Ани

46. КАК И КОГА СЕ ИГРАЕШЕ ПАНЕВРИТМИЯТА В.К.: Ами Паневритмията всяка неделя ли я правехте? Или как беше? Г.Д.: Паневритмията всеки ден се играеше и които са свободни играеха я цялата. Които не са или музиканти, които свирят, свирят до някъде и след туй отиват на работа, прекратяват. Цялата не я играят. В.К.: Не се играеше. Г.Д.: Неделен ден се играеше цялата. Нали и в други празници, когато имаше хора, цялата се играе. В.К.: Сутрин от колко часа играеха? Г.Д.: След беседата. Обикновено имахме беседа неделя-сутрин, сряда-сутрин и петък- сутрин. В.К.: И тя беседата към колко свършва, към 7 часа? Г.Д.: От 5 почва до 6.30 ч. Значи се играе от 6.30-7.00 ч. Които трябва да отидат на работа, отиват направо на работа, които не - остават за Паневритмия доколкото могат играят и след туй отиват на работа и другите. Така беше през времето на Учителя. В.К.: Сега през време на тези събори вие ги заварихте, къде ги подслоняваха тия хора? На палатки, спяха по различни приятели? Г.Д.: На палатки, на открито, в салона, дето имаше наши приятели, в града и сутрин рано си пристигат. Дори всички онези, толкова години, като вземем 1927 до 1942, 1944 година, много от тях живееха в града, имаха си и гости и с тях наедно идваха на беседа. Имаше една сестра, живееше чак на Захарна фабрика. Тръгваше от 2 часа през нощта та пеш до Изгрева до 5 часа сутринта. Върви пешком, търси Словото на Учителя.

45. БРАТСКИЯТ СТОЛ НА ИЗГРЕВА В.К.: Какво представляваше този братски стол там? Г.Д.: За братския стол се закупуваше храна (продукти) от пазара и сестрите дежурни всеки ден готвеха само за обяд. Когато е петък само супа. Само другите дни е готвено. Една супа и друго ядене. Той даваше парите, а после се спускаше касичка. След като се нахранят. Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори. В беседа го има, не се говори. Муха да бръмчи, да се чуе. Само сестрите, които разнасят и чиниите ще тракнат или вилиците или туй-онуй, всичко мълчи. А ние тука като на пазар говорим. Бъра, бъра, всичко говори. И да му казваш, не взима от дума. Значи касичката като се пусне, който има пари пуска, който няма не пуска. И после Учителят пита: „Е, как е днеска касата?“ „Учителю, днеска е бедна, няма.“ „Е, колко не стигат. Рекох, аз ще ви дам.“ Учителят финансираше с братски пари. В.К.: Бях чул, че бил казал: „Не искам гладни хора на Изгрева“. Г.Д.: Да. Действително тъй е, всичко се хранеше. Тъй че там се хранеха много от града, които идваха, тия комунисти, работници, които нямаха работа, закъсали, по цял ден ходят, лежат из гората и дойдат там на обед. Те сами си го разправят сега. Сами си го разправят. Да. В.К.: Да, такава епоха е била тогава. Гладни и жадни. Едни гладни за хляб, а други гладни и жадни за Словото на Учителя. А то, Словото е хляб насъщни за душите.

44. ТРУДОВИТЕ НАВИЦИ И МЕТОДИ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Как се ликвидира тая чешма на Диана бад? Защо я взеха? Нали Братството я построява, нали вие построявате тази чешмичка на Диана бад. Отивате със стомните, правите опити за носене на вода. Впоследствие взе я Ловния парк. Г.Д.: Ловният парк закупи мястото там и го огради и го ликвидира. Преди това мястото бе неустроено и пусто. От един хаос, от едни бодили, камъни, пущинак, Учителят с нашите хора го направиха като един рай, като оазис. И там отиваме със стомнички, с дамаджанки от Изгрева, сестрите с белите рокли, забрадки - так-тик, так-тик до извора. Там преди беше пущинак, нямаше живот никакъв, пусто беше. Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг. Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г. домати, пиперки и други зеленчуци. Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо. Хубави работи излизаха. И от там взимаха вода приятелите за пиене за Изгрева, да поливат дръвчетата със стомничките. А работниците, които работеха там, наши братя готвеше се на Изгрева, от стола им носеха на обед храна. Обаче един ден двама братя се били на работа. А това е един хубав пример, който Учителят дал и този брат Михаил Звездински, който им носеше храна, поръчват му да занесе на двама души храна, да им занесе там за обед. Той казва: „Дайте храна за двама души да занеса - аз ги знам кои са“. А Учителят казва: „Не само на един ще занесете храна“. „Ама двама са там.“ „Не, на един ще занесете само. Те са двама, но единия работи, а другия не работи“. Разбираш. И отива и той казва: „Учителят дава, праща храна на еди кой си брат, който е работил днеска.“ „Ама и аз съм бил.“ „Ти си седял, ама не си работил. Учителят каза, не си работил. Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там. И след години Учителят искаше да купят туй място там на Диана бад, да направи градина, то имаше много вода от реката обаче нашите приятели не вземаха нито мястото, нито направиха нещо. После го отчуждиха, вземаха го други. Непослушание. Това е факт. Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много трева пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я. И сега там някои братя са обръщали тревата с вили да съхне и после я събирали. Дошло време за обед, но също дават храна на този, който е работил, а на другия не дават. Учителят наредил на него да не се праща, не му дава храна. Искам с това да посоча не че Учителят е скъперник. Той иска справедливост, да научи братята на честен труд, да работят. Малко да направят, но да направят. Да имат правилно отношение към труда. Учителят препоръчваше на всеки брат и сестра да имат по един занаят, да си изкарват сами прехраната. И действително всички, които работите, вие сте свободни. А когато сте чиновници, на държавна работа вие сте под властта на директор и трябва да искате разрешение, можете или не можете. Да, вие сте вързани. Значи занаята освобождава. Христос на времето е рендосвал и работил и Учителят работи. Когато има нещо да се полее или да се прекопае, или в градината да се свърши някаква работа, Учителят дойде, че вземе една мотика, почва да копае. Като го видят братята и сестрите: „А, Учителю, Вие ще копаете, дайте“, вземат Му мотиката. И вземат и те мотики и почват и работата се върши. Друго нещо, трябва да се полее. Учителят вземе лейката и почва да полива, вземат и другите след Него, следват Неговия пример и почват и те, тъй работата се свършва. Значи трябва да има един, който да води, да проявява инициатива. Това беше Учителят. За всяко нещо, което трябва да се направи Той подсещаше, имаше естествени методи за обучение.

43. МЛАДЕЖКИЯТ КЛАС И ЖЕНИТБАТА Г.Д.: Учителят отвори школа за Общия клас и за Младежкия клас. Този Младежки клас е за младите, които не са женени. И той казва: „Бъдещето е на младите. Затова те не трябва да се женят, да бъдат чисти, да се обичат, да се уважават, да си услужват, но да си запазят чистотата като млади. Здравето, силата на човека и духовното напредване и духовното изработване, издигане на човека се дължи на чистотата, нравствената чистота. Затова, който може да не се ожени, той израства. Той става по-голям от всички други. Защото в другия свят не се женят, там няма женене, нито мъже, там има души. Затуй е тази школа, да подготвяме младите за един бъдещ живот, по-чист“. Веднъж Учителят ми казва, в разговор запитва ме така, въпроси ми задава и аз Му отговарям. „Рекох, хубаво е човек да не се жени, на вола рогите не му тежат да си върши сам работата.“ Тъй, че човек може от началото до последния момент на живота си пак да си върши сам всичката работа, която има да свърши. Затова е създаден човека, да бъде чист, да се подготвя за един бъдещ по-друг живот. Аз мисля, че по-рано го казах, но че веднъж ходих при Учителя да Му кажа за един наш възрастен брат, който е починал и Учителят се обърна към мене и ми каза: „Ти знаеш ли, рекох, на какво прилича женитбата? Женитбата прилича на това нещо, на тези, които са вързани в дама, в яхъра там - волове, животни, които са вързани за яслите“. Значи женитбата такова нещо представлява. Значи женитбата е юлар в ръцете на другите. Упражняват те, управляват те духовете, които искат да се преродят чрез тебе както си искат. В.К.: Значи в Младежкия клас не се е позволявало да се женят. Изобщо как стоеше въпросът в Школата за женитбата. Много хора са се оженили. Някои не са се оженили. Г.Д.: Питали са Го, а някои не са Го питали, обаче са пострадвали по-късно. В.К.: Обаче, които са питали, т.е. за всекиго е индивидуално. Г.Д.: Да, индивидуално е. На тях им е разрешавал, както на Пеню Ганев, той е питал, молил Го е да му разреши да се ожени. Ех, оженил се е, има тази опитност. Брат Пеню е един добър брат, но то е един инстинкт, едно желание, така да се каже животинско. Бих го казал животинско, защото начина, по който хората се женят и живеят е животински. Тъй също и животните живеят. В.К.: Разказвали са ми, че веднъж Учителят бил казал тези, които трябваше да се оженят не се ожениха, ожениха се другите. Г.Д.: „Има, казва, едни, които са женени, но живеят като неженени, а има едни други, които не са женени, но са като женени.“ Това на мен Го каза. На мен не, така в разговор. Аз го чух, помня го, но туй аз Го чух от Учителя и ми е мингиш на ухото. Знам го и съм го казвал много пъти на наши приятели. Да. А Школата е създадена именно за младите, да не се женят, да работят, да се просвещават, да общуват. Животът на Братството, той се отличава, тази окултна школа, Божествена школа, тя се отличава от всички други школи и животи към стремеж за изучаване туй Божествено учение, чрез него да се стремят към един нравствен, чист, братски, изобщо да живеят като братя, като едно семейство въобще. Тази Школа беше тука, но нямахме подготвени души - хора, които да подемат и да приложат това, което Учителят проповядваше в беседите си и го искаше. Един ден може да стане да се приложи от други, но за съжаление във времето на Учителя не стана. Дори тъй го каза: „Аз щях да се радвам ако имах поне един ученик. Един ученик подготвен и готов както Аз знам. Но нямам“. В.К.: Сега понеже разглеждаме въпроса за женитбата на Изгрева, значи така стоят нещата. Имало е много семейни, народиха деца и всеки си мина по своя път. Г.Д.: Всеки си мина по своя път. В.К.: Към личен път и така нататък и за някои беше много трудно. Г.Д.: За тези, които не послушаха и не бяха по конструкция и по природа за брак. Бяха фини, нежни хора, образовани хора, те именно трябваше да останат, да продължат Школата на Учителя в туй отношение. А те се съблазниха, ожениха се и ги задигнаха от тоя свят. Дигнаха ги. В.К.: Значи много хора си заминаха. Г.Д.: Дигнаха ги, дигнаха ги, набързо, набързо и ги задигнаха. На това съм очевидец, набързо ги дигнаха. В.К.: Ожениха се и ги задигнаха. Те ги задигат да не правят повече прегрешения. Г.Д.: Повече прегрешения и един от двойките, които останаха още се скитат тук и там. Така като муха без глава. В.К.: Значи доста двойки ги задигнаха. Г.Д.: Задигнаха ги. Който не е определен да се жени... В.К.: Той е един много интересен и важен въпрос. Много важен въпрос и проблем, който всеки човек минава през него. Г.Д.: Това е един от най-важните за мене, дори най-важният за човечеството на земята и аз много често съм казвал, че женитбата ги спъва. После в този семеен живот се изхарчва много енергия, Божествена енергия в женитбата. Тоя разврат, който съществува, той намалява живота на хората, които живеят така като животни и търсят и тук и там и скитат и се сношават. Те намаляват живота си 50%. Живота си с 50% го намаляват. В.К.: Да, аз съм чел, Учителят казва тази енергия е Божествена, тя е една и съща. Дали ще я свалиш долу като полова енергия или ще я изпратиш в главата си горе, зависи от тебе. Г.Д.: Това е ужас, това е кал. Това е ужас, обаче има хора, които не могат. Имаше братя и сестри, казват: „Не може, не може“. Обаче всички, които така са нарушили окултния закон, заминаването им е трагично. В.К.: Те много са смятали, че по този начин размножават Братството. Така смятам, че Братството не може да се размножи. Г.Д.: Не, не, не, не. Тъй го мислят някои. Тъй мислят, че ако те не са, че света ще пропадне, няма да има поколение. Това е погрешно. Сега са наплодени много и животните раждат, раждат, но ги колят, ядат ги, така и Невидимия свят ги унищожава. Ето войни създава, земетресения, наводнения, бури, урагани, болести и измират. А пък нравствената чистота, идеалният живот дава нови сили, нови енергии и продължителност на живота. В.К.: Аз бях срещнал на едно място от Учителя да казва, че дори да останат 300 000 души българи, пак ще изпълнят Божия закон. Г.Д.: Падение, падение, аз така съм забелязал някои приятели, с които съм общувал и съм говорил, те се удивляват така от моите изказвания и след туй постепенно, постепенно виждам, че те стават едни от най-верните, най-добрите приятели, защото оценяват, че туй, което са минали, то е трагедия, то е нерадост, нечистота. Г.Д.: Именно от Учителя, аз го чух от приятели на моята възраст, на които тъй е казал Учителят: „Аз полях младите с газ, да горят“. Значи младите са полети с газ, затуй няма брак сега. Женят се, развеждат се. В разстояние на 100 години всички назадничави хора ще бъдат вдигнати от земята. Всички вълци с два крака ще бъдат вдигнати от земята. Всичко онова, което не изпълнява Волята Божия, няма нищо общо с Учението, с Учението на Бога, на природата, с истинския човешки живот, ще бъдат вдигнати от земята. Те нямат място тука. Земята се прочиства и тук ще дойдат да живеят в бъдеще както го казва Учителят, душите на овцете ще се родят като хора, ще дойдат да живеят. Защото те най-много са страдали, а вий, казва, вашето идване тука на земята е последното. Другият живот вие ще бъдете в астралния свят. Там са също изработени условия, прочистен е астралния свят с нови храни, нови зеленчуци, нови условия, идеални за вас, работници на Бога ще бъдете. В.К.: Имаше ли много семейни двойки на Изгрева по ония години. Когато вие идвате, вие сте млад. Г.Д.: Имаше женени, други неженени, посещаваха Общия клас. В.К.: Твоето впечатление от тези женените двойки? Имаха ли лични проблеми, отклоняваха се? Г.Д.: Отклоняваха се, други се отказваха от Братството заради семейството си и затуй не процъфтяха и опитите, които направиха в комуналния живот на времето, бяха несполучливи опити. Именно тия двойки женените, те развалиха комуналните опити и комуните. Условия няма за сега, Учителят даже е казал на Георги Димитров, че „комунизъм, идейния живот ще дойде след 400 години“. И също той казва: „Колективния живот, значи братския живот, един вид, за който ние мечтаем за него, за да живеем като братя и като едно семейство, ще дойде след 300- 400 години. Тъй че засега няма условия. Сега се раждат изостанали духове, не духовно издигнати.

42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Г.Д.: Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват. Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля. Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата. И оттам тя започва да се интересува, разправя на съседките, на тези, на онези, разправя за случая. Втори път се явява стареца, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш. Ще видиш, че е жив и да престанеш да плачеш“. И на другата вечер тя излязла в 12 часа и сънят й дошъл, разговаряла се с него и казал: „Майко, защо плачеш? Аз съм жив. Аз съм горе, по-добре е.“ Значи горе е по-интересно. Всичко е хубаво и тъй успокоил я. И тя като разказва на близки и познати. И туй като видение го взима, а нали чашата била разбита и туй чува този глас. Интересува се, разправя, търси каква е истината. Показали й някаква снимка, та се случили наши хора, показали й снимката, казали: „Този да не е?“ „Същият беше.“ Била е снимка с образа на Учителя. И тя помолила да отиде при Учителя да Го види. Срещат се. Той я успокоил, обяснил й, че той е жив в Невидимия свят, но с друго тяло. Той, Учителят веднъж във време на беседа обръща се към всички и казва: „Какво мислите вие, рекох, какво мислите? Докога ще сте тука на земята? Знайте, че това ви идване на земята е последното, да знаете, последното е. Другия живот ще бъдете в астралния свят. Там са подготвили за вас идеални условия. Тъй че астралния свят е пречистен от външните духове, създадени са нови условия - храни, въздух, всички нови условия за вас, там ще бъдете работници на Бога. В астралния свят“. Тъй че Учителят дето е казал също нали, че сме подготвени за бъдещи проповедници. Той именно е туй, че ние вече няма да идваме на тази земя, а ще бъдеме в друг един свят, по-съвършен, по-издигнат духовно, където от там ще помагаме не само на ближните си, но на цялото човечество. Затуй именно Учителят идва на земята. Голямо чудо, голямо Божество, което е изпратено от провидението и ще спаси тази планета земя, ще помогне на всички заблудени овци да се върнат в Божието стадо. Всички, за всекиго според неговото развитие ще помогне на цялото човечество, ще помогне. Това е Учителят, този Божествен Пратеник, това е Учителят. Аз когато си спомня за Учителя, аз ако кракът ми е един върху друг, снимам го. Ако съм седнал, ставам прав. Ако почвам да се храня, спирам яденето си. Аз за себе си говоря от уважение. Преди малко го казах тука: „Учителю, Ти си толкова голям, че аз съм във възторг от Твоята Сила и от Твоята Мощ, от Твоето знание. Във възторг съм“. На преди малко си лежа и си мисля това, че заслужава човек да жертвува всичко и всякога, навсякъде, а където седне да говори. Ще говоря викам, досега съм говорил и ще продължавам да говоря, където седна и съм от сега до последния миг за тоя Велик Учител, Който ми е дал всичко и сили и знание и е оставил едно Учение, за което заслужава да се живее и да работим. Един ден щом ни е избрал като такива, да бъдем проповедници един ден. Да. Това е голям живот. Голям живот е това. Голямо нещо е това. Ти да знаеш как трябва да постъпиш с хората. За най-малкото добро, което човек трябва да направи. Спомням си сега за един случай. Един познат починал. Викам: „Знаете ли каква е разликата между поповете гдето кадят, гдето в църквата палят там?“ По една случайност някога като ме поканят да ходя някога за някой заминал, не мога да откажа. Като гледам тия пламнали свещи да горят, това казвам: „За кого е тая религия, тази религия не е нищо друго освен една партия. Религията е човешко изобретение си казвам. Не струва толкова, тия служби на поповете, колкото ако всеки един от нас днеска вместо да пали свещи, да направи това чудо на една мравка, на малка мравка, да посипе няколко трошички хляб, така ситни, ситни, ситни. Туй добро, което ще направи на тая мравка е хиляда пъти повече от тия свещи, които горят на поповете и на техните песни и лъжи. Човечеството, туй таз култура, сегашната с тези идеи на партията на комунистите и на поповете напълно ще се унищожи. Нещата за в бъдеще имат съвсем друго нещо. Кой ще го направи? Учителят всички ще промени. Учителят казва: „Аз поповете ще ги държа 500 години във въздуха да висят. 500 години ще ги туря да висят във въздуха, гдето те създават войните, благославят войните, убийства благославят, гдето създават една религия лъжлива, фалшива. 500 години във въздуха ще ги държа“. В.К.: По онова време пречеха ли много повече? Г.Д.: Поповете много пречеха на Учителя. Много пречеха. Те Го правеха демон. Те Го правеха с какви ли не епитети. Те създаваха всички тези писатели, които се явяваха срещу Учителя, настървени от лъжите на поповете, църквата. Владиците искаха диспути с Учителя, искаха това с Учителя. Учителят ги кани честно и почтено заедно с владиците да отиде на Мусала, там да си поговорят малко за истинското Учение на Бога. Караше ги на Мусала да отидат горе. Та това е една напаст с тази стара религия. Тя датира от толкова хиляди години обаче е съвсем изопачена. Къде е Христовото Учение, кога е говорил Христос за кръстове, за благославяне на войните и за техните тия църковни обреди. Цялата тази система на тяхната религия, тя е създадена от тях, противниците на Христовото Учение, казва Учителят. „Религията е партия, деление. Религията е човешко изобретение, а истинската религия, истинското Учение, това е Христовото Учение, Божественото Учение, това е истинското Учение.“ Днес Учението на Учителя е същото Христово Учение. Днес Христа е с нас. Той бе тук с нас на Изгрева. Христовият Дух бе тук на Изгрева. Ние го видяхме как работи чрез Слово и чрез Сила в Дух и Истина.

41. ЧУЖДИТЕ - ВЪН В СВЕТА Г.Д.: Имаше един брат, казваше се Кирил Георгиев - скулптор от Варна и той обитаваше из София и обичаше много тези индийските факири, също тия магьосници, които правят разни такива магии с духове. Занимаваше се с йога, с техните упражнения. Беше интересно за него и такива ставаха техните сбирки често, той ги организираше в някой салон. Пък ние бяхме големи приятели с този Киро, той имаше контакт с всякакви окултисти. И с бели и с черни. Не беше йога. Той обичаше йогите, контактуваше с тях. И веднъж там един от тези големи йоги го помолил да отидат при Учителя, да го заведе при Учителя. Завел го пред Учителя. Имахме тогава една голяма порта висока и отиват до портата, той влиза. Учителя е пред стаята си долу и пред салона, гледа ги. Сега той ги чака просто и Кирил-брата влиза, обаче другия вънка стои до вратата, ама не може да прекрачи. Иска да влезе, но няма сила, не може да прекрачи. Не може, няма сила, не може и той му казва: „Хайде, бе, хайде, влизай“. „Не мога. Той е много силен. Невъзможно е. Много е силен, той ме вцепени така, замръзнах, аз не мога да прекрача. Бре-е-е голяма сила е Той. Той не ме иска“. Тъй казал: „Не ме иска“. Това казал, а онзи се чуди защо стои. Учителят ги гледа, гледа. Ония полека-лека се върнали обратно. Та това характеризира каква сила притежава Учителят. Какъв е Учителят. Той не е обикновен Учител, обаче където трябва ще помогне на честните, на добрите хора. Той проявява своята сила, своето знание. Той не се занимава с черна магия. В.К.: С черна магия. Г.Д.: Не. Не ги пуска вътре, не ги пуска вътре в туй Бяло Братство. Затуй се отнася туй не само за случая за него, ами за всички и за нас. Който не е със Словото на Учителя - вън в света.

40. УЧИТЕЛЯТ ОТГОВАРЯ НА НЕЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ Георги Добрев: Една замислена, проектирана телеграма от наш брат от провинцията, мисля че бе от Старозагорско, решил да изпрати до Учителя за някакви си сложни въпроси и бърза с отговора да му помогне Учителят. Докато отиде до пощата, той в това време получава отговор чрез телеграма. Решил той мислено, съчинил да прати телеграма или да отиде и да постави тия въпроси на Учителя, да Го пита как да постъпи. И в това време получава телеграма, преди да я е пратил неговата. Учителят прочита мисълта му и му праща отговор. И му отговаря точно на всички въпроси както той искал. Проверил какво е телепатия. Друг случай. На времето професори се събрали, учени хора, а те са запознати със Словото, с Учителя и решили няколко души да направят една среща с Учителя и всеки да си приготви въпроси, които ще поставят на Учителя. Тези 5-6 души определили точно часа, деня когато трябва да отиде Учителя. А Учителят отива с брат Боев в това време. Всички вече са дошли и чакат Учителя. Учителят пристига, съблича се, сяда и почва разговор с тях. Обръща се към първия и му казва: „Първият сте вие, на вашите въпроси ще ви отговоря. На първия, втория, третия и т.н., на колкото въпроси имал записан в тефтера си, на всичките въпроси му отговаря. А те са си записали на лист въпросите. „Вторият сте вие“. На втория Той отговаря на всички въпроси, които той е записал по ред. Става смут вече, обаче са професори, владеят се. На третия отговаря, на четвъртия, на петия. На всички отговаря въпрос по въпрос и след това заключително пак една неколкократна лекцийка изнася, поговорил им. Значи удивлението на всички е било, че отговорил не само на записаните въпроси, но отговорил, но на такъв стил, на такъв висш стил, дори и разбран български, старобългарски. Това била такава голяма работа, тъй както аз някога съм чувал как учени хора разговарят. А за себе си се удивлявам от тях, защото аз не мога. Аз се удивлявам когато говорят учените на един български език научно. Обичам да слушам да се говори на разбран и интелигентен език. Език на учени хора, нали ме разбираш. Обаче на Учителя езика и стила били ултрависш, особено непознат за тях и се стъписали и никой не е могъл повече да зададе въпроси или повече да запита, защото след този разговор, на тези обяснения те нямат думи, нямат какво да кажат повече от изумление. Нямат какво повече да питат, не могат да зададат въпроси, защото този висок стил, на който Учителят говорел направи ги стъписал, изумил. Поклонили се и си тръгнали. Божественото знание превъзхожда човешкото.

39. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Г.Д.: При Учителя от Старозагорските села имаше много братя и сестри, които дойдоха. Но един случай, интересен също, ще го разкажа. Първите години точно не мога да определя, те бяха може би към 1930,1935 г. Преди 1935 г. дошъл е някакъв си млад проповедник, който работи с медиуми, така с духове разигравал и нашите приятели се увлекли подир него и ходели там: Елена Андреева, Томалевски, Георги Радев, Борис Николов, Олга Славчева и др. И канили веднъж Учителя, но Учителят отишъл и този младия учител решил да покаже какво може. Но сега не идва, не идва духът, който друг път идва да им говори, да ги занимава, да ги лъже изобщо. Не идва. Те сега всички са в напрежение и той, а не идва духът. Той, Учителят го спрял. Пък Учителят се засмял, виж колко е велик Учителя, казал: „Той, рекох, може да е зает“ Г.Д.: Може да е зает. Може да е на друго място, затуй не е дошъл. Но както и да е, изложили се. Но те продължават да ходят. И веднъж брат Ради, нарамил чергите гдето ги донесъл от село, тука да се завива и Учителят го пита: „Ради, къде бе, къде си нарамил тия черги? Къде ще ходиш, бе?“ „Учителю, при младия, новия учител ще ходя.“ Учителят му казва: „Ради, иди при него, но втори път тук няма да дойдеш“. Строг е. „Иди, ама втори път тука няма да дойдеш, да стъпиш.“ Брат Ради Го погледнал, погледнал: „Е, га е тъй Учителю, га е тъй, няма да ида.“ Хвърлил чергите, останал. Г.Д.: Ради се грижеше се за дръвчетата на градината. Пръскаше ги, копаеше зеленчуците. Имахме една сестра Гена Папазова, вие я знаете - агроном. Гена Папазова нещо го съветва, приказват си. Говори на брат Ради: „Така ще направиш, така, така“, го учи тя. А пък той й казал: „Абе, Гено, ти като си агрономка, кажи ми нещо“, някакъв въпрос й задал. Хъката-мъката тя не могла да отговори. Та това е, че брат Ради беше земеделец, не се водеше по агрономите, които са следвали, а по своята практика вървеше в живота, гдето е садил на село семена, зеленчуци, плодове, Всичко сели и знае, всичко повече от агроном. Животът му е бил учител.

38. БЛАГОСЛОВЕНАТА РЪКА Георги Добрев: Савка и брат Ради. Имаше брат Ради, който с градината се занимаваше. Вие знаете вече, че имахме един градинар предан и постоянен на делото. Брат Ради чисти зеле през есента, да сложи за кисело зеле в кацата за зимата. И работи брат Ради, чисти го, туря го в кацата с някакви си нечисти, мръсни ръце. Той е работник в градината, естествено напукани са ръцете му, груби. С тези груби ръце брат Ради чисти зеле. Савка го наблюдавала как работи, отива при Учителя. Чисти зеле и го слага в кацата с тия мръсни ръце, неизмити ръце. Тя се възмущава и Учителя я слуша ама нищо не казва. Добре ама брат Ради сложил зелето, залял го там, осолил го нали и като узряло няколко месеца след есента, то през зимата веднъж Учителят вика Савка и казва: „Рекох, вземете един съд, идете при брат Ради да ви даде една зелка“ Учителят иска зелка от онези зелки поставени в кацата. Накара я да види как са нещата. И Савка взима една тава, съд и отива при брат Ради. „Брат Ради, Учителят иска една зелка“. Брат Ради отваря кацата, бърка с ръка в кацата с неизмити ръце, вади една зелка, слага я в тавата и казва: „Ето сестра Савке, занесете я на Учителя“. Тя намръщено погледнала: „Е-е, Учителю, брат Ради така бръкна с ръката си и извади таз зелка.“ Учителят казал: „Благодаря на брат Ради, че го е направил, а пък работната ръка е благословена ръка. Тя създава благата. Таз ръка трябва да я целунеш от двете страни, а не да мислиш, че е мръсна“. И Учителят си реже и си яде зелето. Реже и яде. Учителят с такива примери от живота Му е преизпълнен. От Словото навсякъде с лични примери. Учителят е дал на Братството много, затова ние сме богати в това отношение и затуй можем да ги разказваме и да учим и другите как трябва да се живее и как трябва да се постъпва и как трябва да се мисли, защото казва Учителят: „Аз дойдох, призовах тези, които дойдоха, които ги избрах, да ги подготвя за бъдещи проповедници. Това ми е задачата - да ги подготвя тези, които са около мен, да ги подготвя за бъдещи проповедници“. Да, затуй не е случайно, че са дошли тези, които искат да се учат, да устояват, да се учат, а които не щат, света е свободен и тях търси света, защото са си от света.

37. УЧЕНИЦИ ЗА СВЕТА И УЧЕНИЦИ ЗА ШКОЛАТА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Адам и Ева имаха двама сина. И какво става. Единия прилича на майката, а другият на бащата да кажем. Впрочем единия се занимаваше с една наука там като ловец, а другия със земеделие. И единия изкористи, знаеш случая с първородството, за да остане той пръв, решава единия да убие другия, за да вземе първородството. Ето от там почва грехопадането от първите още чада, които Адам и Ева уредиха. После, казва Учителят така: „Някои женят се, раждат деца и т.н., но това е женитбата“. Той определя, виж това добре, че го запомних, женитбата какво нещо е? Още женят се, разженят се, раждат, убиват се, то е живота още от Адам и Ева. От там продължава Адамовия, грешния живот. Значи от там иде грехопадането. Адам нали се е съблазнил като гледа животните, той пожелал да има другарка и почва да живее като животните. Значи живота на женените е като на животните. Една сестра беше казала веднъж: „Учителю, искам да имам приятел“. Щото Учителят казва: „Бъдете братя и сестри, но чисто другарство само като братя и сестри, да си помагате, не и да се жените. То и света се жени“. Една сестра казала: „Учителю, аз искам да имам приятел, един брат, тъй както са Борис и Мария“. Казвам го това, нека да го знаят всичките сега и в бъдеще. Като брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. „А, рекох, не не, не като тях, не като Борис и Мария.“ Ясно ли е. не като тях. В.К.: Не като тях. Г.Д.: Не като тях. нали, той е Адамовия син. „Не като тях“ и сестрата ми го казва. Значи истински случай. „Брат така аз исках приятел, обаче Учителя ми каза, не като тях“. Веднъж Учителя обърна се към мен пред салона и ме гледа, в очите ме гледа и ми казва: „Ти, казва, знаеш ли какво нещо е женитбата?“ И аз Го гледам, гледам Го Учителя. „При женитбата прилича на тези от дама, вързаните, от конюшнята“. Конюшнята, гдето живеят животните и там е едно, всички там. Значи живота на женените е бил такъв. На тези вързаните в дама. И тъй е. фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат. Зависи как са женени, ще обясня после, но щом се оженят те стават вече в съдружие с този, с рогатия, дявола. Защото този акт е дяволски. Той не е човешки. А човекът е едно, а светът е друго. Човещината е едно. „Човещина, Бог и природа“, казва Учителя, „това е едно и също нещо“. Да, тъй че ако тука в Школата някой иска да се жени - в света е. Да отиде в света. Няма място тука. Тука е за нравствено чисти ученици. Да бъдат, да живеят като братя и сестри. Тази е Божествената школа. Какво един път ще са така, а друг път иначе. Не може. Който не е съзнателен, като иска да живее като в света, да отива в света да живее. Като иска да проповядва туй старото учение на Адам и Ева да отиде в света да си вземе ученици. Тука няма работа. Тука е само Школа, училище. Ще се учи.. А много учители, които искат да стават заради тях е отворен света. От там да си вземат ученици, а не от тука. В.К.: Това е най-важното, от света да си вземат ученици, а не от тука. Школата е неприкосновена и е за Словото на Учителя. Словото е свещено и неприкосновено!

36. ПЧЕЛИТЕ И СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Идваха бурни събития в света. Учителят именно в тези години - 1940,1943 и 1944 г. ни показа, че ще стават интересни неща. За пример бяха пчелите на Изгрева. Учителят веднъж така като говореше за общото положение на човечеството и бе близко до поляната отиде към пчелите. Взема едно дърво, отвори един кошер и с туй дърво разбърка пчелите. Нещо така го раздвижи и раздразни. И като ги раздразни те отвътре забучаха. Знаеш ли какво нещо е пчелите? Забучаха и може би ако беше някой обикновен човек щяха да го нажилят и да го умъртвят гдето се казва, да го нападнат. Но те само кръжеха около Него и накацаха по дрехите Му, обаче нищо не му направиха. Разбърка кошера, свирепо се развълнуваха пчелите, значи с това Учителят казва, а сега тъй ги обърках, да видим какво ще става. „Значи цялото човечество така ще се обърка рекох, като се видя с пчелите.“ В.К.: Кошерът бе разбъркан. Г.Д.: Кошерът, забучаха, настроиха се, разфучаха се. В.К.: Божественото ги разбърка. Г.Д.: Като революция. Страхотен смут, такъв какъвто е сега по цялата земя. Нали? Тъй е сега. Учителят се засмя и каза: „Обърках, рекох, целия свят. С главата надолу един други ще възстанат“. Туй беше случаят с пчелите. А ние вече 45 години след това виждаме разбунтуван свят. Втори случай. Веднъж брат Ради, който работеше градината и се занимаваше с пчелите, с зеленчуците, плодовете и т.н. и веднъж брат Ради решил да извади меда от кошерите и наслагал на две тави и ги носи към трапезарията, там на масите, за да ги разпредели. Добре, но след него тръгнал рояк пчели, след него тръгнали цял рояк и той се видял в чудо, но бърза, бърза и се домогнал, влязъл в трапезарията, оставил ги навън на масите и всички пчели нахълтват в трапезарията и цялата се напълнила с пчели и той се чуди какво да прави и сестрите и братята като видели отишли и викат: „Учителю, Учителю, пчелите са в трапезарията“. Бързо Учителят отива, влиза вътре в трапезарията спокойно и нещо продума и излезе пак вънка без никаква пчела да го ухапе. Излезе отвънка и след Него почнаха да излизат пчелите. Излизаха, излизаха, излизаха и се оттеглиха. На брат Ради каза да му занесе така нататък нещо като мед. И пчелите отидоха си, опразниха без да ухапят Учителят и никого другиго. Видяхте от този случай кой управлява света. Трети случай. Както веднъж седеше Учителят на масите пред салона с приятелите и една пчела забръмча и кацна на ръката Му и Той погледна я и може би прочете какво тя иска да каже. И стана, отиде, взема един съд, кофа с вода и се отправи навън. Други братя и сестри след Него се отправиха, отидоха до кошерите. Гледат на кошерите засъхнала захарта, нали те имат поставки там гдето приемат вода. И засъхнала захарта и няма капка вода и Той им налива във всички чинии там вода и си заминава. Свърши си работата, която пчелата иска от Него. Значи човек винаги трябва да търси Божественото, а не човешкото. Пчелата кацна на ръката на Учителя, а не на друга нечия ръка. Имаше няколко кошера - пет кошера имаше. В.К.: Кой ги гледаше обикновено? Г.Д.: Брат Ради. Той се занимаваше и други братя, приятели-агрономи, които разбират от пчеларство отиваха с маски там, те се занимаваха. В.К.: Тези пчели колко време живеят? Г.Д.: Плечалата много продължава, около 10 години. Пчели имаше от които всяка година вадеха по няколко съда мед. В.К.: Защото аз съм виждал на някои снимки, има към десетина кошера. Г.Д.: Аз така мисля може и повече да бяха. В.К.: Това са много интересни случаите и аз от друго място по такъв начин не съм ги чувал. Виж, как хубаво стана че ги разказа. Г.Д.: За пчелите вие знаете каква организация имат, далеч по-съвършена от нашата като човеци. Те на километри отиват да събират мед и много правилно се връщат, събират и то какъв мед. После тези от тях, които работят, живеят, умножават се и се познават. Ако дойде друга пчела то те я изпъждат. Тези, които работят, а които не работят търтеите като им дойде време, пчелите ги унищожават. У тях трудолюбието е силно. Колективният братски живот е засегнат у тях по-добре отколкото при нас, обърканите глави човешки. В.К.: Ето виж какво нещо. Божественото разбърка кошера... Г.Д.: Да. Божественото разбърква събитията в света и сега оправяйте се. Да, оправяйте се сега. Туй човечество изобщо толкова хиляди години се е объркало и живее по един стар начин, не като човеци, а като зверове. Едни други се избиват. Тези войни какво създават? Къде е туй братолюбие на човеците, да правят оръжие и да се унищожават едни други. Толкова хиляди не могат да се разбират, да се оправят. Още от съгрешени- ето и грехопадението на човека е тази история. Но Учителя донесе Словото и с него показа какъв да бъде Новия човек.

35. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Учителят често ходеше на едно място в градината до една лоза. Сядаше там на пейката и си почиваше. Запитваха го: „Учителю, къде отивате?“ „Отивам да видя мястото си.“ Като го завари някой от приятелите там седнал до лозата чуваше от Него: „Дойдох да си видя мястото“. Значи туй място Учителя приживе си беше определил и тук положиха тялото Му след като си замина. Последните думи на Учителя: 1. „Една малка работа се свърши добре и сполучливо и една голяма работа започва. 2. Във всичко, на първо място туряйте Божественото. 3. Имайте хармония и обич помежду си. Хубаво е да се живее. Това е важното. 4. Молете се, усърдно се молете на Бога. 5. Да се оформят нещата“. В.К.: По начало, да се оформят нещата. Това е отделен израз, нали? Г.Д.: Да се оформят нещата е отделен израз. В.К.: Сега. По тоя повод съм слушал много неща, че приятелите след заминаването на Учителя изобщо не си оформят нещата. Г.Д.: Да. В.К.: За тези юридически неща ли става въпрос, за имотите ли? Г.Д.: Имотите. В.К.: Имотите. Те не ги оформят. Г.Д.: Имотите. Изобщо да се оформят нещата в Братството, а те не ги оформят. Г.Д.: 6. „В какви направления вие будите жит“. Харашо. В.К.: „Вий будите жит“ и може би след туй Той е чул някакъв отговор, имало е пауза и след това Той е чул и след това е казал: „Харашо“. Г.Д.: Той задава въпрос даже. „Ето удивителна. В каким направления вий будите жит? Харашо. Отделно: 7. „След мене каквото става няма да се чудите защо става.“ „Каквото става не се чудете защо става. Всекиго ще туря на мястото си. Който заслужава“. 8. Мото дадено от Учителя, 23.XII.1944 г. сутринта на Изгрева. „Да се прослави Бог в Бялото Братво и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.“ 9. „Да живеят войниците.“ В.К.: В какъв смисъл да живеят войниците, кои войници? Г.Д.: Учителят го каза: „Да живеят войниците“ даже: „Жал ми е за американските младежи“. Аз съм го чул. И аз съм се чудил, защо американските младежи. Обаче каза: „Жал ми е за американските младежи“. В.К.: Кои войници? Войниците на бялото Братство ли? Другите войници ли през време на войната? Не може да се разбере. Г.Д.: Войниците, горните са най-важни. Те поддържат и помагат на долните. В.К.: Да. Г.Д.: И работата, която предстои в природата, аз така го разбирам, как е логично и как трябва да бъде във всичко Учителят, което е казал. И казва: „В туй развитие на човечеството войната е необходима. Бог не воюва, не убива никого. Те воюват. Значи, за да се прочисти земята ще дойде огън. В миналото водата не си свърши работата сполучливо. Огънят сега е 35 милиона градуса. Ще свърши работа. Затова не такъв огън с кибрит да го палиш, нали, обаче огън, вътрешен огън. Всеки ще бъде поставен на вътрешен огън. Да. няма да остави човек, който да не повярва в Бога“. Как каза: „Аз запалих земята от четирите краища да гори“. Ей тука пак го казва. Какво ни е дал Учителят? Той ни е подготвил и ние днес представляваме подраса на шестата раса, която ще дойде за в бъдеще на земята. Ние сме били преди 2000 години при Него като ученици и за в бъдеще пак ще бъдем. Кога ще бъдем ученици на Учителя пак? Когато приложим Любовта и ни стане основа в живота. Сега тука има думи на Учителя. 10. „Тежка е атмосферата, груба е средата, тежко се живее. След мене ще станат много работи. Не се чудете защо стават?“ Казано 2-3 минути преди да издъхне. Преди смъртта на Учителя. 11. „Ще отида на Големия събор. Там ще облеча костюма на французите“. А французите през 1939 г. когато дойдоха в София му подариха бял костюм, който той изобщо не облече. Остави го за Големия събор. За костюма от Франция се отнася. Учителят казал, ще го облече на Големия събор. В.К.: Те са му подарили някакъв костюм от Франция, така ли? Г.Д.: Да. В.К.: И Той казал, че ще го облече на Големия събор. А Големия събор е когато си замине, така ли? Г.Д.: Да. В.К.: И когато Го облякоха с кой костюм Го облякоха? Г.Д.: С този от Франция. В.К.: От Франция. Значи това е на Големия събор. Г.Д.: На големия събор. Трите ябълки. Свирят: Асен-арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива - пее. В.К.: Какво се случи с трите ябълки? Г.Д.: Във времето когато са свирили падат три ябълки от горе от масичката на Учителя. Имало е фруктиера с ябълки и от нея три ябълки изхвръкват и падат за тримата, които пеят по една. В.К.: Значи за Асен Арнаудов, за Катя Грива и за Мичето Златева? Г.Д.: Учителят си замина от този свят на 27.XII.1944 г., ден сряда, 5.45 ч. Последната беседа Му беше на 20.XII.1944 г., сряда. Петък искаше да излезе и говори, но брат Тодор Стоименов помоли Учителят да не излиза да говори. И Той се прибра. Послуша Го, не говори. Но гледаше как учениците излизаха от салона, а сестра Елена си вдигнала ръката за поздрав и Той също й отговорил. В.К.: Те са били в салона там са чели беседа, тъй ли? Г.Д.: Не са чели, направо си излязоха приятелите. В.К.: Но те бяха в салона, така ли? Г.Д.: Чакаха Учителя да дойде да говори, обаче Тодор Стоименов ги спря и почнаха да излизат приятелите един по един вече разочаровани. В.К.: А Учителят седи горе на балкона. Г.Д.: И ги гледа, тъжно ги гледаше. Погребението беше на 31.12.1944 г. От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч. От 11.30 до 12.30 ч. беше процесията. Учителят беше носен от старейшите братя, направиха един кръг на Паневритмията, там където играехме на поляната и като процесия и от там след тази обиколка направо Го занесоха на мястото, където ще се погребва. Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг. Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха. И там вече на погребението говореха приятелите. Написаха едно Слово за Учителя, възпоминание и Му го сложиха в една бутилка така пъхнаха листата, пълна със зехтин, мисля, че беше, запечатаха я и я сложиха при Него в гроба. Беше послание към бъдещото поколение. Остана за нас Словото на Учителя.

34. БРАТЯ ОТ ВРЕМЕ „ОНО“ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Ние в Школата сме дошли от миналото. Във време на беседа, както говори Учителят, обърна съм към брат Белев и го запита: „Белев, вие помните ли нещо от вашия минал живот? Да си спомняте нещо?“ Той се замислил и казва: „Учителю, не си спомням нищо“. Обърнал се тогава към сестра Белева, неговата другарка: „Сестра, вие спомняте ли си нещо от вашия минал живот?“ И тя се замислила и казала: „Не си спомням, Учителю“. Тогава Учителят казал: „Всички вие сте били тук при Мен, при Христа в миналия живот“. И никой нищо не си спомня. Значи ние сме братя от време „оно“. Интересен случай за брат Пеню Ганев ще ви разкажа, един личен случай. В първите години след като се освобождаваше (1972 г.) Изгрева за бъдещите строежи на легациите, на руските легации, предупредили брат Пеню да си изнесе багажа от къщата. Той се уговорил с тях: „Както на другите, така на мене ще ми платите ли превоза, който ще направя за пренасянето ми? Имам разходи“. „Да, да, ще вземеш разписка от шофьора и ние ще ти ги платим“, обещали му. Когато отишъл обаче да осребри разписката да му платят за превоза, отказали да му платят и тъй или иначе, ама нали обещахте, ама защо? Казали, ние не сме длъжни да ви плащаме, няма да ти платим. Отчаян брат Пеню и замислен така, слиза към брат Бертоли и аз точно чаках там един приятел и гледам го отдалеч с наведена глава, умислен, умислен, мълчалив, пристига, пристига, като наближи вече към мен, питам го: „Брат Пеню, какво е станало? Какво си толкова загрижен, умислен?“ Той каза: „Абе, Георге, тъй и тъй“, разказа ми той. Казва за превоза, обещали му, а пък сега отказват да му платят превоза и тъй или иначе не щат да му платят превоза. Питам: „Брат Пеню, колко са парите, които трябваше да ти дадат за превоза, бе?“ „Абе 80 лв.“, каза. Тогава, казах му: „Брат Пеню, Министерството на строежите отказват да ти платят превоза, нали? Обаче Министерството на Бялото Братство ги признава и ще ти ги плати. Вадя и му давам 80 лв. Той ме гледа учудено, смаяно. Казвам: „Няма какво да се чудиш. Министерството на Бялото Братство ти ги дава, признава ти ги и ти ги дава“. Той: „Абе, Георге, какво правиш?“ „Какво ще спориш? Министерството на Бялото Братство е това, бе.“ В.К.: А 80 лв. е една пенсия. Г.Д.: Ами, да, а той беше един пенсионер-даскал с голямо семейство, едва кретаха с малките пенсии.

33. ЧАЙНИКЪТ И ПРЕДСКАЗАНИЯТА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Иван Толев, който е издавал на времето „Всемирна летопис“ посещаваше Учителя, но Толев не беше много разположен към него. Учителят е лекувал неговата дъщеря от неизлечима болест. Веднъж Толев поднася на Учителя един нов електрически чайник, опакован така хубаво в кутия и при Учителя има една сестра. Учителят без да го взима, казва: „Вземете, рекох, чайника и го занесете на тавана и го сложете там някъде“. Тя занася чайника, обаче минало време, определено време и след това отива Толев и си иска чайника и Учителят казва на същата сестра: „Рекох, идете, вземете чайника и му го дайте. Опакован е, чака само да дойде да си го вземе“. Да. Това е. В.К.: То е може би тогава когато той се е скарал с Учителя и напуска. Г.Д.: Той изобщо беше раздразнен по отношение Братството и Учителя, защото той като издаваше тая „Всемирна летопис“ предполагаше, аз и друг път съм го разказвал така, той предполагаше, че ще има сметка, ще има много абонати, а пък няма. Учителят всеки ден и четири пъти говори в седмицата с нас. Има много огромен материал, спомени там, разговори с Учителя и тъй, че неговия „Всемирна летопис“ става малко безпредметен. Затуй може би той се ядоса и след време, дори хубаво, че го зададе този въпрос. След време той се опълчи в открита борба срещу Учителя. Вестниците гърмяха от неговите написани клевети. Аз туй нещо нямаше да го казвам, ако не беше ми задал въпроса. Ей така. Всяка вечер носеха на Учителя вестници, наши приятели - Неделчо Попов и други и казваха: „Учителю, брат Толев гледай какво пише срещу вас“. „Аз, рекох, той ми прави услуга, той ми прави реклама“. В.К.: По този начин реклама ми прави. Г.Д.: Реклама ми прави. Та Толев много лошо се отнесе на последно време с Учителя. Но Учителят така го прие както вестниците и на другите, както е казвал дори: „Българите хвърляха голяма кал върху мене, много кал хвърляха върху мене, ама аз съм голям извор, който се мие и нищо не остава. Всичко се измива. Голям извор съм Аз“. Да. В.К.: В това списание „Всемирна летопис“ са писали много наши приятели - Боев, Олга Славчева и други хора, но аз съм слушал, че като се разделяли с Учителя бил голям конфликт. Значи туй, което казваш потвърждава това нещо? Г.Д.: Да, да. Ами в тези години един приятел живееше там, не беше толкова привърженик, колкото от някакъв интерес и често така имаше разговори с Учителя, като поставяше Учителя на изпит, да види, да го проучи Учител ли е. Или не е Учител. „Ти, казва, като си Учител сега, я ми кажи на таз книга, която държа, тази страница, която ще отворя, коя страница е?“ Учителят му казва точно страницата. А той: „Хе-хей“. Отваря пак. Запитва: „Сега на коя съм страница?“ „Еди коя си“ „Хе-хей“. „Ами, казва, тази тиква колко килограма е?“ Учителят казва: „Толкова и толкова“. Теглят я. Толкова излиза. „Ами тоз лимон колко грама е?“ „Еди колко.“ Мерят го толкова излиза. Изпитваше и проверяваше. Тодор-хироманта го наричахме. В.К.: Тошо-гледача да не е? Г.Д.: Гледача. Тодор-гледача. В.К.: А, на Тодора мъжът й. Тодор-гледача непрекъснато изпитваше Учителят. Г.Д.: Провокираше. Непрекъснато проучаваше, проверяваше. А за Евангелието също. Евангелието изобщо. В.К.: Как за Евангелието? Г.Д.: Изпитваше Учителя на коя страница какво пише там по това спори. Но Учителят на всичко му отговаря и така го гледа нали като забавление. Г.Д.: Учителят като млад е посещавал градовете и селата и се е движел един ден по улицата и среща един поп и му казва: „Добър ден, дядо попе“. „Добър ден, синко“. Казва: „Дядо попе, виждам така тъжен си, умислен си. Какво става, какво има, казва, толкова?“ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря. Някой ми ги е взел и мисля си, тъжен съм, мъчно ми е“. А Учителят му казал:“ Дядо попе, ти нали имаш Библия?“ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в Библията на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв. Ти си ги забравил. В Библията на еди коя си страница отвори ще ги намериш“. И тъй станало. Дядо поп си намерил парите. Ето какво значи предсказания.

32. ВСЕ ЕДНО (В.К. - Вергилий Кръстев, Ст. - Станка Йорданова.) В.К.: Значи два пъти сте го виждали Учителя? Ст. Виждала съм го на беседа, даже преди да си замине, две седмици преди да си замине на балкона го видях по костюм и си казвам каква е тая болест. Уж е болен, не слиза, а така изправил се с ръцете в джобовете на панталона и гледа как хората идват за беседа, а той не слезе. В.К. Той не слезе. Това е втория път когато сте го видели. А първият? Ст.: Това втория път беше. А първия път отидох при Учителя да го питам при кой професор да се запиша за следването си по музика. Аз бях студентка, дали при Соружон или при Васил Стефанов. И той съвсем равнодушно, без да му трепне мускул, каза: „Все едно“, защото нямаше да я бъде тая работа. Аз се разболях и прекъснах. В.К.: Значи все едно. Значи той е знаел, че Станка няма да я бъде като певица. А после как се развиха нещата? Ст.: Бях при Соружон, обаче една година и след туй вече прекъснах. В.К.: Вие се разболяхте, от какво се разболяхте? Астма? Ст.: Изглежда пневмония, бронхит, белодробно. В.К.: Значи все едно. Ст.: Все едно. Нямаш път. В.К.: Боже, какво разрешение, жестока работа. Ст.: Все едно, дали при единия или при другия. Нямам път като певица. Имах друг път.

31. ДВАМАТА УЧЕНИКА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Братството тръгнало, отиват от Изгрева за Витоша и се спират тук някъде зад Юзината и от Изгрева пеш отиват за Витоша, все пеш стигат, спрели и Пантелей започнал да имитира брат Боев как говори и всички започнали да се смеят и брат Боев слуша. Добре, ама Учителят като чул и Той почнал да имитира брат Боев „ама виж-ко, виж-ко“, ама идеално сполучливо го е имитирал, тогава брат Боев погледнал и се засмял. Един друг случай пак с Пантелей и брат Боев. Брат Боев пред салона на Изгрева чака отгоре Учителят да слезе и Пантелей минава и брат Боев като вижда Панелей, извикал: „Пантелей, Пантелей, ела, ела, ела“. Отива Пантелей при него казва: „Пантелей, ами виж-ко, виж-ко, аз ти бях учител на тебе, нали? А пък сега и двамата сме ученици. Ти ми беше ученик, хък сега сме и двама ученици пред Учителя“. В.К.: Този Пантелей от къде беше? Г.Д.: От Панагюрище. Боев е бил там гимназиален учител в училището му е предавал. Брат Боев и той е от Панагюрище. Та накрая и двамата със своите недостатъци и дарби бяха ученици в Школата на Учителя.

30. КЪДЕ Е ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергиллий Кръстев) Г.Д.: Брат Ковачев помолил една сестра Донка Кънева. Тя идвала в София, да пита Учителя, да регистрира ли Братството в Стара Загора. И разказала това на брат Боев и брат Боев запитал Учителя. Учителят казал: „Братството ще загуби силата си ако се регистрира. Братството не е секта, а е Школа за нравствено възпитание“. В.К.: Да. Какво е твоето мнение сега за всички тия салони, които са в момента? Те са два салона в момента останали. Единият е в Бургас, другия във Варна го няма вече. Само в Бургас има салон официално зарегистриран. Г.Д.: Айтос. В.К.: Да, Айтос и Бургас. Варна, но те нали им взеха салона? Г.Д.: Е, вземаха, но събират се сега. Ето сега едно изявление на Учителя. В.К.: Минаха години, тия които имаха салоните им ги взеха, трети, които отиваха в салоните си заминаха и дори ако имаха салони биха останали пусти сега. Е, твоето мнение във връзка с това изявление на Учителя. Ти си свидетел на толкова много години. Г.Д.: Тези салони извършват работа. В.К.: Те си изиграха своята роля. Г.Д.: Условията, които се промениха и тази роля, която Братството остави - тя отпадна, тези съборни дни, тези празници, които имаме и ние тука ги правим, обаче нямаме салон. Това е разликата и тука в София ни разрешават да играем само една Паневритмия и беседи да се четат там в някоя къща. Салон не ни дават. А там също в провинцията събират се и изпълняват, ходят, посещават приятели, особено като се събират в Айтос от цяла България. Става хубаво, но туй, което се иска не е нито в Айтос, нито в Бургас, нито във Варна. Туй _де го знаеш, защото туй, което беше при Учителя в миналото, хората идваха с едно вдъхновение, с едно голямо уважение, една трогателна радост, че ще видят Учителят, че ще бъдат на този събор, да прекарат в единство, в хармония, да се видят с приятели и т.н., обаче това, което Учителят е оставил, няма го вече. Изроди се, промениха се, че дори едни и същи, както Борис е един и същ, но командва и държи в ръцете си всички. Аз тази година бях на последния празник в Айтос, Богородица, която тази Надя, която е там, на Георги Куртев дъщерята, която има още влияние, голямата й сестра и малката, понеже баща им е бил там като ръководител в миналото, те още си дават важност и те командват положението там. На събора един брат там се провикна - Николай. Събрали се всички на поляната обаче като се изправят, дигат ръце всичките, дигат ръце нагоре. Всички дигат ръце, т.е. поздравяват Братството, събора, всички гости, вдигат ръце все едно, че поздравяват Небето. Четат молитва, вдигат ръце, туй никога при Учителя не се е вдигало ръце като се говори или се правят молитви или някакви наряди. И той Николай се обади: „Долу ръцете!“ След това изчезна, не се вести после, но създаде се един смут. Защо го казвам? Защото е правилно казано. Ето Марин Камбуров, който е един от първите в Прослав. Той също каза: „При молитва, при такива тържествени случаи вдигаме ли ръце при Учителя? Само когато се поздравяваме.“ Сега като правят първите гимнастически упражнения, все вдигат ръцете и тогава казват формулата. Тези неща не са от Учителя и не се правеха при Учителя. Тя сега Надка Куртева турила известни хора там, да следят, че ако някои противодействуват, да се скарат, да ги отстраняват. Та не е туй, което трябва да бъде. Николай ще бъде, когато дойдат новите хора. За мен е това. Тука също има много трески за дялане в това. Аз искам, дори и Драга да я сменим, да я махнем ний, обаче няма хора. Кого ще избереш? И не са единодушни, подготвях аз няколко пъти, подготвях някои сестри, обаче кой ще застане на нейното място? Значи тя трябва да постои още малко докато дойдат новите хора. Кога ще дойдат и как ще стане, оставяме на Небето. Ние сами сме безсилни. Ето аз съм най-малкият.

29. ОПАШКАТА НА ДЯВОЛА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Учителят е посещавал провинцията - села и градове. Отива при една сестра на гости в провинцията. Там като гост пристига нейният син. Сяда при нея и слуша разговора и сестрата се смутила. И този неин син вади кутия да черпи Учителя с цигара. А Учителят в това време бръква в джоба си и вади и Той цигари и поканва синът й да вземе от Неговите, от Учителевите цигари. Той разбира се уважил госта и взел от Учителевите цигари, запалил я, изпушва я и оттогава той престанал вече да пуши. И Учителят от къде я извадил, когато Учителят не пуши! Хайде де? В.К.: Кой ти го разправя този случай? Г.Д.: Туй ми го разказа онзи гдето вече не пуши цигари. И се чудя Учителят от къде може да намери цигари, за да черпи с цигара този гост. Сега за цигара ще разкажа още един случай с Учителя. На Изгрева една сестра Балтова, която живее близо до салона има малък ремонт, на който работел един дърводелец, който аз го познавам и той ми разказа случая. Отива Учителят да види какво прави този майстор, дърводелеца, обаче майстора запалил цигара и пуши, а Учителят му казва: „Ей, какво си ухапал дявола за опашката!“ „Дънов ми каза, че съм ухапал дявола за опашката и аз казва както виждаш от тогава още пуша и значи все хапя опашката на дявола. Това е“. Г.Д.: Един руски войник, след като дойдоха 1944 г. и дойдоха на Изгрева отива при Учителя след като излязъл, казал на нашите приятели: „Ваш Учител почерпил меня с водка! А вие не давате на мене нищо, нито водка“. Значи Учителят намерил водка, от къде намерил тая водка да го почерпи? Да го почерпи с водка. В.К.: Когато там няма изобщо нищо за пиене, особено водка. Г.Д.: Няма нищо. Да. В.К.: Учителят ме почерпи, а вие нищо не ми давате. По тия години идваха руски войници, офицери при Него, правеха ли контакти? Г.Д.: Да, правеха. Има много интересни истории с тях.

28. ИЛИ ТОЗИ, ИЛИ ОНЗИ ЩЕ СИ ЗАМИНЕ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Брат Епитропов, един възрастен брат, който ходеше да проповядва по села и градове за Новото Учение живеел в съседство с брат д-р Жеков на Изгрева. Преместил си оградата, имали някакъв спор и е имало недоразумение между тях. Скарали се. Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. „Ще взема един от вас! Ще взема един от вас“, казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят. Учителят повикал двамата при себе си, повикал ги при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ обяд на приятелите, нали за благословение. И така те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Йорданка Жекова. В.К.: Аз съм чувал, че те се скарали и стигнали до съд. Г.Д.: Да, да. В.К.: Ти какво си спомняш още за Епитропов? Той така бе подвижен, с бяла брада съм го виждал? Г.Д.: Виж, една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят. Най-много два. Обаче Епитропов без да пита Учителят си направи къща на повече етажа. Обаче Учителят след туй каза: „Той я направи голяма, ама един ден никой няма да живее там“. И тъй стана. Тя запустя, нито се измаза, нито нищо. В.К.: Никой не живее. Празна и запустяла къща, Е, това е вече голямо нещо.

27. ЧЕРНИ И БЕЛИ БРАТЯ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: В първите години във Варна, варненското братство се създали разни интриги и се разделили на две. На бели и черни братя и помежду си не са били в хармония. Тогава поканили Учителя да отиде във Варна, там да се поспоразумеят, да се оправят и Учителят решил да пътува един ден с Йорданка Жекова и отседнал у тях. Когато пристигнали на гарата имало посрещани, обаче те всички не познават Учителя кой е. С Учителя пътували и други наши възрастни братя, които и те били с бради и затуй не знаели кой е Учителят. На другия ден започнали да посещават Учителя в кьошка на д-р Жеков и сега пристигат едни. Сестрата казва: „Учителю, идват гостите да Ви видят“. „Кои са те?“ „Те са от Бялото Братство“. „Турете ги там на пейките да чакат“. В.К.: Ха, от белите. Г.Д.: От белите. И белите да чакат там. След туй пристигат другите. „Тези от кои са, рекох?“ „Те са от черните братя“. „Дай ги тука. Те са празни шишета, да ги напълним с ново вино“. В.К.: Те са се разделили на две помежду си, така ли? На черни и на бели. Воюват помежду си. Г.Д.: Помежду си. Едните ги турил да чакат - белите, а за черните казал: „Дай тука, те са празни шишета, да ги напълня. Аз съм дошъл, казва да простите, за грешните, за хората, които искат нещо ново да научат. Дай ги тука“. И така Той напълнил шишетата им, говорил с тях и ги изпратил и след това дошли белите и с тях се разговарял. Значи, че всякога не знаем как да се обхождаме. Отношенията ни какви да бъдат щом сме заквасени от Новите идеи, Божествените идеи, трябва да имаме хубави отношения, да си отстъпваме, да си общуваме тъй както казва Учителят: „Общувайте, общувайте, да се опознавате, да се сближавате“. Учителят днес работи с всеки индивидуално и всеки човек е в Неговото съзнание. Тази е Новата Школа, с която ще работим ние всички за в бъдеще. Учителят е говорил само за Кортеза, само за нея е говорил и я признава за ясновидка, никого другиго по Негово време. Учителят казва: „Аз най-добре се чувствувам при лошите хора. Дошъл съм за тях. Лошите хора най-добре работят, а всичко друго са генерали, чакат на готово“. В.К.: Кои са другите? Г.Д.: Добрите. В.К.: Генерали и чакат на готово. Г.Д.: А лошите работят. В.К.: Лошите работят. Те са по-активни.

25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица? Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис. И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“. Аз преди да замина имах разговор с Борис. Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г. Аз тогава не ходих там. Бях тука. А как е работено, как е правена и с брат Бертоли също съм говорил. Учителят е възложил на брат Бертоли направата на чешмата, като Георги Куртев идвал тука, за да каже, че тополчани искат да направят там чешма и Учителят направил един малък чертеж. В него е описал човекът, който представлявал символично чешмата. Туй представлява човекът, гдето тече водата, то извора е главата. Тези са раменете, т.е. стените, а долу вървят едни корита вода гдето върви. В чертежа това са краката. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: Това са краката. Значи все едно, че човекът е пентаграма. Бертоли начертал така план за чешмата: тука вода, тука чучурите, коритата и т.н. При Бертоли тогава работеше един скулптор, имаше работилница към Павлово и той взема него да направи зодиаците там на място от цимент, много сполучливо, също чучурите там, това онова. Водолея го направил с главички. Променил го. Водолея с гърнето и коритата също. Борис е направил едни балустри. Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода. А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство. Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали. Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода. Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н. Ние един път я почистихме, втори път пожелаха да се реставрира или да се реши да се събори цялата и да се направи изново и те го решиха. Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души. Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности. Едни знаят, а други не знаят, едни искат, други не искат. И се замислиха. След известно време казва сестра Стойка; „Георге, няма да викаме никого, ние които сме тука 5-6 души, ние ще правим чешмата, финансираме“. „Викам, добре, ама не е хубаво така. Вие сте един колектив тука, Братство, трябва да знаят всички.“ „Добре, няма какво да чакаме“. И почнаха, обаче един Топалов имаше, той човърка и така, така, така явиха се противоречия и вече, понеже аз отидох с голяма активност, с голяма сила, с голяма енергия, бързам какъвто винаги в работата си бях, организирах работата и с кмета. Кметът на моя страна, дори даде най-добрата кариера от новата да извадят камък, няма кой да го вади и говорихме с един брат Иван Джоджев, който беше ръководител, там един яшар да вади камъка. Добре, но дойдох си тука, той се отказал да вади камъка. Пише ми: „Ела, щото няма кой да вади камъка“. Той от там не може да намери човек, вика ме аз да отида там да намеря човек. Ха сега де? В.К.: Противоречия и противодействие. Г.Д.: Отивам аз втори път, намерихме един млад мъж, който по железниците работи по линията и има свободни дни. Те са на смени и полека, лека той почна да вади хубав камък и така вади камък той, прераздава го кмета, слагаме го при чешмата. Аз вземам участие при размерването и донасянето като горе го товарят други и остана там една голяма поляна от камък. Ставаше въпрос сега как да я направим. Зодиаците са разрушени, трябва отново да се направят. Аз тогава отидох да преговарям с един скулптор Гачев и почна той да ги работи и леяр да ги отлива. Аз едновременно там започвам от леглото на чешмата, правя и ред други работи и там глася камъка. Като стана камъка, трябваше ми един майстор поне зидар. Добре, ама не можем да намерим, най-после говорих с един бургазлия, който е майстор и може да реди камък, обаче той се уплаши от толкова голям камък, пенсионер е вече с 2-3 години по-малък от мене. Макар че обеща, не дойде, на уговорката не дойде, тогава ние почнахме с един друг. Турихме конеца, теглихме от центъра, това-онова и видяхме, че едната страна е с 60- 70 см е по-малка, по.-къса от другата от центъра, от чешмата изхождаме, но решихме да направим така, че да замажем, малко да отстъпим, малко да остане така, иначе трябваше много да се мести, а те не бяха съгласни, пък аз исках като правим на ново да бъде както трябва. Както и да е един малък спор, но го уредихме. Аз се съгласих с тях и отстъпих. И почнахме обаче почнахме с един друг, пак от Братството, но той пък се разболя. До обед работи и след обед взема мотора и си отиде в Бургас. Другият ден вземах аз двама души от ТКЗС-то обикновени зидари. Пак аз имам снимки от Балкантурист от Габрово. Там бях и помолил един приятел да ми направи снимки на тази зидария, смесена зидария и по тази зидария почнахме зидарията под мое ръководство. Аз тука бях направил на вилите едни такива художествени вили, тези зидарии с камък и тъй с керемиди отгоре с бутчета, проект на архитект и те се възхитиха, който ги видя. Казах им, че така ще почнем. Почваме сега по снимките, аз ръководя. Всичко хоризонтално, едно парче да бъде, но да бъде хоризонтално. Малко да бъде ама хоризонтално да бъде. Всички хоризонтално да бъде и действително някои бяха довели зидар опитен, който постави няколко камъка, накарах го да ги свали. Аз не го бях забелязал кога ги е сложил. Извинявай казвам, ама ще ги свалиш. Ама туй, ама онуй. Викам, не, ще ги свалиш. Та искам да кажа де това, не е до голяма педантност, но въпросът е, че като сме почнали, да бъде както трябва. Така се завърши и действително ако дойдеш да видиш с малка вътрешна фуга изпипано е, идеална работа. Всичко, така стана зидария, местата на зодиаците си стоят, запазени са, обаче не ни разрешават да ги поставим. Но сега вече тези годни, които «ват ще ни разрешат вече. Корнизи има да се правят също и там трябва да организирам и там казвам до една-две години трябва да го направим, щото -яма време. После не зная. В.К.: Е, защо не разрешават? Г.Д.: Защото зодиаците били религия. Особено аз нали лично ходих при партийните отговорници, казват: „Ах, вие дъновисти, дума да не става. Вие, дъновисти, дума да не става“. Ами нали там напоследък един противник ни обадил в Бургас на милицията и идват и забраниха да се работи и да се ремонтира. Викаха ме в милицията в Бургас. Е, защо? Защото е противник на ремонта. И със Стойка не са едно и че аз я правя, а не Борис. А Борис е стар вече и ме праща. И в милицията ни викаха: „Ти какво търсиш тука, бе на наша земя, дъновисти ли ще правите? Кой сте вие? Дай си паспорта. След една седмица го получиш от Айтос“. Те са правили справка с моето село. Моето село е на 30-40 км от Бургас. Правили справка и го занесли в Айтос и го получих от там. Изобщо прекарах така години в затруднения. После оспорват там от селата, че не е направена така както беше. Казват: „Не е направена както по-рано и както трябва“. В.К.: Не е направена така както трябва на времето, така ли? Г.Д.: Да. И със стълбички и там да наливат вода, а пък балустрите, които разделят водата, тази която е за пиене водата и тази, която е за животните - тя е съборена вече. Пък ние я направихме така, всичко едно, защото сега няма животни да пият вода. Животните са на съвсем друго място. В.К.: Големи противоречия. Г.Д.: Имах предложение, че после действувах там, исках да направим с наши хора и парка. Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина. Щях да уредя и да направим парка, но тъй като станаха тия бъркотии не разрешиха и не можа да се направи и друго. Исках да го дадем на "Паметници на културата“ тук в София, направих молба, приеха ми предложението да го предоставим на техните служби на разположение. В.К.: Чешмата на Тополица? Г.Д.: Да, тука. Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата. Направи казва молба, пратили са я до Бургас и там отговарят, че милицията не разрешава. Пак аз работа имал съм вече с тях. И остана така за в бъдеще да се уреди. Зодиаците са готови, всичко, корнизи да се направят и да се монтират зодиаците. В.К.: А къде се намират? Г.Д.: Там в селото. В.К.: Да, само че трябва да се поставят. Г.Д.: И около чешмата има работа още да се направи така да се каже по проекта на Пенчо, защото той е озеленител и предложи там как трябва да се направи водата там долу, с такива цветя. В.К.: Ясно, да. Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана? Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено. ПРОТОКОЛ Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр. София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен. Съветът на братството реши: 1. Приема предложението на общинския съвет в с. Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2. Определя размера на разхода да не надвишава 2500 лв. 3. Упълномощава Драга Михайлова Иванова - ръководител на братството да изтегли от влога на В.О. „Бяло Братство“ в ДСК сумата от 2000 лв. и със съдействието на Георги Йорданов Добрев да организират и отпочнат ремонта на чешмата. Братски съвет: 1. Драга Михайлова, 2. Георги Йорданов, 3. Кирил Стоянов, 4. Андрей Тодоров

24. ЯСНОВИДЦИТЕ И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Учителят бе казал: „Трима евреи правят един арменец, трима арменци правят един македонец“. Значи македонците се ценят много високо. Опасна работа. Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско. Като се върнала на Изгрева от Тополица казала на Учителя, че видяла идеална хармония и любов имало между всички братя и сестри в Братството на село Тополица. Учителят казал: „Не са им дошли още изпитанията, тогава ще ги видим. Това е“. Изпитанията като дойдоха по-късно всичко се разпердушини и салона им остана празен. В.К.: Ти си съвременник. Като дойдоха изпитанията какво? Г.Д.: Ами разделиха се на две и почнаха да воюват и един по един изчезнаха, измряха. Е, нямаше оформени две групи, обаче имаше противоречие. В.К.: И накрая? ГД.: И накрая завърши така, че всички отидоха си от този свят и горе ще дават отчет. В.К.: Горе ще дават отчет. Г.Д.: Сега две сестри, същите две Савка и още една били поканени да отидат на празника в село Тополица и казали на Учителя. Учителят им казва: „Нямате работа там“. Не ги пуснал. В.К.: В ония години ходеха там, контактуваха, много се ходеше на гости, но виж не са имали работа там, няма какво да правят. При изпитанията, които дойдоха, нали? Аз съм я виждал Стойка от Тополица и ми е разказвала някои опитности, които е имала с Учителя така по вътрешен път, но чувал съм, че е направила много бели като медиум. Какво е твоето мнение? Ти я познаваш. Г.Д.: Ами сестра Стойка като медиум се е проявявала и е силно нейното чувство, че тя действително мисли, че Учителят говори чрез нея. Стояла на Изгрева при Учителя, не е седяла много при Учителя, а пък иска много да знае. Времето, в което тя е работила в тази насока като медиум не е много важен, но е имало много съмишленици и е станала много популярна. Но имам една опитност с нея, ще използвам случая да я кажа сега. Сетих се. Когато работих чешмата идваха много приятели както от Габрово, така и от много градове и села при сестра Стойка, особено по празници и да чуят какво тя ще каже. Какво Учителят чрез нея ще каже. Един случай имах такъв, че сестра Стойка имаше така гости в този ден и сестра Стойка имаше така добро настроение и чух я да казва: „Тук казва има един софиянец“. В.К.: За теб става въпрос. Г.Д.: „Който, казва, е говорил за мене, че Учителят не говори чрез мене“. Вярно е, сестра Стойке. „Вярно е, не го отричам, че аз казвам и ще кажа и сега казвам, че Учителят не говори чрез тебе“. В.К.: Той не може да говори чрез обикновен човек? Г.Д.: Сега. Защо не говори Учителят чрез тебе, моето мнение е, защото Учителят казва така: „Аз говоря на всички и който иска да стане Учител да отиде в света, да си вземе ученици, а не от Школата, от моята Школа“. В.К.: Да, това е много интересно мнение. Г.Д.: Понеже аз го знам това от Учителя. В.К.: Да отиде в света да си вземе ученици. Г.Д.: Да си вземе ученици. Учителят казва, да отиде в света да си вземе ученици. Да проповядва на тях, а не в Школата на Учителя. Аз й казах: „Ти в Школата на Учителя правиш школа. Това е престъпление даже от моя страна погледнато“. И когото трябваше отклониха. А сега в Тополица не остана жив човек - заминаха си всички. А навремето почти цялото село бе в Братството. В.К.: А ония другите слушат. Г.Д.: Всички слушат. В.К.: Не те ли упрекнаха после? Не? Г.Д.: Аз имах, ползвах се с голям авторитет, затуй че изхождам от Учителя, а не изхождам от себе си. Аз познавам нещата, съвременник съм там, слушал съм, виждал съм. В.К.: Сега понеже засегнахме тази тема, много по ония години излизат на яве разни ясновидци и после след заминаването на Учителя: „Учителят говори с мен, Учителят говори чрез мен“. Според мен това не може да бъде вярно. Г.Д.: Имаше случай с един Бандерски от Кюстендилско, един едър, важен така тежко стъпваше и сестрите ахват, особено като чуят, че е ясновидец. Въпреки, че знаят, че Учителят е Бог, те тичат при тоя ясновидец, вече го ухажват и гледат да им каже нещо. А Господ е пред тях. Още като видях аз този случай с Бандерски, както и със Стойка, казвам: „Никакъв ясновидец не е той“. На Йотка, на други сестри казвам: „Никакъв ясновидец не е той“. „А ти си недоверчив, такъв ограничен“. „Какъвто ще да съм, обаче той не е никакъв ясновидец. Ще видите сами накрая.“ И кара, кара, тук-там предсказа това-онова, обаче все си седи предсказаното на едно място. Сега какво нещо е Господ винаги ми е помагал ама нямам думи да изкажа благодарността си към Учителя и към Небето. Заведе ме Христо Якимов и стана причина да работя на къщата на един военен пак Георги се казва той, Георги Балабанов, хубав човек, военен, жена му италианка. Христо Якимов още като бил при военните там е имал с него познанство и му давал беседи да чете и изобщо, наш човек. Един ден от дума на дума и стана тъй, че аз трябваше да му направя мозайка на терасата. Вземах и направих му терасата. На обед ни канеха и станахме добри познати. И сега на сбогуване казват: „Хей, Георги, като че ли Господ те е пратил тук“. Печката им оправях, изобщо много неща. Много популярни, хубави хора, народни хора. Един ден жена му казва: „Абе, Георге, едно време ние живеехме на друго място еди къде си и там у техните съседи идваше един Бандерски. Един Бандерски от Бялото Братство, ясновидец. А те вече сестрите там няма къде да го сложат, такова уважение му правили, такова уважение. Бандерски не яде такова. Той обича бяла риба, пържат му бяла риба, яде това, дават му онова, черпят го, а той Бандерски казва: „Ние работим заедно с г-н Дънов“. Той работел заедно с г-н Дънов, така се препоръчвал, моля ти се. Тъй им казвал. И аз казвам:“ Той никакъв ясновидец не е, той е един обикновен човек като всички, ама не ща да говоря лоши работи сега, да се пазя да не говоря. Той е казал, но това е слабост човешка, пък много се наредил, баш при г-н Дънов ще работи... Знаеш ли кой е Учителя? Той няма представа, за да говори така“. Но както и да е и по едно време гледам, че я идва, я не идва на Изгрева. По едно време по-рядко, по-рядко изчезна и никакъв го няма. Е, това е силата на ясновидците. И други така имало е, които се препоръчват за такива, но после ги няма. Учителят казва така: „Аз досега съм видял само трима души ясновидци истински. Специално за България тука. Кортеза е най-голямата ясновидка от Сливен. Само Кортеза е ясновидка. За Влайчо беше казал, че Влайчо вижда така де, малко. Той в главата му вътре има един звънец, който възприема. И действително главата му беше особено устроена, ако си го виждал. Аз съм имал опитности с Влайчо, пътували сме заедно за Нова Загора там при Методи Шивачев. После го доведох тука и като дойде тук брат Влайчо у нас, погледна тука, погледна насам, погледна натам: „Ти си опасан от неприятели. Ти нямаш комшии, ти нямаш хора. Всички са разбойници“. Всички ги описа тъй както трябва. Обаче при все това аз пак със всички съм добре. В.К.: Добри отношения. Г.Д.: И даже имаше случай с тези, особено да бъда строг. Но един ден им казах така: „Елате тук, дайте си ръцете, дай си ръката. От мене да мине, аз съм равен с вас, обаче отговорността е ваша, не ви съдя, нищо не правя, обаче отговорността ще носите при друг. Друг ще реши кой е прав, кой е крив. Отговорността на когото падне“. Какво стана ли? Единият се беше блъснал в един камион натоварен с железа в една пропаст. Краката си счупи, двата крака. В.К.: Плаща. Г.Д.: Другият инати се, инати се, та преди няколко години бутилката с газ избухва, възпламенява се, изгърмява и стените на къщата се срутиха и по едно чудо остана жив. Все пак медицината му помогна малко, но оттогава е инвалид. Сега гледам помръкна съвсем жена му, болна от рак. Искам да кажа, че има друга правда. Учителят казва така: „Не съдете никого, работата, която вие не можете да я свършите, оставете Бог да я свърши“. В.К.: Аз пак се връщам на това нещо. Понеже през времето на Учителя, особено пък след заминаването на Учителя се явяват много ясновидци, които привличат много хора, правят групи в Школата, такива случаи много има и според мен като ги наблюдавам завършиха трагично. Групите им се махнаха, това нещо ще върви и в бъдеще вероятно ще има такива неща. Г.Д.: За голямото бъдеще Небето ще изравни нещата, ще изчисти всичко излишно, няма да остави човек, който да пакости. В.К.: Да, аз много се чудя как е възможно онези приятели в Братството да вярват, че може някого или чрез някой Учителят да говори. Той не може да влезне в един обикновен човек. Г.Д.: Виж какво сега ще ти обясня. Бог е създал. Бог е вложил себе си във всички. Обаче разликата е там, всеки според развитието си и според вътрешното си устройство. Тъй че те са хора, така да се каже, надделява другия нисш свят, надделява другия. В.К.: Други сили, други духове. Г.Д.: Ето виждаш сега, когато има някъде голяма светлина както Бялото Братство идват и много противоречиви такива. Например, както Лулчев и той искаше да стане Учител както този Бандерски. Беше се наперил, държеше се важно така. Имаше школа, знаеш нали за „Упанишадата“ там. Аз бях много против. В.К.: Защо ги наричаха „Упанишада“? Какво значи това? Г.Д.: Имало някаква школа преди няколко века и оттам той си сложил името „Упанишади“. Тъй че Учителят наричаше тази група на упанишадите на Лулчев „Змийско гнездо“. В.К.: Учителят? Г.Д.: Учителят. Тъй че те бяха тъй да се каже както го казах на Стойка, ти правиш школа в Школата на Бялото Братство на Учителя. Хаир няма да видиш, както и не видя и всички онези, които бяха при Лулчев си отидоха един по един, но и не видяха хаир. В.К.: не видяха хаир. Г.Д.: Не видяха, разбира се. Пред нозете на Учителя си, на един Господ, да отидеш да се занимаваш с един обикновен човек. Това е вече не отклонение, а престъпление.

23. ГРАНИЦАТА Е СВОБОДНА Георги Добрев: Един комунист, идеен човек, млад човек, който бил на някаква касиерска длъжност и обвинили го, че е злоупотребил с някаква сума. Добре, ама той идва и казва на Учителя: „Не съм виновен, нищо не съм злоупотребил, но обвиняват ме, ще ме убият“. Учителят му казва: „Ами щом е така, нищо не ти остава освен да минеш границата“. „Ами как ще мина границата когато сега идвам от там, войниците са един до друг, птиче не може да прехвръкне. Как ще мина границата?“ Учителят се замислил. Това било по обяд. Казал: „Хайде, остани да обядваме и след обед ще заминеш за там. Сега иди, повтори и ще минеш спокойно“. А той няма търпение, не ще да обядва, тръгнал на път да отиде там. Действително когато отишъл там където отишъл нямало нито един войник. Минал си спокойно и си спасил кожата. Е, след като вече минали години дошъл да благодари на Учителя, да Му каже, че Той го е спасил. Протекло всичко нормално. Той отишъл, избягал, после като се върнал нещата се оправили. Но нещата се оправили от Учителя естествено, иначе щели да го убият. Човек се убива с нож и с куршум и с камък. Учителят бе казал, че един метеор с диаметър 50 км. стига на цяла Европа, за да бъде унищожена.

22. НАМЕСТЕНИЯТ КАМЪК В ЧОВЕШКИЯ ДВОЙНИК (Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев) Г.Д.: Сестра, от възрастните сестри отива при Учителя омъчнена. Отива при Учителя със сълзи на очи и казва: „Учителю, искам нещо да ви кажа“. Приема я веднага. И казва: „Нашата дъщеря е в болницата. Седи три дена и три нощи и не може да роди. Така също и лекарите казват, трима души лекари, консулт правят, че трябва да режат, през корема да изкарат детето“. Учителят се малко се съсредоточил и казал: „И да го изкарат и то, и тя ще умрат, живи няма да излезат. Затова ще гледаме да го оправим, да го наместим бебето в двойника й. В двойника и тогава лесно ще го роди“. В.К.: Значи да го намести бебето в нейния двойник. Г.Д.: В нейния двойник и това друг път никога не го е казвал. Казал: „Идете си, рекох, идете, ще се оправи“. И тя си тръгнала с вяра нали, да отиде за болницата. Отишла до болницата, детето се родило и върнала се с бонбони да черпи, да благодари на Учителя, че оправил раждането. Още един случай, който ми го разказа Галилей. Още един случай, който случил със самия Галилей. „Аз страдах от камък в бъбрека. Остър камък, като дойде кризата умирам от болки. И веднъж такава криза имах, че просто умирам и казвам на сестричката си: „Бягай, казвам, тя живее в Красно село. Бягай Весе при Учителя, кажи Му, че умирам, този камък ще ме умори“. Тича тя при Учителя и Му казва: „Учителю, Галилей така и така“. „Да, рекох, е отивай си, ще гледаме да го наместим в двойника му камъка, който е застанал напряко. В двойника му значи та да го изхвърли лесно“. И тя отива си и докато си отишла, той отишъл си в тоалетната, изпикал се и камъкът туп - паднал. Е, това е Учителят. Това Галилей ми го е разправял за себе си. И другото, което днес чухте за двойника днес всичко ни е ясно, че всички имат двойници, обаче никой не може да оправя болестите и да облекчава положението си. Само един има, който може. Духът е, който има сила!

21. „БЪДИ ГОТОВ“ Вергилий Кръстев: Вие познавахте Галилей? Георги Добрев: Да, познавам Галилей, много добре се познавам с Галилей. Той беше много приближен, много близък с Учителя. Имаше така много опитности, тъй че Галилей е един брат... Аз ще ви разкажа за Галилей един интересен случай от живота ни. Неделен ден Учителят редовно в 10 ч. имаше беседа, обща беседа. След Паневритмията, която е след първата сутрешна беседа Учителят казва на Галилей: „Цигулката ти тука ли е?“ „Тука е.“ Казва: „Бъди готов!“ Казва се беседата „Бъди готов!“ И отива Галилей на беседата в 10 ч. Симеонов вади цигулката и Мария Тодорова сяда на хармониума и започват да ги настройват, за да свирят песните, нали преди беседата, докато чакат Учителя. Добре, ама в това време нещо се счепкват, нещо се скарват и Симеонов с пререкания, няколко думи казва на Мария, ядосва се и грабва лъка и цигулката си под мишница и избягва. Отишъл си преди беседа. Галилей чака. Тогава Галилей разбрал, че е негов ред, цигулката му е готова, отива при Мария при хармониума, вади цигулката и започва да свири и така започват първа песен, втора песен, трета песен и тогава Учителят идва и почва беседата и излязло сполучливо. Значи Учителят е знаел, че те ще се скарат и Симеон ще си отиде и затова му е казал: „Бъди готов“ на Галилей. Той вижда конфликта. Предвиждал всичко и така по този начин го разрешил. И го предотвратил, а с Галилей го разрешил.