Ани

НАРЯДИ за 1927 година По нареждане, 18 юли 1927 год. Наряд за събора 19-25 август 1927 год. Упътвания и обяснения, дадени от Учителя на събора, 1927 г. при изпълнение наряда. Любезни братя и сестри, септември 1927 год. (за отпечатване на беседите) 1) ПО НАРЕЖДАНЕ До ръководителите на Всемирното Бяло Братство в България Люб. брат... Краев - манифактурист..., В гр.... Орехово... Н.Л. К.Б.Л. С.Б.Л. Е.Л. По нареждание: Съобщава ви се, че тазгодишният събор на Веригата на Бялото Братство ще стане в столицата София, в братския салон и на братското имение на „Изгрева". Съборът ще почне на 19 Август т. г. Тазгодишният младежки събор ще стане в София на 14 Август т. г. Умоляват се Ръководителите да съобщат на всички младежи и желающи да участвуват в него, че на 12 Август всички трябва да тръгнат за София. Ръководителите с още трима или пет братя да тръгнат на 12 Август с бързия влак за София, като вземат със себе си всички палатки, нужни за братята от своя град, за да ги поставят навреме, като се погрижат за посрещането и настаняването на своите хора, като всички братя и сестри ще бъдат настанени под палатки на Изгрева, та всеки трябва да си вземе дрехи за нощуване и палатка. Всички братя и сестри трябва да имат със себе си, легитимации от надлежните общински власти. Всички братя и сестри да си вземат прибори за храна, състоящи се от: 2 чинии, лъжица, вилица, канче за чай и кърпа за ядене. Никой да не разчита, че тук ще намери братски прибори, понеже Братството не разполага с никакви съдове. Умоляват се братствата, които имат големи чайници или кани, да ги донесат, за да се ползват с чай от общата кухня, а тъй също и по една голяма стомна за носене вода. Всички братя земледелци да донесат по малко грухано жито или болгур, тъй също тези, които имат плодове като ябълки, круши, праскови, грозде и пр., да донесат по колкото могат. Всички да си донесат храна за три дена, понеже общата храна ще почне да се дава от 19 август. Братята ръководители да донесат по 5 кил. чист винен оцет и по 1/2 кило липов цвят за нуждите на събора, като стойността ще им се изплати тук. Понеже тази година се пътува за София с курортни билети за отиване и връщане с 50% намаление, то няма нужда да се иска особено разрешение и пътуване с удостоверение, а всеки брат и сестра при закупуване билет от ж. път. станция, ще иска курортен билет за София, който билет ще задържи у себе си при слизанието в София, понеже със същия билет ще се завърни, като при тръгването от София ще се завери от ж. п. станция.Това добре да се разправи на всички от брата ръководител. Тези младежи, които ще тръгнат на 12 за Младежкия събор, ще се снабдят за София с курортен билет. Съборът ще трае 7 дена: от 19 август до 26 включително. След това ще има екскурзия до Мусала, която ще продължи до края на месеца. Затова тези от братята и сестрите, които желаят да отидат на Мусала, трябва да си вземат топли дрехи и обуща. Умоляват се ръководителите да съобщят горните нареждания на всички братя и сестри в техния град, на братствата в селата, дето има такива, а тъй също и на онези братя и сестри, които поединично се намират някъде. Всеки член на обществото В. Б. Братство, независимо от своето обществено положение и професия, е длъжен да притежава членска карта, издадена му от обществото по установения образец; тя ще му служи като пропуск-билет в Събора. Тези, които нямат членски карти, ще бъдат снабдени от ръководителите, които да обгербват с 3 лв. и унищожат марката с печата на клона, като съберат по 60 лв. членски внос за времето от 1.IX. 1925 г. до 1.IX.1927 год. - за 2 години, т.е. 120 лева всичко. А онези братя, които имат членска карта от миналата година, те са платили за нея година, та сега имат да плащат само 60 лв. за 1927 год. събраната сума ще се внесе тук, в братството, съгласно устава. Ще бъдат поканени от ръководителите да участвуват на тазгодишния събор всички братя и сестри, които досега са участвували и тези нови братя и сестри, които са проявили ревност в Божието Дело. Пътуването ще стане по следния ред. На 16 август с първия бърз влак ще пътуват от градовете Айтос, Карнобат, Варна, Русе, Ямбол, Търново, Габрово, Трявна, Елена, Беброво, Панагюрище, Плевен, Свищов и Горна Оряховица. На 17 август от градовете Бургас, Шумен, Нова Загора, Стара Загора, Видин, Лом, с. Гърци, Казанлък, Мъглиж, Сливен, Пловдив, Хасково, Любимец, Севлиево, Пашмаклъ и с. Бараково. Всички братя и сестри от София ще дойдат на Изгрева и поставят палатките си на 17 и 18 август. Умоляват се всички братя и сестри да бъдат крайно внимателни при пътуването си, като се избягва всякакъв шум и манифестации в трена и гарите, като навсякъде проявяват нуждната учтивост, благост (да пътуват просто, инкогнито). Умоляват се братята-ръководители да приготвят и донесат със себе си списък на всички членове, които се числят към кръжоците като отбележат номера по ред, име и фамилия, възраст, занаят, откога посещава кръжока, в коя година е бил викан в събора и номера на членската карта. Тези списъци ще бъдат написани и начертани чисто с мастило и скрепени с подписа на ръководителите. Това се отнася и за селата, там, гдето има кръжоци. 18 юлий 1927 г. С братски поздрав: /п/ П. Епитропов ст. София. 2) НАРЯД за събора 19-25 август 1927 година Петък, 19 август 1927 г. 4ч. с. Размишление: Бог е Любов, Светлина, Мир и радост за душите. Господ владее Небето. Господ владее Живота. Той носи вечното благословение и радост за душите. Добрата молитва. „Благословен Господ Бог наш". „В начало бе Словото". Старите гимнастически упражнения. Концентрични кръгове. Събота, 20 август 1927 г. 4ч. с. Размишление: Както ме Отец ми възлюби, така и аз ви възлюбих. „Духът Божий". Добрата молитва. Отче наш. Старите гимнастически упражнения. Концентрични кръгове. Неделя, 21 август 1927 г. 4ч. с. Размишление: Всеки, който първом търси Царството Божие и Правдата Негова, нему всичко друго му се дава . „Благославяй, душе моя, Господа". Добрата молитва. Отче наш. Старите гимнастически упражнения. Концентрични кръгове. Понеделник, 22 август 1927 год. 4ч. с. Размишление: Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи на всичко. „Благословен Господ Бог наш". Добрата молитва. Отче наш. Старите гимнастически упражнения. Концентрични кръгове. Вторник, 23 август 1927 год. 4ч. с. Размишление: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни живота ти с всички добрини. „Благославяй, душе моя, Господа". Добрата молитва. Отче наш. Старите гимнастически упражнения. Концентрични кръгове. Сеитба. Сряда, 24 август 1927 год. 4ч. с. Размишление: А най-после бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви и дружелюбиви. „В начало бе Словото". Добрата молитва. Отче наш. Старите гимнастически упражнения. Концентрични кръгове. Сеитба. Четвъртък, 25 август 1927 год. 4ч. с. Размишление: Който победи, той ще се облече в бели дрехи. Добрата молитва. „В начало бе Словото". Отче наш. Старите гимнастически упражнения. Концентрични кръгове. Сеитба. 3) УПЪТВАНИЯ И ОБЯСНЕНИЯ Дадени от Учителя при изпълнение наряда, четене беседите и четивата от Евангелието, от тазгодишния събор през лятото на 1927 г. Изпълнението на наряда ще започне от петък, 11. XI., който ден ще се изпълни точно по правилата, както е бил през събора (ставане в 4 ч с. и т.н.). От този ден започва първата седмица по наряда, през който ден ще четете беседите, дадени в петъка, а именно: „Пътят на ученика" и „Духът на Господа". Ученикът ще знае следното: той не трябва да се съмнява в Божествения път, в който ходи. Пътят, в който той върви, е вечна светлина. Ученикът минава от светлина в светлина и трябва да има абсолютна вяра в този път. Казано е: „Господи, води ме с десницата си!" Ако Господ те води с десницата си, в какво ще се съмняваш?" Ще кажете: „Не виждам Господа." Прави сте, но питам: Когато се качите на трена и той тръгва, минава своя определен път, вие виждате ли машиниста, който го движи? Машинистът не виждате, но тренът върви, минава своя определен път. Същото е и по отношение вас. Господа вие не виждате, но той движи вашата машина по определения от Него път и вие вървите. Следователно няма защо да се съмнявате в Господа. В беседата „Духът на Господа" се вижда какво Бог изисква от нас - да Му се служи в Дух и Истина. Това е най-малкото подчинение, което човек може да има в света. През останалите дни на седмицата, до следната събота, ще изпълнявате наряда си по дух и свобода. Втората седмица ще започне от събота, в който ден ще изпълните наряда точно по правилата, дадени на събора, а в продължение на целия ден ще четете беседата, държана на този съборен ден, „Братя в единомислие". Това изисква Бог от нас - да живеем в единомислие с онези, които служат на Бога и Го обичат. През останалите дни на седмицата, до следната неделя, ще изпълнявате наряда си по дух и свобода. Третата седмица ще започне от неделята, в който ден ще изпълните наряда точно по правилата, дадени на събора, и в продължение на целия ден ще четете беседите, държани през този съборен ден - „ Ще се превърне в радост" и „Обич към знанието". - Ще дойде радост за всички, защото Божието благословение ще дойде за всеки едного на своето време. - Трябва да имаме обич към знанието, защото то е златното перо, с което всеки ще може да напише на приятеля си едно или две писма. През останалите дни ще изпълнявате наряда си по дух и свобода. Четвъртата седмица ще започне от понеделника, в който ден ще изпълните наряда точно по правилата, дадени на събора, а през целия ден ще четете беседата, дадена на този съборен ден - „Пробуждане съзнанието на ученика". - При пробуждане на съзнанието човек трябва да се радва на най-малките свои придобивки. През останалите дни нарядът ще се изпълнява по дух и свобода. Петата седмица ще започне от вторника, в който ден ще изпълните наряда точно по правилата, дадени на събора, а през останалите дни ще изпълнявате наряда свободно. През този ден ще четете беседата, дадена на този съборен ден - „Дойде глас". - Това значи да се въплоти Словото Божие у нас, като се ползуваме от опитите на нашите братя в миналото, от тия, които живеят сега, както и от по-напредналите наши братя. Шестата седмица ще започне от средата, в който ден ще изпълните наряда точно по правилата, дадени на събора, а през останалите дни ще изпълнявате наряда свободно. Същият ден ще четете беседата, дадена на този съборен ден - „Явно говорих". - Това подразбира да бъдем чистосърдечни, да изпълним волята Божия. Затова се изисква любов към Истината. „Свещеният час" - това подразбира точност в работата. Всичко да става точно на своето време. Седмата седмица ще започне от четвъртъка и нарядът ще се изпълни по правилата за този ден. През тази седмица ще се размишлява върху всичко, четено от шестте седмици, като се извадят неща за проучаване и приложение от беседите. При четенето на беседите ще се прави сравнение с Евангелието. Постът през тази година ще бъде последната събота на разсипа, като започва от петък вечерта до неделя сутринта. Този пост ще бъде за възстановяване на Мира Божий в нашата душа. Забележка: Беседите могат да се дават на всички онези, които могат да изпълнят онова, което се изисква от тях като ученици, независимо от това дали са присъствували на събора или не. 4) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ София,... септември 1927 г. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ ! Изпълняваме един приятен дълг да Ви съобщим, че беседите от последния събор на Братството са под печат и в скоро време ще ви се изпратят. От досегашната практика на Просветния Комитет по отпечатване братските издания са се явили известни неудобства от чисто Материален характер, дължащи се на ненавременното уреждане сметките от тия, които си купуват изданията на Комитета. Прочее, за да има последният изправни сметки, специално със случая по издаването последните съборни беседи, ще Ви помолим за следното: Оня брат или сестра, който обикновено се занимава с книжнината в града Ви, веднага да състави списък на желающите да имат беседите, като нам тук се съобщи с първо, колко екземпляра ще искате да Ви се изпратят. Заедно с това всеки да бъде известен и приготви стойността на книгата, около 35 лева, за да може при получаването й да се внесе сумата. Това издание ще обема около 400 страници, отпечатано на много хубава хартия и цената е несравнимо евтина за днешните скъпи времена. Освен това всеки брат и сестра би трябвало да има като своя настолна книга тия беседи, защото всички, които ги слушахме, знаем значението на казаното от Учителя тази година. С една дума, само онзи, който притежава тия беседи, ще може да приложи и изпълни дадения на събора наряд. Както казахме, целта на навременното събиране сумите е настоятелите незабавно да ни внесат пълната стойност на изпратените беседи, за да може и Комитетът да се издължи пред своите кредитори. Желателно е даже, ако имащите възможност внесат още сега стойността, като настоятелите предварително ни изпратят сумите за улеснение. Разчитаме, че ще вземете присърце гореизложеното и очакваме Вашите известия в най-скоро време. Всичко, отнасящо се до Просветния Комитет, да се адресира до...... С братски поздрав: ПРОСВЕТНИЯ КОМИТЕТ Предстои да продължи отпечатването на IV-та годишнина от лекциите на специалния клас. Молим да ни се съобщи Е най-скоро време колко екземпляра ще искате да Ви се изпращат от тях, като се вземе грижа и за тяхното изплащане. На край, хвърляме поглед върху работата и възможностите, които ни предстоят и поставяме пред всички братя и сестри задачата да обмислят начина и средствата за създаване един здрав фонд, който редовно да ни доставя всички беседи и друга полезна книжнина. Това, което Вашият град може да направи по въпроса, молим да ни се съобщи при пръв случай. С братски поздрав: ПРОСВЕТНИЯ КОМИТЕТ

НАРЯДИ за 1926 година Наряд за 22-29август 1926 год.Обяснения на старите гимнастически упражнения. По нареждане, 1 октомври 1926 г.( годишен наряд и за постите) Съборът през 1926 год. е спрян от властите. (Виж„Изгревът", том/, стр. 93-96.) 1) НАРЯД ЗА 22-29 АВГУСТ 1926 ГОДИНА Неделя, 22 август 1926 год. Размишление за през деня: Любов безгранична, в която Бог живее. „Духът Божий". Добрата молитва. Пътят на живота. Отче наш. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. Старите и новите гимнастически упражнения. Понеделник, 23 август 1926 год. 5 ч. с. За размишление през деня: Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува. Матея, 8 гл., 10 стих:: „И като чу Исус, почуди се и рече на ония, които идеха след Него: „Истина ви казвам, нито в Израиля съм видел толкоз и вера." Кратко размишление. „Бог е Любов". Добрата молитва. Отче наш. В. И. Ч. Б. В. Б.! (Верен, истинен, чист и благ всякога бъди.) Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Вторник, 24 август 1926 год. 5ч. с. За размишление през деня: В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребъдва, грехът и беззаконието изчезват. „Благославяй, душе моя, Господа". Добрата молитва. 91 псалом. „Духът Божий". Отче наш. В. И.Ч.Б.В.Б.! Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Сряда, 25 август 1926 год. 5ч. с. За размишление през деня: В преддверието на Божията Мъдрост, дето светлина цари. „В начало бе Словото." Добрата молитва. „Fir-fur-fen". „91 псалом". Отче наш. В. И.Ч.Б. В.Б.! Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Четвъртък, 26 август 1926 год. 5ч. с. За размишление през деня: Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят с Дух и Истина. „Благословен Господ Бог наш". Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството - на Духа. Отче наш. В. И.Ч.Б. В. Б.! Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Петък, 27 август 1926 год. 5 ч. с. За размишление през деня: Осветени чрез Истината, ние ще имаме мир с Бога. „Благославяй, душе моя, Господа". Добрата молитва. „Духът Божий". 91 псалом. Отче наш. В.И.Ч.Б.В.Б.! Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Събота, 28 август 1926 год. 5 ч. с. За размишление през деня: Милосърдието седи на първо място в живота. „Благославяй, душе моя, Господа". Добрата молитва. 91 псалом. Отче наш. В. И.Ч. Б. В.Б.! Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Неделя, 29 август 1926 год. 5 ч. с. За размишление през деня: Любов безгранична, в която Бог живее. „Духът Божий". Добрата молитва. Пътят на живота. Отче наш. В. И.Ч.Б.В.Б.! Старите гимнастически упражнения. Концентрически кръгове. Като се изпълняват старите гимнастически упражнения, при всяко едно ще се размишлява върху следното: При I - то: Господи, да дойде Твоето благословение върху мен. При II - то: Да се изпълни душата ми с Божията Любов. При III - то: Да възрасне в мен Божията Правда. При IV - то: Ще служа Господу с всичката си душа. При V - то: Ще се радвам на Божиите блага. При VI - то: Ще ходя в пътя на Истината. ОБЯСНЕНИЯ НА СТАРИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ Първото упражнение включва в себе си два принципа: единство и множество. Ръцете спуснати надолу - това представлява проявление на множеството. Съединението на ръцете - това представлява проявление на единството, което всички хора проучават. Двете ръце означават токове в природата, т.е. два противоположни полюса на битието. Значи това упражнение изразява проявление на единството в множеството, то служи за развиване на силата. Така се огражда човек. Второто упражнение представлява проявлението на битието във взаимните отношения, които съществуват между елементите. То изразява всички химически реакции, които се извършват във физическия и в духовния свят. Третото упражнение представлява отделните енергии, методи, начини, чрез които природата действува. Четвъртото упражнение представлява пътя, по който душата върви. Когато някога усетите, че пътят ви е изкривен, направете това упражнение и ще се почувствате по-добре, ще дойдете в първото положение. Законът е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва и противодействието. Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен, душата ти се развива. Но ако вървиш надясно и наляво и слизаш надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш. Щом вървиш нагоре, ще знаеш, че пътят, който ти е определен, е един, затова не трябва да се спъваш от условията на живота. И всички противоречия, които срещате в живота, трябва да ги минете. Знайте, че те не са спънка в живота ви, но условия за вашето растене. За петото и шесто упражнение няма да ви дам никакви обяснения. Те ще останат затворени, тъй както ангелът каза на Йоана след видението му: „Запечатай това нещо!" Всички тия упражнения имат освен физическо, още и духовно въздействие върху човека. 2) ПО НАРЕЖДАНЕ 1 октомври 1926 г., София До ръководителите на Всемирното Бяло Братство в България Любезни брат, Н.Л.К.Б.Л. По нареждане. Съобщава ви се, че постът за през тази година ще започне през м. октомври т. г., ще се приложи в третия петък на месеца, в разсип, и ще се състои от 24,36,48 и 54 часа. Всеки доброволно, по избор, ще приеме часовете на поста или да тегли жребие върху тези часове и каквото му се падне, него ще приложи. Да се внимава, щото един път определен пост, трябва съзнателно да се изпълни драговолно през цялата година. През деня на поста никой не трябва да знае, че братът или сестрата са в пост, трябва да бъдат бодри, радостни и на работа през целия ден. За четиво остават пак I, II, III и IV серии от беседите да се привършат окончателно по миналогодишната наредба с извадки на отделни тетрадки, а тези, които са привършили тоя материал, ще продължат V и VI серии. През годината ще се изучават от братята и сестрите поотделно само четирите евангелисти: един ще вземе целите глави от Ев. Матея, друг Ев. Лука, трети Ев. Марка, а четвърти Ев. Йоана и т.н., та в 4 години всеки ще изучи четирите евангелисти. А за четиво през годината - целия Нови Завет и ще продължат четивото на Библията, които не са я довършили. Тазгодишният наряд ще се даде на всички, както и на новоначинающите. Умолявате се да предадете горните нареждания на всички братя и сестри в града ви и в околията. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри в Господа. С.Б.Л.Е.Л. С братски поздрав: /п/ П. Епитропов

НАРЯДИ за 1925 година Наряд и упътвания, 24.VI.1925 год. Наряд и упътвания от 3.III.1925 год.( за парична помощ за Мъглижкото братство) Наряд и упътвания, дадени от Учителя през лятото на 1925 г., гр. Търново. 1) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ, 24.VI.1925 г. До братята и сестрите в гр. (село) Н.Л.К.Б.Л. Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати. Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София. София, 24 юний 1925 год. Приемете нашите братски поздрави: КОМИСИЯТА 2) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ от З.III.1925 година Люб. брат... М. Краев..., НЛ.К.БА Помолиха ме братята от с. Мъглиж (Казан. Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон. По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камъни и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага. Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя на кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело. Всичко ще се адресира до брата: Черню Станчев в с. Мъглиж. З.III.1925 г.. Казанлък С братски поздрав: Н. П. Камбуров. 3) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1925 година Неделя, 23 август 1925 год. 5 ч. с. Утринна молитва Добрата молитва. „Бог е Любов". Пътят на живота. „Духът Божий". „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух," Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). Понеделник, 24 август 1925 год. 5 ч. с. Утринна молитва Отче наш. „Благославяй, душе моя, Господа". Плодовете на Духа. Молитвата на Духа - на Царството. Добрата молитва. Лозинка за през деня: „Само Истината води към живота." Днес за четиво ще имате: 12 гл. от Матея; 14 гл. от Лука; 10 гл. от Йоана; 5 гл. от Посланието към Галатяном и 21 беседа: „Моето Царство". Ще ви дам едно малко разяснение за Истината. Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е нагласен, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината. Всяко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага. 6. Гимнастически упражнения. Вторник, 25 август 1925 год. 5 ч. с. Утринна молитва Ще ви направя една бележка. Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владаме ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък. И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате. Добрата молитва. „Благославяй, душе моя, Господа". „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих.) Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея; 9 глава от Марка; 15 глава от Лука; 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: Ще се кача на върха! Туй обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: започвам да изпитвам вече тази сила. Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос - „ Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? - Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога." Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат?", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен?", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот?", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът значи носи Истината в себе си. Без Истината няма живот. 5. Гимнастически упражнения. Сряда, 26 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва Добрата молитва. „Духът Божий". Пътят на живота. „Благославяй, душе моя, Господа". Молитва на Духа - на Царството. „Бог е Любов". Плодовете на Духа. „В начало бе Словото". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш." Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума на любовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина! Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: Милостиви, Святий, Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже' „многомилостиви" вместо „милостиви". Не, няма по-силни думи от „Милостиви, Святи и Благи Господи". Когато произнасяте тия думи Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата Милост, Той му се изявява. И всеки, който Го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи светлина. Само святият човек може да има знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и святост вървят заедно. Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие. някой път се плашите от чистотата и святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да се облече. Като се произнесат думите „чистота и святост", някой път ви е страх, вие почвате да треперите. Че кой от вас би се отказал от тази хубава дреха? Кой от вас може да се облече с по-хубава дреха от тази? Чистота и святост - това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече. И всеки от вас трябва да я желае. У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и святи, хората ще ги избягват. Това не е вярно. Тогава именно ще се привличат хората от вас. Чистотата и святостта, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи чистотата и святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик. Четвъртък, 27 август 1925 год. 5 ч. с. Утринна молитва Добрата молитва (тайно, с вдишване). Пътят на живота. „Благословен, Господ Бог наш". Молитвата на избраните. Молитвата на Духа - на Царството. Отче наш. Лозинка за през деня: „Царството Божие не е в слово, но в сила." (Първо послание к Коринтяном, 4 гл., 20 ст.) Чрез Неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния човек. Днес за четиво ще имате: 4 гл. от Матея; 1 гл. от Лука; 7 гл. от Марка; 2 гл. от Йоана. Да се прочете 23-а беседа: „Да се не смущава сърцето ви"! Ще ви дам едно правило: Пази ума си чрез светлината, душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината - в студенина и чистотата - в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина. Петък, 28 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва „В начало бе Словото". Отче наш. .91 псалом. „Благославяй, душе моя, господа". Добрата молитва. Лозинка за деня: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни." Днес ще се стремите да реализирате две думи: съгласие и правда. Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Йоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24-а беседа: „В който град влезете". Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите какъв е изразът й и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мене дома! От дълго време те очаквах!" Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости. Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Значи, ще намериш Мъдростта, която е отгоре и Тя ще внесе чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб - да бъдеш мирен. Тя ще внесе мира. После, ти си неприветлив. Някоя сестра си дига ръката насам-натам, не е приветлива. Като дойде Мъдростта, Тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите. Като не те обича някой, той ще излезе пред тебе неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неумит. Щом те обикне, той ще се спретне, ще е добре вчесан, умит. Нали е така? Това е едно хубаво качество. И така трябва да бъде! Щом ви разлюбят, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се - ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че, ако един човек ви е разлюбил и Господ ли ви е. разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам." - Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта. Събота, 29 август 1925 год. 5 ч. с. Утринна молитва Добрата молитва „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Забележка: При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадено възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух. Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник - 52-та вторника и т.н.

НАРЯДИ за 1924 година До всички, 15.IV.1924 г. Наряд за 5 седмици-от 17.II.1924 г. По нареждане-15.III.1924 г. По въпроса за Младежкия събор, 13.V.1924 г. Наряд за 1924/1925 г.: Размишления, 24.VIII.1924 г. Съборът е в София от 24.VIII.1924 г. до 7.IХ.1924 г. в салона на ул. Оборище 14. Конгреса на окултистите: съобщение от вестник „Утро" от 13.VIII.1924 г., което е погрешно и показателно как се разпространяват слухове. 1) ДО ВСИЧКИ София, 15.IV.1924r. Онова, което внася живот в душата, е Божията Любов на Духа; което внася в душата светлина и знание, е Божият Дух на Мъдростта; онова, което внася свобода и радост в човешката душа, е Божията Истина. Туй безграничното обгръща ограниченото и го подкрепя. Бог е туй, от когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души на земята с мир и утеха, с вяра и надежда в светлото бъдеще. Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нищо от Неговото око. Бодри, умни, весели, благи, добри, трудолюбиви в доброто ходете с пътя на живота. Любовта, Мъдростта и Истината Божия ще пребъде с вас всички сега и всякога. (Свещеният подпис) 2) НАРЯД ЗА 5 СЕДМИЦИ от 17.II.1924 г. I седмица, 17.II.1924 г. Ев. Йоана 15 гл. 14 ст.: „Вие сте Ми приятели, ако правите това, което ви Аз заповядвам." II седмица, 24.II.1924 г. Ев. Йоана, 16 гл. 13 ст.: „А кога дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе ще говори и ще ви извести това, що има да бъде." III седмица, 2.III.1924 г. Ев. Йоана, 17гл.,11ст.: „И не съм вече на света, но те на света и аз ида при Тебе, Отче Святи, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както Ний." IV седмица, 9.III.1924 г. Ев. Йоана, 18 гл.,4ст.: „И като им каза: „Аз съм", подръпнаха се назад и паднаха на земята." V седмица, 16.III.1924 г. Ев. Йоана, 19 гл.,4ст.: „И излезе Пилат пак вън и казва им: „Ето, извеждам ви Го вън, да познаете, че ни една вина не намервам в Него." 3) ПО НАРЕЖДАНЕ София, 15.III.1924 г. Любезний брат, Н.Л.К.Б.Л. По нареждане Съобщава ви се, че тазгодишната астрологическа година на 9/22 март ще се отпразнува от всички братя и сестри по следующия ред: Преди обед могат да се съберат само свободните братя и сестри на братска среща, като прекарат в песни и в беседа за предназначението на 9 март и то по закона на Свободата. Следобед ще има братска вечеря в 7 часа. Ще се започне с Добрата молитва . Ще се прочетат формулите на Добродетелта по три пъти: Няма любов като Божията Любов - С.Б.Л.Е.Л. (3 пъти) Няма мъдрост като Божията Мъдрост - С.Б.М.Е.М. (3 пъти) Няма истина като Божията Истина -С.Б.И.Е.И. (3 пъти) Няма правда като Божията Правда - С.Б.П.Е.П. (З пъти) Няма добродетел като Божията Добродетел - С.Б.Д.Е.Д. (3 пъти) Няма слава като Славата Христова, само Христовата Слава е Слава Божия (3 пъти) Няма сила като Силата на Духа, само Силата на Духа е Сила Божия (3 пъти) Молитвата на Триединния Бог. Четиво: Ев. Матея, 12 гл. 12-22 ст. Ев.Лука, 12 гл. 12-22 ст. Ев. Марка, 12 гл. 12-22 ст. Ев. Йоана, 12 гл. 12-22 ст. - Свършване с Отче наш. Вечерята ще се състои от плодове, жито и хляб. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри в Господа. От 9/ 22 март ще се посреща изгревът на слънцето задължително от всички братя и сестри в Господа. С братски поздрав: /п/ П. Епитропов 4) ПО ВЪПРОСА ЗА МЛАДЕЖКИЯ СЪБОР Преди всичко възможността е ограничена. Всички не могат да дойдат. Нека се определи от всеки град по колко души може да дойдат. Всички да се предупредят за това, не после да има сърдене. Ако те са готови на онези мъчнотии като квартира и всичко, добре. Може да им кажете тъй: всички, които разполагат със средства, да дойдат. Тъй те сами ще се намерят в трудно положение. Вие запитайте най-напред по колко души от специалния и общия клас могат да дойдат. Въобще, онези, които се чувствуват готови, които чрезмерно желаят, на които напрежението е дошло до крайния предел, до взрив, те да дойдат. Туй разбирам човек с идея. Който е набъбнал и трябва да израсне, който е под пръстта - той да дойде. А който е в хамбара, нека си седи. Защото онзи, ако не дойде, ще се пукне. „Млад" разбирам човек с една идея, която действува мощно у него. И който се е предал с всичкото си сърце на нея. Той ще принесе нещо добро. Това непреодолимо желание у него, то е Божествено, а там няма ограничение. Най-първо направете запитване колко от младите ще дойдат и после, според числото на младите вижте колко от общия клас имат силно желание да дойдат. Силното желание не признава граници. Но колкото дойдат, салонът ще ги побере. Вие ще се постегнете малко, пък от София те по това време не могат да дойдат всички, те са заети. Вие пишете „На 5 юли да си тук, 6,7, 8 събора", а после може да има една екскурзия Чамкория - Мусала. Друго, ако се приготви нещо като концерт, може да се даде или във Военния клуб, или в казиното. Но за това после ще направим сондаж. По въпроса за събора имайте едно предвид: всички неща се уреждат. Има един вътрешен закон, който урежда нещата и даже да има противоречия, пак всичко се урежда. Законът действува равномерно. Когато има противоречия, показва, че този предмет трябва да се проучи и тия противоречия да се разгледат, нищо повече! Знайте и друго: колкото идеите по-дълбоко се всаждат, по-малко противоречия има. Там, дето реката вдига голям шум, показва, че има най-малко условия за работа. А дето няма шум, има най-благоприятни условия. Противоречията всякога произтичат от безидеен живот. Там е големият шум. Дето има голям шум, идея, към която да се стремим, няма. Тъй шумът между пчелите е голям, докато се определят; определят ли се, няма вече шум, сгрупират се около царицата и тръгват. У хората е същият закон. Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова. Щом централната идея се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока. Сега теоретически вие се запитвате: ако дойдат 300 души, къде ще ги турим? Но това е само предположение. Възможно е, тази вероятност вие ще я опитате. Няма да им пишете положително, че ще има екскурзия, а само „възможно е да има екскурзия", и то Чамкория - Мусала. Това ще им пишете. Пък, когато дойде времето, каквото и да е, ние ще идем. Ще кажем - ще го направим. Буря, каквото и да е - ще бъде. От човешко гледище, ако кажем, че ще идем на екскурзия, в силите на природата ще се яви една реакция. Те ще започнат приготовление, проветряване - значи ще има вятър; после миене - значи ще вали дъжд. И друго: нашият календар не съвпада с техния. Та, може би, когато ние тръгнем на път, тогава те да чистят. Но вие ще представите събора в неговата най-скромна форма, няма да ги подмамвате, да кажете 100% ще има печалба. Ще им кажете: може да е 1%, най-много до 5% ще имаме резултати. Това са хората, които с малко се задоволяват и те са работните хора. Вие тия 2-3 дни - времето на събора - ще си имате реферати, а после през време на екскурзията, на всичките почивки, където седнете, ще си продължавате събора. Това е за провинциалистите, понеже те економически са засегнати, да ги избавим от разноски. А тук, за софиянци, на тях няма да се турят тези ограничения. Поне по един път те може да дойдат. Пък има някои, които никак не ги интересуват тези ваши въпроси. По въпроса за кои да влезат в нашия клас (за Горна Джумая), всички ония, които ще приемете във вашите класове, трябва да ги поставите те да вземат отговорността принципално върху себе си, пред себе си да бъдат отговорни. Но ще им покажете как седи основният въпрос и основната идея. Тия хора все трябва да се нагласят. Не всеки може да бъде готов. Всеки може да свири, но за един оркестър се изискват повече упражнения. А може би тези братя да са подготвени от миналото. Ако са готови, с едно малко побутване, те ще влезат. 13.V.1924 година, вторник София 5) НАРЯД ЗА 1924/1925 ГОДИНА Даден на 24.VIII.1924r. РАЗМИШЛЕНИЯ Само разумният и добър ученик напълно изпълнява Волята Божия I седмица Размишления върху Любовта - Добрата молитва. II седмица Размишления върху Мъдростта - Отче наш. III седмица Размишления върху Истината - Добрата молитва, Отче наш. IV седмица Размишления върху Правдата и Божия Промисъл - Молитва на Триединния Бог. V седмица Размишления върху Добродетелта и Божията Благост - Молитва на Царството. VI седмица Размишления върху жертвата на Любовта и Божията Милост - Молитва „Пътят на живота". VII седмица Размишления върху Силата на Духът Божий, Божията святост и чистота - Молитва за плодовете на Духа. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът. Мир на всички, които ходят в Пътя Христов. Бог е Любов и Той е единствената връзка на живота. Благословени са всички, които следват Неговия Път. 22.VIII.1924r, София Любезни брат Краев, Този наряд е за тая година. Започванието ще бъде от 14 септемврий. Изпълнението на наряда ще става всеки неделен ден в 6 часа сутринта. Молитвите за останалите дни през седмицата, освен неделята, ще стават според разположението на Духа, като същевременно се размишлява върху текста от наряда за неделния ден. Поздрави от Любезния ни Учител. С братски поздрав; /п/ П. Епитропов 7) Едно съобщение от вестник „Утро", година XIV, брой 4506, от 13.VIII.1924 год., което е погрешно и показателно как се разпространяват слухове. КОНГРЕСА НА ОКУЛТИСТИТЕ вместо в Търново, в Нова Загора. Конгреса на окултистите, последователи на Дънова, който досега се събираше в Търново, тази година ще се събере в Нова Загора. Конгреса ще продължи всичко три дни 12,13 и 14 септември. Избраните миналата година делегати ще бъдат такива и за тази годишния конгрес и по пет души нови делегати от всяко дружество. Гости тази година без разрешение няма да се допущат. Всички делегати за конгреса ще бъдат на обща нощувка и обща трапеза.

НАРЯДИ за 1923 година 1. До учениците на Всемирното Бяло Братство (В. Б.Б.), 31 януарий 1923 г. 2. Нареждане от 10 март 1923 г. 3. Правителството на Александър Стамболийски не разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1923 г. На 9 юни се извършва преврат и Стамболийски е убит. (Справка: „Изгревът", том/, стр.432-436.) 4. Програма - покана, 1 юлий 1923 г. за Първия младежки окултен събор. 5. Предложение за кооп. сдружение "Бяло Братство" от 20 юлий 1923 г. 6. Наряд от 15 август 1923 г., за събора на Веригата на 19.III.1923 г. 7. Наряд за 1923 г., 11. IX. 1923 г., София. 8. Списък на ръководителите на кръжоците, 1923 г. 9. Нареждане от 14 септемврий 1923 г. за I, II, II, IV, V, VI, VII седмица. 1) ДО УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО 31.I.1923 г., София Т . М . До специалния клас Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води изпадналата душа през тъмнината. Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината, окото да види слугата, който донася и ума да прочете писмото на Оня, Който го праща. Свещения плод на живота трябва с всичката чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божия Дух. Само така ученика може да се доближи, да види свеженото лице на Истината и да разбере възходящия път на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души. Светлите мисли в светлите умове, чистите желания в чистите сърца. Там, гдето има светлина, чистота Духовна, свобода Божествена, там Духът Царува. (Свещеният подпис) 2) НАРЕЖДАНЕ Ст. София 10.III.1923 год. Любезни братя в Господа Н.Л.К.Б.Л. По нареждание. Тази годишното посрещане и отпразнуване на астрологическата година, 9 (стар стил) / 22 (нов стил) март, ще се извърши в следующия ред: А. Преди обед Молитвено общо събрание по установения ред досега, със следната добавка: 1. Да се прослави Името Божие на земята; да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота. 2. Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело. 3. Да привлече Бог своите избрани синове като работници на святата Си нива. Да излее благодатната Си струя от Любов, Мир и Хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на земята. 4. Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета в изобилие. Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б. Следобед 1. При повторение на предобедната молитва с горната добавка - пункт от I - IV. Начало - между 6-7 часа вечерта. 2. Обща братска вечеря от варено жито и плодове - начало 8 часа вечерта. Поздрав душевен на всички братя и сестри от Любезния ни Учител. С бр. поздрав: В. В. П. Епитропов 4) ПРОГРАМА - ПОКАНА за Първия младежки окултен събор, състоял се в гр. София 1 юлий 1923 год. Ден първий, неделя, 1 юлий 1923 год. Следобед. Начало 2 ч. Песен. Молитва. Откривание на сбора. Реферат „Ученичество" - бр. Д. Гарвалов (2.30-3.30 ч.). Реферат „Комуналния братски живот"-бр. Г. Радев (3.30-4.30 ч.). Почивка. Разисквания върху прочетените два реферата (5-7 ч.) Ден вторий, понеделник, 2 юлий 1923 год. Преди обед. Начало 7ч. сутринта Песен. Молитва. Реферат „Толстой и теософията - предтеча на Новото учение" - Пампоров (7.308.30 ч.). Реферат „Новото учение и анархизма" - М. Константинов (8.30-9.30 ч.) Почивка. Разисквания върху четените реферати (10-12 ч.) След обед. Начало 3 ч. Реферат „Наука и окултизъм". - Б. Боев (3-4 ч.) Реферат „Окултни науки" (4-5 ч.) Почивка (5-5.30 ч.). Разисквания по четените реферати. Ден третий, вторник, 3 юлий 1923 г. Преди обед. Начало 7 ч. сутринта. Песен. Молитва. Реферат „Изкуство" -Джуджев (7.30-8.30ч.). Разисквания. Почивка (9.30-Юч.) Общи въпроси (10-12ч.) След обед. 3 часа. Събрание на сестрите (3-4ч.) КОНЦЕРТ (4.30-6.30ч.). [Ден четвърти], Сряда, 4 юлий 1923 год. Екскурзия до Витоша. Тръгване 5 часа сутр. Сбор. пункт „Кладенеца". Съборът се закрива на планината. 5) ПРЕДЛОЖЕНИЕ от 20 юлий 1923 година Кооперативно Здружение „Бело Братство" Централа София ПРЕДЛОЖЕНИЕ Драги братя и сестри, На 15 юлий т.г. в София, по взетата по-рано инициатива, се учреди Кооперативно Здружение „Бело Братство", което съгласно устава си има своята централа в София, а клонове в целата страна. Високоблагородната идея, която цели нашето Братство, съвпада напълно с идеите на учредената кооперация: с общ Труд и усилия, при връзките, които всички братя и сестри, градове, паланки и села имат, съществуванието на една кооперация е осигурено. Доставка на известни продукти без посредници, на по-ефтина цена, рационалната обработка на земя, усъвършенствано производство на разни потреби и предмети, а главно просветна и книжовна дейност, ето главните задачи на здружението. „Чрез Кооперацията, комуната - към великата задача: Братство между хората." За да може обаче да се уясни и изложи систематически целата тази идея на кооперативност между братята и сестрите, на взаимопомощ между клоновете в страната, Централното Управление реши да устрои извънредно Общо Събрание на членовете в Търново, като това събрание се съвпадне с общия традиционен събор на Братството: това ще спести и средства, и сили. Ето защо, разчитайки на пълната и безрезервна подкрепа от братята и сестрите от провинцията, Централното Управление моли да се даде най-широка гласност за коопериранието от ръководителите в провинцията, като се предложи на всеки наш брат и сестра да се запишат в списъка, който ръководителят ще състави. Единствено условие за член на кооперацията е да се внесе един дел от 100 лева и встъпителна вноска от 10 лева. Малолетни също се приемат. Всеки член за събранията на кооперацията, извънредни и обикновени, срещу издадено удостоверение от централата, пътува с 50% намаление по Българските Държавни Железници. Предварително да се попълни тук приложения протокол, ще се подпише и ще се внесе 10 лв. встъпителна вноска на ръководителя. След това ръководителят съставя списъка на членовете, които ще присъстват на събранието в Търново, като точно и внимателно попълни графите. С първа поща списъка и протокола ще се изпратят в София на адрес: Секретаря на кооперация „Бело Братство" Начо Петров, ул. Булевард Христо Ботев N 87, за да може веднага от София да ви се изпратят подписани удостоверения за пътувание до Търново с 50% намаление по железниците, които ръководителите ще раздадат на членовете на кооперацията, като попълнят имената и поставят гербова марка от 3 лв. При предавание на удостоверението на кооператора, ръководителят му събира 100-тех лева за кооперативен дел, които пари той ще има грижата да предаде в Търново на Кооперацията. Тези 100 лева са за задължителния кооперативен дел. Те ще основат първоначалния капитал на кооперацията. Всеки член с този дел или впоследствие може да вземе още колкото иска делове, за да се увеличи капиталът на кооперацията. Ще се обясни, че внесените суми по деловете са собственост на члена, който при напущане кооперацията или когато поиска, може да си ги изтегли обратно, без каквито да е удръжки. При заминаване наследниците имат право на тези суми. Разчитайки на пълна подкрепа и безрезервно притичвание на помощ, Централното Управление очаква масово записвание на братя и сестри за членове на кооперацията. НЛКПрБЛ. София 20 юлий 1923 г. Председател: Илия Стойчев Подпредседател: Симеон Симеонов Секретар: Начо Петров Тодор Членове: Тодор Стоименов Драган Попов Верно с оригинала: Председател: /Подпис/ Секретар: /Подпис/ 6) НАРЯД от 15 август 1923 година София, 15 август 1923 год. Любезний брат... , С. П.Б.Л. Е. Л. По нареждание на любезния ни Учител. Съобщаваме на всички братия и сестри начина, по който ще вземат участие в градовете при посрещание на духовния събор на Веригата на 19 того. 1.Събирание на групи от 5-10 души по хармония и единодушие. 2. Ставание сутрин, начиная от 19 того, при пуквание на зарята: омивание, обличание празднично и започвание молитвата по разположение: със Отче наш или Добрата молитва, или молитва със свои думи. 3. Да се помолят всички Господ да премахне всички препятствия от пътя за въдворяване Царството Божие на земята. И да благослови онези, които го търсят със душа, сърце и ум. 4. Да прочетат Евангелието, кому где се отвори. След това по наряда първия ден от миналогодишния събор да се изпълни, като всеки един разгледа изпълнил ли е обещанието, което е дал на Господа през целата изтекла година, като се постарае да изправи грешката си. 5. Всеки ден по ред ще се продължава събиранието сутрин при пукванието на зарята и прочитание наряда на съответния ден на миналогодишния събор. 6. Така да продължавате, докато получите нови допълнителни нареждания. 19 август ще се прекара в пост. Поздрав на всички братя и сестри, които живеят в Любовта, от любезният ни Учител. С братски поздрав твой: /п/Тодор Стоименов 7) НАРЯД ЗА 1923 ГОДИНА I седмица Начало 23 септемврий при изгрев слънце. Като станем и се приготвим, ще кажем (при спуснати ръце надолу, без движение): 1. Доброта, пълнота, светлина. С тия три думи се засягат трите свята. Добротата се проявява в тялото, пълнотата на сърцето и светлината на ума. 2. Добрата молитва. 3. Да пребъде Божията милост с нас. Ще имаме при себе си само едно Евангелие. Ще отворим 15 глава от Йоана и ще си изберем един стих, който най-много ни прилегне, след като прочетем цялата глава. Ако сте запазили правилата, през този ден този стих ще обзема цялото ви съществувание II седмица (Вдигнати ръцете отстрани и наравно с главата, при почването на молитвата, а след свършването - снемание на дясната, а после лявата ръка и то бавно.) 1. Сила, живот, здравие. 2. Отче наш. 3. Господи, пребъдвай с благостта си в нас. 4. Ще почетем 16 глава от Йоана и ще си изберем един стих. III седмица (Ръцете на гърдите под трапчинката, със събрани пръстите безимения и кутрето.) 1. Милост, търпение, служение. 2. Молитва на свещената чистота. 3. глава от Йоана - избирате един стих. 4. Ний живеем в Царството на Любовта. IV седмица (Седнали с прекръстосани крака на земята, десния крак отгоре, по източному, а ръцете на коленете.) 1. Любов, радост, веселие. 2. Молитвата „Хвала". 3.18 глава от Йоана, избирате един стих. 4. Молим се, Господи, да пребъде Святият Ти Дух с нас. V седмица (Левият крак подгънат по източному, а десният повдигнат. Лявата ръка на коляното, а дясната ръка под ключицата.) 1. Мъдрост, Истина, Правда. 2. Лозинката. 3. 19 глава от Йоана - избирате един стих. 4. Да дойде Царството Божие на земята. VI седмица (Десният крак подгънат по източному. Дясната ръка на коляното, лявата ръка на рамото.) 1. Мир, радост, разширение. 2. Молитва на Триединния Бог. 3. 20 глава от Евангелието от Йоана - избирате един стих. 4. Да се яви Славата Божия на земята. VII седмица Всичките упражнения и всички наряди от предните шест седмици. 1. Всички прежни дни, с четене стиховете. 2. Прочитание 21 гл. Йоана, избирате един стих. Забележка: Всичко това ще го изпълнявате по Дух. Това е най-малкото, което може да ви дам. Може да ви дам повече, но по-малко никога. 11.IX.1923 г. София Вторник, 5.30 ч. сутринта. Аз ще ви кажа малко работи, които ще бъдат сега особени. Живот без здравие може ли да съществува? Ядението без глад може ли да се прояви? Пиението без жажда може ли? Вървеж без движение може ли? Това са въпроси, върху които вие ще мислите, докато трае този наряд. Чисти уста - на земята. Чисто сърце - горе. Чист ум - на земята. Чиста Душа-горе. Чист Дух - горе. 8) СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КРЪЖОЦИТЕ, 1923 г. СПИСЪК НА БРАТЯТА РЪКОВОДИТЕЛИ ОТ КРЪЖОЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕ3 1923 ГОД. 9) НАРЕЖДАНЕ от 14 септември 1923 година София, 14.1Х.1923Г. Любезний брат, Н.Л.К.Б.Л. По нареждане на Любезния ни Учител Съобщавам ви, че всички братя и сестри, които са ученици в школата на Всемирното Бяло Братство и тези, които са участвували в събора, ще им се даде следующият наряд, който влиза в сила от 23 септември т.г., а именно: Изпълнението на наряда ще става всяка сутрин при започването изгрева на слънцето. За I седмица - неделя 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 1 стих: „Аз съм истинната лоза и Отец Ми е земледелецът." 2. Добрата молитва. 3. Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. (3 пъти) За II седмица - неделя 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Иоана и размишление върху 5 стих: „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той приноси плод много, защото без Мене не можете нищо да сторите." 2. Отче наш. 3. Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. (3 пъти) За III седмица - неделя 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 10 стих: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми; както съм Аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата Любов." 2. Лозинката. 3. Няма истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина. (3 пъти) За IV седмица - неделя 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 16 стих: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах и поставих ви да идете вие, да принасяте плод и плодът ви да пребъде; щото каквото поискате от Отца в Мое име, да ви даде." 2. Молитвата на Триединния Бог. 3. Молитвата на Братството. 4. Молитвата „Хвала". 5. Няма правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда. (3 пъти) За V седмица - неделя 1. Прочитане 15. глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 26 стих: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене." 2. Молитвата за плодовете на Духа. 3. Няма добродетел като Божията Добродетел, само Божията Добродетел е Добродетел. (З пъти) За VI седмица 1. Прочитане 16 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 23 стих: „И в оня ден няма да поискате от Мене нищо. Истина, истина ви казвам, че всичко, каквото попросите от Отца в Мое име, ще ви даде." 2. Молитвата на Царството. 3. Няма сила като Силата на Духа, само Силата на Духа е Сила Божия. (3 пъти) За VII седмица - неделя 1. Прочитане 17 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 3 стих: „А това е живот вечний, дето да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводил." 2. Преповторение на всичките предишни шестседмични четива (наряди) и прочитане текста на единия стих, който беше избран за всяка седмица, без да се четат отбелязаните глави от Евангелието. 3. Да се прослави Името Божие на земята, както е горе на небето. (3 пъти) Този наряд е само за неделните дни (седмици), като се преповтаря, а през другите дни от седмицата са свободни да се молят, както ги ръководи Духът, като се чете и Молитвата на Братството, която се тук прилага. Наряда ще дадете само на тези братя и сестри от школата, които ще го изпълняват, и то на ваша лична отговорност. Досегашните гимнастически упражнения остават в сила и за през тази година. Трудовият час остава и занапред. „Празникът на труда" ще се отпразнува на 22 септември нов стил, в който ден ще започне труда. (Виж стр. 361 от Търновските беседи от 1922 година.) На новоначинающите братя и сестри ще им се даде за наряд през годината да четат подред всеки ден по една глава от Новия Завет, като почнат от Евангелието от Матея и свършат с Откровението. Да се молят с Добрата молитва и Отче наш. Ще им се даде пост третия петък от всеки месец по 24 или 36 часа. За гимнастически упражнения ще им се дадат старите четири упражнения от 1921 година. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа. За получаването на настоящия наряд и молитвата молим, съобщете със затворено писмо в София, ул. Опълченска 66. С братски поздрав:

НАРЯДИ за 1922 година БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Събота, 19 август 1922 г., Преображение Господне. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. „Благословен, Господ Бог наш". 3. Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да Го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на утрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по любов. Той ще бъде следующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лъжа. Опита всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и духа му и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия. Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свършва, е живот без любов. Работа, която започва и свършва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя. Бог е Любов и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота. Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година, да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него; и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по любов - за една година отсега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного. Няма да питате „Мога ли" или „Не мога". През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действуваме. Ще действуваме тъй, както по закона на яденето: когато човек е гладен, не говори, а яде. Ще говориш, когато се наядеш. „Ама кога?" - Сега ще ядеш. „Кога ще говоря?" - След като се наядеш. Това е мисълта. Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта, и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята Воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот; началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на истината и край на лъжата; начало на мъдростта и край на глупостта; начало на силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата светлина, на новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш, ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти си един в изявената тази светлина. Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме новия живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси светлината си на новия живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със светлината Си, която си внесъл в духовете ни. Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение. Неделя, 20 август 1922 г. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. „Благославяй, душе моя, Господа". 2. Любовта за работата на Духа Христов. (Това е мотото за работа днес през целия ден.) 3. Любов за приложение, любов за изпълнение. 4. Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърца. И тогава тази формула вие ще си я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота - чистота на сърцето. За да може учителят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път, надясно. Това е по отношение на учителя. Също така и ученикът, ако не е абсолютно чист, не може да върви в правия път, няма да бъде способен да върви в този път и д а възприеме Божествената Истина. Затуй, в дадения момент, едновременно и учителят, и ученикът, и двамата, трябва да бъдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент вие трябва да бъдете абсолютно чисти и този, който ви слуша, непременно ще възприеме тази истина и сърцето му ще се обърне към Бога, ще познае Господа. Сега аз говоря за абсолютната чистота, не говоря за обикновената. Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие - двама братя или две сестри - се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път; спазите ли го, ще бъдете надясно. Сега Христос, Който е глава на това велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, Който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. 5. Забележете си следните стихове: „Обичай, прочее, Господа Бога Твоего." „Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце." „Любовта не прави зло ближному. Любовта дълготърпи, благосклонна е." „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да познаят всички тази Любов, която носи в себе си Божия живот." (Там, в Писанието, е казано „да не погине" - аз превеждам - „за да познаят" всички тази любов.) „Няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." 6. Евангелие от Йоана, 14 глава. Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум като ученици. Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга, каквото и да правите, не можете да го добиете. Сега е един момент, който трябва да използувате: втори път този момент няма да го има. Всяко нещо в природата, в Божествената книга, си има определено време, специално време и ако се използува, добре. Ако не се използува, изгубен е моментът, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. Понеделник, 21 август 1922 г. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Няма истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина. 3. Да възсияе лицето на Господа Бога Нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа - проявената Божия Любов, начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си, Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната проявена Любов, която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, светлина, която носи новия ден на живота, ден на вечната Божия радост, ден на вечното Божие веселие, ден на вечното Божие блаженство, ден, в който слънцето никога не залязва, ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: „Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина." „Духът и Истината" е нашият девиз. Ние сме проявената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат, и които са. Амин. 4. Молитва на Духа. Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни. Не бързайте, да дойде ума ви на мястото си. Вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва. (Прочетохме първи път Молитвата на Духа, като коленичихме с десния крак на земята и десната ръка дигната нагоре.) Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни. (Прочетохме още един път молитвата в същото положение, но с лявата ръка, дигната нагоре.) Не бързайте само. 5. „Благославяй, душе моя, Господа". (Изпя се няколко пъти с различни движения на ръцете.) Аз ви поздравлявам, братя, с новия ден на Любовта! Аз ви поздравлявам, сестри, с новия ден на Любовта! Ще започнем сега едни малки упражнения. Новият Божествен ден изисква от нас диамантена воля. Забележете си това! Когато срещате някоя мъчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." Няма да говорите вече за желязна воля и гранитна воля! Това са воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло. (Запишете си времето, колко е часа сега? - 6 ч. без 20 мин. Слънцето изгря.) Вторник, 22 август 1922 г. 5ч. с. Утринна молитва. 1.Добрата молитва. 2. „ Благословен Господ Бог наш". 3. Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. 4. Начало на мъдростта е любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сърца. Възлюблени, сега сме чада Божии. Пейте Богу, песнопейте на името Му. Всяко дихание да хвали Бога. Да се веселят небесата и да се радва земята. Душата ни ще се весели в Неговото присъствие. 5. „Благославяй, душе моя, Господа". 6. Аз съм истинската лоза, вие пръчките. Който пребъдва в мен, и аз в него, той принася плод много. (Коленичихме на дясното коляно в размишления върху тия изречения. В същото положение изговаряме и следните изречения) 7. Начало на нашата любов е Божията Мъдрост. Начало на нашата мъдрост е Божията Любов. 8. Отче наш. 9. Молитвата на Духа. 10. Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово във светиите наследие - „проявената Негова Мъдрост", „изявеното Негово Слово". Сряда, 23 август 1922г. 5ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. Като четете тази молитва, не бързайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Съсредоточете се, за да може смисълът на тези думи да се разкрие в сърцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техният вътрешен смисъл. 2. Да прочетем следното изречение три пъти: Духът Божий, Духът на вечността, Духът пресвяти, Който пълни сърцата ни с Любовта. При изговарянето на туй изречение се поставят ръцете в следните положения: двете ръце наклонено дигнати нагоре, после в хоризонтално положение с дланите нагоре и най-после на гърдите. 3. Да изпеем три пъти: Fir fur fen tau bi aumen. 4. „Благославяй, душе моя, Господа". При пението ръцете се поставяха в следните положения: нагоре (отвесно), на челото, на гърдите, на устата, нагоре, на гърдите, нагоре, на устата, нагоре, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално. 5. Да произнесем следните думи гласно: (З пъти) Ръцете нагоре (Седнали всички, Учителят започна да ни учи мелодията на „Духът Божий".) В произнасяне на думата се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатъците на хората. Не се произнася лесно една дума! Четвъртък, 24 август 1922 г. 5ч. с. Утринна молитва. 1, Добрата молитва. (С вдигнати ръце.) 2. „Благославяй, душе моя, Господа" (С движения. Виж наряда от сряда.) 3. Господ постави престола Си на небето и царството Му владее над всичко. Царството Божие не е в обикновеното слово, а в разумната сила. Царството Божие не е вътре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа; в душата, която обича и Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който Тя е почнала да се проявява. Отвори сърцето си и чакай Я. Приготви нозете си и посрещни Я. Отвори обятията си и целуни Я. Приложи живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявения Бог на Любовта. „Идете, казва Той, известете на братята ми да идат в Галилея и там ща ме видят." Галилея, това е човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас: „Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела." Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина. Призовете Го и Той ще дойде. Посейте доброто и Той ще го възрасти. Приложете милосърдието и Той ще го благослови. Ще бъдете тогава всички народ избран, синове и сънаследници с Христа на Бога Живаго. 4. Да произнесем думата „благост". Ще опитаме какъв ефект може да произведе тази дума в нас, само като я произнесем. Произнесохме думата 5 пъти в песен със следните положения на ръцете: настрани с малък наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устата и т.н. (При това положение на ръцете се изпя с постепенно усилване, а после - отслабване) Бла-а-а-гост. Две ритмични движения има в думата „благост". (Направихме едно кръгообразно движение с ръцете (3 пъти): отпред, надолу, с полуклякане и с широк кръг обикаляхме назад около тялото, нагоре и пак се спущаха напред, надолу, без свиване на лактите. Изпяхме пак „благост". ръцете в хоризонтално положение, надолу, отпред, нагоре, до брадата.) 5. Да произнесем думите: „В Дух и сила" (Повторихме ги 7 пъти.) - ръцете хоризонтално. При същото движение на ръцете се изговаря: „В Дух и сила, която носи победа " (5 пъти). При разтваряне на ръцете и изговаряне на думите след всяка дума движението на ръцете се спира във вид на хвърчене. Със същото движение на ръцете - като хвърчене, се изговарят следните думи: „В Дух и сила, която носи победа и дава свобода." Пак се изпя „благост "(3 пъти) и при разтваряне на ръцете с движение на хвърчение, изговорихме следните думи: „Свобода на изявената Божия Истина в нашите души." С ръце напред прострени изпя се „благост". Изговори се „благост" и изречението: ,,В Дух и сила, която носи победа и дава свобода, свобода на изявената Божия Истина в нашите души." 6. Отче наш. (Ръцете нагоре.) 7. Гимнастическите упражнения (новите). Това са първите уроци на закона на ритъма. Петък, 25 август 1922 г. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (С вдигнати ръце.) 2. Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новорождени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камъни, зидете се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта. 3. „Благославяй, душе моя, господа" (5 пъти). Първия път ръцете нагоре свободно; втори и трети път - хоризонтално; четвърти път - ръцете на гърдите, пред устата, с дланите навън и хоризонтално; пети път - хоризонтално, на гърдите, пред устата и хоризонтално. 4. Тайна молитва (коленичили на дясното коляно). 5. Благословен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта. Гимнастически упражнения.

НАРЯД за 1921 година До всички приятели, 2 януари 1921 г., Русе. Беседи, обяснения и упътвания, 1921 г. 1) ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ 2 януари 1921 г., Русе Има едно правилно учение на живота. Учение, което отваря Светлия път на Любовта. Това учение има особен език, особена азбука. Павел, който изучавал азбуката на тоя особен език, е писал следното: „Ако говоря с обикновените човешки и ангелски езици, а нямам езика на Любовта, ще мязам на мед, що звънти на опнато дъно." А Христос е казал: „Нова заповед ви давам, нов начин ви оставям, да учите езика на Любовта, която осмисля и пояснява всичко, което излязло от тоя Божествен свят." А и Аз, Който много пъти съм говорил от незапомнени времена по разни начини, с разни езици, сега стоя особен език Ви казвам: „Мъчете се, трудете се, работете и езика на Любовта научете." Само тогава ще разбирате кога Господ Ви говори и какво богатство носят тия думи. Цветът, когато светлината дойде, се отваря, цъфва, завързва, зрее и расте. Снегът, когато топлината дойде, смалява се, топи се, тече, движи се надолу и благо отнася от горните висини на малките тревици в долините. А когато пламтящият език на Любовта проговори, душата наново се разтваря и започва наново да шушне: „Разпери твоите светли крилца, намажи твоята крачка и с полет тръгни към новите цветя. Там ще чуеш Новия език на Любовта. Спри се, изучи азбуката на езика на Твоята душа. Душата на Светлината. Проявената и изявената Душа. (Свещеният подпис) 2) БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ, 1921 г. Петък, 19 август 1921 г. (Преображение Господне) 5 ч. с. Утринна молитва 1. Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. 2. Добрата молитва. 3. Послание Ефесяном, 5:2 „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма." Забележка:. Следните три стиха всеки ще си прочете сам по един път и после три пъти всички заедно и гласно. 4. Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5. Послание към Галатяните, 5:6 „Защото в Христа Исуса нито обрезването има някаква сила, нито необрезването, но вяра, която действува с любов." Постарайте се да възприемете тази мисъл вътре в себе си, защото ние се намерваме пред един жив свят и действуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: „Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост." Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи тя. 7. „Благославяй, душе моя, Господа". 8. Ще коленичим с дясното коляно долу на земята, а лявото ще издигнем нагоре към Бога, и ще отправим тайна благодарителна молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата идеща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси. Сам Господ на Любовта да се всели в нас. Любовта е, която създава хармонията в света; любовта е, която създава живота; любовта е, която създава всички блага. Доброто иде от Бога, злото от нас. Когато Господ не е в нас, злото се ражда, а когато Господ е в нас, доброто се ражда. Сега да отворим сърцата си за Господа и Той да преустрои всичко, според Своята Любов. 9. „Благословен Господ Бог наш" (три пъти). 10. Отче наш. Събота, 20 август 1921 г. 1. Вдигнете всички ръцете си нагоре. В това положение три пъти изговорете лозинката: „Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е любов." 2. Отче наш. 3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори закона на Божествената хармония вътре в нас. 4. „Благославяй, душе моя, Господа." 5. Добрата молитва. 6. Послание към Колосяните, 3:14 „И над всичко това, облечете се с любовта, която е свръзка на съвършенство." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 7. Послание към филипяните, 1:9 „И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 8. Евангелие от Матея, 22:37-39 „А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум." Тази е първата и голяма заповед. А втората и подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си." (Гимнастически упражнения.) Воля, воля на всички ви трябва. Дяволът само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения, ще възстановите хармонията. Те са обосновани на един велик закон в природата. Неделя, 21 август 1921 г. Сега ще се помолим. 1. Вдигнете всички ръцете си нагоре. В това положение три пъти изговорете лозинката: „Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е любов." 2. Отче наш. 3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори закона на Божествената хармония вътре в нас. 4. „Благославяй, душе моя, Господа." 5. Добрата молитва. 6. Послание към Колосяните, 3:14 „И над всичко това, облечете се с любовта, която е свръзка на съвършенство." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 7. Послание към Филипяните, 1:9 „И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение." (Всеки за себе си ще го прочете три пъти.) 8. Евангелие от Матея, 22:37-39 „А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум." Тази е първата и голяма заповед. А втората и подобна на нея: „Да възлюбиш ближния си като себе си." (Гимнастически упражнения.) Воля, воля на всички ви трябва. Дяволът само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения, ще възстановите хармонията. Те са обосновани на един велик закон в природата. Неделя, 21 август 1921 г. ОБЩИ УПРАЖНЕНИЯ Ще четете Новия завет по следния ред: Четенето започва от определения текст и върви последователно до края на Новия завет. Това четене започва още от събора, от днес. Ще прочитате по 10 стиха на ден и то когато сте в най-добро разположение. Когато не сте разположени, ще прочитате само по един стих и то или първия, или последния, или който искате. И тогава ще си отбележите кой от тези 10 стиха ви е обърнал внимание, дали 1,2,3 или кой да е от десетте. Когато сте неразположени, ще четете само по един стих, понеже тогава сте на път. Щом сте неразположени- пътувате, разбира се, само по един стих ще четете. Щом сте разположени - на почивка сте, по 10 стиха ще четете. Сега за всички ви определям един ден в месеца за почивка, през който ден няма да ядете. Ще почивате на физическото поле, а ще работите в духовния свят. Този ден ще бъде третият петък от месеца, значи 12 петъци ще си почивате. Постът ще започне от четвъртък на обед в 12 часа и ще свърши в петък на обед, 12 часа. Това е почивка, закон, не е пост. Той ще се продължава от обед до обед. Защо? Идущата година ще ви обясня защо именно от обед до обед ще си почивате. Слънцето тогава е на зенита, горе. Това, което ви давам като пост, е много малко, но ако вие спазите закона, ще имате отлични последствия. Той с един велик закон. Неделя, 21 август 1921 г. ФОРМУЛА С ДУХАНЕТО Та първото нещо е да имате тази опитност. Господ е при вашите сърца, Вие Го познавате. Или искате аз да ви Го покажа какъв е? Вие Го познавате, били сте много пъти при Него и сте се връщали. Понякога сте усещали Божествената тояга на познанието върху си. Колко пъти се е слагала отгоре ви! Колко пъти Той ви е учил и питал: „Познаваш ли ме?" Познавате Го, но вие сте в едно хипнотическо състояние. Дяволът ви е хипнотизирал, затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси. Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледате в очите и после ще те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема мястото ти вътре в мозъка и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, той е претърпял известно изменение." Ние правим сега обратни паси (Учителят разтваря ръцете си встрани и духа.) при всяко прекарване на ръцете, като казваме: „Това е вече закон" и по този закон ние даваме от една страна Любовта, а от друга страна - Мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват и в човека става едно разтръсване и казва: „Къде бях досега, къде бях?" Та сега и вие ще попитате къде сте били - в дъното на ада. И тъй, всинца трябва да се освободите от туй хипнотическо състояние, затова ви казвам, че трябва да работите с Любов и Мъдрост, понеже те са Божиите ръце и ще започнете по права линия. Това наричам очистително дишане. Ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: „В името на Божията Любов, в която няма никаква измяна и в името на Божията Мъдрост, и в името на Неговото Слово, тъй да бъде." Против тази магия, против тази сила, няма друга сила в света, която може да устои. Така ще се разтърсят всички основи на черната ложа и всички нейни сили се махват. Следователно всеки от вас ще гледа да се пробуди. Аз съм виждал, някой дойде и погледне особено. Това не е хубаво гледане. Вие, майките, как гледате вашите деца? Колко вида гледане употребявате? Това е магнетизъм, нали? Отговарят: „Според разположението." Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни, в каква посока теглим ние ръката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите в себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройват онези вибрации, понеже вън от нашето физическо тяло човек е облечен в своето астрално тяло, което е в една етерна, подвижна форма и когато той прокара ръката си, произвежда известно сътресение. Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка. Първото правило, когато се приближавате към някого, е: Не бързайте да отидете изведнъж при него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне" (Духане.). Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам." Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души." Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон. Употребете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постъпите. (Запитват: „Пред него ли да извършим това?") - Не, отдалече, отдалече още, като забележите неприятеля. Ние имаме право да употребяваме своите оръжия. Понеделник, 22 август 1921 г. 5ч,с. Утринна молитва. РАЗМИШЛЕНИЯ. Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена чистота. 1. Добрата молитва. 2. „Благословен, Господ Бог наш". 3. Първо послание към Коринтяните, 16:14 „Всичко у вас с любов да бива." Послание към Колосяните, 2:2 „Да се утешат сърцата им, съединени купно в любов и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца, и на Христа." Евангелие от Йоана, 13:15 „От това всички ще познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си." 4. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления върху Божествената чистота. а) Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. б) Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. в) Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. 5. Отче наш. Бележка: Щом от Любовта се преминава на Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго. При произнасяне на тия изречения да се постараем да схванем вътрешната страна на онова, което е скрито. Вторник, 23 август 1921 г. 5ч.с. Утринна молитва. РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Начало на всеки разумен живот започва с мъдрост, която изтича от Бога. б) Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. в) В тази мъдрост са вложени всички условия за разумно живеене. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Евангелие от Матея, 7:24. „И тъй, всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък." Послание Яковово, 3:13. „Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост." Послание към Ефесяните, 5:15. „И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, но както премъдри." 5. Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е мъдрост. 6. Добрата молитва. (След молитвата се направиха гимнастически упражнения.) Всички мъже и жени се разпределиха на групи от по 61 човек. Така, на групи, всички се изредиха в Горницата, гдето престояваха на молитва по 15 минути. В ГОРНИЦАТА 1. Размишления върху мъдростта. 2. Разглеждане и наблюдение на картините по стените. Да се спрем или на всички, или на ония от тях, които ни обърнат особено внимание. Да се стремим да схванем по интуиция това, което остане в душата ни. 3. Прочитане три стиха от Светото Писание по жребие. 4. Изказване едно общо желание на цялата група. Стиховете от прочетената глава и общото желание на всичките групи се написват на един общ лист. Сряда, 24 август 1921 г. 5 ч.с. Утринна молитва РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и живота. б) И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата Истина, която изтича от Духа на Любовта. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Да се помолим на Господа: всички наши приятели, които са тук и които не присъствуват, да ги закваси с живата Истина на живия Господ, Който сега е между нас. 5. Добрата молитва. 5. Евангелие от Йоана, 4:24 „ Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят." Евангелие от Йоана, 17:17 „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина." Послание към Ефесяните, 4:25 „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина: защото сме удове един на друг." Евангелие от Йоана, 1:17 „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и Истината чрез Исуса Христа биде." Първо послание към Коринтяните, 5:8 „Затова, да празнуваме не с ветъх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на Истина." Четвъртък, 25 август 1921 г. 5ч.с. Утринна молитва РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Молитва за: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. 3. Размишления върху: а) Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. б) Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4. „Благославяй, душе моя, Господа". 5. Да се прочетат следните стихове по три пъти: Второ послание от Йоана, 1:2 „За Истината, която пребъдва в нас и ще бъде во веки с нас". Второ послание към Солуняните, 2:13 „А ние сме длъжни да благодарим Богу за вас, възлюблени от Господа братие, че Бог от начало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярването в Истината." Послание към Ефесяните, 6:14 „Стойте, прочее, препасани с Истина през чреслата си и облечени с бронята на Правдата." 6. Добрата молитва. 7. Психически упражнения N3 и N4: При първото упражнение ще съсредоточите мисълта си в следното изречение: „Да снеме Бог всяко лукаво иго на лукавия от сърцата ни." А при второто упражнение - „Да въведе Господ душите ни във вечната свобода на Своя Благ Дух." Сега концентрирайте ума си в живия Господ на Любовта - в Христа.

НАРЯД за 1920 година Наряд за събора през 1920 г. Магнетически упражнения. До всички ученици в София, 6 юлий 1920 год. Разговор с Учителя в дома на Лазар Котев, 8 август 1920 г. 1) НАРЯД ЗА СЪБОРА през 1920 г. ДЕН ПЪРВИ Четвъртък, 19август 1920 г., Преображение. 6 ч. сутринта 1. Размишление: Ще благодарим на Бога за всичко, което ни е дал досега. 2. „Благославяй, душе моя, Господа". 3. Добрата молитва. 4. „Благословен Господ Бог наш". 5. Отче наш. ДЕН ВТОРИ Петък, 20 август 1920 г. 6ч. сутринта 1. Добрата молитва. 2.Молитва и размишление: За идването на Духа Божий, Христовия Дух в нас, Който да ни просвети и изяви дълбоките тайни, скрити в Бога 3. „Лозинката", 4. 91. Псалом. 5. Хвалата. 6. Песента „Благославяй, душе моя, Господа" - 9 пъти. 7. Отче наш. ДЕН ТРЕТИ Събота, 21 август 1920 г. 6 ч. сутринта 1. Отче наш. 2. Молитва и размишление: Да се въдвори Божията правда на земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всичките домове. Да вдъхне в сърцата на верующите Божествената ревност - да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. 3. Песента „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Пътя на живота. 5. Добрата молитва. ДЕН ЧЕТВЪРТИ Неделя, 22 август 1920 г. 6 ч. сутринта 1. Отче наш. 2. Размишление: За преуспяване Царството Божие в нас и около нас. За изявяване силата Божия чрез нас и в нас. Да премахне Господ всички препятствия от пътя на Своето Царство. 3. 35 Псалом. 4. Лозинката. 5. Песента „Благославяй, душе моя, Господа". 6. Молитва на Триединния Бог. 7. Добрата молитва. ДЕН ПЕТИ Понеделник, 23 август 1920 г. 6 ч. сутринта 1. Добрата молитва. 2. Размишление: За възрастване на Божествените мисли в нашите умове. За пробуждането на Божествените чувства в нашата душа. За освобождаване от всичките остатъци от нашите минали съществувания. За приемането на Божествения живот. 3. Молитва на Духа. 4. Пътя на живота. 5. Молитва на Царството 6. Отче наш. 8 ч. сутринта РАБОТА НА УЧЕНИЦИТЕ След закуската като предмет за разисквания през този ден се дадоха следните въпроси: Как се приема храната. Как се образува кръвта. Как се създава мисълта. През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например някой от вас обича да отглежда пчели - ще изучи подробно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой например има волове - да изучи защо у едни очите са един цвят, а у други - друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини - да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаването планините, реките в България или с кометите, с промените на Слънцето: защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите: защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някои рано побеляват и др. Друг да изучава очите: формата, големината, цвета им и т.н. Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползуват. Може ли още сега да се определи въпросът? Може, и още по-добре ще бъде. 10 ч. сутринта ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ I. Издигане двете ръце от страна на тялото, с дланите надолу, на височина, равна с височината на раменете. След това дясната ръка се издига бавно нагоре, под ъгъл 45 от равнището на раменете, а лявата се спуща надолу под ъгъл 45 от равнището на раменете и в такова положение се присяда долу шест пъти, като през време на упражнението съсредоточите мисълта си към предната част на мозъка. Това упражнение служи за урегулирване предната част на мозъка. II. Това упражнение е също както първото, само че се издига лявата ръка нагоре, под ъгъл 45 от равнището на раменете, а дясната се спуща надолу под същия ъгъл, при което се присяда пак 6 пъти. През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към сърцето. Това упражнение служи за урегулирване на чувствата. III. Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред, с присядане 6 пъти. През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб. То служи за урегулирване на гръбначния стълб. IV. Издигане лявата ръка нагоре и напред към изток, а дясната надолу, въртене на тялото около кръста и плаване с ръцете. И това упражнение се прави 6 пъти. Докато се прави това упражнение, ще съсредоточавате мисълта си към стомаха. То служи за урегулирване на стомаха. V. Поставяне ръцете на кръста. Закрепване тялото на левия крак, а десният се изнася навън, надясно, като се образува с него бавно полукръг отдясно наляво - 6 пъти. След това закрепвате тялото си здраво на десния крак и с левия правите същото, както и с десния крак, пак 6 пъти. През време на упражнението съсредоточавате мисълта си към нервната система. То служи за урегулирване на нервната система. VI. Издигане ръцете настрани, на височина, равна с височината на раменете, и бавно издигане нагоре, докато се допрат пръстите на двете ръце горе. Подигане тялото на пръсти и в това положение, бавно присядане долу, при което ръцете се прибират край тялото. И това упражнение се прави 6 пъти. То представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се „магнетично събличане и обличане", надолу - събличане, нагоре - обличане. Забележка: Тези упражнения ще правите един път през деня и то, ако се правят сутрин е прекрасно, на обед - хубаво, а вечер - добро. Тези упражнения трябва да се правят много бавно и правилно, с добре обтегнати ръце и крака, ако искате да имате добри резултати. Движението на ръцете е за развитие на сърцето и гърдите. Със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всички упражнения пък усилва волята. Тези упражнения са едни от най-хубавите окултни упражнения. Гледайте обаче те да не ви станат като една примка, а се проникнете от тяхната полза. Считайте, че сте ги знаяли някога, а сега си ги припомняте. ДЕН ШЕСТИ Вторник, 24 август 1920 г. 6 ч. сутринта Добрата молитва Песента „Благославяй; душе моя, Господа". Молитва и размишление: За въдворяване пълната Божия любов между всички братя и сестри по лицето на земята. За въдворяване Единството на Духа. За възцаряване Истината в нейната пълнота между нас. Да изпълни Господ всички свои добри намерения, които от началото е предопределил според своето благоволение. Да бъдем всички верни на своето призвание; да изпълним благата Му Воля със всичкото си сърце. Да възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Да възлюбим всичките си наши братя, сестри и ближни, както собствените си души. Отче наш. ДЕН СЕДМИ Сряда, 25 август 1920 г. 6 ч. сутринта Този ден е за компенсиране на миналото през другите дни от седмицата. Пропуск: „Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Ден седми започва с Добрата молитва. „Благославяй, душе моя, Господа. Пътят на живота. „ Ще се развеселя". Отче наш. 2) МАГНЕТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ Първо упражнение За урегулирване предната част на [мозъка]. Прикланяме и повдигаме тялото на пръсти с издигната дясна ръка. а) Тялото право, краката събрани, ръцете отвесно надолу. б) Поставят се ръцете, с дланите надолу, хоризонтално и в длъж на раменете (това положение показва движение в права линия) и казваме: „Така да имаме равновесие в сърцата, умовете и волята ни." в) Издига се дясната ръка нагоре под ъгъл 45, лявата се спуска долу под ъгъл 45 (това положение на тялото показва движение в кръг) и тогава много бавно трябва да става упражнението, за да имате полза. Умът ви трябва да бъде съсредоточен в ръцете[и] краката. И при всяко по нататъшно движение умът ви да присъствува - да не се разсейва. Изпълнение на упражнението: В това положение на тялото - прикляква се право надолу, бавно в 10 секунди счет. После издигане, изправяне на тялото нагоре, като се спазва същото положение на ръцете. Това се повтаря 6 пъти. Забележка: без законът на еволюцията. Второ упражнение За урегулирване на чувствата. Прикланяме и повдигаме тялото на пръсти, с повдигната лява ръка. а) Тялото, стоежът - както в Първо упражнение. б) Ръцете-хоризонтално в) Издига се лявата ръка нагоре под ъгъл 45, дясната се спуска надолу под ъгъл 45. Следните упражнения, т.е. поясненията и изпълнението на упражнението - както в Първото упражнение. Трето упражнение За урегулирване на гръбначния стълб. Кръгообразно движим ръцете отзад напред с приклякане. а) Тялото, стоежът - както в Първо упражнение. б) Поставяме ръцете назад под ъгъл 45, с дланите назад и прави, [ обърнати една срещу друга, и гребане напред, с присядане 6 пъти]. Умът ви да бъде съсредоточен [към гръбначния стълб] - ако не е, полза няма. Изпълнение на упражнението: В това положение на тялото започва се бавно приклякане и спускане ръцете надолу, като се обръщат постепенно с дланите напред във форма на копанка, докато заемат нормалното положение. Продължава се без спиране и се изправя тялото, като едновременно и ръцете се движат напред, като че загребват и описват кръг с движението си нагоре във вертикална плоскост, докато отидат отзад и под раменете в положението, описано в буква б). Почва се наново приклякване и загребване, което се повтаря 6 пъти. Забележка: При гребането, когато ръцете са назад, показва, че трябва да изхвърлим миналото назад (всичко старо, вехто, грешно), а когато ръцете са долу почват да гребат дъното, утайките от миналото и при второто положение на ръцете да вложим мисълта, че го изхвърляме. Четвърто упражнение За урегулирване стомаха. Кръгови обръщания на тялото и ръцете отдясно наляво и отляво надясно - отчасти подобно на плаване. а) Тялото, стоежът - както в Първо упражнение. б) Обръща се тялото от кръста към дясната страна, лявата ръка нагоре, под ъгъл 45; дясната надолу, отделена от тялото под ъгъл 45. Изпълнение на упражнението; Започва се: обръщане тялото от кръста към лявата страна и с описване кръг от дясната ръка, като се издига нагоре по перпендикуляр, а лявата се снема надолу, докато се заеме следното положение на тялото - тялото от кръста да бъде обърнато наляво и наведено напред лявата ръка надолу под ъгъл 45; продължава с дясната ръка да се снема надолу, лявата да се издига нагоре перпендикулярно, но и тялото от кръста да се обръща към дясна страна и поведено [под ъгъл] напред. Това се продължава 6 пъти. Ръцете описват: лявата ръка - 6 кръга и дясната ръка - 6 кръга. Пето упражнение За възстановяване равновесие или за урегулирване нервната система. Кръгови движения на десния крак отдясно наляво и отляво надясно и на левия крак отляво надясно и отдясно наляво. а) Тялото, стоежът- както в Първото упражнение. б) Ръцете туряме на бедрата, с дланите навътре. Отпускаме тежестта на тялото на левия крак и отменяме десния крак встрани от тялото на половин крачка. Изпълнение на упражнението; С десния крак описваме кръг от дясно към ляво, докато жабата на десния крак се опре върху подколенния пищял на левия крак. Със същия крак описваме нов кръг от ляво към дясно, докато предната част на десния пищял се опре върху задната част на левия пищял върху жабата на левия крак. Това продължава 6 пъти с десния крак. По същия начин по буква б) изпълваме и с левия крак. Шесто упражнение Магнетическо обличане и събличане Приклякане и изправяне на тялото с вертикално издигане и отпускане ръцете. С него завършваме първите пет упражнения. а) Тялото, стоежа - както в Първо упражнение. б) Издигаме ръцете нагоре и ги поставяме в нормално положение в длъж на раменете. После ги издигаме нагоре над главата с дланите навътре и пръстите срещнати - опрени едни в други, да се образува триъгълник. Ръцете силно опнати и тялото издигнато на пръсти. Изпълнение на упражнението: Приклякаме с тялото и спускаме ръцете, надолу с дланите, докато се опрат пръстите до краката. Изправяме тялото бавно и отделяме ръцете от него във вертикална плоскост, и подигаме ги нагоре, като постепенно обръщаме дланите навътре, докато пръстите на двете ръце се срещнат над върха на главата - ръцете обтегнати и тялото на пръсти, както по-горе. Продължаваме на ново приклякане и отпускане ръцете, както и по-горе. Изправяме се и т.н., докато 6 пъти извършим това упражнение. Добавка-пояснение: Всяко упражнение имаме 6 пъти. 6x6 = 36 пъти 3 + 6 = 9 - това е завършен път на работа. Тия упражнения трябва да се правят сутрин и дават прекрасни резултати; на обяд - резултатът е добър; може и вечер - резултатът е хубав. Тия окултни упражнения не се дават никому, освен който ги схване. 3) ДО ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ В СОФИЯ 6 юли 1920 г., София До обичните ученици „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесни", е казал Единният Учител, Който е отделил Стария завет от Новия. Съвършени - в какво? - В Любовта, в Доброто, в Справедливостта, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Можете ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли Вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на Боговете, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка." Тази Любов в миналото е била ваш съпътник, тя е и днес с Вас, мислите ли, че тя може да се измени и стане друга, с ограничени предградия? - Не, горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат - богат в Божественото и сиромах в човешкото. Моят мир да бъде с Вас! (Свещеният подпис) 4) РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В ДОМА НА ЛАЗАР КОТЕВ 8 август 1920 г. Вашите отношения към Мене са отношения към Бялото Братство, а отношенията към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене: НИЕ СМЕ ЕДНО. Мойсеевото учение е Божествено, както е Божествено и Христовото учение, и Моето. Онзи Христос, Който беше в Исуса, е същият, Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искренохтта ви ще бъде и благословението на Бога. Поканени бяха званите на трапезата, но едни не дойдоха, защото си купили ниви, други - волове, а трети се женили. Благодарете им, че не дойдоха, затова по заповедна Господаря слугите призваха вас - клосните, сакатите. Тук Бог ви извика и вие сами можете да напуснете. Никой друг не ви е викал, не ви е записвал и никой не може нито да ви спира, нито да ви пъди. Това е училище, а Аз съм определен ваш Учител. Но ако вие не искате да слушате и да се учите, Аз ще ви предам на Баща ви. Аз не съдя, ще стоя настрана и след като изброя ударите на тояжката Му, ще си направя математически сметката, своите изчисления. Защото грехът се образува по следующия начин: първо ще помислиш, второ - ще пожелаеш и трето - ще действуваш. Затуй на три места ще ви съдят: първо - на физическото поле, второ - в света на желанията-астралния свят и трето - в мисловия или менталния свят. А в причинния свят ще бъде вече ликвидирането на греха. Но съденето е предоставено на Сина Человечески, Който е БЯЛОТО БРАТСТВО. A3 ВИ УЧА НА ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА. ТОВА Е ДНЕШНОТО УЧЕНИЕ. Аз не ограничавам никого, но затова други ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се приготвите за това мъчение. Вие, софиянци, почнахте с мъчението, преди което трябваше да изучите КРОТОСТТА И СМИРЕНИЕТО, та чрез добитото електричество и магнетизъм да минете през изпита, който ви дадох. Всеки да има своята мисъл. Не се влияйте, но си помагайте. Истината не може отвън да се предаде. Тя ще се разкрие и отвътре ще израсте. Вие нямате време да се отклонявате, нито да се бавите. Кармата ви е назряла. Ако не ликвидирате сега, ще останете за след 2000 години. Нема време за философствуване. Вярвайте в живия Бог. Средно положение нема. Ако отидете с Черното Братство, ще ви одерат кожите. Ако сте с Бога, ще си ходите изправени на два крака и кожите ви ще бъдат здрави. Заедно с учението, с което се учите, всеки ще си носи отговорностите за отклоненията. И за едно престъпление в сегашното ви състояние, като служители на Братството, ще се връщате цял живот на земята, за да го изкупите. Не търсете Христа на физическото поле. Не Го търсете в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е Един и Много. Понякога казвате: „Господин Дънов дали е Христос или Христос е в Него?" Ще ви кажа: ХРИСТОС НЕ СЪМ, НО ХРИСТОС Е В МЕНЕ. Ако бях Христос, за когото мислите, щях да управлявам цял свят. Щом не съм такъв човек, не съм Христос. ХРИСТОС НЕ Е НА ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ. Господ ми казва: Иди кажи на всички хора, на целия народ, да се подобрят, да изпълнят Моята Воля и ако този народ не Ме послуша, ще види тогава какво ще стане. Ще опитат кой е този Господ, за Когото Аз говоря. Ако българите послушат, тази година ще имат и хляб, и положение, и знание. Господ е силен и веднъж Ме е поставил на това място тук на земята, цял свят да се събере, няма да Ме отмести от мястото Ми, защото не с Мене ще се бори, а с Господа, Който Ме е изпратил. Този Господ държи в ръцете си и Франция, и Англия, и Германия и Той ще ги подчини. Той ще направи това, което иска. Не се позволява да бъдете членове на никоя партия.

НАРЯДИ за 1919 година Редът за 9 и 10 март 1919 г. (7. III. 1919, София) Редът за април имай1919г. Опит, даден от Учителя за един месец - май 1919 г., гр. Сливен. Наряд I за през 1919-1920 г. Упътване за изпълнение. (28/15. VIII. 1919, Търново; 12. IX. 1919). Наряд II за през 1919-1920 г. Беседа по нарядите. (26/13. VIII. 1919, Търново) Упражнение за триъгълника равностранен, (26 VIII. 1919). Начин за себеконтрол. „Задачи за работа" - беседа, 19 юлий 1919 г. 1) РЕДЪТ за 9 и 10 март 1919 г. Б.Г. Редът за 9 и 10 март 1919 г. е следния: Ставане в 5 часа, започване в 5 и 40 минути. Добрата молитва. Малка пауза. Четене от Лука 2 гл. от 8 ст. до 14 ст. Размишление върху думите ангелски. Четене от Матея 4 гл. от 11 ст. до 12 ст. Размишление, след изпит ангелите помагат. Четене от Деяния 4 гл. от 24 ст. до 31 ст. Размишление, призоваване Господа на помощ. Четене от Деяния 8 гл. от 26 ст. до 40 ст. Размишление, да слушаме кога ангелът говори. Четене от Деяния 9 гл. от 3 ст. до 7 ст. Размишление, да спираме лошите си намерения. Четене от Деяния 10 гл., 3 ст. до 6 ст. Размишление, да постъпваме като Корнилие. Четене от Деяния 10 гл. от 34 ст. до 43 ст. Размишление, да говорим, което Господ иска. Свободна молитва на душата. Отче наш. Заключение. Да се изпълва поотделно от по двама мъже и по две жени. Ако остане някой, да се присъедини към някоя двойка. Съберете се на братска вечеря. Да се даде само на ония, които свободно, по дух могат да го изпълнят. Бог е Любов. БОГ Е ЛЮБОВ ВЕЧНА. БОГ Е БОГ НА ЛЮБОВТА ВЕЧНА И ПОСТОЯННА. Господ на всичката пълнота ще въздигне всичко в Живот и Истина. Светла вяра да пълни сърцата ви. Верни всякога, защото Господ се нарича Верен и Истинен. (Свещеният подпис) София 7. III. 1919 г. 2) РЕДЪТ за април и май 1919 г. Всеки месец на 9-и и 10-и (стар стил) или 22 и 23 (нов стил) ще се изпълнява същият ред, който се даде за 9-и и 10-и март (стар стил) тази година. Остават и за тези месеци, както досега, двете постни седмици. Ядене: първата - всичко освен месо; втората седмица обаче не ще се яде освен месо, но и риба, и всякакви мазнини, които произхождат от животните; всички растителни масла: дървено, рапично, сусамово и пр. могат да се ядат. Пропуск: Всичко мога чрез Духа на Господа Христа. Ще се започва: С Добрата молитва. Четенето. Пропуск. Свободна молитва на душата. Отче наш. Постът ще бъде да използваме лошите мисли и желания, които като дойдат, ще поблагодарим на Бога да ги преобърне на добро. Пропуск: Бог е Любов. Любовта побеждава всичко. Ще се започва: 1. С Добрата молитва. 2. Четенето. 3. Пропуск. 4. Свободна молитва на душата. 5. Лозинката. 6. Отче наш Постът ще бъде за развиването и култивирането на всички добри мисли и желания, за всичко, което дава радост и сила на душата да върши драговолно Волята Божия. Ще се спазва започването така щото втората седмица непременно да свършва в разсип на месечината. Този наряд щe се изпълнява през тези две седмици само сутрин между 5 и 7 часа. През другите две седмици от месеца всеки е свободен да си избира кой какво желае да чете, молитви и пр. 3) ОПИТ, ДАДЕН ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДИН МЕСЕЦ 1. Като се породи у вас една мисъл на омраза - да се обърне в обич. Този, когото мразите, веднага се поставете на неговото място, че и вий имате същата грешка по отношение към Бога. Кажете: „Господ при всичките ми грешки ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек - ще го обичам." 2. През целия този месец не одумвайте никого; или, като ви одумват, мълчете, правете се, че това не се отнася до вас. Ако опитът ви излиза всеки ден сполучлив, ще усетите един вътрешен мир, придобиване на една малка енергия. Ако пък опитът ви през деня излиза несполучлив, ще имате малко загуба от енергията си. През тези 30 дни ще имате загуба и печалба, но главното е крайният резултат да бъде добър. 3. Произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вий сте свободни. Не мислете, че външният свят и отношенията, които имате към хората, може да ви противодействуват. Преди да почнете опитите, ще кажете тъй: „Този момент, когато започвам опитите, чрез силата Господня, която е у мене, аз мога да сторя всичко." Да не ви смущава думата „всичко". Тя подразбира всичко добро, но не и всичко зло. Няма сила, която в този момент може да преодолее. Дръжте в ума си живата мисъл: всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между тебе и Бога се явява връзка, завежда се вече разговор. Моментът, в който решиш да вършиш добро заради Бога, Той мисли за тебе. Тези три опита, които ви давам, ще бъдат като основа за обновление на вашите мисли и сърца, докато не почнете да се борите. Дадено през месец май 1919 г., гр. Сливен. 4) НАРЯД ПЪРВИ ЗА 1919-1920 г. Начало неделя, 21 (8)септемврий 1919 година. За през тази година ще имате за наряд работа по изучаване Библията по следующия ред. В една торбичка ще турите надписани бюлетинки с всички заглавия на книгите от Библията: Битие, Изход, Левит и пр. от Стария и Нов завет. Ще почнете наряда от неделя, 21 (8) септемврий 1919 год. На тази дата ще бръкнете в торбичката и която книга от Библията извадите, от нея ще почнете да четете. Изтегленото жребие тургате в друга торбичка или плик. Щом изчетете определените стихове от всяка глава на книгата, ще теглите ново жребие за нова книга и т.н. Почвате да четете по ваше нареждане от толкова глави на ден, колкото искате. Най-добре цялата Библия, която има 1189 глави в 66 книги, да се раздели по денно и ще имате 94 дни по 4 глави = 376 и 271 дни по 3 глави = 813или всичко1189 глави и от всяка глава по един стих (десетия стих). Всеки за себе си да си състави план за четене и го преведе в изпълнение. Всеки прочетен стих ще се вписва текстуално в специална тетрадка, най-късно до вечерта същия ден. При пътуване, ако Библията не е под ръка, за удобство при изпълнение наряда, предварително се изтегля по жребие книгата, определят се от нея стиховете, които ще се четат през дните на отсъствие (пътуване), написват се в тетрадката и оттам се четат всеки ден по реда им. Ставане от сън Всеки ден, най-късно половин час преди изгрев слънце, трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа. Постни дни Ще бъдат толкова и онези дни, в които нямаме разположение да ядем. Тези дни могат да бъдат един, два и повече през месеца. Може през месеца и да няма постен ден. Постът трябва да дойде по разположение, т.е. да бъде естествен, да дойде сам, а не да бъде наложен - да се не чувствува нито глад, нито апетит. Продължителността на поста ще бъде също по разположение. През траенето на всеки постен ден (или дни) ще размишлявате върху една от следните добродетели. През време на: Ако постните дни надминат 12, тогава ще се повторят в същия ред от първия, втория, третия и т.н. постни дни. В съгласие с горното, през време на постните дни ще се прочетат следните беседи от „Сила и живот". През: Ако се случат повече постни дни, тогава ще четете още и „Приливи и отливи", „Новото основание", „Многоценният бисер", „Учителите", „Марта и Мария", „Истината". Ако се случат още повече постни дни, направете запитване. Към настоящия наряд се прилага едно упътване за изпълнението на тоя наряд, в което е систематизирано по седмично и по денно всичкия материал и дейност по извършването на наряда. Настоящият наряд се дава за изпълнение на онзи член или не член, който желае да го изпълнява точно. Даден на28 (15) август, четвъртък, 1919 година, гр. Търново. УПЪТВАНЕ за изпълнение наряд първи през 1919 - 1920 г. Неделя, 21 (8) септемврий 1919 г., седмица I (ден първи от годишната среща) 1. Ставане от сън - най-малко половин час преди изгрев слънце. Бъди готов за работа - тих, спокоен. 2. Почване - размишление, молитва и четиво: а) „За вселяване на Божествения Дух" - да се всели в нас и да разработи всичко онова, което ни е преподадено; б) Изказване на мотото-Лозинка: „Бог, Който е Любов и Мъдрост, чрез тази Любов и Мъдрост да насади в нашите души Добродетелта". в) Четиво от Библията. Прочети най-малко десетите стихове от 4 (3)-те глави от оная книга на Библията, която ще ти се даде по жребие. Или ако имаш разположение, прочети главите изцяло и размишлявай. Прочетените десети стихове да се преписват текстуално в специална тетрадка. Забележка. Ако главата, от която ще четете десетия стих, няма 10 стиха, то десети стих ще считате онзи от следната глава, който след номерацията от предидуща та глава, се падне десети по ред. 3. Завършване на сутринната молитва: а) Добрата молитва. б) Обливане за задържане благословението, преподадено при годишната среща. 4. Ако си постил през този ден, помни да извършиш (справка дадения наряд): а) Размишление върху дадената и определена добродетел за през тоя номер постен ден (или дни). б) Прочитане на съответната и дадена за тоя номер постен ден (или дни) беседа от „Сила и живот". в) Отбелязвай точно в специална тетрадка атмосферното състояние през постния ден (или дни): облачно и към коя част на небосклона, ясно, тихо, ветровито - посочва се посоката и силата на вятъра, мъгляво, студено, топло и пр. 5. Вечерта при лягане: индивидуален отчет за делата ти през деня и отбелязване дневната точка върху триъгълника (чети дадените изяснения върху триъгълника). 6. През другите дни от седмицата - понеделник, вторник, сряда и т.н., до събота включително, 27.IX., ще се изпълнява съответното за тия дни, само от пункт 1, пункт 2в; пункт 3, като се започва с Добрата молитва и завършва с Господнята молитва, и пунктове 4 и 5. Неделя, 28(15) септемврий 1919 г., седмица II (ден втори от годишната среща) Ставане от сън (както в седмица I, пункт 1). Почване: размишление, молитва и четиво. а) „За вселяване на Божествения Дух" (както седмица I, пункт 2а). б) Изказване на мотото-Лозинката в седмица I, пункт26. Молитва за идване Царството Божие на земята. в) Четиво от Библията (както седмица I, пункт 2 в със забележката). 3. Завършване на сутринната молитва: а) Господнята молитва. б) Обливане (както в седмица I, пункт 36). 4. Ако си постил през деня, изпълни от седмица I пункт 4 а, 6, в. 5. Вечерята преди лягане: индивидуален отчет (както е отбелязано в пункт 5, седмица I). 6. През другите дни от седмицата, до 4 октомврий включително, ще се изпълнява съответното за всеки ден само от пункт 1, пункт 2в и пункт 3, като се започва с Добрата молитва и завършва с Господнята молитва, и пунктове 4 и 5. Неделя, 5 октомври (22 септември) 1919 г., седмица III (ден трети от годишната среща) 1. Ставане от сън, както в седмица I, пункт 1. 2. Почване - размишление, молитва и четиво: а) „За вселяване на Божествения Дух" - (както в седмица I, пункт 2а). б) „За идване на Царството Божие на земята". За благословението на Българския народ и за идване Царството Божие в него. За благословението на нашите братя подух, по душа, по ум, по сърце, по сила. в) Четиво от Библията (както в седмица I, пункт2в, със забележката). 3. Завършване на сутринната молитва: а) Добрата молитва. б) Обливане (както в седмица I, пункт36). 4. Ако си постил през този ден, изпълни от седмица I пункт 4 а, б, в. 5. Вечерта преди лягане - индивидуален отчет, както е отбелязано в пункт 5, седмица I. 6. През другите дни от седмицата, до 11 октомврий включително, ще се изпълнява съответното за всеки ден, според както е указано в пункт 6, седмица I. Неделя, 12 октомврий (29 септемврий) 1919 г., седмица IV (ден четвърти от годишната среща) 1. Ставане от сън (както в седмица I, пункт 1). 2. Почване - размишление, молитва и четиво: а) „За вселяване на Божествения Дух" (както седмица I, пункт 2а). б) „За идване Царството Божие на земята". За благословение на нашите души и душите на всички наши близки и да ни даде Бог повече просвета и светлина. в) Четиво от Библията (според изясненията в седмица I, пункт 2в, със забележката). 3. Завършване на сутринната молитва: а) Господнята молитва. б) Обливане (както в седмица I, пункт 36). 4. Ако постиш през този ден, изпълни от седмица I пункт 4 а, б, в. 5. Вечерта преди лягане - индивидуален отчет, както е отбелязано в пункт5, седмица I. 6. През другите дни от седмицата, до 18 октомврий включително, ще изпълнявате съответното за всеки ден, според както е указано в пункт 6, седмица I. Неделя, 19(6) октомври 1919 г., седмица V (ден пети от годишната среща) 1. Ставане от сън (както в седмица I, пункт 1). 2. Почване - размишление, молитва и четиво: а) „За вселяване Божия Дух" (както в седмица I, пункт 2а). б) „За идване на Царството Божие на земята" - За благословението на българския народ, да дойде Царството Божие в него. За обединението на всички християнски народи по лицето на земята. За благословението на нашите домове и себе си, и благословението на домовете на нашите близки и приятели. За идване Царството Божие в нас в своята пълнота: в сърцето ни, в душите ни, в умовете ни, в духа ни и във волята ни. Да благоволи Господ да скъса всички връзки, които ни пречат на духовното повдигане и за служение на Господа. Да даде Господ здраве, сила и живот на нас, на децата ни, на близките ни, които искат да служат Господу. Да се въдвори Царството Божие между нас и да благослови Господ делото на Веригата през тая година. Да благослови Господ слушателите, членовете и учениците на Бялото Братство. Да благослови и нас със Своята Милост, за да вършим добрата Воля Божия всякога. Ний призоваваме Господа на Милостта, Който я е изявил., в) Четиво от Библията - (според изясненията за седмица I, пункт 2в, със забележката). 3. Завършване на сутринната молитва: а) Добрата молитва. б) Обливане (както в седмица I, пункт 36). 4. Ако постите през този ден, изпълнете от седмица I пункт 4 а, б, в. 5.Вечерта преди лягане - индивидуален отчет, както е отбелязано в пункт 5, седмица I. 6.През другите дни от седмицата, до 25 октомврий включително, ще изпълнявате съответното за всеки ден, според както е указано в седмица I, пункт 6 Неделя, 26 (13) октомврий 1919 г., седмица VI (ден шести от годишната среща) 1. Ставане от сън (както в седмица I, пункт1). 2. Почване - размишление, молитва и четиво. а) „За вселяване Божествения Дух" (както в седмица I, пункт 2а). б) Върху връзката между законите за самопожертвуването и възкресението, с молба: За въдворяване Божествената Правда в нашите сърца. За въдворяване Божествената Мъдрост в нашите умове. За вселяване Божията Любов в нашите души. За постигане Истината в нашите духове. За осъществяване Божествената Добродетел в нашия живот. Пропускът на това е: „Господи, изпълни всичко това според духът на Твоето Милосърдие." в) Четиво от Библията (и според изясненията в седмица I, пункт. 2в, със забележката). 3. Завършване на утринната молитва: а) Господнята молитва. б) Обливане (както в седмица I, пункт 36). 4. Ако постите през този ден, изпълнете от седмица пункт 4 а, 6, в. 5. Вечерта преди лягане - индивидуален отчет, както е отбелязано в пункт 5, седмица I. 6. През другите дни от седмицата, до 1 ноемврий включително, ще изпълнявате съответното за всеки ден, според както е указано в седмица I, пункт 6. Неделя, 2 ноемврий (20 октомврий) 1919 г., седмица VII (ден седми от годишната среща) 1. Ставане от сън (както е показано в седмица I, пункт1). 2. Почване - размишление, молитва и четиво. а) „За вселяване на Божествения Дух" (както в седмица I, пункт 2а). б) Размишление върху всичко, изложено в I -VI седмици, включително в пункт 26. в) Четиво от Библията - според изясненията в седмица I, пункт 2в, със забележката. 3. Завършване утринната молитва: а) Добрата молитва. б) Обливане (както седмица I, пункт 36). 4. Ако постите през този ден, изпълнете от седмица I пункт 4 а, 6, в. 5. Вечерта преди лягане - индивидуален отчет, както е отбелязано в пункт 5, седмица I. 6. През другите дни от седмицата, до 8 ноемврий включително, ще изпълнявате съответното за всеки ден, според както е указано в седмица I, пункт 6. Добавъчно пояснение. За неделните и други дни от следващите седмици - 8-а, 9-а и пр., до 52-а седмица включително - се повтаря съответният наряд за 1-а, 2- а и пр., до 7-а седмица, според както е изложено за всяка една в нейния наряд. Дадено на 12 септемврий 1919 год. 5) НАРЯД ВТОРИ ЗА 1919- 1920 г. Начало неделя, 21 (8) септемврий 1919 година. За през тая година ще имате за наряд работа по изучаване Новия завет от Библията по следующия ред. Целият Нов завет трябва да се прочете в три месеца един път или 4 пъти през цялата година. Начало ще е 21 (8) септемврий 1919 година, неделя. Книгите се четат по ред, начиная от Евангелие от Матея. Обаче, за облекчение, вместо цялата глава, прочита се от нея само десетия й стих при първото четене. Този стих се вписва текстуално в специална тетрадка още същия ден. Целият Нов завет има 27 книги с 260 глави. Средно на ден за през първите три месеци се падат по 3 (2) глави - значи всеки ден от тия три месеци ще се четат от 3 (2) глави десетите стихове и се вписват в тетрадката. През второто тримесечие ще се четат от всяка глава шестите стихове и ще се вписват в тетрадката по същия начин. През третото тримесечие ще се четат от всяка глава седмите стихове и ще се вписват по същия ред. През четвъртото тримесечие ще се четат от всяка глава дванадесетите стихове по ред и също ще се вписват в същата тетрадка. Цялата глава обаче, ако имате време, ще я прочетете. Определените номера стихове непременно трябва да се прочетат и впишат в тетрадката. По този начин от всяка глава ще се изваждат по 4 стиха, ще се четат и ще се размишлява по тях, и ще се вписват в тетрадката. Ставане от сън: Всеки ден, най-късно половин час преди слънцето, трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа си. Постни дни ще са четвъртият петък от всеки месец, с продължителност, считана от четвъртък след залез слънце до петък вечерта след залязване на слънцето, ако е 24 часа или до събота заранта след изгрев слънце, ако е 36 часа. Като правило, дължината на поста ще се определя според разположението. Минат ли 24 часа, яде ли ви се - яжте; не ви ли се яде - недейте се храни, постете до напълване 36 часа пост. Настоящият наряд се дава за изпълнение от онзи сподвижник, член или не член, който пожелае да го изпълнява точно. Двата наряда са дадени на 28 (15) август, вторник и на 26 (13) август, неделя, а упътването-на 12 септември 1919 г., гр. Велико Търново. Забележка на редактора: Така се обозначавало тогава със скоби стария и новия стил, чиято разлика е 13 дни. БЕСЕДА ПО НАРЯДИТЕ Пътища в живота има много, но един е пътят към посвещение. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно. Само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат „немирни деца". Искам през течение на годината да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с ревност, но спират сред годината. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да турят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. Онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако приложите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото ще познаете цялата вселена; чрез волята ще направите цялата вселена да работи за вас; чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох на избраните два: един голям и друг малък - голяма воденица иска много вода, малка - малко. Един - за едни, друг - за други. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали на всички известни, всеки да си избере който ще - първия или втория. Големия дадох на първите като учени, чрез жребие, Господ да ги учи и оправи. А малкия дадох на глупавите - достатъчно е да прочетат четири пъти Новия завет. Направих това разпределение по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки - главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката дава сила на движението, тя е човешкият интелект. Едното обаче без другото не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение - опашката. При четене на Новия завет трябва да изучите Евангелието основно, тъй че да дойдете в свръзка с Христа, именно: да проникнете какво е искал той да каже. Само човек, който дъвче, когато яде, се ползува от храната; същото е и с изпълнението на нарядите, с четенето. Защо трябва Евангелието да се прочете четири пъти? Жената, например, ако го прочете четири пъти, мъж й първата година ще се подобри с 50%, втората - с 25%, третата - с още 25%; ще рече, в три години вътре ще се подобри 100%. Но трябва да казва: „Чета го заради Господа, Който живее в моя мъж." Четенето на Евангелието какво означава? Даваш храна на мъжа си, който страда от нямане храна. Божественото е, когато се чувствате силни в изпълнението. Речете ли от завист: „И ние ще го направим", това е земно. Всякога казвайте: „Господ направи." Никога не казвайте: „Аз го направих", защото това ще бъде работа на антихриста. Това, което ви се дава, е от учителите. Питате се: Защо някой е учител. Пример. Работите с едно длето. Като се изхаби, вие го захвърляте и взимате друго; така и Господ, според времето и работата менява учителите. Главният, обаче, Учител в света е Един. Когато Господ говори, аз приемам Божественото, който и да им го каже- учител, ангел, дете или простак. Божествените думи за мен имат една и съща цена, от когото и да се изговорят. Пазете за себе си Божественото; бъдете мост на Господа, а не на хората. Христос казва: „Аз станах път да минат другите." Той казва: „Говори!" и аз говоря. И вие спрямо мен ще имате същото и отношенията ви един към други ще бъдат същите. Аз зная как да си очистя очите от вашия прах, но другите как ще изчистят своя прах? Годините 1919-1920 са особени години. Всяка година, която прекарвате, е равна на сто други години. Тъй че, ако прекарате тази година както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я изгубите, губите сто години, и нещо повече, защото после няма да намерите тези условия, които намирате сега. Като се върнете дома, необходимо е да проявите любов и мъдрост във всяко отношение - ще работите чрез мироваталюбов и космичната обич. Като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от своите деца." Господ вътре ли е или вън от нас? Той е и вътре, и вън - по любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта - невидимото; обичта обаче е много по-дълбока. Любовта като се самопожертвува, ражда се обичта; когато любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става обратното. Онова, което не виждате, но което чувствувате вътре във вас, то е Божията любов. - Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич? - Може да се сравни, обаче трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е; последният е подобен на баща си. Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последнята има нещо мъжко, затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Ето обяснение и на въпроса: Защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, то е вътрешното, невидимото; то е всъщност реалното. Да обичаш тялото, плътта, то е лесна работа, илюзия наоколо; важното е: можеш ли да обичаш у другиго туй, което не виждаш, но което е същинският човек - неговата душа. Сега, пак за наряда. Кой който наряд иска, него да вземе. Но в тази работа дайте ми шише непукнато, здраво - не ща такова, което тече. Чешмата тече и деня и нощя, но вие не сте чешма. Ако бяхте поставени в положението на чешма, можехте да брътвите колкото искате, но понеже не сте, трябва да мълчите. Ако имате сила да карате машината, и моята сила ще дойде да ви помогне; ако нямате или почнете и престанете, и аз ще кажа: Не сте ми потребни. Които поемат нарядите, повтарям, в работата трябва да вложат две неща: трябва да започнат с мировата любов и да стигнат до космичната обич. Влезат ли в последната, ще намерят безсмъртието - ще намерят Христа. Когато Христос казва: „Който чуе гласа на Сина человеческаго, ще оживее." Този Син человечески чрез какво говори? Чрез любов и чрез обич. И когато той заговори у нас с тях отвън и отвътре, ние оживяваме и възкръсваме. Повярвайте в силата на любовта и на обичта и ще имате живот вечен. Величието и безсмъртието на Христа седеше тъкмо в тази Божественалюбов и обич, чрез която той се пожертвува за спасението на човечеството. Държана на 26 август 1919 г., вторник, към 12 ч. преди пладне. 6) УПРАЖНЕНИЕ ЗА ТРИЪГЪЛНИКА РАВНОСТРАНЕН За участвующите на срещата в гр. Търново през лятото (от 19 до 24 август 1919 г.). Всеки ученик на Бялото Братство ще започне тази година от 9 септември с геометрия. Ще начертае един в друг 3 триъгълници на големина минимум 10 см и максимум до 50 см. Ще ги надпише по страните им така, както е показано: Ученикът ще закачи триъгълника в стаята си или ще го има в бележник у себе си. Всяка вечер ще отбелязва по страните на триъгълниците точки със съответни краски, както е показано по-долу и като наблюдава върху мислите и постъпките си, доколко е пазил равновесие, къде се е отклонил през деня, къде куца, изобщо дали върви в пътя на правилно развитие, да се самопознае и изправи. Ще отбелязва с точици: Черни - всяка дисхармония в чувства, мисли и действия, слабост на сърцето, ума и волята, упадък на душата, духа и тялото. Червени - всеки подем на чувствата, мислите и действията в живота. Зелени - всеки подем на сърцето, ума и волята; саморазвитие в тях. Сини - всеки подем на духа, душата и тялото, всяко повдигане във вяра и добродетел, правилно разрешаване на въпроси върху Истината и вярата. Виолетови - всяка крепкост на сърцето в добродетел; непоколебимост и смелост в пътя на Истината и вярата и непадане в грях. Точките ще се поставят там, гдето дейността и проявата са най-силни. Черните - най-извън, на последния краен триъгълник и ще вървят отгоре надолу, а за основата - отдясно наляво; цветните - отдолу нагоре, а в основата - отляво към дясно. Черните точки се умножават с 2 - цифрата на съответната краска. Червените - означени с 4, ще бъде 4x2 = 8. Зелените - означени с 3, ще бъде 3x2=6. Сините - означени с 5, ще бъде 5x2 = 10. Виолетовите - означени с 7, ще бъде 7x2 = 14. Ще рече съответното с толкова добри дела ще поправи всяка грешка. Последният добър час на деня, когато ще поставят точките, компенсира- поправя всичко. Последният ден дава условия за ликвидиране на кармата, но ако е изгубил, тогава е в минус. Обаче ученикът трябва да помни, че всеки ден е последен ден от живота му, без намерение, че утре ще поправи грешките си. Неволни погрешки в чувствата си, мислите и действията са в подсъзнанието; волните - на сърцето, ума и волята са в съзнанието, а на душата, духа и тялото са в самосъзнанието. Забележка: Ученикът да се не самоосъжда; да съди постъпките си, значи да се стремим да се изправим; но да се самоосъждаме, да казваме „Моята работа е свършена", това не е изправление, а самоосъждане, което ученикът не бива да прави. Дадено при годишната среща в гр. Търново, август 1919 г. Забележка: Текстът е въведен от тетрадка на Мария Младенова от гр. Сливен. НАЧИН ЗА СЕБЕКОНТРОЛ Бих желал да зная какво мислите да вършите през тази година до идната, по това време. Да работим за Господа, да се подигнем духовно и всичките ни работи да са извършени с мъдрост. Това е хубаво. Но искам да бъдете естествени и да имате ясно понятие за работата. Ако попитате някой ученик какво иска да прави, ще отговори: „Искам да уча." Когато ви питат и вие ми отговаряте: „Искаме да работим за Господа", вие трябва да постъпите като ученика, който като каже: „Искам да уча", като се породи в него туй желание, търси училище - да започнете работа. След като намери и постъпи в училището, ученикът казва ли: „Аз се моля училището да ми даде съзнание да се уча"? Не, като е влязъл веч, той трябва да има волята да се учи. Училището може да му нареди предметите, които трябва да учи и да му даде само разяснения върху тях. Воля да учи той трябва да има в себе си. Виждам, вие имате желание да вършите Волята Божия, но се питате как. Ще ви покажа как да я вършите. Ще започнете с геометрията - да се научите да чертаете. Ще си начертаете равностранен триъгълник, голям най-много до 50 см, но не по-малък от 10 см. Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. Големината им ще бъде според страните и полетата: Страни Полета 10 см 5мм 20 см 10 мм 30 см 15 мм 40 см 20 мм 50 см 25 мм На страните им ще напишете, както е тук показанo Триъгълника ще поставите нейде в стаята или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер преди лягане ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си - доколко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, изобщо дали вървите в пътя на правилното развитие. Този триъгълник ще бъде една схема, която ще показва де куцате най-много - дали в ума, сърцето или волята; дали в душата, духа или тялото; дали в чувствата, мислите или действията. Законът е такъв: Като направите погрешка, изменявате триъгълника, у вас няма равновесие. Тогава ще се постараете да го възстановите. Няма да си легнете с неразположение на духа, но ще гледате да въдворите хармония в него; инак ще съборите онова, що градите. Това, що ви давам, е практически метод за самопознание и изправление. Сега ще ви дам упътване с какво краски да отбелязвате точиците в триъгълниците - как да ги нашарите, да ги направите по-красиви. С точици ..................................................................... Ще отбелязвате: Точиците ще се поставят там, дето дейността и проявата са най-силни - черните извън триъгълниците и ще вървят отгоре надоле, а за основата - отдясно наляво. Цветните пък ще вървят отдолу нагоре, а за основата - отляво към дясно. Неволните грешки в чувства, мисли и действия са в подсъзнанието; волните на сърцето, ума и волята - в съзнанието, а ония на душата, духа и тялото - в самосъзнанието. Обяснение. Когато чувствата ви са в дисхармония, на страната на триъгълника, дето е отбелязано „чувства", ще турите горе черна точица. Ако мислите ви са в дисхармония, ще поставите на страната, дето стои „мисли", горе, черна точица. Ако има дисхармония в действията ви, на страната, дето е писано „действие", ще поставите черна точица, като вървите отляво към дясно. Ако сърцето ви е неразположено, усещате слабост, ще поставите черна точица на съответната страна. Зле ли сте разположени, точиците ще слизат отгоре надолу; добре ли сте разположени - отдолу нагоре. Ако целия ден сте добре и сте доволни от работата си, ще поставите червена точица отдолу нагоре. Ако през деня сте правили усилия и сте постигнали някакъв резултат, имате подем в развитието на сърцето си, ще поставите зелена точица. Ако сте правили усилия и сте подигнали душата си във вяра и добродетел, ще поставите синя точица. Ако сърцето ви е било крепко в добродетел, не сте се поддали на изкушение, на грях, ще поставите на съответното място виолетова точица. Същото нещо ще бъде и за ума и мислите. Ако вашият ум и вашите мисли са спомогнали за усилване на вашия живот, на техните места ще поставите отвътре триъгълника червена точица - да похвалите ума. Ако той вие спънал живота, ще поставите черна точица. Ако видите, че вашият ум е дал права посока на вашия живот, ще поставите зелена точица. Ако умът ви право разрешава въпросите на истината и вярата, ще си турите синя точица - има подем. Ако сте били смели и решителни в истината и вярата, ще поставите виолетова точица. Ако волята ви се застъпва за прав и добър живот, ще поставите на съответното място отляво към дясно червена точица. Ако тя се застъпва добре за вашето саморазвитие, ще поставите зелена точица. Ако е твърда и положителна в истината - синя точица. А ако е непоколебима в пътя на истината - виолетова точица. Можете ли по тази схема сами да разрешите какво ще правите с духа, душата и тялото си? Ще се водите по същия път. От работата си върху този триъгълник ще може да познаете де сте се отклонили, за да се поправите. Черните точици ще съберете поотделно в особен бележник и ще ги умножите с 2 - число на борба - според съответната краска, дето са поставени черните точици. Червените, означени с 4, ще умножите с 2, 4x2=8; зелените, означени с 3, 3x2=6; сините, означени с 5, 5x2=10; виолетовите, означение 7, 7x2=14. Ще рече, съответната грешка ще поправите с толкова добри дела. Както виждате, ще започнете да боравите с математиката. Ще намерите черните точици, които пречат на вашия живот, на вашето развитие, на вярата, на силата ви и на всички тези числа ще турите минус; другите са плюс. Всяко число, което сте изгубили, ще умножите с 2. Например в живота имате 4 минус - ще го умножите, 42=8. Цифрата 8 е закон на Духа; той ще ви научи да работите. За да можете да изправите една своя погрешка с механическа точност, непременно трябва да я умножите. Не разделяйте, защото дроби не учим. Друг пример: имате слуга при вас и сте обещали да му плащате по 10 лева на ден, но му дадете само 5 лева. Ако искате да поправите грешката си, трябва да я умножите с 2, а именно, 25=10. 2-те показват, че трябва да му платите два пъти повече от онова, що сте му задържали, сиреч 10 лева. Петте лева, които сте му дали, ще отидат за лихва. Господ казва: „Четворно ще му въздам" - ще рече и с лихвите. Вие не можете да поправите една своя погрешка, докато не я умножите. Имате ли да давате някому 3, ще умножите с 2 и всичко ще се свърши. Чрез умножение вие поставяте вашия ум в действие и в работа с Божествения ум. Това, що ви давам, е за поправление, а не за наказание, защото наказанието не всякога поправя. В училищата има установени наказания за поправяне на децата. А вие ще мислите и действувате по Божествения закон; умът ви ще работи като как да ликвидирате грешките си. В духовния свят законът е такъв: последният час от деня и последният ден от годината компенсира, поправя всичко, и обратно. Той дава условията за ликвидирането на кармата. Впрочем, този закон е верен и в живота. Вие може да сте изгубили 365 дни, а в последния да спечелите; той компенсира всички. И обратно: може да сте спечелили 365 дни, а в последния да изгубите. Настоящият ден е Божественият, той компенсира, заглажда всичко; той е последен ден за работа. Има дни, които не са последни. Може да имате дни, но да нямате волове и оръдия за работа. Та, не отлагайте работата си за другия ден, да казвате: „Утре ще направя това-онова." Не, трябва да се мисли, че всяка вечер е последен ден от живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбелязвате в бележника си, че сте били немарливи. В туй себеконтролиране да няма никакво самоосъждане, да не ставате роби; но като видите черна точица, умножете я на 2 и се зарадвайте, че ви се дава случай за работа. Да съдим постъпките си значи да се стремим да се изправим. Но да казваме „Моята работа е свършена!", това не е изправление, а самоосъждане, което ученикът не бива да прави. Тази работа ще започнете от 9 септемврий стар стил. През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено. Дадено на 24 август 1919 г., неделя, 7 ч. сутринта. Забележка: Текстът е преписан от „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя", 1919 г., стр. 125-128. 7) ЗАДАЧА ЗА РАБОТА Беседа, държана на 19 юлий 1919 год. Ще ви дам за 2-3 месеца следната работа: Ще си държите бележки на една тетрадка за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ще ви дойде. Ще следите по часовника времето, когато е дошла лошата или добрата мисъл или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, когато ви е напуснала. Когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитвате да ги превръщате в добри мисли и желания. Затова ще се върнете 2000 години назад, за да си представите сватбата, на която е присъствувал Христос и учениците му. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое учениците му, но гледайте да не си правите илюзии, а да има поне нещо приблизително вярно с действителността. Тъй че мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на младоженците, вашето място и др.. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците му - в ума си, младоженика - в ума, невестата - в сърцето. Невестата и младоженика ще поставите на отделни места, защото в духовния свят двама души не стоят в една стая. А тука в една стая живеят по няколко души, затова се и карат. Живеещите в онзи свят свободно си четат мислите, затова, когато някой от тях е неразположен, то другите, като прочетат мисълта му, отминават и без да става нужда той да ги пъди. И затова в онзи свят няма условия за грях. Ще си представиш, че си облечен в сватбарски дрехи, че си радостен и весел и ще слушаш какво е говорил Христос на присъствующите. Ако може мислено да произведете една такава картина, веднага ще се освежите и ще може да се борите с мъчнотиите на живота. Такова представяне на картината има и здравословно влияние върху вас. Трябва да знаете, че доброто се учи само на сватбата, а злото - на свадата. Задайте си въпроса: Защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания? Защо към някой сте разположени повече, а към някой - по-малко; защо някой обичате, а други - не, защо едни ни са приятни, а други - неприятни? Ще кажете: „Това е кармично." Да, но кармата още нищо не обяснява, защото има ред други причини. Като сте неразположен, размишлявайте върху причината на това неразположение, като си припомните къде сте ходили, в коя къща, колко сте прекарали и след излизането в коя къща сте изпитали неразположението. Обяснете си защо от някоя къща излизате неразположен. Обяснете си защо някога неразположението иде след като сте се върнали дома и откъде иде то - дали от север, изток, запад или юг. Като намерите причината, не се нахвърляйте върху човека, но изменете посоката на неразположението. Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е тази да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. 4. Всяка вечер, като си лягате, ще употребите най-малко 10-20 минути да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще извършите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. Ще разгледате живота си тъй, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако често в живота[ не] успяваме, то е, защото се считаме за глупци, грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъстваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца в къщи вдигат шум, то представете си дали и те са били в сватбата в това време. Мъжът ти е неразположен - веднага си представи къде е бил и той във време на сватбата. По този начин, ако не повече, то поне 50% или 75% положението ще ви се подобри. Тези упражнения ще уякчат добрата ви воля. Едни от упражненията ще правите сутрин, защото тогава сте положителни и активни. Упражнението за сватбата ще правите три пъти в неделята и то: неделя, вторник и петък, всякога сутрин. Упражненията за поведението ви през деня ще правите всяка вечер преди лягане.

„Изгревът“ том XII СЪДЪРЖАНИЕ I. Синархическата верига на Всемирното Велико Бяло Братство - Наряди от 1919-1950 г стр. 4-240 II. Учителят Петър Дънов. Беседи, държани пред сестрите от духовната група за молитви, песнопения, размишления в ден четвъртък след обяд стр. 241 -519 III. Окултният клас на „Класът на Добродетелите" - Протоколи и беседи на Учителя Дънов от 8.IX.1924 г. до 27.XII.1924 г. Представя Мария Тодорова стр. 520-624 IV. Бележки от образуване на Класа на Добродетелите 1920-1922 г стр.625-669 V. Бележки към работата на Окултния клас на Добродетелите през 1922-23 г: стр. 670-717 VI. Класът на Добродетелите: 22.VI.1923 г. - 22.XI.1923 г стр. 718-760 VII. Пентограмът стр. 761-862 VII. Антиминсът и Бялото Братство стр. 863-870 IX. Духът на Истината и Духът на Заблуждението стр. 871-904 X. Снимки и бележки към снимките в том XII * * * * * * * Съставител и редактор: Д-р Вергилий Кръстев Компютърен набор: Диляна Делчева (от стр. 4 до стр. 240) Теодора Шкодрева и Меглена Шкодрева (от стр. 241 до стр. 519, от стр. 520 до стр. 624, от стр. 625 до стр. 760 и от стр. 761 до стр. 862) Марина Иванова (от стр. 863 до стр. 904) Коректори: Ефросина Ангелова-Пенкова (от стр. 4 до стр. 240) Теодора Шкодрева и Меглена Шкодрева (от стр. 241 до стр. 519, от стр. 520 до стр. 624, от стр. 625 до стр. 760 и от стр. 761 до стр. 862) Марина Иванова (от стр. 241 до стр. 519 и от стр. 520 до стр. 624) Компютърна обработка: Вихър Пенков (от стр. 1 до стр. 240) Марина Иванова (от стр. 241 до стр. 519, от стр. 520 до стр. 624 и от стр. 863 до стр. 904 ) Теодора Шкодрева и Меглена Шкодрева (от стр. 520 до стр. 624, от стр. 625 до стр. 760 и от стр. 761 до стр. 862) Печат: СД „Симолини'94" - София Дадено за печат от 6 до 20 март 2000 аод., когато свършва астрологически духовната 1999 година, според Учителя Дънов. Тираж том XII - 2000 броя

8. КОМУНИСТИТЕ И БЪЧВАТА Имаше един приятел, казваше се Георги Патников. Той не е от Братството, ама ни симпатизираше и решил един ден да отиде при Учителя. Свършил си работата в София, за която отишъл и ето го на Изгрева. Но Учителят три дена не го приема. На четвъртият ден наново отива и си рекъл, че ако и днеска не го приеме Учителя, то след обед заминава за Петрич. Случва се така, че като отишъл на четвъртия ден на Изгрева, то Учителят сам го посреща пред Салона. Разговарват се за едно друго и между другото Патников Го запитва: „Учителю, тия комунистите много напреднаха. Уж са безбожници, а пък много напреднаха. Преминаха през Румъния и България, преминаха през Сърбия и ще прекосят цяла Европа. Как стана така, че уж са безбожници, пък дойде Силата у тех?“ Учителят го изслушва и му казва: „Рекох, те комунистите са сега, като една бъчва стегната отвън с обръчи. Ама като му дойде времето, като грейне слънцето, ще паднат обръчите, бъчвата ще се разсъхне и те сами ще паднат и сами ще се ликвидират. Ама първо трябва да се изпие бъчвата, що има у нея.“ Разговорът с Учителя приключил. Върна се Георги у Петрич и ни разказа всичко за бъчвата. Всички я запомнихме тая случка. Другите измряха, останах само аз да я помня. Изминаха 45 години от тогава. И бъчвата все пълна и обръчите все я стягат. Грее всяка година слънце, ама тя не се разсъхва, защото е пълна. През тези 45 години комунистите все управляват, защото бъчвата е пълна и обръчите я стягат. Но накрая бъчвата се изпразни, а всеки знае как и по какъв начин става това. И понеже всяка година грее слънце накрая тя се разсъхна, обръчите сами паднаха, ребрата от бъчвата сами паднаха и накрая се сбъднаха думите на Учителя, че „те сами ще паднат“. Така първо бъчвата се изпи, второ слънцето я напече и трето бъчвата се разсъхна и ребрата на бъчвата паднаха на земята. Дойде 1990 г. и Съветската империя се разпука по шевовете и сама се разруши отвътре. Силата що я крепеше тази империя се оттегли и изчезна. А като няма Сила, нищо не става. И ако е останало нещо, то от това нещо накрая нищо не остава. Това го видяха всички. А аз останах до края, за да видя как тази случка се сбъдна и тази приказка за бъчвата излезе верна и трябваше тази приказка някому да я разкажа. Защото всички приказки разказани от Учителя по Негово време се сбъдват и от приказки стават на истински случки и истински събития. А събитията се завъртят и времената дойдат, че да се изпълни всичко онова що е изрекъл Учителят пред человеците за съдбините на света. Мене ме викат Крумчо Божинов от Петрич. Като кажат Крумчо, знаят че само един Крумчо има и той е от Петрич. А вие ще знаете, че аз съм този Крумчо дето ви разказах приказката за бъчвата. Що била четиридесет и пет години пълна и чак накрая се разсъхнала, за да се сбъднат думите на Учителя. 9. НА РИЛА През 1949 г. отидох за първи път на Рила. Минах през Самоков, оттам през с. Говедарци. Питах хората по пътя, кой е пътя за 7-те езера и те ми го посочиха. Тръгнах и вървях доста дълго време. Казаха ми още, да вървя все в дясно по реката. Вървях, радвах се на красивата природа и си пеех. На едно място гледам в ляво хубав, изработен път. Тръгнах по него. Но ме обзе някаква тъга. Радостта, която имах изчезна. Вървя нагоре по пътя и в далечина-та гледам мечка седи и като че ли мене чака. Ами сега? Назад няма да се връщам. Човекът е по-силен от всичко. Той може да мисли. Викам Учителя на помощ, правя молитви, да мина благополучно. Ето наближавам до нея... и из-веднъж гледам, а то какво било... дънер. Посмях се на себе си. Пак ме поста-виха на изпит. Отминах, но притеснението не ме напуска. Спрях за малко, въртя се наоколо и гледам по едно време към реката: двама души се хранят. Поздравих ги и ги попитах, този ли е пътя за езерата. Единият отговори, че е този. Но аз не почувствувах никакво облекчение. Другият ме запита, за кои езера? Отговорих, за 7-те езера. „А, не е този“, отвърна той. „Този е за Урдините езера.“ „Сега ще трябва да се връщам чак долу“, казах аз. „Не, няма да се връщаш. От тука нагоре ще се качиш и като стигнеш най-горе като погледнеш ще видиш пътя, който е оттатък.“ Така аз се изкачих по стръмното и оттам излезнах на пътя и се успокоих. Отидох на езерата. Там ме посрещнаха братя и сестри. Попитаха ме, понеже беше вече късно, дали има къде да спя. И наистина, аз нямах палатка като другите и нямаше къде да спя. Но някой ми каза, че там е палатката на брат Димитър Звездински, който бил на екскурзия с други приятели. Досега не са се прибирали и навярно са останали да спят в някоя хижа. Аз се настаних в палатката. А там имаше и една чиния ядене оставено от яденето от общия обед. Аз бях гладен. Изядох манджата, благодарих на Учителя за всичко, легнах си и заспах. През нощта някой ме събуди и попита: „Кой е тука?“ Аз се обадих и запалих свещта. Звездински влезе, легнахме двамата и се завих-ме с одеалата. Но братът полежа и стана като каза: „Аз съм мокър, ще отида в кухнята да се суша.“ Ето по какъв начина работи Учителя. Той постави мечката, да ми изпи-та вярата, Той нареди да има хора, които да питам, за да не сбъркам пътя, Той накара единия от двамата, които се хранеха да ме запита за кои езера съм тръгнах, Той ми даде и палатка и храна. Веднъж отидохме две сестри и трима братя до хижа „Иван Вазов“ за храна и там бяхме до 7 часа вечерта. Питам ги: „Тук ли ще спим или ще си отиваме при нашите палатки на второто езеро?“ Решихме да тръгнем. Дока-то се изкачим до връх Острец се стъмни. С мъка намерихме пътеката за на долу към 6-тото езеро и слязохме бавно до 3-тото езеро, до рибарника. Внезапно ни освети един прозрачен балон - елипсовиден. Дълъг около 6 м и широк до 3 м. Мина пред нас и изчезна. Не усетихме да се допре до нас. Питам другите: „Видяхте ли това кълбо?“ „Видяхме“. „Човек видяхте ли?“ „Не“. Казвам им: „Това са светлите същества, които ни придружават, светят и пазят!“ Трябва да ви кажа, че тук, на това място на рила ми се даде видение: Край езерото се играе Паневритмия. Горе на високо до Харамията седи Учителят, грамаден, величествен. Паневритмията достига до Него. Наоколо цялото пространство пълно с хора - хиляди, хиляди. Помислих си за това, което е казал Учителят, че тук ще идват самолети от цял свят и ще се играе Паневритмия. Друго видение: Учителят стои върху висока могила - голям, величествен. В дясната си ръка държи голяма Библия, а в лявата бяло знаме дълго стотина метра. В тоя момент духа силен, ураганен вятър и знамето плющи хоризонтално във въздуха. Казвам си на ума: Така устоява Учителят за нашето спасение. Друго видение на Рила: Пристигнахме с един наш брат на хижа „Мусала“ към 4 след обед. Последният изяви желание да обиколи наоколо и излезе от хижата. Понеже той идваше за пръв път, аз си казах, че може да се заблуди някъде, затова излязох от хижата, но брата не го видях. Тръгнах полека нагоре към „Сфинкса“. Изкачих се на билото. Там духаше силен вятър. Слез- нах малко по-долу и почнах да се моля за брата, да се завърне благополучно. Тогава ми се даде да видя следната картина: Учителят Го носят 24 старци и много ангели има около тях. Сетих се, че Учителят казва някъде: „На небето има 24 старци. Сега се гласи двадесет и петия.“ Веднъж тръгнах от хижата в 3 часа сутринта на върха Мусала с фенерче заредено на ток. Като стигнах до езерото над хижата фенерчето угасна. Ами сега какво да правя. Пътеката не се вижда. Тъмно е. Почнах да се моля: „Учителю, не ме оставяй тук да мръзна, помогни ми да стигна върха за изгрева.“ По едно време виждам като че ли се зазорява, пътя почва да се очертава все по-ясно. Стигнах до заслона. Чак тогава почна да съмва. Качих се на върха, имаше чуден изгрев и наоколо хоризонта бе опасан с ярко светла дъга от всички цветове. Вълшебна картина. Радвах се и благодарих на Бога и Учителя за всичко, което ми дават. Друг случай за молитвата. Тръгнахме веднъж от хижа Белмекен за Мусала и вместо да тръгнем направо в дясно, тръгнахме на долу. Изминахме доста път. Тогава като видяхме картата, разбрахме, че сме на погрешен път. За да не се връщаме, тръгнахме по посока на дясно и нагоре, но път не намерихме. Решихме да се помолим. Още като казахме „Отче наш“ и отсреща се показа един коняр, който ни насочи към пътя и след малко излязохме на него. Пак за молитвата. Веднъж тръгнах от „Страшното езеро“ през хижа „Мальовица“ по заешката пътека. Под връх Мальовица слезнах в Урдина река. Изведнъж падна гъста мъгла. Нищо не се вижда Започнах да се моля и не мина много време изведнъж мъглата се процепи в дясно и право нагоре. Ориентирах се и тръгнах. Излезнах точно на салоните. Значи, пак ми помогнаха. Друг път тръгнах пак от „Страшното езеро“ на горе по Великана. Като стигнах Алпийския лагер тръгнах на ляво по скалите под Попова шапка. Нататък не може. През всичкото време вървях в молитва. Като спрях за малко, местото на което стоях на два метра в диаметър започна да се свлича като лавина. Аз се стреснах и свличането спря. От там надоле са езерата под връх Мальовица. Не вярвам друг човек да се е изкачвал от там. Но светлите същества ме свалиха и спасиха. Ето така работи Учителя с учениците си.

3. ИЗПИТ ПО ЖЕНИТБА Като влезнах в Учението на Учителя, първото нещо, което реших в себе си бе, да не се женя. Аз ви разказах, че според Учителя робът и робинята могат да родят само едно робче и нищо повече. Взех решение, но Небето реши да ме изпита, ама аз не знаех, че ще бъда изпитван. Тогава смятах, че щом съм взел решение, въпросът е приключен и аз продължавам напред в Учението. Една година като се върнах от Рила, от летуването си, получих едно странно писмо. Като взех писмото от раздавача, ръцете започнаха да ми треперят и не само ръцете, но и цялото ми тяло и аз не можах да прочета от кого е. Оставих писмото на масата, направих няколко вдишки, за да се успокоя, помолих се и тогава прочетох писмото. А в писмото имаше една изливаща се любов и предложение за брак. С това лице се бях запознал на Рила. Веднага написах писмо на брат Звездински, споменах подателя на писмото и го питам какво да правя. Получих веднага писмо от него и той започва със следните думи: „Брат, като получиш писмото ми, прочети го три пъти, запомни го наизуст и веднага го изгори и никому нито дума след това.“ Той ми описа подробно лицето, с такива краски и по такъв начин, че разбрах, че то е от черно, по-черно и като четях изпитах същото усещане и започнах да треперя отново, както тогава, когато за пръв път държах писмото на онази сестра. Значи нещата се повтарят. Ами сега какво да правя? Чух в себе си глас: „Не пиши повече за тази случка!“ Не писах, замълчах, все едно, че не съм получил писмото. Така Небето ме спаси от едно голямо зло* за което съм много благодарен. Това лице желаеше женитба с мен и то по сметка. Аз имах голям пчелин и от кошерите изкарвах не малко пари и с тях преживявах добре и сносно. Но отново се яви друг изпит. След много говорене, много увещание и препоръки от Димитър Янушев, аз склоних да отида в Стара Загора да се срещна с едно момиче. Още като я видях, аз се влюбих в нея, харесах я. Но стана така, че през деня не можехме да си поговорим. Семейство Кайракови, в което бях отседнал вечерта отидоха на сватба, а на мен с момичето казаха: „Вие двамата се уточнявайте!“ Какво да се уточняваме и как да стане това? Излязохме с момичето, вървим и мълчим. По едно време и двамата едновременно заговорихме. Аз казвам: „Кажи, какво ще кажеш по този въпрос?“ И тя със същите думи се обръща към мен и думите ни се срещнаха над главите ни. В тоя момент дойде един милиционер и ме запита: „Ти от къде си?“ Казвам: „От Петрич“. Той ме запитва отново: „Имаш ли открит лист?“ Отговарям му, че за Петрич трябва открит лист, но за тука не се иска открит лист. Тогава той ми поиска паспорта, взе го и ме закара в милицията. Остави ме на дежурния милиционер и си отиде. Момичето, с което се разхождах беше от Братството. Отишло у дома на брат Райчо Кайраков, където бях отседнал и казало, че съм арестуван. Брат Кайраков дойде в милицията и каза за мене: „Този човек ми е гост. Той е мой познат. Аз гарантирам за него.“ Дежурният милиционер му отговори: „Абе доведе го тук един милиционер, но не каза каква вина има. Аз съм тук десет години милиционер и познавам всички в този град и всички милиционери в окръга, а тоя го виждам за пръв пък. Откъде се пръкна този милиционер дето го доведе и къде се затри след това не мога да разбера и не мога да ти кажа. Но ето, аз го освобождавам твоят гост.“ Освободиха ме. Аз си отидох там, където бях гостувал. Цяла нощ не съм мигнал, ама не по момичето, а за това, от къде дойде и къде се завре тоя милиционер. Той се яви и на двама ни. Значи го имаше. А после го нямаше. Ето тайната, която ме мъчеше тая нощ. Това мисъл-форма ли бе или бе чиста реалност? По-късно се разбра, че това момиче също се отказа от мен, защото не искала да дойде и да живее в Петрич, което е на гранично място. Да, ама това беше после, когато бе преминала тази случка с милиционера. Ако не се беше явил милиционера, аз щях да взема друго решение. Та нали бях отишъл в Стара Загора на оглед. Човек като прави оглед, после избира и накрая прибира това що му е харесало. А тя на мен ми хареса. Значи аз щях да си я прибера у Петрич както едно и едно правят две. Да, ама това две не стана понеже се яви милиционера и развали цялата работа. Да развали работата погледнато по човешки. Но погледнато иначе, той спаси работата. Тук имаше пръст Учителят, това го разбрах, защото освен Учителят друг нямаше власт и сила да изпрати този милиционер, да дойде изневиделица, да ме арестува и да ме предаде на друг дежурен милиционер в участъка. И след това да изчезне без следа, все едно, че не го е имало и не е било. Но това беше на яве, защото трима го видяхме, трима говорихме с него и тримата го запомнихме. Значи го имаше, както я имаше тази случка, която случка се случи, за да не се оженя. Смятах, че окончателно съм решил въпроса с женитбата, но всяка година се явяваше една кандидатка от Братството или от света и ми предлагаха брак. Не че аз не съм искал и не че аз съм бил кой знае какъв красавец, ама нали трябва да дойдат изпити да те изпитат от Небето, колко тежиш и колко струваш. И винаги се случваше така, когато аз реша да опитам чрез брака нещо изневиделица се явяваше и разваляше цялата работа. Та тогава разбрах, че това нещо дето разваля всяка една моя работа за женитба е нещо Много Голямо. Разбрах, че това е Голяма Работа и повече шега с нея не бива. Така накрая аз реших, че съм сгоден за Христа и ще гледам Нему да служа. Ама това решение много трудно го взех и чак накрая го взех. Ето така работи Учителят с онези, които са Негови ученици.

КРУМ БОЖИНОВ 1. ТАКА РАБОТИ УЧИТЕЛЯТ Роден съм на 30.XI.1912 г. в гр. Петрич. Запознах се с Братството и с Учението на Учителя по един необикновен начин. Но това се осъществи много простичко и естествено и едва може да ви учуди. Ръководителят на кръжока в Петрич на Бялото Братство беше Мирчо Георгиев. Отначало Мирчо и брат му бяха търговци, те имаха бакалски магазин. Мирчо отиваше в гр. София, купуваше стока и оттам я изпращаше на брат си в гр. Петрич да я продава. Отначало Мирчо се бил запознал с толстоистите, а след това и с теософите. Той бил наел една стая под наем в София и там пребивавал - това е било нужно за неговата търговия. Тук той купувал стока и от тук я изпращал на брат си търговец. Мирчо веднъж забелязал, че неговата хазайка ходела някъде през дните сряда, петък и неделя. Това нещо му направило впечатление и той я проследил къде отива. Тръгнал пеша след нея, по дирите й, а тя отивала на ул. „Опълченска“ 66. Оказало се, че тя е ученичка на Учителя Петър Дънов. Той това не го е знаел, но пожелал да види какво ще прави в тази къща. Влезнал вътре и видял много хора стоят отвън и слушат как един човек говорел. А това било Учителят. Мирчо чул беседата, харесало му Словото и така постепенно и той започнал да ходи там, но вече заедно със своята хазайка. Така станал последовател на Учителя. Като се върнал в Петрич, той започнал да събира приятелите при себе си, с които четели от беседите и по такъв начин образували братска група в Петрич. През времето на Учителя Братството там наброяваше около 15-16 човека. А сега 1992 г. сме останали само трима и то от възрастни по-възрастни. Другите отдавна си заминаха за Невидимия свят. Мирчо Георгиев имаше племенник, на сестра му син, казваше се Тренчо. Ние с него бяхме другари още от деца. Ние с Тренчо другарувахме и забелязах, че идваше време, когато той ме напуска и отива при вуйчо си Мирчо да го слуша какво му чете от някаква книга. Ние често излизахме на разходка с него по движението, бяхме започнали да ергенуваме. Веднъж реших да не се връщам вкъщи, а да отида с Тренча при вуйка му да послушам какво там се чете. Отидох, седнах на стол и слушах и ми хареса. Много ми хареса това, което се казваше в беседата и така започнах да ходя редовно на беседа. Постепенно навлизах в Учението и започнах все повече да разбирам и да се уча. Направи ми впечатление, че Учителят не препоръчва женитбата. Разбира се Той оставя всеки свободен да реши дали да се жени или не. Много силно впечатление ми направи едно изказване на Учителя, че се оженил роб за робиня и след това естествено qe родили робчета, а не принцеси и принцове. Това ми направи голямо впечатление. Затова аз много умувах по този въпрос и накрая реших да не се женя. Останах си вечен ерген. В беседите си Учителят често говореше и за месото, че не е хубаво да се убиват животните заради месото им, и че месото е вредно и отровно за човека. Дори влиянията, които носят животните и ужаса, който са изживяли вреди на човека. Там се казваше, че животните са наши братя и не трябва да се убиват. Този въпрос ми се видя по труден за разрешаване и по-труден от женитбата, който бях разрешил чрез дълго умуване. Нашето семейство беше голямо и брат ми беше ловец. Той носеше всеки ден убит дивеч и от месото му майка ми готвеше, а баща ми казваше: „На детето коленцето може да е закърпено, панталонките да му са стари и овехтели, но коремчето да е пълно.“ Както всички хора и той си мислеше, че месото е силна храна и че без месо човек не може да живее. Един ден вкъщи бяха сготвили зелен фасул с месо и ние се храним. Тъкмо седнахме да ядем и дойде моят приятел Тренчо, племенника на брат Мирчо. Името му е Трендафил, но му викат Тренчо. Аз го поканих да обядва при нас. Седнахме, обядваме и докато се хранехме у мене стана нещо странно и някакъв преврат се извърши у мен и викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо!“ Тренчо отговори, че и за него е това последно ядене с месо. Значи двамата се зарекохме повече да не ядем месо. Така на другата седмица той пак дойде да ме вземе на разходка, нали вече ергенувахме! Като тръгнахме минахме покрай една фурна. Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има. А на тоя ден един наш кръщелник, ние сме кумове, отиваше войник и трябваше да дадат банкет. Беше събрал негови младежи за изпроводяк, а в такива случаи се яде, пие се и се веселят. По този случай той бе заклал едно прасе и беше го занесъл на фурната да се изпече. Като надзърнах във фурната аз го видях как той беше се приготвил да вземе тавата с прасето. Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо!“ И аз отказах. А пък моят приятел Тренчо, като видя плешката облещиха му се очите, светнаха и извика: „Дай я на мене тази плешка и аз ще те споменувам с добро.“ Тренчо взе плешката и започна да яде. По такъв начин и двамата бяхме поставени на изпит. Аз го издържах и докрая останах вегетарианец и в Братството. А Тренчо си остана месоядец и макар че отначало слушаше беседи от вуйча си Мирча, постепенно се отдели и се загуби по света. А той бе причината аз да се добера до Словото на Учителя. Ето виждате ли сега как неусетно и по какъв начин работи Учителят. Рано или късно всеки сам се определя. И кой какъвто си е, и кой каквото носи в себе си, такъв си остава до края и по такива пътища се води. Дойде време да се срещна с Учителя. Защо се срещнах? Имах нужда от Неговата помощ. Имах херния и тя много ми пречеше. Помолих брат Димитър Звездински и той ме заведе при Учителя. Той ни прие и аз Го питам, дали да си правя операция заради хернията. А Той ми отговори: „Рекох, недей да се оперираш, а си направи, носи бандаж за хернията. Така е по-добре за тебе.“ Учителят ми каза каквото трябваше, но аз не Го послушах. Направих си операция, но тя не стана сполучлива и отново ми се изсипват червата и до сега та вече 50 години нося бандаж. Нали Той така ми каза. Той е виждал това нещо, но кой да Го слуша? Та едно непослушание се изпитва от мене 50 години. Запитах Го и за една моя лека гърбица, която ми се беше явила. А Той ми каза: „Светли мисли оправят всички гърбици, и вътрешни и външни“. Каза ми го, но това вече Го послушах и вече съм над 80 години и си ходя изправен и не се сгърбих като други старци. Ходя си свободно, търча си, където трябва и не нося бастун. Ето така работи Учителят. Има общи методи, но за всеки човек има строго определен метод. До него ученика се добира чрез послушание и проучване Словото на Учителя. Така се запознах с Братството и с Учителя и доживях до тези години, през 1992 година направих 80 години.

9. ЗАВЕТНАТА МЕЧТА Когато бащата на Влади е бил студент в Италия, от там донесъл картички с изгледи от Венеция и флорентина.Като пораснал, баща му му ги показал и му говорил за изкуството в Италия. Още като дете Влади си представя Италия като приказка от Андерсен и от малък е мечтал един ден да замине за Италия. Като пораснал тук в София се записал студент в Консерваторията и негови първи приятели са Асен Арнаудов и Ангел Янушев. Те му казали веднъж: „Абе ти толкова си влюбен в тази Италия, ела ще те заведем на Изгрева, за да видиш две истински и живи италианки. Ела, днес едната има рожден ден“. Беше 30.януари 1933 г. и сестра ми Анина навършваше 21 години и ставаше пълнолетна.А тогава това бе забележителна дата. Ние живеехме в малките братски стаички на пловдивските бараки на Изгрева. Братята от Пловдив си бяха направили бараки, че като идват на гости при Учителя на Изгрева, да има къде да пренощуват. А майка ми беше в гр. Пловдив. Тя току-що бе родила малкия ми брат Джулио на 30.11.1932 г. и се грижеше за него. Ние бяхме на Изгрева, а баща ни живееше насреща в една малка стаичка. Трябваше да посрещнем гости през този ден. В съседната до нас стаичка живееше сестра Милева. И така дойдоха тримата студенти на рожден ден. И тогава Асен и Ангел ме запознаха с Влади. Запознахме се, черпихме се със сладкиши и излезнахме на поляната, а навън имаше един чуден сняг. Направихме си снимки. От запознанството преминахме през приятелството, та чак до брака. Но това стана в Италия, когато аз отидох там да следвам филология, а Влади следваше в Консерваторията. Там се оженихме. Та мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството. Следва в Италия, там се ожени за италианка, но дошла от Изгрева и цялата му кариера като музикант и диригент бе оценена както подобава само в Италия. Тук бе в апогея си. И друга мечта му се реализира. Той започна чрез нея. Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя. На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя. А царя си замина 1943 г. Другата мечта също му се сбъдна. Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства. Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон. Сбъдна му се и следващата мечта. Влади Симеонов работи единствен в своето поприще. Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент. Това стана с помощта на Учителя. Снимката на Влади с Учителя направена на Рила, когато Учителят му казал да се качи на камъка, а Той, Учителят ще стои отдолу, беше пророческа снимка. Той наистина беше на върха на своята професионална изява. И накрая бе поканен да даде интервю по телевизията в едно от най-гледаните предавания тогава - „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Тогава между другото Влади Симеонов каза: „С нищо не може да се сравни онова преживяване, когато цялата публика станала на крака бисира половин час представителите на децата на България от детско-юношеския оркестър. Тези концерти в Италия бяха върхът на днешната човешка цивилизация“. Ех, сбъднаха му се мечтите. Остана да се сбъднат и моите - да запазим, макар и малко от неговите записи като диригент за следващите поколения родени в България. IN MEMORIAM ЕТ IN HONOREM На 16 януари 1990 г. почина именитият български диригент проф. Влади Георгиев Симеонов, лауреат на Димитровска награда. Роден на 23 май 1912 г. в Разград, Влади Симеонов от ранно детство свързва живота си с музиката. Учи цигулка, през 1934 г. завършва Държавната музикална академия в София, по-късно специализира в консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, завършва и Виенската консерватория. Работи като диригент на новосъздадения след 9 септември 1944 г. ансамбъл за песни и танци при МВР, оглавява първия от извънстоличните оркестри у нас - Държавния симфоничен оркестър в Пловдив. От 1951 г. е диригент на Държавния симфоничен радио оркестър в София, а след това - диригент и главен диригент на Софийската филхармония. През 1953 г. основава детско-юношеския симфоничен оркестър - филхармония „Пионер“, при Централния дворец на пионерите „Г. Димитров“ в София, на който отдава безрезервно своя талант и енергия, донесли му широка международна известност и признание. Творческото дело на проф. Влади Симеонов е ценен влог в развитието на професионалната музикална култура на съвременна България. Значителен е приносът му като преподавател в Българската държавна консерватория за подготовката на редица талантливи диригенти. Големи са неговите заслуги за музикалното естетическо възпитание на младежта. Влади Симеонов е два пъти носител на ордените „Георги Димитров“ и „Кирил и Методий“ - първа степен, на ордена „Народна република България - първа степен и други високи награди и отличия. Два пъти е лауреат на Димитровска награда. Комунист и гражданин с активна обществена позиция, Влади Симеонов отдаде целия си живот в служба на музикалното изкуство, за възхода на социалистическата ни култура. Поклон пред светлата му памет. (Българска телеграфна агенция)

7. СИЛАТА НА АСТРОЛОГИЯТА С Иван Антонов бяха много големи приятели. Иван му е разглеждал хороскопа и знаеш ли, че Иван правеше много хубави хороскопи, много хубави. Беше му казал: „Че ще стане прочут, че щял свят ще знае, обаче пари няма да имаш“. Нали знаеш ние младите хвърчим, казвах: „Ха, Влади като стане голям диригент ще обикаляме света. Аз ще имам хермелиново палто и въобще ще бъда царица“. И Той ми викаше Иван: „А, хич не се надявай на хермелиново палто. Цял свят ще го познава, но пари няма да има“. И аз се питах как може цял свят ще го знае, толкова ще е известен, а пари няма да има. И казва: „Когато вече ще дойдат парите, късно ще е вече“. И наистина, Влади с пионерския оркестър обиколи света, на запад и навсякъде и в Америка. Като бяхме в ООН-то, той там свири през 1979 г., председателя на ООН-то му отстъпи кабинета си, веднага за един час напечатаха табела върху месинг „Маестро Влади Симеонов“, сложиха я на вратата. Пред вратата му имаше една служителка с престилчичка, с бонетка, с всякакви сандвичи, пикета, всеки момент да го обслужва, въобще на ръце го носиха. А в България като се върнахме на летището нямаше ни един журналист, ни един човек, никой да пита, даже тогава бяхме взели една „Елка“, най-обикновена сметачна машинка за умножение и деление, които сега кой ли ги няма за зет ми. То на митницата ни направиха истории, не ти е работа. Обърнаха ни всичките куфари така, но завистливи, кой знае какво приказваха, че ние сме скрили злато или кой знае какво, да ти кажа колко са проклети хората. А той нямаше пари защо? Защото той пътуваше със 120-130 души оркестранти. Сега като пътува хоровата капела и другите как пътуват? Носят една дисага консерви, суджуци, сирене, кашкавал и това ядат. А Влади понеже пътуваше с децата, ние бяхме в най-луксозните хотели, с басейните му вътре, с телевизорите в стаята и какво ли не и децата имаха четири пъти на ден храна, сутрин, обед, закуска и вечер. Ама храна, която струва за 120 души, знаете, че това прави хиляди долари. Значи той вместо да вземе хонорар от 5-6 хиляди долара, да си ги сложи в джоба, даваше, за да се нахранят децата. Той казваше: „Как, аз мога ли да ги оставя на консерви, на сирене, на кашкавал. С големите е лесно, ама с деца. Не може, те почти всеки ден имат концерт, пътуване, там концерт, приспиваш, на другия ден взимаш самолета, големи разстояния, слизаш, пак репетиция, как... Че те като нямат едно силно ядене как ще свирят?“ И наистина, въпреки 45 дена турне, през ден концерти, всички се върнаха така напълнели, защото ядяха на поразия, на шведско сервиране на маса. Ама сега като ги срещам все викат: „Е-е, г-жа Симеонова, какво беше преди, какво стана сега?“ Първо на първо ти да отидеш в Америка без да платиш нито грош, да си в най-луксозните хотели и въпреки това имаха и джоб- харчлък по 4-5 долара на ден. Е, ти значи 4 долара на сто деца като дадеш те са 400 долара на ден. Ами как ще има, ето защо казваше астролога Иван Антонов: „Ще си известен в цял свят, но няма да имаш пари!“ И така 1-2 месеца преди да си замине той ми казваше: „Мариета, аз ще умра!“ Нали, защото точно тогава му се разнесе славата. Той и преди това имаше големи покани, даже и във Ватикана го бяха поканили да свири, но нашите власти не даваха, комунистите се бояха от папата. Ти ще водиш пионери във Ватикана? Накрая вече бяха се поотпуснали, като виждаха накъде върви света и до нея година когато той умря имаше предвид огромно турне. Трябваше да ходи в Лондон 1990 г. през пролетта, лятото Лондон и всичките Щати, а есента трябваше в Австралия да направи голямо турне. Бяхме пратили вече материали къде ли не, всичко беше уговорено с много големи хонорари, за пръв път. Щото другите пъти му даваха на него по 50 долара на концерт, просто смешки, дето цигарите само да си купиш. А за прът път на него му определяха 2-3 хиляди долара, които пак е нищо в сравнение на колегите му, които вземаха 6-7 хиляди, но все пак три хиляди долара за 10-15 концерта, за тогава беше голяма сума. И викаше: „Ти помниш ли какво ми каза Иван? Че когато ще дойдат парите, ще е късно, защото вече ще съм пътник“. Така му каза Иван. И наистина, не се минаха четири месеца и той си отиде. Аз винаги помня думите на Иван. Но едно нещо ми е болно, че от толкова нещо, което направи с този оркестър няма един компакт диск. И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят. но тука какво направиха? Признаха ли го какво направи? Не. Когато свири в ООН-то 1979 г. по случай първата международна година за правата на детето, той я закри и има огромен успех. Всички представители от 85 страни го чуха. Бърнстейн беше тогава най-големия диригент. Той писа дословно: „Това не е пионерски оркестър, това е върха на цивилизацията“. И за коя цивилизация. Аз ги имам думите записани. Това е цивилизацията на България, а не на Влади Симеонов! Това да беше в друга страна, щяха да го позлатят.А той като се върна тука, именно тогава с тази „Елка“ щяха да го изядат на митницата. И обърнаха всичко така... Всички си отидоха, ние останахме още половин час да ни ровят, да ни въртят куфарите, да нямаме двойно дъно нещо, нещо да не би да е скрито. Ей това ти казвам за нашите, вечно са му яли душата и именно малко преди да си замине, той сигурно вече тогава получи този първоначалния инфаркт, като се научиха, че му предстоят такива турнета в Англия, в Щатите и Австралия. Завидяха му и един ден като отива в двореца, директора последния на двореца му казва: „Другарю Симеонов, имайте предвид вие вече сте възрастен, да не се измаряте, решихме да останете почетен диригент.От сега нататък ще има един млад диригент, който ще поеме работата“. Той си идва вкъщи, аз го виждам още като влиза хемен, хемен ще падне. „Какво има, бе Влади?“ Така и така. Та Лучия, дъщеря ми работеше тогава в Министерството на културата, тя отговаряше за симфоничните оркестри. Казва, недей така присърце вземай, ти ще получиш инфаркт и ще умреш и те само ще се радват. И тогава Георги Робев, който е на Капелата диригент, беше министър на културата, отидоха заедно и той му казва: „Не се тревожи, Влади, ти ги остави да си приказват каквото искат. Не са те, които ще кажат, аз като министър, което назнача един ден ще стане“. Но тогава той беше получил малък инсулт, но се оправи, възстанови се. Започна репетиции с оркестъра. Това беше значи в началото на октомври. Ноември заминахме на турнето в Италия. Върнахме се декември, към 15.декември, а на 16.януари 1990 г. почина. Малко преди да замине на турнето става цялата тази история с него, че искат да го махнат. И той много се беше разстроил. Аз се чудех как тогава не получи инфаркт. Той се върна ни жив, ни умрял вкъщи. Вече толкова разтревожен и разтреперан. Като работиш, ще те изхвърлят като парцал и друг ще дойде на твоята работа, която си движил от 14 години. И като се върна на 16.януари 1990 г. си отиде. Така, да. И тогава пак всички се върнаха от успешното турне, но пак го използваха. Той, баща му освен, че беше и музикант и художник, беше и лютиер. Беше направил заедно с лютиери от Калофер двайсетина цигулки, между които 3/4, 1/2, цели, беше дал на оркестъра да свирят. Всичките му ги вземаха, нито една не върнаха. Когато Влади умря, нали разтуриха всичко, аз отидох да искам някои цигулки, да ги продам да взема някой лев. А те не знаели на кого са ги дали, не знам какво си. Не само това. Влади имаше много хубава цигулка, лично своя, щото той преди това беше много добър цигулар и свиреше много добре, която брат ми му подари, негова беше, копие беше на Гуарнели. Те много се ценят и много са скъпи. Даже той и Тилко я знае колко е ценна и като чу, че продавам, нали търси, мислеше, че е тази, дойде веднага.А Влади винаги я даваше на концертмайсторите. На всеки концерт майстора свиреше с неговата цигулка. А последната беше едно момиче много неприятно, майката кому- нистка до кокалите, от тези номенклатури, не от идейните комунисти. Комунистите хубаво, но от тези номенклатурите, които гледат само как да се наредят. И изчезна тази цигулка, нямало я, не знам какво си и след много разправии, връщат ми една цигулка направена от баща му. Сега имам вкъщи една цигулка направена от баща му, но не неговата копие на Гуарнели. Та казвам, до края са го ограбили, абсолютно с всичко. И с работата му, и с инструментите му и с неговото творчество. В радиото когато беше, той направи хиляди записи. 9-та симфония както той я изпълняваше, никой не я изпълняваше. Идваха, имаше когато изпълняваха 9-тата, идваха от Метрополитен опера, не знам кой да слуша как правеше 9-тата. Когато назначиха Васил Стефанов във радиото той изтри всички записи на Влади и си направи нови негови. Всичко от Влади е изтрил. Затова ти казвам, всичко което е било негово, всичко са изтрили и затова сега казвам, поне от тези малко записи, които имам аз вкъщи с оркестъра да се запазят. Имам, да, от пионерите и да направя един компакт-диск, който остава почти за вечни времена. Да, ама трябва да намеря спонсор. А спонсори за разни естрададжии колкото искаш. Особено сега пък когато положението ни е критично, кой ще те мине при мен да бъде спонсор. Та това ми е мъката. Аз като минат години, през март ме хвана инфаркта и тогава нямам вече какво да правя на тая земя. Преди две години за един компакт-диск трябваха 2000 долара, а сега при тая криза двойно и не може да се мисли за подобно нещо.

МАРИЕТА БЕРТОЛИ 1. ХВЪРЛЕНИЯТ ЗЪБ - ХВЪРЛЕН КАМЪК - ПОСАДЕНА МЕЧТА Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.VIII.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.IV.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр. Одрин на 8.XII.1893 г. и починала на 8.VIII.1965 г. Родена съм от родители италианци, които десетилетия живееха в България. А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития. Моят съпруг е Влади Симеонов, поради което ще разкажа някои неща за него, за живота ми с братството и с Учителя. Влади Симеонов е роден на 23.V.1912 г. в Разград. Майка му Костанца Хлебарова е учителка, баща му Георги Сименов също е учител-художник и голям музикант. Той му е първия учител по музика - баща му, който е свирил на цигулка, на цитра и на китара. Голям музикант беше в Разград. Даже той се двоумил дали да учи музика или рисуване и после идва тук и учи рисуване в академията. Тук се запознава с майката на Панчо Владигеров, тя е от Шумен, еврейка, културен човек, учителка по пиано. Костанца учила тук в София 1906-1907 г. педагогика. Бащата на Влади идва да учи в художествената академия, а майка му е учила педагогика и се запознават. Майката на Влади е учила в Шумен, тя е шумналийка, учила при майката на Панчо Владигеров, която била музикантка също. После към 1906-07-08 тя идва в София, запознава се с бащата на Влади. А през 1910 г. академията организира екскурзия в Италия. И те като годеници, той взема годеницата си Костанца във Флоренция в галерия „Пими", една от най-големите художествени галерии. Нея я болял много силно зъб и на излизане в двора на тази галерия има един кладенец, творба на изкуството, направен много хубаво, успява да си изтръгне зъбът и го хвърля в кладенеца и казва на годеника си: „Да оставя нещо от себе си, та дано един ден ако имам син, да дойде и той в тази хубава страна да учи". И наистина, майка му Констанца ражда син Влади, а като порасна дойде в Италия не само, че учи в Италия, но и в Италия се оженихме с него през 1940 г. Дето се казва - карма. В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам. Та ви казвам човек си има карма, нещо вързано. След туй ме пратиха в Пловдив, където съм се родила на 28.VIII.1916 г., след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях. Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици. После 1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище. 1943 г. декември и януари 1944 г. пак са големите бомбардировки и затварят всички училища. Тогава ние отидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми.Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.IX.1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София. Докато бяхме евакуирани Влади беше образувал един хор в Беловец и с него обикаляхме селата и събирахме пари за пострадалите от бомбардировките. Като се върнахме вече в София, него го назначиха лектор в консерваторията, те със Сашо Попов винаги имаха антагонизъм, той все го гонеше, защото беше много способен и така се страхуваше от него и го беше назначил като тонмайстор в радиото. А той беше завършил с диплома с най-висок успех за диригент, а той го слага тонмайстор. Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране. Следващата 1945 г. го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г. Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души. После става главен диригент на филхармонията и 1953 г. съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г. става професор и диригент. Заминава си на 16.1.1990 г. Започна кариерата си в Рим, защото там следва, там изнася първите си концерти и завършва с последния си концерт в Рим на 10.11.1989 г. Желанието на годеницата хвърлила зъба си в Италия се сбъдва - ражда син, който учи и получава славата си в Италия.

17. ПОКРЪСТВАНЕТО А: В Италия аз съм била в манастир. Всеки ден се пречистявах и се молех нали тъй, както вярвах, като пророкувах, че след това причастие вече Бог е в мене и Му говорех: „Господи, направи баща ми да се върне към черковата, иначе ще ходи в ада той“. Цяла година и половина се молих. И после като излязох така почнах и аз си казвам, хайде да чуе един път молитвата баща ми. Беше построил къща, аз отивам да чуя беседа, запознах се тогава със сестра Аня, Паша Теодорови, те ми бяха най-близки. Как всички тия хора ще отидат в ада? В: Това е 1930 г. А: Взех сега да ходя на беседа, чакай да чуя аз беседата. Хубаво говори там за Любовта, за Бога, че сме братя и сестри, туй-онуй. Ходя на черква, вече не е същото, не чувствам вече това, което преди съм чувствала. Две години бях все така в колебание и една Коледа баща ми вече реши да прекара Коледата горе на хижа Алеко на Витоша с Цвета Симеонова и на сутринта решихме да отидем на изгрев слънце. Всичко покрито бяло - сняг и облаците покрили София. Не се вижда София. Всичко бяло. И тъй гледам изведнъж слънцето излиза над облаците и в мен като че ли влиза една светлина, казвам си: „Ти си се молила цяла година и половина за баща ти, ето и ти поемаш същия път. Ако не беше истинския път Бог нямаше да позволи туй нещо“. И тази ми вяра в Господа укрепна и от тогава разбрах, че това е Истината, понеже и аз търсих истинския път. Да, изгря слънцето за мен вече. И слънцето като изгря, нещо така в мене светна. Казвам за посвещението през 1930 г. През 1932 г. за първи път отидох на Рила и там сега не искам да целувам ръка на Учителя. Седя настрана. Играя Паневритмия туй-онуй ми харесва, но така стоя все настрана. И Учителят ни заведе на „Езерото на чистотата“ и там да си измием краката, ръцете, лицето, главата. И аз обичах вода и аз цапнах вътре, мих се и като се върнахме на лагера сестра Паша отива при Учителя и Учителят й дава един буркан ама бяло сладко. Помня, какво беше туй бяло сладко. Паша ми казва: „Знаеш ли Учителя какво каза, че от днеска си вече бяла сестра“. В: Затуй дава бяло сладко. А: Стана това на „Езерото на чистотата“. И аз тогава не повярвах разбира се, И сега, колкото повече чета разбирам, че всичко,което Учителят казва е чиста Истина. В: Да, това е наистина покръстване. А: Там е истината. В: И сега представяш ли си прави се цяло едно упражнение, всичко го възприемат като упражнение. А то било кръщение с вода и Дух. И сега, аз съм виждал тези снимки как си плискат и Учителя е събут до колена, мие се и т.н. Всички влизат във водата, Учителят прави упражнение. За онези е упражнение, а за един човек е кръщение понеже му е дошло времето да се кръсти чрез вода и Дух. А: Дали за всичките не знам, но за мен е било това кръщение. В: Прави се кръщение за един човек, а за другите е упражнение. А: Бяло сладко Учителя изпрати. Помня така и „От днеска Анина е бяла сестра“. Значи покръстена съм. В: Аз винаги съм забелязвал, когато Учителят прави нещо за един човек, за онзи го прави. Реализира се окултния закон. Както се казва опитността е голяма, а за другите излиза като упражнение. Ето случая вече се връзва и с кръщението, и с бялото сладко, и с бялата сестра, вече се връзва напълно точно. А: А сестра Паша радостна, радостна ми разказва това. Беше озарена със светлина.

16. ПРИЧАСТИЕТО А: Майка ми беше болна и баща ми ме беше сложил в сиропиталище и там бяха ме избрали да участвувам в един празник „Божи празник“. Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една розова рокля и розови такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска. Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство. На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен. Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие. А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам. Колко разбирах, не знам. И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си. И каквото пожелаете, ще ви го даде“. Аз казвам, таман за мене, трябва и аз да правя причастие. Майка ми болна, искам Господи да оздравее майка ми. „Но след обед ще отидете да се причестите.“ И аз сега гледам, кога ще излязат та зад тях отивам така в черквата и виждам всички отиваха пред едного, където се изповядват, то има една такава дървена будка, вътре седи попа, а отвън желязно такова с дупка отвънка пък седи тоз, който се изповяда. Инак всички отиват там, коленичат, седят известно време и си отиват. След като всички минаха, сега и аз отивам. Не знам какво да кажа нали, седя. Попа седи и чака, чува, че се диша там и се вижда едно малко момиченце, взе ме така и ме взима на колената и казва: „Какво искаш?“ „Ами искам да се причестя.“ „Защо искаш?“ „Мама е болна, искам от Господа да оздравее мама.“ „Как се казваш, имаш ли братя, сестри и т.н. Бащата слушаш ли, туй-онуй?“ Те като видяха туй, пуснаха ме, че обикновено малко момиче иска да се причести. Ех, на другия ден отидох при комшийката, сложи ми една рокля бяла. Като видях, че всички минават и аз минах, извадих си езика, знаех, че не трябва да пипам със зъбите, да го глътна така. И с такава вяра, че Бог е в мене се молих от все сърце да оздравее майка ми.А бяха казали, че майка ми няма изобщо да оздравее никога. Ама и тя имаше вяра. За изненада на всички майка ми оздравя. Всички го приеха, че това чудо стана заради Господа. Само аз знаех, че това го измолих от Господа. Тя имаше много сънища, много видения. Тя много вярваше в света Богородица, твърдо и където намери статуя туй-онуй ще даде обед и пръстени каквото има златно. В: Всяко същество по своему. Всеки си има свой път. А: Майка ми беше религиозна по своему. Но накрая дойде време за нейното кръщение в Учението на Учителя.

15. УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА А: Първите години се говореше, че баща ми е изнесъл златото на Братството. Какво ти злато, да знаете какви мъчни години сме прекарали. Даже брат ми беше малък, 16-годишен, трябваше да му дадем един занаят в ръцете. Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя. Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота. Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации. Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото. И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро. Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури. После вече престана да ходи там, не можеше да продължава, стана пак гвардиянин на едно място. После и аз продължих в неделя, празничен ден бях гвардиянка. Мъчен живот и продължавам да живея в една таванска стая, мъничка 2 и половина на три м. Там ми е спалнята, там ми е кухнята, там ми е библиотеката, кабинет и всичко. А баща ми също живя в една мъничка стая 3 на 3 м всичко и етажерки, етажерки, за да сложим всички книги, списания. В: И фактически сега тука имате по-добри условия. А: Е, имам разбира се, но тука не ми е работата, като е вечер не мога друго да правя. Не знам, въобще не си правя планове. Никакви планове, както нещата се нареждат. Аз правя каквото мога. Сега другото, сам Учителят казва: това, което не можеше вече, ще искате от Невидимия свят. Сега аз искам, ако е речено от Невидимия свят да се продължи, ще ми дадат условия. Ако няма условия, казвам Невидимия свят така е определил. Иначе за условията, които имам аз съм благодарна, защото никой не ми идва на гости. Не приемам. Казвам никого не приемам, една стаичка искам да съм си свободна. Разхвърляно, не разхвърляно, както и да е, да си работя спокойно. За наем вместо 1000 франка хазайката ми взима по 200 франка на месец. Тя знае, че пенсията ми е малка. Освен това аз съм шивачка, а тя е много кокетна - купува си рокли готова конфекция, която е много евтина и после аз ги оправям, скъсявам, нагласям ги за тялото й. Тя е доволна и аз съм доволна, че плащам символичен наем вече 30 година от 1958 г. И въобще тихо е, спокойно, въпреки, че имам седем етажа да се качвам. Мъчно малко, но казвам все едно, че се качвам на планината. Понеже там няма планина.

14. ВЗАИМОПОМОЩТА В: А ти беше ни разправяла, че един път си била нещо болна и как една котка от някъде дошла и те излекувала. А: А то е в Париж, но то ще стане много дълго всичко това да разкажа. В: Понеже имаме още 10-15 минути да приключим касетката. В: Този случай в Париж за котката? А: Е, за котката. Като отидохме в Париж там живеехме в една къща на едни българи Бояджиеви, една вила. И там за съжаление беше една друга българска - Мария Христова - докторка, се нарича. Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше. Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват. Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си. Но котката вече не идва. Петнадесет дена не идва и след 15 дена идва една котка мършава, слаба, познах я само по тоя бял пръстен по опашката там. Давам й мляко, не може да яде, не може да гълта. Казвам: „Наистина ми е взела болестта“. Пък не искам да умре заради мене. Пък жалко ми е. Ето ти пак изчезна. След десет дена идва пак, напълня, пак така оправи се. Дадох й да яде, яде пак лакомо. Ето как оздравях. А: Друга опитност имам пак в Париж. Така самотна се чувствах от начало. Пък голяма градина, един бор двоен така и много обичах като се връщам от работа тъй да седна до борчето и да се облегна на него. Пък една вечер ми беше толкоз мъчно ей тъй съм рекла, седнах на земята, подпрях се с ръце, опрях си главата до стъблото и изведнъж толкова силно почувствах като че ли клоните на борчето се тъй наведоха и са ме прегърнали. Ама такова едно хубаво чувства като прегръдка, че не смея да се изправя, да не изгубя това чувство. Казвам всичко е живо в природата и всичко служи на Бога, на Любовта. А: Майка ми беше медиум, тя не знаеше, тя имаше също способности за лекуване с ръцете. Имахме един близък, той разказваше, че е много болен от някаква заразителна болест, просто никой не смее да отиде при него. И тя майка ми отиде, масажира го туй-онуй, оздравя, но тя пък се разболя, взе му болките, тя понеже искаше така с насилие той да оздравее. Е, оздравя, но след туй, но носи малко болестта му.

13. МАЙКАТА ЛУЧИЯ В: Майка ви кога си заминава? А: 1965 г. В: Къде, тука в България ли? А: Тука. Тя, майка ми беше медиум малко. Има много опитности около нея, много интересни. В: Какви опитности, например? А: Ами най-различни. Има една опитност. Градина имахме много хубава, пълна с рози и заради градината,така лекарят я беше посъветвал да отиде на Хисаря на бани да прави. Най-после се реши като помоли една комшийка да полива цветята и тръгва за Хисаря със сестра ми. Трябваше цял месец да седят там. Но след една седмица, както след банята така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде?“, казва сестра ми. „Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне. Но решила. Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза. Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“. Има доста опитности около нея, но ще разкажа тази: на Рила беше. И така едно мъгливо време, пред чешмичката застанала там пее, ли пее братски песни. Една след друга, една след друга. А тя не знае, че през туй време баща ми беше съпроводил Учителя някъде и като минават недалеч Учителят чува да се пее и седнал на една скала, снел си шапката и цялото време така съсредоточено я слушал. И като свършила сложил си шапката и тръгнали. Майка ми свършила да пее, прибира се в палатката и забелязва, като че ли някой бута там отвора на палатката. Тя мисли, че е магаре, някакво си магаре имало там наоколо там пасяло. „О, не. Виждам там трима ангели хубави руси и тъй се поклониха пред мене, те ми благодариха с думи български за хубавите песни, които съм изпяла.“ „Тука тези изпети песни от вас за запечатани за вечни времена и ще се възпроизвеждат“. И пак се поклонили, вдигнали крилата си като триъгълник и започват да излизат светлини, седемте цветове от дъгата и тъй отлетели. А после баща ми разказва, че Учителят ги изпратил, за да й благодарят. Тя не знаеше тогава, че ангелите са същества на музиката и че музиката произвежда седемте цвята. В: Виж, интересни опитности. Друго нещо да ми разкажете от майка ви? Виж, тя майка ви чака наред сега да ги разкажете. А: Има доста. По едно време тя беше много болна, когато дойде критическата възраст нали и аз я лекувах както си знам, тъй слагах вода на слънце, към обед я поливах, готвя и пера й дрехите с молитви така доста време. И сега дойде времето да си ходя на Рила. Аз съм свикнала всяка година да ходя на Рила. Какво ще правя, не смея да оставя майка ми. И майка ми една сутрин: „Знаеш ли какво сънувах?“ Казвам: „Разкажи“. „Сънувах, че съм в една черква и Исус Христос от времето при католиците има картина как си държи сърцето така в ръцете. Слиза от олтара и идва към мене и ми казва: „След 10 дена ти си здрава“. И аз: „Ах, намерих тайната“. И почвам да смятам, ето девет дена, осем дена и виждам, че наистина здравето й се подобрява. И аз се готвя за Рила, свършиха 10 дена, тръгвам на Рила. Но не беше тук сама, беше баща ми разбира се на работа, леля ми също, но тя беше свикнала аз да се грижа за нея. Тръгвам на Рила и след туй се връщам след 15 дена. След туй виждам една котка у нас. Майка ми обичаше и животните много, но гледам непозната котка черна с бял нагръдник така и крайните лапички бели. Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва. А: Е, те са все верни тези случаи.

12. ЗАНАЯТ ЗА ПРЕХРАНА В: Вие през времето на Школата на Учителя имахте ли някакви лични проблеми, за които да отивате лично да питате Учителя? А: Не, аз съм била толкова стеснителна, срамежлива, че не смеех. Чрез сестра Паша питах като имаше нещо, чрез нея. Иначе аз лично не. Само когато свърших гимназия, дето ви казвах, че Учителят ме поощряваше да уча астрология. В: Щеше да станеш голям астролог. А: Е да, ама като не слушаме. Защото го смятах за нещо странично „А, казвам с астрология“. В: Значи Учителят пожела да ви даде някоя и друга книга. А: Е, книги. „Имам каза много книги в библиотеката, ще ви ги дам.“ После пак отидох, то беше вече след 9 септември 1944 г. Медицината тъй ме привличаше. Казвам: „Медицина, Учителю“. „Ах, по начина както се изучава сега.“ Друго казва: „Ами, Учителю, естествена история.“ „А да, може.“ В: И вие какво предпочетохте? А: Естествена история следвах. В: И това го изкарахте? А: А, нищо не изкарах. Научих и изкарах естествена история наистина и останаха ми няколко изпита, но като разбрах, че няма да ми послужи за нищо, защото съм италианка, трябваше да стана българска поданичка преди всичко. Трябваше да вляза в партията. И помня даже на времето имаше един Влайчо, Влайчо - ясновидец, беше дошъл след заминаването на Учителя. Три дена живя у нас. Но от сутринта, от зори, още по тъмно, хора чакат на вратата. И вече третия ден ще си отиде. И аз тогава се реших да го питам. А той седи до вратата. „Ето аз съм се записала естествена история, как ли ще мина?“ Той каза: „Ще свършите, но няма да ви послужи за нищо. Ами друго знаете ли?“ „Знам да шия.“ „Е, с него ще си прекарате живота.“ И така стана. И във Франция така чрез шиене съм печелила в живота. Една малка пенсия. Малка, защото в началото въобще 13 години съм работила без да ми плащат социално осигуряване. Използваха ме. В: Да, всеки човек минава през дадени изпити. Така. Вие казахте, че хороскопа на вашият баща е във Франция. Кой го е правил? А: С Иван Антонов имаше един хороскоп направен от един свещеник, който доста верни неща му е казал върху характера всичко и тъй имаше едни съвети за здравето.

11. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ В: Какво представляваше Стела Белмен? А: А, скоро умря, тя беше секретарка на Михаил. В: Вие казахте, че била много амбициозна. А: А, те се намериха с Михаил Иванов, гдето казват българите тенджерата си намери похлупака. В: Фактически Михаил може да дължи на нея много. А: Ами сигурно. Тя му е помогнала много от началото, но узнах много работи отрицателни за нея, хора, които са работили най-близо до нея. Аз веднага не вярвам нали, но после като го чух от две-три места, тя магии правеше там във Франция. И си служат още сега има някакъв британец, правят такива маски, наподобяват на човека, на който искат да правят магии, правят маски от восък също и върху него правят магията. Тя това е правила тези магии, те са видели как лично ги правят върху тия ученици на Михаил. Просто като марионетки ги е карал да правят каквото е желаела. В: Вие казахте, че първите французи, които дойдоха бяха през 1938 г. Кои дойдоха? А: Ами първо 1938 г. трябва да е било един художник Греев, после един друг и една сестра възрастна, която така много вдъхновена, тя е виждах като се разхождаше по поляната казваше точно така си въобразявах, че е тука. После 1939 г. дойде доста голяма група - 20 души. Има снимки. В: Да, аз съм виждал снимките. Кой ги доведе? И чия беше идеята? А: Ами те бяха станали вече Михаилови ученици. Да. Те между тях имаше една Сабсай, една зъболекарка, зъболекарка Сабсай, после тази, която прие всъщност в дома си Михаил. Карден се казваше. И други едни, които имаше, също една, която чрез Мантовани тъй се запозна с Учението. Той всъщност Михаил в началото работеше така в съдружие, може да се каже говореше за Учителя. Но после, след като стана туй нещо, вече като излезе от затвора там вече се бе променил съвсем. В: Той коя година влезе в затвора? А: В затвора, това нещо трябва да е станало 1947 г. Щото баща ми отиде 1947 г. и точно тогава стана туй нещо, беше дошъл във Франция, после отиде в Италия и като е бил в Италия стана всичко това. И хвърли Михаил пък, хвърли вината, че баща ми е виновен. А като стана всичко това баща ми беше в Италия. Въобще нямаше връзка. В: Друг един въпрос. Защо се развалиха отношенията на французите на Михаил и тука в България? А: Французите на кой, на Михаил? В: Да. А: Ами след туй нещо, което стана. След като е станало туй нещо, като е бил в затвора, той вече се определи като учител, нали. По-голям от Учителя Дънов даже. Понякога са ми носили някои работи българите. Имаше една Мери, майката на Белина Драндарова. Тя отначало си въобразяваше, че ще отиде при Михаил. „Аз ще предавам български на учениците...“ Отишла там при него, а той взел да говори: „Ах, вие си въобразявате Учителя Дънов кой е. Той се самоубил“. Сега пък казват, че я предизвикал сам смъртта си, а тогава просто Михаил казал, че той се самоубил. „И такъв страхливец е Дънов и затуй сега го отлъчват от Бялото Братство. Мен са ме сложили вместо него.“ Това си е разказвал просто. Такива работи. Даже на Йоанна Стратева, тя самата ми е казвала, на нея е говорил такива неща. „Ах, вие си мислите за вашият Учител. Аз така мисля, че той нищо не знае. И той нищо не знае, тука да видите какви са духовни групи“. В: Анжела Младенова, на Мария Младенова дъщерята, която на времето беше ходила при него, той също казал: „А, Дънов се уплашил от комунистите, избяга от тях, самоуби се“. А: Но той въобще Учителят е казал много неща за него. Имаше един Михаил Иванов и Кръстю Христов нали бяха приятели на времето и си приличаха много и Учителят за тях е казал: „Те след хиляда години няма да знаят кой съм бил“. Той, Михаил счита Учителя за обикновен човек, знае някои работи, това е, нищо друго. Той сега пък, по-голям стана от Христа, нарече се Мировият Учител. В: Исках друго да ви питам. Ами имало един французин Манджо, който правил запис на беседи на Учителя. Сега разказваше ми Елена Андреева, че на времето Манджо тука отишъл с групата французи, направил запис на беседа на Учителя. Какво знаете за това? А: Това бяха първите магнетофони, понеже работеше там в телевизията, беше донесъл един уред и наистина е записал, но за тази плоча, аз сама съм го питала и той не знае какво е станало с нея. Той каза, че се е счупила, че накрая и той си беше загубил малко ума така. Каза, може би е при Михаил да е, може не знам в коя библиотека и т.н. въобще нищо не се знае за тая плоча. В: Значи вие лично сте го питали. А: Да, питала съм го,защото и тука са ме питали. Лично той нищо положително не можа да ми каже. Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил. В: Нищо повече. А: Нищо. А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал как се пеят в салона едногласово преди беседа. Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да. Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана никогаш време да проверя. В: Този въпрос изобщо не е проверен. А: Не. Каза ми даже за улица ли, но не си спомняше. Въобще беше така напоследък, така беше малко, забравяше, болен беше. Краката му като помня беше с екземи, с вени. Продължаваше той, въобще той се беше откъснал съвсем от Михаил. В: Значи ние изпуснахме, не можем да намерим и ние също направен запис на говора на Учителя. Тук не е правен запис. А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча. И щом е счупена какво може да се търси. В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция. А това означава, да донесете по едно копие от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация. Това за какво ми е необходимо ли? За това поколение не е необходимо, за следващото не е необходимо, но за следващото столетие ще бъде необходимо. А: Той баща ми хе-е-е тефтерчета, тефтерчета, изгорих ги, какво да правя, нямаше къде да ги сложа. В: Той е единствения човек, който в момента е живял в тази епоха, знае как са нещата и в Италия, и във Франция и най-добре знае нещата и който трябваше да ги напише. Друг няма. Другото е лъжа. Не виждате ли! А: Всичко е лъжа. В: После, недейте забравя, че ние ще имаме много проблеми с Михаил след време, след 20, 30, 40, 50 години. И вие сте длъжни да донесете тая цялата документация, която имате за лъжата, че е лъжа, тя ще си стои тука. Утре ние няма с какво да се противопоставим. А: Елена Андреева и Борис Николов знаят, че е лъжа, че Учителят не го е пратил. А после има и нещо друго, името му Одораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно“, как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна“ и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори“ на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: А-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество“ и кои бяха други не си спомням. Сега Михаил отишъл в Лос Анжелес, Лос Анжелес и Холивуд са един град, нали, само че не знам дали в Лос Анжелес или в Холивуд е държал сказка Михаил. Отишъл там, има и там ученици. Поканили го и този Феликс, този гдето е напечатил книгите. Отива да го слуша. Там се запознал с еди друг българин, който е принадлежал също към една друга духовна група във връзка с тия йоги в Индия. След сказката са отишли да посетят Михаил и там говорили и го запитали дали наистина е бил в Индия. Михаил е потвърдил. От там този Феликс като е отишъл във Франция, отишъл да го посети там в Бон фен. Като му казал: „Аз ви познавам“. Михаил казал: „Е, толкоз хора минават, не мога да си спомня“. Българинът от Лос Анжелис попитал дали наистина е бил в Индия и се е срещал с тоя йога. А той принадлежал на тая група гдето били във връзка с тия йоги и писали веднага писмо, да проверят, дали наистина такъв човек е бил. И те му отговорили, че никога не са виждали такъв човек. Не е вярно, че се е срещнал. Аз това писмо го имам, черно на бяло, за което ми пише тоя Феликс за Михаил и в заключение пише: „Както лъже, че е изпратен от Учителя, така лъже, че е срещнал Бабаджи и че му е дал това име Омраам, а всъщност всичко е лъжа“. А както тази книга гдето излезна, половин френски, половин английски, за да докаже, че той е наистина тоя голям пратеник, ще го познаете по трите начални букви. Първото е Михаил е вярно, Втората А. Той вместо Иванов си е прибавил едно А - Айванов и третото е Омраам, което също си го прибавил. А всичко върху лъжа е. В: Сега ние още през времето на Школата тука, през времето на Учителя по отношение на него има издадена беседа „Беседи и упътвания“ от 1922 г. А: Да, да, знам. В: После друго, има един разговор между трима ученика и Учителя, който аз го имам документиран и т.н. по отношение изявлението на Учителя за него и е напълно ясно тука. Но понеже той отиде там, работи при друга система, при други условия и много хора се подлъгаха и тръгнаха след лъжата. А: Да, но все таки едно нещо трябва да бъдем също искрени, че е взел най-много от Учителя, разбира се има песните, Паневритмитяа, там не може да ги даде като свои. Вече се знае. Но от Учителя чете много малко, но взел примери някакви, някои упражнения също. От Учителя всичко взе, дава го от свое име нали. Не само от Учителя, но от всички други окултни Школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософи, от всякъде си взел нещо и се го дава от свое име. Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от немски на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои“. В: Като е плагиат. А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки. И когато минава цялата свита, на гърбовете им пише, реклама за сапун. Ето това е Михаил - реклама за сапун“. Та тази работа ми е ясна, нали. По този въпрос нещата са ясни. А: Да, това е всъщност. Някои да се интересуват, някой да знаят, да питат къде е неговия Учител, да търсят извора, да дойдат до Словото на Учителя Дънов. Все така както казват на лошо не ги е научил. Няма нищо отрицателно, лошо,това което е държал, но това само гдето ги дава като плагиатство - от свое име. В: А знаете ли всички какво означава: те използват това движение на Паневритмията, което е в Невидимия свят, използват силовото поле, за да си вършат своята работа. Фактически той използва Паневритмията, пеенето на песните, създава се едно силово поле, което го използва за съвсем други работи. Там е цялата работа. А: Това е как да кажа амбиции и името им да се разнася. В: То си е негово творение, каквото прави то си е негова работа. А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща“. Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев - банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала. Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на леглото като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори. В същото време при Учителя е един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева?“ Той казал: „Знам, Учителю“. „Идете, идете веднага.“ Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на леглото като вцепенена. Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е. Михаил и Кръстю. Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга“. А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво. Вие сега познавате много приятели, които си заминаха и знаете много техни опитности. Може ли да ги възстановите. А: А имам тези опитности на Паша. Тя ги беше писала специално за мрне в „Златната тетрадка“, но като стана тоя обиск през 1957 г. взеха и това. След туй написа друг, но вече по-малко, нали. В: Аз съм чувал за тая „Златна тетрадка“, била е такава с позлатени корици и с написани нейни опитности. А: Е, да, но те са, тя специално за мене беше писала, за да мога да ги напечатам. После с Гена са написали някои спомен, по-малко, разбира се. В: Значи вие във вашето „Житно зърно“, вие от време на време слагате и някои от тези опитности. А: Всеки път слагаме. Всеки път, даже съм чувала от някои абонати, първо това четат. А има, сигурно Савка има много хубави опитности, но къде са, щото тя е била винаги около Учителя. В: Жалко, че тя никакви опитности не написа. А: Написала е, сигурно е разказала. Елена ми е казвала, че има такова нещо, но под друго име. Ще отида да я видя, да видя кой ги има. Не пише Савка, но едно друго име. В: Тези опитности, няма тя много опитности, но има една опитност, която тя е написала, когато е бил верния ученик в тялото на Учителя. А: А да, това го знам как и по какъв начин се противопоставили през 1922 г. на свещениците. А: Аз съм слушала ама така не си спомням подробности, но интересни са за там, в Търново или където е трябвало да държи сказка Учителя. Там свещениците искаха да противодействат. Още от сутринта Учителят казал да бъдат наредени всички като триъгълник с връх към града. В: Как ги наредил? А: На триъгълник. Като отиват към града отиват в триъгълник. В: Да, тези имат много интересни опитности, но не се записват. А: Така си вървели от лозето до града. В: Това нещо не съм го чувал досега. Значи атакуват свещениците в бойна колона с триъгълник с връх обърнат към тях. А: Туй като шествие е било. ЦЕНАТА НА ОПОРОЧЕНИЕТО Бележка на редактора В спомените си Анина Бертоли разказва за брат Феликс, французин, който е живял в Ню Йорк. Той влиза във връзка с Анина Бертоли чрез издаваните малки книжки „Житни зърна“ на френски език. Чрез Анина Бертоли, която идва в България Милка Периклиева, която е била подготвила своите спомени за Учителя е предложила да бъдат отпечатани от феликс на английски език във САЩ. Това е една конспиративна работа в онези години. След проучване бива привлечен за преводач от български на английски Вера Гюлгелиева. Тя е състудентка на Веска Величкова, която е завършила английска филология през 1939-1940 г. Тя е била добра студентка и впоследствие се ориентира като професионален преводач от български на английски език. След като превежда спомените на Милка Периклиева, те биват изпратени чрез Анина Бертоли и издадени в САЩ. След време бяха получени няколко бройки и всички смятаха това за голям успех. В уговорката между Феликс и Милка Периклиева, то второто томче, което трябвало да издаде в САЩ Феликс, това да бъдат спомените на Галилей Величков за Учителя. Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава. Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските манастири. След като излезе тази книжка, тогава се видя измамата на Вера Гюлгелиева. Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон. Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ. По онези години Вера Гюлгелиева дружеше с много хора от Изгрева и беше канена и бе й оказано голямо внимание за нейните преводи. Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата. В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с висшия Клир на Православната черква. По онези години тя беше хубава, красива жена и беше желана да бъде гостенка в различни среди. На 31 март 1997 г. във вестник „Капитал“ излезна една статия на цяла страница от Вера Гюлгелиева под надслов: „Дъновизмът ограничава личния духовен избор“, чрез която тя се обявява срещу Учението на Учителя Дънов и неговите последователи. И което е най-интересното, тя е в преклонна възраст и именно нейните състудентки Веска Величкова и Весела Несторова бяха възмутени от тази статия. Но в Бялото Братство е така - винаги има финал с развръзка драматична. Ако не беше написала тази статия, Вера Гюлгелиева щеше да мине и да си замине без някой да узнае за нейната лъжа и измама, с която подведе един честен човек с идейни подбуди на име Феликс, който финансира всичко сам. Днес нейната статия идва точно на време, за да покаже на останалите, че Духът на Опорочението съществува и живее вечно. Той върви заедно с Христовия Дух.

10. ПАНЕВРИТМИЯ В ПАРИЖ А: Беше напечатана книга за Паневритмията в София. Като отидох в Париж почнаха да ме питат разни такива подробности. Ръцете казват дланите са нагоре, надолу, настрани. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше пресна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем“. И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем“. И решиха да създадат нова Паневритмия описана по хореографски начин. И тогава извикаха някои хореографи, там беше Мика - Мария Тодорова, на Борис жената, извикаха също Ямрила, нали като балерина, Катя Грива, Елена Андреева и създадоха тогава тази нова Паневритмия и ни я изпратиха. Но и тука в София още Ярмила като е била, е правила интриги. Вече си има тя някакъв си план, а трябваше да ми го пращат на мене, нали бяха го дали да се преведе на френски и тя нещо трябваше да го прочете, да види как върви на френския език. Тя вместо да ги праща на мене, взима и ги изпраща на някой друг. Аз като узнах това, пиша на сестра Паша: „Ама защо това го направихте? Аз го пожелах и благодарение на мене вие го правите и то за мене. Защо се праща на други“. Тя ми пише: „Ама ние нищо не знаем, ние казахме на Ярмила да ти го пращат на тебе“. Те отиват при Ярмила, а тя е в София, питат: „Защо?“ „Ама аз не разбрах, ама то е все едно и също.“ Казват: „Не е все едно и също, те бяха за Анина направени.“ Както и да е, аз я напечатих тая книга нали с рисунки от Елена Андреева, тя там се погрижи, изпрати 100 рисунки подробно за всички движения, как са движенията. В: Имате ли я тук в България? А: Не съм я донесла. В: Ще може ли следващия път да ми я донесете? А: Ех, мога. Направих след туй второ издание, нали я имам, то написах „Направена в България“, коригирано второ издание в България. А Ярмила като дойде в Париж, та и тя реши друга да направи Паневритмия, нейното име да стои още в корицата: Ярмила Менцлова. В: Крум Въжаров и той прави реклама. А: Голяма реклама правят, пък аз никакво име не съм сложила. Сложих, че е издадена в България. В: Нейната книга излезна от печат, така ли? А: Излезна, да, но след като умря. В: След като почина. Кой я финансира? А: Тя беше я почнала нали. Беше, виж как Невидимия свят не иска. Тя просто какво ли не направи тая книга да излезе, но не я видя отпечатана. Моето е направено с циклостил, но хубаво е пак. И там при една жена отиват, там, разбра че тя може да я направи, уж Учителя казал при нея да отиде, за да я отпечата. Ей такива пак лъжи. Тая жена дето я вика, тя била също при Михаил. Тя същата, тя е от Елзас. Елзас било е германска провинция, сега е френска. И там отиде, седя няколко месеца, като разказа, че ще стои няколко дена пък седя цели месеци при нея. Накрая я подготвиха. В: То е на Ярмила издание. А: На Ярмила изданието, но през туй време се случва туй произшествие с нея. Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел. Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница. Седя доста време. Аз ходих един път да я видя, изглеждаше добре вече, излезе и след малко време, след един-два месеца, понеже беше с една друга българка, тя ми разказа, една нощ става, казва, че нещо й е лошо, повръща й се и не вижда, вече не виждала, ослепяла. Тя веднага вика бърза помощ в болница, пък се оказа, че има тумор в мозъка, главата. В: И тя си замина и нейната книга излезна след това. А: След туй излезе, беше поела грижата една жена, тя беше дала пари и сега се продава там тук-таме. Тя прави всичко възможно, за да се продаде, за да плати на печатаря. Не се купува, няма хора за нея. Дълговете още не са платени. В: Друг един въпрос. Тя точна ли е? Вие като я прегледахте, тя точна ли е? А: Нямах време да я прегледам да си кажа правото. Тъй бях почнала, имаше само една голяма грешка, понеже беше изпратила тук дето Галилей ми каза, че е върху мелодията. Сложили са мелодията с две цигулки. А пък самата Йоана казва, особено втората цигулка никак не е хубаво направена. Не трябваше да я сложат, трябваше да сложат тая гдето е за пеене, една мелодия с думи. Нея трябваше да сложат и са объркани местата на мелодиите въобще. Та добре, че ми каза Галилей и аз им казах, трябва да коригирате. Тази жена започна да идва при мене. Ето викам тази страница трябва да сложите там, това там и поправиха някои неща, но много книги така излизат с погрешки. В: Сега следующия път ще може ли да ни донесете от вашите там две издания на циклостил по една книжка като документ и евентуално от тия на Ярмила. А: На Ярмила Паневритмията мога да искам там дето приятелката й живееше. В: Това, което искаме от вас не е за разпространение, за реклама, а за архив. И сега казвате, че живота на Ярмила е протекъл много тежко там, така ли? А: Е, тежко, в материално отношение и напоследък можа да си има една пенсия, понеже там във Франция дават и тия, които не са работили след 70-та година дават една социална пенсия. И тя можа да изкара някакви си документи, че нали преди е живяла в Париж, че е танцувала, че е работела. Въобще имаше една малка пенсия, с която можеше да живее, но така се случи, че си замина преди книгата да излезе. Тя си мислеше, че като излезе книгата, ще направи чудеса. Но не стана. Бяха нарушени окултни закони на Школата на Учителя. В: По отношение на методите на Школата и на Учителя сме запознати и знаем как стават и стоят нещата. Тук в България имаме стотици такива примери с нарушение на окултните закони. А последиците ги виждаме. Те вървят с хората.

9. СЪДБАТА НА ЕДНО СПИСАНИЕ И НЕЩО ДРУГО В: Как подготвяхте вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“? А: Трябва да знаете какъв труд е за това списание, защото разполагам с много малко средства. Аз съм с малка заплата и баща ми в Париж бе със съвсем малка заплата и след туй малка пенсия. Ама с икономия и баща ми като отиваше на пощата намираше някои въженца тъй, за да се вържат или пък имаше една сестра от нашите, която ми помагаше. Една Анжел, тя помага доста на баща ми тъй за отговора на писмата. Тя хубав език на френски има, баща-ми диктува, тя го облича така във френски език, работи някъде и после ни носеше хартия, за да правим опаковките и с много големи икономии сме правили всичко това както и сега. Аз всичко сама си върша, абсолютно всичко. Както казвам с количка карам пакетите до пощата. В: Знаете ли, благославя се онова, което човек сам си го върши. А: И благодарение, че имаме пак такива помощници както имаме един, който превежда, не както баща ми, но така има по-голяма литературна способност, и ги изработваше малко на френски беседите. Аз ги превеждам както са, но разбира се на френски език. В: Бертоли има ли някакво лично творчество, да е писал на някакви теми, резюмета, такива неща? А: Има, но знам, че в „Житно зърно“ българското беше писал нещо. В: То, което е в „Житно зърно“ то е запазено. Става въпрос за друго, да е писал в тетрадки. Не сте обърнали внимание. А: Не съм обърнала внимание и как да кажа, много хубави писма е писал на всички, които му пишеха. Много хубави, но то нищо не е останало от това. В: Тука нямате почти нищо? А: Нищо. В: Нищо. Боже, как минаха годините. А: Ама много работи изгорих. И писма, много писма. Аз ги горя. Къде цели торби писма ще държа. В: Каква бе кореспонденцията? А: Между тези абонатите. В: Нас ни интересуват тези негови тетрадки, онова, което той е записвал от Учителя, от Школата по време на беседи. А: Много хубави, но тогава бързах, бързах, въобще да прибирам. Трябваше да напуснем жилището и много неща съм изгорила, нямаше къде да ги сложа. В: Интересуват ни неговите тетрадки, може да има размишления. А: Имам още няколко. Трябва да ги видя къде са. В: Те на български ли са или на италиански? А: На италиански. Той на италиански си пишеше. В: Друг един въпрос. Имате ли, пазите ли по едно копие от онова което е издавано от Словото на италиански? Словото на италиански с печатни букви? А: Те повече в Италия се намират, защото в Италия има много от беседите на учителя. В: От печатните. А: От печатните, защото там имаше един брат Бенедето Барух се казва, който е бил ученик на Учителя. Той в Милано живее и баща ми му е пращал. Той същевременно е починал и всичко го остави на мене. Та се намира сега в Италия при брат му всичко това. Има, почти всички беседи. В: И едни трети въпрос, който само аз го знам, който ми го е казал Борис Николов преди десетина години. Сега вече Борис много работи, забравя напълно. И той на времето ми казва, едно пълно течение от непечатаните беседи сме дали чрез Бертоли в Италия. А: Да. В: Това фактически имате. А: Имаме, да. Той ги е пращал. Всъщност те са били пратени на един в Швейцария и после на друг италианец, но този швейцарец умря. Ръкописи, на които сигурно ги има тука вече. Тая пратка те ни ги пратиха и всичко се намира в Италия сега при моя брат в мазето. А: Адреса то е важно да го знаете, защото там са и брат ми е 18 години по-млад от мене. В: Аз ще ви дам едно листче да ми напишете този адрес. А: Те даже ме питат какво ще правим с тия неща? Казвам им аз че не знам, аз сега нямам къде да ги сложа, ако един ден стане свободно в България, може пак там да ги върнем. В: Друг един въпрос, който имам да задавам въпрос от същата категория. Борис ми каза, че освен едно копие от печатните има и едно копие от непечатаните. Имате ли вие по едно копие от непечатаните там. А: Има няколко, има, но не всичко. В: От непечатаните, които не са издавани. А: Да, има. В: Там, пак са при вашия брат. А: Да, при брат ми са и в Париж също. В: И в Париж. А мастилото избледняла ли е вече. А: А не, не. Хубаво са запазени. В: От оригиналното. А: Запазени са. В: Това е много важно сега. Това е много важно. Ние сме друго поколение нали? А: Да. В: Ние сме друго поколение и искаме да има някаква приемственост. Възрастните приятели си заминаха и ето вижте. А: Да, но те са запазени както в Италия, тъй и във Франция. В: Сега друг един въпрос. Вие ми казахте адреса в Италия и за Франция не съм ви питал. А: Във Франция са разпределени на 7-8 места и затуй ще видя като се върна трябва да търся някое помещение, пък нямаме пари да купим. Аз мислих да взема помещение под наем, скъпи наеми, плащаш и накрая нищо не остава. Та ще търсим някое помещение, даже таванско, но да има асансьор, да мога всичко там да сложа. И така списанието е създадено от баща ми, но тъй като нищо не намирам като документ, като „асосиансион“ на френски. Асоциация, да. То си асоциация, но да имам документ, че сме освободени от данъци, нали, затова защото е бе търговска цел. Но като отида, като намеря нещо веднага ще дам една сума колкото трябва, за да бъде въобще освободено от данъци като и аз си замина за оня свят, нали някой трябва друг да поеме грижа. Но между французите има, но между българите нямам сериозни хора. В: Те там, които отиват се развалят. А: Само амбиции и нищо друго.