по 5 лв. мѣсечно за купуване на единъ кошеръ пчели, за да се наблюдава живота имъ, и да се замѣни употрѣбата на захарьта съ медъ. Желателно е да се издава единъ органъ въ който да се печататъ нашитѣ изживявания и опитности Г. Радевъ. „Свѣтлината е необходима за зрѣенето на плодоветѣ „ Въ свръзка съ това, запитвамъ: Какъ ще можемъ, ние въ провинцията, да влѣземъ по-скоро въ контактъ съ туй, което Учительтъ говори? Какъ ще можемъ да имаме по-скоро Учителевитѣ бѣседи на рѫка, та да се ползуваме и ние отъ тази свѣтлина? К. Кузмановъ. По въпроса за списанието, което ще се издава, прѣдлагамъ слѣдното: да бѫде най-много 2 печатни коли, съ съдържание: въпроси по окултизма, социални въпроси, съобщения по послѣднитѣ научни изслѣдвания, да се разработватъ извѣстни мисли отъ бесѣдитѣ на Учителя и др. Г. Драгановъ. Освѣнъ това списание, прѣдлагамъ да има и другь нѣкакъвъ листъ, който да отговаря на стремежа ни да знаемъ какъ работи природата, какво изживѣва душата, изобщо — да има научно-философски характеръ. Б. Боевъ. Нуждата отъ сериозна окултна литература ме заставя да издавамъ такова списание и въ Панагюрище, но, ако се споразумѣемъ, може работата да се сведе къмъ издаване едно общо списание въ София. К. Констанитновъ. Какъвъ ще бѫде вѣстника, то зависи отъ нуждитѣ, които сега виждаме въ събора. Безъ да мислимъ, че много сме добили тукъ, поне получихме единъ импулсъ. Една идея, която възприехме отъ Учителя за вѣстника, между другото е тази, да обработваме легендитѣ, които Той дава въ бесѣдитѣ си. Защо да издаваме списание а не отдѣлень листъ, то е, защото нѣмаме възможность, срѣдства за този листъ. Г. Радевъ. Нашето списание трѣбва да бѫде въ духа на новото учение, нѣщо оригинално, което да отразява живота на нашето братство, на нашето общество. Само така ще има смисъль. Въ това списание, като основа, трѣбва да залегнатъ бесѣдитѣ на Учителя. То трѣбва да се яви, като единъ органически изразъ на новото въ нашия животъ. Въ това списание трѣбва да се изразява морала на тъй нареченитѣ „неписани закони“.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 4 ч. сл. об. Свободни училища, основани на окултната педагогика. (Б. Боевъ). Какъ гледа окултизмътъ на днешното училище? Днешното училище е една „педагогическа трагедия“, както казва Д-ръ Ерихь Швебшъ въ прѣдговора си къмъ едно педагогическо сьчинение на Д-ръ Шайнеръ. Той казва още, че днешното училище е една трагедия на незнанието и неможенето. Днешното училище е изживѣло своето врѣме. То може да се сравни съ затвора. Въ затворъ сѫ не само ученицитѣ, но и самитѣ учители. Тѣ сѫ въ зависимость отъ законитѣ и правилницитѣ, отъ програмитѣ и окрѫжнитѣ на министерството. Учительтъ е ограниченъ, той нѣма свободни рѫцѣ да твори. Това ще става, докато училището се намира въ рѫцѣтѣ на държавата. И тъй, първото нѣщо, което иска окултизмътъ, то е, да освободи училището отъ опеката на държавата. Тя иска чрѣзъ училището да насажда своитѣ принципи, своя редъ на нѣщата. Въ новото училище, учительтъ ще бѫде напълно свободенъ, нѣма да висятъ надъ него закони, правилници, окрѫжни, външни прѣдписания и др. Както казва Д-ръ Щайнеръ, ще му се даде възможностъ да дѣйствува съгласно своитѣ познания върху човѣшката природа. Така е въ Валдорфското свободно училище въ Щутгартъ. Като казваме „свободно училище“, разбираме двѣ нѣща: 1) свободно отъ опеката на държавата, 2) зачитане свободата на дѣтската индивидуалность. Въ новото училище нѣма да има бѣлѣжки и наказания. Истинската педагогика трѣбва да гради съ положителни, а не съ отрицателни срѣдства. Всѣко наказание, макаръ и най-малкото, издига стѣна между сърцето на ученика и това на учителя, и тогава всѣко възпитателно въздѣйствие става невъзможно. Любовьта трѣбва да бѫде атмосферата, въ която да живѣе цѣлото училище! Тя е главниятъ факторъ въ училището. Отъ днешното училище вѣе студъ. Днесъ има грамадни, дебели стѣни между учителя и ученика, когато между тѣхъ трѣбва да има само приятелски връзки. За лошитѣ резултати отъ днешното училище не трѣбва да се обвинява нито учителя, нито ученика. Виновна е системата. Понеже днешното училище е невъзможно, трѣбва да създадемъ навсѣкѫдѣ въ България нови училища, подобни на Валдорфското въ Германия, дѣто се прилагатъ принципитѣ на окултната педагогика. Но ние не трѣбва да бѫдемъ слѣпи копирачи на това училище. Може да заемемъ много нѣщо отъ тамъ, но трѣбва да сътворимъ нѣщо ново, съобразно мѣстнитѣ условия. Само окултната педагогика е въ сьстояние да даде едно вьзпитание съобразно дѣтската природа, понеже се основава на ясновидского изслѣдване на дѣтето прѣзъ разнитѣ периоди на развитието му, и затова изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на дѣтското развитие.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Новото учение или великата лаборатория на живата природа. (П. Теодорова). Истина, истина ви казвамъ „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие“. (Иоана 3: 3). И запита Никодимъ Христа: Какъ е възможно това, може ли подобно нѣщо? Днесъ идва нова свѣтлина въ свѣта — Новото Учение — и всички съврѣменни учени я посрѣщатъ съ сѫщитѣ думи: „Възможно ли е туй? Заблуда голѣма е това!“ Но сѫщата тази свѣтлина прѣвежда Христовитѣ думи, и казва: „Ако не пожелаешъ съ всѣка фибра на своето външно и вѫтрѣшно, естество да минешъ прѣзъ великата лаборатория на живата природа, не ще видишъ царството Божие, тука на земята, и горѣ на небето“. И сѫщиятъ този Никодимъ, човѣкътъ, който изказа съмнѣнието си прѣди 2000 г., идва днесъ, рови се изъ всички области на науката, вади опаковкитѣ на тѣхното съдържимо, втурва се съ непрѣодолима жажда отвънъ навѫтрѣ въ тѣхъ; учи, тьрси методи и срѣдства, иска да влѣзе вѫтрѣ, гдѣ миръ и тишина цари, гдѣ знание и мѫдрость истинска блѣсти. И спира се днесъ тозъ ученъ на явленията изъ „физиката“, но не задоволяватъ тѣ неговото богато естество. Той вижда въ тѣхъ салъ външнитѣ промѣни, вижда трансформиране на енергиитѣ, но вѫтрѣ иска той да влѣзе, тамъ, гдѣто първопричината се крие. И спира погледа си къмъ „химическитѣ прояви“, дано тѣ вѫтрѣшната жажда задоволятъ. И знае той, че при тия явления веществото или материята коренно се измѣня. Туй иска да намѣри — начини и срѣдства — нечистото въ чисто да прѣвърне, неблагородното въ благородно, тъмното въ свѣтлина, безжизненото въ вѣченъ животъ! И спомня си усилията на нѣкогашнитѣ алхимици, но страхъ и срамъ го спиратъ да признае правото имъ днесъ. „Тѣ заблудени сѫ, хора на миналото.“ И не усѣща какъ, но този ученъ, като знае условията за химическитѣ прѣвръщения, реактивитѣ за тѣхъ, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намѣри нѣйдѣ другадѣ скрити, въ недрата на природата, да опита върху си тѣхнитѣ резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тазъ „велика лаборатория на природата.“ Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. Вѫтрѣ, гдѣто си нагазилъ, въ нея, смѣси нѣма, реактивитѣ сѫ чисти, идеално чисти, и затуй прѣфинени елементи и съединения създава. Тукъ, въ нея, ще разберешъ дълбокитѣ закони за прѣвръщане на енергиитѣ. И всичко съ радость изнася днесъ тозъ ученъ върху си, на личенъ опитъ, като провѣрява и думитѣ изказани отъ великия Лавуазие, баща на химията: „Нищо въ природата не се губи, нито се създава, а само се видоизмѣня“. Затуй „видоизмѣня“ той всичко ще понесе, Знае, че свѣтътъ въ развоя си не слиза, а се качва, и отъ тъмното къмъ свѣтлото върви. И навлиза, навлиза все по-надълбоко, като носи всичкия си запасъ отъ знания на „съврѣменния ученъ.“ Върви и си разсѫждава: Що е съврѣменниятъ човѣкъ? — Една незавършена, изнудена отъ собственитѣ си грѣшки, идея, която ту на лѣво, ту на дѣсно надтежнява, споредъ туй, дали сърце или умъ я управлява. Загубилъ той равнодѣйствуващата на тия двѣ сили — волята, криви изъ свѣтовния пѫть, „неравната борба,“ както го наричатъ. Но, силниятъ лѫчъ на „новото учение“ го мами, води го къмъ потайнитѣ гънки на тазъ „велика, жива природа“, и прѣдставя му методи и начини нови, вѣрни и непоколебими. И казва му: „Опитай и сравнявай. Запасътъ си отъ знания вѣрно дръжъ, и на него се основавай!“ Тъй изпъква въ ума на съврѣменния учень и закона за постояннитѣ отношения на Пру: „Че елементитѣ, когато ще влизатъ въ съединения, и когато ще излизатъ отъ съединенията, винаги се намиратъ въ точно опрѣдѣлени, постоянни отношения по тегло и по обемъ. Вземе ли се излишъкъ отъ единия елементъ, излишното количество не дѣйствува“. Законъ за постоянството! Постоянство въ отношенията! Стабилность на всичко въ свѣта! Тъй задълбоченъ, въ тоя, и въ редъ други закони изъ областьта на цѣлата наука, върви съврѣменниятъ ученъ навѫтрѣ, навлиза въ тазъ велика лаборатория, и чува нейниятъ тихъ шепотъ, между елементи и съединения: „Ела, ела, ще се родишъ изново, и ще видишъ царството Божие!“ __________________________ О. Славчева. Съ прочувствени и топли думи поздрави всички братя и сестри, присѫтствуващи на събора, като пожела успѣхъ въ тази нова и първа работа за насъ. П. Русевъ. Говори върху комуналния животъ. Спомена, че правилниятъ пѫть въ нашето развитие е пѫтьтъ на сърцето, а не на ума, защото новата култура, която иде сега въ свѣта е „културата на сърцето.“

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с Окултни науки. (К. Кузмановъ) Подъ окултни науки разбираме слѣднитѣ: астрология, алхимия, кабала, физиогномия, френология, хирософия, графология и магия. Източници за изучване окултнитѣ науки сѫ: западноевропейската окултна литература, бесѣдитѣ на Учителя и нашиятъ личенъ опить. Не можемъ да установимъ редъ и планъ задължителенъ за всички, по който да става изучването на окултнитѣ науки, едно, защото ни липсватъ нужнитѣ за това обширни познания, и второ, защото тия науки засѣгатъ и области, стоящи по-високо отъ ума, съ помощьта на който бихме построили подобенъ планъ. Понеже всички окултни науки изучаватъ единъ и сѫщъ животъ, само че отъ разни страни, то, колкото повече се задълбочава човѣкъ въ коя и да е отъ тѣхъ, чувствува нужда отъ допълнение и помощь на всички останали. Човѣкъ може да започне съ коя и да е окултна наука, и около нея да групира изучването на всички останали. При добиване на знания, изобщо, човѣкъ тръгва отъ онова което е най-близко до самия него, и постепенно отива къмъ по-далечното. Въ областьта на окултнитѣ науки се забѣлѣзва сѫщото. И при тѣхъ, обикновено, човѣкъ започва съ най-близкото, т. е. съ физическото тѣло, респективно съ физиогномията, френологията и хирософията. Не трѣбва да забравяте, че окултното знание не се състои само въ четене на книги и запомване на правила (заблуждение, въ което мнозина изпадатъ при изучаването особено на физиогномияга, френологията и хирософията), а въ схващане живата връзка между фактитѣ въ живота. А това зависи не само отъ ума и паметьта, но отъ цѣлокупното ни духовно развитие. Алхимията, до колкото може да прѣдставлява днесъ интересъ за насъ въ първата си часть (трансформиране на металитѣ) прѣдполага обширни познания по химия, а въ втората си часть (духовната) - доколкото искаме да я свържемъ съ нашето нравствено усъвършенствуване, може би да ни даде много образци и импулси. Но, да слѣдваме слѣпо прѣдписанията на алхимицитѣ въ онази символична форма, подъ която сѫ останали, това нѣма да ни доведе до никакви резултати. Кабалата въ своята догматична часть прѣдставлява една метафизика твърдѣ особена по своята терминология, но по сѫщина много близка до другитѣ окултни дисциплини. Въ практическата си часть кабалата прѣдставлява нѣщо мѫчно осѫществимо, защото тя прѣдпоставя извѣстно достигнато вече духовно съвършенство. Тъй както се разбира и пише кабалата днесъ, тя не е нищо друго, освѣнъ филологически разкопки и аритметични изчисления, за които мѫчно може да се каже каква езотерична стойность иматъ. Въ практичната си часть кабалата се приближава най-вече до магията, а на мѣста двѣтѣ дори се сливатъ. Да се практикува кабалата, респективно магията, ще рече съзнателно да се направляватъ и използуватъ природнитѣ сили. А за да може това да стане безопасно, необходимо е прѣди всичко, пълно безкористие, защото природата е и щедра, но и строго справедлива. Астрологията твърди, че планетитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Това, което днесъ наричаме планети, сѫ само тѣхнитѣ физически тѣла. Подобно на човѣка, и тѣ иматъ по-тънки и по-обемисти тѣла, чрѣзъ които си влияятъ взаимно. Влиянието на всѣка планета е особено. Сборътъ отъ планетнитѣ влияния въ мига на раждането, опрѣдѣля сѫдбата на човѣка, или по-право, човѣкъ се ражда при такива планетни условия, които точно съотвѣтствуватъ на сѫдбата, която той самъ въ миналото си е прѣдопрѣдѣлилъ. Споредъ астрологията, въ живота на човѣка има нѣща неизбѣжни (добри и лоши), има нѣща само възможни, а има нѣща, при които има свобода на изборъ. Притежава ли човѣкъ познания по астрология или не, е до извѣстна степень безразлично, защото, и въ единия и въ другия случай само смирението и безкористието могатъ да дадатъ правилна насока на неговата сѫдба. Между новото учение и основнитѣ твърдения на окултнитѣ науки противорѣчие не може да има. Учительтъ не ни занимава сега съ твърдѣ специални окултни въпроси, за да не отвлича вниманието ни отъ по наложителнитѣ и по-важни задачи. Той не иска отъ насъ хиромантици, френолози, астролози, и т. н., а прѣди всичко — хора съ чисти сьрца, свѣтли умове, истинолюбиви души и диамантна воля. Защото, само когато постигнемъ това, той ще може безопасно да ни повѣри окултни сили и окултно знание, и то не книжно знание, а знание живо.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. 3 юли. Окултизъмъ и наука (Б Боевъ). Окултниятъ ученикъ трѣбва да изучава днешнитѣ официални науки. Тѣ сѫ науки прѣдимно за физичния свѣтъ, а послѣдниятъ не е ли Божественъ, като невидимия свѣтъ? За да разберемъ окултизма, най-добро и необходимо подготовление е изучаване наукитѣ, относящи се до физичния свѣтъ. Днешната духовна криза е двойна: въ ума и въ сърцето. Тази криза въ ума е изразена, като борба между науката и религията, а въ сърцето — като откѫсване на човѣка, изгубване връзкитѣ му съ цѣлото. Само окултизмътъ днесъ е въ състояние да хвърли мостъ между науката и религията, и по този начинь да спомогне за възтържествуването на религиозното живото, разбиране. Окултизмътъ е естествознание. Той прѣдставя продьлжение на естествознанието въ невидимата областъ. Окултизмътъ не е основанъ нито на слѣпа вѣра, нито на философски спекулации. Методитѣ му сѫ: опитъ и наблюдение. Когато човѣшкиягъ умъ става по-самостоенъ въ епохата на хуманизма, възбуди се интересъ къмъ изучване на природата. Слѣдь откритието на Коперника, слѣдь създаването Кантъ — Лапласовата теория за произхода на слънчевата система, и особено слѣдъ еволюционната теория на Ламарка и Дарвина, още по-ясно се изтъкна, че тѣзи три учения противорѣчатъ на Библията. Съ развитието на психофизиологията се откри голѣмата зависимость между нервната система и душевния животъ. Слѣдователно, можеше да се прѣдположи, че душевнитѣ способности иматъ корена си въ мозъка. Намѣриха се и други противорѣчия, напр. чудесата въ Ветхия и Новия Завѣтъ, които днешната наука смѣта за нарушение на приоднитѣ закони. Но, всички тѣзи противорѣчия сѫ само привидни. Теорията на Коперника не прѣдставлява никакво противорѣчие. Кѫдѣ въ религиознитѣ книги е писано, че слънцето се върти около земята? Сѫщо и Кантъ - Лапласовата теория не противорѣчи на спиритуалистичния мирогледь. Даже въ индийскитѣ религиозни книги се говори за манвантаритѣ, които сѫ прѣраждания на слънчевата система. Окултиститѣ не само сѫ знаяли за произхода на слънчевата система отъ мъглявина, но сѫ знаяли какво е имало и прѣди тая мъглявина. Сѫщо е и съ еволюционната теория. И психофизиологията сѫщо не може да противорѣчи. Нервната система е инструментъ за проява на извѣстни сили на съзнанието въ физическия свѣтъ. Разказъть за сътворението на Адама е абсурденъ само на пръвъ погледъ, но той става твърдѣ дълбокъ, когато се разгледа отъ окултно гледище. Сѫщото е и съ разказитѣ на Ноя и Йона. Ако разгледаме отношението между окултизма и разнитѣ науки, ще видимъ, че нѣма никакво противорѣчие. Нѣщо повече: проблемитѣ въ разнитѣ науки могатъ да намѣрятъ своето истинско разрѣшение само въ окултизма. Напр. днешната биология не може да обясни наслѣдсгвеностьта. Има нѣколко теории за това, но всѣка отъ тѣхъ противорѣчи на фактитѣ. Само окултизмътъ може да обясни наслѣдването на придобититѣ признаци, но не е тукъ мѣстото да се спирамъ на този въпросъ. Днешната биология чрѣзъ много факти идва до приемане на етерното тѣло (опититѣ на Харрисънъ, Колиско и др.) Сега, нѣщо за еволюционнитѣ фактори. Окултизмътъ дава извѣстно значение на подбора и на взаимопомощьта, като фактори на еволюцията, но главно мѣсто дава на вѫтрѣшния факторъ, което се доказва, между другото, напр. съ опититѣ на Волфа върху окото на тритона. Споредъ най-послѣднитѣ данни на физиката, материята е кондензирана енергия, и това пакъ потвърждава една отдавна извѣстна окултна истина. Отношението на окултизма къмъ психологията. Нито психоаналитичната теория на Фройда, нито други психологични теории могать да обяснятъ извѣстни психични явления. Нѣщо повече: извѣстни области на психологията направо водятъ къмъ окултизма. Напр. хипнотизмътъ, особено съ своитѣ дълбоки фази, доказва извѣстни окултни истини: сѫществуването на аурата, реалностьта на ясновидството и пр. Въ тази область най-много сѫ работили Де-Роша и Дюрвилъ, френски изслѣдователи. Окултизмътъ хвърля свѣтлина още и върху слѣднитѣ науки: геологията, филологията, етиката, историята, социологията и другитѣ науки. Въ всички науки се влива една нова, духовна струя. Сѫщото става и съ изкуствата. Всичко тава доказва, че наближава епохата на една духовна култура, на едно велико духовно събуждане на човѣчеството.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 63/4 ч. Двѣ думи! (Учительть) Тия въпроси, които искате да разрѣшавате, не сѫ мѫчни. Тѣ сѫ много лесни за разрѣшаване. Нали, ако не се намажатъ колелата, много мѫчно се въртять. Сега, много винтове сѫ ръждясали, и вие трѣбва да ги намажите съ масълце. И социалнитѣ въпроси, които вие ще разрѣшавате, лесно ще се разрѣшатъ, защото ключоветѣ сѫ у васъ самитѣ. Ами нѣма какво да увѣщавате богатия човѣкъ да разтвори касата си, да даде имането си. Ключоветк сѫ у васъ, ще завъртите ключоветѣ, и ще отворите касата. Ако царството Божие е въ вась, то ще намѣрите тия ключове, ще отворите каситѣ, и всички хора ще почнать да мислять, като васъ. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вънъ въ свѣта, имъ трѣбватъ забавления. Не разрушавайте тѣхните илюзии! Богатитѣ хора, тѣ сѫ дѣца на куклитѣ. И, ако вие бутните тѣхнитѣ кукли, тѣ, като нѣматъ съ какво да се занимаватъ, ще се нахвърлятъ вьрху васъ. Нека тѣ се занимаватъ съ социалнитѣ работи, а вие ще се занимавате съ вашитѣ работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, послѣ ще имъ се даде отъ това готовото. Не мислете, че хората много сградатъ. Не страдатъ много, не се заблуждавайте! Какви сѫ страданията имь? Че майката изгубила дѣтето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дѣте? Чудно ще бѫде, ако нѣкой добъръ човѣкь ми даде единъ скѫпоцѣнень камъкь, и слѣдь врѣме си го вземе, а мене ми потекать четири реда сълзи, че съмъ изгубилъ камька! Оть гдѣ накѫдѣ е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплотила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си измѣнила формата? Ами, ако едно сѣме е паднало въ земята и израстнало въ едно великолѣпно дьрво, ще плачемь ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Нѣма какво да го отричаме, но нѣма защо и да имъ доказваме новото. Този въпросъ, че отричаме стария животъ, ще го оставимъ на вторъ планъ. Ние приемаме новия животъ, нищо повече! Въ новия животъ има всичкото богатство, а всички тия хора около насъ сѫ все бѣдняци. Ние ще имъ дадемъ отъ нашето богатство, и въпросътъ ще се свърши. Новиятъ животъ носи всичко въ себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Единь анархистъ нѣма диаманта воля. Единь човѣкь, който се кръщава съ думата анархистъ, не е анархисть, единъ християнинъ, който се кръщава съ думата християнинъ, не е християнинъ; и даже единъ който се кръщава съ думата Любовь, той не е позналь още Любовьта. Та, ако не възприемешъ, и ако не проявишь тази Любовь, какь ще носишъ новия животъ? Само онзи който прояви свѣтлината, който свѣтне, само той носи името на свѣтлината. Щомъ не свѣти може ли да се кръсти съ името на свѣтлината? И Любовьта е Любовь, само като се прояви. Любовьта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можемъ да говоримъ за реалното, като за нѣщо минало, като за нѣщо бѫдеще Божествената реалность е всѣкога реалность. А по отношение на нашитѣ сегашни разбирания туй е като единь наученъ методъ, то е право, но ако не искате да се спъвате, по отношение на вашитѣ дълбоки разбирания, ще разбирате дѣйствителностьта като дѣйствителность, ще разбираге нѣщата добрѣ. Не мислете, че сте баби. Ами че всѣкиго едного отъ васъ сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желѣзо до нѣколко хиляди градуса, съ това желѣзо нѣма ли да ви докарамь до положение да си пробиете пѫть навсѣкѫдѣ? Та, казвамъ: вашитѣ мозъци трѣбва да ги нагорещимъ, има особени пещи въ природата, и тогава, отъ дѣто минете, ще топите хората. Нищо повече! Нѣма да имъ казвате нищо. Нима, катою дойде слънцето казва нѣщо? То като пекне, снѣгътъ трѣбва да се стопи. Съврѣменниятъ свѣтъ нѣма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи свѣта. Всички хора, които сѫ направени отъ ледъ, ще се стопять, на вода ще станатъ, нищо повече. Извори ще станатъ; пъкъ отъ тия извори ще потекатъ рѣкички; водата отъ рѣкичкитѣ ще прѣвърнемъ на пара, а парата на електричество въ смисълъ на Любовь. Що отъ това че нѣкой е прѣминаль отъ едно сьстояние въ друго? Послѣ, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че нѣма срѣдства. Вие може да образувате комуни, а азъ ще ви прѣдставя единъ начинъ за образуване на сигуренъ фондъ. Колко души сте тукъ? — Около 200 души. Значи, всѣки единъ отъ васъ, не може ли да спести по 300 лв. прѣзъ годината? — Може. Тъй, 200 души по 300 лв. = 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., въ 10 години 600,000 лв. Слѣдъ това, всѣки единъ отъ васъ може да убѣди поне още по трима души, и тѣ да дадатъ по 300 лв Тъй щото, вие ще турите въ себе си мисъльта че комунитѣ сѫществуватъ въ свѣта, нѣма какво да ги уреждаме. Тѣлото е една комуна, и сѫщиятъ образъ на нашето тѣло ще го приложимъ въ обществения свѣтъ. Нѣма другъ образь за комуна, освѣнъ образа, който сѫществува въ тѣлото. По сѫщия законъ, по великия Божественъ законъ на Любовьга, на по-низко стоящитѣ братя отъ насъ, ние ще дадемъ по-голѣма почесть, понеже върху тѣхъ ще легне по-голѣмъ товаръ. Върху краката ни нѣма ли по-голѣмь товаръ? Но пъкъ затова, вечерно врѣме ще вземемъ, ще ги поразтриемъ, ще ги помилваме, ще ги измиемъ, и краката усѣщать въ това една компенсация, едно морално задоволство. Тѣ казватъ: „Заради Любовьта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали“. И ние, хората, ще носимъ мѫчнотиитѣ съ благодарность, както краката. Понеже Господь ни погали съ своята Любовь, ние може да прѣнесемъ още хиляди страдания, и ще кажемъ: „Заради Любовьта и свѣтлината, която Господь ни даде, ние ще Му благодаримъ, и ще работимъ заради Него“. И тьй, ние ще бѫдемъ герои въ страданията. Ами че днешнитѣ страдания трѣбва да бѫдатъ заради васъ една играчка! Вь ума ви тѣ трѣбва да бѫдатъ като играчка. Разбира се, онзи, който го е страхъ отъ мечката, нѣма да го пратишъ веднага при нея. Ще го накарашъ най-първо да се приближи къмъ нея на петь крачки, послѣ на четири, на три, на двѣ, и най-послѣ ще го накарашъ да я бутне съ единия си прьстъ, послѣ да я хване за ушитѣ, да я поглади и най-послѣ да се разговори съ нея Това сѫ редь опити, които ще минете. Ще турите туй, великото въ себе си, и само тогава ще бѫдете много смѣли. А пъкъ иначе, ползувайте се отъ всичко. Сега, като свършите сьбора, може би азъ ще хвърля една малка свѣтлинка, какъ трѣбва да гледате на нѣщата, понеже искате да станете по-смѣли Има една смѣлость въ свѣта, и тя седи въ слѣдующето: виждашь, че нѣкой човѣкъ се пъне, не може да развинти нѣкой винтъ. Да му помогнешъ, това е благородно! Единъ човѣкъ се отчаяль, има дългове, намислилъ да се самоубие. Да му покажешъ пѫтъ, по който той ще може да плати своя дългъ, това е благородно! Кажи на този човѣкъ: „Азъ ще ти платя дълговетѣ“, и той ще се засмѣе. Ще ги платишь, защо не? Богатитѣ хора може да платятъ дълговетѣ ча своитѣ братя. Въ природата има единъ законъ за тази компенсация. И, ако вие вѣрвате въ комунитѣ, ще ги устроите, тѣ ще изникнатъ, като гѫби. Но, трѣбва да знаете, първото нѣщо: много сѫ дебели стѣнитѣ между хората, понеже човѣшкиятъ егоизъмъ е взелъ върхъ надъ всичко. Дебелитѣ стѣни трѣбва да изчезнатъ, да останатъ много тънки прѣгради, за да можемъ свободно да прѣминаваме, и като дойдешъ до твоя съсѣдъ, да нѣма прѣграда Ще попиташъ: „Мога ли да прѣкрача въ твоето мѣсто по закона на Любовьта?“ — Можешъ. Трѣбва да бѫдете крайно учтиви. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете, въ всичкитѣ си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушамъ, нѣкѫдѣ може да дойдете до стълкновение. Ние не разрѣшаваме въпроситѣ на свѣта. Въпроситѣ на новия свѣть сѫ разрѣшени, вие ще влѣзете, просто, като работници да реализирате тѣзи планове. Ще ви се дадатъ идеи за реализиране на тия планове. Тия идеи ще дойдатъ въ вашитѣ умове, чувствата — въ сърцата ви, енергиитѣ — въ волята. Вие ще влѣзете, като работници, ще бѫдете носители на новитѣ идеи. Сега, нѣма какво да се плашимъ вѫтрѣ въ себе си. Ние ще положимъ великия Божественъ законъ на Любовьта, и ще знаемь, че Богъ може да ни каже Истината. Богь е измѣнилъ своето мнѣние заради насъ. Знаете ли въ какво отношение? Понеже грѣховетѣ на хората сѫ били прѣдъ Неговото лице, като сѣнка, и Той, като ги е слушалъ, слушалъ, отхвърлилъ грѣховетѣ имъ настрана, погледналъ ги въ лицето, и ги попиталъ: „Какво искате, за какво плачете? Искайте сѫщественото, и ще ви се даде“. Слѣдователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте сѫщественото, което трѣбва за вашето развитие, и ще видите, че Господь другояче гледа. Богъ е прѣмахналъ всичкитѣ онѣзи прѣпятствия, които сѫ ни държали далечъ отъ Него. Ние ще се обърнемъ къмъ Него, ще използуваме Неговата свѣт.пина, Неговата Мѫдрость, Любовь, и Истина, и ще работимъ съ тѣхъ. Богъ изпраща своитѣ синове, тѣ носятъ плановетѣ. И въ туй отношение, вие може да бѫдете напълно спокойни. Само гледайте да бѫдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елементъ въ живота си. Азъ искамъ, като си заминете по домоветѣ, да бѫдете всички обновени. Трѣбва да знаете едно нѣщо: вие мислите, че анархиститѣ работятъ повече отъ васъ? Не. Вие мислите, че толстоиститѣ сѫ по-чисти отъ васъ? Не. Ние имаме съвсѣмъ друга норма за чистотата на единъ човѣкъ. Да се не заблуждавате съ толстоиститѣ, съ анархиститѣ и пр. Тѣ сѫ наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, азъ ги уподобявамъ на слѣдующето, ще ви приведа слѣдующия примѣръ: едно врѣме, когато 12-тѣ еврейски плѣмена пѫтуваха въ пустинята, всѣко плѣме носѣше една часть отъ скинията. Когато ги питаха: какво носите? — Скинията. Едни носѣха покрива, други кадилницитѣ, трети темяна, четвърти — попскитѣ одежди, пети ковчега и т. н., но, щомъ пристигнѣха нѣкѫдѣ, всичкитѣ колѣна донасяха частитѣ на тази скиния, събираха я и тамъ се покланяха. Сега, тия Бѣли Братя, като дойдатъ, и като дойде Божествениятъ Духъ на свѣтлината, Богъ ще се изяви чрѣзъ всички. Тия носители на скинията ще кажатъ на всички: „Донесете частитѣ“, и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, отъ всички учения, каквито има по свѣта, всѣки ще донесе частьта на този новия Храмъ, всѣки ще внесе своя си дарь. Тъй ще гледате на нѣщата, нѣма да давате прѣдимство никому. Всички учения сѫ на мѣсто. Материалиститѣ ще ги туримъ на работа, тѣ носятъ пода, блоковетѣ за темелитѣ. Ще имъ кажемъ: „Дайте вашитѣ блокове, тѣ трѣбватъ за долу, дълбоко въ земята, за основа. Анархиститѣ, тѣ ще донесатъ ножове, чукове за дѣлане. Толстоиститѣ носятъ хубави дрѣхи, прѣмѣни за прѣобличане — и тѣ трѣбватъ. Търговцитѣ насъбрали хлѣбецъ, житце, брашнице. Ние ще огладнѣемъ, и тѣ ще отворять хамбаритѣ. Тъй щото, ние ще видимъ, че всички тия богатства, всички тия насъбрани нѣща, всѣко нѣщо, което сѫществува, то си има своето мѣсто. Сега, ще се приготвите за утрѣшния день, да бѫдете бодри, ще завъртите новъ ключь. Втората сутринь събраннето трѣбва да стане по другъ начинъ. Трѣбва да разсѫждавате. Не че ще бѫдемъ безъ инициатива, не, азъ искамъ всички да бѫдете съ инициатива, затова се събирате сега младитѣ. Не мислете, че старитѣ сѫ въ бездѣйствие Не, старитѣ сега сѫ обули нови потури. Знаете ли, и тѣ сѫ наострили ножоветѣ си, и казватъ: „И ние подиръ младитѣ!“ Готови сѫ на нови жертви. Мѫчно е да се трансформира човѣкъ. Мѫчно е, но не е невъзможно. Въ всинца ви виждамъ, че става единъ вѫтрѣшень процесъ, всинца сте заети съ една велика мисъль. Вие всинца желаете Любовьта, Мѫдростьта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мѫдростьта кали ума, а Любовьта кали сърцето. Слѣдователно, вие ще работите съ Истината, и ще бѫдете готови. Сега, щомъ нѣкой е чистъ, той е толстоистъ. Щомъ е извадилъ ножа, той е анархистъ, отговаря на съпротива съ съпротива. А новото учениение го уподобя тъй: новото учение плаща дълговетѣ на всичкитѣ хора, нищо повече! Пуща всички свои братя отъ затворитѣ, разрушава затвори, болници, и на мѣстата имъ съгражда жилища. На всички казва: „Слънцето, всичко е сьздадено за васъ, всички вие сте братя, всички ще работимъ, всички ще се учимъ, всички ще пѣемъ, всички ще свиримъ, всички ще почиваме“. Това е то новото учение! Ние започваме съ пѣене, съ молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи съ молитвата, той не може да работи на земята. Религиознитѣ хора пъкь ще работятъ за подкрѣпа на религиознитѣ чувства. Тъй щото всичко, което е хубаво въ свѣта, ние ще го вземемъ, и ще влѣземъ, като ученици на новото, безъ насилие. Всички ще турите надписа: Безъ насилие! Никакво насилие, и ще си отстѫпвате взаимно. Днесъ, азъ ви слушахъ прѣзъ цѣлия день, отъ сутриньта, и си мислѣхъ да не присѫтствувамъ, но казахъ: ще имъ покажа единъ примѣръ, ще ги изслушамъ. И менъ ми бѣше приятно да ви слушамъ Казвамъ: много хубаво е. Сега, на всинца ви трѣбва, приложение! Малкиятъ приходъ, който имате може ли да го заложите? Може, какъ не. Умътъ, който имате, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? Можете. Сърцето, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? — Можете. Волята, може ли да я посвѣтите? — Можете, Шомъ всичко посвѣтимъ, ние сме силни. Е ли Любовьта въ насъ, ние разполагаме съ най-голѣмата сила въ свѣта, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава съ нея. Въ Америка поставили на едно мѣсто два хубаво намагнетисани топа. Отива единъ богаташъ, хубаво облѣченъ, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топоветѣ, тѣ тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любовь така ще привлече богатитѣ хора, че ще имъ се отнематъ не само обущата, но и кесиитѣ, и всичко. И тогава, за да се освободятъ богатитѣ хора, тѣ ще дадатъ всичко. Старитѣ възгледи, това сѫ натрупано богатство. Това богатство трѣбва да остане въ васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигнете нагорѣ, къмъ Бога, да се занимавате съ новия свѣтъ, съ новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживѣно отъ други, и ние ще го приложимъ по сѫщия начинъ, по какъвто тѣ сѫ го приложили прѣди нась. Туй, което наричаме ново, за нѣкои е старо, но за насъ, на земята, е ново. Бѣлото Братство отъ хиляди години живѣе въ този животъ. Тѣ сѫ го прилагали, затова ние ще вземемъ тѣхния животъ, ще го приложимъ съ всичкитѣ тѣхни начини и методи, съ всичкитѣ тѣхни разбирания. Искамъ да бѫдете бодри и весели. Песимизъмътъ, който до сега е царѣлъ, ние ще го пенсионираме, защото този песимизъмъ бѣше у нась на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скръбьта и умразата, и тѣхъ ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще имъ дадемъ единъ банкетъ, и ще имъ кажемъ: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради насъ, и сега може да живѣете между насъ!“ И тогава, въ лицето на една скръбъ и умраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра. Тъй ще гледате на нѣщата, само когато Божествената Любовь проникне, обхване и изпълни вашитѣ сърца! „Изгрѣва вече день тържественъ!“ „Ше се развеселя!“ 7 ч. в.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. в. Разисквания върху рефератитѣ. К. Константиновъ. Революцията е вѫтрѣшенъ процесь, въ огъня на който, стариятъ свѣть вѫтрѣ въ насъ, заедно съ всички свои заблуждения и ограничения — изгаря, т. е. изгубва своитѣ отношения къмъ реалния животъ, а вмѣсто него възраства новия свѣтъ на Истината, въ който, единствено, човѣкъ може да бѫде свободенъ. Безъ революцията, съ която доброто начало започва да гради, външното прѣустройство въ обществото е немислимо. Насилието е стариятъ методъ на заминала култура. Силата е вѫтрѣ, въ степеньта на убѣждението, въ идеята, и то до толкова, до колкото тя може да се приложи. Нека насилникътъ знае, че свободата, която иска за себе си, е длъженъ да дава и на другитѣ. Индиецътъ Ганди изрази учението на пасивния (несъпротивляващия се) анархизъмъ, и доказа, че въ силата на убѣждението се крие успѣха на едно дѣло. Г. Драгановъ. Анархиститѣ и толстоиститѣ по принципъ сѫ противъ войната. Нѣкои отъ тѣхъ прилагать този принципъ на дѣло. Какво становище трѣбва да вземе окултниятъ ученикъ по вьпроса за войната? Теософитѣ казватъ, че войната е ликвидиране на обществена карма, но, азъ мисля, че окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ, всѣки да разрѣши този въпросъ индивидуално, за себе си. Разрѣшението на този въпросъ не може да се подведе подъ извѣстна норма, а трѣбва да остане, всѣки свободно да го разрѣши, самъ за себе си. М. Константиновъ. Новото учение казва. че капитальтъ е на живата природа, и никой не може да го притежава. П. Пампоровъ. Ние въ всичко трѣбва да виждаме само положителната страна. Вь толстоиститѣ ще виждаме широката душа, въ анархиститѣ — хората на волята, а въ окултизма прѣобладаватъ знанията. Всичко това е все подготовление къмъ новото учение. Величието на новото учение е тамъ, че то е пълна хармония между тѣзи три учения. Отъ анархиститѣ ще научимъ смѣлостьта, отъ толстоиститѣ — чистотата, а отъ окултизма — знанията. А ние ще приложимъ всичко това на опитъ, като си служимь съ методитѣ, дадени ни отъ Учителя. Б. Боевъ и Г. Тахчиевъ говориха въ сѫщия духъ, върху нѣкои положения на анархизма и толстоизма.

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 4 ч. Теософията и Толстой, прѣдвѣстници на новото учение. П. Памиоровъ. „Злото не се гнѣзди въ ума, а въ сърцето.“ „Сине мой, дай си сърцето“. Новото учение, новата свѣтлина си има свои прѣдтечи. Теософията на западъ и Толстой на изтокъ сѫ прѣдвѣстницитѣ на новото учение. Западнитѣ народи, които се развиватъ по пѫтя на ума, слѣдъ като прѣминаха прѣзъ най-грубия материализъмъ, получаватъ първитѣ знания за духовенъ животъ чрѣзъ теософията и окултизъма. Източнитѣ народи, главно славянитѣ, руситѣ се развиватъ по пѫтя на сърцето. Тѣ искатъ първо да примирятъ противорѣчията въ живота. Всички руски писатели, а особено Толстой, изразяватъ онзи копнежъ на широката славянска душа — да изцѣри болкитѣ на всички страждущи, да се въдвори царството Божие на земята. Толстой се явява като образецъ на ученикъ отъ Бѣлото Братство. Той имаше велика мисия между руския народъ, пъкъ и за цѣлото човѣчество. Той стана великъ съ своята проповѣдь. Най-великото въ Толстоя е неговата искреность, неговиятъ стремежъ къмъ Истината. Навсѣкѫдѣ и всѣкога той търсеше Истината, и всичко даваше заради нея. За да засвидѣтелствува тази Истина, той скѫса съ своето минало, съ всички суевѣрия, лъжи и заблуждения, взе ралото, обущарското шило, облѣче рубашката, и слѣзе при народа да му помага, и да пише за него приказки, които сѫ бисери въ всемирната литература. Сѫщностьта въ учението на Толстоя може да се изрази въ нѣколко думи: животътъ е стремежъ къмъ благо. Изпърво човѣкъ мисли, че той е отдѣлно сѫщество, и затова живѣе за себе си, търси лично, материално благо. Но послѣ, той вижда, че животътъ на човѣка не е въ тѣлото му, а въ душата, че истинскиятъ животъ почва, когато се пробуди въ него съзнанието, което му казва, че желае благо, но не само за себе си — за своята личность, а за себе си — своята душа, която е една въ всичко живо. Любовьта къмъ всичко живо е висшиятъ законъ въ човѣшкия животъ. Тази любовь изисква да се жертвуваме за благото на другитѣ. Тази любовь не е любовьта къмъ жената, къмъ сѣмейството, къмъ приятеля, къмъ отечеството. Тя е великата, всеобемната, Божествена Любовь, която включва всички тѣхъ, но изключва всѣко ограничение, всѣко насилие, всѣка користь, всѣко пристрастие. Тя е еднаква за всички, и всѣкога носи свѣтлина, спокойствие. Тя разрѣшава всички противорѣчия, осмисля живота, замѣня взаимната борба между отдѣлнитѣ личности, класи и народи, съ взаимна помощь; прѣмахва болеститѣ, старостьта и смъртьта, понеже въ Бога на Любовьта нѣма болесть, старость и смърть, а вѣчна младость, здраве и вѣченъ животъ, За да се прояви Любовьта, трѣбва да се освободимъ първо отъ всички лъжливи учения, които скриватъ исгината на живота, отъ всички суевѣрия, и да бѫдемь абсолютно правдиви, спрѣмо себе си и другитѣ. Да вѣрваме само въ Божественото въ насъ. Никакви човѣшки авторитети и посрѣдници между Бога и човѣка! За да се прояви любовьта, нужно е: 1) чистота, 2) смирение и 3) самоотричане. Любовьта може да се прояви само въ настоящия моментъ. Само въ настоящето човѣкъ е свободень да прави усилия за въздържане отъ постѫпки, думи и мисли, противни на любовьта, и да сѣе мисли, чувства и желания, изпълнени съ любовь къмъ всички. Теософията подготвя западнитѣ народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на свѣта отъ Бѣлото Братство, което е съчетание на широката любовь на славянството съ мѫдростьта и знанията на западнитѣ народи. Чрѣзъ любовь, която носи чистота, къмъ знания и мѫдрость, за да се прояви Божията Истина, това е новото учение - съединение на изтока и запада, хармония между сърцето и ума, Любовь, Мѫдрость и Истина.